1.5.2014

Официален вестник на Европейския съюз

L 130/1

ДИРЕКТИВА 2014/41/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 3 април 2014 година

относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 82, параграф 1, буква а) от него,

като взеха предвид инициативата на Кралство Белгия, Република България, Република Естония, Кралство Испания, Република Австрия, Република Словения и Кралство Швеция,

след предаване на проекта за законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1)

като имат предвид, че:

(1)	Европейският съюз си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(2)

Съгласно член 82, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Съюза трябва да се основава на принципа на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, който след Европейския съвет в Тампере от 15—16 октомври 1999 г. обикновено се разглежда като крайъгълен камък на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Съюза.

(3)

Рамково решение 2003/577/ПВР на Съвета (2) отговори на необходимостта от незабавно взаимно признаване на решенията, целящи да се предотврати унищожаването, промяната, преместването, предаването на доказателства или разпореждането с тях. Същевременно, тъй като инструментът е ограничен само до фазата на обезпечаването, решението за обезпечаване трябва да бъде придружено от отделно искане за предаване на доказателствата в държавата, издаваща решението („издаващата държава“) в съответствие с правилата, които се прилагат за взаимопомощта по наказателноправни въпроси. В резултат на това е налице двуетапна процедура, която значително намалява ефикасността му. Освен това този режим съществува паралелно с традиционните инструменти за сътрудничество, поради което рядко се използва на практика от компетентните органи.

(4)

Рамково решение 2008/978/ПВР на Съвета (3) относно Европейската заповед за предаване на доказателства (ЕЗПД) беше прието с оглед прилагането на принципа на взаимно признаване с цел получаване на предмети, документи и данни, които да се използват в производства с наказателен характер. ЕЗПД обаче се прилага само за доказателствата, които са налични, и поради това обхваща ограничен спектър от съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси по отношение на доказателствата. Поради ограничения му обхват компетентните органи можеха да избират дали да използват новия режим или процедурите за правна взаимопомощ, които при всички случаи остават приложими за доказателствата, попадащи извън обхвата на ЕЗПД.

(5)	След приемането на рамкови решения 2003/577/ПВР и 2008/978/ПВР стана ясно, че съществуващата рамка за събиране на доказателства е твърде разпокъсана и усложнена. Ето защо е необходим нов подход.

(6)

В Стокхолмската програма, приета от Европейският съвет на 10 — 11 декември 2009 г., Европейският съвет намери, че следва да продължи работата за установяване на цялостна система за събиране на доказателства при дела с трансгранично измерение въз основа на принципа на взаимно признаване. Европейският съвет посочи, че действащите понастоящем инструменти в тази област съставляват фрагментиран режим и е необходим нов подход, който да се основава на принципа на взаимно признаване, но същевременно да е съобразен и с гъвкавостта на традиционната система за правна взаимопомощ. Поради това Европейският съвет призова за цялостна система, която да замени всички действащи в момента в тази област инструменти, включително Рамково решение 2008/978/ПВР, и което да обхваща, доколкото е възможно, всички видове доказателства, да съдържа срокове за изпълнение и да ограничава максимално основанията за отказ.

(7)

Този нов подход се основава на един-единствен инструмент, наречен Европейска заповед за разследване (ЕЗР). ЕЗР следва да се издава с цел да се извършат едно или няколко конкретни процесуално-следствени действия за събиране на доказателства в държавата, изпълняваща ЕЗР („изпълняващата държава“). Това включва получаването на доказателства, с които изпълняващият орган вече разполага.

(8)

ЕЗР следва да има хоризонтален обхват и поради това следва да се отнася за всички процесуално-следствени действия, насочени към събиране на доказателства. Въпреки това създаването на съвместен екип за разследване и събирането на доказателства в рамките на такъв екип изисква специфични правила, които е по-добре да се уредят отделно. Ето защо, без да се засяга прилагането на настоящата директива, съществуващите инструменти следва да продължат да се прилагат за този вид процесуално-следствено действие.

(9)	Настоящата директива не се прилага за трансграничното наблюдение, както е посочено в Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение (4).

(10)

ЕЗР следва да се съсредоточи върху процесуално-следственото действие, което трябва да бъде извършено. Издаващият орган е в най-подходяща позиция да решава, въз основа на известните му данни относно съответното разследване, кое процесуално-следствено действие да бъде използвано. Изпълняващият орган обаче следва, когато е възможно, да използва друг вид процесуално-следствено действие, ако посоченото действие не съществува в неговото национално право или не би било използвано при сходен национален случай. Възможността да се използва или не дадено процесуално-следствено действие следва да се отнася за случаите, когато посоченото процесуално-следствено действие съществува в правото на изпълняващата държава, но може да се използва законосъобразно само в определени случаи, като например когато действието може да се извършва само по отношение на престъпления с определена степен на тежест, срещу лица, които вече са заподозрени в определена степен или със съгласието на засегнатото лице. Изпълняващият орган може да прибегне и до друг вид процесуално-следствено действие, когато с него ще бъде постигнат същият резултат, както с процесуално-следственото действие, посочено в ЕЗР, но със средства, нарушаващи в по-малка степен основни права на засегнатото лице.

(11)

ЕЗР следва да бъде предпочетена, когато изпълнението на дадено процесуално-следствено действие изглежда пропорционално, подходящо и приложимо в съответния случай. Следователно издаващият орган следва да се увери, че търсените доказателства са необходими и пропорционални за целта на производството, че избраното процесуално-следствено действие е необходимо и пропорционално с оглед събирането на тези доказателства и че ЕЗР следва да бъде издадена, за да се привлече друга държава членка към събирането на тези доказателства. Същата преценка следва да се осъществява при процедурата по потвърждаване, когато съгласно настоящата директива се изисква потвърждаване на ЕЗР. Изпълнението на ЕЗР не следва да бъде отказвано на основания, различни от определените в настоящата директива. При все това изпълняващият орган следва да има право да избере процесуално-следствено действие, което нарушава неприкосновеността в по-малка степен, отколкото посоченото в съответната ЕЗР действие, при условие че с него могат да бъдат постигнати сходни резултати.

(12)

При издаването на ЕЗР издаващият орган следва да обърне специално внимание на осигуряването на пълно зачитане на правата, залегнали в член 48 от Хартата за основните права на Европейския съюз (Хартата). Презумпцията за невиновност и правата на защитата в наказателното производство са крайъгълен камък на основните права, признати в Хартата, в областта на наказателното правосъдие. Всяко ограничаване на тези права в резултат на процесуално-следствено действие, разпоредено в съответствие с настоящата директива, следва да отговаря напълно на изискванията, установени в член 52 от Хартата, по отношение на необходимостта, пропорционалността и целите, които то би трябвало да преследва, по-специално защитата на правата и свободите на други лица.

(13)

С цел осигуряване предаването на ЕЗР на компетентния орган на изпълняващата държава, издаващият орган може да използва всички възможни или подходящи средства за предаване, например защитената телекомуникационна система на Европейската съдебна мрежа, Евроюст или други канали, използвани от съдебните или правоприлагащите органи.

(14)	Когато правят декларация относно езиковия режим, държавите-членки се насърчават да включват поне един език, който се използва широко в Съюза и е различен от официалния(те) им език(ци).

(15)	Настоящата директива следва да се изпълнява, като се вземат предвид директиви 2010/64/ЕС (5), 2012/13/ЕС (6) и 2013/48/ЕС (7) на Европейския парламент и на Съвета, които се отнасят до процесуалните права в наказателното производство.

(16)	Непринудителни процесуално-следствени действия биха могли да бъдат например действия, които не нарушават правото на неприкосновеност на личния живот или правото на собственост в зависимост от националното право.

(17)

Принципът ne bis in idem е основополагащ принцип в правото на Съюза, както е признат в Хартата и развит в съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Поради това изпълняващият орган следва да има правото да откаже изпълнение на ЕЗР, ако изпълнението би било в противоречие с този принцип. Предвид предварителния характер на производството, което е в основата на ЕЗР, изпълнението ѝ не следва да подлежи на отказ, когато има за цел да се установи дали има евентуален конфликт с принципа ne bis in idem, или когато издаващият орган е дал гаранции, че доказателствата, прехвърлени в резултат на изпълнението на ЕЗР, няма да бъдат използвани за наказателно преследване или налагане на наказание на лице, срещу което има приключило дело в друга държава-членка въз основа на същите факти.

(18)

Както други инструменти за взаимно признаване настоящата директива не води до изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в Хартата. За да стане по-ясно това, в текста е включена специална разпоредба.

(19)

Създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие в рамките на Съюза се основава на взаимното доверие и на презумпцията за спазване от другите държави-членки на правото на Съюза, и по-специално на основните права. Тази презумпция обаче е оборима. Следователно, ако има сериозни основания да се счита, че изпълнението на дадено процесуално-следствено действие, посочено в ЕЗР, би довело до нарушаването на основно право на засегнатото лице и че изпълняващата държава няма да изпълни задълженията си във връзка със защитата на основните права, признати в Хартата, изпълнението на ЕЗР следва да бъде отказано.

(20)

Следва да е възможно да се откаже ЕЗР, когато признаването или изпълнението ѝ в изпълняващата държава би довело до нарушаване на имунитет или привилегия в същата държава. Няма общо определение на това какво представлява имунитет или привилегия в правото на Съюза; затова точното определяне на тези понятия е оставено на националното право, което може да включва защитен механизъм, приложим за медицинските и юридическите професии, но не следва да се тълкува по начин, противоречащ на задължението да се премахнат някои основания за отказ, както се предвижда в Протокола към Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите — членки на Европейския съюз (8). Тези основания могат да включват и правила относно свободата на печата и свободата на изразяване в други медии, макар те да не се смятат непременно за привилегии или имунитети.

(21)

Необходимо е да се определят срокове, за да се гарантира бързо, ефективно и последователно сътрудничество между държавите-членки по наказателноправни въпроси. Решение за признаване или изпълнение следва да се приема, а самото изпълнение на процесуално-следственото действие да се извършва със същата бързина и степен на приоритет, както при сходни национални случаи. Следва да се определят крайни срокове, за да се гарантира вземане на решение или съответно изпълнение в разумни срокове или за да се спазят процесуалните изисквания в издаващата държава.

(22)

Наличните правни средства за защита срещу ЕЗР следва да бъдат най-малкото равностойни на тези, които са на разположение при национално дело срещу съответното процесуално-следствено действие. В съответствие с националното си право държавите-членки следва да осигурят приложимостта на тези правни средства за защита, включително като информират своевременно всяка заинтересована страна за възможностите и реда и условията за използването им. В случаите, когато срещу ЕЗР са повдигнати възражения от заинтересована страна в изпълняващата държава по отношение на материалноправните основания за издаване на ЕЗР, е препоръчително информацията за оспорването да бъде предадена на издаващия орган, а заинтересованата страна да бъде съответно информирана.

(23)

Разноските, направени на територията на изпълняващата държава във връзка с изпълнението на ЕЗР, следва да се поемат изключително от тази държава в съответствие с. общия принцип за взаимно признаване. Изпълнението на ЕЗР обаче може да доведе до извънредно високи разходи за изпълняващата държава. Такива извънредно високи разходи могат да бъдат направени например за сложни експертни становища или за мащабни полицейски операции или за свързани с наблюдение дейности, провеждани в рамките на дълъг период. Тези разходи не следва да възпрепятства изпълнението на ЕЗР и издаващият и изпълняващият орган следва да се стремят да установят кои разходи следва да бъдат счетени за извънредно високи. Въпросът за разходите може да бъде предмет на консултации между издаващата и изпълняващата държава и е препоръчително този въпрос да бъде разрешен по време на етапа на консултации. Като последна възможност, издаващият орган може да реши да оттегли ЕЗР или да продължи нейното действие и частта от разходите, сметната от изпълняващата държава едновременно за извънредно висока и абсолютно необходима в хода на производството, следва да бъде поета от издаващата държава. Този механизъм следва да не представлява допълнително основание за отказ и в никакъв случай не следва да се използва неправомерно с цел забавяне или възпрепятстване на изпълнението на ЕЗР.

(24)

ЕЗР установява единен режим за събиране на доказателства. За определени видове процесуално-следствени действия обаче са необходими допълнителни правила, които следва да бъдат посочени в ЕЗР, например за временното предаване на задържани лица, разпитите чрез видеоконференция или телефонна конференция получаване на информация, свързана с банкови сметки или банкови транзакции, контролирани доставки или разследване под прикритие. Процесуално-следствени действия, които са свързани със събиране на доказателства в реално време, непрекъснато и в продължение на определен период, следва да бъдат обхванати от ЕЗР, но когато е необходимо, издаващата държава и изпълняващата държава следва да се споразумеят за практическите договорености, така че да се отчетат различията в националното право на тези държави.

(25)

С настоящата директива се определят правила за провеждане на процесуално-следствено действие за събиране на доказателства на всички етапи от наказателното производство, включително в съдебното производство, ако е необходимо с участие на засегнатото лице. Така например ЕЗР може да бъде издадена за временното предаване на засегнатото лице към издаващата държава или за извършването на разпит чрез видеоконференция. Когато обаче лицето трябва да бъде предадено на друга държава-членка за целите на наказателното преследване, включително за изправяне на лицето пред съд, следва да бъде издадена европейска заповед за арест (ЕЗА) в съответствие с Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета (9).

(26)

С цел гарантиране на пропорционалното използване на дадена ЕЗА издаващият орган следва да прецени дали ЕЗР би била ефективно и пропорционално средство за провеждането на наказателното производство. Издаващият орган следва да прецени по-специално дали издаването на ЕЗР за разпит на заподозряно или обвиняемо лице чрез видеоконференция би могло да послужи като ефективна алтернатива.

(27)

ЕЗР може да бъде издадена с цел да се получат доказателства за сметките в банка или друга небанкова финансова институция на лице — обект на наказателно производство, независимо от техния характер. Тази възможност следва да се разбира в широк смисъл, като обхващаща не само заподозрените или обвиняемите лица, но и всяко друго лице, по отношение на което компетентните органи считат, че подобна информация е необходима в хода на наказателното производство.

(28)	Навсякъде в настоящата директива терминът „финансови институции“ следва да се разбира съгласно съответното определение в член 3 от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10).

(29)

Когато ЕЗР се издава с цел получаване на „данни“ за конкретна сметка, под „данни“ следва да се разбира най-малко името и адресът на титуляря на сметката, данните за наличие на упълномощаване във връзка със сметката или всякакви други данни или документи, представени от титуляря на сметката при откриването й и които все още се съхраняват от банката.

(30)

Възможностите за сътрудничество съгласно настоящата директива във връзка с прихващането на далекосъобщения следва да не се ограничават до съдържанието на далекосъобщенията, а биха могли да включват и събирането на данни за трафика и местонахождението, свързани с такива далекосъобщения, което да даде възможност на компетентните органи да издават ЕЗР с цел получаване на данни за далекосъобщенията, които нарушават неприкосновеността в по-малка степен. ЕЗР, издадена с цел да се получат данни за трафика във времето и местонахождението във връзка с далекосъобщения за минали периоди, следва да се третира съгласно общия режим, приложим за изпълнение на ЕЗР и може да се разглежда като принудително процесуално-следствено действие в зависимост от правото на изпълняващата държава.

(31)

Когато няколко държави-членки са в състояние да окажат необходимата техническа помощ, ЕЗР следва да се изпрати само на една от тях, като с приоритет следва да се ползва държавата-членка, където се намира засегнатото лице. Държавите-членки, в които се намира субектът на прихващането, и чиято техническа помощ не е необходима за извършване на прихващането, следва да бъдат уведомени за това в съответствие с настоящата директива. При все това, когато не може да бъде получена техническа помощ само от една държава-членка, ЕЗР може да бъде предадена на повече от една изпълняваща държава.

(32)

В ЕЗР, съдържаща искане за прихващане на далекосъобщения, издаващият орган следва да предостави на изпълняващия орган достатъчно информация като подробности за разследваното престъпно поведение, за да даде възможност на изпълняващия орган да прецени дали съответното процесуално-следствено действие би било разрешено при сходен национален случай.

(33)

Държавите-членки следва да имат предвид, че е важно да създадат условия доставчикът на услуги — оператор на обществено достъпни телекомуникационни мрежи и услуги на територията на засегнатата държава-членка, да е в състояние да предоставя техническа помощ, за да се улесни сътрудничеството съгласно настоящия инструмент във връзка със законосъобразното прихващане на далекосъобщения.

(34)

Поради обхвата си настоящата директива урежда само временни мерки с цел събиране на доказателства. В това отношение следва да се подчертае, че всяка вещ, включително финансови активи, може да бъде обект на различни временни мерки в хода на наказателното производство, не само с цел събиране на доказателства, но и с цел конфискация. Разграничаването между двата вида цели на временните мерки невинаги е очевидно и целта на дадена временна мярка може да се промени в хода на производството. Поради тази причина от решаващо значение е да се поддържа безпроблемна връзка между различните инструменти, приложими в тази област. Освен това по същата причина преценката дали дадена вещ ще се използва като доказателство и съответно ще бъде обект на ЕЗР следва да се оставят на издаващия орган.

(35)	Когато се прави позоваване на взаимопомощ в съответните международни правни инструменти, като например в конвенциите, сключени в рамките на Съвета на Европа, следва да се приема, че настоящата директива се прилага с предимство пред тези конвенции между държавите-членки, обвързани от нея.

(36)	Категориите престъпления, изброени в приложение Г, следва да се тълкуват по последователен начин с тяхното тълкуване съгласно съществуващите правни инструменти за взаимно признаване.

(37)

Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите-членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. (11) държавите-членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива Европейският парламент и Съветът смятат, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(38)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно взаимното признаване на решения, взети с оглед събирането на доказателства, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, а поради обхвата и последиците си може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(39)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати в член 6 от ДЕС и в Хартата, и по-специално в дял VI от нея, в международното право и международните споразумения, по които Съюзът или всички държави-членки са страна, включително Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и в конституциите на държавите-членки в съответното им приложно поле. Никоя разпоредба в настоящата директива не може да бъде тълкувана като забраняваща отказа да се изпълни ЕЗР, когато въз основа на обективни елементи има основания да се смята, че ЕЗР е издадена с цел наказателно преследване или наказание на лице въз основа на неговия пол, расова или етническа принадлежност, религия, сексуална ориентация, националност, език или политически убеждения, или когато положението на лицето може да бъде застрашено на някое от тези основания.

(40)	Защитата на физически лица във връзка с обработването на лични данни е основно право. В съответствие с член 8, параграф 1 от Хартата и член 16, параграф 1 от ДФЕС всеки има право на защита на личните си данни.

(41)	При прилагането на настоящата директива държавите-членки следва да предвидят прозрачни политики по отношение на обработката на личните данни и упражняване от субектите на данни на техните права на правни средства за защита на личните им данни.

(42)

Личните данни, получени по силата на настоящата директива, следва да бъдат обработвани, само когато това е необходимо и пропорционално на целите за предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване на престъпления или изпълнение на наказания и упражняване на правата на защита. Само оправомощени лица следва да имат достъп до информацията, съдържаща лични данни, което може да бъде постигнато чрез процедури на идентификация.

(43)

В съответствие с член 3 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Обединеното кралство е нотифицирало желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящата директива.

(44)

В съответствие с членове 1 и 2, и с член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

(45)	В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

(46)	Европейският надзорен орган за защита на данните представи становище на 5 октомври 2010 г. (12) въз основа на член 41, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (13),

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ

Член 1

Европейска заповед за разследване и задължение за изпълнението ѝ

1. Европейска заповед за разследване (ЕЗР) е съдебно решение, което е било издадено или потвърдено от съдебен орган на държава-членка („издаващата държава“), за извършване на едно или няколко конкретно(и) процесуално-следствено(и) действие(я) в друга държава-членка („изпълняващата държава“) с оглед получаване на доказателства в съответствие с настоящата директива.

ЕЗР може да бъде издадена и за получаване на доказателства, които вече са на разположение на компетентните органи на изпълняващата държава.

2. Държавите-членки изпълняват ЕЗР въз основа на принципа на взаимно признаване и в съответствие с настоящата директива.

3. Издаването на ЕЗР може да бъде поискано от заподозряно или обвиняемо лице или от адвокат от негово име в рамките на приложимите права на защита в съответствие с националното наказателно-процесуално право.

4. Настоящата директива няма за последица изменение на задължението за спазване на основните права и правни принципи, залегнали в член 6 от ДЕС, включително правата на защита на лицата, които са субекти на наказателно производство, и не засяга задълженията, възложени на съдебните органи в това отношение.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

а)	„издаваща държава“ означава държавата-членка, в която е издадена ЕЗР;

б)	„изпълняваща държава“ означава държавата-членка, изпълняваща ЕЗР, в която ще се извършва процесуално-следственото действие;

в)

„издаващ орган“ означава:

i)	съдия, съд, съдия-следовател или прокурор, компетентен по разглеждания случай; или

ii)

друг компетентен орган, определен от издаващата държава, който в съответния случай действа в качеството си на разследващ орган в наказателното производство и е компетентен да разпорежда събирането на доказателства в съответствие с националното право. Освен това, преди да бъде предадена на изпълняващия орган, ЕЗР се потвърждава след проверка на съответствието ѝ с условията за издаване на ЕЗР по настоящата директива, по-специално условията, посочени в член 6, параграф 1 от настоящата директива, от съдия, съд, съдия-следовател или прокурор в издаващата държава. Когато ЕЗР е потвърдена от съдебен орган, този орган може също да бъде разглеждан като издаващ орган за целите на предаването на ЕЗР;

г)

„изпълняващ орган“ означава орган, който е компетентен да признае ЕЗР и да осигури нейното изпълнение в съответствие с настоящата директива и с процедурите, приложими при сходен национален случай. Такива процедури може да изискват съдебно разрешение в изпълняващата държава, когато това е предвидено в националното ѝ право.

Член 3

Обхват на ЕЗР

ЕЗР обхваща всички процесуално-следствени действия с изключение на създаването на съвместен екип за разследване и събирането на доказателства в рамките на такъв екип, както е предвидено в член 13 от Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите — членки на Европейския съюз, (14) („Конвенцията“) и в Рамково решение 2002/465/ПВР на Съвета (15), освен за целите на прилагането съответно на член 13, параграф 8 от Конвенцията и на член 1, параграф 8 от Рамковото решение.

Член 4

Видове производства, за които може да бъде издадена ЕЗР

ЕЗР може да бъде издадена:

а)	във връзка с наказателни производства, образувани от съдебен орган или които може да бъдат образувани пред съдебен орган за престъпление съгласно националното право на издаващата държава;

б)

в производства, образувани от административни органи във връзка с деяния, които са наказуеми съгласно националното право на издаващата държава, поради факта, че съставляват правонарушения, и където решението може да доведе до образуване на производство пред съд, компетентен по-специално по дела от наказателен характер;

в)

по производства, образувани от съдебни органи във връзка с деяния, които са наказуеми съгласно националното право на издаващата държава, поради факта, че съставляват правонарушения и където решението може да доведе до образуване на производство пред съд, компетентен по-специално по дела от наказателен характер; и

г)	във връзка с производства, посочени в букви а), б) и в), които се отнасят до престъпления или нарушения, за които юридическо лице може да носи отговорност или да му бъде наложена санкция в издаващата държава.

Член 5

Съдържание и форма на ЕЗР

1. ЕЗР, съдържаща се във формуляра, предвиден в приложение А, се попълва и подписва, а съдържанието ѝ се заверява като вярно и точно от издаващия орган.

ЕЗР съдържа по-конкретно следната информация:

а)	данни за издаващия орган и, ако е приложимо, за потвърждаващия орган;

б)	предмета и основанията за ЕЗР;

в)	необходимата налична информация относно засегнатото(ите) лице(а);

г)	описание на престъпното деяние, което е предмет на разследване или производство, и на приложимите разпоредби на наказателното право на издаващата държава;

д)	описание на исканото(ите) процесуално-следствено(и) действие(я) и доказателствата, които трябва да бъдат събрани.

2. Всяка държава-членка посочва кой(и) от официалните езици на институциите на Съюза, освен официалния(те) език(ци) на съответната държава-членка, може(гат) да се използва(т) за съставяне или превод на ЕЗР, когато съответната държава-членка е изпълняваща държава.

3. Компетентният орган на издаващата държава превежда ЕЗР, установена в приложение А, на официален език на изпълняващата държава или на друг език, посочен от изпълняващата държава, в съответствие с параграф 2 от настоящия член.

ГЛАВА II

ПРОЦЕДУРИ И ГАРАНЦИИ ЗА ИЗДАВАЩАТА ДЪРЖАВА

Член 6

Условия за издаване и предаване на ЕЗР

1. Издаващият орган може да издаде ЕЗР само, ако са изпълнени следните условия:

а)	издаването на ЕЗР е необходимо и пропорционално на целта на производствата, посочени в член 4, като се отчитат правата на заподозряното или обвиняемото лице; и

б)	процесуално-следственото(ите) действие(я), посочено(и) в ЕЗР, би(ха) могло(ли) да бъде(ат) разпоредено(и) при същите условия в сходен национален случай.

2. Условията, посочени в параграф 1, се преценяват от издаващия орган за всеки отделен случай.

3. Когато изпълняващият орган има основания да счита, че условията, посочени в параграф 1 не са изпълнени, той може да се консултира с издаващия орган за важността на изпълнението на ЕЗР. След тази консултация издаващият орган може да реши да оттегли ЕЗР.

Член 7

Предаване на ЕЗР

1. Попълнената в съответствие с член 5 ЕЗР се предава от издаващия орган на изпълняващия орган по начин, даващ възможност за писмено документиране при условия, които позволяват на изпълняващата държава да установи автентичността.

2. Цялата по-нататъшна официална комуникация се осъществява пряко между издаващия орган и изпълняващия орган.

3. Без да се засяга член 2, буква г), всяка държава-членка може да определи централен орган или, когато правната ѝ система предвижда това, повече от един централен орган, който да подпомага компетентните органи. Държавата-членка може, ако е необходимо с оглед организацията на нейната съдебна система, да възложи на централния(те) си орган(и) административното предаване и получаване на ЕЗР, както и друга свързана с тях официална кореспонденция.

4. Издаващият орган може да предаде ЕЗР чрез телекомуникационната система на Европейската съдебна мрежа (EJN), създадена със Съвместно действие 98/428/ПВР на Съвета (16).

5. Ако изпълняващият орган е неизвестен, издаващият орган прави всички необходими проучвания, включително чрез звената за контакт на EJN, за да получи тази информация от изпълняващата държава.

6. Когато получилият ЕЗР орган в изпълняващата държава не е компетентен да я признае или да предприеме необходимите действия за нейното изпълнение, той изпраща ЕЗР по служебен път до изпълняващия орган и уведомява издаващия орган за това.

7. Всички трудности, свързани с предаването или автентичността на всеки документ, необходим за изпълнението на ЕЗР, се преодоляват чрез преки контакти между участващите издаващ и изпълняващ орган или, когато е необходимо, със съдействието на централните органи на държавите членки.

Член 8

ЕЗР, свързана с предходна ЕЗР

1. Когато издаващият орган издава ЕЗР, която допълва предходна ЕЗР, той посочва това обстоятелство в ЕЗР, в раздел Г от формуляра, предвиден в приложение А.

2. Когато издаващият орган участва в изпълнението на ЕЗР в изпълняващата държава в съответствие с член 9, параграф 4, той може, без да се засягат уведомленията, направени съгласно член 33, параграф 1, буква в), да адресира ЕЗР, която допълва предходна ЕЗР, пряко до изпълняващия орган, докато се намира в тази държава.

3. ЕЗР, която допълва предходна ЕЗР, се заверява в съответствие с член 5, параграф 1, първа алинея, и когато е приложимо, се потвърждава в съответствие с член 2, буква в).

ГЛАВА III

ПРОЦЕДУРИ И ГАРАНЦИИ ЗА ИЗПЪЛНЯВАЩАТА ДЪРЖАВА

Член 9

Признаване и изпълнение

1. Изпълняващият орган признава ЕЗР, предадена в съответствие с настоящата директива, без да изисква допълнителни формалности и прави необходимото за нейното изпълнение по същия начин и при същите условия и ред, както ако въпросното процесуално-следствено действие е било разпоредено от орган на изпълняващата държава, освен ако този орган реши да се позове на някое от основанията за непризнаване или неизпълнение или на някое от основанията за отлагане, предвидени в настоящата директива.

2. Изпълняващият орган спазва формалностите и процедурите, изрично посочени от издаващия орган, освен ако в настоящата директива не е предвидено друго и ако тези формалности и процедури не противоречат на основните принципи на правото на изпълняващата държава.

3. Когато изпълняващ орган получи ЕЗР, която не е била издадена от издаващ орган съгласно посоченото в член 2, буква в), изпълняващият орган връща тази ЕЗР на издаващата държава.

4. Издаващият орган може да поиска един или повече органи на издаващата държава да участват в изпълнението на ЕЗР в подкрепа на компетентните органи на изпълняващата държава, до степента, до която определените органи на издаващата държава биха могли да вземат участие в изпълнението на процесуално-следственото(ите) действие(я), посочено(и) в ЕЗР в сходен национален случай. Изпълняващият орган спазва това изискване, ако това участие не противоречи на основните принципи на правото на изпълняващата държава или не накърнява нейни основни интереси в областта на националната сигурност.

5. Органите на издаващата държава, които се намират в изпълняващата държава, са подчинени на правото на изпълняващата държава по време на изпълнението на ЕЗР. Те не могат да имат каквито и да било правомощия за правоприлагане на територията на изпълняващата държава, освен ако упражняването на такива правомощия на територията на изпълняващата държава е в съответствие с правото на изпълняващата държава и до степента, до която издаващият и изпълняващият орган са се договорили.

6. Издаващият орган и изпълняващият орган могат да се консултират взаимно по всякакви подходящи начини, с оглед да се улесни ефикасното прилагане на настоящия член.

Член 10

Избор на друг вид процесуално-следствено действие

1. Изпълняващият орган при възможност прибягва до процесуално-следствено действие, различно от предвиденото в ЕЗР, когато:

а)	посоченото в ЕЗР процесуално-следствено действие не съществува според правото на изпълняващата държава; или

б)	процесуално-следственото действие, посочено в ЕЗР, не би могло да се използва в сходен национален случай.

2. Без да се засяга член 11, параграф 1 не се прилага за следните процесуално-следствени действия, които трябва винаги да могат да се използват съгласно правото на изпълняващата държава:

а)	получаване на информация или доказателства, с които изпълняващият орган вече разполага, и информацията или доказателствата биха могли да бъдат получени в съответствие с правото на изпълняващата държава в рамките на наказателно производство или за целите на ЕЗР;

б)	получаване на информация, съдържаща се в базите данни на полицейски или съдебни органи и до която изпълняващият орган има пряк достъп в рамките на наказателно производство;

в)	разпит на свидетел, вещо лице, пострадал, заподозряно или обвиняемо лице или трета страна на територията на изпълняващата държава;

г)	всяко непринудително процесуално-следствено действие, определено в правото на изпълняващата държава;

д)	установяване на самоличността на лица, притежаващи абонамент за даден телефонен номер или IP адрес.

3. Изпълняващият орган може също така да прибегне до процесуално-следствено действие, различно от посоченото в ЕЗР, когато с процесуално-следственото действие, избрано от изпълняващия орган, ще бъде постигнат същият резултат, но със средства, нарушаващи неприкосновеността на лицето в по-малка степен, отколкото процесуално-следственото действие, посочено в ЕЗР.

4. Когато изпълняващият орган реши да се възползва от посочената в параграфи 1 и 3 възможност, той най-напред уведомява издаващия орган, който може да реши да оттегли или да допълни ЕЗР.

5. Когато, в съответствие с параграф 1, посоченото в ЕЗР процесуално-следствено действие не съществува съгласно правото на изпълняващата държава или не би било на разположение в сходен национален случай и когато не е налице никакво друго процесуално-следствено действие, с което би бил постигнат същият резултат, както с исканото процесуално-следствено действие, изпълняващият орган уведомява издаващия орган, че не е възможно да бъде оказана исканата помощ.

Член 11

Основания за непризнаване или неизпълнение

1. Без да се засяга член 1, параграф 4, признаването или изпълнението на ЕЗР може да бъде отказано в изпълняващата държава, когато:

а)

съществува имунитет или привилегия съгласно правото на изпълняващата държава, което прави невъзможно изпълнението на ЕЗР, или когато са налице правила относно определянето и ограничаването на наказателната отговорност във връзка със свободата на печата и свободата на изразяване в други медии, които правят невъзможно изпълнението на ЕЗР;

б)	в конкретен случай изпълнението на ЕЗР би навредило на основните интереси на националната сигурност, би застрашило източника на информацията или би наложило използването на класифицирана информация, свързана със специални разузнавателни дейности;

в)	ЕЗР е издадена във връзка с производства, посочени в член 4, букви б) и в), и процесуално-следственото действие не би било разрешено съгласно правото на изпълняващата държава при сходен национален случай;

г)	изпълнението на ЕЗР би било в противоречие с принципа ne bis in idem;

д)	ЕЗР се отнася за престъпление, за което се твърди, че е извършено извън територията на издаващата държава и изцяло или отчасти на територията на изпълняващата държава и деянието, във връзка с което е издадена ЕЗР, не съставлява престъпление в изпълняващата държава;

е)	съществуват сериозни основания да се смята, че изпълнението на процесуално-следственото действие, посочено в ЕЗР, би било несъвместимо със задълженията на изпълняващата държава съгласно член 6 от ДЕС и Хартата;

ж)

деянието, за което е издадена ЕЗР, не съставлява престъпление по правото на изпълняващата държава, освен ако ЕЗР не се отнася за престъпление, попадащо в категориите престъпления, изброени в приложение Г, съгласно посоченото от издаващия орган в ЕЗР, ако последното е наказуемо в издаващата държава с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане на лицето с максимален срок от не по-малко от три години; или

з)	прилагането на процесуално-следственото действие, посочено в ЕЗР, е ограничено съгласно правото на изпълняващата държава до определен списък или категория престъпления или до престъпления, за които са предвидени наказания с определен праг, които не включват посоченото в ЕЗР престъпление.

2. Параграф 1, буква ж) и буква з) не се прилагат за процесуално-следствените действия, посочени в член 10, параграф 2.

3. Когато ЕЗР се отнася до престъпление, свързано с данъци или такси, мита и валутен обмен, изпълняващият орган не може да откаже признаване или изпълнение на основание, че правото на изпълняващата държава не предвижда същия вид данък или такса или че то не съдържа разпоредби за същите видове данъци, такси, мита и валутен обмен като правото на издаващата държава.

4. В случаите, посочени в параграф 1, букви а), б), г), д) и е), преди да вземе решение да не признае или да не изпълни ЕЗР изцяло или отчасти, изпълняващия орган провежда чрез подходящи средства консултации с издаващия орган и, когато е уместно, изисква от издаващия орган да предостави необходимата допълнителна информация без забавяне.

5. В случая, посочен в параграф 1, буква а) и когато отнемането на привилегията или имунитета е от компетентността на орган на изпълняващата държава, изпълняващият орган отправя искане към въпросния орган да упражни това правомощие незабавно. Когато отнемането на привилегията или имунитета е от компетентността на орган на друга държава или на международна организация, издаващият орган е този, който следва да поиска от съответния орган да упражни това правомощие.

Член 12

Срокове за признаване или изпълнение

1. Решението за признаване или изпълнение се взема и процесуално-следственото действие се извършва със същата бързина и степен на приоритет, както в сходни национални случаи, и при всички случаи в предвидените в настоящия член срокове.

2. Когато издаващият орган е посочил в ЕЗР, че поради определените процесуални срокове, тежестта на престъплението или други особено спешни обстоятелства е необходим по-кратък срок от предвидените в настоящия член, или ако издаващият орган е посочил в ЕЗР, че процесуално-следственото действие трябва да бъде извършено на конкретна дата, изпълняващият орган се съобразява с това изискване във възможно най-голяма степен.

3. Изпълняващият орган взема решението за признаването или изпълнението на ЕЗР възможно най-бързо и, без да се засяга параграф 5, не по-късно от 30 дни след получаването на ЕЗР от компетентния изпълняващ орган.

4. Освен ако са налице основания за отлагане по член 15 или изпълняващата държава вече разполага с доказателствата, указани в посоченото в ЕЗР процесуално-следствено действие, изпълняващият орган извършва процесуално-следственото действие без забавяне и без да се засяга параграф 5 не по-късно от 90 дни, след като е взето решението, посочено в параграф 3.

5. Когато в определен случай не е практически възможно компетентният изпълняващ орган да спази посочения в параграф 3 срок или посочената в параграф 2 конкретна дата, той уведомява без забавяне компетентния орган на издаващата държава по какъвто и да е наличен начин, като посочва причините за забавянето и приблизителното време, необходимо за вземане на решението. В такъв случай посоченият в параграф 3 срок може да бъде удължен с най-много 30 дни.

6. Когато в определен случай не е практически възможно компетентният изпълняващ орган да спази посочения в параграф 4 срок, той уведомява без забавяне компетентния орган на издаващата държава по какъвто и да е наличен начин, като посочва причините за забавянето и провежда консултации с издаващия орган за необходимото време за изпълнение на процесуално-следственото действие.

Член 13

Предаване на доказателства

1. Изпълняващият орган предава на издаващата държава без ненужно забавяне доказателствата, събрани или вече намиращи се на разположение на компетентните органи на изпълняващата държава в резултат от изпълнението на ЕЗР.

Когато в ЕЗР е включено искане за това и ако е възможно съгласно правото на изпълняващата държава, доказателствата се предават незабавно на компетентните органи на издаващата държава, участващи в изпълнението на ЕЗР в съответствие с член 9, параграф 4.

2. Предаването на доказателствата може да бъде спряно в изчакване на решение във връзка с правно средство за защита, освен ако в ЕЗР не са посочени достатъчно основания, че незабавното им предаване е от първостепенно значение за правилното провеждане на разследването или за опазването на индивидуални права. Предаването на доказателствата обаче се спира, ако то би довело до сериозни или необратими вреди на засегнатото лице.

3. При предаването на събраните доказателства изпълняващият орган посочва дали изисква доказателствата да бъдат върнати на изпълняващата държава веднага щом престанат да бъдат необходими на издаващата държава.

4. Когато съответните предмети, документи или данни са от значение и за друго производство, изпълняващият орган може, по изрично искане и след консултации с издаващия орган, временно да предаде доказателствата, при условие че ще бъдат върнати на изпълняващата държава, веднага щом престанат да бъдат необходими на издаващата държава или по всяко друго време или повод, договорени между компетентните органи.

Член 14

Правни средства за защита

1. Държавите-членки гарантират, че за процесуално-следствените действия, посочени в ЕЗР, се прилагат правни средства за защита, равностойни на предвидените при сходен национален случай.

2. Материалноправните основания за издаване на ЕЗР могат да се оспорват само чрез иск, предявен в издаващата държава, без да се засягат гаранциите за основните права в изпълняващата държава.

3. Ако не се нарушава необходимостта от гарантиране поверителността на разследването съгласно член 19, параграф 1, издаващият орган и изпълняващият орган вземат необходимите мерки за осигуряване на информация за наличните възможности по националното право за използване на правни средства за защита, когато те станат приложими, и в своевременен срок, за да могат да бъдат приложени ефективно.

4. Държавите-членки правят необходимото сроковете за търсене на правна защита да са същите като предвидените в сходни национални случаи и да се прилагат по начин, който да гарантира възможността за ефективно упражняване на тези правни средства за защита от заинтересованите страни.

5. Издаващият орган и изпълняващият орган се информират взаимно за правните средства за защита, предявени срещу издаването, признаването или изпълнението на ЕЗР.

6. Оспорването на процесуално-следственото действие не спира изпълнението му, освен ако това не е предвидено в сходни национални случаи.

7. Издаващата държава взема предвид успешното оспорване на признаването или изпълнението на ЕЗР в съответствие с нейното национално право. Без да се засягат националните процедурни правила, държавите-членки гарантират, че в хода на наказателното производство в издаващата държава при оценката на получените чрез ЕЗР доказателства се зачитат правата на защита и правото на справедлив процес.

Член 15

Основания за отлагане на признаването или изпълнението

1. Признаването или изпълнението на ЕЗР може да бъде отложено в изпълняващата държава, когато:

а)	нейното изпълнение може да попречи на висящо наказателно разследване или преследване, докато изпълняващата държава счита това за разумно;

б)	съответните предмети, документи или данни вече се използват в друго производство, докато престанат да бъдат необходими за тази цел

2. Веднага след като отпадне основанието за отлагане, изпълняващият орган предприема незабавно необходимите мерки за изпълнение на ЕЗР и уведомява за това издаващия орган по начин, даващ възможност за писмено документиране.

Член 16

Задължение за информиране

1. Получилият ЕЗР компетентен орган в изпълняващата държава, без забавяне и при всички случаи в рамките на една седмица от получаването на ЕЗР, потвърждава получаването на ЕЗР, като попълни и изпрати формуляра, предвиден в приложение Б.

Когато е определен централен орган в съответствие с член 7, параграф 3, това задължение се прилага както за централния орган, така и за изпълняващия орган, който получава ЕЗР от централния орган.

В случаите, посочени в член 7, параграф 6, това задължение се прилага както за компетентния орган, получил първоначално ЕЗР, така и за изпълняващия орган, на когото последно е предадена ЕЗР.

2. Без да се засяга член 10, параграфи 4 и 5, изпълняващият орган уведомява издаващия орган незабавно чрез всички налични средства, когато:

а)	за изпълняващия орган е невъзможно да вземе решение относно признаването или изпълнението, поради обстоятелството, че формулярът, предвиден в приложение А, е непълен или явно неправилен;

б)

изпълняващият орган, в хода на изпълнение на ЕЗР, счете без по-нататъшни проверки, че може да е уместно да извърши процесуално-следствени действия, които не са били първоначално предвидени или не е можело да бъдат уточнени при издаването на ЕЗР, за да се даде възможност на издаващия орган да предприеме по-нататъшни действия в конкретния случай; или

в)	изпълняващият орган установи, че в конкретния случай не може да спази формалностите и процедурите, изрично посочени от издаващия орган в съответствие с член 9.

По искане на издаващия орган информацията се потвърждава без забавяне по начин, даващ възможност за писмено документиране.

3. Без да се засяга член 10, параграфи 4 и 5 изпълняващият орган информира издаващия орган без забавяне и по начин, даващ възможност за писмено документиране за:

а)	всяко решение, прието съгласно член 10 или член 11;

б)	всяко решение за отлагането на изпълнението или признаването на ЕЗР, основанията за отлагането, и ако е възможно — очакваната продължителност на отлагането.

Член 17

Наказателна отговорност на служителите

Докато се намират на територията на изпълняващата държава в рамките на прилагането на настоящата директива, служителите от издаващата държава се считат за служители на изпълняващата държава по отношение на извършени срещу тях или от тях престъпления.

Член 18

Гражданска отговорност на служителите

1. Когато в рамките на прилагането на настоящата директива служителите на дадена държава-членка се намират на територията на друга държава-членка, първата държава-членка носи отговорност за всякакви вреди, причинени от нейните служители по време на извършваните от тях действия, в съответствие с правото на държавата-членка, на чиято територия те действат.

2. Държавата-членка, на чиято територия е нанесена вредата, посочена в параграф 1, поправя тази вреда съгласно условията, приложими за вреди, причинени от собствените ѝ служители.

3. Държавата-членка, чиито служители са причинили вреди на някое лице на територията на друга държава-членка, възстановява изцяло сумите, които последната държава-членка е платила на пострадалите или на лицата, които са имали правото да ги получат от тяхно име.

4. Без да се засяга упражняването на правата ѝ по отношение на трети страни и с изключение на параграф 3, всяка държава-членка се въздържа в случаи, предвидени в параграф 1, да иска обезщетение за вредите, които е претърпяла от друга държава-членка.

Член 19

Поверителност

1. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на ЕЗР издаващият орган и изпълняващият орган спазват надлежно поверителността на разследването.

2. Изпълняващият орган гарантира в съответствие с националното си право поверителността на фактите и съдържанието на ЕЗР, с изключение на необходимото за изпълнението на процесуално-следственото действие. Ако изпълняващият орган не е в състояние да спази изискването за поверителност, той без забавяне уведомява за това издаващия орган.

3. В съответствие с националното си право и ако изпълняващият орган не е посочил друго, издаващият орган не разкрива доказателства или информация, предоставени от изпълняващия орган, освен до степента, до която тяхното разкриване е необходимо за целите на разследването или производството, описани в ЕЗР.

4. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки за това банките да не разкриват на засегнатите клиенти на банката или на трети лица, че на издаващата държава е предадена информация в съответствие с членове 26 и 27 или че се извършва разследване.

Член 20

Защита на личните данни

При изпълнението на настоящата директива държавите-членки гарантират, че личните данни са защитени и могат да бъдат обработвани единствено в съответствие с Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (17) и принципите на Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни от 28 януари 1981 г. и Допълнителния протокол към нея.

Достъпът до тези данни се ограничава, без да се засягат правата на субекта на данните. Само оправомощени лица могат да имат достъп до тези данни.

Член 21

Разходи

1. Ако в директивата не е предвидено друго, изпълняващата държава поема всички направени на нейната територия разходи, свързани с изпълнението на ЕЗР.

2. Ако изпълняващият орган сметне, че разходите за изпълнението на ЕЗР могат да се окажат извънредно високи, той може да се консултира с издаващия орган за това дали и как разходите биха могли да бъдат поделени или ЕЗР — изменена.

Изпълняващият орган предварително информира издаващия орган за подробностите относно частта от разходите, смятана за извънредно висока.

3. При извънредни обстоятелства, когато не може да се постигне споразумение по отношение на разходите, посочени в параграф 2, издаващият орган може да реши:

а)	да оттегли частично или изцяло ЕЗР; или

б)	да запази ЕЗР и да покрие частта от разходите, смятана за извънредно висока.

ГЛАВА IV

СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ВЪВ ВРЪЗКА С ОПРЕДЕЛЕНИ ПРОЦЕСУАЛНО-СЛЕДСТВЕНИ ДЕЙСТВИЯ

Член 22

Временно предаване на издаващата държава на задържани лица с цел извършване на процесуално-следствено действие

1. ЕЗР може да бъде издадена за временното предаване на лице, задържано в изпълняващата държава с цел извършване на процесуално-следствено действие, с оглед на събирането на доказателства, за което се изисква присъствието на това лице на територията на издаващата държава, при условие че лицето бъде върнато обратно в определения от изпълняващата държава срок.

2. В допълнение към основанията за непризнаване или неизпълнение, посочени в член 11, изпълнението на ЕЗР може да бъде отказано и ако:

а)	задържаното лице не даде съгласие; или

б)	вследствие на предаването ще се удължи срокът за задържане на лицето.

3. Без да се засяга параграф 2, буква а), когато изпълняващата държава сметне за необходимо предвид възрастта на лицето или физическото или психическото му състояние, на законния представител на задържаното лице се дава възможност да изрази становище по временното предаване.

4. В случаите, посочени в параграф 1, разрешението за транзитно преминаване на задържаното лице през територията на трета държава-членка („държава-членка на транзитно преминаване“) се предоставя след подаване на заявление, придружено от всички необходими документи.

5. Практическите договорености във връзка с временното предаване на лицето, включително подробностите за условията на неговото задържане в издаващата държава, и датите, до които то трябва да бъде предадено от територията на изпълняващата държава и върнато обратно там, се договарят между издаващата държава и изпълняващата държава, като се прави необходимото да се вземат предвид физическото и психическото състояние на засегнатото лице, както и равнището на сигурност, изисквано в издаващата държава.

6. Предаденото лице остава задържано на територията на издаващата държава и когато е приложимо, на територията на държавата-членка на транзитно преминаване, във връзка с деянията или осъжданията, за които е било задържано в изпълняващата държава, освен ако изпълняващата държава не поиска освобождаването му.

7. Времето, през което лицето е било задържано на територията на издаващата държава, се приспада от срока за задържане, който засегнатото лице изтърпява или ще бъде задължено да изтърпи на територията на изпълняващата държава.

8. Без да се засяга параграф 6, предаденото лице не може да бъде наказателно преследвано или задържано, нито да му бъдат налагани други мерки за ограничаване на личната му свобода в издаващата държава за извършени от него деяния или за осъждания, постановени преди заминаването му от територията на изпълняващата държава и които не са посочени в ЕЗР.

9. Имунитетът, посочен в параграф 8, отпада, ако предаденото лице, след като в продължение на петнадесетдневен непрекъснат срок от датата, на която присъствието му вече не е било необходимо на издаващите органи, е разполагало с възможността да напусне съответната страна:

а)	въпреки това е останало на нейна територия, или

б)	след напускането ѝ се е върнало там.

10. Разходите, свързани с прилагането на настоящия член, се поемат в съответствие с член 21, с изключение на разходите, произтичащи от предаването на лицето към и от издаващата държава, които се поемат от тази държава.

Член 23

Временно предаване към изпълняващата държава на лица, задържани с цел извършване на процесуално-следствено действие

1. ЕЗР може да бъде издадена за временното предаване на лице, задържано в издаващата държава с цел извършване на процесуално-следствено действие, с оглед на събирането на доказателства, за което е необходимо присъствието на лицето на територията на изпълняващата държава.

2. Член 22, параграф 2 буква а) и член 22, параграфи 3—9 се прилагат mutatis mutandis към временното предаване по настоящия член.

3. Разходите, свързани с прилагането на настоящия член, се поемат в съответствие с член 21, с изключение на разходите, произтичащи от предаването на засегнатото лице към и от изпълняващата държава, които се поемат от издаващата държава.

Член 24

Разпит чрез видеоконференция или друго аудио-визуално предаване

1. Ако лице, което се намира на територията на изпълняващата държава, трябва да бъде разпитано като свидетел или вещо лице от компетентните органи в издаващата държава, издаващият орган може да издаде ЕЗР за разпит на свидетеля или вещото лице чрез видеоконференция или друго аудио-визуално предаване в съответствие с параграфи 5—7.

Издаващият орган може да издаде ЕЗР и с цел разпит на заподозряно или обвиняемо лице чрез видеоконференция или друго аудио-визуално предаване.

2. В допълнение към основанията за непризнаване или неизпълнение, посочени в член 11, изпълнението на ЕЗР може да бъде отказано, ако:

а)	заподозряното или обвиняемото лице не даде съгласието си за това; или

б)	изпълнението на такова процесуално-следствено действие в конкретен случай би било в противоречие с основните принципи на правото на изпълняващата държава.

3. Издаващият орган и изпълняващият орган договарят помежду си практическите аспекти. При договарянето на тези аспекти изпълняващият орган се задължава да:

a)	връчи призовка на съответния свидетел или вещо лице, като посочи времето и мястото на разпита;

б)

призове заподозрените или обвиняемите лица да се явят на разпита в съответствие с подробните правила, предвидени в правото на изпълняващата държава, и да информира тези лица за правата им съгласно правото на издаващата държава, достатъчно своевременно, за да им позволи да упражнят ефективно тяхното право на защита;

в)	направи необходимото за установяването на самоличността на лицето, което ще бъде разпитвано.

4. Ако при обстоятелствата на конкретното дело изпълняващият орган няма достъп до технически средства за разпит, провеждан чрез видеоконференция, тези средства могат да му бъдат осигурени от издаващата държава по взаимно съгласие.

5. При разпит чрез видеоконференция или друго аудио-визуално предаване, се прилагат следните правила:

а)

на разпита присъства компетентният орган на изпълняващата държава, подпомаган при необходимост от устен преводач, и отговаря както за установяването на самоличността на лицето, което ще бъде разпитвано, така и за спазването на основните принципи на правото на изпълняващата държава.

Ако изпълняващият орган е на мнение, че по време на разпита се нарушават основните принципи на правото на изпълняващата държава, той незабавно взема необходимите мерки, за да осигури разпитът да продължи в съответствие с тези принципи;

б)	при необходимост, компетентните органи на издаващата държава и на изпълняващата държава договарят помежду си мерки за защита на лицето, което ще бъде разпитвано;

в)	разпитът се провежда пряко от компетентния орган на издаващата държава или под негово ръководство съгласно неговото собствено законодателство;

г)	по искане на издаващата държава или на лицето, което ще бъде разпитвано, изпълняващата държава осигурява, лицето, което ще бъде разпитвано, да бъде подпомогнато от устен преводач, ако е необходимо;

д)

преди разпита заподозрените или обвиняемите лица биват информирани за процесуалните права, които имат, включително правото да не дават обяснения, съгласно правото на изпълняващата държава и на издаващата държава. Свидетелите и вещите лица могат да се позоват на правото си да не дават показания, което те биха имали съгласно правото на изпълняващата или на издаващата държава, като биват информирани за това си право преди разпита.

6. Без да се засягат договорените мерки за защита на лицата, при приключване на разпита изпълняващият орган съставя протокол, в който се посочват датата и мястото на разпита, самоличността на разпитаното лице, самоличността и функциите на всички останали лица в изпълняващата държава, които участват в разпита, положените клетви и техническите условия, при които е проведен разпитът. Изпълняващият орган изпраща този документ на издаващия орган.

7. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че когато лицето е разпитвано на нейна територия в съответствие с настоящия член, и отказва да даде обяснения или показания, въпреки че има задължение за това, или даде неверни обяснения или показания, националното ѝ право се прилага по същия начин, както ако разпитът се състои в рамките на национална процедура.

Член 25

Изслушване чрез телефонна конференция

1. Ако лице, което се намира на територията на дадена държава-членка, трябва да бъде разпитано като свидетел или вещо лице от компетентните органи на друга държава-членка, издаващият орган на последната държава-членка, когато не е уместно или възможно лицето, което трябва да бъде разпитано, да се яви лично на територията ѝ и след като е разгледал възможността за други подходящи средства, може да издаде ЕЗР за изслушване на свидетеля или вещото лице по телефона съгласно предвиденото в параграф 2.

2. Освен ако не е договорено друго, член 24, параграфи 3, 5, 6 и 7 се прилагат mutatis mutandis към разпити чрез телефонна конференция.

Член 26

Информация за банкови и други финансови сметки

1. ЕЗР може да бъде издадена с цел да се установи дали дадено физическо или юридическо лице, срещу което се води съответното наказателно производство, притежава или контролира една или повече сметки, независимо от техния характер, в банка, която се намира на територията на изпълняващата държава, и ако това е така, да получи всички данни на установените сметки.

2. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да бъде в състояние да предостави информацията, посочена в параграф 1, в съответствие с условията, предвидени в настоящия член.

3. Посочената в параграф 1 информация включва, ако това е поискано в ЕЗР, и сметки, с които лицето, срещу което се води съответното наказателно производство, е упълномощено да се разпорежда.

4. Задълженията в настоящия член се прилагат само доколкото информацията е на разположение на банката, която поддържа сметката.

5. Издаващият орган посочва в ЕЗР причините, поради които счита, че е вероятно поисканата информация да бъде от съществено значение за целите на съответното наказателно производство и основанията за предположението си, че в банки в изпълняващата държава има сметки, както и доколкото съществува информация — кои банки могат да бъдат засегнати. Той също така включва в ЕЗР цялата налична информация, която може да улесни изпълнението ѝ.

6. ЕЗР може да бъде издадена и за да се определи дали дадено физическо или юридическо лице, срещу което се води съответното наказателно производство, притежава една или повече сметки, в небанкова финансова институция, която се намира на територията на изпълняващата държава. Параграфи 3 — 5 се прилагат mutatis mutandis. В този случай и в допълнение към основанията за непризнаване и неизпълнение, посочени в член 11, изпълнението на ЕЗР може да бъде отказано и ако изпълнението на процесуално-следственото действие не би било разрешено при сходен национален случай.

Член 27

Информация за банкови и други финансови операции

1. ЕЗР може да бъде издадена с цел да се съберат данните на конкретни банкови сметки и на банкови операции, които са били извършени през определен период чрез една или повече сметки, посочени в нея, включително данните на всяка сметка на наредител и на получател.

2. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да бъде в състояние да предостави информацията, посочена в параграф 1, в съответствие с определените в настоящия член условия.

3. Задължението, установено в настоящия член, се прилага само доколкото информацията е собственост на банката, в която се намира сметката.

4. Издаващият орган посочва в ЕЗР основанията, поради които счита, че исканата информация е съществена за целта на съответното наказателно производство.

5. ЕЗР може да бъде издадена и във връзка с информацията, предвидена в параграф 1, с позоваване на финансови операции, провеждани от небанкови финансови институции. Параграфи 3—4 се прилагат mutatis mutandis. В тези случаи и в допълнение към основанията за непризнаване и неизпълнение, посочени в член 11, изпълнението на ЕЗР може да бъде отказано и ако изпълнението на процесуално-следственото действие не би било разрешено при сходен национален случай.

Член 28

Процесуално-следствени действия, които изискват събирането на доказателства в реално време, непрекъснато и в продължение на определен период

1. Когато ЕЗР се издава с цел изпълнение на процесуално-следствено действие, което изисква събиране на доказателства в реално време, непрекъснато и в продължение на определен период от време, като например:

а)	наблюдение на банкови или други финансови операции, които се извършват чрез една или повече посочени сметки;

б)	контролирани доставки на територията на изпълняващата държава;

изпълнението ѝ може да бъде отказано, в допълнение към основанията за непризнаване и неизпълнение, посочени в член 11, ако изпълнението на съответното процесуално-следствено действие не би било разрешено при сходен национален случай.

2. Практическите договорености във връзка с процесуално-следственото действие, посочено в параграф 1, буква б) и в други случаи според необходимостта, се договарят между издаващата държава и изпълняващата държава.

3. Издаващият орган посочва в ЕЗР основанията, поради които счита, че поисканата информация е съществена за целта на съответното наказателно производство.

4. Компетентните органи на изпълняващата държава имат правото да действат, да ръководят и да контролират операциите, свързани с изпълнението на ЕЗР, посочена в параграф 1.

Член 29

Разследвания под прикритие

1. ЕЗР може да бъде издадена с цел да се отправи искане към изпълняващата държава да съдейства на издаващата държава за провеждане на разследвания на престъплението от длъжностни лица под прикритие или с фалшива самоличност (разследвания под прикритие).

2. Издаващият орган посочва в ЕЗР основанията, поради които счита, че разследването под прикритие е вероятно да бъде от значение за целта на съответното наказателно производство. Решението за признаване и изпълнение на ЕЗР, издадена съгласно настоящия член, се взема за всеки отделен случай от компетентните органи на изпълняващата държава при зачитане на националното ѝ право и процедури.

3. В допълнение към основанията за непризнаване и неизпълнение, посочени в член 11, издаващият орган може да откаже изпълнението на ЕЗР, посочена в параграф 1, ако:

а)	изпълнението на разследването под прикритие не би било разрешено при сходен национален случай; или

б)	не е било възможно да се постигне споразумение по договореностите за разследвания под прикритие съгласно параграф 4.

4. Разследвания под прикритие се извършват в съответствие с националното право и процедури на държавата-членка, на чиято територия се осъществява разследването под прикритие. Единствено компетентните органи на изпълняващата държава имат правото да действат, да ръководят и да контролират операциите, свързани с разследването под прикритие. Продължителността на разследването под прикритие, подробните условия, както и правният статут на съответните длъжностни лица, участващи в разследвания под прикритие, се договарят между издаващата държава и изпълняващата държава, при надлежно зачитане на националното им право и процедури.

ГЛАВА V

ПРИХВАЩАНЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ

Член 30

Прихващане на далекосъобщения с техническата помощ на друга държава-членка

1. ЕЗР може да бъде издадена за прихващане на далекосъобщения в държавата-членка, от която е необходима техническа помощ.

2. Когато повече от една държава-членка е в състояние да окаже цялата необходима техническа помощ за едно и също прихващане на далекосъобщения, ЕЗР се изпраща само на една от тях. С приоритет се ползва държавата, където се намира или ще се намира лицето, което е обект на прихващането.

3. Посочената в параграф 1 ЕЗР съдържа и следната информация:

а)	информация за целта на идентифициране на обекта на прихващането;

б)	желаната продължителност на прихващането; и

в)	достатъчно технически данни, по-специално идентификатора на обекта, за да се гарантира изпълнението на ЕЗР.

4. Издаващият орган посочва в ЕЗР основанията поради които смята, че посоченото процесуално-следствено действие е подходящо за целта на съответното наказателно производство.

5. В допълнение към основанията за непризнаване или неизпълнение, посочени в член 11, изпълнението на посочената в параграф 1 ЕЗР може да бъде отказано и ако съответното процесуално-следствено действие не би било разрешено при сходен национален случай. Изпълняващата държава може да обвърже предоставянето на съгласието си със спазване на условия, които биха били спазвани при сходен национален случай.

6. Посочената в параграф 1 ЕЗР може да бъде изпълнена чрез:

а)	предаване на далекосъобщения незабавно към издаващата държава; или

б)	прихващане, записване и последващо предаване на резултата от прихващането на далекосъобщения към издаващата държава.

Издаващият орган и изпълняващият орган провеждат взаимни консултации с оглед постигане на съгласие за това дали прихващането да се извършва в съответствие с буква а) или буква б).

7. При издаване на посочената в параграф 1 ЕЗР или по време на прихващането издаващият орган може, в случай че има специално основание за това, да поиска и транскрибиране, декодиране или декриптиране на записа, при условие че има съгласие от страна на изпълняващия орган.

8. Разходите, възникнали във връзка с прилагането на настоящия член, се поемат в съответствие с член 21, с изключение на разходите, произтичащи от транскрибирането, декодирането или декриптирането на прихванатите съобщения, които се поемат от издаващата държава.

Член 31

Уведомяване на държавата-членка, където се намира лицето — обект на прихващане и от която не е необходима техническа помощ

1. В случаите, когато за целите на извършване на процесуално-следствено действие прихващането на далекосъобщения е разрешено от компетентния орган на една държава-членка („прихващащата държава-членка“) и адресът за съобщения на лицето — обект на прихващане, посочен в заповедта за прихващане, се използва на територията на друга държава-членка („уведомената държава-членка“), от която не е необходима техническа помощ за осъществяване на прихващането, прихващащата държава-членка уведомява компетентния орган на уведомената държава-членка за прихващането:

а)	преди да бъде извършено прихващането в случаите, когато компетентният орган на прихващащата държава знае към момента на издаването на заповедта за прихващането, че лицето — обект на прихващане, е или ще бъде на територията на уведомената държава-членка;

б)	по време на прихващането или след неговото извършване, веднага след като разбере, че лицето — обект на прихващане, се намира или се е намирало на територията на уведомената държава-членка по време на прихващането.

2. Уведомяването, посочено во параграф 1, се извършва чрез формуляра, предвиден в приложение В.

3. Компетентният орган на уведомената държава-членка може, в случаите когато прихващането не би било разрешено в сходен национален случай, да уведоми, без забавяне и най-късно до 96 часа след получаване на уведомлението по параграф 1, компетентният орган на прихващащата държава-членка:

а)	че прихващането не може да бъде извършено или се прекратява; и

б)

при необходимост, че вече прихванат материал, докато лицето — обект на прихващането се е намирало на нейната територия, не може да бъде използван или може да бъде използван единствено при условия, уточнени от компетентния орган. Компетентният орган на уведомената държава-членка информира компетентния орган на прихващащата държава-членка за основанията, обосноваващи тези условия.

4. Член 5, параграф 2 се прилага mutatis mutandis за уведомяването, посочено в параграф 2.

ГЛАВА VI

ВРЕМЕННИ МЕРКИ

Член 32

Временни мерки

1. Издаващият орган може да издаде ЕЗР с цел да се предприеме някое процесуално-следствено действие с оглед на временното предотвратяване на унищожаването, промяната, преместването, предаването на вещ, която може да се използва като доказателство, или разпореждането с такава вещ.

2. Изпълняващият орган взема решение относно временната мярка и го съобщава възможно най-скоро и ако е осъществимо, в рамките на 24 часа от получаването на ЕЗР.

3. Когато е отправено искане за временната мярка, посочена в параграф 1, издаващият орган посочва в ЕЗР дали доказателствата ще се предадат на издаващата държава или ще останат в изпълняващата държава. Изпълняващият орган признава и изпълнява такава ЕЗР и предава доказателствата в съответствие с процедурите, предвидени в настоящата директива.

4. Когато в съответствие с параграф 3 ЕЗР е съпътствана от инструкция доказателствата да останат в изпълняващата държава, издаващият орган посочва датата на прекратяване на временната мярка, посочена в параграф 1, или очакваната дата за внасяне на искането за предаване на доказателствата на издаващата държава.

5. След консултация с издаващия орган, изпълняващият орган може в съответствие с националното си право и практика да определи подходящи условия с оглед на обстоятелствата по случая, за да ограничи срока, за който временната мярка, посочена в параграф 1, трябва да остане в сила. Ако в съответствие с тези условия изпълняващият орган предвиди прекратяване на временната мярка, изпълняващият орган информира издаващия орган, на който се дава възможността да представи своите бележки. Издаващият орган незабавно уведомява изпълняващия орган за прекратяването на временната мярка, посочена в параграф 1.

ГЛАВА VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 33

Уведомления

1. До 22 май 2017 г. всяка държава-членка уведомява Комисията относно следното:

а)	органът или органите, който(ито) в съответствие с националното ѝ право е(са) компетентни съгласно член 2, букви в) и г), когато държавата-членка е издаваща държава или изпълняваща държава;

б)	езиците, които могат да се използват за ЕЗР съгласно посоченото в член 5, параграф 2;

в)	информацията относно определения(те) централен(ни) орган(и), ако държавата-членка желае да се възползва от възможността, предоставена в член 7, параграф 3. Тази информация е обвързваща за органите на издаващата държава.

2. Всяка държава-членка може да предостави на Комисията и списък на необходимите документи, които ще изисква по член 22, параграф 4.

3. Държавите-членки информират Комисията за всяка следваща промяна в информацията, посочена в параграфи 1 и 2.

4. Комисията предоставя достъп до информацията, получена съгласно настоящия член, на всички държави-членки и на EJN. EJN предоставя информацията на своя уебсайт, посочен в член 9 от Решение 2008/976/ПВР на Съвета (18).

Член 34

Отношение към други правни инструменти, споразумения и договорености

1. Без да се засяга прилагането им между държавите-членки и трети държави, както и временното им прилагане по силата на член 35, считано от 22 май 2017 г. настоящата директива заменя съответните разпоредби на следните конвенции, приложими между държавите-членки, обвързани от настоящата директива:

а)	Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси на Съвета на Европа от 20 април 1959 г., както и двата ѝ допълнителни протокола, и двустранните споразумения, сключени по силата на член 26 от нея;

б)	Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген;

в)	Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите — членки на Европейския съюз, и Протокола към нея.

2. Рамково решение 2008/978/ПВР се заменя с настоящата директива за държавите-членки, които са обвързани от настоящата директива. Разпоредби на Рамково решение 2003/577/ПВР се заменят за държавите-членки, които са обвързани от настоящата директива, по отношение на обезпечаването на доказателства.

За държавите-членки, които са обвързани от настоящата директива, позоваванията на Рамково решение 2008/978/ПВР и по отношение на обезпечаването на доказателства, на Рамково решение 2003/577/ПВР, се считат за позовавания на настоящата директива.

3. В допълнение към настоящата директива държавите-членки могат да сключват или да продължават да прилагат двустранни или многостранни споразумения или договорености с други държави-членки след 22 май 2017 г. само доколкото те дават възможност за допълнително укрепване на целите на настоящата директива и способстват за опростяването или допълнителното улесняване на процедурите за събиране на доказателства и при условие че се спазва равнището на гаранции, определено в настоящата директива.

4. До 22 май 2017 г. държавите-членки уведомяват Комисията за съществуващите споразумения и договорености, посочени в параграф 3, които те желаят да продължат да прилагат. Държавите-членки също така уведомяват Комисията в тримесечен срок от подписването на нови споразумения или договорености, посочени в параграф 3.

Член 35

Преходни разпоредби

1. Действащите актове за взаимопомощ по наказателноправни въпроси продължават да се прилагат по отношение на исканията за взаимопомощ, получени преди 22 май 2017 г. Решенията за обезпечаване на доказателства, постановени по силата на Рамково решение 2003/577/ПВР и получени до 22 май 2017 г., също се уреждат от това рамково решение.

2. Член 8, параграф 1 се прилага mutatis mutandis за ЕЗР, когато е налице решение за обезпечаване, постановено съгласно Рамково решение 2003/577/ПВР.

Член 36

Транспониране

1. Държавите-членки вземат необходимите мерки за спазване на настоящата директива до 22 май 2017 г.

2. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

3. До 22 май 2017 г. държавите-членки предават на Комисията текста на разпоредбите, с които въвеждат в националното си право задълженията, наложени им с настоящата директива.

Член 37

Доклад относно прилагането

Не по-късно от пет години след 21 май 2014 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящата директива въз основа на постъпилата качествена и количествена информация, който включва по-специално оценка на въздействието на сътрудничеството по наказателноправни въпроси и защитата на физическите лица, както и изпълнението на разпоредбите относно прихващането на далекосъобщения с оглед на техническия прогрес. Докладът се придружава, при необходимост, от предложения за изменения на настоящата директива.

Член 38

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 39

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Брюксел на 3 април 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS

(1) Позиция на Европейския парламент от 27 февруари 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 14 март 2014 г.

(2) Рамково решение 2003/577/ПВР на Съвета от 22 юли 2003 г. за изпълнение в Европейския съюз на решения за обезпечаване на имущество или доказателства (ОВ L 196, 2.8.2003 г., стр. 45).

(3) Рамково решение 2008/978/ПВР на Съвета от 18 декември 2008 г. относно европейската заповед за предаване на доказателства с цел получаване на предмети, документи и данни, които да се използват в производства с наказателен характер (ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 72).

(4) Конвенция за прилагане на споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 19).

(5) Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (ОВ L 280, 26.10. 2010 г., стр. 1).

(6) Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство (ОВ L 142, 1.6.2012 г., стр. 1).

(7) Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (ОВ L 294, 6.11.2013 г., стр. 1).

(8) Протокол, съставен от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за Европейски съюз, към Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите–членки на Европейския съюз (ОВ C 326, 21.11.2001 г., стр. 2).

(9) Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (ОВ L 190, 18.7.2002 г., стр. 1).

(10) Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15).

(11) ОВ C 369, 17.12.2011 г., стp. 14.

(12) ОВ C 355, 29.12.2010 г., стр. 1.

(13) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8,12.1.2001 г., стр. 1).

(14) Конвенция, съставена от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите — членки на Европейския съюз (ОВ C 197, 12.7.2000 г., стр. 3).

(15) Рамково решение 2002/465/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно съвместните екипи за разследване (ОВ L 162, 20.6.2002 г., стр. 1).

(16) Съвместно действие 98/428/ПВР на Съвета от 29 юни 1998 г., прието от Съвета на основание К.3 от Договора за Европейския съюз, относно създаването на Европейска съдебна мрежа (ОВ L 191, 7.7.1998 г., стp. 4).

(17) Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60).

(18) Решение 2008/976/ПВР на Съвета от 16 декември 2008 година относно Европейската съдебна мрежа (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 130).

ПРИЛОЖЕНИЕ A

ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ (ЕЗР)

Настоящата ЕЗР е издадена от компетентен орган. Издаващият орган удостоверява, че издаването на настоящата ЕЗР е необходимо и пропорционално за целта на посоченото в заповедта производство при зачитане на правата на заподозряното или обвиняемото лице, както и че поисканите

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА ПОЛУЧАВАНЕТО НА ЕЗР

Този формуляр се попълва от органа на изпълняващата държава, получил посочената по-долу ЕЗР.

ПРИЛОЖЕНИЕ В

УВЕДОМЯВАНЕ

Настоящият формуляр се използва за уведомяване на държава-членка за прихващане на далекосъобщения, което ще бъде проведено, е било проведено или в момента се провежда на нейна територия без нейната техническа помощ. С настоящото уведомявам … (уведомената държава-членка) за прихващането.

ПРИЛОЖЕНИЕ Г

КАТЕГОРИИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 11

—	участие в престъпна организация,

—	тероризъм,

—	трафик на хора,

—	сексуална експлоатация на деца и детска порнография,

—	незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества,

—	незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества,

—

корупция,

—	измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейския съюз по смисъла на Конвенцията от 26 юли 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз,

—	изпиране на имущество, придобито от престъпление,

—	подправяне на парични знаци, включително евро,

—	компютърни престъпления,

—	престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и застрашени растителни видове и разновидности,

—	улесняване на незаконно влизане и пребиваване,

—	убийство, тежка телесна повреда,

—	незаконна търговия с човешки органи и тъкани,

—	отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници,

—	расизъм и ксенофобия,

—	организиран или въоръжен грабеж,

—	незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството,

—	мошеничество,

—	рекет и изнудване,

—	подправяне и пиратство на изделия,

—	подправяне на административни документи и търговия с тях,

—	подправяне на платежни средства,

—	незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа,

—	незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали,

—	трафик на противозаконно отнети превозни средства,

—	изнасилване,

—

палеж,

—	престъпления от компетентността на Международния наказателен съд,

—	незаконно отвличане на летателни средства или кораби,

—

саботаж.

АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНИТЕ, СЪЗДАДЕНИ С МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

1.5.2014

Официален вестник на Европейския съюз

L 130/45

Само оригиналните текстове на ИКЕ на ООН имат правно действие съгласно международното публично право. Статутът и датата на влизане в сила на настоящото правило трябва да се проверят в последната версия на документа на ИКЕ на ООН относно статута — TRANS/WP.29/343/, който е на разположение на следния адрес:

http://www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29fdocstts.html.

Правило № 57 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни предписания относно одобряването на фаровете за мотоциклети и за приравнените към тях превозни средства

Включва всички текстове в сила до:

серия от изменения 02 — дата на влизане в сила: 12 септември 2001 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРАВИЛО

Обхват

Определения

Заявление за одобряване на фар

Маркировки

Одобряване

Общи спецификации

Специални спецификации

Разпоредби относно цветните лещи и филтри

Преходни разпоредби

10.

Съответствие на производството

11.

Санкции при несъответствие на производството

12.

Изменение и разширяване на одобряването на тип фар

13.

Окончателно прекратяване на производството

14.

Наименования и адреси на техническите служби, отговарящи за провеждане на изпитванията за одобряване, и на административните отдели

ПРИЛОЖЕНИЯ:

Приложение 1 —

Съобщение относно одобряване, разширяване, отказ или отменяне на одобряването или окончателно прекратяване на производството на тип фар съгласно Правило № 57

Приложение 2 —

Оформление на маркировките за одобряване

Приложение 3 —

Фотометрични изпитвания

Приложение 4 —

Изпитвания за стабилност на фотометричните показатели на фаровете при работа

Приложение 5 —

Минимални изисквания към процедурите за контрол на съответствието на производството

Приложение 6 —

Изисквания към фаровете с лещи от пластмасов материал — изпитване на образци на лещите или материала и комплектувани фарове

Приложение 7 —

Минимални изисквания към вземането на образци от инспектор

1. ОБХВАТ

Настоящото правило се прилага към одобряването на фарове с нажежаеми лампи и лещи от стъкло или пластмасов материал (1), които са предназначени за мотоциклети и за приравнените към тях превозни средства.

2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящото правило:

2.1. „леща“ е най-външният компонент на фара (модула), който пропуска светлина през светещата повърхност;

2.2. „покритие“ е всеки продукт или продукти, нанесен на един или няколко слоя върху външната повърхност на леща;

2.3. фарове от различни „типове“ са фарове, които се различават по такива основни характеристики, като:

2.3.1.

търговското наименование или марка;

2.3.2.

маркировката на фара, определена в точка 4.1.4 по-долу;

2.3.3.

характеристиките на оптичната система;

2.3.4.

включването или изключването на компоненти, които могат да променят оптичните ефекти чрез отражение, пречупване или поглъщане и/или деформация при работа. Промяна в цвета на светлинния сноп, излъчван от фара, чиито останали характеристики не са променени, не представлява промяна на типа фар. Съответно за тези фарове се определя същият номер на одобряването,

2.3.5.

материалите, съставящи лещите и покритието, ако има такива.

3. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ФАР (2)

3.1. Заявлението за одобряване се подава от притежателя на търговското наименование или марка или от негов надлежно упълномощен представител.

3.2. Всяко заявление за одобряване се придружава от:

3.2.1.

достатъчно подробни чертежи в три екземпляра, за да позволят установяване на типа и представящи изглед отпред на фара, с подробности за оребряването на лещата, ако има такова, и напречното сечение. На чертежите се указва мястото, предназначено за маркировката за одобряване;

3.2.2.

кратко техническо описание, в което се посочва по-специално категорията или категориите на предвидените нажежаеми лампи (вж. приложение 3, точка 6 от настоящото правило);

3.2.3.

два образеца на типа фар с безцветни лещи (3);

3.2.4.

за изпитването на пластмасовия материал, от който са изработени лещите:

3.2.4.1.

тринадесет лещи,

3.2.4.1.1.

шест от тези лещи могат да се заменят с шест образеца от материал с размери най-малко 60 mm × 80 mm, които имат равна или изпъкнала външна повърхност, а в средата — практически плоска зона (с радиус на кривината не по-малък от 300 mm) с размери най-малко 15 mm × 15 mm;

3.2.4.1.2.

всяка леща или образец от материал трябва да се произвежда по метода, който ще се използва в масовото производство;

3.2.4.2.

отражател, върху който лещите могат да се монтират в съответствие с инструкциите на производителя.

3.3. Материалите, от които са изработени лещите и покритията, ако има такива, трябва да се придружават от протокола от изпитванията на техните характеристики, ако тези материали и покрития вече са били подложени на изпитвания.

3.4. Компетентният орган трябва да провери дали са предприети задоволителни мерки за осигуряване на ефективен контрол за съответствие на производството, преди да се издаде одобряването на типа.

4. МАРКИРОВКИ

4.1. Върху представените за одобряване фарове трябва да е нанесена ясно, четливо и незаличимо следната информация:

4.1.1.

търговското наименование или марка на заявителя;

4.1.2.

на външната страна и/или на лещата — външната маркировка на фара, която е видима, когато той е монтиран на превозното средство.

На всички модули, които отговарят на изискванията на настоящото правило и които са проектирани така, че нажежаемата спирала на късата светлина да не се запалва едновременно с тази на друга функция за осветяване, с която може да е взаимно вградена, се поставя наклонена черта (/) зад символа за къса светлина в маркировката за одобряване;

4.1.3.

на задната страна на фара — категорията S1 и/или S2 на разрешената нажежаема лампа;

4.1.4.

маркировките са посочени в следващата таблица:

Външна маркировка на фаровете	Посочване на категорията нажежаема лампа
MB	S1
MB	S2
MB	S1/S2

4.1.5.

на фаровете с леща от пластмасов материал групата от букви „PL“ се поставя в близост до символа, определен в точки 4.1.2 и 4.1.4 по-горе.

4.2. Освен това на лещата и на основния корпус (4) трябва да са предвидени места с достатъчни размери за маркировката за одобряване и за допълнителните символи по точка 4; тези места се отбелязват на чертежите по точка 3.2.1 по-горе.

5. ОДОБРЯВАНЕ

5.1. Ако всички образци на тип фар, представени съгласно точка 3 по-горе, отговарят на изискванията на настоящото правило, се издава одобряване.

5.2. На всеки одобрен тип се определя номер на одобряването. Неговите първи две цифри (в момента 01, съответстващи на серия от изменения 01, влязла в сила на 28 февруари 1989 г.) показват серията от изменения, включващи най-новите основни технически изменения на правилото към момента на издаване на одобряването. Една и съща договаряща страна не може да определя същия номер за друг тип фар с изключение на случая на разширяване на одобряването към фар, който се различава единствено по цвета на излъчваната светлина.

5.3. Страните по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, се уведомяват за всяко одобряване, разширяване или отказ на одобряване на тип фар съгласно настоящото правило чрез образеца, който съответства на модела от приложение 1 към настоящото правило.

5.4. В допълнение към маркировките по точки 4.1 в пространствата, посочени в точка 4.2 по-горе, на всеки фар, който отговаря на одобрен съгласно настоящото правило тип, трябва да са нанесени:

5.4.1.

международна маркировка за одобряване (5), състояща се от:

5.4.1.1.

окръжност, ограждаща буква „E“, следвана от отличителния номер на държавата, която е издала одобряването (6);

5.4.1.2.

номер на одобряването;

5.4.2.

във всеки случай в сертификатите за одобряване и в уведомлението, което се изпраща на държавите, които са договарящи страни по Спогодбата и които прилагат настоящото правило, се указват съответният работен режим, използван при процедурата на изпитване съгласно точка 1.1.1.1 от приложение 4, и допустимото напрежение или напрежения съгласно точка 1.1.1.2 от приложение 4.

В съответните случаи се нанася следната маркировка на устройството:

на модулите, които отговарят на изискванията на настоящото правило и които са проектирани така, че нажежаемата спирала на късата светлина да не се запалва едновременно с тази на друга функция за осветяване, с която може да е взаимно вградена, се поставя наклонена черта (/) зад символа за къса светлина в маркировката за одобряване.

5.5. Маркировките по точка 5.4 трябва да са ясно четливи и незаличими.

5.6. В приложение 2 към настоящото правило е даден пример за оформлението на маркировката за одобряване.

6. ОБЩИ СПЕЦИФИКАЦИИ

6.1. Всеки образец на тип фар трябва да отговаря на спецификациите по тази точка и по точка 7 по-долу и ако е необходимо — на тези, които са определени в точка 8.

6.2. Фаровете трябва да бъдат проектирани и конструирани така, че при нормални експлоатационни условия и независимо от вибрациите, на които могат да бъдат подложени, да се запазват нормалното им функциониране и характеристиките, определени в настоящото правило.

6.2.1. Фаровете трябва да са оборудвани с устройство, което да дава възможност да се регулират на превозните средства, за да отговарят на приложимите към тях правила. Не е необходимо това устройство да се монтира на компоненти, в които отражателят и разсейващата леща не могат да бъдат разделени, при условие че използването на такива компоненти е ограничено само до превозните средства, при които регулирането на фаровете се осигурява по други начини.

Когато фар за дълга светлина и фар за къса светлина, всеки от които е оборудван със собствена лампа, са така сглобени, че да образуват съставен модул, устройството за регулиране трябва да позволява всяка оптична система поотделно да се настройва по съответния начин.

6.2.2. Тези разпоредби обаче не се прилагат за комплекти от фарове, чиито отражатели са неделими. За този тип комплект се прилагат изискванията на точка 7.3 от настоящото правило. Ако за осигуряването на основната светлина се използва повече от един светлинен източник, за да се определи максималната стойност на осветеността (Emax), трябва да се използват всички светлинни източници.

6.3. Частите, предназначени за закрепване на нажежаемата лампа към отражателя, трябва да са така направени, че дори на тъмно тя да не може да се постави в друго положение освен в правилното.

6.4. Допълнителни изпитвания се извършват в съответствие с изискванията от приложение 4, за да се гарантира, че няма прекалено големи изменения на фотометричните показатели.

6.5. Когато лещата на фара е изработена от пластмасов материал, изпитванията се провеждат съгласно изискванията от приложение 6.

7. СПЕЦИАЛНИ СПЕЦИФИКАЦИИ

7.1. Правилното положение на лещата по отношение на оптичната система трябва да бъде маркирано по начин, недопускащ неправилно тълкуване, а лещата да бъде блокирана в това положение, така че да не се върти.

7.2. За измерването на осветеността, създавана от фара, трябва да се използват измерващ екран, описан в приложение 3 от настоящото правило, и стандартна нажежаема лампа (S1 и/или S2, Правило № 37) с гладка и безцветна колба.

Стандартната нажежаема лампа трябва да се регулира към приложимия еталонен светлинен поток в съответствие със стойностите, определени за тези лампи.

7.3. Късата светлина трябва да осигурява граница между осветената и тъмната зона, която е достатъчно ясна, за да може с нейна помощ да се постигне подходящо насочване. Границата между осветената и тъмната зона трябва да бъде възможно най-права и хоризонтална в границите на поне 5° от всяка страна на правата v-v (вж. приложение 3).

Когато са насочени съгласно приложение 3, фаровете трябва да отговарят на изискванията по същото приложение.

7.4. Светлинният сноп не трябва да има каквито и да е странични изменения, намаляващи добрата видимост.

7.5. Осветеността на екрана, посочен в точка 7.2, трябва да бъде измерена с помощта на фотоелемент с ефективна площ, която трябва да се събира в квадрат със страна 65 mm.

8. РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ЦВЕТНИТЕ ЛЕЩИ И ФИЛТРИ

8.1. Може да се получи одобряване за фарове с безцветна нажежаема лампа, които излъчват бяла или селективно жълта светлина. Съответните колориметрични характеристики на жълтите стъкла или филтри, изразени като трицветни координати по CIE, трябва да са в следните граници:

Селективно жълт филтър (екран или леща)

Граница по отношение на червеното	y ≥ 0,138 + 0,58 x
Граница по отношение на зеленото	y ≤ 1,29 x – 0,1
Граница по отношение на бялото	y ≥ – x + 0,966
Граница в посока на спектралното число	y ≤ – x + 0,992

които могат също да се изразят, както следва:

преобладаваща дължина на вълната	575 – 585 n m
коефициент на чистота	0,90 – 0,98
Коефициентът на пропускане трябва да е ≥ 0,78

Коефициентът на пропускане трябва да се определя, като се използва светлинен източник с цветна температура 2856°K (отговарящ на осветител A на Международната комисия по осветяване (CIE).

8.2. Филтърът трябва да е част от фара и трябва да е закрепен към него по такъв начин, че потребителят да не може да го отстрани по невнимание или умишлено с обикновени инструменти.

8.3. Забележка относно цвета

Тъй като всяко одобряване съгласно настоящото правило се издава в съответствие с точка 8.1 по-горе, за тип фар, излъчващ бяла или селективно жълта светлина, член 3 от Спогодбата, към която е приложено правилото, не възпрепятства договарящите страни да забраняват фарове, излъчващи бяла или селективно жълта светлина, на превозните средства, които те са регистрирали.

9. ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

9.1. Шест месеца след официалната дата на влизане в сила на Правило № 113 договарящите страни, прилагащи настоящото правило, прекратяват издаването на одобрявания на ИКЕ съгласно настоящото правило.

9.2. Договарящите страни, прилагащи настоящото правило, не трябва да отказват да издават разширяване на одобрявания, ако фарът отговаря на изискванията по настоящото правило, както е изменено със серия от изменения 01.

9.3. Съществуващите одобрявания на мотоциклети, предоставени по настоящото правило преди датата на влизане в сила на Правило № 113, както и всички разширявания на тези одобрявания, включително издадените впоследствие съгласно предходните серии от изменения на настоящото правило, остават валидни за неограничен срок.

9.4. Договарящите страни, прилагащи настоящото правило, трябва да продължават да издават одобрявания съгласно настоящото правило, ако фаровете са предназначени за резервни части за монтаж на превозни средства в движение.

9.5. Считано от официалната дата на влизане в сила на Правило № 113 никоя от договарящите страни, прилагащи настоящото правило, не може да забранява монтажа върху нов тип превозно средство на фар, одобрен съгласно Правило № 113.

9.6. Договарящите страни, прилагащи настоящото правило, продължават да разрешават монтажа на фарове, одобрени съгласно настоящото правило, върху тип превозни средства или върху превозни средства.

9.7. Договарящите страни, прилагащи настоящото правило, продължават да разрешават монтажа или използването в превозни средства в движение на фарове, одобрени по настоящото правило, изменено с предходни серии изменения, при условие че фаровете са предназначени за резервни части.

10. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

10.1. Фаровете, одобрени съгласно настоящото правило, се произвеждат така, че да съответстват на одобрения тип, като отговарят на изискванията по точка 7 по-горе.

10.2. За да се проверява спазването на изискванията на точка 10.1, се провеждат подходящи проверки на производството.

10.3. По-специално притежателят на одобряването трябва:

10.3.1.

да направи необходимото за внедряването на процедури за ефективен контрол на качеството на продуктите;

10.3.2.

да има достъп до контролното оборудване, необходимо за проверка на съответствието на всеки одобрен тип;

10.3.3.

да направи необходимото с оглед на това резултатите от изпитванията да се записват и свързаните документи да остават на разположение за срок, който се определя съвместно с административната служба;

10.3.4.

да анализира резултатите от всеки тип изпитване, за да проверява и осигурява постоянство по отношение на продуктовите характеристики, като взема предвид допустимите отклонения за промишлено производство;

10.3.5.

да направи необходимото с оглед на това за всеки тип продукт да се извършват поне изпитванията по приложение 5 към настоящото правило;

10.3.6.

да направи необходимото с оглед на това след всяко вземане на образци, при които се установява несъответствие с типа на даденото изпитване, да се вземат отново образци и да се извършва друго изпитване. Предприемат се всички необходими мерки, за да се възстанови съответствието на даденото производство.

10.4. Компетентният орган, издал одобряването на типа, може по всяко време да проверява методите за контрол на съответствието, прилагани във всяка производствена единица.

10.4.1. При всяка проверка на проверяващия инспектор се представят протоколите от изпитванията и документацията за наблюдение на производството.

10.4.2. Инспекторът може да избира произволно образци, които да се изпитат в лабораторията на производителя. Минималният брой образци може да се определя с оглед на резултатите от проверките, проведени от самия производител.

10.4.3. Когато нивото на качеството изглежда незадоволително или когато изглежда, че е необходимо да се провери валидността на изпитванията, проведени съгласно точка 10.4.2 по-горе, инспекторът избира образци, които да се изпратят на техническата служба, провела изпитванията за одобряване на типа, като прилага критериите от приложение 7.

10.4.4. Компетентният орган може да проведе всяко от изпитванията по настоящото правило. Тези изпитвания се извършват върху произволно избрани образци, без да се създават затруднения за производителя при изпълнение на задълженията му, които има за доставки, и като се прилагат критериите от приложение 7.

10.4.5. Компетентният орган трябва да се стреми честотата на проверките да е веднъж на две години. Същевременно честотата на проверките зависи от компетентния орган и неговото доверие в мерките за осигуряване на ефективен контрол за съответствие на производството. В случай че са отчетени незадоволителни резултати, компетентният орган гарантира вземането на всички необходими мерки за възможно най-бързото възстановяване на съответствието на производството.

10.5. Фаровете с очевидни дефекти се отхвърлят.

11. САНКЦИИ ПРИ НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

11.1. Одобряване на тип фар съгласно настоящото правило може да се отмени, ако не са спазени изискванията, определени по-горе, или ако фарът с маркировката за одобряване не отговаря на одобрения тип.

11.2. Ако договаряща страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, отмени издадено от нея одобряване, тя уведомява незабавно останалите договарящи страни, прилагащи настоящото правило, чрез образеца на съобщение по модела от приложение 1 към настоящото правило.

12. ИЗМЕНЕНИЕ И РАЗШИРЯВАНЕ НА ОДОБРЯВАНЕТО НА ТИП ФАР

12.1. Всяка промяна на тип фар трябва да се сведе до знанието на административния отдел, одобрил типа фар. В такъв случай отделът може:

12.1.1.

да прецени, че няма вероятност направените промени да доведат до съществени неблагоприятни последици и че при всяко положение фарът продължава да отговаря на изискванията; или

12.1.2.

да изиска допълнителен протокол от изпитване от техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията.

12.2. Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, биват уведомявани за всяко потвърждение или отказ на одобряване съгласно процедурата по точка 5.3 по-горе, като се посочват промените.

12.3. Компетентният орган, издаващ разширяване на одобряването, определя сериен номер на съответното разширяване и уведомява за него другите страни по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, чрез образеца на съобщение по модела от приложение 1 към настоящото правило.

13. ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Ако притежателят на одобряването напълно прекрати производството на тип фар, одобрен съгласно настоящото правило, той трябва да уведоми за това органа, издал одобряването, който при получаване на съответното съобщение на свой ред уведомява за това другите страни по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, чрез образеца на съобщение по модела от приложение 1 към настоящото правило.

14. НАИМЕНОВАНИЯ И АДРЕСИ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, ОТГОВАРЯЩИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА ЗА ОДОБРЯВАНЕ, И НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОТДЕЛИ

Страните по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, изпращат в секретариата на Организацията на обединените нации наименованията и адресите на техническите служби, отговорни за провеждане на изпитванията за одобряване, и на административните отдели, издаващи одобрявания, до които трябва да се изпращат формулярите за одобряване, разширяване, отказ или отменяне на одобрявания, издадени в други държави.

(1) Никоя от разпоредбите в настоящото правило не възпрепятства страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, да забрани комбинацията на фар с леща от пластмасов материал, одобрен по настоящото правило, и механично устройство за почистване на фар (с чистачки).

(2) За заявленията за одобряване на нажежаеми лампи вж. Правило № 37.

(3) Ако е предвидено да се произвеждат фарове с цветни лещи, освен това се представят два образеца от цветните лещи за изпитване само на цвета.

(4) Отражателят се счита за основен корпус. Ако лещата не може да се отдели от основния корпус на фара, мястото върху лещата трябва да е достатъчно.

(5) Ако различни типове фарове имат еднаква леща или отражател, върху лещата и отражателя могат да са нанесени различни маркировки за одобряване на тези типове фарове, при условие че номерът на одобряването, определен за конкретния представен тип, може да се определи със сигурност.

(6) Отличителните номера на договарящите страни по Спогодбата от 1958 г. са дадени в приложение 3 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3), документ ECE/TRANS/WP.29/78/Rev.2/Amend.1.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ОФОРМЛЕНИЕ НА МАРКИРОВКИТЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ

a = 12 mm min.

Фарът с изобразената по-горе маркировка за одобряване е бил одобрен в Нидерландия (Е 4) под номер на одобряване 012439. Номерът на одобряването указва, че то е издадено в съответствие с изискванията от настоящото правило, изменено със серия от изменения 01.

Забележка:

Номерът на одобряването трябва да бъде поставен близо до окръжността, над или под буквата „Е“, отляво или отдясно от нея. Цифрите на номера на одобряването трябва да са от една и съща страна на „E“ и да са насочени в една и съща посока. Използването на римски цифри в номерата на одобряванията трябва да се избягва, за да не се допусне объркване с други символи.

Идентификация на фар, който отговаря на изискванията на Правило № 57. Фарът е конструиран така, че нажежаването на спиралата за късата светлина
да може да става	да не може да става
едновременно с дългата светлина и/или с друга взаимно вградена функция на осветяване.

Фарът с изобразената по-горе маркировка за одобряване е фар с леща от пластмасов материал, който е бил одобрен в Нидерландия (Е 4) под номер на одобряване 01 2440. Номерът на одобряването указва, че то е издадено в съответствие с изискванията от настоящото правило, изменено със серия от изменения 01.

Той е конструиран така, че нажежаването на спиралата за късата светлина да може да става едновременно с дългата светлина и/или с друга взаимно вградена функция на осветяване.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ФОТОМЕТРИЧНИ ИЗПИТВАНИЯ

1. За насочването насочващият екран трябва да е разположен на разстояние поне 10 m срещу фара, като правата h-h трябва да е хоризонтална. За измерването фотоелементът трябва да е на разстояние 25 m пред фара и перпендикулярен на правата, свързваща спиралата на нажежаемата лампа с точката HV.

2. Странично фарът трябва да е насочен така, че центърът на светлинния сноп на дългата светлина да лежи на вертикалната права v-v.

3. Вертикално фарът трябва да е насочен така, че границата между осветената и тъмната зона на късата светлина да е разположена на 250 mm под линията h-h.

4. Когато е насочен съгласно точки 2 и 3 по-горе и подобно на условията за дългата светлина, фарът трябва да отговаря на следните изисквания:

4.1. център на светлинния сноп на дългата светлина трябва да е разположен на не повече от 0,6° над или под правата h-h;

4.2. осветеността на дългата светлина трябва да достига максималната си стойност E max в центъра на целия светлинен сноп и да намалява странично;

4.3. максималната осветеност (Е max) от дългата светлина трябва да е най-малко 32 lux;

4.3.1. 32 lux за фарове от клас MB;

4.4. осветеността, създадена от дългата светлина, трябва да отговаря на следните изисквания:

4.4.1. точката на пресичане (НV) на правите h-h и v-v трябва да е разположена в зоната с еднаква осветеност, равна на 90 % от максималната осветеност;

4.4.2. като се започне от точка НV, наляво и надясно по хоризонтала, осветеността от дългата светлина не трябва да е по-малка от 12 lux за фаровете от клас МВ до разстояние, равно на 1,125 m, и не трябва да е по-малка от 3 lux до разстояние, равно на 2,25 m;

4.5. осветеността, създадена от късата светлина, трябва да има следните стойности:

Точка на измерване	ФАР от клас МВ
Всяка точка на и над линията h-h	≤ 0,7 lux
Всяка точка на линията 50L-50R с изключение на 50 V (1)	≥ 1,5 lux
Точка 50 V	≥ 3 lux
Всяка точка на линията 25L-25R	≥ 3 lux
Всяка точка в зона IV	≥ 1,5 lux

5. ИЗМЕРВАТЕЛЕН И НАСОЧВАЩ ЕКРАН

(размери в mm при разстояние 25 m)

6. За нажежаемите лампи се използват категориите S1 или S2 съгласно Правило № 37.

(1) Formula

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ИЗПИТВАНИЯ ЗА СТАБИЛНОСТ НА ФОТОМЕТРИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ НА ФАРОВЕТЕ ПРИ РАБОТА

ИЗПИТВАНИЯ НА КОМПЛЕКТУВАНИ ФАРОВЕ

След като се измерят фотометричните стойности в съответствие с указаното в настоящото правило, в точките за Emax за дълга светлина и НV, 50 R, 50 L и В 50 за къса светлина, образец от комплектуван фар трябва да се изпита за стабилност на фотометричните показатели при работа. „Комплектуван фар“ е целият фар, включително всички обкръжаващи корпуса части и лампи, които могат да повлияят на неговата способност да разсейва топлина.

1. ИЗПИТВАНЕ ЗА СТАБИЛНОСТ НА ФОТОМЕТРИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ

Изпитването трябва да се извършва в суха и спокойна атмосфера при температура на околната среда 23 °C ± 5 °C, като комплектуваните фарове се монтират върху стойка по начин, който възпроизвежда правилния монтаж върху превозното средство.

1.1. Чист фар

Фарът трябва да работи в продължение на 12 часа, както е описано в точка 1.1.1, и се проверява, както е указано в точка 1.1.2.

1.1.1. Процедура на изпитване

Фарът трябва да работи в продължение на определеното време така, че:

1.1.1.1.

а)	ако ще се одобрява само една осветителна функция (къса или дълга светлина), съответната нажежаема спирала трябва да свети в продължение на указаното време (1);

б)

в случай на взаимно вградени къса и дълга светлина (лампа с двойна нажежаема спирала или две нажежаеми лампи):

ако заявителят декларира, че фарът е предназначен за използване с включване само на една спирала (2) по едно и също време, изпитването се извършва в съответствие с това условие, като последователно се задейства всеки посочен вид светлина за половината от времето по точка 1.1.

Във всички други случаи фарът трябва да се подложи на следния цикъл, докато се достигне определеният период от време:

15 минути със запалена нажежаема спирала за къса светлина,

5 минути със запалени всички нажежаеми спирали;

в)	в случай на групирани осветителни функции всички отделни функции трябва да светят едновременно в продължение на времето, зададено за отделните осветителни функции, а) като се отчита и използването на взаимно вградени осветителни функции, б) съгласно спецификациите на производителя.

1.1.1.2.

Изпитвателно напрежение

Напрежението трябва да се регулира така, че да се достигне 90 % от максималната мощност, определена за нажежаемите лампи от категория S в Правило № 37.

Във всички случаи приложената мощност трябва да отговаря на съответната стойност за нажежаема лампа за номинално напрежение 12 V, освен ако заявителят за одобряването посочи, че фарът може да се използва при различно напрежение.

1.1.2. Резултати от изпитванията

1.1.2.1. Визуална проверка

След като температурата на фара се стабилизира до температурата на околната среда, лещата на фара и външната леща, ако има такава, се почистват с чиста влажна памучна кърпа. След това те се проверяват визуално, при което не трябва да се забелязва изкривяване, деформиране, напукване или промяна в цвета нито на лещата на фара, нито на външната леща, ако има такава.

1.1.2.2. Фотометрично изпитване

За да се спазят изискванията на настоящото правило, трябва да се проверят фотометричните стойности в следните точки:

Къса светлина:

50 R, 50 L, B 50 HV

Дълга светлина:

точка Emax

Допуска се допълнително насочване на фара с цел компенсиране на някои деформации на основата му, причинени от нагряване (промяната на положението на границата между осветената и тъмната зона е разгледана в точка 2 от настоящото приложение).

Допуска се 10 % отклонение между фотометричните характеристики и стойностите, измерени преди изпитването, включително допуските при фотометричната процедура.

1.2. Мръсен фар

След като бъде изпитан в съответствие с точка 1.1 по-горе, фарът трябва да работи в продължение на един час, както е описано в точка 1.1.1, след като е бил подготвен съгласно указаното в точка 1.2.1 и проверен съгласно посоченото в точка 1.1.2.

1.2.1. Подготовка на фара

1.2.1.1. Изпитвателна смес

1.2.1.1.1. За фар с външна леща от стъкло:

сместа от вода и замърсител, която трябва да се нанесе върху фара, се състои от:

9 тегловни части кварцов пясък с големина на частиците 0 — 100 μm,

1 тегловна част въгленов прах с растителен произход (буково дърво) с големина на частиците 0 — 100 μm,

0,2 тегловни части NaCMC (3), и

подходящото количество дестилирана вода с проводимост ≤ 1 mS/m.

Сместа не трябва да е престояла повече от 14 дни.

1.2.1.1.2. За фар с външна леща от пластмасов материал:

сместа от вода и замърсител, която трябва да се нанесе върху фара, се състои от:

9 тегловни части кварцов пясък с големина на частиците 0 — 100 μm,

1 тегловна част въгленов прах с растителен произход (буково дърво) с големина на частиците 0 — 100 μm,

0,2 тегловни части NaCMC,

13 тегловни части дестилирана вода с проводимост ≤ 1 mS/m, и

2 ± 1 тегловни части повърхностноактивно вещество (4).

Сместа не трябва да е престояла повече от 14 дни.

1.2.1.2. Нанасяне на изпитвателната смес върху фара

Изпитвателната смес се нанася равномерно върху цялата светлоизлъчваща повърхност на фара и след това се оставя да изсъхне. Тази процедура се повтаря, докато стойността на осветеност спадне до 15 — 20 % от стойностите, измерени за всяка от посочените по-долу точки при условията, описани в настоящото приложение:

Точка Emax в дългата светлина, фотометрично разпределение за дълга/къса светлина,

Точка Emax в дългата светлина, фотометрично разпределение само за дълга светлина,

B 50 и 50 V (5) само за къса светлина.

1.2.1.3. Измервателно оборудване

Измервателното оборудване трябва да е еквивалентно на това, което е използвано при изпитванията за одобряване на фарове. За фотометричната проверка трябва да се използва стандартна (еталонна) нажежаема лампа.

2. ИЗПИТВАНЕ ЗА ВЕРТИКАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ОСВЕТЕНАТА И ТЪМНАТА ЗОНА ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ТОПЛИНА

Това изпитване се състои в проверка на това, дали вертикалното преместване на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлина не превишава определена стойност за включена къса светлина.

Фарът, който се изпитва в съответствие с точка 1, се подлага на изпитването по точка 2.1, без да се отстранява или пренастройва по отношение на изпитвателната му стойка.

2.1. Изпитване

Изпитването се провежда при сух и неподвижен въздух и температура на околната среда 23 °C ± 5 °C.

Като се използва масово произвеждана нажежаема лампа, която е светила поне един час, фарът се включва на къса светлина, без да се демонтира или пренастройва по отношение на изпитвателната му стойка (за това изпитване напрежението се регулира, както е определено в точка 1.1.1.2). Положението на границата между осветената и тъмната зона в нейната хоризонтална част (между вертикалните линии, минаващи през точка 50 L и 50 R) трябва да се провери съответно след работа в продължение на 3 минути (r3) и 60 минути (r60).

Описаното по-горе измерване на отклонението на положението на границата между осветената и тъмната зона се извършва по метод, осигуряващ достатъчна точност и възпроизводимост на резултатите.

2.2. Резултати от изпитванията

2.2.1. Резултатът в милирадиани (mrad) се счита за приемлив за къса светлина само когато абсолютната стойност Δ rI = (r3 – r60), отчетена за този фар, е не по-голяма от 1,0 mrad (Δ rI ≤ 1,0 mrad).

2.2.2. Ако тази стойност обаче е повече от 1,0 mrad, но по-малко от 1,5 mrad (1,0 mrad < Δ rI ≤ 1,5 mrad), се изпитва втори фар, както е указано в 2.1, след като е бил подложен три пъти последователно на цикъла, описан по-долу, за да се стабилизира позицията на механичните части на фара върху основа, която е представителна за правилното монтиране върху превозното средство:

работа на късата светлина за един час (напрежението се регулира, както е определено в точка 1.1.1.2),

период на изключване в продължение на един час.

Типът фар се счита за приемлив, ако средната стойност на абсолютните стойности Δ rI, измерени за първия образец, и Δ rII, измерени за втория образец, е не по-голяма от 1,0 mrad:

Formula

(1) Когато изпитваният фар е групиран и/или взаимно вграден с устройства за светлинна сигнализация, последните трябва да са запалени по време на изпитването.

(2) Ако две или повече нажежаеми спирали светят по времето, когато се използва мигащ режим на работа на фара, този режим не трябва да се счита за нормална употреба на едновременно светещите спирали.

(3) NaCMC представлява натриева сол на карбоксиметилцелулозата, обикновено означавана като CMC. NaCMC, използвана в сместа за замърсяване, трябва да има степен на заместване (DS) от 0,6 — 0,7 и вискозитет от 200 — 300 сР за 2 % разтвор при 20 °C.

(4) Допустимото отклонение в количеството се дължи на необходимостта да се получи замърсител, който се разпределя правилно по всички пластмасови лещи.

(5) Точката 50 V се намира на 375 mm под НV по вертикалната линия v-v при екран, разположен на разстояние 25 m.

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОЦЕДУРИТЕ ЗА КОНТРОЛ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО

1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1. Изискванията за съответствие се считат за спазени от механична и геометрична гледна точка, ако разликите не надвишават неизбежните производствени отклонения в рамките на изискванията на настоящото правило.

1.2. По отношение на фотометричните показатели съответствието на масово произвежданите фарове не се оспорва, ако при изпитване на фотометричните показатели на произволно избран фар, оборудван със стандартна нажежаема лампа:

1.2.1. никоя измерена стойност не се отклонява в неблагоприятна посока с повече от 20 % от стойностите, указани в настоящото правило. За стойностите в зона III максималното отклонение в неблагоприятна посока може да е съответно:

0,3 lx — отговарят на 20 %,

0,45 lx — отговарят на 30 %,

1.2.2. и ако за дългата светлина HV е разположена в рамките на зона с еднаква осветеност 0,75 Emax, отклонение от ± 20 % за максималните стойности и –20 % за минималните стойности се наблюдава за фотометричните стойности във всяка точка на измерване, определена в точки 4.3 и 4.4 от приложение 3 към настоящото правило.

1.2.3. Ако резултатите от описаните по-горе изпитвания не отговарят на изискванията, изпитванията на фара се повтарят, като се използва друга стандартна нажежаема лампа.

1.3. По отношение на проверката на вертикалното отклонение на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлината се прилага следната процедура:

един от фаровете, избрани като образци, се изпитва съгласно процедурата по точка 2.1 от приложение 4, след като е бил подложен три пъти последователно на цикъла, описан в точка 2.2.2 от приложение 4.

Фарът се счита за приемлив, ако Δr не надвишава 1,5 mrad.

Ако стойността превишава 1,5 mrad, но е по-малка от 2,0 mrad, втори фар трябва да бъде подложен на изпитване, след което средната стойност на двете измерени абсолютни стойности за двата образеца не трябва да превишава 1,5 mrad.

1.4. Изискванията по отношение на координатите на цветността са спазени, когато фарът е оборудван с нажежаема лампа с цветна температура съобразно стандарт А.

Фотометричните показатели на фар, който излъчва селективно жълта светлина, когато е оборудван с безцветна нажежаема лампа, трябва да са равни на стойностите, които се съдържат в настоящото правило, умножени по 0,84.

2. МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОВЕРКАТА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛЯ

За всеки тип фар притежателят на маркировката за одобряване трябва да извършва най-малко следните изпитвания през подходящи интервали. Изпитванията трябва да се провеждат в съответствие с разпоредбите на настоящото правило.

Ако някой образец покаже несъответствие по отношение на типа при съответното изпитване, се взимат и се изпитват допълнителни образци. Производителят предприема мерки за осигуряване на съответствието на даденото производство.

2.1. Естество на изпитванията

Изпитванията за съответствие по настоящото правило обхващат фотометричните характеристики и проверката на вертикалното отклонение на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлината.

2.2. Методи, използвани при изпитванията

2.2.1. Обикновено изпитванията трябва да се извършват в съответствие с методите, определени в настоящото правило.

2.2.2. При всички изпитвания за съответствие, извършвани от производителя, могат да се използват еквивалентни методи със съгласието на компетентния орган, отговарящ за изпитванията за одобряване. Производителят трябва да докаже, че прилаганите методи са еквивалентни на тези от настоящото правило.

2.2.3. Прилагането на точки 2.2.1 и 2.2.2 изисква редовно калибриране на апаратурата за изпитване, както и установяването на съответствието ѝ с измерванията, направени от компетентен орган.

2.2.4. Във всички случаи еталонните методи са посочените в настоящото правило, особено за целите на административната проверка и вземането на образци.

2.3. Начин на вземане на образци

Образците фарове се избират произволно от еднородна партида произведени фарове. Еднородна партида е съвкупност от фарове от един и същ тип, определена според производствените методи на производителя.

Като правило оценката обхваща серийното производство от отделни производствени обекти. Производителят обаче може да групира резултатите относно един и същ тип от няколко производствени обекта, ако в тях се работи по една и съща система по качеството и ако управлението на качеството е еднакво.

2.4. Измерени и записани фотометрични характеристики

Фаровете, взети за образци, трябва да бъдат подложени на фотометрични измервания в точките, предвидени в правилото, като се отчитат стойностите в точки Emax, HV (1) за дълга светлина и в точки HV, 50 R и 50 L за къса светлина (вж. фигурата в приложение 3).

2.5. Критерии за приемливост

Производителят е отговорен за извършването на статистически анализ на резултатите от изпитването и за определяне със съгласието на компетентния орган на критериите за приемливост на продуктите си, за да се отговори на спецификациите за проверка на съответствието на продуктите по точка 10.1 от настоящото правило.

Критериите за приемливост трябва да са такива, че при гаранционна вероятност от 95 % минималната вероятност да се премине проверка на произволно избрано отделно устройство в съответствие с приложение 7 (първо вземане на образци) да бъде 0,95.

(1) Когато дългата светлина е взаимно вградена с късата, точката НV за дългата светлина трябва да е същата измервателна точка, както за късата светлина.

ПРИЛОЖЕНИЕ 6

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ФАРОВЕТЕ С ЛЕЩИ ОТ ПЛАСТМАСОВ МАТЕРИАЛ — ИЗПИТВАНЕ НА ОБРАЗЦИ НА ЛЕЩИТЕ ИЛИ МАТЕРИАЛА И КОМПЛЕКТУВАНИ ФАРОВЕ

1. ОБЩИ СПЕЦИФИКАЦИИ

1.1. Образците, представени съгласно точка 3.2.4 от настоящото правило, трябва да отговарят на спецификациите по точки 2.1 — 2.5 по-долу.

1.2. Двата образеца на комплектувани фарове, представени съгласно точка 3.2.3 от настоящото правило, в които са вградени лещи от пластмасов материал, трябва да отговарят на спецификациите, посочени в точка 2.6 по-долу, по отношение на материала на лещата.

1.3. Образците на лещите от пластмасов материал или образците от материала се подлагат, заедно с отражателя, към който са предназначени да бъдат монтирани (в съответните случаи), на изпитвания за одобряване в последователността, указана в таблица А от допълнение 1 към настоящото приложение.

1.4. Независимо от това обаче, ако производителят на фара може да докаже, че продуктът вече е бил подложен на указаните в точки 2.1 — 2.5 по-долу изпитвания или на еквиваленти изпитвания съгласно друго правило, не е необходимо тези изпитвания да бъдат повтаряни; задължителни са само изпитванията по таблица Б от допълнение 1.

2. ИЗПИТВАНИЯ

2.1. Устойчивост на температурни промени

2.1.1. Изпитвания

Три нови образеца (лещи) трябва да се подложат на пет цикъла на промяна на температурата и влажността (ОВ = относителна влажност) в съответствие със следната програма:

3 часа при 40 °C ± 2 °C и 85 — 95 % ОВ;

1 час при 23 °C ± 5 °C и 60 — 75 % ОВ;

15 часа при –30 °C ± 2 °C;

1 час при 23 °C ± 5 °C и 60 — 75 % ОВ;

3 часа при 80 °C ± 2 °C;

1 час при 23 °C ± 5 °C и 60 — 75 % ОВ.

Преди това изпитване образците се съхраняват при температура 23 °C ± 5 °C и 60 — 75 % ОВ в продължение на най-малко четири часа.

Забележка:

Едночасовите периоди при температура 23 °C ± 5° включват периодите на преминаване от една температура към друга, необходими, за да се избегнат последиците от топлинен удар.

2.1.2. Фотометрични измервания

2.1.2.1. Метод

Фотометричните измервания на образците трябва да се извършват преди и след изпитването.

Тези измервания трябва да се извършват, като се използва стандартен фар, в следните точки:

В 50 и 50 V за светлинния сноп от фар за къса светлина или за фар за къса/дълга светлина;

Emax за светлинния сноп от фар с дълга светлина или фар с къса/дълга светлина.

2.1.2.2. Резултати

Разликата между фотометричните стойности, измерени за всеки образец преди и след изпитването, не трябва да превишава 10 %, включително допуските при фотометричната процедура.

2.2. Устойчивост на атмосферни влияния и на въздействието на химични вещества

2.2.1. Устойчивост на атмосферни влияния

Три нови образеца (лещи или образци от материала) трябва да се изложат на облъчване от източник, който има спектрално разпределение на енергията, подобно на това на черно тяло при температура между 5 500 K и 6 000 K. Между източника и образците трябва да се поставят подходящи филтри, за да се намали, доколкото е възможно, облъчването с вълни, чиято дължина е по-малка от 295 nm и по-голяма от 2 500 nm. Образците трябва да се изложат на енергийно облъчване от 1 200 W/m2 ± 200 W/m2 в продължение на толкова време, че светлинната енергия, която получават, да е равна на 4 500 MJ/m2 ± 200 MJ/m2. В границите на ограденото пространство измерената температура на черния екран, разположен на едно и също ниво с образците, трябва да е 50 °C ± 5 °C. За да се осигури равномерно облъчване, образците трябва да се въртят около източника на облъчване с честота на въртене между 1 и 5 1/min.

Образците трябва да се пръскат с дестилирана вода с проводимост, по-малка от 1 mS/m, при температура 23 °C ± 5 °C по следния цикъл:

пръскане	:	5 минути;
сушене	:	25 минути.

2.2.2. Устойчивост на въздействието на химични вещества

След изпитването по точка 2.2.1 по-горе и измерването, описано в точка 2.2.3.1 по-долу, външната повърхност на тези три образеца се подлага на обработката по точка 2.2.2.2 със сместа, определена в точка 2.2.2.1 по-долу.

2.2.2.1. Изпитвателна смес

Изпитвателната смес се състои от 61,5 % n-хептан, 12,5 % толуол, 7,5 % етил тетрахлорид, 12,5 % трихлоретилен и 6 % ксилол (обемни проценти).

2.2.2.2. Нанасяне на изпитвателната смес

Парче памучен плат (в съответствие със стандарта ISO 105) се напоява до насищане със сместа, определена в точка 2.2.2.1 по-горе, и най-много след 10 секунди се полага за 10 минути върху външната повърхност на образеца, като се притиска с налягане 50 N/cm2, съответстващо на натиск 100 N, приложен върху изпитвателна повърхност от 14 × 14 mm.

По време на този период от 10 минути парчето плат се напоява отново със сместа така, че съставът на нанасяната течност да остава непрекъснато еднакъв с указания състав на изпитвателната смес.

По време на нанасяне на сместа упражняваното върху образеца налягане може да се компенсира така, че да се избегне евентуалното му напукване.

2.2.2.3. Почистване

След нанасяне на изпитвателната смес образците се изсушават на открито и след това се измиват с разтвора, описан в точка 2.3 (устойчивост на въздействието на детергенти) при 23 °C ± 5 °C.

След това образците внимателно се изплакват с дестилирана вода, която съдържа не повече от 0,2 % примеси, при температура 23 °C ± 5 °C, и се избърсват с мека кърпа.

2.2.3. Резултати

2.2.3.1. След изпитването на устойчивост на атмосферни влияния върху външната повърхност на образците не трябва да има пукнатини, драскотини, олющвания и деформации и средната стойност на изменението на пропускането

Formula , измерено върху трите образеца съгласно процедурата, описана в допълнение 2 от настоящото приложение, не трябва да надвишава 0,020 (Δ tm < 0,020).

2.2.3.2. След изпитването на устойчивост на въздействие на химични вещества върху образците не трябва да има никакви следи от химическото въздействие, които могат да предизвикат изменение при разсейването на светлината, чиято средна стойност на изменението:

Formula , измерено върху трите образеца съгласно процедурата, описана в допълнение 2 от настоящото приложение, не трябва да надвишава 0,020 (Δ dm ≤ 0,020).

2.3. Устойчивост на въздействието на детергенти и въглеводороди

2.3.1. Устойчивост на въздействието на детергенти

Външната страна на три образеца (лещи или образци от материал) се нагрява до 50 °C ± 5° С, след което се потапя за пет минути в смес, чиято температура се поддържа в границите 23 °C ± 5 °C и която е съставена от 99 части дестилирана вода, съдържаща не повече от 0,02 % примеси, и една част алкиларилсулфонат.

В края на изпитването образците се подсушават при температура 50 °C ± 5°C. Повърхността на образците трябва да се почисти с влажна тъкан.

2.3.2. Устойчивост на въздействието на въглеводороди

След това външната страна на тези три образеца се изтърква леко за една минута с памучна кърпа, натопена в смес, съставена от 70 % n-хептан и 30 % толуол (обемни проценти), и след това се изсушава на открито.

2.3.3. Резултати

След успешното завършване на гореспоменатите две изпитвания средната стойност на изменението при пропускането

Formula , измерено върху трите образеца съгласно процедурата, описана в допълнение 2 от настоящото приложение, не трябва да надвишава 0,010. (Δ tm < 0,010).

2.4. Устойчивост на механично износване

2.4.1. Метод за проверка на устойчивостта на механично износване

Външната страна на три нови образеца (лещи) се подлага на изпитване за равномерно механично износване в съответствие с метода, описан в допълнение 3 към настоящото приложение.

2.4.2. Резултати

След това изпитване измененията:

на пропускането: Formula ,

и на разсейването: Formula ,

трябва да се измерват съгласно процедурата, описана в допълнение 2, в зоната по точка 3.2.4.1.1 от настоящото правило. Средната стойност на трите образеца трябва да е такава, че:

Δ tm < 0,100;

Δ dm < 0,050.

2.5. Изпитване на адхезията на евентуалните покрития

2.5.1. Подготовка на образеца

Върху площ с размери 20 mm × 20 mm от покритието на леща с помощта на бръснарско ножче или игла се прорязва мрежа от квадрати с размери приблизително 2 mm × 2 mm. Натискът върху ножчето или иглата трябва да е достатъчен, за да прореже поне покритието.

2.5.2. Описание на изпитването

Трябва да се използва самозалепваща се лента със сила на адхезия 2 N/(cm от широчината) ± 20 %, измерена при стандартизираните условия, описани в допълнение 4 към настоящото приложение. Тази самозалепваща се лента, чиято широчина трябва да е най-малко 25 mm, трябва да се притиска поне пет минути към повърхността, подготвена в съответствие с указаното в точка 2.5.1.

След това към края на самозалепващата се лента се прилага усилие, докато силата на адхезия към разглежданата повърхност се уравновеси със сила, перпендикулярна на тази повърхност. От този момент лентата започва да се отлепва с постоянна скорост 1,5 m/s ± 0,2 m/s.

2.5.3. Резултати

Не трябва да има забележимо увреждане върху прорязания като мрежа участък. Допуска се увреждане при пресичането на прорезите или в техните краища, при условие че увредената повърхност не надвишава 15 % от прорязания участък.

2.6. Изпитвания на комплектуван фар с леща от пластмасов материал

2.6.1. Устойчивост на механично износване на повърхността на лещата

2.6.1.1. Изпитвания

Лещата на образец № 1 на фара трябва да се подложи на изпитването по точка 2.4.1 по-горе.

2.6.1.2. Резултати

След изпитването резултатите от фотометричните измервания, извършени на фара в съответствие с настоящото правило, не трябва да превишават с повече от 30 % посочените максимални стойности в точка B 50 и не трябва да са с повече от 10 % по-малки от указаните минимални стойности в точка 50 V.

2.6.2. Изпитване на адхезията на евентуалните покрития

Лещата на образец № 2 на фара трябва да се подложи на изпитването по точка 2.5 по-горе.

3. ПРОВЕРКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО

3.1. По отношение на материалите, използвани за производството на лещи, се счита, че серийно произведените фарове отговарят на настоящото правило, ако:

3.1.1. след изпитването на устойчивост на въздействието на химични вещества и изпитването на устойчивост на въздействието на детергенти и въглеводороди външната страна на образците не показва никакви пукнатини, олющвания или деформации, видими с невъоръжено око (вж. точки 2.2.2, 2.3.1 и 2.3.2);

3.1.2. след изпитването, описано в точка 2.6.1.1, фотометричните стойности в точките на измерване, посочени в точка 2.6.1.2, са в границите за съответствие на производството, указани в настоящото правило.

3.2. Ако резултатите от изпитванията не отговарят на изискванията, изпитванията се повтарят с други случайно избрани образци на фарове.

Допълнение 1

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ИЗПИТВАНИЯТА ЗА ОДОБРЯВАНЕ

A. Изпитвания на пластмасови материали (лещи или образци от материал, представени в съответствие с точка 3.2.4 от настоящото правило).

Образци

Лещи или образци от материал

Лещи

Изпитвания

1.1

Ограничена фотометрия (точка 2.1.2)

1.1.1

Температурна промяна (точка 2.1.1)

1.1.2

Ограничена фотометрия (точка 2.1.2)

1.2.1

Измерване на пропускането

1.2.2

Измерване на разсейването

1.3

Атмосферни влияния (точка 2.2.1)

1.3.1

Измерване на пропускането

1.4

Химични вещества (точка 2.2.2)

1.4.1

Измерване на разсейването

1.5

Детергенти (точка 2.3.1)

1.6

Въглеводороди (2.3.2)

1.6.1

Измерване на пропускането

1.7

Износване (точка 2.4.1)

1.7.1

Измерване на пропускането

1.7.2

Измерване на разсейването

1.8

Адхезия (точка 2.5)

Б. Изпитвания на комплектувани фарове (представени съгласно точка 3.2.3 от настоящото правило).

Изпитвания		Комплектуван фар
		Образец №
		1	2
2.1	Износване (точка 2.6.1.1)	X
2.2	Фотометрия (точка 2.6.1.2)	X
2.3	Адхезия (точка 2.6.2)		X

Допълнение 2

МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА РАЗСЕЙВАНЕТО И ПРОПУСКАНЕТО НА СВЕТЛИНА

1. ОБОРУДВАНЕ (вж. фигурата)

Снопът светлина от колиматора K с полуразходимост β/2 = 17,4 × 10–4 rd се ограничава от диафрагма DT с отвор 6 mm, срещу която се намира стойката с образеца.

Събирателна ахроматична леща L2, коригирана за сферични аберации, съединява диафрагмата DT с приемника R; диаметърът на лещата L2 трябва да е такъв, че да не ограничава снопа светлина, разсейван от образеца в конус с полуъгъл при върха β/2 = 14°.

Във фокусната равнина на лещата L2 се разполага пръстеновидната диафрагма DD с ъгли α/2 = 1° и αmax/2 = 12°.

Непрозрачната централна част на диафрагмата е необходима, за да се елиминира директната светлина от светлинния източник. Трябва да е възможно централната част на диафрагмата да се извади от светлинния сноп така, че той да може да се върне точно в своето първоначално положение.

Разстоянието L2 DT и фокусната дължина F2 (1) на лещата L2 трябва да се изберат така, че изображението на DT напълно да покрива приемника R.

Когато началният падащ поток е приет за 1 000 единици, абсолютната точност на всяко показание трябва да е по-голяма от 1 единица.

2. ИЗМЕРВАНИЯ

Трябва да се отчетат следните показания:

Показание	С образец	С централна част от DD	Количество
T1	Не	Не	Падащ поток при първоначалното измерване
T2	Да (преди изпитване)	Не	Поток, пропуснат през новия материал в рамките на 24 °C
T3	Да (след изпитване)	Не	Поток, пропуснат през изпитвания материал в рамките на 24 °C
T4	Да (преди изпитване)	Да	Поток, разсеян от новия материал
T5	Да (след изпитване)	Да	Поток, разсеян от изпитвания материал

Фигура 1

(1) За L2 се препоръчва да се използва фокусно разстояние от порядъка на 80 mm.

Допълнение 3

МЕТОД НА ИЗПИТВАНЕ С ПРЪСКАНЕ

1. ИЗПИТВАТЕЛНО ОБОРУДВАНЕ

1.1. Пистолет за пръскане

Използваният пистолет за пръскане трябва да има дюза с диаметър 1,3 mm с възможност през нея да преминава поток течност с дебит 0,24 ± 0,02 1/min при работно налягане 6,0 bar – 0, + 0,5 bar.

При тези условия на работа полученото напръскване на образеца трябва да е с диаметър 170 mm ± 50 mm върху подлаганата на износване повърхност, разположена на разстояние 380 mm ± 10 mm от дюзата.

1.2. Изпитвателна смес

Изпитвателната смес е съставена от:

кварцов пясък с твърдост 7 по скалата на Мор, с размери на зърната между 0 и 0,2 mm и почти нормално разпределение, с ъглов коефициент от 1,8 до 2;

вода с твърдост не повече от 205 g/m3 за смес, която съдържа 25 g пясък на литър вода.

2. ИЗПИТВАНЕ

Външната повърхност на лещите на фаровете трябва да се подложи веднъж или повече пъти на действието на струята пясък, както е описано по-горе. Струята се пръска почти перпендикулярно на изпитваната повърхност.

Степента на износване се проверява посредством един или повече стъклени образци, поставени като еталон близо до лещите, които се изпитват. Сместа трябва да се пръска, докато изменението на разсейването на светлината върху образеца или образците, измерено по метода, описан в допълнение 2, е такова, че:

Formula

Могат да се използват няколко еталонни образеца, за да се провери дали цялата повърхност, подлежаща на изпитване, е равномерно износена.

Допълнение 4

ИЗПИТВАНЕ НА АДХЕЗИЯТА НА САМОЗАЛЕПВАЩА СЕ ЛЕНТА

1. ЦЕЛ

Този метод позволява да се определи при стандартни условия линейната сила на адхезия на самозалепваща се лента към стъклена пластина.

2. ПРИНЦИП

Измерва се силата, необходима за отлепването на самозалепваща се лента от стъклена пластина при ъгъл 90°.

3. АТМОСФЕРНИ УСЛОВИЯ ПО СПЕЦИФИКАЦИЯ

Температурата на околната среда трябва да е 23 °C ± 5 °C, а относителната влажност (ОВ) — 65 ± 15 %.

4. ИЗПИТВАТЕЛНИ ОБРАЗЦИ

Преди изпитването образецът ролка със самозалепваща се лента трябва да престои 24 часа при определените атмосферни условия (вж. точка 3 по-горе).

От всяка ролка се вземат за изпитване пет изпитвателни образеца с дължина 400 mm. Изпитвателните образци трябва да се отрязват от ролката след изхвърлянето на първите три навивки.

5. ПРОЦЕДУРА

Изпитването трябва да се извърши при условията на околната среда, определени в точка 3.

Вземат се пет изпитвателни образеца, като лентата се отмотава радиално със скорост приблизително 300 mm/s, след което те се залепват за 15 секунди по следния начин:

залепва се постепенно парчето лента върху стъклена пластина с леко притискащо движение на пръстите, без прекомерно силен натиск, като между лентата и стъклената пластина не трябва да се оставят въздушни мехурчета.

Така слепените компоненти се оставят в продължение на 10 минути при посочените атмосферни условия.

Отлепва се около 25 mm изпитвателен образец от пластината в равнина, перпендикулярна на оста на изпитвателния образец.

Пластината се закрепва неподвижно и свободният край на лентата се огъва назад на 90°. Прилага се сила по такъв начин, че линията на разделяне между лентата и пластината да е перпендикулярна на тази сила и на пластината.

За да се отлепи, лентата се издърпва със скорост 300 mm/s ± 30 mm/s и се записва необходимото усилие.

6. РЕЗУЛТАТИ

Петте получени стойности се подреждат и средната стойност се приема за резултат от измерването. Тази стойност се изразява в нютони на сантиметър широчина от лентата.

ПРИЛОЖЕНИЕ 7

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ВЗЕМАНЕТО НА ОБРАЗЦИ ОТ ИНСПЕКТОР

1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1. Счита се, че изискванията за съответствие са спазени от механична и геометрична гледна точка съгласно настоящото правило, ако разликите (ако има такива) не надвишават неизбежните производствени отклонения.

1.2.1. никоя измерена стойност не се отклонява в неблагоприятна посока с повече от 20 % от стойностите, указани в настоящото правило.

За зона III максималното отклонение може да е съответно:

0,3 lx — отговарят на 20 %,

0,45 lx — отговарят на 30 %;

1.2.4. Фаровете с очевидни дефекти се отхвърлят.

1.3. Изискванията по отношение на координатите на цветността са спазени, когато фарът е оборудван с нажежаема лампа с цветна температура съобразно стандарт А.

Фотометричните показатели на фар, който излъчва селективно жълта светлина, когато е оборудван с безцветна нажежаема лампа, се умножават по 0,84.

2. ПЪРВО ВЗЕМАНЕ НА ОБРАЗЦИ

При първото вземане на образци се избират произволно четири фара. Първата извадка от два фара се обозначава с А, а втората извадка от два фара — с B.

2.1. Случаи, в които съответствието не се оспорва

2.1.1. След процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на масово произвежданите фарове не се оспорва, ако отклонението в неблагоприятна посока на измерените стойности на фаровете е:

2.1.1.1.

Извадка А

A1:	Един фар	0 %
	Един фар, който не е повече от	20 %
A2:	Двата фара са повече от	0 %
	Но не повече от	20 %
	Преминава се към извадка В

2.1.1.2.

Извадка B

B1:

Двата фара

0 %

2.2. Случаи, в които съответствието се оспорва

2.2.1. След прилагане на процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на масово произвежданите фарове се оспорва и производителят трябва да приведе производството си в съответствие с изискванията, ако отклоненията на измерените стойности на фаровете са:

2.2.1.1.

Извадка А

A3:	Един фар, който не е повече от	20 %
	Един фар, който е повече от	20 %
	Но не повече от	30 %

2.2.1.2.

Извадка B

B2:	В случай на А2
	Един фар, който е повече от	0 %
	Но не повече от	20 %
	Един фар, който не е повече от	20 %
B3:	В случай на А2
	Един фар	0 %
	Един фар, който е повече от	20 %
	Но не повече от	30 %

2.3. Отменено одобряване

Съответствието се оспорва и се прилагат разпоредбите на точка 11, ако след процедурата за вземане на образци, описана във фигура 1 от настоящото приложение, отклоненията на измерените стойности на фаровете са:

2.3.1.

Извадка А

A4:	Един фар, който не е повече от	20 %
	Един фар, който е повече от	30 %
A5:	Двата фара са повече от	20 %

2.3.2.

Извадка B

B4:	В случай на А2
	Един фар, който е повече от	0 %
	Но не повече от	20 %
	Един фар, който е повече от	20 %
B5:	В случай на А2
	Двата фара са повече от	20 %
B6:	В случай на А2
	Един фар	0 %
	Един фар, който е повече от	30 %

3. ПОВТОРНО ВЗЕМАНЕ НА ОБРАЗЦИ

До два месеца след уведомяването се извършва повторно вземане на образци в случаите на А3, B2 и B3, трета извадка C от два фара и четвърта извадка D от два фара, избрани от наличната продукция след привеждането ѝ в съответствие.

3.1. Случаи, в които съответствието не се оспорва

3.1.1. След процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на масово произвежданите фарове не се оспорва, ако отклонението на измерените стойности на фаровете е:

3.1.1.1.

Извадка C

C1:	Един фар	0 %
	Един фар, който не е повече от	20 %
C2:	Двата фара са повече от	0 %
	Но не повече от	20 %
	Преминава се към извадка D

3.1.1.2.

Извадка D

D1:	В случай на С2
	Двата фара	0 %

3.2. Случаи, в които съответствието се оспорва

3.2.1. След прилагане на процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на масово произвежданите фарове се оспорва и производителят трябва да приведе производството си в съответствие с изискванията, ако отклоненията на измерените стойности на фаровете са:

3.2.1.1.

Извадка D

D2:	В случай на С2
	Един фар, който е повече от	0 %
	Но не повече от	20 %
	Един фар, който не е повече от	20 %

3.3. Отменено одобряване

3.3.1.

Извадка C

C3:	Един фар, който не е повече от	20 %
	Един фар, който е повече от	20 %
C4:	Двата фара са повече от	20 %

3.3.2.

Извадка D

D3:	В случай на С2
	Един фар 0 или повече от	0 %
	Един фар, който е повече от	20 %

4. ВЕРТИКАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ОСВЕТЕНАТА И ТЪМНАТА ЗОНА

По отношение на проверката на вертикалното отклонение на границата между осветената и тъмната зона под въздействието на топлина трябва да се прилага следната процедура:

след процедурата за вземане на образци, описана във фигура 1 от настоящото приложение, един от фаровете на извадка А се изпитва съгласно процедурата по точка 2.1 от приложение 4, след като е бил подложен три последователни пъти на цикъла, указан в точка 2.2.2 от приложение 4.

Фарът се счита за приемлив, ако Δr не надвишава 1,5 mrad.

Ако тази стойност превишава 1,5 mrad, но не е повече от 2,0 mrad, на изпитването се подлага вторият фар от извадка А, след което средната стойност от отчетените абсолютни стойности на двата образеца не трябва да превишава 1,5 mrad. Ако тази стойност от 1,5 mrad за извадка А не се постигне, двата фара от извадка В трябва да се подложат на същата процедура и стойността на Δr за всеки един от тях не трябва да надвишава 1,5 mrad.

Фигура 1

		ISSN 1977-0618
Официален вестник на Европейския съюз		L 130

Издание на български език	Законодателство	Година 57 1 май 2014 г.

Съдържание		I Законодателни актове	Страница
		ДИРЕКТИВИ
	*	Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси	1

(в тонове)
Пореден номер	Код по КН	Описание на стоките	Период на прилагане	Прагови нива
78.0015	0702 00 00	Домати	От 1 октомври до 31 май	445 127
78.0020	0702 00 00	Домати	От 1 юни до 30 септември	27 287
78.0065	0707 00 05	Краставици	От 1 май до 31 октомври	12 678
78.0075	0707 00 05	Краставици	От 1 ноември до 30 април	12 677
78.0085	0709 91 00	Артишок (ангинарии)	От 1 ноември до 30 юни	12 663
78.0100	0709 93 10	Тиквички	От 1 януари до 31 декември	112 241
78.0110	0805 10 20	Портокали	От 1 декември до 31 май	252 542
78.0120	0805 20 10	Клементинки	От 1 ноември до края на февруари	82 192
78.0130	0805 20 30 0805 20 50 0805 20 70 0805 20 90	Мандарини (включително тангерини и сатсумаси); wilkings и подобни цитрусови хибриди	От 1 ноември до края на февруари	81 570
78.0155	0805 50 10	Лимони	От 1 юни до 31 декември	310 090
78.0160	0805 50 10	Лимони	От 1 януари до 31 май	51 670
78.0170	0806 10 10	Трапезно грозде	От 21 юли до 20 ноември	69 907
78.0175	0808 10 80	Ябълки	От 1 януари до 31 август	553 379
78.0180	0808 10 80	Ябълки	От 1 септември до 31 декември	72 914
78.0220	0808 30 90	Круши	От 1 януари до 30 април	183 233
78.0235	0808 30 90	Круши	От 1 юли до 31 декември	25 489
78.0250	0809 10 00	Кайсии	От 1 юни до 31 юли	5 630
78.0265	0809 29 00	Череши, различни от вишните	От 21 май до 10 август	32 371
78.0270	0809 30	Праскови, включително брюнони и нектарини	От 11 юни до 30 септември	3 146
78.0280	0809 40 05	Сливи	От 11 юни до 30 септември	16 404“

(EUR/100 kg)
Код по КН	Код на третa държавa (1)	Стандартна стойност при внос
0702 00 00	CL	173,8
	MA	38,6
	TN	89,9
	TR	97,3
	ZZ	99,9
0707 00 05	AL	41,5
	MA	35,6
	TR	132,1
	ZZ	69,7
0709 93 10	MA	70,8
	TR	93,5
	ZA	31,4
	ZZ	65,2
0805 10 20	EG	41,1
	IL	70,8
	MA	52,6
	TN	64,4
	TR	50,5
	ZZ	55,9
0805 50 10	MA	35,6
	TR	85,1
	ZZ	60,4
0808 10 80	AR	113,3
	BR	86,2
	CL	97,3
	CN	98,7
	MK	30,8
	NZ	140,7
	US	213,6
	ZA	118,9
	ZZ	112,4

	II Незаконодателни актове
	РЕГЛАМЕНТИ
*	Регламент за изпълнение (ЕС) № 441/2014 на Комисията от 30 април 2014 година за изменение на Регламент (ЕО) № 29/2009 за определяне на изисквания за услугите по осъществяване на линия за предаване на данни за Единното европейско небе ( 1 )	37
*	Регламент за изпълнение (ЕС) № 442/2014 на Комисията от 30 април 2014 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1235/2008 по отношение на заявленията за включване в списъка с трети държави, признати за целите на равностойността във връзка с вноса на биологични продукти ( 1 )	39
*	Регламент за изпълнение (ЕС) № 443/2014 на Комисията от 30 април 2014 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 по отношение на праговите нива на допълнителните мита за домати, краставици, трапезно грозде, кайсии, череши, различни от вишните, праскови, включително брюнони и нектарини, и сливи	41
	Регламент за изпълнение (ЕС) № 444/2014 на Комисията от 30 април 2014 година за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци	43
	АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНИТЕ, СЪЗДАДЕНИ С МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ
*	Правило № 57 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни предписания относно одобряването на фаровете за мотоциклети и за приравнените към тях превозни средства	45