17.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 11/1

(1)

По време на ранната „фаза на ликвидност“ на финансовата криза, която започна през 2007 г., много кредитни институции се сблъскаха със значителни трудности, въпреки че поддържаха адекватни нива на капитала, тъй като не успяха да управляват по благоразумен начин ликвидния си риск. Някои кредитни институции станаха прекалено зависими от краткосрочното финансиране, което бързо се изчерпа в началото на кризата. Впоследствие тези кредитни институции станаха уязвими на исканията за ликвидност, тъй като не разполагаха с достатъчен обем ликвидни активи, за да посрещнат исканията за изтегляне на средства (изходящи потоци) по време на напрежение (стрес). Тогава кредитните институции бяха принудени да ликвидират активи чрез краткосрочни продажби, което създаде самоусилваща се низходяща ценова спирала и липса на доверие в пазара, водещо до криза на платежоспособността. В крайна сметка много кредитни институции станаха изключително зависими от осигуряването на ликвидност от централните банки и трябваше да бъдат спасявани чрез инжектиране на значителен обем публични средства. Тогава стана ясно, че е необходимо да се разработи подробно изискване за ликвидното покритие, чиято цел следва да бъде избягването на този риск, като направи кредитните институции по-слабо зависими от краткосрочното финансиране и предоставянето на ликвидност от страна на централните банки, както и по-устойчиви на внезапни сътресения по отношение на ликвидността.

(2)

С член 412, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на кредитните институции се налага изискване за ликвидно покритие, формулирано най-общо като задължение да държат „ликвидни активи с обща стойност, която покрива разликата между изходящите ликвидни потоци и входящите ликвидни потоци при [напрежение]“. Съгласно член 460 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Комисията се предоставя правомощието да определи подробно изискването за ликвидно покритие и обстоятелствата, при които компетентните органи трябва да наложат специфични равнища на входящите и изходящите потоци на кредитните институции, така че да бъдат отразени специфичните рискове, на които са изложени. Съгласно съображение 101 от Регламент (ЕС) № 575/2013 правилата следва да бъдат съобразени с изискването за отношението на ликвидно покритие, установено в международната рамка на Базелския комитет по банков надзор (БКБН) относно измерването, стандартите и наблюдението на ликвидния риск, като се отчитат съюзните и националните особености. До 1 януари 2018 г., когато изискването за ликвидно покритие започва изцяло да се прилага, държавите членки следва да могат да прилагат изискването за ликвидно покритие до 100 % по отношение на кредитните институции в съответствие с националното законодателство.

(3)

Съгласно стандартите за ликвидността на БКБН следва да бъдат приети правила за определяне на изискването за ликвидно покритие като отношение на буфера от „ликвидни активи“ на дадена кредитна институция към нейните „нетни ликвидни изходящи потоци“ в рамките на период на напрежение от 30 календарни дни. „Нетните изходящи ликвидни потоци“ следва да се изчисляват чрез изваждане на ликвидните входящи потоци на кредитната институция от нейните ликвидни изходящи потоци. Отношението на ликвидно покритие следва да бъде изразено като процент и определено на минимално ниво от 100 %, когато бъде напълно приложено, което показва, че кредитната институция държи достатъчно ликвидни активи, за да посрещне нетните си ликвидни изходящи потоци в рамките на период на напрежение от 30 календарни дни. През такъв период кредитната институция следва да успее бързо да превърне своите ликвидни активи в парични средства, без да търси ликвидност от централната банка или от публични фондове, което може временно да понижи отношението на ликвидното ѝ покритие до ниво под 100 %. Ако това се случи или се очаква да се случи в даден момент, кредитните институции следва да изпълнят специалните изисквания, заложени в член 414 от Регламент (ЕС) № 575/2013, за своевременно възстановяване на отношението на ликвидното им покритие до минималното ниво.

(4)

Единствено свободно прехвърлимите активи, които могат бързо да бъдат превърнати в парични средства на частни пазари в кратки срокове и без значителна загуба на стойността, следва да бъдат определени като „ликвидни активи“ за целите на ликвидните буфери на кредитните институции. В съответствие с част шеста от Регламент (ЕС) № 575/2013 и класификацията на БКБН на ликвидните активи в съответните правила следва да се прави разлика между активи с изключително висока ликвидност и кредитно качество, или активи от ниво 1, и активи с висока ликвидност и кредитно качество, или активи от ниво 2. Последните следва да бъдат допълнително подразделени на активи от ниво 2А и активи от ниво 2Б. Кредитните институции следва да притежават достатъчно диверсифициран буфер от ликвидни активи, като вземат предвид тяхната относителна ликвидност и кредитно качество. По същия начин за всяко ниво и подниво следва да се прилагат специални изисквания към процентните намаления и лимитите на общия буфер и когато е целесъобразно, между нивата или поднивата и между категориите на ликвидните активи от едно и също ниво или подниво следва да се прилагат диференцирани изисквания, които да бъдат толкова по-строги, колкото по-ниско класирана е тяхната ликвидност.

(5)

Спрямо ликвидните активи следва да се прилагат определени общи и оперативни изисквания, за да се гарантира, че могат да бъдат превърнати в кратък срок в парични средства, с някои изключения за определени активи от ниво 1, в зависимост от случая. В тези изисквания следва да бъде конкретизирано, че не трябва да съществуват пречки пред продажбата на ликвидните активи, те следва да бъдат лесни за оценяване и допуснати за търговия на призната борса или да могат да се търгуват на активни пазари или на репо пазари. С тях следва да се гарантира също така, че звеното на кредитната институция за управление на ликвидността има достъп до нейните ликвидни активи и контрол върху тях по всяко време и че активите, представляващи ликвидния буфер, са подходящо диверсифицирани. Диверсификацията е важна, за да се гарантира, че способността на дадена кредитна институция бързо да реализира ликвидни активи без значителна загуба на стойността не е засегната от онези активи, които са уязвими от общ рисков фактор. От кредитните институции следва да се изисква да гарантират също така съгласуваността на валутната деноминация на ликвидните си активи и нетните си ликвидни изходящи потоци, за да не позволят на евентуално прекомерно валутно несъответствие да засегне способността им да използват ликвидния си буфер за покриване на изходящите ликвидни потоци в определена валута през период на напрежение.

(6)

В съответствие с препоръките на Европейския банков орган (ЕБО), направени в неговия доклад от 20 декември 2013 г., изготвен съгласно член 509, параграфи 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013, на всички видове облигации, издадени или гарантирани от централните правителства и централните банки на държавите членки, както и на онези, които са издадени или гарантирани от наднационални институции, следва да бъде даден статут на активи от ниво 1. Както е отбелязано от ЕБО, съществуват силни аргументи за целите на надзора да не се прави дискриминация между различните държави членки, тъй като изключването на някои държавни облигации от ниво 1 би създало стимули за инвестиране в други държавни облигации в Съюза, което би довело до фрагментиране на вътрешния пазар и увеличаване на риска от верижно разпространение на проблемите при криза между кредитните институции и централните им правителства („връзката банка-централно правителство“). Що се отнася до трети страни, статутът на активи от ниво 1 следва да се дава на експозиции към централни банки и централни правителства, на които се присъжда рисково тегло 0 % съгласно правилата във връзка с кредитния риск в дял II на част 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, както е предвидено в стандарта на БКБН. На експозициите към регионални правителства, местни органи на властта или субекти от публичния сектор следва да се дава статут на активи от ниво 1 само когато се третират като експозиции към централното им правителство и на последното е присъдено рисково тегло 0 % в съответствие със същите правила за кредитния риск. Същият статут следва да се прилага спрямо експозиции към многостранни банки за развитие и международни организации с присъдено рисково тегло 0 %. Предвид изключително високата ликвидност и кредитно качество, демонстрирани от тези активи, на кредитните институции следва да бъде разрешено да ги държат в своите буфери без лимит и те не следва да подлежат на процентно намаление или изискване за диверсификация.

(7)

Като цяло активите, издавани от кредитните институции, не следва да се признават за ликвидни активи, а следва да се предоставя третиране като ниво 1банкови активи от ниво 1, подкрепяни от правителствата на държавите членки, като например заемодатели за насърчителни заеми и държавни заемодатели, както и на активи на частни банки с изрична държавна гаранция. Последното представлява наследство от финансовата криза, което следва да бъде поетапно прекратено, и съответно само банкови активи с предоставена държавна гаранция или държавна гаранция, за която е поето задължение преди 30 юни 2014 г., следва да се считат за ликвидни активи. По същия начин първостепенните облигации, издадени от определени конкретизирани агенции за управление на активите на определени държави членки, следва да се третират като активи от ниво 1 при същите изисквания, които са приложими спрямо експозициите към централното правителство на съответната им държава членка, но само с ограничено във времето действие.

(8)

Покритите облигации представляват дългови инструменти, издавани от кредитните институции и обезпечени чрез група активи, които обикновено се състоят от ипотечни заеми или дългове на публичния сектор, към които инвеститорите имат преференциално право на вземане в случай на неизпълнение. Тяхната обезпеченост и определени допълнителни характеристики за сигурност, като например изискването емитентът да заменя неефективните активи в групата обезпечения и да поддържа групата обезпечения при стойност, надвишаваща номиналната стойност на облигациите („изискване за покритие на актива“), допринесоха за превръщането на покритите облигации в относително нискорискови доходоносни инструменти, с ключова финансираща роля на ипотечните пазари в повечето държави членки. В определени държави членки непогасените покрити облигации надвишават групата на непогасените държавни облигации. По-специално определени покрити облигации с първа степен на кредитно качество показват отлична ликвидност през периода от 1 януари 2008 г. до 30 юни 2012 г., анализиран в доклада на ЕБО. Независимо от това ЕБО препоръчва тези покрити облигации да се третират като активи от ниво 2А, за да се постигне съгласуваност със стандартите на БКБН. В светлината на горните съображения относно тяхното кредитно качество, ликвидност и роля на пазарите на финансиране на Съюза обаче е подходящо тези покрити облигации с първа степен на кредитно качество да бъдат третирани като активи от ниво 1. С цел да се избегнат рискове от прекомерна концентрация и за разлика от другите активи от ниво 1, за притежаваните покрити облигации с първа степен на кредитно качество в ликвидния буфер следва да се прилагат таван до 70 % от общия буфер, минимално процентно намаление от 7 % и изискването за диверсификация.

(9)

Покритите облигации с втора степен на кредитно качество следва да бъдат признати като активи от ниво 2А, за които се прилагат същият таван (40 %) и същото процентно намаление (15 %), приложими спрямо другите ликвидни активи от това ниво. Това може да бъде обосновано на базата на наличните пазарни данни, според които покритите облигации с втора степен на кредитно качество имат по-голяма ликвидност от други сравними активи от ниво 2А и 2Б, като например обезпечените с ипотека върху жилищни имоти ценни книжа (RMBS, или ОИЖИЦК) с първа степен на кредитно качество. Освен това допускането на тези покрити облигации в ликвидния буфер би допринесло за диверсифициране на групата от налични активи в рамките на буфера и би предотвратило неправомерна дискриминация или „ефект на срутване“ между тях и покритите облигации с първа степен на кредитно качество. Следва да бъде отбелязано обаче, че значителен дял от тези покрити облигации получаваха втора степен на кредитно качество в резултат на понижаване на рейтинга на централното правителство на държавата членка, в която е установен техният емитент. Това отразяваше националното ограничение, обичайно заложено в методиките на агенциите за кредитен рейтинг, според което финансовите инструменти не могат да бъдат оценявани над определено ниво спрямо съответния рейтинг централните им правителства. Затова националните ограничения не даваха възможност покритите облигации, издадени в тези държави членки, да достигнат първа степен на кредитно качество независимо от своето кредитно качество, а това допълнително намаляваше ликвидността им спрямо покритите облигации с подобно качество, издадени от държави членки, чиято оценка не е понижена. В резултат на това пазарите на финансиране в рамките на Съюза ставаха все по-разпокъсани, което подчертава необходимостта да се намери подходящ заместник на външните рейтинги като един от критериите в пруденциалното регулиране, предназначени за класифициране на ликвидния и кредитния риск по покритите облигации и други категории активи. По силата на член 39б, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Комисията (2) до 31 декември 2015 г. Комисията трябва да представи доклад за алтернативните спрямо кредитните рейтинги инструменти с цел премахване на всички позовавания на кредитните рейтинги в нормативната уредба на Съюза до 1 януари 2020 г.

(10)

По отношение на обезпечените с активи ценни книжа (ABS, или ОАЦК) ЕБО препоръчва, съгласно своите емпирични констатации и стандарта на БКБН, само обезпечените с ипотека върху жилищни имоти ценни книжа с първа степен на кредитно качество да бъдат признати като активи от ниво 2Б при процентно намаление от 25 %. Възможно е отклонение от тази препоръка и разширяване на критериите за включване във ниво 2Б, за да бъдат обхванати определени ОАЦК, обезпечени с други активи. По-широк диапазон от допустими подкатегории активи би увеличил диверсификацията в рамките на ликвидния буфер и би улеснил финансирането на реалната икономика. В допълнение към това, тъй като наличните пазарни данни показват наличието на слаба връзка между ОАЦК и други ликвидни активи като например държавни облигации, връзката банка — централно правителство ще бъде отслабена и фрагментирането на вътрешния пазар ще бъде смекчено. Освен това съществуват доказателства, че инвеститорите са склонни да събират висококачествени ОАЦК с кратка средно претеглена продължителност и високи предсрочни плащания през периоди на финансова нестабилност, тъй като бързо се преобразуват в пари в брой и могат да се считат за сигурен източник на ликвидност. Такъв е по-специално случаят с ОАЦК, обезпечени със заеми и лизингови договори за финансиране на придобиването на моторни превозни средства („ОАЦК, обезпечени със заем за автомобили“), при които се наблюдава променливост на цените и средни спредове, сравними с ОИЖИЦК през периода 2007—2012 г. Определени ОАЦК по потребителски кредити, като кредитни карти, също показват сравнително добри нива на ликвидност. Накрая, допускането на ОАЦК, обезпечени с реални икономически активи, като вече споменатите и заемите за малки и средни предприятия („МСП“), би могло да допринесе за икономически растеж, тъй като ще дава положителен сигнал на инвеститорите по отношение на тези активи. Ето защо в съответните правила следва да се признават ОАЦК, обезпечени не само с жилищни ипотечни заеми, но също със заеми за автомобили, потребителски кредити и заеми за МСП като активи от ниво 2Б. С цел да бъде запазена надеждността и функционалността на ликвидния буфер обаче, тяхната допустимост следва да бъде обвързана с определени изисквания за високо качество, съгласувани с критериите, които следва да се прилагат към обикновените, прозрачни и стандартизирани секюритизации в други законодателни актове за финансовия сектор. По отношение по-конкретно на ОИЖИЦК изискванията за високо качество следва да включват спазването на определени съотношения между стойността на заема и стойността на недвижимия имот и между стойността на заема и размера на доходите, но тези съотношения следва да не се прилагат за ОИЖИЦК, които са издадени преди началната дата на прилагане на изискването за ликвидно покритие. С цел да бъде отчетена по-ниската ликвидност, наблюдавана при ОАЦК по потребителските кредити и заемите за МСП спрямо ОИЖИЦК и ОАЦК по заемите за автомобили, за първите следва да се прилага по-високо процентно намаление (35 %). За всички ОАЦК следва да се прилагат, както за останалите активи от ниво 2Б, общият таван от 15 % в ликвидния буфер и изискването за диверсификация.

(11)

Правилата по отношение на класификацията, изискванията, таваните и процентните намаления за останалите активи от ниво 2А и ниво 2Б следва да бъдат тясно съгласувани с препоръките на БКБН и ЕБО. От друга страна, акциите и дяловете в предприятията за колективно инвестиране (ПКИ) следва да бъдат третирани като ликвидни активи от същото ниво и категория както базисните активи на предприятието.

(12)

При определянето на отношението на ликвидно покритие е подходящо също да се вземе предвид централизираното управление на ликвидността при мрежите за кооперативни и институционални защитни схеми, при които централната институция или орган има сходна на централната банка роля, тъй като членовете на мрежата обикновено нямат пряк достъп до последната. Ето защо в подходящите правила следва да се признават като ликвидни активи безсрочните влогове, направени от членовете на мрежата при кредитната институция, и друго ликвидно финансиране, което може да им бъде предоставено от кредитната институция. При депозитите, които не отговарят на критериите за ликвидни активи, следва да могат да се използват преференциални ставки за изходящите потоци, които са разрешени на оперативните влогове.

(13)

Ставката за изходящите потоци за стабилните влогове на дребно следва да бъде определена по подразбиране на 5 %, но следва да бъде разрешена преференциална ставка за изходящите потоци от 3 % за всички кредитни институции, участващи в схема за гарантиране на депозитите в държава членка, която отговаря на определени строги критерии. На първо място, трябва да се вземе предвид изпълнението от страна на държавите членки на Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Комисията (3). Второ, схемата на всяка държава членка следва да отговаря на определени изисквания, засягащи срока за изплащане, предварителното финансиране и достъпа до допълнителни финансови средства в случай на искане за използване на значителни средства от нейните резерви. Накрая, прилагането на преференциална ставка от 3 % следва да подлежи на предварителното одобрение на Комисията, което следва да се предоставя само когато Комисията е убедена, че схемата за гарантиране на депозитите в държавата членка отговаря на горните критерии и че няма надделяващи съображения относно функционирането на вътрешния пазар на влоговете на дребно. Във всеки случай преференциалната ставка от 3 % за стабилните влогове на дребно не следва да се прилага преди 1 януари 2019 г.

(14)

Кредитните институции следва да имат възможност да идентифицират други влогове на дребно, при които има по-високи нива на изтегляне. В подходящи правила, базирани на насоките на ЕБО относно влоговете на дребно, които са свързани с различни изходящи потоци, следва да бъдат определени критериите за идентифициране на тези влогове на дребно въз основа на специфичните им характеристики, а именно размера на общия влог, естеството на влога, доходността, вероятността за изтегляне и дали вложителят е местно лице или чуждестранно лице.

(15)

Не бива да се допуска, че кредитните институции винаги ще получават ликвидна подкрепа от други предприятия, принадлежащи към една и съща група или към една и съща институционална защитна схема, когато се затрудняват с изпълнението на своите задължения за плащане. При все това, когато не е предоставено освобождаване от прилагането на отношението на ликвидно покритие на индивидуално ниво в съответствие с членове 8 или 10 от Регламент (ЕС) № 575/2013, ликвидните потоци между две кредитни институции, които принадлежат към една и съща група или към една и съща институционална защитна схема, по принцип следва да получат симетрични ставки за входящите и изходящите потоци, за да се избегне загуба на ликвидност на вътрешния пазар, при условие че са налице всички предпазни мерки и само с одобрението на съответните компетентни органи. Такова преференциално третиране може да бъде предоставено само на трансгранични потоци на базата на допълнителни обективни критерии, включително нискорисков ликвиден профил на доставчика и получателя.

(16)

С цел да се попречи на кредитните институции да разчитат единствено на очакваните входящи потоци, за да изпълнят отношението на ликвидно покритие, както и за да се гарантира минимално ниво на притежаваните ликвидни активи, размерът на входящите потоци, който може да компенсира изходящите потоци, следва да бъде ограничен до 75 % от общите очаквани изходящи потоци. Тъй като съществуват обаче специализирани бизнес модели, за да се приложи принципът на пропорционалност и след предварителното одобрение на компетентните органи, следва да бъдат разрешени определени изключения от този таван, независимо дали са пълни или частични. Това следва да включва освобождаване за потоците на вътрешногрупови и вътрешноинституционални защитни схеми и кредитни институции, специализирани в ипотечно кредитиране чрез посредник или в лизинг и факторинг. Освен това кредитните институции, специализирани във финансиране за придобиване на моторни превозни средства или в предоставянето на потребителски кредити, следва да имат право да прилагат по-висок таван от 90 %. Тези изключения следва да бъдат достъпни както на индивидуално, така и на консолидирано ниво, но само когато са изпълнени определени критерии.

(17)

Отношението на ликвидно покритие следва да се прилага спрямо кредитните институции както на индивидуална, така и на консолидирана основа, освен ако компетентните органи отменят прилагането на индивидуална основа в съответствие с член 8 или 10 от Регламент (ЕС) № 575/2013. При консолидирането на дъщерните предприятия в трети страни следва да се вземат предвид изискванията за ликвидно покритие, приложими в тези страни. По същия начин, правилата за консолидирането в Съюза не следва да предоставят по-благоприятно третиране на ликвидните активи, ликвидните изходящи или входящи потоци в дъщерни предприятия в трети страни, от съществуващото третиране съгласно националното законодателство в тези трети страни.

(18)

В съответствие с член 508, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 Комисията трябва да докладва пред съзаконодателните органи не по-късно от 31 декември 2015 г. по въпроса дали и как изискването за ликвидно покритие по шеста част следва да се прилага за инвестиционните посредници. Докато тази разпоредба започне да се прилага, инвестиционните посредници следва да продължат да спазват националното законодателство на държавите членки относно изискването за ликвидно покритие. Инвестиционните посредници обаче следва да спазват отношението на ликвидно покритие на консолидирана основа, определено в настоящия регламент, когато представляват част от банкови групи.

(19)

Кредитните институции са длъжни да се отчитат пред своите компетентни органи за изпълнението на изискването за ликвидно покритие, както е определено подробно в настоящия регламент в съответствие с член 415 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(20)

С цел да бъде дадено достатъчно време на кредитните институции да изпълнят изцяло подробното изискване за ликвидно покритие, то следва да бъде въведено постепенно в съответствие с графика, определен в член 460, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, като се започне с минимум от 60 % от 1 октомври 2015 г. и се повиши до 100 % от 1 януари 2018 г.

а)

активите от трети държави, които отговарят на изискванията по дял II и които се притежават от дъщерно предприятие в трета държава, не се признават за ликвидни активи за целите на консолидацията, когато не отговарят на критериите за ликвидни активи съгласно националното законодателство на третата държава, в което се определя изискването за ликвидно покритие;

б)

изходящите ликвидни потоци в дъщерно предприятие в трета държава, за които съгласно националното законодателство на тази страна, в което е определено изискването за ликвидно покритие, се прилагат по-високи ставки от определените в дял III, подлежат на консолидация в съответствие с по-високите ставки, определени в националното законодателство на третата държава;

в)

входящите ликвидни потоци в дъщерно предприятие в трета държава, за които съгласно националното законодателство на тази държава, в което е определено изискването за ликвидно покритие, се прилагат по-ниски ставки от определените в дял III, подлежат на консолидация в съответствие с по-ниските ставки, определени в националното законодателство на третата държава;

г)

инвестиционните посредници в групата изпълняват член 4 от настоящия регламент на консолидирана основа и член 412 от Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на определението на ликвидните активи, изходящите и входящите ликвидни потоци както за индивидуални цели, така и за целите на консолидацията. Освен определеното в настоящата точка, инвестиционните посредници продължават да изпълняват подробното изискване за отношението на ликвидно покритие за инвестиционните посредници, както е определено в националното законодателство на държавите членки, докато бъде конкретизирано изискването за отношението на ликвидно покритие в съответствие с член 508 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

д)

на консолидирано равнище размерът на входящите потоци, произтичащи от специализирана кредитна институция по член 33, параграфи 3 и 4, се признава само до размера на изходящите потоци, произтичащи от същото предприятие.

1.

„активи от ниво 1“ са активи с извънредно висока ликвидност и кредитно качество съгласно член 416, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) № 575/2013;

2.

„активи от ниво 2“ са активи с висока ликвидност и кредитно качество съгласно член 416, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) № 575/2013; активите от ниво 2 са допълнително подразделени на активи от ниво 2А и ниво 2Б в съответствие с дял II, глава 2 от настоящия регламент;

3.

„ликвиден буфер“ е размерът на ликвидните активи, които кредитната институция притежава в съответствие с дял II от настоящия регламент;

4.

„отчетна валута“ е валутата, в която ликвидните елементи, посочени в шеста част, дялове II и III от Регламент (ЕС) № 575/2013, трябва да бъдат отчетени пред компетентния орган в съответствие с член 415, параграф 1 от същия регламент;

5.

„изискване за покритие с активи“ е отношението на активите към пасивите, както е определено с цел подобряване на кредитното качество по отношение на покритите облигации в националното законодателство на държава членка или трета държава;

6.

„МСП“ е микро-, малко или средно предприятие съгласно определението в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (5);

7.

„нетни изходящи ликвидни потоци“ са разликата между изходящите ликвидни потоци на кредитна институция и нейните входящи ликвидни потоци в съответствие с дял III от настоящия регламент;

8.

„влог на дребно“ е задължение към физическо лице или към МСП, когато МСП отговаря на изискванията за класа експозиции на дребно съгласно стандартизирания или вътрешнорейтинговия подход за кредитен риск, или задължение към дружество, което отговаря на условията за третиране по член 153, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и когато съвкупният размер на влоговете на такова МСП или дружество на групова основа не надвишава 1 милион евро;

9.

„финансов клиент“ е клиент, който извършва една или повече от дейностите по приложение I към Директива 2013/36/ЕС като своя основна дейност или е някое от следните:

10.

„лично инвестиционно дружество“ (ЛИД) е предприятие или тръст, чийто собственик или действителен собственик съответно е физическо лице или група от тясно свързани физически лица, което/който е създаден(о) с единствената цел да управлява имуществото на собствениците и което/който не извършва друга търговска, промишлена и професионална дейност. Целта на ЛИД може да включва извършването на други спомагателни дейности, като отделяне на активите на собствениците от корпоративните активи, улесняване на прехвърлянето на активите в рамките на семейството или предотвратяване на разделянето на активите след смъртта на член на семейството, при условие че те са свързани с основната цел за управление на имуществото на собствениците;

11.

„напрежение“ е внезапно или силно влошаване на платежоспособността или ликвидността на кредитна институция поради промени в пазарните условия или специфични за институцията фактори, в резултат на което може да съществува значителен риск кредитната институция да стане неспособна да изпълнява задълженията си, когато същите станат изискуеми в рамките на следващите 30 календарни дни;

12.

„маржин заеми“ са обезпечени заеми, които се предоставят на клиентите с цел заемане на търговски позиции чрез ливъридж.

а)

изтегляне на значителен дял от нейните влогове на дребно;

б)

частична или пълна загуба на необезпечен капацитет за финансиране на едро, включително влогове на едро и други източници на условно финансиране, като получени линии за осигуряване на ликвидност или кредитни линии със или без поето задължение;

в)

частична или пълна загуба на обезпечено краткосрочно финансиране;

г)

допълнителни изходящи ликвидни потоци в резултат на понижаване на кредитния рейтинг с до три степени;

д)

повишена променливост на пазара, която засяга стойността на обезпечението или неговото качество или създава необходимост от допълнително обезпечение;

е)

непланирано усвояване на ликвидни и кредитни улеснения;

ж)

потенциално задължение за обратно изкупуване на дълг или изпълнение на извъндоговорни задължения.

а)

общите изисквания по член 7;

б)

оперативните изисквания по член 8;

в)

съответните критерии за допустимост за тяхната класификация като активи от ниво 1 или ниво 2 в съответствие с глава 2.

а)

активи, включени в група, които са достъпни за незабавно ползване като обезпечение за получаване на допълнително финансиране в рамките на наличните кредитни линии, за които е поето задължение, но още не са финансирани. Тук се включват активи, депозирани от кредитната институция в централната институция, в кооперативна мрежа или институционална защитна схема. Кредитните институции допускат, че активите в групата са обременени с тежести във възходящ ред въз основа на класификацията на активите по ликвидност в глава 2, като се започва с активите, които не отговарят на изискванията за включване в ликвидния буфер;

б)

активи, получени от кредитната институция като обезпечение с цел редуциране на кредитния риск в рамките на обратни репо сделки и трансакции, финансирани чрез ценни книжа, и с които кредитната институция може да се разпорежда.

а)

друга кредитна институция, освен ако емитентът е субект от публичния сектор, посочен в член 10, параграф 1, буква в) и в член 11, параграф 1, букви а) и б), активът е покрита облигация, посочена в член 10, параграф 1, буква е) и член 11, параграф 1, букви в) и г), или активът принадлежи към категорията, описана в член 10, параграф 1, буква д);

б)

инвестиционен посредник;

в)

застрахователно предприятие;

г)

презастрахователно предприятие;

д)

финансов холдинг;

е)

финансов холдинг със смесена дейност;

ж)

друг субект, който извършва една или повече от дейностите, изброени в приложение I към Директива 2013/36/ЕС. За целите на настоящия член ДСИЦС не се считат за включени в категорията на субектите, посочени в настоящата точка.

а)

исторически данни за ширината и дълбочината на пазара, доказани от ниски спредове купува — продава, високи обеми на търговия и голям брой разнообразни участници на пазара;

б)

наличие на солидна пазарна инфраструктура.

а)

банкнотите и монетите, посочени в член 10, параграф 1, буква а);

б)

експозициите към централните банки, посочени в член 10, параграф 1, букви б) и г) и член 11, параграф 1, буква б);

в)

ликвидното улеснение с ограничено ползване и с поето задължение по член 12, параграф 1, буква г);

г)

влоговете и друго финансиране в кооперативните мрежи и институционалните защитни схеми, посочени в член 16.

а)

следните категории активи от ниво 1:

б)

категориите активи от ниво 1, които представляват вземания към централни или регионални правителства, местни органи на властта или субекти от публичния сектор, посочени в член 10, параграф 1, букви в) и г), при условие че кредитната институция държи съответния актив, за да покрива нетните изходящи ликвидни потоци под напрежение във валутата на държавата членка или трета държава, или активът е издаден от централни или регионални правителства, местни органи на властта или субекти от публичния сектор от държавата членка по произход на кредитната институция;

в)

ликвидното улеснение с ограничено ползване и с поето задължение по член 12, параграф 1, буква г).

а)

включването на ликвидните активи в отделна група под прякото управление на звеното по ликвидността и с единственото намерение да бъдат използвани като източник на условно финансиране, включително по време на периоди на напрежение;

б)

установяването на вътрешни системи и мерки за контрол, за да се осигури по всяко време през периода на напрежение от 30 календарни дни ефективен оперативен контрол на звеното за управление на ликвидността за осребряване на ликвидните активи и да се получи достъп до условно финансиране без пряко противоречие със съществуващите търговски стратегии или стратегии за управление на риска. По-конкретно активите не се включват в ликвидния буфер, когато тяхната продажба без подмяна през периода на напрежение от 30 календарни дни би отменила хеджиране, което би създало открита рискова позиция, надхвърляща вътрешните лимити на кредитната институция;

в)

комбинация от варианти а) и б), при условие че компетентният орган счита такава комбинация за приемлива.

а)

проверка на достъпа до пазара на тези активи и тяхната използваемост;

б)

проверка на ефективността на процесите за своевременно осребряване на активите на кредитната институция;

в)

минимизиране на риска от изпращане към пазара по време на периоди на напрежение на отрицателен сигнал в резултат на осребряването на активите на кредитната институция.

а)

кредитната институция въвежда целесъобразни вътрешни правила в съответствие с параграфи 2 и 3, за да гарантира, че тези активи продължават да бъдат леснодостъпни и под контрола на звеното за управление на ликвидността;

б)

нетните изходящи и входящи ликвидни потоци, които биха произтекли от предсрочно закриване на хеджиращата позиция, се вземат предвид при оценяването на съответния актив съгласно член 9.

а)

дали кредитната институция може да извърши някое от следните:

б)

въздействието на внезапни неблагоприятни изменения на валутните курсове върху съществуващите несъгласувани позиции и върху ефективността на съществуващото хеджиране на валутните курсове.

а)

монети и банкноти;

б)

следните експозиции към централните банки:

в)

активи, които представляват вземания към централни или регионални правителства, местни органи на властта или субекти от публичния сектор или са гарантирани от тях:

г)

активи, които представляват вземания към или са гарантирани от централното правителство или централната банка на трета държава, на която не е присъдена кредитна оценка най-малко първа степен на кредитно качество от одобрена АВКО в съответствие с член 114, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, при условие че в този случай кредитната институция може да признае актива само като актив от ниво 1, за да покрие нетните изходящи ликвидни потоци под напрежение в същата валута, в която е деноминиран активът.

Когато активът не е деноминиран в местната валута на третата държава, кредитната институция може да го признае като актив от ниво 1 само до размера на нейните нетни изходящи ликвидни потоци под напрежение в тази чуждестранна валута, който съответства на нейните операции в юрисдикцията, в която е поет ликвидният риск;

д)

активи, издадени от кредитни институции, които отговарят поне на едно от следните две изисквания:

е)

експозиции под формата на изключително висококачествени покрити облигации, които отговарят на всички изисквания по-долу:

ж)

активите, които представляват вземания към посочените съответно в член 117, параграф 2 и член 118 от Регламент (ЕС) № 575/2013 многостранни банки за развитие и международни организации или са гарантирани от тях.

а)

активи, които представляват вземания към регионални правителства, местни органи на властта или субекти от публичния сектор или са гарантирани от тях в държава членка, в която експозициите към тях са получили рисково тегло от 20 % в съответствие с член 115, параграфи 1 и 5 и член 116, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, в зависимост от случая;

б)

активи, които представляват вземания към или са гарантирани от централното правителство или централната банка на трета държава или от регионално правителство, местен орган на властта или субект от публичния сектор в трета държава, при условие че са получили рисково тегло от 20 % в съответствие с член 114, параграф 2, член 115 или 116 от Регламент (ЕС) № 575/2013, в зависимост от случая;

в)

експозиции под формата на висококачествени покрити облигации, които отговарят на всички изисквания по-долу:

г)

експозициите под формата на покрити облигации, издадени от кредитни институции в трети страни, които отговарят на всички изисквания по-долу:

д)

корпоративни дългови ценни книжа, които отговарят на всички изисквания по-долу:

а)

експозиции под формата на обезпечени с активи ценни книжа, които отговарят на изискванията, определени в член 13;

б)

корпоративни дългови ценни книжа, които отговарят на всички изисквания по-долу:

в)

акции, които отговарят на всички изисквания по-долу:

г)

ликвидните улеснения с ограничено ползване и с поето задължение, които могат да бъдат предоставени от ЕЦБ, централната банка на държавата членка или на трета държава, при условие че са изпълнени изискванията по член 14;

д)

експозиции под формата на висококачествени покрити облигации, които отговарят на всички изисквания по-долу:

е)

за кредитните институции, които по силата на устава си не могат, по свързани с вероизповеданието причини, да притежават лихвоносни активи — нелихвоносни активи, които представляват вземане към централни банки или централното правителство или централната банка на трета държава, или регионално правителство, местен орган на властта или субекти от публичния сектор в трета държава, или които са гарантирани от тях, при условие че тези активи имат кредитна оценка най-малко пета степен на кредитно качество от одобрена АВКО съгласно член 114 от Регламент (ЕС) № 575/2013 или равностойна степен на кредитно качество при краткосрочна кредитна оценка.

а)

приложимото процентно намаление, определено в член 13, параграф 14 за секюритизациите от ниво 2Б;

б)

намаление от 50 % за корпоративните дългови ценни книжа по параграф 1, буква б);

в)

намаление от 50 % за акциите по параграф 1, буква в);

г)

намаление от 30 % за програмите или емисиите покрити облигации по параграф 1, буква д);

д)

намаление от 50 % за нелихвоносните активи по параграф 1, буква в).

а)

наличните данни за пазарната им ликвидност, в т.ч. обеми на търговия, наблюдавани разлики между курс „купува“ и курс „продава“, променливост на цените и въздействие на цените; и

б)

други значими фактори за ликвидността им, в т.ч. исторически данни за широчината и дълбочината на пазара на тези нелихвоносни активи, броя и разнообразието на участниците на пазара и наличието на солидна пазарна инфраструктура.

а)

на позицията е присъдена кредитна оценка най-малко първа степен на кредитно качество от одобрена АВКО в съответствие с член 251 или 261 от Регламент (ЕС) № 575/2013 или равностойна степен на кредитно качество в случай на краткосрочна кредитна оценка;

б)

позицията е в най-първостепенния транш или траншове на дадена секюритизация и във всеки момент по време на срока на валидност на сделката има най-високия ранг. За тези цели даден транш се счита за най-първостепенен, когато след представяне на съобщение за погасяване и, когато е приложимо, съобщение за предсрочно погасяване, траншът не е подчинен на други траншове от същата секюритизационна сделка или схема по отношение на получаването на плащанията на главницата и лихвите, без да се вземат предвид сумите, дължими по договори за лихвени или валутни деривати, дължими такси или други подобни плащания в съответствие с член 261 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в)

базисните експозиции са придобити от ДСИЦС по смисъла на член 4, параграф 1, точка 66 от Регламент (ЕС) № 575/2013 по начин, приложим принудително най-малко втора степен на кредитно качество спрямо трета страна, и са извън обхвата на продавача (инициатора, спонсора или първоначалния заемодател) и неговите кредитори, включително в случай на неплатежоспособност на продавача;

г)

върху прехвърлянето на базисните експозиции към ДСИЦС не може да се налагат строги разпоредби за възстановяване на изплатени суми в юрисдикцията, в която е регистриран продавачът (инициаторът, спонсорът или първоначалният заемодател); това включва, но не се ограничава до разпоредбите, съгласно които продажбата на базисните експозиции може да бъде обявена за недействителна от ликвидатора на продавача (инициатора, спонсора или първоначалния заемодател) единствено въз основа на това, че е осъществена в рамките на определен период преди обявяването на неплатежоспособността на продавача, или разпоредбите, съгласно които ДСИЦС може да предотврати такова обявяване на недействителност единствено ако може да докаже, че не е разполагало с информация за неплатежоспособността на продавача към момента на продажбата;

д)

администрирането на базисните експозиции се урежда чрез споразумение за обслужване, включващо клаузи относно приемствеността на обслужването, които гарантират най-малко, че неизпълнението или неплатежоспособността на обслужващото лице не води до прекратяване на обслужването;

е)

документацията, която урежда секюритизацията, включва клаузи за приемственост, които гарантират най-малко замяната на контрагенти по деривати и предоставящи ликвидност лица в случай на неизпълнение или неплатежоспособност от тяхна страна, ако е приложимо;

ж)

секюритизиращата позиция е обезпечена с група еднородни базисни експозиции, всички от които принадлежат към само една от следните подкатегории, или чрез група еднородни базисни експозиции, която обединява жилищните заеми, посочени в подточки i) и ii):

з)

позицията не е в пресекюритизация или синтетична секюритизация, както е посочено в член 4, параграф 63 и член 242, параграф 11 съответно от Регламент (ЕС) № 575/2013;

и)

базисните експозиции не включват прехвърляеми финансови инструменти или деривати, с изключение на финансовите инструменти, издадени от самото ДСИЦС или други страни в рамките на структурата на секюритизацията, и дериватите, използвани за хеджиране на валутния риск и лихвения риск;

й)

към момента на емитиране на секюритизацията или при включването в групата на базисните експозиции, или във всеки момент след емитирането базисните експозиции не включват експозиции към длъжници по обезценени кредити (или, в зависимост от случая, гаранти по обезценени кредити), когато длъжник по обезценен кредит (или гарант по обезценен кредит) е заемополучател (или гарант), който:

к)

към момента на емитирането на секюритизацията или при включването в групата на базисните експозиции във всеки момент след емитирането базисните експозиции не включват експозициите в неизпълнение по смисъла на член 178, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

а)

когато секюритизацията е създадена без срок за възобновяване или срокът за възобновяване е прекратен и когато е представено съобщение за погасяване или предсрочно погасяване, постъпленията от главниците от базисните експозиции се предават на държателите на секюритизиращи позиции чрез последователно погасяване на секюритизиращите позиции и на датата на плащане в ДСИЦС не остава съществена сума парични средства;

б)

когато секюритизацията е създадена със срок на възобновяване, в документацията на сделката са предвидени мерки за съответните случаи на предсрочно погасяване, което включва най-малко всички посочени по-долу:

а)

25 % за секюритизации, обезпечени с подкатегориите активи по параграф 2, буква ж), подточки i), ii) и iv);

б)

35 % за секюритизации, обезпечени с подкатегориите активи по параграф 2, буква ж), подточки iii) и v).

а)

по време на период без напрежение за улеснението се начислява такса за поето задължение върху общата договорена сума, която е равна най-малко на по-голямото от следните:

По време на период на напрежение централната банка може да намали таксата за ангажимент, описана в първата алинея от настоящата точка, при условие че са изпълнени минималните изисквания, приложими към ликвидните улеснения съгласно алтернативния подход към ликвидността в съответствие с член 19;

б)

улеснението се обезпечава с необременени с тежести активи от вид, определен от централната банка. Активите, предоставени като обезпечение, отговарят на следните критерии:

в)

улеснението е съвместимо с правилата на централната банка за контрагентите;

г)

срокът за ангажиране на улеснението надвишава периода на напрежение от 30 календарни дни, посочен в член 4;

д)

улеснението не е отменено от централната банка преди договорения му падеж и през периода, през който засегнатата кредитна институция продължава да се оценява като платежоспособна, не е взето допълнително решение относно кредита;

е)

съществуват официални правила, публикувани от централната банка, в които се посочват нейното решение за предоставяне на ликвидни улеснения с ограничено ползване и с поето задължение, условията, отнасящи се до улеснението, и видовете кредитни институции, които имат право да кандидатстват за тези улеснения.

а)

изискванията на член 132, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 са изпълнени;

б)

ПКИ инвестира само в ликвидни активи и деривати, в последния случай само в степента, необходима за намаляване на лихвения, валутния или кредитния риск в портфейла.

а)

0 % за монетите и банкнотите и експозициите към централни банки, посочени в член 10, параграф 1, буква б);

б)

5 % за активите от ниво 1, различни от изключително висококачествените покрити облигации;

в)

12 % за изключително висококачествените покрити облигации по член 10, параграф 1, буква е);

г)

20 % за активите от ниво 2А;

д)

30 % за секюритизациите от ниво 2Б, обезпечени от подкатегориите активи, посочени в член 13, параграф 2, буква ж), подточки i), ii) и iv);

е)

35 % за покритите облигации от ниво 2Б по член 12, параграф 1, буква е);

ж)

40 % за секюритизациите от ниво 2Б, обезпечени с подкатегориите активи по член 13, параграф 2, буква ж), подточки iii) и iv); и

з)

55 % за корпоративните дългови ценни книжа от ниво 2Б по член 12, параграф 1, буква б), за акциите по член 12, параграф 1, буква в) и за нелихвоносните активи по член 12, параграф 1, буква е).

а)

когато кредитната институция знае кои са базисните експозиции на ПКИ, тя може да направи преглед на тези базисни позиции, за да им определи подходящо процентно намаление в съответствие с параграф 2;

б)

когато кредитната институция не знае кои са базисните експозиции на ПКИ, тя трябва да допусне, че ПКИ инвестира в максималната степен, разрешена от неговия мандат, във възходящ ред в ликвидни активи, както са класифицирани за целите на параграф 2, като започва с посочените в параграф 2, буква ж), до достигане на максималния общ инвестиционен лимит. Същият подход се прилага за определяне на ликвидното ниво на базисните активи, когато кредитната институция не знае кои са базисните експозиции на ПКИ.

а)

депозитарната институция на ПКИ, при условие че ПКИ инвестира само в ценни книжа и депозира всички ценни книжа при тази депозитарна институция; или

б)

за останалите ПКИ — управляващото дружество на ПКИ, при условие че отговаря на критериите по член 132, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

а)

когато, съгласно националното законодателство или правнообвързващи документи, управляващи схемата или мрежата, централната мрежа е длъжна да държи или инвестира влоговете в ликвидни активи от определено ниво или категория, влоговете се третират съгласно настоящия регламент като ликвидни активи от същото ниво или категория;

б)

когато централната институция не е длъжна да държи или инвестира влоговете в ликвидни активи от определено ниво или категория, влоговете се третират като ликвидни активи от ниво 2Б в съответствие с настоящия регламент и остатъчната им сума подлежи на минимално процентно намаление от 25 %.

а)

минимум 60 % от ликвидния буфер трябва да се състои от активи от ниво 1;

б)

минимум 30 % от ликвидния буфер трябва да се състои от активи от ниво 1 с изключение на изключително висококачествените покрити облигации, посочени в член 10, параграф 1, буква е);

в)

максимум 15 % от ликвидния буфер може да се състои от активи от ниво 2Б.

а)

изискването за съгласуваност на валутите, посочено в член 8, параграф 6, не се прилага по отношение на тази валута;

б)

кредитната институция може да покрие недостига на ликвидни активи в съответната валута с кредитни улеснения от централната банка в държава членка или трета държава на тази валута, при условие че улеснението отговаря на всички установени по-долу изисквания:

в)

когато има недостиг на активи от ниво 1, но достатъчно активи от ниво 2А, кредитната институция може да държи допълнителни активи от ниво 2А в ликвидния буфер и ограниченията според нивото на активите, определени в член 17, се считат за коригирани по съответния начин. За тези допълнителни активи от ниво 2А се прилага минимално процентно намаление в размер на 20 %. Всички активи от ниво 2Б, които кредитната институция държи, продължават да подлежат на процентните намаления, приложими във всеки случай съгласно настоящата глава.

а)

сборът на изходящите ликвидни потоци — съгласно глава 2;

б)

сборът на входящите ликвидни потоци съгласно глава 3, изчислен по следния начин:

а)

текущата остатъчна сума по стабилни влогове на дребно и други влогове на дребно в съответствие с членове 24, 25 и 26;

б)

текущите непогасени суми по други задължения, чийто падеж настъпва и чието плащане може да бъде поискано от емитента или от доставчика на финансирането или които са свързани с очакване на доставчика на финансирането, че кредитната институция ще изплати задължението си през следващите 30 календарни дни съгласно членове 27 и 28;

в)

допълнителните изходящи потоци, определени в съответствие с член 30;

г)

максималната сума, която може да бъде усвоена по неусвоени кредитни и ликвидни улеснения с поето задължение през следващите 30 календарни дни, определена в съответствие с член 31;

д)

допълнителните изходящи потоци, установени при оценяването съгласно член 23.

а)

други задбалансови и условни задължения за финансиране, включващи финансови улеснения без поето задължение, без да се ограничават само до тях;

б)

неусвоени кредити и аванси към контрагенти на едро;

в)

ипотечни заеми, които са одобрени, но още не са усвоени;

г)

кредитни карти;

д)

овърдрафти;

е)

планирани изходящи потоци, свързани с подновяване или удължаване на кредити на дребно или на едро;

ж)

планирани задължения по договори за деривати;

з)

продукти за търговско финансиране, водещи до задбалансови позиции.

а)

част от установено взаимоотношение, поради което изтеглянето му е много малко вероятно; или

б)

по разплащателна сметка.

а)

има активни договорни взаимоотношения с кредитната институция с минимална продължителност от 12 месеца;

б)

има кредитни взаимоотношения с кредитната институция за жилищни заеми или други дългосрочни заеми;

в)

ползва поне един друг активен продукт, различен от заем, от кредитната институция.

а)

схемата за гарантиране на депозитите разполага с финансови средства съгласно посоченото в член 10 от Директива 2014/49/ЕС, набрани предварително с вноски, които членовете плащат най-малко веднъж годишно;

б)

схемата за гарантиране на депозитите разполага с достатъчно средства за осигуряване на бърз достъп до допълнително финансиране в случай на искане за използване на значителни средства от нейните резерви, включително достъп до извънредни вноски от членуващите кредитни институции и подходящи алтернативни механизми за финансиране с цел получаване на краткосрочно финансиране от публични или частни трети страни;

в)

схемата за гарантиране на депозитите осигурява изплащане на средствата в срок от седем работни дни съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2014/49/ЕС, считано от датата на прилагане на ставката от 3 % за изходящите потоци.

а)

общият размер на влоговете, включително всички влогови сметки на клиента в тази кредитна институция или група, превишава 500 000 EUR;

б)

влогът е само по интернет сметка;

в)

по влога се предлага лихвен процент, който отговаря на някое от следните условия:

г)

влогът първоначално е учреден като срочен влог с падеж, попадащ в рамките на периода от 30 календарни дни, или предвижда фиксиран срок на предизвестие, по-кратък от 30 календарни дни, в съответствие с договорни споразумения, и не е влог, който отговаря на условията за третирането по параграф 4;

д)

по отношение на кредитните институции, установени в Съюза — вложителят пребивава в трета държава или влогът е във валута, различна от евро или от националната валута на държавата членка. По отношение на кредитните институции или клоновете в трети държави — вложителят не пребивава в третата държава или влогът е в друга валута, различна от националната валута на третата държава.

а)

когато влоговете на дребно отговарят на критериите по буква а) или на два от критериите по букви б)—д) от параграф 2, за изходящите потоци се прилага ставка между 10 и 15 %;

б)

когато влоговете на дребно отговарят на критериите по буква а) от параграф 2 и поне на един друг критерий, посочен в параграф 2, или на три или повече критерия по параграф 2, за изходящите потоци се прилага ставка между 15 и 20 %.

а)

за срок от 30 календарни дни вложителят няма право да тегли влога си; или

б)

при преждевременно теглене преди изтичането на срока от 30 календарни дни вложителят трябва да плати такса, в която се включват загубата на лихва за периода между датата на тегленето и договорената дата на падежа, както и съществена такса, която не трябва непременно да надхвърля дължимата лихва за изминалия период от време между датата на откриване на влога и датата на тегленето.

а)

взаимозависимият входящ поток е пряко свързан с изходящия поток и не се взема под внимание при изчисляването на входящите ликвидни потоци по глава 3;

б)

взаимозависимият входящ поток се изисква съгласно законово, подзаконово или договорно задължение;

в)

взаимозависимият входящ поток отговаря на едно от следните условия:

а)

от вложителя — за да ползва предоставени от кредитната институция услуги по клиринг, попечителство или управление на парични средства или други сравними услуги в контекста на установено оперативно взаимоотношение;

б)

при споделено изпълнение на обща задача в рамките на институционална защитна схема, отговаряща на изискванията по член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или в рамките на група от кооперативни кредитни институции, дълготрайно свързани с централен орган, отговаряща на условията на член 113, параграф 6 от този регламент, или като изискван съгласно законова или договорна разпоредба влог на друга кредитна институция, която е член на същата институционална защитна схема или кооперативна мрежа, при условие че тези влогове не се признават за ликвидни активи за кредитната институция вложител, както е посочено в параграф 3 и член 16;

в)

от вложителя в рамките на установено оперативно взаимоотношение, различно от посоченото в буква а);

г)

от вложителя — за да ползва услуги по парични клирингови операции и услуги от централна кредитна институция, когато кредитната институция е част от някоя от мрежите или схемите, посочени в член 16.

а)

приложимият лихвен процент е с поне 5 базисни пункта по-нисък от преобладаващия лихвен процент за сходни търговски влогове, но не трябва да е отрицателен;

б)

влогът се държи по специално определени сметки и ценообразуването по него се извършва, без за вложителя да се създават икономически стимули да поддържа по влога повече средства, отколкото е необходимо за оперативното взаимоотношение;

в)

съществените трансакции се отразяват периодично по дебита и кредита на съответната сметка;

г)

изпълнен е един от следните критерии:

а)

0 %, ако са обезпечени с активи, които биха били определени като активи от ниво 1 съгласно член 10, с изключение на изключително висококачествените покрити облигации, посочени в член 10, параграф 1, буква е), или ако кредиторът е централна банка;

б)

7 %, ако са обезпечени с активи, които биха били определени като изключително висококачествени покрити облигации по член 10, параграф 1, буква е);

в)

15 %, ако са обезпечени с активи, които биха били определени като активи от ниво 2А съгласно член 11;

г)

25 %:

д)

35 %, ако са обезпечени с подкатегориите активи по подточки iii) или v) от член 13, параграф 2, буква г);

е)

50 %, ако са обезпечени със:

ж)

100 %, ако са обезпечени с активи, които не биха могли да бъдат определени като ликвидни активи съгласно дял II, с изключение на сделки в обхвата на буква г), подточка ii) от настоящия параграф, или ако кредитор е централна банка.

а)

дори при едновременното възникване на напрежение само за доставчика и напрежение за целия пазар има основания да се очаква по-малък изходящ поток;

б)

контрагентът е институция майка или дъщерна институция на кредитната институция, или друго дъщерно предприятие на същата институция майка, или е свързан с институцията чрез определено отношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО (10), или е член на същата институционална защитна схема, посочена в член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или е централната институция, или е член на мрежа или кооперативна група, съгласно посоченото в член 10 от споменатия регламент;

в)

по-ниската ставка за изходящите потоци не е по-ниска от ставката за входящите потоци, приложена от контрагента;

г)

кредитната институция и контрагентът са установени в една и съща държава членка.

а)

доставчикът на ликвидност и получателят на ликвидност имат нискорисков ликвиден профил;

б)

съществуват правнообвързващи споразумения и задължения между субектите от групата по отношение на неусвоената кредитна линия или линия за осигуряване на ликвидност;

в)

ликвидният рисков профил на получателя на ликвидност се взема под внимание при управлението на ликвидния риск на доставчика на ликвидност;

а)

излишъка по обезпечението, който кредитната институция държи и който по договор може да бъде изискан от контрагента по всяко време;

б)

обезпечението, което трябва да бъде върнато на контрагент в рамките на 30 календарни дни;

в)

обезпечението, което съответства на активите, които биха били определени като ликвидни активи за целите на дял II, и което без съгласието на кредитната институция може да бъде заменено за активи, които не биха могли да бъдат определени като ликвидни активи за целите на дял II.

а)

то може да се използва повторно или да бъде заложено от кредитната институция;

б)

то се държи под формата на ликвидни активи, но не се признава като част от ликвидния буфер; и

в)

то не се състои от активи, издадени от контрагента по улеснението или от свързани с него лица.

а)

те не могат да бъдат отнесени към класа „експозиции на дребно“;

б)

те са били предоставени на клиенти, които не са финансови клиенти, включително нефинансови предприятия, централни правителства, централни банки, многостранни банки за развитие и субекти от публичния сектор;

в)

те не са предоставени с цел осигуряване на финансиране за клиента, когато той не може да задоволи потребностите си от финансиране на финансовите пазари.

а)

40 % за кредитните и ликвидните улеснения, предоставени на кредитни институции, и за кредитните улеснения, предоставени на други регулирани финансови институции, в това число застрахователни предприятия и инвестиционни посредници, ПКИ (предприятия за колективно инвестиране) или инвестиционна схема от затворен тип;

б)

100 % за ликвидните улеснения, предоставени от кредитната институция на дружества със специална цел — секюритизация, различни от посочените в параграф 6, и за споразуменията, съгласно които от институцията се изисква да купи или замени активи на дружество със специална цел — секюритизация;

в)

100 % за кредитни и ликвидни улеснения, предоставени на финансови клиенти, които не са посочени в букви а) и б) и в параграфи 1—7.

а)

вземанията към централни банки и финансови клиенти. По отношение на последните, за входящите потоци от следните конкретни сделки се прилага ставка от 100 % за входящите потоци:

б)

вземанията по позиции в инструменти, включени в основни индекси за капиталови инструменти, при условие че няма двойно отчитане на ликвидните активи. Тези суми включват договорно установените вземания със срок до 30 календарни дни, като парични дивиденти от такива основни индекси и вземания на парични средства по такива капиталови инструменти, които са продадени, но все още не е извършен сетълмент по тях, ако те не са признати за ликвидни активи в съответствие с дял II.

а)

вземанията към клиенти, които не са финансови клиенти, за целите на плащането по главницата се намаляват с по-високата от следните две суми — с 50 % от стойността им или със стойността на договорните задължения към тези клиенти за предоставяне на финансирането. За целите на настоящата буква клиентите, които не са финансови клиенти, включват предприятия, централни правителства, многостранни банки за развитие и субекти от публичния сектор. Независимо от буква а) кредитните институции, към които е поето задължение по член 31, параграф 9, за да могат да предоставят насърчителен заем на краен получател, или към които е поето подобно задължение от многостранна банка за развитие или субект от публичния сектор, могат да отчетат входящ поток до размера на изходящия поток, който прилагат към съответното задължение за предоставяне на тези насърчителни заеми;

б)

вземанията по обезпечени кредитни сделки и сделки, обусловени от капиталовия пазар по смисъла на член 192, точки 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, ако са обезпечени с ликвидни активи, не се отчитат до размера на стойността на ликвидните активи след приспадане на процентните намаления, приложими в съответствие с дял II. За останалата част от дължимите суми или когато те са обезпечени с активи, които не се определят като ликвидни активи в съответствие с дял II, се отчита пълният им размер. Не се допускат входящи потоци, ако обезпечението се използва за покриване на къса позиция съгласно член 30, параграф 5;

в)

за вземанията по договорни падежиращи маржин заеми, предоставени срещу обезпечение с неликвидни активи, може да се приложи ставка от 50 % за входящите потоци. Такива входящи потоци могат да бъдат отчетени само ако кредитната институция не използва обезпечението, което е получила първоначално срещу заемите, за покриване на къси позиции;

г)

вземанията, които кредитната институцията длъжник третира съгласно член 27, с изключение на влоговете в централната институция, посочена в член 27, параграф 3, се умножават по съответната ставка за симетричен входящ поток. Ако съответната ставка не може да бъде определена, се прилага ставка от 5 % за входящия поток;

д)

замените на обезпечения, чийто падже настъпва в рамките на 30 календарни дни, водят до входящ поток в размер на превишението на стойността на предоставените в заем ликвидни активи над стойността на получените в заем ликвидни активи;

е)

ако обезпечението, получено чрез обратни репо сделки, предоставяне на ценни книжа в заем или замяна на обезпечения, чийто падеж настъпва в рамките на 30-дневния период, се заложи повторно и се използва за покриване на къси позиции, които могат да излязат извън рамките на 30-дневния период, кредитната институция приема, че тези обратни репо сделки или споразумения за предоставяне в заем на ценни книжа ще бъдат подновени и няма да доведат до входящи парични потоци, което отразява необходимостта тя да продължи да покрива късата позиция или да изкупи обратно съответните ценни книжа. Късите позиции включват както случаите, в които при уравновесен портфейл банката е извършила окончателна къса продажба на ценна книга като част от търговска стратегия или хеджиране, така и случаите, в които кредитната институция е заела къса позиция по ценна книга в уравновесения репо портфейл и е взела ценна книга в заем за определен период, и е предоставила ценната книга в заем за по-дълъг период;

ж)

неусвоените кредитни или ликвидни улеснения и всякакви други задължения, получени от субекти, различни от централните банки, и посочените в член 34, не се отчитат. Неусвоените ликвидни улеснения с поето задължение от централната банка, които са признати като ликвидни активи в съответствие с член 14, не се отчитат като входящ поток;

з)

вземанията по ценни книжа, издадени от самата кредитна институция или от свързан с нея субект, се отчитат на нетна основа, като ставката за входящите потоци се прилага въз основа на ставката за входящите потоци, приложима за базисния актив съгласно настоящия член;

и)

активите без определена крайна договорна дата се отчитат с 20 % ставка за входящия поток, при условие че договорът позволява на кредитната институция да се откаже от договора или да поиска плащане в рамките на 30 дни.

а)

входящи потоци, при които доставчикът е институция майка или дъщерна институция на кредитната институция, или друго дъщерно предприятие на същата институция майка, или е свързан с кредитната институция чрез определено отношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО;

б)

входящи потоци от влогове в други кредитни институции в рамките на група от субекти, за които може да се приложи третирането съгласно член 113, параграф 6 или 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в)

входящи потоци, посочени в член 26, в това число входящи потоци от заеми, свързани с ипотечно кредитиране, или насърчителни заеми, посочени в член 31, параграф 9, или от многостранна банка за развитие, или от субект от публичния сектор, за които кредитната институция е посредник.

а)

финансиране за закупуване на моторни превозни средства;

б)

потребителско кредитиране, както е описано в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

а)

дейностите показват нискорисков ликвиден профил въз основа на следните фактори:

б)

на индивидуално равнище делът на техните основни дейности, посочени в параграф 3 или 4, превишава 80 % от балансовото число;

в)

изключенията са оповестени в годишни доклади.

а)

има основания да се очаква по-голям входящ поток дори при едновременното възникване на напрежение само за доставчика и напрежение за целия пазар;

б)

контрагентът е институция майка или дъщерна институция на кредитната институция, или е друго дъщерно предприятие на същата институция майка, или е свързан с кредитната институция чрез определено отношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО, или е член на същата институционална защитна схема, посочена в член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или е централната институция, или е член на мрежа или кооперативна група, съгласно посоченото в член 10 от същия регламент;

в)

когато ставката за входящия поток надхвърля 40 %, контрагентът прилага симетрична ставка за изходящия поток независимо от член 31;

г)

кредитната институция и контрагентът са установени в една и съща държава членка.

а)

доставчикът на ликвидност и получателят на ликвидност имат нискорисков ликвиден профил;

б)

между субектите в групата съществуват правно обвързващи споразумения и задължения относно кредитната линия или линията за осигуряване на ликвидност;

в)

ликвидният рисков профил на получателя на ликвидност е надлежно взет предвид при управлението на ликвидния риск на доставчика на ликвидност.

а)

е предоставена или за нея е поето задължение за максимален размер преди 30 юни 2014 г.;

б)

е пряка, изрична, неотменяема и безусловна гаранция и покрива неизпълнението на дължими плащания по главницата и лихвите.

а)

в Ирландия — National Asset Management Agency (NAMA);

б)

в Испания — Sociedad de Gestión de Activos Procedentes de la Reestructuración Bancaria, S.A. (SAREB);

в)

в Словения — Дружеството за управление на банковите активи, създадено съгласно мерките на Република Словения за подсилване на Закона за банковата стабилност (MSSBA).

а)

60 % от изискването за ликвидно покритие от 1 октомври 2015 г.;

б)

70 % от 1 януари 2016 г.

в)

80 % от 1 януари 2017 г.

г)

100 % от 1 януари 2018 г.

17.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 11/37

(1)

Отношението на ливъридж, изчислено в съответствие с член 429 от Регламент (ЕС) № 575/2013, следва да бъде оповестявано от институциите от 1 януари 2015 г. нататък, като преди тази дата на Комисията е предоставено правомощието да приеме делегиран акт за изменение на мярката за експозицията и за капитала при изчисляването на отношението на ливъридж, с цел коригиране на всички недостатъци, установени въз основа на отчитането от страна на институциите.

(2)

Установени са различия при отчетените отношения на ливъридж, посочени в член 429, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, дължащи се на различно тълкуване от страна на институциите на нетирането на обезпечението в сделки за финансиране с ценни книжа и в репо сделки. Тези различия в тълкуването и отчитането бяха разкрити вследствие на доклад с анализ, публикуван на 4 март 2014 г. от Европейския банков орган (ЕБО).

(3)

Като се има предвид, че разпоредбите в Регламент (ЕС) № 575/2013 отразяват изискванията по Базелските стандарти, намерените решения за недостатъците на правилата от Базел също са подходящи с оглед на премахването на съответните недостатъци на относимите разпоредби в посочения регламент.

(4)

Базелският комитет прие на 14 януари 2014 г. текст на ревизирани правила за отношението на ливъридж, съдържащ по-специално допълнителни измервания и споразумения за нетиране, отнасящи се за репо сделките и сделките за финансиране с ценни книжа. При привеждането в съответствие на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 575/2013 относно изчисляването на отношението на ливъридж с международно приетите правила следва да се обърне внимание на различията в тълкуванията, от страна на институциите, на нетирането на обезпечението в сделки за финансиране с ценни книжа и в репо сделки, и също така да се подобри съпоставимостта в международен план, както и да се създадат равни условия на конкуренция за институциите, които са установени в Съюза и извършват дейност в международен план.

(5)

Клирингът чрез централни контрагенти съгласно основния модел, който обичайно се използва в Съюза, създава двойно отчитане на ливъриджа в мярката за експозиция на институция, която действа като клирингов член.

(6)

Клирингът при сделки за финансиране на ценни книжа, особено репо сделки, чрез квалифицирани централни контрагенти (КЦК) може да донесе предимства, като процедури за многостранно нетиране и устойчиво управление на обезпеченията, които да укрепят финансовата стабилност. Следователно трябва да бъде разрешено нетирането на паричните вземания и задължения по репо сделки и обратни репо сделки чрез един и същ КЦК.

(7)

Репо сделки, които могат да бъдат прекратени по всяко време, при условие че е договорен срок за уведомяване за обратно изкупуване, следва да се считат за равносилни на сделки с изрично определен срок до падежа, равен на срока за уведомяване за обратно изкупуване, и „същата изрично посочена дата за окончателен сетълмент“ следва да се счита за спазена, така че тези операции да са допустими за нетиране на парични вземания и задължения по репо сделки и обратни репо сделки със същия контрагент.

(8)

Преразгледаното отношение на ливъридж следва да доведе до по-прецизно измерване на ливъриджа и следва да служи като пропорционално ограничение срещу натрупването на ливъридж в институциите, установени в Съюза.

(9)

Отчитането на отношението на ливъридж в края на тримесечния отчетен период, вместо отчитането въз основа на средна стойност за тримесечие, води до по-добро съгласуване на отношението на ливъридж с отчитането, свързано с платежоспособността.

(10)

Използвайки брутни условни стойности за инструментите за кредитна защита, издадени от дадена институция, отразява ливъриджа по начин, който е по-подходящ в сравнение с използването на метода на пазарната оценка за тези инструменти.

(11)

Обхватът на консолидацията за изчисляване на отношението на ливъридж следва да бъде приведен в съответствие с регламентирания обхват на консолидация, използван за определяне на рисково-претеглените капиталови съотношения.

(12)

Измененията, въведени с настоящия регламент, следва да доведат до по-добра съпоставимост на отношенията на ливъридж, оповестявани от институциите, и следва да допринесат за избягване на подвеждането на участниците на пазара по отношение на реалния ливъридж на институциите. Ето защо е необходимо настоящият регламент да влезе в сила възможно най-скоро.

(13)

Поради това Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съответно изменен,

1)

Член 429 се заменя със следния текст:

„Член 429

Изчисляване на отношението на ливъридж

1.   Институциите изчисляват отношението си на ливъридж съгласно методологията по параграфи 2—13.

2.   Отношението на ливъридж се изчислява, като мярката за капитал на институцията се разделя на мярката за обща експозиция на тази институция, и се изразява в проценти.

Институциите изчисляват отношението на ливъридж към отчетната референтна дата.

3.   За целите на параграф 2 мярката за капитал е капиталът от първи ред.

4.   Мярката за обща експозиция е сборът на стойностите на експозициите по:

5.   Институциите определят стойността на експозицията по активите, с изключение на договорите по приложение II и кредитните деривати, в съответствие със следните принципи:

6.   Институциите могат да приспаднат от мярката за експозиция, посочена в параграф 4 от настоящия член, сумите, приспаднати от базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с член 36, параграф 1, буква г).

7.   Компетентните органи могат да разрешат на дадена институция да не включва в мярката за експозиция експозиции, които могат бъдат третирани съгласно предвиденото в член 113, параграф 6. Компетентните органи могат да предоставят това разрешение само ако са изпълнени всички условия, изложени в член 113, параграф 6, букви а)—д), и когато са дали одобрението, предвидено в член 113, параграф 6.

8.   Чрез дерогация от параграф 5, буква г) институциите могат да определят стойността на експозицията на парични вземания и парични задължения по репо сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, трансакции с удължен сетълмент и маржин заемни сделки с един и същ контрагент на нетна основа само ако са изпълнени всички следни условия:

За целите на първа алинея, буква в) механизъм за сетълмент води до резултат, който е функционално равностоен на нетен сетълмент, ако на датата на сетълмента нетният резултат от паричните потоци по сделките в рамките на този механизъм е равен на единичната нетна сума по нетния сетълмент.

9.   Институциите определят стойността на експозицията по договорите, посочени в приложение II, и на кредитните деривати, включително такива, които са задбалансови позиции, съгласно член 429а.

10.   Институциите определят стойността на експозицията по задбалансовите позиции, с изключение на договорите, изброени в приложение II, кредитните деривати, репо сделките, сделките по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, трансакциите с удължен сетълмент и маржин заемните сделки в съответствие с член 111, параграф 1. Институциите обаче не намаляват номиналната стойност на тези позиции чрез специфични корекции за кредитен риск.

В съответствие с член 166, параграф 9 когато даден ангажимент се отнася до продължаването на друг ангажимент, се използва по-ниският от двата конверсионни коефициента, приложими за съответните индивидуални ангажименти. За стойността на експозицията по задбалансовите позиции с нисък риск, посочени в член 111, параграф 1, буква г), се определя долна граница, равна на 10 % от номиналната им стойност.

11.   Институция, която е клирингов член на КЦК, може да изключи от изчисляването на мярката за експозиция експозиции по търговско финансиране към следните елементи, при условие че посочените експозиции по търговско финансиране са обект на клиринг чрез този КЦК и едновременно с това отговарят на условията, предвидени в член 306, параграф 1, буква в):

12.   Когато дадена институция, която е клирингов член на КЦК, гарантира пред КЦК изпълнението на клиент, който сключва пряко сделки с деривати чрез КЦК, тя включва в мярката за експозиция експозицията, произтичаща от гаранцията, като експозиция към дериват към клиента в съответствие с член 429а.

13.   Когато националните общоприети счетоводни принципи признават балансово активите, предмет на доверително управление, в съответствие с член 10 от Директива 86/635/ЕИО, тези активи могат да бъдат изключени от мярката за общата експозиция, ако отговарят на критериите за непризнаване, предвидени в Международния счетоводен стандарт 39 (МСС 39), приложим съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002, и когато е приложимо, на критериите за изключване от обхвата на консолидацията, предвидени в Международния стандарт за финансово отчитане 10 (МСФО 10), приложим съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002.

14.   Компетентните органи могат да разрешат на дадена институция да изключи от мярката за експозиция експозиции, които отговарят на всички следни условия:

2)

Вмъкват се следните членове 429а и 429б:

„Член 429а

Стойност на експозицията по деривати

1.   Институциите определят стойността на експозицията по договорите, посочени в приложение II, и по кредитните деривати, включително такива, които са задбалансови позиции, съгласно метода по член 274. Институциите прилагат член 299, параграф 2, буква а) при определянето на потенциалната бъдеща кредитна експозиция на кредитни деривати.

При определянето на потенциалната бъдеща кредитна експозиция на кредитни деривати институциите прилагат посочените в член 299, параграф 2, буква а) принципи за всичките си кредитни деривати, а не само за онези, които са включени в търговския портфейл.

При определянето на стойността на експозицията институциите могат да отчитат ефектите на договорите за новация и други споразумения за нетиране в съответствие с член 295. Не се прилага кръстосано нетиране на продукти. Независимо от това, институциите могат да нетират в продуктовата категория, посочена в точка 25), буква в) от член 272, и кредитните деривати, когато те са предмет на договорно споразумение за кръстосано нетиране на продукти, посочено в член 295, буква в).

2.   Когато предоставянето на обезпечения, свързани с договори за деривати, намалява размера на активите съгласно приложимата счетоводна рамка, институциите сторнират това намаление.

3.   За целите на параграф 1 институциите могат да приспаднат получения от контрагента вариационен маржин в парични средства от частта от стойността на експозицията, представляваща текущата разменна стойност, доколкото съгласно приложимата счетоводна рамка вариационният маржин не е бил вече признат като намаление на стойността на експозицията и когато са изпълнени всички следни условия:

За целите на първа алинея, буква в) когато дериватен договор е предмет на квалифициращо рамково споразумение за нетиране, валута на сетълмента означава всяка валута на сетълмент, посочена в дериватния договор, пораждащото основното задължение рамково споразумение за нетиране или приложението за кредитната подкрепа към рамково споразумение за нетиране.

Когато, съгласно приложимата счетоводна рамка, дадена институция признава вариационния маржин в парични средства, изплатен на контрагента, като актив (вземане), тя може да изключи този актив от мярката за експозиция при условие че са изпълнени условията по букви а)—д).

4.   За целите на параграф 3 е приложимо следното:

5.   За издадените кредитни деривати институциите включват в стойността на експозицията, в допълнение към предвиденото в параграф 1 третиране, посочените в издадените кредитни деривати ефективни условни стойности, намалени с всички отрицателни изменения в справедливата стойност, включени в капитала от първи ред по отношение на издадения кредитен дериват. Получената стойност на експозицията може да бъде допълнително намалена с ефективната условна стойност на закупен кредитен дериват върху същото референтно лице, ако е изпълнено всяко от следните условия:

Когато условната стойност на издаден кредитен дериват не е намалена с условната стойност на закупен кредитен дериват, институциите могат да приспаднат индивидуалната потенциална бъдеща експозиция на посочения издаден кредитен дериват от общата потенциална бъдеща експозиция, определена съгласно параграф 1 от настоящия член, във връзка с член 274, параграф 2 или член 299, параграф 2, буква а), както е приложимо. В случай че потенциалната бъдеща кредитна експозиция се определя във връзка с член 298, параграф 1, буква в), подточка ii), брутната потенциална кредитна експозиция (PCEgross) може да бъде намалена с индивидуалната потенциална бъдеща експозиция на издадени кредитни деривати без корекция на коефициента нето/бруто (NGR).

6.   Институциите не намаляват ефективната условна стойност на издаден кредитен дериват, когато купуват кредитната защита посредством суап за обща доходност, и отчитат нетните постъпления по сделката като нетен доход, но не отчитат съответното намаление в стойността на издадения кредитен дериват, отразена в капитала от първи ред.

7.   В случаите на закупени кредитни деривати от група референтни субекти институциите могат да признаят намаление съгласно параграф 5 по издадените кредитни деривати по отделни референтни лица само ако купуваната защита е икономически еквивалентна на купуване на защита отделно за всяко отделно лице в групата. когато институцията закупува кредитен дериват за група референтни лица, тя може да признае намаление за група издадени кредитни деривати само когато групата референтни субекти и нивото на подчиненост в двете сделки са идентични;

8.   Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член институциите могат да използват метода по член 275, за да определят стойността на експозицията по договорите в точки 1 и 2 от приложение II, само ако използват този метод и за определяне на стойността на експозицията по тези договори с цел спазване на капиталовите изисквания по член 92.

Когато институциите прилагат метода, описан в член 275, те не трябва да намаляват мярката за експозиция със сумата на получения вариационен маржин в парични средства.

Член 429б

Надбавка за кредитен риск от контрагента за репо сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, трансакции с удължен сетълмент и маржин заемни сделки

1.   В допълнение към стойностите на експозицията по репо сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, трансакции с удължен сетълмент и маржин заемни сделки, включително тези, които са задбалансови позиции в съответствие с член 429, параграф 5, институциите включват в мярката за експозиция надбавка за кредитен риск от контрагента, определена в съответствие с параграф 2 или параграф 3 от настоящия член, както е приложимо.

2.   За целите на параграф 1, за сделки с даден контрагент, които не са предмет на рамково споразумение за нетиране, отговарящо на условията по член 206, надбавката (Ei*) се определя за всяка отделна сделка по следната формула:

където:

3.   За целите на параграф 1, за сделки с даден контрагент, които са предмет на рамково споразумение за нетиране отговарящо на условията по член 206, надбавката за тези сделки (Ei*) се определя за всяко отделно споразумение по следната формула:

където:

4.   Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, институциите могат да използват метода, предвиден в член 222, при спазване на 20 % долна граница за приложимото рисково тегло, за определяне на надбавката за репо сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, трансакции с удължен сетълмент и маржин заемни сделки, включително тези, които са задбалансови позиции. Институциите могат да използват този метод само тогава, когато го използват също и за определянето на стойността на експозицията по посочените сделки за целите на спазването на капиталовите изисквания по член 92.

5.   При осчетоводяване на продажбата по отношение на репо сделки съгласно действащата счетоводна рамка, институцията сторнира всички свързани с продажбата счетоводни статии.

6.   Когато институция действа като посредник между две страни в репо сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, трансакции с удължен сетълмент и маржин заемни сделки, включително тези, които са задбалансови позиции, се прилага следното:

17.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 11/44

(1)

С Директива 2014/59/ЕС от държавите членки се изисква да създадат механизми за финансиране на преструктурирането с цел да се гарантира ефективното прилагане от органите за преструктуриране на съответните инструменти и правомощия. Тези механизми следва да разполагат с достатъчно финансови ресурси, които да позволят ефективното функциониране на рамката за преструктуриране, поради което са оправомощени да събират предварителни вноски от институциите, лицензирани на територията, за която се простират правомощията им, включително и от клоновете в Съюза (оттук нататък наричани „институции“).

(2)

Държавите членки са задължени да събират предварителни вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането не само от институциите, а — в съответствие с член 103, параграф 1 от ДВПКИИП — и от клоновете в Съюза. Правомощията на Комисията да приема делегирани актове по силата на член 103, параграфи 7 и 8 от ДВПКИИП обхващат и клоновете в Съюза. От друга страна фактът, че по силата на член 47 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (2) пруденциалните изисквания и третирането за целите на надзора на клоновете в Съюза са от компетентността на държавите членки означава, че голям брой от определените в настоящия делегиран регламент количествени показатели за коригиране за риск не са подходящи за пряко прилагане към клоновете в Съюза. Поради това, въпреки че клоновете в Съюза не попадат в обхвата на настоящия регламент, те могат да бъдат обект на специален режим, изложен от Комисията в бъдещ делегиран акт.

(3)

По силата на членове 6, 15, 16, 95 и 96 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3), някои инвестиционни посредници с лиценз само за ограничени услуги и дейности не подлежат на — или могат да бъдат освободени от — някои капиталови изисквания и изисквания за ликвидност. Вследствие на това за тях не биха се прилагали редица количествени показатели, които следва да бъдат определени във връзка с корекциите за риск. Докато, от една страна, по силата на член 103, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, държавите членки са задължени да събират от инвестиционните посредници предварителни вноски за целите на механизма за финансиране на преструктурирането, от друга страна е целесъобразно да им се остави правомощието да определят корекциите за риск така, че да не ги обременят прекомерно. Поради това инвестиционните посредници не следва да попадат в обхвата на настоящия регламент.

(4)

По силата на член 102, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС държавите членки следва да гарантират, че за период, започващ от датата на влизане в сила на директивата, но не по-късно от 31 декември 2024 г. наличните финансови средства на техните механизми за финансиране достигат поне 1 % от размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на тяхна територия. През този период и до достигането на целевото равнище вноските в механизмите за финансиране следва да се разпределят възможно най-равномерно във времето, като бъдат отчетени фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да имат върху финансовото състояние на плащащите ги институции.

(5)

В член 103, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС се изисква вноските да бъдат събирани поне веднъж годишно с цел да се достигне целевото равнище по член 102 от нея. В съответствие с член 103, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС годишната вноска следва да отразява размера на институцията, т.е. по същество тя представлява фиксирана сума, която се определя въз основа на пасивите на институцията (оттук нататък наричана „основна годишна вноска“); в допълнение тя отразява степента на риск на съответните дейности на институцията, тъй като основната годишна вноска следва да се адаптира спрямо нейния профил на риска (оттук нататък наричана „допълнителна корекция за риск“). Размерът на дадена институция е първостепенен показател за риска, който тя поражда. Колкото по-голяма е дадена институция, толкова по-вероятно е при сътресение органът за преструктуриране да сметне, че е от обществен интерес да я преструктурира и да прибегне до механизма за финансиране на преструктурирането, за да осигури ефективното прилагане на инструментите за преструктуриране.

(6)

За да се изясни как органите за преструктуриране следва да коригират вноските в зависимост от профила на риска на институциите, е необходимо да се определят показателите и групите показатели за риск, които да се използват за определяне на профила на риска на институциите, механизмът за прилагане на корекцията за риск към основната годишна вноска, както и самата основна годишна вноска като отправна точка за корекцията за риск. Тези елементи, които да допълват критериите за риск в член 103, параграф 7 от Директива 2014/59/ЕС, следва да бъдат определени така, че да се запазят равнопоставените условия на конкуренция между държавите членки и устойчивостта на вътрешния пазар, като се избегне използването на различни подходи в отделните държави членки за изчисляването на вноските в съответните механизми за финансиране на преструктурирането. По този начин за плащаните от институциите вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането могат да бъдат правени разчети и съпоставки по видове банки — което е важен елемент на равнопоставеността в рамките на вътрешния пазар.

(7)

В член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета (4) се посочва, че с оглед прилагането на посочения регламент и на Директива 2014/59/ЕС за съответен национален орган за преструктуриране се приема създаденият с член 42, параграф 1 от посочения регламент Единен съвет за преструктуриране (оттук нататък наричан „Съветът за преструктуриране“), когато той изпълнява задълженията и упражнява правомощията, които съгласно посочената директива са от компетентността на националния орган за преструктуриране. Като се има предвид, че с член 70, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 806/2014 Съветът за преструктуриране се оправомощава да изчислява вноските на институциите в Единния фонд за преструктуриране, който от 1 януари 2016 г., с прилагането на настоящия регламент въз основа на член 103, параграф 7 от Директива 2014/59/ЕС, следва да замени механизмите за финансиране, с които разполагат участващите в Единния механизъм за преструктуриране държави членки, понятието за орган за преструктуриране по настоящия регламент следва да обхваща и Съвета за преструктуриране.

(8)

При групите изчисляването на вноските на индивидуално равнище би довело до двойно отчитане на някои пасиви при определянето на основната годишна вноска на отделните дружества от групата, тъй като задълженията, свързани със споразуменията, които дружествата от една и съща група сключват помежду си, са част от общите пасиви, които се взимат предвид при определянето на основната годишна вноска на всяко дружество от групата. Поради това определянето на основната годишна вноска следва да бъде допълнително уточнено за групите, така че да се отчете взаимосвързаността на дружествата от групата и да се избегне двойното отчитане на вътрешногруповите експозиции. С цел да се гарантира равнопоставеност между дружествата, които са част от група, и институциите, които са членове на една и съща схема за институционална защита или са дълготрайно свързани с един и същ централен орган, този принцип следва да се прилага и за вторите.

(9)

При изчисляването на основната годишна вноска на дадено дружество от група, общите пасиви, които следва да се вземат предвид, не следва да включват задълженията, възникнали от договор на дружеството с друго дружество от същата група. Това изключение обаче следва да бъде приложимо единствено в случаите, когато всички дружества в групата са установени в Съюза, включени са на пълна основа в една и съща консолидация и подлежат на подходящи централизирани процедури за оценка, измерване и контрол на риска, както и при условие че няма настоящи или прогнозирани съществени практически или правни пречки пред бързото събиране на съответните вземания, когато станат изискуеми. Това следва да предотврати изключването на задълженията от основата за изчисляване на вноските, ако не съществуват гаранции, че експозициите към вътрешногрупово кредитиране ще бъдат уредени, ако финансовото състояние на групата се влоши. Освен това, за да не се позволи изключването на вътрешногруповите задължения да предостави предимство на възползващите се от него дружества от група, това изключване не следва да позволи на съответните институции да се възползват от опростената система за вноски, предвидена за малките институции, ако вследствие на изключването дадена институция удовлетвори изискванията за опростената система. С цел да се гарантира равнопоставеност между дружествата, които са част от група, и институциите, които са членове на една и съща схема за институционална защита или са дълготрайно свързани с един и същ централен орган, този принцип следва да се прилага и за вторите.

(10)

По изключение от правилото, че изчисляването на вноските следва да се извършва на индивидуално равнище, за централен орган и за свързаните с него кредитни институции, които в съответствие с член 10 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета са изцяло или частично освободени от пруденциалните изисквания в националното законодателство, правилата за предварителните вноски следва единствено да се прилагат като цяло на консолидирана основа, тъй като платежоспособността и ликвидността на централния орган и на всички свързани с него институции се наблюдават като цяло въз основа на консолидираните им отчети.

(11)

Определянето на основната годишна вноска следва да бъде допълнително уточнено и за инфраструктурите на финансовия пазар (ИФП). Някои ИФП като например централните контрагенти (ЦК) или централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК) също са лицензирани като кредитни институции. По-специално, някои ЦДЦК предоставят банкови услуги, които са странични спрямо дейността им като пазарни инфраструктури. За разлика от кредитните институции ЦДЦК не привличат гарантирани депозити, а управляват най-вече салда в рамките на деня или овърнайт, породени от услугите по сетълмент на сделки с ценни книжа, предоставяни от тях на финансови институции или централни банки. Като цяло тези салда не са в парични средства, които биха могли да бъдат приравнени на набрано финансиране с оглед на предоставяне на банкови услуги. Тъй като предоставянето на банкови услуги е странична дейност за ИФП спрямо основната им дейност по извършване на клиринг или сетълмент, за която те се подчиняват на строги пруденциални изисквания по силата на регламенти (ЕС) № 648/2012 (5) и (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета (6), както и на съответните разпоредби на Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС, а също така и поради факта, че техният бизнес модел не поражда рискове, сравними с тези при кредитните институции, при определянето на размера на общите им пасиви за целите на изчисляването на основната им годишна вноска следва да бъдат взети предвид само пасивите, свързани с банковата им дейност.

(12)

Отчитането на деривативите по отделните сметки не е хармонизирано в Съюза, което би могло да се отрази на размера на пасивите, който се взима предвид при изчисляването на вноските на всяка банка. Посоченият в член 429, параграфи 6 и 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013 метод на коефициента на ливъридж се прилага за всички банки и гарантира, че един и същ договор за дериватив — и по-специално нетирането на такива договори — ще се разглежда по еднакъв начин, независимо от приложимата към банката счетоводна рамка. Следователно, за да се осигури хармонизирано третиране на деривативите при определянето на основната годишна вноска, което да дава възможност за сравняване на тяхното остойностяване между институциите и за равнопоставеност в целия Съюз, те следва да бъдат оценявани в съответствие с член 429, параграфи 6 и 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013. За да се осигури обаче предсказуемост на остойностяването на деривативите по силата на Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да се заложи, че то не може да води до стойност, която е по-малка от 75 % от стойността на съответните деривативи съгласно приложимата счетоводна рамка.

(13)

Някои кредитни институции са насърчителни банки, чиято цел е да се постигне напредък по обществено-политическите цели на централно или регионално правителство на държава членка, или на местен орган на властта, предимно чрез предоставянето на насърчителни заеми на неконкурентна основа и с нестопанска цел. Предоставяните от такива институции заеми са пряко или непряко частично гарантирани от централното или регионалното правителство, или от местния орган на властта. Насърчителните заеми се отпускат на неконкурентна основа и с нестопанска цел за насърчаване постигането на обществено-политическите цели на Съюза или на централно или регионално правителство на държава членка. Понякога те се предоставят чрез друга институция, действаща като посредник (заеми, отпускани чрез посредник). В такива случаи кредитната институция посредник получава насърчителни заеми от многостранна банка за развитие или субект от публичния сектор и ги предоставя на други кредитни институции, които ги отпускат на крайните клиенти. Кредитните институции посредници прехвърлят ликвидността по тези заеми от иницииралата ги насърчителна банка към кредитиращата или друга посредническа институция, поради което тези пасиви не следва да се включват в общите пасиви, които се взимат предвид при изчисляването на основната годишна вноска.

(14)

Член 103, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС задължава всички институции да имат финансово участие в механизмите за финансиране на преструктурирането. От друга страна трябва да бъде намерен пропорционален и справедлив баланс между задължението на всяка институция за финансово участие в механизма за финансиране на преструктурирането и нейния размер, профил на риска, обхват и сложност на дейността, взаимообвързаност с други институции или с финансовата система като цяло, последствията от неплатежоспособността ѝ върху финансовите пазари, върху други институции, върху условията за финансиране или върху икономиката като цяло — и следователно вероятността институцията да бъде обект на преструктуриране и да се ползва от механизма за финансиране. В съответствие с член 4 от Директива 2014/59/ЕС, при взимането на решение дали определени институции трябва да се възползват от облекчени задължения във връзка с изискването за изготвяне на планове за възстановяване и преструктуриране органите за преструктуриране взимат предвид тези елементи. От своя страна, при оценяването на подходящия баланс между съблюдаването на изискванията в Директива 2014/59/ЕС и особеностите на обхванатите от нея различни институции следва да бъде взето предвид и административното бреме, което изчисляването на годишните вноски поражда за някои институции и органи за преструктуриране.

(15)

Малките институции обикновено не са с висок профил на риска, често са по-малко рискови за системата отколкото големите институции и в много случаи въздействието от изпадането им в неплатежоспособност върху икономиката като цяло е по-ниско, отколкото при големите институции. В същото време не могат да се пренебрегнат потенциалните последици от неплатежоспособността на малките институции за финансовата стабилност, тъй като дори те могат да породят системен риск поради ролята си в цялостната банкова система, кумулативното въздействие на взаимовръзките си или верижния ефект, който може да възникне поради загуба на доверие в банковата система.

(16)

В повечето случаи малките институции не представляват риск за системата и е по-малко вероятно, в сравнение с големите институции, да бъдат поставени в режим на преструктуриране и следователно да се ползват от механизмите за финансиране на преструктурирането, поради което методиката за изчисляване на годишните им вноски в тези механизми следва да бъде опростена. Годишната вноска на малките институции следва да се състои от фиксирана сума, основана единствено на основната им годишна вноска, която е пропорционална на размера им. Тази методика следва да доведе до пропорционална система на годишни вноски, тъй като, при определянето на годишната вноска на всяка институция, органът за преструктуриране трябва да се съобразява с годишното целевото равнище на механизма за финансиране. При това положение фиксираната сума отразява факта, че в много случаи рискът при малките институции е по-нисък; тя позволява и по-широка корекция на вноската на по-големите институции — чието системно значение като цяло е по-голямо — в зависимост от профила им на риска.

(17)

За да се определи кои институции се приемат за малки следва да се използва двоен праг, като първият е общите пасиви (без собствени средства) минус гарантираните депозити да не надхвърлят 300 млн. евро, а вторият — общите активи да не надхвърлят 1 млрд. евро. Вторият праг следва да попречи на по-големите институции, които удовлетворяват първия праг по отношение размера на пасивите, да се възползват от опростената система.

(18)

В категорията на малките институции следва да се прави разграничение, тъй като някои от тях са много малки, а други са близо до максималните прагове, които им позволяват да се възползват от опростената система. При системата на еднаква за всички фиксирана сума годишните вноски на много малки институции биха били несъразмерно по-високи в сравнение с тези на малките институции, които са близо до максималните прагове. В същото време опростената система не трябва да доведе до прекомерни разлики в годишните вноски на най-големите измежду малките институции и институциите, които не отговарят на условията за опростената система, тъй като са малко над праговете. За да се избегне този нежелан ефект е целесъобразно да се предвиди система от няколко категории малки институции, чиито годишни вноски следва да се състоят от различни фиксирани суми. Това би трябвало да позволи постепенно увеличаване на вноските в рамките на опростената система, както и между най-високата и най-ниската фиксирана вноска, определяни по метода на коригиране на основната годишна вноска в зависимост от профила на риска на институцията.

(19)

Когато органът за преструктуриране сметне, че дадена малка институция е с особено висок профил на риска, той трябва да е оправомощен да реши, че съответната институция вече не следва да се ползва от опростената система, а вноската ѝ следва да се изчислява по метода на коригиране на основната годишна вноска в зависимост от фактори за риск, различни от размера на институцията.

(20)

В съответствие с членове 44 и 101 от Директива 2014/59/ЕС институциите по член 45, параграф 3 от нея няма да бъдат рекапитализирани посредством механизмите за финансиране на преструктурирането, тъй като ще бъдат ликвидирани по националните процедури по несъстоятелност или друг вид процедури, прилагани по силата на членове 38, 40 или 42 от Директива 2014/59/ЕС, и ще прекратят дейността си. Тези процедури гарантират, че кредиторите на посочените институции, включително, когато е приложимо, притежателите на обезпечени облигации, ще понесат загуби по начин, който съответства на целите на преструктурирането. Поради това вноските на тези институции в механизмите за финансиране на преструктурирането следва да отразяват тези особености. Механизмите могат обаче да се използват и за целите, посочени в член 101 от Директива 2014/59/ЕС. Ако дадена институция използва механизма за финансиране на преструктурирането за която и да е от тези цели, органът за преструктуриране следва да бъде в състояние да сравни профила на риска на всички други институции по член 45, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС с този на използвалата го институция и да приложи методиката в настоящия делегиран акт към тези институции, чийто профил на риска е сходен или по-висок от този на институциите, използвали механизма за финансиране на преструктурирането. Целесъобразно е също така да се състави списък с елементи, които органът за преструктуриране да вземе предвид при съпоставянето на профилите на риска.

(21)

За да могат органите на държавите членки за преструктуриране да постигнат хармонизирано тълкуване на критериите в член 103, параграф 7 от Директива 2014/59/ЕС, така че показателят за риск на институциите за целите на изчисляване на индивидуалните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането да се определя по сходен начин в целия Съюз, следва да бъдат определени и обособени в групи няколко показатели за риск, които органите за преобразуване да взимат предвид при оценяването на профила на риска на институциите. За да се осигури съгласуваност с надзорните практики, показателите за риск следва да се състоят от текущите нормативни показатели, които вече са налични или се разработват.

(22)

Когато съответното законодателство е освободило някои институции от задължението да определят някои от показателите за риск на равнището на институцията, и, ако е приложимо, компетентните органи разрешат прилагането на такива освобождавания, органите за преструктуриране следва да оценят съответните показатели на консолидирана или подконсолидирана основа, както е приложимо, за да се съобразят с надзорните практики и да гарантират, че групите, които се възползват от тези освобождавания, не са неправомерно санкционирани.

(23)

С цел да се позволи на органите за преструктуриране да възприемат съгласуван подход по отношение на значението на показателите и групите показатели за риск, които те следва да вземат предвид при определянето на профила на риска на институциите, в настоящия регламент следва да се определи относителното тегло на всеки показател и всяка група показатели за риск. Важно е обаче органите за преструктуриране да разполагат с достатъчно гъвкавост при оценяването на профила на риска на институциите, като адаптират прилагането на показателите и групите показатели за риск към спецификите на всяка институция. Това не може да се постигне единствено, като се предвиди диапазон за оценка на профила на риска, а е необходима определена свобода на преценката какво значение да бъде отдадено на някои показатели за риск, при това за всеки отделен случай, поради което теглото на някои показатели за риск следва да бъде само индикативно или следва да бъде определен диапазон във връзка с него, така че органите за преструктуриране да могат да решат доколко тези показатели са относими към даден случай.

(24)

При оценяване на значението на отделните показатели от дадена група те следва да се агрегират в рамките на групата посредством аритметично претегляне на средната им стойност. При изчисляването на крайния съставен показател за риск за всяка институция, с цел да се избегне компенсаторен ефект между групите показатели, когато например дадена институция, която се представя средно добре при няколко групи и много слабо — при друга, обикновено има средно добър резултат, получен от средноаритметичната стойност на различните групи показатели, изчислението следва да се основава на средната геометрична претеглена величина на индивидуалните групи показатели.

(25)

Диапазонът за оценка на степента на риск, породен от дадена институция, следва да позволява достатъчно модулиране на профила на риска в зависимост от различните показатели и групи показатели за риск, посочени в настоящия регламент, като в същото време осигурява достатъчно стабилност и предсказуемост на годишните вноски, които институциите са задължени да правят по силата на Директива 2014/59/ЕС и на настоящия регламент.

(26)

За да се гарантира плащането на вноските е необходимо да се уточнят условията и начинът на плащане. По-специално за вноските, които не са платени в брой, а в неотменими задължения за плащане, в съответствие с член 103 от Директива 2014/59/ЕС, е необходимо да се посочи делът на неотменимите задължения за плащане, който всяка институция може да използва, както и видът на обезпечението, прието за тези неотменими задължения за плащане, така че органът за преструктуриране да може да получи фактическото плащане, дори когато срещне трудности при усвояването на неотменимите задължения за плащане. За да се гарантира фактическото плащане на годишните вноски е необходимо органите за преструктуриране да разполагат със специфичните правомощия да налагат административни санкции и други административни мерки на институциите, които нарушават изискванията в настоящия регламент за изчисляване и адаптиране на вноските — като например неспазване на задължението за предоставяне на поисканата информация от съответния орган за преструктуриране. Органите за преструктуриране следва също така да разполагат с правомощието да налагат ежедневна парична санкция на институция, която не е платила или е платила само частично дължимата годишна вноска или която не е спазила изискванията в уведомлението, отправено ѝ от органа за преструктуриране. Необходимо е също така да се предвидят специфични задължения за обмен на информация между компетентните органи и органите за преструктуриране.

(27)

За да се гарантира, че корекциите за риск отразяват тенденциите в банковия сектор и поради това удовлетворяват на текуща основа изискванията на Директива 2014/59/ЕС, Комисията, въз основа на придобития опит в отчитането на риска, ще анализира тези корекции с оглед на изчисляването на годишните вноски, като по-конкретно ще проучи целесъобразността на посочения в настоящия регламент множител за корекции за риск и необходимостта от евентуално увеличение на горната му граница преди 1 юни 2016 г.

(28)

Член 130, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, който задължава държавите членки да събират годишни вноски от лицензираните на тяхна територия институции, се прилага от 1 януари 2015 г., поради което настоящият регламент следва да се прилага от същата дата,

а)

методиката за изчисляването и коригирането в зависимост от профила на риска на институциите на вноските, които институциите плащат на механизмите за финансиране на преструктурирането;

б)

задълженията на институциите за предоставяне на информация с оглед изчисляването на вноските и плащането им на механизмите за финансиране на преструктурирането;

в)

мерките, посредством които на органите за преструктуриране се осигурява възможност да проверяват дали вноските са платени съобразно изискванията.

(1)

„институции“ означава кредитните институции, определени в член 2, параграф 1, точка 2 от Директива 2014/59/ЕС, или инвестиционните посредници, определени в точка 2 от настоящия член, както и централен орган и всички дълготрайно свързани с него кредитни институции, както е посочено в член 10 от Регламент (ЕС) № 575/2013, разгледани като цяло на консолидирана основа, когато са изпълнени условията в член 2, параграф 1;

(2)

„инвестиционни посредници“ означава инвестиционните посредници, определени в член 2, параграф 1, точка 3 от Директива 2014/59/ЕС, с изключение на инвестиционните посредници, обхванати от определението в член 96, параграф 1, буква а) или б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, или инвестиционните посредници, извършващи дейност 8 от приложение I, раздел А към Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8), но които не извършват дейности 3 и 6 от приложение I, раздел A към посочената директива;

(3)

„годишно целево равнище“ означава общата сума на годишните вноски, определена от органа за преструктуриране за всеки период на плащане на вноски с оглед постигане на целевото равнище, посочено в член 102, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС;

(4)

„механизъм за финансиране“ означава механизъм, създаден с цел да се гарантира ефективното прилагане от страна на органа за преструктуриране на посочените в член 100, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС инструменти и правомощия за преструктуриране;

(5)

„годишна вноска“ означава сумата, посочена в член 103 от Директива 2014/59/ЕС, събирана от органа за преструктуриране през периода на плащане на вноски от всяка от посочените в член 2 от настоящия регламент институции за националния механизъм за финансиране;

(6)

„период на плащане на вноски“ означава една календарна година;

(7)

„орган за преструктуриране“ означава органът, посочен в член 2, параграф 1, точка 18 от Директива 2014/59/ЕС, или всеки друг съответен орган, определен от държавата членка за целите на член 100, параграфи 2 и 6 от посочената директива;

(8)

„компетентен орган“ означава компетентният орган, определен в член 4, параграф 1, точка 40 от Регламент (ЕО) № 575/2013

(9)

„схеми за гарантиране на депозитите“ (СГД) означава схемите, посочени в член 1, параграф 2, букви а), б) или в) от Директива 2014/49/ЕС;

(10)

„гарантирани депозити“ означава депозитите, посочени в член 6, параграф 1 от Директива 2014/49/ЕС, с изключение на временно увеличените салда на депозитите, както са определени в член 6, параграф 2 от посочената директива;

(11)

„общо пасиви“ означава общите пасиви, определени в раздел 3 от Директива 86/635/ЕИО на Съвета (9) или в съответствие с посочените в Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (10) Международни стандарти за финансово отчитане;

(12)

„общо активи“ означава общите активи, определени в раздел 3 от Директива 86/635/ЕИО или в съответствие с посочените в Регламент (ЕО) № 1606/2002 Международни стандарти за финансово отчитане;

(13)

„обща рискова експозиция“ (ОРЕ) означава общият размер на рисковата експозиция, определен в член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

(14)

„отношение на базовия собствен капитал от първи ред“ означава отношението в член 92, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

(15)

„минимални изисквания за собствени средства и приемливи пасиви“ (МИССПП) означава минималното изискване за собствени средства и приемливи пасиви, определено в член 45, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС;

(16)

„собствени средства“ означава капиталът, определен в член 4, параграф 1, точка 118 от Регламент (ЕО) № 575/2013;

(17)

„приемливи пасиви“ означава пасивите и капиталовите инструменти, определени в член 2, параграф 1, точка 71 от Директива 2014/59/ЕС;

(18)

„коефициент на ливъридж“ означава коефициентът, определен в член 429 от Регламент (ЕО) № 575/2013;

(19)

„коефициентът на ликвидно покритие“ („КЛП“) означава коефициентът на ликвидно покритие, определен в член 412 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и допълнително уточнен в Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията (11);

(20)

„коефициент на стабилност на нетното финансиране“ (NSFR) означава коефициент на стабилност на нетното финансиране, отчитан по силата на член 415 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

(21)

„централен контрагент“ (ЦК) означава юридическото лице, определено в член 2, точка 1 от Регламент (ЕО) № 648/2012;

(22)

„деривативи“ означава деривативните инструменти по приложение II към Регламент (ЕС) № 575/2013;

(23)

„централен депозитар на ценни книжа“ (ЦДЦК) означава юридическото лице, определено в член 2, параграф 1, точка 1 и член 54 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета (12);

(24)

„сетълмент“ означава уреждането на сделка с ценни книжа съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 2 от Регламент (ЕС) № 909/2014;

(25)

„клиринг“ означава процесът на установяване на позиции съгласно определението в член 2, точка 3 от Регламент (ЕО) № 648/2012;

(26)

„инфраструктура на финансов пазар“, за целите на настоящия регламент, означава посочените, съответно в точка 21 и точка 23 от настоящия член, ЦК или ЦДЦК, които са лицензирани като институции в съответствие с член 8 от Директива 2013/36/ЕС;

(27)

„насърчителна банка“ означава дружество или друг субект, създаден от централно или регионално правителство на държава членка, който предоставя насърчителни заеми на неконкурентна основа и с нестопанска цел с оглед насърчаване постигането на обществено-политическите цели на съответното правителство, при условие че правителството е поело задължението да гарантира икономическата основа на дружеството или субекта и да поддържа неговата устойчивост по време на съществуването му, или че гарантира, пряко или косвено, поне 90 % от първоначалното финансиране на дружеството или субекта или предоставяните насърчителни заеми;

(28)

„насърчителен заем“ означава заем, предоставен от насърчителна банка или чрез банка посредник, на неконкурентна основа и с нестопанска цел с оглед насърчаване постигането на обществено-политическите цели на централно или регионално правителство на държава членка;

(29)

„институция посредник“ означава кредитна институция, която посредничи при насърчителни заеми, при условие че не ги предоставя като кредит на краен потребител.

а)

вътрешногруповите задължения по сделки, сключени от институцията с друга институция, която е част от същата група, при условие че са спазени всички от изброените условия:

б)

задълженията, създадени от институция, която е член на институционална защитна схема (ИЗС), както е определена в член 2, параграф 1, точка 8 от Директива 2014/59/ЕС, и на която е било разрешено от компетентния орган да приложи член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013, по споразумение, сключено с друга институция, която е член на същата ИЗС;

в)

когато става въпрос за централен контрагент, установен в дадена държава членка, възползвала се от възможността, предвидена в член 14, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 648/2012 — задълженията, отнасящи се до клиринг съгласно определението в член 2, параграф 3 от същия регламент, включително такива, произтичащи от каквито и да било мерки, взети от централния контрагент в изпълнение на изискванията за допълнително обезпечение, за създаване на гаранционен фонд и за поддържане на достатъчно предварително осигурени финансови ресурси за покриване на потенциалните загуби като част от каскадния принцип при неизпълнение в съответствие с посочения регламент, както и за инвестиране на своите финансови ресурси в съответствие с член 47 от посочения регламент;

г)

когато става въпрос за централен депозитар на ценни книжа — задълженията, свързани с дейността на централен депозитар на ценни книжа, включително задължения към участници или към доставчици на услуги за централния депозитар на ценни книжа със срок до падежа под седем дни, произтичащи от дейности, за които той е получил лиценз за предоставяне на спомагателни услуги от банков тип в съответствие с дял IV от Регламент (ЕС) № 909/2014, с изключение на други задължения, произтичащи от тези дейности от банков тип;

д)

когато става въпрос за инвестиционни посредници — задълженията, възникнали по силата на държането на активи или средства на клиент, включително активи или средства на клиент, държани от името на ПКИПЦК, както е определено в член 1, параграф 2 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13), или на АИФ, както е определено в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (14), при условие че такъв клиент е защитен съгласно приложимото право в областта на несъстоятелността;

е)

когато става въпрос за институции, работещи с насърчителни заеми — задълженията на посредническата институция към иницииращата или друга насърчителна банка или друга посредническа институция, както и задълженията на иницииращата насърчителна банка към финансиращите я страни, доколкото размерът на тези задължения съответства на насърчителните заеми на тази институция.

а)

рискова експозиция;

б)

стабилност и разнообразие на източниците на финансиране;

в)

значение на институцията за стабилността на финансовата система или икономиката;

г)

допълнителни показатели за риска, които се определят от органа за преструктуриране.

а)

собствени средства и приемливи пасиви, държани от институцията в превишение на МИССПП;

б)

коефициент на ливъридж;

в)

съотношение на базовия собствен капитал от първи ред;

г)

общата рискова експозиция, разделена на общите активи.

а)

коефициент на стабилност на нетното финансиране;

б)

коефициент на ликвидно покритие (КЛП).

а)

търговска дейност, задбалансови експозиции, сложност и възможност за преструктуриране;

б)

членството в институционална защитна схема;

в)

степента, в която в миналото е прибягвано до извънредна публична финансова подкрепа.

а)

засилването на риска в профила на институцията поради:

б)

понижаването на риска в профила на институцията поради:

а)

дали размерът на средствата, които са на разположение незабавно както за целите на рекапитализацията, така и за целите на финансирането на ликвидността с оглед подпомагане на засегнатата институция в случай на проблем, е достатъчно голям, за да позволи надеждна и ефективна подкрепа за съответната институция;

б)

степента на правна или договорна сигурност, че средствата по буква а) ще бъдат изцяло използвани преди искането за извънредна публична подкрепа.

а)

всяка институция, която е част от група, подложена на преструктуриране след получаване на каквито и да било държавни или еквивалентни средства, като например от механизма за финансиране на преструктуриране, и е все още в период на преструктуриране или преустановяване на дейността, с изключение на последните 2 години от изпълнението на плана за преструктуриране;

б)

всяка институция, която е в ликвидация, до края на плана за ликвидация (доколкото тя е все още задължена да плаща вноската).

а)

рискова експозиция: 50 %;

б)

стабилност и разнообразие на източниците на финансиране: 20 %;

в)

значение на институцията за стабилността на финансовата система или икономиката: 10 %;

г)

допълнителни показатели за риска, които се определят от органа за преструктуриране: 20 %.

а)

собствени средства и приемливи пасиви, държани от институцията в превишение на МИССПП: 25 %;

б)

коефициент на ливъридж: 25 %;

в)

съотношение на базовия собствен капитал от първи ред: 25 %;

г)

общата рискова експозиция, разделена на общите активи: 25 %.

а)

търговска дейност, задбалансови експозиции, сложност и възможност за преструктуриране: 45 %;

б)

членство в институционални защитни схеми: 45 %;

в)

степента, в която в миналото е прибягвано до извънредна публична финансова подкрепа: 10 %.

а)

бизнес модела на институцията;

б)

информацията, докладвана от тази институция в съответствие с член 14;

в)

показателите и групите показатели за риск по член 6;

г)

оценката на компетентния орган по отношение на профила на риска на институцията.

а)

бизнес моделът на институцията;

б)

информацията, докладвана от институцията съгласно член 14;

в)

показателите и групите показатели за риск по член 6;

г)

оценката на компетентния орган по отношение на профила на риска на институцията.

а)

по електронен път или други аналогични съобщителни средства, които дават възможност за потвърждение за получаване;

б)

с препоръчана поща с обратна разписка за получаване.

17.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 11/65

(1)

В приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 се посочват лицата, групите и образуванията, засегнати от замразяването на средства и икономически ресурси по този регламент.

(2)

На 2 януари 2015 г. Комитетът по санкциите на Съвета за сигурност на ООН реши да извади две физически лица от списъка на лицата, групите и образуванията, спрямо които следва да се прилага замразяване на средства и икономически ресурси. Освен това на 24 ноември, 12 и 30 декември 2014 г. Комитетът по санкциите към Съвета за сигурност на ООН реши да измени седем вписвания в своя списък.

(3)

Поради това приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 следва да бъде съответно изменено:

17.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 11/68

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

17.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 11/70

(1)

С Регламент (ЕО) № 341/2007 на Комисията (2) се откриват годишни тарифни квоти за внос на чесън.

(2)

По отношение на някои от квотите количествата, за които се отнасят заявленията за лицензии за внос „А“, подадени през първите седем календарни дни на месец януари 2015 г. за подпериода от 1 март 2015 г. до 31 май 2015 г., са по-високи от наличните количества. Поради това следва да се определи до каква степен могат да бъдат издавани лицензии за внос „А“, като се определи коефициент на разпределение, който да се прилага към заявените количества, изчислен съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията (3).

(3)

За да се гарантира ефективността на мярката, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

17.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 11/72

(1)

Съгласно Решение 2014/219/ОВППС Комитетът по политика и сигурност (КПС) е оправомощен, в съответствие с член 38 от Договора, да взема необходимите решения с цел упражняване на политически контрол и стратегическо ръководство на мисията EUCAP Sahel Mali, включително решението за назначаване на ръководител на мисията.

(2)

На 26 май 2014 г. Комитетът по политика и сигурност прие Решение EUCAP Sahel Mali/1/2014 (2), с което г-н Albrecht CONZE беше назначен за ръководител на мисията на Европейския съюз по линия на ОПСО в Мали (EUCAP Sahel Mali) за периода от 26 май 2014 г. до 14 януари 2015 г.

(3)

Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност предложи да се удължи мандатът на г-н Albrecht CONZE като ръководител на мисията EUCAP Sahel Mali от 15 януари 2015 г. до 14 юни 2015 г.,