31.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 203/1

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 заявлението за регистрация на наименованието „Plate de Florenville“, подадено от Белгия, бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

Тъй като Комисията не получи никакви възражения по член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, наименованието „Plate de Florenville“ следва да бъде регистрирано,

31.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 203/3

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 заявлението за регистрация на наименованието „Fesols de Santa Pau“, подадено от Испания, бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

Тъй като Комисията не получи никакви възражения по член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, наименованието „Fesols de Santa Pau“ следва да бъде регистрирано,

31.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 203/4

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 заявлението за регистрация на наименованието „Artichaut du Roussillon“, подадено от Франция, бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

Тъй като Комисията не получи никакви възражения по член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, наименованието „Artichaut du Roussillon“ следва да се регистрира,

31.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 203/5

(1)

С Регламент (ЕО) № 1484/95 на Комисията (3) се определят подробни правила за прилагане на системата на допълнителни вносни мита и се фиксират представителните цени в секторите на птичето месо и яйцата, както и за яйчния албумин.

(2)

Редовната проверка на данните, на които се основава определянето на представителните цени за продуктите от секторите на птичето месо и яйцата, както и за яйчния албумин, показва, че се налага да бъдат променени представителните цени при внос на някои продукти, като се има предвид разликата в цените в зависимост от произхода.

(3)

Регламент (ЕО) № 1484/95 следва да бъде съответно изменен.

(4)

С оглед на необходимостта да се осигури възможно най-бързото прилагане на тази мярка след предоставянето на актуализираните данни, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му,

31.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 203/7

(1)

В таблица I от приложение IIБ към Регламент (ЕС) 2015/104 се определя максималният брой дни в морето, през които корабите на Съюза с обща дължина 10 метра или повече, които носят на борда или използват тралове, датски грибове и подобни уреди с размер на окото 32 mm или повече, хрилни мрежи с размер на окото 60 mm или повече и дънни парагади, могат да се намират в участъци VIIIc и IXa на ICES, с изключение на залива на Кадис, от 1 февруари 2015 г. до 31 януари 2016 г.

(2)

Съгласно точка 8.5 от приложение IIБ към Регламент (ЕС) 2015/104 Комисията може, въз основа на окончателно преустановяване на риболовните дейности, извършени между 1 февруари 2014 г. и 31 януари 2015 г., да предостави допълнителен брой дни в морето, през които държава членка може да даде разрешение за престой в съответната зона на кораб под нейно знаме, когато той носи на борда регламентиран уред.

(3)

На 1 юни 2015 г., в съответствие с първото изречение на точка 8.1 от приложение IIБ към Регламент (ЕС) 2015/104, Испания подаде заявление за допълнителни дни в морето, въз основа на окончателно преустановяване на риболовните дейности на шест кораба, в периода между 1 февруари 2014 г. и 31 януари 2015 г.

(4)

С оглед на предоставените на Комисията данни и предвид метода на изчисление, описан в точка 8.2 от приложение IIБ към Регламент (ЕС) 2015/104, на Испания следва да бъдат разпределени три допълнителни дни в морето за корабите, посочени в точка 1 от приложението, за периода от 1 февруари 2015 г. до 31 януари 2016 г.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по рибарство и аквакултури,

31.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 203/9

(1)

Съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2) общата политика в областта на рибарството има за цел да гарантира, че експлоатацията на живите морски биологични ресурси осигурява възстановяването и поддържането на популациите на улавяните видове над нивата, позволяващи максимален устойчив улов.

(2)

В член 45, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 850/98 се предвижда, че когато опазването на запасите от морски организми изисква незабавно действие, Комисията може да взема всички необходими мерки в допълнение или чрез дерогация от посочения регламент.

(3)

Съгласно научните становища от Международния съвет за изследване на морето (ICES) и от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) биомасата на лаврак в Келтско море, Ламанша, Ирландско море и южната част на Северно море (участъци IVb, IVс и VIIа, VIId—VIIh на ICES) намалява с бързи темпове вследствие на все по-недостатъчното попълване на запасите и увеличената смъртност от риболов. Лавракът е късносъзряващ и бавнорастящ вид. Биомасата на репродуктивния запас се доближава до най-ниското наблюдавано досега равнище. Смъртността от риболов в момента е почти четири пъти по-висока от устойчивото равнище на запаса. Поради това ICES препоръча да се предприемат мерки за съществено намаляване на смъртността от риболов за целия прилежащ район на този ресурс в посочените по-горе области.

(4)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/111 на Комисията (3), въз основа на член 12 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, Комисията прие спешни мерки, за да се намали смъртността от риболов, причинена от пелагични съдове, които ловят струпванията от размножаващ се лаврак. С Регламент (ЕС) 2015/523 на Съвета (4) беше въведен ограничителен срок с цел намаляване на смъртността от рибари любители. Научните становища показват, че комбинацията от ограничаване на улова и увеличаване на минималния референтен размер за опазване е по-ефективна за намаляването на смъртността от риболов.

(5)

В Регламент (ЕО) № 850/98 се установяват минимални референтни размери за опазване на морските организми с цел да се осигури защита на младите екземпляри.

(6)

Четирите зони на запаса от лаврак, определени от ICES, са: Келтско море, Ламанша, Ирландско море и южната част на Северно море (участъци IVb, IVc, VIIa и VIId — VIIh на ICES), Бискайският залив и Иберийските атлантически води (участъци VIIIa и VIIIb на ICES), Иберийските атлантически води (участъци VIIIc и IXa на ICES), Келтско море и западно от Шотландия (участъци VIa, VIIb и VIIj на ICES).

(7)

Настоящият минимален размер за лаврак, установен в приложение XII към Регламент (ЕО) № 850/98, е 36 cm.

(8)

За запасите от лаврак в Келтско море, Ламанша, Ирландско море и южната част на Северно море (участъци IVb, IVc, VIIa и VIId — VIIh на ICES) информацията от оценки на ICES показва обаче, че женският лаврак достига полова зрялост едва при размер от 42 cm. Статистиките за улова потвърждават, че ловенето и разтоварването на сушата на лаврак под 42 cm изважда и млади женски екземпляри в момент, преди те да са допринесли за възпроизводството на запаса. Ето защо, ако се позволи улов и разтоварване на сушата на лаврак с размер под 42 cm, това сериозно ще навреди на капацитета за възпроизводство на този запас, ще допринесе значително за общата смъртност от риболов и ще доведе до сериозна заплаха за опазването на запасите от лаврак. Тъй като запасите от лаврак в тези участъци на ICES зависят от това женският лаврак да остане в морето, докато се възпроизведе, целесъобразно е минималният референтен размер за опазване за този вид да се увеличи на 42 cm.

(9)

Освен това, тъй като репродуктивната зрялост изглежда зависи от температурата, от предпазливост е уместно в ограничението да се включи и другият северен запас, т.е. този в Келтско море и западно от Шотландия (участъци VIa, VIIb и VIIj на ICES).

(10)

Поради това е наложително да се вземат мерки за забрана на риболов и разтоварване на лаврак под 42 cm като предпазна мярка за младите екземпляри лаврак в двата запаса от лаврак, определени от ICES: Келтско море, Ламанша, Ирландско море и южната част на Северно море (участъци IVb, IVc, VIIa и VIId —VIIh на ICES) и Келтско море и западно от Шотландия (участъци VIa, VIIb и VIIj на ICES). Ако опазването на младите екземпляри лаврак се забави още, това ще увеличи много риска от сериозни вреди за запаса, ще допринесе значително за неговата смъртност от риболов и ще ускори намаляването на биомасата му.

(11)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по рибарство и аквакултури,

31.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 203/11

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

31.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 203/14

(1)

С Решение за изпълнение 2014/709/ЕС на Комисията (4) се определят мерките за контрол на здравето на животните във връзка с африканската чума по свинете в някои държави членки. В приложението към посоченото решение се определят границите и се изброяват определени области на посочените държави членки, разграничени според равнището на риска въз основа на епидемиологичната обстановка. Този списък включва определени области в Естония, Италия, Латвия, Литва и Полша.

(2)

През юли 2015 г. Естония съобщи за един случай на африканска чума по свинете при диви свине и за три огнища при домашни свине в рамките на областите, изброени в приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС. Случаят на африканска чума по свинете при диви свине е регистриран в област, записана в част I от посоченото приложение, а трите огнища при домашни свине са възникнали в област, включена в част II от същото приложение.

(3)

През юли 2015 г. Латвия съобщи за случаи на африканска чума по свинете при диви свине в рамките на областите, изброени в приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС. Тези случаи са възникнали в области, които са изброени в части II и III и са в непосредствена близост до области, изброени в част I.

(4)

Настоящото развитие на епидемиологичната обстановка в Съюза във връзка с африканската чума по свинете следва да се вземе предвид при оценката на риска, който представлява здравословното състояние на животните по отношение на болестта в Естония и Латвия. С цел мерките за контрол на здравето на животните да се насочат по-добре и да се предотврати по-нататъшното разпространение на африканската чума по свинете, както и да се предотвратят ненужните затруднения в търговията в рамките на Съюза и да се избегне създаването на необосновани пречки пред търговията с трети държави, списъкът на Съюза на областите, които подлежат на мерки за контрол на здравето на животните, предвиден в приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС, следва да се измени, за да бъде взето под внимание сегашното здравословно състояние на животните по отношение на посочената болест в тези държави членки.

(5)

Поради това Решение за изпълнение 2014/709/ЕС следва да бъде изменено, като се внесат промени по отношение на областите в Естония, изброени в части I, II и III, както и на областите в Латвия, изброени в части I и II.

(6)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

31.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 203/25

(1)

Инфлуенцата по птиците е инфекциозно вирусно заболяване при птиците, включително домашните птици. Заразяването на домашни птици с вируси на инфлуенцата по птиците причинява две основни форми на тази болест, които се различават по своята вирулентност. Нископатогенната форма обикновено причинява само леки симптоми, а високопатогенната форма води до много високa смъртност при повечето видове домашни птици. Болестта може да има сериозни последици за рентабилността на птицевъдството.

(2)

Инфлуенцата по птиците засяга главно птиците, но при някои обстоятелства заразяване може да настъпи и при хората, макар че обикновено рискът е много малък.

(3)

При поява на огнище на инфлуенца по птиците съществува риск болестотворният агент да се разпространи към други стопанства, в които се отглеждат домашни или други видове птици, отглеждани в затворени помещения. По този начин той може да се разпространи от една държава членка в други държави членки или в трети държави посредством търговията с живи птици или продукти от тях.

(4)

С Директива 2005/94/ЕО на Съвета (3) се определят някои превантивни мерки, свързани с надзора и ранното откриване на инфлуенцата по птиците, както и минималните мерки за борба, които следва да се прилагат при поява на огнище на инфлуенца по домашните птици или други птици, отглеждани в затворени помещения. С посочената директива се предвижда създаването на предпазни и надзорни зони при поява на огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците.

(5)

Германия уведоми Комисията за огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H7N7 в едно стопанство на своята територия, в което се отглеждат домашни или други видове птици, отглеждани в затворени помещения, и предприе незабавно необходимите мерки съгласно Директива 2005/94/ЕО, включително създаване на предпазни и надзорни зони.

(6)

Комисията разгледа внимателно посочените мерки съвместно с Германия и е удовлетворена от факта, че границите на предпазните и надзорните зони, създадени от компетентния орган в посочената държава членка, са на достатъчно разстояние от стопанството, в което е потвърдено огнището на болестта.

(7)

С цел да се предотвратят излишни затруднения за търговията в рамките на Съюза и да се избегне налагането на необосновани пречки за търговията от страна на трети държави, е необходимо предпазните и надзорните зони, създадени в Германия, да бъдат определени бързо на равнището на Съюза в сътрудничество с посочената държава членка.

(8)

Поради това в приложението към настоящото решение следва да бъдат определени предпазните и надзорните зони в Германия, в които се прилагат определените в Директива 2005/94/ЕО мерки за контрол на здравето на животните, както и срокът, за който се въвежда тази регионализация.

(9)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

31.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 203/29

(1)

Член 3, параграф 1 от Директива 2001/95/ЕО задължава производителите да пускат на пазара само безопасни продукти.

(2)

В съответствие с член 3, параграф 2, втора алинея от Директива 2001/95/ЕО даден продукт се счита за безопасен, що се касае до рисковете и категориите от рискове, които са регламентирани от приложимите национални стандарти, когато той е в съответствие с доброволните национални стандарти, които транспонират европейските стандарти, позовавания на които са били публикувани от Комисията в Официален вестник на Европейския съюз съгласно член 4 от посочената директива.

(3)

В съответствие с Решение C(2004) 1493 на Комисията (3) Комисията публикува в серия C на Официален вестник на Европейския съюз позоваванията на стандарти EN 12586:1999 и EN 12586:1999/AC:2002 за закопчалка на биберон и EN 1400:2002 (части 1, 2 и 3) за биберони.

(4)

В съответствие с Решение 2005/718/ЕО на Комисията (4) Комисията публикува в серия C на Официален вестник на Европейския съюз позоваванията на стандарти EN 13138-2:2002 за средства за плаваемост за обучение по плуване и EN 1860-1:2003 за барбекюта.

(5)

Европейският комитет по стандартизация оттегли стандарти EN 12586:1999, EN 12586:1999/AC:2002, EN 1400:2002 (части 1, 2 и 3), EN 13138-2:2002 и EN 1860-1:2003. Тези стандарти, които вече не съществуват, не гарантират съответствие с общото изискване за безопасност.

(6)

Поради това следва позоваванията на тези стандарти да бъдат оттеглени от Официален вестник на Европейския съюз.

(7)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден с Директива 2001/95/ЕО,

а)

EN 12586:1999 и EN 12586:1999/AC:2002 „Предмети за отглеждане на малки деца. Закопчалка за биберон. Изисквания за безопасност и методи за изпитване“;

б)

EN 1400-1:2002 „Изделия за отглеждане на малки деца. Биберони за бебета и малки деца. Част 1: Общи изисквания за безопасност и информация за продукта“;

в)

EN 1400-2:2002 „Изделия за отглеждане на малки деца. Биберони за бебета и малки деца. Част 2: Механични изисквания и изпитвания“;

г)

EN 1400-3:2002 „Изделия за отглеждане на малки деца. Биберони за бебета и малки деца. Част 3: Химични изисквания и изпитвания“;

д)

EN 13138-2:2002 „Средства за плаваемост за обучение по плуване. Част 2: Изисквания за безопасност и методи за изпитване на средствата за плаваемост, които се държат“;

е)

EN 1860-1:2003: 1 „Приспособления, твърди горива и подпалки за барбекю. Част 1: Барбекюта, използващи твърдо гориво. Изисквания и методи за изпитване“.

31.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 203/31

(1)

Чрез подадена жалба Комисията бе информирана за определени мерки за подкрепа, осъществени от Франция в полза на дружеството Arbel Fauvet Rail SA (наричано по-нататък „AFR“). Със съобщения от 28 януари 2006 г., 25 октомври 2006 г., 30 януари 2007 г. и 6 юни 2007 г. Франция представи допълнителна информация.

(2)

С писмо от 12 септември 2007 г. Комисията информира Франция за решението си да започне официалната процедура по разследване по член 108, параграф 2 от ДФЕС във връзка с тази помощ.

(3)

Със съобщения от 12 октомври 2007 г. и от 18 и 19 декември 2007 г. Франция представи коментари.

(4)

Решението на Комисията да започне официалната процедура по разследване бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3). Комисията прикани заинтересованите страни да представят своите забележки по въпросната помощ.

(5)

Комисията не получи забележки от заинтересованите страни.

(6)

На 2 април 2008 г. Комисията прие отрицателно решение по разглежданите мерки (4) и разпореди възстановяване (наричано по-нататък „първоначалното решение относно AFR“).

(7)

На 9 юли 2008 г. първоначалното решение относно AFR беше оспорено от регион Нор - Па дьо Кале (Région Nord - Pas-de-Calais) (T-267/08), а на 17 юли 2008 г. — от агломерацията на Дуе (Communauté d'agglomération du Douaisis) (T-279/08). Едно от основанията за отмяна, повдигнати от жалбоподателите, беше липсата на мотиви по отношение на изчисляването на елемента на помощ. Жалбоподателите твърдяха също така, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е категоризирала погрешно AFR като предприятие в затруднение.

(8)

В първоначалното решение относно AFR от 2 април 2008 г. размерът на помощта беше изчислен въз основа на метод, определен в предходно решение на Комисията по дело C 38/2005 „Biria Group“ (наричано по-долу „решението Biria“) (5).

(9)

С производства (6) от 5 април 2007 г. (T-102/07) и 16 април 2007 г. (T-120/07) решението Biria беше обжалвано съответно от органа, предоставил помощта, и от юридическия правоприемник на получателите на помощта. На 3 март 2010 г. (7) Общият съд анулира решението Biria.

(10)

Въпреки че Общият съд потвърди до голяма степен мотивите на Комисията, решението все пак беше отменено поради липса на мотиви по една определена точка. Общият съд прие, че Комисията не може единствено да се позове на Известието на Комисията от 1997 г. относно метода за определяне на референтната ставка и размера на сконтовия процент (8) (наричано по-нататък „Известието от 1997 г. за референтната ставка“) в мотивите относно изчисляването на рисковите премии при определяне на размера на елемента на помощ в един заем за предприятие в затруднение.

(11)

Първоначалното решение относно AFR изрично се позовава на съображенията в решението Biria, като това доведе до отмяната му от Общия съд. Мотивите в решението Biria и в първоначалното решение относно AFR по отношение на рисковата премия, която да се използва, се основават на сходни елементи.

(12)

Въз основа на това Комисията констатира, в светлината на решението Biria, че първоначалното решение относно AFR от 2 април 2008 г. не е правно мотивирано в достатъчна степен по отношение на нивото на рисковата премия, която да се използва. Тъй като решението не е окончателно, има основание то да бъде оттеглено и да бъде прието ново решение.

(13)

AFR е фирма за строителство на железопътно оборудване, специализирана в производството на товарни вагони и контейнери цистерни. Дружеството е един от най-важните производители на подвижен железопътен състав на европейския пазар. Седалището му е в Douai (Nord) и през 2008 г. в него са работели около 265 души.

(14)

През 2005 г. AFR е притежавано изцяло от дружеството Arbel SA (9). Тогава в AFR работят около 330 души.

(15)

В продължение на няколко години AFR работи на загуба. Икономическите затруднения на дружеството се задълбочават след 2001 г. Тази тенденция се засилва между 2002 и 2005 г. Таблицата по-долу показва някои ключови показатели за ефективността на AFR през периода преди отпускането на помощта:

(16)

На 4 юли 2005 г. регион Nord - Pas-de-Calais и Communauté d'agglomération du Douaisis отпускат на AFR съвместен подлежащ на възстановяване заем от общо 2 млн. евро, по 1 млн. евро от всеки.

(17)

Съгласно предоставената от френските власти информация условията на заема са били следните:

(18)

В решението си за откриване на официалната процедура по разследване Комисията изрази становището, че подлежащите на възстановяване заеми представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. В тази връзка Комисията отбеляза, че горепосочените заеми предоставят предимство на AFR поради това, че предприятието не е могло да си осигури средства при такива благоприятни условия на финансовите пазари, като се има предвид финансовото му положение.

(19)

Комисията също така счете, че AFR е било предприятие в затруднение по смисъла на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (наричани по-нататък „насоките“) (10) и следователно съвместимостта на държавната помощ, която е получило предприятието, трябва да се разгледа в контекста на насоките. Комисията изрази съмнение относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар в контекста на насоките.

(20)

Френските власти заявиха, че въпреки трудния период, през който е преминало AFR по времето, когато са отпуснати и впоследствие преведени подлежащите на възстановяване заеми (т.е. през юли и втората половина на 2005 г.), дружеството все пак е запазило доверието на своите клиенти и банкери.

(21)

В подкрепа на своите твърдения френските власти приведоха следните елементи, определени като „знаци за доверие“ в AFR от страна на клиенти и банки:

(22)

Френските власти подкрепиха коментарите си с документи, които показват следното:

(23)

Френските власти заявиха също така, че AFR е разработило мерки „за възстановяване на поръчките, дейността, работата и счетоводния баланс на AFR“. Тези мерки, описани от френските власти като „план за преструктуриране“, са съсредоточени в три основни области: а) нова търговска стратегия (насочена към постигане на по-добри позиции на пазара на продуктите на AFR); б) намаляване на числеността на персонала; и в) план за финансиране и рекапитализация. Според френските власти прилагането на мерките от 2004 г. е донесло ползи, като по-специално е довело до увеличаване на оборота (от 22,6 млн. евро през 2004 г. на 45 млн. евро през 2005 г.) и до подобряване на нетния резултат, който въпреки това остава отрицателен (нетните загуби са спаднали от 11,9 млн. евро през 2004 г. на 8,1 млн. евро през 2005 г.).

(24)

Уместно е да се отбележи също, че в обжалването на първоначалното решение относно AFR жалбоподателите, посочени в съображение 7, твърдяха, че AFR не е било предприятие в затруднение в момента на предоставянето на помощта. В тази връзка те твърдяха, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като не е обърнала достатъчно внимание на „мерките за възстановяване“ на AFR (посочени в съображение 23), чийто положителен резултат (отразен по-специално в поредица от договори за доставка, сключени от AFR през 2004 г. и първата половина на 2005 г.) обезсилва аргументите на Комисията в подкрепа на заключението, че AFR е предприятие в затруднение.

(25)

Член 107, параграф 1 от ДФЕС гласи, че освен когато в Договорите е предвидено друго, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(26)

По отношение на подлежащите на възстановяване заеми Комисията отбелязва следното.

(27)

Член 107 от ДФЕС не се прилага само за помощта, отпусната от националните правителства на държавите членки, но и за помощта от местни и регионални власти, като например регион Nord - Pas-de-Calais или Communauté d'agglomération du Douaisis. Средствата на тези власти представляват държавни средства, а решенията им да отпуснат въпросните заеми на AFR се приписват на държавата.

(28)

Заемите са отпуснати в период, когато AFR се намира в деликатно финансово положение. В решението за откриване на процедурата Комисията прецени, че като се вземе предвид икономическото състояние на AFR, описано в съображение 15 от настоящото решение, то е предприятие в затруднение по смисъла на насоките към момента на отпускане на помощта. Комисията също отбеляза, че заемите са отпуснати без никакво обезпечение, гарантиращо тяхното изплащане, докато за приложените лихвени проценти се предполага, че съответстват на ставката, приложима за заеми, „гарантирани с обикновени обезпечения“ (12). Имайки предвид финансовото положение на AFR Комисията е на мнение, че предприятието не би било в състояние да получи средства при такива благоприятни условия на кредитния пазар. Ето защо въпросните заеми представляват преимущество за AFR.

(29)

В тази връзка следва да се отбележи, че френските власти заявиха въз основа на примерите, приведени в съображение 24, че AFR все още се е ползвало с доверието на своите банкери и клиенти към момента на отпускането на помощта. Въз основа на тези коментари разбирането на Комисията е, че Франция оспорва твърдението, че AFR не е било в състояние да получи средства при подобни условия на кредитния пазар (което е равнозначно на оспорване на това, че подлежащите на възстановяване заеми са донесли преимущество за AFR) и a fortiori, че AFR е било предприятие в затруднение по смисъла на насоките към момента на отпускане на подлежащите на възстановяване заеми.

(30)

Въпреки това коментарите на Франция не промениха анализа, направен в решението за откриване на официалната процедура по разследване, поради следните причини.

(31)

Примерите за заеми, посочени от френските власти (като разрешението за овърдрафт по текущата сметка и частичните авансови плащания от клиентите) не са сравними с въпросните подлежащи на възстановяване заеми. Овърдрафтът по текуща сметка е заем с много кратък срок за разлика от подлежащите на възстановяване заеми, които имат продължителност три години. Тези различни видове заеми следователно не подлежат на един и същ анализ на риска от страна на кредиторите и фактът, че даден длъжник може да получи краткосрочен заем, не е достатъчен, за да се прецени дали може да получи по-дългосрочен заем, чието изплащане зависи от способността на длъжника да продължи да съществува.

(32)

Що се отнася до частичните авансови плащания от клиентите, Комисията посочва, че те са били гарантирани от […] — независима институция, което означава, че клиентите и доставчиците не са поемали никакви рискове, свързани с финансовото състояние на AFR, и следователно не са имали причина да подлагат изплащането на тези плащания на анализ относно финансовата стабилност на дружеството, подобен на анализа, който би бил направен от кредитор, обмислящ дали да предостави заем без обезпечение.

(33)

В заключение, коментарите на Франция не водят до извода, че AFR би било в състояние да получи средства при сходни условия на кредитния пазар.

(34)

Що се отнася до определянето на AFR като предприятие в затруднение по смисъла на насоките, Комисията констатира, както следва.

(35)

Точка 10 а) от насоките гласи, че едно дружество е в затруднение, когато първоначално регистрираният му капитал е намалял с повече от половината и повече от една четвърт от този капитал е бил загубен през предходните 12 месеца. Тази разпоредба отразява допускането, че дружество, което претърпява огромна загуба на регистриран капитал, няма да успее да се възстанови от загубите, които ще доведат до почти сигурната му икономическа смърт в краткосрочен до средносрочен план. Комисията смята, че е логично това допускане да се приложи a fortiori и за дружество, което е изгубило целия си регистриран капитал и има отрицателен собствен капитал.

(36)

Както е видно от финансовите данни, посочени в съображение 15 (които не са оспорени от Франция в хода на официалната процедура по разследване), AFR е имало отрицателен собствен капитал считано от 2001 г. и по времето, когато е отпусната помощта, не е било в състояние да спре тази тенденция и да възвърне положителния собствен капитал. В светлината на тези обстоятелства Комисията счита, че AFR е било предприятие в затруднение по смисъла на точка 10 a) от насоките към момента, в който е отпусната помощта.

(37)

Освен това в решението по делото Biria Общият съд постанови също така, че същественото намаляване на капитала действително е признак за наличие на трудности и че Комисията правилно е заключила, че едно предприятие с отрицателен регистриран капитал е предприятие в затруднение, независимо от доста специфичните разпоредби в насоките.

(38)

Като допълнителен мотив Комисията отбелязва, че по времето, когато е отпусната помощта, AFR отговаря и на определението за предприятие в затруднение, посочено в точка 11 от насоките, съгласно което дори и да не са изпълнени условията, предвидени в точка 10, едно предприятие може да бъде считано за намиращо се в затруднение по-специално когато са налице обичайните признаци за предприятие в затруднение, като например нарастващи загуби и намаляващ оборот. Въпреки това в точка 11 от насоките се предвижда, че дадено предприятие в затруднение може да бъде избрано за обект на помощ само когато очевидно не може да се възстанови със свои собствени ресурси или със средства, получени от собствениците/акционерите или от пазарни източници. Така тази разпоредба напомня, че определянето на предприятие като предприятие в затруднение трябва да се извърши с оглед на всички съответни признаци, като обаче се придаде особено значение на способността на предприятието да се възстанови без намесата на държавата. Освен това Комисията отбелязва, че в съответствие с установената съдебна практика (13) тези „признаци“ не са нито кумулативни, нито изчерпателни и че за изпълнението на този критерий не е необходимо наличието на минимален брой признаци.

(39)

В тази връзка Комисията посочва (както е видно от таблицата в съображение 15), че от 2001 г. оборотът на AFR постоянно намалява, а загубите продължават. Това са обичайните признаци за предприятие в затруднение по смисъла на точка 11 от насоките. В решението си за откриване на официалната процедура по разследване Комисията посочи тези признаци в подкрепа на предварителното си заключение, че AFR е предприятие в затруднение. Освен това отрицателната тенденция, свързана с финансовото положение на AFR, се вижда от факта, че след януари 2004 г. предприятието не е било в състояние да плати в срок 4,3 млн. евро за данъци и социално осигуряване и е трябвало да подаде молба за мораториум до компетентните органи и да иска споразумение за изчистване на дълга.

(40)

Основните факти, посочени от Франция, които биха могли да бъдат разглеждани като признаци за противното, са заемите, отпуснати на AFR (овърдрафтът по текущата сметка и частичните авансови плащания), както и фактът, че дружеството AFR е имало определени гаранции от […]. Комисията смята, че тези признаци следва да бъдат взети предвид в изискваната съгласно точка 11 от насоките оценка на способността на предприятието да се възстанови със средствата, които би могло да получи от източници на финансовия пазар. В тази връзка Комисията констатира следното:

(41)

Що се отнася до мерките за възстановяване на AFR, въведени считано от 2004 г., Комисията отбелязва, първо, че изпълнението на мерките за преструктуриране представлява условие за съвместимостта на помощта с насоките, при условие че мерките са в съответствие с насоките. Те обаче не влияят непременно върху категоризирането на едно предприятие като предприятие в затруднение, тъй като това се преценява във връзка с финансовата стабилност на получателя към момента на отпускане на помощта. Тази преценка се извършва основно на базата на най-новите счетоводни данни за предприятието. В настоящия случай използваните данни са за финансовата 2004 година, като анализът им съгласно изброените по-горе причини води до извода, че AFR е било в затруднено положение по времето, когато е била отпусната помощта.

(42)

Френските власти (и жалбоподателите, предприели обжалване на първоначалното решение) твърдят, че мерките за възстановяване на AFR са довели до положителни резултати през месеците преди предоставянето на подлежащите на възстановяване заеми. Комисията обаче констатира, че резултатите, посочени в подкрепа на този аргумент, са скромни, случайни и засягат относително кратък период от време. Освен това предприятието продължава да има значителни нетни загуби.

(43)

В сравнение с елементите, сочещи наличието на сериозни трудности, които излагат на риск оцеляването на фирмата в краткосрочен или средносрочен план, и по-специално факта, че AFR е имало отрицателен собствен капитал считано от 2001 г. (много важен показател, който обхваща продължителен период от време), тенденциите, изтъкнати от френските власти, не могат да се разглеждат като сериозни признаци на възстановяване на финансовото положение на AFR. Следователно тези тенденции не могат да обезсилят доста съществените признаци, че AFR е предприятие в затруднение

(44)

Следователно може да се заключи, че по времето, когато е отпусната помощта, AFR изпитва сериозни финансови затруднения, които застрашават оцеляването му в краткосрочен или средносрочен план и че предприятието не е в състояние да намери решение на тези затруднения без намесата на публичните органи.

(45)

С оглед на гореизложените коментари и особено на финансовите резултати, посочени в таблицата в съображение 15, Комисията счита, че AFR е предприятие в затруднение по смисъла на точка 10, а също и по смисъла на точка 11 от насоките към момента на отпускането на подлежащите на възстановяване заеми. Имайки предвид затрудненията, които изпитва AFR, Комисията е на мнение, че предприятието не би било в състояние да получи средства при такива благоприятни условия на кредитния пазар. Въпросните заеми следователно са дали преимущество на AFR, като са му осигурили финансиране при по-благоприятни условия, отколкото то би могло да намери на кредитния пазар.

(46)

Подлежащите на възстановяване заеми дават преимущество на AFR в сравнение с други предприятия в подобна ситуация поради това, че само AFR има достъп до тях.

(47)

Секторът на строителството на подвижен железопътен състав се характеризира с присъствието на няколко европейски оператори и с търговия в рамките на Съюза. Следователно има вероятност предоставеното на AFR преимущество да наруши конкуренцията и търговията между държавите членки.

(48)

С оглед на горепосочените съображения Комисията е на мнение, че подлежащите на възстановяване заеми, предоставени на AFR, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(49)

Когато на предприятия в затруднение се отпуска помощ под формата на заеми, елементът на помощта се състои от разликата между реално приложения лихвен процент и лихвения процент, при който дружеството получател би могло да получи същия заем на свободния пазар.

(50)

В съответствие с Известието от 1997 г. за референтната ставка Комисията изчислява референтни ставки, които следва да отразяват равнището на средните лихвени проценти на пазара на средносрочни и дългосрочни заеми, гарантирани посредством обичайни обезпечения. В горепосоченото известие се подчертава също така, че референтната ставка представлява минимална ставка, която може да се увеличи в случаи, включващи особен риск, например когато една фирма е в затруднение или при липса на обичайно изискваните от банките обезпечения. В такива случаи увеличението може да бъде с 400 базисни точки или повече. В Известието от 1997 г. за референтната ставка не се уточнява дали е възможно кумулиране на различни рискови премии, ако се вземат предвид различни рискове. Въпреки че такова кумулиране не може да се изключи, в своето решение Комисията трябва да посочи мотиви за използвания метод за кумулиране на различните рискови премии чрез анализ на обичайната практика на финансовите пазари (14).

(51)

През 2004 г. одиторският екип Deloitte & Touche Wirtschaftsprüfungsgesellschaft GmbH извърши проучване (15), възложено от Комисията (наричано по-долу „проучването“). Въз основа на емпирични изследвания проучването установи премиите, съществуващи на пазара за различните категории от рискове, свързани с предприятия или трансакции (гарантирани чрез различни обезпечения). Проучването ясно показа, че едновременното наличие на различни рискови фактори (платежоспособност на кредитополучателя, обезпечения) води до различни увеличения, които трябва да се добавят към основния процент.

(52)

Вследствие на този доклад подходът на Комисията за изчисляване на елемента на помощ в заеми беше усъвършенстван и прецизиран в нейното Съобщение от 2008 г. относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтовите лихвени проценти (16) (наричано по-нататък „Съобщението от 2008 г. за референтните проценти“). Това съобщение отразява метода, препоръчан в доклада, и предвижда добавянето на различни увеличения към основния процент в зависимост както от платежоспособността на предприятието, така и от предоставените обезпечения.

(53)

Има основание да се отбележи и че определянето на елемента на помощ в мерките се основава на понятието за държавна помощ и съгласно установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз „понятието за държавна помощ се отнася до обективна ситуация, която следва да се преценява към датата, на която Комисията взема своето решение“ (17).

(54)

Поради това Комисията счита, че най-подходящият метод за определяне на елемента на помощ е този, който се съдържа в Съобщението от 2008 г. за референтните проценти и ще разгледа въпросните мерки с оглед на това съобщение.

(55)

В Съобщението от 2008 г. за референтните проценти се предвижда, че увеличението, което позволява да се изключи наличието на държавна помощ в случай на предприятие в затруднение, осигуряващо ниско ниво на обезпечение, съответства на 1 000 базисни пункта.

(56)

Както бе посочено в раздел 5.1.3, Комисията смята, че AFR е предприятие в затруднение към момента на прилагане на мерките (за помощ). Комисията отбелязва освен това, че за подлежащите на възстановяване заеми не е предложено никакво обезпечение и следователно нивото на обезпечение може да се счита за ниско.

(57)

Съответно елементът на помощ представлява по принцип разликата между основния процент, увеличен с 1 000 пункта, и ставката, при която е предоставена мярката. Като има предвид обаче, че в първоначалното си решение е заключила, че приложимото увеличение е 800 базисни пункта, че получателят на помощта не е оспорил това решение, че нито един от конкурентите на получателя не е оспорил законосъобразността на първоначалното решение и като отчита всички обстоятелства в конкретния случай, Комисията е на мнение, че няма причина за нарастване на увеличението в настоящия случай.

(58)

Комисията заключава, че елементът на помощ съответства на разликата между приложимия референтен лихвен процент, увеличен с 800 базисни пункта, и лихвения процент, при който е предоставена мярката.

(59)

Имайки предвид икономическото положение на AFR към момента на отпускане на помощта, описано в таблицата в съображение 15 (работа на загуба в продължение на няколко години, отрицателен собствен капитал, намаляващ оборот), Комисията е на мнение, че AFR е предприятие в затруднение по смисъла на насоките към момента на отпускане на подлежащите на възстановяване заеми. Поради изложените в съображения 41—44 причини коментарите на Франция не позволяват промяна на този анализ.

(60)

Вярно е, че през 2005 г. AFR е част от група, контролирана от холдинговото дружество Arbel SA. Освен железопътното подразделение (състоящо се от AFR и Lormafer), групата включва и строително подразделение, състоящо се от дружества, специализирани в производството на дограма. От информацията, предоставена от френските власти в кореспонденцията преди откриването на официалната процедура по разследване, става ясно, че затрудненията, които има AFR, са характерни за него в рамките на групата, тъй като дейността му няма връзка със строителното подразделение. В допълнение Комисията отбелязва, че на фона на посредствените резултати на групата, затрудненията на AFR изглежда са били прекалено големи, за да може тя да ги разреши. Ето защо Комисията смята, че точка 13 от насоките не е пречка AFR да бъде считано за отговарящо на условията за получаване на помощ за оздравяване и преструктуриране, макар че принадлежи на група.

(61)

Следователно съвместимостта на помощта трябва да се оценява в контекста на насоките.

(62)

Комисията констатира, че заложените в насоките условия за съвместимост на помощта за преструктуриране не са изпълнени предвид елементите, описани по-долу.

(63)

Френските власти не са ѝ предоставили план за преструктуриране, който да съответства на точки 34—37 от насоките. В действителност въведените от 2004 г. мерки за преструктуриране, посочени в съображение 24, представени от френските власти като „план за преструктуриране“ (вж. съображение 24), към датата на прилагане не са били част от осъществим план за преструктуриране, с който се ангажира съответната държава членка (точка 35 от насоките). Противно на това, което е предвидено в насоките, в този т.нар. план не се споменава проучване на пазара. Такова проучване е необходимо, за да се проверят възможностите за връщане на жизнеспособността, както и предложените мерки за вътрешно преструктуриране (точка 35 от насоките). Освен това няма доказателства за това, че през юли 2005 г. е съществувал план за преструктуриране, описващ „обстоятелствата, довели до затрудненията на дружеството“, който да служи за „основа за оценка на това дали предложените мерки са подходящи“ (точка 36 от насоките за преструктуриране). На последно място в т.нар. план не се съдържат никакви компенсаторни мерки, както се изисква по точка 38 от насоките.

(64)

Предвид посочените в предходното съображение причини Комисията счита, че не ѝ е предоставян план за преструктуриране съгласно насоките.

(65)

Наред с това помощта изглежда не отговаря на предвидените в насоките условия за съвместимост на помощите за оздравяване, като се има предвид, че подлежащите на възстановяване заеми са отпуснати за период от повече от шест месеца (вж. точка 25 от насоките).

(66)

Заключението е, че въпросната помощ не е съвместима с вътрешния пазар.

(67)

Комисията констатира, че Франция е предоставила незаконно въпросната помощ в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС. Тъй като помощта е несъвместима с вътрешния пазар, Франция трябва да я преустанови и да възстанови от получателя вече изплатените му суми,

а)

общ размер на средствата (главница и лихва), които следва да бъдат възстановени от получателя;

б)

подробно описание на вече взетите и на планираните мерки, имащи за цел спазването на настоящото решение;

в)

документи, показващи, че на получателя е било наредено да върне помощта.