ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 354

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 57
11 декември 2014 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Делегиран регламент (ЕС) № 1310/2014 на Комисията от 8 октомври 2014 година относно временна траншова схема за вноските за покриване на административните разходи на Единния съвет за преструктуриране през преходния период ( 1 )

1

 

*

Регламент (ЕС) № 1311/2014 на Комисията от 10 декември 2014 година за изменение на Регламент (ЕО) № 976/2009 по отношение на определението за елемента INSPIRE на метаданните

6

 

*

Регламент (ЕС) № 1312/2014 на Комисията от 10 декември 2014 година за изменение на Регламент (ЕС) № 1089/2010 за прилагане на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на оперативната съвместимост на услуги за пространствени данни

8

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) № 1313/2014 на Комисията от 10 декември 2014 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т.н.) с произход от Китайската народна република след преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета

17

 

 

Регламент за изпълнение (ЕС) № 1314/2014 на Комисията от 10 декември 2014 година за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

38

 

 

Регламент за изпълнение (ЕС) № 1315/2014 на Комисията от 10 декември 2014 година за определяне на коефициента на разпределение за количествата, за които се отнасят подадените от 20 ноември 2014 г. до 30 ноември 2014 г. заявления за лицензии за внос и за определяне на количествата, които следва да бъдат добавени към определените за подпериода от 1 юли 2015 г. до 31 декември 2015 г. количества в рамките на тарифните квоти, открити по силата на Регламент (ЕО) № 2535/2001 в сектора на млякото и млечните продукти

41

 

 

РЕШЕНИЯ

 

 

2014/892/ЕС

 

*

Решение за изпълнение на Комисията от 9 декември 2014 година за изменение на приложение II към Решение 93/52/ЕИО по отношение на признаването на някои региони на Франция за официално свободни от бруцелоза (B. melitensis) (нотифицирано под номер С(2014) 9218)  ( 1 )

45

 

 

2014/893/ЕС

 

*

Решение на Комисията от 9 декември 2014 година за установяване на екологични критерии за присъждане на знака за екомаркировка на ЕС за козметични продукти с отмиване (нотифицирано под номер С(2014) 9302)  ( 1 )

47

 

 

III   Други актове

 

 

ЕВРОПЕЙСКО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО

 

*

Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 117/14/COL от 12 март 2014 година за изменение за деветдесет и четвърти път на процесуалните и материалноправните норми в областта на държавната помощ чрез приемането на нови насоки за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране и чрез удължаване на съществуващите насоки за държавна помощ за насърчаване на инвестиции в рисков капитал в малки и средни предприятия

62

 

 

Поправки

 

*

Поправка на Решение за изпълнение 2014/844/ЕС, Евратом на Комисията от 26 ноември 2014 година за разрешаване на Малта да използва някои приблизителни разчети при изчисляването на базата за собствените ресурси от ДДС ( ОВ L 343, 28.11.2014 г. )

89

 

*

Поправка на Решение за изпълнение 2014/847/ЕС, Евратом на Комисията от 26 ноември 2014 година за изменение на Решение 90/176/Евратом, ЕИО за разрешаване на Франция да не отчита някои категории сделки и да използва някои приблизителни разчети при изчисляването на базата за собствените ресурси от ДДС ( ОВ L 343, 28.11.2014 г. )

89

 

*

Поправка на Делегиран регламент (ЕС) № 887/2013 на Комисията от 11 юли 2013 година за замяна на приложения II и III към Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива ( ОВ L 247, 18.9.2013 г. )

90

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

11.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/1


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1310/2014 НА КОМИСИЯТА

от 8 октомври 2014 година

относно временна траншова схема за вноските за покриване на административните разходи на Единния съвет за преструктуриране през преходния период

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (1), и по-специално член 65, параграф 5, букви а), б) и в) от него,

като има предвид, че:

(1)

Единният съвет за преструктуриране (наричан по-долу „Съветът за преструктуриране“) бе създаден с Регламент (ЕС) № 806/2014 и му бе възложено прилагането на единните разпоредби на регламента и управлението на Единния фонд за преструктуриране. В член 58 от посочения регламент се предвижда собствен бюджет за Съвета за преструктуриране, който не е част от бюджета на Съюза.

(2)

В член 65, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 806/2014 се посочва, че Съветът за преструктуриране определя и набира вноските за покриване на административните си разходи, дължими от всеки от субектите по член 2 от него. Тези субекти са кредитните институции по смисъла на член 2 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (2), дружествата майки, инвестиционните посредници и финансовите институции — всички те със седалище в участваща държава членка, в която са обект на консолидиран надзор, осъществяван от Европейската централна банка (ЕЦБ) в съответствие с член 4, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) № 1024/2013. Установените в участваща държава членка клонове на кредитни институции със седалище в неучастваща държава членка следва да останат извън обхвата на настоящия регламент.

(3)

В съответствие с член 59 от Регламент (ЕС) № 806/2014 вноските за покриване на административните разходи на Съвета за преструктуриране представляват постъпленията в част I от неговия бюджет и покриват разходите по тази част I, чиито минимални пера са разходи за възнаграждение на персонала, административни, инфраструктурни и оперативни разходи, както и разходи за професионално обучение.

(4)

През 2014 г. Съветът за преструктуриране няма да разполага със специализираната инфраструктура и оперативния капацитет за събиране на вноските за покриване на административните си разходи за 2014 г. и 2015 г. от всички субекти по член 2 от Регламент (ЕС) № 806/2014. Независимо от това през 2014 г. Съветът за преструктуриране ще трябва да събере необходимите вноски за финансирането на част I от бюджета му, която е предназначена за покриване на административните му разходи през тези две години. За 2014 и 2015 г. на преходния период разчетните административни разходи на Съвета за преструктуриране са 22 млн. евро.

(5)

Необходимо е следователно да се намери временно решение, така че Съветът за преструктуриране да може да събира вноски за покриване на административните си разходи през 2014 г. и 2015 г., като същевременно се осигури такова изчисляване и събиране на вноските, което е по силите на доста ограничените му ресурси и може да се извърши в съвсем кратък срок. Такъв резултат би следвало да е възможен, ако изчисляването и събирането на вноските за покриване на административните разходи на Съвета за преструктуриране се извърши на два етапа, като за първоначалните фази на функциониране на органа се предвиди временна схема, а след това — окончателна.

(6)

Изцяло следва да внесат траншовете за покриване на административните разходи на Съвета за преструктуриране през преходния период само субектите, които ЕЦБ е уведомила, на най-високото равнище на консолидация в рамките на участващите държави членки, за решението си да ги смята за значими по смисъла на член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 и в съответствие с член 147, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2014/17) (3), и които са посочени в публикувания на 4 септември 2014 г. на уебсайта на ЕЦБ списък, но от които се изключват значимите дружества — дъщерни дружества на вече взетите предвид групи (наричани по-долу „значими субекти“). Субектите, които са определени като значими и са уведомени за това от ЕЦБ между 5 септември 2014 г. и края на преходния период, не следва да подлежат на задължението да плащат траншове по вноските. За тази цел следва да се създаде временна схема на траншове по вноските (по-надолу наричани „траншове“), която да позволи на Съвета за преструктуриране да получава през преходния период траншове от значимите субекти за покриване на разходите си.

(7)

Тази временна схема е подходяща, тъй като субектите, които ще внасят траншове, държат около 85 % от общите активи на обхванатите от Регламент (ЕС) № 806/2014 кредитни институции, което прави установяването им лесно. На този предварителен етап подобен метод за изчисляване и събиране на вноските би следвало да сведе до минимум административната тежест както за Съвета за преструктуриране, така и за съответните субекти.

(8)

След като Съветът за преструктуриране изгради необходимата структура и оперативен капацитет, Комисията ще приеме окончателна схема на вноските за покриване на административните разходи, въз основа на която ще се изчисляват и събират вноските.

(9)

При окончателната схема вноските от субектите по член 2 от Регламент (ЕС) № 806/2014 следва да се изчисляват и събират съобразно окончателно утвърдените правила. Вноските на обхванатите от временната схема значими субекти следва да бъдат преизчислени, за да се вземат предвид внесените от тях траншове по силата на тази временна схема.

(10)

Евентуалната разлика между траншовете, внесени въз основа на временната схема, и вноските, изчислени според окончателната схема, следва да се уравни при изчисляването на вноските за покриване на административните разходи на Съвета за преструктуриране за годината след края на преходния период.

(11)

В съответствие с член 98, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 806/2014 Съветът за преструктуриране следва да стане напълно оперативен до 1 януари 2015 г. и да започне да изпълнява задачите, изброени в член 99, параграф 3 от посочения регламент, поради което е належащо да се създаде прост и ефективен механизъм, който да може да бъде бързо и лесно приложен при първоначалната фаза на дейност на органа, за да му позволи да набере финансовите ресурси за изграждането на организационната си структура и за наемането на персонала, необходим за изпълнението на възложените му по силата на посочения регламент задачи,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се установяват правилата относно:

а)

временната траншова схема за вноските за покриване на административните разходи на Единния съвет за преструктуриране през преходния период;

б)

методиката за изчисляване на траншовете, които трябва да бъдат авансово внесени от всеки значим субект с оглед покриване на административните разходи на Съвета за преструктуриране през преходния период;

в)

процедурата и условията за събиране от Съвета за преструктуриране на траншовете по буква б);

г)

условията за отлагане на изчисляването и събирането на вноските за покриване на административните разходи на Съвета за преструктуриране през преходния период, дължими от субектите по член 2 от Регламент (ЕС) № 806/2014, които не са значими субекти;

д)

условията за преизчисляване на дължимите от значимите субекти вноски за покриване на административните разходи на Съвета за преструктуриране след преходния период, така че да се вземе предвид евентуалната разлика между авансово внесените траншове по силата на временната схема и дължимите за преходния период по силата на окончателната схема.

Член 2

Обхват и цели

Настоящият регламент се прилага към субектите по член 2 от Регламент (ЕС) № 806/2014.

Събраните от Съвета за преструктуриране траншове по силата на настоящия регламент се използват единствено за покриване на административните му разходи през преходния период.

Съветът за преструктуриране упражнява добро финансово управление и бюджетен контрол върху всички свои разходи.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат определенията в член 3 от Регламент (ЕС) № 806/2014. Прилагат се също следните определения:

а)

„траншове“ или „траншове по вноските“ означава траншовете по вноските, които Съветът за преструктуриране събира по силата на настоящия регламент, за да покрива административните си разходи през преходния период;

б)

„административни разходи на Съвета за преструктуриране“ означава разходите по част I от бюджета на Съвета за преструктуриране през преходния период;

в)

„общо активи“ означава общата стойност на активите, получена от реда „Общо активи“ в консолидирания — когато е подходящо — счетоводен баланс на значимите субекти и отчетена в съответствие с релевантните разпоредби на правото на Съюза в областта на надзора към 31 декември 2013 г. или ако финансовата им година изтича след 31 декември, към приложимата отчетна дата за финансовата 2013 година;

г)

„значими субекти“ означава субектите, които ЕЦБ е уведомила, на най-високото равнище на консолидация в рамките на участващите държави членки, за решението си да ги смята за значими по смисъла на член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 и в съответствие с член 147, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 468/2014, и които са посочени в публикувания на 4 септември 2014 г. на уебсайта на ЕЦБ списък, но от които се изключват значимите дружества — дъщерни дружества на вече взета предвид за целите на настоящото определение група или установени в участваща държава членка клонове на кредитни институции със седалище в неучастваща държава членка;

д)

„известие за транш“ означава известието, издадено на всеки съответен значим субект в съответствие с настоящия регламент, в което се посочва размерът на авансово събираем транш по вноска;

е)

„преходен период“ означава периодът, който започва на 19 август 2014 г. и приключва на по-късната от следните две дати: 31 декември 2015 г. или датата на прилагането на приетата от Комисията в съответствие с член 65, параграф 5, буква а) от Регламент (ЕС) № 806/2014 окончателна схема;

ж)

„компетентен орган“ означава компетентният орган по смисъла на член 4, точка 2, подточка i) от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (4).

Член 4

Временна схема на траншовете по вноските

1.   Всички субекти по член 2 от Регламент (ЕС) № 806/2014 плащат вноски за покриване на административните разходи на Съвета за преструктуриране през преходния период.

2.   Съветът за преструктуриране изчислява и авансово събира дължимите от значимите субекти траншове за покриване на административните му разходи през преходния период.

3.   Изчисляването и събирането на вноските за покриване на административните разходи на Съвета за преструктуриране през преходния период, дължими от субектите по член 2 от Регламент (ЕС) № 806/2014, които не са значими субекти, се отлага до края на преходния период, посочен в член 3, буква е).

Член 5

Изчисляване на траншовете

1.   Основа за изчисляването на траншовете по вноските, дължими авансово от значимите субекти, са административните разходи на Съвета за преструктуриране през преходния период.

2.   Дължимите от всеки значим субект траншове се изчисляват, като административните разходи на Съвета за преструктуриране през 2014 г. и 2015 г., или ако преходният период продължава след 31 декември 2015 г. — административните разходи през съответния период, се умножат по отношението на общите активи на този значим субект и общите активи на всички значими субекти, както са отчетени към 31 декември 2013 г. или ако финансовата им година изтича след 31 декември — към приложимата отчетна дата за финансовата 2013 година.

Член 6

Уравняване

1.   Размерът на вноските, дължими от всеки от субектите по член 2 от Регламент (ЕС) № 806/2014 за покриване на административните разходи на Съвета за преструктуриране през преходния период, се (пре)изчисляват в съответствие с приетата от Комисията в съответствие с член 65, параграф 5, буква а) от Регламент (ЕС) № 806/2014 окончателна схема на вноските за покриване на административните разходи („окончателната схема“).

2.   Евентуалната разлика между траншовете, внесени въз основа на временната схема, и вноските по параграф 1, изчислени според окончателната схема, следва да се уравни при изчисляването на вноските за покриване на административните разходи на Съвета за преструктуриране за годината след края на преходния период. Това уравняване се извършва, като вноските за покриване на административните разходи на Съвета за преструктуриране през посочената година бъдат намалени или увеличени.

3.   Когато разликата, посочена в параграф 2, надхвърля дължимите за същата година вноски, уравняването се извършва и през следващата година.

Член 7

Известяване и плащане

1.   Съветът за преструктуриране издава и изпраща препоръчано с обратна разписка известие за транш на всеки значим субект.

2.   В известието за транш се посочва размерът на транша, авансово дължим от значимия субект с оглед покриване на административните разходи на Съвета за преструктуриране през преходния период.

3.   В известието за транш се посочва начинът на внасяне на транша. Значимият субект съблюдава посочените в известието за транш условия на плащане.

4.   В срок от 30 дни от датата на получаване на известието за плащане значимият субект внася на един транш посочената в това известие дължима сума.

5.   Без да се засягат другите средства за правна защита, с които Съветът за преструктуриране разполага, за частично плащане, неплащане или неспазване на посочените в известието за транш условия на плащане значимият субект се санкционира за всеки просрочен ден по отношение на неизплатената сума от транша.

Наказателната лихва върху дължимата сума се начислява ежедневно въз основа на лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка за нейните основни операции по рефинансиране и публикуван в серия C на Официален вестник на Европейския съюз, в сила на първия календарен ден от месеца на срока на плащане, увеличен с 8 процентни пункта от датата, на която вноската е била дължима.

6.   Плащането на ежедневно начисляваната наказателна лихва по параграф 5 се осигурява чрез принудително изпълнение съобразно приложимите процесуални правила в участващата държава членка. Заповедта за принудително изпълнение се прилага към решението без допълнителни формалности, освен проверка на автентичността на решението, която извършва органът, определен за тази цел от правителството на всяка участваща държава членка. Правителството информира Съвета за преструктуриране и Съда за определения от него орган.

Член 8

Докладване

Десет дни след влизането в сила на настоящия регламент съответните компетентни органи предоставят на Съвета за преструктуриране данните за връзка със значимите субекти, както и стойността на активите им, както са отчетени към 31 декември 2013 г. или ако финансовата им година изтича след 31 декември — към приложимата отчетна дата за финансовата 2013 година.

Член 9

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 8 октомври 2014 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).

(3)  Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка от 16 април 2014 г. за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (Рамков регламент за ЕНМ) (ЕЦБ/2014/17) (ОВ L 141, 14.5.2014 г., стр. 1).

(4)  Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).


11.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/6


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1311/2014 НА КОМИСИЯТА

от 10 декември 2014 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 976/2009 по отношение на определението за елемента INSPIRE на метаданните

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (1), и по-специално член 7, параграф 1 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 976/2009 на Комисията (2) установява правилата за прилагане на всички мрежови услуги с изключение на услугите, позволяващи извикването на услуги за пространствени данни.

(2)

Оперативната съвместимост на услугите за пространствени данни се характеризира със способността за комуникация, изпълнение или обмен на данни между тях. Предпоставка за извикване на услугите за пространствени данни е способността за достъп до съответната информация. Чрез услугите за намиране, възложени с Директива 2007/2/ЕО, правилата за чието прилагане са посочени в Регламент (ЕО) № 976/2009 на Комисията, държавите членки предоставят на разположение елементите на метаданните, предписани с Регламент (ЕО) № 1205/2008 на Комисията (3). С правилата за прилагане за услуги за пространствени данни в Регламент (ЕС) № 1089/2010 на Комисията (4) се въвеждат нови елементи на метаданните за услуги за пространствени данни, поради което определението за един елемент на метаданните в Регламент (ЕО) № 976/2009 на Комисията трябва да се актуализира, за да се даде възможност за намирането и разполагането с новите елементи на метаданните чрез услугите за намиране, предоставяни от държавите членки.

(3)

Поради това Регламент (ЕС) № 976/2009 следва да бъде съответно изменен.

(4)

Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 22 от Директива 2007/2/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В член 2 от Регламент (ЕО) № 976/2009 текстът на точка 7 се заменя със следния:

„7.

„Елемент INSPIRE на метаданните“ означава елемент на метаданните по смисъла на част Б от приложението към Регламент (ЕО) № 1205/2008 или на част Б от приложение V, част Б от приложение VI и част Б от приложение VII към Регламент (ЕС) № 1089/2010 на Комисията (5).

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 10 декември 2014 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕО) № 976/2009 на Комисията от 19 октомври 2009 г. за прилагане на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на мрежовите услуги (ОВ L 274, 20.10.2009 г., стр. 9).

(3)  Регламент (ЕО) № 1205/2008 на Комисията от 3 декември 2008 г. за прилагане на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на метаданните (ОВ L 326, 4.12.2008 г., стр. 12).

(4)  Регламент (ЕС) № 1089/2010 на Комисията от 23 ноември 2010 г. за прилагане на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на оперативната съвместимост на масиви от пространствени данни и услуги за пространствени данни (ОВ L 323, 8.12.2010 г., стр. 11).

(5)  Регламент (ЕС) № 1089/2010 на Комисията от 23 ноември 2010 г. за прилагане на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на оперативната съвместимост на масиви от пространствени данни и услуги за пространствени данни (ОВ L 323, 8.12.2010 г., стр. 11).“


11.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/8


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1312/2014 НА КОМИСИЯТА

от 10 декември 2014 година

за изменение на Регламент (ЕС) № 1089/2010 за прилагане на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на оперативната съвместимост на услуги за пространствени данни

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (1), и по-специално член 7, параграф 1 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕС) № 1089/2010 на Комисията (2) определя техническите условия само по отношение на оперативната съвместимост на масиви от пространствени данни.

(2)

Оперативната съвместимост на услугите за пространствени данни се характеризира с възможност за комуникация, изпълнение или обмен на данни между тях. Следователно услугите за пространствени данни трябва да бъдат допълнително документирани с допълнителни метаданни. В по-малка степен тя се отнася също така за хармонизирането на съдържанието на услугата, за разлика от правилата за прилагане във връзка с масиви от пространствените данни.

(3)

За разработването на правилата за прилагане, възложено с Директива 2007/2/ЕО, ударението беше поставено на първо място върху основните услуги, т.е. мрежовите услуги, с Регламент (ЕО) № 976/2009на Комисията (3) и върху оперативната съвместимост на масивите от пространствени данни, с Регламент (ЕС) № 1089/2010. По тази причина Регламент (ЕС) № 1089/2010 следва да бъде изменен, за да включва правилата за прилагане за услуги за пространствени данни.

(4)

Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 22 от Директива 2007/2/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕС) № 1089/2010 се изменя, както следва:

1)

Текстът на член 1 се заменя със следния:

„Член 1

Предмет и обхват

1.   Настоящият регламент определя изискванията за технически разпоредби за оперативната съвместимост и, когато е приложимо, хармонизацията на масиви от пространствени данни и услуги за пространствени данни, съответстващи на темите, изброени в приложения I, II и III към Директива 2007/2/ЕО.

2.   Настоящият регламент не се прилага по отношение на мрежовите услуги, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 976/2009 на Комисията (4).

2)

В член 2 се добавят следните точки 31 — 38:

„31

„крайна точка“ (end point) означава интернет адрес, използван за непосредствено повикване на операция, осигурявана от услуга за пространствени данни;

32.

„точка за достъп“ (access point) означава интернет адрес, съдържащ подробно описание на услуга за пространствени данни, включително списък на крайни точки, позволяващ нейното изпълнение;

33.

„услуга за пространствени данни с възможност за извикване“ (invocable spatial data service) означава всички от следните точки:

а)

услуга за пространствени данни с метаданни, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1205/2008 на Комисията (5);

б)

услуга за пространствени данни с най-малко един указател на ресурси, който е точка за достъп;

в)

услуга за пространствени данни в съответствие с документиран и общодостъпен набор от технически спецификации, съдържащ необходимата информация за нейното изпълнение;

34.

„оперативно съвместима услуга за пространствени данни“ (interoperable spatial data service) означава услуга за пространствени данни с възможност за извикване, която отговаря на изискванията съгласно приложение VI;

35.

„хармонизирана услуга за пространствени данни“ (harmonised spatial data service) означава оперативно съвместима услуга за пространствени данни, която отговаря на изискванията съгласно приложение VII;

36.

„съответстващ масив от пространствени данни“ (conformant spatial data set) означава услуга за пространствени данни, която отговаря на изискванията на настоящия регламент;

37.

„операция“ (operation) означава действие, което се поддържа от услуга за пространствени данни;

38.

„интерфейс“ (interface) означава наименуваният набор от операции, които характеризират поведението на обект, както е дефиниран в международния стандарт ISO 19119:2005.

3)

Член 6 се изменя, както следва:

а)

заглавието се заменя със следното:

„Списъци с кодове и изброявания за масиви от пространствени данни“

;

б)

в параграф 1 уводното изречение се заменя със следното:

„Списъците с кодове трябва да бъдат от един от следните типове, както са специфицирани в приложения I—IV:“.

4)

В член 8 се добавя следният параграф 3:

„3.   Актуализациите на данни трябва да бъдат на разположение на всички съответни услуги за пространствени данни в съответствие с крайния срок, посочен в параграф 2.“

(5)

След член 14 се вмъкват следните членове:

„Член 14а

Изисквания за услугите за пространствени данни с възможност за извикване

Не по-късно от 10 декември 2015 г. държавите членки предоставят метаданните за услугите за пространствени данни с възможност за извикване в съответствие с изискванията, посочени в приложение V.

Член 14б

Разпоредби за оперативна съвместимост и изисквания за хармонизация на услуги за пространствени данни с възможност за извикване

Услугите за пространствени данни с възможност за извикване, свързани с данните, съдържащи се в поне един съответстващ масив от пространствени данни, трябва да отговарят на изискванията за оперативна съвместимост, посочени в приложения V и VI, и когато е приложимо, на изискванията за хармонизация, посочени в приложение VII.“

6)

Добавя се приложение V, както е дадено в приложение I към настоящия регламент.

7)

Добавя се приложение VI, както е дадено в приложение II към настоящия регламент.

8)

Добавя се приложение VII, както е дадено в приложение III към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 10 декември 2014 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕС) № 1089/2010 на Комисията от 23 ноември 2010 г. за прилагане на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на оперативната съвместимост на масиви от пространствени данни и услуги за пространствени данни (ОВ L 323, 8.12.2010 г., стр. 11).

(3)  Регламент (ЕО) № 976/2009 на Комисията от 19 октомври 2009 г. за прилагане на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на мрежовите услуги (ОВ L 274, 20.10.2009 г., стр. 9).

(4)  Регламент (ЕО) № 976/2009 на Комисията от 19 октомври 2009 г. за прилагане на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на мрежовите услуги (ОВ L 274, 20.10.2009 г., стр. 9).“

(5)  Регламент (ЕО) № 1205/2008 на Комисията от 3 декември 2008 г. за прилагане на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на метаданните ( ОВ L 326, 4.12.2008 г., стр. 12).“


ПРИЛОЖЕНИЕ I

„ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРАВИЛА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА УСЛУГИ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНИ ДАННИ С ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗВИКВАНЕ

ЧАСТ А

Уговорки за Записването

Както при Регламент (ЕО) № 1205/2008, използват се следните уговорки за записването на метаданните за услугите за пространствени данни.

Когато това е уточнено в описанието на елементите на метаданните, възможните стойности се използват с повторяемостта, изразена в съответните таблици. По отношение на конкретна област всяка стойност се определя от:

числов идентификатор,

текстово име, разбираемо за хора, което може да бъде преведено на различните езици на Общността,

езиково неутрално име за компютри (стойността, дадена в скоби),

незадължително описание или определение.

В таблицата е дадена следната информация:

първата колона съдържа препратка към параграфа от приложението, определящ елемента на метаданните или групата елементи на метаданните,

втората колона съдържа името на елемента на метаданните или групата елементи на метаданните,

третата колона уточнява повторяемостта на елемента на метаданните. Изразяването на повторяемостта съответства на означаването на повторяемост в унифицирания език за моделиране (UML), в който:

N означава, че елементът на метаданните се среща N пъти в множеството от резултати,

1..* означава, че елементът на метаданните се среща поне веднъж в множеството от резултати,

0..1 означава, че присъствието на елемента на метаданните в множеството от резултати не е задължително, но може да бъде само еднократно,

0..* означава, че присъствието на елемента на метаданните в множеството от резултати не е задължително, но елементът може да се среща веднъж или повече от веднъж,

когато повторяемостта е 0..1 или 0..*, условието определя кога елементите на метаданните са задължителни,

четвъртата колона съдържа условен израз, ако повторяемостта на елемента не се отнася за всички видове ресурси. В противен случай всички елементи са задължителни.

ЧАСТ Б

Категория елементи на метаданните

1.   Категория

Това е указание за състоянието на услугата за пространствени данни по отношение на възможността за извикване.

Възможните стойности на този елемент на метаданните са, както следва:

1.1.   С възможност за извикване (invocable)

Услугата за пространствени данни е услуга за пространствени данни с възможност за извикване.

1.2.   Оперативно съвместима (interoperable)

Услугата за пространствени данни е оперативно съвместима услуга за пространствени данни.

1.3.   Хармонизирана (harmonised)

Услугата за пространствени данни е хармонизирана услуга за пространствени данни.

ЧАСТ В

Инструкции относно повторяемостта и условията на елементите на метаданните

Новите метаданни, описващи услугата за пространствени данни, включват елементите на метаданните или групите елементи на метаданните, изброени в таблица 1.

Тези елементи на метаданните или групи елементи на метаданните трябва да съответстват на очакваната повторяемост и съответните условия, определени в таблица 1.

Когато не са изразени условия във връзка с определен елемент на метаданните, този елемент трябва да бъде задължителен.

Таблица 1

Метаданни за услугите за пространствени данни с възможност за извикване

Номер по ред

Нови елементи на метаданните

Повторяемост

Условие

1

Категория

0..1

задължителен за услуга за пространствени данни с възможност за извикване

ЧАСТ Г

Допълнителни изисквания за метаданните, посочени в Регламент (ЕO) № 1205/2008

1.   Указател на ресурси

Елементът „Указател на ресурс на метаданните“, посочен в Регламент (ЕO) № 1205/2008, трябва да включва и всички точки за достъп от доставчика на услуги за пространствени данни, като тези точки за достъп трябва да бъдат ясно идентифицирани като такива.

2.   Спецификация

Елементът „Спецификация“ на метаданните, посочен в Регламент (ЕO) № 1205/2008 също така трябва да се позовава на или да съдържа технически спецификации (като техническите указания INSPIRE, но не само тях), на които услугата за пространствени данни с възможност за извикване съответства в пълна степен и които осигуряват всички необходими технически елементи (човешки и, когато е необходимо, машинно четими), за да е възможно той да бъде извикван.“


ПРИЛОЖЕНИЕ II

„ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ПРАВИЛА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОПЕРАТИВНАТА СЪВМЕСТИМОСТ НА УСЛУГИ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНИ ДАННИ С ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗВИКВАНЕ

ЧАСТ А

Допълнителни изисквания за метаданните, посочени в Регламент (ЕO) № 1205/2008

1.   Условия, приложими към достъпа и използването

Техническите ограничения, които са приложими към достъпа и използването на услуга за пространствени данни, се документират в елемента „ОГРАНИЧЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ДОСТЪПА И ИЗПОЛЗВАНЕТО“ на метаданните, посочен в Регламент (ЕO) № 1205/2008.

2.   Отговорна страна

Елементът „Отговорна страна“, посочен в Регламент (ЕO) № 1205/2008, трябва най-малкото да описва отговорната организация — управител, съответстваща на ролята на отговорната страна — управител, посочена в Регламент (ЕO) № 1205/2008.

ЧАСТ Б

Елементи на метаданните

3.   Идентификатор на референтна координатна система

Този елемент съдържа, при необходимост, списък на референтните координатни системи, поддържани от услугата за пространствени данни.

Всяка референтна координатна система, която се поддържа, се задава чрез използването на идентификатор.

4.   Качество на услугата

Това е минималното качество на услугата, оценено от отговорната страна за услугата за пространствени данни, което се очаква да бъде валидно за определен период от време.

4.1.   Критерии

Това са критериите, за които се отнасят измерванията.

Възможните стойности на този елемент на метаданните са, както следва:

4.1.1.   Разполагаемост (availability)

Посочва процентния дял на времето, през което услугата е на разположение.

4.1.2.   Бързина (performance)

Посочва времето, за което може да бъде изпълнена заявка за услугата за пространствени данни.

4.1.3.   Капацитет (capacity)

Посочва максималния брой на едновременни заявки, които могат да бъдат изпълнени с обявената бързина.

4.2.   Измерване

4.2.1.   Описание

Описва измерването на всеки критерий.

Възможните стойности на този елемент на метаданните са под формата на свободен текст.

4.2.2.   Стойност (value)

Описва измерената стойност на всеки критерий.

Възможните стойности на този елемент на метаданни са под формата на свободен текст.

4.2.3.   Мерна единица (unit)

Описва мерната единица за всеки критерий.

Възможните стойности на този елемент на метаданни са под формата на свободен текст.

ЧАСТ В

Инструкции относно повторяемостта и условията на елементите на метаданните

Метаданните, описващи оперативно съвместима услуга за пространствени данни, включват елементите или групите елементи, изброени в таблица 1.

Тези елементи на метаданните или групи елементи на метаданните трябва да съответстват на очакваната повторяемост и съответните условия, определени в таблица 1.

Когато не са изразени условия във връзка с определен елемент на метаданни, този елемент трябва да бъде задължителен.

Таблица 1

Метаданни за оперативно съвместими услуги за пространствени данни

Номер по ред

Нови елементи на метаданни

Повторяемост

Условие

1

Идентификатор на референтна координатна система

1..*

Задължителен, ако е уместен

2

Качество на услугата

3..*“

 


ПРИЛОЖЕНИЕ III

„ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ПРАВИЛА ЗА ПРИЛАГАНЕ ЗА ХАРМОНИЗАЦИЯТА НА ОПЕРАТИВНО СЪВМЕСТИМИ УСЛУГИ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНИ ДАННИ

ЧАСТ А

Характеристики

1.   Качество на услугата

Вероятността дадена хармонизирана услуга за пространствени данни да е на разположение трябва да е налице за 98 % от времето.

2.   Кодиране на изходната информация

Хармонизирана услуга за пространствени данни, която връща пространствени обекти в рамките на обхвата на Директива 2007/2/ЕО, трябва да кодира тези пространствени обекти в съответствие с настоящия регламент.

ЧАСТ Б

Елементи на метаданните

3.   Елемент „Извикване“ на метаданните

Елементът „Извикване“ на метаданните документира интерфейсите на хармонизираната услуга за пространствени данни и посочва крайните точки, за да се даде възможност за междумашинна комуникация.

ЧАСТ В

Инструкции относно повторяемостта и условията на елементите на метаданните

Метаданните на хармонизираната услуга за пространствени данни трябва да съдържат елемента или групата елементи, изброени в таблица 1.

Този елемент на метаданните или група елементи на метаданните трябва да съответстват на очакваната повторяемост и съответните условия, определени в таблица 1.

Когато не са изразени условия във връзка с определен елемент на метаданните, този елемент трябва да бъде задължителен.

Таблица 1

Метаданни за хармонизирани услуги за пространствени данни

Номер по ред

Нови елементи на метаданните

Повторяемост

Условие

1

Елемент „Извикване“ на метаданни

1..*

 

ЧАСТ Г

Действия

1.   Списък на действията

Една хармонизирана услуга за пространствени данни трябва да осигурява действията, изброени в таблица 2.

Таблица 2

Действия за хармонизирани услуги за пространствени данни

Функциониране

Роля

Получаване на метаданни за хармонизираната услуга за пространствени данни

Предоставя цялата необходима информация относно услугата и описва възможностите на услугата.

2.   Действие „Получаване на метаданни за хармонизираната услуга за пространствени данни“

2.1.   Заявка за получаване на метаданни за хармонизираната услуга за пространствени данни

2.1.1.   Параметри на получаването на метаданни за хармонизираната услуга за пространствени данни

Параметърът „Заявка за получаване на метаданни за хармонизираната услуга за пространствени данни“ указва естествения език за „Отговор за получаването на метаданни за хармонизираната услуга за пространствени данни“.

2.2.   Отговор за получаването на метаданни за хармонизираната услуга за пространствени данни

Отговорът за получаването на метаданни за хармонизираната услуга за пространствени данни трябва да съдържа следните набори от параметри:

Метаданни за хармонизираната услуга за пространствени данни,

Метаданни за операции,

Езици.

2.2.1.   Параметри на метаданните за хармонизираната услуга за пространствени данни

Параметрите на метаданните за хармонизираната услуга за пространствени данни трябва да съдържат поне елементите INSPIRE на метаданните за хармонизираната услуга за пространствени данни, посочени в настоящия регламент и в Регламент (ЕO) № 1205/2008.

2.2.2.   Параметри на метаданните за операции

Параметърът „Метаданни за операции“ предоставя метаданни за операциите на хармонизираната услуга за пространствени данни. Той следва поне да описва всяка операция, включвайки като минимум описание на обменените данни и адреса в мрежата.

2.2.3.   Параметър „Езици“

Трябва да има два параметъра за език:

параметърът „Език на отговора“ (Response Language), посочващ естествения език, използван в параметрите на отговора за получаването на метаданни за хармонизираната услуга за пространствени данни,

параметърът „Поддържани езици“ (Supported languages), съдържащ списъка на естествените езици, поддържани от хармонизираната услуга за пространствени данни.“


11.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/17


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1313/2014 НА КОМИСИЯТА

от 10 декември 2014 година

за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т.н.) с произход от Китайската народна република след преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1) („основния регламент“), и по-специално член 11, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

1.1.   Действащи мерки

(1)

С Регламент (ЕО) № 1355/2008 (2) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове с произход от Китайската народна република („Китай“). Мерките бяха под формата на специално мито за всяко дружество, вариращи от 361,4 до 531,2 EUR за тон нетно тегло на продукта.

(2)

Тези мерки бяха отменени от Съда на ЕС на 22 март 2012 г. (3), но бяха повторно наложени на 18 февруари 2013 г. с Регламент за изпълнение (ЕС) № 158/2013 на Съвета (4).

1.2.   Искане за преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките

(3)

След публикуването на известие за предстоящо изтичане на срока на действие на действащите окончателни антидъмпингови мерки (5), на 12 август 2013 г. Комисията получи искане за започване на преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на тези мерки съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент. Искането бе подадено от Federación Nacional de Asociaciones de Transformados Vegetales y Alimentos Procesados („FENAVAL“) от името на производители, които представляват над 75 % от общото производство на Съюза на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове.

(4)

Като основание за искането е изтъкната вероятността изтичането на срока на действие на окончателните антидъмпингови мерки да доведе до продължаване на дъмпинга или повторно възникване на вредата от него за промишлеността на Съюза.

1.3.   Започване на преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките

(5)

След като се консултира с Консултативния комитет и установи, че са налице достатъчно доказателства за започване на преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките, на 25 октомври 2013 г. Комисията обяви с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (6) („известието за започване на преразглеждане“), започването на преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент.

1.4.   Разследване

1.4.1.   Разследван период в рамките на преразглеждането и разглеждан период

(6)

Разследването за продължаване на дъмпинга обхвана периода от 1 октомври 2012 г. до 30 септември 2013 г. („разследвания период в рамките на преразглеждането“ или „РПП“). Прегледът на тенденциите от значение за оценката на вероятността от повторно възникване на вредата обхвана периода от 1 октомври 2009 г. до края на разследвания период в рамките на преразглеждането („разглеждания период“).

1.4.2.   Страни, засегнати от разследването

(7)

Комисията официално информира следните страни за започването на преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките: заявителя, производителите от Съюза и техните съответни сдружения, известните производители износители в Китай и в потенциалните държави аналози, несвързаните вносители в Съюза и техните съответни сдружения, доставчиците на производителите в Съюза и техните съответни сдружения, едно сдружение на потребители в Съюза, за което е известно, че е засегнато, както и представителите на държавата износител. На заинтересованите страни беше предоставена възможност да изложат становищата си в писмена форма и да поискат изслушване в рамките на срока, посочен в известието за започване на преразглеждане.

(8)

С оглед на видимо големия брой производители износители в Китай и несвързани вносители в Съюза бе счетено за целесъобразно да се прецени дали следва да се използва извадка в съответствие с член 17 от основния регламент. За да може Комисията да реши дали е необходимо използване на извадка и ако тя е необходима — да направи подбор, горепосочените страни бяха приканени да заявят своя интерес в срок 15 дни от започването на преразглеждането и да предоставят на Комисията посочената в известието за започване на преразглеждане информация.

(9)

Тъй като само една група производители износители от Китай предостави изискваната информация, не беше счетено за необходимо да се изготвя извадка от производители износители.

(10)

Що се отнася до несвързаните вносители, 32 бяха установени и поканени да предоставят информация за извадката. Седем от тях се отзоваха и предоставиха информацията, необходима за подбора на извадката. Трима от тях бяха избрани да бъдат част от извадката, но само двама потвърдиха в рамките на крайния срок своето желание да бъдат включени в извадката.

(11)

Въз основа на посоченото по-горе Комисията изпрати въпросници до заинтересованите страни и до онези, които заявиха своя интерес в сроковете, посочени в известието за започване на преразглеждане. Бяха получени отговори от петима производители от Съюза, от оказалия съдействие производител износител в Китай, от двама несвързани вносители, от осем доставчици на производителите от Съюза, от едно сдружение на доставчиците на производителите от Съюза и от един производител в държавата аналог.

(12)

Две сдружения на вносители заявиха, че са заинтересовани страни. Петима несвързани вносители също представиха коментари.

(13)

По отношение на производителите от държавата аналог, четири дружества бяха установени и бяха поканени да предоставят необходимата информация. Само едно от тези дружества предостави изискваната информация и се съгласи да приеме проверка на място.

(14)

Комисията провери цялата информация, която сметна за необходима за определяне на вероятността от продължаване на дъмпинга или от повторно възникване на вредата от него, както и на интереса на Съюза. Бяха извършени проверки на място в помещенията на следните заинтересовани страни:

а)

производители от Съюза:

Halcon Foods S.A.U., Murcia, Испания

Conservas y Frutas S.A., Murcia, Испания

Agricultura y Conservas S.A., Algemesí (Valencia), Испания

Industrias Videca S.A., Villanueva de Castellón (Valencia), Испания

б)

производител износител в Китай:

Zhejiang Taizhou Yiguan Food Co., Ltd., Китай и свързаното с него дружество Zhejiang Merry Life Food Co.,Ltd.

в)

несвързани вносители в Съюза:

Wünsche Handelsgesellschaft International mbH & Co KG, Hamburg, Германия

I. Schroeder KG (GmbH & Co), Hamburg, Германия

г)

производител в държавата аналог:

Frigo-Pak Gida Maddeleri Sanayi Ve Ticaret A.S., Турция

1.5.   Оповестяване на съществените факти и изслушвания

(15)

На 13 октомври 2014 г. Комисията оповести съществените факти и съображения, въз основа на които възнамерява да наложи антидъмпингови мита („окончателното оповестяване“). След окончателното оповестяване няколко заинтересовани страни направиха писмени изявления, включващи вижданията им относно окончателните заключения. На страните, които пожелаха да бъдат изслушани, беше предоставена такава възможност. Трима вносители направиха такова искане и бяха съвместно изслушани в присъствието на служителя по изслушванията при търговските процедури. Едно европейско сдружение на търговците направи такова искане и беше изслушано от службите на Комисията.

2.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ

2.1.   Разглеждан продукт

(16)

Продуктът, предмет на настоящото преразглеждане, е същият като този при първоначалното разследване, т.е. приготвени или консервирани мандарини (включително тангерини и сатсуми), клементини, wilkings и други подобни цитрусови хибриди без прибавка на алкохол, със или без прибавка на захар или други подсладители, определени в позиция 2008 по КН, с произход от Китайската народна република („разглежданият продукт“) и понастоящем класирани в кодове по КН 2008 30 55, 2008 30 75 и ex 2008 30 90.

(17)

Разглежданият продукт се получава чрез обелване и разделяне на сегменти на плода от определени сортове дребни цитрусови плодове (предимно сатсуми), които впоследствие се поставят в среда от захарен сироп, сок или вода в опаковки с различни размери, за да отговарят на специфичните изисквания на отделните пазари.

(18)

Сатсумите, клементините и други дребни цитрусови плодове са известни под общото наименование „мандарини“. Повечето от тези различни сортове плодове са подходящи за консумация в прясно състояние или за преработване. Те са сходни и поради това, когато са приготвени или консервирани, се разглеждат като един продукт.

2.2.   Сходен продукт

(19)

Производителите от Съюза заявиха, че внасяният продукт и продуктът на Съюза са сходни по следните причини:

и двата продукта имат еднакви или много подобни физически свойства, например вкус, форма, размер и текстура;

те се продават чрез същите или подобни канали и се конкурират предимно по отношение на цената;

те имат едно и също или сходно крайно приложение;

те са лесно взаимозаменяеми;

те са класирани в същите кодове по Комбинираната номенклатура за тарифни цели.

(20)

От друга страна, някои вносители твърдят, че внасяният продукт е с по-високо качество, тъй като той съдържа по-малко разкъсани сегменти (максимум 5 %), както и че е с вкус, външен вид и структура, които са по-добри от тези на продукта на Съюза. Също така бе заявено, че внасяният продукт се различава от продукта на Съюза и от гледна точка на мириса.

(21)

Комисията провери тези твърдения и с оглед на наличните данни стигна до заключението, че твърденията на промишлеността на Съюза, посочени в съображение 19, са правилни.

(22)

Що се отнася до твърденията на вносителите, те трябваше да бъдат отхвърлени на следните основания:

а)

някои разлики в качеството, свързани с количеството разкъсани сегменти, вкуса, външния вид, мириса и структурата, не са оказали влияние върху основните свойства на продукта. Внасяният продукт и продуктът на Съюза са все така взаимозаменяеми и имат едно и също или сходно крайно приложение. Всъщност производителите от Съюза са продавали продукта си, включително и с по-висок дял на разкъсани сегменти, през разглеждания период както на вносителите, така и на същите категории ползватели/потребители (например вериги супермаркети и доставчици на пекарската промишленост), които също са били обслужвани от вносителите. Освен това една верига супермаркети в Европейския съюз също потвърди, че тя е продавала и продукта с произход от Европа, и този с произход от Китай под една и съща производствена марка и търговска марка;

б)

максималното количество от 5 % разкъсани сегменти не е изключителна характеристика само на внасяния продукт. Всъщност разследването показа, че производителите от Съюза предлагат широка гама от качества с различни проценти на разкъсани сегменти, включително пропорции, в които максималното съдържание на разкъсани сегменти е 5 %. Някои вносители са купували продукта, който съдържа максимум 5 % разкъсани сегменти, от производителите от Съюза.

(23)

Следователно, както и при първоначалното разследване, внасяният продукт и този, произвеждан от промишлеността на Съюза, се смятат за сходни по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

3.   ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ДЪМПИНГА

3.1.   Предварителни бележки

(24)

В съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент беше проучено доколко е вероятно изтичането на срока на действие на съществуващите мерки да доведе до продължаване на дъмпинга.

(25)

Както бе посочено в съображение 9, поради факта, че само една група дружества оказа съдействие, не бе необходимо да се изготвя извадка от производители износители от Китай. Тази група дружества обхваща около 12 % – 20 % (посочен е само обхватът поради съображения за поверителност) от вноса на разглеждания продукт от Китай в Съюза по време на разследвания период в рамките на преразглеждането.

3.2.   Дъмпингов внос по време на разследвания период в рамките на преразглеждането

3.2.1.   Държава аналог

(26)

В съответствие с разпоредбите на член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент нормалната стойност трябваше да бъде определена въз основа на цената или на конструираната нормална стойност, получена в подходяща трета държава с пазарна икономика („държава аналог“), или на цената от такава трета държава за други държави, включително за Съюза, или, ако това не е възможно — на всяко друго разумно основание, включително действително платената или подлежаща на плащане за сходния продукт цена в Съюза, подходящо коригирана, ако е необходимо, за да се включи разумен марж на печалба.

(27)

В известието за започване за преразглеждане Комисията посочи намерението си да използва Турция като подходяща държава аналог за целите на установяването на нормалната стойност за Китай и прикани заинтересованите страни да представят своите коментари по този въпрос.

(28)

Не бяха получени никакви коментари относно предложението за избор на Турция като държава аналог. Никоя от заинтересованите страни не предложи производители на сходния продукт от алтернативна държава аналог.

(29)

Един от турските производители износители, с които беше осъществен контакт, Frigo-Pak, предостави пълен и навременен отговор на въпросника и прие извършването на проверка на място в своите помещения.

3.2.2.   Нормална стойност

(30)

Съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент нормалната стойност беше установена въз основа на проверената информация, получена от производителя в Турция. Това дружество не е продавало сходния продукт на вътрешния пазар и поради това нормалната стойност беше конструирана в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент въз основа на производствените разходи и като се добави, в съответствие с член 2, параграф 6, буква б), разумен процент за разходи за продажба и общи и административни разходи (ПОАР) и в съответствие с член 2, параграф 6, буква в), разумен марж на печалба. Използваният процент на ПОАР е този на ПОАР, понесени от този производител за продажбите му на вътрешния пазар на други продукти в консерви, и възлиза на 10 % – 20 % (посочен е само обхватът поради съображения за поверителност). Използваният процент на печалба е същият като този, използван при първоначалното разследване, т.е. 6,8 %, което представлява печалбата, постигната от промишлеността на ЕС преди тя да пострада от дъмпинговия внос от Китай.

3.2.3.   Експортна цена

(31)

Eкспортните продажби за Съюза на оказалия съдействие производител износител са били извършени пряко за независими клиенти, установени в Съюза. В съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент експортната цена беше определена на базата на действително платената или подлежаща на плащане цена за продукта, когато същият се продава за износ от Китай за Съюза.

3.2.4.   Сравнение

(32)

Сравнението между нормалната стойност и експортната цена беше направено на базата на цената франко завода.

(33)

С цел обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена на оказалия съдействие производител износител и в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент бяха направени корекции за разликите по отношение на разходите за транспортиране, застраховане, комисионите и банковите такси, които засягаха цените и съпоставимостта им.

3.2.5.   Дъмпингов марж

(34)

Както е предвидено в член 2, параграф 11 от основния регламент, дъмпинговият марж бе установен въз основа на сравнение между среднопретеглената нормална стойност и среднопретеглената експортна цена.

(35)

За оказалия съдействие производител износител това сравнение показа наличието на дъмпинг. Дъмпинговият марж възлиза на повече от 60 %.

(36)

За Китай като цяло при сравнението между среднопретеглената експортна цена на китайския внос на разглеждания продукт, докладвана от Евростат, и среднопретеглената нормална стойност, установена за държавата аналог (надлежно коригирана, за да отрази вероятния продуктов асортимент на китайския внос с оглед на продуктовия асортимент на продажбите в ЕС на оказалия съдействие производител износител за сравними видове продукти), също така бе установен значителен дъмпинг на още по-високи нива.

(37)

След окончателното оповестяване едно европейско търговско сдружение заяви, че за разлика от китайските производители износители и испанските производители, то не е имало възможност да провери точните изчисления (за дъмпинга и вредата) и поради това поиска от Комисията да му предостави подробна информация относно изчисляването на дъмпинга. По време на изслушването в присъствието на служителя по изслушванията трима вносители също така посочиха, че биха предпочели да получат подробна информация относно изчисляването на дъмпинга.

(38)

В това отношение следва да се отбележи, че данните, на които Комисията е основала своите изчисления, съдържат търговски тайни и поверителна информация. Оказалият съдействие производител износител, който предостави такива данни, надлежно получи специфична подробна информация относно изчисляването на дъмпинга и оценката на вредата и не направи коментари или искания за пояснение. Комисията не може да направи тази информация достъпна за проверка от други заинтересовани страни, без да наруши нейния поверителен характер. Въпреки това използваната от Комисията методология, описана в съображения 30 – 36 по-горе, бе оповестена на всички заинтересовани страни. По време на посоченото изслушване служителят по изслушванията информира вносителите за възможността да поискат от него да провери изчисленията на Комисията, ако имат съмнения относно точността ѝ. Тримата вносители обаче не поискаха намеса от страна на служителя по изслушванията в това отношение.

(39)

При всички случаи, европейското търговско сдружение само изчисли дъмпинговия марж, като сравни средните докладвани от Евростат цени на вноса от Китай със средните докладвани от Евростат цени на вноса от Турция. Според търговското сдружение подобно сравнение навежда на мисълта за по-ниско ниво на дъмпинг, около 30 %. В това отношение на първо място следва да се отбележи, че в рамките на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките точното ниво на дъмпинг е с по-малко значение, отколкото при разследване, в което се определя нивото на митото. На второ място, както е обяснено в съображения 30 – 33 по-горе, изчисленията на Комисията се основават на данните за „реалната“ нормална стойност, предоставени от оказалия съдействие и проверен турски производител, и сравнението с китайските експортни цени е направено на детайлно равнище. Ето защо данните, на които Комисията е основала своите изчисления, се считат за много по-надеждни и точни от оценката, предложена от сдружението в коментарите му в отговор на оповестяването.

(40)

По време на изслушването пред служителя по изслушванията трима вносители заявиха също така, че няма дъмпинг. Те основаха това твърдение на обстоятелството, че Комисията е установила, че средните продажни цени на оказалия съдействие китайски производител износител на няколко важни пазара извън ЕС са били по-ниски от средните продажни цени на пазара на Съюза. Това твърдение трябва да бъде отхвърлено, тъй като дъмпингът представлява продажба на даден пазар на цени под нормалната стойност, а не на цени под тези на пазарите на други трети държави.

3.3.   Развитие на вноса, ако мерките бъдат отменени

3.3.1.   Предварителна бележка

(41)

В допълнение към заключението за наличие на дъмпинг през разследвания период в рамките на преразглеждането, беше разгледана вероятността от продължаване на дъмпинга, в случай че мерките бъдат отменени, и бяха анализирани следните елементи: производственият капацитет и свободният капацитет в Китай; обемът и цените на дъмпинговия внос от Китай; привлекателността на пазара на Съюза по отношение на вноса от Китай.

(42)

През голяма част от разследвания период в рамките на преразглеждането не съществуват действащи мерки в ЕС, тъй като те вече са били отменени (вж. съображение 2 по-горе). През този период без действащи мерки е отбелязано най-високо равнище на вноса през 2011/2012 г., последвано от спад през останалата част от разследвания период в рамките на преразглеждането. Това всъщност отразява въздействието на натрупването на запаси, а не истинско увеличение/намаление в потреблението и се дължи на високото равнище на вноса от Китай между март и юли 2012 г., когато мерките не са били в сила.

3.3.2.   Производство, вътрешно потребление и експортен капацитет на китайските производители

(43)

Що се отнася до общия обем на китайския производствен капацитет и свободен капацитет, Комисията не получи информация нито от китайските производители, нито от други заинтересовани страни. В съответствие с член 18 от основния регламент Комисията направи заключенията си въз основа на наличните факти.

(44)

Според доклада, публикуван от Службата за чуждестранно земеделие към Министерството на земеделието на САЩ (FSA/USDA), който беше включен в искането за преразглеждане и който е публично достъпен (7), количеството пресни мандарини, предназначени за преработка, т.е. за производство на мандарини в консерви, в Китай се е увеличило с 27 % между 2009/2010 г. (520 000 тона) и разследвания период в рамките на преразглеждането (660 000 тона). Производството на мандарини в консерви в Китай е следвало подобна тенденция. Според този доклад Китай е увеличил производството на мандарини в консерви от 347 000 тона през 2009/2010 г. на 440 000 тона през разследвания период в рамките на преразглеждането. Освен това в доклада се оценява, че вътрешното потребление на Китай на мандарини в консерви е било около 100 000 – 150 000 тона през 2013/2014 г. След като и в друг публично достъпен източник е изчислено, че това вътрешно потребление е в размер на 50 000 – 100 000 тона (8), изглежда разумно вътрешното потребление да бъде оценено на 100 000 тона. Като се има предвид горепосочената информация, количеството на китайските мандарини в консерви, които са на разположение за износ, може да се оцени на около 340 000 тона през разследвания период в рамките на преразглеждането.

(45)

Други достъпни източници предоставят леко различаващи се оценки на наличните количества мандарини в консерви за износ от Китай между 2009 и 2014 г. (9). Въпреки това, независимо от тези различия, всички източници сочат, че наличните количества мандарини в консерви за износ от Китай възлизат на най-малко 300 000 тона за всеки отчетен годишен сезон между 2009 и 2013 г. Нито един от тези източници обаче не сочи, че наличните количества мандарини в консерви за износ от Китай могат да бъдат намалени значително в бъдеще.

3.3.3.   Привлекателност на пазара на Съюза

(46)

Макар че вносът от Китай през разследвания период в рамките на преразглеждането е 19 253 тона, данните за вноса от първоначалното разследване, обхващащо периода 2002–2007 г., показват, че китайските производители могат да насочат повече от 60 000 тона за сезон към пазара на Съюза, както се потвърждава от данните на Евростат за вноса по отношение на сезон 2011/2012 г. Нещо повече, високото ниво на внос през 2011/2012 г. — период, през по-голямата част от който не са приложими мерки (а именно от 22 март 2012 г.), показва, че пазарът на Съюза е привлекателен за китайските производители по отношение на цените и че значителни обеми от дъмпинговия внос от Китай биха достигнали пазара на Съюза, ако сегашните антидъмпингови мерки бъдат отменени.

(47)

Фактът, че Китай е изнасял за Съюза през периода 2002–2007 г. (когато не са били наложени мерки) значително повече мандарини в консерви средно за един сезон (до 36 %), отколкото през периода 2009–2013 г. (когато бяха наложени мита, освен в периода между 22 март 2012 г. и 23 февруари 2013 г.), въпреки че общият обем на китайския износ за целия свят е бил по-нисък през първия период, отколкото през втория, допълнително потвърждава вероятността китайските производители да увеличат обема на износа си за Съюза до нивата, отбелязани по време на първоначалното разследване, ако мерките бъдат отменени.

3.3.4.   Експортни цени към трети държави

(48)

По отношение на износа за трети държави разследването показа, че през разследвания период в рамките на преразглеждането средните продажни цени на износа на оказалото съдействие дружество за няколко големи пазара (като Япония, Малайзия, Филипините, Тайланд) са били по-ниски от средните продажни цени за Съюза. Следователно може да се очаква, че при липсата на мерки оказалият съдействие производител износител би пренасочил поне част от този износ към Съюза.

(49)

Също така статистическите данни за китайския износ на приготвени и/или консервирани цитрусови плодове в херметически затворени контейнери показват, че има вероятност от пренасочване на китайския износ към Съюза. В действителност, въз основа на тези статистически данни е изчислено, че през разследвания период в рамките на преразглеждането приблизително 20 000 тона от разглеждания продукт са били изнесени за дестинации на средни цени, по-ниски от тези за ЕС, въпреки че на тези пазари не са били приложими антидъмпингови мита за вноса от Китай. По време на разследвания период в рамките на преразглеждането този обем би бил равен на продажбите на вътрешния пазар на промишлеността на Съюза и 71 % от общото производство на промишлеността на Съюза. С други думи, въз основа на текущия размер на европейския пазар на мандарини в консерви (общо потребление на ЕС: 44 523 тона) и според информацията от статистическите данни за китайския износ, обемът от настоящия китайски износ за ЕС плюс потенциалният обем, за който е икономически изгодно да бъде пренасочен към Съюза, почти биха покрили цялото търсене в ЕС на мандарини в консерви.

3.3.5.   Заключение относно вероятността от продължаване на дъмпинга

(50)

Разследването потвърди, че през разследвания период в рамките на преразглеждането вносът от Китай на пазара на Съюза е продължил да се осъществява на дъмпингови цени. Предвид продължаващия дъмпинг, факта, че пазарът на Съюза е голям пазар, който е бил от интерес за китайските износители в миналото, и че наличният производствен капацитет в Китай надхвърля общото потребление на Съюза, както и доказаните желание и способност на китайските производители бързо да увеличат износа за Съюза, ако имат добър стимул, се стига до заключението, че съществува вероятност от продължаване на дъмпинга, ако мерките бъдат премахнати.

4.   ВРЕДА

4.1.   Общи бележки

(51)

Мандарините се берат през есента и зимата, като сезонът на бране и преработка започва в началото на октомври и завършва около края на януари (за някои сортове — февруари или март) през следващата година. Повечето договори за изкупуване (например чрез несвързани вносители) и за продажба се договарят през първите месеци на всеки сезон. Практиката на промишлеността за консервиране на мандарини е да се използва сезонът (периодът от 1 октомври на дадена година до 30 септември на следващата година) като основа за сравнения. Както и в първоначалното разследване, Комисията възприе тази практика в своя анализ.

4.2.   Производство на Съюза и промишленост на Съюза

(52)

По време на разследвания период в рамките на преразглеждането сходният продукт е произвеждан в Съюза от петима производители от Съюза. Информацията за общото производство на Съюза на сходния продукт по време на разследвания период в рамките на преразглеждането се основава на отговорите на въпросника, които бяха предоставени от четирима отделни производители и които бяха проверени по време на проверката на място. Производството на петия производител, който не оказа съдействие по подходящ начин и не бе обект на проверка на място, беше основано на отговора на въпросника, предоставен от този производител, сверен с жалбата. Въз основа на това общото производство на Съюза бе оценено на близо 28 500 тона през разследвания период в рамките на преразглеждането.

(53)

Стига се до заключението, че посочените производители на Съюза, които участват в общото производство в Съюза, представляват промишлеността на Съюза по смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент.

4.3.   Видимо потребление на пазара на Съюза

(54)

Потреблението на Съюза беше определено въз основа на данните за вноса съгласно докладваното от Евростат на ниво TARIC (интегрирана тарифа на Общността), като по този начин точно съвпада с определението на разглеждания продукт, както и въз основа на обемите на продажбите в ЕС на промишлеността на Съюза.

(55)

Следва да се отбележи, че макар анализът да се основава на сезони, а не на календарни години, описаната по-горе методология не отразява непременно потреблението на ниво промишлен ползвател/потребител. В действителност, като се има предвид сезонният характер на основната суровина (пресни плодове), е обичайна практика в сектора както за вносителите, така и за производителите от Съюза да натрупват запаси, когато се консервират пресните плодове, и да продават преработените продукти на дистрибуторите или промишлените ползватели през цялата година. По тази причина понякога потреблението може да бъде засегнато от въздействието на натрупването на запаси.

(56)

На тази основа през разглеждания период потреблението на Съюза се променя, както следва:

Таблица 1

 

2009/2010 г.

2010/2011 г.

2011/2012 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Потребление в Съюза (в тонове)

66 487

72 618

90 207

44 523

Индекс (2009/2010 г. = 100)

100

109

136

67

(57)

По време на разглеждания период потреблението на Съюза на цитрусови плодове е останало средно малко под 70 000 тона. Вносът все пак е достигнал върхова стойност през 2011/2012 г., последвана от спад през разследвания период в рамките на преразглеждането. Това развитие всъщност отразява въздействието на натрупването на запаси, а не истинско увеличение/намаление в потреблението и се дължи на високото равнище на вноса от Китай между март и юли 2012 г., когато мерките временно не са били в сила (вж. съображение 2). Върховата стойност на вноса през 2011/2012 г. е била компенсирана от по-ниско ниво на внос през разследвания период в рамките на преразглеждането и съответно — от по-ниско потребление на Съюза.

(58)

Някои вносители заявиха, че не са натрупвали запаси. Те също така заявиха, че след като на 6 октомври 2011 г. Генералният адвокат е представил своето становище по дело C-338/10, те вече са били убедени, че Съдът на Европейския съюз ще отмени мерките. Поради това те са отложили митническото оформяне на разглеждания продукт до постановяването на окончателно решение от Съда на Европейския съюз.

(59)

В този контекст следва да се припомни, че натрупването на запаси може да се определи като натрупване и съхраняване на резервно количество продукти. Информацията, с която разполага Комисията, показва, че от отмяната на мерките на 22 март 2012 г. вносът на разглеждания продукт е бил в особено големи количества до юли 2012 г.: средно почти 9 000 тона на месец. След това и до края на РПП средното равнище на вноса е спаднало до около 1 650 тона на месец, което е с около 2 000 тона по-малко на месец в сравнение със средното равнище на вноса през периода преди отмяната на мерките. Комисията стигна до извода, че за да постигнат такова съществено ниво на месечен внос за относително кратък период от време, вносителите са натрупвали големи запаси от разглеждания продукт. В действителност това бе потвърдено и от някои вносители, които признаха, че са отлагали митническото оформяне, когато са се убедили, че антидъмпинговите мита ще бъдат отменени. Поради това твърдението, че вносителите не са натрупвали запаси трябваше да бъде отхвърлено.

4.4.   Внос в Съюза от Китай

(60)

Като се има предвид, че само една група китайски износители оказаха съдействие при разследването и че тази група е представлявала около 12 % – 20 % (посочен е само обхватът поради съображения за поверителност) от общия внос от Китай по време на разследвания период в рамките на преразглеждането, бе заключено, че данните на Евростат (на ниво код по TARIC (интегрирана тарифа на Общността), където е необходимо) са били най-точният и най-добрият източник на информация за обема и цените на вноса. Индивидуалните цени на оказалия съдействие китайски износител все пак също бяха разгледани.

4.4.1.   Обем и пазарен дял

(61)

Обемът на китайския внос и съответстващите му пазарни дялове са се развивали, както следва през разглеждания период:

Таблица 2

Внос от Китай

2009/2010 г.

2010/2011 г.

2011/2012 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Обем на вноса (в тонове)

47 235

41 915

59 613

19 294

Индекс (2009/2010 г. = 100)

100

89

126

41

Пазарен дял

71 %

57,7 %

66,1 %

43,3 %

(62)

След налагането на антидъмпинговите мерки през 2008 г. обемът на вноса от Китай като цяло е следвал низходяща тенденция. Следва да се напомни, че вносът по време на първоначалния разследван период (2006/2007 г.) е възлизал на 56 108 тона.

(63)

Както бе обяснено по-горе, все пак са били налице върхови стойности на вноса през 2011/2012 г. Тези върхови стойности очевидно са били в резултат на отмяната на антидъмпинговите мерки през март 2012 г. Наистина, когато се разглежда развитието на китайския внос по месеци въз основа на данните на Евростат, се вижда, че докато обикновено месечният китайски внос се е движил между 2 000 и 6 000 тона, през периода март 2012 г. – юли 2012 г. той е достигнал нива между 6 000 и 12 000 тона (средно почти 9 000 тона на месец). Във връзка с това следва да се отбележи, че мерките бяха отменени през март 2012 г. и наложени отново през февруари 2013 г., но на 29 юни 2012 г. бе въведен регистрационен режим (10), което имаше възпиращ ефект върху вноса.

(64)

Подобно на обема на вноса, пазарният дял на Китай е следвал низходяща тенденция по време на разглеждания период, като е намалял от 71 % на 43 %. Дори да се вземе предвид въздействието на необичайното равнище на вноса от Китай през 2011/2012 г. и разследвания период в рамките на преразглеждането, пазарният дял е спаднал от около 70 % през 2009/2010 г. до средно 55 % през следващите години.

4.4.2.   Цена и подбиване на цените

Таблица 3

Внос от Китай

2009/2010 г.

2010/2011 г.

2011/2012 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Средна цена на вноса (EUR/тон)

677

744

1 068

925

Индекс (2009/2010 г. = 100)

100

110

158

137

(65)

Както е отразено в таблицата по-горе, през разглеждания период цените на китайския внос са нараснали с 37 %. Следва обаче да се отбележи, че цените са се увеличавали значително до периода 2011/2012 г. и след това са спаднали по време на разследвания период в рамките на преразглеждането.

(66)

Тъй като обемът на вноса на единствения оказал съдействие износител е представлявал само около 12 % – 20 % (посочен е само обхватът поради съображения за поверителност) от вноса от Китай през разследвания период в рамките на преразглеждането, подбиването на цените бе разгледано също така за целия китайски износ, въз основа на статистическите данни за вноса.

(67)

За тази цел среднопретеглените продажни цени на оказалите съдействие производители от Съюза за несвързани клиенти на пазара на Съюза бяха сравнени със съответните среднопретеглени цени CIF (стойност, застраховка и навло) на вноса от Китай, съгласно данните на Евростат. За тези цени CIF (стойност, застраховка и навло) беше направена корекция, за да се покрият разходите, свързани с митническото оформяне, а именно митническата тарифа и разходите след вноса.

(68)

На тази основа сравнението показа, че по време на разследвания период в рамките на преразглеждането вносът на разглеждания продукт е подбивал цените на промишлеността на Съюза с 4,8 %, ако при изчисленията се вземе под внимание въздействието на действащите антидъмпинговите мита. Маржът на подбиване на цените обаче достига до 28 %, когато цените на вноса се разглеждат без антидъмпинговите мита.

(69)

При разглеждане на вносните цени, които са отчетени от оказалия съдействие китайски износител, надлежно коригирани, може да бъде установен марж на подбиване на цените от 14 % през разследвания период в рамките на преразглеждането, като се вземат предвид действащите антидъмпингови мита. При дисконтиране на въздействието от антидъмпинговите мита маржът на подбиване достига ниво от 20 %. Следва да се отбележи, че по-голямата част от този внос по време на разследвания период в рамките на преразглеждането е извършен, когато мерките са били отменени.

4.5.   Внос в Съюза с произход от други трети държави

(70)

През разглеждания период пазарният дял на обема на вноса от други трети държави никога не е надхвърлял 11,2 %. По-голямата част от този внос (най-малко 89 % по време на разглеждания период) е била от Турция.

Таблица 4

 

2009/2010 г.

2010/2011 г.

2011/2012 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Обем на вноса от други трети държави (в тонове)

4 033

8 078

10 090

4 717

Индекс (2009/2010 г. = 100)

100

200

250

117

Пазарен дял

6,1 %

11,1 %

11,2 %

10,6 %

4.6.   Икономическо състояние на промишлеността на Съюза

(71)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент проверката на въздействието на дъмпинговия внос върху промишлеността на Съюза включваше оценка на всички икономически фактори и показатели, влияещи върху състоянието на промишлеността на Съюза през разглеждания период.

(72)

Въпреки че и петимата производители от Съюза предоставиха отговори на въпросника, беше счетено, че отговорът на въпросника, предоставен от един от производителите, не може да се използва в пълна степен, тъй като този отговор не е бил проверен по време на проверката на място. Поради това анализът се основаваше на описаната по-долу методология.

(73)

Макроикономическите показатели (производство, производствен капацитет, използване на капацитета, обем на продажбите, пазарен дял, заетост, производителност, растеж, размер на дъмпинговия марж и възстановяване от въздействието на предишен дъмпинг) бяха оценени на равнището на цялата промишленост на Съюза. Оценката бе базирана на информацията, предоставена от четиримата оказали пълно съдействие производители от Съюза. В случая на производителя, чийто отговор на въпросника не беше проверен, оценката се основаваше на данните, предоставени от този производител, които, доколкото бе възможно, бяха сверени с данните, включени в жалбата, и с неговите одитирани финансови отчети.

(74)

Анализът на микроикономическите показатели (запаси, продажни цени, рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите, способност за привличане на капитал, възнаграждения) беше извършен на нивото на четиримата оказали пълно съдействие производители от Съюза. Оценката бе основана на информацията, предоставена от тях, която беше надлежно проверена по време на посещенията за проверка на място.

4.6.1.   Макроикономически показатели

4.6.1.1.   Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

Таблица 5

 

2009/2010 г.

2010/2011 г.

2011/2012 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Производство (в тонове)

11 815

33 318

29 672

28 763

Индекс (2009/2010 г. = 100)

100

282

251

243

Производствен капацитет (в тонове)

77 380

77 380

77 380

77 380

Индекс (2009/2010 г. = 100)

100

100

100

100

Използване на капацитета

15 %

43 %

38 %

37 %

(75)

Производството е нараснало значително през разглеждания период от около 12 000 тона до почти 29 000 тона по време на разследвания период в рамките на преразглеждането. През сезона 2009/2010 г. производството е било малко, тъй като промишлеността на Съюза все още е била засегната от дъмпинговия внос на китайски мандарини в консерви, внесени през предишния сезон, както и от факта, че тя е поддържала определен запас от предходния сезон, когато антидъмпинговите мерки не са били в сила. Производството се е увеличило през сезон 2010/2011 г., след като новият китайския внос е бил обхванат от действащите антидъмпингови мерки.

(76)

Тъй като производственият капацитет на Съюза не се е променял през този период, използването на капацитета съответно е нараствало. То обаче систематично е оставало под 50 %.

(77)

Едно европейско сдружение на търговците заяви, че един производител от Съюза е спрял производството си от 2012/2013 г. и че този производител и други двама производители са били в затруднено финансово положение. По тези причини се твърди, че данните за производството и за производствения капацитет/използването на производствения капацитет са били изкуствено завишени.

(78)

В това отношение следва най-напред да се припомни, че информацията, събрана в хода на разследването, сочеше, че всички производители от Съюза, които са част от промишлеността на Съюза, са имали производство през всички сезони в рамките на разглеждания период. Следователно първото твърдение, че един от тези производители е спрял производството през РПП следва да бъде отхвърлено.

(79)

Що се отнася до твърдението за затрудненото финансово положение на производителите от Съюза, един от производителите от Съюза действително е бил в производство по несъстоятелност по време на разглеждания период. Разследването обаче показа, че нивото на производство на този производител се е увеличило значително през разглеждания период, докато неговият капацитет е останал непроменен. Поради това бе направен изводът, че производството по несъстоятелност не се е отразило отрицателно на продукцията на същия производител. Що се отнася до двамата други производители от Съюза, те също са започнали производство по несъстоятелност, но това е станало след разглеждания период. Това всъщност потвърждава заключението (вж. съображения 96 – 98), че вредата действително е възникнала повторно и че промишлеността на Съюза все още е била в нестабилно финансово положение.

4.6.1.2.   Обем на продажбите и пазарен дял в Съюза

Таблица 6

 

2009/2010 г.

2010/2011 г.

2011/2012 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Обем на продажбите (тонове)

15 219

22 625

20 504

20 512

Индекс (2009/2010 г. = 100)

100

149

135

135

Пазарен дял (от потреблението на Съюза)

22,9 %

31,2 %

22,7 %

46,1 %

(80)

Продажбите от промишлеността на Съюза на пазара на Съюза за несвързани клиенти са нараснали с 35 % през разглеждания период.

(81)

Пазарният дял на промишлеността на Съюза също е отбелязал възходяща тенденция през разглеждания период. Дори като се има предвид въздействието на натрупването на запаси върху нивото на потреблението на Съюза през 2011/2012 г. и през разследвания период в рамките на преразглеждането, пазарният дял е нараснал от около 23 % в началото на периода до средно 35 % през последните две разглеждани години.

4.6.1.3.   Заетост и производителност

Таблица 7

 

2009/2010 г.

2010/2011 г.

2011/2012 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Заетост

350

481

484

428

Индекс (2009/2010 г. = 100)

100

137

138

122

Производителност (в тонове за наето лице)

34

69

61

67

Индекс (2009/2010 г. = 100)

100

205

182

199

(82)

Както заетостта, така и производителността са се повишили през разглеждания период и отразяват общото увеличение на обема на производството и продажбите. Увеличението на производителността през сезон 2010/2011 г. е било свързано с по-големите производствени обеми, което се дължало на факта, че антидъмпинговите мерки са влезли в сила в този период.

(83)

Горепосочените стойности за заетостта са изразени като еквивалент на заетост на пълно работно време и следователно не показват абсолютния брой на съответните сезонни работни места. За да се получи по-добра представа за величината на съответните работни места, следва да се отбележи, че стойностите за разследвания период в рамките на преразглеждането са еквивалент на заетост на пълно работно време за около 2 400 сезонни работни места.

4.6.1.4.   Растеж

(84)

Промишлеността на Съюза е успяла да се ползва от растежа на пазара на Съюза до 2011 г. Въпреки това, веднага щом мерките срещу Китай са били отменени (вж. съображение 2) и китайският внос масово е навлязъл на пазара на Съюза, промишлеността на Съюза е загубила значителна част от своя пазарен дял. След като митата са били повторно наложени, промишлеността на Съюза е успяла да си възвърне загубения пазарен дял, макар и с цената на влошаващо се финансово положение.

4.6.1.5.   Размер на дъмпинга и възстановяване от предишен дъмпинг

(85)

Дъмпингът е продължил през разследвания период в рамките на преразглеждането в значителна степен, както е обяснено в точка 3.2.5 (вж. съображения 34 – 35 по-горе).

(86)

Що се отнася до въздействието върху промишлеността на Съюза на размера на действителния дъмпингов марж, с оглед на обема на дъмпинговия внос от Китай, това въздействие не може да се смята за незначително. Следва да се отбележи, че промишлеността на Съюза е все още в процес на възстановяване от предишния дъмпинг, по-специално от гледна точка на използването на капацитета и рентабилността (в сравнение с първоначалното разследване).

4.6.2.   Микроикономически показатели

4.6.2.1.   Запаси

Таблица 8

 

2009/2010 г.

2010/2011 г.

2011/2012 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Запаси (в тонове)

2 020

2 942

7 257

9 729

Индекс (2009/2010 г. = 100)

100

146

359

482

(87)

Производителите от Съюза са увеличили своите запаси значително през последните два сезона. Това представлява отражение на факта, че производството се е увеличило повече от продажбите през разглеждания период.

4.6.2.2.   Продажни цени в Съюза

Таблица 9

 

2009/2010 г.

2010/2011 г.

2011/2012 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Средна единична продажна цена (в евро на тон)

1 260

1 322

1 577

1 397

Индекс (2009/2010 г. = 100)

100

105

125

111

(88)

През разглеждания период промишлеността на Съюза е съумяла да увеличи продажната си цена в ЕС с 11 %. Това увеличение е било особено изразено до 2011/2012 г., но впоследствие цените са се понижили по време на разследвания период в рамките на преразглеждането. Това се отдава на високото равнище на вноса от Китай между март и юли 2012 г., когато мерките не са били в сила, и подбиването на цените на промишлеността на Съюза от цените на разглеждания продукт от Китай.

4.6.2.3.   Рентабилност и паричен поток

Таблица 10

 

2009/2010 г.

2010/2011 г.

2011/2012 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Рентабилност

– 29,8 %

5,9 %

6,4 %

– 2,9 %

(89)

През разглеждания период рентабилността на промишлеността на Съюза първо значително се е подобрила, през периода 2010/2011 г. – 2011/2012 г. През разследвания период в рамките на преразглеждането обаче тя отново е започнала да търпи загуби.

(90)

Подобряване на рентабилността очевидно е било свързано с факта, че в годините след налагането на антидъмпинговите мерки промишлеността на Съюза е съумяла да увеличи продажбите и обема на продукцията си, както и продажната си цена. Промишлеността на Съюза отново е започнала да търпи загуби през разследвания период в рамките на преразглеждането, което е последица от намалението на продажните цени поради внезапното навлизане на китайския внос след отмяната на митата от Съда на ЕС.

(91)

В този контекст следва да се припомни, че през периода март – юли 2012 г. значително количество китайски продукти е било внесено без налагане на антидъмпингово мито. Освен това бе установено, че през разследвания период в рамките на преразглеждането китайският внос е подбивал цените на Съюза в значителна степен, по-специално при дисконтиране на въздействието от антидъмпинговите мита. Това е довело да общ спад на цените, което от своя страна е предизвикало загуби за промишлеността на Съюза.

Таблица 11

 

2009/2010 г.

2010/2011 г.

2011/2012 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Паричен поток (в евро)

1 211 342

3 078 496

– 1 402 390

– 2 023 691

Индекс (2009/2010 г. = 100)

100

254

– 116

– 167

(92)

По време на разглеждания период развитието на паричния поток е съответствало главно на развитието на общата рентабилност на промишлеността на Съюза във връзка с въздействието на увеличението на запасите, по-специално през последните две анализирани години.

4.6.2.4.   Инвестиции, възвръщаемост на инвестициите, способност за привличане на капитали и растеж

Таблица 12

 

2009/2010 г.

2010/2011 г.

2011/2012 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Инвестиции (в евро)

318 695

416 714

2 387 341

238 473

Индекс (2009/2010 г. = 100)

100

131

749

75

Възвръщаемост на инвестициите (нетни активи)

– 60 %

29 %

19 %

– 1 %

(93)

През разглеждания период част от промишлеността на Съюза е направила инвестиции в поддръжката и оптимизирането на съществуващите производствени съоръжения. Нивото на инвестициите се е увеличило по-специално в периода 2011/2012 г., най-вероятно благоприятствано от нивото на печалба през посочената година и непосредствено преди нея. Тези инвестиции са били направени основно от един производител от Съюза с оглед да се осигури източник на доставка на суровини, които да допълнят вече съществуващите, и да се подобри спазването на разпоредбите за опазване на околната среда. Възвръщаемостта на инвестициите през разглеждания период е следвала тенденциите по отношение на рентабилността.

(94)

Част от промишлеността на Съюза е изпитвала затруднения при привличането на капитал през разглеждания период, но в крайна сметка е успяла да преструктурира дълга си.

4.6.2.5.   Възнаграждения

Таблица 13

 

2009/2010 г.

2010/2011 г.

2011/2012 г.

Разследван период в рамките на преразглеждането

Разходи за труд за наето лице (в евро)

23 578

21 864

21 371

23 025

Индекс (2009/2010 г. = 100)

100

93

91

98

(95)

Равнището на средните възнаграждения е останало по-скоро стабилно през разглеждания период, докато производствените разходи за единица продукция са спаднали.

4.7.   Заключение

(96)

Анализът на вредата показва, че състоянието на промишлеността на Съюза се е подобрило през разглеждания период. Налагането на антидъмпинговите мерки в края на 2008 г. е позволило на промишлеността на Съюза да се възстанови бавно, но трайно от причиняващото вреда въздействие на дъмпинга, както и да оползотвори допълнително потенциала си на пазара на Съюза. Фактът, че промишлеността на Съюза е извлякла ползи от мерките се потвърждава най-вече от постигнатите по-високи нива на производството и на продажбите, и по-специално от нивото на печалба.

(97)

Ситуацията обаче се е променила през разследвания период в рамките на преразглеждането. Мерките бяха отменени през март 2012 г. и вносът от Китай значително нарасна до юни 2012 г., когато по отношение на вноса бе въведен регистрационен режим. Вносителите са използвали отмяната на антидъмпинговите мита, за да натрупат запаси през 2011/2012 г. и да реализират тези продукти на пазара на ЕС на ниски цени по време на разследвания период в рамките на преразглеждането. Като цяло това е довело до значителен ценови натиск на пазара на ЕС и в резултат на това финансовото положение на промишлеността се е влошило отново. Действително промишлеността не е имала друг избор, освен да намали цените си, за да запази своето ниво на продажби. Това обаче е имало сериозни последици за финансовото ѝ положение.

(98)

Фактът, че промишлеността на Съюза е продължила да търпи вреди, е доказан най-добре от поредица отрицателни финансови показатели, а именно рентабилността и паричния поток, съчетани с високи равнища на запасите и слабо използване на капацитета. Това положение възпира новите инвестиции и растежа.

(99)

Едно европейско сдружение на търговците постави под въпрос заключенията за вредата на основание на факта, че през разглеждания период обемите на продажбите, заетостта и продажните цени на промишлеността на Съюза, както и равнището на инвестициите на един от производителите от Съюза, са претърпели положително развитие.

(100)

Това твърдение трябва обаче да бъде отхвърлено. Действително, съгласно член 3, параграф 5 от основния регламент списъкът на съответните икономически показатели, които следва да бъдат разгледани, не е изчерпателен и един или повече от тези фактори не може да бъдат от решаващо значение във връзка с проучването на въздействието на дъмпинговия внос върху промишлеността на Съюза. Както бе обяснено в съображение 98, показателите, предложени от заявителя, не са били решаващи, за да може Комисията да стигне до заключение относно вредата за промишлеността на Съюза. Заключението, че вредата продължава, се основаваше по-скоро на отрицателните финансови показатели, свързани с рентабилността и паричния поток, съчетани с високи равнища на запаси и слабо използване на капацитета.

5.   ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ВРЕДАТА

5.1.   Въздействие на прогнозния обем на вноса и ценови ефект, в случай че мерките бъдат отменени

(101)

В случай че мерките бъдат отменени, се очаква обемът на вноса да нарасне и да причини още повече вреди на промишлеността на Съюза. Това се основава на следните факти.

(102)

Анализът по-горе (вж. съображение 44) показва, че макар и обемът на китайския износ за Съюза да е намалял значително след налагането на мерките в края на 2008 г., китайските производители все още произвеждат значителни количества от разглеждания продукт, повечето от които са предназначени за износ.

(103)

По отношение на прогнозните обеми и цени е ясно, че пазарът на Съюза продължава да бъде много привлекателен за китайските производители износители. На първо място, по отношение на обема пазарът на Съюза е третият по големина световен пазар за китайските мандарини в консерви. Нещо повече, развитието след отмяната на мерките показва, че китайските износители са способни бързо да осъществяват износ на значителни количества от разглеждания продукт на пазара на Съюза, без дори да е необходимо да преориентират продажбите си от други пазари. Накрая, в тази връзка, въз основа на данните за вноса от първоначалното разследване, е видно, че Китай може лесно да изнася повече от 60 000 тона на сезон за пазара на Съюза, като това съответства на почти 90 % от средното потребление на Съюза през разглеждания период.

(104)

Ако Китай действително увеличи своя износ за ЕС в резултат от отмяната на мерките, би било повече от вероятно в средносрочен план да се стигне до цялостен спад на цените на пазара на ЕС. Това би поставило производителите от ЕС в дори още по-трудно положение, както е обяснено по-долу.

(105)

Второ, що се отнася до цените, китайската база данни (11) показва, че в миналото Китай е изнасял значителни количества за държави извън ЕС на цени, по-ниски от експортните цени за ЕС. По време на разследвания период в рамките на преразглеждането количествата, изнасяни за тези държави извън ЕС, са били приблизително 20 000 тона, което е представлявало 71 % от общото производство на промишлеността на Съюза. Поради привлекателността на пазара на ЕС от гледна точка на цените, беше направено заключението, че ако мерките бъдат прекратени, съществува вероятност китайските износители да пренасочат тези количества към по-печелившия пазар на Съюза.

(106)

Освен това изложеният по-горе анализ (вж. съображения 68 и 69) показа, че вносът от Китай на пазара на Съюза значително е подбил цените на производителите от Съюза по време на РПП, по-специално при дисконтиране на въздействието на антидъмпинговите мита. Въпреки че вносните цени от Китай са се увеличили през 2011/2012 г., когато мерките не са били в сила, тяхното равнище все пак е било значително под равнището на цените в ЕС, въз основа на данни на Евростат. На тази основа размерът на ценовата разлика през 2011/2012 г. действително е бил сравним с РПП.

(107)

На пазара на приготвени или консервирани цитрусови плодове се наблюдава голяма ценова конкуренция, тъй като конкуренцията се извършва главно въз основа на цените. Това се изостря допълнително от факта, че продажбите обикновено касаят относително големи количества. Ако на пазара на Съюза навлезе евтин и дъмпингов внос в значителни количества, това би имало пряко въздействие върху общото равнище на цените на пазара на Съюза, което би довело до спад на цените като цяло.

(108)

Отмяната на антидъмпинговите мита в края на разглеждания период е отличен пример за това, което би могло да се случи, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече.

(109)

Веднага щом мерките бяха отменени от Съда на ЕС и до момента, в който за вноса бе въведен регистрационен режим, обемът на вноса от Китай нарасна рязко и значително. Масовото навлизане на този евтин внос на пазара на Съюза е принудило производителите на Съюза да намалят цените си, за да запазят своите позиции по отношение на обема на продажбите и производството, което е довело до загуби.

(110)

Това е било резултат от вноса, към който не е било прилагано антидъмпингово мито, за период от само пет месеца. Отражението върху състоянието на промишлеността на Съюза безспорно би било дори още по-сериозно, ако срокът на мерките изтече. Ако се повтори навлизането на внос на ниски цени в такива големи обеми, вредата, понесена от промишлеността на Съюза, по всяка вероятност би била още по-силно изразена. Производителите от Съюза биха били засегнати от спад в производството и в обема и цените на продажбите, което би довело до по-големи загуби. Изчислението на подбиването на цените, направено въз основа на данните, представени в точка 4.4.2 (вж. съображения 68 и 69), но без да се вземат предвид антидъмпинговите мита, сочи за ниво на подбиване на цените, по-високо от 20 %.

(111)

Едно европейско сдружение на търговците заяви, че промишлеността на Съюза не би понесла вреда, ако мерките бъдат отменени, защото в бъдеще се очакват по-ниски обеми на вноса на разглеждания продукт. Това твърдение се основаваше на следните факти. На първо място, бе посочено, че в бъдеще ще се увеличи вътрешното потребление на пресни плодове в Китай, както и ще нарасне китайският износ на пресни плодове за Русия. Второ, бе изтъкнато, че се очаква и вътрешното потребление в Китай на мандарини в консерви да се увеличи. Трето, бе заявено, че статистическите данни на Евростат доказват горепосочените тенденции, тъй като те показват по-ниско равнище на вноса на съответния продукт от сезон 2012/2013 г. насам.

(112)

Тези твърдения обаче следва да бъдат отхвърлени поради следните причини:

а)

На първо място, дори ако вътрешното потребление в Китай и износът на пресни плодове се очаква да нараснат, въз основа на наличните данни (12) се очаква и нарастване в съпоставима степен на китайското производство. Поради това се стигна до заключението, че наличието на пресни плодове за китайските консервна промишленост през сезона 2013/2014 г. няма да бъде съществено засегнато;

б)

На второ място, в съображение 44 бе достигнато до заключението, че вътрешното потребление на Китай на мандарини в консерви ще бъде около 100 000 тона за сезон и няма индикация, че тази цифра се очаква да нарасне в бъдеще. Сдружението също така не представи никакво доказателство, че потреблението ще нарасне.

в)

По отношение на третото основание следва да се напомни, че по-ниските равнища на внос на разглеждания продукт през сезон 2012/2013 г. (РПП) биха могли да бъдат разумно обяснени с въздействието на натрупването на запаси, което е в резултат на значителния по размер внос през сезон 2011/2012 г. през първите пет месеца след отмяната на мерките (вж. съображение 59).

(113)

Същото европейско сдружение на търговците също така заяви, че по-големите количества пресни плодове на пазара на Съюза, вероятно поради руското ембарго, биха довели до намаляване на цените на тези плодове, като по този начин биха позволили на промишлеността на Съюза да повиши своята конкурентоспособност.

(114)

Това твърдение обаче е чисто спекулативно и не беше подкрепено с никакви доказателства. Дори ако цените на суровините намалеят в бъдеще, това не се счита за достатъчна причина да не се неутрализират негативните въздействия на дъмпинговия внос върху състоянието на промишлеността на Съюза. Действително се счита, че без запазването на мерките, дъмпинговият внос би навлязъл отново в значителни обеми и би причинил допълнителни вреди на промишлеността на Съюза. Това би лишило промишлеността на Съюза от възможността да се възползва в пълна степен от положителното въздействие на евентуално бъдещо намаляване на цените на суровините. Поради това твърдението бе отхвърлено.

5.2.   Заключение

(115)

Въз основа на това се достига до заключението, че отмяната на мерките върху вноса от Китай по всяка вероятност би довела до продължаване на вредата за промишлеността на Съюза.

6.   ИНТЕРЕС НА СЪЮЗА

6.1.   Въведение

(116)

В съответствие с член 21 от основния регламент бе проучен въпросът дали запазването на съществуващите антидъмпингови мерки не би било в противоречие с интереса на Съюза като цяло. Интересът на Съюза беше определен въз основа на оценка на различните намесени интереси, т.е., от една страна, тези на промишлеността от Съюза, и от друга страна, тези на вносителите и други страни.

(117)

Следва да се припомни, че при първоначалното разследване бе преценено, че приемането на мерки не противоречи на интереса на Съюза. Освен това фактът, че настоящото разследване представлява преразглеждане, което съответно анализира положение, при което вече са били въведени антидъмпингови мерки, позволява да се оцени всяко неоправдано негативно въздействие на настоящите антидъмпингови мерки върху засегнатите страни.

(118)

Въз основа на гореизложеното бе проучено дали, въпреки заключенията относно вероятността от продължаване на причиняващия вреда дъмпинг, съществуват доводи, които да доведат до заключението, че в този конкретен случай запазването на мерките не би било в интерес на Съюза.

6.2.   Интерес на промишлеността на Съюза

(119)

Промишлеността на Съюза, съставлявана от петима производители в селските райони на Испания, е увеличила пазарния си дял и е съумяла да увеличи цената на разглеждания продукт до равнище, което ѝ е позволило да достигне изравняване на приходите и разходите или да реализира печалба през разглеждания период в случаите, когато мерките са били в сила. По същия начин е настъпило подобрение в обема на производството и заетостта. В случай че мерките бъдат отменени, промишлеността на Съюза би изпаднала в много по-лошо положение, както бе описано по-горе (с вероятност от повторно възникване на вредата), което би се изразявало в понижаване на продажните цени и в още по-големи загуби (вж. съображение 110). Новите инвестиции, целящи укрепване на дружествата и повишаване на тяхната конкурентоспособност на пазара на разглеждания продукт, също биха били възпрепятствани. Продължаването на мерките ще бъде в интерес на промишлеността на Съюза и ще ѝ помогне да разгърне потенциала си на пазара на Съюза, на който ще бъде възстановена конкуренцията.

6.3.   Интерес на вносителите и на търговците на едро и дребно

(120)

Както бе посочено в съображение 10 по-горе, предвид очевидно големия брой несвързани вносители, бе използвана извадка. Вносителите са разположени предимно в Германия, но също и в други страни, като например Обединеното кралство, Нидерландия и Чешката република, без списъкът да е изчерпателен.

(121)

Две дружества, които са внасяли разглеждания продукт през разглеждания период, оказаха съдействие при разследването. Общата дейност на тези страни, свързана с консервирани цитрусови плодове, е съставлявала 3,8 % от съвкупния им оборот. Въпреки че дейността, свързана с консервирани цитрусови плодове, не е най-печелившата за тези вносители, тя е присъща за цялостната им стопанска дейност, която се състои в предлагане на широка гама продукти на определени клиенти (например вериги супермаркети), за да се осигурят големи договори, при които по-малко доходоносните продукти се компенсират от продажбите на други продукти и от икономии от мащаба.

(122)

Не бяха налице индикации, че продължаването на мерките би имало съществено отрицателно въздействие върху дейността на двамата вносители. Те не са зависими от този продукт, като се има предвид, че веригата за доставка е била адаптирана към разходите, свързани с антидъмпинговото мито. Освен това, както показва разследването, мерките не са затворили пазара на Съюза за китайските износители, тъй като разглежданият продукт е бил внасян в значителни количества през целия разглеждан период, независимо от съществуващите мерки.

(123)

Друг вносител заяви, че антидъмпинговите мита ще повлияят отрицателно на неговата дейност, свързана с търговия на консервирани цитрусови плодове. С оглед на липсата на проверими данни, предоставени от вносителя, се смята, че отрицателните последици, които продължаването на антидъмпинговите мерки би имало за тези страни, не би надхвърлило положителното въздействие на мерките върху промишлеността на Съюза.

(124)

Няколко страни изтъкнаха недостига на производствен капацитет на промишлеността на Съюза. Следва да се отбележи, че преустановяването на митата би могло да доведе до положение, при което алтернативният източник на доставки ще трябва да преустанови своите дейности, като остави на вносителите само един източник на доставки (внос от Китай). При все това следва да се припомни, че веригите супермаркети и търговците на дребно оценяват поддържането на сигурността на доставките за техните дейности. В действителност, един от тях подкрепи продължаването на мерките, за да има конкуренция и най-малко два източника на доставки. Освен това промишлеността на Съюза, която все още е далеч от постигането на задоволително равнище на използване на капацитета, има капацитет да продължи да задоволява нуждите на пазара на Съюза в рамките на възстановената конкуренция. Обстоятелството, че промишлеността на Съюза не покрива понастоящем 100 % от нуждите в Съюза, не може да обоснове нито нелоялните търговски практики на китайските износители, нито премахването на мерките в този случай.

(125)

Едно европейско сдружение на търговците заяви, че продължаването на мерките би ограничило необосновано нормалното извършване на дейността на неговите членове, тъй като съществена част от нея е свързана с търговия с разглеждания продукт. В това отношение следва да се отбележи, че целта на антидъмпинговите мита е да се коригират нелоялните търговски практики, т.е. дъмпингът, а не да се ограничават стопанските дейности. Следва да се припомни, че Комисията стигна до заключението, че все пак запазването на мерките е необходимо в този случай.

6.4.   Интерес на ползвателите

(126)

За целите на анализа ползвателите бяха разделени на две категории: от една страна, домакинствата и от друга страна, професионалните/промишлените ползватели, които осъществяват дейност в сектори като производството на напитки, конфитюри или кисели млека, пекарството или кетъринга.

(127)

Нито една от страните, принадлежащи към която и да е от тези категории или представляваща интересите им, не се отзова и не оказа съдействие по какъвто и да било начин при разследването.

(128)

Един вносител изтъкна, че антидъмпинговите мита, наложени върху разглеждания продукт, биха попречили на конкуренцията, като по този начин не са в интерес на потребителите в Съюза. Не бяха представени доказателства в подкрепа на това твърдение.

(129)

Като се има предвид ограничената тежест на разглеждания продукт в бюджета на едно средностатистическо домакинство в Съюза, не съществуват доказателства, че увеличението на потребителските цени, ако има такова, вследствие на запазването на мерките може да надхвърли положителното въздействие на мерките върху промишлеността на Съюза.

(130)

Макар че не може да се оспорва, че продължаването на срока на действие на митата по принцип може да засегне отрицателно някои професионални/промишлени ползватели с оглед на по-ниските маржове, няма доказателства, че разходите, произтичащи от разглеждания продукт (в сравнение с общите им разходи), са значителни. Следователно евентуалното отрицателно въздействие вследствие на продължаването на мерките за тази категория ползватели не би било непропорционално.

6.5.   Интерес на доставчиците

(131)

Както отделни доставчици на пресни плодове за промишлеността на Съюза, така и едно сдружение на такива доставчици заявиха, че мерките са в техен интерес и биха били от полза и по отношение на новите инвестиции и работните места. Плодовете, продавани на производителите от Съюза, са важен допълнителен източник на приходи за доставчиците, при липсата на които биха могли да възникнат сериозни затруднения в селскостопанския сектор в засегнатите испански региони. Смята се, че броят на засегнатите кооперативни членове би бил над 2 000 само в региона на Валенсия. По отношение на съответната сезонна заетост, наред с другото, в областта на събирането, транспортирането и съхранението на плодове, оценките сочат, че най-малко 2 500 работни места биха били засегнати общо в регионите на Валенсия и Мурсия.

(132)

От данните, предоставени от асоциацията на испанските доставчици, е видно, че ако китайският внос надвиши 60 000 тона, което вече се е случвало два пъти по време на първоначалното разследване, доставчиците вероятно ще се изправят пред ситуация, в която няма да бъдат в състояние да продадат цялото количество сатсуми, предназначено за консервната промишленост на Съюза.

(133)

Едно европейско сдружение на търговците заяви, че доставчиците биха могли да очакват субсидии, за да пласират количествата плодове, които не могат да бъдат изнесени за Русия поради ембаргото. Сдружението обаче не представи никакви доказателства в подкрепа на твърдението за субсидиране. Освен това субсидиите, ако има такава, биха били отпуснати само за непродадените плодове, предназначени за износ за Русия, но не и за тези, които не са били продадени на промишлеността на Съюза поради причинената от разглеждания продукт вреда след изтичането на срока на действие на мерките. Поради това твърдението бе отхвърлено.

6.6.   Заключение

(134)

Разследването показа, че съществуващите антидъмпингови мерки не са затворили пазара на Съюза за китайския внос и са допринесли за възстановяването на промишлеността на Съюза. Тъй като този процес на възстановяване все още е в ход, продължаването на мерките е в интерес на промишлеността на Съюза. Ако се допусне мерките да отпаднат, процесът на възстановяване ще спре, рентабилните ценови равнища ще бъдат непостижими и промишлеността на Съюза ще понесе големи загуби. Освен това ще бъде застрашен допълнителният източник на доходи за членовете на голям брой кооперации и за сезонните работници в няколко селски района, където почти не съществува алтернативна заетост.

(135)

От наличните данни е видно, че съществуващите мерки не са имали значително отрицателно въздействие върху икономическото състояние на вносителите в Съюза, които оказаха съдействие при разследването. В светлината на наличните данни, въздействието на мерките върху другите страни, които заявиха интереса си, или върху вносителите, търговците на едро и на дребно и върху ползвателите също не може да се счита за съществено. Не са налице индикации, че евентуалното покачване на цените, ако изобщо има такова, в резултат на продължаването на антидъмпинговите мерки ще бъде непропорционално в сравнение с ползите за промишлеността на Съюза, реализирани благодарение на премахването на нарушаването на търговията, предизвикано от дъмпинговия внос.

(136)

Като се вземат предвид всички фактори, посочени в съображенията по-горе, се стига до заключението, че не съществуват убедителни доводи срещу запазването на съществуващите към момента антидъмпингови мерки.

7.   АНТИДЪМПИНГОВИ МЕРКИ

(137)

Всички страни бяха информирани за основните факти и съображения, на основата на които се счита за целесъобразно да бъде препоръчано запазването на съществуващите в момента мерки. Също така на страните беше даден срок, в който да предоставят коментарите си след това оповестяване. Изявленията и коментарите бяха надлежно взети предвид, когато това бе обосновано.

(138)

От гореизложеното следва, че съгласно предвиденото в член 11, параграф 2 от основния регламент, антидъмпинговите мерки, приложими към вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове с произход от Китай, следва да бъдат запазени за допълнителен период от пет години.

(139)

Някои заинтересовани страни заявиха, че мерките с количествен елемент (квотна система) са за предпочитане пред антидъмпинговите мерки. Това твърдение не може да бъде прието, като се има предвид, че съгласно основния регламент формата на мерките не може да бъде променяна в рамките на преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките. Това твърдение не може да постави под въпрос констатациите в рамките на това преразглеждане, а именно, че изискванията за запазването на антидъмпинговите мерки са изпълнени.

(140)

Дадено дружество може да поиска прилагането на тези индивидуални ставки на антидъмпинговите мита, ако то промени впоследствие наименованието на своето предприятие. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията (13). Искането трябва да съдържа цялата съответна информация, която позволява да се докаже, че промяната не засяга правото на дружеството да се ползва от приложимата за него митническа ставка. Ако промяната на наименованието на дружеството не засяга правото му да се ползва от приложимата за него митническа ставка, в Официален вестник на Европейския съюз се публикува известие, с което се съобщава за промяната на наименованието.

(141)

Комитетът, учреден съгласно член 15, параграф 1 от основния регламент, не представи становище,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на приготвени или консервирани мандарини (включително тангерини и сатсумаси), клементини, wilkings и други подобни цитрусови хибриди без прибавка на алкохол, със или без прибавка на захар или други подсладители, определени в позиция 2008 по КН, с произход от Китайската народна република и класирани понастоящем в кодове по КН 2008 30 55, 2008 30 75 и ex 2008 30 90 (кодове по ТАРИК 2008309061, 2008309063, 2008309065, 2008309067 и 2008309069).

2.   Размерът на окончателното антидъмпингово мито, приложимо за продуктите, описани в параграф 1 и произвеждани от изброените по-долу дружества, е, както следва:

Дружество

EUR/тон нетно тегло на продукта

Допълнителен код по ТАРИК

Yichang Rosen Foods Co., Ltd., Yichang, Zhejiang

531,2

A886

Zhejiang Taizhou Yiguan Food Co. Ltd (14), Huangyan, Zhejiang

361,4

A887

Zhejiang Xinshiji Foods Co., Ltd., Sanmen, Zhejiang и свързаният с него производител Hubei Xinshiji Foods Co., Ltd., Dangyang City, Hubei Province

490,7

A888

Оказалите съдействие производители износители, които не са включени в извадката и са посочени в приложението

499,6

A889

Всички други дружества

531,2

A999

Член 2

1.   В случаите когато стоките са били повредени преди допускането им за свободно обращение и по тази причина действително платената или дължимата цена е изчислена пропорционално за определяне на митническата стойност в съответствие с член 145 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията (15), размерът на антидъмпинговото мито, изчислен въз основа на член 1 по-горе, се намалява пропорционално на действително платената или дължимата цена.

2.   Освен когато е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата.

Член 3

Член 1, параграф 2 може да бъде изменен, като се добави нов производител износител към списъка на оказалите съдействие дружества, които не са включени в извадката и следователно подлежат на среднопретеглената митническа ставка от 499,6 EUR/тон нетно тегло на продукта, ако някой нов производител износител в Китайската народна република представи на Комисията достатъчно доказателства за това, че:

а)

не е изнасял за Съюза продукта, описан в член 1, параграф 1, през разследвания период в рамките на преразглеждането (от 1 октомври 2012 г. до 30 септември 2013 г.) и през първоначалния разследван период (от 1 октомври 2006 г. до 30 септември 2007 г.);

б)

не е свързан с който и да било от производителите износители в Китайската народна република, спрямо които са наложени мерките по настоящия регламент; както и

в)

или действително е изнасял разглеждания продукт за Съюза, или е поел неотменимо договорно задължение да изнесе значително количество за Съюза след края на разследвания период в рамките на преразглеждането.

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 10 декември 2014 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51.

(2)  Регламент (ЕО) № 1355/2008 на Съвета от 18 декември 2008 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т. н.) с произход от Китайската народна република (ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 35).

(3)  Решение на Съда на ЕС от 22 март 2012 г. по дело C-338/10, Grünwald Logistik Service GmbH (GLS)/Hauptzollamt Hamburg-Stadt.

(4)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 158/2013 на Съвета от 18 февруари 2013 година за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т.н.) с произход от Китайската народна република (ОВ L 49, 22.2.2013 г., стр. 29).

(5)  ОВ C 94, 3.4.2013 г., стр. 9.

(6)  ОВ C 310, 25.10.2013 г., стр. 9.

(7)  United States Department of Agriculture Foreign Agricultural Service Citrus: World Markets and Trade, януари 2013 г. На разположение на адрес: http://usda.mannlib.cornell.edu/usda/fas/citruswm//2010s/2013/citruswm-01-24-2013.pdf

(8)  „Will plastic cups boost Chinese mandarin consumption“ („Ще стимулират ли пластмасовите чаши потреблението на мандарини в Китай“), Foodnews, 26 юли 2013 г. https://www.agra-net.net/agra/foodnews/canned/canned-fruit/mandarins/will-plastic-cups-boost-chinese-mandarin-consumption--1.htm

(9)  Пак там; Доклади GAIN на FSA/USDA за цитрусовите плодове за периода 2008–2013 г. (на разположение на адрес: http://gain.fas.usda.gov/Pages/Default.aspx); Статистически бази данни на митническите служби на Китай, предоставени от Goodwill China Business Information Limited.

(10)  ОВ L 169, 29.6.2012 г., стр. 50.

(11)  Вж. бележка под линия 9.

(12)  Доклад GAIN на FSA/USDA за цитрусовите плодове от 13 декември 2013 г. (на разположение на адрес: http://gain.fas.usda.gov/Pages/Default.aspx

(13)  European Commission, Directorate-General for Trade, Directorate H, Rue de la Loi 170, 1040 Brussels, Belgium

(14)  ОВ C 264, 13.9.2013 г., стр. 20 (промяна на наименованието).

(15)  Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Оказали съдействие производители износители, които не са включени в извадката

 

Hunan Pointer Foods Co., Ltd., Yongzhou, Hunan

 

Ningbo Pointer Canned Foods Co., Ltd., Xiangshan, Ningbo

 

Yichang Jiayuan Foodstuffs Co., Ltd., Yichang, Hubei

 

Ninghai Dongda Foodstuff Co., Ltd., Ningbo, Zhejiang

 

Huangyan № 2 Canned Food Factory, Huangyan, Zhejiang

 

Zhejiang Xinchang Best Foods Co., Ltd., Xinchang, Zhejiang

 

Toyoshima Share Yidu Foods Co., Ltd., Yidu, Hubei

 

Guangxi Guiguo Food Co., Ltd., Guilin, Guangxi

 

Zhejiang Juda Industry Co., Ltd., Quzhou, Zhejiang

 

Zhejiang Iceman Group Co., Ltd., Jinhua, Zhejiang

 

Ningbo Guosheng Foods Co., Ltd., Ninghai

 

Yi Chang Yin He Food Co., Ltd., Yidu, Hubei

 

Yongzhou Quanhui Canned Food Co., Ltd., Yongzhou, Hunan

 

Ningbo Orient Jiuzhou Food Trade & Industry Co., Ltd., Yinzhou, Ningbo

 

Guangxi Guilin Huangguan Food Co., Ltd., Guilin, Guangxi

 

Ningbo Wuzhouxing Group Co., Ltd., Mingzhou, Ningbo


11.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/38


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1314/2014 НА КОМИСИЯТА

от 10 декември 2014 година

за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (1),

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (2), и по-специално член 136, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Стандартните стойности при внос, посочени в член 136 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 10 декември 2014 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Jerzy PLEWA

Генерален директор на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)  ОВ L 157, 15.6.2011 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Стандартни стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

(EUR/100 kg)

Код по КН

Код на третa държавa (1)

Стандартна стойност при внос

0702 00 00

AL

72,7

IL

107,2

MA

82,2

TN

139,2

TR

112,1

ZZ

102,7

0707 00 05

AL

63,5

EG

191,6

JO

258,6

MA

164,1

TR

133,8

ZZ

162,3

0709 93 10

MA

63,5

TR

121,1

ZZ

92,3

0805 10 20

AR

35,3

MA

68,6

SZ

37,7

TR

61,9

UY

32,9

ZA

46,2

ZW

33,9

ZZ

45,2

0805 20 10

MA

57,1

ZZ

57,1

0805 20 30, 0805 20 50, 0805 20 70, 0805 20 90

IL

106,3

TR

79,3

ZZ

92,8

0805 50 10

TR

72,0

ZZ

72,0

0808 10 80

BA

32,4

BR

54,7

CA

135,6

CL

79,6

NZ

156,7

US

124,5

ZA

144,5

ZZ

104,0

0808 30 90

CN

82,9

TR

174,9

US

173,2

ZZ

143,7


(1)  Номенклатура на държавите, определена с Регламент (ЕО) № 1106/2012 на Комисията от 27 ноември 2012 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на актуализиране на номенклатурата на държавите и териториите текст от значение за ЕИП (ОВ L 328, 28.11.2012 г., стр. 7). Код „ZZ“ означава „с друг произход“.


11.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/41


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1315/2014 НА КОМИСИЯТА

от 10 декември 2014 година

за определяне на коефициента на разпределение за количествата, за които се отнасят подадените от 20 ноември 2014 г. до 30 ноември 2014 г. заявления за лицензии за внос и за определяне на количествата, които следва да бъдат добавени към определените за подпериода от 1 юли 2015 г. до 31 декември 2015 г. количества в рамките на тарифните квоти, открити по силата на Регламент (ЕО) № 2535/2001 в сектора на млякото и млечните продукти

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (1), и по-специално член 188 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 2535/2001 на Комисията (2) бяха открити годишни тарифни квоти за внос на продукти в сектора на млякото и млечните продукти.

(2)

По отношение на някои от квотите количествата, за които се отнасят заявленията за лицензии за внос, подадени от 20 ноември 2014 г. до 30 ноември 2014 г. за подпериода от 1 януари 2015 г. до 30 юни 2015 г., са по-високи от наличните количества. Поради това следва да се определи до каква степен могат да бъдат издавани лицензии за внос, като се определи коефициент на разпределение, който да се прилага към заявените количества, изчислен съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията (3).

(3)

По отношение на някои от квотите количествата, за които се отнасят заявленията за лицензии за внос, подадени от 20 ноември 2014 г. до 30 ноември 2014 г. за подпериода от 1 януари 2015 г. до 30 юни 2015 г., са по-ниски от наличните количества. Поради това е целесъобразно да се определят количествата, за които не са били подадени заявления, и тези количества да бъдат добавени към определените за следващия квотен подпериод количества.

(4)

За да се гарантира ефективността на мярката, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   По отношение на количествата, за които се отнасят подадените по силата на Регламент (ЕО) № 2535/2001 заявления за лицензии за внос за подпериода от 1 януари 2015 г. до 30 юни 2015 г., се прилага коефициентът на разпределение, посочен в приложението към настоящия регламент.

2.   Количествата, за които не са подадени заявления за лицензии за внос по силата на Регламент (ЕО) № 2535/2001 и които следва да бъдат добавени към подпериода от 1 юли 2015 г. до 31 декември 2015 г., са посочени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 10 декември 2014 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Jerzy PLEWA

Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)  Регламент (ЕО) № 2535/2001 на Комисията от 14 декември 2001 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета по отношение на режима на внос на мляко и млечни продукти и за откриване на тарифни квоти (ОВ L 341, 22.12.2001 г., стр. 29)

(3)  Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията от 31 август 2006 г. за определяне на общи правила за управление на тарифните квоти за внос на земеделски продукти, които се управляват чрез система на лицензии за внос (ОВ L 238, 1.9.2006 г., стр. 13).


ПРИЛОЖЕНИЕ

I.А

Пореден №

Коефициент на разпределение — заявления, подадени за подпериода от 1.1.2015 г. до 30.6.2015 г.

(в %)

Количества, за които не са подадени заявления и които следва да бъдат добавени към наличните количества за подпериода от 1.7.2015 г. до 31.12.2015 г.

(в kg)

09.4590

09.4599

09.4591

09.4592

09.4593

09.4594

09.4595

09.4596

I.Е

Продукти с произход от Швейцария

Пореден №

Коефициент на разпределение — заявления, подадени за подпериода от 1.1.2015 г. до 30.6.2015 г.[…]

(в %)

Количества, за които не са подадени заявления и които следва да бъдат добавени към наличните количества за подпериода от 1.7.2015 г. до 31.12.2015 г.

(в kg)

09.4155

8,841342

I.З

Продукти с произход от Норвегия

Пореден №

Коефициент на разпределение — заявления, подадени за подпериода от 1.1.2015 г. до 30.6.2015 г.

(в %)

Количества, за които не са подадени заявления и които следва да бъдат добавени към наличните количества за подпериода от 1.7.2015 г. до 31.12.2015 г.

(в kg)

09.4179

2 642 100

I.И

Продукти с произход от Исландия

Пореден №

Коефициент на разпределение — заявления, подадени за подпериода от 1.1.2015 г. до 30.6.2015 г.

(в %)

Количества, за които не са подадени заявления и които следва да бъдат добавени към наличните количества за подпериода от 1.7.2015 г. до 31.12.2015 г.

(в kg)

09.4205

09.4206

100,000000

I.Й

Продукти с произход от Република Молдова

Пореден №

Коефициент на разпределение — заявления, подадени за подпериода от 1.1.2015 г. до 30.6.2015 г.

(в %)

Количества, за които не са подадени заявления и които следва да бъдат добавени към наличните количества за подпериода от 1.7.2015 г. до 31.12.2015 г.

(в kg)

09.4210

750 000

I.К

Продукти с произход от Нова Зеландия

Пореден №

Коефициент на разпределение — заявления, подадени за подпериода от 1.1.2015 г. до 30.6.2015 г.

(в %)

Количества, за които не са подадени заявления и които следва да бъдат добавени към наличните количества за подпериода от 1.7.2015 г. до 31.12.2015 г.

(в kg)

09.4514

7 000 000

09.4515

4 000 000

09.4182

16 806 000

09.4195

20 540 500

I.Л

Продукти с произход от Украйна

Пореден №

Коефициент на разпределение — заявления, подадени за подпериода от 1.1.2015 г. до 30.6.2015 г.

(в %)

Количества, за които не са подадени заявления и които следва да бъдат добавени към наличните количества за подпериода от 1.7.2015 г. до 31.12.2015 г.

(в kg)

09.4600

4 000 000

09.4601

750 000

09.4602

750 000


РЕШЕНИЯ

11.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/45


РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 9 декември 2014 година

за изменение на приложение II към Решение 93/52/ЕИО по отношение на признаването на някои региони на Франция за официално свободни от бруцелоза (B. melitensis)

(нотифицирано под номер С(2014) 9218)

(текст от значение за ЕИП)

(2014/892/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 91/68/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията с овце и кози в рамките на Общността (1), и по-специално глава 1, раздел II от приложение А към нея,

като има предвид, че:

(1)

С Директива 91/68/ЕИО се определят ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията с овце и кози в рамките на Съюза. С нея се установяват изискванията, според които държави членки или региони от тях могат да бъдат признати за официално свободни от бруцелоза.

(2)

В приложение II към Решение 93/52/ЕИО на Комисията (2) са изброени регионите на държавите членки, които са признати за официално свободни от бруцелоза (B. melitensis) в съответствие с Директива 91/68/ЕИО.

(3)

Франция предостави на Комисията документация, доказваща, че са спазени съответните изисквания, установени в Директива 91/68/ЕИО, за да бъдат признати за официално свободни от бруцелоза (B. melitensis) 31 нови административни региона (départements) в допълнение към 64-те административни региона (départements), които вече са признати за официално свободни от тази болест и понастоящем са изброени в приложение II към Решение 93/52/ЕИО.

(4)

След оценка на документацията, предоставена от Франция, тези 31 административни региона (départements) следва да бъдат признати за официално свободни от бруцелоза (B. melitensis).

(5)

Поради това вписването за Франция в приложение II към Решение 93/52/ЕИО следва да бъде съответно изменено.

(6)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложение II към Решение 93/52/ЕИО се изменя в съответствие с приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 9 декември 2014 година.

За Комисията

Vytenis ANDRIUKAITIS

Член на Комисията


(1)  ОВ L 46, 19.2.1991 г., стр. 19.

(2)  Решение 93/52/ЕИО на Комисията от 21 декември 1992 г. за установяване на спазването от някои държави членки или региони на изискванията относно бруцелозата (B. melitensis) и признаването им на статут на държава членка или на регион, официално свободни от тази болест (ОВ L 13, 21.1.1993 г., стр. 14).


ПРИЛОЖЕНИЕ

В приложение II към Решение 93/52/ЕИО вписването за Франция се заменя със следното:

„Във Франция:

„Départements“:

Ain, Aisne, Allier, Alpes de Haute-Provence, Hautes-Alpes, Alpes-Maritimes, Ardèche, Ardennes, Ariège, Aube, Aude, Aveyron, Bouches-du-Rhône, Calvados, Cantal, Charente, Charente-Maritime, Cher, Corrèze, Corse-du-Sud, Haute-Corse, Côte-d'Or, Côtes-d'Armor, Creuse, Dordogne, Doubs, Drôme, Eure, Eure-et-Loir, Finistère, Gard, Haute-Garonne, Gers, Gironde, Hérault, Ille-et-Vilaine, Indre, Indre-et-Loire, Isère, Jura, Landes, Loir-et-Cher, Loire, Haute-Loire, Loire-Atlantique, Loiret, Lot, Lot-et-Garonne, Lozère, Maine-et-Loire, Manche, Marne, Haute-Marne, Mayenne, Meurthe-et-Moselle, Meuse, Morbihan, Moselle, Nièvre, Nord, Oise, Orne, Pas-de-Calais, Puy-de-Dôme, Hautes-Pyrénées, Pyrénées-Orientales, Bas-Rhin, Haut-Rhin, Rhône, Haute-Saône, Saône-et-Loire, Sarthe, Savoie, Haute-Savoie, Ville de Paris, Seine-Maritime, Seine-et-Marne, Yvelines, Deux-Sèvres, Somme, Tarn, Tarn-et-Garonne, Var, Vaucluse, Vendée, Vienne, Haute-Vienne, Vosges, Yonne, Territoire de Belfort, Essonne, Hauts-de-Seine, Seine-Saint-Denis, Val-de-Marne, Val-d'Oise.“


11.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/47


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 9 декември 2014 година

за установяване на екологични критерии за присъждане на знака за екомаркировка на ЕС за козметични продукти с отмиване

(нотифицирано под номер С(2014) 9302)

(текст от значение за ЕИП)

(2014/893/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (1), и по-специално член 8, параграф 2 от него,

след консултация със Съвета по екомаркировка на Европейския съюз,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно Регламент (ЕО) № 66/2010 знакът за екомаркировка на ЕС може да бъде присъждан на продукти с намалено въздействие върху околната среда през целия им жизнен цикъл.

(2)

В Регламент (ЕО) № 66/2010 се предвижда установяване на специфични критерии за екомаркировката на ЕС по групи продукти.

(3)

Тъй като въздействията върху околната среда, основно по отношение на екотоксичността и потреблението на ресурси, са свързани с химикалите, използвани в козметични продукти с отмиване, и с техните опаковки, целесъобразно е да се установят критерии за екомаркировка на ЕС за тази група продукти. Критериите следва, по-специално, да насърчават продуктите, които имат намалено въздействие върху водните екосистеми, съдържат ограничено количество опасни вещества и свеждат до минимум генерирането на отпадъци чрез намаляване на количеството опаковка.

(4)

С Решение 2007/506/ЕО на Комисията (2) бяха установени екологичните критерии и свързаното с тях изискване за оценка и проверка на сапуни, шампоани и кондициониращи продукти за коса. Въпросните критерии бяха преразгледани в светлината на технологичното развитие. При преразглеждането бе установено, че е необходимо да се промени наименованието и определението на групата продукти, така че тя да включи нова подгрупа продукти, както и да се установят нови критерии.

(5)

От съображения за яснота Решение 2007/506/ЕО следва да бъде заменено.

(6)

Следва да се разреши преходен период за производителите на продукти, получили знака за екомаркировка за сапуни, шампоани и кондициониращи продукти за коса въз основа на критериите, определени в Решение 2007/506/ЕО, така че те да имат достатъчно време да адаптират своите продукти и да ги приведат в съответствие с преразгледаните критерии и изисквания. Също така на производителите следва да бъде разрешено до изтичането на срока на валидност на Решение 2007/506/ЕО да подават заявления или съгласно критериите, установени с въпросното решение, или съгласно критериите, установени с настоящото решение.

(7)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, създаден съгласно член 16 от Регламент (ЕО) № 66/2010,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Групата продукти „Козметични продукти с отмиване“ включва всички вещества и смеси с отмиване, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета (3), предназначени да бъдат поставени в контакт с епидермиса и/или с косата с единствена или главна цел тяхното почистване (тоалетни сапуни, продукти за душ, шампоани), да подобряват състоянието на косата (кондициониращи продукти за коса), или да предпазват епидермиса и да смазват космите преди бръснене (продукти за бръснене).

Групата продукти „Козметични продукти с отмиване“ включва продукти както за домашна, така и за професионална употреба.

Групата продукти не включва продукти, специално предлагани за дезинфекция или за антибактериална употреба. Шампоаните против пърхот са разрешени.

Член 2

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

(1)

„входящи вещества“ означава консерванти, ароматизиращи вещества и оцветители, независимо от концентрацията, и други вещества, добавени умишлено, както и странични продукти и онечиствания от суровини, концентрацията на които е равна на или надхвърля 0,010 тегловни % от теглото на окончателния състав;

(2)

„активно съдържание“ (АС) означава сборът от органичните входящи вещества в продукта (изразен в грамове), изчислен въз основа на пълния състав на продукта, включително аерозолните газове, съдържащи се в аерозолни продукти. Триещи/абразивни съставки не се включват в изчисляването на активното съдържание;

(3)

„първична опаковка“ означава опаковка в пряк контакт със съдържанието, изпълнена така, че да представлява най-малката единица стока за продажба на крайния ползвател или потребител на мястото на покупката;

(4)

„вторична опаковка“ означава опаковка, която може да бъде отстранена от продукта, без да се отразява на характеристиките му и е изпълнена така, че на мястото на покупката да представлява група от единици стоки за продажба, независимо от това дали същата се продава по този начин на крайния ползвател или потребител, или служи само за попълване на рафтовете на мястото на продажба.

Член 3

Критериите за присъждане на знака за екомаркировка на ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 66/2010 на продукт, който попада в група продукти „козметични продукти с отмиване“, определена в член 1 от настоящото решение, както и съответните изисквания за оценка и проверка, са посочени в приложението.

Член 4

Посочените в приложението критерии и съответните изисквания за оценка и проверка са валидни за период от четири години, считано от датата на приемане на настоящото решение.

Член 5

Кодът на групата продукти „козметични продукти с отмиване“, определен за административни цели, е „30“.

Член 6

Решение 2007/506/ЕО се отменя.

Член 7

1.   Чрез дерогация от член 6 заявления за присъждане на екомаркировката на ЕС на продукти от групата продукти „сапуни, шампоани и балсами за коса“, подадени преди датата на приемане на настоящото решение, се оценяват в съответствие с условията, посочени в Решение 2007/506/ЕО.

2.   Заявленията за екомаркировка на ЕС за продукти, попадащи в групата продукти „сапуни, шампоани и балсами за коса“, подадени в рамките на два месеца от приемането на настоящото решение, могат да бъдат съобразени или с критериите, посочени в Решение 2007/506/ЕО, или с критериите, посочени в настоящото решение.

Тези заявления се оценяват в съответствие с критериите, с които са съобразени.

3.   Лицензите за екомаркировка на ЕС, присъдени в съответствие с критериите от Решение 2007/506/ЕО, могат да бъдат използвани в продължение на 12 месеца от датата на приемане на настоящото решение.

Член 8

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 9 декември 2014 година.

За Комисията

Karmenu VELLA

Член на Комисията


(1)  ОВ L 27, 30.1.2010 г., стр. 1.

(2)  Решение 2007/506/ЕО на Комисията от 21 юни 2007 година относно създаване на екологични критерии за присъждане на знака на Общността за екомаркировка на сапуни, шампоани и балсами за коса (ОВ L 186, 18.7.2007 г., стр. 36).

(3)  Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 59).


ПРИЛОЖЕНИЕ

КРИТЕРИИ ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ЕКОМАРКИРОВКА НА ЕС И ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОЦЕНКА И ПРОВЕРКА

РАМКОВИ РАЗПОРЕДБИ

Критерии

Критерии за присъждане на екомаркировка на ЕС по отношение на „козметични продукти с отмиване“:

1.

Токсичност за водните организми: Критичен обем на разреждане (CDV)

2.

Биоразградимост

3.

Вещества или смеси, които са изключени или ограничени за употреба

4.

Опаковка

5.

Устойчиво снабдяване с палмово масло, масло от палмови ядки и техните производни

6.

Годност за употреба

7.

Информация в знака за екомаркировка на ЕС

ОЦЕНКА И ПРОВЕРКА

а)   Изисквания

За всеки критерий са посочени съответните специфични изисквания за оценка и проверка.

Когато от заявителя се изисква да представи декларации, документация, анализи, доклади от изпитвания или друго доказателство, удостоверяващо съответствието с критериите, тези документи могат да произхождат от заявителя и/или от неговия доставчик.

Когато това е възможно, изпитването се провежда от лаборатории, които отговарят на общите изисквания по европейския стандарт EN ISO 17025 или на равностойни на тях изисквания.

Когато е целесъобразно, може да се използват методи на изпитване, различни от посочените за всеки критерий, ако компетентният орган, оценяващ заявлението, ги приема за равностойни.

В случаите когато е целесъобразно, компетентните органи могат да изискват допълнителна документация и да извършват независими проверки.

В допълнението се прави връзка със списъка „База данни за съставките на детергентите“ (списъка DID), който съдържа най-широко използваните съставки, използвани в състава на детергентите и козметичните продукти. Този списък се използва за получаване на данни за изчисляването на критичния обем на разреждане (CDV) и за оценката на биоразградимостта на входящите вещества. По отношение на веществата, които не са включени в списъка DID, са дадени указания за това как да се изчисляват или екстраполират съответните данни. Най-новата версия на списъка DID е на разположение на уебсайта за екомаркировката на ЕС (1) или на уебсайтовете на компетентните органи.

На компетентния орган трябва да се представи следната информация:

i)

цялостният състав на продукта, включително търговско наименование, химично наименование, CAS № и наименованията по INCI, DID номер (2), входящото количество със и без вода, функцията и формата на всички съставки, независимо от тяхната концентрация;

ii)

информационни листове за безопасност за всяко входящо вещество или смес съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (3).

б)   Измервателни прагове

Спазването на екологичните критерии се изисква за всички посочени по-горе входящи вещества, с изключение на критерий 3 (б) и 3 (в), спазването на който се изисква за консервантите, оцветителите и ароматизиращите съставки, когато тяхната концентрация е равна на или надхвърля 0,010 % от теглото на окончателния състав.

КРИТЕРИИ ЗА ЕКОМАРКИРОВКА НА ЕС

Критерий 1 — Токсичност за водни организми: Критичен обем на разреждане (CDV)

Общата токсичност, изразена като критичен обем на разреждане, не трябва да превишава пределните стойности от таблица 1:

Таблица 1

Пределни стойности на критичния обем на разреждане

Продукт

CDV (l/g АС)

Шампоани, продукти за душ и течни сапуни

18 000

Твърди сапуни

3 300

Кондициониращи продукти за коса

25 000

Пяна за бръснене, гел за бръснене, кремове за бръснене

20 000

Твърди сапуни за бръснене

3 300

За изчислението на CDV се използва следното уравнение:

Formula

където:

тегло (i)

е теглото на входящото вещество (в грамове) за 1 грам от АС (т.е. нормализиран принос в тегло на входящото вещество към АС)

DF (i)

е коефициент на разграждане на входящото вещество

TF хронична (i)

е коефициентът на токсичност на входящото вещество (в mg/l)

Оценка и проверка: заявителят представя изчисление на CDV на продукта. На уебсайта за екомаркировката на ЕС е предоставена електронна таблица за изчисляването на стойността на CDV. Стойностите на DF и TF хронична трябва да са като посочените в част А на списъка DID. Ако входящото вещество не е включено в част А на списъка DID, заявителят прави оценка на стойностите, като следва подхода, описан в част Б от списъка DID, и прилага съответната документация (за повече информация вж. Допълнение I).

Критерий 2 — Биоразградимост

а)   Биоразградимост на повърхностноактивни вещества

Всички повърхностноактивни вещества трябва да са напълно биоразложими при аеробни условия и биоразложими при анаеробни условия.

б)   Биоразградимост на органични входящи вещества

Съдържанието на всички органични входящи вещества в продукта, които са аеробно небиоразложими (не са напълно биоразложими) (aNBO) и/или са анаеробно небиоразложими (anNBO) не трябва да надхвърля пределните стойности по Таблица 2:

Таблица 2

Пределни стойности на aNBO и anNBO

Продукт

aNBO

(mg/g АС)

anNBO

(mg/g АС)

Шампоани, продукти за душ и течни сапуни

25

25

Твърди сапуни

10

10

Кондициониращи продукти за коса

45

45

Пяна за бръснене, гел за бръснене, кремове за бръснене

70

40

Твърди сапуни за бръснене

10

10

Оценка и проверка: заявителят предоставя документация за разградимостта на повърхностноактивните вещества, както и изчислението на aNBO и на anNBO за продукта. На уебсайта за екомаркировката на ЕС е предоставена електронна таблица, която да се използва за изчисляването на стойността на aNBO и на anNBO.

Както за стойностите за повърхностноактивни вещества, така и за aNBO и anNBO следва да се използва списъкът DID. За входящи вещества, които не са включени в списъка DID, се предоставя съответната информация, получена от литературни или други източници, или подходящи резултати от изпитвания, показващи, че съответните вещества са аеробно и анаеробно биоразградими, както е описано в допълнение I.

При липсата на документация в съответствие с горните изисквания входящо вещество, различно от повърхностноактивните вещества, може да бъде освободено от изискването за анаеробна разградимост, ако е изпълнена една от следните три алтернативи:

1.

Лесно разградимо и има ниска адсорбция (A < 25 %);

2.

Лесно разградимо и има висока десорбция (D > 75 %);

3.

Лесно разградимо и небиоакумулиращо.

Може да бъде проведено изпитване за адсорбция/десорбция в съответствие с насоки 106 на ОИСР.

Критерий 3 — Вещества или смеси, които са изключени или ограничени за употреба

а)   Изрично изключени входящи вещества и смеси

Следните входящи вещества и смеси не трябва да се включват в продукта, нито като част от състава, нито като част от включена в състава смес:

i)

алкилфенолетоксилати (APEO) и други производни на алкилфеноли;

ii)

нитрилотриацетат (NTA);

iii)

борна киселина, борати и перборати;

iv)

нитромускуси и полициклични мускуси;

v)

октаметилциклотетрасилоксан (D4);

vi)

бутилхидрокситолуен (BHT);

vii)

етилендиаминтетраоцетна киселина (EDTA) и нейните соли и ненапълно биоразложими фосфонати;

viii)

следните консерванти: триклозан, парабени, формалдехид и изпускащи формалдехид продукти.

ix)

следните ароматизиращи вещества и съставки на ароматизиращи смеси: хидроксиизохексил-3-циклохексенкарбоксалдехид (HICC), Атранол и Хлороатранол;

х)

микроскопични пластмасови частици;

xi)

наносребро.

Оценка и проверка: Заявителят предоставя подписана декларация за съответствие, подкрепена от декларации от производителите на смеси, според случая, която потвърждава, че изброените вещества и/или смеси не са включени в продукта.

б)   Опасни вещества и смеси

Съгласно член 6, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 66/2010 екомаркировката на ЕС не може да бъде присъждана на продукт, съдържащ вещества, които отговарят на критериите за класифициране в посочените в таблица 3 предупреждения за опасност или рискови фрази съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета (4) или Директива 67/548/ЕИО на Съвета (5), или вещества, посочени в член 57 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. Ако прагът за класифициране на вещества или смеси с предупреждение за опасност се различава от прага по рискова фраза, тогава първият е меродавен. Рисковите фрази в таблица 3 се отнасят основно до вещества. Когато обаче не може да се получи информация за веществата, се прилагат правилата за класифициране за смеси.

Веществата или смесите, които променят свойствата си при обработка и следователно престават да бъдат бионалични или претърпяват химична промяна по такъв начин, че установената преди това опасност престава да съществува, са изключени от изискванията по критерий 3, буква б).

Таблица 3

Предупреждения за опасност и рискови фрази

Предупреждение за опасност

Рискова фраза

H300 Смъртоносен при поглъщане

R28

H301 Токсичен при поглъщане

R25

H304 Може да бъде смъртоносен при поглъщане и навлизане в дихателните пътища

R65

H310 Смъртоносен при контакт с кожата

R27

H311 Токсичен при контакт с кожата

R24

H330 Смъртоносен при вдишване

R23/26

H331 Токсичен при вдишване

R23

H340 Може да причини генетични дефекти

R46

H341 Предполага се, че причинява генетични дефекти

R68

H350 Може да причини рак

R45

H350i Може да причини рак при вдишване

R49

H351 Предполага се, че причинява рак

R40

H360F Може да увреди оплодителната способност

R60

H360D Може да увреди плода

R61

H360FD Може да увреди оплодителната способност. Може да увреди плода

R60/61/60-61

H360Fd Може да увреди оплодителната способност Предполага се, че уврежда плода

R60/63

H360Df Може да увреди плода. Предполага се, че уврежда оплодителната способност

R61/62

H361f Предполага се, че уврежда оплодителната способност

R62

H361d Предполага се, че уврежда плода

R63

H361fd Предполага се, че уврежда оплодителната способност. Предполага се, че уврежда плода.

R62-63

H362 Може да бъде вреден за кърмачета

R64

H370 Причинява увреждане на органите

R39/23/24/25/26/27/28

H371 Може да причини увреждане на органите

R68/20/21/22

H372 Причинява увреждане на органите при продължителна или повтаряща се експозиция.

R48/25/24/23

H373 Може да причини увреждане на органи при продължителна или повтаряща се експозиция

R48/20/21/22

H400 Силно токсичен за водните организми

R50

H410 Силно токсичен за водните организми, с дълготраен ефект

R50-53

H411 Токсичен за водните организми, с дълготраен ефект

R51-53

H412 Вреден за водните организми, с дълготраен ефект

R52-53

H413 Може да причини дълготрайни вредни последици за водни организми

R53

EUH059 Опасен за озоновия слой

R59

EUH029 При контакт с вода се отделя токсичен газ

R29

EUH031 При контакт с киселини се отделя токсичен газ

R31

EUH032 При контакт с киселини се отделя силно токсичен газ

R32

EUH070 Токсичен при контакт с очите

R39—41


Сенсибилизиращи вещества

H334: Може да причини алергични или астматични симптоми или затруднения в дишането при вдишване

R42

H317: Може да предизвика алергична реакция на кожата

R43

За козметични продукти с отмиване веществата, посочени в таблица 4, са освободени от задължението по член 6, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 66/2010 вследствие на прилагане на член 6, параграф 7 от същия регламент.

Таблица 4

Вещества, подлежащи на дерогация

Вещества

Предупреждения за опасност

Рискови фрази

Повърхностноактивни вещества (с общи стойности на концентрацията в крайния продукт < 20 %)

H412: Вреден за водните организми, с дълготраен ефект

H413: Може да причини дълготрайни вредни последици за водни организми

R52-53

R53

Ароматизиращи вещества (6)

H412: Вреден за водните организми, с дълготраен ефект

H413: Може да причини дълготрайни вредни последици за водни организми

R52-53

R53

Консерванти (7)

H411: Вреден за водните организми, с дълготраен ефект

H412: Вреден за водните организми, с дълготраен ефект

H413: Може да причини дълготрайни вредни последици за водни организми

R51-53

R52-53

R53

Цинков пиритион (ZPT), използван в шампоани против пърхот

H400 Силно токсичен за водните организми

R50

Оценка и проверка: заявителят трябва да докаже съответствие с критерий 3, буква б) за всяко входящо вещество или смес, присъстващи в концентрации, по-високи от 0,010 % в продукта.

Декларация за съответствие трябва да се представи от заявителя, подкрепена, когато е уместно, от декларации от производителя(ите) на суровините, че никое от тези входящи вещества и/или смеси не отговаря на изискванията за класифициране с едно или повече предупреждения за опасност или рисковите фрази, изброени в таблица 3, във формата(ите) или агрегатното(ите) състояние(я), в които те присъстват в продукта.

Следната техническа информация, свързана с формата(ите) или агрегатното(ите) състояние(я) на входящите вещества и/или смеси, които присъстват в продукта, се предоставя в подкрепа на декларацията за некласифициране:

i)

за вещества, които не са били регистрирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006, или за които още не съществува хармонизирано CLP класифициране: информация, отговаряща на изискванията, посочени в приложение VII към посочения регламент;

ii)

за вещества, които са били регистрирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006, и които не отговарят на изискванията за CLP класифициране: информация въз основа на регистрационното досие REACH, потвърждаваща статута на веществото като некласифицирано;

iii)

за вещества, които имат хармонизирано класифициране или са самостоятелно класифицирани: информационни листове за безопасност, ако са налични такива. Ако те не са налични, или веществото е самостоятелно класифицирано, необходимо е да бъде предоставена информация, имаща значение за класифицирането на веществата по отношение на опасностите, съгласно приложение II към Регламент (ЕО) № 1907/2006;

iv)

в случай на смеси: информационни листове за безопасност, ако са налични такива. Ако те не са налични, тогава се предоставя изчисление за класифицирането на сместа съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1272/2008, заедно с информация, която е относима към класифицирането на опасностите, свързани със смесите, съгласно приложение II към Регламент (ЕО) № 1907/2006.

За съответствието на веществата, посочени в приложения IV и V към Регламент (ЕО) № 1907/2006, които са освободени от задълженията за регистриране по член 2, параграф 7, букви а) и б) от посочения регламент, с критерий 3, буква б) е достатъчна декларация в този смисъл от страна на заявителя.

Декларация относно присъствието на входящи вещества, които изпълняват условията за дерогация, се предоставя от заявителя, подкрепена, когато е уместно, от декларации от производителя(ите) на суровините. Когато това се изисква за дерогацията, кандидатът потвърждава концентрациите на тези входящи вещества в крайния продукт.

в)   Входящи вещества, вписани съгласно член 59, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006

Не се предоставя дерогация от изключването по член 6, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 66/2010 относно входящи вещества, идентифицирани като вещества, пораждащи сериозно безпокойство, и включени в списъка, предвиден в член 59, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (8), които присъстват в продукта в концентрации по-високи от 0,010 тегловни %.

Оценка и проверка: При подаване на заявлението се прави позоваване на списъка с вещества, идентифицирани като пораждащи сериозно безпокойство. Заявителят трябва да представи на компетентния орган цялостния състав на продукта. Също така заявителят трябва да представи декларация за съответствие с критерий 3, буква в), заедно със съответната документация, например декларации за съответствие, подписани от доставчиците на материалите, и копия от съответните информационни листове за безопасност за веществата или смесите.

г)   Ароматизиращи вещества

i)

продуктите, предлагани на пазара като проектирани и предназначени за деца, следва да не съдържат ароматизиращи вещества.

ii)

всички входящи вещества или смеси, добавяни към продукта като ароматизиращи, се произвеждат и обработват в съответствие с правилника на Международната асоциация по ароматизиращи вещества (IFRA). Този правилник може да бъде намерен на уебсайта на IFRA: http://www.ifraorg.org. Производителят трябва да спазва препоръките в стандартите на IFRA за забрана, ограничено използване и специфични критерии за чистота на материалите.

Оценка и проверка: заявителят следва да представи подписана декларация за съответствие, придружена от декларация от производителя на ароматизиращото вещество, според случая.

д)   Консерванти

i)

консервантите в продукта не трябва да отделят или да се разграждат до вещества, които са класифицирани в съответствие с изискванията на критерий 3, буква б).

ii)

продуктът може да съдържа консерванти при условие че те не са биоакумулиращи. Даден консервант не се счита за биоакумулиращ, ако BCF < 100 или logKow < 3,0. Ако са налични стойностите както на BCF, така и на logKow, се използва най-високата измерена стойност на BCF.

Оценка и проверка: заявителят трябва да предостави подписана декларация за съответствие, заедно с копие от информационния лист за безопасност за всеки добавен консервант, както и информация за неговите стойности на BCF и/или logPow.

е)   Оцветители

Оцветителите в продукта трябва да не са биоакумулиращи. Даден оцветител не се счита за биоакумулиращ, ако BCF < 100 или logKow < 3,0. Ако са налични стойностите както на BCF, така и на logKow, се използва най-високата измерена стойност на BCF. В случай на оцветители, одобрени за употреба в хранителни продукти, не е необходимо да се представя документация за потенциала им за биоакумулиране.

Оценка и проверка: заявителят трябва да предостави копие от информационния лист за безопасност за всеки добавен оцветител, както и информация за неговите стойности на BCF и/или logKow, или документация, която да гарантира, че оцветителят е разрешен за употреба в храни.

Критерий 4 — Опаковка

а)   Първична опаковка

Първичната опаковка е в пряк контакт със съдържанието.

Не се разрешава допълнителна опаковка за продукта при продажбата му, например картон върху бутилка, с изключение на вторична опаковка, която обединява два или повече продукта заедно (например продукта и пълнителя).

Оценка и проверка: заявителят представя подписана декларация за съответствие.

б)   Степен на въздействие на опаковката (PIR)

Степента на въздействие на опаковката (PIR) трябва да бъде по-малка от 0,28 g опаковка на грам продукт за всяка опаковка, в която се продава продуктът. Продуктите за подготовка за бръснене, опаковани в метални аерозолни контейнери, са освободени от това изискване.

PIR се изчислява (поотделно за всяка опаковка), както следва:

PIR = (W + (Wrefill × F) + N + (Nrefill × F))/(D + (Drefill × F))

където:

W

тегло на опаковката (първична + дял на вторична (9), включително етикети) (g)

Wrefill

тегло на опаковката на пълнителя (първична + дял на вторична (9), включително етикети) (g)

N

тегло на невъзобновяема + нерециклирана опаковка (първична + дял на вторична (9), включително етикети) (g)

Nrefill

тегло на невъзобновяема и нерециклирана опаковка на пълнителя (първична + дял на вторична (9), включително етикети) (g)

D

тегло на продукта, съдържащ се в опаковката, която може да бъде пълнена повторно (parent) (g)

Drefill

тегло на продукта, доставен от пълнителя (g)

F

брой пълнители, необходим за достигане на цялото количество, което може да бъде напълнено повторно, изчислен както следва:

F = V × R/Vrefill

където:

V

обем на капацитета на опаковката, която може да бъде пълнена повторно (ml)

Vrefill

обем на капацитета на опаковката на пълнителя (ml)

R

количество за повторно пълнене. Това показва колко пъти може да бъде пълнена опаковката, която може да бъде пълнена повторно. Когато F не е цяло число, следва да се закръглява до следващото цяло число.

В случай че не се предлага повторно пълнене, PIR се изчислява, както следва:

PIR = (W + N)/D

Производителят трябва да предостави предвидения брой пъти на пълнене, или да използва стойности по подразбиране R = 5 за пластмаси и R = 2 за картон.

Оценка и проверка: заявителят представя изчисление на PIR на продукта. На уебсайта за екомаркировката на ЕС е предоставена електронна таблица, която може да се използва за това изчисление. Ако продуктът се продава в различни опаковки (т.е. с различни обеми), изчислението трябва да бъде представено за всеки размер на опаковката, за който има заявление за присъждане на екомаркировка на ЕС. Заявителят трябва да представи подписана декларация за съдържанието на рециклирани след употреба материали, или материали от възобновяеми източници в опаковката, и описание на предлаганата система за повторно пълнене, ако е приложимо (видове пълнители, обем). За одобрение на опаковка на пълнител заявителят и/или търговецът на дребно трябва да документират, че пълнителите ще бъдат налични за закупуване на пазара.

в)   Проектиране на първична опаковка

Първичната опаковка трябва да е проектирана така, че правилното дозиране да е лесно (например като се гарантира, че отворът отгоре не е прекалено голям) и да се гарантира, че поне 90 % от продукта може да бъде изваден лесно от контейнера. Остатъчното количество на продукта в контейнера (R), което трябва да бъде под 10 %, се изчислява, както следва:

R = ((m2 – m3)/(m1 – m3)) × 100 (%)

където:

m1

Първична опаковка и продукт (g)

m2

Първична опаковка и остатъчно количество от продукта при нормални условия на употреба (g)

m3

изпразнена и почистена първична опаковка (g)

Оценка и проверка: заявителят представя описание на дозиращото устройство и протокол от изпитването с резултати от измерване остатъчното количество на козметичен продукт с отмиване в опаковката. Процедурата на изпитване за измерване на остатъчното количество е описана в ръководството за потребителя на разположение на уебсайта за екомаркировката на ЕС.

г)   Проектиране, позволяващо рециклиране на пластмасови опаковки

Пластмасовите опаковки трябва да бъдат проектирани така, че да се улесни ефективното рециклиране чрез избягване на потенциални замърсители или несъвместими материали, за които е известно, че могат да възпрепятстват разделянето или преработването, или да понижат качеството на рециклирания материал. Етикетът или ръкавният етикет, системата за затваряне и, когато е приложимо, защитните покрития, не трябва да включват нито поотделно, нито заедно, материалите и компонентите, изброени в таблица 5.

Таблица 5

Материали и компоненти, изключени от елементите на опаковката

Елемент на опаковката

Изключени материали и компоненти (10)

Етикет или ръкавен етикет

етикет или ръкавен етикет от PS, в комбинация с бутилка от PET, PP или HDPE

етикет или ръкавен етикет от PVC, в комбинация с бутилка от PET, PP или HDPE

етикет или ръкавен етикет от PETG, в комбинация с бутилка от PET

ръкавни етикети, изработени от полимер, различен от полимера, от който е изработена бутилката

етикети или ръкавни етикети, които са метализирани или са заварени към тялото на опаковката (вградено етикетиране)

Система за затваряне

Система за затваряне от PS в комбинация с бутилка от PET, PP или HDPE

Система за затваряне от PVC в комбинация с бутилка от PET, PP или HDPE

Система за затваряне от PETG и/или материал за система за затваряне с плътност над 1 g/cm3 в комбинация с бутилка от PET

Система за затваряне, изработена от метал, стъкло, EVA

Система за затваряне, изработена от силикон. Освободени са силиконовите системи за затваряне с плътност под 1 g/cm3 в комбинация с бутилка от PET и силиконовите системи за затваряне с плътност над 1 g/cm3 в комбинация с бутилка от PP или HDPE

Метално фолио или пломби, които остават закрепени към бутилката или системата за затваряне, след като продуктът е бил отворен

Защитни покрития

Полиамид, EVOH, функционални полиолефини, метализирани и противосветлинни защитни покрития

Помпите и аерозолните контейнери са освободени от това изискване.

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи подписана декларация за съответствие, посочваща състава на материала на опаковката, включително контейнера, етикета или ръкавния етикет, лепилата, системата за затваряне и защитното покритие, заедно с мостра от първичната опаковка.

Критерий 5 — устойчиво снабдяване с палмово масло, масло от палмови ядки и техните производни

Палмовото масло, маслото от палмови ядки и техните производни, използвани в състава на продукта, трябва да са с произход от насаждения, които отговарят на критериите за устойчиво управление, разработени от организации на множество заинтересовани страни, които имат членство на широка основа, включително неправителствени организации, представители на промишлеността и правителството.

Оценка и проверка: заявителят следва да представи сертификати на трети страни, че палмовото масло и маслото от палмови ядки, използвани в производството на продукта, произхождат от устойчиво управлявани насаждения. Приема се сертифициране, включващо схемата „Кръгла маса за устойчиво палмово масло“ (RSPO) — със запазване на идентичността (identity preserved), с разделно третиране на сертифицирани и несертифицирани масла (segregated) и със смесване на сертифицирани и несертифицирани масла (mass balance) — или всяка равностойна схема, основана на критерии за устойчиво управление с участието на множество заинтересовани страни. За химичните производни на палмовото масло и маслото от палмови ядки (11) е допустимо да се демонстрира устойчивостта чрез системи с търгуеми сертификати като GreenPalm или равностойни на тях.

Критерий 6 — годност за употреба

Капацитетът на продукта да изпълнява основната си функция (например почистване, кондициониране), както и всякакви обявени второстепенни функции (например защита срещу пърхот, съхранение на цвят), трябва да се демонстрира или чрез лабораторно(и) изпитване(ия), или чрез изпитвания на панел на потребители. Изпитванията се провеждат съгласно „Насоките за оценка на ефикасността на козметичните продукти“ (12) и инструкциите, дадени в ръководството за потребителя на разположение на уебсайта за екомаркировката на ЕС.

Оценка и проверка: заявителят трябва да документира протокола от извършеното изпитване на ефикасността на продукта. Заявителите предоставят резултатите от посочения протокол, които доказват, че продуктът изпълнява своите основна и вторични функции, обявени върху етикета на продукта или опаковката.

Критерий 7 — информация в знака за екомаркировката на ЕС

Незадължителната маркировка с каре за текст съдържа следния текст:

Намалено въздействие върху водните екосистеми.

Изпълнява стриктно изискванията за биологична разградимост.

Ограничава отпадъците от опаковки.

Указанията за използване на незадължителна маркировка с каре за текст могат да бъдат намерени в „Guidelines for use of the Ecolabel logo“ („Указания за използване на знака за екомаркировка“), на следния уебсайт:

http://ec.europa.eu/environment/ecolabel/documents/logo_guidelines.pdf

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи мостра от продуктовия етикет или образец на графичното оформление върху опаковката, върху която се поставя знакът за екомаркировка на ЕС, както и подписана декларация за съответствие.


(1)  http://ec.europa.eu/environment/ecolabel/documents/did_list/didlist_part_a_en.pdf,

http://ec.europa.eu/environment/ecolabel/documents/did_list/didlist_part_b_en.pdf

(2)  DID номер е номерът на входящото вещество в списъка DID.

(3)  Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).

(4)  Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1).

(5)  Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 година за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1).

(6)  Дерогацията е само за критерий 3, буква б). Ароматизиращите вещества следва да са в съответствие с критерий 3, буква г).

(7)  Дерогацията е само за критерий 3, буква б). Консервантите следва да са в съответствие с критерий 3, буква д).

(8)  http://echa.europa.eu/chem_data/authorisation_process/candidate_list_table_en.asp

(9)  Дял от теглото на групиращата опаковка (например 50 % от общото тегло на групиращата опаковка, ако се продават заедно два продукта).

(10)  EVA — Етиленвинилацетат, EVOH — Етиленвинилов алкохол, HDPE — Полиетилен с висока плътност, PET — Полиетилентерефталат, PETG — Полиетилентерефталат, модифициран с гликол PP — Полипропилен, PS — Полистирен, PVC — Поливинилхлорид.

(11)  Както са определени от RSPO в „Правила на RSPO относно производните, използвани за хигиена на дома и лична хигиена“, на разположение на адрес: http://www.greenpalm.org/upload/files/45/RSPO_Guiding_Rules_for_HPC_derivativesV9.pdf.

(12)  На разположение на адрес: https://www.cosmeticseurope.eu/publications-cosmetics-europe-association/guidelines.html?view=item&id=23 и на уебсайта за екомаркировката на ЕС.

Допълнение

Списък База данни за съставките на детергентите (списък DID)

Списъкът DID (част А) представлява списък, съдържащ информация за токсичността и биоразградимостта във водна среда на съставките, които обичайно се използват в състава на детергентите. Списъкът включва информация за токсичността и биоразградимостта на редица вещества, използвани в миещите и почистващите продукти. Списъкът DID не е изчерпателен, но в неговата част Б са дадени указания за определяне на съответните изчислителни параметри за веществата, които не са включени в него — например коефициента на токсичност (TF) и коефициента на разграждане (DF), които се използват при изчисляването на критичния обем на разреждане. Списъкът DID е общ източник на информация и веществата, които са включени в него, не се одобряват автоматично за използване в продукти с екомаркировката на ЕС.

Списъкът DID (част А и част Б) се намира на уебсайта за екомаркировката на ЕС:

 

http://ec.europa.eu/environment/ecolabel/documents/did_list/didlist_part_a_en.pdf

 

http://ec.europa.eu/environment/ecolabel/documents/did_list/didlist_part_b_en.pdf

За веществата, за чиято токсичност и биоразградимост във водна среда няма данни, за оценяването на TF и DF могат да се използват структурни аналогии с подобни вещества. Такива структурни аналогии трябва да бъдат одобрени от компетентния орган, присъждащ лиценза за екомаркировка на ЕС. Друг начин на действие е да се приложи подходът на най-неблагоприятния възможен случай, като се използват дадените по-долу параметри:

Подход на най-неблагоприятния случай:

 

Остра токсичност

Хронична токсичност

Разграждане

Входящо вещество

LC50/EC50

SF(остра)

TF(остра)

NOEC (1)

SF(хронична)  (1)

TF(хронична)

DF

Аеробно

Анаеробно

„Наименование“

1 mg/l

10 000

0,0001

 

 

0,0001

1

P

N

Документиране на пълната биоразградимост

Трябва да се използват следните методи за изпитване за установяване на пълната биоразградимост:

1)

До 1 декември 2015 г.:

Методите за изпитване за установяване на пълната биоразградимост, които са посочени в Директива 67/548/ЕИО, и по-специално методите, описани подробно в приложение V.В4 към посочената Директива, или съответните равностойни методи за изпитване ОИСР 301 A-F, или равностойните им изпитвания по ISO.

Принципът „10-дневен междинен период“ не се прилага по отношение на повърхностноактивните вещества. Нивото за преминаване на изпитването е 70 % за изпитванията, посочени в приложение V.В4-A и В4-Б към Директива 67/548/ЕИО (и равностойните им изпитвания 301 A и D на ОИСР, както и равностойните им изпитвания по ISO), а за изпитванията C4-В, Г, Д и Е (и равностойните им изпитвания 301 Б, В, Г и Е на ОИСР, както и равностойните им изпитвания по ISO) нивото е 60 %.

или

Методите за изпитване, посочени в Регламент (ЕО) № 1272/2008.

2)

След 1 декември 2015 г.:

Методите за изпитване, посочени в Регламент (ЕО) № 1272/2008.

Документиране на анаеробната биоразградимост

Референтното изпитване за анаеробна биоразградимост е EN ISO 11734, ECETOC № 28 (юни 1988 г.), ОИСР 311, или равностоен метод за изпитване, като изискването е 60 % крайна разградимост в анаеробни условия. Методи за изпитване, симулиращи условията в съответна анаеробна среда, могат също да бъдат използвани за документиране, че е била постигната 60 % крайна разградимост в анаеробни условия.

Екстраполация за вещества, които не са включени в списъка DID

В случаите, в които входящите вещества не са включени в списъка DID, може да се използва следният подход за осигуряване на необходимото документиране във връзка с анаеробната биоразградимост:

1)

Прилага се подходяща екстраполация. Използват се резултатите от изпитването на един вид суровина, за да се определи чрез екстраполация крайната анаеробна разградимост на структурно свързани повърхностноактивни вещества. Когато анаеробната биоразградимост се потвърди за дадено повърхностноактивно вещество (или хомоложна група) съгласно списъка DID, може да се приеме, че подобен тип повърхностноактивно вещество също е анаеробно биоразградимо [напр. С12—15 А 1—3 ЕО сулфат (№ 8 в списъка DID) е анаеробно биоразградимо и подобна биоразградимост може да се приеме и за С12—15 А 6 ЕО сулфат]. Когато анаеробната биоразградимост се потвърди за дадено повърхностноактивно вещество чрез използването на подходящ метод за изпитване, може да се приеме, че повърхностноактивно вещество от подобен тип също е анаеробно биоразградимо (напр. данни от научна литература, потвърждаващи анаеробната биоразградимост на повърхностноактивни вещества, принадлежащи към групата на амониевите соли на алкилови естери, могат да бъдат използвани като документация за подобна анаеробна биоразградимост на други четвъртични амониеви соли, съдържащи естерни връзки в алкилната(ите) верига(и).

2)

Извършва се се скринингово изпитване за анаеробна разградимост. Ако е необходимо ново изпитване, провежда се скринингово изпитване по стандарти EN ISO 11734, ЕСЕТОС № 28 (юни 1988 г.), ОИСР 311 или равностоен метод.

3)

Провежда се изпитване за разградимост при ниска доза. Ако е необходимо провеждането на ново изпитване, както и в случай на проблеми при провеждането на скрининговото изпитване (напр., инхибиране, дължащо се на токсичност на изпитваното вещество), изпитването се повтаря, като се използва ниска доза на повърхностноактивното вещество и се наблюдава разграждането чрез измервания на 14C или чрез химични анализи. Изпитването при ниска доза може да бъде извършено, като се използва методът ОИСР 308 (август 2000 г.) или равностоен метод.


(1)  Ако не се открият приемливи данни за хроничната токсичност, тези колони са празни. В този случай стойността на хроничната токсичност TF(хронична) се определя като равна на стойността на острата токсичност TF(остра).


III Други актове

ЕВРОПЕЙСКО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО

11.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/62


РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

№ 117/14/COL

от 12 март 2014 година

за изменение за деветдесет и четвърти път на процесуалните и материалноправните норми в областта на държавната помощ чрез приемането на нови насоки за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране и чрез удължаване на съществуващите насоки за държавна помощ за насърчаване на инвестиции в рисков капитал в малки и средни предприятия

НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ („Органът“),

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението за Европейското икономическо пространство (наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“), и по-специално членове 61—63 от него и Протокол 26 към него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд (наричано по-нататък „Споразумението за надзорен орган и съд“), и по-специално член 5, параграф 2, буква б) и член 24 от него и член 1 от част I от Протокол 3 към него,

като има предвид, че:

Съгласно член 24 от Споразумението за надзор и съд Органът прилага разпоредбите на Споразумението за ЕИП по отношение на държавната помощ.

Съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Споразумението за надзор и съд Органът публикува уведомления или насоки по въпроси, които се разглеждат в Споразумението за ЕИП, ако това се предвижда изрично в това споразумение или в Споразумението за надзор и съд или ако Органът сметне това за необходимо.

На 15 януари 2014 г. Европейската комисия прие Насоки относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране (1), които трябва да влязат в сила на 1 юли 2014 г. В новите правила се определят условията, при които държавите — членки на ЕС, могат да отпускат помощи за улесняване на достъпа до финансиране на малките и средните предприятия и дружествата със средна капитализация. Тези нови насоки ще заменят Насоките на Общността относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисков капитал в малки и средни предприятия (2), считано от 1 юли 2014 г.

Насоките на Европейската комисия относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране предвиждат също така удължаване на срока на действие на Насоките на Общността относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисков капитал в малки и средни предприятия до 30 юни 2014 г.

Тези насоки са от значение за Европейското икономическо пространство.

Следва да се осигури еднакво прилагане на правилата за държавната помощ на ЕИП в цялото Европейско икономическо пространство в съответствие с целта за еднородност, посочена в член 1 от Споразумението за ЕИП.

Съгласно точка II от глава „ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ“ на приложение XV към Споразумението за ЕИП Органът приема след консултация с Европейската комисия нови насоки относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране, съответстващи на тези, приети от Европейската комисия.

Тези нови насоки ще заменят сегашните насоки относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисков капитал в малки и средни предприятия (3). До влизането в сила на тези нови насоки приложимостта на насоките за насърчаване на инвестициите в рисков капитал в малките и средните предприятия следва да бъде удължен до 30 юни 2014 г.

СЛЕД като се консултира с Европейската комисия,

СЛЕД като се консултира с държавите от ЕАСТ с писма по този въпрос от 12 януари 2014 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Първото изречение на точка 80 от Насоките за държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисков капитал в малки и средни предприятия следва да се чете, както следва:

„(80)

Настоящите насоки ще преустановят своята валидност на 30 юни 2014 г.“

Член 2

Насоките за държавните помощи се изменят, като се въвеждат нови насоки относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране. Новите насоки са поместени в приложението към настоящото решение и представляват неразделна част от него.

Член 3

Само текстът на английски език е автентичен.

Съставено в Брюксел на 12 март 2014 година

За Надзорния орган на ЕАСТ

Oda Helen SLETNES

Председател

Frank BÜCHEL

Член на колегията


(1)  ОВ C 19, 22.1.2014 г., стр. 4.

(2)  ОВ C 194, 18.8.2006 г., стр. 2.

(3)  ОВ C 126, 7.6.2007 г., стр. 19. Притурка за ЕИП № 27, 7.6.2007 г., стр. 1. Изменен на 15.12.2010 г. с Решение № 484/10/COL.


ПРИЛОЖЕНИЕ

ЧАСТ III: ХОРИЗОНТАЛНИ ПРАВИЛА

Държавни помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране  (1)

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

1)

На основание член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за Европейското икономическо пространство („Споразумението за ЕИП“) Надзорният орган на ЕАСТ („Органът“) може да приеме за съвместими със Споразумението за ЕИП държавните помощи, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, противоречаща на общия интерес. Предвид на описаните в настоящите насоки причини Органът смята, че развитието на пазара за рисково финансиране и подобряването на достъпа до рисково финансиране на малките и средните предприятия (МСП), на малките дружества със средна капитализация и на иновационните дружества със средна капитализация имат голямо значение за икономиката на държавите от ЕАСТ като цяло.

2)

Насърчаването на развитието и разрастването на новосъздадените предприятия, по-специално на иновационните и бързоразвиващите се предприятия, може да има голям потенциал за създаване на работни места. Ето защо е от решаващо значение да съществува ефективен пазар за рисково финансиране за МСП, така че предприятията да могат да получават достъп до необходимото финансиране на всеки един етап от своето развитие.

3)

Въпреки перспективите си за растеж МСП може да срещнат трудности при получаването на достъп до финансиране, особено в началните етапи от своето развитие. В основата на тези трудности е проблемът, свързан с асиметричната информация: МСП, особено когато са в ранен етап от своето развитие, често не могат да докажат пред инвеститорите своята кредитоспособност или стабилността на своите бизнес планове. При тези обстоятелства за операциите, свързани с тези МСП, е възможно да не си заслужава да се инвестира в активното проучване, което инвеститорите извършват, когато предоставят финансиране на по-големи предприятия, защото разходите за проучването са прекалено големи, отнесени към стойността на инвестицията. Затова, независимо от качеството на техния проект и от потенциала им за растеж, тези МСП вероятно няма да могат да получат достъп до финансирането, от което се нуждаят, докато нямат доказан положителен опит и достатъчно обезпечение. В резултат на тази асиметрична информация пазарите за финансиране на предприятия може да не предоставят необходимото капиталово или дългово финансиране на новосъздадените МСП с висок потенциал за растеж, което води до постоянна неефективност на капиталовия пазар, непозволяваща на предлагането да отговори на търсенето на приемлива и за двете страни цена, а това оказва отрицателно въздействие върху перспективите за растеж на МСП. При определени обстоятелства малките дружества със средна капитализация и иновационните дружества със средна капитализация може да се сблъскат със същата пазарна неефективност.

4)

Неполучаването на финансиране от дадено предприятие може да има последствия не само за този единичен субект, по-специално поради външни фактори, свързани с растежа. Много успешни сектори регистрират растеж на производителността не защото присъстващите на пазара предприятия повишават производителността си, а защото по-ефективните и технологично напреднали предприятия постигат растеж за сметка на по-малко ефективните (или на тези с остарели продукти). Доколкото този процес се нарушава от невъзможността на предприятията с потенциал за успех да получат финансиране, последствията в по-широк план по отношение на растежа на производителността вероятно ще бъдат отрицателни. Ето защо допускането на по-широка база от предприятия на пазара може да стимулира растежа.

5)

С оглед на това недостигът на финансиране, който засяга МСП, малките дружества със средна капитализация и иновационните дружества със средна капитализация, може да бъде основание за публични мерки за помощ, включително чрез предоставяне на държавна помощ при определени конкретни обстоятелства. Ако е правилно насочена, държавната помощ за подпомагане на предоставянето на рисково финансиране на тези дружества може да бъде ефективно средство за намаляване на установената пазарна неефективност и да мобилизира частния капитал.

6)

Достъпът на МСП до финансиране е цел от общ интерес за ЕИП. Както на равнище ЕС, така и на равнище ЕИП бяха предприети няколко инициативи за подкрепа на развитието на МСП. Една от главните цели е улесняването на достъпа на МСП до финансиране.

7)

В този политически контекст в приетия от Комисията през 2011 г. План за действие за подобряване на достъпа на МСП до финансиране (2) и в дебатите, започнати през 2013 г. със Зелената книга относно дългосрочното финансиране на европейската икономика (3), се отбелязва, че успехът на Съюза зависи в голяма степен от растежа на МСП, които обаче често срещат значителни трудности при получаването на финансиране. Органът е съгласен с тези заключения. Следователно целта МСП да се направят по-забележими и финансовите пазари да станат по-привлекателни и по-достъпни за МСП.

8)

Неотдавна бяха предприети два инициативи, отнасящи се до инвестиционните фондове (4): приетият през 2013 г. Регламент относно фондовете за рисков капитал (5), който дава възможност на фондовете за рисков капитал да предлагат своите финансови средства и да набират капитал на вътрешния пазар, и предложението за Регламент относно европейските фондове за дългосрочни инвестиции (6), с който да се въведат рамкови условия с цел да се улесни дейността на частните инвестиционни фондове, чиито инвеститори са поели дългосрочен ангажимент.

9)

Извън тези конкретни регламенти нормативната уредба за управлението и дейността на инвестиционните фондове, занимаващи се с рисково финансиране, като например частните капиталови фондове, е осигурена с Директивата относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (7).

10)

През 2012 г. Комисията започна обществена консултация (8), за да събере информация за степента на пазарната неефективност, засягаща достъпа на МСП до дългово и капиталово финансиране, и за адекватността на Насоките от 2006 г. относно рисковия капитал. (9) Резултатите от обществената консултация показаха, че основните принципи, заложени в тези насоки, осигуряват стабилна основа за насочване на публичните ресурси към определените целеви МСП, като същевременно се ограничават рисковете от изтласкване на частните инвеститори от пазара. Обществената консултация показа обаче също, че Насоките относно рисковия капитал често се считат за прекалено ограничителни по отношение на допустимите МСП, на формите на финансиране, на инструментите за предоставяне на помощ и на структурите за финансиране.

11)

Органът споделя тези заключения, които могат да бъдат прилагани mutatis mutandis за Насоките на Органа относно държавната помощ за насърчаване на инвестициите в рисков капитал в малките и средните предприятия. (10)

12)

В Съобщението относно модернизирането на държавната помощ (11) Комисията изложи амбициозна програма за модернизиране на държавната помощ, основана на три главни цели:

а)

насърчаване на устойчивия, интелигентен и приобщаващ растеж в рамките на конкурентен вътрешен пазар;

б)

насочване на извършвания от Комисията предварителен контрол към случаите с най-голямо въздействие върху вътрешния пазар, като същевременно се задълбочи сътрудничеството с държавите членки при прилагането на правилата за държавните помощи; както и

в)

опростяване на правилата с цел да се ускори процесът на вземане на решения.

13)

Органът следва инициативата на Комисията за модернизиране. Вследствие на това условията за съвместимост, посочени в настоящите насоки, се основават на тези общи цели.

14)

Предвид на гореизложеното беше преценено за целесъобразно да се извърши основен преглед на правилата за държавните помощи, приложими по отношение на мерките за рисков капитал, включително попадащите в обхвата на Общия регламент за групово освобождаване (12), така че да се насърчи по-ефективното и ефикасно предоставяне на различни форми на рисково финансиране на по-широка категория допустими предприятия. За групово освободените мерки не е необходимо да се изпраща уведомление до Органа, защото се предполага, че с тях се преодолява пазарна неефективност по подходящ и пропорционален начин, като в същото време се оказва стимулиращ ефект и се ограничават до минимум нарушенията на конкуренцията.

2.   ОБХВАТ НА НАСОКИТЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

15)

Органът ще прилага изложените в настоящите насоки принципи по отношение на мерките за рисково финансиране, които не изпълняват всички условия, определени в Общия регламент за групово освобождаване. Съответната държава от ЕАСТ трябва да уведомява за тези мерки съгласно член 1, параграф 3 от част I от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, а Органът ще оценява по същество съвместимостта им съгласно изложеното в раздел 3 от настоящите насоки.

16)

Независимо от това държавите от ЕАСТ може да решат да разработят мерки за рисково финансиране, които не включват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, например защото отговарят на критерия за оператор в условията на пазарна икономика или защото изпълняват условията на Регламента de minimis  (13). За такива случаи Органът не е необходимо да бъде оведомяван.

17)

Нищо в настоящите насоки не следва да се тълкува като поставящо под въпрос съвместимостта на мерките за предоставяне на държавна помощ, които отговарят на критериите, определени в други насоки, рамки или регламенти. Органът ще обърне специално внимание на необходимостта да се предотврати използването на настоящите насоки за преследване на цели на политиката, разгледани основно в други рамки, насоки и регламенти.

18)

Настоящите насоки не засягат различните от обхванатите от тях видове финансови инструменти, като например инструментите за секюритизация на съществуващи заеми, които следва да се оценяват съгласно съответното правно основание в областта на държавните помощи.

19)

Органът ще прилага принципите, определени в настоящите насоки, само по отношение на схемите за рисково финансиране. Тези принципи няма да се прилагат по отношение на ad hoc мерки, чрез които се предоставя помощ за рисково финансиране на отделни предприятия, освен когато с мерките се цели да се подпомогне конкретна алтернативна платформа за търговия.

20)

Важно е да се припомни, че мерките за помощ за рисково финансиране трябва да се осъществяват чрез финансови посредници или алтернативни платформи за търговия, с изключение на фискалните стимули за преки инвестиции в допустими предприятия. Поради това мерките, чрез които държава от ЕАСТ или публичен субект извършва преки инвестиции в предприятия без участието на такива посреднически структури, не попадат в обхвата на правилата за държавните помощи за рисково финансиране, определени в Общия регламент за групово освобождаване и в настоящите насоки.

21)

Предвид на това, че големите предприятия имат утвърдена репутация и разполагат с по-голямо обезпечение, Органът не смята, че съществува обща пазарна неефективност по отношение на достъпа им до финансиране. По изключение дадена мярка за рисково финансиране може да бъде насочена към малки дружества със средна капитализация, в съответствие с раздел 3.3.1, буква а), или към иновационни дружества със средна капитализация, осъществяващи проекти за НИРД и иновационни проекти, в съответствие с раздел 3.3.1, буква б).

22)

Помощ за рисково финансиране не може да бъде предоставяна на дружества, регистрирани на фондова борса или регулиран пазар, тъй като фактът, че те са котирани, доказва способността им да привличат частно финансиране.

23)

Няма да бъдат обявявани за съвместими с вътрешния пазар мерките за помощ за рисково финансиране, при които напълно отсъстват частни инвеститори. В такива случаи държавата от ЕАСТ трябва да помисли за алтернативни варианти на политиката, които може да са по-подходящи за постигането на същите цели и резултати, например предвидените в Общия регламент за групово освобождаване регионални инвестиционни помощи и помощи за стартиращи предприятия.

24)

Няма да бъдат обявявани за съвместими с вътрешния пазар мерките за помощ за рисково финансиране, при които частните инвеститори не поемат никакъв значителен риск и/или ползите са изцяло за тях. Поделянето на рисковете и на ползите е необходимо условие, за да се ограничи финансовата експозиция на държавата и за да се осигури справедлива възвращаемост за държавата.

25)

Без да се засяга предоставянето на помощи за рисково финансиране под формата на заместващ капитал съгласно определението в Общия регламент за групово освобождаване, помощите за рисково финансиране не може да се използват за подпомагане на изкупувания.

26)

Помощите за рисково финансиране няма да се считат за съвместими със Споразумението за ЕИП, ако са отпуснати на:

а)

предприятия в затруднение съгласно определението в Насоките на Органа за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (14), със съответните им изменения или замени. Независимо от това, за целите на настоящите насоки, в рамките на седем години след първата си търговска продажба МСП, които на базата на финансов и правен анализ от избрания финансов посредник отговарят на изискванията за инвестиции в рисково финансиране, няма да се смятат за предприятия в затруднение, освен ако са предмет на производство по несъстоятелност или ако отговарят на установените в националното им законодателство критерии за включването им в колективно производство по несъстоятелност по искане на техните кредитори;

б)

предприятия, получили неправомерна държавна помощ, която не е възстановена в пълен размер.

27)

Органът няма да прилага настоящите насоки по отношение на помощите за дейности, свързани с износ за трети държави или за държави от ЕАСТ, по-специално по отношение на помощите, пряко свързани с изнасяните количества, със създаването и с функционирането на дистрибуторска мрежа или с други текущи разходи, свързани с дейността по износ, както и по отношение на помощите, които зависят от преференциалното използване на местни пред вносни стоки.

28)

Органът няма да прилага настоящите насоки по отношение на мерките, които сами по себе си, поради определените за тях условия или поради метода си на финансиране водят до неотделимо нарушение на правото на ЕИП (15), и по-специално:

а)

мерките, при които помощта е обвързана със задължението да се използват произведени от националната икономика стоки или национални услуги;

б)

мерките, които нарушават отнасящия се до свободата на установяване член 31 от Споразумението за ЕИП когато помощта е обвързана със задължението финансовите посредници, техните управители или крайните бенефициери да установят или да преместят седалището си на територията на съответната държава от ЕАСТ. Това не засяга изискването финансовите посредници или техните управители да притежават необходимия лиценз за осъществяване на инвестиционна и управленска дейност в съответната държава от ЕАСТ или крайните бенефициери да са установени и да осъществяват икономическа дейност на нейна територия;

в)

мерките, които нарушават член 40 от Споразумението за ЕИП, отнасящ се до свободното движение на капитали.

2.1.   Критерият за оператор в условията на пазарна икономика

29)

Мерките за рисково финансиране често включват комплексни структури, които създават стимули за дадена група икономически оператори (инвеститори) да предоставят рисково финансиране на друга група оператори (допустими предприятия). В зависимост от това как е замислена мярката и дори ако намерението на публичните органи е да подпомогнат единствено втората група, е възможно от държавната помощ да се възползват предприятията на което и да е от нивата или и на двете нива. Освен това мерките за рисково финансиране винаги включват един или няколко финансови посредници, чийто статут може да е отделен от този на инвеститорите и на крайните бенефициери на инвестициите. В такива случаи е необходимо също да се прецени дали финансовият посредник може да се разглежда като ползващ държавна помощ.

30)

По принцип публичната намеса може да се разглежда като непредставляваща държавна помощ, например защото отговаря на критерия за оператор в условията на пазарна икономика. Съгласно този критерий икономическите операции, които се осъществяват от публични органи или предприятия при нормални пазарни условия и не пораждат предимство за техния партньор, не представляват държавна помощ. Без да се засягат върховните правомощия на Съда на ЕАСТ да се произнася относно наличието на помощ, настоящият раздел дава допълнителни насоки за прилагането на критерия за оператор в условията на пазарна икономика в областта на рисковото финансиране.

2.1.1.   Помощ за инвеститорите

31)

Органът по принцип ще счита, че инвестицията е в съответствие с критерия за оператор в условията на пазарна икономика и че следователно не представлява държавна помощ, ако е извършена на принципа pari passu между публични и частни инвеститори. (16) Инвестицията се счита за извършена на принципа pari passu, когато е извършена от публични и частни инвеститори при еднакви условия и двете категории оператори се намесват едновременно, а намесата на частния инвеститор е от действително икономическо значение.

32)

Операцията се счита за извършена при еднакви условия, ако публичните и частните инвеститори поделят еднакви рискове и ползи и имат еднакво ниво на субординация по отношение на един и същ клас риск. Ако публичният инвеститор е в по-добра позиция от частния инвеститор, например защото получава възвращаемост на инвестициите по-бързо в сравнение с частните инвеститори, мярката също може да се счита за съответстваща на нормалните пазарни условия, стига частните инвеститори да не получават никакво предимство.

33)

В областта на рисковото финансиране операциите, осъществени от публични и частни инвеститори, ще се считат за извършени едновременно, ако частните и публичните инвеститори инвестират съвместно в крайните бенефициери чрез една и съща инвестиционна операция. При инвестиции чрез публично-частни финансови посредници ще се счита, че инвестициите, извършени от публичните и от частните инвеститори, са извършени едновременно.

34)

Допълнително условие е финансирането, предоставено от частни инвеститори, които са независими от предприятията, в които инвестират, да е икономически значимо (17) предвид на общия размер на инвестицията. Органът счита, че по отношение на мерките за рисково финансиране независимите частни инвестиции в размер на 30 % могат да се смятат за икономически значими.

35)

Когато инвестицията отговаря на критерия за оператор в условията на пазарна икономика, Органът счита, че предприятията, в които се инвестира, не са бенефициери на държавна помощ, тъй като инвестициите, които получават, се разглеждат като направени при пазарни условия.

36)

Когато дадена мярка позволява на частни инвеститори да извършват инвестиции в рисково финансиране в предприятие или група от предприятия при условия, които са по-благоприятни от тези, при които публични инвеститори инвестират в същите предприятия, тези частни инвеститори може да получат предимство (инвестиции, които не са на принципа pari passu). Това предимство може да има различни форми, например преференциални печалби (стимул, свързан с разпределянето на печалбата — upside incentive) или по-малко излагане на загуби в сравнение с публичните инвеститори при слаби резултати от извършената операция (защита срещу загуби — downside protection).

2.1.2.   Помощ за финансовия посредник и/или за неговия управител

37)

Органът по принцип разглежда финансовия посредник като елемент, чрез който помощта се прехвърля на инвеститорите и/или на предприятията, в които се извършва инвестицията, а не като бенефициер на помощта, независимо от това дали финансовият посредник има правосубектност, или е просто съвкупност от активи, управлявани от независимо управляващо дружество.

38)

Въпреки това мерките, които включват директни трансфери към финансов посредник или съинвестиции от финансов посредник, може да представляват помощ, освен когато тези трансфери или съинвестиции са извършени при условия, които биха били приемливи за нормален икономически оператор в условията на пазарна икономика.

39)

Когато мярката за рисково финансиране се управлява от упълномощен субект, без този субект да съинвестира с държавата от ЕАСТ, той се разглежда като средство за канализиране на финансирането, а не като бенефициер на помощ, стига да не получава свръхкомпенсация. Независимо от това, когато упълномощеният субект финансира мярката или съинвестира с държавата от ЕАСТ подобно на финансовите посредници, Органът трябва да прецени дали този субект получава държавна помощ.

40)

Когато управителят на финансовия посредник или управляващото дружество (наричани по-нататък „управителят“) са избрани чрез открита, прозрачна, недискриминационна и обективна процедура за подбор или ако възнаграждението на управителя отразява напълно текущите пазарни нива в сравними ситуации, ще се предполага, че управителят не получава държавна помощ.

41)

Когато финансовият посредник и неговият управител са публични субекти и не са избрани чрез открита, прозрачна, недискриминационна и обективна процедура за подбор, те няма да се считат за получатели на помощ, ако таксите им за управление са ограничени с таван и ако общият размер на възнаграждението им отразява нормалните пазарни условия и е обвързан с резултатите. В допълнение към това публичните финансови посредници трябва да бъдат управлявани на търговски принцип, а управителите им трябва да вземат инвестиционни решения по начин, ориентиран към постигането на печалба, и независимо от държавата. Освен това частните инвеститори трябва да бъдат избирани чрез открит, прозрачен, недискриминационен и обективен процес на подбор за всяка отделна операция. Трябва да се въведат подходящи механизми, така че да се изключи всякаква възможна намеса на държавата в ежедневното управление на публичния фонд.

42)

Когато инвестицията, извършена от държавата чрез финансовия посредник, е под формата на заеми или гаранции, включително насрещни гаранции, и са изпълнени условията, определени в правилата на Органа относно референтните лихвени проценти (18) и държавната помощ под формата на гаранции (19), финансовият посредник няма да се разглежда като получател на държавна помощ.

43)

Възможността финансовите посредници да увеличат своите активи, а техните управители — да постигнат по-голям оборот чрез комисионите си, се приема само за вторичен икономически ефект от мярката за помощ, а не за помощ за финансовите посредници и/или за техните управители. Въпреки това, ако мярката за рисково финансиране е замислена така, че да насочва вторичните си ефекти към предварително определени отделни финансови посредници, ще се счита, че тези финансови посредници получават непряка помощ.

2.1.3.   Помощ за предприятията, в които се извършват инвестициите

44)

При наличие на помощ на нивото на инвеститорите, на финансовия посредник или на неговите управители, Органът по принцип ще счита, че помощта поне частично се прехвърля на целевото предприятие. Това се отнася дори за случаите, когато инвестиционните решения се вземат от управителите на финансовия посредник въз основа на чисто търговска логика.

45)

Когато заемите или гаранциите, предоставени по мярка за рисково финансиране на целевите предприятия, отговарят на условията, определени в правилата на Органа относно референтните лихвени проценти или държавната помощ, предоставена под формата на гаранции, тези предприятия няма да се смятат за получатели на държавна помощ.

2.2.   Помощ за рисково финансиране, която подлежи на уведомяване

46)

Съгласно член 1, параграф 3 от част I от протокол 3 към Споразумението за надзор и съд държавите от ЕАСТ изпращат уведомление за мерките за рисково финансиране, които представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (по-специално, ако мерките не отговарят на критерия за оператор в условията на пазарна икономика), попадат извън приложното поле на Регламента de minimis и не отговарят на всички приложими за помощите за рисково финансиране условия, определени в Общия регламент за групово освобождаване. Органът ще извършва оценка на съвместимостта на тези мерки със Споразумението за ЕИП в съответствие с член 61, параграф 3, буква в) от това споразумение. Настоящите насоки се концентрират върху онези мерки за рисково финансиране, за които има най-голяма вероятност да бъдат определени за съвместими с член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП, при спазване на редица условия, които са обяснени по-подробно в раздел 3 от настоящите насоки. Тези мерки попадат в следните три категории.

47)

Първата категория включва мерките за рисково финансиране, насочени към предприятия, които не изпълняват всички изисквания за допустимост, предвидени за помощите за рисково финансиране в Общия регламент за групово освобождаване. Органът ще изисква от държавите от ЕАСТ да извършат задълбочена предварителна оценка на тези мерки, тъй като вече не може да се предполага, че е налице пазарна неефективност, засягаща допустимите предприятия, обхванати от Общия регламент за групово освобождаване. Тази категория обхваща по-специално мерките, насочени към следните предприятия:

а)

малки дружества със средна капитализация, които превишават праговете от определението за МСП в Общия регламент за групово освобождаване (20);

б)

иновационни дружества със средна капитализация, осъществяващи НИРД и иновационна дейност;

в)

предприятия, които получават първоначалната инвестиция в рисково финансиране повече от седем години след първата си търговска продажба;

г)

предприятия, които се нуждаят от инвестиция в рисково финансиране, чийто общ размер превишава горната граница, определена в Общия регламент за групово освобождаване;

д)

алтернативни платформи за търговия, които не изпълняват условията от Общия регламент за групово освобождаване.

48)

Втората категория се състои от мерките, които имат различни от определените в Общия регламент за групово освобождаване проектни параметри и са насочени към същите допустими предприятия, определени в този регламент. За тези мерки съществуването на пазарна неефективност трябва да се докаже само до степента, необходима, за да се обоснове използването на параметрите, излизащи извън заложените в Общия регламент за групово освобождаване граници. Тази категория обхваща по-специално следните случаи:

а)

финансови инструменти, при които участието на частните инвеститори е под съотношенията, предвидени в Общия регламент за групово освобождаване;

б)

финансови инструменти, чиито проектни параметри превишават горните граници, предвидени в Общия регламент за групово освобождаване;

в)

различни от гаранциите финансови инструменти, при които финансовите посредници, инвеститорите или управителите на фондовете се избират, като се дава предпочитание на защитата срещу евентуални загуби (downside protection) пред приоритетните доходи от печалби (upside incentives);

г)

фискални стимули за корпоративните инвеститори, включително финансовите посредници или техните управители, действащи като съинвеститори.

49)

Третата категория са големите схеми, които попадат извън обхвата на Общия регламент за групово освобождаване поради големия си бюджет съгласно определеното в този регламент. При извършването на тази оценка Органът ще проверява дали са изпълнени условията, предвидени в разпоредбите за помощите за рисково финансиране в Общия регламент за групово освобождаване, и ако те са изпълнени, ще преценява дали мярката е подходящо замислена с оглед на предварителната оценка, на която се основава уведомлението. Ако голяма схема не отговаря на всички условия за допустимост и за съвместимост, определени в горепосочените разпоредби, Органът ще разгледа надлежно доказателствата, предоставени в контекста на предварителната оценка по отношение на съществуването на пазарна неефективност и по отношение на целесъобразността на концепцията на мярката. Освен това той ще извърши задълбочена оценка на потенциалните отрицателни ефекти на тези схеми върху засегнатите пазари.

50)

Различните елементи, описани в точки 47—49, могат да бъдат комбинирани в рамките на една мярка за рисково финансиране, при условие че бъде предоставена подходяща обосновка, подкрепена от пълен анализ на пазарната неефективност.

51)

С изключение на изрично разрешените съгласно настоящите насоки дерогации, всички други условия за съвместимост, предвидени за помощите за рисково финансиране в Общия регламент за групово освобождаване, ще служат за ориентир при оценяването на горепосочените категории подлежащи на уведомяване мерки.

2.3.   Дефиниции

52)

За целите на настоящите насоки:

i)

„алтернативна платформа за търговия“ означава многостранна търговска система съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 15 от Директива 2004/39/ЕО (21), при която система повечето допуснати до търговия финансови инструменти са емитирани от МСП;

ii)

„операция между несвързани лица“ означава, че условията на инвестиционната операция между договарящите се страни не се различават от условията, които биха били постигнати между независими предприятия, и че не съдържат никакъв елемент на влияние от страна на държавата;

iii)

„изкупуване“ означава закупуването най-малко на контролен дял от собствения капитал на дружество от настоящите акционери с цел придобиване на активите и дейностите на дружеството;

iv)

„допустими предприятия“ означава МСП, малки дружества със средна капитализация и иновационни дружества със средна капитализация;

v)

„упълномощен субект“ означава Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд, международна финансова институция, в която държава от ЕАСТ е акционер, или финансова институция, установена в държава от ЕАСТ и целяща постигането на публичен интерес под контрола на публичен орган, публичноправен орган или частноправен орган със задача за обществена услуга. Упълномощеният субект може да бъде избиран или пряко определян в съответствие с разпоредбите на Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (22) или на всеки последващ законодателен акт, който замества тази директива изцяло или частично;

vi)

„капиталова инвестиция“ означава предоставянето на предприятие на капитал, инвестиран пряко или непряко в замяна на собствеността върху съответен дял от това предприятие;

vii)

„излизане“ означава ликвидацията на вложения от финансов посредник или инвеститор, включваща търговската продажба, отписването, изплащането на акции/заеми, продажбата на друг финансов посредник или на друг инвеститор, продажбата на финансова институция и продажбата чрез публично предлагане, включително първоначално публично предлагане;

viii)

„справедлива норма на възвръщаемост“ означава очакваната вътрешна норма на възвръщаемост, равна на коригирания спрямо риска сконтов процент, който отразява нивото на свързания с инвестицията риск и естеството и размера на капитала, който ще бъде инвестиран от частните инвеститори;

ix)

„краен бенефициер“ означава допустимо предприятие, което е получило инвестиция по мярка за държавна помощ за рисково финансиране;

х)

„финансов посредник“ означава всяка финансова институция, независимо от нейната форма и собственост, включително фондовете, инвестиращи в други фондове, частните инвестиционни фондове, публичните инвестиционни фондове, банките, институциите за микрофинансиране и гаранционните дружества;

xi)

„първа търговска продажба“ означава първата продажба, извършена от предприятието на продуктов пазар или на пазар за услуги, с изключение на ограничените продажби за тестване на пазара;

xii)

„транш „първа загуба““ означава най-малко обезпечения рисков транш, който е свързан с най-голям риск от загуби и който включва очакваните загуби по целевия портфейл;

xiii)

„последваща инвестиция“ означава допълнителна инвестиция в предприятие след един или няколко предишни кръга на инвестиции в рисково финансиране;

xiv)

„гаранция“ означава писмен ангажимент за поемане на отговорност за всички нови кредитни операции за рисково финансиране на трета страна или за част от тях, например дългови или лизингови инструменти, както и квазикапиталови инструменти;

xv)

„таван на гаранцията“ означава максималната експозиция на публичен инвеститор, изразена като процент от общите инвестиции, направени в даден гарантиран портфейл;

xvi)

„процент на гаранцията“ означава процента на поеманите от публичен инвеститор загуби по всяка една операция, допустима по мярка за държавна помощ за рисково финансиране;

xvii)

„независим частен инвеститор“ означава частен инвеститор, който не е акционер в допустимото предприятие, в което инвестира, включително „бизнес ангелите“ и финансовите институции, независимо от тяхната собственост, доколкото поемат пълния риск по отношение на своята инвестиция. При учредяването на ново дружество се счита, че всички частни инвеститори, включително учредителите, са независими от него;

xviii)

„иновационно дружество със средна капитализация“ означава дружество със средна капитализация, чиито разходи за научноизследователска и развойна дейност и за иновации, съгласно определението в Общия регламент за групово освобождаване, представляват: а) поне 15 % от общия размер на оперативните му разходи през поне една от трите години преди първата инвестиция по мярката за държавна помощ за рисково финансиране; или б) поне 10 % годишно от общия размер на оперативните му разходи през трите години преди първата инвестиция по мярката за държавна помощ за рисково финансиране;

xix)

„кредитен инструмент“ означава споразумение, което задължава заемодателя да предостави на заемополучателя договорена парична сума за договорен срок и според което заемополучателят е длъжен да върне тази сума в договорения срок. Кредитният инструмент може да бъде под формата на заем или на друг инструмент за финансиране, включително лизинг, който осигурява на заемодателя преди всичко минимална доходност;

xx)

„дружество със средна капитализация“ означава, за целите на настоящите насоки, предприятие с не повече от 1 500 служители, чийто брой е изчислен в съответствие с членове 3, 4 и 5 от приложение I към Общия регламент за групово освобождаване. За целите на прилагането на настоящите насоки няколко субекта се считат за едно предприятие, ако е изпълнено някое от условията, посочени в член 3, параграф 3 от приложение I към Общия регламент за групово освобождаване. Това определение не засяга другите определения, използвани за прилагането на финансови инструменти по програми на ЕС/ЕИП, които не включват държавна помощ;

xxi)

„физическо лице“ означава различно от юридическите лица лице, което не е предприятие по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП;

xxii)

„нов заем“ означава новосъздаден кредитен инструмент, предназначен да финансира нови инвестиции или оборотен капитал, с изключение на рефинансирането на съществуващи заеми;

xxiii)

„заместващ капитал“ означава закупуването на съществуващи акции в дадено дружество от предишен инвеститор или акционер;

xxiv)

„инвестиции в рисково финансиране“ означава капиталови или квазикапиталови инвестиции, заеми, включително лизинги, гаранции или съчетание от тях, предоставени на допустими предприятия;

xxv)

„квазикапиталови инвестиции“ означава вид финансиране, нареждащо се между собствения капитал и дълга, което носи по-висок риск от първостепенния дълг и по-нисък риск от базовия собствен капитал. Тяхната възвращаемост за притежателя им зависи главно от печалбите или загубите на съответното целево предприятие и те не са обезпечени в случай на неизпълнение на задълженията.

xxvi)

„малко и средно предприятие (МСП)“ означава предприятие, определено в приложение I към Общия регламент за групово освобождаване;

xxvii)

„малко дружество със средна капитализация“ означава предприятие с не повече от 499 служители, изчислени в съответствие с членове 3—5 от приложение I към Общия регламент за групово освобождаване, чийто годишен оборот не надвишава 100 млн. EUR или чийто годишен баланс не надвишава 86 млн. EUR. За целите на прилагането на настоящите насоки няколко субекта се считат за едно предприятие, ако е изпълнено някое от условията, посочени в член 3, параграф 3 от приложение I към Общия регламент за групово освобождаване. Това определение не засяга другите определения, използвани за прилагането на финансови инструменти по програми на ЕС/ЕИП, които не включват държавна помощ;

xxviii)

„общ размер на финансирането“ означава максималния общ размер на инвестицията, извършена в допустимо предприятие чрез една или няколко инвестиции в рисково финансиране, включително последващите инвестиции, по мярка за държавна помощ за рисково финансиране, с изключение на изцяло частните инвестиции, предоставени при пазарни условия и непопадащи в обхвата на мярката за държавна помощ за рисково финансиране;

xxix)

„некотирано предприятие“ означава предприятие, което не е регистрирано на фондова борса, с изключение на алтернативните платформи за търговия.

3.   ОЦЕНКА НА СЪВМЕСТИМОСТТА НА ПОМОЩТА ЗА РИСКОВО ФИНАНСИРАНЕ

3.1.   Общи принципи на оценката

53)

За да прецени дали дадена мярка за помощ, за която е изпратено уведомление, е съвместима със Споразумението за ЕИП, Органът обикновено анализира дали мярката за помощ е замислена така, че нейният положителен ефект по отношение на дадена цел от общ интерес да е по-голям от нейните потенциални отрицателни ефекти върху търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП („договарящите се страни“) и върху конкуренцията.

54)

В Съобщението относно модернизирането на държавната помощ от 8 май 2012 г. се призовава за набелязване и определяне на общи принципи, приложими за оценката на съвместимостта на всички мерки за помощ. За тази цел Органът ще приеме, че една мярка за помощ е съвместима със Споразумението за ЕИП, само ако отговаря на всеки един от следните критерии:

а)

принос за постигането на ясно определена цел от общ интерес: мярката за държавна помощ трябва да бъде насочена към постигането на цел от общ интерес в съответствие с член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП (раздел 3.2);

б)

необходимост от намеса на държавата: мярката за държавна помощ трябва да бъде насочена към ситуация, в която помощта може да доведе до съществено подобрение, което пазарът не може да постигне сам, като премахне дадена пазарна неефективност (раздел 3.3);

в)

целесъобразност на мярката за помощ: мярката за държавна помощ трябва да бъде целесъобразен инструмент на политиката, който допринася за целта от общ интерес (раздел 3.4);

г)

стимулиращ ефект: мярката за държавна помощ трябва да променя поведението на съответните предприятия по такъв начин, че те да започнат допълнителна дейност, която не биха осъществявали без помощта или биха осъществявали по ограничен или различен начин (раздел 3.5);

д)

пропорционалност на помощта (ограничаване на помощта до необходимия минимум): мярката за държавна помощ трябва да бъде ограничена до необходимия минимум, който да доведе до допълнителната инвестиция или дейност от съответните предприятия (раздел 3.6);

е)

избягване на неоправданите отрицателни ефекти върху конкуренцията и върху търговията между договарящите се старни: отрицателните ефекти на мярката за държавна помощ трябва да бъдат ограничени в достатъчна степен, така че общият ефект на мярката да бъде положителен (раздел 3.7);

ж)

прозрачност на помощта: държавите от ЕАСТ, Органът, икономическите оператори и обществеността трябва да имат лесен достъп до всички съответни актове и до информацията, отнасяща се до отпуснатата помощ (раздел 3.8).

55)

Общият баланс на определени категории схеми може допълнително да бъде обвързан с изискването за последваща оценка съгласно раздел 4 по-долу. В такива случаи Органът може да ограничи продължителността на тези схеми, с възможност за уведомяване за продължаването им.

56)

Когато оценява съвместимостта на помощите със Споразумението за ЕИП, Органът ще отчита всички производства във връзка с нарушение на членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП, които производства може да се отнасят до бенефициера на помощта и да са от значение за оценката на помощта по член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП. (23)

3.2.   Принос за постигането на обща цел

57)

Държавните помощи трябва да допринасят за постигането на една или няколко от целите от общ интерес по смисъла на член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП. По отношение на помощите за рисково финансиране общата цел на политиката е да се подобри предоставянето на финансиране на жизнеспособни МСП от ранния етап на развитието им до етапите на техния растеж, а при определени обстоятелства — и на дружества със средна капитализация и иновационни дружества със средна капитализация, така че в по-дългосрочен план да се развие конкурентоспособен пазар за финансиране на предприятията на територията на ЕИП, което следва да допринесе за общия икономически растеж.

3.2.1.   Конкретни цели на политиката, преследвани от мярката

58)

Мярката трябва да определя конкретни цели на политиката съобразно с общите цели на политиката, определени в точка 57 по-горе. С оглед на това държавата от ЕАСТ трябва да извърши предварителна оценка, за да набележи целите на политиката и да определи съответните показатели за изпълнение. Мащабите и продължителността на мярката следва да отговарят на целите на политиката. По принцип показателите за изпълнение могат да включват:

а)

необходимата или предвижданата инвестиция от частния сектор;

б)

очаквания брой крайни бенефициери, в които се инвестира, включително броя на стартиращите МСП;

в)

предполагаемия брой нови предприятия, създадени в хода на изпълнението на мярката за рисково финансиране и в резултат на инвестициите в рисково финансиране;

г)

броя на новите работни места, разкрити в предприятията крайни бенефициери между датата на първата инвестиция в рисково финансиране по мярката за рисково финансиране и излизането от инвестицията;

д)

ако е уместно, дела на инвестициите, извършени в съответствие с критерия за оператор в условията на пазарна икономика;

е)

етапни цели и срокове, в които трябва да бъдат инвестирани предварително определени суми или процент от бюджета;

ж)

очакваната възвращаемост/доходност на инвестициите;

з)

ако е уместно, заявките за патент, подадени от крайните бенефициери в хода на изпълнението на мярката за рисково финансиране.

59)

Упоменатите в точка 58 показатели са от значение както за оценяването на ефективността на мярката, така и за преценката на валидността на изготвените от финансовия посредник инвестиционни стратегии в контекста на процеса на подбор.

3.2.2.   Финансови посредници, които постигат целите на политиката

60)

За да се гарантира, че финансовите посредници, участващи в мярката за рисково финансиране, постигат съответните цели на политиката, те трябва да изпълняват условията, определени в точки 61 и 62 по-долу.

61)

Инвестиционната стратегия на финансовия посредник трябва да бъде съобразена с преследваните с мярката цели на политиката. В рамките на процеса на подбор финансовите посредници трябва да покажат как предложената от тях инвестиционна стратегия може да допринесе за постигането на целите и задачите на политиката.

62)

Държавата от ЕАСТ трябва да предприеме необходимите действия, така че инвестиционната стратегия на посредниците да бъде постоянно в съответствие с договорените цели на политиката, например чрез подходящи механизми за мониторинг и за докладване и чрез участието на представители на публичните инвеститори в представителните структури на финансовия посредник, например в надзорния или в консултативния съвет. Трябва да има подходяща управленска структура, с която да се гарантира, че за извършването на съществени промени в инвестиционната стратегия е необходимо съгласието на държавата от ЕАСТ. За да се избегнат съмненията, държавата от ЕАСТ не може да участва пряко в отделните решения за инвестиции или за продажба.

3.3.   Необходимост от държавна намеса

63)

Държавната помощ може да бъде оправдана само ако е насочена към специфични пазарни неефективности, засягащи постигането на общата цел. Органът смята, че не съществува обща пазарна неефективност по отношение на достъпа на МСП до финансиране, а само неефективност по отношение на определени групи МСП, в зависимост от конкретния икономически контекст на съответната държава от ЕАСТ. Това е валидно особено — но не само — за МСП, които са в началните етапи от развитието си и въпреки перспективите си за растеж не могат да докажат пред инвеститорите своята кредитоспособност или стабилността на своя бизнес план. Мащабите на тази пазарна неефективност, както по отношение на засегнатите предприятия, така и по отношение на техните нужди от капитал, може да са различни в зависимост от сектора, в който предприятията осъществяват дейност. Поради информационната асиметрия пазарът се затруднява при оценката на профила на тези МСП по отношение на риска/възвращаемостта и на способността им да генерират съобразени с риска печалби. Трудностите, които тези МСП срещат по отношение на споделянето на информация за качеството на техния проект, както и предполагаемата им слаба кредитоспособност и предполагаемата рискованост на инвестициите в тях водят до високи трансакционни и посреднически разходи и може да засилят нежеланието на инвеститорите да поемат риск. Малките дружества със средна капитализация и иновационните дружества със средна капитализация може да се сблъскат с подобни трудности и да бъдат засегнати от същата пазарна неефективност.

64)

Поради това мярката за рисково финансиране трябва да бъде създадена въз основа на предварителна оценка, доказваща съществуването на недостиг на финансиране, който засяга допустимите предприятия в целевия етап на развитие, географски район и, ако е приложимо, икономически сектор. Мярката за рисково финансиране трябва да бъде разработена така, че с нея да се преодоляват пазарните неефективности, доказани в предварителната оценка.

65)

Трябва да се анализират както структурните, така и цикличните (т.е. свързаните с кризата) проблеми, които водят до неоптимални нива на частното финансиране. По-специално оценката трябва да включва всеобхватен анализ на източниците на финансиране, които са достъпни за допустимите предприятия, като се отчетат броят на съществуващите финансови посредници в целевия географски район, техният публичен или частен характер, размерът на инвестициите, насочени към съответния пазарен сегмент, броят на потенциално допустимите предприятия и средните стойности на отделните операции. Този анализ следва да се основава на данните за последните пет години преди уведомяването за мярката за рисково финансиране и на тази база следва да оценява характера и размера на недостига на финансиране, т.е. нивото на неудовлетвореното търсене на финансиране от допустими предприятия.

66)

За предпочитане е предварителната оценка да бъде извършена от независим субект въз основа на обективни и актуални данни. Държавите от ЕАСТ могат да предоставят съществуващи оценки, при условие че са направени по-малко от 3 години преди уведомяването за мярката за рисково финансиране. При прегледа на констатациите в предварителната оценка Органът си запазва правото да постави под въпрос валидността на данните с оглед на наличните доказателства.

67)

С цел да се гарантира, че действията на финансовите посредници, участващи в мярката, са насочени към установените пазарни неефективности, трябва да се извърши финансов и правен анализ, за да се осигури стабилна от търговска гледна точка инвестиционна стратегия, съсредоточена върху определената цел на политиката и спазваща определените изисквания за допустимост и ограничения по отношение на финансирането. По-специално държавите от ЕАСТ трябва да изберат финансови посредници, които могат да докажат, че предложената от тях инвестиционна стратегия e стабилна от търговска гледна точка и включва подходяща политика за диверсифициране на риска, насочена към постигане на икономическа жизнеспособност и ефективен мащаб по отношение на размера и териториалния обхват на инвестициите.

68)

Освен това предварителната оценка трябва да отчита въз основа на допълнителните насоки, дадени в точки 69–88, специфичните пазарни неефективности, с които се сблъскват допустимите целеви предприятия.

3.3.1.   Мерки, насочени към категории предприятия извън приложното поле на Общия регламент за групово освобождаване

а)   малки дружества със средна капитализация

69)

Приложното поле на Общия регламент за групово освобождаване е ограничено до допустимите МСП. Някои предприятия, които не отговарят на праговете за числеността на персонала и/или на финансовите прагове, определящи понятието за МСП, може обаче да са изправени пред подобни финансови ограничения.

70)

Разширяването на обхвата на допустимите предприятия по мярка за рисково финансиране, така че да включва и малките дружества със средна капитализация, може да бъде оправдано, доколкото с това се осигурява стимул за частните инвеститори да инвестират в по-диверсифициран портфейл с по-големи възможности за влизане и излизане. С включването на малките дружества със средна капитализация в портфейла би трябвало да се намали рисковаността на равнище портфейл и по този начин да се увеличи възвръщаемостта на инвестициите. Ето защо това може да е особено ефективен начин да се привлекат институционални инвеститори към намиращите се в ранен етап от развитието си предприятия, които са по-рискови.

71)

Предвид на изложеното по-горе и при условие че предварителната оценка съдържа подходящи икономически доказателства за това, може да е оправдано да се подпомагат малки дружества със средна капитализация. В оценката си Органът ще отчита трудовия и/или капиталовия интензитет на целевите предприятия, както и други критерии, отразяващи специфичните финансови ограничения, с които се сблъскват малките дружества със средна капитализация (например достатъчно обезпечение за голям заем).

б)   иновационни дружества със средна капитализация

72)

При определени обстоятелства дружествата със средна капитализация също е възможно да се сблъскат с финансови ограничения, сравними с тези, от които са засегнати МСП. Такъв може да е случаят с дружествата със средна капитализация, които осъществяват НИРД и иновационна дейност успоредно с първоначалната инвестиция в производствени съоръжения, включително въвеждането на пазара, и чиито постигнати резултати и опит не дават възможност на потенциалните инвеститори да направят съответните предположения относно бъдещите пазарни перспективи за резултатите от такива дейности. В такъв случай иновационните дружества със средна капитализация може да се нуждаят от държавна помощ за рисково финансиране, за да увеличат своя производствен капацитет до устойчиво ниво, при което сами да могат да привличат частно финансиране. Както е отбелязано в точка 3.3.1, буква а), включването на такива иновационни дружества със средна капитализация в инвестиционния му портфейл може да бъде ефективен начин за финансовия посредник да предложи по-разнообразен набор от инвестиционни възможности, които да са привлекателни за по-широк кръг от потенциални инвеститори.

в)   предприятия, които получават първоначалната инвестиция в рисково финансиране повече от седем години след първата си търговска продажба

73)

Общият регламент за групово освобождаване се прилага за МСП, които получават първоначалната инвестиция по мярката за рисково финансиране, преди да осъществят първата си търговска продажба на пазара или в рамките на 7 години след нея. След този седемгодишен период предмет на груповото освобождаване са само последващите инвестиции. Въпреки това някои видове предприятия могат да се считат за все още намиращи се на етап на разширяване/ранен етап на растеж, ако след този седемгодишен период не са доказали в достатъчна степен потенциала си да генерират печалби и/или ако нямат достатъчно солидни постижения и обезпечения. Това може да се случи в секторите с висок риск, като например областта на биотехнологиите, на културните и творческите индустрии и в по-общ план за иновативни МСП (24). Освен това предприятията, които имат достатъчен вътрешен капитал за финансиране на техните първоначални дейности, могат да търсят външно финансиране на по-късен етап, например за увеличаване на капацитета си от малък мащаб до по-широко дейност. За това може да са необходими инвестиции с по-голям размер от този, който могат да покрият със собствените си ресурси.

74)

Поради това е възможно да бъдат разрешени мерки, при които първоначалната инвестиция се осъществява повече от седем години след първата търговска продажба, извършена от целевото предприятие. При такива обстоятелства Органът може да изиска в мярката да са определени ясно допустимите предприятия с оглед на представените в предварителната оценка доказателства относно наличието на специфична пазарна неефективност, засягаща тези предприятия.

г)   предприятия, които се нуждаят от инвестиция в рисково финансиране, чийто размер превишава горната граница, определена в Общия регламент за групово освобождаване

75)

В Общия регламент за групово освобождаване е определен максималният общ размер на рисковото финансиране, което може да получи допустимо предприятие, включително последващите инвестиции. В някои отрасли, където разходите за предварителни проучвания или инвестиции са относително високи, например в секторите на науките за живота и на екологичните технологии и енергетика, тази сума обаче може да не е достатъчна, за да се постигнат всички необходими инвестиционни кръгове и за да се постави предприятието на пътя на устойчивото развитие. Затова може да е оправдано, при определени условия, да се разреши по-голям общ размер на инвестициите за допустимите предприятия.

76)

С оглед на това с мерките за рисково финансиране може да се предоставя помощ над тази максимална обща сума, при условие че предвиденият размер на финансирането отразява размера и характера на недостига на финансиране, установен в предварителната оценка по отношение на целевите сектори и/или райони. В такива случаи Органът ще взема предвид капиталоемкостта на целевите сектори и/или по-високите разходи за инвестиции в определени географски райони.

д)   алтернативни платформи за търговия, които не отговарят на условията от Общия регламент за групово освобождаване

77)

Органът признава значението на алтернативните платформи за търговия като важна част от пазара за финансиране на МСП, тъй като те привличат свеж капитал в МСП и улесняват напускането на предишните инвеститори. (25) Значението на алтернативните платформи за търговия се признава в Общия регламент за групово освобождаване, като тяхната дейност се насърчава чрез фискални стимули, предназначени за физическите лица, които инвестират в дружества, котирани на тези платформи, и се предвижда помощ за стартиращи предприятия за операторите на платформи, които са малки предприятия, при спазване на определени прагове.

78)

При създаването на алтернативни платформи за търговия обаче техните оператори е възможно да не са малки предприятия. Също така максималният размер на допустимата помощ за стартиращи предприятия съгласно Общия регламент за групово освобождаване може да не е достатъчен за подпомагане на създаването на платформата. Освен това, за да се привлекат достатъчно средства за създаването и въвеждането на нови платформи, може да е необходимо да се предоставят фискални стимули на корпоративните инвеститори. И накрая, възможно е на платформата да се котират не само МСП, но и предприятия, които превишават праговете, установени в определението за МСП.

79)

Предвид на изложеното по-горе може да е оправдано, при определени условия, да се разреши да се предоставят фискални стимули на корпоративните инвеститори, да се подпомагат операторите на платформи, които не са малки предприятия, да се позволят инвестициите за създаване на алтернативни платформи за търговия, чийто размер надвишава предвидените в Общия регламент за групово освобождаване граници за помощите за стартиращи предприятия, или да се разреши предоставянето на помощ на алтернативните платформи за търговия, на които повечето финансови инструменти, допуснати до търговия, са емитирани от МСП. Това отговаря на целта на политиката за подпомагане на достъпа на МСП до финансиране посредством непрекъсната верига на финансиране. С оглед на това предварителната оценка трябва да доказва наличието на специфична пазарна неефективност, засягаща тези платформи на съответния географски пазар.

3.3.2.   Мерки, чиито проектни параметри не изпълняват изискванията от Общия регламент за групово освобождаване

а)   финансови инструменти, при които участието на частните инвеститори е под съотношенията, предвидени в Общия регламент за групово освобождаване

80)

Пазарните неефективности, които засягат предприятията в определени региони или държави от ЕАСТ, може да са по-силно изявени поради относително слабо развития пазар за финансиране на МСП в тези региони в сравнение с други региони в същата държава от ЕАСТ или в сравнение с други държави от ЕАСТ. Това може да е така по-специално в държавите от ЕАСТ, в които няма добре установено присъствие на официални инвеститори в рисков капитал или на „бизнес ангели“. Поради това целта за насърчаване на развитието на ефективен пазар за финансиране на МСП в тези региони и за преодоляване на структурните бариери, които е възможно да лишават МСП от ефективен достъп до рисково финансиране, може да е основание за това Органът да разглежда по-положително мерките, позволяващи участие на частни инвеститори в по-малки от предвидените в Общия регламент за групово освобождаване съотношения.

81)

Освен това Органът може да приеме положително становище по отношение на мерките за рисково финансиране с участие на частни инвеститори под съотношенията, определени в Общия регламент за групово освобождаване, по-специално ако тези мерки са конкретно насочени към МСП, които още не са осъществили първата си търговска продажба или се намират на етап на доказване на осъществимостта на концепцията, т.е. към предприятия, засегнати от по-ясно изразена пазарна неефективност, при условие че част от свързаните с инвестицията рискове действително се поемат от участващите частни инвеститори.

б)   финансови инструменти, чиито проектни параметри превишават горните граници, предвидени в Общия регламент за групово освобождаване

82)

От Общия регламент за групово освобождаване могат да се възползват само мерките, при които поделянето на загубите между публичните и частните инвеститори, което не е на принципа pari passu, е планирано така, че се ограничава първата загуба, поемана от публичния инвеститор. По подобен начин, що се отнася до гаранциите, груповото освобождаване налага ограничения върху процента на гаранцията и върху общия размер на загубите, поемани от публичния инвеститор.

83)

При определени обстоятелства обаче, като заема по-рискова позиция по отношение на финансирането, публичното финансиране може да позволи на частни инвеститори или заемодатели да осигурят допълнително финансиране. При оценката на мерките, чиито финансови проектни параметри превишават горните граници, определени в Общия регламент за групово освобождаване, Органът ще взема под внимание редица фактори, посочени в раздел 3.4.2 от настоящите насоки.

в)   различни от гаранциите финансови инструменти, при които инвеститорите, финансовите посредници и техните управители се избират, като се дава предпочитание на защитата срещу загуби пред асиметричното разпределение на печалбата

84)

В съответствие с Общия регламент за групово освобождаване изборът на финансовите посредници, както и на инвеститорите и на управителите на фондове, трябва да се осъществява въз основа на открита, прозрачна и недискриминационна процедура, в която са определени ясно целите на политиката, преследвани с мярката, и видът финансови параметри, предназначени за постигането на тези цели. Това означава, че финансовите посредници и техните управители трябва да бъдат избрани чрез процедура, отговаряща на разпоредбите на Директива 2004/18/ЕО (26) или на всеки последващ законодателен акт, който заменя тази директива. Ако посочената директива не е приложима, процедурата за подбор трябва да осигурява възможно най-голям избор измежду квалифицирани финансови посредници и управители на фондове. По-специално тази процедура трябва да дава възможност на съответната държава от ЕАСТ да сравнява условията, договорени между финансовите посредници или управителите на фондове и потенциалните частни инвеститори, за да се гарантира, че мярката за рисково финансиране привлича частни инвеститори с възможно най-малка държавна помощ или при минимално отклонение от принципа pari passu, с оглед на реалистична инвестиционна стратегия.

85)

Съгласно Общия регламент за групово освобождаване приложимите критерии за подбора на управители трябва да съдържат изискването при инструментите, различни от гаранциите, „[да] се отдава предпочитание на разпределението на печалбата пред защитата срещу рисковете от загуби“, с цел да се ограничи склонността на управителите да поемат прекомерни рискове при подбора на предприятията, в които се извършва инвестицията. С това се цели да се гарантира, че независимо от формата на предвидения по мярката финансов инструмент всяко преференциално третиране на частните инвеститори или заемодатели трябва да бъде преценено спрямо обществения интерес, който се състои в това да се осигурят револвиращият характер на публичния капитал, за който са поети задължения, и дългосрочната финансова устойчивост на мярката.

86)

В някои случаи обаче може да е необходимо да се даде предпочитание на защитата срещу загуби, а именно когато мярката е насочена към определени сектори, в които МСП имат високи нива на неизпълнение. Това може да се отнася например за мерките, насочени към МСП, които се намират на етап преди първата търговска продажба или на доказване на осъществимостта на концепцията, или към сектори, в които съществуват значителни технологични бариери или в които предприятията са силно зависими от единични проекти, изискващи големи предварителни инвестиции и водещи до големи рискови експозиции, като например секторите на културата и на творчеството. Предпочитането на механизми за защита срещу загуби може да бъде оправдано също при мерки, изпълнявани чрез фондове, инвестиращи в други фондове, и целящи да се привлекат частни инвеститори на това ниво.

г)   фискални стимули за корпоративните инвеститори, включително финансовите посредници или техните управители, действащи като съинвеститори

87)

Независимо че Общият регламент за групово освобождаване обхваща фискалните стимули, предоставени на независими частни инвеститори, които са физически лица, осигуряващи пряко или непряко рисково финансиране за допустими МСП, държавите от ЕАСТ може да сметнат за целесъобразно да въведат мерки, при които подобни стимули се прилагат за корпоративните инвеститори. Разликата се състои в това, че корпоративните инвеститори са предприятия по смисъла на член 61 от Споразумението за ЕИП. Поради това спрямо мярката трябва да се прилагат специални ограничения, с които да се гарантира, че помощта на равнището на корпоративните инвеститори продължава да е пропорционална и има действителен стимулиращ ефект.

88)

Финансовите посредници и техните управители могат да се възползват от фискален стимул само доколкото действат като съинвеститори или съзаемодатели. Фискални стимули не могат да се предоставят за услугите, които финансовите посредници или техните управители предоставят за изпълнението на мярката.

3.4.   Целесъобразност на мярката за помощ

3.4.1.   Целесъобразност в сравнение с други инструменти на политиката и с други инструменти за помощ

89)

За да се преодолеят с нея установените пазарни неефективности и да се допринесе за постигането на преследваните цели на политиката, предложената мярка за рисково финансиране трябва да бъде целесъобразна и едновременно с това да води до възможно най-малко нарушаване на конкуренцията. Изборът на конкретната форма на мярката за рисково финансиране трябва да бъде надлежно обоснован в предварителната оценка.

90)

На първо място, Органът ще преценява дали и до каква степен мярката за рисково финансиране може да се счита за целесъобразен инструмент в сравнение с други инструменти на политиката, които целят да насърчат инвестициите в рисково финансиране за допустимите предприятия. Държавните помощи не са единственият инструмент на политиката, с който държавите от ЕАСТ разполагат, за да предоставят рисково финансиране на допустимите предприятия. Държавите от ЕАСТ могат да използват и други, допълнителни инструменти на политиката както по отношение на търсенето, така и по отношение на предлагането, например регулаторни мерки за улесняване на функционирането на финансовите пазари, мерки за подобряване на бизнес средата, консултантски услуги за готовност за инвестиране или публични инвестиции в съответствие с критерия за оператор в условията на пазарна икономика.

91)

В предварителната оценка трябва да се анализират съществуващите, а ако е възможно — и предвижданите действия по политиката на национално равнище и на равнище ЕИП, насочени към едни и същи установени пазарни неефективности, като се отчитат ефективността и ефикасността на другите инструменти на политиката. Констатациите в предварителната оценка трябва да доказват, че установените пазарни неефективности не могат да бъдат преодолени по подходящ начин с други инструменти на политиката, които не включват държавна помощ. Освен това предложената мярка за рисково финансиране трябва да бъде в съответствие с цялостната политика, която съответната държава от ЕАСТ провежда по отношение на достъпа на МСП до финансиране, и да допълва други инструменти на политиката, насочени към същите пазарни нужди.

92)

На второ място, Органът ще преценява дали предложената мярка е по-целесъобразна от алтернативните инструменти за държавна помощ, насочени към същата пазарна неефективност. В това отношение по принцип се приема, че финансовите инструменти водят до по-малко нарушаване на конкуренцията, отколкото преките безвъзмездни помощи и че следователно са по-подходящ инструмент. Същевременно държавните помощи, с които се цели да се улесни рисковото финансиране, могат да бъдат предоставени под различни форми, например под формата на селективни фискални инструменти или на финансови инструменти, характеризиращи се с по-благоприятни от пазарните условия, в това число редица капиталови и дългови инструменти и гаранции с различни характеристики на съотношението риск—възвращаемост, а също и с разнообразни начини на предоставяне и структури за финансиране, чиято целесъобразност зависи от характера на целевите предприятия и на недостига на финансиране. Ето защо Органът ще преценява дали при разработването на мярката е предвидена ефективна структура за финансиране — предвид на инвестиционната стратегия на фонда — така че да се осигури трайността на дейностите.

93)

В това отношение Органът ще разглежда положително мерките, които включват достатъчно големи фондове от гледна точка на размера на портфейла, на географското покритие — особено ако действат в няколко държави от ЕАСТ — и на диверсификацията на портфейла, понеже тези фондове могат да бъдат по-ефективни и поради това по-привлекателни за частните инвеститори в сравнение с по-малките фондове. Някои структури на фондове, инвестиращи в други фондове, може да отговарят на тези условия, при условие че общите разходи за управление, произтичащи от различните равнища на посредничество, се компенсират от съществено увеличение на ефективността.

3.4.2.   Условия за финансовите инструменти

94)

По отношение на финансовите инструменти извън приложното поле на Общия регламент за групово освобождаване Органът ще взема под внимание елементите, посочени в точки 95—119.

95)

Първо, с мярката трябва да се мобилизира допълнително финансиране от участниците на пазара. Минималните проценти на частните инвестиции, които са под определените в Общия регламент за групово освобождаване, могат да бъдат оправдани само ако в предварителната оценка са установени по-силно изявени пазарни неефективности. Във връзка с това в предварителната оценка трябва да се направи разумна преценка на нивото на желаните частни инвестиции с оглед на пазарните неефективности, засягащи конкретната група допустими предприятия, към които е насочена мярката, т.е. преценка на потенциала за привличане на допълнителни частни инвестиции за съответния портфейл или за всяка отделна операция. Освен това трябва да се докаже, че с мярката се привлича допълнително частно финансиране, което иначе не би било предоставено или би било предоставено под друга форма, в друг размер или при други условия.

96)

По отношение на мерките за рисково финансиране, насочени специално към МСП преди първата им търговска продажба, Органът може да допусне нивото на частното участие да е под изискваните съотношения. Друг възможен вариант е за такива инвестиционни цели Органът да приеме частното участие да не е с независим характер, т.е. да е предоставено например от собственика на предприятието бенефициер. В надлежно обосновани случаи и с оглед на икономическите данни, предоставени в предварителната оценка във връзка със съответната пазарна неефективност, Органът може да приеме нива на частното участие, по-ниски от определените в Общия регламент за групово освобождаване, и по отношение на допустими предприятия, които осъществяват дейност на пазара от по-малко от 7 години след първата си търговска продажба.

97)

Мерките за рисково финансиране, насочени към допустими предприятия, които по време на първата инвестиция в рисково финансиране осъществяват дейност на даден пазар от повече от седем години след първата си търговска продажба, трябва да съдържат адекватни ограничения по отношение на сроковете (например 10 години вместо 7) или по отношение на други обективни критерии с качествен характер, свързани с етапа от развитието на целевите предприятия. За такива инвестиционни цели Органът обикновено ще изисква частното участие да е в размер на поне 60 %.

98)

Второ, заедно с предложеното ниво на частното участие Органът ще взема предвид и разпределянето на рисковете и ползите между публичните и частните инвеститори. В това отношение Органът ще разглежда положително мерките, при които загубите се разпределят на принципа pari passu между инвеститорите, а частните инвеститори получават само стимули, свързани с разпределянето на печалбата. По принцип колкото повече разпределянето на рисковете и ползите се доближава до действителните търговски практики, толкова по-вероятно е Органът да приеме по-ниско ниво на частното участие.

99)

Трето, от значение е нивото на структурата за финансиране, на което мярката цели да привлече частни инвестиции. На ниво фондове, инвестиращи в други фондове, способността за привличане на частно финансиране може да зависи от по-интензивното използване на механизми за защита срещу загуби. Обратно, прекомерното използване на такива механизми може да наруши избора на допустими предприятия и да намали ефективността, когато частните инвеститори се намесват на нивото на инвестициите в предприятията за всяка отделна операция.

100)

При оценката на необходимостта от специалните параметри на мярката Органът може да вземе под внимание значението на остатъчния риск, поеман от избраните частни инвеститори по отношение на очакваните или неочакваните загуби, поемани от публичния инвеститор, както и разпределението на очакваните печалби между публичния инвеститор и частните инвеститори. С оглед на това може да се приеме различен профил на рисковете и ползите, ако той увеличава максимално размера на частните инвестиции, без да нарушава истинския ориентиран към печалбата характер на инвестиционните решения.

101)

Четвърто, точният характер на стимулите трябва да бъде определен чрез открит и недискриминационен процес на подбор на финансови посредници, на управители на фондове и на инвеститори. Също така управителите на фондове, инвестиращи в други фондове, следва да са длъжни да поемат в рамките на своя инвестиционен мандат правен ангажимент за определяне на преференциалните условия, които биха могли да се прилагат на равнище подфондове, чрез състезателен процес на подбор на допустими финансови посредници, управители на фондове или инвеститори.

102)

За да докажат необходимостта от специалните финансови условия, залегнали в мярката, от държавите от ЕАСТ може да се изиска да представят доказателства, че в процеса на подбор на частни инвеститори всички участници в него са поискали условия, които не са обхванати от Общия регламент за групово освобождаване, или че тръжната процедура е била безрезултатна.

103)

Пето, финансовият посредник или управителят на фонд може да инвестира съвместно с държавата от ЕАСТ, стига да се избягва всякакъв потенциален конфликт на интереси. Финансовият посредник трябва да поема най-малко 10 % от транша „първа загуба“. Това съвместно инвестиране може да допринесе да се гарантира, че инвестиционните решения отговарят на съответните цели на политиката. Способността на управителя да предостави инвестиции от собствените си средства може да бъде един от критериите за подбор.

104)

И накрая, в мерките за рисково финансиране, при които се използват дългови инструменти, трябва да се предвиди механизъм, гарантиращ, че финансовият посредник прехвърля предимството, което получава от държавата, на предприятията крайни бенефициери, например под формата на по-ниски лихвени проценти, по-ниски изисквания за обезпечение или комбинация от двете. Финансовият посредник може също да прехвърля предимството, като инвестира в предприятия, които въпреки потенциалната си жизнеспособност според вътрешните рейтингови критерии на финансовия посредник попадат в рисков клас, в който посредникът не би инвестирал без мярката за рисково финансиране. Механизмът за прехвърляне трябва да включва подходящи мерки за мониторинг, както и механизъм за възвръщане на предоставени средства.

105)

Държавите от ЕАСТ могат да използват в мярката за рисково финансиране редица финансови инструменти, например капиталови и квазикапиталови инвестиционни инструменти, кредитни инструменти или гаранции, които не са на принципа pari passu. В точки 106—119 по-долу са посочени елементите, които Органът ще взема под внимание при оценката си на такива специфични финансови инструменти.

а)   Капиталови инвестиции

106)

Капиталовите инвестиционни инструменти могат бъдат под формата на капиталови или квазикапиталови инвестиции в предприятие, чрез които инвеститорът купува (част от) собствеността върху предприятието.

107)

Капиталовите инструменти могат да имат различни асиметрични характеристики и да предвиждат диференцирано третиране на инвеститорите, тъй като някои инвеститори може да имат по-голямо участие в рисковете и ползите в сравнение с други. За да се намалят рисковете за частните инвеститори, мярката може да предлага защита, свързана с разпределянето на печалбата (upside protection) (публичният инвеститор се отказва от част от печалбата), защита срещу част от загубите (ограничаване на загубите за частните инвеститори) или комбинация от двете.

108)

Мнението на Органа е, че със стимулите, свързани с разпределянето на печалбата, се постига по-добро съответствие между интересите на публичните и на частните инвеститори. Обратно, механизмите за защита срещу загуби, при които публичният инвеститор може да бъде изложен на риска от слаби резултати, могат да доведат до несъответствие на интересите и до неблагоприятен избор от страна на финансовите посредници или на инвеститорите.

109)

Органът е на мнение, че капиталовите инструменти с ограничена възвращаемост (27), кол опция (28) и aсиметрично разпределение на паричния доход (29) предлагат добри стимули, особено в случаи, характеризиращи се с не толкова сериозна пазарна неефективност.

110)

Капиталовите инструменти с поделяне на загубите, което не е на принципа pari passu и превишава границите, заложени в Общия регламент за групово освобождаване, могат да бъдат оправдани само за мерки, насочени към сериозни пазарни неефективности, установени в предварителната оценка, например мерки, насочени предимно към МСП, които се намират на етап преди първата си търговска продажба или на доказване на осъществимостта на концепцията. С цел да се предотврати прекомерната защита срещу риска от загуби, трябва да се определи горна граница на първата загуба, поемана от публичния инвеститор.

б)   Дългови инструменти, включващи предоставяне на финансови средства: заеми

111)

Мярката за рисково финансиране може да обхваща предоставянето на заеми на равнището на финансовите посредници или на крайните бенефициери.

112)

Дълговите инструменти, включващи предоставяне на финансови средства, могат да имат различни форми, включително на подчинени заеми и заеми с поделяне на риска по портфейла. Финансовите посредници могат да получат подчинени заеми за укрепване на капиталовата си структура, за да могат да предоставят допълнително финансиране на допустимите предприятия. Заемите с поделяне на риска по портфейла са предназначени за предоставяне на заеми на финансови посредници, които поемат задължението да съфинансират портфейл от нови заеми или лизинги за допустими предприятия до определен процент на съфинансиране в съчетание с поделяне на кредитния риск по портфейла за всеки отделен заем (или за всеки отделен лизинг). И в двата случая финансовият посредник действа като съинвеститор в допустимите предприятия, но получава преференциално третиране в сравнение с публичния инвеститор/заемодател, тъй като инструментът намалява собствената му експозиция във връзка с кредитните рискове, произтичащи от базовия кредитен портфейл.

113)

По принцип, ако поради свързаните с намаляването на риска характеристики на инструмента публичният инвеститор/заемодател заема по отношение на базисния кредитен портфейл позиция „първа загуба“, която превишава определения в Общия регламент за групово освобождаване таван, мярката може да е оправдана само при сериозна пазарна неефективност, която трябва да бъде ясно определена в предварителната оценка. Органът ще разглежда положително мерките, които предвиждат изрично горна граница на първите загуби, поемани от публичния инвеститор, по-специално когато тази горна граница не превишава 35 %.

114)

Кредитните инструменти с поделяне на риска по портфейла следва да осигуряват значителен процент на съинвестиции от избрания финансов посредник. Приема се, че случаят е такъв, ако този процент е не по-малък от 30 % от стойността на базисния кредитен портфейл.

115)

Ако дълговите инструменти, включващи предоставяне на финансови средства, се използват за рефинансиране на съществуващи заеми, те не се считат за създаващи стимулиращ ефект и никакъв елемент на помощ в тях не може да се разглежда като съвместим със Споразумението за ЕИП съгласно член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП.

в)   Дългови инструменти, невключващи предоставяне на финансови средства: гаранции

116)

Мерките за рисково финансиране може да обхващат предоставянето на гаранции или насрещни гаранции на финансовите посредници и/или на гаранции на крайните бенефициери. Допустимите операции, покрити от гаранцията, трябва да бъдат нововъзникнали допустими кредитни операции за рисково финансиране, включително лизингови инструменти, както и квазикапиталови инвестиционни инструменти, с изключение на капиталовите инструменти.

117)

Гаранциите следва да се предоставят на база портфейл. Финансовите посредници могат да избират операциите, които искат да включат в покрития от гаранцията портфейл, стига тези операции да отговарят на критериите за допустимост, определени по мярката за рисково финансиране. Процентът на гаранциите следва да осигурява подходящо ниво на поделяне на рисковете и ползите с финансовите посредници. По-специално, в надлежно обосновани случаи и в зависимост от резултатите от предварителната оценка, процентът на гаранцията може да бъде по-висок от максималния процент, предвиден в Общия регламент за групово освобождаване, но не трябва да превишава 90 %. Такъв може да е например случаят с гаранциите по заеми или квазикапиталови инвестиции в МСП преди първата им търговска продажба.

118)

При гаранциите с таван максималният процент по принцип следва да покрива само очакваните загуби. Ако този таван покрива и неочакваните загуби, цената трябва да бъде определена така, че да отразява допълнителното покритие на рисковете. По принцип максималният процент не трябва да превишава 35 %. Гаранции без таван (гаранции с определен процент на гаранцията, но без фиксиран максимален процент) могат да се предоставят в надлежно обосновани случаи и цената за тях следва да отразява предоставеното допълнително покритие на рисковете.

119)

Срокът на гаранцията следва да бъде ограничен — по принцип до максимум десет години, без да се засяга падежът на отделните дългови инструменти, покрити от гаранцията, който може да е по-дълъг. Гаранцията трябва да бъде намалена, ако финансовият посредник не включи даден минимален размер инвестиции в портфейла през определен период. За неизползваните суми трябва да се изискват такси ангажимент. За да бъдат посредниците стимулирани да постигнат договорените обеми инвестиции, могат да се използват методи като такси ангажимент, задействащи събития или етапни цели.

3.4.3.   Условия за фискалните инструменти

120)

Както е посочено в раздел 3.3.2, буква г), приложното поле на Общия регламент за групово освобождаване е ограничено до фискалните стимули, насочени към инвеститорите, които са физически лица. Поради това Органът трябва да бъде уведомяван за мерките, при които се използват данъчни стимули, за да се насърчат корпоративните инвеститори да предоставят финансиране на допустимите предприятия — пряко или непряко чрез придобиване на акции в специален фонд или други видове инвестиционни структури, които инвестират в такива предприятия.

121)

Като общо правило държавите от ЕАСТ трябва да основават своите фискални мерки на констатациите за наличие на пазарна неефективност, направени в предварителната оценка, и съобразно с това да насочват своите инструменти към ясно определена категория допустими предприятия.

122)

Данъчните стимули за корпоративните инвеститори могат да бъдат под формата на данъчни облекчения върху доходите и/или данъчни облекчения върху капиталовата печалба и дивидентите, включително данъчни кредити и отлагане на данъци. В практиката си по прилагане на правилата Органът обикновено счита за съвместими облекченията във връзка с данъка върху доходите, които облекчения са разработени така, че да съдържат конкретни ограничения по отношение на максималния процент от инвестираната сума, който инвеститорът може да предяви за целите на данъчното облекчение, както и по отношение на максималния размер на данъчното облекчение, който може да бъде приспаднат от данъчните задължения на инвеститора. Освен това данъчното задължение върху капиталовата печалба от продажбата на акции може да бъде отложено, ако бъде реинвестирано в допустими инвестиции в определен срок, а загубите от продажбата на такива акции могат да бъдат приспаднати от печалбите от други акции, подлежащи на облагане със същия данък.

123)

Органът по принцип счита, че този вид фискални мерки са целесъобразни и че имат стимулиращ ефект, ако държавата от ЕАСТ може да представи доказателства, че допустимите предприятия са избрани въз основа на добре структуриран набор от инвестиционни изисквания, които са оповестени чрез подходящи средства за разгласяване и в които са определени характеристиките на допустимите предприятия, засегнати от доказана пазарна неефективност.

124)

Без да се засяга възможността за продължаване на мерките, фискалните схеми трябва да са с максимална продължителност от десет години. Ако след тези десет години схемата бъде продължена, държавата от ЕАСТ трябва да извърши нова предварителна оценка заедно с оценка на ефективността на схемата през периода на изпълнението ѝ.

125)

В своя анализ Органът ще вземе предвид специфичните характеристики на съответната национална фискална система и фискалните стимули, които вече съществуват в държавата от ЕАСТ, както и взаимодействието между тези стимули, посветени на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци. Следва да се гарантира също надлежното прилагане на правилата за обмен на информация между данъчните администрации с цел да се предотвратят данъчните измами и укриването на данъци.

126)

Фискалното предимство трябва да бъде достъпно за всички инвеститори, които отговарят на определените критерии, без дискриминация по отношение на мястото им на установяване и при условие че съответната държава от ЕАСТ спазва минимални стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане. С оглед на това държавите от ЕАСТ трябва да осигурят подходяща публичност по отношение на приложното поле и техническите параметри на мярката, които следва да включват необходимите горни граници, определящи максималното предимство, което всеки отделен инвеститор може да получи от мярката, както и максималния размер на инвестицията, която може да бъде направена в отделни допустими предприятия.

3.4.4.   Условия за мерките, подкрепящи алтернативни платформи за търговия

127)

По отношение на мерките за помощ за алтернативни платформи за търговия, които превишават границите, определени в Общия регламент за групово освобождаване, операторът на платформата трябва да представи бизнес план, който доказва, че подпомаганата платформа може да стане самостоятелна след по-малко от 10 години. Освен това в уведомлението трябва да се представят правдоподобни съпоставителни сценарии, сравняващи ситуациите по отношение на необходимото финансиране, с които биха се сблъскали търгуемите предприятия при отсъствие на платформата.

128)

Органът ще разглежда положително алтернативните платформи за търговия, създадени от и извършващи дейност в няколко държави от ЕАСТ, тъй като те могат да бъдат особено ефективни и привлекателни за частните инвеститори, по-специално за институционалните инвеститори.

129)

По отношение на съществуващите платформи предложената бизнес стратегия на платформата трябва да показва, че поради постоянния недостиг на котирани предприятия и вследствие на това на недостиг на ликвидност съответната платформа трябва да бъде подпомогната в краткосрочен план, независимо от жизнеспособността ѝ в дългосрочен план. Органът ще разглежда положително помощите за създаването на алтернативна платформа за търговия в държавите от ЕАСТ, в които не съществува такава платформа. Когато алтернативната платформа за търговия, която трябва да бъде подпомогната, е подплатформа или филиал на съществуваща фондова борса, Органът ще обръща специално внимание на оценката на недостига на финансиране, с който би се сблъскала тази подплатформа.

3.5.   Стимулиращ ефект на помощта

130)

Държавната помощ може да бъде счетена за съвместима със Споразумението за ЕИП само ако има стимулиращ ефект, който подтиква бенефициера ѝ да промени поведението си, като предприеме дейности, които не би осъществявал без помощта или би осъществявал по ограничен начин поради съществуването на пазарна неефективност. На нивото на допустимите предприятия съществува стимулиращ ефект, когато крайният бенефициер може да получи финансиране, до което иначе не би имал достъп от гледна точка на формата, размера и времето на получаване.

131)

Мерките за рисково финансиране трябва да стимулират инвеститорите на пазара да предоставят финансиране на потенциално жизнеспособни допустими предприятия в размер над текущите нива и/или да поемат допълнителен риск. Приема се, че мярката за рисково финансиране има стимулиращ ефект, ако мобилизира инвестиции от пазарни източници, така че общият размер на финансирането, предоставено на допустимите предприятия, да превишава бюджета на мярката. Предвид на това способността на финансовите посредници и на управителите на фондове да мобилизират допълнителни частни инвестиции следва да бъде ключов елемент от техния подбор.

132)

Оценката на стимулиращия ефект е тясно свързана с оценката на пазарната неефективност, разгледана в раздел 3.3. Освен това способността на мярката да постигне ефект на ливъридж зависи в крайна сметка от това как е замислена тя по отношение на разпределението на рисковете и ползите между публичните и частните източници на финансиране, а това има тясна връзка и с въпроса дали мярката за държавна помощ за рисково финансиране е целесъобразна (вж. раздел 3.4 по-горе). С оглед на това, когато пазарната неефективност е правилно определена, а мярката е подходящо замислена, може да се приеме, че е налице стимулиращ ефект.

3.6.   Пропорционалност на помощта

133)

Държавната помощ трябва да бъде пропорционална на пазарната неефективност, към която е насочена, за да се постигнат съответните цели на политиката. Тя трябва да бъде разработена по разходно ефективен начин в съответствие с принципите на добро финансово управление. За да се счита дадена мярка за помощ за пропорционална, помощта трябва да бъде ограничена до строгия минимум, необходим за привличането на финансиране от пазара с цел попълване на установения недостиг на финансиране, без да се пораждат неоснователни предимства.

134)

Като общо правило, на нивото на крайните бенефициери помощта за рисково финансиране се счита за пропорционална, ако общият размер на синдикираното финансиране (публично и частно), предоставено по мярката за рисково финансиране, е ограничен до размера на недостига на финансиране, установен при предварителната оценка. На нивото на инвеститорите помощта трябва да бъде ограничена до необходимия минимум за привличането на частен капитал с цел да се постигне минималният ефект на ливъридж и да се попълни недостигът на финансиране.

3.6.1.   Условия за финансовите инструменти

135)

Мярката трябва да осигурява баланс между преференциалните условия, предложени по даден финансов инструмент с цел да се постигне максимален ефект на ливъридж и да се преодолее установената пазарна неефективност, и необходимостта инструментът да генерира достатъчно финансови печалби, за да остане оперативно жизнеспособен.

136)

Точният характер и точната стойност на стимулите трябва да бъдат определени чрез открит и недискриминационен процес на подбор, в рамките на който финансовите посредници, както и управителите на фондове и инвеститорите се поканват да представят конкурентни оферти. Органът е на мнение, че когато асиметричните коригирани спрямо риска печалби или асиметричното поделяне на загубата са определени чрез такъв процес, финансовият инструмент следва да се счита за пропорционален и за отразяващ справедлива норма на възвращаемост (СНВ). Когато управителите на фондове се избират посредством открита, прозрачна и недискриминационна процедура, при която кандидатите са длъжни да представят своята база от инвеститори като част от процеса на подбор, частните инвеститори се смятат за надлежно избрани.

137)

В случай на съвместни инвестиции от публичен фонд и от частни инвеститори, които участват в отделни операции, частните инвеститори трябва да бъдат избрани чрез отделен състезателен процес за всяка операция, което е предпочитаният начин за определяне на СНВ.

138)

Когато частните инвеститори не са избрани чрез такъв процес (например защото процедурата за подбор се е оказала неефективна или безрезултатна), СНВ трябва да бъде определена от независим експерт въз основа на анализ на пазарните критерии и на пазарния риск по методиката за оценка на база на сконтираните парични потоци, за да се избегне свръхкомпенсиране на инвеститорите. На тази основа независимият експерт трябва да изчисли минимално ниво на СНВ и да прибави към него подходящ марж, за да се отчетат рисковете.

139)

В такъв случай трябва да съществуват подходящи правила за определянето на независим експерт. Минималното изискване е експертът да е лицензиран за предоставянето на такива консултации, да е регистриран в съответните професионални асоциации, да спазва деонтологичните и професионалните правила на тези асоциации, да е независим и да носи отговорност за точността на своята експертна оценка. По принцип независимите експерти трябва да бъдат избрани чрез открита, прозрачна и недискриминационна процедура за подбор. Един и същ независим експерт не може да бъде използван два пъти в срок от три години.

140)

Предвид на посоченото по-горе мярката може да бъде замислена така, че да съдържа различни публични и частни инвестиции с асиметрично разпределяне на печалбата или с асиметрично разположение във времето, стига очакваните коригирани спрямо риска печалби за частните инвеститори да се ограничават до СНВ.

141)

Като общ принцип Органът счита, че икономическото съответствие между интересите на държавата от ЕАСТ и на финансовите посредници или на техните управители, според случая, може да доведе до намаляване на помощта до минимум. Трябва да има съответствие между тези интереси както по отношение на постигането на конкретните цели на политиката, така и по отношение на финансовите резултати от публичната инвестиция в инструмента.

142)

Финансовият посредник или управителят на фонд може да инвестира съвместно с държавата от ЕАСТ, стига условията на такова съинвестиране да изключват всякакви възможни конфликти на интереси. Това съинвестиране може да стимулира управителя да съобрази инвестиционните си решения с определените цели на политиката. Способността на управителя да предостави инвестиции от собствените си средства може да бъде един от критериите за подбор.

143)

Възнаграждението на финансовите посредници или на управителите на фондове, в зависимост от вида на мярката за рисково финансиране, трябва да включва годишна такса за управление, както и стимули, основаващи се на резултатите, като например отсрочено възнаграждение.

144)

Обвързаният с резултатите елемент на възнаграждението трябва да е съществен и да е замислен така, че с него да се възнаграждава постигането на финансови резултати, както и изпълнението на предварително определените конкретни цели на политиката. Трябва да има баланс между стимулите, свързани с политиката, и стимулите за финансови резултати, които са необходими, за да се гарантира ефективен подбор на допустими предприятия, в които ще се извършват инвестициите. Освен това Органът ще взема предвид евентуалните санкции, предвидени в споразумението за финансиране между държавата от ЕАСТ и финансовия посредник, които ще се прилагат, ако не са постигнати определените цели на политиката.

145)

Размерът на обвързаното с резултатите възнаграждение следва да е оправдан с оглед на съответната пазарна практика. Управителите трябва да получават възнаграждение не само за успешното предоставяне на средства и за размера на привлечения частен капитал, но също и за успешната възвращаемост на инвестициите, например за постъпленията от доходи и от капитал над определен минимален процент на възвращаемост.

146)

Общият размер на таксите за управление не трябва да превишава оперативните и управленските разходи, необходими за изпълнението на съответния финансов инструмент, плюс разумна печалба, в съответствие с практиката на пазара. Таксите не трябва да включват инвестиционни разходи.

147)

Тъй като финансовите посредници или техните управители, според случая, трябва да бъдат избрани чрез открита, прозрачна и недискриминационна процедура, общата структура на таксите може да бъде оценена като част от оценяването в процеса на подбор, а максималното възнаграждение може да бъде определено в резултат на този подбор.

148)

Органът е на мнение, че когато упълномощният субект е определен пряко, годишната такса за управление по принцип не трябва да надвишава 3 % от капитала, който трябва да бъде предоставен на субекта, като тази сума не включва обвързаните с резултатите стимули.

3.6.2.   Условия за фискалните инструменти

149)

Общият размер на инвестицията за всяко предприятие бенефициер не може да превишава максималния размер, определен в разпоредбите за рисковото финансиране в Общия регламент за групово освобождаване.

150)

Независимо от вида на данъчното облекчение, допустимите акции трябва да са обикновени акции с пълно поемане на риска, новоемитирани от допустимо предприятие, определено в предварителната оценка, и да се държат в продължение на най-малко 3 години. Облекчението не може да бъде предоставяно на инвеститори, които не са независими от предприятието, в което се инвестира.

151)

При данъчни облекчения по отношение на данъка върху доходите инвеститорите, които предоставят финансиране на допустими предприятия, могат да получат облекчение в размер до разумен процент от сумата, инвестирана в допустимите предприятия, при условие че не се превишава максималният размер на дължимия от инвеститора данък върху доходите, определен преди фискалната мярка. Органът счита за разумно ограничаване на данъчните облекчения на 30 % от инвестираната сума. Загубите, произтичащи от продажба на акции, могат да бъдат приспаднати от данъка върху доходите.

152)

При данъчно облекчение върху дивидентите всеки дивидент, получен за отговарящи на условията акции, може да бъде напълно освободен от данък върху доходите. По същия начин при данъчно облекчение във връзка с данъка върху капиталовата печалба всяка печалба от продажбата на отговарящи на условията акции може да бъде напълно освободена от данък върху капиталовата печалба. Освен това данъкът върху капиталовата печалба, дължим за продажбата на отговарящи на условията акции, може да бъде отложен, ако бъде реинвестиран в нови отговарящи на условията акции в срок от една година.

3.6.3.   Условия за алтернативните платформи за търговия

153)

За да може да се направи правилен анализ на пропорционалността на помощта, предоставена на оператора на алтернативна платформа за търговия, държавни помощи могат да бъдат отпускани в размер до 50 % от разходите за инвестицията, направени за създаването на такава платформа.

154)

По отношение на фискалните стимули за корпоративни инвеститори Органът ще оценява мярката с оглед на условията, определени за фискалните инструменти в настоящите насоки.

3.7.   Избягване на неоправдани отрицателни ефекти върху конкуренцията и върху търговията

155)

Мярката за държавна помощ трябва да бъде проектирана по такъв начин, че да ограничава нарушаването на конкуренцията в рамките на ЕИП. Отрицателните ефекти трябва да бъдат съпоставени с общите положителни ефекти от мярката. При мерките за рисково финансиране трябва да се извърши оценка на потенциалните отрицателни ефекти на всяко равнище, на което е възможно да съществува помощ — на равнището на инвеститорите, на това на финансовите посредници и на техните управители, както и на равнището на крайните бенефициери.

156)

За да даде възможност на Органа да извърши оценка на вероятните отрицателни ефекти, държавата от ЕАСТ може да представи в рамките на предварителната оценка всяко изследване, с което разполага, както и последващи оценки на подобни схеми, извършени по отношение на допустимите предприятия, на структурите за финансиране, на проектните параметри и на географската област.

157)

Първо, на равнището на пазара за предоставяне на рисково финансиране държавната помощ може да доведе до изтласкване на частните инвеститори. Това може да намали стимулите за частните инвеститори да предоставят финансиране на допустимите предприятия и да ги насърчи да изчакат, докато държавата предостави помощ за такива инвестиции. Този риск става толкова по-значим, колкото по-голям е общият размер на финансирането за крайните бенефициери, колкото по-голям е размерът на тези предприятия бенефициери и в колкото по-напреднал стадий от своето развитие се намират те, тъй като при тези обстоятелства частното финансиране става все по-достъпно. Освен това държавната помощ не трябва да елиминира нормалния бизнес риск, свързан с инвестициите, които инвеститорите биха извършили дори при отсъствие на държавна помощ. Доколкото обаче пазарната неефективност е правилно определена, вероятността мярката за рисково финансиране да доведе до такова изтласкване е по-малка.

158)

Второ, на равнището на финансовите посредници помощта може да има нарушаващи ефекти по отношение на увеличаването или поддържането на пазарната мощ на посредник, например на пазара в даден регион. Дори когато помощта не води пряко до увеличаване на пазарната мощ на финансовия посредник, тя може да прави това непряко, като възпира разширяването на дейността на съществуващите конкуренти, като предизвиква тяхното излизане от пазара или като възпира навлизането на нови конкуренти.

159)

Мерките за рисково финансиране трябва да бъдат насочени към ориентирани към растежа предприятия, които не могат да привлекат достатъчно финансиране от частни източници, но могат да станат жизнеспособни, ако получат държавна помощ за рисково финансиране. Мерките обаче, които предвиждат създаването на публичен фонд, чиято инвестиционна стратегия не доказва в достатъчна степен потенциалната жизнеспособност на допустимите предприятия, е малко вероятно да издържат сравнителния тест, тъй като при тези обстоятелства инвестицията в рисково финансиране може да е равностойна на безвъзмездни средства.

160)

Тъй като условията относно търговското управление и относно вземането на решения, ориентирани към печалбата, които условия са определени в разпоредбите за рисковото финансиране от Общия регламент за групово освобождаване, са от основно значение, за да се гарантира, че изборът на предприятията крайни бенефициери се основава на търговска логика, в настоящите насоки не може да бъде предвидено отклонение от тях, включително за случаите, когато в мярката участват публични финансови посредници.

161)

Малките инвестиционни фондове, които имат ограничена регионална насоченост и не предвиждат адекватни мерки за управление, ще бъдат анализирани с цел да се избегне рискът от поддържане на неефективни пазарни структури. Регионалните схеми за рисково финансиране може да са с недостатъчен мащаб и обхват поради липса на диверсифициране, свързана с отсъствието на достатъчно на брой допустими предприятия като инвестиционни цели, което би могло да намали ефективността на тези фондове и да доведе до предоставяне на помощ на по-малко жизнеспособни предприятия. Тези инвестиции могат да нарушат конкуренцията и да предоставят неоснователни предимства на определени предприятия. Освен това е възможно тези фондове да са по-малко привлекателни за частните инвеститори, и по-специално за институционалните инвеститори, тъй като могат да се разглеждат по-скоро като средство за постигане на целите на регионалната политика, отколкото като жизнеспособна бизнес възможност, която предлага приемлива възвращаемост на инвестициите.

162)

Трето, на равнището на крайните бенефициери Органът ще извършва оценка на това дали мярката има нарушаващи ефекти върху продуктовите пазари, на които се конкурират тези предприятия. Например мярката може да наруши конкуренцията, ако е насочена към предприятия в сектори, които се представят незадоволително. Значителното разширяване на капацитета, предизвикано от държавната помощ в незадоволително представящ се пазар, може по-специално да наруши неоснователно конкуренцията, тъй като създаването или поддържането на свръхкапацитет би могло да доведе до свиване на маржовете на печалба, до намаляване на инвестициите на конкурентите и дори до тяхното излизане от пазара. То може също да попречи на някои предприятия да навлязат на пазара. Това води до неефективни пазарни структури, които в дългосрочен план са вредни и за потребителите. Когато пазарът в целевите сектори расте, обикновено има по-малко причини за опасения, че помощта ще засегне неблагоприятно динамичните стимули или ще попречи неоправдано на напускането или на навлизането на пазара. Ето защо Органът ще анализира нивото на производствения капацитет в дадения сектор, като вземе предвид потенциалното търсене. За да е възможно Органът да извърши тази оценка, държавата от ЕАСТ трябва да посочи дали мярката за рисково финансиране е специфична за определен сектор, или дава предпочитание на някои сектори пред други.

163)

Държавната помощ може да попречи на пазарните механизми да постигнат ефективни резултати, като възнаграждават най-ефективните производители и оказват натиск за подобрения, преструктуриране или оттегляне от пазара върху най-малко ефективните производители. Когато помощ получават неефективни предприятия, това може да попречи на други предприятия да навлязат или да разширят дейността си на пазара и може да отслаби стимулите за конкурентите да извършват иновации.

164)

Органът ще извършва оценка и на всички потенциални отрицателни ефекти, свързани с преместването на дейности в други региони. Във връзка с това Органът ще анализира дали съществува вероятност регионалните фондове да стимулират преместване в рамките на ЕИП. Когато дейностите на финансовия посредник са концентрирани върху неподпомаган регион, който граничи с подпомагани региони, или върху регион с интензитет на регионалната помощ, който е по-голям от този в целевия регион, рискът от такова нарушение е по-ясно изразен. Регионалните мерки за рисково финансиране, концентрирани само върху определени сектори, също могат да имат отрицателни ефекти, свързани с преместването на дейности.

165)

Когато мярката има отрицателни ефекти, държавата от ЕАСТ трябва да определи начини за намаляване на тези нарушения до минимум. Например държавата от ЕАСТ може да докаже, че отрицателните ефекти ще бъдат ограничени до минимум, като се вземат предвид например общият размер на инвестициите, видът и броят на бенефициерите и характеристиките на целевите сектори. При сравняването на положителните и отрицателните ефекти Органът ще отчита също степента на тези ефекти.

3.8.   Прозрачност

166)

Държавите от ЕАСТ трябва да публикуват следната информация на подробен уебсайт, посветен на държавните помощи, на национално или регионално равнище:

i)

текста на схемата за помощ и разпоредбите за нейното прилагане;

ii)

наименованието на органа, предоставящ помощта;

iii)

общия размер на участието на държавата от ЕАСТ в мярката;

iv)

наименованието на упълномощения субект, ако е приложимо, и имената на избраните финансови посредници;

v)

наименованието на предприятието, подпомагано по мярката, включително информация за вида на предприятието (МСП, малко дружество със средна капитализация, иновационно дружество със средна капитализация), за региона (на ниво II по NUTS (30)), в който се намира предприятието, основния икономически сектор, в който предприятието осъществява дейности на ниво групи по NACE, формата и за размера на инвестицията. Това изискване може да не се прилага по отношение на МСП, които не са извършвали търговска продажба на какъвто и да е пазар, и за инвестиции на стойност под 200 000 EUR в предприятие краен бенефициер;

vi)

по отношение на фискалните схеми за помощ за рисково финансиране — наименованието на бенефициерите корпоративни инвеститори (31) и размера на полученото фискално предимство, ако то е над 200 000 EUR. Тази сума може да бъде посочвана на траншове от 2 милиона EUR. Тази информация трябва да се публикува, след като бъде взето решението за отпускане на помощта, да се съхранява в продължение на най-малко 10 години и да бъде достъпна за широката общественост без ограничения (32).

3.9.   Кумулиране

167)

Помощите за рисково финансиране могат да се кумулират с всички други мерки за държавна помощ с установими допустими разходи.

168)

Помощите за рисково финансиране могат да се кумулират с други мерки за държавна помощ без установими допустими разходи или с помощи de minimis, без да се превишава най-високият приложим таван за общото финансиране, определен съобразно с конкретните обстоятелства на всеки отделен случай в регламент за групово освобождаване или в решение на Органа.

169)

Финансирането от ЕАСТ, което се управлява централно от институции, агенции, съвместни предприятия или други органи на ЕИП и което не се намира пряко или непряко под контрола на държавите от ЕАСТ, не представлява държавна помощ. Когато такова финансиране от ЕИП е съчетано с държавна помощ, само държавната помощ ще бъде вземана предвид при определянето на това дали са спазени праговете за уведомяване и максималните размери на помощите, при условие че общият размер на публичното финансиране, предоставено по отношение на едни и същи допустими разходи, не превишава най-благоприятния процент на финансиране, предвиден в приложимите правила на правото на ЕИП.

4.   ОЦЕНКА

170)

С цел да гарантира допълнително, че се ограничават нарушенията на конкуренцията и на търговията, Органът може да изиска определени схеми да бъдат с ограничена продължителност и да бъдат подложени на оценка, която трябва да се отнася до следните елементи:

а)

ефективността на мярката за помощ с оглед на предварително определените общи и специфични цели и показатели на мярката; както и

б)

въздействието на мярката за рисково финансиране върху пазарите и върху конкуренцията.

171)

Оценка може да се изисква за следните схеми за помощ:

а)

големи схеми;

б)

схеми с регионална насоченост;

в)

схеми с тясна секторна насоченост;

г)

променени схеми, когато промяната се отразява на критериите за допустимост, на размера на инвестицията или на финансовите проектни параметри; оценката може да се представя като част от уведомлението;

д)

схеми, съдържащи нови характеристики;

е)

схеми, за които Органът изисква такава оценка в решението за одобряване на мярката, предвид на потенциалните ѝ отрицателни ефекти.

172)

Оценката трябва да бъде извършена въз основа на обща методика (33) от експерт, независим от органа, предоставящ държавната помощ, и трябва да бъде оповестена публично. Оценката трябва да бъде представена на Органа навреме, за да може тя да оцени възможното удължаване на схемата за помощ, и при всички случаи след изтичане на срока на схемата. Конкретният обхват и конкретната методика на оценката, която ще бъде извършена, ще бъдат определени в решението за одобряване на схемата за помощ. Всяка следваща мярка за помощ с подобна цел трябва да бъде съобразена с резултатите от тази оценка.

5.   ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

5.1.   Продължаване на Насоките относно рисковия капитал

173)

Насоките на Органа за насърчаване на инвестициите в рисков капитал в малките и средните предприятия ще се прилагат до 30 юни 2014 г.

5.2.   Приложимост на правилата

174)

Органът ще прилага изложените в настоящите насоки принципи при оценката на съвместимостта на всички помощи за рисково финансиране, които се отпускат в периода от 1 юли 2014 г. до 31 декември 2020 г.

175)

Помощите за рисков капитал, които са отпуснати неправомерно или които се отпускат преди 1 юли 2014 г., ще се оценяват в съответствие с правилата, които са в сила към датата на отпускане на помощта.

176)

С цел да се защитят оправданите очаквания на частните инвеститори, в случай на схеми за рисково финансиране, при които се предоставя публично финансиране на частни фондове за капиталови инвестиции, приложимостта на правилата по отношение на мярката за рисково финансиране се определя от датата на поемане на задължението за предоставяне на публичното финансиране на тези фондове, която е датата на подписване на споразумението за финансиране.

5.3.   Подходящи мерки

177)

Органът смята, че прилагането на настоящите насоки ще доведе до значителни промени в принципите на оценяване, приложими за помощите за рисков капитал в държавите от ЕАСТ. Освен това, предвид на новите икономически и социални условия, е необходимо да се провери дали всички схеми за помощ за рисков капитал продължават да са оправдани и ефикасни. По тези причини Органът предлага на държавите от ЕАСТ следните целесъобразни мерки в съответствие с член 1, параграф 1 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд:

а)

държавите от ЕАСТ следва при необходимост да изменят своите съществуващи схеми за помощ за рисков капитал, за да ги приведат в съответствие с настоящите насоки, в срок от 6 месеца след датата на публикуване на Насоките;

б)

държавите от ЕАСТ се приканват да дадат своето изрично безусловно съгласие по отношение на настоящите предложения за мерки в срок от 2 месеца от дата на публикуването на настоящите насоки: ако не получи отговор, Органът ще приеме, че въпросната държава от ЕАСТ не е съгласна с предложените мерки.

178)

С цел да се защитят оправданите очаквания на частните инвеститори, държавите от ЕАСТ не са длъжни да предприемат подходящи мерки по отношение на схемите за помощ за рисков капитал в полза на МСП, когато поемането на задължението за предоставяне на публичното финансиране на частните фондове за капиталови инвестиции, което поемане на задължение съответства на датата на подписване на споразумението за финансиране, е направено преди датата на публикуване на настоящите насоки и ако всички предвидени в споразумението за финансиране условия остават непроменени. Тези финансови посредници могат да продължат да осъществяват дейността си и след това и да инвестират в съответствие с първоначалната си инвестиционна стратегия до края на срока, предвиден в споразумението за финансиране.

5.4.   Докладване и мониторинг

179)

В съответствие с член 21 от част II на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд във връзка с членове 5 и 6 от Решение № 195/04/COL държавите от ЕАСТ трябва да представят на Органа годишни доклади.

180)

Държавите от ЕАСТ трябва да водят подробна документация за всички мерки за помощ. Тази документация трябва да съдържа цялата информация, необходима за установяване на факта, че са изпълнени условията, свързани с допустимостта и с максималния размер на инвестициите. Тази документация трябва да се съхранява 10 години от датата на отпускане на помощта и при поискване да бъде предоставена на Органа.

5.5.   Преразглеждане

181)

Органът може по всяко време да вземе решение за преглед или за изменение на настоящите насоки, ако това се налага поради причини, свързани с политиката в областта на конкуренцията, или за да бъдат отчетени други политики на ЕИП, международни ангажименти и развитието на пазарите, както и поради всяка друга основателна причина.


(1)  Настоящите насоки съответстват на Насоките на Комисията относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране (ОВ C 19, 22.1.2014 г., стр. 4).

(2)  Съобщение на Комисията „План за действие за улесняване на достъпа на МСП до финансиране“, COM(2011) 870 окончателен, 7.12.2011 г.

(3)  COM(2013) 150 final, 25.3.2013 г.

(4)  Регламенти от значение за ЕИП.

(5)  Регламент (ЕС) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейските фондове за рисков капитал (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 1). Регламентът следва да бъде включен в Споразумението за ЕИП.

(6)  Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските фондове за дългосрочни инвестиции (COM(2013) 462 final, 2013/0214 (COD).

(7)  Директива 2011/61/ЕС от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1). Директивата следва да бъде включена в Споразумението за ЕИП.

(8)  Въпросникът беше публикуван на следния адрес: (http://ec.europa.eu/competition/consultations/2012_risk_capital/questionnaire_en.pdf).

(9)  Насоки на Общността относно държавната помощ за насърчаване на инвестициите в рисков капитал в малките и средните предприятия (ОВ C 194, 18.8.2006 г., стр. 2).

(10)  Държавна помощ за насърчаване на инвестиции в рисков капитал за малки и средни предприятия (ОВ C 126, 7.6.2007 г., стр. 19 и притурка за ЕИП № 27, 7.6.2007 г., стр. 1), изменено с Решение № 484/10/COL от 15.12.2010 г.

(11)  Съобщение относно модернизирането на държавната помощ на ЕС (COM(2012) 209 final, 8.5.2012 г.).

(12)  Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (ОВ L 214, 9.8.2008 г., стр. 3), който в момента се преразглежда, изменен с Регламент (ЕС) № 1224/2013 на Комисията от 29 ноември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 800/2008 по отношение на срока на неговото прилагане (ОВ L 320, 30.11.2013 г., стр. 22), включен като точка 1 ѝ) в приложение XV към Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет № 29/2014 от 14.2.2014 г. (все още непубликувано в ОВ или в притурката за ЕИП), 15.2.2014 г.

(13)  Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (ОВ L 352, 24.12.2013 г., стр. 1). Регламентът следва да бъде включен в Споразумението за ЕИП.

(14)  ОВ L 97, 15.4.2005 г. и притурка за ЕИП № 18, 14.4.2005 г., стр. 1. Тези насоки са удължени с Решение № 438/12/COL от 28.11.2012 г. (ОВ L 190, 11.7.2013 г., стр. 91 и притурка за ЕИП № 40, 11.7.2013 г., стр. 15).

(15)  Вж. например Решение на Съда от 19 септември 2000 г. по дело Федерална република Германия/Комисия на Европейските общности (C-156/98, Recueil 2000 г., стр. I-6857, точка 78) и Решение на Съда от 22 декември 2008 г. по дело Société Régie Networks/Direction de contrôle fiscal Rhône-Alpes Bourgogne (C-333/07, Сборник, стр. I-10807, точки 94—116).

(16)  Частните инвеститори обикновено включват ЕИФ и ЕИБ, инвестиращи на собствен риск и със собствени средства, банките, които инвестират на собствен риск и със собствени средства, частните дарения и фондации, дружествата за управление на имуществото на заможни семейства и „бизнес ангелите“, корпоративните инвеститори, застрахователните компании, пенсионните фондове, частните лица и академичните институции.

(17)  Например по делото Citynet Amsterdam Комисията прие, че придобиването от двама частни оператори на една трета от общия размер на капиталовите инвестиции в дружество (като се отчитат също общата акционерна структура и това, че техните акции са достатъчни, за да формират блокиращо малцинство по отношение на всяко стратегическо решение на дружеството), може да се счита за икономически значимо (вж. решението на Комисията по дело C 53/2006, Citynet Amsterdam, Нидерландия (ОВ L 247, 16.9.2008 г., стр. 27, точки 96–100). За разлика от това по дело N429/10, Agricultural Bank of Greece (ATE) (ОВ C 317, 29.10.2011 г., стр. 5) частното участие бе едва 10 % от инвестицията спрямо 90 % участие на държавата, поради което Комисията заключи, че условията на принципа pari passu не са изпълнени, тъй като капиталът, инжектиран от държавата, нито е съпътстван от сравнимо участие на частен акционер, нито е пропорционален на броя акции, притежавани от държавата.

(18)  Референтни и сконтови проценти (ОВ L 105, 12.2.2005 г., стр. 32 и притурка за ЕИП № 23, 12.2.2005 г., стр. 1).

(19)  Държавна помощ под формата на гаранции (ОВ L 105, 21.4.2011 г., стр. 32 и Притурката за ЕИП № 23, 21.4.2011 г., стр. 1).

(20)  Приложение I към Регламент (ЕО) № 800/2008, вж. бележка под линия 12.

(21)  Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите за финансови инструменти (ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1). Директива, включен като точка 31ба в приложение IX (Финансови услуги) към Споразумението за ЕИП с Решение № 65/2005 на Съвместния комитет на ЕИП от 29.4.2005 г. (ОВ L 239, 15.9.2005 г., стр. 50 и притурка за ЕИП № 46, 15.9.2005 г., стр. 31).

(22)  Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114), поправена с Поправка към директивата (ОВ L 351, 26.11.2004 г., стр. 44). Директивата е включена като точка 2 в приложение XVI (Обществени поръчки) към Споразумението за ЕИП с Решение № 68/2006 на Съвместния комитет на ЕИП от 2.6.2006 г. (ОВ L 245, 7.9.2006 г., стр. 22 и притурка за ЕИП № 44, 7.9.2006 г., стр. 18).

(23)  Вж. Решение на Съда от 15 юни 1993 г. дело Matra SA/Комисия на Европейските общности (C-225/91, Recueil, стр. I-3203, точка 42).

(24)  Иновационният характер на МСП трябва да се преценява съобразно с определението в Общия регламент за групово освобождаване.

(25)  Органът отчита нарастващото значение, което платформите за колективно финансиране имат за привличането на финансиране за стартиращи предприятия. С оглед на това, ако има установена пазарна неефективност и в случаите, когато операторът на дадена платформа за колективно финансиране е отделно юридическо лице, Органът може да приложи по аналогия правилата, приложими за алтернативните платформи за търговия. Това се отнася също и за фискалните стимули за инвестиране чрез такива платформи за колективно финансиране. Предвид на това, че колективното финансиране се практикува отскоро в Съюза/ЕИП, мерките за рисково финансиране, включващи колективно финансиране, вероятно ще бъдат предмет на оценка съгласно раздел 4 от настоящите насоки.

(26)  Вж. бележка под линия 22.

(27)  Ограничена възвращаемост за публичния инвеститор до предварително определен минимален процент на възвращаемост: при превишаване на предварително определения процент на възвращаемост всички печалби над него отиват само при частните инвеститори.

(28)  Кол опции върху публични акции: частните инвеститори получават правото да упражнят кол опция за изкупуването на дела на публичната инвестиция на предварително договорена цена на упражняване.

(29)  Асиметрично разпределяне на паричния доход: получават се парични средства както от публични, така и от частни инвеститори на принципа pari passu, но генерираните печалби се разпределят по несиметричен начин. Частните инвеститори получават по-голям дял от постъпленията, отколкото биха получили пропорционално на съответните си вложения, до предварително определения минимален процент на възвращаемост.

(30)  Терминът „статистически регион“ ще се използва вместо съкращението „NUTS“ в съответните насоки на Комисията. NUTS е съкращение на „Nomenclature of Territorial Units for Statistics“ съгласно Регламент (ЕС) № 31/2011 на Комисията за изменение на приложенията към Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ L 154, 21.6.2003 г., стр. 1). Този регламент не е включен в Споразумението за ЕИП. С цел обаче да се достигне до общи определения във все по-нарастващото търсене на статистическа информация на регионално равнище, статистическата служба на Европейския съюз, Евростат, и националните институти на страните кандидатки и на страните от ЕАСТ се договориха статистическите региони да се установят в сходство с класификацията по NUTS.

(31)  Това изискване не се прилага за частните инвеститори, които са физически лица.

(32)  Тази информация следва да се актуализира редовно (например на всеки 6 месеца) и следва да бъде на разположение във формати с незащитени права.

(33)  Такава обща методика може да бъде предоставена от Органа.


Поправки

11.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/89


Поправка на Решение за изпълнение 2014/844/ЕС, Евратом на Комисията от 26 ноември 2014 година за разрешаване на Малта да използва някои приблизителни разчети при изчисляването на базата за собствените ресурси от ДДС

( Официален вестник на Европейския съюз L 343 от 28 ноември 2014 г. )

На стр. 33 в преамбюла

вместо:

„като взе предвид Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 на Съвета от 29 май 1989 г. за окончателни унифицирани схеми за събирането на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност (1), и по-специално член 6, параграф 3, второ тире от него,

като има предвид, че:“

да се чете:

„като взе предвид Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 на Съвета от 29 май 1989 г. за окончателни унифицирани схеми за събирането на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност (1), и по-специално член 6, параграф 3, второ тире от него,

след консултации с Консултативния комитет по собствените ресурси,

като има предвид, че:“


11.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/89


Поправка на Решение за изпълнение 2014/847/ЕС, Евратом на Комисията от 26 ноември 2014 година за изменение на Решение 90/176/Евратом, ЕИО за разрешаване на Франция да не отчита някои категории сделки и да използва някои приблизителни разчети при изчисляването на базата за собствените ресурси от ДДС

( Официален вестник на Европейския съюз L 343 от 28 ноември 2014 г. )

На стр. 39 в преамбюла

вместо:

„като взе предвид Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 на Съвета от 29 май 1989 г. за окончателни унифицирани схеми за събирането на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност (1), и по-специално член 6, параграф 3, второ тире от него,

като има предвид, че:“

да се чете:

„като взе предвид Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 на Съвета от 29 май 1989 г. за окончателни унифицирани схеми за събирането на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност (1), и по-специално член 6, параграф 3, второ тире от него,

след консултации с Консултативния комитет по собствените ресурси,

като има предвид, че:“


11.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/90


Поправка на Делегиран регламент (ЕС) № 887/2013 на Комисията от 11 юли 2013 година за замяна на приложения II и III към Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива

( Официален вестник на Европейския съюз L 247 от 18 септември 2013 г. )

На страница 12 в приложение I, с което се заменя приложение II към Регламент (ЕС) № 211/2011, в точка 1

вместо:

„Надсловът на предложената гражданска инициатива, с не повече от 100 символа;“

да се чете:

„Насловът на предложената гражданска инициатива, с не повече от 100 символа“

На страница 13 в приложение II, с което се заменя приложение III към Регламент (ЕС) № 211/2011, във „Формуляр за изявление за подкрепа — част А“ в скобите

вместо:

„за държавите членки, в които не се изисква представянето на личен идентификационен номер/номер на документ за самоличност“

да се чете:

„за държави членки, в които не се изисква представянето на личен идентификационен номер/номер на документ за самоличност“

На страница 13 в приложение II, с което се заменя приложение III към Регламент (ЕС) № 211/2011, във „Формуляр за изявление за подкрепа — част А“ в точка 4

вместо:

„Уеб адрес на предложената гражданска инициатива в регистъра на Европейската комисия:“

да се чете:

„Уеб адрес на настоящата предложена гражданска инициатива в регистъра на Европейската комисия:“

На страница 13 в приложение II, с което се заменя приложение III към Регламент (ЕС) № 211/2011, във „Формуляр за изявление за подкрепа — част А“ в точка 5

вместо:

„Надслов на предложената гражданска инициатива:“

да се чете:

„Наслов на настоящата предложена гражданска инициатива:“

На страница 13 в приложение II, с което се заменя приложение III към Регламент (ЕС) № 211/2011, във „Формуляр за изявление за подкрепа — част А“ в точка 8

вместо:

„Имена и адреси за електронна поща на регистрираните лица за контакт:“

да се чете:

„Имена и адреси на електронна поща на регистрираните лица за контакт:“

На страница 13 в приложение II, с което се заменя приложение III към Регламент (ЕС) № 211/2011, във „Формуляр за изявление за подкрепа — част А“ в точка 10

вместо:

„Уебсайт на предложената гражданска инициатива (ако има такъв):“

да се чете:

„Уебсайт на настоящата предложена гражданска инициатива (ако има такъв):“

На страница 13 в приложение II, с което се заменя приложение III към Регламент (ЕС) № 211/2011, във „Формуляр за изявление за подкрепа — част А“, в частта „ПОПЪЛВА СЕ ОТ ПОДДРЪЖНИЦИТЕ С ГЛАВНИ БУКВИ:“

вместо:

„„С настоящото удостоверявам, че данните, предоставени в настоящия формуляр, са верни и че подкрепям настоящата предложена гражданска инициатива за първи път“

.“

да се чете:

„С настоящото удостоверявам, че информацията, предоставена от мен в настоящия формуляр, е вярна и че подкрепям настоящата предложена гражданска инициатива за първи път.“

На страница 14 в приложение II, с което се заменя приложение III към Регламент (ЕС) № 211/2011, във „Формуляр за изявление за подкрепа — част А“, в карето, отнасящо се до поверителността на личните данни,

вместо:

„Поверителност на личните данни: в съответствие с член 10 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни личните данни, посочени в настоящия формуляр, ще бъдат предоставени само на компетентните органи с цел проверка и удостоверяване на броя на действителните изявления за подкрепа, получени за предложената гражданска инициатива (вж. член 8 от Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно гражданската инициатива), и, ако е необходимо, обработени допълнително за целите на административно или съдебно производство, свързано с предложената гражданска инициатива (вж. член 12 от Регламент (ЕС) № 211/2011). Данните не могат да бъдат използвани за никакви други цели. Субектите на данни имат право на достъп до своите лични данни. Всички изявления за подкрепа ще бъдат унищожени най-късно 18 месеца след датата на регистриране на предложената гражданска инициатива или, в случай на административни или съдебни производства, най-късно една седмица след датата на приключване на въпросните производства.“

да се чете:

„Поверителност на личните данни: в съответствие с член 10 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, личните данни, посочени в настоящия формуляр, ще бъдат предоставени само на компетентните органи за проверка и удостоверяване на броя на действителните изявления за подкрепа, получени за настоящата предложена гражданска инициатива (вж. член 8 от Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно гражданската инициатива), и, ако е необходимо, обработени допълнително за целите на административно или съдебно производство, свързано с настоящата предложена гражданска инициатива (вж. член 12 от Регламент (ЕС) № 211/2011). Данните не могат да бъдат използвани за никакви други цели. Субектите на данни имат право на достъп до своите лични данни. Всички изявления за подкрепа ще бъдат унищожени най-късно 18 месеца след датата на регистриране на предложената гражданска инициатива или, в случай на административни или съдебни производства, най-късно една седмица след датата на приключване на въпросните производства.“

На страница 15 в приложение II, с което се заменя приложение III към Регламент (ЕС) № 211/2011, във „Формуляр за изявление за подкрепа — част Б“ в скобите

вместо:

„за държавите членки, в които се изисква представянето на личен идентификационен номер/номер на документ за самоличност“

да се чете:

„за държави членки, в които се изисква представянето на личен идентификационен номер/номер на документ за самоличност“

На страница 15 в приложение II, с което се заменя приложение III към Регламент (ЕС) № 211/2011, във „Формуляр за изявление за подкрепа — част Б“ в точка 4

вместо:

„Уеб адрес на предложената гражданска инициатива в регистъра на Европейската комисия:“

да се чете:

„Уеб адрес на настоящата предложена гражданска инициатива в регистъра на Европейската комисия:“

На страница 15 в приложение II, с което се заменя приложение III към Регламент (ЕС) № 211/2011, във „Формуляр за изявление за подкрепа — част Б“ в точка 5

вместо:

„Надслов на предложената гражданска инициатива:“

да се чете:

„Наслов на настоящата предложена гражданска инициатива“

На страница 15 в приложение II, с което се заменя приложение III към Регламент (ЕС) № 211/2011, във „Формуляр за изявление за подкрепа — част Б“ в точка 8

вместо:

„Имена и адреси за електронна поща на регистрираните лица за контакт:“

да се чете:

„Имена и адреси на електронна поща на регистрираните лица за контакт:“

На страница 15 в приложение II, с което се заменя приложение III към Регламент (ЕС) № 211/2011, във „Формуляр за изявление за подкрепа — част Б“, в точка 10

вместо:

„Уебсайт на предложената гражданска инициатива (ако има такъв):“

да се чете:

„Уебсайт на настоящата предложена гражданска инициатива (ако има такъв):“

На страница 15 в приложение II, с което се заменя приложение III към Регламент (ЕС) № 211/2011, във „Формуляр за изявление за подкрепа — част Б“, в частта „ПОПЪЛВА СЕ ОТ ПОДДРЪЖНИЦИТЕ С ГЛАВНИ БУКВИ“

вместо:

„„С настоящото удостоверявам, че данните, предоставени в настоящия формуляр, са верни и че подкрепям настоящата предложена гражданска инициатива за първи път“

.“

да се чете:

„С настоящото удостоверявам, че информацията, предоставена от мен в настоящия формуляр, е вярна и че подкрепям настоящата предложена гражданска инициатива за първи път.“

На страница 16 в приложение II, с което се заменя приложение III към Регламент (ЕС) № 211/2011, във „Формуляр за изявление за подкрепа — част Б“ в карето, отнасящо се до поверителността на личните данни,

вместо:

„Поверителност на личните данни: в съответствие с член 10 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни личните данни, посочени в настоящия формуляр, ще бъдат предоставени само на компетентните органи с цел проверка и удостоверяване на броя на действителните изявления за подкрепа, получени за предложената гражданска инициатива (вж. член 8 от Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно гражданската инициатива), и, ако е необходимо, обработени допълнително за целите на административно или съдебно производство, свързано с предложената гражданска инициатива (вж. член 12 от Регламент (ЕС) № 211/2011). Данните не могат да бъдат използвани за никакви други цели. Субектите на данни имат право на достъп до своите лични данни. Всички изявления за подкрепа ще бъдат унищожени най-късно 18 месеца след датата на регистриране на предложената гражданска инициатива или, в случай на административни или съдебни производства, най-късно една седмица след датата на приключване на въпросните производства.“

да се чете:

„Поверителност на личните данни: в съответствие с член 10 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, личните данни, посочени в настоящия формуляр, ще бъдат предоставени само на компетентните органи за проверка и удостоверяване на броя на действителните изявления за подкрепа, получени за настоящата предложена гражданска инициатива (вж. член 8 от Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно гражданската инициатива), и, ако е необходимо, обработени допълнително за целите на административно или съдебно производство, свързано с настоящата предложена гражданска инициатива (вж. член 12 от Регламент (ЕС) № 211/2011). Данните не могат да бъдат използвани за никакви други цели. Субектите на данни имат право на достъп до своите лични данни. Всички изявления за подкрепа ще бъдат унищожени най-късно 18 месеца след датата на регистриране на предложената гражданска инициатива или, в случай на административни или съдебни производства, най-късно една седмица след датата на приключване на въпросните производства.“

На страница 17 в приложение II, с което се заменя приложение III към Регламент (ЕС) № 211/2011, в част В, 1. Изисквания за държавите членки, в които не се изисква представянето на личен идентификационен номер/номер на документ за самоличност (формуляр за изявление за подкрепа — част А), заглавието на дясната колона

вместо:

„Поддръжници, чиито изявления за подкрепа следва да се предават на съответната държава членка“

да се чете:

„Поддръжници, чиито изявления за подкрепа трябва да се предават на съответната държава членка“

На страница 17 в приложение II, с което се заменя приложение III към Регламент (ЕС) № 211/2011, в част В, 2. Списък на държавите членки, които изискват представянето на един от посочените по-долу и издавани от съответната държава членка лични идентификационни номера/номера на документи за самоличност (формуляр за изявление за подкрепа — част Б), БЪЛГАРИЯ

вместо:

„единен граждански номер (личен номер)“

да се чете:

„единен граждански номер“