14.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

L 242/4

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 884/2014 НА КОМИСИЯТА

от 13 август 2014 година

за налагане на специални условия за вноса на определени фуражи и храни от някои трети държави във връзка с рисковете от замърсяване на тези продукти с афлатоксини и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1152/2009

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (1), и по-специално член 53, параграф 1, буква б), подточка ii) от него,

като има предвид, че:

(1)	Регламент (ЕО) № 1152/2009 на Комисията (2) следва да бъде съществено изменен, а в обхвата му трябва да бъдат включени и фуражите.

(2)

С Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията (3) се определят максимално допустимите количества на афлатоксини в храните с оглед на опазването на общественото здраве. Наблюдава се, че въпросните максимално допустими количества на афлатоксини често се надвишават в определени храни от някои държави. Подобно замърсяване представлява сериозна заплаха за общественото здраве в Съюза и поради това е целесъобразно да бъдат приети специални условия на равнището на Съюза.

(3)

С Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) се определят максимално допустимите нива на афлатоксин В1 във фуражи с оглед на защитата на здравето на животните и общественото здраве. Наблюдава се, че въпросните максимално допустими нива на афлатоксин В1 често се надвишават в определени фуражи от някои държави. Подобно замърсяване представлява сериозна заплаха за здравето на животните и общественото здраве в Съюза и следователно е целесъобразно да бъдат приети специални условия на равнището на Съюза.

(4)

С оглед на защитата на здравето на животните и общественото здраве е важно комбинираните фуражи и храните, които съдържат значителни количества от фуражите и храните, попадащи в обхвата на настоящия регламент, също да бъдат включени в обхвата на настоящия регламент. За да се гарантира хармонизирано прилагане на контрола на преработени и комбинирани фуражи и храни в целия ЕС, е целесъобразно да се установи прагова стойност. Освен това е целесъобразно пратките с нетърговска цел да се изключат от прилагането на разпоредбите на настоящия регламент. Вземането на пробите и анализът на пратките следва да се извършват съгласно съответното законодателство на Съюза.

(5)	Разпоредбите относно вземането на проби и анализа за целите на контрола на афлатоксини във фуражите и в храните са установени съответно в Регламент (ЕО) № 152/2009 на Комисията (5) и в Регламент (ЕО) № 401/2006 на Комисията (6).

(6)

Като се има предвид, че за прилагането на специалните условия за вноса на фуражи от някои трети държави във връзка с рисковете от замърсяване с афлатоксини се прилагат сходни разпоредби като тези за прилагането на специалните условия за вноса на храни, внасяни от някои трети държави, във връзка с рисковете от замърсяване с афлатоксини, е целесъобразно фуражите и храните, за които са наложени специални условия във връзка с рисковете от замърсяване с афлатоксини, да се включат в един и същ регламент. Поради това е целесъобразно в настоящия регламент да се включат разпоредбите по отношение на фъстъци от Индия и Гана и семки от диня от Нигерия, предвидени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 91/2013 на Комисията (7). Едновременно с това Регламент за изпълнение (ЕС) № 91/2013 следва да бъде заменен с нов регламент за определяне на разпоредбите по отношение на бамя и листа от къри от Индия.

(7)

Въз основа на резултатите от проверките и от одитите, проведени от Хранителната и ветеринарна служба (FVO), е целесъобразно да се внесат следните промени по отношение на продуктите, които подлежат на специфични условия и/или определена честота на провеждане на проверките:

—	заличаване на специалните условия за вноса на бадеми от САЩ с оглед на благоприятните резултати от проверките и благоприятните резултати от одита, проведен от FVO,

—	намаляване на честотата на вземане на проби от лешници от Турция с оглед на благоприятните резултати от проверките и благоприятните резултати от одита, проведен от FVO,

—	намаляване на честотата на вземане на проби от бразилски орехи с черупка от Бразилия, предвид липсата на несъответствие, както и с оглед на много малките количества, внасяни в ЕС.

(8)

Системата за контрол, предвидена за фуражите и храните, които влизат в обхвата на настоящия регламент, се прилага от много години и е била постоянно подобрявана въз основа на натрупания опит. Постигането на цялостно хармонизиране на контрола върху вноса на храни от неживотински произход не е възможно, тъй като не е възможно на определения граничен пункт да се извършват всички изисквани физически проверки за афлатоксини. За контрола за наличието на афлатоксини в съответствие с Регламент (ЕО) № 401/2006 се изисква време и разтоварване на пратката. Освен това голяма част от стоките, които влизат в обхвата на настоящия регламент, се транспортират във вакуумирани опаковки и нарушаването на целостта им при вземането на проби може да доведе до влошаване на качеството, в случай че пратката трябва да се транспортира на голямо разстояние след физическата проверка. За да се намали обаче административната тежест, е целесъобразно да се хармонизират, доколкото това е възможно, административните документи, свързани с контрола на фуражите и храните от неживотински произход. Следователно, въпреки че условията за вноса на фуражите и храните, които влизат в обхвата на настоящия регламент, не са същите като условията за фуражите и храните, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 669/2009 на Комисията (8), е целесъобразно да се използва същият общ документ за влизане (CED) с оглед на опростяване на административните процедури за стопанските субекти в областта на фуражите и храните. За да може обаче CED да се използва за целите на прилагането на настоящия регламент, е необходимо в указанията за попълване да се предвидят допълнителни обяснителни бележки с оглед на разликите в системите за контрол.

(9)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Обхват

1. Без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета (9), настоящият регламент се прилага по отношение на вноса на следните фуражи и храни, класирани в кодовете по КН и подразделенията по ТАРИК, посочени в приложение I:

а)	бразилски орехи с черупки и смеси от сушени плодове или от черупкови плодове, съдържащи бразилски орехи с черупки (храни), с произход или изпратени от Бразилия;

б)	фъстъци, необелени или обелени, фъстъчено масло, фъстъци, приготвени или консервирани по друг начин (фуражи и храни), с произход или изпратени от Китай;

в)	фъстъци, необелени или обелени, фъстъчено масло, фъстъци, приготвени или консервирани по друг начин (фуражи и храни), с произход или изпратени от Египет;

г)	шамфъстък със и без черупки, шамфъстък, приготвен или консервиран по друг начин (фуражи и храни), с произход или изпратен от Иран;

д)

следните храни с произход или изпратени от Турция:

i)	сушени смокини;

ii)	лешници (Corylus sp.) със или без черупки;

iii)	шамфъстък със и без черупки;

iv)	смеси от черупкови плодове или от сушени плодове, съдържащи смокини, лешници или шамфъстък;

v)	паста от смокини, от шамфъстък и от лешници;

vi)	лешници, смокини и шамфъстък, приготвени или консервирани, включително смеси;

vii)	брашна, грис и смлени на прах лешници и шамфъстък;

viii)

нарязани на парчета или ленти, или натрошени лешници;

ix)	масло от лешници;

е)	фъстъци, необелени или обелени, фъстъчено масло, фъстъци, приготвени или консервирани по друг начин (фуражи и храни), с произход или изпратени от Гана;

ж)	фъстъци, необелени или обелени, фъстъчено масло, фъстъци, приготвени или консервирани по друг начин (фуражи и храни), с произход или изпратени от Индия;

з)	семки от диня и произведени от тях продукти (храни), с произход или изпратени от Нигерия.

2. Настоящият регламент се прилага също така за фуражите и храните, получени от преработката на фуражите и храните, посочени в параграф 1, и за комбинираните фуражи и храни, съдържащи които и да било от фуражите и храните, посочени в параграф 1, в количество над 20 %.

3. Настоящият регламент не се прилага за пратки с фуражи и храни, посочени в параграфи 1 и 2, които са предназначени за частни лица единствено за лично потребление и употреба. При наличие на съмнение тежестта на доказване пада върху получателя на пратката.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, посочени в членове 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 178/2002 и в член 2 от Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (10).

Освен това се прилагат и следните определения:

а)	„определени пунктове за внос (DPI)“ означава пункт, определен от компетентния орган, през който фуражите или храните, посочени в член 1, могат да бъдат внасяни в Съюза;

б)	„определен граничен пункт (DPE)“ означава граничния пункт съгласно определението в член 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 669/2009.

За целите на настоящия регламент „пратка“ съответства на „партида“, както е посочено в Регламент (ЕО) № 401/2006 и Регламент (ЕО) № 152/2009.

Член 3

Внос в Съюза

Пратките с фуражи и храни, посочени в член 1, параграфи 1 и 2 (наричани по-долу „фуражите и храните“), могат да бъдат внасяни в Съюза само в съответствие с процедурите, установени в настоящия регламент.

Член 4

Резултати от вземането на проби и анализа

1. Всяка пратка с фуражи и храни се придружава от резултатите от вземането на проби и анализа, извършени от компетентните органи на държавата на произход или на държавата, от която е изпратена пратката, ако тя е различна от държавата на произход, за да се установи тяхното съответствие със законодателството на Съюза по отношение на максимално допустимите количества на афлатоксини.

2. Вземането на проби и анализът, посочени в параграф 1, трябва да бъдат извършени съгласно Регламент (ЕО) № 152/2009 за афлатоксините във фуражите и Регламент (ЕО) № 401/2006 за афлатоксините в храните.

Член 5

Здравен сертификат

1. Пратките се придружават също така от здравен сертификат в съответствие с образеца, посочен в приложение II.

2. Здравният сертификат се попълва, подписва и заверява от упълномощен представител на компетентния орган на държавата на произход или на компетентния орган на държавата, от която е изпратена пратката, ако тя е различна от държавата на произход.

Компетентният орган на държавата на произход е:

а)	Ministério da Agricultura, Pecuária e Abastecimento (MAPA) — за храни от Бразилия;

б)	Държавната служба за входно-изходна инспекция и карантина на Китайската народна република — за фуражи и храни от Китай;

в)	Министерството на земеделието на Египет — за фуражи и храни от Египет;

г)	Министерството на здравеопазването на Иран — за храни от Иран;

д)	Главна дирекция за защита и контрол на Министерството на земеделието и селскостопанските въпроси на Турция — за храни от Турция;

е)	Органът по стандартизация на Гана — за фуражи и храни от Гана;

ж)	Съветът за инспекция на износа на Индия към Министерството на търговията и индустрията — за фуражи и храни от Индия;

з)	Националната агенция за администриране и контрол в областта на храните и лекарствата (NAFDAC) — за храни от Нигерия.

3. Здравният сертификат се изготвя на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка, в която се намира определеният граничен пункт. Дадена държава членка може обаче да се съгласи здравните сертификати да бъдат изготвени на друг официален език на Съюза.

4. Здравният сертификат е валиден само четири месеца от датата на издаване.

Член 6

Идентификация

Всяка пратка с храни и фуражи се обозначава с идентификационен код (код на пратката), който съответства на идентификационния код, отбелязан в резултатите от вземането на проби и анализа, посочени в член 4, и в здравния сертификат, посочен в член 5. Всеки отделен чувал или друга форма на опаковка от пратката се обозначава с този код.

Член 7

Предварително уведомяване за пратки

1. Стопанските субекти в областта на фуражите и храните или техните представители предварително уведомяват компетентните органи на определения граничен пункт за приблизителната дата и час на физическото пристигане на фуражите и храните на определения граничен пункт и за естеството на пратката.

2. За целите на предварителното уведомяване те попълват част I от общия документ за влизане (CED), посочен в член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 669/2009, и го предават на компетентния орган на определения граничен пункт най-малко един работен ден преди физическото пристигане на пратката.

3. При попълването на CED за целите на прилагането на настоящия регламент стопанските субекти в областта на фуражите и храните вземат предвид указанията за попълване, установени в приложение III.

4. В случай че определеният пункт за внос е различен от определения граничен пункт, стопанският субект в областта на фуражите и храните уведомява компетентния орган на определения пункт за внос най-малко един работен ден преди физическото пристигане на пратката. За тази цел той изпраща копие от попълнения CED с оглед на проверка на документите от страна на компетентния орган на определения граничен пункт.

5. CED се изготвя на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка, в която се намира определеният граничен пункт. Дадена държава членка може обаче да се съгласи CED да бъдат изготвени на друг официален език на Съюза.

Член 8

Определени пунктове за внос (DPI)

Компетентните органи в държавите членки гарантират, че определеният пункт за внос отговаря на следните изисквания:

а)	наличие на обучен персонал за осъществяване на официален контрол на пратки с фуражи и храни;

б)	наличие на подробни инструкции относно вземането на проби и изпращането им в лаборатория в съответствие с разпоредбите, предвидени в приложение I към Регламент (ЕО) № 152/2009 по отношение на фуражите и в приложение I към Регламент (ЕО) № 401/2006 по отношение на храните;

в)

възможност разтоварването и вземането на проби да се осъществяват в затворено пространство в определените пунктове за внос; трябва да е възможно пратката с фуражи и храни да се подложи на официален контрол от страна на компетентния орган след определения пункт за внос в случаите, когато, със съгласието на компетентния орган, пратката трябва да бъде транспортирана до място в непосредствена близост до определения пункт за внос, за да се вземат проби;

г)	наличие на складови помещения, магазии за съхранение на задържани пратки с фуражи и храни при добри условия, докато се изчакват резултатите от анализите;

д)	наличие на съоръжения за разтоварване и на подходящо оборудване за вземане на проби;

е)	наличие на официална лаборатория за анализ на афлатоксини, която е разположена на място, до което пробите могат да бъдат транспортирани за кратък период от време, и която е в състояние да анализира пробата в рамките на необходимия период от време.

Държавите членки поддържат и предоставят за обществено ползване актуален списък на определените пунктове за внос. Те уведомяват Комисията кои са тези пунктове.

Комисията публикува с информативна цел на своя уебсайт националните линкове към посочените списъци.

Стопанските субекти в областта на фуражите и храните гарантират разтоварването на пратката с фуражите и храните, които са необходими за извършването на представително вземане на проби.

В случай на специален транспорт или специфични форми на опаковката стопанският субект предоставя на официалния инспектор подходящото оборудване за вземане на проби, доколкото представителното вземане не може да бъде извършено с обичайното оборудване за вземане на проби.

Член 9

Официален контрол

1. Всички действия по официалния контрол преди попълването на CED се извършват в рамките на 15 работни дни считано от момента, в който пратката се предлага за внос и е физически на разположение за вземане на проба в определения пункт за внос.

2. Пратките с фуражи и храни могат да бъдат въвеждани в Съюза единствено през определения граничен пункт. Компетентният орган на определения граничен пункт извършва проверки на документите на всяка пратка фуражи и храни, предназначена за внос в Съюза, за установяване на съответствието с изискванията, определени в членове 4 и 5.

За целите на настоящия регламент могат да се определят гранични пунктове, на които да е разрешено да се извършват само проверки на документите. В този случай определените гранични пунктове не трябва да отговарят на минималните изисквания, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 669/2009.

3. Когато дадена пратка с фуражи и храни не е придружена от резултатите от вземането на проби и анализа и от здравния сертификат или когато резултатите от вземането на проби и анализа или здравният сертификат не са в съответствие с разпоредбите на регламента, пратката не може да влезе на територията на Съюза и трябва да бъде изпратена обратно до държавата на произход или да бъде унищожена.

4. Компетентният орган на определения граничен пункт разрешава трансфер на пратката към определения пункт за внос след благоприятен резултат от извършените проверки, посочени в параграф 2. По време на трансфера пратката се придружава от оригинала на сертификата, резултатите от вземането на проби и анализа, посочени в член 4, и CED. Компетентният орган на определения граничен пункт уведомява незабавно компетентния орган на определения пункт за внос за изпращането на пратката и стопанският субект трябва да уведоми компетентния орган на определения пункт за внос за пристигането на пратката най-малко един работен ден преди физическото пристигане на пратката. В случай че стопанският субект реши да промени определения пункт за внос, след като пратката е напуснала определения граничен пункт, документите трябва да се представят отново на компетентния орган на определения граничен пункт за получаване на неговото съгласие и за нанасяне на необходимите промени в CED, а компетентният орган на определения граничен пункт уведомява съответните определени пунктове за внос за тези промени.

5. Компетентният орган на определения пункт за внос извършва проверка за идентичност и физическа проверка чрез вземане на проба за анализ за наличието на афлатоксин B1 — в случай на фуражи — или за наличието на афлатоксин В1 и за общото замърсяване с афлатоксини — в случай на храни — от някои пратки с честотата, посочена в приложение I към настоящия регламент, преди приемането с цел допускане за свободно обращение в Съюза. Вземането на проби се извършва в съответствие с приложение I към Регламент (ЕО) № 152/2009 за фуражите и с приложение I към Регламент (ЕО) № 401/2006 за храните.

6. След приключване на извършените от тях проверки компетентните органи:

а)	попълват съответните полета в част II от CED;

б)	прилагат резултатите от вземането на проби и анализа;

в)	задават референтния номер CED и го попълват в CED;

г)	подпечатват и подписват оригинала на CED;

д)	правят и запазват копие на подписания и подпечатан CED.

При попълването на CED за целите на прилагането на настоящия регламент компетентният орган взема предвид указанията за попълване, установени в приложение III.

7. Оригиналът на здравния сертификат, посочен в член 5, резултатите от вземането на проби и анализа, посочени в член 4, и CED придружават пратката по време на трансфера ѝ до допускането ѝ за свободно обращение.

Член 10

Разделяне на пратки

1. Пратките не се разделят, преди да са завършени всички действия по официалния контрол и CED да е попълнен изцяло от компетентните органи, както е предвидено в член 9.

2. В случай на последващо разделяне на пратката всяка част от пратката се придружава от заверено копие на CED по време на нейното транспортиране до допускането ѝ за свободно обращение.

Член 11

Допускане за свободно обращение

Допускането на пратките за свободно обращение подлежи на представяне (физически или по електронен път) пред митническите органи от стопанския субект в областта на фуражите и храните или негов представител на CED, надлежно попълнен от компетентния орган, след като са били извършени всички действия по официалния контрол. Митническите органи допускат пратката за свободно обращение само ако има благоприятно решение от компетентния орган, посочено в клетка II.14 и удостоверено със съответния подпис в клетка II.21 от CED.

Член 12

Несъответствие

Ако при официалния контрол се установи несъответствие със съответното законодателство на Съюза, компетентният орган попълва част III от CED и се предприемат действия в съответствие с членове 19, 20 и 21 от Регламент (ЕО) № 882/2004.

Член 13

Доклади

Държавите членки представят на Комисията на всеки три месеца доклад за всички резултати от анализи, проведени при официалния контрол на пратките с фуражи и храни в съответствие с настоящия регламент. Посоченият доклад се представя през месеца, следващ всяко тримесечие.

Докладът включва следните сведения:

—	броя на внесените пратки,

—	броя на пратките, от които са били взети проби за анализ,

—	резултатите от проверките, предвидени в член 9, параграф 5.

Член 14

Разходи

Всички разходи, произтичащи от действията по официалния контрол, включително вземането на проби, анализа, складирането и всички мерки, приети вследствие установено несъответствие, са за сметка на стопанските субекти в областта на фуражите и храните.

Член 15

Отмяна

Регламент (ЕО) № 1152/2009 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и следва да се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IV.

Член 16

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 13 август 2014 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO

(1) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.

(2) Регламент (ЕО) № 1152/2009 на Комисията от 27 ноември 2009 г. за налагане на специални условия за вноса на определени храни, внасяни от някои трети страни, във връзка с рисковете от замърсяване на тези продукти с афлатоксини и за отмяна на Решение 2006/504/ЕО (ОВ L 313, 28.11.2009 г., стр. 40).

(3) Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията от 19 декември 2006 г. за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните (ОВ L 364, 20.12.2006 г., стр. 5).

(4) Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 май 2002 г. за нежелателните вещества в храните за животни (ОВ L 140, 30.5.2002 г., стр. 10).

(5) Регламент (ЕО) № 152/2009 на Комисията от 27 януари 2009 г. за определяне на методите за вземане на проби и анализ за целите на официалния контрол на фуражите (ОВ L 54, 26.2.2009 г., стр. 1).

(6) Регламент (ЕО) № 401/2006 на Комисията от 23 февруари 2006 г. за установяване на методи за вземане на проби и за анализ за целите на официалния контрол на нивата за микотоксини в храни (ОВ L 70, 9.3.2006 г., стр. 12).

(7) Регламент за изпълнение (ЕС) № 91/2013 на Комисията от 31 януари 2013 г. за определяне на специфични условия, приложими към вноса на фъстъци от Гана и Индия, на бамя и листа от къри от Индия и на семки от диня от Нигерия, и за изменение на регламенти (ЕО) № 669/2009 и (ЕО) № 1152/2009 на Комисията (ОВ L 33, 2.2.2013 г., стр. 2).

(8) Регламент (ЕО) № 669/2009 на Комисията от 24 юли 2009 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на засиления официален контрол върху вноса на някои фуражи и храни от неживотински произход и за изменение на Решение 2006/504/ЕО (ОВ L 194, 25.7.2009 г., стр. 11).

(9) Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1).

(10) Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Фуражи и храни, подлежащи на мерките, предвидени в настоящия регламент:

Фуражи и храни

(предвидена употреба)

Код по КН (1)

Подразделение по ТАРИК

Държава на произход или държава на изпращане

Честота на физическите проверки и проверките за идентичност (%) при вноса

—	Бразилски орехи с черупки

—	0801 21 00

Бразилия (BR)

Произволна

—	Смеси от сушени плодове или от черупкови плодове, съдържащи бразилски орехи с черупки

—	ex 0813 50

(Храни)

—	Фъстъци, необелени

—	1202 41 00

Китай (CN)

—	Фъстъци, обелени

—	1202 42 00

—	Фъстъчено масло

—	2008 11 10

—	Фъстъци, приготвени или консервирани по друг начин

—	2008 11 91; 2008 11 96; 2008 11 98

(Фуражи и храни)

—	Фъстъци, необелени

—	1202 41 00

Египет (EG)

—	Фъстъци, обелени

—	1202 42 00

—	Фъстъчено масло

—	2008 11 10

—	Фъстъци, приготвени или консервирани по друг начин

—	2008 11 91; 2008 11 96; 2008 11 98

(Фуражи и храни)

—	Шамфъстък с черупки

—	0802 51 00

Иран (IR)

—	Шамфъстък без черупки

—	0802 52 00

—	Смеси от сушени плодове или от черупкови плодове, съдържащи шамфъстък

—	ex 0813 50

—	Паста от шамфъстък

—	ex 2007 10 или 2007 99

—	Шамфъстък, приготвен или консервиран, включително смеси

—	2008 19 13;

—	2008 19 93

—	ex 2008 97

—	Брашна, грис и смлян на прах шамфъстък

—	ex 1106 30 90

(Храни)

—	Сушени смокини

—	0804 20 90

Турция (TR)

—	Смеси от черупкови плодове или от сушени плодове, съдържащи смокини

—	ex 0813 50

—	Паста от смокини

—	ex 2007 10 или 2007 99

—	Смокини, приготвени или консервирани, включително смеси

—	ex 2008 99

—	ex 2008 97

(Храни)

—	Лешници (Corylus sp.) с черупки

—	0802 21 00

Турция (TR)

Произволна

—	Лешници (Corylus sp.) без черупки

—	0802 22 00

—	Смеси от сушени плодове или от черупкови плодове, съдържащи лешници

—	ex 0813 50

—	Паста от лешници

—	2ex0 07 10 или 2007 99

—	Лешници, приготвени или консервирани, включително смеси

—	ex 2008 19

—	ex 2008 97

—	Брашна, грис и смлени на прах лешници

—	ex 1106 30 90

—	Нарязани на парчета или ленти, или натрошени лешници

—	ex 0802 22 00; 2008 19

—	Масло от лешници

—	ex 1515 90 99

(Храни)

—	Шамфъстък с черупки

—	0802 51 00

Турция (TR)

—	Шамфъстък без черупки

—	0802 52 00

—	Смеси от сушени плодове или от черупкови плодове, съдържащи шамфъстък

—	ex 0813 50

—	Паста от шамфъстък

—	ex 2007 10 или 2007 99

—	Шамфъстък, приготвен или консервиран, включително смеси

—	2008 19 13;

—	2008 19 93

—	ex 2008 97

—	Брашна, грис и смлян на прах шамфъстък

—	ex 1106 30 90

(Храни)

—	Фъстъци, необелени

—	1202 41 00

Гана (GH)

—	Фъстъци, обелени

—	1202 42 00

—	Фъстъчено масло

—	2008 11 10

—	Фъстъци, приготвени или консервирани по друг начин

—	2008 11 91; 2008 11 96; 2008 11 98

(Фуражи и храни)

—	Фъстъци, необелени

—	1202 41 00

Индия (IN)

—	Фъстъци, обелени

—	1202 42 00

—	Фъстъчено масло

—	2008 11 10

—	Фъстъци, приготвени или консервирани по друг начин

—	2008 11 91; 2008 11 96; 2008 11 98

(Фуражи и храни)

Семки от диня (egusi, Citrullus lanatus) и произведени от тях продукти

ex 1207 70 00;

ex 1106 30 90;

ex 2008 99 99

Нигерия (NG)

(Храни)

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Указания за попълване на CED за целите на прилагането на настоящия регламент в случая на фуражи и храни, внасяни от някои трети държави, поради замърсяването на тези продукти с афлатоксини

Общи указания	При използването на CED (ОДВ) за целите на прилагането на настоящия регламент, когато се споменава „DPE“ (ОГП), следва да се разбира „определеният граничен пункт“ или „определеният пункт за внос“, както се посочва в конкретните указания за всяка клетка от формуляра. Когато се посочва „контролният пункт“, това следва да се разбира като „определения пункт за внос“. Попълнете документа с главни букви. Указанията са посочени срещу номера на съответната клетка.
Част I	Този раздел се попълва от стопанския субект в областта на фуражите и храните или от негов представител, освен ако не е посочено друго
Клетка I.1.	Изпращач: име и пълен адрес на физическото или юридическото лице (стопанския субект в областта на фуражите и храните), експедирало пратката. Препоръчва се да се посочат номер на телефон и факс или електронна поща.
Клетка I.2.	Трите полета в тази клетка се попълват от органите на определения пункт за внос съгласно определението в член 2. Посочете референтния номер на CED в първата клетка. Референтният номер на CED може да се попълни от компетентните органи на определения граничен пункт. Посочете името на определения пункт за внос и номера му съответно във втората и третата клетка.
Клетка I.3.	Получател: посочете името и пълния адрес на физическото или юридическото лице (стопанския субект в областта на фуражите и храните), за когото е предназначена пратката. Препоръчва се да се посочат номер на телефон и факс или електронна поща.
Клетка I.4.	Лице, отговорно за пратката (също така агент, декларатор или стопански субект в областта на фуражите и храните): посочете името и пълния адрес на лицето, което е отговорно за пратката при представянето ѝ на определения граничен пункт и което подава необходимите декларации пред компетентните органи от името на вносителя. Препоръчва се да се посочат номер на телефон и факс или електронна поща.
Клетка I.5.	Държава на произход: посочете държавата, от която произхожда стоката, в която тя е отгледана, добита или произведена.
Клетка I.6.	Държава, от която е изпратена пратката: посочете третата държава, в която пратката е натоварена на транспортното средство с крайна цел транспортиране до Съюза.
Клетка I.7.	Вносител: посочете името и пълния адрес. Препоръчва се да се посочат номер на телефон и факс или електронна поща.
Клетка I.8.	Местоназначение: посочете адреса за доставка в Съюза. Препоръчва се да се посочат номер на телефон и факс или електронна поща.
Клетка I.9.	Пристигане на определения граничен пункт (приблизителна дата): посочете приблизителната дата, на която се очаква пратката да пристигне на определения граничен пункт.
Клетка I.10.	Документи: посочете датата на издаване и броя на официалните документи, придружаващи пратката, според случая.
Клетка I.11.	Транспортно средство: отбележете клетката, за да посочите транспортното средство, с което пристига пратката. Идентификация: посочете подробна информация за транспортното средство. За самолет — посочете номера на полета. За плавателен съд — посочете името на кораба. За пътно превозно средство — посочете регистрационния номер и номера на ремаркето, ако има такова. За железопътен транспорт — посочете номера на влака и на вагона. Документи за справка: номер на въздушна товарителница, коносамент или търговски номер за железопътен транспорт или за камион.
Клетка I.12.	Описание на стоката: опишете подробно стоката, като използвате терминологичните изрази от член 1.
Клетка I.13.	Код на стоката: използвайте кода за идентификация на стоката, посочен в приложение I (включително подразделение по ТАРИК, ако е целесъобразно).
Клетка I.14.	Брутно тегло: посочете общото тегло в килограми или тонове. Определя се като съвкупната маса на продуктите и на контейнерите, непосредствено в които се намират продуктите, както и на всички техни опаковки, но без транспортните контейнери и друго транспортно оборудване. Нетно тегло: посочете теглото на самия продукт в килограми или тонове без опаковката. Определя се като масата на самите продукти без контейнерите, непосредствено в които се намират продуктите, или други опаковки.
Клетка I.15.	Брой опаковки: посочете броя на опаковките в пратката.
Клетка I.16.	Температура: отбележете подходящата температура за транспортиране/складиране.
Клетка I.17.	Вид опаковка: посочете вида опаковка на продуктите.
Клетка I.18.	Стока, предназначена за: отбележете съответната клетка в зависимост от това дали стоката е предназначена за консумация от човека без предварително сортиране или друга физическа обработка (в такъв случай отбележете „консумация от човека“), за консумация от човека след такава обработка (в такъв случай отбележете „последваща обработка“) или за употреба като фураж (в такъв случай отбележете „фураж“).
Клетка I.19.	Номер на пломбата и номер на контейнера: посочете всички идентификационни номера на пломбите и контейнерите според случая.
Клетка I.20.	За трансфер до контролния пункт: в случаите, когато пратката е предназначена за внос (вж. клетка I.22) и стопанският субект използва възможността за извършване на проверките за идентичност и физическите проверки в определения пункт за внос, отбележете клетката и посочете определения пункт за внос.
Клетка I.21.	Не се прилага.
Клетка I.22.	За внос: тази клетка се отбелязва, ако пратката е предназначена за внос.
Клетка I.23.	Не се прилага.
Клетка I.24.	Транспортно средство до контролния пункт: отбележете съответното транспортно средство до определения пункт за внос.
Част II	Този раздел се попълва от компетентния орган
Общи указания	Клетка II.1 се попълва от компетентния орган на определения пункт за внос. Клетки от II.2 до II.9, с изключение на клетка II.4, се попълват от митническите служби или от компетентните органи, отговорни за проверките на документите. Клетки от II.10 до II.21 се попълват от компетентните органи на определения пункт за внос.
Клетка II.1.	Референтен номер на CED: използвайте същия референтен номер на CED като в клетка I.2.
Клетка II.2.	Номер на митническия документ: за използване от митническите служби, ако е необходимо.
Клетка II.3.	Проверка на документите: попълва се за всички пратки.
Клетка II.4.	Пратки, избрани за физически проверки: не се прилага в рамките на настоящия регламент.
Клетка II.5.	ПРИЕМЛИВО за трансфер: в случая на пратка, която е приемлива за трансфер към определен пункт за внос след задоволителен резултат от проверката на документите, компетентният орган на определения граничен пункт отбелязва клетката и посочва към кой определен пункт за внос се прехвърля пратката за евентуална физическа проверка (предвид информацията, представена в клетка I.20). По-нататъшно транспортиране не е приложимо в рамките на настоящия регламент.
Клетка II.6.	НЕПРИЕМЛИВО: в случая на пратка, която е неприемлива за трансфер към определен пункт за внос поради незадоволителен резултат от проверката на документите, компетентният орган на определения граничен пункт отбелязва клетката и ясно посочва действието, което трябва да бъде предприето при отказ на пратката. Адресът на предприятието по местоназначение следва да бъде посочен в клетка II.7 в случай на реекспедиция, унищожаване, трансформация и употреба за друга цел.
Клетка II.7.	Данни за контролираните дестинации (II.6): посочете съответния номер на одобрение и адрес (или име на кораб и на пристанище) за всички дестинации, при които се изисква последващ контрол на пратката, например когато в клетка II.6 е отбелязано „реекспедиция“, „унищожаване“, „трансформация“ или „употреба за друга цел“.
Клетка II.8.	Пълна идентификация на определения граничен пункт и официален печат: посочете пълната идентификация на определения граничен пункт и поставете официалния печат на компетентния орган на този пункт.
Клетка II.9.	Официален инспектор: подпис на отговорния служител на компетентния орган на определения граничен пункт.
Клетка II.10.	Не се прилага.
Клетка II.11.	Проверка за идентичност: отбележете клетките, за да посочите дали са проведени проверки за идентичност и с какъв резултат.
Клетка II.12.	Физическа проверка: посочете резултатите от физическите проверки, ако такива проверки са извършени.
Клетка II.13.	Лабораторни изследвания: отбележете клетката, за да посочите дали пратката е била подбрана за вземане на проба и анализ. Изследвано за: посочете за кои вещества (афлатоксин B1 и/или общо) и по кой лабораторен метод е извършено изследването. Резултати: посочете резултатите от лабораторното изследване и отбележете съответната клетка.
Клетка II.14.	ПРИЕМЛИВО за допускане за свободно обращение: отбележете клетката, в случай че пратката ще бъде допусната за свободно обращение в Съюза. Отбележете една от клетките („Консумация от човека“, „Последваща обработка“, „Фураж“ или „Друго“), за да посочите каква ще е по-нататъшната употреба.
Клетка II.15.	Не се прилага.
Клетка II.16.	НЕПРИЕМЛИВО: отбележете клетката, ако става въпрос за отказ на пратката поради незадоволителен резултат от проверките за идентичност или физическите проверки. Посочете ясно действието, което трябва да бъде предприето в такъв случай, като отбележите една от клетките („реекспедиция“, „унищожаване“, „трансформация“ или „употреба за друга цел“). Адресът на предприятието по местоназначение се вписва в клетка II.18.
Клетка II.17.	Причини за отказа: отбележете съответната клетка. Използвайте според случая, за да добавите съответната информация.
Клетка II.18.	Данни за контролираните дестинации (II.16): посочете според случая номер на одобрение и адрес (или име на кораб и на пристанище) за всички дестинации, където се изисква последващ контрол на пратката предвид информацията, посочена в клетка II.16.
Клетка II.19.	Пратката е препломбирана: използвайте тази клетка, ако при отварянето на контейнера оригиналната пломба, поставена върху пратката, бъде унищожена. Задължително се води общ списък с номерата на всички пломби, използвани за тази цел.
Клетка II.20.	Пълна идентификация на определения граничен пункт/контролния пункт и официален печат: посочете пълната идентификация на определения пункт за внос и поставете официалния печат на компетентния орган на този пункт.
Клетка II.21.	Официален инспектор: посочете името (с главни букви) и датата на издаване; подпис на отговорния служител на компетентния орган на определения пункт за внос.
Част III	Този раздел се попълва от компетентния орган
Клетка III.1.	Подробности за реекспедицията: компетентният орган на определения граничен пункт или на определения пункт за внос посочва използваното транспортно средство, идентификационния му номер, държавата на местоназначение и датата на реекспедиция веднага щом станат известни.
Клетка III.2.	Последващо наблюдение: посочете службата на местния компетентен орган, отговорна за надзора в случай на унищожаване, трансформация или употреба на пратката за друга цел. Компетентният орган дава сведения тук за резултата от пристигането на пратката и за преписката по нея.
Клетка III.3.	Официален инспектор: подпис на отговорния служител на компетентния орган на определения пункт за внос в случай на реекспедиция. Подпис на отговорния служител на местния компетентен орган в случай на унищожаване, трансформация или употреба за друга цел.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Таблица на съответствието, посочена в член 15

Регламент (ЕО) № 1152/2009	Настоящият регламент
Член 1	член 1 и приложение I
Член 2	Член 2
Член 3	Член 3
Член 4, параграф 1	Член 4, параграф 1 и член 5, параграфи 1 и 2
Член 4, параграф 2	Член 5, параграф 3
Член 4, параграф 3	Член 5, параграф 4
Член 4, параграф 4	Член 4, параграф 2
Член 4, параграф 5	Член 6
Член 5	Член 7
Член 6	Член 8
Член 7, параграф 1	Член 9, параграф 1
Член 7, параграф 2	Член 9, параграфи 2 и 3
Член 7, параграф 3	Член 9, параграф 4
Член 7, параграф 4	Член 9, параграф 5
Член 7, параграф 5	Приложение I
Член 7, параграф 6	Член 9, параграф 6
Член 7, параграф 7	Член 9, параграф 7
Член 7, параграф 8	Член 11
Член 7, параграф 9	Член 13
Член 8	Член 10
Член 9	—
Член 10	Член 14
Член 11	Член 15
Член 12	—
Член 13	Член 16
Приложение I	Приложение II
Приложение II	Приложение III

14.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

L 242/33

РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

№ 305/13/COL

от 10 юли 2013 година

относно рекапитализацията на застрахователно дружество Sjóvá (Исландия)

НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ („ОРГАНЪТ“),

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението за Европейското икономическо пространство („Споразумението за ЕИП“), и по-специално член 61, параграф 3, буква б) и Протокол № 26,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд („Споразумението за надзор и съд“), и по-специално член 24,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Протокол № 3 към Споразумението за надзор и съд („Протокол № 3“), и по-специално част I, член 1, параграфи 2 и 3 и част II, член 7, параграф 3 и член 13,

като има предвид, че:

I. ФАКТИ

1. ПРОЦЕДУРА

(1)

През лятото на 2009 г. чрез исландски медии Органът узна за намесата на исландската държава в застрахователно дружество Sjóvá-Almennar tryggingar hf. („Sjóvá“). Впоследствие Органът включи този случай в дневния ред на проведената на 5 ноември 2009 г. в Рейкявик годишна среща между Органа и исландските органи относно случаи във фаза на разглеждане в областта на държавната помощ. На тази среща исландските органи представиха кратка информация относно контекста и историята на случая. На същата среща Органът поиска от исландските органи да представят подробна писмена информация поради сложността на намесата и съпътстващите я обстоятелства.

(2)	На 7 юни 2010 г. Органът получи жалба (събитие № 559496) срещу предполагаема държавна помощ, предоставена чрез намеса на исландската държава в Sjóvá.

(3)

След като изпрати писмени искания за информация и прие решение за разпореждане за предоставяне на информация, чрез което се иска информация относно държавната намеса в Sjóvá, и след последваща кореспонденция, с писмо от 22 септември 2010 г. Органът информира исландските органи, че е решил да открие процедурата, предвидена в член 1, параграф 2 от част I на Протокол № 3, по отношение на рекапитализацията на Sjóvá.

(4)

Решение № 373/10/COL на Органа за откриване на официална процедура по разследване (Решение за откриване на процедура) от 22 септември 2010 г. беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и в Притурката за ЕИП към него (1). Органът покани заинтересованите страни да представят коментарите си в тази връзка.

(5)

С писмо от 14 януари 2011 г. (събитие № 583507) исландските органи, Sjóvá и Íslandsbanki представиха своите коментари. Също така Органът получи коментари от два конкурента на Sjóvá. С писмо от 31 януари 2011 г. (събитие № 584930) Органът препрати тези коментари на исландските органи, като им предостави възможност за отговор. Отговорът бе получен с писмо от 25 февруари 2011 г. (събитие № 588606).

(6)

На 3 октомври 2011 г. исландските органи представиха първия план за преструктуриране на Sjóvá (събитие № 610472), който бе актуализиран на 13 април 2012 г. (събитие № 631003) и 28 май 2013 г. (събитие № 673746), както и допълнителна информация на 6 март 2013 г. (събитие № 665021). На 25 юни 2012 г. (събитие № 641330), 4 октомври 2012 г. (събитие № 648708), 3 май 2013 г. (събитие № 671655), 28 май 2013 г. (събитие № 673746) и 2 юли 2013 г. (събитие № 677440) бяха получени допълнителни предложения за ангажименти.

2. ОПИСАНИЕ НА СЛУЧАЯ

2.1. Контекст

(7)

През 2005 г. финансовата група Moderna/Milestone Finance (Milestone) (2) купи 66,6 % от акциите на Sjóvá от Glitnir и придоби пълна собственост, считано от 2006 г. Впоследствие Milestone реши по-специално да промени насочеността на инвестициите на Sjóvá към свързани с недвижими имоти чуждестранни проекти с висока степен на заемно финансиране и позволи размяна на активи и необезпечени заеми на акционери в ущърб на финансовото състояние на Sjóvá. Съгласно доклад (3) на Органа за финансов надзор на Исландия (FME) тези инвестиции са довели до големи финансови затруднения и не отговарят на предписанията на член 34, параграф 2 от Закона за застрахователните дейности № 60/1994.

(8)

От октомври 2008 г. до септември 2009 г. дружество Sjóvá е подложено на специален надзор от страна на FME съгласно член 90 от Закона за застрахователните дейности № 60/1994. Оттогава Sjóvá се управлява от кредиторите си до момента, в който Glitnir, неговият най-голям кредитор, придобива контрол върху него през март 2009 г. Glitnir също така придоби контрол върху Askar Capital, исландска инвестиционна банка, контролирана в миналото от Milestone, както и върху нейното дъщерно дружество, Avant hf. (Avant), което е осъществявало дейност на пазара за финансиране на автомобили.

(9)	През април 2009 г. Glitnir и Íslandsbanki, също един от основните кредитори на Sjóvá, след като са изчерпани всички алтернативни пазарни решения за спасяване на дружеството, се обърнаха към исландската държава с искане за съдействие при рефинансирането и преструктурирането на Sjóvá.

(10)

На 20 юни 2009 г. Sjóvá, от една страна, и Glitnir, Íslandsbanki и SAT Eignarhaldsfélag hf. (холдингово дружество, което е 100 % собственост на Glitnir, наричано по-долу „SAT Holding“) от името на SA tryggingar hf., от друга страна, подписаха споразумение за прехвърляне на активи, съгласно което всички активи и пасиви на Sjóvá, свързани със застрахователните операции на дружеството, включително застрахователния портфейл, бяха прехвърлени на SA tryggingar hf. в съответствие с член 86 от Закона за застрахователните дейности № 60/1994. Останалата част от активите на Sjóvá бяха включени в SJ Eignarhaldsfélag (SJE), което е холдингово дружество. След това SJE е ликвидирано в рамките на стандартен процес по обявяване в несъстоятелност.

(11)

След сделката новото дружество, SA tryggingar hf., беше преименувано на Sjóvá. Съгласно неговия устав от 20 юли 2009 г. акционерите на новото дружество (Glitnir, Íslandsbanki и SAT Holding) е следвало да внесат нов собствен капитал от около 16 млрд. ISK, който се изисква за продължаване на застрахователните операции, както следва (4):

Дружество

Сума

Начин на плащане

Дялово участие

Glitnir

2,8 млрд. ISK

Облигация, емитирана от Avant с лихва за REIBOR плюс 3,75 % със следните обезпечения:

—	четвърто по ред (по-късно променено на трето по ред, паралелно с облигация, емитирана от Askar Capital, вж. по-долу) в портфейла на Avant

—	първо по ред в предявеното от Glitnir вземане към Milestone, равностойно на 54,9 % от всички вземания към Milestone

17,67 %

Íslandsbanki

1,5 млрд. ISK

Различни облигации, емитирани от десет различни дружества и общини

9,30 %

SAT Holding

11,6 млрд. ISK

Облигация, емитирана от Askar Capital, и облигация, емитирана от Landsvirkjun (Националната електрическа компания), получени от исландската държава (вж. по-долу)

73,03 %

(12)

На същата дата акционерите на Sjóvá сключиха също споразумение за продажба на акциите си в дружеството в рамките на 18 месеца. Приходите ще се използват за прехвърляне обратно към акционерите на активи, обявени за дружествен капитал. Съответно в началото на 2010 г. започна открита продажба на Sjóvá, като се планира подписване на споразумение за покупко-продажба в края на март 2010 г. Усилията за продажба обаче приключиха през ноември 2010 г., след като офертата на предложилия най-високата цена беше оттеглена.

(13)	В решението за откриване на процедурата Органът представи по-подробно описание на събитията, фактите, икономическото и политическото развитие, свързани със срива и възстановяването на Sjóvá.

3. ОПИСАНИЕ НА НАМЕСАТА ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВАТА

3.1. Бенефициерът

(14)

Sjóvá е основано през 1918 г. и оттогава е един от основните участници на исландския застрахователен пазар. То обслужва както физически лица, така и организации от всякакъв мащаб и предлага широка гама продукти чрез голяма мрежа за услуги в цялата страна. Sjóvá е едно от трите водещи застрахователни дружества в Исландия, което предоставя на своите клиенти пълната гама от общозастрахователни и животозастрахователни продукти.

(15)

Sjóvá е определило шест продуктови класа: имуществено застраховане, автомобилно застраховане, застраховане срещу злополука и медицинско застраховане, морско и авиационно застраховане и застраховане на товари, застраховане за отговорност и животозастраховане. Въпреки това дружеството е съсредоточило дейността си върху предоставянето на цялостни застрахователни услуги, вместо на специфични за продукта услуги.

(16)

Sjóvá притежава едно дъщерно дружество, Sjóvá Life. Съгласно член 12 от Закона за застрахователните дейности № 56/2010 животозастрахователната дейност не може да се управлява в рамките на едно и също дружество с първичните общозастрахователни операции. Независимо че Sjóvá Life е отделно юридическо лице от Sjóvá, с отделно счетоводство и счетоводен баланс, Sjóva Life закупува всички ежедневни операции и достъп до ИТ системи и поддръжка чрез споразумение със Sjóvá. Продуктите на Sjóvá Life са включени в продуктовата гама на Sjóvá.

(17)

Както бе посочено по-горе, Sjóvá действа както на общозастрахователния, така и на животозастрахователния пазар в Исландия. При общозастрахователния сегмент Sjóvá притежава пазарен дял от приблизително 28 %, докато неговите основни конкуренти притежават следните приблизителни пазарни дялове: Vátryggingafélag Íslands hf. (VIS) — 35 %, Tryggingamiðstöðin hf. (TM) — 26 % и Vörður tryggingar hf. — 11 %. При животозастрахователния сегмент приблизителните пазарни дялове са както следва: Sjóvá Life — 35 %, Okkar (Arion Bank) — 27 %, LÍS (част от VIS) — 24 %, LM (част от TM) — 10 % и Vörður Lif — 4 % (5).

3.2. Рекапитализацията на Sjóvá

(18)

Исландската държава предприе две мерки за рекапитализация на Sjóvá: тя допринесе пряко за първоначалната рекапитализация на Sjóvá през 2009 г., като прехвърли две облигации на SAT Holding (вж. параграфи 19— 22 по-долу), и допълнително между 683 и 739 млн. ISK за стабилизирането на Sjóvá през 2010 г. (вж. съображения 24 и 29—31 по-долу).

(19)	Държавната помощ за първоначалната рекапитализация на Sjóvá беше въведена по силата на споразумение от 8 юли 2009 г. относно прехвърлянето на облигации (6) („Samningur um kröfukaup“), собственост на исландската държава, на SAT Holding.

(20)

Към този момент отрицателният собствен капитал на Sjóvá възлизаше на 13,5 млрд. ISK. Съгласно закона размерът на необходимия минимален положителен собствен капитал бе 2 млрд. ISK. Следователно за да може дружеството да отговаря на минималните изисквания за собствен капитал, се изискваше вливане на капитал от поне 15,5 млрд. ISK.

(21)

Споразумението между държавата и SAT Holding обхваща следните две облигации, които са били притежание на държавата и които са оценени от външен експерт на 16 юни 2009 г.:

Актив

Прогнозна стойност

Описание и ценни книжа

Вземане към Askar Capital

6 071 443 539 ISK

Споразумение за индексиран заем с 3 % лихва. Заемът е станал притежание на държавата, след като през 2008 г. тя пое обезпечението на Централната банка. Заемът е обезпечен със:

—	трето по ред обезпечение в портфейла на Avant (паралелно с облигация, емитирана от Avant за Glitnir, балансовата стойност на портфейла е била 26 млрд. ISK, и първо по ред право на задържане на Landsbanki Íslands на стойност 16 млрд. ISK), и

—	първо по ред обезпечение в индексирани облигации, емитирани от Landsvirkjun (националната електрическа компания), с номинална стойност от 4,7 млрд. ISK.

Облигация, емитирана от Landsvirkjun (Националната електрическа компания)

5 558 479 575 ISK

Емитирана през 2005 г., дължима през 2020 г., с държавно обезпечение, индексирана и с 3 % лихва. Облигацията става притежание на държавата като обезпечение срещу заем, отпуснат от Централната банка на Landsbanki Íslands.

(22)

Покупната цена беше 11,6 млрд. ISK и SAT Holding трябваше да извърши плащане по облигациите в рамките на 18 месеца, т.е. преди края на 2010 г., без да се начислява лихва за този период. Като гаранция за плащането на покупната цена на облигациите на държава бе предоставено първо по ред обезпечение в акциите на SAT Holding в Sjóvá.

(23)	Споразумението предвиждаше опция за плащане чрез предоставяне на държавата на първоначалното дялово участие от 73,03 % на SAT Holding в Sjóvá, което да бъде счетено за цялостно плащане. SAT Holding можеше да се възползва от тази опция без предварително съгласие от страна на държавата.

(24)

Освен това преди създаването на 20 юни 2009 г. на SA tryggingar hf. (преименувано по-късно на Sjóvá) исландската държава прие да обнови гаранцията на Glitnir по емитираната от Avant облигация от четвърто на трето по ред, в съответствие с приоритета на обезпечението в портфейла на Avant, което се държи от самата държава. Това беше счетено за необходимо, за да може FME да приеме приноса на Glitnir към собствения капитал на Sjóvá. В замяна Glitnir цедира 12,5 % от вземанията си към SJE, което държеше предишния инвестиционен портфейл на Sjóvá, в полза на исландската държава.

3.2.1. Glitnir продава своите акции в Sjóvá на дъщерното си дружество SAT Holding

(25)

FME счете, че Glitnir не е имало право да притежава квалифицирано дялово участие в Sjóvá при мораториум и в продължаващи производства по ликвидация. Впоследствие, на 16 септември 2009 г., Glitnir продаде своето дялово участие от 17,67 % в Sjóvá на SAT Holding. След посочената по-горе сделка акционерите в Sjóvá са:

Дружество	Собственост (%)
Íslandsbanki	9,30
SAT Holding	90,70

(26)	На 22 септември 2009 г. FME най-накрая издаде на Sjóvá лиценз за извършване на застрахователна дейност и прекрати наложения от октомври 2008 г. специален надзор върху Sjóvá. Прехвърлянето на портфейла се осъществи на 1 октомври 2009 г. (7).

3.2.2. Държавата става най-големият акционер на Sjóvá чрез опция, упражнена от SAT Holding

(27)

В края на 2009 г. управлението на вземанията, притежавани от Министерството на финансите и Централната банка на Исландия (ЦБИ), беше обединено и прехвърлено към нов субект — управление на активите на ЦБИ (ESI). От този момент ESI, което е напълно под контрола на исландската държава, пое управлението на вземанията към SAT Holding.

(28)

На 3 май 2010 г.,SAT Holding упражни опцията за прехвърляне на 73,03 % от акциите в Sjóvá на държавата вместо погасяване на дълга си. От този момент нататък акционерите в Sjóvá са:

Дружество	Собственост (%)
Íslandsbanki	9,30
SAT Holding	17,67
ESI (държавата)	73,03

(29)

На 16 юни 2010 г. Върховният съд на Исландия постанови, че заемите, отпуснати в ISK, но свързани към кошница от чуждестранни валути, са незаконни. Това се отрази върху стойността на облигациите, емитирани както от Avant, така и от Askar Capital, използвани за рекапитализацията на Sjóvá. С цел да се запази капиталът на Sjóvá, на 28 юли 2010 г. между Sjóvá, от една страна, и SAT Holding, ESI и Íslandsbanki, от друга, беше подписано споразумение за прехвърляне на активи. Сключеното споразумение доведе до това i) SAT Holding да придобие облигацията на Avant за 2,1 млрд. ISK (като разликата до първоначалната оценка от 2,8 млрд. ISK се покрива от Sjóvá) и ii) ESI да прехвърли на Sjóvá облигацията на Landsvirkjun, която е била използвана за обезпечаване на облигацията, емитирана от Askar Capital.

(30)

Впоследствие ESI придоби облигацията на Avant от SAT Holding за 880 млн. ISK. Тази облигация имаше номинална стойност от 2 813 млн. ISK, но беше с неопределена стойност, тъй като притежателите на облигации на Avant очакваха след ликвидацията на Avant да си възстановят само от 5 до 7 % от стойността на облигацията. Това би съответствало на стойност на придобитата от ESI облигация между 141 млн. ISK и 197 млн. ISK. В резултат на това ESI е допринесло допълнително между 683 и 739 млн. ISK за стабилизирането на Sjóvá.

(31)

През декември 2010 г. кредиторите на Avant одобриха компромисно споразумение с дружеството. Към този момент портфейлът на Avant се оценяваше на приблизително 13 млрд. ISK. Първото по ред вземане по портфейла се равняваше приблизително на 15 млрд. ISK. Следователно третото по ред обезпечение по портфейла, притежавано съвместно от Glitnir и ESI, не е имало никаква стойност.

3.2.3. Продажба на SF1

(32)	На 18 януари 2011 г. SF1 slhf (SF1), фонд, управляван от Stefnir hf., се съгласи да придобие от ESI 52,4 % от Sjóvá за 4,9 милиарда ISK. След одобрение от регулаторните органи сделката беше сключена на 1 юли 2011 г.

(33)	Освен това на SF1 беше предоставена опция да закупи от ESI останалата част от този дял, възлизаща на 20,63 %, за сумата от 2,4 млрд. ISK. Тази опция бе упражнена през юли 2012 г.

(34)

В резултат на тази сделка дяловото участие в Sjóvá е както следва:

Дружество	Собственост (%)
Íslandsbanki	9,30
SAT Holding	17,67
SF1	73,03

(35)	По този начин исландските органи са успели да продадат своя дял в Sjóvá за общата сума от 7,3 млрд. ISK. За сравнение, първоначалната стойност на облигациите, които Исландия е използвала за приноса си за рекапитализацията на Sjóvá, е била 11,6 млрд. ISK.

4. ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ОФИЦИАЛНАТА ПРОЦЕДУРА ПО РАЗСЛЕДВАНЕ

(36)

В своето решение за откриване на процедурата Органът достигна до предварителното заключение, че участието на исландската държава в рекапитализацията на Sjóvá представлява помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Освен това Органът изрази съмнението си за това дали тези мерки отговарят на член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП във връзка с изискванията, заложени в Насоките на Органа за финансовата криза.

(37)

По-специално Органът заяви, че исландските органи не са предоставили информация, с която да докажат, че системните въздействия, които биха могли да бъдат предизвикани от несъстоятелността на Sjóvá, биха могли да достигнат размери, представляващи „сътресение на икономиката“ на Исландия по смисъла на член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП. Той също така заяви, че по отношение на операциите на Sjóvá е била представена само ограничена информация относно причините за затрудненията и самото преструктуриране. Тази информация е била недостатъчна, за да се даде възможност на Органа да направи оценка на мярката съгласно член 61, параграф 3, буква б), както и по-специално главата „Връщане на жизнеспособността и оценка на мерките за преструктуриране във финансовия сектор в настоящата криза съгласно правилата за държавната помощ“ (Насоки за преструктуриране) от Насоките на Органа за държавна помощ (8).

5. КОМЕНТАРИ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ

(38)	Надзорният орган получи становища от следните заинтересовани страни.

5.1. Коментари на Sjóvá и Islandsbanki

(39)	Бенефициерът Sjóvá, както и Islandsbanki, един от неговите акционери, представиха своите коментари пред Надзорния орган.

(40)	Становището на Sjóvá представя главно информация относно предприетите от новото ръководство на дружеството мерки за преструктуриране, както и финансови данни за дейностите му.

(41)

В своите коментари Íslandsbanki твърди, че при участието си в рекапитализацията на Sjóvá исландската държава е действала като инвеститор в условията на пазарна икономика. В случай че Органът достигне до заключението, че сделката е включвала държавна помощ, обаче, Íslandsbanki посочва, че помощта следва да се счита за съвместима съгласно член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП. В коментарите по-специално се подчертават особеното значение на мерките за исландския финансов пазар, приносът на частните субекти (Glitnir и Íslandsbanki) към рекапитализацията и успехът при преструктурирането на Sjóvá.

5.2. Коментари на конкурентите

(42)	Органът получи също коментари от VIS и TM. И двете са исландски застрахователни дружества и са в пряка конкуренция със Sjóvá.

(43)

В своите коментари VIS твърди, че намесата на държавата, имаща за цел да се даде възможност за рекапитализация на Sjóvá, следва да се разглежда като държавна помощ. По-специално VIS отбелязва, че принципът на инвеститор в условията на пазарна икономика не е приложим към намесата предвид икономическата ситуация по това време както в Sjóvá, така и в Исландия като цяло, както и поради самите условия на намесата. Нито един частен инвеститор не би участвал в рекапитализацията при тези обстоятелства. Освен това VIS твърди, че помощта не следва да бъде обявена за съвместима. По-специално член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП е неприложим, тъй като несъстоятелността на Sjóvá не би довела до сериозни състресения на исландската икономика. Следователно помощта не е била необходима. Във всеки случай VIS твърди, че помощта е несъвместима с Насоките за преструктуриране както поради липсата на план за преструктуриране, така и поради ефекта на нарушаване на конкуренцията, включително потенциала за агресивно поведение при ценообразуването от страна на Sjóvá.

(44)

В своите коментари TM отбелязва, че намесата на исландските органи в рекапитализацията на Sjóvá не се е състояла при пазарни условия и следователно трябва да се счита за държавна помощ. Що се отнася до съвместимостта на мярката, TM твърди, че нито изключенията в член 61, параграф 3, буква б), нито тези в член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП са приложими към този случай. Във връзка с член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП TM твърди, че той трябва да се прилага ограничително и не може да се използва за разрешаването на проблемите на едно-единствено дружество. Освен това TM твърди, че едно застрахователно дружество не следва да се разглежда като дружество от системно значение и следователно може да бъде ликвидирано безопасно в рамките на съществуващата регулаторна рамка. Във всеки случай TM твърди, че помощта за Sjóvá нито е била необходима, нито е била добре насочена, нито пропорционална. Също така липсва план за преструктуриране, който да предвижда споделяне на тежестта в достатъчна степен и мерки за ограничаване нарушаването на конкуренцията, по-специално във връзка с поведението на Sjóvá при ценообразуването.

6. КОМЕНТАРИ НА ИСЛАНДСКИТЕ ОРГАНИ

(45)

Исландските органи не оспорват предварителните констатации на Органа, че участието на исландската държава в капитализацията на Sjóvá представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. По-специално те не оспорват преварителното заключение на Органа, че принципът на инвеститор в условията на пазарна икономика не е приложим. Исландия също така не оспорва, че при обратното изкупуване на облигацията на Avant от ESI, чрез SAT Holding, може да е бил включен елемент на държавна помощ за Sjóvá.

(46)

Исландските органи твърдят обаче, че държавната помощ е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП въз основа на член 61, параграф 3, буква б) от същото споразумение, тъй като намесата е била необходима за преодоляване на сериозни сътресения на икономиката на една от договарящите страни. Те обясняват трудното икономическо положение, в което се е намирала Исландия към момента на мярката. След започналото през септември 2008 г. драстично обезценяване на исландската крона и срива на трите основни банки през октомври 2008 г. Исландия се сблъсква с най-тежката икономическа криза в най-новата си история. Исландското правителството е трябвало да предприеме смели действия, за да предпази финансовата система на страната от пълен срив с непредвидими последствия за исландското общество. Към момента на мярката финансовата система на Исландия е била в състояние на смут и е страдала от обща липса на доверие във финансовите институции.

(47)

Като едно от трите основни застрахователни дружества Sjóvá е от системно значение за финансовата система на Исландия. Евентуален срив на Sjóvá не само би оставил голяма част от исландското население без застрахователно покритие и би довел до загуба на застрахователните им претенции в ситуация, в която обществото на Исландия вече е изправено пред тежки социални трудности. Той също така би подкопал допълнително доверието в институциите на финансовата система и би разпространил заразата на финансовата криза към застрахователния сектор. В началото на 2009 г. общественото доверие в застрахователния сектор на Исландия вече е намаляло значително, тъй като не само Sjóvá, но и собствениците на другите две основни застрахователни дружества са преминали под контрола на кредиторите на съответните им дружества майки. Поради това евентуална несъстоятелност на Sjóvá най-вероятно би довела до разпространение на кризата на финансовия пазар от банковия към застрахователния сектор.

(48)

Този анализ се споделя от FME, който отбелязва, че несъстоятелността на Sjóvá би имала тежки последствия върху икономиката на страната. Доверието във финансовия пазар и икономиката като цяло вече е било силно засегнато при срива на исландските банки през октомври 2008 г. Останалите институции са били неустойчиви, като същото се е отнасяло и за доверието във финансовите институции. Съществуването на Sjóvá е било от съществено значение за функционирането на финансовия пазар на Исландия. Едно обявяване в несъстоятелност би имало странични ефекти върху общозастрахователните и животозастрахователните пазари като цяло. То би попречило на текущата дейност на исландските органи за реконструиране на финансовите пазари.

(49)

По отношение на обхвата на необходимото преструктуриране исландските органи твърдят, че Органът следва да вземе под внимание факта, че финансовите затруднения на Sjóvá са били причинени главно от нередовните инвестиционни дейности на дружеството и от сделки с предишния му собственик Milestone. Това е било възможно поради липсата на подходящ контрол на риска и корпоративно управление. Те нямат връзка с обичайната застрахователна дейност, с която Sjóvá се занимава и днес. Жизнеспособността на застрахователната дейност на Sjóvá не само е доказана във финансовите прогнози на плана за преструктуриране, но е и потвърдена от FME. Освен това готовността на частен инвеститор, който се явява трета страна, да придобие мажоритарен дял в дружеството от държавата, свидетелства, че пазарът счита Sjóvá за жизненоспособно дружество. Тази сделка също така е довела до това Исландия да възстанови по-голямата част от помощта.

(50)

Исландските органи подчертават, че предишните собственици на Sjóvá са загубили всичките си инвестиции, както и че и Glitnir, и Íslandsbanki са взели участие в рекапитализацията. Освен това Sjóvá допринася за преструктурирането чрез съкращаване на разходите и възстановяване на капитала си от неразпределената печалба. Следователно има значително споделяне на тежестта както от двамата акционери в Sjóvá, така и от самото дружество.

(51)

По отношение на нуждата от компенсаторни мерки исландските органи твърдят, че не следва да се изискват по-нататъшни структурни мерки, тъй като преструктурирането вече е довело до намаляване на счетоводния баланс на Sjóvá с около 70 % и всяко освобождаване от активи в основните бизнес сегменти би застрашило жизнеспособността. Исландските органи също така отбелязват, че Sjóvá се квалифицира като МСП, което допълнително намалява нуждата от компенсаторни мерки. На последно място, те твърдят, че предложените ангажименти както по отношение на поведението на Sjóvá, така и по отношение на регулаторните промени, са подходящи, за да се сведат до минимум всякакви нарушения на конкуренцията.

(52)	В отговор на коментарите на третите страни VIS и TM, исландските органи се позовават главно на вече предоставена информация и предоставят допълнителни икономически данни.

7. ПЛАНЪТ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ

(53)	На 3 октомври 2011 г. исландските органи представиха първи план за преструктуриране на Sjóvá. Този план бе допълнително актуализиран на 13 април 2012 г. и на 28 май 2013 г.

(54)

Планът за преструктуриране е насочен към съществените въпроси, свързани с жизнеспособността, споделянето на тежестта и ограничаването на нарушаването на конкуренцията. Съгласно плана за преструктуриране Sjóvá ще намали общия рисков профил на своя инвестиционен портфейл, ще подобри своите инвестиционни процедури и процедури за управление на риска, ще подобри корпоративното управление и ще повиши рентабилността си.

7.1. Финансови прогнози

(55)

Исландските органи са представили подробна финансова информация и финансови прогнози за Sjóvá до 2016 г., включително основен сценарий и три стресови сценария. Въпреки че периодът на преструктуриране продължава само до края на 2014 г., исландските органи са представили допълнителни данни за планиране за 2015 г. и 2016 г. Това помага на Органа по-специално при оценката му на стресовите сценарии, при които се вземат предвид стресови събития конкретно за исландския пазар с въздействия и след периода на преструктуриране.

(56)

Във всички четири сценария са представени предположения за периода 2013—2016 г. по отношение на брутния вътрешен продукт (БВП), инфлацията, развитието на пазарните дялове, възвръщаемостта на държавни облигации, чиято доходност е обвързана с индекс, паричните дивиденти, премията за собствен капитал и разпределение на собствен капитал, както и съотношенията за вземания/премии и разходи/премии на Sjóvá.

7.1.1. Основен сценарий

(57)

При основния сценарий финансовите прогнози се основават на петгодишни прогнози за растежа на БВП и за инфлацията на исландската икономика, публикувани от статистическия институт на Исландия на 30 март 2012 г. и актуализирани въз основа на действителните резултати за Sjóvá и действителните данни за исландската икономика през 2012 г. към 28 май 2013 г. Основният сценарий по-специално предполага умерен икономически растеж, намаляване на инфлацията и фиксиране на лихвените проценти, както и постоянни пазарни дялове за Sjóvá.

Основен сценарий: предположения

	2012 г.	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.
Растеж на БВП	1,6 %	2,5 %	2,8 %	2,8 %	2,7 %
Инфлация	4,2 %	3,4 %	2,5 %	2,5 %	2,5 %
Пазарен дял на Sjóvá	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Държавни облигации, чиято доходност е обвързана с индекс	2,5 %	2,5 %	2,5 %	2,5 %	2,5 %
Действителен процент на паричните дивиденти	1 %	1 %	1 %	1 %	1 %
Премия за собствения капитал	5 %	5 %	5 %	5 %	5 %
Разпределение на собствения капитал	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Вземания/премии, без презастраховане	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Разходи/премии, без презастраховане	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]

(58)

В таблицата по-долу са представени прогнозният отчет за приходите и разходите, както и счетоводният баланс при основния сценарий.

Основен сценарий: отчет за приходите и разходите (в млн. ISK)

	2012 г.	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.
Спечелена премия	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Възникнали вземания	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Други приходи	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Оперативни разходи	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
П/Р от застрахователни операции	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Приходи от инвестиции	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Приходи преди данъчно облагане и обезценяване	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Амортизация на репутация	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Печалба преди данъчно облагане	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Данъци върху дохода	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Печалба	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]

Основен сценарий: счетоводен баланс (в млн. ISK)

	2012 г.	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.
Активи:	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Оперативни активи	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Репутация	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Други нематериални активи	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Приспадане на данъци	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Ценни книжа	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Презастрахователни активи	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Вземания	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Парични средства и парични еквиваленти	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Общо активи	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Собствен капитал:	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Собствен капитал в началото на периода	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Печалба за годината	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Дивиденти	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Общо собствен капитал	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Пасиви:	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Технически разпоредби	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Технически разпоредби за животозастраховане	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Задължения	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Общо пасиви	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Собствен капитал и пасиви	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]

(59)

В таблицата по-долу са представени основните финансови съотношения, съгласно прогнозираното при основния сценарий.

Основен сценарий: основни финансови съотношения

	2012 г.	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.
Коригирана платежоспособност	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Възвръщаемост на собствения капитал	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]

(60)	В края на периода на преструктуриране прогнозираната възвръщаемост на собствения капитал на Sjóvá ще достигне около […] % при основния сценарий.

7.1.2. Стресов сценарий: „двоен спад“

(61)

Исландските органи са представили симулация на стресовия сценарий на „двоен спад“. Предположенията за периода от 2013 г. до 2016 г. за БВП при него симулират допълнителна рецесия и по-висока инфлация. Като допълнителен стрес също се приема, че лихвените проценти са непроменени и премията за собствен капитал става отрицателна. От това следва, че сценарият на „двоен спад“ симулира дълбока рецесия, съчетана с допълнителни стресови елементи.

Стресов сценарий „двоен спад“: предположения

	2012 г.	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.
Растеж на БВП	1,6 %	1,2 %	– 6,6 %	– 4,0 %	2,6 %
Инфлация	4,2 %	12,4 %	12,0 %	5,4 %	4,0 %
Пазарен дял на Sjóvá	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Държавни облигации, чиято доходност е обвързана с индекс	2,5 %	2,5 %	2,5 %	2,5 %	2,5 %
Действителен процент на паричните дивиденти	1 %	1 %	1 %	1 %	1 %
Премия за собствения капитал	5 %	5 %	– 70 %	– 7,9 %	5 %
Разпределение на собствения капитал	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Вземания/премии, без презастраховане	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Разходи/премии, без презастраховане	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]

Стресов сценарий „двоен спад“: финанси (в млн. ISK, освен ако не е посочено друго)

	2012 г.	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.
П/Р от застрахователни операции	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Обща печалба	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Коригирана платежоспособност	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Възвръщаемост на собствения капитал	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]

7.1.3. Стресов сценарий: „контрол върху капитала“

(62)

Исландските органи са представили симулация на стресов сценарий „контрол върху капитала“. При този стрес тест се приема, че контролът върху капитала в Исландия ще бъде прекратен през 2014 г. В резултат на това ISK се обезценява до сегашната си офшорна стойност, която е с около 30 % по-ниска от официалния валутен курс. Това води до увеличаване на инфлацията. От своя страна по-високата инфлация увеличава коефициента на щетимост. Очаква се реалните лихвени проценти да се увеличат до 6,5 % и премията за риска на собствения капитал да достигне до – 50 % поради изтичане на капитал.

Стресов сценарий „контрол върху капитала“: предположения

	2012 г.	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.
Растеж на БВП	1,6 %	2,5 %	2,8 %	2,8 %	2,7 %
Инфлация	4,2 %	3,4 %	2,5 %	10,5 %	5 %
Пазарен дял на Sjóvá	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Държавни облигации, чиято доходност е обвързана с индекс	2,5 %	2,5 %	6,5 %	6,5 %	6,5 %
Действителен процент на паричните дивиденти	1 %	1 %	1 %	1 %	1 %
Премия за собствения капитал	5 %	5 %	– 50 %	5 %	5 %
Разпределение на собствения капитал	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Вземания/премии, без презастраховане	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Разходи/премии, без презастраховане	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]

Стресов сценарий „контрол върху капитала“: финанси (в млн. ISK, освен ако не е посочено друго)

	2012 г.	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.
П/Р от застрахователни операции	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Обща печалба	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Коригирана платежоспособност	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Възвръщаемост на собствения капитал	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]

7.1.4. Стресов сценарий „студена зима II“

(63)

Исландските органи са представили симулация на стресов сценарий „студена зима II“. Този стресов сценарий променя основния сценарий с настъпването на две изключително студени зими. Това води до значително увеличаване на броя на загубите (по-специално автомбилни катастрофи), които са относително малки и следователно не са покрити от презастраховане. Размерът на загубите се приема да бъде определен на 100 % от премиите.

Стресов сценарий „студена зима II“: предположения

	2012 г.	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.
Растеж на БВП	1,6 %	2,5 %	2,8 %	2,8 %	2,7 %
Инфлация	4,2 %	3,4 %	2,5 %	2,5 %	2,5 %
Пазарен дял на Sjóvá	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Държавни облигации, чиято доходност е обвързана с индекс	2,5 %	2,5 %	2,5 %	2,5 %	2,5 %
Действителен процент на паричните дивиденти	1 %	1 %	1 %	1 %	1 %
Премия за собствения капитал	5 %	5 %	5 %	5 %	5 %
Разпределение на собствения капитал	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Вземания/премии, без презастраховане	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Разходи/премии, без презастраховане	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]

Стресов сценарий „студена зима II“: финанси (в млн. ISK, освен ако не е посочено друго)

	2012 г.	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.
П/Р от застрахователни операции	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Обща печалба	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Коригирана платежоспособност	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]
Възвръщаемост на собствения капитал	[…]	[…]	[…]	[…]	[…]

7.1.5. Стресови сценарии: заключение

(64)

И при трите стресови сценария коефициентът на платежоспособност се запазва силен по време на целия период на преструктуриране и Sjóvá би било рентабилно дружество, с изключение на определени стресови събития в някои години. Въпреки това според допълнителните данни за планиране за 2015 г. и 2016 г. дори и при тези обстоятелства впоследствие Sjóvá бързо ще въстанови платежоспособността си.

7.2. Описание на мерките за преструктуриране

(65)	Преструктурирането на Sjóvá се състои от няколко структурни и поведенчески мерки, които са описани по-долу.

7.2.1. Разделяне на застрахователни дейности и ликвидация на инвестиции

(66)

Както бе посочено по-горе, основните проблеми, довели до финансовите затруднения на Sjóvá, са резултат от инвестиционни решения и кредитиране в рамките на групата, свързани с бившия собственик на дружеството, Milestone. В резултат на това Sjóvá е претърпяла сериозни затруднения във връзка с инвестиционния си портфейл. Следователно ключова стъпка при преструктурирането на Sjóvá е било прехвърлянето през лятото на 2009 г. на неговите застрахователни дейности в ново дружество (по-късно преименувано на „Sjóvá“) и ликвидирането на наследствения инвестиционен портфейл.

7.2.2. Промяна в корпоративното управление и структурите за контрол

(67)	През 2010 г. в Исландия влезе в сила нов закон за застрахователните дейности. Той съдържа по-строги правила относно корпоративното управление и други механизми за контрол в рамките на застрахователните дружества.

(68)

Съответните промени са следните:

—	Директор на застрахователно дружество не може да бъде директор на друга финансова институция или застрахователно дружество. FME може да допусне изключения, когато става въпрос за дъщерни дружества.

—	Всеки главен изпълнителен директор или директор трябва да присъства на провеждани от FME проверки за оценка на квалификацията и познанията на тези лица. FME може да откаже да приеме за директор или главен изпълнителен директор на застрахователно дружество лица, които не са преминали тази оценка.

—	Съветът на директорите трябва да установи правила за управление, правила за вътрешна проверка, правила за вътрешен одит, правила относно финансовата дейност и процедури, правила и процедури относно всякакъв вид кредитна дейност, както и правила и процедури за бизнес отношения със свързани страни.

—	Съветът на директорите трябва да установи правила относно търговията на финансови инструменти от самото дружество и лично от директорите, главния изпълнителен директор и определен ключов персонал в рамките на дружеството.

—	FME установява правила, приложими за всякакви видове схеми за бонуси, представляващи част от пакета за заплати в рамките на застрахователните дружества.

—	Съветът на директорите трябва да установи специални обвързващи правила относно инвестиционните процедури и относно извършването на инвестиционни дейности, когато дружеството възнамерява да инвестира във финансови инструменти, които не са вписани на регистрирана фондова борса.

—	Съветът на директорите трябва да установи обвързващи правила относно недвижими имоти, прадназначени единствено за инвестиция, а не за собствена употреба от страна на дружеството.

—	Всички вътрешни правила, изисквани съгласно горепосочената регулация, трябва да бъдат представени на FME за преглед и потвърждение.

(69)

Sjóvá е приложила съответните промени в законодателството. В съответствие с новите регулаторни изисквания съветът на директорите на Sjóvá е взел решение относно правилата, свързани с инвестициите; всяко изменение на тези правила трябва да бъде одобрено от FME. На 4 април 2011 г. съветът на директорите на Sjóvá установи и подписа правилата за корпоративно управление и ги представи на FME. Главният изпълнителен директор също е определил и подписал правила за дефиниране и определяне на минималната квалификация за ключови длъжности.

(70)

Освен това през април 2010 г. Sjóvá създаде ново поделение „Риск и анализи“. Това поделение се отчита пряко на главния изпълнителен директор, ръководи се от квалифициран актюер и включва шест други служители. Целта на това поделение е:

—	да отговаря за писането и прилагането на регулаторната процедура и процедурата за разумно управление на риска в рамките на общозастрахователния и животозастрахователния сегмент на Sjóvá;

—	да анализира застрахователните резултати от всички класове застраховки, извършвани от Sjóvá;

—	да представя доклади и да предлага изменения относно определянето на тарифите;

—	да отговаря за това да са налице точни тарифи за всички класове застрахователна дейност;

—	да прилага в рамките на Sjóvá всички процедури, свързани с управлението на риска;

—	да анализира периодично техническите разпоредби и да отговаря за правилното определяне на резерв за изплащане на застрахователни вземания;

—	да провежда стрес тестове и вътрешна оценка на риска и платежоспособността (ВОРП);

—	да отговаря за прилагането на „Платежоспособност II“ и прилагането на изискванията на „Платежоспособност II“ в рамките на Sjóvá;

—	да представя на главния изпълнителен директор и на съвета на директорите редовни доклади относно всички въпроси, свързани с управлението на риска; и

—	да информира и да докладва на Органа за финансов надзор по всички въпроси, свързани с управлението на риска, и предоставя техническите резултати и доклади, които се изискват по закон.

(71)	На последно място, съветът на директорите е създал комисия за вътрешен одит в съответствие с нормативните изисквания.

7.2.3. Други мерки за жизнеспособност

(72)

Sjóvá е въвела мерки за увеличаване на маржа в своята застрахователна дейност и за намаляване на разходите. Тези мерки включват намаляване на заплатите, намаляване на разходите за маркетинг и други оперативни разходи, както и прилагане на стриктни правила за котиране на застрахователни оферти. Освен това към момента няма схеми за компенсаторни бонуси за служители. Накрая, Sjóvá е преустановила своите дейности по презастраховане, чрез които в миналото бе придобила международен потфейл за застрахователен риск.

(73)

По-специално тези мерки имат за цел да гарантират, че комбинираният коефициент е по-нисък от 100 %, т.е. че застрахователната дейност е устойчива сама по себе си, без да се предприемат неоправдани рискове в инвестиционните дейности. В резултат на тези мерки Sjóvá успя да подобри своя комбиниран коефициент от 114,4 % през 2005 г. на 95,6 % през 2010 г. Съгласно прогнозите в основния сценарий коефициентът ще се запази под 100 % до 2016 г.

7.3. Ангажименти

(74)	Както е посочено в приложението, исландското правителство и Sjóvá са поели ангажимент за налагане на ограничения относно ценообразуването на застрахователните оферти за определени корпоративни клиенти, както и забрани за определни придобивания и рекламни дейности.

(75)	Както е посочено в приложението, исландските органи също така са се ангажирали да въведат определени регулаторни промени по отношение на функционирането на застрахователния пазар.

II. ОЦЕНКА

1. НАЛИЧИЕ НА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ

(76)

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП има следния текст:

„Освен изключенията, предвидени в настоящото споразумение, за несъвместими с функционирането му се считат помощите, отпускани от държавите — членки на ЕС, от държавите от ЕАСТ или отпускани чрез държавни ресурси, под каквато и да е форма, доколкото те засягат търговията между договарящите се страни, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, като подпомагат някои предприятия или производства.“

(77)

Органът ще оцени следните мерки, както е посочено в параграф 18 по-горе:

1.	Исландската държава допринесе за рекапитализацията на Sjóvá, като прехвърли на SAT Holding две облигации, притежавани от нея, оценени от външен експерт на 11,6 млрд. ISK (прибл. 76 млн. евро), за да бъдат използвани като собствен капитал в Sjóvá.

За да даде възможност на Glitnir да участва в капитала на Sjóvá, исландската държава се съгласи също така да обнови гаранцията по емитираната от Avant облигация от четвърта по ред на трета по ред. Тъй като след решението на Върховния съд на Исландия от 16 юни 2010 г. облигацията на Avant загуби по-голямата част от стойността си, исландската държава (посредством ESI) подписа на 28 юли 2010 г. споразумение за прехвърляне на активи. В резултат на това споразумение ESI предостави допълнително между 683 и 739 млн. ISK за стабилизирането на Sjóvá чрез придобиването на облигацията на Avant от SAT Holding за 880 млн. ISK.

(78)	Тези мерки ще бъдат наричани по-долу „мерки за рекапитализация“.

1.1. Наличие на държавни ресурси

(79)	Съгласно предварително представените заключения на Органа при решението за откриване на процедурата е ясно, че първата мярка за рекапитализация е била финансирана чрез държавни ресурси, предоставени от исландската държава.

(80)

По отношение на втората мярка за рекапитализация, плащането за по-късното придобиване на облигацията на Avant от SAT Holding също е било извършено от исландската държава с използване на държавни ресурси. Освен това увеличаването на гаранцията на Glitnir по облигацията на Avant е намалило вероятността на държавата да се изплати дължимото по тази облигация и следователно е понижило стойността на вземането ѝ. Следователно това понижение също е засегнало държавните ресурси.

(81)	Поради това Органът стига до заключението, че и при двете мерки за рекапитализация в полза на Sjóvá са били използвани държавни ресурси.

1.2. Облагодетелстване на определени предприятия или на производството на определени стоки

(82)	За да бъде счетена за държавна помощ, дадена мярка трябва да води до избирателно предимство относно определени предприятия или производството на определени стоки.

(83)	Целта на мерките за рекапитализация е била да се гарантира, че Sjóvá може да изпълни регулаторните изисквания за минимален капитал, което е позволило на дружеството да продължи да бъде активно в застрахователната дейност.

(84)

Исландските органи са потвърдили, че държавата е взела участие при рекапитализацията на застрахователната дейност на Sjóvá, тъй като Glitnir и Íslandsbanki не са разполагали със средства да осигурят сами нужния капитал и не е намерен друг частен инвеститор, желаещ да го направи. Това потвърждава позицията на Органа в решението за откриване на процедурата, че при участието си в рекапитализацията на Sjóvá исландската държава не е действала като инвеститор в условията на пазарна икономика.

(85)	Поради това Органът заключава, че мерките за рекапитализация предоставят предимство на Sjóvá. Това предимство е ясно избирателно, тъй като мерките са били предназначени единствено да облагодетелстват Sjóvá.

(86)

Елементът на държавна помощ отговаря на собствения капитал, който Sjóvá не би получило без участието на държавата, т.е. първоначалните 11,6 млрд. ISK, внесени от исландската държава, както и по-нататъшното участие от ESI в размер между 683 и 739 млн. ISK съгласно споразумението за прехвърляне на активи от 28 юли 2010 г. Следователно Органът оценява елемента на помощ в размер на приблизително 12,3 млрд. ISK.

1.3. Нарушаване на конкуренцията и въздействие върху търговията между договарящите се страни

(87)

Мерките за рекапитализация укрепят позицията на Sjóvá в сравнение с конкурентите (или потенциалните конкуренти) в Исландия и други държави от ЕИП. Sjóvá е предприятие, което, както е описано по-горе, е активно на застрахователния пазар, който е отворен за международната конкуренция в ЕИП. Докато в момента исландските финансови пазари са доста изолирани, по-специално поради контрола върху капитала, все още съществува трансгранична търговия в сферата на застрахователните услуги, която ще се увеличи, когато се прекрати контролът върху капитала. Следователно мерките за рекапитализация нарушават или заплашават да нарушат конкуренцията по начин, който засяга търговията между договарящите се страни по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

1.4. Заключение относно наличието на държавна помощ

(88)	Въз основа на гореизложеното Органът стига до заключението, че мерките за рекапитализация включват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

2. ПРОЦЕДУРНИ ИЗИСКВАНИЯ

(89)

Съгласно част I, член 1, параграф 3 от Протокол № 3 „Надзорният орган на ЕАСТ се уведомява своевременно, за да му се даде възможност да представи своето становище, за всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта (…). Съответната държава не привежда предложените мерки в действие до приемането на окончателно решение по процедурата.“

(90)

Исландските органи не са уведомили Органа за мерките за рекапитализация преди тяхното прилагане. Поради това Органът заключава, че исландските органи не са спазили своите задължения в съответствие с част I, член 1, параграф 3 от Протокол № 3. Следователно предоставянето на тези мерки за помощ е било незаконосъобразно.

3. СЪВМЕСТИМОСТ НА ПОМОЩТА

(91)

Като предварителни забележки Органът отбелязва, че е безспорно, че без намесата на държавата Sjóvá би било обявено в несъстоятелност, тъй като не би било в състояние на изпълни регулаторните капиталови изисквания. Следователно към момента на първата мярка за рекапитализация Sjóvá е било предприятие в затруднение.

(92)	Органът също така отбелязва, че исландските органи твърдят, че мерките за рекапитализация в полза на Sjóvá попадат в обхвата на изключението, определено в член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП, и изпълняват изискванията на Насоките на Органа за преструктуриране.

3.1. Правно основание за оценка на съвместимостта: член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП и Насоките на Органа за преструктуриране

(93)

Докато държавната помощ за предприятия в затруднение като Sjóvá се оценява по принцип съгласно член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП, то член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП позволява държавна помощ „за преодоляване на сериозни сътресения на икономиката на държавите — членки на ЕС, или държава от ЕАСТ“.

3.1.1. Приложимост на член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП

(94)	Както бе посочено по-горе, исландските органи са предоставили първоначалните средства, изисквани за рекапитализацията на Sjóvá, чрез споразумение за прехвърлянето на облигации от 8 юли 2009 г.

(95)

Към тази дата исландската икономика все още е била силно засегната от икономическата криза. По-специално най-големите търговски банки са били под съдебен контрол, правителството е въвело контрол върху капитала, инфлацията се е увеличила драматично и Исландия е трябвало да се подложи на програма за строги икономии като част от условията за нейното стендбай споразумение и заем от МВФ. При така изложените конкретни обстоятелства FME е предупредил за тежките последици за исландската икономика и общество, в случай че оставят Sjóvá да изпадне в несъстоятелност, включително за риска от системно въздействие върху финансовите пазари (9).

(96)

Органът отбелязва, че обявяването в несъстоятелност на едно-единствено дружество в застрахователния сектор обикновено е по-малко вероятно да има системно въздействие, отколкото ако това се случи в банковия сектор. В настоящия случай обаче въздействието на несъстоятелността на Sjóvá трябва да бъде оценявано на фона на тежка финансова и икономическа криза като тази в Исландия през периода 2008—2009 г.

(97)	Органът споделя анализа на исландските органи, според който докато не бъде възстановено доверието във финансовата система, възможното въздействие на такава криза може да не се сведе само до Sjóvá, нито само до финансовата система.

(98)	Поради това Органът счита, че участието на държавата в рекапитализацията през юли 2009 г. може да се разглежда като насочено към преодоляване на сериозно сътресение на исландската икономика.

3.1.2. Прилагане на Насоките за преструктуриране

(99)	Насоките на Органа за преструктуриране определят приложимите за преструктуриране на финансовите институции правила за държавната помощ в условията на финансова криза.

(100)

Съгласно Насоките за преструктуриране, за да бъде съвместимо с член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП, преструктурирането на дадена финансова институция в контекста на финансовата криза трябва:

—	да води до въстановяване на жизнеспособността на дружеството;

—	да включва достатъчен собствен принос от страна на бенефициера (споделяне на тежестта); и

—	да съдържа достатъчно мерки за ограничаване на нарушаването на конкуренцията.

(101)

Следователно по-долу Органът ще направи оценка, основана на представения план за преструктуриране на Sjóvá, за това дали тези критерии са изпълнени и дали описаните по-горе мерки за помощ представляват съвместима помощ за преструктуриране.

3.2. Възстановяване на жизнеспособността

(102)

Органът е установил следните причини за затрудненията на Sjóvá, които са довели до намесата на държавата: i) неподходящи инвестиционни практики; ii) недостатъчно корпоративно управление и управление на риска; и iii) недостатъчна рентабилност на застрахователните продукти.

(103)

В плана за преструктуриране се разглеждат тези причини за затрудненията, както и други рискови фактори за дружеството.

3.2.1. Оценка на мерките за преструктуриране — разделяне на застрахователни дейности и ликвидация на инвестиции

(104)

Прехвърлянето на застрахователните дейности на Sjóvá в ново дружество освободи застрахователната дейност от рисковете, произтичащи от наследствения инвестиционен портфейл. Тази мярка позволи на Sjóvá след рекапитализацията отново да се съсредоточи върху застрахователните си операции.

(105)

Органът счита, че след това прехвърляне Sjóvá вече не е изправена пред прекомерни рискове от наследствения си инвестиционен портфейл, който е в процес на ликвидация в отделен субект.

3.2.2. Оценка на мерките за преструктуриране — подобрение на корпоративното управление и управлението на риска

(106)

Органът отбелязва, че Sjóvá е изпълнила изискванията на исландския закон за застрахователните дейности, влязъл в сила през 2010 г., сред които по-строги правила относно корпоративното управление и други механизми за контрол. Тези промени засилват корпоративното управление на Sjóvá и предвиждат цялостен надзор от страна на FME, включително над инвестиционните политики.

(107)

Освен това Sjóvá е създало поделение „Риск и анализи“, което разполага със значителни ресурси за подобряване на управлението на риска и на оперативния надзор, както и комисия за вътрешен одит. Дружеството също така е формализирало политики от основно значение, например тези относно ценообразуването на застрахователните оферти и инвестиционната политика. За да се гарантира спазването на тези политики от служителите, те са наблюдавани редовно.

(108)

Накрая, Органът отбеляза, че през 2009 г. главният изпълнителен директор и членовете на съвета, назначени от предишния акционер Milestone, са заменени.

(109)

Органът счита, че посочените по-горе мерки са подходящи за отстраняване на слабостите в корпоративното управление и управлението на риска, допринесли за финансовите затруднения на Sjóvá.

3.2.3. Оценка на мерките за преструктуриране — мерки за рентабилност

(110)

Органът отчита предприетите от Sjóvá мерки за повишаване на неговата рентабилност по отношение както на подобряване на маржовете, така и на намаляване на разходите. В резултат на тези мерки Sjóvá е било в състояние да подобри значително своя комбиниран коефициент и да управлява застрахователните си дейности с реализиране на печалба. Планът за преструктуриране предвижда по-нататъшни подобрения на рентабилността.

(111)

Органът счита, че тези мерки следва да създадат условия за рентабилно управление на застрахователната дейност на Sjóvá, както и за намаляване на зависимостта от възвръщаемостта на инвестициите, което ще позволи на Sjóvá да поддържа по-предпазлива инвестиционна политика. В същото време мерките следва да помогнат на Sjóvá в укрепването на собствения ѝ капитал, и по-специално в случай на неблагоприятни развития, включително тези, симулирани в представените стрес тестове.

3.2.4. Оценка на финансовите прогнози

(112)

Съгласно точка 13 от Насоките за преструктуриране исландските органи са предоставили финансови прогнози, обхващащи както основния сценарий, така и трите стресови сценария.

(113)

При основния сценарий предвидените в плана за преструктуриране финансови прогнози се основават на предположения, които са достатъчно предпазливи и консервативни. В основния сценарий Sjóvá ще реализира печалба и ще консолидира капиталовата си база през целия период на планиране. В рамките на основния сценарий прогнозираната възвръщаемост на собствения капитал на Sjóvá е около […] % в края на периода на преструктуриране, което е в съответствие с настоящите изисквания на пазара за сектора. Освен това прогнозираният комбиниран коефициент на Sjóvá ще се запази под 100 %, което показва, че оперативната застрахователна дейност ще продължи да бъде печаливша и Sjóvá не е нужно да разчита на инвестиционна стратегия, характеризираща се с неоправдан риск, за да реализира достатъчна възвръщаемост.

(114)

Органът не оспорва, че в предположенията на стресовия сценарий е включено достатъчно ниво на стрес, за да се направи оценка на способността на Sjóvá да остане платежоспособно. Съгласно произтичащите от това финансови прогнози Sjóvá ще продължи да бъде платежоспособно дружество през целия период на планиране и при трите стресови сценария. Органът счита, че предоставянето на три различни стресови сценария, които продължават дори и след периода на преструктуриране, повишава надеждността на стрес тестовете. По-специално сценариите обхващат случай на продължителна икономическа рецесия, както и други стресови фактори, предназначени специално за ситуацията в Исландия (например контрол върху капитала). Регулаторните изисквания по отношение на платежоспособността няма да бъдат нарушени през периода на планиране при нито един от трите стресови сценария.

(115)

С оглед на горепосоченото Органът заключава, че финансовите прогнози за Sjóvá показват възвръщане на жизнеспособността на дружеството съгласно изискванията на Насоките за преструктуриране. Органът отбелязва също така, че частният инвеститор SF1 се е съгласил да закупи от исландската държава контролния пакет акции в Sjóvá. Готовността на частен участник на пазара да направи значителна инвестиция в дружеството спомага допълнително за тази констатация.

3.3. Собствен принос — споделяне на тежестта

(116)

В Насоките за преструктуриране се посочва, че е необходим адекватен принос от страна на бенефициера за ограничаване на помощта до минимум и за справяне с нарушаването на конкуренцията и моралния риск. За тази цел на първо място трябва да се ограничат разходите за преструктуриране, като същевременно, на второ място, трябва да се ограничи размерът на помощта благодарение на значителен собствен принос.

(117)

Що се отнася до ограничаването на разходите за преструктуриране, в точка 23 от Насоките за преструктуриране се посочва, че помощта за преструктуриране следва да бъде ограничена до покриване на разходите, необходими за възстановяване на жизнеспособността. Освен това, с оглед размерът на помощта да се сведе до минимум, финансовите институции следва първо да използват собствените си ресурси за финансиране на преструктурирането. В съответствие с това разходите, свързани с преструктурирането, следва да се поемат не само от държавата, но и от тези, които са инвестирали в институцията, чрез покриване на загубите с наличен капитал и изплащане на адекватно възнаграждение за държавната намеса.

3.3.1. Ограничаване на разходите за преструктуриране

(118)

Рекапитализацията на Sjóvá е била ограничена само до онова, което е било необходимо, за да се изпълнят регулаторните минимални изисквания за собствен капитал, като приносът на исландската държава е бил ограничен само до сумата, която не е могла да бъде предоставена от основните кредитори на Sjóvá — Glitnir и Íslandsbanki.

(119)

Прехвърлянето на застрахователните дейности към нов субект е гарантирало, че рекапитализацията е била ограничена само до онова, което е било необходимо за оперативната застрахователна дейност, и не покрива загубите от наследствения инвестиционен портфейл.

(120)

Ограничаването на рекапитализацията до необходимия минимум е ограничило способността на Sjóvá да бъде конкурентна на пазара. Освен това нито един от разходите, включени в плана за преструктуриране, по никакъв начин не е насочен към навлизането на нови пазари или разширяването на дейността на Sjóvá.

(121)

Поради това Органът счита, че са били предприети подходящи действия за ограничаване на размера на помощта за преструктуриране.

3.3.2. Споделяне на тежестта/собствен принос

(122)

Както е посочено в точка 24 от Насоките за преструктуриране, дружествата следва да използват свои собствени ресурси за финансиране на преструктурирането. Освен това Органът проучва дали в резултат на вливането на капитал финансовото състояние на съществуващите акционери не е намалило стойността си изцяло, или частично.

(123)

Органът отбелязва, че предишните собственици на Sjóvá са допринесли за разходите за преструктуриране. По-специално когато Glitnir придобива Sjóvá, Milestone губи целия си дял в дружеството, без да получи компенсация за това. Ликвидирането на наследствения инвестиционен портфейл, сега притежание на SJE, ще наложи допълнителни загуби за инвеститорите. Тези мерки допринасят за споделянето на тежестта и намаляват моралния риск, произтичащ от помощта.

(124)

По отношение на приноса към разходите за преструктуриране чрез вътрешни ресурси, генерирани от Sjóvá, Органът посочва, че Sjóvá е въвело както мерки за увеличаване на рентабилността, така и мерки за ограничаване на разходите. Тези мерки гарантират, че с течение на времето Sjóvá ще реализира достатъчно печалби за укрепване на собствения капитал. Органът отбелязва, че планът за преструктуриране не предвижда изплащането на каквито и да е дивиденти до 2014 г.

(125)

На последно място, исландската държава е била в състояние на продаде всички свои акции в Sjóvá на частен инвеститор в срок само от три години и по този начин да възстанови почти две трети от средствата, отпуснати като държавна помощ.

(126)

С оглед на горепосочените мерки Органът счита, че планът за преструктуриране предвижда достатъчно споделяне на тежестта и собствен принос към преструктурирането.

3.4. Мярка за смекчаване на нарушенията на конкуренцията

(127)

Съгласно точка 31 от Насоките за преструктуриране при оценката на размера на помощта и произтичащите от нея нарушения на конкуренцията Органът трябва да вземе предвид както абсолютната, така и относителната сума на получената помощ.

(128)

Както беше посочено по-горе, Sjóvá е получила общо около 12,3 млрд. ISK (прибл. 77 млн. EUR) под формата на държавна помощ. Това представлява почти 80 % от недостига на собствен капитал към момента на първоначалната рекапитализация. Това показва, че размерът на получената от Sjóvá помощ е бил сравнително висок. Освен това без намесата на държавата Sjóvá би напуснала пазара.

(129)

На базата на тези съображения Органът разгледа най-напред структурните мерки за смекчаване на нарушенията на конкуренцията. По-специално Органът оцени потенциалната продажба на животозастрахователната дейност на Sjóvá, извършвана от дъщерното дружество Sjóvá Life.

(130)

Исландските органи са представили подробна информация относно значението на животозастрахователната дейност за жизнеспособността на Sjóvá. По-специално е подчертана интеграцията на тази линия на дейност в предлагания от Sjóvá продукт, потребителското търсене на застрахователни пакети, включващи и общозастрахователни, и животозастрахователни продукти, както и способността на основните конкуренти в областта на общото застраховане да задоволят това търсене. Въз основа на това исландските органи заявиха, че Органът следва да прилага принципа, че мерките, ограничаващи нарушенията на конкуренцията, не следва да излагат на риск перспективите за възвръщане на жизнеспособността в съответствие с точка 32 от Насоките за преструктуриране.

(131)

Предвид посоченото по-горе Органът заключава, че не би било уместно да се изисква от Sjóvá да преотстъпи животозастрахователната си дейност.

(132)

При липсата на структурни мерки Органът трябва да оцени поведенческите мерки.

(133)

Органът отбелязва, че от началото на финансовата криза пазарният дял на Sjóvá е спаднал значително. Исландските органи са подчертали по-специално въздействието върху пазарните дялове, оказано от трийсетдневния „трансферен прозорец“ през септември 2009 г., който е дал възможност на конкурентите да представят конкурентни оферти на всички клиенти на Sjóvá в общозастрахователния сегмент. Исландските органи твърдят, че тази регулаторна мярка е остранила някои от нарушенията на конкуренцията.

(134)

Освен това Органът отбелязва, че планът за преструктуриране не предвижда никакво агресивно увеличаване на пазарния дял на Sjóvá, както и че новите политики за ценообразуване и управление на риска имат за цел да гарантират, че Sjóvá предлага оферти единствено за достатъчно доходоносни операции.

(135)

Освен това исландските органи и Sjóvá са се ангажирали да наложат ограничение при ценообразуването във връзка с офертите за определени корпоративни клиенти през периода на преструктуриране, както е посочено в приложението. Този ангажимент предвижда допълнителна предпазна мярка срещу потенциално агресивно пазарно поведение на Sjóvá и всяка загуба в рамките на застрахователната дейност поради този ангажимент ще облагодетелства конкурентите на Sjóvá.

(136)

Органът отбелязва, че този ангажимент обхваща единствено определени видове застрахователна дейност. Предвид високите нива на концентрация на застрахователния пазар в Исландия обаче Органът счита, че едно по-цялостно ограничение при ценообразуването би довeло до намаляване на ефективната конкуренция и следователно би било нецелесъобразно.

(137)

Органът приветства ангажимента на исландските органи да въведат определени регулаторни промени по отношение на функционирането на застрахователния пазар, както е посочено в приложението. В съответствие с точки 44 и 45 от Насоките за преструктуриране предложените промени ще увеличат ефективната конкуренция, а така също ще благоприятстват отварянето на пазара и навлизането на нови участници. По-специално те ще улеснят прехвърлянето на клиенти и по този начин ще допринесат за увеличаване на конкуренцията между съществуващите участници на пазара.

(138)

Съгласно изискванията по точка 40 от Насоките за преструктуриране Sjóvá поема ангажимента за забрана за придобиване през целия период на преструктуриране, както е посочено в приложението. Забраната за придобиване не позволява на Sjóvá да придобие каквито и да е значителни дялове в други финансови предприятия, като същевременно дава възможност на Sjóvá да прави инвестиции от малък мащаб, ако е необходимо.

(139)

На последно място, Sjóvá няма да използва получената помощ или някакви произтичащи от нея предимства за рекламни цели.

(140)

Органът заключава, че преструктурирането предвижда достатъчно мерки за смекчаване на нарушенията на конкуренцията и за това да се гарантира, че държавната помощ не е използвана в ущърб на неполучили помощ конкуренти в съответствие с точка 39 от Насоките за преструктуриране.

4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(141)

Органът заключава, че мерките за рекапитализация в полза на Sjóvá са съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП съгласно член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП.

(142)

Също така Органът заключава, че исландските органи са приложили неправомерно въпросната държавната помощ в нарушение на член 1, параграф 3 от част I на Протокол № 3,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Предоставените на Sjóvá мерки за рекапитализация представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Член 2

Предоставената на Sjóvá държавна помощ е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП съгласно член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП при спазване на ангажиментите, посочени в приложението към настоящото решение.

Член 3

Адресат на настоящото решение е Исландия.

Член 4

Само текстът на английски език на настоящото решение е автентичен.

Съставено в Брюксел на 10 юли 2013 година.

За Надзорния орган на ЕАСТ

Oda Helen SLETNES

Председател

Sverrir Haukur GUNNLAUGSSON

Член на колегията

(1) Решение № 373/10/COL от 22 септември 2010 г. относно въпроси на държавната помощ, свързани с рекапитализацията на застрахователно дружество Sjóvá в Исландия (ОВ C 341, 16.12.2010 г., стр. 15 и Притурка за ЕИП към Официален вестник № 69, 16.12.2010 г., стр. 2).

(2) Moderna Finance AB е шведско холдингово дружество, притежавано от исландското дружество Milestone hf. Допълнителна информация относно Sjóvá и Milestone и техните връзки с Glitnir Bank се съдържа в доклада на специалната комисия по разследванията на исландския парламент (SIC), който можете да намерите на http://rna.althingi.is/ (версия на исландски език) и http://sic.althingi.is/ (откъси на английски език).

(3) Отговор на FME относно намесата на държавата при рекапитализацията на Sjóvá Almennar tryggingar hf. от 23 ноември 2010 г.

(4) Подлежи на одобрение от FME, което е предоставено на 22 септември 2009 г.

(5) Оценките за пазарния дял се основават на дял от общия премиен приход през 2012 г. Преди настъпването на финансовата криза Sjóvá е имала пазарен дял от над 40 % в общозастрахователния сегмент.

(6) За целите на настоящото решение активите, прехвърлени на SAT Holding от държавата, ще бъдат упоменати като облигации.

(7) По същото време съгласно членове 86 и 87 от приложимия тогава Закон за застрахователните дейности 60/1994 FME издаде публичен акт за всички титуляри на полици, с който напомни, че могат да се откажат от полиците си, независимо от датата на подновяване, в рамките на трийсетдневен „трансферен прозорец“.

(8) Можете да ги намерите на уебсайта на Надзорния орган: http://www.eftasurv.int/state-aid/legal-framework/state-aid-guidelines.

(9) Вж. Меморандума на FME от 29 юни 2009 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Ангажименти за поведение относно Sjóvá

Исландските органи предвиждат следните ангажименти по отношение на Sjóvá:

Sjóvá се ангажира да приложи ограничение спрямо търговските си оферти, като определя оферти за застрахователни рискове така, че тези оферти да не са под […]. Търговските оферти са определени като оферти, които покриват всички застрахователни сметки на клиента („търговски оферти“).

—	Този ангажимент се прилага по отношение на търговски оферти за търговски субекти с годишен премиен оборот, надвишаващ ISK […].

—	Този ангажимент се прилага по отношение на търговски оферти, при които в тръжните документи или в друга застрахователна информация са включени данни за загуби от отминали периоди, показващи изплатени и непокрити загуби в продължение на не по-малко от […] години.

—	При оценяването от Sjóvá на понесените загуби за отминал период от изчисленията могат да отпаднат отделни загуби, надвишаващи […] предложената премийна оферта, за да се постигне едно по-равномерно и по-стабилно заключение за статистическата загуба.

Sjóvá се ангажира да запази същите или по-високи нива на премиите при подновяване на отделни застрахователни сметки, ако понесените загуби за отминали периоди (изчислена техническа загуба) надвишават […] % от премиите.

—	Този ангажимент се прилага по отношение на подновяването на корпоративни сметки, но периодът на понесени загуби в миналото трябва да надвишава […] години.

—	При изчисляване от Sjóvá на понесени загуби за отминал период индивидуалните загуби могат да се ограничат до […]. Това е с цел да се постигне по-равномерно и по-стабилно заключение за статистическата загуба.

Sjóvá няма да придобива повече от […] % от акциите на кредитни институции, инвестиционни посредници (съгласно определеното в Директива 2004/39/ЕО от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти), застрахователни или презастрахователни дружества. След получаване на одобрение от Органа Sjóvá може да придобие други предприятия, по-специално когато придобиването е необходимо с цел да се запази финансовата стабилност или да се гарантира ефективна конкуренция.

4.	Sjóvá няма да използва за рекламни цели рекапитализацията или каквито и да било конкурентни предимства, които по какъвто и да е начин произтичат от рекапитализацията.

Тези ангажименти са валидни до 31 декември 2014 г.

Регулаторен ангажимент

С цел да подобрят мобилността на потребителите на застрахователния пазар в Исландия, исландските органи поемат следния ангажимент:

—

Исландското министерство на финансите и икономиката ще назначи експертна група с мандат за преразглеждане на разпоредбите на Закон № 30/2004 за застрахователните договори, който засяга мобилността на потребителите, и по-специално по отношение на неотдавнашните изменения на Закона за застрахователните договори на Норвегия, който е използван за основа на исландското законодателство, както и на датския закон за финансовите дейности. Експертната група представя констатациите си не по-късно от 31 декември 2013 г. и разглежда потенциалните последици от изменение на разпоредбите, отнасящи се до отмяната от физически лица на застрахователни договори при прехвърляне към други застрахователни дружества, за да се улесни прехвърлянето от страна на клиентите и да се насърчи конкуренцията на застрахователния пазар.

—

Ако констатациите на експертната група са, че такива разпоредби биха били от полза за функционирането на исландския застрахователен пазар, тя внася в Министерството на финансите и икономиката изменение на Закона за застрахователните договори като проектозакон. Министерството е благоразположено към насърчаване на промяна, която допълнително ще улесни мобилността на потребителите на застрахователния пазар. След получване на констатациите на експертната група, освен ако не е надлежно обосновано друго, в рамките на 2014 г. Министерството ще представи пред исландския парламент законопроект, който се основава на констатациите на експертната група.

		ISSN 1977-0618
Официален вестник на Европейския съюз		L 242

Издание на български език	Законодателство	Година 57 14 август 2014 г.

Съдържание		II Незаконодателни актове	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) № 882/2014 на Комисията от 31 юли 2014 година за вписване на название в Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания [Torrone di Bagnara (ЗГУ)]	1
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) № 883/2014 на Комисията от 5 август 2014 година за вписване на название в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания (Jamón de Serón (ЗГУ)	3
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) № 884/2014 на Комисията от 13 август 2014 година за налагане на специални условия за вноса на определени фуражи и храни от някои трети държави във връзка с рисковете от замърсяване на тези продукти с афлатоксини и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1152/2009 ( 1 )	4
	*	Регламент за изпълнение (ЕС) № 885/2014 на Комисията от 13 август 2014 година за определяне на специфични условия, приложими към вноса на бамя и листа от къри от Индия и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 91/2013 ( 1 )	20
		Регламент за изпълнение (ЕС) № 886/2014 на Комисията от 13 август 2014 година за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци	27
		РЕШЕНИЯ
		2014/529/ЕС
	*	Решение на Комисията от 12 август 2014 година относно мярка, предприета от Белгия в съответствие с член 7 от Директива 89/686/ЕИО на Съвета, за изземване от крайния потребител на тип тапи за уши за слухова защита (нотифицирано под номер C(2014) 5670)	29
		2014/530/ЕС
	*	Решение за изпълнение на Комисията от 13 август 2014 година относно определени временни защитни мерки във връзка с болестта африканска чума по свинете в Латвия (нотифицирано под номер С(2014) 5915) ( 1 )	31

	III Други актове
	ЕВРОПЕЙСКО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО
*	Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 305/13/COL от 10 юли 2013 година относно рекапитализацията на застрахователно дружество Sjóvá (Исландия)	33

(EUR/100 kg)
Код по КН	Код на третa държавa (1)	Стандартна стойност при внос
0707 00 05	TR	81,4
0707 00 05	ZZ	81,4
0709 93 10	TR	99,6
0709 93 10	ZZ	99,6
0805 50 10	AR	158,9
	CL	209,1
	TR	74,0
	UY	129,8
	ZA	144,7
	ZZ	143,3
0806 10 10	BR	184,0
	EG	209,1
	MA	171,3
	MX	246,5
	TR	156,9
	ZZ	193,9
0808 10 80	AR	89,3
	BR	96,2
	CL	107,3
	CN	120,6
	NZ	117,6
	US	142,8
	ZA	113,5
	ZZ	112,5
0808 30 90	AR	217,5
	CL	84,2
	TR	142,5
	ZA	84,6
	ZZ	132,2
0809 30	MK	67,3
	TR	134,9
	ZZ	101,1
0809 40 05	BA	43,4
	MK	49,3
	TR	127,6
	ZA	204,6
	ZZ	106,7