ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 244

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 57
19 август 2014 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) № 893/2014 на Комисията от 14 август 2014 година за забрана за риболовни дейности с капани, които са регистрирани в Италия, Португалия и Испания и извършват улов на червен тон в Атлантическия океан на изток от 45° з.д. и в Средиземно море

1

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) № 894/2014 на Комисията от 14 август 2014 година за забрана за риболовни дейности с кораби с мрежи гъргър, плаващи под флага на Хърватия, Франция, Италия, Малта и Испания или регистрирани в тях, които извършват риболов на червен тон в Атлантическия океан на изток от 45° з.д. и в Средиземно море

3

 

*

Регламент (ЕС) № 895/2014 на Комисията от 14 август 2014 година за изменение на приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) ( 1 )

6

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) № 896/2014 на Комисията от 18 август 2014 година за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 793/2013 за определяне на мерки по отношение на Фарьорските острови с цел опазване на запасите от атлантическо-скандинавска херинга

10

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) № 897/2014 на Комисията от 18 август 2014 година за определяне на специални разпоредби за изпълнението на програми за трансгранично сътрудничество, финансирани по Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски инструмент за съседство

12

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) № 898/2014 на Комисията от 18 август 2014 година за отмяна на окончателното антидъмпингово мито върху вноса на активен въглен на прах с произход от Китайската народна република след преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета

55

 

 

Регламент за изпълнение (ЕС) № 899/2014 на Комисията от 18 август 2014 година за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

57

 

 

РЕШЕНИЯ

 

 

2014/532/ЕС

 

*

Решение на Комисията от 23 ноември 2011 година относно държавна помощ C 28/10, приведена в действие от Португалия за застрахователната схема за краткосрочни експортни кредити (нотифицирано под номер C(2011) 7756)  ( 1 )

59

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/1


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 893/2014 НА КОМИСИЯТА

от 14 август 2014 година

за забрана за риболовни дейности с капани, които са регистрирани в Италия, Португалия и Испания и извършват улов на червен тон в Атлантическия океан на изток от 45° з.д. и в Средиземно море

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството (1), и по-специално член 36, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕС) № 43/2014 на Съвета от 20 януари 2014 г. за установяване на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси за 2014 година, приложими във водите на Съюза и за корабите на Съюза в някои води извън Съюза (2), се определя капацитетът за улов на червен тон от кораби на Съюза през 2014 г. в Атлантическия океан на изток от 45° з.д. и в Средиземно море.

(2)

В Регламент (ЕО) № 302/2009 на Съвета от 6 април 2009 г. относно многогодишен план за възстановяване на червения тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, за изменение на Регламент (ЕО) № 43/2009 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1559/2007 (3) се изисква държавите членки да уведомяват Комисията за индивидуалните квоти, разпределени на техните кораби с дължина над 24 метра. По отношение на корабите за улов с дължина под 24 метра и капаните държавите членки следва да уведомят Комисията поне за квотите, разпределени на организации на производителите или на групи кораби, извършващи риболов с подобни уреди.

(3)

Общата политика в областта на рибарството цели осигуряване на дългосрочната жизнеспособност на сектор „Рибарство“ чрез устойчива експлоатация на живите водни ресурси, основана на подхода на предпазливост.

(4)

В съответствие с член 36, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, когато Комисията установи — въз основа на информацията, предоставяна от държавите членки, или друга информация на нейно разположение — че възможностите за риболов за Европейския съюз, държава членка или група от държави членки се смятат за изчерпани за един или повече уреди или риболовни флотове, тя информира съответните държави членки за това и издава забрана за съответната зона на риболовните дейности със съответния уред, спрямо съответния запас или група от запаси или от страна на флота, участващ в конкретните риболовни дейности.

(5)

Информацията, с която разполага Комисията, показва, че възможностите за улов на червен тон в Атлантическия океан на изток от 45° з.д. и в Средиземно море, които са отпуснати на капаните за риба, регистрирани в Италия, Португалия и Испания, са изчерпани.

(6)

На 7 юли Италия уведоми Комисията, че е наредила прекратяване на риболовните дейности на своите три капана, извършващи улов на червен тон през 2014 г., считано от 15:00 часа на 29 юни 2014 г.

(7)

На 16 юли Португалия уведоми Комисията, че е наредила прекратяване на риболовните дейности на своите три капана, извършващи улов на червен тон през 2014 г., считано от 00:00 часа на 15 юли 2014 г.

(8)

На 10, 18 и 20 юни Испания уведоми Комисията, че е наредила прекратяване на риболовните дейности на своите четири капана, извършващи улов на червен тон през 2014 г., считано от 10 юни (за два от тях), 19 юни (за третия капан) и 20 юни (за последния капан), като с това е наложена забрана за всички риболовни дейности, считано от 00:00 часа на 20 юни 2014 г.

(9)

Без да се засягат посочените по-горе действия, предприети от Италия, Португалия и Испания, е необходимо Комисията да потвърди забраната за улов на червен тон в Атлантическия океан на изток от 45° з.д. и в Средиземно море, считано от 15:00 часа на 29 юни за капаните, регистрирани в Италия, от 00:00 часа на 15 юли за капаните, регистрирани в Португалия, и най-късно от 00:00 часа на 20 юни 2014 г. за капаните, регистрирани в Испания,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Считано от 15:00 часа на 29 юни 2014 г. се забранява уловът на червен тон в Атлантическия океан на изток от 45° з.д. и в Средиземно море, извършван от капани, регистрирани в Италия.

Ако след тази дата в посочените капани бъде уловен червен тон, той не се задържа на борда, не се поставя в садки за угояване или отглеждане, не се трансбордира, прехвърля, събира или разтоварва на суша.

Член 2

Считано от 00:00 часа на 15 юли 2014 г. се забранява уловът на червен тон в Атлантическия океан на изток от 45° з.д. и в Средиземно море, извършван от капани, регистрирани в Португалия.

Ако след тази дата в посочените капани бъде уловен червен тон, той не се задържа на борда, не се поставя в садки за угояване или отглеждане, не се трансбордира, прехвърля, събира или разтоварва на суша.

Член 3

Считано най-късно от 00:00 часа на 20 юни 2014 г. се забранява уловът на червен тон в Атлантическия океан на изток от 45° з.д. и в Средиземно море, извършван от капани, регистрирани в Испания.

Ако след тази дата в посочените капани бъде уловен червен тон, той не се задържа на борда, не се поставя в садки за угояване или отглеждане, не се трансбордира, прехвърля, събира или разтоварва на суша.

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 14 август 2014 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Michel BARNIER

Заместник-председател


(1)  ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 24, 28.1.2014 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 96, 15.4.2009 г., стр. 1.


19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/3


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 894/2014 НА КОМИСИЯТА

от 14 август 2014 година

за забрана за риболовни дейности с кораби с мрежи гъргър, плаващи под флага на Хърватия, Франция, Италия, Малта и Испания или регистрирани в тях, които извършват риболов на червен тон в Атлантическия океан на изток от 45° з.д. и в Средиземно море

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството (1), и по-специално член 36, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕС) № 43/2014 на Съвета от 20 януари 2014 г. за установяване на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси за 2014 година, приложими във водите на Съюза и за корабите на Съюза в някои води извън Съюза (2), се определя количеството червен тон, което през 2014 г. може да бъде уловено от кораби и капани на Европейския съюз в Атлантическия океан на изток от 45° з.д. и в Средиземно море.

(2)

В Регламент (ЕО) № 302/2009 на Съвета от 6 април 2009 г. относно многогодишен план за възстановяване на червения тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, за изменение на Регламент (ЕО) № 43/2009 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1559/2007 (3) се изисква държавите членки да уведомяват Комисията за индивидуалните квоти, разпределени на техните кораби с дължина над 24 метра. По отношение на корабите за улов с дължина под 24 метра и капаните държавите членки следва да уведомят Комисията поне за квотите, разпределени на организации на производителите или на групи кораби, извършващи риболов с подобни уреди.

(3)

Общата политика в областта на рибарството цели осигуряване на дългосрочната жизнеспособност на сектор „Рибарство“ чрез устойчива експлоатация на живите водни ресурси, основана на подхода на предпазливост.

(4)

В съответствие с член 36, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, когато Комисията установи — въз основа на информацията, предоставяна от държавите членки, или друга информация на нейно разположение — че възможностите за риболов за Европейския съюз, държава членка или група от държави членки се смятат за изчерпани за едно или повече уреди или риболовни флотове, тя информира съответните държави членки за това и издава забрана за съответната зона на риболовните дейности със съответния уред, спрямо съответния запас или група от запаси или от страна на флота, участващ в конкретните риболовни дейности.

(5)

Информацията, с която разполага Комисията, показва, че възможностите за улов на червен тон в Атлантическия океан на изток от 45° з.д. и в Средиземно море, които са отпуснати на корабите с мрежи гъргър, плаващи под флага на Хърватия, Франция, Италия, Малта и Испания или регистрирани в тях, са изчерпани.

(6)

На 24 юни Хърватия уведоми Комисията, че е наредила прекратяване на риболовните дейности на своите осем кораба с мрежи гъргър, извършващи улов на червен тон през 2014 г., считано от 24:00 часа на 24 юни 2014 г.

(7)

На 28 май и на 9 и 12 юни Франция уведоми Комисията, че е наредила прекратяване на риболовните дейности на своите 17 кораба с мрежи гъргър, извършващи улов на червен тон през 2014 г., считано от 28 май (за 11 от тях), 9 юни (за два от тях) и 12 юни (за четири от тях), като с това е наложена забрана за всички риболовни дейности, считано от 09:04 часа на 12 юни 2014 г.

(8)

На 1, 2, 9 и 13 юни Италия уведоми Комисията, че е наредила прекратяване на риболовните дейности на своите 12 кораба с мрежи гъргър, извършващи улов на червен тон през 2014 г., считано от 1 юни (за три от тях), 2 юни (за четири от тях), 8 юни (за четири от тях) и 13 юни (за последния кораб), като с това е наложила забрана за всички риболовни дейности, считано от 23:02 часа на 13 юни 2014 г.

(9)

На 12 юни Малта уведоми Комисията, че е наредила прекратяване на риболовните дейности на своя кораб с мрежи гъргър, извършващ улов на червен тон през 2014 г., считано от 14:39 часа на 10 юни 2014 г.

(10)

На 28 май Испания уведоми Комисията, че е наредила прекратяване на риболовните дейности на своите шест кораба с мрежи гъргър, извършващи улов на червен тон през 2014 г., считано от 00:00 часа на 28 май 2014 г.

(11)

Без да се засягат посочените по-горе действия, предприети от Хърватия, Франция, Италия, Малта и Испания, е необходимо Комисията да потвърди забраната за улов на червен тон в Атлантическия океан на изток от 45° з.д. и в Средиземно море с кораби с мрежи гъргър, плаващи под флага на съответните държави — членки на ЕС, или регистрирани в тях, считано от 24:00 часа на 24 юни 2014 г. за Хърватия, най-късно от 09:04 часа на 12 юни 2014 г. за Франция, най-късно от 23:02 часа на 13 юни 2014 г.за Италия, от 14:39 часа на 10 юни 2014 г. за Малта и от 00:00 часа на 28 май 2014 г. за Испания,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Считано от 24:00 часа на 24 юни 2014 г. се забранява уловът на червен тон в Атлантическия океан на изток от 45° з.д. и в Средиземно море, извършван от кораби с мрежи гъргър, които плават под флага на Хърватия или са регистрирани в нея.

Ако след тази дата от посочените кораби бъде уловен червен тон, той не се задържа на борда, не се поставя в садки за угояване или отглеждане, не се трансбордира, прехвърля или разтоварва на суша.

Член 2

Считано най-късно от 09:04 часа на 12 юни 2014 г. се забранява уловът на червен тон в Атлантическия океан на изток от 45° з.д., и в Средиземно море, извършван от кораби с мрежи гъргър, които плават под флага на Франция или са регистрирани в нея.

Ако след тази дата от посочените кораби бъде уловен червен тон, той не се задържа на борда, не се поставя в садки за угояване или отглеждане, не се трансбордира, прехвърля или разтоварва на суша.

Член 3

Считано най-късно от 23:02 часа на 13 юни 2014 г. се забранява уловът на червен тон в Атлантическия океан на изток от 45° з.д. и в Средиземно море, извършван от кораби с мрежи гъргър, които плават под флага на Италия или са регистрирани в нея.

Ако след тази дата от посочените кораби бъде уловен червен тон, той не се задържа на борда, не се поставя в садки за угояване или отглеждане, не се трансбордира, прехвърля или разтоварва на суша.

Член 4

Считано от 14:39 часа на 10 юни 2014 г. се забранява уловът на червен тон в Атлантическия океан на изток от 45° з.д. и в Средиземно море, извършван от кораби с мрежи гъргър, които плават под флага на Малта или са регистрирани в нея.

Ако след тази дата от посочените кораби бъде уловен червен тон, той не се задържа на борда, не се поставя в садки за угояване или отглеждане, не се трансбордира, прехвърля или разтоварва на суша.

Член 5

Считано от 00:00 часа на 28 май 2014 г. се забранява уловът на червен тон в Атлантическия океан на изток от 45° з.д. и в Средиземно море, извършван от кораби с мрежи гъргър, които плават под флага на Испания или са регистрирани в нея.

Ако след тази дата от посочените кораби бъде уловен червен тон, той не се задържа на борда, не се поставя в садки за угояване или отглеждане, не се трансбордира, прехвърля или разтоварва на суша.

Член 6

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 14 август 2014 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Michel BARNIER

Заместник-председател


(1)  ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 24, 28.1.2014 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 96, 15.4.2009 г., стр. 1.


19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/6


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 895/2014 НА КОМИСИЯТА

от 14 август 2014 година

за изменение на приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (1), и по-специално членове 58 и 131 от него,

като има предвид, че:

(1)

Олигомерните продукти на реакцията на формалдехид с анилин (технически MDA) отговарят на критериите за класифициране като канцерогенни (категория 1B) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета (2) и поради това отговарят на критериите за включване в приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006, установени в член 57, буква а) от посочения регламент.

(2)

Арсеновата киселина отговаря на критериите за класифициране като канцерогенна (категория 1A) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 и поради това отговаря на критериите за включване в приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006, установени в член 57, буква а) от посочения регламент.

(3)

Веществото бис(2-метоксиетилов) етер (диглим) отговаря на критериите за класифициране като токсично за репродукцията (категория 1B) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 и поради това отговаря на критериите за включване в приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006, установени в член 57, буква в) от посочения регламент.

(4)

Веществото 1,2-дихлороетан (EDC) отговаря на критериите за класифициране като канцерогенно (категория 1B) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 и поради това отговаря на критериите за включване в приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006, установени в член 57, буква а) от посочения регламент.

(5)

Веществото 4,4′-метилен-2,2′-дихлородианилин (МОСА) отговаря на критериите за класифициране като канцерогенно вещество (категория 1B) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 и поради това отговаря на критериите за включване в приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006, установени в член 57, буква а) от посочения регламент.

(6)

Веществото дихромен трис(хромат) отговаря на критериите за класифициране като канцерогенно (категория 1B) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 и поради това отговаря на критериите за включване в приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006, установени в член 57, буква а) от посочения регламент.

(7)

Веществото стронциев хромат отговаря на критериите за класифициране като канцерогенно (категория 1B) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 и поради това отговаря на критериите за включване в приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006, установени в член 57, буква а) от посочения регламент.

(8)

Веществото калиев хидроксиоктаоксодицинкатдихромат отговаря на критериите за класифициране като канцерогенно (категория 1A) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 и поради това отговаря на критериите за включване в приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006, установени в член 57, буква а) от посочения регламент.

(9)

Веществото пентацинков октахидроксид хромат отговаря на критериите за класифициране като канцерогенно (категория 1A) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 и поради това отговаря на критериите за включване в приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006, установени в член 57, буква а) от посочения регламент.

(10)

Тези вещества са идентифицирани и включени в списъка на веществата кандидати в съответствие с член 59 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. Посочените по-горе вещества са определени за приоритетни за включване в приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006 от Европейската агенция по химикали („Агенцията“) в препоръката ѝ от 17 януари 2013 г. (3) в съответствие с член 58 от посочения регламент. Следователно е целесъобразно посочените вещества да бъдат включени в посоченото приложение.

(11)

Веществото N,N-диметилацетамид (DMAC) отговаря на критериите за класифициране като токсично за репродукцията (категория 1B) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 и поради това отговаря на критериите за включване в приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006, установени в член 57, буква в) от посочения регламент. То беше също така идентифицирано и включено в списъка на веществата кандидати в съответствие с член 59 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 и определено за приоритетно за включване в приложение XIV към посочения регламент от Агенцията в препоръката ѝ от 17 януари 2013 г. в съответствие с член 58 от посочения регламент. DMAC има характерни свойства, които са сходни с тези на N-метил-2-пиролидон (NMP) и двете вещества могат да се разглеждат като възможни алтернативи по отношение на някои от основните си видове употреба. Понастоящем химичното вещество NMP е предмет на процедура за ограничаване в съответствие с член 69 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. С оглед на сходствата на двете вещества по отношение на характерните им свойства и на промишлените им приложения, и с цел да се гарантира, че е осигурен съгласуван регулаторен подход, Комисията смята, че е подходящо да се отложи решението за включване на DMAC в приложение XIV.

(12)

Целесъобразно е крайните срокове за подаване на заявление, както и датите на забрана, посочени в член 58, параграф 1, буква в), подточки i) и ii) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, да се посочат в приложение XIV към посочения регламент.

(13)

В препоръката на Агенцията от 17 януари 2013 г. бяха определени датите, посочени в член 58, параграф 1, буква в), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, до които трябва да бъдат получени заявленията, ако заявителят иска да продължи да употребява веществото или да го пуска на пазара за определени употреби, за всяко от веществата, включени в списъка от приложението към настоящия регламент. Тези крайни срокове са определени въз основа на очакваното време, което би било необходимо за подготовка на заявлението за разрешение, като се вземе предвид наличната информация за различните вещества и информацията, получена по време на обществената консултация, проведена в съответствие с член 58, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. Капацитетът на Агенцията да разгледа заявленията в сроковете, предвидени в Регламент (ЕО) № 1907/2006, също е взет под внимание, както е предвидено в член 58, параграф 3 от посочения регламент.

(14)

По отношение на дихромен трис(хромат), стронциев хромат, калиев хидроксиоктаоксодицинкатдихромат и пентацинков октахидроксид хромат, всички от които са съединения на хром(VI), Агенцията предложи крайният срок за подаване на заявления да се определи на 24 месеца след влизането в сила на настоящия регламент. Въпреки това Комисията смята, че крайният срок за подаване на заявления следва да бъде определен на 35 месеца след влизането в сила на настоящия регламент с цел да се последва подходът, използван при седемте съединения на хром(VI), които вече са посочени в точки 16 — 22 от приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006.

(15)

За всяко от веществата, посочени в приложението към настоящия регламент, датата, посочена в член 58, параграф 1, буква в), подточка i) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, следва да бъде определена на 18 месеца след датата, предвидена в член 58, параграф 1, буква в), подточка ii) от посочения регламент.

(16)

В член 58, параграф 1, буква д) във връзка с член 58, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 се предвижда възможност за освобождаване от изискването за разрешаване на употреби или категории употреби в случаите, когато съществува специално законодателство на Съюза, с което се налагат минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или опазването на околната среда, като се осигурява подходящ контрол на рисковете. В съответствие с наличната понастоящем информация не е целесъобразно да бъдат предоставяни освобождавания въз основа на тези разпоредби.

(17)

Като се има предвид наличната понастоящем информация, не е целесъобразно да бъдат определяни освобождавания от изисквания за научноизследователска и развойна дейност, свързана с продукти и процеси.

(18)

Въз основа на наличната понастоящем информация не е целесъобразно да бъдат определяни периоди за преразглеждане за определени употреби.

(19)

Поради това Регламент (ЕО) № 1907/2006 следва да бъде съответно изменен.

(20)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, учреден съгласно член 133 от Регламент (ЕО) № 1907/2006,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 14 август 2014 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1).

(3)  http://echa.europa.eu/documents/10162/13640/4th_a_xiv_recommendation_17jan2013_en.pdf


ПРИЛОЖЕНИЕ

В таблицата в приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006 се добавят следните вписвания:

Вписване №

Вещество

Характерно(и) свойство(а), посочено(и) в член 57

Преходни разпоредби

Освободени (категории) употреби

Периоди за преразглеждане

Краен срок за получаване на заявления (1)

Дата на забрана (2)

„23.

Олигомерни продукти на реакцията на формалдехид с анилин (технически MDA)

EC №: 500-036-1

CAS №: 25214-70-4

Канцерогенно

(категория 1B)

22 февруари 2016 г.

22 август 2017 г.

24.

Арсенова киселина

EC №: 231-901-9

CAS №: 7778-39-4

Канцерогенно

(категория 1A)

22 февруари 2016 г.

22 август 2017 г.

25.

Бис(2-метоксиетилов) етер (диглим)

EC №: 203-924-4

CAS №: 111-96-6

Токсично за репродукцията

(категория 1B)

22 февруари 2016 г.

22 август 2017 г.

26.

1,2-дихлороетан (EDC)

EC №: 203-458-1

CAS №: 107-06-2

Канцерогенно

(категория 1B)

22 май 2016 г.

22 ноември 2017 г.

27.

4,4′-метилен-2,2′-дихлорoдианилин (MOCA)

EC №: 202-918-9

CAS №: 101-14-4

Канцерогенно

(категория 1B)

22 май 2016 г.

22 ноември 2017 г.

28.

Дихромен трис(хромат)

EC №: 246-356-2

CAS №: 24613-89-6

Канцерогенно

(категория 1B)

22 юли 2017 г.

22 януари 2019 г.

29.

Стронциев хромат

EC №: 232-142-6

CAS №: 7789-06-2

Канцерогенно

(категория 1B)

22 юли 2017 г.

22 януари 2019 г.

30.

Калиев хидроксиоктаоксодицинкатдихромат

EC №: 234-329-8

CAS №: 11103-86-9

Канцерогенно

(категория 1A)

22 юли 2017 г.

22 януари 2019 г.

31.

Пентацинков октахидроксид хромат

EC №: 256-418-0

CAS №: 49663-84-5

Канцерогенно

(категория 1A)

22 юли 2017 г.

22 януари 2019 г.

—“


(1)  Датата, посочена в член 58, параграф 1, буква в), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 1907/2006.

(2)  Датата, посочена в член 58, параграф 1, буква в), подточка i) от Регламент (ЕО) № 1907/2006.


19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/10


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 896/2014 НА КОМИСИЯТА

от 18 август 2014 година

за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 793/2013 за определяне на мерки по отношение на Фарьорските острови с цел опазване на запасите от атлантическо-скандинавска херинга

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1026/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно някои мерки, целящи опазването на рибни запаси, по отношение на държави, позволяващи неустойчив риболов (1), и по-специално член 7 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент за изпълнение (ЕС) № 793/2013 на Комисията от 20 август 2013 г. за определяне на мерки по отношение на Фарьорските острови с цел опазване на запасите от атлантическо-скандинавска херинга (2) Фарьорските острови се определят като държава, позволяваща неустойчив риболов, и в съответствие с Регламент (ЕС) № 1026/2012 се приемат някои мерки относно улова на атлантическо-скандинавска херинга и съпътстващите я видове.

(2)

Съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 1026/2012 прилагането на такива мерки се преустановява, когато държавата, позволяваща неустойчив риболов, приеме — самостоятелно или в рамките на консултации — подходящи коригиращи мерки за опазването и управлението на запаса от общ интерес, които не застрашават въздействието на мерките, приети от Съюза.

(3)

На 12 юни 2014 г. министърът на рибарството на Фарьорските острови съобщи, че за 2014 г. неговата държава е приела ограничение на улова на херинга в размер на 40 000 тона — стойност, която както в абсолютно, така и в относително изражение е значително под приетото за 2013 г. ограничение на улова в размер на 105 230 тона. Това би увеличило с 4,4 % общия допустим улов за 2014 г., предложен от останалите крайбрежни държави в рамките на съществуващия дългосрочен план за управление.

(4)

Според най-новите научни становища очакваното въздействие, което това увеличение на улова през 2014 г. ще окаже върху биомасата от херинга до началото на 2015 г., ще бъде едва 0,4 % — стойност, която от гледна точка на опазването на запаса може да се счита за несъществена.

(5)

От това следва, че приетите от Фарьорските острови коригиращи мерки, съчетани с дяловете, приети съвместно от останалите крайбрежни държави — Руската федерация, Норвегия, Исландия и Европейския съюз, няма да нарушат усилията за опазване на запаса, договорени между ЕС и останалите крайбрежни държави.

(6)

Поради тази причина и в съответствие с член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1026/2012 прилагането на мерките, приети от Комисията съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 793/2013, следва да се преустанови. Ето защо Регламент за изпълнение (ЕС) № 793/2013 следва да бъде отменен.

(7)

Тъй като не е необходимо прилагането на тези мерки да продължава, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след деня на публикуването му.

(8)

Това не засяга бъдещите квоти, определяни от Фарьорските острови, нито предстоящите консултации между крайбрежните държави относно съвместното управление на запасите от атлантическо-скандинавска херинга.

(9)

Комитетът по рибарство и аквакултури не представи становище,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент за изпълнение (ЕС) № 793/2013 се отменя.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 18 август 2014 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 34.

(2)  ОВ L 223, 21.8.2013 г., стр. 1.


19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/12


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 897/2014 НА КОМИСИЯТА

от 18 август 2014 година

за определяне на специални разпоредби за изпълнението на програми за трансгранично сътрудничество, финансирани по Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски инструмент за съседство

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 291 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Европейски инструмент за съседство (1), и по-специално член 12 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност (2), и по-специално член 6, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

Един от аспектите на Регламент (ЕС) № 232/2014 е свързан със сътрудничеството, от една страна, между една или повече държави — членки на Европейския съюз и, от друга страна, една или повече партньорски държави, посочени в приложение I, и/или Руската федерация, което се осъществява по протежението на общата им част от външната граница на Съюза с цел засилване на трансграничното сътрудничество („ТГС“).

(2)

С Регламент (ЕС) № 236/2014 се определят правилата за изпълнението на помощ, които са общи за всички инструменти за външна дейност.

(3)

В Регламент (ЕС) № 232/2014 се предвижда приемането на правила за изпълнение, с които се определят специални разпоредби за изпълнението на програмите за трансгранично сътрудничество. Тези правила съдържат inter alia разпоредби относно: процента и методите на съфинансиране; съдържанието, подготовката, изменението и приключването на съвместни оперативни програми; ролята и функцията на програмните структури, включително техния статус, конкретна насоченост, отчетност и отговорност, описание на системите за управление и контрол и условия за техническото и финансовото управление на подкрепата от Съюза; процедурите за възстановяване на средства във всички участващи държави; мониторинга и оценката; осигуряването на видимост и информационните дейности; споделеното и непрякото управление.

(4)

В програмния документ, предвиден в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 232/2014, се определят стратегическите цели, които трябва да бъдат постигнати чрез трансгранично сътрудничество, както и тематичните цели и очакваните индикативни резултати от това сътрудничество и в него се съдържа списъкът на съвместните оперативни програми, които трябва да бъдат създадени.

(5)

Трансграничното сътрудничество следва да се осъществява чрез многогодишни съвместни оперативни програми, които обхващат сътрудничество по граница или група граници и включват многогодишни приоритети, които имат последователен набор от тематични цели и които могат да бъдат изпълнени с подкрепата от Съюза.

(6)

Необходимо е да бъдат изготвени правила за изпълнение, които съдържат подробни разпоредби за изпълнението на програми за трансгранично сътрудничество, финансирани по Регламент (ЕС) № 232/2014, и едновременно с това дават възможност на участващите държави да проявят известна гъвкавост по отношение на подробните договорености относно организирането и изпълнението на конкретните програми, като се отчитат особеностите на всяка програма. Въз основа на този принцип и в съответствие с настоящия регламент участващите държави следва да представят съвместно предложения за съвместни оперативни програми за приемане от Комисията съгласно член 10, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 232/2014.

(7)

Като се има предвид, че всички участващи държави трябва да участват в програмните структури за вземане на решения, а задачите по изпълнението обикновено се възлагат на управляващ орган в държава членка, са необходими правила, уреждащи организационната структура, която изпълнява функциите на управляващ орган, и разделението на функциите между всички органи, които са част от програмните структури, както и в рамките на всеки такъв орган.

(8)

Въз основа на опита, натрупан през програмния период 2007—2013 г., Комисията няма да носи автоматично крайната отговорност за възстановяването на средства в партньорските държави. Поради това в правилата за изпълнение са включени нови разпоредби, с които се дават по-големи отговорности на участващите държави по отношение на управлението, контрола и одита. Програмите трябва да определят свои системи за управление и контрол въз основа на тези правила. Партньорските държави трябва да оказват съдействие на управляващите органи при изпълнението на програмите, като създадат национални органи, контактни точки за контрол и група одитори.

(9)

В съответствие с член 10, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 232/2014, при необходимост, между участващите държави и управляващия орган се подписват споразумения, съдържащи разпоредби, които не са включени в споразуменията за финансиране, подписани с партньорските държави или Руската федерация.

(10)

Въз основа на опита, натрупан през програмния период 2007—2013 г., процедурите и правилата за отпускане на безвъзмездни средства, разработени от Комисията за външните дейности, вече няма да бъдат задължителни. При програмите следва да се разреши прилагането на процедури, разработени от участващите държави, при положение че се спазват някои стандарти, посочени в настоящия регламент.

(11)

В съответствие с член 7, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 232/2014 финансирането по настоящия регламент може да бъде обединено с финансиране по съответни други регламенти на Съюза. Това ще даде възможност за прехвърляне на финансиране от Регламент (ЕС) № 232/2014 към програми, финансирани по Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3). Еквивалентно правило съществува в Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета (4) във връзка с прехвърлянето на финансиране към Регламент (ЕС) № 232/2014, за да се обезпечи участието на бенефициерите по Регламент (ЕС) № 232/2014 в програмите за трансгранично сътрудничество, които са предмет на този регламент. Тези нови правила ще опростят процедурите за управление, свързани с участието на тези държави в програмите.

(12)

Тъй като програмите обикновено се изпълняват чрез споделено управление, системите за управление и контрол следва да отговарят на правилата на Съюза, по-специално Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (5) и Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията (6), както и на Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета (7). Комисията следва да гарантира, че по време на изпълнението на програмите финансовите средства на Съюза се използват съгласно приложимите правила.

(13)

Тези мерки са в съответствие със становището на комитета, създаден с Регламент (ЕС) № 232/2014.

(14)

За да се даде възможност за навременно програмиране и изпълнение на програмите, настоящият регламент следва да влезе в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ПЪРВА ЧАСТ

ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се определят подробни разпоредби за изпълнението на програми за трансгранично сътрудничество, както е посочено в член 12 от Регламент (ЕС) № 232/2014 и в член 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 236/2014.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)

„програма“ означава съвместна оперативна програма по смисъла на член 10 от Регламент (ЕС) № 232/2014;

б)

„участващи държави“ означава всички държави членки, партньорските държави по ТГС и всяка държава от Европейското икономическо пространство, която участва в програма;

в)

„програмен документ“ означава документът, който е посочен в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 232/2014 и който определя стратегическите цели, списъка на програмите, индикативните многогодишни разпределения на средства за всяка програма и допустимостта по географски признак на програмите;

г)

„програмна област“ означава основни региони, съседни региони, главните социални, икономически или културни центрове и териториалните единици, посочени съответно в член 8, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 232/2014;

д)

„основни региони“ означава териториалните единици, посочени в член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 232/2014, и граничните райони в географски единици по Инструмента за предприсъединителна помощ и в държави от Европейското икономическо пространство, както е определено в програмния документ;

е)

„съседни региони“ означава териториалните единици, посочени в член 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 232/2014, и териториалните единици, съседни на основни региони в географски субекти по Инструмента за предприсъединителна помощ и в държави от Европейското икономическо пространство;

ж)

„съвместен комитет за мониторинг“ означава съвместният комитет, който отговаря за мониторинга на изпълнението на програмата;

з)

„управляващ орган“ означава органът или структурата, определени от участващите държави като отговарящи за управлението на програмата;

и)

„национален орган“ означава субектът, определен от всяка участваща държава, който носи крайната отговорност за оказването на подкрепа на управляващия орган при изпълнението на програмата на територията на участващата държава;

й)

„съвместен технически секретариат“ означава структурата, създадена от участващите държави, за да оказва съдействие на органите на програмата;

к)

„финансови инструменти“ означава мерки на Съюза за финансова подкрепа, предоставяна като допълнителна подкрепа с цел реализиране на една или повече конкретни цели на политиките на Съюза. Инструментите може да бъдат под формата на капиталови или квазикапиталови инвестиции, заеми или гаранции или други инструменти за поделяне на риска, като по целесъобразност може да бъдат комбинирани с безвъзмездни средства;

л)

„партньорски държави по ТГС“ означава държавите и териториите, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № 232/2014, Руската федерация и бенефициерите, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № 231/2014, при наличието на съфинансиране съгласно този регламент;

м)

„нередности“ означава всяко нарушение на споразумение за финансиране, договор или приложимо право, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в изпълнението на програмата, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза;

н)

„финансово участие на Съюза“ означава частта от допустимите разходи по програмата или проекта, която се финансира от Съюза;

о)

„договор“ означава договор за обществена поръчка или договор за безвъзмездни средства, сключен в рамките на програма;

п)

„големи инфраструктурни проекти“ означава проекти, включващи набор от строителни работи, дейности или услуги, с които се цели изпълнението на точно определена неделима задача, чрез която се преследват ясно определени цели от общ интерес с оглед на осъществяването на инвестиции, които имат трансгранично въздействие и ползи и при които от бюджета са заделени най-малко 2,5 милиона евро за придобиването на инфраструктура;

р)

„междинно звено“ означава всяка публична или частна структура, която действа на отговорността на управляващ орган или която изпълнява задължения от името на такъв орган спрямо изпълняващите проекти бенефициери;

с)

„изпълнител“ означава физическо или юридическо лице, с което е сключен договор за обществена поръчка;

т)

„бенефициер“ означава физическо или юридическо лице, с което е подписан договор за безвъзмездни средства;

у)

„счетоводна година“ означава периодът от 1 юли до 30 юни, с изключение на първата счетоводна година, по отношение на която означава периодът от началната дата за допустимостта на разходите до 30 юни 2015 г. Последната счетоводна година е от 1 юли 2023 г. до 30 септември 2024 г. Когато става въпрос за непряко управление с международна организация по смисъла на член 80, счетоводната година е финансовата година;

ф)

„финансова година“ означава периодът от 1 януари до 31 декември.

ВТОРА ЧАСТ

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

ДЯЛ I

ОБЩА РАМКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

ГЛАВА 1

Програми

Член 3

Подготовка

Всяка програма се подготвя чрез общо споразумение между всички участващи държави в съответствие с Регламент (ЕС) № 232/2014, програмния документ и настоящия регламент.

Член 4

Съдържание

Всяка програма съдържа по-специално следната информация:

1.

Въведение: кратко описание на стъпките за подготвянето на програмата, включително информация относно консултациите и действията, предприети за включването на участващите държави и други заинтересовани страни в подготвянето на програмата.

2.

Описание на програмната област:

а)

основни региони: списък на допустимите териториални единици, както е посочено в програмния документ, и, когато е приложимо, разширяване на допустимостта в съответствие с член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 232/2014 и в съответствие с изискванията, посочени в програмния документ;

б)

съседни региони, когато е приложимо: списък на съседните региони, обосновка на включването им в съответствие с изискванията, посочени в програмния документ, и определените от участващите държави условия за тяхното участие в програмата;

в)

главни социални, икономически или културни центрове, посочени в член 8, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 232/2014, когато е приложимо: списък на центровете, подредени по приоритет, обосновка на включването им в съответствие с изискванията, посочени в програмния документ, и условията за тяхното участие в програмата, за които са взели решение участващите държави;

г)

карта на програмната област, на която е отбелязано наименованието на всяка териториална единица и, когато е приложимо, се прави разлика между териториалните единици, посочени в букви а), б) и в);

д)

в допълнение към описанието на програмната област, когато е приложимо, в програмата се посочва намерението да се използва член 10, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 232/2014 при условията, посочени в програмния документ.

3.

Стратегия на програмата:

а)

описание на стратегията на програмата, включително избора на тематични цели и съответни приоритети съгласно разпоредбите на програмния документ;

б)

обосновка на избраната стратегия, която се основава на:

анализ на социално-икономическото положение и на екологичната обстановка в програмната област от гледна точка на силните страни и слабостите и потребностите в средносрочен план, произтичащи от този анализ.

описание на заключенията, направени вследствие на предишен опит от трансгранични програми;

въз основа на по-широка консултация със заинтересованите страни, информация относно съгласуваността с други, финансирани от Съюза програми в съответните държави и региони и анализ на съгласуваността с националните и регионалните стратегии и политики;

анализ на риска и мерки за намаляването му;

в)

описание на обективно проверими показатели, по-специално:

очакваните резултати за всеки приоритет и съответните показатели за резултатите с базова стойност и целева стойност;

показатели за крайните продукти за всеки приоритет, включително количествено изразена целева стойност, които се очаква да допринесат за резултатите;

г)

описание на начините, по които ще бъдат засегнати следните междусекторни теми, когато това е приложимо: демокрация и права на човека, устойчивост на околната среда, равенство на половете и ХИВ/СПИН.

4.

Структури и назначаване на компетентните органи и структурите за управление:

а)

състава и задачите на Съвместния комитет за мониторинг;

б)

управляващия орган и процедурата по определянето му;

в)

националните органи на всички участващи държави, по-специално органа във всяка участваща държава, посочен в членове 20 и 31, и когато е приложимо, структурите за оказване на подкрепа, различни от посочените в букви д) и е);

г)

процедурата за създаване на съвместния технически секретариат и филиали и задачи, когато това е приложимо;

д)

одитния орган и членовете на групата одитори;

е)

структурата или структурите, определени за контактни точки за контрол във всички участващи държави, и нейните/техните задачи съгласно член 32;

5.

Изпълнение на програмата:

а)

кратко описание на системите за управление и контрол в съответствие с член 30;

б)

график за изпълнението на програмата;

в)

описание на процедурите за подбор на проекти в съответствие с член 30;

г)

описание на естеството на подкрепата по приоритет в съответствие с член 38, включително списък на проектите, които трябва да бъдат подбрани чрез процедура за пряко възлагане или участие във финансови инструменти. Описанието съдържа също така индикативен график за подбора на проекти, които ще бъдат финансирани в съответствие с член 41;

д)

описание на предвиденото използване на техническа помощ и приложимите процедури за възлагане на договори;

е)

описание на системите за мониторинг и оценка заедно с индикативен план за извършването на мониторинг и оценка през целия период на изпълнение на програмата;

ж)

комуникационната стратегия за целия програмен период и индикативен план за информационните и комуникационните дейности за първата година;

з)

информация относно изпълнението на регулаторните изисквания, определени в Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8);

и)

индикативен финансов план, съдържащ две таблици (без да се прави разделение по участваща държава):

таблица, в която за всяка тематична цел и техническа помощ се посочват годишните предварителни бюджетни задължения и плащания, за които е предвидена подкрепа от Съюза. Бюджетните кредити за първата година съдържат разходите за подготвителни действия съгласно член 16;

таблица, в която за всяка тематична цел и техническа помощ се посочват предварителният размер на бюджетните кредити на подкрепата от Съюза и съфинансирането за целия програмен период;

й)

правила относно допустимоста на разходите, посочени в членове 48 и 49;

к)

разпределението на отговорностите между участващите държави в съответствие с член 74;

л)

правилата относно трансфера, използването и мониторинга на съфинансирането;

м)

описание на информационните системи за предаване и обмен на компютризирани данни между управляващия орган и Комисията;

н)

езика/езиците, приет/приети от програмата в съответствие с член 7.

Член 5

Приемане

1.   В срок до една година от одобрението на програмния документ участващите държави съвместно представят на Комисията предложение за програма, съдържащо всички елементи, посочени в член 4. Участващите държави потвърждават в писмен вид, че са съгласни със съдържанието на програмата, преди тя да бъде представена на Комисията.

2.   Комисията проверява дали програмата съдържа всички елементи, посочени в член 4. Комисията прави оценка на съгласуваността на програмата с Регламент (ЕС) № 232/2014, с програмния документ, с настоящия регламент и с друго съответно законодателство на Съюза. Оценката засяга по-специално:

а)

качеството на анализа, неговата съгласуваност с предлаганите приоритети и с други финансирани от Съюза програми;

б)

точността на финансовия план;

в)

съответствието с Директива 2001/42/ЕО.

3.   В срок до три месеца от датата на представяне на програмата Комисията представя коментарите си и иска да бъдат внесени необходимите изменения. В срок до два месеца от искането на Комисията участващите държави предоставят цялата необходима информация. В срок до шест месеца от датата на представяне на програмата Комисията я одобрява, при условие че всички нейни коментари са били надлежно взети предвид. Комисията може да удължи тези срокове в зависимост от естеството на исканите изменения.

4.   Всяка програма се приема с решение на Комисията за целия програмен период в съответствие с член 10, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 232/2014.

Член 6

Адаптиране и изменение

1.   Адаптиране на програмата, което не засяга значително нейното естество и цели, се смята за несъществено. По-специално:

а)

кумулативни промени, възлизащи на не повече от 20 % от първоначално предвиденото финансово участие на Съюза за всяка тематична цел или техническа помощ, или изменения съгласно параграф 2, свързани с прехвърляне между тематични цели или от техническа помощ към тематични цели;

б)

кумулативни промени, възлизащи на не повече от 20 % от първоначално предвиденото финансово участие на Съюза за всяка тематична цел, или изменения съгласно параграф 2, свързани с прехвърляне от тематични цели към техническа помощ.

Посочените в буква а) промени във финансовия план на програмата могат да бъдат направени директно от управляващия орган с предварителното съгласие на Съвместния комитет за мониторинг. Управляващият орган уведомява Комисията за всяка от тези промени най-късно в следващия годишен доклад и предоставя на Комисията цялата необходима допълнителна информация.

В случая на посочените в буква б) промени управляващият орган трябва да потърси предварителното съгласие както на Съвместния комитет за мониторинг, така и на Комисията.

2.   В отговор на обосновано искане от Съвместния комитет за мониторинг или по инициатива на Комисията, след като е провела консултации със Съвместния комитет за мониторинг, програмите могат да бъдат изменени вследствие на едно от следните:

а)

преразглеждане на програмния документ;

б)

съществени социално-икономически промени или значителни промени в програмната област;

в)

трудности при изпълнението;

г)

промени във финансовия план, надхвърлящи маржа на гъвкавост, посочен в параграф 1, или промяна, която засяга значително естеството и целите на програмата;

д)

одити, мониторинг и оценки.

3.   Исканията за изменение на програми са надлежно обосновани и отразяват очакваното въздействие от промените в програмата.

4.   Комисията прави оценка на информацията, предоставена в съответствие с параграфи 2 и 3. Ако Комисията има коментари, управляващият орган ѝ представя цялата необходима допълнителна информация. В срок до пет месеца от представянето на искането за изменение Комисията го одобрява, при условие че всички нейни коментари са били надлежно взети предвид.

5.   Всяко изменение на програма в случаите, посочени в параграф 2 или в член 66, параграф 5, се приема с решение на Комисията и може да наложи изменение на посочените в членове 8 и 9 споразумения за финансиране.

Член 7

Използване на езици

1.   Всяка програма използва един или повече официални езика на Съюза като работни езици. Освен това участващите държави могат да вземат решение да използват като работни езици други езици, които не са официални за Съюза. Изборът на работен език или работни езици се описва в програмата съгласно член 4.

2.   За да се вземе под внимание партньорският характер на програмите, бенефициерите могат да представят на управляващия орган документи относно своя проект на националния си език, при условие че тази възможност е изрично посочена в програмата и че съвместният комитет за мониторинг осигури чрез управляващия орган устния и писмения превод, които може да се окажат необходими.

3.   Разходите за устен и писмен превод за всички езици, избрани от програмата, се поемат от бюджета за техническа помощ на равнище програма или от бюджета за всеки отделен проект на равнище проект.

ГЛАВА 2

Споразумения за финансиране

Член 8

Споразумения за финансиране с партньорските държави по ТГС

1.   Комисията сключва споразумения за финансиране с всяка от партньорските държави по ТГС. Споразумения за финансиране могат да бъдат подписани също така от останалите участващи държави и от управляващия орган или от държавата, в която е установен управляващият орган.

2.   Споразуменията за финансиране се подписват не по-късно от края на годината, която следва годината на решението на Комисията за приемане на програмата. Независимо от това, когато дадена програма обхваща повече от една партньорска държава по ТГС, всички страни подписват поне едно споразумение за финансиране преди тази дата. Останалите партньорски държави по ТГС могат да подпишат своите съответни споразумения за финансиране след това. До влизането в сила на споразумението за финансиране външният компонент на програмата със съответната партньорска държава по ТГС, не може да бъде стартиран. Когато дадена програма се съфинансира съгласно Регламент (ЕС) № 231/2014 и обхваща повече от една партньорска държава по ТГС, всички страни подписват поне едно споразумение за финансиране с участваща партньорска държава от списъка в приложение I към Регламент (ЕС) № 232/2014 или с Руската федерация не по-късно от края на годината, която следва годината на решението на Комисията за приемане на програмата.

Член 9

Споразумения за финансиране с партньорските държави по ТГС, в които се предвижда съфинансиране

1.   Когато съфинансиране от партньорска държава по ТГС се прехвърли на управляващия орган, посоченото в член 8 споразумение за финансиране се подписва също така от другите участващи държави членки и партньорски държави по ТГС и от управляващия орган или от държавата, в която е установен управляващият орган.

2.   Това споразумение за финансиране съдържа разпоредби относно съфинансирането от партньорската държава по ТГС, свързани с:

а)

размера;

б)

предвиденото използване и условията за използване, включително условията за кандидатстване;

в)

реда и условията за извършване на плащанията;

г)

финансовото управление;

д)

воденето на отчетност;

е)

задълженията за докладване;

ж)

проверки и контрол;

з)

нередности и възстановяване на средства.

ГЛАВА 3

Други споразумения или меморандуми за разбирателство

Член 10

Съдържание

Управляващият орган може да сключва с участващите държави меморандуми за разбирателство или други споразумения, които съдържат разпоредби относно дадена програма, по-специално относно национално съфинансиране, конкретни финансови отговорности, одити и възстановяване на средства.

Съдържанието на тези меморандуми за разбирателство или други споразумения трябва да бъде в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент и с разпоредбите на споразумението или споразуменията за финансиране.

ГЛАВА 4

Изпълнение

Член 11

Методи на изпълнение

Програмите се изпълняват обикновено чрез споделено управление с държави членки в съответствие с член 59 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Участващите държави могат да предложат изпълнение чрез непряко управление от страна на партньорската държава по ТГС или на международна организация в съответствие с член 60 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

Програмите, изпълнявани чрез непряко управление, са уредени в трета част от настоящия регламент.

ДЯЛ II

СЪФИНАНСИРАНЕ

Член 12

Процент на съфинансиране

1.   Съфинансирането възлиза на най-малко 10 % от финансовото участие на Съюза.

2.   По възможност съфинансирането се разпределя равномерно през целия срок на програмата, за да се гарантира, че до края на програмата ще бъде постигната минималната цел от 10 %.

3.   Предоставената по програмата помощ е в съответствие с приложимите правила на Съюза относно държавната помощ по смисъла на член 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Член 13

Източници на съфинансиране

1.   Съфинансирането се осигурява от източници, различни от Съюза.

2.   За всяка програма участващите държави имат правото свободно да определят източника, размера и разпределението на съфинансирането.

3.   Ако партньорска държава по ТГС реши да прехвърли съфинансирането си на управляващия орган, договореностите относно предоставянето, използването и мониторинга на съфинансирането се определят в споразумението за финансиране, посочено в член 9, и, когато е приложимо, в споразуменията, посочени в член 10.

4.   Във всички останали случаи договореностите относно съфинансирането могат да се определят в споразуменията, посочени в член 10.

Член 14

Непарично участие

1.   Всяко безплатно предоставяне на нефинансови ресурси от трета страна се смята за непарично участие на равнище програма или проект. Разходите за персонала, работещ по проект или програма, не се смятат за непарично участие, но могат да се смятат за част от минималното съфинансиране от 10 %, посочено в член 12, когато се заплащат от бенефициерите или от участващите държави.

2.   Непаричното участие не е допустим разход и не може да се смята за част от минималното съфинансиране от 10 %, посочено в член 12.

ДЯЛ III

ПЕРИОД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Член 15

Период на изпълнение

Периодът на изпълнение на всяка програма започва най-рано на датата на приемане на програмата от Комисията и най-късно на 31 декември 2024 г.

Член 16

Начален етап на програмата

1.   При споделено управление програмата започва в участващите държави членки при получаване на нотификацията, посочена в член 25, параграф 4, с което Комисията информира, че не възнамерява да изиска посочените в този член документи или че няма коментари. Участващите държави могат да започнат подготвителните действия, необходими за създаването на системите за управление и контрол, по-рано. Свързаните с това разходи са допустими в съответствие с член 36.

2.   При непрякото управление, посочено в членове 80 и 82, програмата започва в участващите държави членки след влизането в сила на споразумението, с което задачите по изпълнението на бюджета се възлагат на международна организация или на партньорска държава по ТГС.

3.   Освен това могат да бъдат предприети следните допълнителни подготвителни действия, необходими за започването на програмата:

а)

създаване на управляващия орган и, когато е приложимо, на съвместния технически секретариат;

б)

провеждане на първите заседания на съвместния комитет за мониторинг, в който участват също представители на партньорските държави по ТГС, които все още не са подписали споразумение за финансиране или в които споразумението за финансиране все още не е влязло в сила;

в)

подготвяне и стартиране на процедурите за подбор на проекти и възлагане на договори с клауза за спиране, обвързана с влизането в сила на споразуменията за финансиране.

4.   В очакване на влизането в сила на съответните споразумения за финансиране могат да бъдат започнати единствено подготвителните действия, посочени в параграфи 1 и 3, със съответната партньорска държава по ТГС.

Член 17

Преустановяване на програмата

1.   Когато нито една от партньорските държави по ТГС не е подписала съответното споразумение за финансиране преди посочената в член 8, параграф 2 дата, програмата се преустановява.

Годишните траншове от Европейския фонд за регионално развитие, които са вече поети като задължения, продължават да са достъпни за своя нормален жизнен цикъл, но могат да се използват само за дейности, които се извършват изцяло в съответните държави членки и за които са сключени договори преди решението на Комисията за преустановяване. Управляващият орган предава на Комисията окончателния доклад в тримесечен срок след приключването на договорите и Комисията действа в съответствие с параграфи 2 и 3.

2.   Когато програмата не може да бъде изпълнена поради проблеми, възникнали в отношенията между участващите държави, и в други надлежно обосновани случаи, Комисията може да реши да преустанови програмата преди крайния срок за изпълнение по искане на съвместния комитет за мониторинг или по своя инициатива след консултация със съвместния комитет за мониторинг.

3.   При преустановяване на програмата управляващият орган представя окончателния доклад в шестмесечен срок от решението на Комисията. След уравняване на предишните плащания за предварително финансиране Комисията плаща окончателното салдо или, когато е приложимо, издава нареждане за възстановяване на средства. Освен това Комисията отменя салдото на поетите задължения.

Като алтернатива може да бъде взето решение за намаляване на бюджетните средства за програмата в съответствие с член 6, параграф 2, буква в).

4.   В случаите, посочени в параграфи 1 и 2, подкрепата от Европейския фонд за регионално развитие, която представлява годишни траншове, за които все още не са поети задължения, или годишни траншове, за които са били поети и впоследствие отменени задължения изцяло или отчасти в рамките на същата бюджетна година, и която не е била преразпределена към друга програма от същата категория програми за външно сътрудничество, се разпределя към вътрешните програми за трансгранично сътрудничество в съответствие с член 4 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.

Подкрепата съгласно Регламент (ЕС) № 232/2014, която представлява годишни траншове за които все още не са поети задължения, или годишни траншове, за които са били поети и впоследствие отменени задължения изцяло или отчасти в рамките на същата бюджетна година, се използва за финансирането на други програми или проекти, допустими съгласно Регламент (ЕС) № 232/2014.

Член 18

Проекти

1.   Договорите за големи инфраструктурни проекти, подбрани чрез процедура за пряко възлагане, се подписват и участието във финансовите инструменти се осигурява преди 30 юни 2019 г.

2.   Всички други договори се подписват преди 31 декември 2021 г.

3.   Всички дейности по проекта, финансирани от програмата, приключват най-късно на 31 декември 2022 г.

Член 19

Приключване на програмата

1.   Между 1 януари 2023 г. и 30 септември 2024 г. могат да се извършват единствено дейности, свързани с приключването на програмата.

2.   Дадена програма се смята за приключена, когато:

а)

всички договори, сключени по програмата, са приключили;

б)

окончателното сладо е било платено или възстановено;

в)

оставащите бюджетни кредити са били отменени от Комисията.

3.   Приключването на програмата не засяга правото на Комисията да направи на по-късен етап финансови корекции по отношение на управляващия орган или бенефициерите, ако окончателният размер на програмата или проектите трябва да бъде адаптиран в резултат на контрол или одит, извършен след датата на приключването.

ДЯЛ IV

ПРОГРАМНИ СТРУКТУРИ

Член 20

Назначаване на органи и управленски структури

1.   Участващите държави избират за управляващ орган национален, регионален или местен публичен орган или структура или частноправна структура със задача за публична услуга. Един и същ управляващ орган може да бъде избран за повече от една програма.

2.   Участващите държави определят национален, регионален или местен публичен орган или структура, функционално независим/а от управляващия орган, за единствен одитен орган. Одитният орган се намира в държавата членка, в която е установен управляващият орган. Един и същ одитен орган може да бъде определен за повече от една програма.

3.   Едно или повече междинни звена могат да бъдат определени да изпълняват определени задачи на управляващия орган на негова отговорност. Съответните договорености между управляващия орган и междинните звена се оформят официално в писмена форма. Междинното звено гарантира платежоспособността си и компетенциите си в съответната област, както и своя административен и финансов капацитет.

4.   Участващите държави определят в системите за управление и контрол и, когато е приложимо, в споразуменията за финансиране, посочени в членове 8 и 9, и/или в споразуменията, посочени в член 10, правилата, уреждащи техните отношения с управляващия орган и одитния орган, отношенията между тези органи и отношенията между тези органи и Комисията.

5.   Държавата членка, в която е установен управляващият орган, може по своя инициатива да посочи координационна структура, натоварена със задачата да поддържа връзка с Комисията и да ѝ предоставя информация, да координира действията на останалите определени органи и да насърчава хармонизираното прилагане на приложимото право.

6.   Всяка участваща държава определя:

а)

национален орган, който оказва подкрепа на управляващия орган при управлението на програмата в съответствие с принципа на добро финансово управление;

б)

контактна точка за контрол, която оказва подкрепа на управляващия орган при упражняването на контрол върху задълженията, произтичащи от програмата;

в)

представител в групата одитори, посочена в член 28, параграф 2;

г)

представители в съвместния комитет за мониторинг, посочен в член 21.

ГЛАВА 1

Съвместен комитет за мониторинг

Член 21

Съвместен комитет за мониторинг

В тримесечен срок от датата на приемането на програмата от Комисията участващите държави създават съвместния комитет за мониторинг.

Член 22

Състав на съвместния комитет за мониторинг

1.   Съвместният комитет за мониторинг се състои от един или повече представители, определени от всяка участваща държава. Представителите се определят в зависимост от функциите, а не на лична основа. Съвместният комитет за мониторинг може да определи други лица за наблюдатели.

2.   Когато е възможно и целесъобразно, участващите държави осигуряват подходящо участие на всички заинтересовани страни, и по-специално на местни представители, включително организации на гражданското общество и местни органи, за да гарантират участието им в изпълнението на програмата.

3.   Комисията участва в работата на съвместния комитет за мониторинг като наблюдател. Тя получава покана за всяко заседание на съвместния комитет за мониторинг по същото време като представителите на участващите държави. Комисията може да реши дали да участва или не в цялото или в част от всяко заседание на съвместния комитет за мониторинг.

4.   Съвместният комитет за мониторинг се председателства от един от своите членове, от представител на управляващия орган или от друго лице, както е определено в процедурния правилник.

5.   Представител на управляващия орган, на съвместния технически секретариат или на междинното звено, посочено в член 20, параграф 3, се определя за секретар на съвместния комитет за мониторинг.

Член 23

Функциониране

1.   Съвместният комитет за мониторинг изготвя и приема процедурния си правилник с единодушие.

2.   Съвместният комитет за мониторинг се стреми да взема решенията с консенсус. Той може да подложи някои решения на гласуване, особено свързаните с окончателния подбор на проектите и размера на предоставените им безвъзмездни средства, в съответствие със своя процедурен правилник.

3.   Всяка участваща държава има еднакъв брой гласове независимо от броя представители, които е определила.

4.   Секретарят, Комисията или друг наблюдател нямат право да гласуват.

5.   Председателят на съвместния комитет за мониторинг изпълнява функцията на модератор и води дискусиите. Председателят има право да гласува, когато е представител на участваща държава.

6.   Съвместният комитет за мониторинг заседава поне веднъж годишно. Той се свиква от своя председател по искане на управляващия орган или при надлежно обосновано искане на участваща държава или на Комисията. Също така той може да взема решения чрез писмена процедура по инициатива на своя председател, на управляващия орган или на участваща държава в съответствие с процедурния си правилник.

7.   След всяко заседание на съвместния комитет за мониторинг се изготвя протокол за подпис от председателя и секретаря. Копие от този протокол се предава на представителите на участващите държави, Комисията и всеки друг наблюдател.

Член 24

Функции на съвместния комитет за мониторинг

1.   Съвместният комитет за мониторинг следи изпълнението на програмата и напредъка ѝ към постигането на нейните приоритети, като използва обективно проверими показатели и свързани с тях целеви стойности, определени в програмата. Съвместният комитет за мониторинг разглежда всички въпроси, засягащи изпълнението на програмата.

2.   Съвместният комитет за мониторинг може да издава препоръки към управляващия орган относно изпълнението на програмата и нейната оценка. Той осъществява мониторинг на действията, предприети вследствие на неговите препоръки.

3.   По-специално съвместният комитет за мониторинг:

а)

одобрява работната програма и финансовия план на управляващия орган, включително предвиденото използване на техническа помощ;

б)

осъществява мониторинг на изпълнението на работната програма и финансовия план от страна на управляващия орган;

в)

одобрява критериите за подбор на проекти, които ще бъдат финансирани от програмата;

г)

отговаря за процедурата за оценка и подбор, приложима към проектите, които ще бъдат финансирани от програмата;

д)

одобрява предложенията за изменение на програмата;

е)

разглежда всички доклади, предадени от управляващия орган, и при необходимост взема целесъобразни мерки;

ж)

разглежда спорни случаи, представени на вниманието му от страна на управляващия орган;

з)

разглежда и одобрява годишния доклад, посочен в член 77;

и)

разглежда и одобрява годишния план за мониторинг и оценка, посочен в член 78;

й)

разглежда и одобрява годишните планове за информационни и комуникационни дейности, посочени в член 79.

4.   Без да се засяга параграф 3, буква г), съвместният комитет за мониторинг може да сформира комитет за подбор на проекти, който ще действа на негова отговорност.

ГЛАВА 2

Управляващ орган

Член 25

Определяне

1.   Управляващият орган, избран от участващите в програмата държави, преминава процедура на определяне в държавата членка, в която е установен, като за тази цел се взема решение на подходящо равнище.

2.   Процедурата на определяне се основава на доклад и становище на независима одитна структура, която прави оценка на съответствието на системите за управление и контрол, включително ролята на междинните звена в тях, с критериите за определяне, посочени в приложение I към настоящия регламент. Одитната структура взема предвид, когато е приложимо, дали системите за управление и контрол за програмата са подобни на създадените за предходния програмен период, както и всички доказателства за тяхното ефективно функциониране.

Независимата одитна структура е одитният орган или друг публично- или частноправен орган, който разполага с необходимия капацитет за одит и е функционално независим от управляващия орган. Тя изпълнява задачите си в съответствие с международно приетите стандарти за одит.

3.   Държавата членка представя на Комисията официалното решение, посочено в параграф 1, възможно най-скоро след приемането на програмата от страна на Комисията.

4.   В двумесечен срок от получаването на официалното решение, посочено в параграф 1, Комисията може да поиска доклада и становището на независимата одитна структура и описанието на системата за управление и контрол във връзка по-специално с частите относно подбора на проекти. Ако Комисията не възнамерява да поиска тези документи, тя нотифицира за това държавата членка възможно най-скоро. Ако Комисията поиска тези документи, тя може да направи коментари в двумесечен срок от получаването им, като документите трябва да бъдат преразгледани, като се вземат предвид коментарите. Когато Комисията няма първоначални или по-нататъшни коментари, тя нотифицира за това държавата членка възможно най-скоро.

5.   Ако наличните резултати от одита и контрола показват, че определеният орган вече не отговаря на критериите, посочени в параграф 2, държавата членка посочва на подходящо равнище нужните корективни действия и предвид сериозността на проблема определя изпитателен срок, в който да се предприемат тези корективни действия.

Ако определеният орган не успее да изпълни нужните корективни действия в рамките на посочения от държавата членка изпитателен срок, държавата членка отнема на съответното равнище статута му на определен орган.

Държавата членка незабавно нотифицира Комисията:

когато определен орган е подложен на изпитателен срок, и предоставя информация за корективните действия и съответния изпитателен срок; или

когато след изпълнението на корективните действия изпитателният срок е прекратен; или

когато статутът на определен орган е отнет.

Без да се засяга прилагането на член 61, нотифицирането за поставянето на определената структура на изпитателен срок от страна на държава членка не води до прекъсване на обработването на исканията за плащания.

Ако на управляващия орган бъде отнет статутът на определен орган, участващите държави определят нов орган или структура, както е посочено в член 20, параграф 1, за да поеме функциите на управляващия орган. Тази структура или орган преминава процедурата на определяне, предвидена в параграф 2, и Комисията се нотифицира за това в съответствие с параграф 4. Тази промяна налага изменение на програмата съгласно член 6.

Член 26

Функции на управляващия орган

1.   Управляващият орган носи отговорност за управлението на програмата в съответствие с принципа на добро финансово управление и за гарантирането на това, че решенията на съвместния комитет за мониторинг са в съответствие с приложимото право и разпоредби.

2.   По отношение на управлението на програмата управляващият орган:

а)

подпомага работата на съвместния комитет за мониторинг и му предоставя информацията, необходима за изпълнението на неговите задачи, по-специално данни относно напредъка на оперативната програма при постигането на нейните очаквани резултати и цели;

б)

изготвя и, след одобрението на съвместния комитет за мониторинг, представя на Комисията годишния доклад и окончателния доклад;

в)

обменя с междинните звена, съвместния технически секретариат, одитния орган и бенефициерите информация, която е необходима за изпълнението на техните задачи или на проекта;

г)

създава и поддържа компютризирана система за записването и съхраняването на данни за всеки проект, необходими за мониторинга, оценката, финансовото управление, контрола и одита, включително данни за отделните участници в проектите, когато е приложимо. По-специално той записва и съхранява техническите и финансовите доклади за всеки проект. Системата предоставя всички данни, необходими за изготвянето на исканията за плащания и годишните отчети, в това число записи на подлежащите на събиране суми, на събраните суми и на сумите, намалени в резултат на отмяната на цялото финансово участие в проект или програма или на част от него;

д)

извършва, когато е приложимо, проучвания във връзка с оценката на въздействието върху околната среда на равнище програма;

е)

изпълнява плановете за информационни и комуникационни дейности в съответствие с член 79;

ж)

изпълнява плановете за мониторинг и оценка в съответствие с член 78.

3.   По отношение на подбора и управлението на проектите управляващият орган:

а)

изготвя и стартира процедурите за подбор;

б)

управлява процедурите за подбор на проекти;

в)

предоставя на главния бенефициер документ, съдържащ условията за подкрепа за всеки проект, включително плана за финансиране и сроковете за изпълнение;

г)

подписва договори с бенефициерите;

д)

управлява проекти.

4.   По отношение на техническата помощ управляващият орган:

а)

управлява процедурите за възлагане на договори;

б)

подписва договори с изпълнителите;

в)

управлява договорите.

5.   По отношение на финансовото управление и контрола на програмата управляващият орган:

а)

проверява дали услугите, доставките или строителните работи са извършени, доставени и/или монтирани и дали разходите, декларирани от бенефициерите, са заплатени от тях, както и дали това съответства на приложимото законодателство, правилата на програмата и условията за подкрепа на проектите;

б)

гарантира, че бенефициерите, участващи в изпълнението на проектите, поддържат отделна счетоводна система или подходящ счетоводен код за всички трансакции, отнасящи се до даден проект;

в)

въвежда ефективни и пропорционални мерки за борба с измамите при отчитане на установените рискове;

г)

установява процедури, с които гарантира, че с всички документи относно разходите и одитите, необходими за осигуряването на адекватна одитна следа, се борави в съответствие с изискванията на член 30;

д)

изготвя декларацията и годишното обобщение за управлението, посочени в член 68;

е)

изготвя и предава на Комисията исканията за плащания в съответствие с член 60;

ж)

изготвя годишните отчети;

з)

взема под внимание резултатите от всички одити, извършени от одитния орган или на негова отговорност, при изготвянето и предаването на исканията за плащания;

и)

поддържа компютризирани счетоводни записи на декларираните пред Комисията разходи и на плащанията, направени към бенефициерите;

й)

води счетоводство на сумите, подлежащи на събиране, и на сумите, намалени в резултат на отмяната на всички безвъзмездни средства или на част от тях.

6.   Проверките по параграф 5, буква а) включват следните процедури:

а)

административни проверки за всяко подадено от бенефициерите искане за плащания;

б)

проверки на място във връзка с проекта.

Честотата и обхватът на проверките на място са пропорционални на размера на безвъзмездните средства за даден проект и на равнището на риска, установен при тези проверки и одити от одитния орган по отношение на системите за управление и контрол като цяло.

7.   Проверките на място във връзка с проекта съгласно параграф 6, буква б) могат да се извършват на база извадка.

8.   В случай че институцията, в която се намира управляващият орган, е също бенефициер в рамките на програмата, уредбата относно проверките, посочени в параграф 5, буква а), гарантира адекватно разделение на функциите.

Член 27

Съвместен технически секретариат и филиали

1.   Участващитe държави могат да вземат решение за създаването на съвместен технически секретариат, който се описва в програмата в съответствие с член 4.

2.   Съвместният технически секретариат оказва съдействие на управляващия орган, на съвместния комитет за мониторинг и, когато е приложимо, на одитния орган при изпълнението на съответните им функции. По-специално той уведомява потенциалните бенефициери за възможностите за финансиране по програми и оказва съдействие на бенефициерите при изпълнението на проектите. Той може да бъде назначен също така като междинното звено, посочено в член 20, параграф 3.

3.   След решение на участващите държави в държавите могат да бъдат създадени филиали. Задачите на филиалите се описват в програмата и могат да включват комуникационни и информационни дейности и оказване на съдействие на управляващия орган при оценката на проекта и проследяването на неговото изпълнение. В никакъв случай на филиала не може да бъде възложена задача, предполагаща упражняването на публична власт или на правомощие за вземане на решения по собствена преценка във връзка с проектите.

4.   Функционирането на съвместния технически секретариат и на филиалите се финансира от бюджета за техническа помощ.

ГЛАВА 3

Одитен орган

Член 28

Функции на одитния орган

1.   Одитният орган на програмата гарантира провеждането на одити на системите за управление и контрол, на подходяща извадка от проекти и на годишните отчети на програмата.

2.   Одитният орган се подпомага от група одитори, състояща се от представител на всяка участваща държава в програмата.

3.   Когато одитите се извършват от структура, различна от одитния орган, одитният орган гарантира, че тази структура има необходимата функционална независимост.

4.   Одитният орган гарантира, че одитната дейност се извършва в съответствие с международно признатите стандарти за одит.

5.   В деветмесечен срок от подписването на първото споразумение за финансиране в съответствие с член 8, параграф 2 одитният орган представя на Комисията одитна стратегия за извършването на одитите. В одитната стратегия се определят методиката на одита на годишните отчети и проектите, методът за подбор на извадка за одита на проектите и планирането на одитите за текущата счетоводна година и следващите две счетоводни години. Одитната стратегия се актуализира ежегодно от 2017 г. до края на 2024 г. Когато за няколко програми се прилага обща система за управление и контрол, може да бъде изготвена единна стратегия за одит на съответните програми. Актуализираната одитна стратегия се представя на Комисията заедно с годишния доклад за програмата.

6.   В съответствие с член 68 одитният орган изготвя:

а)

одитно становище относно годишните отчети за предходната счетоводна година;

б)

годишен одитен доклад.

Когато за няколко програми се прилага обща система за управление и контрол, информацията, изисквана по буква б), може да бъде обхваната в един доклад.

Член 29

Сътрудничество с одитния орган

Комисията си сътрудничи с одитния орган за координацията на неговите одитни планове и методи и незабавно обменя резултатите от проведените одити на системите за управление и контрол на съответната програма.

ДЯЛ V

СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ

Член 30

Общи принципи на системите за управление и контрол

1.   Системите за управление и контрол включват:

а)

функциите на всяка структура, участваща в управлението и контрола, включително разделението на функциите в самата структура и тяхната вътрешна организация в съответствие с принципа на разделение на функциите между тези структури и в самите тях;

б)

процедури за гарантиране на правомерността и редовността на декларираните разходи;

в)

електронни системи с данни за счетоводство, съхраняване, мониторинг и докладване;

г)

системи за мониторинг и докладване в случаите, в които отговорната структура е възложила изпълнението на задачи на друга структура;

д)

механизми за извършване на одит на функционирането на системите за управление и контрол;

е)

системи и процедури за осигуряване на надеждна одитна следа;

ж)

процедури за предотвратяване, откриване и поправяне на нередности, включително на измами, и за събиране на недължимо платени суми заедно с лихвите;

з)

процедури за възлагането на договори за техническа помощ и процедури за подбора на проекти;

и)

ролята на националните органи и отговорностите на участващите държави в съответствие с член 31.

2.   Управляващият орган гарантира, че системите за управление и контрол на програмата са създадени в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент и функционират ефективно.

Член 31

Национални органи и отговорности на участващите държави

1.   Националният орган, определен съгласно член 20, параграф 6, буква а), inter alia:

а)

отговаря за създаването и ефективното функциониране на системите за управление и контрол на национално равнище;

б)

осигурява цялостната координация на институциите, участващи в изпълнението на програмата на национално равнище, в това число inter alia институциите, действащи като контактни точки за контрол и като член на групата одитори;

в)

представлява своята страна в съвместния комитет за мониторинг.

За партньорските държави по ТГС националният орган е структурата, която носи крайната отговорност за изпълнението на разпоредбите на споразумението за финансиране, посочено в членове 8 и 9.

2.   Участващите държави оказват подкрепа на управляващия орган при изпълнението на задължението му, посочено в член 30, параграф 2.

3.   Участващите държави предотвратяват, откриват и поправят нередности, включително измами, и събират недължимо платени суми заедно с всички лихви съгласно член 74 на своята територия. Те незабавно нотифицират управляващия орган и Комисията за тези нередности и ги държат в течение на развитието на свързаните административни и съдебни производства.

4.   Отговорностите на участващите държави във връзка с недължимо платени суми на бенефициер са посочени в член 74.

5.   Извършването на финансова корекция от страна на Комисията не засяга задължението на управляващия орган да събира вземания по членове 74 и 75, нито задължението на държавите членки да събират държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз и съгласно член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (9).

Член 32

Структури за одит и контрол

1.   Разходите, декларирани от бенефициера в подкрепа на искане за плащания, се проверяват от одитор или от компетентен публичен служител, който е независим от бенефициера. Одиторът или компетентният публичен служител проверява дали декларираните от бенефициера разходи и приходите по проекта са реални, вписани точно и допустими в съответствие с договора.

Тази проверка се извършва въз основа на договорена процедура, при която се спазват:

а)

Международният стандарт за свързаните по съдържание услуги 4400 „Ангажименти за извършване на договорени процедури относно финансова информация“, публикуван от Международната федерация на счетоводителите (МФС);

б)

Етичният кодекс на професионалните счетоводители, изготвен и публикуван от Съвета по международни етични стандарти за счетоводители към МФС.

За публичните служители посочените процедури и стандарти се определят на национално равнище, като се отчитат международните стандарти.

Одиторът трябва да изпълнява поне едно от посочените по-долу изисквания:

а)

да е член на национална счетоводна или одитна структура или институция, която на свой ред е член на МФС;

б)

да е член на национална счетоводна или одитна структура или институция. Когато тази организация не е член на МФС, одиторът поема ангажимент да извърши работата в съответствие със стандартите и етичния кодекс на МФС;

в)

да е регистриран като задължителен одитор в публичния регистър на публична структура за надзор в държава членка в съответствие с принципите на публичния надзор, посочени в Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10);

г)

да е регистриран като задължителен одитор в публичния регистър на публична структура за надзор в партньорска държава по ТГС, при условие че този регистър отговаря на принципите за публичен надзор, посочени в законодателството на съответната държава.

Публичният служител притежава необходимия технически опит за извършването на проверката.

2.   Освен това управляващият орган извършва собствени проверки съгласно член 26, параграф 5, буква а) и член 26, параграф 6. За целите на извършването на проверки в цялата програмна област управляващият орган може да получи съдействие от контактните точки за контрол.

Участващите държави предприемат всички възможни мерки, за да окажат подкрепа на управляващия орган при изпълнението на задачите му за контрол.

3.   Одитният орган гарантира провеждането на одити на системите за управление и контрол, на подходяща извадка от проекти и на годишните отчети на програмата, както е посочено в член 28. Групата одитори, посочена в член 28, параграф 2, се създава в тримесечен срок от определянето на управляващия орган. Тя изготвя свой процедурен правилник. Групата одитори се председателства от одитния орган, определен за програмата.

Всяка участваща държава може да упълномощи одитния орган да извършва пряко своите задължения на нейна територия.

4.   Гарантира се независимостта на структурата(ите), посочен(и) в параграфи 1, 2 и 3.

Член 33

Контрол от страна на Съюза

1.   Комисията, Европейската служба за борба с измамите, Европейската сметна палата и всеки външен одитор, упълномощен от тези институции и структури, могат да правят проверка на използването на средства от Съюза от страна на управляващия орган, бенефициерите, изпълнителите, подизпълнителите и трети страни при получаването на финансова подкрепа, като преглеждат документи и/или извършват проверки на място. Във всеки договор изрично се посочва, че тези институции и структури могат да упражняват правомощието си за контрол по отношение на помещенията, както и на документите и информацията, независимо от начина, по който те се съхраняват.

2.   Комисията се уверява, въз основа на наличната информация, включително решението за определяне, годишната декларация за управлението, годишните контролни доклади, годишното одитно становище, годишния доклад и одитите, извършени от националните структури и структурите на Съюза, че системите за управление и контрол отговарят на изискванията на настоящия регламент и функционират ефективно.

3.   Комисията може да поиска от управляващия орган да предприеме необходимите действия, за да гарантира ефективността на системите за управление и контрол и редовността на разходите.

ДЯЛ VI

ТЕХНИЧЕСКА ПОМОЩ

Член 34

Бюджет за техническа помощ

1.   За техническа помощ могат да бъдат заделени не повече от 10 % от общия размер на финансовото участие на Съюза. В надлежно обосновани случаи и при споразумение с Комисията може да бъде заделен по-голям дял.

2.   Размерът на техническата помощ следва да отразява реалните нужди на програмата, по-специално като се отчитат фактори като общия бюджет на програмата, размерите на географската област, обхваната от програмата, и броя на участващите държави.

Член 35

Цел

1.   Дейностите, свързани с техническата помощ, включват подготовка, управление, мониторинг, оценка, информационни дейности, комуникационни дейности, изграждане на контакти, разглеждане на жалби, контрол и одит, свързани с изпълнението на програмата, както и дейности за засилване на административния капацитет за изпълнението на програмата.

2.   Техническата помощ за дейностите, посочени в параграф 1, следва да се използва както за нуждите на програмните структури, така и за тези на бенефициерите.

3.   Разходите за дейности по популяризиране и изграждане на капацитет, направени извън програмната област, могат да бъдат поети в границите, определени в член 39, параграф 2, и при условие че посочените в него изисквания са изпълнени.

Член 36

Допустимост

1.   Към разходите за техническа помощ се прилагат mutatis mutandis изискванията за допустимост, посочени в член 48. Разходите, свързани със служителите от участващите държави, работещи по програмата, могат да се смятат за допустими като разходи за техническа помощ. Избягват се успоредните системи за възнаграждения и предоставянето на допълнителни средства. Посочените в член 49 разходи не се смятат за допустими като разходи за техническа помощ.

2.   Посочените в член 16 разходи за подготвителни действия са допустими при представянето на програмата на Комисията съгласно член 4, но не по-рано от 1 януари 2014 г., при условие че програмата е одобрена от Комисията съгласно член 5.

Член 37

Правила за обществени поръчки

1.   Ако за изпълнението на годишния план за използване на бюджета за техническа помощ е необходима обществена поръчка, договорът трябва да бъде възложен при спазване на следните правила:

а)

когато субектът е установен в държава членка, той прилага националните законови, подзаконови и административни разпоредби, приети във връзка със законодателството на Съюза, приложимо към правилата за обществени поръчки, или правилата за поръчки, посочени в дял IV на втора част от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и в дял II на втора част от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012;

б)

във всички останали случаи съответните правила за обществени поръчки се описват в споразумението за финансиране, посочено в членове 8 и 9, или в споразуменията, посочени в членове 81 и 82.

2.   Във всички случаи се прилагат правилата относно националността и произхода, посочени в членове 8 и 9 от Регламент (ЕС) № 236/2014.

3.   Обществените поръчки от страна на филиалите трябва да бъдат ограничени до обикновените текущи разходи и разходите за комуникационни дейности и дейности по осигуряването на видимост.

ДЯЛ VII

ПРОЕКТИ

ГЛАВА 1

Общи разпоредби

Член 38

Естество на подкрепата

1.   Проект e поредица от дейности, определени и управлявани във връзка с целите, крайните продукти, резултатите и въздействията, които той има за цел да постигне в рамките на определен период от време и бюджет. Целите, крайните продукти, резултатите и въздействията следва да допринасят за приоритетите, посочени в програмата.

2.   Финансовото участие от програма за проекти се осигурява чрез безвъзмездни средства и, по изключение, чрез трансфери за финансови инструменти. Проектите, финансирани чрез безвъзмездни средства, подлежат на разпоредбите в глави 2—4.

3.   Безвъзмездни средства се отпускат на проекти, подбрани чрез покани за представяне на предложения в съответствие с правилата, изложени в програмата, освен в надлежно обоснованите извънредни случаи в член 41.

4.   Делът на участието на Съюза в големи инфраструктурни проекти и на участието във финансови инструменти, посочено в член 42, не може да надвишава 30 %.

Член 39

Условия за финансиране

1.   Проектите могат да получат финансово участие от програма, при условие че отговарят на всяко от следните условия:

а)

имат за резултат ясно въздействие и ползи по отношение на трансграничното сътрудничество, описано в програмния документ, и доказана добавена стойност за стратегиите и програмите на Съюза;

б)

изпълняват се в програмната област;

в)

попадат в една от следните категории:

i)

интегрирани проекти, когато всеки бенефициер извършва част от дейностите на проекта на своя територия;

ii)

симетрични проекти, когато подобни дейности се извършват успоредно в участващите държави;

iii)

проекти в една държава, когато проектите се изпълняват главно или изцяло в една от участващите държави, но в полза на всички или някои от участващите държави, и когато са установени трансгранични въздействия и ползи.

2.   Проектите, отговарящи на критериите в параграф 1, могат да бъдат частично изпълнявани извън програмната област, при условие че е спазено всяко от следните условия:

а)

проектите са необходими за постигането на целите на програмата и са от полза за програмната област;

б)

общата сума, разпределена по програмата за дейности извън програмната област, не надвишава 20 % от участието на Съюза на равнище програма;

в)

задълженията на управляващите и одитните органи във връзка с управлението, контрола и одита на проекта се изпълняват от програмните органи или чрез споразумения, сключени с органи в държавите, в които се извършва дейността.

3.   Всеки проект, включващ инфраструктурен компонент, възстановява участието на Съюза, ако в срок от пет години от приключването на проекта или в рамките на периода от време, определен в правилата за държавната помощ — когато е приложимо — е претърпял значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение на проекта и която би довела до подкопаване на неговите първоначални цели. Неправомерно платените суми във връзка с проекта се събират от управляващия орган пропорционално на периода, за който изискването не е било изпълнено.

4.   Управляващият орган се стреми да предотврати дублирането на дейности между проектите, финансирани от Съюза. За тази цел управляващият орган може да проведе консултациите, които смята за подходящи, като консултираните субекти, включително Комисията, предоставят необходимата подкрепа.

5.   Управляващият орган предоставя на главния бенефициер на всеки подбран проект документ, в който се посочват условията за предоставяне на подкрепа за проекта, включително конкретните изисквания относно продуктите или услугите, които следва да бъдат получени в резултат на проекта, финансовия план и графика за изпълнение.

Член 40

Покани за представяне на предложения

При всяка покана за представяне на предложения управляващият орган предоставя на кандидатите документ, в който се посочват условията за участието в поканата, подбора и изпълнението на проекта. Този документ включва също така конкретните изисквания относно конкретните крайни резултати по проекта, финансовия план и срока за изпълнение.

Член 41

Пряко възлагане

1.   Проектите могат да бъдат възлагани без покана за представяне на предложения само в следните случаи и при условие че това е надлежно обосновано в решението за възлагане:

а)

структурата, на която се възлага проектът, има de jure или de facto монопол;

б)

проектът се отнася до действия със специфични характеристики, които изискват определен вид структура въз основа на нейната техническа компетентност, висока степен на специализация или административни правомощия.

2.   В програмата се включва окончателен списък на големите инфраструктурни проекти, предложени за подбор без покана за представяне на предложения. След приемането на програмата, но не по-късно от 31 декември 2017 г., управляващият орган предоставя на Комисията пълните заявления за проекти, включително информацията, посочена в член 43, заедно с обосновката за пряко възлагане.

3.   В програмата се включва индикативен списък на проектите, различни от големите инфраструктурни проекти, предложени за подбор без покана за представяне на предложения. Съвместният комитет за мониторинг може да реши да избере допълнителни проекти без покана за представяне на предложения по всяко време след приемането на програмата. И в двата случая се търси предварителното одобрение на Комисията. За тази цел управляващият орган предоставя на Комисията информацията, посочена в член 43, заедно с обосновката за пряко възлагане.

4.   Проектите, предложени за подбор без покана за представяне на предложения, се одобряват от Комисията въз основа на двуетапна процедура, състояща се от представянето на кратко описание на проекта, последвано от цялостно заявление за проекта. На всеки етап Комисията уведомява управляващия орган за своето решение в срок от два месеца от датата на представяне на документа. Този срок може да бъде удължен при необходимост. Когато Комисията отхвърли предложен проект, тя уведомява управляващия орган за мотивите си.

Член 42

Участие във финансови инструменти

1.   Програмата може да участва във финансов инструмент, при условие че последният е в съответствие с приоритетите на програмата.

2.   В програмата се включва окончателен списък на участията във финансови инструменти. След приемането на програмата, но не по-късно от 31 декември 2017 г., управляващият орган предоставя на Комисията информацията, посочена в член 43.

3.   Комисията разглежда предложеното участие, за да определи неговата добавена стойност и неговото съответствие с програмата.

4.   Процесът на одобрение следва правилата на съответните финансови инструменти. Когато Комисията отхвърли предложено участие, тя уведомява управляващия орган за мотивите си.

5.   Участието в съответните финансови инструменти подлежи на правилата, които се прилагат по отношение на самите инструменти.

Член 43

Съдържание на проектите

1.   Документите от заявлението за проект съдържат най-малко следното:

а)

анализ на проблемите и потребностите, които са основание за проекта, като се взимат предвид програмната стратегия и очакваното участие на програмата по отношение на съответния приоритет;

б)

оценка на неговото трансгранично въздействие;

в)

логическата рамка;

г)

оценка на устойчивостта на очакваните резултати от проекта след неговото приключване;

д)

обективно проверими показатели;

е)

информация относно географския обхват и целевите групи на проекта;

ж)

очакван срок на изпълнение на проекта и подробен план на работа;

з)

анализ на въздействието на проекта върху междусекторните въпроси, посочени в член 4, параграф 3, буква г), когато е приложимо;

и)

изискванията за изпълнение на проекта, включително следното:

i)

идентифициране на бенефициерите и определяне на главния бенефициер, като се предоставят гаранции относно неговите компетенции в съответната област, както и неговия капацитет за административно и финансово управление;

ii)

описание на структурата на управление и изпълнение на проекта;

iii)

договорености между бенефициерите в съответствие с член 46;

iv)

договорености за мониторинг и оценка;

v)

планове за информационни и комуникационни дейности, по-специално мерки за огласяване на подкрепата на Съюза за проекта;

й)

подробен финансов план и бюджет.

2.   Заявленията за проекти в случай на проекти, включващи инфраструктурен компонент от най-малко 1 милион евро, съдържат освен това:

а)

подробно описание на инвестицията в инфраструктура и нейното местоположение;

б)

подробно описание на компонента на проекта, свързан с изграждането на капацитет, с изключение на надлежно обосновани случаи;

в)

извършено цялостно проучване за осъществимост или негов еквивалент, включително анализа на вариантите, резултатите и независим преглед на качеството;

г)

оценка на въздействието на проекта върху околната среда в съответствие с Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (11), както и, за участващите държави, които са страни по нея, с Конвенцията на ИКЕ на ООН за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст от 25 февруари 1991 г. (Конвенцията от Еспо);

д)

доказателство от бенефициерите за собственост или достъп до земя;

е)

разрешително за строеж.

3.   По изключение и в надлежно обосновани случаи управляващият орган може да приеме по-късно подаване на документите, посочени в буква е).

Член 44

Публикуване на списък на проектите

1.   С цел да се гарантира прозрачност по отношение на проектите, подкрепени от програма, управляващият орган поддържа списък на възложените проекти под формата на електронна таблица, което позволява сортиране, търсене, извличане, сравняване и лесно публикуване на данните в интернет. Списъкът на проектите е достъпен на уебсайта на програмата и се актуализира поне веднъж на всеки шест месеца. За да се стимулира многократното използване на списъка на проектите от частния сектор, гражданското общество или националната публична администрация, на уебсайта може ясно да са указани приложимите лицензионни правила, съобразно които са публикувани данните.

2.   Списъкът съдържа най-малко следната информация:

име на бенефициера (само юридическите лица; имената на физическите лица не се посочват);

наименование на проекта;

кратко описание на проекта;

срок на изпълнение на проекта;

общо допустими разходи;

процент на съфинансиране от Съюза;

пощенски код на проекта или друг подходящ показател за местоположението;

географски обхват;

дата на последното актуализиране на списъка на проектите.

3.   Списъкът на проектите се предоставя на Комисията не по-късно от 30 юни на годината, следваща финансовата година, през която са избрани проектите. Тази информация се публикува на интернет сайт на институциите на Съюза.

ГЛАВА 2

Бенефициери

Член 45

Участие в проекти

1.   Проектите включват бенефициери от поне една от участващите държави членки и една от участващите държави партньори, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № 232/2014, или Руската федерация.

2.   Бенефициерите са физически или юридически лица, на които са отпуснати безвъзмездни средства за проект. Физически лица могат да бъдат бенефициери, доколкото това се изисква от естеството или характеристиките на дейността или целта, преследвана от заявителя. Участието на физически лица се решава на равнище програма.

3.   Бенефициерите, посочени в параграф 1, трябва да отговарят на всяко от следните условия:

а)

да са граждани на някоя от участващите държави или юридически лица, които ефективно са установени в програмната област, или международни организации, които извършват основната част от своите дейности в програмната област. Европейска група за териториално сътрудничество може да бъде бенефициер, независимо от мястото си на установяване, при условие че нейният географски обхват е в рамките на програмната област;

б)

да отговарят на критериите за допустимост, определени за всяка процедура по подбор;

в)

да не попадат в нито едно от положенията за отстраняване, посочени в член 106, параграф 1 и член 107 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

4.   Бенефициери, които не отговарят на критериите, посочени в параграф 3, буква а), могат да участват в допълнение към бенефициерите, посочени в параграф 1, при условие че е спазено всяко от следните условия:

а)

те могат да участват в съответствие с членове 8 и 9 от Регламент (ЕС) № 236/2014;

б)

тяхното участието се изисква от естеството и целите на проекта и е необходимо за неговото ефективно изпълнение;

в)

общата сума, разпределена по програмата за бенефициери, които не отговарят на критериите, посочени в параграф 3, буква а), е в рамките на ограничението, посочено в член 39, параграф 2, буква б).

Член 46

Задължения на бенефициерите

1.   Всеки проект определя главен бенефициер, представляващ партньорството.

2.   Всички бенефициери активно си сътрудничат в разработването и изпълнението на проектите. Освен това те си сътрудничат по отношение на персонала и/или финансирането на проектите. Всеки бенефициер носи правна и финансова отговорност за дейностите, които изпълнява, и за дела от средствата на Съюза, които получава. Конкретните задължения, както и финансовите отговорности на бенефициерите се определят в споразумението, посочено в параграф 3, буква в).

3.   Главният бенефициер:

а)

получава финансовото участие от управляващия орган за изпълнението на проектните дейности;

б)

гарантира, че бенефициерите получават общата сума на безвъзмездните средства възможно най-бързо и в пълен размер в съответствие с договореностите, посочени в буква в). Не се приспадат или удържат суми и не се налагат специални такси с равностоен ефект, които биха намалили размера на сумите за бенефициерите;

в)

изготвя договорености за партньорство с другите бенефициери в споразумение, съдържащо разпоредби, които inter alia гарантират добро финансово управление на отпуснатите за проекта средства, включително договорености за възстановяване на неправомерно изплатени средства;

г)

поема отговорност да гарантира изпълнението на целия проект;

д)

гарантира, че разходите, представени от бенефициерите, са направени с цел изпълнение на проекта и отговарят на дейностите, определени в договора и съгласувани между всички бенефициери;

е)

удостоверява дали разходите, представени от бенефициерите, са проверени съгласно член 32, параграф 1.

ГЛАВА 3

Допустимост на разходите

Член 47

Форми на безвъзмездните средства

1.   Безвъзмездните средства могат да бъдат отпуснати под формата на:

а)

възстановяване на определена част от действително направените допустими разходи, посочени в член 48;

б)

финансиране с единна ставка, определено чрез прилагане на процент към една или няколко определени категории разходи;

в)

еднократни суми;

г)

възстановяване на база единични разходи;

д)

съчетание от формите, посочени в букви а)—г), само когато всяка от тях обхваща различна категория разходи.

2.   Безвъзмездните средства под формата, посочена в параграф 1, буква а), се изчисляват въз основа на допустимите разходи, действително направени от бенефициера, и за тях се прави предварителна бюджетна прогноза, която се представя с предложението и се включва в договора. Финансирането с единна ставка, посочено в параграф 1, буква б), обхваща специфични категории допустими разходи, които са ясно определени предварително чрез прилагане на процент. Еднократните суми, посочени в параграф 1, буква в), обхващат като цяло всички или някои специфични категории допустими разходи, които са ясно определени предварително. Единичните разходи, посочени в параграф 1, буква г), обхващат всички или някои специфични категории допустими разходи, които са ясно определени предварително чрез прилагане на сума за единица.

3.   Безвъзмездните средства не могат да имат за цел или резултат реализирането на печалба в рамките на проекта. Прилагат се изключенията, определени в член 125, параграф 4 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

Член 48

Допустимост на разходите

1.   Безвъзмездните средства не надвишават общ таван, изразен като процент и абсолютна стойност, която се определя въз основа на прогнозните допустими разходи. Безвъзмездните средства не надвишават допустимите разходи.

2.   Допустимите разходи са разходи, действително направени от бенефициера, които отговарят на всеки от следните критерии:

а)

направени са през срока на изпълнение на проекта. По-специално:

i)

разходите, свързани с услуги и строителни работи, се отнасят до дейности, извършени през срока на изпълнение. Разходите за доставки се отнасят до доставка и монтиране на стоки през срока на изпълнение. Подписването на договор, правенето на поръчка или поемането на задължение за разход в рамките на срока на изпълнение за бъдещо предоставяне на услуги, строителни работи или стоки след изтичането на срока на изпълнение не отговарят на това изискване; паричните преводи между главния бенефициер и другите бенефициери могат да не бъдат счетени за направени разходи;

ii)

направените разходи следва да бъдат платени преди предаването на окончателните доклади. Те могат да бъдат платени впоследствие, при условие че са изброени в окончателния доклад заедно с предвидената дата на плащане;

iii)

изключение се прави за разходите, свързани с окончателните доклади, включително за проверка на разходите, одит и окончателна оценка на проекта, които могат да бъдат направени след срока на изпълнение на проекта;

iv)

процедурите за възлагане на поръчки, посочени в член 52 и следващи, могат да бъдат започнати и договорите могат да бъдат сключени от бенефициера (бенефициерите) преди началото на срока на изпълнение на проекта, при условие че са спазени разпоредбите на член 52 и следващи;

б)

посочени са в предвидения общ бюджет за проекта;

в)

необходими са за изпълнението на проекта;

г)

възможно е да бъдат установени и проверени, по-специално като се записват в счетоводната документация на бенефициера и се определят съгласно приложимите счетоводни стандарти и обичайните практики за определяне и анализ на разходите, приложими към бенефициера;

д)

отговарят на изискванията на приложимото данъчно и социално законодателство;

е)

те са разумни, основателни и съответстват на изискванията за добро финансово управление, и по-специално по отношение на икономията и ефикасността;

ж)

те са подкрепени от фактури или документи с еквивалентна доказателствена стойност.

3.   Безвъзмездни средства могат да бъдат отпускани със задна дата в следните случаи:

а)

когато заявителят може да докаже необходимостта от започване на проекта преди подписването на договора. Допустимите за финансиране разходи обаче не могат да са направени преди датата на подаване на заявлението за отпускане на безвъзмездни средства; или

б)

за разходи, свързани с проучвания и документация за проекти, включващи инфраструктурен компонент.

Безвъзмездни средства не могат да бъдат отпускани със задна дата за вече приключени проекти.

4.   С оглед на създаването на условия за здрави партньорства разходи, направени преди подаване на заявлението за безвъзмездни средства в рамките на проекти, на които са отпуснати безвъзмездни средства, са допустими, при условие че също са изпълнени следните условия:

а)

направени са след публикуването на поканата за представяне на предложения;

б)

ограничени са до пътни и дневни разходи на персонала, нает от бенефициерите, при условие че отговарят на условията на параграф 5, буква б);

в)

не надвишават максималния размер, определен на равнище програма.

5.   При спазване на параграфи 1 и 2 допустими са следните преки разходи на бенефициера:

а)

разходите за персонал, назначен по проекта, при следните кумулативни условия:

те се отнасят до разходите за дейности, които бенефициерът не би извършил, ако проектът не е предприет;

те не трябва да надвишават разходите, които обикновено се поемат от бенефициера, освен ако е доказано, че това е от основно значение за изпълнението на проекта;

те се отнасят до действителните брутни заплати, включително вноски за социално осигуряване и други разходи, които влизат във възнаграждението;

б)

пътни и дневни разходи на персонала и други лица, участващи в проекта, при условие че те не надвишават нито разходите, обикновено покривани от бенефициера в съответствие с неговите правила и разпоредби, нито ставките, публикувани от Комисията към момента на мисията, ако се възстановяват въз основа на еднократни суми, единични разходи или финансиране с единна ставка;

в)

разходи за закупуване и наемане на оборудване (ново или втора употреба) и стоки специално за целите на проекта, при условие че те съответстват на пазарните цени;

г)

разходите за консумативи, специално закупени за проекта;

д)

разходи вследствие на договори, възложени от бенефициерите за целите на проекта;

е)

разходи, произтичащи пряко от изисквания, наложени от настоящия регламент и от проекта (например действия за осигуряване на информация и видимост, оценки, външни одити, преводи), включително разходите за финансови услуги (например разходите за банкови преводи и финансови гаранции).

6.   Съгласно член 4 дадена програма може да определи допълнителни правила за допустимост за програмата като цяло.

Член 49

Недопустими разходи

1.   Не се считат за допустими следните разходи, свързани с изпълнението на проекта:

а)

дългове и такси за обслужване на дългове (лихви);

б)

резерви за загуби или задължения;

в)

разходи, декларирани от бенефициера и вече финансирани от бюджета на Съюза;

г)

закупуване на земя или сгради на стойност над 10 % от допустимите разходи за съответния проект;

д)

загуби от валутна обмяна;

е)

мита, данъци и такси, включително ДДС, с изключение на случаите, когато не подлежат на възстановяване съгласно приложимото национално данъчно законодателство, освен ако е предвидено друго в съответните разпоредби, договорени с партньорските държави по ТГС;

ж)

заеми на трети страни;

з)

глоби, финансови санкции и разходи за съдебни спорове;

и)

непаричното участие, определено в член 14, параграф 1.

2.   Съгласно член 4 дадена програма може да обяви други категории разходи за недопустими.

Член 50

Еднократни суми, единични разходи и финансиране с единна ставка

1.   Общата сума на финансиране въз основа на еднократни суми, единични разходи и финансиране с единна ставка не може да надвишава 60 000 евро за бенефициер и за проект, освен ако в програмата е определена друга сума съгласно член 4, но не по-голяма от 100 000 евро.

2.   Използването на еднократни суми, единични разходи и финансиране с единна ставка се обосновава най-малко със следното:

а)

обосновка на уместността на тези форми на финансиране по отношение на естеството на проектите, както и с оглед на рисковете от нередности и измами и разходите за контрол;

б)

посочване на разходите или категориите разходи, обхванати от еднократни суми, единични разходи или финансиране с единна ставка, които не включват недопустими разходи, посочени в член 49;

в)

описание на методите за определяне на еднократните суми, единичните разходи или финансирането с единна ставка, както и на условията за гарантиране в разумна степен на спазване на правилото за недопускане на печалба и принципите за съфинансиране и за избягване на двойно финансиране. Тези методи се основават на:

i)

статистически данни или подобни обективни средства; или

ii)

подход, специфичен за всеки бенефициер, чрез използване на заверени или подлежащи на одит ретроспективни данни на бенефициера или на обичайните му практики за определяне и анализ на разходите.

3.   След като сумите са оценени и одобрени от управляващия орган, те не се оспорват от последващи проверки.

Член 51

Непреки разходи

1.   Непреките разходи могат да бъдат изчислени въз основа на единна ставка в размер до 7 % от допустимите преки разходи, с изключение на разходите, направени във връзка с предоставянето на инфраструктура, при условие че ставката се изчислява въз основа на коректен, справедлив и проверим метод на изчисление.

2.   За непреки разходи по проекта се смятат онези допустими разходи, които не могат да бъдат определени като конкретни разходи, пряко свързани с изпълнението на проекта, и не могат да бъдат счетоводно записани директно към него съгласно условията за допустимост, определени в член 48. Те не могат да включват недопустими разходи, посочени в член 49, или разходи, които вече са декларирани под друга разходна позиция или функция на бюджета на проекта.

ГЛАВА 4

Раздел 1

Обществени поръчки

Член 52

Приложими правила

1.   Ако изпълнението на проект изисква възлагане на обществена поръчка за стоки, строителни работи или услуги от бенефициер, се прилагат следните правила:

а)

когато бенефициерът е възлагащ орган или възложител по смисъла на законодателството на Съюза, приложимо към процедурите за възлагане на обществени поръчки, той може да приложи националните законови, подзаконови и административни разпоредби, приети във връзка със законодателството на Съюза, или разпоредбите на параграф 2;

б)

когато бенефициерът е международна организация, тя може да прилага своите собствени правила за възлагане на обществени поръчки, ако те предлагат гаранции, равностойни на международно приетите стандарти;

в)

когато бенефициерът е публичен орган на партньорска държава по ТГС, чието съфинансиране се прехвърля на управляващия орган, той може да приложи националните законови, подзаконови и административни разпоредби, при условие че споразумението за финансиране го позволява и общите принципи, посочени в параграф 2, буква а), са спазени.

2.   Във всички други случаи се спазват следните задължения:

а)

поръчката се възлага на участника, предложил икономически най-изгодната оферта или, ако е подходящо, на участника, предложил офертата с най-ниската цена, като се избягват всякакви конфликти на интереси;

б)

за поръчки на стойност над 60 000 евро се прилагат също следните правила:

i)

създава се комитет за оценка на заявленията и/или офертите въз основа на критериите за отстраняване, подбор и възлагане, публикувани от бенефициера предварително в тръжните документи. Комитетът трябва да се състои от нечетен брой членове с целия технически и административен капацитет, необходим за даването на информирано становище относно офертите/заявленията;

ii)

трябва да бъдат гарантирани достатъчна прозрачност, лоялна конкуренция и съответна предварителна публичност;

iii)

гарантират се равно третиране, пропорционалност и недопускане на дискриминация;

iv)

тръжните документи трябва да бъдат съставени в съответствие с най-добрите международни практики;

v)

сроковете за подаване на заявленията или офертите трябва да бъдат достатъчно дълги, така че да предоставят на заинтересованите страни приемлив период от време за подготовка на техните оферти;

vi)

кандидатите или оферентите се отстраняват от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, ако попадат в някое от положенията, описани в член 106, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Кандидатите или оферентите трябва да удостоверят, че не се намират в някое от посочените положения. Освен това поръчките не могат да се възлагат на кандидати или оференти, които по време на процедурата за възлагане на обществена поръчка попадат в някое от положенията, посочени в член 107 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012;

vii)

следват се процедурите за възлагане на обществени поръчки, предвидени в членове 53—56.

3.   Във всички случаи се прилагат правилата за националност и произход, определени в членове 8 и 9 от Регламент (ЕС) № 236/2014.

Член 53

Процедури за възлагане на обществени поръчки за предоставяне на услуги

1.   Поръчки за услуги на стойност 300 000 евро или повече се възлагат чрез международна ограничена тръжна процедура след публикуване на обявление за обществена поръчка. Обявлението за обществена поръчка се публикува във всички подходящи медии извън програмната област, като се посочва броят на кандидатите, които ще бъдат поканени да представят оферти, вариращ от четири до осем кандидати, и се гарантира истинска конкуренция.

2.   Поръчки за услуги на стойност по-голяма от 60 000 евро, но по-малка от 300 000 евро, се възлагат посредством състезателна процедура на договаряне без публикуване. Бенефициерът се консултира с най-малко трима доставчици на услуги по свой избор и договаря условията на поръчката с един или повече от тях.

Член 54

Процедури за възлагане на обществени поръчки за доставка на стоки

1.   Поръчки за доставка на стоки на стойност 300 000 евро или повече се възлагат посредством открита международна тръжна процедура след публикуване на обявление за обществена поръчка във всички подходящи медии извън програмната област.

2.   Поръчки за доставка на стоки на стойност 100 000 евро или повече, но по-малка от 300 000 евро, се възлагат посредством открита тръжна процедура, публикувана в програмната област. На всички отговарящи на условията за допустимост оференти трябва да бъдат предоставени същите възможности, както на местните фирми.

3.   Поръчки за доставка на стоки на стойност по-голяма от 60 000 евро, но по-малка от 100 000 евро, се възлагат посредством състезателна процедура на договаряне без публикуване. Бенефициерът се консултира с най-малко трима доставчици по свой избор и договаря условията на поръчката с един или повече от тях.

Член 55

Процедури за възлагане на обществени поръчки за строителни работи

1.   Поръчки за строителни работи на стойност 5 000 000 евро или повече се възлагат посредством открита международна тръжна процедура или — с оглед на специфичните характеристики на някои строителни работи — посредством ограничена тръжна процедура след публикуване на обявление за обществена поръчка във всички подходящи медии извън програмната област.

2.   Поръчки за строителни работи на стойност 300 000 евро или повече, но по-малка от 5 000 000 евро, се възлагат посредством открита тръжна процедура, публикувана в програмната област. На всички отговарящи на условията за допустимост оференти трябва да бъдат предоставени същите възможности, както на местните фирми.

3.   Поръчки за строителни работи на стойност по-голяма от 60 000 евро, но по-малка от 300 000 евро, се възлагат посредством състезателна процедура на договаряне без публикуване. Бенефициерът се консултира с най-малко трима предприемачи по свой избор и договаря условията на поръчката с един или повече от тях.

Член 56

Използване на процедура на договаряне

Бенефициерът може да реши да използва процедура на договаряне въз основа само на една оферта в случаите, посочени в членове 266, 268, 270 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012.

Раздел 2

Финансова подкрепа за трети страни

Член 57

Финансова подкрепа за трети страни

1.   Ако проектът изисква предоставянето на финансова подкрепа за трети страни, такава може да бъде дадена, при условие че:

а)

всяка трета страна дава адекватни гаранции по отношение на събирането на сумите;

б)

спазени са принципите на пропорционалност, прозрачност, добро финансово управление, равно третиране и недопускане на дискриминация;

в)

предотвратени са конфликти на интереси;

г)

финансовата подкрепа не може да се кумулира или отпуска със задна дата, включва, по принцип, съфинансиране и не може да има за цел или резултат реализирането на печалба за съответната трета страна;

д)

условията за предоставяне на такава подкрепа са строго определени в договора, за да се избегне възможността бенефициерът да действа по своя преценка. По-специално договорът определя категориите лица, които отговарят на условията за подкрепа, критериите за възлагане (включително критериите за определяне на точната сума) и определен списък на различните видове дейност, които могат да получат такава финансова подкрепа;

е)

максималният размер на финансовата подкрепа, която може да бъде платена, не надвишава 60 000 евро за трета страна, с изключение на случаите, когато финансовата подкрепа е основната цел на проекта.

2.   Прилагат се правилата за националност и произход, предвидени в членове 8 и 9 от Регламент (ЕС) № 236/2014. Когато вторично отпуснатите безвъзмездни средства надвишават 60 000 евро, се прилагат mutatis mutandis правилата за участие, определени в член 52, буква б), подточка vi).

ДЯЛ VIII

ПЛАЩАНИЯ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ОТЧЕТИ, ФИНАНСОВИ КОРЕКЦИИ И СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ

ГЛАВА 1

Плащания

Член 58

Годишни бюджетни задължения

1.   При споделено управление Комисията поема първоначалните бюджетни задължения след приемането на програмата от Комисията съгласно член 5.

2.   При непряко управление Комисията поема първоначалните бюджетни задължения след приемането на програмата, след влизането в сила на споразумението за делегиране на задачи по изпълнението на бюджета на международна организация или на партньорска държава по ТГС, посочени в членове 81 и 82.

3.   Впоследствие Комисията поема съответните бюджетни задължения не по-късно от 1 май на всяка финансова година. Размерът на годишните бюджетни задължения се определя в съответствие с финансовия план, като се вземат предвид напредъкът на програмата и наличните средства. Комисията уведомява управляващия орган при поемането на годишното бюджетно задължение.

Член 59

Общи правила за плащанията

1.   Плащанията към управляващите органи могат да бъдат под формата на предварително финансиране или плащане на окончателното салдо.

2.   Открива се банкова сметка в евро, специално предназначена за програмата. Когато плащания от Комисията преминават през банкова сметка, различна от тази на програмата, съответните суми и всички начислени лихви се превеждат в банковата сметка на програмата незабавно и изцяло.

3.   На тези суми и всички начислени лихви не се приспадат или удържат суми и не се начисляват специални или други такси с равностоен ефект.

Член 60

Общи правила за изчисляване на предварителното финансиране

1.   Всяка финансова година, след като управляващият орган е уведомен за годишното бюджетно задължение, той може да поиска като предварително финансиране изплащането на максимум 80 % от участието на Съюза за текущата финансова година. От втората финансова година към искането за предварително финансиране се прилага предварителният бюджет, обхващащ всички задължения и плащания на управляващия орган за двете счетоводни години след последното одитно становище, посочено в член 68. След като прегледа този доклад, направи оценка на реалните нужди от финансиране на програмата и провери наличните средства, Комисията извършва плащането на цялото или на част от исканото предварително финансиране не по-късно от 60 дни след датата, на която искането за плащане е заведено в Комисията.

2.   През текущата финансова година управляващият орган може да поиска изплащането на целия размер или на част от средствата, за които е поето задължение, като допълнително предварително финансиране. Управляващият орган подкрепя искането си с междинен финансов доклад, в който доказва, че действително направените разходи или разходите, които се очаква да бъдат направени преди края на финансовата година, надвишават вече платените предварителни финансирания. Това допълнително плащане съставлява допълнително предварително финансиране освен ако не е одобрено с одитното становище, посочено в член 68.

3.   Всяка финансова година от изпълнението на програмата Комисията извършва уравняване на предишните предварителни финансирания според действително направените допустими разходи, така както са одобрени в одитното становище, посочено в член 68, след приемане на отчетите, посочени в член 69, параграф 2. Въз основа на резултатите от горепосоченото уравняване Комисията извършва при необходимост съответните финансови корекции.

Член 61

Прекъсване на срока за плащане

1.   Оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити по смисъла на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 може да прекъсне срока за плащане по искане за плащане за максимален срок от шест месеца при някое от следните обстоятелства:

а)

вследствие на сведенията, предоставени от национален одитен орган или одитен орган на Съюза, са налице явни доказателства, които говорят за съществуването на съществен недостатък във функционирането на системата за управление и контрол;

б)

оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити трябва да направи допълнителни проверки, когато до него достигне информация, че разходи са свързани с нередност със значителни финансови последици;

в)

не е представен някой от документите, изисквани по силата на член 77;

г)

не е представен някой от документите, изисквани по силата на членове 60 и 64.

Управляващият орган може да приеме удължаване на срока за прекъсване с още три месеца.

2.   Оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити ограничава прекъсването само до частта от разходите, обхваната от искането за плащане, до която се отнасят обстоятелствата, посочени в параграф 1, първа алинея, освен ако не е възможно да се определи частта на съответните разходи. Оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити незабавно уведомява писмено държавата членка, на чиято територия се намира управляващият орган, и управляващия орган за причините за прекъсването и ги приканва да поправят ситуацията. Оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити слага край на прекъсването веднага след като бъдат предприети необходимите мерки. Това прекъсване може да бъде удължено над шест месеца, ако не са взети необходимите мерки.

Член 62

Спиране на плащанията

1.   Комисията може да спре всички плащания или част от тях при някое от следните обстоятелства:

а)

налице е сериозен недостатък във връзка с ефективното функциониране на системите за управление и контрол на програмата, който излага на риск участието на Съюза и за чието отстраняване не са били предприети мерки;

б)

съществува сериозно нарушение от страна на участващите държави на задълженията им по член 31;

в)

разходи са свързани с нередност със сериозни финансови последици, която не е била отстранена;

г)

налице е сериозен недостатък в качеството и надеждността на системата за оценка и мониторинг;

д)

налице са доказателства, произтичащи от мониторинг, оценка или одит, че програмата не постига резултати в съответствие с графиците, посочени в член 4, и докладваното в съответствие с член 77.

2.   Комисията може да реши да спре плащането на цялото предварително финансиране или на част от него, след като даде на управляващия орган възможност да представи своите коментари.

3.   Комисията отменя спирането на всички плащания или на част от тях, когато управляващият орган е предприел необходимите мерки, за да даде възможност за отмяна на спирането.

Член 63

Плащания към главни бенефициери

1.   Плащанията към главните бенефициери могат да бъдат под една от следните форми:

а)

предварително финансиране;

б)

междинно плащане;

в)

плащане на окончателното салдо.

2.   Управляващият орган гарантира, че плащанията към главните бенефициери се извършват във възможно най-кратък срок съгласно подписания договор. Не се приспадат или удържат суми, освен въз основа на подписания договор, и не се начисляват специални такси с равностоен ефект, които биха намалили размера на тези плащания.

Член 64

Плащане на окончателното салдо

1.   До 30 септември 2024 г. управляващият орган представя искането за плащане на окончателното салдо, придружено от документите, посочени в член 77, параграф 5.

2.   Окончателното салдо се изплаща не по-късно от три месеца след датата на уравняване на сметките от последната счетоводна година или един месец след датата на приемане на окончателния доклад за изпълнението в зависимост от това коя дата е по-късна.

Член 65

Изключване от отмяна

1.   Засегнатата от отмяната сума се намалява със сумите, които управляващият орган не е бил в състояние да декларира пред Комисията поради:

а)

проекти, спрени поради съдебно производство или административно обжалване със суспензивно действие; или

б)

форсмажорни обстоятелства, които сериозно засягат изпълнението на цялата програма или на част от нея;

в)

прилагане на членове 61 и 62;

2.   Управляващият орган който твърди, че са били налице форсмажорни обстоятелства съгласно параграф 1, буква б), доказва преките последствия от форсмажорните обстоятелства върху изпълнението на цялата програма или на част от нея. За целите на параграф 1, букви а) и б) намалението може да бъде поискано веднъж, в случай че спирането или форсмажорните обстоятелства са продължили не повече от една година, или няколко пъти в зависимост от продължителността на форсмажорните обстоятелства или броя на годините между датата на съдебното или административното решение, спиращо изпълнението на проекта, и датата на окончателното съдебно или административно решение.

3.   До 15 февруари управляващият орган предава на Комисията информация относно посочените в параграф 1 изключения за сумата, която е трябвало да бъде декларирана до 31 декември на предходната финансова година.

Член 66

Процедура за отмяна

1.   Комисията своевременно уведомява управляващия орган, когато е налице риск от отмяна съгласно член 6 от Регламент (ЕС) № 236/2014.

2.   Въз основа на информацията, получена към 15 февруари, Комисията уведомява управляващия орган относно размера на отмяната, до която е довела информацията.

3.   Управляващият орган разполага с два месеца, за да се съгласи със сумата, която трябва да бъде отменена, или да представи коментари.

4.   До 30 юни управляващият орган представя на Комисията изменен финансов план, отразяващ за съответната финансова година въздействието на намаления размер на подкрепата върху тематичните цели или техническата помощ по програмата. Ако планът не бъде представен, Комисията изменя финансовия план, като намалява участието на Съюза за съответната финансова година. Намалението засяга пропорционално тематичните цели и техническата помощ.

5.   Комисията изменя решението за приемане на програмата.

Член 67

Използване на еврото

1.   Разходите, направени в друга валута, се преизчисляват в евро от управляващия орган и от бенефициера, като използват месечния счетоводен обменен курс на Комисията за един от следните месеци:

а)

месеца, през който са направени разходите;

б)

месеца, през който разходите са представени за проверка в съответствие с член 32, параграф 1;

в)

месеца, през който разходите са докладвани на главния бенефициер.

2.   Избраният метод се посочва в програмата и се прилага за цялата продължителност на програмата. За техническата помощ и за проектите могат да се прилагат различни методи.

ГЛАВА 2

Представяне и приемане на отчетите

Член 68

Представяне на отчетите

1.   Отчетите на програма се изготвят от управляващия орган. Отчетите са независими и се водят отделно, като обхващат единствено трансакциите, свързани със програмата. Чрез тях се извършва аналитичен мониторинг на програмата по приоритети и техническа помощ.

2.   До 15 февруари управляващият орган предоставя в годишния си доклад до Комисията следната финансова информация:

а)

отчетите за предходната счетоводна година;

б)

декларация за управлението, подписана от представителя на управляващия орган в уверение на това, че:

i)

информацията е подходящо представена, пълна и точна;

ii)

разходите са използвани по предназначение;

iii)

въведените системи за контрол дават необходимите гаранции по отношение на законосъобразността на съответните трансакции;

в)

годишно обобщение на осъществения от управляващия орган контрол, включително анализ на естеството и размера на установените грешки и слабости в системите, както и коригиращите действия, които са предприети или планирани;

г)

одитно становище относно годишните отчети;

д)

годишен одитен доклад, изготвен от одитния орган, в който се предоставя обобщение на извършените одити, включително анализ на естеството и размера на установените грешки и слабости както на равнище система, така и за проекти, а също и коригиращите действия, които са предприети или планирани;

е)

приблизителна оценка на разходите, направени от 1 юли до 31 декември на предходната година;

ж)

списъка на проектите, приключени през счетоводната година.

3.   Отчетите, посочени в параграф 2, буква а), се представят за всяка програма ивключват на равнището на всеки приоритет и техническа помощ:

а)

направените и платени разходи и реализираните и получени приходи от управляващия орган;

б)

опростените и събраните през счетоводната година суми, сумите, подлежащи на събиране до края на счетоводната година, и неподлежащите на събиране суми.

4.   В одитното становище, посочено в параграф 2, буква г), се установява дали отчетите дават вярна и точна представа, дали свързаните с тях трансакции са законосъобразни и редовни и дали съответно въведените системи за контрол функционират. В становището се заявява също така дали одитната дейност поставя под съмнение твърденията в декларацията за управлението, посочена в параграф 2, буква б).

Член 69

Приемане на отчетите

1.   Комисията проверява отчетите и уведомява управляващия орган до 31 май на годината, следваща края на счетоводната година, дали приема, че отчетите са пълни, точни и верни.

2.   Въз основа на направените допустими разходи, заверени от одитното становище, посочено в член 68, параграф 2, буква г), Комисията уравнява предварителното финансиране.

3.   Приемането на отчетите не засяга евентуалното извършване на последващи финансови корекции в съответствие с член 72.

Член 70

Срок за съхранение на отчетните документи

1.   Управляващият орган и бенефициерите съхраняват всички документи, свързани с програмата или проект, за срок от пет години от датата на плащането на салдото по програмата. По-специално те съхраняват докладите и удостоверяващите документи, както и отчетите, счетоводните документи и всякакви други документи, свързани с финансирането на програмата (включително всички документи, отнасящи се до възлагането на поръчка) и проектите.

2.   Независимо от параграф 1, документацията във връзка с одити, обжалвания, съдебни спорове или подадени искове за вземания, възникнали вследствие на изпълнението на програмата или проекта, се съхранява до приключването на тези одити, обжалвания, съдебни спорове или искове.

ГЛАВА 3

Финансови корекции и събиране

Раздел 1

Финансови корекции

Член 71

Финансови корекции от страна на управляващия орган

1.   Управляващият орган на първо място носи отговорност за предотвратяването и разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и събирането на вземания. В случай на системна нередност управляващият орган разширява своите разследвания, за да обхване всички операции, които потенциално могат да бъдат засегнати.

Управляващият орган прави финансовите корекции, необходими във връзка с единични или системни нередности, открити в проектите, техническата помощ или програмата. Финансовите корекции се изразяват в отмяна на цялото участие на Съюза или на част от него за даден проект или за техническа помощ. Управляващият орган взема предвид характера и сериозността на нередностите и финансовата загуба и прилага пропорционална финансова корекция. Финансовите корекции се вписват в годишните отчети от управляващия орган за счетоводната година, през която е взето решението за отмяна.

2.   Отмененото в съответствие с параграф 1 участие на Съюза може да бъде повторно използвано в рамките на съответната програма при условията, посочени в параграф 3.

3.   Отмененото в съответствие с параграф 1 участие не може да бъде повторно използвано за проекта, който е предмет на финансова корекция, или — когато финансовата корекция се извършва за системна нередност — за всеки проект, засегнат от системната нередност.

Член 72

Финансови корекции от страна на Комисията

1.   Комисията прави финансови корекции, като отменя цялото участие на Съюза или част от него в дадена програма и извършва събиране от управляващия орган с цел изключване от финансиране от Съюза на разходи, които са направени в нарушение на приложимото законодателство или са свързани с недостатъци в системите за управление и контрол на програмата, открити от Комисията или от Европейската сметна палата.

2.   Дадено нарушение на приложимото законодателство води до финансова корекция само във връзка с разходите, които са декларирани на Комисията, и когато е изпълнено едно от следните условия:

а)

нарушението е повлияло върху избора на проект или договор за техническа помощ или в случаите, при които поради естеството на нарушението е невъзможно да се определи това въздействие, но съществува основателен риск нарушението да е оказало подобно влияние;

б)

нарушението е повлияло на размера на разходите, декларирани от програмата, или в случаите, при които поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на неговите финансови последици, но съществува основателен риск нарушението да е оказало подобно влияние.

3.   По-специално Комисията прави финансови корекции, когато след извършване на необходимата проверка тя прави някое от следните заключения:

а)

налице е сериозен недостатък в системите за управление и контрол на програмата, който излага на риск вече платеното от Съюза участие в програмата;

б)

управляващият орган не е спазил своите задължения съгласно член 71 преди откриването на процедурата за финансова корекция по настоящия параграф;

в)

разходите, декларирани в годишния или окончателния доклад, са неправомерни и не са коригирани от управляващия орган преди откриването на процедурата за финансова корекция по настоящия параграф.

Комисията основава своите финансови корекции на констатираните отделни случаи на нередности, като отчита дали нередността е системна. Когато не е възможно да се определи точно размерът на неправомерните разходи, Комисията прилага единна ставка или екстраполирана финансова корекция.

4.   Когато взема решение относно размера на финансова корекция по параграф 3, Комисията зачита принципа на пропорционалност, като взема предвид естеството и сериозността на нередността и степента и финансовите последици от недостатъците в системите за управление и контрол, установени в програмата.

5.   Когато Комисията основава позицията си на доклади от одитори, различни от одиторите от нейните служби, тя прави свои собствени заключения относно финансовите последици, след като изслуша управляващия орган и одиторите.

6.   Приключването на програма не засяга правото на Комисията да предприеме на по-късен етап финансови корекции спрямо управляващия орган.

7.   Критериите за определяне на равнището на финансови корекции, което ще се прилага, и критериите за прилагане на фиксирана ставка или екстраполирана финансова корекция са тези, които са приети в съответствие с Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (12), и по-специално член 144, както и тези, които се съдържат в Решението на Комисията от 19 декември 2013 г. (13)

Член 73

Процедура

1.   Преди да вземе решение за финансова корекция, Комисията уведомява управляващия орган за предварителните заключения от своята проверка и изисква от управляващия орган да представи коментарите си в срок от два месеца.

2.   Когато Комисията предлага финансова корекция въз основа на екстраполация или на единна ставка, на управляващия орган се предоставя възможност да докаже чрез проверка на съответната документация, че действителната степен на нередност е по-ниска от преценката на Комисията. Със съгласието на Комисията управляващият орган може да ограничи обхвата на тази проверка до подходяща част или извадка от съответната документация. Освен в надлежно обосновани случаи, срокът, който се предоставя за проверката, не надвишава два месеца след двумесечния срок, посочен в параграф 1.

3.   Комисията взема предвид всяко доказателство, представено от управляващия орган в сроковете, посочени в параграфи 1 и 2.

4.   В случай че управляващият орган не приеме предварителните заключения на Комисията, управляващият орган се кани на изслушване от Комисията с цел да се гарантира, че цялата информация, която е от значение, и всички коментари са налице като основа за заключенията на Комисията относно прилагането на финансовата корекция.

5.   В случай на споразумение и без да се засяга параграф 6, управляващият орган може да използва отново отмененото участие за съответната програма в съответствие с член 71, параграф 2.

6.   С оглед на извършване на финансови корекции Комисията взема решение в срок от шест месеца от датата на изслушването или от датата на получаване на допълнителна информация, когато управляващият орган се съгласи да представи такава допълнителна информация след изслушването. Комисията взима предвид цялата информация и коментарите, предоставени в хода на процедурата. Ако не се проведе изслушване, шестмесечният период започва да тече два месеца след датата на писмото покана за изслушването, изпратено от Комисията.

7.   Когато Комисията или Европейската сметна палата установи нередности, които показват сериозен недостатък в ефективното функциониране на системите за управление и контрол, произтичащата от това финансова корекция води до намаляване на участието на Съюза.

Първа алинея не се прилага в случай на сериозен недостатък в ефективното функциониране на системите за управление и контрол, който преди датата на установяването от Комисията или Европейската сметна палата:

а)

е бил идентифициран в декларацията за управлението, годишния контролен доклад или одитното становище, представени на Комисията в съответствие с член 68, или в други одитни доклади на одитния орган, представени на Комисията, и са били предприети подходящи мерки; или

б)

е бил предмет на подходящи коригиращи мерки от страна на управляващия орган.

Оценката на сериозните недостатъци в ефективното функциониране на системите за управление и контрол се основава на приложимото право към момента на подаване на съответните декларации за управлението, годишни контролни доклади и одитни становища.

Когато взема решение относно финансова корекция, Комисията:

а)

зачита принципа на пропорционалност, като взема предвид естеството и значимостта на сериозните недостатъци в ефективното функциониране на системата за управление и контрол и техните финансови отражения върху бюджета на Съюза;

б)

за целите на прилагането на единна ставка или екстраполирана корекция, изключва неправомерните разходи, установени преди това от управляващия орган, които са били подложени на корекция в отчетите и разходите — предмет на текуща оценка за тяхната законосъобразност и редовност;

в)

взема предвид единната ставка или екстраполираните корекции, приложени към разходите от управляващия орган за други сериозни недостатъци, установени от управляващия орган, при определянето на остатъчния риск за бюджета на Съюза.

Раздел 2

Събиране

Член 74

Финансови отговорности и събиране.

1.   Управляващият орган носи отговорност за събирането на неправомерно изплатени суми.

2.   В случай че събирането се отнася до нарушение на правни задължения от страна на управляващия орган, произтичащи от настоящия регламент и от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, управляващият орган носи отговорност за възстановяването на съответните суми към Комисията.

3.   В случай че събирането се отнася до системни пропуски в системите за управление и контрол на програмата, управляващият орган носи отговорност за възстановяването на съответните суми на Комисията в съответствие с разпределението на задълженията между участващите държави, определено в програмата.

4.   В случай че събирането се отнася до дълг на бенефициер, установен в държава членка, или управляващият орган не успее да събере вземането, държавата членка, в която се намира въпросният бенефициер, извършва плащането на дълга на управляващия орган, преди да се обърне към бенефициера.

5.   В случай че събирането се отнася до дълг на бенефициер, установен в партньорска държава по ТГС, и управляващият орган не успее да събере вземането, степента на отговорност на партньорската държава по ТГС, в която се намира въпросният бенефициер, е определената в съответните споразумения за финансиране, посочени в членове 8 и 9.

Член 75

Възстановяване на суми към управляващия орган

1.   Управляващият орган събира от главния бенефициер неправомерно изплатените суми заедно с лихвите за просрочени плащания. Съответните бенефициери възстановяват на главния бенефициер неправомерно изплатените суми съгласно споразумението за партньорство, подписано между тях. Ако главният бенефициер не успее да осигури възстановяване на сумите от съответния бенефициер, управляващият орган уведомява официално бенефициера да възстанови сумите на главния бенефициер. Ако съответният бенефициер не възстанови сумите, управляващият орган предявява искане към участващата държава, в която е установен съответният бенефициер, да възстанови неправомерно изплатените суми в съответствие с член 74, параграфи 2—5.

2.   Управляващият орган проявява надлежно усърдие, за да гарантира възстановяване на средствата по нарежданията за събиране на вземания с подкрепа от участващите държави. По-специално управляващият орган гарантира, че вземането е безспорно, ликвидно и дължимо. Когато управляващият орган възнамерява да се откаже изцяло или частично от събирането на установено вземане, той гарантира, че отказът е правомерен и съответства на принципите на добро финансово управление и пропорционалност. Решението за отказ трябва да се представи на съвместния комитет за мониторинг за предварително одобрение.

3.   Управляващият орган информира Комисията за всички стъпки, предприети за събиране на дължимите суми. Комисията може по всяко време да поеме задачата за събиране на сумите директно от бенефициера или от съответната участваща държава.

4.   Досието, предадено на участваща държава или на Комисията, съдържа всички документи, необходими за събирането, както и доказателства за стъпките, предприети от управляващия орган за събиране на дължимите суми.

5.   Сключените от управляващия орган договори съдържат клауза, чрез която Комисията или участващата държава, в която е установен бенефициерът, събира всички суми, дължими на управляващия орган, ако последният не успее да ги събере.

Член 76

Възстановяване на суми на Комисията

1.   Всяко възстановяване на суми, дължими на Комисията, се извършва преди падежа, указан в нареждането за събиране. Падежът е 45 дни от датата на издаване на дебитното известие.

2.   Всяко забавяне на възстановяването поражда лихва за просрочено плащане, която започва да тече от падежа и приключва на датата на действителното плащане. Процентът на тази лихва е три и половина пункта над прилагания от Европейската централна банка лихвен процент спрямо основните ѝ операции за рефинансиране в първия работен ден от месеца на падежа. Суми, които подлежат на възстановяване, могат да бъдат прихванати от суми от всякакъв вид, които се дължат на бенефициера или участваща държава. Това не засяга правото на страните да се споразумеят за плащане на вноски.

ДЯЛ IХ

ДОКЛАДВАНЕ, МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА

Член 77

Годишни доклади на управляващия орган

1.   До 15 февруари управляващият орган предоставя на Комисията годишен доклад, одобрен от съвместния комитет за мониторинг. Този годишен доклад включва техническа част и финансова част, обхващащи предходната счетоводна година.

2.   Техническата част описва:

а)

напредъка, постигнат при изпълнението на програмата и нейните приоритети;

б)

подробен списък на подписаните договори, както и списък на подбраните проекти, по които все още не са сключени договори, включително резервните списъци;

в)

извършените дейности за техническа помощ;

г)

мерките, предприети за мониторинг и оценка на проекти, резултатите от тях и предприетите действия за справяне с установените проблеми;

д)

осъществените информационни и комуникационни дейности.

3.   Финансовата част се изготвя в съответствие с член 68, параграф 2.

4.   Освен това годишният доклад съдържа дейностите, предвидени да бъдат изпълнени през следващата счетоводна година. Това включва:

а)

актуализирана одитна стратегия;

б)

работната програма, финансовия план и планираното използване на техническа помощ;

в)

годишния план за мониторинг и оценка в съответствие с член 78, параграф 2;

г)

годишния план за информационни и комуникационни дейности в съответствие с член 79, параграф 4.

5.   До 30 септември 2024 г. управляващият орган представя на Комисията окончателен доклад, одобрен от съвместния комитет за мониторинг. Окончателният доклад съдържа mutatis mutandis информацията, изисквана съгласно параграфи 2 и 3 по-горе, за последната счетоводна година и за целия срок на програмата.

Член 78

Мониторинг и оценка

1.   Мониторингът и оценката на програмата целят подобряване на качеството на нейното оформяне и изпълнение, както и оценяване и подобряване на нейната съгласуваност, ефективност, ефикасност и въздействие. Констатациите от мониторинга и оценките се вземат предвид в цикъла на програмиране и изпълнение.

2.   Програмата включва примерен план за мониторинг и оценка за целия срок на програмата. Всяка програма съставя впоследствие годишен план за мониторинг и оценка, който се изпълнява от управляващия орган в съответствие с насоките и методиката за оценка на Комисията. Годишният план се предоставя на Комисията не по-късно от 15 февруари.

3.   Освен ежедневния мониторинг управляващият орган извършва мониторинг на програмата и проекта с оглед на постигането на резултати.

4.   Комисията има достъп до всички доклади за мониторинг и оценка.

5.   Комисията може във всеки момент да стартира оценка или мониторинг на програмата или на част от нея. Резултатите от тези действия, които се съобщават на съвместния комитет за мониторинг и на управляващия орган на съответната програма, могат да доведат до корекции в програмата.

ДЯЛ X

ВИДИМОСТ

Член 79

Видимост

1.   Основната отговорност за това да осигурят разпространението на подходяща информация сред обществеността следва да бъде както на управляващия орган, така и на бенефициерите.

2.   Управляващият орган и бенефициерите гарантират съответна видимост на участието на Съюза в програми и проекти с цел да се засили осведомеността на обществото относно действията на Съюза и да се създаде последователен облик на подкрепата на Съюза във всички участващи държави.

3.   Управляващият орган гарантира, че неговата стратегия за видимост и мерките за видимост, предприети от бенефициерите, съответстват на насоките на Комисията.

4.   В програмата се включват комуникационната стратегия за целия срок на програмата и примерен план за информационните и комуникационните дейности през първата година, включително мерки за осигуряване на видимост. Всяка програма съставя впоследствие годишен план за информационни и комуникационни дейности, който се изпълнява от управляващия орган. Посоченият план се предоставя на Комисията не по-късно от 15 февруари.

ТРЕТА ЧАСТ

СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ДЯЛ I

НЕПРЯКО УПРАВЛЕНИЕ С МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Член 80

Международни организации като управляващ орган

1.   Участващите държави могат да предложат програмата да се управлява от международна организация.

2.   Само международни организации по смисъла на член 43 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 могат да бъдат предложени за управляващ орган.

3.   Международната организация трябва да отговаря на изискванията, определени в член 60 от Регламент (ЕС) № 966/2012.

4.   Преди Комисията да приеме дадена програма, тя получава доказателства, че са изпълнени изискванията, посочени в параграф 3.

Член 81

Правила, приложими към програми, управлявани от международна организация

1.   Комисията и международната организация сключват споразумение, в което подробно се описват правилата, приложими към програмата. В случай че програмата участва във финансов инструмент съгласно член 42, се спазват условията и изискванията за докладване, посочени в член 140 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

2.   Разпоредбите, които се съдържат във втора част, се прилагат към програми, управлявани от международна организация, освен ако в споразумението, посочено в параграф 1, е предвидено друго.

ДЯЛ II

НЕПРЯКО УПРАВЛЕНИЕ С ПАРТНЬОРСКА ДЪРЖАВА ПО ТГС

Член 82

Партньорски държави по ТГС като управляващ орган

1.   Участващите държави могат да предложат програмата да се управлява от партньорска държава по ТГС.

2.   Естеството на задачите, възложени на посочената партньорска държава по ТГС, се определят в споразумение, подписано от Комисията и партньорската държава по ТГС, съгласно разпоредбите относно непрякото управление, съдържащи се в Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и в Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012.

3.   В споразумението, посочено в параграф 2, подробно се описват правилата, приложими за програмата. По-специално в споразумението се определят разпоредбите от втора част, които се прилагат с оглед на естеството на задачите, възложени на управляващия орган, и съответните суми.

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 83

Преходни разпоредби

Регламент (ЕО) № 951/2007 на Комисията (14) продължава да се прилага спрямо правните актове и задълженията по изпълнение на бюджета за финансовите години, предхождащи 2014 г.

Член 84

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 18 август 2014 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 27.

(2)  ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 95.

(3)  Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259).

(4)  Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) (ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 11).

(5)  Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

(6)  Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 31.12.2012 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1).

(8)  Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30).

(9)  Регламент (ЕО) № 659/1999 от 22 март 1999 г. на Съвета за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1).

(10)  Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87).

(11)  Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1).

(12)  Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320).

(13)  Решение на Комисията от 19 декември 2013 г. за установяване и одобряване на насоките за определяне на финансовите корекции от страна на Комисията по отношение на разходите, финансирани от Съюза в рамките на споделеното управление, в случаите на неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки (C(2013) 9527).

(14)  Регламент (ЕО) № 951/2007 на Комисията от 9 август 2007 г. за установяване на правила за прилагане на програмите за трансгранично сътрудничество, финансирани в рамките на Регламент (ЕО) № 1638/2006 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общи разпоредби за създаване на Европейски инструмент за добросъседство и партньорство (ОВ L 210, 10.8.2007 г., стр. 10).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Критерии за определяне за управляващия орган

Процедурата за определяне се основава на следните елементи на вътрешен контрол:

1.   Вътрешна среда за контрол

i)

Организационна структура, която покрива функциите на управляващия орган и разпределението на функциите между всички структури и в рамките на всяка от тях, както е описано във втора част, дял IV, глава 2, като се гарантира, че принципът на разделение на функциите се спазва, когато това е приложимо.

ii)

В случай че се делегират задачи на междинни звена, уредба, чрез която се гарантират определянето на техните съответни отговорности и задължения, проверката на капацитета им да изпълняват делегираните им задачи и наличието на процедури за отчитане.

iii)

Процедури за докладване и мониторинг за предотвратяване, откриване и поправяне на нередности и за събиране на недължимо платени суми.

iv)

План за разпределяне на необходимите човешки ресурси с нужните умения на отделните равнища и за отделните функции в организацията.

2.   Управление на риска

Предвид принципа на пропорционалност — система, която да гарантира, че се извършва подходяща процедура за управление на риска поне веднъж годишно и особено при настъпване на съществени промени в дейностите.

3.   Дейности по управление и контрол

i)

Процедури за подбор на проекти, чрез които се гарантират принципите на прозрачност, равно третиране, недискриминация, обективност и лоялна конкуренция. С оглед на спазването на тези принципи:

а)

подборът и възлагането на проектите се извършват въз основата на предварително обявени критерии за подбор и възлагане, които са определени в таблицата за оценка. Чрез критериите за подбор се оценява способността на кандидата да осъществи предложеното действие или работна програма. Критериите за възлагане се използват за оценяване на качеството на предложението за проект спрямо обявените цели и приоритети;

б)

по отношение на безвъзмездните средства се прилагат правила за предварителни и последващи действия, свързани с публичността;

в)

кандидатите се уведомяват писмено за резултатите от оценяването. Ако исканите безвъзмездни средства не бъдат предоставени, управляващият орган представя причините за отхвърлянето на заявлението, като посочва на кои критерии за подбор и възлагане заявлението не отговаря;

г)

избягват се всички конфликти на интереси;

д)

към всички кандидати се прилагат еднакви правила и условия.

ii)

Процедури за управление на договорите.

iii)

Процедури за проверки, включително административни проверки по отношение на всяко искане за плащания, подадено от бенефициерите, и проверки на място на проектите.

iv)

Процедури за обработване и разрешаване на плащанията.

v)

Процедури за създаване на система за електронно събиране, записване и съхраняване на данни за всеки проект и за гарантиране на това, че сигурността на информационните системи отговаря на международно приетите стандарти.

vi)

Процедури, установени от управляващия орган, за да се гарантира, че бенефициерите поддържат отделна счетоводна система или подходящ счетоводен код за всички трансакции, отнасящи се до даден проект.

vii)

Процедури за въвеждане на ефективни и пропорционални мерки за борба с измамите.

viii)

Процедури за изготвяне на отчетите и за гарантиране на това, че тези отчети са верни, пълни и точни и че разходите отговарят на приложимите правила.

ix)

Процедури, с които да се осигурят адекватна одитна следа и система за архивиране.

х)

Процедури за изготвяне на декларацията за управлението, предоставяща гаранции, на доклад относно извършените проверки и констатираните слабости и на годишния отчет за окончателните одити и проверки.

xi)

Когато са делегирани задачи на междинни звена, критериите за определяне следва да включват оценяване на установените процедури, за да се гарантира, че управляващият орган проверява капацитета на междинните звена за извършване на задачите и за мониторинг на правилното изпълнение на тези задачи.

4.   Информация и комуникация

i)

Управляващият орган получава или изготвя и използва необходимата информация за подпомагане на функционирането на други елементи на вътрешния контрол.

ii)

Управляващият орган разпространява вътрешно информацията, включително относно целите и отговорностите във връзка с вътрешния контрол, необходима за подпомагане на функционирането на други елементи на вътрешния контрол.

iii)

Управляващият орган осъществява връзка с външни страни по въпроси, засягащи функционирането на други елементи на вътрешния контрол.

5.   Мониторинг

Документирани процедури, проверки и оценки, извършени с цел да се установи, че елементите на вътрешния контрол са налице и функционират.


19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/55


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 898/2014 НА КОМИСИЯТА

от 18 август 2014 година

за отмяна на окончателното антидъмпингово мито върху вноса на активен въглен на прах с произход от Китайската народна република след преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1) („основния регламент“), и по-специално член 9 и член 11, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

A.   ПРОЦЕДУРА

1.   Действащи мерки

(1)

След провеждане на антидъмпингово разследване („първоначалното разследване“) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на активен въглен на прах (АВП), понастоящем класиран с код по КН ex 3802 10 00 с произход от Китайската народна република (КНР), („окончателните антидъмпингови мерки“) с Регламент (ЕО) № 1006/1996 (2). Мерките бяха под формата на фиксирано мито от 323 EUR за тон (нетно тегло).

(2)

След като извърши две преразглеждания с оглед на изтичане на срока на действие на мерките, Съветът запази действащите мерки съответно с Регламент (ЕО) № 1011/2002 (3) („първото преразглеждане с оглед на изтичането на срока на действие на мерките“) и Регламент (ЕО) № 649/2008 (4) („второто преразглеждане с оглед на изтичането на срока на действие на мерките“).

2.   Искане за преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките

(3)

След публикуването на известие за предстоящото изтичане на срока на действие на действащите окончателни антидъмпингови мерки (5) на 9 април 2013 г. Комисията получи искане за започване на преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на тези мерки съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент. Искането бе подадено от дружествата Cabot Norit Nederland BV и Cabot Norit (UK) Ltd. („заявителите“) от името на производители, които съставляват съществен дял — в конкретния случай повече от 25 % — от общото производство на АВП в Съюза.

(4)

Искането се основаваше на вероятността изтичането на срока на действие на мерките да доведе до продължаване на дъмпинга и до повторно възникване на вреда за промишлеността на Съюза.

3.   Започване на преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките

(5)

След като се консултира с консултативния комитет и установи, че са налице достатъчно доказателства за започване на преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките, на 6 юли 2013 г. Комисията обяви с известие („известието за започване на преразглеждане“), публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (6), започването на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент.

Б.   ОТТЕГЛЯНЕ НА ИСКАНЕТО ЗА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ С ОГЛЕД НА ИЗТИЧАНЕ НА СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА МЕРКИТЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА

(6)

С писмо до Комисията от 7 май 2014 г. заявителите официално оттеглиха искането си за преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките.

(7)

В съответствие с член 9, параграф 1 от основния регламент при оттегляне на искане за преразглеждане процедурата може да бъде прекратена, освен ако прекратяването не би било в интерес на Съюза.

(8)

Разследването не извади наяве съображения, които да сочат, че такова прекратяване би било в противоречие с интереса на Съюза. Поради това Комисията счете, че настоящата процедура следва да бъде прекратена, а антидъмпинговото мито в сила — отменено.

(9)

Заинтересованите страни бяха съответно информирани за това и им бе предоставена възможност за коментар. Не бяха получени коментари.

(10)

Поради това Комисията стига до заключението, че антидъмпинговата процедура по отношение на вноса в Съюза на АВП с произход от КНР следва да бъде прекратена, а антидъмпинговото мито — отменено.

(11)

Oтмяната на мерките, предвидени в настоящия регламент, e в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 15, параграф 1 от основния регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Антидъмпинговото мито върху вноса на активен въглен на прах, понастоящем класиран с код по КН ex 3802 10 00 (код по ТАРИК 3802100020), с произход от Китайската народна република, се отменя и съответната процедура се прекратява.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 18 август 2014 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 5.

(2)  ОВ L 134, 5.6.1996 г., стр. 2.

(3)  ОВ L 155, 14.6.2002 г., стр. 1, изменен с Регламент (ЕО) № 931/2003 (ОВ L 133, 29.5.2003 г., стр. 36).

(4)  ОВ L 181, 10.7.2008 г., стр. 1.

(5)  ОВ C 349, 15.11.2012 г., стр. 1.

(6)  ОВ C 195, 6.7.2013 г., стр. 4.


19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/57


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 899/2014 НА КОМИСИЯТА

от 18 август 2014 година

за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (1),

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (2), и по-специално член 136, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Стандартните стойности при внос, посочени в член 136 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 18 август 2014 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Jerzy PLEWA

Генерален директор на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 157, 15.6.2011 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Стандартни стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

(EUR/100 kg)

Код по КН

Код на третa държавa (1)

Стандартна стойност при внос

0707 00 05

TR

81,4

ZZ

81,4

0709 93 10

TR

100,6

ZZ

100,6

0805 50 10

AR

141,5

CL

209,1

TR

164,2

UY

166,5

ZA

124,1

ZZ

161,1

0806 10 10

BR

182,9

EG

208,5

MA

170,5

MX

246,5

TR

144,4

ZZ

190,6

0808 10 80

AR

93,4

BR

91,6

CL

100,6

CN

120,3

NZ

120,6

US

131,1

ZA

112,2

ZZ

110,0

0808 30 90

AR

78,8

CL

72,3

TR

141,6

ZA

101,6

ZZ

98,6

0809 30

MK

69,0

TR

133,7

ZZ

101,4

0809 40 05

BA

44,3

MK

49,3

ZA

207,0

ZZ

100,2


(1)  Номенклатура на държавите, определена с Регламент (ЕО) № 1833/2006 на Комисията (ОВ L 354, 14.12.2006 г., стр. 19). Код „ZZ“ означава „с друг произход“.


РЕШЕНИЯ

19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/59


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 23 ноември 2011 година

относно държавна помощ C 28/10, приведена в действие от Португалия за застрахователната схема за краткосрочни експортни кредити

(нотифицирано под номер C(2011) 7756)

(само текстът на португалски език е автентичен)

(текст от значение за ЕИП)

(2014/532/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 108, параграф 2, първа алинея от него,

като взе предвид Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,

като прикани заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с посочените разпоредби (1),

като има предвид, че:

(1)

Настоящото решение засяга държавна помощ, приведена в действие от Португалия под формата на застрахователна схема за краткосрочни експортни кредити (наричана по-долу „схемата“).

1.   ПРОЦЕДУРНИ АСПЕКТИ

(2)

На 12 януари 2009 г. Португалия изпрати уведомление относно застрахователна схема за краткосрочни експортни кредити съгласно раздел 5.1 от съобщението на комисията относно „Временна общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза“ (2) (наричана по-долу „временната рамка“).

(3)

Въпреки че в първоначално уведомление схемата е представена като застраховане на краткосрочни експортни кредити за държавите от ОИСР, схемата покрива и транзакции, свързани с вътрешна търговия.

(4)

Тъй като португалските органи потвърдиха, че схемата е приведена в действие през януари 2009 г., с писмо от 19 април 2010 г. Комисията уведоми Португалия, че схемата е била прехвърлена в регистъра на помощите, за които не е изпратено уведомление.

(5)

С писмо от 27 октомври 2010 г. Комисията уведоми Португалия за започването на разследване съгласно член 108, параграф 2 от ДФЕС по отношение на схемата.

(6)

С писмо от 29 ноември 2010 г. португалските органи изпратиха своите забележки по отношение на писмото на Комисията от 27 октомври 2010 г. Те приложиха две писма от кредитни застрахователи (CESCE и COSEC) съответно от 22 ноември 2010 г. и 23 ноември 2010 г.

(7)

Решението на Комисията за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 9 април 2011 г. (3) Комисията прикани заинтересованите страни да представят мнения по отношение на схемата. Мнения не бяха получени.

2.   ОПИСАНИЕ НА МЯРКАТА

2.1.   ЦЕЛ

(8)

Португалските органи твърдят, че настоящата финансова криза е довела до увеличаване на риска за търговките операции. Това от своя страна е довело до все по-консервативно поведение от страна на кредитните застрахователи, отразено в равнището на застрахователното покритие за рискове, присъщи за търговски операции.

(9)

Целта на схемата е да се преодолее неефективност на пазара, дължаща се на липсата на предлагане на застраховане на кредити, и да се спомогне за възстановяването на доверието в пазара за кредитно застраховане.

(10)

Постигането на тези цели се преследва чрез предоставянето на застрахователно покритие за кредити на износители и на предприятия, които са временно изправени пред липсата на застрахователно покритие за експортни кредити на частния пазар за транзакции с купувачи в държавите от ЕИСР или за вътрешни транзакции.

(11)

Според португалските органи застрахователният сектор се е свил значително от 2008 г. насам, което е довело до липсата на покритие. Към 30 септември 2010 г. общата стойност на застрахования портфейл е намаляла с 32,84 % между 31 декември 2008 г. и 31 декември 2009 г. и с още 22,4 % от 31 декември 2009 г. до 30 септември 2010 г. Общата стойност на застрахования портфейл е намаляла до 15,9 милиарда EUR през 2010 г. от 30,6 милиарда EUR в края на 2008 г. Броят на застрахованите дружества е намалял от 3709 в края на 2008 г. на 2290 през септември 2010 г. Застрахователите представиха и писма, обосноваващи необходимостта от продължаване на схемата до края на 2010 г. въпреки твърденията в писмата, че няма да бъде достигнат максималният размер на покритието, предоставен по схемата. В писмата беше обяснена необходимостта от схемата, като се посочва повишеният риск при застраховането на експортни кредити поради общото икономическо положение в период на възстановяване от кризата, с последващо увеличаване на цените и намаляване на покритието от частни застрахователи в някои сектори.

2.2.   ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

(12)

Националното правно основание за схемата е Наредба-закон № 175/2008 от 26 август 2008 г. за създаване на Finova и Наредба-закон № 211/1998 г. от 16 юли 1998 г. за установяване на правила, приложими за организациите за взаимно гарантиране (изменена с Наредба-закон № 19/2001 от 30 януари 2001 г. и Наредба-закон № 309-A/2007 от 7 септември 2007 г.).

2.3.   ПРИЛАГАЩ ОРГАН

(13)

Схемата се реализира чрез следните частни кредитни застрахователи, извършващи дейност на португалския пазар: COSEC, CESCE, COFACE и Credito y Caución.

2.4.   ПОЛУЧАТЕЛИ

(14)

Според информацията, изпратена на 26 ноември 2010 г. от португалските органи, към октомври 2010 г. е имало 399 получатели по схемата.

(15)

Разпределението на кредитните тавани, предоставени към октомври 2010 г., е представено в следните таблици:

(16)

Използване по застрахователни посредници:

Застрахователно дружество

Получатели

Кредитен таван в евро

Брой

(%)

Стойност

(%)

COSEC

273

68,42

151 693 571

71,68

Credito y Caución

43

10,78

28 259 171

13,35

CESCE

55

13,78

24 747 850

11,69

COFACE

28

7,02

6 929 700

3,27

Общо

399

100

211 630 292

100

(17)

Разбивка според пазарния дял в евро на транзакциите, свързани с вътрешна търговия и с износ, през октомври 2010 г.

 

Действително използван кредитен таван (4)

Стойност (EUR)

(%)

Транзакции, свързани с вътрешна търговия

137 175 542

73,20

Транзакции, свързани с износ

50 221 841

26,80

Общо

187 397 383

100

(18)

Разбивка според размера на получателя:

Размер на получателя

Получатели

Кредитен таван в евро

Брой

(%)

Стойност (EUR)

(%)

Големи предприятия

126

31,58

101 135 009

47,79

Средни предприятия

158

39,60

71 507 618

33,79

Микро-/малки предприятия

115

28,82

38 987 665

18,42

Общо

399

100

211 630 292

100

2.5.   УСЛОВИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СХЕМАТА

(19)

Схемата покрива търговски рискове (като например неплатежоспособност и забавени неизплатени плащания), свързани с транзакции за износ за периоди под две години с държавите от ОИСР, и рискове по отношение на транзакции, свързани с вътрешна търговия.

(20)

Обществената застраховка действа като инструмент за споделяне на риска (с допълващ характер) с частни застрахователи. Тя се предоставя само в допълнение към покритието, предоставено от частен застраховател.

(21)

Според португалските органи обществената застраховка се предоставя при напълно идентични условия като тези на частната застраховка. Така сумата, която се покрива от обществената застраховка, никога не може да надвишава сумата, покрита от частния застраховател. Приложимата застрахователна премия обаче възлиза на 60 % от премията, прилагана от частния застраховател. Средната ставка, приложима по схемата, е представлявала 0,21 % от оборота, докато пазарната ставка, прилагана от частните застрахователи, е възлизала средно на 0,36 % от оборота през 2009 г. Дори средните пазарни ставки — съответно 0,23 % и 0,24 % през 2007 г. и 2008 г. — са били по-високи от средната приложима ставка по схемата от 2009 г. насам.

(22)

В случай на настъпване на застрахователното събитие всички суми за възстановяване се поделят между държавата и частния застраховател, осигуряващ основното покритие, пропорционално на дела от общото гарантирано покритие, т.е на квотния дял. Процедурата за възстановяване се управлява от частния застраховател.

2.6.   ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ

(23)

Уведомление за схемата е изпратено на 12 януари 2009 г. за срок от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2010 г. Комисията не е уведомена за удължаване.

2.7.   БЮДЖЕТ

(24)

Според информацията, предоставена на Комисията от страна на португалските органи, максималната гаранция за един получател е 1,5 милиона евро.

(25)

Според информацията, предоставена на Комисията от португалските органи, общият бюджет на схемата за вътрешни и експортни транзакции, е 2 милиарда EUR (5).

3.   РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ОТНОСНО ОФИЦИАЛНАТА ПРОЦЕДУРА ПО РАЗСЛЕДВАНЕ

(26)

В решението си от 27 октомври 2010 г. за откриване на официалната процедура по разследване Комисията представи своята предварителна оценка и изрази съмнения по отношение на съвместимостта на схемата с вътрешния пазар. Съмненията, изразени в решението, засягаха:

прилагането на схемата по отношение на застраховането на краткосрочни експортни кредити, когато цените по гаранцията са били под равнището, което обикновено се изисква съгласно Съобщението на Комисията относно застраховането на краткосрочни експортни кредити (6) (наричано по-долу „съобщението“). Комисията изрази съмнения, че възнаграждението е било необходимо и пропорционално за постигане на целта, като се има предвид потенциалното нарушаване на конкуренцията, свързано с него,

прилагането на схемата по отношение на вътрешните транзакции. Комисията изрази съмнения по отношение на съвместимостта на мярката и отново постави под въпрос цената на предоставената гаранция.

4.   МНЕНИЕ НА ПОРТУГАЛИЯ

(27)

В мнението си по отношение на откриването на официалната процедура по разследване португалските органи заявяват, че твърдението на Комисията, че предприятията по схемата се възползват от предимство, което иначе не би съществувало, не съответства на целите, представени във временната рамка. За да докажат неефективността на пазара, португалските органи посочват коефициента на загубата, който е достигнал рекордната стойност от 102 % през 2008 г. въпреки факта, че броят на застрахованите предприятия е намалял с 29,41 % в края на 2009 г. в сравнение с края на 2008 г. и с още 12,53 % до края на септември 2010 г. Стойността на застрахования портфейл е намаляла с 32,84 % в края на 2009 г. в сравнение с края на 2008 г. и с още 22,36 % към септември 2010 г. Португалия твърди още, че други държави-членки също са приели такива схеми.

(28)

По отношение на избирателния характер на предимството Португалия твърди, че схемата не е избирателна, а представлява мярка от общ характер, която не води до вътрешносекторна или междусекторна дискриминация. Освен това Португалия критикува липсата на определение на Комисията за това какво представлява обща мярка. Според Португалия липсата на дискриминация се доказва с i) прилагането на схемата и по отношение на предприятия от други държави-членки, които извършват дейност в Португалия; ii) приемането на заявления за схемата от всички четири застрахователи, осъществяващи дейност в Португалия, като всички те са поне частична собственост на чуждестранни образувания; iii) липсата на промяна в необходимостта от финансиране по време на кризата; iv) основният получател по схемата, който през октомври 2010 г. е бил сегментът с операциите, свързани с националния пазар (73,2 %); v) възможността всички предприятия, извършващи дейност в Португалия, да използват схемата, независимо от това дали естеството на дейността им е свързано с търговия със стоки (отраслите „строителство“, „транспорт“ и „други услуги — с изключение на търговия“ са се възползвали от схемата със суми съответно в размер на 2 155 000 EUR, 471 500 EUR и 4 580 000 EUR), въпреки че по своето естество експортните кредити са свързани основно с транзакции със стоки. Освен това според Португалия моделът с допълващ характер не е източник на дискриминация, тъй като не възпрепятства нито едно предприятие да договори такава политика с частен застраховател. Публичните органи разчитат изцяло на оценката на риска на частните застрахователи. Освен това според португалските органи максималният таван, определен за една застраховка, не ограничава достъпа до нея за големи предприятия, които са се възползвали от схемата (до 47,79 % според стойността на операциите в сравнение с 33,79 % за средни предприятия и 18,42 % за малки предприятия, но само до 31,58 % според броя на получателите в сравнение с 39,60 % за средни предприятия и 28,82 % за малки предприятия). Максималният таван е предназначен да гарантира, че използваните държавни ресурси са пропорционални на преследваните цели и че рискът е диверсифициран по подходящ начин, като същевременно се осигурява достъп до схемата за по-голям брой предприятия. Според португалските органи фактът, че максималната сума по схемата не е била използвана, служи за доказателство за липсата на дискриминация за големите предприятия. И накрая, Португалия изразява съмнение по отношение на връзката между съдебната практика, посочена от Комисията в точка 36 от решението за откриване на официалната процедура по разследване, и дискриминацията. Тя изразява съжаление, че Комисията не е определила критерии, на които дадена мярка трябва да отговаря, за да бъде от общ характер.

(29)

Португалия обоснова по-ниските цени по схемата в сравнение с тези при частното застраховане, твърдейки, че може да се наблюдава неблагоприятен избор, т.к. предприятията са решавали да застраховат по-малко рисковите операции по схемата, като са оставили по-рисковите операции за покритие чрез частно застраховане. Във връзка с това според португалските органи обосновката на Комисията не би могла да бъде уместна за сектора на експортните кредити, където рискът не се увеличава с размера на кредита, както се случва при банковите кредити. Според португалските органи ниският риск се доказва с факта, че към октомври 2010 г. обемът на исканията, натрупани по схемата, се е увеличил само с 0,26 % от общата стойност на договорените застраховки. Освен това според португалските органи цените, прилагани за държавната гаранция, съответстват на пазарните цени преди кризата и следователно не създават предимство за техните получатели.

(30)

Освен това според португалските органи схемата не предизвиква нарушаване на конкуренцията между държавите-членки, тъй като: i) тя обхваща и национални операции; ii) разходите за застраховане се различават в държавите-членки, както проличава от различните цени за застраховане; и iii) този вид услуга не се предлага на пазара.

5.   МНЕНИЯ НА ДРУГИ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ

(31)

След публикуването на решението на Комисията за откриване на официалната процедура по разследване в Официален вестник на 9 април 2011 г. Комисията не получи мнения от трети страни.

6.   ОЦЕНКА

6.1.   КВАЛИФИЦИРАНЕ НА МЯРКАТА КАТО ДЪРЖАВНА ПОМОЩ

(32)

Член 107, параграф 1 от ДФЕС гласи:

Освен когато е предвидено друго в настоящия договор, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(33)

За да се прилага член 107, параграф 1 от ДФЕС, трябва да е налице мярка за помощ, която може да се припише на държавата и се предоставя чрез държавни ресурси, засяга търговията между държавите-членки и нарушава конкуренцията на вътрешния пазар, като предоставя избирателно предимство на определени предприятия.

Държавни ресурси

(34)

Както се обяснява в решението на Комисията от 27 октомври 2010 г. за откриване на официалната процедура по разследване, застраховката се предлага пряко от държавата и всички загуби, произтичащи от схемата, засягат националния бюджет. Следователно схемата включва държавни ресурси. Наличието на държавни ресурси не се оспорва от Португалия.

Избирателно предимство за застрахователи

(35)

Комисията анализира пазарите за застраховане на краткосрочни експортни кредити в решенията си относно застрахователните схеми за краткосрочни експортни кредити (7). Ставките на премиите на пазара за застраховане на краткосрочни експортни кредити обикновено се фиксират в договори за минимален срок от една година. Поради това всяка промяна в цените на предлаганото покритие започва да действа единствено след известен период. Освен това пазарната практика е да се коригира предлагането на кредитно застраховане чрез увеличаване или намаляване на размерите на предлаганите кредити, а не чрез промяна на ставката, прилагана за покритието. Тази практика се наблюдава също и от началото на финансовата криза, както се доказва с писмата за отказ на покритие, изпратени от Португалия, и писмата за отказ, изпратени по други дела за застрахователни схеми за краткосрочни експортни кредити (8). Като цяло писмата за отказ от застрахователите не предлагат на износителите като алтернатива по-висока цена за покритието на някои купувачи. Сведенията показват, че в резултат на финансовата криза частните застрахователи значително са намалили предлаганото покритие, като често изобщо го оттеглят. Други данни, предоставени от пазарни оператори, потвърждават горепосоченото (9). Следователно конкуренцията между застрахователите се основава главно на количествата, а не на цените. Чрез мярката държавата е реагирала на търсенето, за което липсва покритие от съществуващите частни оператори. Въпреки това на конкурентен пазар без държавна намеса нов оператор би реагирал на търсенето чрез предоставяне на допълнително застрахователно покритие. Следователно въздействието на държавната намеса е било да защити пазарните позиции на частните оператори, които вече извършват дейност на португалския пазар.

(36)

Застраховането на краткосрочни експортни кредити е продукт, при който застрахователят поема търговския и политическия риск от неизпълнение от страна на купувача при търговска транзакция. Банките също предлагат поемането на търговските рискове, свързани с търговски транзакции, чрез документарен кредит и факторинг без право на обратен иск. Застраховането на краткосрочни експортни кредити, предлагано от дружествата за застраховане на експортни кредити, и документарните кредити, предлагани от банките, са взаимно заменяеми по отношение на търсенето на пазара за защита срещу търговски риск при търговски транзакции. При липсата на държавна намеса износителите биха прибегнали поне в някаква степен до документарен кредит (акредитив), предлаган от банките. (10) Поради възможната заменяемост между застраховането на краткосрочни експортни кредити, предлагано от застрахователите, и документарния кредит, предлаган от банките, мярката създава предимство в полза на сектора на застраховането на краткосрочни експортни кредити, тъй като допринася за поддържането на пазарния дял на застрахователите на експортни кредити на пазара за защита срещу търговски и политически рискове, свързани с търговски транзакции. Тъй като банките не отговарят на условията за кандидатстване по схемата, при която публичното застраховане се предлага единствено като допълнение към покритието, предлагано от частни застрахователи, предимството е избирателно.

(37)

С оглед на горепосоченото Комисията достига до заключението, че мярката предоставя избирателно предимство на застрахователите.

Избирателно предимство за износители и предприятия, извършващи вътрешна търговия

(38)

Износителите и предприятията, извършващи вътрешна търговия, които участват в схемата, заплащат премия, която е по-ниска от пазарната премия. Това води до укрепване на позицията на предприятията, които се възползват от схемата, в сравнение с тези, които вероятно ще получат своето покритие единствено от частни застрахователи на пазарна цена. Самото укрепване чрез мерки на дадена схема на позицията на някои участници на пазара в сравнение с техните конкуренти в сходно положение се счита за предимство (11). В настоящия случай укрепването на позицията на тези получатели не би било възможно в същата степен без намесата на държавата.

(39)

Освен това, както потвърждава Португалия, покритието не се предлага на пазара, поне не в същата степен, за рисковете, покривани по схемата. Така предприятията, които се възползват от схемата, получават двойно предимство под формата на достъп до застрахователно покритие, което иначе не би се предлагало: те не само се възползват от по-ниска премия в сравнение с пазарната цена, но се възползват и от съществуването на допълнителното покритие.

(40)

Португалската схема de facto e избирателна.

(41)

Първоначален признак, че схемата е избирателна, е, че предприятията, които се възползват от мярката, са почти изключително предприятия, търгуващи със стоки, докато предприятията, които предоставят услуги, се възползват в много по-малка степен от нея. В контекста на официалната процедура по разследване португалските органи посочват, че няма правни ограничения, възпрепятстващи предприятията, които не извършват търговска дейност, да се възползват от схемата, и че отраслите „строителство“, „транспорт“ и „други услуги — с изключение на търговия“ са се възползвали от схемата. Въпреки това Португалия признава също, че поради своето естество застраховането на експортни кредити засяга основно транзакциите със стоки. Само около 2,4 % от застраховките, предоставени по схемата към октомври 2010 г., са били за предприятия, които предоставят транспорт и други услуги. Като се има предвид, че предприятията, които предоставят услуги, са съставлявали само 8 от общо 361 предприятия, възползвали се от схемата, и около 1,25 % от дела на кредитните тавани, е ясно, че въпросната мярка е подпомогнала основно предприятия, които търгуват със стоки.

(42)

Има други елементи, които показват, че схемата de facto e избирателна.

(43)

Първо, въпреки твърдението на португалските органи, че схемата има общ характер, тъй като получателите се определят по обективни критерии, които не водят до дискриминация по отношение на образувания от други държави-членки, условията, определени съгласно схемата, предоставят известна възможност за избор на получатели. Схемата следва модел с допълващ характер, според който само предприятия, които имат кредитен таван при частен застраховател, отговарят на условията на схемата, докато предприятия, на които частни кредитни застрахователи напълно отказват покритие, не отговарят на условието за допълване. Схемата изцяло предоставя възможността на частните предприятия да преценят изпълнението на изискванията за покритие. При липсата на еднакви и обективни критерии за определяне на риска, свързан с транзакциите, които всеки износител или търговец извършва, схемата предоставя на частните оператори известна степен на свобода при оценката на кредитоспособността на предприятията, които отговарят на условията за кандидатстване за покритие. Съдът е преценил, че за да се счита за неизбирателна, дадена мярка следва да се основава на критерий за прилагане, който е обективен, няма географски или отраслов аспект и съответства на целта на мярката (12). В настоящия случай липсата на обективен критерий за решението за предоставяне на частно покритие води до потенциална дискриминация между получателите, които са в съпоставимо фактическо положение (13).

(44)

Второ, дори ако критериите за достъп до схемата се считат за обективни, според Съда единствено съществуването на обективни критерии не пречи мярката да има избирателен характер, когато действието ѝ облагодетелства някои предприятия за сметка на други. Във връзка с това Съдът посочи, че „[ф]актът, че помощта не е насочена към един или повече конкретни получатели, определени предварително, а че тя е предмет на редица обективни критерии, според които може да бъде предоставена, в рамките на предварително определено общо разпределение на бюджета, на неограничен брой получатели, които не са определени индивидуално предварително, не може да бъде достатъчен, за да се постави под въпрос избирателният характер на мярката и съответно определянето ѝ като държавна помощ по смисъла на член 92 от Договора [член 107, параграф 1 от ДФЕС]. Това обстоятелство може най-много да означава, че въпросната мярка не е индивидуална помощ. Това обаче не е пречка тази публична мярка да се счита за схема за помощ, представляваща избирателна и следователно конкретна мярка, ако поради своите критерии на прилагане тя осигурява предимство на определени предприятия или на производството на някои стоки при изключване на други.“ (14) Следователно според Съда случаите на държавна намеса не следва да се оценяват въз основа на причините за тях или на техните цели, а на тяхното въздействие. (15) В настоящия случаи схемата de facto е избирателна.

(45)

Трето, за да има общ характер, мярката трябва не само да се основава на обективни и хоризонтални критерии, но и да не бъде ограничена нито във времето, нито в областта на своето приложение. Схемата, въпреки че Португалия защитава нейния общ характер, е ограничена както във времето, така и в областта на своето приложение, включително поради самото естество на модела с допълващ характер, както е обяснено по-горе в съображение 43.

(46)

И накрая, критериите по схемата не съответстват на целта и логиката на мярката (16). Дори ако схемата се прилагаше по обективен начин от частните застрахователи, само предприятия, чието покритие е намаляло по време на кризата, биха отговаряли на условията по схемата. Предприятията, за които частните застрахователи са отменили кредитните тавани напълно, се изключват от схемата. Следователно въпреки целта на схемата, а именно да бъде преодоляна предполагаема липса на покритие на частния пазар, тя не обхваща предприятията, които са засегнати най-тежко от намаляването на капацитета за частно застраховане на пазара. Във връзка с това формата на мярката не е подходяща за преодоляване на установената неефективност на пазара.

(47)

Въз основа на горепосочените съображения предимствата, предоставяни на износителите и търговските предприятия, които участват в схемата, имат избирателен характер.

Въздействие върху търговията и нарушаване на конкуренцията

(48)

По отношение на въздействието върху търговията схемата покрива транзакции за износ и вътрешни транзакции за търгуеми стоки.

(49)

Като покрива вътрешни операции, схемата евентуално може да засяга търговията между държавите-членки в степен, която може значително да наруши търговските потоци, например като пренасочва търговските дейности от износ към вътрешни транзакции.

(50)

По отношение на нарушаването на конкуренцията, съгласно практиката на Съда дори само фактът, че конкурентната позиция на дадено предприятие укрепва в сравнение с други конкурентни предприятия, като му се предоставя икономическа полза, която иначе не би получило при нормално протичане на неговата дейност, е признак за евентуално нарушаване на конкуренцията (17).

(51)

Тъй като схемата се прилага по отношение на износа, включително за други държави-членки, мярката очевидно засяга търговските потоци между държавите-членки, тъй като улеснява извършването на експортна дейност от страна на получателите.

(52)

Освен това схемата засяга търговията, доколкото обхваща вътрешни транзакции. Установена съдебна практика е, че когато помощ, предоставена от държава-членка, укрепва позицията на предприятие в сравнение с други конкурентни предприятия при търговия в рамките на Съюза, се счита, че търговията е засегната от тази помощ. Във връзка с това фактът, че икономически отрасъл е бил либерализиран на равнището на Съюза, може да послужи да се определи, че помощта има действително или потенциално въздействие върху конкуренцията и засяга търговията между държавите-членки. Освен това не е необходимо самото предприятие на получателя да участва в търговията в рамките на Съюза. Помощ, предоставена от държава-членка на предприятие, може да допринесе за поддържане или увеличаване на дейността на вътрешния пазар, като вследствие на това предприятия, установени в други държави-членки, имат по-малко възможности за навлизане на пазара на въпросната държава-членка. Освен това укрепването на предприятие, което до момента не е участвало в търговия в рамките на Съюза, може да постави това предприятие в позиция, която му позволява да навлезе на пазара на друга държава-членка (18).

(53)

В настоящия случай мярката облагодетелства предприятия, които извършват дейност в различни сектори, които са отворени за търговия на територията на Европейския съюз. Така дори предимствата, предоставени за вътрешните транзакции на предприятията, извършващи дейност само на португалския пазар, засягат търговията между държавите-членки.

(54)

Освен това предназначението на мярката е да подпомага търговската дейност на предприятията, установени в Португалия, а не на предприятията, установени в други държави-членки. Следователно мярката може да наруши конкуренцията на вътрешния пазар.

Заключение

(55)

Следователно настоящият проект представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Помощта може да се счита за съвместима с общия пазар, ако изпълнява условията на някое от изключенията, предвидени в Договора.

6.2.   СЪВМЕСТИМОСТ НА ПОМОЩТА ЗА ЗАСТРАХОВАТЕЛИ

(56)

В съобщението си Комисията определи условията, при които помощ за застрахователи под формата на подкрепени от държавата схеми за краткосрочни експортни кредити, се счита за съвместима. В условията на финансовата криза временната рамка определя условията за прилагане на съобщението.

(57)

В точка 2.5 от измененото съобщение (19)„продаваеми рискове“ се определят като търговските и политическите рискове във връзка с публични и непублични длъжници, установени в държавите, изброени в приложението (20) към съобщението. Обикновено се забраняват финансови предимства в полза на застрахователи на експортни кредити, които сключват или покриват транзакция, квалифицирана като продаваем риск.

(58)

В точка 3.1 от съобщението се посочва, че факторите, които могат да нарушат конкуренцията между частни или публично подкрепяни застрахователи на експортни кредити, които застраховат продаваеми рискове, са de jure и de facto държавните гаранции за вземане на заеми и за загуби. Тези гаранции позволяват на застрахователите да вземат заеми при ставки, по-ниски от нормалните пазарни ставки, или изобщо им осигуряват възможност да вземат заеми. Освен това те премахват необходимостта застрахователите да се презастраховат на частния пазар.

(59)

Що се отнася до държави, които не са изброени в приложението към съобщението, тези рискове са „непродаваеми“ по смисъла на съобщението и публичната подкрепа за тяхното застраховане не е обхваната от съобщението.

(60)

В точка 4.2 от съобщението се предвижда, че „продаваемите рискове“ не могат да бъдат покривани чрез застраховане на експортни кредити с помощ от държавите-членки. В точка 4.4 от съобщението обаче се посочва, че при определени условия тези рискове могат временно да бъдат покривани от публични или публично подкрепяни застрахователи на експортни кредити. По-специално тя гласи, че рисковете, поети по отношение на длъжници, установени в държавите, изброени в приложението към съобщението, се считат за временно непродаваеми само ако може да бъде доказано, че на частния застрахователен пазар липсва покритие за рисковете, които по принцип се считат за продаваеми. Държавите-членки, които искат да задействат тази клауза за дерогация, трябва да представят пазарен доклад и да осигурят доказателства от двама големи международно признати застрахователи на експортни кредити, както и от национален кредитен застраховател, за липсата на покритие за рисковете на частния застрахователен пазар. Освен това публично подкрепяните застрахователи на експортни кредити трябва, доколкото е възможно, да съгласуват ставките на своите премии за такива „непродаваеми рискове“ със ставките, прилагани другаде от частните застрахователи на експортни кредити за въпросния вид риск, и да осигурят описание на условията, които публичният застраховател на експортни кредити възнамерява да прилага по отношение на такива рискове.

(61)

За да се ускори процедурата във временната рамка беше опростено, до 31 декември 2010 г., доказателството, което държавите-членки трябва да представят, за да докажат липсата на покритие. За тази цел държавите-членки трябваше да представят доказателства, осигурени от един голям международно признат частен застраховател на експортни кредити и от един национален кредитен застраховател, или от поне от четири утвърдени износители на местния пазар. Временната рамка беше удължена до 31 декември 2011 г. (21)

Липса на покритие

(62)

Португалия представи няколко писма от износители, които показват, че им е отказано покритие за редица транзакции. Въпреки това Комисията не намери достатъчно доказателства за липсата на покритие в писмата, предоставени от португалските органи. Посочените в писмата причини за отказ са или поверителни, или се посочва ясно, че отказът се дължи на недостатъчната ликвидност и финансовото състояние на клиента, което е нормална бизнес практика при добре функциониращ застрахователен пазар. Португалия представи данни в отговора си във връзка с решението на Комисията от 27 октомври 2010 г. за откриване на официалната процедура по разследване, които показват намаляване на броя на дружествата, които сключват застраховки (към края на 2009 г. има намаление от 29,41 % в сравнение с предходната година и още 12,53 % до септември 2010 г.), както и намаление на стойността на застрахования портфейл (намаление от 32,84 % към края на 2009 г. в сравнение с предходната година и още 22,36 % до септември 2010 г.). Въпреки това от двете писма от частни застрахователи, предоставени от Португалия, в които се отбелязва липсата на покритие на частния пазар, в едно от тях (от CESCE от 22 ноември 2010 г.) се посочва, че нуждите от финансиране на предприятията също са намалели поради намаляването на търсенето на пазарите. Поради това предполагаемото намаление на застрахованите обеми не е достатъчно доказателство за липсата на покритие на пазара.

(63)

Освен това, ако на частния пазар действително има липса на покритие и впоследствие такова започне да се предлага, когато държавата предостави частично покритие, това може да бъде признак, че застрахователите са получили държавна помощ. Тъй като пазарът се приспособява основно според количеството, а не според цените, както се обяснява в съображение 35, наличието на кредитиране, получено чрез държавната помощ, позволява на операторите, които вече присъстват на пазара, да поддържат своята позиция.

Съгласуване на ставките на премиите със ставките, прилагани от частните кредитни застрахователи

(64)

Ставките, прилагани съгласно схемата, представляват 60 % от ставките, прилагани от частен застраховател, за осигуряване на покритие за един и същ клиент. Освен това, обратно на твърденията на Португалия, рискът, който се прехвърля на държавата във връзка със схемата, може да се счита за по-висок от риска, който се покрива самостоятелно от частния застраховател. Следва да се припомни, че рискът от неизпълнение се увеличава с увеличаването на застрахованата сума. Така с по-голяма стойност на застрахователното покритие износителят ще приеме да сключи повече търговски транзакции с даден купувач. Общата стойност на транзакциите може да надвиши капацитета на купувача за изплащане.

(65)

Португалските органи считат, че рискът от допълнителни транзакции е по-нисък, като приемат, че износител, който е получил ограничено покритие, първо ще застрахова най-рисковите купувачи; а с увеличаване на покритието износителят постепенно ще застрахова купувачите, които са по-малко рискови. При този аргумент обаче се пропуска фактът, че кредитните тавани се предоставят за отделните купувачи и следователно износителят няма избор да използва целия предоставен таван изключително за купувачите с най-ниска кредитоспособност.

(66)

Освен това твърдението на португалските органи, че допълнителните застраховани транзакции са с по-нисък риск в сравнение с транзакциите, застраховани от частния застраховател, води до заключението, че частните застрахователи приемат по-висок риск за определено равнище на премията, като същевременно отказват да покриват транзакции с по-нисък риск за същото равнище на премията. Ако този аргумент беше верен, един рационален частен застраховател би застраховал повече транзакции, което ще увеличи неговия приход от премии от тях при същевременно намаляване на риска. С други думи според аргумента на португалските органи частните застрахователи биха действали нерационално, като биха се съгласили да застраховат по-рискова част от портфейла вместо по-малко рисковата част. Поради това аргументът не може да бъде приет.

(67)

В резултат на увеличения риск, покрит чрез мярката, държавата поема риска от по-голяма очаквана крайна загуба в сравнение с частния застраховател, когато предоставя и определя цената на първоначалното покритие самостоятелно. Поради това при схема с допълващ характер, при което решението за разширяване на покритието се взема едва след като е определена премията за първоначалния таван за застраховането на кредити, цената на допълнителната част трябва да отразява по-високия риск от евентуално прекомерно покритие. Аргументът на португалските органи, според които предприятията биха направили неблагоприятен избор, който би гарантирал, че по-рисковите операции ще бъдат покрити от частни застрахователи, не е подкрепен от конкретни данни, нито от познатата пазарна практика. Най-разпространената форма на частно застраховане на краткосрочни кредити (полиза за целия оборот) изисква целият портфейл на кредитираните продажби да се покрива от полицата. Така застрахованото дружество няма възможност да застрахова своите рискове избирателно. Комисията счита, че цената на допълнителната застраховка следва да бъде съобразена с по-високото равнище на поетия риск. Затова цената е следвало да бъде по-висока от цената, прилагана от страна на частните застрахователи за основното покритие.

(68)

В настоящия случай ставките, прилагани по схемата, са по-ниски от текущите ставки на пазара за застраховане на експортни кредити, което се потвърждава от Португалия в отговора ѝ по повод на решението на Комисията от 27 октомври 2010 г. за откриване на официалната процедура по разследване. Тази цена е по-ниска и от пазарните ставки през 2007 и 2008 г. Поради тази причина аргументът, представен от португалските органи, според който определените цени съответстват на пазарните ставки преди кризата, също не се потвърждава. Освен това цената следва да бъде съобразена и с равнището на поетия риск. Следователно цената всъщност следва да бъде по-висока от пазарната цена.

(69)

С оглед на горепосоченото схемата, прилагана по отношение на застрахователи, е несъвместима със съобщението и временната рамка.

6.3.   СЪВМЕСТИМОСТ НА ПОМОЩТА ЗА ИЗНОСИТЕЛИ И ПРЕДПРИЯТИЯ, ИЗВЪРШВАЩИ ВЪТРЕШНА ТЪРГОВИЯ

6.3.1.   Съвместимост на мярката, предназначена за застраховане на краткосрочни експортни кредити

(70)

Член 107, параграф 3, буква в), приложима при нормални пазарни условия, и член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС, приложима в периоди на сериозни затруднения в икономиката, позволяват помощта да се разглежда като съвместима с вътрешния пазар при определени условия.

(71)

Комисията припомня, че според съдебната практика член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС трябва да се прилага строго и да служи за преодоляване на затруднения в цялата икономика на държава-членка (22).

    Уместност Помощта трябва да бъде насочена по подходящ начин, за да може ефективно да постига целта за преодоляване на сериозни затруднения в икономиката. Това няма да е така, ако мярката не е подходяща за преодоляване на затрудненията.

    Необходимост Мярката за помощ трябва по своя размер и форма да бъде необходима за постигане на целта. Следователно тя трябва да бъде в минималния размер, необходим за постигане на целта, и да бъде в най-подходящата форма за преодоляване на затрудненията. С други думи, ако помощ в по-малък размер или мярка във форма, пораждаща по-слабо нарушение, са достатъчни за преодоляване на сериозни затруднения в цялата икономика, въпросната мярка не би била необходима. Този анализ се потвърждава от утвърдената практика на Съда (23).

    Пропорционалност Положителното въздействие на мярката трябва да бъде балансирано правилно по отношение на нарушаването на конкуренцията, така че нарушенията да бъдат ограничени до необходимия минимум за постигане на целите на мерките. С член 107, параграф 1 от ДФЕС се забраняват всички избирателни публични мерки, които могат да нарушат търговията между държавите-членки. При всяка дерогация съгласно член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС, с която се разрешава държавна помощ, трябва да се гарантира, че помощта е ограничена до необходимото за постигане на нейната определена цел.

(72)

В съответствие с принципите, определени във временната рамка (параграф 5.1), удължена до 31 декември 2012 г., за да се счита за съвместима, мярката за помощ трябва да отговаря на следните критерии:

а.

б.

в.

Уместност

(73)

Както е обяснено в съображение 46, моделът на схемата изключва предприятия, които са засегнати най-сериозно от кризата, и поради това тя не е подходяща за преодоляване на предполагаема неефективност на пазара поради липса на частно покритие.

Необходимост и пропорционалност: съгласуване на ставките на премиите със ставките, прилагани от частните кредитни застрахователи

(74)

Както се посочва по-горе в съображение 62, въпреки че информацията, предоставена от Португалия, показва затруднения на частния пазар за застраховане на кредити, тя не доказва липса на покритие. Следователно не може да бъде установена необходимост от държавна намеса.

(75)

Както се обяснява в съображения 21 и 64, ставките, прилагани по схемата, представляват 60 % от ставките, прилагани от частни застрахователи, за осигуряване на покритие за един и същ клиент.

(76)

Както се обяснява по-горе в съображения 65—67, при схема с допълващ характер, когато решението за разширяване на покритието се взема едва след като е определена премията за първоначалния таван на застраховка на кредит, цената на допълнителната част трябва да отразява по-висок риск от евентуалното прекомерно покритие.

(77)

Целта да се осигури предполагаемото липсващо застрахователно покритие може да бъде постигната и чрез схема, чиито цени са определени така, че да отразяват основния риск, поет от държавата. Следователно цените по схемата, основаващи се на премия, която е по-ниска от премията, която би била прилагана на пазара за подобни рискове, не са пропорционални на целта на схемата.

(78)

С оглед на горепосоченото частта от схемата, отнасяща се за застраховането на експортни кредити, не може да се счита за съвместима помощ за износители съгласно член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС и временната рамка.

(79)

Що се отнася до член 107, параграф 3, буква в), всички аргументи във връзка с уместността, необходимостта и пропорционалността, имат еднакво отношение към анализа за съвместимост съгласно член 107, параграф 3, буква б). Следователно помощта за застрахователи на експортни кредити по схемата засяга условията на търговия в степен, която противоречи на общия интерес.

6.3.2.   Съвместимост на схемата по отношение на застраховането на транзакции, свързани с вътрешна търговия

(80)

По отношение на прилагането на схемата за вътрешни транзакции, застраховането на вътрешна търговия под пазарната цена може да отклони търговските транзакции от износ в полза на вътрешни транзакции и да окаже сериозно въздействие върху вноса. Поради това при нормални пазарни условия подкрепата от държавата в полза на вътрешнотърговски операции е строго забранена. С букви в) и б) от член 107, параграф 3 от ДФЕС обаче се позволява помощта да се счита за съвместима с вътрешния пазар при определени условия. Във връзка с това в съобщението и във временната рамка се определят критерии за съвместимостта на мерките за помощ за застраховане на краткосрочни експортни кредити. Тези текстове обаче не включват транзакции, свързани с вътрешна търговия.

(81)

Въпреки това Португалия изпрати уведомление за схемата в контекста на настоящата финансова криза съгласно временната рамка. Поради това трябва да се установи дали, с оглед на всеобхватните последствия от настоящата икономическа криза, схемата може да се счита за пряко съвместима съгласно член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС. Ако това не е така, трябва да се анализира дали мярката може да се счита за съвместима съгласно член 107, параграф 3, буква в).

(82)

По отношение на съвместимостта съгласно член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС посочената разпоредба позволява на Комисията да обяви помощ за съвместима с вътрешния пазар, ако целта ѝ е „преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава-членка“.

(83)

Комисията отбелязва отново, че член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС трябва да се прилага строго и да служи за преодоляване на затруднения, които засягат цялата икономика на държава-членка (24). Тя припомня също, както е посочено в съображение 73 по-горе, че мярката трябва да отговаря на принципите за уместност, необходимост и пропорционалност.

(84)

Мярката беше приведена в действие в условията на настоящата финансова криза и е ограничена по време.

(85)

Комисията получи писма от износители и частни застрахователи, в които се посочва намаление на застрахователното покритие за вътрешни транзакции. Португалските органи твърдят, че коефициентът на загубата се е увеличил на 102 %. От тази забележка обаче не може да се направи заключение, тъй като увеличението следва постоянна тенденция от 2004 г., както е посочено в коментарите, предоставени от португалските органи. Постоянното увеличаване на коефициента на загубата още преди настъпването на финансовата криза е възможно да не бъде признак за неефективност на пазара при финансирането на вътрешната търговия, а по-скоро за структурен проблем. Поради това Комисията не намери доказателства, че схемата е подходяща за преодоляване на сериозни затруднения в икономиката, и счита, че схемата не може да бъде обявена за съвместима с временната рамка или член 107, параграф 3, буква б).

(86)

По отношение на съвместимостта на мярката съгласно съобщението и член 107, параграф 3, буква в), целта на схемата е да се преодолее липсата на покритие на застрахователния пазар. Поради своя допълващ характер обаче схемата, която позволява известна степен на свобода на частните застрахователи при избора на получател, съществува вероятност тя да остави без покритие предприятия, които са в съпоставимо фактическо положение с предприятията, ползващи покритие, но засегнати от кризата в по-голяма степен. За тези изключени предприятия застрахователното покритие би било оттеглено напълно, а не само частично отменено. Освен това мярката не само осигурява допълнително покритие на получателите, но и предоставя предимство по отношение на цената, като се има предвид, че ставките на премиите са под пазарните ставки. Както вече беше отбелязано, ставките, прилагани по схемата, представляват 60 % от ставките, прилагани от частен застраховател за осигуряване на покритие за един и същ клиент, а фактът, че таванът на покритието е увеличен двойно в сравнение с първоначалния таван, предполага по-голям риск, който не е отразен в премията. Равнището на цените по схемата не е обосновано от гледна точка на необходимостта да се преодолее липсата на застрахователно покритие. Схемата не е пропорционална за постигането на нейната определена цел предвид потенциалното нарушаване на конкуренцията.

(87)

Поради това Комисията заключава, че държавната помощ, предоставена за застраховане на вътрешнотърговскте транзакции, не изпълнява условията на букви б) или в) от член 107, параграф 3 от ДФЕС и е несъвместима с вътрешния пазар.

7.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(88)

С оглед на горепосоченото Комисията заключава, че схемата предоставя държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, която не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар.

8.   ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

(89)

Съгласно член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (25), когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава-членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателите. Възстановява се само помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар.

(90)

Целта на възстановяването е връщане към положението, съществувало преди предоставянето на помощта. Тя се постига, след като несъвместимата помощ бъде изплатена от получателите, които по този начин се отказват от предимството, което са имали спрямо своите конкуренти. Сумата, която подлежи на възстановяване, следва да бъде такава, че да се премахне икономическото предимство, предоставено на получателите.

(91)

За да се определи точната количествена стойност на помощта, тъй като не е налична подходяща пазарна цена за възнаграждението за покритието от държавата, е необходимо да се определи подходящ показател. Както се посочва в първото тире на точка 4.2 от известието на Комисията относно гаранциите (26)„еквивалентът на помощта в брой“ за гаранция по заем през дадена година може да се изчисли по същия начин като еквивалента за помощта за заем при облекчени условия. Следователно размерът на помощта може да се изчисли като разлика между теоретичната пазарна ставка и получената благодарение на държавната гаранция ставка, след като се приспаднат всички изплатени премии.

(92)

По отношение на помощта за застрахователи предимството се изразява под формата на запазване на пазарния дял на застрахователите. При липса на помощ покритието би могло да се осигури от друг участник на пазара. По-специално, както е обяснено в съображение 35, конкуренцията на пазара се основава главно на количествата, а не на цените. Освен това пазарната практика е да се определи средна цена за целия портфейл, който след това следва да се застрахова при същия застраховател (27) с цел да се избегне подбиране на определени клиенти (cherry picking) от страна на застрахованото предприятие. Подбирането на определени клиенти може да възникне, ако застрахованото предприятие заплати средна цена само за клиенти с висок риск и не застрахова клиентите с по-нисък риск или застрахова клиенти с по-нисък риск при друг застраховател. Следователно, ако друг участник на пазара беше предоставил покритие на износителите за целия изискан кредитен таван дори на по-висока цена, износителите вероятно щяха да пренасочат съвкупността от своите застрахователи полици към алтернативния доставчик на покритие. Предимството в парично отношение е маржът на печалбата, реализирана по застрахования обем от всеки частен застраховател, като се приспаднат разходите, свързани с този обем. Тези елементи, преобразувани в печалбите, реализирани от частните застрахователи, участващи в схемата през периода, в който държавата е предоставяла допълнителното покритие, биха били отчетени от друг участник на пазара при липса на схема. Следователно помощта в полза на застрахователите се определя количествено като печалбите, реализирани от застрахователите, участващи в схемата през периода на нейното действие, в резултат на тяхното покритие на индивидуални износители и вътрешнотърговски предприятия, включени в схемата. Предимството за клиентите, които са се включили в схемата, следва да се изчисли на равнището на всеки индивидуален застраховател, участващ в схемата, и в случай че печалбата надвишава стойността de minimis, тя следва да бъде възстановена.

(93)

По отношение на износителите получателите следва да са заплатили възнаграждение за покритието от държавата при пазарни условия. Следователно стойността на помощта следва да се изчисли като разлика между действителната пазарна ставка, коригирана според промяната в равнището на риска. Комисията разработи метод за изчисляване на сумата за възстановяване (обяснен в приложението към настоящото решение), основаващ се на разумни допускания и на обичайната пазарна практика. При този метод теоретичната пазарна цена за покритието, предоставено от държавата, се равнява на 110 % от цената (под формата на ставка на премията), определена от частния застраховател за всеки индивидуален износител. Тъй като цената, която се заплаща по схемата, е 60 % от премиите, прилагани от частния застраховател, сумата, която следва да се възстанови при всяка транзакция, се равнява на сумата, прилагана от държавата съгласно схемата, умножена по 5/6.

(94)

Сумата, посочена в съображение 93, представлява сумата, която трябва да се възстанови, плюс лихвата по възстановяването, която се натрупва реално върху тази сума от датата, на която помощта е предоставена на получателите (дата на индивидуалните гаранции) до нейното действително възстановяване. Лихвата по възстановяването се изчислява с натрупване съгласно глава V на Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (28), изменен с Регламент (ЕО) № 271/2008 (29).

(95)

Настоящото решение се прилага незабавно, по-специално по отношение на възстановяването на всички индивидуални помощи, предоставени по схемата, с изключение на помощите, които отговарят на условията, посочени в регламентите, приети в съответствие с членове 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета (30), или чрез друга одобрена схема за помощ, до максималния интензитет на помощта или границите de minimis, приложими за този вид помощ.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Държавната помощ, която се съдържа в застрахователната схема за краткосрочни експортни кредити в изпълнение на Наредба-закон № 175/2008 от 26 август 2008 г. за създаване на Finova и Наредба-закон № 211/1998 г. за установяване на правилата, приложими за организациите за взаимно гарантиране, от 16 юли 1998 г. (изменени с Наредба-закон № 19/2001 от 30 януари 2001 г. и Наредба-закон № 309-A/2007 от 7 септември 2007 г.), предоставена неправомерно от Португалия в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, е несъвместима с вътрешния пазар.

Член 2

Индивидуалната помощ, предоставена по схемата, посочена в член 1, която към момента на предоставянето отговаря на условията, посочени в регламент, приет в съответствие с член 1 от Регламент (ЕО) № 994/98, или в друга одобрена схема за помощ, е съвместима с вътрешния пазар, до максималния интензитет на помощта или границите de minimis, приложими за този вид помощ.

Член 3

1.   Португалия възстановява от получателите несъвместимата помощ, посочена в член 1.

2.   Върху сумите, които следва да бъдат възстановени, се начисляват лихви от датата на тяхното предоставяне на получателя до тяхното действително възстановяване.

3.   Лихвата се изчислява с натрупване в съответствие с глава V на Регламент (ЕО) № 794/2004, изменен с Регламент (ЕО) № 271/2008.

4.   Португалия преустановява незабавно схемата, посочена в член 1, и анулира всички неизвършени плащания на помощ по схемата, посочена в член 1, от датата на уведомлението за настоящото решение.

Член 4

1.   Възстановяването на помощта, предоставена по схемата, посочена в член 1, се извършва незабавно и ефективно.

2.   Португалия гарантира, че настоящото решение се прилага в срок от четири месеца от датата на уведомлението за настоящото решение.

Член 5

1.   В срок от два месеца след уведомлението за настоящото решение Португалия изпраща на Комисията следната информация:

а)

списък на получателите, които са получили помощ по схемата, посочена в член 1, и общата стойност на помощта, получена от всеки от тях;

б)

общата сума (главница и лихва по възстановяването), подлежаща на възстановяване от всеки получател;

в)

подробно описание на вече предприетите и планираните мерките за изпълнение на настоящото решение;

г)

документи, доказващи, че на получателите е наредено да възстановят помощта.

2.   Португалия информира Комисията за напредъка по националните мерки, предприети за изпълнение на настоящото решение, до пълното възстановяване на помощта, посочена в член 1. При поискване от страна на Комисията Португалия предоставя незабавно информация за вече предприетите и планираните мерки за изпълнение на настоящото решение. Тя предоставя също подробна информация относно сумите на помощта и лихвите, които вече са възстановени от получателите.

Член 6

Адресат на настоящото решение е Република Португалия.

Съставено в Брюксел на 23 ноември 2011 година.

За Комисията

Joaquín ALMUNIA

Заместник-председател


(1)  ОВ C 111, 9.4.2011 г., стр. 46.

(2)  ОВ C 16, 22.1.2009 г., стр. 1. Комисията прилага временната рамка от 17 декември 2008 г. насам, а на 19 януари 2009 г. разреши португалската схема „Помощ в ограничен размер“ (дело N 13/09) въз основа на временната рамка.

(3)  Вж. бележка под линия 1.

(4)  Общият размер на предоставения кредитен таван е 211,6 милиона евро, а действително използваният кредитен таван за покритие на търговски операции е бил 187,3 милиона евро.

(5)  Съгласно уведомлението от 12 януари 2009 г.

(6)  ОВ C 281, 17.9.1997 г., стр. 4.

(7)  Вж. по-специално, решение на Комисията по дело № 434/09 Застраховане на краткосрочни експортни кредити в Австрия (ОВ C 25, 2.2.2010 г., стр. 4), решение на Комисията по дело № 198/09 Експортни кредити в Дания (ОВ C 179, 1.8.2009 г., стр. 2) решение на Комисията по дело № 532/09 Застраховане на краткосрочни експортни кредити в Белгия (ОВ C 19, 26.1.2010 г., стр. 7), решение на Комисията по дело № 258/09 Застраховане на краткосрочни експортни кредити във Финландия (ОВ C 227, 22.9.2009 г., стр. 1), решение на Комисията по дело № 384/09 Застраховане на краткосрочни експортни кредити в Германия (ОВ C 212, 5.9.2009 г., стр. 11), решение на Комисията по дело № 187/10 Застраховане на краткосрочни експортни кредити в Унгария (ОВ C 259, 15.9.2010 г., стр. 6), решение на Комисията по дело № 50/09 Застраховане на краткосрочни експортни кредити в Люксембург (ОВ C 143, 24.6.2009 г., стр. 6), решение на Комисията по дело № 659/09 Застраховане на краткосрочни експортни кредити в Литва (ОВ C 33, 10.2.2010 г., стр. 5), решение на Комисията по дело № 84/10 Застраховане на краткосрочни експортни кредити в Латвия (ОВ C 213, 6.8.2010 г., решение на Комисията по дело № 409/09 Схема за застраховане и презастраховане на експортни кредити в Нидерландия (ОВ C 270, 11.11.2009 г., стр. 11), решение на Комисията по дело № 713/09 Застраховане на краткосрочни експортни кредити в Словения (ОВ C 108, 28.4.2010 г., стр. 3).

(8)  Вж. по-специално решение на Комисиятапо дело № 532/09 Застраховане на краткосрочни експортни кредити в Белгия, решение на Комисията по дело № 258/09 Застраховане на краткосрочни експортни кредити във Финландия, решение на Комисията по дело № 384/09 Застраховане на краткосрочни експортни кредити в Германия, решение на Комисията по дело № 50/09 Застраховане на краткосрочни експортни кредити в Люксембург, решение на Комисията по дело № 84/10 Застраховане на краткосрочни експортни кредити в Латвия, решение на Комисията по дело № 409/09 Схема за застраховане и презастраховане на експортни кредити в Дания, решение на Комисията по дело № 713/09 Застраховане на краткосрочни експортни кредити в Словения.

(9)  Вж. Застраховане на кредити в подкрепа на международната търговия, Fabrice Morel, Berne Union, 2010 г., (Credit insurance in support of international trade, Fabrice Morel, Berne Union, 2010), http://www.berneunion.org.uk/pdf/Credit%20insurance%20in%20support%20of%20international%20trade.pdf.

(10)  Вж. Доклад за пазарните тенденции при частното презастраховане в областта на застраховането на експортни кредити, Европейска комисия (The Report on Market Trends of Private Reinsurance in the Field of Export Credit Insurance, European Commission), http://ec.europa.eu/competition/state_aid/studies_reports/export_credit_insurance_report.pdf.

(11)  Вж. решение на Съда (трети състав) от 8 септември 2011 г. по дело C-279/08 P, Комисия/Нидерландия, все още непубликувано.

(12)  Решение на Първоинстанционния съд от 10 април 2008 г. по дело Кралство Нидерландия/Комисия на Европейските общности, T-233/04, Сборник II-00591, точка 88.

(13)  Решение от 8 ноември 2001 г. по дело Adria-Wien Pipeline GmbH и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke GmbH/Finanzlandesdirektion für Kärnten, C-143/99, Recueil, стр. I-08365, параграф 41.

(14)  Решение на Първоинстанционния съд (трети разширен състав) от 29 септември 2000 г. по дело Confederación Española de Transporte de Mercancias/Комисия, T55/99, Recueil, стр. II-3207, точка 40.

(15)  Решение от 2 юли 1974 г. по дело Република Италия/Комисия на Европейските общности, C-173/73, Recueil, стр. 00709, точка 13.

(16)  Решение на Първоинстанционния съд (пети разширен състав) от 10 април 2008 г. по дело Кралство Нидерландия/Комисия на Европейските общности, T-233/04, Сборник, стр. II-00591, точка 88.

(17)  Вж. решение от 17 септември 1980 г. по дело Philip Morris Holland BV/Комисия, 730/79, Recueil, стр. 2671, точка 11.

(18)  Вж., по-специално решение от 10 януари 2006 г. по дело Cassa di Risparmio di Firenze, C-222/04, Recueil, стр. I-289, точки 141—143 и цитираната в тях съдебна практика.

(19)  Вж. поправка, публикувана в ОВ C 217, 2.8.2001 г., стр. 2.

(20)  Списъкът включва държавите от ЕС и ОИСР.

(21)  ОВ C 6, 11.1.2011 г., стр. 5.

(22)  Вж. например решение на Първоинстанционния съд от 15 декември 1999 г. по съединени дела Freistaat Sachsen, Volkswagen AG и Volkswagen Sachsen GmbH/Комисия на Европейските общности, T-132/96 и T-143/96, Recueil, стр. II-3663, точка 167.

(23)  Вж. решение от 17 септември 1980 г. по дело Philip Morris Holland BV/Комисия, 730/79, Recueil 2671, точка 17. Неотдавна този принцип беше потвърден с решението от 15 април 2008 г. по дело Nuova Agricast Srl/Ministero delle Attività Produttive, C-390/06, Сборник, стр. I-02577, точка 68.

(24)  Вж. например решение на Първоинстанционния съд (втори разширен състав) от 15 декември 1999 г. по съединени дела Freistaat Sachsen, Volkswagen AG и Volkswagen Sachsen GmbH/Комисия на Европейските общности, T-132/96 и T-143/96, Recueil, стр. II-3663, точка 167.

(25)  Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагане на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1).

(26)  Известие на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (ОВ C 155, 20.6.2008 г., стр. 10.

(27)  Тази пазарна практика се основава на преобладаващото използване на продукти за целия оборот, а не продукти, свързани с единичен риск.

(28)  Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност (ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1).

(29)  Регламент (ЕО) № 271/2008 на Комисията от 30 януари 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 794/2004 за прилагането на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност (ОВ L 82, 25.3.2008 г., стp. 1).

(30)  Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 година по прилагането на членове 92 и 93 от Договора за създаване на Европейската общност към някои категории хоризонтална държавна помощ (ОВ L 142, 14.5.1998 г., стp. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

ОТНОСНО ФОРМИРАНЕТО НА ЦЕНАТА НА ДОПЪЛВАЩОТО ТЪРГОВСКО ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПОКРИТИЕ

Премиите за застрахователни покрития се определят така, че да покриват поне очакваната загуба и административните разходи. Поради това минималната премия, приемлива за стабилен икономически оператор, може да се изрази както следва:

Formula, където:

PR– премия, прилагана самостоятелно от частните застрахователи;

Prob– вероятност на застрахователното събитие;

Recovery Amount– очаквана сума за възстановяване въз основа на данни за пазара от минали периоди;

adm– административни разходи. С цел опростяване в настоящия анализ се приема, че административните разходи са равни на нула (). Това предположение не засяга резултата от анализа, тъй като административните разходи не са решаващ елемент за определяне на равнището на премията. Ако съществуват надеждни данни за административните разходи, променливата стойност може лесно да бъде включена в анализа.

(ExposureAtDefault — максималната стойност на загубата, която дадена организация ще претърпи в случай на неизпълнение от страна на нейния партньор).

В следната формула индексът „0“ означава променлива стойност при липсата на (или преди) държавна намеса, а индексът „S“ означава променлива стойност при наличието на държавна намеса.

От горепосочената формула може да се установи, че:

Formula

Според определението:

Formula

или Formula

Изразът се преобразува, както следва:

Formula

Особеност на разглежданата мярка е, че покритието по схемата е най-много равно на или по-ниско от покритието, предоставяно от частния (основен) застраховател при липсата на държавна помощ (т.е. подкрепеното от държавата покритие е най-много равно на покритието, предлагано от частния застраховател). Ако за момента се приеме, че покритието, подкрепено от държавата, е напълно еднакво с покритието, предоставено от частния застраховател, се получава следното съотношение: Formula.

В този случай изразът се преобразува, както следва:

Formula

Последствията от това, което в сектора е известно като „свръхкредитиране“ на правилната цена на търговско застрахователно покритие, са обяснени по-долу. Свръхкредитиране се наблюдава както на равнището на вероятността от неизпълнение, така и на равнището на ставката на възстановяване.

Вероятност от неизпълнение

Вероятността от неизпълнение се увеличава с търговската дейност на купувача. Търговският кредит и банковите заеми не са идеални взаимни заместители: по-специално и двата вида могат да се използват за разширяване на дейността на купувача/заемополучателя. Следователно, както в случая с банковите заеми, увеличеното търговско кредитиране поражда риск от свръхкредитиране, т.е. купувачът разширява дейността си над равнището на това, което е икономически ефективно. Чрез представените формули свръхкредитирането може да бъде представено като:

Prob S Image Prob 0

По-специално това положение би възникнало в случаите, когато износителят е основният доставчик на купувача. В този случай икономическата дейност на купувача се увеличава пропорционално на търговската транзакция, сключена със застрахования износител, като по този начин нараства пропорционално на стойността на предоставеното кредитно покритие.

Коефициент на възстановяване

Поради увеличаването на риска, свързан с кредита, сумата, която подлежи на възстановяване, също се увеличава. Въпреки това, предвид факта, че сумата за възстановяване зависи от хипотетичните постъпления от ликвидация, тази теоретична сума за възстановяване се ограничава от стойността на активите, които купувачът (или администраторът на ликвидацията) може да продаде, за да покрие задълженията по търговския кредит и, тъй като стойността на активите е ограничена, ставката за възстановяването няма да се увеличи пропорционално, а в по-малка степен от увеличението на кредитното покритие.

Formula, където:

0.5 ≤ a ≤ 1 (a = 0,5, ако сумата за възстановяване не се увеличи изобщо, когато на износителя се предостави допълнителната част от държавата за транзакция с определен купувач; a = 1 в теоретичния случай, когато сумата за възстановяване се увеличава в същата степен като общия кредитен таван, получен от износителя за транзакцията със определен купувач)

Въз основа на горепосоченото може да се направи заключението, че.PR S Image 2PR 0

Следователно премията, която подлежи на заплащане по покритието от държавата, е по-голяма от премията, която подлежи на заплащане от частния застраховател за първоначалното покритие.

Премия от 110 % от премията, платена за първоначалното покритие, може да се счита за съобразена в достатъчна степен с увеличението на вероятността от неизпълнение и с намалението на ставката на възстановяване. Такова равнище на премията би съответствало на цените на пазара. При одобрени схеми за експортни кредити увеличенията на премиите при различните категории риск са били в диапазона 25—50 % (1).

Ако, Exposure S Image 2 × Exposure 0, PR S намалява пропорционално (но е винаги повече от PR 0). За да се вземе под внимание този фактор, в съображение 93 от решението се предвижда количествено определяне на сумата, която трябва да бъде възстановена по всяка транзакция, като сумата, изисквана от държавата, умножена по 5/6 въз основа на следната обосновка. При всяка транзакция държавата прилага 60 % от ставката на частния застраховател, при което пазарната цена би била 110 % от ставката на частния застраховател. Следователно пазарната премия се изчислява, като действително заплатената на държавата премия се дели на 60 % и се умножава по 110 %. От тази премия следва да се извади сумата, която вече е платена на държавата, за да се получи сумата, която следва да бъде възстановена.

Formula


(1)  Вж. например решение на Комисията относно застраховане на краткосрочни експортни кредити във Финландия по дело № 258/09.