ISSN 1977-0618 |
||
Официален вестник на Европейския съюз |
L 189 |
|
Издание на български език |
Законодателство |
Година 57 |
|
|
Поправки |
|
|
* |
||
|
* |
|
|
|
(1) текст от значение за ЕИП |
BG |
Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие. Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда. |
I Законодателни актове
РЕГЛАМЕНТИ
27.6.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 189/1 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 652/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 15 май 2014 година
за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал, за изменение на директиви 98/56/ЕО, 2000/29/ЕО и 2008/90/ЕО на Съвета, на регламенти (ЕО) № 178/2002, (ЕО) № 882/2004 и (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета, на Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на решения 66/399/ЕИО, 76/894/ЕИО и 2009/470/ЕО на Съвета
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 и член 168, параграф 4, буква б) от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
след консултация с Комитета на регионите,
в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),
като имат предвид, че:
(1) |
В правото на Съюза се предвиждат изисквания по отношение на храните и безопасността на храните, както и на фуражите и безопасността на фуражите, на всички етапи на производството, като тези изисквания включват и правила, с които се цели да се гарантират справедливи търговски практики и предоставяне на информация на потребителите. В това право също така се предвиждат изисквания по отношение на: предотвратяването и контрола на заразните болести по животните и на зоонозите, както и по отношение на хуманното отношение към животните; страничните животински продукти; здравето на растенията и растителния репродуктивен материал; защита на растителните сортове; генетично модифицираните организми, пускането на пазара и използването на продукти за растителна защита и устойчивата употреба на пестициди. В правото на Съюза също така се предвижда извършването на официален контрол и на други официални дейности, с които се цели да се осигури ефективното прилагане и спазването на тези изисквания. |
(2) |
Общата цел на правото на Съюза в тези области е да се допринесе за доброто здраве на хората, животните и растенията по цялата хранителна верига, за постигането на висока степен на защита и информираност на потребителите и за осигуряването на висока степен на опазване на околната среда, като същевременно се създават благоприятни условия за постигане на конкурентоспособност и създаване на работни места. |
(3) |
За постигането на тази обща цел са нужни подходящи финансови средства. Поради това е необходимо Съюзът да участва във финансирането на предприеманите мерки в различните области, свързани с тази обща цел. Освен това, с оглед на ефикасното и целево използване на средствата следва да бъдат определени конкретни цели и показатели, чрез които да се оценява тяхното постигане. |
(4) |
Досега Съюзът финансираше разходите в областта на храните и фуражите чрез предоставяне на безвъзмездни средства, възлагане на обществени поръчки и извършване на плащания за международни организации, работещи в тази област. Целесъобразно е тези начини на финансиране да се запазят. |
(5) |
Финансиране от Съюза може също така да се използва от държавите членки, за да им бъде оказана подкрепа на действия в областта на здравето на растенията или на животните с цел контрол, предотвратяване или ликвидиране на вредители или на болести по животните, които да се извършват от организации, които работят в тези области. |
(6) |
С оглед спазването на бюджетната дисциплина е необходимо с настоящия регламент да се установи списъкът на допустимите мерки, за които може да бъде предоставяно финансово участие от Съюза, както и допустимите разходи и приложимите проценти на финансиране. |
(7) |
Като се вземе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (3), максималният размер на разходите в областта на храните и фуражите за целия период 2014 — 2020 г. ще бъде 1 891 936 000 EUR. |
(8) |
Освен това следва да се отпусне финансиране на равнище на Съюза с цел справяне с извънредни обстоятелства като ситуации, изискващи спешни действия във връзка със здравето на животните и растенията, когато бюджетните кредити по бюджетна функция 3 са недостатъчни, а спешните мерки са необходими. Финансиране с цел справяне с такива кризи следва да се предоставя като например се прибягва до инструмента за гъвкавост в съответствие с Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и относно доброто финансово управление (4). |
(9) |
Към настоящия момент в правото се предвижда, че някои от допустимите разходи трябва да се възстановяват до определени фиксирани проценти. Във връзка с други разходи в правото не се предвижда ограничение за възстановяването. С цел рационализиране и опростяване на системата следва да се определи фиксиран максимален процент за възстановяване на разходите. Целесъобразно е този процент да се определи на равнището на процента, прилаган обичайно във връзка с безвъзмездните средства. Необходимо е също така да се предвиди възможност този максимален процент да се увеличава при определени обстоятелства. |
(10) |
Поради важното значение, което постигането на поставените в настоящия регламент цели има, целесъобразно е допустимите разходи за някои дейности да се финансират на 100 %, при условие че при изпълнението на тези дейности възникват и разходи, които не са допустими за финансиране. |
(11) |
Съюзът носи отговорност да осигури правилното изразходване на финансовите средства и да предприема мерки в отговор на необходимостта от опростяване на неговите разходни програми, така че да се намалят административната тежест и разходите за бенефициентите на финансовите средства и за всички участващи лица, както това е заложено в Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 8 октомври 2010 г., озаглавено „Разумно регулиране в Европейския съюз“. |
(12) |
Съгласно правото на Съюза от държавите-членки се изисква да прилагат определени мерки в случай на поява или разпространение на определени болести по животните или зоонози. Поради това Съюзът следва да участва във финансирането на такива спешни мерки. |
(13) |
Необходимо е също така чрез подходящи мерки за ликвидиране, контрол и мониторинг да се намали броят на огнищата на болести по животните и зоонози, които представляват риск за здравето на хората и животните, както и да се предотврати появата на такива огнища. Поради това следва да се предоставя финансиране от Съюза за националните програми за ликвидиране, контрол и мониторинг на тези болести и зоонози. |
(14) |
По организационни причини и от съображения за ефективност при боравенето с финансови средства в областта на здравето на животните и на растенията е целесъобразно да се установят правила относно съдържанието, начина на представяне, на оценяване и на одобряване на националните програми, включително програмите, изпълнявани в най-отдалечените региони на Съюза, посочени в член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). По същите причини също така следва да бъдат определени срокове за представяне на доклади и подаване на заявки за плащане. |
(15) |
Съгласно Директива 2000/29/ЕО на Съвета (5) от държавите-членки се изисква да предприемат определени спешни мерки за ликвидирането на вредители по растенията или растителните продукти („вредители“). Съюзът следва да предоставя финансово участие в действията по ликвидирането на тези вредители. Финансово участие от страна на Съюза следва да се предоставя при спазване на определени условия и за спешните мерки за ограничаване на разпространението на вредителите, които водят до най-сериозни щети за Съюза и които не могат да бъдат унищожени в определени зони, както и за мерките за предотвратяване появата на тези вредители. |
(16) |
Спешните мерки за борба с вредителите следва да са допустими за съфинансиране от Съюза, при условие че имат добавена стойност за целия Съюз. Поради това Съюзът следва да има финансово участие за борба с вредителите, изброени в приложение I, част А, раздел I и в приложение II, част А, раздел I към Директива 2000/29/ЕО под заглавието „Вредители, за които няма данни, че се срещат в Съюза и които са от значения за целия Съюз“. Когато за дадени вредители има данни, че се срещат в Съюза, допустими за финансиране от Съюза следва да са само мерките във връзка с вредителите, които водят до най-сериозни щети за Съюза. Такива вредители включват, в частност тези, които подлежат на мерките на Директива 69/464/ЕИО (6), 93/85/ЕИО (7), 98/57/ЕО (8) или 2007/33/ЕО (9) на Съвета. Финансово участие на Съюза следва също да се предвиди и за тези вредители, които не са изброени в приложение I или приложение II към Директива 2000/29/ЕО, които подлежат на национални мерки и които временно подлежат на вписване в раздел I, част А, приложение I към Директива 2000/29/ЕО или раздел I, част А, приложение II към същата директива. Допустими за финансиране от Съюза следва да бъдат и мерки срещу вредители, за чието ликвидиране Съюзът предприема спешни мерки. |
(17) |
Необходимо е наличието на определени вредители да се открива своевременно. Провеждането на наблюдения за такова наличие от държавите-членки, е от съществено значение, за да се осигури незабавното ликвидиране на огнищата от тези вредители. Наблюденията, провеждани от отделните държави-членки, са от съществено значение за опазването на територията на всички държави-членки. Съюзът може да участва във финансирането на тези наблюдения като цяло, при условие че обхватът им включва поне една от двете критични категории вредители, а именно вредителите, за които няма данни, че се срещат на територията на Съюза, и вредителите, които подлежат на спешни мерки на Съюза. |
(18) |
Финансирането от страна на Съюза на мерки в областта на здравето на животните и растенията следва да обхваща определени допустими разходи.В изключителни и надлежно обосновани случаи то следва да обхваща и разходите, направени от държавите-членки при осъществяването на необходимите мерки. Тези мерки могат да включват прилагането на засилени мерки за биологична сигурност в случай на поява на огнище на болести или на наличие на вредители, унищожаването и транспортирането на кланични трупове в рамките на програми за ликвидиране, както и разходите по обезщетяването на собствениците в резултат на кампании по спешно ваксиниране. |
(19) |
Най-отдалечените региони на държавите-членки изпитват трудности поради своята отдалеченост и своята зависимост от ограничен брой продукти. Целесъобразно е Съюзът да предоставя финансово участие за програмите, изпълнявани от държавите-членки с оглед на борбата с вредителите в тези най-отдалечени региони в съответствие с целите на Регламент (ЕС) № 228/2013 на Европейския парламент и на Съвета (10). Тъй като някои най-отдалечени райони се подчиняват на национални правила, специфични за съответните райони, вместо на правилата на Съюза, предвидени в Директива 2000/29/ЕО, това финансово участие на Съюза следва да се прилага към действащите в тези райони правила, независимо дали те са правила на Съюза или национални правила. |
(20) |
Официалният контрол, извършван от държавите-членки, е основен инструмент за верификация и мониторинг на въвеждането, спазването и прилагането на съответните изисквания на Съюза. Ефективността и ефикасността на системите за официален контрол са от жизненоважно значение за поддържане на висока степен на безопасност за хората, животните и растенията по цялата хранителна верига, като същевременно се гарантира висока степен на опазване на околната среда. За такива мерки по контрол следва да се осигурява финансова подкрепа от Съюза. По-специално следва да се осигурява участие във финансирането на референтните лаборатории на Съюза, за да им се оказва помощ във връзка с разходите, произтичащи от изпълнението на одобрените от Комисията работни програми. Освен това, тъй като ефективността на официалния контрол зависи и от това органите, осъществяващи контрола, да разполагат с добре обучени служители, добре запознати с правото на Съюза, Съюзът следва да може да участва във финансирането на тяхното обучение и на съответните програми за обмен, организирани от компетентните органи. |
(21) |
Ефикасното управление на дейностите по осъществяване на официалния контрол зависи от бързия обмен на свързаните с този контрол данни и информация. Освен това правилното и хармонизирано изпълнение на съответните правила зависи от изграждането на ефикасни системи с участието на компетентните органи на държавите-членки. Поради това следва дейностите по създаването и оперативното функциониране на бази данни и на компютризирани информационни системи за управление, свързани с посочените цели, да са допустими с оглед предоставяне на финансово участие. |
(22) |
Съюзът следва да осигурява финансови средства за техническите, научните, координационните и комуникационните дейности, необходими с цел да се гарантира правилното прилагане на правото на Съюза и за своевременното адаптиране на правото към промените в науката, технологиите и обществото. Следва да се осигурява финансиране и за проекти, насочени към подобряване на ефективността и ефикасността на официалния контрол. |
(23) |
Съгласно член 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (11) във всяко предложение, представено на законодателния орган, което съдържа дерогации от разпоредбите на посочения регламент, се изисква ясно да се посочват тези дерогации и конкретните причини, които ги обосновават. Поради това, с оглед на специфичното естество на някои от целите, попадащи в обхвата на настоящия регламент, и тъй като съответните компетентни органи на държавите-членки могат най-добре да осъществят дейностите във връзка с тези цели, тези органи следва да се считат за бенефициенти, посочени за целите на член 128, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Поради това следва да бъде възможно на тези органи да бъдат отпускани безвъзмездни средства без предварително публикуване на покани за представяне на предложения. |
(24) |
Чрез дерогация от член 86 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и като изключение от принципа за забрана на обратното действие съгласно предвиденото в член 130 от него разходите за спешни мерки, попадащи в обхвата на членове 7 и 17 от настоящия регламент, следва да бъдат допустими от датата, на която държавата-членка е уведомила Комисията за появата на дадена болест или наличието на вредител, поради спешността и непредвидимостта на тези мерки. Поемането на съответните бюджетни задължения и плащането на допустимите разходи следва да се правят от Комисията след оценяване на заявленията за плащане, представени от държавите-членки. |
(25) |
От изключително голямо значение е такива спешни мерки да бъдат изпълнявани незабавно. Поради това евентуално изключване от финансиране на разходи, които са направени преди подаването на заявление за безвъзмездни средства, би противоречало на общия интерес, тъй като би подтикнало държавите-членки да насочат непосредствените си усилия към подготовката на заявлението за безвъзмездни средства, а не към прилагането на спешни мерки. |
(26) |
С оглед на обхвата на действащото право на Съюза, отнасящо се до прилагането на мерки за ликвидиране и за надзор, и на техническите ограничения по отношение на друг наличен експертен опит, е необходимо прилагането на мерките, попадащи в обхвата на настоящия регламент, да бъде осъществявано основно от компетентните органи на държавите-членки. Поради това е необходимо в определени случаи да се съфинансират разходите за възнаграждения на персонала на националните администрации. |
(27) |
Чрез изготвянето на програми се постига координиране и приоритизиране и по този начин се допринася за ефективното използване на финансовите средства на Съюза. С цел да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия във връзка с приемането на работни програми за прилагането на определени мерки, предвидени в настоящия регламент. |
(28) |
За да се гарантира отговорно и ефективно използване на финансовите средства на Съюза, на Комисията следва да се даде възможността да проверява дали финансирането от Съюза е използвано по ефективен начин за прилагането на допустими мерки, като извършва проверки на място или проверки на документацията. |
(29) |
Финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитени през целия цикъл на разходите, включително посредством предотвратяване, установяване и разследване на нередности и чрез възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправомерно използвани средства. |
(30) |
Списъкът с болестите по животните, които могат да бъдат финансирани по линия на спешните мерки, е приложен към настоящия регламент и включва болестите по животни, посочени в член 3, параграф 1, член 4, параграф 1, член 6, параграф 2 и член 14, параграф 1 от Решение 2009/470/ЕО на Съвета (12). За да бъдат взети под внимание болестите по животните, които се изисква да бъдат съобщени в съответствие с Директива 82/894/ЕИО на Съвета (13), и болестите, които е вероятно да се превърнат в нова заплаха за Съюза, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия за приемане на актове в съответствие с член 290 от ДФЕС с цел допълване на списъка. |
(31) |
Списъците на болестите по животните и зоонозите, които могат да бъдат финансирани по линия на програмите за ликвидиране, контрол и надзор, са приложени към настоящия регламент и включват болестите по животните и зоонозите, посочени в приложение I към Решение 2009/470/ЕО. С цел да се вземат предвид ситуациите, които са предизвикани от тези болести по животните, които оказват значително влияние върху животновъдството или търговията с животни, развитието на зоонози, които представляват заплаха за хората, или новите научни или епидемиологични развития, на Комисията следва да се предоставят правомощия за приемане на актове в съответствие с член 290 от ДФЕС с цел допълване на тези списъци. |
(32) |
При приемането на делегирани актове съгласно настоящия регламент от особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета. |
(33) |
За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на изготвянето на годишни и многогодишни работни програми; определянето на финансовото участие за спешни мерки или в случаите, когато е необходимо да се реагира по отношение на непредвидими развития; установяването на процедури за представянето от страна на държавите-членки на заявления, доклади и искания за плащане на безвъзмездни средства. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (14). |
(34) |
Правото на Съюза следва да се прилага по начин, с който се гарантира постигане на очакваните ползи, с оглед на натрупания опит. Поради това е целесъобразно Комисията да направи оценка на прилагането и ефективността на настоящия регламент и да съобщи резултатите от нея на другите институции. |
(35) |
При прилагането на действащите правила на Съюза, попадащи в обхвата на настоящия регламент, Комисията се подпомага понастоящем от различни комитети и по-специално комитетите, създадени с решения 66/399/ЕИО (15) и 76/894/ЕИО на Съвета (16), директиви 98/56/ЕО (17) и 2008/90/ЕО на Съвета (18) и с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (19). Целесъобразно е да се рационализира процедурата на комитета в тази област. На комитета, създаден с член 58 от Регламент (ЕО) № 178/2002, следва да се възложи задачата да подпомага Комисията при упражняването на нейните изпълнителни правомощия по отношение на направените разходи в съответните области и наименованието на този комитет следва да се промени, за да се отразят неговите увеличени отговорности. Поради това решения 66/399/ЕИО и 76/894/ЕИО следва да бъдат отменени, а директиви 98/56/ЕО и 2008/90/ЕО, както и Регламент (ЕО) № 178/2002 следва да бъдат съответно изменени. |
(36) |
Настоящият регламент заменя разпоредбите на Решение 2009/470/ЕО. Освен това с настоящия регламент се заменят член 13в, параграф 5 и членове 22 — 26 от Директива 2000/29/ЕО, член 66 от Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (20), глава VII от Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета (21), член 22 от Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (22) и член 76 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (23). Поради това Директива 2000/29/ЕО, регламенти (ЕО) № 882/2004 и (ЕО) № 396/2005, Директива 2009/128/ЕО и Регламент (ЕО) № 1107/2009 следва да бъдат съответно изменени, |
(37) |
Въвеждането на съфинансиране от Съюза за разходи, възникнали за държавите-членки за обезщетяване на собствениците за стойността на техните унищожени растения, растителни продукти или други обекти, в съответствие с мерките, посочени в член 16 от Директива 2000/29/ЕО, налага изготвянето на насоки относно условията, приложими по отношение на ограниченията на пазарната стойност на съответните култури и дървета. Поради това въвеждането следва да се осъществи само считано от 1 януари 2017 г., |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ДЯЛ I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
ГЛАВА I
Предмет, приложно поле и цели
Член 1
Предмет и приложно поле
С настоящия регламент се установяват разпоредбите за управлението на разходите от общия бюджет на Европейския съюз в областите, попадащи в обхвата на правилата на Съюза:
а) |
уреждащи въпросите, свързани с храните и безопасността на храните на всички етапи на производството, преработката, разпространението и унищожаването на храните, включително правилата, с които се цели да се гарантират справедливи търговски практики и да се защитят интересите на потребителите и правото им на информация, както и уреждащи производството и използването на материали и предмети, предназначени за контакт с храни; |
б) |
уреждащи въпросите, свързани с фуражите и безопасността на фуражите на всички етапи на производството, преработката, разпространението, унищожаването и използването на фуражите, включително правилата, с които се цели да се гарантират справедливи търговски практики и да се защитят интересите на потребителите и правото им на информация; |
в) |
установяващи изискванията по отношение на здравеопазване на животните; |
г) |
установяващи изискванията по отношение на хуманното отношение към животните; |
д) |
относно защитните мерки срещу вредители по растенията или растителните продукти съгласно определението в член 2, параграф 1, буква д) от Директива 2000/29/ЕО („вредители“); |
е) |
относно производството с цел пускане на пазара и пускането на пазара на растителен репродуктивен материал; |
ж) |
установяващи изискванията за пускането на пазара на продукти за растителна защита и за устойчива употреба на пестициди; |
з) |
насочени към предотвратяване и минимизиране на рисковете за общественото здраве и здравето на животните, произтичащи от страничните животински продукти и производни продукти; |
и) |
уреждащи съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда; |
й) |
относно защитата на правата върху интелектуална собственост във връзка със сортовете растения и опазването и обмена на растителни генетични ресурси. |
Член 2
Цели
1. С разходите, посочени в член 1, се цели постигането на:
а) |
общата цел да се допринесе за висока степен на защита на здравето на хората, животните и растенията по цялата хранителна верига и в свързаните области, посредством предотвратяване и ликвидиране на болести и вредители и посредством гарантиране на висока степен на защита на потребителите и на опазване на околната среда, като същевременно се засилва конкурентоспособността на хранителната и фуражната промишленост на Съюза и се благоприятства създаването на работни места; |
б) |
следните конкретни цели:
|
2. За измерване на степента на постигане на конкретните цели, посочени в параграф 1, буква б), се използват следните показатели:
а) |
за конкретната цел, посочена в параграф 1, буква б), подточка i): намаление на броя на случаите на заболявания при хората на територията на Съюза, които са свързани с безопасността на храните или със зоонозите; |
б) |
за конкретната цел, посочена в параграф 1, буква б), подточка ii):
|
в) |
за конкретната цел, посочена в параграф 1, буква б), подточка iii):
|
г) |
за конкретната цел, посочена в параграф 1, буква б), подточка iv): благоприятна тенденция в резултатите от извършване на контрола в конкретни проблемни области, отчетени и докладвани от експертите на Комисията вдържавите-членки. |
ГЛАВА II
Форми на финансиране и общи финансови разпоредби
Член 3
Форми на финансиране
1. Финансирането от Съюза на разходите, посочени в член 1, се извършва в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.
2. Когато безвъзмездни средства се отпускат на компетентните органи на държавите-членки, тези органи се считат за бенефициенти по смисъла на член 128, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Тези безвъзмездни средства може да бъдат отпускани без публикуване на покани за представяне на предложения.
3. Финансовото участие на Съюза, предоставяно за посочените в настоящия регламент мерки, може също така да бъде под формата на доброволни плащания в полза на международни организации, в които Съюзът членува или в чиято работа участва, работещи в областите, които попадат в обхвата на посочените в член 1 правила.
Член 4
Бюджет
1. Максималният размер на разходите, посочени в член 1, за периода от 2014 г. до 2020 г. е в размер на 1 891 936 000 EUR по текущи цени.
2. Максималният размер, посочен в параграф 1, може също да покрива разходи, свързани с дейности по подготовка, мониторинг, контрол, одит и оценка, които се изискват за управлението и за постигането на целите, разходи, посочени в член 1, по-специално във връзка с проучвания и срещи на експерти, разходите, свързани с ИТ мрежи, предназначени за обработка и обмен на информация, както и всякакви други разходи за техническа и административна помощ, направени от Комисията във връзка с управлението на тези разходи.
3. В рамките на максималния размер може също да покрива разходите за техническа и административна помощ, необходими за осигуряването на прехода от дейностите, приети преди, към тези, приети след влизането в сила на настоящия регламент. Ако е необходимо, за покриване на подобни разходи може да бъдат предвидени бюджетни кредити в бюджета след 2020 г. с цел да се даде възможност да се управляват дейностите, които не са приключили до 31 декември 2020 г.
Член 5
Максимални проценти на безвъзмездните средства
1. Когато финансовото участие от страна на Съюза е под формата на безвъзмездни средства, то не надвишава 50 % от допустимите разходи.
2. Максималният процент, посочен в параграф 1, може да се увеличи на 75 % от допустимите разходи по отношение на:
а) |
трансгранични действия, осъществявани съвместно от две или повече държави-членки с цел контрол, предотвратяване или ликвидиране на вредители или на болести по животните; |
б) |
държави-членки, чийто брутен национален доход на глава от населението по последни данни от Евростат е под 90 % от средния за Съюза. |
3. Максималният процент, посочен в параграф 1, може да се увеличи на 100 % от допустимите разходи, когато действията, за които се предоставя участие от Съюза, се отнасят до предотвратяването и контрола на сериозни рискове за човешкото здраве и за здравето на растенията и на животните в Съюза, и:
а) |
имат за цел да се предотвратят човешки жертви или сериозни икономически нарушения в Съюза като цяло; |
б) |
представляват конкретни задачи, които са крайно необходими за Съюза като цяло, съобразно посоченото от Комисията в работната програма, приета в съответствие с член 36, параграф 1; или |
в) |
се осъществяват в трети държави. |
ДЯЛ II
ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ
ГЛАВА I
Здравеопазване на животните
Член 6
Допустими мерки
1. На държавите-членки може да бъдат отпускани безвъзмездни средства, като се спазват определените в член 5, параграфи 1 — 3 максимални проценти по отношение на мерките, предприети в резултат на потвърждаване на появата на една от болестите по животните, включени в списъка по член 7, при условие че тези мерки са били приложени незабавно и че приложимите разпоредби, установени в съответното право на Съюза, са били спазени. Такива безвъзмездни средства могат също да включват разходи, направени в резултат на съмнение за поява на такава болест, при условие че появата е потвърдена след това.
2. На държавите-членки може да бъдат отпускани безвъзмездни средства когато, след потвърждаване на появата на една от болестите по животните, включени в списъка по член 7, две или повече държави-членки работят в тясно сътрудничество за ограничаване на епидемията.
3. На държавите-членки, на трети държави и на международни организации може да бъдат отпускани безвъзмездни средства по отношение на защитни мерки, предприети в случай на директна заплаха за здравния статус на Съюза вследствие на появата или разпространението на една от болестите по животните или зоонозите, включени в списък по член 7 или член 10, на територията на трета държава или на държава-членка.
4. На държавите-членки може да бъдат отпускани безвъзмездни средства, когато по искане на държава-членка Комисията реши, че те трябва да създадат запаси от биологични продукти, предназначени за борба с болестите по животните и зоонозите, включени в списък по член 7 или член 10.
5. Финансово участие от страна на Съюза може да се предоставя за създаването на запаси от биологични продукти или за закупуването на дози ваксини, ако появата или разпространението на една от болестите по животните и зоонозите, включени в списък по член 7 или член 10, в трета държава или в държава-членка може да представлява заплаха за Съюза.
Член 7
Списък на болести по животните
1. Списъкът на болестите по животните, във връзка с които е допустимо финансиране съгласно член 6, е установен в приложение I.
2. На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 40 във връзка с допълване на списъка на болестите по животните, посочен в параграф 1, като се вземат предвид болестите по животните, които се изисква да бъдат нотифицирани в съответствие с Директива 82/894/ЕИО, и болестите, които е вероятно да представляват нова заплаха за Съюза поради своето сериозно въздействие върху:
а) |
човешкото здраве; |
б) |
здравето на животните или хуманното отношение към тях; или |
в) |
производството на селскостопански продукти или аквакултури или свързани с това производство сектори на икономиката. |
Член 8
Допустими разходи
1. Следните разходи, направени от държавите-членки при прилагането на мерките, посочени в член 6, параграф 1, може да бъдат допустими с оглед на финансирането по същия параграф:
а) |
разходи за обезщетяване на собствениците за стойността на техните заклани или умъртвени животни, в границите на пазарната стойност на тези животни, ако не са били засегнати от болестта; |
б) |
разходи по клането или умъртвяването на животните и свързани с това транспортни разходи; |
в) |
разходи за обезщетяване на собствениците за стойността на техните унищожени продукти от животински произход, в границите на пазарната стойност на тези продукти непосредствено преди да възникне или да бъде потвърдено каквото и да е било съмнение за болестта; |
г) |
разходи за почистване, дезинсектизация и дезинфекция на стопанствата и оборудването въз основа на епидемиологията и характеристиките на патогена; |
д) |
разходи за транспортирането и унищожаването на заразените фуражи и на заразеното оборудване, когато последното не може да бъде дезинфекцирано; |
е) |
разходи за закупуване, съхраняване, поставяне или разпространяване на ваксини и примамки, както и разходите за самото инокулиране, когато такива действия са били решени или разрешени от Комисията; |
ж) |
разходи за транспорт и обезвреждане на кланичните трупове; |
з) |
в изключителни и надлежно обосновани случаи – всички други разходи, които са от съществено значение за ликвидирането на болестта в съответствие с предвиденото в решението за финансиране, посочено в член 36, параграф 4 от настоящия регламент. |
2. Съгласно посоченото в член 130, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, разходите са допустими от датата, на която държавите-членки са уведомили Комисията за появата на болестта. Такива разходи могат да включват също така разходите, направени в резултат на съмнение за поява на такава болест, при условие че тази поява е потвърдена след това.
3. След като направи оценка на подадените от държавите-членки заявления за плащане, Комисията поема съответните бюджетни задължения и извършва плащане на допустимите разходи.
Член 9
Допустими програми
На държавите-членки може да бъдат отпускани безвъзмездни средства за техните годишни или многогодишни национални програми за ликвидиране, контрол и надзор на болести по животните и зоонози, включени в списък по член 10 („националните програми“).
Член 10
Списък на болести по животните и зоонози
1. Списъкът на болестите по животните и на зоонозите, във връзка с които е допустимо финансиране съгласно член 9, е установен в приложение II.
2. На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 40 във връзка с допълване на списъка на болестите по животните и на зоонозите, посочен в параграф 1 от настоящия член, като взема предвид:
а) |
ситуацията във връзка с болестите по животните, които оказват сериозно въздействие върху животновъдството или търговията с животни; |
б) |
разпространението на зоонози, които представляват заплаха за човека; или |
в) |
новите научни или епидемиологични тенденции. |
Член 11
Допустими разходи
Следните разходи, направени от държавите-членки за изпълнението на националните програми, може да бъдат допустими с оглед на отпускането на безвъзмездни средства по член 9:
а) |
разходи за вземане на проби от животните; |
б) |
разходи за провеждане на изследвания, при условие че са ограничени до:
|
в) |
разходи за обезщетяване на собствениците за стойността на техните заклани или умъртвени животни, в границите на пазарната стойност на тези животни, ако те не са били засегнати от болестта; |
г) |
разходи по клането или умъртвяването на животните; |
д) |
разходи за обезщетяване на собствениците за стойността на техните унищожени продукти от животински произход, в границите на пазарната стойност на тези продукти непосредствено преди да възникне или да бъде потвърдено каквото и да е било съмнение за болестта; |
е) |
разходи за закупуване, съхраняване, инокулиране, поставяне или разпространяване на използвани по програмите дози ваксини или на ваксини и примамки за животни; |
ж) |
разходи за почистване, дезинфекция и дезинсектизация на стопанствата и оборудването въз основа на епидемиологията и характеристиките на патогена; както и |
з) |
в изключителни и надлежно обосновани случаи – разходите, направени при прилагането на необходими мерки, различни от посочените в букви а) до ж), при условие че тези мерки са посочени в решението за отпускане на безвъзмездни средства, посочено в член 13, параграфи 3 и 4. |
За целите на първа алинея, буква в) остатъчната стойност на животните, при наличието на такава, се приспада от обезщетението.
За целите на първа алинея, буква г) остатъчната стойност на топлинно третираните неизлюпени яйца се приспада от обезщетението.
Член 12
Съдържание и представяне на националните програми
1. До 31 май държавите-членки представят на Комисията националните програми, чието изпълнение трябва да започне през следващата година, по отношение на които те искат да кандидатстват за предоставяне на безвъзмездни средства.
Национални програми, представени след 31 май, не се допускат за финансиране през следващата година.
2. В националните програми се посочва най-малко следното:
а) |
описание на епидемиологичната обстановка във връзка с болестта по животните или зоонозата преди датата, на която започва изпълнението на програмата; |
б) |
описание и граници на географските и административните области, в които трябва да се изпълнява програмата; |
в) |
продължителността на програмата; |
г) |
мерките, които трябва да бъдат предприети; |
д) |
прогнозен бюджет; |
е) |
целите, които трябва да бъдат постигнати до датата на приключване на програмата и очакваните ползи от нея; както и |
ж) |
подходящи показатели за измерване на степента, в която са постигнати целите на програмата. |
Във всяка многогодишна национална програма информацията, посочена в букви б), г) и е) от първата алинея, се дава за всяка година от програмния период в случай на значителни промени в сравнение с предходната година. Информацията, която е посочена в буква д) от посочената алинея, се предоставя за всяка година, обхваната от програмата.
3. Ако има вероятност появата или разпространението на една от болестите по животните или зоонозите, включени в списъка по член 10, да представлява заплаха за здравния статус на Съюза и с цел да се защити Съюза от въвеждането на някоя от тези болести или зоонози, държавите-членки може да включват в националните си програми мерки, които да бъдат прилагани на териториите на съседните им трети държави в сътрудничество с органите на тези държави.
Член 13
Оценяване и одобряване на националните програми
1. При оценяването на националните програми Комисията взема предвид приоритетите и критериите, заложени в годишните или многогодишните работни програми, посочени в член 36, параграф 1.
2. До 30 ноември всяка година Комисията уведомява държавите-членки относно:
а) |
списъка на националните програми, които са одобрени технически и са предложени за съфинансиране; |
б) |
предварителната сума, определена за всяка програма; |
в) |
временното максимално равнище на финансовото участие на Съюза за всяка програма; както и |
г) |
всички временни условия, на които може да подлежи финансовото участие на Съюза; |
3. Годишните национални програми и свързаното с тях финансиране се одобряват от Комисията до 31 януари всяка година с решение за отпускане на безвъзмездни средства по отношение на приложените мерки и направените разходи в периода 1 януари — 31 декември същата година. След представянето на междинните доклади, посочени в член 14, и ако е необходимо, Комисията може да измени тези решения във връзка с целия период на допустимост.
4. Многогодишните национални програми и свързаното с тях финансиране се одобряват от Комисията до 31 януари на първата година от периода на изпълнението им с решение за отпускане на безвъзмездни средства по отношение на приложените мерки и направените разходи в периода от 1 януари на първата година от изпълнението до края на периода на изпълнението им.
5. При одобряването на многогодишните национални програми в съответствие с параграф 4 бюджетните задължения може да се разделят на годишни вноски. Когато бюджетните задължения се разделят по такъв начин, Комисията поема задълженията по годишните вноски, като взема предвид постигнатия напредък по програмите, очакваните нужди и наличния бюджет.
Член 14
Изготвяне на доклади
Всяка година до 30 април и за всяка одобрена годишна или многогодишна национална програма държавите-членки представят на Комисията годишен подробен технически и финансов доклад, който обхваща предходната година. Този доклад включва постигнатите резултати, измерени въз основа на посочените в член 12, параграф 2, буква ж) показатели, и подробен отчет за направените допустими разходи.
Освен това всяка година до 31 август за всяка одобрена годишна национална програма държавите-членки представят на Комисията междинен финансов доклад.
Член 15
Плащания
Заявката за плащане за дадена година във връзка с определена национална програма се подава от държавата-членка до Комисията до 30 април на следващата година.
Комисията изплаща финансовото участие от страна на Съюза в допустимите разходи, след като направи съответната верификация на посочените в член 14 доклади.
ГЛАВА II
Здраве на растенията
Член 16
Допустими мерки
1. На държавите-членки може да бъдат отпускани безвъзмездни средства в размер до максималните проценти, посочени в член 5, параграфи 1 — 3, за следните мерки срещу вредители, при спазване на условията, определени в член 17:
а) |
мерки за ликвидирането на вредител в заразената област, предприети от компетентните органи съгласно член 16, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/29/ЕО или съгласно с мерките на Съюза, приети в съответствие с член 16, параграф 3 от същата директива; |
б) |
мерки за ограничаването на вредител, срещу който има приети мерки на равнището на Съюза съгласно член 16, параграф 3 от Директива 2000/29/ЕО, в заразената област, в която вредителят не може да бъде ликвидиран, когато тези мерки са от съществено значение за защитата на Съюза срещу по-нататъшно разпространение на вредителя. Тези мерки се отнасят изключително за ликвидирането на вредителя в буферната зона, ако в нея бъде установено наличието му; |
в) |
допълнителни защитни мерки, предприети срещу разпространението на вредител, срещу който има приети мерки на равнището на Съюза съгласно член 16, параграф 3 от Директива 2000/29/ЕО, различни от мерките за ликвидиране, посочени в буква а), и мерките за ограничаване, посочени в буква б), когато тези мерки са от съществено значение за защитата на Съюза срещу по-нататъшно разпространение на вредителя. |
Безвъзмездни средства за мерки, посочени в първа алинея, букви а) и б), може да бъдат отпускани също така за мерки, предприети в резултат на съмнение за поява на такъв вредител, при условие че появата на вредителя е потвърдена след това.
2. Безвъзмездни средства по параграф 1 може да бъдат отпускани също така на държава-членка, на чиято територия няма наличие на вредителите, посочени в параграф 1, когато държавата-членка е взела мерки срещу въвеждането на тези вредители на своя територия поради наличието им в съседна държава-членка или в трета държава, разположена непосредствено до нейната граница.
3. На държавите-членки може да бъдат отпускани безвъзмездни средства, когато след потвърждаване на появата на един от вредителите, посочени в член 17, две или повече държави-членки работят в тясно сътрудничество за предприемане на мерките, посочени в параграф 1.
4. Безвъзмездни средства може да бъдат отпускани също така на международни организации във връзка с мерките, посочени в параграф 1, първа алинея, букви а) — в).
Член 17
Условия
Мерките, посочени в член 16, могат да отговарят на критериите за отпускане на безвъзмездни средства, при условие че са били приложени незабавно и че са спазени приложимите разпоредби, установени в приложимото право на Съюза, и при условие че е изпълнено едно или повече от следните условия:
а) |
насочени са срещу вредители, включени в списъка в част А, раздел I на приложение I към Директива 2000/29/ЕО и част А, раздел I на приложение II към същата директива; |
б) |
насочени са срещу вредители, обхванати от мярка, приета от Комисията в съответствие с член 16, параграф 3 от Директива 2000/29/ЕО; |
в) |
насочени са срещу вредители, по отношение на които са приети мерки в съответствие с директиви 69/464/ЕИО, 93/85/ЕИО, 98/57/ЕО или 2007/33/ЕО; или |
г) |
насочени са срещу вредители, които не са включени в списъка в приложение I или приложение II към Директива 2000/29/ЕО и които подлежат на мярка, приета от компетентния орган на държава-членка съгласно член 16, параграф 2 от Директива 2000/29/ЕО и които временно отговарят на условията за включване в списъка в част A, раздел I от приложение I към Директива 2000/29/ЕО или част А, раздел I на приложение II към същата директива. |
При мерки, които отговарят на условието, посочено в първа алинея, буква б), безвъзмездните средства не покриват разходите, направени след изтичането на срока на действие на мярката, приета от Комисията съгласно член 16, параграф 3 от Директива 2000/29/ЕО.
По отношение на мерки, които отговарят на условието, посочено в буква г) от първия параграф, безвъзмездните средства не покриват разходи, направени по-късно от две години след влизането в сила на мярката, приета от компетентния орган на съответната държава-членка, или направени след изтичането на срока на действие на тази мярка.
Член 18
Допустими разходи
1. Следните разходи, направени от държавите-членки при прилагането на мерките, посочени в член 16, може да бъдат допустими с оглед на отпускането на безвъзмездни средства по посочения член:
а) |
разходи за персонал, пряко ангажиран с прилагането на мерките, независимо от статута на наетите лица, както и разходи за наемане на оборудване, за консумативи и всякакви други необходими материали, за продукти за обработка, вземане на проби и лабораторни изследвания; |
б) |
разходи по договори за услуги, сключени с трети страни за изпълнение на част от мерките; |
в) |
разходи за обезщетяване на засегнатите оператори или собственици за третиране, унищожаване и последващо отстраняване на растения, растителни продукти и други обекти и за почистване и обеззаразяване на помещенията, земята, водата, почвата, растителната среда, съоръженията, машините и оборудването; |
г) |
разходи за обезщетяване на засегнатите собственици за стойността на унищожените растения, растителни продукти или други обекти, подложени на мерките, посочени в член 16 от Директива 2000/29/ЕО, в границите на пазарната стойност на такива растения, растителни продукти и други обекти, която би била налице, ако те не бяха засегнати от тези мерки; остатъчната стойност, при наличието на такава, се приспада от обезщетението; както и |
д) |
в изключителни и надлежно обосновани случаи — разходите за прилагането на други необходими мерки освен посочените в букви от а) до г), при условие че тези мерки са посочени в решението за финансиране съгласно член 36, параграф 4. |
Обезщетяването на собствениците, посочено в буква в), е допустимо само ако мерките са били предприети под надзора на компетентния орган.
2. Съгласно посоченото в член 130, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, разходите са допустими от датата, на която държавите-членки са уведомили Комисията за появата на вредителя. Тези разходи могат да включват също така разходите в резултат на съмнение за поява на този вредител, при условие че тази поява е потвърдена след това.
3. След като направи оценка на подадените от държавите-членки заявления за плащане, Комисията поема съответните бюджетни задължения и извършва плащане на допустимите разходи.
Член 19
Допустими програми за наблюдение
На държавите-членки може да бъдат отпускани безвъзмездни средства за годишните и многогодишните програми за наблюдение, които те изпълняват относно наличието на вредители („програми за наблюдение“), при условие че програмите за наблюдение отговарят най-малко на едно от следните условия:
а) |
насочени са срещу вредителите, включени в списъка в част А, раздел I на приложение I към Директива 2000/29/ЕО и част А, раздел I на приложение II към същата директива; |
б) |
насочени са срещу вредители, обхванати от мярка, приета от Комисията в съответствие с член 16, параграф 3 от Директива 2000/29/ЕО. |
По отношение на вредителите, посочени в първа алинея, буква а) от настоящия член, програмите за наблюдение се основават на оценка на риска от тяхното въвеждане, установяване и разпространение на територията на съответната държава-членка, като минималното изискване е програмите да са насочени срещу вредителите, които пораждат основните рискове, и към основните растителни видове, които са изложени на тези рискове.
При мерки, които отговарят на условието, посочено в първа алинея, буква б) от настоящия член, безвъзмездните средства не покриват разходите, направени след изтичането на срока на действие на мярката, приета от Комисията съгласно член 16, параграф 3 от Директива 2000/29/ЕО.
Член 20
Допустими разходи
Следните разходи, направени от държавите-членки за изпълнението на програмите за наблюдение, посочени в член 19, може да бъдат допустими с оглед на отпускането на безвъзмездни средства по посочения член:
а) |
разходи за вземане на проби; |
б) |
разходи за провеждане на изследвания, при условие че са ограничени до:
|
в) |
в изключителни и надлежно обосновани случаи — разходи за прилагането на необходими мерки, различни от посочените в букви а) и б), при условие че тези мерки са посочени в решението за отпускане на безвъзмездни средства съгласно член 22, параграфи 3 и 4. |
Член 21
Съдържание и представяне на програмите за наблюдение
1. До 31 май държавите-членки представят на Комисията програмите за наблюдение, които трябва да започнат да се изпълняват през следващата година, за които искат да кандидатстват за отпускане на безвъзмездни средства.
Програми за наблюдение, представени след 31 май, не се допускат за финансиране през следващата година.
2. В програмите за наблюдение се посочва най-малко следното:
а) |
вредителите, включени в програмата; |
б) |
описание и граници на географските и административните области, в които трябва да се изпълнява програмата, и описание на техния статус с оглед наличието на съответните вредители; |
в) |
продължителността на програмата; |
г) |
броя на планираните визуални инспекции, проби и изследвания за вредители и растения, растителни и други засегнати продукти; |
д) |
прогнозния бюджет; |
е) |
целите, които трябва да бъдат постигнати до датата на приключване на програмата и очакваните ползи от програмата; както и |
ж) |
подходящи показатели за измерване на степента, в която са постигнати целите на програмата. |
Във всяка многогодишна програма за наблюдение информацията, посочена в букви б), г) и е) от първата алинея, се дава за всяка година, обхваната от програмата в случай на значителни промени в сравнение с предходната година. Информацията, която е посочена в буква д) от посочената алинея, се предоставя за всяка година, обхваната от програмата.
Член 22
Оценяване и одобряване на програмите за наблюдение
1. При оценяването на програмите за наблюдение Комисията взема предвид приоритетите и критериите, заложени в годишните или многогодишните работни програми, посочени в член 36, параграф 1.
2. До 30 ноември всяка година Комисията уведомява държавите-членки относно:
а) |
списъка на програмите за наблюдение, които са одобрени технически и са предложени за съфинансиране; |
б) |
предварителната сума, определена за всяка програма; |
в) |
временното максимално равнище на финансовото участие на Съюза за всяка програма; както и |
г) |
всички временни условия, на които може да подлежи финансовото участие на Съюза. |
3. Годишните програми за наблюдение и свързаното с тях финансиране се одобряват от Комисията до 31 януари всяка година с решение за отпускане на безвъзмездни средства във връзка с приложените мерки и направените разходи в периода 1 януари — 31 декември същата година. След представянето на междинните доклади, посочени в член 23, ако е необходимо, Комисията може да измени тези решения за целия период на допустимост.
4. Многогодишните програми за наблюдение и свързаното с тях финансиране се одобряват от Комисията до 31 януари на първата година от периода на изпълнението им с решение за отпускане на безвъзмездни средства във връзка с приложените мерки и направените разходи в периода от 1 януари на първата година от изпълнението до края на периода на изпълнението им.
5. При одобряването на многогодишните програми за наблюдение в съответствие с параграф 4 бюджетните задължения може да се разделят на годишни вноски. Когато бюджетните задължения се разделят на годишни вноски, Комисията поема задълженията по годишните вноски, като взема предвид постигнатия напредък по програмите, очакваните нужди и наличния бюджет.
Член 23
Изготвяне на доклади
Всяка година до 30 април за всяка одобрена годишна или многогодишна програма за наблюдение държавите-членки представят на Комисията годишен подробен технически и финансов доклад, обхващащ предходната година. Този доклад включва постигнатите резултати, измерени въз основа на посочените в член 21, параграф 2, буква ж) показатели, и подробен отчет за направените допустими разходи. Освен това всяка година до 31 август за всяка одобрена годишна програма за наблюдение държавите-членки представят на Комисията междинен финансов доклад.
Член 24
Плащания
Заявката за плащане за дадена година във връзка с определена програма за наблюдение се подава от държавата-членка до Комисията до 30 април на следващата година.
Комисията изплаща финансовото участие от страна на Съюза за допустимите разходи, след като направи съответното верифициране на посочените в член 23 доклади.
Член 25
Допустими мерки и допустими разходи
1. На държавите-членки може да бъдат отпускани безвъзмездни средства за програмите, които те изпълняват за контрол на вредителите в най-отдалечените региони на Съюза, посочени в член 349 от ДФЕС, в съответствие с целите, посочени в член 2 от Регламент (ЕС) № 228/2013 („програми за най-отдалечените региони“). Тези безвъзмездни средства се отнасят за действия, необходими с цел да се гарантира правилното прилагане в тези региони на действащите правила за контрол на вредителите, независимо дали са правила на Съюза или национални правила.
2. Следните разходи, направени от държавите-членки по програми за най-отдалечените региони, може да бъдат допустими за финансово участие на Съюза:
а) |
разходи за персонал, пряко ангажиран с прилагането на мерките, независимо от статута на наетите лица, както и разходи за наемане на оборудване, за консумативи и за продукти за обработка; |
б) |
разходи по договори за услуги, сключени с трети страни за изпълнение на част от мерките; |
в) |
разходи за вземане на проби; |
г) |
разходи за провеждане на изследвания, при условие че са ограничени до:
|
Член 26
Съдържание и представяне на програмите за най-отдалечените региони
1. Всяка година до 31 май държавите-членки представят на Комисията програмите за най-отдалечените региони, които трябва да започнат да се изпълняват през следващата година и за които те кандидатстват за отпускане на безвъзмездни средства.
Програми за най-отдалечените региони, представени след 31 май, не се допускат за финансиране през следващата година.
2. В програмите за най-отдалечените региони се посочва най-малко следното:
а) |
вредителите, включени в програмата; |
б) |
описание и граници на географските и административните области, в които трябва да се изпълнява програмата, и описание на техния статус с оглед наличието на съответните вредители; |
в) |
технически анализ на фитосанитарната обстановка в региона; |
г) |
продължителността на програмата; |
д) |
включените в програмата дейности и когато е целесъобразно – броя на планираните визуални инспекции, проби и изследвания за вредители, както и растения, растителни и други засегнати продукти; |
е) |
прогнозния бюджет; |
ж) |
целите, които трябва да бъдат постигнати до датата на приключване на програмата и очакваните ползи от нея; както и |
з) |
подходящи показатели за измерване на степента, в която са постигнати целите на програмата. |
Във всяка многогодишна програма за най-отдалечените региони информацията, посочена в букви б), д) и ж) от първата алинея, се дава за всяка година, обхваната от програмата в случай на значителни промени в сравнение с предходната година. Информацията, посочена в буква е) от същата алинея, се предоставя за всяка година, обхваната от програмата.
Член 27
Оценяване и одобряване на програмите за най-отдалечените региони
1. При оценяването на програмите за най-отдалечените региони се вземат предвид приоритетите и критериите, заложени в годишните или многогодишните работни програми, посочени в член 36, параграф 1.
2. До 30 ноември всяка година Комисията уведомява държавите-членки относно:
а) |
списъка на програмите за най-отдалечените региони, които са одобрени технически и са предложени за съфинансиране; |
б) |
предварителната сума, определена за всяка програма; |
в) |
временното максимално равнище на финансовото участие на Съюза за всяка програма; както и |
г) |
всички временни условия, на които може да подлежи финансовото участие на Съюза. |
3. Годишните програми за най-отдалечените региони и свързаното с тях финансиране се одобряват до 31 януари всяка година с решение за отпускане на безвъзмездни средства по отношение на приложените мерки и направените разходи в периода 1 януари — 31 декември същата година. След представянето на междинните доклади, посочени в член 28, ако е необходимо, Комисията може да измени тези решения за целия период на допустимост.
4. Многогодишните програми за най-отдалечените региони и свързаното с тях финансиране се одобряват до 31 януари на първата година от периода на изпълнението им с решение за отпускане на безвъзмездни средства за приложените мерки и направените разходи в периода от 1 януари на първата година от изпълнението до края на периода на изпълнението им.
5. При одобряването на многогодишните програми за най-отдалечените региони в съответствие с параграф 4 бюджетните задължения може да се разделят на годишни вноски. Когато бюджетните задължения се разделят по този начин, Комисията поема задълженията по годишните вноски, като взема предвид постигнатия напредък по програмите, очакваните нужди и наличния бюджет.
Член 28
Изготвяне на доклади
Всяка година до 30 април за всяка одобрена годишна или многогодишна програма за най-отдалечените региони държавите-членки представят на Комисията годишен подробен технически и финансов доклад, който обхваща предходната година. Този доклад включва постигнатите резултати, измерени въз основа на посочените в член 26, параграф 2, буква з) показатели, и подробен отчет за направените допустими разходи.
Освен това всяка година до 31 август за всяка одобрена годишна програма за най-отдалечените региони държавите-членки представят на Комисията междинен финансов доклад.
Член 29
Плащания
Заявката за плащане за дадена година във връзка с определена програма за най-отдалечените региони се подава от държавата-членка до Комисията до 30 април на следващата година.
Комисията изплаща финансовото участие от страна на Съюза в допустимите разходи, след като направи съответното верифициране на посочените в член 28 доклади.
ГЛАВА III
Финансова подкрепа за извършване на официален контрол и други дейности
Член 30
Референтни лаборатории на Европейския съюз
1. На референтните лаборатории на Европейския съюз, посочени в член 32 от Регламент (ЕО) № 882/2004, може да бъдат отпускани безвъзмездни средства за направените от тях разходи, свързани с изпълнението на одобрените от Комисията работни програми.
2. Следните разходи може да бъдат допустими с оглед на отпускането на безвъзмездни средства по параграф 1:
а) |
разходи за персонал, пряко ангажиран с извършваните от лабораторията дейности в качеството ѝ на референтна лаборатория на Съюза, независимо от статута на наетите лица; |
б) |
разходи за краткотрайни активи; |
в) |
разходи за консумативи; |
г) |
разходи за изпращане на проби, за провеждане на мисии, провеждане на срещи и на дейности по обучение. |
Член 31
Обучение
1. Съюзът може да финансира обучението на персонала на компетентните органи, които отговарят за извършването на официален контрол съгласно предвиденото в член 51 от Регламент (ЕО) № 882/2004 с цел да се разработи хармонизиран подход към официалния контрол и други официални дейности, за да се гарантира висока степен на защита на здравето на хората, животните и растенията.
2. Комисията разработва програми за обучение, в които се набелязват приоритетните области за намеса въз основа на установените рискове за общественото здраве, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, и здравето на растенията.
3. За да бъдат дейностите по обучение допустими за финансиране от Съюза съгласно посоченото в параграф 1, компетентните органи следва да гарантират, че придобитите знания по време на обученията, посочени в същия параграф, се разпространяват в съответствие с нуждите и че се използват по целесъобразен начин в националните програми за обучение.
4. Следните разходи може да бъдат допустими с оглед на предоставянето на финансово участие, посочено в параграф 1:
а) |
разходи за организиране на дейности по обучение, включително обучение, което е отворено за участници от трети държави, или дейности по обмен; |
б) |
пътни разходи, разходи за настаняване и дневни разходи на служители на компетентните органи, участващи в обучението. |
Член 32
Експерти от държавите-членки
Финансово участие на Съюза може да бъде предоставено за пътни разходи, разходи за настаняване и дневни разходи, направени от експерти от държавите-членки във връзка с назначаването им от Комисията да подпомогнат нейните експерти съгласно предвиденото в член 45, параграф 1 и член 46, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 882/2004.
Член 33
Координирани планове за контрол и събиране на данни
1. На държавите-членки може да бъдат отпускани безвъзмездни средства за направените от тях разходи за изпълнение на координираните планове за контрол, посочени в член 53 от Регламент (ЕО) № 882/2004, и за събиране на данни.
2. Следните разходи могат да бъдат допустими за предоставянето на такива безвъзмездни средства:
а) |
разходи за вземане на проби и лабораторни изследвания, |
б) |
разходи за необходимото оборудване за извършване на официален контрол и дейности по събиране на данни. |
ГЛАВА IV
Други мерки
Член 34
Информационни системи
1. Съюзът финансира създаването и оперативното управление на базите данни и компютърните информационни системи за управление, управлявани от Комисията, които са необходими за ефективното и ефикасно прилагане на правилата, посочени в член 1.
2. Финансово участие на Съюза може да бъде предоставено за създаването и управлението на бази данни и компютърни информационни системи за управление на трети страни, включително международни организации, при условие че тези бази данни и компютърни информационни системи за управление:
а) |
притежават доказана добавена стойност за Съюза като цяло и са на разположение на цялата територия на Съюза за всички заинтересовани ползватели; и |
б) |
са необходими за ефективното и ефикасно прилагане на правилата, посочени в член 1. |
Член 35
Прилагане и адаптиране на правилата
1. Съюзът може да финансира необходимата техническа и научна работа, включително проучвания и координационни дейности с цел да се осигури правилното прилагане на правилата във връзка с областите, посочени в член 1, и за адаптирането им спрямо развитието на науката, технологиите и обществото.
Финансово участие на Съюза може също така да бъде предоставено на държавите-членки или на международни организации, работещи в областите, посочени в член 1, с цел предприемането на дейности, с които се подпомагат разработването и прилагането на правилата във връзка с тези области.
2. Безвъзмездни средства може да бъдат отпускани за проекти, организирани от една или повече държави членки с цел да се подобри ефикасността на извършвания официален контрол чрез използване на иновативни техники и протоколи.
3. Финансово участие на Съюза може също така да бъде предоставено за подпомагане на инициативи на институциите на Съюза и на държавите-членки за повишаване на информираността и осведомеността, с цел да се гарантира по-добро и трайно поведение за спазването и прилагането на правилата във връзка с областите, посочени в член 1.
ДЯЛ III
ИЗГОТВЯНЕ НА ПРОГРАМИ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И КОНТРОЛ
Член 36
Работни програми и финансово участие
1. Комисията приема актове за изпълнение за установяване на общи или отделни годишни или многогодишни работни програми за изпълнението на мерките, посочени в дял II, с изключение на мерките, посочени в глава I, раздел 1 и глава II, раздел 1 от него. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 41, параграф 2.
2. В работните програми, посочени в параграф 1, се определят оперативните цели, които трябва да бъдат постигнати и които са в съответствие с общите и конкретните цели, предвидени в член 2, очакваните резултати, методът на изпълнение и общият размер на заделените за тях средства. Те също така съдържат описание на мерките, които ще бъдат финансирани, информация за разпределената сума за всяка мярка и приблизителен график за изпълнение. По отношение на безвъзмездните средства те посочват приоритетните действия, критериите за оценка, процентът на финансиране и примерен списък на допустимите мерки и разходи в съответствие с член 3 от настоящия регламент.
3. Работните програми за изпълнение на мерките, посочени в дял II, глава I, раздел 2 и в дял II, глава II, раздели 2 и 3, се приемат до 30 април на годината, предшестваща тяхното изпълнение, при условие че е приет проектобюджетът. Тези работни програми отразяват приоритетите, предвидени в приложение III към настоящия регламент.
4. Във връзка с изпълнението на спешните мерки, посочени в дял II, глава I, раздел 1 и дял II, глава II, раздел 1, както и в случаите, когато това е необходимо, за да се реагира на непредвидени обстоятелства, Комисията приема актове за изпълнение, съдържащи нейното решение относно финансовото участие. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 41, параграф 2.
5. Комисията приема актове за изпълнение, определящи процедури за представянето от страна на държавите-членки на заявления, доклади и искания за плащане на безвъзмездните средства, посочени в дял II, глава I, раздели 1 и 2 и дял II, глава II, раздели 1, 2 и 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 41, параграф 2.
Член 37
Проверки на място от Комисията
Комисията може да организира проверки на място в държавите-членки и в помещенията на бенефициерите с оглед да се провери по-специално:
а) |
ефективното изпълнение на мерките, за които е предоставено финансовото участие на Съюза; |
б) |
съответствието на административните практики с правилата на Съюза; |
в) |
наличието на изискуемите оправдателни документи и тяхното съответствие с мерките, за които е предоставено участие на Съюза. |
Член 38
Достъп до информация
Държавите-членки и бенефициентите предоставят на разположение на Комисията цялата информация, необходима за верификация на изпълнението на мерките и предприемат всички необходими мерки, за да улеснят извършването на проверките, които Комисията сметне за целесъобразни във връзка с управлението на финансовите средства на Съюза, включително проверки на място.
Член 39
Защита на финансовите интереси на Съюза
1. Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по силата на настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и, при установяването на нередности, чрез събирането на недължимо платените суми и, когато е уместно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.
2. Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити по документи и на място на всички бенефициерите на безвъзмездни средства, изпълняващи органи, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза по силата на настоящия регламент.
Европейската служба за борба с измамите (OLAF) се оправомощава да извършва проверки и инспекции на място по отношение на икономически оператори, засегнати пряко или непряко от такова финансиране в съответствие с процедурите, предвидени в Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета (24) с оглед установяване на измама, корупция или всякаква друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор за финансиране от страна на Съюза.
Без да се засягат първа и втора алинея, в споразумения за сътрудничество с трети държави и международни организации, споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, решения за отпускане на безвъзмездни средства и договори, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, се предвижда изрично упълномощаване на Комисията, Сметната палата и OLAF за провеждане на такива одити, проверки и инспекции на място.
ДЯЛ IV
ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 40
Упражняване на делегирането
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 7, параграф 2 и член 10, параграф 2, се предоставя на Комисията за срок от седем години, считано от 30 юни 2014 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на седемгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 7, параграф 2 и член 10, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Решението за оттегляне прекратява делегирането на посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
5. Делегиран акт, приет съгласно член 7, параграф 2 и член 10, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в двумесечен срок от два месеца от нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Член 41
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, създаден с член 58, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Когато становището на комитета трябва да бъде получено по писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, когато в рамките на срока за даване на становище председателят на комитета вземе такова решение или членовете на комитета отправят такива искания с обикновено мнозинство.
Член 42
Оценка
1. До 30 юни 2017 г. Комисията изготвя и представя на Европейския парламент и на Съвета междинен доклад за оценка за това дали от гледна точка на резултатите и въздействията мерките, посочени в дял II, глави I и II и в дял II, глава III, членове 30 и 31, постигат целите, посочени в член 2, параграф 1 относно ефикасността при използването на ресурсите и добавената стойност на равнището на Съюза. Освен това в доклада за оценка се разглеждат възможностите за опростяване, актуалността на всички цели и приносът на мерките с оглед на приоритетите на Съюза от гледна точка на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж. В него се вземат предвид резултатите от оценката на дългосрочното въздействие на предишните мерки. Докладът се придружава по целесъобразност от законодателно предложение за изменение на настоящия регламент.
2. До 30 юни 2022 г. Комисията извършва последваща оценка на мерките, посочени в параграф 1 от настоящия член, в тясно сътрудничество с държавите-членки. При последващата оценка се разглеждат ефективността и ефикасността и въздействието на разходите, посочени в член 1.
3. При оценките, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, се отчита постигнатият напредък чрез използване на показателите, посочени в член 2, параграф 2.
4. Комисията съобщава заключенията от оценките, посочени в параграфи 1 и 2, на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.
Член 43
Информация, комуникация и публичност
1. Когато е целесъобразно, бенефициентите и съответните държави-членки предприемат подходящи мерки за популяризиране на предоставеното съгласно настоящия регламент финансово участие, за да информират обществеността за ролята на Съюза при финансирането на мерките.
2. Комисията осъществява информационни и комуникационни дейности относно финансираните мерки и резултатите от тях. Освен това, определеният съгласно настоящия регламент бюджет за комуникация обхваща и институционалните комуникационни дейности относно политическите приоритети на Съюза.
Член 44
Отмяна
1. Решения 66/399/ЕИО, 76/894/ЕИО и 2009/470/ЕО се отменят.
2. Позоваванията на решения 66/399/ЕИО и 76/894/ЕИО се считат за позовавания на член 58, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002.
3. Позоваванията на Решение 2009/470/ЕО се считат за позовавания на настоящия регламент.
Член 45
Преходни разпоредби
1. Националните програми на държавите-членки, посочени в член 12, параграф 1 от настоящия регламент, представен на Комисията през 2012 г. за изпълнение през 2013 г., тези, представени през 2013 г. за изпълнение съответно през 2014 г., както и тези, представени до 30 април 2014 г. за изпълнение през 2015 г., ако са одобрени, са допустими за финансиране от страна на Съюза въз основа на член 27 от Решение 2009/470/ЕО.
По отношение на националните програми, изпълнени през 2013 г. и 2014 г. продължават да се прилагат параграфи 7 и 8 от този член.
По отношение на националните програми, изпълнени през 2015 г. продължава да се прилага член 27, параграф 2 от посоченото решение.
2. Програмите за наблюдение на държавите-членки, посочени в член 21, параграф 1 от настоящия регламент, представени на Комисията до 30 Април 2014 г. за изпълнение през 2015 г., са допустими за финансиране от страна на Съюза въз основа на член 23, параграф 6 от Директива 2000/29/ЕО. По отношение на тези програми за наблюдение продължава да се прилага член 23, параграф 6 от посочената директива.
3. По отношение на заявления на държавите-членки за финансиране от Съюза на посочените в член 16 от настоящия регламент спешни мерки, представени на Комисията до 30 април 2014 г., продължават да се прилагат членове 22 — 24 от Директива 2000/29/ЕО.
Член 46
Изменение на Директива 98/56/ЕО
Директива 98/56/ЕО се изменя, както следва:
1) |
В член 17 параграф 1 се заменя със следното: „1. Комисията се подпомага от Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, създаден с член 58, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (25). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (26). (25) Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1)." (26) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“" |
2) |
В член 18 параграф 1 се заменя със следното: „1. Комисията се подпомага от Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, създаден с член 58, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.“ |
Член 47
Изменение на Директива 2000/29/ЕО
Директива 2000/29/ЕО се изменя, както следва:
1) |
В член 13в параграф 5 се заличава. |
2) |
Следният член се вмъква: „Член 15а Държавите-членки предвиждат, че всеки, който узнае за появата на вредител, включен в списъка в приложение I или приложение II, или вредител, обхванат от мярка съгласно член 16, параграф 2 или член 16, параграф 3, или има основание да подозира такава поява, уведомява писмено компетентния орган в срок от десет календарни дни и по искане на компетентния орган предоставя информацията, с която разполага, по отношение на тази поява.“ |
3) |
Членове 22 — 26 се заличават. |
Член 48
Изменение на Регламент (ЕО) № 178/2002
В член 58 от Регламент (ЕО) № 178/2002 параграф 1 се заменя със следното:
„1. Комисията се подпомага от Постоянен комитет по растенията, животните, храните и фуражите, наричан по-долу „комитетът“. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (27). Комитетът е организиран по секции, които се занимават с въпроси от съответната сфера на компетентност.
Всички позовавания в правото на Съюза на Постоянния комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните се тълкуват като позовавания на комитета, посочен в първа алинея.
Член 49
Изменение на Регламент (ЕО) № 882/2004
Член 66 от Регламент (ЕО) № 882/2004 се заличава.
Член 50
Изменение на Регламент (ЕО) № 396/2005
Глава VII от Регламент (ЕО) № 396/2005 се заличава.
Член 51
Изменение на Директива 2008/90/ЕО
В член 19 от Директива 2008/90/ЕО параграф 1 се заменя със следното:
„1. Комисията се подпомага от Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, създаден с член 58, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (28). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (29).
Член 52
Изменение на Директива 2009/128/ЕО
Член 22 от Директива 2009/128/ЕО се заличава.
Член 53
Изменение на Регламент (ЕО) № 1107/2009
Член 76 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 се заличава.
Член 54
Влизане в сила и прилагане
Настоящият регламент влиза в сила в на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага, считано от 30 юни 2014 г.
При все това член 18, параграф 1, буква г) и член 47, точка 2 се прилагат от 1 януари 2017 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 15 май 2014 година.
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
D. KOURKOULAS
(1) ОВ C 67, 6.3.2014 г., стр. 166.
(2) Позиция на Европейския парламент от 2 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 8 май 2014 г.
(3) Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884).
(4) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(5) Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 г. относно предпазни мерки срещу въвеждането в Общността на организми, вредни за растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в рамките на Общността (ОВ L 169, 10.7.2000 г., стр. 1).
(6) Директива 69/464/ЕИО на Съвета от 8 декември 1969 г. за борбата срещу рака по картофите (ОВ L 323, 24.12.1969 г., стр. 1).
(7) Директива 93/85/ЕИО на Съвета от 4 октомври 1993 г. относно борбата с пръстеновидното гниене по картофите (ОВ L 259, 18.10.1993 г., стр. 1).
(8) Директива 98/57/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. за контрол на Ralstonia solanacearum (Smith) Yabuuchi et al.(ОВ L 235, 21.8.1998 г., стр. 1).
(9) Директива 2007/33/ЕО на Съвета от 11 юни 2007 г. относно контрола на картофените цистообразуващи нематоди и за отмяна на Директива 69/465/ЕИО (ОВ L 156, 16.6.2007 г., стр. 12).
(10) Регламент (ЕС) № 228/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2013 г. за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО) № 247/2006 на Съвета (ОВ L 78, 20.3.2013 г., стр. 23).
(11) Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).
(12) Решение 2009/470/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно разходите във ветеринарната област (ОВ L 155, 18.6.2009 г., стр. 30).
(13) Директива 82/894/ЕИО на Съвета от 21 декември 1982 г. относно обявяване на болестите по животните в рамките на Общността (ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 58).
(14) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(15) Решение 66/399/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 г. относно създаване на Постоянен комитет по семена и посадъчен материал за земеделие, градинарство и горско стопанство (ОВ 125, 11.7.1966 г., стр. 2289/66).
(16) Решение 76/894/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1976 г. за учредяване на Постоянен фитосанитарен комитет (ОВ L 340, 9.12.1976 г., стр. 25).
(17) Директива 98/56/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно пускането в продажба на посадъчен материал за декоративни растения (ОВ L 226, 13.8.1998 г., стр. 16).
(18) Директива 2008/90/ЕО на Съвета от 29 септември 2008 г. относно предлагането на пазара на посадъчен материал от овощни растения и на овощни растения, предназначени за производство на плодове (ОВ L 267, 8.10.2008 г., стр. 8).
(19) Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).
(20) Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1).
(21) Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 1).
(22) Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71).
(23) Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1).
(24) Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Болести по животните, посочени в член 7
— |
чума по говедата |
— |
чума по дребните преживни |
— |
везикулозна болест по свинете |
— |
син език |
— |
болест на Тешен |
— |
шарка по овцете или шарка по козите |
— |
треска от долината на Рифт |
— |
заразен нодуларен дерматит |
— |
африканска чума по конете |
— |
везикулозен стоматит |
— |
венецуелски вирусен енцефаломиелит по конете |
— |
хеморагична болест по елените |
— |
класическа чума по свинете |
— |
африканска чума по свинете |
— |
заразна плевропневмония по говедата |
— |
инфлуенца по птиците |
— |
нюкасълска болест |
— |
шап |
— |
епизоотична хематопоетична некроза по рибите (EHN) |
— |
епизоотичен улцеративен синдром по рибите (EUS) |
— |
инфекция с Bonamia exitiosa |
— |
инфекция с Perkinsus marinus |
— |
инфекция с Microcytos mackini |
— |
синдрома на Taura при ракообразни |
— |
болестта Yellowhead при ракообразни |
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Болести по животните и зоонози, посочени в член 10
— |
туберкулоза по говедата |
— |
бруцелоза по говедата |
— |
бруцелоза по овцете и козите (B. melitensis) |
— |
син език в ендемичните или високорисковите зони |
— |
африканска чума по свинете |
— |
везикулозна болест по свинете |
— |
класическа чума по свинете |
— |
антракс |
— |
заразна плевропневмония по говедата |
— |
инфлуенца по птиците |
— |
бяс |
— |
ехинококоза |
— |
трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) |
— |
кампилобактериоза |
— |
листериоза |
— |
салмонелоза (зоонозна салмонела) |
— |
трихинелоза |
— |
веротоксигенна Е. коли (Ешерихиа коли) |
— |
вирусна хеморагична септицемия (VHS) |
— |
инфекциозна хематопоетична некроза (IHN) |
— |
болестта вирусна инфекция с Koi herpes (KHV) |
— |
инфекциозна анемия по сьомгата (ISA) |
— |
инфекция с Marteilia refringens |
— |
инфекция с Bonamia ostreae |
— |
ихтиофтириус по ракообразните |
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Приоритети за работните програми на Комисията, посочени в Дял II, Глава I, Раздел 2 и Дял II, Глава II, Раздел 2 и Раздел 3
Приоритети за финансовата помощ от страна на Съюза по отношение на ориентацията на националните програми за ликвидиране, контрол и надзор на болести по животните и зоонози:
— |
болести с въздействие върху човешкото здраве; |
— |
болести с въздействие върху здравето на животните, като се отчита тяхното потенциално разпространение и заболеваемостта и смъртността в популацията на животните; |
— |
болести и зоонози, за които има риск да бъдат въведени и/или повторно въведени на територията на Съюза от трети държави; |
— |
болести, които имат потенциал за създаване на кризисна ситуация със сериозни икономически последици; |
— |
болести с въздействие върху търговията с трети държави и търговията в рамките на ЕС. |
Приоритети за финансовата помощ от страна на Съюза по отношение на ориентацията на националните програми за наблюдение на вредителите с цел защита на територията на Съюза:
— |
вредители, включени в списък в част А, раздел I от приложение I и част А, раздел I от приложение II към Директива 2000/29/ЕО като неизвестни на територията на Съюза; |
— |
вредители, подложени на мерки на Съюза, приети съгласно член 16, параграф 3 от Директива 2000/29/ЕО; |
— |
вредители, които не са включени в списъка на Директива 2000/29/ЕО и представляват непосредствена опасност за територията на Съюза; |
— |
вредители, които имат потенциала за създаване на кризисна ситуация със сериозни икономически и екологични последици; |
— |
вредители с въздействие върху търговията с трети държави и търговията в рамките на ЕС. |
Приоритети за финансовата помощ от страна на Съюза по отношение на ориентацията на националните програми за най-отдалечените региони:
— |
мерки срещу вредители, свързани с вноса и климата в тези региони; |
— |
методи за борба с тези вредители; |
— |
мерки срещу вредители, включени в списъци съгласно действащите правила относно вредителите по растенията в тези региони. |
ИЗЯВЛЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
относно процедурите по одобряване на ветеринарни и фитосанитарни програми
С оглед на по-добрата информираност на държавите членки Комисията ще организира годишна среща на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, чийто акцент ще бъде резултатът от процедурата по оценяване на програмите. Срещата ще се състои не по-късно от 30 ноември през годината преди годината на изпълнението на програмите.
Във връзка с тази среща Комисията ще представи списък на програмите, които технически са били одобрени и предложени за съфинансиране. С националните делегации ще бъдат обсъдени както финансовите, така и техническите аспекти, като техните коментари ще бъдат взети предвид.
Освен това, преди да вземе окончателно решение по въпроса, по време на среща с Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите през януари Комисията ще съобщи на държавите членки окончателния списък на избраните за съфинансиране програми и окончателната сума, разпределена за всяка програма.
Всяка година в началото на февруари съвместно с експертите от държавите членки ще се подготвят дейностите за изготвянето на работната програма за прилагане на мерките, посочени в членове 9, 19 и 25, така че държавите членки да получат съответната информация за създаването на програмите за ликвидиране и надзор.
27.6.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 189/33 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 653/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 15 май 2014 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 1760/2000 по отношение на електронната идентификация на едър рогат добитък и за етикетирането на говеждо месо
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 и член 168, параграф 4, буква б) от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
след консултация с Комитета на регионите,
в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),
като имат предвид, че:
(1) |
През 1997 г. Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета (3) подсили правилата на Съюза относно идентификацията и проследяването на едър рогат добитък с оглед на епидемията от спонгиформна енцефалопатия по говедата (СЕГ) и породената от нея по-голяма необходимост да бъдат проследявани произходът и придвижванията на животните, като се използват „класически ушни марки“. |
(2) |
В Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета (4) се предвижда всяка държава членка да създаде система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък в съответствие с посочения регламент. |
(3) |
С Регламент (ЕО) № 1760/2000 се създава система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък, която се състои от ушни марки, поставени на двете уши на всяко животно, компютризирани бази данни, паспорти на животните и отделни регистри, поддържани във всяко стопанство. |
(4) |
Проследяването на говеждото месо обратно до неговия източник с помощта на идентификация и регистрация е необходимо условие, за да бъде посочен произходът му върху етикетите по цялата хранителна верига. Тези мерки осигуряват защитата на потребителите и общественото здраве и насърчават доверието на потребителите. |
(5) |
Регламент (ЕО) № 1760/2000, и по-специално идентификацията на едър рогат добитък и системите за доброволно етикетиране на говеждото месо са посочени като задължения за информиране с особена важност от гледна точка на тежестите, на които предприятията се излагат, в съобщението на Комисията от 22 октомври 2009 г., озаглавено „Програма за действие за намаляване на административните тежести в ЕС – Планове за намаляване по сектори и действия за 2009 г.“ |
(6) |
Използването на системи за електронна идентификация („системи за ЕИ“) потенциално ще рационализира процесите за проследяване чрез автоматизирано и по-прецизно отчитане и записване в регистъра на стопанството. В допълнение това би позволило също автоматизирано докладване за движението на животните в компютризираната база данни, което ще подобри бързината, надеждността и прецизността на системата за проследяване. Използването на системите за ЕИ би подобрило и управлението на някои преки плащания към земеделските стопани. |
(7) |
Основаваните на радиочестотна идентификация системи за ЕИ бяха значително подобрени през последните десет години. Тази технология осигурява по-бързо и по-точно разчитане на индивидуалните кодове на животните директно в системите за обработка на данни. Това съкращава времето, необходимо за проследяването на потенциално заразени животни или храна, и води до по-голяма надеждност на базите данни и увеличена способност да се реагира бързо в случай на поява на огнища на заболявания, като по този начин спестява разходи за труд, дори и в същото време да повишава разходите за оборудване. |
(8) |
Настоящият регламент е съгласуван с факта, че системите за ЕИ вече бяха въведени в Съюза за животински видове, различни от едър рогат добитък, като задължителната система, използвана при животни от рода на овцете и козите. |
(9) |
Предвид технологичния напредък в областта на системите за ЕИ редица държави членки решиха да въведат доброволна ЕИ на едър рогат добитък. Възможно е тези инициативи да доведат до разработването на различни системи от страна на отделните държави членки и заинтересованите страни. На по-късен етап развитието на различни системи би възпрепятствало последващото хармонизиране на техническите стандарти в рамките на Съюза. Следва да се гарантира оперативната съвместимост на системите за ЕИ, прилагани в държавите членки, както и спазването на стандартите ISO или други международни технически стандарти, приети от признати международни организации за определяне на стандарти, с разбирането, че тези международни стандарти могат да гарантират най-малкото по-високо ниво на надеждност и ефективност от ISO стандартите. |
(10) |
Докладът на Комисията от 25 януари 2005 г. относно възможността за въвеждане на ЕИ на животни от рода на едрия рогат добитък стига до заключението, че са налице доказателства, че радиочестотната идентификация е разработена до степента, необходима, за да бъде вече приложена на практика. В този доклад също така се заключава, че е много желателно да се премине към ЕИ на животни от рода на едрия рогат добитък в рамките на Съюза, тъй като, наред с други ползи, тя би допринесла за намаляване на административната тежест. |
(11) |
В съответствие със съобщението на Комисията от 10 септември 2008 г., озаглавено „План за действие за изпълнение на стратегията на ЕС за здравето на животните“, Комисията следва да опрости задълженията за информиране, като например воденето на регистри на стопанствата и паспорти на животните в хода на въвеждане на системи за ЕИ. |
(12) |
В съобщението на Комисията от 19 септември 2007 г., озаглавено„Нова стратегия на Европейския съюз за здравето на животните (2007 — 2013 г.), според която „По-добре превенция, отколкото лечение“ “, се предлага ЕИ да се разглежда като възможно подобрение на съществуващата в Съюза система за идентификация и регистрация, за да се опростят задълженията за информиране, като например воденето на регистри на стопанствата и паспорти на животните, и да се въведе електронен обмен на паспортите на едрия рогат добитък. Този обмен би довел до въвеждането на ЕИ с въвеждане на данни в реално време. Такъв обмен би спестил значителни разходи и усилия на компетентните органи на държавите членки и другите заинтересовани страни и би намалил обема на работата при въвеждането на данните от паспортите на животните в компютризирани бази данни. Настоящия регламент е съгласуван с тази инициатива. |
(13) |
Настоящият регламент следва да допринесе за постигането на някои ключови цели на основните стратегии на Съюза, включително „Европа 2020 — стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, като подобри икономическия растеж, сближаването и конкурентоспособността. |
(14) |
Някои трети държави вече установиха правила, позволяващи използването на модерни технологии за ЕИ. Съюзът следва да установи подобни правила, за да се улесни търговията и да се подобри конкурентоспособността на отрасъла. |
(15) |
В светлината на технологичното развитие на нови типове електронни идентификатори е целесъобразно да се разшири обхватът на средствата за идентификация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1760/2000, за да се позволи използването на електронни идентификатори като официално средство за идентификация. Тъй като въвеждането на съответните разпоредби предполага значителни инвестиции, е необходимо да се предвиди преходен период от пет години, който да даде на държавите членки необходимото време за подготовка. През този преходен период класическите ушни марки ще продължат да бъдат единственото официално средство за идентификация на едър рогат добитък. |
(16) |
Въвеждането на задължителна ЕИ би могло да има неблагоприятно икономическо въздействие върху някои стопански субекти. Поради това е уместно, когато ЕИ бъде призната за официално средство за идентификация, стопаните да могат да я използват на доброволна основа. При такъв доброволен режим ЕИ ще бъде предпочетена от стопаните, които вероятно ще имат икономически ползи от нея, докато останалите стопани следва да могат да продължат да идентифицират своите животни с две класически ушни марки. |
(17) |
Държавите членки имат твърде различни животновъдни системи, практики и отраслови организации. Затова на държавите членки следва да се предостави възможност да въведат задължителна ЕИ на своя територия само когато преценят, че е уместно, след като отчетат всички тези фактори, включително въздействието върху дребните земеделски стопани, и след като проведат консултации с представителните организации на сектора на едрия рогат добитък. Докато при търговията с животни в рамките на Съюза задължението за електронно идентифициране на дадено животно от рода на едрия рогат добитък следва да е на държавата членка, която е определила като задължително използването на ЕИ на своя територия, това не следва да води до задължение на тази държава членка за повторно идентифициране на животни, които вече са били идентифицирани по електронен път в държавата членка на изпращане. |
(18) |
Животните и месото, внесени в Съюза от трети държави, следва да отговарят на изисквания за идентификация и проследяване, които осигуряват равностойно равнище на защита. |
(19) |
При внос на живи животни в Съюза от трети държави за тях, при пристигането им, следва да се прилагат същите изисквания за идентификация, които се прилагат за родените в Съюза животни. |
(20) |
Двете официални средства за идентификация, поставени на едно животно, следва да имат един и същ идентификационен код. Въпреки това по време на началната фаза на адаптиране към използването на електронни идентификатори като официално средство за идентификация не може да се изключи, че в някои случаи техническите ограничения, свързани с конфигурацията на оригиналния идентификационен код на животното, биха възпрепятствали възпроизвеждането му на електронен идентификатор. Това може да се случи, когато съставните елементи на съществуващия идентификационен код на животното възпрепятстват конвертирането на кода в електронен формат. Поради това следва да бъдат предвидени специални преходни дерогации с цел да се позволи поставянето на електронен идентификатор и на такива животни, при условие че се гарантира пълно проследяване и че е възможна тяхната индивидуална идентификация, включително на стопанството, в което са родени. |
(21) |
В Регламент (ЕО) № 1760/2000 е предвидено компетентният орган да издава паспорт за всяко животно, което трябва да бъде идентифицирано в съответствие със същия регламент. Това създава значителна административна тежест за държавите членки. Компетентните органи в държавите членки имат задължението да създадат компютризирани бази данни в съответствие с членове 14 и 18 от Директива 64/432/ЕИО на Съвета (5). Тъй като тези бази данни трябваше да са започнали да функционират пълноценно от 31 декември 1999 г., те би следвало в достатъчна степен да осигуряват проследяване на придвижването на животни от рода на едрия рогат добитък. Затова следва да се издават паспорти само за животни, предназначени за търговия в рамките на Съюза. Въпреки това настоящият регламент не следва да възпрепятства национални разпоредби от издаването на паспорти за животни, които не са предназначени за търговия в рамките на Съюза. |
(22) |
BOVEX, пилотният проект за обмен на паспортни данни на едрия рогат добитък, беше разработен от Комисията с цел да се улесни обменът на данни между държавите членки, като същевременно се осигурява проследяване на животните при тяхното движение в рамките на Съюза. След като започне пълноценното функциониране на обмена на данни между националните компютризирани бази данни, изискването за издаване на паспорти на животните на хартиен носител следва да престане да се прилага за животни, предназначени за движение в рамките на Съюза. Това би следвало да допринесе за намаляването на административната тежест за държавите членки и за стопанските субекти. |
(23) |
В дял II, раздел II от Регламент (ЕО) № 1760/2000 са установени правила за система за доброволно етикетиране на говеждо месо, които предвиждат одобряване на някои спецификации на етикети от компетентния орган в съответната държава членка. Административната тежест и разходите, които трябва да понесат държавите членки и стопанските субекти при прилагането на тази система, не са пропорционални на ползите от системата. Тъй като след приемането на този регламент в сила влезе ново законодателство, специфичните правила относно системата за доброволно етикетиране станаха излишни и поради това следва да бъдат заличени. Въпреки това не следва да се засяга нито правото на стопанските субекти да информират потребителите чрез доброволно етикетиране относно характеристиките на месото, нито правото на потребителите да получават подлежаща на проверка информация. Следователно, както и за всеки друг вид месо, информацията относно говеждото месо, която надхвърля задължителното етикетиране, следва да е съобразена с действащото хоризонтално законодателство, включително Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета (6). |
(24) |
С цел избягване на риск от измама в областта на етикетирането на месо и защита на европейските потребители приложимият контрол и санкции следва да имат достатъчно възпиращ ефект. |
(25) |
В съответствие с Регламент (ЕС) № 1169/2011 Комисията е задължена да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета относно задължителното посочване на държавата на произход или мястото на произход за месото, използвано като съставка. Този доклад трябва, ако е уместно, да бъде придружен от законодателно предложение с цел да се осигури повече прозрачност в производствената верига на месото и да се информират по-добре европейските потребители. Като се вземат предвид възникналите напоследък проблеми във връзка с етикетирането на месни продукти, които засегнаха функционирането на хранителната верига, Европейския парламент и Съветът очакваха докладът да бъде приет възможно най-рано през втората половина на 2013 г. и той беше приет на 17 декември 2013 г. |
(26) |
В резултат на влизането в сила на Договора от Лисабон е необходимо правомощията, предоставени на Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 1760/2000, да бъдат приведени в съответствие с членове 290 и 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). |
(27) |
С цел да се гарантира, че се прилагат необходимите правила за правилното функциониране на идентификацията, регистрацията и проследяването на животни от рода на едрия рогат добитък и говеждо месо, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС що се отнася до изискванията за алтернативни средства за идентификация на едър рогат добитък; специалните обстоятелства, при които на държавите членки е позволено да удължават максималния срок за прилагане на средствата за идентификация; изискванията за средствата за идентификация; добавянето на средства за идентификация към списъка, определен в приложение I, правилата относно информацията от компютризираните бази данни, която да се съдържа в паспортите на животните и в отделните регистри, които трябва да се поддържат във всяко стопанство; идентификацията и регистрацията на придвижванията на едър рогат добитък, когато животните се извеждат на сезонна паша, включително сезонната миграция; правилата за етикетиране на определени продукти, които следва да са еквивалентни на правилата, определени в Регламент (ЕО) № 1760/2000; разпоредбите за етикетиране, отнасящи се до опростено представяне на обозначението за произход в случай на много кратък престой на животното в държава членка или трета държава на произход или клане; и определенията и изискванията, приложими към думите или категориите думи, които могат да бъдат изписвани на етикетите на предварително опаковано и замразено говеждо и телешко месо. От особено важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегирани актове, Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета. |
(28) |
С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на Регламент (ЕО) № 1760/2000 по отношение на регистрацията на стопанствата, които използват алтернативни средства за идентификация; техническите характеристики и подробните договорености за обмен на данни между компютризираните бази данни на държавите членки; признаването на пълноценното функциониране на системата за обмен на данни; формàта и конструкцията на средствата за идентификация; техническите процедури и стандарти за прилагането на ЕИ, правилата относно конфигурацията на идентификационния код, максималния размер и състава на определени групи животни, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (7). |
(29) |
Следва да се осъществява мониторинг на прилагането на настоящия регламент. Следователно не по-късно от пет години след влизането в сила на настоящия регламент по отношение на разпоредбите, отнасящи се до доброволното етикетиране на говеждото месо, и девет години по отношение на разпоредбите, отнасящи се до ЕИ, Комисията следва да представи на Парламента и на Съвета два доклада, в които се разглежда както прилагането на настоящия регламент, така и техническата и икономическата изпълнимост на въвеждането на задължителна ЕИ навсякъде в Съюза. Тези доклади следва да се придружават по целесъобразност от подходящи законодателни предложения. |
(30) |
Поради това Регламент (ЕО) № 1760/2000 следва да бъде съответно изменен, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регламент (ЕО) № 1760/2000 се изменя както следва:
1) |
В член 1, параграф 2 второто изречение се заличава. |
2) |
В член 2 първото тире се заменя със следния текст:
|
3) |
В член 3 първа алинея, буква а) се заменя със следното:
|
4) |
Член 4 се заменя със следното: „Член 4 Задължение за идентификация на животните 1. Всички животни в дадено стопанство се идентифицират чрез най-малко две средства за идентификация, изброени в приложение I и съответстващи на правилата, приети в изпълнение на параграф 3, и одобрени от компетентния орган. Най-малко едно от средствата за идентификация е видимо и на него е поставен видим идентификационен код. Първа алинея не се прилага за животни, които са родени преди 1 януари 1998 г. и не са предназначени за търговия в рамките на Съюза. Тези животни се идентифицират чрез най-малко едно средство за идентификация. С цел да се осигури адаптирането към техническия напредък на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 22б по отношение на добавянето на средства за идентификация към списъка, определен в приложение I, като същевременно се гарантира тяхната оперативна съвместимост. Средствата за идентификация се предоставят на стопанствата, разпределят се и се поставят на животните по начин, определен от компетентния орган. Двете средства за идентификация, разрешени в съответствие с приетите съгласно параграф 3 и настоящия параграф делегирани актове и актовете за изпълнение и поставени на едно животно, носят един и същ уникален идентификационен код, който – заедно с регистрацията на животните – прави възможно идентифицирането на всяко отделно животно и на стопанството, в което е родено 2. Чрез дерогация от параграф 1, в случай че съставните елементи на идентификационния код не позволяват поставяне на електронен идентификатор със същия уникален идентификационен код, съответните държавите членки могат – под надзора на компетентния орган – да разрешат върху второто средство за идентификация да бъде нанесен различен код, при условие че е изпълнено всяко от следните условия:
3. С цел да се гарантира адекватно проследяване и приспособимост към техническия напредък, както и оптималното функциониране на системата за идентификация, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 22б относно изискванията по отношение на средствата за идентификация, посочени в приложение I, и преходните мерки, необходими за въвеждането на конкретно средство за идентификация. Въз основа на съответните ISO стандарти или други международни технически стандарти, приети от признати международни организации за определяне на стандарти, с уговорката, че тези международни стандарти могат да гарантират най-малко по-високо ниво на надеждност и ефективност от ISO стандартите, Комисията определя посредством актове за изпълнение необходимите правила относно:
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 2. 4. Считано от … 18 юли 2019 г., държавите членки гарантират, че разполагат с необходимата инфраструктура с цел осигуряване на идентификацията на животните въз основа на електронен идентификатор като официално средство за идентификация в съответствие с настоящия регламент. Считано от … 18 юли 2019 г., държавите членки могат да въведат национални разпоредби, с които да направят задължително използването на електронен идентификатор като едно от двете средства за идентификация, предвидени в параграф 1. Държавите членки, които се възползват от възможността, посочена във втора алинея, предоставят на Комисията текста на съответните си национални разпоредби и осигуряват достъп до тази информация в интернет. Комисията подпомага държавите членки при предоставянето на обществен достъп до тази информация, като предоставя на своята интернет страница връзки към съответните интернет страници на държавите членки. 5. Чрез дерогация от параграф 1, едрият рогат добитък, предназначен за културни и спортни събития, различни от панаири и изложения, може да се обозначава чрез алтернативни средства за идентификация, отговарящи на норми за идентификация, еквивалентни на предвидените в посочения параграф. Стопанствата, които използват алтернативните средства за идентификация, посочени в първа алинея, се регистрират в компютризираната база данни, предвидена в член 5. Комисията определя необходимите правила за тази регистрация посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 2. С цел да се осигури проследяване въз основа на нормите за идентификация, еквивалентни на предвидените в параграф 1, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 22б относно изискванията за алтернативните средства за идентификация, посочени в първа алинея, включително преходните мерки, изисквани за тяхното въвеждане. Комисията може да определи посредством актове за изпълнение правилата относно формàта и конструкцията на алтернативните средства за идентификация, посочени в първата алинея, включително преходните мерки, необходими за тяхното въвеждане. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 2. 6. Държавите членки съобщават една на друга и на Комисията модела на средствата за идентификация, използвани на тяхна територия. Те осигуряват достъп до тази информация в интернет. Комисията подпомага държавите членки при осигуряването на обществен достъп до тази информация, като предоставя на своята интернет страница връзки към съответните интернет страници на държавите членки.“; |
5) |
Вмъкват се следните членове: „Член 4а Срокове за поставяне на средства за идентификация 1. Предвидените в член 4, параграф 1 средства за идентификация се поставят на животното преди изтичането на максимален срок, който се определя от държавата членка, в която животното е било родено. Максималният срок се определя от датата на раждане на животното и не надвишава 20 дни. Чрез дерогация от първа алинея, поради причини, свързани с физиологичното развитие на животните, този срок може да бъде удължен за второто средство за идентификация до 60 дни, считано от раждането на животното. Нито едно животно не може да напусне стопанството, в което е родено, преди да му бъдат поставени двете средства за идентификация. 2. С цел да се даде възможност за поставяне на средствата за идентификация при специални обстоятелства, включващи практически затруднения, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 22б, за да определи тези специални обстоятелства, при които държавите членки могат да удължават максималните срокове за поставяне на средствата за идентификация, както е предвидено в параграф 1, първа и втора алинея. Държавите членки уведомяват Комисията, винаги когато се възползват от тази възможност. Член 4б Идентификация на животни от трети държави 1. Всички животни, които подлежат на ветеринарни проверки съгласно Директива 91/496/ЕИО, влиза в Съюза от трети държави и предназначени за стопанство по местоназначение, намиращо се на територията на Съюза, се идентифицират в стопанството по местоназначение посредством средствата за идентификация, предвидени в член 4, параграф 1. Първоначалната идентификация, поставена на животното в третата държава на произход, се вписва в компютризираната база данни, предвидена в член 5, заедно с уникалния идентификационен код на средствата за идентификация, определен на животното от държавата членка по местоназначение. Първа алинея не се прилага по отношение на животни, предназначени директно за кланица, разположена в държава членка, при условие че животните биват заклани в срок от 20 дни след посочените ветеринарни проверки съгласно Директива 91/496/ЕИО. 2. Средствата за идентификация на животни, посочени в член 4, параграф 1, се поставят в рамките на максимален срок, който се определя от държавата членка, в която се намира стопанството по местоназначение. Този срок не трябва да надвишава 20 дни след извършването на ветеринарните проверки, посочени в параграф 1. Чрез дерогация от първа алинея, поради причини, свързани с физиологичното развитие на животните, този срок може да бъде удължен до 60 дни, считано от раждането на животното, за второто средство за идентификация. При всички случаи двете средства за идентификация по член 4, параграф 1, първа алинея се поставят на животните, преди да напуснат стопанството по местоназначение. 3. Когато стопанството по местоназначение се намира в държава членка, въвела национални разпоредби съгласно член 4, параграф 4, втора алинея за задължително използване на електронни идентификатори, животните се идентифицират посредством този електронен идентификатор в стопанството на местоназначение в Съюза в срок, който се определя от държавата членка по местоназначение. Този срок не трябва да надвишава 20 дни след извършването на ветеринарните проверки, посочени в параграф 1. Чрез дерогация от първа алинея, поради причини, свързани с физиологичното развитие на животните, този срок може да бъде удължен за второто средство за идентификация до 60 дни, считано от раждането на животното. При всички случаи електронният идентификатор се поставя на животните, преди да напуснат стопанството по местоназначение. Член 4в Идентификация на животните, преместени от една държава членка в друга 1. Животните, преместени от една държава членка в друга, запазват първоначалните средства за идентификация, които са им поставени съгласно член 4, параграф 1. Въпреки това, чрез дерогация от първа алинея, считано от … 18 юли 2019 г. датата, компетентните органи на държавата членка по местоназначение могат да разрешат:
2. Ако стопанството по местоназначение се намира в държава членка, въвела национални разпоредби за задължително използване на електронен идентификатор, животните се идентифицират посредством електронен идентификатор най-късно в стопанството по местоназначение в рамките на максимален срок, който се определя от държавата членка, в която се намира стопанството по местоназначение. Максималният срок не трябва да надвишава 20 дни, считано от датата на пристигането на животните в стопанството по местоназначение. Чрез дерогация от първа алинея, поради причини, свързани с физиологичното развитие на животните, този срок може да бъде удължен за второто средство за идентификация до 60 дни, считано от раждането на животното. При всички случаи електронният идентификатор се поставя на животните, преди да напуснат стопанството по местоназначение. Първа алинея обаче не се прилага по отношение на животни, предназначени директно за кланица, разположена на територията на държавата членка, която е въвела национални разпоредби за задължително използване на електронен идентификатор. Член 4г Отстраняване, промяна или замяна на средствата за идентификация Нито едно средство за идентификация не може да бъде премахнато, променено или заменено без разрешението на компетентния орган. Такова разрешение може да бъде издадено само ако премахването, промяната или замяната не излагат на риск проследяването на животното и когато е възможна индивидуалната му идентификация, включително на стопанството, в което е родено. Всяка замяна на даден идентификационен код се вписва в компютризираната база данни, предвидена в член 5, заедно с уникалния идентификационен код на първоначалното средство за идентификация на животното.“; |
6) |
Член 5 се заменя със следното: „Член 5 Компетентният орган в държавите членки създава компютризирана база данни в съответствие с членове 14 и 18 от Директива 64/432/ЕИО. Държавите членки могат да обменят данни в електронен вид между своите компютризирани бази данни от датата, на която Комисията признае пълната оперативност на системата за обмен на данни. Този обмен се осъществява по начин, който да гарантира защита на данните и предотвратяване на всякакъв вид злоупотреба с тях, за да се запазят интересите на съответния стопанин. За да се гарантира електронният обмен на информация между държавите членки, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 22б, за да установи правилата по отношение данните, които да бъдат обменяни между компютризираните бази данни на държавите членки. Чрез актове за изпълнение Комисията определя техническите условия и ред за такъв обмен и признава пълната оперативност на системата за обмен на данни. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 2.“; |
7) |
Член 6 се заменя със следното: „Член 6 1. Ако дадена държава членка не участва в обмена на електронни данни с другите държави членки в рамките на системата за електронен обмен, посочена в член 5, се прилага следното:
2. С оглед да се даде възможност за проследяване на движението на животните обратно до стопанството на произход, разположено в държава членка, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 22б за установяване на правила относно информацията от компютризираната база данни, която да се включва в паспорта на животното, включително преходните мерки, необходими за тяхното въвеждане.“; |
8) |
Вмъква се следният член: „Член 6а Настоящият регламент не възпрепятства национални разпоредби на държава членка от издаването на паспорти за животни, които не са предназначени за търговия в рамките на Съюза.“; |
9) |
Член 7 се изменя както следва:
|
10) |
Член 8 се заличава; |
11) |
Добавя се следният член: „Член 9а Обучение Държавите членки гарантират, че всяко лице, което отговаря за идентификацията и регистрацията на животни, е получило указания и насоки относно съответните разпоредби на настоящия регламент и на всички делегирани актове и актове за изпълнение, приети от Комисията съгласно настоящия регламент. Когато релевантните разпоредби се изменят, съответната информация се предоставя на разположение на лицето, посочено в първа алинея. Държавите членки гарантират наличието на подходящи курсове за обучение. Комисията улеснява обмена на най-добри практики с цел да се подобри качеството на информацията и обучението в целия Съюз.“; |
12) |
Член 10 се заличава; |
13) |
Член 12 се заменя със следното: „Член 12 За целите на настоящия дял се прилагат следните дефиниции:
|
14) |
Член 13 се изменя, както следва:
|
15) |
В член 14 четвърта алинея се заменя със следното: „С цел да гарантира спазване на хоризонталните правила относно етикетирането в настоящия раздел Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 22б, въз основа на натрупания опит с мляното месо, за да установи правила, еквивалентни на посочените в първите три алинеи от настоящия член, по отношение на изрезки от говеждо месо или транжирано говеждо месо.“; |
16) |
Член 15 се заменя със следното: „Член 15 Задължително етикетиране на говеждо месо от трети държави Чрез дерогация от член 13 говеждо месо, внесено на територията на Съюза, за което не е налична цялата информация, предвидена в член 13, се етикетира с обозначение: „произход: от държава извън ЕС“ и „Заклано в: (име на третата държава)“.“; |
17) |
Считано от 13 декември 2014 г.:
|
18) |
Член 19, 20 и 21 се заличават; |
19) |
Член 22 се заменя със следното: „Член 22 1. Държавите членки вземат всички необходими мерки, за да осигурят спазването на разпоредбите на настоящия регламент. Предвиденият контрол не засяга друг вид контрол, който Комисията може да осъществява в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95. Всички наказания, налагани от държава членка на стопанина, стопанския субект или организацията, които търгуват с говеждо месо, трябва да бъдат ефикасни, възпиращи и пропорционални. Компетентният орган извършва всяка година минимален брой официални проверки във връзка с идентификацията и регистрацията на животни, които обхващат поне 3 % от стопанствата. Компетентният орган незабавно увеличава минималното ниво на официалните проверки, посочени във втора алинея, когато се установи, че разпоредбите относно идентификацията и регистрацията на животните не са спазени. Подборът на стопанства за инспектиране от компетентния орган се извършва на базата на анализ на риска. До 31 август всяка държава членка предава на Комисията годишен доклад относно прилагането на официалните проверки през предходната година. 2. Независимо от разпоредбите на параграф 1 компетентният орган налага на даден стопанин следните административни санкции:
3. Независимо от параграф 1, когато стопански субекти и организации, които търгуват с говеждо месо, са етикетирали говеждо месо, без да спазят своите задължения, определени в дял II, държавите членки, когато е целесъобразно и в съответствие с принципа на пропорционалност, налагат отстраняването на говеждото месо от пазара.В допълнение към санкциите, предвидени в параграф 1, държавите членки могат:
4. Експерти на Комисията, съвместно с компетентните органи:
5. Държава членка, на чиято територия се провежда проверка на място, осигурява на експертите от Комисията всяка помощ, от която имат нужда при изпълнение на своите задачи. Резултатът от проведените проверки се обсъжда с компетентния орган на дадената държава членка, преди да бъде изготвен и разпространен окончателният доклад. Когато е необходимо, този доклад съдържа препоръки към държавите членки за подобряване на съответствието с изискванията на настоящия регламент.“ |
20) |
Вмъкват се следните членове: „Член 22а Компетентни органи Държавите членки определят компетентния орган или компетентните органи, които отговарят за осигуряване на спазването на настоящия регламент, както и на всички актове, приети от Комисията на негова основа. Те информират Комисията и другите държави членки кои точно са тези органи. Член 22б Упражняване на делегирането 1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2. Правомощието за приемане на делегирани актове, посочено в член 4, параграфи 1, 3 и 5, член 4а, параграф 2, член 5, член 6, параграф 2, член 7, параграфи 1, 2 и 6, член 13, параграф 6, член 14, параграф 4 и член 15а, се предоставя на Комисията за петгодишен срок, считано от … 17 юли 2014 г.. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възрази срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. 3. Делегирането на правомощия, посочено в член 4, параграфи 1, 3 и 5, член 4а, параграф 2, член 5, член 6, параграф 2, член 7, параграфи 1, 2 и 6, член 13, параграф 6, член 14, параграф 4 и член 15а във всеки един момент може да бъде оттеглено от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То влиза в сила в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 4. Веднага щом приеме делегиран акт, Комисията уведомява за това едновременно Европейския парламент и Съвета. 5. Делегиран акт, приет съгласно член 4, параграфи 1, 3 и 5, член 4а, параграф 2, член 5, член 6, параграф 2, член 7, параграфи 1, 2 и 6, член 13, параграф 6, член 14, параграф 4 и член 15а, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са изразили възражение в срок от два месеца, след като са получили уведомление за него, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че нямат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“ |
21) |
Член 23 се заменя със следното: „Член 23 Процедура на комитета 1. Комисията се подпомага за актовете за изпълнение, приети съгласно член 4, параграфи 3 и 5, член 5 и член 13, параграф 6, от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, създаден по силата на член 58 от Регламент (ЕО № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (9). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10). 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Когато становището на комитета трябва да бъде получено чрез писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, ако в рамките на определения срок за предаване на становището председателят на комитета вземе такова решение или обикновено мнозинство от членовете на комитета поиска това. (9) Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1)." (10) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“;" |
22) |
Добавя се следният член: „Член 23а Докладване и развитие на законодателството Не по-късно от:
Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета съответните доклади, в които се разглежда изпълнението и въздействието на настоящия регламент, включително, в първия случай – възможността за преразглеждане на предвидените разпоредби за доброволно етикетиране, а във втория случай – техническата и икономическа възможност за въвеждане на задължителна електронна идентификация навсякъде в Съюза. При необходимост докладът може да бъде придружен от подходящи законодателни предложения.“ |
23) |
Вмъква се следното приложение: „ПРИЛОЖЕНИЕ I СРЕДСТВА ЗА ИДЕНТИФИКАЦИЯ
|
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 15 май 2014 година
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
D. KOURKOULAS
(1) ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 144.
(2) Позиция на Европейския парламент от 2 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 6 май 2014 г.
(3) Регламент(ЕО) № 820/97 на Съвета от 21 април 1997 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо (ОВ L 117, 7.5.1997 г., стр. 1).
(4) Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета (ОВ L 204, 11.8.2000 г., стр. 1).
(5) Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине (ОВ 121, 29.7.1964 г., стр. 1977/64).
(6) Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18).
(7) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
27.6.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 189/50 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 654/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 15 май 2014 година
относно упражняването на правата на Съюза за прилагане и осигуряване на съблюдаването на международните търговски правила и за изменение на Регламент (ЕО) № 3286/94 на Съвета за установяване на процедури на Общността в областта на общата търговска политика с оглед гарантиране упражняването от Общността на правата, които са ѝ предоставени съгласно правилата за международна търговия, по-специално тези, които са установени под егидата на Световната търговска организация
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 2 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта за законодателен акт на националните парламенти,
в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),
като имат предвид, че:
(1) |
Съюзът е сключил редица многостранни, регионални и двустранни международни търговски споразумения, пораждащи права и задължения от взаимна полза за страните по споразуменията. |
(2) |
От основно значение е Съюзът да разполага с подходящи инструменти, за да гарантира ефективното упражняване на правата си по международните търговски споразумения с цел защита на икономическите си интереси. Това важи особено за случаите, когато трети държави приемат ограничителни търговски мерки, които намаляват ползите за икономическите оператори от Съюза, произтичащи от международните търговски споразумения. Съюзът следва да може да реагира бързо и гъвкаво в рамките на процедурите и сроковете, установени с международните търговски споразумения, които е сключил. По тази причина са необходими правила, определящи рамката за упражняване на правата на Съюза в някои конкретни ситуации. |
(3) |
Механизмите за уреждане на спорове, предвидени със споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО) и с други международни търговски споразумения, включително регионални или двустранни споразумения, са насочени към намиране на положително решение на всеки спор, възникнал между Съюза и другата страна или страни по тези споразумения. Въпреки това Съюзът следва да може да спира действието на отстъпки или изпълнението на други задължения в съответствие с тези механизми за уреждане на спорове, когато другите средства за намиране на положително решение на спора са се оказали неуспешни. Действията на Съюза в такива случаи следва да са насочени към насърчаване на дадената трета държава да съблюдава съответните международни търговски правила с оглед възстановяване на ситуацията, от която произтичат взаимни ползи. |
(4) |
Съгласно Споразумението на СТО за защитни мерки, член на СТО, който предлага да въведе защитна мярка или иска продължаване на защитна мярка, трябва да се стреми да запази еквивалентно по същество равнище на отстъпки и други задължения в отношенията си с членовете износители, които биха били засегнати от такава мярка. Подобни правила са установени в други сключени от Съюза международни търговски споразумения, включително регионални или двустранни споразумения. Съюзът следва да предприеме мерки за възстановяване на баланса, като спира действието на отстъпки или изпълнението на други задължения, когато съответната трета държава не предприема подходящи и пропорционални корекции. Действията на Съюза в такива случаи следва да имат за цел насърчаване на третите държави да предприемат мерки за улесняване на търговията с оглед възстановяване на ситуацията, от която произтичат взаимни ползи. |
(5) |
Член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (ГАТТ от 1994 г.) и свързаната Договореност уреждат изменението или отмяната на отстъпки, установени в митническите тарифи на членовете на СТО. Членовете на СТО, които са засегнати от такова изменение, имат право при определени условия да отменят отстъпки, които са еквивалентни по същество. Съюзът следва да приеме мерки за възстановяване на баланса в такива случаи, освен ако са договорени корекции с цел компенсация. Действията на Съюза следва да са насочени към насърчаване на третите държави да прилагат мерки за улесняване на търговията. |
(6) |
Съюзът следва да има възможност да осигури съблюдаване на правата си в областта на обществените поръчки, когато търговски партньор не спазва ангажиментите си по Споразумението на СТО за държавните поръчки (СДП) или по други международни търговски споразумения. В СДП се предвижда, че всеки произтичащ по него спор не трябва да води до спиране на действието на отстъпки или изпълнението на други задължения съгласно което и да е друго обхванато споразумение на СТО. Действията на Съюза следва да са насочени към гарантиране на запазването на еквивалентно по същество равнище на отстъпки, съгласно установеното в съответните международни търговски споразумения. |
(7) |
Държавите членки следва да осигурят прилагането на своя територия на мерките на търговската политика в областта на обществените поръчки по начин, който най-добре съответства на административните им структури и практики, като зачитат правото на Съюза. |
(8) |
Мерките на търговската политика, приети съгласно настоящия регламент, следва да бъдат подбрани и разработени въз основа на обективни критерии, включително ефективността им по отношение на насърчаването на трети държави да спазват международните търговски правила; техния потенциал за намаляване на последиците за икономическите оператори от Съюза, засегнати от мерки на трети държави; и целта за свеждане до минимум на отрицателните икономически последици за Съюза, в т.ч. във връзка с важни суровини. |
(9) |
Настоящият регламент следва да се насочи главно към тези мерки, по отношение на разработването и прилагането на които Съюзът е натрупал опит. Възможността за разширяване на обхвата на регламента с цел да се предвиди приемане на мерки в сектора на правата върху интелектуалната собственост и допълнителни мерки в областта на услугите следва да се оценява като част от прегледа на действието на настоящия регламент, при надлежно отчитане на особеностите на всяка област. |
(10) |
При осигуряване на съблюдаването на правата на Съюза произходът на стоките следва да се определя в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета (2). При осигуряване на съблюдаването на правата на Съюза вследствие на уреждане на спор в областта на обществените поръчки, произходът на услугите следва да се определя въз основа на произхода на физическото или юридическото лице, което ги предоставя. Възлагащите органи или образувания следва да вземат обичайни предпазни мерки и да извършват финансов и правен анализ, когато оценяват информацията и гаранциите, предоставени от оферентите по отношение на произхода на стоките и услугите. |
(11) |
Комисията следва да извърши преглед на обхвата, действието и ефикасността на настоящия регламент, включително евентуални мерки в сектора на правата върху интелектуалната собственост и допълнителни мерки в областта на услугите, до този момент от двата, който настъпи по-рано - не по-късно от три години след първия случай на прилагане на регламента или не по-късно от пет години от датата на влизането му в сила. Комисията следва да докладва за тази оценка на Европейския парламент и на Съвета. Прегледът може да бъде последван евентуално от подходящи законодателни предложения. |
(12) |
Важно е да се осигури ефективна комуникация и обмен на мнения между Комисията, от една страна, и Европейския парламент и Съвета, от друга страна, по-специално във връзка със спорове по международни търговски споразумения, които могат да доведат до приемането на мерки съгласно настоящия регламент. |
(13) |
Регламент (ЕО) № 3286/94 на Съвета (3), следва да се измени, за да се направи позоваване на настоящия регламент по отношение на прилагането на мерки на търговската политика. |
(14) |
За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (4). |
(15) |
Предвид високата степен на сложност, свързана с проучването на многостранното въздействие, което могат да имат приетите съгласно настоящия регламент мерки на търговската политика, и с оглед на предоставянето на достатъчно възможности за постигане на възможно най-широка подкрепа, Комисията не следва да приема актове за изпълнение, ако посоченият в настоящия регламент комитет по изключение не даде становище по проекта за акт за изпълнение, представен от Комисията. |
(16) |
За да се защитят интересите на Съюза, Комисията следва да приеме актове за изпълнение с незабавно приложение, когато в надлежно обосновани случаи, свързани с необходимостта от адаптиране на мерките на търговската политика към действията на съответната трета страна, наложителни причини за спешност изискват това. |
(17) |
Настоящият регламент не засяга евентуалното приемане на мерки на търговската политика въз основа на други съответни актове на Съюза в тази област или на разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз, като същевременно се зачитат приложимите разпоредби, залегнали в международните търговски споразумения относно спирането на действието или отмяната на отстъпки или изпълнението на други задължения, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предмет
С настоящия регламент се установяват правила и процедури за осигуряване на ефективно и навременно упражняване на правата на Съюза с оглед спиране на действието или отмяна на отстъпки или изпълнението на други задължения съгласно международни търговски споразумения, за да:
а) |
се отговори на нарушенията от страна на трети държави на международните търговски правила, които засягат интересите на Съюза, с оглед намиране на приемливо решение, което води до възстановяване на ползите за икономическите оператори от Съюза; |
б) |
се възстанови балансът по отношение на отстъпки или други задължения в търговските отношения с трети държави, когато третирането на стоките от Съюза е изменено по начин, с който се засягат интересите на Съюза. |
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
а) |
„държава“ е всяка държава или отделна митническа територия; |
б) |
„отстъпки или други задължения“ са тарифни отстъпки или други предимства, които Съюзът се е ангажирал да прилага в търговията си с трети държави по силата на международни търговски споразумения, по които е страна; |
в) |
„ниво на премахване или намаление на предимствата“ е степента, в която са засегнати ползите за Съюза по международно търговско споразумение. Освен когато е установено друго в съответното споразумение, нивото на премахване или намаление на предимствата включва всички неблагоприятни икономически последици от мярката на третата държава; |
г) |
„задължително наказателно увеличение на цената“ е задължението на възлагащите органи или образуванията, провеждащи процедури за възлагане на обществена поръчка, да повишат,освен при определени изключения, цената на предложените за поръчката услуги и/или стоки с произход от определени трети държави. |
Член 3
Обхват
Настоящият регламент се прилага:
а) |
след решение по търговски спорове съгласно Договореността на СТО относно правилата и процедурите за уреждане на спорове ("Договореността на СТО за уреждане на спорове), когато Съюзът е получил разрешение да спре действието на отстъпки или изпълнението на други задължения в рамките на многостранни и плурилатерални споразумения, обхванати от Договореността на СТО за уреждане на спорове; |
б) |
след решение по търговски спорове по други международни търговски споразумения, включително регионални и двустранни споразумения, когато Съюзът има право да спре действието на отстъпки или изпълнението на други задължения, произтичащи от тези споразумения; |
в) |
за възстановяване на баланса по отношение на отстъпки или други задължения, на което прилагането на защитна мярка от трета държава може да даде право съгласно член 8 от Споразумението на СТО за защитни мерки или съгласно разпоредбите за защитните мерки, включени в други международни търговски споразумения, в това число регионални или двустранни споразумения; |
г) |
в случай на изменение на отстъпки от член на СТО в съответствие с член XXVIII от ГАТТ от 1994 г., когато не са договорени никакви корекции с цел компенсация. |
Член 4
Упражняване на правата на Съюза
1. Когато е необходимо действие, за да се защитят интересите на Съюза в случаите по член 3, Комисията приема актове за изпълнение за определяне на подходящите мерки на търговската политика. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 8, параграф 2.
2. Актове за изпълнение, приети в съответствие с параграф 1, трябва да отговарят на следните условия:
а) |
когато се спира действието на отстъпки или изпълнението на други задължения след решение по търговски спор съгласно Договореността на СТО за уреждане на спорове, тяхното ниво не превишава нивото, разрешено от Органа на СТО за уреждане на спорове; |
б) |
когато действието на отстъпки или изпълнението на други задължения е спряно след провеждане на международна процедура за уреждане на спорове по други международни търговски споразумения, включително регионални или двустранни споразумения, тяхното ниво не надвишава нивото на премахване или намаление на предимствата, в резултат на съответната мярка на засегнатата трета държава, определено от Комисията или чрез арбитраж, според случая; |
в) |
при възстановяване на баланса по отношение на отстъпки или други задължения съгласно разпоредбите за защитните мерки в международни търговски споразумения, действията на Съюза са еквивалентни по същество на нивото на отстъпки или други задължения, засегнати от защитната мярка, в съответствие с условията на Споразумението на СТО за защитните мерки или с разпоредбите за защитните мерки в други международни търговски споразумения, включително регионални или двустранни споразумения, съгласно които се прилага защитната мярка; |
г) |
когато отстъпките са отменени в търговията с трета държава във връзка с член XXVIII от ГАТТ от 1994 г. и свързаната Договореност (5), те са еквивалентни по същество на отстъпките, изменени или отменени от тази трета държава, в съответствие с условията по член XXVIII от ГАТТ от 1994 г. и свързаната Договореност. |
3. Мерките на търговската политика, посочени в параграф 1 се определят въз основа на следните критерии, като се вземат предвид наличната информация и общият интерес на Съюза:
а) |
ефективност на мерките за насърчаване на третите държави да съблюдават международните търговски правила; |
б) |
потенциал на мерките за намаляване на последиците за икономическите оператори от Съюза, които са засегнати от мерките на трети държави; |
в) |
съществуване на алтернативни източници за доставка на съответните стоки и услуги, за да се избегне или сведе до минимум евентуалното отрицателно въздействие върху секторите надолу по веригата, възлагащите органи или образувания или крайните потребители в Съюза; |
г) |
избягване на непропорционална административна сложност и непропорционални разходи при прилагането на мерките; |
д) |
всеки друг специфичен критерий, който може да бъде определен в международните търговски споразумения във връзка със случаите, посочени в член 3. |
Член 5
Мерки на търговската политика
1. Без да се засяга което и да е международно споразумение, по което Съюзът е страна, мерките на търговската политика, които могат да бъдат въведени с акт за изпълнение съгласно член 4, параграф 1, се състоят от:
а) |
спиране на действието на тарифни отстъпки и налагане на нови или увеличени мита, включително възстановяване на мита на нивото „най-облагодетелствана нация“ или налагане на мита над нивото „най-облагодетелствана нация“, или въвеждане на каквито и да е допълнителни такси върху вноса или износа на стоки; |
б) |
въвеждане или увеличение на количествените ограничения върху вноса или износа на стоки независимо дали се прилагат под формата на квоти, лицензи за внос или износ или други мерки; |
в) |
спиране на действието на отстъпки по отношение на стоки, услуги или доставчици в областта на обществените поръчки чрез:
|
2. Приетите съгласно параграф 1, буква в) мерки:
а) |
включват прагове, според характеристиките на съответните стоки и услуги, над които трябва да се прилага изключването и/или задължителното наказателно увеличение на цената, като се вземат предвид разпоредбите на съответното търговско споразумение и нивото на премахване или намаление на предимствата; |
б) |
определят секторите или категориите стоки и услуги, за които се прилагат, както и евентуални приложими изключения; |
в) |
определят възлагащите органи и образувания или категориите възлагащи органи и образувания, изброени по държави членки, чието възлагане на поръчки е обхванато. За да осигурят база за това определяне, държавите членки представят списък на съответните възлагащи органи или образувания или категории възлагащи органи и образувания. Мерките гарантират постигането на подходящо ниво на спирането на действието на отстъпки или изпълнението на други задължения и справедливо разпределение сред държавите членки. |
Член 6
Правила за произход
1. Произходът на стоките се определя в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2913/92.
2. Произходът на дадена услуга се определя въз основа на произхода на физическото или юридическото лице, което я предоставя. Смята се, че произходът на изпълнителя на услугата е:
а) |
при физическите лица — от държавата, чийто гражданин е лицето или в която има право на постоянно пребиваване; |
б) |
при юридическите лица — някой от по-долу изброените случаи:
|
За целите на първа алинея, буква б), подточка ii), ако юридическото лице, предоставящо услугата, не извършва значима стопанска дейност, създаваща действителна пряка връзка с икономиката на държавата членка, в която е установено, се смята, че произходът на изпълнителя на услугата е произходът на физическото или юридическото лице, което притежава или контролира юридическото лице, предоставящо услугата.
Юридическото лице, предоставящо услугата, се счита за „притежавано“ от лица от дадена държава, ако над 50 % от собствения му капитал е действително притежаван от лица от тази държава, и се счита за „контролирано“ от лица от дадена държава, ако тези лица имат правата да назначават мнозинството от членовете на управителния му орган или законно да ръководят дейността му по друг начин.
Член 7
Спиране, изменение и прекратяване на мерките
1. Когато след приемане на акт за изпълнение съгласно член 4, параграф 1 съответната трета държава предостави адекватна и пропорционална компенсация на Съюза в случаите по член 3, параграф 1, букви а) и б), Комисията може да спре прилагането на акта за изпълнение за периода на предоставяне на компенсацията. Решението за спирането се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 8, параграф 2.
2. Комисията отменя акт за изпълнение, приет в съответствие с член 4, параграф 1, при настъпване на някое от следните обстоятелства:
а) |
когато третата държава, чиито мерки са счетени за нарушаващи международните търговски правила в процедура по уреждане на спорове, направи необходимото за привеждането на мерките си в съответствие, или когато по друг начин е постигнато взаимно приемливо решение; |
б) |
в случаи на възстановяване на баланса по отношение на отстъпки или други задължения след приемане от трета държава на защитна мярка, когато се отмени или изтече срокът на действие на защитната мярка или когато съответната трета държава предостави адекватна и пропорционална компенсация на Съюза след приемане на акт за изпълнение съгласно член 4, параграф 1; |
в) |
в случай на изменение на отстъпки от член на СТО в съответствие с член XXVIII от ГАТТ от 1994 г., когато съответната трета държава предостави адекватна и пропорционална компенсация на Съюза след приемане на акт за изпълнение съгласно член 4, параграф 1. |
Решението за отмяна, посочено в първата алинея, се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 8, параграф 2.
3. Когато е необходимо да се внесат корекции в мерки на търговската политика, приети съгласно настоящия регламент, при условията по член 4, параграфи 2 и 3, Комисията може да направи необходимите изменения в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 8, параграф 2.
4. В надлежно обосновани случаи, когато това се налага по спешност от императивни съображения във връзка с прекратяването или изменението на съответната мярка на трета държава, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение за спиране, изменение или отмяна на актове за изпълнение, приети съгласно член 4, параграф 1, съгласно предвиденото в настоящия член и в съответствие с процедурата по член 8, параграф 3.
Член 8
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от комитета, създаден с Регламент (ЕО) № 3286/94. Този комитет е комитет по смисъла на член 3 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.
3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.
Член 9
Събиране на информация
1. При прилагането на настоящия регламент Комисията събира информация и становища за икономическите интереси на Съюза за конкретни стоки или услуги или за конкретни сектори чрез публикуване на известия в Официален вестник на Европейския съюз или чрез други подходящи обществени средства за комуникация, като посочва в какъв срок трябва да се подаде информацията. Комисията взема под внимание получените реакции.
2. Получената в съответствие с настоящия регламент информация се използва само за целта, за която е била поискана.
3. Нито Европейският парламент, нито Съветът, нито Комисията, нито държавите членки, нито техните съответни служители имат право да разкриват поверителна информация, получена съгласно настоящия регламент, без изрично разрешение от лицето, което е предоставило информацията.
4. Лицето, което предоставя информацията, може да поиска тя да се разглежда като поверителна. В такива случаи информацията се придружава от неповерително резюме, което представя информацията в обобщен вид, или от декларация за причините, поради които тя не може да бъде обобщена.
5. Ако се установи, че искането за поверителното третиране на дадена информация не е основателно, и ако предоставилото информацията лице не желае нито да я оповести публично, нито да разреши разкриването ѝ в обобщен или съкратен вид, въпросната информация може да не бъде взета предвид.
6. Разпоредбите на параграфи 2—5 не изключват разкриването на обща информация от страна на институциите на Съюза и органите на държавите членки. При такова разкриване трябва да се отчита законният интерес на заинтересованите страни да не се разкриват служебните им тайни.
Член 10
Преглед
1. До този момент от двата, който настъпи по-рано — не по-късно от три години след приемането на първия акт за изпълнение или не по-късно от 18 юли 2019 г. Комисията извършва преглед на обхвата на настоящия регламент, по-специално по отношение на мерките на търговската политика, които могат да бъдат приемани, както и на неговото прилагане, и докладва за своите констатации на Европейския парламент и на Съвета.
2. Независимо от параграф 1 Комисията извършва преглед с цел да предвиди по настоящия регламент допълнителни мерки на търговската политика за спиране на действието на отстъпки или изпълнението на други задължения в областта на търговията с услуги. Комисията разглежда, inter alia, следните аспекти:
а) |
промените в международен план по отношение на спирането на изпълнението на други задължения по Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС); |
б) |
промените в рамките на Съюза във връзка с приемането на общи правила за секторите на услугите; |
в) |
ефективността на евентуалните допълнителни мерки на търговската политика като средство за осигуряване на съблюдаването на правата на Съюза по международните търговски споразумения; |
г) |
наличните механизми за осигуряване на въвеждането на практика по единен и ефективен начин на евентуални допълнителни мерки на търговската политика в областта на услугите; както и |
д) |
последиците за доставчиците на услуги, представени в Съюза към момента на приемане на актове за изпълнение по настоящия регламент. |
Комисията докладва на Европейския парламент и Съвета за първоначалната си оценка до 18 юли 2017 г.
Член 11
Изменения на други актове
Член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 3286/94 се заменя със следното:
„3. Когато съгласно член 12, параграф 2 Съюзът трябва да вземе решение за мерки на търговската политика, които да се приемат съгласно член 11, параграф 2, буква в) или член 12, той се произнася незабавно в съответствие с член 207 от Договора за функциониране на Европейския съюз, а ако е необходимо, съгласно Регламент (ЕС) № 654/2014 на Европейския парламент и на Съвета (6) или всяка друга приложима процедура.
Член 12
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 15 май 2014 година.
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
D. KOURKOULAS
(1) Позиция на Европейския парламент от 2 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 8 май 2014 г.
(2) Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (OB L 302, 19.10.1992 г., стр. 1).
(3) Регламент (ЕО) № 3286/94 на Съвета от 22 декември 1994 г. за установяване на процедури на Общността в областта на общата търговска политика с оглед гарантиране упражняването от Общността на правата, които са ѝ предоставени съгласно правилата за международна търговия, по-специално тези, които са установени под егидата на Световната търговска организация (СТО) (OB L 349, 31.12.1994 г., стр. 71).
(4) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OB L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(5) Договореност относно тълкуването на член ХХVIII.
Изявление на Комисията
Комисията приветства приемането на регламента на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на Съюза за прилагане и осигуряване на съблюдаването на международните търговски правила и за изменение на Регламент (ЕО) № 3286/94 на Съвета.
Съгласно регламента Комисията е оправомощена да приема актове за изпълнение в някои специфични ситуации въз основа на обективни критерии и при условие на контрол от страна на държавите членки. При упражняването на тези правомощия Комисията възнамерява да действа в съответствие с настоящото изявление.
При изготвянето на проекти на актове за изпълнение Комисията ще проведе широки консултации, с цел да се гарантира, че интересите на всички заинтересовани страни са надлежно взети под внимание. Чрез тези консултации Комисията очаква да получи информация от заинтересованите страни от частния сектор, засегнати от мерките на трети държави или от евентуалните мерки в областта на търговската политика, които ще бъдат приети от Съюза. Аналогично, Комисията очаква да получи информация от публичните органи, които може да участват в изпълнението на евентуалните мерки в областта на търговската политика, които ще бъдат приети от Съюза. В случай на мерки в сферата на обществените поръчки при изготвянето на проекти на актове за изпълнение надлежно ще бъде взета предвид по-специално информацията, предоставена от публичните органи на държавите членки.
Комисията отчита, че е важно държавите членки да получат навременна информация, когато тя обмисля приемането на актове за изпълнение съгласно настоящия регламент, така че да им се даде възможност да допринесат за напълно информирани решения, и ще предприеме действия за постигане на тази цел.
Комисията потвърждава, че ще предава своевременно на Европейския парламент и на Съвета проектите на актове за изпълнение, които тя предлага на Комитета на държавите членки. Аналогично, тя ще предава своевременно на Парламента и на Съвета окончателните проекти на актове за изпълнение след представянето на становища в Комитета.
Комисията ще информира редовно Парламента и Съвета за събитията в международен план, които могат да доведат до ситуации, които да изискват приемане на мерки по силата на регламента. Това ще се осъществява чрез компетентните комитети на Съвета и компетентните комисии на Парламента.
Комисията приветства намерението на Парламента за насърчаване на структуриран диалог за уреждане на спорове и проблеми, свързани с правоприлагането, и ще се ангажира пълноценно в специализираните заседания с компетентната парламентарна комисия с оглед обмен на мнения по търговските спорове и действията по правоприлагане, включително по отношение на въздействията върху промишлеността в Съюза.
Накрая, Комисията потвърждава голямото значение, което придава на гарантирането, че регламентът е ефективен и ефикасен инструмент за осигуряване на съблюдаване на правата на Съюза по международни търговски споразумения, включително в областта на търговията с услуги. Поради това Комисията следва, в съответствие с разпоредбите на регламента, да направи преглед на приложното поле на член 5, с цел да бъдат обхванати допълнителни мерки в областта на търговската политика по отношение на търговията с услуги, веднага щом бъдат налице условията за осигуряване на осъществимостта и ефективността на тези мерки.
27.6.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 189/59 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 655/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 15 май 2014 година
за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 81, параграф 2, букви а), д) и е) от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),
като имат предвид, че:
(1) |
Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което свободното движение на хора е гарантирано. С оглед на постепенното изграждане на това пространство Съюзът трябва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, по-специално когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар. |
(2) |
В съответствие с член 81, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) тези мерки могат да включват мерки, които целят да осигурят, наред с друго, взаимно признаване между държавите членки на съдебни решения и тяхното изпълнение, ефективен достъп до правосъдие и премахване на пречките пред правилното протичане на гражданските производства, като при необходимост се насърчава съвместимостта на гражданскопроцесуалните правила, приложими в държавите членки. |
(3) |
На 24 октомври 2006 г. със „Зелената книга за подобряване на ефективността на принудителното изпълнение на съдебните решения в Европейския съюз: налагане на запор върху банкови сметки“ Комисията започна консултация относно необходимостта от единна европейска процедура за запор на банкови сметки и евентуалните характеристики на една такава процедура. |
(4) |
В Стокхолмската програма от декември 2009 г. (3), в която се определят приоритетите в областта на свободата, сигурността и правосъдието за периода 2010 — 2014 г., Европейският съвет прикани Комисията да направи оценка дали е необходимо и изпълнимо да се предвидят определени временни, в това число предпазни, мерки на равнище Съюза, за да се предотврати, например, изчезването на имущество преди изпълнението на вземането, и да представи подходящи предложения, за да се подобри ефикасността на изпълнението на съдебни решения в Съюза по отношение на банковите сметки и имуществото на длъжниците. |
(5) |
Във всички държави членки съществуват национални процедури за налагане на обезпечителни мерки, като например заповеди за запор на банкови сметки, но условията за допускане на такива мерки и ефикасността на тяхното изпълнение се различават значително. Освен това прибягването до национални обезпечителни мерки може да се окаже тромаво в случаите, които имат трансгранични последици, и по-специално когато кредиторът се стреми да наложи запор на няколко банкови сметки в различни държави членки. Ето защо изглежда необходимо и подходящо да се приеме обвързващ и пряко приложим правен инструмент на Съюза, в който да се установи нова европейска процедура при трансгранични дела, която дава възможност за ефикасно и бързо запориране на средства по банкови сметки. |
(6) |
Процедурата, установена с настоящия регламент, следва да служи като допълнително и факултативно средство за кредитора, който има свободата да използва всякаква друга процедура за получаването на еквивалентна мярка съгласно националното право. |
(7) |
Кредиторът следва да е в състояние да получи обезпечителна мярка под формата на европейска заповед за запор на банкови сметки („заповед за запор“ или „заповед“), която да предотвратява прехвърлянето или изтеглянето на средства, държани от неговия длъжник в банкова сметка в държава членка, ако съществува опасност без такава мярка последващото изпълнение на неговото вземане срещу длъжника да бъде възпрепятствано или съществено затруднено. Запорът на средства, държани в банковата сметка на длъжника, следва да попречи да се използват средствата не само от самия длъжник, но и от лица, упълномощени от него да извършват плащания чрез тази сметка, напр. чрез постоянно платежно нареждане, чрез директен дебит или ползване на кредитна карта. |
(8) |
Обхватът на настоящия регламент следва да включва всички граждански и търговски дела, с изключение на някои ясно определени въпроси. По-специално настоящият регламент не следва да се прилага за искове срещу длъжник в производство по несъстоятелност. Това следва да означава, че не може да бъде издадена заповед за запор срещу длъжник, след като срещу него вече е започнато производство по несъстоятелност по смисъла на Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета (4). От друга страна, изключването следва да позволява заповедта за запор да се използва за обезпечаване възстановяването на ощетяващи плащания, извършени от длъжника към трети страни. |
(9) |
Настоящият регламент следва да се прилага за сметки, държани в кредитни институции, чийто предмет на дейност е да извършват публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставят кредити за своя сметка. Следователно той не следва да се прилага за финансови институции, които не привличат такива влогове, например институции, осигуряващи експортно финансиране и финансиране за инвестиционни проекти или проекти в развиващите се страни, или институции, предоставящи услуги на финансовите пазари. Освен това настоящият регламент не следва да се прилага за сметки, държани от или в централни банки, когато те действат в качеството си на органи на паричната политика, нито за сметки, които не могат да бъдат запорирани по силата на национална заповед, равностойна на заповедта за запор, или които по друг начин се ползват с имунитет срещу запор съгласно правото на държавата членка, в която се държи въпросната сметка. |
(10) |
Настоящият регламент следва да се прилага единствено спрямо трансгранични дела и следва да съдържа определение какво представлява трансгранично дело в този конкретен контекст. За целите на настоящия регламент наличие на трансгранично дело следва да има, когато съдът, разглеждащ молба за заповед за запор, се намира в една държава членка, а банковата сметка — обект на заповедта за запор, се държи в друга държава членка. Наличие на трансгранично дело следва да има още, когато кредиторът е с местоживеене в една държава членка, а съдът и банковата сметка, подлежаща на запориране, сe намират в друга държава членка. Настоящият регламент не следва да се прилага спрямо запор на сметки, държани в държавата членка на съда, сезиран с молба за заповед за запор, ако кредиторът е с местоживеене в същата държава членка, дори когато кредиторът същевременно е подал молба за заповед за запор по отношение на сметка или сметки, държани в друга държава членка. В този случай кредиторът следва да подаде две отделни молби — една за заповед за запор и една за национална мярка. |
(11) |
Процедурата за заповед за запор следва да е достъпна за кредитор, който желае да гарантира изпълнението на последващо съдебно решение по съществото на съответния въпрос, преди да поиска да бъде образувано производство по съществото на въпроса и на всеки етап от това производство. Процедурата следва също да бъде достъпна за кредитор, който вече е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, които изискват длъжникът да заплати сумата по вземането на кредитора. |
(12) |
Заповедта за запор следва да е достъпна за целите на обезпечаване на вземания, които вече са станали дължими. Тя следва да е достъпна и за вземания, които още не са дължими, доколкото тези вземания произтичат от вече настъпила трансакция или събитие и техният размер може да бъде определен, включително за вземания във връзка с гражданска отговорност, деликт или квазиделикт, и граждански искове за вреди или реституция въз основа на акт, който дава основание за наказателно производство. Кредиторът следва да може да поиска издаване на заповед за запор за сумата по основното вземане или за по-малка сума. Втората възможност би могла да бъде в негов интерес, ако например той вече е получил някакво друго обезпечаване за част от вземането си. |
(13) |
За да се осигури тясна връзка между производствата за издаване на заповед за запор и производствата по същество, международна компетентност да издават заповедта следва да имат съдилищата на държавата членка, които са компетентни да се произнесат по същество. За целите на настоящия регламент понятието за „производството по същество“ следва да обхваща всякакви производства, целящи да се получи изпълнително основание по съответния иск, включващи например бързи производства за платежни нареждания и производства като френската „procédure de référé“. Ако длъжникът е потребител с местоживеене в държава членка, единствено съдилищата на тази държава членка са компетентни да издадат заповедта. |
(14) |
В условията за издаване на заповед за запор следва да се постигне подходящ баланс между интереса на кредитора да получи заповед и интереса на длъжника да предотврати злоупотреба със заповедта. Вследствие на това, когато кредиторът подава молба за заповед за запор, преди да е получил съдебно решение, съдът, до който е подадена молбата, следва да се убеди въз основа на доказателствата, представени от кредитора, че има вероятност искът на кредитора срещу длъжника да бъде удовлетворен по същество. Освен това във всички случаи, дори когато вече е получил съдебно решение, кредиторът следва да докаже по убедителен начин пред съда, че неговото вземане спешно се нуждае от съдебна закрила и че без заповедта изпълнението на съществуващото или на бъдещо съдебно решение може да бъде възпрепятствано или значително затруднено, тъй като съществува реална опасност за кредитора, докато започне изпълнението на съществуващото или на бъдещо съдебно решение, длъжникът да е пропилял, укрил или унищожил активите си или да се е разпоредил с тях на по-ниска стойност, в необичаен размер или чрез необичайно действие. Съдът следва да оцени доказателствата, представени от кредитора, за наличие на такава опасност. Те могат да бъдат свързани например с поведението на длъжника по отношение на вземането на кредитора или при предишен спор между страните, с кредитната история на длъжника, с естеството на активите на длъжника и с всякакви неотдавнашни действия на длъжника по отношение на активите му. При оценка на доказателствата съдът може да прецени, че тегленията по сметки и разходите от страна на длъжника за поддържане на нормалния ход на неговата стопанска дейност или за покриване на текущи сметки на семейството му сами по себе си не са необичайни действия. Самото неплащане или оспорване на вземането или просто фактът, че длъжникът има повече от един кредитор, сами по себе си не следва да се считат за достатъчно доказателство, обосноваващо издаването на заповед. Нито пък самият факт, че финансовото състояние на длъжника е затруднено или се влошава, следва сам по себе си да представлява достатъчно основание за издаването на заповед. Съдът обаче може да вземе предвид тези фактори при цялостната преценка за съществуването на опасност. |
(15) |
За да се гарантира ефектът на изненадата на заповедта за запор, както и че тя ще бъде полезно средство за кредитор, който се опитва да си възстанови дългове от длъжник при трансгранични случаи, длъжникът не следва да бъде информиран за молбата на кредитора, нито да бъде изслушан преди издаването на заповедта или уведомен за заповедта преди изпълнението ѝ. Когато въз основа на доказателствата и информацията, представени от кредитора или, по целесъобразност, от неговия свидетел или свидетели, съдът не е убеден, че запорът на въпросната сметка или сметки е обоснован, той не следва да издава заповед. |
(16) |
В случаите, когато кредиторът подава молба за заповед за запор, преди да образува производство по съществото на въпроса пред даден съд, настоящият регламент следва да го задължи да образува производството в рамките на конкретен срок, както и следва също да го задължи да представи на съда, в който е подал молбата си за заповед за запор, доказателства за образуването на това производство. Ако кредиторът не изпълни това задължение, заповедта следва да бъде отменена от съда по негова собствена инициатива или автоматично прекратена. |
(17) |
Предвид отсъствието на предварително изслушване на длъжника настоящият регламент следва да предвиди конкретни предпазни мерки с цел да се предотврати злоупотреба със заповедта и да се защитят правата на длъжника. |
(18) |
Една такава важна предпазна мярка следва да бъде възможността да се изиска от кредитора да учреди гаранция, за да може да осигури обезщетение на длъжника на по-късен етап за всяка вреда, която може да е претърпял в резултат на заповедта за запор. В зависимост от националното право такава гаранция може да се учреди под формата на парична гаранция или алтернативно обезпечение, например банкова гаранция или ипотека. Съдът следва да има правото да определи сумата на гаранцията, която е достатъчна за предотвратяване на злоупотреба със заповедта и за осигуряване на обезщетение на длъжника, и при липсата на конкретни доказателства за размера на евентуалните щети следва да може да счете сумата, за която трябва да бъде издадена заповедта, като насока за определяне на размера на гаранцията. В случаи, при които кредиторът все още не е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, чрез които от длъжника се изисква да изплати вземането на кредитора, учредяването на гаранция следва да бъде правило, а съдът следва да освобождава от това изискване или да изисква учредяването на гаранция от по-малка сума само в изключителни случаи, ако счете, че подобна гаранция е нецелесъобразна, излишна или непропорционална при обстоятелствата по конкретния случай. Такива обстоятелства биха били, например, че кредиторът има особено силни аргументи, но не разполага с достатъчно средства за учредяване на гаранция, че искът се отнася за издръжка или изплащане на заплати или че искът е в такъв размер, че няма вероятност заповедта да причини вреда на длъжника, например дълг, свързан с малко предприятие. В случаи, при които кредиторът вече е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, учредяването на гаранция следва да се остави на преценката на съда. С изключение на посочените по-горе извънредни обстоятелства, учредяването на гаранция може например да бъде целесъобразно, когато съдебното решение, чието изпълнение следва да се обезпечи със заповедта за запор, все още не е изпълнимо или е изпълнимо само временно поради текуща процедура на обжалване. |
(19) |
Друг важен елемент за постигането на подходящ баланс между интересите на кредитора и на длъжника следва да бъде правилото за отговорността на кредитора за всяка вреда, която длъжникът може да е претърпял в резултат на заповедта за запор. Ето защо в настоящия регламент следва да се предвиди като минимален стандарт отговорност на кредитора, в случай че причинената на длъжника вреда от заповедта за запор е по вина на кредитора. В този смисъл доказателствената тежест се носи от длъжника. Що се отнася до основанията за отговорност, посочени в настоящия регламент, следва да се предвиди хармонизирано правило, установяващо оборима презумпция за вина на кредитора. Освен това държавите членки следва да имат възможност да запазят или да въведат в националното си право други основания за отговорност освен посочените в настоящия регламент. За тези други основания за отговорност държавите членки също следва да имат възможност да запазят или да въведат други видове отговорност, например обективна отговорност. В настоящия регламент следва да се установят също стълкновителни норми, които посочват, че приложимото право към отговорността на кредитора следва да бъде правото на държавата членка по изпълнение. Когато съществуват няколко държави членки по изпълнение, приложимото право следва да бъде правото на държавата членка по изпълнение, в която обичайно пребивава длъжникът. Ако длъжникът не пребивава обичайно в никоя от държавите членки по изпълнение, приложимото право следва да бъде правото на държавата членка по изпълнение с най-тесни връзки със случая. При определянето на най-тесните връзки един от факторите, които съдът взема предвид, може да бъде размерът на запорираната сума в отделните държави членки по изпълнение. |
(20) |
За преодоляване на съществуващите практически трудности за получаване на информация относно наличието на банкови сметки на длъжника в трансграничен контекст, в настоящия регламент следва да се установи механизъм, който да позволява на кредитора да поиска преди издаването на заповед за запор съдът да получи информацията, необходима за установяването на сметката на длъжника, от определения орган за предоставяне на информация на държавата членка, в която кредиторът смята, че длъжникът притежава сметка. Предвид особения характер на такава намеса от страна на публичните органи и на подобен достъп до лични данни, по правило достъпът до информацията за сметката следва да се дава само в случаи, когато кредиторът е получил подлежащо на изпълнение съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт. По изключение обаче следва да бъде възможно кредиторът да подаде искане за информация за сметката, въпреки че съдебното решение, съдебната спогодба или автентичният акт, с които той разполага, са все още неизпълними. Такова искане следва да бъде възможно, когато сумата, подлежаща на запор, предвид съответните обстоятелства, е значителна и когато съдът въз основа на представените от кредитора доказателства е удовлетворен относно наличието на спешна необходимост от такава информация, тъй като съществува риск, че без нея по-нататъшното изпълнение на вземането на кредитора срещу длъжника е вероятно да бъде застрашено и че това впоследствие би могло да доведе до значително влошаване на финансовото състояние на кредитора. За да може подобен механизъм да функционира, държавите членки следва да предвидят в националното си право един или повече методи за получаване на такава информация, които да са ефективни и ефикасни, без да бъдат непропорционални по отношение на разходите или времеемки. Механизмът следва да се прилага само ако всички условия и изисквания за издаване на заповед за запор са изпълнени и ако кредиторът надлежно е обосновал в искането си причините да смята, че длъжникът притежава една или повече сметки в съответната държава членка, например поради факта, че длъжникът работи или упражнява професионална дейност в тази държава членка или има собственост там. |
(21) |
За да се осигури защитата на личните данни на длъжника, получената информация относно установяването на банковата сметка или сметки на длъжника не следва да се предоставя на кредитора. Тя следва да се предоставя единствено на отправилия искането съд и по изключение на банката, ако банката или друго образувание, което отговаря за изпълнението на заповедта в държавата членка по изпълнение, не е в състояние да установи сметката на длъжника въз основа на съдържащата се в заповедта информация, например когато в една и съща банка съществуват сметки на няколко лица с едно и също име и един и същ адрес. Ако при такъв случай в заповедта е посочено, че номерът или номерата на сметката или сметките, които подлежат на запориране, са получени чрез искане за информация, банката следва да поиска тази информация от органа за предоставяне на информация на държавата членка по изпълнение и следва да може да отправи това искане по неофициален и опростен начин. |
(22) |
С настоящия регламент следва да се предостави право на кредитора да обжалва отказа да бъде издадена заповед за запор. Това право не следва да възпрепятства възможността кредиторът да подаде нова молба за заповед за запор въз основа на нови факти или нови доказателства. |
(23) |
Изпълнителните структури за запориране на банкови сметки се различават значително между държавите членки. За да се избегне дублирането на тези структури в държавите членки и да се зачитат националните процедури, доколкото това е възможно, по отношение на изпълнението и действителното осъществяване на заповедта за запор настоящият регламент следва да се основава на съществуващите методи и структури за изпълнение и осъществяване на равностойните национални заповеди в държавата членка, в която ще се изпълнява заповедта. |
(24) |
За да се осигури своевременно изпълнение, в настоящия регламент следва да се предвиди предаване на заповедта от държавата членка по произход на компетентния орган на държавата членка по изпълнение по всякакъв подходящ начин, който гарантира, че съдържанието на предадените документи е вярно, точно и четливо. |
(25) |
При получаване на заповедта за запор компетентният орган на държавата членка по изпълнение следва да предприеме необходимите стъпки за изпълнение на заповедта в съответствие със своето национално право, като предаде получената заповед на банката или на друго образувание, което отговаря за изпълнението на такива заповеди в тази държава членка, или като даде указания по друг начин на банката да изпълни заповедта, когато това се предвижда от националното право. |
(26) |
В зависимост от метода, предвиден в правото на държавата членка по изпълнение за равностойни национални заповеди, изпълнението на заповедта за запор следва да се извърши чрез блокиране на запорираната сума в сметката на длъжника или, когато националното право предвижда това, чрез прехвърляне на тази сума към специална сметка за целите на запорирането, която може да бъде сметка на компетентния изпълнителен орган, съда, банката, в която длъжникът има сметка, или банка, определена за координиращо образувание за запорирането в съответния случай. |
(27) |
Настоящият регламент не следва да възпрепятства възможността да се изисква предварителното заплащане на таксите за изпълнение на заповедта за запор. Този въпрос следва да се реши от националното право на държавата членка, в която ще се изпълнява заповедта. |
(28) |
Заповедта за запор следва да бъде от същия ред, ако има такъв, като равностойна национална заповед в държавата членка по изпълнение. Ако съгласно националното право определени мерки за принудително изпълнение имат приоритет пред мерките за запор, същият приоритет следва да им бъде осигурен спрямо заповедите за запор съгласно настоящия регламент. За целите на настоящия регламент заповедите in personam, които съществуват в някои национални правни системи, следва да се считат за равностойни национални заповеди. |
(29) |
В настоящия регламент следва да се предвиди налагането на задължение на банката или на друго образувание, което отговаря за изпълнението на заповедта за запор в държавата членка по изпълнение, да декларира дали и до каква степен заповедта е довела до запорирането на средства на длъжника, както и задължение за кредитора да гарантира освобождаването на всички средства, които са запорирани в превишение на сумата, посочена в заповедта. |
(30) |
Настоящият регламент следва да защитава правото на длъжника на справедлив съдебен процес и правото му на ефективни правни средства за защита, поради което и предвид едностранния характер (ex parte) на производството по издаване на заповедта за запор следва да му предоставя възможност да оспори заповедта или изпълнението ѝ на основанията, предвидени в настоящия регламент, веднага след изпълнението на заповедта. |
(31) |
Във връзка с това в настоящия регламент следва да се изисква заповедта за запор, всички документи, представени от кредитора на съда на държавата членка по произход, и необходимите преводи да бъдат връчени на длъжника своевременно след изпълнението на заповедта. Съдът следва да разполага с право на преценка дали да включи за връчване допълнителни документи, залегнали в основата на решението на съда и които може да са необходими на длъжника за действията му за правна защита, като стенограми от евентуално изслушване на устни показания. |
(32) |
Длъжникът следва да разполага с възможност да поиска преразглеждането на заповедта за запор, по-специално ако съдържащите се в настоящия регламент условия или изисквания не са били изпълнени или когато обстоятелствата, довели до издаването на заповедта, са се променили по такъв начин, че издаването на заповедта вече не би било обосновано. Например длъжникът следва да разполага с правни средства за защита, ако делото не представлява трансгранично дело по определението в настоящия регламент, ако изложените в настоящия регламент правила за определяне на компетентност не са спазени, ако кредиторът не е образувал производство по съществото на въпроса в рамките на срока, предвиден в настоящия регламент, и съдът впоследствие не е отменил заповедта по своя собствена инициатива или заповедта не е прекратена автоматично, ако вземането на кредитора не се нуждае от спешна мярка за защита под формата на заповед за запор, тъй като не съществува опасност последващото изпълнение на вземането да бъде възпрепятствано или съществено затруднено, или ако учредяването на гаранция не отговаря на изложените в настоящия регламент изисквания. Длъжникът следва също да разполага с правно средство за защита, ако заповедта и декларацията относно запорирането не са му били връчени съгласно предвиденото в настоящия регламент или ако връчените му документи не отговарят на езиковите изисквания в настоящия регламент. Въпреки това подобно средство за правна защита не следва да се предоставя, ако пропускът по връчването или липсата на превод бъдат отстранени в определения за целта срок. За отстраняване на пропуска по връчването кредиторът следва да отправи молба до органа, отговарящ за връчването в държавата членка по произход, съответните документи да бъдат връчени на длъжника с препоръчана поща или, ако длъжникът се е съгласил да вземе документите от съда, следва да осигури необходимите преводи на документите за съда. Такава молба следва да не бъде необходима, ако пропускът по връчването вече е отстранен с други средства, например ако в съответствие с националното право съдът е предприел връчването по своя собствена инициатива. |
(33) |
Въпросът, от кого трябва да се осигуряват евентуално необходимите преводи съгласно настоящия регламент и кой трябва да понесе разходите за тези преводи, се урежда от националното право. |
(34) |
Съдилищата на държавата членка, в която е издадена заповед за запор, следва да бъдат компетентни във връзка със средствата за правна защита срещу издаването на заповедта. Съдилищата или, когато е приложимо, компетентните изпълнителни органи на държавата членка по изпълнение следва да бъдат компетентни във връзка със средствата за правна защита срещу изпълнението на заповедта. |
(35) |
Длъжникът следва да разполага с правото да подаде молба за освобождаване на запорираните средства, ако учреди подходяща алтернативна гаранция. Такава алтернативна гаранция може да се учреди под формата на парична гаранция или алтернативно обезпечение, например банкова гаранция или ипотека. |
(36) |
Настоящият регламент следва да гарантира, че запорът на сметката на длъжника не засяга сумите, които са освободени от запор съгласно правото на държавата членка по изпълнение, например сумите, необходими за осигуряване на препитание на длъжника и на неговото семейство. В зависимост от процесуалната система, приложима в тази държава членка, съответната сума следва да бъде освободена преди изпълнението на заповедта ex officio от отговорния орган, който може да бъде съдът, банката или компетентният изпълнителен орган, или да бъде освободена по искане на длъжника след изпълнението на заповедта. Когато са запорирани сметки в няколко държави членки и освобождаването е приложено повече от веднъж, кредиторът следва да може да подаде молба до компетентния съд на държава членка по изпълнение или, когато това е предвидено в националното право на държавата членка по изпълнение, до компетентния изпълнителен орган в посочената държава членка за коригиране на освобождаването, приложено в нея. |
(37) |
За да се гарантира, че заповедта за запор се издава и изпълнява бързо и без забавяне, в настоящия регламент следва да бъдат определени сроковете за приключване на различните етапи от процедурата. Участващите в процедурата съдилища или органи следва да могат да се отклоняват от тези срокове само при изключителни обстоятелства, например при дела с правна или фактическа сложност. |
(38) |
За целите на изчисляването на периодите и сроковете, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилага Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета (5). |
(39) |
За да се улесни прилагането на настоящия регламент, следва да се предвиди задължение за държавите членки да съобщават на Комисията определена информация за своето законодателство и процедури във връзка със заповедите за запор и равностойните национални заповеди. |
(40) |
За да се улесни прилагането на практика на настоящия регламент, следва да бъдат установени стандартни формуляри, по-специално за молбата за заповед, за самата заповед, за декларацията относно запорирането на средства и за молбите за правна защита или обжалване съгласно настоящия регламент. |
(41) |
За по-голяма ефикасност на производствата настоящият регламент следва да предвижда възможно най-широко използване на съвременни комуникационни технологии, приети в процедурните правила на съответните държави членки, по-специално за целите на попълването на стандартните формуляри, предвидени в настоящия регламент, и на комуникацията между участващите в производствата органи. Освен това методите за подписване на заповедта за запор и на други документи по силата на настоящия регламент следва да бъдат неутрални от технологична гледна точка, за да позволяват прилагането на съществуващите методи, като цифрово удостоверяване или надежден контрол на автентичността, както и бъдещо техническо развитие в тази област. |
(42) |
За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на изготвянето и последващото изменение на стандартните формуляри, предвидени в настоящия регламент. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (6). |
(43) |
За приемането на актове за изпълнение за изготвяне и последващо изменение на стандартните формуляри, предвидени в настоящия регламент, следва да се използва процедурата по консултиране в съответствие с член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011. |
(44) |
Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално той се стреми да гарантира зачитането на личния и семейния живот, защитата на личните данни, правото на собственост и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, установени съответно в членове 7, 8, 17 и 47 от нея. |
(45) |
Във връзка с достъпа до лични данни, използването и предаването на такива данни съгласно настоящия регламент, следва да се спазват изискванията на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7), както е транспонирана в националното право на държавите членки. |
(46) |
За целите на прилагането на настоящия регламент обаче е необходимо да се предвидят някои специфични условия за достъп до лични данни и за тяхното използване и предаване. Във връзка с това беше взето предвид становището на Европейския надзорен орган по защита на данните (8). Уведомяването на субекта на данните следва да се извършва съгласно националното право. Въпреки това уведомяването на длъжника за разкриването на информация относно негова сметка или сметки следва да се отложи с 30 дена, за да се избегне вероятността ранното уведомяване да застраши действието на заповедта за запор. |
(47) |
Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да се установи процедура на Съюза за обезпечителна мярка, която позволява на кредитор да получи заповед за запор, като по този начин последващото изпълнение на вземането на кредитора не може да бъде възпрепятствано чрез прехвърляне или изтегляне на средствата, държани от длъжника по банкова сметка в Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя обхват и последици може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел. |
(48) |
Настоящият регламент следва да се прилага само за тези държави членки, които са обвързани от него в съответствие с Договорите. Във връзка с това процедурата за получаване на европейска заповед за запор на банкови сметки, предвидена в настоящия регламент, следва да бъде на разположение само на кредитори с местоживеене в държава членка, която е обвързана от настоящия регламент, а заповедите, издадени съгласно настоящия регламент, следва да се отнасят само до запор на банкови сметки, държани в такава държава членка. |
(49) |
В съответствие с член 3 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Ирландия уведоми за желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящия регламент. |
(50) |
В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Обединеното кралство не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане. |
(51) |
В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ГЛАВА 1
ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 1
Предмет
1. С настоящия регламент се създава процедура на Съюза, която дава възможност на даден кредитор да получи европейска заповед за запор на банкова сметка („заповед за запор“ или „заповед“), с която се пречи на длъжника да застраши последващо изпълнение на иска на кредитора чрез прехвърляне или изтегляне на средства до посочения в заповедта размер, държани от длъжника или от негово име в банкова сметка в държава членка.
2. Заповедта за запор е достъпна за кредитора като алтернатива на мерки за запор, предвидени в национално право.
Член 2
Обхват
1. Настоящият регламент се прилага по отношение на парични искове по трансгранични граждански и търговски дела, както са определени в член 3, независимо от естеството на конкретния съд или правораздавателен орган („съдът“). Той не обхваща по-специално данъчни, митнически или административни дела, нито отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт („acta iure imperii“).
2. Настоящият регламент не се прилага за:
а) |
имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения или от отношения, които съгласно приложимото към тях право имат последици, сходни на тези, произтичащи от брак; |
б) |
завещания и наследяване, включително задължения за издръжка, произтичащи в случай на смърт; |
в) |
искове срещу длъжник, по отношение на когото са образувани производства по обявяване в несъстоятелност, производства, свързани с прекратяване на дейността на неплатежоспособни дружества или други юридически лица, по съдебни споразумения, конкордати или аналогични производства; |
г) |
социална сигурност; |
д) |
арбитраж. |
3. Настоящият регламент не се прилага по отношение на банкови сметки, които съгласно правото на държавата членка, в която се държи сметката, се ползват с имунитет срещу запор, нито по отношение на сметки, които се държат във връзка с функционирането на някоя от системите, определени в член 2, буква а) от Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9).
4. Настоящият регламент не се прилага спрямо банкови сметки, държани от и в централни банки, когато те действат в качеството си на органи на паричната политика.
Член 3
Трансгранични дела
1. За целите на настоящия регламент едно дело е трансгранично, ако банковата сметка или сметки за запориране със заповедта за запор се държат в държава членка, която е различна от:
а) |
държавата членка на съда, в който е подадена молба за издаване на заповед за запор съгласно член 6; или |
б) |
държавата членка по местоживеене на кредитора. |
2. Моментът, спрямо който се определя дали делото е трансгранично, е датата, на която молбата за издаване на заповед за запор е подадена в съда, компетентен да издаде заповедта за запор.
Член 4
Определения
За целите на настоящия регламент:
1) |
„банкова сметка“ или „сметка“ означава всяка сметка, съдържаща финансови средства, държана в банка на името на длъжника или на името на трета страна от името на длъжника; |
2) |
„банка“ означава кредитна институция, както е определена в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (10), включително клоновете, по смисъла на член 4, параграф 1, точка 17 от същия регламент, на кредитни институции с главно управление във или — в съответствие с член 47 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (11) — извън Съюза, когато тези клонове са разположени в Съюза; |
3) |
„средства“ означава пари, кредитирани по сметка във всякаква валута, или други подобни вземания, даващи право на изплащане на пари, като например депозити на паричния пазар; |
4) |
„държава членка, в която се държи сметката“ означава:
|
5) |
„иск“ означава иск за плащане на определена изискуема сума пари или иск за плащане на определима сума пари, който произтича от сделка или от вече настъпило събитие, при условие че този иск може да бъде предявен пред съд; |
6) |
„кредитор“ означава физическо лице с местоживеене в държава членка или юридическо лице, което има местоживеене в държава членка, или друг субект с местоживеене в държава членка, има процесуална правоспособност съгласно правото на държава членка и което подава молба за издаване на заповед за запор или вече се е снабдило с такава заповед във връзка с иск; |
7) |
„длъжник“ означава физическо или юридическо лице или друг субект с процесуална правоспособност съгласно правото на държава членка, срещу което кредитор се стреми да получи или вече е получил заповед за запор във връзка с иск; |
8) |
„съдебно решение“ означава съдебно решение, постановено от съд на държава членка, независимо от наименованието на решението, включително решение за определяне на разходите или разноските от служител на съда; |
9) |
„съдебна спогодба“ означава споразумение, което е било одобрено от съд на държава членка или сключено пред съд на държава членка в хода на производството; |
10) |
„автентичен акт“ означава документ, който е официално съставен или заверен като автентичен акт в държава членка и чиято автентичност:
|
11) |
„държава членка по произход“ означава държавата членка, в която е издадена заповедта за запор; |
12) |
„държава членка по изпълнение“ означава държавата членка, в която се държи банковата сметка, подлежаща на запор; |
13) |
„информационен орган“ означава орган, който държава членка е определила като компетентен за целите на получаването на необходимата информация относно сметката или сметките на длъжника в съответствие с член 14; |
14) |
„компетентен орган“ означава орган или органи, които държава членка е определила като компетентни за получаването, предаването или връчването съгласно член 10, параграф 2, член 23, параграфи 3, 5 и 6, член 25, параграф 3, член 27, параграф 2, член 28, параграф 3 и член 36, параграф 5, втора алинея; |
15) |
„местоживеене“ означава местоживеене, както е определено съгласно членове 62 и 63 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета (12). |
ГЛАВА 2
ПРОЦЕДУРА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ЗАПОР
Член 5
Достъп
Заповедта за запор е достъпна за кредитора в следните ситуации:
а) |
преди кредиторът да предприеме действия в някоя държава членка за образуване на съдебно производство срещу длъжника по същество или на всеки етап по време на това производство до момента на постановяване на съдебното решение или на одобряването или сключването на съдебна спогодба; |
б) |
след като кредиторът е получил в държава членка съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, който изисква длъжникът да заплати сумата по иска на кредитора. |
Член 6
Компетентен съд
1. Когато кредиторът все още не е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, компетентни да издават заповед за запор са съдилищата на държавата членка, които са компетентни да се произнесат по същество съгласно съответните приложими правила за компетентност.
2. Независимо от параграф 1, когато длъжникът е потребител, сключил договор с кредитор за цел, която може да се счита за попадаща извън предмета на дейност или професията на длъжника, компетентни да издават заповед за запор, целяща да се обезпечи иск, свързан с въпросния договор, са единствено съдилища в държавата членка, в която е местоживеенето на длъжника.
3. Когато кредиторът вече е получил съдебно решение или е постигнал съдебна спогодба, компетентни да издадат заповедта за запор за иска, посочен в решението или спогодбата, са съдилищата на държавата членка, в която е издадено решението или е одобрена или сключена съдебната спогодба.
4. Когато кредиторът е получил автентичен акт, компетентни да издадат заповедта за запор за иска, посочен в автентичния акт, са съдилищата, определени за тази цел в държавата членка, в която е съставен автентичният акт.
Член 7
Условия за издаване на заповед за запор
1. Съдът издава заповед за запор, когато кредиторът е представил достатъчно доказателства, за да се увери съдът, че е налице спешна необходимост от мярка за защита под формата на заповед за запор, тъй като съществува реална опасност без такава мярка последващото изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника да бъде осуетено или значително затруднено.
2. Когато кредиторът все още не е получил в която и да е държава членка съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, чрез които от длъжника се изисква да изплати сумата по иска на кредитора, последният представя и достатъчно доказателства, за да се увери съдът, че има вероятност искът му срещу длъжника да бъде удовлетворен по същество.
Член 8
Молба за издаване на заповед за запор
1. Молбите за издаване на заповед за запор се подават, като се използва формулярът, установен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 52, параграф 2.
2. Молбата включва следната информация:
а) |
наименованието и адреса на съда, до който е подадена молбата; |
б) |
данни за кредитора: име и данни за връзка и, където е приложимо, име и данни за връзка на представителя на кредитора, и:
|
в) |
данни за длъжника: име и данни за връзка и, когато е приложимо, име и данни за връзка на представителя на длъжника, както и, ако такива съществуват:
|
г) |
номер, с който може да бъде идентифицирана банката, като IBAN или BIC и/или името и адреса на банката, където длъжникът притежава една или повече сметки, подлежащи на запор; |
д) |
ако има такъв, номер на сметката или сметките, подлежащи на запор, и указание в такива случаи дали следва да бъдат запорирани някакви други сметки на длъжника, притежавани в същата банка; |
е) |
когато нито един компонент от информацията, изисквана по буква г), не може да бъде предоставен — декларация, че е подадено искане за получаване на информация за сметката съгласно член 14, когато такова искане е възможно, и обосновка защо кредиторът счита, че длъжникът притежава една или повече сметки в банка в конкретна държава членка; |
ж) |
сумата, за която се изисква заповед за запор:
|
з) |
когато кредиторът все още не е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт:
|
и) |
когато кредиторът вече е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт — декларация, че съдебното решение, съдебната спогодба или автентичният акт все още не е изпълнен или, ако е изпълнен отчасти, информация за степента на неизпълнение; |
й) |
описание на всички обстоятелства от значение, оправдаващи издаването на заповедта за запор съгласно изискванията на член 7, параграф 1; |
к) |
когато е приложимо, информация за причините, поради които кредиторът счита, че следва да бъде освободен от учредяване на гаранция съгласно член 12; |
л) |
списък на доказателствата, представени от кредитора; |
м) |
декларация, предвидена в член 16, дали кредиторът е подал в други съдилища или органи молба за издаване на равностойна национална заповед или дали подобна заповед вече е била получена или отказана, както и — ако е била получена — степента, до която заповедта е била изпълнена; |
н) |
по желание, информация за банковата сметка на кредитора, която да се използва за евентуално доброволно плащане на иска от длъжника; |
о) |
декларация, че доколкото на кредитора е известно, информацията, представена от него в молбата, е вярна и пълна и че кредиторът е наясно, че всяко умишлено невярно или непълно твърдение може да доведе до правни последици съгласно правото на държавата членка, в която е подадена молбата, или до отговорност съгласно член 13. |
3. Към молбата се прилагат съответните придружаващи документи, а когато кредиторът вече е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт — препис на съдебното решение, съдебната спогодба или автентичния акт, който отговаря на условията, необходими за установяване на автентичността му.
4. Молбата и придружаващите документи могат да бъдат подадени посредством всякакви средства за комуникация, включително електронни, които са приети съгласно процедурните правила на държавата членка, в която е подадена молбата.
Член 9
Събиране на доказателства
1. Съдът взема решение посредством писмена процедура въз основа на информацията и доказателствата, представени от кредитора в неговата молба или към нея. Ако съдът счита, че представените доказателства не са достатъчни, той може, когато националното право го разрешава, да поиска кредиторът да представи допълнителни писмени доказателства.
2. Независимо от параграф 1 и като се спазва член 11, и при условие че това не забавя ненужно производството, съдът може да използва също така всеки друг подходящ метод за събиране на доказателства, който е на разположение съгласно националното право, като например изслушване на кредитора или неговия свидетел или свидетели, включително чрез видеоконферентна връзка или други комуникационни технологии.
Член 10
Образуване на производство по същество
1. Когато кредиторът е подал молба за издаване на заповед за запор преди започването на производство по същество по въпроса, той инициира такова производство и предоставя доказателство за това на съда, в който е подадена молбата за издаване на заповед за запор, до 30 дни след датата, на която е подал молбата, или до 14 дни от датата на издаване на заповедта, в зависимост от това, коя от двете дати е по-късна. Освен това съдът, по искане на длъжника, може да удължи посочения срок, например за да даде възможност на страните да уредят иска, като информира двете страни за това.
2. Ако съдът не е получил доказателство за образуването на производство в рамките на срока, посочен в параграф 1, заповедта за запор се отменя или изпълнението ѝ се прекратява и страните биват информирани за това.
Когато съдът, издал заповедта за запор, се намира в държавата членка по изпълнение, отмяната на заповедта или прекратяването на изпълнението ѝ в тази държава членка се извършва в съответствие с нейното право.
Когато отмяната на заповедта или прекратяването на изпълнението ѝ трябва да се извърши в държава членка, различна от държавата членка по произход, съдът отменя заповедта за запор, като използва формуляра за отмяна, установен с актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 52, параграф 2, и предава формуляра за отмяна в съответствие с член 29 на компетентния орган на държавата членка по изпълнение. Този орган предприема необходимите мерки, като прилага член 23 по целесъобразност за извършване на отмяната или прекратяването.
3. За целите на параграф 1 производството по същество се счита за започнало:
а) |
в момента, в който документът за образуване на производството или равностоен документ е внесен в съда, при условие че кредиторът впоследствие не е пропуснал да предприеме изискуемите стъпки, за да се извърши връчване на длъжника; или |
б) |
ако документът трябва да бъде връчен, преди да бъде внесен в съда, в момента, в който е получен от отговорната за връчването служба, при условие че кредиторът впоследствие не е пропуснал да предприеме изискуемите стъпки, за да внесе документа в съда. |
Отговорният за връчването орган, посочен в първа алинея, буква б), е първият орган, който получава документите за връчване.
Член 11
Процедура ex parte
Длъжникът не се уведомява за молбата за заповед за запор, нито се изслушва преди издаването на заповедта.
Член 12
Гаранция, която да бъде учредена от кредитора
1. Преди да издаде заповед за запор, когато кредиторът още не е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, съдът изисква от кредитора да учреди гаранция в размер, достатъчен, за да се предотврати злоупотреба с процедурата, предвидена в настоящия регламент, и да се гарантира обезщетение за всички вреди, понесени от длъжника в резултат на заповедта, доколкото кредиторът е отговорен за такива вреди съгласно член 13.
По изключение съдът може да не приложи изискването, посочено в първа алинея, ако счете, че учредяването на гаранцията, посочена в същата алинея, е нецелесъобразно предвид обстоятелствата по конкретния случай.
2. Когато кредиторът вече е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, преди да издаде заповедта, съдът може да изиска кредиторът да учреди гаранция съгласно посоченото в параграф 1, първа алинея, ако счете това за необходимо и целесъобразно предвид обстоятелствата по случая.
3. Ако съдът изисква учредяване на гаранция съгласно настоящия член, той информира кредитора за необходимата сума и за приемливите форми на гаранция съгласно правото на държавата членка, в която се намира съдът. Той посочва на кредитора, че ще издаде заповед за запор веднага след учредяването на гаранция в съответствие с посочените изисквания.
Член 13
Отговорност на кредитора
1. Кредиторът носи отговорност за всякакви вреди, причинени на длъжника, по вина на кредитора, от заповедта за запор. Доказателствената тежест се носи от длъжника.
2. В следните случаи се приема, че вината е на кредитора, освен ако той не докаже друго:
а) |
ако заповедта е отменена, тъй като кредиторът не е успял да инициира производство по същество по въпроса, освен ако този пропуск не е вследствие на изплащането на иска от длъжника или друга форма на разплащане между страните; |
б) |
ако кредиторът не е успял да поиска освобождаване на сумите, надвишаващи посоченото в заповедта за запор, съгласно член 27; |
в) |
ако впоследствие се установи, че издаването на заповедта не е било уместно или е било уместно само за по-малка сума, поради това че кредиторът не е изпълнил задълженията си съгласно член 16; или |
г) |
ако заповедта е отменена или нейното изпълнение е прекратено, тъй като кредиторът не е изпълнил задълженията си съгласно настоящия регламент във връзка с връчването или превода на документи или за предприемане на действия за отстраняване на пропуска по връчването или липсата на превод. |
3. Въпреки параграф 1 държавите членки могат да съхранят или да въведат в националното си право други основания или други видове отговорност или правила относно доказателствената тежест. Всички други аспекти, свързани с отговорността на кредитора спрямо длъжника, които не са изрично разгледани в параграф 1 или параграф 2, се уреждат от националното право.
4. Приложимото право за отговорността на кредитора е правото на държавата членка по изпълнение.
Когато са запорирани сметки в повече от една държава членка, приложимото право относно отговорността на кредитора е правото на държавата членка по изпълнение:
а) |
в която се намира обичайното местожителство на длъжника, както е определено в член 23 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета (13); или ако това е невъзможно, |
б) |
която е в най-тясна връзка със случая. |
5. Настоящият член не урежда въпроса за евентуална отговорност на кредитора към банката или някоя трета страна.
Член 14
Искане за получаване на информация относно сметка
1. Когато кредиторът е получил в държава членка подлежащо на изпълнение съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, чрез който от длъжника се изисква да плати иска на кредитора, и кредиторът има основания да смята, че длъжникът притежава една или повече сметки в банка в конкретна държава членка, но не знае нито наименованието и/или адреса на банката, нито IBAN, BIC, нито друг банков номер, позволяващ да бъде установена банката, кредиторът може да поиска от съда, в който е подадена молбата за заповедта за запор, да поиска от информационния орган на държавата членка по изпълнение да получи информацията, необходима за установяване на банката или банките и на сметката или сметките на длъжника.
Независимо от първата алинея кредиторът може да направи посоченото там искане, когато съдебното решение, съдебната спогодба или автентичният акт, получени от кредитора, са все още неизпълними и сумата, подлежаща на запор, предвид съответните обстоятелства е значителна, и когато кредиторът е представил достатъчно доказателства, за да се увери съдът в наличието на спешна необходимост от информация за сметката, тъй като съществува риск, че без нея по-нататъшното изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника е вероятно да бъде застрашено и че това впоследствие би могло да доведе до значително влошаване на финансовото състояние на кредитора.
2. Кредиторът отправя искането, посочено в параграф 1, в молбата за издаване на заповед за запор. Кредиторът обосновава защо счита, че длъжникът има една или повече сметки в банка във въпросната държава членка, и предоставя цялата значима информация, с която разполага, относно длъжника и сметката или сметките, които подлежат на запориране. Ако съдът, в който е подадена молбата за издаване на заповед за запор, счита, че молбата на кредитора не е достатъчно обоснована, той я отхвърля.
3. Когато съдът е удовлетворен, че молбата на кредитора е добре обоснована и всички условия и изисквания за издаването на заповед за запор са спазени, освен изискването за информация, определено в член 8, параграф 2, буква г), и когато е приложимо, изискването за гаранция съгласно член 12, съдът предава искането за информация на информационния орган на държавата членка по изпълнение в съответствие с член 29.
4. За да получи посочената в параграф 1 информация, информационният орган в държавата членка по изпълнение използва един от предвидените в тази държава членка методи съгласно параграф 5.
5. Всяка държава членка предвижда в националното си право най-малко един от следните методи за получаване на информацията, посочена в параграф 1:
а) |
задължение за всички банки на нейна територия да разкриват, по искане на информационния орган, дали длъжникът има сметка при тях; |
б) |
достъп на информационния орган до съответната информация, когато тази информация се съхранява от публични органи или администрации в регистри или по друг начин; |
в) |
възможност нейните съдилища да задължат длъжника да разкрие в коя банка или банки на нейна територия има една или повече сметки, когато такова задължение се придружава от заповед in personam от съда, с която му се забранява изтеглянето или прехвърлянето на средства от неговата сметка или сметки до размера, подлежащ на запориране съгласно заповедта за запор; или |
г) |
всякакви други методи, които са ефективни и ефикасни за целите на получаването на съответната информация, при условие че не са несъразмерни по отношение на разходи или времеемки. |
Независимо от предвидения от държавата членка метод или методи, всички имащи отношение към получаването на информацията органи действат експедитивно.
6. Веднага щом информационният орган на държавата членка по изпълнение получи информацията относно сметката, той я предава на съда, който я е поискал в съответствие с член 29.
7. Ако информационният орган не е в състояние да получи информацията по параграф 1, той информира отправилия искането съд за това. Когато в резултат от липсата на информация за сметката или сметките молбата за издаване на заповед за запор е отхвърлена изцяло, отправилият искането съд незабавно освобождава всяка гаранция, която може да е учредена от кредитора съгласно член 12.
8. Когато съгласно настоящия член информационният орган получава информация от банка или достъп до информация за сметка, съхранявана в регистри на публични органи или администрации, уведомяването на длъжника за разкриването на неговите лични данни се отлага с 30 дни, за да се предотврати застрашаването на действието на заповедта за запор при предварително уведомяване.
Член 15
Лихви и разходи
1. По искане на кредитора заповедта за запор включва всички лихви, натрупани съгласно приложимото право по иска до датата на издаването на заповедта, при условие че размерът и видът на лихвите не са такива, че включването им да е в нарушение на първостепенни императивни норми в правото на държавата членка по произход.
2. Когато кредиторът вече е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, по негово искане заповедта за запор включва и разходите за получаване на такова съдебно решение, спогодба или акт, доколкото е било определено, че тези разходи трябва да бъдат понесени от длъжника.
Член 16
Паралелни молби
1. Кредиторът не може да подава едновременно до няколко съдилища паралелни молби за заповед за запор срещу един и същ длъжник, целящи обезпечаване на един и същ иск.
2. В молбата си за издаване на заповед за запор кредиторът декларира дали е подал в друг съд или орган молба за издаване на равностойна национална заповед срещу същия длъжник, целяща обезпечаване на същия иск, както и дали вече е получил такава заповед. Кредиторът посочва и дали има молби за издаване на такава заповед, които са били отхвърлени като недопустими или неоснователни.
3. Ако в хода на производството по издаване на заповед за запор кредиторът получи равностойна национална заповед срещу същия длъжник, обезпечаваща същия иск, той незабавно уведомява съда за това, както и за всяко последващо изпълнение на предоставената национална заповед. Кредиторът уведомява също съда дали има молби за издаване на равностойна национална заповед, които са били отхвърлени като недопустими или неоснователни.
4. Когато съдът бъде уведомен, че кредиторът вече е получил равностойна национална заповед, той решава, въз основа на всички обстоятелства по делото, дали издаването на заповед за запор, пълна или частична, продължава да бъде основателно.
Член 17
Решение по молбата за издаване на заповед за запор
1. Съдът, който е сезиран с молба за издаване на заповед за запор, проверява дали са спазени условията и изискванията по настоящия регламент.
2. Съдът взема решението по молбата без забавяне, но не по-късно от изтичане на сроковете по член 18.
3. Когато кредиторът не е предоставил цялата информация, изисквана съгласно член 8, съдът, може да даде на кредитора възможност да допълни или поправи молбата в определен от съда срок, освен ако молбата е очевидно недопустима или неоснователна. В случай че кредиторът не допълни или не поправи молбата в посочения срок, молбата се отхвърля.
4. Заповедта за запор се издава за сума, оправдана предвид доказателствата, посочени в член 19, и както е посочено в приложимото към иска право, и когато е необходимо, включва лихви и/или разходи съгласно член 15.
Заповедта в никакъв случай не може да бъде издадена за сума, надвишаваща посочената от кредитора в неговата молба сума.
5. Решението по молбата се свежда до знанието на кредитора съгласно процедурата, предвидена от правото на държавата членка по произход за равностойни национални заповеди.
Член 18
Срокове за вземане на решение по молба за издаване на заповед за запор
1. Когато кредиторът все още не е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, съдът постановява решението си до края на десетия работен ден, след като кредиторът е подал или, когато е приложимо, допълнил молбата си.
2. Когато кредиторът вече е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, съдът постановява решението си до края на петия работен ден, след като кредиторът е подал или, когато е приложимо, допълнил молбата си.
3. Когато съдът определи съгласно член 9, параграф 2, че е необходимо да бъдат изслушани кредиторът и евентуално неговият свидетел или свидетели, съдът провежда изслушването без забавяне и постановява решението си до края на петия работен ден след провеждането на изслушването.
4. В случаите по член 12 сроковете, определени в параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член, се прилагат спрямо решението, с което се изисква кредиторът да учреди гаранция. След като кредиторът учреди изискваната гаранция, съдът своевременно произнася своето решение по молбата за заповед за запор.
5. Независимо от параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член в случаите по член 14 съдът постановява решението си без забавяне след получаване на информацията, посочена в член 14, параграф 6 или 7, при условие че до тогава кредиторът е учредил евентуалната изисквана гаранция.
Член 19
Форма и съдържание на заповедта за запор
1. Заповедта за запор се издава, като се използва формулярът, установен с актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 52, параграф 2, и на нея има печат, подпис и/или всякакъв друг знак за удостоверяване на автентичността, поставен от съда. Формулярът се състои от две части:
а) |
част А, съдържаща информацията, определена в параграф 2, която се предоставя на банката, кредитора и длъжника; както и |
б) |
част Б, съдържаща информацията, определена в параграф 3, която се предоставя на кредитора и на длъжника, наред с информацията по параграф 2. |
2. Част А включва следната информация:
а) |
наименованието и адреса на съда и номера на делото; |
б) |
данни за кредитора съгласно посоченото в член 8, параграф 2, буква б); |
в) |
данни за длъжника съгласно посоченото в член 8, параграф 2, буква в); |
г) |
наименованието и адреса на банката, която трябва да изпълни заповедта; |
д) |
ако кредиторът е предоставил номер на банковата сметка на длъжника в молбата, номера на сметката или сметките, подлежащи на запор, и където е приложимо — указание дали следва да бъдат запорирани други сметки на длъжника, притежавани в същата банка; |
е) |
когато е приложимо — указание, че номерът или номерата на сметката или сметките, подлежащи на запориране, са получени чрез молба по член 14 и че банката, когато това е необходимо съгласно член 24, параграф 4, втора алинея, получава въпросния номер или номера от информационния орган на държавата членка по изпълнение; |
ж) |
сумата, която ще бъде запорирана със заповедта; |
з) |
указание към банката за изпълнение на заповедта в съответствие с член 24; |
и) |
датата на издаване на заповедта; |
й) |
ако кредиторът е посочил банкова сметка в своята молба съгласно член 8, параграф 2, буква н) — разрешение на банката съгласно член 24, параграф 3 за освобождаване и прехвърляне, ако това е поискано от длъжника и ако е разрешено от правото на държавата членка по изпълнение, на средства до посочения в заповедта размер от запорираната сметка в сметката, която кредиторът е посочил в своята молба; |
к) |
информация къде да бъде намерен в електронен вид формулярът, който се използва за декларацията по член 25. |
3. Част Б включва следната информация:
а) |
описание на предмета на делото и мотивите на съда за издаването на заповедта; |
б) |
размера на гаранцията, учредена от кредитора, ако има такава; |
в) |
когато е приложимо — срока за иницииране на производство по същество по въпроса и за предоставяне на доказателство за това иницииране на издаващия съд; |
г) |
когато е приложимо — указание кои документи трябва да бъдат преведени съгласно член 49, параграф 1, второ изречение; |
д) |
когато е приложимо — указание, че кредиторът е отговорен за предприемане на действия по изпълнението на заповедта и следователно, когато е приложимо, указание, че кредиторът е отговорен за предаването ѝ на компетентния орган на държавата членка по прилагане съгласно член 23, параграф 3 и за предприемане на действия по връчването ѝ на длъжника съгласно член 28, параграфи 2, 3 и 4; както и |
е) |
информация относно средствата за правна защита, които са на разположение на длъжника. |
4. Когато заповедта за запор се отнася до сметки в различни банки, се попълва отделен формуляр (част А съгласно параграф 2) за всяка банка. В такъв случай формулярът, който се предоставя на кредитора и длъжника (части А и Б съгласно параграфи 2 и 3 съответно) съдържа списък на всички въпросни банки.
Член 20
Срок на действие на запора
Средствата, запорирани съгласно заповедта за запор, остават запорирани съгласно предвиденото в заповедта или във всякакви последващи изменения или ограничения на посочената заповед съгласно глава 4:
а) |
докато заповедта бъде отменена; |
б) |
докато изпълнението на заповедта бъде прекратено; или |
в) |
докато мярка за изпълнение на съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, получен от кредитора и свързан с иска, за чието обезпечаване се издава заповедта за запор, не произведе действие по отношение на запорираните със заповедта средства. |
Член 21
Обжалване на отказ за издаване на заповед за запор
1. Кредиторът има право да обжалва всяко решение на съда, с което изцяло или частично неговата молба за издаване на заповед за запор е била отхвърлена.
2. Такава жалба се подава в срок от 30 дни от датата, на която кредиторът е бил уведомен за решението по параграф 1. Тя се подава до съда, посочен от съответната държава членка на Комисията съгласно член 50, параграф 1, буква г).
3. Когато молбата за заповед за запор е била отхвърлена изцяло, жалбата се разглежда посредством процедурата ex parte, предвидена в член 11.
ГЛАВА 3
ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛНА СИЛА И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАПОР
Член 22
Признаване и изпълнителна сила
Заповед за запор, издадена в държава членка съгласно настоящия регламент, се признава в другите държави членки, без да е необходима специална процедура, и подлежи на изпълнение в другите държави членки, без да има необходимост от декларация за изпълнителна сила.
Член 23
Изпълнение на заповедта за запор
1. При спазване на разпоредбите на настоящата глава изпълнението на заповедта за запор се осъществява в съответствие с процедурите, приложими за изпълнението на равностойни национални заповеди в държавата членка по изпълнение.
2. Всички органи, които участват в изпълнението на заповедта, действат без забавяне.
3. Когато заповедта за запор е издадена в държава членка, различна от държавата членка по изпълнение, за целите на параграф 1 от настоящия член част А от заповедта съгласно посоченото в член 19, параграф 2, както и един празен стандартен формуляр за декларацията по член 25 се предават в съответствие с член 29 на компетентния орган в държавата членка по изпълнение.
Предаването се извършва от издаващия съд или от кредитора, в зависимост от това кой отговаря съгласно правото на държавата членка по произход за иницииране откриването на изпълнителното производство.
4. Заповедта се придружава, когато това е необходимо, от превод или транслитерация на официалния език на държавата членка по изпълнение или, при наличие на повече от един официален език в тази държава членка, на официалния език или един от официалните езици на мястото, където трябва да се изпълни заповедта. Такъв превод или транслитерация се предоставя от издаващия съд, като се използва съответният езиков вариант на стандартния формуляр, посочен в член 19.
5. Компетентният орган на държавата членка по изпълнение предприема необходимите стъпки за изпълнението на заповедта в съответствие с неговото национално право.
6. Когато заповедта за запор засяга повече от една банка в една и съща или в различни държави членки, на компетентния орган на съответната държава членка по изпълнение се предава отделен формуляр за всяка банка съгласно посоченото в член 19, параграф 4.
Член 24
Изпълнение на заповедта за запор
1. Банката, до която е адресирана заповед за запор, я изпълнява веднага след като получи тази заповед или, когато това е предвидено в правото на държавата членка по изпълнение, съответното указание за изпълнение на заповедта.
2. За да изпълни заповедта за запор, банката запорира при спазване на разпоредбите на член 31 сумата, посочена в заповедта:
а) |
като прави необходимото тази сума да не бъде прехвърляна или теглена от сметката или сметките, посочени в заповедта за запор или идентифицирани съгласно параграф 4; или |
б) |
когато това е предвидено в националното право, като прехвърля тази сума в специална сметка за целите на запора. |
Окончателният размер на запорираната сума може да бъде предмет на уреждане на трансакции, които вече са висящи към момента, в който банката получи заповедта или съответното указание. Такива висящи трансакции обаче могат да се вземат предвид единствено ако са уредени, преди банката да издаде декларацията по член 25 в сроковете по член 25, параграф 1.
3. Независимо от параграф 2, буква а), на банката се разрешава, ако това е поискано от длъжника, да освободи запорирани средства и да ги прехвърли на сметката на кредитора, посочена в заповедта за целите на удовлетворяването на иска на кредитора, ако са изпълнени едновременно следните условия:
а) |
това разрешение на банката е специално указано в заповедта в съответствие с член 19, параграф 2, буква й); |
б) |
правото на държавата членка по изпълнение позволява това освобождаване и прехвърляне; и |
в) |
няма конфликт на конкурентни заповеди по отношение на въпросната сметка. |
4. Когато в заповедта за запор не е уточнен номерът или номерата на банковата сметка или сметки на длъжника, а фигурират само името и други данни във връзка с длъжника, банката или друг субект, отговарящ за изпълнението на заповедта, посочва сметката или сметките, притежавани от длъжника в посочената в заповедта банка.
Ако банката или другият субект не може да идентифицира със сигурност сметка на длъжника въз основа на съдържащата се в заповедта информация, банката:
а) |
получава номера или номерата на сметката или сметките от информационния орган на държавата членка по изпълнение, когато съгласно член 19, параграф 2, буква е) в заповедта е посочено, че този номер или тези номера на сметката или сметките, подлежащи на запориране, са получени чрез молба по член 14; и |
б) |
във всички други случаи не изпълнява заповедта. |
5. Всички средства, държани по сметката или сметките, посочени в параграф 2, буква а), които надвишават сумата, посочена в заповедта за запор, остават незасегнати от изпълнението на заповедта.
6. Когато по време на изпълнението на заповедта за запор средствата по сметката или сметките, посочени в параграф 2, буква а), не са достатъчни за обезпечаване на цялата сума, посочена в заповедта, заповедта се изпълнява само в рамките на наличните суми по сметката или сметките.
7. Когато заповедта за запор обхваща няколко сметки, притежавани от длъжника в една и съща банка, и по тези сметки има средства, които превишават посочената в заповедта сума, заповедта се изпълнява в следната последователност:
а) |
спестовни сметки единствено на името на длъжника; |
б) |
текущи сметки единствено на името на длъжника; |
в) |
съвместни спестовни сметки, попадащи в обхвата на член 30; |
г) |
съвместни текущи сметки, попадащи в обхвата на член 30. |
8. Когато средствата по сметката или сметките, посочени в параграф 2, буква а), са в парична единица, различна от тази, в която е издадена заповедта за запор, банката преизчислява сумата, посочена в заповедта, към паричната единица на средствата спрямо референтния валутен курс на Европейската централна банка или обменния курс на централната банка на държавата членка по изпълнение за продажба на тази парична единица в деня и часа на изпълнение на заповедта и запорира съответната сума в паричната единица на средствата.
Член 25
Декларация относно запорирането на средства
1. До края на третия работен ден след изпълнението на заповедта за запор банката или друг субект, отговарящ за изпълнението на заповедта в държавата членка по изпълнение, издава декларация, като използва формуляра за декларация, установен в актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 52, параграф 2, като посочва дали и до каква степен са били запорирани средствата в сметката или сметките на длъжника, и ако това е така, на коя дата е изпълнена заповедта. Ако при извънредни обстоятелства не е възможно банката или друг субект да издаде декларацията в срок от три работни дни, банката или другият субект я издават при първа възможност, но не по-късно от края на осмия работен ден след изпълнението на заповедта.
Декларацията се предава незабавно в съответствие с параграфи 2 и 3.
2. Когато заповедта за запор е издадена в държавата членка по изпълнение, банката или друг субект, отговарящ за изпълнението на заповедта, изпраща декларацията в съответствие с член 29 на издаващия съд и — с препоръчана поща, удостоверена с обратна разписка, или с равностойни електронни средства — на кредитора.
3. Когато заповедта е издадена в държава членка, различна от държавата членка по изпълнение, декларацията се предава в съответствие с член 29 на компетентния орган на държавата членка по изпълнение, освен ако не е издадена от същия орган.
До края на първия работен ден след получаването или издаването на декларацията този орган изпраща декларацията в съответствие с член 29 на издаващия съд и — с препоръчана поща, удостоверена с обратна разписка, или с равностойни електронни средства — на кредитора.
4. Банката или друг субект, отговарящ за изпълнението на заповедта, по искане на длъжника разкрива на длъжника данните от заповедта. Банката или субектът могат да направят това и без такова искане.
Член 26
Отговорност на банката
Всякаква отговорност на банката при неизпълнение на нейните задължения съгласно настоящия регламент се урежда от правото на държавата членка по изпълнение.
Член 27
Задължение на кредитора да поиска освобождаване на сумите, превишаващи посочените в заповедта
1. Кредиторът има задължението да предприеме необходимите мерки, за да осигури освобождаването на всяка сума, която, след изпълнението на заповедта за запор, превишава сумата, посочена в заповедта за запор:
а) |
когато заповедта обхваща няколко сметки в една и съща или в различни държави членки; или |
б) |
когато заповедта е била издадена след изпълнението на една или повече равностойни национални заповеди срещу същия длъжник и има за цел обезпечаването на същия иск. |
2. До края на третия работен ден след получаването на всяка декларация по член 25, в която се посочва такова превишаване, кредиторът по най-бързия възможен начин и като използва формуляра за искане за освобождаване на превишаващите посочените в заповедта запорирани средства, установен в актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 52, параграф 2, подава искане за освобождаване до компетентния орган на държавата членка по изпълнение, в която е станало запорирането на превишаващи заповедта средства.
След получаване на искането този орган своевременно дава указания на съответната банка да осъществи освобождаването на превишаващите посочените в заповедта средства. Член 24, параграф 7 се прилага, според случая, в обратна последователност.
3. Настоящият член не възпрепятства дадена държава членка да предвиди в националното си право, че освобождаването на превишаващите посочените в заповедта запорирани средства от определена сметка, държана на нейна територия, се инициира от компетентния изпълнителен орган на тази държава членка по негова собствена инициатива.
Член 28
Връчване на длъжника
1. Заповедта за запор, другите документи, посочени в параграф 5 от настоящия член, и декларацията по член 25 се връчват на длъжника в съответствие с настоящия член.
2. Когато длъжникът е с местоживеене в държавата членка по произход, връчването се извършва в съответствие с правото на тази държава членка. Връчването се предприема от издаващия съд или от кредитора, в зависимост от това кой отговаря за извършване на връчването в държавата членка по произход, до края на третия работен ден след получаването на декларацията по член 25, в която е посочено, че средствата са запорирани.
3. Когато длъжникът е с местоживеене в държава членка, различна от държавата членка по произход, издаващият съд или кредиторът, в зависимост от това кой отговаря за извършване на връчването в държавата членка по произход, до края на третия работен ден след получаването на декларацията по член 25, в която е посочено, че средствата са запорирани, предава посочените в параграф 1 от настоящия член документи в съответствие с член 29 на компетентния орган в държавата членка по местоживеене на длъжника. Този орган предприема без забавяне необходимите стъпки за връчване на заповедта на длъжника в съответствие с правото на държавата членка, в която е местоживеенето на длъжника.
Когато държавата членка по местоживеене на длъжника е единствената държава членка по изпълнение, посочените в параграф 5 от настоящия член документи се предават на компетентния орган на тази държава членка по време на предаването на заповедта в съответствие с член 23, параграф 3. В такъв случай този компетентен орган предприема връчването на всички посочени в параграф 1 от настоящия член документи до края на третия работен ден след деня на получаване или издаване на декларацията по член 25, в която е посочено, че средствата са запорирани.
Компетентният орган уведомява издаващия съд или кредитора, в зависимост от това кой е предал документите, които трябва да се връчат, за резултатите от връчването им на длъжника.
4. Когато длъжникът е с местоживеене в трета държава, връчването се извършва в съответствие с правилата за международно връчване, приложими в държавата членка по произход.
5. Следните документи се връчват на длъжника и когато е необходимо се придружават от превод или транслитерация, както е предвидено в член 49, параграф 1:
а) |
заповедта за запор, като се използват части А и Б от формуляра, посочен в член 19, параграфи 2 и 3; |
б) |
молбата за издаване на заповед за запор, подадена от кредитора до съда; |
в) |
копия на всички документи, които кредиторът е представил на съда с цел получаване на заповедта. |
6. Когато заповедта за запор се отнася до повече от една банка, само първата декларация по член 25, в която е посочено, че средствата са запорирани, се връчва на длъжника в съответствие с настоящия член. Всяка последваща декларация съгласно член 25 се свежда до знанието на длъжника без забавяне.
Член 29
Предаване на документи
1. Когато в настоящия регламент се предвижда предаване на документи в съответствие с настоящия член, това предаване може да се извърши по всякакъв подходящ начин, при условие че съдържанието на получения документ е вярно и съответства на съдържанието на предадения документ и цялата информация, съдържаща се в него, е четлива.
2. Съдът или органът, получили документи в съответствие с параграф 1 от настоящия член, в рамките на работния ден, следващ деня на получаването им, изпращат по възможно най-бързия начин на органа, кредитора или банката, изпратили документите, разписка за получаване, като използват стандартния формуляр, установен в актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 52, параграф 2.
Член 30
Запориране на съвместни сметки и сметки на упълномощени лица
Средства, държани по сметки, които според документацията на банката не се държат единствено от длъжника или се държат от трета страна от името на длъжника, или от длъжника от името на трета страна, могат да бъдат запорирани съгласно настоящия регламент само до степента, до която могат да подлежат на запориране съгласно правото на държавата членка по изпълнение.
Член 31
Суми, освободени от налагане на запор
1. Сумите, които са освободени от запор съгласно правото на държавата членка по изпълнение, са освободени от налагане на запор съгласно настоящия регламент.
2. Когато съгласно правото на държавата членка по изпълнение сумите, посочени в параграф 1, са освободени от запор без отправено искане от страна на длъжника, органът, отговорен за освобождаване на тези суми в тази държава членка, по собствена инициатива освобождава съответните суми от запор.
3. Когато съгласно правото на държавата членка по изпълнение сумите, посочени в параграф 1 от настоящия член, са освободени от запор по искане на длъжника, тези суми се освобождават от запор при подадена молба от длъжника, както е предвидено в член 34, параграф 1, буква а).
Член 32
Степенуване на заповедта за запор
Заповедта за запор е от същия ред, ако има такъв, като равностойна национална заповед в държавата членка по изпълнение.
ГЛАВА 4
СРЕДСТВА ЗА ПРАВНА ЗАЩИТА
Член 33
Средства за правна защита на длъжника срещу заповедта за запор
1. След подаване на молба от длъжника до компетентния съд на държавата членка по произход заповедта за запор се отменя или, когато е приложимо, се изменя на основание, че:
а) |
условията или изискванията, посочени в настоящия регламент, не са спазени; |
б) |
заповедта, декларацията по член 25 и/или другите документи, посочени в член 28, параграф 5, не са връчени на длъжника в срок от 14 дни след запорирането на неговата сметка или сметки; |
в) |
документите, връчени на длъжника в съответствие с член 28, не отговарят на езиковите изисквания, посочени в член 49, параграф 1; |
г) |
запорираните суми, превишаващи размера на посочената в заповедта сума, не са освободени в съответствие с член 27; |
д) |
сумата по иска, чието изпълнение кредиторът се стреми да гарантира със заповедта, е изплатена напълно или частично; |
е) |
с решение по същество е отхвърлен искът, чието изпълнение кредиторът се стреми да гарантира със заповедта; или |
ж) |
решението по същество или съдебната спогодба, или автентичният акт, чието изпълнение кредиторът се стреми да гарантира със заповедта, са отменени или, според случая, са обезсилени. |
2. След подаване на молба от длъжника до компетентния съд на държавата членка по произход решението относно гаранцията съгласно член 12 се подлага на преразглеждане на основание, че условията или изискванията по този член не са изпълнени.
Когато въз основа на такова средство за правна защита съдът изиска от кредитора да учреди гаранция или допълнително обезпечение, се прилага първото изречение от член 12, параграф 3 по целесъобразност и съдът посочва, че заповедта за запор ще бъде оттеглена или изменена, ако изискваната (допълнителна) гаранция не бъде учредена в рамките на определения от съда срок.
3. Средството за правна защита, за което е подадена молба съгласно параграф 1, буква б), се предоставя, освен ако пропускът по връчването не бъде отстранен в срок от 14 дни от информирането на кредитора за молбата на длъжника за средство за правна защита съгласно параграф 1, буква б).
Освен ако пропускът по връчването вече е отстранен чрез други средства, за целите на оценката дали да се предостави средство за правна защита съгласно параграф 1, буква б) пропускът по връчването се смята за отстранен:
а) |
ако кредиторът отправи молба до органа, отговарящ за връчването съгласно правото на държавата членка по произход, да връчи документите на длъжника; или |
б) |
в случай че длъжникът е посочил в молбата си за средство за правна защита, че е съгласен да отиде да получи документите си от съда на държавата членка по произход и в случай че кредиторът е отговарял за предоставяне на преводите — ако кредиторът предаде на този съд преводите, изисквани съгласно член 49, параграф 1. |
Органът, отговарящ за връчването съгласно правото на държавата членка по произход, по искане на кредитора в съответствие с втора алинея, буква а) от настоящия параграф без забавяне връчва документите на длъжника с препоръчана поща, удостоверена с обратна разписка, на адреса, посочен от длъжника съгласно параграф 5 от настоящия член.
Когато отговорен за предприемане на действия по връчването на документите, посочени в член 28, е бил кредиторът, пропускът по връчването може да бъде отстранен само ако кредиторът докаже, че е предприел всички мерки, които е трябвало да предприеме, за да бъде извършено първоначалното връчване на документите.
4. Средството за правна защита, за което е подадена молба съгласно параграф 1, буква в), се предоставя, освен ако кредиторът не осигури на длъжника изискваните съгласно настоящия регламент преводи в срок от 14 дни от информирането на кредитора за молбата на длъжника за средство за правна защита съгласно параграф 1, буква в).
Прилагат се съответно втората и третата алинея от параграф 3.
5. В молбата си за средство за правна защита по параграф 1, букви б) и в) длъжникът посочва адрес, на който могат да се изпратят посочените в член 28 документи и преводи в съответствие с параграфи 3 и 4 от настоящия член, или, алтернативно, посочва, че е съгласен да отиде да получи документите си от съда на държавата членка по произход.
Член 34
Средства за правна защита на длъжника срещу изпълнението на заповедта за запор
1. Независимо от членове 33 и 35, след подаване на молба от длъжника до компетентния съд или, когато това е предвидено в националното право, до компетентния изпълнителен орган в държавата членка по изпълнение, изпълнението на заповедта за запор в държавата членка по изпълнение:
а) |
се ограничава на основание, че определени суми по сметката следва да бъдат освободени от запор в съответствие с член 31, параграф 3 или че тези суми, освободени от запор, не са били отчетени или са били неправилно отчетени при изпълнението на заповедта в съответствие с член 31, параграф 2; или |
б) |
се прекратява на основание, че:
|
2. След подаване на молба от длъжника до компетентния съд в държавата членка по изпълнение изпълнението на заповедта за запор в тази държава членка се прекратява, ако то явно противоречи на обществения ред (ordre public) в държавата членка по изпълнение.
Член 35
Други средства за правна защита, които са на разположение на длъжника и на кредитора
1. Длъжникът или кредиторът могат да подадат молба до съда, който е издал заповедта за запор, за изменение или отмяна на заповедта на основание, че обстоятелствата, въз основа на които тя е била е издадена, са се променили.
2. Съдът, който е издал заповедта за запор, може също така, когато това е позволено от правото на държавата членка по произход, по собствена инициатива да измени или отмени заповедта поради променени обстоятелства.
3. Длъжникът и кредиторът на основание, че са се споразумели да уредят иска могат да подадат съвместно молба до съда, който е издал заповедта за запор, за отмяна или изменение на последната или до компетентния съд на държавата членка по изпълнение, или, когато това е предвидено в националното право, до компетентния изпълнителен орган в тази държава членка за прекратяване или ограничаване на изпълнението на заповедта.
4. Кредиторът може да подаде до компетентния съд на държавата членка по изпълнение или, когато това е предвидено в националното право, до компетентния изпълнителен орган в тази държава членка молба за изменение на изпълнението на заповедта за запор, съдържаща корекция на освобождаването, приложено в тази държава членка съгласно член 31, на основание, че вече са приложени други освобождавания за достатъчно голяма сума по отношение на една или няколко сметки, държани в една или повече други държави членки, и че следователно корекцията е целесъобразна.
Член 36
Процедура за средствата за правна защита съгласно членове 33, 34 и 35
1. За подаването на молба за правна защита съгласно член 33, 34 или 35 се използва формулярът за правна защита, установен в актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 52, параграф 2. Молбата може да бъде подадена по всяко време посредством всякакви средства за комуникация, включително електронни средства, които са приети съгласно процедурните правила на държавата членка, където е подадена молбата.
2. Молбата се свежда до знанието на другата страна.
3. Освен когато молбата е подадена от длъжника съгласно член 34, параграф 1, буква а) или съгласно член 35, параграф 3, решението по молбата се постановява, след като на двете страни е дадена възможност да представят аргументите си, включително чрез такива подходящи средства на комуникационните технологии, които се предоставят и са приети съгласно националното право на всяка от засегнатите държави членки.
4. Решението се постановява без забавяне, но не по-късно от 21 дни след като съдът или, когато това е предвидено в националното право, компетентният изпълнителен орган е получил цялата необходима информация, за да вземе решение. Решението се съобщава на страните.
5. Решението за отмяна или изменение на заповедта за запор и решението за ограничаване или прекратяване на изпълнението на заповедта за запор подлежат на незабавно изпълнение.
Когато е подадена молба за средство за съдебна защита в държавата членка по произход, съдът в съответствие с член 29 без забавяне предава решението относно средството за правна защита на компетентния орган на държавата членка по изпълнение, като използва формуляра, установен в актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 52, параграф 2. Веднага след получаването му този орган прави необходимото за изпълнение на решението относно средството за правна защита.
Когато решението относно средството за правна защита се отнася до банкова сметка, държана в държавата членка по произход, изпълнението му по отношение на тази банкова сметка се извършва в съответствие с правото на държавата членка по произход.
Когато е подадена молба за средство за съдебна защита в държавата членка по изпълнение, изпълнението на решението относно средството за правна защита се осъществява в съответствие с правото на държавата членка по произход.
Член 37
Право на обжалване
Всяка страна има право да обжалва решение, постановено съгласно член 33, 34 или 35. Жалбата се подава, като се използва формулярът за обжалване, установен в актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 52, параграф 2.
Член 38
Право на учредяване на гаранция като алтернатива на запор
1. По молба на длъжника:
а) |
съдът, издал заповедта за запор, може да разпореди освобождаването на запорираните средства, ако длъжникът учреди пред този съд гаранция в размер на сумата в заповедта или алтернативно обезпечение във форма, приемлива съгласно правото на държавата членка, в която се намира съдът, и на стойност, поне равностойна на тази сума; |
б) |
компетентният съд или — ако националното право предвижда това — компетентният орган по изпълнение на държавата членка по изпълнение може да прекрати изпълнението на заповедта за запор в държавата членка по изпълнение, ако длъжникът учреди пред въпросния съд или орган гаранция в размер на сумата, запорирана в тази държава членка, или алтернативно обезпечение в приемлива форма съгласно правото на държавата членка, в която се намира съдът, и на стойност, поне равностойна на тази сума. |
2. Членове 23 и 24 се прилагат по целесъобразност за освобождаването на запорираните средства. Учредяването на гаранция като алтернатива на запор се свежда до знанието на кредитора в съответствие с националното право.
Член 39
Право на трети страни
1. Правото на трета страна да оспорва заповед за запор се урежда съгласно правото на държавата членка по произход.
2. Правото на трета страна да оспорва изпълнението на заповед за запор се урежда съгласно правото на държавата членка по изпълнение.
3. Без да се засягат други правила за компетентност, установени в правото на Съюза или в националното право, компетентност за разглеждане на всеки иск, предявен от трета страна:
а) |
за оспорване на заповед за запор, имат съдилищата на държавата членка по произход; и |
б) |
за оспорване на изпълнението на заповед за запор в държавата членка по изпълнение, имат съдилищата на държавата членка по изпълнение или, ако това е предвидено в правото на тази държава членка — компетентният изпълнителен орган. |
ГЛАВА 5
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 40
Легализация или други подобни формалности
В рамките на настоящия регламент не се изисква легализация или други подобни формалности.
Член 41
Процесуално представителство
Представителство от адвокат или друг юрист не е задължително при производство за получаване на заповед за запор. При производства по глава 4 не е задължително представителство от адвокат или друг юрист, освен ако съгласно правото на държавата членка на съда или органа, в който е подадена молбата за средство за правна защита, такова представителство е задължително, независимо от националността и местоживеенето на страните.
Член 42
Съдебни такси
Съдебните такси по производства за получаване на заповед за запор или средство за правна защита срещу заповед за запор не могат да бъдат по-високи от таксите за получаване на равностойна национална заповед или средство за правна защита срещу подобна национална заповед.
Член 43
Разходи на банките
1. Една банка има право да иска плащане или възстановяване от кредитора или длъжника на разходи, произтичащи от изпълнението на заповед за запор, само когато съгласно правото на държавата членка по изпълнение банката има право на такова плащане или възстановяване на разходите по отношение на равностойни национални заповеди.
2. Таксите, начислявани от банката за покриване на посочените в параграф 1 разходи, се определят, като се отчита сложността на изпълнение на заповедта за запор, и не могат да бъдат по-високи от таксите, начислявани за изпълнението на равностойни национални заповеди.
3. Таксите, начислявани от банката за покриване на разходите за предоставяне на информация за сметка съгласно член 14, не могат да бъдат по-високи от действително направените разходи и, когато е приложимо, не могат да бъдат по-високи от разходите за предоставяне на информация за сметка във връзка с равностойни национални заповеди.
Член 44
Такси, начислявани от публичните органи
Таксите, начислявани от който и да било орган или друга институция в държавата членка по изпълнение, която участва в обработването или изпълнението на заповед за запор или в предоставянето на информация за сметка съгласно член 14, се определят въз основа на тарифа на таксите или други правила, установени предварително от всяка държава членка, в които по прозрачен начин се определят приложимите такси. При определянето на тази тарифа или на други правила държавата членка може да вземе под внимание размера на сумата, посочена в заповедта, и сложността на обработването ѝ. Когато е приложимо, таксите не могат да бъдат по-високи от таксите, начислявани във връзка с равностойни национални заповеди.
Член 45
Срокове
Когато при изключителни обстоятелства не е възможно за съда или участващия орган да спазят сроковете, предвидени в член 14, параграф 7, член 18, член 23, параграф 2, член 25, параграф 3, втора алинея, член 28, параграфи 2, 3 и 6, член 33, параграф 3 и член 36, параграфи 4 и 5, съдът или органът предприема необходимите мерки, изисквани по тези разпоредби, възможно най-скоро.
Член 46
Връзка с националното процесуално право
1. Всички процесуални въпроси, които не са изрично уредени в настоящия регламент, се уреждат от правото на държавата членка, в която се извършва процедурата.
2. Последиците от откриването на производство по несъстоятелност върху отделни изпълнителни производства, като изпълнение на заповед за запор, се уреждат от правото на държавата членка, в която е открито производство по несъстоятелност.
Член 47
Защита на данните
1. Личните данни, получени, обработени или предадени по силата на настоящия регламент, са адекватни, значими и не надвишават необходимото предвид целта, за която са получени, обработени или предадени, и се използват само за тази цел.
2. Компетентният орган, информационният орган и всеки друг орган, който отговаря за изпълнението на заповед за запор, не могат да съхраняват посочените в параграф 1 данни след срока, необходим за целта, за която са били получени, обработени или предадени, който във всички случаи не е по-дълъг от шест месеца след приключване на производството, като през този период се гарантира подходяща степен на защита на тези данни. Настоящият параграф не се прилага за данни, обработвани или съхранявани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции.
Член 48
Връзка с други правни инструменти
Настоящият регламент не засяга прилагането на:
а) |
Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета (14), с изключение на предвиденото в член 10, параграф 2, член 14, параграфи 3 и 6, член 17, параграф 5, член 23, параграфи 3 и 6, член 25, параграфи 2 и 3, член 28, параграфи 1, 3, 5 и 6, член 29, член 33, параграф 3, член 36, параграфи 2 и 4 и член 49, параграф 1 от настоящия регламент; |
б) |
Регламент (ЕС) № 1215/2012; |
в) |
Регламент (ЕО) № 1346/2000; |
г) |
Директива 95/46/ЕО, с изключение на предвиденото в член 14, параграф 8 и член 47 от настоящия регламент; |
д) |
Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Европейския парламент и на Съвета (15); |
е) |
Регламент (ЕО) № 864/2007, с изключение на предвиденото в член 13, параграф 4 от настоящия регламент. |
Член 49
Езици
1. Всички документи, изброени в член 28, параграф 5, букви а) и б), които следва да се връчат на длъжника и не са на официалния език на държавата членка по местоживеене на длъжника, или когато има няколко официални езика в тази държава членка — на официалния език или на един от официалните езици на мястото по местоживеене на длъжника, или на друг език, който той разбира, се придружават от превод или транслитерация на един от тези езици. Документите, посочени в член 28, параграф 5, буква в), не се превеждат, освен ако съдът не реши, че по изключение е необходимо определени документи да бъдат преведени или транслитерирани, за да се даде възможност на длъжника да предяви своите права.
2. Всички документи, които се изпращат съгласно настоящия регламент на съд или на компетентен орган, могат да бъдат и на всеки друг официален език на институциите на Съюза, които съответната държава членка е посочила, че може да приеме.
3. Всеки писмен превод, направен съгласно настоящия регламент, се извършва от лице, квалифицирано да прави преводи в една от държавите членки.
Член 50
Информация, предоставяна от държавите членки
1. До 18 юли 2016 г. държавите членки съобщават на Комисията следната информация:
а) |
съдилищата, определени за компетентни да издават заповед за запор (член 6, параграф 4); |
б) |
органа, определен за компетентен да получава информация за сметката (член 14); |
в) |
методите за получаване на информация за сметката, предвидени в националното право (член 14, параграф 5); |
г) |
съдилищата, в които се подава жалбата (член 21); |
д) |
органа или органите, определени като компетентни за получаването, предаването и връчването на заповедта за запор и на други документи съгласно настоящия регламент (член 4, точка 14); |
е) |
компетентния орган да изпълни заповедта за запор в съответствие с глава 3; |
ж) |
до каква степен върху съвместните сметки и върху сметките на упълномощени лица може да бъде налаган запор съгласно националното им право (член 30); |
з) |
правилата, приложими за суми, освободени от запор по силата на националното право (член 31); |
и) |
дали съгласно националното им право банките имат право да начисляват такси за изпълнението на равностойни национални заповеди или за предоставяне на информация за сметка и ако е така, коя страна трябва да заплати тези такси предварително и окончателно (член 43); |
й) |
тарифата на таксите или другите правила, по които се определят приложимите такси, начислявани от която и да било институция или друг орган, който участва в обработването или изпълнението на заповед за запор (член 44); |
к) |
дали равностойните национални заповеди подлежат на степенуване съгласно националното право (член 32); |
л) |
съдилищата или, когато е приложимо — органа по изпълнението, компетентен да предостави средство за правна защита (член 33, параграф 1, член 34, параграф 1 или 2); |
м) |
съдилищата, до които се подава жалба, срока, ако е указан, за подаване на жалба съгласно националното право и момента, от който този срок започва да тече (член 37); |
н) |
ориентировъчен размер на съдебните такси (член 42); и |
о) |
езиците, които се приемат за превод на документите (член 49, параграф 2). |
Държавите членки уведомяват Комисията за всички последващи изменения на тази информация.
2. Комисията прави информацията публично достъпна чрез всички подходящи средства, и по-специално чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела.
Член 51
Установяване и последващи изменения на формулярите
Комисията приема актове за изпълнение за установяване и за последващо изменение на формулярите, посочени в член 8, параграф 1, член 10, параграф 2, член 19, параграф 1, член 25, параграф 1, член 27, параграф 2, член 29, параграф 2, член 36, параграф 1 и параграф 5, втора алинея и член 37. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 52, параграф 2.
Член 52
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Член 53
Наблюдение и преразглеждане
1. До 18 януари 2022 г. Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад за прилагането на настоящия регламент, включително оценка дали:
а) |
финансовите инструменти следва да бъдат включени в обхвата на настоящия регламент; и дали |
б) |
сумите, с които е кредитирана сметката на длъжника след изпълнението на заповедта за запор, могат да подлежат на запориране по силата на заповедта. |
Докладът е придружен, ако е подходящо, от предложение за изменение на настоящия регламент и оценка на въздействието на измененията, които предстои да бъдат въведени.
2. За целите на параграф 1 при искане държавите членки събират и предоставят на Комисията информация за:
а) |
броя на молбите за издаване на заповед за запор и броя на случаите, в които заповедта е била издадена; |
б) |
броя на молбите за правна защита съгласно членове 33 и 34 и ако е възможно, броя на случаите, в които правната защита е била предоставена; и |
в) |
броя на обжалванията съгласно член 37 и ако е възможно, броя на случаите, в които обжалването е било успешно. |
ГЛАВА 6
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 54
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Прилага се от 18 януари 2017 г., с изключение на член 50, който се прилага от 18 юли 2016 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.
Съставено в Брюксел на 15 май 2014 година.
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
D. KOURKOULAS
(1) ОВ C 191, 29.6.2012 г., стр. 57.
(2) Позиция на Европейския парламент от 15 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 13 май 2014 г.
(3) ОВ C 115, 4.5.2010 г., стр. 1.
(4) Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. относно производството по несъстоятелност (ОВ L 160, 30.6.2000 г., стр. 1).
(5) Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (ОВ L 124, 8.6.1971 г., стр. 1).
(6) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(7) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).
(8) ОВ C 373, 21.12.2011 г., стр. 4.
(9) Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45).
(10) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).
(11) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).
(12) Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).
(13) Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 40).
(14) Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета (ОВ L 324, 10.12.2007 г., стр. 79).
(15) Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (ОВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 1).
27.6.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 189/93 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 656/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 15 май 2014 година
за установяване на правила за наблюдението на външните морски граници в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 77, параграф 2, буква г) от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),
като имат предвид, че:
(1) |
Целта на политиката на Съюза в областта на външните граници на Съюза е да гарантира ефективния мониторинг на преминаването на външните граници, включително чрез наблюдение на границите, като същевременно допринася за това да се гарантира защитата и спасяването на човешки живот. Целта на наблюдението на границите е да се предотврати неразрешено преминаване на границите, да се противодейства на трансграничната престъпност и да се залавят лицата, които преминават границите не по предвидения ред, или да се предприемат други мерки срещу тях. Наблюдението на границите следва да е ефективно при предотвратяването и разубеждаването на лицата, които се стремят да избегнат проверките по граничните контролно-пропускателни пунктове. За тази цел наблюдението на границите не се свежда само до разкриването на опити за неразрешено преминаване на граница, а включва и други мерки, например залавянето на плавателни съдове, за които се предполага, че се опитват да проникнат в Съюза, без да преминат гранични проверки, както и мерки за работа в ситуации като издирване и спасяване, които могат да възникнат по време на операция по наблюдение на границите по море, и мерки за извеждане на такава операция до успешен край. |
(2) |
Политиките на Съюза относно управлението на границите, убежището и имиграцията и тяхното прилагане следва да се ръководят от принципа на солидарност и на справедливо споделяне на отговорностите между държавите членки, съгласно член 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Когато е необходимо, актовете на Съюза, приети в рамките на тези политики, трябва да съдържат подходящи мерки за прилагането на този принцип и да насърчават разпределението на тежестта, включително посредством прехвърляне на доброволна основа на лица, на които е предоставена международна закрила. |
(3) |
Обхватът на настоящия регламент следва да се ограничи до операции по наблюдение на границите, извършвани от държавите членки по техните външни морски граници в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз („Агенцията“), създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета (2). Мерките по разследване и наказателните мерки се уреждат от националното наказателно право и действащите инструменти за правна взаимопомощ в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Съюза. |
(4) |
Агенцията отговаря за координирането на оперативното сътрудничество между държавите членки в областта на управлението на външните граници, включително по отношение наблюдението на границите. Агенцията отговаря и за подпомагането на държавите членки при обстоятелства, изискващи увеличена техническа помощ по външните граници, като се отчита обстоятелството, че някои случаи могат да включват хуманитарни извънредни ситуации и спасяване в морето. За по-нататъшното укрепване на това сътрудничество са необходими специални правила по отношение на дейностите по наблюдение на границите, осъществявани от морски, наземни или въздушни екипи на една държава членка по морските граници на друга държава членка или в открито море в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Агенцията. |
(5) |
Сътрудничеството със съседни трети държави е от решаващо значение за предотвратяването на неразрешеното преминаване на границите, за борбата с трансграничната престъпност и за предотвратяването на човешки жертви в морето. В съответствие с Регламент (ЕО) № 2007/2004 и доколкото напълно се гарантира зачитането на основните права на мигрантите, Агенцията може да си сътрудничи с компетентните органи от трети държави, по-специално по отношение на анализа на риска и обучението, и следва да подпомага оперативното сътрудничество между държавите членки и трети държави. Когато сътрудничеството с трети държави се осъществява на територията или в териториалните води на тези държави, държавите членки и Агенцията следва да спазват норми и стандарти, най-малкото равностойни на определените в правото на Съюза. |
(6) |
Европейската система за наблюдение на границите (Eurosur), създадена с Регламент (ЕС) № 1052/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3), има за цел да засили обмена на информация и оперативното сътрудничество между държавите членки и с Агенцията. С това се гарантира, че осведомеността за обстановката и способността за реакция на държавите членки се подобряват значително, включително с подкрепата на Агенцията, за целите на разкриването, предотвратяването и борбата с незаконната имиграция и трансграничната престъпност и на приноса за гарантирането на защитата и спасяването на живота на мигрантите по външните граници на държавите членки. При координирането на операциите по наблюдение на границите Агенцията следва да предоставя на държавите членки информация и анализ относно тези операции в съответствие с посочения регламент. |
(7) |
Настоящият регламент заменя Решение 2010/252/ЕС на Съвета (4), което беше отменено от Съда на Европейския съюз („Съда“) с решение от 5 септември 2012 г. по дело C-355/10. В това решение Съдът постановява, че действието на Решение 2010/252/ЕС се запазва до влизането в сила на нови правила. Следователно от деня на влизане в сила на настоящия регламент посоченото решение престава да поражда правно действие. |
(8) |
По време на операции за наблюдение на границите по море държавите членки следва да спазват съответните си задължения по международното право, и по-конкретно Конвенцията на ООН по морско право, Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, Международната конвенция за търсене и спасяване по море, Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и Протокола към нея срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух, Конвенцията на ООН за статута на бежанците, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията на ООН за правата на детето и други имащи отношение международни инструменти. |
(9) |
При координирането на операции за наблюдение на границите по море Агенцията следва да изпълнява възложените ѝ задачи при пълно спазване на съответното право на Съюза, включително Хартата за основните права на Европейския съюз („Хартата“), и на съответното международно право, и по-конкретно посоченото в съображение 8. |
(10) |
В съответствие с Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета (5) и с общите принципи на правото на Съюза всяка мярка, предприета в хода на операция по наблюдение, следва да бъде пропорционална на поставените цели, да бъде недискриминационна и да зачита изцяло човешкото достойнство, основните права и правата на бежанците и на търсещите убежище лица, включително принципа на забрана за връщане. Държавите членки и Агенцията са обвързани от разпоредбите на достиженията на правото на Съюза в областта на убежището, и по-специално от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (6) по отношение на молбите за международна закрила, подадени на територията на държавите членки, включително на границата, в териториалните води или в транзитните зони. |
(11) |
Прилагането на настоящия регламент не следва да засяга Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7), особено що се отнася до помощта, която следва да се оказва на жертвите на трафика на хора. |
(12) |
Настоящият регламент следва да се прилага при пълно спазване на принципа на забраната за връщане, както е определен в Хартата и тълкуван в съдебната практика на Съда и на Европейския съд по правата на човека. В съответствие с този принцип никое лице не следва да бъде сваляно на брега, да бъде принуждавано да влиза, да бъде водено или по друг начин предавано на властите на държава, в която, наред с другото, съществува сериозна опасност да му бъде наложено смъртно наказание, да бъде подложено на изтезания, преследване или друго нечовешко или унизително отношение или наказание, или в която съществува заплаха за живота или свободата му поради неговата раса, вероизповедание, националност, сексуална ориентация, принадлежност към определена социална група или политически възгледи, или в която съществува сериозна опасност за експулсиране, извеждане или екстрадиране в друга държава в разрез с принципа на забраната за връщане. |
(13) |
Евентуалното наличие на споразумение между държава членка и трета държава не освобождава държавите членки от техните задължения съгласно правото на Съюза и международното право, по-специално по отношение на спазването на принципа на забрана за връщане, когато им е известно или би трябвало да им е известно, че системните недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и условията за приемане на търсещи убежище лица в тази трета държава съставляват сериозни основания да се смята, че лицето, търсещо убежище, е изложено на сериозна опасност от нечовешко или унизително отношение, или когато знаят или би трябвало да знаят, че тази трета държава участва в практики, които противоречат на принципа на забрана за връщане. |
(14) |
По време на операция за наблюдение на границите по море може да възникне ситуация, при която да бъде необходимо да се окаже помощ на бедстващи лица. В съответствие с международното право всяка държава трябва да изисква от капитана на плавателен съд, плаващ под нейното знаме, да оказва незабавно помощ на всяко открито в морето лице, което е застрашено от смърт, и да пристъпва възможно най-бързо към спасяването на бедстващи лица, доколкото това може да се извърши без сериозна опасност за плавателния съд, екипажа или пътниците. Тази помощ следва да бъде оказана без значение на гражданството или статута на нуждаещите се лица или на обстоятелствата, при които са открити. На капитана на кораба и екипажа не следва да бъдат налагани наказания заради това, че са спасили бедстващи в морето лица и са ги отвели на безопасно място. |
(15) |
Задължението за оказване на помощ на бедстващи лица следва да се изпълнява от държавите членки в съответствие с приложимите разпоредби на международните правни инструменти, уреждащи ситуациите на издирване и спасяване, и в съответствие с изискванията по отношение на защитата на основните права. Настоящият регламент не следва да засяга отговорностите на органите по издирване и спасяване, включително за гарантиране, че координацията и сътрудничеството се осъществяват по такъв начин, че спасените лица да бъдат транспортирани до безопасно място. |
(16) |
Когато оперативният район на морска операция включва региона на издирване и спасяване на трета държава, при планирането на морска операция следва да се търси установяване на канали за комуникация с органите по издирване и спасяване на тази трета държава, като по този начин се гарантира, че тези органи ще бъдат в състояние да се отзоват при случаи на издирване и спасяване, възникващи в техния регион на издирване и спасяване. |
(17) |
Съгласно Регламент (ЕО) № 2007/2004 операциите по наблюдение на границите, координирани от Агенцията, се провеждат в съответствие с оперативен план. Съобразно с това по отношение на морските операции оперативният план следва да включва конкретна информация за прилагането на съответната компетентност и законодателство в географската област, в която се провежда съвместната операция, пилотният проект или бързата намеса, включително позовавания на правото на Съюза и международното право относно залавянето, спасяването по море и свалянето на брега. Оперативният план следва да се изготвя в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент, уреждащи откриването, спасяването по море и свалянето на брега в контекста на координирани от Агенцията операции за наблюдение на границите по море, и като се вземат предвид конкретните обстоятелства около въпросната операция. Оперативният план следва да включва процедури, гарантиращи установяването и предоставянето на подходяща помощ, включително на достъп до международна закрила, на лица, които се нуждаят от международна закрила, на жертви на трафик на хора, непридружавани непълнолетни и малолетни лица и други уязвими лица. |
(18) |
Практиката по Регламент (ЕО) № 2007/2004 е, че за всяка морска операция се създава координационна структура в рамките на приемащата държава членка, в чийто състав са включени служители от приемащата държава членка, гост-служители и представители на Агенцията, включително координиращият служител на Агенцията. Тази координационна структура, обикновено наричана Международен координационен център, следва да се използва като средство за комуникация между служителите, участващи в морската операция, и съответните органи. |
(19) |
Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати в членове 2 и 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в Хартата, и по-конкретно зачитането на човешкото достойнство, правото на живот, забраната на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание, забраната на трафика на хора, правото на свобода и сигурност, правото на защита на личните данни, правото на убежище и на закрила в случай на извеждане и експулсиране, принципите на забрана за връщане и недискриминация, правото на ефективни правни средства за защита и правата на детето. Настоящият регламент следва да се прилага от държавите членки и Агенцията в съответствие с тези права и принципи. |
(20) |
Доколкото целта на настоящия регламент, а именно приемането на специални правила за наблюдение на морските граници от служителите на граничната охрана, чиято дейност е координирана от Агенцията, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки вследствие на различията в тяхното право и практики, а поради многонационалния характер на операциите може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел. |
(21) |
В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право. |
(22) |
По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (8), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (9). |
(23) |
По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (10), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (11). |
(24) |
По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (12), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (13). |
(25) |
Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета (14); следователно Обединеното кралство не участва в неговото приемане и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане. |
(26) |
Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (15); следователно Ирландия не участва в неговото приемане и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Обхват
Настоящият регламент се прилага за операции по наблюдение на границите, извършвани от държавите членки по техните външни морски граници в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1) |
„Агенцията“ означава Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз, създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004; |
2) |
„морска операция“ означава съвместна операция, пилотен проект или бърза намеса, провеждани от държавите членки за наблюдение на техните външни морски граници и координирани от Агенцията; |
3) |
„приемаща държава членка“ означава държава членка, в която се провежда дадена морска операция или от която морската операция е започнала; |
4) |
„участваща държава членка“ означава държава членка, която участва в морска операция, като предоставя техническо оборудване, служители на граничната охрана, разположени като част от европейските екипи за гранична охрана, или друг подходящ персонал, но която не е приемаща държава членка; |
5) |
„участващ екип“ означава морски, наземен или въздушен екип под отговорността на приемащата държава членка или на участваща държава членка, който участва в морска операция; |
6) |
„Международен координационен център“ означава координационната структура, създадена в рамките на приемащата държава членка за координирането на морската операция; |
7) |
„национален координационен център“ означава националния координационен център, създаден за целите на Европейската система за наблюдение на границите (Eurosur) в съответствие с Регламент (ЕС) № 1052/2013; |
8) |
„оперативен план“ означава оперативния план, посочен в членове 3а и 8д от Регламент (ЕО) № 2007/2004; |
9) |
„плавателен съд“ означава всякакъв плавателен съд, включително лодки, надуваеми лодки, плаващи платформи, съдове на въздушна възглавница и хидроплани, които се използват или могат да бъдат използвани в морето; |
10) |
„плавателен съд без националност“ означава плавателен съд, който е без националност или може да бъде смятан за плавателен съд без националност, ако никоя държава не му е дала право да плава под нейно знаме или ако плава под знамената на две или повече държави, използвайки знамето на едната или на другата според ситуацията; |
11) |
„Протокол срещу незаконния трафик на мигранти“ означава Протоколът срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух, допълващ Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност и подписан в Палермо, Италия, през декември 2000 г.; |
12) |
„безопасно място“ означава място, където се смята, че спасителните операции са приключили, и където безопасността на живота на спасените лица не е застрашена, където техните основни човешки потребности могат да бъдат задоволени и откъдето може да бъде организирано транспортирането им до следващото или до крайното им местоназначение, като се вземе предвид защитата на основните им права в съответствие с принципа на забрана за връщане; |
13) |
„център за координация на спасителните дейности“ означава екип, отговарящ за насърчаване на ефикасното организиране на услугите по издирване и спасяване и за координация на провеждането на операциите по издирване и спасяване в рамките на района на издирване и спасяване, както е определен в Международната конвенция за търсене и спасяване по море; |
14) |
„прилежаща зона“ означава зона, прилежаща към териториалното море съгласно определеното в член 33 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, където е официално обявена; |
15) |
„крайбрежна държава членка“ означава държава членка, в чието териториално море или прилежаща зона става залавянето. |
ГЛАВА II
ОБЩИ ПРАВИЛА
Член 3
Безопасност в морето
Мерките, предприети за целите на морска операция, се провеждат по начин, който при всички случаи гарантира безопасността на заловените или спасените лица, безопасността на участващите екипи или на трети страни.
Член 4
Защита на основните права и принцип на забрана за връщане
1. Никое лице не може, в нарушение на принципа на забрана за връщане, да бъде сваляно на брега, да бъде принуждавано да влиза, да бъде водено или по друг начин предавано на властите на държава, в която, наред с другото, съществува сериозна опасност да му бъде наложено смъртно наказание, да бъде подложено на изтезания, преследване или друго нечовешко или унизително отношение или наказание, или в която съществува заплаха за живота или свободата му поради неговата раса, вероизповедание, националност, сексуална ориентация, принадлежност към определена социална група или политически възгледи; или в която съществува сериозна опасност за такова експулсиране, извеждане или екстрадиране в друга държава в разрез с принципа на забрана за връщане.
2. Когато се разглежда възможността за сваляне на брега в трета държава, в контекста на планирането на морска операция приемащата държава членка, в координация с участващите държави членки и Агенцията, взема предвид общата ситуация в тази трета държава.
Оценката на общата ситуация в дадена трета държава се основава на информация, взета от широк кръг източници, които може да включват други държави членки, органи, служби и агенции на Съюза и съответните международни организации, и може да отразява също наличието на споразумения и проекти в областта на миграцията и убежището, осъществявани в съответствие с правото на Съюза и посредством фондове на Съюза. Тази оценка е част от оперативния план, предоставя се на участващите екипи и се актуализира съобразно необходимостта.
Заловените или спасени лица не могат да бъдат сваляни на брега, принуждавани да влизат, водени или по друг начин предавани на властите на трета държава, когато приемащата държава членка или участващите държави членки знаят или би трябвало да знаят, че тази трета държава участва в практики съгласно описаното в параграф 1.
3. По време на морската операция, преди заловените или спасени лица да бъдат свалени на брега, принудени да влязат, заведени или по друг начин предадени на властите на трета държава и като вземат предвид оценката на общата ситуация в тази трета държава в съответствие с параграф 2, участващите екипи, без да се засяга член 3, използват всички средства за идентифициране на заловените или спасени лица, преценяват личното им положение, уведомяват ги за тяхното местоназначение по начин, който тези лица разбират или за който с основание може да се предположи, че разбират и им дават възможност да изразят всички основания, поради които смятат, че свалянето на брега на предложеното място би било в нарушение на принципа на забрана за връщане.
За тези цели в оперативния план се предоставят допълнителни подробности, включително при необходимост за наличието на брега на медицински лица, устни преводачи, правни консултанти и съответни други експерти на приемащата и участващата държава членка. Във всеки участващ екип има най-малко едно лице, преминало основно обучение за оказване на първа помощ.
Посоченият в член 13 доклад, включва въз основа на осигурената от приемащата и участващата държава членка информация допълнителни подробности за случаите на сваляне на брега в трети държави и относно това по какъв начин всеки елемент от предвидените в първа алинея от настоящия параграф процедури е бил приложен от участващите екипи с оглед да се гарантира спазване на принципа на забрана за връщане.
4. По време на цялата морска операция участващите екипи отчитат специалните нужди на децата, включително на непридружаваните непълнолетни и малолетни лица, жертвите на трафик на хора, лицата, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, лицата с увреждания, лицата, нуждаещи се от международна закрила, и другите лица в особено уязвимо положение.
5. Обменът с трети държави на лични данни, получени по време на морска операция за целите на настоящия регламент, се ограничава строго до най-необходимото и се извършва в съответствие с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (16), Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (17) и относимите национални разпоредби за защита на данните.
Обменът с трети държави на лични данни по отношение на заловени или спасени лица, получени по време на морска операция, се забранява, когато има сериозен риск от нарушаване на принципа на забрана за връщане.
6. При изпълнението на задълженията си участващите екипи зачитат напълно човешкото достойнство.
7. Настоящият член се прилага за всички мерки, предприети от държавите членки или Агенцията в съответствие с настоящия регламент.
8. Служителите на граничната охрана и други служители, участващи в морска операция, преминават обучение относно съответните разпоредби за основните права, правото за бежанците и международния правен режим за търсене и спасяване в съответствие с член 5, втора алинея от Регламент (ЕО) № 2007/2004.
ГЛАВА III
СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА
Член 5
Задържане
1. При откриване на плавателен съд, за който съществува подозрение, че превозва лица, които избягват или възнамеряват да избегнат проверките по гранични контролно-пропускателни пунктове, или че участва в незаконен трафик на мигранти по море, участващите екипи се приближават до него, за да го идентифицират и установят националността му, и до предприемането на допълнителни мерки наблюдават плавателния съд от безопасно разстояние, като вземат всички необходими предохранителни мерки. Участващите екипи събират информация за съответния плавателен съд и я съобщават незабавно на Международния координационен център, включително, когато е възможно, информация за състоянието на лицата на борда, по-специално за това дали съществува непосредствена опасност за техния живот или дали има лица, нуждаещи се от спешна медицинска помощ. Международният координационен център предава тази информация на националния координационен център на приемащата държава членка.
2. Когато плавателен съд се готви да навлезе или е навлязъл в териториалното море или в прилежащата зона на държава членка, която не участва в морската операция, участващите екипи събират и съобщават информацията за този плавателен съд на Международния координационен център, който предава тази информация на националния координационен център на съответната държава членка.
3. Участващите екипи събират и съобщават информация за всеки плавателен съд, за който съществува подозрение, че извършва незаконни дейности по море, които са извън обхвата на морската операция, на Международния координационен център, който предава тази информация на националния координационен център на съответната държава членка.
Член 6
Залавяне в териториалното море
1. В териториалното море на приемащата държава членка или съседна участваща държава членка същата държава разрешава на участващите екипи да предприемат една или повече от следните мерки, когато са налице разумни основания да се подозира, че определен плавателен съд може да превозва лица, които възнамеряват да избегнат проверките по граничните контролно-пропускателни пунктове, или се занимава с незаконен трафик на мигранти по море:
а) |
изискване на информация и документи относно собствеността, регистрацията и подробности за пътуването на плавателния съд и относно самоличността, гражданството и съответни други данни за лицата на борда, включително дали има лица, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, и уведомяване на лицата на борда, че може да не им бъде разрешено да преминат границата; |
б) |
спиране, качване на борда и претърсване на плавателния съд, на товара и лицата на борда, както и разпитване на тези лица, и уведомяването им, че лицата, управляващи плавателния съд, могат да бъдат подведени под отговорност за улесняване на пътуването. |
2. Ако бъде намерено доказателство, потвърждаващо това подозрение, въпросната приемаща държава членка или съседна участваща държава членка може да разреши на участващите екипи да предприемат една или повече от следните мерки:
а) |
задържане на плавателния съд и на лицата на борда; |
б) |
отправяне на заповед към плавателния съд да промени курса си към напускане на териториалното море или прилежащата зона или към местоназначение, различно от териториалното море или прилежащата зона, включително придружаване на плавателния съд или оставане в близост до него, докато не бъде потвърдено, че плавателният съд се придържа към зададения курс; |
в) |
отвеждане на плавателния съд или на лицата на борда до крайбрежната държава членка в съответствие с оперативния план. |
3. Всяка мярка, предприета в съответствие с параграф 1 или 2, трябва да е пропорционална и да не надхвърля необходимото за постигане на целите на настоящия член.
4. За целите на параграфи 1 и 2 приемащата държава членка инструктира участващия екип по подходящ начин чрез Международния координационен център.
Участващият екип информира приемащата държава членка чрез Международния координационен център, когато капитанът на плавателния съд иска да бъде уведомен дипломатически служител или консулско длъжностно лице на държавата на знамето.
5. Когато има разумни основания за подозрение, че плавателен съд без националност превозва лица, които имат намерение да избегнат проверките по граничните контролно-пропускателни пунктове, или извършва незаконен трафик на мигранти по море, приемащата държава членка или съседната участваща държава членка, в чието териториално море е задържан плавателният съд без националност, разрешава една или повече от мерките, предвидени в параграф 1, и може да разреши една или повече от мерките, предвидени в параграф 2. Приемащата държава членка инструктира участващия екип по подходящ начин чрез Международния координационен център.
6. Всички оперативни дейности в териториалното море на държава членка, която не участва в морската операция, се извършват в съответствие с разрешението на тази държава членка. Приемащата държава членка инструктира участващия екип чрез Международния координационен център въз основа на курса на действие, разрешен от тази държава членка.
Член 7
Залавяне в открито море
1. В открито море, когато са налице разумни основания да се подозира, че даден плавателен съд извършва незаконен трафик на мигранти по море, участващите екипи предприемат една или повече от следните мерки, при условие че получат разрешение от държавата на знамето в съответствие с Протокола срещу незаконния трафик на мигранти и според случая — националното и международното право:
а) |
изискване на информация и документи относно собствеността, регистрацията и подробности за пътуването на плавателния съд и относно самоличността, гражданството и съответни други данни за лицата на борда, включително дали има лица, нуждаещи се от спешна медицинска помощ; |
б) |
спиране, качване на борда и претърсване на плавателния съд, на товара и лицата на борда, както и разпитване на тези лица, и уведомяването им, че лицата, управляващи плавателния съд, могат да бъдат подведени под отговорност за улесняване на пътуването. |
2. Ако бъдат намерени доказателства, потвърждаващи това подозрение, участващите екипи може да предприемат една или повече от следните мерки, при условие че получат разрешение от държавата на знамето, в съответствие с Протокола срещу незаконния трафик на мигранти и според случая — националното и международното право:
а) |
задържане на плавателния съд и на лицата на борда; |
б) |
предупреждаване и отправяне на заповед към плавателния съд да не навлиза в териториалното море или прилежащата зона и при необходимост — отправяне на искане към плавателния съд да промени курса си към местоназначение, различно от териториалното море или прилежащата зона; |
в) |
отвеждане на плавателния съд или на лицата на борда до трета държава или предаване по друг начин на плавателния съд или на лицата на борда на органите на трета държава; |
г) |
отвеждане на плавателния съд или на лицата на борда до приемащата държава членка или до съседна участваща държава членка. |
3. Всяка мярка, предприета в съответствие с параграф 1 или 2, трябва да е пропорционална и да не надхвърля необходимото за постигане на целите на настоящия член.
4. За целите на параграфи 1 и 2 приемащата държава членка инструктира участващия екип по подходящ начин чрез Международния координационен център.
5. Когато плавателният съд плава под знамето на приемащата държава членка или на участваща държава членка или носи обозначение за регистрация в приемащата държава членка или в участваща държава членка, тази държава членка, след потвърждаване на националността на плавателния съд, може да разреши една или повече от мерките, предвидени в параграфи 1 и 2. В такъв случай приемащата държава членка инструктира участващия екип по подходящ начин чрез Международния координационен център.
6. Ако плавателният съд плава под знамето на държава членка, която не участва в морската операция, или на трета държава, или ако носи обозначение за регистрация в държава членка, която не участва в морската операция, или в трета държава, приемащата държава членка или участваща държава членка, в зависимост от това чий участващ екип е задържал този плавателен съд, уведомява държавата на знамето, иска потвърждаване на регистрацията и ако националността бъде потвърдена, отправя искане към държавата на знамето да предприеме действия за прекратяване използването на нейния плавателен съд за незаконен трафик на мигранти. Ако държавата на знамето не желае или не може да направи това пряко или с помощта на държавата членка, към която принадлежи участващият екип, тази държава членка иска от държавата на знамето разрешение да предприеме някоя от мерките, установени в параграфи 1 и 2. Приемащата държава членка или участващата държава членка уведомява Международния координационен център за всяка комуникация с държавата на знамето и за планираните действия или мерки, разрешени от държавата на знамето. В такъв случай приемащата държава членка инструктира участващия екип по подходящ начин чрез Международния координационен център.
7. Когато, макар да плава под чуждо знаме или да отказва да покаже знамето си, има разумни основания да се подозира, че всъщност плавателният съд е със същата националност като тази на участващ екип, този участващ екип проверява правото на плавателния съд да плава под това знаме. За тази цел той може да се доближи до плавателния съд, за който съществуват подозрения. Ако подозренията останат, екипът може да извърши по-нататъшно обследване на борда на плавателния съд, като действа с нужното внимание.
8. Когато, макар да плава под чуждо знаме или да отказва да покаже знамето си, има разумни основания да се подозира, че всъщност плавателният съд е с националността на приемащата държава членка или на участваща държава членка, участващият екип проверява правото на плавателния съд да плава под нейното знаме.
9. Ако в случаите, посочени в параграф 7 или 8, подозренията относно националността на плавателния съд се потвърдят, тази приемаща държава членка или участваща държава членка може да разреши една или повече от мерките, предвидени в параграфи 1 и 2. В такъв случай приемащата държава членка инструктира участващия екип по подходящ начин чрез Международния координационен център.
10. До получаване на разрешение от държавата на знамето или в отсъствието на такова плавателният съд се наблюдава от безопасно разстояние. Не се предприемат никакви други мерки без изричното разрешение на държавата на знамето освен необходимите за отстраняване на непосредствена опасност за човешки живот или такива, които произтичат от съответни двустранни или многостранни споразумения.
11. Когато са налице разумни основания да се подозира, че плавателен съд без националност извършва незаконен трафик на мигранти по море, участващият екип може да се качи на борда на плавателния съд и да го претърси, за да удостовери липсата на националност. Ако бъде намерено доказателство, потвърждаващо това подозрение, участващият екип уведомява приемащата държава членка, която може да предприеме, пряко или с помощта на държавата членка, към която принадлежи участващият екип, по-нататъшни подходящи мерки, както е предвидено в параграфи 1 и 2, в съответствие с националното и международното право.
12. Държава членка, чийто участващ екип е предприел мярка в съответствие с параграф 1, незабавно уведомява държавата на знамето за резултатите от тази мярка.
13. Националният служител, представляващ приемащата държава членка или участваща държава членка в Международния координационен център, отговаря за улесняването на комуникацията със съответните органи на тази държава членка в усилията за получаване на разрешение да се извърши проверка на правото на плавателен съд да плава под нейното знаме или за предприемане на някоя от мерките, посочени в параграфи 1 и 2.
14. Когато основанията за подозрение, че даден плавателен съд извършва незаконен трафик на мигранти в открито море, се окажат неоснователни или когато участващият екип няма компетентност за действие, но продължава да съществува основателно подозрение, че плавателният съд превозва лица, които възнамеряват да достигнат до границата на държава членка и да избегнат проверките на гранично-пропускателните пунктове, този плавателен съд продължава да бъде наблюдаван. Международният координационен център съобщава информацията за този плавателен съд на националния координационен център на държавите членки, към които той се е насочил.
Член 8
Залавяне в прилежащата зона
1. В прилежащата зона на приемащата държава членка или на съседна участваща държава членка, мерките, предвидени в член 6, параграфи 1 и 2, се предприемат в съответствие с тези параграфи и с параграфи 3 и 4 от същия член. Разрешението, посочено в член 6, параграфи 1 и 2, може да бъде дадено само за мерки, които са необходими за предотвратяването на нарушение на съответните законови и подзаконови разпоредби в рамките на територията или териториалното море на тази държава членка.
2. Мерките, предвидени в член 6, параграфи 1 и 2, не се предприемат в прилежащата зона на държава членка, която не участва в морската операция, без разрешение на тази държава членка. Международният координационен център се уведомява за всяка комуникация с тази държава членка и за последващите действия, които са разрешени от тази държава членка. Ако тази държава членка не даде разрешение и ако съществуват разумни основания за подозрение, че плавателният съд превозва лица, които възнамеряват да достигнат границата на държава членка, се прилага член 7, параграф 14.
3. Когато плавателен съд без националност преминава транзитно през прилежащата зона, се прилага член 7, параграф 11.
Член 9
Ситуации на издирване и спасяване
1. Държавите членки спазват задължението за оказване на помощ на всеки бедстващ в морето плавателен съд или лице и по време на морска операция те правят необходимото техните участващи екипи да спазват това задължение в съответствие с международното право и зачитането на основните права. Екипите оказват помощ независимо от националността или статута на лицето или обстоятелствата, при които то е открито.
2. За целите на справяне със ситуации на издирване и спасяване, които може да възникнат по време на морска операция, в оперативния план се съдържат, в съответствие с относимото международно право, включително правото в областта на издирването и спасяването, най-малко следните разпоредби:
а) |
когато в хода на морска операция участващите екипи имат основания да смятат, че са изправени пред състояние на несигурност, тревога или бедствие по отношение на даден плавателен съд или което и да е лице на борда, те предават незабавно цялата налична информация на центъра за координация на спасителните дейности, отговорен за района на издирване и спасяване, в който възниква ситуацията, и се поставят на разположение на този център за координация на спасителните дейности; |
б) |
участващите екипи информират Международния координационен център във възможно най-кратък срок за всеки контакт с центъра за координация на спасителните дейности и за действията, предприети от тях; |
в) |
плавателен съд или лицата на борда се считат за намиращи се в състояние на несигурност, по-конкретно когато:
|
г) |
плавателен съд или лицата на борда се считат за намиращи се в състояние на тревога, по-конкретно когато:
|
д) |
плавателен съд или лицата на борда се считат за намиращи се в състояние на бедствие, по-конкретно когато:
|
е) |
с цел да се прецени дали даден плавателен съд е в състояние на несигурност, тревога или бедствие, участващите екипи вземат под внимание и предават цялата съответна информация и наблюдения на отговорния център за координация на спасителните дейности, включително информация относно:
|
ж) |
в очакване на инструкции от центъра за координация на спасителните дейности участващите екипи предприемат всички подходящи мерки за гарантиране на безопасността на съответните лица; |
з) |
когато плавателен съд се смята за намиращ се в положение на несигурност, тревога или бедствие, но лицата на борда отказват да приемат помощ, участващият екип уведомява отговорния център за координация на спасителните дейности и следва указанията му. Участващият екип продължава да полага дължимата грижа, като наблюдава плавателния съд и предприема всички необходими мерки за гарантиране на безопасността на засегнатите лица, като същевременно избягва да предприема каквито и да е действия, които биха могли да влошат ситуацията или да увеличат риска от нараняване или загуба на човешки живот; |
и) |
когато центърът за координация на спасителните дейности на трета държава, отговарящ за района на търсене и спасяване, не реагира на информацията, предадена от участващия екип, екипът се свързва с центъра за координация на спасителните дейности на приемащата държава членка, освен ако същият участващ екип не прецени, че друг международно признат център за координация на спасителните дейности е в състояние по-добре да поеме координацията на ситуацията, свързана с търсенето и спасяването. |
Оперативният план може да съдържа подробности, съобразени с особеностите на съответната морска операция.
3. Когато ситуацията на търсене и спасяване е приключила, участващият екип, след консултация с Международния координационен център, възобновява морската операция.
Член 10
Сваляне на брега
1. В съответствие с международното право и при зачитане на основните права оперативният план съдържа най-малко следните условия за сваляне на брега на заловените или спасени при морска операция лица:
а) |
в случай на залавяне в териториалното море или в прилежащата зона, както е посочено в член 6, параграф 1, 2 или 6 или в член 8, параграф 1 или 2, свалянето на брега се осъществява в крайбрежната държава членка, без да се засяга член 6, параграф 2, буква б); |
б) |
в случай на залавяне в открито море, както е предвидено в член 7, свалянето на брега може да се извърши в третата държава, от която се предполага, че е отпътувал плавателният съд. Ако това не е възможно, тогава свалянето на брега се осъществява в приемащата държава членка; |
в) |
в случай на ситуации на търсене и спасяване, както е предвидено в член 9, и без да се засяга отговорността на центъра за координация на спасителните дейности, приемащата държава членка и участващите държави членки си сътрудничат с отговорния център за координация на спасителните дейности с цел определяне на безопасно място, а когато отговорният център за координация на спасителните дейности определи такова безопасно място, вземат необходимите мерки свалянето на брега на спасените лица да се извърши бързо и ефективно. |
Ако не е възможно участващият екип да бъде освободен от задължението си по член 9, параграф 1 възможно най-бързо, като се отчита безопасността на спасените лица и на самия участващ екип, на екипа се разрешава да свали на брега спасените лица в приемащата държава членка.
Тези условия за сваляне на брега не пораждат задължения за държавите членки, които не участват в морската операция, освен в случай че те изрично предоставят разрешение за предприемане на мерки в тяхното териториално море или прилежаща зона в съответствие с член 6, параграф 6 или член 8, параграф 2.
Оперативният план може да съдържа подробности, съобразени с особеностите на съответната морска операция.
2. Участващите екипи информират Международния координационен център за присъствието на лица по смисъла на член 4 и Международният координационен център предава тази информация до компетентните национални органи на държавата, в която се извършва свалянето на брега.
Оперативният план съдържа данните за контакт на тези компетентни национални органи, които предприемат подходящи последващи действия.
Член 11
Изменение на Регламент (ЕО) № 2007/2004
В края на буква й) съответно от член 3а, параграф 1 и член 8д, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2007/2004 се добавя следното изречение:
„В това отношение оперативният план се установява в съответствие с Регламент (ЕС) № 656/2014 на Европейския парламент и на Съвета (18);
Член 12
Механизми за солидарност
1. Държава членка, която е изправена пред ситуация на спешен и извънреден натиск на външната си граница, може да отправя искане:
а) |
за разполагане на европейски екипи за гранична охрана в съответствие с член 8а от Регламент (ЕО) № 2007/2004 за предоставяне на бърза оперативна помощ на тази държава членка; |
б) |
към Агенцията за техническа и оперативна помощ в съответствие с член 8 от Регламент (ЕО) № 2007/2004 с цел да получи помощ по въпроси, свързани с координацията между държавите членки и/или разполагането на експерти с цел оказване на помощ на компетентните национални органи; |
в) |
за спешна помощ съгласно член 14 от Регламент (ЕС) № 515/2014 на Европейския парламент и на Съвета (19) за посрещане на неотложни и специфични нужди в случай на извънредна ситуация. |
2. Държава членка, изложена на миграционен натиск, който подлага на извънредно натоварване местата за настаняване на мигрантите и системите за убежище на тази държава, може да отправи искане:
а) |
към Европейската служба за подкрепа в областта на убежището — за разполагане на екип за подкрепа в областта на убежището в съответствие с член 13 от Регламент (ЕС) № 439/2010 на Европейския парламент и на Съвета (20) за предоставяне на експертни знания, по-специално във връзка с услугите за устен превод, информация относно държавите на произход и познания в областта на обработката и управлението на делата за убежище; |
б) |
за спешна помощ съгласно член 21 от Регламент (ЕС) № 516/2014 на Европейския парламент и на Съвета (21) с оглед на спешните и специфични потребности в случай на извънредна ситуация. |
Член 13
Доклад
1. Агенцията представя доклад на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно практическото прилагане на настоящия регламент до 18 юли 2015 г. и всяка година след това.
2. Докладът включва описание на процедурите, въведени от Агенцията за прилагане на настоящия регламент по време на морски операции, заедно с информация относно практическото прилагане на настоящия регламент, включително подробна информация относно съответствието с основните права и въздействието върху тях, както и всякакви евентуални инциденти, които може да са възникнали.
ГЛАВА IV
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 14
Действие на Решение 2010/252/ЕС
Решение 2010/252/ЕС престава да поражда действие, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент.
Член 15
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.
Съставено в Брюксел на 15 май 2014 година.
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
D. KOURKOULAS
(1) Позиция на Европейския парламент от 16 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 13 май 2014 г.
(2) Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета от 26 октомври 2004 г. за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (ОВ L 349, 25.11.2004 г., стр. 1).
(3) Регламент (ЕС) № 1052/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за създаване на Европейската система за наблюдение на границите (Eurosur) (ОВ L 295, 6.11.2013 г., стр. 11).
(4) Решение 2010/252/ЕС на Съвета от 26 април 2010 г. за допълнение на Кодекса на шенгенските граници по отношение на наблюдението на морските външни граници в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (ОВ L 111, 4.5.2010 г., стр. 20).
(5) Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 1).
(6) Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 29.6.2013 г., стр. 60).
(7) Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1).
(8) ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.
(9) Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31).
(10) ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.
(11) Решение 2008/146/ЕО на Съвета от 28 януари 2008 г. за сключване от името на Европейската общност на Споразумение между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1).
(12) ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 21.
(13) Решение 2011/350/ЕС на Съвета от 7 март 2011 г. за сключване от името на Европейския съюз на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, по отношение на премахването на проверките по вътрешните граници и движението на хора (ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 19).
(14) Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43).
(15) Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20).
(16) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).
(17) Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60).
(19) Регламент (ЕС) № 515/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за създаване на инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите като част от фонд „Вътрешна сигурност“ и за отмяна на Решение № 574/2007/ЕО (OB L 150, 20.5.2014 г., стр. 143).
(20) Регламент (ЕС) № 439/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (ОВ L 132, 29.5.2010 г., стр. 11).
(21) Регламент (ЕС) № 516/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за създаване на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и за изменение на Решение 2008/381/ЕО на Съвета и отмяна на решения № 573/2007/ЕО и № 575/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Решение 2007/435/ЕО на Съвета (OB L 150, 20.5.2014 г., стр. 168).
27.6.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 189/108 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 657/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 15 май 2014 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 2173/2005 на Съвета по отношение на делегираните и изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 2 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта за законодателния акт на националните парламенти,
в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),
като имат предвид, че:
(1) |
С Регламент (ЕО) № 2173/2005 на Съвета (2) на Комисията се предоставят правомощия за прилагане на някои от разпоредбите на посочения регламент. |
(2) |
Вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон правомощията, предоставени на Комисията с Регламент (ЕО) № 2173/2005, следва да бъдат приведени в съответствие с членове 290 и 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). |
(3) |
С цел да се приложат някои от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2173/2005, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС по отношение на измененията на приложения I, II и III към посочения регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета. |
(4) |
За да се осигурят еднакви условия за прилагането на Регламент (ЕО) № 2173/2005, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия за оценка и одобряване на съществуващите схеми, които гарантират законността и надеждното проследяване на дървените материали, изнесени от страни партньори, с оглед да послужат като основа на разрешително за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT), и за приемане на практически условия и документи по стандартен образец, включително възможните им носители (в електронна форма или на хартиен носител), във връзка със схемата на разрешителни FLEGT. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (3). |
(5) |
Поради това Регламент (ЕО) № 2173/2005 следва да бъде съответно изменен, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регламент (ЕО) № 2173/2005 се изменя, както следва:
1) |
В член 4 параграфи 2 и 3 се заменят със следното: „2. С цел да осигури необходимата гаранция за законността на съответните дървени материали Комисията оценява съществуващите схеми, гарантиращи законността и надеждното проследяване на дървените материали, изнесени от страни партньори, и приема актове за изпълнение за тяхното одобряване. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 11, параграф 3. Одобрените от Комисията схеми могат да служат за основа на разрешително FLEGT. 3. Дървените материали от видовете, изброени в приложения A, Б и В към Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета (4), се освобождават от изискването, предвидено в параграф 1 от настоящия член. Комисията прави преглед на това освобождаване, като взема предвид тенденциите на пазара и опита от прилагането на настоящия регламент, докладва за констатациите си на Европейския парламент и на Съвета и ако е необходимо, представя подходящи законодателни предложения. (4) Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 г. относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях (ОВ L 61, 3.3.1997 г., стр. 1).“" |
2) |
В член 5 параграф 9 се заменя със следното: „9. За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия член, Комисията приема чрез актове за изпълнение процедурни условия и документи по стандартен образец, включително като определя възможните им носители. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 11, параграф 3.“ |
3) |
Член 10 се заменя със следното: „Член 10 1. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 11а, за да изменя списъка на страните партньори и определените от тях издаващи разрешителни органи, съдържащ се в приложение I. 2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 11а, за да изменя списъка на дървените материали, съдържащ се в приложение II, за които се прилага схемата на разрешителни FLEGT. При приемането на тези изменения Комисията взема под внимание прилагането на споразуменията за партньорство FLEGT. Тези изменения включват кодове на стоките на ниво четирицифрени позиции или шестцифрени подпозиции по актуалната редакция на приложение I към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките. 3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 11а, за да изменя списъка на дървените материали, съдържащ се в приложение III, за които се прилага схемата на разрешителни FLEGT. При приемането на тези изменения Комисията взема под внимание прилагането на споразуменията за партньорство FLEGT. Тези изменения включват кодове на стоките на ниво четирицифрени позиции или шестцифрени подпозиции по актуалната редакция на приложение I към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките и се прилагат само във връзка със съответните страни партньори, посочени в приложение III.“ |
4) |
Член 11 се изменя, както следва:
|
5) |
Вмъква се следният член: „Член 11а Упражняване на делегирането 1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2. Делегирането на правомощия, посочено в член 10, параграфи 1, 2 и 3, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 30 юни 2014 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. 3. Делегирането на правомощия, посочено в член 10, параграфи 1, 2 и 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета. 5. Делегиран акт, приет съгласно член 10, параграфи 1, 2 и 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с четири месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“ |
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 15 май 2014 година.
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
D. KOURKOULAS
(1) Позиция на Европейския парламент от 2 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 8 май 2014 г.
(2) Регламент (ЕО) № 2173/2005 на Съвета от 20 декември 2005 г. за установяването на схема на разрешителни FLEGT за вноса на дървесина в Европейската общност (ОВ L 347, 30.12.2005 г., стр. 1).
(3) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
ИЗЯВЛЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
В контекста на настоящия регламент Комисията припомня задължението, което е поела в параграф 15 от Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия, да предоставя на Парламента изчерпателна информация и документация относно своите заседания с национални експерти, проведени в рамките на подготовката на делегирани актове.
27.6.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 189/112 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 658/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 15 май 2014 година
относно таксите, дължими на Европейската агенция по лекарствата за извършване на дейности по фармакологична бдителност по отношение на лекарствените продукти за хуманна употреба
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 и член 168, параграф 4, буква в) от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
след консултация с Комитета на регионите,
в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),
като имат предвид, че:
(1) |
Приходите на Европейската агенция по лекарствата („Агенцията“) се състоят от вноска от Съюза и заплащаните от предприятията такси за придобиване и поддържане на разрешения за търговия на Съюза и за други услуги, посочени в член 67, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета (3). |
(2) |
Разпоредбите относно фармакологичната бдителност, свързани с лекарствените продукти за хуманна употреба („лекарствени продукти“), предвидени в Регламент (ЕО) № 726/2004 и Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), бяха изменени с Директива 2010/84/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5), Регламент (ЕС) № 1235/2010 на Европейския парламент и на Съвета (6), Директива 2012/26/ЕС на Европейския парламента и на Съвета (7) и Регламент (ЕС) № 1027/2012 на Европейския парламент и на Съвета (8). Тези изменения предвиждат нови задачи на Агенцията, свързани с фармакологичната бдителност, включително процедури по фармакологична бдителност, осъществявани на равнището на Съюза, наблюдението на случаи от литературни източници и подобрени инструменти в областта на информационните технологии. Освен това тези изменения предвиждат, че Агенцията следва да има възможност да финансира тези дейности чрез таксите, които се изискват от титулярите на разрешения за търговия. Във връзка с това следва да бъдат създадени нови видове такси, които да покрият новите и специфични задачи на Агенцията. |
(3) |
За да може Агенцията да изисква такси за тези нови задачи в областта на фармакологичната бдителност до осъществяването на цялостната законодателна ревизия на режима на таксите в сектора на лекарствените продукти, следва да бъде приет настоящият регламент. Таксите, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилагат без да се засягат таксите, предвидени в Регламент (ЕО) № 297/95 на Съвета (9). |
(4) |
Настоящият регламент следва да бъде основан на двойното правно основание на член 114 и член 168, параграф 4, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Той има за цел да финансира дейностите по фармакологична бдителност, които допринасят за постигане на вътрешния пазар по отношение на лекарствените продукти, основавайки се на високо равнище на закрила на човешкото здраве. Същевременно с настоящия регламент се предвиждат финансови ресурси в подкрепа на дейности, свързани с отстраняването на общи опасения за безопасността, за да се поддържат високи стандарти за качество, безопасност и ефикасност на лекарствените продукти. Настоящият регламент си поставя едновременно и двете цели, които са неразривно свързани и еднакво важни. |
(5) |
Следва да бъдат установени структурата и размерите на таксите за фармакологична бдителност, събирани от Агенцията, както и правилата за плащането им. Структурата на таксите следва да бъде максимално лесна за прилагане, за да се сведе до минимум свързаната административна тежест. |
(6) |
В съответствие със Съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия от 19 юли 2012 г. относно децентрализираните агенции, за органи, чиито приходи се състоят от такси в допълнение към приноса на Съюза, таксите следва да бъдат определени в такъв размер, при който да се избегне дефицит или значително натрупване на излишък, и да бъдат преразгледани, когато това не бъде постигнато. Следователно определените в настоящия регламент такси следва да бъдат основани на оценка на предварителните разчети на Агенцията и прогнозите по отношение на нейното работно натоварване и свързани разходи, както и въз основа на оценка на разходите за работата, извършена от компетентните органи на държавите членки, които действат като докладчици и когато е приложимо, като съдокладчици, съгласно член 61, параграф 6 и член 62, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 726/2004 и членове 107д, 107й и 107р от Директива 2001/83/ЕО. |
(7) |
Таксите, установени в настоящия регламент, следва да бъдат прозрачни, справедливи и пропорционални на извършената работа. Информацията относно тези такси следва да бъде обществено достъпна. Всяко бъдещо преразглеждане на таксите за фармакологична бдителност или на другите такси, събирани от Агенцията, следва да се основава на прозрачна и независима оценка на разходите на Агенцията и на разходите за задачите, осъществявани от националните компетентни органи. |
(8) |
С настоящия регламент следва да се регулират само такси, които ще бъдат събирани от Агенцията, а компетентността за решението относно възможни такси, събирани от националните компетентни органи, следва да продължи да бъде на държавите членки, включително във връзка със задачи за установяване на сигнали. От титулярите на разрешението за търговия не следва да се изисква да заплащат два пъти за една и съща дейност по фармакологична бдителност. Поради това държавите членки следва да не събират такси за дейности, които са в обхвата на настоящия регламент. |
(9) |
С оглед постигане на предвидимост и яснота размерите на таксите следва да бъдат установени в евро. |
(10) |
Съгласно настоящия регламент следва да бъдат събирани два различни вида такси, за да се отчете разнообразието от задачи на Агенцията и на докладчиците, и когато е приложимо, на съдокладчиците. На първо място, такси за процедури по фармакологична бдителност, провеждани на равнището на Съюза, следва да бъдат изисквани от онези титуляри на разрешения за търговия, чиито лекарствени продукти са част от процедурата. Тези процедури са свързани с оценка на периодични актуализирани доклади за безопасност, оценка на проучвания за безопасност след разрешаване за търговия и оценки по процедурите по рефериране вследствие на оценката на данните за фармакологичната бдителност. На второ място, годишна такса следва да бъде събирана за други дейности по фармакологична бдителност, провеждани от Агенцията, които като цяло облагодетелстват титулярите на разрешения за търговия. Тези дейности са свързани с информационни технологии, по-конкретно поддръжката на базата данни Eudravigilance, посочени в член 24 от Регламент (ЕО) № 726/2004, и наблюдение на подбрана медицинска литература. |
(11) |
Титулярите на разрешение за търговия на лекарствени продукти, разрешени съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004, вече заплащат годишна такса на Агенцията за поддръжката на своите разрешения, която включва дейности по фармакологичната бдителност, обхванати от годишната такса, установена чрез настоящия регламент. За избягване на двойно събиране на такси за тези дейности по фармакологична бдителност на Агенцията установената чрез настоящия регламент годишна такса не следва да бъде изисквана за разрешения за търговия, издадени съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004. |
(12) |
Извършената на равнището на Съюза работа по отношение на оценката на неинтервенционалните проучвания за безопасност след разрешаване за търговия, наложени от Агенцията или националния компетентен орган, които да бъдат извършени в повече от една държава членка и протоколът от които трябва да бъде одобрен от Комитета за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност, включва надзора върху тези проучвания, включително оценката на проекта на протокола и оценката на окончателните доклади за проучването. Следователно таксата, събирана за тази процедура, следва да обхваща цялата работа, свързана с проучването. Тъй като законодателството в областта на фармакологичната бдителност насърчава извършването на съвместни проучвания за безопасност след разрешаване за търговия, титулярите на разрешения за търговия следва да поделят помежду си съответната такса в случай на представяне на съвместно проучване. За избягване на двойно събиране на такси титулярите на разрешения за търговия, от които се изисква такса за оценката на такива проучвания за безопасност след разрешаване за търговия, следва да бъдат освободени от всякакви други такси, изисквани от Агенцията или от национален компетентен орган за представянето на тези проучвания. |
(13) |
За да изготвят своята оценка, докладчиците се основават на научните оценки и ресурсите на националните компетентни органи, като същевременно Агенцията носи отговорност за координиране на съществуващите научни ресурси, които са ѝ предоставени на разположение от държавите членки. С оглед на това и за да се гарантират достатъчно налични ресурси за научните оценки, свързани с процедурите по фармакологична бдителност, осъществявани на равнището на Съюза, Агенцията следва да заплаща възнаграждение за услугите по научна оценка, предоставяни от докладчиците и когато е приложимо, от съдокладчиците, назначени от държавите членки за членове на Комитета за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност, посочен в член 56, параграф 1, буква aa) от Регламент (ЕО) № 726/2004, или, където е уместно, от докладчиците и съдокладчиците в координационната група, посочена в член 27 от Директива 2001/83/ЕО. Размерът на възнаграждението за услугите, предоставени от тези докладчици и съдокладчици, следва да се основава изключително на осреднените оценки за включеното работно натоварване и следва да бъде взет под внимание при определяне на размера на таксите за процедури по фармакологична бдителност, осъществявани на равнището на Съюза. Напомня се, че е въпрос на добра практика при процедурите по рефериране вследствие от оценката на данните за фармакологична бдителност Комитетът за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност като цяло да се стреми да избягва назначаването като докладчик на член, номиниран от държавата членка, която е започнала процедурата по рефериране. |
(14) |
Таксите следва да бъдат събирани на справедлива основа от всички титуляри на разрешения за търговия. Поради това следва да бъде установена единица за такса, независимо от процедурата, по която е издадено разрешение за лекарствения продукт, било то съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004 или съгласно Директива 2001/83/ЕО, и начина, по който се определят номерата на разрешенията от държавите членки или от Комисията. Тази цел се постига с определянето на единица за такса въз основа на активното вещество или активните вещества на лекарствената форма на лекарствените продукти, които подлежат на задължително регистриране в базата данни, посочена в член 57, параграф 1, втора алинея, буква л) от Регламент (ЕО) № 726/2004, въз основа на информация от списъка на всички лекарствени продукти, разрешени в Съюза, предвиден в член 57, параграф 2 от него. Активното вещество не следва да бъде вземано предвид при установяване на единицата за такса за разрешени хомеопатични лекарствени продукти или за разрешени растителни лекарствени продукти. |
(15) |
За да се вземе предвид обхватът на разрешенията за търговия с лекарствени продукти, предоставени на титуляри на разрешения за търговия, броят на единиците за такса, съответстващ на тези разрешения, следва да отчита броя на държавите членки, в които разрешенията за търговия са валидни. |
(16) |
В съответствие с политиката на Съюза за подкрепа на малките и средните предприятия намалени такси следва да бъдат прилагани спрямо малки и средни предприятия по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (10). Таксите следва да се определят на основа, която надлежно отчита платежоспособността на малките и средните предприятия. В съответствие с тази политика микропредприятията по смисъла на тази препоръка следва да бъдат освободени от всички такси съгласно настоящия регламент. |
(17) |
За генеричните лекарствени продукти, лекарствените продукти, разрешени съгласно разпоредбите относно утвърдената лекарствена употреба, разрешените хомеопатични лекарствени продукти и разрешените растителни лекарствени продукти се изисква да бъде заплащана намалена годишна такса, тъй като тези лекарствени продукти обикновено имат добре утвърден профил на безопасност. При все това в случаите, когато тези лекарствени продукти са част от процедура за фармакологична бдителност, осъществявана на равнището на Съюза, ще се изисква пълният размер на таксата с оглед на извършената работа. |
(18) |
Хомеопатичните и растителните лекарствени продукти, регистрирани в съответствие с член 14 и член 16а от Директива 2001/83/ЕО съответно, следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент, тъй като дейностите по фармакологична бдителност за тези лекарствени продукти се извършват от държавите членки. Лекарствени продукти, чието предлагане на пазара е разрешено в съответствие с член 126а от Директива 2001/83/ЕО, следва също да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. |
(19) |
За да се избегне непропорционално административно натоварване за Агенцията, предвидените в настоящия регламент намаления и освобождавания от такси следва да се прилагат въз основа на декларация от страна на титуляря на разрешението, в която се посочва, че титулярят има право на намаляване или освобождаване от такса. Предоставянето на невярна информация следва да бъде възпряно чрез увеличаване на размера на приложимата такса при такива обстоятелства. |
(20) |
От съображения за последователност сроковете за плащане на таксите, изисквани по силата на настоящия регламент, следва да бъдат установени, като се обръща специално внимание на сроковете на процедурите, свързани с фармакологичната бдителност, предвидени в Регламент (ЕО) № 726/2004 и Директива 2001/83/ЕО. |
(21) |
Размерите на таксите и на възнагражденията на докладчиците и на съдокладчиците, предвидени в настоящия регламент, следва да бъдат адаптирани в съответствие с инфлацията и за тази цел следва да бъде използван европейският индекс на потребителските цени, публикуван от Евростат съгласно Регламент (ЕО) № 2494/95 на Съвета (11). За целите на това адаптиране на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС. От особено значение е Комисията да извършва необходимите консултации по време на подготвителната работа, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета. |
(22) |
Доколкото целта на настоящия регламент, по-специално осигуряването на адекватно финансиране на дейностите по фармакологична бдителност, извършвани на равнището на Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба на мярката може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел. |
(23) |
От съображения за предвидимост, правна сигурност и пропорционалност годишната такса за информационно-технологична система и наблюдение на литература следва да се събира за първи път на 1 юли 2015 г., |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предмет и приложно поле
1. Настоящият регламент се прилага по отношение на таксите за дейностите по фармакологична бдителност във връзка с лекарствените продукти за хуманна употреба („лекарствени продукти“), разрешени в Съюза съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004 и Директива 2001/83/ЕО, които се събират от Европейската агенция по лекарствата („Агенцията“) от титулярите на разрешения за търговия.
2. Хомеопатичните и растителните лекарствени продукти, които са регистрирани в съответствие с член 14 и член 16а от Директива 2001/83/ЕО съответно, и лекарствените продукти, чието предлагане на пазара е разрешено в съответствие с член126а от Директива 2001/83/ЕО, са изключени от обхвата на настоящия регламент.
3. С настоящия регламент се определят дейностите по фармакологичната бдителност, осъществявани на равнището на Съюза, за които се дължат такси, размерите и правилата за плащане на тези такси в полза на Агенцията и размера на възнаграждение, изплатено от Агенцията за услугите, предоставени на докладчиците и когато е приложимо, на съдокладчиците.
4. Микропредприятията се освобождават от заплащането на такси по настоящия регламент.
5. Таксите, установени в настоящия регламент, се прилагат, без да се засягат таксите, определени в Регламент (ЕО) № 297/95.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1) |
„единица за такса“ означава единица, определена чрез уникална комбинация от следния набор от данни, извлечени от съхраняваната от Агенцията информация за всички лекарствени продукти, разрешени в Съюза, и съответстваща на задължението на титулярите на разрешения за търговия, посочено в член 57, параграф 2, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 726/2004 за предоставяне на такава информация в базата данни, посочена в член 57, параграф 1, втора алинея, буква л) от посочения регламент:
Първа алинея, буква г) не се прилага за разрешени хомеопатични лекарствени продукти или разрешени растителни лекарствени продукти в съответствие с определението в член 1, съответно точки 5 и 30 от от Директива 2001/83/ЕО; |
2) |
„средно предприятие“ означава средно предприятие по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО; |
3) |
„малко предприятие“ означава малко предприятие по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО; |
4) |
„микропредприятие“ означава микропредприятие по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО. |
Член 3
Видове такси
1. Таксите за дейности по фармакологична бдителност включват:
а) |
такси за процедури, осъществявани на равнището на Съюза съгласно членове 4, 5 и 6; |
б) |
годишна такса съгласно предвиденото в член 7. |
2. Когато Агенцията събира такса в съответствие с параграф 1, буква а) от настоящия член, Агенцията изплаща възнаграждение в съответствие с член 9 на националните компетентни органи:
а) |
за услугите, предоставени от докладчиците и когато е приложимо, от съдокладчиците в Комитета за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност, назначени за членове на този комитет от държавите членки; |
б) |
за извършваната работа от държавите членки, които действат като докладчици и когато е приложимо, като съдокладчици в координационната група. |
Член 4
Такса за оценка на периодични актуализирани доклади за безопасност
1. Агенцията събира такса за оценка на периодични актуализирани доклади за безопасност, посочени в членове 107д и 107ж от Директива 2001/83/ЕО и в член 28 от Регламент (ЕО) № 726/2004.
2. Размерът на таксата и съответният размер на възнаграждението на националния компетентен орган в съответствие с член 3, параграф 2 са регламентирани в част I, точка 1 от приложението.
3. Когато само един титуляр на разрешение за търговия подлежи на задължението за представяне на периодичен актуализиран доклад за безопасност в рамките на процедурите, посочени в параграф 1, Агенцията събира пълния размер на приложимата такса от този титуляр.
4. Когато двама или повече титуляри на разрешения за търговия подлежат на задължението за представяне на периодични актуализирани доклади за безопасност в рамките на процедурите, посочени в параграф 1, Агенцията разделя пълния размер на таксата между титулярите на разрешения за търговия в съответствие с част I, точка 2 от приложението.
5. Когато титулярят на разрешение за търговия, посочен в параграфи 3 и 4, е малко или средно предприятие, дължимата от него сума се намалява съгласно предвиденото в част I, точка 3 от приложението.
6. Агенцията събира таксата, предвидена в настоящия член, като издава фактура на всеки титуляр на разрешение за търговия, за който това се отнася. Таксата се дължи на датата, на която започва процедурата за оценка на периодичен актуализиран доклад за безопасност. Дължимите по настоящия член такси се заплащат на Агенцията в рамките на 30 календарни дни, считано от датата на издаване на фактурата.
Член 5
Такса за оценка на проучвания за безопасност след разрешаване за търговия
1. Агенцията събира такса за извършената съгласно членове 107н — 107р от Директива 2001/83/ЕО и член 28б от Регламент (ЕО) № 726/2004 оценка на проучвания за безопасност след разрешаване за търговия, посочени в член 21а, буква б) и член 22а, параграф 1, буква а) от Директива 2001/83/ЕО и в член 9, параграф 4, буква вб) и в член 10а, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 726/2004, които се провеждат в повече от една държава членка.
2. Размерът на таксата и съответният размер на възнаграждението на националния компетентен орган в съответствие с член 3, параграф 2 са регламентирани в част II, точка 1 от приложението.
3. Когато задължението за извършване на проучване за безопасност след разрешаване за търговия, посочено в параграф 1, е наложено на повече от един титуляр на разрешение за търговия и едни и същи опасения се прилагат за повече от един лекарствен продукт, както и когато съответните титуляри на разрешения за търговия извършват съвместно проучване за безопасност след разрешаване за търговия, сумата, дължима от всеки титуляр на разрешение за търговия, се събира съгласно предвиденото в част II, точка 2 от приложението.
4. Когато задължението за извършване на проучване за безопасност след разрешаване за търговия е наложено на титуляр на разрешение за търговия, който е малко или средно предприятие, сумата, дължима от титуляря на разрешението за търговия, се намалява съгласно предвиденото в част II, точка 3 от приложението.
5. Агенцията събира таксата, като издава две фактури на всеки заинтересован титуляр на разрешение за търговия — една за оценката на проекта за протокол и една за оценката на окончателния доклад за проучването. Съответната част от таксата се дължи при започването на процедурата за оценка на проекта за протокол и при започване на процедурата за оценка на окончателния доклад за проучването и се заплаща на Агенцията в рамките на 30 календарни дни от датата на издаване на съответната фактура.
6. Титуляри на разрешения за търговия, от които се събира таксата по настоящия член, се освобождават от заплащането на каквато и да било друга такса, изисквана от Агенцията или от национален компетентен орган за подаване на заявление за проучванията, посочени в параграф 1.
Член 6
Такса за оценка по процедурите по рефериране вследствие от оценката на данните за фармакологичната бдителност
1. Агенцията събира такса за оценката, която се извършва в рамките на процедура, започната в резултат на оценка на данните за фармакологичната бдителност съгласно член 31, параграф 1, втора алинея и параграф 2, членове 107и — 107к от Директива 2001/83/ЕО или член 20, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 726/2004.
2. Размерът на таксата и съответният размер на възнаграждението на националния компетентен орган в съответствие с член 3, параграф 2 са регламентирани в част III, точка 1 от приложението.
3. Когато само един титуляр на разрешение за търговия участва в процедурата, посочена в параграф 1 от настоящия член, Агенцията събира пълния размер на таксата от този титуляр на разрешение за търговия в съответствие с част III, точка 1 от приложението, с изключение на случаите, предвидени в параграф 5 от настоящия член.
4. Когато двама или повече титуляри на разрешения за търговия участват в процедурата, посочена в параграф 1 от настоящия член, Агенцията поделя пълния размер на таксата между тези титуляри на разрешения за търговия в съответствие с част III, точка 2 от приложението.
5. Когато посочената в параграф 1 от настоящия член процедура включва едно вещество или една комбинация от вещества и един титуляр на разрешение за търговия, Агенцията събира от този титуляр на разрешение за търговия такса в намален размер и заплаща възнаграждение на националния компетентен орган за услугите, предоставени от докладчика или съдокладчика, както е предвидено в част III, точка 3 от приложението. Когато титулярят на разрешение за търговия е малко или средно предприятие, дължимата от него сума се намалява съгласно предвиденото в част III, точка 3 от приложението.
6. Когато титулярят на разрешение за търговия, посочен в параграфи 3 и 4 от настоящия член, е малко или средно предприятие, дължимата от него сума се намалява съгласно предвиденото в част III, точка 4 от приложението.
7. Агенцията събира таксата, като издава отделна фактура на всеки титуляр на разрешение за търговия, който участва в процедурата. Таксата се дължи на датата на започване на процедурата. Дължимите по настоящия член такси се заплащат на Агенцията в рамките на 30 календарни дни, считано от датата на издаване на фактурата.
Член 7
Годишна такса за информационно-технологични системи и за наблюдение на литература
1. За своите дейности по фармакологична бдителност във връзка с информационно-технологичните системи, посочени в членове 24, 25а, 26, член 57, параграф 1, буква л) и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 726/2004, и за наблюдение на подбрана медицинска литература съгласно член 27 Агенцията събира веднъж годишно такса съгласно предвиденото в част IV, точка 1 от приложението („годишна такса“).
2. Годишната такса се събира от титулярите на разрешения за търговия за всички лекарствени продукти, разрешени в Съюза в съответствие с Директива 2001/83/ЕО, въз основа на единиците за такса и които съответстват на тези лекарствени продукти. Единици за такса, които съответстват на лекарствените продукти, разрешени в съответствие с Регламент (ЕО) № 726/2004, не подлежат на годишна такса.
Дължимата обща сума за годишната такса за всеки титуляр на разрешение за търговия се изчислява от Агенцията въз основа на единиците за такса в съответствие с информацията, регистрирана на 1 юли всяка година. Тази сума обхваща периода от 1 януари до 31 декември на съответната година.
3. Когато титулярят на разрешение за търговия е малко или средно предприятие, дължимата от него сума се намалява съгласно предвиденото в част IV, точка 2 от приложението.
4. Намалена годишна такса съгласно предвиденото в част IV, точка 3 от приложението се прилага по отношение на лекарствените продукти, посочени в член 10, параграф 1 и член 10а от Директива 2001/83/ЕО, както и по отношение на разрешените хомеопатични лекарствени продукти и разрешените растителни лекарствени продукти.
5. Когато титулярят на разрешение за търговия на лекарствени продукти, посочени в параграф 4, е малко или средно предприятие, се прилага само намалението на таксата, предвидено в параграф 3.
6. Годишната такса се дължи на 1 юли всяка година за съответната календарна година.
Дължимите по настоящия член такси се заплащат в рамките на 30 календарни дни, считано от датата на издаване на фактурата.
7. Агенцията задържа приходите от събраните годишни такси.
Член 8
Намаляване на такси и освобождаване от такси
1. Всеки титуляр на разрешение за търговия, който заяви, че е малко или средно предприятие и следователно има право на такса в намален размер съгласно член 4, параграф 5, член 5, параграф 4, член 6, параграфи 5 и 6 или член 7, параграф 3, следва да подаде декларация за тази цел до Агенцията в рамките на 30 календарни дни от датата на издаване на фактурата от Агенцията. Агенцията прилага намалението на таксата въз основа на подадената декларация.
2. Всеки титуляр на разрешение за търговия, който заяви, че е микропредприятие и има право на освобождаване от такса съгласно член 1, параграф 4, следва да подаде декларация за тази цел до Агенцията в рамките на 30 календарни дни от датата на издаване на фактурата от Агенцията. Агенцията прилага освобождаването въз основа на подадената декларация.
3. Всеки титуляр на разрешение за търговия, който заяви, че има право на намалена годишна такса съгласно член 7, параграф 4, трябва да подаде декларация за тази цел до Агенцията. Агенцията публикува насоки относно това как тази декларация следва да бъде формулирана от титуляря на разрешението за търговия. Агенцията прилага намалението на таксата въз основа на подадената декларация. Когато декларацията се изготвя от титуляря на разрешението за търговия след получаване на фактура от Агенцията, декларацията се подава в рамките на 30 календари дни, считано от датата на издаване на фактурата.
4. Агенцията има право да изиска по всяко време доказателства, че са изпълнени условията за намаляване на такси или за освобождаване от такси. В такъв случай титулярят на разрешение за търговия, който заяви или е заявил, че има право на намаление или освобождаване от такси в съответствие с настоящия регламент, представя на Агенцията, в рамките на 30 календарни дни от получаване на искането от страна на Агенцията, необходимата информация, за да може Агенцията да провери дали тези условия са изпълнени.
5. Когато титуляр на разрешение за търговия, който заяви или е заявил, че има право на намаление или освобождаване от такси в съответствие с настоящия регламент, не успее да докаже, че има право на такова намаление или освобождаване, размерът на определената в приложението такса се увеличава с 10 % и Агенцията събира получения по този начин пълен приложим размер или — в зависимост от случая — остатъка до получения по този начин пълен приложим размер.
Член 9
Изплащане на възнаграждение от страна на Агенцията на националните компетентни органи
1. Агенцията изплаща възнаграждение на националните компетентни органи за услугите, предоставени от докладчиците и когато е приложимо, от съдокладчиците в съответствие с член 3, параграф 2, в следните случаи:
а) |
когато държавата членка е назначила член на Комитета за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност, който действа в качеството си на докладчик и когато е приложимо, на съдокладчик за оценката на периодичните актуализирани доклади за безопасност, посочени в член 4; |
б) |
когато координационната група е назначила държава членка, която действа в качеството си на докладчик, когато е приложимо, и на съдокладчик за оценката на периодичните актуализирани доклади за безопасност, посочени в член 4; |
в) |
когато държавата членка е назначила член на Комитета за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност, който действа в качеството си на докладчик, когато е приложимо, и на съдокладчик за оценката на проучванията за безопасност след разрешаване за търговия, посочени в член 5; |
г) |
когато държавата членка е назначила член на Комитета за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност, който действа в качеството си на докладчик, когато е приложимо, и на съдокладчик по процедурата по рефериране, посочена в член 6. |
Когато Комитетът за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност или координационната група реши да назначи съдокладчик, възнаграждението за докладчика и съдокладчика се определя в съответствие с части I, II и III от приложението.
2. Съответният размер на възнаграждението за всяка от дейностите, изброени в параграф 1, първа алинея от настоящия член, е определен в части I, II и III от приложението.
3. Предвиденото в параграф 1, първа алинея, букви а), б) и г) възнаграждение се изплаща само след като окончателният доклад за оценката за препоръка, която да бъде приета от Комитета за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност, е бил предоставен на Агенцията. Възнаграждението за оценката на проучвания за безопасност след разрешаване за търговия, посочено в параграф 1, първа алинея, буква в), се заплаща на две вноски. Първата вноска, която се отнася до оценката на проекта за протокол, и втората вноска, която се отнася до оценката на окончателния доклад за проучването, се заплащат, след като съответните окончателни доклади за оценка бъдат предоставени на Комитета за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност.
4. Възнаграждението за услугите, предоставени от докладчика и съдокладчика, и свързаната с тях научна и техническа помощ се заплаща, без да се засяга задължението на държавите членки да не предоставят на членовете и експертите на Комитета за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност указания, които са несъвместими с индивидуалните задачи на тези членове и експерти в качеството им на докладчик или съдокладчик или несъвместими със задачите и отговорностите на Агенцията.
5. Възнаграждението се плаща съгласно писмен договор, посочен в член 62, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕО) № 726/2004. Всички банкови такси, свързани с плащането на възнаграждението, се поемат от Агенцията.
Член 10
Начин на плащане на таксата
1. Таксите се плащат в евро.
2. Плащането на таксите се извършва само след като титулярят на разрешението за търговия е получил фактура, издадена от Агенцията.
3. Плащането на таксите се извършва чрез превод по банковата сметка на Агенцията. Всички банкови такси, свързани с плащането, се поемат от титуляря на разрешението за търговия.
Член 11
Установяване на плащане на таксата
При всяко плащане титулярят на разрешението за търговия посочва референтния номер на фактурата. При плащанията, извършени чрез онлайн система за плащане, автоматично генерираният от системата за фактуриране на Агенцията номер се счита за референтен номер.
Член 12
Дата на плащане на таксата
Датата, на която пълната сума на плащането постъпи в банковата сметка на Агенцията, се счита за датата, на която е извършено плащането. Счита се, че крайният срок за плащане е спазен, само ако пълният размер на таксата е платен навреме.
Член 13
Възстановяване на надплатени суми
Агенцията възстановява на титуляря на разрешението за търговия всяка надплатена сума за дължима такса, освен ако изрично не е уговорено друго с титуляря на разрешението за търговия. При все това, ако надплатената сума е по-малко от 100 EUR и титулярят на разрешението за търговия не е изискал изрично възстановяване, надплатената сума не се възстановява.
Член 14
Предварителен разчет на бюджета на Агенцията
Когато изготвя разчета на приходите и разходите за следващата финансова година в съответствие с член 67, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 726/2004, Агенцията включва подробна информация за приходите от такси, свързани с дейностите по фармакологична бдителност. В тази информация се прави разлика между годишната такса и таксите за всяка процедура, посочена в член 3, параграф 1, буква а). Агенцията също така предоставя конкретна аналитична информация за своите приходи и разходи, свързани с дейности по фармакологична бдителност, в която се прави разлика между годишната такса и таксите за всяка процедура, посочена в член 3, параграф 1, буква а).
Член 15
Прозрачност и наблюдение
1. Сумите и таксите, определени в части I — IV от приложението, се публикуват на уебсайта на Агенцията.
2. Изпълнителният директор на Агенцията предоставя като част от годишния доклад за дейността, представен на Европейския парламент, Съвета, Комисията и Сметната палата, информацията относно елементите, които могат да имат отношение към разходите, които ще бъдат покривани чрез таксите, предвидени в настоящия регламент. Тази информация включва разпределение по разходи за предходната година и прогноза за следващата година. Агенцията също така публикува преглед на тази информация в годишния си доклад.
3. Веднъж годишно изпълнителният директор на Агенцията също така предоставя на Комисията и на Управителния съвет информация за изпълнението, посочена в част V от приложението, която се основава на показателите за изпълнение, посочени в параграф 4 от настоящия член.
4. До 18 юли 2015 г. Агенцията приема набор от показатели, като взема предвид информацията, посочена в част V от приложението.
5. Индексът на инфлацията, измерен чрез европейския индекс на потребителските цени, публикуван от Евростат съгласно Регламент (ЕО) № 2494/95, се наблюдава във връзка със сумите, посочени в приложението. Наблюдението се извършва за първи път след като настоящият регламент се е прилагал в продължение на пълна календарна година, а след това се извършва на годишна основа.
6. Когато това е оправдано във връзка с наблюдението, посочено в параграф 5 от настоящия член, Комисията приема делегирани актове за адаптиране на размера на таксите и размера на възнагражденията на докладчиците и на съдокладчиците, посочен в части I — IV от приложението. Когато делегираният акт влезе в сила преди 1 юли, тези адаптации пораждат действие считано от 1 юли. Когато делегираният акт влезе в сила след 30 юни, те пораждат действие от датата на влизане в сила на делегирания акт.
Член 16
Упражняване на делегирането
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Правомощията да приема делегираните актове по член 15, параграф 6 се предоставят на Комисията за срок от пет години, считано от 17 юли 2014 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 15, параграф 6, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.
5. Делегиран акт, приет съгласно член 15, параграф 6, влиза в сила само ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането му на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Член 17
Преходни разпоредби
Таксите, посочени в членове 4, 5 и 6, не се прилагат за онези процедури, извършени на равнището на Съюза, чиято оценка е започнала преди 26 август 2014 г.
Член 18
Влизане в сила и прилагане
1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
2. Годишната такса, посочена в член 7, се събира от 1 юли 2015 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 15 май 2014 година.
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
D. KOURKOULAS
(1) ОВ C 67, 6.3.2014 г., стр. 92.
(2) Позиция на Европейския парламент от 16 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 8 май 2014 г.
(3) Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 1).
(4) Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67).
(5) Директива 2010/84/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2010 г. за изменение по отношение на фармакологичната бдителност на Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 348, 31.12.2010 г., стр. 74).
(6) Регламент (ЕС) № 1235/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2010 г. за изменение по отношение на фармакологичната бдителност за лекарствените продукти за хуманна употреба на Регламент (ЕО) № 726/2004 за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата, и на Регламент (ЕО) № 1394/2007 относно лекарствените продукти за модерна терапия (ОВ L 348, 31.12.2010 г., стр. 1).
(7) Директива 2012/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за изменение на Директива 2001/83/ЕО по отношение на фармакологичната бдителност (ОВ L 299, 27.10.2012 г., стр. 1).
(8) Регламент (ЕС) № 1027/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 по отношение на фармакологичната бдителност (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 38).
(9) Регламент (ЕО) № 297/95 на Съвета от 10 февруари 1995 г. относно таксите, дължими на Европейската агенция за оценка на лекарствените продукти (ОВ L 35, 15.2.1995 г., стр. 1).
(10) Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определянето на микро-, малките и средните предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).
(11) Регламент (ЕО) № 2494/95 на Съвета от 23 октомври 1995 г. относно хармонизираните индекси на потребителските цени (ОВ L 257, 27.10.1995 г., стр. 1).
ПРИЛОЖЕНИЕ
ЧАСТ I
ТАКСА ЗА ОЦЕНКА НА ПЕРИОДИЧНИ АКТУАЛИЗИРАНИ ДОКЛАДИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ, ПРЕДВИДЕНА В ЧЛЕН 4
1. |
Таксата за оценка на периодичните актуализирани доклади за безопасност е 19 500 EUR на процедура. Възнаграждението на докладчика възлиза на 13 100 EUR от тази сума. Това възнаграждение се поделя между докладчика и съдокладчика (съдокладчиците), когато е приложимо. |
2. |
За целите на изчисляване на сумата, която се събира от всеки титуляр на разрешение за търговия в изпълнение на член 4, параграф 4, Агенцията изчислява дела на единиците за такса, притежавани от всеки титуляр на разрешение за търговия, спрямо общия брой на единиците за такса, притежавани от всички участващи в процедурата титуляри на разрешения за търговия. Делът, дължим от всеки титуляр на разрешение за търговия, се изчислява, като:
|
3. |
В изпълнение на член 4, параграф 5 малките и средните предприятия плащат 60 % от приложимата сума. |
4. |
Когато се прилагат намаления и освобождавания от такси, възнаграждението на докладчика, когато е приложимо, и на съдокладчика (съдокладчиците) също се адаптира пропорционално. Когато Агенцията впоследствие събира пълния размер на приложимата сума, включително с увеличение от 10 % съгласно предвиденото в член 8, параграф 5, възнаграждението на докладчика, когато е приложимо, и на съдокладчика (съдокладчиците) също се адаптира пропорционално. |
ЧАСТ II
ТАКСА ЗА ОЦЕНКА НА ПРОУЧВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ СЛЕД РАЗРЕШАВАНЕ ЗА ТЪРГОВИЯ, ПРЕДВИДЕНА В ЧЛЕН 5
1. |
Таксата за оценка на всяко проучване за безопасност след разрешаване за търговия е 43 000 EUR и се заплаща на две вноски, както следва:
|
2. |
Когато титулярите на разрешения за търговия извършват съвместно проучване за безопасност след разрешаване за търговия, посочено в член 5, параграф 3, дължимата сума от всеки титуляр на разрешение за търговия се събира от Агенцията, като пълният размер на таксата се разделя поравно между титулярите на разрешения за търговия. Когато е приложимо, намалението на таксата, предвидено в точка 3 от настоящата част, или — когато е целесъобразно — освобождаването от такси, посочено в член 1, параграф 4, се прилага спрямо дела, дължим от титуляря на разрешението за търговия. |
3. |
В изпълнение на член 5, параграф 4 малките и средните предприятия плащат 60 % от приложимата сума. |
4. |
Когато се прилага намаление или освобождаване от такса, възнаграждението на докладчика и когато е приложимо, на съдокладчика (съдокладчиците) също се адаптира пропорционално. Когато Агенцията впоследствие събира пълния размер на приложимата сума, включително с увеличение от 10 % съгласно предвиденото в член 8, параграф 5, възнаграждението на докладчика и когато е приложимо, на съдокладчика (съдокладчиците) също се адаптира пропорционално. |
ЧАСТ III
ТАКСА ЗА ОЦЕНКА ПО ПРОЦЕДУРАТА ПО РЕФЕРИРАНЕ ВСЛЕДСТВИЕ НА ОЦЕНКАТА НА ДАННИТЕ ЗА ФАРМАКОЛОГИЧНАТА БДИТЕЛНОСТ, ПРЕДВИДЕНА В ЧЛЕН 6
1. |
Таксата за оценка на процедурата, предвидена в член 6, параграф 1, е в размер 179 000 EUR, когато оценката включва едно или две активни вещества и/или комбинации от активни вещества. Тази такса се повишава с 38 800 EUR на всяко допълнително активно вещество или комбинация от активни вещества, считано от третото активно вещество или комбинация от вещества. Тази такса не може да надвишава 295 400 EUR независимо от броя на активните вещества и/или комбинации от активни вещества. Общият размер на възнаграждението на докладчика и съдокладчика (съдокладчиците) се приспада от размера на таксата, както следва:
Когато оценката включва едно или две активни вещества и/или комбинация от активни вещества, Агенцията изплаща възнаграждение на националните компетентни органи за услугите, предоставени от докладчика и съдокладчика (съдокладчиците), като разделя поравно общия размер на възнаграждението. Когато оценката включва три или повече активни вещества и/или комбинация от активни вещества, Агенцията изплаща възнаграждение на националните компетентни органи на докладчика и съдокладчика (съдокладчиците), като:
|
2. |
За целите на изчисляване на сумата, която се събира от всеки титуляр на разрешение за търговия при прилагане на член 6, параграф 4, Агенцията изчислява дела на единиците за такса на всеки титуляр на разрешение за търговия, участващ в процедурата, спрямо общия брой единици за такса на всички титуляри на разрешения за търговия, участващи в процедурата. Сумата, дължима от всеки титуляр на разрешение за търговия, се изчислява, като:
Когато се прилага намаление или освобождаване от такса, възнаграждението на докладчика и на съдокладчика (съдокладчиците) също се адаптира пропорционално. Когато Агенцията впоследствие събира пълния размер на приложимата сума, включително с увеличение от 10 % съгласно предвиденото в член 8, параграф 5, възнаграждението на докладчика и на съдокладчика (съдокладчиците) се адаптира пропорционално. |
3. |
В изпълнение на член 6, параграф 5 сумата, която се заплаща от титуляря на разрешение за търговия, се равнява на две трети от приложимата такса, предвидена в точка 1 от настоящата част. Малките и средните предприятия заплащат 60 % от тази сума. Общият размер на възнаграждението на докладчика и на съдокладчика (съдокладчиците) от която и да е от намалените суми на таксата, посочени в първа алинея, съответства на същото съотношение, както общият размер на възнаграждението на докладчика и на съдокладчика (съдокладчиците) от таксата, предвидена в точка 1 от настоящата част, за оценка, която включва едно или две активни вещества и/или комбинация от активни вещества. Агенцията разделя тази сума поравно между националните компетентни органи за услугите, предоставени на докладчика и съдокладчика (съдокладчиците). |
4. |
В изпълнение на член 6, параграф 6 малките и средните предприятия плащат 60 % от приложимата сума. |
ЧАСТ IV
ГОДИШНА ТАКСА ЗА ИНФОРМАЦИОННО-ТЕХНОЛОГИЧНИ СИСТЕМИ И ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ЛИТЕРАТУРА, ПРЕДВИДЕНА В ЧЛЕН 7
1. |
Годишната такса е 67 EUR на единица за такса. |
2. |
В изпълнение на член 7, параграф 3 малките и средните предприятия плащат 60 % от приложимата сума. |
3. |
Титулярите на разрешения за търговия за лекарствени продукти, посочени в член 7, параграф 4, заплащат 80 % от сумата, приложима към единиците за такса и които съответстват на тези лекарствени продукти. |
ЧАСТ V
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО
За всяка календарна година се предоставя следната информация:
|
Брой на персонала на Агенцията, участващ в дейности по фармакологична бдителност съгласно правните актове на Съюза, приложимо по време на референтния период, с конкретно посочване на персонала, определен за дейности, съответстващи на всяка от таксите, посочени в членове 4 — 7. |
|
Брой на часовете, възложени на външни изпълнители, които са трети страни, с конкретно посочване на съответните дейности и направените разходи. |
|
Общи разходи за дейности по фармакологична бдителност и разбивка на разходите, свързани и несвързани с персонала, които се отнасят до дейности, съответстващи на всяка от таксите, посочени в членове 4 — 7. |
|
Брой на процедурите, свързани с оценката на периодичните актуализирани доклади за безопасност, както и брой на титулярите на разрешения за търговия и брой на единиците за такса за всяка отделна процедура; брой на докладите, представени за всяка отделна процедура, и брой на титулярите на разрешения за търговия, които са представили съвместен периодичен актуализиран доклад за безопасност. |
|
Брой на процедурите, свързани с оценката на проекти за протокол и окончателни доклади за проучвания за безопасност след разрешаване за търговия; брой на титулярите на разрешения за търговия, които са представили проект за протокол; брой на титулярите на разрешения за търговия, които са представили окончателен доклад за проучването; брой на титулярите на разрешения за търговия, които са представили съвместно проучване. |
|
Брой на процедурите, свързани с процедурата по рефериране вследствие на оценката на данните за фармакологична бдителност, както и брой на титулярите на разрешения за търговия и брой на включените единици за такса, за всеки отделен титуляр на разрешение за търговия и за всяка отделна процедура. |
|
Брой на титулярите на разрешения за търговия, които са заявили статут на малки и средни предприятия за всяка отделна процедура; брой на титулярите на разрешения за търговия, чието искане е било отхвърлено. Брой на титулярите на разрешения за търговия, които са заявили статут на микропредприятие; брой на титулярите на разрешения за търговия, чието искане за освобождаване от такса е било отхвърлено. |
|
Брой на титулярите на разрешения за търговия за лекарствени продукти, посочени в член 7, параграф 4, които са се възползвали от намалени годишни такси; брой на единиците за такса за всеки отделен титуляр на разрешение за търговия. |
|
Брой на изпратените фактури и изисканите годишни такси по отношение на годишната такса и средна и обща сума, фактурирана на титулярите на разрешения за търговия. Брой на титулярите на разрешения за търговия, които са заявили статут на малки и средни предприятия или микропредприятия във връзка с всяко прилагане на годишната такса; брой на титулярите на разрешения за търговия, чието искане е било отхвърлено. |
|
Определяне на докладчици и съдокладчици по държава членка по вид процедура. |
|
Брой на работните часове на докладчик и съдокладчик (съдокладчици) за всяка процедура въз основа на информацията, предоставена на Агенцията от съответните национални компетентни органи. |
27.6.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 189/128 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 659/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 15 май 2014 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 638/2004 за статистиката на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите членки по отношение на възлагане на делегирани и на изпълнителни правомощия на Комисията за приемане на определени мерки, изпращане на информация от митническата администрация, обмен на поверителни данни между държавите членки, както и за определяне на статистическата стойност
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 338, параграф 1 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),
като имат предвид, че:
(1) |
С влизането в сила на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предоставените на Комисията правомощия следва да бъдат приведени в съответствие с разпоредбите на членове 290 и 291 ДФЕС. |
(2) |
Във връзка с приемането на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (2), Комисията пое ангажимент да направи преглед на законодателните актове, които понастоящем съдържат позовавания на процедурата по регулиране с контрол, в съответствие със заложените в ДФЕС критерии. |
(3) |
Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета (3) възлага правомощия на Комисията за изпълнение на някои от неговите разпоредбите. |
(4) |
С оглед привеждането в съответствие на Регламент (ЕО) № 638/2004 с членове 290 и 291 ДФЕС, изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията с посочения регламент, следва да бъдат заменени с правомощия за приемане на делегирани актове и актове за изпълнение. |
(5) |
За да се осигури задоволителен отговор на нуждите на потребителите на статистическа информация, без да налага допълнително обременяване на икономическите оператори, за да се вземат предвид промените, необходими по методологически причини и необходимостта от създаване на ефективна система за събиране на данни и изготвяне на статистика, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС следва да се делегира на Комисията по отношение на приемането на различни или специфични правила, приложими за специфични стоки или движения, адаптирането на нивата на обхват на Интрастат, конкретизирането на условията за определяне на праговете, посочени в член 10, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 638/2004, определянето на условия, които имат за цел да опростят информацията, която се предоставя за малки индивидуални сделки и определянето на агрерираните данни. |
(6) |
При приемането на делегирани актове е особено важно по време на подготвителната си работа Комисията да провежда подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременно и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета. Комисията следва също да гарантира, че делегираните актове, предвидени в законодателните актове, не налагат значителна допълнителна тежест на държавите членки или на респондентите, както и че свързаните с тях разходи остават възможно най-ниски. |
(7) |
С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на Регламент (ЕО) № 638/2004, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия, с помощта на които тя може да приема разпоредбите за събиране на информация, по-специално по отношение на кодове, които да се използват, определянето на разбивката на оценките, техническите разпоредби за съставянето на годишна статистика за търговията по бизнес характеристики и всички необходими мерки за гарантиране на качеството на предаваната статистика в съответствие със стандартите за качество. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011. |
(8) |
Комитетът за статистика за търговията със стоки между държавите членки (комитетът Интрастат), посочен в член 14 от Регламент (ЕО) № 638/2004, консултира и подпомага Комисията при упражняването на нейните изпълнителни правомощия. |
(9) |
Съгласно стратегията за нова структура на Европейската статистическа система (ЕСС), предназначена да подобри координацията и партньорството посредством ясно изразена пирамидална структура в рамките на ЕСС, Комитетът на Европейската статистическа система (КЕСС), създаден с Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета (4), следва да има консултативна роля и следва да подпомага Комисията при упражняването на изпълнителните ѝ правомощия. Подобряването на координацията между националните органи и Комисията (Евростат) е от ключово значение за изготвянето на висококачествени статистически данни в Европейския съюз. |
(10) |
Регламент (ЕО) № 638/2004 следва да бъде изменен, като позоваването на комитета Интрастат бъде заменено с позоваване на Комитета на ЕСС. |
(11) |
Опростявания на схемите за митническо оформяне доведоха до неналичност, на митническо ниво, на статистическа информация относно стоки под митнически режими за преработка. За да се осигури обхват на данните, движението на тези стоки трябва да бъде включено в системата Интрастат. |
(12) |
Обменът на поверителни данни, отнасящи се до търговията в рамките на Съюза, следва да се разреши между държавите членки с цел повишаване на ефективността на разработването, изготвянето и разпространението или за подобряване на качеството на тези статистически данни. Този обмен на поверителни данни следва да бъде доброволен, внимателно третиран и не бива сам по себе си да води до увеличена административна тежест за предприятията. |
(13) |
Определянето за статистическата стойност следва да бъде изяснено и приведено в съответствие с определението на този елемент на данните в статистиката за търговията с държави извън Съюза, за да се гарантира по-добра съпоставимост между статистическите данни за търговията в рамките на Съюза и данните за търговията с държави извън Съюза. Единните определения са от съществено значение за хармонизираното отчитане на трансграничната търговия и са особено важни като предпоставка, осигуряваща възможност на националните органи да дават съгласувани тълкувания на правилата, оказващи въздействие върху трансграничните дейности на предприятията. |
(14) |
В съответствие с принципа на пропорционалност е необходимо и целесъобразно да бъдат изготвени хармонизирани правила за предаване на информация от страна на митническата администрация, обмен на поверителни данни между държавите членки и определяне на статистическата стойност в областта на статистиката за търговията в рамките на Съюза. С настоящия регламент не се надхвърля необходимото за постигането на тази цел в съответствие с член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз. |
(15) |
Предаването на данни от националните органи следва да бъде безплатно за държавите членки и за институциите и агенциите на Съюза. |
(16) |
Важно е да се гарантира сигурността на начините на предаване на чувствителни статистически данни, включително икономически данни. |
(17) |
За да се гарантира правна сигурност, процедурите за приемане на мерки, които са започнали, но не са приключили до влизането в сила на настоящия регламент, не следва да бъдат засегнати от него. |
(18) |
Поради това Регламент (ЕО) № 638/2004 следва да бъде съответно изменен, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регламент (ЕО) № 638/2004 се изменя, както следва:
1) |
В член 3 параграф 4 се заменя със следното: „4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 13а, отнасящи се до различни или специфични правила, приложими за специфични стоки или движения.“ |
2) |
Член 5 се изменя, както следва:
|
3) |
Член 6 се заменя със следното: „Член 6 Референтен период Референтният период за предоставяне на информацията в съответствие с член 5 е:
|
4) |
В член 9, параграф 1 втората алинея се заменя със следното: „Определенията на статистическата информация, които са предвидени в букви от д) до з), са дадени в приложението. Комисията приема чрез актове за изпълнение разпоредбите за събиране на тази информация, по-специално кодовете, както и техния формат, които да бъдат използвани. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 14, параграф 2.“ |
5) |
Вмъква се следният член: „Член 9а Обмен на поверителни данни Обменът на поверителни данни, както е определен в член 3, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета (5) може да се извършва само за статистически цели, между отговорните национални органи на всяка държава членка, като той служи за ефективното разработване, изготвяне и разпространение на европейска статистика, свързана с търговията на стоки между държавите членки, или подобрява нейното качество. Националните органи, които са получили поверителни данни, следва да третират тези данни като поверителна информация и да ги използват изключително за статистически цели в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 223/2009. (5) Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1101/2008 на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности, на Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета относно статистиката на Общността и на Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164).“" |
6) |
Член 10 се изменя, както следва:
|
7) |
Член 12 се изменя, както следва:
|
8) |
В член 13 параграф 4 се заменя със следното: „4. Комисията приема чрез актове за изпълнение мерките, необходими за гарантиране на качеството на предаваните статистически данни в съответствие с критериите за качество, като се избягват прекомерни разходи за националните органи. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 14, параграф 2.“ |
9) |
Вмъква се следният член: „Член 13а Упражняване на делегирането 1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2. При упражняването на правомощията, делегирани в член 3, параграф 4, член 10, параграфи 3, 4 и 5, член 12, параграф 1, буква а) от настоящия регламент, Комисията действа в съответствие с член 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 223/2009, като гарантира, inter alia, че делегираните актове не водят до съществена допълнителна тежест за държавите членки и респондентите. От особено значение е Комисията да следва своята обичайна практика и да провежда консултации с експерти, включително експерти на държавите членки, преди да приеме тези делегирани актове. 3. Правомощието да приема делегираните актове, посочено в член 3, параграф 4, член 10, параграфи 3, 4 и 5, член 12, параграф 1, буква а), се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 17 юли 2014 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. 4. Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 4, член 10, параграфи 3, 4 и 5, член 12, параграф 1, буква а), може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета. 6. Делегиран акт, приет съгласно член 3, параграф 4, член 10, параграфи 3, 4 и 5, член 12, параграф 1, буква а), влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от три месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“ |
10) |
Член 14 се заменя със следното: „Член 14 Процедура на комитет 1. Комисията се подпомага от Комитета на Европейската статистическа система, създаден с Регламент (ЕО) № 223/2009. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (6). 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. (6) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“" |
11) |
В приложението, в точка 3 буква б) се заменя със следното:
|
Член 2
Настоящият регламент не засяга процедурите за приемане на мерки, предвидени в Регламент (ЕО) № 638/2004, които са започнали, но не са приключили преди влизането в сила на настоящия регламент.
Член 3
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 15 май 2014 година.
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
D. KOURKOULAS
(1) Позиция на Европейския парламент от 15 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 6 май 2014 г.
(2) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(3) Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за статистиката на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите членки, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3330/91 на Съвета (ОВ L 102, 7.4.2004 г., стр. 1).
(4) Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1101/2008 на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности, на Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета относно статистиката на Общността и на Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164).
27.6.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 189/135 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 660/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 15 май 2014 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превози на отпадъци
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),
в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),
като имат предвид, че:
(1) |
С цел опазване на околната среда с Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (4) се определят изисквания за превозите на отпадъци в рамките на Съюза и между държавите членки и трети държави. Въпреки това бяха установени различия и пропуски при изпълнението и инспекциите, извършвани от органите, участващи в инспекциите в държавите членки. |
(2) |
Необходимо е адекватно планиране на инспекциите на превоза на отпадъци, за да се изгради нужният за инспекциите капацитет и за ефективното предотвратяване на незаконните превози. Във връзка с това разпоредбите, отнасящи се до изпълнението и инспекциите, предвидени в член 50 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 следва да бъдат подсилени с оглед осигуряване на редовно и последователно планиране на такива инспекции. За инспекции, провеждани в съответствие с посочените разпоредби, следва да се съставят планове. Плановете за инспекции следва да се основават на оценка на риска и да включват редица ключови елементи, а именно цели, приоритети, обхванатия географски район, информация за планираните инспекции, задачите, възложени на органите, участващи в инспекциите, договорености за сътрудничество между органите, участващи в инспекции в една държава членка, органите в други държави членки, а където е приложимо —между такива органи в държави членки и в трети държави, както и информация относно обучението на инспекторите и относно човешките, финансовите и други ресурси за изпълнението на съответния план за инспекции. |
(3) |
Следва да бъде възможно плановете за инспекции да бъдат изготвяни отделно или като ясно обособена част от други планове. |
(4) |
Тъй като плановете за инспекции влизат в обхвата на Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), разпоредбите на посочената директива, включително, където е приложимо, изключенията в член 4 от нея, се прилагат за такива планове. |
(5) |
Резултатът от инспекциите и предприетите мерки, включително наложените санкции, следва да са достъпни за обществеността, включително по електронен път в интернет. |
(6) |
Правилата на територията на Съюза се различават по отношение на правомощията на и възможността за органите, участващи в инспекциите в държавите членки, да изискват доказателства с цел да се установи законността на превозите. Доказателствата могат да са свързани, inter alia, с това дали веществото или предметът е „отпадък“ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1013/2006, дали отпадъкът е бил правилно класифициран и дали ще бъде транспортиран до екологосъобразни съоръжения в съответствие с член 49 от посочения регламент. Поради това в член 50 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 следва да се въведе възможността за органите, участващи в инспекциите в държавите членки, да изискват такива доказателства. Тези доказателства могат да се изискват въз основа на общи разпоредби в зависимост от случая. Когато не са представени такива доказателства или доказателствата се считат за недостатъчни, превозването на съответното вещество или предмет или превозът на съответните отпадъци следва да се разглежда като незаконен превоз и следва да се третира съгласно приложимите разпоредби на регламент (ЕО) № 1013/2006. |
(7) |
Незаконните превози на отпадъци често произтичат от неконтролирано събиране, сортиране и съхраняване. Ето защо осъществяването на систематични инспекции на превозите на отпадъци следва да допринесе за установяване и реагиране на тези неконтролирани дейности, което да способства за прилагането на Регламент (ЕО) № 1013/2006. |
(8) |
С цел да се предостави достатъчно време на държавите членки да се подготвят за прилагането на мерките, изисквани съгласно член 50 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, изменен с настоящия регламент, е целесъобразно първите планове за инспекции да се приемат до 1 януари 2017 г. |
(9) |
Поради влизането в сила на Договора от Лисабон правомощията, предоставени на Комисията с Регламент (ЕО) № 1013/2006, следва да се приведат в съответствие с разпоредбите на членове 290 и 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). |
(10) |
На Комисията следва да се предостави правомощие да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за изменение на някои несъществени елементи от Регламент (ЕО) № 1013/2006. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да провежда подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигурява едновременно и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета. |
(11) |
За да се осигурят еднакви условия за прилагане на Регламент (ЕО) № 1013/2006, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (6). |
(12) |
Поради това Регламент (ЕО) № 1013/2006 следва да бъде съответно изменен, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регламент (ЕО) № 1013/2006 се изменя, както следва:
1) |
В член 2 се добавят следните точки:
(7) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).“" |
2) |
В член 26 параграф 4 се заменя със следното: „4. Информацията и документите, изброени в параграф 1, може да се предоставят и разменят при договореност между заинтересованите компетентни органи и нотификатора чрез средствата за обмен на електронни данни с електронен подпис или електронно удостоверяване на автентичност в съответствие с Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8), или подобна електронна система за удостоверяване на автентичност, която дава същото ниво на сигурност. С цел улесняване на прилагането на първа алинея Комисията, когато това е възможно, приема актове за изпълнение, с които да установи техническите и организационните изисквания за практическото осъществяване на електронна система за обмен на данни с оглед предаване на документи и информация. Комисията взема предвид всички релевантни международни стандарти и прави необходимото изискванията да са в съответствие с Директива 1999/93/ЕО или най-малкото да дават същото ниво на сигурност като предвиденото в посочената директива. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 59а, параграф 2. (8) Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи (ОВ L 13, 19.1.2000 г., стр. 12).“" |
3) |
Член 50 се изменя, както следва:
|
4) |
Член 51, параграф 2 се заменя със следното: „2. Преди края на всяка календарна година държавите членки изготвят доклад за предишната година на базата на допълнителен въпросник за докладване, съдържащ се в приложение IX, и го изпращат на Комисията. В срок от един месец от предаването на доклада на Комисията държавите членки предоставят публичен достъп, включително по електронен път в интернет, до този раздел от доклада, който се отнася до член 24 и до член 50, параграфи 1, 2 и 2а, включително таблица 5 от приложение IX, заедно с евентуални пояснения, които счетат за уместни. Комисията съставя списък на хипервръзките на държавите членки, посочени в раздела, който се отнася до член 50, параграфи 2 и 2а от приложение IX, и предоставя публичен достъп до него на своя уебсайт.“ |
5) |
Член 58 се заменя със следното: „Член 58 Изменение на приложенията 1. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 58а, за да изменя следното:
|
6) |
Следният член се вмъква: „Член 58а Упражняване на делегирането 1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 58, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 17 юли 2014 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. 3. Делегирането на правомощия, посочено член 58, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението, дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета. 5. Делегиран акт, приет съгласно член 58, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“ |
7) |
Член 59 се заличава. |
8) |
Член 59а се заменя със следното: „Член 59а Процедура на комитет 1. Комисията се подпомага от комитета, създаден с член 39 от Директива 2008/98/ЕО. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011. 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.“ |
9) |
В член 60 се добавя следният параграф: „2а. До 31 декември 2020 г. Комисията прави преглед на настоящия регламент, като взема предвид, inter alia, докладите, изготвени в съответствие с член 51 и докладва за резултатите от прегледа на Европейския парламент и на Съвета, като представя, ако е целесъобразно, и законодателно предложение. В прегледа Комисията разглежда по-специално ефективността на член 50, параграф 2а в борбата срещу незаконните превози, като отчита екологичните, социалните и икономическите аспекти.“ |
10) |
Приложение IX се изменя, както следва:
|
11) |
В приложение IХ, таблица 5 заглавието на последната колона се заменя със следното: „Предприети мерки, включително наложени санкции“. |
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 1 януари 2016 г.
Независимо от втория параграф, член 1, точка 4 се прилага от 1 януари 2018 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 15 май 2014 година.
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
D. KOURKOULAS
(1) Все още непубликувано в Официален вестник.
(2) Все още непубликувано в Официален вестник.
(3) Позиция на Европейския парламент от 17 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 6 май 2014 г.
(4) Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).
(5) Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26).
(6) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
27.6.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 189/143 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 661/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 15 май 2014 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 175, трета алинея и член 212, параграф 2 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),
в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),
като имат предвид, че:
(1) |
С Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета (4) се създава фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (наричан по-нататък „Фондът“). |
(2) |
За Съюза е важно да разполага със солиден и гъвкав инструмент, който да му позволи да проявява солидарност, изпраща ясен политически сигнал и да предоставя действителна помощ на гражданите, засегнати от големи природни бедствия със сериозни последици за икономическото и социалното развитие. |
(3) |
Декларираното намерение на Съюза да подпомага държавите кандидатки по пътя им към стабилност и устойчиво икономическо и политическо развитие посредством ясна европейска перспектива не следва да се възпрепятства от неблагоприятните ефекти на големи природни бедствия. Поради това Съюзът следва да продължава да проявява солидарност с тези трети държави, които са в процес на преговори за присъединяване към него и с които е започнала междуправителствена конференция за присъединяване. Включването на тези държави в обхвата на настоящия регламент следователно предполага позоваване на член 212 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) като допълнително правно основание. |
(4) |
Комисията следва да може бързо да взема бързо решение за заделяне на специални финансови средства и за мобилизирането им във възможно най-кратък срок. Административните процедури следва да се приспособят по съответния начин и да се сведат до необходимия минимум. За тази цел Европейският парламент, Съветът и Комисията сключиха Междуинституционално споразумение на 2 декември 2013 г. относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (5). |
(5) |
Понятията и процедурите, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 2012/2002 следва да се приведат в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (6). |
(6) |
Определението за природно бедствие, което обуславя обхвата на Регламент (ЕО) № 2012/2002, следва да бъде недвусмислено. |
(7) |
За целите на Регламент (ЕО) № 2012/2002 щетите, причинени от други видове бедствия, които по силата на каскаден ефект са преки последици от природно бедствие, следва да се считат за част от преките щети, причинени от това природно бедствие. |
(8) |
С оглед регламентиране на установена практика и осигуряване на равностойно третиране на заявленията финансовите вноски от Фонда следва да се отпускат само във връзка с преки щети. |
(9) |
По смисъла на Регламент (ЕО) № 2012/2002 „голямо природно бедствие“ следва да се дефинира допълнително като природно бедствие, което е причинило преки щети над определен праг във финансово изражение. Тези щети следва да се изчисляват по цените за определена референтна година или като процент от брутния национален доход (БНД) на засегнатата държава. |
(10) |
За да се отчете по-добре специфичният характер на природните бедствия, които, макар и имащи сериозни последици за икономическото и социално развитие на засегнатите региони, не достигат минималната степен, при която се ползват от финансови вноски от Фонда, критериите за регионалните природни бедствия следва да се определят въз основа на щетите, изчислявани като процент от регионалния брутен вътрешен продукт (БВП), като специфичното структурно социално и икономическо състояние на Гваделупа, Френска Гвиана, Мартиника, Реюнион, Майот, Сен Мартен, Азорските острови, Мадейра и Канарските острови, утежнено от особеностите им като най-отдалечени региони по смисъла на член 349 от ДФЕС, оправдава създаването на 1 % специален праг като дерогация за посочените региони. Тези критерии следва да се определят по ясен и еднозначен начин, за да се намали вероятността да се подават заявления, които не отговарят на условията по Регламент (ЕО) № 2012/2002. |
(11) |
С цел да се осигури равностойно третиране на заявленията, при определяне на преките щети следва да се използват предоставени от Евростат данни в единен формат. |
(12) |
Фондът следва да спомага за възстановяване на функционирането на инфраструктурата, за почистване на засегнатите от бедствието области, както и за финансиране на разходите за спасителни операции и временно настаняване на пострадалото население през целия период на изпълнение. Следва да се определи значението на възстановяване на функционирането на инфраструктурата и да се уточни степента, до която Фондът ще може да спомогне за покриване на съответните изяснени разходи. Следва да се определи и периодът, през който може да се счита, че настаняването на хората, останали без жилища поради природното бедствие, е временно. |
(13) |
Разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2012/2002 следва да се приведат в съответствие с общата политика на Съюза по отношение на финансирането във връзка с данъка върху добавената стойност. |
(14) |
Следва също така да се уточни до каква степен е възможно допустимите за финансиране действия да включват разходи за техническа помощ. |
(15) |
С цел да се изключи възможността държавите бенефициери да реализират нетна печалба от намесата чрез Фонда, следва да се уточнят условията, при които финансираните от Фонда действия могат да генерират приходи. |
(16) |
Последиците от някои видове природни бедствия, като например, наред с други, засушаванията, се проявяват постепенно, в продължителен период от време. Следва да се предвиди разпоредба, която да позволи използването на Фонда в такива случаи. |
(17) |
Важно е да се гарантира, че отговарящите на условията държави полагат нужните усилия за предотвратяване на природните бедствия и за смекчаване на последиците от тях, включително чрез цялостно прилагане на съответното законодателство на Съюза в областта на предотвратяването и управлението на риска от бедствия и чрез използване на наличното финансиране от Съюза за съответните инвестиции. Поради това следва да се предвидят разпоредби, съгласно които при неспазване от страна на държава членка на съответното законодателство на Съюза в областта на предотвратяването и управлението на риска от бедствия, както е установеното с окончателно решение на Съда на Европейския съюз, след като при предишно природно бедствие са ѝ били предоставени финансови вноски от Фонда, да е възможно отхвърляне на заявлението или намаляване на размера на финансовите вноски при следващо заявление в случай на природно бедствие от същия характер. |
(18) |
Възможно е държавите членки да изискват финансова подкрепа за реагиране при природни бедствия по процедура, която е по-ускорена от обичайната. С оглед на това е целесъобразно да се предвиди възможност за авансово плащане по искане на съответната държава членка в кратък срок след подаване на заявлението за отпускане на финансови вноски от Фонда до Комисията. Авансовото плащане следва да бъде ограничено до определен размер и да се взема предвид при окончателното плащане на финансовите вноски. Неправомерно изплатените авансови суми следва да се възстановяват от държавата членка в определен кратък срок. Авансовото плащане не следва да предопределя резултата от окончателното решение за мобилизиране на средства от Фонда. |
(19) |
Административните процедури за плащане на дадена финансова вноска следва да бъдат възможно най-лесни и най-кратки. Поради това актовете за изпълнение за отпускане на финансови вноски следва да съдържат подробни разпоредби за държавите членки във връзка с усвояването на финансовите вноски от Фонда. Поради правни съображения обаче за държавите бенефициери, които все още не са държави членки, следва да се изготвят отделни споразумения за изпълнение. |
(20) |
Комисията следва да издаде указания, за да помогне на държавите членки да научат как да осъществяват ефективен достъп до Фонда, как да го използват и по какъв най-лесен начин да получават помощ от него. |
(21) |
С Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 бяха въведени промени в споделеното и в непрякото управление, в това число специфични изисквания за докладване, които следва да се вземат под внимание. Задълженията за докладване следва да отразяват краткия срок за изпълнение на действията, финансирани от Фонда. Процедурите по определяне на органи за управление и контрол на средства на Съюза следва да са съобразени с характера на инструмента и не бива да забавят плащането на финансовите вноски от Фонда. Поради това е необходимо да се предостави дерогация от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. |
(22) |
Следва да се включи разпоредба за избягване на двойното финансиране на действия по линия на Фонда и по линия на други финансови инструменти на Съюза или международни правни инструменти, свързани с компенсиране на конкретни щети. |
(23) |
Декларирането на изразходваните от държавите финансови вноски, отпуснати от Фонда, следва да се извършва по възможно най-лесен начин. Поради това за държавите, които не членуват в еврозоната, за срока на усвояване на финансовите вноски следва да се използва единен обменен курс. |
(24) |
С цел да се осигурят еднакви условия за прилагане на Регламент (ЕО) № 2012/2002, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия по отношение на решения относно конкретно отпускане на финансови вноски или авансово плащане от Фонда на отговаряща на условията държава. |
(25) |
Разпоредбите, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 2012/2002, които уреждат защитата на финансовите интереси на Съюза, следва да се прецизират, така че ясно да се посочат мерките за предотвратяване, откриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, погрешно платени или неправилно използвани средства. |
(26) |
Тъй като целите на настоящия регламент, а именно осигуряването на солидарни действия в целия Съюз в подкрепа на засегнати от природно бедствие държави членки, не могат да бъдат изпълнени в достатъчна степен от държавите членки на ad hoc основа, а с оглед на прилагането на систематичен, редовен и безпристрастен метод на отпускане на финансова помощ, в който всички държави членки участват според своите възможности, тези цели могат да бъдат по-успешно осъществени на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, залегнал в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, залегнал в посочения член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели. |
(27) |
Поради това Регламент (ЕО) № 2012/2002 следва да бъде съответно изменен, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Изменения
Регламент (ЕО) № 2012/2002 се изменя, както следва:
1) |
Член 2 се заменя със следния текст: „Член 2 1. По искане на държава членка или на държава, която е в процес на преговори за присъединяване към Съюза (наричана по-нататък „отговаряща на условията държава“), помощ от Фонда може да се мобилизира в случай на сериозни последици за условията на живот, природната среда или икономиката в един или повече региони на тази отговаряща на условията държава, предизвикани от голямо или регионално природно бедствие на територията на същата отговаряща на условията държава или на отговаряща на условията съседна държава. Преките щети, причинени като непосредствена последица от природно бедствие, се разглеждат като част от щетите, причинени от това природно бедствие. 2. За целите на настоящия регламент „голямо природно бедствие“ означава всяко природно бедствие, което в отговаряща на условията държава предизвиква преки щети, чиито размер се оценява или на над 3 000 000 000 EUR по цени от 2011 г., или на над 0,6 % от БНД на тази държава. 3. За целите на настоящия регламент „регионално природно бедствие“ означава всяко природно бедствие, което предизвиква преки щети в регион на ниво NUTS 2 на отговаряща на условията държава в размер на над 1,5 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на този регион. Чрез дерогация от първа алинея, когато засегнатият регион, в който е настъпило природното бедствие е най-отдалечен регион по смисъла на член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз, „регионално природно бедствие“ означава всяко природно бедствие, което предизвиква преки щети, надвишаващи 1 % от БВП на същия регион. Когато природното бедствие засяга няколко региона на ниво NUTS 2, прагът се прилага към средния БВП на тези региони, изчислен според дела на общите щети във всеки регион. 4. Помощ от Фонда може да се мобилизира и за всяко природно бедствие в отговаряща на условията държава, което е голямо природно бедствие и в отговаряща на условията съседна държава. 5. За целите на настоящия член се използват хармонизирани статистически данни, предоставени от Евростат.“ |
2) |
Член 3 се изменя, както следва:
|
3) |
Член 4 се изменя, както следва:
|
4) |
Вмъква се следният член: „Член 4а 1. Когато подава до Комисията заявление за отпускане на финансови вноски от Фонда, съответната държава членка може да поиска да ѝ бъде отпусната авансова сума.Комисията извършва предварителна оценка на това, дали заявлението отговаря на условията по член 4, параграф 1, и проверява какви бюджетни ресурси има на разположение. Ако условията са изпълнени и има на разположение достатъчно ресурси, Комисията може да вземе решение посредством акт за изпълнение за отпускане на авансова сума и да я изплати незабавно, преди да бъде прието решението, посочено в член 4, параграф 4. Изплащането на авансовата сума не влияе върху окончателното решение за мобилизиране на средства от Фонда. 2. Размерът на авансовата сума не надвишава 10 % от очаквания общ размер на финансовите вноски и в никакъв случай не превишава 30 000 000 EUR. След като определи окончателния размер на финансовите вноски, които ще бъдат отпуснати, Комисията отчита размера на авансовата сума, преди да изплати остатъка от определения размер на финансовите вноски. Комисията си възстановява неправомерно изплатени авансови суми. 3. Всяко дължимо възстановяване на суми в общия бюджет на Съюза се извършва преди датата на падежа, посочена в нареждането за събиране, изготвено в съответствие с член 78 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (7). Датата на падежа е последният ден от втория месец след издаването на нареждането. 4. При приемане на проекта за общия бюджет на Съюза за дадена финансова година Комисията, когато е необходимо, и за да се гарантира своевременното наличие на бюджетни ресурси, предлага на Европейския парламент и на Съвета да мобилизират суми от Фонда до максимален размер от 50 000 000 EUR за авансови плащания и предлага съответните бюджетни кредити да се запишат в общия бюджет на Съюза. В бюджетните договорености се спазват таваните, посочени в член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (8). (7) Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1)." (8) Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884).“;" |
5) |
Член 5 се заменя със следния текст: „Член 5 1. Акт за изпълнение, приет съгласно член 4, параграф 4, съдържа в своето приложение подробни разпоредби относно усвояването на финансовите вноски от Фонда. В тези разпоредби се описват по-специално видът и мястото на действията, които се финансират от Фонда по предложение на отговарящата на условията държава. 2. Преди да изплати финансови вноски от Фонда на отговаряща на условията държава, която не е държава членка, Комисията сключва с тази държава споразумение за възлагане, в което се съдържат посочените в параграф 1 подробни разпоредби относно усвояването на финансовите вноски от Фонда в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и на Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията (9), както и задълженията във връзка с предотвратяването и управлението на риска от природни бедствия. 3. Отговорността за подбора на отделните действия и за усвояването на финансовите вноски от Фонда се поема от държавата бенефициер в съответствие с настоящия регламент, и по-специално член 3, параграфи 2 и 3 от него, с посочения в член 4, параграф 4 акт за изпълнение и, когато е приложимо, с посоченото в параграф 2 от настоящия член споразумение за възлагане. 4. Финансовите вноски, които се отпускат от Фонда за държава членка, се усвояват в рамките на споделено управление в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Финансовите вноски, които се отпускат от Фонда за отговаряща на условията държава, която не е държава членка, се усвояват в рамките на непряко управление в съответствие с посочения регламент. 5. Без да се засяга отговорността на Комисията при изпълнението на общия бюджет на Съюза, държавите бенефициери поемат отговорност за управлението и финансовия контрол на действията, подпомагани от Фонда. Мерките, които те предприемат, включват:
6. В съответствие с членове 59 и 60 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 държавите бенефициери определят органи, които да отговарят за управлението и контрола на подпомаганите от Фонда действия. При това те вземат предвид критерии относно вътрешната среда, дейностите по контрол, информация, комуникация и наблюдение. Държавите членки могат да определят органите, които вече са били определени съгласно Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (10). Когато подават доклада и отчета, посочени в член 8, параграф 3 от настоящия регламент, тези определени органи предоставят на Комисията информацията по член 59, параграф 5 или член 60, параграф 5 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, която обхваща целия период на усвояване на отпуснатите от Фонда средства. 7. При констатиране на нередности държавата бенефициер прави необходимите финансови корекции. Направените от държавата бенефициер корекции се изразяват в пълно или частично прекратяване на финансовите вноски от Фонда. Държавата бенефициер възстановява всяка сума, изгубена в резултат на установена нередност. 8. Без да се засягат правомощията на Сметната палата или проверките, извършвани от държавата бенефициер в съответствие с националните законови, подзаконови и административни разпоредби, Комисията може да проверява на място финансираните от Фонда действия. Комисията известява държавата бенефициер, за да получи необходимото съдействие. В тези проверки могат да участват длъжностни лица или други служители от засегнатата държава членка. 9. Държавата бенефициер гарантира, че всички оправдателни документи за направените разходи са на разположение на Комисията и Сметната палата за срок от три години след прекратяване на помощта от Фонда. (9) Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 31.12.2012 г., стр. 1)." (10) Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320).“;" |
6) |
Член 6 се заменя със следния текст: „Член 6 1. Държавата бенефициер е отговорна за координирането на финансовите вноски, които се отпускат от Фонда за действията, посочени в член 3, от една страна, с помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове, Европейската инвестиционна банка и други финансови инструменти на Съюза, от друга. 2. Държавата бенефициер гарантира, че разходите, възстановени в съответствие с настоящия регламент, не се възстановяват чрез други инструменти за финансиране от страна на Съюза, и по-специално чрез инструменти на политиката в областта на сближаването, селското стопанство или рибарството. 3. Щети, които са възстановени чрез инструменти на Съюза или международни инструменти, предназначени за компенсиране на конкретни щети, не отговарят на условията за подпомагане от страна на Фонда за същата цел.“; |
7) |
Член 7 се заменя със следния текст: „Член 7 Действията, финансирани от Фонда, са съвместими с разпоредбите на Договора и приетите в съответствие с него инструменти, с политиките и мерките на Съюза, по-специално в областта на финансовото управление, обществените поръчки, опазването на околната среда, предотвратяването и управлението на риска от природни бедствия, адаптирането към изменението на климата, включително, когато е целесъобразно, с екосистемните подходи, както и с инструментите за предприсъединителна помощ. Когато е приложимо, финансираните от Фонда действия допринасят за постигане на целите на Съюза в тези области.“; |
8) |
Членове 8 и 9 се заменят със следния текст: „Член 8 1. Финансовите вноски от Фонда се използват в срок от осемнадесет месеца, считано от датата, на която Комисията е изплатила пълния размер на помощта. Ако в този срок останат неусвоени финансови вноски или се установи, че са използвани средства за действия, които не отговарят на условията за финансиране, те се възстановяват на Комисията от държавата бенефициер. 2. Държавите бенефициери търсят всякаква възможна компенсация от трети страни. 3. Не по-късно от шест месеца след изтичането на срока от осемнадесет месеца по параграф 1 държавата бенефициер представя доклад за усвояването на финансови вноски от Фонда с отчет за разходите, като посочва финансирането, получено за съответните действия от други източници, включително застрахователни обезщетения и компенсации от трети страни. Докладът за усвояването на средствата съдържа подробно описание на:
Докладът за усвояването на средствата се придружава от становище на независим одитен орган, изготвено в съответствие с международно възприетите одиторски стандарти, с което се констатира, че отчетът за разходите дава вярна и точна представа и че финансовите вноски от Фонда са усвоени законосъобразно и правомерно в съответствие с член 59, параграф 5 и член 60, параграф 5 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. След приключване на тази процедура по първа алинея Комисията прекратява помощта от Фонда. 4. В случаите когато разходите по възстановяване на щетите бъдат впоследствие поети от трета страна, Комисията изисква от държавата бенефициер да възстанови съответната част от отпуснатите от Фонда финансови вноски. Член 9 В заявленията за отпускане на финансови вноски от Фонда, в посочените в член 4, параграф 4 актове за изпълнение, в споразумението за възлагане, в докладите и във всички останали документи, които имат отношение към отпускането на средства, всички суми се изразяват в евро. Разходите, направени в национална валута, се конвертират в евро по стойността на обменните курсове, публикувани в серия С на Официален вестник на Европейския съюз, за деня, в който съответният акт за изпълнение е приет от Комисията. Ако в Официален вестник на Европейския съюз не е публикуван обменен курс за деня, в който съответният акт за изпълнение е приет от Комисията, конвертирането се извършва по средната стойност на определените от Комисията месечни счетоводни курсове, като тази средна стойност се изчислява за съответния период. Този единен обменен курс се използва както за срока на усвояване на отпуснатите от Фонда финансови вноски, така и като база за изискваните съгласно член 59, параграф 5 или член 60, параграф 5 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 окончателен доклад и отчет за усвояването на финансовите вноски, както и останалите свързани с тях елементи.“; |
9) |
В член 10 параграф 2 се заменя със следния текст: „2. В случай че въз основа на нови елементи оценката на понесените щети се окаже значително по-ниска, държавата бенефициер възстановява на Комисията съответната сума от отпуснатите от Фонда финансови вноски.“; |
10) |
Член 11 се заменя със следния текст: „Член 11 1. Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по силата на настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и, при установяването на нередности, чрез възстановяване на недължимо платените суми и, когато е уместно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи административни и финансови санкции. 2. Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити, въз основа на документи и на проверки на място, на всички бенефициери, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза съгласно настоящия регламент. 3. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва разследвания, включително проверки и инспекции на място, в съответствие с разпоредбите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (11) и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета (12) с цел да се установи дали е налице измама, корупция или друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза, във връзка с договор относно финансиране от Съюза. 4. Без да се засягат разпоредбите на параграфи 1, 2 и 3, в споразуменията за делегиране с трети държави, в договорите и в решенията за отпускане на финансови вноски от Фонда, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, се съдържат разпоредби, с които Комисията, Сметната палата и OLAF изрично се упълномощават да провеждат такива одити и разследвания съгласно съответната им компетентност. (11) Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1)." (12) Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).“;" |
11) |
Членове 13 и 14 се заличават. |
Член 2
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 15 май 2014 година.
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
D. KOURKOULAS
(1) Становище от 10 декември 2013 г. (все още непубликувано в Официален вестник).
(2) Становище от 28 ноември 2013 г. (все още непубликувано в Официален вестник).
(3) Позиция на Европейския парламент от 16 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 6 май 2014 г.
(4) Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ОВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3).
(5) Междуинституционално споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1).
(6) Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).
27.6.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 189/155 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 662/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 15 май 2014 година
за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 по отношение на техническото изпълнение на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
след консултация с Комитета на регионите,
в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),
като имат предвид, че:
(1) |
На 8 декември 2012 г., на Осмата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („РКООНИК“), служеща като Среща на страните по Протокола от Киото, прие изменението от Доха, с което се установява втори период на задължения по Протокола от Киото, който започва на 1 януари 2013 г. и приключва на 31 декември 2020 г. (наричано по-долу „изменението от Доха“). |
(2) |
Член 4 от Протокола от Киото предвижда възможността страните по него да изпълняват задълженията си по член 3 от Протокола от Киото съвместно. При приемането на изменението от Доха Съюзът и неговите държави членки, заедно с Хърватия и Исландия, заявиха, че количествените задължения за намаляване или ограничаване на емисиите за Съюза, неговите държави членки, Хърватия и Исландия за втория период на задължения по Протокола от Киото са основани на разбирането, че ще бъдат изпълнени съвместно в съответствие с член 4 от Протокола от Киото. Тази декларация е отразена в доклада от Конференцията и беше одобрена от Съвета на 17 декември 2012 г. |
(3) |
Протоколът от Киото изисква от страните, които са постигнали споразумение да изпълняват задълженията си по член 3 от Протокола от Киото съвместно, да определят в посоченото споразумение съответното равнище на емисиите, разпределено за всяка от тях. Протоколът от Киото изисква от страните по споразумението за съвместно изпълнение да уведомят секретариата на РКООНИК за условията по това споразумение на датата на депозиране на техните документи за приемане. |
(4) |
Сключването на изменението от Доха, изпълнението на придружаващите го решения на Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като Среща на страните по Протокола от Киото, и споразумение за съвместно изпълнение ще наложат установяването на правила, за да се гарантира техническото изпълнение на втория период на задължения по Протокола от Киото в Съюза, включително преходът от първия към втория период на задължения, да се даде възможност за ефективното функциониране на дадено споразумение за съвместно изпълнение и да се гарантира съответствието му с функционирането на схемата на Съюза за търговия с емисии („СТЕ на ЕС“), създадена с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) и с Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4). |
(5) |
По време на първия период на задължения по Протокола от Киото международно договорените изисквания за отчитане и управление на емисиите и единиците и съвместното изпълнение от Съюза и неговите държави членки бяха изпълнявани в съответствие с Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), на Регламент (ЕО) № 2216/2004 на Комисията (6) и Регламент (ЕС) № 920/2010 на Комисията (7). Регламенти (ЕО) № 2216/2004 и (ЕО) № 920/2010 бяха заменени с Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията (8), който съдържа разпоредби за управлението на единици във връзка с прилагането и функционирането на СТЕ на ЕС и Решение № 406/2009/ЕО. Наскоро приетият Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9), който отмени и замени Решение № 280/2004/ЕО, не съдържа правното основание, което би позволило на Комисията да приеме необходимите правила за техническото изпълнение на втория период на задължения по Протокола от Киото в съответствие с условията на изменението от Доха, решенията на Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като Среща на страните по Протокола от Киото, и условията на споразумение за съвместно изпълнение. |
(6) |
Когато някоя държава членка се окаже в силно неравностойно положение поради специфични и извънредни обстоятелства, включително несъответствия в отчитането при съпоставяне на изпълнението на законодателството на Съюза с правилата, договорени в рамките на Протокола от Киото, без да се засяга изпълнението на задълженията на държавата членка съгласно Решение № 406/2009/ЕО, Комисията следва, при наличието на единици в края на втория период на задължения по Протокола от Киото, да приеме мерки за регулиране на тези обстоятелства чрез прехвърляне на сертифицирани единици редуцирани емисии (СЕРЕ), единици редуцирани емисии (ЕРЕ) или предписани емисионни единици (ПЕЕ), държани в регистъра на Съюза, към регистъра на въпросната държава членка. |
(7) |
За да се осигурят еднакви условия за изпълнението на член 10, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 525/2013,на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10). |
(8) |
Решение 1/CMP.8 на Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като Среща на страните по Протокола от Киото („Решение 1/CMP.8“) изменя правилата за определяне на критериите за допустимост за участие в гъвкавите механизми по време на втория период на задължения по Протокола от Киото. В него също така са определени ограниченията за пренасяне на единици от първия към втория период на задължения и е включено изискване към всяка страна да създаде партида за резерв за излишък от предходен период. Освен това посоченото решение предвижда налог в размер на 2 % от приходите от първото международно прехвърляне на ПЕЕ и върху издаването на ЕРЕ за проектите за съвместно изпълнение, веднага след преобразуването в ЕРЕ на ПЕЕ или на единици погълнати емисии (ЕПЕ), притежавани преди това от страните. Понастоящем в процес на договаряне са допълнителни правила за изпълнението на втория период на задължения по Протокола от Киото. |
(9) |
В делегираните актове, които трябва да се приемат в съответствие с настоящия регламент, Комисията следва да предвиди процес на уравняване в края на втория период на задължения по Протокола от Киото, при който всяко нетно прехвърляне на годишно разпределено количество емисии в съответствие с Решение № 406/2009/ЕО и всяко нетно прехвърляне на квоти с трети държави, участващи в СТЕ на ЕС, които не са страни по споразумение за съвместно изпълнение със Съюза и неговите държави членки, се следват от прехвърляне на съответен брой ПЕЕ. |
(10) |
Съответните международни правила за отчитане на емисиите и на напредъка към изпълнението на задълженията се очаква да бъдат приети на следващата конференция по климата в Лима през декември 2014 г. Съюзът и неговите държави членки следва да работят с трети държави, за да подпомогнат постигането на тази цел. |
(11) |
Съгласно Решение 1/CMP.8, което изисква страните да преразгледат най-късно до 2014 г. задълженията си за втория период на задължения, може да се обмисли анулирането на определен брой ПЕЕ, СЕРЕ и ЕРЕ, за да се повиши нивото на амбиция на техните задължения. |
(12) |
С цел да се установят съгласувани правила за гарантиране на техническото изпълнение на втория период на задължения по Протокола от Киото в Съюза, включително прехода от първия към втория период на задължения, да се даде възможност за ефективното функциониране на съвместното изпълнение на задълженията на Съюза, неговите държави членки и Исландия за втория период на задължения и да се гарантира съответствието му с функционирането на СТЕ на ЕС и с Решение № 406/2009/ЕО, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, считано от датата на сключването от Съюза на изменението от Доха до края на допълнителния период за изпълнение на задълженията в рамките на втория период на задължения по Протокола от Киото. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета, както и тяхната съгласуваност с международно приетите правила за отчитане, с всяко споразумение за съвместно изпълнение, сключено между Съюза, неговите държави членки и трети държави по членове 3 и 4 от Протокола от Киото, и със съответното законодателство на Съюза. |
(13) |
В заключенията на Съвета от 9 март 2012 г. се посочва, че количествената цел на Съюза за ограничаване и намаляване на емисиите през втория период на задължения се определя въз основа на общото за Съюза позволено равнище на емисии на парникови газове за периода 2013—2020 г. съгласно законодателния пакет на Съюза в областта на климата и енергетиката, като по този начин се отразява едностранният ангажимент на Съюза за намаление от 20 % до 2020 г., и във връзка с това се потвърждава, че с този подход задълженията за намаляване на емисиите на отделните държави членки не следва да надвишават задълженията им, приети в законодателството на Съюза. |
(14) |
Следва да се осигури спазване на ограниченията, установени със съответните решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото относно пренасянето на ЕРЕ и СЕРЕ от първия към втория период на задължения. |
(15) |
Регламент (ЕС) № 525/2013 следва да бъде съответно изменен, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регламент (ЕС) № 525/2013 се изменя, както следва:
1) |
В член 3 се вмъкват следните точки:
|
2) |
Член 10 се изменя, както следва:
|
3) |
В член 11 се добавя следният параграф: „3. Съюзът и държавите членки поотделно, в края на втория период на задължения по Протокола от Киото и в съответствие с Решение 1/СМР.8 или други съответни решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото, и споразумение за съвместно изпълнение, отменят от съответните си регистри ПЕЕ, ЕПЕ, ЕРЕ, СЕРЕ, вСЕРЕ или дСЕРЕ, равностойни на емисиите на парникови газове от източници и отстраняване от поглътители, обхванати от съответните им предписани количества.“ |
4) |
Член 25 се изменя, както следва:
|
5) |
В член 26 се добавя следният параграф: „3. В случая на член 10, параграф 7, когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта за акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.“ |
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 15 май 2014 година.
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
D. KOURKOULAS
(1) Становище от 26 февруари 2014 г. (все още непубликувано в Официален вестник)
(2) Позиция на Европейския парламент от 16 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 13 май 2014 г.
(3) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).
(4) Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 136).
(5) Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно механизма за мониторинг на емисиите на парникови газове в Общността и прилагане на Протокола от Киото (ОВ L 49, 19.2.2004 г., стр. 1).
(6) Регламент (ЕО) № 2216/2004 на Комисията от 21 декември 2004 г. за стандартизирана и защитена система от регистри съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 386, 29.12.2004 г., стр. 1).
(7) Регламент (ЕС) № 920/2010 на Комисията от 7 октомври 2010 г. за създаване на Регистър на ЕС за периодите, завършващи на 31 декември 2012 г., на схемата на ЕС за търговия с емисии съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 270, 14.10.2010 г., стр. 1).
(8) Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (ОВ L 122, 3.5.2013 г., стр. 1).
(9) Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 13).
(10) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
ДИРЕКТИВИ
27.6.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 189/161 |
ДИРЕКТИВА 2014/64/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 15 май 2014 година
за изменение на Директива 64/432/ЕИО на Съвета по отношение на компютърните бази данни, които са част от мрежите за надзор в държавите-членки
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),
като имат предвид, че:
(1) |
Директива 64/432/ЕИО на Съвета (3) се прилага по отношение на търговията с говеда и свине в рамките на Съюза. В нея се предвижда, че компетентният орган в държавата-членка може да въведе система от мрежи за надзор. Тези мрежи включват компютърна база данни, която трябва да съдържа като минимум определен набор от елементи, определени в Директива 64/432/ЕИО, включително идентификационния код на всяко животно. |
(2) |
С Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета (4) се създава система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък. Като общо правило в него се изисква предназначените за едно животно две официални средства за идентификация да имат един и същ идентификационен код. При все това, по време на първоначалния етап на приспособяване към използването на електронни идентификатори като официално средство за идентификация не би могла да се изключи опасността в някои случаи техническите ограничения на конфигурацията на първоначалния идентификационен код на дадено животно да попречат на неговото възпроизвеждане върху електронен идентификатор. Това би могло да се случи, когато съставните елементи на съществуващия идентификационен код на животното пречат на този код да се конвертира в електронен формат. Поради това в Регламент (ЕО) № 1760/2000 се предвиждат специфични преходни дерогации с цел възможност за прилагане на електронен идентификатор и към тези животни, при условие че се гарантира пълна проследимост и че тези животни могат да бъдат индивидуално идентифицирани, както и стопанството, в което са били родени. Възможността за използване на такива електронни идентификатори следва да се отрази в списъка с елементи на компютърните бази данни, посочен в Директива 64/432/ЕИО. |
(3) |
В интерес на последователността на законодателството на Съюза видът електронен идентификатор, ако е приложим за животните, следва да бъде добавен в предвидения в Директива 64/432/ЕИО списък с елементи, които трябва да включват компютърните бази данни. |
(4) |
Поради това Директива 64/432/ЕИО следва да бъде съответно изменена, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Член 14, параграф 3, част В, точка 1 от Директива 64/432/ЕИО се заменя със следното:
„1. |
За всяко животно:
|
Член 2
1. До 18 януари 2016 г. държавите-членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.
Те прилагат тези мерки считано от 18 юли 2019 г.
Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 3
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 4
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 15 май 2014 година.
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
D. KOURKOULAS
(1) ОВ C 43, 15.2.2012 г., стр. 64.
(2) Позиция на Европейския парламент от 2 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 6 май 2014 г.
(3) Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине (OB 121, 29.7.1964 г., стр. 1977/64).
(4) Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета (ОВ L 204, 11.8.2000 г., стр. 1).
27.6.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 189/164 |
ДИРЕКТИВА 2014/68/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 15 май 2014 година
за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на съоръжения под налягане
(преработен текст)
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),
като имат предвид, че:
(1) |
Директива 97/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) е съществено изменяна (4). Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена. |
(2) |
С Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (5) се определят правилата за акредитацията на органите за оценяване на съответствието, предвижда се рамка за надзора на пазара на продукти и за контрола върху продукти от трети държави и се установяват основните принципи относно маркировката „СЕ“. |
(3) |
С Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) се установяват общи принципи и референтни разпоредби, предназначени да се прилагат в секторното законодателство с цел да се създаде последователна основа за преразглеждането или преработването на това законодателство. Поради това Директива 97/23/ЕО следва да бъде съобразена с посоченото решение. |
(4) |
Настоящата директива обхваща съоръжения под налягане и функционални групи, които са нови за пазара на Съюза при пускането им на пазара; т.е. това са нови съоръжения под налягане и функционални групи, произведени от производител, установен в Съюза, или съоръжения под налягане и функционални групи, внесени от трета държава, независимо дали са нови или втора употреба. |
(5) |
Настоящата директива следва да се прилага за всички начини на доставка, включително и за продажбите от разстояние. |
(6) |
Настоящата директива следва да се прилага само за съоръжения под налягане подложени на максимално допустимо налягане (PS) по-голямо от 0,5 bar. Съоръжение под налягане, което работи под налягане не повече от 0,5 bar, не представлява значителен риск, свързан с налягането. Поради това не следва да са налице пречки за неговото свободно движение в рамките на Съюза. |
(7) |
Настоящата директива следва също да се прилага по отношение на функционални групи, съставени от няколко отделни съоръжения под налягане, които образуват едно неразделно и функциониращо цяло. Тези функционални групи могат да варират от прости функционални групи, като например тенджери под налягане, до сложни функционални групи, като водотръбни котли. В случай че производителят на функционална група възнамерява да я пусне на пазара и да я пусне в действие като функционална група, а не под формата на съставните ѝ части, тогава тази функционална група следва да отговаря на изискванията на настоящата директива. Настоящата директива обаче не следва да се прилага по отношение на функционални групи от съоръжения под налягане на мястото и под отговорността на ползвател, който е различен от производителя, както в случая с индустриалните инсталации. |
(8) |
Настоящата директива следва да хармонизира националните разпоредби за рисковете, свързани с налягане. Другите рискове, които тези съоръжения могат да представляват, могат да попаднат в обхвата на други директиви, които уреждат тези рискове. |
(9) |
Някои съоръжения под налягане обаче попадат в обхвата на други директиви, въз основа на член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Разпоредбите, установени в някои от тези директиви, уреждат и риска, свързан с налягането. Тези директиви се считат за подходящи да осигуряват необходимата защита, когато рискът, свързан с налягането във връзка с тези съоръжения, остава малък. Поради това тези съоръжения следва да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива. |
(10) |
По отношение на някои съоръжения под налягане, чийто международен транспорт попада в обхвата на международни споразумения, транспортът на национално равнище и опасностите и рисковете, свързани с налягане, се уреждат от директиви на Съюза, основани на тези споразумения. Тези директиви разширяват приложното поле на тези споразумения по отношение на транспорта на национално равнище, за да се гарантира свободното движение на опасни стоки, като същевременно се повишава безопасността при транспортиране. Такива съоръжения, които попадат в обхвата на Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7) и в обхвата на Директива 2010/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (8) следва да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива. |
(11) |
Някои видове съоръжения под налягане, въпреки че се подлагат на максимално допустимо налягане (PS) по-голямо от 0,5 bar, не представляват значителен риск, свързан с налягането, и следователно свободното движение в Съюза на подобни съоръжения не следва да се възпрепятства, ако те са законно произведени или пуснати на пазара в държава членка. За гарантирането на свободното движение на тези съоръжения не е необходимо те да се включват в обхвата на настоящата директива. Поради това те следва да бъдат изрично изключени от нейния обхват. |
(12) |
Други съоръжения под налягане, които се подлагат на максимално допустимо налягане по-голямо от 0,5 bar и които представляват значителен риск, свързан с налягането, но по отношение на които са гарантирани свободно движение и подходящо ниво на безопасност, следва да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива. Такива изключвания обаче следва редовно да се преразглеждат с оглед да се установи дали е необходимо да се предприеме някакво действие на равнището на Съюза. |
(13) |
Обхватът на настоящата директива следва да се основава на общо определение на понятието „съоръжение под налягане“, което да предвижда техническото развитие на тези продукти. |
(14) |
Съответствието със съществените изисквания за безопасност е необходимо, за да се осигури безопасността на съоръженията под налягане. Тези изисквания следва да бъдат разделени на общи и специфични изисквания, на които съоръженията под налягане е необходимо да отговарят. По-специално специфичните изисквания следва да бъдат предвидени за определен тип съоръжения под налягане. Някои типове съоръжения под налягане в категориите III и IV следва да подлежат на крайно оценяване, което да включва контрол на крайния продукт и контролни изпитвания. |
(15) |
Държавите членки следва да могат да допускат показването на търговски панаири на съоръжения под налягане, които все още не съответстват на изискванията на настоящата директива. По време на демонстрации следва да се вземат необходимите мерки за безопасност в съответствие с общите правила за безопасност на съответната държава членка за осигуряване безопасността на хората. |
(16) |
В Директива 97/23/ЕО се предвижда класифициране на съоръженията под налягане в категории по възходяща степен на опасност. Това включва класифицирането на съдържащия се в съоръженията под налягане флуид като опасен или не, в съответствие с Директива 67/548/ЕИО на Съвета (9). На 1 юни 2015 г. Директива 67/548/ЕИО следва да бъде отменена и заменена с Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета (10), с който в Съюза се прилага Глобалната хармонизирана система за класифициране и етикетиране на химикалите, приета на международно равнище в рамките на структурата на Организацията на обединените нации. С Регламент (ЕО) № 1272/2008 се въвеждат нови класове и категории опасности, които само отчасти съответстват на предвидените в Директива 67/548/ЕИО. Поради това Директива 97/23/ЕО следва да бъде приведена в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008, като в същото време се запазят съществуващите нива на защита, предвидени в посочената директива. |
(17) |
Икономическите оператори следва да отговарят за съответствието на съоръженията под налягане и функционалните групи, с изискванията на настоящата директива, в зависимост от съответната си роля във веригата на доставка, за да се осигури високо ниво на защита на обществените интереси, като здравето и безопасността на хората и защитата на домашните животни и вещите, и да се гарантира лоялна конкуренция на пазара на Съюза. |
(18) |
Всички икономически оператори, които вземат участие във веригата на доставка и дистрибуция, следва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че предоставят на пазара само съоръжения под налягане и функционални групи, които са в съответствие с настоящата директива. Необходимо е да се предвиди ясно и пропорционално разпределение на задълженията, които отговарят на ролята на всеки икономически оператор във веригата на доставка и дистрибуция. |
(19) |
Производителят, имайки подробни познания за процеса на проектиране и производство, е в най-добра позиция да проведе процедурата за оценяване на съответствието. Поради това оценяването на съответствието следва да остане задължение единствено на производителя. |
(20) |
С цел да се улесни комуникацията между икономическите оператори, органите за надзор на пазара и потребителите, държавите членки следва също така да насърчават икономическите оператори да включват интернет адрес в допълнение към пощенския адрес. |
(21) |
Необходимо е да се гарантира, че съоръженията под налягане и функционалните групи от трети държави, въвеждани на пазара на Съюза, отговарят на изискванията на настоящата директива и по-специално, че производителите са извършили подходящите процедури за оценяване на съответствието по отношение на тези съоръжения под налягане и функционални групи. Поради това следва да се предвиди вносителите да се уверяват, че съоръжението под налягане или функционалната група, които пускат на пазара, отговарят на изискванията на настоящата директива и че не пускат на пазара съоръжения под налягане или функционални групи, които не отговарят на тези изисквания или представляват риск. Следва също така да се предвиди вносителите да се уверяват, че процедурите за оценяване на съответствието са били проведени и че маркировката на съоръженията под налягане или функционалните групи и документацията, изготвена от производителите, са на разположение на компетентните национални органи за проверка. |
(22) |
Когато пуска съоръжения под налягане или функционални групи на пазара, всеки вносител следва да посочва върху съоръжението под налягане или функционалната група своето име, своето регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка и пощенски адрес, на който може да се осъществи връзка с него. Следва да се предвидят изключения в случаи, в които размерът или естеството на съоръжението под налягане или функционалната група не го позволяват. Това включва случаите, при които вносителят би трябвало да отвори опаковката, за да постави името и адреса си върху съоръжението под налягане или функционалната група. |
(23) |
Дистрибуторът предоставя съоръжения под налягане или функционални групи на пазара, след като те са били пуснати на пазара от производителя или вносителя, и следва да действа с дължимата грижа, така че да гарантира, че неговите действия спрямо дадено съоръжение под налягане или функционална група не се отразяват неблагоприятно на съответствието на съоръжението под налягане или функционалната група с изискванията на настоящата директива. |
(24) |
Всеки икономически оператор, който пуска на пазара съоръжения под налягане или функционални групи със своето име или търговска марка или изменя съоръжения под налягане или функционални групи по начин, който може да засегне съответствието с изискванията на настоящата директива, следва да бъде считан за производител и следва да поеме задълженията на производителя. |
(25) |
Тъй като дистрибуторите и вносителите са близо до пазара, те следва да бъдат включени в задачите по надзор на пазара, изпълнявани от компетентните национални органи, и следва да бъдат готови да участват активно, като предоставят на тези органи цялата необходима информация, свързана със съответното съоръжение под налягане или функционална група. |
(26) |
Осигуряването на проследимостта на съоръженията под налягане и функционалните групи по цялата верига на доставка спомага за опростяване на провеждането и повишаването на ефективността на надзора на пазара. Една ефикасна система за проследимост улеснява задачата на органите за надзор на пазара да проследят икономическите оператори, които са предоставили несъответстващи съоръжения под налягане или функционални групи на пазара. |
(27) |
Когато съхраняват информацията, изисквана съгласно настоящата директива за идентифициране на други икономически оператори, от икономическите оператори не следва да се изисква да актуализират тази информация по отношение на други икономически оператори, които са им доставили съоръжения под налягане или функционални групи или на които те са доставили съоръжения под налягане или функционални групи. |
(28) |
Настоящата директива следва да се ограничи до определяне на съществените изисквания за безопасност. С цел улесняване оценяването на съответствието с тези изисквания е необходимо да се предвиди презумпция за съответствие за съоръженията под налягане или функционалните групи, които отговарят на хармонизираните стандарти, приети съгласно Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета (11), с цел определяне на подробни технически спецификации по отношение на тези изисквания, по-специално по отношение на проектирането, производството и изпитването на съоръжения под налягане или функционални групи. |
(29) |
В Регламент (ЕС) № 1025/2012 се предвижда процедура за повдигане на възражения срещу хармонизирани стандарти, когато тези стандарти не отговарят напълно на изискванията на настоящата директива. |
(30) |
Производството на съоръжения под налягане изисква използването на безопасни материали. В отсъствието на хармонизирани стандарти следва да бъдат определени характеристиките на материалите, предназначени за многократна употреба. Тези характеристики следва да се определят посредством европейските одобрения за материалите, като тези одобрения се издават от един от нотифицираните органи, специално определени за тази цел. Материалите, които отговарят на европейските одобрения, следва да се ползват от презумпция за съответствие със съществените изисквания за безопасност на настоящата директива. |
(31) |
С оглед естеството на рисковете, свързани с използването на съоръжения под налягане и функционални групи и за да се даде възможност на икономическите оператори да докажат, а на компетентните органи да гарантират, че предоставените на пазара съоръжения под налягане или функционални групи отговарят на съществените изисквания за безопасност, е необходимо да се предвидят процедури по оценяване на съответствието. Тези процедури следва да се разработват според нивото на опасност, присъщо на дадено съоръжение под налягане или функционална група. Поради това за всяка категория съоръжения под налягане следва да има съответна процедура или избор между различни процедури с еднакво строги изисквания. С Решение № 768/2008/ЕО се определят модули за процедури за оценяване на съответствието, които включват процедури – от най-малко ограничителната до тази с най-строги изисквания, пропорционално на степента на риска и необходимото ниво на безопасност. За да се осигури междусекторна последователност и да се избегнат ad hoc варианти, процедурите за оценяване на съответствието следва да бъдат избирани измежду тези модули. Направените допълнения към посочените процедури са обосновани от естеството на необходимата проверка за съоръженията под налягане. |
(32) |
Държавите членки следва да са в позиция да оправомощават инспекторати на ползвателите за извършване на някои действия по оценяване на съответствието в рамките на настоящата директива. За тази цел с настоящата директива следва да се установят критерии за оправомощаване на инспекторати на ползвателите от държавите членки. |
(33) |
При някои процедури за оценяване на съответствието следва да е възможно всяка отделна част да се инспектира и изпитва от нотифициран орган или инспекторат на ползвателите, като част от крайното оценяване на съоръжението под налягане или функционалната група. В други случаи следва да се предвиди крайното оценяване да може да се наблюдава от нотифициран орган посредством внезапни посещения. |
(34) |
Производителите следва да съставят ЕС декларация за съответствие за да предоставят информацията, изисквана съгласно настоящата директива, за съответствието на съоръженията под налягане или функционалните групи с изискванията на настоящата директива и друго съответно законодателство на Съюза за хармонизация. |
(35) |
За да се гарантира реален достъп до информация за целите на надзора на пазара, в случаите, когато съоръжение под налягане или функционална група попадат в обхвата на няколко законодателни акта на Съюза за хармонизация, информацията, необходима за определяне на всички приложими актове на Съюза, следва да бъде налична в единна ЕС декларация за съответствие. За да се намали административната тежест за икономическите оператори, тази единна ЕС декларация за съответствие може да представлява досие, включващо съответните отделни ЕС декларации за съответствие. |
(36) |
Проверка на съответствието със съществените изисквания за безопасност е необходима, за да се осигури ефективна защита на потребителите, другите ползвателите и трети страни. |
(37) |
Съоръженията под налягане и функционалните групи, като общо правило, следва да носят маркировката „СЕ“. Маркировката „CE“, указваща съответствието на съоръженията под налягане или функционалните групи, е видимата последица от цял един процес, включващ оценяване на съответствието в широк смисъл. Основните принципи, уреждащи маркировката „СЕ“ и взаимовръзката ѝ с други маркировки, са установени в Регламент (ЕО) № 765/2008. Правилата за нанасяне на маркировката „СЕ“ следва да бъдат установени в настоящата директива. |
(38) |
На съоръженията под налягане, определени от настоящата директива, които представляват само незначителен риск поради налягане и за които поради това процедурите за сертифициране не са обосновани, не следва да се нанася маркировката „СЕ“. |
(39) |
Някои процедури за оценяване на съответствието, установени в настоящата директива, изискват намесата на органи за оценяване на съответствието, които са нотифицирани от държавите членки на Комисията. |
(40) |
Опитът показа, че критериите, установени в Директива 97/23/ЕО, на които трябва да отговарят органите за оценяване на съответствието, за да бъдат нотифицирани на Комисията, не са достатъчни, за да гарантират еднакво високи резултати от работата на тези органи в целия Съюз. От съществено значение е обаче всички органи за оценяване на съответствието да осъществяват функциите си на едно и също ниво и в условията на лоялна конкуренция. Това налага установяването на задължителни изисквания за органите за оценяване на съответствието, желаещи да бъдат нотифицирани с оглед извършване на услуги по оценяване на съответствието. |
(41) |
Ако орган за оценяване на съответствието демонстрира съответствие с критериите, установени в хармонизирани стандарти, следва да се счита, че той отговаря на изискванията, посочени в настоящата директива. |
(42) |
С цел осигуряване на сходно ниво на качеството при оценяването на съответствието, е необходимо също така да се определят изискванията за нотифициращите органи и другите органи, участващи в оценката, нотифицирането и наблюдението на органите за оценяване на съответствието. |
(43) |
Системата, установена с настоящата директива, следва да се допълни със системата за акредитация, предвидена в Регламент (ЕО) № 765/2008. Тъй като акредитацията е важно средство за проверка на компетентността на органите за оценяване на съответствието, тя също следва да бъде използвана за целите на нотифицирането. |
(44) |
Прозрачната акредитация, предвидена в Регламент (ЕО) № 765/2008, осигуряваща необходимото ниво на доверие в сертификатите за съответствие, следва да се разглежда от националните органи на публичната власт в целия Съюз като предпочитано средство за доказване на техническата компетентност на органите за оценяване на съответствието. Въпреки това, националните органи могат да счетат, че притежават подходящите средства сами да извършват такава оценка. В такива случаи, с цел да се гарантира подходящото ниво на доверие в оценките, извършвани от други национални органи, те следва да предоставят на Комисията и на другите държави членки необходимите документи, доказващи съответствието на оценените органи за оценяване на съответствието с приложимите регулаторни изисквания. |
(45) |
Органите за оценяване на съответствието често възлагат части от своите дейности, свързани с оценяването на съответствието, на подизпълнители или използват свои поделения за тази цел. С цел запазване нивото на защита, изисквано за дадено съоръжение под налягане или функционална група, които се пускат на пазара на Съюза, е от съществено значение подизпълнителите и поделенията, извършващи оценяване на съответствието, да отговарят на същите изисквания като нотифицираните органи във връзка със задачите по оценяване на съответствието. Следователно е важно оценката на компетентността и работата на органите, които ще бъдат нотифицирани, както и наблюдението на вече нотифицираните органи, да обхващат също и дейностите, извършвани от подизпълнители и поделения. |
(46) |
Необходимо е да се повишат ефикасността и прозрачността на процедурата по нотифициране и по-специално, тя да бъде адаптирана към новите технологии, за да се даде възможност за нотифициране по електронен път. |
(47) |
Тъй като нотифицираните органи могат да предлагат своите услуги в целия Съюз, е целесъобразно да се даде възможност на другите държави членки и на Комисията да повдигат възражения относно нотифициран орган. Следователно е важно да се определи срок, през който всякакви съмнения или съображения относно компетентността на органите за оценяване на съответствието да бъдат изяснени, преди те да започнат да функционират като нотифицирани органи. |
(48) |
В интерес на конкурентоспособността е от съществено значение нотифицираните органи да прилагат процедурите за оценяване на съответствието, без да се създава ненужна тежест за икономическите оператори. По същата причина, както и за да се гарантира еднаквото третиране на икономическите оператори, трябва да се осигури съответствие в техническото прилагане на процедурите за оценяване на съответствието. Това може да се постигне най-добре посредством съответната координация и сътрудничество между нотифицираните органи. |
(49) |
Държавите членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че съоръженията под налягане и функционалните групи могат да бъдат пускани на пазара само ако при подходящото им съхранение и употреба по предназначение или при условия на употреба, които разумно могат да бъдат предвидени, не застрашават здравето и безопасността на хората. Съоръженията под налягане или функционалните групи следва да бъдат считани за несъответстващи на съществените изисквания за безопасност, установени в настоящата директива, само при условия на употреба, които разумно могат да бъдат предвидени, т.е. когато такава употреба би могла да възникне от законосъобразно и лесно предвидимо човешко поведение. |
(50) |
За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (12). |
(51) |
Процедурата по консултиране следва да се използва за приемането на актове за изпълнение, изискващи от нотифициращите държави членки да предприемат необходимите коригиращи мерки спрямо нотифицираните органи, които не изпълняват или са престанали да изпълняват изискванията за тяхната нотификация. |
(52) |
Процедурата по разглеждане следва да се използва при приемането на актове за изпълнение по отношение на европейски одобрения за материали, които показват недостатъци, и данните за които вече са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, тъй като подобни решения могат да имат последици за презумпцията за съответствие с приложимите съществени изисквания. |
(53) |
При надлежно обосновани случаи, свързани със съответстващи на изискванията съоръжения под налягане или функционални групи, които представляват риск за здравето или безопасността на хората, за домашните животни или за вещите, Комисията следва да приеме актове за изпълнение с незабавно приложение. |
(54) |
В съответствие с установената практика комитетът, учреден с настоящата директива, може да играе полезна роля при разглеждането на въпроси във връзка с прилагането на настоящата директива, които са повдигнати от неговия председател или от представител на държава членка в съответствие с неговия процедурен правилник. |
(55) |
Когато се разглеждат въпроси, свързани с настоящата директива, които не се отнасят до изпълнението ѝ или до нарушения, напр. в експертна група на Комисията, в съответствие със съществуващата практика Европейският парламент следва да получи пълната информация и документация и, когато е целесъобразно, покана да присъства на заседанията. |
(56) |
Комисията следва, посредством актове за изпълнение и, предвид специалния им характер, без да прилага Регламент (ЕС) № 182/2011, да установи дали мерките, взети от държавите членки по отношение на несъответстващи съоръжения под налягане или функционални групи, са обосновани или не. |
(57) |
За да се вземат под внимание появили се много сериозни опасения, свързани с безопасността, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с измененията в класификацията на съоръженията под налягане или функционалните групи. Повторното класифициране следва да се основава на подходящи доказателства и обосновка за всеки отделен случай. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да провежда подходящи консултации, включително на експертно равнище. |
(58) |
При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета. |
(59) |
В Директива 97/23/ЕО се съдържа преходна уредба, която даде възможност да бъдат пуснати в действие съоръжения под налягане и функционални групи, съответстващи на действащите национални разпоредби към датата на прилагане на Директива 97/23/ЕО. От съображения за правна сигурност е необходимо и в настоящата директива да бъде въведена посочената преходна уредба. |
(60) |
Необходимо е да бъде предвидена разумна преходна уредба, която допуска предоставянето на пазара и пускането в действие, без да е необходимо спазване на допълнителни изисквания към съоръженията, на съоръжения под налягане и функционални групи, които вече са били пуснати на пазара в съответствие с Директива 97/23/ЕО преди началната дата на прилагане на националните мерки, транспониращи настоящата директива. Следователно дистрибуторите следва да могат да доставят съоръжения под налягане и функционални групи, които са пуснати на пазара, т.е. които вече са във веригата на дистрибуция преди началната дата на прилагане на националните мерки по транспониране на настоящата директива. |
(61) |
Държавите членки постановят правила за санкции, приложими към нарушения на разпоредбите на националното право, приети съгласно настоящата директива, и да гарантират прилагането на тези санкции. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. |
(62) |
Доколкото целта на настоящата директива, а именно да се гарантира, че съоръженията под налягане и функционалните групи на пазара отговарят на изискванията за високо ниво на защита на здравето и безопасността на хората, защита на домашните животни или вещите, като едновременно с това се осигурява функционирането на вътрешния пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба и последиците си, може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел. |
(63) |
Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходната директива. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходната директива. |
(64) |
Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите членки по отношение на срока за транспониране в националното право и датата на прилагане на директивата, посочени в приложение V, част Б, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
ГЛАВА 1
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Обхват
1. Настоящата директива се прилага към проектирането, производството и оценяването на съответствието на съоръженията под налягане и функционалните групи с максимално допустимо налягане (PS) по-голямо от 0,5 bar.
2. Настоящата директива не се прилага за:
а) |
тръбопроводи, състоящи се от една или повече тръби, за транспортиране на флуиди или вещества от или към една инсталация (на сушата или в морето), включително крайната спирателна арматура и принадлежащите им съоръжения; настоящото изключение не се прилага за стандартните съоръжения под налягане в станции за намаляване на налягането или в компресорни станции; |
б) |
тръбопроводи за снабдяване, разпределяне и отвеждане на вода и съоръженията към тях — напорни тръбопроводи, водонапорни галерии и шахти във водноелектрически централи и съоръженията към тях; |
в) |
обикновени съдове под налягане в обхвата на Директива 2014/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (13); |
г) |
аерозолни опаковки в обхвата на Директива 75/324/ЕИО на Съвета (14); |
д) |
съоръжения, предназначени за функционирането на превозни средства, определени от следните правни актове:
|
е) |
съоръжения, класифицирани в категория, не по-висока от категория I според член 13 от настоящата директива и попадащи в обхвата на една от следните директиви:
|
ж) |
съоръжения, попадащи в обхвата на член 341, параграф 1, буква б) от ДФЕС; |
з) |
съоръжения, специално разработени за използване в ядрената техника, при повреда на които могат да се отделят радиоактивни продукти; |
и) |
съоръжения за контрол на сондажни кладенци, използвани при проучвания за нефт, природен газ и геотермална енергия и при добива им, както и в подземни хранилища, предназначени за регулиране и/или контрол на налягането в сондажните кладенци; те включват колонната глава (фонтанна арматура), превенторите за предотвратяване на фонтаниране, тръбопроводи и сборни колектори (манифолди) и съоръженията към тях; |
й) |
съоръжения и машини с вътрешни пространства, за които определянето на размерите, изборът на материал и производствените правила се основават главно на изисквания за достатъчна якост, устойчивост и стабилност, за да издържат на статични и динамични работни натоварвания или други работни характеристики и при които налягането не е определящ фактор при проектирането; тези съоръжения могат да включват:
|
к) |
доменни пещи с инсталации за охлаждане на пещта, рекуператори, прахоуловители, инсталации за очистване на доменен газ, вагрянки с охлаждане на пещта, газови преобразуватели и леярски кофи за топене, претопяване, обезгазяване и леене на стомана, чугун и цветни метали; |
л) |
корпуси на електрически съоръжения за високо напрежение — превключватели, разединители, управляващи уреди, трансформатори и ротационни машини; |
м) |
тръби под налягане за трансмисионни системи, например за електрозахранване и телефонни кабели; |
н) |
плавателни средства, ракети, въздухоплавателни средства или подвижни плаващи съоръжения и съоръжения под налягане, предназначени за вграждане в тях или за тяхното задвижване; |
о) |
съоръжения под налягане, изработени от еластична обвивка, като пневматични гуми, въздушни възглавници, топки за игра, надуваеми лодки и др.; |
п) |
изпускателни и всмукателни шумозаглушители; |
р) |
бутилки или кутии за газирани напитки, предназначени за крайно потребление; |
с) |
съдове, конструирани за транспорт и разпределение на напитки с PS.V не повече от 500 bar.L и максимално допустимо налягане ненадвишаващо 7 bar; |
т) |
съоръжения, попадащи в обхвата на Директива 2008/68/ЕО и Директива 2010/35/ЕС и съоръжения, попадащи в обхвата на Международния кодекс за превоз на опасни товари по море и на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване; |
у) |
радиатори и тръбопроводи в отоплителни инсталации с вода; |
ф) |
съдове за течности с максимално налягане на газовете над течността до 0,5 bar. |
Член 2
Определения
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1) |
„съоръжения под налягане“ означава съдове, тръбопроводи, устройства за безопасност и устройства под налягане, в това число, когато е приложимо, и елементи, присъединени към частите на съоръжението, подложени на налягане, като фланци, щуцери, свързващи елементи, опори, транспортни уши; |
2) |
„съд“ означава затворена конструкция, проектирана и предназначена за съхраняване на флуиди под налягане, включително директно свързаните към нея приспособления, до точката за присъединяването ѝ с други съоръжения. Съдът може да има една или повече камери; |
3) |
„тръбопровод“ означава свързани помежду си тръбни елементи, които са предназначени за пренос на флуиди и които са неразделна част от система под налягане. Тръбопроводите включват тръби или система от тръби, тръбни елементи, фитинги, компенсатори, гъвкави тръби и други елементи, устойчиви на налягане. Към тръбопроводите се отнасят топлообменните апарати за охлаждане или нагряване на въздух, съставени от тръби; |
4) |
„устройства за безопасност“ означава устройства, предназначени да предпазят съоръжението от превишаване на налягането над допустимата стойност, включващи: устройства за непосредствено ограничаване на налягането — предпазни клапани, предпазни устройства с разрушаващи се елементи, прегъваеми пръти, управляеми защитни системи за понижаване на налягането, и ограничителни устройства, които задействат приспособления за корекция или осигуряват изключване или изключване и блокиране, като превключватели, задействани от налягането, температурата или нивото на флуида, и измервателни устройства за контрол и регулиране, свързани с безопасността; |
5) |
„устройства под налягане“ означава елементите с технологична функция, затворената конструкция на които е подложена на налягане; |
6) |
„функционална група“ означава съвкупност от съоръжения под налягане, свързани от производителя им и функциониращи като едно цяло; |
7) |
„налягане“ означава налягането в съоръжението, отнесено към атмосферното, т.е. манометрично налягане. Налягането при вакуум се означава с отрицателна стойност; |
8) |
„максимално допустимо налягане (PS)“ означава максималното налягане, за което е проектирано съоръжението, както е посочено от производителя и определено на място, посочено от него, като това място е в точката на присъединяване на устройствата за безопасност и/или ограничителните устройства или най-високата точка на съоръжението, или, ако това не е приложимо — в която и да е друга точка; |
9) |
„минимална/максимална допустима температура (TS)“ означава определената минимална/максимална температура, за която е проектирано съоръжението, приета от производителя; |
10) |
„обем (V)“ означава вътрешният обем на всяка камера, включително обемът на щуцерите до първата връзка или заваръчен шев, без обема на постоянните вътрешни елементи; |
11) |
„номинален диаметър (DN)“ означава числената стойност на диаметъра, който е общ за всички елементи в тръбна система, различни от елементите, които се означават чрез външния диаметър или диаметъра на резбата; за удобство тази стойност е закръглено число, използвано за означаване на диаметъра, което е приблизително свързано с производствените размери; означава се с DN, следвано от число; |
12) |
„флуиди“ означава чисти газове, течности и пари, както и техните смеси; флуидите могат да съдържат и суспензия от твърди вещества; |
13) |
„неразглобяеми съединения“ означава тези съединения, които не могат да бъдат разглобени без разрушаване; |
14) |
„Европейско одобрение за материалите“ означава технически документ, в който се определят характеристиките на материалите, които са предназначени за многократна употреба при производството на съоръжения под налягане, които не са обхванати от хармонизиран стандарт; |
15) |
„предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на съоръжение под налягане или функционална група за дистрибуция или използване на пазара на Съюза в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно; |
16) |
„пускане на пазара“ означава предоставянето на съоръжение под налягане или функционална група на пазара на Съюза за първи път; |
17) |
„пускане в действие“ означава използването за първи път на съоръжение под налягане или функционална група от техния ползвател; |
18) |
„производител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което произвежда съоръжение под налягане или функционална група или възлага проектирането или производството на такова съоръжение или функционална група и предлага това съоръжение или функционална група на пазара със своето име или търговска марка или ги използва за свои собствени цели; |
19) |
„упълномощен представител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което е упълномощено писмено от производител да действа от негово име във връзка с определени задачи; |
20) |
„вносител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което пуска на пазара на Съюза съоръжение под налягане или функционална група от трета държава; |
21) |
„дистрибутор“ означава всяко физическо или юридическо лице във веригата на доставка, различно от производителя или вносителя, което предоставя съоръжение под налягане или функционална група на пазара; |
22) |
„икономически оператори“ означава производителят, упълномощеният представител, вносителят и дистрибуторът; |
23) |
„техническа спецификация“ означава документ, определящ техническите изисквания, които трябва да са изпълнени за съоръжение под налягане или функционална група; |
24) |
„хармонизиран стандарт“ означава хармонизиран стандарт по смисъла на член 2, точка 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1025/2012; |
25) |
„акредитация“ означава акредитацията по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент (ЕО) № 765/2008; |
26) |
„национален орган по акредитация“ означава националният орган по акредитация по смисъла на член 2, точка 11 от Регламент (ЕО) № 765/2008; |
27) |
„оценяване на съответствието“ означава процес, който доказва дали са изпълнени съществените изисквания за безопасност на настоящата директива, свързани с дадено съоръжение под налягане или функционална група; |
28) |
„орган за оценяване на съответствието“ означава орган, осъществяващ дейности по оценяване на съответствието, включително калибриране, изпитване, сертификация и контрол; |
29) |
„изземване“ означава всяка мярка, целяща да постигне връщане на съоръжение под налягане или функционална група, които вече са били предоставени на потребители или на други ползватели; |
30) |
„изтегляне“ означава всяка мярка, целяща предотвратяване на предоставянето на пазара на съоръжение под налягане или функционална група, които са във веригата на доставка; |
31) |
„маркировка CE“ означава маркировка, чрез която производителят указва, че съоръжението под налягане или функционалната група е в съответствие с приложимите изисквания, установени в законодателството на Съюза за хармонизация, предвиждащо нейното нанасяне; |
32) |
„законодателство на Съюза за хармонизация“ означава законодателство на Съюза, което хармонизира условията за предлагане на продукти на пазара. |
Член 3
Предоставяне на пазара и пускане в действие
1. Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че съоръженията под налягане и функционалните групи могат да се предоставят на пазара и да се пускат в действие само когато при правилно монтиране, поддръжка и използване по предназначение изпълняват изискванията на настоящата директива.
2. Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да постановят такива изисквания, каквито считат за необходими, за да гарантират, че хората, и в частност работниците, са защитени по време на използване на посоченото съоръжение под налягане или функционална група, при условие че това не означава модифициране на тези съоръжения или функционални групи по начин, който не е уреден от настоящата директива.
3. На търговски панаири, изложения, демонстрации и други подобни прояви държавите членки не възпрепятстват показването на съоръжения под налягане или функционални групи, които не съответстват на настоящата директива, при условие че поставен на видимо място знак, ясно показва, че такива съоръжения под налягане или функционални групи не могат да бъдат предоставяни на пазара и/или пускани в действие, докато не бъдат приведени в съответствие. По време на демонстрации се вземат подходящи мерки за безопасност в съответствие с изискванията, определени от компетентния орган на съответната държава членка, с оглед осигуряване безопасността на хората.
Член 4
Технически изисквания
1. Следните съоръжения под налягане трябва да отговарят на съществените изисквания за безопасност, установени в приложение I:
а) |
съдове, с изключение на тези посочени в буква б), за:
|
б) |
съоръжения под налягане с обем над 2 l, застрашени от прегряване чрез нагряване с пламък или по друг начин, за производство на пара или гореща вода с температура над 110 °C, както и всички тенджери под налягане (приложение II, диаграма 5); |
в) |
тръбопроводи за:
|
г) |
устройствата за безопасност и устройствата под налягане, предназначени за съоръжения по букви а), б) и в), включително когато такива съоръжения са част от функционална група. |
2. Следните функционални групи, които включват най-малко едно съоръжение под налягане по параграф 1, отговарят на съществените изисквания за безопасност, изложени в приложение I:
а) |
функционални групи за производство на пара или гореща вода с температура над 110 °C, които включват поне едно съоръжение под налягане, нагрявано с пламък или по друг начин и застрашено от прегряване; |
б) |
функционални групи, различни от посочените в буква а), ако производителят възнамерява да ги предоставя на пазара и да ги пуска в действие като функционални групи. |
Чрез дерогация от първа алинея функционалните групи за производство на топла вода с температура до 110 °C, зареждани ръчно с твърдо гориво, когато произведението от максималното допустимо налягане в бара и обема в литри е по-голямо от числото 50, отговарят на съществените изисквания за безопасност, посочени в точки 2.10, 2.11, 3.4, 5, буква а) и 5, буква г) от приложение I.
3. Съоръжения под налягане и функционални групи с работни параметри по-ниски или равни на границите, установени съответно в параграф 1, букви а), б) и в) и в параграф 2, се проектират и произвеждат в съответствие с добрата инженерна практика в държавите членки, с цел да се осигури безопасното им използване. Съоръженията под налягане и функционалните групи се придружават от съответните инструкции за използване.
Без да се засяга друго приложимо законодателство на Съюза за хармонизация, предвиждащо поставянето му, на тези съоръжения или функционални групи не се нанася маркировката „СЕ“, посочена в член 18.
Член 5
Свободно движение
1. Държавите членки не могат да забраняват, ограничават или възпрепятстват, на основание на рискове, свързани с налягане, предоставянето на пазара или пускането в действие, при условия, определени от производителя, на съоръжения под налягане или функционални групи, които са в съответствие с настоящата директива.
Държавите членки не могат да забраняват, ограничават или възпрепятстват, на основание рискове, свързани с налягане, предоставянето на пазара или пускането в действие на съоръжения под налягане или функционални групи, които са в съответствие с член 4, параграф 3.
2. Когато една държава членка е определила инспекторат на ползвателите в съответствие с изискванията, посочени в член 25, тя не може въз основа на рискове, свързани с налягане, да забрани, ограничи или възпрепятства пускането на пазара или пускането в действие, при условията предвидени в член 16, на съоръжения под налягане или функционални групи, чието съответствие е оценено от инспекторат на ползвателите, определен от друга държава членка в съответствие с изискванията, установени в член 25.
3. Държавите членки могат да изискват, до степен необходима за безопасността и правилното използване на съоръженията под налягане и функционалните групи, информацията, посочена в приложение I, точки 3.3 и 3.4, да бъде предоставена на официалния(те) език(ци) на Съюза, които може да са определени от държавата членка, в която съоръженията или функционалната група се предоставят на пазара.
ГЛАВА 2
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОПЕРАТОРИ
Член 6
Задължения на производителите
1. Когато пускат на пазара своите съоръжения под налягане или функционални групи по член 4, параграфи 1 и 2, или ги използват за свои собствени цели, производителите гарантират, че те са проектирани и произведени в съответствие със съществените изисквания за безопасност, установени в приложение I.
Когато пускат на пазара своите съоръжения под налягане или функционални групи по член 4, параграф 3, или ги използват за свои собствени цели, производителите гарантират, че те са проектирани и произведени в съответствие с добрата инженерна практика в дадена държава членка.
2. За съоръженията под налягане или функционалните групи по член 4, параграфи 1 и 2 производителите изготвят посочената в приложение III техническа документация и провеждат съответната процедура за оценяване на съответствието по член 14 или организират нейното провеждане.
Когато съответствието на съоръженията под налягане или функционалните групи по член 4, параграфи 1 и 2 с приложимите изисквания е доказано от процедурата, посочена в първа алинея на настоящия параграф, производителите изготвят ЕС декларация за съответствие и нанасят маркировката „СЕ“.
3. Производителите съхраняват техническата документация и ЕС декларацията за съответствие в продължение на 10 години, след като съоръжението под налягане или функционалната група са били пуснати на пазара.
4. Производителите гарантират, че съществуват процедури, чрез които серийното производство да остане в съответствие с настоящата директива. Промените в проекта или характеристиките на съоръжение под налягане или функционална група и промените в хармонизираните стандарти или в други технически спецификации, чрез позоваване на които е декларирано съответствието на съоръжението под налягане или функционалната група, се вземат предвид по подходящ начин.
Когато се счита за целесъобразно предвид рисковете, които представляват съоръженията под налягане или функционалните групи, производителите, за да осигурят защитата на здравето и безопасността на потребителите и другите ползватели, провеждат изпитвания на образци на предоставени на пазара съоръжения под налягане или функционални групи, провеждат разследвания и, ако е необходимо, поддържат регистър за оплаквания за несъответстващи на изискванията съоръжения под налягане или функционални групи и изземвания на такива съоръжения, и информират дистрибуторите за такова наблюдение.
5. Производителите гарантират, че техните съоръжения под налягане или функционални групи имат нанесен тип, партиден или сериен номер, или някакъв друг елемент, който позволява тяхната идентификация, или когато размерът или естеството на съоръженията или функционалните групи не позволяват това, че необходимата информация е представена върху опаковката или в документ, който придружава съоръженията.
6. Производителите посочват върху съоръжението под налягане или функционалната група своето име, регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка и пощенския адрес, на който може да се осъществи връзка с тях, или, когато това не е възможно, върху неговата опаковка, или в документ, който придружава съоръжението или функционалната група. Адресът посочва едно единствено място, където производителят може да бъде намерен. Данните за връзка са на език, лесно разбираем за потребителите, другите ползватели и органите за надзор на пазара.
7. Производителите гарантират, че съоръженията под налягане или функционалните групи по член 4, параграфи 1 и 2 се придружават от инструкции и информация за безопасност в съответствие с приложение I, точки 3.3 и 3.4, на език, лесно разбираем за потребителите и други ползватели, определен от съответната държава членка. Тези инструкции и информация за безопасност, както и всички етикети са ясни, разбираеми и смислени.
Производителите гарантират, че съоръженията под налягане или функционалните групи по член 4, параграф 3 се придружават от инструкции и информация за безопасност в съответствие с член 4, параграф 3, на език, лесно разбираем за потребителите и други ползватели, определен от съответната държава членка. Тези инструкции и информация за безопасност, както и всички етикети са ясни, разбираеми и смислени.
8. Производители, които считат или имат основание да считат, че съоръжение под налягане или функционална група, които са пуснали на пазара, не съответстват на настоящата директива, незабавно предприемат необходимите коригиращи мерки, за да приведат съоръжението под налягане или функционалната група в съответствие, да ги изтеглят или да ги изземат, ако това е целесъобразно. Освен това, когато съоръжението под налягане или функционалната група представляват риск, производителите незабавно информират за това компетентните национални органи на държавите членки, в които са предоставили това съоръжение под налягане или функционална група на пазара, като предоставят подробни данни, по-специално за несъответствието с изискванията и за всякакви предприети коригиращи мерки.
9. При обосновано искане от компетентен национален орган производителите му предоставят цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието на съоръжението под налягане или функционалната група с настоящата директива, на език, лесно разбираем за този орган. Тази информация и документация може да бъде предоставена на хартиен или на електронен носител. Те сътрудничат на този орган, по негово искане, при всяко действие, предприето за отстраняване на рисковете, свързани със съоръжение под налягане или функционална група, които те са пуснали на пазара.
Член 7
Упълномощени представители
1. Производителят може да упълномощи писмено упълномощен представител.
Задълженията по член 6, параграф 1, и задължението за изготвяне на техническа документация по член 6, параграф 2, не са част от пълномощието на упълномощения представител.
2. Упълномощеният представител изпълнява задачите, определени в пълномощието от страна на производителя. Пълномощието позволява на упълномощения представител да извършва най-малко следното:
а) |
да съхранява ЕС декларацията за съответствие и техническата документация на разположение на националните органи за надзор на пазара в продължение на 10 години след пускането на пазара на съоръжението под налягане или функционалната група; |
б) |
при обосновано искане от страна на компетентен национален орган, да предостави на този орган цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието на съоръжението под налягане или функционалната група; |
в) |
да сътрудничи на компетентните национални органи, по тяхно искане, при всяко действие, предприето за отстраняване на рисковете, свързани със съоръжения под налягане или функционална група, попадащи в обхвата на пълномощието. |
Член 8
Задължения на вносителите
1. Вносителите пускат на пазара само съоръжения под налягане или функционални групи, съответстващи на изискванията.
2. Преди да пуснат на пазара съоръжение под налягане или функционална група по член 4, параграфи 1 и 2 вносителите гарантират, че съответната процедура за оценяване на съответствието по реда на член 14 е била проведена от производителя. Те гарантират, че производителят е изготвил техническата документация, че на съоръжението под налягане или функционалната група е нанесена маркировката „СЕ“ и че те са придружени от инструкции и информация за безопасност в съответствие с приложение I, точки 3.3 и 3.4, както и че производителят е спазил изискванията, посочени в член 6, параграфи 5 и 6.
Преди да пуснат на пазара съоръжение под налягане или функционална група по член 4, параграф 3 вносителите гарантират, че производителят е изготвил техническата документация, че съоръжението под налягане или функционалната група са придружени от съответните инструкции за използване, както и че производителят е спазил изискванията, посочени в член 6, параграфи 5 и 6.
Когато вносител счита или има основание да счита, че дадено съоръжение под налягане или функционална група не съответства на съществените изисквания за безопасност, установени в приложение I, той не пуска съоръжението под налягане или функционалната група на пазара, докато те не бъдат приведени в съответствие. Освен това, когато съоръжението под налягане или функционалната група представляват риск, вносителят информира за това производителя и органите за надзор на пазара.
3. Вносителите посочват своето име, регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка и пощенския адрес, на който може да се осъществи връзка с тях, върху съоръжението под налягане или функционалната група, или, когато това не е възможно, върху тяхната опаковка, или в документ, който придружава съоръжението или функционалната група. Данните за връзка са на език, лесно разбираем за потребителите, другите ползватели и органите за надзор на пазара.
4. Вносителите гарантират, че съоръженията под налягане или функционалните групи по член 4, параграфи 1 и 2 се придружават от инструкции и информация за безопасност в съответствие с приложение I, точки 3.3 и 3.4, предоставени на език, лесно разбираем за потребителите и другите ползватели, определен от съответната държава членка.
Вносителите гарантират, че съоръженията под налягане или функционалните групи по член 4, параграф 3 се придружават от инструкции и информация за безопасност на език, лесно разбираем за потребителите и другите ползватели, определен от съответната държава членка.
5. Вносителите гарантират, че докато отговарят за дадено съоръжение под налягане или функционална група по член 4, параграфи 1 и 2, условията на тяхното съхранение или транспортиране не застрашават съответствието им с основните изисквания за безопасност, установени в приложение I.
6. Когато се счита за целесъобразно предвид рисковете, които представляват съоръженията под налягане или функционалните групи, вносителите, за да защитят здравето и безопасността на потребителите и другите ползватели, провеждат изпитвания на образци на предоставени на пазара съоръжения под налягане или функционални групи, провеждат разследване и, ако е необходимо, поддържат регистър за оплаквания, за несъответстващи на изискванията съоръжения под налягане или функционални групи и за изземвания на такива съоръжения, и информират дистрибуторите за такова наблюдение.
7. Вносители, които считат или имат основание да считат, че съоръжение под налягане или функционална група, които са пуснали на пазара, не съответстват на настоящата директива, незабавно предприемат необходимите коригиращи мерки за привеждане на съоръжението под налягане или функционалната група в съответствие, да ги изтеглят или да ги изземат, ако това е целесъобразно. Освен това, когато съоръжението под налягане или функционалната група представляват риск, вносителите незабавно информират за това компетентните национални органи на държавите членки, в които са предоставили съоръжението под налягане или функционалната група на пазара, като представят подробни данни, по-специално за несъответствието с изискванията и за всякакви предприети коригиращи мерки.
8. В продължение на 10 години след пускането на пазара на съоръжение под налягане или функционална група вносителите съхраняват копие от ЕС декларацията за съответствие на разположение на органите за надзор на пазара и гарантират, че при поискване техническата документация може да бъде предоставена на тези органи.
9. При обосновано искане от компетентен национален орган вносителите му предоставят цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието на дадено съоръжение под налягане или дадена функционална група, на език, лесно разбираем за този орган. Тази информация и документация може да бъде предоставена на хартиен или на електронен носител. Те сътрудничат на този орган, по негово искане, при всяко действие, предприето за отстраняване на рисковете, свързани със съоръжение под налягане или функционална група, които те са пуснали на пазара.
Член 9
Задължения на дистрибуторите
1. Когато предоставят на пазара съоръжение под налягане или функционална група, дистрибуторите действат с дължимата грижа по отношение на изискванията на настоящата директива.
2. Преди да предоставят на пазара дадено съоръжение под налягане или функционална група по член 4, параграфи 1 и 2, дистрибуторите проверяват дали на тях е нанесена маркировката „СЕ“, дали са придружени от необходимите документи и от инструкции и информация за безопасност в съответствие с приложение I, точки 3.3 и 3.4, на език, който е лесно разбираем за потребителите и другите ползватели в държавата членка, в която съоръжението под налягане или функционалната група ще бъдат предоставени на пазара, както и дали производителят и вносителят са спазили изискванията, посочени съответно в член 6, параграфи 5 и 6 и член 8, параграф 3.
Когато дистрибутор счита или има основание да счита, че дадено съоръжение под налягане или дадена функционална група не съответства на съществените изисквания за безопасност, установени в приложение I, той не предоставя съоръжението под налягане или функционалната група на пазара, докато те не бъдат приведени в съответствие. Освен това, когато съоръжението под налягане или функционалната група представляват риск, дистрибуторът информира за това производителя или вносителя, както и органите за надзор на пазара.
Преди да предоставят на пазара съоръжение под налягане или функционална група по член 4, параграф 3, дистрибуторите проверяват дали съоръжението под налягане или функционалната група са придружени от съответните инструкции за използване, на език, който е лесно разбираем за потребителите и другите ползватели в държавата членка, в която съоръжението под налягане или функционалната група ще бъдат предоставени на пазара, както и дали производителят и вносителят са спазили изискванията, посочени съответно в член 6, параграфи 5 и 6 и член 8, параграф 3.
3. Дистрибуторите гарантират, че докато отговарят за съоръжения под налягане или функционални групи по член 4, параграфи 1 и 2, условията на съхранение или транспортиране не застрашават тяхното съответствие с изискванията, установени в приложение I.
4. Дистрибуторите, които считат или имат основание да считат, че дадено съоръжение под налягане или дадена функционална група, които са предоставили на пазара, не съответства на настоящата директива, се уверяват, че са предприети необходимите коригиращи мерки за привеждане на съоръжението или функционалната група в съответствие и за изтеглянето или изземването им, ако е целесъобразно. Освен това, когато съоръжението под налягане или функционалната група представляват риск, дистрибуторите незабавно информират за това компетентните национални органи на държавите членки, в които са предоставили съоръжението под налягане или функционалната група на пазара, като предоставят подробни данни, по-специално за несъответствието с изискванията и за всякакви предприети коригиращи мерки.
5. При обосновано искане от компетентен национален орган дистрибуторите му предоставят цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието на дадено съоръжение под налягане или функционална група. Тази информация и документация може да бъде предоставена на хартиен или на електронен носител. Те сътрудничат на този орган, по негово искане, при всяко действие, предприето за отстраняване на рискове, свързани със съоръженията под налягане или функционалните групи, които те са предоставили на пазара.
Член 10
Случаи, при които задълженията на производителите се прилагат и към вносителите и дистрибуторите
Вносител или дистрибутор се счита за производител за целите на настоящата директива и е носител на задълженията на производителя по член 6, когато пуска на пазара съоръжение под налягане или функционална група със своето име или търговска марка, или променя съоръжение под налягане или функционална група, които са вече пуснати на пазара, по такъв начин, че съответствието с изискванията на настоящата директива може да бъде засегнато.
Член 11
Идентификация на икономическите оператори
По искане на органите за надзор на пазара икономическите оператори идентифицират:
а) |
всеки икономически оператор, който им е доставил съоръжение под налягане или функционална група; |
б) |
всеки икономически оператор, на когото са доставили съоръжение под налягане или функционална група. |
Икономическите оператори са в състояние да представят информацията по първа алинея в продължение на 10 години, след като дадено съоръжение под налягане или функционална група са им били доставени, и в продължение на 10 години, след като те са доставили дадено съоръжение под налягане или функционална група.
ГЛАВА 3
СЪОТВЕТСТВИЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА СЪОРЪЖЕНИЯ ПОД НАЛЯГАНЕ И ФУНКЦИОНАЛНИ ГРУПИ
Член 12
Презумпция за съответствие
1. Съоръженията под налягане или функционалните групи по член 4, параграфи 1 и 2, които съответстват на хармонизираните стандарти или части от тях, данните за които са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, се счита, че съответстват на съществените изисквания за безопасност, обхванати от тези стандарти или части от тях, установени в приложение I.
2. Материалите, използвани за производството на съоръжения под налягане или на функционални групи, които са в съответствие с Европейските одобрения за материали, данните за които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с член 15, параграф 4, се счита, че са в съответствие с приложимите съществени изисквания за безопасност, установени в приложение I.
Член 13
Класификация на съоръженията под налягане
1. Съоръженията под налягане по член 4, параграф 1, се класифицират по категории в съответствие с приложение II, съгласно възходяща степен на опасност.
За целите на тази класификация флуидите се разделят на следните две групи:
а) |
група 1, включваща вещества или смеси съгласно определенията в член 2, точки 7 и 8 от Регламент (ЕО) № 1272/2008, класифицирани като опасни в съответствие със следните класове физични опасности и опасности за здравето, посочени в части 2 и 3 от приложение I към посочения регламент:
Група 1 включва също вещества и смеси, които се съдържат в съоръжение под налягане с максимална допустима температура (TS), която надвишава температурата на възпламеняване на флуида; |
б) |
група 2, включваща вещества и смеси, които не са посочени в буква а). |
2. Категорията на съдове, които имат две или повече камери, се определя според камерата, която е от най-високата категория. Когато в една камера се съдържат различни флуиди, категорията ѝ се определя според флуида, изискващ най-висока категория.
Член 14
Процедури за оценяване на съответствието
1. Процедурите за оценяване на съответствието, които се прилагат към дадено съоръжение под налягане, се определят в зависимост от категорията, установена в член 13, в която са класифицирани съоръженията.
2. Процедурите за оценяване на съответствието, които се прилагат за различните категории, са следните:
а) |
категория I:
|
б) |
категория II:
|
в) |
категория III:
|
г) |
категория IV:
|
Процедурите за оценяване на съответствието са изложени в приложение III.
3. Съоръженията под налягане се подлагат на една от процедурите за оценяване на съответствието, като тя може да се избира от производителя измежду установените за категорията, в която те са класифицирани. Производителят може също да избере да прилага една от процедурите, която се прилага за по-висока категория, ако има такава.
4. В рамките на процедурите за осигуряване на качеството на съоръженията под налягане от категории III и IV, посочени в член 4, параграф 1, буква а), подточка i), член 4, параграф 1, буква а), подточка ii), първо тире и член 4, параграф 1, буква б), нотифицираният орган, когато прави внезапни посещения, взима образец на съоръженията под налягане от производствените помещения или складовете, за да извърши или осигури извършването на крайното оценяване съгласно приложение I, точка 3.2. В тази връзка производителят информира нотифицирания орган за предвижданата си производствена програма. Нотифицираният орган прави най-малко две проверки през първата година от производството. Честотата на последващите проверки се определя от нотифицирания орган въз основа на критериите, определени в точка 4.4 на модули D, E и H и точка 5.4 на модул H1.
5. В случай на производство на единични съдове и съоръжения под налягане от категория III, посочени в член 4, параграф 1, буква б), съгласно процедурата на модул Н, нотифицираният орган извършва или възлага извършването на крайното оценяване, както е посочено в приложение I, точка 3.2, за всяко съоръжение под налягане. За тази цел производителят съобщава на нотифицирания орган предвидената производствена програма.
6. Функционални групи, посочени в член 4, параграф 2, подлежат на процедура за общо оценяване на съответствието, която обхваща следното оценяване:
а) |
оценяване на всяко от съоръженията под налягане, от които е изградена функционалната група, и посочено в член 4, параграф 1, и за което не е била приложена процедура за оценяване на съответствието и няма нанесена отделна маркировка „CE“; оценяването се извършва по процедура в зависимост от категорията на всяко отделно съоръжение; |
б) |
оценяване вграждането на различните елементи на функционалната група, както е посочено в точки 2.3, 2.8 и 2.9 в приложение I; процедурата за оценяване се определя от съоръжението от най-високата категория, като се изключват устройствата за безопасност; |
в) |
оценяване защитата на функционалната група срещу превишаване на допустимите работни параметри съгласно точки 2.10 и 3.2.3 от приложение I; процедурата за оценяване се извършва, като се има предвид съоръжението от най-високата категория, което трябва да бъде защитено. |
7. Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 от настоящия член компетентните органи могат, когато е обосновано, да разрешат предоставяне на пазара и пускане в действие на територията на заинтересованата държава членка на отделни съоръжения под налягане и функционални групи съгласно член 2, по отношение на които процедурите по параграфи 1 и 2 от настоящия член не са приложени и използването на които е в интерес на експериментирането.
8. Записите и кореспонденцията, свързани с процедурите за оценката на съответствието, се изготвят на официален език на държавата членка, в която органът, отговорен за провеждането на тези процедури по оценяване на съответствието, е установен, или на езика, приет от този орган.
Член 15
Европейско одобрение за материалите
1. Европейско одобрение за материалите се издава по искане на един или повече производители на материали или съоръжения от един от нотифицираните органи по член 20, специално определени за тази цел. Нотифицираният орган определя и осъществява или организира осъществяването на съответния контрол и изпитвания за удостоверяване на съответствието на видовете материали със съответните изисквания на настоящата директива. В случай че материалите са признати за безопасни за използване преди 29 ноември 1999 г., нотифицираният орган взема предвид съществуващите данни, когато удостоверява такова съответствие.
2. Преди издаването на Европейско одобрение за материалите нотифицираният орган нотифицира държавите членки и Комисията, като им изпраща подходящата информация. В срок от три месеца държавата членка или Комисията може да представи коментари, като посочи мотивите си за това. Нотифицираният орган може да издаде европейско одобрение за материали, като взима предвид представените коментари.
3. Копие от европейското одобрение за материалите се изпраща до държавите членки, нотифицираните органи и Комисията.
4. Когато европейското одобрение за материалите е в съответствие с изискванията, които обхваща и които са установени в приложение I, Комисията публикува данните за това одобрение. Комисията води актуализиран списък на тези одобрения в Официален вестник на Европейския съюз.
5. Нотифицираният орган, издал европейското одобрение за материали, оттегля това одобрение, ако констатира, че то не е трябвало да бъде издавано или ако типът материали е обхванат от хармонизиран стандарт. Органът незабавно уведомява другите държави членки, нотифицираните органи и Комисията за всяко оттегляне на одобрение.
6. Когато държава членка или Комисията прецени, че европейско одобрение за материали, данните за което са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, не отговаря изцяло на съществените изисквания, които обхваща и които са установени в приложение I, Комисията решава с актове за изпълнение дали да оттегли данните за това Европейско одобрение за материали от Официален вестник на Европейския съюз.
Актовете за изпълнение, посочени в първа алинея от настоящия параграф, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 3.
Член 16
Инспекторат на ползвателите
1. Чрез дерогация от разпоредбите относно задачите, изпълнявани от нотифицираните органи, държавите членки могат да разрешават на своя територия пускането на пазара и пускането в действие на съоръжения под налягане или функционални групи, чието съответствие със съществените изисквания за безопасност е оценено от инспекторат на ползвателите, определен съгласно параграф 7.
2. Съоръжения под налягане и функционални групи, съответствието на които е оценено от инспектората на ползвателите, не носят маркировката „СЕ“.
3. Посочените в параграф 1 съоръжения под налягане или функционални групи могат да се използват само на места, ръководени от група, част от която представлява споменатия инспекторат. Групата прилага обща политика за безопасност с оглед техническите спецификации за проектиране, производство, контрол, поддръжка и използване на съоръжения под налягане и функционални групи.
4. Инспекторатите на ползвателите действат изключително за групата, от която те са част.
5. Процедурите за оценяване на съответствието, които се прилагат от инспекторатите на ползвателите, са модули A2, C2, F и G, определени в приложение III.
6. Държавите членки нотифицират другите държави членки и Комисията за това, кои инспекторати на ползвателите са оправомощили, какви са задачите, за които те са определени, и предоставят за всеки инспекторат, списък на обектите, които изпълняват разпоредбите на параграф 3.
7. При определяне на инспекторатите на ползвателите държавите членки прилагат изискванията, установени в член 25, и гарантират, че групата, част от която е този инспекторат, прилага критериите, посочени във второто изречение на параграф 3 от настоящия член.
Член 17
ЕС декларация за съответствие
1. ЕС декларацията за съответствие потвърждава, че е доказано изпълнението на съществените изисквания за безопасност, установени в приложение I.
2. ЕС декларацията за съответствие се съставя по образеца, установен в приложение IV и съдържа елементите, посочени в съответните процедури за оценяване на съответствието, установени в приложение III, и се актуализира редовно. Тя се превежда на езика(ците), изискван(и) от държавата членка, на чийто пазар се пуска или предоставя съоръжението под налягане или функционалната група.
3. Когато приложимите към съоръжението под налягане или функционалната група актове на Съюза, които изискват ЕС декларация за съответствие, са повече от един, се изготвя само една ЕС декларация за съответствие във връзка с всички такива актове на Съюза. В тази декларация се посочват съответните актове на Съюза, включително данните за тяхното публикуване.
4. Като изготвя ЕС декларацията за съответствие, производителят поема отговорността за съответствието на съоръжението под налягане или функционалната група с изискванията на настоящата директива.
Член 18
Основни принципи за маркировката „СЕ“
За маркировката „СЕ“ се прилагат основните принципи, определени в член 30 от Регламент (ЕО) № 765/2008.
Член 19
Правила и условия за нанасянето на маркировката „СЕ“
1. Маркировката „СЕ“ се нанася така, че да бъде видима, четлива и незаличима на едно от следните:
а) |
всяко отделно съоръжение под налягане по член 4, параграф 1, или неговата табела с данни; |
б) |
всяка функционална група, посочена в член 4, параграф 2 или нейната табела с данни. |
Когато нанасянето на маркировката „СЕ“ не е възможно или не може да бъде гарантирано поради естеството на съоръжението или функционалната група, тя се нанася върху опаковката и в придружаващите документи.
Съоръжението или функционалната група, посочени в първа алинея, букви а) и б) са завършени или са в състояние, което позволява да се извърши крайно оценяване, както е описано в точка 3.2 от приложение I.
2. Не е необходимо маркировката „СЕ“ да се нанася върху всяко отделно съоръжение под налягане, когато то е съставна част от функционална група. Отделните съоръжения под налягане, които вече носят маркировката „СЕ“, когато се включат във функционална група, продължават да носят тази маркировка.
3. Маркировката „CE“ се нанася, преди отделното съоръжение под налягане или функционалната група да бъдат пуснати на пазара.
4. Маркировката „CE“ е следвана от идентификационния номер на нотифицирания орган, когато този орган участва в етапа на производствения контрол.
Идентификационният номер на нотифицирания орган се нанася от самия орган или, по негови указания, от производителя или от негов упълномощен представител.
5. Маркировката „СЕ“ и, когато е приложимо, идентификационният номер по параграф 4, могат да бъдат следвани от всякакъв друг знак, указващ специален риск или употреба.
6. Държавите членки доразвиват съществуващите механизми за да гарантират правилното прилагане на режима уреждащ маркировката „СЕ“ и предприемат подходящи действия в случай на неправилна употреба на тази маркировка.
ГЛАВА 4
НОТИФИЦИРАНЕ НА ОРГАНИТЕ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
Член 20
Нотификация
Държавите членки нотифицират на Комисията и другите държави членки за нотифицираните органи и инспекторатите на ползвателите, оправомощени да изпълняват задачи по оценяване на съответствието съгласно член 14, член 15 или член 16 и за признатите от тях организации — трети независими страни, за целите на задачите по точки 3.1.2 и 3.1.3 от приложение I.
Член 21
Нотифициращи органи
1. Държавите членки определят нотифициращ орган, отговорен за установяването и провеждането на необходимите процедури за оценка и нотифициране на органите за оценяване на съответствието, както и за наблюдението на нотифицираните органи, признатите организации – трети независими страни, и инспекторатите на ползвателите, включително съответствието с разпоредбите на член 27.
2. Държавите членки могат да решат, че оценката и наблюдението, посочени в параграф 1, се провеждат от национален орган по акредитация по смисъла на и в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008.
3. Когато нотифициращият орган делегира или възлага по друг начин провеждането на оценката, нотификацията или наблюдението, посочени в параграф 1, на орган, който не е правителствена структура, този орган е правен субект и отговаря mutatis mutandis на изискванията, установени в член 22. Освен това този орган разполага с механизми за покриване на отговорността, произтичаща от неговата дейност.
4. Нотифициращият орган поема пълната отговорност за задачите, изпълнявани от органа, посочен в параграф 3.
Член 22
Изисквания, свързани с нотифициращите органи
1. Нотифициращият орган се създава по такъв начин, че да няма конфликт на интереси с органите за оценяване на съответствието.
2. Нотифициращият орган е организиран и работи по такъв начин, че да бъдат запазени обективността и безпристрастността на неговата дейност.
3. Нотифициращият орган е организиран по такъв начин, че всяко решение, свързано с нотифицирането на органа за оценяване на съответствието, да бъде взето от компетентни лица, различни от тези, които са извършили оценката.
4. Нотифициращият орган не предлага или не извършва дейности, осъществявани от органите за оценяване на съответствието или консултантски услуги с търговска цел или на конкурентна основа.
5. Нотифициращият орган запазва поверителността на получената информация.
6. Нотифициращият орган разполага с достатъчен брой компетентен персонал за правилното изпълнение на своите задачи.
Член 23
Задължение за предоставяне на информация относно нотифициращите органи
Държавите членки информират Комисията за своите процедури за оценка и нотифициране на органите за оценяване на съответствието и за наблюдението на нотифицираните органи, признатите организации — трети независими страни и инспекторатите на ползвателите, както и за всякакви промени в тази връзка.
Комисията прави тази информация обществено достояние.
Член 24
Изисквания, свързани с нотифицираните органи и признатите организации — трети независими страни
1. За целите на нотификацията, нотифицираните органи или признатите организации – трети независими страни, отговарят на изискванията, установени в параграфи 2 – 11.
2. Органът за оценяване на съответствието се създава съгласно националното право на дадена държава членка и притежава юридическа правосубектност.
3. Органът за оценяване на съответствието е трета страна, независима от организацията или от съоръжението под налягане или функционалната група, които оценява.
Орган, който принадлежи към стопанска асоциация или професионална федерация, представляващи предприятия, участващи в проектирането, производството, доставката, сглобяването, използването или поддръжката на съоръженията под налягане или функционалните групи, които този орган оценява, може да се счита за такъв орган, при условие че са доказани неговата независимост и липсата на конфликт на интереси.
4. Органът за оценяване на съответствието, неговото висше ръководство и персонал, отговорен за изпълнение на задачите по оценяване на съответствието, не могат да бъдат проектант, производител, снабдител, лице, което монтира, купувач, собственик, ползвател или структура по поддръжка на съоръженията под налягане или функционалните групи, които се оценяват, нито представители на някое от тези лица. Това не изключва употребата на оценявани съоръжения под налягане или функционални групи, които са необходими за дейностите на органа за оценяване на съответствието, или употребата на такива съоръжения за лични цели.
Органът за оценяване на съответствието, неговото висше ръководство и персонал, отговорен за изпълнение на задачите по оценяване на съответствието, не вземат пряко участие в проектирането, производството или конструирането, продажбата, монтирането, използването или поддръжката на тези съоръжения под налягане или функционалнигрупи, нито представляват лицата, ангажирани в тези дейности. Те не се включват в никаква дейност, която може да е в противоречие с тяхната независимост на преценката или почтеност по отношение на дейностите по оценяване на съответствието, за които са нотифицирани. Това се прилага по-конкретно към консултантски услуги.
Органите за оценяване на съответствието гарантират, че дейността на свързаните с тях поделения или подизпълнители не влияе върху поверителността, обективността или безпристрастността на тяхната дейност по оценяване на съответствието.
5. Органите за оценяване на съответствието и техният персонал осъществяват дейностите по оценяване на съответствието с най-висока степен на почтено професионално поведение и необходимата техническа компетентност в определената област и са напълно освободени от всякакъв натиск и облаги, най-вече финансови, които могат да повлияят на тяхната преценка или на резултатите от техните дейности по оценяване на съответствието, особено по отношение на лица или групи лица с интереси от резултатите от тези дейности.
6. Органът за оценяване на съответствието трябва да бъде в състояние да осъществява всички задачи по оценяване на съответствието, предвидени за него съгласно член 14 или член 15 или точки 3.1.2 и 3.1.3 от приложение I и по отношение на които органът е бил нотифициран, независимо дали тези задачи се изпълняват от самия орган за оценяване на съответствието или от негово име и на негова отговорност.
По всяко време и а всяка процедура за оценяване на съответствието, и за всеки вид или категория съоръжения под налягане, за които органът за оценяване на съответствието е нотифициран, той разполага с необходимите:
а) |
персонал с технически знания и достатъчен и подходящ опит за изпълнение на задачите за оценяване на съответствието; |
б) |
описания на процедурите, в съответствие с които се извършва оценяването на съответствието, гарантиращи прозрачността и възможността за повтаряне на тези процедури. Той прилага подходящи политики и процедури, които да позволяват разграничение между задачите, които изпълнява като орган за оценяване на съответствието, и други дейности; |
в) |
процедури за изпълнение на дейности, които надлежно отчитат размера на дадено предприятие, сектора в който осъществява дейност, неговата структура, степента на сложност на съответната технология на продукта и масовия или сериен характер на производството. |
Органът за оценяване на съответствието разполага със средствата, необходими за изпълнение по подходящ начин на техническите и административните задачи, свързани с дейностите по оценяване на съответствието, и разполага с достъп до цялото необходимо оборудване или съоръжения.
7. Персоналът, отговорен за изпълнението на задачите по оценяване на съответствието, разполага със следното:
а) |
добро техническо и професионално обучение, обхващащо цялата дейност по оценяване на съответствието, във връзка с която е нотифициран органът за оценяване на съответствието; |
б) |
задоволително познаване на изискванията за оценките, които извършва, и подходящи правомощия за осъществяване на такива оценки; |
в) |
подходящите знания и разбиране на съществените изисквания за безопасност, установени в приложение I, на приложимите хармонизирани стандарти и на съответните разпоредби на законодателството на Съюза за хармонизация, както и на националното законодателство; |
г) |
способност да изготвя сертификати, записи и доклади, доказващи, че оценките са били направени. |
8. Осигурява се безпристрастността на органите за оценяване на съответствието, тяхното висше ръководство и на персонала, отговорен за изпълнението на задачите по оценяване на съответствието.
Възнаграждението на висшето ръководство и на персонала, отговорен за изпълнението на задачите по оценяване на съответствието, на органа за оценяване на съответствието не зависи от броя на извършените оценки или от резултатите от тях.
9. Органите за оценяване на съответствието сключват застраховка за покриване на отговорността им, освен ако отговорността не се поема от държавата съгласно националното право или държавата членка не е пряко отговорна за оценяване на съответствието.
10. Персоналът на органа за оценяване на съответствието спазва задължение за служебна тайна по отношение на цялата информация, получена при изпълнение на своите задачи съгласно член 14, член 15 или съгласно точки 3.1.2 и 3.1.3 от приложение I, или съгласно разпоредба от националното право по прилагането му, освен по отношение на компетентните органи на държавата членка, в която осъществява дейността си. Осигурява се защита на правата на собственост.
11. Органите за оценяване на съответствието участват във или гарантират, че техният персонал, отговорен за изпълнението на задачите по оценяване на съответствието, е информиран за съответните дейности по стандартизация и дейностите на координационната група на нотифицираните органи, създадена съгласно съответното законодателство на Съюза за хармонизация, и прилага като общи насоки административните решения и документи, приети в резултат от работата на тази група.
Член 25
Изисквания, свързани с инспекторатите на ползвателите
1. За целите на нотификацията инспекторатите на ползвателите отговарят на изискванията, определени в параграфи 2—11.
2. Инспекторатът на ползвателите се създава съгласно националното право на дадена държава членка и притежава юридическа правосубектност.
3. Инспекторатът на ползвателите следва да е организационно идентифицируем и да има отчетни методи в групата, от която той е част, които гарантират и доказват неговата безпристрастност.
4. Инспекторатът на ползвателите, неговото висше ръководство и персонал, отговорен за изпълнение на задачите по оценяване на съответствието, не могат да бъдат проектант, производител, снабдител, лице, което монтира, купувач, собственик, ползвател или структура по поддръжка на съоръженията под налягане или функционалните групи, които се оценяват, нито упълномощени представители на някое от тези лица. Това не изключва употребата на оценяваните съоръжения под налягане или функционални групи, които са необходими за дейностите на инспектората на ползвателите, или употребата на такива съоръжения за лични цели.
Инспекторатът на ползвателите, неговото висше ръководство и персонал, отговорен за изпълнение на задачите по оценяване на съответствието, не вземат пряко участие в проектирането, производството или конструирането, продажбата, монтирането, използването или поддръжката на тези съоръжения под налягане или функционални групи, нито представляват лицата, ангажирани в тези дейности. Те не се включват в никаква дейност, която може да е в противоречие с тяхната независимост на преценката или почтеност по отношение на дейностите по оценяване на съответствието, за които са нотифицирани. Това се прилага по-конкретно към консултантски услуги.
5. Инспекторатите на ползвателите и техният персонал осъществяват дейностите по оценяване на съответствието с най-висока степен на почтено професионално поведение и необходимата техническа компетентност в определената област и са напълно освободени от всякакъв натиск и облаги, най-вече финансови, които могат да повлияят на тяхната преценка или на резултатите от техните дейности по оценяване на съответствието, особено по отношение на лица или групи лица с интереси от резултатите от тези дейности.
6. Инспекторатът на ползвателите трябва да бъде в състояние да осъществява всички задачи по оценяване на съответствието, предвидени за него съгласно член 16 и по отношение на които той е бил нотифициран, независимо дали тези задачи се изпълняват от самия инспекторат на ползвателите или от негово име и на негова отговорност.
По всяко време и за всяка процедура за оценяване на съответствието, и за всеки вид или категория съоръжения под налягане, за които инспекторатът на ползвателите е нотифициран, той разполага с необходимите:
а) |
персонал с технически знания и достатъчен и подходящ опит за изпълнение на задачите за оценяване на съответствието; |
б) |
описания на процедурите, в съответствие с които се извършва оценяването на съответствието, гарантиращи прозрачността и възможността за повтаряне на тези процедури. Той прилага подходящи политика и процедури, които да позволяват разграничение между задачите, които изпълнява като инспекторат на ползвателите, и други дейности; |
в) |
процедури за изпълнение на дейности, които надлежно отчитат размера на дадено предприятие, сектора в който осъществява дейност и неговата структура, степента на сложност на съответната технология на продукта и масовия или сериен характер на производството. |
Инспекторатът на ползвателите разполага със средствата, необходими за изпълнение на техническите и административните задачи, свързани с дейностите по оценяване на съответствието по подходящ начин, както и с достъп до цялото необходимо оборудване или съоръжения.
7. Персоналът, отговорен за изпълнението на задачите по оценяване на съответствието, притежава следното:
а) |
добро техническо и професионално обучение, обхващащо цялата дейност по оценяване на съответствието, във връзка с която е нотифициран органът за оценяване на съответствието; |
б) |
задоволително познаване на изискванията за оценките, които извършват, и подходящи правомощия за осъществяване на такива оценки; |
в) |
подходящите знания и разбиране на съществените изисквания за безопасност, установени в приложение I, на приложимите хармонизирани стандарти и на съответните разпоредби на законодателството на Съюза за хармонизация, както и на националното законодателство; |
г) |
способност да изготвя сертификати, записи и доклади, доказващи, че оценките са били направени. |
8. Осигурява се безпристрастността на инспекторатите на ползвателите, тяхното висше ръководство и на персонала, отговорен за изпълнението на задачите по оценяване на съответствието. Инспекторатите на ползвателите не трябва да участват в дейности, които биха могли да са в противоречие с тяхната независимост на преценката и почтеността им по отношение на дейността по инспекциите.
Възнаграждението на висшето ръководство и на персонала, отговорен за изпълнението на задачите по оценяване на съответствието, на инспектората на ползвателите не зависи от броя на извършените оценки или от резултатите от тях.
9. Инспекторатите на ползвателите сключват застраховка за покриване на отговорността им, освен ако отговорността не се поема от групата, от която те са част.
10. Персоналът на инспекторатите на ползвателите спазва задължение за служебна тайна по отношение на информацията, получена при изпълнение на своите задачи съгласно член 16, или съгласно разпоредба от националното право по прилагането му, освен по отношение на компетентните органи на държавата членка, в която осъществява дейността си. Осигурява се защита на правата на собственост.
11. Инспекторатите на ползвателите участват във или гарантират, че техният персонал, отговорен за изпълнението на задачите по оценяване на съответствието, е информиран за съответните дейности по стандартизация и дейностите на координационната група на нотифицираните органи, създадена съгласно съответното законодателство на Съюза за хармонизация, и прилагат като общи насоки административните решения и документи, приети в резултат от работата на тази група.
Член 26
Презумпция за съответствие на органите за оценяване на съответствието
Когато органът за оценяване на съответствието доказва своето съответствие с критериите, определени в съответните хармонизирани стандарти или части от тях, данните за които са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, се счита, че той отговаря на изискванията, посочени в член 24 или член 25, доколкото приложимите хармонизирани стандарти обхващат тези изисквания.
Член 27
Поделения на органите за оценяване на съответствието и възлагане на подизпълнители
1. В случаите, в които нотифициран орган, инспекторат на ползвателите или призната организация — трета независима страна възлага конкретни задачи, свързани с оценяване на съответствието на подизпълнители или използва поделенията си, той гарантира, че подизпълнителят или поделението отговаря на изискванията, посочени в член 24 или член 25, и информира нотифициращия орган за това.
2. Нотифицираните органи, инспекторатите на ползвателите и признатите организации — трети независими страни поемат пълната отговорност за задачите, изпълнявани от подизпълнители или поделения, без значение къде са установени те.
3. Дейностите могат да бъдат възлагани на подизпълнители или изпълнявани от поделения само със съгласието на клиента.
4. Нотифицираните органи, инспекторатите на ползвателите и признатите организации – трети независими страни съхраняват на разположение на нотифициращия орган съответните документи относно оценката на квалификацията на подизпълнителя или на поделението и работата, извършена от тях съгласно член 14, член 15, член 16 или точки 3.1.2 и 3.1.3 от приложение I.
Член 28
Заявление за нотифициране
1. Органът за оценяване на съответствието подава заявление за нотифициране до нотифициращия орган на държавата членка, в която е установен.
2. Заявлението за нотифициране се придружава от описание на дейностите по оценяване на съответствието, модул или модули за оценяване на съответствието и съоръженията под налягане, за които този орган твърди, че е компетентен, както и от сертификат за акредитация, когато има такъв, издаден от национален орган по акредитация, който удостоверява, че органът за оценяване на съответствието отговаря на изискванията, посочени в член 24 или член 25.
3. Когато органът за оценяване на съответствието не може да предостави сертификат за акредитация, той представя пред нотифициращия орган всички документи, необходими за проверката, признаването и редовното наблюдение на неговото съответствие с изискванията, посочени в член 24 или член 25.
Член 29
Процедура по нотифициране
1. Нотифициращите органи могат да нотифицират само органи за оценяване на съответствието, които отговарят на изискванията, определени в член 24 или член 25.
2. Те нотифицират Комисията и другите държави членки, като използват средство за електронно нотифициране, създадено и поддържано от Комисията.
3. Нотифицирането включва всички подробности за дейностите по оценяване на съответствието, модула или модулите за оценяване на съответствието и съответните съоръжения под налягане, както и съответното удостоверение за компетентност.
4. Когато нотифицирането не се основава на сертификат за акредитация, както е посочено в член 28, параграф 2, нотифициращият орган предоставя на Комисията и на другите държави членки документите, които удостоверяват компетентността на органа за оценяване на съответствието и съществуващите правила, гарантиращи, че органът ще бъде редовно наблюдаван и ще продължи да отговаря на изискванията, установени в член 24 или член 25.
5. Съответният орган може да изпълнява дейностите на нотифициран орган, призната организация — трета независима страна или инспекторат на ползвателите, само ако от Комисията или от другите държави членки не са повдигнати възражения в срок от две седмици след нотифицирането — в случай че е използван сертификат за акредитация, или в срок от два месеца след нотифицирането — в случай че не е използвана акредитация.
Само такъв орган се счита за нотифициран орган, призната организация — трета независима страна или инспекторат на ползвателите за целите на настоящата директива.
6. Нотифициращият орган нотифицира Комисията и другите държави членки за всякакви последващи промени, свързани с нотификацията.
Член 30
Идентификационни номера и списък на нотифицираните органи
1. Комисията определя идентификационен номер на нотифицирания орган.
Тя определя само един такъв номер, дори когато органът е нотифициран съгласно няколко акта на Съюза.
2. Комисията прави обществено достояние списъка с органите, нотифицирани съгласно настоящата директива, включително определените им идентификационни номера и дейностите, за които са нотифицирани.
Комисията осигурява актуализирането на списъка.
Член 31
Списък на признатите организации – трети независими страни и инспекторати на ползвателите
Комисията прави обществено достояние списъка на признатите организации – трети независими страни и с инспекторатите на ползвателите по настоящата директива и дейностите, за които са признати.
Комисията осигурява актуализирането на списъка.
Член 32
Промени в нотификацията
1. Когато нотифициращият орган е констатирал или е бил информиран, че даден нотифициран орган или призната организация — трета независима страна вече не отговаря на изискванията, установени в член 24, или че не е в състояние да изпълнява задълженията си, нотифициращият орган ограничава, спира действието или оттегля нотификацията, според случая, в зависимост от сериозността на неспазването на изискванията или на неизпълнението на задълженията. Той незабавно информира Комисията и другите държави членки за това.
Когато нотифициращият орган е констатирал или е бил информиран, че даден инспекторат на ползвателите вече не отговаря на изискванията, установени в член 25, или че не е в състояние да изпълнява задълженията си, нотифициращият орган ограничава, спира действието или оттегля нотификацията, според случая, в зависимост от сериозността на неспазването на изискванията или на неизпълнението на задълженията. Той незабавно информира Комисията и другите държави членки за това.
2. В случай на ограничаване, спиране на действието или оттегляне на нотификацията, или в случай, че нотифицираният орган, признатата организация — трета независима страна, или инспекторатът на ползвателите преустанови дейността си, нотифициращата държава членка предприема подходящите стъпки, за да гарантира, че досиетата на този орган се обработват от друг нотифициран орган, призната организация — трета независима страна или инспекторат на ползвателите или се съхраняват на разположение на отговорните нотифициращи органи и на органите за надзор на пазара, при искане от тяхна страна.
Член 33
Оспорване на компетентността на нотифицираните органи, признатите организации — трети независими страни и инспекторатите на ползвателите
1. Комисията проучва всички случаи, в които има съмнения или пред нея са изразени съмнения относно компетентността на нотифицирания орган, призната организация — трета независима страна, или инспекторат на ползвателите, или относно непрекъснатото изпълнение от страна на нотифициран орган, призната организация — трета независима страна, или инспекторат на ползвателите на изискванията и възложените им отговорности.
2. Нотифициращата държава членка представя пред Комисията, при поискване, цялата информация, свързана с основанията за нотификацията или за поддържане компетентността на съответния орган за оценяване на съответствието.
3. Комисията гарантира, че цялата чувствителна информация, получена по време на разследванията, се третира като поверителна.
4. Когато Комисията констатира, че нотифицираният орган, признатата организация — трета независима страна, или инспекторатът на ползвателите не отговаря или престане да отговаря на изискванията за неговото(нейното) нотифициране, тя приема акт за изпълнение, с който от нотифициращата държава членка се изисква да предприеме необходимите коригиращи мерки, включително, ако е необходимо, оттегляне на нотификацията.
Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 44, параграф 2.
Член 34
Задължения на нотифицираните органи, инспекторатите на ползвателите и признатите организации — трети независими страни при осъществяване на дейността им
1. Нотифицираните органи, инспекторатите на ползвателите и признатите организации – трети независими страни, осъществяват оценяване на съответствието съгласно задачите по оценяване на съответствието, предвидени в член 14, член 15, член 16 или в точки 3.1.2 и 3.1.3 от приложение I.
2. Оценяването на съответствието се осъществява по пропорционален начин, като се избягва ненужната тежест за икономическите оператори.
Органите за оценяване на съответствието осъществяват своите дейности, като надлежно отчитат размера на дадено предприятие, сектора, в който то осъществява дейност, неговата структура, степента на сложност на съответната технология на съоръжението под налягане или функционалната група и масовия или серийния характер на производството.
Като правят това, те все пак спазват степента на взискателност и нивото на защита, изисквани за съответствието на съоръженията под налягане с изискванията на настоящата директива.
3. Когато орган за оценяване на съответствието прецени, че определен производител не е изпълнил съществените изисквания за безопасност, установени в приложение I или в съответстващите хармонизирани стандарти или други технически спецификации, той изисква от този производител да предприеме подходящите коригиращи мерки и не издава сертификат за съответствие.
4. Когато в процеса на наблюдение за съответствие след издаването на сертификата, органът за оценяване на съответствието установи, че дадено съоръжение под налягане вече не отговаря на изискванията, той изисква от производителя да предприеме подходящи коригиращи мерки и спира действието или отнема сертификата, ако това се налага.
5. Когато не са предприети коригиращи мерки или те не дадат необходимия резултат, органът за оценяване на съответствието ограничава, спира действието или отнема всякакви сертификати, в зависимост от случая.
Член 35
Оспорване на решения на нотифицираните органи, признатите организации – трети независими страни и инспекторатите на ползвателите
Държавите членки гарантират, че съществуват процедури за обжалване на решенията на нотифицираните органи, признатите организации – трети независими страни и инспекторатите на ползвателите.
Член 36
Задължения на нотифицираните органи, признатите организации — трети независими страни и инспекторатите на ползвателите за предоставяне на информация
1. Нотифицираните органи, признатите организации – трети независими страни и инспекторатите на ползвателите информират нотифициращите органи за следното:
а) |
всеки отказ, ограничаване, спиране на действието или отнемане на сертификат; |
б) |
всякакви обстоятелства, които влияят върху обхвата или условията за нотифициране; |
в) |
всички искания за получаване на информация, получени от органите за надзор на пазара относно дейности по оценяване на съответствието; |
г) |
при поискване — дейностите по оценяване на съответствието, извършени в обхвата на тяхната нотификация, и всякакви други извършени дейности, включително презгранични, или възлагане на подизпълнители. |
2. Нотифицираните органи, признатите организации — трети независими страни и инспекторатите на ползвателите предоставят на другите органи, нотифицирани съгласно настоящата директива, осъществяващи подобни дейности по оценяване на съответствието, чийто предмет са същите съоръжения под налягане, съответна информация по проблеми, свързани с отрицателни и, при поискване, положителни резултати от оценяване на съответствието.
Член 37
Обмен на опит
Комисията създава организация за обмен на опит между националните органи на държавите членки, отговорни за политиката на нотификация.
Член 38
Координация на нотифицираните органи, признатите организации — трети независими страни и инспекторатите на ползвателите
Комисията осигурява установяването и правилното функциониране на подходяща координация и сътрудничество между органите за оценяване на съответствието, нотифицирани съгласно настоящата директива, под формата на секторна(и) група(и) на органи за оценяване на съответствието.
Държавите членки осигуряват участието на нотифицираните от тях органи за оценяване на съответствието в работата на такава/такива група/групи, пряко или чрез определени представители.
ГЛАВА 5
НАДЗОР НА ПАЗАРА НА СЪЮЗА, КОНТРОЛ ВЪРХУ СЪОРЪЖЕНИЯТА ПОД НАЛЯГАНЕ И ФУНКЦИОНАЛНИТЕ ГРУПИ, КОИТО СЕ ВЪВЕЖДАТ НА ПАЗАРА НА СЪЮЗА, И ПРЕДПАЗНА ПРОЦЕДУРА НА СЪЮЗА
Член 39
Надзор на пазара на Съюза и контрол върху съоръженията под налягане и функционалните групи, които се въвеждат на пазара на Съюза
Член 15, параграф 3 и членове 16—29 от Регламент (ЕО) № 765/2008 се прилагат за съоръженията под налягане и функционалните групи, обхванати от член 1 от настоящата директива.
Член 40
Процедура при съоръжение под налягане или функционални групи, представляващи риск на национално равнище
1. Когато органите за надзор на пазара на държава членка имат основателни причини да считат, че съоръжения под налягане или функционални групи, попадащи в обхвата на настоящата директива, представляват риск за здравето или безопасността на хората или за домашните животни или вещите, те извършват оценка по отношение на съответното съоръжение под налягане или функционална група, която обхваща всички съответни изисквания, определени в настоящата директива. За тази цел съответните икономически оператори сътрудничат на органите за надзор на пазара с всякакви необходими средства.
Когато в процеса на оценката, посочена в първа алинея, органите за надзор на пазара открият, че дадено съоръжение под налягане или функционална група не отговарят на изискванията, определени в настоящата директива, те без забавяне изискват от съответния икономически оператор да предприеме необходимите коригиращи действия, за да приведе съоръжението под налягане или функционалната група в съответствие с тези изисквания, да изтегли това съоръжение или функционална група от пазара, или да го изземе в определен от тях разумен срок, съобразен с естеството на риска.
Органите за надзор на пазара информират съответния нотифициран орган за това.
Член 21 от Регламент (ЕО) № 765/2008 се прилага спрямо мерките, посочени във втора алинея от настоящия параграф.
2. В случаите, в които органите за надзор на пазара считат, че несъответствието не е ограничено само до националната територия, те информират Комисията и другите държави членки за резултатите от оценката и за действията, които те са изискали от икономическия оператор да предприеме.
3. Икономическият оператор гарантира, че са предприети всички подходящи коригиращи действия по отношение на всички съответни съоръжения под налягане и функционални групи, които той е предоставил на пазара в целия Съюз.
4. Когато съответният икономически оператор не предприеме подходящи коригиращи действия в посочения в параграф 1, втора алинея, срок, органите за надзор на пазара предприемат всички подходящи временни мерки, за да забранят или ограничат предоставянето на съоръжението под налягане или на функционалната група на националния им пазар, за да изтеглят съоръжението или функционалната група от този пазар, или за да ги изземат.
Органите за надзор на пазара незабавно информират Комисията и другите държави членки за тези мерки.
5. Информацията, посочена в параграф 4, втора алинея, включва всички налични подробни данни, по-специално данните, необходими за идентифицирането на несъответстващото съоръжение или функционална група, произхода на съоръжението или функционалната група, естеството на предполагаемото несъответствие и съпътстващия риск, естеството и продължителността на предприетите на национално равнище мерки, както и аргументите, изтъкнати от съответния икономически оператор. По-специално, органите за надзор на пазара посочват дали несъответствието се дължи на някоя от следните причини:
а) |
невъзможност съоръжението или функционалната група да спази изискванията, свързани със здравето или безопасността на хората, или със защитата на домашните животни, или вещите; или |
б) |
недостатъци на хармонизираните стандарти, посочени в член 12, на които се основава презумпцията за съответствие. |
6. Държавите членки, различни от държавата членка, започнала процедурата по настоящия член, информират без забавяне Комисията и другите държави членки за всички приети мерки и за всяка допълнителна информация, с която разполагат и която е свързана с несъответствието на съответното съоръжение или функционална група, и — в случай на несъгласие с приетата национална мярка — за своите възражения.
7. Когато в срок от три месеца от получаването на информацията, посочена във втората алинея на параграф 4, не е повдигнато възражение нито от държава членка, нито от Комисията във връзка с временна мярка, предприета от държава членка, тази мярка се счита за обоснована.
8. Държавите членки гарантират, че по отношение на съответното съоръжение или функционална група са предприети подходящи ограничителни мерки без забавяне, например изтегляне от пазара на съоръжението или функционалната група.
Член 41
Предпазна процедура на Съюза
1. Когато при приключването на процедурата, предвидена в член 40, параграфи 3 и 4, срещу дадена мярка на държава членка са повдигнати възражения, или когато Комисията прецени, че национална мярка противоречи на законодателството на Съюза, Комисията без забавяне започва консултации с държавите членки и със съответния(те) икономически оператор(и) и оценява националната мярка. На основата на резултатите от тази оценка Комисията приема акт за изпълнение, с който определя дали националната мярка е обоснована, или не.
Комисията адресира решението си до всички държави членки, като го съобщава незабавно на тях и на съответния икономически оператор или оператори.
2. Ако се прецени, че националната мярка е обоснована, всички държави членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят изтеглянето от своя пазар на несъответстващото съоръжение или функционална група, и информират Комисията за това. Ако се прецени, че националната мярка не е обоснована, съответната държава членка оттегля тази мярка.
3. Когато се прецени, че националната мярка е обоснована и несъответствието на съоръжението или на функционалната група се дължи на недостатъци в хармонизираните стандарти, посочени в член 40, параграф 5, буква б) от настоящата директива, Комисията прилага процедурата, предвидена в член 11 от Регламент (ЕС) № 1025/2012.
Член 42
Съоръжения под налягане или функционални групи, които представляват риск, независимо че са в съответствие с изискванията
1. Когато държава членка, след като извърши оценка съгласно член 40, параграф 1, установи, че въпреки че дадено съоръжение под налягане или функционална група е в съответствие с настоящата директива, то/тя представлява риск за здравето или безопасността на хората, за домашните животни или за вещите, тя изисква от съответния икономически оператор да предприеме всички подходящи мерки, за да гарантира, че когато съответното съоръжение или функционална група бъде пуснато/а на пазара, то/тя вече няма да представлява такъв риск, да изтегли съоръжението или функционалната група от пазара или да ги изземе в рамките на определен от нея разумен срок, съобразен с естеството на риска.
2. Икономическият оператор гарантира, че са предприети коригиращи действия по отношение на всички съответни съоръжения или функционални групи, които той е предоставил на пазара в целия Съюз.
3. Държавата членка незабавно информира Комисията и другите държави членки. Тази информация включва всички налични подробни данни, по-специално данните, необходими за идентифицирането на съответното съоръжение или функционална група, произхода и веригата на доставка на съоръжението или функционалната група, естеството на съществуващия риск, естеството и продължителността на предприетите на национално равнище мерки.
4. Комисията без забавяне започва консултации с държавите членки и съответния икономически оператор или оператори и оценява предприетите на национално равнище мерки. На основата на резултатите от тази оценка Комисията взема решение чрез актове за изпълнение дали националната мярка е обоснована или не и, когато е необходимо, предлага подходящи мерки.
Актовете за изпълнение, посочени в първа алинея от настоящия параграф, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 3.
При надлежно обосновани наложителни причини по спешност във връзка с опазването на здравето и безопасността на хората, или на домашните животни, или на имуществото, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 44, параграф 4.
5. Комисията адресира решението си до всички държави членки, като го съобщава незабавно на тях и на съответния икономически оператор или оператори.
Член 43
Формално несъответствие
1. Без да се засяга член 40, когато държава членка направи една от следните констатации, тя изисква от съответния икономически оператор да прекрати съответното несъответствие:
а) |
маркировката „СЕ“ е нанесена в нарушение на член 30 от Регламент (ЕО) № 765/2008 или на член 19 от настоящата директива; |
б) |
маркировката „СЕ“ не е нанесена; |
в) |
идентификационният номер на нотифицирания орган, участващ в етапа на производствения контрол, е нанесен в нарушение на член 19 или не е нанесен; |
г) |
маркировката и етикетирането, посочени в точка 3.3 от приложение I не са нанесени или са нанесени в нарушение на член 19 или точка 3.3 от приложение I; |
д) |
ЕС декларацията за съответствие не е съставена; |
е) |
ЕС декларацията за съответствие е неправилно съставена; |
ж) |
техническата документация не е налице или не е пълна; |
з) |
информацията, посочена в член 6, параграф 6 или в член 8, параграф 3, липсва, не е вярна или е непълна; |
и) |
не е изпълнено някое друго административно изискване, предвидено в член 6 или в член 8. |
2. Когато несъответствието, посочено в параграф 1, продължи, съответната държава членка предприема всички подходящи мерки да ограничи или да забрани предоставянето на пазара на съоръжението или функционалната група, или да осигури неговото изземване или изтегляне от пазара.
ГЛАВА 6
ПРОЦЕДУРА НА КОМИТЕТ И ДЕЛЕГИРАНИ АКТОВЕ
Член 44
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от Комитета за съоръженията под налягане. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
4. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.
5. Комисията се консултира с комитета по всеки въпрос, за който се изисква консултация със секторни експерти съгласно Регламент (ЕС) № 1025/2012 или съгласно друг законодателен акт на Съюза.
Комитетът може също така да разглежда всички други въпроси, свързани с прилагането на настоящата директива, които са повдигнати от неговия председател или от представител на държава членка в съответствие с неговия процедурен правилник.
Член 45
Делегирани правомощия
1. За да се вземат под внимание появили се много сериозни опасения, свързани с безопасността, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 46 за повторно класифициране на съоръжения под налягане или функционални групи, така че:
а) |
към едно или серия съоръжения по член 4, параграф 3 да се прилагат изискванията по член 4, параграф 1; |
б) |
към функционална група или серия от функционални групи по член 4, параграф 3 да се прилагат изискванията по член 4, параграф 2; |
в) |
едно или серия от съоръжения под налягане да се класифицират в друга категория чрез дерогация от изискванията на приложение II. |
2. Държава членка, която има опасения относно безопасността на съоръжения под налягане или функционални групи, информира незабавно Комисията за своите опасения и в подкрепа посочва своите мотиви.
3. Преди приемането на делегиран акт Комисията извършва задълбочена оценка на рисковете, които изискват повторна класификация.
Член 46
Упражняване на делегирането
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 45, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 1 юни 2015 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 45, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
5. Делегиран акт, приет съгласно член 45, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
ГЛАВА 7
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 47
Санкции
Държавите членки установяват правила за санкции, приложими за нарушения от страна на икономическите оператори на разпоредбите на националното право, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Такива правила могат да включват наказателни санкции при тежки нарушения.
Санкциите, посочени в първа алинея, са ефективни, пропорционални и възпиращи.
Член 48
Преходни разпоредби
1. Държавите членки не възпрепятстват пускането в действие на съоръжения под налягане и функционални групи, които са в съответствие с действащата нормативна уредба на тяхна територия към датата на прилагане на Директива 97/23/ЕО и са били пуснати на пазара до 29 май 2002 г.
2. Държавите членки не възпрепятстват предоставянето на пазара и/или пускането в действие на съоръжения под налягане или функционални групи, включени в обхвата на Директива 97/23/ЕО и които съответстват на посочената директива и са били пуснати на пазара преди 1 юни 2015 г.
3. Сертификатите и решенията, издадени от органите за оценяване на съответствието съгласно Директива 97/23/ЕО, са валидни съгласно настоящата директива.
Член 49
Транспониране
1. Държавите членки приемат и публикуват до 28 февруари 2015 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 13. Те незабавно съобщават текста на тези мерки на Комисията.
Те прилагат тези мерки, считано от 1 юни 2015 г.
Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на член 9 от Директива 97/23/ЕО, се считат за позовавания на член 13 от настоящата директива. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки, както и начинът на формулиране на това уточнение.
2. Държавите членки приемат и публикуват до 18 юли 2016 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазването на член 2, параграфи 15–32, членове 6–12, 14, 17 и 18, член 19, параграфи 3–5, членове 20–43, 47 и 48 и приложения I, II, III и IV. Те незабавно съобщават текста на тези мерки на Комисията.
Те прилагат тези мерки, считано от 19 юли 2016 г.
Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или позоваването се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки, както и начинът на формулиране на това уточнение.
3. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 50
Отмяна
Член 9 от Директива 97/23/ЕО се заличава, считано от 1 юни 2015 г., без да се засягат задълженията на държавите членки относно срока за транспониране в националното право и датата на прилагане на същия член, предвидени в приложение V, част Б.
Директива 97/23/ЕО, изменена с актовете, изброени в приложение V, част А, се отменя, считано от 19 юли 2016 г., без да се засягат задълженията на държавите членки относно срока за транспониране в националното право и датата на прилагане на директивата, предвидени в приложение V, част Б.
Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение VI.
Член 51
Влизане в сила и прилагане
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 1, член 2, точки 1—14, членове 3, 4, 5, 14, 15 и 16, член 19, параграфи 1 и 2, членове 44, 45 и 46 се прилагат считано от 19 юли 2016 г.
Член 52
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки.
Съставено в Брюксел на 15 май 2014 година.
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
D. KOURKOULAS
(1) ОВ C 67, 6.3.2014 г., стр. 101.
(2) Позиция на Европейския парламент от 15 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 13 май 2014 г.
(3) Директива 97/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 май 1997 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка със съоръженията под налягане (ОВ L 181, 9.7.1997 г., стр. 1).
(4) Вж. приложение V, част А.
(5) Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).
(6) Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Директива 93/465/ЕИО на Съвета (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 82).
(7) Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 24 септември 2008 г. относно вътрешния превоз на опасни товари (ОВ L 260, 30.9.2008 г., стр. 13).
(8) Директива 2010/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 2010 г. относно транспортируемото оборудване под налягане и за отмяна на директиви 76/767/ЕИО, 84/525/ЕИО, 84/526/ЕИО, 84/527/ЕИО и 1999/36/ЕО на Съвета (ОВ L 165, 30.6.2010 г., стр. 1).
(9) Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикирането на опасни вещества (ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1).
(10) Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на Директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1).
(11) Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12).
(12) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(13) Директива 2014/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на обикновените съдове под налягане (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 45).
(14) Директива 75/324/ЕИО на Съвета от 20 май 1975 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на аерозолните опаковки (ОВ L 147, 9.6.1975 г., стр. 40).
(15) Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (ОВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1).
(16) Регламент (ЕС) № 167/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 5 февруари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства (ОВ L 60, 2.3.2013 г., стр. 1).
(17) Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву- и триколесни превозни средства и четириколки (ОВ L 60, 2.3.2013 г., стр. 52).
(18) Директива 2006/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно машините и за изменение на Директива 95/16/ЕО (ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 24).
(19) Директива 2014/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставянето на пазара на асансьори и предпазни устройства за асансьори (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 251).
(20) Директива 2014/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 357).
(21) Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. относно медицинските изделия (ОВ L 169, 12.7.1993 г., стр. 1).
(22) Директива 2009/142/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно газовите уреди (ОВ L 330, 16.12.2009 г., стр. 10).
(23) Директива 2014/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно съоръженията и системите за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 309).
ПРИЛОЖЕНИЕ I
СЪЩЕСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ
ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
1. |
Задълженията, произтичащи от съществените изисквания за безопасност, изброени в настоящото приложение, относно съоръженията под налягане, важат и за функционалните групи, където съответната опасност съществува. |
2. |
Съществените изисквания за безопасност, определени в настоящата директива, са задължителни. Задълженията, произтичащи от посочените съществени изисквания за безопасност, се прилагат само когато при използването на съответните съоръжения под налягане, при условия, разумно предвидими от производителя, съществува съответната опасност. |
3. |
Производителят трябва да извърши анализ на опасностите и рисковете, за да установи онези от тях, които се отнасят за неговите съоръжения и са свързани с налягането; след което трябва да проектира и конструира съоръженията съобразно извършения анализ. |
4. |
Тълкуването и прилагането на съществените изисквания за безопасност се съобразява с нивото на развитие на техниката и текущата практика по време на проектирането и производството, както и да се отчитат техническите и икономическите фактори, така че да се гарантира висока степен на защита на здравето и безопасността. |
1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
1.1. |
Съоръженията под налягане трябва да са проектирани, произведени, проверени и, при необходимост – оборудвани и монтирани така, че да се осигури тяхната безопасност, когато се пускат в действие в съответствие с инструкциите на производителя или при условия, които разумно могат да се предвидят. |
1.2. |
При избор на най-подходящите решения, производителят трябва да прилага принципите, изложени по-долу, в следния ред:
|
1.3. |
Когато съществува възможност за неправилно използване или такова може да се предвиди, съоръженията под налягане трябва да се проектират така че да се предотврати риск от подобно неправилно използване, а ако това не е изпълнимо, по подходящ начин се посочва, че съоръженията под налягане не трябва да се използват по този начин. |
2. ПРОЕКТИРАНЕ
2.1. Общи положения
Съоръженията под налягане трябва да се проектират, като се вземат под внимание всички съответни фактори, така че да се осигури безопасната им работа през целия предвиден срок на използване.
При проектирането се използват коефициенти за сигурност, определени по подходящи методи, които осигуряват достатъчни граници на безопасност за недопускане на аварии.
2.2. Проектиране за необходима якост
2.2.1. Съоръженията под налягане трябва да се проектират за натоварвания, съобразени с тяхната употреба по предназначение и с разумно предвидимите работни условия., По-специално трябва се вземат под внимание следните фактори:
— |
вътрешното/външното налягане, |
— |
температурата на околната среда и работната температура, |
— |
статичното налягане и масата на средата в тях при работни условия и при условия на изпитване, |
— |
натоварванията, предизвикани от движение на транспортни средства, ветровото и сеизмичното натоварване, |
— |
силите и моментите на противодействие, предизвикани от опорите, присъединителните елементи, тръбопроводите и др., |
— |
корозията, ерозията и умората на материалите и др., |
— |
разпадането на нестабилните флуиди. |
Натоварванията, които могат да действат по едно и също време, трябва да се отчитат при проектирането, като се вземе предвид вероятността за едновременното им появяване.
2.2.2. Определянето на необходимата якост се извършва по един от следните методи:
— |
основно по изчислителен метод, както е описано в точка 2.2.3, който може да се допълни, ако е необходимо, с експерименталния метод на проектиране, както е описано в точка 2.2.4, |
— |
експериментален метод на проектиране, както е описано в точка 2.2.4, когато произведението от максималното допустимо налягане (PS) в бара и обема (V) в литри е по-малко от числото 6 000 или произведението от максималното допустимо налягане (PS) в бара и номиналния диаметър (DN) е по-малко от числото 3 000. |
2.2.3. Метод на изчисление
а)
Допустимите напрежения за съоръжения под налягане следва да бъдат ограничени, като се вземат под внимание разумно предвидимите откази в зависимост от работните условия. За тази цел, прилаганите коефициенти на сигурност следва изцяло да елиминират неопределеностите, възникващи при производството, действителните работни условия, напреженията, изчислителните модели и свойствата и поведението на материалите.
Методите на изчисление, когато това е приложимо, следва да осигуряват достатъчни граници на безопасност, съответстващи на изискванията на точка 7.
Гореизложените изисквания могат да бъдат изпълнени чрез използване на един от следните методи, който, при необходимост, може да се допълни или комбинира с останалите:
— |
проектиране чрез използване на формули, |
— |
проектиране чрез използване на анализ, |
— |
проектиране чрез използване механиката на разрушаването. |
б)
При определяне якостта на съответните съоръжения под налягане следва да се направят подходящи проектни изчисления.
По-специално:
— |
изчислителното налягане трябва да е не по-ниско от максималното допустимо налягане, като се отчитат статичното и динамичното налягане на флуида, а също и разпадането на нестабилните флуиди; когато един съд се състои от отделни камери, при изчисляване на дебелината на стената, която ги разделя, се отчита възможната най-голяма разлика в наляганията на съседните камери, |
— |
изчислителните температури трябва да се съобразяват със съответните граници за безопасност, |
— |
при проектирането трябва да се вземат под внимание всички възможни комбинации на температура и налягане, които могат да настъпят при разумно предвидимите условия за работа на съоръженията, |
— |
максималните напрежения и концентрацията на пиковите напрежения трябва да са в безопасни граници, |
— |
при изчисляване на херметичността трябва да се използват стойности за свойствата на материала, основаващи се на документирани данни, като се вземат под внимание условията по точка 4 и подходящи коефициенти на сигурност; характеристиките на материала, които трябва да се вземат под внимание, когато е необходимо, са:
|
— |
към свойствата на материала трябва да се прилага подходящ коефициент на якост на заваръчните шевове, зависещ, например, от вида на изпитването без разрушаване, от свойствата на свързваните материали и от предвидените работни условия, |
— |
при проектирането трябва да се вземат под внимание всички разрушителни процеси, които са разумно предвидими (напр. корозия, пълзене и умора на материала), свързани с употребата по предназначение на съоръженията. Трябва да се обърне внимание, в инструкциите по точка 3.4 да се посочат конкретни характеристики на проекта, свързани със срока на използване на съоръжението, например:
|
в)
Когато изчислената дебелина на стената не може да осигури необходимата устойчивост, се вземат необходимите мерки за справяне с това положение, като се отчитат рисковете при транспорт и обслужване.
2.2.4. Експериментален метод на проектиране
Проектът на съоръжението може да се одобрява цялостно или частично по подходяща програма за изпитване на образец, представителен за съответното съоръжение или за категорията съоръжения.
Програмата за изпитване трябва да е ясно определена преди изпитването и да е приета от нотифицирания орган, отговорен за модула за оценяване на съответствието, когато такъв съществува.
Тази програма определя условията за изпитване и критериите за приемане или отхвърляне. Преди извършване на изпитването трябва да се определят действителните стойности на основните размери и характеристики на материалите, от които е съставено изпитваното съоръжение.
При необходимост, при изпитването, критичните места на съоръжението под налягане трябва да могат да се следят чрез подходящи средства за измерване, които могат да измерват деформациите и напреженията със съответната точност.
Програмата за изпитване трябва да включва:
а) |
изпитване на якост под налягане, което има за цел да провери дали при налягане с определена граница на безопасност, съобразено с максималното допустимо налягане, съоръжението не проявява значителни пропуски на флуид или деформации над установената гранична стойност. Налягането при изпитване трябва да се определя въз основа на разликите между стойностите на геометричните и механичните характеристики на материалите, измерени в условията на изпитване, и стойностите, използвани при проектирането, като трябва да се вземат под внимание разликите в температурите, измерени в условията на изпитване, и проектните температури; |
б) |
когато съществува риск от пълзене или умора на материала, подходящи изпитвания, определени в зависимост от условията за работа на съоръжението, например: време на задържане при определената температура, брой на циклите при определени стойности на напрежението; |
в) |
при необходимост, допълнителни изпитвания по отношение на други фактори посочени в точка 2.2.1 като корозия, външни въздействия. |
2.3. Условия, осигуряващи безопасно обслужване и работа
Методът на работа на съоръженията под налягане трябва да бъде такъв, че да изключва всички разумно предвидими рискове при работа на съоръженията. Когато е необходимо, трябва да се обръща особено внимание на:
— |
устройствата за затваряне и отваряне, |
— |
опасното изпускане от предпазни клапани, |
— |
устройствата за възпрепятстване на физически достъп на лица при наличие на налягане или вакуум, |
— |
повърхностната температура, като се вземе предвид употребата по предназначение, |
— |
разпадането на нестабилни флуиди. |
Когато съоръжението под налягане има отвор за достъп, то трябва да е снабдено с автоматично или ръчно устройство, позволяващо ползвателят лесно да установи, че отварянето не представлява някаква опасност. Освен това, когато отварянето може да се извърши за кратко време, съоръжението под налягане трябва да е снабдено с устройство, което да предотврати отварянето му в случаите, когато налягането или температурата на флуида са източник на риск.
2.4. Средства за изследване
а) |
съоръженията под налягане трябва да са проектирани и конструирани така, че да е възможно да се извършват всички необходими изследвания, които осигуряват безопасността им; |
б) |
съоръженията под налягане са снабдени със средства за определяне на вътрешното им състояние, когато това е необходимо, за да се гарантира непрекъснатата безопасност на съоръженията, като отвори, осигуряващи физически достъп до вътрешността на съоръженията под налягане, така че необходимите изследвания да могат да се извършват безопасно и ергономично; |
в) |
могат да се прилагат и други начини за осигуряване на безопасността на съоръженията под налягане, в някоя от следните ситуации, когато:
|
2.5. Средства за дренаж и обезвъздушаване
При необходимост съоръженията под налягане трябва да имат подходящи устройства за дренаж и обезвъздушаване за:
— |
предотвратяване на вредни въздействия като хидравличен удар, вакуумно разрушаване, корозия и неконтролируеми химични реакции; вземат се под внимание всички фази на работа и изпитване, особено при изпитване под налягане, |
— |
безопасно почистване, контрол и поддръжка. |
2.6. Корозия или друго химическо въздействие
При необходимост трябва да се осигурява подходяща прибавка към дебелината на стената или защита срещу корозия или друго химическо въздействие, като се вземат предвид предназначението и разумно предвидимата употреба.
2.7. Износване
Където биха възникнали интензивни ерозионни или абразивни въздействия, се вземат необходимите мерки за:
— |
намаляване на въздействието чрез подходящо проектиране, напр. прибавка към дебелината на материала, или чрез използване на вътрешно покритие или обшивка, |
— |
допускане на подмяна на елементите, подложени на най-интензивно въздействие, |
— |
насочване на вниманието в инструкциите посочени в точка 3.4 на необходимите мерки за непрекъснато безопасно използване. |
2.8. Функционални групи
Функционалните групи трябва да се проектират така, че:
— |
компонентите за сглобяване да са надеждни и подходящи за тяхното действие, |
— |
всички компоненти да са правилно вградени и монтирани по подходящ начин. |
2.9. Условия за пълнене и изпразване
При необходимост съоръженията под налягане трябва да са така проектирани и снабдени с необходимите устройства или да е предвидено тяхното вграждане, че да се осигури безопасно пълнене и изпразване, като се обръща особено внимание на следните рискове:
а) |
при пълнене:
|
б) |
при изпразване – неконтролируемо изтичане на флуида под налягане; |
в) |
при пълнене или изпразване — опасности при свързване и разединяване. |
2.10. Защита срещу превишаване на допустимите граници при съоръженията под налягане
Когато при разумно предвидими условия могат да се превишат допустимите граници, съоръженията под налягане трябва да имат или да е предвидено вграждането на подходящи устройства за защита освен ако съоръжението е защитено от други устройства за защита, монтирани на функционална група.
Подходящите устройства или комбинация от такива устройства са определени въз основа на специфичните характеристики на съоръжението или функционалната група.
Подходящите устройства за защита и комбинации от тях са:
а) |
устройства за безопасност, определени в член 2, точка 4; |
б) |
когато е необходимо, подходящи устройства за наблюдение и контрол, като показващи и/или сигнализиращи устройства, които позволяват автоматично или ръчно да се предприемат подходящи действия за поддържане на съоръжението под налягане в допустимите граници. |
2.11. Устройства за безопасност
2.11.1. Устройствата за безопасност трябва да:
— |
са проектирани и конструирани така, че да са надеждни и подходящи за предвидените работни условия и да отчитат изискванията за поддръжка и изпитване, когато е приложимо, |
— |
са независими от други функции, освен ако техните функции за безопасност не могат да бъдат повлияни от други такива функции, |
— |
отговарят на подходящи принципи за проектиране, за да се осигури подходяща и надеждна защита; тези принципи включват, по-специално, безопасност при отказ, резервиране, вариантност и самодиагностика. |
2.11.2. Устройства за ограничаване на налягането
Устройствата за ограничаване на налягането трябва да са проектирани така, че да не се превишава максималното допустимо налягане PS; допуска се обаче кратковременно превишаване на налягането, когато е целесъобразно, ако това е в съответствие с изискванията на точка 7.3.
2.11.3. Устройства за контрол на температурата
От съображения за безопасност устройствата за контрол на температурата трябва да имат достатъчно време за задействане, което да е съобразено с измервателната функция.
2.12. Външен огън
При необходимост и като се отчита употребата им по предназначение, съоръженията под налягане трябва да са проектирани и, когато е целесъобразно, да са снабдени с подходящи устройства, които да отговарят на изискванията за ограничаване на щетите в случай на външен огън, или да е предвидено вграждането на такива устройства.
3. ПРОИЗВОДСТВО
3.1. Производствени процедури
Производителят трябва да осигурява компетентно изпълнение на условията, заложени на етапа на проектиране, като прилага подходящи техники и съответни процедури, по-специално с оглед на аспектите по-долу.
3.1.1. Подготовка на съставните части
При изработването на съставните части, например при пластична деформация и подготовка на краищата за заваряване, не трябва да се образуват дефекти, пукнатини или изменения на механичните характеристики, които могат да окажат вредно влияние върху безопасността на съоръженията под налягане.
3.1.2. Неразглобяеми съединения
Неразглобяемите съединения и прилежащите им зони не трябва да имат повърхностни или вътрешни дефекти, които могат да окажат вредно влияние върху безопасността на съоръженията.
Свойствата на неразглобяемите съединения трябва да съответстват на минималните стойности на свойствата, определени за свързваните материали, освен ако при проектните изчисленията конкретно са взети предвид други съответни стойности.
Неразглобяемите съединения на елементите, които имат значение за якостта на съоръженията под налягане, и елементите, непосредствено присъединени към тях, трябва да са изпълнени от подходящо квалифициран персонал в съответствие с подходящите работни процедури.
За съоръженията под налягане от категории II, III и IV работните процедури и персоналът трябва да се одобряват от компетентна трета страна, която по усмотрение на производителя може да бъде:
— |
нотифициран орган, |
— |
призната от държава членка организация — трета страна, съгласно посоченото в член 20. |
За получаване на тези одобрения третата страна трябва да извърши изследванията и изпитванията, посочени в съответните хармонизирани стандарти, или равностойни на тях изследвания и изпитвания, или да възложи извършването им.
3.1.3. Изпитвания без разрушаване
При съоръженията под налягане изпитванията без разрушаване на неразглобяемите съединения трябва да се извършват от подходящ квалифициран персонал. За съоръженията под налягане от категории III и IV персоналът трябва да се одобрява от организация — трета страна, призната от държава членка съгласно член 20.
3.1.4. Термична обработка
Когато при изработването има опасност от такова изменение на свойствата на материала, което води до нарушаване на безопасността на съоръжението под налягане, на подходящ етап от производствения процес трябва да се извършва подходяща термична обработка.
3.1.5. Възможност за проследяване
Установят се и се поддържат подходящи процедури за идентифициране на материалите, от които са изработени елементите на съоръженията и които допринасят за неговата якост чрез подходящи средства, за да могат да се идентифицират при тяхното получаване по време на производството и до крайното изпитване на произведеното съоръжение под налягане.
3.2. Крайно оценяване
Съоръженията под налягане следва да подлежат на крайно оценяване, както е описано по-долу.
3.2.1. Краен контрол
Съоръженията под налягане следва да подлежат на краен контрол, за да се установи визуално и чрез изследване на придружаващите ги документи съответствието с изискванията на настоящата директива. Може да се вземат предвид изпитванията, извършени по време на производството. Доколкото е необходимо от съображения за безопасност, крайният контрол следва да се извършва от външната и вътрешната страна на всяка част от съоръжението, когато е целесъобразно по време на производството (например, когато по време на крайния контрол вече не е възможно да се извърши изследване).
3.2.2. Изпитване на якост
При крайното оценяване на съоръженията под налягане трябва да се извършва изпитване на якост, което обикновено е под формата на хидростатично изпитване при налягане, не по-малко от посоченото в точка 7.4, когато е подходящо.
При серийно произвежданите съоръжения под налягане от категория I това изпитване може да се извършва чрез статистическа извадка.
Когато хидростатичното изпитване е вредно или не е възможно да се извърши, може да се извършат други изпитвания, признати за равностойни. Преди извършването на изпитвания, различни от хидростатично изпитване, се прилагат допълнителни мерки, като изпитване без разрушаване или други равностойни методи.
3.2.3. Контрол на устройствата за безопасност
За функционалните групи крайното оценяване трябва да включва също така и проверка на устройствата за безопасност, предназначена да се провери пълното съответствие с изискванията, посочени в точка 2.10.
3.3. Маркировка и етикетиране
В допълнение към маркировката СЕ, посочена в членове 18 и 19 и данните, които трябва да бъдат предоставени в съответствие с член 6, параграф 6 и член 8, параграф 3, трябва да се предоставя следната информация:
а) |
за всички съоръжения под налягане:
|
б) |
в зависимост от типа на съоръжението под налягане — допълнителни данни, необходими за безопасното монтиране, функциониране или използване, и когато е приложимо — данни за поддръжката и периодичните изследвания, като:
|
в) |
при необходимост върху съоръженията под налягане се нанасят предупреждения за възможна неправилна употреба, установена от опит. |
Информацията, посочена в букви а), б) и в) трябва да се нанася върху съоръженията под налягане или върху табела, здраво закрепена за съоръженията, като се допускат следните изключения:
— |
когато е приложимо, може да се използва подходяща документация с цел избягване на повтарящо се означение на индивидуални елементи, като тръбни елементи, предназначени за същата функционална група, |
— |
за съоръженията под налягане с твърде малки размери, например приспособления, тази информация може да се нанася върху закрепен към тях етикет, |
— |
етикетиране и други подходящи средства могат да се ползват за масата на запълващия флуид и предупрежденията по буква в), при условие че са ясно видими за целесъобразен срок. |
3.4. Инструкции за работа
а) |
Когато съоръженията под налягане се предоставят на пазара, те трябва да са придружени, доколкото е целесъобразно, с инструкции за ползвателя, съдържащи цялата необходима информация за безопасност относно:
|
б) |
Инструкциите трябва да съдържат информацията, нанесена върху съоръженията под налягане в съответствие с точка 3.3, с изключение на серийното означение, и, при необходимост, трябва да са придружени от техническата документация, чертежи и схеми, необходими за пълното разбиране на тези инструкции. |
в) |
По целесъобразност тези инструкции трябва да съдържат също така и предупреждения за възможните опасности от неправилна употреба, съгласно точка 1.3, както и специфичните характеристики на проекта съгласно точка 2.2.3. |
4. МАТЕРИАЛИ
Материалите, използвани за производство на съоръжения под налягане, трябва да са годни през целия проектиран срок на действие, освен ако е предвидено да бъдат заменяни.
Заваръчните материали и другите свързващи материали, както поотделно, така и в свързано състояние, трябва да отговарят на съответните изисквания на точка 4.1, точка 4.2, буква а) и точка 4.3, първи параграф, по подходящ начин.
4.1. |
Материалите за елементите под налягане трябва да:
|
4.2. |
Производителят на съоръжения под налягане трябва да:
|
4.3. |
Производителят на съоръженията трябва да предприема необходимите мерки, за да осигури съответствието на използваните материали с изискваните спецификации. По-специално, представя се документация, изготвена от производителя на материалите, чрез която трябва да се потвърждава съответствието със спецификациите за всички материали За основните елементи под налягане за съоръжения от категории II, III и IV документа трябва да е под формата на удостоверение за специфична проверка на продукта. Когато производителят на материали има подходяща система за осигуряване на качеството, която е сертифицирана от компетентен орган, установен в Съюза, и е извършено специфично оценяване на материалите, счита се, че удостоверението, издадено от производителя, доказва съответствието със съответните изисквания на настоящата точка. |
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА НЯКОИ СЪОРЪЖЕНИЯ ПОД НАЛЯГАНЕ
За съоръженията под налягане по точки 5 и 6, наред с изискванията на точки 1—4, се прилагат и следните специфични изисквания.
5. СЪОРЪЖЕНИЯ ПОД НАЛЯГАНЕ, ЗАГРЯВАНИ С ПЛАМЪК ИЛИ ПО ДРУГ НАЧИН, ЗАСТРАШЕНИ ОТ ПРЕГРЯВАНЕ, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ЧЛЕН 4, ПАРАГРАФ 1
Тези съоръжения под налягане включват:
— |
съоръжения за производство на пара или гореща вода съгласно член 4, параграф 1, буква б), като парни или водогрейни котли, загрявани с пламък, паропрегреватели и междинни паропрегреватели, котли утилизатори, котли за изгаряне на отпадъци, котли с електрически нагреватели или електродни котли и тенджери под налягане, включително принадлежащите им части, и при необходимост, системи за обработка на подаваната вода и за захранване с гориво, |
— |
съоръжения за топлинни процеси, различни от тези за производство на пара и гореща вода, съгласно член 4, параграф 1, буква а), като нагреватели за химически и други подобни процеси и съоръжения под налягане за хранителната промишленост. |
Тези съоръжения под налягане трябва да се изчисляват, проектират и конструират така, че да се избегне или да се сведе до минимум рискът от значително намаляване на херметичността в резултат на прегряване. По-специално, когато е приложимо, трябва да се осигурява:
а) |
подходящи средства за защита, чрез които да се ограничат експлоатационните параметри, като подаване и отвеждане на топлина, и при необходимост – нивото на флуида, така че да се избегне рискът от локално и общо прегряване; |
б) |
при необходимост – възможност за вземане на проби за контрол на качествата на флуидите с цел да се избегне рискът, свързан с отлагания и/или корозия. |
в) |
предвиждането на необходими мерки за отстраняване на риск от повреди вследствие на отлагания; |
г) |
възможност за безопасно отвеждане на остатъчната топлина след изключване на съоръжението; |
д) |
мерки за избягване на опасно натрупване на запалими смеси от гориво и въздух, или срещу обратен удар на пламъка. |
6. ТРЪБОПРОВОДИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 4, ПАРАГРАФ 1, БУКВА в)
Проектирането и изграждането трябва да осигуряват:
а) |
контролиране по подходящ начин на риска от претоварване вследствие на недопустимо изместване или възникване на сили над допустимите, например върху фланцеви съединения, връзки, силфонни елементи или гъвкави тръби, което може да се извърши чрез опори, ребра, анкерно закрепване, съосност или предварително напрягане; |
б) |
при тръбопроводи за газообразни флуиди, в които може да се образува кондензирала течност – предвиждане на устройства за дренаж за отстраняването ѝ от най-ниско лежащите точки, за да се предотвратят повреди от хидравличен удар или корозия; |
в) |
надлежно отчитане на потенциални опасности от турболентност или завихряне на потока, като са приложими съответните изисквания на точка 2.7; |
г) |
надлежно отчитане на риска от умора на материала вследствие на вибрации в тръбопровода; |
д) |
при тръбопроводи за флуиди от група 1 — предприемане на подходящи мерки, за да се изключват отвеждащите тръби, които поради размерите си представляват значителен риск; |
е) |
намаляване до минимум на риска от непредвидено източване на флуида; точките за отвеждане са ясно означени върху неподвижната част на тръбопровода с данни за съдържащия се флуид; |
ж) |
посочване на разположението и трасето на подземните тръбопроводи най-малко в техническата документация, с цел улесняване на безопасната поддръжка, контрол или ремонт. |
7. СПЕЦИФИЧНИ КОЛИЧЕСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА НЯКОИ СЪОРЪЖЕНИЯ ПОД НАЛЯГАНЕ
Следващите разпоредби се прилагат като общо правило. Когато обаче те не се прилагат, включително в случаите, в които материалите не са специално посочени и не са приложени хармонизирани стандарти, производителят трябва да докаже, че са взети подходящи мерки за постигане на равностойно общо ниво на безопасност.
Разпоредбите, предвидени в настоящия раздел, допълват съществените изисквания за безопасност в точки 1—6 за съоръженията под налягане, за които те се прилагат.
7.1. Допустимо напрежение
7.1.1. Символи
„Re/t“ e стойността на границата на провлачане при изчислителна температура на:
— |
горната граница на провлачане — за материали с изразена горна и долна граница на провлачане, |
— |
условната граница на провлачане при остатъчно удължение 1,0 % — за аустенитни стомани и нелегиран алуминий, |
— |
условната граница на провлачане при остатъчно удължение 0,2 % — за останалите случаи. |
„Rm/20“ показва минималната стойност на якостта на опън при 20 °C.
„Rm/t“ означава якост на опън при изчислителната температура.
7.1.2. Допустимото общо мембранно напрежение при преобладаващи статични натоварвания и при температури извън обхвата, в които има значително пълзене, не превишава по-малката от следните стойности, в зависимост от използвания материал:
— |
от и от— за феритни стомани, вкл. нормализирана стомана (нормализирана валцована стомана), с изключение на дребнозърнеста стомана и стомана със специална термообработка, 2/3 от Re/t и 5/12 от Rm/20, |
— |
в случай на аустенитна стомана:
|
— |
за нелегирани и нисколегирани лети стомани, 10/19 от Re/t и 1/3 от Rm/20, |
— |
за алуминий, 2/3 от Re/t, |
— |
за алуминиеви сплави, с изключение на дисперсно закалени сплави, 2/3 от Re/t и 5/12 от Rm/20. |
7.2. Коефициент на якост
Коефициентът на якост на заваръчните шевове не трябва да превишава следните стойности:
— |
за съоръжения под налягане, на заварените съединения на които се предвижда да се извършат изпитвания с разрушаване и изпитвания без разрушаване, за потвърждаване, че цялата серия от заварени съединения не показва съществени дефекти: 1, |
— |
за съоръжения под налягане, заварените съединения на които подлежат на извадково изпитване без разрушаване: 0,85, |
— |
за съоръжения под налягане, които не подлежат на изпитване без разрушаване, а само на визуален контрол на съоръжението: 0,7. |
При необходимост трябва да се вземат под внимание и видът на натоварване, както и механичните и технологичните свойства на съединенията.
7.3. Устройства за ограничаване на налягането, по-специално за съдове под налягане
Устройствата за ограничаване на налягането, посочени в точка 2.11.2, не трябва да допускат временно превишаване на налягането над 10 % от максималното допустимо налягане за съда.
7.4. Хидростатично изпитване
За съдовете под налягане стойността на налягането при хидростатично изпитване по точка 3.2.2 трябва да е не по-малко от една от следните стойности:
— |
стойността на налягането при максимално натоварване на съоръжението под налягане по време на работа при отчитане на максималното допустимо налягане и максималната допустима температура, умножена по коефициента 1,25, |
— |
максимално допустимо налягане, умножено по коефициента 1,43, която от двете стойности е по-голяма. |
7.5. Характеристики на материала
Когато няма други стойности, изисквани в съответствие с други критерии, които трябва да бъдат взети предвид, стоманата се счита за достатъчно пластична съгласно точка 4.1, буква а), ако относителното ѝ удължение след разрушаване при изпитване на опън при стандартна процедура е не по-малко от 14 %, а енергията на разрушаване при огъване на пробно тяло с надрез V по ISO е не по-малка от 27 J, при температура на изпитване не по-висока от 20 °C, но не по-висока от предвидената минимална работна температура.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
ДИАГРАМИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
1. |
Позоваванията в диаграмите на категориите на модулите са следните:
|
2. |
Устройствата за безопасност, определени в член 2, параграф 4 и посочени в член 4, параграф 1, буква г), са класифицирани в категория IV. По изключение, обаче, устройствата за безопасност, произведени за специфични съоръжения, може да бъдат класифицирани в същата категория, в която е съоръжението, което защитават. |
3. |
Устройствата под налягане, определени в член 2, параграф 5 и посочени в член 4, параграф 1, буква г), са класифицирани въз основа на:
Използва се подходящата диаграма за съдове или тръбопроводи за определяне на категорията при оценяване на съответствието. Когато съгласно второто тире от първа алинея и обемът, и номиналният диаметър се считат за подходящи, устройството под налягане се класифицира в най-високата категория. |
4. |
Граничните линии в следните диаграми за оценяване на съответствието посочват горната граница за всяка категория.
Като изключение, съдовете, предназначени за нестабилни газове и попадащи в категория I или II съгласно диаграма 1, се отнасят към категория III.
Като изключение, преносимите пожарогасители и бутилките, предназначени за дихателни апарати, се отнасят най-малко към категория III.
Като изключение, функционалните групи, предназначени да генерират топла вода, както е посочено в член 4, параграф 2, втора алинея, са или предмет на ЕС изследване на типа (модул В – изследване на проекта на типа) по отношение на съответствието им със съществените изисквания, посочени в точки 2.10, 2.11, 3.4, 5, буква а) и 5, буква г) от приложение I, или на съответствие въз основа на пълно осигуряване на качеството (модул Н).
Като изключение, проектът на тенджерите под налягане подлежи на оценяване на съответствието по процедура, съответстваща поне на един от модулите на категория III.
Като изключение, тръбопроводите, предназначени за нестабилни газове и попадащи в категориите I или II въз основа на диаграма 6, се отнасят към категория III.
Като изключение, всички тръбопроводи, които съдържат флуиди с температура над 350 °C и попадат в категория II въз основа на диаграма 7, се отнасят към категория III.
|
ПРИЛОЖЕНИЕ III
ПРОЦЕДУРИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
Задълженията, които произтичат от разпоредбите относно съоръженията под налягане в настоящото приложение, се прилагат също и за функционалните групи.
1. МОДУЛ A: (ВЪТРЕШЕН ПРОИЗВОДСТВЕН КОНТРОЛ)
1. Вътрешен производствен контрол е процедурата за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията си по точки 2, 3 и 4, и осигурява и декларира на своя отговорност, че съответните съоръжения под налягане отговарят на изискванията на настоящата директива.
2. Техническа документация
Производителят изготвя техническата документация.
Техническата документация позволява да се оцени съответствието на съоръжението под налягане с приложимите изисквания и включва съответния анализ и оценка на риска/ рисковете. Техническата документация определя точно приложимите изисквания и обхваща дотолкова, доколкото е необходимо за нуждите на оценяването, проекта, производството и действието на съоръжението под налягане. Техническата документация съдържа, когато е приложимо, най-малко следните елементи:
— |
общо описание на съоръжението под налягане, |
— |
конструктивни и производствени чертежи и схеми на компонентите, сглобените единици, електрическите вериги и др., |
— |
описанията и обясненията, необходими за разбиране на тези чертежи и схеми и за действието на съоръжението под налягане, |
— |
списък на хармонизираните стандарти, данните за които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, приложени изцяло или частично, и описания на решенията, приети за изпълнение на съществените изисквания за безопасност на настоящата директива, когато тези хармонизирани стандарти не са били приложени; При частично приложени хармонизирани стандарти техническата документация посочва частите, които са приложени, |
— |
резултати от извършените проектни изчисления, проведените изследвания и др., |
— |
протоколи от изпитванията. |
3. Производство
Производителят взема всички необходими мерки за това производственият процес и неговото наблюдение да осигурят съответствието на произведените съоръжения под налягате с техническата документация, посочена в точка 2, и с изискванията на настоящата директива.
4. Маркировка „CE“ и ЕС декларация за съответствие
4.1. |
Производителят нанася маркировката „CE“ върху всяко отделно съоръжение под налягане, което отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива. |
4.2. |
Производителят съставя писмена ЕС декларация за съответствие за модел на съоръжението под налягане и я съхранява заедно с техническата документация на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара. ЕС декларацията за съответствие идентифицира съоръжението под налягане, за което е съставена. Копие от ЕС декларацията за съответствие се предоставя на съответните органи при поискване. |
5. Упълномощен представител
Задълженията на производителя по точка 4 могат да бъдат изпълнявани от негов упълномощен представител, от негово име и на негова отговорност, при условие че са посочени в пълномощието.
2. МОДУЛ А2: ВЪТРЕШЕН ПРОИЗВОДСТВЕН КОНТРОЛ С НАДЗОР НА ПРОВЕРКАТА НА СЪОРЪЖЕНИЕ ПОД НАЛЯГАНЕ НА СЛУЧАЙНИ ИНТЕРВАЛИ
1. Вътрешен производствен контрол с надзор на проверката на съоръжение под налягане на случайни интервали, е процедура за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията си по точки 2, 3, 4 и 5 и осигурява и декларира на своя отговорност, че съответните съоръжения под налягане отговарят на изискванията на настоящата директива.
2. Техническа документация
Производителят изготвя техническата документация. Документацията позволява да се оцени съответствието на съоръжението под налягане с приложимите изисквания и включва съответния анализ и оценка на риска/рисковете. Техническата документация определя точно приложимите изисквания и обхваща дотолкова, доколкото е необходимо за нуждите на оценяването, проекта, производството и действието на съоръжението под налягане. Техническата документация съдържа, когато е приложимо, най-малкото следните елементи:
— |
общо описание на съоръжението под налягане, |
— |
конструктивни и производствени чертежи и схеми на компонентите, сглобените единици, електрическите вериги и др., |
— |
описанията и обясненията, необходими за разбиране на тези чертежи и схеми и на действието на съоръжението под налягане; |
— |
списък на хармонизираните стандарти, данните за които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, приложени изцяло или частично, и описания на решенията, приети за изпълнение на съществените изисквания за безопасност на настоящата директива, когато тези хармонизирани стандарти не са били приложени; при частично приложени хармонизирани стандарти техническата документация посочва частите, които са приложени, |
— |
резултати от извършените проектни изчисления, проведените изследвания и др., и |
— |
протоколи от изпитванията. |
3. Производство
Производителят взема всички необходими мерки, за това производственият процес и неговото наблюдение да осигурят съответствието на произвежданите съоръжения под налягане с техническата документация, посочена в точка 2, и с изискванията на настоящата директива, приложими към тях.
4. Крайно оценяване и проверки на съоръжение под налягане
Крайното оценяване на съоръженията под налягане се изпълнява от производителя и се контролира чрез внезапни посещения от нотифициран орган, избран от производителя.
Нотифицираният орган провежда проверките или организира тяхното провеждане на случайни интервали, определени от органа, за да бъде проверено качеството на вътрешните проверки на съоръженията под налягане, като се вземат под внимание, inter alia, технологичната сложност на съоръженията под налягане и количеството на продукцията.
При внезапните си посещения нотифицираният орган:
— |
установява, че производителят действително извършва крайно оценяване съгласно точка 3.2 от приложение I, |
— |
взема извадка от съоръженията под налягане в производствените помещения или складовете, за да извърши проверки; нотифицираният орган преценява необходимия брой съоръжения в извадката и дали е необходимо да извърши или да възложи извършването на цялостно или частично крайно оценяване на съоръженията под налягане в извадките. |
Прилагането на процедурата за приемане на извадки има за цел да установи дали производственият процес на дадено съоръжение под налягане се осъществява в рамките на допустимите граници с оглед на осигуряването на съответствието на съоръжението под налягане.
При установяване на несъответствие със съществените изисквания на едно или повече съоръжения под налягане или функционална група нотифицираният орган взема необходимите мерки.
На отговорност на нотифицирания орган производителят нанася идентификационния номер на нотифицирания орган по време на производствения процес.
5. Маркировка „EC“ и ес декларация за съответствие
5.1. |
Производителят нанася маркировката „CE“ върху всяко отделно съоръжение под налягане, което отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива. |
5.2. |
Производителят съставя писмена ЕС декларация за съответствие за модел на съоръжението под налягане и я съхранява заедно с техническата документация на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара. ЕС декларацията за съответствие идентифицира съоръжението под налягане, за което е съставена. Копие от ЕС декларацията за съответствие се предоставя на съответните органи при поискване. |
6. Упълномощен представител
Задълженията на производителя по точка 5 могат да бъдат изпълнявани от негов упълномощен представител, от негово име и на негова отговорност, при условие че са посочени в пълномощието.
3. МОДУЛ B: ЕС ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТИПА
3.1. ЕС изследване на типа – изследване на типа произведен продукт
1. |
ЕС изследване на типа — изследване на типа произведен продукт — е тази част от процедурата за оценяване на съответствието, при която нотифициран орган изследва техническия проект на съоръжението под налягане и проверява и удостоверява, че техническият проект на съоръжението под налягане отговаря на изискванията на настоящата директива. |
2. |
ЕС изследване на типа — изследване на типа произведен продукт — се състои от оценка на пригодността на техническия проект на съоръжението под налягане чрез изследване на техническата документация и подкрепящи доказателства по точка 3 с изследване на образци, които са представителни за очакваното производство от цялостното съоръжение под налягане. |
3. |
Производителят подава заявлението за ЕС изследване на типа само до един нотифициран орган по свой избор. Това заявление включва:
Образецът може да се отнася за варианти на съоръжението под налягане, при условие че вариантите не се различават по отношение на степента на безопасност. Нотифицираният орган може да поиска допълнителни образци, ако са необходими за осъществяване на програмата за изпитвания;
|
4. |
Нотифицираният орган:
|
5. |
Нотифицираният орган съставя доклад за оценката, в който описва действията, предприети съгласно точка 4, и получените резултати. Без да засяга задълженията си по отношение на нотифициращия орган, нотифицираният орган разгласява изцяло или отчасти съдържанието на доклада, само със съгласието на производителя. |
6. |
Когато типът отговаря на изискванията на настоящата директива, нотифицираният орган издава на производителя сертификат за ЕС изследване на типа — изследване на типа произведен продукт. Без да се засяга точка 7, сертификатът има срок на валидност 10 години, може да бъде подновяван и съдържа името и адреса на производителя, заключенията от изследването, условията (ако има такива) за неговата валидност и необходимите данни за идентификация на одобрения тип. Към сертификата се прилага списък на съответните части от техническата документация. Копие от сертификата се съхранява от нотифицирания орган. Сертификатът и приложенията към него съдържат цялата необходима информация, за да може да се оцени съответствието на произведените съоръжения под налягане с изследвания тип и да се даде възможност за осъществяването на контрол по време на работа. Когато типът не отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива, нотифицираният орган отказва да издаде сертификат за ЕС изследване на типа — изследване на типа произведен продукт — и съответно информира подалия заявлението, като подробно мотивира отказа си. Предвижда се процедура за обжалване. |
7. |
Нотифицираният орган следи за евентуални промени в общоприетото ниво на технически познания, които промени показват, че одобреният тип може вече да не отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива, и преценява дали такива промени изискват по-нататъшни проучвания. Ако това е така, нотифицираният орган информира производителя. Производителят информира нотифицирания орган, у когото се намира техническата документация, отнасяща се до сертификата за ЕС изследване на типа — изследване на типа произведен продукт — за всички промени на одобрения тип, които могат да повлияят на съответствието на съоръжението под налягане със съществените изисквания за безопасност на настоящата директива или на условията за валидност на сертификата. Такива промени изискват допълнително одобрение под формата на допълнение към оригиналния сертификат за ЕС изследване на типа — изследване на типа произведен продукт. |
8. |
Всеки нотифициран орган информира своя нотифициращ орган за сертификати за ЕС изследване на типа — изследване на типа произведен продукт — и/или за допълнения към тях, които е издал или отнел, и периодично или при поискване предоставя на нотифициращите органи списък на сертификатите и/или допълненията към тях, които е отказал да издаде, спрял е действието им или по друг начин е ограничил. Всеки нотифициран орган информира останалите нотифицирани органи за сертификатите за ЕС изследване на типа — изследване на типа произведен продукт — и/или за допълнения към тях, чието издаване е отказал, отнел, спрял е действието им или по друг начин е ограничил, а при поискване и за сертификатите и/или допълненията към тях, които е издал. Комисията, държавите членки и останалите нотифицирани органи могат, при поискване, да получат копие от сертификатите за ЕС изследване на типа — изследване на типа произведен продукт — и/или от допълненията към тях. При поискване Комисията и държавите членки могат да получат копие от техническата документация и резултатите от изследванията, проведени от нотифицирания орган. Нотифицираният орган съхранява копие от сертификата за ЕС изследване на типа — изследване на типа произведен продукт, неговите приложения и допълнения, както и техническото досие, включващо документацията, представена от производителя, до изтичане на валидността на сертификата. |
9. |
Производителят съхранява на разположение на националните органи копие от сертификата за ЕС изследване на типа — изследване на типа произведен продукт, неговите приложения и допълнения заедно с техническата документация в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара. |
10. |
Упълномощеният представител на производителя може да подава заявлението по точка 3 и да изпълнява задълженията по точки 7 и 9, при условие че са посочени в пълномощието. |
3.2. ЕС изследване на типа – изследване на проекта на типа
1. |
ЕС изследване на типа — изследване на проекта на типа — е тази част от процедурата за оценяване на съответствието, при която нотифициран орган изследва техническия проект на съоръжението под налягане и проверява и удостоверява, че техническият проект на съоръжението под налягане отговаря на изискванията на настоящата директива. |
2. |
ЕС изследване на типа — изследване на проекта на типа — се състои от оценка на пригодността на техническия проект на съоръжението под налягане чрез изследване на техническата документация и подкрепящи доказателства по точка 3, без изследване на образец. При тази процедура не се допуска прилагане на експерименталния метод за проектиране по точка 2.2.4 от приложение I. |
3. |
Производителят подава заявлението за ЕС изследване на типа — изследване на проекта на типа — само до един нотифициран орган по свой избор. Това заявление включва:
Заявлението може да се отнася за различни варианти на съоръжението под налягане, при условие че вариантите не се различават по отношение на нивото на безопасност. |
4. |
Нотифицираният орган:
|
5. |
Нотифицираният орган съставя доклад за оценката, в който описва действията, предприети съгласно точка 4, и получените резултати. Без да засяга задълженията си по отношение на нотифициращите органи, нотифицираният орган разгласява изцяло или отчасти съдържанието на доклада, само със съгласието на производителя. |
6. |
Когато проектът отговаря на изискванията на настоящата директива, нотифицираният орган издава на производителя сертификат за ЕС изследване на типа — изследване на проекта на типа. Без да се засяга точка 7, сертификатът има срок на валидност 10 години, може да бъде подновяван и съдържа името и адреса на производителя, заключенията от изследването, условията (ако има такива) за неговата валидност и необходимите данни за идентификация на одобрения проект. Към сертификата се прилага списък на съответните части от техническата документация. Копие от сертификата се съхранява от нотифицирания орган. Сертификатът и приложенията към него съдържат цялата необходима информация, за да може да се оцени съответствието на произведените съоръжения под налягане с изследвания проект и да се даде възможност за осъществяването на контрол по време на работа. Когато проектът не отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива, нотифицираният орган отказва да издаде сертификат за ЕС изследване на типа — изследване на проекта на типа — и съответно информира подалия заявлението, като подробно мотивира отказа си. |
7. |
Нотифицираният орган следи за евентуални промени в общоприетото ниво на технически познания, които промени показват, че одобреният проект може вече да не отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива, и преценява дали такива промени изискват по-нататъшни проучвания. Ако това е така, нотифицираният орган информира производителя. Производителят информира нотифицирания орган, у когото се намира техническата документация, отнасяща се до сертификата за ЕС изследване на типа — изследване на проекта на типа, за всички промени на одобрения проект, които могат да повлияят на съответствието на съоръжението под налягане със съществените изисквания за безопасност на настоящата директива или на условията за валидност на сертификата. Такива промени изискват допълнително одобрение под формата на допълнение към оригиналния сертификат за ЕС изследване на типа — изследване на проекта на типа. |
8. |
Всеки нотифициран орган информира своите нотифициращи органи за сертификатите за ЕС изследване на типа — изследване на проекта на типа — и/или за допълнения към тях, които е издал или отнел, и периодично или при поискване предоставя на нотифициращите органи списък на сертификатите и/или допълненията към тях, които е отказал да издаде, спрял е действието им или по друг начин е ограничил. Всеки нотифициран орган информира останалите нотифицирани органи за сертификатите за ЕС изследване на типа — изследване на проекта на типа — и/или за допълнения към тях, чието издаване е отказал, отнел, спрял е действието им или по друг начин е ограничил, а при поискване и за сертификатите и/или допълненията към тях, които е издал. Комисията, държавите членки и останалите нотифицирани органи могат, при поискване, да получат копие от сертификатите за ЕС изследване на типа — изследване на проекта на типа — и/или от допълненията към тях. При поискване Комисията и държавите членки могат да получат копие от техническата документация и резултатите от изследванията, проведени от нотифицирания орган. Нотифицираният орган съхранява копие от сертификата за ЕС изследване на типа — изследване на проекта на типа, неговите приложения и допълнения, както и техническото досие, включващо документацията, представена от производителя, до изтичане на валидността на сертификата. |
9. |
Производителят съхранява на разположение на националните органи копие от сертификата за ЕС изследване на типа — изследване на проекта на типа, неговите приложения и допълнения заедно с техническата документация в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара. |
10. |
Упълномощеният представител на производителя може да подава заявлението по точка 3 и да изпълнява задълженията по точки 7 и 9, при условие че са посочени в пълномощието. |
4. МОДУЛ С2: СЪОТВЕТСТВИЕ С ТИПА ВЪЗ ОСНОВА НА ВЪТРЕШЕН ПРОИЗВОДСТВЕН КОНТРОЛ С НАДЗОР НА ПРОВЕРКАТА НА СЪОРЪЖЕНИЕ ПОД НАЛЯГАНЕ НА СЛУЧАЙНИ ИНТЕРВАЛИ
1. Съответствие с типа въз основа на вътрешен производствен контрол с надзор на проверката на съоръжение под налягане на случайни интервали е тази част от процедурата за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията си по точки 2, 3 и 4, и осигурява и декларира на своя отговорност, че съответното съоръжение под налягане е в съответствие с типа, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и отговаря на изискванията на настоящата директива, приложими към него.
2. Производство
Производителят взема всички необходими мерки за това производственият процес и неговото наблюдение да осигурят съответствието на произвежданите съоръжения под налягане с типа, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и с изискванията на настоящата директива, приложими към тях.
3. Крайно оценяване и проверки на съоръжение под налягане
Нотифициран орган, избран от производителя, провежда проверките или организира тяхното провеждане на случайни интервали, определени от органа, за да бъде проверено качеството на крайното оценяване и на вътрешните проверки на съоръженията под налягане, като се вземат под внимание, inter alia, технологичната сложност на съоръженията под налягане и количеството на продукцията.
Нотифицираният орган установява, че производителят действително извършва крайно оценяване съгласно точка 3.2 от приложение I.
Подходяща извадка от крайните съоръжения под налягане, взета на място от нотифицирания орган преди пускането на пазара, се изследва, като се извършват подходящите изпитвания, определени от съответните части на хармонизираните стандарти, и/или равностойни изпитвания при прилагането на други технически спецификации, с цел проверка на съответствието на съоръженията под налягане със съответните изисквания на настоящата директива.
Нотифицираният орган преценява необходимия брой съоръжения в извадката и дали е необходимо да извърши или да възложи извършването на цялостно или частично крайно оценяване на съоръженията под налягане в извадките.
В случаите когато извадката не съответства на допустимото ниво на качество, органът предприема необходимите мерки.
Прилагането на процедурата за приемане на извадки има за цел да установи дали производственият процес на дадено съоръжение под налягане се осъществява в рамките на допустимите граници с оглед на осигуряването на съответствието на съоръжението под налягане.
Когато изпитванията се провеждат от нотифициран орган, производителят, на отговорността на нотифицирания орган, нанася идентификационния номер на нотифицирания орган по време на производствения процес.
4. Маркировка „CE“ и ЕС декларация за съответствие
4.1. |
Производителят нанася маркировката „СЕ“ върху всяко отделно съоръжение под налягане или функционална група което/която е в съответствие с типа, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива. |
4.2. |
Производителят съставя писмена ЕС декларация за съответствие за модел на съоръжението под налягане и я съхранява на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара. ЕС декларацията за съответствие идентифицира модела на съоръжението под налягане, за който е съставена. Копие от ЕС декларацията за съответствие се предоставя на съответните органи при поискване. |
5. Упълномощен представител
Задълженията на производителя по точка 4 могат да бъдат изпълнявани от негов упълномощен представител, от негово име и на негова отговорност, при условие че са посочени в пълномощието.
5. МОДУЛ D: СЪОТВЕТСТВИЕ С ТИПА ВЪЗ ОСНОВА НА ОСИГУРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО
1. Съответствие с типа въз основа на осигуряване на качеството на производството е тази част от процедурата за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията си по точки 2 и 5, и осигурява и декларира на своя отговорност, че съответните съоръжения под налягане или функционални групи са в съответствие с типа, както е описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и отговарят на изискванията на настоящата директива, приложими към тях.
2. Производство
Производителят разработва и въвежда одобрена система по качеството по отношение на производството, контрола на крайния продукт и изпитването на съответните съоръжения под налягане, както е определено в точка 3, и подлежи на надзор, както е определено в точка 4.
3. Система по качеството
3.1. |
Производителят подава заявление за оценяване на неговата система по качеството по отношение на съответните съоръжения под налягане до нотифициран орган по свой избор. Това заявление включва:
|
3.2. |
Системата по качеството трябва да осигурява съответствието на съоръженията под налягане с типа, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и с изискванията на настоящата директива, приложими към тях. Всички елементи, изисквания и предписания, приети от производителя, трябва да се документират редовно и систематично под формата на писмени политики, процедури и инструкции. Документацията на системата по качеството позволява еднозначно тълкуване на програмите по качеството, плановете, наръчниците и записите Тя включва, по-специално, подходящо описание на:
|
3.3. |
Нотифицираният орган оценява системата по качеството, за да определи дали тя отговаря на изискванията, посочени в точка 3.2. По отношение на елементите на системата по качеството, които отговарят на съответните спецификации на съответния хармонизиран стандарт, нотифицираният орган приема, че е налице съответствие с посочените по-горе изисквания. В допълнение към опита в системи за управление на качеството, екипът одитори разполага най-малко с един член с опит в областта на оценяването на съответните съоръжения под налягане, както и в областта на технологията на съответните съоръжения под налягане, а така също и с познания за приложимите изисквания на настоящата директива. Одитът включва посещение в помещенията на производителя за извършване на оценка. Екипът одитори преглежда техническата документация, посочена в точка 3.1, пето тире, с цел да установи способността на производителя да определи приложимите изисквания на настоящата директива и да проведе необходимите изследвания с цел да осигури съответствието на продукта с тези изисквания. Решението се съобщава на производителя. Това уведомление включва заключенията от одита и мотивирано решение относно извършеното оценяване. |
3.4. |
Производителят се задължава да изпълни задълженията, произтичащи от одобрената система по качеството, както и да поддържа тази система в състояние на пригодност и ефективно функциониране |
3.5. |
Производителят редовно информира нотифицирания орган, одобрил системата по качеството, за всякакви планирани изменения в нея. Нотифицираният орган оценява предложените изменения и решава дали изменената система по качеството ще продължи да отговаря на изискванията по точка 3.2 или се налага ново оценяване. Той съобщава своето решение на производителя. Това уведомление включва заключенията от извършеното изследване и мотивирано решение относно извършеното оценяване. |
4. Надзор на отговорността на нотифицирания орган
4.1. |
Целта на надзора е да се гарантира, че производителят изпълнява правилно задълженията, произтичащи от одобрената система по качеството. |
4.2. |
За целите на оценката производителят предоставя на нотифицирания орган достъп до местата на производство, проверка, изпитване и съхраняване и му предоставя цялата необходима информация, по-специално:
|
4.3. |
Нотифицираният орган извършва периодични одити, за да се увери, че производителят поддържа и прилага системата по качеството, и представя на производителя доклад от одита. Честотата на периодичните одити се определя така, че на всеки 3 години да се извършва цялостно ново оценяване. |
4.4. |
Освен това нотифицираният орган може да прави и внезапни посещения при производителя. Необходимостта и честотата на тези допълнителни посещения се определя в зависимост от прилаганата от нотифицирания орган система за посещения с цел контрол. По-специално, в системата за посещения с цел контрол се отчитат следните фактори:
По време на такива посещения нотифицираният орган може, ако е необходимо, да провежда или да организира провеждането на изпитвания на продуктите с цел да установи дали системата по качеството функционира правилно. Нотифицираният орган предоставя на производителя доклад от посещението, а ако са били проведени изпитвания — и протоколи от изпитванията. |
5. Маркировка „CE“ и ЕС декларация за съответствие
5.1. |
Производителят нанася маркировката „СЕ“ и, на отговорността на нотифицирания орган, посочен в точка 3.1, идентификационния му номер, върху всяко отделно съоръжение под налягане, което е в съответствие с типа, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и което отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива. |
5.2. |
Производителят съставя писмена ЕС декларация за съответствие за всеки модел на съоръжението под налягане и я съхранява на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара. ЕС декларацията за съответствие идентифицира модела на съоръжението под налягане, за който е съставена. Копие от ЕС декларацията за съответствие се предоставя на съответните органи при поискване. |
6. Производителят съхранява на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара:
— |
документацията по точка 3.1, |
— |
одобрените изменения по точка 3.5, |
— |
решенията и докладите на нотифицирания орган по точки 3.3, 3.5, 4.3 и 4.4. |
7. Всеки нотифициран орган информира своите нотифициращи органи за издадените или оттеглени одобрения на системи по качеството и периодично или при поискване им предоставя списък с одобрения на системи по качеството, които е отказал, спрял е действието им или по друг начин е ограничил.
Всеки нотифициран орган информира останалите нотифицирани органи за одобрения на системи по качеството, които е отказал, спрял е действието им, оттеглил е или по друг начин е ограничил, и при поискване, за издадените одобрения на системи по качеството.
8. Упълномощен представител
Задълженията на производителя по точки 3.1, 3.5, 5 и 6 могат да бъдат изпълнявани от негов упълномощен представител, от негово име и на негова отговорност, при условие че са посочени в пълномощието.
6. МОДУЛ D1: ОСИГУРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО
1. Осигуряване на качеството на производството е процедурата за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията си по точки 2, 4 и 7, и осигурява и декларира на своя отговорност, че съответните съоръжения под налягане отговарят на изискванията на настоящата директива, приложими към тях.
2. Техническа документация
Производителят изготвя техническата документация. Документацията позволява да се оцени съответствието на съоръжението под налягане с приложимите изисквания и включва съответния анализ и оценка на риска/рисковете. Техническата документация определя приложимите изисквания и обхваща дотолкова, доколкото е необходимо за нуждите на оценяването, проекта, производството и действието на продукта. Техническата документация съдържа, когато е приложимо, най-малко следните елементи:
— |
общо описание на съоръжението под налягане, |
— |
конструктивни и производствени чертежи и схеми на компонентите, сглобените единици, електрически вериги и др., |
— |
описанията и обясненията, необходими за разбиране на тези чертежи и схеми и за действието на съоръжението под налягане, |
— |
списък на хармонизираните стандарти, данните за които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, приложени изцяло или частично, и описания на решенията, приети за изпълнение на съществените изисквания за безопасност на настоящата директива, когато тези хармонизирани стандарти не са били приложени; При частично приложени хармонизирани стандарти техническата документация посочва частите, които са приложени, |
— |
резултати от извършените проектни изчисления, проведените изследвания и др., и |
— |
протоколи от изпитванията. |
3. Производителят съхранява техническата документация на разположение на съответните национални органи в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара.
4. Производство
Производителят разработва и въвежда одобрена система по качеството по отношение на производството, контрола на крайния продукт и изпитването на съответните съоръжения под налягане, както е определено в точка 5, и подлежи на надзор, както е определено в точка 6.
5. Система по качеството
5.1. |
Производителят подава заявление за оценяване на неговата система по качеството по отношение на съответните съоръжения под налягане до нотифициран орган по свой избор. Това заявление включва:
|
5.2. |
Системата по качеството трябва да осигурява съответствието на съоръженията под налягане с изискванията на настоящата директива, приложими към тях. Всички елементи, изисквания и предписания, приети от производителя, трябва да се документират редовно и систематично под формата на писмени политики, процедури и инструкции. Документацията на системата по качеството трябва да позволява еднозначно тълкуване на програмите по качеството, плановете, наръчниците и записите. Тя включва, по-специално, подходящо описание на:
|
5.3. |
Нотифицираният орган оценява системата по качеството, за да определи дали тя отговаря на изискванията посочени в точка 5.2. Елементите на системата по качеството, за които са приложени изискванията на съответните хармонизирани стандарти, се считат за удовлетворяващи съответните изисквания по точка 5.2. В допълнение към опита в системи за управление на качеството, екипът одитори разполага най-малко с един член с опит в оценяването на технологията на съответните съоръжения под налягане, както и с познания за приложимите изисквания на настоящата директива. Одитът включва посещение в помещенията на производителя за извършване на оценка. Екипът одитори преглежда техническата документация по точка 2, с цел да установи способността на производителя да определи приложимите изисквания на настоящата директива и да извърши необходимите изследвания, с цел да осигури съответствието на съоръженията под налягане с тези изисквания. Решението се съобщава на производителя. Това уведомление включва заключенията от одита и мотивирано решение относно извършеното оценяване. |
5.4. |
Производителят се задължава да изпълни задълженията, произтичащи от одобрената система по качеството, както и да поддържа тази система в състояние на пригодност и ефективно функциониране. |
5.5. |
Производителят редовно информира нотифицирания орган, одобрил системата по качеството, за всякакви планирани изменения в нея. Нотифицираният орган оценява предложените изменения и решава дали изменената система по качеството ще продължи да отговаря на изискванията по точка 5.2 или се налага ново оценяване. Той съобщава своето решение на производителя. Това уведомление включва заключенията от извършеното изследване и мотивирано решение относно извършеното оценяване. |
6. Надзор на отговорността на нотифицирания орган
6.1. |
Целта на надзора е да се гарантира, че производителят изпълнява правилно задълженията, произтичащи от одобрената система по качеството. |
6.2. |
За целите на оценката производителят предоставя на нотифицирания орган достъп до местата на производство, проверка, изпитване и съхраняване и му предоставя цялата необходима информация, по-специално:
|
6.3. |
Нотифицираният орган извършва периодични одити, за да се увери, че производителят поддържа и прилага системата по качеството, и представя на производителя доклад от одита. Честотата на периодичните одити се определя така, че на всеки 3 години да се извършва цялостно ново оценяване. |
6.4. |
Освен това нотифицираният орган може да прави и внезапни посещения при производителя. Необходимостта и честотата на тези допълнителни посещения се определя в зависимост от прилаганата от нотифицирания орган система за посещения с цел контрол. По-специално, в системата за посещения с цел контрол се отчитат следните фактори:
По време на такива посещения нотифицираният орган може, ако е необходимо, да провежда или да организира провеждането на изпитвания на продуктите с цел да установи дали системата по качеството функционира правилно. Нотифицираният орган предоставя на производителя доклад от посещението, а ако са били проведени изпитвания — и протоколи от изпитванията. |
7. Маркировка „CE“ и ЕС декларация за съответствие
7.1. |
Производителят нанася маркировката „СЕ“ и, на отговорността на нотифицирания орган, посочен в точка 5.1, идентификационния му номер, върху всяко отделно съоръжение под налягане, което отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива. |
7.2. |
Производителят съставя писмена ЕС декларация за съответствие за всеки модел на съоръжение под налягане и я съхранява на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара. ЕС декларацията за съответствие идентифицира модела на продукта, за който е съставена. Копие от ЕС декларацията за съответствие се предоставя на съответните органи при поискване. |
8. Производителят съхранява на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара:
— |
документацията по точка 5.1, |
— |
измененията по точка 5.5, |
— |
решенията и докладите на нотифицирания орган по точки 5.5, 6.3 и 6.4. |
9. Всеки нотифициран орган информира своите нотифициращи органи за издадените или оттеглени одобрения на системи по качеството и периодично или при поискване им предоставя списък с одобрения на системи по качеството, които е отказал, спрял е действието им или по друг начин е ограничил.
Всеки нотифициран орган информира останалите нотифицирани органи за одобрения на системи по качеството, които е отказал, спрял е действието им или е оттеглил, и при поискване, за издадените одобрения на системи по качеството.
10. Упълномощен представител
Задълженията на производителя по точки 3, 5.1, 5.5, 7 и 8 могат да бъдат изпълнявани от негов упълномощен представител, от негово име и на негова отговорност, при условие че са посочени в пълномощието.
7. МОДУЛ E: СЪОТВЕТСТВИЕ С ТИПА ВЪЗ ОСНОВА НА ОСИГУРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА СЪОРЪЖЕНИЕ ПОД НАЛЯГАНЕ
1. Съответствие с типа въз основа на осигуряване на качеството на съоръжение под налягане е тази част от процедурата за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията си по точки 2 и 5, и осигурява и декларира на своя отговорност, че съответните съоръжения под налягане са в съответствие с типа, както е описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и отговарят на изискванията на настоящата директива, приложими към тях.
2. Производство
Производителят разработва и въвежда одобрена система по качеството за контрола на крайния продукт и изпитването на съответното съоръжение под налягане, както е определено в точка 3, и подлежи на надзор, както е определено в точка 4.
3. Система по качеството
3.1. |
Производителят подава заявление за оценяване на неговата система по качеството по отношение на съответните съоръжения под налягане до нотифициран орган по свой избор. Това заявление включва:
|
3.2. |
Системата по качеството трябва да осигурява съответствието на продуктите с типа, описан в сертификата за ЕС изследване на типа и с изискванията на настоящата директива, приложими към тях. Всички елементи, изисквания и предписания, приети от производителя, трябва да се документират редовно и систематично под формата на писмени политики, процедури и инструкции. Документацията на системата по качеството трябва да позволява еднозначно тълкуване на програмите по качеството, плановете, наръчниците и записите. Тя включва, по-специално, подходящо описание на:
|
3.3. |
Нотифицираният орган оценява системата по качеството, за да определи дали тя отговаря на изискванията посочени в точка 3.2. По отношение на елементите на системата по качеството, които отговарят на съответните спецификации на съответния хармонизиран стандарт, нотифицираният орган приема, че е налице съответствие с посочените по-горе изисквания. В допълнение към опита в системи за управление на качеството, екипът одитори разполага най-малко с един член с опит в областта на оценяването на съответните съоръжения под налягане, както и в областта на технологията на съответните съоръжения под налягане, а така също и с познания за приложимите изисквания на настоящата директива. Одитът включва посещение в помещенията на производителя за извършване на оценка. Екипът одитори преглежда техническата документация по точка 3.1, пето тире, с цел да установи способността на производителя да определи приложимите изисквания на настоящата директива и да проведе необходимите изследвания, с цел да осигури съответствие на съоръжението под налягане с тези изисквания. Решението се съобщава на производителя. Това уведомление включва заключенията от одита и мотивирано решение относно извършеното оценяване. |
3.4. |
Производителят се задължава да изпълни задълженията, произтичащи от одобрената система по качеството, както и да поддържа тази система в състояние на пригодност и ефективно функциониране. |
3.5. |
Производителят редовно информира нотифицирания орган, одобрил системата по качеството, за всякакви планирани изменения в нея. Нотифицираният орган оценява предложените изменения и решава дали изменената система по качеството ще продължи да отговаря на изискванията по точка 3.2 или се налага ново оценяване. Той съобщава своето решение на производителя. Това уведомление включва заключенията от извършеното изследване и мотивирано решение относно извършеното оценяване. |
4. Надзор на отговорността на нотифицирания орган
4.1. |
Целта на надзора е да се гарантира, че производителят изпълнява правилно задълженията, произтичащи от одобрената система по качеството. |
4.2. |
За целите на оценката производителят предоставя на нотифицирания орган достъп до местата на производство, проверка, изпитване и съхраняване и му предоставя цялата необходима информация, по-специално:
|
4.3. |
Нотифицираният орган извършва периодични одити, за да се увери, че производителят поддържа и прилага системата по качеството, и представя на производителя доклад от одита. Честотата на периодичните одити се определя така, че на всеки 3 години да се извършва цялостно ново оценяване. |
4.4. |
Освен това нотифицираният орган може да прави и внезапни посещения при производителя. Необходимостта и честотата на тези допълнителни посещения се определя в зависимост от прилаганата от нотифицирания орган система за посещения с цел контрол. По-специално, в системата за посещения с цел контрол се отчитат следните фактори:
По време на такива посещения нотифицираният орган може, ако е необходимо, да провежда или да организира провеждането на изпитвания на продуктите с цел да установи дали системата по качеството функционира правилно. Нотифицираният орган предоставя на производителя доклад от посещението, а ако са били проведени изпитвания – и протоколи от изпитванията. |
5. Маркировка „CE“ и ЕС декларация за съответствие
5.1. |
Производителят нанася маркировката „СЕ“ и, на отговорността на нотифицирания орган, посочен в точка 3.1, идентификационния му номер, върху всяко отделно съоръжение под налягане, което е в съответствие с типа, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и което отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива. |
5.2. |
Производителят съставя писмена ЕС декларация за съответствие за всеки модел на съоръжението под налягане и я съхранява на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара. ЕС декларацията за съответствие идентифицира модела на продукта, за който е съставена. Копие от ЕС декларацията за съответствие се предоставя на съответните органи при поискване. |
6. Производителят съхранява на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара:
— |
документацията по точка 3.1, |
— |
одобрените изменения по точка 3.5, |
— |
решенията и докладите на нотифицирания орган по точки 3.3, 3.5, 4.3 и 4.4. |
7. Всеки нотифициран орган информира своите нотифициращи органи за издадените или оттеглени одобрения на системи по качеството и периодично или при поискване им предоставя списък с одобрения на системи по качеството, които е отказал, спрял е действието им или по друг начин е ограничил.
Всеки нотифициран орган информира останалите нотифицирани органи за одобрения на системи по качеството, които е отказал, спрял е действието им или е оттеглил, и при поискване, за издадените одобрения на системи по качеството.
8. Упълномощен представител
Задълженията на производителя по точки 3.1, 3.5, 5 и 6 могат да бъдат изпълнявани от негов упълномощен представител, от негово име и на негова отговорност, при условие че са посочени в пълномощието.
8. МОДУЛ E1: ОСИГУРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА КОНТРОЛА И ИЗПИТВАНЕТО НА КРАЙНОТО СЪОРЪЖЕНИЕ ПОД НАЛЯГАНЕ
1. Осигуряване качеството на контрола и изпитването на крайното съоръжение под налягане е процедурата за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията си по точки 2, 4 и 7, и осигурява и декларира на своя отговорност, че съответните съоръжения под налягане отговарят на изискванията на настоящата директива, приложими към тях.
2. Техническа документация
Производителят изготвя техническата документация. Техническата документация позволява да се оцени съответствието на съоръжението под налягане с приложимите изисквания и включва съответния анализ и оценка на риска(рисковете). Техническата документация определя точно приложимите изисквания и обхваща дотолкова, доколкото е необходимо за нуждите на оценяването, проекта, производството и действието на съоръжението под налягане. Техническата документация съдържа, когато е приложимо, най-малко следните елементи:
— |
общо описание на съоръжението под налягане, |
— |
конструктивни и производствени чертежи и схеми на компонентите, сглобените единици, електрически вериги и др., |
— |
описанията и обясненията, необходими за разбиране на тези чертежи и схеми и за действието на съоръжението под налягане, |
— |
списък на хармонизираните стандарти, данните за които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, приложени изцяло или частично, и описание на решенията, приети за изпълнение на съществените изисквания за безопасност на настоящата директива, когато тези хармонизирани стандарти не са били приложени. При частично приложени хармонизирани стандарти, техническата документация посочва частите, които са приложени, |
— |
резултати от извършените проектни изчисления, проведените изследвания и др., и |
— |
протоколи от изпитванията. |
3. Производителят съхранява техническата документация на разположение на съответните национални органи в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара.
4. Производство
Производителят разработва и въвежда одобрена система по качеството за контрола на крайния продукт и изпитването на съоръженията под налягане, както е определено в точка 5, и подлежи на надзор, както е определено в точка 6.
5. Система по качеството
5.1. |
Производителят подава заявление за оценяване на неговата система по качеството по отношение на съответните съоръжения под налягане до нотифициран орган по свой избор. Това заявление включва:
|
5.2. |
Системата по качеството трябва да осигурява съответствието на съоръженията под налягане с изискванията на настоящата директива, приложими към тях. В рамките на системата по качеството всяко отделно съоръжение под налягане се изследва и се провеждат подходящи изпитвания, установени в съответния/ите стандарт/и посочени в член 12, или се провеждат равностойни на тях изпитвания и по-специално крайно оценяване, както е посочено в точка 3.2 от приложение I, с цел да се осигури неговото съответствие с изискванията на настоящата директива, приложими към него. Всички елементи, изисквания и предписания, приети от производителя, трябва да се документират редовно и систематично под формата на писмени политики, процедури и инструкции. Документацията на системата по качеството трябва да позволява еднозначно тълкуване на програмите по качеството, плановете, наръчниците и записите. Тя включва, по-специално, подходящо описание на:
|
5.3. |
Нотифицираният орган оценява системата по качеството, за да определи дали тя отговаря на изискванията посочени в точка 5.2. По отношение на елементите на системата по качеството, които отговарят на съответните спецификации на съответния хармонизиран стандарт, нотифицираният орган приема, че е налице съответствие с тези изисквания. В допълнение към опита в системи за управление на качеството екипът одитори разполага най-малко с един член с опит в областта на оценяването на съответните съоръжения под налягане, както и в областта на технологията на съответните съоръжения под налягане, а така също и с познания за приложимите изисквания на настоящата директива. Одитът включва посещение в помещенията на производителя за извършване на оценка. Екипът одитори преглежда техническата документация по точка 2, с цел да установи способността на производителя да определи приложимите изисквания на настоящата директива и да проведе необходимите изследвания, с цел да осигури съответствието на съоръжението под налягане с тези изисквания. Решението се съобщава на производителя. Това уведомление включва заключенията от одита и мотивирано решение относно извършеното оценяване. |
5.4. |
Производителят се задължава да изпълни задълженията, произтичащи от одобрената система по качеството, както и да поддържа тази система в състояние на пригодност и ефективно функциониране. |
5.5. |
Производителят редовно информира нотифицирания орган, одобрил системата по качеството, за всякакви планирани изменения в нея. Нотифицираният орган оценява предложените изменения и решава дали изменената система по качеството ще продължи да отговаря на изискванията по точка 5.2 или се налага ново оценяване. Той съобщава своето решение на производителя. Това уведомление включва заключенията от извършеното изследване и мотивирано решение относно извършеното оценяване. |
6. Надзор на отговорността на нотифицирания орган
6.1. |
Целта на надзора е да се гарантира, че производителят изпълнява правилно задълженията, произтичащи от одобрената система по качеството. |
6.2. |
За целите на оценката производителят предоставя на нотифицирания орган достъп до местата на производство, проверка, изпитване и съхраняване и му предоставя цялата необходима информация, по-специално:
|
6.3. |
Нотифицираният орган извършва периодични одити, за да се увери, че производителят поддържа и прилага системата по качеството, и представя на производителя доклад от одита. Честотата на периодичните одити се определя така, че на всеки 3 години да се извършва цялостно ново оценяване. |
6.4. |
Освен това нотифицираният орган може да прави и внезапни посещения при производителя. Необходимостта и честотата на тези допълнителни посещения се определя в зависимост от прилаганата от нотифицирания орган система за посещения с цел контрол. По-специално, в системата за посещения с цел контрол се отчитат следните фактори:
По време на такива посещения нотифицираният орган може, ако е необходимо, да провежда или да организира провеждането на изпитвания на продуктите с цел да установи дали системата по качеството функционира правилно. Нотифицираният орган предоставя на производителя доклад от посещението, а ако са били проведени изпитвания — и протоколи от изпитванията. |
7. Маркировка „CE“ и ЕС декларация за съответствие
7.1. |
Производителят нанася маркировката „СЕ“, и на отговорността на нотифицирания орган, посочен в точка 5.1, идентификационния му номер, върху всяко отделно съоръжение под налягане, което отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива. |
7.2. |
Производителят съставя писмена ЕС декларация за съответствие за всеки модел на съоръжението под налягане и я съхранява на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара. ЕС декларацията за съответствие идентифицира модела на съоръжението под налягане, за който е съставена. Копие от ЕС декларацията за съответствие се предоставя на съответните органи при поискване. |
8. Производителят съхранява на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара:
— |
документацията по точка 5.1, |
— |
одобрените изменения по точка 5.5, |
— |
решенията и докладите на нотифицирания орган по точки 5.3, 5.5, 6.3 и 6.4. |
9. Всеки нотифициран орган информира своите нотифициращи органи за издадените или оттеглени одобрения на системи по качеството и периодично или при поискване им предоставя списък с одобрения на системи по качеството, които е отказал, спрял е действието им или по друг начин е ограничил.
Всеки нотифициран орган информира останалите нотифицирани органи за одобрения на системи по качеството, които е отказал, спрял е действието им или оттеглил, и при поискване, за издадените одобрения на системи по качеството.
10. Упълномощен представител
Задълженията на производителя по точки 3, 5.1, 5.5, 7 и 8 могат да бъдат изпълнявани от негов упълномощен представител, от негово име и на негова отговорност, при условие че са посочени в пълномощието.
9. МОДУЛ F: СЪОТВЕТСТВИЕ С ТИПА ВЪЗ ОСНОВА НА ПРОВЕРКА НА СЪОРЪЖЕНИЕТО ПОД НАЛЯГАНЕ
1. Съответствие с типа въз основа на проверка на съоръжението под налягане е тази част от процедурата за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията си по точки 2 и 5 и осигурява и декларира на своя отговорност, че съответните съоръжения под налягане, за които се прилагат разпоредбите на точка 3, са в съответствие с типа, както е описан в сертификата за ЕС изследване на типа и отговарят на изискванията на настоящата директива, приложими към тях.
2. Производство
Производителят взема всички необходими мерки за това производственият процес и неговото наблюдение да осигурят съответствието на произвежданите продукти с одобрения тип, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и с изискванията на настоящата директива, приложими към тях.
3. Проверка
Нотифициран орган, избран от производителя, извършва подходящи изследвания и изпитвания, за да провери съответствието на съоръженията под налягане с одобрения тип, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и съответните изисквания на настоящата директива.
Изследванията и изпитванията за проверка на съответствието на съоръженията под налягане с изискванията се извършват чрез изследване и изпитване на всеки продукт, както е посочено в точка 4.
4. Проверка за съответствие чрез изследване и изпитване на всяко съоръжение под налягане
4.1. |
Всички съоръжения под налягане се изследват поотделно и се извършват подходящи изпитвания, посочени в съответния(ите) хармонизиран(и) стандарт(и) или равностойни изпитвания, които се извършват, с цел да се провери съответствието с одобрения тип, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и съответните изисквания на настоящата директива. При липса на такъв хармонизиран стандарт съответният нотифициран орган решава кои изпитвания са подходящи за извършване. По-специално, нотифицираният орган:
|
4.2. |
Нотифицираният орган издава сертификат за съответствие по отношение на извършените изследвания и изпитвания и нанася идентификационния си номер или изисква той да бъде нанесен на негова отговорност върху всяко одобрено съоръжение под налягане. Производителят съхранява сертификатите за съответствие на разположение на националните органи за проверка в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара. |
5. Маркировка „CE“ и ЕС декларация за съответствие
5.1. |
Производителят нанася маркировката „СЕ“ и, на отговорността на нотифицирания орган, посочен в точка 3, идентификационния му номер, върху всяко отделно съоръжение под налягане, което е в съответствие с одобрения тип, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и което отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива. |
5.2. |
Производителят съставя писмена ЕС декларация за съответствие за всеки модел на съоръжението под налягане и я съхранява на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара. ЕС декларацията за съответствие идентифицира модела на съоръжението под налягане, за който е съставена. Копие от ЕС декларацията за съответствие се предоставя на съответните органи при поискване. Ако нотифицираният орган по точка 3 даде своето съгласие и на негова отговорност, производителят може да нанася върху съоръженията под налягане идентификационния номер на нотифицирания орган. |
6. Ако нотифицираният орган даде своето съгласие и на негова отговорност, производителят може да нанася върху съоръженията под налягане идентификационния номер на нотифицирания орган по време на производствения процес.
7. Упълномощен представител
Задълженията на производителя могат да бъдат изпълнявани от негов упълномощен представител, от негово име и на негова отговорност, при условие че са посочени в пълномощието. Задълженията на производителя по точка 2 не могат да бъдат изпълнявани от упълномощен представител.
10. МОДУЛ G: СЪОТВЕТСТВИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ПРОВЕРКА НА ЕДИНИЧЕН ПРОДУКТ
1. Съответствие въз основа на проверка на единичен продукт е процедурата за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията по точки 2, 3 и 5, и осигурява и декларира на своя отговорност, че съответните съоръжения под налягане, за които се прилагат разпоредбите на точка 4, са в съответствие с изискванията на настоящата директива, приложими към тях.
2. Техническа документация
Производителят изготвя техническата документация и я предоставя на нотифицирания орган по точка 4.
Документацията позволява да се оцени съответствието на съоръжението под налягане с приложимите изисквания и включва съответния анализ и оценка на риска (рисковете). Техническата документация определя точно приложимите изисквания и обхваща дотолкова, доколкото е необходимо за нуждите на оценяването, проекта, производството и действието на съоръжението под налягане.
Техническата документация съдържа, когато е приложимо, най-малко следните елементи:
— |
общо описание на съоръжението под налягане, |
— |
конструктивни и производствени чертежи и схеми на компонентите, сглобените единици, електрически вериги и др., |
— |
описанията и обясненията, необходими за разбиране на тези чертежи и схеми и за действието на съоръжението под налягане, |
— |
списък на хармонизираните стандарти, данните за които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, приложени изцяло или частично, и описания на решенията, приети за изпълнение на съществените изисквания за безопасност на настоящата директива, когато тези хармонизирани стандарти не са били приложени. При частично приложени хармонизирани стандарти, техническата документация посочва частите, които са приложени, |
— |
резултати от извършените проектни изчисления, проведените изследвания и др., |
— |
протоколи от изпитванията, |
— |
необходимите данни, отнасящи се до одобряването на процедурите за производство и изпитване, както и за квалификацията или одобрението на съответния персонал съгласно точки 3.1.2 и 3.1.3 от приложение I. |
Производителят съхранява техническата документация на разположение на съответните национални органи в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара.
3. Производство
Производителят взема всички необходими мерки за това производственият процес и неговото наблюдение да осигурят съответствието на произведеното съоръжение под налягане с приложимите изисквания на настоящата директива.
4. Проверка
Нотифициран орган, избран от производителя, провежда или организира провеждането на подходящи изследвания и изпитвания, посочени в съответния(те) хармонизиран(и) стандарт(и) и/или равностойни изпитвания, за да провери съответствието на съоръжението под налягане с приложимите изисквания на настоящата директива. При липса на такъв хармонизиран стандарт съответният нотифициран орган решава кои изпитвания са подходящи за извършване като прилага други технически спецификации.
По-специално нотифицираният орган:
— |
изследва техническата документация по отношение на проекта и производствените процедури, |
— |
оценява използваните материали, когато те не отговарят на съответните хармонизирани стандарти или за които няма европейско одобрение за материали, предназначени за съоръжения под налягане, и проверява удостоверението, издадено от производителя на материалите съгласно точка 4.3 от приложение I, |
— |
одобрява процедурите за изпълнение на неразглобяемите съединения или проверява дали те са предварително одобрени съгласно точка 3.1.2 от приложение I, |
— |
проверява необходимата квалификация или одобрение на персонала съгласно точки 3.1.2 и 3.1.3 от приложение I, |
— |
извършва контрол на крайния продукт съгласно точка 3.2.1 от приложение I, извършва или възлага извършването на контролните изпитвания съгласно точка 3.2.2 от приложение I и при необходимост изследва устройствата за безопасност. |
Нотифицираният орган издава сертификат за съответствие по отношение на извършените изследвания и изпитвания и нанася идентификационния си номер върху одобреното съоръжение под налягане или изисква идентификационният му номер да се нанесе на негова отговорност. Производителят съхранява сертификатите за съответствие на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара.
5. Маркировка „СЕ“ и ЕС декларация за съответствие
5.1. |
Производителят нанася маркировката „СЕ“, и на отговорността на нотифицирания орган, посочен в точка 4, идентификационния му номер, върху всяко съоръжение под налягане, което отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива. |
5.2. |
Производителят съставя писмена ЕС декларация за съответствие и я съхранява на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара. ЕС декларацията за съответствие идентифицира съоръжението под налягане, за което е съставена. Копие от ЕС декларацията за съответствие се предоставя на съответните органи при поискване. |
6. Упълномощен представител
Задълженията на производителя по точки 2 и 5 могат да бъдат изпълнявани от негов упълномощен представител, от негово име и на негова отговорност, при условие че са посочени в пълномощието.
11. МОДУЛ H: СЪОТВЕТСТВИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ПЪЛНО ОСИГУРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО
1. Съответствие въз основа на пълно осигуряване на качеството е процедурата за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията си по точки 2 и 5, и осигурява и декларира на своя отговорност, че съоръженията под налягане отговарят на изискванията на настоящата директива, приложими към тях.
2. Производство
Производителят разработва и въвежда одобрена система по качеството по отношение на проектирането, производството и контрола на крайния продукт и изпитването на съоръженията под налягане, както е определено в точка 3, и подлежи на надзор, както е определено в точка 4.
3. Система по качеството
3.1. |
Производителят подава заявление за оценяване на неговата система по качеството по отношение на съответните съоръжения под налягане до нотифициран орган по свой избор. Това заявление включва:
|
3.2. |
Системата по качеството осигурява съответствието на съоръженията под налягане с изискванията на настоящата директива, приложими към тях. Всички елементи, изисквания и предписания, приети от производителя, трябва да се документират редовно и систематично под формата на писмени политики, процедури и инструкции. Документацията на системата по качеството трябва да позволява еднозначно тълкуване на програмите по качество, плановете, наръчниците и записите. Тя включва, по-специално, подходящо описание на:
|
3.3. |
Нотифицираният орган оценява системата по качеството, за да определи дали тя отговаря на изискванията, посочени в точка 3.2. По отношение на елементите на системата по качеството, които отговарят на съответните спецификации на съответния хармонизиран стандарт, нотифицираният орган приема, че е налице съответствие с посочените по-горе изисквания. В допълнение към опита в системи за управление на качеството, екипът одитори разполага най-малко с един член с опит в областта на оценяването на съоръженията под налягане, както и в областта на технологията на съответните съоръжения под налягане, а така също и с познания за приложимите изисквания на настоящата директива. Одитът включва посещение в помещенията на производителя за извършване на оценка. Екипът одитори преглежда техническата документация по точка 3.1, второ тире, с цел да установи способността на производителя да определи приложимите изисквания на настоящата директива и да проведе необходимите изследвания с цел да осигури съответствието на съоръжението под налягане с тези изисквания. Решението се съобщава на производителя или на неговия упълномощен представител. Това уведомление включва заключенията от одита и мотивирано решение относно извършеното оценяване. |
3.4. |
Производителят се задължава да изпълни задълженията, произтичащи от одобрената система по качеството, както и да поддържа тази система в състояние на пригодност и ефективно функциониране. |
3.5. |
Производителят редовно информира нотифицирания орган, одобрил системата по качеството, за всякакви планирани изменения в нея. Нотифицираният орган оценява предложените изменения и решава дали изменената система по качеството ще продължи да отговаря на изискванията по точка 3.2 или се налага ново оценяване. Той съобщава своето решение на производителя. Това уведомление включва заключенията от извършеното изследване и мотивирано решение относно извършеното оценяване. |
4. Надзор на отговорността на нотифицирания орган
4.1. |
Целта на надзора е да се гарантира, че производителят изпълнява правилно задълженията, произтичащи от одобрената система по качеството. |
4.2. |
За целите на оценката производителят предоставя на нотифицирания орган достъп до местата на проектиране, производство, проверка, изпитване и съхраняване и му предоставя цялата необходима информация, по-специално:
|
4.3. |
Нотифицираният орган извършва периодични одити, за да се увери, че производителят поддържа и прилага системата по качеството, и представя на производителя доклад от одита. Честотата на периодичните одити се определя така, че на всеки 3 години да се извършва цялостно ново оценяване. |
4.4. |
Освен това нотифицираният орган може да прави и внезапни посещения при производителя. Необходимостта и честотата на тези допълнителни посещения се определя в зависимост от прилаганата от нотифицирания орган система за посещения с цел контрол. По-специално, в системата за посещения с цел контрол се отчитат следните фактори:
По време на такива посещения нотифицираният орган може, ако е необходимо, да провежда или организира провеждането на изпитвания на продукта с цел да провери дали системата по качеството функционира правилно. Той предоставя на производителя доклад от посещението, а ако са били проведени изпитвания — и протоколи от изпитванията. |
5. Маркировка „CE“ и ЕС декларация за съответствие
5.1. |
Производителят нанася маркировката „СЕ“ и, на отговорността на нотифицирания орган, посочен в точка 3.1, идентификационния му номер, върху всяко отделно съоръжение под налягане, което отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива. |
5.2. |
Производителят съставя писмена ЕС декларация за съответствие за всеки модел на съоръжението под налягане и я съхранява на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара. ЕС декларацията за съответствие идентифицира модела на съоръжението под налягане, за който е съставена. Копие от ЕС декларацията за съответствие се предоставя на съответните органи при поискване. |
6. Производителят съхранява на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара:
— |
техническата документация по точка 3.1, |
— |
документацията относно системата по качеството по точка 3.1, |
— |
одобрените изменения по точка 3.4, |
— |
решенията и докладите на нотифицирания орган по точки 3.3, 3.4, 4.3 и 4.4. |
7. Всеки нотифициран орган информира своите нотифициращи органи за издадените или оттеглени одобрения на системи по качеството и периодично или при поискване им предоставя списък с одобренията на системи по качеството, които е отказал, спрял е действието им или по друг начин е ограничил.
Всеки нотифициран орган информира останалите нотифицирани органи за одобрения на системи по качеството, които е отказал, спрял е действието им или е оттеглил, и при поискване, за издадените одобрения на системи по качеството.
8. Упълномощен представител
Задълженията на производителя по точки 3.1, 3.5, 5 и 6 могат да бъдат изпълнявани от негов упълномощен представител, от негово име и на негова отговорност, при условие че са посочени в пълномощието.
12. МОДУЛ Н1: СЪОТВЕТСТВИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ПЪЛНО ОСИГУРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО С ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОЕКТА
1. Съответствие въз основа на пълно осигуряване на качеството с изследване на проекта и специален надзор на крайното оценяване е процедурата за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията си по точки 2 и 6, и осигурява и декларира на своя отговорност, че съответните съоръжения под налягане, отговарят на изискванията на директивата, приложими към тях.
2. Производство
Производителят разработва и въвежда одобрена система по качеството по отношение на проектирането, производството и контрола на крайния продукт и изпитването на съответните продукти, както е определено в точка 3, и подлежи на надзор, както е определено в точка 5. Съответствието на техническия проект на съоръженията под налягане следва да е било изследвано в съответствие с точка 4.
3. Система по качеството
3.1. |
Производителят подава заявление за оценяване на неговата система по качеството по отношение на съответните съоръжения под налягане до нотифициран орган по свой избор. Това заявление включва:
|
3.2. |
Системата по качеството осигурява съответствието на съоръженията под налягане с изискванията на настоящата директива, приложими към тях. Всички елементи, изисквания и предписания, приети от производителя, трябва да се документират редовно и систематично под формата на писмени политики, процедури и инструкции. Документацията на системата по качеството трябва да позволява еднозначно тълкуване на програмите по качеството, плановете, наръчниците и записите. Тя включва, по-специално, подходящо описание на:
|
3.3. |
Нотифицираният орган оценява системата по качеството, за да определи дали тя отговаря на изискванията, посочени в точка 3.2. По отношение на елементите на системата по качеството, които отговарят на съответните спецификации на съответния хармонизиран стандарт, нотифицираният орган приема, че е налице съответствие с посочените по-горе изисквания. В допълнение към опита в системи за управление на качеството, екипът одитори разполага най-малко с един член с опит в областта на оценяването на съоръженията под налягане, както и в областта на технологията на съответните съоръжения под налягане, а така също и с познания за приложимите изисквания на настоящата директива. Одитът включва посещение в помещенията на производителя за извършване на оценка. Екипът одитори преглежда техническата документация по точка 3.1, второ тире, с цел да установи способността на производителя да определи приложимите изисквания на настоящата директива и да проведе необходимите изследвания с цел да осигури съответствието на съоръжението под налягане с тези изисквания. Решението се съобщава на производителя или на неговия упълномощен представител. Това уведомление включва заключенията от одита и мотивирано решение относно извършеното оценяване. |
3.4. |
Производителят се задължава да изпълни задълженията, произтичащи от одобрената система по качеството, както и да поддържа тази система в състояние на пригодност и ефективно функциониране. |
3.5. |
Производителят редовно информира нотифицирания орган, одобрил системата по качеството, за всякакви планирани изменения в нея. Нотифицираният орган оценява предложените изменения и решава дали изменената система по качеството ще продължи да отговоря на изискванията по точка 3.2 или се налага ново оценяване. Той съобщава своето решение на производителя. Това уведомление включва заключенията от извършеното изследване и мотивирано решение относно извършеното оценяване. |
3.6. |
Всеки нотифициран орган информира своите нотифициращи органи за издадените или оттеглени одобрения на системи по качеството и периодично или при поискване им предоставя списък с одобрения на системи по качеството, които е отказал, спрял е действието им или по друг начин е ограничил. Всеки нотифициран орган информира останалите нотифицирани органи за одобрения на системи по качеството, които е отказал, спрял е действието им или е оттеглил, и при поискване, за издадените одобрения на системи по качеството. |
4. Изследване на проекта
4.1. |
Производителят подава заявление за изследване на проекта на всяко съоръжение под налягане, което не е било предмет на предишно изследване на проекта, до нотифициран орган по точка 3.1. |
4.2. |
Заявлението позволява да бъдат разбрани проектът, производството и действието на съоръжението под налягане и да бъде извършено оценяване на съответствието с изискванията на настоящата директива, приложими към него. То включва:
|
4.3. |
Нотифицираният орган разглежда заявлението и когато проектът отговаря на изискванията на настоящата директива, приложими към съоръжението под налягане, издава на производителя сертификат за ЕС изследване на проекта. Сертификатът съдържа името и адреса на производителя, заключенията от изследването, условията (ако има такива) за неговата валидност и необходимите данни за идентификация на одобрения проект. Сертификатът може да съдържа едно или повече приложения. Сертификатът и приложенията към него съдържат цялата необходима информация, за да може съответствието на произведените продукти да бъде оценено спрямо изследвания проект и да се даде възможност за осъществяването на контрол по време на работа, в случаите когато това е приложимо. В случай че проектът не отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива, нотифицираният орган отказва да издаде сертификат за изследване на проекта и информира подалия заявлението, като подробно мотивира отказа си. |
4.4. |
Нотифицираният орган следи за евентуални промени в общоприетото ниво на технически познания, които промени показват, че одобреният проект може вече да не отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива, и преценява дали такива промени изискват по-нататъшни проучвания. Ако това е така, нотифицираният орган информира производителя. Производителят информира нотифицирания орган, издал сертификата за ЕС изследване на проекта, за всички промени на одобрения проект, които могат да повлияят на съответствието със съществените изисквания за безопасност на настоящата директива или на условията за валидност на сертификата. Такива промени изискват допълнително одобрение от нотифицирания орган, издал сертификата за ЕС изследване на проекта, под формата на допълнение към оригиналния сертификат за ЕС изследване на проекта. |
4.5. |
Всеки нотифициран орган информира своите нотифициращи органи за сертификатите за ЕС изследване на проекта и/или за допълнения към тях, които е издал или отнел, и периодично или при поискване предоставя на нотифициращите органи списък на сертификатите и/или допълненията към тях, които е отказал да издаде, спрял е действието им или по друг начин е ограничил. Всеки нотифициран орган информира останалите нотифицирани органи за сертификатите за ЕС изследване на проекта и/или за допълнения към тях, чието издаване е отказал, отнел, спрял е действието им или по друг начин е ограничил, а при поискване и за сертификатите и/или допълненията към тях, които е издал. Комисията, държавите членки и останалите нотифицирани органи могат, при поискване, да получат копие от сертификатите за ЕС изследване на проекта и/или от допълненията към тях. При поискване, Комисията и държавите членки могат да получат копие от техническата документация и резултатите от проведените от нотифицирания орган изследвания. Нотифицираният орган съхранява копие от сертификата за ЕС изследване на проекта, неговите приложения и допълнения, както и техническото досие, включващо документацията, представена от производителя, до изтичане на валидността на сертификата. |
4.6. |
Производителят съхранява на разположение на националните органи копие от сертификата за ЕС изследване на проекта, неговите приложения и допълнения заедно с техническата документация в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара. |
5. Надзор на отговорността на нотифицирания орган
5.1. Целта на надзора е да се гарантира, че производителят изпълнява правилно задълженията, произтичащи от одобрената система по качеството.
5.2. За целите на оценката производителят предоставя на нотифицирания орган достъп до местата на проектиране, производство, проверка, изпитване и съхраняване и му предоставя цялата налична информация, по-специално:
— |
документацията на системата по качеството, |
— |
записите по качеството, посочени в проектната част на системата по качеството, като резултати от анализи, изчисления, изпитвания и др., |
— |
записите по качеството, посочени в производствената част на системата по качеството, като доклади от проверки, данни от изпитвания, данни от калибриране, доклади за квалификацията на съответния персонал и др. |
5.3. Нотифицираният орган извършва периодични одити, за да се увери, че производителят поддържа и прилага системата по качеството, и представя на производителя доклад от одита. Честотата на периодичните одити се определя така, че на всеки 3 години да се извършва ново оценяване на системата по качеството.
5.4. Освен това нотифицираният орган може да прави и внезапни посещения при производителя.
Необходимостта и честотата на тези допълнителни посещения се определя в зависимост от прилаганата от нотифицирания орган система за посещения с цел контрол. По-специално, в системата за посещения с цел контрол се отчитат следните фактори:
— |
категорията на съоръжението под налягане, |
— |
резултатите от предишни посещения за надзор, |
— |
необходимостта от проследяване на коригиращите действия, |
— |
специални условия, свързани с одобряването на системата, когато е приложимо, |
— |
съществени изменения в организацията, политиката или методите на производство. |
По време на такива посещения нотифицираният орган може, ако е необходимо, да провежда или организира провеждането на изпитвания на продукта с цел да провери дали системата по качеството функционира правилно. Той предоставя на производителя доклад от посещението, а ако са били проведени изпитвания — и протоколи от изпитванията.
5.5. Специален надзор на крайното оценяване
Крайното оценяване съгласно раздел 3.2 от приложение I подлежи на засилен надзор чрез внезапни посещения от нотифицирания орган. По време на тези посещения той извършва изпитвания на съоръженията под налягане.
Той предоставя на производителя доклад от посещението, а ако са били извършени изпитвания — и протоколи от изпитванията.
6. Маркировка „CE“ и ЕС декларация за съответствие
6.1. |
Производителят нанася маркировката „СЕ“ и, на отговорността на нотифицирания орган, посочен в точка 3.1, идентификационния му номер, върху всяко отделно съоръжение под налягане, което отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива. |
6.2. |
Производителят съставя писмена ЕС декларация за съответствие за всеки модел на съоръжението под налягане и я съхранява на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара. ЕС декларацията идентифицира модела на съоръжението под налягане, за който е съставена, и посочва номера на сертификата за изследване на проекта. Копие от ЕС декларацията за съответствие се предоставя на съответните органи при поискване. |
7. Производителят съхранява на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на съоръжението под налягане на пазара:
— |
документацията относно системата по качеството по точка 3.1, |
— |
одобрените изменения по точка 3.5, |
— |
решенията и докладите на нотифицирания орган по точки 3.5, 5.3 и 5.4. |
8. Упълномощен представител
Упълномощеният представител на производителя може да подава заявлението по точки 4.1 и 4.2 и да изпълнява задълженията по точки 3.1, 3.5, 4.4, 4.6, 6 и 7, от негово име и на негова отговорност, при условие че са посочени в пълномощието.
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
ЕС ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ (№ ХХХХ) (1)
1. |
Съоръжение под налягане или функционална група (номер на продукта, тип, партиден или сериен номер): |
2. |
Име и адрес на производителя и, ако е приложимо, на неговия упълномощен представител: |
3. |
Настоящата декларация за съответствие е издадена на пълната отговорност на производителя. |
4. |
Предмет на декларацията (идентификация на съоръжението под налягане или функционалната група, която да позволява проследяването му; може, когато е необходимо за идентификацията на съоръжението под налягане или функционалната група, да включва изображение):
|
5. |
Предметът на декларацията, описан по-горе, отговаря на съответното законодателство на Съюза за хармонизация: |
6. |
Позоваване на използваните съответни хармонизирани стандарти или позоваване на други технически спецификации, по отношение на които се декларира съответствие: |
7. |
Когато е целесъобразно, име, адрес и номер на нотифицирания орган, който е извършил оценяването на съответствието, и номер на издадения сертификат, както и позоваване на сертификата за ЕС изследване на типа - изследване на типа произведен продукт, сертификата за ЕС изследване на типа - изследване на проекта на типа, сертификата за ЕС изследване на проекта или сертификата за съответствие. |
8. |
Допълнителна информация: Подписано за и от името на:
|
(1) По избор производителят може да номерира декларацията за съответствие.
ПРИЛОЖЕНИЕ V
ЧАСТ A
Отменената директива и списък на нейните последващи изменения
(посочен в член 50)
Директива 97/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета |
|
Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета |
Единствено точка 13 от приложение I |
Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета |
Единствено член 26, параграф 1, буква е) |
ЧАСТ Б
Срок за транспониране в националното право и дата на прилагане
(посочени в член 49)
Директива |
Срок за транспониране |
Дата на прилагане |
97/23/ЕО |
29 май 1999 г. |
29 ноември 1999 г. (1) |
(1) В съответствие с член 20, параграф 3 от Директива 97/23/ЕО държавите членки разрешават пускането в действие на съоръжения под налягане и функционални групи, които отговарят на действащата нормативна уредба на тяхна територия към датата на прилагане на директивата, след тази дата.
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТO
Директива 97/23/ЕО |
Настоящата директива |
Член 1, параграф 1 |
Член 1, параграф 1 |
Член 1, параграф 2 |
Член 2, параграфи 1—14 |
Член 1, параграф 3 |
Член 1, параграф 2 |
— |
Член 2, параграфи 15—32 |
Член 2 |
Член 3 |
Член 3 |
Член 4 |
Член 4, параграф 1 |
Член 5, параграф 1 |
Член 4, параграф 2 |
Член 5, параграф 3 |
— |
Член 6 |
— |
Член 7 |
— |
Член 8 |
— |
Член 9 |
— |
Член 10 |
— |
Член 11 |
Член 5 |
— |
Член 6 |
— |
— |
Член 12, параграф 1 |
Член 7, параграф 1 |
Член 45 |
Член 7, параграф 2 |
Член 44, параграф 1 |
Член 7, параграф 3 |
— |
Член 7, параграф 4 |
Член 44, параграф 5, втора алинея |
Член 8 |
— |
Член 9, параграф 1 |
Член 13, параграф 1, уводно изречение |
Член 9, параграф 2, точка 1) |
— |
— |
Член 13, параграф 1, буква а) |
Член 9, параграф 2, точка 2 |
Член 13, параграф 1, буква б) |
Член 9, параграф 3 |
Член 13, параграф 2 |
Член 10 |
Член 14 |
Член 11, параграф 1 |
Член 15, параграф 1 |
Член 11, параграф 2 |
Член 15, параграф 2 |
Член 11, параграф 3 |
Член 15, параграф 3 |
Член 11, параграф 4 |
Член 12, параграф 2 |
— |
Член 15, параграф 4 |
Член 11, параграф 5 |
Член 15, параграф 5 |
— |
Член 15, параграф 6 |
Член 12 |
— |
Член 13 |
— |
Член 14, параграф 1 |
Член 16, параграф 1 |
Член 14, параграф 2 |
Член 5, параграф 2 |
Член 14, параграфи 3—8 |
Член 16, параграфи 2—7 |
Член 14, параграфи 9 и 10 |
— |
— |
Член 17 |
— |
Член 18 |
Член 15, параграф 1 |
— |
Член 15, параграф 2 |
Член 19, параграф 1 |
Член 15, параграф 3 |
Член 19, параграф 2 |
Член 15, параграфи 4 и 5 |
— |
— |
Член 19, параграфи 3—6 |
— |
Член 20 |
— |
Член 21 |
— |
Член 22 |
— |
Член 23 |
— |
Член 24 |
— |
Член 25 |
— |
Член 26 |
— |
Член 27 |
— |
Член 28 |
— |
Член 29 |
— |
Член 30 |
— |
Член 31 |
— |
Член 32 |
— |
Член 33 |
— |
Член 34 |
— |
Член 35 |
— |
Член 36 |
— |
Член 37 |
— |
Член 38 |
Член 16 |
— |
Член 17 |
— |
Член 18 |
— |
— |
Член 39 |
— |
Член 40 |
— |
Член 41 |
— |
Член 42 |
— |
Член 43 |
— |
Член 44, параграфи 2—4 |
— |
Член 44, параграф 5, първа алиня |
— |
Член 46 |
— |
Член 47 |
Член 19 |
— |
Член 20, параграфи 1—2 |
— |
Член 20, параграф 3 |
Член 48, параграф 1 |
— |
Член 48, параграфи 2 и 3 |
— |
Член 49 |
— |
Член 50 |
— |
Член 51 |
Член 21 |
Член 52 |
Приложение I |
Приложение I |
Приложение II |
Приложение II |
Приложение III, уводни разпоредби |
Приложение III, уводни разпоредби |
Приложение III, модул А |
Приложение III, точка 1, модул А |
Приложение III, модул А1 |
Приложение III, точка 2, модул А2 |
Приложение III, модул В |
Приложение III, точка 3.1, модул В, ЕС изследване на типа — изследване на типа произведен продукт |
Приложение III, модул B1 |
Приложение III, точка 3.2, модул В, ЕС изследване на типа — изследване на проекта на типа |
Приложение III, модул C1 |
Приложение III, точка 4, модул C2 |
Приложение III, модул D |
Приложение III, точка 5, модул D |
Приложение III, модул D1 |
Приложение III, точка 6, модул D1 |
Приложение III, модул E |
Приложение III, точка 7, модул E |
Приложение III, модул E1 |
Приложение III, точка 8, модул E1 |
Приложение III, модул F |
Приложение III, точка 9, модул F |
Приложение III, модул G |
Приложение III, точка 10, модул G |
Приложение III, модул H |
Приложение III, точка 11, модул H |
Приложение III, модул H1 |
Приложение III, точка 12, модул Н1 |
Приложение IV |
— |
Приложение V |
— |
Приложение VI |
— |
Приложение VII |
Приложение IV |
— |
Приложение V |
— |
Приложение VI |
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Европейският парламент счита, че единствено когато и доколкото по време на заседания на комитети се обсъждат актове за изпълнение по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011, тези комитети могат да се считат за „комитети в рамките на процедурата по комитология“ по смисъла на приложение I към Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия. Заседанията на комитетите следователно попадат в обхвата на точка 15 от Рамковото споразумение, когато и доколкото се обсъждат други въпроси.
Поправки
27.6.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 189/260 |
Поправка на Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014 – 2020 г.) и за отмяна на решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО
( Официален вестник на Европейския съюз L 347 от 20 декември 2013 г. )
На страница 233, в член 24 параграф 6
вместо:
„6. Чрез дерогация от член 130, параграф 2 от Финансовия регламент и в надлежно обосновани случаи Комисията може да приеме за допустими разходи, които са пряко свързани с изпълнението на ползващите се от подкрепа действия и дейности, дори когато те са направени от бенефициера преди подаването на заявлението за безвъзмездни средства.“
да се чете:
„6. В съответствие с член 130, параграф 1 от Финансовия регламент и в надлежно обосновани случаи Комисията може да приеме за допустими разходи, които са пряко свързани с изпълнението на ползващите се от подкрепа действия и дейности, дори когато те са направени от бенефициера преди подаването на заявлението за безвъзмездни средства.“
27.6.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 189/261 |
Поправка на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007
( Официален вестник на Европейския съюз L 347 от 20 декември 2013 г. )
На страница 732, член 141, параграф 2, буква а) подточка ii)
вместо:
„ii) |
между 1 февруари и 31 август на текущата пазарна година за другите пренесени количества захар от цвекло, изоглюкоза или инулинов сироп;“ |
да се чете:
„ii) |
между 1 февруари и 31 август на текущата пазарна година за пренесени количества захар от цвекло или инулинов сироп;“. |