ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 268

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 58
15 октомври 2015 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Делегиран регламент (ЕС) 2015/1844 на Комисията от 13 юли 2015 година за изменение на Регламент (ЕС) № 389/2013 по отношение на техническото изпълнение на Протокола от Киото след 2012 година ( 1 )

1

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1845 на Комисията от 14 октомври 2015 година за определяне на лихвените проценти за отчетната 2016 година на ЕФГЗ, които да се прилагат за изчисляване на разходите за финансиране на интервенционните мерки, обхващащи закупуване, съхранение и пласмент на запасите

7

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1846 на Комисията от 14 октомври 2015 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на валцдрат с произход от Китайската народна република след преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета

9

 

 

Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1847 на Комисията от 14 октомври 2015 година за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

26

 

 

РЕШЕНИЯ

 

*

Решение (ЕС) 2015/1848 на Съвета от 5 октомври 2015 година относно насоки за политиките по заетостта на държавите членки за 2015 г.

28

 

*

Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1849 на Комисията от 13 октомври 2015 година относно мерки за предотвратяване на въвеждането и разпространението в Съюза на вредители по отношение на някои зеленчуци с произход от Гана (нотифицирано под номер С(2015) 6858)

33

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

15.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 268/1


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/1844 НА КОМИСИЯТА

от 13 юли 2015 година

за изменение на Регламент (ЕС) № 389/2013 по отношение на техническото изпълнение на Протокола от Киото след 2012 година

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (1), и по-специално член 10, параграфи 5 и 6 от него,

като има предвид, че:

(1)

Конференцията на страните по Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменението на климата (РКООНИК), служеща като среща на страните по Протокола от Киото, прие изменението от Доха, с което се установява втори период на задължения по Протокола от Киото, започващ на 1 януари 2013 г. и завършващ на 31 декември 2020 г. („изменението от Доха“). Съюзът одобри изменението от Доха с Решение (ЕС) 2015/1339 на Съвета (2) (Решението за ратификация).

(2)

Необходимото техническо изпълнение на изменението от Доха на Протокола от Киото следва да се извършва в Регистъра на ЕС и в националните регистри по Протокола от Киото. Необходимо е също така да се гарантира съгласуваност с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) и Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), както и последователното изпълнение на международно приетите изисквания за отчитане, да се оптимизира прозрачността и да се осигури точност на отчитането на ПЕЕ, ЕПЕ, ЕРЕ, СЕРЕ, вСЕРЕ и дСЕРЕ от страна на Съюза и държавите членки, като същевременно се избягва, доколкото е възможно, административната тежест и разходите, включително тези, отнасящи се до дела от приходите и разработването и поддръжката на ИТ.

(3)

След като изменението от Доха влезе в сила, от Съюза и държавите членки ще се изисква да издадат в съответните си регистри по Протокола от Киото предписани емисионни единици (ПЕЕ), равни на предписаното им количество, определено в съответствие с Решението за ратификация, като добавят всички количества, резултат от прилагането на член 3, параграф 7а от Протокола от Киото.

(4)

След всяка корекция в посока увеличение на годишното разпределено количество емисии на дадена държава членка по член 10 от Решение № 406/2009/ЕО или член 27 от Регламент (ЕС) № 525/2013, може да е необходимо тя да придобие допълнителни ПЕЕ в края на втория период на задължения, ако е използвала това допълнително годишно разпределено количество емисии за покриване на емисиите си съгласно Решение № 406/2009/ЕО, или го е прехвърлила на друга държава членка. Засегнатата държава членка може също така да използва резерва си от излишък от предходния период (РИПП), посочен в член 3, параграф 13б от Регламент (ЕС) № 525/2013, ако емисиите ѝ са по-високи от предписаното ѝ количество. Всяко произтичащо придобиване на ПЕЕ ще бъде обект на прилагането на дял от приходите при първото международно прехвърляне на ПЕЕ, посочено в член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 525/2013. Когато е целесъобразно, такива ситуации могат да се разглеждат като несъответствия в отчитането при съпоставянето на изпълнението на законодателството на Съюза с правилата, договорени в рамките на Протокола от Киото, по смисъла на член 10, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 525/2013.

(5)

В края на втория период на задължения по Протокола от Киото следва да бъде създаден клирингов процес, за да се осигури уравняване в ПЕЕ за всяко нетно прехвърляне на годишно разпределено количество емисии в съответствие с Решение № 406/2009/ЕО.

(6)

В съответствие с член 11а от Директива 2003/87/ЕО операторите на стационарни инсталации и въздухоплавателни средства могат да обменят СЕРЕ и ЕРЕ за квоти. Обменените СЕРЕ и ЕРЕ, валидни за първия период на задължения по Протокола от Киото, потенциално представляват емисии по СТЕ на ЕС през втория период на задължения. Тъй като изменението от Доха въвежда ограничения за пренасянето на СЕРЕ и ЕРЕ от първия във втория период на задължения по Протокола от Киото, държавите членки следва да прехвърлят на Съюза съответния брой ПЕЕ, валидни за първия период на задължения, за да се покрият тези потенциални емисии, а Съюзът следва да прехвърли на държавите членки съответните СЕРЕ и ЕРЕ, валидни за първия период на задължения по Протокола от Киото, получени от стационарни инсталации и оператори на въздухоплавателни средства в замяна на квоти.

(7)

Поради това Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията (5) следва да бъде съответно изменен.

(8)

Настоящият регламент следва спешно да влезе в сила, тъй като е необходимо да се извършат преходни прехвърляния преди края на допълнителния период за изпълнение на ангажиментите по първия период на задължения по Протокола от Киото, посочени в член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 525/2013.

(9)

Настоящият регламент следва да се прилага от датата на влизане в сила на изменението от Доха на Протокола от Киото, освен в частта, в която се предвиждат преходни прехвърляния,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕС) № 389/2013 се изменя, както следва:

1)

вмъква се следният член 73а:

„Член 73а

Прехвърляне на СЕРЕ и ЕРЕ, обменени в СТЕ на ЕС

1.   Централният администратор информира всички национални администратори за броя СЕРЕ и ЕРЕ, валидни за първия период на задължения, които са прехвърлени в съответствие с член 60 от партиди за квоти на оператори и партиди за квоти на оператори на въздухоплавателни средства, администрирани от тази държава членка. Централният администратор следва да добави към този брой част от броя СЕРЕ и ЕРЕ, валидни за първия период на задължения, които са прехвърлени съгласно член 60 от партиди за квоти на оператори и партиди за квоти на оператори на въздухоплавателни средства, администрирани от държави членки без регистър по ПК през първия период на задължения, пропорционално на съответните количествени ограничения на държавите членки за пренасянето на СЕРЕ и ЕРЕ от първия във втория период на задължения.

2.   Преди края на допълнителния период за изпълнение на задълженията за първия период на задължения по Протокола от Киото, посочен в член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 525/2013, централният администратор прехвърля на всеки национален регистър по ПК, определен брой СЕРЕ и ЕРЕ, валидни за първия период на ангажименти, от международните кредитни сметки на ЕС, който е равен на общия брой, определен съгласно параграф 1 от настоящия член.

3.   Централният администратор осигурява чрез Дневника на ЕС за трансакциите недопускането на никакви трансакции с единици, прехвърлени в съответствие с параграф 1, с изключение на:

а)

отмяната на единици в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 525/2013;

б)

изтеглянето на единици в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) № 525/2013;

в)

пренасянето на единици от първия във втория период на задължения в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 525/2013;

г)

прехвърлянето на единици в рамките на един регистър по ПК.

4.   Веднага след прехвърлянето, извършено в съответствие с параграф 2, всеки национален администратор прехвърля определен брой ПЕЕ в съответната партида за квоти на страната по ПК в Регистъра на ЕС, който е равен на броя на кредитите, върнати на тази държава членка съгласно параграф 2.“

2)

вмъкват се следните членове 73б—73ж:

„Член 73б

Издаване и депозиране на ПЕЕ

1.   Преди трансакцията за изтегляне в съответствие с член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (6) централният администратор:

а)

издава определен брой ПЕЕ, който е равен на предписаното количество на Съюза, определено в съответствие с Решение (ЕС) 2015/1339 на Съвета (7) (Решението за ратификация), в партидата на ЕС за ПЕЕ в Регистъра на ЕС;

б)

незабавно прехвърля определен брой ПЕЕ, който е равен на броя на обичайните квоти, създадени съгласно Решение 2010/634/ЕС на Комисията (8), от партидата на ЕС за ПЕЕ в партидата за депозиране на ПЕЕ по СТЕ в Регистъра на ЕС.

2.   Най-късно три месеца след закриването на партидата за изпълнение на задълженията във връзка с РРУ за 2020 г. съгласно член 31 всеки национален администратор:

а)

издава определен брой ПЕЕ, който е равен на предписаното количество на съответната държава членка, определено съгласно Решението за ратификация, в партидата за квоти на страна по ПК в своя регистър по ПК;

б)

незабавно прехвърля определен брой ПЕЕ, който е равен на общия брой ЕГРКЕ, съответстващи на годишното разпределено количество емисии за неговата държава членка за всички години в съответствие с член 3, параграф 2 от Решение № 406/2009/ЕО, както е определено, преди всяко изменение, в съответствие с член 27, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 525/2013, от партидата за квоти на страната по ПК към партидата за депозиране на ПЕЕ по РРУ в своя регистър по ПК.

3.   Преди завършване на клиринговите процеси съгласно член 73е централният администратор осигурява чрез Дневника на ЕС за трансакциите недопускането на никакви трансакции с ПЕЕ от партидата за депозиране на ПЕЕ по СТЕ или от партидата за депозиране на ПЕЕ по РРУ, с изключение на:

а)

отмяната или прехвърлянето на определен брой ПЕЕ, който е по-малък или равен на броя ЕГРКЕ, прехвърлени в партидата за анулирани квоти във връзка с РРУ съгласно член 88, параграф 2;

б)

изтеглянето на определен брой ПЕЕ в съответствие с член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 525/2013, който е равен на броя на ЕГРКЕ, прехвърлени в партидата за анулирани квоти във връзка с РРУ съгласно член 31, параграф 4 от настоящия регламент, съответстващи на количеството на емисиите на ПГ, въведено в партидата за изпълнение на задълженията във връзка с РРУ съгласно член 77 от настоящия регламент;

в)

отмяната или прехвърлянето на определен брой ПЕЕ, който е по-малък или равен на броя ЕГРКЕ, прехвърлени в партидата за анулирани квоти във връзка с РРУ съгласно член 31, параграф 4, които надхвърлят количеството на емисиите на ПГ, въведено за изпълнение на задълженията във връзка с РРУ съгласно член 77;

г)

прехвърлянията, необходими за целите на клиринговите процеси съгласно член 73е;

д)

преобразуването на ПЕЕ в ЕРЕ, при условие че определен брой ЕГРКЕ, който е равен на броя ПЕЕ за преобразуване, плюс броя на ЕРЕ, необходими за покриване на отчитането като дял от приходите, посочено в член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 525/2013, са прехвърлени в партидата за анулирани квоти във връзка с РРУ съгласно член 31, параграф 4 от настоящия регламент.

Член 73в

Прехвърляне и използване на единици

1.   Централният администратор осигурява чрез Дневника на ЕС за трансакциите недопускането на трансакции със СЕРЕ, ЕРЕ, вСЕРЕ и дСЕРЕ, които са били използвани в съответствие с член 81, с изключение на:

а)

прехвърлянето на единици от партидата за изпълнение на задълженията във връзка с РРУ в Регистъра на ЕС към регистъра по ПК на съответната държава членка съгласно член 31, параграф 3;

б)

изтеглянето на единици съгласно член 11 от Регламент (ЕС) № 525/2013;

в)

пренасянето на единици от първия във втория период на задължения в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 525/2013;

2.   След приключване на пренасянето на единици от първия към втория период на задължения в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 525/2013, централният администратор осигурява чрез Дневника на ЕС за трансакциите недопускане на използването на СЕРЕ, ЕРЕ, вСЕРЕ или дСЕРЕ съгласно член 81 от настоящия регламент, освен ако тези единици са валидни за втория период на задължения по Протокола от Киото.

Член 73г

Отменяне на единици

1.   След приключването на пренасянето на единици от първия към втория период на задължения в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 525/2013, централният администратор отменя всички СЕРЕ и ЕРЕ, оставащи в партидата за квоти, заделени за предаване на авиационни емисии.

2.   След приключването на пренасянето на единици от първия към втория период на задължения в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 525/2013, централният администратор изисква от националните администратори да отменят СЕРЕ и ЕРЕ, валидни за първия период на задължения от Протокола от Киото, държани в партиди на СТЕ, които те администрират в Регистъра на ЕС, или ги отменя.

Член 73д

Изтегляне на единици

Доколкото емисиите, обхванати от Директива 2003/87/ЕО, надвишават предписаното количество на Съюза, определено в съответствие с Решението за ратификация, централният администратор изтегля ПЕЕ от партидата на ЕС за РИПП.

Член 73е

Пренасяне в регистъра на ЕС

Централният администратор пренася всички ПЕЕ от централната клирингова партида по СТЕ и ПЕЕ, прехвърлени съгласно член 73а, параграф 4 от настоящия регламент, в партидата на ЕС за РИПП, създадена съгласно член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 525/2013.

Член 73ж

Клирингови процеси

1.   В срок от шест месеца след приключването на партидата за изпълнение на задълженията във връзка с РРУ за 2020 г. в съответствие с член 31, централният администратор изчислява уравнителна стойност за всяка държава членка чрез изваждане на нетните прехвърляния на ЕГРКЕ от нетните придобивания на ЕГРКЕ между държавите членки за периода 2013—2020 г.

2.   Когато държава членка има отрицателна уравнителна стойност съгласно параграф 1, съответният национален администратор прехвърля определен брой ПЕЕ, който е равен на уравнителната стойност, от партидата ѝ за депозиране на ПЕЕ по РРУ към централна клирингова партида по РРУ.

3.   Когато държава членка има положителна уравнителна стойност съгласно параграф 1 и след извършване на всички прехвърляния съгласно параграф 2, централният администратор прехвърля определен брой ПЕЕ, който е равен на уравнителната стойност, към партидата за квоти на страна по ПК на съответната държава членка.

4.   Преди извършване на прехвърлянето, посочено в параграф 2 от настоящия член, съответният национален администратор първо прехвърля определен брой ПЕЕ, необходим за покриване на дела от приходите, прилаган по отношение на първите международни прехвърляния на ПЕЕ в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 525/2013.

(6)  Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 13)."

(7)  Решение (ЕС) 2015/1339 на Съвета от 13 юли 2015 г. за сключване от името на Европейския съюз на Изменението от Доха на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и на съвместното изпълнение на задълженията, произтичащи от него (ОВ L 207, 4.8.2015 г., стр. 1)."

(8)  Решение 2010/634/ЕС на Комисията от 22 октомври 2010 г. за уточняване на количеството квоти в Европейския съюз, които следва да бъдат издадени за 2013 г. по Европейската схема за търговия с емисии, както и за отмяна на Решение 2010/384/ЕС (ОВ L 279, 23.10.2010 г., стр. 34).“"

3)

Приложение I се изменя, както е определено в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Въпреки това член 1, параграфи 2 и 3 се прилагат от датата на публикуване от страна на Комисията в Официален вестник на Европейския съюз на съобщение относно датата на влизане в сила на изменението от Доха на Протокола от Киото.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 13 юли 2015 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 13.

(2)  Решение (ЕС) 2015/1339 на Съвета от 13 юли 2015 г. за сключване от името на Европейския съюз на Изменението от Доха на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и на съвместното изпълнение на задълженията, произтичащи от него (ОВ L 207, 4.8.2015 г., стр. 1).

(3)  Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

(4)  Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 136).

(5)  Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (ОВ L 122, 3.5.2013 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

В приложение I към Регламент (ЕС) № 389/2013 в таблица I-I, част „V. Партиди по ПК в консолидираната система от европейски регистри“ се добавят следните редове:

Наименование на вида партида

Титуляр на партидата

Администратор на партидата

Брой партиди от този вид

Единици, които не са по Протокола от Киото

Единици по Протокола от Киото

Квоти

ЕГРКЕ

ПЕЕ

СЕРЕ

ЕРЕ

дСЕРЕ/вСЕРЕ

ЕПЕ/ЕРЕ от ЕПЕ

Обичайни квоти

Квоти за авиационни емисии

V.   

Партиди по ПК в консолидираната система от европейски регистри

„Партида на ЕС за ПЕЕ

ЕС

Централният администратор

1

Не

Не

Не

Да

Не

Не

Не

Не

Партида за депозиране на ПЕЕ по РРУ

Държава членка

Администратор на регистъра по ПК

По 1 на регистър

Не

Не

Не

Да

Не

Не

Не

Не

Партида за квоти, заделени за предаване на авиационни емисии

ЕС

Централният администратор

1

Не

Не

Не

Да

Да

Да

Не

Не

Партида за РИПП

Страна по Протокола от Киото

Администратор на регистъра по ПК (в Регистъра на ЕС — централният администратор)

По 1 на регистър

Не

Не

Не

Да

Не

Не

Не

Не

Централна клирингова партида по РРУ

ЕС

Централен администратор

1

Не

Не

Не

Да

Не

Не

Не

Не“


15.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 268/7


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/1845 НА КОМИСИЯТА

от 14 октомври 2015 година

за определяне на лихвените проценти за отчетната 2016 година на ЕФГЗ, които да се прилагат за изчисляване на разходите за финансиране на интервенционните мерки, обхващащи закупуване, съхранение и пласмент на запасите

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (1), и по-специално член 20, параграфи 1 и 4 от него,

след консултации с Комитета по земеделските фондове,

като има предвид, че:

(1)

В член 3, параграф 1, буква а) от Делегиран регламент (ЕС) № 906/2014 на Комисията (2) се посочва, че разходите за финансиране, направени от държавите членки за набиране на средства за закупуване на продукти, се определят в съответствие с методите, посочени в приложение I към същия регламент.

(2)

В точка I.1 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) № 906/2014 се посочва, че въпросните разходи за финансиране се изчисляват въз основа на единен лихвен процент за Съюза, който се определя от Комисията в началото на всяка отчетна година. Този лихвен процент съответства на средната стойност на срочните лихвени проценти Euribor за 3 месеца и 12 месеца, регистрирани през шестмесечния референтен период, определян от Комисията, преди нотификацията от държавите членки, предвидена в точка I.2, първи параграф от същото приложение, с тегло съответно една трета и две трети.

(3)

Освен това съгласно точка I.2, втора алинея от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) № 906/2014 при липсата на нотификация от държава членка във вида и срока, посочени в първа алинея от същата точка, се смята, че платимият лихвен процент за тази държава членка е 0 %. Ако дадена държава членка декларира, че не е имала никакви лихвени разходи, тъй като през референтния период не е имала селскостопански продукти в публични складове, Комисията определя посочения лихвен процент в съответствие с трети параграф от същата точка.

(4)

Съгласно точка I.3 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) № 906/2014 лихвеният процент, определен въз основа на точка I.2 от посоченото приложение, се сравнява с единния лихвен процент, определен въз основа на точка I.1 от същото приложение. Приложимият за всяка държава лихвен процент е по-ниският от тези два лихвени процента.

(5)

Тъй като през шестмесечния референтен период януари—юни 2015 г. (считан от Комисията за представителен по отношение на операциите на публично съхранение) нямаше селскостопански продукти в публични складове, от държавите членки не беше поискано да направят нотификации по точка I.2, първа алинея от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) № 906/2014.

(6)

Лихвените проценти, приложими за отчетната 2016 година на ЕФГЗ, следва да се определят, като се вземат предвид тези различни фактори,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Лихвените проценти, предвидени в приложение I към Делегиран регламент (ЕС) № 906/2014 в съответствие с член 3, параграф 1, буква а) от същия регламент, за разходите за финансиране, направени от държавите членки за набиране на средства за закупуване на продукти, осчетоводяеми за отчетната 2016 година на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), се определят на единния лихвен процент в размер на 0,1 %.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 октомври 2015 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 14 октомври 2015 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549.

(2)  Делегиран регламент (ЕС) № 906/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разходи за публична интервенция (ОВ L 255, 28.8.2014 г., стр. 1).


15.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 268/9


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/1846 НА КОМИСИЯТА

от 14 октомври 2015 година

за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на валцдрат с произход от Китайската народна република след преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1) („основния регламент“), и по-специално член 11, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

A.   ПРОЦЕДУРА

1.   Действащи мерки

(1)

С Регламент (ЕО) № 703/2009 (2) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на валцдрат с произход от Китайската народна република („Китай“).

(2)

Наложените мерки бяха под формата на адвалорно мито с остатъчна митническа ставка от 24 %, като за една група дружества (Valin Group) беше определена индивидуална митническа ставка от 7,9 %.

2.   Искане за преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие

(3)

След публикуване на известие за предстоящото изтичане на срока на действие (3) на съществуващите антидъмпингови мерки Комисията получи искане за започване на преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на тези мерки в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент.

(4)

Искането беше подадено на 29 април 2014 г. от Европейската асоциация на стоманопроизводителите (Eurofer или „заявителя“) от името на производители, които съставляват над 25 % от общото производство на валцдрат в Съюза.

(5)

Искането се основаваше на това, че изтичането на срока на действие на мерките вероятно ще доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга и вредата за промишлеността на Съюза.

3.   Започване на преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие

(6)

След като се консултира с комитета, учреден по силата на член 15, параграф 1 от основния регламент, и установи, че са налице достатъчно доказателства за започване на преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие, с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (4) („известието за започване на преразглеждането“), на 2 август 2014 г. Комисията обяви, че започва преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент.

4.   Разследване

4.1.   Съответни периоди, обхванати от разследването в рамките на преразглеждането с оглед на изтичане на срока на действие

(7)

Разследването на вероятността от продължаване или повтаряне на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 юли 2013 г. до 30 юни 2014 г. („разследван период в рамките на преразглеждането“ или „РПРП“). Разглеждането на тенденциите от значение за оценка на вероятността от продължаване или повтаряне на вредата обхвана периода от 1 януари 2011 г. до края на разследвания период в рамките на преразглеждането („разглеждан период“).

4.2.   Засегнати от разследването страни и извадка

(8)

Комисията официално уведоми за започване на преразглеждането с оглед на изтичане на срока на действие заявителя, производителите износители и вносителите, за които се знаеше, че са засегнати, както и представителите на съответната държава износителка.

(9)

Заинтересованите страни получиха възможност да представят писмени становища и да поискат изслушване в посочените в известието за започване на преразглеждането срокове. Една заинтересована страна поиска да бъде изслушана от службите на Комисията, което се състоя на 20 март 2015 г.

(10)

С оглед на очевидно големия брой китайски производители износители и несвързани вносители в Съюза в известието за започване на преразглеждането беше предвидено изготвянето на извадка в съответствие с член 17 от основния регламент.

(11)

За да може Комисията да реши дали е необходимо използването на извадка и — ако това е така — да изготви представителна извадка, китайските производители износители и несвързаните вносители бяха приканени да заявят своя интерес в срок до 15 дни след започване на преразглеждането и да предоставят на Комисията информацията, поискана в известието за започване на преразглеждането.

(12)

Беше установена връзка общо с 45 известни китайски производители износители, но никой от тях не заяви интерес, нито отговори на формуляра за извадката. Поради това не се изготви извадка.

(13)

Предвид на липсата на съдействие Комисията информира китайските органи, че съгласно член 18 от основния регламент могат да се използват най-добрите налични факти. Комисията не получи коментари или искания от китайските органи за намеса на служителя по изслушванията.

(14)

Беше установена връзка общо с 9 известни несвързани вносители. Никой от тях не заяви интерес, нито отговори на формуляра за извадката.

(15)

На предварителния етап от разследването Комисията получи съдействие от страна на 28 производители/група от производители от Съюза, които представляват около 70 % от производството на валцдрат в Съюза през РПРП. С оглед на големия брой съдействащи производители Комисията състави извадка. Тя изготви извадката въз основа на най-големия представителен обем производство, за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време, като взе предвид също географското разпределение на различните видове продукти, както и това те да са обхванати в достатъчна степен. Първоначално избраната извадка се състоеше от шест дружества и представляваше 44,2 % от производството, предназначено за свободния пазар.

4.3.   Въпросници и проверка

(16)

Бяха изпратени въпросници на 6-та включени в извадката производители от Съюза и на 2 производители от възможни държави аналог, които се съгласиха да съдействат.

(17)

Попълнени въпросници бяха получени от 6-та включени в извадката производители от Съюза и 2-та производители от възможни държави аналог.

(18)

Бяха извършени проверки на място в обектите на следните дружества:

а)

Производители от Съюза:

ArcelorMittal Hamburg GmbH, Германия,

Global Steel Wire SA, Испания,

Moravia Steel AS, Чешка република,

RIVA Acier SA, Франция,

Saarstahl AG, Германия,

Tata Steel UK Ltd, Обединено кралство.

б)

Производител от държава аналог:

Ereğli Demir ve Çelik Fabrikalri T.A.S., Турция.

Б.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ

1.   Разглеждан продукт

(19)

Продуктът, който е предмет на настоящото преразглеждане, е същият като този от първоначалното разследване, а именно продълговати заготовки и пръти, горещовалцувани, неравномерно навити на кангали, от желязо или от нелегирана или легирана стомана, различна от неръждаема стомана („валцдрат“ или „разглеждания продукт“), с произход от Китай, понастоящем класиран в кодове по КН 7213 10 00, 7213 20 00, 7213 91 10, 7213 91 20, 7213 91 41, 7213 91 49, 7213 91 70, 7213 91 90, 7213 99 10, 7213 99 90, 7227 10 00, 7227 20 00, 7227 90 10, 7227 90 50 и 7227 90 95.

2.   Сходен продукт

(20)

Както в първоначалното разследване, така и при разследването в рамките на преразглеждането се потвърди, че разглежданият продукт и валцдратът, произвеждан и продаван на вътрешния пазар на Китай, валцдратът, произвеждан и продаван от промишлеността на Съюза на пазара на Съюза, и валцдратът, произвеждан и продаван в държавата аналог (Турция), имат еднакви основни физически, технически и химически характеристики, както и едни и същи основни приложения. Поради това тези продукти се считат за сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

В.   ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПРОДЪЛЖАВАНЕ ИЛИ ПОВТАРЯНЕ НА ДЪМПИНГА

(21)

В съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент Комисията проучи доколко е вероятно изтичането на срока на действие на съществуващите мерки да доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга от Китай.

1.   Предварителни бележки

(22)

Както е посочено в съображение 12, никой от китайските производители износители не предложи да съдейства и поради това, съгласно член 18 от основния регламент, констатациите трябваше да се основават на най-добрите налични факти, а именно информацията в искането за преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие и статистическите данни, по-специално тези от Евростат и базата данни за китайския износ.

2.   Дъмпинг по време на разследвания период в рамките на преразглеждането

а)   Държава аналог

(23)

Съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент нормалната стойност трябваше да се определи въз основа на цените, платени или платими на вътрешния пазар, или на конструираната стойност в подходяща трета държава с пазарна икономика (държава аналог).

(24)

При първоначалното разследване за определяне на нормалната стойност по отношение на Китай беше използвана Турция за държава аналог. Въз основа на информацията от искането за преразглеждането, в известието за започване на преразглеждането Комисията информира заинтересованите страни, че смята да използва Бразилия за държава аналог, и ги прикани да представят мнението си по въпроса. В известието за започване на преразглеждането беше добавено, че и други държави, по-конкретно Турция, Швейцария, Норвегия и Япония, ще бъдат разгледани. Не бяха получени мнения от заинтересованите страни.

(25)

Освен в Бразилия Комисията се свърза с всички известни или вероятни производители на валцдрат в Турция, Швейцария, Норвегия и Япония (държави със значителен внос на валцдрат в Съюза, което предполага значително производство) и САЩ (държава с развита промишленост и голям вътрешен пазар).

(26)

Накрая двама производители на валцдрат се съгласиха да съдействат в разследването и представиха отговори на въпросника за държавата аналог, а именно Ereğli Demir ve Çelik Fabrikalri T.A.S. от Турция и ArcelorMittal Brasil от Бразилия.

(27)

Няколко фактора бяха взети предвид при решението за най-подходящата държава аналог с оглед на настоящото разследване, и по-конкретно: размерът на вътрешния пазар на държавата аналог със задоволително ниво на конкуренция за сходния продукт; представителността на продажбите на вътрешния пазар (количество и рентабилност) на съдействащите производители; размерът и продуктовият обхват на съдействащите производители и сравнимостта на продуктите и производствения им метод с тези в Китай.

(28)

Предвид факта, че Турция и турският съдействащ производител износител отговориха на всички основни критерии за подходяща държава аналог/производител, беше взето решение да се използва Турция за държава аналог.

б)   Нормална стойност

(29)

В съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент най-напред беше разгледано дали през РПРП общият обем на продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар на независими клиенти от страна на съдействащия производител от държавата аналог е бил представителен спрямо общия обем на износа за Съюза, т.е. дали общият обем на тези продажби на вътрешния пазар е представлявал поне 5 % от общия обем на продажбите за износ за Съюза на сходния продукт, извършени от съдействащия производител от държавата аналог.

(30)

Беше разгледано също така дали продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт могат да се считат за извършени при обичайни търговски условия съгласно член 2, параграф 4 от основния регламент. Това беше направено, като бе определен делът на рентабилните продажби на вътрешния пазар на независими клиенти през РПРП.

(31)

Тъй като беше установено, че всички продажби на вътрешния пазар са направени в достатъчно количество и при обичайни търговски условия, нормалната стойност беше изчислена въз основа на действителните цени на вътрешния пазар като среднопретеглена стойност от цените на всички продажби на вътрешния пазар през разследвания период в рамките на преразглеждането.

в)   Експортна цена

(32)

С оглед на липсата на съдействие от страна на китайските производители износители, откъдето произтичаше и липсата на конкретна информация за китайските цени, експортната цена беше определена въз основа на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент. Бяха използвани наличните статистически източници, а именно Евростат.

(33)

Според Евростат само 696 тона валцдрат са били внесени от Китай в Съюза през РПРП, което съответства на 0,04 % от общия обем на вноса. Този процент е незначителен на фона на общото потребление в Съюза (17,8 млн. тона).

г)   Сравнение и корекции

(34)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на базата на цена франко завода. За да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на цените и тяхната сравнимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. За да се изрази експортната цена на ниво франко завода, Комисията коригира CIF цената според данните на Евростат за разходите за навло и застраховка въз основа на информацията от жалбоподателя. Цените на вътрешния пазар бяха коригирани за разходите за навло, застраховка, обработка и кредити, като бяха използвани данните от производителя от държавата аналог.

д)   Дъмпингов марж

(35)

В съответствие с член 2, параграф 11 от основния регламент дъмпинговият марж беше установен въз основа на сравнение между среднопретеглената нормална стойност и среднопретеглената експортна цена. Китайската средна експортна цена според данните на Евростат, сравнена с нормалната стойност от държавата аналог, не показаха наличието на дъмпинг.

(36)

В същото време е важно да се подчертае това, което е посочено в съображение 33, а именно, че обемът на вноса на разглеждания продукт е бил много нисък през РПРП. Беше установено също така, че за повечето кодове по КН цените са показали значително колебание, като в някои случаи то е било до 30 пъти през разглеждания период. Трудно е да се обяснят тези колебания чрез „нормалните“ пазарни механизми и най-вероятно се дължат на ниския обем на продажбите.

(37)

Освен това, поради неоказването на съдействие от страна на китайските износители, липсваше информация относно продуктовия асортимент на китайския износ и следователно сравнението с нормалната стойност от държавата аналог беше възможно единствено въз основа на агрегирани данни.

(38)

Поради това констатацията за липсата за дъмпинг през РПРП се счита за ирелевантна поради комбинирания ефект от малкия обем на вноса, неестественото колебание на цените и отсъствието на информация за внасяния продуктов асортимент.

3.   Доказателства за вероятността от повтаряне на дъмпинга

(39)

С оглед на гореизложеното в съображения 35 — 38 Комисията продължи анализа, като разгледа дали съществува вероятност от повтаряне на дъмпинга, ако срокът на действие на мерките изтече. При този анализ бяха взети предвид следните елементи: производственият капацитет и свободният капацитет в Китай, поведението на китайските износители на други пазари и привлекателността на пазара на Съюза.

3.1.   Производствен капацитет и свободен капацитет в Китай

(40)

Въз основа на информацията от Световната асоциация на стоманопроизводителите (5) се е наблюдавала силно изразена тенденция към увеличение на общия обем на производството на валцдрат в Китай през последното десетилетие, като той е достигнал над 150 млн. тона (6) през 2013 г.

(41)

С други думи Китай произвежда 77 % от валцдрата в световен мащаб, което означава, че тази държава може да окаже силно въздействие върху пазарните условия чрез своите решения за продажби. Важно е да се подчертае, че годишното ѝ производство надхвърля с повече от седем пъти общото производство на Съюза. Освен това самото общо увеличение на китайското производство на валцдрат от 2011 г. насам (26 млн. тона) надхвърля цялото потребление в Съюза, което се оценява на 17 млн. тона.

(42)

Според искането за преразглеждане свободният капацитет е оценен на около 50 млн. тона в Китай. Поради липсата на съдействие от страна на Китай беше трудно да се получи допълнителна информация в това отношение. Въпреки това, с оглед на високите нива на производство, посочени в съображения 40 и 41, в сравнение с данните за Европа и света, Китай би могъл лесно да предизвика сериозни изкривявания на пазара с решенията си във връзка с продажбите дори без да използва свободния си капацитет.

3.2.   Китайски продажби за трети държави

(43)

Според базата данни за китайския износ над 9 млн. тона валцдрат са били изнесени в световен план от Китай през РПРП, което представлява над 50 % от общото потребление в Съюза през същия период. В таблицата по-долу са обобщени данните за шестте най-големи държави от гледна точка на обема на китайския износ, като е добавена Турция, държавата аналог, представляваща над 53 % от общия китайски износ през РПРП.

Таблица 1

Китайски износ на валцдрат в световен план (обем и цени, в евро)

Държава

Обем през 2012 г.

Средна цена през 2012 г.

Обем през 2013 г.

Средна цена през 2013 г.

Обем през РПРП

Средна цена през РПРП

Тайланд

756 919

484

1 009 662

423

1 152 561

394

Южна Корея

1 153 833

498

1 109 207

430

1 134 587

404

Виетнам

390 995

483

684 193

418

774 175

389

Индонезия

381 893

487

554 034

432

615 982

401

Съединени американски щати

301 523

458

628 111

408

588 047

391

Малайзия

333 185

488

447 220

433

469 895

405

Турция

2 937

645

6 931

477

30 717

392

Общ обем на китайския износ

5 539 649

 

7 943 297

 

9 073 220

 

Източник: база данни за китайския износ

(44)

Средната експортна цена през РПРП за всяка от горепосочените държави е била значително под нормалната стойност. Ето защо дъмпинговите маржове, определени по отношение на китайските средни продажни цени (показани в таблицата по-горе) за трети държави, са между 14 % и 24 % (7).

(45)

От цифрите е видна и тенденцията към увеличение на китайския износ като обем в съчетание със спад на цените. В действителност наличните статистически данни показват, че цените са продължили да намаляват след РПРП. Няколко от засегнатите държави възприеха тези тенденции като заплаха за собствената си промишленост и въведоха защитни мерки (между които Малайзия и Индонезия, а по-наскоро, след РПРП, Турция (8), САЩ и Пакистан).

(46)

На последно място, публикувани наскоро статии (9) показват, че китайският вътрешен пазар, и по-конкретно строителният сектор (10), забавя темпа си на развитие. Следователно китайските възможности за продажби намаляват: основните му експортни пазари се затварят, а главните сектори от вътрешния пазар забавят растежа си. Ето защо, ако изтече срокът на действие на мерките в Съюза, има голяма вероятност Китай веднага да ориентира голяма част от продажбите си на ниски цени (дъмпингови) към пазара на Съюза.

3.3.   Привлекателност на пазара на Съюза

(47)

Поради високите цени на пазара на Съюза в сравнение с китайските продажни цени, наблюдавани в други трети държави, както е показано на таблица 1, се счита, че пазарът на Съюза е привлекателен за китайските производители. Съществуването на защитни мерки на много експортни пазари допълнително увеличава привлекателността на пазара на Съюза. Поради това е обосновано да се очаква, че ако мерките се отменят, китайският износ отново ще навлезе в значителни обеми на пазара на Съюза. Трябва да се припомни, че преди налагане на първоначалните мерки (през 2008 г.) китайските продажби на пазара на Съюза са възлизали на 1,1 млн. тона в сравнение с 700 тона през РПРП.

3.4.   Заключение относно вероятността от повтаряне на дъмпинга

(48)

Като се отчитат огромното производство на валцдрат в Китай, китайските дъмпингови практики към трети държави и посочената по-горе привлекателност на пазара на Съюза, има голяма вероятност отмяната на антидъмпинговите мерки да доведе до незабавно повтаряне на дъмпинга от Китай на пазара на Съюза.

Г.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРОМИШЛЕНОСТТА НА СЪЮЗА

(49)

През разследвания период в рамките на преразглеждането сходният продукт е произвеждан от 72 производители в Съюза, които представляват „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент. Никой от тях не се противопостави на започването на преразглеждането.

(50)

Всички данни, свързани с чувствителна информация, са представени под формата на индекси или са дадени като диапазон от стойности поради съображения за поверителност.

Д.   СЪСТОЯНИЕ НА ПАЗАРА НА СЪЮЗА

1.   Потребление в Съюза

(51)

Комисията установи потреблението в Съюза въз основа на наличната статистическа информация за вноса, реалните продажби на съдействащите производители от Съюза, като са изключени експортните им продажби, и изчислените приблизително продажби на несъдействащите производители от Съюза. При определянето на потреблението са използвани продажбите на свободния пазар, заедно с продажбите за собствено потребление, но самото то е изключено. Собственото потребление се дефинира като вътрешни трансфери на сходния продукт в рамките на интегрирани производители от Съюза с цел допълнителна преработка, което не е включено в потреблението на Съюза, тъй като тези вътрешни трансфери не се конкурират с продажбите от независими доставчици на свободния пазар. Продажбите за собствено потребление се дефинират като продажби за свързани дружества, които са включени в потреблението на Съюза, тъй като според данните, събрани по време на разследването, свързаните дружества на производители от Съюза са имали възможност да закупуват валцдрат и от други източници. Освен това е установено, че средните продажни цени на производителите от Съюза за свързани страни съвпадат със средните продажни цени за несвързани страни.

(52)

На тази основа потреблението в Съюза се е променяло, както следва:

Таблица 2

Потребление в Съюза

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Обем (в тонове)

18 522 439

16 024 244

17 134 056

17 826 678

Индекс (2011 = 100)

100

87

93

96

Източник: Евростат и отговори на въпросника

(53)

Потреблението в Съюза е намаляло с 4 % от 18,5 млн. тона през 2011 г. на 17,8 млн. тона през разследвания период в рамките на преразглеждането. През разглеждания период потреблението е било по-ниско от потреблението, възлизащо на 23,6 млн. тона през разследвания период при първоначалното разследване (април 2007 г. до март 2008 г.). Спадът в потреблението е следствие от отрицателното въздействие на икономическата криза, причинила спад в общото потребление на валцдрат, по-конкретно в автомобилостроенето и строителството.

2.   Внос от съответната държава

а)   Обем и пазарен дял на вноса от съответната държава

(54)

Обемът и пазарният дял на вноса от Китай бяха определени въз основа на данни на Евростат.

(55)

Обемът на вноса в Съюза от съответната държава и неговият пазарен дял са се променяли, както следва:

Таблица 3

Обем на вноса и пазарен дял

Държава

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Китай

Обем (в тонове)

3 108

911

88

696

Индекс (2011 = 100)

100

29

3

22

Пазарен дял (%)

0,02

0,01

0,00

0,00

Индекс (2011 = 100)

100

34

3

23

Източник: Евростат

(56)

Докато през разследвания период при първоначалното разследване китайският внос е имал 5 % пазарен дял и е представлявал 1,1 млн. тона, според информацията от Евростат той на практика изчезва от пазара на Съюза. В действителност вносът от Китай е намалял от 3 108 тона на 696 тона през разглеждания период.

(57)

Дружеството с митническа ставка от 7,9 % е свързано с групата ArcelorMittal и според жалбоподателите повече не произвежда значителни количества валцдрат. Същевременно другите китайски производители износители също са преустановили продажбите си в Съюза. Изглежда, че пазарът на валцдрат е много чувствителен към цените и поради увеличението от 24 % в цената, предизвикано от действащото антидъмпингово мито, китайските износители са загубили интерес към пазара на Съюза.

б)   Цени на вноса от съответната държава и подбиване на цените

(58)

Цените на вноса бяха установени въз основа на данните от Евростат. Поради незначителния обем на вноса от Китай в ЕС, липсата на съдействие от страна на китайските производители и отсъствието на данни за цените по вид продукти, дължащо се на незначителните количества на вноса им, не беше възможно да се извърши коректно изчисление на подбиването на цените. Въпреки това, както е показано на таблица 1, китайските експортни цени за трети държави са подбивали продажните цени на промишлеността на Съюза средно с повече от 25 %. Ето защо се очаква сходно значително подбиване на цените на пазара на Съюза, ако изтече срокът на действие на мерките.

3.   Внос от други трети държави, които не са обект на мерките

(59)

Основните държави износителки за Съюза са Молдова, Норвегия, Русия, Украйна и Швейцария. Общият внос на разглеждания продукт от трети държави се е увеличил с 19,2 % (от 1,22 млн. на 1,45 млн. тона) през разглеждания период, което представлява 7,5 % от потреблението на Съюза. През същия период средната единична цена на вноса е отбелязвала непрекъснат спад, а именно от 592 ЕUR до 506 EUR на тон, което е намаление от 14,6 %.

Таблица 4

Внос от трети държави

Държави

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Молдова

Обем (в тонове)

47 084

99 126

86 083

185 982

Индекс (2011 = 100)

100

211

183

395

Пазарен дял (%)

0,25

0,62

0,50

1,04

Средна цена (EUR/тон)

528

483

445

438

Индекс (2011 = 100)

100

91

84

83

Норвегия

Обем (в тонове)

130 614

128 439

125 267

134 313

Индекс (2011 = 100)

100

98

96

103

Пазарен дял (%)

0,71

0,80

0,73

0,75

Средна цена (EUR/тон)

552

538

495

486

Индекс (2011 = 100)

100

97

90

88

Русия

Обем (в тонове)

47 185

89 236

91 037

112 748

Индекс (2011 = 100)

100

189

193

239

Пазарен дял (%)

0,25

0,56

0,53

0,63

Средна цена (EUR/тон)

494

486

436

425

Индекс (2011 = 100)

100

98

88

86

Украйна

Обем (в тонове)

379 216

193 955

256 928

307 276

Индекс (2011 = 100)

100

51

68

81

Пазарен дял (%)

2,05

1,21

1,50

1,72

Средна цена (EUR/тон)

505

507

457

443

Индекс (2011 = 100)

100

100

90

88

Швейцария

Обем (в тонове)

290 689

293 352

297 980

298 104

Индекс (2011 = 100)

100

101

103

103

Пазарен дял (%)

1,57

1,83

1,74

1,67

Средна цена (EUR/тон)

694

632

607

596

Индекс (2011 = 100)

100

91

87

86

Общо други трети държави

Обем (в тонове)

1 220 464

1 086 787

1 250 867

1 454 411

Индекс (2011 = 100)

100

89

102

119

Пазарен дял (%)

6,59

6,78

7,30

8,16

Средна цена (EUR/тон)

591

564

522

506

Индекс (2011 = 100)

100

95

88

86

Общо трети държави

Обем (в тонове)

1 223 572

1 087 698

1 250 955

1 455 107

Индекс (2011 = 100)

100

89

102

119

Пазарен дял (%)

6,61

6,79

7,30

8,16

Средна цена (EUR/тон)

592

564

522

506

Индекс (2011 = 100)

100

95

88

85

Източник: Евростат

4.   Икономическо състояние на промишлеността на Съюза

(60)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент Комисията разгледа всички икономически фактори и показатели, които оказват въздействие върху състоянието на промишлеността на Съюза.

(61)

За целта Комисията направи разграничение между макроикономическите и микроикономическите показатели за вредата. Макроикономическите показатели за разглеждания период бяха установени, анализирани и проверени въз основа на данните, предоставени от промишлеността на Съюза. Микроикономическите показатели бяха установени въз основа на данните, събрани и проверени на равнището на включените в извадката производители от Съюза.

(62)

Макроикономическите показатели в следващите раздели са: производство, производствен капацитет, използване на капацитета, материални запаси, обем на продажбите, пазарен дял и растеж, заетост, производителност, размер на действителния дъмпингов марж и възстановяване от предишен дъмпинг. Микроикономическите показатели са: средните единични цени, производствените разходи, рентабилността, паричните потоци, инвестициите, възвръщаемостта на инвестициите, способността за привличане на капитал и разходите за труд.

а)   Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

(63)

През разглеждания период в Съюза общото производство, производственият капацитет и използването на капацитета са се променяли, както следва:

Таблица 5

Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Обем на производството

(в тонове)

21 502 127

18 565 812

19 742 360

20 236 339

Обем на производството

(индекс)

100

86

92

94

Производствен капацитет

(в тонове)

28 147 358

28 001 765

28 051 425

28 061 036

Производствен капацитет

(индекс)

100

99

100

100

Използване на капацитета

(%)

76

66

70

72

Източник: Евростат и отговори на въпросника

(64)

През разглеждания период производството е спаднало с 6 %, производственият капацитет е останал стабилен, а използването на капацитета е намаляло от 76 % на 72 %.

б)   Обем на продажбите и пазарен дял

(65)

През разглеждания период обемът на продажбите и пазарният дял в Съюза на промишлеността на Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 6

Обем на продажбите и пазарен дял

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Обем на продажбите в Съюза

(в тонове)

17 298 867

14 936 546

15 883 101

16 371 571

Обем на продажбите в Съюза

(индекс)

100

86

92

95

Пазарен дял

(%)

93,4

93,2

92,7

91,8

Източник: Евростат и отговори на въпросника

(66)

Продажбите на пазара на Съюза, извършени от промишлеността на Съюза, са се свили с 5 % през разглеждания период.

в)   Растеж

(67)

Докато потреблението на Съюза е намаляло с 4 % през разглеждания период, обемът на продажбите на промишлеността на Съюза е спаднал с 5 %, което представлява загуба на пазарен дял от 1,6 процентни пункта.

г)   Заетост и производителност

(68)

През разглеждания период заетостта и производителността са се променяли, както следва:

Таблица 7

Заетост и производителност

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Брой наети лица

8 888

8 851

8 849

8 991

Брой наети лица

(индекс)

100

100

100

101

Производителност (единици/наето лице)

2 419

2 098

2 231

2 251

Производителност (единици/наето лице)

(индекс)

100

87

92

93

Източник: отговори на въпросника

(69)

През разглеждания период нивото на заетост е останало стабилно. В същото време производителността е спаднала със 7 % поради намалението в производството, посочено в таблица 7 в съображение 68.

5.   Размер на дъмпинговия марж и възстановяване от предишен дъмпинг

(70)

Дъмпинговият марж, установен за Китай при първоначалното разследване, е бил значително над нивото de minimis, докато обемът на вноса от Китай е останал незначителен през разглеждания период. Въпреки това, в случай че мерките бъдат отменени, въздействието на очаквания дъмпинг върху промишлеността на Съюза ще бъде значително, като се има предвид увеличаването на обема и намаляването на експортните цени от Китай за трети държави, както е посочено в съображения 45 и 46. Промишлеността на Съюза все още е в процес на възстановяване от последиците от причиняващия вреда предишен дъмпинг вследствие на вноса на валцдрат с произход от Китай, както е посочено в съображение 83.

а)   Цени и фактори, влияещи на цените

(71)

През разглеждания период средните продажни цени на промишлеността на Съюза за несвързани клиенти в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 8

Средни продажни цени

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Средна единична продажна цена в Съюза

(EUR/тон)

638

588

545

539

Средна единична продажна цена в Съюза

(индекс)

100

92

85

85

Производствени разходи за единица продукция

(EUR/тон)

606

581

533

514

Производствени разходи за единица продукция

(индекс)

100

96

88

85

Източник: отговори на въпросника

Средната единична продажна цена на промишлеността на Съюза за несвързани клиенти в Съюза и производствените ѝ разходи са намалели с по 15 % през разглеждания период. Поради това средната продажна цена е следвала промяната на разходите.

б)   Разходи за труд

(72)

През разглеждания период средните разходи за труд на промишлеността на Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 9

Средни разходи за труд на наето лице

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Средни разходи за труд на наето лице (EUR)

51 320

53 514

52 366

51 814

Средни разходи за труд на наето лице

(индекс)

100

104

102

101

Източник: отговори на въпросника

(73)

Средните разходи за труд на наето лице са останали стабилни през разглеждания период. Това би могло да се обясни главно с все по-големите усилия, полагани от промишлеността на Съюза, за да контролира производствените си разходи и по този начин да запази и конкурентоспособността си.

в)   Материални запаси

(74)

През разглеждания период нивата на материалните запаси на производителите от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 10

Материални запаси

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Материални запаси в края на периода

(в тонове)

400 531

400 256

429 765

471 135

Материални запаси в края на периода

(индекс)

100

100

107

118

Материални запаси в края на периода като процент от производството

(%)

1,9

2,2

2,2

2,3

Източник: отговори на въпросника

(75)

Материалните запаси на промишлеността на Съюза са се увеличили като цяло с 18 % през разглеждания период. Значителна част от продукцията от валцдрат се състои от стандартни продукти и затова промишлеността на Съюза трябва да поддържа определено равнище на материални запаси, за да може бързо да отговори на търсенето от страна на клиентите си. Материалните запаси в края на периода като процент от производството са останали на относително стабилно ниво, като са следвали промяната на производството на промишлеността на Съюза.

г)   Рентабилност, парични потоци, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал

(76)

През разглеждания период рентабилността, паричните потоци, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите на производителите от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 11

Рентабилност, парични потоци, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Рентабилност на продажбите в Съюза за несвързани клиенти (процент от оборота)

5,1

1,2

2,3

4,7

Парични потоци (EUR)

179 540 905

82 626 580

107 291 306

159 860 366

Инвестиции (EUR)

103 206 819

81 357 885

62 499 682

42 831 235

Възвръщаемост на инвестициите (%)

3,8

– 0,1

0,8

3,0

Източник: отговори на въпросника

(77)

Комисията определи рентабилността на промишлеността на Съюза чрез изразяване на нетната печалба преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт за несвързани клиенти в Съюза като процент от оборота от тези продажби. Рентабилността е спаднала от 5,1 % на 4,7 %. Това е под целевата печалба от 9,9 %, която беше определена в първоначалното разследване.

(78)

Нетните парични потоци е способността на промишлеността на Съюза сама да финансира дейностите си и тя е била положителна през разглеждания период. Въпреки това се е наблюдавал значителен спад от 11 %. Това поражда опасения по отношение на способността на промишлеността на Съюза да извършва необходимото самофинансиране на дейностите си.

(79)

През разглеждания период инвестициите са намалели значително, а именно с 58 %. Те са представлявали основно инвестиции, необходими за модернизация, поддръжка и привеждане в съответствие с нормативните изисквания за безопасност. Фактът, че не са осъществени инвестиции за увеличение на капацитета, може да е показател за евентуална дългосрочна негативна пазарна тенденция.

(80)

Възвръщаемостта на инвестициите е нетната печалба като процент от брутната балансова стойност на инвестициите. През разглеждания период този показател е отбелязал спад от 3,8 % на 3 % поради намаляването на печалбата.

(81)

Като се има предвид намаляването на рентабилността и паричните потоци, се е наблюдавало отрицателно въздействие и върху способността на дружествата за привличане на капитал.

д)   Производство за собствено потребление на промишлеността на Съюза

(82)

Въз основа на информацията, събрана по време на разследването, е установено, че делът на производството за собствено потребление е незначителен, а именно приблизително само около 11 % от производството на промишлеността на Съюза е използвано за собствено потребление в рамките на съответните групи дружества. По принцип по-високият производствен обем води до икономии от мащаба, които са от полза за съответния производител. Промишлеността на Съюза е интегрирана предимно вертикално, а производството за собствено потребление се използва от промишлеността надолу по веригата за получаването на продукти с добавена стойност. При разследването не се установиха никакви производствени затруднения, свързани с тези продукти надолу по веригата. Несъмнено производството за собствено потребление е останало стабилно през разглеждания период. С оглед на гореизложеното Комисията счита, че производството за собствено потребление на промишлеността на Съюза не е оказало отрицателно отражение върху финансовото ѝ състояние.

е)   Заключение относно вредата

(83)

През разглеждания период всички показатели за вредата, свързани с промишлеността на Съюза, са отбелязали отрицателно развитие. По-конкретно производството на Съюза се е свило с 6 %, използването на капацитета е намаляло от 76 % на 72 %, пазарният дял е спаднал с 1,6 процентни пункта (от 93,4 % на 91,8 %), а материалните запаси в края на периода са се увеличили с 18 %. Освен това другите показатели за вредата, като обемът на продажбите за несвързани страни в Съюза (– 6 %) и износът за несвързани страни (– 22 %), също са следвали отрицателна тенденция. Единичните продажни цени за несвързани страни в Съюза и производствените разходи са намалели с по 15 %. Рентабилността е спаднала от 5,1 % на 4,7 %, което е под целевата печалба от 9,9 %, определена в първоначалното разследване. Инвестициите са отбелязали значително свиване (с 58 %), а паричните потоци — с 11 %. Тъй като заетостта е останала по-скоро на стабилно ниво, производителността е намаляла със 7 %.

(84)

Въпреки това тези отрицателни тенденции не могат да се свържат с китайския внос, тъй като той е бил ограничен като обем и пазарен дял. Ето защо анализът касае въздействието, което би оказало едно възобновяване на китайския внос върху промишлеността на Съюза — все още не изцяло възстановена от предишните китайски дъмпингови практики.

Е.   ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПОВТАРЯНЕ ИЛИ ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ВРЕДАТА

1.   Предварителна бележка

(85)

Въпреки че обемът на вноса от Китай е спаднал в голяма степен след налагане на мерките през 2009 г., се счита, че оставащият значителен производствен капацитет в Китай може лесно да се насочи към пазара на Съюза, ако изтече срокът на действие на мерките.

2.   Въздействие на прогнозния обем на вноса от Китай и последици върху цените при отмяна на мерките

(86)

Както е установено по-горе в съображения 40 — 42, общият производствен капацитет на валцдрат е над 150 млн. тона, а приблизително изчисленият свободен капацитет е около 50 млн. тона. Тези количества надхвърлят значително общото потребление в Съюза на валцдрат. Освен това, както е видно от китайската статистика, в минали години Китай е успявал да пренасочи свръхпроизводството си от Съюза към други държави, където са съществували по-малко търговски пречки. Това обаче се промени, тъй като наскоро някои трети държави въведоха защитни мерки, фактически затварящи или поне възпрепятстващи достъпа за китайския внос. При всяко положение пазарът на Съюза остава привлекателен поради сравнително високите си продажни цени на разглеждания продукт в сравнение с пазарите на други трети държави. По тази причина като следствие от привлекателността на пазара на Съюза от гледна точка на неговия размер и ценови равнища е обосновано да се очаква, че ако мерките бъдат отменени, значителна част от сегашното китайско производство ще се пренасочи към Съюза. Като се вземат предвид настоящата вреда и дъмпинговите практики на китайските износители, при разследването се установи, че прекратяването на мерките по всяка вероятност ще доведе до значително увеличение на износа от Китай на дъмпингови цени, като така ще причинява съществена вреда на промишлеността на Съюза.

3.   Заключение

(87)

С оглед на гореизложеното се заключи, че отмяната на мерките върху вноса от Китай най-вероятно ще доведе до повтаряне на вредата за промишлеността на Съюза.

Ж.   ИНТЕРЕС НА СЪЮЗА

(88)

В съответствие с член 21 от основния регламент Комисията проучи дали запазването на действащите антидъмпингови мерки спрямо Китай би било в противовес на интереса на Съюза като цяло. Интересът на Съюза беше определен въз основа на преценка на всички различни засегнати интереси, в това число тези на промишлеността на Съюза, вносителите и ползвателите.

(89)

На всички заинтересовани страни беше предоставена възможност да изразят становището си съгласно член 21, параграф 2 от основния регламент.

(90)

Въз основа на това Комисията разгледа въпроса дали въпреки заключението, че има вероятност от повтаряне на дъмпинга и вредата, не са налице наложителни причини, които в конкретния случай биха довели до извода, че запазването на сегашните мерки не е в интерес на Съюза.

1.   Интерес на промишлеността на Съюза

(91)

Промишлеността на Съюза непрекъснато е губила пазарен дял и е понасяла съществена вреда по време на разглеждания период. Ако мерките се отменят, по всяка вероятност промишлеността на Съюза ще се окаже в още по-тежка ситуация.

(92)

Поради това се заключи, че запазването на мерките в сила срещу Китай би било в интерес на промишлеността на Съюза.

2.   Интерес на вносителите/търговците

(93)

Никой от вносителите/търговците не заяви интерес в настоящото разследване в рамките на преразглеждането с оглед на изтичане на срока на действие. Не съществуват индикации, че продължаването на срока на действие на мерките би имало някакъв значителен отрицателен ефект върху дейността на вносителите/търговците.

3.   Интерес на ползвателите

(94)

Никой от ползвателите не заяви интерес в настоящото разследване в рамките на преразглеждането с оглед на изтичане на срока на действие. В първоначалното разследване беше заключено относно ползвателите, че цялостното въздействие, което може да има налагането на мерките, върху дейността на ползвателите ще е много ограничено. На първо място, голямото мнозинство от ползвателите закупуват необходимия им валцдрат от някой от другите многобройни източници, а не от Китай. На второ място, евентуалното въздействие от налагането на мерките следва да се разглежда с оглед на продуктите надолу по веригата, които са с висока добавена стойност. Поради това се заключава, че запазването на мерките няма да има отрицателно въздействие върху сегашното положение на ползвателите.

4.   Заключение относно интереса на Съюза

(95)

С оглед на гореизложеното Комисията заключи, че няма наложителни причини, свързани с интереса на Съюза, да не бъде продължено действието на настоящите антидъмпингови мерки срещу Китай.

З.   АНТИДЪМПИНГОВИ МЕРКИ

(96)

Всички страни бяха информирани за основните факти и съображения, на които се основава намерението да се препоръча запазване на съществуващите мерки. На страните също така беше даден срок да представят коментари след оповестяване на информацията. Една заинтересована страна представи коментари в подкрепа на заключенията на Комисията.

(97)

От гореизложеното следва, че в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент следва да се запазят антидъмпинговите мерки, приложими към вноса на валцдрат с произход от Китай, които са наложени с Регламент (ЕО) № 703/2009.

(98)

За да се сведе до минимум рискът от заобикаляне, породен от голямата разлика в митническите ставки, се счита, че в този случай са необходими специални мерки, за да се гарантира правилното прилагане на антидъмпинговите мита. Тези специални мерки, които се отнасят само за дружеството, за което е предвидено индивидуално мито, включват следното: на митническите органи на държавите членки да се представя валидна търговска фактура, която да отговаря на изискванията по член 1, параграф 3 от настоящия регламент. Когато вносът не е придружен от такава фактура, се прилага остатъчното антидъмпингово мито, приложимо за всички други производители.

(99)

Дружество, което впоследствие промени наименованието си, може да поиска прилагане на тези индивидуални антидъмпингови митнически ставки. Искането трябва да се изпрати до Комисията (11). То трябва да съдържа цялата съответна информация, която доказва, че промяната не засяга правото на дружеството да се ползва от приложимата за него митническа ставка. Ако промяната на наименованието на дружеството не засяга правото му да се ползва от приложимата за него митническа ставка, в Официален вестник на Европейския съюз се публикува известие, с което се съобщава за промяната на наименованието.

(100)

Настоящият регламент е в съответствие със становището на комитета, учреден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1225/2009,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на продълговати заготовки и пръти, горещовалцувани, неравномерно навити на кангали, от желязо или от нелегирана или легирана стомана, различна от неръждаема стомана, с произход от Китайската народна република, класирани в кодове по КН 7213 10 00, 7213 20 00, 7213 91 10, 7213 91 20, 7213 91 41, 7213 91 49, 7213 91 70, 7213 91 90, 7213 99 10, 7213 99 90, 7227 10 00, 7227 20 00, 7227 90 10, 7227 90 50 и 7227 90 95.

2.   Ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложима към нетната цена франко граница на Съюза преди обмитяване на продуктите, описани в параграф 1 и произвеждани от посочените по-долу дружества, е следната:

Дружество

Ставка на антидъмпинговото мито (%)

Допълнителни кодове по ТАРИК

Valin Group

7,9

A930

Всички други дружества

24,0

A999

3.   Индивидуалната митническа ставка, определена за дружеството, посочено в параграф 2, се прилага след представяне пред митническите органи на държавите членки на валидна търговска фактура, върху която има декларация с дата и подпис на служител на субекта, издал фактурата, като са посочени името и длъжността му, и декларацията е със следния текст: „Аз, долуподписаният/та, удостоверявам, че количеството (обем) валцдрат, продадено за износ за Европейския съюз и за което се отнася настоящата фактура, е произведено от (наименование и адрес на дружеството) (допълнителен код по ТАРИК) в Китайската народна република. Декларирам, че представената в настоящата фактура информация е пълна и вярна.“ Ако такава фактура не се представи, се прилага митническата ставка, приложима за категорията „всички други дружества“.

4.   Освен ако е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби в областта на митата.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 14 октомври 2015 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51.

(2)  Регламент (ЕО) № 703/2009 на Съвета от 27 юли 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на валцдрат с произход от Китайската народна република, и за прекратяване на процедурата по отношение на валцдрат с произход от Република Молдова и Турция (ОВ L 203, 5.8.2009 г., стр. 1).

(3)  ОВ C 318, 1.11.2013 г., стр. 6.

(4)  ОВ C 252, 2.8.2014 г., стр. 7.

(5)  Статистически данни за 2014 г. на Световната асоциация на стоманопроизводителите http://www.worldsteel.org/dms/internetDocumentList/statistics-archive/yearbook-archive/Steel-Statistical-Yearbook-2014/document/Steel-Statistical-Yearbook-2014.pdf.

(6)  Тази стойност включва валцдрат от въглеродна и неръждаема стомана (неръждаемата стомана не е в обхвата на разглеждания продукт). Eurofer, който е член на Международния форум за неръждаемата стомана, счита, че през разглеждания период (включително РПРП) производството на валцдрат от неръждаемата стомана е по-малко от 5 % от общото производство на валцдрат в Китай.

(7)  Поради съображения във връзка с поверителността установените конкретни дъмпингови маржове не могат да се разкрият и поради това са представени като диапазон от стойности.

(8)  Турция увеличи обичайното си мито до 40 % върху валцдрата през ноември 2014 г., което е след РПРП, и поради това не се променят констатациите за държавата аналог.

(9)  South China Morning Post от 20 януари 2015 г., Le Figaro от 26 март 2015 г., The Australian Financial review от 20 април 2015 г., CNBC от 7 май 2015 г.

(10)  Валцдратът се използва широко в строителството.

(11)  European Commission, Directorate-General for Trade, Directorate H, Rue de la Loi/Wetstraat 170, 1040 Bruxelles/Brussel, BELGIQUE/ BELGIË.


15.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 268/26


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/1847 НА КОМИСИЯТА

от 14 октомври 2015 година

за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕC) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (1),

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (2), и по-специално член 136, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Стандартните стойности при внос, посочени в член 136 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 14 октомври 2015 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Jerzy PLEWA

Генерален директор на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)  ОВ L 157, 15.6.2011 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Стандартни стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

(EUR/100 kg)

Код по КН

Код на третa държавa (1)

Стандартна стойност при внос

0702 00 00

AL

45,0

MA

141,5

MK

46,1

TR

56,6

ZZ

72,3

0707 00 05

AL

36,9

TR

115,3

ZZ

76,1

0709 93 10

TR

137,2

ZZ

137,2

0805 50 10

AR

163,5

CL

149,0

TR

110,0

UY

81,3

ZA

112,5

ZZ

123,3

0806 10 10

BR

274,5

EG

187,8

MA

56,6

MK

97,5

TR

177,1

ZZ

158,7

0808 10 80

AR

258,5

CL

127,9

MK

23,1

NZ

169,4

ZA

145,4

ZZ

144,9

0808 30 90

CN

65,9

TR

134,2

XS

95,1

ZA

218,5

ZZ

128,4


(1)  Номенклатура на държавите, определена с Регламент (ЕC) № 1106/2012 на Комисията от 27 ноември 2012 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на актуализиране на номенклатурата на държавите и териториите (ОВ L 328, 28.11.2012 г., стр. 7). Код „ZZ“ означава „с друг произход“.


РЕШЕНИЯ

15.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 268/28


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2015/1848 НА СЪВЕТА

от 5 октомври 2015 година

относно насоки за политиките по заетостта на държавите членки за 2015 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 148, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

като взе предвид становището на Комитета на регионите (3),

като взе предвид становището на Комитета по заетостта,

като има предвид, че:

(1)

Държавите членки и Съюзът трябва да работят за изготвянето на координирана стратегия за заетостта и по-специално — за развитието на квалифицирана, обучена и адаптивна работна сила, както и на пазари на труда, които реагират бързо на икономическите промени, с оглед постигането на целите за пълна заетост и социален прогрес, посочени в член 3 от Договора за Европейския съюз. Като отчитат националните си практики по отношение на отговорностите на социалните партньори, държавите членки трябва да разглеждат насърчаването на заетостта като въпрос от общ интерес и да координират действията си в тази насока в рамките на Съвета.

(2)

Съюзът трябва да се бори със социалното изключване и дискриминацията и да стимулира социалната справедливост и закрила, както и равенството между жените и мъжете. При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът трябва да отчита изискванията, свързани със стремежа към висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигането на висококачествено образование и обучение.

(3)

Насоките за политиките за заетост на държавите-членки на държавите членки са в съответствие с общите насоки за икономическата политика на държавите членки и на Съюза, съдържащи се в Препоръка (ЕС) 2015/1184 на Съвета (4). Взети заедно, те съставляват интегрираните насоки за изпълнение на стратегията „Европа 2020“ („интегрирани насоки „Европа 2020“) и трябва да бъдат приети от Съвета за да ориентират политиката на държавите членки и на Съюза.

(4)

В съответствие с разпоредбите на Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) Съюзът разработи и въведе инструменти за координация в областта на фискалната, макроикономическата и структурната политика. Европейският семестър обединява различните инструменти в обща рамка за интегрирано многостранно наблюдение на икономическите, бюджетните и социалните политики и политиките в областта на заетостта и има за цел да постигне целите на стратегията „Европа 2020“, по-специално във връзка със заетостта, образованието и намаляването на бедността, както е предвидено в Решение 2010/707/ЕС на Съвета (5). Рационализирането и стабилизирането на европейския семестър, предвидени от Комисията в годишния обзор на растежа за 2015 г., се очаква допълнително да подобрят функционирането му.

(5)

Финансовата и икономическа криза разкри и подчерта значителни слабости в икономиката на Съюза и икономиките на неговите държави членки. Кризата открои и тясната взаимозависимост на икономиките на държавите членки и на пазарите им на труда. Основното предизвикателство днес е постигането в Съюза на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и създаването на работни места. Това изисква съгласувани. амбициозни и ефективни политически действия както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, в съответствие с ДФЕС и икономическото управление на Съюза. Тези политически действия следва да съчетават мерки в областта на търсенето и на предлагането и да включват насърчаване на инвестициите, подновен ангажимент за структурни реформи и отговорно поведение във фискалната област, като същевременно се отчита тяхното социално въздействие и отражението им върху заетостта. В това отношение наборът от ключови показатели за заетостта и социални показатели в рамките на съвместния доклад за заетостта на Съвета и Комисията от 2015 г. е особено полезен инструмент, който допринася за своевременно установяване на основни трудови и социални проблеми и различия и за набелязване на областите, в които политическият отговор е най-необходим.

(6)

Реформите на пазара на труда, включително националните механизми за определяне на заплатите, следва да са в съответствие с националните практики на социален диалог и да предоставят необходимата политическа свобода на действие за всеобхватно разглеждане на социално-икономическите въпроси.

(7)

Държавите членки и Съюзът следва също да се борят срещу социалните последици от кризата и да се стремят към изграждането на сплотено общество, в което хората да могат да предвиждат и управляват промените, както и да участват активно в социално-икономическия живот. Изграждането на ефективно функциониращи трудови пазари и системи за социално подпомагане и премахването на пречките за участие на пазара на труда следва да доведат до достъп и възможности за всички и до намаляване на бедността и социалното изключване. Държавите членки следва също да се уверят, че ползата от икономическия растеж достига до всички граждани и до всички райони.

(8)

Действията в съответствие с интегрираните насоки „Европа 2020“ имат важен принос за постигането на целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж на стратегия „Европа 2020“ (стратегия „Европа 2020“). Тази стратегия следва да почива на интегриран набор от европейски и национални политики, които държавите членки и Съюзът следва да провеждат с цел постигане на допълнително положително въздействие от координираните структурни реформи, на подходяща обща структура на икономическата политика и на по-последователен принос на европейските политики към целите на стратегията „Европа 2020“.

(9)

Въпреки че интегрираните насоки „Европа 2020“ са предназначени за държавите членки и Съюза, те следва да се изпълняват в партньорство с всички национални, регионални и местни власти при активното участие на парламентите, както и на социалните партньори и представителите на гражданското общество.

(10)

Интегрираните насоки „Европа 2020“ ориентират държавите членки при изпълнението на реформите и отразяват взаимозависимостта между държавите членки. Те са в съответствие с Пакта за стабилност и растеж и действащото европейско законодателство. Посочените интегрирани насоки следва да служат за основа на препоръките, които Съветът може да отправи към отделните държави членки.

(11)

Комитетът по заетостта и Комитетът за социална закрила следва да следят за съответствието на изпълняваните политики с насоките за заетостта, като действат в рамките на мандата си съгласно Договорите. Тези комитети и други подготвителни органи на Съвета, свързани с координацията на икономическите и социалните политики, следва да работят в тясно сътрудничество.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приемат се насоките за политиките по заетостта на държавите членки, съдържащи се в приложението. Тези насоки са част от Интегрираните насоки „Европа 2020“.

Член 2

Насоките, съдържащи се в приложението се вземат предвид от държавите членки в техните политики по заетостта и програми за реформи, за които те представят доклад в съответствие с член 148, параграф 3 от ДФЕС.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

Съставено в Люксембург на 5 октомври 2015 година.

За Съвета

Председател

N. SCHMIT


(1)  Становище от 8 юли 2015 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Становище от 27 май 2015 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  Становище от 4 юни 2015 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(4)  Препоръка (ЕС) 2015/1184 на Съвета от 14 юли 2015 г. относно общи насоки за икономическите политики на държавите членки и на Европейския съюз (ОВ L 192, 18.7.2015 г., стр. 27).

(5)  Решение 2010/707/ЕС на Съвета от 21 октомври 2010 година относно насоки за политиките за заетост на държавите-членки (ОВ L 308, 24.11.2010 г., стр. 46).


ПРИЛОЖЕНИЕ

НАСОКИ ЗА ПОЛИТИКИТЕ ПО ЗАЕТОСТТА НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

ЧАСТ II ОТ ИНТЕГРИРАНИТЕ НАСОКИ „ЕВРОПА 2020“

Насока 5: Насърчаване на търсенето на работна ръка

Държавите членки следва да подпомагат създаването на качествени работни места, да намалят пречките пред бизнеса да наема работна ръка, както и да стимулират предприемачеството, и по-специално да подкрепят създаването и развитието на малките предприятия. Държавите членки следва активно да насърчават социалната икономика и да стимулират социалните иновации.

Данъчната тежест следва да се измести от труда към други източници на данъчно облагане, чието въздействие върху заетостта и растежа не е така отрицателно, като същевременно се защитават приходите с оглед осигуряването на адекватна социална закрила и разходи за стимулиране на растежа. Облекченията в облагането на труда следва да имат за цел премахване на пречките и демотивиращите фактори във връзка с участието на пазара на труда, особено при хората, които са най-отдалечени от него.

Държавите членки следва, съвместно със социалните партньори и като се придържат към националната практика, да насърчават механизми за определяне на възнагражденията, които да позволяват те да бъдат адаптирани към динамиката на производителността. Следва да се отчитат различията в уменията и икономическите резултати между отделните райони, сектори и дружества. При определянето на минималните възнаграждения държавите членки и социалните партньори следва да разглеждат тяхното въздействие върху бедността сред работещите, създаването на работни места и конкурентоспособността.

Насока 6: Усъвършенстване на предлагането на работна ръка, на уменията и на компетентностите

Държавите членки в сътрудничество със социалните партньори следва да насърчават производителността и пригодността за заетост посредством подходящо предлагане на съответни знания, умения и компетентности. Те следва да направят необходимите инвестиции във всички системи за образование и обучение, за да подобрят тяхната ефективност и ефикасност за повишаване на уменията и компетентностите на работната сила, като по този начин ще създадат условия за по-успешно предвиждане и удовлетворяване на бързо променящите се потребности на динамичните пазари на труда в рамките на икономика, основаваща се все повече на цифровите технологии, и в условията на технологични, екологични и демографски промени. Държавите членки следва да увеличат и усилията си за подобряване на всеобщия достъп до качествено учене през целия живот, както и да приложат стратегии за активен живот на възрастните хора, които водят до удължаване на периода на трудова заетост.

Следва да се предприемат мерки за отстраняване на структурните слабости в системите на образование и обучение, за да се постигнат качествени резултати от учебния процес и да се намали броят на младите хора, които напускат училище преждевременно. Държавите членки следва да повишат успеваемостта в образованието, да насърчават основаващи се на работата системи за учене като двойното учене, да издигнат нивото на професионалното обучение и да разширят възможностите за признаване и валидиране на уменията и компетентностите, придобити извън формалното образование.

Следва да се води борба с високата безработица и липсата на трудова активност. Значително следва да се намалят равнищата на дългосрочната и структурната безработица и да бъде предотвратявана появата им чрез цялостни и взаимно подсилващи се стратегии, които включват индивидуализирана активна подкрепа с цел връщане на пазара на труда. Към младежката безработица и големия брой неучещи, неработещи и необучаващи се млади хора следва да се подходи комплексно чрез структурно подобряване на прехода от училище към работното място, включително чрез пълноценното прилагане на гаранцията за младежта.

Следва да се намалят пречките пред заетостта, особено по отношение на групите в неравностойно положение.

Участието на жените на пазара на труда следва да се активизира и да се гарантира равенството между половете, включително чрез равно заплащане. Следва да се поощрява съвместяването на професионалния и семейния живот, и по-специално достъпът до качествено образование и грижи в ранна детска възраст и до дългосрочни грижи на достъпна цена.

Държавите членки следва пълноценно да използват Европейския социален фонд и другите фондове на Съюза за стимулиране на заетостта, социалното приобщаване, ученето през целия живот, образованието, както и да усъвършенстват публичната администрация.

Насока 7: Подобряване на функционирането на пазара на труда

Държавите членки следва да отчитат принципите на гъвкавостта и сигурността. Те следва да намалят сегментирането на пазара на труда и да не го допускат, както и да водят борба с недекларирания труд. Правилата за защита на заетостта, трудовото право и институции следва да създават подходящи условия за наемане на работа, като същевременно осигуряват адекватни нива на закрила както на всички работещи, така и на всички търсещи работа. Следва да се създават качествени работни места от гледна точка на социално-икономическата сигурност, организацията на работата, възможностите за образование и обучение, условията на труд (включително здравето и безопасността на работното място), както и на успешното съчетаване на професионалния и личния живот.

Като се придържат към националната практика и за по-доброто функциониране и по-високата ефективност на социалния диалог на национално равнище, държавите членки следва активно да работят с националните парламенти и социалните партньори при планирането и провеждането на съответните реформи и политики.

Държавите членки следва да засилят активните политики на пазара на труда, като повишават тяхната ефективност, целенасоченост, информационно покритие, обхват и взаимодействие с пасивните мерки, и като ги придружават с права и задължения на безработните за активно търсене на работа. Тези политики следва да са насочени към подобряване на съответствието между търсене и предлагане на пазара на труда и да подпомагат устойчивите преходи.

Държавите членки следва да работят за по-добре функциониращи, по-ефективни публични служби по заетостта с цел намаляване на безработицата и съкращаване на продължителността ѝ чрез индивидуализирани услуги за подпомагане на търсещите работа, подкрепа за търсенето в рамките на пазара на труда и прилагане на механизми за измерване на ефективността. Държавите членки следва да предприемат ефективни действия за активизиране и създаване на възможности за труд на хората, които могат да участват на пазара на труда, като същевременно предоставят закрила на другите, които не могат да участват. Държавите членки следва да работят за приобщаващи пазари на труда, отворени за всички жени и мъже, чрез въвеждане на ефективни мерки срещу дискриминацията, както и да насърчават пригодността за заетост чрез инвестиции в човешкия капитал.

Следва да се стимулира мобилността на работещите с цел да се използва пълният потенциал на европейския пазар на труда. Пречките пред мобилността, свързани с професионалното пенсионно осигуряване и признаването на квалификациите, следва да бъдат премахнати. Същевременно държавите членки следва да не допускат злоупотреби с действащите правила, както и да признаят потенциалното „изтичане на мозъци“ от някои райони.

Насока 8: Стимулиране на социалното приобщаване, борба с бедността и насърчаване на равните възможности

Държавите членки следва да модернизират системите си за социална закрила, за да осигурят ефективна, ефикасна и подходяща защита на всички житейски етапи, като стимулират социалното приобщаване, насърчават равните възможности, включително за жените и мъжете, и водят борба с неравенствата. Допълването на универсалния подход с избирателни подходи ще повиши ефективността, а чрез опростяването следва да се постигне по-голяма достъпност и по-високо качество. Следва да се отдели повече внимание на превантивните и интегрираните стратегии. Системите за социална закрила следва да допринасят за социалното приобщаване, като насърчават хората да участват активно на пазара на труда и в обществото. Особено важно е наличието на достъпни и качествени услуги на приемлива цена като детегледачески услуги, грижи за децата извън училище, образование и обучение, жилищни и здравни услуги и дългосрочни грижи. Следва да се обърне специално внимание на основните услуги и дейности за предотвратяване на ранното напускане на училище, намаляване на бедността сред работещите и борба с бедността и социалното изключване.

За тази цел следва да се използват разнообразни инструменти, като се следи за взаимното им допълване и съответствието с принципите на активното приобщаване, включително услуги за активизиране и предоставяне на възможности за труд, достъпни качествени услуги и подходяща подкрепа на доходите, съобразно индивидуалните нужди. Системите за социална закрила следва да бъдат разработени така, че да достигат лесно до имащите право на подпомагане, да допринасят за защитата и инвестициите в човешки капитал и да съдействат за предотвратяването, ограничаването и защитата срещу бедността и социалното изключване през целия жизнен цикъл.

В условията на увеличаваща се продължителност на живота и демографски промени държавите членки следва да осигурят устойчивостта и пригодността на пенсионните системи за жените и мъжете. Държавите членки следва да подобрят качеството, достъпността, ефикасността и ефективността на системите на здравеопазване и дългосрочни грижи, като запазят тяхната устойчивост.


15.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 268/33


РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/1849 НА КОМИСИЯТА

от 13 октомври 2015 година

относно мерки за предотвратяване на въвеждането и разпространението в Съюза на вредители по отношение на някои зеленчуци с произход от Гана

(нотифицирано под номер С(2015) 6858)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 г. относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността (1), и по-специално член 16, параграф 3, трето изречение от нея,

като има предвид, че:

(1)

При фитосанитарните проверки, извършвани от държавите членки по отношение на пратки с определени растения и растителни продукти с произход от Гана, бе установено, че много от тези растения и растителни продукти са заразени с вредители, главно неевропейски видове, принадлежащи към сем. Tephritidae, като Ceratitis cosyra (Walker), Thrips palmi Karny или Bemisia tabaci (Genn.). От 2009 г. насам се забелязва значително нарастване на броя на пратките от Гана за Съюза, в които е установено наличие на вредители. По-голямата част от вредителите са открити в растения, различни от семена, от видовете Capsicum L., Lagenaria Ser., Luffa Mill., Momordica L. и Solanum L., с изключение на S. lycopersicum L. (наричани по-нататък „посочените стоки“).

(2)

При проведените от Комисията одити в Гана през 2012 г. и 2015 г. бяха констатирани недостатъци в системата за предоставяне на фитосанитарни сертификати за износ. Въпреки уверенията и действията, обявени от компетентните органи на Гана, броят на случаите на откриване на вредители продължи да нараства.

(3)

С оглед на резултатите от тези одити и броя на пратките с открити вредители Комисията стигна до заключението, че настоящите фитосанитарни защитни мерки на Гана не са достатъчни нито за да се гарантира, че пратките с растения и растителни продукти с произход от Гана са свободни от вредители, нито за да се избегне рискът от въвеждане на вредители в Съюза посредством вноса на посочените стоки.

(4)

Следва да бъдат взети мерки за предотвратяване на риска, който представлява вносът в Съюза на посочените стоки. Поради това въвеждането в Съюза на посочените стоки с произход от Гана следва да бъде забранено.

(5)

Мерките следва да останат в сила до 31 декември 2016 г., за да се реагира на съществуващия в момента риск от въвеждане, като същевременно се позволи на Гана да модернизира системата си за сертифициране.

(6)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Забранява се въвеждането на територията на Съюза на растения, различни от семена, от видовете Capsicum L., Lagenaria Ser., Luffa Mill., Momordica L. и Solanum L., с изключение на S. lycopersicum L., с произход от Гана.

Член 2

Член 1 се прилага до 31 декември 2016 г.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 13 октомври 2015 година.

За Комисията

Vytenis ANDRIUKAITIS

Член на Комисията


(1)  ОВ L 169, 10.7.2000 г., стр. 1.