ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 158

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 57
27 май 2014 г.


Съдържание

 

I   Законодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) № 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба, и за отмяна на Директива 2001/20/ЕО ( 1 )

1

 

*

Регламент (ЕС) № 537/2014 на Eвропейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес и за отмяна на Решение 2005/909/ЕО на Комисията ( 1 )

77

 

*

Регламент (ЕС) № 538/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за изменение на Регламент (ЕС) № 691/2011 относно европейските икономически сметки за околната среда ( 1 )

113

 

*

Регламент (ЕС) № 539/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за вноса на ориз с произход от Бангладеш и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3491/90 на Съвета

125

 

*

Регламент (ЕС) № 540/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно нивото на шума от моторни превозни средства и заменяемите шумозаглушителни уредби, за изменение на Директива 2007/46/ЕО и за отмяна на Директива 70/157/ЕИО ( 1 )

131

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива 2014/56/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за изменение на Директива 2006/43/ЕО относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети ( 1 )

196

 

 

РЕШЕНИЯ

 

*

Решение № 541/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за създаване на рамка за подкрепа на космическото наблюдение и проследяване

227

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Законодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

27.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 158/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 536/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 април 2014 година

относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба, и за отмяна на Директива 2001/20/ЕО

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 и член 168, параграф 4, буква в) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската Комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

При клиничните изпитвания правата, безопасността, достойнството и благосъстоянието на участниците следва да бъдат защитени, а получените данни следва да бъдат надеждни и устойчиви. Интересите на участниците следва винаги да имат превес пред останалите интереси.

(2)

За да се предостави възможност за извършване на независим контрол, който да установи дали тези принципи са спазени, дадено клинично изпитване следва да подлежи на предварително разрешение.

(3)

Съществуващото определение за „клинично изпитване“, което се съдържа в Директива 2001/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), следва да бъде изяснено. За тази цел понятието за клинично изпитване следва да се определи с по-голяма прецизност чрез въвеждане на по-широкото понятие „клинично изследване“, в рамките на което клиничното изпитване е отделна категория. Тази категория следва да бъде определена въз основа на специфични критерии. Този подход отчита надлежно международните насоки и е в съответствие с правото на Съюза в областта на лекарствените продукти, което се основава на разделението на „клинично изпитване“ и „неинтервенционално проучване“.

(4)

Директива 2001/20/ЕО има за цел опростяването и хармонизирането на административните разпоредби, уреждащи клиничните изпитвания в Съюза. Опитът обаче показва, че хармонизираният подход към регулирането на клиничните изпитвания се прилага успешно само отчасти. Това по-специално затруднява провеждането на определено клинично изпитване в няколко държави членки. С оглед на развитието на науката обаче може да се предположи, че в бъдеще клиничните изпитвания ще бъдат насочени към по-специфични групи от пациенти, като например подгрупи, определени на основата на геномната информация. С цел да се включат достатъчно на брой пациенти, за такива клинични изпитвания може да бъде необходимо да участват много, или дори всички, държави членки. Новите процедури по разрешаване на клинични изпитвания следва да стимулират включването на възможно най-много държави членки. Следователно, за да се опростят процедурите за подаване на досие на заявлението за разрешаване на клинично изпитване, многократното подаване на до голяма степен идентична информация следва да се избегне и да се замени с подаване на едно досие на заявлението до всички засегнати държави членки чрез единен портал за подаване. Като се вземе предвид, че клиничните изпитвания, провеждани в една-единствена държава членка, са също толкова важни за европейските клинични изследвания, досието на заявлението за такива клинични изпитвания следва също да се подава чрез този единен портал.

(5)

По отношение на Директива 2001/20/ЕО опитът показва също, че правната форма на регламент би предоставила предимства за спонсорите и изследователите, например в контекста на клинични изпитвания, провеждани в повече от една държава членка, тъй като те ще могат да разчитат на неговите разпоредби директно, но също така и в контекста на докладването по отношение на безопасността и етикетирането на изпитваните лекарствени продукти. Поради тази причина разликите в подхода между различните държави членки ще бъдат сведени до минимум.

(6)

Засегнатите държави членки следва да си сътрудничат при оценката на искане за разрешение за клинично изпитване. Това сътрудничество не следва да включва аспекти, които по същество имат национален характер, като например информираното съгласие.

(7)

За да се избегнат забавяния на началото на клинично изпитване по административни причини, използваната процедура следва да бъде гъвкава и ефективна без да се излага на риск безопасността на пациента или общественото здраве.

(8)

Сроковете за оценка на досие на заявление за клинични изпитвания следва да бъдат достатъчно дълги, за да се направи оценка на досието, като същевременно се гарантира бърз достъп до нови, иновативни лечения и се гарантира, че Съюзът продължава да бъде привлекателно място за провеждане на клинични изпитвания. В този контекст с Директива 2001/20/ЕО бе въведено понятието „мълчаливо разрешително“. Това понятие следва да се запази, с цел да се гарантира, че сроковете се спазват. В случай на кризисна ситуация, свързана с общественото здраве, държавите членки следва да разполагат с възможността бързо да извършат оценка на заявление за клинично изпитване и да издадат разрешение. Поради това следва да не се определят минимални срокове за одобряването.

(9)

Клиничните изпитвания за разработването на „лекарства сираци“ по смисъла на Регламент (ЕО) № 141/2000 на Европейския парламент и на Съвета (4) и на лекарствени продукти за участници, страдащи от тежки, инвалидизиращи и често животозастрашаващи заболявания, които засягат не повече от 1 на 50 000 души в Съюза (много редки заболявания) следва да се насърчават.

(10)

Държавите членки следва да извършват ефикасна оценка на всички заявления за клинични изпитвания в предвидените срокове. Бързата, но все пак задълбочена оценка е от особено значение за клиничните изпитвания, засягащи медицински състояния, при които съществува сериозна опасност от инвалидизиране и/или опасност за живота и за които терапевтичните възможности са ограничени или не съществуват, като в случая с редките и много редките заболявания.

(11)

Рискът за безопасността на участника в клиничното изпитване произтича основно от два източника: изпитвания лекарствен продукт и интервенцията. Много клинични изпитвания обаче представляват само минимален допълнителен риск за безопасността на участника в сравнение с нормалната клинична практика. Това важи по-специално за случаите, в които изпитваният лекарствен продукт има разрешение за употреба, т.е. качеството, безопасността и ефикасността вече са били оценени в хода на процедурата за издаване на разрешение за употреба, или, ако този продукт не се използва в съответствие с условията на разрешението за употреба, това използване е основано на конкретни данни и подкрепено от публикувани конкретни научни данни относно безопасността и ефикасността на този продукт, а интервенцията представлява само силно ограничен допълнителен риск за участника в сравнение с нормалната клинична практика. Тези „клинични изпитвания с ниска степен на интервенция“ често са от решаващо значение за оценката на стандартно лечение и диагноза, като по този начин оптимизират използването на лекарствените продукти и така допринасят за високото равнище на общественото здравеопазване. Тези клинични изпитвания следва да подлежат на по-малко строги правила относно мониторинга, изискванията за съдържанието на основното досие и възможността за проследяване на изпитваните лекарствени продукти. С цел да се гарантира безопасността на участниците обаче те следва да подлежат на същата процедура за подаване на заявление като всяко друго клинично изпитване. Публикуваните конкретни научни доказателства в подкрепа на безопасността и ефикасността на изпитваните лекарствени продукти, които не се използват в съответствие с условията на разрешението за употреба, биха могли да включват висококачествени данни, публикувани в статии в научни издания, както и национални, регионални или институционални протоколи от лечение, доклади за оценка на здравните технологии или други подходящи конкретни доказателства.

(12)

Препоръката на Съвета на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 10 декември 2012 г. относно провеждането на клинични изпитвания въведе различни рискови категории при клиничните изпитвания. Тези категории съответстват на определените в настоящия регламент категории клинични изпитвания, тъй като категориите А и В(1) на ОИСР съответстват на определението за клинично изпитване с ниска степен на интервенция, предвидено в настоящия регламент, а категориите В(2) и С на ОИСР съответстват на определението за клинично изпитване, предвидено в настоящия регламент.

(13)

Оценката на заявлението за клинично изпитване следва да засяга по-специално очакваните терапевтични и обществени здравни ползи („значимост“) и риска и неудобството за участника. По отношение на значимостта, различни аспекти следва да се вземат под внимание, включително дали клиничното изпитване е било препоръчано или наложено от регулаторните органи, отговарящи за оценката на лекарствените продукти и за разрешението за пускането им на пазара и дали заместващите крайни точки, когато се използват, са оправдани.

(14)

Освен ако няма основание за друго в протокола, участниците в клинично изпитване, следва да представляват групите от населението, например групи по пол и възрастови групи, които биха могли да използват лекарствения продукт, обхванат от клиничното изпитване.

(15)

За да се подобри лечението за уязвимите групи, например лицата с деликатно здраве или хората в напреднала възраст, лицата, страдащи от множество хронични заболявания, и лицата с психични разстройства, при лекарствените продукти, които е вероятно да имат значителна клинична стойност, следва изцяло и по целесъобразен начин да се изследва въздействието върху тези конкретни групи, включително по отношение на изискванията, свързани със специфичните им характеристики и опазването на здравето и благосъстоянието на участниците, принадлежащи към тези групи.

(16)

Процедурата по разрешаването следва да предвижда възможността за удължаване на сроковете за оценяване, за да позволи на спонсора да вземе отношение по запитвания или коментари, възникнали по време на оценяването на досието на заявлението. Освен това следва да се гарантира, че в рамките на удължения срок винаги е налице достатъчно време за оценяване на представената допълнителна информация.

(17)

Разрешението за провеждане на клинично изпитване следва да обхваща всички аспекти на защитата на участника и надеждността и устойчивостта на данните. Поради това, посоченото разрешение следва да се съдържа в едно единствено административно решение на засегнатата държава членка.

(18)

На засегнатата държава членка следва да се предостави възможността да определи подходящия орган или органи, които да участват в оценяването на заявлението за провеждане на клинично изпитване, и да организира участието на комисиите по етика в сроковете за разрешаване на това клинично изпитване, предвидени в настоящия регламент. Тези решения са въпрос на вътрешна организация за всяка държава членка. При определянето на подходящия орган или органи държавите членки следва да осигурят участието на неспециалисти, по-специално на пациенти или организации на пациенти. Те също така следва да гарантират, че са налице необходимите експертни знания и опит. В съответствие с международно признатите насоки, оценяването следва да се извършва съвместно от приемлив брой лица, които като колектив притежават необходимата квалификация и опит. Лицата, оценяващи заявлението, следва да бъдат независими от спонсора, центъра за провеждане на изпитването и изследователите, участващи в клиничното изпитване, както и да не са обект на каквото и да било друго неправомерно влияние.

(19)

Оценката на заявленията за разрешение за клинични изпитвания следва да се извършва въз основа на подходящ експертен опит. Специфичният експертен опит следва да бъде взет под внимание при оценяването на клинични изпитвания, включващи участници в спешни ситуации малолетни или непълнолетни лица, недееспособни участници, бременни жени и кърмачки и, когато е уместно, други идентифицирани специфични групи от населението, като например възрастните хора или хора, страдащи от редки и много редки заболявания.

(20)

На практика спонсорите не винаги разполагат с цялата информация, необходима за подаването на заявление за разрешение за клинично изпитване в тези от държавите членки, в които в крайна сметка ще се проведе клиничното изпитване. Следва да бъде възможно спонсорите да представят заявление само въз основа на документи, оценени съвместно от държавите членки, в които може да се проведе клиничното изпитване.

(21)

На спонсора следва да се предостави възможността да оттегли заявлението за разрешение за клинично изпитване. За да се гарантира надеждното функциониране на процедурата на оценяване обаче, заявлението за разрешение за клинично изпитване следва да се оттегли само по отношение на цялото клинично изпитване. Следва да се даде възможност на спонсора да подаде ново заявление за разрешение за клинично изпитване след оттеглянето на дадено заявление.

(22)

На практика, за да се осигури необходимият брой участници или по други причини, спонсорите могат да имат интерес да разширят обхвата на клиничното изпитване, като включат допълнителна държава членка след първоначалното разрешаване на клиничното изпитване. Следва да се осигури механизъм за разрешаване, за да се предостави възможността за такова разширяване, като същевременно се избягва повторното оценяване на заявлението от всички засегнати държави членки, които са участвали в първоначалното разрешаване на клиничното изпитване.

(23)

Клиничните изпитвания обикновено подлежат на много промени, след като са били разрешени. Тези промени може да се отнасят до провеждането, дизайна, методологията, изпитвания или допълнителния лекарствен продукт, или до изследователя или центъра за провеждане на клиничното изпитване. Когато тези промени имат съществено въздействие върху безопасността или правата на участниците или върху надеждността и устойчивостта на данните, получени от клиничното изпитване, те следва да подлежат на процедура по разрешаване, подобна на първоначалната процедура по разрешаването.

(24)

Съдържанието на досието на заявлението за разрешение за клинично изпитване следва да бъде хармонизирано, за да се гарантира, че всички държави членки имат на разположение една и съща информация, както и за да се опрости процесът на подаване на заявление за клинични изпитвания.

(25)

С цел повишаване на прозрачността в областта на клиничните изпитвания, данните от клинично изпитване следва да се представят само в подкрепа на заявление за клинично изпитване, ако това клинично изпитване е било регистрирано в публична база данни, която се ползва безплатно и която е основен регистър или партньорски регистър или доставчик на данни на международната мрежа от регистри на клинични изпитвания на Световната здравна организация (WHO ICTRP). Доставчиците на данни на WHO ICTRP създават и управляват документацията, свързана с клиничните изпитвания по начин, съответстващ на регистрационните критерии на Световната здравна организация. Следва да се предвиди специална разпоредба за данни от клинични изпитвания, започнали преди датата на прилагане на настоящия регламент.

(26)

На държавите членки следва да се предостави възможността да определят езиковите изисквания за досието на заявлението. За да се гарантира, че оценяването на заявлението за разрешение за клинично изпитване протича безпроблемно, държавите членки следва да разгледат възможността за приемане на общоразбираем в медицинската сфера език като език на документацията, която не е предназначена за участника.

(27)

Човешкото достойнство и правото на неприкосновеност на личността са признати в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“). По-специално Хартата изисква каквато и да е намеса в областта на биологията и медицината да не може да се провежда без свободното и информирано съгласие на заинтересованото лице. Директива 2001/20/ЕО съдържа обширен набор от правила за защита на участниците. Тези правила следва да бъдат запазени. Що се отнася до правилата във връзка с определянето на законно определени представители на недееспособни и малолетни/непълнолетни лица, те се различават в отделните държави членки. Поради това следва на държавите членки да се предостави възможността да определят законно определения представител на недееспособни, малолетни и непълнолетни лица. Недееспособните лица, малолетните или непълнолетните лица, бременните жени и кърмачките се нуждаят от специфични мерки за защита.

(28)

Подходящо квалифициран лекар или, когато е уместно, квалифициран лекар по дентална медицина следва да отговаря за всички медицински грижи, положени за участника, включително медицинските грижи, полагани от друг медицински персонал.

(29)

Целесъобразно е университетите и други научноизследователски институции, при определени обстоятелства, които са в съответствие с приложимото право в областта на защитата на данните, да могат да събират данни от клинични изпитвания, които да се използват за бъдещи научни изследвания, например за изследователски цели в областта на медицината, природните или социалните науки. За да се събират данни за тези цели, е необходимо участникът да даде своето съгласие неговите данни да се използват извън протокола на клиничното изпитване и да има правото да оттегли съгласието си по всяко време. Необходимо е също така изследователски проекти, основани на такива данни, да могат да бъдат подложени на проверки, че са подходящи за изследвания на човешки данни, например по отношение на етичните аспекти, преди да бъдат осъществени.

(30)

В съответствие с международно признатите насоки, информираното съгласие на даден участник следва да бъде в писмен вид. Когато участникът не е в състояние да пише, това съгласие може да бъде записано чрез подходящи алтернативни средства, например чрез аудио- или видеозаписващи устройства. Преди получаване на информирано съгласие, потенциалният участник следва да получи информация на предварително интервю на език, който лесно разбира. Участникът следва да има възможност да задава въпроси по всяко време. На участника следва да се предостави достатъчно време, за да обмисли своето решение. С оглед на факта, че в някои държави членки единственото лице, което има право съгласно националното законодателство да проведе интервю с потенциален участник, е лекар, докато в други държави членки това се прави от други специалисти, е целесъобразно да се предвиди, че предварителното интервю с потенциален участник следва да се проведе от член на изследователския екип, който има право да извърши тази задача съгласно националното право в държавата членка, в която се осъществява набирането.

(31)

За да удостовери, че се дава свободно и информирано съгласие, изследователят следва да вземе предвид всички обстоятелства, които са от значение и които могат да окажат влияние върху решението на потенциален участник да участва в клинично изпитване, в частност дали потенциалният участник принадлежи към група в неравностойно икономическо или социално положение или е в положение на институционална или йерархична зависимост, което би могло да повлияе на неговото решение за участие по неподходящ начин.

(32)

Настоящият регламент не следва да засяга национално право, което предвижда, че в допълнение към информираното съгласие, дадено от законно определения представител, малолетното или непълнолетното лице, което е способно да формира мнение и да оцени предоставената му информация следва също да даде одобрението си, за да участва в дадено клинично изпитване.

(33)

Целесъобразно е да се предвиди, че информирано съгласие може бъде получено по опростен начин за някои клинични изпитвания, когато методологията на изпитването изисква групи от участници, а не отделните участници да бъдат разпределени да получават различни изпитвани лекарствени продукти. В тези клинични изпитвания изпитваните лекарствени продукти се използват в съответствие с разрешенията за употреба и отделният участник получава стандартно лечение, независимо дали приема или отказва да участва в клиничното изпитване или се оттегля от него, така че единствената последица от това, че не е участвал е, че данните, свързани с него не се използват за клиничното изпитване. Тези клинични изпитвания, които служат, за да се сравнят установени методи на лечение, следва винаги да се провеждат в рамките на една-единствена държава членка.

(34)

Специфични разпоредби следва да бъдат определени за защита на бременните жени и кърмачките, участващи в клинични изпитвания, и по-специално когато клиничното изпитване няма потенциал да даде резултати, които са от пряка полза за тази жена или за нейния ембрион, зародиш или дете след раждането.

(35)

Лицата, изпълняващи задължителна военна служба, лицата, лишени от свобода, лицата, които въз основа на съдебно решение не могат да участват в клинични изпитвания, и лицата, които поради своята възраст, увреждане или здравословно състояние се нуждаят от грижи и по тази причина са настанени в специализирани институции, т.е. домове, предоставящи непрекъсната помощ за лица, които се нуждаят от такава помощ, се намират в положение на подчинение или фактическа зависимост и поради това за тях може да са необходими специални предпазни мерки. На държавите членки следва да бъде разрешено да запазят такива допълнителни мерки.

(36)

Настоящият регламент следва да предвижда ясни правила относно информираното съгласие в спешни ситуации. Тези ситуации са свързани със случаи, когато, например, внезапно е възникнала опасност за живота на даден пациент в резултат на многобройни травми, инсулти или инфаркти, което налага незабавна медицинска интервенция. В такива случаи може да се окаже подходящо да се прибегне до интервенция в рамките на текущо клинично изпитване, което вече е било одобрено. В определени спешни ситуации обаче, не е възможно да се получи информирано съгласие преди интервенцията. Поради това настоящият регламент следва да определи ясни правила, според които пациенти в такова състояние може да бъдат включени в клиничното изпитване при много строги условия. Освен това посоченото клинично изпитване следва да е пряко свързано със здравословното състояние на пациента, поради което не е възможно в рамките на терапевтичния прозорец да се получи предварително информирано съгласие от участника или неговия законно определен представител. Всяко изразено по-рано възражение от страна на пациента следва да бъде зачетено и при първа възможност следва да се потърси информирано съгласие от участника или от законно определения представител.

(37)

За да се даде възможност на пациентите да оценят възможностите да участват в клиничното изпитване и да се даде възможност за ефективен надзор на клиничното изпитване от засегнатата държава членка, началото на клиничното изпитване, краят на набирането на участници за клиничното изпитване и краят на клиничното изпитване следва да бъдат оповестени. В съответствие с международните стандарти, резултатите от клиничното изпитване следва да бъдат докладвани в рамките на една година от края на клиничното изпитване.

(38)

Датата на първото действие за набиране на потенциален участник е датата, на която е било извършено първото действие съгласно стратегията за набиране, описана в протокола, например датата на контакт с потенциален участник или датата на публикуване на реклама за конкретно клинично изпитване.

(39)

Спонсорът следва да представи обобщение на резултатите от клиничното изпитване, заедно с обобщение, което е разбираемо за неспециалисти, и доклада от клиничното изследване, когато е приложимо, в рамките на определените срокове. Когато не е възможно да се представи обобщение на резултатите в рамките на определените срокове поради научни съображения,например когато клиничното изпитване все още продължава в трети държави и не са налични данни от тази част на изпитването, поради което статистическият анализ не е релевантен, спонсорът следва да обоснове това в протокола и да уточни кога ще бъдат представени резултатите.

(40)

За да може спонсорът да оцени цялата информация относно безопасността, която потенциално има отношение, изследователят следва по правило да докладва пред него всички сериозни нежелани събития.

(41)

Спонсорът следва да направи оценка на информацията, получена от изследователя, и да докладва на Европейската агенция по лекарствата („Агенцията“) информацията относно безопасността във връзка със сериозни нежелани събития, които са подозирани неочаквани сериозни нежелани реакции.

(42)

Агенцията следва да предаде тази информация на държавите членки, за да я оценят.

(43)

Членовете на Международната конференция по хармонизация на техническите изисквания при регистриране на лекарствени продукти за хуманна употреба (ICH) се споразумяха за подробен набор от насоки за добра клинична практика, който е международно признат стандарт за планирането, провеждането, регистрирането и докладването на клиничните изпитвания, в съответствие с принципите, залегнали в Декларацията от Хелзинки на Световната медицинска асоциация. При планирането, провеждането, регистрирането и докладването на клиничните изпитвания могат да възникнат подробни въпроси по отношение на подходящите стандарти за качество. В такъв случай насоките на ICH за добра клинична практика следва да бъдат съответно взети под внимание за прилагането на правилата, установени в настоящия регламент, при условие че няма други специфични насоки, издадени от Комисията, и че тези насоки са съвместими с настоящия регламент.

(44)

Мониторингът над провеждането на клинично изпитване трябва да се извършва по подходящ начин от спонсора, за да се гарантира надеждността и устойчивостта на резултатите. Мониторингът може също така да допринесе за безопасността на участника, като се вземат предвид характеристиките на клиничното изпитване и зачитането на основните права на участниците. При определянето на степента на мониторинг, характеристиките на клиничното изпитване следва да бъдат взети под внимание.

(45)

Лицата, участващи в провеждането на клинично изпитване, по-специално изследователите и другите специалисти в сферата на здравеопазването, следва да бъдат достатъчно квалифицирани за изпълнението на своите задачи, а съоръженията, където се провежда клинично изпитване, следва да бъдат подходящи за това клинично изпитване.

(46)

За да се гарантира безопасността на участника и надеждността и устойчивостта на данните от клиничните изпитания, е целесъобразно да се предвиди, че следва да съществуват механизми за проследяване, съхранение, връщане и унищожаване на изпитваните лекарствени продукти, в зависимост от естеството на клиничното изпитване. По същите причини следва също така да съществуват такива механизми за неразрешени допълнителни лекарствени продукти.

(47)

По време на клиничното изпитване спонсорът може да научи за сериозни нарушения на правилата за провеждане на това клинично изпитване. Това следва да бъде съобщено на засегнатите държави членки, за да бъдат предприети действия от тези държави членки, когато е необходимо.

(48)

Освен докладването на подозираните неочаквани сериозни нежелани реакции, може да има други събития, които имат значение от гледна точка на съотношението полза-риск и които следва да се докладват своевременно на засегнатите държави членки. За безопасността на участниците е важно, освен сериозните нежелани събития и сериозните нежелани реакции, всички неочаквани събития, които биха могли съществено да повлияят на оценката на съотношението полза — риск на лекарствен продукт или които биха могли да доведат до промени в прилагането на лекарствен продукт или в цялостното провеждане на клинично изпитване, да бъдат съобщени на засегнатите държави членки. Примери за такива неочаквани събития са увеличаване на честотата на настъпване на очаквани сериозни нежелани реакции, което може да е важно от клинична гледна точка, значителна опасност за популацията от пациенти, като например липса на ефикасност на даден лекарствен продукт или важен извод относно безопасността, получен от наскоро приключило изследване върху животни (например канцерогенност).

(49)

Когато неочаквани събития изискват спешна промяна на дадено клинично изпитване, следва да е възможно спонсорът и изследователят да предприемат спешни мерки за безопасност, без да чакат предварително разрешение. Ако тези мерки представляват временно спиране на клиничното изпитване, преди възобновяването му спонсорът следва да подаде заявление за съществена промяна.

(50)

С цел да се осигури съответствието на провеждането на клинично изпитване с протокола и за да може изследователите да бъдат информирани за изпитваните лекарствените продукти, които те прилагат, спонсорът следва да предостави на изследователите брошура на изследователя.

(51)

Информацията, получена от клинично изпитване, трябва да се регистрира, обработва и съхранява в съответствие с целта за гарантиране на правата и безопасността на участника, надеждността и устойчивостта на данните, получени от клиничното изпитване, точното докладване и тълкуване, ефективния мониторинг от страна на спонсора и ефективните инспекции от държавите членки.

(52)

За да може да докаже спазването на протокола и на настоящия регламент, основното досие на дадено клинично изпитване, съдържащо съответните документи, които да позволят да се извършва ефективно наблюдение (мониторинг от страна на спонсора и инспекция от страна на държавите членки), следва да се съхранява от спонсора и от изследователя. Основното досие на клиничното изпитване следва да бъде архивирано по подходящ начин, за да даде възможност за надзор след като клиничното изпитване е приключило.

(53)

Когато съществуват проблеми във връзка с наличието на разрешени допълнителни лекарствени продукти, в обосновани случаи в клинично изпитване могат да бъдат използвани неразрешени допълнителни лекарствени продукти. Цената на разрешен допълнителен лекарствен продукт не следва да се счита за оказваща влияние върху наличието на такива лекарствени продукти.

(54)

Лекарствените продукти за изпитвания в областта на научноизследователската и развойната дейност не попадат в приложното поле на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5). Тези лекарствени продукти включват лекарствените продукти, използвани в контекста на клинично изпитване. Те следва да бъдат обхванати от конкретни правила, като се вземат предвид техните особености. При установяването на тези правила следва да се прави разлика между изпитваните лекарствени продукти (изпитвания продукт и неговите референтни продукти, включително и плацебо) и допълнителните лекарствени продукти (лекарствените продукти, използвани в контекста на клинично изпитване, но не като изпитвани лекарствени продукти), като например лекарствени продукти, използвани за съпътстващо лечение, провокиращи агенти, животоспасяващи лекарства, или използвани за оценяване на крайни точки в клинично изпитване. Допълнителните лекарствени продукти следва да не включват съпътстващи лекарствени продукти, т.е. лекарствени продукти, които не са свързани с клиничното изпитване и нямат отношение към дизайна на клиничното изпитване.

(55)

С цел да се гарантира безопасността на участника и надеждността и устойчивостта на данните, получени от клиничното изпитване, и с цел да се даде възможност за разпределянето на изпитваните и допълнителните лекарствени продукти до центровете за провеждане на клинични изпитвания в рамките на Съюза, следва да бъдат установени правила за производството и за вноса както на изпитваните, така и на допълнителните лекарствени продукти. Както в случая с Директива 2001/20/ЕО, тези правила следва да отразяват съществуващите правила за добра производствена практика за продукти, попадащи в обхвата на Директива 2001/83/ЕО. В някои специфични случаи следва да бъде възможно да се позволят отклонения от тези правила с цел да се улесни провеждането на клиничното изпитване. Поради това приложимите правила следва да позволяват известна гъвкавост, при условие че безопасността на участника, както и надеждността и устойчивостта на данните, получени от клиничното изпитване, не са застрашени.

(56)

Изискването за притежаване на разрешение за производство или за внос на изпитвани лекарствени продукти не следва да се прилага за приготвянето на изпитваните радиофармацевтици от радионуклидни генератори, китове или радионуклидни прекурсори съобразно инструкциите на производителя за ползване в болници, здравни центрове или клиники, участващи в едно и също клинично изпитване в една и съща държава членка.

(57)

Изпитваните и допълнителните лекарствени продукти следва да бъдат етикетирани по подходящ начин с цел да се гарантира безопасността на участника и надеждността и устойчивостта на данните, получени от клинични изпитвания, както и с оглед на това да се даде възможност за разпределянето на посочените продукти до центровете за провеждане на клинични изпитвания в целия Съюз. Правилата за етикетиране следва да бъдат съобразени с рисковете за безопасността на участника и надеждността и устойчивостта на данните, получени от клиничното изпитване. Когато изпитваните или допълнителните лекарствени продукти вече са пуснати на пазара като разрешен лекарствен продукт в съответствие с Директива 2001/83/ЕО и Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета (6), по принцип не следва да се изисква допълнително етикетиране при клинични изпитвания, които не включват кодиране на етикета. Освен това съществуват специфични продукти, като например радиофармацевтици, използвани като диагностичен изпитван лекарствен продукт, при които общите правила за етикетирането не са уместни с оглед на строго контролираните условия на употреба на радиофармацевтици в клиничните изпитвания.

(58)

С цел да се осигурят ясни отговорности, понятието „спонсор“ на клинично изпитване, в съответствие с международните насоки, бе въведено с Директива 2001/20/ЕО. Това понятие следва да бъде утвърдено.

(59)

На практика е възможно да има сформирани на свободен принцип, неформални мрежи от изследователи или научноизследователски институции, които съвместно провеждат дадено клинично изпитване. Тези мрежи следва да бъдат в състояние да бъдат съвместно спонсори на дадено клинично изпитване. С цел да не се отслабва концепцията за отговорност в клиничното изпитване, когато дадено клинично изпитване има няколко спонсора, всички те следва да имат задълженията на спонсор съгласно настоящия регламент. Лицата, които съвместно изпълняват ролята на спонсори, обаче следва да могат да си поделят отговорностите на спонсор чрез договорно споразумение.

(60)

С цел да се гарантира, че държавите членки могат да предприемат правоприлагащи действия и че в подходящи случаи може да се потърси правна защита по съдебен ред, е целесъобразно да се предвиди, че спонсорите, които не са установени в Съюза, следва да бъдат представлявани от законен представител в Съюза. Въпреки това, с оглед на различните подходи на държавите членки по отношение на гражданската и наказателната отговорност, е целесъобразно да се остави на всяка засегната държава членка да избере, по отношение на нейната територия, дали да изисква такъв законен представител или не, при условие че поне е установено лице за контакт в Съюза.

(61)

Когато в хода на дадено клинично изпитване вредите, причинени на участника, водят до гражданска или наказателна отговорност на изследователя или на спонсора, условията във връзка с юридическата отговорност в такива случаи, включително въпросите за причинно-следствената връзка и размера на обезщетението за вреди и на санкциите, следва да продължават да бъдат уреждани от националното право.

(62)

При клинични изпитвания следва да се гарантира изплащането на обезщетение за установени вреди съгласно приложимото законодателство. Поради това държавите членки следва да гарантират, че са налице системи за обезщетение за понесени от участник вреди, които са съобразени с естеството и степента на риска.

(63)

На засегнатата държава членка следва да бъдат предоставени правомощията да отмени разрешението за клинично изпитване, да преустанови дадено клинично изпитване или да задължи спонсора да измени дадено клинично изпитване.

(64)

С цел осигуряване на спазването на настоящия регламент, държавите членки следва да бъдат в състояние да извършват инспекции, както и да разполагат със съответния капацитет за инспекции.

(65)

Комисията следва да бъде в състояние да контролира дали държавите членки правилно следят за спазването на разпоредбите на настоящия регламент. Освен това Комисията следва да може да контролира дали регулаторните системи на трети държави осигуряват спазването на специалните разпоредби на настоящия регламент и на Директива 2001/83/ЕО относно клиничните изпитвания, проведени в трети държави.

(66)

С цел да се рационализира и да се улесни информационният поток между спонсорите и държавите членки, както и между самите държави членки, Агенцията, в сътрудничество с държавите членки и Комисията, следва да създаде и поддържа база данни на ЕС, достъпна чрез електронен портал на ЕС.

(67)

За да се гарантира достатъчно ниво на прозрачност при клиничните изпитвания, базата данни на ЕС следва да съдържа цялата информация, която е от значение по отношение на клиничното изпитване, представена чрез портала на ЕС. Базата данни на ЕС следва да бъде публично достъпна и данните следва да бъдат представени във формат, позволяващ лесно търсене, като между свързани данни и документи бъде създадена връзка посредством ЕС номера на изпитването и чрез хипервръзки, например свързващи обобщението, обобщението за неспециалисти, протокола и доклада от клиничното изследване от едно клинично изпитване, както и установяващи връзка с данни от други клинични изпитвания, които използват същия изпитван лекарствен продукт. Преди да бъдат започнати, всички клинични изпитвания следва да бъдат регистрирани в базата данни на ЕС. По правило началната и крайната дата за набиране на участници следва също да бъдат посочени в базата данни на ЕС. В базата данни на ЕС следва да не се регистрират лични данни на участници в клинично изпитване. Информацията в базата данни на ЕС следва да бъде публична, освен ако специални причини не налагат дадена информация да не бъде публикувана, за да се защити правото на всяко лице на личен живот и правото на защита на личните данни, признати в членове 7 и 8 от Хартата. Публично достъпната информация, която се съдържа в базата данни на ЕС, следва да допринася за защитата на общественото здраве и подобряване на капацитета за иновации на европейските научни изследвания в областта на медицината, като същевременно отчита законните икономически интереси на спонсорите.

(68)

За целите на настоящия регламент, като цяло, данните, включени в доклад от клинични изследвания не следва да се считат за поверителна търговска информация, след като е предоставено разрешение за употреба, процедурата за издаване на разрешение за употреба е приключила или след като заявлението за разрешение за употреба е оттеглено. В допълнение, основните характеристики на клиничното изпитване, заключенията относно част I от доклада за оценка на разрешението за клинично изпитване, решението за разрешение за клиничното изпитване, съществената промяна на клиничното изпитване и резултатите от клиничното изпитване, включително причините за временно спиране и предварително прекратяване, като цяло не следва да се считат за поверителни.

(69)

В рамките на дадена държава членка може да има няколко органа, участващи в разрешаването на клинични изпитвания. С цел да се даде възможност за ефективно и ефикасно сътрудничество между държавите членки, всяка държава членка следва да посочи звено за контакт.

(70)

Процедурата по разрешаване, установена в настоящия регламент, до голяма степен се контролира от държавите членки. Въпреки това Комисията и Агенцията следва да подпомагат доброто функциониране на тази процедура в съответствие с настоящия регламент.

(71)

За да извършват дейностите, предвидени в настоящия регламент, на държавите членки следва да бъде разрешено да събират такси. Не би следвало обаче държавите членки да изискват няколко плащания към различни органи, участващи в оценяването в дадена държава членка на заявлението за разрешение за клинично изпитване.

(72)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на установяването и изменението на правила за сътрудничество между държавите членки при оценяване на информацията, предоставена от спонсора на базата данни „EudraVigilance“ и определянето на подробни разпоредби за процедурите по инспекция. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(73)

С цел да се допълват или изменят някои несъществени елементи от настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),по отношение на: изменението на приложения I II, IV и V към настоящия регламент с цел да се приведат в съответствие с техническия прогрес или да се отчетат промените в международната регулаторна рамка в областта на клиничните изпитвания, в които участват Съюзът или държавите членки; изменението на приложение III с цел да се подобри информацията относно безопасността на лекарствените продукти, да се приведат техническите изисквания в съответствие с техническия прогрес или да се отчетат промените в международната регулаторна рамка в областта на изискванията за безопасност на клиничните изпитвания, одобрени от органи, в които участват Съюзът или неговите държави членки; определянето на принципите и насоките за добра производствена практика и подробни разпоредби за инспекция, за да се гарантира качеството на изпитваните лекарствени продукти; изменението на приложение VI за да се гарантира безопасността на участниците и надеждността и устойчивостта на данните, получени от клиничното изпитване или да се отчете техническият прогрес. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(74)

Директива 2001/83/ЕО предвижда, че посочената директива не засяга прилагането на националните законодателства, забраняващи или ограничаващи продажбата, доставката или употребата на лекарствени продукти, предизвикващи аборт. Директива 2001/83/ЕО е предвидено, че националните законодателства, забраняващи или ограничаващи употребата на специфичен тип човешки или животински клетки, по принцип не са засегнати нито от посочената директива, нито от някой от регламентите, посочени в нея. Също така настоящият регламент не следва да засяга националното право, забраняващо или ограничаващо употребата на специфичен тип човешки или животински клетки или продажбата, доставката или използването на лекарствени продукти, използвани за предизвикване на аборт. Освен това, настоящият регламент не следва да засяга националното право, забраняващо или ограничаващо продажбата, доставката или използването на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества по смисъла на съответните международни конвенции в сила като Единната конвенция на Организацията на обединените нации по упойващите вещества от 1961 г. Държавите членки следва да съобщят тези национални разпоредби на Комисията.

(75)

Директива 2001/20/ЕО предвижда, че не може да се провеждат генни терапевтични изпитвания, които водят до промяна на генетичната идентичност на участника. Целесъобразно е да се запази посочената разпоредба.

(76)

Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8) се прилага по отношение на обработването на лични данни в рамките на настоящия регламент, извършвано от държавите членки под надзора на техните компетентни органи, по-специално публичните независими органи, определени от държавите членки, а Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (9) се прилага по отношение на обработката на лични данни, извършвана от Комисията и Европейската агенция по лекарствата в рамките на настоящия регламент под контрола на Европейския надзорен орган по защита на данните. Тези инструменти укрепват правата на защита на личните данни, които включват правото на достъп, коригиране и оттегляне, както и посочват конкретно ситуациите, в които може да бъде наложено ограничаване на тези права. С оглед зачитане на тези права, като в същото време се осигурят устойчивостта и надеждността на данните от клинични изпитания, използвани за научни цели, и безопасността на участниците в клинични изпитвания, е целесъобразно да се предвиди, че без да се накърнява Директива 95/46/ЕО, оттеглянето на информираното съгласие не следва да засяга резултатите от вече извършените дейности, като съхранението и използването на данни, получени въз основа на информирано съгласие преди оттеглянето.

(77)

Участниците следва да не плащат за изпитвани лекарствени продукти, допълнителни лекарствени продукти, медицински изделия, използвани за тяхното прилагане и процедури, за които в протокола се съдържа изрично изискване, доколкото правото в засегнатата държава членка не предвижда друго.

(78)

Процедурата по разрешаване, определена в настоящия регламент, следва да се приложи колкото е възможно по-скоро, с цел спонсорите да се възползват от рационализираната процедура за издаване на разрешение. Въпреки това, с оглед на значението на необходимите за процедурата по разрешаване широкообхватни функционални възможности, базирани на информационните технологии, е целесъобразно да се предвиди, че настоящият регламент следва да започне да се прилага едва след като бъде удостоверено, че порталът на ЕС и базата данни на ЕС функционират в пълна степен.

(79)

Директива 2001/20/ЕО следва да бъде отменена за да се гарантира, че при провеждането на клинични изпитвания в Съюза се прилага един-единствен набор от правила. С цел да се улесни преходът към правилата, установени в настоящия регламент, на спонсорите следва да бъде предоставена възможността да започват и да провеждат клинично изпитване в съответствие с Директива 2001/20/ЕО по време на преходния период.

(80)

Настоящият регламент е в съответствие с основните международни документи с насоки в областта на клиничните изпитвания, като например версията на Декларацията от Хелзинки на Световната медицинска асоциация от 2008 г. и добрата клинична практика, която води началото си от Декларацията от Хелзинки.

(81)

Във връзка с Директива 2001/20/ЕО, опитът също така показа, че пропорционално голяма част от клиничните изпитвания се провеждат от спонсори с нетърговска цел. Спонсорите с нетърговска цел често разчитат на частично или пълно финансиране от обществени фондове или благотворителни организации. За да се увеличи максимално ценния принос на такива спонсори с нетърговска цел и да се стимулират допълнително техните дейности в областта на научните изследвания, но без това да влошава качеството на клиничните изпитвания, държавите членки следва да предприемат мерки за насърчаване на клиничните изпитвания, провеждани от такива спонсори.

(82)

Настоящият регламент стъпва върху правните, съдържащи се в два члена от ДФЕС — член 114 и член 168, параграф 4, буква в). Той има за цел постигането на вътрешен пазар по отношение на клиничните изпитвания, както и по отношение на лекарствените продукти за хуманна употреба, въз основа на високо равнище на опазване на здравето. В същото време настоящият регламент установява високи стандарти за качество и безопасност на лекарствените продукти, за да даде отговор на широко разпространените опасения във връзка със сигурността по отношение на тези продукти. Тези две цели се преследват едновременно. Тези две цели са неразривно свързани, като никоя от тях не играе второстепенна роля по отношение на другата. По отношение на член 114 от ДФЕС настоящият регламент хармонизира правилата за провеждането на клинични изпитвания в Съюза, поради което гарантира функционирането на вътрешния пазар с оглед на провеждането на дадено клинично изпитване в няколко държави членки, приемливостта на данните, получени от клиничното изпитване и представени в искането за разрешение за друго клинично изпитване или за пускането на пазара на лекарствен продукт, в рамките на целия Съюз, както и свободното движение на лекарствените продукти, използвани в контекста на клинично изпитване. Що се отнася до член 168, параграф 4, буква в) от ДФЕС, с настоящия регламент се установяват високи стандарти за качество и безопасност на лекарствените продукти, като се гарантира, че данните, получени от клинични изпитвания, са надеждни и устойчиви, и по този начин се гарантира, че лечението и лекарствата, които са предназначени да подобряват лечението на пациентите, се основават на надеждни и устойчиви данни. Освен това настоящият регламент установява високи стандарти за качество и безопасност на лекарствените продукти, използвани в контекста на клинично изпитване, като по този начин гарантира безопасността на участниците в клинично изпитване.

(83)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално от Хартата, а именно човешкото достойнство, неприкосновеността на личността, правата на детето, зачитането на личния и семеен живот, защитата на личните данни и свободата на изкуствата и науките. Настоящият регламент следва да се прилага от държавите членки в съответствие с тези права и принципи.

(84)

Европейският надзорен орган по защита на данните даде становище (10) съгласно член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001.

(85)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да се гарантира, че в целия Съюз данните от клиничните изпитвания са надеждни и устойчиви, като същевременно се гарантират спазването на правата, безопасността, достойнството и благосъстоянието на участниците, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради неговия обхват, може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава I

Общи разпоредби

Член 1

Обхват

Настоящият регламент се прилага по отношение на всички клинични изпитвания, които се провеждат в Съюза.

Той не се прилага по отношение на неинтервенционалните проучвания.

Член 2

Определения

1.   За целите на настоящия регламент се прилагат определенията за „лекарствен продукт“, „радиофармацевтик“, „нежелана реакция“, „сериозна нежелана реакция“, „първична опаковка“ и „вторична опаковка“, предвидени съответно в член 1, параграфи 2, 6, 11, 12, 23 и 24 от Директива 2001/83/ЕО.

2.   За целите на настоящия регламент се прилагат също и следните определения:

1)

„клинично изследване“ означава всяко проучване, свързано с хора, чиято цел е:

а)

да се открият или проверят клиничните, фармакологичните или други фармакодинамични последици от един или повече лекарствени продукти;

б)

да се установят нежеланите реакции спрямо един или повече лекарствени продукти; или

в)

да се изследват абсорбцията, разпространението, метаболизма и екскрецията на един или повече лекарствени продукти,

с цел установяване на безопасността и/или ефикасността на тези лекарствени продукти.

2)

„клинично изпитване“ означава клинично изследване, което отговаря на някое от следните условия:

а)

решението за предписването на конкретна терапевтична стратегия на участника се взема предварително и не попада в рамките на нормалната клинична практика на засегнатата държава членка;

б)

решението да се препишат изпитваните лекарствени продукти се взема заедно с решението за включване на участника в клиничното изследване; или

в)

в допълнение към нормалната клинична практика спрямо участниците се прилагат процедури за диагностика или мониторинг;

3)

„клинично изпитване с ниска степен на интервенция“ означава клинично изпитване, което отговаря на всяко едно от следните условия:

а)

изпитваните лекарствени продукти, с изключение на плацебото, са разрешени;

б)

съгласно протокола от клиничното изпитване,

i)

изпитваните лекарствени продукти се използват в съответствие с условията на разрешението за употреба; или

ii)

използването на изпитваните лекарствени продукти се основава на доказателства и е подкрепено от публикувани научни доказателства относно безопасността и ефикасността на изпитваните лекарствени продукти във всяка от засегнатите държави членки; и

в)

в сравнение с нормалната клинична практика във всяка от засегнатите държави членки, допълнителните процедури за диагностика или мониторинг пораждат само минимален допълнителен риск или допълнително неудобство за безопасността на участниците;

4)

„неинтервенционално проучване“ означава клинично изследване, различно от клинично изпитване;

5)

„изпитван лекарствен продукт“ означава лекарствен продукт, който се изпитва или се използва като референтен, включително като плацебо, в рамките на клиничното изпитване;

6)

„нормална клинична практика“ означава режимът на лечение, който обикновено се следва за лечение, профилактика или диагностициране на болест или болестно състояние;

7)

„изпитван лекарствен продукт за модерна терапия“ означава изпитван лекарствен продукт, който е лекарствен продукт за модерна терапия съгласно определението в член 2, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1394/2007 на Европейския парламент и на Съвета (11);

8)

„допълнителен лекарствен продукт“ означава лекарствен продукт, използван за нуждите на клинично изпитване, както е описано в протокола, но не като изпитван лекарствен продукт;

9)

„разрешен изпитван лекарствен продукт“ означава лекарствен продукт, разрешен в съответствие с Регламент (ЕО) № 726/2004 или в някоя от засегнатите държави членки, в съответствие с Директива 2001/83/ЕО, независимо от промените в етикетирането на лекарствения продукт, който се използва като изпитван лекарствен продукт;

10)

„разрешен допълнителен лекарствен продукт“ означава лекарствен продукт, разрешен в съответствие с Регламент (ЕО) № 726/2004, или, в някоя от засегнатите държави членки, в съответствие с Директива 2001/83/ЕО, независимо от промените в етикетирането на лекарствения продукт, който се използва като допълнителен лекарствен продукт;

11)

„комисия по етика“ означава независим орган, създаден в държава членка, в съответствие с о правото на тази държава членка и оправомощен да дава становища за целите на настоящия регламент, като се вземат предвид становищата на неспециалисти, по-специално пациенти или организации на пациенти;

12)

„засегната държава членка“ означава държавата членка, в която е подадено заявление за разрешение за клинично изпитване или за съществена промяна съгласно съответно глави II или III от настоящия регламент;

13)

„съществена промяна“ означава всяка промяна на един от аспектите на клиничното изпитване, която се извършва след уведомяването за решението, посочено в членове 8, 14, 19, 20 или 23 и за която има вероятност да окаже съществено въздействие върху безопасността или правата на участниците и върху надеждността и устойчивостта на данните, получени от клиничното изпитване;

14)

„спонсор“ означава физическо лице, дружество, институция или организация, която отговаря за началото, за управлението и за осигуряването на финансирането на клиничното изпитване;

15)

„изследовател“ означава лице, отговарящо за провеждането на клиничното изпитване в центъра за провеждане на клиничното изпитване;

16)

„главен изследовател“ означава изследовател, който е отговорният ръководител на екип от изследователи, които провеждат клиничното изпитване в център за провеждане на клинично изпитване;

17)

„участник“ означава лице, което участва в клинично изпитване, като или получава изпитван лекарствен продукт или е в контролна група;

18)

„малолетно или непълнолетно лице“ означава участник, който според законите в засегнатата държава членка не е навършил възрастта, на която придобива правото да дава информирано съгласие;

19)

„недееспособен участник“ означава участник, който по причини, различни от възрастта за придобиване на правото да дава информирано съгласие, не може да даде информирано съгласие съгласно правото на засегнатата държава членка;

20)

„законно определен представител“ означава физическо или юридическо лице, орган или организация, който/която в съответствие с националното законодателство на засегнатата държава членка е оправомощен/а да даде информирано съгласие от името на участник, който е недееспособно лице или е малолетно или непълнолетно лице;

21)

„информирано съгласие“ означава свободно и доброволно изразяване от страна на даден участник на неговото желание да участва в конкретно клинично изпитване, след като е бил информиран за всички аспекти на клиничното изпитване, които са от значение за решението на участника да участва, или, ако става въпрос за малолетни или непълнолетни лица или на недееспособни участници — разрешение или съгласие от техния законно определен представител за тяхното включване в клиничното изпитване;

22)

„протокол“ означава документ, който описва целите, дизайна, методологията, статистическите съображения и организацията на клиничното изпитване. Терминът „протокол“ обхваща последващите версии на протокола и измененията на протокола;

23)

„брошура на изследователя“ означава съвкупността от клиничните и неклинични данни за изпитвания лекарствен продукт или продукти, които са от значение за изследването на продукта или продуктите върху хората;

24)

„производство“ означава цялостно и частично производство, а така също и различните процеси на разделяне, опаковане и етикетиране (включително кодиране);

25)

„начало на клинично изпитване“ означава първото действие за набиране на потенциален участник за конкретно клинично изпитване, освен ако в протокола не е определено друго;

26)

„край на клинично изпитване“ означава последното посещение на последния участник или в по-късен момент, както е определено в протокола;

27)

„преждевременно прекратяване на клинично изпитване“ означава преждевременното приключване на клиничното изпитване поради каквато и да е причина преди да са спазени условията, посочени в протокола;

28)

„временно спиране на клинично изпитване“ означава прекъсване, което не е предвидено в протокола, на провеждането на клинично изпитване от спонсора с намерението да го възобнови;

29)

„преустановяване на клинично изпитване“ означава прекъсване на провеждането на клинично изпитване от дадена държава членка;

30)

„добра клинична практика“ означава набор от подробни етични и научни изисквания за качество при планирането, провеждането, изпълнението, мониторинга, одита, регистрирането, анализа и докладването на клиничните изпитвания, чрез които се гарантира, че правата, безопасността и благосъстоянието на участниците са защитени, както и че данните, получени от клиничното изпитване, са надеждни и устойчиви;

31)

„инспекция“ означава действие на компетентен орган за извършване на официален преглед на документи, съоръжения, записи и системи за осигуряване на качеството, както и на всякакви други ресурси, които компетентният орган счита, че се отнасят до клиничното изпитване и които може да се намират в центъра за провеждане на клиничното изпитване, в помещенията на спонсора и/или на изследователската организация подизпълнител, или в други съоръжения, които компетентният орган счита за необходимо да инспектира;

32)

„нежелано събитие“ означава всяко неблагоприятно медицинско проявление при даден участник, на когото се прилага лекарствен продукт, което не е непременно свързано с това лечение;

33)

„сериозно нежелано събитие“ означава всяко неблагоприятно медицинско проявление, което независимо от дозата налага хоспитализация или продължаване на хоспитализацията, води до трайна или значителна инвалидизация или нетрудоспособност, до вродени аномалии или малформации, представлява опасност за живота или води до смърт;

34)

„неочаквана сериозна нежелана реакция“ означава сериозна нежелана реакция, чието естество, сериозност или резултат не съответстват на референтната информация за безопасност;

35)

„доклад от клинично изследване“ означава доклад относно клиничното изпитване, представен във формат, който позволява лесно търсене, изготвен в съответствие с приложение I, част I, модул 5 към Директива 2001/83/ЕО и придружаващ заявление за разрешение за употреба.

3.   За целите на настоящия регламент участник, който попада в рамките на определенията за „малолетно или непълнолетно лице“ и „недееспособен участник“, се счита за недееспособен участник.

Член 3

Общ принцип

Клинично изпитване може да бъде провеждано само ако:

а)

правата, безопасността, достойнството и благосъстоянието на участниците са защитени и имат превес пред всички други интереси; и

б)

то е проектирано с оглед получаване на надеждни и устойчиви данни.

Глава II

Процедура по разрешаване на клинично изпитване

Член 4

Предварително разрешение

Всяко клинично изпитване подлежи на оценка на съответствието с научните и етичните стандарти и се разрешава в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.

Оценката на съответствието с етичните стандарти се извършва от комисия по етика в съответствие с правото на засегнатата държавата членка. Оценката от комисията по етика може да обхваща аспекти, разгледани в част I от доклада за оценка за разрешаването на клинично изследване, както е предвидено в член 6 и в част II от посочения доклад за оценка, както е предвидено в член 7, по целесъобразност за всяка засегната държава членка.

Държавите членки гарантират, че сроковете и процедурите за оценката от комисията по етика са съвместими със сроковете и процедурите, установени в настоящия регламент за оценяване на заявлението за разрешение на клинично изпитване.

Член 5

Подаване на заявление

1.   За да получи разрешение, спонсорът подава досие на заявлението до потенциално засегнатите държави членки чрез портала, посочен в член 80 („порталът на ЕС“).

Спонсорът предлага една от засегнатите държави членки за докладваща държава членка.

Ако засегната държава членка, различна от предложената докладваща държава членка, желае да бъде докладващата държава членка или когато предложената за докладваща държава членка не желае да бъде докладващата държава членка, това се съобщава чрез портала на ЕС на всички засегнати държави членки не по-късно от три дни след подаване на досието на заявлението.

Ако само една засегната държава членка желае да бъде докладващата държава членка или ако клиничното изпитване включва само една държава членка, тази държава членка е докладващата държава членка.

Ако няма засегната държава членка, която желае да бъде докладващата държава членка, или ако има повече от една засегната държава членка, която желае да бъде докладващата държава членка, то докладващата държава членка се избира чрез споразумение между засегнатите държави членки, като се вземат предвид препоръките, посочени в член 85, параграф 2, буква в).

Ако няма споразумение между засегнатите държави членки, предложената за докладваща държава членка е докладващата държава членка.

В рамките на шест дни от подаване на досието на заявлението докладващата държава членка уведомява чрез портала на ЕС спонсора и другите засегнати държави членки, че тя е докладващата държава членка.

2.   Когато кандидатства за клинично изпитване с ниска степен на интервенция, при което изпитваният лекарствен продукт не се използва в съответствие с условията на разрешението за употреба, но използването на този продукт е основано на доказателства и подкрепено от публикувани научни доказателства относно безопасността и ефикасността на този продукт, спонсорът предлага за докладваща държава членка, една от засегнатите държави членки в която неговото използване е основано на доказателства.

3.   В рамките на десет дни от подаването на досието на заявлението, докладващата държава членка валидира заявлението, като взема предвид съображенията, изразени от другите засегнати държави членки, и уведомява спонсора чрез портала на ЕС за следното:

а)

дали клиничното изпитване попада в приложното поле на настоящия регламент;

б)

дали досието на заявлението е пълно, в съответствие с приложение I.

Засегнатите държави членки могат да съобщават на докладващата държава членка всички съображения, които са от значение за валидирането на заявлението, в рамките на седем дни от подаването на досието на заявлението.

4.   Когато докладващата държава членка не е уведомила спонсора в рамките на срока, посочен в първа алинея на параграф 3, клиничното изпитване, за което е подадено заявление, се счита за попадащо в приложното поле на настоящия регламент и досието на заявлението се счита за пълно.

5.   Ако докладващата държава членка, като вземе предвид съображенията, изразени от другите засегнати държави членки, установи, че досието на заявлението не е пълно или че клиничното изпитване, за което се подава заявление, не попада в приложното поле на настоящия регламент, тя уведомява спонсора за това чрез портала на ЕС и определя максимален срок от десет дни, в който спонсорът да вземе отношение по заявлението или да допълни досието на заявлението чрез портала на ЕС.

В рамките на пет дни от получаването на коментарите или допълненото досие на заявление докладващата държава членка уведомява спонсора дали заявлението отговаря на изискванията, предвидени в първа алинея на параграф 3, букви а) и б).

Когато докладващата държава членка не е уведомила спонсора в срока, посочен във втора алинея, клиничното изпитване, за което е подадено заявление се счита за попадащо в приложното поле на настоящия регламент и досието на заявлението се счита за пълно.

Ако спонсорът не е представил коментари или е допълнил досието на заявлението в рамките на срока, посочен в първата алинея, разглеждането на заявлението се счита за прекратено във всички засегнати дърважави членки.

6.   За целите на настоящата глава датата, на която спонсорът е уведомен в съответствие с параграф 3 или 5, е датата на валидиране на заявлението. Ако спонсорът не е уведомен, датата на валидиране е последният ден от съответния срок, посочен в параграфи 3 и 5.

Член 6

Доклад за оценка — аспекти, попадащи в обхвата на част I

1.   Докладващата държава членка оценява заявлението по отношение на следните аспекти:

а)

Дали клиничното изпитване наистина е клинично изпитване с ниска степен на интервенция, ако спонсорът твърди това;

б)

Съответствие с изискванията на глава V по отношение на следното:

i)

очакваните терапевтични ползи и ползи за общественото здраве, като се вземе под внимание всеки от следните аспекти:

характеристиките на изпитваните лекарствени продукти и познанията за тези продукти;

значимост на клиничното изпитване, включително дали групите участници в клиничното изпитване са представителни за популацията, която ще бъде лекувана, а в случай че не са –обяснението и обосновката в съответствие с параграф 17, буква ш) от приложение I към настоящия регламент; съществуващото научно познание; дали клиничното изпитване е било препоръчано или наложено от регулаторните органи, отговарящи за оценката и разрешаването на пускането на пазара на лекарствени продукти; и, когато е приложимо, всяко становище, изготвено от Педиатричния комитет относно план за педиатрично изследване в съответствие с Регламент (ЕО) № 1901/2006 на Европейския парламент и на Съвета (12);

надеждността и устойчивостта на данните, получени от клиничното изпитване, като се отчитат статистическите подходи, дизайна на клиничното изпитване и методологията, включително размерът на извадката и рандомизацията, компаратора и крайните точки;

ii)

рисковете и неудобствата за участника, като се вземе предвид всеки от следните аспекти:

характеристиките на изпитваните лекарствени продукти и допълнителните лекарствени продукти, както и познанията за тези продукти;

характеристиките на интервенцията в сравнение с нормалната клинична практика;

мерките за безопасност, включително разпоредбите за мерки за свеждане до минимум на риска, мониторингът, докладването по отношение на безопасността и планът за безопасност;

риска за здравето на участника, произтичащ от заболяването, за чието лечение се изследва изпитваният лекарствен продукт;

в)

съответствие с изискванията, отнасящи се до производството и вноса на изпитвани лекарствени продукти и допълнителни лекарствени продукти, определени в глава IХ;

г)

съответствие с изискванията за етикетиране, определени в глава X;

д)

пълнота и адекватност на брошурата на изследователя.

2.   Докладващата държава членка изготвя доклад за оценка. Оценката на аспектите, посочени в параграф 1, съставляват част I от доклада за оценка.

3.   Докладът за оценка съдържа един от следните изводи относно аспектите, залегнали в част I от доклада за оценка:

а)

провеждането на клиничното изпитване е приемливо с оглед на изискванията, посочени в настоящия регламент;

б)

провеждането на клиничното изпитване е приемливо с оглед на изискванията, посочени в настоящия регламент, но само ако се спазват специфичните условия, посочени конкретно в това заключение; или

в)

провеждането на клиничното изпитване е неприемливо с оглед на изискванията, посочени в настоящия регламент.

4.   Докладващата държава членка представя окончателния вариант на част I от доклада за оценка чрез портала на ЕС, включително заключението от доклада, на спонсора и на останалите засегнати държави членки в рамките на 45 дни от датата на валидиране.

5.   За клинични изпитвания, включващи повече от една държава членка, процесът на оценка включва три етапа:

а)

етап на първоначална оценка, който се изпълнява от докладващата държава членка в срок от 26 дена от датата на валидиране;

б)

етап на координиран преглед, който се изпълнява в срок от 12 дена от края на етапа на първоначалната оценка, включваща всички засегнати държави членки;

в)

етап на консолидация, който се изпълнява от докладващата държава членка в срок от седем дни от края на етапа на координирания преглед.

По време на етапа на първоначална оценка докладващата държава членка изготвя проект на част I от доклада за оценка и го изпраща до всички останали засегнати държави членки.

По време на етапа на координиран преглед всикчи засегнати държави членки заедно разглеждат заявлението въз основа на проекта на част I от доклада за оценка и обменят всички съображения, които имат значение за заявлението.

По време на етапа на консолидация докладващата държава членка надлежно взема предвид съображенията на другите засегнати държави членки при завършването на част I от доклада за оценка и документира по какъв начин всички тези съображения са били разгледани и отразени. Докладващата държава членка предава окончателния вариант на част I от доклада за оценка на спонсора и всички останали засегнати държави членки в рамките на срока, посочен в параграф 4.

6.   За целите на настоящата глава датата на докладването е датата, на която окончателният вариант на част I от доклада за оценка е представен от докладващата държава членка на спонсора и на останалите засегнати държави членки.

7.   Докладващата държава членка може също така да удължи срока, посочен в параграф 4, с още 50 дни за клинични изпитвания, включващи изпитван лекарствен продукт за модерна терапия или лекарствен продукт, както са определени в точка 1 от приложението към Регламент (ЕО) № 726/2004, за целите на провеждането на консултации с експерти. В такъв случай сроковете, посочени в параграфи 5 и 8 от настоящия член, се прилагат mutatis mutandis.

8.   В периода между датата на валидирането и датата на докладването единствено и само докладващата държава членка може да поиска допълнителна информация от спонсора, като се отчитат съображенията, посочени в параграф 5.

С цел получаване и преглед на тази допълнителна информация от спонсора, в съответствие с трета и четвърта алинея, докладващата държава членка може да удължи срока, посочен в параграф 4, с не повече от 31 дни.

Спонсорът представя изискваната допълнителна информация в рамките на срока, определен от докладващата държава членка, който не надвишава 12 дни от датата на получаване на искането.

След получаването на тази допълнителна информация, засегнатите държави членки извършват съвместен преглед на всяка допълнителна информация, предоставена от спонсора, заедно с първоначалното заявление, и обменят всякакви съображения, които имат значение за заявлението. Координираният преглед се извършва в рамките на не повече от 12 дни от датата на получаване на допълнителна информация и допълнителната консолидация се извършва в рамките на не повече от седем дни след приключването на координирания преглед. При завършването на част I от доклада за оценка докладващата държава членка надлежно взема предвид съображенията на засегнатите държави членки и документира по какъв начин всички тези съображения са били разгледани и отразени.

Ако спонсорът не представи допълнителна информация в рамките на срока, определен от докладващата държава членка в съответствие с третата алинея, разглеждането на заявлението се счита за прекратено във всички засегнати държави членки.

Искането за допълнителна информация и допълнителната информация се представят чрез портала на ЕС.

Член 7

Доклад за оценка — аспекти, попадащи в обхвата на част II

1.   Всяка засегната държава членка оценява, по отношение на собствената си територия, прилагането във връзка със следните аспекти:

а)

съответствие с изискванията за информирано съгласие, посочени в глава V;

б)

съответствие на режима за изплащане на възнаграждение или обезщетение на участниците с изискванията, посочени в глава V и изследователите;

в)

съответствие на режима за набиране на участници с изискванията, посочени в глава V;

г)

съответствие с разпоредбите на Директива 95/46/ЕО;

д)

съответствие с член 49;

е)

съответствие с член 50;

ж)

съответствие с член 76;

з)

съответствие с приложимите правила за събиране, съхранение и бъдещото използване на биологични проби от участника.

Оценката на аспектите, посочени в първа алинея, представляват част II от доклада за оценка.

2.   Всяка засегната държава членка трябва да приключи своята оценка в рамките на 45 дни от датата на валидиране и да представи на спонсора чрез портала на ЕС част II от доклада за оценка, както и заключенията относно тази част.

Всяка засегната държава членка може по основателни причини да поиска допълнителна информация от спонсора по отношение на аспектите, посочени в параграф 1, само в рамките на срока, посочен в първата алинея.

3.   С цел получаване и преглед на допълнителната информация, посочена във втора алинея на параграф 2, от спонсора, в съответствие с втора и трета алинея, засегнатата държава членка може да удължи срока, посочен в първа алинея на параграф 2, с не повече от 31 дни.

Спонсорът представя изискваната допълнителна информация в рамките на срока, определен от засегнатата държава членка, който не надвишава 12 дни от датата на получаване на искането.

След получаване на допълнителната информация, засегнатата държава членка приключва своята оценка в рамките на не повече от 19 дни.

Ако спонсорът не представи допълнителна информация в рамките на срока, определен от засегнатата държава членка в съответствие с втората алинея, разглеждането на заявлението се счита за прекратено в засегнатата държава членка.

Искането за допълнителна информация и допълнителната информация се представят чрез портала на ЕС.

Член 8

Решение относно клиничното изпитване

1.   Всяка засегната държава членка уведомява спонсора чрез портала на ЕС за това дали клиничното изпитване е разрешено, дали е разрешено при спазването на определени условия или се отказва разрешение.

Уведомяването се извършва чрез едно-единствено решение в рамките на пет дни от по-късната от двете дати — или от датата на докладването, или от последния ден на оценяването, посочено в член 7.

Разрешаването на клинично изпитване при определени условия се ограничава до условия, които поради естеството си не могат да бъдат изпълнени към момента на разрешаването.

2.   Ако заключението на докладващата държава членка по отношение на част I от доклада за оценка е, че провеждането на клиничното изпитване е приемливо или е приемливо при спазването на определени условия, това заключение се счита за заключение на засегнатата държава членка.

Без да се засяга първата алинея, дадена засегната държава членка може да не се съгласи със заключението на докладващата държава членка по отношение на част I от доклада за оценка само въз основа на следните основания:

а)

когато счита, че участието в клиничното изпитване би довело до това даден участник да получи по-лошо лечение, отколкото при нормалната клинична практика в засегнатата държава членка;

б)

нарушение на националното си право, посочено в член 90;

в)

съображения във връзка с безопасността на участника и с надеждността и устойчивостта на данните, представени съгласно параграф 5 или параграф 8 от член 6.

Ако засегната държава членка не е съгласна със заключението въз основа на втора алинея, чрез портала на ЕС тя уведомява Комисията, всички държави членки и спонсора за своето несъгласие, като представя и подробна обосновка.

3.   Ако по отношение на аспектите, обхванати от част I от доклада за оценка клиничното изпитване е приемливо или приемливо при спазването на определени условия, засегнатата държава членка следва да включи в своето решение заключението си относно част II от доклада за оценка.

4.   Засегната държава членка отказва да разреши клинично изпитване, ако не е съгласна със заключението на докладващата държава членка във връзка с част I от доклада за оценка въз основа на някоя от причините, посочени в параграф 2, втора алинея, или ако констатира въз основа на надлежно обосновани съображения, че аспектите, разгледани в част II на доклада за оценка, не са изпълнени, или когато комисия по етика е дала отрицателно становище, което в съответствие с правото на засегната държава членка, е валидно за цялата територия на държавата членка. Тази държава членка предвижда процедура по обжалване на отказа.

5.   Когато заключението на докладващата държава членка по отношение на част I от доклада за оценка е че клиничното изпитване е неприемливо, това заключение се счита за заключение на всички засегнати държави членки.

6.   Ако засегнатата държава членка не е уведомила спонсора за своето решение в рамките на съответните срокове, посочени в параграф 1, заключението относно част I от доклада за оценка се счита за решението на засегнатата държава членка по заявлението за разрешение за клиничното изпитване.

7.   Засегнатите държави членки не изискват допълнителна информация от спонсора относно аспектите, разгледани в част I на доклада за оценка след датата на докладването.

8.   За целите на настоящата глава датата на уведомяване е датата, на която решението, посочено в параграф 1, се съобщава на спонсора. Ако спонсорът не е бил уведомен в съответствие с параграф 1, последният ден от срока, предвиден в параграф 1се счита за дата на уведомяването.

9.   Ако нито един участник не е включен в клиничното изпитване в дадена засегната държава членка до две години от датата на издаване на разрешение, разрешението изтича в тази засегната държава членка, освен ако по искане на спонсора не е било одобрено удължаване съгласно процедурата, посочена в глава III.

Член 9

Лица, оценяващи заявлението

1.   Държавите членки гарантират, че лицата, валидиращи и оценяващи заявлението, не са изправени пред конфликт на интереси, че те са независими от спонсора, центъра за провеждане на клиничното изпитване и участващите изследователи и от лицата, финансирали клиничното изпитване, както и че не са изложени на каквото и да е друго неправомерно въздействие.

За да гарантират независимост и прозрачност, държавите членки гарантират, че лицата, приемащи и оценяващи заявлението по отношение на аспектите, разгледани в части I и II на доклада за оценка, нямат финансови или лични интереси, които биха могли да се отразят на тяхната безпристрастност. Тези лица подават ежегодна декларация за финансовите си интереси.

2.   Държавите членки гарантират, че оценката се извършва съвместно от приемлив брой лица, които съвместно притежават необходимата квалификация и опит.

3.   В оценката участва поне един неспециалист.

Член 10

Специфични съображения за уязвими популации

1.   Ако участниците са малолетни или непълнолетни лица, специално внимание трябва да се обърне на оценката на заявлението за разрешение за клинично изпитване въз основа на педиатричния опит или след консултация по клинични, етични и психосоциални проблеми в сферата на педиатрията.

2.   Ако участниците са недееспособни лица, специално внимание трябва да се обърне на оценката на заявлението за разрешение за клинично изпитване въз основа на експертния опит по отношение на съответната болест и засегнатата популация от пациенти, или след провеждане на консултация по клинични, етични и психосоциални въпроси в областта на съответната болест и засегнатата популация от пациенти.

3.   Когато участниците са бременни жени или кърмачки, специално внимание се отделя на оценяването на заявлението за разрешение за клинично изпитване въз основа на експертния опит за съответното състояние и популацията, представлявана от засегнатия участник.

4.   Ако съгласно протокола клиничното изпитване предвижда участие на специфични групи или подгрупи от участници, когато е уместно, специално внимание се отделя на оценяването на заявлението за разрешение за същото клинично изпитване въз основа на експертния опит относно популацията, представлявана от засегнатите участници.

5.   Във всяко заявление за разрешение за клинично изпитване, посочено в член 35, следва да се обърне специално внимание на обстоятелствата на провеждането на клиничното изпитване.

Член 11

Подаване и оценяване на заявления, ограничаващи се до аспекти, които са обхванати от част I или част II от доклада за оценка

По искане на спонсора заявлението за разрешение за клинично изпитване, неговото оценяване и заключението се ограничават до аспектите, обхванати от част I на доклада за оценка.

След уведомяването за заключението относно аспектите, които са обхванати от част I от доклада за оценка, спонсорът може, в срок от две години, да подаде заявление за разрешение, ограничаващо се до аспектите, обхванати от част II на доклада за оценка. В това заявление спонсорът декларира, че не му е известна нова съществена научна информация, която би променила валидността на който и да било елемент, представен в заявлението относно аспектите, които са обхванати от част I от доклада за оценка. В такъв случай това заявление се оценява в съответствие с член 7 и засегнатата държава членка съобщава своето решение относно клиничното изпитване в съответствие с член 8. В тези държави членки, в които спонсорът не подаде в срок от две години заявление за разрешение, ограничаващо се до аспектите, обхванати от част II от доклада за оценка, разглеждането на заявлението относно аспектите, които са обхванати от част I от доклада за оценка се счита за прекратено.

Член 12

Оттегляне

Спонсорът може да оттегли заявлението по всяко време до датата на докладване. В такъв случай заявлението може да се оттегли само по отношение на всички засегнати държави членки. Причините за оттеглянето се съобщават чрез портала на ЕС.

Член 13

Повторно подаване

Настоящата глава не засяга възможността спонсорът да подаде отново, след отказ за издаване на разрешение или оттегляне на заявление, заявление за разрешение до всяка от засегнатите държави членки. Това заявление се смята за ново заявление за разрешение за друго клинично изпитване.

Член 14

Последващо добавяне на засегната държава членка

1.   Ако спонсорът желае да разшири обхвата на разрешено клинично изпитване с друга държава членка („допълнителна засегната държава членка“), спонсорът подава досие на заявление до тази държава членка чрез портала на ЕС.

Досието на заявлението може да бъде подадено единствено след датата на уведомлението за първоначалното решение за разрешаване.

2.   Докладващата държава членка за досието на заявлението, посочено в параграф 1, е докладващата държава членка за първоначалната процедура по разрешаване.

3.   Допълнителната засегната държава членка уведомява спонсора чрез портала на ЕС в срок от 52 дни от датата на подаване на досието на заявлението, посочено в параграф 1, посредством едно-единствено решение за това дали клиничното изпитване е разрешено, дали е разрешено при определени условия или е отказано разрешение.

Разрешаването на клинично изпитване при определени условия се ограничава до условия, които поради естеството си не могат да бъдат изпълнени към момента на разрешаването.

4.   Ако заключението на докладващата държава членка по отношение на част I от доклада за оценка е, че провеждането на клиничното изпитване е приемливо или е приемливо при спазването на определени условия, това заключение се счита за заключението на допълнителната засегната държава членка.

Без да се засяга първата алинея, допълнителната засегната държава членка може да не се съгласи със заключението на докладващата държава членка по отношение на част I от доклада за оценка само на следните основания:

а)

когато счита, че участието в клиничното изпитване би довело до това даден участник да получи по-лошо лечение, отколкото при нормалната клинична практика в засегнатата държава членка;

б)

нарушение на националното си право, посочено в член 90;

в)

съображения във връзка с безопасността на участника и с надеждността и устойчивостта на данните, представени съгласно параграф 5 или параграф 6.

Ако допълнителна засегната държава членка не е съгласна със заключението въз основа на втора алинея, тя уведомява чрез портала на ЕС Комисията, всички държави членки и спонсора за своето несъгласие, като представя и подробна обосновка.

5.   Между датата на подаване на досието на заявлението, посочено в параграф 1, и пет дена преди изтичането на срока, посочен в параграф 3, допълнителната засегната държава членка може да съобщи на докладващата държава членка и другите засегнати държави членки чрез портала на ЕС съображения, свързани със заявлението.

6.   Между датата на подаване на досието на заявлението, посочено в параграф 1, и изтичането на срока, посочен в параграф 3, единствено и само докладващата държава членка, може, да поиска допълнителна информация от спонсора относно аспектите, разгледани в част I от доклада за оценка, като вземе предвид съображенията, посочени в параграф 5.

За целите на получаването и прегледа на тази допълнителна информация от спонсора, в съответствие с третата и четвъртата алинеи, докладващата държава членка може да удължи срока, посочен в първа алинея на параграф 3, с не повече от 31 дни.

Спонсорът представя изискваната допълнителна информация в рамките на срока, определен от докладващата държава членка, който не надвишава 12 дни от датата на получаване на искането.

След получаването на тази допълнителна информация, допълнителната засегната държава членка, заедно с всички засегнати държави членки, извършват съвместен преглед на всяка допълнителна информация, предоставена от спонсора, заедно с първоначалното заявление, и обменят всякакви съображения, които имат значение за заявлението. Координираният преглед се извършва в рамките на не повече от 12 дни от датата на получаване на допълнителна информация и допълнителната консолидация се извършва в в рамките на не повече от седем дни от приключването на координирания преглед. Докладващата държава членка надлежно взема предвид съображенията на засегнатите държави членки и документира по какъв начин всички тези съображения са били разгледани и отразени.

Ако спонсорът не представи допълнителна информация в рамките на срока, определен от докладващата държава членка в съответствие с третата алинея, разглеждането на заявлението се счита за прекратено в допълнителната засегната държава членка

Искането за допълнителна информация и допълнителната информация се представят чрез портала на ЕС.

7.   Допълнителната засегната държава членка извършва за своята територия оценката на аспектите, разгледани в част II на доклада за оценка, в срока, посочен в параграф 3 и представя на спонсора, чрез портала на ЕС, част II на доклада за оценка, включително заключението си. В рамките на този срок тя може по основателни причини да поиска допълнителна информация от спонсора по отношение на аспектите, разгледани в част II от доклада за оценка, доколкото това засяга нейната територия.

8.   За целите на получаването и прегледа на допълнителна информация, посочена в параграф 7, от спонсора, в съответствие с втората и третата алинеи, допълнителната засегната държава членка може да удължи срока, посочен в параграф 7, с не повече от 31 дни.

Спонсорът представя изискваната допълнителна информация в рамките на срока, определен от допълнителната засегната държава членка, който не превишава 12 дни от датата на получаване на искането.

След получаване на допълнителната информация, засегнатата държава членка приключва своята оценка в рамките на не повече от 19 дни.

Ако спонсорът не представи допълнителна информация в рамките на срока, определен от допълнителната засегната държава членка в съответствие с втората алинея, разглеждането на заявлението се счита за прекратено в допълнителната засегната държава членка.

Искането за допълнителна информация и самата допълнителна информация се представят чрез портала на ЕС.

9.   Ако по отношение на аспектите, обхванати от част I от доклада за оценка провеждането на клиничното изпитване е приемливо или е приемливо при спазването на определени условия, допълнителната засегната държава членка следва да включи в своето решение заключението си относно част II от доклада за оценка.

10.   Допълнителната засегната държава членка отказва да разреши клиничното изпитване, ако не е съгласна със заключенията на докладващата държава членка относно част I от доклада за оценка въз основа на някоя от причините, посочени в параграф 4, алинея втора, или ако констатира въз основа на надлежно обосновани причини, че аспектите, разгледани в част II от доклада за оценка, не са изпълнени, или когато комисия по етика е дала отрицателно становище, което в съответствие с правото на допълнителната засегната държава членка е валидно за цялата територия на тази допълнителна държава членка.Тази държава членка предвижда процедура по обжалване на решението за отказ.

11.   Ако допълнителната засегната държава членка не е уведомила спонсора за своето решение в рамките на срока, посочен в параграф 3, или в случай че този срок е бил удължен в съответствие с параграфи 6 или 8, ако тази допълнителна засегната държава членка не е уведомила спонсора за своето решение в рамките на удължения срок, заключението относно част I от доклада за оценка се счита за решение на тази допълнителна засегната държава членка по заявлението за разрешение за клиничното изпитване.

12.   Спонсорът не подава досие на заявление в съответствие с настоящия член, ако се очаква приключване на процедурата, посочена в глава III по отношение на това клинично изпитване.

Глава III

Процедура по разрешаване на съществена промяна на клинично изпитване

Член 15

Общи принципи

Към съществена промяна, в това число добавянето на център за провеждане на клиничното изпитване или смяната на главен изследовател в център за провеждане на клиничното изпитване, може да се пристъпи само ако тя е била одобрена в съответствие с процедурата, посочена в настоящата глава.

Член 16

Подаване на заявление

За да получи разрешение, спонсорът подава досие на заявлението до засегнатите държави членки през портала на ЕС.

Член 17

Валидиране на заявлението за разрешение за съществена промяна на един от аспектите, които са обхванати от част I от доклада за оценка

1.   Държавата членка, която се явява докладваща по отношение на разрешението за съществена промяна, следва да бъде докладващата държава членка при първоначалната процедура по разрешаване.

Засегнатите държави членки могат да съобщават на докладващата държава членка всякакви съображения, които са от значение за валидиране на заявлението за съществена промяна, в срок от пет дни от подаването на досието на заявлението.

2.   В рамките на шест дни от подаването на досието на заявлението, докладващата държава членка валидира заявлението, като взема предвид съображенията, изразени от другите засегнати държави членки, и уведомява спонсора чрез портала на ЕС дали:

а)

съществената промяна се отнася до аспекти, които са обхванати от част I от доклада за оценка; и

б)

досието на заявлението е пълно в съответствие с приложение II;

3.   Ако засегнатата държава членка не е уведомила спонсора в рамките на срока, посочен в параграф 2, съществената промяна, за която е подадено заявление, се счита за отнасяща се до аспект, който е обхванат от част I от доклада за оценка, и досието на заявлението се счита за пълно.

4.   Ако докладващата държава членка, като вземе предвид съображенията, изразени от другите засегнати държави членки, установи, че искането не засяга аспекти, които са обхванати от част I от доклада за оценка, или че досието на заявлението е непълно, тя уведомява спонсора за това чрез портала на ЕС и определя максимален срок от десет дни, в който спонсорът да представи коментари относно заявлението или да допълни досието на заявлението чрез портала на ЕС.

В срок от пет дни от получаване на коментарите или допълненото досие на заявление докладващата държава членка уведомява спонсора дали заявлението отговаря на изискванията, предвидени в параграф 2, букви а) и б).

Ако докладващата държава членка не е уведомила спонсора в рамките на срока, посочен във втората алинея, съществената промяна, за която е подадено заявление, се счита за отнасяща се до аспект, който е обхванат от част I от доклада за оценка, и досието на заявлението се счита за пълно.

Ако спонсорът не е представил коментари, нито е допълнил досието на заявлението в рамките на срока, посочен в първата алинея, разглеждането на заявлението се счита за прекратено във всички засегнати държави членки.

5.   За целите на членове 18, 19 и 22 датата, на която спонсорът е уведомен в съответствие с параграф 2 или 4, е датата на валидиране на заявлението. Ако спонсорът не е уведомен, датата на валидиране е последният ден от съответните срокове, посочени в параграфи 2 и 4.

Член 18

Оценка на съществена промяна на аспект, обхванат от част I от доклада за оценка

1.   Докладващата държава членка оценява прилагането във връзка с даден аспект, обхванат от част I от доклада за оценка, включително дали клиничното изпитване ще остане клинично изпитване с ниска степен на интервенция след съществената му промяна, и изготвя доклад за оценка

2.   Докладът за оценка съдържа един от следните изводи относно аспектите, залегнали в част I от доклада за оценка:

а)

съществената промяна е приемлива с оглед на изискванията, посочени в настоящия регламент;

б)

съществената промяна е приемлива с оглед на изискванията, посочени в настоящия регламент, но само ако се спазват специфичните условия, посочени конкретно в това заключение; или

в)

съществената промяна е неприемлива с оглед на изискванията, предвидени в настоящия регламент;

3.   Докладващата държава членка представя окончателния доклад за оценка чрез портала на ЕС, включително заключението от доклада, на спонсора и на останалите засегнати държави членки в рамките на 38 дни от датата на валидиране.

За целите на настоящия член и на членове 19 и 23, датата на докладването е датата, на която окончателният доклад за оценка се представя на спонсора и на останалите засегнати държави членки.

4.   За клинични изпитвания, включващи повече от една държава членка, процесът на оценка на съществената промяна включва три етапа:

а)

етап на първоначална оценка, който се изпълнява от докладващата държава членка в срок от 19 дена от датата на валидиране;

б)

етап на координиран преглед, който се изпълнява в срок от 12 дена след края на етапа на първоначалната оценка, включваща всички засегнати държави членки; и

в)

етап на консолидация, който се изпълнява от докладващата държава членка в срок от седем дни от края на етапа на координирания преглед.

По време на етапа на първоначална оценка докладващата държава членка изготвя проект на доклад за оценка и го изпраща до всички засегнати държави членки.

По време на етапа на координиран преглед всички засегнати държави членки заедно разглеждат заявлението въз основа на проекта на доклада за оценка и обменят всички съображения, които може да имат значение за заявлението.

По време на етапа на координиран преглед докладващата държава членка надлежно взема предвид съображенията на другите засегнати държави членки при завършването на доклада за оценка и документира по какъв начин всички тези съображения са били разгледани и отразени. Докладващата държава членка представя окончателния доклад за оценка на спонсора и всички други засегнати държави членки до датата на докладване.

5.   Докладващата държава членка може също така да удължи срока, посочен в параграф 3, с още 50 дни за клинични изпитвания, включващи изпитван лекарствен продукт за модерна терапия или лекарствен продукт, както са посочени в точка 1 от приложението към Регламент (ЕО) № 726/2004, за целите на провеждането на консултации с експерти. В такъв случай сроковете, посочени в параграфи 4 и 6 от настоящия член, се прилагат mutatis mutandis.

6.   В периода между датата на валидирането и датата на докладването, единствено и само докладващата държава членка може да поиска допълнителна информация от спонсора, като се отчитат съображенията, посочени в параграф 4.

За целите на получаването и прегледа на тази допълнителна информация от спонсора, в съответствие с трета и четвърта алинеи, докладващата държава членка може да удължи срока, посочен в първата алинея на параграф 3, за не повече от 31 дни.

Спонсорът представя изискваната допълнителна информация в рамките на срока, определен от докладващата държава членка, който не надвишава 12 дни от датата на получаване на искането.

След получаването на тази допълнителна информация, засегнатите държави членки извършват съвместен преглед на всяка допълнителна информация, предоставена от спонсора, заедно с първоначалното заявление, и обменят всички съображения, свързани със заявлението. Координираният преглед се извършва в рамките на не повече от 12 дни от датата на получаване на допълнителната информация и последващата консолидация се извършва в рамките на не повече от седем дни от приключването на координирания преглед. При завършването на доклада за оценка докладващата държава членка надлежно взема предвид съображенията на другите засегнати държави членки и документира по какъв начин всички тези съображения са били разгледани и отразени.

Ако спонсорът не представи допълнителна информация в рамките на срока, определен от докладващата държава членка в съответствие с третата алинея, разглеждането на заявлението се счита за прекратено във всички засегнати държави членки.

Искането за допълнителна информация и допълнителната информация се представят през портала на ЕС.

Член 19

Решение относно съществената промяна на аспект, обхванат от част I от доклада за оценка

1.   Всяка засегната държава членка уведомява спонсора чрез портала на ЕС за това дали съществената промяна е разрешена, дали е разрешена при спазването на определени условия или се отказва разрешение.

Уведомяването се извършва чрез едно-единствено решение в рамките на пет дни от датата на докладването.

Разрешаването на съществена промяна при определени условия се ограничава до условия, които поради естеството си не могат да бъдат изпълнени към момента на разрешаването.

2.   Ако заключението на докладващата държава членка e, че съществената промяна е приемлива или приемлива при спазването на определени условия, това заключение се разглежда като заключение на съответната държава членка.

Без да се засяга първата алинея, дадена засегната държава членка може да изрази несъгласие с това заключение само на следните основания:

а)

когато счита, че участието в клиничното изпитване би довело до това даден участник да получи лечение с по-ниско качество в сравнение с нормалната клинична практика в засегнатата държава членка;

б)

нарушение на националното си право, посочено в член 90;

в)

съображения, свързани с безопасността на участника и с надеждността и устойчивостта на данните, представени съгласно параграф 4 или 6 от член 18.

Ако засегнатата държава членка не е съгласна със заключението въз основа на втора алинея, чрез портала на ЕС тя уведомява, заедно с детайлна обосновка, Комисията, всички държави членки и спонсора за своето несъгласие.

Засегната държава членка отказва да разреши съществена промяна, ако не е съгласна със заключението на докладващата държава членка във връзка с част I от доклада за оценка въз основа на някоя от причините, посочени във втора алинея или ако комисия по етика е дала отрицателно становище, което в съответствие с правото на засегнатата държава членка, е валидно за цялата територия на тази държава членка. Тази държава членка предвижда процедура по обжалване на решението за отказ.

3.   Когато заключението на докладващата държава членка по отношение на съществена промяна на аспекти, обхванати от част I от доклада за оценка, е че съществената промяна е неприемлива, това заключение се счита за заключение на всички засегнати държави членки.

4.   Ако засегнатата държава членка не е уведомила спонсора за своето решение в рамките на срока, посочен в параграф 1, заключението от доклада за оценка се счита за решение на засегнатата държава членка относно заявлението за издаване на разрешение за съществената промяна.

Член 20

Валидиране, оценяване и решение относно съществена промяна на аспекти, обхванати от част II на доклада за оценка

1.   В рамките на шест дни от подаването на досието на заявлението, засегнатата държава членка уведомява спонсора чрез портала на ЕС за следното:

а)

дали съществената промяна се отнася до аспекти, обхванати от част II от доклада за оценка; и

б)

дали досието на заявлението е пълно в съответствие с приложение II.

2.   Ако засегнатата държава членка не е уведомила спонсора в рамките на срока, посочен в параграф 1, съществената промяна, за която е подадено заявление, се счита за отнасяща се до един от аспектите, обхванати от част II на доклада за оценка, и досието на заявлението се счита за пълно.

3.   Ако засегнатата държава членка установи, че съществената промяна не засяга аспекти, попадащи в обхвата на част II от доклада за оценка, или че досието на заявлението е непълно, тя уведомява спонсора за това чрез портала на ЕС и определя максимален срок от десет дни, в който спонсорът да представи коментари относно заявлението или да допълни досието на заявлението чрез портала на ЕС.

В срок от пет дни от получаването на коментарите или попълненото досие на заявление докладващата държава членка уведомява спонсора дали заявлението отговаря на критериите, посочени в в параграф 1, букви а) и б).

Ако засегнатата държава членка не е уведомила спонсора в рамките на срока, посочен във втората алинея, съществената промяна, за която е подадено заявление, се счита за отнасяща се до един от аспектите, обхванати от част II на доклада за оценка, и досието на заявлението се счита за пълно.

Ако спонсорът не е представил коментари, нито е попълнил досието на заявлението в рамките на срока, посочен в първата алинея, разглеждането на заявлението се счита за прекратено в засегнатата държава членка.

4.   За целите на настоящия член датата, на която спонсорът е уведомен в съответствие с параграф 1 или 3, е датата на валидиране на заявлението. Ако спонсорът не е уведомен, датата на валидиране е последният ден от съответните срокове, посочени в параграфи 1 и 3.

5.   Засегнатата държава членка оценява заявлението и представя на спонсора чрез портала на ЕС част II от доклада за оценка, включително заключението му, и решението за това дали съществената промяна е разрешена, дали е разрешена при определени условия или се отказва разрешение.

Уведомяването се извършва чрез едно единствено решение в рамките на 38 дни от датата на валидирането.

Разрешаването на съществена промяна при определени условия се ограничава до условия, които поради естеството си не могат да бъдат изпълнени към момента на разрешаването.

6.   По време на срока, посочен в параграф 5, втора алинея, засегнатата държава членка може да поиска, по основателни причини, допълнителна информация от спонсора по отношение на съществената промяна, доколкото това засяга нейната територия.

За целите на получаването на тази допълнителна информация от спонсора, засегната държава членка може да удължи срока, посочен в параграф 5, втора алинея, с не повече от 31 дни.

Спонсорът предоставя изискваната допълнителна информация в рамките на срока, определен от засегнатите държавите членки, който не превишава 12 дни от датата на получаване на искането.

След получаване на допълнителната информация, засегнатата държава членка завършва оценката си в рамките на неповече от 19 дни.

Ако спонсорът не представи допълнителна информация в рамките на срока, определен от засегнатата държава членка, посочен в съответствие с третата алинея, заявлението се счита за прекратено в тази държава членка.

Искането за допълнителна информация и допълнителната информация се представят през портала на ЕС.

7.   Засегната държава членка отказва да разреши съществена промяна, ако констатира въз основа на надлежно обосновани съображения, че аспектите, обхванати от част II от доклада за оценка, не са изпълнени, или когато комисия по етика е дала отрицателно становище, което в съответствие с правото на тази засегната държава членка, е валидно за цялата територия на тази държава членка. Тази държава членка предвижда процедура по обжалване на отказа.

8.   Ако засегнатата държава членка не е уведомила спонсора за своето решение в рамките на сроковете, определени в параграфи 5 и 6, съществената промяна се счита за разрешена в тази държава членка.

Член 21

Съществена промяна на аспекти, обхванати от части I и II на доклада за оценка

1.   Ако съществената промяна е свързана с аспекти, обхванати от части I и II на доклада за оценка, заявлението за разрешение за тази съществена промяна се валидира в съответствие с член 17.

2.   Аспектите, обхванати от част I на доклада за оценка, се оценяват в съответствие с член 18, а аспектите, обхванати от част II на доклада за оценка, се оценяват в съответствие с член 22.

Член 22

Оценка на съществена промяна на аспекти, обхванати от части I и II на доклада за оценка – оценка на елементите, които са обхванати от част II от доклада за оценка

1.   Всяка засегната държава членка оценява, за своята собствена територия, аспектите на съществената промяна, които са обхванати от част II на доклада за оценка и представя чрез портала на ЕС този доклад, включително заключението му, на спонсора в рамките на 38 дни от датата на валидиране.

2.   По време на срока, посочен в параграф 1, засегнатата държава членка може да поиска, по основателни причини, допълнителна информация от спонсора по отношение на това съществена промяна, доколкото това засяга нейната територия.

3.   За целите на получаването и прегледа на допълнителната информация, посочена в параграф 2, от спонсора, в съответствие с трета и четвърта алинея, засегнатата държава членка може да удължи срока, посочен в параграф 1, с не повече от 31 дни.

Спонсорът представя изискваната допълнителна информация в рамките на срока, определен от засегнатите държавите членки, който не превишава12 дни от датата на получаване на искането.

След получаване на допълнителната информация, засегнатата държава членка завършва оценката си в рамките на неповече от 19 дни.

Когато спонсорът не представи изисканата допълнителна информация в рамките на срока, определен от засегната държава членка в съответствие с втората алинея, разглеждането на заявлението се счита за прекратено в тази държава членка.

Искането за допълнителна информация и допълнителната информация се представят през портала на ЕС.

Член 23

Решение относно съществената промяна на аспект, обхванат от части I и II от доклада за оценка

1.   Всяка засегната държава членка уведомява спонсора чрез портала на ЕС за това дали съществената промяна е разрешена, дали е разрешена при определени условия или се отказва разрешение.

Уведомяването се извършва чрез едно-единствено решение в рамките на пет дни от датата, която е по-късна — или от датата на докладването, или от последния ден на оценяването, посочено в член 22.

Разрешаването на съществена промяна при определени условия се ограничава до условия, които поради естеството си не могат да бъдат изпълнени към момента на разрешаването.

2.   Ако заключението на докладващата държава членка e, че съществената промяна на аспекти, обхванати от част I от доклада за оценка е приемлива или приемлива при спазването на определени условия, това заключение се разглежда като заключение на съответната държава членка.

Без да се засяга първата алинея, дадена засегната държава членка може да изрази несъгласие със заключението на докладващата държава членка само на следните основания:

а)

когато счита, че участието в клиничното изпитване би довело до това даден участник да получи лечение с по-ниско качество в сравнение с нормалната клинична практика в засегнатата държава членка;

б)

нарушение на националното си право, посочено в член 90;

в)

съображения, свързани с безопасността на участника и надеждността и устойчивостта на данните, представени съгласно параграф 4 или 6 от член 18.

Ако засегнатата държава членка не е съгласна със заключението по отношение на съществената промяна на аспекти, които са обхванати от част I от доклада за оценка въз основа на втора алинея, тя уведомява за своето несъгласие, едновременно с детайлна обосновка, чрез портала на ЕС Комисията, всички засегнати държави членки и спонсора.

3.   Ако по отношение на съществената промяна на аспекти, които са обхванати от част I от доклада за оценка, съществената промяна е приемлива или е приемлива при спазване на определени условия, засегнатата държава членка включва в решението си своето заключение относно съществената промяна на аспекти, обхванати от част II на доклада за оценка.

4.   Засегната държава членка отказва да разреши съществена промяна, ако изразява несъгласие със заключенията на докладващата държава членка относно съществените промени на аспекти, обхванати от част I от доклада за оценка въз основа на някоя от причините, посочени в параграф 2, алинея втора, или ако констатира въз основа на надлежно обосновани съображения, че аспектите, обхванати от част II от доклада за оценка, не са изпълнени, или когато комисия по етика е дала отрицателно становище, което в съответствие с правото на засегнатата държава членка, е валидно за цялата територия на тази държава членка. Тази държава членка предвижда процедура по обжалване на отказа.

5.   Когато заключението на докладващата държава членка по отношение на съществена промяна на аспекти, обхванати от част I от доклада за оценка, е че съществената промяна е неприемлива, това заключение се счита за заключение на засегнатата държава членка.

6.   Ако засегнатата държава членка не е уведомила спонсора за своето решение в рамките на сроковете, посочени в параграф 1, заключението относно съществената промяна на аспекти, обхванати от част I от доклада за оценка, се счита за решение на засегнатата държава членка относно заявлението за разрешение на съществената промяна.

Член 24

Лица, оценяващи заявлението за съществена промяна

По отношение на оценките, извършени съгласно настоящата глава, се прилага член 9.

Глава IV

Досие на заявлението

Член 25

Данни, предоставени в досието на заявлението

1.   Досието на заявлението за разрешение за клинично изпитване съдържа цялата изисквана документация и информация, необходима за валидирането и оценяването, посочени в глава II и свързани със:

а)

провеждането на клиничното изпитване, включително научния контекст и предприетите мерки;

б)

спонсора, изследователите, потенциалните участници, участниците и центровете за провеждане на клиничното изпитване;

в)

изпитваните лекарствени продукти и, ако е необходимо, допълнителните лекарствени продукти, по-специално техните свойства, етикетиране, производство и контрол;

г)

мерки за защита на участниците;

д)

обосновка на това защо клиничното изпитване е с ниска степен на интервенция, в случаите когато спонсорът твърди това.

Списъкът на изискваните документи и информация е посочен в приложение I.

2.   Досието на заявлението за разрешение за съществена промяна съдържа цялата изисквана документация и информация, необходима за валидирането и оценяването, посочени в глава III:

а)

посочване на клиничното изпитване или клиничните изпитвания, които се изменят съществено, като се използва ЕС номерът на изпитването, посочен в третата алинея на член 81, параграф 1 („ЕС номер на изпитването“);

б)

ясно описание на съществената промяна, и по-специално естеството на съществената промяна и причините за него;

в)

представяне на данни и допълнителна информация в подкрепа на съществената промяна, ако това е необходимо;

г)

ясно описание на последиците от съществената промяна по отношение на правата и безопасността на участника и надеждността и устойчивостта на данните, получени от клиничното изпитване.

Списъкът на изискваните документи и информация е посочен в приложение II.

3.   Представената неклинична информация в досието на заявлението се основава на данни, получени от изследвания, които са в съответствие с правото на Съюза по отношение на принципите на добрата лабораторна практика, приложима към момента на провеждане на тези изследвания.

4.   Ако в досието на заявлението се прави позоваване на данните, получени от клинично изпитване, това клинично изпитване трябва да е било проведено в съответствие с настоящия регламент или, ако е проведено преди датата, посочена в член 99, параграф 2, в съответствие с Директива 2001/20/ЕО.

5.   Ако клиничното изпитване, посочено в параграф 4, е било проведено извън Съюза, то трябва да е било проведено в съответствие с принципи, еквивалентни на тези на настоящия регламент по отношение на правата и безопасността на участника и надеждността и устойчивостта на данните, получени от клиничното изпитване.

6.   Данните от клинично изпитване, започнало на датата, посочена във втория параграф от член 99, се предоставят само в досието на заявлението, ако това клинично изпитване е било вписано преди своето начало в публичен регистър, който е основен или партньорски регистър или доставчик на данни на WHO ICTRP.

Данните от клинично изпитване, започнало преди датата, посочена във втория параграф от член 99, се предоставят само в досието на заявлението, ако това клинично изпитване е вписано в публичен регистър, който е основен или партньорски регистър или доставчик на данни на WHO ICTRP или ако резултатите от това клинично изпитване са публикувани в независима научна рецензия.

7.   Данните, представени в досието на заявлението, които не отговарят на изискванията на параграфи 3—6, не се вземат предвид при оценяването на заявлението за разрешение за клинично изпитване или на съществена промяна.

Член 26

Езикови изисквания

Езикът на досието на заявлението, или на части от него, се определя от засегнатата държава членка.

При прилагането на разпоредбите на параграф 1 държавите членки следва да разгледат възможността да приемат общоразбираем език в областта на медицината по отношение на документацията, която не е адресирана до участника.

Член 27

Актуализиране посредством делегирани актове

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 85, във връзка с изменението на приложения I и II, за да ги адаптира към техническия прогрес или да отчита промените в международната регулаторна рамка, в които участват Съюзът или държавите членки, в областта на клиничните изпитвания.

Глава V

Защита на участниците и информирано съгласие

Член 28

Общи правила

1.   Клинично изпитване може да се провежда само ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

а)

очакваните ползи за участниците или ползите за общественото здраве оправдават предвидимите рискове и неудобства и се извършва постоянно наблюдение на съответствието с това условие;

б)

участниците или, ако участник не може да даде информирано съгласие, неговият законно определен представител е бил информиран съгласно член 29, параграф 2 - 6;

в)

участниците или, ако участник не може да даде информирано съгласие, неговият законно определен представител е дал информирано съгласие съгласно член 29, параграфи 1, 7 и 8;

г)

правото на участниците на физическа и психическа неприкосновеност, на личен живот и на защита на данните, отнасящи се до тях, в съответствие с разпоредбите на Директива 95/46/ЕО, са гарантирани;

д)

клиничното изпитване има за цел да сведе до минимум болката, дискомфорта, страха и всякакъв друг предвидим риск за участника, а пределният риск и степента на причинения физически дискомфорт са изрично определени в протокола и непрекъснато наблюдавани;

е)

медицинските грижи, полагани за участниците, са отговорност на подходящо квалифициран лекар или, когато това е целесъобразно, на квалифициран лекар по дентална медицина;

ж)

на участника или, ако участникът не може да даде информирано съгласие, на неговия законно определен представител са били предоставени данните за контакт на образувание, където може да бъде получена допълнителна информация в случай на необходимост;

з)

на участниците не е оказвано неправомерно влияние, включително от финансово естество, за да участват в клиничното изпитване.

2.   Без да се засягат разпоредбите на Директива 95/46/ЕО, спонсорът може да поиска от участника, или ако участникът не е в състояние да даде информирано съгласие неговия законно определен представител в момента, когато участникът или законно определеният представител дава своето информирано съгласие да участва в клиничното изпитване, да даде съгласие за използването на неговите данни извън протокола на клиничното изпитване изключително за научни цели. Това съгласие може да бъде оттеглено по всяко време от участника или от неговия законно определен представител.

Научните изследвания, използващи данните извън протокола на клиничното изпитване, се извършват в съответствие с приложимото право за защита на данните.

3.   Всеки участник или, ако участникът не може да даде информирано съгласие, неговият законно определен представител, може, без това да му навреди по какъвто и да било начин и без да му се налага да предоставя каквото и да е обяснение, да се оттегли от клиничното изпитване по всяко време, като оттегли своето информирано съгласие. Без да се засягат разпоредбите на Директива 95/46/ЕО, оттеглянето на информираното съгласие не засяга вече извършените дейности, нито използването на данните, получени въз основа на информираното съгласие преди неговото оттегляне.

Член 29

Информирано съгласие

1.   Информираното съгласие е в писмена форма, с дата и подпис на лицето, провеждащо разговора, посочено в параграф 2, точка в) и на участника, или, когато участникът не е способен да даде информирано съгласие, на негов законно определен представител, след като той е бил надлежно информиран в съответствие с параграф 2. Ако участникът не е в състояние да пише, може да бъде дадено и записано посредством подходящи I съгласие в присъствието най-малко на един безпристрастен свидетел. В този случай, свидетелят подписва и слага дата на документа за информирано съгласие. На участника или, когато участникът не е способен да де информирано съгласие, на негов законно определен представител се предоставя копие от документа (или записа), с който е било дадено информираното съгласие. Информираното съгласие се документира. На участника или неговия законно определен представител се предоставя достатъчно време, за да обмисли своето решение за участие в клиничното изпитване.

2.   Информацията, предоставена на участника или, когато участникът не е способен да де информирано съгласие, на законно определения му представител за целите на получаване на неговото информирано съгласие:

а)

позволява на участника или на неговия законно определен представител да разбере:

i)

естеството, целите, ползите, последиците, рисковете и недостатъците на клиничното изпитване;

ii)

правата на участника и гаранциите по отношение на неговата защита, и в частност неговото право да откаже да участва и правото да се оттегли от клиничното изпитване по всяко време и без това да му навреди по някакъв начин, и без да трябва да предоставя никаква обосновка;

iii)

условията, при които трябва да се проведе клиничното изпитване; включително очакваната продължителност на участието на участниците в клиничното изпитване; и

iv)

възможните алтернативи на лечението, включително последващите мерки, в случай че участието на участника в клиничното изпитване се преустанови;

б)

е изчерпателна, кратка, ясна, релевантна и разбираема за неспециалисти;

в)

се предоставя в предварителен разговор с член на изследователския екип, който е подходящо квалифициран в съответствие с националното законодателство на засегнатата държава членка;

г)

включва информация за приложимата система за обезщетение на вреди, посочена в член 76, параграф 1; и

д)

включва ЕС номера на изпитването, както и информация относно наличието на резултатите от клиничното изпитване в съответствие с параграф 6.

3.   Информацията, посочена в параграф 2, се изготвя в писмена форма и е на разположение на участника или, когато участникът не е в състояние да даде информирано съгласие, на неговия законно определен представител.

4.   В разговора, посочен в параграф 2, точка в) се обръща специално внимание на потребностите от информация на специфичните популации от пациенти и на отделните участници, както и на методите, използвани за даване на информация.

5.   По време на разговора, посочен в параграф 2, точка в) се проверява дали участникът е разбрал информацията.

6.   Участникът бива уведомен, че обобщението на резултатите от клиничното изпитване и обобщение, представено по разбираем за неспециалисти начин, ще бъдат предоставени на разположение в базата данни на ЕС, посочена в член 81 („базата данни на ЕС“) съгласно член 37, параграф 4, независимо от резултатите от клиничното изпитване, и, доколкото е възможно, когато обобщенията са налице.

7.   Настоящият регламент не засяга разпоредбите на националното право, които налагат изискването, че във формуляра за информирано съгласие може да се изисква както подписът на недееспособното лице, така и подписът на законно определения му представител.

8.   Настоящият регламент не засяга разпоредбите на националното право, които изискват, в допълнение към информираното съгласие, дадено от законно назначения представител, малолетно или непълнолетно лице, което е способно да си състави мнение и да оцени предоставената му информация, също да дава одобрението си, за да участва в дадено клинично изпитване.

Член 30

Информирано съгласие при изпитвания, извършвани в клъстери

1.   Когато дадено клинично изпитване ще бъде проведено изключително само в една държава членка, тази държава членка може, без да се засягат разпоредбите на член 35, и чрез дерогация от член 28, параграф 1, букви б), в) и ж), член 29, параграф 1, член 29, параграф 2, буква в), член 29, параграфи 3, 4 и 5,член 31, параграф 1, букви а), б) и в) и член 32, параграф 1, букви а), б) и в), да позволи на изследователя да получи информирано съгласие посредством опростените начини, посочени в параграф 2 на настоящия член, при условие че са изпълнени всички условия, посочени в параграф 3 на настоящия член.

2.   За клинични изпитвания, които отговарят на условията, предвидени в параграф 3, се счита, че е било получено информирано съгласие, ако:

а)

информацията, изисквана съгласно член 29, параграф 2, букви а), б), г) и д), се предоставя в съответствие с предвиденото в протокола, преди включването на участника в клиничното изпитване, и тази информация, по-специално, изяснява, че участникът може да откаже да участва или да се оттегли по всяко време от клиничното изпитване, и без това да му навреди по никакъв начин; и

б)

потенциалният участник, след като бъде информиран, не възразява срещу участието си в клиничното изпитване.

3.   Информирано съгласие може да бъде получено по опростените начини, посочени в параграф 2, ако са спазени всички от следните условия:

а)

опростените начини за получаване на информирано съгласие не противоречат на националното законодателство на засегнатата държава членка.

б)

методологията на клиничното изпитване изисква по-скоро групи от участници, отколкото отделни участници, да бъдат разпределени да получават различни изпитвани лекарствени продукти в клинично изпитване;

в)

клиничното изпитване е клинично изпитване с ниска степен на интервенция и изпитваните лекарствени продукти се използват в съответствие с условията на разрешението за употреба;

г)

няма никакви други интервенции, различни от стандартното лечение на засегнатите участници;

д)

Протоколът обосновава причините за получаване на информирано съгласие по опростени начини и описва обхвата на информацията, която се предоставя на участниците, както и начините за предоставяне на информация.

4.   Изследователят документира всички откази и случаи на оттегляне и гарантира, че от участници, които отказват да участват в клиничното изпитване или са се оттеглили от него, не се събират никакви данни за клиничното изпитване.

Член 31

Клинични изпитвания с недееспособни участници

1.   Ако става дума за недееспособни участници, които не са дали или не са отказали да дадат информирано съгласие преди началото на недееспособността си, клинично изпитване може да бъде проведено само ако в допълнение към условията, определени в член 28, е изпълнено всяко едно от следните условия:

а)

информираното съгласие на техния законно определен представител е получено;

б)

недееспособните участници са получили информацията, посочена в член 29, параграф 2, по начин, подходящ от гледна точка на тяхната способност да разбере тази информация;

в)

изричното желание на недееспособния участник, който е в състояние да си състави мнение и да прецени информацията, посочена в член 29, параграф 2, да откаже участие или да се оттегли от клиничното изпитване по всяко време, е уважено от изследователя;

г)

на участниците или на законно определените им представители не е предоставен никакъв стимул, нито финансова изгода, освен обезщетение за разноските и загубата на приходи, пряко свързани с участието в клиничното изпитване;

д)

клиничното изпитване е от съществено значение по отношение на недееспособни участници и данните със съпоставима валидност, не могат да бъдат получени от клинични изпитвания върху хора, които са в състояние да дадат информирано съгласие, или чрез други методи на изследване;

е)

клиничното изпитване е свързано пряко със заболяване на участника;

ж)

налице са научни основания да се очаква, че участието в клиничното изпитване ще донесе:

i)

пряка полза за недееспособния участник, която надхвърля рисковете или неудобствата; или

ii)

някаква полза за популацията, представлявана от засегнатите недееспособни участници, когато клиничното изпитване е пряко свързано със заболяване на участника, при което съществува опасност за живота или инвалидизиране, и такива изпитване ще предизвиква само минимален риск за засегнатия недееспособен участник, и ще му причини минимално неудобство, в сравнение със стандартното лечение на заболяването на засегнатия недееспособен участник.

2.   Параграф 1, буква ж), подточка ii) се прилага, без да се засягат по-строгите национални разпоредби, забраняващи провеждането на тези клинични изпитвания върху недееспособни участници, когато няма научни основания да се очаква, че участието в клиничното изпитване ще донесе пряка полза за участника, надхвърляща свързаните с него рискове и неудобства.

3.   Участникът, доколкото е възможно, взема участие в процедурата за даване на информирано съгласие.

Член 32

Клинични изпитвания върху малолетни и непълнолетни лица

1.   Клинично изпитване върху малолетни или непълнолетни лица може да се провежда само ако в допълнение към условията, определени в член 28, е изпълнено всяко едно от следните условия:

а)

получено e информираното съгласие на техния законно определения представител;

б)

малолетните или непълнолетните лица са получили информацията, посочена в член 29, параграф 2, по начин, адаптиран към тяхната възраст и психическа зрелост и от изследователите или членове на изследователския екип, които са обучени за работа с деца или имат опит в тази област;

в)

изричното желание на малолетното или непълнолетното лице, което е в състояние да си състави мнение и да прецени информацията, посочена в член 29, параграф 2, да откаже участие или да се оттегли от клиничното изпитване по всяко време, е уважено от изследователя;

г)

на участника или на законно определения му представител не е предоставен никакъв стимул, нито финансова изгода, освен обезщетение за разноските и загубата на приходи, пряко свързани с участието в клиничното изпитване;

д)

клиничното изпитване има за цел да изследва методи за лечение на заболяване, което се среща само при малолетни или непълнолетни лица, или клиничното изпитване е от съществено значение по отношение на малолетните или непълнолетните лица за валидирането на данните, получени от клинични изпитвания върху хора, които са в състояние да дадат информирано съгласие, или чрез други методи на изследване;

е)

клиничното изпитване или е пряко свързано със заболяването, от което страда малолетното или непълнолетното лице, или е от такова естество, че може да се проведе само върху малолетни или непълнолетни лица;

ж)

налице са научни основания да се очаква, че участието в клиничното изпитване ще донесе:

i)

преки ползи за засегнатото малолетно или непълнолетно лице, надхвърлящи свързаните с него рискове и неудобства;

ii)

някои ползи за популацията, представлявана от засегнатото малолетно или непълнолетно лице, и такова клинично изпитване ще предизвиква само минимален риск за засегнатото малолетно или непълнолетно лице, и ще му причини минимално неудобство, в сравнение със стандартното лечение на заболяването на засегнатото малолетно или непълнолетно лице.

2.   Малолетното или непълнолетно лице взема участие в процедурата за даване на информирано съгласие по начин, съобразен с неговата възраст и психическа зрелост.

3.   Ако по време на клинично изпитване малолетното или непълнолетното лице навърши възраст, на която стане дееспособно да даде информирано съгласие според правото на засегнатата държава членка, следва да се получи неговото или нейното изрично информирано съгласие, преди този участник да може да продължи да участва в клиничното изпитване.

Член 33

Клинични изпитвания върху бременни жени или кърмачки

Клинично изпитване върху бременни жени или кърмачки може да се провежда само ако в допълнение към условията, определени в член 28, са изпълнени следните условия:

а)

клиничното изпитване има потенциал да донесе преки ползи за засегнатата бременна жена или кърмачка, или за нейния ембрион, зародиш или дете след раждането, надхвърлящи свързаните с изпитването рискове и неудобства, или

б)

ако такова клинично изпитване няма преки ползи за засегнатата бременна жена или кърмачка, или за нейния ембрион, зародиш или дете след раждането, изпитването може да се извършва само ако:

i)

не може да бъде извършено клинично изпитване със съпоставима ефективност при жени, които не са бременни или кърмачки;

ii)

клиничното изпитване допринася за постигането на резултати, които могат донесат ползи за бременни жени или кърмачки, или други жени във връзка с репродукцията или други ембриони, зародиши или деца; и

iii)

клиничното изпитване представлява минимален риск и води до минимално неудобство за засегната бременна жена или кърмачка и нейния ембрион, зародиш или дете след раждането;

в)

когато научните изследвания се извършват върху кърмачки, се вземат специални предпазни мерки, за да се избегне страничното въздействие върху здравето на детето; и

г)

на участника не е предоставен никакъв стимул, нито финансова изгода, освен обезщетение за разноските и загубата на приходи, пряко свързани с участието в клиничното изпитване;

Член 34

Допълнителни национални мерки

Държавите членки могат да поддържат допълнителни мерки относно лицата, извършващи задължителна военна служба, лицата, лишени от свобода, лицата, които поради съдебно решение не могат да участват в клинични изпитвания, или лицата, настанени в специализирани институции.

Член 35

Клинични изпитвания в спешни ситуации

1.   Чрез дерогация от член 28, параграф 1, букви б) и в), член 31, параграф 1, букви а) и б) и член 32, параграф 1, букви а) и б) информирано съгласие за участие в клинично изпитване може да бъде получено и информация за клиничното изпитване може да бъде предоставена след решението за включване на участника в клиничното изпитване, при условие че това решение е взето по време на първата интервенция върху участника в съответствие с протокола за това клинично изпитване, и е изпълнено всяко едно от следните условия:

а)

поради спешността на ситуацията в резултат на внезапно настъпило животозастрашаващо състояние или друго внезапно настъпило сериозно заболяване участникът не е в състояние да предостави предварително информирано съгласие и да получи предварителна информация относно клиничното изпитване;

б)

налице са научни основания да се очаква, че участието на участника в клиничното изпитване ще има потенциала да донесе преки значими от клинична гледна точка ползи за участника, водещи до измеримо, свързано със здравето подобрение, намаляващи страданието и/или подобряващи здравето на участника, или до диагностициране на неговото състояние;

в)

невъзможно е в рамките на терапевтичния прозорец да се достави цялата предварителна информация и да се получи предварително информирано съгласие от законно определен представител;

г)

изследователят удостоверява, че не са му известни никакви възражения за участие в клиничното изпитване, изразени преди това от участника;

д)

клиничното изпитване е пряко свързано със заболяването на участника, вследствие на което в рамките на терапевтичния прозорец е невъзможно да се получи предварително информирано съгласие от участника или законно определен представител и да се предостави предварителна информация, и клиничното изпитване е от такова естество, че може да бъде извършено изключително в спешни ситуации;

е)

клиничното изпитване представлява минимален риск и води до минимално неудобство за участника, в сравнение със стандартното лечение на заболяването на участника.

2.   След интервенция съгласно параграф 1, необходимо е да се поиска информирано съгласие в съответствие с член 29, с цел продължаване на участието на участника в клиничното изпитване, а информацията за клиничното изпитване се предоставя в съответствие със следните изисквания:

а)

по отношение на недееспособни участници и малолетни и непълнолетни лица изследователят търси без ненужно забавяне информираното съгласие от законно определения им представител, а информацията, посочена в член 29, параграф 2, се предоставя възможно най-бързо на участника и на законно определения му представител;

б)

по отношение на други участници, изследователят търси без ненужно забавяне информирано съгласие от участника или неговия законно определен представител, в зависимост от това кое е възможно по-скоро, а информацията, посочена в член 29, параграф 2, се предоставя възможно най-бързо на участника или на неговия законно определен представител, което от двете е по-скоро.

За целите на буква б), ако е било получено информирано съгласие от законно определения представител, информираното съгласие за продължаване на участието в клиничното изпитване се получава от участника непосредствено след като той бъде в състояние да даде информирано съгласие.

3.   Ако участникът или, когато е приложимо, неговият законно определен представител не даде съгласие, той трябва да бъде информиран за правото да откаже използването на данните, получени от клиничното изпитване.

Глава VI

Начало, край, временно спиране и преждевременно прeкратяване на клинично изпитване

Член 36

Уведомление за начало на клинично изпитване и за приключване на набирането на участници

1.   Спонсорът уведомява всяка засегната държава членка относно началото на клинично изпитване, което има отношение към тази държава членка, чрез портала на ЕС.

Това уведомление се извършва в срок от 15 дни от началото на клиничното изпитване, което има отношение към тази държава членка.

2.   Спонсорът уведомява всяка засегната държава членка относно първото посещение на първия участник по отношение на тази държава членка, чрез портала на ЕС.

Това уведомление се извършва в срок от 15 дни от първото посещение на първия участник по отношение на тази държава членка.

3.   Спонсорът уведомява всяка засегната държава членка за края на набирането на участници за клинично изпитване в тази държава членка чрез портала на ЕС.

Уведомлението се извършва в рамките на 15 дни от края на набирането на участници. В случай на възобновяване на набирането на участници се прилага параграф 1.

Член 37

Край на клинично изпитване, временно спиране и преждевременно прекратяване на клинично изпитване и представяне на резултатите

1.   Спонсорът уведомява всяка засегната държава членка относно края на клинично изпитване, което има отношение към тази държава членка, чрез портала на ЕС.

Това уведомление се извършва в срок от 15 дни от края на клиничното изпитване по отношение на тази държава членка.

2.   Спонсорът уведомява всяка засегната държава членка относно края на клинично изпитване във всички засегнати държави членки чрез портала на ЕС.

Това уведомление се извършва в срок от 15 дни от края на клиничното изпитване в последната засегната държава членка.

3.   Спонсорът уведомява чрез портала на ЕС всяка засегната държава членка относно края на клиничното изпитване във всички засегнати държави членки и във всички трети държави, в които клиничното изпитване е било проведено.

Това уведомление се извършва в срок от 15 дни от края на клиничното изпитване в последната от засегнатите държави членки и трети държави, в които клиничното изпитване е било проведено.

4.   Независимо от резултата от клиничното изпитване, в рамките на една година от края на клиничното изпитване във всички засегнати държави членки, спонсорът предоставя в базата данни на ЕС обобщение на резултатите от клиничното изпитване. Съдържанието на това обобщение е изложено в приложение IV.

То се придружава от обобщение, написано по начин, който е разбираем за неспециалисти.Съдържанието на това обобщение е изложено в приложение V.

Когато обаче по научни съображения, подробно посочени в протокола, не е възможно да се представи обобщение на резултатите в рамките на една година, обобщението на резултатите се представя веднага след като то е на разположение. В този случай в протокола се уточнява кога резултатите ще бъдат представени, заедно с обосновка.

В допълнение към обобщението на резултатите, когато клиничното изпитване е предназначено да се използва за получаване на разрешение за употреба за изпитвания лекарствен продукт, заявителят за разрешение за употреба внася в базата данни на ЕС доклада от клиничното изследване в рамките на 30 дни след деня на издаването на разрешението за употреба, приключването на процеса на издаване на разрешение за употреба, или оттеглянето на заявлението от заявителя за разрешението за употреба.

За случаите, в които спонсорът решава да сподели доброволно необработени данни, Комисията изготвя насоки за форматирането и обмена на тези данни.

5.   Спонсорът уведомява всяка засегната държава членка чрез портала на ЕС за временно спиране на клиничното изпитване във всички засегнати държави членки, поради причини, които не се отразяват върху съотношението полза — риск.

Това уведомяване се прави в срок от 15 дни от временното спиране на клиничното изпитване във всички засегнати държави членки и включва причините за подобно действие.

6.   Когато временно спряно клинично изпитване, посочено в параграф 5, бъде възобновено, спонсорът уведомява всяка засегната държава членка чрез портала на ЕС.

Това уведомление се извършва в срок от 15 дни от възобновяването на временно спряното клинично изпитване във всички засегнати държави членки.

7.   Ако дадено временно спряно клинично изпитване не се възобнови в срок от две години, датата, на която този период изтича, или датата на решението на спонсора да не подновява клиничното изпитване, която от двете изтича по-скоро, се счита за датата на края на клиничното изпитване. В случай на преждевременно прекратяване на клиничното изпитване, датата на предсрочното прекратяване се счита за дата на края на клиничното изпитване.

В случай на преждевременно приключване на клиничното изпитване поради причини, които не се отразяват върху съотношението полза — риск, спонсорът уведомява всяка засегната държава членка чрез портала на ЕС за причините за подобно действие и, когато това е целесъобразно, относно последващи мерки по отношение на участниците.

8.   Без да се засяга параграф 4, ако протоколът на клиничното изпитване предвижда дата на междинен анализ на данните, преди края на клиничното изпитване, а съответните резултати от клинични изпитвания са на разположение, обобщение на тези резултати се представя в базата данни на ЕС в рамките на една година от датата на междинния анализ на данните.

Член 38

Временно спиране или преждевременно прекратяване от спонсора от съображения за безопасност на участниците

1.   За целите на настоящия регламент, временното спиране или преждевременното прекратяване на клинично изпитване от съображения за промяна на съотношението полза — риск засегнатите държави членки се уведомяват чрез портала на ЕС.

Уведомлението се извършва без неоснователно забавяне, но не по-късно от 15 дни от датата на временното спиране или предсрочното прекратяване. То включва причините за такова действие и уточнява последващи мерки.

2.   Подновяването на клиничното изпитване след такова временно спиране, посочено в параграф 1, се счита за съществена промяна на клинично изпитване, подлежаща на процедурата по разрешаване, посочена в глава III.

Член 39

Актуализиране на съдържанието на обобщението на резултатите и обобщението за неспециалисти

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 89, във връзка с изменението на приложения IV и V, за да ги адаптира към техническия прогрес или да отчита промените в международната регулаторна рамка, в които участват Съюзът или държавите членки, в областта на клиничните изпитвания.

Глава VII

Докладване на безопасността в контекста на клинично изпитване

Член 40

Електронна база данни за докладване на безопасността

1.   Европейската агенция за лекарствени продукти, създадена с Регламент (ЕО) № 726/2004 („Агенцията“), създава и поддържа електронна база данни за докладването, предвидено в членове 42 и 43. Тази база данни е модул на базата данни, посочена в член 24 от Регламент (ЕО) № 726/2004 („база данни „EudraVigilance““).

2.   Агенцията, в сътрудничество с държавите членки, разработва стандартен уеб-базиран структуриран формуляр за докладване от страна на спонсорите към базата данни, посочена в параграф 1 на подозирани неочаквани сериозни нежелани реакции.

Член 41

Докладване на нежелани събития и сериозни нежелани събития от изследователя пред спонсора

1.   Изследователят записва и документира нежеланите събития или отклонения на лабораторните показатели, определени в протокола като имащи решаващо значение за оценката на безопасността, и ги докладва пред спонсора в съответствие с изискванията за докладване и в сроковете, посочени в протокола.

2.   Изследователят запазва и документира всички странични събития, освен ако протоколът не предвижда друго. Изследователят докладва пред спонсора за всички сериозни нежелани събития при лекуваните от него или нея участници в клиничното изпитване, освен ако протоколът не предвижда друго.

Изследователят докладва пред спонсора сериозни нежелани събития, без необосновано забавяне, но не по-късно от 24 часа, след като е узнал за събитията, освен ако, в случая на определени сериозни нежелани събития, протоколът предвижда, че не се изисква незабавно докладване. Ако е целесъобразно, изследователят изпраща доклад за последващи мерки на спонсора, за да му позволи да прецени дали сериозното нежелано събитие оказва въздействие върху съотношението полза — риск на клиничното изпитване.

3.   Спонсорът води подробен регистър за всички нежелани събития, които са му докладвани от изследователя.

4.   В случай че изследователят научи за сериозно нежелано събитие с подозирана причинно-следствена връзка с изпитвания лекарствен продукт, което възниква след края на клиничното изпитване при участник, лекуван от него или нея, изследователят, без необосновано забавяне, докладва за сериозното нежелано събитие пред спонсора.

Член 42

Докладване на подозирани неочаквани сериозни нежелани реакции на Агенцията от спонсора

1.   Спонсорът на клинично изпитване, извършвано в най-малко една държава членка, докладва по електронен път и незабавно до базата данни, посочена в член 40, параграф 1 цялата приложима информация относно следните подозирани неочаквани сериозни нежелани реакции:

а)

всички подозирани неочаквани сериозни нежелани реакции спрямо изпитваните лекарствени продукти, възникващи при това клинично изпитване, независимо от това дали подозираната неочаквана сериозна нежелана реакция възниква в център за провеждане на клинично изпитване в Съюза илив трета държава;

б)

всички подозирани неочаквани сериозни нежелани реакции, свързани със същото активно вещество, независимо от фармацевтичната форма и сила или от изследваното показание, спрямо изпитваните лекарствени продукти, използвани в клиничното изследване, настъпили при клинично изпитване, провеждано изцяло в трета държава, ако това клинично изпитване е финансирано:

i)

от този спонсор; или

ii)

от друг спонсор, който е част от същото дружество майка като спонсора на клиничното изпитване или разработва лекарствен продукт съвместно със спонсора на клиничното изпитване въз основа на официално споразумение. За тази цел, предоставянето на изпитвания лекарствен продукт или на информация на бъдещ потенциален притежател на разрешение за употреба по въпроси, свързани с безопасността, не се счита за съвместна разработка; и

в)

всички подозирани неочаквани сериозни нежелани реакции спрямо изпитваните лекарствени продукти, възникващи при когото и да е от участниците в клиничното изпитване, които са идентифицирани от спонсора или са станали достояние на спонсора след края на клиничното изпитване.

2.   Срокът за докладване на подозирани неочаквани сериозни нежелани реакции от спонсора на Агенцията следва да отчита сериозността на реакцията и да бъде, както следва:

а)

в случай на подозирани неочаквани сериозни нежелани реакции, които са смъртоносни или животозастрашаващи, възможно най-кратък, и при всички случаи, не по-късно от седем дни, след като спонсорът е узнал за реакцията;

б)

в случай на подозирани неочаквани сериозни нежелани реакции, които не са смъртоносни или животозастрашаващи, се докладват не по-късно от 15 дни, след като спонсорът е узнал за реакцията;

в)

в случай на подозирана неочаквана сериозна нежелана реакция, която първоначално не е била считана за смъртоносна или животозастрашаваща, но която се е оказала смъртоносна или животозастрашаваща, възможно най-кратък, и при всички случаи, не по-късно от седем дни, след като спонсорът е узнал, че реакцията е смъртоносна или животозастрашаваща.

Ако е необходимо, за да се гарантира своевременното докладване, спонсорът може, в съответствие с раздел 2.4 от приложение III, да представи първоначален непълен доклад, последван от пълен доклад.

3.   Ако поради липсата на ресурси даден спонсор няма възможност да докладва в база данни, посочена в член 40, параграф 1 и спонсорът разполага със съгласието на засегнатата държава членка, той може да докладва пред държавата членка, в която е възникнала подозираната неочаквана сериозна нежелана реакция. Тази държава членка докладва подозираната неочаквана сериозна нежелана реакция в съответствие с параграф 1 от настоящия член.

Член 43

Годишно докладване от спонсора пред Агенцията

1.   По отношение на изпитвани лекарствени продукти, различни от плацебо, спонсорът ежегодно предоставя на Агенцията чрез базата данни, посочена в член 40, параграф 1, доклад относно безопасността на всеки изпитван лекарствен продукт, използван в клинично изпитване, на което той е спонсор.

2.   В случай на клинично изпитване, включващо използването на повече от един изпитван лекарствен продукт, спонсорът може, ако протоколът го предвижда, да представи един-единствен доклад относно безопасността на всички изпитвани лекарствени продукти, използвани в същото клинично изпитване.

3.   Годишният доклад, посочен в параграф 1, съдържа единствено обобщени и анонимни данни.

4.   Задължението, посочено в параграф 1, възниква с първото разрешение за клинично изпитване в съответствие с настоящия регламент. То приключва с края на последното клинично изпитване, проведено от спонсора с изпитвания лекарствен продукт.

Член 44

Оценяване от държавите членки

1.   По електронен път Агенцията изпраща на засегнатите държави членки информацията, докладвана в съответствие с членове 42 и 43.

2.   Държавите членки си сътрудничат при оценяването на информация, докладвана в съответствие с членове 42 и 43. Комисията може чрез актове за изпълнение да установи и измени правилата относно такова сътрудничество.Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, предвидена в член 88, параграф 2.

3.   Отговорната комисия по етика участва в оценката на информацията, посочена в параграфи 1 и 2, ако е било предвидено в правото на засегнатата държавата членка.

Член 45

Технически аспекти

Техническите аспекти за докладването на безопасността в съответствие с членове 41—44 се съдържат в приложение III. Когато това е необходимо с цел подобряване на нивото на защита на участниците, Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 89 с цел да се измени приложение III с някоя от следните цели:

а)

да се подобри качеството на информацията, свързана с безопасността на лекарствените продукти;

б)

техническите изисквания да се приведат в съответствие с техническия прогрес;

в)

да се отчетат промените в международната регулаторна рамка в областта на изискванията във връзка с безопасността на клиничните изпитвания, одобрени от органи, в които участват Съюзът или държавите членки.

Член 46

Докладване по отношение на допълнителни лекарствени продукти

Докладването по отношение на безопасността на допълнителните лекарствени продукти следва да се извършва в съответствие с глава 3 от дял IХ от Директива 2001/83/ЕО.

Глава VIII

Провеждане на клиничното изпитване, надзор от страна на спонсора, обучение и опит, допълнителни лекарствени продукти

Член 47

Съответствие с протокола и добрата клинична практика

Спонсорът на клинично изпитване и изследователят гарантират, че клиничното изпитване се провежда в съответствие с протокола и с принципите на добрата клинична практика.

Без да се засягат всякакви други разпоредби на правото на Съюза или насоки на Комисията, при изготвянето на протокола и при прилагането на настоящия регламент и на протокола спонсорът и изследователят също надлежно вземат предвид стандартите за качество и насоките на ICH за добра клинична практика.

Комисията осигурява публичен достъп до подробните насоки на ICH за добрата клинична практика, посочени във втория параграф.

Член 48

Мониторинг

С цел да провери защитата на правата, безопасността и благосъстоянието на участниците, надеждността и устойчивостта на докладваните данни, както и че провеждането на клиничното изпитване е в съответствие с изискванията на настоящия регламент, спонсорът извършва подходящ мониторинг на провеждането на клиничното изпитване. Степента и естеството на мониторинга се определят от спонсора въз основа на оценка, която взема предвид всички характеристики на клиничното изпитване, включително следните характеристики:

а)

дали клиничното изпитване е клинично изпитване с ниска степен на интервенция;

б)

целта и методологията на клиничното изпитване; и

в)

степента на отклонение на интервенцията от нормалната клинична практика.

Член 49

Пригодност на лицата, участващи в провеждането на клиничното изпитване

Изследователят е лекар, съгласно определението в националното право, или лице, упражняващо професия, която е призната от съответната държава членка като даваща право да бъде изследовател поради притежаваните от него необходими научни познания и опит в областта на грижите за пациенти.

Другите физически лица, участващи в провеждането на клинично изследване, разполагат с подходяща квалификация по силата на своето образование, обучение и опит, за да изпълняват възложените им задачи.

Член 50

Пригодност на центровете за провеждане на клинични изпитвания

Съоръженията, в които ще се провежда клиничното изпитване, са подходящи за провеждането на клиничното изпитване в съответствие с изискванията на настоящия регламент.

Член 51

Проследяване, съхранение, връщане и унищожаване на изпитвани лекарствени продукти

1.   Изпитваните лекарствени продукти могат да бъдат проследени. Те се съхраняват, връщат и/или унищожават по начин, който е целесъобразен и пропорционален с оглед гарантирането на безопасността на участника и надеждността и устойчивостта на данните, получени от клиничното изпитване, по-специално, като се вземе предвид дали изпитваният лекарствен продукт е разрешен изпитван лекарствен продукт и дали клиничното изпитване е клинично изпитване с ниска степен на интервенция.

Първата алинея се прилага също така и за неразрешени допълнителни лекарствени продукти.

2.   Съответната информация относно проследяването, съхранението, връщането и унищожаването на лекарствените продукти, посочени в параграф 1, се съдържа в досието на заявлението.

Член 52

Докладване на сериозни нарушения

1.   Спонсорът уведомява засегнатата държава членка относно сериозно нарушение на настоящия регламент или на варианта на протокола, който е приложим към момента на нарушението чрез портала на ЕС, без необосновано забавяне, но не по-късно от седем дни, след като е узнал за това нарушение.

2.   За целите на настоящия член, „сериозно нарушение“ означава нарушение, което може да засегне в значителна степен безопасността и правата на участник или надеждността и устойчивостта на данните, получени от клиничното изпитване.

Член 53

Други задължения за докладване, които са от значение за безопасността на участниците

1.   Спонсорът уведомява засегнатите държави членки чрез портала на ЕС за всички неочаквани събития, които засягат съотношението полза — риск при клиничното изпитване, но не представляват подозирани неочаквани сериозни нежелани реакции, посочени в член 42. Уведомлението се извършва без неоснователно забавяне, но не по-късно от 15 дни, след като спонсорът е узнал за събитието.

2.   Спонсорът предоставя на засегнатите държави членки чрез портала на ЕС всички доклади от инспекции на органи на трети държави относно клиничното изпитване. При искане от страна на засегнатата държава членка, спонсорът представя превод на доклада или на неговото обобщение на официален език на Съюза, посочен в искането.

Член 54

Спешни мерки за безопасност

1.   Ако съществува вероятност неочаквано събитие да засегне сериозно съотношението полза — риск, спонсорът и изследователят предприемат съответните спешни мерки за безопасност за защита на участниците.

2.   Спонсорът незабавно уведомява засегнатите държави членки, посредством портала на ЕС, за събитието и за предприетите мерки.

Уведомлението се извършва без неоснователно забавяне, но не по-късно от седем дни от датата на предприемането на мерките.

3.   Настоящият член не засяга глави III и VII.

Член 55

Брошура на изследователя

1.   Спонсорът предоставя на изследователя брошурата на изследователя.

2.   Брошурата на изследователя се актуализира поне веднъж годишно, а също и когато е налице нова информация от важно значение относно безопасността, и се преразглежда поне веднъж годишно от спонсора.

Член 56

Записване, обработване, използване и съхраняване на информация

1.   Цялата информация за клиничните изпитвания се записва, обработва, използва и съхранява от спонсора или изследователя, когато това е приложимо, така, че да може да бъде точно докладвана, тълкувана и проверена, като в същото време поверителността на документацията и личните данни на участниците остават защитени в съответствие с приложимото право относно защитата на личните данни.

2.   Следва да се приложат подходящи технически и организационни мерки, за да се защитят информацията и обработваните лични данни срещу неразрешен или незаконен достъп, оповестяване, разпространение, промяна или унищожаване или случайно изгубване, по-специално ако обработването включва предаването посредством мрежа.

Член 57

Основно досие на клиничното изпитване

Спонсорът и изследователят съхраняват основно досие на клиничното изпитване. Основното досие на клиничното изпитване винаги съдържа съществените документи, свързани с посоченото клинично изпитване, които позволяват проверка на провеждането на клиничното изпитване и качеството на получените данни, като се вземат предвид всички характеристики на клиничното изпитване, включително в частност дали клиничното изпитване е клинично изпитване с ниска степен на интервенция. То е леснодостъпно и пряко достъпно, при поискване, за държавите членки.

Основното досие на клиничното изпитване, съхранявано от изследователя, и това, което се съхранява от спонсора, могат да имат различно съдържание, ако това е оправдано поради различното естество на отговорностите на изследователя и спонсора.

Член 58

Архивиране на основното досие на клиничното изпитване

Освен ако друг акт на Съюза не изисква архивиране за по-дълъг период, спонсорът и изследователят архивират съдържанието на основното досие на клиничното изпитване за срок от най-малко 25 години след края на клиничното изпитване. Медицинските досиета на участниците обаче се архивират в съответствие с националното право.

Съдържанието на основното досие на клиничното изпитване се архивира по начин, който гарантира, че то е леснодостъпно, и достъпно при поискване от страна на компетентните органи.

Всякакво прехвърляне на собственост върху съдържанието на основното досие на клиничното изпитване се документира. Новият собственик поема задълженията, посочени в настоящия член.

Спонсорът назначава лица в рамките на своята организация, които да отговарят за архивите. Достъп до архивите имат само тези лица.

Носителите, използвани за архивиране на съдържанието на основното досие на клиничното изпитване, трябва да бъдат такива, че съдържанието да остане пълно и четливо през целия период, посочен в параграф 1.

Налице е възможност всяка промяна в съдържанието на основното досие на клиничното изпитване да бъде проследена.

Член 59

Допълнителен лекарствен продукт

1.   Само разрешени допълнителни лекарствени продукти могат да бъдат използвани в клинично изпитване.

2.   Параграф 1 не се прилага, когато разрешен допълнителен лекарствен продукт не се предлага в Съюза или когато не може да се очаква спонсорът да използва разрешен допълнителен лекарствен продукт. За целта в протокола се включва обосновка.

3.   Държавите членки гарантират, че неразрешени допълнителни лекарствени продукти може да влизат на тяхна територия за целите на използването им в дадено клинично изпитване в съответствие с параграф 2.

Глава IХ

Производство и внос на изпитвани лекарствени продукти и допълнителни лекарствени продукти

Член 60

Обхват на тази глава

Настоящата глава се прилага за производството и вноса на изпитвани лекарствени продукти и допълнителни лекарствени продукти.

Член 61

Разрешение за производство и внос

1.   За производството и вноса на изпитвани лекарствени продукти в Съюза е необходимо разрешение.

2.   За да получи разрешението, посочено в параграф 1, спонсорът отговаря на следните изисквания:

а)

за целите на производството или вноса той разполага с подходящи и достатъчни помещения, техническо оборудване и средства за контрол, които отговарят на изискванията, посочени в настоящия регламент;

б)

той има постоянно и непрекъснато на свое разположение услугите на най-малко едно квалифицирано лице, което отговаря на условията за квалификация, определени в член 49, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/83/ЕО (наричано по-долу „квалифицирано лице“).

3.   Спонсорът посочва в заявлението за разрешение видовете и фармацевтичните форми на произведените или внесени изпитвани лекарствените продукти, производствените операции или операциите по вноса, производствения процес, когато е целесъобразно, мястото, където изпитваните лекарствени продукти ще се произвеждат, или мястото в Съюза, където те ще се внасят, и подробна информация относно квалифицираното лице.

4.   Членове от 42 до 45 и член 46, буква д) от Директива 2001/83/ЕО се прилагат, mutatis mutandis, за разрешението, посочено в параграф 1.

5.   Параграф 1 не се прилага по отношение на нито един от следните процеси:

а)

преетикетирането или преопаковането, ако тези процеси се извършват в болници, лечебни центрове или клиники от фармацевти или други лица, законно упълномощени в засегнатите държави членки да провеждат такива процеси, и ако изпитваните лекарствени продукти са предназначени да бъдат използвани изключително в болници, здравни центрове или клиники, участващи в едно и също клинично изпитване в една и съща държава членка;

б)

приготвянето на радиофармацевтици, използвани като диагностични изпитвани лекарствени продукти, ако този процес се провежда в болници, лечебни центрове или клиники, от фармацевти или други лица, които са законно упълномощени в съответната държава членка да провеждат такъв процес, и ако изпитваните лекарствени продукти са предназначени да бъдат използвани изключително в болници, здравни центрове или клиники, участващи в едно и също клинично изпитване в една и съща държава членка;

в)

приготвянето на лекарствени продукти, посочени в член 3, точки 1 и 2 от Директива 2001/83/ЕО за използване като изпитвани лекарствени продукти, когато този процес се извършва в болници, здравни центрове или клиники, имащи законно разрешение в засегнатите държави членки да извършват подобни процеси, и ако изпитваните лекарствени продукти са предназначени да бъдат използвани изключително в болници, здравни центрове или клиники, участващи в едно и също клинично изпитване в една и съща държава членка.

6.   Държавите членки обвързват процесите, посочени в параграф 5, с подходящи и пропорционални изисквания, за да се осигури безопасността на участниците и надеждността и устойчивостта на данните, получени от клиничното изпитване. Те извършват редовни инспекции във връзка с тези процеси.

Член 62

Отговорности на квалифицираното лице

1.   Квалифицираното лице гарантира, че всяка партида изпитвани лекарствени продукти, произведени в или внесени в Съюза, е в съответствие с изискванията, посочени в член 63 и удостоверява, че посочените изисквания са изпълнени.

2.   Удостоверяването, посочено в параграф 1, се предоставя от спонсора по искане на засегнатата държава членка.

Член 63

Производство и внос

1.   Изпитваните лекарствени продукти се произвеждат при прилагане на производствена практика, която гарантира качеството на тези лекарствени продукти, за да се осигури безопасността на участниците и надеждността и устойчивостта на клиничните данни, получени от клиничното изпитване („добра производствена практика“). Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 89 с цел да определи принципите и насоките за добра производствена практика и подробните разпоредби за инспекция, за да се гарантира качеството на изпитваните лекарствени продукти, като се вземе предвид безопасността на участника или надеждността и устойчивостта на данните, техническият прогрес и промените в глобалното развитие на регулаторната рамка, в които Съюзът или държавите членки участват.

Освен това Комисията също така приема и публикува подробни насоки в съответствие с тези принципи за добра производствена практика и ги преразглежда, когато е необходимо, за да вземе предвид техническия и научния прогрес.

2.   Параграф 1 не се прилага за процесите, посочени в член 61, параграф 5.

3.   Изпитваните лекарствени продукти, внесени в Съюза, са произведени при прилагането на стандарти за качество, които са поне равностойни на тези, определени съгласно параграф 1.

4.   Държавите членки гарантират съответствието с изискванията на настоящия член чрез инспекции.

Член 64

Изменение на разрешен изпитван лекарствен продукт

Членове 61, 62 и 63 се прилагат за разрешени изпитвани лекарствени продукти само по отношение на всяко изменение на тези продукти, което не е обхванато от разрешението за употреба.

Член 65

Производство на допълнителни лекарствени продукти

Ако допълнителният лекарствен продукт не е разрешен или ако разрешен допълнителен лекарствен продукт е изменен, като това изменение не е обхванато от разрешението за употреба, той се произвежда в съответствие с добрата производствена практика, посочена в член 63, параграф 1, или най-малкото с еквивалентен стандарт, за да се гарантира подходящо качество.

Глава Х

Етикетиране

Член 66

Неразрешени изпитвани лекарствени продукти и неразрешени допълнителни лекарствени продукти

1.   Следната информация присъства върху вторичната опаковка и върху първичната опаковка на неразрешени лекарствени продукти и неразрешени допълнителни лекарствени продукти:

а)

информация за идентифициране на лицата за контакт или на лицата, участващи в клиничното изпитване;

б)

информация за идентифициране на клиничното изпитване;

в)

информация за идентифициране на лекарствения продукт;

г)

информация, свързана с употребата на лекарствения продукт.

2.   Информацията, която присъства върху вторичната опаковка и първичната опаковка, гарантира безопасността на участниците и надеждността и устойчивостта на данните, получени от клиничното изпитване, като същевременно се взема предвид дизайна на клиничното изпитване, дали продуктите са изпитвани или допълнителни лекарствени продукти и дали са продукти със специални характеристики.

Информацията, която присъства върху вторичната опаковка и първичната опаковка е ясно четлива.

Списък на информацията, която присъства върху вторичната опаковка и първичната опаковка, се съдържа в приложение VI.

Член 67

Разрешени изпитвани лекарствени продукти и разрешени допълнителни лекарствени продукти

1.   Разрешените лекарствени продукти и разрешените допълнителни лекарствени продукти се етикетират:

а)

съгласно член 66, параграф 1; или

б)

в съответствие с дял V от Директива 2001/83/ЕО.

2.   Независимо от параграф 1, буква б), ако специфичните обстоятелства на клиничното изпитване, предвидени в протокола, изискват това, с цел да се гарантират безопасността на участниците или надеждността и устойчивостта на данните, получени от клиничното изпитване, допълнителните подробности, отнасящи се до идентификацията на клиничното изпитване и на лицето за контакт, се посочват върху вторичната опаковка и първичната опаковка на разрешените изпитвани лекарствени продукти. Списък на информацията, която присъства върху вторичната опаковка и първичната опаковка, се съдържа в приложение VI, раздел В.

Член 68

Радиофармацевтици, използвани като изпитвани лекарствени продукти или като допълнителни лекарствени продукти за медицинска диагноза

Членове 66 и 67 не се прилагат за радиофармацевтици, използвани като диагностични изпитвани лекарствени продукти или като диагностични допълнителни лекарствени продукти.

Продуктите, посочени в първата алинея, се етикетират по подходящ начин с цел да се гарантират безопасността на участниците и надеждността и устойчивостта на данните, получени от клиничното изпитване.

Член 69

Език

Езикът на информацията върху етикета се определя от засегнатата държава членка. Лекарственият продукт може да бъде етикетиран на няколко езика.

Член 70

Делегиран акт

На Комисията се представя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 89 във връзка с изменението на приложение VI, за да се гарантират безопасността на участника и надеждността и устойчивостта на данните, получени от клиничното изпитване, или да се отчете техническият прогрес.

Глава ХI

Спонсор и изследовател

Член 71

Спонсор

Клиничното изпитване може да има един или няколко спонсора.

Всеки спонсор може, в писмен договор, да делегира всички свои задачи или част от тях на дадено дружество, институция или организация. Това делегиране не засяга отговорността на спонсора, по-специално относно безопасността на участниците и надеждността и устойчивостта на данните, получени в клиничното изпитване.

Изследователят и спонсорът могат да бъдат едно и също лице.

Член 72

Съвместно спонсорство

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 74, когато дадено клинично изпитване има повече от един спонсор, всички спонсори имат отговорностите на спонсор, предвидени в настоящия регламент, освен ако спонсорите не решат друго в писмен договор, който определя съответната им отговорност. Когато договорът не уточнява спонсора, на когото е възложена дадена отговорност, тази отговорност се носи от всички спонсори.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 всички спонсори отговарят съвместно за установяването на:

а)

спонсор, който отговаря за спазването на задълженията на спонсор в процедурите по разрешаване, определени в глави II и III;

б)

спонсор, който отговаря като лице за контакт за получаването на всички въпроси относно клиничното изпитване от страна на участници, изследователи или на която и да е засегната държава членка, и за предоставянето на отговори на тези въпроси;

в)

спонсор, който отговаря за прилагането на мерките, предприети в съответствие с член 77.

Член 73

Главен изследовател

Главният изследовател осигурява съответствието на дадено клинично изпитване в център за провеждане на клинично изпитване с изискванията на настоящия регламент.

Главният изследовател разпределя задачите на членовете на екипа от изследователи по начин, който не застрашава безопасността на участниците, надеждността и устойчивостта на данните, получени от клиничното изпитване в този център за провеждане на клиничното изпитване.

Член 74

Законен представител на спонсора в Съюза

1.   Когато спонсорът на клиничното изпитване не е установен на територията на Съюза, този спонсор гарантира, че в Съюза е установено физическо или юридическо лице като негов законен представител. Такъв законен представител отговаря за осигуряване на съответствието със задълженията на спонсора съгласно настоящия регламент и е адресат за всички комуникации със спонсора, предвидени в настоящия регламент. Всяко съобщение до законния представител се счита за съобщение до спонсора.

2.   Държавите членки могат да изберат да не прилагат параграф 1 по отношение на клиничните изпитвания, които следва да се извършват единствено на тяхна територия, или на тяхна територия и на територията на трета държава, при условие че те гарантират, че спонсорът определя най-малко лице за контакт на тяхна територия по отношение на даденото клинично изпитване, което е адресат за всички комуникации със спонсора, предвидени в настоящия регламент.

3.   По отношение на клиничните изпитвания, които ще се провеждат в повече от една държава членка, всички тези държави членки могат да изберат да не прилагат параграф 1, при условие че те гарантират, че спонсорът определя най-малко лице за контакт в Съюза по отношение на даденото клинично изпитване, което е адресат за всички комуникации със спонсора, предвидени в настоящия регламент.

Член 75

Юридическа отговорност

Настоящата глава не засяга гражданската и наказателна отговорност на спонсора, следователя или лицата, на които спонсорът е делегирал задачи.

Глава ХII

Обезщетение за вреди

Член 76

Обезщетение за вреди

1.   Държавите членки гарантират, че системите за обезщетение за всяка вреда, понесена от участника, произтичаща от участието в клинично изпитване, проведено на тяхна територия, се прилагат под формата на застраховка, гаранция или сходна договореност, която е еквивалентна по отношение на целта и която съответства на естеството и степента на риска.

2.   Спонсорът и изследователят използват системата, посочена в параграф 1, под формата, подходяща за засегнатата държава членка, където се провежда клиничното изпитване.

3.   Държавите членки не изискват никакво допълнително използване на системата, посочена в параграф 1, от спонсора за клинични изпитвания с ниска степен на интервенция, ако някаква възможна вреда, която би могла да бъде понесена от участника, произтичаща от използването на изследвания лекарствен продукт в съответствие с протокола за това конкретно клинично изпитване на територията на тази държава членка, е обхваната от приложимата система за обезщетение, която вече е в действие.

Глава ХIII

Надзор от страна на държавите членки, инспекции и проверки от страна на Съюза

Член 77

Коригиращи мерки, които се предприемат от държавите членки

1.   Ако държава членка има действителни основания да счита, че изискванията, посочени в настоящия регламент, вече не се изпълняват, тя може да предприеме следните мерки на своята територия:

а)

да оттегли разрешението за клиничното изпитване;

б)

да преустанови клинично изпитване;

в)

да изиска от спонсора да измени всеки от аспектите на клиничното изпитване.

2.   Преди да предприеме някоя от мерките, посочена в параграф 1, засегнатата държава членка, освен ако не е необходимо незабавно действие, изисква становището на спонсора и/или изследователя. Това становище се предоставя в срок от седем дни.

3.   След предприемане на дадена мярка, посочена в параграф 1, засегнатата държава членка незабавно информира всички засегнати държави членки чрез портала на ЕС.

4.   Всяка засегната държава членка може да се консултира с другите засегнати държави членки, преди да предприеме някоя от мерките, посочени в параграф 1.

Член 78

Инспекции от страна на държавите членки

1.   Държавите членки назначават инспектори, които да извършват инспекции, за да контролират спазването на разпоредбите на настоящия регламент. Държавите членки гарантират, че тези инспектори са квалифицирани и обучени по подходящ начин.

2.   За провеждането на инспекциите отговаря държавата членка, в която се извършва инспекцията.

3.   Когато държава членка възнамерява да извърши инспекция на своята територия или в трета държава по отношение на едно или няколко клинични изпитвания, които се провеждат в повече от една държава членка, тя уведомява за намерението си останалите държави членки, Комисията и Агенцията чрез портала на ЕС и ги информира за своите констатации след инспекцията.

4.   Спонсорите с нетърговска цел може да бъдат освободени от такси за инспекция, ако има такива.

5.   С цел ефикасно използване на наличните ресурси и избягване на дублирания, Агенцията координира сътрудничеството между засегнатите държави членки, инспекциите, извършвани в държавите членки, в трети държави, и инспекциите, провеждани в рамките на заявление за разрешение за употреба съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004.

6.   След дадена инспекция държавата членка, под чиято отговорност е извършена инспекцията, изготвя доклад за инспекцията. Тази държава членка предоставя доклада за инспекцията на инспектираното образувание и на спонсора на съответното клинично изпитване и предоставя доклада от инспекцията чрез портала на ЕС.

7.   Комисията определя подробните разпоредби за процедурите по инспекция, включително изискванията за квалификацията и обучението на инспекторите, чрез актове за изпълнение. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 88, параграф 2.

Член 79

Проверки на нивото на Съюза

1.   Комисията може да извършва проверки, за да установи:

а)

дали държавите членки правилно контролират спазването на разпоредбите на настоящия регламент;

б)

дали регулаторната система, приложима за проведените извън Съюза клинични изпитвания гарантира, че са спазени изискванията на точка 8 от „Увод и общи принципи“, съдържащи се в приложение I към Директива 2001/83/ЕО;

в)

дали регулаторната система, приложима за проведените извън Съюза клинични изпитвания гарантира, че са спазени изискванията на член 25, параграф 5 от настоящия регламент.

2.   Проверките на нивото на Съюза, посочени в параграф 1, буква а), се организират в сътрудничество със засегнатите държави членки.

Комисията, в сътрудничество с държавите членки, изготвя програма за проверките на нивото на Съюза, посочени в букви б) и в) от параграф 1.

Комисията докладва за констатациите на всяка извършена проверка на нивото на Съюза. Тези доклади, по целесъобразност, съдържат препоръки. Комисията представя тези доклади чрез портала на ЕС.

Глава ХIV

Инфраструктура на информационните технологии

Член 80

Портал на ЕС

Агенцията, в сътрудничество с държавите членки и Комисията, създава и поддържа портал на равнището на Съюза като единно звено за контакт за подаването на данни и информация, свързани с клиничните изпитвания в съответствие с настоящия регламент. Порталът на ЕС е високотехнологичен и лесен за използване, така че да се избегнат ненужни действия.

Данните и информацията, подадени чрез портала на ЕС, се съхраняват в базата данни на ЕС.

Член 81

База данни на ЕС

1.   Агенцията, в сътрудничество с държавите членки и Комисията, създава и поддържа база данни на ЕС на равнището на Съюза. Агенцията се счита за контролиращ орган по отношение на базата данни на ЕС и отговаря за избягване на излишно дублиране между базата данни на ЕС и базите данни EudraCT и EudraVigilance.

Базата данни на ЕС съдържа данните и информацията, предоставени в съответствие с настоящия регламент.

Базата данни на ЕС идентифицира всяко клинично изпитване с уникален ЕС номер на изпитването. Спонсорът се позовава на този ЕС номер на изпитването при всяко следващо заявление, свързано с или отнасящо се до това клинично изпитване.

2.   Базата данни на ЕС се създава, за да даде възможност за сътрудничество между компетентните органи на засегнатите държави членки в степента, необходима за прилагането на настоящия регламент и за търсене на определени клинични изпитвания. Тя също така улеснява комуникацията между съответните спонсори и държави членки и позволява на спонсорите да се позовават на предишни случаи на подаване на заявление за разрешение за клинично изпитване или за съществена промяна. Позволява също така на гражданите на Съюза да имат достъп до клинична информация относно лекарствените продукти. За тази цел всички данни, съхранявани в базата данни на ЕС, са в лесен за търсене формат, всички свързани данни са групирани посредством ЕС номера на изпитването и се предоставят хипервръзки с цел свързване на взаимно зависими данни и документи, съхранявани в базата данни на ЕС и в други бази данни, управлявани от Агенцията.

3.   Базата данни на ЕС предоставя подкрепа за регистрирането и представянето на речника на лекарствените продукти, съдържащ се в базата данни „EudraVigilance“, на всички данни за лекарствени продукти без разрешение за употреба в Съюза и вещества, неразрешени като част от даден лекарствен продукт в Съюза, които са необходими за поддържане на този речник. За тази цел, както и с цел да се даде възможност на спонсора да направи препращане към предишни заявления, за всеки лекарствен продукт без разрешение за употреба се издава ЕС номер на лекарствения продукт, а за всяко ново активно вещество, което не е предварително разрешено като част от лекарствен продукт в Съюза, се издава ЕС код на активните вещества. Това се прави преди или по време на заявлението за разрешаване на първото клинично изпитване с този продукт или активно вещество, подадено в съответствие с настоящия регламент. Тези номера се споменават във всички последващи заявления за клинични изпитвания и за съществени промени на клиничните изпитвания.

Предоставените данни, в съответствие с първата алинея „описващи лекарствени продукти и вещества“ са в съответствие със стандартите на Съюза и международните стандарти за идентифициране на лекарствени продукти и на активни вещества. Когато изпитван лекарствен продукт, който вече има разрешение за употреба в Съюза и/или активно вещество, което е част от лекарствен продукт с разрешение за търговия в Съюза, ще се използва в клинично изпитване, съответните номера на продукта и на активното вещество се посочват в заявлението за клинично изпитване.

4.   Базата данни на ЕС е публично достъпна, освен ако за данните и информацията, съдържащи се в нея, или за части от тях, поверителността е оправдана поради някоя от следните причини:

а)

защита на личните данни в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001;

б)

защита на поверителна търговска информация, по-специално като се отчита статусът на разрешението за употреба с лекарствения продукт, освен ако първостепенен обществен интерес не налага оповестяването;

в)

защита на поверителността на комуникацията между държавите членки във връзка с подготвянето на доклада за оценка;

г)

гарантиране на ефективен надзор на провеждането на дадено клинично изпитване от страна на държавите членки.

5.   Без да се засяга параграф 4, освен ако първостепенен обществен интерес не налага оповестяването, данните, съдържащи се в досието на заявлението не са обществено достъпни, преди да се вземе решение за клиничното изпитване.

6.   Базата данни на ЕС съдържа лични данни само дотолкова, доколкото това е необходимо за целите на параграф 2.

7.   Личните данни на участниците не са публично достъпни.

8.   Потребителският интерфейс на базата данни на ЕС е на разположение на всички официални езици на Съюза.

9.   Спонсорът постоянно актуализира в базата данни на ЕС информацията относно всякакви промени в клиничните изпитвания, които не са съществени промени, но са от значение за надзора на клиничните изпитвания от страна на засегнатите държави членки.

10.   Агенцията, Комисията и държавите членки гарантират, че субектът на данни може ефективно да упражнява правото си на информация, достъп, коригиране и възражение съответно съгласно Регламент (ЕО) № 45/2001 и националното законодателство за защита на данните, с което се прилагат разпоредбите на Директива 95/46/ЕО. Те гарантират, че субектът на данни може ефективно да упражнява правото си на достъп до данните, свързани с него, както и правото на коригиране и заличаване на неточни или непълни данни. В рамките на съответните си отговорности Агенцията, Комисията и държавите членки гарантират, че неточните и неправомерно обработените данни се заличават в съответствие с приложимото право. Корекциите и заличаванията се извършват възможно най-бързо, но не по-късно от 60 дни след отправено искане от страна на субект на данни.

Член 82

Функционалност на портала на ЕС и на базата данни на ЕС

1.   Агенцията, в сътрудничество с държавите членки и Комисията, изготвя функционалните спецификации на портала на ЕС и на базата данни на ЕС заедно с графика за прилагането им.

2.   Управителният съвет на Агенцията въз основа на независим одитен доклад, информира Комисията, когато е проверил, че порталът на ЕС и базата данни на ЕС са постигнали пълна функционалност и системите отговарят на функционални спецификации, изготвени съгласно параграф 1.

3.   Когато Комисията е удовлетворена, че условията, посочени в параграф 2, са изпълнени, тя публикува съобщение за това в Официален вестник на Европейския съюз.

Глава ХV

Сътрудничество между държавите членки

Член 83

Национални звена за контакт

1.   Всяка държава членка определя едно национално звено за контакт с цел да се улесни функционирането на процедурите, предвидени в глави II и III.

2.   Всяка държава членка съобщава на Комисията звеното за контакт, посочено в параграф 1. Комисията публикува списък на националните звена за контакт.

Член 84

Подпомагане от Агенцията и от Комисията

Агенцията подпомага функционирането на сътрудничеството между държавите членки в рамките на процедурите по разрешаване, посочени в глави II и III от настоящия регламент, като поддържа и актуализира портала на ЕС и базата данни на ЕС, в съответствие с опита, придобит при прилагането на настоящия регламент.

Комисията подпомага функционирането на сътрудничество на държавите членки, посочено в член 44, параграф 2.

Член 85

Координационна и консултативна група по въпросите на клиничните изпитвания

1.   Създава се Координационна и консултативна група по въпросите на клиничните изпитвания (ККГВКИ), съставена от националните звена за контакт, посочени в член 83.

2.   Задачите на ККГВКИ са следните:

а)

да подпомага обмена на информация между държавите членки и Комисията относно опита, придобит във връзка с изпълнението на настоящия регламент;

б)

да помага на Комисията при осигуряването на подпомагането, посочено в член 84, параграф 2;

в)

да изготвя препоръки относно критериите за определянето на докладващата държава членка.

3.   ККГВКИ се председателства от представител на Комисията.

4.   ККГВКИ провежда заседания на редовни интервали и винаги, когато обстоятелствата го налагат, по искане на Комисията или на държава членка. Всяка точка от дневния ред на заседанието се поставя по искане на Комисията или на държава членка.

5.   Секретариатът се осигурява от Комисията.

6.   ККГВКИ изготвя свой процедурен правилник. Процедурният правилник се прави публично достояние.

Глава ХVI

Такси

Член 86

Общ принцип

Настоящият регламент се прилага, без да се засяга възможността държавите членки да налага такса за дейностите, посочени в настоящия регламент, при условие че размерът на таксата е определен по прозрачен начин и на основата на принципите за покриване на разходите. Държавите членки могат да въведат по-ниски такси за клинични изпитвания с нетърговска цел.

Член 87

Едно плащане за една дейност за една държава членка

Дадена държава членка не изисква за оценката, посочена в глави II и III, многократни плащания към различните органи, участващи в тази оценка.

Глава ХVII

Актове за изпълнение и делегирани актове

Член 88

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от Постоянния комитет за лекарствени продукти за хуманна употреба, създаден по силата на Директива 2001/83/ЕО. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 89

Упражняване на делегирането на правомощия

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на определените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 27, 39, 45, 63, параграф 1 и 70, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от датата, посочена в член 99, параграф 2. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно шест месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу такова продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия по членове 27, 39, 45, 63, параграф 1 и член 70 може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява за него едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно членове 27, 39, 45, 63, параграф 1 и член 70 влиза в сила, единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца от нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Глава ХVIII

Други разпоредби

Член 90

Специфични изисквания за специални групи лекарствени продукти

Настоящият регламент не засяга прилагането на националното право, забраняващо или ограничаващо употребата на специфичен тип човешки или животински клетки, или продажбата, доставката или употребата на лекарствени продукти, съдържащи, състоящи се или получени от такива клетки, или на лекарствени продукти, използвани за предизвикване на аборт, или на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества по смисъла на приложимите международни конвенции в сила като Единната конвенция на Организацията на обединените нации по упойващите вещества от 1961 г. Държавите членки съобщават на Комисията за това национално право.

Не се провеждат клинични изпитвания с генна терапия, които водят до промяна на генома на репродуктивните клетки на участника.

Член 91

Връзка с друго законодателство на Съюза

Настоящият регламент се прилага, без да се засягат разпоредбите на Директива 97/43/Евратом на Съвета (13), Директива 96/29/Евратом на Съвета (14), Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (15), Директива 2004/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (16), Директива 2002/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (17), Директива 2010/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (18) и Директива 2009/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (19).

Член 92

Изпитвани лекарствени продукти, други продукти и процедури, безплатни за участника

Без да се засяга компетентността на държавите членки да определят своята здравна политика и организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи, разходите за изпитваните лекарствените продукти, допълнителни лекарствени продукти, медицински изделия, използвани за тяхното прилагане, и процедури, за които в протокола се съдържа изрично изискване, не се поемат от участника, освен ако правото на съответната държава членка не предвижда друго.

Член 93

Защита на данните

1.   Държавите членки прилагат Директива 95/46/ЕО по отношение на обработването на лични данни, извършвано в държавите членки съгласно настоящия регламент.

2.   Регламент (ЕО) № 45/2001 се прилага по отношение на обработването на лични данни, извършвано от Комисията и Агенцията по лекарствата съгласно настоящия регламент.

Член 94

Санкции

1.   Държавите членки определят правилата относно санкциите, които се налагат за нарушения на настоящия регламент, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи.

2.   Правилата по параграф 1 уреждат, наред с другото, следното:

а)

неизпълнение на разпоредбите, предвидени в настоящия регламент, отнасящи се до подаване на информация, която трябва да бъде публично достъпна на базата данни на ЕС;

б)

неизпълнение на разпоредбите, предвидени в настоящия регламент относно безопасността на участника.

Член 95

Гражданска и наказателна отговорност

Настоящият регламент не засяга националното право и правото на Съюза относно гражданската и наказателната отговорност на спонсора или на изследователя.

Глава ХIХ

Заключителни разпоредби

Член 96

Отмяна

1.   Директива 2001/20/ЕО се отменя от датата, посочена във втория параграф на член 99.

2.   Позоваванията на Директива 2001/20/ЕО се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение VII.

Член 97

Преглед

Пет години след датата, посочена в член 99, параграф 2, и на всеки пет години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящия регламент. Този доклад включва оценка на въздействието от прилагането на регламента върху научния и техническия напредък, изчерпателна информация относно различните видове клинични изпитвания, разрешени съгласно регламента, и необходимите мерки за запазване на конкурентоспособността на европейските клинични изследвания. Ако е целесъобразно, Комисията представя законодателно предложение въз основа на този доклад, за да актуализира съдържащите се в настоящия регламент разпоредби.

Член 98

Преходна разпоредба

1.   Чрез дерогация от член 96, параграф 1 от настоящия регламент, ако искането за разрешение за клинично изпитване е подадено преди датата, посочена в член 99, параграф 2 от настоящия регламент, съгласно Директива 2001/20/ЕО, това клинично изпитване продължава да бъде уредено от посочената директива до три години от тази дата.

2.   Чрез дерогация от член 96, параграф 1 от настоящия регламент, ако искането за разрешение за клинично изпитване е подадено между шест месеца след датата на публикуването на съобщението, посочено в член 82, параграф 3 от настоящия регламент и осемнадесет месеца след датата на публикуването на това съобщение, или, ако това съобщение се публикува по-рано от 28 ноември 2015 г., когато заявлението е подадено между 28 май 2016 г. и 28 май 2017 г., това клинично изпитване може да бъде започнато съгласно членове 6, 7 и 9 от Директива 2001/20/ЕО. Това клинично изпитване продължава да бъде уредено от посочената директива до 42 месеца след датата на публикуването на съобщението, посочено в член 82, параграф 3 от настоящия регламент или ако се публикува по-рано от 28 ноември 2015 г. — до 28 май 2019 г.

Член 99

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага считано от шест месеца след публикуването на съобщението, посочено в член 82, параграф 3, но в никакъв случай по-рано от 28 май 2016 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 16 април 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS


(1)  ОВ C 44, 15.2.2013 г., стр. 99.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 3 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 14 април 2014 г.

(3)  Директива 2001/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно прилагането на добрата клинична практика при провеждането на клинични изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 121, 1.5.2001 г., стр. 34).

(4)  Регламент (ЕО) № 141/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1999 г. за лекарствата сираци (ОВ L 18, 22.1.2000 г., стр. 1).

(5)  Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67).

(6)  Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(8)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(9)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(10)  ОВ C 253, 3.9.2013 г., стр. 10.

(11)  Регламент (ЕО) № 1394/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно лекарствените продукти за модерна терапия и за изменение на Директива 2001/83/ЕО и на Регламент (ЕО) № 726/2004 (ОВ L 324, 10.12.2007 г., стр. 121).

(12)  Регламент (ЕО) № 1901/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно лекарствените продукти за педиатрична употреба за изменение на Регламент (ЕИО) № 1768/92, Директива 2001/20/ЕО, Директива 2001/83/ЕО и Регламент (ЕО) № 726/2004 (ОВ L 378, 27.11.2006 г., стр. 1).

(13)  Директива 97/43/Евратом от 30 юни 1997 г. относно здравната защита на лицата срещу опасностите от йонизиращото лъчение при медицинско облъчване и за отмяна на Директива 84/466/Евратом (ОВ L 180, 9.7.1997 г., стр. 22).

(14)  Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г. относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение (ОВ L 159, 29.6.1996 г., стр. 1).

(15)  Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета (ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1).

(16)  Директива 2004/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно установяването на стандарти за качество и безопасност при даряването, доставянето, контрола, преработването, съхраняването, съхранението и разпределянето на човешки тъкани и клетки (ОВ L 102, 7.4.2004 г., стр. 48).

(17)  Директива 2002/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на стандартите за качество и безопасност при вземането, диагностиката, преработката и съхранението на човешка кръв и кръвни съставки и за изменение на Директива 2001/83/ЕО (ОВ L 33, 8.2.2003 г., стр. 30).

(18)  Директива 2010/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. относно стандартите за качество и безопасност на човешките органи, предназначени за трансплантация (ОВ L 207, 6.8.2010 г., стр. 14).

(19)  Директива 2009/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия (ОВ L 125, 21.5.2009 г., стр. 75).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ДОСИЕ НА ЗАЯВЛЕНИЕ ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНОТО ЗАЯВЛЕНИЕ

A.   УВОД И ОБЩИ ПРИНЦИПИ

1.

Спонсорът, когато е уместно, се позовава на евентуални предишни заявления. Ако тези заявления са били подадени от друг спонсор, се представя писмено съгласие от този спонсор.

2.

Когато дадено клинично изпитване има повече от един спонсор, в досието на заявлението се представя подробна информация за отговорностите на всеки от спонсорите.

3.

Заявлението се подписва от спонсора или от представител на спонсора. Този подпис потвърждава съгласието на спонсора, че:

а)

предоставената информация е пълна,

б)

приложените документи съдържат точно описание на наличната информация,

в)

клиничното изпитване ще бъде проведено в съответствие с протокола; и

г)

клиничното изпитване ще бъде проведено в съответствие с настоящия регламент.

4.

Досието на заявлението за заявление, ограничено до част I от доклада за оценка, посочено в член 11, се ограничава до раздели Б — Й от настоящото приложение.

5.

Без да се засяга член 26, досието на заявлението за заявление, ограничено до част II от доклада за оценка, посочено в член 11 и досието за заявление, посочено в член 14, се ограничава до ограничава до раздели К — С и Р от настоящото приложение.

Б.   ПРИДРУЖИТЕЛНО ПИСМО

6.

Придружителното писмо посочва ЕС номера на изпитването и универсалния номер на изпитване и насочва вниманието към особеностите, специфични за клиничното изпитване.

7.

В придружителното писмо обаче не е необходимо да се възпроизвежда отново информация, която вече се съдържа във формуляра на ЕС за заявление, със следните изключения:

а)

специфични характеристики на популацията на клиничното изпитване, като например участници, които не могат да дадат информирано съгласие, малолетни и непълнолетни лица и бременни жени или кърмачки,

б)

дали клиничното изпитване е свързано с първото прилагане на ново активно вещество върху хора,

в)

дали от Агенцията, от държава членка или от трета държава са били предоставени научни консултации, свързани с клиничното изпитване или изпитвания лекарствен продукт;

г)

дали клиничното изпитване е част или е предвидено да бъде част от план за педиатрично изследване (ППИ), посочен в дял II, глава 3 от Регламент (ЕО) № 1901/2006 (ако Агенцията вече е издала решение относно ППИ, придружителното писмо съдържа препратка към решението на Агенцията на нейния уебсайт);

д)

дали изпитваните лекарствени продукти или допълнителните лекарствени продукти представляват наркотично вещество, психотропно вещество или радиофармацевтик;

е)

дали изпитваните лекарствени продукти се състоят от генетично модифициран организъм или организми или съдържат такива;

ж)

дали спонсорът е получил обозначение за лекарствен продукт сирак за изпитвания лекарствен продукт, предназначен за лечение на рядко заболяване;

з)

изчерпателен списък, включващ нормативния статус на всички изпитвани лекарствени продукти, както и списък на всички спомагателни лекарствени продукти; и

и)

списък на медицинските изделия, които трябва да бъдат изследвани по време на клиничното изпитване, но които не са част от изпитвания лекарствен продукт или продукти, заедно с декларация за това дали медицинските изделия имат маркировка „CE“ за предвидената употреба.

8.

В придружителното писмо се посочва къде в досието на заявлението се съдържа информацията, посочена в параграф 7.

9.

В придружителното писмо се посочва дали клиничното изпитване се счита от спонсора за клинично изпитване с ниска степен на интервенция и се дава подробна обосновка за това.

10.

В придружителното писмо се посочва дали методологията на клиничното изпитване изисква групи от участници, а не индивидуални участници, да получават различни изпитвани лекарствени продукти в рамките на клинично изпитване, и в резултат дали информираното съгласие ще бъде получавано чрез опростени средства.

11.

В придружителното писмо се посочва на кое място в досието на заявлението се намира информацията, необходима за да се прецени дали дадена нежелана реакция дава основания за подозирана неочаквана сериозна нежелана реакция, т.е. референтната информация относно безопасността.

12.

В случай на повторно представяне, в придружителното писмо се посочва ЕС номера на изпитването на предходните заявления за клинично изпитване, подчертават се промените в сравнение с предходното представяне и ако е приложимо, се посочва какви мерки са предприети по отношение на неразрешените въпроси от първото представяне.

В.   ФОРМУЛЯР НА ЗАЯВЛЕНИЕ НА ЕС

13.

Формулярът на заявление на ЕС, надлежно попълнен.

Г.   ПРОТОКОЛ

14.

В протокола се описват целта, дизайна, методологията, статистическите съображения, целите и организацията на клиничното изпитване.

15.

Протоколът се идентифицира със:

а)

наименованието на клиничното изпитване;

б)

ЕС номера на изпитване;

в)

номера на кода на протокола на спонсора, който е специфичен за всички негови версии (ако е целесъобразно);

г)

датата и номера на версията, които следва да се актуализират, когато той бива изменен;

д)

кратко наименование или име, дадено на протокола; и

е)

името и адрес на спонсора, както и името и длъжността на представителя или представителите на спонсора, упълномощени да подписват протокола или всяко съществена промяна на протокола.

16.

Протоколът, когато е възможно, се написва в достъпен и позволяващ лесно търсене формат, а не като сканирани изображения.

17.

Протоколът включва най-малкото:

а)

декларация, че клиничното изпитване се провежда в съответствие с протокола, с настоящия регламент и с принципите на добрата клинична практика;

б)

изчерпателен списък с всички изпитвани лекарствени продукти и с всички допълнителни лекарствените продукти;

в)

обобщение на констатациите от неклинични проучвания, които потенциално имат клинично значение, и от други клинични изпитания, които имат отношение към клиничното изпитване;

г)

обобщение на известните и потенциалните рискове и ползи, включително оценка на очакваните ползи и рискове, което да позволи извършването на оценяване в съответствие с член 6; за участниците в клинични изпитвания в спешни ситуации научните основания да се очаква, че участието им може да доведе до постигането на пряка, клинично значима полза, се документират;

д)

когато пациенти са били включени в дизайна на клиничното изпитване, описание на участието им;

е)

описание на и аргументация за дозирането, режима на дозиране, пътя на въвеждане и начина на приложение и периода на лечение за всички изпитвани лекарствени продукти и спомагателни лекарствени продукти;

ж)

декларация дали изпитваните лекарствени продукти и допълнителните лекарствени продукти, използвани в клиничното изпитване, са разрешени; ако са разрешени, дали ще се използват в клиничното изпитване в съответствие с условията на техните разрешения за употреба, както и, ако не са разрешени, обосновка за използването на неразрешени допълнителни лекарствени продукти в клиничното изпитване;

з)

описание на групите и подгрупите участници в клиничното изпитване, включително по целесъобразност — групи участници със специфични нужди, например възраст, пол, участие на здрави доброволци, участници с редки и много редки заболявания;

и)

позовавания на литературни източници и данни, които са от значение за клиничното изпитване и предоставят контекст на клиничното изпитване;

й)

обсъждане на значимостта на клиничното изпитване, за да се даде възможност за оценяване в съответствие с член 6;

к)

описание на типа на клиничното изпитва, което ще се провежда, както и обсъждане на плана на изпитването (включително схематична диаграма на плана на изпитването, процедури и етапи, ако е целесъобразно);

л)

посочване на първични крайни точки и вторични крайни точки, ако има такива, които ще се оценяват по време на клиничното изпитване;

м)

описание на предприетите мерки за намаляване до минимум на отклоненията, включително, ако е приложимо, осигуряване на рандомизация и кодиране;

н)

описание на очакваната продължителност на участието на участниците и описание на последователността и продължителността на всички периоди на клиничното изпитване, включително последващите действия, ако е целесъобразно.

о)

ясно и недвусмислено определяне на края на въпросното клинично изпитване и, ако това не е датата на последното посещение на последния участник, посочване на предвижданата крайна дата и обосноваването ѝ;

п)

описание на критериите за прекратяване на части на клиничното изпитване или на цялото клинично изпитване;

р)

мерки за поддържането на кодовете на рандомизация по време на клиничното изпитване и процедури за разкриване, ако е целесъобразно;

с)

описание на процедурите за идентифициране на данните, които трябва да се регистрират директно върху формулярите за доклади по случаите, считани за изходни данни;

т)

описание на мерките за изпълнение на приложимите правила за събиране, съхранение и бъдещото използване на биологични проби от участниците в клинични изпитвания, когато е приложимо, освен ако не се съдържат в отделен документ;

у)

описание на мерките за проследяване, съхраняване, унищожаване и връщане на изпитвания лекарствен продукт и неразрешения допълнителен лекарствен продукт в съответствие с член 51;

ф)

описание на статистическите методи, които ще се използват, включително, ако е целесъобразно:

график на всички планирани междинни анализи и брой на участниците, които се предвижда да участват;

основания за избора на размера на извадката;

изчисления относно статистическата стойност и клиничното значение на клиничното изпитване;

ниво на значимост, което ще се използва;

критерии за прекратяване на клиничното изпитване;

процедури за отчитане на липсващи, неизползвани и погрешни данни и за докладване на евентуално отклонение от първоначалния статистически план; и

подбор на участниците, които ще бъдат включени в анализа;

х)

описание на критериите за включване и изключване на участници, включително критерии за оттегляне на отделни участници от лечението или от клиничното изпитване;

ц)

описание на процедурите, свързани с оттегляне на участници от лечението или от клиничното изпитване, включително процедури за събирането на данни относно оттеглилите се участници, процедури за замяна на участници и за наблюдение на участниците, които са се оттеглили от лечението или от клиничното изпитване;

ч)

обосновка за включването на участници, които не могат да дадат информирано съгласие, или други специални популации, например малолетни и непълнолетни лица;

ш)

обосновка за разпределение по пол и възраст на участниците в клиничното изпитване и ако определен пол или възрастова група са изключени от клиничното изпитване или са неравностойно представени в него, се представя обяснение за причините и обосновката за тези критерии за изключване;

щ)

подробно описание на процедурата по набиране на участници и получаване на информирано съгласие, особено когато участниците не могат да дадат информирано съгласие;

аа)

описание на леченията, включително лекарствените продукти, които са разрешени или не, преди и по време на клиничното изпитване;

аб)

описание на процедурите за отчетност за доставянето и прилагането на лекарствени продукти за участниците, включително запазване на кодирането, ако е приложимо;

ав)

описание на процедурите за мониторинг на спазването на правилата от страна на участниците, ако се приложимо;

аг)

описание на мерките за мониторинг на провеждането на клиничното изпитване;

ад)

описание на мерките за полагане на грижи за участниците след приключване на тяхното участие в клиничното изпитване, когато такива допълнителни грижи са необходими поради участието на участниците в клиничното изпитване и когато се различават от очакваните по принцип за въпросния здравословен проблем;

ае)

спецификация на параметрите за ефикасност и безопасност, както и методи и график на оценяването, регистрирането и анализирането на тези параметри;

аж)

описание на етичните съображения, отнасящи се до клиничното изпитване, ако те не са описани на друго място;

аз)

декларация от спонсора (в протокола или в отделен документ), в която се потвърждава, че изследователите и институциите, участващи в клиничното изпитване, позволяват мониторинг, одити и регулаторни инспекции, свързани с клиничното изпитване, включително предоставяне на пряк достъп до изходни данни и документи;

аи)

описание на политиката на публикуване;

ай)

надлежно обосновани причини за представяне на обобщение на резултатите от клиничните изпитвания след повече от една година;

ак)

описание на мерките за спазване на приложимите правила за закрила на личните данни; по-специално организационни и технически мерки, които ще бъдат приложени с цел да се избегне неразрешен достъп, оповестяване, разпространение, промяна или загуба на информацията и обработваните лични данни;

ал)

описание на мерките, които ще бъдат предприети с цел да се гарантира поверителността на записите и личните данни на участници;

ам)

описание на мерките, които ще бъдат предприети в случай на нарушение на сигурността на данните с цел да се смекчат евентуалните нежелани последици.

18.

Ако се провежда клинично изпитване с активно вещество, което в Съюза съществува под различни търговски наименования в редица разрешени лекарствени продукти, протоколът може да определя лечението само от гледна точка на активното вещество или на код по анатомо-терапевтично-химичната класификация (ниво 3 — 5), без да се посочва търговското наименование на всеки продукт.

19.

По отношение на уведомяването за странични събития в протокола се посочват категориите:

а)

странични събития или лабораторни аномалии, които са от решаващо значение за оценките на безопасността и които трябва да бъдат докладвани от изследователя на спонсора; и

б)

сериозни нежелани събития, които не изискват незабавно докладване от изследователя на спонсора.

20.

Протоколът описва процедурите за:

а)

установяване и регистриране на странични събития от изследователя, както и докладването за съответните странични събития от изследователя на спонсора;

б)

докладване от изследователя на спонсора за тези сериозни нежелани събития, които са определени в протокола като неизискващи незабавно докладване;

в)

докладване на подозирани неочаквани сериозни нежелани реакции от спонсора до европейската база данни EudraVigilance, както и

г)

проследяване на участниците след нежелани реакции, включително вид и продължителност на проследяването.

21.

В случай че спонсорът възнамерява да представи единен доклад относно безопасността за всички изпитвани лекарствени продукти, използвани в клиничното изпитване, в съответствие с член 43, параграф 2, в протокола се посочват причините за това.

22.

Въпросите относно етикетирането и разкриването на изпитвани лекарствени продукти са засегнати в протокола, когато това е необходимо.

23.

Протоколът се придружава от учредителния акт на комитета за мониторинг на безопасността на данните, ако е приложимо.

24.

Протоколът се придружава от резюме на протокола.

Д.   БРОШУРА НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯ („БИ“)

25.

Представя се БИ, подготвена в съответствие с нивото на научните познания и международните ръководства.

26.

Целта на БИ е да предостави информация на изследователите и другите участващи в клиничното изпитване лица, за да улесни тяхното разбиране на обосновката за ключовите характеристики на протокола и спазването им от тяхна страна, като например доза, честота/интервал на дозите, начини на прилагане и процедури за мониторинг на безопасността.

27.

Информацията в БИ се представя в кратка, опростена, обективна, балансирана и нерекламна форма, която дава възможност на клиничния специалист или изследователя да я разбере и да направи безпристрастна оценка на рисковете и ползите по отношение на адекватността на предложеното клинично изпитване. Тя трябва да бъде изготвена въз основа на цялата налична информация и доказателствата, които подкрепят обосновката за предложеното клинично изпитване и безопасната употреба на изпитвания лекарствен продукт в клиничното изпитване, и да бъде представена във вид на обобщения.

28.

Ако изпитваният лекарствен продукт е разрешен и се използва в съответствие с условията на разрешението за употреба, одобрената кратка характеристика на продукта (КХП) представлява БИ. Ако условията на употреба в клиничното изпитване се различават от разрешените, КХП следва да бъде допълнена с обобщение на съответните неклинични и клинични данни, които са в подкрепа на използването на изпитвания лекарствен продукт в клиничното изпитване. Ако изпитваният лекарствен продукт е идентифициран в протокола само с неговото активно вещество, спонсорът следва да избере един вариант на КХП като еквивалент на БИ за всички лекарствени продукти, които съдържат това активно вещество и се използват във всеки център за провеждане на клиничното изпитване.

29.

При многонационално клинично изпитване, при което лекарственият продукт, който следва да се използва във всяка засегната държава членка, е разрешеният на национално равнище, а съдържанието на КХП варира между засегнатите държави членки, спонсорът избира един вариант на КХП за цялото клинично изпитване. Тази КХП е характеристиката, която най-добре може да гарантира безопасността на пациентите.

30.

Ако БИ не е КХП, тя съдържа ясно разпознаваем раздел, озаглавен „референтна информация относно безопасността“ (РИБ). В съответствие с параграфи 10 и 11 от приложение III, РИБ съдържа информация относно изпитвания лекарствен продукт и информация относно това как се определя кои нежелани реакции следва да бъдат считани за очаквани нежелани реакции, както и относно честотата и естеството на тези реакции.

Е.   ДОКУМЕНТАЦИЯ, ОТНАСЯЩА СЕ ДО СПАЗВАНЕТО НА ДОБРАТА ПРОИЗВОДСТВЕНА ПРАКТИКА (ДПП) ЗА ИЗПИТВАНИЯ ЛЕКАРСТВЕН ПРОДУКТ

31.

По отношение на документацията, отнасяща се до спазването на ДПП, се прилага следното.

32.

Не е необходимо да се представя документация, когато изпитваният лекарствен продукт е разрешен и не е изменян, независимо дали е произведен в Съюза или не.

33.

Ако изпитваният лекарствен продукт не е разрешен и не разполага с разрешение за употреба от трета държава, която е страна по Международната конференция по хармонизация на техническите изисквания при регистриране на лекарствени продукти за хуманна употреба (ICH), и не е произведен в Съюза, се представя следната документация:

а)

копие на разрешението, посочено в член 61; и

б)

удостоверение от квалифицираното лице в Съюза, че производството съответства на ДПП, която е поне еквивалентна на ДПП в Съюза, освен ако съществуват специфични договорености, предвидени в споразуменията за взаимно признаване между Съюза и трети държави.

34.

Във всички други случаи се представя копие на разрешението, посочено в член 61.

35.

За процесите, свързани с изпитваният лекарствен продукт, посочени в член 61, параграф 5, производството или вносът на който не подлежат на разрешаване в съответствие с член 61, се представя документация за доказване на съответствие с изискванията, посочени в член 61, параграф 6.

Ж.   ДОСИЕ НА ИЗПИТВАНИЯТ ЛЕКАРСТВЕН ПРОДУКТ (ДИЛП)

36.

ДИЛП предоставя информация за качеството на всеки изпитван лекарствен продукт, производството и контрола на изпитваният лекарствен продукт и данни от неклинични изпитвания и от неговата клинична употреба.

1.1.   Данни, отнасящи се до изпитваният лекарствен продукт

Въведение

37.

По отношение на данните, ДИЛП може да бъде заменено от друга документация, която може да бъде представена самостоятелно или с опростено ДИЛП. Подробна информация относно това „опростено ДИЛП“ е представена в раздел 1.2. „Опростено ДИЛП чрез позоваване на друга документация“.

38.

Всеки раздел на ДИЛП се предшества от подробно съдържание и речник на термините.

39.

Информацията в ДИЛП е кратка. ДИЛП не трябва да бъде с ненужно голям обем. За предпочитане е данните да се представят в табличен вид, придружени от кратко описание, подчертаващо основните аспекти.

Данни за качеството

40.

Данните за качеството се представят, като се следва логична структура като тази на модул 3 от формата на Общия технически документ (ICH).

Неклинични фармакологични и токсикологични данни

41.

ДИЛП съдържа също така обобщения на неклиничните фармакологични и токсикологични данни за всеки изпитваният лекарствен продукт, използван в клиничното изпитване в съответствие с международните ръководства. То съдържа референтен списък на проведените изследвания и позоваване на съответната литература. Когато е целесъобразно, за предпочитане е данните да бъдат представяни в табличен вид, придружени от кратко описание, подчертаващо основните аспекти. Обобщенията на проведените изследвания позволяват оценка на адекватността на изследването и дали изследването е било проведено в съответствие с приемлив протокол.

42.

Неклиничните фармакологични и токсикологични данни се представят в логична структура, като например тази на Модул 4 от формата на Общия технически документ (ICH).

43.

ДИЛП представя критичен анализ на данните, включително обосновка за пропуски по отношение на данните, и оценка на безопасността на продукта в контекста на предложеното клинично изпитване, а не само фактическо обобщение на проведените изследвания.

44.

ДИЛП съдържа декларация за статуса на добрата лабораторна практика или равностойни стандарти, посочени в член 25, параграф 3.

45.

Материалът за изпитване, използван в изследванията на токсичност, следва да бъде представителен за този, който е използван в клиничното изпитване, от гледна точка на качествените и количествените профили на примесите. Приготвянето на материала за изпитване подлежи на необходимия за гарантиране на посочените по-горе условия контрол, като по този начин се допринася за валидността на изследването.

Данни от предишни клинични изпитвания и данни за човешкия опит

46.

Данните от предишни клиничните изпитвания и данните за човешкия опит се представят в логична структура, като тази на Модул 5 от формата на Общия технически документ (ICH).

47.

Този раздел представя обобщения на всички налични данни от предишни клинични изпитвания и човешкия опит с изпитваният лекарствен продукт.

Той съдържа също и декларация за съответствие с добрата клинична практика на посочените предишни клинични изпитвания, както и позоваване на вписването в публичен регистър, посочено в член 25, параграф 6.

Обща оценка на риска и ползите

48.

Този раздел представя кратко интегрирано обобщение, в което се извършва критичен анализ на неклиничните и клиничните данни във връзка с потенциалните рискове и ползи от изпитвания лекарствен продукт в предложеното клинично изпитване, освен ако тази информация вече не е предоставена в протокола. В последния случай той препраща към съответния раздел от протокола. Текстът посочва всички изследвания, които са били преждевременно прекратени, и разяснява причините. Всяка оценка на предвидимите рискове и очакваните ползи за изследвания върху малолетни и непълнолетни лица или недееспособни възрастни отчита специфичните разпоредби, определени в настоящия регламент.

49.

Когато е целесъобразно, се обсъждат границите на безопасност от гледна точка на относителната системна експозиция на изпитваният лекарствен продукт, за предпочитане на основата на данните за „площта под кривата“ („AUC“) или данните за максималната концентрация (Cmax), което от двете се счита за по-важно, а не от гледна точка на приложената доза. Клиничната значимост на всички резултати от неклиничните и клиничните изследвания заедно с всички препоръки за продължаване на мониторинга на последиците и безопасността при клиничните изпитвания също се разглежда.

1.2.   Опростено ДИЛП чрез позоваване на друга документация

50.

Заявителят може да се позове на друга документация, представена самостоятелно или с опростено ДИЛП.

Възможност за позоваване на БИ

51.

Заявителят може да представи или самостоятелно ДИЛП, или да препрати към БИ за референтната информация за безопасността и обобщенията на предклиничните и клиничните части на ДИЛП. В последния случай обобщенията на предклиничната информация и на клиничната информация включват данни, за предпочитане в табличен вид, предоставящи достатъчно подробности, за да се даде възможност на оценителите да вземат решение относно потенциалната токсичност на изпитваният лекарствен продукт и безопасността на неговата употреба в предложеното клинично изпитване. Ако има някакъв специален аспект на предклиничните данни или на клиничните данни, който изисква подробно експертно разяснение или разглеждане извън това, което обичайно би било включено в БИ, предклиничната и клиничната информация се представят като част от ДИЛП.

Възможност за позоваване на КХП

52.

Заявителят може да представи версията на КХП, валидна към момента на заявлението, като ДИЛП, ако изпитваният лекарствен продукт е разрешен. Точните изисквания са подробно представени в таблица 1. В случаите, в които се предоставят нови данни, те следва да бъдат ясно идентифицирани.

Таблица 1: Съдържание на опростеното ДИЛП

Видове предишни оценки

Данни за качеството

Неклинични данни

Клинични данни

Изпитваният лекарствен продукт е разрешен или разполага с разрешение за употреба в държава, която е страна по ICH, и се използва в клиничното изпитване:

 

 

 

в рамките на условията на КХП,

КХП

извън условията на КХП,

КХП

Ако е целесъобразно

Ако е целесъобразно

след изменение (например кодиране)

P+A

КХП

КХП

В друга фармацевтична форма или с друга сила изпитваният лекарствен продукте разрешен или разполага с разрешение за употреба в държава, която е страна по ICH, и изпитваният лекарствен продукт е доставен от притежателя на разрешение за употреба.

КХП+P+A

Да

Да

Изпитваният лекарствен продукт не е разрешен и не разполага с разрешение за употреба в държава, която е страна по ICH, но активното вещество се съдържа в разрешен лекарствен продукт и

 

 

 

е доставено от същия производител,

КХП+P+A

Да

Да

е доставено от друг производител.

КХП+S+P+A

Да

Да

Изпитваният лекарствен продукт е бил предмет на предишно заявление за клинично изпитване и е разрешен в съответната държава членка и не е бил изменян и

 

 

 

няма на разположение нови данни след последната промяна на заявлението за клинично изпитване,

Позоваване на предишно подаване на заявление

има на разположение нови данни след последната промяна на заявлението за клинично изпитване,

Нови данни

Нови данни

Нови данни

се използва при различни условия.

Ако е целесъобразно

Ако е целесъобразно

Ако е целесъобразно

(S: данни, свързани с активното вещество; P: данни, свързани с изпитвания лекарствен продукт; A: Допълнителна информация относно съоръженията и оборудването, оценка на безопасността на случайни агенти, нови помощни вещества и разтворители за възстановяване и разредители)

53.

Ако изпитваният лекарствен продукт е определен в протокола от гледна точка на активното вещество или ATC код (вж. по-горе, параграф 18), заявителят може да замени ДИЛП с представителна КХП за всяко активно вещество/активно вещество, принадлежащо към тази група по ATC. Като алтернативен вариант заявителят може да представи сверен документ, съдържащ информация, еквивалентна на тази в представителните КХП за всяко активно вещество, което може да се използва като изпитван лекарствен продукт в клиничното изпитване.

1.3.   ДИЛП за плацебо

54.

Ако изпитваният лекарствен продукт е плацебо, изискванията за информация се ограничават до данните за качеството. Допълнителна документация не се изисква, ако плацебото има същия състав като тествания изпитван лекарствен продукт (с изключение на активното вещество), произведено е от същия производител и не е стерилно.

З.   ДОСИЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ЛЕКАРСТВЕН ПРОДУКТ

55.

Без да се засяга член 65, изискванията за документацията, посочени в раздели Е и Ж, се прилагат също така и за допълнителните лекарствени продукти. Ако допълнителният лекарствен продукт обаче е разрешен в засегнатата държава членка, не се изисква допълнителна информация.

И.   НАУЧНИ КОНСУЛТАЦИИ И ПЛАН ЗА ПЕДИАТРИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ (ППИ)

56.

Ако е налично, се представя копие от обобщението на научните консултации, предоставени от Агенцията или държава членка или трета държава по отношение на клиничното изпитване.

57.

Ако клиничното изпитване е част от одобрен ППИ, се представя копие от решението на Агенцията за одобряване на ППИ и становището на Педиатричния комитет, освен ако тези документи не са изцяло достъпни в интернет. В последния случай ще бъде достатъчна препратка към тази документация в придружителното писмо (вж. раздел Б).

Й.   СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЕТИКЕТА НА ИЗПИТВАНИЯ ЛЕКАРСТВЕН ПРОДУКТ

58.

Предоставя се описание на съдържанието на етикета на изпитвания лекарствен продукт в съответствие с приложение VI.

K.   МЕРКИ ПО НАБИРАНЕТО НА УЧАСТНИЦИ (ИНФОРМАЦИЯ ОТ ВСЯКА ЗАСЕГНАТА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА)

59.

Освен ако не е описано в протокола, отделен документ описва в подробности процедурите за включване на участници и ясно посочва какво е първото действие за набиране на участници.

60.

Ако набирането на участници се прави чрез обяви, се предоставят копия на обявите, включително всички печатни материали, аудио или визуални записи. Процедурите, предложени за разглеждане на отговорите на обявата, са описани в общи черти. Това включва копия от съобщенията, използвани за отправяне на покана към участници да участват в клиничното изпитване, и мерки за предоставяне на информация или съвети на отговорилите, за които е счетено, че не са подходящи за включване в клиничното изпитване.

Л.   ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПРЕДОСТАВЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ, ФОРМУЛЯР ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ И ПРОЦЕДУРА НА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВСЯКА ЗАСЕГНАТА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА)

61.

Цялата информация, предоставяна на участниците (или, когато е приложимо, на техните законно определени представители) преди решението им да участват или да се въздържат от участие, се представя заедно с формуляра за писмено информирано съгласие или други алтернативни способи съгласно член 29, параграф 1 за записване на информирано съгласие.

62.

Описание на процедурите, отнасящи се до информираното съгласие за всички участници, и по-специално:

а)

при клинични изпитвания с малолетни и непълнолетни лица или недееспособни участници се описват процедурите за получаване на информирано съгласие от законно определени представители, както и за включването на малолетното или непълнолетно лице или на недееспособния участник;

б)

ако трябва да се използва процедура на съгласие в присъствието на безпристрастен свидетел, се предоставя съответната информация относно причината за използването на безпристрастен свидетел, относно подбора на безпристрастния свидетел и относно процедурата за получаване на информирано съгласие;

в)

при клиничните изпитвания в спешни ситуации, посочени в член 35, трябва да бъде описана процедурата за получаване на информираното съгласие на участника или законно определения представител за продължаване на клиничното изпитване;

г)

при клинични изпитвания в спешни ситуации, посочени в член 35, описание на процедурите, които се следват за идентифициране на спешната ситуация и за нейното документиране.

д)

при клинични изпитвания, когато тяхната методология изисква групи от участници, а не отделни участници, да бъдат разпределени да получават различни изпитвани лекарствени продукти, както е посочено в член 30, и когато, като следствие, ще се използват опростени начини за получаване на информирано съгласие, опростените средства се описват.

63.

В случаите, посочени в параграф 62, се представя информацията, предоставена на участника и на законно определения му представител.

M.   ПРИГОДНОСТ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯ (ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВСЯКА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА)

64.

Представя се списък на планираните центрове за провеждане на клиничното изпитване, име и длъжност на главните изследователи, и планирания брой на участниците в центровете за провеждане на изпитването.

65.

Представя се описание на професионалната квалификация на изследователите в актуална автобиография и други имащи отношение документи. Описва се всяко предишно обучение в принципите на добра клинична практика или опит, придобит от работата с клинични изпитвания и грижи за пациенти.

66.

Представят се всички условия, например икономически интереси и институционална принадлежност, за които може да съществува подозрение, че може да повлияят на безпристрастността на изследователите.

Н.   ПРИГОДНОСТ НА СЪОРЪЖЕНИЯТА (ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВСЯКА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА)

67.

Представя се надлежно обоснована писмена декларация относно пригодността на центровете за провеждане на клиничното изпитване, която е в съответствие с естеството и използването на изпитвания лекарствен продукт и включва описание на пригодността на съоръженията, оборудването, човешките ресурси и описание на експертния опит; декларацията се издава от ръководителя на клиниката/институцията в центъра за провеждане на клиничното изпитване или от което и да е друго отговорно лице, в съответствие със системата в засегнатата държава членка.

O.   ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА НАЛИЧИЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПОКРИТИЕ ИЛИ ЗА УЧАСТИЕ В МЕХАНИЗЪМ ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ (ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВСЯКА ЗАСЕГНАТА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА)

68.

Представя се доказателство за наличие на застраховка, гаранция или друга подобна договореност, ако е приложимо.

П.   ФИНАНСОВИ И ДРУГИ ДОГОВОРЕНОСТИ (ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВСЯКА ЗАСЕГНАТА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА)

69.

Кратко описание на финансирането на клиничното изпитване.

70.

Представя се информация относно финансовите транзакции и обезщетението, изплатено на участниците и на изследователя/центъра за участието в клиничното изпитване.

71.

Представя се описание на всяка друга договореност между спонсора и центъра за провеждане.

Р.   ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПЛАЩАНЕ НА ТАКСА (ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВСЯКА ЗАСЕГНАТА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА)

72.

Представя се доказателство за плащане, ако е приложимо.

С.   ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ТОВА, ЧЕ ДАННИТЕ ЩЕ БЪДАТ ОБРАБОТВАНИ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ПРАВОТО НА СЪЮЗА ЗА ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ

73.

Представя се декларация от спонсора или неговия представител, че данните ще се събират и обработват в съответствие с Директива 95/46/ЕИО.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ДОСИЕ НА ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА СЪЩЕСТВЕНА ПРОМЯНА

A.   УВОД И ОБЩИ ПРИНЦИПИ

1.

Ако съществената промяна засяга повече от едно клинично изпитване на един и същ спонсор и един и същ изпитван лекарствен продукт, спонсорът може да внесе еднократно искане за разрешение на съществената промяна. Придружителното писмо съдържа списък на всички клинични изпитвания, за които се отнася заявлението за съществена промяна, с ЕС номера на изпитването, както и съответните номера на кода за изменение за всяко от тези клинични изпитвания.

2.

Заявлението се подписва от спонсора или от представител на спонсора. Този подпис потвърждава съгласието на спонсора, че:

а)

предоставената информация е пълна,

б)

приложените документи съдържат точно описание на наличната информация, и

в)

клиничното изпитване ще бъде проведено в съответствие с изменената документация.

Б.   ПРИДРУЖИТЕЛНО ПИСМО

3.

Придружително писмо със следната информация

а)

на ред „относно“: ЕС номера на изпитването с наименованието на клиничното изпитване и номера на кода на съществената промяна, който дава възможност за уникално идентифициране на съществената промяна и който се използва последователно в досието на заявлението;

б)

идентификация на заявителя;

в)

идентификация на съществената промяна (номер на кода на съществената промяна на спонсора и дата), като промяната може да се отнася до няколко промени в протокола или научните придружаващи документи;

г)

подчертаване на всички специални аспекти, свързани с изменението, и посочване къде се намира съответната информация или текст в първоначалното досие на заявлението;

д)

идентифициране на всяка информация, която не се съдържа във формуляра за заявление за изменение и която би могла да окаже въздействие върху риска за участниците в изпитването; и

е)

където е приложимо, списък на всички клинични изпитвания, които са съществено изменени, с ЕС идентификационни номера на изпитването и съответните номера на кода на изменението.

В.   ФОРМУЛЯР НА ЗАЯВЛЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ

4.

Надлежно попълнен формуляр за заявлението за изменение.

Г.   ОПИСАНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО

5.

Изменението е представено и описано, както следва:

а)

извлечение от документите, които трябва да се изменят, показващо предишната и новата формулировка с проследяване на поправките, както и извлечение, показващо единствено новата формулировка, а също и обяснение на промените; и

б)

независимо от точка а), ако промените са толкова много или толкова значителни, че да обосновават изцяло нова версия на документа, нова версия на целия документ (в тези случаи в допълнителна таблица се изброяват измененията на документите, като еднаквите промени могат да бъдат групирани.).

6.

Новата версия на документа се идентифицирана с датата и актуализиран номер на версията.

Д.   ПРИДРУЖАВАЩА ИНФОРМАЦИЯ

7.

Когато е приложимо, допълнителната придружаваща информация включва най-малкото:

а)

обобщения на данните,

б)

актуализирана обща оценка на съотношението риск/ползи,

в)

възможни последствия за участниците, които вече са включени в клиничното изпитване,

г)

възможни последствия за оценката на резултатите.

д)

документи, свързани с евентуални промени на информацията, предоставена на участниците или техните законово определени представители, процедурата на информирано съгласие, формулярите за информирано съгласие, информационните листове или с писмата с покани; както и

е)

обосновка за промените, искани в заявлението за съществена промяна.

Е.   АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ФОРМУЛЯРА ЗА ЗАЯВЛЕНИЕ НА ЕС

8.

Ако съществената промяна е свързана с промени в записите във формуляра за заявление на ЕС, посочен в приложение I, се представя нова преработена версия на посочения формуляр. Полетата, засегнати от съществената промяна, следва да бъдат отбелязани в преработения формуляр.

Ж.   ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПЛАЩАНЕ НА ТАКСА (ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪОТВЕТНА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА)

9.

Представя се доказателство за плащане, ако е приложимо.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ДОКЛАДВАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА

1.   ДОКЛАДВАНЕ НА СЕРИОЗНИ НЕЖЕЛАНИ СЪБИТИЯ ОТ ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯ ПРЕД СПОНСОРА

1.

Не е необходимо изследователят да извършва активен мониторинг на участниците за странични събития след като клиничното изпитване е приключило по отношение на участниците, спрямо които е приложил лечение, освен ако в протокола не е предвидено друго.

2.   ДОКЛАДВАНЕ НА ПОДОЗИРАНИ НЕОЧАКВАНИ СЕРИОЗНИ НЕЖЕЛАНИ РЕАКЦИИ (ПНСНР) НА АГЕНЦИЯТА ОТ СПОНСОРА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 42

2.1.   Нежелани събития и причинно-следствена връзка

2.

Лекарствени грешки, бременност и употреба извън предвиденото в протокола, включително неправилна употреба и злоупотреба с продукта, са предмет на същото задължение за докладване като при нежелана реакция,

3.

Когато се определя дали дадено нежелано събитие представлява нежелана реакция, се разглежда дали съществува разумна възможност за установяване на причинно-следствена връзка между събитието и изпитвания лекарствен продукт, въз основа на нализа на съществуващите доказателства.

4.

При липсата на подадена от страна на докладващия изследовател информация за причинността, спонсорът трябва да се консултира с докладващия изследовател и да го насърчи да изрази становище по този въпрос. Оценката за причинност, предоставена от изследователя, не се пренебрегва от спонсора. В случай че спонсорът не е съгласен с оценката за причинност на изследователя, заедно с доклада следва да се представят и двете становища — на изследователя и на спонсора.

2.2.   „Очакван“/„неочакван“ характер на реакциите и РИБ

5.

При определяне на това, дали дадено нежелано събитие е неочаквано, трябва да се вземе предвид дали събитието добавя съществена информация относно спецификата, по-честата проява или сериозността на познат, вече документирана сериозна нежелана реакция.

6.

Очакваният характер на нежеланата реакция се посочва от спонсора в РИБ. Очакваният характер се определя въз основа на наблюдавани по-рано събития с активното вещество, а не въз основа на това очакваните фармакологични качества на даден лекарствен продукт или събития, свързани със заболяването на участника.

7.

РИБ се съдържа в КХП или в БИ. Придружителното писмо съдържа препратка към мястото на РИБ в досието на заявлението. Ако изпитвания лекарствен продукт е разрешен в няколко засегнати държави членки с различни КХП, спонсорът следва да избере за РИБ най-подходящата КХП, имаща значение за безопасността на участника.

8.

РИБ може да бъде променена по време на провеждането на клиничното изпитване. За целите на докладването на ПНСНР се прилага актуалната версия на РИБ към момента на проявата на съответните ПНСНР. Така една промяна в РИБ оказва влияние върху броя нежелани реакции, които следва да бъдат докладвани като ПНСНР. По отношение на приложимата РИБ за целите на годишния доклад за безопасността, вж. раздел 3 от настоящото приложение.

9.

В случай че докладващият изследовател е предоставил информация относно очаквания характер, то тя трябва да бъде взета под внимание от спонсора.

2.3.   Информация за докладването за ПНСНР

10.

Информацията следва да включва най-малкото:

а)

валиден ЕС номер на изпитване;

б)

номер на проучването на спонсора

в)

кодиран участник, който може да бъде идентифициран;

г)

докладчик, който може да бъде идентифициран;

д)

ПНСНР;

е)

подозиран изпитван лекарствен продукт (включително код-наименование на активното вещество);

ж)

оценка на причинно-следствената връзка.

11.

В допълнение, с цел правилното обработване на доклада по електронен път, се предоставя следната административна информация:

а)

уникален идентификатор на (досието по) доклада относно безопасността на изпращащия;

б)

датата на получаване на първоначалната информация от първоизточника;

в)

датата на получаването на най-актуалната информация;

г)

уникален световен идентификационен номер на досието;

д)

идентификатор на изпращащия.

2.4.   Доклади за последващи мерки по отношение на ПНСНР

12.

Ако първоначалният доклад за ПНСНР, посочени в член 42, параграф 2, буква а) (смъртоносни или животозастрашаващи), е непълен, например спонсорът не е предоставил цялата информация в срок от седем дни, той предава пълен доклад, основаващ се на първоначалната информация, в рамките на допълнителен срок от осем дни.

13.

Срокът за първоначално докладване (ден 0 = Di 0) започва да тече, веднага след като информацията, съдържаща минималните критерии за докладване, е получена от спонсора.

14.

Ако спонсорът получи важна нова информация по вече докладван случай, срокът започва да тече отново от ден 0, т.е. от датата на получаване на новата информация. Тази информация се докладва под формата на последващ доклад в рамките на 15 дни.

15.

Ако първоначалният доклад за ПНСНР, посочена в член 42, параграф 2, буква в), (първоначално счетена за несмъртоносна или неживотозастрашаваща, но оказала се впоследствие смъртоносна или животозастрашаваща) е непълен, последващият доклад се изготвя в най-кратък срок, но не по-късно от седем дни, считано от момента, в който е установено, че реакцията е смъртоносна или животозастрашаваща. Спонсорът представя пълен доклад в рамките на допълнителен срок от осем дни.

16.

В случаите когато ПНСНР се оказва смъртоносна или животозастрашаваща, въпреки че първоначално не е била считана за такава, ако първоначалният доклад все още не е бил представен, се изготвя комбиниран доклад.

2.5.   Разкриване на предписаното лечение

17.

Изследователят разкрива предписаното лечение на даден участник в процеса на клиничното изпитване, само ако разкриването има отношение към безопасността на участника.

18.

При докладване на ПНСНР на Агенцията, спонсорът разкрива само предписаното лечение на засегнатите участници, за които се отнася ПНСНР.

19.

Ако дадено събитие представлява потенциално ПНСНР, информацията се разкрива за участника само от спонсора. Информацията остава кодирана за другите лица, отговорни за текущото провеждане на клиничното изпитване (като например управленски състав, наблюдатели, изследователи), и лицата, отговорни за анализа на данните и тълкуването на резултатите след приключване на клиничното изпитване, като например служителите, боравещи с биометрични данни.

20.

Разкритата информация е достъпна само за тези лица, които трябва да бъдат включени в процедурата за докладване на безопасността пред Агенцията, съветите за мониторинг на безопасността на данните („СМБД“) или лица, извършващи текущи оценки на безопасността по време на клиничното изпитване.

21.

При все това при клинични изпитвания, провеждани за болест с висока степен на заболяемост или смъртност, при които крайните точки за ефикасност могат да бъдат и ПНСНР, или когато смъртността или друг „сериозен“ изход,който евентуално може да бъде докладван като ПНСНР, е крайната точка за ефикасност в дадено клинично изпитване, интегритетът на клиничното изпитване може да бъде компрометиран, ако кодираните данни систематично се разкриват. При тези и подобни обстоятелства, спонсорът посочва в протокола кои сериозни събития трябва да се разглеждат като свързани с болестта и няма да са подложени на систематично разкриване и ускорено докладване.

22.

Ако след разкриването събитието се окаже ПНСНР, се прилагат правилата за докладване на ПНСНР, посочени в член 42 и в раздел 2 на настоящото приложение.

3.   ГОДИШНО ДОКЛАДВАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА ОТ СПОНСОРА

23.

В приложение докладът съдържа РИБ, която е приложима към началото на отчетния период.

24.

РИБ, приложима към началото на отчетния период, служи като РИБ през отчетния период.

25.

Ако са налице значителни промени в РИБ по време на отчетния период, те са изброени в годишния доклад за безопасността. Освен това в този случай преработената РИБ се представя като приложение към доклада, в допълнение към РИБ, която е приложима към началото на отчетния период. Независимо от промяната в РИБ, през отчетния период като РИБ се използва приложимата към началото на отчетния период РИБ.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

СЪДЪРЖАНИЕ НА ОБОБЩЕНИЕТО НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ КЛИНИЧНИ ИЗПИТВАНИЯ

Обобщението на резултатите от клиничното изпитване съдържа информация за следните елементи:

A.   ИНФОРМАЦИЯ ЗА КЛИНИЧНОТО ИЗПИТВАНЕ:

1.

Идентифицирането на клиничното изпитване (включително наименование на изпитването и номер на протокола);

2.

Идентификатори (включително ЕС номера на изпитването, други идентификатори);

3.

Подробности относно спонсора (включително научни и обществени звена за контакт);

4.

Педиатрични регулаторните подробности (включително информация дали клиничното изпитване е част от план за педиатрично изследване);

5.

Резултати от етапа на анализ (включително информация за междинния анализ на данни, междинния или крайния етап на анализ, датата на цялостния край на клиничното изпитване). За клинични изпитвания, които възпроизвеждат проучвания на вече разрешени изпитвани лекарствени продукти, използвани в съответствие с условията на разрешението за употреба, в обобщението на резултатите трябва да се посочат също така установените проблеми в цялостните резултати от клиничното изпитване, отнасящи се до съответни аспекти на ефикасността на свързания лекарствен продукт;

6.

Обща информация за клиничното изпитване (включително информация за основните цели на изпитването, дизайна на изпитването, базата от научни познания и обяснение на обосновката за изпитването; датата на началото на изпитването, предприетите мерки за защита на участниците, основната терапия; и използваните статистически методи);

7.

Популация на участниците в изпитването (включително информация с действителния брой на участниците в клиничното изпитване в съответната държава членка, в Съюза и в трети страни; разбивка по възрастови групи, разбивка по пол).

Б.   ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО УЧАСТНИЦИТЕ:

1.

Набиране (включително информация относно броя на участниците, които са скринирани, които са включени и които са се оттеглили; критерии за включване и изключване; подробности относно рандомизацията и кодиране; изпитваните лекарствени продукти, които са използвани);

2.

Период преди включване в изпитването;

3.

Периоди след включване в изпитването.

В.   ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ:

1.

основни характеристики (задължителни) — възраст;

2.

основна характеристики (задължителни) — пол;

3.

основни характеристики (незадължителни) — специфична характеристика на проучването.

Г.   КРАЙНИ ТОЧКИ:

1.

Определения за крайна точка (1)

2.

Крайна точка #1

Статистически анализи

3.

Крайна точка #2

Статистически анализи

Д.   СТРАНИЧНИ СЪБИТИЯ:

1.

Информация за нежелани събития.

2.

Група за докладване на нежелани събития;

3.

Сериозно нежелано събитие;

4.

Нежелано събитие без сериозни последици.

Е.   ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ:

1.

Глобални съществени изменени;

2.

Глобални прекъсвания и възобновявания;

3.

Ограничения, мерки по отношение на източници на възможни отклонения и неточности и условия;

4.

Декларация на представящата страна относно точността на предоставената информация.


(1)  Предоставя се информация за толкова крайни точки, колкото са посочени в протокола.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

СЪДЪРЖАНИЕ НА ОБОБЩЕНИЕТО НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ КЛИНИЧНОТО ИЗПИТВАНЕ ЗА НЕСПЕЦИАЛИСТИ

Обобщението на резултатите от клиничното изпитване за неспециалисти съдържа информация за следните елементи:

1.

Идентифициране на клиничното изпитване (включително наименование на изпитването, номер на протокола, ЕС номера на изпитването и други идентификатори);

2.

Наименование и данни за контакт на спонсора;

3.

Обща информация за клиничното изпитване (включително къде и кога е проведено изпитването, основните му цели и обяснение на причините за провеждането му);

4.

Популация на участниците на изпитването (включително информация относно броя на участниците в изпитването в съответната държава членка, в Съюза и в трети страни и разбивка по възрастови групи, разбивка по пол, критерии за включване и изключване).

5.

Изпитваните лекарствени продукти, които са използвани;

6.

Описание на нежеланите реакции, както и тяхната честота;

7.

Цялостните резултати от клиничното изпитване;

8.

Коментари по резултатите от клиничното изпитване;

9.

Указание дали се предвиждат последващи клинични изпитвания;

10.

Указание къде може да се намери допълнителна информация.


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ЕТИКЕТИРАНЕ НА ИЗПИТВАНИ ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ И НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ

A.   НЕРАЗРЕШЕНИ ИЗПИТВАНИ ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ

A.1.   Общи правила

1.

Следните данни присъстват върху първичната и вторичната опаковка:

а)

име/наименование, адрес и телефонен номер на основното лице за контакти, определено с оглед получаване на информация относно продукта, клиничното изпитване и разкриване по спешност; това може да бъде спонсорът, изследователската организация подизпълнител или изследователят (за целите на настоящото приложение това лице се нарича „основно лице за контакт“);

б)

наименование на веществото и неговата сила или ефикасност, а в случай на кодирана информация за клинични изпитвания името на веществото трябва да фигурира заедно с името на активния продукт за сравнение или плацебото върху опаковката на неразрешения изпитван лекарствен продукт и на активния продукт за сравнение или плацебото;

в)

фармацевтична форма, път на въвеждане и начин на приложение на лекарствения продукт, количество на дозовата единица;

г)

партида или кодов номер, идентифициращ съдържанието и операцията по опаковане;

д)

референтен код на изпитването, даващ възможност за идентифициране на клиничното изпитване, центъра за провеждане, изследователя и спонсора, ако не са посочени на друго място;

е)

идентификационен номер на участника и/или номер на лечението и, ако е приложимо, номер на посещението;

ж)

име на изследователя (ако не е включено в а) или д));

з)

указания за употреба (може да се направи препратка към брошура или друг обяснителен документ, предназначен за участника или лицето, което предписва продукта);

и)

„За употреба само при клинични изпитвания“ или подобна формулировка;

й)

условия на съхранение;

к)

срок на употреба (срок на годност или срок за повторно изпитване, ако е приложимо), във формат месец и година и по начин, чрез който се избягва всякакво двусмислие; и

л)

„Да се съхранява извън обсега на деца“, освен когато продуктът е предназначен за използване в изпитвания, при които продуктът не се приема в домашни условия от участниците.

2.

Могат да бъдат включени символи или пиктограми, за да се изясни определена информация, посочена по-горе. Може да бъде изложена допълнителна информация, предупреждения или инструкции за боравене.

3.

Не се изисква адресът и телефонният номер на основното лице за контакт да фигурират върху етикета, ако участниците са получили брошура или карта, съдържаща тези данни и са били инструктирани да я носят постоянно със себе си.

A.2.   Ограничено етикетиране на първичната опаковка

A.2.1.   Първична и вторичната опаковка се предоставят заедно

4.

Когато продуктът е предоставен на участника или лицето, предписващо лекарствения продукт в първична опаковка и вторична опаковка, които трябва да останат заедно, и върху вторичната опаковка са отбелязани данните, посочени в раздел А.1., следните данни трябва да фигурират върху първичната опаковка (или запечатано дозиращо устройство, което се съдържа в първичната опаковка):

а)

име на основното лице за контакт;

б)

фармацевтична форма, път на въвеждане и начин на приложение (може да се изключи за орално приемани твърди форми на дозата), количество на дозовата единица, и, в случай на клинични изпитвания, които не включват кодиране на етикета, име/идентификатор и сила/ефикасност;

в)

партида и/или кодов номер, идентифициращ съдържанието и операцията по опаковането;

г)

референтен код на клиничното изпитване, даващ възможност за идентифициране на изпитването, центъра за провеждане, изследователя и спонсора, ако не са посочени на друго място;

д)

идентификационен номер на участника и/или номера на лечението и, ако е приложимо, номер на посещението; и

е)

срок на употреба (срок на годност или срок за повторно изпитване, ако е приложимо), във формат месец и година и по начин, чрез който се избягва всякакво двусмислие;

A.2.2.   Малки първични опаковки

5.

Ако първичната опаковка е под формата на блистери или малки единици, като например ампули, върху които данните, изисквани в точка А.1, не могат да бъдат посочени, вторичната опаковка се предоставя с етикет, на който са посочени с тези данни. Първичната опаковка съдържа следното:

а)

име на основното лице за контакт;

б)

път на въвеждане и начин за употреба (може да се изключи за орално приемани твърди форми на дозата), а в случай на клинични изпитвания, които не включват кодиране на етикета, име/идентификатор и сила/ефикасност;

в)

партида или кодов номер, идентифициращ съдържанието и операцията по опаковането;

г)

референтен код на клиничното изпитване, даващ възможност за идентифициране на изпитването, центъра за провеждане, изследователя и спонсора, ако не са посочени на друго място;

д)

идентификационен номер на участника/ номер на лечението и, ако е приложимо, номер на посещението; и

е)

срок на употреба (срок на годност или срок за повторно изпитване, ако е приложимо), във формат месец и година и по начин, чрез който се избягва всякакво двусмислие;

Б.   НЕРАЗРЕШЕНИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ

6.

Следната информация присъства върху първичната и вторичната опаковка:

а)

име на основното лице за контакт;

б)

наименование на лекарствения продукт, следвано от неговата сила и фармацевтичната му форма;

в)

съдържание на активните вещества, изразени количествено и качествено за дозова единица;

г)

номер на партида или на код, идентифициращ съдържанието и операцията по опаковане;

д)

референтен код на клиничното изпитване, който дава възможност за идентификация на центъра за провеждане на клиничното изпитване, изследователя и участника;

е)

указания за употреба (може да се направи препратка към брошура или друг обяснителен документ, предназначен за участника или лицето, което предписва продукта);

ж)

„За употреба само при клинични изпитвания“ или подобна формулировка;

з)

условия на съхранение; и

и)

срок на употреба (срок на годност или срок за повторно изпитване, ако е приложимо).

В.   ДОПЪЛНИТЕЛНО ЕТИКЕТИРАНЕ ЗА РАЗРЕШЕНИ ИЗПИТВАНИ ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ

7.

В съответствие с член 67, параграф 2 следната информация присъства върху първичната и вторичната опаковка:

а)

име на основното лице за контакт;

б)

референтен код на клиничното изпитване, който дава възможност за идентификация на центъра за провеждане на клиничното изпитване, изследователя и участника;

в)

„За употреба само при клинични изпитвания“ или подобна формулировка.

Г.   ЗАМЯНА НА ИНФОРМАЦИЯ

8.

Данните, изброени в раздели А, Б и В, различни от данните, изброени в параграф 9, може да бъде пропуснати на етикета на продукта и да се предоставят с други средства, например при използване на централизирана електронна система за рандомизация, използване на централизирана информационна система, при условие че безопасността на участника и надеждността и устойчивостта на данните не са застрашени. Това се обосновава в протокола.

9.

Данните, посочени в следващите букви не се пропускат на етикета на продукта:

а)

параграф 1, букви б), в), г), е), ѝ) и к);

б)

параграф 4, букви б), в), д и е);

в)

параграф 5, букви б), в), д и е);

г)

параграф 6, букви б), г), д), з) и и).


ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Директива 2001/20/ЕО

Настоящият регламент

Член 1, параграф 1

Член 1, член 2, параграф 1 и параграф 2, точки 1), 2) и 4)

Член 1, параграф 2

Член 2, параграф 2, точка 30)

Член 1, параграф 3, първа алинея

Член 1, параграф 3, втора алинея

Член 47, трета алинея

Член 1, параграф 4

Член 47, втора алинея

Член 2

Член 2

Член 3, параграф 1

Член 3, параграф 2

Членове 4, 28, 29, и 76

Член 3, параграф 3

Член 28, параграф 1, буква е)

Член 3, параграф 4

Член 28, параграф 1, буква ж)

Член 4

Член 10, параграф 1, член 28, член 29 и член 32,

Член 5

Член 10, параграф 2, член 28, член 29 и член 31,

Член 6

Членове 4 — 14

Член 7

Членове 4 — 14

Член 8

Член 9

Членове 4 — 14

Член 10, буква а)

Членове 15 — 24

Член 10, буква б)

Член 54

Член 10, буква в)

Членове 37 и 38

Член 11

Член 81

Член 12

Член 77

Член 13, параграф 1

Член 61, параграфи 1 — 4

Член 13, параграф 2

Член 61, параграф 2

Член 13, параграф 3, първа алинея

Член 62, параграф 1 и член 63, параграфи 1 и 3

Член 13, параграф 3, втора алинея

Член 63, параграф 1

Член 13, параграф 3, трета алинея

Член 13, параграф 4

Член 62

Член 13, параграф 5

Член 14

Членове 66 — 70

Член 15, параграф 1

Член 78, параграфи 1, 2 и 5

Член 15, параграф 2

Член 78, параграф 6

Член 15, параграф 3

Член 15, параграф 4

Член 15, параграф 5

Членове 57, 58 и 78, параграф 7

Член 16

Член 41

Член 17, параграф 1, букви а) — в)

Член 42

Член 17, параграф 1, буква г)

Член 17, параграф 2

Член 43

Член 17, параграф 3, буква а)

Член 17, параграф 3, буква б)

Член 44, параграф 1

Член 18

Член 19, първа алинея, първо изречение

Член 75

Член 19, първа алинея, второ изречение

Член 74

Член 19, втора алинея

Член 92

Член 19, трета алинея

Член 20

Член 21

Член 88

Член 22

Член 23

Член 24


27.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 158/77


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 537/2014 НА EВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 април 2014 година

относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес и за отмяна на Решение 2005/909/ЕО на Комисията

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта за законодателен акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

На задължителните одитори и одиторски дружества е поверена по закон функцията да извършват задължителни одити на предприятия от обществен интерес с оглед повишаване на общественото доверие в годишните и консолидираните финансови отчети на тези предприятия. Свързаната с обществения интерес функция на задължителния одит означава, че широк кръг от хора и институции разчита на качеството на работата на задължителния одитор или на одиторското дружество. Доброто качество на одита допринася за нормалното функциониране на пазарите чрез подобряване на пълнотата и ефективността на финансовите отчети. По този начин задължителните одитори изпълняват изключително важна обществена роля.

(2)

Съгласно законодателството на Съюза финансовите отчети, включващи годишните финансови отчети или консолидираните финансови отчети на кредитни институции, застрахователни предприятия, емитенти на ценни книжа, допуснати за търгуване на регулиран пазар, платежни институции, предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), институции за електронни пари и алтернативни инвестиционни фондове, подлежат на одит от едно или повече лица, които имат право да извършват такива одити в съответствие с правото на Съюза, а именно: член 1, параграф 1 от Директива 86/635/ЕИО на Съвета (3), член 1, параграф 1 от Директива 91/674/ЕИО на Съвета (4), член 4, параграф 4 от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), член 15, параграф 2 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), член 73 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7), член 3, параграф 1 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8), и член 22, параграф 3 от Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (9). Освен това в член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10) се изисква също годишните счетоводни отчети на инвестиционните посредници да бъдат одитирани в случаите, в които Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (11) не се прилага.

(3)

Условията за одобряване на лицата, които отговарят за извършването на задължителен одит, както и минималните изисквания за извършването на задължителен одит са определени в Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (12).

(4)

На 13 октомври 2010 г. Комисията публикува Зелена книга, озаглавена „Одитна политика: поуки от кризата“, с която сложи началото на широко обществено допитване, в общия контекст на реформата на регулирането на финансовите пазари, относно ролята и обхвата на одита и начина за подобряване на функцията на одита, за да се спомогне за повишаване на финансовата стабилност. Това обществено допитване показа, че правилата на Директива 2006/43/ЕО относно извършването на задължителния одит на годишните и консолидираните финансови отчети на предприятия от обществен интерес могат да бъдат подобрени. На 13 септември 2011 г. Европейският парламент прие по собствена инициатива доклад в отговор на Зелената книга. На 16 юни 2011 г. и Европейският икономически и социален комитет също прие доклад във връзка със Зелената книга.

(5)

Важно е да се определят подробни правила с цел да се гарантира, че задължителният одит на предприятията от обществен интерес е с подходящо качество и се извършва от задължителни одитори и одиторски дружества, които спазват стриктни изисквания. Чрез прилагането на общ регулаторен подход следва да се подобрят почтеността, независимостта, обективността, отговорността, прозрачността и надеждността на задължителните одитори и одиторските дружества, които извършват задължителен одит на предприятия от обществен интерес, като по този начин се допринесе за качеството на задължителния одит в Съюза, а оттам и за гладкото функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се постигне високо равнище на защита на потребителите и инвеститорите. С разработването на отделен акт относно предприятията от обществен интерес следва също така да се гарантира последователно хармонизиране и еднакво прилагане на правилата, като по този начин се допринесе за по-ефективното функциониране на вътрешния пазар. Тези строги изисквания следва да се прилагат за задължителните одитори и одиторските дружества само доколкото извършват задължителен одит на предприятия от обществен интерес.

(6)

Задължителният одит на кооперативни дружества и на спестовни банки се характеризира в някои държави членки със система, която не им позволява сами да избират своя задължителен одитор или одиторско дружество. Одиторската асоциация, в която членува кооперативното дружество или спестовната банка, е задължена по закон да извърши задължителния одит. По самата си правна природа тези одиторски асоциации действат с нестопанска цел, без да преследват търговски интереси. Освен това организационните отдели на тези асоциации не са обвързани от общ икономически интерес, който би могъл да застраши тяхната независимост. Във връзка с това държавите членки следва да имат възможност да предвидят, че разпоредбите на настоящия регламент не се прилагат за кооперативните дружества по смисъла на член 2, точка 14 от Директива 2006/43/ЕО, спестовните банки или подобни образувания съгласно член 45 от Директива 86/635/ЕИО или техните дъщерни предприятия или правоприемници, при условие че се спазват принципите за независимост, предвидени в Директива 2006/43/ЕО.

(7)

Размерът на таксите, получавани от едно одитирано предприятие, и тяхната структура могат да застрашат независимостта на задължителния одитор или одиторското дружество. Следователно е важно да се гарантира, че одиторските такси не са обвързани с определени условия и че когато размерът на тези такси, заплащани от един-единствен клиент, включително от негови дъщерни предприятия, е съществен, е установена специфична процедура за гарантиране на качеството на одита, в която участва одиторският комитет. Ако задължителният одитор или одиторското дружество стане прекомерно зависим от един-единствен клиент, одиторският комитет следва да реши на обективно основание дали задължителният одитор или одиторското дружество може да продължи да извършва задължителния одит. При вземането на това решение одиторският комитет следва да отчита, наред с останалото, заплахите за независимостта и последиците от решението.

(8)

Съществува риск от засягане на независимостта на задължителните одитори, одиторските дружества или членовете на техните мрежи, ако те предлагат на одитираните предприятия определени услуги, различни от извършването на задължителен одит (услуги извън одита). Поради това е уместно да се забрани предоставянето на определени услуги, различни от извършването на одит, като например специфични данъчни, консултантски и експертни услуги, на одитираното предприятие, на предприятието майка и дъщерните му предприятия в рамките на Съюза. Сред услугите, които предполагат каквото и да е участие в управлението или при вземането на решения на одитираното предприятие, могат да бъдат управлението на оборотния капитал, предоставянето на финансова информация, оптимизацията на стопанския процес, управлението на ликвидните средства, трансферното ценообразуване, постигането на ефикасен характер на веригата на доставките и други подобни. Услугите, свързани с финансирането, структурата и разпределението на капитала и инвестиционната стратегия на одитираното предприятие, следва да бъдат забранени, с изключение на предоставянето на услуги като например услуги, свързани с комплексния анализ, предоставянето на писма за подкрепа във връзка с издаваните от одитиранoто предприятие проспекти, както и други услуги по изразяване на сигурност.

(9)

Следва да бъде възможно държавите членки да вземат решение да позволят на задължителните одитори и одиторските дружества да предоставят определени данъчни услуги и услуги по остойностяване, когато тези услуги са несъществени или не оказват пряко влияние, поотделно или общо, върху одитираните финансови отчети. Когато в тези услуги се включва агресивно данъчно планиране, те не следва да се считат за несъществени. Поради това задължителният одитор или одиторското дружество не следва да предоставя такива услуги на одитираното предприятие. Задължителният одитор или одиторското дружество следва да могат да предлагат услуги извън одита, които не са забранени по настоящия регламент, ако предлагането на тези услуги е одобрено предварително от одиторския комитет и ако задължителният одитор или самото одиторско дружество са се уверили, че предлагането на тези услуги не представлява опасност за независимостта на задължителния одитор или одиторското дружество и че е възможно евентуалният риск да бъде намален до приемливо равнище чрез прилагане на предпазни мерки.

(10)

С оглед избягването на конфликти на интереси е важно задължителният одитор или одиторското дружество, преди да приеме или продължи ангажимента за задължителен одит на предприятие от обществен интерес, да прецени дали са изпълнени свързаните с независимостта изисквания, и по-специално дали възникват рискове за независимостта в резултат на отношенията с това предприятие. Задължителният одитор или одиторското дружество следва да потвърждават своята независимост ежегодно пред одиторския комитет на одитираното предприятие и следва да обсъждат с този комитет всякакви заплахи за своята независимост, както и предприетите предпазни мерки за намаляване на тези заплахи.

(11)

С Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13) следва да урежда обработката на лични данни, извършвана в държавите членки в контекста на настоящия регламент и тази обработка на лични данни следва да бъде предмет на надзора на компетентните органи на държавите членки, в частност на независимите обществени органи, определени от държавите членки. Всеки обмен или предаване на информация от компетентните органи следва да е в съответствие с правилата за предаване на лични данни, определени в Директива 95/46/ЕО.

(12)

Извършването на строга проверка за контрол на качеството на работата при всеки ангажимент за задължителен одит следва да доведе до високо качество на одита. Ето защо задължителният одитор или одиторското дружество не следва да приключват одиторския си доклад, докато не бъде извършена такава проверка за контрол на качеството на работата по ангажимента.

(13)

Резултатите от задължителния одит на предприятие от обществен интерес следва се представят на заинтересованите страни в одиторския доклад. С цел да се повиши доверието на заинтересованите страни във финансовите отчети на одитираното предприятие е особено важно одиторският доклад да е добре обоснован и подкрепен със солидни доказателства. Освен информацията, която трябва да бъде предоставена по член 28 от Директива 2006/43/ЕО, одиторският доклад следва по-специално да включва достатъчна информация за независимостта на задължителния одитор или одиторското дружество и за това дали задължителният одит е бил счетен за годен да разкрие нередности, включително измами.

(14)

Значението на задължителния одит за одитираното предприятие би нараснало особено много, ако се подобри комуникацията между задължителния одитор или одиторското дружество, от една страна, и одиторския комитет, от друга страна. Освен редовната комуникация по време на извършването на задължителния одит е важно задължителният одитор или одиторското дружество да предоставят на одиторския комитет допълнителен и по-подробен доклад за резултатите от задължителния одит. Този допълнителен доклад следва да бъде представен на одиторския комитет не по-късно от одитния доклад. При поискване задължителният одитор или одиторското дружество следва да обсъди с одиторския комитет посочените в допълнителния доклад ключови проблеми. Освен това следва да е възможно допълнителният подробен доклад да се предостави на компетентните органи, отговорни за надзора над задължителните одитори и одиторските дружества при поискване от тяхна страна, както и на трети страни, когато това е предвидено в националното право.

(15)

И сега задължителните одитори или одиторските дружества предоставят на компетентните надзорни органи на предприятията от обществен интерес информация за факти или решения, които биха могли да представляват нарушение на правилата, уреждащи дейностите на одитираното предприятие, или пречка за непрекъснатата дейност на одитираното предприятие. Изпълнението на надзорните задачи обаче би се улеснило, ако от надзорните органи на кредитните институции и на застрахователните предприятия и от задължителните одитори и одиторски дружества на тези институции и предприятия се изисква да установяват ефективен диалог помежду си.

(16)

С Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета (14) се създава Европейски съвет за системен риск (ЕССР). Ролята на ЕССР е да наблюдава натрупването на системен риск в Съюза. Предвид информацията, до която имат достъп задължителните одитори и одиторските дружества, извършващи одит на системно значими финансови институции, опитът им би могъл да подпомогне работата на ЕССР. Поради това посредством настоящия регламент следва да се улесни създаването на ежегоден форум за диалог между задължителните одитори и одиторските дружества, от една страна, и ЕССР, от друга страна, на секторна, анонимна основа.

(17)

С цел да се повиши доверието в работата на задължителните одитори и одиторските дружества, които извършват задължителен одит на предприятия от обществен интерес, както и тяхната отговорност, е важно да се засили докладването за прозрачност от страна на задължителните одитори и одиторските дружества. Поради това от задължителните одитори и одиторските дружества следва да се изисква да оповестяват финансова информация, показваща по-специално техния общ оборот, разпределен по одиторски такси, платени от предприятия от обществен интерес, одиторски такси, платени от други предприятия, и такси за други услуги. Те следва също така да разкриват финансова информация на равнището на мрежата, към която принадлежат. Задължителните одитори и одиторските дружества следва да предоставят допълнителна информация относно одиторските такси на компетентните органи с оглед улесняване на техните надзорни функции.

(18)

Важно е да се засили ролята на одиторския комитет при подбора на нов задължителен одитор или одиторско дружество, в интерес на вземането на решение, основано на повече информация, от страна на общото събрание на акционерите или членовете на одитираното предприятие да вземат. Следователно, когато прави предложение пред общото събрание, административният или надзорният орган следва да разясни дали се съобразява с предпочитанието на одиторския комитет и ако не — причините за това. Препоръката на одиторския комитет следва да включва поне два възможни варианта за одитния ангажимент и надлежно обосновано предпочитание към един от тях, така че действително да може да се направи избор. За да предостави справедлива и правилна обосновка в своята препоръка, одиторският комитет следва да използва резултатите от задължителната процедура за подбор, организирана от одитираното предприятие, под отговорността на одиторския комитет. При тази процедура за подбор одитираното предприятие следва да не ограничава задължителните одитори или одиторските дружества с малък пазарен дял да представят предложения за одитен ангажимент. Тръжните документи следва да съдържат ясни и недискриминационни критерии за подбор, които трябва да бъдат използвани за оценяване на предложенията. Като се има предвид обаче, че тази процедура за подбор би могла да доведе до несъразмерно високи разходи за предприятията с ограничена пазарна капитализация или за малки и средни предприятия от обществен интерес поради техния размер, е уместно тези предприятия да бъдат освободени от задължението за организиране на процедура за подбор на нов задължителен одитор или одиторско дружество.

(19)

Правото на общото събрание на акционерите или членовете на одитираното предприятие да избират задължителния одитор или одиторското дружество би било без стойност, ако одитираното предприятие сключи договор с трета страна, с който се ограничава този избор. Поради това всяка договорна клауза, поета от одитираното предприятие по отношение на трета страна, относно назначаването на определени задължителни одитори или одиторски дружества или ограничаването на избора до такива задължителни одитори или дружества, следва да се счита за нищожна.

(20)

Назначаването на повече от един задължителен одитор или одиторско дружество от страна на предприятията от обществен интерес би засилило професионалния скептицизъм и би спомогнало за повишаване качество на одита. Тази мярка, съчетана с наличието на по-малки одиторски дружества, на пазара за одиторски услуги би улеснила и развитието на капацитета на тези дружества, като по този начин се разширява избора на задължителни одитори и одиторски дружества за предприятията от обществен интерес. Затова тези предприятия следва да бъдат насърчавани и стимулирани да назначават повече от един задължителен одитор или одиторско дружество за извършване на задължителния одит.

(21)

С цел да се предотврати рискът от установяване на близки отношения и по този начин да се укрепи независимостта на задължителните одитори и одиторските дружества, е важно да бъде установена максимална продължителност на одитния ангажимент на задължителен одитор или одиторско дружество по отношение на дадено одитирано предприятие. В допълнение, като средство за укпепване независимостта на задължителните одитори и одиторските дружества, засилване на професионалния скептицизъм и увеличаване качеството на одита, настоящата директива предвижда следните алтернативи за удължаване на максималната продължителност: редовно и прозрачно задължително повторно представяне на оферти или назначаването на повече от един задължителен одитор или на повече от едно одиторско дружество от страна на предприятията от обществен интерес. Също така, участието на по-малки одиторски дружества в тези мерки би улеснило развитието на капацитета на тези дружества, като по този начин се разшири избора от задължителни одитори и одиторски дружества за предприятията от обществен интерес. Следва да се въведе и подходящ постепенен ротационен механизъм по отношение на основните партньори по одита, извършващи задължителния одит от името на одиторското дружество. Важно е също така да се предвиди подходящ период, в рамките на който задължителният одитор или одиторското дружество да не могат да извършват задължителен одит на същото предприятие. За да се гарантира плавен преход, бившият задължителен одитор трябва да предаде на встъпващия задължителен одитор предавателен протокол със съответната информация.

(22)

С цел да се гарантира високо равнище на доверие на инвеститорите и потребителите във вътрешния пазар чрез избягване на конфликти на интереси, задължителните одитори и одиторските дружества следва да подлежат на подходящ надзор от страна на компетентните органи, които са независими от упражняващите одиторската професия и които разполагат с подходящ капацитет, опит и ресурси. Държавите членки следва да могат да делегират или да предоставят възможност на компетентните органи да делегират които и да е от задачите на въпросните компетентни органи на други органи с изключение на задачите, свързани със системата за гарантиране на качеството, с разследванията и дисциплинарната система. Държавите членки обаче следва да могат да решат да делегират задачите, свързани с дисциплинарната система, на други органи и образувания, ако по-голямата част от лицата, които участват в управлението на въпросния орган или образувание, са независими от одиторската професия. Националните компетентни органи следва да разполагат с необходимите правомощия за изпълнение на своите надзорни функции, включително с капацитета за достъп до данни, получаване на информация и извършване на проверки. Те следва да са специализирани в надзора на финансовите пазари, в спазването на задълженията за финансово отчитане или в надзора по отношение на задължителния одит. При все това, надзорът над спазването на задълженията, които са в сила за предприятията от обществен интерес, следва да може да се упражнява от компетентните органи, отговорни за надзора над тези предприятия. Следва задължителните одитори или одиторските дружества да не могат да упражняват каквото и да е неправомерно влияние върху финансирането на компетентните органи.

(23)

Качеството на надзора би се подобрило, ако органите, натоварени с различни задачи на национално равнище, си сътрудничат ефективно. Затова органите, които са компетентни да упражняват надзор над спазването на задълженията във връзка със задължителния одит на предприятията от обществен интерес, следва да си сътрудничат с органите, отговарящи за предвидените в Директива 2006/43/ЕО задачи, с органите, които упражняват надзор над предприятията от обществен интерес, както и със звената за финансово разузнаване, посочени в Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (15).

(24)

Външното гарантиране на качеството на задължителните одити е от определящо значение за високото качество на одита. То повишава достоверността на публикуваната финансова информация и осигурява по-добра защита за акционерите, инвеститорите, кредиторите и другите заинтересовани страни. Затова задължителните одитори и одиторските дружества следва да подлежат на система за гарантиране на качеството, която е под отговорността на компетентните органи, като по този начин се осигурява обективност и независимост от одиторската професия. Прегледите за гарантиране на качеството следва да са организирани по начин, при който всеки задължителен одитор или всяко одиторско дружество, извършващи одити на предприятия от обществен интерес, подлежат на преглед за гарантиране на качеството въз основа на анализ на риска. В случаите, в които задължителни одитори и одиторски дружества извършват задължителен одит на предприятия от обществен интерес, различни от посочените в член 2, точки 17 и 18 от Директива 2006/43/ЕО, този преглед следва се извършва поне веднъж на всеки три години, а в другите случаи — поне веднъж на всеки шест години. В Препоръката на Комисията от 6 май 2008 г. относно външно гарантиране на качеството на задължителни одитори или одиторски дружества, които извършват одит на дружества, извършващи дейност в обществен интерес (16), е описано как следва да се извършват проверките. Прегледите за гарантиране на качеството следва да са адекватни и съразмерни спрямо мащаба и сложността на дейността на проверявания задължителен одитор или одиторско дружество.

(25)

С времето пазарът за предоставяне на услуги, свързани със задължителния одит на предприятия от обществен интерес, се развива. Поради това е необходимо компетентните органи да наблюдават развитието на пазара, по-специално по отношение на рисковете, които произтичат от високата пазарна концентрация, включително в рамките на конкретни сектори, и резултатите от дейността на одиторските комитети.

(26)

Прозрачността на дейностите на компетентните органи следва да спомогне за повишаване на доверието на инвеститорите и потребителите във вътрешния пазар. Затова от компетентните органи следва да се изисква редовно да докладват за дейностите си и да публикуват информация в обобщена форма относно констатациите и заключенията от проверките или информация за всяка проверка поотделно, когато държавата членка е предвидила това.

(27)

Сътрудничеството между компетентните органи на държавите членки може да допринесе значително за осигуряване на трайно високо качество на задължителния одит в Съюза. Следователно, когато това е необходимо, компетентните органи на държавите членки следва да си сътрудничат за целите на изпълнението на надзорните си задължения по отношение на задължителните одити. Те следва да спазват принципа, че регулирането и надзорът се извършват от държавата членка по произход, в която задължителният одитор или одиторското дружество са одобрени и в която е централното управление на одитираното предприятие. Сътрудничеството между компетентните органи следва да се организира в рамките на Комитет на европейските органи за надзор на одита (КЕОНО), който следва да е съставен от високопоставени представители на компетентните органи. С цел укрепване на последователното прилагане на настоящия регламент КЕОНО следва да може да приема незадължителни указания или становища. Освен това той следва да улеснява обмена на информация, да предоставя съвети на Комисията и да допринася за техническите оценки и техническото проучване.

За целите на извършването на техническа оценка на системите за публичен надзор на трети страни и на международното сътрудничество между държавите членки и трети страни в тази област КЕОНО следва да създаде подгрупа, чийто председател е членът, назначен от Европейския надзорен орган (Европейския орган за ценни книжа и пазари — ЕОЦКП) (17), и следва да поиска съдействие от ЕОЦКП, Европейския надзорен орган (Европейския банков орган — ЕБО) (18) или Европейския надзорен орган (Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване — ЕОЗППО) (19), доколкото искането е свързано с международното сътрудничество между държавите членки и трети страни в областта на задължителния одит на предприятия от обществен интерес, върху които тези европейски надзорни органи упражняват надзор. Секретариатът на КЕОНО се осигурява от Комисията и въз основа на одобрената от КЕОНО работна програма следва да включва съответните разходи в прогнозните разходи за следващата година.

(28)

Обхватът на сътрудничеството между компетентните органи на държавите членки следва да включва сътрудничество по отношение на прегледите за гарантиране на качеството и оказване на съдействие при разследвания, свързани с извършването на задължителен одит на предприятия от обществен интерес, включително и в случаите, когато разследваното поведение не представлява нарушение на законови или подзаконови разпоредби, които са в сила в съответните държави членки. Подробният механизъм на сътрудничеството между компетентните органи на държавите членки следва да включва възможност за създаването на колегии от компетентни органи и делегирането на задачи помежду им. При това сътрудничество следва да се взема предвид концепцията за мрежа, в която работят задължителните одитори и одиторските дружествата. Компетентните органи следва да спазват съответните правила за поверителност и професионална тайна.

(29)

Взаимосвързаността на капиталовите пазари поражда необходимостта националните компетентни органи да бъдат оправомощени да сътрудничат с надзорните органи и органите на трети държави по отношение на обмена на информация или прегледите за гарантиране на качеството. Когато обаче сътрудничеството с органи на трети държави е свързано с работни документи по одита или други документи, държани от задължителните одитори или одиторските дружества, следва да се прилагат процедурите, установени с Директива 2006/43/ЕО.

(30)

За да се гарантира гладкото функциониране на капиталовите пазари са необходими устойчив одиторски капацитет и конкурентен пазар за услуги за задължителен одит, който да предоставя достатъчно голям избор на задължителни одитори и одиторски дружества, които са в състояние да извършват задължителни одити на предприятия от обществен интерес. Компетентните органи и Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК) следва да докладват относно промените, които е въвел настоящият регламент в структурата на пазара за одиторски услуги.

(31)

Привеждането в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално с членове 290 и 291 от него, на процедурите за приемане на делегирани актове от Комисията следва да се извършва за всеки случай поотделно. За да се вземат предвид развитията в одита и одиторската професия на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз. По специално използването на делегирани актове е необходимо за приемането на международните стандарти за одит в областта на одиторските практики, независимостта и вътрешния контрол на задължителните одитори и одиторските дружества. Приетите международни стандарти за одит не следва да изменят или допълват никое от изискванията на настоящия регламент, освен изрично посочените за тази цел. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище.

При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременно, своевременно и по подходящ начин предаването на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

(32)

С цел да се гарантират правната сигурност и плавният преход към режима, предвиден в настоящия регламент, е важно да се въведе преходен период относно влизането в сила на задължението за ротация на задължителните одитори и одиторските дружества и задължението за организиране на процедура за подбор на задължителни одитори и одиторски дружества.

(33)

Позоваванията на разпoредбите на Директива 2006/43/ЕО следва да се разбират като позовавания на разпоредби на националните законодателства, транспониращи разпоредбите на тази директива. Новата европейска рамка за одитите, създадена с настоящия регламент и Директива 2014/56/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (20) заменя настоящите изисквания, изложени в Директива 2006/43/ЕО, и следва да се разглежда без позоваване на предходни инструменти, като например приетите съгласно предишната рамка препоръки на Комисията.

(34)

Тъй като целите на настоящия регламент — а именно изясняване и по-точно определяне на ролята на задължителния одит по отношение на предприятията от обществен интерес, подобряване на качеството на информацията, която задължителният одитор или одиторското дружество предоставят на одитираното предприятие, инвеститорите и другите заинтересовани страни, подобряване на средствата за комуникация между одиторите и надзорните органи на предприятията от обществен интерес, предотвратяване на всякакви конфликти на интереси, възникващи от предоставянето на предприятията от обществен интерес на услуги, различни от извършването на одит, смекчаване на риска от потенциален конфликт на интереси поради съществуващата система, при която одитираното предприятие избира и плаща на одитор, или на риска от установяване на близки отношения, улесняване на смяната на задължителния одитор или одиторското дружество, както и на избора на такъв одитор или дружество за предприятията от обществен интерес, разширяване на възможността за избор на задължителни одитори и одиторски дружества за предприятия от обществен интерес и подобряване на ефективността, независимостта и последователността на регулирането и надзора над задължителните одитори и одиторски дружества, извършващи задължителен одит на предприятия от обществен интерес, включително по отношение на сътрудничеството на равнище ЕС — не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, a с оглед на техния обхват могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(35)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдават принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-конкретно правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни и свободата на стопанска инициатива, като той следва да се прилага в съответствие с тези права и принципи,

(36)

В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на 23 април 2012 г. (21)

(37)

С настоящия регламент и с Директива 2014/56/ЕС следва да се установи нова правна рамка на задължителния одит и годишните и консолидираните финансови отчети и поради това Решение 2005/909/ЕО на Комисията (22) следва да бъде отменено,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ПРЕДМЕТ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

Настоящият регламент определя изискванията за извършването на задължителния одит на годишните и консолидираните финансови отчети на предприятията от обществен интерес, правилата за организацията и подбора на задължителните одитори и одиторските дружества от страна на предприятията от обществен интерес, за да се насърчи тяхната независимост и да се избегнат конфликтите на интереси, както и правилата за надзор над спазването на тези изисквания от страна на задължителните одитори и одиторските дружества.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага по отношение на:

а)

задължителните одитори и одиторските дружества, които извършват задължителен одит на предприятия от обществен интерес;

б)

предприятията от обществен интерес.

2.   Настоящият регламент се прилага, без да се засяга Директива 2006/43/ЕО.

3.   Когато кооперативно дружество по смисъла на член 2, точка 14 от Директива 2006/43/ЕО, спестовна банка или подобно образувание съгласно член 45 от Директива 86/635/ЕИО или дъщерно предприятие или правоприемник на кооперативно дружество, спестовна банка или подобно образувание, съгласно посоченото в член 45 от Директива 86/635/ЕИО, е задължено или има право съгласно националните разпоредби да членува в одиторско дружество с нестопанска цел, държавата членка може да реши, че настоящият регламент или определени разпоредби от него не се прилагат спрямо задължителния одит на това образувание, при условие че установените в Директива 2006/43/ЕО принципи на независимост се спазват от задължителния одитор при извършването на задължителния одит на един от неговите членове и от лицата, които могат да са в състояние да окажат влияние върху задължителния одит.

4.   Когато кооперативно дружество по смисъла на член 2, точка 14 от Директива 2006/43/ЕО, спестовна банка или подобно образувание съгласно член 45 от Директива 86/635/ЕИО или дъщерно предприятие или правоприемник на кооперативно дружество, спестовна банка или подобно образувание, съгласно посоченото в член 45 от Директива 86/635/ЕИО, е задължено или има право по националното право да членува в одиторско дружество с нестопанска цел, всяка обективна, разумна и информирана страна не би заключила, че основаните на членството отношения дискредитират независимостта на задължителния одитор, при условие че когато това одиторско дружество извършва задължителен одит на един от своите членове, принципите на независимост се прилагат спрямо извършващите одита задължителни одитори и лицата, които могат да са в състояние да окажат влияние върху задължителния одит.

5.   Съответната държава членка информира Комисията и посочения в член 30 Комитет на европейските органи за надзор на одита (по-долу наричан „КЕОНО“) за подобни изключения, при които не се прилага настоящият регламент или отделни негови разпоредби. Тя предоставя на Комисията и КЕОНО списъка на разпоредбите от настоящия регламент, които не са били приложени по отношение на задължителния одит на образуванията, посочените в параграф 3 от настоящия член, както и причините, обосноваващи подобно неприлагане.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат определенията в член 2 от Директива 2006/43/ЕО, с изключение на определението за „компетентен орган“, което е предвидено в член 20 от настоящия регламент.

ДЯЛ II

УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ОДИТ НА ПРЕДПРИЯТИЯ ОТ ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС

Член 4

Одиторски такси

1.   Таксите за извършване на задължителен одит на предприятията от обществен интерес не са условни такси.

Без да се засяга член 25 от Директива 2006/43/ЕО, за целите на първа алинея условни такси са таксите за одитни ангажименти, изчислени върху предварително определена основа, свързана с резултата от дадена сделка или от извършената работа. Таксите не се смятат за условни, ако са определени от съд или компетентен орган.

2.   Когато в продължение на три или повече последователни финансови години задължителният одитор или одиторското дружество предоставят на одитираното предприятие, на неговото предприятие майка или дъщерните му предприятия услуги извън одита, различни от посочените в член 5, параграф 1 от настоящия регламент, общата сума на таксите за тези услуги се ограничава до сума, която не надхвърля 70 % от средната сума на таксите, платени през последните три последователни финансови години за задължителния(ите) одит(и) на одитираното предприятие и, когато е приложимо, на неговото предприятие майка, дъщерните му предприятия и консолидираните финансови отчети на тази група от предприятия.

За целите на посочените в първа алинея ограничения, те не се прилагат спрямо услуги извън одита, които са различни от посочените в член 5, параграф 1 и които се изискват съгласно законодателството на Съюза и националното законодателство.

Държавите членки могат да предвидят, че по искане на задължителния одитор или одиторското дружество компетентен орган може да освободи по изключение този задължителен одитор или това одиторско дружество от изложените в първа алинея изисквания по отношение на одитираното предприятие за период, който не надхвърля две финансови години.

3.   Когато общата сума на таксите, платени от предприятие от обществен интерес през всяка от последните три последователни финансови години, надхвърля 15 % от общата сума на таксите, получени от задължителния одитор или одиторското дружество, или, когато е приложимо, от одитора на групата, извършващи задължителния одит, през всяка от тези финансови години, съответният задължителен одитор или одиторско дружество, или в зависимост от случая — одитор на групата, съобщава за това на одиторския комитет и обсъжда с него заплахите за своята независимост и предприетите предпазни мерки за намаляване на тези заплахи. Одиторският комитет преценява дали одитният ангажимент следва да бъде подложен на преглед за контрол на качеството от друг задължителен одитор или одиторско дружество преди да бъде публикуван одиторският доклад.

Когато платените от предприятието от обществен интерес такси продължават да надхвърлят 15 % от общия приход от такси на задължителния одитор одиторското дружество, или — в зависимост от случая — на одитора на групата, който провежда задължителния одит, одиторският комитет решава въз основа на обективни основания дали задължителният одитор или одиторското дружество, или одиторът на групата, на такова предприятие или на група такива предприятия могат да продължат да извършват задължителния одит през допълнителен период, който в никой случай не може да надхвърля две години.

4.   Държавите членки могат да приложат по-строги изисквания от предвидените в настоящия член.

Член 5

Забрана за предоставянето на услуги извън одита

1.   Задължителен одитор или одиторско дружество, които извършват задължителен одит на предприятие от обществен интерес, и членовете на мрежа, към която принадлежат задължителният одитор или одиторското дружество, не предоставят пряко или непряко на одитираното предприятие, на предприятието майка или на дъщерните му предприятия в рамките на Съюза никакви забранени услуги извън одита, през

а)

периода между началната дата на одитирания период и публикуването на одитния доклад; и

б)

финансовата година, която непосредствено предхожда периода, посочен в буква а), във връзка с изброените във втора алинея, буква д) услуги.

За целите на настоящия член забранени услуги извън одита означава:

а)

данъчни услуги, свързани със:

i)

изготвяне на данъчни декларации;

ii)

данък, удържан по ведомост;

iii)

митнически такси;

iv)

набелязване на публични субсидии и данъчни стимули, освен ако съществува законово изискване задължителният одитор или одиторското дружество да оказват съдействие във връзка с тези услуги;

v)

подпомагане във връзка с данъчни проверки от страна на данъчните органи, освен ако съществува законово изискване задължителният одитор или одиторското дружество да оказват съдействие по отношение на тези проверки;

vi)

изчисляването на преки и непреки данъци и отсрочени данъци;

vii)

предоставяне на данъчни консултации;

б)

услугите, които предполагат каквото и да участие в управлението или вземането на решения на одитираното предприятие;

в)

воденето на счетоводство и изготвянето на счетоводна документация и на финансови отчети;

г)

услугите, свързани с работната заплата;

д)

разработването и внедряването на процедури за вътрешния контрол или за управлението на риска, свързани с подготовката и/или контрола на финансовата информация или разработването и внедяването на системи за информационни технологии в областта на финансите;

е)

услугите по остойностяване, включително остойностяване, извършено във връзка с актюерски услуги или услуги за подпомагане при уреждането на спорове;

ж)

правните услуги във връзка със:

i)

предоставяне на консултации от общ характер;

ii)

водене на преговори от името на одитираното предприятие; и

iii)

адвокатски услуги при разрешаването на спорове;

з)

услугите, свързани с функцията за вътрешен одит на одитираното предприятие;

и)

услугите, свързани с финансирането, структурата и разпределението на капитала и инвестиционната стратегия на одитираното предприятие, с изключение на предоставянето на услуги по изразяване на сигурност по отношение на финансовите отчети, като изготвянето на писма за подкрепа във връзка с издаваните от одитираното предприятиепроспекти;

й)

предлагането, търгуването или поемането на дялове в одитираното предприятие;

к)

услугите в областта на човешките ресурси във връзка със:

i)

управленски пост, чрез който е възможно да се оказва значително влияние върху изготвянето на счетоводните документи или финансовите отчети, които са премет на задължителния одит, когато тези услуги предполагат:

търсене или проучване на кандидати за такива постове, или

извършване на проверка на препоръките на кандидатите за тези постове;

ii)

структуриране на организационния проект и

iii)

контрол над разходите.

2.   Държавите членки могат да забранят услуги, различни от изброените в параграф 1, когато те считат, че тези услуги представляват заплаха за независимостта. Държавите членки уведомяват Комисията за допълненията в списъка по параграф 1.

3.   Чрез дерогация от параграф 1, втора алинея държавите членки могат да разрешат предоставянето на услугите, посочени в буква а), подточки i), iv) — vii) и буква з), при условие че те отговарят на следните изисквания:

а)

услугите не оказват влияние или оказват несъществено влияние, поотделно или общо, върху одитираните финансови отчети;

б)

прогнозата за влиянието върху одитираните финансови отчети е документирано и обяснено изчерпателно в посочения в член 11 допълнителен доклад за одиторския комитет; и

в)

установените в Директива 2006/43/ЕО принципи за независимост се спазват от задължителния одитор или одиторското дружество.

4.   Задължителен одитор или одиторско дружество, които извършват задължителен одит на предприятия от обществен интерес и, ако задължителният одитор или одиторското дружество са членове на мрежа, всеки от членовете на тази мрежа могат да предоставят на одитираното предприятие, на предприятието майка или дъщерните му предприятия услуги извън одита, които не са забранени съгласно параграфи 1 и 2, при условие че това бъде одобрено от одиторския комитет след обективна оценка на заплахи и за независимостта и прилаганите предпазни мерки съгласно член 22б от Директива 2006/43/ЕО. Когато е приложимо, одиторският комитет публикува насоки по отношение на посочените в паргараф 3 услуги.

Държавите членки могат да въведат по-строги правила относно условията, при които задължителен одитор, одиторско дружество или член на мрежа, към която принадлежи задължителният одитор или одиторското дружество, могат да предоставят на одитираното предприятие, предприятието майка или неговите дъщерни предприятия услуги извън одита, които не са забранени съгласно параграф 1.

5.   Когато член на дадена мрежа, към която принадлежи задължителният одитор или одиторското дружество, които извършват задължителен одит на предприятие от обществен интерес, предоставя някоя от посочените в параграфи 1 и 2 от настоящия член услуги извън одита на предприятие, което има седалище в трета държава и е контролирано от одитираното предприятие от обществен интерес, съответният задължителен одитор или съответното одиторско дружество преценяват дали тяхната независимост би била компрометирана поради предоставянето на тези услуги от члена на мрежата.

Ако независимостта му е повлияна, задължителният одитор или одиторското дружество прилага предпазни мерки, където това е приложимо, за смекчаване на заплахите, причинени от предоставянето на тези услуги в трета държава. Задължителният одитор или одиторското дружество може да продължи да извършва задължителния одит на предприятието от обществен интерес, единствено ако може да обоснове в съответствие с член 6 от настоящия регламент и член 22б от Директива 2006/43/ЕО, че предоставянето на тези услуги не засяга професионалната му преценка и одиторския доклад.

За целите на настоящия параграф:

а)

във всички случаи участието във вземането на решения от одитираното предприятие и предоставянето на услугите, посочени в параграф 1, втора алинея, букви б), в) и д), се считат за действия, които се отразяват на независимостта и чиито последици не могат да бъдат смекчени от предпазни мерки;

б)

приема се, че предоставянето на услугите, посочени в параграф 1, втора алинея, в буквите, различни от б), в) и д), се отразява на тази независимост и затова налага използването на предпазни мерки за смекчаване на породените от това заплахи.

Член 6

Подготовка за задължителния одит и оценка на заплахите за независимостта

1.   Преди да приеме или продължи ангажимента за извършването на задължителен одит на предприятие от обществен интерес, всеки задължителен одитор или одиторско дружество, в допълнение към разпоредбите на член 22б от Директива 2006/43/ЕО, прави оценка и документира следното:

а)

дали изпълнява изискванията по членове 4 и 5 от настоящия регламент;

б)

дали са спазени условията по член 17 от настоящия регламент;

в)

почтеността на членовете на надзорния орган, административния орган и висшето ръководство на предприятието от обществен интерес — без да се засяга Директива 2005/60/ЕО.

2.   Задължителният одитор или одиторското дружество:

а)

потвърждава ежегодно в писмена форма пред одиторския комитет, че задължителният одитор, одиторското дружество и партньорите по одита, висшите ръководители и ръководителите, извършващи задължителния одит, са независими от одитираното предприятие;

б)

обсъжда с одиторския комитет рисковете по отношение на своята независимост и предпазните мерки, приложени за смекчаване на тези рискове, както е документирано от него съгласно параграф 1.

Член 7

Нередности

Без да се засяга член 12 от настоящия регламент и Директива 2005/60/ЕО, когато задължителният одитор или одиторското дружество, които извършват задължителен одит на предприятие от обществен интерес, имат съмнения или разумни основания да подозират, че може да се допуснат или са допуснати нередности, включително измами по отношение на финансовите отчети на одитираното предприятие, те информират одитираното предприятие и го приканват да разследва случая и да предприеме подходящи мерки, за да отстрани тези нередности и да предотврати повторението им в бъдеще.

Ако одитираното предприятие не разследва случая, задължителният одитор или одиторското дружество информират органите, които са определени от държавите членки като отговорни за разследването на тези нередности.

Добросъвестното оповестяване пред тези органи от задължителния одитор или одиторското дружество на всяка от посочените в първа алинея нередности не представлява нарушение на договорно или правно ограничение относно разкриването на информация.

Член 8

Преглед за контрол на качеството на ангажимента

1.   Преди публикуването на посочените в членове 10 и 11 доклади се извършва преглед за контрол на качеството на ангажимента за задължителен одит (в настоящия член „прегледа“), за да се прецени дали задължителният одитор или основният партньор по одита основателно са достигнали до мнението и заключенията, изразени в проектите на тези доклади.

2.   Прегледът за контрол на качеството на ангажимента за задължителен одит се извършва от лице, проверяващо контрола на качеството на ангажимента (в настоящия член „проверяващия“). Проверяващият е задължителен одитор, който не е включен в извършването на задължителния одит, за който се отнася прегледът за контрол на качеството на ангажимента.

3.   Чрез дерогация от параграф 2, когато задължителният одит се извършва от одиторско дружество и всички задължителни одитори са били ангажирани с извършването на задължителния одит, или когато задължителният одит се извършва от задължителен одитор, а той не е съдружник или служител на одиторско дружество, дружеството или одиторът, извършили одита, урежда извършването на прегледа от друг задължителен одитор. За целите на настоящия член разкриването на съдържанието на документи или информация пред независимия проверяващ не представлява нарушение на професионалната тайна. За целите на настоящия член съдържанието на документите или информацията, разкрити пред проверяващия, е предмет на професионална тайна.

4.   При извършването на прегледа проверяващият документира най-малко следното:

а)

информацията, предоставена от задължителния одитор или основния партньор по одита в устна и писмена форма в подкрепа на съществените заключения, както и основните констатации от извършените одитни процедури и на заключенията, направени въз основа на тези констатации, независимо дали проверяващият, е отправил искане за това;

б)

мненията на задължителния одитор или на основния партньор по одита, както са изразени в проектите на докладите, посочени в членове 10 и 11.

5.   При прегледа се оценяват най-малко следните елементи:

а)

независимостта на задължителния одитор или одиторското дружество от одитираното предприятие;

б)

значителните рискове, които имат отношение към задължителния одит и които задължителният одитор или основният партньор по одита са констатирали при извършване на задължителния одит, и мерките, които са предприели за адекватното управление на тези рискове;

в)

мотивите на задължителния одитор или на основния партньор по одита, по-специално по отношение на прага на същественост и значителните рискове, посочени в буква б);

г)

всяко искане за консултации от външни експерти и изпълнението на получените съвети;

д)

естеството и обхвата на коригираните и некоригираните несъответствия във финансовите отчети, които са били констатирани по време на извършването на одита;

е)

темите, обсъдени с одиторския комитет и ръководството и/или надзорните органи на одитираното предприятие;

ж)

темите, обсъдени с компетентните органи и, когато е приложимо, с други трети страни;

з)

дали подбраните от проверяващия документи и информация от досието подкрепят становището на задължителния одитор или на основния партньор по одита, изразено в проектите на докладите, предвидени в членове 10 и 11.

6.   Проверяващият обсъжда резултатите от прегледа със задължителния одитор или основния партньор по одита. Одиторското дружество установява процедури за определяне на начина, по който се решават всички разногласия между основния партньор по одита и проверяващия.

7.   Задължителният одитор или одиторското дружество и проверяващия, документират резултатите от прегледа заедно със съображенията, довели до тези резултати.

Член 9

Международни стандарти за одит

На Комисията се предоставя правомощието да приема чрез делегирани актове в съответствие с член 39 международните стандарти за одит, посочени в член 26 от Директива 2006/43/ЕО, в областта на одиторската практика, и независимостта и вътрешния контрол на качеството за задължителните одитори и одиторските дружества, за целите на тяхното прилагане в рамките на Съюза, при условие че отговарят на изискванията по член 26, параграф 3, букви а), б) и в) от Директива 2006/43/ЕО и не изменят никое от изискванията по настоящия регламент или не допълват изложените в него изисквания, с изключение на изброените в членове 7, 8 и 18 от настоящия регламент.

Член 10

Одиторски доклад

1.   Задължителният(ите) одитор(и) или одиторското(ите) дружество(а) представят в одиторски доклад резултатите от задължителния одит на предприятието от обществен интерес.

2.   Одиторският доклад се изготвя в съответствие с разпоредбите на член 28 от Директива 2006/43/ЕО, като допълнително в него се съдържа най-малко следното:

а)

посочване от кого или от кой орган е(са) бил(и) назначен(и) задължителният(ите) одитор(и) или одиторското(ите) дружество(а);

б)

посочване на датата на назначаване и периода на пълния непрекъснат ангажимент за задължителен одит, включително предшестващи подновявания на ангажимента и повторни назначавания на задължителните одитори или одиторските дружества;

в)

в подкрепа на одиторското становище:

i)

описание на най-важните оценени рискове, свързани със съществени несъответствия, включително оценени рискове, свързани със съществени несъответствия поради измама;

ii)

обобщение на отговора на одитора на тези рискове; и

iii)

важни наблюдения във връзка с тези рискове, когато е целесъобразно.

Когато това е от значение за предоставената в одиторския доклад информация относно всеки оценен риск, свързан със съществени несъответствия, в одиторския доклад се посочват ясно съответните оповестявания във финансовите отчети;

г)

разясняване на степента, до която задължителният одит е бил счетен за способен да открие нередности, включително измами;

д)

потвърждение, че одиторското становище е в съответствие с допълнителния доклад за одиторския комитет, посочен в член 11;

е)

изявление, че не са предоставяни посочените в член 5, параграф 1 забранени услуги извън одита, и че при извършването на одита задължителният(ите) одитор(и) или одиторското(ите) дружество(а) са запазили своята независимост спрямо одитираното предприятие;

ж)

посочване на всякакви услуги, освен задължителния одит, които са били предоставени от задължителния одитор или одиторското дружество на одитираното предприятие и контролираните от него предприятия, и които не са били разкрити в доклада за дейността или финансовите отчети.

Държавите членки могат да установят допълнителни изисквания във връзка със съдържанието на одиторския доклад.

3.   С изключение на изискването по параграф 2, буква д), одиторският доклад не включва никакви препратки към предназначения за одиторския комитет допълнителен доклад, посочени в член 11. Одиторският доклад се изготвя на ясен и недвусмислен език.

4.   Задължителният одитор или одиторското дружество не използва името на никой компетентен орган по начин, който би показал или предположил наличие на утвърждаване или одобрение на одиторския доклад от този орган.

Член 11

Допълнителен доклад за одиторския комитет

1.   Задължителните одитори или одиторските дружества, които извършват задължителен одит на предприятия от обществен интерес, представят на одиторския комитет на одитираното предприятие допълнителен доклад не по-късно от датата на представяне на посочения в член 10 одиторски доклад. Държавите членки могат да въведат допълнително изискване допълнителният доклад да се представи на административния или надзорния съвет на одитираното предприятие.

Ако одитираното предприятие няма одиторски комитет, допълнителният доклад се представя на органа, изпълняващ равностойни функции в одитираното предприятие. Държавите членки могат да предвидят възможност одиторският комитет да предостави този допълнителен доклад на предвидените в националното законодателство трети страни.

2.   Допълнителният доклад за одиторския комитет се изготвя в писмена форма. В него се обясняват резултатите от извършения задължителен одит и се включва най-малко следното:

а)

посоченото в член 6, параграф 2, буква а) изявление за независимост.

б)

когато задължителният одит е бил извършен от одиторско дружество, докладът посочва всеки основен партньор по одита, участвал в извършването му;

в)

когато задължителният одитор или одиторското дружество са постигнали договореност някои от неговите дейности да бъдат извършени от друг задължителен одитор или одиторско дружество, които не са членове на същата мрежа, или са ползвали услугите на външни експерти, този факт се посочва в доклада, където се включва и потвърждение от другия задължителен одитор или одиторско дружество и/или външния експерт относно тяхната независимост;

г)

описание на естеството, честотата и степента на комуникацията с одиторския комитет или органа, изпълняващ равностойни функции в рамките на одитираното предприятие, ръководния орган и административния или надзорния орган на одитираното предприятие, включително датите на заседанията с тези органи;

д)

описание на обхвата и времевата рамка на одита;

е)

когато са били назначени повече от един одитори или одиторски дружества, — описание на разпределението на задачите между задължителните одитори и/или одиторските дружества;

ж)

описание на използваната методология, включително кои категории от баланса са били пряко проверени и кои категории са били проверени въз основа на проверки на системите и проверки за съответствие, включително обяснение на всяко съществено изменение в тежестта на проверките на системата и проверките за съответствие в сравнение с предходната година, дори ако през предходната година задължителният одит е бил извършен от друг(и) задължителен(ни) одитор(и) или одиторско(и) дружество(а);

з)

количественият праг на същественост, който е бил приложен при извършването на задължителния одит за целите на финансовите отчети като цяло и, ако е приложимо, прага(овете) на същественост на баланса по сметките и на оповестяванията във връзка с конкретни класове трансакции, както и качествените фактори, взети предвид при определянето на прага на същественост;

и)

посочване и обяснение на заключенията за установени по време на одита събития или състояния, които биха могли да породят съществени съмнения относно способността на предприятието да продължи да функционира като действащо предприятие, и дали те представляват съществена несигурност, и се предоставя обобщение на всички гаранции, писма за подкрепа, предприемане на интервенции от публичен характер и други мерки за подпомагане, които евентуално са били взети предвид при изготвянето на оценката относно действащо предприятие;

й)

посочване на всички значими пропуски в системата за вътрешен финансов контрол и/или счетоводната система на одитираното предприятие или, когато се отнася за консолидирани финансови отчети, на предприятието майка. За всеки един значителен пропуск в допълнителния доклад се посочва дали въпросният пропуск е бил коригиран от ръководството;