ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 19

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 59
27 януари 2016 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Делегиран регламент (ЕС) 2016/89 на Комисията от 18 ноември 2015 година за изменение на Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура по отношение на списъка на Съюза на проекти от общ интерес

1

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/90 на Комисията от 26 януари 2016 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 102/2012 на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на стоманени въжета и кабели с произход от някои държави, в това число Украйна, вследствие на частично междинно преразглеждане в съответствие с член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета

22

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/91 на Комисията от 26 януари 2016 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2368/2002 на Съвета относно въвеждане на схема за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес за международна търговия с необработени диаманти

28

 

 

Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/92 на Комисията от 26 януари 2016 година за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

31

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

27.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 19/1


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/89 НА КОМИСИЯТА

от 18 ноември 2015 година

за изменение на Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура по отношение на списъка на Съюза на проекти от общ интерес

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 (1), и по-специално член 3, параграф 4 от него,

като има предвид, че:

(1)

В Регламент (ЕС) № 347/2013 е определена нормативна рамка за идентифициране, планиране и реализация на проекти от общ интерес (ПОИ), които са необходими за създаването на деветте географско стратегически приоритетни инфраструктурни коридори в областта на електроенергията, газа и нефта, на трите приоритетни тематични области за обхващаща целия Съюз енергийна инфраструктура — съответно за интелигентни електроенергийни мрежи, електроенергийни магистрали и преносни мрежи за въглероден диоксид.

(2)

Съгласно член 3, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 347/2013 Комисията е оправомощена да приема делегирани актове за списък на Съюза на ПОИ („списъкът на Съюза“).

(3)

Предложените за включване в списъка на Съюза проекти бяха оценени от регионалните групи и съответстват на критериите, формулирани в член 4 от Регламент (ЕС) № 347/2013.

(4)

За регионалните проектосписъци на ПОИ бе постигнато съгласие на срещи на техническо равнище на регионалните групи. След положителните становища на Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори (ACER), дадени на 30 октомври 2015 г. по отношение на последователното прилагане на оценъчните критерии и на анализа на разходите и ползите в различните региони, органите за вземане на решения на регионалните групи приеха регионалните списъци на 3 ноември 2015 г. В съответствие с член 3, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕС) № 347/2013 преди приемането на регионалните списъци всички предлагани проекти бяха одобрени от държавите членки, с чиято територия са свързани проектите.

(5)

По отношение на проектите, предложени за включване в списъка на Съюза, бяха проведени консултации с организации, представляващи съответни заинтересовани страни, включително производители, оператори на разпределителни системи, доставчици, потребителски организации и организации за защита на околната среда.

(6)

ПОИ следва да бъдат изброени в списъка съобразно приоритетите за трансевропейска енергийна инфраструктура, в съответствие с последователността на изреждане, предвидена в приложение I към Регламент (ЕС) № 347/2013. Списъкът не следва да съдържа никакво класиране на проектите.

(7)

ПОИ следва да бъдат изброени или като самостоятелни ПОИ, или като част от клъстер от няколко ПОИ. Някои ПОИ обаче следва да бъдат обединени в клъстер поради взаимна зависимост или (потенциална) конкуренция между тях.

(8)

Списъкът на Съюза съдържа проекти на различен етап на разработване, включително на етапите на предпроектни проучвания, технико-икономическа осъществимост, получаване на разрешение и изграждане. За ПОИ, които са на ранен етап на разработване, е възможно да са необходими проучвания за доказване на техническа и икономическа жизнеспособност и на съответствие с нормативната уредба на Съюза, включително с нормативната уредба в областта на околната среда. В този контекст потенциалните отрицателни въздействия върху околната среда следва да бъдат адекватно определени, оценени и избегнати или смекчени.

(9)

Включването на проекти в списъка на Съюза на ПОИ не засяга резултатите от съответните процедури за оценка на въздействието върху околната среда и за издаване на разрешения. Съгласно член 5, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 347/2013, ако даден проект не съответства на нормативната уредба на Съюза, той може да отпадне от списъка на Съюза. Реализацията на ПОИ, включително тяхното съответствие със съответната нормативна уредба, следва да бъдат наблюдавани в съответствие с член 5 от горепосочения регламент.

(10)

Съгласно член 3, параграф 4, втора алинея от Регламент (ЕС) № 347/2013 списъкът на Съюза се изготвя на всеки две години, следователно списъкът на Съюза, определен с Делегиран регламент (ЕС) № 1391/2013 на Комисията (2) вече не е валиден и трябва да бъде заменен.

(11)

Съгласно член 3, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 347/2013 списъкът на Съюза следва да е под формата на приложение към посочения регламент.

(12)

Поради това Регламент (ЕС) № 347/2013 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение VII към Регламент (ЕС) № 347/2013 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 18 ноември 2015 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39.

(2)  Делегиран регламент (ЕС) № 1391/2013 на Комисията от 14 октомври 2013 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура по отношение на списъка на Съюза на проекти от общ интерес (ОВ L 349, 21.12.2013 г., стр. 28).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение VII към Регламент (ЕС) № 347/2013 се заменя със следното:

„ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Списък на Съюза на проекти от общ интерес („списък на Съюза“), посочен в член 3, параграф 4

А.   ПРИНЦИПИ, ПРИЛАГАНИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА СПИСЪКА НА СЪЮЗА

(1)   Клъстери от ПОИ

Някои ПОИ представляват част от клъстери поради тяхната взаимозависимост, потенциално конкурентно или конкурентно естество. Създават се следните видове клъстери от ПОИ:

клъстер от взаимозависими ПОИ се определя като „клъстер X, включващ следните ПОИ“. Този клъстер е образуван за определяне на всички проекти от общ интерес, които са необходими за преодоляване на едни и същи затруднения през държавните граници и имат синергичен ефект, ако бъдат приложени заедно. В този случай, за да се получат ползи за целия ЕС, трябва да бъдат реализирани всички ПОИ;

клъстер от потенциално конкуриращи се ПОИ се определя като „клъстер X, включващ един или повече от следните ПОИ:“. Такива клъстери отразяват неопределеността около степента на затрудненията през държавните граници. В този случай не всички ПОИ, включени в клъстера, трябва да бъдат реализирани. Дали да бъдат реализирани всички, няколко или един от всички ПОИ се оставя да бъде определено от пазара, при спазване на необходимото планиране, издаване на разрешения и одобрения от регулаторни органи. Необходимостта от съответните проекти от общ интерес се преразглежда при последващ процес по определяне на ПОИ, включително по отношение на нуждите от капацитет; и

клъстер от конкуриращи се ПОИ се определя като „клъстер X, включващ един от следните ПОИ:“. Тези клъстери са насочени към преодоляване на едни и същи затруднения. Въпреки това, степента на затрудненията е по-определена от тази в случай на клъстер от потенциално конкуриращи се ПОИ и следователно трябва да бъде реализиран само един ПОИ. Кой ПОИ да бъде реализиран се оставя да бъде определено от пазара, при спазване на необходимото планиране, издаване на разрешения и одобрения от регулаторни органи. При необходимост нуждата от проекти от общ интерес се преразглежда при последващ процес по определяне на ПОИ.

Всички ПОИ са предмет на едни и същи права и задължения, установени съгласно Регламент (ЕС) № 347/2013.

(2)   Третиране на подстанции и компресорни станции

Подстанциите, преобразувателните подстанции за постоянен ток, използващи противопаралелно свързване, и газокомпресорните станции се разглеждат като част от ПОИ, ако са с географско разположение по линии за пренос. Подстанциите, преобразувателните подстанции за постоянен ток, използващи противопаралелно свързване, и компресорните станции, се разглеждат като самостоятелни ПОИ и са изброени изрично в списъка на Съюза, ако са с различно географско разположение от това на линиите за пренос. Те са предмет на правата и задълженията, формулирани в Регламент (ЕС) № 347/2013.

(3)   Определение за „Вече не се счита за ПОИ“

Изразът „Вече не счита за ПОИ“ се отнася за проекти от списъка на Съюза, създаден с Делегиран регламент (ЕС) № 1391/2013, които вече не се считат за проекти от общ интерес по една или повече от следните причини:

според новите данни, проектът не отговаря на критериите за допустимост;

организаторът на проекта не го е представил повторно в процеса на подбор за този списък на Съюза;

вече е въведен в експлоатация или предстои да бъде въведен в експлоатация в близко бъдеще и следователно не би се ползвал от разпоредбите на Регламент (ЕС) № 347/2013; или

класиран е по-ниско отколкото други кандидати за ПОИ в процеса на подбор.

Тези проекти не са проекти от общ интерес, но са включени с първоначалните си номера на ПОИ в списъка на Съюза по съображения за прозрачност и яснота.

Може да се разгледа включването им в следващия списък на Съюза, ако причините за невключването в настоящия списък на Съюза вече не са валидни.

(4)   Определение за „ПОИ с двойно обозначение като електроенергийни магистрали“

„ПОИ с двойно обозначение като електроенергийни магистрали“ означава ПОИ, които принадлежат към един от приоритетните електропреносни коридори и към приоритетната тематична област „електроенергийни магистрали“.

Б.   СПИСЪК НА СЪЮЗА НА ПРОЕКТИ ОТ ОБЩ ИНТЕРЕС

(1)   Приоритетен коридор Морска електроенергийна мрежа в северните морета (NSOG)

Изграждане на първата междусистемна връзка между Белгия и Обединеното кралство:

Определение

1.1

Клъстер Белгия — Обединено кралство между Zeebrugge и Canterbury [понастоящем известен като проект „NEMO“], включващ следните ПОИ:

1.1.1

Междусистемна връзка между Zeebrugge (BE) и областта в близост до Richborough (UK)

1.1.2

Вътрешна линия между областта в близост до Richborough и Canterbury (UK)

1.1.3

Вече не се счита за ПОИ

1.2

Вече не се счита за ПОИ

Увеличаване на преносната способност между Дания, Германия и Нидерландия:

1.3

Клъстер Дания — Германия между Endrup и Brunsbüttel, включващ следните ПОИ:

1.3.1

Междусистемна връзка между Endrup (DK) и Niebüll (DE)

1.3.2

Вътрешна линия между Brunsbüttel и Niebüll (DE)

1.4

Клъстер Дания — Германия между Kassø и Dollern, включващ следните ПОИ:

1.4.1

Междусистемна връзка между Kassø (DK) и Audorf (DE)

1.4.2

Вътрешна линия между Audorf и Hamburg/Nord (DE)

1.4.3

Вътрешна линия между Hamburg/Nord и Dollern (DE)

1.5

Междусистемна връзка Дания — Нидерландия между Endrup (DK) и Eemshaven (NL) [понастоящем известна като „COBRAcable“]

Увеличаване на преносната способност между Франция, Ирландия и Обединеното кралство:

1.6

Междусистемна връзка Франция — Ирландия между La Martyre (FR) и Great Island или Knockraha (IE) [понастоящем известна като „Celtic Interconnector“]

1.7

Клъстер междусистемни връзки Франция — Обединено кралство, включващ един или повече от следните ПОИ:

1.7.1

Междусистемна връзка Франция — Обединено кралство между Cotentin (FR) и областта в близост до Exeter (UK) [понастоящем известна като проект „FAB“]

1.7.2

Междусистемна връзка Франция — Обединено кралство между Tourbe (FR) и Chilling (UK) [понастоящем известна като проект „IFA2“]

1.7.3

Междусистемна връзка Франция — Обединено кралство между Coquelles (FR) и Folkestone (UK) [понастоящем известна като проект „ElecLink“]

1.8

Междусистемна връзка Германия — Норвегия между Wilster (DE) и Tonstad (NO) [понастоящем известна като проект „NordLink“]

1.9

Клъстер за свързване Ирландия с Обединеното кралство, включващ един или повече от следните ПОИ:

1.9.1

Междусистемна връзка Ирландия — Обединено кралство между Wexford (IE) и Pembroke, Wales (UK) [понастоящем известна като „Greenlink“]

1.9.2

Междусистемна връзка Ирландия — Обединено кралство между възлите Coolkeeragh — Coleraine (IE) и станцията Hunterston, Islay, Argyll и морски вятърни централи с точка C (UK) [понастоящем известна като „ISLES“]

1.9.3

Вече не се счита за ПОИ

1.9.4

Вече не се счита за ПОИ

1.9.5

Вече не се счита за ПОИ

1.9.6

Вече не се счита за ПОИ

1.10

Междусистемна връзка Норвегия — Обединено кралство

1.11

Вече не се счита за ПОИ

1.12

Акумулиране на енергия чрез сгъстен въздух в Обединеното кралство — Larne

1.13

Междусистемна връзка между Ирландия — Обединеното кралство [понастоящем известна като „Ice Link“]

1.14

Междусистемна връзка между Revsing (DK) и Bicker Fen (UK) [понастоящем известна като „Viking Link“]

(2)   Приоритетен коридор междусистемни връзки север—юг в Западна Европа („NSI West Electricity“)

Определение

2.1

Вътрешна линия в Австрия между Westtirol и Zell-Ziller (AT) за увеличаване на преносната способност на границата между Австрия и Германия

Увеличаване на преносната способност между Белгия и Германия — изграждане на първата междусистемна връзка между двете страни:

2.2

Клъстер Белгия — Германия между Lixhe и Oberzier [понастоящем известен като проект ALEGrO], включващ следните ПОИ:

2.2.1

Междусистемна връзка между Lixhe (BE) и Oberzier (DE)

2.2.2

Вътрешна линия между Lixhe и Herderen (BE).

2.2.3

Нова подстанция в Zutendaal (BE)

2.3

Клъстер Белгия — Люксембург — увеличаване на преносната способност на границата между Белгия и Люксембург, включващ следните ПОИ:

2.3.1

Вече не се счита за ПОИ

2.3.2

Междусистемна връзка между Aubange (BE) и Bascharage/Schifflange (LU)

2.4

Вече не се счита за ПОИ

2.5

Клъстер Франция — Италия между Grande Ile и Piossasco, включващ следните ПОИ:

2.5.1

Междусистемна връзка между Grande Ile (FR) и Piossasco (IT) [понастоящем известна като проект „Savoie-Piemont“]

2.5.2

Вече не се счита за ПОИ

2.6

Вече не се счита за ПОИ

2.7

Междусистемна връзка Франция — Испания между Aquitaine (FR) и Страната на баските (ES) [понастоящем известна като проект „Бискайски залив“]

2.8

Координирано инсталиране и експлоатация на фазорегулиращ трансформатор в Arkale (ES) за увеличаване на преносната способност на междусистемната връзка между Argia (FR) и Arkale (ES)

Клъстер по коридора север—юг—запад в Германия за увеличаване на преносната способност и за интегриране на енергия от ВЕИ

2.9

Вътрешна линия в Германия между Osterath и Philippsburg (DE) за увеличаване на преносната способност на западните граници

2.10

Вътрешна линия в Германия между Brunsbüttel-Grοβgartach и Wilster-Grafenrheinfeld (DE) за увеличаване на преносната способност на северните и южните граници

2.11

Клъстер Германия — Австрия — Швейцария — увеличаване на преносната способност в областта на Боденското езеро, включващ следните ПОИ:

2.11.1

Вече не се счита за ПОИ

2.11.2

Вътрешна линия в региона на точка Rommelsbach до Herbertingen до Herbertingen (DE)

2.11.3

Вътрешна линия от точка Wullenstetten до точка Niederwangen (DE) и вътрешна линия от Neuravensburg до границата Германия/Австрия

2.12

Междусистемна връзка Германия — Нидерландия между Niederrhein (DE) и Doetinchem (NL)

Клъстер от проекти за увеличаване на интегрирането на енергия от ВЕИ между Ирландия и Северна Ирландия:

2.13

Клъстер от междусистемни връзки Ирландия — Обединено кралство, включващ един или повече от следните ПОИ:

2.13.1

Междусистемна връзка Ирландия — Обединено кралство между Woodland (IE) и Turleenan (UK)

2.13.2

Междусистемна връзка Ирландия — Обединено кралство между Srananagh (IE) и Turleenan (UK)

Увеличаване на преносната способност между Швейцария и Италия:

2.14

Междусистемна връзка Италия — Швейцария между Thusis/Sils (CH) и Verderio Inferiore (IT)

2.15

Клъстер Италия — Швейцария — увеличаване на преносната способност на италианско-швейцарската граница, включващ следните ПОИ:

2.15.1

Междусистемна връзка между Airolo (CH) и Baggio (IT)

2.15.2

Вече не се счита за ПОИ

2.15.3

Вече не се счита за ПОИ

2.15.4

Вече не се счита за ПОИ

Клъстер от вътрешни проекти за засилване на интегрирането на възобновяеми енергийни източници в Португалия и подобряване на преносната способност между Португалия и Испания:

2.16

Клъстер Португалия — увеличаване на преносната способност на португалско-испанската граница и присъединяване на нови ВЕИ, включващ следните ПОИ:

2.16.1

Вътрешна линия между Pedralva и Sobrado (PT), означавана преди като Pedralva и Alfena (PT)

2.16.2

Вече не се счита за ПОИ

2.16.3

Вътрешна линия между Vieira do Minho, Ribeira de Pena и Feira (PT), означавана преди като Frades B, Ribeira de Pena и Feira (PT)

Увеличаване на преносната способност между Португалия и Испания:

2.17

Междусистемна връзка Португалия — Испания между Beariz — Fontefría (ES), Fontefría (ES) — Ponte de Lima (PT) (преди Vila Fria/Viana do Castelo) и Ponte de Lima — Vila Nova de Famalicão (PT) (преди Vila do Conde) (PT), включваща подстанциите в Beariz (ES), Fontefría (ES) и Ponte de Lima (PT)

Проекти за акумулиране на енергия в Австрия и Германия:

2.18

Увеличаване на капацитета на помпено-акумулираща водноелектрическа централа в Австрия — Kaunertal, Тирол (AT)

2.19

Вече не се счита за ПОИ

2.20

Увеличаване на капацитета на помпено-акумулираща водноелектрическа централа в Австрия — Limberg III, Salzburg (AT)

2.21

Помпено-акумулираща водноелектрическа централа Riedl при границата Австрия/Германия

2.22

Помпено-акумулираща водноелектрическа централа Pfaffenboden в Molln (AT)

Клъстер от проекти в северна и западна Белгия за увеличаване на преносната способност:

2.23

Клъстер вътрешни линии на северната белгийска граница между Zandvliet — Lillo (BE), Lillo-Mercator (BE), включващ подстанция в Lillo (BE) [известен понастоящем като „Brabo“]

2.24

Вътрешна линия между Horta-Mercator (BE)

Клъстери от вътрешни линии в Испания за увеличаване на преносната способност в средиземноморието:

2.25

Клъстер от вътрешни линии в Испания за увеличаване на преносната способност между Северна Испания и средиземноморската област, включващ следните ПОИ:

2.25.1

Вътрешни линии Mudejar — Morella (ES) и Mezquite-Morella (ES), включително подстанция в Mudejar (ES)

2.25.2

Вътрешна линия Morella-La Plana (ES)

2.26

Вътрешна линия в Испания — La Plana/Morella — Godelleta за увеличаване на преносната способност по средиземноморската ос север—юг

2.27

Увеличаване на преносната способност между Испания и Франция (базов проект)

(3)   Приоритетен коридор междусистемни връзки север—юг в Централна Източна и Южна Европа („NSI East Electricity“)

Увеличаване на преносната способност на междусистемната връзка между Австрия и Германия:

Определение

3.1

Клъстер Австрия — Германия между St. Peter и Isar, включващ следните ПОИ:

3.1.1

Междусистемна връзка между St. Peter (AT) и Isar (DE)

3.1.2

Вътрешна връзка между St. Peter и Tauern (AT)

3.1.3

Вече не се счита за ПОИ

Увеличаване на преносната способност на междусистемната връзка между Австрия и Италия:

3.2

Клъстер Австрия — Италия между Lienz и регион Veneto, включващ следните ПОИ:

3.2.1

Междусистемна връзка между Lienz (AT) и регион Veneto (IT)

3.2.2

Вътрешна линия между Lienz и Obersielach (AT)

3.2.3

Вече не се счита за ПОИ

3.3

Вече не се счита за ПОИ

3.4

Междусистемна връзка Австрия — Италия между Wurmlach (AT) и Somplago (IT)

3.5

Вече не се счита за ПОИ

3.6

Вече не се счита за ПОИ

Увеличаване на преносната способност на междусистемната връзка между България и Гърция:

3.7

Клъстер България — Гърция между „Марица изток 1“ и N. Santa, включващ следните ПОИ:

3.7.1

Междусистемна връзка между „Марица изток 1“ и N. Santa (EL)

3.7.2

Вътрешна линия между „Марица изток 1“ и Пловдив

3.7.3

Вътрешна линия между „Марица изток 1“ и „Марица изток 3“

3.7.4

Вътрешна линия между „Марица изток 1“ и Бургас

Увеличаване на преносната способност на междусистемната връзка между България и Румъния:

3.8

Клъстер за увеличаване на преносната способност на междусистемната връзка между България и Румъния [понастоящем известен като коридор „Черно море“], включващ следните ПОИ:

3.8.1

Вътрешна линия между Добруджа и Бургас

3.8.2

Вече не се счита за ПОИ

3.8.3

Вече не се счита за ПОИ

3.8.4

Вътрешна линия между Cernavoda и Stalpu (RO)

3.8.5

Вътрешна линия между Gutinas и Smardan (RO)

3.8.6

Вече не се счита за ПОИ

Увеличаване на преносната способност на междусистемната връзка между Словения, Хърватия и Унгария и увеличаване на преносната способност на вътрешната електроенергийна мрежа в Словения:

3.9

Клъстер Хърватия — Унгария — Словения между Žerjavenec/Hévíz и Cirkovce, включващ следните ПОИ:

3.9.1

Междусистемна връзка между Žerjavenec (HR)/Hévíz (HU) и Cirkovce (SI)

3.9.2

Вътрешна връзка между Divača и Beričevo (SI)

3.9.3

Вътрешна връзка между Beričevo и Podlog (SI)

3.9.4

Вътрешна линия между Podlog и Cirkovce (SI)

3.10

Клъстер Израел — Кипър — Гърция между Hadera и регион Attica [понастоящем известен като междусистемен електропровод „EUROASIA“], включващ следните ПОИ:

3.10.1

Междусистемна връзка между Hadera (IL) и Kofinou (CY)

3.10.2

Междусистемна връзка между Vasilikos (CY) и Korakia, Крит (EL)

3.10.3

Вътрешна линия между Korakia, Крит и регион Attica (EL)

Подобрения на вътрешната електроенергийна мрежа в Чешката република:

3.11

Клъстер Чешка република — вътрешни линии за увеличаване на преносната способност на северозападните и южните граници, включващ следните ПОИ:

3.11.1

Вътрешна линия между Vernerov и Vitkov (CZ)

3.11.2

Вътрешна линия между Vitkov и Prestice (CZ)

3.11.3

Вътрешна линия между Prestice и Kocin (CZ)

3.11.4

Вътрешна линия между Kocin и Mirovka (CZ)

3.11.5

Вътрешна линия между Mirovka и Cebin (CZ)

Клъстер по коридора север—юг—изток в Германия между за увеличаване на преносната способност и за интегриране на ВЕИ:

3.12

Вътрешна линия в Германия между Wolmirstedt и Бавария за увеличаване на вътрешната преносна способност на коридора север—юг

3.13

Вътрешна линия в Германия между Halle/Saale и Schweinfurt за увеличаване на преносната способност в източната част на коридора север—юг

Увеличаване на преносната способност между Германия и Полша:

3.14

Клъстер Германия — Полша между Eisenhüttenstadt и Plewiska [понастоящем известен като проект „GerPol Power Bridge“], включващ следните ПОИ:

3.14.1

Междусистемна връзка между Eisenhüttenstadt (DE) и Plewiska (PL)

3.14.2

Вътрешна линия между Krajnik и Baczyna (PL)

3.14.3

Вътрешна линия между Mikułowa и Świebodzice (PL)

3.15

Клъстер Германия — Полша между Vierraden и Krajnik [понастоящем известен като проект „GerPol Improvements“], включващ следните ПОИ:

3.15.1

Междусистемна връзка между Vierraden (DE) и Krajnik (PL)

3.15.2

Координирано инсталиране и експлоатация на фазорегулиращи трансформатори (ФРТ) по междусистемните електропроводи между Krajnik (PL) — Vierraden (DE) и координирана експлоатация с ФРТ по междусистемния електропровод Mikulowa (PL) — Hagenwerder (DE)

Увеличаване на преносната способност между Унгария и Словакия:

3.16

Клъстер Унгария — Словакия между Gőnyü и Gabčikovo, включващ следните ПОИ:

3.16.1

Междусистемна връзка между Gabčikovo (SK) — Gönyű (HU) и Veľký Ďur (SK)

3.16.2

Вече не се счита за ПОИ

3.16.3

Вече не се счита за ПОИ

3.17

ПОИ Междусистемна връзка Унгария — Словакия между Sajóvánka (HU) и Rimavská Sobota (SK)

3.18

Клъстер Унгария — Словакия между област Kisvárda и Velké Kapušany, включващ следните ПОИ:

3.18.1

Междусистемна връзка между област Kisvárda (HU) и Velké Kapušany (SK)

3.18.2

Вече не се счита за ПОИ

3.19

Клъстер Италия — Черна гора между Villanova и Lastva, включващ следните ПОИ:

3.19.1

Междусистемна връзка между Villanova (IT) и Lastva (ME)

3.19.2

Вече не се счита за ПОИ

3.19.3

Вече не се счита за ПОИ

3.20

Вече не се счита за ПОИ

3.21

Междусистемна връзка Италия — Словения между Salgareda (ИТ) и Divača — регион Bericevo (SI)

3.22

Клъстер Румъния — Сърбия между Resita и Pancevo, [понастоящем известен като проект „Mid Continental East Corridor“], включващ следните ПОИ:

3.22.1

Междусистемна връзка между Resita (RO) и Pancevo (RS)

3.22.2

Вътрешна връзка между Portile de Fier и Resita (RO)

3.22.3

Вътрешна връзка между Resita и Timisoara/Sacalaz (RO)

3.22.4

Вътрешна линия между Arad и Timisoara/Sacalaz (RO)

Помпено-акумулиращи водноелектрически централи в България и Гърция

3.23

Помпено-акумулиращи водноелектрически централи в България — Яденица

3.24

Помпено-акумулиращи водноелектрически централи в Гърция — Amfilochia

3.25

Вече не се счита за ПОИ

3.26

Вече не се счита за ПОИ

(4)   Приоритетен коридор „План за взаимосвързване на Балтийския енергиен пазар в областта на електроенергията“ (BEMIP Electricity)

Определение

4.1

Междусистемна връзка Дания — Германия между Tolstrup Gaarde (DK) и Bentwisch (DE) чрез разположени в морето вятърни паркове Kriegers Flak (DK) и Baltic 1 и 2 (DE) [понастоящем известна като Комбинирана електропреносна мрежа Kriegers Flak]

4.2

Клъстер Естония — Латвия между Kilingi-Nõmme и Рига [понастоящем известен като 3-та междусистемна връзка], включващ следните ПОИ:

4.2.1

Междусистемна връзка между Kilingi-Nõmme (EE) и подстанция CHP2 Рига (LV)

4.2.2

Вътрешна линия между Harku и Sindi (EE)

4.2.3

Вътрешна линия между Riga CHP 2 и Riga HPP (LV)

4.3

Сега част от ПОИ № 4.9

4.4

Клъстер Латвия — Швеция — увеличаване на преносната способност[понастоящем известен като проект „NordBalt“], включващ следните ПОИ:

4.4.1

Вътрешна линия между Ventspils, Tume и Imanta (LV)

4.4.2

Вътрешна линия между Ekhyddan и Nybro/Hemsjö (SE)

Увеличаване на преносна способност в Литва и Полша, необходима за експлоатацията на „LitPol Link I“:

4.5

Клъстер Литва — Полша между Alytus (LT) и Elk (PL), включващ следните ПОИ:

4.5.1

Вече не се счита за ПОИ

4.5.2

Вътрешна линия между Stanisławów и Olsztyn Mątki (PL)

4.5.3

Вече не се счита за ПОИ

4.5.4

Вече не се счита за ПОИ

4.5.5

Вътрешна линия между Kruonis и Alytus (LT)

Помпено-акумулиращи водноелектрически централи в Естония и Литва:

4.6

Помпено-акумулиращи водноелектрически централи в Естония — Muuga

4.7

Увеличаване на капацитета на помпено-акумулиращи водноелектрически централи в Литва — Kruonis

4.8

Клъстер Естония — Латвия и вътрешни увеличения на преносната способност в Литва, включващ следните ПОИ:

4.8.1

Междусистемна връзка между Tartu (EE) и Valmiera (LV)

4.8.2

Вътрешна линия между Balti и Tartu (EE)

4.8.3

Междусистемна връзка между Tsirguliina (EE) and Valmiera (LV)

4.8.4

Вътрешна линия между Eesti и Tsirguliina (EE)

4.8.5

Вътрешна линия между подстанция в Литва (LT) и държавната граница (LT)

4.8.6

Вътрешна линия между Kruonis и Visaginas (LT)

4.9

Различни аспекти на интегрирането на електроенергийната мрежа на балтийските държави в континенталната европейска мрежа, включително тяхната синхронна работа (базов проект)

(5)   Приоритетен коридор междусистемни газопроводни връзки север—юг в Западна Европа („NSI West Gas“)

Проекти, позволяващи двупосочен поток между Ирландия и Обединеното кралство

Определение

5.1

Клъстер за даване на възможност за двупосочен поток от Северна Ирландия към Великобритания и Ирландия, както и от Ирландия към Обединеното кралство, включващ следните ПОИ:

5.1.1

Физически реверсивен поток в точката Moffat на междусистемна връзка (IE/UK)

5.1.2

Модернизиране на SNIP (Шотландия към Северна Ирландия) — газопровод за осигуряване на физически реверсивен поток между Ballylumford и Twynholm

5.1.3

Разработване на подземното газохранилище Islandmagee в Larne (Северна Ирландия)

5.2

Вече не се счита за ПОИ

5.3

Крайна газопроводна станция за ВПГ Shannon и свързващия тръбопровод (IE)

Проекти, позволяващи двупосочен поток между Португалия, Испания, Франция и Германия:

5.4

3-а точка на междусистемна връзка между Португалия и Испания

5.5

Точка на междусистемна връзка по източната ос между Пиренейския полуостров и Франция при Le Perthus, включително компресорните станции в Монпелие и St. Martin de Crau [понастоящем известна като „Midcat“]

5.6

Подобрения на френската газопреносна мрежа „Юг — север“ — реверсивен поток от Франция до Германия в точка на междусистемна връзка Obergailbach/Medelsheim (FR)

5.7

Подобрения на френската газопреносна мрежа „Юг — север“ за създаване на единна пазарна зона, включващи следните ПОИ:

5.7.1

газопровод Val de Saône между Etrez и Voisines (FR)

5.7.2

газопровод Gascogne-Midi (FR)

5.8

Подобрения на френската газопреносна мрежа „Юг — север“, имащи за цел улесняване на преноса от юг на север, включващи следните ПОИ:

5.8.1

Газопровод Est Lyonnais между Saint-Avit и Etrez (FR)

5.8.2

Газопровод Eridan между Saint Martin de Crau и Saint-Avit (FR)

5.9

Вече не се счита за ПОИ

5.10

Реверсивна междусистемна връзка по газопровод TENP в Германия

5.11

Реверсивна междусистемна връзка между Италия и Швейцария в точка на междусистемна връзка Passo Gries

5.12

Вече не се счита за ПОИ

5.13

Вече не се счита за ПОИ

5.14

Вече не се счита за ПОИ

5.15

Вече не се счита за ПОИ

5.16

Вече не се счита за ПОИ

5.17

Вече не се счита за ПОИ

5.18

Вече не се счита за ПОИ

5.19

Свързване на Малта към Европейската газопреносна мрежа — междусистемен газопровод с Италия при Gela и плаваща инсталация за съхранение и регазификация на ВПГ)

5.20

Газопровод, свързващ Алжир с Италия (през Сардиния) [понастоящем известен като газопровод „Galsi“]

(6)   Приоритетен коридор междусистемни газопроводи север—юг в Централна Източна и Югоизточна Европа („NSI East Gas“)

Проекти, позволяващи двупосочен поток между Полша, Чешката република и Словакия, свързващи крайните газопроводни станции за ВПГ в Полша и Хърватия:

Определение

6.1

Клъстер за модернизация на междусистемната връзка Чешка република — Полша и съответни вътрешни подобрения по газопреносната мрежа в Западна Полша, включващ следните ПОИ:

6.1.1

Междусистемен газопровод Полша — Чешка република [понастоящем известен като „Stork II“] между Libhošť — Hať (CZ/PL) — Kedzierzyn (PL)

6.1.2

Инфрастуктурни проекти за пренос между Lwówek и Kędzierzyn (PL)

6.1.3

Сега част от ПОИ № 6.1.2

6.1.4

Сега част от ПОИ № 6.1.2

6.1.5

Сега част от ПОИ № 6.1.2

6.1.6

Сега част от ПОИ № 6.1.2

6.1.7

Сега част от ПОИ № 6.1.2

6.1.8

Сега част от ПОИ № 6.2.3

6.1.9

Сега част от ПОИ № 6.1.2

6.1.10

Сега част от ПОИ № 6.2.3

6.1.11

Сега част от ПОИ № 6.2.3

6.1.12

Газопровод Tvrdonice-Libhošť, включително модернизиране на CS Břeclav (CZ)

6.2

Клъстер за междусистемна връзка Полша — Словакия и съответни вътрешни подобрения по газопреносната система в Източна Полша, включващ следните ПОИ:

6.2.1

Междусистемен газопровод Полша — Словакия

6.2.2

Проекти за преносна инфраструктура между Rembelszczyzna и Strachocina (PL)

6.2.3

Проекти за преносна инфраструктура между Tworóg and Strachocina (PL)

6.2.4

Сега част от ПОИ № 6.2.2

6.2.5

Сега част от ПОИ № 6.2.2

6.2.6

Сега част от ПОИ № 6.2.2

6.2.7

Сега част от ПОИ № 6.2.2

6.2.8

Сега част от ПОИ № 6.2.2

6.2.9

Сега част от ПОИ № 6.2.2

6.3

Вече не се счита за ПОИ

6.4

ПОИ Двупосочна междусистемна връзка Австрия — Чешка република (BACI) между Baumgarten (AT) — Reinthal (CZ/AT) — Brečlav (CZ)

Проекти, позволяващи поток на природен газ от хърватски терминал за ВПГ към съседни държави:

6.5

Клъстер за терминал за ВПГ в Krk и газопроводи за отвеждане на природен газ към Унгария и по-нататък, включващ следните ПОИ:

6.5.1

Поетапно изграждане на на терминал за ВПГ в Krk (HR)

6.5.2

Газопровод Zlobin — Bosiljevo — Sisak — Kozarac — Slobodnica (HR)

6.5.3

Вече не се счита за ПОИ

6.5.4

Вече не се счита за ПОИ

6.6

Сега ПОИ № 6.26.1

6.7

Вече не се счита за ПОИ

Проекти, даващи възможност за газов поток от Южния газов коридор и/или терминали за ВПГ в Гърция през Гърция, България, Румъния, Сърбия и към Унгария, включващи възможност за реверсивен поток от юг на север и интегриране на транзитни и на преносни системи

6.8

Клъстер за междусистемна връзка между Гърция, България и Румъния необходими подобрения на газопреносната мрежа в България, включващ следните ПОИ:

6.8.1

Междусистемна връзка Гърция — България [понастоящем известна като IGB] между Комотини (EL) и Стара Загора (BG)

6.8.2

Необходима рехабилитация, модернизиране и разширяване на българската преносна система

6.8.3

Междусистемна връзка на северния пръстен на българската преносна система с газопровода Podisor — Horia и увеличаване на пропускателната способност на участъка Hurezani-Horia-Csanadpalota

6.8.4

Газопровод, целящ увеличаване на пропускателната способност на междусистемната връзка на северния пръстен на българската и румънската газопреносни мрежи

6.9

Клъстер за терминал за ВПГ в Северна Гърция, включващ един или повече от следните ПОИ:

6.9.1

Нов терминал за ВПГ в Северна Гърция.

6.9.2

Вече не се счита за ПОИ

6.9.3

Газокомпресорна станция при Kipi (EL)

6.10

ПОИ Междусистемен газопровод България — Сърбия [понастоящем известен като „IBS“]

6.11

Вече не се счита за ПОИ

6.12

Вече не се счита за ПОИ

6.13

6.13.1

Сега ПОИ № 6.24.4

6.13.2

Сега ПОИ № 6.24.5

6.13.3

Сега ПОИ № 6.24.6

6.14

Сега ПОИ № 6.24.1

6.15

Междусистемни връзки на националната преносна система с международните газопроводи и възможност за реверсивен поток при Isaccea (RO)

6.15.1

Сега част от ПОИ 6.15

6.15.2

Сега част от ПОИ 6.15

Проект, позволяващ газ от Южния газов коридор да се транспортира през Италия към Североизточна Европа

6.16

Вече не се счита за ПОИ

6.17

Вече не се счита за ПОИ

6.18

Газопровод Adriatica (IT)

6.19

Вече не се счита за ПОИ

Проекти, позволяващи разработването на подземни газохранилища в Югоизточна Европа:

6.20

Клъстер за увеличаване на капацитета за съхранение в Югоизточна Европа, включващ един или повече от следните ПОИ:

6.20.1

Вече не се счита за ПОИ

6.20.2

Разширение на подземното газохранилище Чирен

6.20.3

Вече не счита за ПОИ

и един от следните ПОИ:

6.20.4

Газохранилище Depomures в Румъния

6.20.5

Ново подземно газохранилище в Румъния

6.20.6

Подземно газохранилище Sarmasel в Румъния

6.21

Вече не се счита за ПОИ

6.22

Вече не се счита за ПОИ

6.23

Междусистемна връзка Унгария — Словения (Nagykanizsa — Tornyiszentmiklós (HU) — Lendava (SI) — Kidričevo)

6.24

Клъстер за поетапно увеличаване на пропускателната способност на двупосочния преносен коридор България — Румъния — Унгария — Австрия (понастоящем известен като „ROHUAT/BRUA“), за да се даде възможност за 1,75 млрд. m3/год. на първия етап и 4,4 млрд. m3/год. на втория етап, включително нови ресурси от Черно море:

6.24.1

Реверсивен поток между Румъния и Унгария: Първи етап на компресорна станция в унгарския участък при Csanádpalota (1-ви етап)

6.24.2

Изграждане на румънска територия на националната газопреносна система по коридора България — Румъния — Унгария — Австрия — преносен газопровод Podișor — Газоизмервателна станция Horia и 3 нови компресорни станции (Jupa, Bibești and Podișor) (1-ви етап)

6.24.3

Компресорна станция Mosonmagyarovar за газопреносната връзка с Австрия (изграждане от австрийската страна) (1-ви етап)

6.24.4

Газопровод Városföld-Ercsi — Győr (пропускателна способност 4,4 млрд. m3/год.) (HU)

6.24.5

Газопровод Ercsi-Százhalombatta (пропускателна способност 4,4 млрд. m3/год.) (HU)

6.24.6

Компресорна станция Városföld (капацитет 4,4 млрд. m3/год.) (HU)

6.24.7

Увеличаване на пропускателната способност в Румъния в посока към Унгария до 4,4 млрд. m3/год. (2-ри етап)

6.24.8

Черноморско крайбрежие — газопровод Podișor (RO) за подаване на газ от Черно море

6.24.9

Реверсивен поток между Румъния и Унгария: 2-ри етап на унгарския участък, компресорна станция при Csanádpalota или Algyő (HU) (пропускателна способност 4,4 млрд. m3/год.) (2-ри етап)

6.25

Клъстер за инфраструктура за подаване на нов газ към Централна и Югоизточна Европа, с цел разнообразяване на източниците, включващ един или повече от следните ПОИ:

6.25.1

Газопроводна система от България до Словакия [понастоящем известна като „Eastring“]

6.25.2

Газопроводна система от Гърция до Австрия [понастоящем известен като „Tesla“]

6.25.3

По-нататъшното разширяване на двупосочния преносен коридор България — Румъния — Унгария — Австрия [понастоящем известен като „ROHUAT/BRUA“, етап 3]

6.25.4

Инфраструктура, която да позволи развитието на българския газов център

6.26

Клъстер Хърватия — Словения — Австрия при Rogatec, включващ следните ПОИ:

6.26.1

Междусистемна връзка Хърватия — Словения (Lučko — Zabok — Rogatec)

6.26.2

Компресорна станция Kidričevo, 2-ри етап на модернизация (SI)

6.26.3

Компресорни станции на хърватската газопреносна система

6.26.4

GCA 2014/04 Murfeld (AT)

6.26.5

Модернизация на междусистемната връзка Murfeld/Ceršak (AT-SI)

6.26.6

Модернизация на междусистемната връзка Rogatec

(7)   Приоритетен коридор Южен газов коридор (SGC)

Определение

7.1

Клъстер на ПОИ за интегрирана, специално предвидена за целта и разширяема транспортна инфраструктура и съответно оборудване за пренос на най-малко 10 млрд. m3/год. от нови източници на природен газ от Каспийския регион, пресичаща Азербайджан, Грузия и Турция и достигаща пазарите на ЕС в Гърция и Италия, включваща един или повече от следните ПОИ:

7.1.1

Газопровод към ЕС от Туркменистан и Азербайджан през Грузия и Турция [понастоящем известен като комбинацията „Транскаспийски газопровод“ (TCP), „Разширяване на Южнокавказкия газопровод“ (SCP- (F)X) и „Трансанадолски газопровод за природен газ“ (TANAP)]

7.1.2

Газокомпресорна станция при Kipi (EL)

7.1.3

Газопровод от Гърция до Италия през Албания и Адриатическо море [понастоящем известен като „Трансадриатически газопровод“ (TAP)]

7.1.4

Газопровод от Гърция до Италия [понастоящем известен като газопровод „Посейдон“]

7.1.5

Вече не се счита за ПОИ

7.1.6

Измервателни и регулиращи станции за връзката на гръцката преносна система с TAP

7.1.7

Газопровод Komotini — Thesprotia (EL)

7.2

Вече не се счита за ПОИ

7.3

7.3.1

Газопровод от акваторията на Кипър до континенталната част на Гърция през Крит [понастоящем известен като газопровод „EestTMed“]

7.3.2

Премахване на вътрешните участъци с намалена пропускателна способност в Кипър, за да се излезе от изолацията и да се осигури транспортирането на газ от източния средиземноморски регион

7.4

Клъстер от междусистемни връзки с Турция, включващ следните ПОИ:

7.4.1

Газокомпресорна станция при Kipi (EL)

7.4.2

Междусистемен газопровод между Турция и България [понастоящем известен като „ITB“]

(8)   Приоритетен коридор „План за взаимосвързване на Балтийския енергиен пазар в областта на газа“ (BEMIP Gas)

Определение

8.1

Клъстер за разнообразяване на доставките в източната част на региона на Балтийско море, включващ следните ПОИ:

8.1.1

Междусистемен газопровод между Естония и Финландия [понастоящем известен като „Balticconnector“] и

8.1.2

Една от следните крайни газопроводни станции за ВПГ:

8.1.2.1

Вече не се счита за ПОИ

8.1.2.2

ВПГ Paldiski

8.1.2.3

ВПГ Tallinn

8.1.2.4

Вече не се счита за ПОИ

Подобрения на преносната инфраструктура в балтийските държави и модернизиране на подземното газохранилище в Латвия:

8.2

Клъстер за модернизиране на инфраструктура в източната част на региона на Балтийско море, включващ следните ПОИ:

8.2.1

Увеличаване на пропускателната способност на междусистемната връзка Латвия — Литва

8.2.2

Увеличаване на пропускателната способност на междусистемната връзка Естония Латвия

8.2.3

Вече не се счита за ПОИ

8.2.4

Увеличаване на капацитета на подземното газохранилище Inčukalns (LV)

8.3

Междусистемна връзка Полша—Дания [понастоящем известна като „Балтийски газопровод“]

8.4

Вече не се счита за ПОИ

8.5

ПОИ Междусистемна връзка Полша — Литва [понастоящем известен като „GIPL“]

8.6

Терминал за ВПГ Гьотеборг в Швеция

8.7

ПОИ Увеличаване на пропускателната способност на терминал за ВПГ Swinoujscie в Полша

8.8

Вече не се счита за ПОИ

(9)   Приоритетен коридор „Връзки за доставка на нефт в Централна източна Европа“ (OSC)

Повишаване на сигурността на доставките на нефт в региона на Централна Източна Европа чрез увеличаване на оперативната съвместимост и създаване на адекватни алтернативни маршрути за доставка:

Определение

9.1

Нефтопровод Adamowo-Brody: газопровод, свързващ площадката за обработка на дружество Уктранснафта в Brody (Украйна) и резервоарно стопанство Adamowo (Полша)

9.2

Нефтопровод Bratislava — Schwechat: газопровод свързващ Schwechat (Австрия) и Братислава (Словашка република)

9.3

Нефтопроводи JANAF-Adria: реконструкция, модернизация, поддръжка и увеличаване на пропускателната способност на съществуващите нефтопроводи JANAF и Adria, свързващи хърватското морско пристанище Omisalj с южния клон на тръбопровода „Дружба“ (Хърватия, Унгария, Словашка република); (Междусистемната връзка Унгария — Словакия вече не се счита за ПОИ)

9.4

Нефтопровод Litvinov (Чешка република) — Spergau (Германия): проектът за разширяване на тръбопровода за суров нефт „Дружба“ до нефтозавода TRM Spergau

9.5

Клъстер за Померанския нефтопровод (Полша), включващ следните ПОИ:

9.5.1.

Изграждане на нефтохранилище в Gdańsk

9.5.2.

Разширяване на Померанския нефтопровод: обиколни тръбопроводи и втора линия на Померанския газопровод, свързващи резервоарно стопанство Plebanka (в близост до Płock) и крайната станция за обработка Gdańsk

9.6

TAL Plus: увеличаване на пропускателната способност на нефтопровода TAL между Триест (Италия) и Инголщат (Германия)

(10)   Приоритетна тематична област „Внедряване на интелигентни електроенергийни мрежи“

Определение

10.1

Проектът „Северноатлантическа зелена зона“ (Ирландия, Обединено кралство/Северна Ирландия) цели намаляване на ограничаването на производството на електроенергия от вятърни централи чрез реализиране на комуникационна инфраструктура, усъвършенстване на управлението на електроенергийната мрежа и създаване на (трансгранични) протоколи за управление на енергопотреблението

10.2

Green-Me (Франция, Италия) има за цел повишаване на интегрирането на ВЕИ чрез прилагане на системи за автоматизация, регулиране и следене в подстанции за ВН и подстанции за СН/ВН, включително комуникация с производителите на електроенергия от възобновяеми източници и акумулиране в първичните подстанции, както и нов обмен на данни, за да е възможно по-добро управление на трансграничните междусистемни връзки.

10.3

SINCRO.GRID (Словения/Хърватия) има за цел да реши проблеми с мрежовото напрежение, честотата, регулирането и претоварването, правейки възможно по-нататъшното внедряване на възобновяеми енергийни източници и изместване на конвенционалното производство на електроенергия чрез интегриране на нови активни елементи на преносните и разпределителните мрежи във виртуалния трансграничен център за управление въз основа на съвременна обработка на данни, общо системно оптимизиране и прогнозиране, с участието на два съседни ОПС и два съседни ОРС.

(11)   Приоритетна тематична област „Електроенергийни магистрали“

Списък на ПОИ с двойно обозначение като „електроенергийни магистрали“

Определение

Приоритетен коридор Морска електроенергийна мрежа в северните морета (NSOG)

1.1.1

Междусистемна връзка между Zeebrugge (BE) и областта в близост до Richborough (UK)

1.3.1

Междусистемна връзка между Endrup (DK) и Niebüll (DE)

1.3.2

Вътрешна линия между Brunsbüttel и Niebüll (DE)

1.4.1

Междусистемна връзка между Kassø (DK) и Audorf (DE)

1.4.2

Вътрешна линия между Audorf и Hamburg/Nord (DE)

1.4.3

Вътрешна линия между Hamburg/Nord и Dollern (DE)

1.5

Междусистемна връзка Дания — Нидерландия между Endrup (DK) и Eemshaven (NL) [понастоящем известна като „COBRAcable“]

1.6

Междусистемна връзка Франция — Ирландия между La Martyre (FR) и Great Island или Knockraha (IE) [понастоящем известна като „Celtic Interconnector“]

1.7.1

Междусистемна връзка Франция — Обединено кралство между Cotentin (FR) и областта в близост до Exeter (UK) [понастоящем известна като проект „FAB“]

1.7.2

Междусистемна връзка Франция — Обединено кралство между Tourbe (FR) и Chilling (UK) [понастоящем известна като проект „IFA2“]

1.7.3

Междусистемна връзка Франция — Обединено кралство между Coquelles (FR) и Folkestone (UK) [понастоящем известен като проект „ElecLink“]

1.8

Междусистемна връзка Германия — Норвегия между Wilster (DE) и Tonstad (NO) [понастоящем известна като проект „NordLink“]

1.10

Междусистемна връзка Норвегия — Обединено кралство

1.13

Междусистемна връзка между Ирландия и Обединеното кралство [понастоящем известна като „Ice Link“]

1.14

Междусистемна връзка между Revsing (DK) и Bicker Fen (UK) [понастоящем известна като „Viking Link“]

Приоритетен коридор междусистемни връзки север—юг в Западна Европа („NSI West Electricity“)

2.2.1

Междусистемна връзка между Lixhe (BE) и Oberzier (DE)

2.5.1

Междусистемна връзка между Grande Ile (FR) и Piossasco (IT) [понастоящем известна като проект „Savoie-Piemont“]

2.7

Междусистемна връзка Франция — Испания между Aquitaine (FR) и Страната на баските (ES) [понастоящем известна като проект „Бискайски залив“]

2.9

Вътрешна линия в Германия между Osterath и Philippsburg (DE) за увеличаване на преносната способност на западните граници

2.10

Вътрешна линия в Германия между Brunsbüttel-Grοβgartach и Wilster-Grafenrheinfeld (DE) за увеличаване на преносната способност на северните и южните граници

2.13

Клъстер от междусистемни връзки Ирландия — Обединено кралство, включващ един или повече от следните ПОИ:

2.13.1

Междусистемна връзка Ирландия — Обединено кралство между Woodland (IE) и Turleenan (UK)

2.13.2

Междусистемна връзка Ирландия — Обединено кралство между Srananagh (IE) и Turleenan (UK)

Приоритетен коридор междусистемни връзки север—юг в Централна Източна и Южна Европа („NSI East Electricity“)

3.10.1

Междусистемна връзка между Hadera (IL) и Kofinou (CY)

3.10.2

Междусистемна връзка между Vasilikos (CY) и Korakia, Крит (EL)

3.10.3

Вътрешна връзка между Korakia, Крит и регион Attica (EL)

3.12

Вътрешна линия в Германия между Wolmirstedt и Бавария за увеличаване на вътрешната преносна способност на коридора север—юг

Приоритетен коридор „План за взаимосвързване на Балтийския енергиен пазар в областта на електроенергията“ (BEMIP Electricity)

4.1

Междусистемна връзка Дания — Германия между Tolstrup Gaarde (DK) и Bentwisch (DE) чрез разположени в морето вятърни паркове Kriegers Flak (DK) и Baltic 1 и 2 (DE) [понастоящем известна като Комбинирана електропреносна мрежа Kriegers Flak]“


27.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 19/22


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2016/90 НА КОМИСИЯТА

от 26 януари 2016 година

за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 102/2012 на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на стоманени въжета и кабели с произход от някои държави, в това число Украйна, вследствие на частично междинно преразглеждане в съответствие с член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1) („основния регламент“), и по-специално член 11, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

1.1.   Действащи мерки

(1)

Действащите антидъмпингови мерки за вноса на някои стоманени въжета и кабели с произход от Украйна бяха наложени за пръв път с Регламент (ЕО) № 1796/1999 на Съвета (2) („първоначалния регламент“) и обхватът им бе разширен последно с Регламент за изпълнение (ЕС) № 102/2012 на Съвета (3) („действащите мерки“).

(2)

Действащите мерки са под формата на адвалорно мито от 51,8 %.

1.2.   Искане за преразглеждане

(3)

В Европейската комисия („Комисията“) постъпи искане за частично междинно преразглеждане в съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент. Искането е подадено от PJSC „PA „Stalkanat-Silur“ (ЧАО „ПО „Стальканат-Силур“ — „заявителя“), производител износител от Украйна.

(4)

Обхватът на искането е ограничен до разглеждането на дъмпинга, доколкото заявителят е засегнат от него.

(5)

В искането заявителят представи prima facie доказателства, че промените, свързани с настоящата му структура, която наред с други фактори е резултат от сливането на двама несвързани производители износители в Украйна (само единият от които преди това е бил предмет на отделно разследване), са с дълготраен характер.

(6)

Освен това заявителят твърди, че ако се вземат предвид цените му на вътрешния пазар или неговата конструирана нормална стойност (производствени разходи, разходи за продажба, общи и административни разходи (ПОАР) и печалба) вместо използваната преди това нормална стойност в държавата аналог, неговият дъмпингов марж е значително по-нисък от настоящия размер на мерките.

(7)

Поради това заявителят твърди, че вече не е необходимо мерките да се прилагат в сега действащия размер с цел да се компенсират последиците от причиняващия вреда дъмпинг, както бе установен по-рано.

1.3.   Започване на преразглеждане

(8)

След като уведоми държавите членки, Комисията установи, че са налице достатъчно доказателства, даващи основание за започването на частично междинно преразглеждане, и обяви чрез известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (4) на 18 ноември 2014 г., че започва разследване в съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент, ограничено по обхват до разглеждането на дъмпинга, доколкото той се отнася до заявителя.

1.4.   Разглеждан продукт и сходен продукт

(9)

Разглежданият продукт при настоящото преразглеждане е същият като в първоначалното разследване и в последното разследване, довели до налагането на действащите в момента мерки — т.нар. стоманени въжета и кабели или по-точно многосноспови въжета от стомана, включително плътно навитите многоснопови въжета, с изключение на многоснопови въжета от неръждаема стомана, с най-голям размер на напречното сечение, превишаващ 3 mm, с произход от Украйна („разглежданият продукт“, или „SWR“), понастоящем класирани в кодове по КН ex 7312 10 81, ex 7312 10 83, ex 7312 10 85, ex 7312 10 89 и ex 7312 10 98.

(10)

Произвежданият и продаван в Украйна и в трети държави продукт и продуктът, който се изнася за Съюза, имат еднакви основни физически и технически характеристики и крайна употреба и поради тази причина се считат за сходни по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

1.5.   Засегнати страни

(11)

Комисията официално уведоми заявителя, известното сдружение на промишлеността на Съюза и украинските компетентни органи за започването на междинното преразглеждане. На заинтересованите страни бе предоставена възможност да изложат писмено становищата си и да бъдат изслушани.

(12)

Комисията изпрати въпросник на заявителя и получи отговор в рамките на поставения срок. Комисията изиска и провери цялата информация, която счете за необходима за установяване на дъмпинга. Беше извършена проверка на място в помещенията на заявителя в Одеса, Украйна.

1.6.   Разследван период в рамките на преразглеждането

(13)

Разследването в рамките на преразглеждането обхвана периода от 1 юли 2013 г. до 30 септември 2014 г.

2.   РЕЗУЛТАТИ ОТ РАЗСЛЕДВАНЕТО

2.1.   Дъмпинг

2.1.1.   Нормална стойност

(14)

Общият обем на експортните продажби на дружеството за Съюза през разследвания период в рамките на преразглеждането се ограничава само с две сделки и както е обяснено в съображение 26, тези сделки не бяха счетени за представителни. В съображение 26 се посочва също така, че поради тази причина експортната цена бе определена въз основа на експортните продажби на заявителя за трети държави през разследвания период в рамките на преразглеждането в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент. Обемът на продажбите на пазари в трети държави бе използван, за да се оцени доколко продажбите на вътрешния пазар са представителни за определяне на нормалната стойност за целите на член 2, параграф 2 от основния регламент.

(15)

За да бъде определена нормалната стойност, най-напред бе установено дали реализираният от заявителя общ обем продажби на сходния продукт за независими клиенти на вътрешния пазар е бил представителен в сравнение с общия обем на експортните продажби на заявителя за трети държави. В съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент беше установено, че продажбите на вътрешния пазар са представителни, тъй като общият обем на продажбите на вътрешния пазар е съставлявал не по-малко от 5 % от общия обем на експортните продажби на заявителя за трети държави през разследвания период в рамките на преразглеждането.

(16)

За всеки вид на продукта, продаван от заявителя на вътрешния пазар и счетен за пряко сравним с вида продукт, продаван за износ в трети държави, беше установено дали обемът на продажбите на вътрешния пазар е достатъчно представителен за целите на член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на определен вид на продукта на вътрешния пазар бяха счетени за достатъчно представителни, когато общият обем на продажбите на този вид от продукта за независими клиенти на вътрешния пазар през разследвания период в рамките на преразглеждането е представлявал най-малко 5 % от общия обем на продажбите на сравнимия вид на продукта, изнасян през същия период за трети държави.

(17)

Беше проучено също така дали продажбите на вътрешния пазар на всеки вид на продукта могат да се разглеждат като извършени при обичайни търговски условия в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент. Това беше направено чрез определяне на относителния дял на продажбите на продукта за независими клиенти на вътрешния пазар, които са били рентабилни за всеки вид на продукта, изнасян за трети държави през разследвания период в рамките на преразглеждането.

(18)

За онези видове от продукта, при които повече от 80 % от обема на продажбите на вътрешния пазар са били на стойност, по-висока от тяхната себестойност, а среднопретеглената продажна цена на съответния вид е била равна на или по-висока от производствените разходи за единица продукция, нормалната стойност за всеки вид на продукта бе изчислена като среднопретеглената стойност на действителните цени на вътрешния пазар при всички продажби от съответния вид на продукта, независимо дали продажбите са били рентабилни, или не.

(19)

Когато обемът на рентабилните продажби на даден вид на продукта е представлявал 80 % или по-малко от общия обем на продажбите или когато среднопретеглената цена на съответния вид на продукта е била по-ниска от производствените разходи за единица продукция, нормалната стойност бе основана на действителната цена на вътрешния пазар, изчислена като среднопретеглена цена само на рентабилните продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта през разследвания период в рамките на преразглеждането.

(20)

Когато не беше възможно цените на вътрешния пазар за определен вид на продукта, продаван от заявителя, да се използват за установяване на нормалната стойност, тя беше конструирана в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент.

(21)

При конструирането на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент размерът на разходите за продажба, общите и административните разходи и размерът на печалбата бяха определени съгласно член 2, параграф 6 от основния регламент въз основа на действителните данни за производството и продажбите на сходния продукт, реализирани от заявителя при обичайни търговски условия.

(22)

След оповестяването на окончателните заключения заявителят посочи, че продажбите му на вътрешния пазар, осъществени за държавни предприятия, следва да бъдат изключени при определянето на нормалната стойност. Заявителят изтъкна довода, че поради по-големия риск от неплащане или значително забавяне на плащанията цените за държавните предприятия са били систематично по-високи от цените за другите клиенти на вътрешния пазар, което е отразено и във вътрешната политика на ценообразуване на дружеството. Беше посочено, че поради тази причина по-високите цени не са свързани с характеристиките на разглеждания продукт. На второ място, заявителят посочи, че когато нормалната стойност се конструира в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент, следва да се използва само размерът на ПОАР при продажби за независими дистрибутори на вътрешния пазар, за да се гарантира съпоставимостта с експортните продажби, които са били реализирани изключително за същия вид клиенти.

(23)

По отношение на искането на заявителя продажбите за държавни предприятия на вътрешния пазар да бъдат изключени при определянето на нормалната стойност, доказателствата, събрани по време на разследването, потвърдиха, че продажните цени за държавните предприятия за всеки вид на продукта средно са били значително по-високи от цените за всички други видове клиенти на вътрешния пазар. Тази трайна ценова разлика се дължи на съчетание от редица специфични фактори, свързани само с този вид клиенти на вътрешния пазар: i) установения от заявителя голям риск от неплащане или значително забавяне на плащанията при продажби за държавни предприятия; ii) обстоятелството, че тази политика реално се прилага, като на държавните предприятия се дава много по-дълъг срок за погасяване на кредита (в това число възможността за допълнително отсрочване на плащането, която се посочва в договора); iii) доказана история на забавени плащания; iv) обстоятелството, че в случай на фалит държавните предприятия в Украйна по закон са освободени от задължението да удовлетворят исканията на кредиторите; v) обстоятелството, че продажбите за държавни предприятия се осъществяват посредством сложни тръжни процедури, при които клаузите в договора не подлежат на договаряне и се използва предварително разписан стандартен договор; и на последно място — vi) обстоятелството, че държавните предприятия по закон нямат право да извършват авансови плащания за покупката на стоки. С оглед на изложените специфични обстоятелства твърдението на заявителя беше прието.

(24)

По отношение на искането при конструирането на нормалната стойност да се използват само ПОАР при продажбите за независими дистрибутори, съгласно член 2, параграф 6 от основния регламент размерът на ПОАР следва да се основава на действителните данни за производството и продажбите на сходния продукт от заявителя при обичайни търговски условия. В съответствие с посочения член бяха използвани данните на заявителя за всички продажби на вътрешния пазар (с изключение на продажбите за държавни предприятия). Тъй като продажните цени за крайни потребители на вътрешния пазар бяха коригирани в съответствие с член 2, параграф 10, буква г), подточка i) от основния регламент (както се пояснява в съображения 30 и 31 по-долу), по този начин размерът им е сравним с цените за независими дистрибутори на вътрешния пазар. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(25)

Заявителят посочи също така, че при конструирането на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент следва да се използва разумен марж на печалба от 5 %. Той се позова на предишно разследване по отношение на същия продукт (SWR), при което такъв марж на печалба е бил счетен за разумен. Освен това като алтернативно решение заявителят посочи, че размерът на печалбата не следва да превишава размера на печалбата, реализирана при продажбите за независими дистрибутори, тъй като този размер на продажбите е съпоставим с размера на експортните продажби. Съгласно член 2, параграф 6 от основния регламент обаче размерът на ПОАР и размерът на печалбата следва да се основават на действителните данни на заявителя за производството и продажбите на сходния продукт при обичайни търговски условия. Тъй като имаше на разположение такива данни, в съответствие с посочения член бяха използвани именно те. Поради това твърдението беше отхвърлено.

2.1.2.   Експортна цена

(26)

През разследвания период в рамките на преразглеждането са осъществени само две сделки за Съюза. Те не бяха счетени за представителни поради ограничения им обем и тъй като са били извършени само за един клиент с конкретни продуктови спецификации. Поради това експортната цена бе установена в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент, който дава възможност експортната цена да бъде конструирана на друга разумна основа. В конкретния случай като основа за изчисление на експортната цена бяха използвани продажбите на сходния продукт, реализирани от заявителя за трети държави през разследвания период в рамките на преразглеждането. Обемът на продажбите за трети държави действително е бил значителен и те са реализирани за голям брой клиенти, като при разследването не бяха констатирани нарушения на цените или други фактори на пазарите на третите държави, които да сочат, че продажбите на заявителя на тези пазари не могат да бъдат използвани за определяне на експортната цена.

2.1.3.   Сравнение

(27)

Средната нормална стойност и средната експортна цена бяха сравнени на базата на цена франко завода. С цел да се осигури обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена под формата на корекции надлежно бяха отчетени разликите в транспортните разходи и в разходите за кредитиране в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент.

(28)

Заявителят също така поиска корекция на нормалната стойност за разликата в нивото на търговия, като изтъкна обстоятелството, че неговите продажби за търговци на дребно и за крайни потребители на вътрешния пазар чрез регионални търговски центрове не са сравними с продажбите за независими дистрибутори. Освен това заявителят изтъкна, че всички експортни продажби са били за независими дистрибутори и съответно са сравними само с продажбите за независими дистрибутори на вътрешния пазар. Беше посочено, че среднопретеглената разлика в цената при продажбите на двете нива на търговия на вътрешния пазар е основание за изчисляване на корекция в съответствие с член 2, параграф 10, буква г), подточка i) от основния регламент.

(29)

След оповестяването на окончателните заключения заявителят продължи да настоява за корекция поради разликите в нивото на търговия. Освен това той посочи, че корекцията за нивото на търговия следва да се определя на тримесечна база, за да се отстрани отражението, което има обезценяването на украинската валута спрямо чуждестранни валути, тъй като това оказва влияние на цените на суровините, както и отражението на високата инфлация през разследвания период в рамките на преразглеждането.

(30)

При разследването беше установено, че продажбите за търговци на дребно (продажби чрез регионални търговски центрове) действително са осъществени при различно ниво на търговия в сравнение с експортните продажби и че тази разлика е отразена в продажните цени. Продажните цени за крайните потребители чрез регионални търговски центрове на вътрешния пазар са били винаги по-високи и количествата са били винаги по-малки, отколкото при продажбите за независими дистрибутори. Освен това крайните потребители са ползвали допълнителни услуги, предлагани от регионалните търговски центрове. С оглед на това беше предоставена корекция за разликите в нивото на търговия по смисъла на член 2, параграф 10, буква г), подточка i) от основния регламент.

(31)

Заявителят бе основал изчислението на исканата корекция на общата средна разлика в цената между двете нива на търговия, претеглена въз основа на продадените количества на независими дистрибутори. Въпреки това обемите, продадени на независими дистрибутори, не трябва да оказват влияние върху размера на корекцията. Поради това Комисията изчисли корекцията въз основа на среднопретеглената разлика в цената за тон и за всеки вид на продукта, приложена към обема на продажбите само за крайни потребители.

(32)

На последно място, корекцията не бе изчислена на тримесечна база, както предлага заявителят, тъй като беше установено, че това няма да неутрализира въздействието на нарушенията, посочени в съображение 29.

2.1.4.   Дъмпингов марж

(33)

Съгласно предвиденото в член 2, параграф 11 от основния регламент среднопретеглената нормална стойност по видове на продукта бе сравнена със среднопретеглената експортна цена за съответния вид на сходния продукт за трети държави. Това сравнение показа наличието на дъмпинг.

(34)

Беше установено, че дъмпинговият марж за заявителя, изразен като процент от нетната цена франко границата на Съюза, е 10,5 %.

2.2.   Дълготраен характер на променените обстоятелства

(35)

В съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент Комисията направи анализ доколко е разумно да се очаква, че промяната в обстоятелствата във връзка с дъмпинга е с дълготраен характер.

(36)

Приложимото понастоящем антидъмпингово мито е определено по време на първоначалното разследване. През разследвания период в рамките на първоначалното разследване Украйна се разглежда като страна с икономика в преход и с оглед на това нормалната стойност е определена въз основа на член 2, параграф 7 от основния регламент. Поради това нормалната стойност е определена въз основа на цените, платени на пазара на държавата аналог с пазарна икономика, в случая Полша.

(37)

През 2005 г. Украйна получи статут на пазарна икономика и следователно член 2, параграф 7 от основния регламент вече не се прилага за нея. Поради това дъмпинговият марж на заявителя през разследвания период в рамките на преразглеждането бе определен въз основа на собствените му проверени данни.

(38)

Получените и потвърдени доказателства по време на разследването потвърдиха промените в настоящата структура на дружеството, настъпили вследствие на сливането на двама бивши несвързани производители износители и трето лице, отговорно за продажбите и маркетинга. Сливането е осъществено през 2010 г. Приема се, че промяната е с дълготраен характер, тъй като задачите, които преди това са били извършвани от отделните субекти, действително са прехвърлени на заявителя. Не бяха установени никакви признаци, които да сочат, че в бъдеще са възможни промени.

(39)

С оглед на гореизложеното се счита, че няма вероятност обстоятелствата, довели до започване на настоящото преразглеждане, да се променят в обозримо бъдеще по начин, който да се отрази на констатациите, направени по време на настоящото преразглеждане. Поради това се стигна до заключението, че промените са с дълготраен характер и че прилагането на мярката в сегашния ѝ размер вече не е обосновано.

(40)

След оповестяването на окончателните заключения Посредническият комитет на промишлеността за стоманени въжета в ЕС (EU Wire Rope Industries, EWRIS) заяви, че осъществяваните понастоящем военни действия в региона на Украйна, където се намира един от двата производствени обекта на заявителя, не позволяват да се заключи, че промяната, посочена в съображение 38, е с дълготраен характер. В това отношение на първо място следва да се отбележи, че заключението относно дълготрайния характер на промяната в обстоятелствата по отношение на дъмпинга се основава на два елемента, посочени в съображения 37 и 38, от които EWRIS оспорва само единия. На второ място, при разследването беше установено, че производственият обект на заявителя в региона на Донецк не работи от лятото на 2014 г. и това ограничава производствения капацитет на заявителя. Това решение на заявителя, мотивирано от съображения за сигурност, не противоречи на констатацията, че сливането на двамата бивши производители на продукта е в сила от 2010 г. и представлява структурна промяна с дълготраен характер в дейността на двете дружества. Поради това твърдението беше отхвърлено.

3.   АНТИДЪМПИНГОВИ МЕРКИ

(41)

С оглед на резултатите от настоящото разследване за преразглеждане се счита за целесъобразно антидъмпинговото мито, приложимо за вноса на разглеждания продукт от Украйна, да се измени, като се въведе мито от 10,5 %, приложимо за PJSC „PA „Stalkanat-Silur“.

(42)

Това заключение няма отражение върху мерките, които са в сила по отношение на цялата държава.

4.   ОПОВЕСТЯВАНЕ НА МЕРКИТЕ

(43)

Заинтересованите страни бяха информирани за основните факти и съображения, довели до гореизложените заключения, и им бе предоставена възможност да изразят становища. Становищата им бяха взети под внимание в случаите, когато това беше целесъобразно. Като се има предвид, че представените становища доведоха до съществени промени в заключенията на Комисията относно определянето на дъмпинговия марж, на 8 декември 2015 г. мерките бяха повторно оповестени пред заинтересованите страни. Становищата им, представени след повторното оповестяване на мерките, бяха взети под внимание в случаите, когато това беше целесъобразно.

(44)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1225/2009,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Член 1, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 102/2012 се заменя със следното:

„3.   Ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към нетната CIF цена франко граница на Съюза преди обмитяване, за продукта, описан в параграф 1 и с произход от Украйна, е, както следва:

Дружество

Антидъмпингово мито (%)

Допълнителен код по ТАРИК

PJSC „PA „Stalkanat-Silur“

10,5

C052

Всички други дружества

51,8

C999

Индивидуалната митническа ставка, определена за дружеството, посочено в таблицата по-горе, се прилага при представяне пред митническите органи на държавите членки на валидна търговска фактура, върху която трябва да фигурира декларация с дата и подпис на служител на издалото фактурата дружество, който посочва името и длъжността си и съставя декларацията по следния образец: „Аз, долуподписаният(ата), удостоверявам, че (обемът) многоснопови въжета от стомана (нар. още стоманени въжета и кабели), продавани за износ в Европейския съюз и обхванати от настоящата фактура, са произведени от (наименование и адрес на дружеството) (допълнителен код по ТАРИК) в Украйна. Декларирам, че предоставената в настоящата фактура информация е пълна и вярна.“ Ако такава фактура не бъде представена, се прилага митническата ставка, приложима за всички други дружества.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 26 януари 2016 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51.

(2)  Регламент (ЕО) № 1796/1999 на Съвета от 12 август 1999 г. относно налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху внос на стоманени въжета и кабели, произведени в Китайската народна република, Унгария, Индия, Мексико, Полша, Южна Африка и Украйна, и прекратяване на антидъмпинговата процедура по отношение на вносни стоки с произход в Република Корея (ОВ L 217, 17.8.1999 г., стр. 1).

(3)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 102/2012 на Съвета от 27 януари 2012 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на стоманени въжета и кабели с произход от Китайската народна република и Украйна, разширено с цел да обхване вноса на стоманени въжета и кабели, изпратени от Мароко, Молдова и Република Корея, независимо дали са декларирани с произход от същите страни, след преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 и за прекратяване на процедурата за преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие по отношение на вноса на стоманени въжета и кабели с произход от Южна Африка съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 (ОВ L 36, 9.2.2012 г., стр. 1).

(4)  Известие за започване на частично междинно преразглеждане на антидъмпинговите мерки, приложими към вноса на многоснопови въжета от стомана с произход от Украйна (ОВ C 410, 18.11.2014 г., стр. 15).


27.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 19/28


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2016/91 НА КОМИСИЯТА

от 26 януари 2016 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 2368/2002 на Съвета относно въвеждане на схема за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес за международна търговия с необработени диаманти

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2368/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно въвеждане на схема за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес за международна търговия с необработени диаманти (1), и по-специално член 19 от него,

като има предвид, че:

(1)

Член 19 от Регламент (ЕО) № 2368/2002 предвижда в приложение III Комисията да поддържа списък с органи на Общността;

(2)

България изпрати до Комисията писмо, в което я уведомява за намерението си да преустанови поддържането на орган на Съюза в България съгласно Регламент (ЕО) № 2368/2002.

(3)

Приложение III към Регламент (ЕО) № 2368/2002 следва да бъде съответно изменено.

(4)

Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на комитета, посочен в член 22 от Регламент (ЕО) № 2368/2002,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение III към Регламент (ЕО) № 2368/2002 се заменя с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 26 януари 2016 година.

За Комисията

Заместник-председател

Federica MOGHERINI


(1)  ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 28.


ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ III

Списък на компетентните органи на държавите членки и дефиниране на техните задачи, определени в членове 2 и 19

БЕЛГИЯ

Federale Overheidsdienst Economie, KMO, Middenstand en Energie, Dienst Vergunningen/Service Public Fédéral Economie,

PME, Classes moyennes et Energie, Service Licence,

Italiëlei 124, bus 71

B-2000 Antwerpen

Тел. (32-3) 206 94 70

Факс (32-3) 206 94 90

Електронна поща: kpcs-belgiumdiamonds@economie.fgov.be

В Белгия контролът върху вноса и износа на необработени диаманти, изискван от Регламент (ЕО) № 2368/2002, и митническата обработка ще се осъществяват единствено от:

The Diamond Office,

Hovenierstraat 22

B-2018 Antwerpen.

ЧЕШКА РЕПУБЛИКА

В Чешката република контролът върху вноса и износа на необработени диаманти, изискван от Регламент (ЕО) № 2368/2002, и митническата обработка ще се осъществяват единствено от:

Generální ředitelství cel

Budějovická 7

140 96 Praha 4

Česká republika

Тел. (420-2) 61 33 38 41, (420-2) 61 33 38 59; моб. тел.: (420-737) 213 793

Факс (420-2) 61 33 38 70

Електронна поща: diamond@cs.mfcr.cz

Постоянна служба в определена митническа служба — Praha Ruzyně

Тел. (420-2) 220 113 788

или (420-2) 220 119 678

ГЕРМАНИЯ

В Германия контролът на вноса и износа на необработени диаманти, изискван от Регламент (ЕО) № 2368/2002, включително издаването на сертификати на Общността, ще се осъществява единствено от следния орган:

Hauptzollamt Koblenz

Zollamt Idar-Oberstein

Zertifizierungsstelle für Rohdiamanten

Hauptstraße 197

D-55743 Idar-Oberstein

Тел. (49-6781) 56 27-0

Факс (49-6781) 56 27-19

Електронна поща: poststelle@zabir.bfinv.de

За целите на член 5, параграф 3, членове 6, 9, 10, член 14, параграф 3, членове 15 и 17 от настоящия регламент, по-специално относно задълженията за докладване на Комисията, следният орган действа като компетентен немски орган:

Bundesfinanzdirektion Südost

Krelingstraβе 50

D-90408 Nürnberg

Тел. (49-911) 376 3754

Факс (49-911) 376 2273

Електронна поща: diamond.cert@bfdso.bfinv.de

ПОРТУГАЛИЯ

Autoridade Tributária e Aduaneira

Direção de Serviços de Regulação Aduaneira

R. da Alfândega, 5

1149-006 Lisboa

Тел. +351 218813888/9

Факс +351 218813941

Електронна поща: dsra@at.gov.pt

В Португалия контролът върху вноса и износа на необработени диаманти, изискван от Регламент (ЕО) № 2368/2002, и митническата обработка ще се осъществяват единствено от:

Alfândega do Aeroporto de Lisboa

Aeroporto de Lisboa,

Terminal de Carga, Edifício 134

1750-364 Lisboa

Тел. +351 210030080

Факс +351 210037777

Електронна поща: aalisboa-kimberley@at.gov.pt

РУМЪНИЯ

Autoritatea Națională pentru Protecția Consumatorilor

(Национален орган за защита на потребителите)

1 Bd. Aviatorilor Nr. 72, sectorul 1 București, România

(72 Aviatorilor Bvd., sector 1, Bucharest, Romania)

Cod postal (Postal code) 011865

Тел. (40-21) 318 46 35/312 98 90/312 12 75

Факс (40-21) 318 46 35/314 34 62

www.anpc.ro

ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО

Government Diamond Office

Conflict Department

Room WH1.214

Foreign and Commonwealth Office

King Charles Street

London

SW1A 2AH

Тел. (44-207) 008 69035797

Факс (44-207) 008 3905“


27.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 19/31


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2016/92 НА КОМИСИЯТА

от 26 януари 2016 година

за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕC) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (1),

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (2), и по-специално член 136, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Стандартните стойности при внос, посочени в член 136 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 26 януари 2016 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Jerzy PLEWA

Генерален директор на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)  ОВ L 157, 15.6.2011 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Стандартни стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

(EUR/100 kg)

Код по КН

Код на третa държавa (1)

Стандартна стойност при внос

0702 00 00

IL

236,2

MA

80,0

TN

158,2

TR

99,6

ZZ

143,5

0707 00 05

MA

86,8

TR

156,8

ZZ

121,8

0709 93 10

MA

45,9

TR

147,0

ZZ

96,5

0805 10 20

EG

47,4

MA

62,6

TN

61,0

TR

64,3

ZZ

58,8

0805 20 10

IL

147,6

MA

77,4

ZZ

112,5

0805 20 30, 0805 20 50, 0805 20 70, 0805 20 90

IL

116,8

JM

154,6

MA

53,1

TR

104,1

ZZ

107,2

0805 50 10

TR

97,9

ZZ

97,9

0808 10 80

CL

87,5

US

122,2

ZZ

104,9

0808 30 90

CN

53,7

TR

82,0

ZZ

67,9


(1)  Номенклатура на държавите, определена с Регламент (ЕC) № 1106/2012 на Комисията от 27 ноември 2012 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на актуализиране на номенклатурата на държавите и териториите (ОВ L 328, 28.11.2012 г., стр. 7). Код „ZZ“ означава „с друг произход“.