ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 123

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 58
19 май 2015 г.


Съдържание

 

I   Законодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти ( 1)

1

 

*

Регламент (ЕС) 2015/752 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година относно определени процедури за прилагане на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна

16

 

*

Регламент (ЕС) 2015/753 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година относно вноса в Съюза на селскостопански продукти с произход от Турция

23

 

*

Регламент (ЕС) 2015/754 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година относно откриване и предвиждане управлението на определени тарифни квоти на Съюзa за висококачествено говеждо месо, свинско месо, птиче месо, пшеница и смес от пшеница и ръж, както и трици и други видове отпадъци

27

 

*

Регламент (ЕС) 2015/755 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година относно общия режим за внос от някои трети държави

33

 

*

Регламент (ЕС) 2015/756 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година за суспендиране на определени отстъпки, свързани с вноса в Съюза на селскостопански продукти с произход от Турция

50

 

*

Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО ( 1)

55

 

*

Регламент (ЕС) 2015/758 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година относно изискванията за одобряване на типа по отношение на въвеждането на бордовата система eCall, основаваща се на услугата 112, и за изменение на Директива 2007/46/ЕО

77

 

*

Регламент (ЕС) 2015/759 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година за изменение на Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика ( 3)

90

 

*

Регламент (ЕС) 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции ( 1)

98

 

 

Поправки

 

*

Поправка на Регламент (ЕС) № 375/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за създаване на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ (инициатива Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ ) ( ОВ L 122, 24.4.2014 г. )

122

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

 

(3)   Текст от значение за ЕИП и за Швейцария

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Законодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

19.5.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 123/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/751 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 29 април 2015 година

относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта за законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Разпокъсаността на вътрешния пазар пречи на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места в рамките на Съюза. За правилното функциониране на вътрешния пазар е необходимо да бъдат премахнати преките и косвените пречки и да бъде изграден интегриран пазар за електронни плащания без разлики между националните и презграничните плащания.

(2)

Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) осигури правната основа за създаването на вътрешен пазар за плащания в целия Съюз, тъй като значително улесни дейността на доставчиците на платежни услуги, като установи еднакви правила по отношение на предоставянето на платежни услуги.

(3)

С Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета (5) се установи принципът, че таксите, плащани от ползватели за презграничните плащания в евро, са равни на таксите за съответните плащания в рамките на дадена държава членка, като това се отнася и за платежните операции, свързани с карти, попадащи в обхвата на настоящия регламент.

(4)

С Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета (6) бяха установени правилата за извършването на кредитните преводи и директните дебити в евро на вътрешния пазар, но платежните операции, свързани с карти, не бяха включени в обхвата му.

(5)

Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7) има за цел да хармонизира определени правила относно договорите, сключени между потребители и търговци, включително правилата относно таксите за използването на средства за плащане, въз основа на които държавите членки забраняват на търговците да начисляват на потребителите такси, които са по-високи от разходите, поети от търговеца за използването на тези средства за плащане.

(6)

Сигурните, ефикасни, конкурентоспособни и иновативни плащания по електронен път са от ключово значение, за да могат потребителите, търговците и дружествата да се възползват от всички предимства на вътрешния пазар, още повече с преминаването към електронна търговия в световен план.

(7)

Някои държави членки приеха или са в процес на изготвяне на законодателство за пряко или косвено регулиране на обменните такси, обхващащо редица въпроси, сред които таваните на обменните такси на различни равнища, таксите за търговците, правилото за приемане на всички видове карти и мерките за ориентиране на избора на потребителите към определен платежен инструмент. Съществуващите в някои държави членки административни решения по тези въпроси значително се различават. С цел постигане на по-голяма съгласуваност по отношение на равнищата на обменните такси се очаква на национално равнище да бъдат въведени нови регулаторни мерки, насочени към равнищата на тези такси или към преодоляване на несъответствията между тях. Вероятно е подобни национални мерки да доведат до появата на значителни пречки пред доизграждането на вътрешния пазар в областта на плащанията, свързани с карти, и плащанията по интернет и с мобилно устройство, свързани с карти, поради които те биха възпрепятствали упражняването на свободата на предоставяне на услуги.

(8)

Платежните карти са най-често използваният електронен платежен инструмент за покупки на дребно. Интеграцията на пазара на платежни карти в Съюза обаче далеч не е завършена, тъй като много средства за разплащане не получават развитие отвъд националните си граници, а за новите действащи в рамките на целия Съюз участници е трудно да навлязат на пазара. Необходимо е да бъдат премахнати пречките пред ефективното функциониране на пазара на карти, включително в областта на плащанията, свързани с карти, и плащанията с мобилно устройство, свързани с карти.

(9)

За да може вътрешният пазар да функционира ефективно, следва използването на плащания по електронен път да бъде насърчавано и улеснявано в полза на търговците и потребителите. Плащанията с карти и другите плащания по електронен път могат да бъдат използвани за по-разнообразни цели, включително за онлайн плащания, така че да се извлекат ползите от вътрешния пазар и електронната търговия, като същевременно на търговците се осигурява потенциално сигурен начин на плащане. Следователно преминаването от платежни операции с плащане в брой към платежни операции, свързани с карти, би могло да донесе ползи за търговците и за потребителите, при условие че таксите за използване на платежните системи са определени на икономически изгодно равнище, като същевременно с това допринасят за лоялната конкуренция, развитието на иновациите и навлизането на пазара на нови оператори.

(10)

Обменните такси обикновено се прилагат между доставчиците на платежни услуги по приемане на карти и доставчиците на платежни услуги по издаване на карти, които са част от съответната платежна картова схема. Обменните такси са основна част от таксите, които търговците заплащат на доставчиците на платежни услуги по приемане за всяка платежна операция, свързана с карти. На свой ред търговците включват тези свързани с карти разходи, подобно на всички останали свои разходи, в крайните цени на стоките и услугите. Конкуренцията между платежните картови схеми с цел убеждаване на доставчиците на платежни услуги да издадат техните карти води до по-високи, а не до по-ниски обменни такси на пазара, което е в разрез с нормалния дисциплиниращ ефект на конкуренцията по отношение на цените в условията на пазарна икономика. В допълнение към последователното прилагане на правилата за конкуренцията по отношение на обменните такси, регулирането на тези такси би подобрило функционирането на вътрешния пазар и би допринесло за намаляване на разходите по операциите за потребителите.

(11)

Съществуващото голямо разнообразие от обменни такси и техните равнища пречат на появата на нови, действащи в рамките на целия Съюз участници въз основа на бизнес модели с по-ниски обменни такси или без обменни такси, което препятства потенциалните икономии от мащаба и обхвата и повишената в резултат на това ефикасност. Това оказва отрицателно въздействие върху търговците и потребителите и пречи на въвеждането на иновации. Фактът, че действащи в рамките на целия Съюз участници биха били длъжни да предложат на банките издатели поне най-високото равнище на обменните такси, съществуващо на пазара, на който искат да навлязат, също допринася за трайната разпокъсаност на пазара. Освен това, съществуващите национални схеми, които предлагат по-ниски или нулеви обменни такси, биха могли да бъдат принудени да напуснат пазара поради натиск от страна на банките да получават по-високи приходи от обменни такси. В резултат на това потребителите и търговците са изправени пред ограничен избор, по-високи цени и по-ниско качество на платежните услуги, като възможностите им за ползване на общи за Съюза средства за разплащане са ограничени. Освен това търговците не могат да преодолеят разликите в таксите чрез използването на услуги по приемане на карти, предлагани от банки в други държави членки. Специалните правила, налагани от платежните картови схеми, предвиждат — в съответствие с политиката им за териториални лицензи — за всяка платежна операция да се прилага обменната такса на „мястото на продажбата“ (държавата на търговеца). Това изискване пречи на приемащите субекти да предлагат успешно своите услуги отвъд граница. То може да попречи и на търговците да намалят своите разходи по плащанията в полза на потребителите.

(12)

Прилагането на действащото законодателство от Комисията и националните органи по защита на конкуренцията не доведе до подобряване на положението.

(13)

Следователно, за да се избегне разпокъсаността на вътрешния пазар и значителното нарушаване на конкуренцията поради различаващите се законови и административни решения, е необходимо да бъдат взети мерки в съответствие с член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз за разрешаване на проблема с високите и различаващи се обменни такси, за да може доставчиците на платежни услуги да предлагат своите услуги на презгранична основа, а потребителите и търговците да ползват презгранични услуги.

(14)

Прилагането на настоящия регламент не следва да засяга прилагането на националните правила и правилата на Съюза в областта на конкуренцията. То не следва да препятства държавите членки да поддържат или да въвеждат по-ниски тавани или мерки с равностоен предмет или ефект посредством националното законодателство.

(15)

За да се улесни гладкото функциониране на вътрешния пазар за плащания с карти и за плащания по интернет и с мобилно устройство, свързани с карти, в полза на потребителите и търговците, настоящият регламент следва да се прилага за презграничните и за националните дейности по издаване на карти и приемане на платежни операции, свързани с карти. Ако търговците могат да избират приемащ субект извън тяхната собствена държава членка (т. нар. „презгранично приемане на плащания“), което ще се улесни от налагането на едно и също максимално равнище както на националните, така и на презграничните обменни такси за приети операции, и от забраната на териториални лицензи, следва да е възможно да бъде постигната необходимата правна яснота и да се предотвратят нарушенията на конкуренцията между платежните картови схеми.

(16)

В резултат на едностранни ангажименти и задължения, поети в рамките на производства в областта на конкуренцията, в Съюза вече се извършват много презгранични платежни операции, свързани с карти, при спазване на максималните обменни такси. За да се осигури лоялна конкуренция на пазара на услугите по приемане, разпоредбите, свързани с презграничните и националните операции, следва да започнат да се прилагат едновременно и в рамките на разумен срок след влизането в сила на настоящия регламент, като се отчитат трудностите и сложността на миграцията на платежните картови схеми, наложена от настоящия регламент.

(17)

На пазара са налични два основни вида кредитни карти. С дебитни карти за разсрочено плащане сметката на картодържателя се задължава с общата сума на операцията на предварително договорена конкретна дата, обикновено веднъж в месеца, без да се дължи лихва. С други кредитни карти картодържателят може да използва кредитна линия, така че да възстанови част от дължимите суми на по-късна от договорената дата, заедно с лихвите или други разходи.

(18)

По отношение на всички дебитни и кредитни платежни операции, свързани с карти, следва да се прилага максимална ставка на обменната такса.

(19)

Оценката на въздействието показва, че забраната за начисляване на обменни такси за операции с дебитни карти би била от полза за приемането и използването на картите, както и за развитието на единния пазар, и ще предостави на търговците и потребителите повече предимства в сравнение с определянето на таван на по-високо равнище. Освен това по този начин при национални схеми с много ниски или нулеви обменни такси за дебитни операции ще се избегнат отрицателните последици от повишаването на тавана в резултат на презграничното разрастване или навлизането на нови участници на пазара, предизвикващо увеличаване на равнищата на таксите до равнището на тавана. Налагането на забрана на обменните такси за операции с дебитни карти позволява също така да се предотврати опасността от прехвърляне на модела на обменните такси върху нови и иновативни платежни услуги, като например мобилни и онлайн системи.

(20)

Таваните по настоящия регламент се основават на т.нар. „методология на безразличието на търговеца“, развита в икономическата литература, с която се определя равнището на таксата, която даден търговец би бил склонен да плати, ако можеше да сравни разходите по използване на платежната карта от потребителя с разходите по некартови плащания (в брой) (като се взема предвид таксата за услуга, заплатена на приемащите плащането банки, т.е. таксата за обслужване на търговеца и обменната такса). По този начин таваните стимулират използването на ефикасни платежни инструменти, като насърчават използването на карти, които предлагат по-високи ползи от операцията, и същевременно предотвратяват несъразмерните такси за търговеца, които биха довели до скрити разходи за потребителите. От друга страна, прекомерните такси за търговеца биха могли да се дължат на колективните договорености за обменни такси, тъй като търговците не са склонни да отказват скъпите платежни инструменти от опасения да не изгубят клиентите си. Опитът е показал, че посочените равнища са съразмерни, тъй като те не застрашават функционирането на международните картови схеми и дейността на доставчиците на платежни услуги. Те също така носят ползи за търговците и потребителите и осигуряват правна сигурност.

(21)

Независимо от това, както показва оценката на въздействието, в някои държави членки обменните такси са се развили по начин, който позволява на потребителите да се възползват от ефективните пазари на дебитни карти по отношение на приемането и използването на карти, обменните такси по които са по-ниски спрямо равнището на „безразличие на търговеца“. Поради това държавите членки следва да могат да решат да установят по-ниски обменни такси за националните операции с дебитни карти.

(22)

Освен това, за да се гарантира, че таксите по дебитните карти са установени на икономически изгодно равнище, съобразено със структурата на националните пазари на дебитни карти, следва да се запази възможността за изразяване на таваните на обменните такси като фиксирана такса. Фиксираната такса може да послужи също като стимул за използването на свързани с карти плащания с малка стойност (т. нар. „микроплащания“). Фиксираната такса следва да може да се прилага и в съчетание с процент, при условие че сборът на обменните такси не надвишава определен процент от общата годишна стойност на операциите на национално равнище в рамките на всяка платежна картова схема. Освен това следва да бъде възможно да се определи по-ниско равнище на тавана на процента на обменната такса за операция и да се наложи фиксиран максимален размер на таксата като ограничение на размера на таксата, произтичащ от приложимия за всяка операция процент.

(23)

Наред с това, като се има предвид, че с настоящия регламент за първи път се предприема хармонизиране на обменните такси в условията на значителни разлики между съществуващите схеми за дебитни карти и обменни такси, е необходимо да се осигури гъвкавост за националните пазари на платежни карти. Поради това, в рамките на разумен преходен период за националните операции с дебитни карти държавите членки следва да могат да прилагат за всички национални операции с дебитни карти в рамките на всяка платежна картова схема среднопретеглена обменна такса, която не е по-висока от 0,2 % от средната годишна стойност на всички национални операции с дебитни карти в рамките на всяка платежна картова схема. По отношение на тавана за обменните такси, изчисляван върху средната годишна стойност на операциите в рамките на дадена платежна картова схема, е достатъчно доставчикът на платежни услуги да участва в платежна картова схема (или друг вид споразумение между доставчиците на платежни услуги), в която за всички национални операции с дебитни карти се прилага среднопретеглена обменна такса, която не е по-висока от 0,2 %. Тук също може да се приложи фиксирана такса или процент или съчетание от двете, при условие че се спазва среднопретегленият максимален таван.

(24)

За да се определят съответните тавани на обменните такси за националните операции с дебитни карти, е целесъобразно да се даде възможност на компетентните национални органи, на които е възложено осигуряването на спазването на настоящия регламент, да събират информация за обема и стойността на всички операции с дебитни карти в рамките на платежната картова схема или на операции с дебитни карти, свързани с един или повече доставчици на платежни услуги. Във връзка с това платежните картови схеми и доставчиците на платежни услуги следва да бъдат задължени да предоставят съответните данни на националните компетентни органи съгласно указанията на тези органи и при спазване на определените от тях срокове. Задълженията за докладване следва да бъдат разширени, така че да се прилагат за доставчици на платежни услуги, като издатели или приемащи субекти, а не само платежни картови схеми, за да се гарантира, че всяка информация от значение се предоставя на компетентните органи, които при всички случаи следва да могат да изискват тази информация да се събира посредством платежната картова схема. Освен това е важно държавите членки да осигурят подходяща степен на оповестяване на информацията от значение за приложимите тавани за обменните такси. Като се има предвид, че платежните картови схеми обикновено не са доставчици на платежни услуги, които подлежат на пруденциален надзор, компетентните органи могат да изискват подаваната от тях информация да бъде заверена от независим одитор.

(25)

Някои платежни инструменти на национално равнище дават възможност на платеца да инициира платежни операции, свързани с карти, при които платежната картова схема не може да различи операциите с дебитни и операциите с кредитни карти. Направеният от картодържателя избор не е известен на платежната картова схема и на приемащия субект; в резултат на това платежните картови схеми нямат възможност да прилагат различните тавани, наложени от настоящия регламент, по отношение на операциите с дебитни и кредитни карти, които могат да бъдат различени въз основа на договорения момент за дебитиране на сумата по платежната операция. Като се има предвид необходимостта да се запази функционалността на съществуващите бизнес модели, като се избягват неоправданите или прекомерни разходи за спазване на правните изисквания и същевременно като се отчита, че е важно в подходяща степен да се осигурят равнопоставени условия на конкуренция между различните категории платежни карти, е целесъобразно към националните платежни операции с „универсални карти“ да се прилага същото правило, което е предвидено в настоящия регламент по отношение на операциите с дебитни карти. Независимо от това е необходимо да се осигури по-дълъг срок за адаптиране при тези платежни инструменти. Следователно, по изключение и в рамките на преходен период от 18 месеца след влизането в сила на настоящия регламент, държавите членки следва да могат да определят максимален дял от националните платежни операции с универсални карти, които се считат за равностойни на операциите с кредитни карти. Например таванът за кредитните карти може да се прилага за определения дял от общата стойност на операциите за търговците или приемащите субекти. В такъв случай в математическо изражение резултатът от разпоредбите би бил равностоен на прилагането на единен таван на обменните такси за националните платежни операции, извършвани с универсални карти.

(26)

Настоящият регламент следва да обхване всички операции, при които доставчикът на платежни услуги на платеца и доставчикът на платежни услуги на получателя се намират в Съюза.

(27)

В съответствие с принципа за технологична неутралност, заложен в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, настоящият регламент следва да се прилага към платежни операции, свързани с карти, независимо от средата, в която се извършва операцията, включително чрез инструменти и услуги за плащане на дребно, било то офлайн, онлайн или мобилни.

(28)

Обикновено платежните операции, свързани с карти, се извършват въз основа на два водещи бизнес модела — т. нар. „тристранна платежна картова схема“ (картодържател — схема за приемане и издаване — търговец) и „четиристранна платежна картова схема“ (картодържател — банка издател — приемаща плащането банка — търговец). Много четиристранни платежни картови схеми използват ясно обявена, най-често многостранна обменна такса. За да се отчете съществуването на необявени обменни такси и да се допринесе за създаването на равнопоставени условия на конкуренция следва тристранните платежни картови схеми, използващи доставчици на платежни услуги като издатели или приемащи субекти, да бъдат разглеждани като четиристранни платежни картови схеми и да бъдат подчинени на същите правила, като изискванията за прозрачност и другите мерки, свързани с търговските правила, следва да се прилагат за всички доставчици. При все това, предвид съществуващите особености на тези тристранни схеми, е целесъобразно да се допусне през определен преходен период държавите членки да могат да вземат решение да не прилагат правилата, свързани с тавана за обменните такси, ако тези схеми имат силно ограничен пазарен дял в съответната държава членка.

(29)

Услугата по издаване се основава на договорно отношение между издателя на платежния инструмент и платеца, независимо от това дали издателят държи средствата от името на платеца. Издателят предоставя платежните карти на платеца, дава разрешение за извършването на операции на терминалите или равностойни устройства и може да гарантира плащането в полза на приемащия субект за операции, които са в съответствие с правилата на съответната схема. Следователно, само предоставянето на платежни карти или технически услуги, като например обикновената обработка и съхраняване на данни, не представлява услуга по издаване.

(30)

Услугата по приемане представлява последователност от операции — от инициирането на платежна операция, свързана с карта, до прехвърлянето на средствата по платежната сметка на получателя. Приемането е организирано различно в зависимост от държавата членка и използвания бизнес модел. Ето защо доставчикът на платежни услуги, който заплаща обменната такса, не винаги сключва договор директно с получателя. Посредниците, които предоставят част от услугите по приемане, но които не са в преки договорни отношения с получателите, следва въпреки всичко да са обхванати от определението за приемащ субект по настоящия регламент. Услугата по приемане се предоставя независимо от това дали приемащият субект държи средствата от името на получателя. Техническите услуги, като например обикновената обработка и съхраняване на данни или управлението на терминали, не представляват услуга по приемане.

(31)

Важно е да се гарантира, че разпоредбите относно обменните такси, дължими или получавани от доставчиците на платежни услуги, няма да се заобикалят чрез алтернативни такси към издателите. За да се предотврати подобно заобикаляне, „нетната компенсация“ във връзка с таксите, включително евентуалните такси за издаване на разрешения, които издателите плащат или съответно получават на или от дадена платежна картова схема, приемащ субект или всеки друг посредник, следва да бъде считана за обменна такса. При изчисляването на обменната такса с цел проверка за наличието на случаи на заобикаляне следва да се взема предвид целият размер на плащанията и стимулите, получени от даден издател от дадена платежна картова схема във връзка с регулираните операции, като се извадят таксите, платени на платежната картова схема от издателя. Разглежданите плащания, стимули и такси могат да бъдат преки (т.е. свързани с обема на операцията или конкретни за дадена операция) или косвени (включително пазарни стимули, бонуси, отстъпки за постигане на определени обеми на операциите). При проверката за наличието на случаи на заобикаляне на разпоредбите на настоящия регламент следва да се обърне особено внимание на печалбата на издателите, получена в резултат на специални програми, осъществявани съвместно от издателите и платежните картови схеми, както и на приходите от обработката, лицензирането и налагането на други такси, осигуряващи приходи на платежните картови схеми. Ако е целесъобразно и ако има допълнителни обективни основания за това, издаването на платежни карти в трети държави може също така да се вземе предвид при оценката на евентуални случаи на заобикаляне на настоящия регламент.

(32)

Обикновено потребителите нямат информация за таксите, плащани от търговците за платежните инструменти, които те използват. Същевременно редица насърчителни практики, прилагани от издателите (като пътнически ваучери, бонуси, отстъпки, отмяна на плащания, безплатни застраховки и т.н.), може да ориентират потребителите към използването на платежни инструменти, като по този начин генерират високи такси за издателите. За да се предотврати това, мерките за налагане на ограничения върху обменните такси следва да се прилагат единствено спрямо платежните карти, които са се превърнали в масови продукти и обикновено за търговците е трудно да ги откажат поради тяхното широко разпространено издаване и използване (т.е. потребителски дебитни и кредитни карти). За да се повиши ефективното функциониране на пазара в нерегулираните части от сектора и да се ограничи прехвърлянето на стопанска дейност от регулираните към нерегулираните части от сектора, е необходимо да се приемат поредица от мерки, включително отделянето на схемата и инфраструктурата, възможността получателят да ориентира платеца към определен платежен инструмент и възможността получателят да приема избирателно платежните инструменти.

(33)

Отделянето на схемата от инфраструктурата следва да позволи на всички обработващи субекти да се конкурират за привличане на клиенти на схемите. Доколкото разходите за обработка формират значителна част от общите разходи за приемане на картата, е важно в тази част от веригата на стойността да е възможна ефективна конкуренция. Въз основа на отделянето на схемата и инфраструктурата картовите схеми и обработващите субекти следва да бъдат независими по отношение на счетоводството, организацията и процеса на вземане на решения. Те следва да не прилагат дискриминационни практики, като например си предоставят преференциално третиране или привилегирована информация, която не е достъпна за конкурентите им в техния съответен пазарен сегмент, като налагат прекомерни изисквания за информация на своите конкуренти в техния съответен пазарен сегмент, като субсидират взаимно съответните си дейности или като имат общи процедури за управление. Подобни дискриминационни практики допринасят за разпокъсаността на пазара, оказват отрицателно въздействие върху навлизането на пазара на нови участници и препятстват установяването на общи за Съюза участници, като по този начин възпрепятстват доизграждането на вътрешния пазар в областта на плащания, свързани с карти, и плащания по интернет и с мобилни устройства, свързани с карти, във вреда на търговците, дружествата и потребителите.

(34)

Правилата на схемата, прилагани от платежните картови схеми, и практиките, прилагани от доставчиците на платежни услуги, обикновено водят до липса на информация при търговците и потребителите относно разликите в таксите и намаляват прозрачността на пазара, като например „групират“ таксите или не позволяват на търговците да изберат по-евтина марка карти при карти, при които има съвместяване на марки, или да ориентират потребителите към използването на такива по-евтини карти. Дори и търговците да имат представа за различията в разходите, правилата на схемата често им пречат да предприемат действия за намаляване на таксите.

(35)

Платежните инструменти са свързани с различни разходи за получателя, като някои инструменти са по-скъпи от други. Освен в случаите, когато даден платежен инструмент е законово наложен за определени категории плащания или не може да бъде отхвърлен поради статуса му на законно платежно средство, получателят следва да може в съответствие с Директива 2007/64/ЕО да ориентира избора на платците към използването на определен платежен инструмент. Картовите схеми и доставчиците на платежни услуги налагат някои ограничения върху получателите в това отношение, примери за които са ограниченията върху възможността получателят да откаже определени платежни инструменти за ниски суми, върху предоставянето на информация на платеца относно таксите, заплатени от получателя за определени платежни инструменти, или ограничението, налагано върху получателя относно броя на касите в търговското помещение, които да приемат определени платежни инструменти. Тези ограничения следва да бъдат премахнати.

(36)

В случаите, в които получателят ориентира платеца към използването на определен платежен инструмент, получателят не следва да изисква от платеца никакви такси за използването на платежни инструменти, обменните такси за които се регулират по настоящия регламент, тъй като в подобни случаи предимствата на допълнителните такси са ограничени, като същевременно се създава объркване на пазара.

(37)

Правилото за приемане на всички видове карти представлява двустранно задължение, наложено от издателите и платежните картови схеми, съгласно което получателите приемат всички карти с една и съща марка, независимо от различните разходи за тези карти (елементът „приемане на всички продукти“) и независимо от отделната банка издател, която е издала картата (елементът „приемане на всички издатели“). В интерес на потребителя е получателите да не могат да правят разграничение между различните издатели или картодържателите за една и съща категория карти, а платежните картови схеми и доставчиците на платежни услуги да могат да наложат подобно задължение на получателите на плащането. Следователно, елементът „приемане на всички издатели“ от правилото за приемане на всички видове карти е оправдано правило в рамките на една платежна картова схема, тъй като пречи на получателите да прилагат дискриминационни практики спрямо отделните банки, които са издали карта. Елементът „приемане на всички продукти“ по своята същност е обвързваща практика, в резултат на която приемането на карти с ниски такси се обвързва с приемане на карти с високи такси. Премахването на елемента „приемане на всички продукти“ от правилото за приемане на всички видове карти би позволило на търговците да предлагат само платежни карти с ниски разходи, което би донесло ползи и за потребителите благодарение на намалените разходи за търговците. Така търговците, приемащи дебитни карти, няма да бъдат принудени да приемат кредитни карти, а онези от тях, които приемат кредитни карти, няма да бъдат принудени да приемат корпоративни карти. При все това, за да се защити потребителят и възможността той да използва платежни карти възможно най-често, търговците следва да бъдат задължени да приемат карти, за които се прилага една и съща регулирана обменна такса, само ако са издадени с една и съща марка и са от една и съща категория (предплатена, дебитна или кредитна карта). Подобно ограничение би довело до по-конкурентна среда за картите с обменни такси, които не се регулират по настоящия регламент, тъй като търговците ще са в по-добра позиция при договарянето на условията, при които приемат подобни карти. Тези ограничения следва да са малобройни и да се считат за приемливи само с оглед повишаване на защитата на потребителите, като осигуряват на потребителите подходяща степен на сигурност по отношение на факта, че платежните им карти ще бъдат приети от търговците.

(38)

Доставчиците на платежни услуги следва да гарантират, че потребителските и корпоративните карти са ясно разграничими както от техническа, така и от търговска гледна точка. Поради това е важно корпоративната карта да бъде определена като платежен инструмент, използването на който се ограничава до бизнес разходите, с които се задължава пряко сметката на предприятието или образуванието от публичния сектор или самостоятелно заетото физическо лице.

(39)

Получателите и платците следва да могат да разграничават различните категории карти. Следователно различните марки и категории следва да бъдат електронно разпознаваеми, а за новоиздадени платежни инструменти, свързани с карти —видимо върху устройството. Освен това, платецът следва да бъде информиран дали неговият(ите) платежен(ни) инструмент(и) се приема(т) на дадено място на продажба. Необходимо е получателят да информира платеца за всяко ограничение върху използването на дадена марка по същото време и при същите условия, при които се дава и информацията, че дадена марка се приема.

(40)

За да се осигури ефективна конкуренция между марките, е важно изборът на приложението за плащане да се извършва от потребителите, а не да бъде наложен от пазара нагоре по веригата, включващ платежни картови схеми, доставчици на платежни услуги или обработващи субекти. Подобна договореност не следва да възпрепятства платците и получателите да определят автоматичен избор на приложение, когато това е технически осъществимо, при условие че този избор може да се променя за всяка операция.

(41)

За да се осигури възможност за поправяне на вредите при неправилно прилагане на настоящия регламент или при възникване на спорове между ползватели на платежни услуги и доставчици на платежни услуги, държавите членки следва да въведат подходящи и ефективни извънсъдебни процедури за разглеждане на жалби и поправяне на вредите или да предприемат равностойни мерки. Държавите членки следва да установят система от санкции, приложими за нарушения на настоящия регламент, и да гарантират, че тези санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи, както и че се прилагат.

(42)

Комисията следва да представи доклад, в който се проучват различните последици от настоящия регламент върху функционирането на пазара. Необходимо е на Комисията да се даде възможност да събере изискваната за изготвянето на доклада информация и компетентните органи да си сътрудничат тясно с нея при събирането на данните.

(43)

Доколкото целите на настоящия регламент за установяване на еднакви изисквания по отношение на платежните операции, свързани с карти, и операциите по интернет и с мобилно устройство, свързани с карти, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата му могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(44)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално свободата на стопанска инициатива, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, и трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Обхват

1.   Настоящият регламент установява еднообразни технически и търговски изисквания за платежните операции, свързани с карти, извършвани в рамките на Съюза, при които както доставчикът на платежна услуга на платеца, така и доставчикът на платежна услуга на получателя се намират в Съюза.

2.   Настоящият регламент не се прилага за услуги, основани на определени платежни инструменти, които могат да бъдат използвани само ограничено и отговарят на следните условия:

а)

инструменти, които позволяват на държателя да придобива стоки или услуги само в помещенията на издателя или в рамките на ограничена мрежа от доставчици на услуги съгласно пряк търговски договор с професионален издател;

б)

инструменти, които могат да се използват само за придобиване на много ограничен набор от стоки или услуги;

в)

инструменти, валидни само в една държава членка, които са предоставени по искане на предприятие или образувание от публичния сектор и се регулират от национален или регионален публичен орган за конкретни социални или данъчни цели с оглед придобиването на определени стоки или услуги от доставчици, сключили търговски договор с издателя.

3.   Глава II не се прилага по отношение на:

а)

операциите с корпоративни карти;

б)

тегленето на пари в брой от терминални устройства АТМ или на гише при доставчик на платежни услуги; както и

в)

операциите с платежни карти, издадени от тристранни платежни картови схеми.

4.   Член 7 не се прилага към тристранните платежни картови схеми.

5.   Когато тристранна платежна картова схема лицензира други доставчици на платежни услуги да издават платежни инструменти, свързани с карти, или да приемат платежни инструменти, свързани с карти, или и двете, или когато издава платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или чрез посредник, тя се приравнява на четиристранна платежна картова схема. При все това, до 9 декември 2018 г. по отношение на националните платежни операции този вид тристранна платежна картова схема може да бъде освободена от задълженията по глава II, при условие че платежните операции, свързани с карти и извършени в държава членка в рамките на такава тристранна платежна картова схема, не надвишават на годишна основа 3 % от стойността на всички платежни операции, свързани с карти, в тази държава членка.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)

„приемащ субект“ означава доставчик на платежни услуги, който се договоря с получател да приема и обработва платежни операции, свързани с карти, при което се прехвърлят средства в полза на получателя;

2)

„издател“ означава доставчик на платежни услуги, който се договоря с платеца да предостави платежен инструмент за иницииране и обработка на платежните операции на платеца, свързани с карти;

3)

„потребител“ означава физическо лице, което при договори за предоставяне на платежни услуги, уредени с настоящия регламент, извършва дейност, различна от неговото занятие, професионална или стопанска дейност;

4)

„операция с дебитна карта“ означава платежна операция, свързана с карти, включително с предплатени карти, различна от операция с кредитна карта;

5)

„операция с кредитна карта“ означава платежна операция, свързана с карта, при която със стойността на операцията се задължава изцяло или частично сметката на платеца на предварително договорено определено число от месеца в съответствие с предварително договорена кредитна линия, със или без лихва;

6)

„корпоративна карта“ означава всеки платежен инструмент, свързан с карта, издаден на предприятия, образувания от публичния сектор или самостоятелно заети физически лица, чието използване се ограничава до бизнес разходи, и плащанията с такива карти се удържат пряко от сметката на предприятието, образуванието от публичния сектор или самостоятелно заетото физическо лице;

7)

„платежна операция, свързана с карта“ означава услуга, основана на инфраструктурата и търговските правила на платежна картова схема за извършване на платежна операция чрез всякакви картови, телекомуникационни, цифрови или информационно-технологични устройства или софтуер, когато това води до операция с дебитна или кредитна карта. От платежните операции, свързани с карти, се изключват операциите на основата на други видове платежни услуги;

8)

„презгранична платежна операция“ означава платежна операция, свързана с карта, при която издателят и приемащият субект се намират в различни държави членки или платежният инструмент, свързан с карта, е издаден от издател, установен в държава членка, различна от държавата членка на мястото на продажбата;

9)

„национална платежна операция“ означава всяка платежна операция, свързана с карта, която не е презгранична платежна операция;

10)

„обменна такса“ означава такса, заплащана пряко или косвено (например чрез трета страна) за всяка операция между издателя и приемащия субект, участващи в платежна операция, свързана с карта. Нетната компенсация или другите договорени възнаграждения се считат за част от обменната такса;

11)

„нетна компенсация“ означава общата нетна сума на плащанията, отстъпките или стимулите, получени от издател от платежна картова схема, приемащ субект или всеки друг посредник във връзка с платежни операции, свързани с карти, или със свързани с тях дейности;

12)

„такса за обслужване на търговец“ означава такса, заплащана на приемащия субект от получателя във връзка с платежни операции, свързани с карти;

13)

„получател“ означава физическо или юридическо лице, определено за краен получател на средствата, които са предмет на платежна операция;

14)

„платец“ означава физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна сметка и разрешава изпълнението на платежно нареждане по тази сметка или, когато липсва платежна сметка, физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане;

15)

„платежна карта“ означава категория платежен инструмент, който дава възможност на платеца да инициира операция с дебитна или кредитна карта;

16)

„платежна картова схема“ означава единен набор от правила, практики, стандарти и/или насоки за прилагане относно изпълнението на платежни операции, свързани с карти, който е отделен от всяка инфраструктура или платежна система, поддържаща функционирането му, и включва всеки определен орган, организация или субект за вземане на решения, отговарящ за функционирането на схемата;

17)

„четиристранна платежна картова схема“ означава платежна картова схема, в рамките на която се извършват платежни операции, свързани с карти, от платежната сметка на платец към платежната сметка на получател с посредничеството на схемата, издател (от страна на платеца) и приемащ субект (от страна на получателя);

18)

„тристранна платежна картова схема“ означава платежна картова схема, в рамките на която самата схема предоставя услуги по приемане и издаване, и платежните операции, свързани с карти, се извършват от платежната сметка на платеца към платежната сметка на получателя в рамките на схемата. Когато тристранната платежна картова схема лицензира други доставчици на платежни услуги да издават платежни инструменти, свързани с карти, или да приемат платежни операции, свързани с карти, или и двете, или издава платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или чрез посредник, тя се счита за четиристранна платежна картова схема;

19)

„платежен инструмент“ означава персонализирано(и) устройство(а) и/или набор от процедури, договорени между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги и използвани с цел даване на платежно нареждане;

20)

„платежен инструмент, свързан с карта“ означава всеки платежен инструмент, включително карта, мобилно устройство, компютър или всякакво друго технологично устройство, съдържащо подходящо приложение за плащане, което позволява на платеца да инициира платежна операция, свързана с карта, която не е кредитен превод или директен дебит съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕС) № 260/2012;

21)

„приложение за плащане“ означава компютърен софтуер или равностойно на него приложение, заредено на устройство, даващо възможност за иницииране на платежни операции, свързани с карти, и позволяващо на платеца да дава платежни нареждания;

22)

„платежна сметка“ означава сметка, открита на името на един или повече ползватели на платежни услуги, която се използва за изпълнението на платежни операции, включително чрез специална сметка за електронни пари съгласно определението в член 2, точка 2от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8);

23)

„платежно нареждане“ означава всяко нареждане от платеца към неговия доставчик на платежни услуги, с което се изисква изпълнението на платежна операция;

24)

„доставчик на платежни услуги“ означава физическо или юридическо лице, лицензирано да предоставя платежните услуги, изброени в приложението към Директива 2007/64/ЕО, или признато като издател на електронни пари в съответствие с член 1, параграф 1 от Директива 2009/110/ЕО. Даден доставчик на платежни услуги може да бъде издател или приемащ субект, или и двете;

25)

„ползвател на платежни услуги“ означава физическо или юридическо лице, което се ползва от платежна услуга в качеството си на платец или на получател, или и в двете качества;

26)

„платежна операция“ означава действие, предприето от платеца или от негово име, или от получателя, по прехвърляне на средства, независимо от съответните задължения по основното правоотношение между платеца и получателя;

27)

„обработка“ означава извършването на услуги по обработка на платежни операции, изразяващи се в действия, необходими за изпълнението на инструкции за плащане между приемащия субект и издателя;

28)

„обработващ субект“ означава всяко физическо или юридическо лице, предоставящо услуги по обработка на платежни операции;

29)

„място на продажба“ означава адресът на търговския обект на търговеца, от който е инициирана платежната операция. Въпреки това:

а)

в случай на продажби от разстояние или договори от разстояние съгласно определението в член 2, точка 7 от Директива 2011/83/ЕС мястото на продажба е адресът на определеното място на стопанска дейност, на който търговецът извършва стопанската си дейност, независимо от разположението на уебсайта или сървъра, през който е инициирана платежната операция;

б)

ако търговецът няма определено място на стопанска дейност, мястото на продажбата е адресът, за който търговецът притежава валиден лиценз за извършване на стопанска дейност и през който е инициирана платежната операция;

в)

ако търговецът няма определено място на стопанска дейност и не притежава валиден лиценз, мястото на продажбата е адресът за кореспонденция, който се използва за плащане на данъците върху дейността му, свързана с продажбите, и през който е инициирана платежната операция;

30)

„платежна марка“ означава всяко наименование, израз, знак, символ в —материален или цифров вид — или съчетание от тях, което посочва по коя платежна картова схема се извършват платежни операции, свързани с карти;

31)

„съвместяване на марки“ означава включването на две или повече платежни марки или приложения за плащане на една и съща марка в един и същ платежен инструмент, свързан с карта;

32)

„сътрудничество на различни марки“ означава включването на най-малко една платежна марка и най-малко една неплатежна марка в един и същ платежен инструмент, свързан с карта;

33)

„дебитна карта“ означава категория платежен инструмент, който дава възможност на платеца да инициира операция с дебитна карта, с изключение на операции с предплатени карти;

34)

„кредитна карта“ означава категория платежен инструмент, който дава възможност на платеца да инициира операция с кредитна карта;

35)

„предплатена карта“ означава категория платежен инструмент, на който се съхраняват електронни пари съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива 2009/110/ЕО.

ГЛАВА II

ОБМЕННИ ТАКСИ

Член 3

Обменни такси за операции с потребителски дебитни карти

1.   Доставчиците на платежни услуги не могат да предлагат, нито да изискват по отношение на операция с дебитни карти обменна такса за операция, надвишаваща 0,2 % от стойността на операцията.

2.   По отношение на националните операции с дебитни карти държавите членки могат:

а)

да определят таван на процента на обменната такса за операция, по-нисък от предвидения в параграф 1, и да налагат фиксиран максимален размер на таксата като ограничение на размера на таксата, получен посредством приложимия процент, или

б)

да допуснат доставчиците на платежни услуги да прилагат обменна такса за операция в размер на не повече от 0,05 EUR, или — в държавите членки, чиято парична единица е различна от евро, съответната равностойност в националната парична единица към 8 юни 2015 г., като тази равностойност се преразглежда на всеки пет години или при значителна промяна в обменния курс. Обменната такса за операция може да се съчетае и с максимален процент от не повече от 0,2 %, при условие че сборът на обменните такси на платежната картова схема не надвишава 0,2 % от общата годишна стойност на националните операции с дебитни карти в рамките на всяка платежна картова схема.

3.   По отношение на националните платежни операции с дебитни карти до 9 декември 2020 г. държавите членки могат да допуснат доставчиците на платежни услуги да прилагат среднопретеглена обменна такса от не повече от равностойността на 0,2 % от средната годишна стойност на всички национални операции с дебитни карти в рамките на всяка една платежна картова схема. Държавите членки могат да определят по-нисък таван на среднопретеглената обменна такса, приложим за всички национални операции с дебитни карти.

4.   Посочените в параграфи 2 и 3 годишни стойности на операциите се изчисляват на годишна основа за периода 1 януари — 31 декември и се прилагат, считано от 1 април на следващата година. Референтният период за първоначалното изчисляване на съответната стойност започва 15 календарни месеца преди началната дата на прилагане на параграфи 2 и 3 и приключва три календарни месеца преди тази дата.

5.   Компетентните органи, посочени в член 13, изискват от платежните картови схеми и/или доставчиците на платежни услуги да им предоставят по тяхно писмено искане цялата информация, необходима за проверка на правилното прилагане на параграфи 3 и 4 от настоящия член. Тази информацията трябва да бъде изпратена на компетентния орган преди 1 март на годината, следваща референтния период, посочен в параграф 4, първо изречение. Всяка друга информация, която дава възможност на компетентните органи да извършат проверка на спазването на разпоредбите на настоящата глава, се изпраща на компетентните органи по тяхно писмено искане и в рамките на определен от тях срок. Компетентните органи могат да изискват тази информация да бъде заверена от независим одитор.

Член 4

Обменни такси за операции с потребителски кредитни карти

Доставчиците на платежни услуги не могат да предлагат, нито да изискват по отношение на операции с кредитни карти обменна такса за операция, по-висока от 0,3 % от стойността на операцията. За национални операции с кредитни карти държавите членки могат да определят по-нисък таван на обменната такса за операция.

Член 5

Забрана за заобикаляне на разпоредбите

За целите на прилагането на таваните, посочени в членове 3 и 4, всяко договорено възнаграждение, включително нетна компенсация, с равностоен на обменна такса предмет или ефект, което издателят получава от платежната картова схема, приемащ субект или друг посредник във връзка с платежни операции или със свързани с тях дейности, се счита за част от обменната такса.

ГЛАВА III

ТЪРГОВСКИ ПРАВИЛА

Член 6

Лицензиране

1.   Забраняват се всякакви териториални ограничения в рамките на Съюза или правила с равностоен ефект в лицензионни споразумения или правила на платежна картова схема по отношение на издаването на платежни карти или приемането на платежни операции, свързани с карти.

2.   Забраняват се всякакви изисквания или задължения за получаване на специални за дадена държава лицензи или разрешения за извършване на презгранична дейност или правила с равностоен ефект в лицензионни споразумения или правила на платежна картова схема по отношение на издаването на платежни карти или приемането на платежни операции, свързани с карти.

Член 7

Отделяне на платежната картова схема и обработващите субекти

1.   Платежните картови схеми и обработващите субекти:

а)

са независими по отношение на счетоводството, организацията и процесите на вземане на решения;

б)

не представят групирани цените за платежната картова схема и за дейностите по обработка и не субсидират взаимно такива дейности;

в)

не правят разграничение между своите дъщерни предприятия или акционери, от една страна, и ползвателите на платежни картови схеми и други договорни партньори, от друга страна, и в частност не обуславят предлагането на която и да е своя услуга от приемането на друга тяхна услуга от договорния партньор.

2.   Компетентният орган на държавата членка, в която се намира седалището на схемата, може да изисква от платежната картова схема да представи независим доклад, който потвърждава спазването на параграф 1.

3.   Платежните картови схеми осигуряват възможност съобщенията за авторизация и клиринг на платежни операции, свързани с една карта, да бъдат отделени и обработвани от различни обработващи субекти.

4.   Забранява се всякаква форма на териториална дискриминация в правилата за обработка, прилагани от платежните картови схеми.

5.   Обработващите субекти в рамките на Съюза гарантират, че техните системи са оперативно съвместими от техническа гледна точка със системите на другите обработващи субекти в рамките на Съюза посредством използването на стандарти, разработени от международни и европейски органи по стандартизация. Освен това, платежните картови схеми не приемат, нито прилагат търговски правила, които ограничават оперативната съвместимост между обработващите субекти в рамките на Съюза.

6.   Европейският банков орган (ЕБО), след консултация с консултативна група по член 41 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (9), може да разработи проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на изискванията, които трябва да се спазват от платежните картови схеми и обработващите субекти, за да се осигури прилагането на параграф 1, буква а) от настоящия член.

ЕБО представя тези проекти на регулаторни технически стандарти на Комисията до 9 декември 2015 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея от настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 8

Съвместяване на марки и избор на платежна марка или на приложение за плащане

1.   Забраняват се всякакви правила на платежни картови схеми и правила в лицензионните споразумения или мерки с равностоен ефект, които възпрепятстват или пречат на издателя да съвместява две или повече различни платежни марки или приложения за плащане на платежни инструменти, свързани с карти.

2.   При сключване на договор с доставчик на платежни услуги потребителят може да изисква да разполага с две или повече различни платежни марки на платежни инструменти, свързани с карта, при условие че доставчикът на платежни услуги предлага такава услуга. Своевременно преди подписването на договора доставчикът на платежни услуги предоставя на потребителя ясна и обективна информация за всички платежни марки на разположение и техните характеристики, включително тяхната функционалност, разходи и сигурност.

3.   Всяка разлика в третирането на издателите или приемащите субекти в правилата на схемите и правилата в лицензионните споразумения относно съвместяването на различни платежни марки или приложения за плащане на платежни инструменти, свързани с карти, трябва да е обективно оправдана и да има недискриминационен характер.

4.   Платежните картови схеми не налагат изисквания за докладване, задължения за плащане на такси или подобни задължения със същия предмет или ефект върху доставчиците на платежни услуги по издаване и приемане за операции, извършвани с устройство, върху което е изобразена тяхната платежна марка, във връзка с операциите, за които не се използва тяхната схема.

5.   Всички принципи за направляване или равностойни мерки, целящи насочване на операциите по определен канал или процес, и всички други технически стандарти и изисквания и стандарти и изисквания за сигурност по отношение на работата с две или повече различни платежни марки и приложения за плащане на платежен инструмент, свързани с карти, трябва да са с недискриминационен характер и да се прилагат по недискриминационен начин.

6.   Платежните картови схеми, издателите, приемащите субекти, обработващите субекти и други доставчици на технически услуги не включват автоматични механизми, софтуер или устройства в платежния инструмент или в оборудването, използвано на мястото на продажбата, които ограничават избора на платежна марка или на приложение за плащане от страна на платеца или от получателя при използването на платежен инструмент, при който има съвместяване на марки.

Получателите си запазват възможността за инсталиране на автоматични механизми в оборудването, използвано на мястото на продажба, които осъществяват приоритетен избор на конкретна платежна марка или приложение за плащане, но получателите не възпрепятстват платеца да отхвърля такъв автоматичен приоритетен избор, зададен от получателя в неговото оборудване, за категориите карти или свързаните платежни инструменти, приемани от получателя.

Член 9

Прилагане на различни такси

1.   Всеки приемащ субект предлага и налага на своите получатели индивидуално определени такси за обслужване на търговец за различните категории и различните марки платежни карти с различни равнища на обменна такса, освен ако получателите не поискат в писмен вид от приемащия субект да налага общи такси за обслужване на търговец.

2.   Приемащите субекти включват в споразуменията си с получателите отделно обособена информация за размера на таксите за обслужване на търговец, обменните такси и таксите на схемите, приложими за всяка категория и марка платежни карти, освен ако получателят впоследствие писмено не поиска друга информация.

Член 10

Правило за приемане на всички видове карти

1.   Платежните картови схеми и доставчиците на платежни услуги не прилагат правила, които задължават получателя, приемащ платежен инструмент, свързан с карта, издаден от един издател, да приема и друг платежен инструмент, свързан с карта, издаден в рамките на същата платежна картова схема.

2.   Параграф 1 от настоящия член не се прилага за свързани с потребителски карти платежни инструменти на една и съща марка и от една и съща категория предплатени, дебитни или кредитни карти, за които се прилага обменна такса съгласно глава II от настоящия регламент.

3.   Параграф 1 не засяга възможността платежните схеми и доставчиците на платежни услуги да предвидят картите да не могат да бъдат отказвани въз основа на това кой е издателят или картодържателят.

4.   Получателите, които вземат решение да не приемат всички карти или други платежни инструменти на дадена платежна картова схема, уведомяват потребителите ясно и еднозначно по същото време, по което информират потребителите за приемането на други карти и платежни инструменти на платежната картова схема. Тази информация се излага на видно място на входа на търговското помещение и на касата.

В случай на продажби от разстояние тази информация се помества на уебсайта на получателя или на друг приложим електронен или мобилен носител. Информацията се предоставя на платеца своевременно и преди той да сключи договор за покупка с получателя.

5.   Издателите гарантират, че техните платежни инструменти са разпознаваеми по електронен път, и, в случая с новоиздадени платежни инструменти, свързани с карти, са също видимо разпознаваеми, като позволяват на получателя и на платеца да различат по недвусмислен начин кои марки и категории предплатени, дебитни, кредитни или корпоративни карти е избрал платецът.

Член 11

Правила за ориентиране на избора на потребителите към определен платежен инструмент

1.   Забраняват се всички правила в лицензионните споразумения, в правилата на схемата, прилагани от платежните картови схеми, и в споразуменията между приемащите субекти и получателите, които пречат на получателите да ориентират избора на потребителите към използването на предпочитан от получателя платежен инструмент. Забраната обхваща и всички правила, които възпрепятстват получателите да третират платежните инструменти, свързани с карти, на дадена платежна картова схема повече или по-малко благоприятно от други.

2.   Забраняват се всички правила в лицензионните споразумения, в правилата на схемата, прилагани от платежните картови схеми, и в споразуменията между приемащите субекти и получателите, които пречат на получателите да дават информация на платците за обменните такси и за таксите за обслужване на търговец.

3.   Параграфи 1 и 2 от настоящия член се прилагат независимо от правилата за таксите, отстъпките или другите механизми за ориентиране към определен платежен инструмент, установени в Директива 2007/64/ЕО и Директива 2011/83/ЕС.

Член 12

Информация за отделни платежни операции, свързани с карти, предоставяна на получателя

1.   След изпълняването на отделна платежна операция, свързана с карта, доставчикът на платежни услуги на получателя предоставя на получателя следната информация:

а)

референтния номер, така че получателят да може да разпознае платежната операция, свързана с карта;

б)

стойността на платежната операция във валутата, с която е заверена платежната сметка на получателя;

в)

размера на всички такси за платежната операция, свързана с карта, като размерът на таксата за обслужване на търговец и на обменната такса се посочва отделно.

С предварителното и изрично съгласие на получателя информацията, посочена в първа алинея, може да бъде групирана по марка, приложение, категория платежен инструмент и ставки на обменните такси, приложими към операцията.

2.   В договорите между приемащите субекти и получателите може да се включи клауза, съгласно която информацията, посочена в параграф 1, първа алинея, се предоставя или се осигурява на разположение периодично, най-малко веднъж месечно и по договорен начин, който позволява на получателите да съхраняват или да възпроизвеждат информацията в непроменен вид.

ГЛАВА IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 13

Компетентни органи

1.   Държавите членки определят компетентните органи, оправомощени във връзка с осигуряване на спазването на настоящия регламент и на които са предоставени правомощия по разследване и осигуряване на спазването.

2.   Държавите членки могат да определят съществуващи органи, които да действат като компетентни органи.

3.   Държавите членки могат да определят един или повече компетентни органи.

4.   Държавите членки уведомяват Комисията за тези компетентни органи до 9 юни 2016 г. Държавите членки незабавно уведомяват Комисията за всякакви последващи промени във връзка с тези органи.

5.   Определените компетентни органи, посочени в параграф 1, разполагат с подходящи ресурси за изпълнение на своите задължения.

6.   Държавите членки изискват от компетентните органи ефективно да наблюдават спазването на настоящия регламент, включително да противодействат на опити на доставчиците на платежни услуги за заобикаляне на настоящия регламент, и да вземат всички необходими мерки за осигуряване на спазването му.

Член 14

Санкции

1.   Държавите членки установяват система от санкции, приложими при нарушения на настоящия регламент, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане.

2.   Държавите членки уведомяват Комисията за тези разпоредби до 9 юни 2016 г. и незабавно я уведомяват за всяко последващо изменение, което ги засяга.

Член 15

Уреждане на спорове, извънсъдебни процедури за разглеждане на жалби и поправяне на вредите

1.   Държавите членки осигуряват и насърчават използването на подходящи и ефективни извънсъдебни процедури за разглеждане на жалби и поправяне на вредите или вземат равностойни мерки с оглед уреждане на възникналите при прилагането на настоящия регламент спорове между получателите и доставчиците на платежни услуги. За тази цел държавите членки определят съществуващи органи, когато е целесъобразно, или създават нови органи. Органите са независими от страните.

2.   Държавите членки уведомяват Комисията за тези органи до 9 юни 2017 г. Те незабавно уведомяват Комисията за всякакви последващи промени във връзка с тези органи.

Член 16

Универсални карти

1.   За целите на настоящия регламент по отношение на национални платежни операции, които не могат да бъдат различени от платежната картова схема като операции с дебитни или кредитни карти, се прилагат разпоредбите относно дебитните карти или операциите с дебитни карти.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, до 9 декември 2016 г. държавите членки могат да определят дял в размер на не повече от 30 % от националните платежни операции, посочени в параграф 1 от настоящи член, които да се считат за равностойни на операции с кредитни карти, спрямо които се прилага установеният в член 4 таван на обменните такси.

Член 17

Преглед

До 9 юни 2019 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящия регламент. В доклада на Комисията се обръща специално внимание на това доколко подходящи са равнищата на обменните такси и на механизмите за ориентиране на избора на потребителите към определен платежен инструмент, като например такси, като се взема предвид използването и разходите за различните средства за плащане и степента на навлизане на нови участници, нови технологии и иновативни бизнес модели на пазара. В оценката по-специално се вземат под внимание:

а)

развитието на таксите за платците;

б)

равнището на конкуренция между доставчиците на платежни карти и платежните картови схеми;

в)

въздействието върху разходите за платеца и получателя;

г)

равнищата на прехвърлянето към потребителите, от страна на търговците, на намаляването на равнищата на обменните такси;

д)

техническите изисквания и последиците от тях за всички участващи страни;

е)

въздействието от съвместяването на марките върху улесняването на използването, особено за по-възрастните лица и за други уязвими ползватели;

ж)

въздействието върху пазара от изключването на корпоративните карти от глава II, като се направи съпоставка между държавите членки, в които има забрана за допълнителни такси, и държавите членки, в които те са разрешени;

з)

въздействието върху пазара на специалните разпоредби за обменните такси за национални операции с дебитни карти;

и)

развитието на презгранични дейности по приемане и тяхното въздействие върху единния пазар, като се направи съпоставка между картите с таван на таксите и картите без таван с цел да се разгледа възможността за изясняване на това коя обменна такса се прилага при презграничните дейности по приемане;

й)

прилагането на практика на правилата за отделяне на платежната картова схема и обработката и необходимостта от преразглеждане на правното отделяне;

к)

евентуалната необходимост, в зависимост от последиците на член 3, параграф 1 върху действителната стойност на обменните такси за операции с дебитни карти на средна и голяма стойност, от преразглеждане на посочения параграф, като се предвиди таванът да бъде ограничен до 0,07 EUR или 0,2 % от стойността на операцията, като се взема по-малката от двете стойности.

Когато е целесъобразно, докладът на Комисията се придружава от законодателно предложение, което може да включва предложение за изменение на максималния таван за обменните такси.

Член 18

Влизане в сила

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Той се прилага от 8 юни 2015 г. с изключение на членове 3, 4, 6 и 12, които се прилагат от 9 декември 2015 г., и на членове 7, 8, 9 и 10, които се прилагат от 9 юни 2016 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 29 април 2015 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

Z. KALNIŅA-LUKAŠEVICA


(1)  ОВ C 193, 24.6.2014 г., стр. 2.

(2)  ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 78.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 10 март 2015 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 20 април 2015 г.

(4)  Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (ОВ L 319, 5.12.2007 г., стр. 1).

(5)  Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно презграничните плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001 (ОВ L 266, 9.10.2009 г., стр. 11).

(6)  Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ L 94, 30.3.2012 г., стр. 22).

(7)  Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).

(8)  Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7).

(9)  Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).


19.5.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 123/16


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/752 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 29 април 2015 година

относно определени процедури за прилагане на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна

(кодифициран текст)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Eвропейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 140/2008 на Съвета (3) е съществено изменян (4). С оглед на постигане на яснота и рационалност, посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна (5) (ССА) беше подписано на 15 октомври 2007 г. и влезе в сила на 1 май 2010 г.

(3)

Необходимо е да се установят процедурите за прилагане на определени разпоредби от ССА.

(4)

В ССА се предвижда, че рибните продукти с произход от Черна гора могат да бъдат внасяни в Съюзa с намалено мито, в рамките на ограниченията на тарифните квоти. Затова е необходимо да бъдат установени разпоредби, уреждащи управлението на тези тарифни квоти.

(5)

Когато са необходими мерки за защита на търговията, те следва да бъдат приети в съответствие с общите разпоредби, установени в Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета (6), Регламент (ЕС) 2015/479 на Европейския парламент и на Съвета (7), Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета (8) или, в зависимост от случая, Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета (9).

(6)

Когато държава членка предоставя информация на Комисията за възможна измама или за липса на административно сътрудничество, се прилага съответното законодателство на Съюза, по-специално Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета (10).

(7)

За целите на прилагането на съответните разпоредби от настоящия регламент Комисията следва да бъде подпомогната от Комитета по Митническия кодекс, създаден с член 285 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (11).

(8)

За прилагането на двустранните предпазни клаузи на CCA се изискват еднакви условия за приемането на предпазните и други мерки. Тези мерки следва да се приемат в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (12).

(9)

Комисията следва да приеме актове за изпълнение с незабавно приложение, когато в надлежно обосновани случаи, свързани с възникването на изключителни и критични обстоятелства по смисъла на член 41, параграф 5, буква б) и член 42, параграф 4 от CCA, наложителни причини за спешност изискват това,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

Настоящият регламент установява някои процедури за приемането на подробни правила за прилагане на определени разпоредби от Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна (ССА).

Член 2

Отстъпки за риба и рибни продукти

Комисията приема подробни правила за прилагането на член 29 от ССА относно тарифните квоти за риба и рибни продукти в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 9, параграф 3 от настоящия регламент.

Член 3

Тарифни намаления

1.   При спазване на параграф 2 ставките на преференциалното мито се закръглят към по-ниската стойност до първия десетичен знак.

2.   Преференциалната ставка се счита за пълно освобождаване, когато резултатът от изчисляване на ставката на преференциално мито съгласно параграф 1 е един от следните:

а)

1 % или по-малко в случай на мита ad valorem; или

б)

1 EUR или по-малко за всяка отделна сума в случай на специфични мита.

Член 4

Технически адаптации

Изменения и технически адаптации на разпоредби, приети съгласно настоящия регламент, които са необходими вследствие промени в кодовете по Комбинираната номенклатура и в подразделите по ТАРИК или които произтичат от сключването на нови или изменени споразумения, протоколи, размени на писма или други актове между Съюза и Черна гора, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 9, параграф 3.

Член 5

Обща предпазна клауза

Когато е необходимо Съюзът да вземе мярка, както е предвидено в член 41 ССА, тази мярка се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 9, параграф 3 от настоящия регламент, освен ако в член 41 ССА не е предвидено друго.

Член 6

Клауза за недостиг

Когато е необходимо Съюзът да вземе мярка, както е предвидено в член 42 ССА, тази мярка се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 9, параграф 3 от настоящия регламент.

Член 7

Изключителни и критични обстоятелства

При възникване на изключителни и критични обстоятелства по смисъла на член 41, параграф 5, буква б) и член 42, параграф 4 ССА, Комисията може да вземе незабавни мерки, както е предвидено в членове 41 и 42 ССА.

Ако Комисията получи искане от държава членка, тя взема решение по него в рамките на пет работни дни от получаване на искането.

Комисията взема мерките, посочени в първа алинея, в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 9, параграф 3 от настоящия регламент. При спешни случаи се прилага член 9, параграф 4 от настоящия регламент.

Член 8

Предпазна клауза за селскостопански и рибни продукти

1.   Независимо от процедурите, предвидени в членове 5 и 6 от настоящия регламент, когато се налага Съюзът да вземе предпазна мярка, както е предвидено в член 41 ССА, относно селскостопанските и рибните продукти, Комисията, по искане на държава членка или по собствена инициатива, взема решение относно необходимите мерки, след като използва, когато това е приложимо, процедурата по представяне за разглеждане, предвидена в член 41 ССА.

Ако Комисията получи искане от държава членка, тя взима решение по него:

а)

в рамките на три работни дни след получаване на искането, когато процедурата по представяне за разглеждане, предвидена в член 41 ССА, не се прилага; или

б)

в рамките на три дни след изтичането на 30-дневния срок, посочен в член 41, параграф 5, буква а) от ССА, когато се прилага процедурата по представяне за разглеждане, предвидена в член 41 ССА.

Комисията нотифицира на Съвета мерките, във връзка с които е взела решение.

2.   Комисията взема такива мерки в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 9, параграф 3. При спешни случаи се прилага член 9, параграф 4.

Член 9

Процедура на комитет

1.   За целите на член 4 от настоящия регламент Комисията се подпомага от Комитета по Митническия кодекс, създаден с член 285 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   За целите на членове 5 — 8 от настоящия регламент Комисията се подпомага от Комитета по защитни мерки, създаден с член 43, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/478. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

4.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.

Член 10

Дъмпинг и субсидии

В случай на практика, която налага прилагането от Съюзa на мерките, предвидени в член 40, параграф 2 ССА, въвеждането на антидъмпингови и/или изравнителни мерки се решава в съответствие с разпоредбите, установени съответно в Регламент (ЕО) № 1225/2009 и/или в Регламент (ЕО) № 597/2009.

Член 11

Конкуренция

1.   В случай на практика, която може да оправдае прилагането от страна на Съюза на мерките, предвидени в член 73 ССА, Комисията, след проучване на случая по своя собствена инициатива или по искане на държава членка, решава дали подобна практика е съвместима със ССА.

Мерките, предвидени в член 73, параграф 10 ССА, се приемат в случаите на помощ в съответствие с процедурите, установени в Регламент (ЕО) № 597/2009, а при други случаи — в съответствие с процедурата, установена в член 207 от Договора.

2.   В случай на практика, която може да доведе до прилагане на мерки спрямо Съюза от страна на Черна гора въз основа на член 73 ССА, Комисията, след проучване на случая, решава дали тази практика е съвместима с принципите, установени в ССА. Когато е необходимо, Комисията взема подходящи решения въз основа на критерии, установени в резултат от прилагането на членове 101, 102 и 107 от Договора.

Член 12

Измама или липса на административно сътрудничество

Когато Комисията въз основа на информация, предоставена от държава членка или по своя инициатива, открие, че са изпълнени условията, установени член 46 ССА, тя без необосновано забавяне:

а)

информира Съвета; и

б)

нотифицира на Комитета за стабилизиране и асоцииране своите констатации заедно с обективната информация и започва консултации в рамките на Комитета за стабилизиране и асоцииране.

Всяка публикация съгласно член 46, параграф 5 ССА се извършва от Комисията в Официален вестник на Европейския съюз.

Комисията може да реши, в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 9, параграф 3 от настоящия регламент, да спре временно прилагането на съответното преференциално третиране на продуктите, както е предвидено в член 46, параграф 4 ССА.

Член 13

Нотификация

Комисията, като действа от името на Съюза, отговоря за нотифицирането на Съвета за стабилизиране и асоцииране и на Комитета за стабилизиране и асоцииране, както се изисква от ССА.

Член 14

Oтмянa

Регламент (ЕО) № 140/2008 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

Член 15

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 29 април 2015 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

Z. KALNIŅA-LUKAŠEVICA


(1)  Становище от 10 декември 2014 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Позиция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 20 април 2015 г.

(3)  Регламент (ЕО) № 140/2008 на Съвета от 19 ноември 2007 г. относно определени процедури за прилагане на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна, и за прилагане на Временното споразумение между Европейските общности, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна (ОВ L 43, 19.2.2008 г., стр. 1).

(4)  Вж. приложение I.

(5)  ОВ L 108, 29.4.2010 г., стр. 3.

(6)  Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. относно общите правила за внос (ОВ L 83, 27.3.2015 г., стр. 16).

(7)  Регламент (ЕС) 2015/479 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. относно общите правила за износ (ОВ L 83, 27.3.2015 г., стр. 34).

(8)  Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51).

(9)  Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета от 11 юни 2009 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 188, 18.7.2009 г., стр. 93).

(10)  Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси (ОВ L 82, 22.3.1997 г., стр. 1).

(11)  Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1).

(12)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Отмененият pегламент и неговото изменение

Регламент (ЕО) № 140/2008 на Съвета

(ОВ L 43, 19.2.2008 г., стр. 1).

 

Регламент (ЕС) № 37/2014 на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 18, 21.1.2014 г., стр. 1).

Caмo точкa 15 от приложението


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Таблица на съответствието

Регламент (ЕО) № 140/2008

Настоящият регламент

Членове 1 — 8

Членове 1 — 8

Член 8а

Член 9

Член 9

Член 10

Член 10

Член 11

Член 11

Член 12

Член 13

Член 13

__

Член 14

Член 14

Член 15

__

Приложениe I

__

Приложениe II


19.5.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 123/23


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/753 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 29 април 2015 година

относно вноса в Съюза на селскостопански продукти с произход от Турция

(кодифициран текст)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 779/98 на Съвета (3) е бил съществено изменян (4). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

Решение № 1/98 на Съвета за асоцииране ЕО—Турция (5) установява преференциална система, приложима спрямо вноса в Съюза на селскостопански продукти с произход от Турция.

(3)

За продуктите, за които правната уредба на Съюза предвижда да се спазва определена вносна цена, прилагането на преференциалната тарифна система следва да е обвързано със съблюдаването на тази цена.

(4)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕО) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (6),

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Комисията приема чрез актове за изпълнение правила, необходими за прилагането на режима на внос за продуктите, изброени в приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз, които произхождат от Турция и са внесени в Съюза при условията, предвидени в Решение № 1/98 на Съвета за асоцииране ЕО–Турция. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 3, параграф 2 от настоящия регламент.

Член 2

1.   За продуктите, за които правната уредба на Съюза предвижда да се съблюдава определена вносна цена, прилагането на преференциалната тарифна система е обвързано със съблюдаването на тази цена.

2.   За продукти от риболов, за които има фиксирана референтна цена, прилагането на преференциалната тарифа е обвързано със съблюдаването на тази цена.

Член 3

1.   Комисията се подпомага от Комитета за общата организация на селскостопанските пазари, създаден с член 229 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   Когато становището на комитета трябва да бъде получено по писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, ако в рамките на срока за даване на становище председателят на комитета вземе такова решение или най-малко една четвърт от членовете на комитета отправят такова искане.

Член 4

Регламент (ЕО) № 779/98 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

Член 5

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 29 април 2015 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

Z. KALNIŅA-LUKAŠEVICA


(1)  Становище от 10 декември 2014 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Позиция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 20 април 2015 г.

(3)  Регламент (ЕО) № 779/98 на Съвета от 7 април 1998 г. относно вноса в Общността на селскостопански продукти с произход от Турция, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 4115/86 и за изменение на Регламент (ЕО) № 3010/95 (ОВ L 113, 15.4.1998 г., стр. 1).

(4)  Вж. приложение I.

(5)  Решение № 1/98 на Съвета за асоцииране ЕО—Турция от 25 февруари 1998 г. относно търговския режим за селскостопански продукти (ОВ L 86, 20.3.1998 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(7)  Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Отмененият pегламент и неговото изменение

Регламент (ЕО) № 779/98 на Съвета

(ОВ L 113, 15.4.1998 г., стр. 1).

 

Регламент (ЕС) № 255/2014 на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 57).

Caмo член 2


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Таблица на съответствието

Регламент (ЕО) № 779/98

Настоящият регламент

Член 1

Член 1

Член 2, първа алинея

Член 2, параграф 1

Член 2, втора алинея

Член 2, параграф 2

Член 2а

Член 3

Член 3

Член 4

Член 4

Член 5

Член 5

Приложениe I

Приложениe II


19.5.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 123/27


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/754 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 29 април 2015 година

относно откриване и предвиждане управлението на определени тарифни квоти на Съюзa за висококачествено говеждо месо, свинско месо, птиче месо, пшеница и смес от пшеница и ръж, както и трици и други видове отпадъци

(кодифициран текст)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 774/94 на Съвета (3) е бил неколкократно и съществено изменян (4). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

Съюзът договори тарифни отстъпки съгласно член ХХVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) и в съответствие с Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори. Тези преговори доведоха до споразумения, които бяха одобрени с Решение 94/87/ЕО на Съвета (5) и Решение 94/800/ЕО на Съвета (6).

(3)

Тези споразумения предвиждат откриване при определени условия на годишни тарифни квоти за висококачествено говеждо месо, попадащо под кодове по КН 0201 30 00, 0202 30 90, 0206 10 95 и 0206 29 91, свинско месо, попадащо под кодове по КН 0203 19 13 и 0203 29 15, птиче месо, попадащо под кодове по КН 0207 14 10, 0207 14 50, 0207 14 70, 0207 27 10, 0207 27 20 и 0207 27 80, пшеница и смес от пшеница и ръж, попадащи под кодове по КН 1001 11 00, 1001 19 00 и 1001 99 00, и трици и други видове отпадъци, попадащи под кодове по КН 2302 30 10, 2302 30 90, 2302 40 10 и 2302 40 90.

(4)

Тези споразумения обхващат неопределен период. От съображения за рационализация и ефикасност, квотите следва да се отварят на многогодишна основа.

(5)

Може да се окаже целесъобразна система, която да гарантира характера, източника и произхода на продуктите. За тази цел вносът в рамките на тези нови тарифни отстъпки следва да зависи, когато е целесъобразно, от представянето на сертификат за автентичност.

(6)

Може да е целесъобразно вносът да се разпредели през годината въз основа на нуждите на пазара на Съюза. За тази цел може да се окаже целесъобразна система за използване на квоти, основана на представянето на разрешително за внос.

(7)

За да се допълнят или изменят някои несъществени елементи от настоящия Регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора във връзка с приемането на изменения в настоящия регламент, ако има корекции в обемите и другите условия на режима на квотите, по-специално въз основа на решение на Съвета за сключване на споразумение с една или повече трети държави. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(8)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент по отношение на правилата, необходими за управлението на режима на квотите, посочен в настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (7),

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Oткрива се годишна тарифна квота на Съюза с общ обем 20 000 тона, изразени в тегло на продукта, за висококачествено говеждо месо, прясно, охладено или замразено, и попадащо под кодове по КН 0201 и 0202, както и за продукти, попадащи под кодове по КН 0206 10 95 и 0206 29 91.

В рамките на обема на квотата приложимото мито по Общата митническа тарифа е 20 %.

Член 2

Oткрива се годишна тарифна квота на Съюза с общ обем 7 000 тона за свинско месо, прясно, охладено или замразено, и попадащо под кодове по КН 0203 19 13 и 0203 29 15.

В рамките на обема на квотата приложимото мито по Общата митническа тарифа е 0 %.

Член 3

Oткрива се годишна тарифна квота на Съюза с общ обем 15 500 тона за птиче месо, попадащо под кодове по КН 0207 14 10, 0207 14 50 и 0207 14 70.

В рамките на обема на квотата приложимото мито по Общата митническа тарифа е 0 %.

Член 4

Oткрива се годишна тарифна квота на Съюза с общ обем 2 500 тона за пуешко месо, попадащо под кодове по КН 0207 27 10, 0207 27 20 и 0207 27 80.

В рамките на обема на квотата приложимото мито по Общата митническа тарифа е 0 %.

Член 5

Oткрива се годишна тарифна квота на Съюза с общ обем 300 000 тона за качествена пшеница, попадаща в рамките на кодове по КН 1001 11 00, 1001 19 00 и 1001 99 00.

В рамките на обема на квотата приложимото мито по Общата митническа тарифа е 0 %.

Член 6

Oткрива се годишна тарифна квота на Съюза с общ обем 475 000 тона за трици и други видове отпадъци от пшеница и житни растения, без царевица и ориз, попадащи под кодове по КН 2302 30 10, 2302 30 90, 2302 40 10 и 2302 40 90.

В рамките на обема на квотата приложимото мито съгласно Общата митническа тарифа е 30,60 EUR на тон за продуктите, попадащи под кодове по КН 2302 30 10 и 2302 40 10, и 62,25 EUR на тон за продуктите, попадащи под кодове по КН 2302 30 90 и 2302 40 90.

Член 7

За да се спазват международните ангажименти и в случаите, в които обемите и другите условия на режима на квотите, посочен в настоящия регламент, се коригират от Европейския парламент и от Съвета или от Съвета, по-специално чрез решение на Съвета за сключване на споразумение с една или повече трети държави, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 9 във връзка с произтичащите изменения на настоящия регламент.

Член 8

Комисията чрез актове за изпълнение приема правила, необходими за управлението на режима на квотите, посочени в настоящия регламент, и ако е целесъобразно, установява разпоредби:

а)

които гарантират характера, източника и произхода на съответния продукт;

б)

които са свързани с признаването на документа, който позволява проверка на гаранциите, посочени в буква а); и

в)

относно издаването на разрешителни за внос и срока на тяхната валидност.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 10, параграф 2.

Член 9

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на определените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 7, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 9 април 2014 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 7, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в него дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 7, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането му на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 10

1.   Комисията се подпомага от Комитета за общата организация на селскостопанските пазари, създаден с член 229 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (8). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   Когато становището на комитета трябва да бъде получено по писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, когато в рамките на срока за даване на становище председателят на комитета вземе такова решение или най-малко една четвърт от членовете на комитета отправят такова искане.

Член 11

Регламент (ЕО) № 774/94 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

Член 12

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 29 април 2015 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

Z. KALNIŅA-LUKAŠEVICA


(1)  Становище от 10 декември 2014 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Позиция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 20 април 2015 г.

(3)  Регламент (ЕО) № 774/94 на Съвета от 29 март 1994 г. относно откриване и предвиждане управлението на определени тарифни квоти на Общността за висококачествено говеждо месо и за свинско месо, птиче месо, пшеница и лимец, и трици, отпадъци и други остатъци (ОВ L 91, 8.4.1994 г., стр. 1).

(4)  Вж. приложение I.

(5)  Решение 94/87/ЕО на Съвета от 20 декември 1993 г. относно сключването на споразумения под формата на одобрени протоколи относно определени маслодайни семена между Европейската общност и Аржентина, Бразилия, Канада, Полша, Швеция и Уругвай, съответно съгласно член XXVIII от Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ) (ОВ L 47, 18.2.1994 г., стр. 1).

(6)  Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 г. относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 23.12.1994 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(8)  Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Отмененият pегламент и списък на неговите последващи изменения

 

Регламент (ЕО) № 774/94 на Съвета

(ОВ L 91, 8.4.1994 г., стр. 1).

 

Регламент (ЕО) № 2198/95 на Комисията

(ОВ L 221, 19.9.1995 г., стр. 3).

 

Регламент (ЕС) № 252/2014 на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 35).


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Таблица на съответствието

Регламент (ЕО) № 774/94

Настоящия регламент

Член 1, параграф 1

Член 1, първа алинея

Член 1, параграф 2

Член 1, втора алинея

Член 2, параграф 1

Член 2, първа алинея

Член 2, параграф 2

Член 2, втора алинея

Член 3, параграф 1

Член 3, първа алинея

Член 3, параграф 2

Член 3, втора алинея

Член 4, параграф 1

Член 4, първа алинея

Член 4, параграф 2

Член 4, втора алинея

Член 5, параграф 1

Член 5, първа алинея

Член 5, параграф 2

Член 5, втора алинея

Член 6, параграф 1

Член 6, първа алинея

Член 6, параграф 2

Член 6, втора алинея

Член 7

Член 8

Член 8

Член 7

Член 8а

Член 9

Член 8б

Член 10

Член 9

Член 10

Член 12

Член 11

Приложениe I

Приложениe II


19.5.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 123/33


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/755 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 29 април 2015 година

относно общия режим за внос от някои трети държави

(преработен текст)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 625/2009 на Съвета (3) е бил съществено изменян (4). Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота посоченият регламент следва да бъде преработен.

(2)

Общата търговска политика следва да се основава на единни принципи.

(3)

Следва да се постигне уеднаквяване на правилата за вноса чрез приемане, в рамките на възможното предвид особеностите на икономическата система на съответните трети държави, на разпоредби, които са подобни на прилаганите в рамките на общия режим за други трети държави.

(4)

Общите правила, прилагани по отношение на вноса, се прилагат също и по отношение на продуктите от въглища и стомана, без да се засягат възможните мерки за прилагане на споразумение, отнасящо се специално до такива продукти.

(5)

Следователно либерализацията на вноса, по-конкретно отсъствието на всякакво количествено ограничение, следва да служи за отправна точка на правилата на Съюза.

(6)

По отношение на някои продукти Комисията следва да проучи условията и правилата за вноса и тенденциите в неговото развитие, както и различните аспекти на икономическата и търговската ситуация и евентуалните мерки, които да се предприемат.

(7)

За тези продукти може да се окаже нужно да се въведе наблюдение на Съюза по отношение на вноса на някои от тях.

(8)

Комисията трябва да определи защитните мерки, необходими предвид интереса на Съюза, като отдава дължимото внимание на съществуващите международни задължения.

(9)

Мерките за наблюдение или защитните мерки, ограничени до един или повече региони на Съюза, могат да се окажат по-подходящи от мерките, прилагани в Съюза като цяло. Въпреки това подобни мерки следва да бъдат разрешавани единствено по изключение и когато не са налице други възможности. Необходимо е да се гарантира, че подобни мерки са временни и предизвикват минимални смущения във функционирането на вътрешния пазар.

(10)

В случай на наблюдение от страна на Съюза допускането за свободно обращение на съответните продукти следва да бъде обусловено от представянето на документ за наблюдение, отговарящ на еднакви критерии. Този документ следва да бъде издаден от органите на държавите членки в определен срок въз основа на обикновено заявление от страна на вносителя, без вносителят да придобива обаче право на внос. Следователно документът за наблюдение следва да остане валиден само докато правилата относно вноса не са променени.

(11)

В интерес на доброто административно управление и с цел подпомагане на операторите от Съюза съдържанието и формата на документа за наблюдение следва да бъдат съобразени, доколкото е възможно, с общите формуляри за лицензии за внос, предвидени в Регламент (ЕО) № 738/94 на Комисията (5), Регламент (ЕО) № 3168/94 на Комисията (6) и Регламент (ЕО) № 3169/94 на Комисията (7), като се държи сметка за техническите характеристики на документа за наблюдение.

(12)

В интерес на Съюза e държавите членки и Комисията да осигурят колкото е възможно по-изчерпателен обмен на получената информация в рамките на наблюдението от страна на Съюза.

(13)

Необходимо e да се приемат точни критерии за определянето на възможните вреди и да се установи процедура за разследване, като се оставя на Комисията възможността да предприема подходящи мерки в спешни случаи.

(14)

За тази цел следва да се предвидят подробни разпоредби за започването на разследвания, за необходимите проверки и инспекции, за изслушването на засегнатите страни, за обработката на събраната информация и за критериите за оценка на вредите.

(15)

Разпоредбите относно разследванията, предвидени в настоящия регламент, не засягат правилата на Съюза или националните правила, отнасящи се до професионалната тайна.

(16)

Необходимо e също така да се установят срокове за започване на разследване и за определяне на това дали мерките са подходящи с цел гарантиране на бързината на този процес на определяне, което ще позволи повишаване на правната сигурност за засегнатите икономически оператори.

(17)

За постигане на уеднаквяване на правилата относно вноса следва да се опростят и да се уеднаквят формалностите, които трябва да бъдат изпълнявани от вносителите, независимо от мястото на митническо оформяне на стоките. Следователно е желателно да се предвиди, че всички формалности следва да се изпълняват, като се използват формуляри, съответстващи на образеца, приложен към настоящия регламент.

(18)

Документите за наблюдение, издавани във връзка с мерките за наблюдение от страна на Съюза, следва да бъдат валидни в целия Съюз, независимо коя държава членка ги е издала.

(19)

Текстилните продукти, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 517/94 на Съвета (8), са предмет на специално третиране както на равнището на Съюза, така и на международно равнище. Следователно те следва да бъдат изцяло изключени от приложното поле на настоящия регламент.

(20)

Правомощието за изменение на списъка с трети държави, съдържащ се в приложение I към Регламент (ЕО) № 625/2009, бе включено в Регламент (ЕО) № 427/2003 на Съвета (9). Доколкото срокът на действие на разпоредбите на дял I от Регламент (ЕО) № 427/2003 относно временния защитен механизъм изтече на 11 декември 2013 г. и разпоредбите на дял II от посочения регламент не са актуални, с оглед постигане на съгласуваност, яснота и рационалност е необходимо членове 14а и 14б от посочения регламент да бъдат включени в настоящия регламент. Ето защо Регламент (ЕО) № 427/2003 следва да бъде отменен.

(21)

На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с измененията на приложение I към настоящия регламент, с цел заличаване на държави от списъка на трети държави, съдържащ се в това приложение, когато те станат членки на Световната търговска организация (СТО).

(22)

За прилагането на настоящия регламент са необходими еднакви условия за приемането на временни и окончателни защитни мерки и за налагането на мерки за предварително наблюдение. Тези мерки следва да се приемат от Комисията в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10).

(23)

За приемането на временни мерки и на мерки за наблюдение следва да се използва процедурата по консултиране предвид въздействието на тези мерки и тяхната логическа последователност във връзка с приемането на окончателни защитни мерки. Когато евентуалното забавяне на налагането на мерки би причинило трудно поправима вреда, е необходимо да се допусне Комисията да приема временни мерки с незабавно приложение.

(24)

При изменението на Регламент (ЕО) № 625/2009 втората алинея на член 18, параграф 2 бе погрешно заличена. Тази разпоредба следва да бъде включена отново.

(25)

Тъй като Армения, Русия, Виетнам и Таджикистан станаха членове на СТО, тези трети държави следва да бъдат заличени от приложение I към Регламент (ЕО) № 625/2009 посредством делегиран акт на Комисията. С оглед постигане на яснота и рационалност те не са включени в списъка с трети държави, който понастоящем се съдържа в приложение I към настоящия регламент,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ ПРИНЦИПИ

Член 1

1.   Настоящият регламент се прилага към вноса на продукти с произход от третите държави, посочени в приложение I, с изключение на текстилните продукти, обхванати от Регламент (ЕО) № 517/94.

2.   Вносът в Съюза на посочените в параграф 1 продукти се извършва свободно и съответно не е подложен на никакви количествени ограничения, без да се засягат защитните мерки, които може да се предприемат съгласно глава V.

ГЛАВА II

ПРОЦЕДУРА НА СЪЮЗА ЗА ИНФОРМИРАНЕ И КОНСУЛТИРАНЕ

Член 2

Когато тенденциите във вноса може да наложат използването на мерки за наблюдение или защитни мерки, държавите членки информират Комисията за това. Тази информация включва наличните доказателства, установени въз основа на критериите, определени в член 6. Комисията предава незабавно тази информация на всички държави членки.

ГЛАВА III

ПРОЦЕДУРА ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ ОТ СТРАНА НА СЪЮЗА

Член 3

1.   Когато прецени, че са налице достатъчно доказателства, които дават основание за започването на разследване, Комисията започва разследване в срок от един месец от датата на получаване на информацията от държава членка и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз. Това известие:

а)

представя резюме на получената информация и съдържа изискване всяка относима информация да бъде съобщена на Комисията;

б)

посочва срока, в който заинтересованите лица могат да представят своите становища в писмена форма и да предоставят информация, ако такива становища и информация трябва да бъдат взети предвид по време на разследването;

в)

определя срока, в който заинтересованите лица могат да поискат да бъдат изслушани устно от Комисията в съответствие с параграф 4.

Комисията започва разследването в сътрудничество с държавите членки.

Комисията уведомява държавите членки за анализа, който е направила на информацията, обикновено в рамките на 21 дни от датата на предоставяне на информацията на Комисията.

2.   Комисията се стреми да получи всяка информация, която смята за необходима, и когато счита за подходящо, полага усилия да провери тази информация при вносителите, търговците, посредниците, производителите, търговските сдружения и организации.

Комисията се подпомага в тази дейност от служители на държавата членка, на чиято територия се извършват проверките, ако тази държава е изразила желание за това.

Заинтересованите лица, които са заявили интерес в съответствие с параграф 1, първа алинея, както и представителите на държавата износител, могат да се запознаят с цялата информация, предоставена на Комисията във връзка с разследването, с изключение на вътрешните документи, изготвени от органите на Съюза или на държавите членки, доколкото тази информация е от значение за защитата на техните интереси, не е поверителна по смисъла на член 5 и се използва от Комисията по време на разследването. За тази цел тези лица отправят писмено искане до Комисията, като посочват исканата информация.

3.   Държавите членки предоставят на Комисията, по нейно искане и съгласно определен от нея ред, информацията, с която разполагат, относно развитието на пазара на продукта, предмет на разследването.

4.   Комисията може да изслуша заинтересованите лица. Те трябва да бъдат изслушани, когато са поискали това в писмена форма в срока, определен в известието, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, и са представили данни, че действително е възможно да бъдат засегнати от резултата на разследването и че са налице особени причини да бъдат изслушани устно.

5.   Когато поисканата информация не е предоставена в определените в настоящия регламент или от Комисията съгласно настоящия регламент срокове, или когато съществуват значителни пречки пред разследването, констатациите могат да се основават на наличните данни. Когато Комисията установи, че заинтересовано лице или трето лице ѝ е предоставило невярна или подвеждаща информация, тя не взема предвид тази информация и може да използва наличните данни.

6.   Когато според Комисията не са налице достатъчно доказателства, които дават основание за започването на разследване, Комисията информира държавите членки за своето решение в срок от един месец от датата на получаването на информацията от държавите членки.

Член 4

1.   В края на разследването Комисията представя доклад за резултатите пред комитета, посочен в член 22, параграф 1 (наричан по-долу „комитетът“).

2.   Когато в срок от девет месеца, считано от започването на разследването, Комисията счете, че не са необходими мерки за наблюдение на Съюза или защитни мерки на Съюза, разследването се прекратява в срок от един месец. Комисията прекратява разследването в съответствие с процедурата по консултиране, предвидена в член 22, параграф 2. Решението за прекратяване на разследването, в което се излагат основните заключения от разследването и резюме на основанията за тези заключения, се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

3.   Ако прецени, че са необходими мерки за наблюдение на Съюза или защитни мерки на Съюза, Комисията взема необходимите за целта решения в съответствие с глави IV и V не по-късно от девет месеца от започване на разследването. При изключителни обстоятелства този срок може да бъде удължен най-много с още два месеца. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз известие, в което се посочва продължителността на допълнителния срок и се съдържа резюме на основанията за определянето му.

4.   Разпоредбите на настоящата глава не са пречка за това във всеки момент да бъдат взети мерки за наблюдение съгласно членове 7—12 или — когато критични обстоятелства, при които всяко отлагане би причинило трудно поправими вреди, налагат незабавна намеса — защитни мерки в съответствие с членове 13, 14 и 15.

Комисията предприема незабавно мерки по разследване, каквито тя смята за все още необходими. Резултатите от разследването се използват за преразглеждане на взетите мерки.

Член 5

1.   Получената съгласно настоящия регламент информация се използва само за целта, за която е била поискана.

2.   Комисията и държавите членки, включително служителите на всяка тях, не разкриват информация от поверителен характер, получена съгласно настоящия регламент, или информация, предоставена на поверителна основа, освен при специално разрешение от лицето, предоставило информацията.

3.   Всяко искане за поверително третиране посочва причините, поради които информацията е поверителна.

Все пак, ако се окаже, че дадено искане за поверително третиране е неоснователно и ако този, който е предоставил информацията, не желае нито тя да бъде оповестена публично, нито да разреши нейното разкриване в най-общи линии или под формата на резюме, съответната информация може да не бъде вземана под внимание.

4.   При всички случаи дадена информация се счита за поверителна, ако е възможно нейното разкриване да има значителни неблагоприятни последици за този, който я е предоставил или е източник на тази информация.

5.   Параграфи 1—4 не възпрепятстват органите на Съюза да се позовават на информация от общ характер, и по-специално на мотивите, на които се основават взетите съгласно настоящия регламент решения. Тези органи все пак следва да отчитат законните интереси на засегнатите физически и юридически лица, техните търговски тайни да не бъдат разгласявани.

Член 6

1.   Проучването на тенденциите във вноса и на условията, в които той се осъществява, както и на сериозните вреди или заплахата от сериозни вреди за производителите от Съюза вследствие на този внос, обхваща по-специално следните фактори:

а)

обема на вноса, по-специално когато той е отбелязал значително увеличение в абсолютна стойност или по отношение на производството или потреблението в Съюза;

б)

цената на вноса, по-специално когато е било налице значително подбиване на цената по отношение на цената на сходен продукт в Съюза;

в)

последвалото въздействие върху производителите от Съюза на сходни или пряко конкурентни продукти, така както може да бъде изведено от тенденциите при някои икономически фактори, като например:

производство,

използване на капацитета,

запаси,

продажби,

пазарен дял,

цени (т.е. спад на цените или предотвратяване на увеличаването на цените, което нормално би настъпило),

печалби,

възвръщаемост на инвестирания капитал,

парични потоци,

заетост.

2.   При провеждането на разследването Комисията взема предвид конкретната икономическа система на държавите, посочени в приложение I.

3.   Когато се твърди наличие на заплаха от сериозна вреда, Комисията проучва също така дали е ясно предвидимо, че конкретна ситуация е вероятно да доведе до реална вреда. С оглед на това тя може също да вземе предвид фактори като например:

а)

размера на увеличаване на износа към Съюза;

б)

капацитета на износ на държавата на произход или на държавата износител, който вече съществува или ще съществува в близко бъдеще, и вероятността свързаният с този капацитет износ да бъде насочен към Съюза.

ГЛАВА IV

МЕРКИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ

Член 7

1.   Когато интересите на Съюза го изискват, Комисията може, по искане на държава членка или по своя собствена инициатива:

а)

да реши да подложи някои видове внос на последващо наблюдение от страна на Съюза в съответствие с определена от Комисията процедура;

б)

да реши, за целите на мониторинга на тенденциите в този внос, да подложи някои видове внос на предварително наблюдение от страна на Съюза в съответствие с член 8.

2.   Решенията, приети съгласно параграф 1, се вземат от Комисията в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 22, параграф 2.

3.   Мерките за наблюдение са с ограничен срок. Освен ако не е предвидено друго, тяхното прилагане се прекратява в края на второто шестмесечие след шестмесечието, по време на което те са били взети.

Член 8

1.   Продуктите под предварително наблюдение от страна на Съюза могат да бъдат допуснати за свободно обращение само при представянето на документ за наблюдение. Този документ се издава от компетентния орган, определен от държавите членки, безплатно, за всякакви поискани количества и в рамките на не повече от пет работни дни след получаването от националните компетентни органи на заявление от който и да е вносител от Съюза, независимо от неговото място на стопанска дейност в Съюза. Това заявление се счита за получено от националния компетентен орган не по-късно от три работни дни след подаването, освен ако не се докаже противното.

2.   Документът за наблюдение се изготвя върху формуляр, съответстващ на образеца в приложение II.

С изключение на случаите, когато решението за поставяне под наблюдение предвижда друго, заявлението на вносителя за документ за наблюдение съдържа само следното:

а)

пълното име и адреса на заявителя (включително телефонни и факс номера и всякакви номера, идентифициращи заявителя пред компетентния национален орган), както и регистрационния номер по ДДС на заявителя, ако той е задължен по ДДС;

б)

когато е приложимо — пълното име и адреса на декларатора или на представителя, определен от заявителя (включително телефонни номера и номера на факс);

в)

описание на стоките, посочващо техните:

търговско наименование,

код по Комбинираната номенклатура,

място на произход и място на изпращане;

г)

декларираното количество в килограми и когато е необходимо — в други допълнителни единици (чифтове, бройки и др.);

д)

стойността на стоките, съответстваща на CIF на границите на Съюза в евро;

е)

следната декларация, с дата и подпис на заявителя, с името на заявителя, изписано с главни букви:

„Аз, долуподписаният, удостоверявам, че информацията, предоставена в настоящото заявление, е вярна и дадена добросъвестно, и че съм установен в Съюза.“

3.   Документът за наблюдение е валиден в целия Съюз, независимо коя държава членка го е издала.

4.   Констатацията, че единичната цена, по която се извършва сделката, надхвърля с по-малко от 5 % тази, която е посочена в документа за наблюдение, или че общата стойност или количеството на представените за внос продукти надхвърля стойността или количеството, посочени в документа за наблюдение с по-малко от 5 %, не представлява пречка пред допускането за свободно обращение на съответния продукт. Комисията, след като е изслушала изразените в рамките на комитета становища и е взела предвид естеството на продуктите и другите особености на съответните сделки, може да установи различен процент, който все пак обикновено не следва да надхвърля 10 %.

5.   Документите за наблюдение могат да бъдат използвани само докато режимът за либерализиране на вноса остава в сила за съответните сделки. Такива документи за наблюдение не могат в никакъв случай да бъдат използвани след изтичането на срока, който е определен по същото време и чрез същата процедура като поставянето под наблюдение, като се отчитат естеството на продуктите и другите особености на сделките.

6.   Когато решение, взето съгласно член 7, налага това, произходът на продуктите под наблюдение от страна на Съюза трябва да бъде доказан със сертификат за произход. Настоящият параграф не засяга други разпоредби, свързани с представянето на такъв сертификат.

7.   Когато продуктът под предварително наблюдение от страна на Съюза е предмет на регионални защитни мерки в държава членка, разрешението за внос, издадено от тази държава членка, може да замести документа за наблюдение.

8.   Формулярите за документите за наблюдение и извлеченията от тях се издават в два екземпляра: един екземпляр, обозначен „Екземпляр на получателя“ и носещ номер 1, който се издава на заявителя, и друг екземпляр, обозначен „Екземпляр на компетентния орган“ и носещ номер 2, който се съхранява от органа, издаващ документа. За административни цели компетентният орган може да добави допълнителни екземпляри към формуляр 2.

9.   Формулярите се отпечатват на бяла хартия, без механична пулпа, оразмерена за писане и тежаща между 55 и 65 g/m2. Техният размер е 210 × 297 mm. Разстоянието между редовете е 4,24 mm (една шеста от инча). Подредбата на формулярите се спазва точно. Двете страни на екземпляр № 1, който представлява самият документ за наблюдение, в допълнение имат отпечатан фон от тънки линии в жълт цвят (гийош мотив), така че да бъде разкрито всякакво подправяне с механични или химически средства.

10.   Държавите членки са отговорни за отпечатването на формулярите. Формулярите могат също да бъдат отпечатвани от печатници, определени от държавата членка, в която са установени. В последния случай всеки формуляр трябва да включва забележка относно тяхното определяне от страна на държавата членка. Всеки формуляр съдържа името и адреса на печатницата или знак, позволяващ тя да бъде идентифицирана.

Член 9

Когато интересите на Съюза изискват това, в случай че има вероятност да възникне посочената в член 13, параграф 1 ситуация, Комисията може, по искане на държава членка или по своя собствена инициатива:

да ограничи срока на използването на всякакви изискуеми документи за наблюдение,

да подчини издаването на този документ на някои условия и като извънредна мярка — на включването на клауза за оттегляне.

Член 10

Когато вносът на даден продукт не е подложен на предварително наблюдение от страна на Съюза, Комисията може чрез актове за изпълнение в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 22, параграф 2, и в съответствие с член 15, да въведе наблюдение, ограничено до вноса в един или повече региони на Съюза.

Член 11

1.   Продуктите под регионално наблюдение могат да бъдат допуснати за свободно обращение в съответния регион само при представяне на документ за наблюдение. Такъв документ се издава от компетентния орган, определен от съответната държава членка или съответните държави членки, безплатно, за всички поискани количества и в рамките на не повече от пет работни дни след получаването от националния компетентен орган на заявление от който и да било вносител от Съюза, независимо от неговото място на стопанска дейност в Съюза. Това заявление се счита за получено от националния компетентен орган, не по-късно от три работни дни след подаването, освен ако не се докаже противното. Документите за наблюдение могат да бъдат използвани само докато режимът за либерализиране на вноса остава в сила за съответните сделки.

2.   Прилага се член 8, параграф 2.

Член 12

1.   В случай на наблюдение от страна на Съюза или регионално наблюдение държавите членки съобщават на Комисията в рамките на първите десет дни на всеки месец:

а)

при предварително наблюдение — подробна информация относно сумите, изчислени на базата на цени CIF, и количеството стоки, за които са били издадени документи за наблюдение през предходния период;

б)

във всички случаи — подробна информация относно вноса, осъществен по време на периода, предхождащ периода, посочен в буква а).

Предоставената от държавите членки информация съдържа разбивка по продукти и по държави.

По същото време и чрез същата процедура като поставянето под наблюдение могат да бъдат предвиждани различни разпоредби.

2.   Когато естеството на продуктите или конкретни обстоятелства налагат това, Комисията може, по искане на държава членка или по своя собствена инициатива, да промени периодичността на предоставяне на информацията.

3.   Комисията информира държавите членки.

ГЛАВА V

ЗАЩИТНИ МЕРКИ

Член 13

1.   Когато даден продукт се внася в Съюза в толкова увеличени количества или при такива условия, че нанася сериозна вреда или заплашва да нанесе сериозна вреда на производителите от Съюза на сходни или на пряко конкурентни продукти, с цел да защити интересите на Съюза Комисията може, по искане на държава членка или по своя собствена инициатива, да измени режима за внос на съответния продукт, като обуслови неговото допускане за свободно обращение от представянето на разрешение за внос, което се издава съгласно определени от Комисията правила и ограничения.

2.   Приетите мерки се съобщават веднага на държавите членки и започват да се прилагат незабавно.

3.   Посочените в настоящия член мерки се прилагат за всеки продукт, допуснат за свободно обращение след началото на тяхното прилагане. Те могат да бъдат ограничавани до един или повече региони на Съюза в съответствие с член 15.

Все пак тези мерки не възпрепятстват допускането за свободно обращение на продукти, които са вече на път към Съюза, при условие че местоназначението на тези продукти не може да бъде променено и че продуктите, чието допускане за свободно обращение е обусловено съгласно членове 8 и 11 от представянето на документ за наблюдение, са действително придружени от такъв документ.

4.   Когато държава членка е поискала намесата на Комисията, последната, като действа в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22, параграф 3, или при спешни случаи — в съответствие с член 22, параграф 4, взема решение в срок най-много от пет работни дни от датата на получаване на искането.

Член 14

1.   Комисията може, по-специално в ситуацията, посочена в член 13, параграф 1, да приеме подходящи защитни мерки, като действа в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22, параграф 3.

2.   Прилага се член 13, параграф 3.

Член 15

Когато, с оглед по-специално на факторите, посочени в член 6, стане ясно, че в един или повече региони на Съюза са изпълнени условията, предвидени за приемането на мерки съгласно глава IV и член 13, Комисията, след като е проучила алтернативните възможности, може по изключение да разреши прилагането на мерки за наблюдение или защитни мерки, ограничени до съответния регион или съответните региони, ако прецени, че такива мерки, приложени на такова равнище, са по-подходящи от мерки, приложими в рамките на целия Съюз.

Тези мерки трябва да бъдат временни и да смущават възможно най-малко функционирането на вътрешния пазар.

Тези мерки се приемат в съответствие с процедурите, предвидени съответно в членове 7 и 13.

Член 16

1.   По време на прилагането на мярка за наблюдение или защитна мярка в съответствие с глави IV и V Комисията може, по искане на държава членка или по своя инициатива:

а)

да проучи последиците от тази мярка;

б)

да провери дали прилагането на мярката все още е необходимо.

Ако Комисията прецени, че прилагането на мярката все още е необходимо, тя информира съответно държавите членки.

2.   Когато Комисията прецени, че дадена мярка за наблюдение или защитна мярка, посочена в глави IV и V, следва да бъде отменена или изменена, тя отменя или изменя мярката, като действа в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22, параграф 3.

Когато такова решение се отнася до регионални мерки за наблюдение, то се прилага от шестия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

ГЛАВА VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 17

1.   Настоящият регламент не изключва изпълнението на задълженията, произтичащи от специалните правила, предвидени в сключените между Съюза и трети държави споразумения.

2.   Без да се засягат други разпоредби на Съюза, настоящият регламент не изключва приемането или прилагането от държавите членки на:

а)

забрани, количествени ограничения или мерки за наблюдение, основаващи се на съображения за обществен морал, обществения ред или обществената сигурност, закрила на здравето и живота на хората, животните или растенията, закрила на националните богатства с художествена, историческа или археологическа стойност или закрила на индустриалната и търговска собственост;

б)

специални формалности, свързани с обмяната на чуждестранна валута;

в)

формалности, въведени по силата на международни споразумения в съответствие с ДФЕС.

Държавите членки информират Комисията за мерките или формалностите, които предвиждат да въведат или изменят в съответствие с първа алинея.

В изключително спешни случаи съответните национални мерки или формалности се съобщават на Комисията незабавно след тяхното приемане.

Член 18

Комисията включва информация за прилагането на настоящия регламент в годишния си доклад относно прилагането и изпълнението на мерките за защита на търговията, който се представя на Европейския парламент и на Съвета съгласно член 22а от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета (11).

Член 19

1.   Настоящият регламент не засяга действието на актовете, които установяват общата организация на селскостопанските пазари или на административните разпоредби на Съюза или националните административни разпоредби, които произтичат от тях, нито действието на специалните актове, приети съгласно член 352 ДФЕС, приложими за стоки, получени от преработката на селскостопански продукти. Със своето действие той допълва действието на тези актове.

2.   По отношение на продуктите, обхванати от посочените в параграф 1 от настоящия член актове, членове 7—12 и член 16 не се прилагат за тези, във връзка с които правилата на Съюза относно търговията с трети държави предвиждат представянето на лицензия или друг документ за внос.

Членове 13, 15 и 16 не се прилагат за продукти, за които тези правила предвиждат прилагането на количествени ограничения за внос.

Член 20

На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 21 във връзка с измененията на приложение I с цел заличаване на държави от списъка на трети държави, съдържащ се в това приложение, когато те станат членки на СТО.

Член 21

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 20, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 20 февруари 2014 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 20, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 20, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 22

1.   Комисията се подпомага от Комитета по защитни мерки, създаден с Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета (12). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

4.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011, във връзка с член 5 от него.

Член 23

Регламенти (ЕО) № 427/2003 и (ЕО) № 625/2009 се отменят.

Позоваванията на отменените регламенти се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IV.

Член 24

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 29 април 2015 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

Z. KALNIŅA-LUKAŠEVICA


(1)  Становище от 10 декември 2014 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Позиция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 20 април 2015 г.

(3)  Регламент (ЕО) № 625/2009 на Съвета от 7 юли 2009 г. относно общия режим за внос от някои трети страни (ОВ L 185, 17.7.2009 г., стр. 1).

(4)  Вж. приложение III.

(5)  Регламент (ЕО) № 738/94 на Комисията от 30 март 1994 г. за определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 520/94 на Съвета, създаващ процедура на Общността за управление на количествените квоти (ОВ L 87, 31.3.1994 г., стр. 47).

(6)  Регламент (ЕО) № 3168/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно установяването на приложното поле на Регламент (ЕО) № 517/94 на Съвета относно общите правила за внос на текстилни продукти от някои трети страни, необхванати от двустранни споразумения, протоколи или други актове, както и нерегулирани от други специфични правила за внос на Общността(ОВ L 335, 23.12.1994 г., стр. 23).

(7)  Регламент (ЕО) № 3169/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. за изменение на приложение III към Регламент (ЕИО) № 3030/93 на Съвета относно общите правила за внос на някои текстилни продукти от трети страни и за установяване на общностна вносна лицензия в областта на прилагане на регламента (ОВ L 335, 23.12.1994 г., стр. 33).

(8)  Регламент (ЕО) № 517/94 на Съвета от 7 март 1994 г. относно общите правила за внос на текстилни продукти от някои трети страни, които не са обхванати от двустранни споразумения, протоколи или други договорености, или от други специфични правила на Общността за вноса (ОВ L 67, 10.3.1994 г., стр. 1).

(9)  Регламент (ЕО) № 427/2003 на Съвета от 3 март 2003 г. относно временен защитен механизъм по отношение на вноса на някои продукти с произход от Народна република Китай и за изменение на Регламент (ЕО) № 519/94 относно общите правила за внос от някои трети страни (ОВ L 65, 8.3.2003 г., стр. 1).

(10)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(11)  Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51).

(12)  Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. относно общите правила за внос (ОВ L 83, 27.3.2015 г., стр. 16).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на третите държави

 

Азербайджан

 

Беларус

 

Казахстан

 

Северна Корея

 

Туркменистан

 

Узбекистан


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Image

Текст на изображението

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

ДОКУМЕНТ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ

1

1. Получател

(име, пълен адрес,държава, номер по ДДС)

2. Изходящ номер

Екземпляр на получателя

3. Предложена дата и предложено място на внос

4. Орган, отговорен за издаването

(наименование, адрес и телефонен номер)

5. Декларатор/представител (ако е приложимо)

(име и пълен адрес)

6. Държава на произход

(и код по геономенклатура)

7. Държава на доставка

(и код по геономенклатура)

8. Последен ден на валидност

1

9. Описание на стоките

10. Код по КН и категория

11. Количество в килограми (нетно тегло) или в допълнителни мерни единици

12. Стойност в евро, цена CIF на границите на Съюза

13. Допълнителни забележки

14. Заверка от компетентния орган

Дата:

Подпис:

(Печат)

Image

Текст на изображението

15. ПРЕДОСТАВЯНЕ

Посочете наличното количество в колона 17, част 1 и предоставеното количество — в част 2

16. Нетно количество (нетно тегло или друга мерна единица, показваща мярката)

19. Митнически доку-мент (формуляр и номер) или номер на извлечението и дата на предоставянето

20. Име, държава членка, печат и подпис на пре-доставящия орган

17. В цифри

18. С думи за предоста-веното количество

1.

2.

1.

2.

1.

2.

1.

2.

1.

2.

1.

2.

1.

2.

Допълнителни страници, които трябва да бъдат прикрепени към настоящия документ.

Image

Текст на изображението

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

ДОКУМЕНТ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ

2

1. Получател

(име, пълен адрес,държава, номер по ДДС)

2. Изходящ номер

Екземпляр на компетентния орган

3. Предложена дата и предложено място на внос

4. Орган, отговорен за издаването

(наименование, адрес и телефонен номер)

5. Декларатор/представител (ако е приложимо)

(име и пълен адрес)

6. Държава на произход

(и код по геономенклатура)

7. Държава на доставка

(и код по геономенклатура)

8. Последен ден на валидност

2

9. Описание на стоките

10. Код по КН и категория

11. Количество в килограми (нетно тегло) или допълни-телни единици

12. Стойност в евро, цена CIF на границите на Съюза

13. Допълнителни забележки

14. Подпис на компетентния орган

Дата:

Подпис:

Печат

Image

Текст на изображението

15. ПРЕДОСТАВЯНЕ

Посочете наличното количество в колона 17, част 1 и предоставеното количество — в част 2

16. Нетно количество (нетно тегло или друга мерна единица, показваща мярката)

19. Митнически доку-мент (формуляр и номер) или номер на извлечението и дата на предоставянето

20. Име, държава членка, печат и подпис на пре-доставящия орган

17. В цифри

18. С думи за предоста-веното количество

1.

2.

1.

2.

1.

2.

1.

2.

1.

2.

1.

2.

1.

2.

Допълнителни страници, които трябва да бъдат прикрепени към настоящия документ.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Отмененият регламент и списък на последващите му изменения

Регламент (ЕО) № 625/2009 на Съвета

(ОВ L 185, 17.7.2009 г., стр. 1).

 

Регламент (ЕС) № 37/2014 на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 18, 21.1.2014 г., стр. 1).

Само точка 20 от приложението

Регламент (ЕО) № 427/2003 на Съвета

(ОВ L 65, 8.3.2003 г., стр. 1).

 

Регламент (ЕО) № 1985/2003 на Съвета

(ОВ L 295, 13.11.2003 г., стр. 43).

 

Регламент (ЕС) № 37/2014 на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 18, 21.1.2014 г., стр. 1).

Само точка 9 от приложението


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Таблица на съответствието

Регламент (ЕО) № 625/2009

Регламент (ЕО) № 427/2003

Настоящият регламент

Член 1

 

Член 1

Член 2

 

Член 2

Член 4

 

Член 22

Член 5

 

Член 3

Член 6

 

Член 4

Член 7

 

Член 5

Член 8

 

Член 6

Член 9, параграф 1

 

Член 7, параграф 1

Член 9, параграф 1a

 

Член 7, параграф 2

Член 9, параграф 2

 

Член 7, параграф 3

Член 10

 

Член 8

Член 11

 

Член 9

Член 12

 

Член 10

Член 13

 

Член 11

Член 14

 

Член 12

Член 15

 

Член 13

Член 16

 

Член 14

Член 17

 

Член 15

Член 18

 

Член 16

Член 19

 

Член 17

Член 19а

 

Член 18

Член 20

 

Член 19

 

Членове 1-14

 

Член 14а

Член 20

 

Член 14б

Член 21

 

Членове 15-24

Член 21

 

Член 23

Член 22

 

Член 24

Приложение I

 

Приложение I

Приложение II

 

Приложение II

Приложение III

 

Приложение III

Приложение IV

 

Приложение IV

 

Приложение I

 

Приложение II


19.5.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 123/50


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/756 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 29 април 2015 година

за суспендиране на определени отстъпки, свързани с вноса в Съюза на селскостопански продукти с произход от Турция

(кодифициран текст)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 1506/98 на Съвета (3) е съществено изменян (4). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

Като има предвид, че в рамките на Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция (5) („Споразумението“) на тази държава бяха предоставени някои отстъпки във връзка с определени земеделски продукти.

(3)

Решение № 1/98 на Съвета за асоцииране ЕО-Турция (6) предвижда подобряване и консолидиране на търговските преференции за вноса в Съюза на земеделски продукти с произход от Турция и установява редица преференциални отстъпки при износа от Съюза на месо и живи животни за Турция.

(4)

Турция прилага от 1996 г. забрана за вноса на живи животни от рода на едрия рогат добитък (код по КН 0102) и ограничения при вноса на говеждо месо (кодове по КН 0201-0202). Тези мерки, като вид количествени ограничения, са несъвместими със Споразумението и не дават възможност на Съюза да се възползва от облекченията, предоставени му с Решение № 1/98. Въпреки проведените консултации с оглед постигане на съгласувано с Турция решение на този проблем, количествените ограничения продължават да се прилагат.

(5)

В резултат на тези мерки е блокиран износът за Турция на въпросните продукти с произход от Съюза. За да се защитят търговските интереси на Съюза, ситуацията следва да се уравновеси с мерки с равностоен ефект. Поради тази причина е целесъобразно да се спре действието на отстъпките, предвидени в приложение I към настоящия регламент.

(6)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (7),

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Спира се действието на двете тарифни квоти, предвидени в приложение I.

Член 2

Чрез актове за изпълнение Комисията прекратява спирането на действието, посочено в член 1, след като бъдат отстранени пречките за преференциалния износ от Съюза към Турция. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 3, параграф 2.

Член 3

1.   Комисията се подпомага от Комитета за общата организация на селскостопанските пазари, създаден с член 229 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (8). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   Когато становището на комитета трябва да бъде получено по писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, ако в рамките на срока за даване на становище председателят на комитета вземе такова решение или най-малко една четвърт от членовете на комитета отправят такова искане.

Член 4

Регламент (ЕО) № 1506/98 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение III.

Член 5

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 29 април 2015 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

Z. KALNIŅA-LUKAŠEVICA


(1)  Становище от 10 декември 2014 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Позиция на Европейския парламент от 11 март 2015 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 20 април 2015 г.

(3)  Регламент (ЕО) № 1506/98 на Съвета от 13 юли 1998 г. за установяване на отстъпка под формата на тарифна квота на Общността за Турция през 1998 година по отношение на лешниците и за суспендиране на определени отстъпки (ОВ L 200, 16.7.1998 г., стр. 1).

(4)  Вж. приложение II.

(5)  ОВ 217, 29.12.1964 г., стр. 3687/64.

(6)  Решение № 1/98 на Съвета за асоцииране ЕО-Турция от 25 февруари 1998 г. относно търговския режим за селскостопански продукти (ОВ L 86, 20.3.1998 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(8)  Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Сериен номер

Код по КН

Описание на стоките

Обем на квотата за посочения период (в тонове)

Мито на квотата

09.0217

ex 0807 11 00

Дини в прясно състояние:

14 000

Освободени от мито

от 16 юни до 31 март

09.0207

2002 90 31

Домати, приготвени или консервирани по друг начин, освен с оцет или оцетна киселина, които не са цели или на парчета, с тегловно съдържание на сухо вещество, равно или по-голямо от 12 %

30 000 , с тегловно съдържание на сухо вещество 28-30 %

Освободени от мито

09.0209

2002 90 39

2002 90 91

2002 90 99


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Отмененият pегламент и неговото изменение

Регламент (ЕО) № 1506/98 на Съвета

(ОВ L 200, 16.7.1998 г., стр. 1)

 

Регламент (ЕС) № 255/2014 на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 57)

Caмo член 3


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Таблица на съответствието

Регламент (ЕО) № 1506/98

Настоящият регламент

Член 1

Член 2

Член 1

Член 3

Член 2

Член 3а

Член 3

Член 4

Член 4

Член 5

Приложениe I

Приложениe II

Приложениe I

Приложениe II

Приложениe III


19.5.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 123/55


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/757 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 29 април 2015 година

относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

В Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) и в Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), в които се призовава всички стопански сектори, включително и секторът на международния морски транспорт, да допринесат за постигане на намаления на емисиите, е предвидено, че ако международно споразумение, което включва емисиите от международното мореплаване в своите цели за намаления в рамките на Международната морска организация (ИМО), не бъде одобрено от държавите членки или ако подобно споразумение чрез Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата не бъде одобрено от Общността до 31 декември 2011 г., Комисията следва да направи предложение за включване на емисиите от международно мореплаване в ангажимента на Общността за намаляване на емисиите, с цел предложението да влезе в сила до 2013 г. Такова предложение следва да сведе до минимум възможни отрицателни последици за конкурентоспособността на Общността, като същевременно с това се вземат предвид възможните ползи за околната среда.

(2)

Морският транспорт оказва влияние върху световния климат и качеството на въздуха вследствие на отделяните емисии на въглероден диоксид (CO2) и други емисии, като азотни оксиди (NOx), серни оксиди (SOx), метан (CH4), прахови частици и сажди.

(3)

Международното морско корабоплаване продължава да бъде единственото средство за транспорт, което не е включено в ангажимента на Съюза за намаление на емисиите на парникови газове. Съгласно оценката на въздействието, придружаваща предложението за настоящия регламент, в периода между 1990 и 2007 г. емисиите на CO2 на Съюза, дължащи се на международното корабоплаване, са нараснали с 48 %.

(4)

С оглед на бързо развиващото се научно схващане за въздействието на несвързаните с CO2 емисии от морския транспорт върху климата в световен мащаб, в контекста на настоящия регламент следва редовно да се извършва актуална оценка на това въздействие. Въз основа на своите оценки Комисията следва да анализира изводите по отношение на политиките и мерките, целящи намаление на тези емисии.

(5)

В Резолюция на Европейския парламент от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. Комисията и държавите членки се призовават да определят обвързваща цел на ЕС за постигане до 2030 г. на намаление на емисиите на парникови газове в Съюза с най-малко 40 % спрямо равнищата от 1990 г. Европейският парламент посочва освен това, че всички сектори на икономиката ще трябва да допринесат за намалението на емисиите на парникови газове, ако Съюзът иска да участва на справедлива основа в световните усилия.

(6)

В заключенията си от 23 и 24 октомври 2014 г. Европейският съвет утвърди като обвързваща цел на ЕС постигането до 2030 г. на намаление на емисиите на парникови газове в Съюза с най-малко 40 % спрямо равнищата от 1990 г. Европейският съвет освен това посочи колко е важно да се намалят емисиите на парникови газове и рисковете, свързани със зависимостта от изкопаеми горива в сектора на транспорта, и прикани Комисията да проучи допълнително инструменти и мерки за постигане на цялостен и технологично неутрален подход, предназначен, inter alia, за насърчаване на намалението на емисиите и енергийната ефективност в транспорта.

(7)

В седмата програма за действие в областта на околната среда (5) се подчертава, че всички сектори на икономиката ще трябва да допринесат за намалението на емисиите на парникови газове, ако Съюзът иска да участва на справедлива основа в световните усилия. Във връзка с това в седмата програма се изтъква, че Бялата книга за транспорта от 2011 г. трябва да бъде подкрепена със силна политическа рамка.

(8)

През юли 2011 г. ИМО прие технически и експлоатационни мерки, по-специално въвеждането на конструктивен индекс за енергийна ефективност (EEDI) за новите кораби и корабни планове за управление на енергийната ефективност (SEEMP), които ще внесат подобрение, изразяващо се в снижаване на очакваното нарастване на емисиите на парникови газове, но само тези мерки не могат да доведат до намалението в абсолютно изражение на емисиите на парникови газове от международното корабоплаване, което е необходимо във връзка с усилията за постигане на глобалната цел за ограничаване повишението на световната температура до 2 °C.

(9)

Съгласно данни на ИМО чрез използване на експлоатационни мерки и прилагане на съществуващи технологии е възможно да се постигне намаление на специфичното енергопотребление и на емисиите на СО2 от корабите с до 75 %; значителна част от тези мерки могат да се считат за ефективни от гледна точка на разходите и като такива те биха могли да доведат до нетни ползи за сектора, тъй като намалението на разходите за гориво осигурява откупуване на съответните експлоатационни или инвестиционни разходи.

(10)

Най-добрият възможен вариант за намаление на емисиите на CO2 от корабоплаването на равнището на Съюза остава въвеждането на система за мониторинг, докладване и проверка (наричана по-долу „система за МДП“) на емисиите на CO2 въз основа на данните за консумацията на гориво на корабите, като първа стъпка от поетапен подход за включването на емисиите от морския транспорт в ангажимента на Съюза за намаление на емисиите на парникови газове, наред с емисиите от други сектори, които вече допринасят за този ангажимент. Публичният достъп до данни за емисиите ще допринесе за премахване на пазарните пречки, които препятстват въвеждането на много мерки, чиито ползи надхвърлят свързаните с тях разходи и които биха намалили емисиите на парникови газове от сектора на морския транспорт.

(11)

Приемането на мерки за намаление на емисиите на парникови газове и консумацията на гориво се затруднява от наличието на пазарни пречки, например липсата на надеждна информация за ефективността при използване на горивото на корабите или на технологиите, прилагани при реконструкцията на кораби, липсата на достъп до финансиране за подобряване на енергийната ефективност на корабите и разделението на стимулите, изразяващо се във факта, че корабособствениците не биха спечелили от евентуални свои инвестиции в енергийна ефективност в случаите, когато сметките за гориво се плащат от операторите.

(12)

Резултатите от консултацията със заинтересованите страни и обсъжданията с международни партньори показват, че за включването на емисиите от морския транспорт в ангажимента на Съюза за намаление на емисиите на парникови газове следва да се приложи поетапен подход, при който първа стъпка е въвеждането на надеждна система за МДП на емисиите на CO2 от морския транспорт, като тези емисии се остойностяват на по-късен етап. Такъв подход би улеснил постигането на значителен напредък в международен план за договарянето на цели за намаление на емисиите на парникови газове, както и на по-нататъшни мерки за постигане на тези намаления при минимални разходи.

(13)

Очаква се въвеждането на система на Съюза за МДП да доведе до 2030 г. до намаление на емисиите с 2 % в сравнение с тези, до които би довела обичайната практика, както и до намаление на сумарните нетни разходи с до 1,2 милиарда евро, тъй като тази система може да допринесе за отстраняване на пазарните пречки, по-специално на пречките, свързани с липсата на информация за енергийната ефективност на корабите, като осигури сравнима и надеждна информация относно консумацията на гориво и енергийната ефективност на съответните пазари. Подобно намаление на транспортните разходи би улеснило международната търговия. Освен това наличието на надеждна система за МДП е предпоставка за въвеждането на всяка една пазарна мярка, стандарт за ефективност или друга мярка, независимо дали се прилага на равнището на Съюза, или на световно равнище. Тази система осигурява също така надеждни данни, необходими за точно задаване на цели за намаление на емисиите, както и за оценка на приноса на морския транспорт за постигането на нисковъглеродна икономика. Предвид международния характер на корабоплаването предпочитаният и най-ефективен метод за намаление на емисиите на парникови газове от международния морски транспорт би бил посредством глобално споразумение.

(14)

От значение за мониторинга следва да се считат всички плавания в рамките на Съюза, всички входящи плавания от последното пристанище на акостиране извън Съюза до първото пристанище на акостиране в Съюза и всички изходящи плавания от пристанище в Съюза до следващото пристанище на акостиране извън Съюза, включително плавания под баласт. Емисиите на СО2 в пристанищата на Съюза, включително емисиите, дължащи се на кораби на котвена стоянка или движещи се в рамките на пристанището, също следва да бъдат включени в отчитането, още повече че съществуват специални мерки за тяхното намаление или избягване. Тези правила следва да се прилагат по недискриминационен начин за всички кораби, независимо под какво знаме плават. Тъй като настоящият регламент обаче е насочен към морския транспорт, той следва да не въвежда изисквания за мониторинг, докладване и проверка на движението и дейностите на кораби, които не се извършват с цел превоз на товари или пътници за търговски цели, като дейности по драгиране, разбиване на лед, полагане на тръби и офшорни съоръжения.

(15)

За да се осигури равнопоставеност за корабите, които извършват дейност при по-неблагоприятни климатични условия, следва да е възможно включването в данните, обект на мониторинг въз основа на настоящия регламент, на специална информация относно ледовия клас на кораба и плаването през заледени води.

(16)

Предлаганата система за МДП следва да бъде под формата на регламент поради сложния и силно технически характер на въвежданите разпоредби, необходимостта от еднообразни правила, които да се прилагат в целия Съюз и да отразяват международния характер на морския транспорт, включващ многобройни кораби, посещаващи пристанища в различни държави членки, а също и за да се улесни прилагането в целия Съюз.

(17)

За да бъде системата на Съюза за МДП надеждна, тя следва да се основава на изчисление на емисиите въз основа на данни за консумираното гориво при плавания от и до пристанища в Съюза, тъй като данните за доставките на гориво не биха могли да послужат за достатъчно точни оценки на консумацията на гориво при разглежданите случаи поради големия обем на горивните резервоари на корабите.

(18)

Системата на Съюза за МДП следва да включва и друга информация от значение, която да дава възможност за определяне на ефективността на корабите или за допълнителния анализ на факторите за промените в емисиите, като същевременно запазва поверителния характер на търговската или промишлената информация. Подобен обхват осигурява също така съгласуваност на системата на Съюза за МДП с международните инициативи за въвеждане на стандарти за ефективност на съществуващите кораби, включващи и експлоатационни мерки, и допринася за отстраняване на пазарните пречки, свързани с липсата на информация.

(19)

С цел да сведе до минимум административната тежест за корабособствениците и операторите, по-специално за малките и средните предприятия, както и за да се оптимизира съотношението между разходите и ползите на системата за МДП, без да се застраши целта да бъде обхванат преобладаващ дял от емисиите на парникови газове от морския транспорт, правилата за МДП следва да се прилагат само за обектите с големи емисии. След подробен обективен анализ на размерите и емисиите на корабите, отплаващи от и пристигащи в пристанища на Съюза, бе избрана прагова стойност от 5 000 брутен тонаж (БТ). Корабите с тонаж над 5 000 БТ представляват около 55 % от броя на корабите, посещаващи пристанища в Съюза, и генерират около 90 % от съответните емисии. Тази недискриминационна прагова стойност ще осигури обхващането на най-значимите емитери на парникови газове. Евентуална по-ниска прагова стойност би довела до по-голяма административна тежест, а по-висока стойност би намалила включените в обхвата емисии и по този начин би снижила ефективността на системата за МДП.

(20)

С оглед допълнително намаляване на административната тежест за корабособствениците и операторите, правилата за мониторинг следва да бъдат насочени към емисиите на СО2, тъй като това е най-значимият парников газ, отделян от морския транспорт.

(21)

Правилата следва да са съобразени със съществуващите изисквания и с вече наличните данни на борда на корабите; по тази причина на дружествата следва да се даде възможност да изберат един от следните четири метода за мониторинг: използване на разписките за доставено гориво, мониторинг на резервоарите за корабно гориво на борда, разходомери за съответните горивни процеси или преки измервания на емисиите. Направеният избор следва да се документира със специален за конкретния кораб мониторингов план, в който следва да се съдържат и допълнителни подробности относно прилагането на избрания метод.

(22)

Всяко дружество, носещо отговорност за пълен отчетен период на даден кораб, изпълняващ корабоплавателни дейности, следва да се счита за отговорно за спазване на всички задължения за мониторинг и докладване, възникнали във връзка с този отчетен период, включително за представянето на утвърден като удовлетворителен доклад за емисиите. В случай на смяна на дружеството новото дружество следва да отговаря само за задълженията за мониторинг и докладване за отчетния период, през който е настъпила смяната на дружеството. За да се улесни изпълнението на тези задължения, новото дружество следва да получи копие от последния мониторингов план, както и документ за спазени изисквания, ако е приложимо.

(23)

На настоящия етап системата на Съюза за МДП следва да не обхваща други парникови газове, причинители на изменение на климата, или други замърсители на въздуха, за да се избегнат изисквания за инсталиране на недостатъчно надеждно или търговски недостъпно измервателно оборудване, което би могло да попречи на прилагането на системата на Съюза за МДП.

(24)

В Международната конвенция на ИМО за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL) се предвижда задължителното прилагане на EEDI за нови кораби, както и използването на SEEMP за цялата световна флота.

(25)

За да се сведе до минимум административната тежест за корабособствениците и операторите, докладването и публикуването на докладваната информация следва да бъдат организирани на годишна база. Очакванията са, че с ограничаване на публикуваната информация за емисиите, консумацията на гориво и ефективността до средногодишни и обобщени стойности следва да бъде решен и въпросът с поверителността. За да се гарантира, че при разкриването на информация не е нарушена защитата на законни икономически интереси, които имат предимство пред обществения интерес, в изключителни случаи по искане на дружеството следва да се приложи различно ниво на обобщаване на данни. Докладваните на Комисията данни следва да бъдат включвани в статистическата информация, доколкото тези данни са от значение за разработването, създаването и разпространението на европейска статистика в съответствие с Решение 2012/504/ЕС на Комисията (6).

(26)

С проверка, извършвана от акредитирани проверяващи органи, следва да се гарантира, че мониторинговите планове и докладите за емисиите са точни, както и че при тях са спазени изискванията, установени в настоящия регламент. Като важен елемент за опростяване на проверката проверяващите органи следва да проверяват достоверността на данните, като сравняват докладваните данни с оценки, основаващи се на информация и характеристики от проследяване на движението на корабите. Такива оценки могат да бъдат предоставяни от Комисията. За да се осигури безпристрастност, проверяващите органи следва да са независими и компетентни правни субекти, акредитирани от национални органи по акредитация, създадени съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(27)

Издаденият от проверяващия орган документ за спазени изисквания следва да се съхранява на борда на корабите, за да се докаже спазването на изискванията за мониторинг, докладване и проверка. Проверяващите органи следва да информират Комисията за издаването на подобни документи.

(28)

Въз основа на опита от изпълнението на сходни задачи във връзка с морската безопасност Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), в рамките на своя мандат, следва да съдейства на Комисията чрез изпълнението на определени задачи.

(29)

Осигуряването на изпълнението на задълженията, свързани със системата за МДП, следва да се основава на съществуващи инструменти, а именно на въведените в съответствие с Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8) и Директива 2009/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9), както и на информацията за издаването на документи за спазени изисквания. Документът, потвърждаващ спазването по отношение на кораба на задълженията за мониторинг и докладване, следва да бъде добавен към списъка на свидетелствата и документите, посочен в приложение IV към Директива 2009/16/ЕО.

(30)

Държавите членки следва да се стремят да проверяват корабите, които влизат в пристанища под тяхна юрисдикция и за които не е налична определена изискуема информация, относно документа за спазени изисквания.

(31)

Нарушението на разпоредбите на настоящия регламент следва да води до налагането на санкции. Държавите членки следва да установят система от такива санкции. Тези санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

(32)

За кораби, за които не са спазени изискванията за мониторинг и докладване през два или повече последователни отчетни периода, и когато другите мерки за осигуряване на изпълнението не са довели до спазването им, е уместно да се предвиди и възможност за експулсиране. Тази мярка следва да се прилага по такъв начин, че да се даде възможност за коригиране на нарушението в рамките на разумен срок.

(33)

Държавите членки, които нямат морски пристанища на своя територия и не разполагат с кораби, плаващи под тяхно знаме и попадащи в приложното поле на настоящия регламент, или които са закрили националните си корабни регистри, следва да могат да се ползват от дерогация от свързаните със санкциите разпоредби на настоящия регламент, докато нямат кораби, плаващи под тяхно знаме.

(34)

Системата на Съюза за МДП следва да послужи като модел за въвеждане на световна система за МДП. Въвеждането на световна система за МДП е за предпочитане, тъй като тя би могла да се счита за по-ефективна поради по-големия си обхват. В този контекст и с цел да се улесни разработването на международни правила в рамките на ИМО за мониторинг, докладване и проверка на емисиите на парникови газове от морския транспорт, Комисията следва редовно да споделя информация от значение относно прилагането на настоящия регламент с ИМО и други имащи отношение международни организации и да предава съответните материали в ИМО. Когато бъде постигнато споразумение за световна система за МДП, Комисията следва да преразгледа системата на Съюза за МДП, за да я съгласува със световната система.

(35)

С цел да се вземат предвид съответните международни правила и международните и европейските стандарти, както и технологичните и научните постижения на Комисията, следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с преразглеждането на някои технически аспекти на мониторинга и докладването на емисиите на CO2 от корабите, както и с допълнителното уточняване на правилата за проверка на дейностите и методите за акредитиране на проверяващите органи. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(36)

За да се гарантират еднакви условия за използването на стандартни образци за мониторинга на емисиите на CO2 и на друга информация от значение, за използването на автоматични системи и стандартни електронни образци за последователното докладване на емисиите CO2 и на друга информация от значение до Комисията и органите на съответните държави на знамето, както и за уточняване на техническите правила, определящи приложимите параметри за категориите кораби, различни от пътнически кораби, ро-ро кораби и контейнеровози, и за преразглеждането на посочените параметри, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10).

(37)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да се осигурят мониторинг, докладване и проверка на корабните емисии на CO2 като първа стъпка от поетапен подход за намаление на емисиите на парникови газове, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки поради международния характер на морския транспорт, а поради неговия обхват и последици може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(38)

Правилата за въвеждане на система за МДП следва да са съобразени с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11) и на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (12).

(39)

Настоящият регламент следва да влезе в сила на 1 юли 2015 г., за да се осигури достатъчно време на държавите членки и съответните заинтересовани страни да предприемат необходимите мерки за ефективното му прилагане преди началото на първия отчетен период на 1 януари 2018 г.,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

В настоящия регламент се установяват правила за точното извършване на мониторинг, докладване и проверка на емисиите на въглероден диоксид (CO2) и на друга информация от значение по отношение на корабите, които пристигат, намират се във или отплават от пристанища под юрисдикцията на държава членка, с оглед да се насърчи намалението на емисиите на СО2 от морския транспорт по ефективен от гледна точка на разходите начин.

Член 2

Обхват

1.   Настоящият регламент се прилага по отношение на корабите с брутен тонаж над 5 000 във връзка с техните емисии на СО2, отделени при плаванията им от последното им пристанище на акостиране до пристанище на акостиране под юрисдикцията на държава членка, както и от пристанище на акостиране под юрисдикцията на държава членка до следващото пристанище на акостиране, а също и при плаванията в пристанища на акостиране под юрисдикцията на държава членка.

2.   Настоящият регламент не се прилага по отношение на военни кораби, спомагателни военноморски съдове, риболовни или рибопреработващи кораби, дървени кораби с примитивна конструкция, кораби, които не се задвижват с механични средства, или държавни кораби, използвани с нетърговска цел.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)

„емисии на СО2“ означава изпускането на СО2 в атмосферата от кораби;

б)

„пристанище на акостиране“ означава пристанище, в което корабът спира да натовари или разтовари товари, или да качи или да свали пътници; следователно са изключени спирането с цел единствено зареждане на гориво, попълване на запасите, смяна на екипаж, въвеждане в сух док или извършване на ремонт на кораба и/или неговото оборудване, спирането в пристанище поради нужда от помощ или бедствено положение, прехвърлянето от кораб на кораб, извършено извън пристанищата, както и спирането единствено с цел подслон от неблагоприятни метеорологични условия или необходимо поради дейности по издирване и спасяване;

в)

„плаване“ означава всяко движение на кораб, което започва или завършва в пристанище на акостиране и което служи за превоз на пътници или товари с търговска цел;

г)

„дружество“ означава корабособственика или всяка друга организация или лице, като например управител или беърбоут чартьор, което е поело отговорността за експлоатацията на кораба от корабособственика;

д)

„брутен тонаж“ (БТ) означава брутен тонаж, изчислен в съответствие с правилата за измерване на тонажа, съдържащи се в приложение 1 към Международната конвенция за тонажно измерване на корабите, приета от Международната морска организация (ИМО) в Лондон на 23 юни 1969 г., или във всяка заместваща я конвенция;

е)

„проверяващ орган“ означава правен субект, извършващ дейности по проверка, който е акредитиран от национален орган по акредитация в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008, както и в съответствие с настоящия регламент;

ж)

„проверка“ означава дейности, извършвани от проверяващ орган за оценка на съответствието на предадените от дружеството документи с изискванията по настоящия регламент;

з)

„документ за спазени изисквания“ означава специален документ за кораба, издаден на дружество от проверяващ орган, с който се потвърждава, че по отношение на кораба са спазени изискванията на настоящия регламент през конкретен отчетен период;

и)

„друга информация от значение“ означава информация, свързана с емисиите на СО2 от консумацията на горива, транспортната работа и енергийната ефективност на корабите, която дава възможност да се анализират тенденциите при емисиите и да се оценят работните показатели на корабите;

й)

„емисионен фактор“ означава осредненото количество емисии на парников газ, отнесено към данните за дейността на даден пораждащ емисии поток, като се приема, че има пълно окисляване при горенето и пълно превръщане при всички останали химични реакции;

к)

„неопределеност“ означава параметрична величина, свързана с резултата от определянето на дадено количество, която характеризира дисперсията на стойностите, които е разумно приемливо да бъдат приписани на това количество, като се вземе предвид влиянието и на системните, и на случайните фактори, която е изразена в проценти и описва доверителен интервал около средната стойност, обхващащ 95 % от получените стойности, като се взема предвид всяка възможна асиметрия на разпределението на стойностите;

л)

„консервативен“ означава набор от допускания, който гарантира, че няма да се получи недооценяване на годишните емисии или надценяване на изминатите разстояния или количеството превозени товари;

м)

„отчетен период“ означава една календарна година, през която емисиите на СО2 трябва да бъдат подложени на мониторинг и докладвани. За плавания, които започват и завършват в две различни календарни години, мониторингът и докладваните данни се отчитат за първата календарна година;

н)

„кораб на котвена стоянка“ означава кораб, който е стабилно акостирал или закотвен в пристанище, попадащо под юрисдикцията на държава членка, докато товари, разтоварва или нощува, включително времето, прекарано извън товарните операции;

о)

„ледови клас“ означава обозначение, дадено на кораб от компетентните национални органи на държавата на знамето или от организация, призната от тази държава, което показва, че корабът е бил проектиран за плаване през заледени морски води.

ГЛАВА II

МОНИТОРИНГ И ДОКЛАДВАНЕ

РАЗДЕЛ 1

Принципи и методи за мониторинг и докладване

Член 4

Общи принципи за мониторинг и докладване

1.   В съответствие с членове 8 — 12 дружествата извършват мониторинг и докладват за всеки от своите кораби във връзка със съответните параметри по време на даден отчетен период. Те извършват мониторинга и докладването по отношение на всички пристанища под юрисдикцията на държава членка, както и за всички плавания до или от пристанище под юрисдикцията на държава членка.

2.   Мониторингът и докладването са цялостни и включват емисиите на CO2 от изгарянето на горива, докато корабът е в морето, както и на котвена стоянка. Дружествата прилагат подходящи мерки за предотвратяване на всякакви пропуски в данните за отчетния период.

3.   Мониторингът и докладването са последователни и сравними във времето. За тази цел дружествата използват за мониторинга едни и същи методики и масиви от данни, като отчитат евентуални изменения, преминали през оценка от страна на проверяващия орган.

4.   Дружествата получават, записват, компилират, анализират и документират данни от мониторинга, включително допускания, препратки, емисионни фактори и данни за дейността, по прозрачен начин, който дава възможност за възпроизвеждане на определянето на емисиите на CO2 от проверяващия орган.

5.   Дружествата гарантират, че определянето на емисиите не е нито системно, нито съзнателно неточно. Те установяват и намаляват риска от всеки източник на неточности.

6.   Дружествата осигуряват разумна степен на увереност в достоверността на данните за емисиите на CO2, подлежащи на мониторинг и докладване.

7.   Дружествата се стремят да вземат предвид препоръките, включени в докладите от проверката, изготвени в съответствие с член 13, параграф 3 или 4, при своя последващ мониторинг и докладването.

Член 5

Методи за мониторинг на емисиите на CO2 и на друга информация от значение

1.   За целите на член 4, параграфи 1, 2 и 3 дружествата определят за всеки от своите кораби емисиите на CO2 в съответствие с някой от методите, посочени в приложение I, и извършват мониторинг на друга информация от значение, в съответствие с правилата, установени в приложение II или приети в съответствие с приложение II.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 за изменение на методите, определени в приложение I, и правилата, установени в приложение II, за да се вземат предвид съответните международни правила, както и международните и европейските стандарти. На Комисията също така се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 за изменение на приложения I и II с цел определените в тях елементи от методите за мониторинг да бъдат усъвършенствани съобразно технологичните и научните постижения.

РАЗДЕЛ 2

Мониторингов план

Член 6

Съдържание и представяне на мониторинговия план

1.   До 31 август 2017 г. дружествата представят на съответните проверяващи органи за всеки от своите кораби мониторингов план, в който е посочен избраният метод за мониторинг и докладване на емисиите на CO2 и на друга информация от значение.

2.   Независимо от параграф 1, за корабите, които попадат в обхвата на настоящия регламент за пръв път след 31 август 2017 г., дружеството представя на проверяващия орган мониторингов план без неоправдано забавяне и не по-късно от два месеца след първото акостиране на всеки кораб в пристанище под юрисдикцията на държава членка.

3.   Мониторинговият план се състои от пълна и прозрачно съставена документация относно метода за мониторинг на съответния кораб и съдържа най-малко следните елементи:

а)

идентификационни данни и тип на кораба, включително името на кораба, неговия идентификационен номер в ИМО, неговото пристанище на регистрация или пристанище на домуване, както и името на корабособственика;

б)

наименованието на дружеството и данни за адрес, телефон и адрес на електронна поща на лице за контакт;

в)

описание на следните източници на емисии на CO2 на борда на кораба: основни двигатели, спомагателни двигатели, газови турбини, котли и генератори на инертен газ, както и използваните видове гориво;

г)

описание на процедурите, системите и отговорностите, използвани за актуализиране на списъка на източниците на емисии на CO2 през отчетния период;

д)

описание на процедурите, използвани за мониторинг на пълнотата на списъка на плаванията;

е)

описание на процедурите за мониторинг на консумацията на гориво на кораба, включително:

i)

избрания от предвидените в приложение I метод за изчисляване на консумираното количество гориво от всеки източник на емисии на СО2, включително, когато е приложимо, описание на използваното измервателно оборудване;

ii)

процедурите за измерване на количеството заредено гориво и горивото в резервоарите, описание на използваното измервателно оборудване и на процедурите за записване, извличане, предаване и съхранение на информацията за измерванията, в зависимост от случая;

iii)

метода за определяне на плътността, когато се прилага такъв метод;

iv)

процедура, осигуряваща съответствие на общата неопределеност на измерването на горивото с изискванията по настоящия регламент, по възможност с препратка към националното право, условията на клиентските договори или стандартите за точност на доставчиците на гориво;

ж)

отделните емисионни фактори, използвани за всеки вид гориво, или, в случаите на използване на алтернативни горива — методиките за определяне на емисионните фактори, включително методиката за вземане на проби, методите за анализ и описание на използваните лаборатории, заедно с акредитацията по ISO 17025 на тези лаборатории, когато има такава;

з)

описание на процедурите за определяне на данните за дейността при всяко плаване, включително:

i)

процедурите, отговорностите и източниците на данни за определяне и записване на изминатото разстояние;

ii)

процедурите, отговорностите, формулите и източниците на данни за определяне и записване на носения товар и броя на пътниците, когато е приложимо;

iii)

процедурите, отговорностите, формулите и източниците на данни за определяне и записване на прекараното време в морето, между пристанището на отплаване и пристанището на пристигане;

и)

описание на метода, използван за определяне на заместващи данни за попълване на пропуски в данните;

й)

лист за отразяване на измененията, в който се отбелязват всички данни за преработването на плана.

4.   В мониторинговия план може да се съдържа и информация за ледовия клас на кораба и/или процедурите, отговорностите, формулите и източниците на данни за определяне и записване на изминатото разстояние и продължителността на плаването през заледени води.

5.   Дружествата използват стандартизирани мониторингови планове, основаващи се на образци. Образците, включително техническите правила за еднаквото им прилагане, се установяват от Комисията чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2.

Член 7

Изменения на мониторинговия план

1.   Дружествата проверяват редовно и най-малко веднъж годишно дали мониторинговият план на кораба отразява характера и функционирането на кораба и дали методиката за мониторинг може да бъде подобрена.

2.   Дружествата изменят мониторинговия план във всеки един от следните случаи:

а)

когато е настъпила смяна на дружеството;

б)

при поява на нови емисии на CO2, дължащи се на нови източници на емисии или на използването на нови горива, които още не са включени в мониторинговия план;

в)

когато промяна в наличните данни, дължаща се на използването на нови видове измервателно оборудване, нови методи за вземане на проби или методи за анализ или други причини, може да засегне точността на определянето на емисиите на CO2;

г)

ако бъде установено, че данните, получени от прилагания метод за мониторинг, са неточни;

д)

ако бъде установено, че някоя част от мониторинговия план не е в съответствие с изискванията по настоящия регламент и от дружеството се изисква да го преработи съгласно член 13, параграф 1.

3.   Дружествата уведомяват проверяващите органи без неоправдано забавяне за всякакви предложения за изменения в мониторинговия план.

4.   Измененията в мониторинговия план по параграф 2, букви б), в) и г) от настоящия член подлежат на оценка от проверяващия орган в съответствие с член 13, параграф 1. След проверката проверяващият орган уведомява дружеството дали при измененията е постигнато съответствие.

РАЗДЕЛ 3

Мониторинг на емисиите на CO2 и друга информация от значение

Член 8

Мониторинг на дейностите през отчетния период

От 1 януари 2018 г. въз основа на мониторинговия план, преминал оценка в съответствие с член 13, параграф 1, дружествата извършват мониторинг на емисиите на CO2 за всеки кораб на база плаване и на годишна база, посредством прилагане на подходящ метод за определяне на емисиите на CO2 измежду предвидените в част Б от приложение I и посредством изчисляване на емисиите на CO2 в съответствие с част А от приложение I.

Член 9

Мониторинг на база плаване

1.   Въз основа на мониторинговия план, преминал оценка в съответствие с член 13, параграф 1, за всеки кораб, пристигащ във или отплаващ от, както и за всяко плаване от или към пристанище под юрисдикцията на държава членка дружествата извършват мониторинг в съответствие с част А от приложение I и с част А от приложение II на следните параметри:

а)

пристанище на отплаване и пристанище на пристигане, включително дата и час на отплаването и пристигането;

б)

количество и емисионен фактор за всеки вид от общо консумираното гориво;

в)

отделен СО2;

г)

изминато разстояние;

д)

време, прекарано в морето;

е)

превозен товар;

ж)

изпълнена транспортна работа.

Когато е приложимо, дружествата могат да извършват мониторинг и на информацията, свързана с ледовия клас на кораба и с плаването през заледени води.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член и без да се засяга член 10, дружествата са освободени от задължението да извършват мониторинг по отношение на конкретен кораб на посочената в параграф 1 от настоящия член информация на база плаване, ако:

а)

всички плавания на кораба по време на отчетния период започват или завършват в пристанище под юрисдикцията на държава членка; и

б)

в съответствие със своя график корабът извършва повече от 300 плавания по време на отчетния период.

Член 10

Мониторинг на годишна база

Въз основа на мониторинговия план, преминал оценка в съответствие с член 13, параграф 1, за всеки кораб и за всяка календарна година дружествата извършват, в съответствие с част А от приложение I и част Б от приложение II, мониторинг на следните параметри:

а)

количество и емисионен фактор за всеки вид от общо консумираното гориво;

б)

общо количество отделен CO2 в обхвата на настоящия регламент;

в)

общо количество емисии на CO2 от всички плавания между пристанища под юрисдикцията на държава членка;

г)

общо количество емисии на CO2 от всички плавания, започнали от пристанища под юрисдикцията на държава членка;

д)

общо количество емисии на CO2 от всички плавания до пристанища под юрисдикцията на държава членка;

е)

емисии на CO2, отделени при престой на котвена стоянка в пристанища под юрисдикцията на държава членка;

ж)

общо изминато разстояние;

з)

общо време, прекарано в морето;

и)

общо изпълнена транспортна работа;

й)

средна енергийна ефективност.

Дружествата могат да извършват мониторинг на информацията, свързана с ледовия клас на кораба и с плаването през заледени води, когато е приложимо.

Дружествата могат също така да извършват мониторинг на консумираното количество гориво и на отделения СО2, като правят разбивка въз основа на други критерии, определени в мониторинговия план.

РАЗДЕЛ 4

Докладване

Член 11

Съдържание на доклада за емисиите

1.   От 2019 г. нататък, до 30 април всяка година дружествата представят на Комисията и на органите на съответните държави на знамето доклад за емисиите относно емисиите на CO2 и друга информация от значение за целия отчетен период и за всеки кораб, за който отговарят, който е бил утвърден като удовлетворителен от проверяващ орган в съответствие с член 13.

2.   При смяна на дружеството новото дружество гарантира, че по отношение на всеки кораб, за който отговаря, са спазени изискванията на настоящия регламент през целия отчетен период, по време на който е поело отговорност за съответния кораб.

3.   В доклада за емисиите дружествата включват следната информация:

а)

идентификационни данни на кораба и дружеството, включително:

i)

името на кораба;

ii)

идентификационния номер в ИМО;

iii)

пристанището на регистрация или пристанището на домуване;

iv)

ледовия клас на кораба, ако е включен в мониторинговия план;

v)

техническата ефективност на кораба (конструктивния индекс за енергийна ефективност (EEDI) или оценената индексова стойност (EIV) съгласно Резолюция MEPC.215 (63) на ИМО, когато е приложимо);

vi)

наименованието на корабособственика;

vii)

адреса на корабособственика и неговото основно място на дейност;

viii)

наименованието на дружеството (ако дружеството и корабособственикът са различни);

ix)

адреса на дружеството (ако дружеството и корабособственикът са различни) и неговото основно място на дейност;

x)

адрес, телефон и адрес на електронна поща на лице за контакт;

б)

идентификационни данни на проверяващия орган, оценил доклада за емисиите;

в)

информация относно използвания метод за мониторинг и съответното ниво на неопределеност;

г)

резултатите от годишния мониторинг на параметрите в съответствие с член 10.

Член 12

Формат на доклада за емисиите

1.   Докладът за емисиите се подава посредством автоматични системи и формати за обмен на данни, включително електронни образци.

2.   Комисията определя чрез актове за изпълнение техническите правила за определяне на форматите за обмен на данни, включително на електронните образци. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2.

ГЛАВА III

ПРОВЕРКА И АКРЕДИТИРАНЕ

Член 13

Обхват на дейностите по проверката и доклад от проверката

1.   Проверяващият орган оценява съответствието на мониторинговия план с изискванията, установени в членове 6 и 7. Когато при оценката на проверяващия орган се установи несъответствие с посочените изисквания, съответното дружество преработва своя мониторингов план по съответен начин и представя преработения план за окончателна оценка от проверяващия орган преди началото на отчетния период. Дружеството съгласува с проверяващия орган срока, необходим за въвеждането на преработения план. Този срок във всички случаи не може да приключва след началото на отчетния период.

2.   Проверяващият орган оценява съответствието на доклада за емисиите с изискванията, установени в членове 8 — 12 и в приложения I и II.

Проверяващият орган оценява по-специално дали данните за емисиите на CO2 и другата информация от значение, които са включени в доклада за емисиите, са определени в съответствие с посоченото в членове 8, 9 и 10, както и с мониторинговия план.

3.   Когато при проверката проверяващият орган е достигнал с разумна степен на увереност до заключението, че в доклада за емисиите няма съществени неточности, проверяващият орган изготвя доклад от проверката, в който се посочва, че докладът за емисиите е проверен и утвърден като удовлетворителен. В доклада от проверката се посочват всички въпроси, свързани с извършената от проверяващия орган работа.

4.   Когато при проверката е направено заключение, че докладът за емисиите съдържа неточности или несъответствия спрямо изискванията на настоящия регламент, проверяващият орган информира своевременно дружеството за това. В този случай дружеството отстранява всички неточности или несъответствия, за да може процесът на проверка да бъде приключен навреме, и представя на проверяващия орган преработения доклад за емисиите и всяка друга информация, необходима за отстраняване на откритите несъответствия. В своя доклад от проверката проверяващият орган посочва дали неточностите или несъответствията, открити при проверката, са били отстранени от дружеството. Когато неточностите или несъответствията, за които е съобщено, не са били отстранени и, поотделно или в съчетание, водят до съществени неточности, проверяващият орган изготвя доклад от проверката, в който се посочва, че във връзка с доклада за емисиите не е спазен настоящият регламент.

Член 14

Общи задължения и принципи за проверяващите органи

1.   Проверяващият орган е независим от дружеството или корабния оператор и изпълнява изискваните по настоящия регламент дейности в обществен интерес. За тази цел нито проверяващият орган, нито някоя част от същия правен субект е дружество или корабен оператор, или собственик на дружество, нито принадлежи на някой от посочените, като проверяващият орган няма отношения със съответното дружество, които биха могли да повлияят на неговата независимост и безпристрастност.

2.   При проверката на доклада за емисиите и на процедурите за мониторинг, прилагани от дружеството, проверяващият орган оценява надеждността, достоверността и точността на системите за мониторинг и на докладваните данни и информация относно емисиите на CO2, и по-специално на:

а)

разпределянето на консумирани количества гориво по плавания;

б)

докладваните данни за консумираните количества гориво и съответните измервания и изчисления;

в)

избора и използването на емисионни фактори;

г)

изчисленията, водещи до определянето на общите емисии на CO2;

д)

изчисленията, водещи до определянето на енергийната ефективност.

3.   Проверяващият орган разглежда докладите за емисиите, представени в съответствие с член 12, при условие че наличието на надеждни и достоверни данни и информация дава възможност за определяне на емисиите на CO2 с разумна степен на сигурност, както и ако са изпълнени следните условия:

а)

докладваните данни съответстват на прогнозни данни, основани на данни от проследяване на корабите и характеристики, като например инсталираната мощност на двигателите;

б)

в докладваните данни няма несъответствия, по-специално при сравняване на общото годишно количество закупено гориво от всеки кораб и обобщените количества консумирано гориво по време на плаванията;

в)

събирането на данните е извършено съгласно приложимите правила; и

г)

съответните корабни записи са пълни и последователни.

Член 15

Процедури на проверка

1.   Проверяващият орган установява потенциални рискове във връзка с процеса на мониторинг и докладване, като сравнява докладваните емисии на CO2 с прогнозни данни, основаващи се на проследяване на корабите и характеристики, като например инсталираната мощност на двигателите. Ако бъдат установени значителни отклонения, проверяващият орган провежда допълнителни анализи.

2.   Проверяващият орган установява потенциални рискове във връзка с различните изчислителни стъпки, като преглежда всички използвани източници на данни и методики.

3.   Проверяващият орган взема предвид евентуалните ефективни методи за контрол на риска, прилагани от дружеството за намаляване на степента на неопределеност, свързана с използваните методи за мониторинг.

4.   Дружеството предоставя на проверяващия орган всякаква допълнителна информация, която му дава възможност да извършва процедурите по проверка. По време на процеса на проверка проверяващият орган може да извършва проверки на място, за да определи надеждността на докладваните данни и информация.

5.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 с цел допълнително уточняване на правилата за дейностите по проверка, посочени в настоящия регламент. При приемането на тези актове Комисията взема под внимание елементите, посочени в част А от приложение III. Посочените в тези делегирани актове правила се основават на принципите за проверка, посочени в член 14, както и на съответните международно възприети стандарти.

Член 16

Акредитиране на проверяващите органи

1.   Проверяващите органи, които извършват оценка на мониторинговите планове и докладите за емисиите и които издават доклади от проверки и документи за спазени изисквания по настоящия регламент, трябва да са акредитирани за дейностите, попадащи в обхвата на настоящия регламент, от национален орган по акредитация по реда на Регламент (ЕО) № 765/2008.

2.   В случаите, за които в настоящия регламент няма конкретни разпоредби за акредитирането на проверяващите органи, се прилагат съответните разпоредби от Регламент (ЕО) № 765/2008.

3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 с цел допълнително уточняване на методите за акредитиране на проверяващи органи. При приемането на тези актове Комисията взема предвид елементите, посочени в част Б от приложение III. Посочените в тези делегирани актове методи се основават на принципите за проверка, посочени в член 14, както и на съответните международно възприети стандарти.

ГЛАВА IV

СПАЗВАНЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА И ПУБЛИКУВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

Член 17

Документ за спазени изисквания

1.   Ако докладът за емисиите отговаря на изискванията, установени в членове 11 — 15, както и на изискванията в приложения I и II, проверяващият орган издава, въз основа на доклад от проверката, документ за спазени изисквания за съответния кораб.

2.   Документът за спазени изисквания съдържа следната информация:

а)

идентификационни данни на кораба (име, идентификационен номер в ИМО и пристанище на регистрация или пристанище на домуване);

б)

наименование, адрес и основно място на дейност на корабособственика;

в)

идентификационни данни на проверяващия орган;

г)

дата на издаване на документа за спазени изисквания (срок на валидност на документа и отчетен период, за който се отнася).

3.   Документите за спазени изисквания се считат за валидни за срок от 18 месеца след края на отчетния период.

4.   Проверяващият орган незабавно информира Комисията и органа на държавата на знамето за издаването на всеки документ за спазени изисквания. Проверяващият орган предава информацията, посочена в параграф 2, посредством автоматични системи и формати за обмен на данни, включително електронни образци.

5.   Комисията установява чрез актове за изпълнение техническите правила за форматите за обмен на данни, включително електронните образци. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2.

Член 18

Задължение за наличие на борда на валиден документ за спазени изисквания

До 30 юни на годината след края на даден отчетен период корабите, които пристигат, намират се във или отплават от пристанище под юрисдикцията на държава членка и които са извършили плавания през този отчетен период, трябва да разполагат на борда с валиден документ за спазени изисквания.

Член 19

Спазване на изискванията за мониторинг и докладване, и проверки

1.   Въз основа на информацията, публикувана съгласно член 21, параграф 1, всяка държава членка предприема всички необходими мерки, за да се гарантира спазването на изискванията за мониторинг и докладване, установени в членове 8 — 12, от плаващите под нейното знаме кораби. Държавите членки приемат обстоятелството, че за съответния кораб е издаден документ за спазени изисквания съгласно член 17, параграф 4 като доказателство за това спазване.

2.   Всяка държава членка гарантира, че всяка проверка на кораб в пристанище под нейна юрисдикция, извършена в съответствие с Директива 2009/16/ЕО, включва проверка дали на борда има валиден документ за спазени изисквания.

3.   За всеки кораб, по отношение на който не е налична информацията, посочена в член 21, параграф 2, букви и) и й), и който е влязъл в пристанище под юрисдикцията на държава членка, съответната държава членка може да провери дали на борда има валиден документ за спазени изисквания.

Член 20

Санкции, обмен на информация и заповед за експулсиране

1.   Държавите членки установяват система от санкции за нарушение на задълженията за мониторинг и докладване, установени в членове 8 — 12, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на налагането на тези санкции. Предвидените санкции трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи. Държавите членки уведомяват Комисията за тези разпоредби до 1 юли 2017 г. и уведомяват незабавно Комисията за всякакви последващи изменения.

2.   Държавите членки въвеждат ефективен обмен на информация и ефективно сътрудничество между своите национални органи, отговарящи за осигуряване на спазването на задълженията за мониторинг и докладване и, когато е приложимо — между своите органи, на които е възложено провеждането на процедурите за налагане на санкции. Националните процедури за налагане на санкции на конкретен кораб, започнати от която и да е държава членка, се съобщават на Комисията, Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), другите държави членки и съответната държава на знамето.

3.   При кораби, които не спазват изискванията за мониторинг и докладване през два или повече последователни отчетни периоди, и когато другите мерки за осигуряване на изпълнението не са успели да осигурят спазването им, компетентният орган на държавата членка на пристанището на влизане може да издаде заповед за експулсиране, която се съобщава на Комисията, EMSA, другите държави членки и съответната държава на знамето. Вследствие на издаването на такава заповед за експулсиране всяка държава членка отказва достъп на съответния кораб до всяко от нейните пристанища, докато дружеството не изпълни своите задължения за мониторинг и докладване в съответствие с членове 11 и 18. Спазването на тези задължения трябва да е потвърдено чрез валиден документ за спазени изисквания до компетентния национален орган, който е издал заповедта за експулсиране. Настоящият параграф не засяга действието на международните морски правила, приложими в случай на кораби в бедствено положение.

4.   Корабособственикът или операторът на кораб или неговият представител в държавата членка има право на ефективни правни средства за защита пред съд или друг правораздавателен орган срещу заповедта за експулсиране, като надлежно се информира за това от компетентния орган на държавата членка на пристанището на влизане. Държавите членки установяват и поддържат подходящи процедури за тази цел.

5.   Държава членка, която няма морски пристанища на своя територия и е закрила своя национален регистър на корабите или няма кораби, плаващи под нейно знаме, които попадат в обхвата на настоящия регламент, може да се ползва с дерогация от разпоредбите на настоящия член, докато няма кораби,които плават под нейно знаме. Всяка държава членка, която възнамерява да използва тази дерогация, уведомява Комисията най-късно до 1 юли 2015 г. Всички последващи промени също се съобщават на Комисията.

Член 21

Публикуване на информация и доклад на Комисията

1.   До 30 юни всяка година Комисията осигурява публичен достъп до информацията за емисиите на СО2, докладвани в съответствие с член 11, както и до информацията, посочена в параграф 2 от настоящия член.

2.   Комисията включва в информацията, до която се осигурява публичен достъп, следните данни:

а)

идентификационни данни на кораба (име, идентификационен номер в ИМО и пристанище на регистрация или пристанище на домуване);

б)

техническата ефективност на кораба (EEDI или EIV, когато е приложимо);

в)

годишните емисии на СО2;

г)

общото годишно консумирано количество гориво за плаванията;

д)

средногодишната консумация на гориво и емисиите на СО2 за единица изминато разстояние при плаванията;

е)

средногодишната консумация на гориво и емисиите на СО2 за единица изминато разстояние и превозен товар при плаванията;

ж)

общото време през годината, прекарано в морето при плаванията;

з)

прилагания метод за мониторинг;

и)

датата на издаване и датата на изтичане на срока на валидност на документа за спазени изисквания;

и)

идентификационни данни на проверяващия орган, извършил оценката на доклада за емисиите;

к)

всякаква друга информация, която е обект на мониторинг и се докладва на доброволна основа в съответствие с член 10.

3.   Когато поради конкретни обстоятелства разкриването на категория обобщени данни по параграф 2, които не се отнасят до емисии на CO2, по изключение би засегнало защитата на търговски интереси, заслужаващи защита като законен икономически интерес, който има предимство пред обществения интерес от разкриване съгласно Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета (13), по искане на дружеството се прилага различно ниво на обобщаване на тези конкретни данни, така че да се защитят тези интереси. Когато прилагането на различно ниво на обобщаване е невъзможно, Комисията не осигурява публичен достъп до тези данни.

4.   Комисията публикува годишен доклад за емисиите на CO2 и другата информация от значение в областта на морския транспорт, включително обобщените и обяснени резултати, с цел да се информира обществеността и да се даде възможност за оценка на емисиите на CO2 и на енергийната ефективност на морския транспорт според размера, вида на корабите, дейността или всяка друга категория, която се счита за важна.

5.   На всеки две години Комисията оценява общото въздействие на сектора на морския транспорт върху климата в световен мащаб, включително чрез емисии или въздействие, които не са свързани с CO2.

6.   В рамките на своя мандат EMSA съдейства на Комисията в работата ѝ по изпълнение на посоченото в настоящия член и членове 12 и 17 от настоящия регламент, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета (14).

ГЛАВА V

МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 22

Международно сътрудничество

1.   Комисията редовно информира ИМО и другите съответни международни организации относно прилагането на настоящия регламент, без да се засягат разпределението по областите на компетентност или процедурите за вземане на решения, предвидени в Договорите.

2.   Комисията и когато е целесъобразно — държавите членки, поддържат технически обмен с трети държави, по-специално по въпроси, свързани с допълнителното разработване на методи за мониторинг, организацията на докладването и проверката на докладите за емисиите.

3.   В случай че бъде постигнато международно споразумение относно световна система за мониторинг, докладване и проверка на емисиите на парникови газове или относно глобални мерки за намаление на емисиите на парникови газове от морския транспорт, Комисията прави преглед настоящия регламент и, ако е целесъобразно, предлага изменения на настоящия регламент, за да се осигури съответствие с това международно споразумение.

ГЛАВА VI

ДЕЛЕГИРАНИ И ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ПРАВОМОЩИЯ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 23

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. Особено важно е преди приемането на тези делегирани актове Комисията да следва обичайната си практика и да провежда консултации на експертно равнище, включително с експерти от държавите членки.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 5, параграф 2, член 15, параграф 5 и член 16, параграф 3, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 1 юли 2015 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 5, параграф 2, член 15, параграф 5 и член 16, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. Решението не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 5, параграф 2, член 15, параграф 5 и член 16, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 24

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитета, създаден съгласно член 26 от Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (15). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 25

Изменения на Директива 2009/16/ЕО

Следната точка се добавя в списъка, включен в приложение IV към Директива 2009/16/ЕО:

„50.

Документ за спазени изисквания, издаден съгласно Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО (*1).

Член 26

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на 1 юли 2015 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 29 април 2015 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

Z. KALNIŅA-LUKAŠEVICA


(1)  ОВ C 67, 6.3.2014 г., стр. 170.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 16 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 5 март 2015 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от 28 април 2015 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(3)  Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 63).

(4)  Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 136).

(5)  Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“ (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171).

(6)  Решение 2012/504/ЕС на Комисията от 17 септември 2012 г. относно Евростат (ОВ L 251, 18.9.2012 г., стр. 49).

(7)  Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).

(8)  Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол (ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 57).

(9)  Директива 2009/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно спазването на изискванията за държавата на знамето (ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 132).

(10)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(11)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(12)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(13)  Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13).

(14)  Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. за създаване на Европейска агенция за морска безопасност (ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 1).

(15)  Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 13).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Методи за мониторинг емисиите на СО2

А.   ИЗЧИСЛЯВАНЕ НАЕМИСИИТЕ НА CO2 (ЧЛЕН 9)

За целите на изчисляването на емисиите на СО2 дружествата прилагат следната формула:

Количество консумирано гориво × емисионен фактор

Количеството консумирано гориво включва горивото, консумирано от основните двигатели, спомагателните двигатели, газовите турбини, котлите и генераторите на инертен газ.

Количеството консумирано гориво на котвена стоянка в пристанищата се изчислява отделно.

По принцип се използват възприетите стойности за емисионните фактори на горивата, освен ако дружеството не реши да използва данни за качествените характеристики на горивата, посочени в разписките за доставено гориво, които се използват за доказване на съответствие с приложимите нормативни разпоредби за емисиите на серни оксиди.

Възприетите стойности за емисионните фактори се основават на последните публикувани стойности от Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC). Тези стойности могат да се получат от приложение VI към Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията (1).

Подходящи емисионни фактори се използват и за биогоривата и алтернативните неизкопаеми горива.

Б.   МЕТОДИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА CO2

В мониторинговия план дружеството посочва кой метод за мониторинг се използва за изчисляване на количеството консумирано гориво за всеки кораб, за който отговаря, като гарантира последователно прилагане на съответния метод, след като той вече е избран.

Използва се реалното количество консумирано гориво при всяко плаване, което се изчислява по един от следните методи:

а)

въз основа на разписките за доставено гориво и периодични проверки на запасите в резервоарите;

б)

въз основа на мониторинг на резервоарите за корабно гориво на борда;

в)

чрез разходомери за съответните горивни процеси;

г)

чрез преки измервания на емисиите на CO2.

Може да се използва всяка преминала оценката на проверяващия орган комбинация от тези методи, ако подобрява точността на измерването като цяло.

1.   Метод А: Въз основа на разписките за доставено гориво и периодични проверки на запасите в резервоарите

Този метод се основава на количеството и вида на горивото, посочени в разписките за доставено гориво, в съчетание с периодични проверки на запасите от гориво в резервоарите въз основа на данни за запълването на резервоарите. Горивото в началото на периода плюс доставките, минус горивото в края на периода и разтоварените от резервоарите количества гориво между началото и края на периода дават като резултат колко е количеството консумирано гориво през съответния период.

Периодът представлява времето между две посещения в пристанища или времето, прекарано в дадено пристанище. В данните за количеството консумирано гориво за даден период трябва да са посочени видът на горивото и съдържанието на сяра.

Този метод не се използва, ако на борда няма разписки за доставено гориво, особено в случаите, когато товарът се използва като гориво, например при използване на вторично изпаряващи се количества втечнен природен газ (LNG).

Съгласно действащите правила от приложение VI към MARPOL разписките за доставено гориво задължително се съхраняват на борда в продължение на три години след доставката на гориво и трябва да са винаги на разположение. Периодичните проверки на запасите гориво в резервоарите се основават на показания на уреди, измерващи количеството гориво в резервоарите. За целта се използват таблици за всеки отделен резервоар, в които се нанасят показанията за количеството гориво в момента на проверката. В мониторинговия план се отбелязва неопределеността във връзка с използваните разписки за доставено гориво. Отчитането на показанията за количеството гориво в резервоарите се извършва с подходящи методи, например автоматични системи, измерване със сонди и нивомерни ролетки с потопяема лента. Методът за измерване на дълбочината със сонда и съответната неопределеност се посочват в мониторинговия план.

Ако количеството на зареденото гориво или количеството на горивото, което остава в резервоарите, се определя в обемни единици, изразени като литри, дружеството преизчислява това количество от обем в маса, като използва действителните стойности за плътността. Дружеството определя действителната плътност, като използва някое от следните:

а)

бордови измервателни системи;

б)

измерената от доставчика на горивото плътност при зареждането му, която е отбелязана във фактурата или разписката за доставено гориво.

Действителната плътност се изразява в kg/l и се определя за приложимата температура по време на конкретното измерване. В случаите, за които липсват данни за действителната стойност на плътността, след оценка от страна на проверяващия орган се използва стандартен коефициент за плътност за съответния вид гориво.

2.   Метод Б: Мониторинг на резервоарите за корабно гориво на борда

Този метод се основава на показания на уредите, измерващи количеството гориво във всички резервоари за корабно гориво на борда. Отчитането на показанията за количеството гориво става ежедневно, когато корабът е в морето, и всеки път, когато корабът зарежда или разтоварва гориво.

Акумулираните изменения на количеството гориво в резервоарите между всеки две отчитания представлява количеството консумирано гориво през съответния период.

Периодът представлява времето между две посещения в пристанища или времето, прекарано в дадено пристанище. В данните за консумираното гориво за даден период трябва да са посочени видът на горивото и съдържанието на сяра.

Отчитането на показанията за количеството гориво в резервоарите се извършва с подходящи методи, като използване на автоматични системи, измерване със сонди и нивомерни ролетки с потопяема лента. Методът за измерване на дълбочината със сонда и съответната неопределеност се посочват в мониторинговия план.

Ако количеството на зареденото гориво или количеството на горивото, което остава в резервоарите, се определя в обемни единици, изразени като литри, дружеството преизчислява това количество от обем в маса, като използва действителните стойности на плътността. Дружеството определя действителната плътност, като използва някое от следните:

а)

бордови измервателни системи;

б)

измерената от доставчика на горивото плътност при зареждането му, която е отбелязана във фактурата или разписката за доставено гориво;

в)

плътността, измерена при изпитване, проведено в акредитирана лаборатория за изпитване на горива, когато такива данни са налични.

Действителната плътност се изразява в kg/l и се определя за приложимата температура по време на конкретното измерване. В случаите, за които липсват данни за действителната стойност на плътността, след оценка от страна на проверяващия орган се използва стандартен коефициент за плътност за съответния вид гориво.

3.   Метод В: Чрез разходомери за съответните горивни процеси

Този метод се основава на измерване на дебитите на горивото на борда. За да се определи количеството консумирано гориво за конкретен период, се комбинират данните от всички разходомери, свързани със съответните източници на емисии на СО2.

Периодът представлява времето между две посещения в пристанища или времето, прекарано в дадено пристанище. За използваното гориво през периода трябва да се извършва мониторинг на вида на горивото и съдържанието на сяра.

Използваните методи за калибриране и съответната неопределеност на разходомерите се посочват в мониторинговия план.

Ако количеството консумирано гориво се определя в обемни единици, изразени като литри, дружеството преизчислява това количество от обем в маса, като използва действителните стойности на плътността. Дружеството определя действителната плътност, като използва някое от следните:

а)

бордови измервателни системи;

б)

измерената от доставчика на горивото плътност при зареждането му, която е отбелязана във фактурата или разписката за доставено гориво.

Действителната плътност се изразява в kg/l и се определя за приложимата температура по време на конкретното измерване. В случаите, за които липсват данни за действителната стойност на плътността, след оценка от страна на проверяващия орган се използва стандартен коефициент за плътност за съответния вид гориво.

4.   Метод Г: Преки измервания на емисиите на CO2

Преките измервания на емисиите на СО2 могат да се използват за плаванията, както и за емисиите на СО2 при престоите в пристанища под юрисдикцията на държава членка. Емисиите на СО2 включват отделения СО2 от основните двигатели, спомагателните двигатели, газовите турбини, котлите и генераторите на инертен газ. За корабите, при които докладването се основава на този метод, количеството консумирано гориво се изчислява, като се използват измерените емисии на СО2 и приложимият емисионен фактор за съответните горива.

Този метод се основава на определяне на дебита на СО2 в комините (димоходите) чрез умножаване на концентрацията на СО2 в димните газове по дебита на димните газове.

Използваните методи за калибриране и съответната неопределеност на измервателните уреди се посочват в мониторинговия план.


(1)  Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията от 21 юни 2012 г. относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 181, 12.7.2012 г., стр. 30).


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Мониторинг на друга информация от значение

А.   МОНИТОРИНГ НА БАЗА ЕДИНИЧНО ПЛАВАНЕ (ЧЛЕН 9)

1.

За целите на мониторинга на друга информация от значение на база единично плаване (член 9, параграф 1) дружествата спазват следните правила:

а)

датата и часът на отплаване и пристигане се отчитат по средно гринуичко време (GMT). Прекараното в морето време се изчислява въз основа на данните за отплаването от дадено пристанище и пристигането в друго, като се изключва престоят на котва;

б)

изминатото разстояние може да бъде разстоянието, изминато по най-прекия път между пристанището на отплаване и пристанището на пристигане, или реалното изминато разстояние. В случай че се използва разстоянието, изминато по най-прекия път между пристанището на отплаване и пристанището на пристигане, то трябва да се коригира с консервативен корекционен коефициент, така че да се гарантира, че изминатото разстояние няма да бъде значително недооценено. В мониторинговия план се уточнява кой метод за изчисляване на разстоянието е използван и, ако е необходимо, използваният корекционен коефициент. Изминатото разстояние се изразява в морски мили;

в)

транспортната работа се определя чрез умножаване на изминатото разстояние по количеството на превозвания товар;

г)

при пътническите кораби превозваният товар се изразява чрез броя на пътниците. За всички категории кораби количеството на превозвания товар се изразява в метрични тонове или в стандартни кубични метри товар, в зависимост от случая;

д)

за ро-ро кораби превозваният товар се определя като брой на товарните единици (камиони, автомобили и др.) или като линейни метри, умножени по възприети стойности за масата им. Когато товар, превозван на ро-ро кораби, е определен въз основа на приложение Б към Стандарт CEN ЕN 16258 (2012), който се отнася до „Методика за изчисляване и деклариране на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове от транспортни услуги (товарни и пътнически)“, така направеното определение се счита за съответстващо на настоящия регламент.

За целите на настоящия регламент „ро-ро кораб“ означава кораб, предназначен за превоз на ро-ро товарни транспортни единици или с ро-ро товарни помещения;

е)

за контейнеровози превозваният товар се определя като общата маса в метрични тонове на товара или, ако това е невъзможно, като броя 20-футови еквивалентни единици (TEU), умножен по възприети стойности за масата им. Когато товарът, превозван от контейнеровоз, се определя в съответствие с приложимите насоки на ИМО или инструменти съгласно Конвенцията за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS), така направеното определяне се счита за съответстващо на настоящия регламент.

За целите на настоящия регламент „контейнеровоз“ означава кораб, предназначен изключително за превоз на контейнери в трюмовете и на палубата;

ж)

определянето на превозвания товар за категориите кораби, различни от пътнически кораби, ро-ро кораби и контейнеровози, позволява да се вземат предвид, когато е приложимо, масата и обемът на превозвания товар и броят на превозваните пътници. Тези категории следва да включват, наред с другото, танкери, кораби за насипни товари, кораби за превоз на общи товари, кораби за хладилен товар, автомобилни превозвачи и кораби за комбинирани превози.

2.

За да се осигурят еднакви условия за прилагане на параграф 1, буква ж), Комисията приема чрез актове за изпълнение технически разпоредби за уточняване на параметрите, прилагани за всяка от останалите категории кораби, посочени в същата буква.

Тези актове за изпълнение се приемат не по-късно от 31 декември 2016 г. в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2.

Комисията може чрез актове за изпълнение да преразглежда, когато е целесъобразно, приложимите параметри, посочени в параграф 1, буква ж). Когато е приложимо, Комисията преразглежда тези параметри и за да се вземат предвид измененията на настоящото приложение съгласно член 5, параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2.

3.

При спазването на правилата по параграфи 1 и 2 дружествата могат да решат да включат и конкретна информация, отнасяща се до ледовия клас на кораба и плаването през заледени води.

Б.   МОНИТОРИНГ НА ГОДИШНА БАЗА (ЧЛЕН 10)

За целите на мониторинга на друга информация от значение на годишна база дружествата спазват следните правила:

Подлежащите на мониторинг стойности съгласно член 10 се определят чрез обобщаване на съответните данни за всяко плаване.

Мониторингът на средната енергийна ефективност се извършва, като се използват поне четири показателя — количеството консумирано гориво за единица изминато разстояние, количеството консумирано гориво за единица транспортна работа, емисиите на СО2 за единица изминато разстояние и емисиите на СО2 за единица транспортна работа, които се изчисляват, както следва:

 

Количеството консумирано гориво за единица изминато разстояние = общото годишно количество консумирано гориво/общото изминато разстояние

 

Количеството консумирано гориво за единица транспортна работа = общото годишно количество консумирано гориво/общата транспортна работа

 

Емисиите на СО2 за единица изминато разстояние = общите годишни емисии на СО2/общото изминато разстояние

 

Емисиите на СО2 за единица транспортна работа = общите годишни емисии на СО2/общата транспортна работа.

При спазването на тези правила дружествата могат да решат да включат и конкретна информация, отнасяща се до ледовия клас на кораба и плаването през заледени води, както и друга информация, свързана с консумацията на гориво и емисиите на СО2, разбити въз основа на други критерии, определени в мониторинговия план.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Елементи, които се вземат предвид при делегираните актове, предвидени в членове 15 и 16

А.   ПРОЦЕДУРИ НА ПРОВЕРКА

компетентност на проверяващите органи,

документи, които трябва да бъдат предоставени на проверяващите органи от дружествата,

оценка на риска, която трябва да бъде извършена от проверяващите органи,

оценка на съответствието на мониторинговия план,

проверка на доклада за емисиите,

праг на същественост,

разумна степен на увереност на проверяващите органи,

неточности и несъответствия,

съдържание на доклада от проверката,

препоръки за подобрения,

комуникация между дружествата, проверяващите органи и Комисията.

Б.   АКРЕДИТИРАНЕ НА ПРОВЕРЯВАЩИТЕ ОРГАНИ

как може да бъде поискана акредитация за корабоплавателни дейности,

как проверяващите органи ще бъдат оценени от националните органи по акредитация с цел издаване на сертификат за акредитация,

как националните органи по акредитация ще упражняват надзора, необходим за потвърждаване на продължаването на акредитацията,

изисквания към националните органи по акредитация с оглед на тяхната компетентност да акредитират проверяващи органи за корабоплавателни дейности, включително препратка към хармонизирани стандарти.


19.5.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 123/77


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/758 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 29 април 2015 година

относно изискванията за одобряване на типа по отношение на въвеждането на бордовата система eCall, основаваща се на услугата 112, и за изменение на Директива 2007/46/ЕО

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта за законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

С Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) е установена цялостна система на Съюза за одобряване на типа на моторните превозни средства.

(2)

Техническите изисквания за одобряване на типа на моторни превозни средства по отношение на голям брой елементи, свързани с безопасността и околната среда, са хармонизирани на равнището на Съюза, за да се осигури висока степен на пътна безопасност в рамките на Съюза.

(3)

Въвеждането на услуга eCall, която да е налична във всички превозни средства и всички държави членки, е една от основните цели на Съюза в областта на безопасността на движението по пътищата от 2003 г. насам. За постигането на тази цел са предприети поредица от инициативи като част от подход на доброволно въвеждане, но към днешна дата не е постигнат достатъчен напредък.

(4)

С оглед на по-нататъшното подобряване на пътната безопасност, в съобщението на Комисията от 21 август 2009 г., озаглавено „Въвеждане на система eCall“, се предложиха нови мерки за въвеждане на услуга за спешни повиквания от превозно средство в Съюза. Една от предложените мерки бе да се направи задължително оборудването на всички нови типове превозни средства с бордови системи eCall, основаващи се на телефон 112, като се започне с превозни средства от категории M1 и N1, както са определени в приложение II към Директива 2007/46/ЕО.

(5)

На 3 юли 2012 г. Европейският парламент прие резолюция относно eCall: нова услуга на телефон 112 за граждани, с което Комисията се призова да представи предложение в рамките на Директива 2007/46/ЕО, с цел до 2015 г. да се осигури задължителното въвеждане на обществена система eCall, основаваща се на телефон 112.

(6)

Все още е необходимо да се подобри функционирането на услугата на телефон 112 в целия Съюз, така че чрез нея бързо и ефективно да се оказва помощ при спешни случаи.

(7)

От системата eCall на Съюза се очаква да намали броя на смъртните случаи в Съюза, както и тежестта на нараняванията, предизвикани от пътнотранспортни произшествия, благодарение на ранното предупреждаване на службите за спешна помощ. Задължителното въвеждане на бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, заедно с необходимото и координирано модернизиране на инфраструктурата от обществени мобилни безжични съобщителни мрежи за предаване на eCall повиквания от системата и обществени центрове за приемане на спешни повиквания (PSAPs) за приемане и обработване на eCall повиквания, би направило услугата достъпна за всички граждани и по този начин би допринесло за намаляването на броя на смъртните случаи и тежките наранявания, на разходите, свързани със здравеопазването, на претоварването на пътищата в резултат на произшествия и на други разходи.

(8)

В съответствие с член 1, параграф 1 от Решение № 585/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) държавите членки трябва да изградят на територията си най-малко шест месеца преди датата на прилагане на настоящия регламент и във всеки случай не по-късно от 1 октомври 2017 г. инфраструктурата от обществени центрове за приемане на eCall спешни повиквания, която се изисква за правилното приемане и обработване на всички eCall повиквания. В съответствие с член 3 от Решение № 585/2014/ЕС държавите членки трябва да докладват пред Комисията до 24 декември 2015 г. относно напредъка по изпълнението на посоченото решение. Ако в доклада се стига до заключението, че инфраструктурата от обществени центрове за приемане на eCall спешни повиквания няма да бъде готова за експлоатация до 1 октомври 2017 г., Комисията следва да предприеме необходимите действия, за да осигури въвеждането на инфраструктурата от обществени центрове за приемане на eCall спешни повиквания.

(9)

В съответствие с точка 4 от Препоръка 2011/750/ЕС на Комисията (5), държавите членки следва да гарантират, че операторите на мобилни мрежи са въвели механизъм за използване на „eCall дискриминатор“ в своите мрежи, до 31 декември 2014 г. Ако в прегледа, посочен в точка 6 от посочената препоръка се стигне до заключението, че „eCall дискриминаторът“ няма да бъде въведен 31 март 2016 г., Комисията следва да предприеме необходимите действия, за да осигури въвеждането на механизма „eCall дискриминатор“ от операторите на мобилни мрежи.

(10)

Предоставянето на точна и надеждна информация за местоположението е съществен елемент на ефективната работа на бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112. Поради това е целесъобразно да се изисква нейната съвместимост с услугите, предоставяни по програмата „Галилео“ и по програмата за Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), определени в Регламент (ЕС) № 1285/2013 на Европейския парламент и на Съвета (6). Системата, създадена в рамките на програма „Галилео“, е независима глобална спътникова навигационна система, а системата, създадена в рамките на програма EGNOS, е регионална спътникова навигационна система за подобряване на качеството на сигнала на Глобалната система за позициониране (GPS).

(11)

Задължителното оборудване на превозни средства с бордова система eCall, основаваща се на телефон 112, следва първоначално да се прилага само за нови типове леки автомобили и лекотоварни превозни средства (категории M1 и N1), за които вече съществува подходящ механизъм за задействане. Възможността за разширяване в близко бъдеще на областта на прилагане на изискването за бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, така че да включва и други категории превозни средства, например тежкотоварните превозни средства, градските и туристическите автобуси, както и двуколесните моторни превозни средства и селскостопанските трактори, следва да бъде допълнително оценена от Комисията с оглед представянето на законодателно предложение, ако е целесъобразно.

(12)

Оборудването на съществуващите типове превозни средства, които ще бъдат произведени след 31 март 2018 г., с бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, следва да се насърчава с оглед на нейното по-широко навлизане. По отношение на типовете превозни средства, одобрени преди 31 март 2018 г., система eCall може да се монтира допълнително на доброволен принцип.

(13)

Обхващащата целия Съюз обществена оперативно съвместима услуга eCall, основаваща се на единния европейски номер за спешни повиквания към телефон 112, и системи eCall, поддържани от услуги на трети страни (TPS услуги eCall), могат да съществуват съвместно, при условие че бъдат приети необходимите мерки за гарантиране на непрекъснатост при предоставянето на услугата на потребителите. С цел да се осигури непрекъснатост на обществената услуга eCall, основаваща се на телефон 112, във всички държави членки през целия експлоатационен срок на превозното средство, както и да се гарантира, че обществената услуга eCall, основаваща се на телефон 112, е винаги достъпна автоматично, всички превозни средства следва да бъдат оборудвани с обществената услуга eCall, основаваща се на телефон 112, независимо дали собственикът на превозното средство избира TPS услуга eCall.

(14)

Потребителите следва да разполагат с реалистични общи сведения за бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, и за системата TPS eCall, ако превозното средство е оборудвано с такава, както и с изчерпателна и надеждна информация относно всякакви допълнителни функционални възможности или услуги, свързани с частната услуга за спешна помощ, предлаганите бордови приложения за спешни повиквания или помощ, а също и относно това каква степен на обслужване следва да се очаква при закупуването на услуги, поддържани от трети страни, и какви са свързаните с тях разходи. Услугата eCall основаваща се на телефон 112 е обществена услуга от общ интерес и поради това следва да бъде достъпна безплатно за всички потребители.

(15)

Задължителното оборудване на превозни средства с бордова система eCall, основаваща се на телефон 112, не следва да нарушава правото на всички заинтересовани страни, като производителите на леки автомобили и независимите оператори, да предлагат допълнителни услуги при извънредни ситуации и/или услуги с добавена стойност, успоредно с или въз основа на бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112. Всякакви допълнителни услуги обаче следва да бъдат проектирани така, че да не отвличат допълнително вниманието на водача и да не се отразяват на функционирането на бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, нито на ефикасната работа на центровете за спешни повиквания. Бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, както и системата, осигуряваща частни услуги или услуги с добавена стойност, следва да бъдат проектирани така, че да не бъде възможен обмен на лични данни помежду им. Когато това е предвидено, тези услуги следва да са в съответствие с приложимото законодателство в областта на безопасността, сигурността и защитата на данните и следва винаги да бъдат по избор на потребителите.

(16)

С цел да се осигури свободен избор на потребителите и лоялна конкуренция, както и да се насърчат иновациите и да се даде тласък на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза в областта на информационните технологии на световния пазар, бордовите системи eCall следва да се основават на оперативно съвместима, стандартизирана, безопасна платформа с открит достъп за евентуални бъдещи бордови приложения или услуги. Тъй като това изисква техническо и правно обезпечаване, Комисията следва незабавно да прецени, въз основа на консултации с всички участващи заинтересовани страни, включително производителите на превозни средства и независимите оператори, всички възможности за насърчаване и гарантиране на такава платформа с открит достъп и ако е целесъобразно — да представи законодателна инициатива в този смисъл. Освен това бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, следва да е достъпна за всички независими оператори срещу разумна такса, която не надхвърля номиналната стойност, и без дискриминация по отношение на ремонта и техническото обслужване в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(17)

За да се запази интегритетът на системата за одобряване на типа, само онези бордови системи eCall, основаващи се на телефон 112, които могат да бъдат напълно изпитани, следва да бъдат приети за целите на настоящия регламент.

(18)

Бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, като система за спешни случаи изисква възможно най-високото ниво на надеждност. Точността на минималния набор от данни и на гласовото предаване и качеството следва да бъдат гарантирани и следва да бъде разработен единен режим за изпитване, за да се гарантира продължителността на експлоатацията и дълготрайността на бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112. Поради това следва редовно да се извършват периодични прегледи за проверка на техническата изправност в съответствие с Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (8).

(19)

Превозните средства, произвеждани в малки серии и превозните средства, получили одобрение съгласно член 24 от Директива 2007/46/ЕО, са изключени по посочената Директива от изискванията за защитата на пътуващите в случай на челен удар и страничен удар. Следователно, тези превозни средства следва да бъдат освободени от задължението да изпълняват изискванията за системата eCall, определени в настоящия регламент. Освен това някои превозни средства от категории M1 и N1 поради технически причини не могат да бъдат оборудвани с подходящ механизъм за задействане на eCall.

(20)

Превозните средства със специално предназначение следва да подлежат на изискванията за eCall, определени в настоящия регламент, когато базовото/некомплектованото превозно средство е оборудвано с необходимия механизъм за задействане.

(21)

Обработването на лични данни чрез бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, следва да е в съответствие с правилата за защита на личните данни, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9) и в Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10), за да се гарантира по-конкретно, че превозните средства, оборудвани с бордова система eCall, основаваща се на телефон 112, при обичайното функциониране на бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, не са проследими и по никакъв начин не са подложени на постоянно проследяване, както и че минималният набор от данни, предаден от бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, включва минималната необходима информация за правилното обработване на спешните повиквания. По този начин следва да се отчитат препоръките, направени от работната група за защита на лицата при обработването на лични данни, създадена с член 29 от Директива 95/46/ЕО („Работната група по член 29 за защита на данните“) и съдържащи се в нейния „Работен документ относно защитата на данни и последиците, свързани с правото на неприкосновеност на личния живот, във връзка с инициативата eCall“, приет на 26 септември 2006 г.

(22)

Производителите следва да вземат всички необходими мерки, за да спазят правилата относно неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, установени в настоящия регламент в съответствие с член 7 и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз. (11)

(23)

При изпълнението на техническите изисквания производителите на превозни средства следва да интегрират техническия аспект на защитата на данните в бордовите системи и да спазват принципа на защита на личния живот още при проектирането.

(24)

Производителите следва да предоставят информация, като част от техническата документация, която се предава заедно с превозното средство, за съществуването на безплатна обществена система eCall, основаваща се на единния европейски номер за спешни повиквания към телефон 112, за правото на собственика на превозното средство да използва тази система вместо системата TPS eCall, и за обработването на данни чрез бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112. Тази информация следва да бъде достъпна и за изтегляне онлайн.

(25)

Данните, предавани чрез бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, и обработвани от PSAPs, могат да бъдат предавани на службите за спешна помощ и службите партньори, посочени в Решение № 585/2014/ЕС, единствено в случай на произшествия, свързани с eCall, и при условията, определени в това решение, и се използват единствено за постигане на целите на същото решение. Данните, обработвани от PSAPs чрез бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, не се предават на трети лица без изричното предварително съгласие на субекта на данните.

(26)

Европейските организации по стандартизация, Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI), и Европейския комитет по стандартизация (CEN), са разработили общи стандарти за въвеждането на общоевропейска услуга eCall, които следва да се прилагат за целите на настоящия регламент, тъй като това ще улесни технологичната еволюция на услугата eCall в превозните средства, ще осигури оперативната съвместимост и непрекъснатостта на услугата навсякъде в Съюза и ще намали разходите по изпълнението за Съюза като цяло.

(27)

С цел да осигури прилагането на общи технически изисквания за бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с освобождаването на определени класове превозни средства от категории M1 и N1 от задължението за монтиране на бордови системи eCall, във връзка с установяването на подробни технически изисквания и процедури за изпитвания за ЕО одобряване на типа на за превозни средства по отношение на техните бордови системи eCall и ЕО одобряването на типа на за системи, компоненти и отделни технически възли, проектирани и конструирани за такива превозни средства, както и във връзка с установяването на подробни технически правила и процедури за изпитвания с цел прилагане на определени правила относно обработката на лични данни и гарантиране на това, че между бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, и системите на трети страни не се обменят лични данни. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище и със съответните заинтересовани страни, като се консултира по-специално с организациите за защита на потребителите, както и с Европейския надзорен орган по защита на данните и Работната група по член 29 за защита на данните, в съответствие с приложимото законодателство. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(28)

С цел да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия, свързани с практическите условия и реда, по които се преценява отсъствието на проследимост и на проследяване, образеца на информацията за ползвателите и административните разпоредби за ЕО одобряването на типа по отношение на образеца на информационните документи (списъците с данни), които производителите предоставят за целите на одобряването на типа, образеца на сертификатите за ЕО одобряване на типа и образеца на маркировката за ЕО одобряване на типа. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (12).

(29)

На производителите на превозни средства следва да се предостави достатъчно време за адаптиране към техническите изисквания на настоящия регламент.

(30)

Настоящият регламент представлява нов отделен регламент в контекста на процедурата за ЕО одобряване на типа, предвидена в Директива 2007/46/ЕО, и поради това приложения I, III, IV и XI към посочената директива следва да бъдат съответно изменени.

(31)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно изграждането на вътрешния пазар посредством въвеждане на общи технически изисквания за нови превозни средства с одобрен тип, оборудвани с бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а с оглед на нейния обхват, може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

(32)

В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (13) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на 29 октомври 2013 г. (14),

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се установяват общите изисквания за ЕО одобряване на типа за превозни средства по отношение на бордови системи eCall, основаващи се на телефон 112, и на системи, компоненти и отделни технически възли за бордови системи eCall, основаващи са на телефон 112.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага за превозните средства от категории М1 и N1, както са определени в точки 1.1.1 и 1.2.1 от част А на приложение II към Директива 2007/46/ЕО, и за системи, компоненти и отделни технически възли за бордови системи eCall, основаващи са на телефон 112, проектирани и конструирани за такива превозни средства.

Настоящият регламент не се прилага за следните превозни средства:

а)

превозни средства, произвеждани в малки серии и одобрени съгласно членове 22 и 23 от Директива 2007/46/ЕО;

б)

превозни средства, одобрени съгласно член 24 от Директива 2007/46/ЕО;

в)

превозни средства, които поради технически причини не могат да бъдат оборудвани с подходящ механизъм за задействане на eCall съгласно определеното в параграф 2.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 8 за определяне на класовете превозни средства от категории M1 и N1, които поради технически причини не могат да бъдат оборудвани с подходящ механизъм за задействане на eCall, въз основа на анализ на разходите и ползите, проведен или възложен от Комисията, и при отчитане на всички значими аспекти на безопасността и технически аспекти.

Първият такъв делегиран акт се приема до 9 юни 2016 г.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент освен определенията, предвидени в член 3 от Директива 2007/46/ЕО, се прилагат следните определения:

1)

„бордова система e-Call, основаваща се на телефон 112“ означава система за спешни случаи, състояща се от бордово оборудване и средства за задействане, управление и осъществяване на предаването на e-Call, която се задейства автоматично, чрез монтирани в превозното средство датчици, или ръчно и която предава минимален набор от данни посредством обществени мобилни безжични съобщителни мрежи и създава звуков канал, основаващ се на телефон 112, между пътуващите в превозното средство и обществен център за приемане на eCall спешни повиквания.

2)

„eCall“ означава спешно повикване от превозно средство на телефон 112, направено автоматично, чрез задействане на монтирани в превозното средство датчици, или ръчно и което предава минимален набор от данни и създава звуков канал между превозното средство и обществения център за приемане на eCall спешни повиквания посредством обществени мобилни безжични съобщителни мрежи;

3)

„обществен център за приемане на спешни повиквания“ или „PSAP“ означава физическото място, където първо постъпват спешните повиквания и за което отговаря публичен орган или частна организация, призната от държавата членка;

4)

„най-подходящ обществен център за приемане на спешни повиквания“ означава, PSAP който е бил предварително определен от компетентните органи да приема спешни повиквания от определен регион или спешни повиквания от определен вид;

5)

„обществен център за приемане на eCall спешни повиквания“ означава най-подходящият PSAP, който е бил предварително определен от органите първи да приема и обработва eCall спешни повиквания;

6)

„минимален набор от данни“ или „MSD“ означава информацията, определена съгласно стандарта „Интелигентни транспортни системи. Електронна сигурност. Минимален набор от данни (MSD) за система за електронно повикване“ (EN 15722:2011), която се изпраща на обществения център за приемане на eCall спешни повиквания;

7)

„бордово оборудване“ означава постоянно монтирано в превозното средство оборудване, което предоставя или има достъп до бордовите данни, необходими за eCall транзакция чрез обществена мобилна безжична съобщителна мрежа;

8)

„eCall транзакция“ означава създаването на мобилна безжична връзка през обществена безжична съобщителна мрежа и предаването на MSD от превозно средство до обществен център за приемане на eCall спешни повиквания и създаването на звуков канал между превозното средство и същия обществен център за приемане на eCall спешни повиквания;

9)

„обществена мобилна безжична съобщителна мрежа“ означава мобилна безжична съобщителна мрежа на разположение на обществеността в съответствие с директиви 2002/21/ЕО (15) и 2002/22/ЕО (16) на Европейския парламент и на Съвета;

10)

„eCall, поддържано от услуги на трети страни“ или TPS eCall означава спешно повикване от превозно средство до трета страна, доставчик на услуги, която се задейства автоматично, чрез монтирани в превозното средство датчици, или ръчно и която предава и MSD посредством обществени мобилни безжични съобщителни мрежи и създава звуков канал между превозното средство и третата страна, доставчик на услуги;

11)

„трета страна, доставчик на услуги“ означава организация, призната от националните органи като разполагаща с разрешение да приема TPS eCall и да препраща MSD до обществен център за приемане на eCall спешни повиквания;

12)

„бордова система e-Call, за услуги от трети страни“ или „бордова система TPS eCall“ означава система, която се задейства автоматично, чрез монтирани в превозното средство датчици, или ръчно и която предава MSD посредством обществени мобилни безжични съобщителни мрежи и създава звуков канал между превозното средство и третата страна, доставчик на услуги.

Член 4

Общи задължения на производителите

Производителите доказват че всички нови типове превозни средства, посочени в член 2, са оборудвани с постоянно монтирана бордова система eCall, основаваща се на телефон 112, в съответствие с настоящия регламент и делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата на настоящия регламент.

Член 5

Специфични задължения на производителите

1.   Производителите гарантират, че всички техни нови типове превозни средства и системи, компоненти и отделни технически възли за бордови системи eCall, основаващи се на телефон 112, проектирани и конструирани за такива превозни средства, са произведени и одобрени в съответствие с настоящия регламент и в делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата на настоящия регламент.

2.   Производителите доказват, че всички нови типове превозни средства са конструирани по начин, който да гарантира, че в случай на тежко произшествие възникнало на територията на Съюза, установено чрез задействането на един или повече датчици или процесори в превозното средство, автоматично се задейства eCall до единния европейски номер за спешни повиквания към телефон 112.

Производителите доказват че всички нови типове превозни средства, са конструирани по начин, който да гарантира, че eCall до единния европейски номер за спешни повиквания към телефон 112 може да бъде задействан и ръчно.

Производителите гарантират, че контролът на ръчното задействане на бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, е проектиран така, че да се избегне неправилна употреба.

3.   Параграф 2 не засяга правото на собственика на превозното средство да използва бордова система TPS eCall, която предоставя подобна услуга, в допълнение към бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, при положение че са изпълнени следните условия:

а)

бордовата система TPS eCall, отговаря на стандарта EN 16102:2011 „Интелигентни транспортни системи. Електронно повикване (eCall). Работни изисквания към услуги, предоставяни от трета страна“;

б)

производителите гарантират, че към даден момент има само една активна система и бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, се задейства автоматично, в случай че TPS eCall не функционира;

в)

собственикът на превозното средство има право по всяко време да избере да ползва бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, вместо бордовата система TPS eCall;

г)

производителят включва в ръководството за употреба информация за посоченото в буква в) право.

4.   Производителите гарантират, че приемниците на бордовите системи eCall, основаващи се на телефон 112, са съвместими с услугите за определяне на местоположението, предоставяни от системите за спътникова навигация „Галилео“ и EGNOS. Наред с това производителите могат да изберат вариант за съвместимост и с други навигационни спътникови системи.

5.   Само онези бордови системи eCall, основаващи се на телефон 112, които са постоянно монтирани в превозното средство или чийто тип е одобрен отделно, които могат да бъдат изпитани, се приемат за целите на ЕО одобряването на типа.

6.   Производителите доказват, че в случай на критична повреда в системата, която води до неспособност за извършване на eCall, основаващ се на телефон 112 или на услуга на трета страна, пътуващите в превозното средство ще бъдат уведомени за това.

7.   Бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, е достъпна за всички независими оператори срещу разумна такса, която не надхвърля номиналната стойност, и без дискриминация по отношение на ремонта и техническото обслужване в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2007.

8.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 8 за установяване на подробните технически изисквания и изпитванията за ЕО одобряването на типа за превозни средства по отношение на техните бордови системи eCall, основаващи се на телефон 112, и ЕО одобряването на типа на системи, компоненти и отделни технически възли за бордови системи eCall, основаващи се на телефон 112.

Техническите изисквания и изпитванията, посочени в първа алинея, се основават на изискванията, определени в параграфи 2 — 7, както и на наличните стандарти за eCall, където е приложимо, включително:

а)

EN 16072:2011 „Интелигентни транспортни системи. Електронна сигурност (eSafety).Оперативни изисквания на паневропейска система за електронно повикване (eCall)“;

б)

EN 16062:2011 „Интелигентни транспортни системи. Електронна сигурност (eSafety).Изисквания за прилагане на високо ниво протокол (HLAP) за система за електронно повикване (eCall) с използване на GSM/UMTS мрежи с комутационни канали“;

в)

CEN/TS 16454:2013 „Интелигентни транспортни системи. Електронна сигурност (eSafety). Изпитване за съответствие на принципа на крайните точки (end to end) при електронно повикване (eCall)“ по отношение на съответствието на бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, с общоевропейската система eCall;

г)

EN 15722:2011 „Интелигентни транспортни системи. Електронна сигурност. Минимален набор от данни (MSD) за система за електронно повикване“;

д)

EN 16102:2011 „Интелигентни транспортни системи. Електронно повикване (eCall). Работни изисквания към услуги, предоставяни от трета страна“;

е)

други европейски стандарти, свързани със системата eCall, приети в съответствие с процедурите, установени в Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета (17), или правилата на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации, свързани със системата eCall, към които Съюзът се е присъединил.

Първите делегирани актове се приемат до 9 юни 2016 г.

9.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 8 за актуализиране на версиите на стандартите, посочени в параграф 8 от настоящия член, при приемане на нова версия.

Член 6

Правила относно защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни

1.   Настоящият регламент не засяга прилагането на директиви 95/46/ЕО и 2002/58/ЕО. Всяка обработка на лични данни посредством бордовата система eCall, основаваща се на услугата 112, съответства на правилата за защита на личните данни, предвидени в посочените директиви.

2.   Личните данни, обработвани съгласно настоящия регламент, се използват единствено за целите на справянето с извънредните ситуации, посочени в член 5, параграф 2, първа алинея.

3.   Личните данни, обработвани съгласно настоящия регламент, не се съхраняват по-дълго от необходимото за справяне с извънредните ситуации, посочени в член 5, параграф 2, първа алинея. Тези данни се заличават изцяло и незабавно, след като престанат да са необходими за тази цел.

4.   Производителите гарантират, че бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, не може да се проследява и по никакъв начин да не бъде подложена на постоянно проследяване.

5.   Производителите гарантират, че във вътрешната памет на бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, данните автоматично и непрекъснато се заличават. Позволява се запазването само на последните три местоположения на превозното средство, доколкото това е строго необходимо за определянето на местоположението и посоката на движение в момента на събитието.

6.   Тези данни не са достъпни извън бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, за нито един орган преди задействането на системата eCall.

7.   В бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, са вградени технологии за защита на неприкосновеността на личния живот, за да се осигури на ползвателите подходяща степен на защита на неприкосновеността на личния живот, както и необходимите предпазни мерки, за да се предотвратят наблюдение и злоупотреба.

8.   Минималния набор от данни, изпращан от бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, съдържа единствено минималната информация, посочена в стандарта EN 15722:2011 „Интелигентни транспортни системи. Електронна сигурност. Минимален набор от данни (MSD)за система за електронно повикване“. Бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, не предава никакви други данни. Минималният набор от данни се съхранява по начин, който да позволява пълното му и окончателно заличаване.

9.   Производителите предоставят в ръководството за употреба ясна и изчерпателна информация за обработката на данни, извършвана посредством бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112. Информацията се състои от:

а)

препратка към правното основание за обработката;

б)

факта, че бордовата системата eCall, основаваща се на телефон 112, е активирана по подразбиране;

в)

реда и условията на обработката на данни, която се извършва от бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112;

г)

конкретните цели на обработването на eCall, което следва да е ограничено до извънредните ситуации, посочени в член 5, параграф 2, първа алинея;

д)

видовете данни, които се събират и обработват, и получателите на тези данни,

е)

срока за съхранение на данните в бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112;

ж)

факта, че няма постоянно проследяване на превозното средство;

з)

реда и условията за упражняването на правата на субектите на данните, както и службата за контакт, компетентна да обработва искания за достъп;

и)

всяка необходима допълнителна информация относно проследимостта, проследяването и обработката на лични данни във връзка с предоставянето на TPS eCall и/или други услуги с добавена стойност, за която се изисква изрично съгласие от страна на ползвателя и е в съответствие с Директива 95/46/ЕО. Отчита се по-специално фактът, че може да има разлики между обработката на данни, извършена чрез бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, и бордовите системи TPS eCall или чрез други услуги с добавена стойност.

10.   За да се избегне объркване по отношение на преследваните цели и добавената стойност на обработката, информацията, посочена в параграф 9, се предоставя в ръководството за употреба поотделно за бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, и за системите TPS eCall, преди да се използва системата.

11.   Производителите гарантират, че бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, и евентуална друга инсталирана система за TPS eCall или услуга с добавена стойност са проектирани по такъв начин, че между тях не е възможен обмен на лични данни. Неизползването на друга система за TPS eCall или на услуга с добавена стойност или отказът на субекта на данните да даде съгласие за обработка на личните му данни за услуга TPS eCall или услуга с добавена стойност не трябва да оказва неблагоприятно въздействие върху използването на бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112.

12.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 8 във връзка с определянето на:

а)

подробни технически изисквания и процедури за изпитвания с цел прилагане на правилата относно обработването на личните данни, посочени в параграфи 2 и 3;

б)

подробни технически изисквания и процедури за изпитвания с цел да се гарантира, че между бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, и системи на трети страни не се обменят лични данни, както е посочено в параграф 11.

Първите делегирани актове се приемат до 9 юни 2016 г.

13.   Чрез актове за изпълнение Комисията определя:

а)

практическите условия и реда, по които се оценява отсъствието на проследимост и на проследяване, посочено в параграфи 4, 5 и 6;

б)

образеца за информацията за ползвателите, посочена в параграф 9.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 10, параграф 2.

Първите актове за изпълнение се приемат до 9 юни 2016 г.

Член 7

Задължения на държавите членки

Считано от 31 март 2018 г., националните органи издават ЕО одобряване на типа по отношение на бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, само на нови типове превозни средства и нови типове системи, компоненти и отделни технически възли за бордови системи eCall, основаващи се на телефон 112, проектирани и конструирани за такива превозни средства, които са в съответствие с настоящия регламент и делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата на настоящия регламент.

Член 8

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 2, параграф 2, член 5, параграфи 8 и 9, и член 6, параграф 12, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 8 юни 2015 г. Комисията изготвя доклад относно делегиранeто на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 2, параграф 2, член 5, параграфи 8 и 9 и член 6, параграф 12, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегирани актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 2, параграф 2, член 5, параграфи 8 и 9 и член 6, параграф 12, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 9

Актове за изпълнение

Комисията приема актове за изпълнение, в които се установяват административните разпоредби за ЕО одобряването на типа на превозни средства по отношение на бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, и по отношение на системи, компоненти и отделни технически възли за бордови системи eCall, основаващи се на телефон 112, проектирани и конструирани за такива превозни средства, съгласно изискванията на член 5, параграф 1 за:

а)

образците на информационните документи (списъците с данни), които се предоставят от производителите за целите на одобряването на типа;

б)

образците на сертификатите за ЕО одобряване на типа;

в)

образеца (образците) на маркировката за ЕО одобряване на типа.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 10, параграф 2.

Първите актове за изпълнение се приемат до 9 юни 2016 г.

Член 10

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от Техническия комитет „Моторните превозни средства“ (ТКМПС/TCMV), създаден с член 40, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 11

Санкции

1.   Държавите членки определят правилата за санкциите, приложими при неспазване от производителите на разпоредбите на настоящия регламент и на делегираните актове и актовете за изпълнение, приети съгласно настоящия регламент. Те вземат всички необходими мерки, за да се осигури прилагане на санкциите. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки нотифицират Комисията за тези разпоредби и без забавяне нотифицират Комисията за всякакви последващи изменения, които ги засягат.

2.   Видовете неспазване, които подлежат на санкция, включват най-малко следното:

а)

подаване на декларация с невярно съдържание при процедура за одобряване или при процедура, водеща до изземване;

б)

фалшифициране на резултатите от изпитванията за одобряване на типа;

в)

укриване на данни или технически спецификации, които биха могли да доведат до изземване, отказ или отнемане на одобряването на типа;

г)

нарушаване на разпоредбите на член 6;

д)

действие в нарушение на разпоредбите на член 5, параграф 7.

Член 12

Докладване и преразглеждане

1.   До 31 март 2021 г. Комисията изготвя доклад за оценка относно резултатите на бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, включително степента на нейното навлизане, който се представя на Европейския парламент и на Съвета. Комисията проучва дали в обхвата на настоящия регламент следва да бъдат включени и други категории превозни средства, като например тежкотоварни превозни средства, градски и туристически автобуси, двуколесни моторни превозни средства и селскостопански трактори. Ако е целесъобразно, Комисията представя законодателно предложение за тази цел.

2.   След провеждане на широки консултации с всички заинтересовани страни и анализ на разходите и ползите Комисията преценява необходимостта от изисквания за оперативно съвместима, стандартизирана, сигурна платформа с открит достъп. Ако е целесъобразно и не по-късно от 9 юни 2017 г., Комисията приема законодателна инициатива въз основа на тези изисквания.

Член 13

Изменения на Директива 2007/46/ЕО

Приложения I, III, IV и ХI към Директива 2007/46/ЕО се изменят в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 14

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 2, параграф 2, член 5, параграфи 8 и 9, член 6, параграфи 12 и 413 и членове 8, 9, 10 и 12 се прилагат от 8 юни 2015 г.

Членовете, различни от посочените във втората алинея на настоящия член, се прилагат от 31 март 2018 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 29 април 2015 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

Z. KALNIŅA-LUKAŠEVICA


(1)  ОВ C 341, 21.11.2013 г., стр. 47.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 26 февруари 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 2 март 2015 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от 28 април 2015 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(3)  Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (ОВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1).

(4)  Решение № 585/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за въвеждането на оперативно съвместимата в целия Съюз услуга eCall (ОВ L 164, 3.6.2014 г., стр. 6).

(5)  Препоръка 2011/750/ЕС на Комисията от 8 септември 2011 г. относно подкрепата за обхващаща целия ЕС услуга еCall в електронните съобщителни мрежи за предаване от превозни средства на спешни повиквания на телефонен номер 112 (еCall) (ОВ L 303, 22.11.2011 г., стр. 46).

(6)  Регламент (ЕС) № 1285/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за изграждане и експлоатация на европейските навигационни спътникови системи и за отмяна на Регламент (ЕО) № 876/2002 на Съвета и на Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 година за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 171, 29.6.2007 г., стр. 1).

(8)  Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета и за отмяна на Директива 2009/40/ЕО (ОВ L 127, 29.4.2014 г., стр. 51).

(9)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(10)  Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).

(11)  ОВ C 326, 26.10.2012 г., стр. 391.

(12)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(13)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(14)  ОВ C 38, 8.2.2014 г., стр. 8.

(15)  Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 33).

(16)  Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 51).

(17)  Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Изменения на Директива 2007/46/ЕО

Директива 2007/46/ЕО се изменя, както следва:

1)

в приложение I се добавят следните точки:

„12.8.

система eCall

12.8.1.

Наличие: да/не (1)

12.8. 2.

Техническо описание или чертежи на устройството: …“

;

2)

в приложение III, част I, раздел А се добавят следните точки:

„12.8.

система eCall

12.8.1.

Наличие: да/не (1)“

;

3)

в приложение IV част I се изменя, както следва:

а)

към таблицата се добавя следната точка:

Точка

Предмет

Регулаторен акт

Приложимост

M1

M2

M3

N1

N2

N3

O1

O2

O3

O4

„72

Система eCall

Регламент (ЕС) 2015/758

X

 

 

X“

 

 

 

 

 

 

б)

допълнение 1 се изменя, както следва:

i)

в таблица 1 се добавя следната точка:

Точка

Предмет

Регулаторен акт

Специфични аспекти

Приложимост и специфични изисквания

„72

Система eCall

Регламент (ЕС) 2015/758

 

N/A“

ii)

в таблица 2 се добавя следната точка:

Точка

Предмет

Регулаторен акт

Специфични аспекти

Приложимост и специфични изисквания

„72

Система eCall

Регламент (ЕС) 2015/758

 

N/A“

в)

в допълнение 2 раздел 4 „Технически изисквания“ се изменя, както следва:

i)

в част I се добавя следната точка: Превозни средства от категория M1:

Точка

Регулаторен акт

Алтернативни изисквания

„72

Регламент (ЕС) 2015/758 (системи eCall)

Изискванията по този регламент не се прилагат.“

ii)

в част II се добавя следната точка: Превозни средства от категория N1:

Точка

Регулаторен акт

Алтернативни изисквания

„72

Регламент (ЕС) 2015/758 (системи eCall)

Изискванията по този регламент не се прилагат.“

4)

Приложение XI се изменя, както следва:

а)

в таблицата в допълнение 1 се добавя следната точка:

Точка

Предмет

Регулаторен акт

M1 ≤ 2 500  (*) kg

M1 > 2 500  (*) kg

M2

M3

„72

Система eCall

Регламент (ЕС) 2015/758

G

G

N/A

N/A“

б)

в таблицата в допълнение 2 се добавя следната точка:

Точка

Предмет

Регулаторен акт

M1

M2

M3

N1

N2

N3

O1

O2

O3

O4

„72

Система eCall

Регламент (ЕС) 2015/758

G

N/A

N/A

G

N/A

N/A

N/A

N/A

N/A

N/A“

в)

в таблицата в допълнение 3 се добавя следната точка:

Точка

Предмет

Регулаторен акт

M1

„72

Система eCall

Регламент (ЕС) 2015/758

G“

г)

в таблицата в допълнение 4 се добавя следната точка:

Точка

Предмет

Регулаторен акт

M2

M3

N1

N2

N3

O1

O2

O3

O4

„72

Система eCall

Регламент (ЕС) 2015/758

N/A

N/A

G

N/A

N/A

N/A

N/A

N/A

N/A“


19.5.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 123/90


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/759 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 29 април 2015 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика

(текст от значение за ЕИП и за Швейцария)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 338, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че

(1)

В качеството си на партньорство Европейската статистическа система (ЕСС) като цяло успешно е обединила дейностите си с цел да гарантира разработването, изготвянето и разпространението на висококачествена европейска статистика, в това число и чрез подобряване на управлението на ЕСС.

(2)

Неотдавна обаче бяха установени някои слабости, по-специално по отношение на рамката за управление на качеството на статистиката.

(3)

В съобщението си от 15 април 2011 г., озаглавено „Към стабилно управление на качеството на европейската статистика“, Комисията предложи действия за преодоляване на тези слабости и за укрепване на управлението на ЕСС. По-специално тя предложи целево изменение на Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета (3).

(4)

В заключенията си от 20 юни 2011 г. Съветът приветства инициативата на Комисията и подчерта значението на непрекъснатото подобряване на управлението на ЕСС и повишаването на нейната ефективност.

(5)

Следва да се вземе предвид въздействието върху статистическата област на последните промени в контекста на рамката на Съюза за икономическо управление, по-специално аспектите, свързани с професионалната независимост, като прозрачни процедури за назначаване и освобождаване на персонала, разпределение на бюджетните средства и календар за разпространение на резултатите от статистическите изследвания, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета (4), както и аспектите, свързани с изискването органите, отговарящи за мониторинга на прилагането на националните фискални правила, да се ползват с функционална автономност, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5).

(6)

Аспектите, които се отнасят до професионалната независимост, като например прозрачните процедури за назначаване и освобождаване на персонала, разпределението на бюджетните средства и календарът за разпространение на резултатите от статистическите изследвания, не следва да се ограничават до статистиката, изготвена за целите на системата за фискален надзор и процедурата при прекомерен дефицит, а следва да се прилагат към цялата европейска статистика, разработвана, изготвяна и разпространявана от ЕСС.

(7)

Освен това адекватността на разпределените средства в годишен или многогодишен план, които са налични за посрещане на нуждите на статистиката, е необходимо условие за гарантиране на професионалната независимост на статистическите органи и за осигуряване на високо качество на статистическите данни.

(8)

За тази цел следва да бъде повишена професионалната независимост на статистическите органи и да се осигури спазването на минимални стандарти, приложими в целия Съюз. На ръководителите на националните статистически институти (НСИ) следва да се предоставят конкретни гаранции по отношение на изпълнението на статистическите задачи, организационното управление и разпределението на средствата. Процедурите за назначаване на ръководители на НСИ следва да са прозрачни и да се основават единствено на професионални критерии. Те следва да гарантират спазването на принципа на равните възможности, по-специално по отношение на пола.

(9)

Въпреки че надеждната европейска статистика изисква висока степен на професионална независимост на статистиците, европейската статистика следва да отговаря и на потребностите на политиките и да осигурява статистическа основа за нови политически инициативи на национално равнище и на равнището на Съюза.

(10)

Необходимо е независимостта на статистическия орган на Съюза (Евростат) да бъде утвърдена и гарантирана чрез ефективен парламентарен контрол, а независимостта на НСИ да бъде утвърдена и гарантирана чрез демократична отчетност.

(11)

Освен това следва да се внесе яснота по отношение на обхвата на вече възложената на НСИ координираща роля, така че да се постигне по-ефективна координация на статистическите дейности на национално равнище, включително управление на качеството, като се отчитат надлежно статистическите задачи, изпълнявани от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Доколкото европейската статистика може да бъде събирана от националните централни банки (НЦБ) в качеството им на членове на ЕСЦБ, НСИ и НЦБ следва да работят в тясно сътрудничество в съответствие с националните договорености с цел осигуряване изготвянето на пълна и съгласувана европейска статистика, като същевременно се гарантира необходимото сътрудничество между ЕСС и ЕСЦБ.

(12)

За да се намали тежестта върху статистическите органи и респондентите, НСИ и други национални органи следва да имат възможност за незабавен и безвъзмезден достъп и използване на административните записи, включително попълваните по електронен път, както и за интегрирането на тези записи със статистиката.

(13)

Европейската статистика следва да бъде лесно съпоставима и достъпна и да бъде актуализирана своевременно и редовно, за да се гарантира, че политиките на Съюза и инициативите за финансиране са изцяло съобразени с тенденциите на развитие в Съюза.

(14)

Освен това следва да бъдат провеждани консултации на ранен етап с НСИ относно създаването на нови административни записи, които осигуряват данни за статистически цели, а също и относно планираните изменения в съществуващи административни източници или за преустановяване на използването им. НСИ следва да получават и съответните метаданни от притежателите на административни данни и да координират дейностите по стандартизация, отнасящи се до административните записи, които имат значение за изготвянето на статистически данни.

(15)

Поверителността на данните, получени от административни записи, следва да се защитава в съответствие с общите принципи и насоки, приложими към всички поверителни данни, използвани за изготвянето на европейска статистика. Следва да се изготвят и публикуват също така приложими към тези данни рамки за оценка на качеството, както и принципи за прозрачност.

(16)

Всички ползватели следва да имат достъп до едни и същи данни по едно и също време. НСИ следва да изготвят календар за разпространение на резултатите от статистическите изследвания.

(17)

Качеството на европейската статистика може да бъде подобрено, а доверието на ползвателите може да се повиши чрез споделяне с националните правителства на отговорността за прилагането на Кодекса на европейската статистическа практика (наричан по-долу „Кодексът на практиката“). За тази цел, при отчитане на националните особености, „ангажиментът във връзка с доверието в статистиката“ (наричан по-долу „ангажиментът“) на дадена държава членка следва да включва поемането на конкретни задължения от правителството на държавата членка за подобряване или запазване на условията за прилагане на Кодекса на практиката. Този ангажимент, който следва да се актуализира при необходимост, може да включва национални рамки за гарантиране на високо качество, включително самооценки, действия за подобряване и механизми за наблюдение.

(18)

Комисията (Евростат) следва да предприеме всички необходими мерки, за да даде възможност за лесен онлайн достъп до пълни и удобни за ползвателя серии от данни. Когато е възможно, периодично актуализираните данни следва да предоставят информация за всяка държава членка на годишна и месечна база.

(19)

Тъй като европейската статистика трябва да се изготвя въз основа на дългосрочно оперативно и финансово планиране с цел да се осигури висока степен на независимост, Европейската статистическа програма следва да обхваща същия период като многогодишната финансова рамка.

(20)

С Регламент (ЕО) № 223/2009 се предоставят правомощия на Комисията във връзка с изпълнението на някои от разпоредбите на посочения регламент в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета (6). Вследствие на влизането в сила на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (7), който отменя Решение 1999/468/ЕО, правомощията, предоставени на Комисията, следва да бъдат приведени в съответствие с тази нова правна рамка. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011. Комисията следва да гарантира, че актовете за изпълнение не водят до значителна допълнителна административна тежест за държавите членки или за респондентите.

(21)

На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема актове за изпълнение в съответствие с член 291, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), за да се осигури еднаквото прилагане на изискванията за качество чрез определяне на условията, структурата и периодичността на докладите за качеството, обхванати от секторното законодателство, когато секторното законодателство в областта на статистиката не предвижда такива. Комисията следва да гарантира, че тези актове за изпълнение не водят до значителна допълнителна административна тежест за държавите членки или респондентите.

(22)

Налице е необходимост от еднакви условия за осигуряване на достъп до поверителни данни за научни цели. За да се осигурят еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия с оглед на установяването на договорености, правила и условия, уреждащи посочения достъп на равнището на Съюза. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011.

(23)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно укрепване на управлението на ЕСС, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради изискването за наличието на достоверни данни на равнището на Съюза може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(24)

Независимостта на ЕСЦБ при изпълнението на нейните задачи, посочени в Протокол № 4 относно устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, следва да се зачита в пълна степен при прилагането на настоящия регламент, в съответствие с членове 130 и 338 ДФЕС.

(25)

Проведена бе консултация с Комитета на ЕСС.

(26)

Поради това Регламент (ЕО) № 223/2009 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения на Регламент (ЕО) № 223/2009

Регламент (ЕО) № 223/2009 се изменя, както следва:

1)

В член 2, параграф 1 буква а) се заменя със следното:

„а)

„професионална независимост“, което означава, че статистиката трябва да се разработва, изготвя и разпространява по независим начин, особено що се отнася до подбора на техники, определения, методологии и източници, които да бъдат използвани, и времето и съдържанието на всички форми на разпространение, и че при изпълнението на тези задачи няма никакъв натиск от политически или заинтересовани групи или от органи на Съюза или национални органи;“

.

2)

В член 5 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Националният статистически орган, определен от всяка държава членка като орган, който носи отговорност за координирането на всички дейности на национално равнище за разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика, които са определени в Европейската статистическа програма в съответствие с член 1, (НСИ) представлява в това отношение единствено звено за контакт с Комисията (Евростат) по статистически въпроси.

Отговорността на НСИ по отношение на координацията обхваща всички други национални органи, отговарящи за разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика, които са определени в Европейската статистическа програма в съответствие с член 1. По-специално, НСИ отговаря на национално равнище за координирането на статистическите програми и доклади, за наблюдението на качеството, методологията, предаването на данни и за съобщенията за статистическите действия на ЕСС. Доколкото част от посочената европейска статистика може да бъде събирана от националните централни банки (НЦБ) в качеството им на членове на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), НСИ и НЦБ работят в тясно сътрудничество в съответствие с националните договорености с оглед да се осигури изготвянето на пълна и съгласувана европейска статистика, като същевременно се гарантира необходимото сътрудничество между ЕСС и ЕСЦБ, както е посочено в член 9.“

3)

Вмъква се следният член:

„Член 5а

Ръководители на НСИ и ръководители по статистическите въпроси на други национални органи

1.   В рамките на своите национални статистически системи държавите членки гарантират професионалната независимост на служителите, които отговарят за изпълнението на задачите, предвидени в настоящия регламент.

2.   За тази цел ръководителите на НСИ:

а)

носят цялата отговорност за вземането на решения за процесите, статистическите методи, стандартите и процедурите, както и за съдържанието и времето на оповестяване на статистическите съобщения и публикации на европейската статистика, разработвана, изготвяна и разпространявана от НСИ;

б)

разполагат с правомощия да вземат решения по всички въпроси, свързани с вътрешното управление на НСИ;

в)

са независими в действията си при изпълнение на своите свързани със статистиката задачи и не търсят и не получават указания от никое правителство или друга институция, орган, служба или образувание;

г)

отговарят за статистическите дейности и за изпълнението на бюджета на НСИ;

д)

публикуват годишен доклад и могат да изказват мнения по въпроси относно разпределението на бюджета, свързани със статистическите дейности на НСИ;

е)

координират статистическите дейности на всички национални органи, които отговарят за разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика, както е посочено в член 5, параграф 1;

ж)

изготвят национални насоки, когато това е необходимо за осигуряване на качеството при разработването, изготвянето и разпространението на цялата европейска статистика в рамките на своята национална статистическа система и наблюдават и правят преглед на тяхното изпълнение, като обаче отговарят за осигуряване на спазването на тези насоки единствено в рамките на НСИ; и

з)

представляват своята национална статистическа система в рамките на ЕСС.

3.   Всяка държава членка гарантира, че другите национални органи, отговарящи за разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика, изпълняват тези задачи в съответствие с националните насоки, изготвени от ръководителя на НСИ.

4.   Държавите членки гарантират, че процедурите за набиране и назначаване на ръководители на НСИ и когато е приложимо, на ръководители по статистическите въпроси на други национални органи, които изготвят европейска статистика, са прозрачни и се основават единствено на професионални критерии. Тези процедури гарантират спазването на принципа на равните възможности, по-специално по отношение на пола. Причините за освобождаване от длъжност на ръководители на НСИ или прехвърлянето им на друга длъжност не трябва да засягат професионалната независимост.

5.   Всяка държава членка може да създаде национален орган за гарантиране на професионалната независимост на лицата, изготвящи европейска статистика. Ръководителите на НСИ и когато е приложимо, ръководителите по статистическите въпроси на други национални органи, които изготвят европейска статистика, могат да получават експертни съвети от тези органи. Процедурите за назначаване, преместване и освобождаване на членове на тези органи трябва да са прозрачни и да се основават единствено на професионални критерии. Те гарантират спазването на принципа на равните възможности, по-специално по отношение на пола.“

4)

В член 6 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2.   На равнището на Съюза Комисията (Евростат) е независима в действията си по осигуряване на изготвянето на европейска статистика в съответствие с установените правила и статистически принципи.

3.   Без да се засяга член 5 от Протокол № 4 относно устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, Комисията (Евростат) координира статистическите дейности на институциите и органите на Съюза, по-специално с оглед на гарантиране на последователността и качеството на данните и свеждането до минимум на отчетната тежест. За тази цел Комисията (Евростат) може да покани всяка институция или орган на Съюза за предоставяне на консултации или сътрудничество с нея за целите на разработването на методи и системи за статистически цели в техните съответни области на компетентност. Всяка от тези институции или органи, които предлагат да изготвят статистика, се консултира с Комисията (Евростат) и взема под внимание препоръките, които Комисията (Евростат) би могла да отправи към тях в този контекст.“

5)

Вмъква се следният член:

„Член 6а

Генерален директор на Комисията (Евростат)

1.   Евростат е статистическият орган на Съюза и генерална дирекция на Комисията. Той се ръководи от генерален директор.

2.   Комисията гарантира, че процедурата за назначаване на генералния директор на Евростат е прозрачна и се основава на професионални критерии. Процедурата гарантира спазването на принципа на равните възможности, по-специално по отношение на пола.

3.   Генералният директор носи изключителна отговорност за вземането на решения за процесите, статистическите методи, стандарти и процедури, както и за съдържанието и момента на оповестяване на статистическите съобщения и публикации за всички статистики, изготвени от Евростат. При изпълнението на тези статистически задачи генералният директор е независим в действията си и не търси и не получава указания от институции или органи на Съюза, нито от правителства или от други институции, органи, служби или агенции.

4.   Генералният директор на Евростат отговаря за статистическите дейности на Евростат. В рамките на диалога по въпросите на статистиката генералният директор се явява веднага след назначаването си от Комисията и всяка година след това пред съответната комисия на Европейския парламент за обсъждане на въпроси, свързани със статистическото управление, методологията и статистическите иновации. Генералният директор на Евростат публикува годишен доклад.“

6)

В член 11 се добавят следните параграфи:

„3.   Държавите членки и Комисията предприемат всички необходими мерки за запазване на доверието в европейската статистика. За тази цел „ангажиментите във връзка с доверието в статистиката“ (наричани по-долу „ангажиментите“) на държавите членки и на Комисията имат за цел и гарантиране на общественото доверие в европейската статистика и напредъка при спазването на статистическите принципи, които се съдържат в Кодекса на практиката. Тези ангажименти включват конкретни политически ангажименти за подобряване или запазване, при необходимост, на условията за прилагането на Кодекса на практиката и се публикуват с обобщение за гражданите.

4.   Ангажиментите на държавите членки са обект на редовно наблюдение от страна на Комисията въз основа на годишните доклади, изпращани от държавите членки, и при необходимост се актуализират.

Ако до 9 юни 2017 г. не е публикуван ангажимент, държавата членка представя на Комисията и оповестява публично доклад за напредъка относно прилагането на Кодекса на практиката и ако е приложимо, относно положените усилия за поемане на ангажимент. Тези доклади за напредъка се актуализират периодично, най-малко на всеки две години след първоначалното им публикуване.

Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно публикуваните ангажименти и когато е целесъобразно, относно докладите за напредъка до 9 юни 2018 г. и на всеки две години след това.

5.   Поетият от Комисията ангажимент е обект на редовно наблюдение от Европейския консултативен съвет за статистическо управление (ESGAB). Оценката на ESGAB относно изпълнението на този ангажимент се включва в неговия годишен доклад, представян на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с Решение № 235/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*1). ESGAB докладва на Европейския парламент и на Съвета за изпълнението на посочения ангажимент до 9 юни 2018 г.

(*1)  Решение № 235/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. за създаване на Европейски консултативен съвет за статистическо управление (ОВ L 73, 15.3.2008 г., стр. 17).“"

7)

Член 12 се изменя, както следва:

а)

параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2.   В секторното законодателство също могат да бъдат предвидени специални изисквания за качество, като целеви стойности и минимални стандарти за изготвяне на статистика.

С цел да се гарантира еднаквото прилагане на критериите за качество, предвидени в параграф 1, спрямо данните, обхванати от секторното законодателство в конкретни статистически области, Комисията приема актове за изпълнение за установяване на условията, структурата и периодичността на докладите за качеството, обхванати от секторното законодателство. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 2.

3.   Държавите членки представят на Комисията (Евростат) доклади относно качеството на предадените данни, включващи всякакви опасения относно точността на данните. Комисията (Евростат) оценява качеството на предадените данни въз основа на подходящ анализ и изготвя и публикува доклади и съобщения относно качеството на европейската статистика.“

;

б)

добавят се следните параграфи:

„4.   В интерес на прозрачността и когато това е целесъобразно, Комисията (Евростат) оповестява публично своята оценка на качеството на националния принос в европейската статистика.

5.   Когато в секторното законодателство се предвиждат глоби в случаите, когато държавите членки представят погрешно статистически данни, Комисията може, при необходимост и в съответствие с Договорите и приложимото секторно законодателство, да започне и проведе разследвания, включително, когато е целесъобразно, да извърши проверки на място, за да установи дали това погрешно представяне е сериозно и умишлено или е в резултат на груба небрежност.“

8)

В член 13 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Европейската статистическа програма осигурява рамката за разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика и определя основните области и целите на предвидените дейности за период, който съответства на периода, обхванат от многогодишната финансова рамка. Програмата се приема от Европейския парламент и от Съвета. Нейното въздействие и разходна ефективност се оценяват, като се отчита становището на независими експерти.“

9)

В член 14 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Комисията може чрез актове за изпълнение да вземе решение за временно пряко статистическо действие, при условие че:

а)

действието не предвижда събиране на данни, които обхващат повече от три референтни години;

б)

данните вече са налични или достъпни в рамките на НСИ и други компетентни национални органи или могат да бъдат получени пряко, като се използват подходящите извадки за наблюдение на статистическата съвкупност на равнището на Съюза при съответно координиране с НСИ и други национални органи; и

в)

в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (*2) Съюзът прави финансови вноски в полза на НСИ и други национални органи, с цел да покрие направените от тях допълнителни разходи.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 2.

(*2)  Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).“"

10)

Член 17 се заменя със следното:

„Член 17

Годишна работна програма

До 30 април Комисията представя на Комитета на ЕСС своята годишна работна програма за следващата година.

При подготовката на всяка годишна работна програма Комисията гарантира ефективно определяне на приоритетите, включително преглед и докладване във връзка със статистическите приоритети и разпределяне на финансовите средства. Комисията взема под внимание във възможно най-голяма степен бележките на Комитета на ЕСС. Всяка годишна работна програма се основава на Европейската статистическа програма и посочва по-специално:

а)

дейностите, които Комисията счита за приоритетни, като се имат предвид потребностите на политиките на Съюза, финансовите ограничения на национално равнище и на равнището на Съюза, както и тежестта върху респондентите;

б)

инициативите за преглед на приоритетите, включително отрицателните приоритети, и намаляването на тежестта както върху доставчиците на данни, така и върху лицата, изготвящи статистиката; и

в)

процедурите и всички правни инструменти, предвидени от Комисията за изпълнението на годишната работна програма.“

11)

Вмъква се следният член:

„Член 17а

Достъп до административни записи, използване и интегриране на административни записи

1.   За да се намали тежестта върху респондентите, НСИ, посочените в член 4 други национални органи и Комисията (Евростат) имат право на незабавен и безвъзмезден достъп до всички административни записи, както и на тяхното използване и интегриране със статистиката, доколкото това е необходимо за разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика, определена в Европейската статистическа програма в съответствие с член 1.

2.   НСИ и Комисията (Евростат) участват в консултации и се привличат в първоначалното планиране и последващото разработване и преустановяване на използването на административните записи, създадени и поддържани от други органи, с което впоследствие се улеснява използването на тези записи за целите на изготвянето на европейска статистика. Те участват в дейностите по стандартизация по отношение на административните записи, които имат значение за изготвянето на европейска статистика.

3.   Достъпът и участието на НСИ, други национални органи и Комисията (Евростат) съгласно параграфи 1 и 2 са ограничени до административните записи в рамките на съответните им публични административни системи.

4.   Административните записи, които се предоставят от техните притежатели на НСИ, други национални органи и Комисията (Евростат), за да се използват за изготвянето на европейска статистика, се придружават от съответните метаданни.

5.   НСИ и притежателите на административни записи установяват необходимите механизми за сътрудничество.“

12)

В член 20, параграф 4 втората алинея се заменя със следното:

„НСИ, другите национални органи и Комисията (Евростат) предприемат всички необходими мерки, за да гарантират съобразяването на принципите и насоките по отношение на физическата и логическата защита на поверителните данни. Комисията гарантира това съобразяване чрез актове за изпълнение, без да допълва настоящия регламент. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 2.“

13)

В член 23 втората алинея се заменя със следното:

„Комисията приема чрез актове за изпълнение договореностите, правилата и условията за достъп на равнището на Съюза. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 2.“

14)

Член 24 се заличава.

15)

Член 26 се заменя със следното:

„Член 26

Нарушения на статистическата поверителност

Държавите членки и Комисията предприемат подходящи мерки за предотвратяване и санкциониране на всякакви нарушения на статистическата поверителност. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.“

16)

Член 27 се заменя със следното:

„Член 27

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от Комитета на ЕСС. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (*3).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

(*3)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“"

Член 2

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 29 април 2015 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

Z. KALNIŅA-LUKAŠEVICA


(1)  ОВ C 374, 4.12.2012 г., стр. 2.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 21 ноември 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 5 март 2015 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от 28 април 2015 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(3)  Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1101/2008 за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности, на Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета относно статистиката на Общността и на Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164).

(4)  Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 12).

(5)  Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната (ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11).

(6)  Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23).

(7)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).


19.5.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 123/98


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/760 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 29 април 2015 година

относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2)

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Дългосрочното финансиране е важен инструмент, създаващ възможност за ориентирането на европейската икономика към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, в съответствие със стратегията „Европа 2020“, към високо равнище на заетост и конкурентоспособност за изграждането на икономиката на утрешния ден така, че тя да бъде по-гъвкава и по-малко уязвима към системни рискове. Европейските фондове за дългосрочни инвестиции (ЕФДИ) осигуряват финансиране за продължителен срок за различни инфраструктурни проекти, за нелиствани дружества или за листвани малки и средни предприятия (МСП), емитиращи собствен капитал или дългови инструменти, за които не е налице лесно разпознаваем купувач. Чрез предоставянето на финансиране за такива проекти ЕФДИ участват във финансирането на реалната икономика на Съюза и в изпълнението на неговите политики.

(2)

От гледна точка на търсенето ЕФДИ могат да осигурят постоянен поток на приходи за администраторите на пенсионни схеми, застрахователните дружества, фондациите, общините и други субекти, които са изправени пред обичайни и повтарящи се задължения и търсят дългосрочна възвръщаемост в рамките на добре регулирани структури. Въпреки че ЕФДИ предоставят ликвидност в по-малка степен, отколкото инвестициите в прехвърлими ценни книжа, те могат да осигурят постоянен поток на приходи за непрофесионални инвеститори, разчитащи на постоянни парични потоци, каквито ЕФДИ могат да генерират. ЕФДИ могат да предложат и добри възможности за увеличаване на капитала с течение на времето за онези инвеститори, които не получават постоянен поток на приходи.

(3)

Финансирането на проекти като транспортна инфраструктура, устойчиво производство или разпределение на енергия, социална инфраструктура (жилища или болници), внедряване на нови технологии и системи, които намаляват използването на природни ресурси и енергия, или по-нататъшен растеж на малките и средните предприятия може да е недостатъчно. Както показа финансовата криза, допълването на банковото финансиране с по-голямо разнообразие от източници на финансиране, които мобилизират по-успешно капиталовите пазари, би могло да спомогне за преодоляване на недостига във финансирането. ЕФДИ могат да играят решаваща роля в това отношение и могат също така да мобилизират капитал, като привличат инвеститори от трети държави.

(4)

Акцентът на настоящия регламент е поставен върху засилването на европейските дългосрочни инвестиции в реалната икономика. Дългосрочните инвестиции в проекти, предприятия и инфраструктура в трети държави могат също да носят капитал за ЕФДИ и по този начин да бъдат от полза за европейската икономика. Поради това тези инвестиции не следва да бъдат възпрепятствани.

(5)

При липсата на регламент за определяне на правила относно ЕФДИ на национално равнище биха могли да бъдат приети разнопосочни мерки, които вероятно биха довели до нарушаване на конкуренцията в резултат на различията в мерките за защита на инвестициите. Разнопосочните национални изисквания за състав на портфейла, диверсификация и допустими активи, по-специално за инвестиции в суровини, създават пречки пред трансграничното предлагане на инвестиционни фондове, които се фокусират върху нелиствани предприятия и реални активи, тъй като инвеститорите не могат лесно да съпоставят различните инвестиционни предложения. Разнопосочните национални изисквания водят и до различни нива на защита на инвеститорите. Освен това до несъответствия в нивото на защита на инвеститорите водят и разнопосочните национални изисквания, отнасящи се до инвестиционните техники, като допустимите нива на заемни средства, използването на финансови деривативни инструменти, правилата, приложими за късите продажби или към сделките за финансиране с ценни книжа. В допълнение, разнопосочните национални изисквания за периодите на обратно изкупуване или на участие възпрепятстват трансграничните продажби на фондове, инвестиращи в нелиствани активи. Чрез увеличаването на правната несигурност посочените различия могат да подронят доверието на инвеститорите при обмислянето на инвестиции в такива фондове, както и да намалят възможностите на инвеститорите ефективно да избират между различни възможности за дългосрочни инвестиции. Ето защо подходящото правно основание на настоящия регламент е член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз в съответствие с тълкуването му в утвърдената съдебна практика на Съда на Европейския съюз.

(6)

Необходими са еднообразни правила, за да се гарантира, че ЕФДИ представят последователен и стабилен продуктов профил в рамките на Съюза. По-конкретно, с цел да се гарантира гладкото функциониране на вътрешния пазар и висока степен на защита на инвеститорите, е необходимо да се установят единни правила за дейността на ЕФДИ, по-специално относно състава на техния портфейл и инвестиционните инструменти, които те имат право да използват, за да получат експозиция към дългосрочни активи, като собствен капитал или дългови инструменти, емитирани от листвани МСП и от нелиствани предприятия, както и към реални активи. Еднообразни правила за портфейла на ЕФДИ се изискват също така, за да се гарантира, че ЕФДИ, които имат за цел да генерират постоянни доходи, поддържат диверсифициран портфейл от инвестиционни активи, подходящи за поддържане на постоянни парични потоци. ЕФДИ са първа стъпка към изграждането на интегриран вътрешен пазар за набиране на капитали, които могат да бъдат насочвани към дългосрочни инвестиции в европейската икономика. Гладкото функциониране на вътрешния пазар за дългосрочни инвестиции изисква Комисията да продължава да извършва оценка на евентуалните пречки, които биха могли да възпрепятстват набирането на дългосрочен капитал в трансграничен план, включително пречките, породени от данъчното облагане на тези инвестиции.

(7)

От основно значение е да се подсигури, че правилата относно дейността на ЕФДИ, по-специално относно състава на техния портфейл и инвестиционните инструменти, които им е разрешено да използват, са пряко приложими към лицата, управляващи ЕФДИ, и следователно тези нови правила трябва да бъдат утвърдени под формата на регламент. Това също така осигурява еднообразни условия за използване на обозначението „ЕФДИ“ чрез предотвратяване на появата на разнопосочни национални изисквания. Лицата, управляващи ЕФДИ, следва да спазват едни и същи правила в целия Съюз, за да се засили доверието на инвеститорите в ЕФДИ и да се осигури дълготрайна надеждност на обозначението„ЕФДИ“. Същевременно с приемането на еднообразни правила намалява сложността в регулаторните изисквания, приложими към ЕФДИ. Посредством използването на единни правила също така се намаляват и разходите на управляващите лица за постигане на съответствие с разнопосочни национални изисквания, регулиращи фондовете, които инвестират в листвани и нелиствани предприятия и сравними категории от реални активи. Това важи в особена степен за лицата, управляващи ЕФДИ, които желаят да набират капитал на трансгранична основа. Приемането на еднообразни правила допринася и за премахване на нарушенията на конкуренцията.

(8)

Новите правила относно ЕФДИ са тясно свързани с Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4), тъй като с тази директива се създава правната рамка, уреждаща управлението и предлагането на пазара на алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) в Съюза. По определение ЕФДИ представляват АИФ от ЕС, които се управляват от лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ), упълномощени съгласно Директива 2011/61/ЕС.

(9)

Докато Директива 2011/61/ЕС предвижда също поетапен режим спрямо трети държави по отношение на ЛУАИФ от трета държава и АИФ от трета държава, новите правила за ЕФДИ имат по-ограничен обхват, подчертаващ европейското измерение на новия дългосрочен инвестиционен продукт. Съответно само АИФ от ЕС, както е определен в Директива 2011/61/ЕС, следва да отговаря на условията за ЕФДИ, при това само ако той се управлява от ЛУАИФ от ЕС, което е получило разрешение съгласно Директива 2011/61/ЕС.

(10)

Новите правила, приложими спрямо ЕФДИ, следва да надграждат върху съществуващата регулаторна рамка, създадена с Директива 2011/61/ЕС и актовете, приети във връзка с нейното прилагане. По тази причина правилата относно продуктите на ЕФДИ следва да се прилагат в допълнение към правилата, постановени в съществуващото право на Съюза. По-специално по отношение на ЕФДИ следва да се прилагат правилата за управление и предлагане, предвидени в Директива 2011/61/ЕС. По същия начин правилата за трансграничното предоставяне на услуги и свободата на установяване, предвидени в Директива 2011/61/ЕС, следва да се прилагат съответно спрямо трансграничните дейности на ЕФДИ. Те следва да бъдат допълнени от специфични правила за предлагане, предназначени за трансграничното предлагане на ЕФДИ както на непрофесионални, така и на професионални инвеститори в целия Съюз.

(11)

Еднообразни правила следва да се прилагат спрямо всички АИФ от ЕС, които желаят да се предлагат като ЕФДИ. АИФ от ЕС, които не желаят да се предлагат като ЕФДИ, не следва да бъдат обвързани от тези правила, като по този начин те също така приемат да не се възползват от произтичащите от това предимства. Предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и АИФ от трета държава не следва да бъдат допустими за предлагане като ЕФДИ.

(12)

За да се осигури спазване от ЕФДИ на хармонизираните правила, които регулират дейността на тези фондове, е необходимо да се изиска от компетентните органи да издават разрешения за ЕФДИ. Следователно хармонизираните процедури за издаване на разрешения на ЛУАИФ и за надзор върху тях съгласно Директива 2011/61/ЕС следва да бъдат допълнени от специална процедура за издаване на разрешения за ЕФДИ. Следва да бъдат предвидени процедури, за да се гарантира, че ЕФДИ могат да се управляват само от ЛУАИФ от ЕС, на които са издадени разрешения съгласно Директива 2011/61/ЕС, и които са в състояние да управляват ЕФДИ. Следва да се предприемат всички подходящи мерки, за да се гарантира, че ЕФДИ могат да спазват хармонизираните правила за регулиране на дейността на тези фондове. Следва да се прилага специална процедура за издаване на разрешение, когато ЕФДИ се управлява вътрешно и не е назначено външно ЛУАИФ.

(13)

Като се има предвид, че АИФ от ЕС могат да бъдат създавани под различни юридически форми, които не им дават непременно правосубектност, разпоредбите, съгласно които се изисква ЕФДИ да предприемат действия, следва да се разбират като отнасящи се до лицето, управляващо ЕФДИ, когато ЕФДИ е създаден като АИФ от ЕС, който не е в състояние да действа самостоятелно, тъй като няма собствена правосубектност.

(14)

За да се гарантира, че ЕФДИ са насочени към дългосрочни инвестиции и допринасят за финансирането на устойчив растеж на икономиката на Съюза, правилата относно портфейла на ЕФДИ следва да изискват ясна идентификация на категориите активи, в които е допустимо инвестирането от ЕФДИ, както и на условията, при които инвестирането в тях следва да бъде допустимо. ЕФДИ следва да инвестират най-малко 70 % от своя капитал в допустими инвестиционни активи. За да се гарантира почтеността на ЕФДИ, също така е желателно да им се забрани да извършват определени финансови сделки, които биха могли да застрашат техните инвес