28.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 159/1

(1)

Директива 93/7/ЕИО на Съвета (2) беше съществено изменена с директиви 96/100/ЕО (3) и 2001/38/ЕО (4) на Европейския парламент и на Съвета. Поради допълнителни изменения и с оглед постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

(2)

Вътрешният пазар включва пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е гарантирано в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Съгласно член 36 ДФЕС съответните разпоредби относно свободното движение на стоки не са пречка за налагането на забрани или ограничения върху вноса, износа или транзитното преминаване на стоки, основаващи се на съображения за закрила на националните богатства с художествена, историческа или археологическа стойност.

(3)

При условията и в границите, предвидени в член 36 ДФЕС, държавите членки запазват правото да определят собствените си национални богатства и да предприемат необходимите мерки за тяхната закрила. Независимо от това Съюзът играе ценна роля за насърчаване на сътрудничеството между държавите членки с оглед закрилата на културното наследство с европейско значение, към които принадлежат националните богатства.

(4)

Директива 93/7/ЕИО въведе правила, които позволяват на държавите членки да гарантират връщането на тяхна територия на паметници на културата, класифицирани като национални богатства по смисъла на член 36 ДФЕС, спадащи към общите категории паметници на културата, посочени в приложението към същата директива, и изнесени от територията им в нарушение на националните мерки или на Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета (5). Посочената директива се прилагаше и за паметниците на културата, класифицирани като национални богатства и съставляващи неразделна част от обществени колекции, или сбирки на църковни институции, непопадащи в тези общи категории.

(5)

С Директива 93/7/ЕИО между държавите членки се установи административно сътрудничество по отношение на националните им богатства, което бе тясно свързано със сътрудничеството им с Интерпол и други компетентни органи в областта на кражбите на произведения на изкуството, което по-специално включва регистрирането на изгубени, откраднати или незаконно изнесени паметници на културата, съставляващи част от националните им богатства и обществените им колекции.

(6)

Предвидената в Директива 93/7/ЕИО процедура съставляваше първа стъпка към установяването на сътрудничество между държавите членки в тази област в рамките на вътрешния пазар с цел допълнително взаимно признаване на съответните национални закони.

(7)

Регламент (ЕО) № 116/2009 въведе, заедно с Директива 93/7/ЕИО, система на Съюза за закрила на паметниците на културата на държавите членки.

(8)

Целта на Директива 93/7/ЕИО е да се осигури физическото връщане на паметниците на културата на държавите членки, от чиято територия те са били незаконно изнесени, независимо от правата на собственост, приложими за тези паметници на културата. Прилагането на посочената директива обаче показа ограниченията на правилата за осигуряване на връщането на такива паметници на културата. Докладите за прилагането на посочената директива показаха, че тя рядко се прилага, което се дължи по-специално на ограничения ѝ обхват, произтичащ от условията, предвидени в приложението към директивата, краткия срок, предвиден за образуването на производство за връщане, и разходите, свързани с такива производства.

(9)

Настоящата директива следва да включи в обхвата си всички паметници на културата, класифицирани или определени от държава членка в съответствие с национални законодателни или административни процедури като национално богатство с художествена, историческа или археологическа стойност по смисъла на член 36 ДФЕС. Следователно настоящата директива следва да обхване предмети с историческа, палеонтологическа, етнографска, нумизматична или научна стойност, независимо дали са част от обществени или други колекции, или са отделни предмети и дали произхождат от законни или тайни разкопки, при условие че са класифицирани или определени като национални богатства. Освен това няма да е необходимо паметниците на културата, класифицирани или определени като национални богатства, да спадат към определени категории или да съответстват на определени прагове, свързани с тяхната старинност и/или парична стойност, за да подлежат на връщане съгласно настоящата директива.

(10)

Член 36 ДФЕС признава многообразието на националните системи за закрила на националните богатства. С цел насърчаване на взаимното доверие, готовността за сътрудничество и взаимното разбирателство между държавите членки следва да бъде определен обхватът на понятието „национално богатство“ в съответствие с член 36 ДФЕС. Държавите членки следва също така да улесняват връщането на паметници на културата на държавата членка, от чиято територия те са били незаконно изнесени, независимо от датата на присъединяване на тази държава членка, и следва да гарантират, че връщането на тези паметници не води до неразумни по размер разходи. Държавите членки следва да могат да връщат паметници на културата, различни от класифицираните или определените като национални богатства, при условие че са спазени съответните разпоредби на ДФЕС, както и паметниците на културата, които са били незаконно изнесени преди 1 януари 1993 г.

(11)

Необходимо е административното сътрудничество между държавите членки да се задълбочи, за да се спомогне за по-ефективното и уеднаквено прилагане на настоящата директива. Ето защо от централните органи следва да се изисква да си сътрудничат ефикасно и да обменят информация относно незаконно изнесени паметници на културата, като използват информационната система за вътрешния пазар (ИСВП), предвидена в Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета (6). За да се подобри прилагането на настоящата директива, следва да се създаде модул на ИСВП, който да е специално приспособен за паметниците на културата. Желателно е и останалите компетентни органи на държавите членки да използват тази система, когато това е целесъобразно.

(12)

За осигуряване на защита на личните данни административното сътрудничество и обменът на информация между компетентните органи следва да са съобразени с правилата, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7), както и, доколкото се използва ИСВП, в Регламент (ЕС) № 1024/2012. Определенията, използвани в Директива 95/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (8), следва да се прилагат и за целите на настоящата директива.

(13)

Установи се, че на практика срокът за проверка на това дали паметниците на културата, открити в друга държава членка, представляват паметници на културата по смисъла на Директива 93/7/ЕИО, е прекалено кратък. Ето защо той следва да бъде удължен на шест месеца. Удължаването на срока следва да даде възможност на държавите членки да предприемат необходимите мерки за съхраняване на паметниците на културата и, когато е целесъобразно, за предотвратяване на всякакви действия за осуетяване на процедурата за връщане.

(14)

Срокът за образуване на производство за връщане също следва да бъде удължен на три години от датата, на която държавата членка, от чиято територия е незаконно изнесен паметник на културата, узнае местонахождението на този паметник на културата и самоличността на неговия владелец или държател. Удължаването на този срок следва да улесни връщането и да попречи на незаконния износ на национални богатства. От съображения за яснота следва да се уточни, че срокът за образуване на производството започва да тече от датата, на която тази информация бъде получена от централния орган на държавата членка, от чиято територия паметникът на културата е бил незаконно изнесен.

(15)

Директива 93/7/ЕИО предвижда, че не може да бъде образувано производство за връщане, ако са изминали повече от 30 години от незаконния износ на паметника на културата на държавата членка. Въпреки това за образуването на производството за връщане при определени обстоятелства се предвижда по-дълъг срок във връзка с предмети, съставляващи част от обществена колекция, и на предмети от сбирките на църковни институции в държавите членки, в които те са обект на специална закрила съгласно националното право. Тъй като в държавите членки може да съществуват специални правила за закрила съгласно националното право по отношение на религиозни институции, различни от църковните, в обхвата на настоящата директива следва да попадат и тези други религиозни институции.

(16)

В заключенията си от 13 и14 декември 2011 г. относно предотвратяването и борбата срещу престъпления, засягащи предмети на културата, Съветът призна, че е необходимо да се предприемат мерки за повишаване на ефективността на предотвратяването и борбата с престъпления във връзка с паметници на културата. Съветът препоръча на Комисията да оказва подкрепа на държавите членки в ефективната закрила на паметници на културата с цел предотвратяването и борбата с незаконния трафик и насърчаването на допълнителни мерки, когато е целесъобразно. Освен това Съветът препоръча на държавите членки да разгледат възможността за ратификация на Конвенцията на ЮНЕСКО за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на паметници на културата, подписана в Париж на 17 ноември 1970 г., и на Конвенцията на UNIDROIT за откраднати или незаконно изнесени паметници на културата, подписана в Рим на 24 юни 1995 г.

(17)

Желателно е да се гарантира, че всички участници на пазара полагат надлежна грижа и внимание при сделки с паметници на културата. Последиците от придобиването на паметници на културата с незаконен произход няма да имат истинско възпиращо въздействие, ако заплащането на обезщетение не е придружено от задължението владелецът да докаже, че е положил надлежна грижа и внимание. Поради това за постигането на целите на Съюза в областта на предотвратяването и борбата с незаконния трафик на паметници на културата в настоящата директива следва да се предвиди, че за да получи обезщетение, владелецът трябва да докаже, че е положил надлежна грижа и внимание при придобиване на съответния предмет.

(18)

Би било от полза също така всички лица, и по-специално участниците на пазара, да разполагат с лесен достъп до публичната информация относно паметниците на културата, класифицирани или определени като национални богатства от държавите членки. Държавите членки следва да се стремят към улесняване на достъпа до тази публична информация.

(19)

За да се улесни еднаквото тълкуване на понятието за надлежна грижа и внимание, настоящата директива следва да определи неизчерпателни критерии, които да се вземат предвид при определянето на това дали владелецът е положил надлежна грижа и внимание при придобиването на паметника на културата.

(20)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно да се позволи връщането на паметници на културата, класифицирани или определени като национални богатства, които са били изнесени незаконно от територията на държавите членки, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради нейния обхват и последици може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки съгласно принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в посочения член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(21)

Тъй като задачите на комитета, създаден с Регламент (ЕО) № 116/2009, стават безпредметни поради заличаването на приложението към Директива 93/7/ЕИО, позоваванията на посочения комитет следва да бъдат съответно заличени. Независимо от това, за да се запази платформата за обмен на опит и добри практики сред държавите членки във връзка с прилагането на настоящата директива, Комисията следва да създаде експертна група, съставена от експерти от централните органи на държавите членки, отговарящи за прилагането на настоящата директива, която следва да участва, наред с другото, в създаването на модул на ИСВП, който да е специално приспособен за паметниците на културата.

(22)

Тъй като приложението към Регламент (ЕС) № 1024/2012 съдържа списък на разпоредбите относно административното сътрудничество, които са предвидени в актове на Съюза и се прилагат посредством ИСВП, посоченото приложение следва да бъде изменено, за да включва и настоящата директива.

(23)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви.

(24)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в част Б от приложение I,

1)

„паметник на културата“ означава предмет, който преди или след незаконното му изнасяне от територията на държава членка е класифициран или определен от тази държава членка като част от „националните богатства с художествена, историческа или археологическа стойност“ съгласно националното законодателство или националните административни процедури по смисъла на член 36 ДФЕС;

2)

„незаконно изнесен от територията на държава членка“ означава, че:

3)

„отправила искане държава членка“ означава държава членка, от чиято територия е бил незаконно изнесен паметникът на културата;

4)

„държава членка, до която е отправено искане“ означава държава членка, на чиято територия се намира паметникът на културата, който е незаконно изнесен от територията на друга държава членка;

5)

„връщане“ означава фактическото връщане на паметник на културата на територията на отправилата искане държава членка;

6)

„владелец“ означава лицето, което фактически държи паметник на културата за своя сметка;

7)

„държател“ означава лицето, което фактически държи паметник на културата за трети лица;

8)

„обществени колекции“ означава колекции, които са определени като обществени в съответствие със законодателството на дадена държава членка и които са собственост на тази държава членка, на орган на местна или регионална власт в тази държава членка или на институция, намираща се на територията на тази държава членка, като тази институция е собственост на тази държава членка или на орган на местна или регионална власт или в значителна степен се финансира от тази държава членка или от органа на местна или регионална власт.

1)

по молба на отправилата искане държава членка — да издирват определен незаконно изнесен от нейната територия паметник на културата, като установят самоличността на владелеца и/или държателя. Молбата трябва да съдържа цялата необходима информация за улесняване на издирването, като специално се посочва действителното или предполагаемото местонахождение на предмета;

2)

да уведомят заинтересованите държави членки при откриване на собствената им територия на паметник на културата, за който има разумни основания да се смята, че е незаконно изнесен от територията на друга държава членка;

3)

да предоставят възможност на компетентните органи на отправилата искане държава членка да проверят дали въпросният предмет е паметник на културата, при условие че проверката се извършва в срок от шест месеца от предвиденото в точка 2 уведомление. Ако не се извърши проверка в предвидения срок, точки 4 и 5 не се прилагат;

4)

в сътрудничество със заинтересованата държава членка да предприемат всички необходими мерки за физическото запазване на паметника на културата;

5)

чрез необходимите временни мерки да предотвратяват всякакви действия за осуетяване на процедурата за връщане;

6)

да действат като посредник между владелеца и/или държателя и отправилата искане държава членка във връзка с връщането. За тази цел компетентните органи на държавата членка, до която е отправено искането, могат, без да се засяга член 6, да съдействат за провеждането на арбитражна процедура в съответствие с националното законодателство на държавата членка, до която е отправено искане, и при условие че отправилата искане държава членка и владелецът или държателят дадат официално съгласие за това.

а)

документ, описващ предмета, чието връщане се иска, и в който се посочва, че той е паметник на културата;

б)

декларация от компетентните органи на отправилата искане държава членка, че паметникът на културата е незаконно изнесен от нейната територия.

28.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 159/11

(1)

Свободното движение на работници, свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги са основни принципи на вътрешния пазар в Съюза, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Прилагането на тези принципи e доразвито от Съюза с цел гарантиране на равни условия за предприятията и зачитане на правата на работниците.

(2)

Свободното предоставяне на услуги включва правото на предприятията да предоставят услуги в друга държава членка, като за целта те могат да командироват временно свои собствени работници за предоставяне на тези услуги там. За целите на командироването на работници е необходимо да се прави разграничение между тази свобода и свободното движение на работници, което дава на всеки гражданин правото да се придвижва свободно в друга държава членка, за да работи и пребивава там за тази цел, и го защитава срещу дискриминация по отношение на заетостта, възнаграждението и другите условия на труд и заетост в сравнение с гражданите на въпросната държава членка.

(3)

По отношение на работниците, командировани временно за извършването на работа с цел предоставяне на услуги в друга държава членка, различна от тази, в която те обичайно работят, в Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) е установен основен набор от ясно определени ред и условия на заетост, които доставчикът на услуги в държавата членка, в която се извършва командироването, трябва да спазва, за да се осигури минимална защита на съответните командировани работници.

(4)

Всички въведени с настоящата директива мерки следва да бъдат обосновани и пропорционални, така че да не се създават административни тежести или да не се ограничава потенциалът на предприятията, по-специално на малките и средните предприятия (МСП), за създаване на нови работни места, като същевременно се защитават командированите работници.

(5)

За да се осигури спазване на Директива 96/71/ЕО, без да се добавя излишна административна тежест за доставчиците на услуги, от съществено значение е фактическите елементи, посочени в разпоредбите за идентифицирането на действително командироване и за предотвратяването на злоупотреби и заобикаляне на правилата в настоящата директива, да се считат за примерни и неизчерпателни. По-специално не следва да съществува изискване да е спазен всеки елемент във всеки случай на командироване.

(6)

Независимо от факта, че преценката на примерните фактически елементи следва да се адаптира за всеки конкретен случай и да се отчетат особеностите на положението, ситуации с еднакви фактически елементи не следва да водят до различно правно възприемане или преценка от страна на компетентните органи в различните държави членки.

(7)

С цел предотвратяване, избягване и борба със злоупотребата и заобикалянето на приложимите правила от страна на предприятията, които се възползват неправилно или с измамна цел от свободното предоставяне на услуги, предвидено в ДФЕС, и/или от прилагането на Директива 96/71/ЕО, изпълнението и наблюдението на понятието „командироване“ следва да бъдат подобрени, както и да бъдат въведени на равнището на Съюза по-уеднаквени елементи, които да улесняват едно общо тълкуване.

(8)

Във връзка с това съставните фактически елементи, с които се окачествява временният характер, присъщ на понятието „командироване“, и условието, че работодателят действително е установен в държавата членка, от която се извършва командироването, трябва да бъдат разгледани от компетентния орган на приемащата държава членка и, когато е необходимо, в тясно сътрудничество с държавата членка по установяване.

(9)

Компетентните органи следва да вземат предвид разликите в покупателната способност на валутите, когато разглеждат размера на оборота, осъществяван от дадено предприятие в държавата членка по установяване за целите на определянето дали предприятието действително извършва съществени дейности, различни от чисто вътрешно управленски и/или административни дейности.

(10)

Посочените в настоящата директива елементи, свързани с изпълнението и наблюдението на командироването, могат да подпомогнат компетентните органи за идентифициране на работници, невярно декларирани като „самостоятелно заети лица“. Съгласно Директива 96/71/ЕО съответното определение за работник е това, което се прилага в правото на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът. Допълнителното изясняване и подобреното наблюдение на командироването от страна на съответните компетентни органи биха подобрили правната сигурност и биха предоставили полезен инструмент, спомагащ за ефективна борба с фалшивия статут на самостоятелно заето лице и за гарантиране, че командированите работници не се декларират невярно като „самостоятелно заети лица“, като по този начин се спомогне за предотвратяването, избягването и борбата със заобикалянето на приложимите правила.

(11)

Когато не е налице действително командироване и възникне стълкновение на закони следва с необходимото внимание да се вземат предвид разпоредбите на Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета (5) („Рим I“) или Римската конвенция (6), които целят гарантиране, че работниците и служителите няма да бъдат лишени от защитата, която им се полага съгласно разпоредби, от които не може да се направи дерогация по силата на споразумение или от които може да се направи дерогация единствено в тяхна полза. Държавите членки следва да гарантират, че съществуват разпоредби, които защитават по подходящ начин работниците, които не са действително командировани.

(12)

Липсата на сертификата относно приложимото законодателство за социална сигурност, посочено в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (7), може да бъде показател, че ситуацията не следва да се определя като случай на временно командироване в държава членка, различна от държавата, в която въпросният работник обичайно работи в рамките на предоставянето на услуги.

(13)

Както и при Директива 96/71/ЕО, настоящата директива не засяга прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета (8).

(14)

Зачитането на многообразието от национални системи на колективните трудови правоотношения, както и на автономността на социалните партньори, е признато изрично в ДФЕС.

(15)

В много държави членки социалните партньори имат важна роля в контекста на командироването на работници с цел предоставяне на услуги, тъй като в съответствие с националното право и/или практика те могат да определят различните равнища, алтернативно или успоредно, на приложимите минимални ставки на заплащане. Социалните партньори следва да осведомяват и информират относно тези ставки.

(16)

Адекватното и ефективно прилагане и осигуряване на изпълнението са ключови елементи при защитата на правата на командированите работници и гарантирането на равнопоставени условия за доставчиците на услуги, докато недоброто осигуряване на изпълнението подкопава ефективността на правилата на Съюза, приложими в тази област. Тясното сътрудничество между Комисията и държавите членки и, където е уместно, регионалните и местните органи следователно е от съществено значение, без да се пренебрегва важната роля на инспекциите по труда и социалните партньори в това отношение. Взаимното доверие, духът на сътрудничество, постоянният диалог и взаимното разбирателство са от съществено значение в това отношение.

(17)

Ефективните процедури за наблюдение в държавите членки са от съществено значение за прилагането на Директива 96/71/ЕО и настоящата директива и поради това следва да бъдат установени в целия Съюз.

(18)

Трудностите при достъпа до информацията относно реда и условията на заетост са много често причината, поради която действащите правила не се прилагат от доставчиците на услуги. Във връзка с това държавите членки следва да гарантират, че тази информация е общодостъпна и безплатна и че се предоставя ефективен достъп до нея не само за доставчиците на услуги от други държави членки, но и за съответните командировани работници.

(19)

Когато редът и условията на заетост са определени в колективни трудови договори, които са обявени за общоприложими, държавите членки, като зачитат независимостта на социалните партньори, следва да гарантират, че тези колективни договори са обществено достояние по достъпен и прозрачен начин.

(20)

С цел подобряване на достъпността на информацията, в държавите членки следва да бъдат установени единни източници на информация. Всяка държава членка следва да осигури единен официален национален уебсайт в съответствие със стандартите за достъпност на уебсайтовете и други подходящи средства за комуникация. Единният официален национален уебсайт следва най-малкото да е под формата на уебсайт портал и следва да служи като входна врата или основна входяща точка, и следва да предоставя по ясен и точен начин връзки към подходящи източници на информацията както и кратки сведения относно съдържанието на уебсайта и посочените в него връзки. Тези уебсайтове следва да включват по-специално всякакви уебсайтове, създадени по силата на законодателството на Съюза с оглед насърчаване на предприемачеството и/или развитието на предоставянето на трансгранични услуги. Приемащите държави членки следва да предоставят информация относно предвидените в националното им право срокове, за които доставчиците на услуги трябва да запазят документацията след срока на командироването.

(21)

Командированите работници следва да имат право да получават от приемащата държава членка обща информация относно националното право и/или практика, приложими за тях.

(22)

Административното сътрудничество и взаимопомощта между държавите членки следва да са в съответствие с правилата за защита на личните данни, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9), както и с националната уредба относно защитата на данни, приети с оглед прилагане на правото на Съюза. По отношение на административното сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП) следва също така да се спазва Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (10) и Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета (11).

(23)

За да се осигури правилното прилагане и с цел наблюдение на спазването на съществените правила относно реда и условията на заетост, които трябва да бъдат спазвани по отношение на командированите работници, държавите членки следва да прилагат само някои административни изисквания и мерки за контрол към предприятията, които командироват работници в рамките на предоставянето на услуги. Съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз такива изисквания и мерки могат да бъдат обосновани с причини от висш обществен интерес, сред които ефективна защита на правата на работниците, при условие че тези изисквания и мерки са подходящи за постигането на поставената цел и не надхвърлят необходимото за нейното постигане. Тези изисквания и мерки могат да бъдат налагани единствено при условие че компетентните органи не могат да изпълняват ефективно задачите си по надзор без исканата информация и/или по-малко ограничителни мерки не биха гарантирали постигането на целите на преценените за необходими национални мерки за контрол.

(24)

Доставчик на услуги следва да гарантира, че самоличността на командирования работник, която фигурира в декларацията, направена от доставчика на услуги с цел осъществяване на фактически контрол на работното място, може да бъде проверявана от компетентните органи през времетраенето на командироването.

(25)

Доставчик на услуги, установен в друга държава членка, следва без ненужно забавяне да информира компетентните органи в приемащата държава членка за всякакви значими промени в информацията, която се съдържа в декларацията, направена от доставчика на услуги с цел осъществяване на фактически контрол на работното място.

(26)

Задължението за съобщаване на Комисията на административните изисквания и контролни мерки не следва да представлява предварителна процедура за разрешение.

(27)

С оглед на по-доброто и по- уеднаквено прилагане на Директива 96/71/ЕО, както и осигуряването на нейното изпълнение на практика, и за да се намалят, доколкото е възможно, различията в равнището на прилагане и изпълнение в Съюза, държавите членки следва да осигурят извършването на ефективни и целесъобразни инспекции на своята територия, като по този начин допринасят, наред с другото, за борбата с недекларирания труд в контекста на командироването и като също така вземат под внимание други правни инициативи за по-добро справяне с този въпрос.

(28)

Когато е приложимо, в съответствие с тяхното национално право и/или практика след инспекцията или контрола държавите членки следва да предоставят на инспектираното предприятие документ, който съдържа всякаква релевантна информация.

(29)

Държавите членки следва да гарантират, че е на разположение достатъчно персонал с уменията и квалификациите, необходими за ефективно извършване на проверките и за отговаряне без ненужно забавяне на исканията за информация от страна на приемащата държава членка или държавата членка по установяване, както се предвижда в настоящата директива.

(30)

Инспекциите по труда, социалните партньори и други структури за наблюдение са от първостепенно значение в това отношение и следва да запазят своята решаваща роля.

(31)

За да може да се осигури гъвкавост при това многообразие от пазари на труда и системи на колективни трудови правоотношения, социалните партньори и/или други участници и/или структури могат да извършват наблюдение на определени условия на заетост на командированите работници, при условие че те предлагат на засегнатите лица равностойно равнище на защита и извършват наблюдението в условия на недискриминация и обективност.

(32)

Инспекционните органи и други съответни структури за наблюдение и изпълнение на държавите членки следва да се възползват от предвидените в съответното право сътрудничество и обмен на информация, за да проверяват дали са били спазени правилата, приложими по отношение на командированите работници.

(33)

Държавите членки се насърчават по-специално да въведат по-интегриран подход по отношение на инспекциите на труда. Също така следва да бъде разгледана необходимостта от разработване на общи стандарти с цел установяване на съпоставими методи, практики и минимални стандарти на равнището на Съюза. Разработването на общи стандарти обаче не следва да води до възпрепятстване на държавите членки в техните усилия за ефективна борба с недекларирания труд.

(34)

С оглед улесняване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО и осигуряване на по-ефективното ѝ прилагане следва да съществуват ефективни механизми за обжалване, посредством които командированите работници да могат да подават жалби или да започват производства, било то пряко или, с тяхно одобрение, чрез съответните определени трети страни като например синдикални организации или други сдружения, както и общи институции на социалните партньори. Това следва да не засяга националните процесуални правила относно представителството и защитата пред съдилищата и компетентността и другите права на синдикалните организации или на други представители на работниците съгласно националното право и/или практика.

(35)

За да се гарантира, че даден командирован работник получава точното заплащане и при условие че специфичните добавки, свързани с командироването, могат да се смятат за част от минималните ставки на заплащане, тези добавки следва да се приспадат от възнаграждението единствено ако това е предвидено от националното право, колективните трудови договори и/или практиката в приемащата държава членка.

(36)

При веригите от подизпълнители е особено важно да се гарантира на практика спазването на приложимите в областта на командироването правила и във връзка с това да се осигури ефективна защита на правата на работниците, като това трябва да се гарантира чрез подходящи мерки в съответствие с националното право и/или националната практика и в съответствие с правото на Съюза. Тези мерки могат да включват въвеждане на доброволен принцип, след консултации със съответните социални партньори, на механизъм за подвеждане под отговорност на прекия подизпълнител, в допълнение към отговорността на работодателя или вместо нея, във връзка с всякакви неизплатени нетни възнаграждения, съответстващи на минималните ставки на заплащане и/или дължими вноски към общи фондове или институции на социалните партньори, регламентирани в закон или колективни споразумения, доколкото те са уредени в член 3, параграф 1 от Директива 96/71/ЕО. Държавите членки обаче си запазват правото да предвиждат по-строги правила за отговорността в рамките на националното си право или да приемат допълнителни правила в националното си право, като спазват принципите на недискриминация и пропорционалност.

(37)

Държавите членки, които са въвели мерки за осигуряване на съответствие с приложимите правила при веригите от подизпълнители, следва да имат възможност да предвидят разпоредби, съгласно които при определени обстоятелства на (под)изпълнителя следва да не се търси отговорност или отговорността да е ограничена, когато задълженията за дължима грижа са били поети от този (под)изпълнител. Тези мерки следва да бъдат определени в националното право, като се отчитат специфичните за съответната държава членка обстоятелства, и те могат да включват мерки, предприемани от изпълнителя по отношение на документацията за съответствие с административните изисквания и мерките за контрол, така че да се осигури ефективно наблюдение на съответствието с приложимите правила относно командироването на работници.

(38)

Повод за безпокойство е, че все още съществуват многобройни трудности за държавите членки при събирането на вземанията във връзка с трансгранични административни санкции и/или глоби във връзка с това въпросът за взаимното признаване на административните санкции и/или глоби трябва да бъде решен.

(39)

Различията между системите на държавите членки по отношение на средствата за изпълнение на наложените административни санкции и/или глоби при трансгранични случаи са в ущърб на доброто функциониране на вътрешния пазар и има риск да затруднят в голяма степен, ако не и да направят невъзможно гарантирането на еднакво равнище на защита за командированите работници навсякъде в Съюза.

(40)

Ефективното изпълнение на съществените правила, с които се урежда командироването на работници с цел предоставяне на услуги, следва да бъде гарантирано чрез специфични действия, насочени към трансграничното изпълнение на наложените финансови административни санкции и/или глоби. Поради това сближаването на законодателствата на държавите членки в тази област е основно предварително условие за осигуряването на по-високо, по-равностойно и съпоставимо равнище на защита, необходимо за доброто функциониране на вътрешния пазар.

(41)

Приемането на общи правила за предоставяне на взаимопомощ и подкрепа при мерките за изпълнение и за свързаните с това разходи, както и приемането на единни изисквания за нотифицирането на решения относно наложени административни санкции и/или глоби за неспазване на Директива 96/71/ЕО и на настоящата директива, следва да решат редица практически проблеми, свързани с трансграничното изпълнение, и да гарантират по-добра комуникация и по-добро изпълнение на такива решения, идващи от друга държава членка.

(42)

Ако се окаже, че доставчикът на услуги в действителност не е установен в държавата членка по установяване или че адресът или данните на дружеството са неверни, компетентните органи не следва да прекратят процедурата на формални основания, а да разследват допълнително въпроса с цел установяване на идентичността на физическото или юридическото лице, което отговаря за командироването.

(43)

Признаването на решенията за налагане на административни санкции и/или глоби и исканията за събиране на вземанията за такива санкции и/или глоби следва да се основават на принципа на взаимно доверие. За тази цел основанията за непризнаване или отказ за събиране на административна санкция и/или глоба следва да бъдат ограничени до необходимия минимум.

(44)

Въпреки създаването на в по-голяма степен уеднаквени правила по отношение на трансграничното изпълнение на административни санкции и/или глоби и необходимостта от по-общи критерии за по-ефективни процедури за проследяване, в случай че тези санкции и/или глоби не бъдат платени, те не следва да засягат компетентността на държавите членки да определят свои системи на санкции, наказателни мерки и глоби или мерки за събиране на вземанията, предвидени в тяхното национално право. Следователно инструментът, с който се дава възможност за изпълнение на тези санкции и/или глоби, може — ако е уместно и като се вземат предвид националното право и/или практика в държавата членка, към която е отправено искането — да бъде допълнен, придружен или заменен с изпълнително основание, позволяващо неговото прилагане или изпълнение в тази държава членка.

(45)

Уеднаквените в по-голяма степен правила не следва да водят до изменение или промяна на задължението да се зачитат основните права и свободи на ответниците, както и основните правни принципи, които се прилагат за тях, залегнали в член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), като правото на изслушване и правото на ефективна правна защита, правото на справедлив съдебен процес, или принципа „ne bis in idem“.

(46)

С настоящата директива не се цели създаването на хармонизирани правила за съдебно сътрудничество, компетентност, признаване и изпълнение на решения по граждански и търговски въпроси, нито се засягат въпросите за приложимото право.

(47)

Държавите членки следва да вземат необходимите мерки в случай на неспазване на задълженията, установени в настоящата директива, включително административни и съдебни производства, и да предвидят ефективни, възпиращи и пропорционални санкции за всякакви нарушения на задълженията по силата на настоящата директива.

(48)

В настоящата директива се зачитат основните права и се спазват принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално защита на личните данни (член 8), свобода при избор на професия и право на труд (член 15), свобода на стопанската инициатива (член 16), право на колективни преговори и действия (член 28), справедливи и равни условия на труд (член 31), право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес (член 47), презумпция за невинност и право на защита (член 48) и право на всеки да не бъде съден два пъти за едно и също престъпление („ne bis in idem“) (член 50), като директивата трябва да бъде изпълнявана в съответствие с посочените права и принципи.

(49)

За целите на по-доброто и в по-голяма степен уеднаквено прилагане на Директива 96/71/ЕО е целесъобразно да се предвиди електронна система за обмен на информация, с която да се улеснява административното сътрудничество, и компетентните органи следва да използват ИСВП във възможно най-голяма степен. Това обаче не следва да изключва прилагането на съществуващи и бъдещи двустранни спогодби или споразумения относно административното сътрудничество и взаимопомощ.

(50)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно — да се установи обща рамка на набор от подходящи разпоредби, мерки и механизми за контрол, необходими за по-добро и в по-голяма степен уеднаквено въвеждане, прилагане и осигуряване на изпълнението на практика на Директива 96/71/ЕО, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно поради обхвата и последиците от действията може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, в настоящата директива не се предвижда повече от необходимото за постигане на посочената цел.

(51)

Европейският надзорен орган по защита на данните беше консултиран в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 и даде становище на 19 юли 2012 г. (12),

а)

„компетентен орган“ означава орган или структура, като това може да включва посочените в член 4 от Директива 96/71/ЕО бюро(а) за връзка, определен от държава членка и натоварен с изпълнението на функции, предвидени в Директива 96/71/ЕО и в настоящата директива;

б)

„запитващ орган“ означава компетентният орган на държава членка, който подава искане за съдействие, информация, нотифициране или събиране на вземанията във връзка със санкция и/или глоба, както е посочено в глава VI;

в)

„орган, към който е отправено искането“ означава компетентният орган на държава членка, към който е отправено искане за съдействие, информация, нотифициране или събиране на вземанията във връзка със санкция и/или глоба, както е посочено в глава VI;

а)

мястото, където предприятието е регистрирало своето седалище или администрация, използва помещения за своята дейност, плаща данъци и вноски за социална сигурност и, когато е приложимо в съответствие с националното право, притежава разрешение за професионална дейност или е регистрирано към търговските палати или браншовите организации;

б)

мястото, където са наети на работа командированите работници и от което са командировани;

в)

правото, което се прилага към договорите, сключени между предприятието и неговите работници, от една страна, и между предприятието и неговите клиенти, от друга страна;

г)

мястото, където предприятието извършва значителна част от своята стопанска дейност и където работи неговият административен персонал;

д)

броя на изпълнени договори и/или размера на оборота, осъществен в държавата членка по установяване, като се взема предвид специфичното положение на, наред с другото, новосъздадените предприятия и МСП.

а)

работата се извършва за ограничен период от време в друга държава членка;

б)

началната дата на командироването;

в)

командироването се извършва в държава членка, различна от тази, в която или от която командированият работник обичайно извършва своята работа съгласно Регламент (ЕО) № 593/2008 (Рим I) и/или Римската конвенция;

г)

командированият работник се връща или се очаква да се върне на работа в държавата членка, от която е командирован, след приключването на работата или предоставянето на услугите, за които е бил командирован;

д)

естеството на дейностите;

е)

пътуването, пансиона или настаняването е осигурено или разходите за тях се възстановяват от работодателя, който командирова работника, и ако това е така, по какъв ред се осъществява това или методът за възстановяване на разходите;

ж)

всички предходни периоди, през които длъжността е била заемана от същия или от друг (командирован) работник.

а)

посочват ясно, подробно, разбираемо и в достъпен формат на единен официален национален уебсайт и чрез други подходящи средства кои ред и условия на заетост и/или коя част от тяхното национално и/или регионално право трябва да се прилага за работници, командировани на тяхна територия;

б)

вземат необходимите мерки, за да направят обществено достояние на единния официален национален уебсайт и чрез други подходящи средства информацията за това кои колективни трудови договори са приложими и за кого са приложими и кои ред и условия на заетост трябва да се прилагат от доставчиците на услуги от други държави членки в съответствие с Директива 96/71/ЕО, включително, при възможност, връзки към съществуващи уебсайтове и други звена за контакт, и по-специално съответните социални партньори;

в)

предоставят тази информация на работниците и доставчиците на услуги безплатно на официалния език или езици на приемащата държава членка и на най-подходящите езици, отчитайки търсенето на пазара на труда, като изборът на езици остава за приемащата държава членка. Тази информация се предоставя, ако е възможно, под формата на обобщена брошура, в която се посочват основните приложими условия на труд, включително описание на процедурите за внасяне на оплакване, а при поискване — и във формат, достъпен за лица с увреждания; осигурява се лесен и безплатен достъп до допълнителна подробна информация относно трудовите и социалните условия, приложими по отношение на командированите работници, включително здравословните и безопасни условия на труд;

г)

подобряват достъпността и яснотата на подходящата информация, по-специално на информацията, предоставена на единния официален национален уебсайт, посочен в буква а);

д)

посочват лице за контакт в бюрото за връзка, което е натоварено с обработката на искания за информация;

е)

поддържат актуална информацията, предвидена във фиша за съответната държава.

а)

в спешни случаи, които налагат консултиране на регистри, например относно потвърждаване на регистрацията по ДДС с цел проверка на установяване на предприятие в друга държава членка, възможно най-скоро и в рамките на максимум два работни дни, считано от получаването на искането.

Причината за спешността се посочва ясно в искането, включително някои подробности, които да удостоверяват тази спешност.

б)

за всички други искания за информация, до максимум 25 работни дни от получаване на искането, освен ако държавите членки се споразумеят за по-кратък срок.

а)

задължение за доставчик на услуги, установен в друга държава членка, да представи обикновена декларация пред отговорните национални компетентни органи най-късно при започване на предоставянето на услугите, която е на официалния език на приемащата държава членка или на един от официалните ѝ езици, или на друг(и) език(ци), който(които) тя приема, и която съдържа съответната информация, необходима за допускането на фактически проверки на работното място, включително:

б)

задължение за съхраняване или предоставяне и/или задържане на копия на хартиен или електронен носител от трудовия договор или равностоен документ по смисъла на Директива 91/533/ЕИО на Съвета (13), включително, където е целесъобразно или уместно, допълнителната информация, посочена в член 4 от същата директива), фишовете за трудово възнаграждение, документите, удостоверяващи отработеното време, обозначаващи началото, края и продължителността на работното време и удостоверяващи изплащането на трудовите възнаграждения, или копия на равностойни документи за срока на командироването на достъпно и ясно установимо място на тяхна територия, като например на работното място или в сградата, а за мобилните работници в сектора на транспорта — оперативната база или превозното средство, с което се предоставя услугата;

в)

задължение за предоставяне на документите, посочени в буква б), след изтичане на срока на командироването по искане на органите на приемащата държава членка в рамките на разумен срок;

г)

задължение за осигуряване на превод на документите, посочени в буква б), на официалния език (един от официалните езици) на приемащата държава членка или на друг(и) език(ци), които тя приема;

д)

задължение за определяне на лице за осъществяване на връзка с компетентните органи на приемащата държава членка, в която се предоставят услугите, и за изпращане и получаване на документи и/или предизвестия,при необходимост;

е)

задължение за определяне на лице за контакт, ако е необходимо, което действа като представител, чрез който съответните социални партньори могат да се опитват да привлекат доставчика на услуги към участие в колективно договаряне в рамките на приемащата държава членка, в съответствие с националното право и/или практика, за срока на предоставянето на услугите. Това лице може да е различно от лицето, посочено в буква д), като не е задължително то да присъства в приемащата държава членка, но трябва да присъства при разумно и обосновано искане за това;

а)

националните правила относно крайните срокове на давност или сроковете за предявяване на подобни искове, при условие че те не се считат за способни да направят на практика невъзможно или извънредно трудно упражняването на тези права;

б)

други компетентности и колективни права на социалните партньори, служителите и представителите на работодателите, по целесъобразност, съобразно националното право и/или практика;

в)

националните процесуални правила относно представителството и защитата пред съдилищата.

а)

всички неизплатени нетни възнаграждения, които биха били дължими съгласно приложимите ред и условия на заетост, обхванати от член 3 от Директива 96/71/ЕО;

б)

всякакви плащания със задна дата или възстановяване на неправомерно удържани от заплатата на работниците данъци или осигурителни вноски;

в)

възстановяване на прекомерно високи разходи спрямо нетното възнаграждение или качеството на настаняването, удържани или приспаднати от възнаграждението за предоставено от работодателя настаняване;

г)

по целесъобразност, дължими вноски от работодателя към общи фондове или институции на социалните партньори, които са неправомерно удържани от заплатата на работниците.

а)

извършва събиране на вземанията във връзка с административна санкция и/или глоба, която е била наложена от компетентен орган в съответствие със законите и процедурите на запитващата държава членка или потвърдена от административен или съдебен орган, или когато е приложимо от съдилища за трудови дела, и която не подлежи на по-нататъшно обжалване, или

б)

уведомява за решение за налагане на такава санкция и/или глоба.

а)

името и известния адрес на адресата, и всякакви други свързани данни или информация относно идентифицирането на адресата;

б)

резюме на фактите и обстоятелствата, свързани с нарушението, естеството на нарушението и съответните приложими правила;

в)

инструмента, позволяващ изпълнение на събирането на вземането в запитващата държава членка и всякаква друга информация или документи по въпроса, включително такива от съдебен характер, във връзка с основния иск, административна санкция и/или глоба; и

г)

името, адреса и други данни за връзка относно компетентния орган, отговорен за преценка на административната санкция и/или глоба, и в случай че е различен, компетентната структура, от която може да бъде получена допълнителна информация относно санкцията и/или глобата, както и за възможностите за обжалване на задължението за плащане или на решението за тяхното налагане.

а)

в случай на уведомяване за решение — целта на уведомяването и срокът, в който да бъде направено;

б)

в случай на искане за събиране на вземания — датата, на която съдебното решение или решението е влязло в сила или е станало окончателно, описание на естеството и размера на административната санкция и/или глоба, всякакви дати от значение за процеса на изпълнението (включително дали и по какъв начин съдебното решение или решението е връчено на ответника(иците) и/или то е постановено в отсъствие на страната, както и потвърждение от запитващия орган, че санкцията и/или глобата не подлежи на по-нататъшно обжалване), както и основният иск, във връзка с който е направено искането, и различните му съставни елементи.

а)

мерките, които са предприети във връзка с искането за събиране на вземания и уведомяване, и по-специално датата, на която е уведомен адресатът;

б)

мотивите за отказ, в случай че откаже да изпълни искане за събиране на вземанията по административна санкция и/или глоба или да уведоми за решение за налагане на административна санкция и/или глоба в съответствие с член 17.

а)

в резултат на проучвания от органа, към който е отправено искането, се окаже, че предвижданите разходи или ресурси, необходими за събиране на вземанията във връзка с административната санкция и/или глоба, са несъразмерни на подлежащата за събиране сума или биха предизвикали съществени затруднения;

б)

цялостната финансова санкция и/или глоба е под 350 EUR или равностойността на тази сума;

в)

не са спазени основните права и свободи на ответниците и правните принципи, които се прилагат към тях, предвидени в конституцията на държавата членка, към която е отправено искането.

а)

необходимостта и адекватността на фактическите елементи за определяне на действително командироване, включително възможностите за изменяне на съществуващи или определяне на евентуални нови елементи, които да се отчетат с цел определяне на това дали предприятието е действително и дали командированият работник временно изпълнява своята работа съобразно посоченото в член 4;

б)

адекватността на наличните данни във връзка с процедурата на командироване;

в)

целесъобразността и адекватността на прилагането на национални мерки за контрол с оглед на опита от и ефективността на системата за административно сътрудничество и обмен на информация, разработването на по-уеднаквени и стандартизирани документи, установяването на общи принципи или стандарти за инспекции в областта на командироването на работници и технологичното развитие, както е посочено в член 9;

г)

мерки за отговорност и/или изпълнение, въведени с цел гарантиране на спазването на приложимите правила и ефективната защита на правата на работниците във вериги от подизпълнители, както е посочено в член 12;

д)

прилагането на разпоредбите относно трансграничното изпълнение на финансови административни санкции и глоби, по-конкретно с оглед на опита със системата и нейната ефективност, както е предвидено в глава VI;

е)

използването на двустранни споразумения или спогодби във връзка с ИСВП, като се взема под внимание, когато е необходимо, посоченият в член 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2012 доклад;

ж)

възможността за коригиране на сроковете, установени в член 6, параграф 6, за предоставяне на информацията, изискана от държавите членки или Комисията с оглед намаляване на тези срокове, като се отчита постигнатият напредък на функционирането и използването на ИСВП.

28.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 159/32

(1)

В заключенията си от 17 юни 2010 г. Европейският съвет прие Стратегията за работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“ (наричана по-долу „Европа 2020“). Европейският съвет призова за мобилизиране на всички инструменти и политики на Съюза в подкрепа на постигането на общите цели и прикани държавите членки да предприемат засилени координирани действия. Публичните служби по заетостта (ПСЗ) изпълняват основни функции, като допринасят за постигане на посоченото във водещата цел на „Европа 2020“ равнище на заетост от 75 % за жените и мъжете на възраст между 20 и 64 години до 2020 г., по-специално чрез намаляване на младежката безработица.

(2)

Член 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-долу „Договорът“) установява свободата на движение на работници в рамките на Съюза, а в член 46 от него се определят мерките, които трябва да се предприемат за осигуряването на тази свобода, по-специално посредством установяване на тясно сътрудничество между публичните служби по заетостта. Освен общите аспекти на географската мобилност, мрежата на ПСЗ, създадена съгласно настоящото решение (наричана по-долу „Мрежата“), следва да обхваща и широк набор от цели и инициативи под формата на насърчителни мерки, предназначени да подобрят сътрудничеството между държавите членки в областта на заетостта.

(3)

Настоящото решение следва да има за цел насърчаване на сътрудничеството между държавите членки в областите, за които отговорят ПСЗ. С него се придава официален характер и се засилва неофициалното сътрудничество между ПСЗ посредством съществуващата Европейска мрежа на ръководителите на ПСЗ, в която са се съгласили да участват всички държави членки. Пълната потенциална стойност на Мрежата се изразява в постоянното участие на всички държави членки. За това участие следва да бъде уведомен секретариатът на Мрежата.

(4)

В съответствие с член 148, параграф 4 от Договора с Решение 2010/707/ЕС (3) Съветът прие насоки за политиките за заетост на държавите членки, които продължиха да се прилагат през периода 2011—2013 г. Тези интегрирани насоки служат за ориентир на държавите членки при разработването на техните национални програми за реформи и при изпълнението на реформи. Интегрираните насоки са в основата на конкретните препоръки за всяка държава, които Съветът отправя до държавите членки съгласно посочения член. През последните години тези препоръки включваха конкретни препоръки относно функционирането и капацитета на ПСЗ и относно ефективността на политиките за активизиране на пазара на труда в държавите членки.

(5)

Би било полезно конкретните препоръки за всяка държава да бъдат допълнително подкрепени от надеждна, основана на доказателства последваща информация за успешното изпълнение на политиките и сътрудничество между ПСЗ на държавите членки. За тази цел Мрежата следва да провежда конкретни инициативи, като например въвеждането на общи, основани на доказателства системи за сравнителен анализ, свързани с това дейности за взаимно обучение, взаимопомощ между членовете на Мрежата и изпълнението на стратегически действия за модернизиране на ПСЗ. Конкретните знания, натрупани в рамките на Мрежата и от отделните ѝ членове, следва да се използват и за предоставяне на данни за развитието на политиките в областта на заетостта, при поискване от страна на Европейския парламент, Съвета, Комисията или Комитета по заетостта.

(6)

По-задълбоченото и по-целенасочено сътрудничество между ПСЗ следва да доведе до по-добро споделяне на най-добри практики. Мрежата следва да свърже констатациите, основани на сравнителния анализ, и дейностите за взаимно обучение по начин, позволяващ разработването на систематичен, динамичен и интегриран процес на възприемане на добрия опит.

(7)

Мрежата следва да работи в тясно сътрудничество с Комитета по заетостта съгласно член 150 от Договора и следва да допринася за работата на Комитета по заетостта, като предоставя фактически доказателства и доклади за политиките, прилагани от ПСЗ. Резултатите от работата на Мрежата, предназначени за Европейския парламент следва да се предоставят чрез секретариата, а за Съвета — чрез Комитета по заетостта, без никакви промени и когато е целесъобразно — придружени от коментари. По-специално, съчетанието на знанията в рамките на Мрежата относно аспектите на изпълнението на политиките за заетост и анализите чрез съпоставка на ПСЗ могат да бъдат полезни за лицата, които вземат решения за политиките, както на равнището на Съюза, така и на национално равнище при оценката и разработването на политиките за заетост.

(8)

В областите на отговорност на ПСЗ Мрежата следва да допринася за изпълнението на политическите инициативи в областта на заетостта, като например на препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта (4). Мрежата следва да оказва подкрепа и за инициативи, насочени към по-добро съответствие между търсенето и предлагането на умения, достойна и постоянна работа, засилена доброволна мобилност на работната ръка и улесняване на прехода от образованието и обучението към заетостта, включително чрез подкрепа за дейностите по осигуряване на професионално ориентиране и повишената прозрачност на уменията и квалификациите. Дейностите на Мрежата следва да включват също така анализ и оценка на политиките за активизиране на пазара на труда, включително на насочените към уязвимите социални групи и социалното изключване.

(9)

Мрежата следва да задълбочи сътрудничеството между членовете си, да разработи съвместни инициативи, насочени към обмена на информация и най-добри практики във всички области на дейност на ПСЗ, да извършва анализи чрез съпоставка и да дава консултации, както и да насърчава новаторските подходи при предоставянето на услуги в областта на заетостта. Създаването на Мрежата ще даде възможност да се извърши всеобхватно, основано на доказателства и ориентирано към ефективността сравнение на всички ПСЗ, което ще доведе до установяване на най-добрите практики в областите, в които ПСЗ предоставят услуги. Тези резултати следва да допринесат за подобряването на разработването и предоставянето на услуги в областта на заетостта в рамките на конкретните отговорности на ПСЗ. Инициативите на Мрежата следва да подобрят ефективността на ПСЗ и да дадат възможност за по-ефективно изразходване на публичните средства. Мрежата следва също така да си сътрудничи с други доставчици на услуги в областта на заетостта.

(10)

Мрежата следва да определи в своята годишна работна програма техническите подробности за сравнителния анализ на ПСЗ и свързания с това процес на взаимно обучение, и по-специално методиката за възприемане на добрия опит, на основата на показателите за сравнителен анализ, съдържащи се в приложението към настоящото решение, за оценка на резултатите от работата на ПСЗ, контекстуалните променливи, изискванията за предоставяне на данни, както и инструментите за учене от интегрираната програма за взаимно обучение. Областите на сравнителен анализ следва да бъдат определени в настоящото решение. Държавите членки запазват компетентността по вземане на решение дали да се включат на доброволна основа в допълнителни дейности за възприемане на добрия опит в други области.

(11)

На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора с цел изменение на приложението относно показателите за сравнителен анализ. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и по-специално с експерти от ПСЗ. При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(12)

Поради многообразието от модели, задачи и форми на предоставяне на услуги от страна на ПСЗ всяка държава членка трябва да определи измежду членовете на висшето ръководство на ПСЗ един член и един заместник-член на управителния съвет на Мрежата (наричан по-долу „управителният съвет“). Избраният член или заместник-член следва да представлява в управителния съвет останалите ПСЗ от своята държава членка, когато това е приложимо. Ако за някоя държава членка, по причини от конституционен характер, е невъзможно да посочи само една ПСЗ, следва да бъдат определени и другите съответни ПСЗ, като броят им се сведе до минимум и без да се променя правилото, че една държава членка има право на един глас в управителния съвет. Членовете на управителния съвет следва да полагат всички усилия да осигурят отразяване на мненията и опита на местните и регионалните органи в дейностите на Мрежата и да информират тези органи за посочените дейности. Членовете на управителния съвет следва да имат правомощия да вземат решения от името на техните ПСЗ. С цел да се гарантира участието на всички ПСЗ в работата на Мрежата дейностите следва да бъдат достъпни за участие на ПСЗ на всички равнища.

(13)

С цел осигуряване на повишено съответствие между общите задачи на ПСЗ и действителното положение на пазара на труда Мрежата следва да разполага с най-актуални данни за безработицата на ниво NUTS 3 от общата класификация на териториалните единици за статистически цели.

(14)

Мрежата следва да се основава на опита и да замени съществуващата неофициална консултативна група на Европейската мрежа на ръководителите на ПСЗ, която Комисията подкрепя от 1997 г. насам и чиито становища бяха взети предвид в настоящото решение. Ключовите области за действие, набелязани от тази консултативна група в документа ѝ, озаглавен „Стратегия на ПСЗ за 2020 г.“, следва да допринесат за модернизирането и укрепването на ПСЗ.

(15)

Мрежата следва да осигурява взаимопомощ в полза на своите членове и следва да им съдейства при предоставянето на взаимна подкрепа в процеса на модернизирането на организационните структури и предоставянето на услуги чрез развиване на сътрудничеството, по-специално обмена на знания, провеждането на учебни посещения и обмена на персонал.

(16)

Мрежата и нейните инициативи следва да бъдат финансирани от раздел PROGRESS/заетост на Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации (EaSI), създадена с Регламент (ЕС) № 1296/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5), в рамките на бюджетните кредити, определени от Европейския парламент и от Съвета.

(17)

Във връзка с проектите, разработвани от Мрежата или набелязани по време на дейностите за взаимно обучение и впоследствие приложени в отделните ПСЗ, държавите членки следва да имат достъп до финансиране от Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и „Хоризонт 2020“ — рамковата програма на Съюза за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.), създадена с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(18)

Следва да се гарантира, че Мрежата допълва, без да заменя или дублира, действията, предприемани като част от Европейската стратегия по заетостта по смисъла на дял IX от Договора, и по-специално действията на Комитета по заетостта и неговите инструменти, например Рамката за съвместна оценка, както и Програмата за взаимно обучение. Освен това за постигането на полезни взаимодействия Комисията следва да осигури тясното сътрудничество между секретариата на Мрежата и секретариата на Комитета по заетостта.

(19)

Настоящото решение зачита основните права и съблюдава принципите, признати с Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“). Решението има по-специално за цел да осигури пълно зачитане на правото на достъп до безплатни услуги за намиране на работа и да насърчава прилагането на член 29 от Хартата,

а)

ПСЗ, определени от държавите членки;

б)

Комисията.

а)

най-уязвимите социални групи с високи равнища на безработица, особено по-възрастните работници и младите хора, които не работят, не учат и не се обучават;

б)

достойна и постоянна работа;

в)

по-доброто функциониране на пазарите на труда в ЕС;

г)

откриване на случаи на недостиг на умения и предоставяне на информация за техния мащаб и място, както и постигане на по-добро съответствие между уменията на търсещите работа и нуждите на работодателите;

д)

по-добро интегриране на пазарите на труда;

е)

повишена доброволна географска и професионална мобилност на справедлива основа за посрещане на конкретните нужди на пазара на труда;

ж)

приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда, като част от борбата със социалното изключване;

з)

анализ и оценка на инициативите за активизиране на пазара на труда и тяхното ефективно и ефикасно осъществяване.

а)

развиване и осъществяване на основано на доказателства възприемане на добрия опит от ПСЗ в целия Съюз с цел сравняване посредством подходяща методика на резултатите от тяхната работа в следните области:

б)

предоставяне на взаимопомощ както под формата на партньорски, така и под формата на групови дейности, чрез сътрудничество, обмен на информация, опит и персонал между членовете на Мрежата, включително — при поискване от съответната държава членка или от съответната ПСЗ — оказване на подкрепа за изпълнението на свързаните с ПСЗ конкретни препоръки за всяка държава, отправени от Съвета;

в)

принос за модернизирането и укрепването на ПСЗ в ключови области в съответствие с целите по заетостта и социалните цели на „Европа — 2020“;

г)

изготвяне на доклади по искане на Европейския парламент, Съвета или Комисията или по собствена инициатива;

д)

принос за осъществяването на съответните инициативи по линия на политиките;

е)

приемане и изпълнение на годишната ѝ работна програма, в която са изложени работните ѝ методи, очакваните резултати и подробностите във връзка с осъществяването на възприемането на добрия опит;

ж)

насърчаване и споделяне на най-добрите практики за определяне на младите хора, които не работят, не учат и не се обучават, и за развитие на инициативи за гарантиране на придобиването на необходимите умения от тези млади хора, за да навлязат и останат на пазара на труда.

а)

годишната работна програма на Мрежата, включително създаването на работни групи и определянето на езиковия режим на заседанията на Мрежата;

б)

техническата рамка за извършване на сравнителния анализ и дейностите за взаимно обучение като част от годишната работна програма на Мрежата, която включва методиката за възприемане на добрия опит въз основа на показателите за сравнителен анализ, съдържащи се в приложението към настоящото решение, с цел съпоставяне на резултатите от работата на ПСЗ, контекстуалните променливи, изискванията за предоставяне на данни и инструментите за учене от интегрираната програма за взаимно обучение;

в)

годишния доклад на Мрежата. Този доклад се изпраща на Европейския парламент и на Съвета и се публикува.

28.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 159/40

28.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 159/41

(1)

Член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 305/2011 задължава производителите на строителни продукти да изготвят декларация за експлоатационни показатели, когато даден строителен продукт, който е обхванат от хармонизиран стандарт или отговаря на издадена за него европейска техническа оценка, се пуска на пазара. Съгласно член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 305/2011 тази декларация следва да се изготви, като се използва образецът от приложение III към посочения регламент.

(2)

Съгласно член 60, буква д) от Регламент (ЕС) № 305/2011 на Комисията се делегира задачата да адаптира приложение III в отговор на техническия напредък.

(3)

Образецът, установен в приложение III към Регламент (ЕС) № 305/2011, следва да бъде адаптиран в отговор на техническия напредък, за да се осигури необходимата гъвкавост по отношение на различните видове строителни продукти и производители, както и да се опрости декларацията за експлоатационни показатели.

(4)

Освен това, практическият опит от прилагането на приложение III показва, че производителите се нуждаят от допълнителни инструкции във връзка с изготвянето на декларациите за експлоатационни показатели на строителни продукти в съответствие с приложимото законодателство. Предоставянето на такива инструкции също така ще осигури хармонизираното и правилно прилагане на приложение III.

(5)

На производителите следва да се позволи известна гъвкавост при изготвяне на декларациите за експлоатационни показатели, при условие че те предоставят по ясен и последователен начин съществената информация, изисквана съгласно член 6 от Регламент (ЕС) № 305/2011.

(6)

С цел да бъдат недвусмислено идентифицирани нивата или класовете на експлоатационните показатели на продукта, обхванат от декларация за експлоатационни показатели, производителите следва да свържат всеки отделен продукт със съответния тип продукт и определен набор от нива или класове на експлоатационни показатели посредством уникалния идентификационен код, посочен в член 6, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 305/2011.

(7)

Целта на член 11, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 305/2011 е да бъде осигурена идентификацията и проследимостта на всеки отделен строителен продукт чрез посочване на тип, партиден или сериен номер от страна на производителите. Тази цел не може да бъде постиганата чрез декларацията за експлоатационни показатели, която следва да бъде впоследствие използвана за всички продукти, съответстващи на определения в нея тип продукт. Поради това не следва да се изисква информацията по член 11, параграф 4 да бъде включена в декларацията за експлоатационни показатели.

(8)

Когато нотифицираните органи са надлежно идентифицирани, изброяването на всички издадени сертификати и протоколи за изпитване, изчисление или оценка може да стане твърде обемно и обременяващо, без да носи добавена стойност за ползвателите на продуктите, обхванати от декларацията за експлоатационни показатели. Ето защо производителите не следва да бъдат задължени да включват тези списъци в своите декларации за експлоатационни показатели.

(9)

С цел подобряване на ефикасността и конкурентоспособността на европейския сектор на строителството като цяло, следва да се даде възможност на желаещите производители, предоставящи декларации за експлоатационни показатели, да се възползват от възможността за опростяване и инструкциите, целящи улесняване предоставянето на такива декларации във възможно най-кратки срокове,

28.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 159/47

(1)

Регламент (ЕС) № 383/2012 на Комисията (2) се прилага към свидетелствата за управление на моторни превозни средства с микрочип и с посочения регламент се определя серия от технически изисквания.

(2)

По-конкретно в раздел III.4.2 от приложение III към Регламент (ЕС) № 383/2012 е установена система на ЕС за номериране на одобрения на типа въз основа на отличителния номер на държавата членка, която е издала одобрението на ЕС на типа.

(3)

След присъединяването на Хърватия към Съюза е необходимо да се определи отличителен номер за тази държава, който да отговаря на последователността от номера на ИКЕ на ООН за одобрение на типа.

(4)

Поради това Регламент (ЕС) № 383/2012 следва да се измени съответно.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за свидетелства за управление на МПС,

28.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 159/50

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

28.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 159/52

(1)

Консорциумът за европейска научноизследователска инфраструктура „Изследване на здравето, остаряването и пенсионирането в Европа“ (SHARE-ERIC) беше учреден с Решение 2011/166/ЕС на Комисията (2).

(2)

Уставът на SHARE-ERIC, приложен към Решение 2011/166/ЕС, предвижда преместване на седалището по устав от Нидерландия в Германия веднага след като германските власти предоставят необходимата декларация по член 5, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 723/2009.

(3)

В резултат на предоставената от Германия декларация на 21 септември 2013 г. SHARE-ERIC внесе предложение в Комисията за изменение на устава си съгласно член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 723/2009.

(4)

Няколко изменения, включително изменението относно прехвърлянето на седалището по устав в Германия, влязоха в сила в съответствие с член 11, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 723/2009.

(5)

Други изменения, с които се определят собствеността и разпространението на данни на SHARE-ERIC и се променят данъчните освобождавания в резултат от прехвърлянето на седалището в Германия, изискват одобрението на Комисията.

(6)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 20 от Регламент (ЕО) № 723/2009,

28.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 159/54

(1)

Съгласно член 271, буква г) от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 35.6 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка във връзка с девето съображение от Регламент (ЕО) № 3603/93 на Съвета (1) на Управителния съвет е възложено да оценява спазването от страна на националните централни банки (НЦБ) на техните задължения, произтичащи от Договорите. За тази цел Управителният съвет наблюдава дали НЦБ спазват забраната за парично финансиране, предвидена в член 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Настоящото решение има за цел да изясни критериите, които Европейската централна банка (ЕЦБ) ще прилага по отношение на олихвяването на депозитите на сектор „Държавно управление“ и публичните органи в техните централни банки във връзка със забраната на Договора за парично финансиране за целите на горепосочената функция по наблюдение на Управителния съвет.

(2)

За да наблюдава спазването на забраната за парично финансиране, предвидена в член 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз, ЕЦБ ще взема предвид олихвяването на депозитите на сектор „Държавно управление“, което не трябва да бъде в по-голям размер от олихвяването на базата на съответните лихвени проценти на паричния пазар. Настоящото решение определя пазарните лихвени проценти, които ще служат като тавани за олихвяването на депозитите на сектор „Държавно управление“ и които ще бъдат вземани предвид при наблюдаването на спазването на Договора от 1 декември 2014 г.,

а)

„сектор „Държавно управление““ означава всички публичноправни субекти, посочени в член 123 от Договора, както се тълкува в контекста на Регламент (ЕО) № 3603/93, с изключение на кредитни институции, които са публична собственост и които при предоставянето на резерви от НЦБ се третират от НЦБ и от ЕЦБ като частни кредитни институции;

б)

„депозити на сектор „Държавно управление““ означава овърнайт депозити и срочни депозити, приемани от НЦБ от сектор „Държавно управление“;

в)

„пазарен лихвен процент по необезпечени овърнайт депозити“ означава: i) по отношение на овърнайт депозити в евро — индекса на средни лихвени проценти по овърнайт депозити в евро (ЕОНИА); и ii) по отношение на овърнайт депозити в различна валута — съпоставим лихвен процент;

г)

„пазарен лихвен процент по обезпечени депозити“ означава: i) по отношение на срочни депозити в евро — лихвен процент, предлаган на пазара на репо сделки в евро (ЮРЕПО) със съпоставим матуритет, ако има такъв; и ii) по отношение на срочни депозити в различна валута — съпоставим лихвен процент.

а)

за овърнайт депозити — пазарният лихвен процент по необезпечени овърнайт депозити;

б)

за срочни депозити — пазарният лихвен процент по обезпечени депозити или, ако няма такъв, пазарният лихвен процент по необезпечени овърнайт депозити.

28.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 159/56

(1)

Постигането на единната парична политика изисква Европейската централна банка (ЕЦБ) да определи общите принципи, които да бъдат следвани от националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото (наричани по-долу „НЦБ“), когато извършват вътрешни операции с активи и пасиви по тяхна собствена инициатива; тези операции не следва да възпрепятстват единната парична политика.

(2)

Споразуменията за обратно изкупуване, сключени от НЦБ с национални централни банки извън Евросистемата, могат да повлияят върху ликвидността в еврозоната и следователно върху единната парична политика, след като влязат в сила. Следователно, за да се защити по-добре интегритетът на единната парична политика, Управителният съвет взе решение на 22 октомври 2009 г., че неговото предварително одобрение следва да се изисква за определени споразумения за ликвидност, сключени от НЦБ с национални централни банки извън Евросистемата.

(3)

Трябва да бъдат определени ограничения на олихвяването на депозитите на сектор „Държавно управление“, държани в НЦБ като фискални агенти съгласно член 21.2 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Уставът на ЕСЦБ“), за да се запази интегритетът на единната парична политика и с оглед създаването на стимули депозитите на сектор „Държавно управление“ да бъдат влагани на пазара, така че да се улесни управлението на ликвидността на Евросистемата и осъществяването на паричната политика. В допълнение на това въвеждането на таван за олихвяването на депозитите на сектор „Държавно управление“, основан на лихвените проценти на паричния пазар, улеснява наблюдението на спазването от НЦБ на забраната за парично финансиране, извършвано от ЕЦБ в съответствие с член 271, буква г) от Договора.

(4)

Предвид извънредното и временно естество на депозитите на сектор „Държавно управление“, свързани с програми за финансова подкрепа на Европейския съюз/Международния валутен фонд и други сравними програми за финансова подкрепа, приложимите процедури не следва да ограничават възможността национален субект от сектор „Държавно управление“ да държи депозити в своята НЦБ, не само защото държането на такива депозити може да бъде част от условията на съответната програма. Изключването на такива депозити от праговата стойност не противоречи на единната парична политика до същата степен, както държането на депозити на сектор „Държавно управление“ в други държави членки, чиято парична единица е еврото,

а)

ликвидни улеснения с постоянен достъп и операции, извършвани от НЦБ по инициатива на ЕЦБ, по-специално операции, извършвани в съответствие с Насоки ЕЦБ/2011/14 (1);

б)

сделки с ценни метали и валутни операции срещу евро, които попадат в приложното поле на Насоки ЕЦБ/2003/12 (2);

в)

операции на НЦБ, свързани със спешна помощ за осигуряване на ликвидност.

а)

когато действат като фискални агенти съгласно член 21.2 от Устава на ЕСЦБ;

б)

за свои административни цели или за персонала си съгласно член 24 от Устава на ЕСЦБ;

в)

когато управляват пенсионен фонд за персонала си;

г)

когато управляват схема за депозити за персонала си или за други клиенти;

д)

когато прехвърлят печалбата си на сектор „Държавно управление“.

а)

„споразумение за обратно изкупуване“ е споразумение, с което НЦБ и национална централна банка извън еврозоната се съгласяват да сключат една или повече конкретни сделки за обратно изкупуване. При сделка за обратно изкупуване едната страна се съгласява да закупи от (или да продаде на) другата страна ценни книжа, деноминирани в евро, срещу плащане на договорена цена в евро на датата на сделката, като същевременно сключва споразумение да продаде на (или да закупи от) другата страна еквивалентни ценни книжа срещу плащане на друга договорена цена в евро на падежа;

б)

„сектор „Държавно управление““ са всички публичноправни субекти на държава членка или всеки от публичноправните субекти на Съюза, посочени в член 123 от Договора, както се тълкува в контекста на Регламент (ЕО) № 3603/93 на Съвета (3), с изключение на кредитните институции, които са публична собственост и които при предоставянето на резерви от НЦБ се третират от НЦБ и от ЕЦБ като частни кредитни институции;

в)

„депозити на сектор „Държавно управление““ са овърнайт депозити и срочни депозити, приемани от НЦБ от сектор „Държавно управление“, включително депозити, държани в чуждестранни валути;

г)

„пазарен лихвен процент по необезпечени овърнайт депозити“ е: а) по отношение на овърнайт депозитите в национална валута — индексът на средните лихвени проценти по овърнайт депозити в евро (ЕОНИА); б) по отношение на овърнайт депозитите в чуждестранна валута — съпоставимият лихвен процент;

д)

„пазарен лихвен процент по обезпечени депозити“ е: а) по отношение на срочните депозити в национална валута — лихвеният процент, предлаган на пазара на репо сделки в евро (ЮРЕПО) със съпоставим матуритет, ако има такъв; и б) по отношение на срочните депозити в чуждестранна валута — съпоставимият лихвен процент;

е)

„брутен вътрешен продукт“ е стойността на общото производство на стоки и услуги на икономиката, минус междинното потребление, плюс нетните данъци върху продуктите и вноса, през определен период;

ж)

„лихвен процент за депозитно улеснение“ е предварително определен лихвен процент, който се прилага спрямо контрагенти, които ползват депозитното улеснение на Евросистемата за откриване на овърнайт депозити при НЦБ.

а)

самоличност на контрагента по споразумението за обратно изкупуване;

б)

цел на споразумението за обратно изкупуване;

в)

сума и дати на конкретните споразумения за обратно изкупуване, доколкото са налични; предвидената агрегирана сума на такива сделки;

г)

матуритет на споразумението за обратно изкупуване и доколкото са налични, матуритети на конкретните сделки за обратно изкупуване, които ще се сключат;

д)

всяка друга информация, която се счита за относима от НЦБ, подаваща искането.

а)

основната цел за осигуряване на интегритета на паричната политика;

б)

запазването на ефективността при управлението на ликвидността в евро от Евросистемата;

в)

координирания подход на Евросистемата по отношение на сключването на сделки за обратно изкупуване с национални централни банки извън Евросистемата;

г)

условията на равнопоставеност за всички кредитни институции, намиращи се в държава членка, чиято парична единица е еврото.

а)

сключено на по-късна от първоначално планираната дата; или

б)

представено повторно за одобрение след извършване на конкретни изменения, преди да бъде сключено от съответната НЦБ.

а)

за овърнайт депозити — пазарният лихвен процент по необезпечени овърнайт депозити;

б)

за срочни депозити — пазарният лихвен процент по обезпечени депозити или ако не е наличен — пазарният лихвен процент по необезпечени овърнайт депозити.

а)

брутната сума на покупките, продажбите и осребряванията за всяка от следните категории:

б)

брутната сума на отдадените и получените на кредит ценни книжа за следните категории:

в)

брутната сума на отпуснатите кредити и приетите депозити за категорията кредитни и депозитни схеми;

г)

сумата за всяка от следните категории:

а)

прилагането на процедурата за предварително одобрение;

б)

вътрешните практики за управление на активи и пасиви на НЦБ;

в)

спазването на настоящите насоки.