17.2.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 41/1

(1)

В Регламент (ЕС) № 1380/2013, и по-специално в член 43 от него, се предвижда създаването на консултативни съвети, които следва да насърчават балансирано представителство на всички заинтересовани страни в областта на рибарството и аквакултурите и да допринасят за постигането на целите на общата политика в областта на рибарството.

(2)

Консултативните съвети могат да отправят до Комисията и до заинтересованите държави членки препоръки и предложения по въпроси, свързани с управлението на рибарството и социално-икономическите и отнасящите се до опазването аспекти на рибарството и аквакултурите. Те могат да уведомяват Комисията и държавите членки за проблеми, свързани с управлението и със социално-икономическите и отнасящите се до опазването аспекти на рибарството и аквакултурите в своята географска зона или област на компетентност, и да подпомагат, в тясно сътрудничество с научните среди, събирането, доставянето и анализа на данните, необходими за разработването на мерки за опазване.

(3)

С Решение 2004/585/ЕО на Съвета (2) се създават седем регионални консултативни съвета, а в приложение III към Регламент (ЕС) № 1380/2013 са включени също и четирите нови консултативни съвета, създадени с посочения регламент.

(4)

Тъй като с Регламент (ЕС) № 1380/2013 се създават нови консултативни съвети, необходимо е да се определи процедурата за началото на тяхното функциониране.

(5)

С оглед на важната роля, която се очаква да играят консултативните съвети в регионализираната обща политика в областта на рибарството, и в съответствие с принципите на доброто управление, установени в член 3, букви б) и е) от Регламент (ЕС) № 1380/2013, е необходимо също да се гарантира, в съответствие с член 43, параграф 1 от същия регламент, че структурата им осигурява балансирано представителство на всички легитимни заинтересовани страни в областта на рибарството, в това число флотовете за дребномащабен риболов, и когато е уместно — в областта на аквакултурите.

(6)

Дребномащабният риболов играе важна социална, икономическа, екологична и културна роля в много крайбрежни общности в целия Европейски съюз. Затова е необходимо да се осигури тяхното ефективно участие в работата на консултативните съвети, включително чрез вноски за покриване на разходите и загубите на доход, до които може да доведе това участие.

(7)

С цел да се осигури ефективно функциониране и сътрудничество със заинтересованите страни от трети държави, консултативните съвети следва да могат да адаптират методите си на работа и да си възстановяват разходите във всеки конкретен случай поотделно,

1.

„Заинтересована държава членка“ означава държава членка с пряк управленски интерес по смисъла на член 4, параграф 1, точка 22 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 в областта на компетентност на даден консултативен съвет, определена в член 1 от приложение III към Регламент (ЕС) № 1380/2013. По отношение на консултативния съвет за аквакултурите и консултативния съвет за пазарите „заинтересована държава членка“ означава всички държави членки на Съюза.

2.

„Секторни организации“ означава организации, представляващи рибарите и, по отношение на консултативния съвет за аквакултурите, операторите в сектора на аквакултурите, както и представители на секторите на преработване и предлагане на пазара.

3.

„Други заинтересовани групи“ означава представители на групи, засегнати от общата политика в областта на рибарството, различни от секторните организации, по-специално екологични организации и групи на потребителите.

а)

изложение на целите;

б)

принципи на работа;

в)

процедурен правилник;

г)

списък на секторните организации и другите заинтересовани групи.

а)

приема процедурен правилник на консултативния съвет;

б)

провежда най-малко веднъж годишно заседания за одобряване на годишния доклад, годишния стратегически план и годишния бюджет на консултативния съвет.

а)

насочва и ръководи задачите на консултативния съвет в съответствие с член 44, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

б)

изготвя годишния доклад, годишния стратегически план и годишния бюджет;

в)

приема препоръки и предложения, както е посочено в член 44, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

17.2.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 41/5

(1)

В Регламент (ЕО) № 798/2008 на Комисията (3) се определят изисквания за ветеринарно сертифициране при внос и транзит през територията на Съюза, включително съхраняването по време на транзит, на месо и продукти от домашни птици („стоките“). В него се предвижда, че стоките могат да бъдат внасяни на територията на Съюза и да преминават транзитно през нея само от третите държави, територии, зони или компартменти, изброени в колони 1 и 3 от таблицата в част 1 от приложение I към регламента.

(2)

В Регламент (ЕО) № 798/2008 също така се установяват условията, при които дадена трета държава, територия, зона или компартмент следва да се смятат за свободни от високопатогенна инфлуенца по птиците.

(3)

Съединените щати фигурират в част 1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 798/2008 като трета държава, от която вносът и транзитът на посочените стоки през територията на Съюза са разрешени за цялата ѝ територия.

(4)

В споразумение между Съюза и Съединените щати (4) („споразумението“) се предвижда незабавно взаимно признаване на мерките за регионализация в случай на възникване на огнища на болест в Съюза или в Съединените щати.

(5)

На 19 декември 2014 г. Съединените щати потвърдиха наличието на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5N8 в стопанство за домашни птици в окръг Дъглас (Douglas County) в щата Орегон, а на 3 януари 2015 г. — на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5N2 в стопанство за домашни птици в щата Вашингтон. От това следва, че цялата територия на посочената трета държава вече не може да се разглежда като свободна от въпросната болест. Ветеринарните органи на Съединените щати незабавно са преустановили издаването на ветеринарни сертификати от цялата територия на държавата за пратки, съдържащи стоки от домашни птици, които са предназначени за внос в Съюза и транзит през него. С оглед на борбата с високопатогенната инфлуенца по птиците и ограничаването на нейното разпространение Съединените щати са приложили мерки за унищожаване на птиците.

(6)

Комисията извърши оценка на предоставената от Съединените щати информация за епидемиологичната обстановка в държавата и за мерките, предприети за предотвратяване на по-нататъшното разпространение на високопатогенната инфлуенца по птиците. Въз основа на тази оценка, на установените в споразумението ангажименти и на предоставените от Съединените щати гаранции е целесъобразно да се допусне, че свеждането на ограниченията за въвеждането на стоки в Съюза до засегнатия от високопатогенна инфлуенца по птиците регион в щата Орегон и до цялата територия на щата Вашингтон, по отношение на които ветеринарните органи на Съединените щати са наложили ограничения поради настоящото наличие на огнища, би следвало да е достатъчна мярка за посрещане на рисковете, свързани с въвеждането на стоките в Съюза. В резултат на това вписването за Съединените щати в списъка в част 1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 798/2008 следва да се измени по такъв начин, че да се отчете регионализацията на посочената трета държава във връзка с настоящото наличие на огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците.

(7)

Поради това приложение I към Регламент (ЕО) № 798/2008 следва да бъде съответно изменено.

(8)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

17.2.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 41/8

(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда разрешителен режим за добавките, предвидени за употреба при храненето на животните, и се посочват основанията и процедурите за предоставянето на такова разрешение. В член 10 от посочения регламент се предвижда извършването на повторна оценка на добавките, чиято употреба е разрешена съгласно Директива 70/524/ЕИО на Съвета (2).

(2)

В съответствие с Директива 70/524/ЕИО беше разрешена безсрочната употреба на хинолин жълто по отношение на някои преработени фуражи като фуражна добавка както за животни, които не се използват за производството на храни, така и за животни, използвани за производството на храни, и беше включена в групата „оцветители“. Впоследствие посоченото вещество беше вписано в създадения с член 17 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 Регистър на фуражните добавки като съществуващ продукт в съответствие с член 10, параграф 1 от същия регламент.

(3)

В съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 във връзка с член 7 от същия регламент беше подадено заявление за извършване на повторна оценка на хинолин жълто като фуражна добавка за животни, които не се използват за производството на храни, в съответствие с член 7 от посочения регламент. Заявителят подаде искане добавката да се класифицира в категорията „сензорни добавки“. Посоченото заявление бе придружено от данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(4)

В становището си от 10 юли 2013 г. Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) заключи, че при предложените условия на употреба във фуражи хинолин жълто не се отразява неблагоприятно върху здравето на животните, човешкото здраве, нито върху околната среда. С оглед на доказателствата, предоставени от заявителя, Органът също така стигна до заключението, че не може да бъде оценена ефикасността на хинолин жълто по отношение на дозата и естеството на фуражите и тяхната преработка. Органът обаче посочи също така, че може да не е необходимо допълнително доказване на ефикасността на добавката, тъй като е разрешена употребата ѝ в храни, a функцията ѝ във фуражите е същата като тази в храните. Тъй като препоръчаната от Органа максимално допустимата граница за тази добавка е подобна на допустимите граници, разрешени за употребата ѝ в храни в различни видове продукти, Комисията счита, че са налице достатъчно доказателства за ефикасността на това вещество. Органът не счита, че са необходими специални изисквания за мониторинг след пускането на пазара. Той също така провери доклада относно метода за анализ на фуражните добавки във фуражите, представен от референтната лаборатория, посочена в Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(5)

При оценката на хинолин жълто беше установено, че предвидените в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 условия за издаване на разрешение са изпълнени. Поради това употребата на посоченото вещество следва да бъде разрешена съгласно указаното в приложението към настоящия регламент.

(6)

Тъй като няма съображения във връзка с безопасността, които да налагат незабавното прилагане на измененията в условията на разрешението, е целесъобразно да се предвиди преходен период, за да се даде възможност на заинтересованите страни да предприемат необходимото, за да спазят новите изисквания, произтичащи от разрешението.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

17.2.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 41/11

(1)

С Регламент (ЕО) № 1177/2003 се установи обща рамка за системното изготвяне на европейска статистика за доходите и условията на живот. Нейната цел е да гарантира, че са налични съпоставими и актуални данни за моментното състояние, както и данни от повторени във времето изследвания за доходите и за равнището и структурата на бедността и социалната изолация, на национално равнище и на равнището на Европейския съюз.

(2)

Съгласно член 15, параграф 2, буква е) от Регламент (ЕО) № 1177/2003 ежегодно се приемат мерки за прилагане, с които се определят целевите второстепенни области и променливи, които да бъдат включени за годината в компонента на EU-SILC с данните за моментното състояние. Следователно трябва да бъдат приети мерки за прилагане, с които се определят целевите второстепенни променливи и идентификаторите им за модула за 2016 г. относно достъпа до услуги.

(3)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета на Европейската статистическа система,

17.2.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 41/21

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

17.2.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 41/24

(1)

Съгласно член 10, параграф 1 от Решение 2010/279/ОВППС Съветът оправомощи Комитета по политика и сигурност, в съответствие с член 38, трета алинея от Договора, да взема необходимите решения с цел политически контрол и стратегическо ръководство на мисията EUPOL АФГАНИСТАН, включително решението за назначаване на ръководител на мисията.

(2)

На 17 декември 2014 г. Съветът прие Решение 2014/922/ОВППС (2) за удължаване срока на действие на EUPOL АФГАНИСТАН до 31 декември 2016 г.

(3)

Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност предложи г-жа Pia STJERNVALL да бъде назначен за ръководител на мисията EUPOL АФГАНИСТАН, считано от 16 февруари 2015 г. до 31 декември 2015 г.,

17.2.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 41/25

(1)

На 2 април 2007 г. Комисията получава жалба, подадена с писмо от частното здравноосигурително дружество Dôvera zdravotná poisťovňa, a. s. (наричано по-нататък „дружество Dôvera“ или „жалбоподателят“), във връзка с предполагаема мярка за държавна помощ, предоставена на 26 януари 2006 г. в полза на държавното здравноосигурително дружество Spoločná zdravotná poisťovňa, a. s. („SZP“) под формата на увеличение на уставния му капитал с 450 млн. SKK (приблизително 15 млн. евро).

(2)

На 21 август 2009 г. Комисията изпраща на Словашката република искане за предоставяне на информация. След удължаването на срока за отговор словашките органи предоставят исканата информация на 24 септември 2009 г.

(3)

С писмо от 26 февруари 2010 г. Комисията иска от Словашката република предоставянето на допълнителна информация относно тази капиталова инжекция и иска разяснения относно словашката система за изравняване на рисковете („Risk equalisation scheme“, наричана по-нататък „RES“) като друга мярка, която би могла евентуално да бъде считана за държавна помощ. С писмо от 25 март 2010 г. словашките органи искат удължаване на срока за отговор, като Комисията одобрява това искане с писмо от 31 март 2010 г. На 16 юни 2010 г. Комисията напомня на Словашката република да предостави информацията, след което с писмо от 9 юли 2010 г. словашките органи изпращат отговор на искането. На 3 декември 2010 г. Словашката република предоставя неповерителна версия на отговора, както е поискано от Комисията с писмо от 4 ноември 2010 г.

(4)

На 1 януари 2010 г. дружеството SZP се слива с другото държавно здравноосигурително дружество в Словашката република Všeobecná zdravotná poisťovňa, a. s. („VšZP“). В периода от 1998 г. до поне 2005 г. към тези две държавни акционерни дружества биват прехвърлени портфейлите на други здравноосигурителни дружества.

(5)

На проведените на 10 октомври 2010 г. и 15 март 2011 г. две срещи между Комисията и представителите на дружество Dôvera се обсъждат предметът на жалбата и функционирането на здравноосигурителния сектор в Словакия. На 15 юли 2011 г. дружество Dôvera предоставя допълнителна информация относно състоянието на здравноосигурителния сектор в Словакия и разширява обхвата на жалбата си с три нови предполагаеми мерки, предоставени в полза на SZP и VšZP: i) погасяване в периода 2004—2005 г. на дълга на SZP от държавното дружество Veriteľ a. s. чрез две вноски в размер на 52,7 млн. евро и 28 млн. евро; ii) субсидия от 7,6 млн. евро, предоставена през 2006 г. на SZP от Министерството на здравеопазването, и iii) финансирано от държавата увеличение на уставния капитал на VšZP в размер от 65,1 млн. евро от 1 януари 2010 г. Вследствие на това Комисията приканва словашките органи да изразят своето становище по жалбата, чийто обхват е разширен с нови твърдения. След удължаването на срока за отговор словашките органи предоставят мнението си на 11 ноември 2011 г.

(6)

След срещата на 15 декември 2011 г. със службите на Комисията, с писмо от 16 януари 2012 г. дружество Dôvera предоставя допълнителна информация относно характера на националния здравноосигурителен сектор.

(7)

С писмо от 2 юли 2013 г. Комисията информира Словашката република, че е открила официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора („решение за откриване на процедура“). Решението за откриване на процедурата е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2) и заинтересованите страни са поканени да представят мненията си.

(8)

С писмо от 24 юли 2013 г. словашките органи искат удължаване на срока за предоставяне на мнение относно решението за откриване на процедура, като Комисията одобрява това искане с писмо от 30 юли 2013 г. На 27 август 2013 г. Словашката република предоставя мнението си относно решението за откриване на процедура.

(9)

Комисията получава мнения относно решението за откриване на процедура от пет заинтересовани страни: Inštitút pre ekonomické a sociálne reformy (INEKO, Институт за икономически и социални реформи) с писмо от 15 октомври 2013 г., Union zdravotná poisťovňa a. s. („дружество Union“) с писмо от 25 октомври 2013 г., Health Policy Institute (HPI, Институт за политика в областта на здравеопазването) с писмо от 28 октомври 2013 г., Združeniе zdravotných poisťovní SR (ZZP, Сдружение на здравноосигурителните дружества в Словакия) с писмо от 28 октомври 2013 г. и дружество Dôvera с писмо от 11 ноември 2013 г.

(10)

Тези мнения са изпратени на словашките органи с писма от 20 ноември и 20 декември 2013 г. На 20 декември 2013 г. словашките органи искат удължаване на срока за отговор по тези мнения до 31 януари 2014 г., като Комисията одобрява това искане още същия ден. С писмо от 29 януари 2014 г. Словакия предоставя отговор по мненията на заинтересованите страни относно решението за откриване на процедура.

(11)

На 2 април 2014 г. се провежда среща между службите на Комисията и словашките органи.

(12)

На 11 април 2014 г. и 25 август 2014 г. Комисията изпраща допълнителни искания за предоставяне на информация, на които Словакия отговаря с писма от 15 май 2014 г. и 27 август 2014 г.

(13)

През 1994 г. еднополюсният модел на здравно осигуряване в Словакия бива заменен с многополюсен, при който дейност могат да развиват и публични, и частни субекти. Мащабната реформа, заложена в закон № 581/2004 Сб. и закон 580/2004 Сб., влезли в сила на 1 януари 2005 г. („реформата от 2005 г.“), променя правилата за разпределението на събраните здравноосигурителни вноски, а така също и правната форма на всички здравноосигурителни дружества (държавни или частни) от правни субекти sui generis на акционерни дружества (т. е. частноправни акционерни дружества със стопанска цел). Създаден е и независим регулаторен орган — Служба за надзор на здравните грижи (Úrad pre dohľad nad zdravotnou starostlivosťo „ÚDZS“), със задачата да издава разрешения и да упражнява надзор дали здравноосигурителните дружества спазват действащите правни норми. Принципно тези реформи са замислени с цел да доведат до по-ефективно използване на наличните средства и до повишено качество на предоставяните здравни грижи (3).

(14)

Всички здравноосигурителни дружества в Словашката република, публични и частни субекти, предоставят задължително здравно осигуряване на пребиваващите в Словакия (4). Възможността за предоставяне на индивидуално здравно осигуряване по силата на закон № 580/2004 Сб. като добавка към основния пакет, предлаган като задължително здравно осигуряване, се използва в ограничена степен, поради широкия обхват на предлаганото от задължителната система (5). Освен това през 2005 г. е приет закон, по силата на който всички здравноосигурителни дружества получават възможността да предлагат доброволно здравно осигуряване на лица, за които задължителното здравно осигуряване не се прилага (6).

(15)

През 2007 г. е приет закон № 530/2007 Сб., с който се изменя закон № 581/2004 Сб. и се забранява на здравноосигурителните дружества в сектора на задължителното здравно осигуряване, считано от 1 януари 2008 г., да разпределят печалба под формата на дивиденти, с което се налага задължението реализираната печалба да се реинвестира в словашката система на здравеопазване. Вследствие на това от януари 2008 г. здравноосигурителните дружества не могат да разпределят печалба. На 26 януари 2011 г. обаче Конституционният съд на Словашката република постановява, че забраната за разпределяне на печалба е несъвместима с няколко разпоредби от словашката Конституция. След това решение със закон № 250/2011 Сб. словашките органи изменят през юли 2011 г. закон № 530/2007 Сб. с цел отново да се позволи на здравноосигурителните дружества да разпределят (сред своите акционери) печалбата, реализирана в рамките на дейността по задължително здравно осигуряване, при спазването на определени условия (7). Вследствие на тези законови промени през декември 2011 г. Комисията прекратява процедурата за неизпълнение на задължения във връзка с ограниченията на разпределението на печалбата (8).

(16)

На 31 октомври 2012 г. словашките органи одобряват проект, целящ създаването в Словашката република на еднополюсна система за задължителното здравно осигуряване с нестопанска цел, която би трябвало да бъде създадена или посредством доброволното изкупуване (до 1 януари 2014 г.) на частните здравноосигурителни дружества, или посредством отчуждаването им (до 1 юли 2014 г.), което би трябвало да доведе до създаването на едно-единствено (държавно) здравноосигурително дружество. (9) При все това, до приемането на настоящото решение не е осъществена нито една от предвидените в проекта стъпки (10).

(17)

По силата на словашкото законодателство здравноосигурителното дружество е акционерно дружество със седалище в Словашката република, създадено с цел предоставяне на задължително публично здравно осигуряване, което подлежи на разрешение от ÚDZS.

(18)

Пребиваващите в Словакия могат да избират между следните три здравноосигурителни дружества, за да сключат договор за задължително здравно осигуряване:

(19)

Таблицата по-долу показва развитието на пазарните дялове на различните дружества, предоставящи задължително здравно осигуряване в Словашката република в периода 2008—2013 г. (11):

(20)

Всички здравноосигурителни дружества са акционерни дружества, а законовите разпоредби относно собствеността позволяват акционерите им да бъдат и от частния, и от публичния сектор. Всички здравноосигурителни дружества са задължени да изпълняват някои критерии за платежоспособност. Подложени на строги финансови ограничения, те са изцяло отговорни за каквито и да е финансови трудности. Като частни акционерни дружества, учредени по общото законодателство за търговските дружества, здравноосигурителните дружества управляват самостоятелно оперативните си разходи и разходите за здравно осигуряване.

(21)

Здравноосигурителните дружества могат да реализират и реализират печалба (13). Приходите на здравноосигурителните дружества в Словакия произхождат от осигурителни вноски, от държавния бюджет (вноски от името на икономически неактивни лица и субсидии за покриване на увеличените цени на услугите по предоставяне на здравни грижи), от доходи от собственост, дарения и други източници. Здравноосигурителните дружества могат да реализират печалба например посредством подобряване на системите си за управление и посредством преговори при сключването на договори с доставчици на здравни грижи.

(22)

Словашката система за задължително здравно осигуряване преследва социална цел, а именно да се даде възможност за предоставяне на грижи и да се поддържа жизнеспособна система за здравно осигуряване. Словашките граждани имат право на здравно осигуряване, а постоянно пребиваващите в Словакия имат задължението да бъдат здравно осигурени (14). Гарантирането на правото на безплатни здравни грижи въз основа на здравното осигуряване е конституционно задължение на Словашката република (15). Според словашките органи здравноосигурителните дружества изпълняват конституционно задължение от името на държавата, като предоставят задължително здравно осигуряване в Словашката република, т.е. като предоставят здравно осигуряване на пребиваващите в Словашката република посредством управление на схемата за задължително здравно осигуряване в Словакия. По закон Словашката република има задължението да финансира системата на здравеопазването и да покрива загубите в сектора на здравеопазването (16). По смисъла на член 2 от закон № 580/2004 Сб. относно здравното осигуряване предоставянето на задължително публично здравно осигуряване е дейност от обществен интерес, за чието осъществяване се използват публични средства.

(23)

В съответствие с разпоредбите на закон № 580/2004 Сб. и закон № 581/2004 Сб. участието в словашката здравоосигурителна програма е задължително за мнозинството от населението в Словашката република (17). Задължителното здравно осигуряване в Словакия обхваща също и лицата, осигурени в съответствие с Регламент (ЕИО) 1408/71 на Съвета (18) до 30 април 2010 г., а от 1 май 2010 г. — в съответствие с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (19).

(24)

Осигурените лица имат право да се насочат към здравноосигурително дружество по свой избор и да го променят веднъж годишно. Според принципа за свободния достъп и обща тарификация здравноосигурителните дружества в Словакия имат законовото задължение да допускат до осигурителната си схема всеки пребиваващ в Словакия, който поиска това, при условие че той/тя отговаря на правните изисквания за здравна осигуровка в Словакия. По-специално, здравноосигурителните дружества не могат да откажат да осигурят лице на основание възраст, здравен статус или рискове от заболяване (20) и трябва да предложат базисна здравна осигуровка на същата цена на всички лица, независимо от тези фактори.

(25)

Следователно, словашката система за здравно осигуряване включва законова уредба за справедливо споделяне на риска между здравноосигурителните дружества посредством система за изравняване на рисковете (RES). В рамките на RES (21) здравноосигурителните дружества, осигуряващи лица, свързани с по-голям риск, получават средства от здравноосигурителни дружества, чиито портфейли са свързани с по-малък риск, т.е. чрез месечно или годишно преразпределение на вноските и управление на трансферите (22).

(26)

Задължителното словашко здравно осигуряване се основава на система от задължителни вноски. Нивата на вноските са определени в закона, като са пропорционални на дохода на осигуреното лице (подобно на данъка върху доходите) и не се основават на осигурителения риск (като например възраст или здравен статус на осигуреното лице). Тези вноски, считани от словашките органи за част от публичните ресурси, се събират от: 1) работници и работодатели; 2) самостоятелни заети лица; 3) доброволно безработни лица; 4) държавата (за „осигурени от държавата лица“, т.е. група, която в голямата си част е съставена от икономически неактивни лица); и 5) платци на дивиденти.

(27)

На всички осигурени лица се гарантира едно и също базисно ниво на обезщетения („базисен пакет от обезщетения“). Не съществува пряка връзка между сумата от вноските, платени към схемата, и получаваните обезщетения (23). Медицинските услуги, обхванати от задължителното здравно осигуряване, се предоставят независимо от вноските, платени от осигуреното лице.

(28)

Базисният пакет на задължителното здравно осигуряване обхваща почти всички здравни процедури, предоставяни в Словашката република, което означава, че чрез този пакет се предоставя почти пълно здравеопазване. Понастоящем базисният пакет дава право на всеки на безплатно здравеопазване, с изключение на само няколко видове лечения (напр. пластична хирургия) и частични плащания за лекарства, спа процедури и определени медицински услуги (напр. посещения в спешно отделение). Базисният пакет може да бъде стеснен или разширен с наредба на Министерския съвет (без парламентарни разисквания). Тъй като словашката Конституция гарантира здравеопазване за всеки гражданин в рамките на системата за задължително здравно осигуряване при условията, посочени в закона, здравноосигурителните дружества не могат да влияят на формирането на обезщетенията, нивото на покритието или размера на вноските за базисния пакет, тъй като те са определени в закона.

(29)

Словашките здравоосигурителни дружества могат да добавят към базисния пакет, и го правят, различни допълнителни плащания (обезщетения) по техен избор, които обхващат услуги извън базисния пакет и се предлагат безплатно от осигурителните дружества на клиентите, като част от същия пакет в рамките на задължителното здравно осигуряване. Така например, от наличната информация може да се твърди, че здравноосигурителните дружества могат да решат дали да предложат допълнително покритие на някои съпътстващи и превантивни лечения в рамките на базисния пакет от задължителното здравно осигуряване. Тези допълнителни обезщетения се различават от услугите на индивидуалното здравно осигуряване, което може да бъде предложено срещу заплащане.

(30)

Здравноосигурителните дружества могат да избират доставчиците на здравни грижи и да сключват договори с лекари и отделни болници. По този начин здравноосигурителните дружества сключват договори с отделни доставчици на здравни грижи; тези договори се сключват независимо един от друг, като даден доставчик на здравни грижи може да сключи договор с всички или само с някои от здравноосигурителните дружества и обратно. Здравноосигурителните дружества възстановяват разходи за услуги, предоставени както от държавни, така и от частни доставчици на здравни грижи.

(31)

За да се гарантира географският достъп до здравни услуги, правителството е определило изискване за минимална мрежа, за да повлияе на планирането на капацитета. При предоставянето на задължително здравно осигуряване здравноосигурителните дружества са задължени от закона да сключат договор с минимална мрежа от болници. Всяко здравноосигурително дружество създава своята мрежа и подобрява минималната мрежа чрез селективно сключване на договори с допълнителни болници и други доставчици на здравни грижи. По този начин здравните услуги, предоставени от тези болници и/или други доставчици на здравни грижи и включени в обхвата на задължителното здравно осигуряване, се покриват от здравноосигурителното дружество в полза на осигуреното лице. Здравноосигурителните дружества имат определена свобода на преценка при преговорите с болниците относно цената и качеството на здравните услуги, предоставяни на осигурените лица.

(32)

Схемата за задължително здравно осигуряване в Словакия се урежда от специални норми (24). По закон всички здравноосигурителни дружества, предоставящи задължително здравно осигуряване, трябва да имат еднакъв статут, права и задължения. Всяко здравноосигурително дружество трябва да бъде учредено с цел да извършва публично здравно осигуряване и не трябва да извършва дейности, различни от изброените в член 6 от закон № 581/2004 Сб. Дейностите на здравноосигурителните дружества, управляващи схемата за задължително здравно осигуряване, подлежат на цялостен контрол от държавата, упражняван по-специално от регулаторния орган — ÚDZS, чийто мандат обхваща задачите по мониторинг и надзор в системата на здравеопазване. ÚDZS упражнява надзор дали здравноосигурителните дружества и доставчиците спазват тази законова рамка и се намесва при нарушения.

(33)

В настоящото решение са разгледани следните шест мерки (наричани заедно „спорните мерки“) (25):

(34)

С писмо от 2 април 2007 г. Комисията получава жалба от частното здравноосигурително дружество Dôvera срещу капиталова инжекция в размер на 450 млн. SKK (приблизително 15 млн. евро) от страна на Словашката република в полза на държавното дружество на три вноски в периода между 28 ноември 2005 г. и 18 януари 2006 г.

(35)

Увеличението на капитала е свързано с реформата на сектора на здравеопазването и реформата от 2004—2005 г. на сектора на здравното осигуряване в Словашката република. Всъщност при учредяването на SZP като акционерно дружество през 2005 г. и правоприемник на публична институция (26), от дружеството по закон се изисква да приеме не само активите, а и натрупаните преди 2005 г. пасиви на предходното осигурително дружество, чийто размер води до незадоволително равнище на платежоспособността според предвиденото в член 14, параграф 1 от Закона за здравноосигурителните дружества (закон № 581/2004 Сб.). На 31 декември 2005 г. тези пасиви възлизат на 467,765 млн. SKK (приблизително 15,5 млн. евро).

(36)

Veriteľ е учредена през 2003 г. (27) като нова държавна агенция за консолидиране на дълговете в здравеопазването и получава от словашкото правителство мандат за изпълнението на проект, свързан с погасяването на дълговете на здравните институции и здравноосигурителните дружества преди реорганизирането на 30 септември 2005 г. на всички съществуващи здравноосигурителни дружества като акционерни дружества. Погасяването на дълговете е осъществено по силата на решения на словашкото правителство.

(37)

В периода от 2003—2005 г. Veriteľ е погасила дълг в сектора на здравеопазването, възлизащ по счетоводна стойност на повече от 1, 1 млрд. евро, с 644 млн. евро в наличност. След като министерството на здавеопазването обявява, че това е последната мярка за спасяване на системата на здравеопазване, през 2006 г. агенция Veriteľ е закрита (28).

(38)

Жалбоподателят твърди, че погасяването от Veriteľ на дълга на SZP в размер на 52,7 млн. евро, който е по-висок от полученото от жалбоподателя (29), означава, че в процеса на погасяване на дълга е налице необосновано дискриминационно третиране. Жалбоподателят подчертава, че освен това на 30 ноември 2005 г. (т.е. след преобразуването) Veriteľ допълнително е погасила приблизително 28 млн. евро друг дълг на SZP по специалната сметка за преразпределяне на здравноосигурителните вноски. Това е извършено чрез прехвърлянето от SZP към Veriteľ на дължими вноски и лихви. SZP прехвърля на Veriteľ приблизително 929 млн. SKK под формата на дължими вноски и лихви (от които около 343 млн. SKK са лихви). В замяна Veriteľ предоставя на SZP компенсация от 840 млн. SKK (приблизително 28 млн. евро), като урежда дълга по специалната сметка за преразпределяне на здравноосигурителните вноски (30).

(39)

През втората половина на 2006 г. на SZP е предоставена допълнителна субсидия от Министерството на здравеопазването, като се използва отчасти ликвидационното салдо на Veriteľ, която е закрита през юли 2006 г. Според жалбоподателя субсидията е в размер на приблизително 7,6 млн. евро.

(40)

Жалбоподателят твърди, че тази субсидия е предоставена, за да се уредят задълженията на SZP към доставчици на здравни грижи от периода преди 2005 г., макар и да не е ясно дали тези задължения са продължавали да съществуват към момента на предоставяне на субсидията.

(41)

При все това, според словашките органи финансовите ресурси от ликвидационното салдо на Veriteľ не са предоставени на SZP, а на медицински заведения, които по това време са били държавни, за плащането на техните задължения към SZP (т.е. здравноосигурителни вноски за техните работници). Поради това, според словашките органи не става въпрос за субсидия, а по-скоро за обикновено плащане на съществуващи безспорни задължения на държавата — неплатени вноски за здравно осигуряване.

(42)

На 1 януари 2010 г. Словашката република чрез службите на Министерството на здравеопазването е увеличила дела си в уставния капитал на VšZP. Това увеличение на уставния капитал е в размер на приблизително 65,1 млн. евро.

(43)

Според жалбоподателя, като се има предвид, че VšZP е било близо до изпадане в несъстоятелност, изглежда, че държавата е действала по този начин, за да компенсира дефицита в приходите на VšZP. Жалбоподателят твърди също, че държавата по никакъв начин не се е надявала на възвръщаемост на инвестицията си в разумни времеви рамки, особено като се има предвид, че в Словакия току-що е влязъл в сила закон, който не позволява на здравноосигурителните дружества да разпределят печалбата си.

(44)

Според словашките органи това увеличение на капитала на VšZP през 2010 г. е извършено, за да се неутрализират последиците от финансовата криза и за да се окаже подкрепа на VšZP в усилията му да удържи на натиска за увеличаване на задлъжнялостта му при нарастващото търсене на здравни грижи.

(45)

При извършването на предварителната оценка Комисията установи също, че финансирането на здравноосигурителните дружества в Словашката република включва механизъм за разпределяне и управление на рисковете — система за изравняване на рисковете (RES).

(46)

RES (31) се прилага в пълна степен към всички здравноосигурителни дружества, предоставящи задължително здравно осигуряване в Словашката република. Здравноосигурителните дружества събират вноските за задължително здравно осигуряване пряко от работодателите, самостоятелно заетите лица, самоосигуряващите се лица (доброволно безработните), държавата и платците на дивиденти, но разпределението на приходите и разходите между здравноосигурителните дружества е неравномерно, поради разликите в портфейлите им. За да се облекчи финансовата тежест за здравноосигурителните дружества с по-високорисков портфейл и за да се стесни възможността за подбор на рисковете, вноските се преразпределят между здравнооситурителните дружества посредством RES в съответствие с изчисления, изготвени от ÚDZS (32). Прилаганите в RES критерии са възраст, пол и от 2010 г. насам — статут на осигуреното лице, що се отнася до икономическата му активност.

(47)

Словашките органи считат, че RES не е форма на държавна помощ, а по-скоро форма на изравняване на ресурсите в съответствие с приложимите в RES критерии към осигурените лица, т.е. става въпрос за солидарност между осигурените лица, а не за държавна помощ.

(48)

Друга мярка, за която Комисията научи при предварителната оценка, засяга няколко директни прехвърляния на портфейли, извършени с намесата на държавата, от други здравноосигурителни дружества, впоследствие закрити чрез ликвидация, към SZP и VšZP (по-специално от дружеството Družstevná zdravotná poisťovňa към VšZP и от дружеството Európská zdravotná poisťovňa (EZP) към SZP).

(49)

Според Dôvera портфейлът на EZP е бил директно прехвърлен на SZP, въпреки че е имало и други заинтересовани оператори на пазара, като ограниченията и условията на прехвърлянето не са били ясни.

(50)

Словашката република твърди, че решението на ÚDZS да прехвърли портфейла на EZP към SZP без компенсация е в съответствие с разпоредбите на закон № 581/2004 Сб., като е зачетено правото на осигурените лица на избор на здравноосигурително дружество. Словашките органи твърдят, че други здравноосигурителни дружества са изразили интерес относно портфейла, но са поставили условия, които биха удължили прекомерно процеса на ликвидация. Освен това според словашките органи, след като прехвърлянето на портфейлите се е отнасяло до всички вземания и всички задължения на ликвидираните дружества, на получателите VšZP и SZP не е предоставено никакво предимство.

(51)

В решението си за откриване на процедура Комисията изразява съмнения относно определянето на въпросната дейност като икономическа или неикономическа по характер и посочва, че като се имат предвид особеностите на случая, SZP/VšZP е можело да извършва икономическа дейност от 1 януари 2005 г., както и другите дружества, предлагащи здравно осигуряване в рамките на задължителната система. Комисията счита, че комбинацията от икономически и неикономически характеристики на системата за задължително здравно осигуряване в Словакия изисква да се проведе задълбочен анализ на отделните елементи и съответното им значение в рамките на схемата, за да се определи дали дейността, свързана със задължителното здравно осигуряване, по начина, по който е организирана и се осъществява в Словакия, трябва да се счита за икономическа (от 1 януари 2005 г. нататък) или неикономическа по характер.

(52)

Комисията посочва също, че — в случай че е нужно дейността да бъде счетена за икономическа по характер — тя не разполага с достатъчно информация, за да определи дали разглежданите мерки предоставят на SZP/VšZP селективно предимство.

(53)

След като прави извода, че на този етап не може да изключи наличието на държавна помощ, тъй като липсват конкретни доводи или ясни признаци за несъвместимостта им с вътрешния пазар, Комисията изразява и съмнения дали тези мерки могат да бъдат считани за съвместими с вътрешния пазар по силата на член 106, параграф 2 или член 107, параграф 3, буква в) от Договора, в случай че тя заключи, че тези мерки могат да бъдат счетени за държавна помощ.

(54)

Във връзка с това Комисията посочва, че окончателното заключение дали дейността, свързана със задължителното здравно осигуряване в Словашката република, всъщност е икономическа или неикономическа по характер, дали държавните мерки отговарят на всички други условия, за да представляват държавна помощ, и ако да — дали са съвместими с вътрешния пазар, може да бъде направено само в окончателното решение, което Комисията приеме след завършването на официалното разследване, когато е събрана цялата налична информация (включително допълнителните мнения на държавата членка и заинтересованите страни) и е направена задълбочена оценка на цялата информация.

(55)

Комисията получи следните мнения от заинтересованите страни, които са представени в обобщен вид по-долу:

(56)

В отговор на решението за откриване на процедура жалбоподателят Dôvera предостави допълнителна информация относно системата на здравно осигуряване и допълнителни доводи, най-вече за да подкрепи твърдението си, че SZP/VšZP са дружества, към които е приложимо правото на конкуренцията и които са получили несъвместима държавна помощ.

(57)

Dôvera посочва, че SZP/VšZP се конкурират с частни здравноосигурителни дружества, които предлагат същата услуга и се стремят към реализирането на печалба, като прави препратки към предишните си аргументи относно икономическия характер на дейността и към скорошната практика на Съда (33). Във връзка с това дружество Dôvera твърди, че няколко елемента, представени от Словашката република и изброени в решението за откриване на процедура като свидетелстващи за неикономическия характер на дейностите на SZP/VšZP, не са убедителни. Според дружество Dôvera реформата от 2004—2005 г. е целяла създаването на конкурентен пазар, което се признава и потвърждава от словашката съдебна власт (т.е. от словашкия Конституционен съд), а така също и от самите словашки органи. Във връзка с това дружество Dôvera посочва също факта, че здравноосигурителните дружества се конкурират за доставчиците на здравни грижи посредством селективни договори и преговаряне относно цената и качеството на услугите, като споменава и маркетинговите кампании на здравноосигурителните дружества, за да задържат и привлекат клиенти. Дружество Dôvera отхвърля твърдението за изключително социалния характер на системата, като изтъква възможността на здравноосигурителните дружества да реализират и разпределят печалба и готовността на частните инвеститори да инвестират в оператори, развиващи дейност в словашкия сектор на задължително здравно осигуряване.

(58)

Като прави препратки към предишните си аргументи пред Комисията преди решението за откриване на процедура, дружество Dôvera посочва, че всички мерки, посочени в това решение, следва да бъдат счетени за неправомерна помощ, тъй като всички останали елементи от член 107, параграф 1 от Договора са изпълнени. Според дружество Dôvera действията на Словашката република относно увеличаването на капитала на SZP през 2006 г. и увеличаването на капитала на VšZP през 2010 г. не могат да бъдат считани за действия на инвеститор в условията на пазарна икономика. Дружество Dôvera твърди също, че Словашката република е третирала по различен начин SZP/VšZP и частните здравноосигурителни дружества, като е приложила по-благоприятно третиране спрямо SZP в процеса на погасяване на дълга в периода 2003—2005 г., а така също и чрез въвеждането на два нови критерия в RES през 2009 и 2012 г. Що се отнася до прехвърлянето на портфейли, мнението на дружество Dôvera засяга предимно прехвърлянето на осигурителния портфейл на EZP, тъй като то не разполага с информация относно по-ранното прехвърляне на портфейл към VšZP. В тази връзка то твърди, че Комисията може да е била заблудена от словашките органи относно приложимата правна рамка към това прехвърляне.

(59)

И накрая дружество Dôvera твърди, че словашките органи не са съумели да докажат, че предоставянето на задължително здравно осигуряване е услуга от общ интерес, поради което оспорва самата основа на анализа в светлината на практиката по дело Altmark  (34) и пакета на Комисията относно услугите от общ икономически интерес.

(60)

Мнението относно решението за откриване, предоставено от дружество Union, другия частен конкурент на SZP/VšZP, е като цяло подобно на мнението на дружество Dôvera, като според тях SZP и VšZP са предприятия по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Дружество Union посочва, че пет от шестте мерки, описани в раздел 3 от настоящото решение, представляват държавна помощ и са несъвместими с вътрешния пазар. Що се отнася до шестата мярка RES, дружество Union твърди, че тя може евентуално да отговаря на условията за компенсация за обществени услуги, установени в практиката по дело Altmark, или може да е съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 106, параграф 2 от Договора, което изисква допълнителна проверка във връзка с евентуалния дискриминационен подход в полза на нетния бенефициер от RES, т.е. SZP/VšZP.

(61)

Мненията относно решението за откриване на процедура, предоставени от останалите три заинтересовани страни, а именно организацията HPI, института INEKO и сдружението ZZP, до голяма степен подкрепят позицията на жалбоподателя Dôvera и на дружество Union, че дейността е с икономически характер и мерките представляват държавна помощ, като на SZP/VšZP се предоставя селективно предимство, като тези заинтересовани страни са убедени, че здравноосигурителните дружества работят в конкурентна среда (и използват различни начини за привличане на клиенти), и твърдят, че държавата е предоставила преференциално третиране на своите държавни здравноосигурителни дружества.

(62)

Словашката република предостави своето мнение относно решението за откриване на процедура и мнението си относно коментарите на третите страни.

(63)

Словашките органи предоставиха пояснения и допълнителни аргументи в подкрепа на позицията си, че към системата за задължително здравно осигуряване не се прилагат правилата за защита на конкуренцията, тъй като тя не представлява икономическа дейност. Те твърдят, че словашкото задължително здравно осигуряване не може да се счита за икономическа дейност в съответствие с установената практика на Съда на Европейския съюз (35), по-специално поради следните причини:

(64)

Словашката република отхвърля схващането, че в резултат на законодателните промени от 2005 г. словашката система на здравеопазване се е променила в търговска система, и твърди, че системата никога не е губила публичния си неикономически характер. Словашките органи обръщат внимание и на факта, че словашката система на здравеопазване е част от системата за социална сигурност и изтъкват правомощията на държавите членки по силата на член 168, параграф 7 от Договора по отношение на организацията и предоставянето на услуги за здравни грижи.

(65)

Освен това словашките органи заявяват, че реформата на здравното осигуряване не е заменила публичното здравно осигуряване с частно и на здравноосигурителните дружества не е дадена възможност да покриват какъвто и да било риск, свързан със законоустановената социална сигурност. Според Словакия главната цел на реформата на сектора на здравеопазването е била установяването на правила за администрирането на финансовите средства, предоставени за здравеопазване, а реорганизирането до 30 септември 2005 г. на съществуващите здравноосигурителни дружества в акционерни дружества с ясно определени счетоводни правила е представлявало подходящ начин за установяването на тези правила. Словашките органи считат, че всички здравноосигурителни дружества в Словакия участват в управлението на публични средства, които са им поверени в рамките на системата за публично здравно осигуряване.

(66)

Според словашките органи фактът, че словашката система за задължително здравно осигуряване позволява ограничена по степен конкуренция относно качеството, би могъл да се разглежда като елемент, който насърчава здравноосигурителните дружества да функционират от икономическа гледна точка в съответствие с принципите на доброто управление, което е в интерес на нормалното функциониране на системата, а не като елемент, който би могъл да повлияе на неикономическия характер на системата за здравно осигуряване като цяло.

(67)

Словашките органи обясняват също така, че натрупаните и преразпределени средства в рамките на структурата на словашката система за публично здравно осигуряване посредством здравноосигурителните дружества са общата сума от вноските за публично здравно осигуряване, които са задължителни по закон, и поради това са част от публичните финанси на Словакия. Ето защо всички здравноосигурителни дружества имат за задача да управляват публичните средства, събрани от населението в съответствие със съответните законови разпоредби, за да бъдат използвани за плащането на здравни грижи.

(68)

В допълнителна подкрепа на своите твърдения словашките органи припомнят и факта, че дори след премахването през 2011 г. на забраната за разпределяне на печалбата, законът за изменение № 250/2011 Сб. разрешава на здравноосигурителните дружества да реализират печалба само при точно определени условия, а именно:

(69)

В това отношение словашките органи обясняват, че когато дружеството VšZP е отчело излишък, то е създало здравен фонд за плащане на използването на здравни грижи и за финансиране на особено скъпи здравни грижи, покривани от публичното здравно осигуряване. Освен това в годините, през които дружеството е отчитало излишък, част от него е отделена за законоустановения резервен фонд, който впоследствие е използван за снижаване на натрупаните загуби. Следователно според словашките органи държавните здравноосигурителни дружества никога не са разпределяли на акционерите си реализираната печалба.

(70)

Във връзка с това Словашката република посочва и друго ограничение за здравноосигурителните дружества, отнасящо се до обстоятелството, че те могат да вземат средства назаем в съответствие със закон № 523/2004 Сб. относно бюджетните правила на публичната администрация, като имат предварителното одобрение на ÚDZS.

(71)

В допълнителна подкрепа на твърдението си, че дейността по задължително здравно осигуряване не попада в обсега на правилата за защита на конкуренцията, органите посочват разследване от 2009 г. на словашката Антимонополна служба, в което се установява, че дейностите на здравноосигурителните дружества се осъществяват в рамките на система, отличаваща се с висока степен на солидарност, в която здравните грижи се предоставят безплатно и основните елементи от тези дейности са уредени от държавата, и че дейностите, осъществявани от здравноосигурителните дружества за предоставянето на публично здравно осигуряване не може да се считат за икономическа дейност, която ограничава конкуренцията. Поради това според Антимонополната служба словашкият Закон за защита на конкуренцията не е приложим спрямо дейностите на здравноосигурителните дружества, извършени за предоставяне на публично здравно осигуряване (36).

(72)

Словашките органи обясняват също, че през 2011 г. Конституционният съд постановява, че забраната за разпределяне на печалбата е неконституционна, тъй като нарушава заложените в словашката Конституция права на собственост, но не е съгласен с мнението, че със Закона за здравноосигурителните дружества се ограничават принципите на пазарната икономика. Те изтъкват и факта, че във връзка с това Конституционният съд е постановил също така, че законодателство относно здравноосигурителните дружества, което изключва или ограничава в значителна степен въздействието на инструментите на пазарната икономика и по този начин ограничава конкуренцията, е приемливо от конституционна гледна точка.

(73)

Освен твърдението си, че дейността по задължително здравно осигуряване в Словакия попада извън обсега на правилата за защита на конкуренцията, словашките органи твърдят, че мерките не отговарят на останалите критерии за държавна помощ по силата на член 107, параграф 1 от Договора. Във връзка с това те твърдят, че капиталовите инжекции от 2006 и 2009 г. не представляват помощ, тъй като са спазили принципа за инвеститор в условията на пазарна икономика. Освен това те отхвърлят твърдението, че в рамките на процеса по погасяване на дълга от Veriteľ става въпрос за необосновано дискриминационно третиране и настояват, че през 2006 г. на VšZP не е предоставена субсидия и че тази операция е представлявала обикновено плащане от страна на държавата на съществуващи безспорни задължения. Словашките органи предоставиха допълнителни подробности относно прехвърлянето на портфейли от DZP към VšZP и от EZP към SZP и твърдят, че и тези прехвърляния не са предоставили на SZP/VšZP селективно предимство по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Те предоставиха допълнителна информация и за системата RES, като поясниха най-вече начина, по който в периода 2006—2012 г. са се разпределяли вноските (месечно и годишно), и твърдят, че и тази мярка не представлява държавна помощ, тъй като чрез нея се изравняват рисковете, присъщи на системата поради съществуването на еднакво равнище на вноските за всички групи осигурени лица с различна степен на риск.

(74)

Мнението на словашките органи относно решението за откриване на процедура е ориентирани в защита на позицията, че поради липсата на икономическа дейност SZP/VšZP не са предприятия и че мерките са в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика и не са предоставили предимство на SZP/VšZP, поради което не представляват помощ. Ето защо не считат за необходимо да представят доводи относно съвместимостта на мерките, за които се твърди, че представляват помощ.

(75)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС „всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.“

(76)

Според тази разпоредба правилата за държавна помощ, установени в ДФЕС, се прилагат само ако получателят на помощта е „предприятие“. В практиката си Съдът на Европейския съюз (Съдът на ЕС) определя предприятие за целите на член 107, параграф 1 от Договора като субект, който извършва стопанска дейност, независимо от неговия правен статут и начина на неговото финансиране (37). Следователно класифицирането на конкретен субект като предприятие зависи изцяло от икономическия или неикономически характер на дейностите му.

(77)

Както е обяснено в решението за откриване на процедура, дали мерките, предоставени в полза на SZP/VšZP, представляват държавна помощ зависи на първо място от това дали и в каква степен SZP/VšZP, когато извършват дейност в рамките на системата за задължително здравно осигуряване на Словашката република, действат като предприятия, защото би могло да бъдат считани за субекти, извършващи икономическа дейност, както е определено в съдебната практика.

(78)

Според Съдът на ЕС икономическа дейност е всяка дейност, състояща се в предоставяне на стоки и/или услуги на определен пазар (38). Във връзка с това наличието на пазар за определени услуги може да зависи от конкретния начин на организация и предоставяне на тези услуги във въпросната държава членка (39). Правилата за държавната помощ се прилагат само когато дадена дейност се осъществява в пазарна среда. Следователно икономическият характер на услуги от еднакъв тип може да се различава между отделните държави членки. Освен това поради политически избор или промени в икономиката класифицирането на дадена услуга може да се промени с времето. Това, което днес не е икономическа дейност, може да се превърне в такава в бъдеще и обратно (40).

(79)

Що се отнася до предоставянето на здравни грижи, класифицирането на схемите за здравни грижи като схеми, включващи икономическа дейност, зависи от политическите и икономическите особености и от конкретната форма и структура на тези схеми във въпросната държава членка. По същество в практиката на СЕС се прави разграничение между схеми, основани на принципа на солидарността, и икономически схеми (41).

(80)

В съдебната си практика Съдът на ЕС използва редица критерии, за да определи дали дадена схема за социална сигурност е основана на солидарността и следователно не включва икономическа дейност. В това отношение множество фактори могат да бъдат от значение: i) дали членството в схемата е задължително (42); ii) дали схемата има изключително социална цел (43); iii) дали схемата е с нестопанска цел (44); iv) дали обезщетенията са независими от направените вноски (45); v) дали сумата от платените обезщетения не е непременно пропорционална на доходите на осигурените лица (46); и vi) дали схемата е под надзора на държавата (47).

(81)

За разлика от схемите, основани на солидарността, икономическите схеми се характеризират често с: i) членство по избор (48); ii) принципа на капитализация — т.е. зависимост между правото на обезщетение и изплатените вноски и финансовите резултати на схемата (49); iii) стопанската си цел (50) и iv) предоставянето на права на обезщетение, които допълват тези по основна схема (51).

(82)

При някои системи са комбинирани елементи и от двете категории (схеми, основани на солидарността, и икономически схеми) (52) и за да може да определи дали конкретна схема е икономическа или неикономическа по характер, Комисията трябва да провери наличието и да прецени в конкретната схема съответното значение на всеки от различните елементи, посочени в двете предходни съображения (53).

(83)

Поради това, окончателният отговор дали предоставянето на услуги на задължително здравно осигуряване в Словашката република е с икономически или неикономически характер ще зависи от задълбочения анализ на конкретния начин на организиране и извършване на тази дейност във въпросната държава членка, и затова ще се отнася конкретно до системата за задължително здравно осигуряване в тази държава членка. В светлината на тези общи констатации Комисията ще прецени дали спорните мерки, които според твърденията са предоставени на SZP/VšZP, представляват държавна помощ като мерки, предоставени на „предприятие“ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(84)

Няколко елемента, отнасящи се преди всичко до функционирането на системата, и фактът, че системата се основава на принципа на солидарност, сочат неикономическия характер на словашката система за здравно осигуряване, най-вече що се отнася до нейните социални характеристики и цели.

(85)

Първо, участието в програмата за публично здравно осигуряване е по закон задължително за мнозинството от населението в Словашката република, а медицинските услуги, покривани от задължителното здравно осигуряване, се предоставят независимо от вноските, платени от осигуреното лице. Осигуреното лице има право да избере което и да е здравноосигурително дружество и въз основа на задължението за осигуряване на свободен достъп избраното здравноосигурително дружество не може да му откаже осигуряване на основата на възраст, здравен статус или рискове от заболяване. (54)

(86)

Второ, задължителното здравно осигуряване в Словакия се основава на вноски, които са определени в закона пропорционално на доходите на осигуреното лице, а не на размера на осигурителния риск (възраст, здравен статус, рискове от заболяване на осигуреното лице). Освен това не съществува пряка връзка между размера на вноските, платени в рамките на схемата от дадено лице, и размера на обезщетенията, получени от същото това лице в рамките на схемата. Поради това, здравноосигурителните дружества нямат възможност да влияят нито на размера на вноските, нито на минималното покритие, на което имат право осигурените лица, тъй като те се определят от националното законодателство.

(87)

Трето, на всички осигурени лица е гарантирано по закон еднакво базисно ниво на обезщетенията, което на практика е доста високо, тъй като покрива почти всички здравни процедури, предоставяни в Словашката република, което означава, че чрез схемата за задължително здравно осигуряване се предоставя почти пълно здравеопазване (55). Словашката схема за изравняване на рисковете (RES) гарантира, че осигурителните рискове са поделени, което допълнително засилва солидарността. Освен това словашката система налага принципа на обща тарификация, което означава, че здравноосигурителните дружества не могат да определят размера на вноските съобразно осигурителния риск, а посредством изравняването на рисковете частично се компенсират здравноосигурителните дружества, чийто портфейл е с по-рисков демографски профил, като се преразпределят средства от здравноосигурителните дружества, които плащат по-малко от средния размер на обезщетенията, към здравноосигурителните дружества, които плащат на осигурените в тях лица повече от средния размер на обезщетенията (56).

(88)

Освен посочения социален и солидарен характер Комисията припомня, че задължителното здравно осигуряване в Словашката република се организира и предоставя в съответствие със солидна регулаторна рамка: статутът, правата и задълженията на всички здравноосигурителни дружества са установени в закони, в които се предвиждат подробни условия, и те функционират под строгия надзор на държавата (57).

(89)

Въз основа на тази характеристика Комисията стига до извода, че словашката система за задължително здравно осигуряване няма икономически характер, поради което SZP/VšZP не могат да бъдат считани за „предприятие“ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора (58).

(90)

Комисията признава, че някои характеристики на словашката система за задължително здравно осигуряване биха могли да свидетелстват за икономическия характер на дейностите, извършвани в рамките на тази система: i) наличието на няколко здравноосигурителни дружества (публични и частни) в словашкия сектор на задължителното здравно осигуряване, ii) определена степен на конкуренция между тези здравноосигурителни дружества, които iii) извършват дейност, ориентирана към реализирането на печалба, и iv) факта, че Конституционният съд на Словашката република е посочил, че тази дейност е отворена за конкуренция. При все това Комисията е на мнение, че съществуването на тези характеристики не поставя под съмнение заключението ѝ, че задължителното здравно осигуряване в Словакия е неикономическа дейност.

(91)

Първо, Комисията констатира, че съществуването на няколко (публични и частни) субекта, които развиват дейност в сектора на задължителното здравно осигуряване, само по себе си не свидетелства за икономическия характер на действията им в система, в която, както е обяснено в съображения 85—87, преобладават социалните характеристики и цели, основният принцип за функционирането на системата е солидарността и надзорът на държавата е строг. Такова тълкуване би придало прекомерно значение на организационните мерки, избрани от държавата членка за управлението на част от системата ѝ за социална сигурност, вместо на същността на въпросната система (59).

(92)

Второ, съгласно съдебната практика на Съда на ЕС наличието на възможност за конкуренция в системата за здравно осигуряване и съществуваща на практика конкуренция, дори ако съществуването ѝ е било желано от законодателя и то е било потвърдено от съдебната власт, не свидетелства непременно за икономическия характер на въпросната дейност. Съдът на ЕС е пояснил, че при определянето на това дали дейностите, осъществявани в рамките на законоустановена система за здравно осигуряване, която подобно на словашката система предоставя определена възможност за конкуренция, са икономически или неикономически по характер от решаващо значение са елементи като характера и степента на конкуренцията, обстоятелствата, при които тази конкуренция протича и наличието и значението на други важни фактори (60). В разглеждания случай не се позволява конкуренция от типа, който е най-интересен за потребителите — ценова конкуренция по отношение на нивото на вноските — тъй като здравноосигурителните дружества в Словашката република не могат са променят размера на вноските на осигурените лица, които са определени в закона. Освен това възможността за конкуренция по отношение на качеството е до голяма степен ограничена, тъй като словашката система за задължително здравно осигуряване предвижда особено широк спектър на законоустановените обезщетения, които са еднакви за всички осигурени лица, като по този начин за здравноосигурителните дружества не остава голяма възможност за конкуренция за клиенти, основана на допълнителни (безплатни) обезщетения. Здравноосигурителните дружества не се конкурират помежду си, тъй като нямат никаква възможност да влияят на тези законоустановени обезщетения, нито на предоставянето на задължителни законоустановени обезщетения във връзка със здравни грижи, което представлява основната им функция.

(93)

Трето, Комисията е на мнение, че неикономическият характер на дейността по задължително здравно осигуряване не се влияе от факта, че здравноосигурителните дружества се конкурират по отношение на качеството и по отношение на ефективността на обществените поръчки, като купуват от доставчиците висококачествени здравни грижи и свързани с тях услуги на конкурентни цени. По този начин застрахователните дружества осигуряват входните ресурси, необходими за изпълнението на ролята им в рамките на тази система посредством дейности, които могат да бъдат отделени от договорите им с осигурените лица в рамките на задължителното здравно осигуряване. От съдебната практика на Съда на ЕС следва, че ако системата за задължително здравно осигуряване има неикономически характер поради присъщите си характеристики, дейността по осигуряване на входните ресурси, необходими за функционирането на тази система, също е с неикономически характер (61).

(94)

Четвърто, фактът, че правните норми в областта на задължителното здравно осигуряване в Словашката република позволяват на здравноосигурителни дружества да реализират печалба и да разпределят част от нея на акционерите си, не променя неикономическия характер на техните дейности, тъй като те ги извършват в рамките на система, в която са силно застъпени всички горепосочени характеристики, указващи неикономическия характер на дейността. Фактът, че здравноосигурителните дружества могат да реализират печалба и да разпределят част от нея, не може сам по себе си да постави под въпрос превеса на социалните характеристики и цели на системата, да измени основната роля в нея на принципа на солидарност и да накърни строгата регулация и държавен надзор, при които тя функционира. Що се отнася до тази държавна регулация, Комисията припомня, че възможността за реализиране, използване и разпределяне на печалба се подчинява на рамки и е ограничена от законоустановени задължения, наложени на словашките застрахователни дружества от държавата и имащи за цел да гарантират жизнеспособността и непрекъснатостта на задължителното здравно осигуряване с всички негови преобладаващи социални и солидарни цели (62). Следователно, свободата за реализиране, използване и разпределяне на печалба е значително по-ограничена в сектора на словашкото задължително здравно осигуряване, отколкото в обичайните търговски сектори, и се подчинява на постигането на социални и солидарни цели.

(95)

В резултат на това, поради ограничената конкуренция, установена в словашката система за задължително здравно осигуряване (т.е. само ограничена конкуренция по отношение на качеството и никаква ценова конкуренция), както и поради ограниченията за реализиране и използване на печалба, елементите на конкуренция и стопанска цел, които присъстват в словашката система за задължително здравно осигуряване, не поставят под въпрос основните социални, солидарни и регулаторни аспекти, указващи неикономическия характер на дейностите, изпълнявани от здравноосигурителните дружества в тази система. Всъщност елементите на конкуренция и стопанска цел, които присъстват в словашката система за задължително здравно осигуряване, би следвало да се считат за елементи, насочени към постигане на основната цел, която се състои в насърчаването на здравноосигурителните дружества да действат в съответствие с принципите на доброто управление в интерес на правилното функциониране на тази система за социална сигурност, т.е. за елементи, които гарантират постигането на социалните и солидарните цели на тази система (63).

(96)

Комисията е на мнение, че фактът, че Конституционният съд на Словашката република (при извършване на преценка за евентуално нарушение съгласно словашката Конституция на правото на стопанска инициатива) разглежда словашката система на задължително здравно осигуряване като сектор, „който е част от сферата на конкуренцията“, не означава, че в тази система се извършват дейности с икономически характер по смисъла на правилата за държавна помощ. В действителност в този случай Конституционният съд на Словакия е сезиран, за да проучи дали законодателната забрана от 2007 г. относно разпределянето на печалбата от здравноосигурителните дружества е съвместима с Конституцията на Словашката република (нарушение на правото на собственост, правото на защита на собствеността и правото на стопанска инициатива) и съвместима с членове 18, 49, 54 и 63 от Договора. Словашкият Конституционен съд решава, че тази забрана нарушава Конституцията на Словашката република и че следователно няма причина да разглежда съществените елементи от правилата на ЕС за вътрешния пазар или да се произнася по тяхното нарушаване.

(97)

В този контекст, като се вземат под внимание особеностите на настоящия случай и присъствието и значението на важни показатели, дейността по задължително здравно осигуряване, както е организирана и се извършва в Словашката република, не може да се счита за икономическа дейност.

(98)

В светлината на казаното по-горе, Комисията стига до заключението, че дружествата SZP/VšZP като бенефициери на спорните мерки, не могат да се считат за предприятия по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора и поради това тези мерки не водят до предоставянето на държавна помощ по смисъла на тази разпоредба.

(99)

Следователно не е необходимо да се разглеждат останалите условия за наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, нито да се прави преценка за съвместимостта на спорните мерки.

(100)

С оглед на изложените по-горе съображения Комисията стига до заключението, че спорните мерки не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора,

а)

увеличението на капитала на SZP с 450 млн. SKK, извършено между 28 ноември 2005 г. и 18 януари 2006 г.;

б)

погасяването на дълговете на SZP чрез Veritel' a. s. от 2003 г. до 2006 г.;

в)

субсидията, предоставена на SZP от Министерството на здравеопазването през 2006 г.;

г)

увеличението на капитала на VšZP с 65,1 млн. евро на 1 януари 2010 г.;

д)

системата за изравняване на рискове, установена на основание част 3 от закон № 580/2004 Сб.; и

е)

прехвърлянето на портфейли от ликвидирани здравноосигурителни дружества, и по-специално от дружество Družstevná zdravotná poisťovňa към VšZP и от дружество Európská zdravotná poisťovňa към SZP.

17.2.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 41/41

(1)

С Решение 2006/502/ЕО на Комисията (2) от държавите членки се изисква да приемат мерки, за да гарантират, че на пазара се пускат единствено запалки, които са обезопасени спрямо деца, и да забранят пускането на пазара на запалки с нестандартен дизайн.

(2)

Решение 2006/502/ЕО бе прието в съответствие с разпоредбите на член 13 от Директива 2001/95/ЕО, с който се ограничава валидността на решението за период, не по-дълъг от една година, но се допуска тя да бъде продължавана за допълнителни периоди, никой от които не може да надвишава една година.

(3)

Валидността на Решение 2006/502/ЕО беше продължавана за едногодишни периоди — за първи път с Решение 2007/231/ЕО на Комисията (3), до 11 май 2008 г., за втори път — с Решение 2008/322/ЕО на Комисията (4), до 11 май 2009 г., за трети път — с Решение 2009/298/ЕО на Комисията (5), до 11 май 2010 г., за четвърти път — с Решение 2010/157/ЕС на Комисията (6), до 11 май 2011 г., за пети път — с Решение 2011/176/ЕС на Комисията (7), до 11 май 2012 г., за шести път — с Решение за изпълнение 2012/53/ЕС на Комисията (8), до 11 май 2013 г., за седми път — с Решение за изпълнение 2013/113/ЕС на Комисията (9), до 11 май 2014 г., и за осми път — с Решение за изпълнение 2014/61/ЕС на Комисията (10), до 11 май 2015 г.

(4)

Все още на пазара се пускат запалки, които не са обезопасени спрямо деца. Укрепването на дейностите по надзор на пазара — от изготвяне на целеви извадки до предприемане на ефективни ограничителни мерки — следва допълнително да намали предлагането на такива запалки на пазара.

(5)

При липсата на други задоволителни мерки по отношение на безопасността на запалките спрямо деца е необходимо да се продължи валидността на Решение 2006/502/ЕО за още 12 месеца.

(6)

Поради това Решение 2006/502/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(7)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден с Директива 2001/95/ЕО,

17.2.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 41/43

(1)

С Директива 64/432/ЕИО се определят правила относно търговията с говеда в Съюза. В член 9 от нея се предвижда, че когато държава членка има задължителна национална програма за контрол на една от заразните болести, изброени в списъка в приложение Д, част II от нея, тя може да представи на Комисията своята програма за одобрение. Този списък включва инфекциозен ринотрахеит по говедата. При инфекциозния ринотрахеит по говедата се проявяват най-характерните клинични симптоми на инфекция с вирус херпес от тип 1 (BHV1) по говедата. В член 9 от Директива 64/432/ЕИО се предвижда също определянето на допълнителни гаранции, които могат да се изискват за търговията в рамките на Съюза.

(2)

Освен това в член 10 от Директива 64/432/ЕИО се предвижда, че когато дадена държава членка счита, че нейната територия или част от нея е свободна от една от болестите, изброени в част II от приложение Д към посочената директива, тя представя на Комисията подходяща подкрепяща документация. В посочения член се предвижда също определянето на допълнителни гаранции, които може да се изискват за търговията в рамките на Съюза.

(3)

С Решение 2004/558/ЕО на Комисията (2) се одобряват програмите за контрол и ликвидиране на BHV1, представени от държавите членки, изброени в приложение I към същото решение, за регионите, които са изброени в това приложение и за които се прилагат допълнителни гаранции в съответствие с член 9 от Директива 64/432/ЕИО.

(4)

Освен това в приложение II към Решение 2004/558/ЕО са изброени регионите на държавите членки, които се считат за свободни от BHV1 и по отношение на които се прилагат допълнителни гаранции в съответствие с член 10 от Директива 64/432/ЕИО.

(5)

Към момента всички региони на Германия, с изключение на федералните провинции Бавария и Тюрингия, са включени в приложение I към Решение 2004/558/ЕО. Федералните провинции Бавария и Тюрингия са свободни от BHV1, поради което понастоящем са включени в приложение II към посоченото решение.

(6)

Германия представи на Комисията документация в подкрепа на искането за допълнителни гаранции в съответствие с член 10 от Директива 64/432/ЕИО за федералните провинции Саксония, Саксония-Анхалт, Бранденбург, Берлин и Мекленбург–Предна Померания, с цел те да бъдат счетени за свободни от BHV1.

(7)

След оценката на представената от държавата членка подкрепяща документация федералните провинции Саксония, Саксония-Анхалт, Бранденбург, Берлин и Мекленбург–Предна Померания в Германия вече не следва да фигурират в приложение I към Решение 2004/558/ЕО, а да бъдат включени в приложение II към същото решение, като обхватът на допълнителните гаранции по член 10 от Директива 64/432/ЕИО следва да бъде разширен, за да включва и посочените провинции. Приложения I и II към Решение 2004/558/ЕО следва да бъдат съответно изменени.

(8)

Поради това Решение 2004/558/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(9)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

17.2.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 41/46

(1)

С Решение за изпълнение 2014/709/ЕС на Комисията (4) се определят мерките за контрол на здравето на животните във връзка с африканската чума по свинете в някои държави членки. В приложението към посоченото решение се определят границите и се изброяват определени области на посочените държави членки, разграничени според равнището на риска въз основа на епидемиологичната обстановка. Този списък включва определени области в Естония, Италия, Латвия, Литва и Полша.

(2)

Член 11 от Решение за изпълнение 2014/709/ЕС, в който се предвижда забрана за изпращане на прясно свинско месо и на някои заготовки и продукти от свинско месо от областите, изброени в приложението, за други държави членки и трети държави, следва да бъде преразгледан за да се осигури по-добра съгласуваност по отношение на дерогациите, приложими към износа за трети държави.

(3)

От октомври 2014 г. насам беше съобщено за няколко случая на африканска чума по свинете при диви свине на границата между Естония и Латвия, и в двете държави членки в области, включени в част I от приложението към Решение 2014/709/ЕС. Съобщено беше и за два случая в Литва (Каунас и Купишкис).

(4)

Развитието на настоящата епидемиологична обстановка следва да се вземе предвид при оценката на риска, който представлява здравословното състояние на животните в Естония, Латвия и Литва. С цел мерките за контрол на здравето на животните да се насочат по-добре и да се предотврати разпространението на африканската чума по свинете, както и да се предотвратят ненужните затруднения в търговията в рамките на Съюза и да се избегне създаването на необосновани пречки пред търговията с трети държави, списъкът на Съюза на областите, които подлежат на мерки за контрол на здравето на животните, предвидени в Решение за изпълнение 2014/709/ЕС, следва да се измени, за да бъде взето под внимание настоящото здравословно състояние на животните по отношение на обстановката във връзка с тази болест в Естония, Латвия и Литва.

(5)

Поради това е необходимо приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС да се измени, за да бъдат включени съответните области в Естония, Латвия и Литва в част II от него.

(6)

Поради това Решение за изпълнение 2014/709/ЕС следва да бъде съответно изменено.

(7)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

1)

В член 11 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2.   Чрез дерогация от параграф 1 засегнатите държави членки с области, изброени в части II, III или IV от приложението, могат да разрешат изпращането на прясно свинско месо, посочено в параграф 1, и на заготовки и продукти от свинско месо, състоящи се от или съдържащи такова свинско месо, за други държави членки и трети държави, при условие че посочените заготовки и продукти от свинско месо са получени от свине, които от раждането си са държани в стопанства, разположени извън областите, изброени в части II, III и IV от приложението, и че прясното свинско месо, заготовките от свинско месо и продуктите от свинско месо са произведени, съхранявани и преработени в предприятия, одобрени в съответствие с член 12.

3.   Чрез дерогация от параграф 1 засегнатите държави членки с области, изброени в част II от приложението, могат да разрешат изпращането на прясно свинско месо, посочено в параграф 1, и на заготовки и продукти от свинско месо, състоящи се от или съдържащи такова свинско месо, за други държави членки и трети държави, при условие че посочените заготовки и продукти от свинско месо са получени от свине, които отговарят на изискванията, установени в член 3, параграф 1 и в член 3, параграф 2 или 3.“

2)

Приложението се изменя в съответствие с приложението към настоящото решение.

17.2.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 41/52

(1)

С Решение 2007/777/ЕО на Комисията (2) се установяват ветеринарно-санитарни и здравни правила за внос, транзит и складиране в Съюза на пратки от месни продукти и обработени стомаси, пикочни мехури и черва („посочените стоки“).

(2)

В част 1 от приложение II към Решение 2007/777/ЕО са изброени регионализираните зони от трети държави, от които въвеждането на посочените стоки в Съюза е ограничено поради съображения от ветеринарно-санитарен характер. В част 2 от посоченото приложение се съдържа списък на трети държави или части от тях, от които е разрешено въвеждането на посочените стоки в ЕС, при условие че са преминали съответната обработка съгласно посоченото в част 4 от приложението.

(3)

Съединените щати са включени в част 2 от приложение II към Решение 2007/777/ЕО като държава, от която е разрешено, наред с другото, въвеждането в Съюза на стоки, получени от домашни птици, отглеждани в стопанство пернат дивеч (без щраусоподобни), отглеждани в стопанство щраусоподобни и друг пернат дивеч, без специална обработка съгласно посоченото в част 4 от посоченото приложение („обработка А“), при условие че месото, от което са произведени продуктите, отговаря на ветеринарно-санитарните изисквания за прясно месо, които включват произход от трета държава или части от нея, свободни от високопатогенна инфлуенца по птиците (HPAI), съгласно предвиденото в образеца на ветеринарно-санитарен и здравен сертификат в приложение III към Решение 2007/777/ЕО.

(4)

В споразумение между Съюза и Съединените щати (3) („Споразумението“) се предвижда незабавно взаимно признаване на мерките за регионализация в случай на възникване на огнища на болестта в Съюза или в Съединените щати.

(5)

Наличието на огнища на HPAI от подтип H5N8 беше потвърдено в стопанство за домашни птици в Douglas County в щат Орегон, а на HPAI от подтип H5N2 — в щат Вашингтон в Съединените щати.

(6)

Обработка тип „А“ е недостатъчна за отстраняване на ветеринарно-санитарните рискове, свързани с въвеждането в Съюза на стоки, получени от домашни птици, отглеждан в стопанство пернат дивеч (без щраусоподобни), отглеждани в стопанство щраусоподобни и друг пернат дивеч от Douglas County, щата Орегон, и от целия щат Вашингтон, предвид настоящата епидемиологична обстановка за HPAI в Съединените щати. Тези продукти следва да бъдат подлагани най-малко на обработка „D“ съгласно посоченото в част 4 от приложение II към Решение 2007/777/ЕО („обработка D“) с цел предотвратяване на проникването на вируса на високопатогенната инфлуенца по птиците в Съюза.

(7)

Съединените щати предоставиха информация за епидемиологичната обстановка на тяхна територия и за мерките, предприети за предотвратяване на по-нататъшното разпространение на високопатогенната инфлуенца по птиците, която бе оценена от Комисията. Въз основа на тази оценка, както и на ангажиментите, установени в Споразумението, и гаранциите, предоставени от Съединените щати, е целесъобразно да се заключи, че изискването за обработка „D“ би следвало да e достатъчнo за покриване на рисковете, свързани с въвеждането в Съюза на стоки, получени от месо от домашни птици, отглеждан в стопанство пернат дивеч (без щраусоподобни), отглеждани в стопанство щраусоподобни и друг пернат дивеч от Douglas County, щат Орегон, и от целия щат Вашингтон, по отношение на което ветеринарните органи на Съединените щати са наложили ограничения поради съществуващите понастоящем огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците. Поради това части 1 и 2 от приложение II към Решение 2007/777/ЕО следва да бъдат изменени, за да бъдат отчетено положението в тези географски области.

(8)

Поради това Решение 2007/777/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(9)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

17.2.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 41/55

(1)

Икономически ефективното и съгласувано прилагане и привеждане в изпълнение на Директива 1999/32/ЕО има високо приоритетно значение за постигане на планираните в нея здравни и екологични ползи, произтичащи от намаление на емисиите на серен диоксид от корабоплаването, което би допринесло за равноправна конкуренция и за по-голяма устойчивост на морския транспорт.

(2)

С оглед реално да се прилагат членове 3а, 4а и 4б от Директива 1999/32/ЕО е необходимо държавите членки да осигурят извършването на достатъчно често и прецизно вземане на проби от корабните горива, които са в процес на доставяне до корабите или се използват на борда на корабите, включително и с инспекции на корабните дневници (log books) и разписките за доставено гориво (bunker delivery notes).

(3)

В член 6, параграф 1 от Директива 1999/32/ЕО се изисква от държавите членки да предприемат всички необходими мерки за проверка чрез вземане на проби на съдържанието на сяра в корабните горива, използвани за горене на борда на корабите в съответни морски зони и пристанища. В този контекст вземането на проби следва да се разбира в широкия смисъл на думата, като обхващащо всички методи за проверка на съответствието, посочени в член 6, параграф 1а, букви а), б) и в) от цитираната директива.

(4)

Вземането на веществени проби от корабни горива, използвани за удостоверяване на съответствието, следва да се извършва или чрез вземане и анализ на локална проба от горивоподаващата система на кораба, или чрез анализ на съответни съхранявани на борда пломбирани проби от бункерованото гориво.

(5)

Честотата на вземането на проби се определя въз основа на броя на отделните кораби, пристигащи в дадена държава членка, проверяването на корабната документация, използването на алтернативни техники за таргетиране с цел осигуряване на справедливо разпределяне на натоварването между държавите членки и на икономическа ефективност, както и въз основа на конкретни тревожни признаци (specific alerts) за отделни кораби.

(6)

Вземането на проби от корабни горива, които са в процес на доставяне до корабите, следва да е специално насочено към тези доставчици, за чиито корабни горива няколкократно е установено, че не са в съответствие със спецификацията, декларирана в разписката за доставено гориво, като се взема предвид и количеството корабни горива, търгувани от съответния доставчик.

(7)

С оглед Директива 1999/32/ЕО да се прилага по икономически ефективен начин, държавите членки следва да бъдат насърчени да спазват честотата на вземане на проби чрез избиране на кораби за проверка на съответствието въз основа на базиращи се на оценка на риска национални механизми за таргетиране или чрез използване на иновативни технологии за проверка на съответствието, както и да споделят събраната информация с други държави членки.

(8)

Като платформа за записване и обмен на информация за резултатите от отделните проверки на съответствието съгласно Директива 1999/32/ЕО ще служи специално предназначена за целта Информационна система на ЕС, която е разработена и се поддържа от Европейската агенция за морска безопасност, и която ще бъде на разположение на държавите членки от 1 януари 2015 г. Държавите членки следва да бъдат насърчени да използват системата, която може значително да допринесе за рационализиране и оптимизиране на оценката на съответствието с изискванията на горепосочената директива.

(9)

С оглед да не бъдат натоварвани с непропорционална административна тежест държавите членки, които нямат излаз на море, плаващите под техен флаг кораби или техните доставчици на корабни горива, някои разпоредби следва да не се прилагат за тези държави членки.

(10)

Във връзка с докладването следва да се има предвид най-доброто използване на всички разполагаеми и съответстващи на съвременното техническо равнище технологии, така че административната тежест да бъде сведена до възможния минимум, като в същото време се даде възможност за гъвкавост на тези държави членки, които биха предпочели да докладват по по-традиционен начин. Поради това държавите членки следва да имат възможност да използват Информационната система на ЕС при изпълнението на своите задължения за ежегодно докладване съгласно Директива 1999/32/ЕО.

(11)

Не по-рано от 1 януари 2016 г. и при условие че са налице общи споделени данни относно проверки на съответствието и проби във връзка с ограниченията за съдържанието на сяра, държавите членки могат да използват базиращия се на оценка на рисковете механизъм за таргетиране, включен в Информационната система на ЕС, с цел определяне на приоритетни обекти при проверяването на корабните горива по икономически ефективен начин.

(12)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, учреден съгласно член 9, параграф 1 от Директива 1999/32/ЕО,

1)

„работен резервоар“ („service tank“) означава резервоар, от който горивото се подава към машините и съоръженията с горивни процеси;

2)

„горивоподаваща система“ („fuel service system“) означава системата, която извършва разпределянето, филтрирането, пречистването и подаването на гориво от работните резервоари до машините и съоръженията с горивни процеси;

3)

„представител на кораба“ („ship's representative“) означава капитана на кораба или дежурния офицер, отговарящ за използваните корабни горива, за съответната документация и за съгласуване на алтернативно място на вземане на проба;

4)

„инспектор за сярата“ („sulphur inspector“) означава лице, надлежно оправомощено от компетентния орган на държава членка да проверява съответствието с изискванията съгласно Директива 1999/32/ЕО;

5)

„Информационна система на ЕС“ („Union information system“) означава система, използваща данните за влизанията в пристанища на отделни кораби, които се съдържат в мрежата SafeSeaNet — системата за управление на информация, създадена съгласно член 22а от Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) („SafeSeaNet“), с цел записване и обмен информация относно резултатите от отделни проверки на съответствието съгласно Директива 1999/32/ЕО, и която се поддържа от Европейската агенция за морска безопасност. Разработен е базиращ се на оценка на рисковете механизъм на ЕС за таргетиране въз основа на резултатите от отделни проверки на съответствието и съответните констатации съгласно Директива 1999/32/ЕО.

а)

40 % в държавите членки, които изцяло граничат със зони за контрол на емисиите на серни оксиди (SECAs);

б)

30 % в държавите членки, които частично граничат със зони за контрол на емисиите на серни оксиди;

в)

20 % в държавите членки, които не граничат със зони за контрол на емисиите на серни оксиди.

а)

изваждане на броя на отделните кораби, за които се прави проверка за възможно несъответствие посредством използване на технологии за дистанционно мерене или на методи за анализ чрез бърза избирателна проверка (quick scan analysing methods);

б)

задаване на подходящ брой в случаите, при които проверките на документацията по параграф 1 се провеждат годишно на борда на поне 40 % от отделните кораби, влизащи в пристанищата на съответната държава членка.

а)

проверка на корабните дневници и на разписките за доставено гориво;

б)

както е уместно, един от следните начини за вземане на проба и анализ:

а)

да е достъпно по лесен и безопасен начин;

б)

да е съобразено с различните марки горива, използвани в машината/съоръжението с горивен процес;

в)

да е разположено по пътя на подаване на горивото от работния резервоар;

г)

да е толкова близо до машината/съоръжението с горивен процес, колкото това е възможно и безопасно, като се вземат предвид видовете горива, дебитът, температурата и налягането при избраната точка за вземане на проба;

д)

да е предложено от представителя на кораба и да е прието от инспектора за сярата.

а)

бутилките за вземане на проби да се пломбират от инспектора за сярата с уникален идентификационен знак, в присъствието на представителя на кораба;

б)

две бутилки за вземане на проби да се отнасят на брега за анализ;

в)

една бутилка за вземане на проби да остава при представителя на кораба за период от най-малко 12 месеца след датата на вземане на пробата.

а)

общия годишен брой и вида на несъответствията на измереното съдържание на сяра в проверените горива, включително размера на отделните несъответствия и средното съдържание на сяра, определено при вземането на проби и анализа;

б)

годишния общ брой на проверките на документи, включително на разписки за доставено гориво, мястото на бункероване на горивото, горивните дневници, корабните дневници, процедурите за преминаване към използване на друг вид гориво (fuel change-over procedures) и протоколите;

в)

твърдения за неразполагаемост на определени видове корабни горива съгласно посоченото в член 4а, параграф 5б от Директива 1999/32/ЕО, включително с данни за корабите, пристанището на бункероване и държавите членки, където е имало такава неразполагаемост, броят на такива твърдения, направени от същия кораб, и вида на неразполагаемото бункероване;

г)

информация за известията и протестните писма по отношение на съдържанието на сяра в горивата, подадени срещу доставчиците на корабни горива на тяхната територия;

д)

списък, съдържащ имената и адресите на всички доставчици на корабни горива в съответната държава членка;

е)

описание на използването на алтернативни методи за намаляване на емисиите, включително изпитания и непрекъснат мониторинг на емисиите, или използване на алтернативни горива и проверки на съответствието за непрекъснато постигане на намаление на емисиите на SOx, в съответствие с приложения I и II към Директива 1999/32/ЕО в корабите, плаващи под флага на съответната държава членка;

ж)

за съответните случаи, описание на националните базиращи се на оценка на риска механизми за таргетиране, включително на конкретни тревожни признаци, и използването и резултатите от дистанционно мерене и други налични технологии за определяне на отделни кораби за приоритетно проверяване на съответствието;

з)

общия брой и вид на инициираните процедури за нарушение, санкции, или и двете, и сумата на наложените от компетентния орган глоби както на операторите на кораби, така и на доставчици на корабни горива;

и)

следните данни за всеки отделен кораб, след като му е направена инспекция на корабните дневници и разписките за доставено гориво, или след вземането на проби, или след като са извършени и двете: