ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 134

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 57
7 май 2014 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

 

 

2014/252/ЕС

 

*

Решение на Съвета от 14 април 2014 година относно сключването на Споразумението между Европейския съюз и Република Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица

1

 

 

Споразумение между Европейския съюз и Република Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица

3

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) № 462/2014 на Комисията от 5 май 2014 година за одобряване на основното вещество Equisetum arvense L. в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 ( 1 )

28

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) № 463/2014 на Комисията от 5 май 2014 година за определяне на условията и реда, приложими към електронната система за обмен на данни между държавите членки и Комисията, в съответствие с Регламент (ЕС) № 223/2014 на Европейския парламент и на Съвета относно Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица

32

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) № 464/2014 на Комисията от 6 май 2014 година за дерогация от Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета по отношение на минималното разстояние от брега и минималната морска дълбочина за улов на пясъчница (Gymnammodytes cicerelus и G. semisquamatus) и попчета (Aphia minuta и Crystalogobius linearis) с лодкови грибове в определени териториални води на Испания (Каталуня)

37

 

 

Регламент за изпълнение (ЕС) № 465/2014 на Комисията от 6 май 2014 година за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

40

 

 

РЕШЕНИЯ

 

 

2014/253/ЕС

 

*

Решение на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 13 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (заявление EGF/2012/004 ES/Grupo Santana, подадено от Испания)

42

 

 

2014/254/ЕС

 

*

Решение на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 13 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (заявление EGF/2012/007 IT/VDC Technologies, внесено от Италия)

44

 

 

2014/255/ЕС

 

*

Решение за изпълнение на Комисията от 29 април 2014 година за създаване на работна програма за Митническия кодекс на Съюза

46

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

7.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 134/1


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 14 април 2014 година

относно сключването на Споразумението между Европейския съюз и Република Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица

(2014/252/ЕС)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 79, параграф 3 във връзка с член 218, параграф 6, буква а) от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент,

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с Решение 2012/499/ЕС на Съвета (1) Споразумението между Европейския съюз и Република Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица („Споразумението“) бе подписано на 16.12.2013 г. при условие за сключването му.

(2)

Със споразумението се цели създаването на съвместен комитет за обратно приемане, който ще приеме свой процедурен правилник. В този случай е уместно да се предвиди опростена процедура за определяне на позицията на Съюза.

(3)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, без да се засяга член 4 от посочения протокол, Обединеното кралство не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(4)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(5)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(6)

Споразумението следва да бъде одобрено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Споразумението между Европейския съюз и Република Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица се одобрява от името на Съюза.

Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение.

Член 2

Председателят на Съвета представя, от името на Съюза, нотификацията, предвидена в член 24, параграф 2 от споразумението, за да се изрази съгласието на Европейския съюз да бъде обвързан със споразумението (2).

Член 3

Комисията, подпомагана от експерти от държавите членки, представлява Съюза в съвместния комитет за обратно приемане, създаден въз основа на член 19 от споразумението.

Член 4

Позицията на Съюза в рамките на съвместния комитет за обратно приемане относно приемането на процедурния му правилник, в съответствие с член 19, параграф 5 от споразумението, се определя от Комисията след консултация със специален комитет, чиито членове са посочени от Съвета.

Член 5

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Люксембург на 14 април 2014 година.

За Съвета

Председател

A. TSAFTARIS


(1)  ОВ C 244, 8.9.2012 г., стр. 4.

(2)  Датата на влизане в сила на споразумението ще бъде публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от Генералния секретариат на Съвета.


7.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 134/3


СПОРАЗУМЕНИЕ

между Европейския съюз и Република Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица

ВИСОКОДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ,

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ, наричан по-нататък „Съюзът“,

и

РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, наричана по-нататък „Турция“,

РЕШЕНИ да заздравят сътрудничеството помежду си с цел да водят по-ефективна борба с незаконната имиграция,

ВОДЕНИ ОТ ЖЕЛАНИЕТО да въведат, чрез настоящото споразумение и на реципрочна основа, ефективни и бързи процедури за идентифициране и за безопасно и методично връщане на лицата, които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане, престой или пребиваване на територията на Турция или на дадена държава — членка на Съюза, както и с цел да улеснят транзитното преминаване на такива лица в дух на сътрудничество,

КАТО ПОДЧЕРТАВАТ, че настоящото споразумение не засяга правата, задълженията и отговорностите на Съюза, на неговите държави членки и Турция, произтичащи от международното право и по-специално от Европейската конвенция от 4 ноември 1950 г. за защита на правата на човека и основните свободи и от Конвенцията от 28 юли 1951 г. за статута на бежанците,

КАТО ПОДЧЕРТАВАТ, че настоящото споразумение не засяга правата и процедурните гаранции за лицата, спрямо които се прилагат процедури за връщане или които кандидатстват за убежище в държава членка, както е посочено в съответните правни инструменти на Съюза,

КАТО ПОДЧЕРТАВАТ, че настоящото споразумение не засяга разпоредбите на Споразумението от 12 септември 1963 г. за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, неговите допълнителни протоколи, съответните решения на Съвета за асоцииране, както и съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз,

КАТО ПОДЧЕРТАВАТ, че лицата, притежаващи разрешение за дългосрочно пребиваване, издадено съгласно Директива 2003/109/ЕО относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, се ползват със засилена защита срещу експулсиране по член 12 от тази директива,

КАТО ПОДЧЕРТАВАТ, че настоящото споразумение се основава на принципите за съвместна отговорност, солидарност и равностойно партньорство при управление на миграционните потоци между Турция и Европейския съюз и че в този контекст Съюзът е готов да осигури финансови ресурси, за да помогне на Турция при изпълнението на споразумението,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че разпоредбите на настоящото споразумение, което попада в обхвата на дял V, част трета от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилагат по отношение на Обединеното кралство и Ирландия, освен ако те не се „включат“ в съответствие с Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че разпоредбите на настоящото споразумение, което попада в обхвата на Дял V от Част Трета от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилагат по отношение на Кралство Дания в съответствие с Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Определения

За целите на настоящото споразумение:

a)

„договарящи се страни“ означава Турция и Съюзът;

б)

„гражданин на Турция“ означава всяко лице, което притежава турско гражданство в съответствие със законодателството на Турция;

в)

„гражданин на държава членка“ означава всяко лице, което притежава гражданство на държава — членка на Съюза;

г)

„държава членка“ означава всяка държава — членка на Съюза, с изключение на Кралство Дания;

д)

„гражданин на трета държава“ означава всяко лице, което притежава гражданство, различно от това на Турция или на някоя от държавите членки;

е)

„лице без гражданство“ означава всяко лице, което не притежава гражданство на никоя държава;

ж)

„разрешение за пребиваване“ означава разрешение от всякакъв вид, издадено от Турция или от една от държавите членки, даващо право на лицето да пребивава на територията на тази държава. Това не включва временните разрешения за престой на територията на съответната държава, издадени във връзка с разглеждането на молба за предоставяне на убежище или за получаване на разрешение за пребиваване;

з)

„виза“ означава издадено разрешение или решение, взето от Турция или от една от държавите членки, необходимо за влизането на нейна територия или транзитно преминаване през нея. Това не включва летищната транзитна виза;

и)

„молеща държава“ означава държавата (Турция или една от държавите членки), която подава молба за обратно приемане в съответствие с член 8 или молба за транзитно преминаване в съответствие с член 15 от настоящото споразумение;

й)

„замолена държава“ означава държавата (Турция или една от държавите членки), към която е отправена молба за обратно приемане съгласно член 8 или молба за транзитно преминаване съгласно член 15 от настоящото споразумение;

к)

„компетентен орган“ означава всеки национален орган на Турция или на една от държавите членки, който е упълномощен да изпълнява настоящото споразумение, съгласно посоченото в протокола за изпълнение в съответствие с член 20, параграф 1, буква a) от него;

л)

„незаконно пребиваващо лице“ означава всяко лице, което в съответствие с приложимите процедури, установени в националното законодателство, не отговаря или вече не отговаря на действащите изисквания за влизане, престой или пребиваване на територията на Турция или на една от държавите членки;

м)

„транзитно преминаване“ означава преминаване на гражданин на трета държава или лице без гражданство през територията на замолената държава на път от молещата държава към държавата по местоназначение;

н)

„обратно приемане на лица“ означава трансфер от молещата държава и приемане от замолената държава на лица (граждани на замолената държава, граждани на трета държава или лица без гражданство), за които е установено, че са влезли, намират се или пребивават нелегално в молещата държава, в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение;

о)

„гранично-пропускателен пункт“ означава всеки пункт, определен от държавите членки или Турция за преминаване на съответните им граници;

п)

„граничен район“ на молещата държава означава площ на нейната територия, простираща се навътре в територията ѝ до 20 км от външните граници на молещата държава, независимо дали границата е между молещата държава и замолената държава, както и морските пристанища, включително митническите зони и международните летища на молещата държава.

Член 2

Обхват

1.   Разпоредбите на настоящото споразумение се прилагат за лица, които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане, престой или пребиваване на територията на Турция или на дадена държава — членка на Съюза.

2.   Прилагането на настоящото споразумение, включително параграф 1 от настоящия член, не засяга инструментите, изброени в член 18.

3.   Настоящото споразумение не се прилага по отношение на граждани на трети държави или на лица без гражданство по членове 4 и 6, които са напуснали територията на замолената държава повече от пет години преди компетентните органи на молещата държава да са научили за въпросните лица, освен ако изпълнението на условията за обратното им приемане в замолената държава, посочени в членове 4 и 6, може да бъде доказано с помощта на документите, изброени в приложение 3.

РАЗДЕЛ I

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ НА ЛИЦА ОТ ТУРЦИЯ

Член 3

Обратно приемане на собствени граждани

1.   Турция приема обратно по молба на държава членка и без извършване на други формалности от тази държава членка, освен предвидените в настоящото споразумение, всяко лице, което не отговаря или вече не отговаря на действащите изисквания съгласно законодателството на тази държава членка или съгласно правото на Съюза за влизане, престой или пребиваване на територията на молещата държава членка, при условие че в съответствие с член 9 е установено, че въпросното лице е гражданин на Турция.

2.   Освен това Турция приема обратно:

непълнолетните несемейни деца на лицата, посочени в параграф 1 от настоящия член, независимо от тяхното място на раждане или гражданство, освен ако притежават самостоятелно право на пребиваване в молещата държава членка или ако споменатото самостоятелно право на пребиваване е притежавано от другия родител, който упражнява родителски права над въпросните деца;

съпрузите на лицата, посочени в параграф 1 от настоящия член, които имат различно гражданство при условие че същите имат или получат право на влизане и престой на територията на Турция, освен ако притежават самостоятелно право на пребиваване в молещата държава членка или освен ако Турция установи, че съгласно нейното национално законодателство въпросният брак не е юридически признат.

3.   Турция приема обратно и лица, чието гражданство е било отнето съгласно турското законодателство или които са се отказали от турско гражданство след влизането им на територията на дадена държава членка, освен ако на тези лица е било най-малкото обещано натурализиране от страна на въпросната държава членка.

4.   След като Турция отговори положително на молбата за обратно приемане, или, в зависимост от случая, след изтичане на срока, посочен в член 11, параграф 2, компетентната консулска служба на Турция, независимо от желанието на лицето, което подлежи на обратно приемане, в рамките на три работни дни издава пътническия документ, необходим за връщането на лицето, което подлежи на обратно приемане, като той има срок на валидност от три месеца. В случай че в дадена държава членка няма консулска служба на Турция или ако в рамките на три работни дни Турция не е издала пътническия документ, отговорът на молбата за обратно приемане се счита за необходимия пътнически документ за обратното приемане на съответното лице.

5.   Ако по юридически или фактически причини съответното лице не може да бъде върнато в срока на валидност на първоначално издадения му пътнически документ, компетентната консулска служба на Турция в рамките на три работни дни издава нов пътнически документ със срок на валидност със същата продължителност. В случай че в дадена държава членка няма консулска служба на Турция или ако в рамките на три работни дни Турция не е издала пътническия документ, отговорът на молбата за обратно приемане се счита за необходимия пътнически документ за обратното приемане на съответното лице.

Член 4

Обратно приемане на граждани на трети държави и на лица без гражданство

1.   Турция приема обратно, по молба на държава членка и без извършване на други формалности от тази държава членка, освен предвидените в настоящото споразумение, всеки гражданин на трета държава или лице без гражданство, който/което не отговаря или вече не отговаря на действащите изисквания за влизане, престой или пребиваване на територията на молещата държава членка, при условие че в съответствие с член 10 е установено, че съответното лице:

а)

притежава към момента на подаване на молбата за обратно приемане валидна виза, издадена от Турция, и е влязло на територията на държава членка директно от територията на Турция; или

б)

притежава разрешение за пребиваване, издадено от Турция; или

в)

е влязло незаконно и директно на територията на държавите членки, след като е пребивавало на територията на Турция или е минало транзитно през нея.

2.   Задължението за обратно приемане на лица, упоменато в параграф 1 от настоящия член, не се прилага, ако:

а)

гражданинът на трета държава или лицето без гражданство се е намирал/о единствено в транзитна зона на международно летище на Турция; или

б)

молещата държава е издала на гражданина на трета държава или на лицето без гражданство виза, която е била използвана от лицето за влизане на територията на молещата държава членка, или разрешение за пребиваване преди или след влизането на лицето на нейна територия, освен ако това лице притежава виза или разрешение за пребиваване, издадени от Турция, която/което е с по-дълъг срок на валидност; или

в)

гражданинът на трета държава или лицето без гражданство се ползва с безвизов достъп до територията на молещата държава членка.

3.   След като Турция е отговорила положително на молбата за обратно приемане, или, в зависимост от случая, след изтичане на срока, посочен в член 11, параграф 2, в рамките на три работни дни турските власти, ако е необходимо, издават на лицето, което е прието обратно, „временен документ за пътуване за чужденци“, необходим за неговото или нейното връщане, със срок на валидност най-малко три месеца. В случай че в дадена държава членка няма консулска служба на Турция или ако в рамките на три работни дни Турция не е издала пътническия документ, се счита, че тя приема използването на стандартния пътнически документ на ЕС за целите на експулсирането (1).

4.   Ако по юридически или фактически причини съответното лице не може да бъде върнато в срока на валидност на първоначално издадения му „временен документ за пътуване за чужденци“, в рамките на три работни дни турските власти продължават срока на валидност на „временния документ за пътуване за чужденци“ или, при необходимост, издават нов „временен документ за пътуване за чужденци“ със същата продължителност. В случай че в дадена държава членка няма консулска служба на Турция или ако в рамките на три работни дни Турция не е издала пътническия документ, се счита, че тя приема използването на стандартния пътнически документ на ЕС за целите на експулсирането (2).

РАЗДЕЛ II

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ НА ЛИЦА ОТ СЪЮЗА

Член 5

Обратно приемане на собствени граждани

1.   Всяка държава членка приема обратно по молба на Турция и без извършване на други формалности от Турция, освен предвидените в настоящото споразумение, всяко лице, което не отговаря или вече не отговаря на действащите изисквания за влизане, престой или пребиваване на територията на Турция, при условие че в съответствие с член 9 е установено, че въпросното лице е гражданин на тази държава членка.

2.   Освен това държавите членки приемат обратно:

непълнолетните несемейни деца на лицата, посочени в параграф 1 от настоящия член, независимо от тяхното място на раждане или гражданство, освен ако притежават самостоятелно право на пребиваване в Турция или ако споменатото самостоятелно право на пребиваване е притежавано от другия родител, който упражнява родителски права над въпросните деца;

съпрузите на лицата, посочени в параграф 1 от настоящия член, които имат различно гражданство при условие че същите имат или получат право на влизане и престой на територията на замолената държава, освен ако притежават самостоятелно право на пребиваване в Турция или ако замолената държава установи, че съгласно нейното национално законодателство въпросният брак не е юридически признат.

3.   Държавите членки приемат обратно и лица, на които съгласно съответните им законодателства е било отнето гражданство или които са се отказали от гражданството на държава членка след влизането им на територията на Турция, освен ако на тези лица е било най-малкото обещано натурализиране от страна на Турция.

4.   След като замолената държава отговори положително на молбата за обратно приемане, или, в зависимост от случая, след изтичане на срока, посочен в член 11, параграф 2, компетентната дипломатическа мисия или консулска служба на тази държава членка, независимо от желанието на лицето, което подлежи на обратно приемане, в рамките на три работни дни издава пътническия документ, необходим за връщането на лицето, което подлежи на обратно приемане, като той има срок на валидност от три месеца. В случай че в Турция няма дипломатическа мисия или консулска служба на дадена държава членка или ако в рамките на три работни дни замолената държава членка не е издала пътническия документ, отговорът на молбата за обратно приемане се счита за необходимия пътнически документ за обратното приемане на съответното лице.

5.   Ако по юридически или фактически причини съответното лице не може да бъде трансферирано в срока на валидност на първоначално издадения му пътнически документ, компетентната дипломатическа мисия или консулска служба на тази държава членка в рамките на три работни дни издава нов пътнически документ със срок на валидност със същата продължителност. В случай че в Турция няма дипломатическа мисия или консулска служба на дадена държава членка или ако в рамките на три работни дни замолената държава членка не е издала пътническия документ, отговорът на молбата за обратно приемане се счита за необходимия пътнически документ за обратното приемане на съответното лице.

Член 6

Обратно приемане на граждани на трети държави и на лица без гражданство

1.   Държавите членки приемат обратно по молба на Турция и без извършване на други формалности от Турция, освен предвидените в настоящото споразумение, всеки гражданин на трета държава или лице без гражданство, който/което не отговаря или вече не отговаря на действащите изисквания за влизане, престой или пребиваване на територията на Турция, при условие че в съответствие с член 10 е установено, че съответното лице:

а)

притежава към момента на подаване на молбата за обратно приемане валидна виза, издадена от замолената държава членка, и е влязло на територията на Турция директно от територията на замолената държава членка; или

б)

притежава разрешение за пребиваване, издадено от замолената държава членка; или

в)

е влязло незаконно и директно на територията на Турция, след като е пребивавало на територията на замолената държава членка или е преминало транзитно през нейна територия.

2.   Задължението за обратно приемане, упоменато в параграф 1 от настоящия член, не се прилага, ако:

а)

гражданинът на трета държава или лицето без гражданство се е намирал/о единствено в транзитна зона на международно летище в замолената държава членка; или

б)

Турция е издала на гражданина на трета държава или на лицето без гражданство виза, която е била използвана от лицето за влизане на територията на Турция, или разрешение за пребиваване преди или след влизането на лицето на нейна територия, освен ако това лице притежава виза или разрешение за пребиваване, издадени от замолената държава членка, която/което е с по-дълъг срок на валидност; или

в)

гражданинът на трета държава или лицето без гражданство се ползва с безвизов достъп до територията на Турция.

3.   Задължението за обратно приемане, посочено в параграф 1 от настоящия член, се отнася за държавата членка, която е издала визата или разрешението за пребиваване. Ако две или повече държави членки са издали виза или разрешение за пребиваване, задължението за обратно приемане на лица по параграф 1 се отнася за държавата членка, която е издала документа с по-дълъг срок на валидност или, ако валидността на един или няколко от тях вече е изтекла, документа, който все още е валиден. Ако всички документи са с изтекъл срок на валидност, задължението за обратно приемане на лица по параграф 1 се поема от държавата членка, издала документа, чийто срок на валидност е изтекъл най-скоро. Ако подобен документ не може да бъде представен, задължението за обратно приемане на лица по параграф 1 се поема от последната държава членка, чиято територия е напуснало лицето.

4.   След като държавата членка отговори положително на молбата за обратно приемане, или, в зависимост от случая, след изтичане на срока, посочен в член 11, параграф 2, в рамките на три работни дни органите на държавата членка, ако е необходимо, издават на лицето, което е прието обратно, пътнически документ, необходим за неговото или нейното връщане, със срок на валидност най-малко три месеца. В случай че в Турция няма дипломатическа мисия или консулска служба на държавата членка или ако в рамките на три работни дни държавата членка не е издала пътническия документ, се счита, че тя приема използването на стандартния пътнически документ на ЕС за целите на експулсирането (3).

5.   Ако по юридически или фактически причини съответното лице не може да бъде трансферирано в срока на валидност на първоначално издадения му пътнически документ, в рамките на три работни дни органите на държавата членка продължават срока на валидност на пътническия документ или, при необходимост, издават нов пътнически документ с валидност със същата продължителност. В случай че в Турция няма дипломатическа мисия или консулска служба на държавата членка или ако в рамките на три работни дни държавата членка не е издала пътническия документ, се счита, че тя приема използването на стандартния пътнически документ на ЕС за целите на експулсирането (4).

РАЗДЕЛ III

ПРОЦЕДУРА ЗА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ

Член 7

Принципи

1.   Държавите членки и Турция полагат всички усилия, за да върнат лицата по членове 4 и 6 директно в държавата на произход. За тази цел редът и условията за прилагане на настоящия параграф се определят в съответствие с буква б) на член 19, параграф 1. Разпоредбите на настоящия параграф не се прилагат за случаите, в които се прилага ускорената процедура в съответствие с параграф 4 от настоящия член.

2.   При условие че са спазени разпоредбите на параграф 3 от настоящия член, всеки трансфер на лице, което подлежи на обратно приемане, въз основа на някое от задълженията, посочени в членове 3—6, се извършва чрез подаване на молба за обратно приемане до компетентния орган на замолената държава.

3.   Ако лицето, което подлежи на обратно приемане, притежава валиден пътнически документ или карта за самоличност и, в случай на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, валидна виза, използвана от лицето за целите на влизането на територията на замолената държава, или разрешение за пребиваване, издадено от замолената държава, трансферът на такова лице се извършва без да е необходимо молещата държава да подава молба за обратно приемане или писмена нотификация по член 12, параграф 1, до компетентния орган на замолената държава.

Предходната алинея не засяга правото на компетентните органи да проверяват на границата самоличността на приетите обратно лица.

4.   Без да се засяга параграф 3 от настоящия член, ако лицето е било задържано от молещата държава в граничния район след незаконно преминаване на границата директно от територията на замолената държава, молещата държава може да подаде молба за обратно приемане в рамките на три работни дни след задържането на лицето (ускорена процедура).

Член 8

Съдържание на молбата за обратно приемане

1.   В рамките на възможното, молбата за обратно приемане съдържа следната информация:

а)

личните данни на лицето, което подлежи на обратно приемане (например име, фамилия, дата на раждане и, ако е възможно, място на раждане и последен адрес на местопребиваване) и, ако е приложимо, личните данни на непълнолетните несемейни деца и/или съпруга/та;

б)

в случай на собствени граждани, упоменаване на средствата, с които ще бъдат предоставени доказателства или доказателства prima facie за гражданството на лицата, както е посочено съответно в приложения 1 и 2;

в)

в случай на граждани на трети държави и лица без гражданство, упоменаване на средствата, с които ще бъдат предоставени доказателства или доказателства prima facie за условията за обратно приемане на граждани на трети държави и на лица без гражданство, както е предвидено съответно в приложения 3 и 4;

г)

снимка на лицето, което подлежи на обратно приемане.

2.   Молбата за обратно приемане също така съдържа, доколкото е възможно, следната информация:

а)

декларация, че лицето, което подлежи на трансфер, може да се нуждае от помощ или грижи, при положение че съответното лице изрично е дало съгласие за такава декларация;

б)

всякакви други мерки за защита и сигурност или информация за здравословното състояние на лицето, които могат да са необходими в конкретния случай на трансфер.

3.   Без да се засяга член 7, параграф 3, всяка молба за обратно приемане е в писмена форма и за подаването ѝ следва да се използва единен формуляр, съдържащ се в приложение 5 към настоящото споразумение.

4.   Молбите за обратно приемане могат да се подават чрез всякакви средства за комуникация, включително и по електронен път, като факсимилета, електронни писма, и др.

5.   Без да се засяга член 11, параграф 2, отговорът на молбата за обратно приемане се предоставя в писмена форма.

Член 9

Доказателства по отношение на гражданството

1.   Доказателство за гражданство в съответствие с член 3, параграф 1 и член 5, параграф 1 може по-специално да бъде предоставено посредством документите, изброени в приложение 1 към настоящото споразумение. Ако бъдат представени такива документи, държавите членки или съответно Турция признават гражданството за целите на настоящото споразумение. Доказателство за гражданство не може да бъде представено чрез фалшиви документи.

2.   Доказателствата prima facie за гражданство в съответствие с член 3, параграф 1 и член 5, параграф 1 се предоставят по-специално посредством документите, изброени в приложение 2 към настоящото споразумение, дори ако срокът на валидност на тези документи е изтекъл. Ако бъдат представени такива документи, за целите на настоящото споразумение държавите членки и Турция приемат гражданството за установено, освен ако след разследване и в сроковете, определени в член 11, замолената държавата докаже противното. Доказателствата prima facie за гражданство не могат да бъдат представяни чрез фалшиви документи.

3.   Ако не може да бъде представен нито един от документите, изброени в приложения 1 или 2, компетентните дипломатически и консулски представителства на съответната замолена държава предприемат въз основа на искане от молещата държава, включено в молбата за обратно приемане, необходимите действия за провеждане на събеседване с лицето, което подлежи на обратно приемане, без необосновано забавяне и най-късно в рамките на седем работни дни от датата на получаване на молбата за обратно приемане, с цел да установят неговото или нейното гражданство. В случай че в молещата държава няма дипломатически или консулски представителства на замолената държава, втората предприема необходимите действия, за да проведе събеседване с лицето, което подлежи на обратно приемане, без необосновано забавяне и най-късно в рамките на седем работни дни от датата на получаване на молбата за обратно приемане. Процедурата за подобни събеседвания може да бъде установена в протоколите за изпълнение, предвидени в член 20 от настоящото споразумение.

Член 10

Доказателства по отношение на граждани на трети държави и лица без гражданство

1.   Доказателствата, че са изпълнени условията за обратно приемане на граждани на трети държави и на лица без гражданство, посочени в член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1, се предоставят по-специално чрез доказателствените средства, изброени в приложение 3 към настоящото споразумение. Доказателствата, че са изпълнени условията за обратно приемане не могат да се представят чрез фалшиви документи.

2.   Доказателствата prima facie, че са изпълнени условията за обратно приемане на граждани на трети държави и на лица без гражданство, посочени в член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1, се предоставят по-специално чрез доказателствените средства, изброени в приложение 4 към настоящото споразумение. Такива доказателства не могат да се представят посредством фалшиви документи. Когато са представени такива доказателства prima facie, държавите членки и Турция приемат, че условията са изпълнени, освен ако след разследване и в сроковете, определени в член 11, замолената държава докаже обратното.

3.   Незаконният характер на влизането, престоя или пребиваването се установява посредством пътническите документи на съответното лице, в които липсват необходимата виза или друго разрешение за пребиваване на територията на молещата държава. Писмена декларация от страна на молещата държава, че за съответното лице е установено, че не притежава необходимите пътнически документи, виза или разрешение за пребиваване, също представлява доказателство prima facie за незаконното влизане, престой или пребиваване.

Член 11

Срокове

1.   Молбата за обратно приемане трябва да се подаде до компетентния орган на замолената държава в рамките на най-много шест месеца от датата, на която компетентният орган на молещата държава е научил, че гражданин на трета държава или лице без гражданство не отговаря или е престанало да отговаря на действащите условия за влизане, престой или пребиваване.

Ако гражданинът на трета държава или лицето без гражданство са влезли на територията на молещата държава преди деня, в който членове 4 и 6 започват да се прилагат съгласно член 24, параграф 3, сроковете, посочени в предишното изречение, започват да текат от деня, в който започват да се прилагат членове 4 и 6.

При наличието на правни или фактически пречки за своевременно подаване на молбата, по искане на молещата държава срокът се удължава, но само до преодоляването на тези пречки.

2.   Отговорът на молбата за обратно приемане се изпраща в писмена форма:

в рамките на пет работни дни, ако молбата е била подадена по ускорената процедура (член 7, параграф 4);

без излишно забавяне и при всички случаи в максимален срок от 25 календарни дни във всички останали случаи, с изключение на случаите, в които срокът за първоначално задържане съгласно националното законодателство на молещата държава е по-кратък, при което се прилага последният срок. При наличие на правни или фактически пречки за предоставяне на своевременен отговор на молбата, при поискване и мотивиране на това искане, срокът може да бъде удължен до 60 календарни дни, освен ако максималният срок за задържане съгласно националното законодателство на молещата държава е по-кратък или равен на 60 дни.

Срокът започва да тече от датата на получаване на молбата за обратно приемане. При липса на отговор в определения срок се счита, че трансферът е одобрен.

Отговорът на молбата за обратно приемане може да бъде предоставен чрез всякакви средства за комуникация, включително и по електронен път, като факсимилета, електронни писма, и др.

3.   След получаване на съгласието или, в зависимост от случая, след изтичане на срока, посочен в параграф 2 от настоящия член, трансферът на съответното лице се извършва в рамките на три месеца. По искане на молещата държава този срок може да бъде удължен с времето, посветено на преодоляването на правни или практически пречки.

4.   Отказът за обратно приемане се обосновава писмено.

Член 12

Условия за трансфер и начини на транспортиране

1.   Без да се засяга член 7, параграф 3, компетентните органи на молещата държава уведомяват в писмен вид компетентните органи на замолената държава поне 48 часа преди да върнат лицето относно датата на трансфера, граничния пункт на влизане, евентуалния ескорт и друга информация, свързана с трансфера.

2.   Транспортирането може да се извърши по въздух, суша или море. Връщането по въздух не се ограничава само до използване на националните превозвачи на Турция или на държавите членки и може да се извършва с редовни или чартърни полети. В случай на ескортирано връщане придружаващи служители могат да бъдат не само упълномощени служители на молещата държава, при условие че същите са упълномощени лица от Турция или от която и да е държава членка.

Член 13

Обратно приемане на лица поради грешка

Молещата държава приема обратно всяко лице, което е прието обратно от замолената държава, ако в рамките на три месеца след трансфера на съответното лице бъде установено, че не са изпълнени изискванията, установени в членове 3—6 от настоящото споразумение.

В такива случаи, с изключение на всички транспортни разходи на въпросното лице, които се поемат от молещата държава, съгласно посоченото в предходния параграф, процедурните разпоредби на настоящото споразумение се прилагат mutatis mutandis и се предоставя цялата налична информация, която се отнася до действителната самоличност и гражданство на лицето, което се приема обратно.

РАЗДЕЛ IV

ОПЕРАЦИИ ПО ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАНЕ

Член 14

Принципи на транзитното преминаване

1.   Държавите членки и Турция ограничават транзита на граждани на трети държави или на лица без гражданство до случаите, в които тези лица не могат да бъдат върнати директно в държавата, която е крайна дестинация.

2.   Турция разрешава транзитното преминаване на граждани на трети държави и на лица без гражданство, ако дадена държава членка поиска това, и държавите членки разрешават транзитното преминаване на граждани на трети държави и на лица без гражданство, ако Турция поиска това, при условие че са гарантирани пътуването през евентуални други държави на транзитно преминаване и обратното приемане от страна на държавата, която е крайна дестинация.

3.   Турция или дадена държава членка могат да откажат транзитно преминаване:

а)

ако за гражданин на трета държава или за лице без гражданство съществува действителен риск да бъде подложен на мъчения или на нечовешко или унизително отношение или наказание, смъртна присъда или преследване поради неговата раса, религия, гражданство, членство в определена социална група или политически убеждения в държавата, която е крайна дестинация, или в друга държава на транзитно преминаване; или

б)

ако на гражданина на трета държава или лицето без гражданство ще бъдат наложени наказателноправни санкции в замолената държава или в друга държава на транзитно преминаване; или

в)

по съображения, свързани с общественото здраве, вътрешната сигурност, обществения ред или други национални интереси на замолената държава.

4.   Турция или дадена държава членка могат да оттеглят издаденото разрешение, ако посочени в параграф 3 от настоящия член обстоятелства възникнат или станат известни впоследствие и възпрепятстват операцията по транзитно преминаване, или ако пътуването през евентуални държави на транзитно преминаване или обратното приемане от страна на държавата, която е крайна дестинация, повече не са гарантирани. В такъв случай молещата държава приема обратно гражданина на третата държава или лицето без гражданство, ако това е необходимо и без забавяне.

Член 15

Процедура по транзитно преминаване

1.   Молбите за операции по транзитно преминаване трябва да бъдат подадени в писмен вид до компетентния орган на замолената държава и да съдържат следната информация:

а)

вид на транзитното преминаване (по въздух, море или суша), евентуални други държави на транзитно преминаване и предвидената крайна дестинация;

б)

лични данни на съответното лице (например име, фамилия, име, използвано преди брака, други имена, използвани от лицето/имена, под които лицето е известно, псевдоними, дата на раждане, пол и по възможност — място на раждане, гражданство, език, вид и номер на пътническия документ);

в)

планиран граничен пункт за влизане, дата на трансфера и използване на ескорт;

г)

декларация, че според молещата държава условията, посочени в член 14, параграф 2, са изпълнени и че не са ѝ известни причини за отказ съгласно член 14, параграф 3.

Приложение 6 към настоящото споразумение съдържа единен формуляр, който да се използва за молбите за транзитно преминаване.

Молбата за транзитно преминаване може да бъде подадена чрез всякакви средства за комуникация, включително и по електронен път, като факсимилета, електронни писма, и др.

2.   В рамките на пет работни дни след получаването на молбата замолената държава уведомява писмено молещата държава за приемането, като потвърждава входния граничен пункт и предвиждания час на приемането, или я уведомява за отказа за приемане и за причините за този отказ. При липса на отговор в рамките на пет работни дни транзитното преминаване се счита за одобрено.

Отговорът на молбата за транзитно преминаване може да бъде предоставен чрез всякакви средства за комуникация, включително и по електронен път, като факсимилета, електронни писма, и др.

3.   Ако операцията по транзитно преминаване се осъществява по въздух, лицето, което подлежи на обратно приемане, и евентуалните му придружители са освободени от задължението да получат виза за летищен транзит.

4.   Компетентните органи на замолената държава, след взаимни консултации, съдействат за осъществяване на операциите по транзитно преминаване, по-специално чрез наблюдение на съответните лица и осигуряване на подходящи условия за целта.

РАЗДЕЛ V

РАЗХОДИ

Член 16

Транспортни и транзитни разходи

Без да се засяга член 23 и без да се засяга правото на компетентните органи да си възстановят разходите по обратното приемане от лицето, което подлежи на обратно приемане, включително от лицата, посочени в член 3, параграф 2 и член 5, параграф 2, или от трети страни, всички транспортни разходи, направени във връзка с обратното приемане и с операциите по транзитно преминаване съгласно настоящото споразумение до граничния контролно-пропускателен пункт на замолената държава — за искания съгласно раздели I и II от споразумението — или до границата на държавата, която е крайна дестинация — за искания съгласно раздел IV от споразумението — се поемат от молещата държава.

РАЗДЕЛ VI

ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ И КЛАУЗА ЗА НЕЗАСЯГАНЕ

Член 17

Защита на данните

Личните данни могат да се съобщават, само ако това е необходимо за изпълнението на настоящото споразумение от компетентните органи на Турция или на държава членка, в зависимост от случая. Обработването и третирането на лични данни във всеки конкретен случай се регламентират от вътрешното законодателство на Турция, а в случаите, когато администраторът е компетентен орган на държава членка — от разпоредбите на Директива 95/46/ЕО и от националното законодателство на тази държава членка, прието в съответствие с тази директива. В допълнение се прилагат следните принципи:

а)

обработването на личните данни следва да е безпристрастно и законосъобразно;

б)

личните данни трябва да бъдат събирани за конкретната, ясно формулирана и законна цел за привеждане в изпълнение на настоящото споразумение и да не бъдат допълнително обработвани от предаващия орган или от приемащия орган по начин, който е несъвместим с тази цел;

в)

личните данни трябва да бъдат адекватни, съответстващи и да не бъдат прекомерни по отношение на целта, за която се събират и/или се обработват допълнително; по-специално, съобщените лични данни могат да се отнасят само до следното:

личните данни на лицето, което подлежи на трансфер (например име, фамилия, предишни имена, други имена, използвани от лицето/имена, под които лицето е известно, псевдоними, пол, гражданско състояние, дата и място на раждане, сегашно и евентуално предишно гражданство);

паспорт, карта за самоличност или шофьорска книжка (номер, срок на валидност, дата на издаване, издаващ орган и място на издаване);

места на междинно спиране и маршрут;

друга информация необходима за идентифициране на лицето, което подлежи на трансфер, или за преглед на условията за обратно приемане, произтичащи от настоящото споразумение;

г)

личните данни трябва да бъдат точни и при необходимост да се актуализират;

д)

личните данни трябва да се съхраняват под форма, която позволява съответните лица да бъдат идентифицирани, и да се съхраняват за период, не по-дълъг от необходимия за постигане на целите, за които са събрани, или за които са допълнително обработени;

е)

както предаващият орган, така и приемащият орган предприемат всички разумни мерки, за да гарантират по подходящ начин коригирането, заличаването или блокирането на лични данни в случаите, когато обработването им не съответства на разпоредбите от настоящия член, по-специално поради това, че данните не са адекватни, съответстващи и точни или че са прекомерни по отношение на целта на обработването. Това включва уведомяването на другата страна за всяка корекция, заличаване или блокиране;

ж)

при поискване приемащият орган информира предаващия орган относно използването на съобщените данни и за постигнатите вследствие на това резултати;

з)

лични данни могат да бъдат предавани само на компетентните органи. По-нататъшното предаване на други органи изисква предварителното съгласие на предаващия орган;

и)

предаващият и приемащият орган са задължени да направят писмен запис на предаването и приемането на лични данни.

Член 18

Клауза за незасягане

1.   Разпоредбите на настоящото споразумение не засягат правата, задълженията и отговорностите на Съюза, неговите държави членки и Турция, произтичащи от международното право, включително от международните конвенции, по които те са страни, и по-специално:

Конвенцията от 28 юли 1951 г. за статута на бежанците, изменена с Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците,

Европейската конвенция от 4 ноември 1950 г. за защита на правата на човека и основните свободи,

международните конвенции, определящи държавата, отговорна за разглеждането на подадените молби за убежище,

Конвенцията срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 10 декември 1984 г.,

когато е приложимо, Европейската конвенция за установяването от 13 декември 1955 г.,

международните конвенции за екстрадиция и транзитно преминаване,

многостранните международни конвенции и споразумения за обратно приемане на чужди граждани.

2.   Настоящото споразумение зачита изцяло правата и задълженията, включително на лицата, които са или са били законно пребиваващи и работещи на територията на една от страните, предвидени в разпоредбите на споразумението от 12 септември 1963 г. за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, допълнителните протоколи към него, съответните решения на Съвета за асоцииране, както и съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз.

3.   Прилагането на настоящото споразумение не засяга правата и процедурните гаранции на лицата, които са обект на процедури за връщане, както е предвидено в Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (5), по-специално по отношение на техния достъп до правни съвети, информация, временно спиране на изпълнението на решенията за връщане и достъпът до средства за правна защита.

4.   Прилагането на настоящото споразумение не засяга правата и процедурните гаранции на лицата, които са подали молба за убежище съгласно предвиденото в Директива 2003/9/ЕО на Съвета за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (6) и Директива 2005/85/ЕО на Съвета относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки (7), и по-специално по отношение на правото на лицето да остане в държавата членка до разглеждането на молбата.

5.   Прилагането на настоящото споразумение не засяга правата и процедурните гаранции на лицата, които притежават разрешение за дългосрочно пребиваване, издадено съгласно условията на Директива 2003/109/ЕО на Съвета относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни.

6.   Прилагането на настоящото споразумение не засяга правата и процедурните гаранции за лицата, на които е разрешено пребиваване съгласно условията на Директива 2003/86/ЕО на Съвета относно правото на събиране на семейството.

7.   Нищо в настоящото споразумение не възпрепятства връщането на дадено лице по силата на други официални или неофициални спогодби.

РАЗДЕЛ VII

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПРИЛАГАНЕ

Член 19

Съвместен комитет за обратно приемане

1.   Договарящите се страни си оказват взаимопомощ при прилагането и тълкуването на настоящото споразумение. За тази цел те създават съвместен комитет за обратно приемане (наричан по-нататък „Комитетът“), който е натоварен по-специално със следните задачи:

а)

да контролира прилагането на настоящото споразумение;

б)

да взема решения относно изпълнителните мерки, необходими за неговото еднообразно прилагане;

в)

да обменя редовно информация относно протоколите за изпълнение, съставени от отделните държави членки и от Турция в съответствие с член 20;

г)

да внася препоръки за изменения на настоящото споразумение и на приложенията към него.

2.   Решенията на комитета са задължителни за договарящите се страни след като бъдат изпълнени необходимите вътрешни процедури, които се изискват от правото на договарящите се страни.

3.   Комитетът се състои от представители на Турция и на Съюза; Съюзът се представлява от Комисията, подпомагана от експерти от държавите членки.

4.   Комитетът се свиква при необходимост по искане на една от договарящите се страни.

5.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 20

Протоколи за изпълнение

1.   По искане на държава членка или на Турция, Турция и държавата членка съставят протокол за изпълнение, който inter alia съдържа правила относно:

а)

определянето на компетентните органи, граничните пропускателни пунктове и обмен на информация относно звената за връзка;

б)

условията за връщане под ескорт, включително транзитното преминаване под ескорт на граждани на трети държави и на лица без гражданство;

в)

доказателствени средства и документи в допълнение към тези, изброени в приложения 1—4 към настоящото споразумение;

г)

редът и условията за обратно приемане на лица по ускорената процедура;

д)

процедурата за провеждане на събеседвания.

2.   Протоколите за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, влизат в сила само след уведомяване на Комитета за обратно приемане, посочен в член 19.

3.   Турция приема да прилага всяка разпоредба от протокол за изпълнение, съставен с една държава членка, и в отношенията си с всяка друга държава членка по искане на последната и при условие, че прилагането му спрямо Турция е практически осъществимо.

Държавите членки приемат да прилагат всяка разпоредба от протокол за изпълнение, съставен между Турция и някоя държава членка, и в своите отношения с Турция, по искане на последната и при условие, че прилагането му спрямо тези държави членки е практически осъществимо.

Член 21

Връзка с двустранни споразумения или договорености за обратно приемане на лица на държавите членки

Без да се засяга член 24, параграф 3, разпоредбите на настоящото споразумение имат предимство пред разпоредбите на който и да е правно обвързващ инструмент относно обратното приемане на незаконно пребиваващи лица, който е или би могъл да бъде сключен съгласно член 20 между отделни държави членки и Турция, доколкото разпоредбите на този инструмент са несъвместими с тези на настоящото споразумение.

РАЗДЕЛ VIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 22

Териториално действие

1.   При спазване на параграф 2 от настоящия член, настоящото споразумение се прилага на територията, на която се прилага Договорът за Европейския съюз, съгласно посоченото в член 52 от този Договор и в член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и на територията на Република Турция.

2.   Настоящото споразумение не се прилага на територията на Кралство Дания.

Член 23

Техническа помощ

И двете страни по договора са съгласни да изпълняват настоящото споразумение в съответствие с принципите за съвместна отговорност, солидарност и равностойно партньорство с цел управление на миграционните потоци между Турция и Съюза.

В този контекст Европейският съюз поема ангажимент да предостави финансови ресурси, за да помогне на Турция при изпълнението на настоящото споразумение в съответствие с приложената съвместна декларация за техническа помощ. По този начин ще се обърне внимание по-специално на институционалното изграждане и изграждането на капацитет. Такава помощ трябва да бъде осигурена в контекста на съществуващите и бъдещите приоритети, договорени съвместно от Съюза и Турция.

Член 24

Влизане в сила, срок на действие и прекратяване на действието

1.   Настоящото споразумение подлежи на ратифициране или одобрение от договарящите се страни съгласно съответните им процедури.

2.   При спазване на параграф 3 от настоящия член, настоящото споразумение влиза в сила на първия ден от втория месец след датата, на която договарящите се страни се уведомяват взаимно, че процедурите, посочени в първия параграф от настоящия член, са изпълнени.

3.   Посочените в членове 4 и 6 от настоящото споразумение задължения започват да се прилагат едва три години след датата, посочена в параграф 2 от настоящия член. По време на този тригодишен период те се прилагат само за лица без гражданство и граждани на трети държави, с които Турция е сключила двустранни договори или споразумения за обратно приемане. По време на този тригодишен период съществуващите двустранни споразумения за обратно приемане на лица между отделните държави членки и Турция продължават да се прилагат в съответните им части.

4.   Настоящото споразумение се сключва за неограничен срок.

5.   Всяка от договарящите страни може да денонсира настоящото споразумение, като уведоми официално другата договаряща страна. Настоящото споразумение престава да се прилага шест месеца след датата на уведомяването.

Член 25

Приложения

Приложения 1—6 са неразделна част от настоящото споразумение.

Съставено в Анкара. на шестнадесетия ден от месец декември две хиляди и десета година в два екземпляра на английски, български, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки, шведски и турски език, като всеки текст е еднакво автентичен.

За Европейския съюз

Рог la Unión Europea

Za Evropskou unii

For Den Europæiske Union

Für die Europäische Union

Euroopa Liidu nimel

Για την Ευρωπαϊκή Ένωση

For the European Union

Pour l'Union européenne

Per l'Unione europea

Eiropas Savienības vārdā –

Europos Sąjungos vardu

Az Európai Unió részéről

Għall-Unjoni Ewropea

Voor de Europese Unie

W imieniu Unii Europejskiej

Pela União Europeia

Pentru Uniunea Europeană

Za Európsku úniu

Za Evropsko unijo

Euroopan unionin puolesta

För Europeiska unionen

Avrupa Birliği Adına

Image

За Република Турция

Por la República de Turquía

Za Tureckou republiku

For Republikken Tyrkiet

Für die Republik Türkei

Türgi Vabariigi nimel

Για τη Δημοκρατία της Τουρκίας

For the Republic of Turkey

Pour la république de Turquie

Per la Repubblica di Turchia

Turcijas Republikas vārdā –

Turkijos Respublikos vardu

A Török Köztársaság részeről

Għat-Turkija

Voor de Republiek Turkije

W imieniu Republiki Turcji

Pela República da Turquia

Pentru Republica Turcia

Za Tureckú republiku

Za Republiko Turčijo

Turkin tasavallan puolesta

För Republiken Turkiet

Türkiye Cumhuriyeti Adına

Image


(1)  В съответствие с формуляра, даден в препоръката на Съвета на Европейския съюз от 30 ноември 1994 г.

(2)  Пак там.

(3)  Пак там.

(4)  Пак там.

(5)  ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98.

(6)  ОВ L 31, 6.2.2003 г., стр. 18.

(7)  ОВ L 326, 13.12.2005 г., стр. 13.


ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Общ списък на документите, чието представяне се счита за доказателство за гражданство

(член 3, параграф 1, член 5, параграф 1 и член 9, параграф 1)

Ако замолената държава е една от държавите членки или Турция:

паспорти от всякакъв вид,

пасавани, издадени от замолената държава,

карти за самоличност от всякакъв вид (включително карти за определен период от време и временни карти),

военни книжки и военни карти за самоличност,

моряшки регистрационни книжки и служебни капитански карти,

удостоверения за гражданство и други официални документи, в които гражданството е споменато или ясно посочено.

Ако замолената държава е Турция:

потвърждение на самоличността в резултат на извършено търсене във Визовата информационна система (1),

в случай на държави членки, които не използват Визовата информационна система, положително идентифициране чрез проверка на архивираните молби за получаване на виза във въпросните държави членки.


(1)  Регламент (ЕО) № 767/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно Визовата информационна система (ВИС) и обмена на данни между държави-членки относно визите за краткосрочно пребиваване (Регламент за ВИС), ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 60.


ПРИЛОЖЕНИЕ 2

Общ списък на документите, чието представяне се счита за доказателство prima facie за гражданство

(член 3, параграф 1, член 5, параграф 1 и член 9, параграф 2)

фотокопия на който и да е документ от изброените в приложение 1 към настоящото споразумение,

шофьорски книжки или фотокопия от тях,

актове за раждане или фотокопия от тях,

служебни карти или фотокопия от тях,

писмени декларации от свидетели,

писмена декларация от съответното лице с посочване на езика, на който това лице говори, включително удостоверен с резултат от официален тест,

всеки друг документ, позволяващ да се установи гражданството на съответното лице, включително документи със снимки, издадени от органите в замяна на паспорта,

документите, изброени в приложение 1, чийто срок на валидност е изтекъл,

точна информация, предоставена от официалните органи и потвърдена от другата страна.


ПРИЛОЖЕНИЕ 3

Общ списък на документите, считани за доказателство за съблюдаването на условията за обратно приемане на граждани на трети държави и на лица без гражданство

(член 4, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 10, параграф 1)

виза и/или разрешително за пребиваване, издадено от замолената държава,

печати за влизане/напускане или подобна анотация в пътническия документ, включително в подправен пътнически документ, на съответното лице или друго доказателство за влизане/напускане (например фотографско доказателство),

всякакъв вид документи, удостоверения и касови бележки (напр. сметка от хотел, талони за посещение при лекари/зъболекари, входни карти за обществени/частни институции, договори за наем на кола, бележки за плащане с кредитни карти и др.), които ясно показват, че въпросното лице е престояло на територията на замолената държава,

поименни билети и/или списъци на пътниците, пътуващи със самолет, влак, автобус или кораб, които доказват присъствието и маршрута на съответното лице на територията на замолената държава,

информация, която показва, че въпросното лице е ползвало куриерски услуги или пътническа агенция,

официални писмени декларации, по-специално на служители от граничните пунктове и други свидетели, които са в състояние да удостоверят, че въпросното лице е преминало границата,

официални писмени декларации на въпросното лице, направени в съдебно или административно производство.


ПРИЛОЖЕНИЕ 4

Общ списък на документите, считани за доказателство prima facie за съблюдаването на условията за обратно приемане на граждани на трети държави и на лица без гражданство

(член 4, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 10, параграф 2)

описание, издадено от съответните власти на молещата държава, на мястото и обстоятелствата, при които е задържано съответното лице, след като е влязло на територията на тази държава,

информация във връзка със самоличността и/или престоя на лицето, която е била предоставена от международна организация (например ВКБООН),

съобщаване/потвърждаване на информация от членове на семейството, лица, пътували заедно с него и т.н.,

писмена декларация на въпросното лице.


ПРИЛОЖЕНИЕ 5

Image

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 6

Image

Image

Image


Съвместна декларация относно сътрудничеството в областта на визовата политика

Договарящите се страни засилват сътрудничеството си в областта на визовата политика и свързаните с нея области, с оглед на по-нататъшното насърчаване на контактите между народите, като се започне с гарантирането на ефикасното прилагане на решението на Съда на Европейския съюз, постановено на 19 февруари 2009 г. по дело C-228/06, Mehmet Soysal и Ibrahim Savatli срещу Германия, както и на други съответни решения относно правата на доставчиците на услуги в Турция, въз основа на допълнителния протокол от 23 ноември 1970 г., приложен към Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция.


Съвместна декларация във връзка с член 7, параграф 1

Страните се договарят, че с цел да положат „всички усилия, за да върнат лицата по членове 4 и 6 директно в държавата на произход“, молещата държава, при подаване на молба за обратно приемане до замолената държава, следва едновременно да подаде молба за обратно приемане и до държавата на произход. Замолената държава отговаря в рамките на срока, посочен в член 11, параграф 2. Молещата държава уведомява замолената държава, ако междувременно е получен положителен отговор на молбата за обратно приемане от държавата на произход. В случаите, когато държавата на произход на въпросното лице не може да бъде определена и поради това молба за обратно приемане не може да бъде подадена до държавата на произход, причините за това трябва да бъдат посочени в молбата за обратно приемане, която ще бъде подадена до замолената държава.


Съвместна декларация за техническо сътрудничество

Турция и Съюзът се договарят да си сътрудничат по-интензивно, за да отговорят на общите предизвикателства, свързани с управлението на миграционните потоци и по-специално с въпросите на незаконна миграция. По този начин Турция и Съюзът ще изразят своята ангажираност по отношение на разпределянето на тежестта, солидарността, общата отговорност и общото разбирателство на международно равнище.

Това сътрудничество ще отчита географските дадености и ще се гради на усилията на Турция като преговаряща държава, кандидатстваща за членство. То ще вземе предвид също така Решение 2008/157/ЕО на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно принципите, приоритетите и условията на Партньорството за присъединяване с Република Турция и националната програма за 2008 г. на Турция за приемане на достиженията на правото на ЕС, в която Турция приема и има готовност да прилага в неговата цялост правото на ЕС в тази област при присъединяването си към Съюза.

В този контекст Съюзът поема ангажимент да предостави допълнителни финансови ресурси, за да помогне на Турция при прилагането на настоящото споразумение.

По този начин ще се обърне внимание по-специално на институционалното изграждане и изграждането на капацитет, за да се увеличи капацитета на Турция за предотвратяване на влизането, пребиваването и напускането на територията ѝ от страна на незаконни мигранти, както и капацитета ѝ за прием на задържаните незаконни мигранти. Това би могло да бъде постигнато, наред с другото, посредством закупуване на оборудване за наблюдение на границите, създаване на приемни центрове и гранични полицейски структури и подкрепа на образователни инициативи, при пълно спазване на действащите понастоящем правила, регламентиращи външната помощ, предоставяна от ЕС

За да се подкрепи процеса на пълно и ефективно изпълнение на настоящото споразумение, финансовото подпомагане от ЕС, включително програмата за секторно подпомагане в областта на интегрираното управление на границите и миграцията, ще бъде подготвено в съответствие с условията, които ще бъдат определени заедно с турските власти, а от 2013 г. нататък — в рамките на и в съответствие със следващите финансови перспективи на ЕС.


Съвместна декларация относно Дания

Договарящите се страни отбелязват, че настоящото споразумение не се прилага на територията на Кралство Дания, нито спрямо негови граждани. При тези обстоятелства е уместно Турция и Дания да сключат споразумение за обратно приемане на лица при същите условия като тези в настоящото споразумение.


Съвместна декларация относно Исландия и Норвегия

Договарящите се страни отбелязват тесните връзки между Съюза и Исландия и Норвегия, и по-специално връзките, изградени по силата на споразумението от 18 май 1999 г. относно асоциирането на тези държави към процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген. При тези обстоятелства е уместно Турция да сключи споразумение за обратно приемане на лица с Исландия и Норвегия при същите условия като тези в настоящото споразумение.


Съвместна декларация относно Швейцария

Договарящите се страни отбелязват тесните връзки между Съюза и Швейцария, и по-специално връзките, изградени по силата на споразумението относно асоциирането на Швейцария в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген, в сила от 1 март 2008 г. При тези обстоятелства е уместно Турция да сключи споразумение за обратно приемане на лица с Швейцария при същите условия като тези в настоящото споразумение.


Съвместна декларация относно Княжество Лихтенщайн

Договарящите се страни отбелязват тесните връзки между Съюза и Княжество Лихтенщайн, и по-специално връзките, изградени по силата на споразумението за асоцииране на Княжество Лихтенщайн в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген, което влезе в сила на 19 декември 2011 г. При тези обстоятелства е уместно Турция да сключи споразумение за обратно приемане на лица с Княжество Лихтенщайн при същите условия като тези в настоящото споразумение.


РЕГЛАМЕНТИ

7.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 134/28


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 462/2014 НА КОМИСИЯТА

от 5 май 2014 година

за одобряване на основното вещество Equisetum arvense L. в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 23, параграф 5 във връзка с член 13, параграф 2 и член 78, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с член 23, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на 28 декември 2011 г. Комисията получи заявление от Institut Technique de l'Agriculture Biologique (ITAB) за одобрение на Equisetum arvense L. като основно вещество. Заявлението бе придружено от информацията, изисквана съгласно член 23, параграф 3, втора алинея.

(2)

Комисията поиска научно съдействие от Европейския орган за безопасност на храните („Органа“). На 24 май 2013 г. Органът представи на Комисията технически доклад за съответното вещество (2). На 20 март 2014 г. Комисията представи за одобрение от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните доклада от прегледа и проекта на настоящия регламент за одобряване на Equisetum arvense L.

(3)

Документацията, предоставена от заявителя, и резултатите от разглеждането от страна на Органа (3) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета (4) сочат, че Equisetum arvense L. отговаря на критериите за храна съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (5). Освен това неговото основно предназначение не е за растителна защита, но въпреки това веществото служи за тази цел под формата на продукт, съставен от това вещество и вода. Поради това то следва да се счита за основно вещество.

(4)

Тъй като основното вещество е храна, за която не се изисква специално разрешение съгласно Регламент (ЕО) № 178/2002, се приема, че то е оценено като вещество без непосредствено или забавено вредно въздействие върху здравето на хората или на животните, нито неприемливо въздействие върху околната среда.

(5)

Проведените проучвания показаха, че може да се очаква, че Equisetum arvense L. като цяло отговаря на изискванията, предвидени в член 23 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, и по-специално по отношение на видовете употреба, които бяха проучени и са подробно описани в изготвения от Комисията доклад от прегледа. Съгласно член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 във връзка с член 6 от същия регламент и предвид съвременните научни и технически познания е необходимо в одобрението да се включат някои условия, които са изложени подробно в приложение I към настоящия регламент.

(6)

В съответствие с член 23, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 основните вещества се съдържат в отделен списък в регламента, посочен в член 13, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009. Следователно е целесъобразно в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (6) да се добави част В. Поради това посоченият регламент следва да бъде съответно изменен.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Одобряване на основно вещество

Основното вещество Equisetum arvense L., описано в приложение I, се одобрява при условията, предвидени в същото приложение.

Член 2

Изменения на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011

1)   В член 1 от Регламент (ЕС) № 540/2011 втора алинея се заменя със следното:

„Активните вещества, които са одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009, са включени в част Б от приложението към настоящия регламент. Основните вещества, които са одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009, са включени в част В от приложението към настоящия регламент.“

2)   Приложението към Регламент (ЕС) № 540/2011 се изменя в съответствие с приложение II към настоящия регламент.

Член 3

Влизане в сила и дата на прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 5 май 2014 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.

(2)  Резултат от консултацията с държавите членки и с ЕОБХ относно заявлението за Equisetum arvense L. като основно вещество и заключенията на ЕОБХ във връзка с поставените конкретни въпроси. 2013:EN-427.23 стр.

(3)  Група по диетични продукти, хранене и алергии към ЕОБХ, EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2009; 7(9): 1289 doi: 10.2903/j.efsa.2009.1289.

(4)  Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9).

(5)  Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

(6)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията от 25 май 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъка на одобрените активни вещества (ОВ L 153, 11.6.2011 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Популярно наименование,

идентификационни номера

Наименование по IUPAC

Чистота (1)

Дата на одобрението

Специфични разпоредби

Equisetum arvense L.

CAS №: не е определен

CIPAC №: не е определен

Не се прилага

Европейска фармакопея

1 юли 2014 г.

Equisetum arvense L. може да се използва съгласно специфичните условия, включени в заключенията от доклада за прегледа на Equisetum arvense L. (SANCO/12386/2013), и по-специално допълнения I и II към него, в редакцията, финализирана на 20 март 2014 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните.


(1)  Допълнителни подробности за идентичността, спецификацията и начина на употреба на основното вещество са предоставени в доклада за преглед.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 се изменя, както следва:

1)

Заглавието на приложението са заменя със следното:

„ПРИЛОЖЕНИЕ АКТИВНИ ВЕЩЕСТВА“

2)

Добавя се следната част В:

„ЧАСТ В

Основни вещества

Общи разпоредби, които се отнасят за всички вещества, включени в настоящата част: Комисията съхранява всички доклади за преглед (освен в случаите на поверителна информация по смисъла на член 63 от Регламент (ЕО) № 1107/2009) на разположение за справка на която и да е от заинтересованите страни или осигурява достъп до тях при изрично поискване.

Номер

Популярно наименование,

идентификационни номера

Наименование по IUPAC

Чистота (1)

Дата на одобрението

Специфични разпоредби

1

Equisetum arvense L.

CAS №: не е определен

CIPAC №: не е определен

Не се прилага

Европейска фармакопея

1 юли 2014 г.

Equisetum arvense L. може да се използва съгласно специфичните условия, включени в заключенията от доклада за прегледа на Equisetum arvense L. (SANCO/12386/2013), и по-специално допълнения I и II към него, в редакцията, финализирана на 20 март 2014 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните.


(1)  Допълнителни подробности за идентичността, спецификацията и начина на употреба на основното вещество са предоставени в доклада за преглед.“


7.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 134/32


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 463/2014 НА КОМИСИЯТА

от 5 май 2014 година

за определяне на условията и реда, приложими към електронната система за обмен на данни между държавите членки и Комисията, в съответствие с Регламент (ЕС) № 223/2014 на Европейския парламент и на Съвета относно Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 223/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. относно Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (1), и по-специално член 30, параграф 4 от него,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 30, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 223/2014 всеки официален обмен на информация между държавите членки и Комисията се извършва посредством електронна система за обмен на данни. Ето защо е необходимо да се установят условията и редът, на които трябва да отговаря тази електронна система за обмен на данни.

(2)

С цел да се гарантира подобряване на качеството на информацията относно изпълнението на оперативните програми, повишаване на ефективността на системата и опростяване е необходимо да се определят основните изисквания за формата и обхвата на информацията, която ще се обменя.

(3)

Необходимо е да се уточнят принципите, както и приложимите правила за функционирането на системата по отношение на идентифицирането на страната, която отговаря за качването на документите и тяхното актуализиране.

(4)

С цел да се гарантира намаляване на административната тежест за държавите членки и Комисията, като същевременно се гарантира ефективен и ефикасен електронен обмен на информация, е необходимо да се установят техническите характеристики на системата.

(5)

Държавите членки и Комисията следва също така да имат възможност да въвеждат и прехвърлят данни по два различни начина, чието уточняване предстои. Необходимо е да се предвидят и правила в случай на непреодолима сила, която затруднява използването на електронната система за обмен на данни, за да се гарантира, че както държавите членки, така и Комисията могат да продължат да обменят информация чрез алтернативни средства.

(6)

Държавите членки и Комисията следва да гарантират, че прехвърлянето на данни чрез електронната система за обмен на данни се осъществява по сигурен начин, който позволява осигуряване на наличност, цялост, автентичност, поверителност и невъзможност за отричане на действията. Поради това следва да бъдат определени правила за сигурността.

(7)

С настоящия регламент следва да се зачитат основните права и принципите, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално правото на защита на личните данни. Поради това настоящият регламент следва да се прилага в съответствие с тези права и принципи. По отношение на личните данни, обработвани от държавите членки, се прилага Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2). По отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Съюза и свободното движение на тези данни се прилага Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (3).

(8)

За да се създадат условия за незабавното прилагане на предвидените в настоящия регламент мерки, той следва да влезе в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, отговарящ за Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

РАЗПОРЕДБИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 223/2014 ПО ОТНОШЕНИЕ НА ФОНДА ЗА ЕВРОПЕЙСКО ПОДПОМАГАНЕ НА НАЙ-НУЖДАЕЩИТЕ СЕ ЛИЦА

ЕЛЕКТРОННА СИСТЕМА ЗА ОБМЕН НА ДАННИ

(Оправомощаване съгласно член 30, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 223/2014)

Член 1

Създаване на електронната система за обмен на данни

Комисията създава електронна система за обмен на данни за целия официален обмен на информация между държавите членки и Комисията.

Член 2

Съдържание на електронната система за обмен на данни

Електронната система за обмен на данни (наричана по-долу „SFC2014“) съдържа като минимум информацията, която е посочена в моделите, форматите и образците, установени в съответствие с Регламент (ЕС) № 223/2014. Информацията, предоставена във вградените в SFC2014 електронни формуляри (наричана по-долу „структурирани данни“), не може да бъде заменена от неструктурирани данни, включително електронни препратки или други видове неструктурирани данни, като например прилагане на документи или изображения. Когато дадена държава членка предаде една и съща информация под формата на структурирани данни и неструктурирани данни, в случай на несъответствия се използват структурираните данни.

Член 3

Функциониране на SFC2014

1.   Комисията, органите, определени от държавата членка в съответствие с член 59, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (4) и член 31 от Регламент (ЕС) № 223/2014, както и организациите, на които са делегирани функции на тези органи, въвеждат в SFC2014 информацията, за чието предаване отговарят, и всички актуализации в нея.

2.   Всяка информация, предавана на Комисията, се проверява и предоставя от лице, различно от лицето, което е въвело предадените данни. Това разделение на функциите се поддържа от SFC2014 или от информационните системи за управление и контрол на държавата членка, които са автоматично свързани със SFC2014.

3.   Държавите членки определят на национално равнище лицето или лицата, отговорни за управлението на правата за достъп до SFC2014 и които имат следните задачи:

а)

да идентифицират потребителите, подали искане за достъп, като се уверяват, че те действително са служители на съответната организация;

б)

да информират потребителите за техните задължения да поддържат сигурността на системата;

в)

да проверяват дали потребителите имат право на привилегиите на изискваното равнище в зависимост от техните задачи и позицията им в йерархията;

г)

да отправят искане за прекратяване на правата на достъп, когато те вече не са необходими или липсва основание за достъп;

д)

да докладват своевременно за всяко съмнително събитие, което би могло да засегне сигурността на системата;

е)

да гарантират постоянно точността на данните за идентифициране на потребителите, като докладват за всяка промяна;

ж)

да вземат необходимите предпазни мерки за защита на данните и търговската тайна в съответствие с разпоредбите на Съюза и националните разпоредби;

з)

да информират Комисията за всички промени, които засягат способността на органите на държавите членки или потребителите на SFC2014 да изпълняват задълженията по параграф 1 или личната им способност да изпълняват задълженията по букви а) — ж).

4.   Обменът на данни и трансакциите се извършват задължително с електронен подпис по смисъла на Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5). Държавите членки и Комисията признават юридическата валидност и допустимостта на използвания в SFC2014 електронен подпис като доказателство в съдебни производства.

Информацията, обработена чрез SFC2014, трябва да отговаря на разпоредбите за защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни за физически лица и търговската тайна за юридически лица в съответствие с Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7), Директива 1995/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 45/2001.

Член 4

Характеристики на SFC2014

С цел да се гарантира ефикасен и ефективен електронен обмен на информация SFC2014 трябва да има следните характеристики:

а)

интерактивни формуляри или предварително попълнени от системата формуляри въз основа на вече записани в нея данни;

б)

автоматични изчисления, улесняващи въвеждането на данни от страна на потребителите;

в)

вградени автоматични средства за проверка, които следят за вътрешната съгласуваност на предаваните данни и съгласуваността им с приложимите правила;

г)

генерирани от системата сигнали, които предупреждават потребителите на SFC2014 за възможността или невъзмжоността да извършват определени действия;

д)

онлайн проследяване на стадия на обработка на информацията, въведена в системата;

е)

наличност на данни за минали периоди по отношение на цялата информация, въведена за дадена оперативна програма.

Член 5

Предаване на данни чрез SFC2014

1.   Всички държави членки и Комисията разполагат с достъп до SFC2014 или пряко чрез интерактивен потребителски интерфейс (т.е. уеб приложение), или чрез технически интерфейс, използващ предварително зададени протоколи (т.е. уеб услуги), който позволява автоматично синхронизиране и предаване на данни между информационните системи на държавите членки и SFC2014.

2.   Датата на електронното предаване на информацията от държавата членка до Комисията, както и обратното, се счита за датата на подаване на съответния документ.

3.   При непреодолима сила, неизправност на SFC2014 или липса на връзка със SFC2014 за период, по-дълъг от един работен ден през последната седмица преди изтичане на нормативно определен срок за подаване на информация, или в периода 23 — 31 декември, или по-дълъг от пет работни дни в останалите случаи, обменът на информация между държавите членки и Комисията може да се извършва на хартиен носител, като се използват моделите, форматите и образците, посочени в член 2, параграф 1 от настоящия регламент.

Когато неизправността на електронната система за обмен на данни или причината за непреодолимата сила бъде отстранена или връзката с тази система бъде възстановена, съответната страна незабавно въвежда в SFC2014 информацията, която вече е изпратена на хартиен носител.

4.   В случаите по параграф 3 датата на пощенското клеймо се счита за датата на подаване на съответния документ.

Член 6

Сигурност на данните, предавани чрез SFC2014

1.   Комисията установява политика за сигурността на информационните технологии за SFC2014 (наричана по-долу „политика за сигурността на ИТ за SFC2014“), която се прилага по отношение на персонала, използващ SFC2014 по силата на съответните разпоредби на Съюза, и по-конкретно Решение C(2006) 3602 на Комисията (8) и разпоредбите за изпълнението му. Комисията определя лицето или лицата, отговорни за определяне, поддържане и осигуряване на правилното прилагане на политиката за сигурността по отношение на SFC2014.

2.   Държавите членки и европейските институции, различни от Комисията, които са получили право на достъп до SFC2014, спазват условията за сигурността на ИТ, публикувани в портала на SFC2014, и мерките, прилагани от Комисията в рамките на SFC2014, за да се гарантира сигурността на предаването на данни, по-конкретно във връзка с използването на техническия интерфейс, посочен в член 5, параграф 1 от настоящия регламент.

3.   Държавите членки и Комисията изпълняват и осигуряват ефективността на мерките за сигурност, приети за защита на данните, които са съхранили и предали чрез SFC2014.

4.   Държавите членки установяват политики за информационната сигурност на национално, регионално или местно равнище, които обхващат достъпа до SFC2014 и автоматичното въвеждане на данни в нея, като гарантират наличие на минимален набор от изисквания за сигурност. Тези политики за сигурността на ИТ на национално, регионално или местно равнище могат да препращат към други документи по сигурността. Всяка държава членка гарантира, че тези политики за сигурността на ИТ се прилагат за всички органи, използващи SFC2014.

5.   Посочените политики за сигурността на ИТ на национално, регионално или местно равнище включват:

а)

в случай на пряко използване — аспектите, свързани със сигурността на ИТ в работата, извършвана от лицето или лицата, отговорни за управлението на правата на достъп по член 3, параграф 3 от настоящия регламент;

б)

в случай на национални, регионални или местни компютърни системи, свързани към SFC2014 чрез техническия интерфейс по член 5, параграф 1 от настоящия регламент — мерките за сигурност за тези системи, които позволяват да бъдат приведени в съответствие с изискванията за сигурност на SFC2014.

За целите на първа алинея, буква б) трябва да бъдат обхванати — според случая — следните аспекти на политиката за сигурността на ИТ:

а)

физическа сигурност;

б)

контрол на носителите на данни и на достъпа;

в)

контрол на съхранението;

г)

контрол на достъпа и паролите;

д)

мониторинг;

е)

взаимосвързаност с SFC2014;

ж)

съобщителна инфраструктура;

з)

управление на човешките ресурси преди наемане на работа, по време на работа и след напускане;

и)

управление на извънредни ситуации.

6.   Посочените политики за сигурността на ИТ на национално, регионално или местно равнище се изготвят въз основа на оценка на риска, като описаните мерки трябва да бъдат пропорционални на установените рискове.

7.   При поискване документите, в които се определят политиките за сигурността на ИТ на национално, регионално или местно равнище, се предоставят на Комисията.

8.   Държавите членки определят на национално равнище лицето или лицата, отговорни за поддържане и осигуряване на прилагането на политиките за сигурността на ИТ на национално, регионално или местно равнище. Това лице (или лица) изпълнява задачите на лице за контакт с определеното от Комисията лице (или лица) по член 6, параграф 1 от настоящия регламент.

9.   Както политиката за сигурността на ИТ за SFC2014, така и съответните политики за сигурността на ИТ на национално, регионално или местно равнище се актуализират при промени в технологиите, при установяване на нови заплахи или при други значими промени. При всички положения те се подлагат на преглед веднъж годишно, за да се гарантира, че продължават да бъдат адекватни.

ГЛАВА II

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Член 7

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 5 май 2014 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  Регламент (ЕС) № 223/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. относно Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ОВ L 72, 12.3.2014 г., стр. 1).

(2)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(3)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(4)  Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

(5)  Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи (ОВ L 13, 19.1.2000 г., стр. 12).

(6)  Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).

(7)  Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (ОВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 11).

(8)  Решение на Комисията C(2006) 3602 от 16 август 2006 г. относно сигурността на информационните системи, използвани от Европейската комисия.


7.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 134/37


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 464/2014 НА КОМИСИЯТА

от 6 май 2014 година

за дерогация от Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета по отношение на минималното разстояние от брега и минималната морска дълбочина за улов на пясъчница (Gymnammodytes cicerelus и G. semisquamatus) и попчета (Aphia minuta и Crystalogobius linearis) с лодкови грибове в определени териториални води на Испания (Каталуня)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море, за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1626/94 (1), и по-специално член 13, параграф 5 от него,

като има предвид, че:

(1)

С член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1967/2006 се забранява използването на теглени съоръжения на 3 морски мили от брега или в рамките на 50-метровата изобата — там, където тази дълбочина се достига на по-късо разстояние от брега.

(2)

По искане на държава членка Комисията може да разреши дерогация от забраната, посочена в член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1967/2006, ако са изпълнени определени условия по член 13, параграфи 5 и 9.

(3)

На 17 октомври 2013 г. Комисията получи от Испания искане за дерогация от член 13, параграф 1 от посочения регламент с цел използването на лодкови грибове за улов на пясъчница (Gymnammodytes cicerelus и G. semisquamatus) и попчета (Aphia minuta и Crystalogobius linearis) в рамките на териториалните води на Испания в региона на Каталуня.

(4)

Испания предостави актуална научно-техническа обосновка за дерогацията.

(5)

На своята пленарна сесия, проведена между 4 и 8 ноември 2013 г., Научният, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) разгледа поисканата от Испания дерогация и свързания с нея проект на план за управление.

(6)

Поисканата от Испания дерогация отговаря на условията, посочени в член 13, параграфи 5 и 9 от Регламент (ЕО) № 1967/2006.

(7)

Малките размери на континенталния шелф и пространственото разпределение на целевия вид представляват специфични географски условия, които ограничават риболовните зони.

(8)

Риболовът не оказва значително въздействие върху морската среда и е много избирателен, тъй като грибовете се теглят във водната колона и нямат контакт с морското дъно, понеже събирането на материал от него би навредило на целевите видове и би направило подбора на подлежащите на улов видове практически невъзможен поради малките им размери.

(9)

Поисканата от Испания дерогация се отнася до ограничен брой плавателни съдове — общо 26.

(10)

Риболовът не може да се извършва с други уреди, тъй като няма други регламентирани уреди, чиято структура, технически характеристики и тип използвана мрежа да позволяват улова на целевия вид.

(11)

Планът за управление гарантира, че в бъдеще риболовното усилие няма да се увеличи, тъй като разрешенията за риболов ще се издават само за посочените 26 плавателни съда с общо усилие от 1 106,35 kW, които вече имат разрешение за риболов от Испания.

(12)

Искането се отнася за плавателни съдове, вписани в регистъра на плавателните съдове на автономна област Каталуня, които имат записи на риболовна дейност от над пет години и провеждат операции съгласно плана за управление, приет от Испания на 27 март 2014 г. (2) в съответствие с член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1967/2006.

(13)

Тези съдове са включени в списък, съобщен на Комисията в съответствие с изискванията на член 13, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 1967/2006.

(14)

Съответните риболовни дейности отговарят на изискванията по член 4 от Регламент (ЕО) № 1967/2006, тъй като посоченият план за управление изрично забранява риболова над защитени местообитания.

(15)

Изискванията по член 8, параграф 1, буква з) от Регламент (ЕО) № 1967/2006 не са приложими, тъй като те се отнасят за траулерите.

(16)

Що се отнася до изискването за изпълнение на член 9, параграф 3 за установяване на минималния размер на окото на мрежата, Комисията отбелязва, че тъй като съответните риболовни дейности се отличават с висока степен на избирателност, оказват незначително въздействие върху морската среда и не се извършват над защитени местообитания, в съответствие с член 9, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1967/2006 Испания е разрешила дерогация от тези разпоредби в своя план за управление.

(17)

Съответните риболовни дейности отговарят на изискванията за записване, посочени в член 14 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета (3).

(18)

Съответните риболовни дейности не възпрепятстват дейностите на плавателните съдове, които използват риболовни уреди, различни от тралове, грибове или сходни теглени мрежи.

(19)

Използването на лодкови грибове е регламентирано в испанския план за управление, така че да гарантира, че уловът на видовете, посочени в приложение III, е минимален.

(20)

Лодковите грибове не се използват за улов на главоноги.

(21)

Испанският план за управление включва мерки за наблюдение на риболовните дейности, както е предвидено в член 13, параграф 9, трета алинея от Регламент (ЕО) № 1967/2006.

(22)

Поради това исканата дерогация следва да бъде предоставена.

(23)

Съгласно плана за наблюдение, предвиден в нейния план за управление, Испания следва да изпрати на Комисията доклад в установения срок.

(24)

Следва да се въведе ограничение на срока на дерогацията, за да се даде възможност за бързи коригиращи мерки за управление, в случай че в доклада до Комисията се съдържат данни за слаб природозащитен статус на експлоатирания запас.

(25)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по рибарство и аквакултури,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Дерогация

Член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1967/2006 не се прилага по отношение на териториалните води на Испания в близост до крайбрежието в региона на Каталуня за улов на пясъчница (Gymnammodytes cicerelus и G. semisquamatus) и попчета (Aphia minuta и Crystalogobius linearis) с лодкови грибове, използвани от плавателни съдове:

а)

които са вписани в регистъра на плавателните съдове на автономна област Каталуня;

б)

които имат записи на риболовна дейност от над пет години; и

в)

които притежават разрешение за риболов и провеждат операции съгласно плана за управление, приет от Испания в съответствие с член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1967/2006.

Член 2

План за наблюдение и докладване

В срок от три години от влизането в сила на настоящия регламент Испания изпраща на Комисията доклад, изготвен в съответствие с плана за наблюдение, който се съдържа в плана за управление, посочен в член 1, буква в).

Член 3

Влизане в сила и срок на прилагане

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Регламентът се прилага до 8 май 2017 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 6 май 2014 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 409, 30.12.2006 г., стр. 11.

(2)  Diari Oficiale la Generalitat de Catalunya № 6591, 27.3.2014 г., стр. 1.

(3)  Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1).


7.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 134/40


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 465/2014 НА КОМИСИЯТА

от 6 май 2014 година

за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (1),

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (2), и по-специално член 136, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Стандартните стойности при внос, посочени в член 136 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 6 май 2014 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Jerzy PLEWA

Генерален директор на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 157, 15.6.2011 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Стандартни стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

(EUR/100 kg)

Код по КН

Код на третa държавa (1)

Стандартна стойност при внос

0702 00 00

MA

37,5

MK

101,4

TN

109,1

TR

97,3

ZZ

86,3

0707 00 05

MA

35,6

MK

51,1

TR

125,0

ZZ

70,6

0709 93 10

MA

70,8

TR

113,5

ZA

31,4

ZZ

71,9

0805 10 20

EG

47,3

IL

73,9

MA

45,0

TN

68,6

TR

63,3

ZZ

59,6

0805 50 10

MA

35,6

TR

96,3

ZZ

66,0

0808 10 80

AR

109,1

BR

87,6

CL

115,7

CN

98,6

MK

30,8

NZ

135,5

US

158,7

ZA

111,3

ZZ

105,9


(1)  Номенклатура на държавите, определена с Регламент (ЕО) № 1833/2006 на Комисията (ОВ L 354, 14.12.2006 г., стр. 19). Код „ZZ“ означава „с друг произход“.


РЕШЕНИЯ

7.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 134/42


РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 април 2014 година

за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 13 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (заявление EGF/2012/004 ES/Grupo Santana, подадено от Испания)

(2014/253/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взеха предвид Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (1), и по-специално член 12, параграф 3 от него,

като взеха предвид Регламент (ЕС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006 (2), и по-специално член 23, втора алинея от него,

като взеха предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 — 2020 (3), и по-специално член 12 от него,

като взеха предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (4), и по-специално точка 13 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като имат предвид, че:

(1)

Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) е създаден с цел да се предоставя допълнителна подкрепа на работниците, съкратени в резултат на големи структурни промени в моделите на световната търговия вследствие на глобализацията, и да се подпомага тяхната реинтеграция на пазара на труда.

(2)

Както е посочено в член 12 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 ЕФПГ не може да надхвърля максималния годишен размер от 150 милиона евро (по цени от 2011 г.).

(3)

На 16 май 2012 г. Испания подаде заявление за мобилизиране на ЕФПГ във връзка със съкращения в предприятието Grupo Santana и в 15 от доставчиците и производителите надолу по веригата, което беше допълвано с още информация до 28 ноември 2013 г. Заявлението отговаря на изискванията за определяне на финансовото участие, установени в член 10 от Регламент (ЕО) № 1927/2006. Поради това Комисията предлага да бъдат мобилизирани средства в размер на 1 964 407 EUR.

(4)

Независимо от това че Регламент (ЕО) № 1927/2006 е отменен, той продължава да се прилага за заявления, подадени до 31 декември 2013 г., в съответствие с член 23, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1309/2013.

(5)

С оглед на гореизложеното следва да бъдат мобилизирани средства от ЕФПГ за предоставяне на финансово участие по заявлението, подадено от Испания,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

В рамките на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година се мобилизират средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за осигуряването на 1 964 407 EUR под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания.

Член 2

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Страсбург на 16 април 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS


(1)  ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.

(3)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.

(4)  ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.


7.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 134/44


РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 април 2014 година

относно мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 13 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (заявление EGF/2012/007 IT/VDC Technologies, внесено от Италия)

(2014/254/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взеха предвид Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (1), и по-специално член 12, параграф 3 от него,

като взеха предвид Регламент (ЕС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006 (2), и по-специално член 23, втора алинея от него,

като взеха предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 — 2020 (3), и по-специално член 12 от него,

като взеха предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (4), и по-специално точка 13 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като имат предвид, че:

(1)

Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) е създаден с цел да се предоставя допълнителна подкрепа на работниците, съкратени в резултат на големи структурни промени в моделите на световната търговия вследствие на глобализацията, и да се подпомага тяхната реинтеграция на пазара на труда.

(2)

Както е посочено в член 12 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 ЕФПГ не може да надхвърля максималния годишен размер от 150 милиона евро (по цени от 2011 г.).

(3)

На 31 август 2012 г. Италия подаде заявление за мобилизиране на ЕФПГ във връзка със съкращения в предприятието VDC Technologies SpA и в един от доставчиците, което беше допълвано с още информация до 6 септември 2013 г. Заявлението отговаря на изискванията за определяне на финансовото участие, установени в член 10 от Регламент (ЕО) № 1927/2006. Поради това Комисията предлага да бъдат мобилизирани средства в размер на 3 010 985 EUR.

(4)

Независимо от това, че Регламент (ЕО) № 1927/2006 е отменен, той продължава да се прилага за заявления, подадени до 31 декември 2013 г., в съответствие с член 23, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1309/2013.

(5)

С оглед на гореизложеното следва да бъдат мобилизирани средства от ЕФПГ за предоставяне на финансово участие по заявлението, подадено от Италия,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

В рамките на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година се мобилизират средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за осигуряването на 3 010 985 EUR под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания.

Член 2

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Страсбург на 16 април 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS


(1)  ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.

(3)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.

(4)  ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.


7.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 134/46


РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 29 април 2014 година

за създаване на работна програма за Митническия кодекс на Съюза

(2014/255/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (1), и по-специално член 281 от него,

като има предвид, че:

(1)

В член 280 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу „Кодексът“) се предвижда Комисията да изготви работна програма за разработването и въвеждането на електронните системи. Работната програма е особено важна за установяване на преходните мерки, свързани с електронните системи и определянето на срокове в случаите, когато системите все още не са в експлоатация към датата на прилагане на Кодекса, т.е. 1 май 2016 г.

(2)

В Кодекса се предвижда всеки обмен на информация между митническите органи и между икономическите оператори и митническите органи, както и съхраняването на такава информация, да се извършва, като се използват средства за електронна обработка на данни и информационните и комуникационните системи да предлагат същите възможности на икономическите оператори във всички държави членки. В работната програма следва бъде изложен подробен план за въвеждане на електронните системи, за да се гарантира правилното прилагане на Кодекса.

(3)

Съответно, работната програма следва да съдържа списък с електронните системи, които следва да бъдат разработени в тясно сътрудничество от държавите членки и Комисията, с цел Кодексът да стана приложим на практика. Този списък се основава на съществуващия документ за планиране за всички митнически проекти, свързани с ИТ, наречен многогодишен стратегически план, който се съставя в съответствие с Решение № 70/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) и по-специално член 4 и член 8, параграф 2 от него. Електронните системи, посочени в работната програма, следва да бъдат подложени на същия подход към управлението на проекти и да бъдат подготвени и разработени, както е посочено в многогодишния стратегически план.

(4)

Работната програма следва да определи и опише електронните системи, както и съответното правно основание, ключовите етапи и предвидените дати за влизане в експлоатация. Тези крайни срокове следва да бъдат посочени като „целеви начални дати на въвеждане“. Датата на въвеждане на електронните системи следва да е целевата дата на приключване на преходния период.

(5)

Електронните системи, посочени в работната програма, следва да бъдат избрани с оглед на очакваното им въздействие по отношение на приоритетите, определени в Кодекса. Един от основните приоритети в тази връзка е да се предостави на икономическите оператори широк диапазон от електронни митнически услуги за цялата митническа територия на Съюза. Освен това, електронните системи следва да са насочени към засилване на ефикасността, ефективността и хармонизирането на митническите процедури в целия Съюз. Редът и графикът за въвеждането на системите, включени в работната програма, следва да се основава на практически съображения и съображения относно управлението на проекта, като например разпределението на усилията и ресурсите, взаимовръзката между проектите, специфичните условия на всяка система и зрелостта на проекта. Поради това работната програма има за цел да планира и управлява подходящото и поетапно разработване на електронните системи.

(6)

Тъй като електронните системи, посочени в член 16, параграф 1 от Кодекса, следва да бъдат разработени, въведени и поддържани от държавите членки, в сътрудничество с Комисията, Комисията и държавите членки следва да работят съвместно, за да гарантират, че подготовката и внедряването на електронните системи се управляват в съответствие с работната програма и че са взети необходимите мерки за координирано и навременно планиране, проектиране, разработване и въвеждане на посочените системите.

(7)

С цел да се осигури синхронизиране между работната програма и многогодишния стратегически план, работната програма следва да се актуализира едновременно с многогодишния стратегически план.

(8)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Предмет

Настоящото решение определя работната програма, както е предвидено в член 280, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу „Кодексът“).

Работната програма е приложена към настоящото решение.

Член 2

Изпълнение

1.   Комисията и държавите членки предприемат всички необходими действия, за да си сътрудничат и изпълняват работната програма.

2.   Проектите, посочени в работната програма, и подготовката и въвеждането на свързаните с тях електронни системи се управляват в съответствие с работната програма.

3.   Комисията се заема с постигането на общо разбиране и съгласие с държавите членки относно обхвата на проекта, замисъла, изискванията и структурата на електронните системи, за да стартира проектите от работната програма. Когато е уместно, Комисията се консултира също така с икономическите оператори и разглежда техните становищата.

Член 3

Актуализации

1.   Работната програма е предмет на редовно актуализиране, за да се гарантират съгласуваност и корекции, отчитащи последните развития в прилагането на Кодекса, и да се вземе под внимание действителният напредък в подготовката и разработването на електронните системи, и по-специално що се отнася до наличието на общо съгласувани спецификации и осъществяването на влизане в експлоатация на електронните системи.

2.   С цел да се осигури синхронизиране между работната програма и многогодишния стратегически план, работната програма се актуализира поне веднъж годишно.

Настоящото решение влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 29 април 2014 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1.

(2)  Решение № 70/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно безкнижна среда в митниците и търговията (ОВ L 23, 26.1.2008 г., стр. 21).


ПРИЛОЖЕНИЕ

РАБОТНА ПРОГРАМА ЗА МИТНИЧЕСКИЯ КОДЕКС НА СЪЮЗА

I.   Въведение в работната програма

Целта на работната програма е да предостави инструмент за подкрепа на прилагането на Кодекса, свързан с разработването и въвеждането на електронните системи.

Работната програма ще подкрепи развитието на електронните системи, изисквани по член 6, параграф 1, и ще уреди определянето на преходните периоди, както е посочено в член 278 от Кодекса. Работната програма се отнася до необходимото сътрудничество между Комисията и държавите членки при разработването и въвеждането на електронните системи в съответствие с това, което е предвидено в член 16, параграф 1 от Кодекса.

Работната програма се разбира, както следва:

1.

Тя се отнася за разработването и въвеждането на електронните системи, посочени в член 16, параграф 1 от Кодекса.

2.

В нея се вземат под внимание приоритетите, определени в член 280, параграф 2 от Кодекса.

3.

В нея се съдържа списък на електронните системи, посочени в член 16, параграф 1, които са необходими за прилагане на разпоредбите на Кодекса и за които трябва да се предвиди преходен период, считано от датата на прилагане на Кодекса, но не и след 31 декември 2020 г.

4.

В нея за всеки проект се посочват:

а)

подробно описание на проекта и свързаната с него електронна система;

б)

правното основание за електронната система (свързаните с нея правни разпоредби от Кодекса);

в)

основният етап от гледна точка на целевата дата на техническите спецификации, която следва да се разбира като датата на завършване на постоянните технически спецификации, които са актуализирани и на разположение на държавите членки след преразглеждане;

г)

планираната дата за задействане на електронната система, наричана целева начална дата на въвеждане на електронна система, която е и крайната дата на преходния период.

Описанието на електронните системи в работната програма се основава на изискванията за тези системи, които могат да бъдат извлечени от описанията в Кодекса, по време на изготвянето на работна програма.

С цел осъществяването на работната програма, Комисията ще инициира конкретни проекти, свързани с електронните системи, посредством бизнес анализ в тясно сътрудничество с държавите членки. С оглед на по-нататъшното уточняване на техническа част на проектите в областта на ИТ, Комисията ще се опита — в тясно сътрудничество с държавите членки, да определи общи спецификации за предвидените електронни системи. Държавите членки и Комисията ще осигурят разработването и въвеждането на системите, включително изпитването и миграцията, в съответствие с определената архитектура на системата и спецификациите. Комисията и държавите членки също ще си сътрудничат с други заинтересовани страни като икономическите оператори.

Проектите ще бъдат разгърнати на различни етапи от разработването през изграждането, изпитването и миграцията към окончателен режим на работа. Ролята на Комисията и на държавите членки на тези различни етапи ще зависи от естеството и структурата на системите и техните компоненти или услуги, както е описано в подробните проектни фишове на многогодишния стратегически план („МСП“). Когато е уместно, Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки, определя общите технически спецификации, които, след преразглеждане от държавите членки, трябва да са налице 24 месеца преди определената начална дата на използване на електронна система.

Държавите членки и Комисията ще участват в разработването и въвеждането на системите, като същевременно ще окажат подкрепа в дейности по внедряването като обучение и комуникация. Дейностите ще бъдат съобразени с етапните цели и дати, посочени в работната програма. Икономическите оператори ще предприемат необходимите мерки, за да бъдат в състояние да използват системите след въвеждането им.

II.   Работна програма (за Митническия кодекс на Съюза)

„Проекти по Митническия кодекс на Съюза и свързаните с тях електронни системи“

Списък на проекти, свързани с разработването и въвеждането на електронни системи, необходими за прилагането на Кодекса

Правно основание

Основен етап

Целева начална дата на въвеждането на електронната система (1)

1.

Система за регистрирани износители (REX)

Целта на проекта е да предостави актуална информация за регистрираните износители, установени в страни, изнасящи стоки по ОСП към ЕС. Системата ще включва също така данни за търговците в ЕС с цел подпомагане на износа за страни по ОСП.

Член 6, параграф 1 и членове 16 и 64 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза

Целева дата на техническите спецификации

= първото тримесечие на 2015 г.

1.1.2017 г.

2.

Митнически кодекс на Съюза: ОТИ/Наблюдение 2+

Целта на проекта е да осигури подобряване на системата за ОТИ и системата Наблюдение 2, за да се гарантира:

привеждане в съответствие на EОТИ-3 към изискванията на Митническия кодекс на Съюза,

разширяване на данните от Наблюдение,

мониторинг на задължителната употреба на ОТИ,

мониторинг и управление на по-широкото използване на ОТИ.Проектът ще се изпълнява на два етапа.

Първият етап ще обхваща основните части, за изпълнение на задълженията за контрол на използването на ОТИ посредством намален набор от данни и привеждане в съответствие с процеса за вземане на митнически решения.

На втория етап ще се въведе пълен мониторинг посредством пълен набор от данни и ще осигури на търговците хармонизиран на равнището на ЕС интерфейс за търговци за електронно подаване на заявление за ОТИ и електронно получаване на решение за ОТИ.

Член 6, параграф 1 и членове 16, 22, 23, 26, 27, 28, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза

Целева дата на техническите спецификации

= второто тримесечие на 2015 г.

(етап 1)

= второто тримесечие на 2016 г.

(етап 2)

1.3.2017 г.

(етап 1)

1.10.2018 г.

(етап 2)

3.

Митнически кодекс на Съюза: митнически решения

Проектът има за цел хармонизиране на процесите, свързани с подаването на заявление за митническо решение, вземане на решения и управлението на решенията чрез стандартизация и електронно управление на данните за заявления и решения/разрешения в целия Европейски съюз. Системата ще улесни консултациите по време на вземането на решения и управлението на процеса за издаване на разрешения.

Член 6, параграф 1 и членове 16, 22, 23, 26, 27 и 28 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза

Целева дата на техническите спецификации

= третото тримесечие на 2015 г.

2.10.2017 г.

4.

Пряк достъп за търговците до европейските информационни системи (единно управление на потребителите и цифров подпис)

Целта на проекта е да осигури удачни решения за пряк и хармонизиран на равнището на ЕС достъп за търговците, като услуга, която следва да се включи в електронните митнически системи, както е определена в специалните проекти по Кодекса като проектите ОТИ/Наблюдение 2+ и Митнически решения. Тя включва подкрепа за самоличност, достъп и управление на потребителите в съответствие с необходимите политики за сигурност, потенциално допълнени от подкрепа за цифровите подписи.

Член 6, параграф 1 и член 16 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза

Целева дата на техническите спецификации

= четвъртото тримесечие на 2015 г.

2.10.2017 г.

5.

Митнически кодекс на Съюза: доказателство за съюзен статус (PoUS)

Проектът цели създаването на нова обща европейска информационна система за съхранение, управление и извличане на документа за доказателство за съюзен статус. Тя предвижда замяна на формуляра на хартия T2L с електронни средства.

Член 6, параграф 1 и членове 16 и 153 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза

Целева дата на техническите спецификации

= третото тримесечие на 2015 г.

2.10.2017 г.

6.

Митнически кодекс на Съюза: одобрени икономически оператори (ОИО) — актуализация

Проектът е насочен към подобряване на бизнес процесите, свързани със заявленията и разрешенията за ОИО, като се вземат под внимание промените в правните разпоредби на Кодекса и хармонизирането на митническата процедура за вземане на решение.

Член 6, параграф 1 и членове 16, 22, 23, 26, 27, 28, 38 и 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза

Целева дата на техническите спецификации

= първото тримесечие на 2016 г.

1.3.2018 г.

7.

Митнически кодекс на Съюза: Наблюдение 3

Този проект има за цел да осигури подобряване на системата Наблюдение 2+, за да гарантира нейното привеждане в съответствие с изискванията на Митническия кодекс на Съюза като стандартния обмен на информация чрез електронни средства за обработка на данни и въвеждане на подходящи функционалности, необходими за обработване и анализиране на пълния набор от данни от наблюдение, получени от държавите членки.

Поради това ще включи нови възможности за извличане на данни и функционалности за докладване, които ще бъдат предоставени на Комисията и държавите членки.

Член 6, параграф 1, член 16 и член 56, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза

Целева дата на техническите спецификации

= третото тримесечие на 2016 г.

1.10.2018 г.

8.

Митнически кодекс на Съюза: актуализиране на новата компютризирана система за транзит (NCTS)

Целта на този проект е съществуващата NCTS да бъде приведена в съответствие с изискванията на новия Митнически кодекс на Съюза чрез привеждане в съответствие на обмена на информация с изискванията за данните на Митнически кодекс на Съюза и актуализиране и разработване на интерфейсите с други системи.

Член 6, параграф 1, член 16 и членове 226 — 236 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза

Целева дата на техническите спецификации

= третото тримесечие на 2016 г.

1.10.2018 г.

9.

Митнически кодекс на Съюза: автоматизирана система за износ (AES)

Целта на проекта е да разработи допълнително съществуващата система за контрол на износа, за да бъде въведена пълна AES, която ще обхваща бизнес изискванията за процеси и данни от Митническия кодекс на Съюза, inter alia — обхвата на опростените процедури, разделяне на доставки при напускане и централизираното митническо оформяне за износ. Предвидено е също така да обхваща разработването на хармонизирани интерфейси със системата за движение и контрол на акцизни стоки (EMCS) и системата NCTS. Със своите функции AES ще позволи пълна автоматизация на износните процедури и формалностите при напускане.

Член 6, параграф 1 и членове 16, 179 и 263 — 276 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза

Целева дата на техническите спецификации

= третото тримесечие на 2016 г.

1.3.2019 г.

10.

Митнически кодекс на Съюза: информационни листове (INF) за специални режими

Целта на този проект е да развие нова централизирана система, която да подкрепи и опрости процеса на управление на данните от информационните листове и за електронната обработка на данните от информационните листове в областта на специалните процедури.

Член 6, параграф 1 и членове 16, 215, 237 — 242 и 250 — 262 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза

Целева дата на техническите спецификации

= третото тримесечие на 2017 г.

1.10.2019 г.

11.

Митнически кодекс на Съюза: специални режими

Целта на този проект е да ускори, улесни и хармонизира специалните режими в целия Съюз чрез осигуряването на общи модели за бизнес процеси. Този проект ще се стреми да въведе всички промени в Митническия кодекс на Съюза, които се изискват за митническо складиране, специфична употреба, временен внос, активно и пасивно усъвършенстване. По отношение на електронните решения относно обработването на данни за специалните режими, те ще бъдат въведени главно на национално равнище.

Член 6, параграф 1, членове 16, 215, 237 — 242 и членове 250 — 262 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза

Целева дата на техническите спецификации

= първото тримесечие на 2017 г.

1.10.2019 г.

12.

Митнически кодекс на Съюза: уведомление за пристигане, уведомление за представяне и временно складиране

Целта на този проект е да се определят процесите за уведомление за пристигането на транспортното средство, уведомление за представяне и декларация за временно складиране и да се подкрепи хармонизацията в това отношение във всички държави членки по отношение на обмена на данни между търговците и митниците и, когато е необходимо, между митническите администрации. Когато процесите не включват повече от една държава членка, въвеждането на процеса е чисто национален въпрос.

Член 6, параграф 1, член 16 и членове 133 — 152 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза

Целева дата на техническите спецификации

= третото тримесечие на 2017 г.

2.3.2020 г.

13.

Митнически кодекс на Съюза: централизирано оформяне на вноса (CCI)

Този проект има за цел да даде възможност стоки да бъдат поставени под митнически режим с използване на централизирано оформяне, което да позволи на икономическите оператори да централизират дейността си от митническа гледна точка. Обработката на митническите декларации и физическото вдигане на стоките следва да бъдат координирани между съответните митнически учреждения.

Член 6, параграф 1 и членове 16 и 179 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза

Целева дата на техническите спецификации

= първото тримесечие на 2017 г.

1.10.2020 г.

14.

Митнически кодекс на Съюза: управление на обезпечението (GUM)

Този проект има за цел да гарантира ефективното и ефикасно управление на валидното общо обезпечение, което може да бъде използвано в повече от една държава членка, и мониторинга на референтната сума за всяка митническа декларация, допълнителна декларация или подходяща информация на необходимите данни за вписване в отчетността за съществуващите митнически задължения за всички митнически процедури, както е предвидено в Митническия кодекс на Съюза, с изключение на транзита, който се обработва в рамките на проекта NCTS.

Член 6, параграф 1, член 16 и членове 89 — 100 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза

Целева дата на техническите спецификации

= първото тримесечие на 2018 г.

2.3.2020 г.

15.

Митнически кодекс на Съюза: безопасност и сигурност и управление на риска

Целта на този проект е да се засили безопасността и сигурността на веригата на доставки в определени области, при всички видове транспорт и особено при въздушния, посредством подобряване на качеството на данните, регистрирането на данни и наличността на данни и споделянето им. Рамката за цялостен анализ на риска също ще се подобри чрез оптимизиране на данните за товарите, предоставени на разположение на митническите органи и обмена на информация, свързана с риска. Това ще доведе до промени в системи като системата за контрол на вноса и системата на Общността за управление на риска с възможното обхващане на нови модули.

Член 6, параграф 1, членове 16, 46 и 127 — 132 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза

Ще бъдат определени в следващата версия на работната програма

Ще бъдат определени в следващата версия на работната програма, основана на Пътна карта (2)

16.

Митнически кодекс на Съюза: класиране (CLASS)

Целта на проекта е разработване на информационна система за тарифно класиране с модул за консултиране, която да осигури единна платформа, където цялата информация за класирането (независимо от естеството) да бъде налична и леснодостъпна. Това ще даде възможност на икономическите оператори, особено на малките и средните предприятия, и на митническите органи на държавите членки да намерят по-лесно съответната информация за класирането.

Член 6, параграф 1, член 16, параграф 1 и член 57 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза

Ще бъдат определени в следващата версия на работната програма

Ще бъдат определени в следващата версия на работната програма

Фигура

Графичен преглед

Image

(1)  Тази целева дата за започване на въвеждането на електронните системи е и крайната дата на преходния период.

(2)  Графикът за проекти във връзка с развитието в областта на управлението на риска следва да се разглежда в актуализация на тази работна програма в съответствие с продължаващата работа на Комисията по стратегията и на плана за действие, като последващи действия по заключенията на Съвета относно укрепването на сигурността на веригата на доставки и управление на риска в митниците (8761/3/13, REV 3, 18 юни 2013 г.).