ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 244

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 58
19 септември 2015 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Делегиран регламент (ЕС) 2015/1555 на Комисията от 28 май 2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за оповестяването на информация, свързана със спазването от страна на институциите на изискването за поддържане на антицикличен капиталов буфер в съответствие с член 440 ( 1 )

1

 

*

Делегиран регламент (ЕС) 2015/1556 на Комисията от 11 юни 2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за преходното третиране на експозиции в капиталови инструменти съгласно вътрешнорейтинговия подход ( 1 )

9

 

*

Делегиран Регламент (ЕС) 2015/1557 на Комисията от 13 юли 2015 година за изменение на Регламент (ЕО) № 543/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката за растителните култури ( 1 )

11

 

*

Делегиран регламент (ЕС) 2015/1558 на Комисията от 22 юли 2015 година за допълване на Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета с установяването на набор от показатели за прилагането на гаранция на ЕС

20

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1559 на Комисията от 18 септември 2015 година за налагане на временно антидъмпингово мито по отношение на вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия

25

 

 

Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1560 на Комисията от 18 септември 2015 година за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

45

 

 

Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1561 на Комисията от 18 септември 2015 година за определяне на количествата, които следва да бъдат добавени към определените за подпериода от 1 януари до 31 март 2016 г. количества в рамките на тарифната квота, открита по силата на Регламент (ЕО) № 536/2007 за птиче месо с произход от Съединените американски щати

47

 

 

Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1562 на Комисията от 18 септември 2015 година за определяне на количествата, които следва да бъдат добавени към определените за подпериода от 1 януари до 31 март 2016 г. количества в рамките на тарифните квоти, открити по силата на Регламент (ЕО) № 539/2007 в сектора на яйцата и за яйчен албумин

49

 

 

Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1563 на Комисията от 18 септември 2015 година за определяне на коефициента на разпределение за количествата, за които се отнасят подадените от 1 до 7 септември 2015 г. заявления за права на внос в рамките на тарифните квоти, открити по силата на Регламент за изпълнение (ЕС) № 413/2014 за птиче месо с произход от Украйна

51

 

 

Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1564 на Комисията от 18 септември 2015 година за определяне на количествата, които следва да бъдат добавени към определените за подпериода от 1 януари до 31 март 2016 г. количества в рамките на тарифните квоти, открити по силата на Регламент (ЕО) № 442/2009 в сектора на свинското месо

53

 

 

РЕШЕНИЯ

 

*

Решение (ЕС) 2015/1565 на Съвета от 14 септември 2015 година за одобряване от името на Европейския съюз на декларация относно предоставянето на възможности за риболов във водите на ЕС на риболовни кораби, плаващи под знамето на Боливарска република Венецуела в изключителната икономическа зона към брега на Френска Гвиана

55

 

*

Решение (ЕС, Евратом) 2015/1566 на представителите на правителствата на държавите членки от 16 септември 2015 година за назначаване на четирима съдии и един генерален адвокат в Съда на Европейския съюз

58

 

 

Поправки

 

*

Поправка на Делегиран регламент (ЕС) № 518/2014 на Комисията от 5 март 2014 година за изменение на делегирани регламенти (ЕС) № 1059/2010, 1060/2010, 1061/2010, 1062/2010, 626/2011, 392/2012, 874/2012, 665/2013, 811/2013 и 812/2013 на Комисията, отнасящо се за етикетирането в Интернет на свързани с енергопотреблението продукти ( ОВ L 147, 17.5.2014 г. )

60

 

*

Поправка на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/880 на Комисията от 4 юни 2015 година за удължаването на преходните периоди при капиталовите изисквания за експозициите към централни контрагенти в регламенти (ЕС) № 575/2013 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета ( ОВ L 143, 9.6.2015 г. )

60

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

19.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/1


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/1555 НА КОМИСИЯТА

от 28 май 2015 година

за допълване на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за оповестяването на информация, свързана със спазването от страна на институциите на изискването за поддържане на антицикличен капиталов буфер в съответствие с член 440

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (1), и по-специално член 440, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

Както е посочено в член 130, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (2), държавите членки са задължени да изискват от институциите да поддържат специфичен за всяка от тях антицикличен капиталов буфер.

(2)

С цел да се осигури прозрачност и сравнимост на различните институции, в Регламент (ЕС) № 575/2013 се изисква институциите да оповестяват основните елементи на изчислението на антицикличния си капиталов буфер, а именно географското разпределение на съответните кредитни експозиции и окончателния размер на специфичния за всяка институция антицикличен капиталов буфер.

(3)

Както е посочено в член 130, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС, специфичният за институцията антицикличен буфер се равнява на общата сума на рисковата експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и специфичното за институцията ниво на антицикличния буфер.

(4)

Както е посочено в член 140, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС, специфичното за институцията ниво на антицикличния капиталов буфер се състои от среднопретеглената величина на нивата на антицикличния буфер, които се прилагат в юрисдикциите, в които са съответните кредитни експозиции на институцията. Разпределението по държави на съответните кредитни експозиции следва да бъде оповестено в стандартен формат в съответствие с разпоредбите, предвидени в Делегиран регламент (ЕС) № 1152/2014 на Комисията (3). За да се изпълнят изискванията по член 440, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013, в който не е определено минимално ниво на буфера, географското разпределение на съответните кредитни експозиции следва да се оповестява дори когато в дадена държава се прилага ниво на антицикличния капиталов буфер, което е равно на нула.

(5)

За целите на изчисляването на размера на специфичния за институцията антицикличен буфер, теглата, прилагани по отношение на нивата на антицикличния буфер, следва да бъдат пропорционални на общия размер на капиталовите изисквания за кредитния риск, свързан със съответните кредитни експозиции в юрисдикцията на всяка държава членка и всяка трета държава, в която институцията има експозиции. Поради това институциите следва да оповестяват капиталовите изисквания за всички съответни кредитни експозиции.

(6)

Както е посочено в член 433 от Регламент (ЕС) № 575/2013, институциите публикуват оповестената информация по отношение на изискванията за антицикличния буфер най-малко на годишна основа в зависимост от датата на публикуване на финансовите отчети. Тъй като в съответствие с член 136, параграф 7 от Директива 2013/36/ЕС нивото на антицикличния капиталов буфер се определя от определените органи на тримесечна основа, оповестяването на информация относно спазването от страна на институциите на изискването за поддържане на специфичен за институцията антицикличен капиталов буфер следва да се отнася до нивото на антицикличния капиталов буфер от последното тримесечие, за което е налична информация. Оповестяването на информация по отношение на антицикличния капиталов буфер следва да се основава на нивата на антицикличния капиталов буфер, които са приложими към момента на изчисляването на специфичния за институцията антицикличен капиталов буфер, за който се отнася оповестяването.

(7)

Съгласно член 6, параграф 1 във връзка с член 440, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 институциите следва да оповестяват информацията относно антицикличния капиталов буфер на индивидуална основа. Когато обаче институцията е предприятие майка или дъщерно предприятие, както и когато институцията е включена в консолидацията в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) № 575/2013, тя не е задължена да изпълнява посочените в осма част от посочения регламент задължения на индивидуална основа, съгласно изискването в член 6, параграф 3 от посочения регламент. Институциите майки от ЕС, както и институциите, контролирани от финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС, следва да оповестяват тази информация на консолидирана основа, а значимите дъщерни предприятия на институции майки от ЕС или финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС и дъщерните предприятия, които имат съществено значение за техните местни пазари, следва да оповестяват тази информация на индивидуална или подконсолидирана основа, както е предвидено в член 13 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(8)

Изискването за поддържане на специфичен за институцията антицикличен капиталов буфер, посочено в член 130 от Директива 2013/36/ЕС, ще се прилага и въвежда постепенно от 1 януари 2016 г., освен ако държавите членки не наложат по-кратък преходен период съгласно член 160, параграф 6 от посочената директива. С цел да се гарантира, че институциите разполагат с достатъчно време, за да се подготвят за оповестяването на информацията, настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2016 г.

(9)

Настоящият регламент се основава на проектите на регулаторни технически стандарти, представени от Европейския надзорен орган (Европейския банков орган) на Европейската комисия.

(10)

Европейският банков орган проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализира потенциалните разходи и ползи и поиска становище от Групата на участниците от банковия сектор, създадена по силата на член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (4),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

В съответствие с член 440 от Регламент (ЕС) № 575/2013 в настоящия регламент се определят изискванията за оповестяване на информация от институциите във връзка със спазването на изискването за поддържане на антицикличен капиталов буфер съгласно дял VII, глава 4 от Директива 2013/36/ЕС.

Член 2

Оповестяване на географското разпределение на кредитните експозиции

Географското разпределение на кредитните експозиции на дадена институция, които са свързани с изчисляването на антицикличния буфер, посочен в член 440, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013, се оповестява в стандартен формат съгласно таблица 1 от приложение I в съответствие с указанията, съдържащи се в части I и II от приложение II, и с разпоредбите, установени в Делегиран регламент (ЕС) № 1152/2014.

Член 3

Оповестяване на размера на специфичния за институцията антицикличен буфер

Размерът на специфичния за институцията антицикличен буфер, посочен в член 440, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, се оповестява в стандартен формат съгласно таблица 2 от приложение I в съответствие с указанията, съдържащи се в части I и III от приложение II.

Член 4

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2016 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 28 май 2015 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)   ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1.

(2)  Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

(3)  Делегиран регламент (ЕС) № 1152/2014 на Комисията от 4 юни 2014 г. за допълване на Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за установяване на географското местоположение на съответните кредитни експозиции за изчисляване на специфичното за институцията ниво на антицикличния капиталов буфер (ОВ L 309, 30.10.2014 г., стр. 5).

(4)  Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

СТАНДАРТЕН ФОРМАТ ЗА ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО ОТ СТРАНА НА ИНСТИТУЦИИТЕ НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА АНТИЦИКЛИЧЕН КАПИТАЛОВ БУФЕР

Таблица 1

Географско разпределение на кредитните експозиции на институцията, свързани с изчислението на антицикличния капиталов буфер

Ред

 

Общи кредитни експозиции

Експозиция в търговския портфейл

Секюритизираща експозиция

Капиталови изисквания

Тегла на капиталовите изисквания

Ниво на антицикличния капиталов буфер

Стойността на експозицията при стандартизирания подход

Стойността на експозицията при вътрешнорейтинговия подход

Сбор на дългите и късите позиции в търговския портфейл

Стойност на експозицията в търговския портфейл при вътрешните модели

Стойността на експозицията при прилагането на стандартизирания подход

Стойността на експозицията при прилагането на вътрешнорейтинговия подход

Включително: общи кредитни експозиции

Включително: експозиции в търговския портфейл

Включително: секюритизиращи експозиции

Общо

 

 

010

020

030

040

050

060

070

080

090

100

110

120

010

Разпределение по държави

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Държава: 001

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

002

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

NNN

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

020

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Таблица 2

Размер на специфичния за институцията антицикличен капиталов буфер

Ред

 

Колона

 

 

010

010

Обща рискова експозиция

 

020

Ниво на специфичния за институцията антицикличен капиталов буфер

 

030

Изискване за поддържане на специфичен за институцията антицикличен капиталов буфер

 


ПРИЛОЖЕНИЕ II

УКАЗАНИЯ ОТНОСНО СТАНДАРТНИТЕ ФОРМАТИ ЗА ОПОВЕСТЯВАНЕ

ЧАСТ I

ОБЩИ УКАЗАНИЯ

Отправна информация

1)

В полето „Ниво на прилагане“ институциите следва да посочат нивото на прилагане, въз основа на което са предоставени данните в таблици 1 и 2. При попълването на това поле институциите следва да изберат една от следните възможности в съответствие с членове 6 и 13 от Регламент (ЕС) № 575/2013:

а)

консолидирана основа;

б)

индивидуална основа;

в)

подконсолидирана основа.

2)

За оповестяването на индивидуална основа в съответствие с първа част, дял II от Регламент (ЕС) № 575/2013 институциите попълват таблици 1 и 2 от настоящите указания на индивидуална основа в съответствие с първа част, дял II, глава 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

3)

За оповестяването на консолидирана или подконсолидирана основа в съответствие с първа част, дял II от Регламент (ЕС) № 575/2013 институциите попълват таблици 1 и 2 от настоящите указания на консолидирана основа в съответствие с първа част, дял II, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

ЧАСТ II

УКАЗАНИЯ ЗА СТАНДАРТЕН ФОРМАТ 1

Таблица 1

Географско разпределение на кредитните експозиции, свързани с изчисляването на антицикличния капиталов буфер

В таблица 1 са включени кредитните експозиции, които са свързани с изчисляването на антицикличния капиталов буфер в съответствие с член 140, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС.

Препратки към правни норми и указания

Номер на реда

Обяснение

010-01X

Разпределение на съответните кредитни експозиции по държави

Списък на държавите, в които институцията има кредитни експозиции, свързан с изчисляването на специфичния за институцията антицикличен буфер в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) № 1152/2014.

Броят на редовете може да варира в зависимост от броя на държавите, в които са кредитните експозиции на институцията, свързани с изчисляването на антицикличния буфер.

В съответствие с Делегиран регламент (ЕС) № 1152/2014, ако експозициите в търговския портфейл или чуждестранните кредитни експозиции на институцията представляват по-малко от 2 % от съвкупните ѝ рисково претеглени експозиции, институцията може да избере да разпредели тези експозиции към местоположението на институцията. Ако експозициите, оповестени за местоположението на институцията, включват експозиции от други държави, тези експозиции следва да бъдат ясно посочени в бележка или бележка под линия към таблицата за оповестяване.

020

Общо

Стойността, представена в съответствие с обясненията за колони 010 — 120 от настоящата таблица.


Препратки към правни норми и указания

Номер на колоната

Обяснение

010

Стойност на експозицията на общите кредитни експозиции при прилагане на стандартизирания подход

Стойността на експозицията за съответните кредитни експозиции съгласно член 140, параграф 4, буква а) от Директива 2013/36/ЕС, определена в съответствие с член 111 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Географското разпределение е направено в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) № 1152/2014.

Ред 020 (общо): Сборът от всички съответни кредитни експозиции съгласно член 140, параграф 4, буква а) от Директива 2013/36/ЕС, определен в съответствие с член 111 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

020

Стойност на експозицията на общите кредитни експозиции при прилагане на вътрешнорейтинговия подход

Стойността на експозицията за съответните кредитни експозиции съгласно член 140, параграф 4, буква а) от Директива 2013/36/ЕС, определена в съответствие с член 166 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Географското разпределение е направено в съответствие с EBA/RTS/2013/15.

Ред 020 (общо): Сборът от всички съответни кредитни експозиции съгласно член 140, параграф 4, буква а) от Директива 2013/36/ЕС, определен в съответствие с член 166 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

030

Сбор на дългите и късите позиции на експозициите в търговския портфейл

Сборът от дългите и късите позиции на съответните кредитни експозиции съгласно член 140, параграф 4, буква б) от Директива 2013/36/ЕС, изчислен като сбора на дългите и късите позиции, определен в съответствие с член 327 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Географското разпределение е направено в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) № 1152/2014.

Ред 020 (общо): Сборът от всички дълги и къси позиции на съответните кредитни експозиции съгласно член 140, параграф 4, буква б) от Директива 2013/36/ЕС, изчислен като сбора на дългите и късите позиции, определен в съответствие с член 327 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

040

Стойност на експозициите в търговския портфейл при използването на вътрешни модели

Сбор от:

справедливата стойност на парични позиции, които представляват съответни кредитни експозиции съгласно член 140, параграф 4, буква б) от Директива 2013/36/ЕС, определена в съответствие с член 104 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

условната стойност на деривати, които представляват съответни кредитни експозиции съгласно член 140, параграф 4, буква б) от Директива 2013/36/ЕС.

Географското разпределение е направено в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) № 1152/2014.

Ред 020 (общо): Сборът от справедливата стойност на всички парични позиции, които представляват съответни кредитни експозиции съгласно член 140, параграф 4, буква б) от Директива 2013/36/ЕС, определена в съответствие с член 104 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и условната стойност на всички деривати, които представляват съответни кредитни експозиции съгласно член 140, параграф 4, буква б) от Директива 2013/36/ЕС.

050

Стойност на експозицията на секюритизиращите експозиции при прилагането на стандартизирания подход

Стойността на експозицията на съответните кредитни експозиции съгласно член 140, параграф 4, буква в) от Директива 2013/36/ЕС, определена в съответствие с член 246, параграф 1, букви а) и в) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Географското разпределение е направено в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) № 1152/2014.

Ред 020 (общо): Сборът от всички съответни кредитни експозиции съгласно член 140, параграф 4, буква в) от Директива 2013/36/ЕС, определен в съответствие с член 246, параграф 1, букви а) и в) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

060

Стойност на експозицията на секюритизиращите експозиции при прилагането на вътрешнорейтинговия подход

Стойността на експозицията на съответните кредитни експозиции съгласно член 140, параграф 4, буква в) от Директива 2013/36/ЕС, определена в съответствие с член 246, параграф 1, букви б) и г) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Географското разпределение е направено в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) № 1152/2014.

Ред 020 (общо): Сборът от всички съответни кредитни експозиции съгласно член 140, параграф 4, буква в) от Директива 2013/36/ЕС, определен в съответствие с член 246, параграф 1, букви б) и г) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

070

Капиталови изисквания: общи кредитни експозиции

Капиталови изисквания за съответните кредитни експозиции в съответната държава съгласно член 140, параграф 4, буква а) от Директива 2013/36/ЕС, определени в съответствие с трета част, дял II от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Ред 020 (общо): Сборът от всички капиталови изисквания за съответните кредитни експозиции съгласно член 140, параграф 4, буква а) от Директива 2013/36/ЕС, определени в съответствие с трета част, дял II от Регламент (ЕС) № 575/2013.

080

Капиталови изисквания: експозиции в търговския портфейл

Капиталови изисквания за съответните кредитни експозиции в съответната държава съгласно член 140, параграф 4, буква б) от Директива 2013/36/ЕС, определени в съответствие с трета част, дял IV, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 за специфичния риск или в съответствие с трета част, дял IV, глава 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013 за допълнителния риск от неизпълнение и миграционния риск.

Ред 020 (общо): Сумата от капиталовите изисквания за съответните кредитни експозиции съгласно член 140, параграф 4, буква б) от Директива 2013/36/ЕС, определени в съответствие с трета част, дял IV, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 за специфичния риск или в съответствие с трета част, дял IV, глава 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013 за допълнителния риск от неизпълнение и миграционния риск.

090

Капиталови изисквания: секюритизиращи експозиции

Капиталови изисквания за съответните кредитни експозиции в съответната държава съгласно член 140, параграф 4, буква в) от Директива 2013/36/ЕС, определени в съответствие с трета част, дял II, глава 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Ред 020 (общо): Сборът от всички капиталови изисквания за съответните кредитни експозиции съгласно член 140, параграф 4, буква в) от Директива 2013/36/ЕС, определени в съответствие с трета част, дял II, глава 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

100

Капиталови изисквания — общо

Сборът от колони 070, 080 и 090.

Ред 020 (общо): Сборът от всички капиталови изисквания за съответните кредитни експозиции съгласно член 140, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС.

110

Тегла на капиталовите изисквания

Теглото, прилагано към нивото на антицикличния буфер във всяка държава, изчислено като общия размер на капиталовите изисквания, свързани със съответните кредитни експозиции в съответната държава (ред 01Х, колона 100), разделен на общия размер на капиталовите изисквания, отнасящи се до всички кредитни експозиции, свързани с изчисляването на антицикличния буфер в съответствие с член 140, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС (ред 020, колона 100).

Полученият резултат се оповестява като абсолютна стойност с 2 знака след десетичната запетая.

120

Ниво на антицикличния капиталов буфер

Нивото на антицикличния капиталов буфер, което се прилага в съответната държава и което е определено в съответствие с членове 136, 137, 138 и 139 от Директива 2013/36/ЕС. Тази колона не включва нивата на антицикличния капиталов буфер, които са определени, но все още не се прилагат към момента на изчисляване на специфичното за институцията ниво на антицикличния капиталов буфер, което е предмет на оповестяването.

Тази стойност се оповестява като процент със същия брой знаци след десетичната запетая, както е определена в съответствие с членове 136, 137, 138 и 139 от Директива 2013/36/ЕС.

ЧАСТ III

УКАЗАНИЯ ЗА СТАНДАРТЕН ФОРМАТ 2

Таблица 2

Размер на специфичния за институцията антицикличен капиталов буфер

Институциите прилагат указанията в настоящия раздел при попълването на таблица 2 „Размер специфичния за институцията антицикличен капиталов буфер“.

Препратки към правни норми и указания

Номер на реда

Обяснение

010

Обща рискова експозиция

Общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

020

Специфично за институцията ниво на антицикличния капиталов буфер

Специфичното за институцията ниво на антицикличния капиталов буфер, определено в съответствие с член 140, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС.

Специфичното за институцията ниво на антицикличния капиталов буфер се изчислява като среднопретеглената величина на нивата на антицикличния буфер, прилагани в държавите, в които се намират съответните кредитни експозиции на институцията, оповестени в редове 010 — 01Х от колона 120 в таблица 1.

Теглото, което се прилага към нивото на антицикличния буфер във всяка държава, представлява делът на капиталовите изисквания от общите капиталови изисквания, който е свързан със съответните кредитни експозиции на съответната територия, и се оповестява в таблица 1, колона 110.

Тази стойност се представя като процент с 2 знака след десетичната запетая.

030

Изискване за специфичния за институцията антицикличен капиталов буфер

Изискването за поддържане на специфичен за институцията антицикличен капиталов буфер, изчислено като специфичното за институцията ниво на антицикличния буфер, оповестено в ред 020 от настоящата таблица, приложено към общата рискова експозиция, оповестена в ред 010 от настоящата таблица.


Препратки към правни норми и указания

Номер на колоната

Обяснение

010

Стойността, оповестена съгласно обясненията за редове 010 — 030 от настоящата таблица.


19.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/9


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/1556 НА КОМИСИЯТА

от 11 юни 2015 година

за допълване на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за преходното третиране на експозиции в капиталови инструменти съгласно вътрешнорейтинговия подход

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (1), и по-специално член 495, параграф 3, трета алинея от него,

като има предвид, че:

(1)

Необходимо е да се определят условията, при които компетентните органи могат да освобождават от третирането съгласно вътрешнорейтинговия подход някои категории експозиции в капиталови инструменти на институции и техни дъщерни предприятия от ЕС в съответната държава членка към 31 декември 2007 г.

(2)

Тези условия следва да се определят еднообразно, така че да не се окаже непропорционално отрицателно въздействие върху гладкото преминаване на националния правен ред от режима, установен с транспонирането на Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), и по-специално на член 154, параграф 6 от нея, към режима, установен с Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3)

При определянето на тези условия следва, в рамките на възможното, да се обърне надлежно внимание на основателните правни очаквания на институциите, на които е било предоставено освобождаване по предишния режим, прилагал се до 31 декември 2013 г. Поради това компетентните органи следва да имат право да предоставят на тези институции такова освобождаване. То не следва да се предоставя на останалите институции.

(4)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, предадени на Комисията от Европейския банков орган.

(5)

Европейският банков орган проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализира потенциалните разходи и ползи и поиска становище от създадената с член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (3) Група на участниците от банковия сектор,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Компетентните органи могат да освободят институции и техни дъщерни предприятия от ЕС от третирането съгласно вътрешнорейтинговия подход, посочено в член 495, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, само тези категории техни експозиции в капиталови инструменти, които към 31 декември 2013 г. вече са се ползвали от освобождаване от третирането съгласно вътрешнорейтинговия подход.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 11 юни 2015 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)   ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1.

(2)  Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност като кредитна институция (ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1).

(3)  Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).


19.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/11


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/1557 НА КОМИСИЯТА

от 13 юли 2015 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 543/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката за растителните култури

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 543/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. относно статистиката за растителните култури и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 837/90 и (ЕИО) № 959/93 на Съвета (1), и по-специално член 6, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

В Регламент (ЕО) № 543/2009 се установява рамката за изготвянето на съпоставими статистически данни за едногодишните култури в Съюза.

(2)

След извършения редовен преглед на прилагането на Регламент (ЕО) № 543/2009 бе сметнато за необходимо с оглед осигуряването на съпоставимост да бъдат актуализирани някои от наименованията на променливите и определенията, така че да се прилагат и разбират по еднакъв начин.

(3)

Променливите, които вече не са актуални, не следва повече да се използват.

(4)

Като се има предвид, че данните за националното производство следва да бъдат съпоставими, по отношение на производството на някои класове фуражни култури, следва да бъде добавена степента на влажност.

(5)

Поради това Регламент (ЕО) № 543/2009 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложението към Регламент (ЕО) № 543/2009 се заменя с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 13 юли 2015 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)   ОВ L 167, 29.6.2009 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Таблица 1

Растителни култури от обработваема земя

ЧАСТ A

 

Обработвана площ

(1 000 хектара)

Прибрана продукция

(1 000 тона)

Добив

(100 кг/хектар)

Срокове за предаване

Променливи

31 януари

30 юни

31 август

30 септември

31 януари

30 септември

30 септември

31 октомври

31 януари

30 септември

31 август

година n

година n

година n

година n

година n + 1

година n + 1

година n

година n

година n + 1

година n + 1

година n

Пореден номер на срока за предаване на данните

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

 

ДЧ над прага

ДЧ над прага

ДЧ над прага

Всички ДЧ

Всички ДЧ

Всички ДЧ

Всички ДЧ

Всички ДЧ

Всички ДЧ

Всички ДЧ

ДЧ над прага

Зърнено-житни култури за производството на зърно (включително семена)  (*1)

x

R

x

R

Зърнено-житни култури (с изключение на ориз) за производството на зърно включително семена) (*1)

x

x

x

x

Обикновена пшеница и лимец (*1)

x

x

x

x

R

x

x

x

R

x

Обикновена зимна пшеница и лимец (*1)

x

x

x

x

x

x

x

x

x

x

x

Твърда пшеница (*1)

x

x

x

x

x

R

x

x

x

R

x

Ръж и смеси от зимни зърнено-житни култури (смес от ръж и пшеница) (*1)

x

x

x

x

x

R

x

x

x

R

x

Ечемик (*1)

x

x

x

x

R

x

x

x

R

x

Зимен ечемик (*1)

x

x

x

x

x

x

x

x

x

x

x

Овес (*1)

x

x

x

x

x

x

x

x

x

x

Смеси от пролетни зърнено-житни култури (смес от зърнени култури, различна от смес от ръж и пшеница) (*1)

x

x

x

x

Царевица за зърно и смес от зърно и кочани (*1)

x

x

x

x

R

x

x

x

R

x

Тритикале (*1)

x

x

x

x

x

x

x

x

x

x

x

Сорго (*1)

x

x

x

x

x

x

x

x

x

x

Други зърнено-житни култури, некласифицирани другаде (елда, просо, канарено семе и т.н.) (*1)

x

x

x

x

Ориз (*1)

x

x

x

x

x

x

x

x

x

x

Ориз Indica

x

x

x

x

Ориз Japonica

x

x

x

x


ЧАСТ Б

 

Обработвана площ

(1 000 хектара)

Прибрана продукция

(1 000 тона)

Добив

(100 кг/хектар)

Срокове за предаване

Променливи

31 януари

30 юни

31 август

30 септември

31 март

30 септември

30 септември

31 октомври

31 март

30 септември

31 август

година n

година n

година n

година n

година n + 1

година n + 1

година n

година n

година n + 1

година n + 1

година n

Пореден номер на срока за предаване на данните

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

 

ДЧ над прага

ДЧ над прага

ДЧ над прага

Всички ДЧ

Всички ДЧ

Всички ДЧ

Всички ДЧ

Всички ДЧ

Всички ДЧ

Всички ДЧ

ДЧ над прага

Сухи бобови и протеинови култури за производство на зърно (включително семена и смес от житни и бобови култури)  (*1)

x

R

x

x

Фуражен грах — зърно (*1)

x

x

x

x

x

x

x

x

x

x

Бакла и полски фасул — зърно (*1)

x

x

x

x

x

x

x

x

Сладка лупина (*1)

x

x

x

x

Други сухи бобови и протеинови култури, некласифицирани другаде

x

x

Кореноплодни култури

x

x

Картофи (включително картофи за семе)

x

x

x

x

x

x

x

x

Захарно цвекло (с изключение на семената)

x

x

x

x

R

x

x

R

Други кореноплодни култури, некласифицирани другаде

x

x

Технически култури

x

x

Семена от рапица и репица (*1)

x

x

x

x

R

x

x

x

R

x

Семена от зимна рапица и репица

x

x

x

x

x

x

x

x

x

x

x

Слънчогледово семе (*1)

x

x

x

x

R

x

x

x

R

x

Соя (*1)

x

x

x

x

R

x

x

x

R

x

Ленено семе (маслодаен лен) (*1)

x

R

x

x

Памуково семе (*1)

x

x

Други маслодайни култури, некласифицирани другаде (*1)

x

x

Лен (влакнодаен)

x

R

x

x

Коноп

x

x

x

x

Памук (влакнодаен)

x

R

x

x

Тютюн

x

R

x

R

Хмел

x

x

x

x

Ароматни растения, медицински растения и растения за подправки

x

x

Енергийни растителни култури, некласифицирани другаде

x

x

x

x

Фуражни култури от обработваема земя

x

x

Временни треви и пасища

x

x

Бобови култури, прибирани в неузряло състояние

x

x

Силажна царевица (*1)

x

x

x

x

x

x

x

x

x

x

Други зърнено-житни култури, прибирани в неузряло състояние (с изключение на силажна царевица)

x

x

x

x

NB: Прогнозите за колони 1, 2, 3 и 11 са задължителни за държавите членки със средна на ционална продукция на година през последните три години над:

 

3 000 000 тона за обикновена пшеница и лимец,

 

1 000 000 тона за твърда пшеница,

 

900 000 тона за ечемик,

 

100 000 тона за ръж и смеси от зимни зърнено-житни култури (смес от ръж и пшеница),

 

1 500 000 тона за царевица за зърно и смес от зърно и кочани,

 

200 000 тона за тритикале,

 

150 000 тона за овес,

 

150 000 тона за сорго,

 

150 000 тона за ориз,

 

70 000 тона за фуражен грах-зърно,

 

50 000 тона за бакла и полски фасул-зърно,

 

300 000 тона за семена от рапица и репица,

 

200 000 тона за слънчогледово семе,

 

60 000 тона за соя,

 

700 000 тона за картофи (включително картофи за семе),

 

2 500 000 тона за захарно цвекло (с изключение на семената),

 

и 4 500 000 тона за силажна царевица.

Таблица 2

Пресни зеленчуци (включително дини и пъпеши), ягоди и култивирани гъби

 

Площ след прибиране на реколтата

(1 000 хектара)

Прибрана продукция

(1 000 тона)

Срокове за предаване

Променливи

31 март

година n + 1

31 март

година n + 1

Пореден номер на срока за предаване на данните

1

2

Пресни зеленчуци (включително дини и пъпеши) и ягоди

x

Зеленчуци от рода Brassica

Карфиол и броколи

x

x

Зеле

x

x

Листни стъблени зеленчуци (с изключение на зеленчуци от семейство Brassica)

Праз

x

x

Целина

x

x

Салати

x

x

Салати под стъклено или високо достъпно покритие (1)

x

Ендивия

x

x

Спанак

x

x

Аспержи

x

x

Цикория за консумация в прясно състояние

x

x

Артишок

x

x

Плодови зеленчуци (включително дини и пъпеши)

Домати

x

x

Домати за консумация в прясно състояние

x

x

Домати под стъклено или високо достъпно покритие (1)

x

Краставици

x

x

Краставици под стъклено или високо достъпно покритие (1)

x

Корнишони

x

x

Патладжани

x

x

Тиквички

x

x

Пъпеши

x

x

Дини

x

x

Пипер (сладък и лют)

x

x

Пипер (сладък и лют) под стъклено или високо достъпно покритие (1)

x

Кореноплодни, грудкови и луковични зеленчуци

Моркови

x

x

Лук

x

x

Шалот

x

x

Целина

x

x

Репички

x

x

Чесън

x

x

Пресни бобови култури

x

Грах, зелен

x

x

Фасул, зелен

x

x

Ягоди

x

x

Ягоди под стъклено или високо достъпно покритие (1)

x

Култивирани гъби

x

x


Таблица 3

Трайни насаждения за продукция за консумация от човека

 

Производствен а площ

(1 000 хектара)

Прибрана продукция

(1 000 тона)

Срокове за предаване

Променливи

31 март

година n + 1

31 март

година n + 1

30 септември

година n + 1

Пореден номер на срока за предаване на данните

1

2

3

Трайни насаждения за продукция за консумация от човека

x

Плодове от умерения климатичен пояс

Ябълки

x

x

Ябълки за консумация в прясно състояние

x

Круши

x

x

Праскови

x

x

Нектарини

x

x

Кайсии

x

x

Череши и вишни

x

x

Вишни

x

x

Сливи

x

x

Плодове от субтропичния и тропичния климатичен пояс

Смокини

x

x

Киви

x

x

Авокадо

x

x

Банани

x

x

Ягодоплодни култури (с изключение на ягоди)

Черно френско грозде (касис)

x

x

Малини

x

x

Черупкови  (2)

Орехи

x

x

Лешници

x

x

Бадеми

x

x

Кестени

x

x

Цитрусови плодове  (2)

x

Портокали

x

x

Дребни цитрусови плодове

x

x

Сатсума

x

x

Клементини

x

x

Лимони и кисели лимони

x

x

Помело и грейпфрут

x

x

Грозде  (2)

x

x

Грозде за вино

x

x

Грозде за вина със защитено наименование за произход (ЗНП)

x

x

Грозде за вина със защитено географско указание (ЗГУ)

x

x

Грозде за други вина, некласифицирани другаде (без ЗНП/ЗГУ)

x

x

Десертно грозде

x

x

Грозде за стафиди

x

x

Маслини  (2)

Трапезни маслини

x

x

Маслини за маслиново масло

x

x


Таблица 4

Ползване на земеделска земя

 

Основна площ

(1 000 хектара)

Срок за предаване

Пореден номер на срока за предаване на данните

30 септември

година n + 1

Използвана земеделска площ

R

Обработваема земя

R

Зърнено-житни култури за производство на зърно (включително семена)

x

Сухи бобови и протеинови култури за производство на зърно (включително семена и смес от зърнени житни и бобови култури)

x

Картофи (включително картофи за семе)

x

Захарно цвекло (с изключение на семената)

x

Технически култури

x

Фуражни култури от обработваема земя

x

Пресни зеленчуци (включително дини и пъпеши) и ягоди

x

Цветя и декоративни растения (с изключение на тези от разсадници)

x

Други култури от обработваема земя, некласифицирани другаде

x

Угари

R

Постоянно затревени площи

R

Трайни насаждения

x

Плодове, ягодоплодни култури и черупкови (с изключение на цитрусови плодове, грозде и ягоди)

R

Грозде

R

Маслини

R

Разсадници

x


(*1)  Данните за производството на тези продукти се дават при средна степен на влажност, която всяка държа ва членка съобщава на Комисията през периода от януари до март на година n + 1 (колона 9)

(1)  Прогнозите са задължителни за държавите членки с национална площ след прибиране на реколтата от 500 ха или повече

(2)  Прогнозите са задължителни за държавитечленки с национална производствена площ от 500 ха или повече.


19.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/20


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/1558 НА КОМИСИЯТА

от 22 юли 2015 година

за допълване на Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета с установяването на набор от показатели за прилагането на гаранция на ЕС

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции (1), и по-специално член 7, параграф 14 от него,

като има предвид, че:

(1)

Проектите на Европейската инвестиционна банка (наричана по-нататък „ЕИБ“), подпомагани с гаранция на ЕС по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), следва да бъдат оценявани в съответствие с процедурите за оценка и надлежна проверка на ЕИБ, включително рамката на ЕИБ за оценка на добавената стойност въз основа на три стълба (3PVA).

(2)

Оценката на такива проекти следва да се извършва, като се използва основан на системата 3PVA на ЕИБ набор от показатели. Този метод следва да даде възможност за ефикасно функциониране на ЕФСИ, като същевременно гарантира високи стандарти за оценка на качеството.

(3)

Наборът от показатели следва да се използва, за да се насочи гаранцията на ЕС към проекти с по-голяма добавена стойност.

(4)

Ако управителните органи на ЕИБ решат да преразгледат системата 3PVA на банката, Комисията и ЕИБ следва без забавяне да анализират мотивите за това и да изменят, ако е необходимо, набора от показатели съобразно преразгледаната система 3PVA,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В приложението към настоящия регламент се съдържа набор от показатели, посочени в член 7 от Регламент (ЕС) 2015/1017, който трябва да се използва от инвестиционния комитет към ЕФСИ, за да се гарантира независима и прозрачна оценка на потенциалното и реалното използване на гаранцията на ЕС.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 22 юли 2015 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)   ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Набор от показатели

1.   Общи принципи

Наборът от показатели („наборът“) се използва от инвестиционния комитет, създаден с член 7, параграфи 7—12 от Регламент (ЕС) 2015/1017, за да се оценява добавената стойност на дадена операция, която би могла да бъде подкрепена от ЕИБ с гаранция на ЕС (1). Това е инструментът, с който инвестиционният комитет определя приоритетите при използването на гаранцията на ЕС за операции с висок рейтинг и добавена стойност. ЕИБ предварително определя рейтинга и показателите и осъществява мониторинг на резултатите след приключването на проекта. Инвестиционният комитет получава присъдените рейтинги по съответните стълбове и стойността на всеки показател.

Наборът се състои от четири стълба:

Стълб 1 — Принос за осъществяването на целите на ЕФСИ

Стълб 2 — Качество и икономическа жизнеспособност на проекта

Стълб 3 — Техническо и финансово участие

Стълб 4 — Допълнителни показатели

Поради различния обхват на стълбовете всеки от тях се оценява поотделно, без обединяване на точките. При определянето на приоритетните проекти инвестиционният комитет оценява стълбовете, като придава еднаква тежест, независимо от това дали по отделния стълб се представя рейтинг под формата на числена стойност или комбинация от качествени и количествени показатели. В съответствие с член 7, параграф 14 от Регламента за ЕФСИ този набор от показатели трябва да се използва от инвестиционния комитет, за да се гарантира независима и прозрачна оценка на потенциалното и реалното използване на гаранцията на ЕС. Това не засяга, а допълва анализа на потенциални проекти от инвестиционния комитет съгласно член 7, параграф 7 от Регламента за ЕФСИ.

2.   Набор от показатели

Всяка операция по ЕФСИ се оценява по всеки от 4-те стълба. Рейтингът се изчислява въз основа на получените точки по определен брой показатели в рамките на всеки стълб, като се използва следната скала:

Точки

Рейтинг по стълб 2

Рейтинг по стълбове 1 и 3

0—49

Незначителен

Нисък

50—99

Задоволителен

Среден

100—149

Добър

Значителен

≥ 150

Отличен

Висок

Стълб 4 включва допълнителни показатели от количествено и качествено естество и не се консолидира в отделна оценка.

Стълб 1: Принос за осъществяването на целите на ЕФСИ

Стълб 1 оценява съгласуваността и приноса на операцията за осъществяването на общите цели на ЕФСИ, посочени в член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/1017. Методиката за общото оценяване по стълб 1 се основава на приноса на операцията, който се определя като „нисък“, „среден“, „значителен“ или „висок“.

Оценката се основава на следните области:

—   „Принос към целите на ЕФСИ“: Всички проекти трябва да допринасят за постигане на поне една от общите цели на ЕФСИ. Проектите с нисък приоритет спрямо целите на ЕФСИ, като например „второстепенните“ пътища в рамките на TEN, получават ниска оценка.

—   „Основни цели“: В член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/1017 за всяка една от общите стратегически цели са определени редица първостепенни области. Проектите в тези първостепенни области автоматично се придвижват с една стъпка нагоре в скалата за оценяване. При оценяването се взимат предвид и специфичните характеристики на даден проект, които му отреждат особено голям принос — например демонстрационните проекти или проектите със значителен принос за целите на стратегия „Европа 2020“. Допълнителни точки се присъждат на проектите, които обхващат повече от една цел, включително хоризонтални цели, като свързаните с изменението на климата и сближаването.

Използва се един показател с четири степени на оценяване. За да се изчисли общият рейтинг, за всяка степен се присъждат до 50 точки. Когато точките се сумират (без корекционен коефициент), проектът се категоризира с рейтинг „нисък“ (по-малко от 50 точки), „среден“ (от 50 до 99 точки), „значителен“ (от 100 до 149 точки) или „висок“ (150 точки и нагоре).

Стълб 2: Качество и икономическа жизнеспособност на проекта

Стълб 2 се състои от определен брой показатели за оценка на качеството и икономическата жизнеспособност на операцията. Различно се подхожда при инвестициите в индивидуални проекти и при проектите, финансирани чрез заеми чрез посредник с няколко бенефициенти.

За оценяването на индивидуалните проекти се предвиждат следните области и произтичащите от тях показатели:

—   „Растеж“ (показател 1 — между 0 и 100 точки): Приносът на даден проект за устойчивия растеж е неговото социално-икономическо въздействие, измерено чрез разходите и ползите. Когато е възможно, икономическата норма на възвръщаемост (ИНВ) се определя количествено, като се използват най-добрите практики в областта на икономическия анализ. Вземат се предвид социално-икономическите разходи и ползи от проекта, включително неговото въздействие върху други области (например положителното въздействие върху научните изследвания, развойната дейност и иновациите; дългосрочната полза за климата или въздействието върху пазара на труда; отрицателното въздействие върху околната среда). Въпреки това съществуват и проекти, чиято ИНВ е трудно да се оцени. Например развитието на редица сектори се обуславя от спазването на стандартите на ЕС и основната цел е да се гарантира, че се избира решението с най-ниски разходи, а не да се оцени цялостната икономическа възвръщаемост (пример за това е секторът за пречистване на водите и преработване на отпадъците). За тези сектори оценката на качеството се основава на установените в тях стандарти. За операциите, при които се групират рамкови заеми, оценката се основава предимно на инвестиционната стратегия и критериите, използвани от организатора на проекта.

Като цяло минималният процент на възвръщаемост, който се изисква за финансиране от ЕИБ, е 5 %. Стандартен проект с ИНВ от 5—7 % се счита за „задоволителен“, с ИНВ от 7—10 % — за „добър“, докато проект с ИНВ над 10 % се счита за „отличен“. Въпреки това подреждането на резултатите се дължи и на някои секторни фактора. Тези сектори, които понастоящем се считат за по-малко устойчиви от гледна точка на околната среда (като например някои видове транспорт), се финансират единствено ако са в категория „добър“ от икономическа гледна точка, което означава минимална ИНВ от 7 %. И обратното, определени проекти с дългосрочна полза за климата се разглеждат като допустими за финансиране, ако тяхната ИНВ е в диапазона 3,5—5 %, като се въвежда категорията „незначителен“. Поради профила риск/възвръщаемост на проектите в частния сектор те се оценяват като „незначителен“ за процент на възвръщаемост от 5—7 %, „задоволителен“ за 7—10 %, „добър“ за 10—15 % и „отличен“ за ИНВ над 15 %. ИНВ се изчислява, като изцяло се вземат предвид положителният и отрицателният вторичен ефект, включително върху околната среда и изменението на климата. Минималният процент на възвръщаемост може да се коригира от управителния съвет, ако съществуват доказателства, че той не е икономически целесъобразен, както и с оглед на дългосрочната икономическа ситуация.

—   „Капацитет на организатора“ (показател 2 — между 0 и 30 точки): Този капацитет се оценява чрез качествена преценка на способността на организатора да изпълни проекта своевременно и ефикасно, като се вземат предвид също така съответният институционален контекст и техническата помощ, която може да бъде предоставена. Това е особено важно за рамковите заеми, при които се оценяват критериите за определяне на приоритети, изпълнението на проекта и капацитета/способността за осъществяване на контрол, както и системите за мониторинг и контрол, а също така и степента на съблюдаване на изискванията, свързани с околната среда, конкуренцията и обществените поръчки.

—   „Устойчивост“ (показател 3 — между 0 и 30 точки): Стандартите на ЕИБ изискват проектите да са не само икономически жизнеспособни и по този начин да допринасят за растежа, но също така и да са екологосъобразни и устойчиви от социална гледна точка. Изключително важно е да се поддържат високи стандарти на опазване на околната среда и социални стандарти. Те се оценяват чрез подробните насоки, определени в Наръчника за екологични и социални практики (2).

—   „Заетост“ (показател 4 — между 0 и 40 точки): Показателят за заетостта обхваща заетостта по време на строителните работи и есплоатацията. Заетостта, необходима по време на строителните работи, се изчислява, като се използват специфичните за сектора коефициенти. Заетостта по време на експлоатацията се оценява по преценка на анализаторите на проекта въз основа на сравнение с практиките в сектора. Следната таблица обобщава оценката, разделена между заетостта по време на строителните работи и заетостта по време на експлоатацията. Проекти с висока заетост по време на строителните работи са например в областта на инфраструктурата (по-специално разпръснати ремонтни дейности), енергийната ефективност и горското стопанство. По-високата заетост по време на експлоатацията се наблюдава при някои промишлени проекти.

Заетост

1 точка

20 точки

40 точки

Еквивалент на пълно работно време по време на строителните работи (инвестиционни разходи в млн. евро)

< 3,5

3,5—7,0

> 7,0

Еквивалент на пълно работно време по време на експлоатацията (инвестиционни разходи в млн. евро)

< 0,50

0,51—1,0

> 1,00

Общата оценка на стълб 2 за индивидуалните проекти се изчислява чрез сумиране на точките на четирите подкатегории, посочени по-горе, за да се получи една обща оценка на проекта, варираща от „незначителен“ (по-малко от 50 точки), „задоволителен“ (от 50 до 99 точки), „добър“ (100—149 точки) до „отличен“ (150 точки и нагоре).

Що се отнася до заемите чрез посредник с няколко бенефициенти, по стълб 2 следва да се представи оценка на капацитета и ефективността на финансовите и другите субекти (включително насърчителни институции) да действат като посредници. Оценката се основава на следните 3 независими показателя:

капацитет и икономическа жизнеспособност на посредника и качество на работната среда,

увеличаване на достъпа до финансиране и подобряване на условията на финансиране, включително за крайните бенефициенти,

заетост при крайните бенефициенти.

Точките, предвидени за показателите във всяка категория, се сумират без корекционен коефициент, за да се получи една обща оценка на проекта, варираща от „незначителен“ (по-малко от 50 точки), „задоволителен“ (от 50 до 99 точки), „добър“ (100—149 точки) до „отличен“ (150 точки и нагоре).

Стълб 3: Техническо и финансово участие в проекта

Стълб 3 акцентира върху стойността, създадена от участието на ЕИБ и ЕФСИ под формата на финансова и нефинансова подкрепа на проекта. Това специфично участие също се оценява по три показателя, всеки от които измерва допълнителните аспекти на добавената стойност:

„финансово участие“, т.е. подобряването на условията на партньора за финансиране в сравнение с алтернативните източници на финансиране (намаляване на лихвените проценти на заеми и/или по-дълъг матуритет),

„финансово подпомагане“, т.е. увеличаване на ефективността на другите видове подкрепа от заинтересованите страни; привличане на ресурси от трети страни, и по-специално от частния сектор; изпращане на сигнали до другите кредитори,

„участие на ЕИБ и консултации“, т.е. предоставяне на нефинансови услуги под формата на експертен принос/трансфер на знания, за да се улесни изпълнението на проекта и да се подобри институционалният капацитет, както и предоставяне на консултации в областта на финансовото преструктуриране. Това би могло да се направи в рамките на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и други действащи консултативни механизми, като JASPERS, ELENA или услугата „Innovfin“ към програмата „Хоризонт 2020“, или чрез други подходящи средства, като например подкрепа при изпълнението на проекта.

Всеки показател се оценява независимо, като се използва съществуващата последователна и добре документирана методика на ЕИБ, включително нейните периодични изменения. Както при стълб 1, оценката варира от „нисък“ до „висок“. Точките по всеки показател се сумират без корекционен коефициент, за да се получи една обща оценка на проекта по този стълб, варираща от „нисък“ (по-малко от 50 точки), „среден“ (от 50 до 99 точки), „значителен“ (100—149 точки) до „висок“ (150 точки и нагоре).

Стълб 4: Допълнителни показатели

Наборът се допълва от следните показатели, които се отчитат за всяка операция, така че да се обхванат основните хоризонтални аспекти на операциите на ЕИБ в рамките на ЕФСИ:

допълняемост — посочва се дали операцията е специална дейност, или обичайна операция. За обичайните операции се предоставя допълнително разяснение, което обосновава допълняемостта, както е определена в член 5 от Регламент (ЕС) 2015/1017,

набор от показатели, свързани с макроикономическата среда на проекта, които, inter alia, дават възможност на членовете на инвестиционния комитет да оценят потенциалното въздействие върху икономическото сближаване в Съюза и потенциала за дългосрочен растеж: i) показатели, свързани с конкретната инвестиция; ii) разлика между фактическия и потенциалния БВП, изчислена по метода на производствената функция; iii) потенциален растеж на БВП; iv) показатели, свързани с безработицата: равнище на безработицата, ежегодна промяна в равнището на безработицата и сравнение със средната стойност за ЕС; v) съставен показател на цената на кредита за нефинансовите дружества, а когато такива данни не са налични, — банковите лихвени проценти за нефинансовите дружества. С оглед на тези показатели инвестиционният комитет следва да обръща особено внимание на проектите, които спомагат за икономическото сближаване в Съюза,

прогнозиран мултиплициращ ефект от участието на ЕФСИ,

размер на мобилизираното частното финансиране,

сътрудничество с националните насърчителни банки и подпомагане на инвестиционните платформи,

съфинансиране с европейските структурни и инвестиционни фондове,

съфинансиране с други инструменти на ЕС (например програма „Хоризонт 2020“, Механизъм за свързване на Европа и др.),

реализирани икономии на енергия (за съответните операции),

показател, свързан с действията по климата (за съответните операции).


(1)  Наборът от показатели не обхваща операциите по член 10, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 2015/1017.

(2)  http://www.eib.org/attachments/strategies/environmental_and_social_practices_handbook_en.pdf


19.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/25


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/1559 НА КОМИСИЯТА

от 18 септември 2015 година

за налагане на временно антидъмпингово мито по отношение на вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност („основния регламент“) (1), и по-специално член 7, параграф 4 от него,

след консултации с държавите членки,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

1.1.   Започване на процедура

(1)

На 20 декември 2014 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антидъмпингово разследване по отношение на вноса в Съюза на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия („засегнатата държава“) въз основа на член 5 от основния регламент. Тя публикува известие за започване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз (2) („известието за започване“).

(2)

Комисията започна разследването вследствие на жалба, подадена на 10 ноември 2014 г. от Saint-Gobain PAM Group („жалбоподателя“), от името на производители, които представляват повече от 25 % от общото производство на Съюза на тръби от пластичен чугун. В жалбата се съдържаше доказателствен материал за дъмпинг и за произтичаща от него съществена вреда, което бе счетено за достатъчно основание за започване на разследване.

(3)

На 11 март 2015 г. Комисията започна антисубсидийно разследване по отношение на вноса в Съюза на тръби от пластичен чугун с произход от Индия, както и отделно разследване. Тя публикува известие за започване на разследване в Официален вестник на Европейския съюз (3). Посоченото разследване все още продължава.

1.2.   Заинтересовани страни

(4)

В известието за започване Комисията прикани заинтересованите страни да се свържат с нея, за да вземат участие в разследването. По-специално Комисията изрично информира жалбоподателите, други известни производители от Съюза, известните производители износители, компетентните органи на Индия, известните вносители, доставчиците и ползвателите, търговците, както и сдруженията, за които е известно, че са засегнати, за започването на разследването и ги прикани да вземат участие.

(5)

Заинтересованите страни имаха възможността да изразят становището си относно започването на разследването и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури. Нито една от заинтересованите страни не поиска да бъде изслушана, за да изрази становището си относно започването на разследването.

1.2.1.   Изготвяне на извадка

(6)

В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от заинтересованите страни в съответствие с член 17 от основния регламент.

Изготвяне на извадка от производители от Съюза и вносители

(7)

Не бе необходимо изготвяне на извадка от производители от Съюза. Има само три дружества или групи от дружества, които произвеждат разглеждания продукт в Съюза, като две от тях, които представляват около 96 % от общото производство на Съюза, оказаха съдействие при разследването.

(8)

Що се отнася до вносителите — за да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако е така — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от несвързаните вносители да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Нито един несвързан вносител не заяви своя интерес в рамките на сроковете, посочени в известието за започване.

Изготвяне на извадка от производители износители в Индия

(9)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако е така — да направи подбор на такава извадка, Комисията прикани всички производители износители в Индия да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Освен това Комисията се обърна към мисията на Република Индия в Европейския съюз с молба да посочи и/или да се свърже с други евентуални производители износители, които е възможно да проявят интерес към участие в разследването.

(10)

Двама производители износителя в засегнатата държава предоставиха поисканата информация и дадоха съгласието си да бъдат включени в извадката. Те обхващат 100 % от износа от Индия през разследвания период. По тази причина Комисията реши, че не е необходимо изготвяне на извадка.

1.2.2.   Отговори на въпросника

(11)

Комисията изпрати въпросници на двамата оказали съдействие индийски производители износители, на тримата производители от Съюза, както и на ползвателите, които заявиха интереса си в сроковете, посочени в известието за започване.

(12)

Отговори на въпросника бяха получени от двмаата индийски производители износители, от двама производители от Съюза и няколко десетки ползватели.

1.2.3.   Проверки на място

(13)

Комисията потърси и провери цялата информация, която счете за необходима за целите на временното определяне на дъмпинга, вредата от него и интереса на Съюза. В съответствие с член 16 от основния регламент бяха извършени проверки на място в помещенията на следните дружества:

Производители от Съюза

SAINT-GOBAIN PAM, Pont-à-Mousson, Франция; SAINT-GOBAIN PAM ESPANA S.A., Madrid, Испания; SAINT-GOBAIN PAM Deutschland GmbH, Saarbrücken, Германия

Duktus Rohrsysteme Wetzlar GmbH, Wetzlar, Германия

Свързани търговски дружества

SAINT-GOBAIN PAM PORTUGAL S.A., Lisbon, Португалия

SAINT-GOBAIN PAM ITALIA S.p.A., Milan, Италия

SAINT-GOBAIN PAM UK, Stanton-by-Dale, Обединено кралство

SGPS BELGIUM S.A., Landen, Белгия

Производители износители от Индия

Electrosteel Castings Ltd, Kolkata, Индия, и свързаното с него дружество Lanco Industries Limited (сега известно като Srikalahasthi Pipes Limited), Andhra Pradesh, Индия.

Jindal Saw Limited, New Delhi, Индия

Свързани вносители/търговци

Electrosteel Europe S.A., Франция, със следните клонове:

Electrosteel Europe S.A. Sucursal En Espana, Испания

Electrosteel Europe S.A. Succursale Italia, Италия

Electrosteel Europe S.A. Niederlassung Deutschland, Германия

Electrosteel Castings (UK) Ltd, Обединено кралство

Electrosteel Trading S.A. (Испания)

Jindal Saw Italia SPA, Италия

Jindal Saw Pipeline Solutions Limited, Обединено кралство

1.3.   Разследван период и разглеждан период

(14)

Разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 октомври 2013 г. до 30 септември 2014 г. („разследвания период“ или „РП“). Тенденциите, които са от значение за оценка на вредата, бяха разгледани за периода от 1 януари 2011 г. до края на разследвания период („разглеждания период“).

2.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ

2.1.   Разглеждан продукт

(15)

Разглежданият продукт е тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) („тръби от пластичен чугун“), с произход от Индия, понастоящем класирани в кодове по КН ex 7303 00 10 и ex 7303 00 90 . Кодовете по КН са посочени само за информация.

(16)

Тръбите от пластичен чугун са предназначени за водоснабдяване с питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и напояване на селскостопанска земя. Транспортирането на вода по тръби от пластичен чугун може да се осъществява с прилагане на налягане или само чрез силата на гравитацията. Ширината на тръбите варира между 60 mm и 2 000 mm, а дължината им е 5,5; 6,7 или 8 метра. Те обикновено са покрити с цимент или друг материал, а отвън са поцинковани, боядисани или облепени с тиксо. Основните крайни ползватели са дружества за комунални услуги.

2.2.   Сходен продукт

(17)

Разследването показа, че произвежданият и продаван в Индия продукт, както и продуктът, произвеждан и продаван в Съюза, имат едни и същи основни физически, химически и технически характеристики.

(18)

На този етап Комисията реши, че поради това тези продукти са сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

3.   ДЪМПИНГ

3.1.   Нормална стойност

(19)

Комисията първо провери дали общият обем на продажбите на вътрешния пазар на всеки оказал съдействие производител износител е представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар се представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар за всеки производител износител е представлявал най-малко 5 % от общия обем на продажбите на разглеждания продукт за износ за Съюза през разследвания период. Въз основа на това бе установено, че реализираният от всеки производител износител общ обем на продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар е представителен.

(20)

След това Комисията установи кои са видовете продукти, продавани на вътрешния пазар, които са идентични или сравними с видовете продукти, продавани за износ за Съюза, на производителите износители с представителни продажби на вътрешния пазар.

(21)

Комисията провери дали продажбите на вътрешния пазар на всеки оказал съдействие производител износител на вътрешния пазар за всеки вид на продукта, който е идентичен или сравним с вида на продукта, продаван за износ за Съюза, са били представителни в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на даден вид на продукта са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на този вид на продукта на независими клиенти през разследвания период представлява поне 5 % от общия обем на продажбите за износ за Съюза на идентичен или сравним вид на продукта. Въз основа на това Комисията установи, че продажбите на вътрешния пазар на някои видове от продукта не са представителни, тъй като представляват по-малко от 5 % от общия обем на продажбите за износ на идентичния или сравним вид на продукта за Съюза.

(22)

Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар за всеки вид на продукта през разследвания период с цел да вземе решение дали да използва действителните продажби на вътрешния пазар за изчисляването на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент.

(23)

Нормалната стойност се основава на действителната цена за всеки вид на продукта на вътрешния пазар, независимо дали продажбите са рентабилни, ако:

а)

обемът на продажбите на вида на продукта, продаван на нетна продажна цена, равна на или по-висока от изчислените производствени разходи, представлява повече от 80 % от общия обем на продажбите за този вид на продукта; както и

б)

среднопретеглената продажна цена на този вид на продукта е равна на или по-висока от производствените разходи за единица продукция.

(24)

В този случай нормалната стойност е среднопретеглената стойност на цените на всички продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта през РП.

(25)

Нормалната стойност е действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта само при рентабилните продажби на вътрешния пазар на видовете на продукта през РП, ако:

а)

обемът на рентабилните продажби на въпросния вид на продукта представлява 80 % или по-малко от общия обем на продажбите на този вид; или

б)

среднопретеглената цена на този вид на продукта е по-ниска от производствените разходи за единица продукция.

(26)

Продажбите на вътрешния пазар, използвани за определяне на нормалната стойност на двамата оказали съдействие производители износители, са били извършени пряко на независими клиенти. Анализът на продажбите на вътрешния пазар показа, че някои от продажбите на вътрешния пазар са рентабилни и че среднопретеглените продажни цени са по-високи от производствените разходи. Поради това за видовете на продукта, за които бе установено, че са идентични или сравними с видовете на продукта, продавани за износ за Съюза, нормалната стойност бе изчислена като среднопретеглена стойност на цените на всички продажби на вътрешния пазар или, когато е приложимо, като среднопретеглена стойност единствено на рентабилните продажби.

(27)

По отношение на видовете на продукта, за които не са били осъществявани никакви продажби при обичайни търговски условия на идентичен или сравним вид на продукта или те не са били достатъчно, или когато даден вид на продукта не е бил продаван в представителни количества на вътрешния пазар, Комисията използва конструирана нормална стойност в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент.

(28)

Нормалната стойност бе конструирана, като към средните производствени разходи за сходния продукт на всеки оказал съдействие производител износител през разследвания период бяха добавени:

а)

среднопретеглените разходи за реализация, общите и административните разходи, направени от оказалия съдействие производител износител при продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт, при обичайни търговски условия, през РП; както и

б)

среднопретеглената печалба, реализирана от оказалия съдействие производител износител при продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт, при обичайни търговски условия, през РП.

(29)

Жалбоподателят заяви, че индийският данък върху износа на желязна руда, който възлиза на 30 % през РП, е понижил цените на желязната руда на вътрешния пазар и е намалил разходите за основната суровина за производителите износители на 40 % от цената на световния пазар; вследствие на това експортните CIF цени за ЕС на тръби от пластичен чугун са били 40—100 EUR/тон, или 8—17 % от експортната цена. При тези обстоятелства жалбоподателят поиска нормалната стойност да бъде съответно коригирана.

(30)

Производителите износители заявиха, че цените, на които те купуват желязна руда в Индия, са подобни на цената, на която желязната руда се изнася от Индия. Освен това един от производителите износители заяви, но едва след проверките на място в Индия, че след РП е започнал да купува желязна руда от трети страни.

(31)

Доказателствата, събрани до момента, не позволяват на Комисията временно да установи дали цените на желязна руда на индийския вътрешен пазар са по-ниски в сравнение с цените на други пазари.

(32)

В резултат на това на този етап от разследването твърденията на промишлеността на Съюза и на производителите износители не могат да бъдат проверени и ще бъдат разгледани на окончателния етап от разследването, както и в рамките на паралелното антисубсидийно разследване.

3.2.   Експортна цена

(33)

Производителите износители са изнасяли за Съюза основно чрез свързани дружества, действащи като вносители. Износът, осъществяван директно за независими клиенти, е представлявал едва около 1 % от техния общ износ за Съюза.

(34)

В случаите, когато производителите износители са изнасяли разглеждания продукт директно за независими клиенти в Съюза, експортната цена се е определяла въз основа на цената, реално платена или подлежаща на плащане за разглеждания продукт при продажба за износ за Съюза, в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(35)

В случаите, когато производителите износители са изнасяли разглеждания продукт за Съюза чрез свързани дружества, действащи като вносители, експортната цена се е определяла въз основа на цената, на която внасяният продукт е бил препродаден за първи път на независими клиенти в Съюза, в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент. В този случай цената бе коригирана, за да се отразят всички разходи, направени между вноса и препродажбата, включително разходите за реализация, общите и административните разходи, както и печалбата. При липсата на съдействие от страна на несвързани вносители бе използвана средна печалба от 3,7 % въз основа на данните от жалбата.

(36)

Един от производителите износители заяви, че вместо прилагането член 2, параграф 9 от основния регламент, експортната цена следва да се основава на трансферни цени между производителя износител и свързаните с него дружества в ЕС. Той заяви, че тези цени са надеждни, тъй като митническите и данъчните органи (за целите на ДДС и данъка върху доходите) на някои държави членки са приели, че сделките между търговците и дружеството майка са извършени между несвързани лица.

(37)

Комисията временно отхвърли това твърдение по следните причини. На първо място, целта на проверката на митническите органи се различава съществено от проверката, извършвана от Комисията в рамките на антидъмпингово разследване. В този случай, тъй като митата са нулеви, митническите органи не са имали основание да подлагат на съмнение декларираните експортни цени. Освен това Комисията не получи достатъчно доказателства за това, че данъчните органи изрично са приели експортните цени между производителя износител и свързаните с него дружества в ЕС.

(38)

На второ място, твърдението, че ДДС органите са приели експортните цени между несвързани лица, не може да бъде прието, тъй като на дружеството така или иначе е възстановен ДДС, начислен в момента на препродажба на внесените стоки.

(39)

На последно място, производителят износител се позова на два регламента на Съвета, в които трансферните цени са били приети (4). И в двата случая обаче Комисията можа да сравни продажбите чрез свързани вносители с продажбите чрез несвързани вносители, което е невъзможно в разглеждания случай, тъй като продажбите чрез несвързани вносители не са представителни (около 1 % от всички продажби за ЕС).

(40)

Що се отнася до другия производител износител, част от общите експортни продажби (около 10—17 %) не са били препродавани във вида, в който те са били внесени, тъй като са били обработени от свързано дружество в Италия. Това свързано дружество е внесло полупреработени (непокрити) тръби, които след това са били обработени допълнително, като им е поставено външно (цинк) и вътрешно покритие (цимент). Внесените непокрити тръби и готовите тръби са разглеждан продукт. Вътрешното и външното покритие на тръбите изисква значителни инвестиции в машини и оборудване, суровини, както и определен брой служители със специална квалификация.

(41)

В случай че продуктите не се препродават във вида, в който са били внесени, Комисията може да конструира експортната цена „на друга разумна основа“, както е предвидено в член 2, параграф 9 от основния регламент. В настоящия случай Комисията взе временно решение да коригира цената, на която преработеният продукт е препродаден за първи път на независими клиенти в Съюза, заради всички разходи, направени между вноса и препродажбата (с изключение на разходите за преработка), разходите за реализация, общите и административните разходи, както и печалбата. По отношение на разходите за преработка, направени в ЕС, Комисията ще проведе допълнително разследване, за да определи дали дадена корекция е уместна и до каква степен. Поради липсата на друг разумен ориентир, като равнище на печалбата на несвързан вносител бе използвана средна печалба от 3,7 % въз основа на данните от жалбата. Причините за конструиране на експортната цена на тази база са следните:

внесените непокрити тръби не се продават на пазара на Съюза, тъй като те не могат да бъдат използвани за водоснабдяване и отвеждане на отпадъчни води без допълнителна преработка. По същата причина непокрити тръби не се продават и на вътрешния пазар в Индия,

с оглед на размера на разходите за преработка, които са значителни предвид оборудването, суровините и труда, необходими за трансформиране на внесените непокрити тръби в използваем продукт, приспадането на тези разходи, които са много по-високи от разходите за довършване на продукт, в зависимост от изискванията на клиента, би довело до неразумен и изкуствен резултат.

(42)

По отношение на останалите внесени продукти и двамата производители износители са имали свързан вносител в Обединеното кралство, който допълнително е обработвал внесените продукти чрез добавяне на фланци и нарязване на тръбите на по-малки размери.

(43)

Комисията временно конструира експортната цена на тези продукти в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент, като коригира цената, на която внесеният продукт е препродаден за първи път на независими клиенти в Съюза, за всички разходи, направени между момента на вноса и препродажбата, включително разходите за обработка в Съюза, разходите за реализация, общите и административните разходи, както и печалбата, с цел да бъде получена обратно цената на необработените (ненарязани и/или без фаланзи) продукти. Поради липсата на друг разумен ориентир, като равнище на печалбата на несвързан вносител бе използвана средна печалба от 3,7 %, въз основа на данните от жалбата.

(44)

Единият от производителите износители изтъкна, че по отношение на видовете на продукта, които не са били препродадени във вида, в който са били внесени, тъй като са били обработени от свързано дружество, Комисията следва да конструира експортната цена не въз основа на цените, начислявани на първите независими клиенти, а по-скоро въз основа на директните продажби на производителя износител за ЕС, евентуално допълнени с експортните цени на дружеството за независими клиенти в трети държави.

(45)

Комисията направи временното заключение, че предлаганият подход следва да бъде отхвърлен. На първо място, директните продажби на производителя износител за ЕС през РП са били незначителни както по отношение на обема, така и на стойността, и поради това не са представителни. На второ място, продажбите за трети държави не представляват разумна база, тъй като те не отразяват достатъчно икономическото положение и поведението на производителя износител на пазара на Съюза, по-специално като се има предвид, че производителят износител е продавал продукта за Съюза в големи количества чрез свързани търговци през същия период.

(46)

Производителят износител заяви също така, че корекциите следва да бъдат ограничени до тези, „направени между вноса и препродажбата“, и поради това е разумно да са свързани с препродажбата. Следователно тези разходи могат например да не включват разходите за реализация, общите и административните разходи, които обикновено се поемат от производител, преработвател или износител. Разходите за реализация, общите и административните разходи на свързаните дружества в ЕС не биха били разумни разходи за обикновен вносител. Производителят износител и свързаните с него дружества в ЕС се считат за единен стопански субект, което би оказало въздействие върху вида корекции, които могат да бъдат направени за конструиране на експортната цена.

(47)

Дружеството заяви също така, че разходите за реализация, общите и административните разходи и печалбата, които трябва да бъдат използвани за конструиране на експортната цена, следва да бъдат преизчислени, така че те да се отнасят единствено до дейността на вносител.

(48)

Що се отнася до твърдението, че корекциите следва да бъдат ограничени до „направените между вноса и препродажбата“, Комисията се позовава на установената съдебна практика на европейските съдилища, според която член 2, параграф 9 от основния регламент не изключва корекции за разходите, направени преди вноса, тъй като тези разходи обикновено се поемат от вносителя. Освен това от тази съдебна практика е видно, че съществуването на единен стопански субект не засяга приложимостта и корекциите, посочени в член 2, параграф 9 от основния регламент. Тя предполага също така, че обстоятелството, че свързаните дружества извършват само определени функции, не е пречка за прилагането на член 2, параграф 9 от основния регламент, а намира отражение в по-малките разходи за реализация, общи и административни разходи, които да бъдат приспаднати от цената, на която разглежданият продукт е препродаден за първи път на независим купувач. Във всички случаи тежестта на доказване се пада на заинтересованата страна, която възнамерява да оспори размера на направените корекции въз основа на член 2, параграф 9 от основния регламент. Следователно ако тази страна смята корекциите за прекомерни, тя трябва да предостави конкретни доказателства и изчисления, обосноваващи тези твърдения, и по-специално алтернативния размер. Тъй като Комисията е на мнение, че стойността на разходите за реализация, общите и административните разходи, временно използвани за конструиране на експортната цена, отразява функциите, изпълнявани от свързаните дружества, тя временно отхвърля тези твърдения.

3.3.   Сравнение

(49)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на оказалите съдействие производители износители на базата на цената франко завода.

(50)

Жалбоподателят поиска Комисията да приложи извънредната методология за целенасочен дъмпинг, посочена във второто изречение от член 2, параграф 11 от основния антидъмпингов регламент, тъй като „е налице модел на експортни цени, които се различават съществено между различните купувачи и региони, което ще доведе до значително по-високи дъмпингови маржове, [тъй като] индийските износители са насочени към […] Обединеното кралство, Испания, Италия и Франция и някои големи клиенти“.

(51)

Комисията временно отхвърли твърденията за целенасочен дъмпинг, тъй като жалбоподателят не успя да предостави достатъчно доказателства в подкрепа на твърдението си. Единствените предоставени доказателства са данните на Евростат, които показват, че по-голямата част от износа за ЕС от производителите износители влиза само през четири държави членки. Този износ обаче впоследствие може да бъде транспортиран до други държави членки. Освен това, и което е по-важно, няма подадени данни, доказващи разлики в цените между държавите членки.

(52)

Наред с това Комисията не може да установи модел на експортни цени, който да се различава значително между различните купувачи и региони. Разследването показа, че цените на производителите от Съюза, които продават в някои държави членки, са били по-ниски от средните за Съюза, но това може да не е свързано с практики на целеви дъмпинг, по-специално тъй като тази ситуация вече е била налице, преди индийските производители износители да започнат да изнасят за ЕС.

(53)

Когато бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на цените и тяхната съпоставимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Бяха направени корекции за транспорт и застраховка, обработка, опаковане, обслужване на кредити, банкови такси, комисиони, вносни такси и разходи след продажбата. Не бе направена обаче корекция за възстановяване на митата, тъй като производителите износители не успяха да докажат, че неплатеният или възстановен данък върху експортните продажби е включен в цената на вътрешния пазар.

(54)

На много късен етап от разследването индийските производители износители заявиха, че са налице значителни физически различия на контролните номера на продукта (PCN), които биха оправдали корекции за обективно сравнение на цените или изключване на някои специални продукти, продавани от жалбоподателя. Все пак информацията, доказваща разликите във физическите характеристики и потенциалната стойност на корекциите, не бе достатъчно обоснована, за да позволи да се заеме позиция на този етап от разследването. Поради това посочените по-горе твърдения временно се отхвърлят.

3.4.   Дъмпингови маржове

(55)

За оказалите съдействие производители износители Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(56)

Степента на съдействие по разглеждания случай е висока, тъй като вносът на оказалите съдействие производители износители представлява 100 % от общия износ за Съюза по време на РП. Въз основа на това Комисията реши да използва остатъчния дъмпингов марж на равнището на оказалото съдействие дружество с най-високия дъмпингов марж.

(57)

Временните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са следните:

Наименование на дружеството

Временен дъмпингов марж

Jindal Saw Ltd

31,2 %

Electrosteel Casting Ltd

15,3 %

Всички други дружества

31,2 %

4.   ВРЕДА

4.1.   Определяне на промишлеността на Съюза и на производството на Съюза

(58)

Трима производители от Съюза са произвеждали сходния продукт през разследвания период. Те представляват „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент.

(59)

Тъй като има само трима производители в Съюза, а SG PAM Group предостави данните за своите дъщерни дружества и прогнози за единствения неоказал съдействие производител от Съюза, всички данни са представени като индекси или като граници на стойности, за да се запази поверителността на другия производител от Съюза, който оказа съдействие при разследването.

(60)

Общото производство на Съюза по време на разследвания период бе изчислено на 550 000—650 000 тона. Комисията определи общото производство на Съюза въз основа на цялата налична информация относно промишлеността на Съюза, например информацията, предоставена в жалбата по отношение на неоказалия съдействие производител, и данните, събрани от оказалите съдействие производители от Съюза в хода на разследването. Както е посочено в съображение 7, в Съюза има само трима производители, а двамата оказали съдействие представляват около 96 % от общото производство на Съюза.

4.2.   Потребление на Съюза

(61)

Комисията определи потреблението на Съюза въз основа на обема на общите продажби на промишлеността на Съюза, плюс вноса от трети държави в Съюза. Комисията определи обема на общите продажби на промишлеността на Съюза въз основа на данните, събрани от оказалите съдействие производители от Съюза, и на информацията, предоставена в жалбата по отношение на неоказалия съдействие производител. Обем на вноса бе извлечен от данните на Евростат.

(62)

Потреблението на Съюза се е променяло по следния начин:

Потребление на Съюза

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

РП

Индекс

100

84

83

97

Източник: отговори на въпросника, информация от жалбата и данни на Евростат.

(63)

Потреблението в Съюза е намаляло с 3,3 % през разглеждания период. Потреблението на Съюза е следвало U-образна тенденция — то е намаляло значително между 2011 и 2012 г. (с повече от 16 %), но е нараснало съществено по време на разследвания период. Крайните ползватели на тръби от пластичен чугун са дружества в областта на водоснабдяването, канализацията и напояването. Те най-често са публичноправни субекти, зависещи от държавно финансиране. През 2011 и 2012 г. икономическата криза се превърна в истинска криза на държавния дълг. Това накара правителствата в Съюза драстично да намалят публичните инвестиции и разходите, което обяснява значителния спад в търсенето на тръби от пластичен чугун, особено в държави като Испания, Португалия и Италия.

4.3.   Внос от Индия

4.3.1.   Обем и пазарен дял на вноса от Индия

(64)

Комисията установи обема на вноса по данни на Евростат. Данните на Евростат са в съответствие с данните, предоставени от производителите износители от Индия. Пазарният дял на вноса бе установен на същата основа.

(65)

Вносът в Съюза от засегнатата държава се е променял, както следва:

Обем на вноса (метрични тонове) и пазарен дял

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

РП

Обем на вноса от Индия

75 000 — 85 000

60 000 — 70 000

75 000 — 85 000

95 000 — 105 000

Обем на вноса Индекс

100

83

101

123

Пазарен дял Индекс

100

99

122

127

Източник: Евростат, отговори на въпросника.

(66)

Обемът на вноса от Индия е нараснал значително с повече от 22 % през разглеждания период въпреки свиващия се пазар. Пазарният дял на индийските производители износители се е увеличил с 3,5 процентни пункта през същия период.

4.3.2.   Цени на вноса от Индия и подбиване на цените

(67)

Комисията установи цените на вноса по данни на Евростат. Подбиването на цените в резултат на вноса бе определено въз основа на данните, предоставени от производителите износители от Индия и промишлеността на Съюза.

(68)

Средната цена на вноса в Съюза се е променяла, както следва:

Вносни цени (EUR/тон)

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

РП

Индия

650-750

700-800

600-700

600-700

Индекс

100

106

99

98

Източник: Евростат, отговори на въпросника.

(69)

През целия разглеждан период индийските цени леко са се понижили. Индийските цени са се повишили през 2012 г. (с 5,7 %), но са се понижили още повече през 2013 г. (с – 6,2 %).

(70)

Комисията определи подбиването на цените през разследвания период, като сравни:

а)

среднопретеглените продажни цени за всеки вид на продукта на производителите в Съюза за несвързани клиенти на пазара на Съюза, коригирани на ниво франко завода; и

б)

съответните среднопретеглени цени за всеки вид на продукта, внасян от оказалите съдействие индийски производители, за първия независим клиент на пазара на Съюза, установени на база CIF, със съответните корекции за разходите след вноса;

в)

сравнението на цените бе извършено поотделно за всеки отделен вид на продукта за сделки на едно и също ниво на търговия, със съответните корекции при необходимост и след приспадането на всички направени отстъпки. Резултатът от сравнението бе изразен като процент от оборота на производителите от Съюза през разследвания период. Той показа среднопретеглени маржове на подбиване на цените в размер на 34 % и на 42,4 % за двамата оказали съдействие производители износители.

4.4.   Икономическо състояние на промишлеността на Съюза

4.4.1.   Общи бележки

(71)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент при проверката на въздействието на дъмпинговия внос върху промишлеността на Съюза бе направена оценка на всички икономически показатели, имащи отражение върху състоянието на промишлеността на Съюза през разглеждания период.

(72)

За определянето на вредата Комисията направи разграничение между макроикономическите и микроикономическите показатели за вредата. Комисията оцени макроикономическите показатели въз основа на данните, съдържащи се в отговорите на въпросника, предоставени от оказалите съдействие производители от Съюза, и на прогнозите в жалбата по отношение на неоказалия съдействие производител. Комисията оцени микроикономическите показатели въз основа на данните, съдържащи се в отговорите на въпросника, предоставени от оказалите съдействие производители от Съюза. И двата набора от данни бяха счетени за представителни за икономическото състояние на промишлеността на Съюза.

(73)

Макроикономическите показатели са: производство, производствен капацитет, използване на капацитета, обем на продажбите, пазарен дял, растеж, заетост, производителност, размер на дъмпинговия марж и възстановяване от предишен дъмпинг.

(74)

Микроикономическите показатели са: средни единични цени, разходи за единица продукция, разходи за труд, запаси, рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал.

4.4.2.   Макроикономически показатели

4.4.2.1.   Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

(75)

През разглеждания период общото производство на Съюза, производственият капацитет и използването на капацитета са се променяли, както следва:

Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

РП

Производствен обем Индекс

100

79

91

101

Производствен капацитет Индекс

100

100

100

100

Използване на капацитета (%)

52 — 57

42 — 47

45 — 50

53 — 58

Източник: отговори на въпросника и информация от жалбата.

(76)

Общото производство на промишлеността на Съюза бе малко по-високо през разследвания период, отколкото през 2011 г., въпреки много по-ниските продажби за ЕС през разследвания период. Увеличението на производството се обяснява с увеличени експортни продажби.

(77)

Промишлеността на Съюза е останала стабилна през целия разглеждан период. Използването на капацитета слабо се е увеличило в съответствие с нарастването на производството през разглеждания период. Въпреки това използването на капацитета е останало ниско [53 — 58 %]. Производството на тръби от пластичен чугун е промишленост, характеризираща се със сравнително високи постоянни разходи. Ниската степен на използване на капацитета води до недостатъчно покриване на постоянните разходи, което е една от причините за ниската рентабилност на промишлеността на Съюза.

4.4.2.2.   Обем на продажбите и пазарен дял

(78)

През разглеждания период обемът на продажбите и пазарният дял на промишлеността на Съюза са се променяли, както следва:

Обем на продажбите и пазарен дял на промишлеността на Съюза

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

РП

Обема на продажбите Индекс

100

83

81

94

Пазарен дял Индекс

100

100

97

97

Източник: отговори на въпросника, информация от жалбата и данни на Евростат.

(79)

Продажбите на промишлеността на Съюза са намалели с 6,4 % през разглеждания период до 450 — 500 000 през разследвания период. Промишлеността на Съюза е изгубила значително по-голям обем продажби, отколкото е бил обемът на спада в потреблението.

4.4.2.3.   Растеж

(80)

Общото потребление на разглеждания продукт в Съюза е намаляло с почти 3,3 % през разглеждания период. Потреблението е спаднало значително през 2012 г. с над 16 %, останало е ниско през 2013 г. и е започнало да се възстановява през разследвания период. В началото на разглеждания период продажбите на промишлеността на Съюза, вносът от трети държави, както и индийският внос са отбелязали спад в съответствие с потреблението. Въпреки това през 2013 г., когато потреблението е било все още слабо и рентабилността на промишлеността на Съюза — отрицателна, индийските производители са успели да увеличат значително продажбите си и пазарния си дял. Такова успешно разрастване на индийските продажби на един западащ пазар е било възможно чрез агресивно подбиване на цените и дъмпингови практики. Агресивните търговски и ценови стратегии са продължили и през разследвания период. В резултат на това обемът на продажбите на промишлеността на Съюза се е понижил много повече от потреблението и промишлеността на Съюза е загубила пазарен дял от 2,5 процентни пункта през разглеждания период, докато индийските производители са увеличили пазарния си дял с 3,5 процентни пункта през същия период.

4.4.2.4.   Заетост и производителност

(81)

През разглеждания период заетостта и производителността са се променяли, както следва:

Заетост и производителност

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

РП

Брой наети лица Индекс

100

93

93

99

Производителност Индекс

100

82

96

102

Източник: отговори на въпросника.

(82)

По време на разследвания период заетостта и производителността са били на стойности, сходни с тези от 2011 г. Фактът обаче, че заетостта не се е понижила, се дължи основно на значителното увеличение на продажбите извън Съюза, както е посочено в съображение 77.

4.4.2.5.   Размер на дъмпинговия марж и възстановяване от предишен дъмпинг

(83)

Всички дъмпингови маржове са значително над нивото de minimis. Въздействието на размера на действителните дъмпингови маржове върху промишлеността на Съюза е значително, като се имат предвид обемът и цените на вноса от засегнатата държава.

(84)

Това е първото антидъмпингово разследване относно разглеждания продукт. Поради това няма данни, които да дават възможност за оценка на ефекта от евентуален предишен дъмпинг.

4.4.3.   Микроикономически показатели

4.4.3.1.   Цени и фактори, влияещи върху цените

(85)

През разглеждания период средните единични продажни цени на оказалите съдействие производители от Съюза за несвързани клиенти в Съюза са се променяли, както следва:

Продажни цени в Съюза

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

РП

Средна единична продажна цена в Съюза (EUR/тон)

950 — 1 000

1 000 — 1 050

1 000 — 1 050

950 — 1 000

Индекс

100

105

104

101

Производствени разходи за единица продукция (EUR/тон)

900 — 950

1 000 — 1 050

900 — 950

850 — 900

Индекс

100

110

104

96

Източник: Отговори на въпросника.

(86)

Средната единична продажна цена се е променяла до голяма степен в съответствие с производствените разходи. Тя се е повишила през 2012 г., когато е имало увеличение на производствените разходи, а от 2013 г. до разследвания периода е продължила да спада в съответствие с намаляването на производствените разходи. Производствените разходи са намалели главно поради намаляването на цената на основната суровина — желязна руда и метален скрап.

4.4.3.2.   Разходи за труд

(87)

През разглеждания период средните разходи за труд на оказалите съдействие производители от Съюза са се променяли, както следва:

Средни разходи за труд за наето лице

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

РП

Индекс

100

100

103

104

Източник: отговори на въпросника.

(88)

По време на разглеждания период средните разходи за труд за наето лице са се увеличили с 4 %. По данни на Евростат това увеличение е било под общото увеличение на надниците и заплатите в Съюза.

4.4.3.3.   Запаси

(89)

През разглеждания период равнищата на складовите наличности на оказалите съдействие производители от Съюза са се променяли, както следва:

Запаси

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

РП

Складови наличности в края на периода Индекс

100

74

73

82

Източник: отговори на въпросника.

(90)

По време на разглеждания период равнището на складовите наличности се е понижило. Понижаването на равнището на складовите наличности е резултат главно от по-строгите изисквания за оборотен капитал, наложени от управлението на промишлеността на Съюза.

4.4.3.4.   Рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал

(91)

През разглеждания период рентабилността, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите на оказалите съдействие производители от Съюза са се променяли, както следва:

Рентабилност, паричен поток, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

РП

Рентабилност на продажбите в Съюза за несвързани клиенти (процент от оборота на продажбите)

между 2,5 и 3,0

между – 5,5 и – 6,0

между – 1,0 и – 1,5

между 1,5 и 2,0

Паричен поток Индекс

100

92

67

101

Инвестиции Индекс

100

60

67

120

Възвръщаемост на инвестициите (%)

49

– 155

– 29

20

Източник: отговори на въпросника.

(92)

Комисията определи рентабилността на оказалите съдействие производители от Съюза, като изрази печалбата преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт на несвързани клиенти в Съюза като процент от оборота от тези продажби. Рентабилността на промишлеността на Съюза е намаляла от 2,5 — 3,0 % през 2011 г. на 1,5 — 2,0 % през разследвания период и е отбелязала отрицателна стойност през 2012 и 2013 г. По-голямата част от продажбите на разглеждания продукт в ЕС са били извършени чрез дъщерни търговски дружества на оказалите съдействие производители от ЕС, като бяха взети предвид техните разходи и рентабилност.

(93)

Нетният паричен поток представлява способността на оказалите съдействие производители от Съюза да самофинансират дейностите си. Паричният поток е останал на сходно равнище през 2011 г. и през разследвания период.

(94)

Нивото на инвестициите е било по-високо през разследвания период, отколкото през 2011 г. През 2012 и 2013 г. обаче нивото на инвестициите е било по-ниско и увеличението през разследвания период не е компенсирало спада от предходните години. Възвръщаемостта на инвестициите представлява печалбата в процент от нетната балансова стойност на инвестициите. Възвръщаемостта на инвестициите е била значително по-ниска през разследвания период, отколкото през 2011 г.

4.4.4.   Заключение относно вредата

(95)

Промишлеността на Съюза е загубила пазарен дял в размер на 2,5 процентни пункта при намаляващи цени на пазара, докато продажбите ѝ на пазара на Съюза са спаднали с почти 6,4 %. Равнището на използване на капацитета е останало ниско: 53 — 58 % през целия разглеждан период, което се е отразило върху способността на промишлеността на Съюза да компенсира постоянните разходи. Въпреки че рентабилността на промишлеността на Съюза се е оттласнала от дъното, след като е достигнала най-ниската си стойност през 2012 г., през разследвания период тя все още е била много ниска: 1,5 — 2,0 %, доста под целевата печалба. През същия период вносът от Индия се е увеличил с 22,6 %, а пазарният му дял се е увеличил с 3,5 процентни пункта.

(96)

Останалите показатели са останали на относително стабилно ниво; влошаването им обаче до голяма степен е било възпрепятствано от значително увеличение на продажбите на промишлеността на Съюза, извършени извън Съюза. Единственият показател, който ясно показва положителна тенденция през разглеждания период, са инвестициите, които са нараснали с 20 %. През 2012 и 2013 г. обаче нивото на инвестициите е било по-ниско и увеличението през разследвания период дори не е компенсирало спада от предходните години.

(97)

Много ниска рентабилност, съчетана с непрекъснат спад на продажбите и пазарния дял в Съюза, поставят промишлеността на Съюза в трудно икономическо положение.

(98)

С оглед на изложеното по-горе Комисията на този етап стигна до временното заключение, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент.

5.   ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА

(99)

В съответствие с член 3, параграф 6 от основния регламент Комисията проучи дали дъмпинговият внос от засегнатата държава е нанесъл съществена вреда на промишлеността на Съюза. В съответствие с член 3, параграф 7 от основния регламент Комисията също така проучи дали е възможно и други известни фактори да са нанесли вреда на промишлеността на Съюза. Комисията се увери, че вредата, евентуално причинена от тези други фактори, не е била приписана на дъмпинговия внос. Тези фактори са: икономическата криза и спадът в търсенето, вносът от трети държави, равнището на износа на промишлеността на Съюза и конкуренцията от страна на заместващи продукти, като например пластмасови тръби.

5.1.   Въздействие на дъмпинговия внос

(100)

Обемът на продажбите в Съюза на индийските производители износители е бил почти два пъти по-голям — 75 000—85 000, от целия останал внос, взет заедно (45,8 хил. тона), още в началото на разглеждания период. Индийските продажби са намалели в съответствие с потреблението през 2012 г., но са запазили пазарен дял от около 10 — 15 %. Въпреки това през 2013 г., когато потреблението е било все още слабо и рентабилността на промишлеността на Съюза — отрицателна, индийските производители са успели да увеличат значително продажбите си и пазарния си дял. Такова успешно разрастване на индийските продажби на един западащ пазар е било възможно чрез агресивен ценови дъмпинг — през 2013 г. цените на индийския внос са спаднали с 6,2 % спрямо предходната година. Агресивните ценови практики са продължили и през разследвания период. Обемът на продажбите от индийските производители износители е надхвърлил 100 000, а пазарният им дял е достигнал равнище от 15—20 % през разследвания период. Такова бързо разрастване е възможно чрез значително подбиване на цените на производителите от Съюза. Нивото на подбиване на цените бе определено на 34 % и 42,4 %. Макар че индийските продажби и пазарен дял значително са се увеличили, обемът на продажбите на промишлеността на Съюза е намалял много повече от потреблението и промишлеността на Съюза е изгубила част от продажбите си в размер на 6,4 %, като нейният пазарен дял е отбелязал спад от 2,5 процентни пункта.

(101)

Като се има предвид ясно установеното съвпадение във времето между значителното подбиване на цените на производителите от Съюза от дъмпинговия внос от Индия и загубата на продажби и пазарен дял от страна на промишлеността на Съюза, довела до много ниска рентабилност, може да се заключи, че дъмпинговият внос е отговорен за вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

5.2.   Въздействие на други фактори

5.2.1.   Икономическата криза и спадът в търсенето

(102)

Потреблението в Съюза на разглеждания продукт е намаляло с 3,3 % през разглеждания период, докато вносът от Индия се е увеличил за същия период с 22,6 %. Основният спад в потреблението (15 % за периода 2011 — 2012 г.) е бил причинен от икономическата криза и намаляването на публичните разходи. Спадът в потреблението изглежда е допринесъл за вредата в началото на разглеждания период, като е възможно да е оказал отражение за това и през 2013 г. Въпреки това през 2013 г. и особено през разследвания период дъмпинговият внос от Индия е основният фактор за вредата, упражнявал отрицателно въздействие върху продажбите в Съюза на промишлеността на Съюза и възпрепятствал връщането към устойчива рентабилност.

5.2.2.   Внос от трети държави

(103)

През разглеждания период обемът на вноса от други трети държави се е променял, както следва:

Внос от трети държави в обем (в метрични тонове)

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

РП

Китай

31 136

28 019

12 266

13 903

Индекс

100

90

39

45

Трети държави с изключение на Китай

14 693

12 183

20 153

22 524

Индекс

100

83

137

153

Всички трети държави

45 828

40 202

32 419

36 427

Индекс

100

88

71

79

Източник: Евростат.

(104)

Вносът от Индия е представлявал по-голямата част от вноса в Съюза (повече от 70 %) по време на разследвания период. Макар вносът от Индия да се е увеличил с повече от 22 % през разглеждания период, останалият внос е намалял с повече от 20 % през същия период. Макар вносът от Индия да е увеличил пазарния си дял с 2,5 процентни пункта, останалият внос е загубил повече от 1 процентен пункт пазарен дял. Предвид малкия обем на внос от трети държави, както и с оглед на факта, че вносът е намалял както по отношение на обема, така и по отношение на пазарния дял, нищо не показва, че той е причинил вреда на промишлеността на Съюза.

(105)

Производителите износители заявиха, че един от производителите от Съюза е внасял разглеждания продукт от своите китайски производствени съоръжения, с което сам си е нанесъл вреда. Не бяха открити доказателства в подкрепа на тези твърдения. Проверените доказателства показаха, че вносът в Съюза от свързаните китайски съоръжения на производителя от Съюза е бил много малък. Освен това вносът от Китай е намалял значително през разглеждания период, като е загубил пазарен дял в размер на повече от 2 процентни пункта, което ясно показва, че той не може да е причина за вреда.

5.2.3.   Износ на промишлеността на Съюза

(106)

През разглеждания период обемът на износа на оказалите съдействие производители от Съюза се е променял, както следва:

Износ на оказалите съдействие производители от Съюза

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

РП

Обем на износа Индекс

100

78

116

130

Средна експортна цена Индекс

100

108

104

99

Източник: отговори на въпросника.

(107)

Продажбите на промишлеността на Съюза извън Съюза са се увеличили значително с 30 % през разглеждания период, докато средните продажни цени са останали относително стабилни. Поради това продажбите извън Съюза действително са фактор за намаляване на вредата. При липса на увеличение на продажбите извън Съюза промишлеността на Съюза ще се окаже в още по-застрашено положение.

5.2.4.   Конкуренция на заместващите продукти

(108)

Заинтересованите страни заявиха, че вредата е била причинена от силната конкуренция, упражнявана от заместващи продукти, по-специално пластмасови тръби (полиетилен (PE), поливинил хлорид (PVC) и полипропилен (PP). Поначало пластмасовите тръби с по-малък диаметър са много по-евтини за единица продукция. Като се вземат предвид обаче разходите за поддръжка и продуктовият жизнен цикъл, в дългосрочен план разглежданият продукт има предимства по отношение на разходната ефективност. Пластмасовите тръби упражняват определен конкурентен натиск върху разглеждания продукт, особено по отношение на видовете с по-малък диаметър. По време на разглеждания период обаче тръбите от пластичен чугун не са изгубили пазарни дялове заради пластмасовите тръби, а в някои случаи дори са успели да си възвърнат известен пазарен дял спрямо пластмасовите тръби по време на същия период. Поради това конкуренцията, упражнявана от пластмасови заместващи продукти, вероятно не би могла да бъде причина за съществената вреда през разглеждания период.

5.3.   Заключение относно причинно-следствената връзка

(109)

Временно бе установено наличието на причинно-следствена връзка между вредата, понесена от производителите от Съюза, и дъмпинговия внос от разглежданата държава. Налице е явно съвпадение във времето между подбиването на цените на промишлеността на Съюза чрез дъмпинговия внос и намаляването на продажбите в ЕС на промишлеността на Съюза и пазарния дял на ЕС. През разследвания период дъмпинговият внос от Индия е подбивал цените на промишлеността на Съюза с 34 % и 42,4 %. В резултат от това рентабилността на промишлеността на ЕС е била много ниска.

(110)

Комисията направи съответно разграничение и отдели въздействието на всички известни фактори върху състоянието на промишлеността на Съюза от вредоносното въздействие на дъмпинговия внос. Икономическата криза и спадът в търсенето са допринесли за вредата в началото на разглеждания период, като е възможно те да са оказали отражение за това и през 2013 г. Въпреки това, ако нямаше значително подбиване на цените на промишлеността на Съюза чрез дъмпинговия внос, състоянието на промишлеността на Съюза безспорно не би било засегнато до такава степен. По-специално продажбите не биха спаднали толкова много, използването на капацитета би било по-голямо, а рентабилността би била по-устойчива. Поради това временно бе установено, че спадът в потреблението не нарушава причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и съществената вреда.

(111)

Временно бе установено, че останалите набелязани фактори, като например вносът от трети държави, равнището на износа на промишлеността на Съюза и конкуренцията на заместващите продукти, не нарушават причинно-следствената връзка, установена по-горе, дори ако се вземе предвид тяхното евентуално комбинирано въздействие.

(112)

Въз основа на горното на този етап Комисията стигна до заключението, че съществената вреда, нанесена на промишлеността на Съюза, е причинена от дъмпинговия внос от Индия и че другите фактори, взети предвид поотделно или заедно, не нарушават причинно-следствената връзка. Вредата се състои главно в спад в продажбите в Съюза, загуба на пазарен дял от промишлеността на ЕС, ниско равнище на използване на капацитета и ниска рентабилност.

6.   ИНТЕРЕС НА СЪЮЗА

(113)

В съответствие с член 21 от основния регламент Комисията проучи дали налагането на антидъмпингови мерки не би било в противоречие с интереса на Съюза. Тя обърна специално внимание на необходимостта да се елиминират нарушаващите търговията последици от вредоносен дъмпинг и да се възстанови реалната конкуренция. Интересът на Съюза бе определен въз основа на оценка на всички различни засегнати интереси, в това число тези на промишлеността на Съюза, на дистрибуторите и на крайните ползватели, като например дружествата в областта на водоснабдяването, канализацията и напояването.

6.1.   Интерес на промишлеността на Съюза

(114)

Производствените инсталации на промишлеността на Съюза се намират във Франция, Германия, Испания и Австрия. В промишлеността на Съюза пряко заети в производството и продажбата на разглеждания продукт са над 2 400 служители. Двама от тримата производители оказаха съдействие при разследването. Неоказалият съдействие производител не се противопостави на започването на разследването. Както стана ясно по-горе, двете оказали съдействие дружества са понесли съществена вреда и са били засегнати неблагоприятно от дъмпинговия внос.

(115)

Очаква се, че налагането на временни антидъмпингови мита ще възстанови условията на равноправна търговия на пазара на Съюза и ще позволи на производителите от Съюза да повишат продажбите си и да увеличат ниското равнище на използване на капацитета. Това ще доведе до повишаване на рентабилността на промишлеността на Съюза до нивата, които се считат за необходими при този вид капиталоемка промишленост, и до предотвратяване загубата на работни места. Ако не бъдат наложени мерки, е твърде вероятно икономическото състояние на промишлеността на Съюза да продължи да се влошава.

(116)

Поради това се стигна до временното заключение, че налагането на антидъмпингови мита би било в интерес на промишлеността на Съюза.

6.2.   Интерес на несвързаните вносители, дистрибуторите, ползвателите и други заинтересовани страни

(117)

Нито един несвързан вносител не заяви своя интерес в рамките на сроковете, посочени в известието за започване. Много дистрибутори заявиха своя интерес и изразиха становища. Много малко от тях обаче предоставиха подкрепени с доказателства данни, позволяващи задълбочен анализ. Само няколко крайни ползватели взеха участие в разследването.

(118)

Няколко заинтересовани страни (основно дистрибутори на продукти на промишлеността на Съюза и сдружения на работници в металообработващата промишленост) са подкрепили разследването и са поискали възстановяване на лоялната конкуренция, осъдили са застрашеното положение на промишлеността на Съюза и са заявили, че ако не са били наложени мита, производственият капацитет на Съюза е щял да бъде заличен, водещ след себе си до загуба на работни места в Съюза.

(119)

Дистрибуторите на разглеждания продукт, внасян от Индия, както и няколко крайни ползватели, а именно дружества в областта на водоснабдяването, канализацията и напояването, се противопоставиха на налагането на мерки. Те изразиха опасение, че SG PAM Group ще добие почти монополна позиция на пазара на Съюза, ако индийският внос бъде намален поради налагането на мерките, довели до увеличение на цените. SG PAM Group има много силна позиция на пазара на Съюза. Съществуват обаче няколко фактора, които изглежда са в състояние да парират пазарната мощ на групата. На първо място, съществуват други двама производители от Съюза с неизползван капацитет, които могат да гарантират реална конкуренция, в случай че цените на SG PAM станат прекомерно високи.

(120)

На второ място, има няколко производители от трети държави (Китай, Турция, Русия и Швейцария), които вече продават на пазара на ЕС. Обемът на техните продажби през разглеждания период е бил малък и е продължил да намалява. Основната причина обаче за този спад на продажбите на останалите вносители изглежда е била агресивната конкуренция от страна на индийските производители. Индийските дъмпингови цени са били значително по-ниски от цените на всички други големи държави вносителки (с изключение на Русия). В случай на едностранно увеличение на цените от страна на промишлеността на Съюза вносът от други държави може да се увеличи в краткосрочен или средносрочен план, като се има предвид, че тези износители вече присъстват в Съюза.

Средна вносна цена в евро

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

РП

Индия

665

703

659

651

Китай

955

1 014

1 059

1 054

Швейцария

1 711

1 678

1 554

1 526

Русия

697

696

652

627

Турция

1 246

1 544

1 272

1 010

Източник: Евростат.

6.3.   Заключение относно интереса на Съюза

(121)

Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че на този етап от разследването не са налице наложителни причини да се заключи, че налагането на мерки върху вноса на тръби от пластичен чугун с произход от Индия не е в интерес на Съюза. Въпреки това Комисията ще продължи да проучва възможните ефекти върху конкуренцията на пазара на Съюза на заключителния етап от разследването, въз основа на допълнителна информация.

7.   ВРЕМЕННИ АНТИДЪМПИНГОВИ МЕРКИ

(122)

Въз основа на направените от Комисията заключения по отношение на дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза следва да бъдат наложени временни мерки, за да се предотврати по-нататъшното нанасяне на вреда за промишлеността на Съюза от дъмпинговия внос.

7.1.   Равнище на отстраняване на вредата (марж на вредата)

(123)

С оглед на определянето на равнището на мерките Комисията първо анализира размера на митото, необходим за отстраняване на вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(124)

Вредата се счита за отстранена, ако промишлеността на Съюза е в състояние да покрие производствените си разходи и преди облагане с данъци да реализира от продажбите на сходния продукт на пазара на Съюза печалба, която би се очаквала при нормални условия на конкуренция от промишленост от този вид в отрасъла, и то при липсата на дъмпингов внос.

(125)

В жалбата се твърди, че промишлеността очаква рентабилност над 12 % при липса на дъмпингов внос, тъй като такова ниво на рентабилност е постигнато през годините, предшестващи разглеждания период. Трябва да се отбележи, че през годините, предшестващи разглеждания период, продажбите на промишлеността на Съюза са били изключително високи поради високия икономически растеж през 2007 — 2008 г. и фискалното стимулиране на разходите от страна на правителствата в Съюза с цел противодействие на последиците от икономическата криза през 2009 г. Следователно тези години не могат да се считат за представителни за рентабилността на промишлеността на Съюза. Жалбоподателят също така заяви, че двуцифрена стойност на рентабилност е обоснована от високо равнище на разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД). Разследването не откри достатъчно доказателства за интензивна НИРД — разходите за НИРД са възлизали на по-малко от 2 % от оборота, реализиран през 2011 г., а още по-малко през разследвания период за производителя от Съюза, който е направил най-големи разходи за НИРД.

(126)

При предходните разследвания по отношение на подобни продукти — някои видове безшевни тръби от неръждаема стомана (5), както и някои заварени тръби и тръбопроводи от желязо или нелегирана стомана (6), бе прието, че марж на печалбата от 5 % би могъл да се счита за подходящо ниво, което промишлеността на Съюза би могла да очаква да реализира при липсата на вредоносен дъмпинг. Тръбите от пластичен чугун са сходни в много отношения с безшевните стоманени тръби и заварените тръби от желязо и нелегирана стомана — желязото като суровина е основна част от производствените им разходи и също може да се използва за пренос на вода. Поради това временно бе счетено, че марж на печалбата от 5 % е разумен марж и за производството на тръби от пластичен чугун.

(127)

Комисията определи нивото на отстраняване на вредата въз основа на сравнение на среднопретеглената цена на вноса на оказалите съдействие производители износители, установена с цел изчисляване подбиването на цената, и среднопретеглената невредоносна цена на сходния продукт, продаван от оказалите съдействие производители от Съюза на пазара на Съюза през разследвания период. Разликите, получени от това сравнение, бяха изразени като процент от среднопретеглената CIF стойност на вноса.

7.2.   Временни мерки

(128)

Върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия следва да бъдат наложени временни антидъмпингови мерки в съответствие с правилото за по-малкото мито, предвидено в член 7, параграф 2 от основния регламент. Комисията направи сравнение между маржовете на вредата и дъмпинговите маржове. Размерът на митата следва да бъде определен на равнището на по-ниския от двата маржа.

(129)

Въз основа на гореизложеното ставките на временните антидъмпингови мита, изразени като процент от цената CIF на граница на Съюза, без платено мито, са следните:

Държава

Дружество

Дъмпингов марж

Марж на вредата

Временно антидъмпингово мито

Индия

Jindal Saw Ltd

31,2 %

68 %

31,2 %

Electrosteel Casting Ltd

15,3 %

59 %

15,3 %

(130)

Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито за дружествата, посочени в настоящия регламент, са установени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Поради това те отразяват установеното по време на разследването положение по отношение на тези дружества. Тези ставки се прилагат изключително за вноса на разглеждания продукт с произход от засегнатата държава, а именно Индия, произведен от изрично посочените правни субекти. Вносът на разглеждания продукт, произведен от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително от субекти, свързани с изрично посочените, следва да се облага със ставката, приложима за „всички други дружества“. Индивидуалните ставки на антидъмпинговите мита не следва да се прилагат за тях.

(131)

Дадено дружество може да отправи искане за прилагане на индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито, ако впоследствие промени наименованието си. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията (7). Искането трябва да съдържа цялата съответна информация, която позволява да се докаже, че промяната не засяга правото на дружеството да се ползва от приложимата за него митническа ставка. Ако промяната на наименованието на дружеството не засяга правото му да се ползва от приложимата за него ставка на митото, в Официален вестник на Европейския съюз се публикува известие, с което се съобщава за промяната на наименованието.

(132)

С цел да се сведат до минимум рисковете от заобикаляне поради голямата разлика в митническите ставки, е необходимо да се въведат специални мерки, за да се гарантира прилагането на индивидуалните антидъмпингови мита. Дружествата с индивидуални антидъмпингови мита трябва да представят на митническите органи на държавите членки валидна търговска фактура. Фактурата трябва да отговаря на изискванията, определени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент. Вносът, който не е придружен от такава фактура, следва да се облага с антидъмпинговото мито, приложимо за всички други дружества.

(133)

За да се осигури правилното прилагане на антидъмпинговите мита, антидъмпинговата ставка за всички други дружества следва да се прилага не само за производителите износители, неоказали съдействие в настоящото разследване, но и за производителите, които не са осъществявали износ за Съюза през разследвания период.

8.   ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

(134)

В интерес на доброто администриране Комисията ще прикани заинтересованите страни да представят коментари в писмена форма и/или да поискат изслушване от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури в рамките на определен срок.

(135)

Констатациите относно налагането на временните мита са временни и може да бъдат променени на окончателния етап от разследването,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Налага се временно антидъмпингово мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун), с произход от Индия, понастоящем класирани в кодове по КН ex 7303 00 10 и ex 7303 00 90 (кодове по ТАРИК 7303 00 10 10, 7303 00 90 10).

2.   Ставките на временното антидъмпингово мито, приложими към нетната цена франко граница на Съюза преди обмитяване на продукта, описан в параграф 1 и произведен от изброените по-долу дружества, са следните:

Дружество

Временно антидъмпингово мито

Допълнителен код по ТАРИК

Jindal Saw Ltd

31,2 %

C054

Electrosteel Casting Ltd

15,3 %

C055

Всички други дружества

31,2 %

C999

3.   Индивидуалната митническа ставка, определена за дружествата, посочени в параграф 2, се прилага при представяне пред митническите органи на държавите членки на валидна търговска фактура, върху която фигурира декларация с дата и подпис на служител на издалото фактурата дружество, който посочва името и длъжността си, като текстът на декларацията се съставя по следния образец: „Аз, долуподписаният(ата), удостоверявам, че (обем) тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун), продавани за износ за Европейския съюз, включени в настоящата фактура, са произведени от (наименование и адрес на дружеството) (допълнителен код по ТАРИК) в Индия. Декларирам, че предоставената в настоящата фактура информация е пълна и вярна.“ Ако такава фактура не се представи, се прилага митническата ставка, приложима за категорията „всички други дружества“.

4.   Допускането за свободно обращение в Съюза на посочения в параграф 1 продукт става след представянето на парична гаранция, равностойна по размер на временното мито.

5.   Освен ако е предвидено друго, се прилагат съответните действащи разпоредби в областта на митническото облагане.

Член 2

1.   В срок от 25 календарни дни от датата на влизане в сила на настоящия регламент заинтересованите страни могат да:

а)

поискат оповестяване на основните факти и съображения, въз основа на които е приет настоящият регламент;

б)

представят писмено своите коментари на Комисията; и

в)

поискат изслушване от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури.

2.   Страните, посочени в член 21, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, могат да представят коментари относно прилагането на временните мерки в срок от 25 календарни дни от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 1 се прилага за период от шест месеца.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 18 септември 2015 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)   ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51.

(2)  Известие за започване на антидъмпингова процедура по отношение на вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия (ОВ C 461, 20.12.2014 г., стр. 35).

(3)  Известие за започване на антисубсидийна процедура по отношение на вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия (ОВ C 83, 11.3.2015 г., стр. 4).

(4)  Регламент (ЕО) № 930/2003 на Съвета от 26 май 2003 г. за прекратяване на антидъмпинговата и антисубсидийната процедура по отношение на вноса на отглеждана в рибовъдни стопанства атлантическа сьомга, с произход от Норвегия, и на антидъмпинговата процедура по отношение на вноса на отглеждана в рибовъдни стопанства атлантическа сьомга, с произход от Чили и Фарьорските острови (ОВ L 133, 29.5.2003 г., стр. 1); и Регламент (ЕО) № 954/2006 на Съвета от 27 юни 2006 г. относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана, с произход от Хърватска, Румъния, Русия и Украйна, за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/97 и Регламент (ЕО) № 348/2000 относно приключване на междинното преразглеждане и преразглеждането във връзка с изтичане на срока на прилаганите антидъмпингови мита спрямо вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или нелегирана стомана, с произход, inter alia, от Русия и Румъния и от Хърватска и Украйна (ОВ L 175, 29.6.2006 г., стр. 4).

(5)   ОВ L 336, 20.12.2011 г., стр. 6.

(6)   ОВ L 343, 19.12.2008 г., стр. 1.

(7)   European Commission, Directorate-General for Trade, Directorate H, Rue de la Loi 170, 1040 Brussels, Belgium.


19.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/45


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/1560 НА КОМИСИЯТА

от 18 септември 2015 година

за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕC) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (1),

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (2), и по-специално член 136, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Стандартните стойности при внос, посочени в член 136 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 18 септември 2015 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Jerzy PLEWA

Генерален директор на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)   ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)   ОВ L 157, 15.6.2011 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Стандартни стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

(EUR/100 kg)

Код по КН

Код на третa държавa (1)

Стандартна стойност при внос

0702 00 00

MA

158,0

MK

49,2

TR

78,0

XS

48,7

ZZ

83,5

0707 00 05

AR

98,4

TR

126,8

ZZ

112,6

0709 93 10

TR

128,2

ZZ

128,2

0805 50 10

AR

140,7

BO

144,3

CL

134,2

UY

138,2

ZA

129,0

ZZ

137,3

0806 10 10

EG

170,8

TR

132,2

ZZ

151,5

0808 10 80

AR

104,4

BR

70,7

CL

171,9

NZ

134,3

US

113,3

ZA

135,2

ZZ

121,6

0808 30 90

AR

132,1

CL

148,3

CN

96,7

TR

120,0

ZA

106,4

ZZ

120,7

0809 30 10 , 0809 30 90

MK

68,9

TR

157,6

ZZ

113,3

0809 40 05

BA

53,5

MK

53,6

XS

61,9

ZZ

56,3


(1)  Номенклатура на държавите, определена с Регламент (ЕC) № 1106/2012 на Комисията от 27 ноември 2012 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на актуализиране на номенклатурата на държавите и териториите (ОВ L 328, 28.11.2012 г., стр. 7). Код „ZZ“ означава „с друг произход“.


19.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/47


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/1561 НА КОМИСИЯТА

от 18 септември 2015 година

за определяне на количествата, които следва да бъдат добавени към определените за подпериода от 1 януари до 31 март 2016 г. количества в рамките на тарифната квота, открита по силата на Регламент (ЕО) № 536/2007 за птиче месо с произход от Съединените американски щати

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (1), и по-специално член 188, параграфи 2 и 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 536/2007 на Комисията (2) се открива годишна тарифна квота за внос на продукти от сектора на птичето месо с произход от Съединените американски щати.

(2)

Количествата, за които се отнасят заявленията за лицензии за внос, подадени от 1 до 7 септември 2015 г. за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2015 г., са по-ниски от наличните количества. Поради това е целесъобразно да се определят количествата, за които не са били подадени заявления, и тези количества да бъдат добавени към определените за следващия квотен подпериод количества.

(3)

За да се гарантира ефективността на мярката, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Количествата, за които не са подадени заявления за лицензии за внос по силата на Регламент (ЕО) № 536/2007 и които следва да бъдат добавени към подпериода от 1 януари до 31 март 2016 г., са посочени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 18 септември 2015 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Jerzy PLEWA

Генерален директор на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)   ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)  Регламент (ЕО) № 536/2007 на Комисията от 15 май 2007 г. относно откриване и управление на вносна тарифна квота за птиче месо, разпределена за Съединените американски щати (ОВ L 128, 16.5.2007 г., стр. 6).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Пореден номер

Количества, за които не са подадени заявления и които следва да бъдат добавени към наличните количества за подпериода от 1 януари до 31 март 2016 г.

(в kg)

09.4169

10 672 500


19.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/49


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/1562 НА КОМИСИЯТА

от 18 септември 2015 година

за определяне на количествата, които следва да бъдат добавени към определените за подпериода от 1 януари до 31 март 2016 г. количества в рамките на тарифните квоти, открити по силата на Регламент (ЕО) № 539/2007 в сектора на яйцата и за яйчен албумин

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (1), и по-специално член 188, параграфи 2 и 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 539/2007 на Комисията (2) се откриват годишни тарифни квоти за внос на продукти в сектора на яйцата и за яйчен албумин.

(2)

Количествата, за които се отнасят заявленията за лицензии за внос, подадени от 1 до 7 септември 2015 г. за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2015 г., са по-ниски от наличните количества. Поради това е целесъобразно да се определят количествата, за които не са били подадени заявления, и тези количества да бъдат добавени към определените за следващия квотен подпериод количества.

(3)

За да се гарантира ефективността на мярката, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Количествата, за които не са подадени заявления за лицензии за внос по силата на Регламент (ЕО) № 539/2007 и които следва да бъдат добавени към подпериода от 1 януари до 31 март 2016 г., са посочени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 18 септември 2015 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Jerzy PLEWA

Генерален директор на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)   ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)  Регламент (ЕО) № 539/2007 на Комисията от 15 май 2007 г. за откриване и управление на вносни тарифни квоти в сектора на яйцата и за яйчен албумин (ОВ L 128, 16.5.2007 г., стр. 19).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Пореден номер

Количества, за които не са подадени заявления и които следва да бъдат добавени към наличните количества за подпериода от 1 януари до 31 март 2016 г.

(в kg, изразено в еквивалент на яйца с черупки)

09.4015

67 500 000

09.4401

1 815 000

09.4402

6 005 000


19.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/51


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/1563 НА КОМИСИЯТА

от 18 септември 2015 година

за определяне на коефициента на разпределение за количествата, за които се отнасят подадените от 1 до 7 септември 2015 г. заявления за права на внос в рамките на тарифните квоти, открити по силата на Регламент за изпълнение (ЕС) № 413/2014 за птиче месо с произход от Украйна

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (1), и по-специално член 188, параграфи 1 и 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент за изпълнение (ЕС) № 413/2014 на Комисията (2) се откриват годишни тарифни квоти за внос на продукти от сектора на птичето месо с произход от Украйна.

(2)

Количествата, за които се отнасят заявленията за права на внос, подадени от 1 до 7 септември 2015 г. за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2015 г., са по-големи от наличните количества по отношение на пореден номер 09.4273. Поради това следва да се определи до каква степен могат да бъдат издавани права на внос, като се определи коефициент на разпределение, който да се прилага към заявените количества, изчислен съгласно член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията (3) във връзка с член 7, параграф 2 от посочения регламент.

(3)

За да се гарантира ефективността на мярката, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

По отношение на количествата, за които се отнасят подадените по силата на Регламент за изпълнение (ЕС) № 413/2014 заявления за права на внос за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2015 г., се прилага коефициентът на разпределение, посочен в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 18 септември 2015 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Jerzy PLEWA

Генерален директор на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)   ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 413/2014 на Комисията от 23 април 2014 г. за откриване и управление на тарифни квоти на Съюза за внос на месо от домашни птици с произход от Украйна (ОВ L 121, 24.4.2014 г., стр. 37).

(3)  Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията от 31 август 2006 г. за определяне на общи правила за управление на тарифните квоти за внос на земеделски продукти, които се управляват чрез система на лицензии за внос (ОВ L 238, 1.9.2006 г., стр. 13).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Пореден номер

Коефициент на разпределение — заявления, подадени за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2015 г.

(в проценти)

09.4273

2,712456

09.4274


19.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/53


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/1564 НА КОМИСИЯТА

от 18 септември 2015 година

за определяне на количествата, които следва да бъдат добавени към определените за подпериода от 1 януари до 31 март 2016 г. количества в рамките на тарифните квоти, открити по силата на Регламент (ЕО) № 442/2009 в сектора на свинското месо

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (1), и по-специално член 188 от него, параграфи 2 и 3,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 442/2009 на Комисията (2) се откриват годишни тарифни квоти за внос на продукти от сектора на свинското месо. Квотите, посочени приложение I, част Б от посочения регламент, се управляват по метода на едновременната проверка на заявленията.

(2)

Количествата, за които се отнасят заявленията за лицензии за внос, подадени от 1 до 7 септември 2015 г. за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2015 г., са по-ниски от наличните количества. Поради това е целесъобразно да се определят количествата, за които не са били подадени заявления, и тези количества да бъдат добавени към определените за следващия квотен подпериод количества.

(3)

За да се гарантира ефективността на мярката, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Количествата, за които не са били подадени заявления за лицензии за внос по силата на Регламент (ЕО) № 442/2009, и които следва да бъдат добавени към подпериода от 1 януари до 31 март 2016 г., са посочени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 18 септември 2015 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Jerzy PLEWA

Генерален директор на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)   ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)  Регламент (ЕО) № 442/2009 на Комисията от 27 май 2009 г. относно откриване и управление на тарифни квоти на Общността в сектора на свинското месо (ОВ L 129, 28.5.2009 г., стр. 13).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Пореден номер

Незаявени количества, които следва да бъдат добавени към наличните количества за подпериода от 1 януари до 31 март 2016 г.

(в kg)

09.4038

17 097 500

09.4170

2 461 000

09.4204

2 312 000


РЕШЕНИЯ

19.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/55


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2015/1565 НА СЪВЕТА

от 14 септември 2015 година

за одобряване от името на Европейския съюз на декларация относно предоставянето на възможности за риболов във водите на ЕС на риболовни кораби, плаващи под знамето на Боливарска република Венецуела в изключителната икономическа зона към брега на Френска Гвиана

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 във връзка с член 218, параграф 6, буква а), подточка v) от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент,

като има предвид, че:

(1)

При спазване на приложимите правнообвързващи актове на Съюза за опазването и управлението на рибните ресурси риболовните кораби, плаващи под знамето на Боливарска република Венецуела, извършват риболовна дейност във водите на Съюза в изключителната икономическа зона към брега на Френска Гвиана в продължение на много десетилетия.

(2)

Преработвателната промишленост, базирана във Френска Гвиана, зависи от разтоварвания улов от тези риболовни кораби и поради това следва да бъде осигурена непрекъснатостта на тези дейности.

(3)

Настоящото решение следва да замени Решение 2012/19/ЕС на Съвета (1), което беше отменено с решение на Съда на ЕС от 26 ноември 2014 г. (2) и чиито правни последици се запазват до влизането в сила на ново решение в рамките на разумен срок. Тъй като декларацията вече е нотифицирана на Боливарската република Венецуела, не е необходимо да се нотифицира отново,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Декларацията до Боливарска република Венецуела относно предоставянето на възможности за риболов във водите на ЕС на риболовни кораби, плаващи под знамето на Боливарска република Венецуела в изключителната икономическа зона към брега на Френска Гвиана (наричана по-нататък „декларацията“), се одобрява от името на Европейския съюз.

Текстът на декларацията е приложен към настоящото решение.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 14 септември 2015 година.

За Съвета

Председател

J. ASSELBORN


(1)  Решение 2012/19/ЕС на Съвета от 16 декември 2011 г. за одобряване от името на Европейския съюз на декларация относно предоставянето на възможности за риболов във водите на ЕС на риболовни кораби, плаващи под знамето на Боливарска република Венецуела в изключителната икономическа зона към брега на Френска Гвиана (ОВ L 6, 10.1.2012 г., стр. 8).

(2)  Съединени дела C-103/12 и 165/12, Европейският парламент и Комисията/Съвета.


Декларация до Боливарска република Венецуела относно предоставянето на възможности за риболов във водите на ЕС на риболовни кораби, плаващи под знамето на Боливарска република Венецуела в изключителната икономическа зона към брега на Френска Гвиана

1.   

Европейският съюз издава на ограничен брой риболовни кораби, плаващи под знамето на Боливарска република Венецуела, разрешения за риболов в частта на изключителната икономическа зона към брега на Френска Гвиана, която е разположена на повече от 12 морски мили от базовите линии, при предвидените в настоящата декларация условия.

2.   

В съответствие с член 22 от Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. относно разрешения за риболовни дейности на риболовните кораби на Общността извън водите на Общността и достъпа на кораби на трети държави до водите на Общността (1), когато извършват риболов в зоната, посочена в точка 1, риболовните кораби с разрешение за риболов, плаващи под знамето на Боливарска република Венецуела, спазват разпоредбите на общата политика в областта на рибарството на Европейския съюз, отнасящи се до мерките за опазване и контрол, както и други разпоредби на Европейския съюз, уреждащи риболовната дейност в тази зона.

3.   

По-специално риболовните кораби с разрешение за риболов, плаващи под знамето на Боливарска република Венецуела, спазват всички съответни правила или регламенти на Европейския съюз, определящи, inter alia, рибните запаси, които могат да бъдат обект на риболов, максималния брой на риболовните кораби с разрешение за риболов и частта от улова, която подлежи на разтоварване в пристанищата на Френска Гвиана.

4.   

Без да се засяга оттеглянето на разрешения, дадени на индивидуални риболовни кораби, плаващи под знамето на Боливарска република Венецуела, въз основа на неспазване от тяхна страна на съответните правила и регламенти на Европейския съюз, Европейският съюз може чрез едностранна декларация да оттегли по всяко време изразения с настоящата декларация специфичен ангажимент за предоставяне на възможности за риболов.


(1)   ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 33.


19.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/58


РЕШЕНИЕ (ЕС, ЕВРАТОМ) 2015/1566 НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

от 16 септември 2015 година

за назначаване на четирима съдии и един генерален адвокат в Съда на Европейския съюз

ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ — ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 19 от него,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 253 и 255 от него,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 106а, параграф 1 от него,

като имат предвид, че:

(1)

Мандатът на четиринадесет съдии и четирима генерални адвокати в Съда на Европейския съюз изтича на 6 октомври 2015 г. Освен това броят на генералните адвокати в Съда на Европейския съюз беше увеличен на единадесет, считано от 7 октомври 2015 г., с Решение 2013/336/ЕС на Съвета (1). Следва да се пристъпи към назначения за периода от 7 октомври 2015 г. до 6 октомври 2021 г.

(2)

Беше предложено функциите на съдии в Съда на Европейския съюз на г-н Marкo ILEŠIČ и на г-жа Camelia TOADER да бъдат подновени. Кандидатурите на г-н Eugene REGAN и на г-н Michail VILARAS бяха предложени за длъжността съдия в Съда на Европейския съюз. Освен това кандидатурата на г-н Manuel CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA беше предложена за длъжността генерален адвокат в Съда на Европейския съюз.

(3)

Комитетът, създаден съгласно член 255 от Договора за функционирането на Европейския съюз, даде становище относно годността на г-н Marкo ILEŠIČ, г-жа Camelia TOADER, г-н Eugene REGAN и г-н Michail VILARAS да упражняват функциите на съдии в Съда на Европейския съюз, както и относно годността на г-н Manuel CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA да упражнява функциите на генерален адвокат в Съда на Европейския съюз,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За съдии в Съда на Европейския съюз за периода от 7 октомври 2015 г. до 6 октомври 2021 г. се назначават:

г-н Marкo ILEŠIČ,

г-н Eugene REGAN,

г-жа Camelia TOADER,

г-н Michail VILARAS.

Член 2

Г-н Manuel CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA се назначава за генерален адвокат в Съда на Европейския съюз за периода от 7 октомври 2015 г. до 6 октомври 2021 г.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 16 септември 2015 година.

Председател

C. BRAUN


(1)  Решение 2013/336/ЕС на Съвета от 25 юни 2013 г. за увеличаване на броя на генералните адвокати в Съда на Европейския съюз (ОВ L 179, 29.6.2013 г., стр. 92).


Поправки

19.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/60


Поправка на Делегиран регламент (ЕС) № 518/2014 на Комисията от 5 март 2014 година за изменение на делегирани регламенти (ЕС) № 1059/2010, 1060/2010, 1061/2010, 1062/2010, 626/2011, 392/2012, 874/2012, 665/2013, 811/2013 и 812/2013 на Комисията, отнасящо се за етикетирането в Интернет на свързани с енергопотреблението продукти

( Официален вестник на Европейския съюз L 147 от 17 май 2014 г. )

На страница 23 в приложение VIII

вместо:

„Добавя се следното приложение VII:

„ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Информация, която трябва да се предоставя в случай на продажба, отдаване под наем или продажба на изплащане по Интернет“

да се чете:

„Добавя се следното приложение VIII:

„ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Информация, която трябва да се предоставя в случай на продажба, отдаване под наем или продажба на изплащане по Интернет“


19.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/60


Поправка на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/880 на Комисията от 4 юни 2015 година за удължаването на преходните периоди при капиталовите изисквания за експозициите към централни контрагенти в регламенти (ЕС) № 575/2013 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета

( Официален вестник на Европейския съюз L 143 от 9 юни 2015 г. )

На страница 7 в съображение 5

вместо:

„Все още не са признати съществуващите ЦК, установени в трети държави, които са подали заявление за признаване.“

да се чете:

„Процедурата по признаване на съществуващите ЦК, установени в трети държави, които са подали заявление за признаване, е в ход, но няма да бъде приключена преди 15 юни 2015 г. “