3.5.2014

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/1

---

РЕШЕНИЕ № 445/2014/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 април 2014 година

за установяване на действие на Съюза „Европейски столици на културата“ за годините 2020 — 2033 и за отмяна на Решение № 1622/2006/ЕО

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 167, параграф 5, първо тире от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становищата на Комитета на регионите (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) има за цел постигането на все по-тесен съюз между народите на Европа и поставя на Съюза задачата, inter alia, да допринася за разцвета на културите на държавите членки, като зачита тяхното национално и регионално многообразие и същевременно поставя на преден план общото културно наследство. Във връзка с това при необходимост Съюзът подкрепя и допълва действията на държавите членки за по-добро опознаване и разпространение на културата и историята на европейските народи.

(2)

В съобщението на Комисията от 10 май 2007 г. относно Европейска програма за култура в глобализиращия се свят, одобрено от Съвета с резолюция от 16 ноември 2007 г. (3) и от Европейския парламент с неговата резолюция от 10 април 2008 г. (4), се определят целите за бъдещите дейности на Съюза в областта на културата. Тези дейности следва да насърчават културното многообразие и междукултурния диалог. Те следва също и да стимулират развитието на културата като катализатор на творческото начало в рамките на стратегията за растеж и работни места и като съществен елемент от международните отношения на Съюза.

(3)

Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, влязла в сила на 18 март 2007 г. и по която Съюзът е страна, има за цел опазването и популяризирането на културното многообразие, насърчаването на взаимодействието между културите и повишаването на осведомеността за стойността на културното многообразие на местно, национално и международно равнище.

(4)	С Решение № 1622/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) се установява действиe за проявата „Европейска столица на културата“ за годините 2007 — 2019.

(5)

Оценките на европейските столици на културата, както и консултациите с обществеността за бъдещето на посоченото действие след 2019 г. показват, че то постепенно се е превърнало в една от най-амбициозните и най-високо ценени от европейските граждани културни инициативи в Европа. Следователно следва да бъде въведено ново действие за периода 2020 — 2033 година.

(6)

Освен първоначалните цели на „Европейски столици на културата“ — изтъкване на богатството и многообразието на европейските култури и общите им черти, както и стимулиране на по-голямо взаимно разбирателство между европейските граждани — градовете, които са били носители на званието „Европейска столица на културата“ („званието“), постепенно са открили допълнителни ползи от него, използвайки подсилващия му ефект за стимулиране на развитието им в по-общ план според съответните стратегии и приоритети.

(7)

Целите на действието, установено с настоящото решение следва да съответстват напълно на целите на програмата „Творческа Европа“, създадена с Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета (6) — опазване, развитие и насърчаване на европейското културно и езиково многообразие, популяризиране на европейското културно наследство и засилване на конкурентоспособността на секторите на културата и творчеството в Европа, и по-специално на аудио-визуалния сектор, с оглед на подпомагането на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж. Постигането на тези цели следва също така да спомага за засилване на чувството за принадлежност към едно общо културно пространство и да стимулира междукултурния диалог и взаимното разбирателство.

(8)

За постигането на тези цели е важно градовете, носители на званието, да се стремят да развиват връзки между техните сектори на културата и творчеството, от една страна, и сектори като образование, научноизследователска дейност, околна среда, градско развитие или културен туризъм, от друга страна. По-специално предишни доказателства посочват потенциала на „Европейски столици на културата“ като катализатор за местното развитие и културния туризъм, както се подчертава в съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“, приветствано от Съвета в неговите заключения от 12 октомври 2010 г. и утвърдено от Европейския парламент в неговата резолюция от 27 септември 2011 г. (7)

(9)

Важно е също градовете, носители на званието, да се стремят да насърчават социалното приобщаване и равните възможности и да полагат всички усилия, за да гарантират възможно най-широко участие на всички елементи на гражданското общество в подготовката и осъществяването на културната програма, като специално внимание се обърне на младите хора, на маргинализираните групи и на групите в неравностойно положение.

(10)

Оценките и консултациите с обществеността убедително показаха също, че за европейските столици на културата има много потенциални ползи, ако проявите бъдат старателно планирани. Тези прояви са преди всичко и най-вече част от инициатива в областта на културата, но могат да носят значителни ползи в социален и икономически план, особено когато са заложени в дългосрочна стратегия за развитие на града, в чиято основа е културата.

(11)

Действието „Европейски столици на културата“ освен това е голямо предизвикателство. Провеждането на продължаваща цяла година програма за културни дейности изисква големи усилия и някои градове, носители на званието, са постигнали по-големи успехи от други в използването на потенциала на инициативата. Поради това, посоченото действие следва да бъде подсилено, за да могат всички градове да извлекат максимална полза от званието.

(12)	Званието следва все така да се присъжда на градове независимо от големината им, но за да се достигне до по-широка публика и за да се увеличи въздействието, следва да бъде възможно, както преди, съответните градове да включват заобикалящите ги райони.

(13)

Присъждането на званието следва да продължи да се извършва въз основа на специално създадена културна програма за „Европейска столица на културата“ със силно изразено европейско измерение. Тази културна програма следва да бъде част от дългосрочна стратегия с устойчиво въздействие върху местното икономическо, културно и социално развитие.

(14)

Двустепенният процес на подбор, извършван съгласно хронологичен списък на държавите членки от екип от независими експерти, е доказал своята справедливост и прозрачност. Той позволява на градовете да подобрят заявленията си за участие между фазите на предварителния и окончателния подбор въз основа на експертните съвети, дадени от посочения екип, и осигурява справедливо разпределение на званието сред всички държави членки. Освен това, за да се гарантира последователността на действието „Европейски столици на културата“ и да се избегне загубата на опит и ноу-хау, което би се случило, ако всички експерти бъдат заместени едновременно, тяхното заместване следва да става поетапно.

(15)	Националният експертен опит следва да продължи да се осигурява чрез предоставянето на възможност на държавите членки да определят до двама експерти в екипа, който извършва процедурите по подбор и мониторинг на градовете.

(16)

Критериите за подбор следва да станат по-ясни, за да се дадат по-добри указания на кандидатстващите градове по отношение на целите и изискванията, които те трябва да спазват, за да получат званието. Посочените критерии следва да бъдат и по-лесно измерими, за да се помогне на екипа при подбора и мониторинга на градовете. В това отношение следва да се постави специален акцент върху плановете на градовете кандидати за последващи дейности, заложени в дългосрочна стратегия за културната политика, способни да генерират устойчиво културно, икономическо и социално въздействие.

(17)	Градовете кандидати следва да проучат възможността, когато е целесъобразно, за търсене на финансова подкрепа от програми и фондове на Съюза.

(18)

Подготвителната фаза между определянето на града и годината на проявата е от изключителна важност за успеха на действието „Европейска столица на културата“. Сред заинтересованите страни е налице широк консенсус, че придружаващите мерки, въведени с Решение № 1622/2006/ЕО, са били изключително полезни за съответните градове. Посочените мерки следва да бъдат допълнително развити, по-специално чрез по-чести заседания за мониторинг и посещения на градовете от експертите на екипа, както и чрез още по-интензивна обмяна на опит между досегашните, настоящите и бъдещите градове, носители на званието и между градовете кандидати. Определените градове могат също да развиват допълнителни връзки с други градове, носители на званието.

(19)

Наградата „Мелина Меркури“, създадена с Решение № 1622/2006/ЕО, е придобила силно символично значение, далеч по-важно от реалната сума, присъдена от Комисията. За да се гарантира обаче, че определените градове изпълняват ангажиментите си, условията за изплащане на паричната награда следва да се направят по-стриктни и ясни.

(20)	Важно е в своите информационни материали съответните градове ясно да посочват, че действието, установено в настоящото решение, е действие на Съюза.

(21)	Оценките на Комисията на досегашните европейски столици на културата, които се основават на данни, събрани на местно равнище, не могат да осигурят непосредствени данни за въздействието на званието. Ето защо най-активни в оценката следва да бъдат самите градове.

(22)

Опитът от миналото показва, че участието на страни кандидатки може да подпомогне тяхното сближаване със Съюза чрез подчертаване на общите аспекти на европейските култури. Поради това след 2019 г. в действието, установено в настоящото решение, следва да могат да участват страни кандидатки и потенциални кандидати.

(23)

Въпреки това, през периода 2020—2033 г., обхванат от настоящото решение, от съображения за равнопоставеност с градовете от държавите членки, на градовете от страните кандидатки и потенциални кандидати е позволено да участват само в едно съревнование за званието. Освен това, също от съображения за равенство с държавите членки, всяка страна кандидатка или потенциален кандидат може да бъде домакин на проявата само веднъж.

(24)	Решение № 1622/2006/ЕО следва да се отмени. Неговите разпоредби обаче следва да продължат да се прилагат във връзка с всички градове, които вече са определени или за които процедурата по определяне още не е приключила до 2019 година.

(25)

Доколкото целта на настоящото решение, а именно да се запази и насърчи многообразието на културите в Европа, да се подчертаят общите им черти, както и да се стимулира приносът на културата в дългосрочното развитие на градовете, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки предвид необходимостта по-специално от общи, ясни и прозрачни критерии и процедури за подбор и мониторинг, както и от силна координация между държавите членки, а поради обхвата и очакваните резултати от действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, ЕС може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. Съгласно принципа на пропорционалност, определен в същия член, обхватът на настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Установяване на действието

Установява се действие на Съюза, наречено „Европейски столици на културата“, за годините 2020 — 2033 („действието“).

Член 2

Цели

1.   Общите цели на действието са:

а)	да се запази и насърчи многообразието на културите в Европа и да се изтъкнат общите им черти, както и да се увеличи чувството за принадлежност на гражданите към едно общо културно пространство;

б)	да се стимулира приносът на културата в дългосрочното развитие на градовете съгласно съответните им стратегии и приоритети.

2.   Специфичните цели на действието са:

а)	да се увеличат обхватът, многообразието и европейското измерение на предлаганите културни прояви в градовете, в т.ч. и чрез транснационално сътрудничество;

б)	да се разшири достъпът до култура и да се улесни участието в културни дейности;

в)	да се укрепи капацитетът на културния сектор и връзките му с други сектори;

г)	да се изтъкне международният образ на градовете чрез културата.

Член 3

Достъп до действието

1.   Съревнованието за званието е открито за градове, които могат да ангажират за участие заобикалящите ги райони.

2.   Броят на градовете, носители на званието за дадена година („годината на проявата“) не трябва да надвишава три.

Званието се присъжда най-много на един град във всяка от двете държави членки, посочени в графика, поместен в приложението („графикът“), и през съответните години — на един град от страната кандидатка или потенциален кандидат или на един град от страна, присъединяваща се към Съюза при посочените в параграф 5 обстоятелства.

3.   Градовете в държавите членки могат да бъдат определени да носят званието за една година в съответствие с последователността на държавите членки, посочена в графика.

4.   Градовете в страните кандидатки и потенциалните кандидати, участващи в програмата „Творческа Европа“ или в последващите програми на Съюза в подкрепа на културата на датата на публикуване на поканата за подаване на заявления, посочена в член 10, параграф 2, могат да кандидатстват за званието за една година в рамките на открито съревнование, провеждащо се на всеки три години в съответствие с графика.

Градовете в страните кандидатки и потенциалните кандидати могат да участват само в едно съревнование за периода 2020—2033 г.

Всяка страна кандидатка или потенциален кандидат може да бъде домакин на проявата само веднъж през периода 2020—2033 г.

5.   Когато страна се присъедини към Съюза след 4 май 2014 т., но преди 1 януари 2027 г., тя може да бъде домакин на проявата седем години след присъединяването ѝ в съответствие с правилата и процедурите, приложими за държавите членки. Графикът съответно се актуализира. Когато страна се присъедини към Съюза на или след 1 януари 2027 г., тя не може да участва в рамките на настоящото действие като държава членка.

Обаче през годините, през които в съответствие с графика вече има три града, носители на званието, градовете в страните, посочени в първа алинея, имат право да носят званието само през следващата възможна година в графика по реда на присъединяването на тези страни.

Ако град от страна, посочена в първа алинея, вече е участвал в съревнование за страни кандидатки и потенциални кандидати, той не може да участва в никакви последващи съревнования за държави членки. Ако град от такава страна е бил определен да бъде домакин на проявата през периода 2020—2033 г. в съответствие с параграф 4, тази страна след присъединяването си не може да организира състезание като държава членка в рамките на същия период.

Ако няколко страни се присъединят към Съюза на една и съща дата и ако между тези страни няма съгласие за реда на участие в действието, Съветът организира теглене на жребий.

Член 4

Прилагане

1.   Комисията изготвя общ формуляр за кандидатстване въз основа на посочените в член 5 критерии, който се използва от всички градове кандидати.

Когато даден град кандидат включва за участие заобикалящия го район, заявлението се подава от името на града.

2.   Всяко заявление се подава въз основа на културна програма със силно европейско измерение.

Културната програма обхваща годината на проявата и е създадена конкретно с оглед на званието в съответствие с критериите, установени в член 5.

Член 5

Критерии

Критериите за оценка на заявленията („критериите“) са разделени на категории: „принос към дългосрочната стратегия“, „европейско измерение“, „културно и творческо съдържание“, „способност за изпълнение“, „обхват“ и „управление“, както следва:

1.

По отношение на категорията „принос към дългосрочната стратегия“ се отчитат следните фактори: а) съществуването на културна стратегия за града кандидат към момента на подаване на заявлението, която включва действието и планове за продължаване на културните дейности след годината на проявата; б) плановете за укрепване на капацитета на секторите на културата и творчеството, в т.ч. изграждането на дългосрочни връзки между културния, икономическия и социалния сектор в града кандидат; в) очакваното дългосрочно културно, социално и икономическо въздействие, включително градско развитие, които присъждането на званието може да окаже върху града кандидат; г) плановете за мониторинга и оценката на въздействието върху града кандидат от присъждането на званието, както и плановете за разпространяване на резултатите от оценката.

2.

По отношение на категорията „европейско измерение“ се оценяват следните фактори: а) обхватът и качеството на дейностите за насърчаване на културното многообразие в Европа, междукултурния диалог и по-голямото взаимно разбирателство между европейските граждани; б) обхватът и качеството на дейностите за изтъкване на общите черти на европейските култури, на културното и историческото наследство, както и на европейската интеграция и съвременните европейски теми; в) обхватът и качеството на дейностите, в които са представени европейски творци, сътрудничество с участници или градове от различни държави, включително, когато е целесъобразно, градове, носители на званието, и транснационални партньорства; г) стратегията за привличане на интереса на широката публика в Европа и на международно равнище.

3.

По отношение на категорията „културно и творческо съдържание“ се оценяват следните фактори: а) ясно и последователно творческо виждане и стратегия за културната програма; б) участието на местни творци и културни организации в разработването и изпълнението на културната програма; в) обхватът и многообразието на предложените дейности и общото им художествено качество; г) способността за съчетаване на местното културно наследство и традиционните художествени форми с нови, иновативни и експериментални форми на творческа изява.

4.

По отношение на категорията „способност за изпълнение“ градовете кандидати следва да докажат, че: а) заявлението се ползва от широка и силна политическа подкрепа и от траен ангажимент от страна на местните, регионалните и националните органи; б) градът кандидат има или ще има подходяща и жизнеспособна инфраструктура, позволяваща му да бъде домакин на проявата.

5.

По отношение на категорията „обхват“ се оценяват следните фактори: а) участието на местното население и гражданското общество в подготовката на заявлението и изпълнението на действието; б) създаването на нови и устойчиви възможности за широк кръг граждани да присъстват или да участват в културните дейности, по-специално млади хора, доброволци, маргинализирани лица и лица в неравностойно положение, включително такива от малцинствата, като следва да се обръща специално внимание и на достъпността на тези прояви за хората с увреждания и за възрастните граждани; в) общата стратегия за привличане на публика, и по-специално връзката с образованието и участието на училищата.

6.

По отношение на категорията „управление“ се оценяват следните фактори: а) реалистичният характер на стратегията за привличане на финансови средства и на предложения бюджет, което включва, когато е целесъобразно, плановете за търсене на финансова подкрепа от програми и фондове на Съюза и обхваща подготвителната фаза, самата година на проявата, оценката и средства за последващите дейности и планирането на действия при извънредни ситуации; б) предвижданата структура за управление и изпълнение на действието, която включва, inter alia, подходящо сътрудничество между местните власти и структурата за изпълнение, включително творческия екип; в) процедурите за назначаване на генерален директор и на художествен директор и обхватът на дейността им; г) маркетинговата и информационната стратегия, която е изчерпателна и подчертава, че действието е действие на Съюза; д) структурата за изпълнение разполага с персонал с подходящи умения и опит за планиране, управление и реализиране на културната програма през годината на проявата.

Член 6

Експертен екип

1.   Създава се екип от независими експерти („екипът“) за осъществяване на процедурите по подбора и мониторинга.

2.   Екипът се състои от10 експерти, назначени от институциите и органите на Съюза („европейски експерти“) в съответствие с параграф 3.

3.   След организирането на открита процедура с покана за изразяване на интерес Комисията предлага група от подбрани потенциални европейски експерти.

След това всяка от институциите — Европейският парламент, Съветът и Комисията — избира по трима експерти от тази група и ги назначава в съответствие със своите процедури.

Комитетът на регионите избира един експерт от групата на предварително подбраните членове и го назначава в съответствие със своите процедури.

При подбора на европейски експерти всяка от тези институции и всеки от тези органи на Съюза се стреми да осигури взаимно допълване на компетентностите, балансирано географско разпределение и равностойно участие на двата пола в цялостния състав на екипа.

4.   В допълнение към европейските експерти, за целите на подбора и мониторинга на града от дадена държава членка съответната държава членка назначава до двама експерти в екипа в съответствие със своите собствени процедури и след консултации с Комисията.

5.   Всички експерти са:

а)	граждани на Съюза;

б)	независими;

в)	със значителен опит и компетентност във: i) културния сектор; ii) културното развитие на градовете; или iii) организирането на проявата „Европейска столица на културата“ или на международна културна проява с подобен обхват и мащаб;

г)	в състояние да посветят необходимия брой работни дни годишно на работата на екипа.

6.   Екипът определя свой председател.

7.   Европейските експерти се назначават за период от три години.

Независимо от разпоредбите на първа алинея, що се отнася до първоначалното създаване на екипа, Европейският парламент назначава своите експерти за три години, Комисията — за две години, а Съветът и Комитетът на регионите — за една година.

8.   Всички експерти декларират всеки настоящ или потенциален конфликт на интереси по отношение на конкретен кандидатстващ град. В случай на подобна декларация или ако се установи такъв конфликт на интереси, съответният експерт подава оставка, а съответната институция или орган на Съюза или държава членка го заменя за остатъка от мандата съгласно съответната процедура.

Член 7

Подаване на заявления в държавите членки

1.   Всяка държава членка е отговорна за организирането на съревнованието между своите градове в съответствие с графика.

2.   Съответните държави членки публикуват покана за подаване на заявления за кандидатстване поне шест години преди годината на проявата.

Чрез дерогация от първа алинея държавите членки, които имат право да определят град, който да бъде домакин на проявата за 2020 г., публикуват такава покана възможно най-бързо след 4 май 2014 г.

Всяка покана за подаване на заявления съдържа формуляра за кандидатстване, посочен в член 4, параграф 1.

Крайният срок за подаване на заявления от градовете кандидати за званието по всяка покана за кандидатстване се определя на най-малко 10 месеца след публикуването на поканата.

3.   Съответните държави членки уведомяват Комисията за подадените заявления.

Член 8

Предварителен подбор в държавите членки

1.   Всяка от съответните държави членки свиква екипа и представители на градовете кандидати на заседание за първоначален подбор не по-късно от пет години преди годината на проявата.

Чрез дерогация от първа алинея държавите членки, които имат право да определят градовете, които да бъдат домакин на проявата, могат да удължат този срок с най-много една година.

2.   След като направи оценка на заявленията в съответствие с критериите, екипът постига съгласие по списък с първоначално одобрени градове кандидати и изготвя доклад за предварителен подбор във връзка с всички заявления, в който, inter alia, отправя препоръки към първоначално одобрените градове кандидати.

3.   Екипът изпраща доклада за предварителен подбор до съответните държави членки и до Комисията.

4.   На основание на доклада на екипа всяка от съответните държави членки официално одобрява списъка с първоначално одобрените кандидати.

Член 9

Подбор в държавите членки

1.   Първоначално одобрените градове кандидати допълват и преработват заявленията си с цел да отговорят на критериите, както и да отразят препоръките от доклада за предварителен подбор, и представят заявленията на съответната държава членка, която на свой ред ги изпраща на Комисията.

2.   Най-късно девет месеца след заседанието за първоначален подбор всяка от съответните държави членки свиква екипа на заседание за подбор, на което присъстват представители на първоначално одобрените градове.

Ако е необходимо, съответната държава членка може след консултация с Комисията да приеме разумно удължаване на този деветмесечен срок.

3.   Екипът прави оценка на допълнените и преработени заявления.

4.   Екипът изготвя доклад за подбор във връзка със заявленията на първоначално одобрените градове, като отправя препоръка за определяне най-много на един град от съответната държава членка.

Докладът съдържа също и препоръки към съответния град във връзка с напредъка, който трябва да бъде постигнат до годината на проявата.

Екипът изпраща доклада за подбор до съответните държави членки и до Комисията.

5.   Независимо от параграф 4, ако нито един от градовете кандидати не отговаря на всички критерии, екипът може да препоръча званието да не се присъжда за съответната година.

Член 10

Предварителен подбор и подбор в страните кандидатки и потенциалните кандидати

1.   Комисията носи отговорност за организирането на съревнованието между градовете от страните кандидатки и потенциалните кандидати.

2.   Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз покана за подаване на заявления за кандидатстване поне шест години преди годината на проявата.

Всяка покана за подаване на заявления съдържа формуляра за кандидатстване, посочен в член 4, параграф 1.

Крайният срок за подаване на заявления по всяка покана за кандидатстване се определя най-рано 10 месеца след публикуването на поканата.

3.   Предварителният подбор на градовете се извършва от екипа поне пет години преди годината на проявата въз основа на техните заявления за кандидатстване. Не се организират заседания с градовете кандидати.

След като направи оценка на заявленията в съответствие с критериите, екипът постига съгласие по списък с първоначално одобрени градове кандидати и изготвя доклад за предварителен подбор във връзка с всички заявления, в който, inter alia, отправя препоръки към първоначално одобрените градове кандидати.

Екипът представя на Комисията доклада за предварителен подбор.

4.   Първоначално одобрените градове кандидати допълват и преработват заявленията си с цел да отговарят на критериите, както и да отразят препоръките от доклада за предварителен подбор, и представят заявленията на Комисията.

Най-късно девет месеца след заседанието за първоначален подбор Комисията свиква екипа на заседание за окончателен подбор, на което присъстват представители на първоначално одобрените градове.

Ако е необходимо, Комисията може да приеме разумно удължаване на този деветмесечен срок.

5.   Екипът прави оценка на допълнените и преработени заявления.

6.   Екипът изготвя доклад за подбор във връзка със заявленията на първоначално одобрените градове кандидати заедно с препоръка за определянето на най-много един град от страна кандидатка или потенциален кандидат.

Докладът за подбор съдържа също и препоръки към съответния град във връзка с напредъка, който трябва да бъде постигнат до годината на проявата.

Екипът представя на Комисията доклада за подбор.

7.   Независимо от параграф 6, ако нито един от градовете кандидати не отговаря на всички критерии, екипът може да препоръча званието да не се присъжда за тази година.

Член 11

Определяне

1.   Всяка от съответните държави членки определя един град, който да бъде домакин на проявата въз основа на препоръките, съдържащи се в доклада за подбор на екипа, и уведомява Европейския парламент, Съвета, Комисията и Комитета на регионите за това решение не по-късно от четири години преди годината на проявата.

Чрез дерогация от първа алинея държавите членки, които имат право да определят градовете, които да бъдат домакини на проявата за 2020 г., могат да удължат този срок с най-много една година.

2.   В случая със страните кандидатки и потенциалните кандидати Комисията определя един град, който да носи званието през съответните години въз основа на препоръките, съдържащи се в доклада за подбор на екипа, и уведомява Европейския парламент, Съвета и Комитета на регионите за това решение не по-късно от четири години преди годината на проявата.

3.   Решенията, посочени в параграфи 1 и 2, се придружават от обосновка, основана на докладите на екипа.

4.   Когато даден град е привлякъл за участие заобикалящия го район, решението се прилага за града.

5.   В срок два месеца от уведомленията за определяне Комисията публикува в серия С на Официален вестник на Европейския съюз списък на градовете, определени за европейски столици на културата.

Член 12

Сътрудничество между определените градове

Градовете, определени за една и съща година, се стремят да развият връзки между културните си програми и такова сътрудничество може да се вземе предвид в рамките на процедурата на мониторинг, посочена в член 13.

Член 13

Мониторинг

1.   Екипът осъществява мониторинг върху подготовката на определените градове за годината на проявата и им осигурява подкрепа и насоки от момента на определянето им до началото на годината на проявата.

2.   За тази цел Комисията свиква три заседания за мониторинг, на които присъстват екипът и определените градове, както следва:

а)	три години преди годината на проявата;

б)	18 месеца преди годината на проявата;

в)	два месеца преди годината на проявата.

Съответната държава членка или страна кандидатка или потенциален кандидат може да номинира наблюдател, който да присъства на тези заседания.

Определените градове изпращат на Комисията доклади за напредъка шест седмици преди всяко заседание за мониторинг.

На заседанията за мониторинг екипът извършва преглед на подготовката и дава насоки с цел да подпомогне определените градове да разработят висококачествена културна програма и ефикасна стратегия. Екипът обръща специално внимание на препоръките, отправени в доклада за подбор и в предходните доклади за мониторинг, посочени в параграф 3.

3.   След всяко заседание за мониторинг екипът изготвя доклад за мониторинг относно състоянието на подготовката и всички стъпки, които трябва да бъдат предприети.

Екипът представя докладите си за мониторинг на Комисията, както и на съответните определени градове, държави членки или страни кандидатки или потенциални кандидати.

4.   Освен заседанията за мониторинг, при необходимост Комисията може да организира посещения на екипа в определените градове.

Член 14

Награда

1.   Комисията може да присъди на някой от определените градове парична награда в памет на Мелина Меркури („наградата“), при условие че съответната многогодишна финансова рамка предоставя средства за тази цел.

Правните и финансовите аспекти на наградата се разглеждат в рамките на съответните програми на Съюза за подкрепа на културата.

2.   Паричната награда се изплаща най-късно в края на март през годината на проявата, при условие че определеният град продължава да изпълнява ангажиментите, които е поел на етапа на подаване на заявлението, отговаря на критериите и взема предвид препоръките, съдържащи се в докладите за подбор и за мониторинг.

Поетите на етапа на подаване на заявлението ангажименти се смятат за изпълнени от определения град, ако между етапа на подаване на заявления и годината на проявата в програмата и в стратегията не са правени съществени промени, по-специално ако:

а)	бюджетът е запазен на равнище, при което е възможно реализирането на висококачествена културна програма в съответствие със заявлението за кандидатстване и с критериите;

б)	е зачетена подобаващо независимостта на творческия екип;

в)	европейското измерение е останало достатъчно силно в окончателния вариант на културната програма;

г)	в маркетинговата и информационната стратегия и в информационните материали, използвани от определения град, ясно се посочва фактът, че действието е действие на Съюза;

д)	са налице планове за мониторинг и оценка на въздействието върху определения град от участието му в проявата.

Член 15

Практически договорености

Комисията по-специално:

а)	осигурява цялостната съгласуваност на действието;

б)	осигурява координацията между държавите членки и екипа;

в)	с оглед на целите, посочени в член 2, и на критериите и в тясно сътрудничество с екипа изготвя указания в подкрепа на процедурите по подбор и мониторинг;

г)	осигурява техническа подкрепа за екипа;

д)	публикува на своя интернет сайт всички доклади на екипа;

е)	публикува всяка важна информация и спомага за популяризиране на действието на европейско и международно равнище;

ж)	стимулира обмена на опит и на добри практики между предишни, настоящи и бъдещи градове, носители на званието, както и между градовете кандидати, и насърчава разпространението в широк мащаб на докладите за оценка на градовете и на извлечените поуки.

Член 16

Оценка

1.   Оценката на резултатите, постигнати от всяка европейска столица на културата през годината, е отговорност на съответния град.

Комисията изготвя общи указания и показатели за съответните градове въз основа на целите, посочени в член 2, и на критериите, за да осигури последователен подход към процедурата за оценка.

Съответните градове изготвят своите доклади за оценка и ги предават на Комисията до 31 декември през годината, следваща годината на проявата.

Комисията публикува докладите за оценка на своята интернет страница.

2.   Освен оценките на градовете Комисията осигурява редовното провеждане на външна и независима оценка на резултатите от действието.

Тази външна и независима оценка е насочена към поставянето на всички предишни европейски столици на културата в европейски контекст, който дава възможност да се правят сравнения и да се извличат полезни поуки за бъдещите европейски столици на културата, както и за всички европейски градове. Посочените оценки обхващат оценка на действието като цяло, включително на ефективността на процесите, участващи в провеждането му, неговото въздействие и начините за усъвършенстването му.

Комисията представя на Европейския парламент, Съвета и Комитета на регионите следните доклади въз основа на тези оценки, придружени, ако това е целесъобразно, от съответни предложения:

а)	първоначален междинен доклад — до 31 декември 2024 г.;

б)	втори междинен доклад — до 31 декември 2029 г.;

в)	последващ доклад — до 31 декември 2034 г.

Член 17

Отмяна и преходни разпоредби

Отменя се Решение № 1622/2006/ЕО. Посоченото решение обаче продължава да се прилага по отношение на градовете, които са определени или са в процес на определяне за европейски столици на културата за годините 2013 — 2019.

Член 18

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ C 113, 18.4.2012 г., стр. 17 и ОВ C 17, 19.1.2013 г., стр. 97.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 24 март 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от 15 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(3)  ОВ C 287, 29.11.2007 г., стр. 1.

(4)  ОВ C 247 Е, 15.10.2009 г., стр. 32.

(5)  Решение № 1622/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за установяване на действията на Общността „Европейска столица на културата“ за годините 2007 — 2019 (ОВ L 304, 3.11.2006 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014—2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 221).

(7)  ОВ C 56 Е, 26.2.2013 г., стр. 41.

---

---

3.5.2014

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/13

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 446/2014 НА КОМИСИЯТА

от 2 май 2014 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 295/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно структурната бизнес статистика и за изменение на регламенти (ЕО) № 251/2009 и (ЕС) № 275/2010 на Комисията по отношение на сериите от данни за съставяне и на критериите за оценка на качеството на структурната бизнес статистика

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 295/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно структурната бизнес статистика (1), по-специално член 11, параграф 2, букви а), б), г), д) и й) от него,

като има предвид, че:

(1)	С Регламент (ЕО) № 295/2008 на Европейския парламент и на Съвета се установи обща рамка за събирането, предаването и оценката на европейската статистика за структурата, дейността, конкурентоспособността и производителността на предприятията в Съюза.

(2)	С Регламент (ЕО) № 251/2009 на Комисията (2) се определиха честотата на съставяне на многогодишната структурна бизнес статистика и разбивката на резултатите при изготвяне на структурната бизнес статистика с оглед на съпоставимостта и хармонизирането на данните между държавите членки.

(3)	С Регламент (ЕС) № 275/2010 на Комисията (3) се определиха критериите за оценка на качеството и съдържанието на докладите за качеството, които държавите членки трябва да изготвят.

(4)

Трябва да се актуализира списъкът на характеристиките, като се уточнят сериите от данни за демографията на предприятията с поне един служител с оглед на по-голяма международна съпоставимост на резултатите, особено за статистиката за предприемачеството. Също така следва да се определят първата референтна година, честотата и разбивката на резултатите за тези характеристики. По тази причина приложение IХ към Регламент (ЕО) № 295/2008 и приложение I към Регламент (ЕО) № 251/2009 следва съответно да се изменят.

(5)

Придобитият опит показва, че не е необходимо данните за характеристиките по приложения V — VII към Регламент (ЕО) № 295/2008 да се предоставят всяка година, както е понастоящем. Ето защо честотата следва да се адаптира и данните да се съставят веднъж на десет години. Приложение I към Регламент (ЕО) № 251/2009 следва съответно да се измени.

(6)

Не е необходимо повече да се изготвят всяка година докладите за качеството на статистиката, съставена съгласно приложения V — VII към Регламент (ЕО) № 295/2008. По тази причина тяхната честота следва да се адаптира и те да се представят на всеки 10 години, както се изисква за данните. Приложението към Регламент (ЕС) № 275/2010 следва съответно да се измени.

(7)

За по-добро проследяване на напредъка в областта на иновациите във връзка със стратегията „Европа 2020“ Съюзът и заинтересованите лица от държавите поискаха да се създаде един интегриран показател. С този показател се цели, наред с другото, да се оценява заетостта в иновативните и бързорастящи предприятия в Европа и в международен план. Неотложно е да се предоставят данни за този нов показател, за да може да се използва в европейския семестър през 2014 г. Поради това Регламент (ЕО) № 295/2008 следва съответно да се измени.

(8)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета на Европейската статистическа система,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложения I, V, VI, VII и IХ към Регламент (ЕО) № 295/2008 се изменят в съответствие с приложение I към настоящия регламент.

Член 2

Приложения I и II към Регламент (ЕО) № 251/2009 се изменят в съответствие с приложение II към настоящия регламент.

Член 3

Приложението към Регламент (ЕС) № 275/2010 се изменя в съответствие с приложение III към настоящия регламент.

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 97, 9.4.2008 г., стр. 13.

(2)  Регламент (ЕО) № 251/2009 на Комисията от 11 март 2009 г. за прилагане и изменение на Регламент (ЕО) № 295/2008 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на сериите от данни за съставяне във връзка със структурната бизнес статистика и адаптациите, необходими след прегледа на статистическата класификация на продуктите по дейности (КПД) (ОВ L 86, 31.3.2009 г., стр. 170).

(3)  Регламент (ЕС) № 275/2010 на Комисията от 30 март 2010 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 295/2008 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на критериите за оценка на качеството на структурната бизнес статистика (ОВ L 86, 1.4.2010 г., стр. 1).

---

---

---

---

3.5.2014

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/32

---

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 447/2014 НА КОМИСИЯТА

от 2 май 2014 година

относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) (1), и по-специално член 12 от него,

като има предвид, че:

(1)

В Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета (2) се определят правила и процедури за изпълнението на помощ, които са общи за всичките девет инструмента за външна дейност. Следва да се определят допълнителни конкретни правила във връзка със специфични ситуации, по-специално във връзка с непрякото управление, с програмите за трансгранично сътрудничество, финансирани в контекста на област на политиката „Регионално и териториално сътрудничество“, и с програмите за развитие на селските райони, финансирани в контекста на област на политиката „Земеделие и развитие на селските райони“.

(2)

С оглед да се гарантира, че предприсъединителната помощ се прилага по еднакъв начин във всички бенефициери, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № 231/2014 (наричани по-долу „бенефициери по ИПП II“), и че се спазват принципите на добро финансово управление, Комисията и бенефициерите по ИПП II следва да сключат договорености под формата на рамкови и секторни споразумения, в които се определят принципите за тяхното сътрудничество съгласно настоящия регламент.

(3)

Комисията следва да подкрепя бенефициерите по ИПП II в техните усилия да развият своя капацитет за управление на средства от Съюза в съответствие с принципите и правилата, предвидени в законодателството на Съюза. За тази цел и, когато е подходящо, Комисията следва да възлага задачи по изпълнението на бюджета на бенефициерите по ИПП II.

(4)	Отговорността при програмирането и изпълнението на помощта по ИПП II следва да се поеме основно от бенефициерите по ИПП II, които следва да създадат необходимите структури и органи и да подадат искания до Комисията, за да им бъдат възложени задачи по изпълнението на бюджета.

(5)	Поради тази причина е необходимо да се определят специфични правила за възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на бенефициерите по ИПП II в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (3) и Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията (4).

(6)	Условията, които трябва да бъдат изпълнени от съответната присъединяваща се държава, следва да гарантират цялостно качество на управлението на публичните финанси.

(7)	Необходимо е да се определят специфични правила за установяване на финансови корекции и процедурата, която следва да се прилага по отношение на бенефициерите по ИПП II, когато изпълняват помощ от Съюза при непряко управление.

(8)

С оглед да се гарантира ефективност, ефикасност, съгласуваност и координация на изпълнението на предприсъединителна финансова помощ от Съюза, предоставяна в съответствие с Регламент (ЕС) № 231/2014 (наричана по-долу „помощ по ИПП II“), Регламент (ЕС) № 236/2014 следва да бъде допълнен с подробни правила относно мониторинга и оценката.

(9)	Необходими са специфични правила за докладване с оглед да се представи по-подробно описание на изискванията за докладване, които трябва да бъдат изпълнявани от бенефициера по ИПП II.

(10)	Следва да се определят специфични правила относно прозрачността и видимостта на помощта по ИПП II с цел ефективно спазване на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (5), на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и на Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012.

(11)

Помощта по ИПП II следва да се използва, наред с другото, за насърчаване на трансграничното сътрудничество между бенефициерите по ИПП II и държавите членки или държавите по Европейския инструмент за съседство, създаден с Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета (6). Необходимо е ролите и отговорностите на участниците да бъдат определени, като се вземат предвид различните ситуации, по-специално във връзка с трансграничното сътрудничество между бенефициерите по ИПП II и държавите членки.

(12)

Помощта по ИПП II за програмите за развитие на селските райони в контекста на област на политиката „Земеделие и развитие на селските райони“ следва да насърчава постепенното привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на Общата селскостопанска политика. Необходими са специфични правила, за да се финансират операции от подобен характер на тези, които се извършват по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските региони, чрез системи за управление и контрол, сходни със съответните структури, които имат функции от подобен характер в държавите членки.

(13)	С оглед да се даде възможност за навременно програмиране и изпълнение на програмите по ИПП II за 2014 г. настоящият регламент следва да влезе в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(14)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета за ИПП II,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ПРЕДМЕТ И ОБЩА РАМКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОМОЩТА ПО ИПП

ГЛАВА I

Предмет и определения

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се определят специфични правила за създаването на еднакви условия за изпълнението на Регламент (ЕС) № 231/2014 и подробни правила за изпълнението на Регламент (ЕС) № 236/2014 във връзка с методите за изпълнение, финансовото управление, мониторинга, оценката и докладването, прозрачността и видимостта на помощта по ИПП II, както и специфични правила за трансграничното сътрудничество в област на политиката „Регионално и териториално сътрудничество“ и за помощта в контекста на програмите за развитие на селските райони в област на политиката „Земеделие и развитие на селските райони“.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)	„бенефициер по ИПП II“ означава един от бенефициерите, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № 231/2014;

б)	„програма“ означава програма за действие, индивидуални и специални мерки или мерки за подкрепа, предвидени в членове 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 236/2014;

в)

„рамково споразумение“ означава договореност, сключена между Комисията и бенефициер по ИПП II, която се прилага по отношение на всички области на политика по ИПП II и с която се определят принципите за финансово сътрудничество между бенефициера по ИПП II и Комисията в съответствие с настоящия регламент;

г)

„секторно споразумение“ означава договореност, сключена между Комисията и бенефициер по ИПП II и свързана със специфична област на политиката или програма по ИПП II за определяне на правилата и процедурите, които трябва да се следват и които не се съдържат в рамковото споразумение или в споразуменията за финансиране;

д)	„област(и) на политиката“ означава основните области на сътрудничество, обхванати от действия, които се финансират с помощ по ИПП II, както е предвидено в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 231/2014;

е)	„органи“ означава публични институции или органи на бенефициер по ИПП II или на държава членка на национално, регионално или местно равнище;

ж)	„значим проект“ означава проект, включващ серия от действия, дейности или услуги, който има за цел изпълнението на определена и неделима задача от конкретно икономическо или техническо естество, който има ясно определени цели и за който общите разходи надхвърлят посоченото в рамковото споразумение;

з)

„участващи държави“ означава бенефициерите по ИПП II самостоятелно или бенефициерите по ИПП II заедно с държавата членка или държавите членки или с държавите по Европейския инструмент за съседство, които участват в многогодишна програма за трансгранично сътрудничество, изготвена съвместно от участващите държави;

и)	„споразумение за финансиране“ означава годишно или многогодишно споразумение, сключено между Комисията и бенефициер по ИПП II, за изпълнение на финансовата помощ на Съюза чрез действие, което попада в обхвата на настоящия регламент.

ГЛАВА II

Обща рамка за изпълнение на помощ по ИПП II

Член 3

Принципи на финансиране от Съюза

1.   Чрез помощта по ИПП II се подпомагат усилията за реформи, полагани от бенефициерите по ИПП II, както е посочено в член 1 от Регламент (ЕС) № 231/2014. За конкретни програми и самостоятелни действия може да бъде необходимо финансово участие както от страна на бенефициера по ИПП II, така и от страна на Съюза.

2.   Разходна позиция, финансирана съгласно Регламент (ЕС) № 231/2014, не подлежи на друго финансиране от бюджета на Съюза.

Член 4

Принцип на отговорност

1.   Отговорността за програмирането и изпълнението на помощта по ИПП II се носи на най-вече от бенефициера по ИПП II.

2.   Бенефициерът по ИПП II назначава национален координатор за ИПП, който е основният партньор на Комисията по отношение на цялостния процес на: стратегическо планиране, координация на програмирането, мониторинг на изпълнението, оценка и докладване за помощта по ИПП II.

Националният координатор за ИПП:

а)	осигурява координацията в рамките на администрацията на бенефициера по ИПП II и с други донори и тясна връзка между използването на помощта по ИПП II и общия процес на присъединяване;

б)

координира участието на бенефициери по ИПП II в подходящите програми за териториално сътрудничество, по-специално в програмите за трансгранично сътрудничество, посочени в член 27, букви а)—в), и, ако е целесъобразно, в програми за транснационално или междурегионално сътрудничество, създадени и изпълнявани по силата на Регламент (ЕС) № 1299/2013. По целесъобразност националният координатор за ИПП може да делегира тази задача, свързана с координиране, на координатор по териториално сътрудничество или оперативна структура;

в)	гарантира, че целите, които са посочени в действията или програмите, предложени от бенефициерите по ИПП II, са съгласувани с целите в стратегическите документи на страните и надлежно вземат предвид съответните макрорегионални стратегии и стратегии за морския басейн;

г)	полага всички усилия администрацията на бенефициера по ИПП II да предприеме всички необходими стъпки за улесняване на изпълнението на съответните програми.

Националният координатор за ИПП е високопоставен представител на правителството или националната администрация на бенефициера по ИПП II с подходящи правомощия.

3.   С цел да се установи стабилна основа за управлението на предприсъединителната помощ и националните средства, Комисията и бенефициерът по ИПП II участват в диалог относно управлението на публичните финанси. В тази връзка Комисията оценява доколко администрацията на бенефициера по ИПП II спазва принципите за отворена и правилно функционираща система за управление на публичните финанси. Ако администрацията спазва тези изисквания само отчасти, бенефициерът по ИПП II и отговорният разпоредител с бюджетни кредити се договарят относно необходимите мерки за преодоляване на констатираните слабости.

Член 5

Рамкови споразумения и секторни споразумения

1.   Комисията и бенефициерът по ИПП II сключват рамково споразумение, в което се описват специфични договорености за управлението, контрола, надзора, мониторинга, оценката, докладването и одита на помощта по ИПП, като бенефициерът по ИПП II се ангажира да транспонира в своята правна уредба съответните нормативни изисквания на Съюза. Рамковото споразумение може да бъде допълнено от секторни споразумения, в които се определят специфични разпоредби за управлението и изпълнението на помощта по ИПП II в специфични области на политиката или програми.

2.   Помощта по ИПП II се предоставя на бенефициера по ИПП II единствено след влизането в сила на рамковото споразумение, посочено в параграф 1. Когато се сключват секторни споразумения, помощта по ИПП II в рамките на съответната област на политиката или програма се предоставя след влизането в сила на рамковото споразумение и приложимото секторно споразумение.

3.   Рамковото споразумение се прилага по отношение на всички споразумения за финансиране, посочени в член 6. Секторните споразумения, когато е приложимо, се прилагат по отношение на всички споразумения за финансиране, сключени във връзка с областта на политиката или програмата, обхваната от секторното споразумение.

4.   В рамковото споразумение и, когато е приложимо, в секторните споразумения се определят по-специално подробни разпоредби относно:

а)	необходимите структури и органи за управлението, контрола, надзора, мониторинга, оценката, докладването и одита на помощта по ИПП II, както и техните функции и отговорности;

б)

условията и изискванията за контрол относно: i) създаването на необходимите структури и органи от бенефициера по ИПП II, така че да се създадат условия за възлагане на задачи по изпълнението на бюджета във връзка с помощта по ИПП II; ii) мониторинга, временното преустановяване или прекратяването на възложените задачи по изпълнението на бюджета;

в)	програмирането и изпълнението на помощта по ИПП II, и по-специално разпоредби относно интензитет на помощта, ставки на участие на Съюза и допустимост;

г)	процедурите за обществени поръчки, за отпускане на безвъзмездни средства и други процедури по възлагане в съответствие с член 1, параграф 3 и членове 8 и 10 от Регламент (ЕС) № 236/2014;

д)	правилата относно данъци, мита и други фискални такси в съответствие с член 5 от Регламент (ЕС) № 236/2014;

е)	изискванията за плащания, проверка и приемане на сметки и процедури за финансови корекции и отмяна на поети бюджетни задължения във връзка с неусвоени средства;

ж)	защитата на финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в член 7 от Регламент (ЕС) № 236/2014, и разпоредбите за докладване на измами и други нередности;

з)	изискванията за прозрачност, видимост, информация и публичност.

Член 6

Решения за финансиране и споразумения за финансиране

1.   Решенията на Комисията, с които се приемат програми, са в съответствие с необходимите изисквания, за да представляват решения за финансиране в съответствие с член 84, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и член 94 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012.

2.   Когато с такива решения се приемат многогодишни програми за действие с разделени на части задължения за областите на политика, посочени в член 3, букви а)—в) от Регламент (ЕС) № 231/2014, програмите съдържат, когато е целесъобразно, индикативен списък на значимите проекти. Комисията приема решение относно одобряването на финансовото участие в избрания значим проект.

3.   Споразуменията за финансиране съдържат, наред с другото, разпоредби относно условията, съгласно които се управлява помощта по ИПП II, включително приложимите методи на изпълнение, интензитет на помощта, крайни срокове за изпълнение, както и правила относно допустимостта на разходите. Когато програмите се управляват непряко от бенефициер по ИПП II, споразумението за финансиране включва необходимите разпоредби на член 40 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012.

4.   Споразуменията за финансиране на програми за трансгранично сътрудничество, както е посочено в дял VI, глава II, могат да бъдат подписвани и от държавата членка, в която е разположен управляващият орган на съответната програма. Всички участващи държави по дадена програма могат да подпишат едно-единствено споразумение за финансиране за програми за трансгранично сътрудничество, както е посочено в дял VI, глава III.

ДЯЛ II

НЕПРЯКО УПРАВЛЕНИЕ ОТ БЕНЕФИЦИЕРИ ПО ИПП II

ГЛАВА I

Системи за управление и контрол

Член 7

Структури и органи

1.   Бенефициерът по ИПП II създава следните структури и органи, необходими за управлението, контрола, надзора, мониторинга, оценката, докладването и вътрешния одит на помощта по ИПП II:

а)	национален координатор за ИПП;

б)	национален разпоредител с бюджетни кредити;

в)	оперативни структури.

2.   Националният разпоредител с бюджетни кредити създава ръководна структура, съставена от национален фонд и служба за подпомагане на националния разпоредител с бюджетни кредити.

3.   Бенефициерът по ИПП II предвижда одитен орган.

4.   Бенефициерът по ИПП II гарантира подходящо разделяне на задълженията между структурите и органите, посочени в параграфи 1—3, както и в рамките на тези структури и органи.

Член 8

Функции и отговорности на националния координатор за ИПП

В допълнение към функциите, предвидени в член 4, параграф 2, националният координатор за ИПП предприема мерки, за да гарантира, че посредством изпълнението на помощта по ИПП II се работи по подходящ начин за постигане на целите, определени в действията или програмите, за които са възложени задачи по изпълнението на бюджета.

Член 9

Функции и отговорности на националния разпоредител с бюджетни кредити

1.   Националният разпоредител с бюджетни кредити носи общата отговорност за финансовото управление на помощта по ИПП II в бенефициера по ИПП II и за гарантиране на законността и редовността на разходите.

2.   Националният разпоредител с бюджетни кредити е високопоставен представител на правителството или националната администрация на бенефициера по ИПП II с подходящи правомощия.

3.   По-специално националният разпоредител с бюджетни кредити носи отговорност за:

а)	управлението на сметките и финансовите операции по ИПП II;

б)	ефективното функциониране на системите за вътрешен контрол за изпълнение на помощта по ИПП II;

в)	въвеждането на ефективни и пропорционални мерки за борба с измамите, като се вземат предвид установените рискове;

г)	стартирането на процеса, предвиден в член 14.

4.   Националният разпоредител с бюджетни кредити предприема последващи действия по докладите на одитния орган, посочен в член 12, и представя на Комисията годишна декларация за управлението. Годишната декларация за управлението се изготвя за всяка програма във формата, определена в рамковото споразумение, въз основа на действителния надзор, който националният разпоредител с бюджетни кредити осъществява по отношение на системите за вътрешен контрол през цялата финансова година.

При приключване на изпълнението на дадена програма националният разпоредител с бюджетни кредити представя окончателен отчет за разходите.

Член 10

Функции и отговорности на оперативните структури

1.   Бенефициерът по ИПП II създава оперативна структура или оперативни структури с цел изпълнение и управление на помощта по ИПП II.

2.   Оперативната структура отговаря за изпълнението, информацията и видимостта, мониторинга и докладването във връзка с програмите и тяхната оценка, когато е уместно, в съответствие с принципа на добро финансово управление, както и за гарантирането на законността и редовността на направените разходи при изпълнение на програмите, за които тя носи отговорност.

Член 11

Функции и отговорности на ръководната структура

1.   Националният фонд се създава към министерство на държавно равнище в бенефициера по ИПП II с централни бюджетни компетенции. Той подпомага националния разпоредител с бюджетни кредити да изпълнява своите задачи, и по-специално задачите, посочени в член 9, параграф 3, буква а).

2.   Службата за подпомагане на националния разпоредител с бюджетни кредити подпомага националния разпоредител с бюджетни кредити да изпълнява своите задачи, и по-специално задачите, посочени в член 9, параграф 3, буква б).

Член 12

Функции и отговорности на одитния орган

1.   В съответствие с член 60, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 структурите и органите, посочени в член 7, параграф 1 и създадени от бенефициера по ИПП II, и ръководната структура, посочена в член 7, параграф 2 и създадена от националния разпоредител с бюджетни кредити, подлежат на независим външен одит, извършван от одитния орган, посочен в член 7, параграф 3, който е независим от посочените по-горе структури и органи. Бенефициерът по ИПП II гарантира, че ръководителят на одитния орган разполага с подходящи компетенции, знания и опит в областта на одитите.

2.   Одитният орган извършва одити на системата или системите за управление и контрол, на действия и трансакции и на годишните счетоводни отчети в съответствие с международно приетите одитни стандарти и в съответствие с одитна стратегия, която се изготвя на всеки три години. Одитната стратегия се актуализира ежегодно.

3.   Одитният орган изготвя годишен доклад за одитна дейност и годишно становище от одита, съставени в съответствие с международно приетите одитни стандарти.

4.   При приключване на изпълнението на дадена програма одитният орган изготвя окончателен доклад за одитна дейност и представя становище от одита по отношение на окончателния отчет за разходите.

ГЛАВА II

Специфични разпоредби във връзка с възлагането на задачи по изпълнението на бюджета

Член 13

Условия за възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на бенефициер по ИПП II

1.   Комисията възлага задачи по изпълнението на бюджета на бенефициер по ИПП II, като сключи споразумение за финансиране в съответствие с разпоредбите на член 60, параграфи 1 и 2, член 61 и член 184, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

2.   Бенефициерът по ИПП II гарантира равнище на защита на финансовите интереси на Съюза, което е равностойно на изискваното съгласно Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012, и създава необходимите структури, които гарантират ефективното функциониране на системите за вътрешен контрол.

3.   По-специално в системите за управление, контрол, надзор и одит, създадени в бенефициера по ИПП II, се предвижда ефективна система за вътрешен контрол, която включва поне следните пет области:

а)	контролна среда;

б)	управление на риска;

в)	дейности по контрол;

г)	информация и комуникации;

д)	дейности по мониторинг.

Член 14

Възлагане на задачи по изпълнението на бюджета

1.   Националният разпоредител с бюджетни кредити, от името на бенефициера по ИПП II, е длъжен да представи на Комисията искане за възлагане на задачи по изпълнението на бюджета в съответствие с член 13.

2.   Преди да представи искането, посочено в параграф 1, националният разпоредител с бюджетни кредити гарантира, че ръководната структура и съответната оперативна структура или оперативни структури отговарят на изискванията на член 60, параграф 2, първа алинея, букви а), б) и г) от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и на изискванията на член 13, параграф 3 от настоящия регламент.

3.   Преди Комисията да възложи задачи по изпълнението на бюджета във връзка с помощ по ИПП, тя извършва преглед на искането, посочено в параграф 1, и на създадените структури и органи, посочени в член 7, и за целите на предварителната оценка съгласно член 61, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 получава доказателства, че са изпълнени изискванията, изложени в член 60, параграф 2, първа алинея, букви а)—г) от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, и изискванията на член 13, параграф 3 от настоящия регламент.

За възлагането на задачи по изпълнението на бюджета във връзка с помощ по ИПП II Комисията може да използва предварителна оценка, извършена във връзка с предходно споразумение за финансиране, сключено с бенефициера по ИПП II, или предварителна оценка, извършена във връзка с предоставянето на управленски правомощия съгласно Регламент (ЕО) № 1085/2006 на Съвета (7). Комисията изисква да бъдат представени допълнителни доказателства, ако в тези оценки не са разгледани всички изисквания.

4.   Националният разпоредител с бюджетни кредити следи дали ръководната структура и оперативната структура или оперативните структури спазват във всеки един момент изискванията, посочени в параграф 2. В случай на неспазване на тези изисквания националният разпоредител с бюджетни кредити незабавно уведомява Комисията и предприема всички подходящи предпазни мерки във връзка с извършените плащания или сключените договори.

5.   Комисията следи дали се спазва член 60, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и може да предприеме подходящи корективни мерки, включително временно преустановяване или прекратяване на части от споразумението за финансиране във всеки един момент, ако изискванията вече не се изпълняват.

ДЯЛ III

ФИНАНСОВО УПРАВЛЕНИЕ

ГЛАВА I

Финансово участие на Съюза

Член 15

Допустимост на разходите

1.   Преди подписването на съответното споразумение за финансиране в съответствие с член 13 подписаните договори и допълнения, направените разходи и извършените плащания от страна на бенефициерa по ИПП II не са допустими за финансиране съгласно Регламент (ЕС) № 231/2014.

2.   Следните разходи не са допустими за финансиране съгласно Регламент (ЕС) № 231/2014:

а)	закупуване на земя и съществуващи сгради освен когато това е надлежно обосновано от естеството на действието в решението за финансиране;

б)	други разходи, които могат да бъдат предвидени в секторните споразумения или споразуменията за финансиране.

ГЛАВА II

Правила във връзка с непрякото управление от бенефициера по ИПП II

Член 16

Докладване за подозрения за измами и други нередности

Бенефициерът по ИПП II незабавно докладва на Комисията за подозрения за измами и други нередности, които са били констатирани при първоначално административно или съдебно заключение, и я информира периодично за напредъка по административните и другите производства. Докладването се извършва по електронен път чрез модула, предвиден от Комисията за тази цел.

Член 17

Финансови корекции

1.   С оглед да гарантира, че средствата по ИПП II са били използвани в съответствие с приложимите правила, Комисията прилага механизми за финансови корекции.

2.   Финансова корекция може да е необходима в следните случаи:

а)	установяване на конкретна грешка, нередност или измама;

б)	установяване на слабост или недостатък в системите за управление и контрол на бенефициера по ИПП II.

3.   Комисията извършва финансовите корекции въз основа на установяването на неправомерно изразходени суми и въз основа на финансовото отражение върху бюджета. Когато тези суми не могат да бъдат установени с точност, така че да се приложат индивидуални корекции, Комисията може да използва корекции с фиксирана ставка или корекции въз основа на екстраполация на констатациите.

4.   Финансовите корекции се извършват по целесъобразност посредством компенсации.

5.   Когато взема решение относно размера на дадена корекция, Комисията взема под внимание естеството и сериозността на конкретната грешка или нередност и/или степента и финансовото отражение на слабостите или недостатъците, открити в системата за управление и контрол на въпросната програма.

ДЯЛ IV

МОНИТОРИНГ, ОЦЕНКА И ДОКЛАДВАНЕ

ГЛАВА I

Мониторинг

Член 18

Мониторингов комитет за ИПП

1.   Комисията и бенефициерът по ИПП II създават мониторингов комитет за ИПП най-късно шест месеца след влизането в сила на първото споразумение за финансиране.

2.   Мониторинговият комитет за ИПП извършва преглед на общата ефективност, ефикасност, качество, съгласуваност, координация и съответствие на изпълнението на всички действия във връзка с постигането на техните цели. За тази цел, когато е уместно, той базира своите заключения на информацията, предоставена от секторните мониторингови комитети. Той може да отправя препоръки за корективни действия, когато е необходимо.

3.   Мониторинговият комитет за ИПП е съставен от представители на Комисията, националния координатор за ИПП и други съответни национални институции и органи на бенефициера по ИПП II и, когато е уместно, международни организации, в това число международни финансови институции, и други заинтересовани страни като гражданското общество и организации от частния сектор.

4.   Заседанията на мониторинговия комитет за ИПП се председателстват съвместно от представител на Комисията и националния координатор за ИПП.

5.   Мониторинговият комитет за ИПП приема своя процедурен правилник.

6.   Мониторинговият комитет за ИПП заседава поне веднъж годишно. Освен това могат да се организират ad hoc заседания по инициатива на Комисията или на бенефициера по ИПП II, по-специално на тематична основа.

Член 19

Секторни мониторингови комитети

1.   При непряко управление от бенефициерите по ИПП II бенефициерът по ИПП II създава секторни мониторингови комитети по област на политиката или по програма най-късно шест месеца след влизането в сила на първото споразумение за финансиране, свързано със съответната област на политиката или програма. По целесъобразност секторни мониторингови комитети могат да бъдат създавани ad hoc съгласно други методи за изпълнение.

2.   Всеки секторен мониторингов комитет извършва преглед на ефективността, ефикасността, качеството, съгласуваността, координацията и съответствието на изпълнението на действията в съответната област на политиката или програма и тяхната съгласуваност със съответните секторни стратегии. Той проучва напредъка във връзка с постигането на целите на действията и очакваните продукти, резултати и въздействие посредством показатели, свързани с базова ситуация, както и напредъка по отношение на финансовото изпълнение. Секторният мониторингов комитет докладва на мониторинговия комитет за ИПП и може да отправя предложения за корективни действия с цел да се гарантира постигането на целите на действията и да се подобри ефикасността, ефективността, въздействието и устойчивостта на предоставената помощ.

3.   Секторният мониторингов комитет е съставен от представители на съответните национални институции и органи, други заинтересовани страни, например икономически, социални или екологични партньори, и, когато е целесъобразно, международни организации, включително международни финансови институции, и гражданското общество. Комисията участва в дейността на комитета. Заседанията на секторния мониторингов комитет се председателстват от високопоставен представител на бенефициера по ИПП II. В зависимост от областта на политиката или програмата Комисията може да председателства съвместно с него заседанията на комитета.

4.   Всеки секторен мониторингов комитет приема своя процедурен правилник.

5.   Секторният мониторингов комитет заседава поне два пъти годишно. Освен това могат да бъдат свиквани и ad hoc заседания.

Член 20

Други дейности по мониторинг

Когато това е подходящо, могат да бъдат създавани и други платформи за мониторинг. За техните дейности се докладва на мониторинговия комитет за ИПП.

ГЛАВА II

Оценка

Член 21

Принципи

1.   Помощта по ИПП II подлежи на оценки в съответствие с член 30, параграф 4 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 с цел подобряване на нейната целесъобразност, съгласуваност, качество, ефикасност, ефективност, добавена стойност за Съюза, последователност и синергия със съответния диалог относно политиката.

2.   Оценките могат да бъдат извършвани на политическо, стратегическо, тематично, секторно, програмно и оперативно равнище, както и на национално или регионално равнище.

3.   Резултатите от оценките се вземат под внимание от мониторинговия комитет за ИПП и секторните мониторингови комитети.

Член 22

Оценки от страна на бенефициера по ИПП II при непряко управление

1.   Бенефициерът по ИПП II, на когото са възложени задачи по изпълнението на бюджета във връзка с помощ по ИПП II, носи отговорност за провеждането на оценки на програмите, които управлява.

2.   Бенефициерът по ИПП II изготвя план за оценка, съдържащ дейностите по оценка, които той планира да извърши в отделните етапи на изпълнението.

ГЛАВА III

Докладване

Член 23

Годишни доклади за изпълнението на помощ по ИПП II от бенефициерите по ИПП II при непряко управление

1.   В съответствие с член 60, параграф 5, първа алинея, букви а)—в) от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 бенефициерът по ИПП II представя на Комисията до 15 февруари на следващата финансова година:

а)	годишен доклад за изпълнението на възложените задачи;

б)	годишни финансови доклади или извлечения по метода на начисляването, както е посочено в споразумението за финансиране, относно разходите, направени при изпълнението на възложените задачи;

в)	годишна декларация за управлението, както е предвидено в член 9, параграф 4;

г)

резюме на докладите от одитите и от проверките, извършени от ръководната структура, които осигуряват солидна основа за декларацията за управлението. Това резюме включва анализ на естеството и степента на грешките и слабостите, установени в системите, предприетите или планирани корективни действия, както и последващите действия по докладите, издадени от одитния орган.

2.   В съответствие с член 60, параграф 5 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 бенефициерът по ИПП II представя на Комисията становище от одита до 15 март на следващата финансова година.

3.   При приключване на изпълнението на всяка програма бенефициерът по ИПП II представя окончателен доклад, който обхваща целия период на изпълнение и може да включва последния годишен доклад.

4.   В зависимост от действието или програмата, за която отговаря, от оперативната структура може да бъде поискано да изготви всеобхватен годишен доклад за цялата финансова година, който да бъде предаден от националния координатор за ИПП на Комисията след разглеждането му от отговорния секторен мониторингов комитет.

ДЯЛ V

ПРОЗРАЧНОСТ И ВИДИМОСТ

Член 24

Информация, публичност и прозрачност

1.   Всички участници, които изпълняват помощ по ИПП II, както е определено в член 58, параграф 1, букви а)—в) от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, отговарят на изискванията за информация, публичност и прозрачност в съответствие с член 35, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и гарантират подходяща видимост на действията.

2.   В случай на непряко управление от бенефициера по ИПП II оперативните структури са отговорни за публикуването на информация относно получателите на средства на Съюза в съответствие с членове 21 и 22 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012. Оперативните структури гарантират, че получателят се информира, че ще бъде включен в публикувания списък на получателите. Всички лични данни, включени в този списък, се обработват в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 45/2001.

3.   Националните/многонационалните стратегии и техните прегледи, както програмите са публични документи, когато е приложимо, и са достъпни за широката общественост и гражданското общество.

Член 25

Видимост и комуникации

1.   Комисията и бенефициерът по ИПП II се споразумяват относно последователен план за комуникационни дейности, с които да оповестяват и активно да публикуват информация относно помощта по ИПП II в бенефициера по ИПП II.

2.   Бенефициерът по ИПП II докладва за своите действия във връзка с видимостта и комуникациите пред мониторинговия комитет за ИПП и пред секторните мониторингови комитети.

ДЯЛ VI

ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 26

Определения

1.   За целите на настоящия дял се прилагат следните определения:

а)

„операция“ означава проект, договор, действие или група проекти, избрани от съвместния мониторингов комитет или възлагащия орган на съответната програма или под негова отговорност, които допринасят за целите на приоритетната ос или приоритетните оси, към която/които се отнасят, когато става въпрос за програми за трансгранично сътрудничество по член 27, буква а), или които допринасят за целите на тематичния приоритет или тематичните приоритети, към който/които се отнасят, когато става въпрос за програми за трансгранично сътрудничество по член 27, букви б) или в);

б)

„бенефициер“ означава публична или частна структура, която отговаря за започването или за започването и изпълнението на операции; в контекста на схемите за държавни помощи (съгласно определението в член 2, параграф 13 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (8)) понятието „бенефициер“ означава структурата, която получава помощта, когато става въпрос за програми за трансгранично сътрудничество с участието на държави членки.

2.   За целите на глави I и II от настоящия дял, когато става въпрос за програми за трансгранично сътрудничество с участието на държави членки, „публични разходи“, „програмиране“, „споразумение за партньорство“ и „документ“ се използват в съответствие с определенията в член 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

Член 27

Форма на помощта

Помощта се предоставя в една от следните форми на трансгранично сътрудничество:

а)	трансгранично сътрудничество между една или повече държави членки и един или повече бенефициери по ИПП II, както е предвидено в глава II;

б)	трансгранично сътрудничество между двама или повече бенефициери по ИПП II, както е предвидено в глава III;

в)	трансгранично сътрудничество между бенефициер по ИПП II и държави по Европейския инструмент за съседство, както е предвидено в глава III.

Член 28

Интензитет на помощта и дял на помощта по ИПП II

1.   В решението на Комисията, с което се приема програма за трансгранично сътрудничество за формите на сътрудничество, посочени в член 27, се определя делът на съфинансиране и максималният размер на помощта по ИПП II въз основа на един от следните критерии:

а)	общите допустими разходи, включително публичните и частните разходи; или

б)	допустимите публични разходи.

2.   За програми за трансгранично сътрудничество по член 27, буква а) делът на съфинансиране от Съюза на равнището на всяка приоритетна ос от програма за трансгранично сътрудничество, както е посочено в член 34, параграф 2, е не по-малко от 20 % и не повече от 85 % от допустимите разходи.

3.   За програми за трансгранично сътрудничество по член 27, букви б) и в) делът на съфинансиране от Съюза на равнището на всеки тематичен приоритет е не по-малко от 20 % и не повече от 85 % от допустимите разходи. За техническа помощ делът на съфинансиране е 100 %.

Член 29

Тематични приоритети и концентрация на помощта по ИПП II

1.   Тематичните приоритети за помощта по ИПП II са приоритетите, определени в приложение III към Регламент (ЕС) № 231/2014.

2.   За всяка програма за трансгранично сътрудничество се определят максимум 4 тематични приоритета.

Член 30

Географски обхват

Списъкът на допустимите региони се включва в съответната програма за трансгранично сътрудничество както следва:

а)

за програмите за трансгранично сътрудничество, посочени в член 27, буква а), регионите на ниво 3 от Общата класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) или, в случай че не е налична класификация по NUTS, равностойни области по сухоземни или по морски граници, отдалечени на максимум 150 km, без да се засягат евентуалните изменения за гарантиране на последователност и съгласуваност на трансграничните програми, установени за програмния период 2007—2013 г.;

б)	за програмите за трансгранично сътрудничество, посочени в член 27, букви б) и в), допустимите региони се установяват по целесъобразност в съответната програма за трансгранично сътрудничество.

Член 31

Подготовка, оценка, одобрение и изменение на програми за трансгранично сътрудничество

1.   За всяка програма за трансгранично сътрудничество се договарят тематични приоритети между участващите страни за всяка граница или група граници въз основа на тематичните приоритети, определени в приложение III към Регламент (ЕС) № 231/2014.

2.   Комисията оценява съответствието на програмите за трансгранично сътрудничество с настоящия регламент, техния ефективен принос към подбраните тематични приоритети в приложение III към Регламент (ЕС) № 231/2014 и също така съответното споразумение за партньорство, когато става въпрос за участващи държави членки.

3.   В срок от три месеца от датата на представяне на програмата за трансгранично сътрудничество Комисията представя своите констатации. Участващите държави предоставят на Комисията цялата необходима допълнителна информация и, когато е целесъобразно, преработват предложената програма за трансгранично сътрудничество.

4.   Когато одобрява всяка програма за трансгранично сътрудничество след официалното ѝ представяне, Комисията трябва да гарантира, че всички нейни констатации са били взети предвид по подходящ начин.

5.   Исканията за изменение на програми за трансгранично сътрудничество, представени от участващите държави, са надлежно обосновани и по-специално в тях се посочва очакваното въздействие от промените в програмата за трансгранично сътрудничество върху постигането на нейните цели. Тези искания се придружават от преработената програма. Параграфи 2 и 3 се прилагат към измененията на програмите за трансгранично сътрудничество.

Член 32

Техническа помощ

1.   Всяка програма за трансгранично сътрудничество включва конкретен бюджет, отделен за операции по техническа помощ, включително подготовка, управление, мониторинг, оценка, информация, комуникации, работа в мрежа, разглеждане на жалби, контрол и одитни дейности във връзка с изпълнението на програмата и дейности за укрепване на административния капацитет за изпълнение на програмата. Освен това участващите държави могат да използват помощта по ИПП II за подпомагане на действия за намаляване на административната тежест за бенефициерите, включително системи за обмен на данни по електронен път и действия за укрепване на капацитета и обмен на най-добри практики между органите на участващите държави и бенефициерите във връзка с управлението и използването на помощта по ИПП II. Тези действия могат да бъдат свързани с предходни и със следващи програмни периоди.

2.   Чрез дерогация от член 15, параграф 1 разходите за техническа помощ за подпомагане на подготовката на дадена програма за трансгранично сътрудничество и създаването на системи за управление и контрол могат да бъдат допустими преди датата на приемане на решението на Комисията за одобряване на програмата за трансгранично сътрудничество, но не по-рано от 1 януари 2014 г.

ГЛАВА II

Трансгранично сътрудничество между държави членки и бенефициери по ИПП II

Член 33

Приложими разпоредби

1.   По отношение на държавата членка или държавите членки, които участват в програма за трансгранично сътрудничество съгласно настоящата глава, и по-специално държавата членка, в която е разположен управляващият орган, се прилагат правилата в Регламент (ЕС) № 1303/2013 и в Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9), приложими по отношение на целта за европейско териториално сътрудничество, както е предвидено в настоящата глава. Когато тези правила се отнасят за европейските структурни и инвестиционни фондове, както е определено в член 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, за целите на настоящата глава помощта по ИПП II също се счита, че е обхваната от тях.

2.   По отношение на бенефициерите по ИПП II, които участват в програма за трансгранично сътрудничество съгласно настоящата глава, се прилагат правилата, приложими по отношение на целта за европейско териториално сътрудничество, както е определено в настоящата глава, без да се засягат обосновани дерогации, изложени в съответното споразумение за финансиране.

Член 34

Програмиране

1.   Програмите за трансгранично сътрудничество се изготвят в съответствие с принципа на партньорство, определен в член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и в съответствие с член 8, параграфи 2—4, 7, 9 и 10 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.

2.   Програмите за трансгранично сътрудничество се състоят от приоритетни оси. Без да се засяга член 32, приоритетната ос съответства на тематичен приоритет, както е посочено в член 29. В контекста на една приоритетна ос, когато е целесъобразно и с цел да се увеличи въздействието и ефективността на този приоритет чрез съгласуван интегриран подход, могат да бъдат добавени елементи от други тематични приоритети.

3.   По програмите за трансгранично сътрудничество могат да се извършват действия за местно развитие, ръководени от местни участници, по смисъла на членове 32—35 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, действия по съвместни планове за действие по смисъла на членове 104—109 от този регламент и действия във връзка с интегрирани териториални инвестиции по смисъла на член 36 от този регламент, като се отчитат основните принципи на тези инструменти и членове 9—11 от Регламент (ЕС) № 1299/2013. Специфичните правила и условия се договарят между Комисията и участващите държави за всяка програма за трансгранично сътрудничество.

4.   Програмите за трансгранично сътрудничество се представят по електронен път на Комисията от държавата членка, в която е разположен управляващият орган на програмата.

5.   По искане на участващите държави Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) може да участва в подготовката на дейностите, свързани с подготовката на операциите, по-специално в значими проекти, и в самите дейности.

Комисията може да се консултира с ЕИБ преди приемането на програми за трансгранично сътрудничество.

Член 35

Техническа помощ

Размерът на помощта по ИПП II, който ще бъде отделен за техническа помощ, е ограничен до 10 % от общия размер, отделен за програмата за трансгранично сътрудничество, но не по-малко от 1 500 000 EUR.

Член 36

Режим на изпълнение и определяне на програмни органи

1.   Програмите за трансгранично сътрудничество съгласно настоящата глава се изпълняват посредством споделено управление. Следователно държавите членки и Комисията са отговорни за управлението и контрола на програмите в съответствие със своите отговорности, както е предвидено по-специално в Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 и в настоящия регламент.

По отношение на държавата членка, в която е разположен управляващият орган, се прилагат членове 73 и 74 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 относно отговорностите на държавите членки в рамките на споделено управление.

Прилага се член 75 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 относно правомощията и отговорностите на Комисията в рамките на споделено управление.

2.   Държавите, участващи в програма за трансгранично сътрудничество, определят за целите на член 123, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 единен управляващ орган; за целите на член 123, параграф 2 от същия регламент — единен сертифициращ орган, и за целите на член 123, параграф 4 от същия регламент — единен одитен орган.

3.   Управляващият орган и одитният орган са разположени в една и съща държава членка. Участващите държави в програма за трансгранично сътрудничество могат да вземат решение единственият управляващ орган да изпълнява функциите на сертифициращия орган.

Процедурата по определяне на управляващия орган и по целесъобразност на сертифициращия орган, определена в член 124 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, се извършва от държавата членка, в която е разположен органът.

Определянето на органи, предвидено в настоящия член, не засяга разпределянето на отговорности във връзка с прилагането на финансови корекции сред участващите държави, както е предвидено в програмата за трансгранично сътрудничество.

Член 37

Функции на програмните органи

1.   По отношение на функциите на управляващия орган се прилагат член 125 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и член 23, параграфи 1, 2, 4 и 5 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.

2.   По отношение на функциите на сертифициращия орган се прилагат член 126 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и член 24 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.

Сертифициращият орган получава плащанията от Комисията и като общо правило извършва плащания към главния бенефициер в съответствие с член 132 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

3.   По отношение на функциите на одитния орган се прилагат член 127 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и член 25 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.

Член 38

Съвместен мониторингов комитет

1.   Участващите държави създават съвместен мониторингов комитет (наричан по-долу „СМК“) в тримесечен срок от датата, на която държавата членка получи уведомление за решението за одобрение на програма за трансгранично сътрудничество.

2.   СМК е съставен от представители на Комисията, националния координатор за ИПП и други съответни национални институции и органи на бенефициера по ИПП II, участващата държава членка или участващите държави членки и, когато е приложимо, международни финансови институции и други заинтересовани страни, включително гражданското общество и организации от частния сектор.

3.   СМК се председателства от представител на една от участващите държави или на управляващия орган.

4.   Комисията участва в дейността на СМК като консултант.

5.   Ако ЕИБ участва финансово в дадена програма, тя може да участва в дейността на СМК като консултант.

6.   СМК извършва преглед на общата ефективност, качество и съгласуваност на изпълнението на всички действия за постигане на целите, определени в програмата за трансгранично сътрудничество, споразуменията за финансиране и съответния стратегически документ или съответните стратегически документи. Той може да отправя препоръки за корективни действия, когато е необходимо.

Освен това, по отношение на неговите функции се прилагат членове 49 и 110 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

СМК и управляващият орган осъществяват мониторинг, като се позовават на показателите, определени в съответната програма за трансгранично сътрудничество, в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.

7.   СМК приема свой процедурен правилник.

8.   СМК заседава поне веднъж годишно. Освен това могат да бъдат свиквани допълнителни заседания по инициатива на една от участващите държави или на Комисията, по-специално на тематична основа.

Член 39

Подбор на операции

1.   Операциите по програмите за трансгранично сътрудничество се подбират от СМК.

СМК може да създаде ръководен комитет, който действа под негова отговорност за подбора на операции.

2.   Подбраните операции включват бенефициери от поне две участващи държави, като поне един от тях е от държава членка. Операциите могат да се изпълняват и само в една участваща държава, при условие че са установени трансгранични въздействия и ползи.

3.   Бенефициерите си сътрудничат при разработването и изпълнението на операциите. Освен това те си сътрудничат по отношение на наемането на персонал или финансирането на операциите.

Член 40

Бенефициери

1.   Когато са налице двама или повече бенефициери за операция от програма за трансгранично сътрудничество, един от тях се определя от всички бенефициери като главен бенефициер.

2.   Главният бенефициер извършва следните задачи:

а)	изготвя договорености с другите бенефициери в споразумение, съдържащо разпоредби, които, наред с другото, гарантират добро финансово управление на отделените за операцията средства, включително договорености за възстановяване на неправомерно изплатени суми;

б)	поема отговорност да гарантира изпълнението на цялата операция;

в)	гарантира, че разходите, представени от всички бенефициери, са били направени в изпълнение на операцията и отговарят на дейностите, договорени между всички бенефициери, в съответствие с представения на управляващия орган документ, определен в параграф 6;

г)	гарантира, че разходите, представени от другите бенефициери, са били проверени от контрольор/и, когато проверката не се извършва от управляващия орган в съответствие с член 23, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.

3.   Ако не е посочено друго в договореностите, посочени в параграф 2, буква а), главният бенефициер гарантира, че другите бенефициери получават общата сума на публичната помощ колкото се може по-бързо и в пълен размер. Не се приспадат или удържат суми и не се налагат специфични такси или други такси с равностоен ефект, които биха намалили размера на сумите за другите бенефициери.

4.   Главният или единственият бенефициер е установен в участваща държава.

5.   Без да се засяга член 39, параграф 2 от настоящия регламент, европейска група за териториално сътрудничество, създадена в съответствие с Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета (10), или друг правен орган, създаден в съответствие със законите на една от участващите държави, може да кандидатства като единствен бенефициер на операция, при условие че се състои от публични институции и органи от поне две участващи държави.

6.   Управляващият орган предоставя на главния или единствения бенефициер на всяка операция документ, в който са описани условията за подпомагане на операцията, включително конкретните изисквания относно продуктите или услугите, които следва да бъдат получени в резултат на операцията, планът за финансиране и срокът за изпълнение.

Член 41

Оценка

1.   Оценките се извършват от вътрешни или външни експерти, които са функционално независими от органите, отговорни за изпълнението на програмата. Всички оценки се оповестяват публично.

2.   Участващите държави съвместно извършват предварителна оценка в съответствие с член 55 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

3.   По отношение на оценката по време на програмния период се прилага член 56 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

4.   По отношение на последващата оценка се прилага член 57 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

Член 42

Докладване, информация и комуникации

1.   По отношение на докладите за изпълнение се прилага член 14 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.

2.   Срещата за годишен преглед се организира в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.

3.   До 31 януари, 31 юли и 31 октомври на всяка година управляващият орган представя по електронен път на Комисията следните документи с цел мониторинг за всяка програма за трансгранично сътрудничество и по приоритетна ос:

а)	общите и публичните допустими разходи на операциите и броя операции, подбрани за помощ;

б)	общите допустими разходи, декларирани от бенефициерите пред управляващия орган.

Освен това представените до 31 януари документи съдържат данните, посочени в букви а) и б), разбити по категория на интервенцията. Счита се, че с представянето на тези документи се изпълнява изискването за представяне на финансови данни, посочено в член 50, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

Документите, които се представят до 31 януари и 31 юли, се придружават от прогноза за сумата, за която управляващият орган очаква да представи заявления за плащане за текущата финансова година и за следващата финансова година.

Използваните данни съгласно настоящия параграф са до края на месеца преди месеца на представяне на данните.

4.   Управляващият орган координира задачите, свързани с изискванията за информация, публичност и прозрачност съгласно член 24, параграфи 1 и 3 от настоящия регламент.

Чрез дерогация от член 25 от настоящия регламент управляващият орган е отговорен за информационните и комуникационните дейности, определени в членове 115 и 116 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

Член 43

Допустимост и продължителност

1.   Чрез дерогация от член 15, параграф 1 от настоящия регламент разходите са допустими за финансиране в рамките на помощ за трансгранично сътрудничество по ИПП II:

а)	ако са били направени от бенефициер от държава членка и заплатени между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2022 г.; или

б)	ако са били направени от бенефициер по ИПП II и заплатени след представяне на програмата за трансгранично сътрудничество.

2.   В допълнение към правилата, посочени в член 15, параграф 2 от настоящия регламент, чрез помощ за трансгранично сътрудничество по ИПП II не се подпомагат:

а)	лихви върху дългове;

б)	данък добавена стойност (ДДС) освен когато той не се възстановява съгласно националното законодателство за ДДС;

в)	извеждане от експлоатация и изграждане на ядрени електроцентрали;

г)	инвестиции за постигане на намаляване на емисиите на парникови газове от дейности, които попадат в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11);

д)	производство, преработка и продажба на тютюн и тютюневи изделия;

е)	предприятия в затруднено положение съгласно определението в правилата на Съюза в областта на държавната помощ;

ж)	инвестиции в летищна инфраструктура освен ако не са свързани с опазване на околната среда или са придружени от инвестиции, необходими за смекчаване или намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда.

Чрез дерогация от член 15, параграф 2 от настоящия регламент закупуването на незастроена и застроена земя в размер до 10 % от общите допустими разходи за въпросната операция е допустимо за финансиране в рамките на помощ за трансгранично сътрудничество по ИПП II. За изоставени обекти и обекти със сгради в бивши промишлени зони тази горна граница се увеличава на 15 %. В извънредни и надлежно обосновани случаи тази горна граница може да бъде увеличена над съответните предходни проценти за операции във връзка с опазването на околната среда.

3.   За помощ по ИПП II не се подбират операции, които са завършени физически или изцяло осъществени преди бенефициерът да представи на управляващия орган заявлението за финансиране по програмата за трансгранично сътрудничество, независимо дали бенефициерът е извършил всички свързани плащания.

4.   По отношение на предоставянето на безвъзмездни средства се прилагат член 61, член 65, параграфи 4, 6—9 и 11, членове 66—68, член 69, параграфи 1 и 2 и член 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

5.   В допълнение към член 6, параграф 2 от настоящия регламент в споразуменията за финансиране на програмите за трансгранично сътрудничество съгласно настоящата глава се установява йерархията на правилата за допустимост, приложими по отношение на съответната програма за трансгранично сътрудничество, в съответствие с принципите, определени в член 18 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.

6.   По отношение на разходите за персонала се прилага член 19 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.

Член 44

Допустимост в зависимост от мястото

1.   Операциите, които подлежат на дерогациите съгласно параграфи 2 и 3, са разположени в програмния район, който обхваща частта от територията на участващите държави съгласно определението в съответната програма за трансгранично сътрудничество („програмен район“).

2.   Управляващият орган може да приеме, че цялата операция или част от нея се изпълнява извън програмния район, ако е изпълнено всяко от следните условия:

а)	операцията е в полза на програмния район;

б)	общата сумата, разпределена по програмата за трансгранично сътрудничество за операции извън програмния район, не надвишава 20 % от помощта от Съюза на равнище програма;

в)	задълженията на управляващия и одитния орган във връзка с управлението, контрола и одита на операцията се изпълняват от органите по програмата за трансгранично сътрудничество или те сключват споразумения с органи на държавите членки или на третите държави, в които се изпълнява операцията.

3.   За операции относно техническа помощ, промоционални дейности и изграждане на капацитет могат да се извършват разходи извън програмния район, при условие че са спазени условията на параграф 2, букви а) и в).

Член 45

Възлагане на поръчки

1.   По отношение на възлагането на договори за услуги, доставки и дейности от страна на бенефициерите процедурите за възлагане на поръчки следват разпоредбите на втора част, дял IV, глава 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и втора част, дял II, глава 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012, които се прилагат в целия програмен район на територията на държавата членка и на бенефициера или бенефициерите по ИПП II.

2.   По отношение на възлагането на договори за услуги, доставки и дейности от страна на управляващия орган в рамките на специфичния бюджет, предвиден за операции по техническа помощ, прилаганите процедури за възлагане на поръчки от управляващия орган могат да бъдат процедурите, посочени в параграф 1, или процедурите съгласно националното законодателство.

Член 46

Финансово управление, отмяна на поети задължения, проверка и приемане на сметки, приключване и финансови корекции

1.   По отношение на поетите бюджетни задължения се прилага член 76 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

2.   По отношение на плащанията се прилагат членове 77—80, 82—83, 129—132, 134—135 и 142 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Освен това се прилага член 27, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1299/2013 относно плащания в една-единствена сметка. По отношение на използването на еврото се прилага член 28 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.

3.   Що се отнася до предварителното финансиране, вследствие на решението на Комисията за приемане на програмата за трансгранично сътрудничество Комисията плаща една-единствена сума за предварително финансиране.

Размерът на предварителното финансиране възлиза на 50 % от първите три поети бюджетни задължения към програмата.

Сумата за предварително финансиране може да бъде изплатена на два транша, когато е необходимо, според бюджетните нужди.

Общият размер на предварителното финансиране се възстановява на Комисията, ако не бъде представена декларация за разходите по програмата за трансгранично сътрудничество в срок от 24 месеца от датата, на която Комисията е изплатила първия транш от общата сума на предварителното финансиране.

4.   По отношение на отмяната на поети задължения се прилагат членове 86—88 и член 136 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

5.   По отношение на проверката и приемането на сметки, както и на приключването на сметки, се прилагат членове 84 и 137—141 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

6.   По отношение на финансовите корекции и възстановяване на средства се прилагат член 85, член 122, параграф 2 и членове 143—147 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Член 27, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 1299/2013 също се прилага.

Член 47

Системи за управление и контрол и одит

1.   По отношение на общите принципи на системите за управление и контрол се прилагат член 72 и член 122, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

2.   По отношение на сътрудничеството между Комисията и одитните органи се прилага член 128 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

3.   По отношение на пропорционалния контрол на програмите за трансгранично сътрудничество се прилага член 148 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

Член 48

Преустановяване на програми за трансгранично сътрудничество

1.   Когато нито един от участващите бенефициери по ИПП II не е сключил споразумение за финансиране до края на годината, следваща годината на приемане на програмата, Комисията преустановява програмата за трансгранично сътрудничество.

Годишните траншове от Европейския фонд за регионално развитие, които са вече поети като задължения, продължават да са достъпни за своя нормален жизнен цикъл, но могат да се използват само за дейности, които се извършват изцяло в съответните държави членки и за които са сключени договори преди решението на Комисията за преустановяване. Управляващият орган представя на Комисията окончателния доклад в тримесечен срок след приключване на договорите, като Комисията действа в съответствие с параграфи 2 и 3.

2.   Когато програмата за трансгранично сътрудничество не може да бъде изпълнена поради проблеми, възникнали в отношенията между участващите държави, и в други надлежно обосновани случаи, Комисията може да реши да преустанови програмата преди крайния срок за изпълнение по искане на СМК или по своя инициатива след консултация със СМК.

При преустановяване на програмата управляващият орган представя окончателния доклад в шестмесечен срок след като Комисията приеме решение за преустановяване. След уреждане на предишни плащания за предварително финансиране Комисията плаща окончателния баланс или по целесъобразност издава нареждане за възстановяване на средства. Освен това Комисията отменя баланса на поетите задължения.

Алтернативно може да бъде взето решение да се намали разпределената по програмата сума спрямо обхвата на програмата в съответствие с член 31, параграф 5.

3.   В случаите, посочени в параграфи 1 и 2, необвързаната с поети задължения помощ от Европейския фонд за регионално развитие, която представлява годишни траншове, за които все още не са поети задължения, или годишни траншове, за които са били поети и впоследствие отменени задължения изцяло или отчасти в рамките на същата бюджетна година, и която не е била преразпределена към друга програма от същата категория програми за външно сътрудничество, се разпределя към вътрешните програми за трансгранично сътрудничество в съответствие с член 4 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.

Помощта по ИПП II, която представлява годишни траншове, за които все още не са поети задължения, или годишни траншове, за които са били поети и впоследствие отменени задължения изцяло или отчасти в рамките на същата бюджетна година, се използва за финансиране на други програми или проекти, допустими за помощ по ИПП II.

ГЛАВА III

Трансгранично сътрудничество между бенефициери по ИПП II или между бенефициери по ИПП II и държави по Европейския инструмент за съседство

Член 49

Програмиране

1.   Програмите за трансгранично сътрудничество се изготвят в съответствие с примерната програма, осигурена от Комисията, подготвят се съвместно от участващите държави и се предават на Комисията по електронен път.

2.   Програмата за трансгранично сътрудничество съдържа тематични приоритети в съответствие с член 29.

Член 50

Техническа помощ

Размерът на помощта по ИПП II, който ще бъде отделен за техническа помощ, е ограничен до 10 % от общия размер, отделен за програмата за трансгранично сътрудничество.

Член 51

Режими на изпълнение

1.   Програмите за трансграничното сътрудничество, посочени в член 27, букви б) и в), се изпълняват чрез пряко или непряко управление.

2.   Програмите за трансгранично сътрудничество се управляват от един възлагащ орган, който се определя в решението за изпълнение на Комисията за одобрение на съответната програма за трансгранично сътрудничество.

Член 52

Структури и органи

1.   В управлението на програмите за трансгранично сътрудничество в бенефициерите по ИПП II участват следните структури:

а)	националните координатори за ИПП на държавите, участващи в програмата за трансгранично сътрудничество, както е посочено в член 4, и, когато е приложимо, координаторите по териториално сътрудничество;

б)	националният разпоредител с бюджетни кредити и ръководната структура, както е посочено в член 7, на участващия бенефициер по ИПП II, в който се намира възлагащият орган, когато трансграничната програма се изпълнява съгласно непряко управление;

в)	оперативните структури във всички участващи държави, които работят в тясно сътрудничество при програмирането и изпълнението на съответната програма за трансгранично сътрудничество. При непряко управление оперативната структура включва възлагащ орган;

г)

одитният орган, както е посочено в член 7, параграф 3, когато трансграничната програма се изпълнява съгласно непряко управление. Когато одитният орган няма разрешение да извършва функциите, предвидени в член 12, той се подпомага от група одитори, включваща представител на всяка държава, участваща в програмата за трансгранично сътрудничество.

2.   Бенефициерите по ИПП II и държавите по Европейския инструмент за съседство, които участват в програма за трансгранично сътрудничество, създават СМК, който изпълнява също така функциите на секторния мониторингов комитет, посочен в член 19.

3.   Създава се съвместен технически секретариат, който подпомага Комисията, оперативните структури и СМК.

4.   Ролите и отговорностите на тези структури се определят в рамковото споразумение, посочено в член 5.

5.   При непряко управление участващите държави сключват двустранна договореност, в която се посочват отговорностите им във връзка с изпълнението на съответната програма за трансгранично сътрудничество. Минималните изисквания за сключването на такава двустранна договореност се определят в рамковото споразумение, посочено в член 5.

Член 53

Подбор на операции

1.   Подбраните по дадена програма за трансгранично сътрудничество операции водят до ясно изразени трансгранични въздействия и ползи.

2.   Операциите по програми за трансгранично сътрудничество се подбират от възлагащия орган чрез покани за предложения, които обхващат целия допустим район.

3.   Участващите държави също така могат да идентифицират операции извън поканата за предложения. В такъв случай операциите се посочват конкретно в програмата за трансгранично сътрудничество, посочена в член 49.

4.   Подбраните операции за трансгранично сътрудничество включват бенефициери от поне две участващи държави. Бенефициерите си сътрудничат при разработването и изпълнението на операциите. Освен това те си сътрудничат по отношение на наемането на персонал или финансирането на операциите или и двете.

5.   Операциите могат да се изпълняват и само в една участваща държава, при условие че са установени трансгранични въздействия и ползи.

Член 54

Бенефициери

1.   За програмите за трансгранично сътрудничество, посочени в член 27, буква б), бенефициерите се определят в бенефициер по ИПП II. За програмите за трансгранично сътрудничество, посочени в член 27, буква в), бенефициерите се определят в бенефициер по ИПП II или в държава по Европейския инструмент за съседство.

2.   Един от бенефициерите, участващи в дадена операция, се определя от всички бенефициери като главен бенефициер.

3.   Главният бенефициер поема отговорност да гарантира финансовото изпълнение на цялата операция, следи за това операцията да се изпълнява съгласно посочените в договора условия и определя договореностите с другите бенефициери с цел да се гарантира добро финансово управление на средствата, отделени за операцията, включително договореностите за възстановяване на неправомерно изплатени средства.

ДЯЛ VII

ЗЕМЕДЕЛИЕ И РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

Член 55

Специфични разпоредби за програмите за развитие на селските райони

1.   Като част от област на политиката „Земеделие и развитие на селските райони“ програмите за развитие на селските райони се изготвят на национално равнище, подготвят се от съответните органи, посочени от бенефициера по ИПП II, и се представят на Комисията след консултация с подходящите заинтересовани страни.

2.   Програмите за развитие на селските райони се изпълняват от бенефициерите по ИПП II въз основа на непряко управление в съответствие с член 58, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и по тях се финансират подбрани видове действия, както е предвидено съгласно Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета (12).

3.   По отношение на програмите за развитие на селските райони оперативната структура, която следва да бъде създадена в съответствие с член 10, се състои от следните отделни органи, действащи в тясно сътрудничество:

а)

управляващия орган, който е публичен орган, действащ на национално равнище, отговаря за подготвянето и изпълнението на програмите, включително подбора на мерки и осигуряването на публичност, координацията, оценката, мониторинга и докладването във връзка с въпросната програма, като този орган се ръководи от висш държавен служител с изключителни отговорности; както и

б)	Агенцията за развитие на селските райони по ИПП с функции от подобно естество като разплащателен орган в държавите членки, който отговаря за публичността, подбора на проекти, одобряването, контрола и отчитането на поетите задължения и плащанията и за извършването на плащанията.

4.   Чрез дерогация от член 15, параграф 1 разходите за техническа помощ за подпомагане на подготовката на програмите за развитие на селските райони и създаването на системи за управление и контрол могат да бъдат допустими преди датата на приемане на решението на Комисията за одобряване на програмата за развитие на селските райони, но не по-рано от 1 януари 2014 г.

5.   При определяне на дела на публичните разходи като процент от общите допустими разходи на инвестицията не се взема предвид националната помощ за улесняване на достъпа до заеми, предоставени без участие на Съюза, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 231/2014.

6.   Инвестиционните проекти по програми за развитие на селските райони продължават да бъдат допустими за финансиране от Съюза, при условие че не са претърпели значително изменение в петгодишен срок от окончателното плащане от страна на оперативната структура.

ДЯЛ VIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 56

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2014 г.

---

(1)  ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 11.

(2)  Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност (ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 95).

(3)  Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

(4)  Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 31.12.2012 г., стр. 1).

(5)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски инструмент за съседство (ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 27).

(7)  Регламент (ЕО) № 1085/2006 на Съвета от 17 юли 2006 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП) (ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 82).

(8)  Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320).

(9)  Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259).

(10)  Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) (ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 19).

(11)  Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

(12)  Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487).

---

3.5.2014

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/53

---

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 448/2014 НА КОМИСИЯТА

от 2 май 2014 година

за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1035/2011 чрез актуализиране на препратките към приложенията към Чикагската конвенция

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе (Регламент за осигуряване на обслужване) (1), и по-специално членове 4, 6 и 7 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО (2), и по-специално член 8б, параграф 6 от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент за изпълнение (ЕС) № 1035/2011 на Комисията (3) определя правила за изпълнение за осигуряването на аеронавигационно обслужване. Тези правила за изпълнение привеждат в действие стандартите и задълженията, предвидени в Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г. („Чикагската конвенция“), в съответствие с целите, определени в член 1, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета (4) и член 2, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 216/2008.

(2)

Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) наскоро измени приложения 3, 4, 10, 11, 14 и 15 към Чикагската конвенция. Измененията на приложения 3, 4, 10, 11, изменение 11-А на приложение 14 и на приложение 15 влязоха в сила на 14 ноември 2013 г., докато изменение 11-Б на приложение 14 трябва да влезе в сила на 14 ноември 2014 г.

(3)

Както е посочено в съображение 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1035/2011, до пълното транспониране на съответните стандарти на ИКАО в правото на Съюза аеронавигационното обслужване следва да функционира съгласно съответните стандарти на ИКАО. Това важи и по отношение на преразгледаните стандарти, резултат от неотдавнашните изменения на приложенията към Чикагската конвенция. По тази причина позоваванията на Конвенцията, съдържащи се в Регламент (ЕС) № 1035/2011, следва да бъдат съответно актуализирани.

(4)	Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Комитета за единно небе, създаден съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 549/2004,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложенията към Регламент за изпълнение (ЕС) № 1035/2011 се изменят, както е посочено в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 10.

(2)  ОВ L 79, 19.3.2008 г., стр. 1.

(3)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 1035/2011 на Комисията от 17 октомври 2011 година за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги и за изменение на Регламент (ЕО) № 482/2008 и Регламент (ЕС) № 691/2010 (ОВ L 271, 18.10.2011 г., стp. 23).

(4)  Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за определяне на рамката за създаването на Единно европейско небе (Рамков регламент) (ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 1).

---

---

3.5.2014

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/57

---

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 449/2014 НА КОМИСИЯТА

от 2 май 2014 година

за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 498/2012 за разпределение на тарифните квоти, приложими към износа на дървен материал от Руската федерация към Европейския съюз

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Решение 2012/105/ЕС на Съвета от 14 декември 2011 г. за подписване от името на Съюза и временно прилагане на Споразумението под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Руската федерация за управлението на тарифните квоти, прилагани по отношение на износа на дървен материал от Руската федерация за Европейския съюз, и на Протокола между Европейския съюз и правителството на Руската федерация относно техническите условия и ред по посоченото споразумение (1), и по-специално член 4 от него,

като има предвид, че:

(1)

На 22 август 2012 г. Руската федерация се присъедини към Световната търговска организация. Ангажиментите на Руската федерация включват тарифни квоти за износа на определени видове иглолистен дървен материал, дял от които е разпределен за износ за Съюза. Условията и редът за управлението на посочените тарифни квоти са определени в Споразумението под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Руската федерация за управлението на тарифните квоти, прилагани по отношение на износа на дървен материал от Руската федерация за Европейския съюз (2) („споразумението“), и в Протокола (3) между Европейския съюз и правителството на Руската федерация относно техническите условия и ред в съответствие с посоченото споразумение („протокола“). Споразумението и протоколът бяха подписани на 16 декември 2011 г. Те се прилагат временно, считано от датата на присъединяване на Руската федерация към Световната търговска организация.

(2)

В съответствие с член 4 от Решение 2012/105/ЕС с Регламент за изпълнение (ЕС) № 498/2012 на Комисията (4) се определят разпоредбите за разпределение на тарифните квоти, приложими към износа на дървен материал от Руската федерация към Европейския съюз. Посоченият регламент престава да се прилага от датата, на която приключи временното прилагане на протокола.

(3)

Макар че споразумението и протоколът продължават да се прилагат временно до приключване на необходимите процедури за тяхното сключване, опитът, натрупан при прилагането на Регламент за изпълнение (ЕС) № 498/2012 през първите три квотни периода, показа необходимостта да се измени член 15 от посочения регламент, за да се вземе предвид ниската степен на използване на тарифните квоти по време на първите три квотни периода. Необходимо е да се преустанови намаляването на таваните за внос, предвидени в членове 13 и 14, през квотния период на 2015 г. с цел да се поощри пълното използване от страна на традиционните вносители по-специално на тарифните квоти, разпределени за износ за Съюза.

(4)	Регламент за изпълнение (ЕС) № 498/2012 следва да бъде съответно изменен.

(5)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището от Комитета по дървения материал, създаден с Решение 2012/105/ЕС,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Член 15 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 498/2012 се заменя със следното:

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  Решение 2012/105/ЕС на Съвета от 14 декември 2011 г. за подписване от името на Съюза и временно прилагане на Споразумението под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Руската федерация за управлението на тарифните квоти, прилагани по отношение на износа на дървен материал от Руската федерация за Европейския съюз, и на Протокола между Европейския съюз и правителството на Руската федерация относно техническите условия и ред по посоченото споразумение (ОВ L 57, 29.2.2012 г., стр. 1).

(2)  Споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Руската федерация за управлението на тарифните квоти, прилагани по отношение на износа на дървен материал от Руската федерация за Европейския съюз (ОВ L 57, 29.2.2012 г., стр. 3).

(3)  Протокол между Европейския съюз и правителството на Руската федерация относно техническите условия и ред по Споразумението под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Руската федерация за управлението на тарифните квоти, прилагани по отношение на износа на дървен материал от Руската федерация за Европейския съюз (ОВ L 57, 29.2.2012 г., стр. 5).

(4)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 498/2012 на Комисията от 12 юни 2012 г. за разпределение на тарифните квоти, приложими към износа на дървен материал от Руската федерация към Европейския съюз (ОВ L 152, 13.6.2012 г., стр. 28).

---

3.5.2014

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/59

---

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 450/2014 НА КОМИСИЯТА

от 30 април 2014 година

за изменение за 213-и път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с мрежата на Ал Кайда

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 г. за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с мрежата на Ал Кайда (1), и по-специално член 7, параграф 1, буква а) и член 7а, параграф 5 от него,

като има предвид, че:

(1)	В приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 се посочват физическите лица, групите и образуванията, спрямо които се прилага замразяването на средства и икономически ресурси по смисъла на този регламент.

(2)

На 15 април 2014 г. Комитетът по санкциите към Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (СС на ООН) реши да извади едно физическо лице от списъка на лицата, групите и образуванията, спрямо които следва да се прилага замразяването на средства и икономически ресурси, след като разгледа искането за отписване, внесено от това лице, и подробния доклад на омбудсмана, изготвен съгласно Резолюция 1904(2009) на СС на ООН.

(3)	Приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 следва да бъде съответно актуализирано,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 139, 29.5.2002 г., стр. 9.

---

---

3.5.2014

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/61

---

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 451/2014 НА КОМИСИЯТА

от 2 май 2014 година

за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (1),

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (2), и по-специално член 136, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Стандартните стойности при внос, посочени в член 136 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 157, 15.6.2011 г., стр. 1.

---

---

3.5.2014

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/63

---

РЕШЕНИЕ ATALANTA/2/2014 НА КОМИТЕТА ПО ПОЛИТИКА И СИГУРНОСТ

от 29 април 2014 година

относно приемане на приноса на трета държава към военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия (Atalanta) и за изменение на Решение ATALANTA/3/2009

(2014/244/ОВППС)

КОМИТЕТЪТ ПО ПОЛИТИКА И СИГУРНОСТ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 38, трета алинея от него,

като взе предвид Съвместно действие 2008/851/ОВППС на Съвета от 10 ноември 2008 г. относно военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия (1), и по-специално член 10 от него,

като взе предвид Решение ATALANTA/3/2009 на Комитета по политика и сигурност от 21 април 2009 г. относно създаването на Комитет на участващите държави във военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия (Atalanta) (2009/369/ОВППС) (2),

като има предвид, че:

(1)	Съгласно член 10, параграф 2 от Съвместно действие 2008/851/ОВППС Съветът упълномощава Комитета по политика и сигурност (КПС) да взема съответните решения относно приемането на предложения принос от трети държави.

(2)	След отправената на 11 март 2014 г. препоръка на командващия операцията на ЕС за принос от Нова Зеландия и дадения на 25 март 2014 г. съвет от Военния комитет на Европейския съюз, приносът от Нова Зеландия следва да бъде приет.

(3)	Решение ATALANTA/3/2009 на Комитета по политика и сигурност следва да бъде изменено, за да бъдат заличени третите държави, чийто принос е приет.

(4)	В съответствие с член 5 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в изготвянето и изпълнението на решения и действия на Съюза, свързани с въпросите на отбраната,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1.   Приносът от Нова Зеландия за военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия (Atalanta), се приема и се счита за значителен.

2.   Нова Зеландия се освобождава от финансови вноски за бюджета на Atalanta.

Член 2

Решение ATALANTA/3/2009 на Комитета по политика и сигурност се изменя както следва:

1)	В член 2, параграф 1, второ тире се заличават думите „, както е посочено в приложението“.

2)	Приложението се заличава.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила от датата на приемането му.

---

(1)  ОВ L 301, 12.11.2008 г., стр. 33.

(2)  ОВ L 112, 6.5.2009 г., стр. 9.

---

3.5.2014

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/65

---

РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 28 април 2014 година

за признаване на правната и надзорна уредба на Бразилия за еквивалентна на изискванията на Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно агенциите за кредитен рейтинг

(текст от значение за ЕИП)

(2014/245/EС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (1), и по-специално член 5, параграф 6 от него,

като има предвид, че:

(1)	На 22 октомври 2012 г. Комисията упълномощи Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) да изготви становище във връзка с техническата оценка на правната и надзорна уредба на Бразилия по отношение на агенциите за кредитен рейтинг (АКР).

(2)	В своето техническо становище, представено на 31 май 2013 г., ЕОЦКП посочи в заключение, че правната и надзорна уредба на Бразилия по отношение на агенциите за кредитен рейтинг е съпоставима с предвидената в Регламент (ЕО) № 1060/2009.

(3)	Съгласно член 5, параграф 6, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1060/2009 три условия трябва да бъдат удовлетворени, за да може правната и надзорна уредба на трета държава да бъде счетена за еквивалентна на изискванията на същия регламент.

(4)

Според първото условие агенциите за кредитен рейтинг в съответната трета държава трябва да подлежат на разрешителен или регистрационен режим и на текущ ефективен надзор и правоприлагане. Бразилската правна и регулаторна уредба за агенциите за кредитен рейтинг обхваща Наредба ICVM 521 на Комисията за ценните книжа и фондовите борси на Бразилия (Comissão de Valores Mobiliários, CVM), приета на 25 април 2012 г. въз основа на Закон № 6.385 от 1976 г. Нормативната уредба задължава АКР да спазват всички разпоредби на Кодекса на поведение на Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO). Съответните законови и подзаконови актове са влезли в сила. Съгласно тази нормативна уредба агенциите за кредитен рейтинг трябва да са регистрирани и да са обект на текущ надзор от страна на CVM. Бразилската правна и надзорна уредба предоставя на CVM широк кръг от правомощия, които ѝ позволяват да проверява дали АКР спазват своите законови задължения. CMV може да проверява и да взема извлечения от счетоводни документи, счетоводни книги или документи, както и всякакви други досиета; тя може да поиска информация или разяснения и да налага глоба, ако те не бъдат предоставени, без да се засягат други санкции. Правомощията на CMV също така включват извършване на инспекции със или без предизвестие, за да може да осъществява ефективен надзор и правоприлагане спрямо АКР, както и правомощието да санкционира АКР в случай на нарушение на приложимите правила. CMV може да налага редица санкции на АКР и на всяко лице, пряко ангажирано в процеса по определяне на рейтингите — от предупреждения, глоби и спиране на дейността до заличаване на регистрацията на АКР. Ако CMV смята, че е извършено престъпление, органът трябва да се обърне към прокуратурата („Ministério Público“). При поискване CMV може да участва в съдебни спорове, свързани с пазара на ценни книжа, като дейностите ѝ може да варират от събиране на доказателства до издаване на правни становища. АКР трябва да подават до CMV годишен референтен формуляр, както и информация за извършени важни действия, като например при значителна промяна в методологията; решението за преустановяване на присъждането на кредитен рейтинг; или в случай че емитентът не е използвал предварително становище при оповестяване на сделка. Към септември 2013 г. всички АКР бяха представили своите актуализирани референтни формуляри и обобщената информация за извършени важни действия. CMV направи преглед на документите и поиска от една АКР да изясни установен конфликт на интереси — въпросната АКР се съобрази с това искане. Споразумението за сътрудничество, сключено между ЕОЦКП и CVM, предвижда информационен обмен във връзка с мерките за правоприлагане и надзор, взети спрямо трансгранични агенции за кредитен рейтинг. На тази основа следва да се приеме, че АКР в Бразилия са обект на изисквания за лицензиране или регистрация, равностойни на определените в Регламент (ЕО) № 1060/2009, и че надзорните и правоприлагащите разпоредби в Бразилия, приложими за АКР, се прилагат и изпълняват ефективно.

(5)

Според второто условие АКР в съответната трета държава трябва да се подчиняват на правнообвързващи правила, които са еквивалентни на правилата, посочени в членове 6 — 12 и приложение I към Регламент (ЕО) № 1060/2009, с изключение на членове 6а, 6б, 8а, 8б, 8в и 11а, точка 3, буква ба) и точки 3а и 3б от раздел Б от приложение I към посочения регламент. При оценката на изпълнението на това условие следва да се обърне надлежно внимание на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 462/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2) по отношение на датата на прилагане на някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 1060/2009. Що се отнася до корпоративното управление, бразилската правна и надзорна уредба изисква от агенциите за кредитен рейтинг като част от процедурата по регистрация да имат структура на корпоративно управление с минимум двама директори, един от които трябва да бъде независим и да отговаря за спазването на правилата. Бразилската правна и надзорна уредба, която изисква задължително спазване на Кодекса на IOSCO, задължава АКР да разполагат с подходящи процедури за управление на конфликтите на интереси. В кодекса за поведение на АКР трябва да се предвиди приемането на механизми за откриване, отстраняване, управление и оповестяване на ситуации, включващи конфликти на интереси. Бразилската уредба съдържа също така подробни правила относно възлагането на дейности на външни изпълнители, относно съхраняването на документация и поверителността. От АКР се изисква да създадат звено за контрол на методологиите за определяне на кредитен рейтинг и бразилската правна уредба съдържа широк кръг изисквания за оповестяване на информация относно кредитните рейтинги и дейността по определяне на рейтинги — например изискването да разпространяват своевременно своите решения за рейтинги, да публикуват документ, основаващ се на резултатите от рейтингите за минали периоди, както и да публикуват годишен доклад, включващ информация за тяхната дейност. Следователно бразилската нормативна уредба следва да постига резултатите, изисквани от Регламент (ЕО) № 1060/2009, що се отнася до управлението на конфликти на интереси, организационните процеси и процедури, които всяка агенция за кредитен рейтинг трябва да прилага, качеството на рейтингите и методологиите за тяхното определяне, оповестяването на кредитните рейтинги и цялостното и периодичното оповестяване на дейностите по определяне на кредитен рейтинг. Така тя осигурява еквивалентна защита по отношение на добросъвестността, прозрачността и доброто управление на АКР, както и по отношение на надеждността на дейностите по определяне на кредитен рейтинг.

(6)

Според третото условие регулаторният режим в съответната трета държава не трябва да допуска намеса от страна на надзорните органи и други публични органи на посочената трета държава при определяне на съдържанието на кредитните рейтинги и на методологиите за определяне на кредитен рейтинг. Всяко вмешателство би противоречало на принципа на законосъобразността, залегнал в бразилската Конституция, който предвижда, че публичните органи може да действат само ако е постановено със закон. Доколкото това може да бъде установено, не съществува правна разпоредба за оправомощаване на CVM или друг публичен орган да влияе на съдържанието на кредитните рейтинги или методологии.

(7)

С оглед на разгледаните фактори може да се счита, че бразилската правна и надзорна уредба за агенциите за кредитен рейтинг отговаря на условията, изложени в член 5, параграф 6, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1060/2009. Следователно правната и надзорна уредба на Бразилия за АКР следва да бъде счетена за еквивалентна на правната и надзорна уредба, установена с Регламент (ЕО) № 1060/2009. Комисията, с помощта на предоставената от ЕОЦКП информация, следва да продължи да наблюдава развитието на бразилската правна и надзорна уредба за АКР и изпълнението на условията, въз основа на които е взето настоящото решение.

(8)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За целите на член 5 от Регламент (ЕО) № 1060/2009 действащата правна и надзорна уредба на Бразилия за агенциите за кредитен рейтинг се счита за еквивалентна на изискванията на Регламент (ЕО) № 1060/2009.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕС) № 462/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ L 146, 31.5.2013 г., стр. 1).

---

3.5.2014

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/68

---

РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 28 април 2014 година

за признаване на правната и надзорна уредба на Аржентина за еквивалентна на изискванията на Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно агенциите за кредитен рейтинг

(текст от значение за ЕИП)

(2014/246/EС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (1), и по-специално член 5, параграф 6 от него,

като има предвид, че:

(1)	На 22 октомври 2012 г. Комисията упълномощи Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) да изготви становище във връзка с техническата оценка на правната и надзорна уредба на Аржентина по отношение на агенциите за кредитен рейтинг (АКР).

(2)

В своето техническо становище, представено на 31 май 2013 г., както и в неговия актуализиран вариант, представен на 18 декември 2013 г., ЕОЦКП посочи в заключение, че правната и надзорна уредба на Аржентина по отношение на агенциите за кредитен рейтинг е съпоставима с предвидената в Регламент (ЕО) № 1060/2009.

(3)	Съгласно член 5, параграф 6, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1060/2009, за да може правната и надзорна уредба на трета държава да бъде счетена за еквивалентна на изискванията на същия регламент, трябва да бъдат удовлетворени три условия.

(4)

Според първото условие агенциите за кредитен рейтинг в съответната трета държава трябва да подлежат на разрешителен или регистрационен режим и на текущ ефективен надзор и правоприлагане. Аржентинската правна и нормативна уредба е в сила от 1992 г. Неотдавна тя беше преразгледана и подсилена, като понастоящем включва Закон № 26.831 („Закон за капиталовите пазари“), приет на 29 ноември 2012 г., допълнен с Указ № 1023/13 от 29 юли 2013 г., който установява общите принципи на работа на аржентинските капиталови пазари, включително принципи на високо равнище, които се прилагат по отношение на агенциите за кредитен рейтинг. Нормативната уредба също така включва новите закони за изпълнителната национална комисия за ценни книжа (Comision Nacional de Valores), CNV), които бяха приети с Обща резолюция № 622/2013. Всички тези актове са влезли в сила. АКР също така следва да спазват всички разпоредби на Кодекса на поведение на Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO). Съгласно тази нормативна уредба АКР трябва да са регистрирани и да са обект на текущ надзор от страна на CNV. Закон № 26.831 определя компетенциите на CNV в областта на надзора и санкционирането. CNV е упълномощена да извършва инспекции и разследвания по отношение на физически или юридически лица, които са подчинени на съответния надзорен орган, да иска помощ от правоприлагащите органи, да предприема съдебни действия и да съобщава за престъпления. Два пъти годишно CNV извършва проверки на място и документни проверки за всяка регистрирана АКР. CNV може, в случай на нарушение на приложимите разпоредби, да налага санкции, като глоби или забрана за минимален период от пет години за заемане на длъжности като директор, управител и одитор или член на комитета, определящ рейтингите. CNV може също така да отстранява временно или постоянно тези отговорни лица, както и да оттегля регистрации или разрешителни на АКР. CNV води публичен регистър на случаите на правоприлагане на своя уебсайт, където се указва тяхното начало, окончателното решение по тях, както и наложените санкции. Споразумението за сътрудничество, сключено между ЕОЦКП и CNV, предвижда информационен обмен във връзка с мерките за правоприлагане и надзор, взети спрямо трансгранични агенции за кредитен рейтинг. На тази основа следва да се приеме, че АКР в Аржентина са обект на изисквания за лицензиране или регистрация, равностойни на определените в Регламент (ЕО) № 1060/2009, и че надзорните и правоприлагащите разпоредби в Аржентина, приложими за АКР, се прилагат и изпълняват ефективно.

(5)

Според второто условие АКР в съответната трета държава трябва да се подчиняват на правнообвързващи правила, които са еквивалентни на правилата, посочени в членове 6 — 12 и приложение I към Регламент (ЕО) № 1060/2009, с изключение на членове 6а, 6б, 8а, 8б, 8в и 11а, точка 3, букви ба) и точки 3а и 3б от раздел Б от приложение I към посочения регламент. При оценката на изпълнението на това условие следва да се обърне надлежно внимание на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 462/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2) по отношение на датата на прилагане на някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 1060/2009. Аржентинската правна и надзорна уредба изисква АКР да бъдат ръководени от съвет на директорите, който отговаря за гарантиране на стабилно и разумно управление на АКР, за независимостта на дейността по определяне на рейтингите и за надлежното установяване, управление, разкриване и отстраняване на конфликтите на интереси. За тази цел АКР трябва да приемат подходящи и ефективни организационни и административни механизми и да представят и поддържат информация относно съществуващите и потенциалните конфликти на интереси, свързани с членовете на комитета, определящ рейтингите, членовете на съвета на директорите, управителите и служителите, чрез финансовата информационна „магистрала“ („Autopista de la informacion Financiera“). АКР трябва да установят и поддържат постоянно и ефективно звено по съответствието, което функционира независимо и се отчита директно пред съвета. По отношение на организационните процеси и процедури аржентинската правна и надзорна уредба съдържа подробни правила относно възлагането на дейности на външни изпълнители, относно отчетността и поверителността. От АКР се изисква да правят преглед на своите рейтингови методологии, модели и ключови рейтингови допускания поне веднъж годишно, а също така да проследяват и преразглеждат своите рейтинги най-малко четири пъти годишно. Аржентинската уредба съдържа широк кръг изисквания за разкриване на информация по отношение на кредитните рейтинги и рейтинговата дейност, като например задължителното използване на рейтингови категории, изискването кредитните рейтинги да бъдат публикувани непосредствено след обсъждане в комитета, определящ рейтинга, а всички рейтинги и рейтингови доклади — да бъдат представени за публикуване на финансовата информационна магистрала на уебсайта на CNV. Следователно аржентинската нормативна уредба следва да постига резултатите, изисквани от Регламент (ЕО) № 1060/2009, що се отнася до управлението на конфликти на интереси, организационните процеси и процедури, които всяка агенция за кредитен рейтинг трябва да прилага, качеството на рейтингите и методологиите за тяхното определяне, оповестяването на кредитните рейтинги и цялостното и периодичното оповестяване на дейностите по определяне на кредитен рейтинг. Така тя осигурява еквивалентна защита по отношение на добросъвестността, прозрачността и доброто управление на АКР, както и по отношение на надеждността на дейностите по определяне на кредитен рейтинг.

(6)

Според третото условие регулаторният режим в съответната трета държава не трябва да допуска намеса от страна на надзорните органи и други публични органи на посочената трета държава при определяне на съдържанието на кредитните рейтинги и на методологиите за определяне на кредитен рейтинг. CNV е административен орган и следователно попада в обхвата на Закон № 19.549 от 3 април 1972 г. относно административната процедура. CNV действа чрез административни актове в рамките на делегираните правомощия. Доколкото това може да бъде установено, не съществува правна разпоредба за оправомощаване на CNV или друг публичен орган да влияе на съдържанието на кредитните рейтинги или методологии.

(7)

С оглед на разгледаните фактори може да се счита, че аржентинската правна и надзорна уредба за агенциите за кредитен рейтинг отговаря на условията, изложени в член 5, параграф 6, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1060/2009. Следователно аржентинската правна и надзорна уредба на агенциите за кредитен рейтинг следва да бъде счетена за еквивалентна на правната и надзорна уредба, създадена с Регламент (ЕО) № 1060/2009. Комисията, с помощта на предоставената от ЕОЦКП информация, ще продължи да наблюдава развитието на аржентинската правна и надзорна уредба за АКР и изпълнението на условията, въз основа на които е взето настоящото решение.

(8)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За целите на член 5 от Регламент (ЕО) № 1060/2009 действащата правна и надзорна уредба на Аржентина за агенциите за кредитен рейтинг се счита за еквивалентна на изискванията на Регламент (ЕО) № 1060/2009.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕС) № 462/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ L 146, 31.5.2013 г., стр. 1).

---

3.5.2014

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/71

---

РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 28 април 2014 година

за признаване на правната и надзорна уредба на Мексико за еквивалентна на изискванията на Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно агенциите за кредитен рейтинг

(текст от значение за ЕИП)

(2014/247/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно агенциите за кредитен рейтинг (1), и по-специално член 5, параграф 6 от него,

като има предвид, че:

(1)	На 22 октомври 2012 г. Комисията упълномощи Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) да изготви становище във връзка с техническата оценка на правната и надзорна уредба на Мексико по отношение на агенциите за кредитен рейтинг (АКР).

(2)	В своето техническо становище, представено на 31 май 2013 г. EОЦКП посочи в заключение, че правната и надзорна уредба на Мексико по отношение на агенциите за кредитен рейтинг е съпоставима с предвидената в Регламент (ЕО) № 1060/2009.

(3)	Съгласно член 5, параграф 6, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1060/2009, за да може правната и надзорна уредба на трета държава да бъде счетена за еквивалентна на изискванията на същия регламент, трябва да бъдат удовлетворени три условия.

(4)

Според първото условие агенциите за кредитен рейтинг в съответната трета държава трябва да подлежат на разрешителен режим или регистрация и на текущ ефективен надзор и правоприлагане. От юли 1993 г. Мексиканската комисия за ценните книжа и банките (Comisión Nacional bancaria y de Valores — CNBV) подсигурява регулирането и надзора над АКР. От декември 1999 г. те трябва да получат предварително разрешение от CNBV, за да оперират и предоставят услуги за кредитен рейтинг. На 17 февруари 2013 г. в Официалния вестник на CNBV бе публикувана и влезе в сила действащата понастоящем изменена наредба относно агенциите за кредитен рейтинг (Disposiciones Aplicables a las Institutiones Calificadoras de Valores). CNBV има правомощия да разследва всички действия или въпроси, които биха могли да представляват или има възможност да представляват нарушение на закона. CNBV разполага с правомощието да изисква всякакъв вид информация и документи, да извършва проверки на място и да призовава за явяване всяко лице, което би могло да допринесе за разследването. АКР могат да бъдат постоянно или временно отстранявани, дейността им да бъде спирана, а разрешителното им да бъде отменено. CNBV също така е оправомощен да налага административни глоби. CNBV извършва годишни проверки за спазване на правилата от страна на на регистрираните АКР, въз основа на които прави коментари и налага санкции. Споразумението за сътрудничество, сключено между EОЦКП и CNBV, предвижда информационен обмен във връзка с мерките за правоприлагане и надзор, взети спрямо трансгранични агенции за кредитен рейтинг. На тази основа следва да се приеме, че АКР в Мексико са обект на изисквания за лицензиране или регистрация, равностойни на определените в Регламент (ЕО) № 1060/2009, и че надзорните и правоприлагащите разпоредби в Мексико, приложими за АКР, се прилагат и изпълняват ефективно.

(5)

Според второто условие АКР в съответната трета държава трябва да се подчиняват на правнообвързващи правила, които са еквивалентни на правилата, посочени в членове 6—12 и приложение I към Регламент (ЕО) № 1060/2009, с изключение на членове 6а, 6б, 8а, 8б, 8в и 11а, точка 3, букви ба) и точки 3а и 3б от раздел Б от приложение I към посочения регламент. При оценката на изпълнението на това условие следва да се обърне надлежно внимание на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 462/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2) по отношение на датата на прилагане на някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 1060/2009. Мексиканската уредба по отношение на корпоративно управление изисква АКР да имат съвет на директорите, състоящ се от максимум 21 директори, като поне 25 % от тях трябва да отговарят на изискванията за независимост. Независимите директори, наред с другото, имат компетенции за разработване на политиката в областта на кредитните рейтинги и методологии, ефективността на системата за вътрешен контрол и мониторинга на спазването на разпоредбите и процесите на управление. Конфликтите на интереси трябва да бъдат установявани и отстранявани и, ако е приложимо, отговорникът по съответствието трябва да бъде информиран за всеки потенциален конфликт на интереси, който би могъл да повлияе на рейтингите. Когато агенция за кредитен рейтинг установи конфликти на интереси, които биха могли да окажат въздействие върху нейния рейтинг, тя трябва да се въздържи от предоставянето на услугата. Мексиканската нормативна уредба съдържа подробни организационни изисквания за съхраняването на данни и поверителността и предвижда, че агенциите за кредитен рейтинг продължават да носят пълна отговорност и за всички дейности, възложени на външни изпълнители. Субекти, които предоставят услуги като външни изпълнители на агенциите за кредитен рейтинг, също така са предмет на надзор от страна на CNBV. От АКР се изисква да създадат официално звено за контрол на рейтинговите методологии и модели; мексиканска нормативна уредба съдържа голям набор от изисквания за разкриване на информация по отношение на кредитните рейтинги и рейтинговата дейност. Следователно мексиканската нормативна уредба следва да постига резултатите, изисквани от Регламент (ЕО) № 1060/2009, що се отнася до управлението на конфликти на интереси, организационните процеси и процедури, които всяка агенция за кредитен рейтинг трябва да прилага, качеството на рейтингите и методологиите за тяхното определяне, оповестяването на кредитните рейтинги и цялостното и периодичното оповестяване на дейностите по определяне на кредитен рейтинг. Така тя осигурява еквивалентна защита по отношение на добросъвестността, прозрачността и доброто управление на агенциите за кредитен рейтинг, както и по отношение на надеждността на дейностите по определяне на кредитен рейтинг.

(6)

Според третото условие регулаторният режим в съответната трета държава не трябва да допуска намеса от страна на надзорните органи и други публични органи на посочената трета държава при определяне на съдържанието на кредитните рейтинги и на методологиите за определяне на кредитен рейтинг. Мексиканската конституция постановява, че административните органи имат право да предприемат действия, когато са изрично оправомощени или овластени съгласно приложимото законодателство. Доколкото това може да бъде установено, не съществува правна разпоредба за оправомощаване на CNBV или друг публичен орган да влияе на съдържанието на кредитните рейтинги или методологии.

(7)

С оглед на разгледаните фактори може да се счита, че мексиканската правна и надзорна уредба за АКР отговаря на условията, изложени в член 5, параграф 6, втората алинея от Регламент (ЕО) № 1060/2009. Следователно правната и надзорна уредба на Мексико за АКР следва да бъде счетена за еквивалентна на правната и надзорна уредба, установена с Регламент (ЕО) № 1060/2009. Комисията, с помощта на предоставената от ЕОЦКП информация, ще продължи да наблюдава развитието на мексиканската правна и надзорна уредба за АКР и изпълнението на условията, въз основа на които е взето настоящото решение.

(8)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За целите на член 5 от Регламент (ЕО) № 1060/2009 действащата правна и надзорна уредба на Мексико за агенциите за кредитен рейтинг се счита за еквивалентна на изискванията на Регламент (ЕО) № 1060/2009.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕС) № 462/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ L 146, 31.5.2013 г., стр. 1).

---

3.5.2014

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/73

---

РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 28 април 2014 година

за признаване на правната и надзорна уредба на Сингапур за еквивалентна на изискванията на Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно агенциите за кредитен рейтинг

(текст от значение за ЕИП)

(2014/248/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно агенциите за кредитен рейтинг (1), и по-специално член 5, параграф 6 от него,

като има предвид, че:

(1)	На 22 октомври 2012 г. Комисията упълномощи Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) да изготви становище във връзка с техническата оценка на правната и надзорна уредба на Сингапур по отношение на агенциите за кредитен рейтинг (АКР).

(2)	В своето техническо становище, представено на 31 май 2013 г., ЕОЦКП посочи в заключение, че правната и надзорна уредба на Сингапур по отношение на агенциите за кредитен рейтинг е съпоставима с предвидената в Регламент (ЕО) № 1060/2009.

(3)	Съгласно член 5, параграф 6, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1060/2009 три условия трябва да бъдат удовлетворени, за да може правната и надзорна уредба на трета държава да бъде счетена за еквивалентна на изискванията на същия регламент.

(4)

Според първото условие агенциите за кредитен рейтинг в съответната трета държава трябва да подлежат на разрешителен или регистрационен режим и на текущ ефективен надзор и правоприлагане. Сингапурската правна и нормативна уредба за АКР влезе в сила на 17 януари 2012 г. Органът за паричната политика на Сингапур (ОПП), който е и централната банка на Сингапур, има правомощието да издава подзаконови нормативни актове въз основа на Закона за ценните книжа и фючърсите (ЗЦКФ). За да могат да извършват услуги за кредитен рейтинг в Сингапур, АКР трябва да притежават лиценз за услуги на капиталовите пазари (УКП) съгласно ЗЦКФ и подлежат на текущ надзор от страна на ОПП. Разпоредбите на ОПП, приложими към АКР, подобно на тези за лицензополучателите за УКП, включват разпоредби за ценни книжа и фючърси (лицензиране и осъществяване на стопанска дейност) и разпоредби за ценни книжа и фючърси (финансови изисквания и изисквания за допълнително обезпечение за притежателите на лицензи за услуги на капиталовите пазари), както и правно обвързващ кодекс на поведение за АКР. Сингапурската правна и надзорна уредба предоставя на ОПП широк кръг от правомощия, които му позволяват да проверява дали агенциите за кредитен рейтинг спазват своите законови задължения, в допълнение към задълженията на АКР да информират ОПП за всякакви промени в своите данни на текуща основа и да представят финансова информация на ОПП. ОПП има право да проверява лицензополучатели за УКП, а АКР трябва да подсигурят пълен достъп на ОПП до своите счетоводни книги, сметки и документи и да предоставят информация и способи, които може да бъдат необходими за извършване на проверката. ОПП има право да прави копия или да вземе всички съставени книги; той може да се позове на правомощия за разследване с цел да изиска представянето на документи. До април 2012 г. в Сингапур бяха лицензирани три АКР, а през първите осем месеца на 2013 г. ОПП извърши една проверка на място. Освен това ОПП е упълномощен да издава писмени инструкции за АКР, които не се отнасят до съдържанието на кредитен рейтинг, рейтинговите перспективи или методики, ако счете за необходимо или подходящо в името на обществения интерес или за целите на защитата на инвеститорите, да отмени лицензията или временно да спре дейността на АКР, както и да публикува информация относно всякакви нарушения от страна на АКР на техните регулаторни задължения. ОПП може да отнесе въпросите до съответните национални органи за наказателно разследване и преследване. Споразумението за сътрудничество, сключено между ЕОЦКП и ОПП, предвижда информационен обмен във връзка с мерките за правоприлагане и надзор, взети спрямо трансгранични агенции за кредитен рейтинг. На тази основа следва да се приеме, че АКР в Сингапур са обект на изисквания за лицензиране или регистрация, равностойни на определените в Регламент (ЕО) № 1060/2009, и че надзорните и правоприлагащите разпоредби в Сингапур, приложими за АКР, се прилагат и изпълняват ефективно.

(5)

Според второто условие АКР в съответната трета държава трябва да се подчиняват на правнообвързващи правила, които са еквивалентни на правилата, посочени в членове 6—12 и приложение I към Регламент (ЕО) № 1060/2009, с изключение на членове 6а, 6б, 8а, 8б, 8в и 11а, точка 3, букви ба) и точки 3а и 3б от раздел Б от приложение I към посочения регламент. При оценката на изпълнението на това условие следва да се обърне надлежно внимание на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 462/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2) по отношение на датата на прилагане на някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 1060/2009. Що се отнася до корпоративното управление, сингапурската правна и надзорна рамка предвижда общо задължение за АКР техните служители и персонал да изпълняват своите задачи независимо; действителната независимост на директорите се постига чрез изисквания за прилагане на конкретни политики и се демонстрира пред ОПП. ОПП одобрява назначаването на генерален директор или директор на агенциите за кредитен рейтинг, като взема под внимание опита на лицето, експертните знания и постигнатите резултати. ОПП също така има правомощия да изисква отстраняването на генералния директор, директорите или на други служители на АКР, ако счита, че тези лица не са успели да изпълнят своите задължения, като например по отношение на конфликтите на интереси и задачите по контрол и подсигуряване на съответствие с правилата. Подробни разпоредби са въведени в сингапурската правна и надзорна рамка по отношение на идентифицирането, предотвратяването, управлението и разкриването на действителни или потенциални конфликти на интереси. Тази рамка също така изисква АКР да разполагат със строг официален механизъм за контрол и за преразглеждане на методологиите за определяне на кредитен рейтинг. Тя съдържа редица организационни изисквания, за да се гарантира съответствие с приложимите закони и правила, както и с изискванията за оповестяване, като например във връзка с подлежащата на публикуване информация при присъждане на кредитни рейтинги и при годишни оповестявания във връзка с дейността на агенциите по определяне на кредитен рейтинг. Следователно сингапурската нормативна уредба следва да постига резултатите, изисквани от Регламент (ЕО) № 1060/2009, що се отнася до управлението на конфликти на интереси, организационните процеси и процедури, които всяка агенция за кредитен рейтинг трябва да прилага, качеството на рейтингите и методологиите за тяхното определяне, оповестяването на кредитните рейтинги и цялостното и периодичното оповестяване на дейностите по определяне на кредитен рейтинг. Така тя осигурява еквивалентна защита по отношение на добросъвестността, прозрачността и доброто управление на агенциите за кредитен рейтинг, както и по отношение на надеждността на дейностите по определяне на кредитен рейтинг.

(6)

Според третото условие регулаторният режим в съответната трета държава не трябва да допуска намеса от страна на надзорните органи и други публични органи на посочената трета държава при определяне на съдържанието на кредитните рейтинги и на методологиите за определяне на кредитен рейтинг. Доколкото това може да бъде установено, не съществува правна разпоредба за оправомощаване на ОПП или друг публичен орган да влияе на съдържанието на кредитните рейтинги или методологиите. Всяко действие на ОПП извън неговите правомощия може да бъде предмет на съдебен контрол.

(7)

С оглед на разгледаните фактори може да се счита, че сингапурската правна и надзорна уредба за АКР отговаря на условията, изложени в член 5, параграф 6, втората алинея от Регламент (ЕО) № 1060/2009. Следователно правната и надзорната уредба на Сингапур за АКР следва да бъде счетена за еквивалентна на правната и надзорната уредба, установена с Регламент (ЕО) № 1060/2009. Комисията, с помощта на предоставената от ЕОЦКП информация, следва да продължи да наблюдава развитието на сингупурската правна и надзорна уредба за АКР и изпълнението на условията, въз основа на които е взето настоящото решение.

(8)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За целите на член 5 от Регламент (ЕО) № 1060/2009 действащата правна и надзорна уредба на Сингапур за агенциите за кредитен рейтинг се счита за еквивалентна на изискванията на Регламент (ЕО) № 1060/2009.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕС) № 462/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ L 146, 31.5.2013 г., стр. 1).

---

3.5.2014

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/76

---

РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 28 април 2014 година

за признаване на правната и надзорна уредба на Хонконг за еквивалентна на изискванията на Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно агенциите за кредитен рейтинг

(текст от значение за ЕИП)

(2014/249/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно агенциите за кредитен рейтинг (1), и по-специално член 5, параграф 6 от него,

като има предвид, че:

(1)	На 22 октомври 2012 г. Комисията упълномощи Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) да изготви становище във връзка с техническата оценка на правната и надзорна уредба на Хонконг по отношение на агенциите за кредитен рейтинг (АКР).

(2)	В своето техническо становище, представено на 31 май 2013 г., ЕОЦКП посочи в заключение, че правната и надзорна уредба на Хонконг по отношение на агенциите за кредитен рейтинг е съпоставима с предвидената в Регламент (ЕО) № 1060/2009.

(3)	Съгласно член 5, параграф 6, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1060/2009, три условия трябва да бъдат удовлетворени, за да може правната и надзорна уредба на трета държава да бъде счетена за еквивалентна на изискванията на същия регламент.

(4)

Според първото условие агенциите за кредитен рейтинг в съответната трета държава трябва да подлежат на разрешителен или регистрационен режим и на текущ ефективен надзор и правоприлагане. Хонконгската правна и регулаторна уредба за агенциите за кредитен рейтинг обхваща Наредбата за ценни книжа и фючърси (НЦКФ) и Кодекса за поведение за лица, предоставящи услуги за кредитен рейтинг („Кодекс за поведение“), чиито изменения влязоха в сила на 1 юни 2011 г. За АКР и техните рейтингови анализатори, които предоставят услуги за кредитен рейтинг в Хонконг, има изискване да бъдат лицензирани за предоставянето на услуги, свързани с кредитни рейтинги. Те също така подлежат на надзор от страна на Комисията за ценни книжа и фючърси (КЦКФ) на Хонконг. Хонконгската правна и надзорна уредба предоставя на КЦКФ широк кръг от правомощия, които ѝ позволяват да проверява дали АКР спазват своите законови задължения. КЦКФ може да поиска и от регулираните, и от нерегулираните лица да предоставят информация и документи, свързани с разследването, включително архиви за извършени сделки, банкови записи, записи на телефонни разговори, архиви в интернет и информация относно действителните собственици. Това правомощие се прилага както за лицата, обект на разследване, така и за лицата, за които КЦКФ има основателни причини да смята, че разполагат с информация, която има отношение към разследването. Освен това, когато има опасения от унищожаването или отстраняването на доказателства, укриване на информация от правосъдието или други опасения, КЦКФ има право на достъп до частни помещения на нерегулирани и регулирани лица след издаване на заповед за обиск от орган на съдебната власт. Освен това КЦКФ разполага с пълен набор от правомощия за предприемане на наказателни, граждански, административни и други действия. Това включва административни правомощия за налагане на дисциплинарни санкции срещу лица, които са лицензирани или регистрирани пред КЦКФ, за налагане на ограничения на лицензирани или регистрирани лица по отношение на тяхната стопанска дейност, за отнемане или спиране на действието на лиценз или регистрация съответно на лицензирано или регистрирано лице, както и за налагането на задължения или глоби на лицензирани или регистрирани лица с максимална стойност 10 милиона хонконгски долара или в размер на трикратната печалба или избегнатите загуби. КЦКФ също така има право да се обърне към съответния съд с иск за издаване на заповед за преустановяване на нарушения или за корективни действия. В допълнение към проверките на място КЦКФ извършва надзор и извън обекта посредством контакти с лицензирани агенции за кредитен рейтинг, за да проучи техните бизнес модели и планове, както и рисковете, свързани с тези дейности, с цел определяне и оценка на рисковете, произтичащи от тяхната стопанска дейност. Информация за лицензираните АКР се събира и чрез предаването на КЦКФ, включително, но не само — на одитирани годишни отчети и годишни доклади за контролни проверки. КЦКФ също така проследява жалбите и съобщаваните от засегнатите лица нарушения. От влизането в сила на 1 юни 2011 г. на режима на АКР в Хонконг всички лицензирани АКР са обект на текущ надзор и на правомощия за правоприлагане от страна на КЦКФ. Споразумението за сътрудничество, сключено между ЕОЦКП и КЦКФ, предвижда информационен обмен във връзка с мерките за правоприлагане и надзор, взети спрямо трансгранични агенции за кредитен рейтинг. На тази основа следва да се приеме, че АКР в Хонконг са обект на изисквания за лицензиране или регистрация, равностойни на определените в Регламент (ЕО) № 1060/2009, и че надзорните и правоприлагащите разпоредби в Хонконг, приложими за АКР, се прилагат и изпълняват ефективно.

(5)

Според второто условие АКР в съответната трета държава трябва да се подчиняват на правнообвързващи правила, които са еквивалентни на правилата, посочени в членове 6—12 и приложение I към Регламент (ЕО) № 1060/2009, с изключение на членове 6а, 6б, 8а, 8б, 8в и 11а, точка 3, букви ба) и точки 3а и 3б от раздел Б от приложение I към посочения регламент. При оценката на изпълнението на това условие следва да се обърне надлежно внимание на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 462/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2) по отношение на датата на прилагане на някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 1060/2009. В правната и надзорната уредба на Хонконг са определени подробни изисквания за корпоративно управление. Съветът на директорите и отговорните длъжностни лица за регулираните дейности носят основната отговорност за гарантиране на поддържането на подходящи стандарти на поведение и спазването на съответните процедури от страна на АКР. АКР трябва да разполага с двама отговорни служители, одобрени от КЦКФ, като поне един от тях трябва да бъде изпълнителен директор съгласно НЦКФ. В сила са подробни разпоредби във връзка с конфликтите на интереси, изискващи от АКР да идентифицират и премахнат или да управляват конфликтите на интереси. АКР следва да бъдат организирани по начин, който гарантира, че техните икономически интереси не ограничават независимостта и точността на техните кредитни рейтинги, както и организационните изисквания, включително възлагането на дейности на външни изпълнители, съхраняване на документацията и поверителността. По отношение на организационните изисквания кодексът на КЦКФ и Кодексът за поведение установяват изисквания към АКР, като например такива, които са свързани с политики и процедури за гарантиране на съответствие с правните задължения, както и постоянно действащо и ефективно звено за съответствието. От АКР се изисква също така да създадат и звено за контрол, което има задачата периодично да преразглежда методологиите и моделите за определяне на кредитен рейтинг и значителните промени в тях. Хонконгските правна и надзорна уредба съдържа широк кръг изисквания за разкриване на информация, като например публично оповестяване на рейтинги и годишното публично оповестяване на информация относно определянето на рейтинги, както и спомагателни дейности. Следователно хонконгската нормативна уредба следва да постига резултатите, изисквани от Регламент (ЕО) № 1060/2009, що се отнася до управлението на конфликти на интереси, организационните процеси и процедури, които всяка агенция за кредитен рейтинг трябва да прилага, качеството на рейтингите и методологиите за тяхното определяне, оповестяването на кредитните рейтинги и цялостното и периодичното оповестяване на дейностите по определяне на кредитен рейтинг. Тя би следвало да осигурява еквивалентна защита по отношение на добросъвестността, прозрачността и доброто управление на агенциите за кредитен рейтинг, както и по отношение на надеждността на дейностите по определяне на кредитен рейтинг.

(6)

Според третото условие регулаторният режим в съответната трета държава не трябва да допуска намеса от страна на надзорните органи и други публични органи на посочената трета държава при определяне на съдържанието на кредитните рейтинги и на методологиите за определяне на кредитен рейтинг. Раздели 4 и 5 от НЦКФ определят съответно регулаторните цели, функциите и правомощията на КЦКФ, които не включват правомощия за КЦКФ за намеса при кредитни рейтинги, присъдени от АКР, или в методологията на АКР за определяне на рейтингите. Доколкото това може да бъде установено, не съществува правна разпоредба за оправомощаване на КЦКФ или друг публичен орган да влияе на съдържанието на кредитните рейтинги или методологиите.

(7)

С оглед на разгледаните фактори може да се счита, че хонконгската правна и надзорна уредба за АКР отговаря на условията, изложени в член 5, параграф 6, втората алинея от Регламент (ЕО) № 1060/2009. Следователно правната и надзорна уредба на Хонконг за АКР следва да бъде счетена за еквивалентна на правната и надзорна уредба, установена с Регламент (ЕО) № 1060/2009. Комисията, с помощта на предоставената от ЕОЦКП информация, следва да продължи да наблюдава развитието на хонкогската правна и надзорна уредба за АКР и изпълнението на условията, въз основа на които е взето настоящото решение.

(8)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За целите на член 5 от Регламент (ЕО) № 1060/2009 правната и надзорна уредба на Хонконг за агенциите за кредитен рейтинг се счита за еквивалентна на изискванията на Регламент (ЕО) № 1060/2009.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕС) № 462/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ L 146, 31.5.2013 г., стр. 1).

---

3.5.2014

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/79

---

РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 29 април 2014 година

за изменение на Решение 2010/221/ЕС във връзка с одобряването на национални мерки за предотвратяване на въвеждането на ostreid herpesvirus 1 μνar (OsHV-1 μVar) в някои части на Ирландия и Обединеното кралство

(нотифицирано под номер C(2014) 2763)

(текст от значение за ЕИП)

(2014/250/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2006/88/ЕО на Съвета от 24 октомври 2006 г. относно ветеринарномедицинските изисквания за аквакултури и продукти от тях и за предотвратяване и борба с някои болести по водните животни (1), и по-специално член 43, параграф 2 от нея,

като има предвид, че:

(1)	С Решение 2010/221/ЕС на Комисията (2) на някои държави членки се дава възможност да прилагат ограничения за пускането на пазара и вноса на пратки с водни животни с цел да се предотврати въвеждането на определени болести на тяхната територия.

(2)	Държавите членки могат да прилагат ограниченията, ако докажат, че територията им или определени части от нея са свободни от съответните болести, или ако докажат, че са установили програма за ликвидиране с цел да се постигне такъв статут.

(3)	Приложения I и III към Решение 2010/221/ЕС съдържат списък на области в Ирландия и Обединеното кралство, за които са одобрени национални мерки за борба с херпес вирус по стридите — 1 μvar (OsHV-1 μVar).

(4)

Тъй като OsHV-1 μvar все още се е считал за нова болест с много неясноти и не е била направена пълна оценка на програмите за надзор, одобрени с Решение 2010/221/ЕС, с Решение за изпълнение 2013/213/ЕС на Комисията (3) се разрешава ограниченията във връзка с OsHV-1 μvar за тези области да се прилагат до 30 април 2014 г.

(5)

Наличните за момента научни познания сочат, че причинителят, който се открива в повечето проби, взети при смъртност на ювенилни стриди и свободно плаващи ларви, все още е OsHV-1 μvar, както и че общата смъртност от това заболяване е намаляла и се стабилизира през последните две години. Освен това програмите за надзор в Ирландия и Обединеното кралство сочат, че значителен брой области, в които се произвеждат тихоокеански стриди, остават свободни от болестта. Тези програми показват, че има ефект от прилаганите понастоящем ограничения върху движението. Въпреки това все още съществува известна неяснота относно епидемиологията на болестта и относно най-подходящите мерки, необходими за ефикасна борба с нея. Поради това се приема, че е необходимо да се направи по-задълбочена научна оценка на обстановката, включително като се поиска ново научно становище от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ).

(6)

Въз основа на съществуващите научни и епидемиологични доказателства за развитието на OsHV-1 μvar в Съюза и до получаването на ново научно становище на ЕОБХ е целесъобразно срокът на действие на сега действащите мерки да бъде продължен, така че държавите членки да могат да прилагат специфични ограничения във връзка с тази болест. Този срок следва да бъде продължен с още две години — до 30 април 2016 г.

(7)

С Решение за изпълнение 2014/12/ЕС на Комисията (4) се потвърждава, че следните територии в Обединеното кралство са свободни от болест по отношение на OsHV-1 μvar, и те са включени в приложение I към Решение 2010/221/ЕС: i) територията на Великобритания, с изключение на залива Whitstable, Kent, устието на Blackwater, Essex, и естественото пристанище Poole, Dorset; ii) територията на Северна Ирландия — района на Larne Lough; и iii) територията на Гърнзи.

(8)

Според представената на Комисията декларация от Обединеното кралство програмата за надзор по отношение на OsHV-1 μVar показва, че е налице статут на територия, свободна от болестта, с изключение на заразените области, и програмата вече няма да се прилага съгласно посоченото в приложение III към Решение 2010/221/ЕС.

(9)	С оглед на гореизложеното вписването за Обединеното кралство в приложение III към Решение 2010/221/ЕС следва да бъде заличено.

(10)	Поради това Решение 2010/221/ЕС следва да бъде съответно изменено.

(11)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

В член 3а, параграф 2 от Решение 2010/221/ЕС датата „30 април 2014 г.“ се заменя с датата „30 април 2016 г.“

Член 2

В приложение III към Решение 2010/221/ЕС вписването за Обединеното кралство по отношение на ostreid herpesvirus 1 μvar (OsHV-1 μVar) се заличава.

Член 3

Настоящото решение се прилага от 1 май 2014 г.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

---

(1)  ОВ L 328, 24.11.2006 г., стр. 14.

(2)  Решение 2010/221/ЕС на Комисията от 15 април 2010 г. за одобряване на национални мерки за ограничаване на въздействието на някои болести по аквакултурите и дивите водни животни в съответствие с член 43 от Директива 2006/88/ЕО на Съвета (ОВ L 98, 24.4.2010 г., стр. 7).

(3)  Решение за изпълнение 2013/213/ЕС на Комисията от 29 април 2013 г. за изменение на Решение 2010/221/ЕС във връзка с одобряването на национални мерки за предотвратяване на разпространението на ostreid herpesvirus 1 μνаr (OsHV-1 μνаr) в някои части на Ирландия и Обединеното кралство (ОВ L 120, 1.5.2013 г., стр. 16).

(4)  Решение за изпълнение 2014/12/ЕС на Комисията от 14 януари 2014 г. за изменение на Решение 2010/221/ЕС по отношение на националните мерки за предотвратяване на въвеждането на някои болести по водните животни в части от Ирландия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство (ОВ L 11, 16.1.2014 г., стр. 6).

---

3.5.2014

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/81

---

РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 29 април 2014 година

относно уравняване на счетоводните сметки на разплащателните агенции на държавите членки във връзка с разходи, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за бюджетната 2013 година

(нотифицирано под номер С(2014) 2785)

(2014/251/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (1), и по-специално член 30 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (2), и по-специално член 119, параграф 1 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията (3), и по-специално член 10 от него,

след консултации с Комитета по земеделските фондове,

като има предвид, че:

(1)

В член 119, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1306/2013, изменен с член 8 от Регламент (ЕС) № 1310/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно определяне на някои преходни разпоредби във връзка с подпомагането на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), за изменение на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на ресурсите и тяхното разпределение за 2014 г. и за изменение на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета и регламенти (ЕС) № 1307/2013, (ЕС) № 1306/2013 и (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с прилагането им през 2014 г. (4), се предвижда, че член 30 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 се прилага за финансовото уравняване на разходите и плащанията, извършени за селскостопанската бюджетна 2013 година.

(2)

Съгласно член 30 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 (както е посочено в член 119, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1306/2013, изменен с член 8 от Регламент (ЕС) № 1310/2013) Комисията уравнява счетоводните сметки на разплащателните агенции, посочени в член 6 от същия регламент, въз основа на годишните счетоводни отчети, подадени от държавите членки и придружени от информацията, изисквана за уравняване на счетоводните сметки, както и от сертификат за изчерпателността, точността и верността на счетоводните отчети и докладите, изготвени от сертифициращите органи.

(3)

По силата на член 5 от Регламент (ЕО) № 883/2006 на Комисията от 21 юни 2006 г. за формулиране на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение воденето на счетоводство от агенциите платци, декларациите за разходи и приходи и условията за възстановяване на разходите по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (5) бюджетната година за сметките на ЕФГЗ започва на 16 октомври в година N – 1 и завършва на 15 октомври в година N. В рамките на уравняването на сметките за целите на уеднаквяването на базовия период за разходите по ЕЗФРСР с този по ЕФГЗ за бюджетната 2013 година следва да се вземат предвид разходите, извършени от държавите членки в периода между 16 октомври 2012 г. и 15 октомври 2013 г.

(4)

В член 10, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 г. се посочва, че сумите, които подлежат на възстановяване от отделните държави членки или следва да им бъдат изплатени в съответствие с решението за уравняване на счетоводните сметки, посочено в член 10, параграф 1, първа алинея от цитирания регламент, се определят, като извършените междинни плащания за съответната бюджетна година се приспаднат от признатите разходи за същата година съгласно параграф 1. Комисията приспада посочената сума от следващото междинно плащане или я добавя към него.

(5)	Комисията провери подадената от държавите членки информация и преди 31 март 2014 г. изпрати до държавите членки резултатите от своите проверки заедно с необходимите изменения.

(6)

Въз основа на годишните счетоводни отчети и придружителните документи Комисията взема решение във връзка с някои разплащателни агенции относно изчерпателността, точността и верността на подадените годишни отчети. В приложение I са посочени уравнените суми с разбивка по държавите членки и сумите, които трябва да бъдат възстановени от държавите членки или да им бъдат изплатени.

(7)	Необходимо е да бъдат направени допълнителни проучвания на информацията, подадена от някои други разплащателни агенции, поради което техните счетоводни сметки не могат да бъдат уравнени с настоящото решение. Въпросните разплащателни агенции са посочени в приложение II.

(8)

В съответствие с член 27 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 Комисията може да намали или временно да преустанови междинните плащания към държавите членки. Комисията следва съответно да уведоми държавата членка за това свое решение. При изготвяне на настоящото решение Комисията следва да вземе предвид сумите, които са намалени или чието изплащане е прекратено, за да се предотвратят всякакви необосновани или ненавременни плащания във връзка с възстановяване на суми, които на по-късен етап биха могли да бъдат предмет на финансова корекция. По-специално в тримесечните декларации за второто и третото тримесечие на 2013 г. бяха включени съответно сумите от 753 591,20 EUR и 532 237,50 EUR за програмата за развитие на селските райони на Лацио (CCI 2007IT06RP0005). Тези суми бяха включени също в годишната декларация за бюджетната 2013 година. Съгласно член 27, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 и член 41 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 въпросните суми са били намалени по силата на Решение C(2013) 8989 на Комисията въз основа на неправомерно финансиране и по силата на Решение C(2014) 1278 на Комисията въз основа на неспазване на сроковете за задължителна проверка. Тъй като процедурата съгласно член 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 все още не е приключила, тези намаления следва да бъдат запазени.

(9)

В член 10, параграф 1, втора и трета алинея от Регламент (ЕО) № 885/2006 се предвижда, че с решението за финансово уравняване следва да се определят сумите, които трябва да се начислят на ЕС и на съответната държава членка съгласно членове 32 и 33 от Регламент (ЕО) № 1290/2005. В съответствие с член 119, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1306/2013 процедурата по член 30 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 продължава да се прилага по отношение на разходите и плащанията, направени за селскостопанската бюджетна 2013 година. По време на селскостопанската 2013 бюджетна година разпоредбите на членове 32 и 33 бяха в сила, следователно сумите, получени в резултат на тяхното прилагане, следва да бъдат взети предвид в решението за финансово уравняване по отношение на бюджетната 2013 година.

(10)

Съгласно член 33, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 съответната държава членка поема 50 % от финансовите последици от невъзстановяване на неправомерно изплатени суми, ако такива суми не са били възстановени преди приключването на съответната програма за развитие на селските райони в срок от четири години от произнасянето на първоначалното административно или съдебно решение, или в срок от осем години, ако искът за възстановяване е отнесен до националните съдилища, или при приключване на програмата, ако тези срокове изтичат преди края ѝ. По силата на член 33, параграф 4 от посочения регламент заедно с годишните счетоводни сметки държавите членки са длъжни да предоставят на Комисията и обобщен доклад за процедурите по възстановяване, предприети в отговор на нередности. В Регламент (ЕО) № 885/2006 са определени подробни правила за прилагането на задължението на държавите членки за докладване на сумите за възстановяване. В приложение III към посочения регламент се съдържа таблицата, която държавите членки трябваше да предоставят през 2014 г. Въз основа на попълнените от държавите членки таблици Комисията следва да вземе решение относно финансовите последици от невъзстановяване на суми, които са били неправомерно изплатени съответно преди повече от четири или осем години. Поради това настоящото решение не засяга евентуалните бъдещи решения за уравняване с оглед на съответствието, които Комисията може да вземе в съответствие с член 33, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1290/2005.

(11)

В съответствие с член 33, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 и по силата на член 10 от Регламент (ЕО) № 885/2006 след приключването на съответната програма за развитие на селските райони държавите членки могат да вземат решение да не изискват възстановяване на сумите. Такова решение може да бъде взето единствено ако вече направените и евентуалните разходи по възстановяването на сумата надхвърлят размера на подлежащата на възстановяване сума или ако възстановяването се окаже невъзможно поради отчетена и призната съгласно националното законодателство неплатежоспособност на длъжника или на лицата, носещи юридическа отговорност за нередността. Ако такова решение е взето в срок от четири години от произнасянето на първоначалното административно или съдебно решение или в срок от осем години, ако искът за възстановяване е отнесен до националните съдилища, 100 % от финансовите последици от невъзстановяването се поемат от бюджета на ЕС. В обобщения доклад съгласно член 33, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 се указват сумите, за които държавата членка е решила да не изисква възстановяване, както и основанията за това решение. Тези суми не се начисляват на засегнатите държави членки и следователно се поемат от бюджета на ЕС. Поради това настоящото решение не засяга евентуалните бъдещи решения за уравняване с оглед на съответствието, които Комисията може да вземе в съответствие с член 33, параграф 5 от посочения регламент.

(12)

Съгласно член 24, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 (както е посочено в член 34, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, изменен с член 8 от Регламент (ЕС) № 1310/2013), общият сбор от предварителното финансиране и междинните плащания не трябва да надхвърля 95 % от участието на ЕЗФРСР по всяка отделна програма за развитие на селските райони.

(13)

В съответствие с член 26, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 1290/2005 (както е посочено в член 36, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 1306/2013) междинните плащания не трябва да превишават общия размер на планираното финансово участие на ЕЗФРСР за всеки отделен приоритет. Освен това в съответствие с член 17, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 883/2006, без да се засяга таванът, предвиден в член 24, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 (както е посочено в член 34, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013), когато натрупаните декларирани разходи надхвърлят общата планирана сума за отделен приоритет по програмата за развитие на селските райони, сумата за изплащане се ограничава до тавана на планираната за този приоритет сума. Финансовият план за ос 2 по Програмата за развитие на селските райони 2007PT06RP0001 беше надвишен с 913 212,81 EUR в декларацията за третото тримесечие на 2013 г. Тази сума не беше изплатена от Комисията. Комисията не е одобрила и приела нов финансов план. Сумата от 913 212,81 EUR, включена в годишната декларация за бюджетната 2013 година, следва съответно да бъде изключена от решението за финансово уравняване за бюджетната 2013 година. Тя ще бъде изплатена от Комисията по-късно след приемането на новия финансов план.

(14)

В съответствие с член 30, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 настоящото решение не засяга евентуалните бъдещи решения за уравняване с оглед на съответствието, които Комисията може да вземе за изключване от финансиране от Европейския съюз на разходи, които не са били извършени в съответствие с правилата на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

С настоящото решение се уравняват счетоводните сметки на разплащателните агенции на държавите членки във връзка с разходите, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за бюджетната 2013 година, с изключение на счетоводните сметки на разплащателните агенции, посочени в член 2.

В приложение I са посочени сумите, които по силата на настоящото решение подлежат на възстановяване от всяка държава членка или следва да ѝ бъдат изплатени в рамките на всяка програма за развитие на селските райони, включително тези, които са резултат от прилагането на член 33, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1290/2005.

Член 2

Посочените в приложение II счетоводни сметки на разплащателните агенции на държавите членки за бюджетната 2013 година във връзка с разходите, направени по всяка финансирана от ЕЗФРСР програма за развитие на селските райони, са отделени от настоящото решение и са предмет на бъдещо решение за уравняване на счетоводни сметки.

Член 3

Настоящото решение не засяга евентуалните бъдещи решения за уравняване с оглед на съответствието, които Комисията може да вземе в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 за изключване от финансиране от Европейския съюз на разходи, които не са били извършени в съответствие с правилата на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

---

(1)  ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549.

(3)  ОВ L 171, 23.6.2006 г., стр. 90.

(4)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 865.

(5)  ОВ L 171, 23.6.2006 г., стр. 1.

---

---

---