17.3.2015

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 72/1

---

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/434 НА КОМИСИЯТА

от 16 март 2015 година

за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕC) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (1),

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (2), и по-специално член 136, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Стандартните стойности при внос, посочени в член 136 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)  ОВ L 157, 15.6.2011 г., стр. 1.

---

---

17.3.2015

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 72/4

---

РЕШЕНИЕ (ЕС) 2015/435 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 17 декември 2014 година

относно мобилизирането на маржа за непредвидени обстоятелства

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взеха предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (1), и по-специално точка 14 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като имат предвид, че

(1)	С член 13 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (2) е създаден марж за непредвидени обстоятелства в размер до 0,03 % от брутния национален доход на Съюза.

(2)	В съответствие с член 6 от посочения регламент Комисията е изчислила абсолютната стойност на маржа за непредвидени обстоятелства за 2014 г. (3).

(3)

След като бяха разгледани всички други финансови възможности за реакция на непредвидените обстоятелства, възникнали след първоначалното определяне през февруари 2013 г. на тавана на плащанията за 2014 г. в многогодишната финансова рамка, изглежда необходимо да се мобилизира маржът за непредвидени обстоятелства, за да се допълнят бюджетните кредити за плащания в общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, над тавана на плащанията.

(4)	Сума от 350 милиона евро под формата на бюджетни кредити за плащания следва да се включи в мобилизирането на маржа за непредвидени обстоятелства в очакване на споразумение относно плащания за други специални инструменти.

(5)	Поради много специалната ситуация, възникнала тази година, условието, посочено в член 13, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 маржът за непредвидени обстоятелства да се използва само като крайно средство, е изпълнено.

(6)

За да се гарантира спазването на член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013, Комисията следва да представи предложение за компенсиране на съответната сума от таваните за плащания за една или повече следващи финансови години, като надлежно отчита споразумението за плащания по други специални инструменти и без да се засягат институционалните прерогативи на Комисията,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

В рамките на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година маржът за непредвидени обстоятелства се използва за предоставяне на сумата от 3 168 233 715 EUR бюджетни кредити за плащания над тавана на плащанията в многогодишната финансова рамка.

Член 2

Сумата от 2 818 233 715 EUR се компенсира на три транша от маржовете под таваните на плащанията за следните години:

а)	2018: 939 411 200 EUR.

б)	2019: 939 411 200 EUR.

в)	2020: 939 411 315 EUR.

Комисията се приканва да представи своевременно предложение относно оставащата сума от 350 милиона евро.

Член 3

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(2)  Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884).

(3)  Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 20 декември 2013 г. относно техническата корекция на финансовата рамка за 2014 г. в съответствие с промените в БНД (COM(2013) 928).

---

17.3.2015

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 72/6

---

РЕШЕНИЕ (ЕС) 2015/436 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 17 декември 2014 година

относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взеха предвид Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (1), и по-специално член 4, параграф 3 от него,

като взеха предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (2), и по-специално точка 11 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като имат предвид, че:

(1)	Европейският съюз създаде фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (наричан по-нататък „фондът“) в израз на солидарност с населението на регионите, засегнати от бедствия.

(2)	В член 10 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (3) е предвидена възможността за мобилизиране на средства от фонда в рамките на годишен таван от 500 млн. евро (по цени от 2011 г.).

(3)	Разпоредбите, съгласно които могат да бъдат мобилизирани средства от фонда, се съдържат в Регламент (ЕО) № 2012/2002.

(4)	Италия подаде заявление за мобилизиране на средства от фонда във връзка с наводнения.

(5)	Гърция подаде заявление за мобилизиране на средства от фонда във връзка със земетресение.

(6)	Словения подаде заявление за мобилизиране на средства от фонда във връзка с ледени бури.

(7)	Хърватия подаде заявление за мобилизиране на средства от фонда във връзка с ледени бури, последвани от наводнение,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година фонд „Солидарност“ на Европейския съюз се мобилизира за осигуряване на сумата от 46 998 528 EUR под формата на бюджетни кредити за поети задължения.

За общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година фонд „Солидарност“ на Европейския съюз се мобилизира за осигуряване на сумата от 46 998 528 EUR под формата на бюджетни кредити за плащания.

Член 2

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3.

(2)  ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(3)  Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884).

---

17.3.2015

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 72/7

---

РЕШЕНИЕ (ЕС) 2015/437 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 17 декември 2014 година

относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взеха предвид Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (1), и по-специално член 4, параграф 3 от него,

като взеха предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (2), и по-специално точка 11 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като имат предвид, че:

(1)	Европейският съюз създаде фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (наричан по-нататък „фондът“) в израз на солидарност с населението на регионите, засегнати от бедствия.

(2)	В член 10 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (3) е предвидена възможността за мобилизиране на средства от фонда в рамките на годишен таван от 500 млн. евро (по цени от 2011 г.).

(3)	Разпоредбите, съгласно които могат да бъдат мобилизирани средства от фонда, се съдържат в Регламент (ЕО) № 2012/2002.

(4)	Сърбия подаде заявление за мобилизиране на средства от фонда във връзка с наводнения.

(5)	Хърватия подаде заявление за мобилизиране на средства от фонда във връзка с наводнения.

(6)	България подаде заявление за мобилизиране на средства от фонда във връзка с наводнения,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година фонд „Солидарност“ на Европейския съюз се мобилизира за осигуряване на сумата от 79 726 440 EUR под формата на бюджетни кредити за поети задължения.

За общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година фонд „Солидарност“ на Европейския съюз се мобилизира за осигуряване на сумата от 79 726 440 EUR под формата на бюджетни кредити за плащания.

Член 2

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3.

(2)  ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(3)  Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884).

---

17.3.2015

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 72/8

---

РЕШЕНИЕ (ЕС) 2015/438 НА СЪВЕТА

от 2 март 2015 година

за определяне на позицията, която да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Съвместния комитет, създаден със Споразумението между Европейския съюз и Украйна за улесняване на издаването на визи, във връзка с приемането на общи насоки за прилагане на споразумението

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 77, параграф 2, буква а) във връзка с член 218, параграф 9 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)	С член 12 от Споразумението между Европейския съюз и Украйна за улесняване на издаването на визи (1) (наричано по-долу „споразумението“) се създава Съвместен комитет. В него се предвижда, че Съвместният комитет следва по-специално да наблюдава прилагането на споразумението.

(2)	Споразумението между Европейския съюз и Украйна за изменение на Споразумението между Европейската общност и Украйна за улесняване на издаването на визи (2) (наричано по-долу „споразумението за изменение“) влезе в сила на 1 юли 2013 г.

(3)	С Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета (3) бяха установени процедурите и условията за издаване на визи за транзитно преминаване или за планиран престой на територията на държавите членки с продължителност, която не превишава 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период.

(4)

В рамките на въпросите, за които отговаря, Съвместният комитет отбеляза необходимостта от общи насоки, с цел да се гарантира напълно хармонизирано прилагане на споразумението от страна на консулствата на държавите членки и за изясняване на връзката между разпоредбите на споразумението и разпоредбите на договарящите страни, които продължават да се прилагат по визови въпроси, попадащи извън обхвата на споразумението.

(5)

Съвместният комитет вече прие такива насоки на 25 ноември 2009 г. със своето Решение № 1/2009. Тези насоки следва да бъдат адаптирани към новите разпоредби на споразумението, въведени със споразумението за изменение, и към промените във вътрешното право на Съюза относно визовата политика. За по-голяма яснота е целесъобразно тези насоки да бъдат заменени.

(6)	Целесъобразно е да се определи позицията, която да се заеме от името на Съюза в рамките на Съвместния комитет по отношение на приемането на общите насоки за прилагане на споразумението,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Съвместния комитет, създаден с член 12 от Споразумението между Европейския съюз и Украйна за улесняване на издаването на визи, относно приемането на общи насоки за прилагане на споразумението, се основава на проекта на решение на Съвместния комитет, приложен към настоящото решение.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

---

(1)  ОВ L 332, 18.12.2007 г., стр. 68.

(2)  ОВ L 168, 20.6.2013 г., стр. 11.

(3)  Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (ОВ L 243, 15.9.2009 г., стр. 1).

---

---

---

17.3.2015

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 72/27

---

РЕШЕНИЕ (ОВППС) 2015/439 НА СЪВЕТА

от 16 март 2015 година

за удължаване на мандата на специалния представител на Европейския съюз за Сахел

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 33 и член 31, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,

като има предвид, че:

(1)	На 18 март 2013 г. Съветът прие Решение 2013/133/ОВППС (1) за назначаване на г-н Michel Dominique REVEYRAND — DE MENTHON за специален представител на Европейския съюз (СПЕС) за Сахел. Мандатът на СПЕС е удължен с Решение 2014/130/ОВППС (2) на Съвета и изтича на 28 февруари 2015 г.

(2)	Мандатът на СПЕС следва да бъде удължен с още осем месеца.

(3)	СПЕС ще изпълнява мандата си в ситуация, която може да се влоши и да попречи на постигането на целите на външната дейност на Съюза, определени в член 21 от Договора,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Специален представител на Европейския съюз

1.   Мандатът на г-н Michel Dominique REVEYRAND — DE MENTHON като СПЕС за Сахел се удължава до 31 октомври 2015 г. Мандатът на СПЕС може да бъде прекратен по-рано, ако Съветът вземе решение за това по предложение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ВП).

2.   За целите на мандата на СПЕС Сахел обхваща зоната, която е от първостепенно значение в стратегията на ЕС за сигурността и развитието на Сахел („стратегията“), а именно Буркина Фасо, Чад, Мали, Мавритания и Нигер. По въпроси с по-широко регионално отражение СПЕС установява диалог с други държави и регионални или международни образувания извън Сахел, както и от Западна Африка и Гвинейския залив, когато това е уместно.

3.   Предвид необходимостта от регионален подход спрямо взаимосвързаните предизвикателства, пред които е изправен регионът, СПЕС за Сахел работи в тясна консултация с други релевантни СПЕС, включително СПЕС за региона на Южното Средиземноморие, СПЕС за правата на човека и СПЕС за Африканския съюз.

Член 2

Цели на политиката

1.   Мандатът на СПЕС се основава на целта на политиката на Съюза по отношение на Сахел да допринася активно към регионалните и международните усилия за постигане на траен мир, сигурност и развитие в региона. Освен това СПЕС се стреми да увеличи качеството, интензивността и въздействието на многостранния ангажимент на Съюза в Сахел.

2.   СПЕС допринася за развитието и прилагането на подхода на Съюза, обхващащ всички аспекти на действие на Съюза, по-специално в областта на политиката, сигурността и развитието, включително стратегията, както и за координацията на всички релевантни инструменти за действие на Съюза.

3.   На първо време вниманието се насочва приоритетно към Мали и неговото дългосрочно стабилизиране и към регионалните аспекти на конфликта там.

4.   По отношение на Мали целите на политиката на Съюза са чрез координирано и ефективно използване на всичките си инструменти да насърчи връщането на Мали и неговия народ по пътя на мира, помирението, сигурността и развитието. Особено внимание следва да се обърне на Буркина Фасо и Нигер, по-специално с оглед на перспективата за избори в тези държави.

Член 3

Мандат

1.   С оглед постигане на целите на политиката на Съюза по отношение на Сахел, мандатът на СПЕС е:

а)	да допринася активно за прилагането, координацията и по-нататъшното развитие на всеобхватния подход на Съюза спрямо регионалната криза въз основа на стратегията, с оглед засилването на цялостната съгласуваност и ефективност на дейностите на Съюза в Сахел, по-специално в Мали;

б)	да сътрудничи с всички релевантни участници в региона, правителства, регионални власти, регионални и международни организации, гражданското общество и диаспората, с оглед постигане на целите на Съюза и да допринася за по-добро разбиране на ролята на Съюза в Сахел;

в)

да представлява Съюза в съответните регионални и международни форуми, в т.ч. Групата за подкрепа и наблюдение на положението в Мали, както и да осигурява информираност относно подкрепата на Съюза за управлението на кризи и предотвратяването на конфликти, включително военната мисия на Европейския съюз в подкрепа на обучението на въоръжените сили на Мали (EUTM Мали) и мисията на Европейския съюз по линия на ОПСО в Нигер (EUCAP Sahel Niger);

г)

да поддържа тясно сътрудничество с ООН, по-конкретно със специалния представител на Генералния секретар за Западна Африка и специалния представител на Генералния секретар за Мали, Африканския съюз (АС), по-специално върховния представител на АС за Мали и Сахел, Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) и други водещи национални, регионални и международни участници, включително с други специални пратеници за Сахел, както и със съответните органи в района на Магреба;

д)

да наблюдава отблизо регионалните и трансграничните аспекти на кризата, включително тероризма, организираната престъпност, контрабандата на оръжие, трафика на хора, трафика на наркотици, бежанския и миграционния поток и свързаните финансови потоци; в тясно сътрудничество с координатора на ЕС за борба с тероризма да допринася за прилагането на стратегията на ЕС за борба с тероризма;

е)

да поддържа редовни политически контакти на високо равнище с държавите от региона, които са засегнати от тероризма и международната престъпност, за да осигури последователен и всеобхватен подход и да гарантира ключовата роля на Съюза в международните усилия за борба с тероризма и международната престъпност. Това включва активна подкрепа на Съюза за изграждането на регионален капацитет в сектора на сигурността, както и осигуряване на адекватна реакция на първопричините за тероризъм и международна престъпност в Сахел;

ж)	да следи отблизо политическите и свързаните със сигурността последици от хуманитарните кризи в региона;

з)	по отношение на Мали да допринася към регионалните и международните усилия за разрешаване на кризата в Мали, по-специално за пълно завръщане към конституционен ред и управление на цялата територия и за достоверен национален приобщаващ диалог, водещ до устойчиво политическо споразумение;

и)	да насърчава институционалното изграждане, реформата на сектора за сигурност и изграждането на дългосрочен мир и помирение в Мали;

й)

да допринася, в сътрудничество със СПЕС за правата на човека, за изпълнението на политиката на Съюза в областта на правата на човека в региона, включително насоките на ЕС относно правата на човека, и по-специално насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти и относно насилието срещу жени и момичета и борбата с всички форми на дискриминация срещу тях, и на политиката на Съюза относно жените, мира и сигурността, включително чрез наблюдение и доклади за развитието на събитията, както и изготвяне на препоръки в тази област, поддържане на редовни контакти със съответните власти в Мали и в региона, с офиса на Прокурора на Международния наказателен съд, със службата на Върховния комисар по правата на човека, както и със защитниците на правата на човека и наблюдателите в региона;

к)	да наблюдава и докладва относно спазването на съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН), и по-конкретно резолюции 2056 (2012), 2071 (2012), 2085 (2012) и 2100 (2013) на СС на ООН.

2.   За целите на изпълнението на своя мандат СПЕС, inter alia:

а)	осигурява експертни становища и докладва относно формулирането на позициите на Съюза на регионални и международните форуми, когато е уместно, така че активно да насърчава и укрепва глобалния подход на Съюза спрямо кризата в Сахел;

б)	проследява всички дейности на Съюза и осъществява тясно сътрудничество с всички съответни делегации на Съюза.

Член 4

Изпълнение на мандата

1.   СПЕС отговаря за изпълнението на мандата, като действа под ръководството на ВП.

2.   Комитетът по политика и сигурност (КПС) поддържа тесни връзки със СПЕС и е основното му звено за контакт със Съвета. КПС предоставя стратегически насоки и политическо ръководство на СПЕС в рамките на мандата, без да се засягат правомощията на ВП.

3.   СПЕС работи в тясна координация с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и съответните отдели в нея, по-специално с координатора за Сахел.

Член 5

Финансиране

1.   Референтната сума, предназначена за покриване на свързаните с мандата на СПЕС разходи за периода от 1 март 2015 г. до 31 октомври 2015 г., възлиза на 900 000 EUR.

2.   Управлението на разходите се извършва в съответствие с процедурите и правилата, приложими към общия бюджет на Съюза.

3.   Управлението на разходите се урежда с договор между СПЕС и Комисията. СПЕС се отчита пред Комисията за всички направени разходи.

Член 6

Сформиране и състав на екипа

1.   В рамките на мандата на СПЕС и на предоставените финансови средства СПЕС отговаря за сформирането на своя екип. Екипът включва експерти по специфични въпроси на политиката и сигурността съобразно изискванията на мандата. СПЕС предоставя своевременно на Съвета и Комисията информация за състава на екипа.

2.   Държавите членки, институциите на Съюза и ЕСВД могат да предлагат командироването на персонал, който да работи със СПЕС. Възнаграждението на командированите към СПЕС служители се поема от съответната държава членка, институция на Съюза или ЕСВД. Експертите, командировани от държавите членки в институциите на Съюза или в ЕСВД, могат също да бъдат командировани към СПЕС. Договорно наетите членове на международния персонал са граждани на държава членка.

3.   Целият командирован персонал остава под административното ръководство на изпращащата държава членка, институцията на Съюза или ЕСВД и изпълнява задълженията си и действа в интерес на изпълнението на мандата на СПЕС.

4.   Персоналът на СПЕС е разположен в същите сгради като съответните отдели на ЕСВД или делегациите на Съюза, така че да се осигури съгласуваност и последователност на дейностите им.

Член 7

Привилегии и имунитети на СПЕС и на членовете на персонала на СПЕС

Привилегиите, имунитетите и допълнителните гаранции, необходими за изпълнението и безпрепятственото провеждане на мисията на СПЕС и на членовете на неговия персонал, се договарят с приемащите страни в зависимост от случая. За тази цел държавите членки и ЕСВД предоставят цялото необходимо съдействие.

Член 8

Сигурност на класифицираната информация на ЕС

СПЕС и членовете на екипа на СПЕС спазват принципите и минималните стандарти за сигурност, установени с Решение 2013/488/ЕС на Съвета (3).

Член 9

Достъп до информация и логистична подкрепа

1.   Държавите членки, Комисията, ЕСВД и Генералният секретариат на Съвета гарантират достъпа на СПЕС до всяка информация от значение за него.

2.   Делегациите на Съюза и/или държавите членки, в зависимост от случая, осигуряват логистична подкрепа в региона.

Член 10

Сигурност

В съответствие с политиката на Съюза относно сигурността на персонала, разположен извън границите на Съюза за оперативни нужди съгласно дял V от Договора, СПЕС предприема всички разумно приложими мерки, съобразно мандата си и въз основа на обстановката от гледна точка на сигурността в географския регион, за който отговаря, за сигурността на целия персонал под неговото пряко ръководство, по-специално като:

а)

изготвя конкретен план за сигурност въз основа на насоките от ЕСВД, който включва конкретни физически, организационни и процедурни мерки за сигурност, уреждащи управлението на безопасното придвижване на персонала към и в рамките на географския район, както и управлението на инциденти, свързани със сигурността, и план на мисията за действие при извънредни обстоятелства и за евакуация;

б)	гарантира, че целият персонал, разположен извън Съюза, е застрахован за висок риск съобразно условията в географския район;

в)	гарантира, че всички членове на екипа, които се разполагат извън Съюза, включително местно наетият персонал, са преминали подходящо обучение за сигурност преди или непосредствено след пристигането си в географския район, въз основа на степента на риск, определена за същия район;

г)

гарантира, че се изпълняват всички приети препоръки, направени в резултат на извършените редовни оценки на сигурността, и представя на Съвета, ВП и Комисията писмени доклади относно тяхното изпълнение и относно други свързани със сигурността въпроси в рамките на доклада за напредъка и на доклада за изпълнението на мандата.

Член 11

Докладване

1.   СПЕС представя редовни доклади на ВП и КПС. При необходимост СПЕС докладва и пред работните групи на Съвета. Редовните доклади се разпространяват чрез мрежата COREU. СПЕС може да представя доклади и пред Съвета по външни работи. В съответствие с член 36 от Договора СПЕС може да участва в информирането на Европейския парламент.

2.   СПЕС докладва за най-удачните начини за реализиране на инициативите на Съюза, като например приноса на Съюза към реформите, както и по политическите аспекти на съответните проекти на Съюза за развитие, в координация с делегациите на Съюза в региона.

Член 12

Координация с други участници от Съюза

1.   В рамките на стратегията СПЕС допринася за единството, съгласуваността и ефективността на политическата и дипломатическата дейност на Съюза и съдейства за осигуряване на съгласувано използване на всички инструменти на Съюза и на действията на държавите членки с оглед постигане на целите на политиката на Съюза.

2.   Дейностите на СПЕС се координират с тези на делегациите на Съюза и на Комисията, както и с дейностите на други СПЕС в региона. СПЕС провежда редовни брифинги за мисиите на държавите членки и делегациите на Съюза в региона.

3.   На място се поддържат тесни връзки с ръководителите на делегациите на Съюза и с ръководителите на мисии на държавите членки. СПЕС, в тясно сътрудничество със съответните делегации на Съюза, осигурява политическо ръководство на място за ръководителите на мисиите EUCAP Sahel Niger и EUCAP Sahel Mali и за командващия мисията EUTM Мали. СПЕС, командващият мисията EUTM Мали и командващият гражданските операции за EUCAP Sahel Niger и EUCAP Sahel Mali се консултират взаимно, когато е необходимо.

Член 13

Преглед

Изпълнението на настоящото решение и неговата съгласуваност с други форми на приноса на Съюза за региона подлежат на редовен преглед. До края на август 2015 г. СПЕС представя на Съвета, ВП и Комисията изчерпателен доклад за изпълнението на мандата.

Член 14

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

То се прилага от 1 март 2015 г.

---

(1)  Решение 2013/133/ОВППС на Съвета от 18 март 2013 г. за назначаване на специалния представител на Европейския съюз за Сахел (ОВ L 75, 19.3.2013 г., стр. 29).

(2)  Решение 2014/130/ОВППС на Съвета от 10 март 2014 г. за продължаване на мандата на специалния представител на Европейския съюз за Сахел (ОВ L 71, 12.3.2014 г., стр. 14).

(3)  Решение 2013/488/ЕС на Съвета от 23 септември 2013 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицирана информация на EC (ОВ L 274, 15.10.2013 г., стр. 1).

---

17.3.2015

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 72/32

---

РЕШЕНИЕ (ОВППС) 2015/440 НА СЪВЕТА

от 16 март 2015 година

за удължаване на мандата на специалния представител на Европейския съюз за Африканския рог

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 33 и член 31, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,

като има предвид, че:

(1)	На 8 декември 2011 г. Съветът прие Решение 2011/819/ОВППС (1) за назначаване на г-н Alexander RONDOS за специален представител на Европейския съюз (СПЕС) за Африканския рог. Мандатът на СПЕС изтича на 28 февруари 2015 г.

(2)	Мандатът на СПЕС следва да бъде удължен до 31 октомври 2015 г.

(3)	СПЕС ще изпълнява мандата си в контекста на ситуация, която може да се влоши и да попречи на постигането на целите на външната дейност на Съюза, определени в член 21 от Договора,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Специален представител на Европейския съюз

Мандатът на г-н Alexander RONDOS като СПЕС за Африканския рог се удължава до 31 октомври 2015 г. Съветът може да реши мандатът на СПЕС да бъде прекратен по-рано, въз основа на оценка от Комитета по политика и сигурност (КПС) и по предложение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ВП).

За целите на мандата на СПЕС се приема, че Африканският рог включва Република Джибути, Държавата Еритрея, Федерална демократична република Етиопия, Република Кения, Федерална република Сомалия, Република Судан, Република Южен Судан и Република Уганда. По въпроси с по-широко регионално отражение СПЕС установява диалог с държави и регионални образувания извън Африканския рог, когато това е целесъобразно.

Член 2

Цели на политиката

1.   Мандатът на СПЕС се основава на целите на политиката на Съюза по отношение на Африканския рог, определени в приетата на 14 ноември 2011 г. стратегическа рамка на ЕС и в съответните заключения на Съвета, по-специално за активен принос към регионалните и международните усилия за постигане на мирно съвместно съществуване и на траен мир, сигурност и развитие в държавите от региона и между тях. Освен това СПЕС се стреми да повиши качеството, интензивността и въздействието на многостранния ангажимент на Съюза в Африканския рог и обществената осведоменост за него.

2.   Тези цели на политиката включват, inter alia:

а)	продължаващото стабилизиране на Сомалия, особено като се подхожда от регионално измерение;

б)	мирното съвместно съществуване на Судан и Южен Судан като две жизнеспособни и благоденстващи държави с надеждни и отговорни политически структури;

в)	разрешаването на сегашните конфликти и избягването на възможни конфликти между или в държавите от региона;

г)	подкрепата на регионалното сътрудничество в областта на политиката, сигурността и икономиката.

Член 3

Мандат

1.   За постигане на целите на политиката на Съюза по отношение на Африканския рог СПЕС има следния мандат:

а)	да установи отношения с всички заинтересовани страни в региона, правителствата, регионалните власти, международните и регионалните организации, гражданското общество и диаспорите, за да спомогне за постигането на целите на Съюза и да допринесе за по-доброто разбиране на ролята на Съюза в региона;

б)	да представлява Съюза на съответните международни форуми, когато е целесъобразно, и да спомага за популяризирането на подкрепата на Съюза за управление на кризи, както и за решаването и предотвратяването на конфликти;

в)	да насърчава и да подкрепя ефективното сътрудничество в областта на политиката и сигурността и икономическата интеграция в региона чрез партньорството на Съюза с Африканския съюз (АС) и регионалните организации, по-специално Междуправителствения орган за развитие (IGAD);

г)

да следи политическите събития в региона и да допринася за разработването на политиката на Съюза по отношение на този регион, включително във връзка със Сомалия, Судан, Южен Судан, граничния спор между Етиопия и Еритрея и изпълнението на споразумението от град Алжир, инициативата за басейна на река Нил и други проблеми в региона, които дават отражение върху неговата сигурност, стабилност и благоденствие;

д)

по отношение на Сомалия — като работи в тясна координация със специалния пратеник на ЕС за Сомалия и съответните регионални и международни партньори, включително специалния представител на генералния секретар на ООН за Сомалия и АС — активно да допринася за действията и инициативите, насочени към по-нататъшно стабилизиране и към договорености за Сомалия за периода след прехода, с акцент върху насърчаването на координиран и последователен международен подход спрямо Сомалия, към изграждане на добросъседски отношения и към подкрепа за развитието на сектора на сигурността в Сомалия, включително чрез военната мисия на Европейския съюз в подкрепа на обучението на сомалийските сили за сигурност (EUTM Сомалия), военноморските сили, ръководени от Европейския съюз (EUNAVFOR Atalanta), мисията на Европейския съюз за изграждане на регионален морски капацитет в региона на Африканския рог (EUCAP NESTOR) и непрекъснатата подкрепа на Съюза за мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM), като работи в тясно сътрудничество с държавите членки;

е)

по отношение на Судан и Южен Судан — като работи в тясно сътрудничество със съответните ръководители на делегации на Съюза — да допринася за последователността и ефективността на политиката на Съюза спрямо Судан и Южен Судан и да оказва подкрепа за тяхното мирно съвместно съществуване, по-специално чрез изпълнение на споразуменията от Адис Абеба и решаване на неуредените въпроси след всеобхватното мирно споразумение, включително за Абией, чрез политически решения на продължаващите конфликти, особено в Дарфур, Южен Кордофан и района на Сини Нил, чрез институционално изграждане в Южен Судан и национално помирение. Във връзка с това СПЕС допринася за последователен международен подход в тясно сътрудничество с АС, и по-специално с групата на високо равнище на АС по изпълнението на договореностите за Судан (AUHIP), ООН и други водещи регионални и международни заинтересовани страни;

ж)

да следи отблизо трансграничните предизвикателства, засягащи региона на Африканския рог, включително тероризма, радикализацията, сигурността на мореплаването и пиратството, организираната престъпност, контрабандата на оръжие, бежанските и миграционните потоци и всички политически последици и последици за сигурността от хуманитарните кризи;

з)	да насърчава хуманитарния достъп из целия регион;

и)

да допринася за изпълнението на Решение 2011/168/ОВППС на Съвета (2) и на политиката на Съюза в областта на правата на човека в сътрудничество със СПЕС за правата на човека, включително насоките на ЕС относно правата на човека, и по-специално насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти и насоките на ЕС относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация срещу тях, както и за изпълнението на политиката на Съюза във връзка с Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН, включително чрез наблюдение и доклади във връзка с развитието на събитията, както и чрез изготвяне на препоръки в тази област.

2.   За целите на изпълнението на своя мандат СПЕС, inter alia:

а)	съветва и съответно докладва във връзка с определянето на позициите на Съюза на международни форуми, за да насърчава активно цялостния политически подход на Съюза спрямо Африканския рог;

б)	проследява всички дейности на Съюза.

Член 4

Изпълнение на мандата

1.   СПЕС отговаря за изпълнението на мандата, като действа под ръководството на ВП.

2.   КПС поддържа тесни връзки със СПЕС и е основното му звено за контакт със Съвета. КПС предоставя стратегически насоки и политически указания на СПЕС в рамките на неговия мандат, без да се засягат правомощията на ВП.

3.   СПЕС работи в тясно сътрудничество с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и със съответните ѝ подразделения, делегациите на Съюза в региона и Комисията.

Член 5

Финансиране

1.   Референтната сума, предназначена за покриване на разходите, свързани с мандата на СПЕС за периода 1 март 2015 г.—31 октомври 2015 г., възлиза на 1 770 000 EUR.

2.   Управлението на разходите се извършва в съответствие с процедурите и правилата, приложими към общия бюджет на Съюза.

3.   Управлението на разходите подлежи на договор между СПЕС и Комисията. СПЕС се отчита пред Комисията за всички направени разходи.

Член 6

Сформиране и състав на екипа

1.   В рамките на своя мандат и съответно предоставените финансови средства СПЕС отговаря за сформирането на своя екип. Екипът включва експерти по специфични въпроси на политиката и сигурността съобразно изискванията на мандата. СПЕС своевременно и редовно предоставя на Съвета и на Комисията информация за състава на своя екип.

2.   Държавите членки, институциите на Съюза и ЕСВД могат да предлагат командироването на служители, които да работят със СПЕС. Възнаграждението на тези командировани служители се поема съответно от държавата членка, заинтересованата институция на Съюза или ЕСВД. Експертите, командировани от държавите членки в институциите на Съюза или в ЕСВД, могат също да бъдат командировани към СПЕС. Договорно наетите членове на международния персонал трябва да са граждани на държава членка.

3.   Целият командирован персонал остава под административното ръководство на изпращащата държава членка, изпращащата институция на Съюза или ЕСВД и изпълнява задълженията си и действа в интерес на мандата на СПЕС.

4.   Персоналът на СПЕС е разположен в същите сгради като съответните отдели на ЕСВД или делегациите на Съюза, така че да се осигури съгласуваност и последователност на дейностите им.

Член 7

Привилегии и имунитети на СПЕС и на персонала на СПЕС

Привилегиите, имунитетите и допълнителните гаранции, необходими за изпълнението и безпрепятственото провеждане на мисията на СПЕС и на членовете на персонала на СПЕС, се договарят с приемащите държави по целесъобразност. За тази цел държавите членки и ЕСВД оказват изцяло необходимото съдействие.

Член 8

Сигурност на класифицираната информация на ЕС

СПЕС и членовете на неговия екип спазват принципите и минималните стандарти за сигурност, установени с Решение 2013/488/ЕС на Съвета (3).

Член 9

Достъп до информация и логистична подкрепа

1.   Държавите членки, Комисията, ЕСВД и Генералният секретариат на Съвета осигуряват на СПЕС достъп до всякаква информация от значение за него.

2.   Делегациите на Съюза в региона и държавите членки, според случая, предоставят логистична подкрепа в региона.

Член 10

Сигурност

В съответствие с политиката на Съюза относно сигурността на персонала, разположен извън Съюза в оперативно качество съгласно дял V от Договора, СПЕС предприема всички разумно приложими мерки, в съответствие с мандата на СПЕС и обстановката от гледна точка на сигурността в географския регион, за който отговаря, за сигурността на целия персонал под прякото ръководство на СПЕС, по-специално като:

а)

изготвя съобразен със спецификата на мисията план за сигурност въз основа на насоките на ЕСВД, който включва специфични за мисията физически, организационни и процедурни мерки за сигурност, уреждащи управлението на безопасното придвижване на персонала към и в рамките на района на мисията, както и управлението на инциденти, свързани със сигурността, и който включва план на мисията за действие при извънредни обстоятелства и за евакуация;

б)	гарантира, че целият персонал, разположен извън Съюза, е застрахован за висок риск съобразно условията в района на мисията;

в)

гарантира, че всички членове на екипа на СПЕС, които се разполагат извън Съюза, включително местно наетият персонал, са преминали подходящо обучение за сигурност преди или непосредствено след пристигането си в района на мисията, въз основа на степента на риск, определена от ЕСВД за района на мисията;

г)

гарантира изпълнението на всички приети препоръки, направени в резултат на извършените редовни оценки на сигурността, и представя пред Съвета, ВП и Комисията писмени доклади относно изпълнението на тези препоръки, както и относно други свързани със сигурността въпроси, в рамките на доклада за напредъка и доклада за изпълнението на мандата.

Член 11

Доклади

1.   СПЕС представя редовни устни и писмени доклади на ВП и КПС. При необходимост СПЕС докладва също така пред работните групи на Съвета. Редовните доклади се разпространяват чрез мрежата COREU. СПЕС може да представя доклади и пред Съвета по външни работи. В съответствие с член 36 от Договора СПЕС може да участва в информирането на Европейския парламент.

2.   СПЕС докладва за най-добрия начин за реализиране на инициативите на Съюза, като например приноса на Съюза към реформите, както и по политическите аспекти на съответните проекти на Съюза за развитие, след съгласуване с делегациите на Съюза в региона.

Член 12

Координация

1.   СПЕС допринася за единството, последователността и ефективността на действията на Съюза и подпомага осигуряването на съгласувано използване на всички инструменти на Съюза и действия на държавите членки за постигането на целите на политиката на Съюза. Действията на СПЕС се координират с тези на делегациите на Съюза и тези на Комисията. СПЕС провежда редовни брифинги за мисиите на държавите членки и за делегациите на Съюза в региона.

2.   На място се поддържат тесни връзки с ръководителите на делегациите на Съюза и с ръководителите на мисиите на държавите членки. Те полагат всички усилия, за да съдействат на СПЕС при изпълнението на мандата му. В тясно сътрудничество със съответните делегации на Съюза СПЕС предоставя политически насоки на местно ниво на командващия силите на EUNAVFOR Atalanta, на командващия мисията на ЕС EUTM Сомалия и на ръководителя на мисията EUCAP Nestor. СПЕС, командващите операциите на ЕС и командващият гражданските операции се консултират взаимно, когато е необходимо.

3.   СПЕС осъществява тясно сътрудничество с властите на участващите държави, ООН, АС, IGAD, други национални, регионални и международни заинтересовани страни, както и с гражданското общество в региона.

Член 13

Преглед

Изпълнението на настоящото решение и неговата съгласуваност с други действия на Съюза в региона подлежат на редовен преглед. До 31 август 2015 г. СПЕС представя пред Съвета, ВП и Комисията изчерпателен доклад за изпълнението на мандата.

Член 14

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

То се прилага от 1 март 2015 г.

---

(1)  Решение 2011/819/ОВППС на Съвета от 8 декември 2011 г. за назначаване на специален представител на Европейския съюз за Африканския рог (ОВ L 327, 9.12.2011 г., стр. 62).

(2)  Решение 2011/168/ОВППС на Съвета от 21 март 2011 г. относно Международния наказателен съд и за отмяна на Обща позиция 2003/444/ОВППС (ОВ L 76, 22.3.2011 г., стр. 56).

(3)  Решение 2013/488/ЕС на Съвета от 23 септември 2013 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицирана информация на EC (ОВ L 274, 15.10.2013 г., стр. 1).

---

17.3.2015

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 72/37

---

РЕШЕНИЕ (ОВППС) 2015/441 НА СЪВЕТА

от 16 март 2015 година

за изменение и удължаване срока на действието на Решение 2010/96/ОВППС за военна мисия на Европейския съюз в подкрепа на обучението на сомалийските сили за сигурност

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 42, параграф 4 и член 43, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,

като има предвид, че:

(1)	На 15 февруари 2010 г. Съветът прие Решение 2010/96/ОВППС (1). Мандатът на военната мисия на ЕС приключва на 31 март 2015 г.

(2)	Конференцията за Сомалия, проведена на 16 септември 2013 г. в Брюксел, послужи за основа на Пакта за Сомалия и задейства механизъм за координация и за ангажираност от страна на Сомалия посредством работната група „Нов курс за Сомалия“.

(3)	На международната среща, състояла се в Лондон на 18 септември 2014 г., чиито домакини бяха съвместно Обединеното кралство и Сомалия, федералното правителство очерта пътя на министерството на отбраната за развитие на националната армия на Сомалия до 2019 г. и нейните непосредствени нужди.

(4)	Вследствие на стратегическия преглед от октомври 2014 г. мандатът на военната мисия на ЕС следва да се удължи до 31 декември 2016 г.

(5)

В съответствие с член 5 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в изготвянето и изпълнението на решения и действия на Съюза, свързани с въпросите на отбраната. Дания не участва в изпълнението на настоящото решение и поради това не участва във финансирането на мисията.

(6)	Мандатът на военната мисия на ЕС следва да бъде допълнително удължен с адаптиран мандат,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Решение 2010/96/ОВППС се изменя, както следва:

1.

В член 1 параграф 2 се заменя със следното: „2.   За да се постигнат целите, посочени в параграф 1, военната мисия на ЕС се разполага в Сомалия, с цел както предоставяне на стратегически съвети по въпросите на институционалното изграждане в сектора на отбраната, така и пряка подкрепа на националната армия на Сомалия чрез обучение, съвети и наставничество. Военната мисия на ЕС има също готовност да предоставя подкрепа, в рамките на своите средства и способности, на други участници от Съюза при изпълнението на съответните им мандати в областта на сигурността и отбраната в Сомалия.“

2.

Член 3 се заменя със следното: „Член 3 Установяване на щаба на мисията 1.   Щабът на мисията е разположен в Сомалия на международното летище в Могадишу. Той изпълнява функциите едновременно на оперативен щаб и на щаб на въоръжените сили. 2.   Щабът на мисията включва бюро за връзка и подкрепа в Найроби и звено за подкрепа в Брюксел.“

3.

В член 7 параграф 4 се заменя със следното: „4.   Военната мисия на ЕС се изпълнява, в рамките на своите средства и способности, в тясно сътрудничество с други международни участници в региона, по-специално Организацията на обединените нации и AMISOM в съответствие с договорените изисквания на федералното правителство на Сомалия.“

4.

В член 10 се добавя следният параграф: „5.   Референтната сума за общите разходи на военната мисия на ЕС за периода от 1 април 2015 г. до 31 декември 2016 г. възлиза на 17 507 399 EUR. Процентът от тази референтна сума, посочен в член 25, параграф 1 от ATHENA, е 30 %, а процентът за задълженията, посочен в член 32, параграф 3 от ATHENA, е 90 %.“

5.

Вмъква се следният член: „Член 10б Проектна група 1.   Военната мисия на ЕС разполага с проектна група за набелязване и изпълнение на проекти, които да бъдат финансирани от държавите членки или трети държави и които са съобразени с целите на мисията и допринасят за изпълнението на мандата ѝ. 2.   При условията на параграф 3, на ръководителя на мисията на ЕС се разрешава да прибягва до финансови вноски от държавите членки или трети държави за осъществяване на проекти, за които се счита, че допълват по последователен начин останалите действия на мисията на ЕС. В такъв случай ръководителят на мисията на ЕС сключва договореност със съответните държави, която по-специално обхваща конкретните процедури за разглеждане на евентуални жалби от трети страни относно щети, нанесени в резултат на действия или бездействия на ръководителя на мисията на ЕС при използването на предоставените от тези държави средства. При никакви обстоятелства участващите държави не могат да търсят отговорност от ЕС или от ВП за действия или бездействия на ръководителя на мисията на ЕС при използването на предоставените от тези държави средства. 3.   КПС постига съгласие по приемането на финансови вноски от трети държави за проектната група.“

6.

Член 11 се изменя, както следва: а) в параграф 1, уводните думи се заменят със„Когато е целесъобразно и в съответствие с нуждите на мисията, ВП е оправомощен да предоставя на трети държави, асоциирани към настоящото решение, класифицирана информация на ЕС, изготвена за целите на мисията, в съответствие с Решение 2013/488/ЕС на Съвета (2). б) В параграфи 2 и 3 думите „Решение 2011/292/ЕС“ се заменят с „Решение 2013/488/ЕС“.

7.

В член 12 параграфи 2 и 3 се заменят със следното: „2.   Мандатът на военната мисия на ЕС приключва на 31 декември 2016 г. 3.   Настоящото решение се отменя от датата на закриване на щаба на ЕС, бюрото за връзка и подкрепа в Найроби и звеното за подкрепа в Брюксел, в съответствие с одобрените планове за приключване на военната мисия на ЕС и без да се засягат установените в ATHENA процедури по отношение на одита и представянето на счетоводните отчети на военната мисия на ЕС.“

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

То се прилага от 1 април 2015 г.

---

(1)  Решение 2010/96/ОВППС на Съвета от 15 февруари 2010 г. за военна мисия на Европейския съюз в подкрепа на обучението на сомалийските сили за сигурност (ОВ L 44, 19.2.2010 г., стр. 16).

(2)  Решение 2013/488/ЕС на Съвета от 23 септември 2013 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицирана информация на EC (ОВ L 274, 15.10.2013 г., стр. 1).“;

---

17.3.2015

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 72/39

---

РЕШЕНИЕ (ОВППС) 2015/442 НА СЪВЕТА

от 16 март 2015 година

за започване на военна консултативна мисия на Европейския съюз по линия на ОПСО в Централноафриканската република (EUMAM RCA) и за изменение на Решение (ОВППС) 2015/78

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 42, параграф 4 и член 43, параграф 2 от него,

като взе предвид Решение (ОВППС) 2015/78 на Съвета от 19 януари 2015 г. за военна консултативна мисия на Европейския съюз по линия на ОПСО в Централноафриканската република (EUMAM RCA) (1), и по-специално член 4 от него,

като взе предвид предложението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,

като има предвид, че:

(1)	На 19 януари 2015 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2015/78.

(2)	На 9 февруари 2015 г. Съветът одобри правилата за използване на сила на EUMAM RCA.

(3)	На 6 март 2015 г. Съветът одобри плана на мисията на EUMAM RCA.

(4)	На 11 март 2015 г. Комитетът по политика и сигурност приветства писмото на командващия мисията относно препоръката за започване на EUMAM RCA и предвидената времева рамка за обявяване на начална оперативна готовност за EUMAM RCA.

(5)	EUMAM RCA следва да започне на 16 март 2015 г.

(6)

В съответствие с член 5 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в изготвянето и изпълнението на решения и действия на Съюза, свързани с въпросите на отбраната. Следователно Дания не участва в изпълнението на настоящото решение и поради това не участва във финансирането на настоящата мисия,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Военната консултативна мисия на Европейския съюз по линия на ОПСО в Централноафриканската република (EUMAM RCA) започва на 16 март 2015 г.

Член 2

Командващият мисията на ЕС за EUMAM RCA се оправомощава незабавно да започне изпълнението на мисията.

Член 3

Член 4, параграф 2 от Решение (ОВППС) 2015/78 се заменя със следното:

Член 4

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

---

(1)  ОВ L 13, 20.1.2015 г., стр. 8.

---

17.3.2015

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 72/41

---

РЕШЕНИЕ (ЕС, Евратом) 2015/443 НА КОМИСИЯТА

от 13 март 2015 година

относно сигурността в Комисията

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 249 от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

като взе предвид Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, приложен към Договорите, и по-специално член 18 от него,

като имат предвид, че:

(1)

Целта на сигурността в Комисията е да се предостави възможност на Комисията да работи в безопасна и сигурна среда чрез прилагане на последователен, комплексен подход в тази област, като се осигури подходяща степен на защита на лицата, активите и информацията, отговаряща на установените рискове, и се гарантира ефективно и навременно обезпечаване на сигурността.

(2)	Подобно на други международни органи, Комисията е изправена пред сериозни заплахи и предизвикателства в областта на сигурността, особено що се отнася до тероризма, кибератаките и политическия и търговски шпионаж.

(3)	Европейската комисия има сключени споразумения в областта на сигурността за главните си сгради с правителствата на Белгия, Люксембург и Италия (1). Тези споразумения са свидетелство, че Комисията носи отговорност за своята сигурност.

(4)	За да гарантира сигурността на лицата, активите и информацията, е възможно Комисията да трябва да предприеме мерки в области, които се ползват от защита на основните права, залегнали в Хартата на основните права и Европейската конвенция за правата на човека и признати от Съда на Европейския съюз.

(5)	Затова всяка подобна мярка следва да бъде обоснована със значимостта на интереса, който е предназначена да защитава, да бъде пропорционална и да гарантира пълно спазване на основните права, включително по-специално правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на данните.

(6)

В рамките на система, основана на принципите на правовата държава и спазването на основните права, Комисията трябва да се стреми към подходящо равнище на сигурност за своя персонал, активи и информация, което да ѝ позволи да извършва своята дейност, без да ограничава основните права повече от строго необходимото.

(7)	Сигурността в Комисията се основава на принципите на законност, прозрачност, пропорционалност и отчетност.

(8)

Членовете на персонала, упълномощени да обезпечават сигурността, не трябва да бъдат поставяни в неблагоприятно положение заради дейността си, освен ако не действат извън обхвата на своите правомощия или в нарушение на закона, и следователно в това отношение настоящото решение следва да се счита за административна инструкция по смисъла на Правилника за длъжностните лица.

(9)

Комисията следва да предприеме необходимите инициативи за подобряване и укрепване на своята култура на сигурност, като осигури по-ефективно обезпечаване на сигурността, подобри нейното управление, активизира допълнително мрежите и сътрудничеството си с компетентните органи на международно, европейско и национално равнище, и подобри наблюдението и контрола на изпълнението на мерките за сигурност.

(10)

Създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) като функционално независим орган на Съюза оказа значително въздействие върху интересите на Комисията в сферата на сигурността и следователно налага необходимостта от въвеждане на правила и процедури за сътрудничество в областта на безопасността и сигурността между ЕСВД и Комисията, особено що се отнася до изпълнението на задължението на Комисията за бдителност по отношение на персонала на Комисията в делегациите на Съюза.

(11)

Политиката на Комисията в областта на сигурността следва да се прилага по начин, който да съответства на останалите вътрешни процеси и процедури, които биха могли да включват елемент на сигурност. По-конкретно те включват управлението на непрекъснатостта на дейностите, което цели запазване на най-важните функции на Комисията в случай на прекъсване на работата, и процеса ARGUS за многосекторна координация на кризи.

(12)

Независимо от мерките, които вече са въведени към момента на приемане на настоящото решение и са нотифицирани на Европейския надзорен орган по защита на данните (2), всяка мярка в съответствие с настоящото решение, включваща обработка на лични данни, е предмет на правилата за прилагане съгласно член 21, който установява подходящи гаранции за субектите на данни.

(13)	Затова е необходимо Комисията да преразгледа, актуализира и консолидира действащата нормативна база за сигурността в Комисията.

(14)	Поради това Решение (94) 2129 (3) следва да бъде отменено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

ГЛАВА 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

1)	„активи“ означава всяка движима или недвижима собственост и имущество на Комисията;

2)	„отдел на Комисията“ означава генерална дирекция или служба на Комисията, или кабинет на член на Комисията;

3)	„комуникационна и информационна система“, или „КИС“, означава всяка система, даваща възможност за работа с информация в електронна форма, включително всички активи, необходими за нейното функциониране, както и необходимите инфраструктура, организация, персонал и информационни ресурси;

4)	„контрол на рисковете“ означава всяка мярка за сигурност, за която може разумно да се очаква, че ще осъществява ефективен контрол над риска за сигурността чрез неговото предотвратяване, смекчаване, избягване или прехвърляне;

5)	„кризисна ситуация“ означава обстоятелство, събитие, инцидент или извънредна ситуация (или поредица или съчетание от такива), излагащи на сериозна или непосредствена заплаха сигурността в Комисията, независимо от своя произход;

6)	„данни“ означава информация под форма, която позволява да бъде съобщавана, записвана или обработвана;

7)	„член на Комисията, отговарящ за сигурността“ означава член на Комисията, под чието ръководство попада генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“;

8)	„лични данни“ означава лични данни съгласно определението по член 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (4);

9)	„сгради“ означава всяка недвижима или приравнена на тях собственост и имущество на Комисията;

10)	„предотвратяване на риска“ означава мерки за сигурност, за които разумно може да се очаква, че ще възпрепятстват, забавят или спрат риска за сигурността;

11)	„риск за сигурността“ означава съчетанието от равнището на заплаха, равнището на уязвимост и възможното въздействие на дадено събитие;

12)

„сигурност в Комисията“ означава сигурността на лицата, активите и информацията в Комисията, и по-конкретно физическата неприкосновеност на лицата и активите, неприкосновеността, поверителността и наличността на информацията и комуникационните и информационни системи, както и безпрепятственото протичане на дейностите на Комисията;

13)	„мярка за сигурност“ означава всяка мярка, предприета в съответствие с настоящото решение, за овладяване на рисковете за сигурността;

14)	„Правилник за длъжностните лица“ означава Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, установен с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета (5) и актовете за неговото изменение;

15)	„заплаха за сигурността“ означава събитие или извършител, за които разумно може да се очаква, че ще се отразят негативно на сигурността, ако не получат отговор и не бъдат овладени;

16)	„непосредствена заплаха за сигурността“ означава заплаха за сигурността, която се разгръща без или с изключително кратко предварително предупреждение, и

17)

„сериозна заплаха за сигурността“ означава заплаха за сигурността, за която може разумно да се очаква, че ще доведе до загуба на човешки живот, сериозни наранявания или увреждания, значителни имуществени щети, компрометиране на силно чувствителна информация, смущения в работата на информационните системи или в жизненоважния оперативен капацитет на Комисията;

18)	„уязвимост“ означава слабост от всякакъв характер, за която може разумно да се очаква, че ще се отрази негативно на сигурността в Комисията, ако една или повече заплахи се възползват от нея.

Член 2

Предмет

1.   Настоящото решение определя целите, основните принципи, организацията и отговорностите в областта на сигурността в Комисията.

2.   Настоящото решение се прилага за всички служби на Комисията и във всички нейни сгради. Персоналът на Комисията, работещ в делегациите на Съюза, подлежи на правилата за сигурност за Европейската служба за външна дейност (6).

3.   Независимо от всички специфични разпоредби за конкретни групи персонал, настоящото решение се прилага спрямо членовете на Комисията, персонала на Комисията, попадащ в обхвата на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, националните експерти, командировани в Комисията (КНЕ), доставчиците на услуги и техния персонал, стажантите и всички други лица с достъп до сградите или други активи на Комисията, или с достъп до информация, с която борави Комисията.

4.   Разпоредбите на настоящото решение не засягат разпоредбите на Решение 2002/47/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията (7) и Решение 2004/563/ЕО, Евратом на Комисията (8), Решение C(2006) 1623 на Комисията (9) и Решение C(2006) 3602 на Комисията (10).

ГЛАВА 2

ПРИНЦИПИ

Член 3

Принципи на сигурността в Комисията

1.   При изпълнението на настоящото решение Комисията спазва разпоредбите на Договорите и по-конкретно на Хартата на основните права и на Протокол № 7 относно привилегиите и имунитетите на Европейският съюз, инструментите, посочени в съображение 2, всички приложими правила на националното законодателство, както и условията на настоящото решение. При необходимост се издават известия по въпросите на сигурността по смисъла на член 21, параграф 2, в които се предоставят указания в това отношение.

2.   Сигурността в Комисията се основава на принципите на законност, прозрачност, пропорционалност и отчетност.

3.   Принципът на законност показва необходимостта от стриктно придържане към правната рамка при прилагането на настоящото решение и необходимостта от спазване на законовите изисквания.

4.   Всяка мярка за сигурност се предприема открито, освен ако може разумно да се очаква, че това ще отслаби нейното въздействие. Адресатите на мярка за сигурност се информират предварително за причините и последиците от мярката, освен ако може разумно да се очаква, че въздействието на мярката ще бъде отслабено вследствие на предоставянето на такава информация. В такъв случай адресатът на мярката за сигурност се информира след като е преустановен рискът от отслабване на въздействието на мярката за сигурност.

5.   Службите на Комисията гарантират, че съображенията за сигурност са взети предвид от началото на разработването и прилагането на политиките, решенията, програмите, проектите и дейностите на Комисията, за които те отговарят. За тази цел те осигуряват участието на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ като цяло и на главния завеждащ сигурността на информацията в Комисията още от най-ранните етапи на подготовката на информационните системи.

6.   Когато е целесъобразно, Комисията търси съдействието на компетентните органи на държавата домакин, на другите държави членки и на другите институции, агенции или органи на ЕС, когато това е възможно, като взима предвид предприетите или планирани от тези органи мерки за справяне с конкретния риск за сигурността.

Член 4

Задължение за спазване

1.   Спазването на настоящото решение и на правилата за неговото прилагане, както и на мерките за сигурност и инструкциите, предоставени от упълномощените служители, е задължително.

2.   Неспазването на правилата за сигурност подлежи на дисциплинарни действия в съответствие с Договорите и Правилника за длъжностните лица, на договорни санкции и/или на съдебно производство в съответствие с националните закони и разпоредби.

ГЛАВА 3

ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА СИГУРНОСТТА

Член 5

Упълномощени служители

1.   Единствено на служители, упълномощени с поименно пълномощие от генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“, с оглед на текущите им задължения, могат да бъдат възложени правомощия за предприемане на една или няколко от следните мерки:

(1)	да носят лично оръжие;

(2)	да провеждат разследвания на сигурността в съответствие с член 13;

(3)	да предприемат мерки за сигурност в съответствие с член 12, както са описани в пълномощието.

2.   Посочените в параграф 1 пълномощия се възлагат за период, който не трябва да надвишава периода, през който съответното лице заема поста или функцията, за която е било възложено пълномощието. Те се възлагат в съответствие с приложимите разпоредби, установени в член 3, параграф 1.

3.   По отношение на упълномощените служители настоящото решение представлява административна инструкция по смисъла на член 21 от Правилника за длъжностните лица.

Член 6

Общи разпоредби относно мерките за сигурност

1.   Когато предприема мерки за сигурност, Комисията по-конкретно гарантира, доколкото е практически възможно, че:

а)	търси подкрепа или съдействие от съответната държава само ако тази държава е членка на Европейския съюз или, в противен случай, е страна по Европейската конвенция за правата на човека, или гарантира права, които са най-малкото равностойни на правата, гарантирани в тази конвенция.

б)	предоставя информация за дадено лице на получатели, различни от институциите и органите на ЕС, само ако те не са предмет на национален законодателен акт, приет в съответствие с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11), съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 45/2001.

в)

когато дадено лице представлява заплаха за сигурността, всяка мярка за сигурност е насочена срещу това лице и то може да бъде задължено да поеме възникналите вследствие на това разходи. Тези мерки за сигурност могат да бъдат насочени срещу други лица само ако трябва да се овладее непосредствена или сериозна заплаха за сигурността и ако са налице следните условия: а) предвидените мерки срещу лицето, представляващо заплаха за сигурността, не могат да бъдат предприети или вероятно няма да бъдат ефективни; б) Комисията не може да овладее заплахата за сигурността със самостоятелни действия или не може да го направи своевременно; в) мерките не представляват непропорционална опасност за другото лице и неговите права.

2.   Дирекцията по сигурността на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ прави преглед на мерките за сигурност, които могат да изискват съдебна заповед съгласно законите и разпоредбите на държавите членки, в които се намират сградите на Комисията.

3.   Дирекцията по сигурността на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ може да се обърне към подизпълнител, който да изпълнява задачи в областта на сигурността под ръководството и надзора на Дирекцията по сигурността.

Член 7

Мерки за гарантиране на сигурността на лицата

1.   На лицата в сградите на Комисията се осигурява подходящо равнище на защита, като се вземат предвид изискванията по отношение на сигурността и безопасността.

2.   В случай на сериозен риск за сигурността генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ осигурява непосредствена охрана на членовете на Комисията или другите служители тогава, когато оценката на заплахата е показала, че тази охрана е необходима за гарантиране на тяхната безопасност и сигурност.

3.   В случай на сериозен риск за сигурността Комисията може да разпореди евакуация на своите сгради.

4.   На жертвите на инциденти или нападения в сградите на Комисията се оказва необходимата помощ.

5.   За да предотвратяват и овладяват рисковете за сигурността, упълномощените служители могат да извършват цялостни проверки на лицата, попадащи в обхвата на настоящото решение, с цел да установят дали предоставянето на достъп до сградите на Комисията или информация на тези лица представлява заплаха за сигурността. За тази цел и в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 и с разпоредбите, посочени в член 3, параграф 1, съответните упълномощени служители могат:

а)	да използват всеки източник на информация, който е на разположение на Комисията, като вземат предвид неговата надеждност;

б)	да получат достъп до личните досиета или данните, които Комисията съхранява за лицата, които е наела или възнамерява да наеме на работа, или за персонала на подизпълнителите, когато това е надлежно обосновано.

Член 8

Мерки за гарантиране на физическата сигурност и сигурността на активите

1.   Сигурността на активите се гарантира, като се прилагат подходящите мерки за физическа и техническа защита и съответните процедури, наричани по-долу „физическа защита“, които изграждат една многопластова система.

2.   В съответствие с настоящия член могат да бъдат приети мерки за защита на лицата или информацията в Комисията, както и за защита на активите.

3.   Физическата сигурност има следните цели:

—	да предотвратява актове на насилие, насочени срещу членовете на Комисията или лицата, попадащи в обхвата на настоящото решение;

—	да предотвратява шпионаж и подслушване на чувствителна или класифицирана информация;

—	да предотвратява кражба, актове на вандализъм, саботаж и други актове на насилие, имащи за цел да нанесат щети или да унищожат сградите и активите на Комисията;

—

да позволява разследване и проверка на инциденти, свързани със сигурността, включително чрез справки с регистрационните файлове за контрол при влизане и излизане, системата за видеонаблюдение, записите на телефонните разговори и други сходни данни, посочени в член 22, параграф 2 по-долу, както и с други източници на информация.

4.   Физическата сигурност включва:

—	политика по отношение на достъпа, приложима за всички лица или превозни средства, искащи достъп до сградите на Комисията, в това число и паркингите;

—	система за контрол на достъпа, включваща охранители, техническо оборудване и мерки, информационни системи или съчетание от всички тези елементи.

5.   За да се гарантира физическата сигурност, могат да се предприемат следните действия:

—	да се записва влизането и излизането от сградите на Комисията на лица, превозни средства, стоки и оборудване;

—	да се извършва проверка на самоличността вътре в сградите;

—	да се извършва визуална или техническа проверка на превозните средства, стоките и оборудването;

—	да се предотвратява влизането в сградите на Комисията на неоторизирани лица, превозни средства и стоки.

Член 9

Мерки за гарантиране на сигурността на информацията

1.   Сигурността на информацията обхваща цялата информация, с която работи Комисията.

2.   Сигурността на информацията, независимо от нейната форма, поддържа баланс между прозрачността, пропорционалността, отчетността и ефективността, от една страна, и необходимостта от защита на информацията от нерегламентиран достъп, използване, разкриване, изменение или унищожаване, от друга.

3.   Сигурността на информацията има за цел опазване на нейната поверителност, неприкосновеност и наличност.

4.   С оглед на това се прилагат процедури за управление на риска, за да се класифицират информационните активи и да се разработят пропорционални мерки, процедури и стандарти за сигурност, включително смекчаващи мерки.

5.   Тези общи принципи, които са в основата на сигурността на информацията, се прилагат по-специално по отношение на:

а)	„класифицирана информация на ЕС“ (по-долу „КИЕС“), т.е. всяка информация или материал, носещи гриф за сигурност на ЕС, неразрешеното разкриване на които би могло да увреди в различна степен интересите на Европейския съюз или на една или повече от държавите членки;

б)

„чувствителна некласифицирана информация“, т.е. информация или материал, които Комисията трябва да защитава по силата на законовите си задължения, залегнали в Договорите или в актовете, приети в тяхно изпълнение, и/или заради чувствителния им характер. Чувствителната некласифицирана информация включва, но не се изчерпва с: информацията или материалите, обхванати от задължението за професионална тайна съгласно член 339 от ДФЕС, информацията, обхваната от интересите, чиято защита е предвидена в член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета (12), разглеждан в съчетание със съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, или личните данни, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 45/2001.

6.   Чувствителната некласифицирана информация е подчинена на правилата за нейната обработка и съхранение. Тя се предоставя само на лица, които „имат нужда да знаят“. Когато бъде счетено за необходимо с оглед на ефективната защита на нейната поверителност, информацията се идентифицира с помощта на обозначение за класификация и съгласно съответните инструкции за обработка, одобрени от генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“. Когато този вид информация се обработва или съхранява в комуникационни и информационни системи, защитата ѝ се осигурява и в съответствие с Решение (2006) 3602, правилата за неговото прилагане и съответните стандарти.

7.   Всяко лице, което носи отговорност за компрометиране или загуба на КИЕС или чувствителна некласифицирана информация, която е идентифицирана като такава в правилата за нейната обработка и съхранение, може да подлежи на дисциплинарни действия в съответствие с Правилника за длъжностните лица. Тези дисциплинарни действия не засягат евентуалните съдебни или наказателни производства от страна на компетентните национални органи на държавите членки в съответствие с тяхното законодателство и разпоредби, както и договорните корективни мерки.

Член 10

Мерки за гарантиране на сигурността на комуникационните и информационни системи

1.   Всички използвани от Комисията комуникационни и информационни системи („КИС“) са в съответствие с политиката на Комисията за гарантиране на сигурността на информационните системи, изложена в Решение C(2006) 3602, правилата за неговото прилагане и съответните стандарти за сигурност.

2.   Службите на Комисията, които притежават, управляват или работят с КИС, позволяват на други институции, агенции и органи на Съюза или на други организации да получат достъп до тези системи само ако тези институции, агенции и органи на Съюза или други организации могат да предоставят задоволителни гаранции, че степента на защита на техните информационни системи е равносилна на гарантираната от политиката на Комисията за сигурността на информационните системи съгласно Решение C(2006) 3602, правилата за неговото прилагане и съответните стандарти за сигурност. Комисията наблюдава спазването на това условие и в случай на сериозно нарушение или продължително неспазване има правото да ограничи достъпа.

Член 11

Криминалистични анализи във връзка с киберсигурността

Генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ отговаря конкретно за провеждането на криминалистични технически анализи в сътрудничество с компетентните служби на Комисията в помощ на посочените в член 13 разследвания на сигурността, свързани с контраразузнаване, изтичане на данни, кибератаки и сигурността на информационните системи.

Член 12

Мерки за сигурност по отношение на лицата и предметите

1.   За да гарантират сигурността в Комисията и да предотвратяват и овладяват рисковете, служителите, упълномощени в съответствие с член 5, могат, съгласно принципите, посочени в член 3, да предприемат, наред с останалото, една или повече от следните мерки за сигурност:

а)

подсигуряване на сцената на действие и доказателствата, включително регистрационните файлове за контрол при влизане и излизане и кадрите от системата за видеонаблюдение, в случай на инциденти или поведение, което може да доведе до административни, дисциплинарни, граждански или наказателни процедури;

б)

ограничени мерки спрямо лица, които представляват заплаха за сигурността, включително издаване на нареждане на лицата на напуснат сградите на Комисията, извеждане на лицата извън сградите на Комисията, налагане на забрана на лицата да влизат в сградите на Комисията за определен период от време, като последната мярка се определя в съответствие с критерии, които ще бъдат формулирани в правилата за прилагане;

в)	ограничени мерки спрямо предмети, които представляват риск за сигурността, включително тяхното преместване, конфискуване и отстраняване;

г)	претърсване на сградите на Комисията, включително на офисите, разположени в тези сгради;

д)	търсене на данни от комуникационната и информационна система и оборудване, телефонния и телекомуникационния трафик, регистрационните файлове, потребителските профили и т.н.;

е)	други специфични мерки за сигурност с подобно въздействие с цел предотвратяване или овладяване на рисковете за сигурността, по-конкретно в контекста на правата на Комисията в качеството ѝ на собственик или на работодател в съответствие с приложимите национални закони.

2.   При изключителни обстоятелства служителите на Дирекцията по сигурността на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“, упълномощени в съответствие с член 5, могат да предприемат необходимите извънредни мерки, при стриктно спазване на принципите, посочени в член 3. Възможно най-скоро след предприемането на тези мерки те информират директора на Дирекцията по сигурността, който иска от генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“ съответното пълномощие, потвърждаващо предприетите мерки и разрешаващо евентуални допълнителни мерки, и, когато е целесъобразно, осъществява връзка с компетентните национални органи.

3.   Мерките за сигурност в съответствие с настоящия член се документират в момента, в който са предприети, или, в случай на непосредствен риск или кризисна ситуация, в разумен срок след тяхното предприемане. Във втория случай документирането трябва да включва и елементите, на които се основава преценката за наличието на непосредствен риск или кризисна ситуация. Документирането може да бъде кратко, но следва да е структурирано по такъв начин, че да позволява на лицето — предмет на мярката, да упражнява правото си на защита и правото си на защита на личните данни в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001, и да позволява проверка на законността на мярката. Никаква информация относно специфични мерки за сигурност, предприети спрямо член на персонала, не може да бъде включвана в личното досие на въпросното лице.

4.   Когато се предприемат мерки за сигурност съгласно буква б), Комисията допълнително гарантира, че съответното лице е получило възможност да се свърже с адвокат или с доверено лице и е било уведомено за правото си да се обърне към Европейския надзорен орган по защита на данните.

Член 13

Разследвания

1.   Без да се засягат член 86 и приложение IX към Правилника за длъжностните лица и специалните споразумения между Комисията и ЕСВД, като специалното споразумение, подписано на 28 май 2014 г. между генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ на Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност относно задължението за грижа спрямо персонала на Комисията на служба в делегациите на Съюза, разследвания на сигурността могат да се провеждат:

а)	в случай на инциденти, засягащи сигурността в Комисията, включително при подозрение за извършено престъпление;

б)	в случай на възможно изтичане, неправилно третиране или компрометиране на чувствителна некласифицирана информация, КИЕС или класифицирана информация на Евратом;

в)	в контекста на контраразузнаването и борбата с тероризма;

г)	в случай на сериозни киберинциденти.

2.   Решение за провеждане на разследване на сигурността се взема от генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“, който също така получава доклада от разследването.

3.   Разследвания на сигурността се провеждат само от компетентните членове на персонала на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“, надлежно упълномощени в съответствие с член 5.

4.   Упълномощените служители упражняват правомощията си за провеждане на разследване на сигурността независимо, съгласно посоченото в пълномощието, и имат правомощията, изброени в член 12.

5.   Упълномощените служители, компетентни да провеждат разследвания на сигурността, могат да събират информация от всички налични източници, свързани с евентуални административни нарушения или престъпления, които са извършени в сградите на Комисията или в които са замесени лица по член 2, параграф 3, било то като жертви или като извършители на деянията.

6.   Генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ информира компетентните органи на държавата членка домакин или на всяка друга заинтересована държава членка, когато е целесъобразно и по-конкретно ако при разследването са открити улики за извършено престъпно деяние. В този контекст генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ може, когато е целесъобразно или необходимо, да окаже подкрепа на органите на държавата членка домакин или на всяка друга заинтересована държава членка.

7.   В случай на сериозни киберинциденти генерална дирекция „Информатика“ поддържа тясно сътрудничество с генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“, оказвайки подкрепа по всички технически въпроси. Генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ решава, след консултация с генерална дирекция „Информатика“, кога е целесъобразно да се информират компетентните органи на държавата домакин или на всяка друга заинтересована държава членка. Службите за координация при инциденти на екипа за незабавно реагиране при компютърни инциденти на ЕС (CERT-EU) ще бъдат използвани за оказване на подкрепа на други евентуално засегнати институции и агенции на ЕС.

8.   Разследванията на сигурността се документират.

Член 14

Разграничаване на правомощията във връзка с разследвания на сигурността и други видове разследвания

1.   Когато Дирекцията по сигурността на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ извършва разследвания на сигурността, както е посочено в член 13, и ако тези разследвания са от компетентността на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) или на Службата за разследвания и дисциплинарни въпроси на Комисията (IDOC), тя незабавно осъществява връзка с тези органи с цел по-конкретно да не компрометира по-нататъшните действия от страна на OLAF или IDOC. Когато е целесъобразно, Дирекцията по сигурността на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ отправя покана към OLAF или IDOC да участват в разследването.

2.   Разследванията на сигурността, посочени в член 13, се провеждат без да се засягат правомощията на OLAF и IDOC, залегнали в правилата за дейността на тези органи. От Дирекцията по сигурността на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ може да бъде поискано да окаже техническа помощ за разследвания, започнати от OLAF или IDOC.

3.   От Дирекцията по сигурността на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ може да бъде поискано да съдейства на служителите на OLAF при престоя им в сградите на Комисията в съответствие с член 3, параграф 5 и член 4, параграф 4 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (13), с цел да улеснят изпълнението на техните задължения. Дирекцията по сигурността информира генералния секретар и генералния директор на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ за подобни искания за съдействие, или в случай че такова разследване се провежда в сградите на Комисията, в които се помещават нейните членове или генералният секретар, председателят на Комисията и членът на Комисията, отговарящ за човешките ресурси.

4.   Без да се засяга член 22, буква а) от Правилника за длъжностните лица, тогава, когато даден случай би могъл да бъде от компетентността както на Дирекцията по сигурността на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“, така и на IDOC, Дирекцията по сигурността, когато докладва на генералния директор на ГД „Човешки ресурси“ в съответствие с член 13, на възможно най-ранен етап дава становището си за това дали са налице основания за сезиране на IDOC във връзка със случая. По-конкретно този етап се счита за достигнат тогава, когато е приключила непосредствената заплаха за сигурността. Генералният директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“ взима решение по този въпрос.

5.   Когато даден случай би могъл да бъде от компетентността както на Дирекцията по сигурността на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“, така и на OLAF, Дирекцията по сигурността незабавно докладва на генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“ и информира генералния директор на OLAF на възможно най-ранен етап. По-конкретно този етап се счита за достигнат тогава, когато е приключила непосредствената заплаха за сигурността.

Член 15

Проверки на сигурността

1.   Генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ извършва проверки на сигурността, за да се увери, че службите на Комисията и лицата спазват настоящото решение и правилата за неговото прилагане, и за да формулира препоръки, когато това бъде счетено за необходимо.

2.   Когато е целесъобразно, генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ извършва проверки на сигурността, или наблюдение на сигурността, или посещения за оценка на сигурността, за да се увери, че сигурността на персонала, активите и информацията на Комисията, попадащи под отговорността на други институции, агенции или органи на Съюза, държави членки, трети държави или международни организации, е подходящо гарантирана в съответствие с правила, разпоредби и стандарти за сигурност, които са най-малкото равностойни на тези на Комисията. Когато е целесъобразно и в духа на доброто сътрудничество между администрациите, тези проверки на сигурността включват и инспекциите, провеждани в контекста на обмена на класифицирана информация с други институции, органи и агенции на Съюза, държави членки, трети държави или международни организации.

3.   Настоящият член се прилага, mutatis mutandis, за персонала на Комисията в делегациите на Съюза, без да се засягат специалните споразумения между Комисията и ЕСВД, като специалното споразумение, подписано на 28 май 2014 г. между генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ на Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност относно задължението за грижа спрямо персонала на Комисията на служба в делегациите на Съюза.

Член 16

Състояние на тревога и управление на кризисни ситуации

1.   Генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ отговаря за прилагането на подходящи мерки за състояние на тревога в очакване или в отговор на заплахи и инциденти, засягащи сигурността в Комисията, както и на необходимите мерки за управление на кризисни ситуации.

2.   Посочените в параграф 1 мерки за състояние на тревога съответстват на нивото на заплаха за сигурността. Степените на тревога се определят в тясно сътрудничество с компетентните служби на другите институции, агенции и органи на Съюза, и на държавата членка или държавите членки, в които се намират сградите на Комисията.

3.   Генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ е звеното за контакт относно степените на тревога и управлението на кризисни ситуации.

ГЛАВА 4

ОРГАНИЗАЦИЯ

Член 17

Общи отговорности на службите на Комисията

1.   Изложените в настоящото решение задължения на Комисията се изпълняват от генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ под ръководството и отговорността на члена на Комисията, отговарящ за сигурността.

2.   Специфичните разпоредби относно киберсигурността са определени в Решение (2006) 3602.

3.   Отговорността за изпълнението на настоящото решение и на правилата за неговото прилагане, както и на ежедневното им спазване, може да бъде възложена на други служби на Комисията тогава, когато децентрализираното обезпечаване на сигурността предлага висока ефективност и спестява ресурси или време, например поради географското разположение на въпросните служби.

4.   Когато се прилага параграф 3, генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ и, когато е целесъобразно, генерална дирекция „Информатика“, постигат договорка с отделните служби на Комисията за ясно определяне на ролите и отговорностите за изпълнението и наблюдението на политиките в областта на сигурността.

Член 18

Генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“

1.   Генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ отговаря по-конкретно за:

(1)	изготвянето на политиката на Комисията в областта на сигурността, правилата за нейното прилагане и известията по въпросите на сигурността;

(2)	събирането на информация за целите на оценката на заплахите и рисковете за сигурността и по всички въпроси, които могат да се отразят на сигурността в Комисията;

(3)	осигуряването на електронно контранаблюдение и защита на всички сайтове на Комисията въз основа на оценките на заплахите и наличните доказателства за неоторизирани действия против интересите на Комисията;

(4)	осигуряването на 24-часови услуги за спешно реагиране за службите и персонала на Комисията по всички въпроси, свързани с безопасността и сигурността;

(5)

прилагането на мерки за сигурност, имащи за цел смекчаване на рисковете за сигурността и разработване и поддържане на подходяща КИС, която да покрива оперативните ѝ нужди, по-специално в областта на контрола на физическия достъп, администрирането на разрешенията за достъп и обработката на чувствителна информация и класифицирана информация на ЕС;

(6)

повишаването на осведомеността, организирането на учения и тренировки, и предоставянето на обучения и консултации по всички въпроси, свързани със сигурността в Комисията, с цел да се насърчи развитието на култура на сигурност и да се създаде резерв от служители, които да са подходящо обучени по въпросите на сигурността.

2.   Генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ поддържа, без да засяга компетентността и отговорностите на другите служби на Комисията, външните връзки:

(1)	със службите за сигурност на другите институции, агенции и органи на Съюза по въпроси, свързани със сигурността на лицата, активите и информацията в Комисията;

(2)	със службите за сигурност, разузнаване и оценка на заплахите, включително националните органи за сигурност на държавите членки или на трети държави, международните организации и органи по въпроси, засягащи сигурността на лицата, активите и информацията в Комисията;

(3)	с полицията и други служби за спешно реагиране по всички рутинни и извънредни въпроси, засягащи сигурността в Комисията;

(4)	с органите за сигурност на другите институции, агенции и органи на Съюза, на държавите членки и на трети държави в областта на реагирането на кибератаки с потенциално въздействие върху сигурността в Комисията;

(5)	във връзка с получаването, оценката и разпространението на разузнавателна информация относно заплахи, произтичащи от терористична дейност и шпионаж, засягащи сигурността в Комисията;

(6)	по въпроси, свързани с класифицираната информацията, както е посочено по-нататък в Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията (14).

3.   Генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ отговаря за сигурния пренос на информация, извършван съгласно настоящия член, включително за преноса на лични данни.

Член 19

Експертна група за сигурността в Комисията (ComSEG)

Създава се експертна група за сигурността в Комисията, натоварена със задачата да съветва Комисията, когато е целесъобразно, по въпроси, свързани с нейната политика за вътрешна сигурност и по-конкретно със защитата на класифицирана информация на ЕС.

Член 20

Местни служители по сигурността (LSO)

1.   Всеки отдел или кабинет на Комисията назначава местен служител по сигурността (LSO), който изпълнява ролята на основно звено за контакт между своята служба и генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ по всички въпроси, свързани със сигурността в Комисията. Когато е целесъобразно, могат да се назначат един или повече заместници на LSO. LSO е длъжностно лице или срочно нает служител.

2.   Като основно звено за контакт по въпросите на сигурността в своя отдел или кабинет на Комисията, LSO докладва редовно на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ и на своите началници за въпроси, свързани със сигурността в неговия отдел на Комисията, и докладва незабавно за всякакви инциденти, свързани със сигурността, включително когато може да е била компрометирана КИЕС или чувствителна некласифицирана информация.

3.   По въпроси, свързани със сигурността на комуникационните и информационни системи, LSO осъществява връзка със завеждащия сигурността на информацията на местно ниво (LISO) в своя отдел на Комисията, чиято роля и отговорности са определени в Решение C(2006) 3602.

4.   Той допринася към дейностите за обучение и повишаване на осведомеността по въпросите на сигурността, насочени към специфичните нужди на персонала, подизпълнителите и други лица, работещи под ръководството на неговия отдел на Комисията.

5.   По искане на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ на LSO могат да бъдат възложени специфични задачи в случай на сериозни или непосредствени рискове за сигурността или на извънредни ситуации. Генералният директор или директорът, отговарящ за човешките ресурси, на местната генерална дирекция на LSO бива информиран за тези специфични задачи от генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“.

6.   Отговорностите на LSO не засягат ролята и отговорностите, възложени на завеждащите сигурността на информацията на местно ниво (LISO), служителите, отговарящи за здравословните и безопасни условия на труд, служителите за надзор на регистъра (RCO) или на всеки друг служител, чиито функции са в областта на сигурността или са свързани с нея. LSO осъществява връзка с тях, за да гарантира последователен и съгласуван подход към сигурността и ефективен поток на информацията по въпроси, свързани със сигурността в Комисията.

7.   LSO има пряк достъп до генералния директор или ръководителя на отдела си, когато трябва да информира преките си началници. Той има разрешение за достъп до КИЕС на ниво най-малко SECRET UE/EU SECRET.

8.   С цел да насърчи обмена на информация и най-добрите практики, генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ организира поне два пъти годишно конференция на LSO. Присъствието на LSO на тези конференции е задължително.

ГЛАВА 5

ИЗПЪЛНЕНИЕ

Член 21

Правила за прилагане и известия по въпросите на сигурността

1.   Както е необходимо, приемането на правилата за прилагане на настоящото решение ще е предмет на отделно решение на Комисията за оправомощаване на члена на Комисията, отговарящ за сигурността, в пълно съответствие с вътрешния процедурен правилник.

2.   След като бъде оправомощен по силата на гореспоменатото решение на Комисията, членът на Комисията, отговарящ за сигурността, може да изготвя известия по въпросите на сигурността, съдържащи насоки и най-добри практики в тази сфера, в обхвата на настоящото решение и правилата за неговото прилагане.

3.   Комисията може да възложи задачите, посочени в първия и втория параграф на настоящия член, на генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“ чрез отделно решение за възлагане, в пълно съответствие с вътрешния процедурен правилник.

ГЛАВА 6

РАЗНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 22

Обработка на лични данни

1.   Комисията обработва личните данни, необходими за изпълнението на настоящото решение в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001.

2.   Независимо от мерките, които вече са въведени към момента на приемане на настоящото решение и са нотифицирани на Европейския надзорен орган по защита на данните (15), всяка мярка в съответствие с настоящото решение, включваща обработка на лични данни, като например данни от регистрационните файлове за контрол при влизане и излизане, записите от системата за видеонаблюдение, записите на телефонните обаждания до дежурните звена или диспечерските центрове, и други подобни данни, изисквани от съображения за сигурност или за реакция при кризи, е предмет на правилата за прилагане съгласно член 21, който установява подходящи гаранции за субектите на данни.

3.   Генералният директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“ отговаря за сигурността на всяка обработка на лични данни, извършена в контекста на настоящото решение.

4.   Тези правила и процедури за прилагане се приемат след консултация с длъжностното лице за защита на данните и Европейския надзорен орган по защита на данните в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001.

Член 23

Прозрачност

Настоящото решение и правилата за неговото прилагане се свеждат до знанието на персонала на Комисията и на всички лица, спрямо които се прилагат.

Член 24

Отмяна на предходни решения

Решение (94) 2129 се отменя.

Член 25

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  Вж. „Arrangement entre le Gouvernement belge et le Parlement européen, le Conseil, la Commission, le Comité économique et social européen, le Comité des régions, la Banque européenne d'investissement en matière de sécurité“ от 31 декември 2004 г., „Accord de sécurité signé entre la Commission et le Gouvernement luxembourgeois“ от 20 януари 2007 г., и „Accordo tra il Governo italiano e la Commissione europea dell'energia atomica (Euratom) per l'istituzione di un Centro comune di ricerche nucleari di competenza generale“ от 22 юли 1959 г.

(2)  DPO-914.2, DPO-93.7, DPO-153.3, DPO-870.3, DPO-2831.2, DPO-1162.4, DPO-151.3, DPO-3302.1, DPO-508.6, DPO-2638.3, DPO-544.2, DPO-498.2, DPO-2692.2, DPO-2823.2.

(3)  Решение C(94) 2129 на Комисията от 8 септември 1994 г. относно задачите на службата за сигурност.

(4)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(5)  Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година относно определянето на статута на длъжностните лица на Европейските общности и условията за работа на другите служители, и за създаване на конкретно особени мерки за временно прилагане към длъжностните лица на Комисията (условия за работа на другите служители) (ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1).

(6)  Решение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност 2013/C 190/01 от 19 април 2013 г. относно правилата за сигурност на Европейската служба за външна дейност (ОВ C 190, 29.6.2013 г., стр. 1).

(7)  Решение 2002/47/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 23 януари 2002 година за изменение на нейния процедурен правилник (ОВ L 21, 24.1.2002 г., стр. 23), към което се приложени разпоредбите относно управлението на документи.

(8)  Решение 2004/563/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 7 юли 2004 година за изменение на нейния процедурен правилник (ОВ L 251, 27.7.2004 г., стр. 9), към което се приложени разпоредбите относно електронните и дигитализираните документи.

(9)  C(2006) 1623 от 21 април 2006 година за установяване на хармонизирана политика за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за всички служители на Европейската комисия.

(10)  C(2006) 3602 от 16 август 2006 година относно сигурността на информационните системи, използвани от Европейската комисия.

(11)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(12)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).

(13)  Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

(14)  Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията от 13 март 2015 година относно правилата за сигурност за защита на класифицирана информация на ЕС (вж. страница 53 от настоящия брой на Официален вестник).

(15)  DPO-914.2, DPO-93.7, DPO-153.3, DPO-870.3, DPO-2831.2, DPO-1162.4, DPO-151.3, DPO-3302.1, DPO-508.6, DPO-2638.3, DPO-544.2, DPO-498.2, DPO-2692.2, DPO-2823.2.

---

17.3.2015

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 72/53

---

РЕШЕНИЕ (ЕС, Евратом) 2015/444 НА КОМИСИЯТА

от 13 март 2015 година

относно правилата за сигурност за защита на класифицираната информация на EC

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 249 от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 106 от него,

като взе предвид приложения към Договорите Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейските общности, и по-специално член 18 от него,

като има предвид, че:

(1)	разпоредбите за сигурност на Комисията относно защитата на класифицираната информация на Европейския съюз (КИЕС) трябва да бъдат преразгледани и актуализирани като бъде взето предвид институционалното, организационното, оперативното и технологичното развитие.

(2)	Европейската комисия е сключила с правителствата на Белгия, Люксембург и Италия споразумения по въпросите на сигурността за основните си обекти (1).

(3)	Комисията, Съветът и Европейската служба за външна дейност са решени да прилагат равностойни стандарти за сигурност за защита на КИЕС.

(4)	Важно е, когато е подходящо, Европейският парламент и други институции, агенции, органи или служби на ЕС да бъдат свързани с принципите, стандартите и правилата за защита на класифицирана информация, които са необходими, за да се защитят интересите на Съюза и на неговите държавите членки.

(5)

Рискът по отношение на КИЕС се управлява като процес. Този процес има за цел да се определят познатите рискове за сигурността, да се набележат мерки за сигурност с оглед свеждане на такива рискове до приемливо ниво съгласно изложените в настоящото решение основни принципи и минимални стандарти и да се прилагат тези мерки в съответствие с концепцията за дълбочинна защита. Ефективността на тези мерки подлежи на постоянна оценка.

(6)	В рамките на Комисията физическа сигурност по отношение на защитата на класифицирана информация означава прилагане на физически и технически защитни мерки за предотвратяване на неразрешен достъп до КИЕС.

(7)

Управлението на КИЕС представлява прилагане на административни мерки за контрол на КИЕС през жизнения ѝ цикъл в допълнение към мерките, предвидени в глави 2, 3 и 5 на настоящото решение, като по този начин се съдейства за възпиране, разкриване и възстановяване на такава информация при умишлено или случайно компрометиране или загуба. Такива мерки се отнасят по-конкретно до създаването, съхраняването, регистрирането, копирането, превеждането, намаляването на нивото на класификация, декласифицирането, пренасянето и унищожаването на КИЕС и допълват общите правила относно управлението на документите на Комисията (Решения 2002/47/ЕО (2), ЕОВС, Евратом и 2004/563/ЕО, Евратом (3)).

(8)	Разпоредбите на настоящото решение не засягат: а) Регламент (Евратом) № 3 (4); б) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета (5); в) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (6); г) Регламент (ЕИО, Евратом) № 354/83 на Съвета (7),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

ГЛАВА 1

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ

Член 1

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

(1)	„Служба на Комисията“ означава всяка генерална дирекция или служба на Комисията или всеки кабинет на член на Комисията.

(2)	„Криптографски (крипто) материал“ означава криптографски алгоритми, криптографски хардуерни и софтуерни модули и продукти, включително данни за прилагането им и свързаните с това документация и материали, служещи за заключване/отключване на информацията.

(3)	„Декласификация“ означава премахване на всякаква класификация за сигурност.

(4)	„Защита в дълбочина“ означава прилагане на съвкупност от мерки за сигурност, организирани под формата на многослойна защита.

(5)	„Документ“ означава всяка записана информация, независимо от нейната физическа форма или характеристики.

(6)	„Понижаване нивото на класификация“ означава понижаване на нивото на класификацията за сигурност.

(7)

„Работа с КИЕС“ означава всички възможни действия, на които може да бъде подложена КИЕС през жизнения ѝ цикъл. Това включва нейното създаване, регистриране, обработване, пренасяне, понижаването на нивото на класификацията ѝ, декласификацията ѝ и нейното унищожаване. По отношение на комуникационните и информационните системи (КИС) това включва и нейното събиране, излагане, предаване и съхраняване.

(8)	„Притежател“ означава надлежно оправомощено лице с добре установена „необходимост да се знае“, което притежава дадена КИЕС и носи съответно отговорност за нейната защита.

(9)	„Правила за прилагане“ означава всеки набор от правила или насоки за сигурност, приети в съответствие с Глава 5 от Решение 2015/443 (ЕС, Евратом) на Комисията (8).

(10)	„Материал“ означава документ, носител на данни или машина или оборудване, който е вече създаден или е в процес на създаване.

(11)	„Създател“ означава институция, агенция или орган на ЕС, както и държава членка, трета държава или международна организация, под чието ръководство е създадена и/или въведена в структурите на ЕС класифицирана информация.

(12)	„Помещения“ означава всяко недвижимо или равнозначно на него имущество и собственост на Комисията.

(13)

„Процес на управление на риска за сигурността“ означава целият процес на идентифициране, контрол и свеждане до минимум на неопределени събития, които могат да засегнат сигурността на дадена организация или на която и да е от използваните от нея системи. Този процес обхваща всички дейности, свързани с риска, включително оценка, третиране, приемане и съобщаване.

(14)	„Правилник за длъжностните лица“ означава Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, приет с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета (9);

(15)

„Заплаха“ означава потенциална причина за нежелан инцидент, който може да доведе до вредни последици за дадена организация или за която и да е от използваните от нея системи; такива заплахи могат да бъдат инцидентни или умишлени (злонамерени) и се характеризират с елементи на заплаха, потенциални цели и методи за нападение.

(16)

„Уязвимост“ означава слабост от каквото и да било естество, която може да бъде използвана от една или повече заплахи. Уязвимостта може да бъде пропуск или да бъде свързана със слабости в режима на контрол, свързани с неговата строгост, всеобхватност или съгласуваност, и може да има технически, процедурен, физически, организационен или оперативен характер.

Член 2

Предмет и приложно поле

1.   С настоящото решение се установяват основните принципи и минималните стандарти за сигурност с оглед защитата на КИЕС.

2.   Настоящото решение се прилага от всички служби на Комисията и във всички помещения на Комисията.

3.   Независимо от евентуални конкретни указания, касаещи специфични групи служители, настоящото решение се прилага за членовете на Комисията, служителите на Комисията, попадащи в обхвата на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на ЕС, командированите национални експерти (КНЕ) в Комисията, доставчиците на услуги и техните служители, стажантите и всички лица, имащи достъп до сгради или други активи на Комисията или до информация, с която Комисията работи.

4.   Разпоредбите на настоящото решение не засягат Решение 2002/47/ЕО (ЕОВС, Евратом) и Решение 2004/563/ЕО (Евратом).

Член 3

Определение за КИЕС, нива на класификация за сигурност и грифове

1.   „Класифицирана информация на Европейския съюз“ (КИЕС) означава всяка информация или материал, носещи гриф за сигурност на ЕС, неразрешеното разкриване на които би могло да увреди в различна степен интересите на Европейския съюз или на една или повече от държавите членки.

2.   Всяка КИЕС се класифицира на някое от следните нива:

а)   TRÈS SECRET UE/EU TOP SECRET: информация и материали, неразрешеното разкриване на които би могло да увреди изключително сериозно съществените интереси на Европейския съюз или на една или повече от държавите членки.

б)   SECRET UE/EU SECRET: информация и материали, неразрешеното разкриване на които би могло да увреди сериозно съществените интереси на Европейския съюз или на една или повече от държавите членки.

в)   CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL: информация и материали, неразрешеното разкриване на които би могло да увреди съществените интереси на Европейския съюз или на една или повече от държавите членки.

г)   RESTREINT UE/EU RESTRICTED: информация и материали, неразрешеното разкриване на които би се отразило неблагоприятно на интересите на Европейския съюз или на една или повече от държавите членки.

3.   КИЕС носи гриф за сигурност в съответствие с параграф 2. Може да се добавят и допълнителни обозначения, които не представляват гриф за сигурност, но имат за цел да се посочи сферата на дейност, до която се отнася класифицираната информация, да се идентифицира създателят ѝ, да се ограничи разпределението ѝ, да се ограничи ползването ѝ или да се обозначи доколко тази информация подлежи на предоставяне.

Член 4

Управление на класификацията

1.   Всеки член на Комисията или служба на Комисията прави необходимото създаваната от тях КИЕС да бъде подходящо класифицирана, ясно обозначена като КИЕС и да запазва нивото си на класификация само докато това е необходимо.

2.   Без да се засяга член 26 по-долу, нивото на класификация на КИЕС не се понижава или тя не се декласифицира, нито някой от посочените в член 3, параграф 2 грифове се изменя или премахва без предварителното писмено съгласие на създателя на информацията.

3.   Където това е подходящо, в съответствие с член 60 по-долу се приемат правила за прилагане по отношение на КИЕС, включително практически насоки за класифициране на информацията.

Член 5

Защита на класифицираната информация

1.   На КИЕС се осигурява защита в съответствие с настоящото решение и правилата за неговото прилагане.

2.   Притежателят на КИЕС отговаря за нейната защита, в съответствие с разпоредбите на настоящото решение и правилата за неговото прилагане, съгласно правилата, посочени в Глава 4 по-долу.

3.   Когато държавите членки въвеждат в структурите или мрежите на Комисията класифицирана информация, обозначена с национален гриф за сигурност, Комисията осигурява защита на тази информация в съответствие с изискванията, приложими към КИЕС на съответстващото ниво, съгласно съдържащата се в Приложение I таблица на съответствията на нивата на класификация за сигурност.

4.   За даден масив от КИЕС може да се наложи защита на по-високо ниво на класификация отколкото на отделните му компоненти.

Член 6

Управление на риска за сигурността

1.   Мерките за сигурност за защита на КИЕС за целия ѝ жизнен цикъл съответстват по-конкретно на нивото на класификацията ѝ за сигурност, формата и обема на информацията или материалите, местоположението и конструкцията на структурите, в които се намира КИЕС, както и оценката на местно ниво на риска от злонамерени и/или престъпни действия, включително шпионаж, саботаж и тероризъм.

2.   Плановете за действие при извънредни ситуации отчитат необходимостта от защита на КИЕС в извънредни ситуации, за да се предотврати неразрешен достъп, разкриване или загуба на интегритета или наличността.

3.   В плановете за непрекъснатост на дейността на всички служби се включват мерки за предотвратяване и възстановяване с оглед да се намали въздействието на сериозни системни грешки или инциденти при работа с КИЕС и нейното съхранение.

Член 7

Прилагане на настоящото решение

1.   Където това е необходимо, в съответствие с член 60 по-долу се приемат правила за прилагане в допълнение или в подкрепа на настоящото решение.

2.   Службите на Комисията предприемат всички необходими мерки в рамките на техните правомощия, за да гарантират прилагането на настоящото решение и на съответните правила за прилагане при работа с КИЕС или при нейното съхраняване.

3.   Мерките за сигурност, предприемани при прилагането на настоящото решение съответстват на принципите на сигурността в Комисията, заложени в член 3 на Решение 2015/443 (ЕС, Евратом).

4.   Генералният директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“ създава орган по сигурността на Комисията в рамките на ГД „Човешки ресурси и сигурност“. Органът по сигурността на Комисията изпълнява задълженията, възложени му с настоящото решение и правилата за неговото прилагане.

5.   Местният служител по сигурността (МСС) на всяка служба на Комисията, посочен в член 20 на Решение 2015/443 (ЕС, Евратом), изпълнява следните общи дейности по защитата на КИЕС в съответствие с настоящото решение, в тясно сътрудничество с генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“:

а)	управлява исканията за разрешаване на достъп до класифицирана информация на служители;

б)	допринася за обученията и инструктажите в областта на сигурността;

в)	осъществява надзор върху ръководителя на регистратурата на съответната служба;

г)	докладва за нарушения на сигурността и компрометиране на КИЕС;

д)	съхранява резервни ключове с писмено описание на всяка комбинация;

е)	изпълнява други задачи, свързани със защитата на КИЕС или определени в правилата за прилагане.

Член 8

Нарушения на сигурността и компрометиране на КИЕС

1.   До нарушение на сигурността се стига в резултат на действие или бездействие от физическо лице, което противоречи на правилата за сигурност, установени в настоящото решение и правилата за неговото прилагане.

2.   Компрометиране на КИЕС е налице когато в резултат от нарушение на сигурността тя бъде изцяло или частично разкрита пред неоправомощени лица.

3.   Всяко нарушение на сигурността или подозрение за такова нарушение се докладва незабавно на органа по сигурността на Комисията.

4.   Когато е известно или когато има достатъчно основания да се приеме, че КИЕС е компрометирана или изгубена, се осъществява проучване за надеждност в съответствие с член 13 на Решение 2015/443 (ЕС, Евратом).

5.   Предприемат се всички необходими мерки за:

а)	информиране на създателя на информацията;

б)	осигуряване на разследване на случая от служители, които нямат непосредствено отношение към нарушението, с оглед установяване на фактите;

в)	извършване на оценка на потенциалните вреди, причинени на интересите на Съюза или на държавите членки;

г)	предприемане на подходящи мерки за предотвратяване на повторно нарушение; и

д)	уведомяване на съответните органи за предприетите действия.

6.   На всяко лице, отговорно за нарушение на правилата за сигурност, установени в настоящото решение, могат да бъдат наложени дисциплинарни мерки в съответствие с Правилника за длъжностните лица. Всяко лице, отговорно за компрометиране или загуба на КИЕС, подлежи на дисциплинарно и/или съдебно производство в съответствие с приложимите закони, правила и подзаконови актове.

ГЛАВА 2

МЕРКИ ЗА СИГУРНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПЕРСОНАЛА

Член 9

Определения

За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:

(1)

„Разрешение за достъп до КИЕС“ означава решение на органа по сигурността на Комисията, взето въз основа на уверение, предоставено от компетентен орган на държава членка, че дадено длъжностно лице на Комисията, друг служител или командирован национален експерт може да получи достъп до КИЕС на определено ниво (CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо) до конкретна дата, при условие че бъде установена „необходимост да се знае“ за това лице и то е преминало през съответен инструктаж за своите отговорности; за лицето, отговарящо на това описание, се казва, че има „издадено разрешение за достъп“.

(2)

„Издаване на разрешение за достъп на служител“ означава прилагане на мерки за гарантиране, че достъп до КИЕС се предоставя единствено на лица, които: а) е необходимо да знаят; б) са получили разрешение за достъп за съответното ниво, когато е необходимо, и в) са преминали през инструктаж за своите отговорности.

(3)

„Разрешение за достъп на служител“ (РДС) означава изявление на компетентния орган на държава членка, което се прави след приключване на проучване за надеждност, извършено от компетентните органи на държавата членка, с което се удостоверява, че дадено лице може да получи достъп до КИЕС на определено ниво (CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо) до конкретна дата, при условие че бъде установена „необходимост да се знае“ за това лице и то е преминало през съответен инструктаж за своите отговорности.

(4)

„Удостоверение за разрешение за достъп на служител“ (УРДС) означава удостоверение, издадено от компетентен орган, с което се удостоверява, че дадено лице притежава валидно удостоверение за разрешение за достъп или издадено от органа по сигурността на Комисията разрешение за достъп, в което се посочва нивото на класификация на КИЕС, до което лицето може да има достъп (CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо), датата, до която е валидно съответното удостоверение или разрешение, и датата, на която изтича валидността на самото удостоверение.

(5)

„Проучване за надеждност“ означава процедури за проучване, извършвани от компетентния орган на държава членка в съответствие с нейните национални законови и подзаконови актове с цел да се получи уверение, че няма известна неблагоприятна информация, която да попречи на дадено лице да бъде издадено разрешение за достъп до определено ниво на класификация (CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо).

Член 10

Основни принципи

1.   Физическо лице получава достъп до класифицирана информация само след като:

(1)	бъде установена неговата „необходимост да знае“;

(2)	е преминало инструктаж за правилата за сигурност за защита на КИЕС и съответните стандарти и насоки за сигурност и е приело своята отговорност за защитата на такава информация;

(3)	е проучено за надеждност за съответното ниво или е съответно надлежно оправомощено по силата на изпълняваните от него функции в съответствие с националните законови и подзаконови актове;

2.   Всички лица, на които за изпълнение на служебните задължения може да е необходим достъп до КИЕС с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо, преминават проучване за надеждност за съответното ниво, преди да им бъде предоставен достъп до такава КИЕС. Засегнатото лице декларира в писмен вид, че е съгласно да бъде подложено на проучване за надеждност за издаване на разрешение за достъп. Липсата на подобно съгласие означава, че лицето не може да бъде назначено да изпълнява длъжност, функция или задача, включваща достъп до информация с ниво на класификация CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо.

3.   Процедурите за проучване на персонала за надеждност имат за цел да се определи дали може да се даде разрешение за достъп до КИЕС на дадено физическо лице, като се имат предвид неговата лоялност и надеждност.

4.   Лоялността и надеждността на дадено лице за целите на издаването на разрешение за достъп до информация с ниво на класификация CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо се определят чрез провеждане на проучване за надеждност от компетентните органи на държава членка в съответствие с нейните национални законови и подзаконови актове.

5.   Органът по сигурността на Комисията единствен отговаря за връзките с националните органи за сигурност (НОС) или други компетентни национални органи в контекста на всички въпроси, свързани с проучванията за надеждност. Всички контакти между службите на Комисията и НОС и други компетентни органи се осъществяват посредством органа по сигурността на Комисията.

Член 11

Процедура за издаване на разрешение за достъп

1.   Всеки генерален директор или ръководител на служба в рамките на Комисията определя длъжностите в неговата служба, за които заемащите ги лица трябва да имат достъп до информация с ниво на класификация CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо, за да изпълняват своите задължения и поради това е необходимо да им бъде издадено разрешение за достъп.

2.   Непосредствено след като бъде установено, че дадено лице предстои да бъде назначено на длъжност, изискваща достъп до информация с ниво на класификация CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо, МСС на съответната служба на Комисията уведомява органа по сигурността на Комисията, който предава въпросника за проучването за надеждност на лицето, съставен от НОС на държавата членка, чийто гражданин е лицето, назначено в структурите на европейските институции. Лицето декларира в писмен вид съгласието си да бъде подложено на процедурата на проучването за надеждност и в най-кратък срок връща на органа по сигурността на Комисията попълнения въпросник.

3.   Органът по сигурността на Комисията препраща попълнения въпросник за проучването за надеждност на НОС на държавата членка, чийто гражданин е лицето, назначено в структурите на европейските институции, с искане за провеждане на проучване за надеждност за нивото на класификация на КИЕС, за което е лицето се нуждае от разрешение за достъп.

4.   Когато на органа по сигурността на Комисията стане известна информация от значение за проучването за надеждност на лице, подало искане за разрешение за достъп, органът по сигурността на Комисията уведомява за това съответния НОС в съответствие с приложимите правила и разпоредби.

5.   След приключването на проучването за надеждност и във възможно най-кратък срок след като бъде уведомен от съответния НОС за цялостната му оценка на резултатите от проучването за надеждност органът по сигурността на Комисията:

а)

може да издаде разрешение за достъп до КИЕС на засегнатото лице и да разреши достъп до КИЕС до съответното ниво на класификация до определена дата, посочена от него, но за не повече от 5 години, когато в резултат от проучването за надеждност се стигне до уверение, че за лицето не са известни неблагоприятни данни, които поставят под въпрос лоялността и надеждността му;

б)

когато проучването за надеждност не завърши с такова уверение, уведомява в съответствие с приложимите правила и регламенти засегнатото лице, което може да поиска да бъде изслушано от органа по сигурността на Комисията, който на свой ред може да поиска от съответния НОС да предостави повече информация в съответствие с националните му законови и подзаконови актове. В случай, че резултатите от проучването за надеждност бъдат потвърдени, разрешение за достъп до КИЕС не се издава.

6.   Проучването за надеждност заедно с получените резултати се подчиняват на действащите законови и подзаконови актове на съответната държава членка в тази област, включително на актовете, отнасящи се до обжалването. Решенията на органа по сигурността на Комисията подлежат на обжалване в съответствие с Правилника за длъжностните лица.

7.   Комисията приема разрешенията за достъп до КИЕС, издадени от всяка друга институция, орган или агенция на Съюза, при условие че тези разрешения все още са валидни. Разрешението обхваща всяка задача, възложена на съответното лице в рамките на Комисията. Институцията, органът или агенцията на Съюза, в която лицето започва работа, уведомява съответния НОС за промяната на работодателя.

8.   Ако лицето не започне работа в рамките на 12 месеца от съобщаването на резултата от проучването за надеждност на органа по сигурността на Комисията или когато е налице прекъсване от 12 месеца, през които то не е било на работа в Комисията или в друга институция, орган или агенция на Съюза или в националната администрация на държава членка, органът по сигурността на Комисията се обръща към съответния НОС за потвърждаване на валидността и целесъобразността на разрешението за достъп.

9.   Когато на органа по сигурността на Комисията стане известна информация, че физическо лице, притежател на валидно разрешение за достъп, представлява риск за сигурността, органът по сигурността уведомява за това компетентния НОС в съответствие с приложимите правила и разпоредби.

10.   Когато НОС уведоми органа по сигурността на Комисията, че оттегля уверение, дадено в съответствие с параграф 5, буква а) за лице, разполагащо с валидно разрешение за достъп до КИЕС, органът по сигурността на Комисията може да отправи искане за всякакъв вид пояснения, които НОС може да предостави съгласно националните законови и подзаконови актове. Ако неблагоприятната информация бъде потвърдена от съответния НОС, разрешението за достъп се оттегля и лицето се изключва от достъп до КИЕС и от длъжности, където е възможен такъв достъп или където то може да представлява опасност за сигурността.

11.   Всяко решение за отнемане или временно преустановяване на разрешение за достъп до КИЕС на всяко лице, попадащо в приложното поле на настоящото решение и, когато това е уместно, основанията за него, се съобщават на засегнатото лице, което може да поиска да бъде изслушано от органа по сигурността на Комисията. Информацията, предоставена от НОС, се подчинява на действащите законови и подзаконови актове на съответната държава членка. Решенията, взети в тази връзка от органа по сигурността на Комисията, подлежат на обжалване в съответствие с Правилника за длъжностните лица.

12.   Службите на Комисията се уверяват, че националните експерти, командировани в тях на длъжност, изискваща разрешение за достъп до КИЕС, са предоставили преди назначаването си валидно РДС или удостоверение за разрешение за достъп на служител (УРДС), в съответствие с националните законови и подзаконови актове, на органа по сигурността на Комисията, който на основание на това разрешение издава разрешение за достъп до КИЕС до нивото на класификация, посочено в националното разрешение за достъп, като валидността му не може да надвишава продължителността на командироването.

13.   Членовете на Комисията, които имат достъп до КИЕС по силата на изпълняваните от тях функции въз основа на Договора преминават инструктаж във връзка със задълженията им по защитата на КИЕС.

14.   Документите, свързани с проучванията за надеждност и издадените разрешения за достъп до КИЕС се съхраняват от органа по сигурността на Комисията в съответствие с настоящото решение. Като минимум регистрите съдържат информация за нивото на КИЕС, до което може да бъде даден достъп на лицето, датата на издаване на разрешението за достъп и срокът му на валидност.

15.   Органът по сигурността на Комисията може да издаде УРДС, в което са посочени нивото на класификация на КИЕС, до което лицето може да получи достъп (CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо), срокът на валидност на съответното разрешение за достъп до КИЕС и датата на изтичане на валидността на самото удостоверение.

16.   След първоначалното издаване на разрешение за достъп и при условие че лицето не е прекъсвало работата си в Европейската комисия или в друга институция, орган или агенция на Съюза и все още има нужда от достъп до КИЕС, разрешението за достъп до КИЕС се подлага на преразглеждане с цел неговото подновяване, което по правило се извършва на всеки пет години, считано от датата на уведомлението за последното проучване за надеждност, въз основа на което е издадено.

17.   Органът по сигурността на Комисията може да удължи срока на валидност на издадено разрешение за достъп с до 12 месеца, ако от съответния НОС не е получена неблагоприятна информация в рамките на два месеца, считано от датата на представяне на искането за подновяване и съответния въпросник за проучването за надеждност. В случай, че при изтичането на този 12-месечен срок съответният НОС или компетентен национален орган не е уведомил органа по сигурността на Комисията за своето становище, на лицето се възлагат задачи, за чието изпълнение не е необходимо разрешение за достъп.

Член 12

Инструктажи във връзка с издаването на разрешение за достъп

1.   След преминаването на инструктаж във връзка с издаването на разрешение за достъп, организиран от органа по сигурността на Комисията, всички лица, на които е издадено разрешение за достъп декларират писмено, че са запознати със задълженията си по отношение на защитата на КИЕС и последиците от компрометиране на КИЕС. Органът по сигурността на Комисията съхранява тези декларации.

2.   Всички лица, които имат разрешение за достъп до КИЕС или от които се изисква да работят с КИЕС, получават първоначална информация и биват впоследствие редовно информирани относно заплахите за сигурността и са длъжни незабавно да докладват на органа по сигурността на Комисията за всеки подход или дейност, които считат за подозрителни или необичайни.

3.   Всички лица, които престават да изпълняват задължения, изискващи достъп до КИЕС, биват информирани за задълженията им да продължат да опазват КИЕС, за което при нужда подписват декларация.

Член 13

Временни разрешения за достъп

1.   При извънредни обстоятелства, когато това е надлежно оправдано от интереса на работата и до завършване на цялостното проучване за надеждност, органът по сигурността на Комисията, след консултация с НОС на държавата членка, чийто гражданин е лицето и в зависимост от резултата от предварителната проверка за удостоверяване, че няма неблагоприятна информация, може да разреши на лицето временен достъп до КИЕС за изпълнение на конкретни задължения, без това да засяга разпоредбите относно подновяването на разрешенията за достъп. Временното разрешение за достъп до КИЕС има еднократна валидност, която не надвишава шест месеца и не дава право на достъп до информация с ниво на класификация за сигурност TRES SECRET UE/EU TOP SECRET.

2.   След като преминат инструктаж в съответствие с член 12, параграф 1, всички лица, на които е издадено временно разрешение за достъп декларират писмено, че са запознати със задълженията си по отношение на защитата на КИЕС и последиците от компрометирането на КИЕС. Органът по сигурността на Комисията съхранява тези декларации.

Член 14

Участие в класифицирани заседания, организирани от Комисията

1.   Службите на Комисията, отговарящи за организирането на заседания, на които ще се обсъжда информация с ниво на класификация CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо информират чрез своя МСС или чрез организатора на заседанието органа по сигурността на Комисията достатъчно рано за датата, часа, мястото и участниците в такива заседания.

2.   При спазване на разпоредбите на член 11, параграф 13 лица, на които е възложено да участват в заседания, организирани от Комисията, на които ще се обсъжда информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо, се допускат до участие само след потвърждаване на статуса им на лица с разрешение за достъп. Достъп до такива заседания се отказва на лица, за които на органа по сигурността на Комисията не е представен УРДС или друго доказателство за наличие на разрешение за достъп, както и на участници от Комисията, които не притежават разрешение за достъп.

3.   Преди организирането на класифицирано заседание отговорникът за организирането му или МСС на службата на Комисията, която организира заседанието, изискват от външните участници да представят на органа по сигурността на Комисията УРДС или друго доказателство за наличие на разрешение за достъп. Органът по сигурността на Комисията информира МСС или организатора на заседанието за получените УРДС или други доказателства за разрешения за достъп. Когато е приложимо, може да се използва единен списък с имена, който да предоставя съответно доказателство за разрешение за достъп.

4.   Когато компетентните органи уведомят органа по сигурността на Комисията за оттегляне на УДС на лице, чиито задължения налагат участието му в заседания, организирани от Комисията, органът по сигурността на Комисията уведомява МСС на службата на Комисията, отговорна за организирането на заседанието.

Член 15

Потенциален достъп до КИЕС

Куриерите, охранителите и придружителите преминават през проучване за надеждност на съответното ниво или се проучват по други начини в съответствие с националните законови и подзаконови актове, биват инструктирани относно процедурите за сигурност за защита на КИЕС и получават указания за задълженията им във връзка със защитата на поверената им информация.

ГЛАВА 3

ФИЗИЧЕСКА СИГУРНОСТ ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ

Член 16

Основни принципи

1.   Мерките за физическа сигурност са предназначени за предотвратяване на тайно или насилствено проникване на нарушител, за възпиране, препятстване и разкриване на неразрешени действия и за даване на възможност за категоризиране на персонала по отношение на достъпа до КИЕС на основата на принципа „необходимост да се знае“. Тези мерки се определят чрез процедура за оценка на риска, в съответствие с настоящото решение и правилата за неговото прилагане.

2.   По-конкретно, мерките за физическа сигурност са предназначени да предотвратяват неразрешен достъп до КИЕС, като:

а)	гарантират, че работата с КИЕС и нейното съхранение се извършват по подходящ начин;

б)	дават възможност за разграничаване на служителите по отношение на достъпа до КИЕС на основание „необходимост да се знае“ и, където това е подходящо, според вида на разрешението им за достъп;

в)	възпират, препятстват и разкриват неразрешени действия; и

г)	предотвратяват или забавят тайно или насилствено проникване на нарушители.

3.   Мерки за физическа сигурност се въвеждат във всички помещения, сгради, офиси, зали и други зони, в които се работи с КИЕС или се съхранява такава, включително в зони, в които се помещават комуникационни и информационни системи съгласно определението в Глава 5.

4.   Зони, в които се съхранява КИЕС с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо, се определят като зони за сигурност в съответствие с настоящата глава и се одобряват от органа по акредитиране сигурността на Комисията.

5.   За защита на КИЕС с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо се използват единствено устройства или оборудване одобрени от органа по сигурността на Комисията.

Член 17

Изисквания и мерки за физическа сигурност

1.   Мерките за физическа сигурност се избират въз основа на оценка на заплахите, изготвена от органа по сигурността на Комисията, при необходимост в консултация с други служби на Комисията, други институции, агенции или органи на Съюза и/или компетентните органи на държавите членки. Комисията прилага процес на управление на риска за защита на КИЕС в помещенията си, за да гарантира, че съобразно оценения риск се осигурява съразмерно равнище на физическа защита. В процеса на управление на риска се вземат предвид всички необходими фактори, и по-специално:

а)	нивото на класификация на КИЕС;

б)	формата и обемът на КИЕС, като се отчита, че за големи количества или масиви от КИЕС може да се наложи прилагане на по-строги защитни мерки;

в)	заобикалящата среда и конструкцията на сградите или зоните, в които се съхранява КИЕС; и

г)	оценката на заплахите, произтичащи от действия на разузнавателни служби, насочени срещу Съюза, неговите институции, органи или агенции, или държавите членки, както и от саботажи, терористична, подривна или друг вид престъпна дейност.

2.   Органът по сигурността на Комисията, като прилага концепцията за защита в дълбочина, определя подходящото съчетание от мерки за физическа сигурност, които да се приложат. За тази цел органът по сигурността на Комисията разработва минимални стандарти, норми и критерии, посочени в правилата за прилагане.

3.   Органът по сигурността на Комисията има право да извършва претърсване на влизащите или излизащите, което действа като възпиращ фактор по отношение на неразрешено внасяне на материали или изнасяне на КИЕС от помещения или сгради.

4.   При наличие на риск от пренебрегване на КИЕС, било то по случайност, съответните служби на Комисията предприемат подходящи мерки, определени от органа по сигурността на Комисията, за справяне с този риск.

5.   Изискванията за физическа сигурност и функционалните спецификации на нови съоръжения се определят със съгласието на органа по сигурността на Комисията като част от планирането и проектирането на тези съоръжения. Изискванията за физическа сигурност на съществуващи съоръжения се прилагат в съответствие с минималните стандарти, нормите и критериите, посочени в правилата за прилагане.

Член 18

Оборудване за физическа защита на КИЕС

1.   За физическа защита на КИЕС се създават два вида физически защитени зони:

а)	административни зони; и

б)	зони за сигурност (включително технически зони за сигурност).

2.   Органът по акредитиране на сигурността на Комисията определя дали дадена зона отговаря на изискванията за административна зона, зона за сигурност или техническа зона за сигурност.

3.   За административните зони:

а)	се определя видимо очертан периметър, който да позволява проверка на лицата и при възможност — на превозните средства;

б)	непридружен достъп се разрешава само на лица, надлежно оправомощени от органа по сигурността на Комисията или друг компетентен орган; и

в)	всички останали лица се придружават по всяко време или подлежат на равностойни проверки.

4.   За зоните за сигурност:

а)	се определя видимо очертан и защитен периметър, чрез който се контролират всички влизания и излизания чрез пропуски или система за индивидуално разпознаване;

б)	достъп без придружител се предоставя само на лица, които имат разрешение за достъп и са конкретно оправомощени да влизат в зоната на основание „необходимост да се знае“;

в)	всички останали лица се придружават по всяко време или подлежат на равностойни проверки.

5.   Когато влизането в зона за сигурност представлява на практика пряк достъп до класифицираната информация в нея, се прилагат следните допълнителни изисквания:

а)	обозначава се ясно най-високото ниво на класификация за сигурност на информацията, която обикновено се намира в зоната;

б)	всички посетители трябва да имат конкретно разрешение за влизане в зоната, те се придружават непрекъснато и са преминали през съответното проучване за надеждност, освен ако не са взети мерки да се гарантира, че достъпът до КИЕС е невъзможен.

6.   Зони за сигурност, защитени срещу подслушване, се определят за технически зони за сигурност. Прилагат се следните допълнителни изисквания:

а)	такива зони се оборудват с алармени системи против проникване (IDS), стоят заключени, когато не се ползват, и са под охрана, когато се ползват. Контролът на ключовете за тях се осъществява в съответствие с член 20;

б)	всички лица и материали, влизащи в такива зони, подлежат на контрол;

в)	органът по сигурността на Комисията осъществява редовни физически и/или технически проверки на тези зони. Такива проверки се извършват и след всяко неразрешено влизане или при подозрение за такова влизане; и

г)	в такива зони няма неразрешени линии за комуникации, неразрешени телефони или други неразрешени комуникационни средства и електрическо или електронно оборудване.

7.   Независимо от параграф 6, буква г), преди да се използват в зони, в които се провеждат заседания или се извършва дейност, включваща работа с информация с ниво на класификация за сигурност SECRET UE/EU SECRET и по-високо, и където степента на заплаха за КИЕС се оценява като висока, комуникационните средства и електрическото или електронното оборудване най-напред се проверяват от органа по сигурността на Комисията, за да се гарантира, че с това оборудване не може да се предаде, неволно или неправомерно, разбираема информация отвъд периметъра на зоната за сигурност.

8.   Зоните за сигурност, в които няма денонощно присъствие на дежурен персонал, се проверяват, когато това е уместно, в края на установеното работно време и на произволни интервали извън установеното работно време, освен ако не е инсталирана алармена система против проникване.

9.   Зони за сигурност и технически зони за сигурност могат да бъдат временно създадени в рамките на административна зона за целите на класифицирано заседание или други подобни цели.

10.   МСС на съответната служба на Комисията изготвя оперативни процедури за сигурност (ОПС) за всяка зона за сигурност, за която отговаря, като посочва, в съответствие с разпоредбите на настоящото решение и правилата за неговото прилагане:

а)	нивото на класификация на КИЕС, с която може да се работи и която може да се съхранява в зоната;

б)	мерките за наблюдение и защита, които да се поддържат;

в)	лицата, които имат право на непридружен достъп до зоната на основание „необходимост да се знае“ и разрешение за достъп;

г)	ако е уместно, процедури за придружаване или за защита на КИЕС, когато се разрешава достъп на други лица до зоната;

д)	всякакви други подходящи мерки и процедури.

11.   В рамките на зоните за сигурност се изграждат блиндирани помещения. Стените, подовете, таваните, прозорците и вратите с ключалки се одобряват от органа по сигурността на Комисията и осигуряват защита, равностойна на тази на сейф от категорията, одобрена за съхранение на КИЕС със същото ниво на класификация за сигурност.

Член 19

Физически защитни мерки за работна с КИЕС и нейното съхранение

1.   С КИЕС с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED може да се работи:

а)	в зона за сигурност,

б)	в административна зона, при условие че КИЕС е защитена срещу достъп от страна на неоправомощени лица, или

в)	извън зона за сигурност или административна зона, при условие че притежателят пренася КИЕС в съответствие с член 31 и се е ангажирал да спазва компенсаторните мерки, посочени в мерките за прилагане, за да се гарантира, че КИЕС е защитена срещу достъп от страна на неоправомощени лица.

2.   КИЕС с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED се съхранява в подходящи заключващи се офис мебели в административна зона или в зона за сигурност. Тя може да се съхранява временно извън административна зона или зона за сигурност, при условие че притежателят се е ангажирал да спазва компенсаторните мерки, посочени в правилата за прилагане.

3.   С КИЕС с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET може да се работи:

а)	в зона за сигурност;

б)	в административна зона, при условие че КИЕС е защитена срещу достъп от страна на неоправомощени лица; или

в)

извън зона за сигурност или административна зона, при условие че притежателят: i) се е ангажирал да спазва компенсаторните мерки, посочени в правилата а прилагане, за да се гарантира, че КИЕС е защитена срещу достъп от страна на неоправомощени лица; ii) непрекъснато контролира лично КИЕС; и iii) в случай че документите са на хартиен носител, е уведомил за това съответната регистратура.

4.   КИЕС с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL и SECRET UE/EU SECRET се съхранява в зона за сигурност в сейф или блиндирано помещение.

5.   С КИЕС с ниво на класификация за сигурност TRES SECRET UE/EU TOP SECRET се работи в зона за сигурност, създадена и поддържана от органа по сигурността на Комисията и акредитирана за това ниво на класификация от органа по акредитиране на сигурността на Комисията.

6.   КИЕС с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET се съхранява в зона за сигурност, акредитирана за това ниво на класификация от органа по акредитиране на сигурността на Комисията, при някое от следните условия:

а)	в сейф, съобразно разпоредбите на член 18, с една или повече от следните допълнителни мерки за контрол: (1) постоянна защита или проверки от охранители или дежурни служители с разрешение за достъп; (2) одобрена алармена система против проникване, в съчетание със служители за охрана и реагиране; или

б)	в блиндирани помещения, оборудвани с алармени системи против проникване, в съчетание със служители за охрана и реагиране.

Член 20

Контрол на ключовете и комбинациите, използвани за защита на КИЕС

1.   Процедурите за контрол на ключовете и шифровите комбинации за офисите, залите, блиндираните помещения и сейфовете се установяват в правилата за прилагане в съответствие с член 60 по-долу. Тези процедури осигуряват защита срещу неразрешен достъп.

2.   Шифровите комбинации се запаметяват от възможно най-малък брой лица на основание „необходимост да се знае“. Шифровите комбинации за сейфовете и блиндираните помещения, в които се съхранява КИЕС, се променят:

а)	при получаване на нов сейф;

б)	винаги когато има смяна на служител, на когото е известна комбинацията;

в)	в случай на компрометиране или подозрение за компрометиране на информация;

г)	когато дадена ключалка е преминала през поддръжка или ремонт; и

д)	най-малко на всеки 12 месеца.

ГЛАВА 4

УПРАВЛЕНИЕ НА КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ НА ЕС

Член 21

Основни принципи

1.   Всички документи, представляващи КИЕС, се управляват в съответствие с политиката на Комисията по отношение на управлението на документацията и впоследствие се регистрират, завеждат, съхраняват и накрая се унищожават, прави им се извадка или се прехвърлят в историческия архив в съответствие с общия за Комисията списък за съхранение на досиета на Европейската комисия.

2.   Информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо се регистрира за целите на сигурността преди нейното разпространение и при получаването ѝ. Информация с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET се регистрира в специални регистратури.

3.   В Комисията се създава система от регистратури на КИЕС в съответствие с разпоредбите на член 27.

4.   Службите и помещенията на Комисията, в които се работи с КИЕС или се съхранява такава, подлежат на редовни проверки от органа по сигурността на Комисията.

5.   КИЕС се предава между различните служби и помещения извън физически защитените зони, както следва:

а)	по правило КИЕС се предава чрез електронни средства, защитени чрез криптографски продукти, одобрени в съответствие с Глава 5;

б)

когато не се използват средствата, посочени в буква а), КИЕС се пренася или: i) на електронен носител (напр. USB памет, компактдиск, твърд диск), защитен чрез криптографски продукти, одобрени в съответствие с Глава 5; или ii) във всички останали случаи, според предписанията на правилата за прилагане.

Член 22

Класификация и обозначения

1.   Информацията се класифицира, когато е необходимо да бъде защитена от съображения за поверителност, в съответствие с член 3, параграф 1.

2.   Създателят на КИЕС отговаря за определянето на нивото на класификацията за сигурност, в съответствие със съответните правила за прилагане, както и за първоначалното разпространение на информацията.

3.   Нивото на класификация на КИЕС се определя в съответствие с член 3, параграф 2 и при спазване на съответните правила за прилагане.

4.   Класификацията за сигурност се посочва ясно и точно, независимо дали КИЕС е на хартия, в устна, електронна или друга форма.

5.   Отделни части от даден документ (т.е. страници, параграфи, раздели, приложения, допълнения, добавки и притурки) може да изискват различно ниво на класификация за сигурност, за което се поставя съответният гриф, включително когато се съхраняват в електронен вид.

6.   Нивото, на което се класифицира даден документ или файл, е не по-ниско от най-високото ниво на класификация за сигурност на негов елемент. Когато се обединява информация от различни източници, се прави преглед на окончателния продукт, за да се определи цялостното ниво на класификация за сигурност, тъй като може да е необходимо той да бъде с по-високо ниво на класификация от това на съставните му части.

7.   Доколкото е възможно, документите, съдържащи части с различни нива на класификация, се структурират така, че частите с различни нива на класификация да могат лесно да се идентифицират и отделят при необходимост.

8.   Класификацията на писмо или записка, включващи приложения, съответства на най-високата степен на класификация на тези приложения. Създателят ясно обозначава нивото на класификация на основния документ без приложенията, като използва подходящ гриф, например:

CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL

без приложение(я) RESTREINT UE/EU RESTRICTED.

Член 23

Обозначения

В допълнение към един от грифовете за сигурност, посочени в член 3, параграф 2, КИЕС може да носи допълнителни обозначения, като:

а)	знак за идентифициране на създателя на информацията;

б)	предупредително обозначение, кодови думи или акроними, уточняващи областта, до която се отнася документът, конкретното разпределение на документа на основание „необходимост да се знае“ или ограниченията за ползването му;

в)	обозначение, уточняващо условията за предоставяне;

г)	когато е приложимо, датата или конкретното събитие, след които нивото на класификация може да бъде понижено или премахнато.

Член 24

Съкратено обозначаване на класификацията

1.   За обозначаване на нивото на класификация на отделни параграфи от текста могат да се използват стандартни съкращения на нивата на класификация. Пълното название на грифовете за сигурност не се заменя със съкратени обозначения.

2.   В класифицирани документи на ЕС за обозначаване на нивото на класификация на раздели или части от текст, по-малки от една страница, могат да се използват следните стандартни съкращения:

TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET	TS-UE/EU-TS
SECRET UE/EU SECRET	S-UE/EU-S
CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL	C-UE/EU-C
RESTREINT UE/EU RESTRICTED	R-UE/EU-R

Член 25

Създаване на КИЕС

1.   При създаване на класифициран документ на ЕС:

а)	върху всяка страница се отбелязва ясно нивото на класификация;

б)	всяка страница се номерира;

в)	върху документа се отбелязват регистрационният му номер и за какво се отнася, които сами по себе си не представляват класифицирана информация, освен ако не са обозначени като такава;

г)	върху документа се поставя дата;

д)	на всяка страница на документи с ниво на класификация за сигурност SECRET UE/EU SECRET или по-високо се обозначава номерът на копието, ако документите се разпространяват в няколко екземпляра.

2.   При невъзможност за прилагане на параграф 1 към КИЕС се вземат други подходящи мерки в съответствие с правилата за прилагане.

Член 26

Понижаване на нивото на класификация и декласификация на КИЕС

1.   При създаването на информацията създателят обозначава, когато е възможно, дали класификацията на КИЕС може да бъде понижена или премахната на определена дата или след настъпване на определено събитие.

2.   Всяка служба на Комисията извършва редовен преглед на КИЕС, на която е създател, за да установи дали нивото на класификация продължава да е приложимо. Посредством правилата за прилагане се създава система за преразглеждане на нивото на класификация на регистрираната КИЕС, създадена от Комисията, не по-рядко от всеки пет години. Такъв преглед не се налага, ако от самото начало създателят е посочил, че нивото на класификация на информацията ще бъде автоматично понижено или че класификацията ще бъде премахната и информацията носи съответното обозначение.

3.   Информация с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED, създадена от Комисията, се декласифицира автоматично след тридесет години, в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 354/83 на Съвета, изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1700/2003 на Съвета (10).

Член 27

Система от регистратури на КИЕС в Комисията

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 52, параграф 5 по-долу, във всяка служба на Комисията, която работи с КИЕС или съхранява КИЕС с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL и SECRET UE/EU SECRET, се създава местна регистратура на КИЕС, за да се гарантира, че с КИЕС се работи в съответствие с разпоредбите на настоящото решение.

2.   Управляваната от генералния секретариат регистратура на КИЕС е централната регистратура на КИЕС на Комисията. Тя действа като:

—	местна регистратура на КИЕС за генералния секретариат на Комисията;

—	регистратура на КИЕС за кабинетите на членовете на Комисията, освен ако те не разполагат с отделна местна регистратура;

—	регистратура на КИЕС за генералните дирекции или службите, които не разполагат с местна регистратура на КИЕС;

—

основен входен и изходен пункт за всичката информация с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED и по-високо, включително SECRET UE/EU SECRET, която Комисията и нейните служби обменят с трети страни и международни организации и, при наличие на специфични условия, с други институции, агенции и органи на Съюза.

3.   Органът по сигурността на Комисията определя регистратура, която да играе ролята на централен орган за получаване и изпращане на информация с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET. При необходимост могат да се определят и подчинени регистратури, в които да се работи с такава информация с цел регистрация.

4.   Тези подчинени регистратури не могат да предават документи с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET пряко на други регистратури, подчинени на същата централна регистратура за документи с класификация TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET, или на външни получатели без изричното писмено одобрение на последната.

5.   Регистратурите на КИЕС имат статут на зони за сигурност по смисъла на Глава 3 и се акредитират от органа по акредитиране на сигурността на Комисията (ОАС).

Член 28

Ръководител на регистратурата

1.   Всяка регистратура на КИЕС се управлява от ръководител на регистратурата (РР).

2.   Ръководителят на регистратурата е преминал подходяща проверка за надеждност.

3.   МСС на съответната служба на комисията осъществява надзор върху работата на ръководителя на регистратурата по отношение на прилагането на разпоредбите относно работата с КИЕС и спазването на приложимите правила, стандарти и насоки за сигурност.

4.   Като част от задълженията си по управлението на поверената му регистратура на КИЕС ръководителят на регистратурата поема следните общи задачи в съответствие с разпоредбите на настоящото решение и съответните правила за прилагане, стандарти и насоки:

—	ръководи дейностите, свързани с регистрирането, съхраняването, възпроизвеждането, превеждането, предаването, изпращането и унищожаването или прехвърлянето в историческия архив на КИЕС;

—	проверява периодично необходимостта от запазване на нивото на класификация на информацията;

—	изпълнява всякакви други задачи, свързани със защитата на КИЕС, определени в правилата за прилагане.

Член 29

Регистрация на КИЕС за целите на сигурността

1.   За целите на настоящото решение регистрация за целите на сигурността (наричана по-долу „регистрация“) означава прилагането на процедури за отбелязване на жизнения цикъл на КИЕС, включително нейното разпространение.

2.   Всяка информация или материал с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL и по-високо се регистрира в определени за целта регистратури при постъпването ѝ в дадена организационна единица и при излизането ѝ от нея.

3.   При работа с КИЕС или при съхраняване на КИЕС посредством комуникационна и информационна система (КИС), процедурите по регистрацията може да се изпълняват от процеси в самата КИС.

4.   Регистрацията на КИЕС за целите на сигурността е уредена по-подробно в правилата за прилагане.

Член 30

Копиране и превеждане на класифицирани документи на ЕС

1.   Документи с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET не може да се копират или превеждат без предварителното писмено съгласие на създателя им.

2.   Когато създателят на документи с ниво на класификация за сигурност SECRET UE/EU SECRET и по-ниско не е поставил предупредителни обозначения за тяхното копиране или превеждане, документите могат да бъдат копирани или превеждани по указание на притежателя.

3.   Мерките за сигурност, приложими към оригиналния документ, се прилагат и за неговите копия и преводи.

Член 31

Пренасяне на КИЕС

1.   КИЕС се пренася по начин, който я предпазва от неразрешено разкриване по време на пренасянето.

2.   При пренасянето на КИЕС се предприемат защитни мерки, които:

—	са съразмерни с нивото на класификация за сигурност на пренасяната КИЕС; и

—

са адаптирани към конкретните условия на пренасянето ѝ, по-конкретно дали КИЕС се пренася: — в рамките на сграда на Комисията или на самостоятелна група от сгради на Комисията; — между сгради на Комисията, намиращи се в една и съща държава членка; — в рамките на Съюза; — от територията на Съюза до територията на трета държава; и — са адаптирани към естеството и формата на КИЕС.

3.   Тези защитни мерки се уреждат подробно в правилата за прилагане или, в случай на проекти и програми по смисъла на член 42, като неразделна част от съответните инструкции за сигурност на програмата или проекта (ИСП).

4.   Правилата за прилагане или ИСП включват разпоредби, съразмерни с нивото на класификация на КИЕС, относно:

—	начина на пренасяне, като пренасяне на ръка, пренасяне от дипломатически или военен куриер, пренасяне с пощенска служба или платена куриерска услуга;

—	опаковането на КИЕС;

—	техническите контрамерки за КИЕС, пренасяна на електронен носител;

—	всички останали процедурни, физически или електронни мерки;

—	процедурите за регистрация;

—	използването на служители, преминали проучване за надеждност.

5.   Когато КИЕС се пренася на електронен носител и независимо от разпоредбите на член 21, параграф 5, защитните мерки, посочени в съответните правила за прилагане могат да бъдат допълнени с подходящи технически контрамерки, одобрени от органа по сигурността на Комисията, така че да се сведе до минимум рискът тя да бъде загубена или компрометирана.

Член 32

Унищожаване на КИЕС

1.   Класифицирани документи на ЕС, които вече не са необходими, могат да бъдат унищожени, като се вземат предвид разпоредбите за архивиране и правилата и разпоредбите на Комисията за управлението на документацията и архивирането, и по-специално общият за Комисията списък за съхранение.

2.   КИЕС с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL и по-високо се унищожават от ръководителя на отговарящата за тях регистратура на КИЕС по указание на притежателя или на компетентен орган. Ръководителят на регистратурата актуализира съответно дневниците и останалата информация за регистрацията.

3.   Унищожаването на документи с ниво на класификация за сигурност SECRET UE/EU SECRET или TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET се извършва от ръководителя на регистратурата в присъствието на свидетел, който притежава разрешение за достъп до ниво на класификация за сигурност най-малко на нивото на документа, който се унищожава.

4.   Регистраторът и свидетелят, когато се изисква присъствие на такъв, подписват удостоверение за унищожаване, което се завежда в регистратурата. Ръководителят на съответната регистратура на КИЕС съхранява удостоверенията за унищожаване на документи с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET за срок от най-малко 10 години, а на документи с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET — за срок от най-малко пет години.

5.   Класифицирани документи, включително с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED, се унищожават по начини, определени в правилата за прилагане и отговарящи на съответните стандарти на ЕС или равностойни на тях.

6.   Компютърни средства за съхранение на КИЕС се унищожават в съответствие с процедурите, установени в правилата за прилагане.

Член 33

Унищожаване на КИЕС в извънредни ситуации

1.   Службите на Комисията, които притежават КИЕС, изготвят планове въз основа на местните условия за опазване на класифицирани материали на ЕС при криза, включващи при необходимост планове за спешно унищожаване и евакуация. Те издават необходимите указания за предотвратяване на попадането на КИЕС в ръцете на неоправомощени лица.

2.   Мерките за безопасно съхраняване и/или унищожаване на материали с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL и SECRET UE/EU SECRET по време на криза не следва при никакви обстоятелства да се отразяват неблагоприятно на безопасното съхраняване или на унищожаването на материали с ниво на класификация са сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET, включително и на шифриращото оборудване, чието третиране има предимство пред всички останали задачи.

3.   При извънредна ситуация и наличие на непосредствен риск от неразрешено разкриване КИЕС се унищожава от притежателя ѝ по начин, който прави невъзможно цялостното или частичното възстановяване на информацията. Създателят на информацията и регистърът, от който е получена информацията, биват информирани за извънредната ситуация, наложила унищожаването на КИЕС.

4.   Унищожаването на КИЕС е уредено по-подробно в правилата за прилагане.

ГЛАВА 5

ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ НА ЕС В КОМУНИКАЦИОННИ И ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ (КИС)

Член 34

Основни принципи на осигуреността на информацията

1.   Осигуреност на информацията (ОИ) в областта на комуникационните и информационните системи е увереността, че тези системи ще осигурят защита на информацията, с която се работи в тях, и че ще функционират както и когато е необходимо, под контрола на легитимни ползватели.

2.   Ефективната осигуреност на информацията гарантира подходящи равнища на:

автентичност	:	гаранцията, че информацията е истинска и произтича от bona fide източници;
достъпност	:	характеристиката на информацията да бъде достъпна и използваема при поискване от оправомощена единица;
поверителност	:	характеристиката, че информацията не е разкрита на неоправомощени лица, единици или процеси;
цялост	:	характеристиката, че информацията и активите са запазили точността и пълнотата си;
невъзможност за отказ	:	способността да се докаже, че дадено действие или събитие действително е настъпило, така че това действие или събитие да не може впоследствие да бъде отречено.

3.   ОИ се основава на процес за управление на риска.

Член 35

Определения

За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:

а)	„Акредитация“ означава издаването от органа по акредитиране на сигурността (ОАС) на официално разрешение и одобрение комуникационна и информационна система от да обработва КИЕС в нейната операционна среда, след официалното потвърждаване на плана за сигурност и правилното му прилагане.

б)	„Процес на акредитация“ означава необходимите стъпки и задачи преди акредитирането от органа по акредитиране на сигурността. Тези стъпки и задачи се конкретизират в стандарт за процес на акредитация.

в)

„Комуникационна и информационна система“ (КИС) означава всяка система, даваща възможност за работа с информация в електронна форма. Една комуникационна и информационна система обхваща всички активи, необходими за нейното функциониране, включително инфраструктура, организация, персонал и информационни ресурси.

г)	„Остатъчен риск“ означава рискът, който продължава да съществува след прилагане на мерките за сигурност, предвид факта, че не може да се противодейства на всички заплахи и че не всички видове уязвимост могат да бъдат премахнати.

д)

„Риск“ означава възможността дадена заплаха да използва вътрешни или външни видове уязвимост на дадена организация или на някоя от системите, които тази организация използва, и по този начин да нанесе вреди на организацията и на нейните материални или нематериални активи. Рискът се измерва като съчетание от вероятността от осъществяване на заплахи и тяхното въздействие.

е)	„Приемане на риска“ означава решение за приемане на продължаващото съществуване на остатъчен риск след третиране на риска.

ж)	„Оценка на риска“ — състои се от установяване на заплахите и видовете уязвимост и от анализ на свързаните с тях рискове, т.е. анализ на вероятността и въздействието.

з)	„Съобщаване за риска“ — изразява се в повишаване на осведомеността за рисковете сред общностите от ползватели на КИС, информиране за такива рискове на органите, които дават одобрение, и докладване за тях на оперативните органи.

и)	„Третиране на риска“ — изразява се в смекчаване, отстраняване, намаляване (чрез подходящо съчетание от технически, физически, организационни или процедурни мерки), прехвърляне или наблюдение на риска.

Член 36

Работа с КИЕС в КИС

1.   КИС работят с КИЕС в съответствие с концепцията за ОИ.

2.   За КИС, в които се работи с КИЕС, съответствието с политиката на сигурност по отношение на информационните системи на Комисята, посочена в Решение C(2006) 3602 (11) на Комисията, означава че:

а)	подходът „планирай-направи-провери-действай“ се прилага към осъществяването на политиката за сигурност на информационните системи през целия жизнен цикъл на информационната система;

б)	нуждите на сигурността трябва да бъдат определени чрез оценка на въздействието върху работата;

в)	информационната система и данните в нея трябва да бъдат подложени на официална класификация на активите;

г)	трябва да се прилагат всички задължителни мерки за сигурност, определени в политиката за сигурност на информационните системи;

д)	трябва да се прилага процес за оценка на риска, състоящ се от следните стъпки: определяне на заплахите и уязвимостите; оценка на риска; третиране на риска; приемане на риска и съобщаване на риска;

е)	изготвен е, прилага се, проверява се и се преразглежда план за сигурност, включващ политиката за сигурност и оперативните процедури за сигурност.

3.   Всички служители, участващи в проектирането, разработването, изпитването, функционирането, управлението или ползването на КИС, в които се работи с КИЕС, уведомяват ОАС за всички потенциални слабости в сигурността, инциденти, нарушения на сигурността или случаи на компрометиране на сигурността, които биха могли да окажат въздействие върху защитата на КИС и/или съдържащата се в тях КИЕС.

4.   Когато защитата на КИЕС се осигурява от криптографски продукти, такива продукти се одобряват, както следва:

а)	отдава се предпочитание на продукти, одобрени от Съвета или от Генералния секретар на Съвета в качеството му на орган за криптографско одобрение на Съвета, по препоръка на Експертната група по сигурността на Комисията;

б)	когато това е обосновано от специфични оперативни съображения, органът за криптографско одобрение (ОКО) на Комисията може, по препоръка на Експертната група по сигурността на Комисията, да отмени изискванията по буква а) и да издаде временно одобрение за конкретен период.

5.   При предаване, обработване и съхраняване на КИЕС чрез електронни средства се използват одобрени криптографски продукти. Въпреки това изискване, при извънредни обстоятелства могат да се прилагат специфични процедури или специфични технически конфигурации след одобряването им от ОКО.

6.   С цел защита на КИС, в които се работи с информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо по начин, който да не допуска информацията да бъде компрометирана чрез неумишлени електромагнитни излъчвания се прилагат мерки за сигурност на информацията („мерки за сигурност по TEMPEST“). Тези мерки за сигурност са съизмерими с риска от експлоатация и нивото на класификация на информацията.

7.   Органът по сигурността на Комисията изпълнява следните функции:

—	орган по ОИ (ООИ);

—	орган по акредитиране на сигурността (ОАС);

—	орган по TEMPEST (ОТ);

—	орган за криптографско одобрение (ОКО);

—	орган за разпределение на криптографски материали (ОРКМ).

8.   Органът по сигурността на Комисията определя оперативен орган по ОИ за всяка система.

9.   Отговорностите на функциите, описани в параграфи 7 и 8, се определят в правилата за прилагане.

Член 37

Акредитация на КИС, работещи с КИЕС

1.   Всички КИС, в които се работи с КИЕС, преминават през процес на акредитация, основаващ се на принципите на ОИ, чиято задълбоченост трябва да бъде съразмерна с равнището на необходимата защита.

2.   Процесът на акредитация включва официално валидиране от органа по акредитиране на сигурността на плана за сигурност на съответната КИС, за да се получат гаранции, че:

а)	посоченият в член 36, параграф 2 процес на управление на риска се осъществява правилно;

б)	собственикът на системата е информиран за остатъчния риск и го е приел;

в)	е постигнато достатъчно ниво на защита на КИС и на КИЕС, в която се работи в нея, в съответствие с настоящото решение.

3.   Органът по акредитиране на сигурността на Комисията издава декларация за акредитация, в която се определя най-високото ниво на класификация за сигурност на КИЕС, с която може да се работи в дадена КИС, както и съответните изисквания и условия за това. Това не засяга задачите, възложени на Съвета по акредитиране на сигурността по смисъла на член 11 от Регламент (ЕС) № 512/2014 на Европейския парламент и на Съвета (12).

4.   Акредитацията на КИС на Комисията, в които участват няколко страни, се извършва от съвместен Съвет по акредитиране на сигурността (САС). Той се състои от представител на ОАС на всяка участваща страна и се председателства от представител на ОАС на Комисията.

5.   Процесът на акредитация се състои от редица задачи, които се изпълняват от участващите страни. Отговорност за изготвянето на акредитационните досиета и документи носи изцяло собственикът на КИС.

6.   Отговорност за акредитацията носи ОАС на Комисията, който във всеки момент от жизнения цикъл на КИС има право:

а)	да поиска да бъде извършен процес на акредитация;

б)	да одитира или инспектира КИС;

в)

в случай, че е настъпила липса на съответствие с условията на експлоатация, да поиска да бъде разработен и ефективно приложен план за подобряване на сигурността в рамките на добре разчетен във времето график, като евентуално оттегли разрешението за експлоатация на КИС до възстановяването на съответствието с условията на експлоатация.

7.   Процесът на акредитация се установява чрез стандарт за процес на акредитация на КИС, в които се работи с КИЕС, който се приема в съответствие с член 10, параграф 3 от Решение C(2006) 3602.

Член 38

Извънредни обстоятелства

1.   Независимо от разпоредбите на настоящата глава, описаните по-долу специални процедури могат да се прилагат в извънредни ситуации, например по време на предстояща или настояща криза, конфликт, състояние на война или при извънредни оперативни обстоятелства.

2.   КИЕС може да се предава, като се използват криптографски продукти, одобрени за по-ниско ниво на класификация за сигурност, или без да се криптира, със съгласието на компетентния орган, в случай че евентуално забавяне би причинило очевидно по-голяма вреда от тази, произтичаща от разкриване на класифицирания материал, и ако:

а)	изпращачът и получателят не притежават необходимите уреди за криптиране; и

б)	класифицираният материал не може да бъде изпратен своевременно с други средства.

3.   Класифицираната информация, предавана при описаните в параграф 1 обстоятелства, не носи грифове за сигурност или обозначения, които да я отличават от некласифицираната информация или от информацията, която може да бъде защитена с наличен криптографски продукт. Получателите се уведомяват незабавно за нивото на класификация с други средства.

4.   Впоследствие се изготвя доклад до компетентния орган и до Експертната група по сигурността на Комисията.

ГЛАВА 6

ИНДУСТРИАЛНА СИГУРНОСТ

Член 39

Основни принципи

1.   Индустриалната сигурност представлява прилагане на мерки за гарантиране на защитата на КИЕС

а)	в рамките на класифицирани договори, от страна на: i) кандидатите или оферентите по време на процедурата за възлагане на поръчката; ii) изпълнителите или подизпълнителите по време на жизнения цикъл на класифицираните договори;

б)	в рамките на класифицирани споразумения за безвъзмездно финансиране, от страна на: i) кандидатите в процедурите за отпускане на безвъзмездно финансиране; ii) бенефициерите по време на жизнения цикъл на класифицираните споразумения за безвъзмездно финансиране.

2.   Такива договори или споразумения за безвъзмездно финансиране не включват информация с ниво на класификация за сигурност TRES SECRET UE/EU TOP SECRET.

3.   Освен ако не е посочено друго, разпоредбите на настоящата глава по отношение на класифицираните договори или изпълнителите се прилагат и за класифицираните договори за подизпълнение или подизпълнителите.

Член 40

Определения

За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:

а)

„Класифициран договор“ означава рамков договор или договор по смисъла на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 (13), сключен от Комисията или някоя от нейните служби с изпълнител за доставка на движими или недвижими активи, изпълнение на строително-ремонтни дейности или предоставяне на услуги, чието изпълнение налага или включва създаване на КИЕС, работа с КИЕС или съхраняване на КИЕС.

б)

„Класифициран договор за подизпълнение“ означава договор, сключен от изпълнител на Комисията с друг изпълнител (т.е. подизпълнител) за доставка на движими или недвижими активи, изпълнение на строително-ремонтни дейности или предоставяне на услуги, чието изпълнение налага или включва създаване на КИЕС, работа с КИЕС или съхраняване на КИЕС.

в)

„Класифицирано споразумение за безвъзмездно финансиране“ означава споразумение, по силата на което Комисията отпуска безвъзмездно финансиране по смисъла на част I, дял VI от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002, чието изпълнение налага или включва създаване на КИЕС, работа с КИЕС или съхраняване на КИЕС.

г)

„Определен орган по сигурността“ (ООС) означава орган, отговорен пред националния орган по сигурността (НОС) на държава членка, който отговаря за информиране на индустриални или други единици за националната политика по всички въпроси на индустриалната сигурност и за предоставяне на указания и съдействие при нейното изпълнение. Функциите на ООС може да се изпълняват от НОС или от друг компетентен орган.

Член 41

Процедура за класифицирани договори или споразумени за безвъзмездно финансиране

1.   Всяка служба на Комисията, в качеството си на възложител, гарантира, че при възлагане на класифицирани договори или споразумения за безвъзмездно финансиране в договора са включени минималните стандарти за индустриална сигурност, установени в настоящата глава, или е направена препратка към тях.

2.   За целите на параграф 1 компетентните служби на Комисията се консултират с генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“, и по-специално с дирекция „Сигурност“ в нея, за да се уверят, че моделите на договори за изпълнение и подизпълнение и моделите на споразумения за безвъзмездно финансиране включват разпоредби, отразяващи основните принципи и минималните стандарти за защита на КИЕС, които трябва да се спазват от изпълнителите и подизпълнителите и от бенефициерите на споразуменията за безвъзмездно финансиране.

3.   Комисията сътрудничи тясно с НОС, ООС или всеки друг компетентен орган на съответните държави членки.

4.   Когато възложител има намерение да обяви процедура за възлагане на класифициран договор или сключване на споразумение за безвъзмездно финансиране, той се консултира с органа по сигурността на Комисията по въпросите, свързани с класифицирания характер и елементи на процедурата на всички етапи от нея.

5.   Моделите и примерите за класифицирани договори за изпълнение и подизпълнение, класифицирани споразумения за безвъзмездно финансиране, обявления за поръчки, насоки за обстоятелствата, при които се изисква „удостоверение за сигурност на структура“ (УСС), инструкции за сигурност на проект или програма (ИСП), приложения относно аспектите на сигурността (ПАС), посещения, предаване и пренасяне на КИЕС по класифицириани договори или класифицирани споразумения за безвъзмездно финансиране се установяват в правилата за прилагане по отношение на индустриалната сигурност, след консултация с Експертната група по сигурността на Комисията.

6.   Комисията може да сключи класифицирани договори или споразумения за безвъзмездно финансиране, с които се възлага изпълнението на задачи, включващи или налагащи достъп до КИЕС или работа с КИЕС или съхранение на КИЕС от икономически оператори, регистрирани в държава членка или в трета държава, която е сключила споразумение или административна договореност в съответствие с Глава 7 от настоящото решение.

Член 42

Елементи на сигурността в класифициран договор или споразумение за безвъзмездно финансиране

1.   Класифицираните договори или споразумения за безвъзмездно финансиране включват следните елементи на сигурността:

Инструкции за сигурност на програмата или проекта

а)

„Инструкции за сигурност на програмата или проекта“ (ИСП) означава списък от процедури за сигурност, които се прилагат за конкретна програма или проект с цел стандартизиране на процедурите за сигурност. Те подлежат на преразглеждане във всеки един момент от осъществяването на програмата или проекта.

б)	Генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ разработва примерни ИСП, които службите на Комисията, отговарящи за програми или проекти, включващи работа с КИЕС или съхранение на КИЕС използват при разработването, където това е подходящо, на свои специфични ИСП.

в)

Специфични ИСП се разработват по-специално за програми и проекти, характеризиращи се със значителен обхват, мащаб или сложност или с множество или многообразни изпълнители, бенефициери и други партньори и заинтересовани страни, например по отношение на правния им статут. Специфични ИСП се разработват от службата или службите на Комисията, управляващи програмата или проекта, в тясно сътрудничество с генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“.

г)	Генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ представя примерните и специфичните ИСП за консултация с Експертната група по сигурността на Комисията.

Приложение относно аспектите на сигурността

а)

„Приложение относно аспектите на сигурността“ (ПАС) означава съвкупност от специални договорни условия, изготвени от възложителя, които представляват неразделна част от всеки класифициран договор, включващ достъп до КИЕС или създаване на КИЕС, и в които се определят изискванията за сигурност или елементите на договора, изискващи защита на сигурността.

б)

Свързаните с договора изисквания за сигурност се описват в ПАС. Когато това е уместно, ПАС включва ръководството за класифициране за целите на сигурността и представлява неразделна част от класифицирания договор за изпълнение или подизпълнение или класифицираното споразумение за безвъзмездно финансиране.

в)

В ПАС се съдържат разпоредби, изискващи от изпълнителя или бенефициера да спазва минималните стандарти, установени в настоящото решение. Възложителят гарантира, че в ПАС е посочено, че неспазването на тези минимални стандарти може да бъде достатъчно основание за прекратяване на договора или споразумението за безвъзмездно финансиране.

2.   Ръководството за класифициране за целите на сигурността (РКЦС) е задължителен елемент на сигурността и се включва в ИПС и ПАС:

а)

„Ръководство за класифициране за целите на сигурността“ (РКЦС) означава документ, който описва елементите на програма, проект, договор или споразумение за безвъзмездно финансиране, които са класифицирани, като определя приложимите нива на класификация за сигурност. РКЦС може да бъде допълвано през целия период на времетраене на програмата, проекта, договора или споразумението за безвъзмездно финансиране, като нивото на класификация на елементите на информацията може да бъде променяно или понижавано; РКЦС, в случай че такова съществува, е част от ПАС.

б)

Преди да обяви търг за възлагане на класифициран договор или да възложи такъв договор, службата на Комисията, в качеството си на възложител, определя класификацията за сигурност на информацията, която се предоставя на участниците в търга и на изпълнителите, както и класификацията за сигурност на информацията, която се създава от изпълнителя. За тази цел тя изготвя РКЦС, което да се използва при осъществяването на договора, в съответствие с разпоредбите на настоящото решение и правилата за неговото прилагане, след консултация с органа по сигурността на Комисията.

в)

При определяне на нивото на класификация за сигурност на различните елементи на класифицирания договор се прилагат следните принципи: i) при изготвянето на РКЦС службата на Комисията, в качеството си на възложител, взема предвид всички релевантни аспекти на сигурността, включително нивото на класификация за сигурност, определено за информацията, която е предоставена и одобрена за ползване при изпълнението на договора от създателя на информацията; ii) общото ниво на класификация за сигурност на договора не може да бъде по-ниско от най-високото ниво на класификация за сигурност на който и да е от неговите елементи; и iii) при нужда възложителят, посредством органа по сигурността на Комисията, влиза във връзка с НОС, ООС или друг заинтересован компетентен орган по сигурността на държавите членки, в случай на промени на нивото на класификация на информацията, създадена от изпълнителите или предоставена им при изпълнението на договора, както и при извършване на по-нататъшни промени в РКЦС.

Член 43

Достъп до КИЕС на служителите на изпълнителите и бенефициерите

Възложителят или органът, отпускащ безвъзмездното финансиране, гарантира, че класифицираният договор или класифицираното споразумение за безвъзмездно финансиране включва разпоредби, в които се посочва, че служителите на изпълнител, подизпълнител или бенефициер, които се нуждаят от достъп до КИЕС за целите на изпълнението на класифицирания договор за изпълнение или подизпълнение или на споразумението за безвъзмездно финансиране, ще получат такъв достъп само ако:

а)	той е получил разрешение за достъп до съответнито ниво на класификация или е надлежно оправомощен по друг начин след като за него е била установена „необходимост да се знае“;

б)	лицата са информирани за приложимите правила и процедури по сигурността за защита на КИЕС и са потвърдили, че осъзнават своята отговорност за защитата на такава информация;

в)	лицата са преминали проучване за надеждност за необходимото ниво за информация, класифицирана CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET, извършено от съответния НОС, ООС или друг компетентен орган.

Член 44

Удостоверение за сигурност на структура

1.   „Удостоверение за сигурност на структура“ (УСС) означава административно определяне от НОС, ООС или друг компетентен орган, че дадена структура може да осигури адекватна защита на КИЕС на определено ниво на класификация за сигурност.

2.   УСС, издадено от НОС или ООС или друг компетентен орган на държава членка в уверение на това, че в съответствие с националните законови и подзаконови актове определен икономически оператор може да защити КИЕС на подходящо ниво на класификация (CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET) в своите структури се предоставя на органа по сигурността на Комисията, който го препраща на службата на Комисията, изпълняваща ролята на възложител или орган, отпускащ безвъзмездното финансиране, преди на кандидат, участник в търг, изпълнител или кандидат за безвъзмездно финансиране да бъде предоставена КИЕС или да му бъде даден достъп до такава.

3.   Когато е уместно, възложителят уведомява, посредством органа по сигурността на Комисията, съответния НОС, ООС или друг компетентен орган по сигурността, че за изпълнението на договора се изисква удостоверение за сигурност на структура. УСС или РДС се изисква когато в процеса на възлагане на договора или на сключване на споразумението за безвъзмездно финансиране трябва да се предостави КИЕС с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET.

4.   Възложителят или органът, отпускащ безвъзмездното финансиране не сключва класифициран договор или споразумение за безвъзмездно финансиране с предпочитан участник в търга или кандидат, преди да е получил потвърждение от НОС, ООС или друг компетентен орган по сигурността на държавата членка, в която е регистриран съответният изпълнител или подизпълнител, че е издадено съответното удостоверение за сигурност на структура, ако такова е необходимо.

5.   Когато органът по сигурността на Комисията бъде уведомен от НОС, ООС или друг компетентен орган, издал УСС, за настъпването на промени, засягащи УСС, той информира службата на Комисията, изпълняваща функциите на възложител или орган, отпускащ безвъзмездно финансиране. При договори за подизпълнение се уведомява съответно НОС, ООС или друг компетентен орган по сигурността.

6.   Оттеглянето на УСС от съответния НОС, ООС или друг компетентен орган по сигурността представлява достатъчно основание за възложителя или органа, отпускащ безвъзмездното финансиране да прекрати класифициран договор или да изключи от процедурата по възлагането кандидат, оферент или участник. При съставянето на моделите на договори и споразумения за безвъзмездно финансиране се включва разпоредба в този смисъл.

Член 45

Разпоредби за класифицирани договори и споразумени за безвъзмездно финансиране

1.   Когато по време на процедурата по възлагане на кандидат, оферент или участник се предоставя КИЕС, поканата за представяне на оферта съдържа разпоредба, задължаваща кандидата, оферента или участника, който не е представил оферта или предложение или не е избран, да върне всички класифицирани документи в рамките на определен период от време.

2.   Възложителят или органът, отпускащ безвъзмездното финансиране уведомяват, посредством органа по сигурността на Комисията, компетентния НОС, ООС или друг компетентен орган по сигурността за възлагането на класифициран договор или споразумение за безвъзмездно финансиране, както и за съответните данни, като името на изпълнителя или изпълнителите или бенефициерите, срокът на изпълнение на договора и максималното ниво на класификация.

3.   При прекратяване на такива договори или споразумения за безвъзмездно финансиране възложителят или органът, отпускащ безвъзмездното финансиране уведомява своевременно, посредством органа по сигурността на Комисията, НОС, ООС или друг компетентен орган на държавата членка, в която е регистриран изпълнителят или бенефициерът.

4.   По правило при прекратяване на класифициран договор или споразумение за безвъзмездно финансиране от изпълнителя или бенефициера се изисква да върне на възложителя или на органа, отпускащ безвъзмездното финансиране всяка държана от него КИЕС.

5.   Конкретните разпоредби за разпореждането с КИЕС по време на изпълнението на класифицирания договора или класифицираното споразумение за безвъзмездно финансиране или при неговото прекратяване се посочват в ПАС.

6.   Когато на изпълнителя или бенефициера бъде разрешено да задържи КИЕС след прекратяването на класифицирания договор или споразумение за безвъзмездно финансиране, изпълнителят или бенефициерът продължава да спазва минималните стандарти, съдържащи се в настоящото решение и да защитава конфиденциалността на КИЕС.

Член 46

Специфични разпоредби за класифицирани договори

1.   Условията, свързани със защитата на КИЕС, при които изпълнителят може да възлага договора за подизпълнение, се определят в условията за търга и в класифицирания договор.

2.   За да предостави за подизпълнение части от класифициран договор, изпълнителят получава разрешение от възложителя. Договор за подизпълнение, включващ достъп до КИЕС не може да се сключва с подизпълнител, регистриран в трета страна, освен ако не е налице регулаторна рамка за сигурността на информацията по смисъла на Глава 7.

3.   Изпълнителят носи отговорност за осигуряване на спазването на установените в настоящото решение минимални стандарти за сигурност по време на извършването на всички подизпълнителски дейности и не предоставя КИЕС на подизпълнителя без предварителното писмено съгласие на възложителя.

4.   За създател на КИЕС, създадена от изпълнител или подизпълнител или с която те работят, се счита Комисията, а правата на създателя се упражняват от възложителя.

Член 47

Посещения във връзка с класифицирани договори

1.   Когато за изпълнението на класифициран договор или споразумение за безвъзмездно финансиране служители на Комисията или на изпълнителите или на бенефициерите е необходимо да получат на взаимна основа достъп до информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET в помещенията си, се уреждат посещения, като се поддържа връзка с НОС, ООС или друг съответен компетентен орган по сигурността. Органът по сигурността на Комисията се уведомява за тези посещения. В контекста на конкретни програми и проекти, обаче, НОС, ООС или друг компетентен орган по сигурността може договори също така процедура за пряко организиране на такива посещения.

2.   Всички посетители притежават подходящо разрешение за достъп и отговарят на изискването за „необходимост да се знае“ за достъп до КИЕС, свързана с класифицирани договор.

3.   На посетителите се дава достъп единствено до КИЕС, свързана с целите на посещението.

4.   По-подробни разпоредби се съдържат в правилата за прилагане.

5.   Спазването на разпоредбите по отношение на посещенията във връзка с класифицирани договори, установени с настоящото решение и правилата за неговото прилагане, посочени в параграф 4, е задължително.

Член 48

Предаване и пренасяне на КИЕС във връзка с класифицирани договори или класифицирани споразумения за безвъзмездно финансиране

1.   По отношение на предаването на КИЕС чрез електронни средства се прилагат съответните разпоредби на Глава 5 от настоящото решение.

2.   По отношение на пренасянето на КИЕС се прилагат съответните разпоредби на Глава 4 от настоящото решение и правилата за неговото прилагане, в съответствие с националните законови и подзаконови актове.

3.   При определяне на мерките за сигурност при транспортиране на класифицирани материали като товар се прилагат следните принципи:

а)	сигурността се осигурява на всеки етап по време на транспорта от пункта на произход до крайното местоназначение;

б)	степента на защита, предоставена за дадена пратка, се определя от най-високото ниво на класификация за сигурност на материала, който се съдържа в нея;

в)	преди трансграничен пренос на материали, класифицирани като CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET, изпращачът изготвя план за пренос, който се одобрява от НОС, ООС или друг съответен компетентен орган по сигурността;

г)	пътуванията, доколкото това е възможно, се извършват от пункт до пункт и толкова бързо, колкото позволяват обстоятелствата;

д)

винаги когато това е възможно, маршрутите следва да преминават само през държави членки. Маршрути през държави, които не са членки на ЕС, следва да се използват единствено когато са разрешени от НОС, ООС или други компетентни органи по сигурността на държавите както на изпращача, така и на получателя.

Член 49

Предаване на КИЕС на изпълнители или бенефициери, намиращи се в трети държави

Предаването на КИЕС на изпълнители и подизпълнители, намиращи се в трети държави, се извършва в съответствие с мерките за сигурност, договорени между органа по сигурността на Комисията, службата на Комисията, изпълняваща ролята на възложител или орган, отпускащ безвъзмездно финансиране и НОС, ООС или друг компетентен орган по сигурността на съответната трета държава, в която е регистриран изпълнителят или бенефициерът.

Член 50

Работа с информация с ниво на класифиция за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED във връзка с класифицирани договори или класифицирани споразумения за безвъзмездно финансиране

1.   Защитата на информация с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED, с която се работи или която се съхранява по класифицирани договори или споразумения за безвъзмездно финансиране, се основава на принципите на пропорционалността и разходната ефективност.

2.   Във връзка с класифицирани договори или класифицирани споразумения за безвъзмездно финансиране, включващи работа с информация с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED или съхраняване на такава, не се изисква УСС или РДС.

3.   Когато даден договор или споразумение за безвъзмездно финансиране включва работа с информация с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED в рамките на КИС, с която оперира изпълнител или бенефициер, възложителят или органът, отпускащ безвъзмездното финансиране, след като се консултира с органа по сигурността на Комисията, гарантира включването в договора или споразумението за безвъзмездно финансиране на необходимите технически и административни изисквания за акредитацията или одобряването на въпросната КИС, съизмерими с оценката на риска, като се вземат предвид всички приложими фактори. Обхватът на акредитацията или одобрението на такава КИС се договаря между органа по сигурността на Комисията и съответния НОС или ООС.

ГЛАВА 7

ОБМЕН НА КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ С ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ, АГЕНЦИИ, ОРГАНИ И СЛУЖБИ НА СЪЮЗА, С ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, С ТРЕТИ ДЪРЖАВИ И МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Член 51

Основни принципи

1.   Когато Комисията или нейна служба установи необходимост от обмен на КИЕС с друга институция, агенция, орган или служба на Съюза или с трета държава или международна организация, се предприемат необходимите действия за създаване на подходяща правна или административна рамка, която може да включва споразумения за сигурността на информацията или административни договорености, които се сключват в съответствие с приложимите разпоредби.

2.   Без да се засяга член 57, КИЕС се обменя с друга институция, агенция, орган или служба на Съюза или с трета държава или международна организация единствено ако е налице такава подходяща правна или административна рамка и ако има достатъчно гаранции, че институцията, агенцията, органът или службата на Съюза или третата държава или международната организация прилага равностойно основни принципи за защита на класифицираната информация.

Член 52

Обмен на КИЕС с други институции, агенции, органи и служби на Съюза

1.   Преди да сключи административни договорености за обмен на КИЕС с друга институция, агенция, орган или служба на Съюза, Комисията иска гаранции, че съответната институция, агенция, орган или служба на Съюза:

а)	разполага с регулаторна рамка за защита на КИЕС, в която са посочени основни принципи и минимални стандарти, равностойни на установените с настоящото решение и правилата за неговото прилагане;

б)	прилага стандарти за сигурност и насоки по отношение на сигурността на персонала, физическата сигурност, управлението на КИЕС и сигурността комуникационните и информационните системи (КИС), гарантиращи ниво на защита на КИЕС равностойно на осигуряваното от Комисията;

в)	обозначава създадената от него информация като КИЕС.

2.   Генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“, в тясно сътрудничество с други компетентни отдели на Комисията, е водещата служба на Комисията при сключването на административни договорености за обмен на КИЕС с други институции, агенции, органи или служби.

3.   По правило административните договорености се сключват чрез размяна на писма, подписани от генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“ от името на Комисията.

4.   Преди сключване на административна договореност за обмен на КИЕС органът по сигурността на Комисията извършва посещение за оценка на регулаторната рамка за защита на КИЕС и за да се увери в ефективността на мерките, прилагани за защита на КИЕС. Административната договореност влиза в сила и обменът на КИЕС започва само ако резултатът от това посещение за оценка е задоволителен и направените при него препоръки са изпълнени. Провеждат се редовни последващи посещения за проверка на спазването на административната договореност и дали съществуващите мерки за сигурност продължават да отговарят на договорените основни принципи и минимални стандарти.

5.   В Комисията по правило регистратурата на КИЕС, която се управлява от генералния секретариат, е основният входен и изходен пункт при обмен на класифицирана информация с други институции, агенции, органи и служби на Съюза. При все това, когато това е по-целесъобразно за защитата на КИЕС по съображения, свързани със сигурността, организацията или оперативната дейност, като входни и изходни пунктове за класифицирана информация по въпроси от правомощията на съответните служби на Комисията действат местни регистратури на КИЕС, създадени в службите на Комисията в съответствие с настоящото решение.

6.   Експертната група по сигурността на Комисията бива информирана за процеса на сключване на административни договорености по смисъла на параграф 2.

Член 53

Обмен на КИЕС с държави членки

1.   КИЕС може да се обменя с държави членки и да им бъде разкривана, при условие че те защитават тази информация в съответствие с изискванията, приложими към класифицираната информация, обозначена с национален гриф за сигурност на съответното ниво по таблицата за съответствие на нивата на класификация за сигурност в Приложение I.

2.   Когато държавите членки въвеждат в структурите или мрежите на Европейския съюз класифицирана информация, обозначена с национален гриф за сигурност, Комисията осигурява защита на тази информация в съответствие с изискванията, приложими към КИЕС на съответстващото ниво, съгласно съдържащата се в Приложение I таблица на съответствията на нивата на класификация за сигурност.

Член 54

Обмен на класифицирана информация с трети държави и международни организации

1.   Когато Комисията установи наличие на дългосрочна необходимост от обмен на класифицирана информация с трети държави или международни организации, се предприемат необходимите мерки за установяване на подходяща правна или административна рамка за тази цел, която може да включва споразумения за сигурност и информация или административни споразумения, сключени в съответствие с приложимите разпоредби.

2.   Споразуменията за сигурност на информацията и административните договорености, посочени в параграф 1, съдържат разпоредби, които гарантират, че когато трети държави или международни организации получават КИЕС, тя е защитена по начин, съответстващ на нейното ниво на класификация и отговарящ на минимални стандарти, равностойни на установените в настоящото решение.

3.   Комисията може да сключва административни договорености в съответствие с член 56 когато нивото на класификация на КИЕС като правило не надвишава RESTREINT UE/EU RESTRICTED.

4.   Административните договорености за обмен на класифицирана информация, посочени в параграф 3, съдържат разпоредби, които гарантират, че когато трети държави или международни организации получават КИЕС, тя е защитена по начин, съответстващ на нейното ниво на класификация и отговарящ на минимални стандарти, равностойни на установените в настоящото решение. При сключването на споразумения за сигурност на информацията или административни договорености се провеждат консултации с Експертната група по сигурността на Комисията.

5.   Решението да се предостави на трета държава или международна организация КИЕС, създадена в Комисията, се взема от службата на Комисията, която е създател на тази КИЕС, поотделно за всеки конкретен случай, в зависимост от естеството и съдържанието на тази информация, „необходимостта да се знае“ от получателя и предимствата, които това дава на Съюза. Ако исканата класифицирана информация или съдържащият се в нея изходен материал не са създадени от Комисията, службата на Комисията, която притежава тази класифицирана информация най-напред иска писмено съгласие за нейното предоставяне от създателя на информацията. В случай, че създателят на информацията не може да бъде установен, службата на Комисията, която притежава тази класифицирана информация поема неговите задължения след консултация с Експертната група по сигурността на Комисията.

Член 55

Споразумения за сигурност на информацията

1.   Споразумения за сигурност на информацията с трети държави или международни организации се сключват в съответствие с разпоредбите на член 218 от ДФЕС.

2.   Споразуменията за сигурност на информацията:

а)	установяват основните принципи и минималните стандарти, които уреждат обмена на класифицирана информация между Съюза и дадена трета държава или международна организация;

б)

предвиждат договорености за техническото изпълнение, които се постигат между компетентните органи по сигурността на съответните институции и органи на Съюза и компетентния орган по сигурността на въпросната трета държава или международна организация. Тези договорености отчитат нивото на защита, предоставено от прилаганите в съответната трета държава или международна организация разпоредби, структури и процедури за сигурност;

в)	предвиждат, преди да се пристъпи към обмен на класифицирана информация по въпросното споразумение, да бъде получено уверение, че получаващата страна е в състояние да защитава и да опазва предоставената ѝ информация по подходящ начин.

3.   Когато бъде установена необходимост от обмен на класифицирана информация съгласно член 51, параграф 1, Комисията се консултира с Европейската служба за външна дейност, генералния секретариат на Съвета и други институции и органи на Съюза, ако е целесъобразно, за да определи дали да внесе в Съвета препоръка съгласно член 218, параграф 3 от ДФЕС.

4.   КИЕС не се обменя с електронни средства, освен ако това не е изрично предвидено в споразумението за сигурност на информацията или в договореностите за техническото изпълнение.

5.   В Комисията по правило регистратурата на КИЕС, която се управлява от генералния секретариат, е основният входен и изходен пункт при обмен на класифицирана информация с трети държави и международни организации. При все това, когато това е по-целесъобразно за защитата на КИЕС по съображения, свързани със сигурността, организацията или оперативната дейност, като входни и изходни пунктове за класифицирана информация по въпроси от правомощията на съответните служби на Комисията действат местни регистратури на КИЕС, създадени в службите на Комисията в съответствие с настоящото решение.

6.   За оценка на ефективността на разпоредбите, структурите и процедурите за сигурност в съответната трета държава или международна организация Комисията участва в посещения за оценка в сътрудничество с други институции, агенции или органи на Съюза по взаимно споразумение със съответната трета държава или международна организация. При тези посещения за оценка се оценява:

а)	регулаторната рамка, приложима към защитата на класифицирана информация;

б)	специфични елементи на политиката за сигурност и начина, по който сигурността е организирана в третата държава или международната организация, които могат да окажат въздействие върху нивото на класифицираната информация, която може да бъде обменяна;

в)	въведените мерки и процедури за сигурност; и

г)	процедурите за разрешаване на достъп до нивото на КИЕС, която се предоставя.

Член 56

Административни договорености

1.   Когато в контекста на политическата или правната рамка на Съюза е налице дългосрочна необходимост от обмен на информация с ниво на класификация за сигурност по правило не по-високо от RESTREINT UE/EU RESTRICTED с трета държава или международна организация и когато органът по сигурността на Комисията, след консултация с Експертната група по сигурността на Комисията, е установил, че въпросната договаряща страна не разполага с достатъчно развита система за сигурност, за да е възможно тя да встъпи в споразумение за сигурност на информацията, Комисията може да сключи административна договореност със съответните органи на въпросната трета държава или международна организация.

2.   Такива административни договорености по правило се сключват чрез размяна на писма.

3.   Преди сключването на договореност се провежда посещение за оценка. Експертната група по сигурността на Комисията бива информирана за резултата от посещението за оценка. В случай, че извънредни обстоятелства налагат спешен обмен на класифицирана информация, КИЕС може да бъде предоставена при условие че са положени всички усилия за провеждане на посещение за оценка в най-кратък срок.

4.   КИЕС не се обменя чрез електронни средства, освен в случаите, когато това е изрично предвидено в административната договореност.

Член 57

Извънредно ad hoc предоставяне на КИЕС

1.   Когато няма сключено споразумение за сигурност на информацията или административна договореност и когато Комисията или нейна служба установи извънредна необходимост в контекста на политическата или правната рамка на Съюза да бъде предоставена КИЕС на трета държава или на международна организация, органът по сигурността на Комисията, доколкото това е възможно, проверява чрез органите по сигурността на съответната трета държава или международна организация дали нейните разпоредби, структури и процедури по отношение на сигурността са такива, че предоставената ѝ КИЕС ще бъда защитена по стандарти не по-малко строги от установените с настоящото решение.

2.   Решението да се предостави КИЕС на съответната трета държава или международна организация се взема, след консултация с Експертната група по сигурността на Комисията, по предложение от члена на Комисията, отговарящ за въпросите на сигурността.

3.   След като Комисията вземе решение да предостави КИЕС и при условие че е получено писменото одобрение на създателя на информацията, включително създателите на съдържащите се в нея изходни материали, компетентният отдел на Комисията препраща съответната информация с обозначение, че подлежи на предоставяне, в което се посочва третата държава или международната организация, на която се предоставя. Преди или при самото предоставяне на КИЕС въпросната трета страна писмено потвърждава, че поема задължение за защита на получената от нея КИЕС в съответствие с основните принципи и минималните стандарти, установени в настоящото решение.

ГЛАВА 8

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 58

Замяна на предходно решение

С настоящото решение се отменя и заменя Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията (14).

Член 59

Класифицирана информация, създадена преди влизането в сила на настоящото решение

1.   Цялата КИЕС, класифицирана в съответствие с Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом продължава да бъде защитена съгласно съответните разпоредби от настоящото решение.

2.   Цялата класифицирана информация, притежавана от Комисията на датата на влизане в сила на Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом, с изключение на класифицираната информация по Евратом:

а)	ако е създадена от Комисията, продължава по подразбиране да се счита за прекласифицирана с ниво на класификация RESTREINT UE, освен ако авторът ѝ не е решил да ѝ даде друго ниво на класификация до 31 януари 2002 г. и е информирал за това всички получатели на документа;

б)	ако е създадена от автори извън Комисията, запазва първоначалната си класификация и по този начин се третира като равностойна по степен КИЕС, освен ако авторът не даде съгласие за нейното декласифициране или понижаване на нивото ѝ на класификация.

Член 60

Правила за прилагане и насоки за сигурност

1.   При необходимост Комисията приема отделно решение, с което оправомощава члена на Комисията, отговарящ за въпросите на сигурността, да приеме правила за прилагане на настоящото решение, при пълно спазване на вътрешния процедурен правилник.

2.   След като бъде оправомощен чрез горепосоченото решение, членът на Комисията, отговарящ за въпросите на сигурността може да разработи насоки за сигурност, с които се установяват указания за сигурност и най-добри практики в обхвата на приложното поле на настоящото решение и правилата за неговото прилагане.

3.   Комисията може да делегира задачите, упоменати в първия и втория параграф на настоящия член на генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“ посредством отделно решение за делегиране, при пълно спазване на вътрешния процедурен правилник.

Член 61

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  Вж. Arrangement entre le Gouvernement belge et le Parlement européen, le Conseil, la Commission, le Comité économique et social européen, le Comité des régions, la Banque européenne d'investissement en matière de sécurité от 31 декември 2004 г., Accord de sécurité signé entre la Commission et le Gouvernement luxembourgeois от 20 януари 2007 г. и Accordo tra il Governo italiano e la Commissione europea dell'energia atomica (Euratom) per l'istituzione di un Centro comune di ricerche nucleari di competenza generale от 22 юли 1959 г.

(2)  Решение 2002/47/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 23 януари 2002 г. за изменение на нейния процедурен правилник (ОВ L 21, 24.1.2002 г., стр. 23.).

(3)  Решение 2004/563/ЕО, Евратом на Комисията от 7 юли 2004 г. за изменение на нейния процедурен правилник (ОВ L 251, 27.7.2004 г., стр. 9).

(4)  Регламент (Евратом) № 3 от 31 юли 1958 г. за прилагане на член 24 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (ОВ 17, 6.10.1958 г., стр. 406/58).

(5)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).

(6)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕИО, Евратом) № 354/83 на Съвета от 1 февруари 1983 г. относно отваряне за обществеността на историческите архиви на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 43, 15.2.1983 г., стр. 1).

(8)  Решение 2015/443 (ЕС, Евратом) на Комисията от 13 март 2015 г. относно сигурността в Комисията (вж. страница 41 от настоящия Официален вестник).

(9)  Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година относно определянето на статута на длъжностните лица на Европейските общности и условията за работа на другите служители, и за създаване на конкретно особени мерки за временно прилагане към длъжностните лица на Комисията (условия за работа на другите служители) (ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1).

(10)  Регламент (ЕО, Евратом) № 1700/2003 на Съвета от 22 септември 2003 година за изменение на Регламент (ЕИО, Евратом) № 354/83 относно отваряне за обществеността на историческите архиви на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 243, 27.9.2003 г., стр. 1).

(11)  Решение C(2006) 3602 на Комисията от 16 август 2006 г. относно сигурността на информационните системи, използвани от Европейската комисия.

(12)  Регламент (ЕС) № 512/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за изменение на Регламент (ЕС) № 912/2010 за създаване на Европейската агенция за ГНСС (ОВ L 150, 20.5.2014 г., стр. 72).

(13)  Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1).

(14)  Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 29 ноември 2001 г. за изменение на нейния процедурен правилник (ОВ L 317, 3.12.2001 г., стр. 1).

---

---

---

---