ISSN 1977-0618

doi:10.3000/19770618.L_2014.084.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 84

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 57
20 март 2014 г.


Съдържание

 

I   Законодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) № 248/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за изменение на Регламент (ЕС) № 260/2012 по отношение на преминаването към общи за Съюза кредитни преводи и директни дебити ( 1 )

1

 

*

Регламент (ЕС) № 249/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за отмяна на Регламент (ЕО) № 827/2004 на Съвета за забрана на вноса на атлантически едроок тон (Thunnus obesus) с произход от Боливия, Камбоджа, Грузия, Екваториална Гвинея и Сиера Леонe и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1036/2001

4

 

*

Регламент (ЕС) № 250/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за създаване на програма за насърчаване на дейности в областта на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз (програма Херкулес III) и за отмяна на Решение № 804/2004/ЕО

6

 

*

Регламент (ЕС) № 251/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета

14

 

*

Регламент (ЕС) № 252/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за изменение на Регламент (ЕО) № 774/94 на Съвета по отношение на изпълнителните и делегираните правомощия, които следва да бъдат предоставени на Комисията

35

 

*

Регламент (ЕС) № 253/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за изменение на Регламент (ЕС) № 510/2011 с оглед определянето на условията за постигане на целта за намаляване на емисиите на CO2 от нови леки търговски превозни средства до 2020 г. ( 1 )

38

 

*

Регламент (ЕС) № 254/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно многогодишна програма Потребители за периода 2014—2020 г. и за отмяна на Решение № 1926/2006/ЕО

42

 

*

Регламент (ЕС) № 255/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за изменение на Регламенти (ЕО) № 2008/97, (ЕО) № 779/98 и (ЕО) № 1506/98 на Съвета в областта на вноса на маслиново масло и други селскостопански продукти от Турция във връзка с делегираните и изпълнителните правомощия, които следва да бъдат предоставени на Комисията

57

 

*

Регламент (ЕС) № 256/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно нотифицирането до Комисията на инвестиционните проекти в областта на енергийната инфраструктура в Европейския съюз, за замяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 617/2010 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 736/96 на Съвета

61

 

*

Регламент (ЕС) № 257/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2368/2002 на Съвета във връзка с включването на Гренландия в прилагането на схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес

69

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар ( 1 )

72

 

 

РЕШЕНИЯ

 

*

Решение № 136/2014/ЕС на Съвета от 20 февруари 2014 година за определяне на правилата и процедурите, благодарение на които Гренландия ще може да участва в схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес

99

 


 

(1)   текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Законодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 248/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 26 февруари 2014 година

за изменение на Регламент (ЕС) № 260/2012 по отношение на преминаването към общи за Съюза кредитни преводи и директни дебити

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Заедно с Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета (3), Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета (4) представлява важен градивен елемент за завършването на единната зона за плащания в евро (SEPA), в която не следва да се прави разлика между презграничните и националните плащания в евро. Основната цел на Регламент (ЕС) № 260/2012 е преминаването от национални схеми за кредитни преводи и директни дебити към хармонизираните схеми на SEPA за кредитни преводи и директни дебити, чрез, inter alia, предоставяне на гражданите на Съюза на уникален международен номер на банкова сметка (IBAN), който може да бъде използван за всички кредитни преводи и директни дебити в рамките на SEPA, деноминирани в евро.

(2)

С Регламент (ЕС) № 260/2012 бе предвидено преминаването към SEPA да бъде извършено до 1 февруари 2014 г., за да могат доставчиците и ползвателите на платежни услуги да разполагат с достатъчно време за приспособяване на процесите си към технически изисквания, следващи от преминаването към кредитни преводи и директни дебити в рамките на SEPA.

(3)

След приемането на Регламент (ЕС) № 260/2012 Комисията и Европейската централна банка наблюдаваха отблизо напредъка на преминаването към SEPA. Бяха проведени няколко срещи с държавите членки, националните компетентни органи и участниците на пазара. Европейската централна банка редовно публикуваше доклади за напредъка по преминаването към SEPA въз основа на събираните от националните централни банки данни за плащанията. В тези доклади се посочва, че редица държави членки в еврозоната напредват стабилно, като процентът на преминаване към кредитните преводи в рамките на SEPA към настоящия момент е близо до 100 %. Повечето доставчици на платежни услуги посочиха, че вече отговарят на изискванията на SEPA. В няколко други държави членки обаче преминаването изостава в сравнение с очакванията. Такъв е случаят преди всичко при директните дебити в рамките на SEPA.

(4)

В заключенията си от 14 май 2013 г. Съветът по икономически и финансови въпроси отново подчерта значението на преминаването към SEPA. Беше отбелязано, че преминаването към SEPA все още далеч не е приключило, както и че ще са необходими незабавни усилия от страна на всички участници на пазара за навременното завършване на преминаването към SEPA. Приет бе план за действие, с който търговците, предприятията, МСП и публичните администрации бяха приканени бързо да предприемат необходимите конкретни вътрешни мерки за приспособяване на процесите си и за информиране на клиентите си за техните IBAN данни.

(5)

Въпреки значителните усилия, положени през последните месеци от Европейската централна банка, държавите членки, техните национални публични органи и участниците на пазара, последните статистически данни за преминаването показват, че общият процент в еврозоната на преминаване към SEPA при кредитните преводи е нараснал от 40 % през юни 2013 г. само до около 64 % през ноември 2013 г., а при директните дебити е достигнал само 26 %. Докато националната статистика показва добър напредък в няколко държави членки, значителен брой държави членки изостават съществено от очаквания темп на преминаване към SEPA. Поради това е много малко вероятно всички участници на пазара да са изпълнили изискванията на SEPA до 1 февруари 2014 г.

(6)

От 1 февруари 2014 г. в съответствие с правните си задължения банките и другите доставчици на платежни услуги трябва да отказват да обработват кредитни преводи или директни дебити, които не са в съответствие с изискванията на SEPA, въпреки че, както и понастоящем, съществува техническа възможност за обработване на тези плащания, като продължат да използват съществуващите традиционни платежни схеми успоредно с тези за кредитни преводи и директни дебити в рамките на SEPA. Ако не се премине изцяло към кредитни преводи и директни дебити в рамките на SEPA, не може да се изключи вероятността за забавяния при тези плащания. Биха могли да бъдат засегнати всички ползватели на платежни услуги и особено МСП и потребителите.

(7)

От съществено значение е да се избегне ненужно разстройване на плащанията поради незавършило до 1 февруари 2014 г. преминаване към SEPA. На доставчиците на платежни услуги следва да се разреши да продължат за ограничено време да обработват платежни операции, извършвани чрез традиционните национални схеми, успоредно с кредитните преводи и директните дебити в рамките на SEPA — каквато е практиката им понастоящем. Следва да бъде въведен преходен период, който да позволи продължаването на такова успоредно обработване на плащанията в различни формати. Предвид настоящите данни за преминаването към SEPA и очакваните му темпове за подходящ се приема еднократен шестмесечен преходен период. Това допускане на традиционните несъответстващи на изискванията на SEPA системи следва да се разглежда като изключителна мярка и поради това следва да бъде запазено възможно най-кратко, тъй като всички ползи от интегриран пазар на плащанията могат да бъдат постигнати само при бързо и пълно преминаване към SEPA. Важно е и да се ограничат във времето разходите за доставчиците на платежни услуги от продължилото използване на традиционните платежни схеми успоредно със системата на SEPA. Доставчиците на платежни услуги, които вече изцяло са преминали към SEPA, биха могли да обмислят възможността през този преходен период да предоставят услуги по преобразуване на формата на все още непреминалите към новата система ползватели на платежни услуги. По време на преходния период държавите членки следва да се въздържат от налагане на санкции на доставчиците на платежни услуги, които обработват несъответстващи на изискванията на SEPA плащания, както и ползвателите на платежни услуги, които все още не са преминали към SEPA.

(8)

Няколко големи ползватели на инструменти за директен дебит вече посочиха, че планират преминаване към SEPA малко преди крайния срок. Всяко отлагане на тези планове за преминаване към SEPA би могло да доведе до временни затруднения при входящите плащания и паричните потоци и оттам — при касовите наличности на съответните дружества. Подобно забавено преминаване към SEPA в голям мащаб би могло да породи и други затруднения, особено при банките и търговците на софтуер, които могат да бъдат изправени пред определени ограничения в капацитета. Допълнителният срок за поетапно въвеждане на новата система ще даде възможност за по-постепенен подход. Участниците на пазара, които все още не са предприели необходимите мерки за приспособяване към изискванията на SEPA, се приканват да направят това възможно най-бързо. Участниците на пазара, които вече са започнали да приспособяват платежните си процеси, следва да приключат преминаването възможно най-бързо.

(9)

Предвид общата цел за постигане на съгласувано и интегрирано преминаване е уместно преходният период да се прилага както за кредитните преводи, така и за директни дебити в рамките на SEPA. Наличието на различни преходни периоди за кредитните преводи и директните дебити в рамките на SEPA би объркало потребителите, доставчиците на платежни услуги, МСП и останалите ползватели на платежни услуги.

(10)

От съображения за правна сигурност и за да се избегне евентуално прекъсване на прилагането на Регламент (ЕС) № 260/2012, е необходимо настоящият регламент да бъде приет като въпрос с неотложен характер и се прилага, с обратно действие, от 31 януари 2014 г.

(11)

С оглед на неотложния характер на въпроса, е необходимо да се допусне изключение от осемседмичния срок, посочен в член 4 от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаването на Европейската общност за атомна енергия.

(12)

Поради това Регламент (ЕС) № 260/2012 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 260/2012 се заменя със следното:

„1.   Чрез дерогация от член 6, параграфи 1 и 2, до 1 август 2014 г. ДПУ могат да продължат да обработват платежни операции в евро във формати, различни от изискваните за кредитните преводи и директните дебити съобразно настоящия регламент.

Държавите членки прилагат предвидените в съответствие с член 11 правила за санкциите, приложими за нарушения на член 6, параграфи 1 и 2, от 2 август 2014 г.

Чрез дерогация от член 6, параграфи 1 и 2, държавите членки могат да разрешат на ДПУ до 1 февруари 2016 г. да предоставят на ППУ услуги по преобразуване за националните платежни операции, за да дадат възможност на ППУ, които са потребители, да продължат да използват BBAN вместо посочения в точка 1, буква а) от приложението идентификатор на платежна сметка, при условие че е осигурена оперативна съвместимост чрез техническо и надеждно преобразуване на BBAN на платеца и получателя в съответния идентификатор на платежна сметка, посочен в точка 1, буква а) от приложението. Когато е целесъобразно, преди извършване на плащането този идентификатор на платежна сметка се предоставя на ППУ, по чиято инициатива се извършва операцията. В такъв случай ДПУ не налагат на ППУ никакви такси или други възнаграждения, свързани пряко или косвено с тези услуги по преобразуване.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага, с обратно действие, от 31 януари 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 26 февруари 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS


(1)  Все още непубликувано в Официален вестник.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 4 февруари 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 18 февруари 2014 г.

(3)  Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно презграничните плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001 (ОВ L 266, 9.10.2009 г., стр. 11).

(4)  Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ L 94, 30.3.2012 г., стр. 22).


20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/4


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 249/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 26 февруари 2014 година

за отмяна на Регламент (ЕО) № 827/2004 на Съвета за забрана на вноса на атлантически едроок тон (Thunnus obesus) с произход от Боливия, Камбоджа, Грузия, Екваториална Гвинея и Сиера Леонe и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1036/2001

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)

На 14 ноември 1997 г. Съюзът стана договаряща страна по Международната конвенция за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (Конвенцията ICCAT) по силата на Решение 86/238/ЕИО на Съвета (2).

(2)

В Конвенцията ICCAT се предвижда рамка за регионално сътрудничество при опазването и управлението на рибата тон и тоноподобните видове в Атлантическия океан и прилежащите към него морета. Конвенцията ICCAT създаде Международна комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT), която да приема мерки за опазване и управление. Тези мерки стават задължителни за договарящите страни.

(3)

През 1998 г. ICCAT прие резолюция 98—18 относно недокладвания и нерегламентирания улов на риба тон от кораби с парагада с голям капацитет за улов в района, обхванат от Конвенцията. С тази резолюция бяха въведени процедури за идентифициране на държавите, чиито кораби ловят риба тон и тоноподобни видове по начин, който намалява ефективността на мерките на ICCAT за опазване и управление. В нея също така се посочват мерките, които да бъдат предприети, и в които при необходимост да бъдат включени ограничителни мерки за недискриминационна търговия, с цел да не се позволи на корабите на тези държави да продължават да прилагат подобни риболовни практики.

(4)

След приемането на резолюция 98—18 ICCAT е идентифицирала Боливия, Камбоджа, Екваториална Гвинея, Грузия и Сиера Леоне като държави, чиито кораби извършват улов на атлантически едроок тон (Thunnus obesus) по начин, който намалява ефективността на приетите от нея мерки за опазване и управление. ICCAT е подкрепила заключенията си с данни относно улова, търговията и дейностите на корабите.

(5)

Вследствие на това ICCAT препоръча договарящите страни да предприемат подходящи мерки в съответствие с разпоредбите на резолюцията си 98—18, с които да се забрани вносът от тези държави на атлантически едроок тон и на получените от него продукти под каквато и да е форма.

(6)

През 2004 г. с Регламент (ЕО) № 827/2004 на Съвета (3) беше забранен вносът в Съюза на атлантически едроок тон с произход от Боливия, Камбоджа, Екваториална Гвинея, Грузия и Сиера Леоне.

(7)

На 14-ото си специално заседание през 2004 г. ICCAT призна усилията, положени от Камбоджа, Екваториална Гвинея и Сиера Леоне за отстраняване на посочените от нея проблеми, и прие препоръки, които отменят мерките за ограничаване на търговията с атлантически едроок тон и получените от него продукти спрямо тези три държави.

(8)

В резултат на това Регламент (ЕО) № 919/2005 на Съвета (4) измени Регламент (ЕО) № 827/2004, така че премахна предвидената в него забрана за внос в Съюза на атлантически едроок тон и получените от него продукти от Камбоджа, Екваториална Гвинея и Сиера Леоне. В резултат на това изменение Регламент (ЕО) № 827/2004 забранява такъв внос само от Боливия и Грузия.

(9)

На 22-рото си редовно годишно заседание през 2011 г. ICCAT призна предприетите действия от страна на Боливия и Грузия и прие препоръка 11—19, която отменя забраната за внос на атлантически едроок тон и на получените от него продукти на тези две държави.

(10)

Поради това Регламент (ЕО) № 827/2004 следва да бъде отменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 827/2004 се отменя.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 26 февруари 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS


(1)  Позиция на Европейския парламент от 5 февруари 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 20 февруари 2014 г.

(2)  Решение на Съвета 86/238/ЕИО от 9 юни 1986 г. относно присъединяването на Общността към Международната конвенция за опазване на рибата тон в Атлантическия океан, изменена с протокола, приложен към заключителния акт от конференцията на пълномощните представители на държавите страни по Конвенцията, подписан в Париж на 10 юли 1984 г. (ОВ L 162, 18.6.1986 г., стр. 33).

(3)  Регламент (ЕО) № 827/2004 на Съвета от 26 април 2004 г. за забрана на вноса на атлантически едроок тон (Thunnus obesus) с произход от Боливия, Камбоджа, Грузия, Екваториална Гвинея и Сиера Леонe и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1036/2001 (ОВ L 127, 29.4.2004 г., стр. 21).

(4)  Регламент (ЕО) № 919/2005 на Съвета от 13 юни 2005 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 827/2004 по отношение на забраната за внос на атлантически едроок тон с произход от Камбоджа, Екваториална Гвинея и Сиера Леоне и за отмяна на Регламент (ЕО) № 826/2004 относно забраната за внос на синьоперест тон с произход от Екваториална Гвинея и Сиера Леоне и Регламент (ЕО) № 828/2004 относно забрана за внос на риба меч с произход от Сиера Леоне (ОВ L 156, 18.6.2005 г., стр. 1).


20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/6


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 250/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 26 февруари 2014 година

за създаване на програма за насърчаване на дейности в областта на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз (програма „Херкулес III“) и за отмяна на Решение № 804/2004/ЕО

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 325 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Сметната палата (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Съюзът и държавите членки са си поставили за цел да се борят с измамите, корупцията и всякакви други незаконни дейности, които засягат финансовите интереси на Съюза, включително контрабандата и фалшифицирането на цигари. За да се подобри дългосрочното въздействие на разходите и да се избегне дублирането, следва да се гарантира тясно и редовно сътрудничество и координация на равнището на Съюза и между органите на държавите членки.

(2)

Дейностите, целящи предоставяне на по-добра информация, специализирано обучение, включително сравнителноправни проучвания и техническа и научна помощ, спомагат значително за защитата на финансовите интереси на Съюза и същевременно за постигането на равностойно ниво на защита в рамките на Съюза.

(3)

Подкрепата за такива дейности чрез Решение № 804/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) (програма „Херкулес“), изменено и допълнено с Решение № 878/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) (програма „Херкулес II“) в миналото е дала възможност за укрепване на дейностите, предприемани от Съюза и държавите членки в областта на противодействието на измамите, корупцията и всякакви други незаконни дейности, които засягат финансовите интереси на Съюза.

(4)

Комисията направи преглед на постиженията на програмата „Херкулес II“, в който информира за вложените усилия и средства в програмата и резултатите от нея.

(5)

През 2011 г. Комисията извърши оценка на въздействието, за да оцени необходимостта от продължаване на програмата.

(6)

С оглед продължаване и дори развиване на дейностите на равнището на Съюза и на държавите членки за противодействие на измамите, корупцията и всякакви други незаконни дейности, които засягат финансовите интереси на Съюза, включително борбата срещу контрабандата и фалшифицирането на цигари, и като се вземат предвид новите предизвикателства в контекста на бюджетната дисциплина, следва да бъде приета нова програма („Програмата“).

(7)

Програмата следва да се изпълнява като се вземат предвид препоръките и мерките, изброени в съобщението на Комисията от 6 юни 2013 г., озаглавено „Засилване на борбата с контрабандата на цигари и други форми на незаконна търговия с тютюневи изделия — всеобхватна стратегия на ЕС“.

(8)

Програмата следва да се прилага при пълно спазване на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (5). В съответствие с този регламент целта на безвъзмездните средства е да се подкрепи финансово „дейност, предназначена да подпомогне постигането на цел на политиката на Съюза“ и те не следва да имат за своя единствена цел закупуването на оборудване.

(9)

Програмата следва да бъде отворена за участие на присъединяващи се държави, страни кандидатки и потенциални кандидатки, които се ползват от предприсъединителна стратегия, както и държави партньори по европейската политика за съседство, при условие че тези държави са достигнали достатъчно ниво на привеждане в съответствие на релевантното законодателство и административни методи с тези на Съюза, в съответствие с общите принципи и общите условия за участие на тези държави и страни в програми на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения, решения на Съвета по асоцииране или подобни споразумения, както и държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), участващи в Европейското икономическо пространство (ЕИП).

(10)

Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета независим междинен доклад за изпълнението на Програмата, както и окончателен доклад за оценка относно постигането на целите на Програмата. Освен това Комисията следва да предоставя ежегодно на Европейския парламент и на Съвета информация относно годишното изпълнение на Програмата, включително резултатите от финансираните действия и информация относно последователността и допълването по отношение на други съответни програми и действия на равнището на Съюза.

(11)

Настоящият регламент е съобразен с принципите на субсидиарност и пропорционалност. Програмата следва да улеснява сътрудничеството между държавите членки и между Комисията и държавите членки с цел защита на финансовите интереси на Съюза, като използва ресурсите по-ефикасно, отколкото това би могло да бъде постигнато на национално равнище. Действията на равнището на Съюза са необходими и обосновани, тъй като е ясно, че те подпомагат държавите членки да защитават съвместно общия бюджет на Съюза и националните бюджети и насърчават използването на общи структури на Съюза с цел увеличаване на сътрудничеството и обмена на информация между компетентните органи. Програмата обаче не следва да засяга отговорностите на държавите членки.

(12)

Програмата следва да се прилага за период от седем години, за да се приведе в съответствие продължителността ѝ с тази на многогодишната финансова рамка, предвидена в Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (6).

(13)

С цел да се осигури известна гъвкавост при разпределението на средствата, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз за изменение на индикативното разпределение на тези средства. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(14)

Комисията следва да приема годишни работни програми, съдържащи финансираните действия и критериите за подбор и отпускане на финансиране, както и извънредните и надлежно обосновани случаи, като тези, отнасящи се до държави членки, изложени на висок риск по отношение на финансовите интереси на Съюза, в които се прилага максималното ниво на съфинансиране в размер на 90 % от допустимите разходи. Комисията следва да обсъди с държавите членки прилагането на настоящия регламент в рамките на Експертния комитет за координиране на предотвратяването на измамите, създаден с Решение 94/140/ЕО на Комисията (7).

(15)

Държавите членки следва да полагат усилия за увеличаване на финансовото си участие в рамките на съфинансирането за безвъзмездни средства, отпуснати по Програмата.

(16)

Комисията следва да предприеме необходимите действия, за да гарантира, че годишните работни програми са съобразени и допълват други съответни програми, финансирани от Съюза, по-специално в митническата област, с цел да се засили цялостното въздействие от действията по Програмата и да се избегне евентуално припокриване на Програмата с други програми.

(17)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за цялата продължителност на Програмата, който представлява основната референтна сума, по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление (8), за Европейския парламент и за Съвета в хода на годишната бюджетна процедура.

(18)

През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани посредством пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства, и, когато е целесъобразно, налагане на административни и финансови санкции.

(19)

Решение № 804/2004/ЕО следва да бъде отменено. Следва да бъдат приети временни мерки, които да позволят изпълнението на финансовите задължения във връзка с действията, провеждани съгласно това решение и на задълженията за отчет, определени в тях.

(20)

Целесъобразно е да се гарантира плавен преход без прекъсване между програмата „Херкулес II“ и Програмата, както и да се приведе в съответствие продължителността на Програмата с Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013. Поради това Програмата следва да се прилага от 1 януари 2014 г.,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

Създава се многогодишна програма за действие „Херкулес III“ („Програмата“) с цел насърчаване на дейности за борба с измамите, корупцията и всякакви други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

Член 2

Добавена стойност

Програмата допринася за всичко изброено по-долу:

а)

развитие на дейности на равнището на Съюза и на държавите членки за противодействие на измамите, корупцията и всякакви други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, включително борбата срещу контрабандата и фалшифицирането на цигари;

б)

засилване на транснационалното сътрудничество и координация на равнището на Съюза между органите на държавите членки, Комисията и Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и по-специално на ефективността и ефикасността на трансграничните операции;

в)

ефективно предотвратяване на измамите, корупцията и всякакви други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, чрез осигуряване на съвместно специализирано обучение за служителите на националните и регионалните административни структури и за други заинтересовани страни.

По-специално Програмата създава икономии, които произтичат от колективното възлагане на обществени поръчки за специализирано оборудване и бази данни, които да се използват от заинтересованите страни, и икономии, произтичащи от специализираното обучение.

Член 3

Обща цел

Общата цел на Програмата е защита на финансовите интереси на Съюза, като по този начин се повишава конкурентоспособността на европейската икономика и се осигурява защита на парите на данъкоплатците.

Член 4

Специфична цел

Специфичната цел на Програмата е предотвратяване и борба с измамите, корупцията и всяка друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза.

Специфичната цел се измерва чрез съпоставка, наред с останалото, с целеви равнища и базови сценарии и чрез всеки един от следните ключови показатели за ефективност:

а)

броя на запорите, конфискациите и възстановяванията вследствие на случаи на измами, установени при съвместни действия и трансгранични операции;

б)

добавената стойност и ефективното използване на техническото оборудване, придобито чрез съфинансиране;

в)

обмена на информация между държавите членки относно постигнатите резултати по отношение на техническия материал;

г)

броя и вида на обучителните дейности, включително обема на специализираното обучение.

Член 5

Оперативни цели

Оперативните цели на Програмата са всяка една от следните:

а)

подобряване на предотвратяването и разследването на измами и други незаконни дейности над настоящите нива чрез увеличаване на транснационалното и мултидисциплинарното сътрудничество;

б)

повишаване на защитата на финансовите интереси на Съюза от измами чрез улесняване на обмена на информация, опит и най-добри практики, включително обмен на персонал;

в)

укрепване на борбата срещу измамите и другите незаконни дейности чрез осигуряване на техническа и оперативна подкрепа за националните разследвания, и по-специално за митническите и правоприлагащите органи;

г)

ограничаване на известното към настоящия момент излагане на финансовите интереси на Съюза на риск от измами, корупция и други незаконни дейности, с оглед ограничаване на развитието на незаконна икономика в ключови рискови области като организирани измами, включително контрабанда и фалшифициране на цигари;

д)

повишаване на степента на развитие на специфичната правна и съдебна защита на финансовите интереси на Съюза от измами чрез насърчаване на сравнителноправния анализ.

Член 6

Органи, отговарящи на условията за финансиране

Всеки от следните органи отговаря на условията за финансиране по Програмата:

а)

национални или регионални административни структури на участваща държава по смисъла на член 7, параграф 1, които допринасят за укрепването на действията на равнището на Съюза за защита на финансовите интереси на Съюза;

б)

научноизследователски и образователни институти и организации с нестопанска цел, при условие че са създадени и са функционирали поне една година в участваща държава, по смисъла на член 7, параграф 1, и допринасят за укрепването на действията на равнището на Съюза за защита на финансовите интереси на Съюза.

Член 7

Участие в Програмата

1.   Участващи държави са държавите членки и държавите, посочени в параграф 2 („участващи държави“).

2.   До участие в Програмата се допуска всяка от следните държави:

а)

присъединяващи се държави, страни кандидатки и потенциални кандидатки, които се ползват от предприсъединителна стратегия, в съответствие с общите принципи и общите условия за участие на тези държави и страни в програми на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения, решения на Съвета по асоцииране или подобни споразумения;

б)

страни — партньори по европейската политика за съседство, при условие че тези държави са постигнали достатъчно ниво на сближаване на съответното законодателство и административни методи с тези на Съюза. Въпросните страни партньори участват в Програмата при спазване на клаузите, които ще бъдат определени с тези държави след сключването на рамкови споразумения относно тяхното участие в програмите на Съюза;

в)

държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които участват в Европейското икономическо пространство (ЕИП) в съответствие с условията, заложени в Споразумението за Европейското икономическо пространство.

3.   Представители на държавите, които са част от процеса на стабилизиране и асоцииране на страните от Югоизточна Европа, на Руската федерация, на някои държави, с които Съюзът е сключил споразумение за взаимопомощ по въпросите, свързани с измамите, и на международни и други компетентни организации могат да вземат участие в дейности, организирани по линия на Програмата, когато това е от полза за постигането на общата и специфичните цели, предвидени съответно в членове 3 и 4. Тези представители участват в Програмата в съответствие с приложимите разпоредби на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

Член 8

Допустими действия

Програмата предоставя, при условията, заложени в годишните работни програми по член 11, целесъобразна финансова подкрепа за всички от следните действия:

а)

предоставяне на специализирана техническа помощ за компетентните органи на държавите членки посредством едно или повече от изброените по-долу действия:

i)

предоставяне на специфични познания, специализирано и технически усъвършенствано оборудване и ефективни инструменти в областта на информационните технологии (ИТ), които улесняват транснационалното сътрудничество и сътрудничеството с Комисията;

ii)

осигуряване на необходимата подкрепа и улесняване на разследванията, и по-специално сформирането на съвместни екипи за разследване и организирането на трансгранични операции;

iii)

подпомагане на капацитета на държавите членки за съхранение и унищожаване на конфискувани цигари, както и независими аналитични услуги за анализа на конфискуваните цигари;

iv)

увеличаване на обмена на персонал по конкретни проекти, и по-специално в областта на борбата срещу контрабандата и фалшифицирането на цигари;

v)

предоставяне на техническа и оперативна подкрепа на правоприлагащите органи на държавите членки в борбата им срещу незаконни трансгранични дейности и измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, включващи по-специално подкрепа за митническите органи;

vi)

изграждане на капацитет в областта на информационните технологии в участващите държави чрез разработване и предоставяне на специфични бази данни и ИТ инструменти, които улесняват достъпа и анализа на данни;

vii)

увеличаване на обмена на данни, разработване и предоставяне на ИТ инструменти за разследванията и осъществяване на наблюдение върху разузнавателните дейности;

б)

организиране на целево специализирано обучение и семинари за обучение в областта на анализа на риска, както и, по целесъобразност, конференции с една или повече от следните цели:

i)

допълнително задълбочаване с цел по-добро разбиране на механизмите на Съюза и националните механизми;

ii)

обмен на опит и най-добри практики между съответните органи в участващите държави, включително специализираните правоприлагащи служби, както и с представителите на международни организации, посочени в член 7, параграф 3;

iii)

координиране на дейностите на участващите държави и представителите на международните организации, посочени в член 7, параграф 3;

iv)

разпространение на знания, по-специално относно по-доброто идентифициране на риска за целите на разследването;

v)

разработване на научноизследователски дейности на високо равнище, включително проучвания;

vi)

подобряване на сътрудничеството между практикуващите и представителите на академичните среди;

vii)

допълнително повишаване на информираността на съдебната власт и други клонове на юридическата професия относно защитата на финансовите интереси на Съюза;

в)

всяко друго действие, непопадащо под букви а) или б) от настоящия член и предвидено в годишните работни програми, посочени в член 11, което е необходимо за постигане на общата, специфичната и оперативните цели, предвидени съответно в членове 3, 4 и 5.

ГЛАВА II

ФИНАНСОВА РАМКА

Член 9

Финансов пакет

1.   Финансовият пакет за изпълнението на Програмата за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. възлиза на 104 918 000 EUR по текущи цени.

Годишните бюджетни кредити се разрешават от Европейския парламент и от Съвета в рамките на многогодишната финансова рамка.

2.   В рамките на финансовия пакет за Програмата се отпускат индикативни суми за допустимите действия по член 8, в границите на процентите, посочени в приложението за всеки вид дейност. Комисията може да се отклонява от индикативното разпределение на средства, посочено в приложението, но не може да увеличава предвидения дял от финансовия пакет с повече от 20 % за всеки вид действие.

При възникване на необходимост прагът от 20 % да бъде надхвърлен, Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 14 за изменение на индикативното разпределение на средства, посочено в приложението.

Член 10

Видове финансови интервенции и съфинансиране

1.   Комисията изпълнява Програмата в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

2.   Финансовата подкрепа по линия на Програмата за допустими действия, изброени в член 8, се извършва под някоя от следните форми:

а)

безвъзмездни средства;

б)

възлагане на обществени поръчки;

в)

възстановяването на разходите за участие в дейности по Програмата, направени от представителите, посочени в член 7, параграф 3.

3.   Закупуването на оборудване не може да бъде единствен компонент на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

4.   Нивото на съфинансиране за безвъзмездни средства, отпуснати по линия на Програмата, не може да надвишава 80 % от допустимите разходи. В извънредни и надлежно обосновани случаи, определени в годишните работни програми по член 11, например когато държави членки са изложени на висок риск по отношение на финансовите интереси на Съюза, нивото на съфинансиране не може да надвишава 90 % от допустимите разходи.

Член 11

Годишни работни програми

За целите на изпълнението на Програмата Комисията приема годишни работни програми. Тези програми служат да се гарантира, че общата, специфичната и оперативните цели, предвидени съответно в членове 3, 4 и 5, се изпълняват последователно и съгласувано и в тях се набелязват очакваните резултати, методът на изпълнение и общият им размер. По отношение на безвъзмездните средства годишните работни програми включват финансираните действия, критериите за избор и отпускане на финансиране и максималното ниво на съфинансиране.

Средствата, разпределени за действия в областта на комуникацията по линия на Програмата, допринасят също и за покриване на институционалната комуникация на политическите приоритети на Съюза, доколкото те са свързани с общата цел, предвидена в член 3.

Член 12

Защита на финансовите интереси на Съюза

1.   Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по силата на настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и, при установяването на нередности, чрез възстановяването на недължимо платените суми и, когато е уместно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи административни и финансови санкции.

2.   Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одит по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза по Програмата.

3.   OLAF може да извършва разследвания, включително проверки и инспекции на място, в съответствие с разпоредбите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9) и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета (10), с оглед установяване дали е налице измама, корупция или каквато и да било друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор, финансиран по Програмата.

4.   Без да се засягат параграфи 1, 2 и 3, споразумения за сътрудничество с трети държави и с международни организации, договори, споразумения и решения за отпускане на безвъзмездни средства, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, съдържат разпоредби, с които Комисията, Сметната палата и OLAF изрично се оправомощават да провеждат такива одити и разследвания съгласно съответната си компетентност.

ГЛАВА III

МОНИТОРИНГ, ОЦЕНКА И ДЕЛЕГИРАНИ ПРАВОМОЩИЯ

Член 13

Мониторинг и оценка

1.   Комисията предоставя ежегодно на Европейския парламент и на Съвета информация относно годишното изпълнение на Програмата, включително относно постигането на целите на Програмата и резултатите. В нея се включва информация относно сътрудничеството и координацията между Комисията и държавите членки и последователността и допълването с други съответни програми и действия на равнището на Съюза. Комисията редовно разпространява, включително в съответните уебсайтове, резултатите от дейностите, подкрепени по линия на Програмата, с цел повишаване на прозрачността при усвояването на тези средства.

2.   Комисията извършва задълбочена оценка на Програмата и представя на Европейския парламент и на Съвета:

а)

до 31 декември 2017 г., независим междинен доклад за оценка на постигането на целите по всички действия, резултатите и въздействията, ефективността и ефикасността при използването на ресурсите и тяхната добавена стойност за Съюза, с оглед вземането на решение за подновяване, изменяне или преустановяване на действията; в междинния доклад за оценката се разглеждат също възможността за опростяване, вътрешната и външната съгласуваност на Програмата, продължаващата значимост на всички цели на Програмата, както и приноса на действията за приоритетите на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; в него се вземат предвид освен това резултатите от оценката на постигането на целите на програма „Херкулес II“;

б)

до 31 декември 2021 г., окончателен доклад за оценка относно постигането на целите на Програмата, включително нейната добавена стойност; в допълнение се оценяват дългосрочните въздействия и устойчивостта на ефекта от Програмата, с оглед тази оценка да послужи за основа на решение за евентуално подновяване, изменение или преустановяване на всяка последваща програма.

3.   Всички участващи държави и други бенефициери предоставят на Комисията всички необходими данни и информация, за да се подобри прозрачността и отчетността и да се даде възможност за мониторинг и оценка, включително на сътрудничеството и координацията, на Програмата, както е посочено в параграфи 1 и 2.

Член 14

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове по член 9 се предоставя на Комисията за период от седем години, считано от 21 март 2014 г.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 9, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 9, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

ГЛАВА IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 15

Отмяна

Решение № 804/2004/ЕО се отменя.

Въпреки това финансовите задължения, свързани с дейностите, провеждани съгласно това решение и задълженията за отчет, посочени в него, продължават да се уреждат от това решение до изпълнението на тези задължения.

Член 16

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 26 февруари 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS


(1)  ОВ C 201, 7.7.2012 г., стр. 1.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 15 януари 2014 г. (още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 11 февруари 2014 г.

(3)  Решение № 804/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно създаване на програма за действие на Общността за насърчаване на дейности в областта на защита на финансовите интереси на Общността (програма Херкулес) (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 9).

(4)  Решение № 878/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2007 г. за изменение и удължаване на срока на действие на Решение № 804/2004/ЕО за създаване на програма за действие на Общността за насърчаване на дейности в областта на защита на финансовите интереси на Общността (програма „Херкулес II“) (ОВ L 193, 25.7.2007 г., стр. 18).

(5)  Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884).

(7)  Решение 94/140/ЕО на Комисията от 23 февруари 1994 г. за създаването на експертен комитет за координиране на предотвратяването на измамите (ОВ L 61, 4.3.1994 г., стр. 27).

(8)  ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(9)  Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

(10)  Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).


ПРИЛОЖЕНИЕ

ИНДИКАТИВНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СРЕДСТВА

Индикативното разпределение на средства за допустимите действия, изброени в член 8, е следното:

Видове дейности

Дял от бюджета (в %)

а)

Техническа помощ

Най-малко 70

б)

Обучение

Максимум 25

в)

Всяко друго действие, непопадащо в обхвата на член 8, букви а) или б)

Максимум 5


Изявление на Комисията относно член 13

Без да се засяга годишната бюджетна процедура, Комисията възнамерява да представи в рамките на структуриран диалог с Европейския парламент годишен доклад относно прилагането на регламента, включително разбивката на бюджета, посочена в приложението, считано от януари 2015 г., и работната програма, на компетентната комисия в Европейския парламент в контекста на доклада PIF.


20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/14


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 251/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 26 февруари 2014 година

за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 и член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета (3) и Регламент (ЕО) № 122/94 на Комисията (4) бе постигнат успех при регулирането на ароматизираните вина, ароматизираните напитки на винена основа и ароматизираните коктейли от лозаро-винарски продукти („ароматизирани лозаро-винарски продукти“). Същевременно, предвид технологичните нововъведения, развитието на пазара и променящите се очаквания на потребителите е необходимо да се актуализират правилата, приложими за определянето, описанието, представянето, етикетирането и правната закрила на географските указания на някои ароматизирани лозаро-винарски продукти при отчитане на традиционните производствени методи.

(2)

Вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон са необходими допълнителни изменения с цел привеждане на правомощията, предоставени на Комисията съгласно Регламент (ЕИО) № 1601/91, в съответствие с членове 290 и 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Предвид обхвата на тези изменения е целесъобразно Регламент (ЕИО) № 1601/91 да бъде отменен и да бъде заменен с настоящия регламент. С Регламент (ЕО) № 122/94 бяха въведени правила за ароматизиране и добавяне на алкохол, приложими към някои ароматизирани лозаро-винарски продукти, като за да се гарантира яснота, тези правила следва да бъдат включени в настоящия регламент.

(3)

Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета (5) се прилага по отношение на представянето и етикетирането на ароматизираните лозаро-винарски продукти, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго.

(4)

Ароматизираните лозаро-винарски продукти са важни за потребителите, производителите и селскостопанския сектор в Съюза. Приложимите към ароматизираните лозаро-винарски продукти мерки следва да допринасят за постигане на висока степен на защита на потребителите, предотвратяване на измамни практики и постигане на прозрачност на пазара и лоялна конкуренция. По този начин мерките ще запазят репутацията, която ароматизираните лозаро-винарски продукти от Съюза са придобили на вътрешния и на световния пазар, като запазват традиционните практики, използвани в производството на ароматизирани лозаро-винарски продукти, и отчитат нарастващата необходимост от защита на потребителя и от информация. Технологичните нововъведения също следва да бъдат взети предвид по отношение на продуктите, при които тези нововъведения служат за повишаване на качеството, без да се засяга традиционният характер на съответните ароматизирани лозаро-винарски продукти.

(5)

Производството на ароматизирани лозаро-винарски продукти представлява важна възможност за реализация на продукцията на селскостопанския сектор на Съюза, което следва да се подчертае чрез регулаторната рамка.

(6)

В интерес на потребителите настоящият регламент следва да се прилага за всички ароматизирани лозаро-винарски продукти, които се пускат на пазара в Съюза, независимо дали са произведени в държави членки или в трети държави. За да се запази и подобри репутацията на ароматизираните лозаро-винарски продукти от Съюза на световния пазар, е необходимо правилата в настоящия регламент да се прилагат и за произведени в Съюза ароматизирани лозаро-винарски продукти за износ.

(7)

За да се гарантира яснота и прозрачност в правото на Съюза, уреждащо ароматизираните лозаро-винарски продукти, е необходимо ясно да се определят обхванатите от него продукти, критериите за производството, описанието, представянето и етикетирането на ароматизираните лозаро-винарски продукти, и в частност — търговското наименование. Следва да бъдат установени и специални правила относно доброволното обозначение на източника на продукта, в допълнение към правилата, установени с Регламент (ЕС) № 1169/2011. Чрез установяването на такива правила се регулират всички етапи от производствената верига и потребителите са защитени и надлежно информирани.

(8)

Определенията на ароматизираните лозаро-винарски продукти следва да продължат да са съобразени с традиционните практики по отношение на качеството, но и да бъдат актуализирани и подобрени с оглед на технологичното развитие.

(9)

Ароматизираните лозаро-винарски продукти следва да бъдат произвеждани в съответствие с някои правила и ограничения, които да гарантират оправдаването на очакванията на потребителите по отношение на качеството и производствените методи. За спазване на международните стандарти в тази област следва да бъдат установени производствените методи и Комисията следва по правило да взема предвид стандартите, които са препоръчани и публикувани от Международната организация по лозата и виното (МОЛВ).

(10)

Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета (6) и Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета (7) следва да се прилагат за ароматизираните лозаро-винарски продукти.

(11)

Освен това, етиловият алкохол, използван в производството на ароматизирани лозаро-винарски продукти, следва да е изключително от земеделски произход, така че да се отговори на очакванията на потребителите и да се спазят традиционните практики за качество. Това също така гарантира възможност за реализация на основни селскостопански продукти.

(12)

Предвид значението и сложността на сектора на ароматизираните лозаро-винарски продукти, е уместно да се установят специални правила по отношение на описанието и представянето на ароматизираните лозаро-винарски продукти в допълнение към разпоредбите, предвидени с Регламент (ЕС) № 1169/2011 по отношение на етикетирането. Тези специални правила следва също така да предотвратяват злоупотребите при използването на търговските наименования на ароматизираните лозаро-винарски продукти в случай на продукти, които не отговарят на изискванията по настоящия регламент.

(13)

С оглед улесняването на разбирането от страна на потребителите следва да бъде възможно да се допълнят търговските наименования, предвидени в настоящия регламент, с обичайното наименование на продукта по смисъла на Регламент (ЕС) № 1169/2011.

(14)

Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (8) се прилага, inter alia, по отношение на преработените селскостопански продукти, предназначени за храна, които включват ароматизираните лозаро-винарски продукти. Съответно, ароматизираните лозаро-винарски продукти, които отговарят на условията, установени с посочения регламент и приетите съгласно него актове, могат да бъдат пускани на пазара като биологични ароматизирани лозаро-винарски продукти.

(15)

При прилагането на политика за качество и с цел осигуряване на високо качество на ароматизираните лозаро-винарски продукти с географско указание държавите членки следва да разполагат с възможност да приемат по-строги правила от установените с настоящия регламент по отношение на производството, описанието, представянето и етикетирането на ароматизираните лозаро-винарски продукти с географско указание, които са произведени на тяхна територия, доколкото тези правила са съвместими с правото на Съюза.

(16)

Тъй като Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета (9), Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (10) и разпоредбите относно географските указания в Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (11) не се прилагат за ароматизираните лозаро-винарски продукти, следва да бъдат установени специални правила за правна закрила на географските указания за ароматизирани лозаро-винарски продукти. Географските указания следва да се използват за обозначаване на ароматизираните лозаро-винарски продукти като произхождащи от територията на държава или от район или местност на тази територия, когато определено качество, репутация или друга характеристика на ароматизиран лозаро-винарски продукт се дължат основно на неговия географски произход, като такива географски указания следва да бъдат регистрирани от Комисията.

(17)

В настоящия регламент следва да бъде предвидена процедура за регистрация, съответствие, изменение и евентуална отмяна на географски указания на трети държави и на Съюза.

(18)

Органите на държавите членки следва да отговарят за осигуряване на спазването на настоящия регламент, като същевременно следва да се приемат мерки, които да позволят на Комисията да наблюдава и проверява това спазване.

(19)

С цел да допълни или измени определени несъществени елементи от настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с установяването на производствени процеси за получаване на ароматизирани лозаро-винарски продукти; критерии относно очертаването на границите на географските райони и правила, ограничения и дерогации във връзка с производството в такива райони; условията, при които спецификация на продукт може да включва допълнителни изисквания; определяне на случаите, в които отделен производител може да подаде заявление за предоставяне на правна закрила на географско указание, и ограниченията, приложими към видовете заявители, които могат да подават заявления за предоставяне на такава закрила; установяване на условията, които трябва да се спазват по отношение на заявленията за предоставяне на правна закрила на географско указание; контрола от страна на Комисията; процедурата за предявяване на възражения и процедурите за изменение и отмяна на географски указания; установяване на условията, приложими по отношение на трансгранични заявления; определяне на датата на подаване на заявление или на искане, датата, от която се предоставя правна закрила, или датата, от която се изменя предоставената правна закрила; установяване на условията, свързани с измененията в спецификациите на продукти, включително условията, при които изменението се счита за несъществено, и условията, свързани със заявления и одобрение на изменения, които не налагат промени в единния документ; ограниченията относно защитените наименования; естеството и вида информация, която се съобщава в рамките на обмена на информация между държавите членки и Комисията, методите на съобщаване, правилата, свързани с достъпа до информация или осигурените информационни системи и реда и условията за публикуване на информацията. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(20)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент по отношение на методите на анализ за определяне на състава на ароматизираните лозаро-винарски продукти; решенията за предоставяне на правна закрила на географските указания или отхвърляне на заявления за предоставяне на такава закрила; решенията за отмяна на предоставена правна закрила на географските указания и на съществуващи географски означения; решения за одобряване на прилагането на изменения при несъществени изменения в спецификациите на продукти; информацията, която се предоставя в спецификацията на продукта по отношение на определянето на географското указание; способите за публично оповестяване на решенията за предоставяне или отмяна на правната закрила на географски указания; мерките, свързани с подаването на трансгранични заявления; правилата относно проверките, които се извършват от държавите членки; процедурата, включително допустимостта, за разглеждане на заявленията за предоставяне на правна закрила или за одобрение на изменението на географско указание и процедурата, включително допустимостта, приискания с цел възражение, отмяна или преобразуване, както и предоставянето на информация, свързана със съществуващите защитени географски означения; административните и физически проверки, които държавите членки извършват; както и правилата за предоставяне на информацията, необходима за прилагане на разпоредбите относно обмена на информация между държавите членки и Комисията, реда и условията за управление на информацията, която се съобщава, както и съдържанието, формата, периодичността, честотата и крайните срокове на съобщаването ѝ и реда и условията за предаване или осигуряване достъп на държавите членки, на компетентните органи или на обществеността до информация и документи, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (12).

(21)

Комисията следва, чрез актове за изпълнение и, предвид тяхното особено естество, без да прилага Регламент (ЕС) № 182/2011, да публикува в Официален вестник на Европейския съюз единния документ, да реши дали да отхвърли заявление за правна закрила на географско указание като недопустимо и да създаде и поддържа регистър на географски указания, ползващи се с правна закрила съгласно настоящи регламент, което включва вписването на съществуващи географски означения в посочения регистър или заличаването им от него.

(22)

Преходът от правилата, предвидени в Регламент (ЕИО) № 1601/91, към правилата,установени в настоящия регламент, може да доведе до трудности, които не са уредени с настоящия регламент. За тази цел на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема необходимите преходни разпоредби.

(23)

Следва да се осигури достатъчно време и подходящи мерки, за да се улесни гладкият преход от правилата, предвидени в Регламент (ЕИО) № 1601/91, към правилата, установени в настоящия регламент. При всички положения, следва да се разреши предлагането на пазара на налични запаси след започване на прилагането на настоящия регламент до изчерпването им.

(24)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно установяването на правила за определяне, описание, представяне и етикетиране на ароматизираните лозаро-винарски продукти, както и на правила за правна закрила на ароматизираните лозаро-винарски продукти, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, a поради обхватът и последиците му могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет и обхват

1.   Настоящият регламент установява правилата за определянето, описанието, представянето и етикетирането на ароматизираните лозаро-винарски продукти, както и за правната закрила на географските указания на ароматизираните лозаро-винарски продукти.

2.   Регламент (ЕС) № 1169/2011 се прилага по отношение на представянето и етикетирането на ароматизираните лозаро-винарски продукти, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго.

3.   Настоящият регламент се прилага за всички ароматизирани лозаро-винарски продукти, пуснати на пазара в Съюза, независимо дали са произведени в държавите членки или в трети държави, както и за продуктите, произведени в Съюза за износ.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)

„търговско наименование“ означава наименованието на лозаро-винарски продукт по настоящия регламент;

2)

„описание“ означава списъкът със специфичните характеристики на ароматизиран лозаро-винарски продукт;

3)

„географско указание“ означава указание, което обозначава ароматизиран лозаро-винарски продукт като произхождащ от район, конкретно място или държава, когато дадено качество, репутация или друга характеристика на съответния продукт се дължат основно на неговия географски произход.

ГЛАВА II

ОПРЕДЕЛЯНЕ, ОПИСАНИЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ЕТИКЕТИРАНЕ НА АРОМАТИЗИРАНИ ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ ПОРДУКТИ

Член 3

Определяне и класификация на ароматизираните лозаро-винарски продукти

1.   Ароматизирани лозаро-винарски продукти са продукти, получени от продукти на лозаро-винарския сектор по Регламент (ЕС) № 1308/2013, които са били ароматизирани. Те се класифицират в следните категории:

а)

ароматизирани вина,

б)

ароматизирани напитки на основата на вино,

в)

ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти.

2.   Ароматизирано вино е напитка:

а)

получена от един или няколко лозаро-винарски продукта, определени в част IV, точка 5 от приложение II и в точки 1 и 3—9 от част II от приложение VII към Регламент (ЕС) № 1308/2013, с изключение на виното „Рецина“;

б)

в която лозаро-винарските продукти, посочени в буква а), съставляват най-малко 75 % от общия обем;

в)

към която може да е бил добавен алкохол,

г)

към която може да са били добавени оцветители;

д)

към която може да са били добавени гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст или и двете;

е)

която може да е била подсладена;

ж)

с действително алкохолно съдържание по обем не по-малко от 14,5 обемни процента и по-малко от 22 обемни процента и общо алкохолно съдържание по обем не по-малко от 17,5 обемни процента.

3.   Ароматизирана напитка на основата на вино е напитка:

а)

получена от един или няколко лозаро-винарски продукта, определени в точки 1, 2 и 4—9 от част II от приложение VII към Регламент (ЕС) № 1308/2013, с изключение на вината, произведени с добавяне на алкохол и на виното „Рецина“;

б)

в която лозаро-винарските продукти, посочени в буква а), съставляват най-малко 50 % от общия обем;

в)

към която не е добавен алкохол, освен ако в приложение II не е предвидено друго;

г)

към която може да са били добавени оцветители;

д)

към която може да са били добавени гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст или и двете;

е)

която може да е била подсладена.

ж)

която е с действително алкохолно съдържание по обем не по-малко от 4,5 обемни процента и по-малко от 14,5 обемни процента.

4.   Ароматизиран коктейл от лозаро-винарски продукти е напитка:

а)

получена от един или няколко лозаро-винарски продукта, определени в точки 1, 2 и 4—11 от част II от приложение VII към Регламент (ЕС) № 1308/2013, с изключение на вината, произведени с добавяне на алкохол и на виното „Рецина“;

б)

в която лозаро-винарските продукти, посочени в буква а), съставляват най-малко 50 % от общия обем;

в)

към която не е добавен алкохол;

г)

към която може да са били добавени оцветители;

д)

която може да е била подсладена;

е)

която е с действително алкохолно съдържание по обем повече от 1,2 обемни процента и по-малко от 10 обемни процента.

Член 4

Производствени процеси и методи за анализ на ароматизирани лозаро-винарски продукти

1.   Ароматизираните лозаро-винарски продукти се произвеждат в съответствие с изискванията, ограниченията и описанията, установени в приложения I и II.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 33 относно определянето на разрешени производствени процеси с цел получаване на ароматизирани лозаро-винарски продукти, като се вземат предвид очакванията на потребителите.

При установяването на разрешените производствени процеси по първа алинея Комисията взема предвид производствените процеси, които са препоръчани и публикувани от МОЛВ.

3.   При необходимост Комисията приема чрез актове за изпълнение методи за анализ за определяне състава на ароматизираните лозаро-винарски продукти. Посочените методи трябва да се основават на всички съответни методи, които са препоръчани и публикувани от МОЛВ, освен ако те биха били неефективни или неподходящи с оглед на преследваната цел. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 34, параграф 2.

До приемането на такива методи от страна на Комисията се прилагат методите, разрешени от съответната държава членка.

4.   Енологичните практики и ограничения, установени в съответствие с член 74, член 75, параграф 4 и член 80 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, се прилагат за лозаро-винарски продукти, използвани за производството на ароматизирани лозаро-винарски продукти.

Член 5

Търговски наименования

1.   Търговските наименования, посочени в приложение II, се използват за всеки ароматизиран лозаро-винарски продукт, пуснат на пазара в Съюза, при условие че отговаря на изискванията за съответното търговско наименование, определени в същото приложение. Търговските наименования могат да се допълнят с обичайното наименование по смисъла на член 2, параграф 2, буква о) от Регламент (ЕС) № 1169/2011.

2.   Когато ароматизиран лозаро-винарски продуктотговаря на изискванията на повече от едно търговско наименование, се разрешава използването само на едно от съответните търговски наименования, освен ако в приложение II не е предвидено друго.

3.   За алкохолна напитка, която не отговаря на изискванията по настоящия регламент, не може да се използва описание, представяне или етикетиране чрез съчетаване на думи или изрази като „като“, „тип“, „стил“, „произведено“, „аромат“ или други думи, сходни с някое от търговските наименования.

4.   Търговските наименования могат да бъдат допълвани или заменяни от географско указание, което се ползва с правна закрила съгласно настоящия регламент.

5.   Без да се засяга член 26, търговските наименования не могат да бъдат допълвани със защитени наименования за произход или защитени географски указания, чието използване се допуска за лозаро-винарските продукти.

Член 6

Допълнителни пояснения към търговските наименования

1.   Търговските наименования, посочени в член 5, могат да бъдат допълнени и от следните пояснения относно съдържанието на захар на ароматизирания лозаро-винарски продукт:

а)   „екстра сухо“: за продукти, чието съдържание на захар е по-малко от 30 грама на литър и, за категорията на ароматизираните вина и чрез дерогация от член 3, параграф 2, буква ж), с минимално общо алкохолно съдържание по обем от 15 обемни процента;

б)   „сухо“: за продукти, чието съдържание на захар е по-малко от 50 грама на литър и, за категорията на ароматизираните вина и чрез дерогация от член 3, параграф 2, буква ж), с минимално общо алкохолно съдържание по обем от 16 обемни процента;

в)   „полусухо“: за продукти, чието съдържание на захар е между 50 и по-малко от 90 грама на литър;

г)   „полусладко“: за продукти, чието съдържание на захар е между 90 и по-малко от 130 грама на литър;

д)   „сладко“: за продукти, чието съдържание на захар е 130 грама на литър или повече.

Съдържанието на захар, посочено в първа алинея, букви а) — д), е изразено в инвертна захар.

Поясненията „полусладко“ и „сладко“ могат да бъдат придружени с означение на съдържанието на захар, изразено в грамове инвертна захар на литър.

2.   Когато търговското наименование се допълва от пояснението „пенливо“ или включва това пояснение, използваното количество пенливо вино не трябва да бъде по-малко от 95 %.

3.   Търговските наименования могат да бъдат допълвани и с посочване на използвания основен ароматизант.

Член 7

Обозначение на източника

Когато е обозначен източникът на ароматизираните лозаро-винарски продукти, той трябва да съответства на мястото, където е произведен ароматизираният лозаро-винарски продукт. Източникът на продукта се обозначава с думите „произведено в (…)“, или с равнозначни изрази, последвани от наименованието на съответната държава членка или трета държава.

Член 8

Езиков режим при представянето и етикетирането на ароматизирани лозаро-винарски продукти

1.   Търговските наименования, изписани в курсив в приложение II, не се превеждат на етикета, нито при представянето на ароматизирани лозаро-винарски продукти.

Когато предвидените в настоящия регламент допълнителни пояснения са изразени с думи, те се изписват най-малко на един от официалните езици на Съюза.

2.   Наименованието на географското указание, което е защитено съгласно настоящия регламент, трябва да е изписано на етикета на езика или езиците, на който/които то е регистрирано, дори в случаите, когато географското указание заменя търговското наименование в съответствие с член 5, параграф 4.

Когато наименованието на географско указание, защитено съгласно настоящия регламент, се изписва на различна от латиницата азбука, то може също така да бъде изписано на един или повече от официалните езици на Съюза.

Член 9

По-строги правила, въведени от държавите членки

При прилагане на политика за качеството спрямо ароматизирани лозаро-винарски продукти с географски указания, които се ползват с правна закрила съгласно настоящия регламент и са произведени на територията на съответната държава членка, или при установяване на нови географски указания държавите членки могат да предвидят правила за производство и описание, които са по-строги от посочените в член 4 и в приложения I и II, доколкото тези правила са съвместими с правото на Съюза.

ГЛАВА III

ГЕОГРАФСКИ УКАЗАНИЯ

Член 10

Съдържание на заявленията за предоставяне на правна закрила

1.   Заявленията за предоставяне на правна закрила на наименования като географски указания трябва да включват техническо досие, съдържащо:

а)

наименованието, за което се иска правна закрила;

б)

име и адрес на заявителя;

в)

спецификация на продукта съгласно параграф 2; както и

г)

единен документ, съдържащ обобщение на спецификацията на продукта съгласно параграф 2.

2.   За да отговаря на изискванията за географско указание, което се ползва с правна закрила съгласно настоящия регламент, продуктът трябва да отговаря на съответната спецификация на продукта, която включва най-малко:

а)

наименованието, за което се иска правна закрила;

б)

описание на продукта, по-специално неговите основни аналитични характеристики, както и посочване на неговите органолептични характеристики;

в)

когато е приложимо, особените производствени процеси и спецификации, както и съответните ограничения върху производството на продукта;

г)

очертаване на границите на съответния географски район;

д)

данни за връзката по член 2, точка 3;

е)

приложимите изисквания, установени в правото на Съюза или в националното право, или — когато това е предвидено от държавите членки — от организация, която управлява защитеното географско указание, като се отчита обстоятелството, че тези изисквания трябва да бъдат обективни, недискриминационни и съвместими с правото на Съюза;

ж)

посочване на основната суровина, от която е получен ароматизираният лозаро-винарски продукт;

з)

наименованието и адреса на органите или структурите, които проверяват спазването на разпоредбите на спецификацията на продукта, заедно с описание на техните конкретни задачи.

Член 11

Заявление за предоставяне на правна закрила, свързано с географски район в трета държава

1.   Когато заявлението за предоставяне на правна закрила се отнася до географски район в трета държава, освен данните по член 10 то трябва да съдържа доказателство, че въпросното наименование е защитено в неговата държава на произход.

2.   Заявлението за предоставяне на правна закрила се изпраща на Комисията пряко от заявителя или чрез органите на съответната трета държава.

3.   Заявлението за предоставяне на правна закрила се подава на един от официалните езици на Съюза или се придружава от заверен превод на един от тези езици.

Член 12

Заявители

1.   Всяка заинтересована група производители или, по изключение, отделен производител, може да подаде заявление за предоставяне на правна закрила на географско указание. В заявлението за предоставяне на правна закрила могат да се включат и други заинтересовани лица.

2.   Производителите могат да подават заявления за предоставяне на правна закрила само за произвеждани от тях ароматизирани лозаро-винарски продукти.

3.   По отношение на наименование, обозначаващо трансгранична географска област, може да се подаде общо заявление за предоставяне на правна закрила.

Член 13

Предварителна национална процедура

1.   Заявленията за предоставяне на правна закрила на географско указание за ароматизирани лозаро-винарски продукти с произход в Съюза подлежат на предварителна национална процедура в съответствие с параграфи 2 — 7 от настоящия член.

2.   Заявлението за предоставяне на правна закрила се подава в държавата членка, от чиято територия произхожда географското указание.

3.   Държавата членка разглежда заявлението за предоставяне на правна закрила, за да установи дали то отговаря на посочените в настоящата глава условия.

Държавата членка осигурява чрез национална процедура съответно публикуване на заявлението за предоставяне на правна закрила и предвижда срок най-малко два месеца от датата на публикуване, в който всяко физическо или юридическо лице със законен интерес и пребиваващо или установено на нейна територия може да възрази срещу предложената правна закрила, като представи на държавата членка надлежно обосновано изложение.

4.   В случай че държавата членка прецени, че географското указание не отговаря на съответните изисквания или е несъвместимо с правото на Съюза като цяло, тя отхвърля заявлението.

5.   Ако държавата членка прецени, че са спазени съответните изисквания, тя:

а)

публикува единния документ и спецификацията на продукта най-малко в интернет, както и

б)

препраща до Комисията заявление за предоставяне на правна закрила, което съдържа следната информация:

i)

име и адрес на заявителя;

ii)

спецификацията на продукта по член 10, параграф 2;

iii)

единния документ по член 10, параграф 1, буква г);

iv)

декларация от държавата членка, че според нея заявлението, подадено от заявителя, отговаря на необходимите условия; както и

v)

данни за публикацията по буква а).

Информацията, посочена в първа алинея, буква б), се изпраща на един от официалните езици на Съюза или се придружава от заверен превод на един от тези езици.

6.   В срок до 28 март 2015 г. държавите членки приемат необходимите законови, подзаконови или административни разпоредби, за да се съобразят с разпоредбите на настоящия член.

7.   В случай че държава членка няма национално законодателство в областта на правната закрила на географските указания, тя може, единствено като преходна мярка, да предостави правна закрила на наименованието на национално равнище в съответствие с правилата в настоящата глава. Тази правна закрила се предоставя от датата на подаване на заявлението в Комисията и отпада на датата на вземане на решение за регистрация или отказ на регистрация съгласно настоящата глава.

Член 14

Контрол от страна на Комисията

1.   Комисията публично оповестява датата, на която е подадено заявлението за предоставяне на правна закрила.

2.   Комисията проверява дали заявленията за предоставяне на правна закрила по член 13, параграф 5 отговарят на условията по настоящата глава.

3.   В случай че Комисията прецени, че са изпълнени установените в настоящата глава условия, чрез актове за изпълнение, приети без да се прилага процедурата по член 34, параграф 2, тя публикува в Официален вестник на Европейския съюз единния документ по член 10, параграф 1, буква г), както и данните за публикацията на спецификацията на продукта по член 13, параграф 5, буква а).

4.   Когато Комисията прецени, че не са изпълнени установените в настоящата глава условия, чрез актове за изпълнение тя взема решение за отхвърляне на заявлението. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 34, параграф 2.

Член 15

Процедура за предявяване на възражения

В срок до два месеца от датата на публикуването, предвидено в член 14, параграф 3, всяка държава членка или трета държава, както и всяко физическо или юридическо лице със законен интерес, установено или пребиваващо в държава членка, различна от тази, която е поискала правната закрила, или в трета държава, може да възрази срещу предложената закрила, като подаде до Комисията надлежно обосновано изложение относно условията за предоставяне на правна закрила, установени в настоящата глава.

В случай на физически или юридически лица, пребиваващи или установени в трета държава, това изложение се подава пряко или чрез органите на съответната трета държава в двумесечния срок по първа алинея.

Член 16

Решение по предоставянето на правна закрила

Въз основа на информацията, с която разполага при приключване на процедурата по предявяване на възражения по член 15, Комисията чрез актове за изпълнение взема решение за предоставяне на правна закрила на географското указание, което отговаря на установените в настоящата глава условия и е съвместимо с правото на Съюза, или за отхвърляне на заявлението, ако тези условия не са изпълнени. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 34, параграф 2.

Член 17

Омоними

1.   Наименование, за което е подадено заявление за предоставяне на правна закрила и което изцяло или частично е омоним с наименование, което вече е регистрирано съгласно настоящия регламент, се регистрира, като се спазва местната и традиционно установена употреба и се отчита рискът от объркване.

2.   Омонимно наименование, което подвежда потребителя, че продуктите идват от друга територия, не се регистрира, дори ако наименованието е точно по отношение на действителната територия, район или място на произход на съответните продукти.

3.   Използването на регистрирано омонимно наименование зависи от наличието на достатъчно практическо различие между омонима, регистриран впоследствие, и вече регистрираното наименование, като се взема предвид необходимостта заинтересованите производители да бъдат справедливо третирани и да не бъдат подвеждани потребителите.

Член 18

Основания за отказ на правна закрила

1.   Наименованията, които са станали родови, не могат да се ползват с правна закрила като географски указания.

За целите на настоящата глава „наименование, които е станало родово“ означава наименованието на ароматизиран лозаро-винарски продукт, което, въпреки че е свързано с местността или района, където този продукт първоначално е бил произведен или пуснат на пазара, се е превърнало в традиционно наименование на ароматизиран лозаро-винарски продукт в Съюза.

За да се установи дали едно наименование е станало родово, се вземат предвид всички фактори от значение, и по-специално:

а)

съществуващото положение в Съюза, и по-специално в сферата на потреблението;

б)

приложимото право на Съюза или национално право.

2.   Едно наименование не може да се ползва с правна закрила като географско указание, когато предвид репутацията и известността на търговската марка тази правна закрила може да подведе потребителите по отношение на истинската идентичност на ароматизирания лозаро-винарски продукт.

Член 19

Връзка с търговските марки

1.   Когато географско указание се ползва с правна закрила съгласно настоящия регламент, регистрацията на търговска марка, чието използване попада в обхвата на член 20, параграф 2 и която е свързана с ароматизиран лозаро-винарски продукт, се отказва, ако заявлението за регистрация на търговската марка е подадено след датата на представяне в Комисията на заявлението за предоставяне на правна закрила на географското указание и ако впоследствие географското указание е получило правна закрила.

Регистрацията на търговски марки, извършена в нарушение на първа алинея, се обезсилва.

2.   Без да се засяга член 17, параграф 2, търговска марка, чиято употреба попада в обхвата на член 20, параграф 2, за която има подадено заявление, която е регистрирана или е наложена в резултат на употреба, ако такава възможност е предвидена в съответното законодателство, на територията на Съюза преди датата, на която заявлението за предоставяне на правна закрила на географското указание е представено в Комисията, може да продължи да се използва и подновява, независимо от правната закрила на географско указание, при условие че не са налице основания за недействителност или отмяна на търговската марка, предвидени в Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13) или в Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета (14).

В такива случаи употребата на географското указание се разрешава паралелно с тази на съответните търговски марки.

Член 20

Правна закрила

1.   Географските указания, ползващи се с правна закрила съгласно настоящия регламент, могат да се използват от всеки оператор, предлагащ на пазара ароматизиран лозаро-винарски продукт, който е бил произведен в съответствие със съответната продуктова спецификация.

2.   Географските указания, ползващи се с правна закрила съгласно настоящия регламент, и ароматизираните лозаро-винарски продукти, използващи тези защитени наименования в съответствие със спецификацията на продукта, са защитени срещу:

а)

всяка пряка или непряка търговска употреба на защитеното наименование:

i)

от сходни продукти, за които не е спазена спецификацията на продукта на защитеното наименование; или

ii)

доколкото такава употреба е свързана с използване на репутацията на съответното географско указание;

б)

всякаква злоупотреба, имитация или позоваване, дори ако е посочен истинският произход на продукта или услугата или ако защитеното наименование е преведено, транскрибирано, транслитерирано или придружено от израз като „стил“, „тип“, „метод“, „както се произвежда във“, „имитация“, „аромат“, „като“ или други подобни изрази;

в)

всяко друго невярно или подвеждащо указание за източника на продукта, произхода, естеството или основни свойства на продукта, върху вътрешната или външната опаковка, рекламни материали или документи, свързани със съответния лозаро-винарски продукт, както и опаковането на продукта в съд, който може да създаде невярна представа за неговия произход;

г)

всяка друга практика, която би могла да подведе потребителите относно истинския произход на продукта.

3.   Географските указания, ползващи се с правна закрила съгласно настоящия регламент, не стават родови в Съюза по смисъла на член 18, параграф 1.

4.   Държавите членки вземат подходящи административни и съдебни мерки, за да предотвратят или да преустановят неправомерната употреба на географските указания, ползващи се с правна закрила съгласно настоящия регламент, както е посочено в параграф 2.

Член 21

Регистър

Комисията, чрез актове за изпълнение, приети без да се прилага посочената в член 34, параграф 2 процедура, създава и поддържа електронен регистър на географските указания, ползващи се с правна закрила съгласно настоящия регламент, на ароматизираните лозаро-винарски продукти, до който се предоставя публичен достъп.

Географски указания, отнасящи се до продукти от трети държави, които са защитени в Съюза съгласно международно споразумение, по което Съюзът е договаряща страна, могат да бъдат вписани в регистъра по първа алинея като географски указания, ползващи се с правна закрила съгласно настоящия регламент.

Член 22

Определяне на компетентен орган

1.   Държавите членки определят компетентния орган или органи, отговарящи за контрола върху спазването на установените в настоящата глава задължения, в съответствие с критериите по член 4 от Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (15).

2.   Държавите членки гарантират, че всеки оператор, спазващ разпоредбите на настоящата глава, може да бъде обхванат от система на проверки.

3.   Държавите членки уведомяват Комисията за компетентния(те) орган(и) по параграф 1. Комисията осигурява публикуването на техните наименования и адреси, както и периодичната актуализация на тази информация.

Член 23

Проверка за спазването на спецификациите

1.   По отношение на географските указания, ползващи се с правна закрила съгласно настоящия регламент, свързани с географски район в Съюза, се осигурява ежегодна проверка за спазването на спецификацията на продукта по време на производството на ароматизирания лозаро-винарски продукт, както и по време на опаковането му или след това, като тази проверка се извършва от:

а)

компетентния орган или органи по член 22; или

б)

един или повече контролни органи, отговарящи за проверката по смисъла на член 2, втора алинея, точка 5 от Регламент (ЕО) № 882/2004, действащи като органи по сертифициране на продуктите в съответствие с изискванията, предвидени в член 5 от посочения регламент.

Разходите за тези проверки са за сметка на проверяваните оператори.

2.   По отношение на географските указания, ползващи се с правна закрила съгласно настоящия регламент, свързани с географски район в трета държава, се осигурява ежегодна проверка за спазването на спецификацията на продукта по време на производството на ароматизирания лозаро-винарски продукт, както и по време на опаковането му или след това, като тази проверка се извършва от:

а)

един или повече публични органи, определени от третата държава; или

б)

един или повече органи по сертифицирането.

3.   Органите, посочени в параграф 1, буква б) и в параграф 2, буква б), трябва да спазват и да са акредитирани в съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17065:2012 („Оценяване на съответствието. Изисквания към органите за сертификация на продукти, процеси и услуги“).

4.   Когато органът или органите по параграф 1, буква а) и параграф 2, буква а), проверяват спазването на спецификацията на продукта, те трябва да осигуряват подходящи гаранции за обективност и безпристрастност и да разполагат със съответния квалифициран персонал и ресурси, необходими за изпълнението на своите задачи.

Член 24

Изменение на спецификациите на продуктите

1.   Заявител, който отговаря на условията по член 12, може да подаде заявление за одобрение на изменение в спецификацията на продукта на географско указание, ползващо се с правна закрила съгласно настоящия регламент, по-специално с цел отчитане развитието на научно-техническите знания или промяна на границите на географския район по член 10, параграф 2, буква г). В заявлението се описват исканите изменения и се излагат основанията за тях.

2.   В случай че предложеното изменение предполага една или повече промени в единния документ по член 10, параграф 1, буква г), членове 13 — 16 се прилагат mutatis mutandis по отношение на заявлението за изменение. Ако обаче предложеното изменение е несъществено, Комисията чрез актове за изпълнение решава дали да одобри заявлението, без да следва процедурата, предвидена в член 14, параграф 2 и член 15, като в случай на одобрение Комисията публикува елементите, посочени в член 14, параграф 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 34, параграф 2.

Член 25

Отмяна

Комисията може да реши чрез актове за изпълнение, по своя инициатива или въз основа на надлежно обосновано искане от държава членка, от трета държава или от физическо или юридическо лице, имащо законен интерес, да отмени правната закрила за географско указание, ако повече не може да бъде гарантирано спазването на съответната спецификация на продукта. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 34, параграф 2.

Членове 13 — 16 се прилагат mutatis mutandis.

Член 26

Съществуващи географски означения

1.   Географските означения на ароматизираните лозаро-винарски продукти, изброени в приложение II към Регламент (ЕИО) № 1601/91, и всяко друго географско означение, подадено до държава членка и одобрено от съответната държава членка преди 27 март 2014 г., се ползват автоматично с правна закрила като географски указания съгласно настоящия регламент. Комисията ги вписва в регистъра, предвиден в член 21 от настоящия регламент, чрез актове за изпълнение, приети без да се прилага посочената в член 34, параграф 2 от настоящия регламент процедура.

2.   По отношение на съществуващите географски означения по параграф 1, държавите членки предават на Комисията:

а)

техническите досиета по член 10, параграф 1;

б)

националните решения за одобряването им.

3.   Съществуващите географски означения по параграф 1, за които информацията по параграф 2 не е представена до 28 март 2017 г., губят правната закрила съгласно настоящия регламент. Комисията извършва съответните формални действия по заличаването на такива наименования от регистъра, предвиден в член 21, чрез актове за изпълнение и без да се прилага посочената в член 34, параграф 2 процедура.

4.   Член 25 не се прилага по отношение на съществуващите географски означения по параграф 1 от настоящия член.

До 28 март 2018 г. Комисията може, по своя собствена инициатива, чрез актове за изпълнение да вземе решение за отмяна на правната закрила на съществуващи географски означения по параграф 1 от настоящия член, ако те не съответстват на изискванията по член 2, точка 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 34, параграф 2.

Член 27

Такси

Държавите членки могат да начисляват такса за покриване на разноските си, включително за разглеждането на заявленията за предоставяне на правна закрила, изложения на възражения, заявленията за изменение и исканията за отмяна в съответствие с настоящата глава.

Член 28

Делегирани правомощия

1.   С цел да се вземат предвид специфичните характеристики на производството в очертания географския район на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 33 относно:

а)

критерии за очертаване на границите на географския район; и

б)

правила, ограничения и дерогации, свързани с производството в очертания географски район.

2.   С цел да се гарантира качеството и проследяването на продуктите на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 33 с цел да установи условията, при които спецификациите на продуктите могат да съдържат допълнителни изисквания освен посочените в член 10, параграф 2, буква е).

3.   С цел да се гарантират правата или законните интереси на производителите или операторите на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 33 с цел:

а)

да определи случаите, в които отделен производител може да подаде заявление за предоставяне на правна закрила на географско указание;

б)

да определи ограниченията, приложими към видовете заявители, които могат да подават заявления за предоставяне на правна закрила на географско указание;

в)

да установи условията, които трябва да се следват по отношение на заявленията за предоставяне на правна закрила на географско указание, контрола от страна на Комисията, процедурата по предявяване на възражения и процедурите за изменение и отмяна на географски указания;

г)

да установи условията, приложими по отношение на трансгранични заявления;

д)

да определи датата на подаване на заявление или на искане;

е)

да определи датата, от която се предоставя правната закрила;

ж)

да установи условията, при които дадено изменение се счита за несъществено по смисъла на член 24, параграф 2;

з)

да определи датата, на която изменението започва да се прилага;

и)

да установи условията, свързани със заявленията за изменения в спецификацията на продукта на географско указание, ползващо се с правна закрила съгласно настоящия регламент, и одобрението на тези изменения, в случаите когато измененията не налагат промени в единния документ по член 10, параграф 1, буква г).

4.   С цел да се осигури подходяща правна закрила на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 33 относно ограниченията по отношение на защитеното наименование.

Член 29

Изпълнителни правомощия

1.   Комисията може да приема чрез актове за изпълнение всички необходими мерки, свързани с настоящата глава, по отношение на:

а)

информацията, която се посочва в спецификацията на продукта по отношение на връзката, посочена в член 2, точка 3), между географския район и крайния продукт;

б)

способите за публично оповестяване на решенията за правна закрила или отхвърляне, посочени в член 16;

в)

подаването на трансгранични заявления;

г)

проверките, които се извършват от държавите членки, включително изпитванията.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 34, параграф 2.

2.   Комисията може да приема чрез актове за изпълнение всички необходими мерки, свързани с настоящата глава, по отношение на процедурата, включително допустимостта, за разглеждане на заявленията за предоставяне на правна закрила или за одобрение на изменението на географско указание, както и на процедурата, включително допустимостта, при искания с цел възражение, отмяна или преобразуване, както и на предоставянето на информация, свързана със съществуващите защитени географски означения, по-специално по отношение на:

а)

образци на документи и формат на предаване;

б)

срокове;

в)

подробна информация относно фактите, доказателствата и придружаващите документи, които се представят в подкрепа на заявлението или искането.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 34, параграф 2.

Член 30

Недопустими заявления или искания

Когато заявление или искане, подадено в съответствие с настоящата глава, бъде счетено за недопустимо, Комисията взема решение за отхвърлянето му като недопустимо чрез актове за изпълнение, приети без да се прилага посочената в член 34, параграф 2 процедура.

ГЛАВА IV

ОБЩИ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 31

Проверки на ароматизирани лозаро-винарски продукти

1.   Държавите членки отговарят за проверките на ароматизираните лозаро-винарски продукти. Те вземат необходимите мерки за осигуряване на спазването на разпоредбите на настоящия регламент, и по-специално определят компетентния орган или органи, отговорни за проверките по отношение на задълженията, установени с настоящия регламент в съответствие с Регламент (ЕО) № 882/2004.

2.   Комисията, при необходимост, чрез актове за изпълнение приема правила относно административните и физически проверки, които държавите членки провеждат във връзка със спазването на задълженията, произтичащи от прилагането на настоящия регламент.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 34, параграф 2.

Член 32

Обмен на информация

1.   Държавите членки и Комисията си съобщават взаимно всяка информация, необходима за прилагането на настоящия регламент и за спазването на международните ангажименти относно ароматизираните лозаро-винарски продукти. Когато е целесъобразно, тази информация може да се предава или предоставя на компетентните органи на трети държави и да се публикува.

2.   С оглед на бързото, ефикасно, точно и икономически ефективно съобщаване на информация по параграф 1, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 33 за определяне на:

а)

естеството и типа на информацията, която се съобщава;

б)

методите на съобщаване на информация;

в)

правилата, свързани с правата за достъп до информация или до предоставените информационни системи;

г)

условията и средствата за публикуване на информацията.

3.   Комисията приема чрез актове за изпълнение:

а)

правила за предоставяне на информацията, която е необходима за прилагането на настоящия член;

б)

реда и условията за управление на информацията, която следва да се съобщи, както и правила за съдържанието, формата, периодичността, честотата и крайните срокове на съобщаването ѝ;

в)

реда и условията за предаване или осигуряване достъп на държавите членки, на компетентните органи на трети държави или на обществеността до информация и документи.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 34, параграф 2.

Член 33

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема на делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема на делегирани актове, посочено в член 4, параграф 2, член 28, член 32, параграф 2 и член 36, параграф 1, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 27 март 2014 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 4, параграф 2, член 28, член 32, параграф 2 и член 36, параграф 1, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощията. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 4, параграф 2, член 28, член 32, параграф 2 и член 36, параграф 1, влиза в сила само ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 34

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от Комитета по ароматизираните лозаро-винарски продукти. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

При актовете за изпълнение, посочени в член 4, параграф 3, първа алинея и член 29, параграф 1, буква б), когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 35

Отмяна

Регламент (ЕИО) № 1601/91 се отменя, считано от 28 март 2015 г.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение III към настоящия регламент.

Член 36

Преходни разпоредби

1.   С цел да се улесни преходът от правилата, предвидени в Регламент (ЕИО) № 1601/91, към установените с настоящия регламент, на Комисията се предоставя правомощието, когато е целесъобразно, да приема делегирани актове в съответствие с член 33 по отношение на приемането на мерки за изменение или за дерогация от настоящия регламент, които остават в сила до 28 март 2018 г.

2.   Ароматизирани лозаро-винарски продукти, които не отговарят на изискванията на настоящия регламент, но са произведени в съответствие с Регламент (ЕИО) № 1601/91 преди 27 март 2014 г. могат да бъдат пускани на пазара до изчерпване на наличните запаси.

3.   Ароматизирани лозаро-винарски продукти, които са в съответствие с членове 1 — 6 и член 9 от настоящия регламент и са произведени преди 27 март 2014 г., могат да бъдат пускани на пазара до изчерпване на наличните запаси, при условие че продуктите са в съответствие с Регламент (ЕИО) № 1601/91 по отношение на всички аспекти, които не се уреждат от членове 1 — 6 и член 9 от настоящия регламент.

Член 37

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 28 март 2015 г. Въпреки това член 36, параграфи 1 и 3 се прилагат от 27 март 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 26 февруари 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS


(1)  ОВ C 43, 15.2.2012 г., стр. 67.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 14 януари 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 17 февруари 2014 г.

(3)  Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета от 10 юни 1991 г. относно установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти (ОВ L 149, 14.6.1991 г., стр. 1).

(4)  Регламент (ЕО) № 122/94 на Комисията от 25 януари 1994 г. за определяне на някои подборни правила за прилагането на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета по отношение на определянето, описанието и представянето на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти (ОВ L 21, 26.1.1994 г., стр. 7).

(5)  Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18).

(6)  Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 16).

(7)  Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ароматизираните и определени хранителни съставки с ароматични свойства за влагане във или върху храни и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета, регламенти (ЕО) № 2232/96 и (ЕО) № 110/2008 и Директива 2000/13/ЕО (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 34).

(8)  Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1).

(9)  Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (ОВ L 39, 13.2.2008 г., стр. 16).

(10)  Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 14.12.2012, стр. 1).

(11)  Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).

(12)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(13)  Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, 8.11.2008 г., стр. 25).

(14)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността (ОВ L 78, 24.3.2009 г., стр. 1).

(15)  Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ТЕХНИЧЕСКИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ, ИЗИСКВАНИЯ И ОГРАНИЧЕНИЯ

1)   Ароматизиране

а)

Следните продукти са разрешени за ароматизирането на ароматизирани вина:

i)

естествени ароматични вещества и/или ароматични препарати, определени в член 3, параграф 2, букви в) и г) от Регламент (ЕО) № 1334/2008;

ii)

ароматизанти съгласно определението в член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1334/2008, които:

са идентични с ванилин,

са с аромат и/или вкус на бадеми,

са с аромат и/или вкус на кайсии,

са с аромат и/или вкус на яйца; и

iii)

ароматични билки и/или подправки и/или ароматизиращи хранителни продукти.

б)

Следните продукти са разрешени за ароматизирането на ароматизирани напитки на основата на вино и ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти:

i)

ароматични вещества и/или ароматични препарати, определени в член 3, параграф 2, букви б) и г) от Регламент (ЕО) № 1334/2008; и

ii)

ароматични билки и/или подправки и/или ароматизиращи хранителни продукти.

Добавянето на такива вещества придава на крайния продукт органолептични характеристики, различни от тези на виното.

2)   Подслаждане

Следните продукти са разрешени за подслаждането на ароматизирани лозаро-винарски продукти:

а)

полубяла захар, бяла захар, екстра бяла захар, декстроза, фруктоза, глюкозен сироп, захарен разтвор, разтвор на инвертна захар, сироп от инвертна захар съгласно определенията в Директива 2001/111/ЕО на Съвета (1);

б)

гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст и концентрирана ректифицирана гроздова мъст съгласно определението в точки 10, 13 и 14 от част II от приложение VII към Регламент (ЕС) № 1308/2013;

в)

карамелизирана захар, която е продукт, получен изключително при контролирано загряване на захароза без основи, минерални киселини и други химически добавки;

г)

мед съгласно определението в Директива 2001/110/ЕО на Съвета (2);

д)

сироп от рожкови;

е)

всякакви други натурални въглехидратни вещества, имащи подобен на тези продукти ефект.

3)   Добавяне на алкохол

Следните продукти са разрешени за приготвянето на някои ароматизирани вина и ароматизирани напитки на основата на вино:

а)

етилов алкохол от земеделски произход съгласно определението в точка 1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 110/2008, включително от лозарски произход;

б)

алкохол от вино или от сушено грозде;

в)

дестилат от вино или от сушено грозде;

г)

дестилат от земеделски произход съгласно определението в точка 2 от приложение I към Регламент (ЕО) № 110/2008;

д)

винена дестилатна спиртна напитка съгласно определението в точка 4 от приложение II към Регламент (ЕО) № 110/2008;

е)

дестилатна спиртна напитка от гроздови джибри съгласно определението в точка 6 от приложение II към Регламент (ЕО) № 110/2008;

ж)

спиртни напитки, дестилирани от ферментирало сушено грозде.

Етиловият алкохол, използван за разреждане или разтваряне на оцветители, ароматизанти или всякакви други разрешени добавки, използвани при приготвянето на ароматизирани лозаро-винарски продукти, трябва да е от земеделски произход и да се използва в строго необходимата доза, като не се счита за добавяне на алкохол за целите на производството на ароматизиран лозаро-винарски продукт.

4)   Добавки и оцветяване

Правилата относно добавките в храните, включително оцветители, установени в Регламент (ЕО) № 1333/2008, се прилагат спрямо ароматизираните лозаро-винарски продукти.

5)   Добавяне на вода

При приготвянето на ароматизирани лозаро-винарски продукти добавянето на вода се разрешава, при условие че тя се използва в необходимата доза:

за приготвяне на ароматична есенция,

за разтваряне на оцветителите и подсладителите,

за коригиране на крайния състав на продукта.

Качеството на добавената вода трябва да бъде в съответствие с Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) и с Директива 98/83/ЕО на Съвета (4) и не следва да променя характера на продукта.

Водата може да бъде дестилирана, деминерализирана, дейонизирана или омекотена.

6)   При приготвянето на ароматизирани лозаро-винарски продукти е разрешено добавянето на въглероден диоксид.

7)   Алкохолно съдържание

„Алкохолно съдържание по обем“ е съотношението между обема на чистия алкохол, който се съдържа в съответния продукт при температура 20 °С, и общия обем на този продукт при тази температура.

„Действително алкохолно съдържание по обем“ означава броят на обемните единици чист алкохол, които се съдържат при температура 20 °C в 100 обемни единици от съответния продукт при тази температура.

„Потенциално алкохолно съдържание по обем“ означава броят на обемните единици чист алкохол при температура 20 °C, които могат да се получат чрез пълна ферментация на захарите в 100 обемни единици от съответния продукт при тази температура.

„Общо алкохолно съдържание по обем“ означава сумата от действителното и потенциалното алкохолно съдържание по обем.


(1)  Директива 2001/111/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно някои захари, предназначени за консумация от човека (ОВ L 10, 12.1.2002 г., стр. 53).

(2)  Директива 2001/110/ЕС на Съвета от 20 декември 2001 г. относно меда (ОВ L 10, 12.1.2002 г., стр. 47).

(3)  Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води (преработена) (ОВ L 164, 26.6.2009 г., стр. 45).

(4)  Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32).


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТЪРГОВСКИ НАИМЕНОВАНИЯ И ОПИСАНИЯ НА АРОМАТИЗИРАНИ ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ ПРОДУКТИ

A.   ТЪРГОВСКИ НАИМЕНОВАНИЯ И ОПИСАНИЯ НА АРОМАТИЗИРАНИ ВИНА

1)   Ароматизирано вино

Продукти, съответстващи на определението, установено в член 3, параграф 2.

2)   Аперитив на винена основа

Ароматизирано вино, към което може да е бил добавен алкохол.

Употребата на думата „аперитив“ в тази връзка не засяга употребата на същата дума за определяне на продукти, които не попадат в обхвата на настоящия регламент.

3)   Вермут

Ароматизирано вино:

към което е добавен алкохол, и

чийто характерен аромат е получен чрез употребата на подходящи вещества от растения от рода Пелин (Artemisia).

4)   Ароматизирано битер вино

Ароматизирано вино, което има характерен горчив аромат, към което е добавен алкохол.

Търговското наименование „ароматизирано битер вино“ се придружава от името на основното горчиво ароматично вещество.

Търговското наименование „ароматизирано битер вино“ може да бъде допълнено или заменено от следните думи:

„хининово вино“, чийто основен ароматизант е естествен ароматизант от хинин,

Bitter vino“ („битер вино“), чийто основен ароматизинт е естествен ароматизант от горчивка (синя тинтява) и което е оцветено с разрешени жълти и/или червени оцветители; употребата на думата „bitter“ в тази връзка не засяга употребата на същата дума за определяне на продукти, които не попадат в обхвата на настоящия регламент,

Americano“(„американо“), чийто вкус се дължи на наличието на натурални ароматични вещества, получени от пелин или от горчивка (синя тинтява), и което е оцветено с разрешени жълти и/или червени оцветители.

5)   Ароматизирано вино на яйчна основа

Ароматизирано вино:

към което е добавен алкохол,

към което е добавен яйчен жълтък с добро качество или негови екстракти,

чието съдържание на захар, изразено в инвертна захар, надхвърля 200 грама, и

при подготовката на което минималното количество яйчен жълтък, използвано в сместа, е 10 грама на литър.

Търговското наименование „ароматизирано вино на яйчна основа“ може да се придружава от думата „cremovo“, когато продуктът съдържа не по-малко от 80 % вино със защитенo наименование за произход „Marsala“.

Търговското наименование „ароматизирано вино на яйчна основа“ може да се придружава от израза „cremovo zabaione“, когато продуктът съдържа не по-малко от 80 % вино със защитенo наименование за произход „Marsala“ и е със съдържание на яйчен жълтък не по-малко от 60 грама на литър.

6)   Väkevä viiniglögi („вакева виниглоги“)/Starkvinsglögg

Ароматизирано вино:

към което е добавен алкохол, и

чийто характерен вкус е получен чрез употребата на карамфил и/или канела.

Б.   ТЪРГОВСКИ НАИМЕНОВАНИЯ И ОПИСАНИЯ НА АРОМАТИЗИРАНИ НАПИТКИ НА ОСНОВАТА НА ВИНО

1)   Ароматизирана напитка на основата на вино

Продукти, съответстващи на определението, установено в член 3, параграф 3.

2)   Подсилена ароматизирана напитка на основата на вино

Ароматизирана напитка на основата на вино

към която е добавен алкохол,

която е с действително алкохолно съдържание по обем не по-малко от 7 обемни процента,

която е била подсладена,

която е получена от бяло вино,

към която е бил добавен дестилат от сушено грозде, и

която е ароматизирана само с екстракт от кардамон;

или

към което е добавен алкохол,

която е с действително алкохолно съдържание по обем не по-малко от 7 обемни процента,

която е била подсладена,

която е получена от червено вино и,

към която са добавени ароматични препарати, получени изключително от подправки, женшен, орехи, есенции от цитрусови плодове и ароматични билки.

3)   Sangría/Sangria („сангрия“)

Ароматизирана напитка на основата на вино

която е получена от вино,

която е ароматизирана чрез добавяне на естествени екстракти или есенции от цитрусови плодове, със или без сока от тези плодове;

към която може да са добавени подправки,

към която може да е добавен въглероден диоксид,

която не е оцветена,

която има действително алкохолно съдържание по обем не по-малко от 4,5 обемни процента и по-малко от 12 обемни процента, и

която може да съдържа твърди частици от пулпата или кората на цитрусовите плодове и чийто цвят трябва да се дължи само на вложените в производството суровини.

Sangría“ или „Sangria“ може да се използва като търговско наименование единствено ако продуктът е произведен в Испания или Португалия. Когато продуктът е произведен в други държави членки, „Sangría“ или „Sangria“ може да се използва единствено в допълнение на търговското наименование „ароматизирана напитка на основата на вино“, при условие че се придружава от думите: „произведено в ...“, последвани от наименованието на държавата членка производител или на по-ограничен район.

4)   „Clarea“ („клареа“)

Ароматизирана напитка на основата на вино, която е получена от бяло вино при същите условия като „Sangría“/„Sangria“.

Clarea“ може да се използва като търговско наименование само в случай че продуктът е произведен в Испания. Когато продуктът е произведен в други държави членки, „Clarea“ може да се използва само в допълнение на търговското наименование „ароматизирана напитка на основата на вино“, при условие че се придружава от думите: „произведено в ...“, последвани от наименованието на държавата членка производител или на по-ограничен район.

5)   Zurra („цура“)

Ароматизирана напитка на основата на вино, която е получена чрез добавяне на brandy (бренди) или винена дестилатна спиртна напитка, както са определени в Регламент (ЕО) № 110/2008, към „Sangría“/„Sangria“ и „Clarea“, евентуално — чрез добавяне на парченца плодове. Действителното алкохолно съдържание по обем трябва да бъде не по-малко от 9 обемни процента и по-малко от 14 обемни процента.

6)   Bitter soda („битер сода“)

Ароматизирана напитка на основата на вино

която е получена от „bitter vino“, чието съдържание в крайния продукт не трябва да е по-малко от 50 обемни процента,

към която е добавен въглероден диоксид или газирана вода, и

с действително алкохолно съдържание по обем не по-малко от 8 обемни процента и по-малко от 10,5 обемни процента.

Употребата на думата „bitter“ в тази връзка не засяга употребата на тази дума за определяне на продукти, които не попадат в обхвата на настоящия регламент.

7)   Kalte Ente („калте енте“)

Ароматизирана напитка на основата на вино

която е получена чрез смесване на вино, искрящо вино или газирано искрящо вино с пенливо вино или газирано пенливо вино,

към която са добавени естествени лимонени субстанции или екстракти на тези субстанции, и

с действително алкохолно съдържание по обем не по-малко от 7 обемни процента.

Крайният продукт трябва да съдържа не по-малко от 25 обемни процента пенливо вино или газирано пенливо вино.

8)   Glühwein („глувайн“)

Ароматизирана напитка на основата на вино

която е получена изключително от червено или бяло вино,

която е ароматизирана предимно с канела и/или карамфил, и

с действително алкохолно съдържание по обем не по-малко от 7 обемни процента.

Добавянето на вода е забранено, без да се засягат количествата вода, които следват от прилагането на разпоредбите на точка 2 от приложение I.

В случай че продуктът е приготвен от бяло вино, търговското наименование „Glühwein“ трябва да бъде допълнено с думи, указващи бяло вино, като думата „бяло“.

9)   Viiniglögi/Vinglögg/Karštas vynas

Ароматизирана напитка на основата на вино

която е получена изключително от червено или бяло вино,

която е ароматизирана предимно с канела и/или карамфил, и

с действително алкохолно съдържание по обем не по-малко от 7 обемни процента.

В случай че е приготвена от бяло вино, търговското наименование „Viiniglögi/Vinglögg/Karštas vynas“ трябва да бъде допълнено с думи, указващи бяло вино, като думата „бяло“.

10)   Maiwein („майвайн“)

Ароматизирана напитка на основата на вино

която е получена от вино, към което са добавени растения от вида Galium odoratum (L.) Scop. (Asperula odorata L.) или техни екстракти, така че вкусът на Galium odoratum (L.) Scop.(Asperula odorata L.) да бъде преобладаващ, и

с действително алкохолно съдържание по обем не по-малко от 7 обемни процента.

11)   Maitrank („майтранк“)

Ароматизирана напитка на основата на вино

която е получена от бяло вино, в което са били накиснати растения от вида Galium odoratum (L.) Scop. (Asperula odorata L.) или към което са добавени техни екстракти, с добавени портокали и/или други плодове, евентуално под формата на сокове, концентрати или екстракти, и която е подсладена с до 5 % захар, и

с действително алкохолно съдържание по обем не по-малко от 7 обемни процента.

12)   Pelin („пелин“)

Ароматизирана напитка на основата на вино

която е получена от червено или бяло вино и определено съчетание от билки,

с действително алкохолно съдържание по обем не по-малко от 8,5 обемни процента, и

със съдържание на захар, изразено в инвертна захар, от 45-50 грама на литър и общо киселинно съдържание не по-малко от 3 грама на литър, изразено като винена киселина.

13)   Aromatizovaný dezert

Ароматизирана напитка на основата на вино

която е получена от бяло или червено вино, захар и смес от десертни подправки,

с действително алкохолно съдържание по обем не по-малко от 9 обемни процента и по-малко от 12 обемни процента, и

със съдържание на захар, изразено в инвертна захар, от 90 — 130 грама на литър и общо киселинно съдържание не по-малко от 2,5 грама на литър, изразено като винена киселина.

Aromatizovaný dezert“ може да се използва като търговско наименование само в случай че продуктът е произведен в Чешката република. Когато продуктът е произведен в други държави членки, „Aromatizovaný dezert“ може да се използва само в допълнение на търговското наименование „ароматизирана напитка на основата на вино“, при условие че се придружава от думите: „произведено в ...“, последвани от наименованието на държавата членка производител или на по-ограничен район.

В.   ТЪРГОВСКИ НАИМЕНОВАНИЯ И ОПИСАНИЯ НА АРОМАТИЗИРАНИ КОКТЕЙЛИ ОТ ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ ПРОДУКТИ

1)   Ароматизиран коктейл от лозаро-винарски продукти

Продукт, съответстващ на определението в член 3, параграф 4.

Употребата на думата „коктейл“ в тази връзка не засяга употребата на същата дума за определяне на продукти, които не попадат в обхвата на настоящия регламент.

2)   Коктейл на винена основа

Ароматизиран коктейл от лозаро-винарски продукти

в който делът на концентрирана гроздова мъст не надвишава 10 % от общия обем на крайния продукт,

с действително алкохолно съдържание по обем по-малко от 7 обемни процента, и

в който съдържанието на захар, изразено в инвертна захар, е по-малко от 80 грама на литър.

3)   Шумяща гроздова ароматизирана напитка

Ароматизиран коктейл от лозаро-винарски продукти

който е получен изключително от гроздова мъст,

с действително алкохолно съдържание по обем по-малко от 4 обемни процента, и

съдържащ въглероден диоксид, получен изключително от ферментацията на вложените продукти.

4)   Коктейл на основа на пенливо вино

Ароматизиран коктейл от лозаро-винарски продукти, който е смесен с пенливо вино.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Регламент (ЕИО) № 1601/91

Настоящият регламент

Член 1

Член 1

Член 2, параграфи 1 — 4

Член 3 и приложение II

Член 2, параграф 5

Член 6, параграф 1

Член 2, параграф 6

Член 6, параграф 2

Член 2, параграф 7

Член 3

Член 4, параграф 1 и приложение I

Член 4, параграфи 1 — 3

Член 4, параграф 1 и приложение I

Член 4, параграф 4

Член 4, параграф 3

Член 5

Член 4, параграф 2

Член 6, параграф 1

Член 5, параграфи 1 и 2

Член 6, параграф 2, буква а)

Член 5, параграф 4

Член 6, параграф 2, буква б)

Член 20, параграф 1

Член 6, параграф 3

Член 5, параграф 5

Член 6, параграф 4

Член 9

Член 7, параграфи 1 и 3

Член 7, параграф 2

Член 5, параграф 3

Член 8, параграф 1

Член 8, параграф 2

Член 5, параграфи 1 и 2

Член 8, параграф 3

Член 6, параграф 3

Член 7

Член 8, параграф 4, първа и втора алинея

Член 8, параграф 4, трета алинея

Приложение I, точка 3, втора алинея

Член 8, параграф 4а

Член 8, параграфи 5 — 8

Член 8

Член 8, параграф 9

Член 9, параграфи 1 — 3

Член 9, параграф 4

Член 31

Член 32

Член 10

Член 11

Член 10а

Член 2, точка 3 и членове 10 — 30

Член 11

Член 1, параграф 3

Членове 12 — 15

Членове 33 и 34

Член 35

Член 16

Член 36

Член 17

Член 37

Приложение I

Приложение I, точка 3, буква а)

Приложение II


20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/35


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 252/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 26 февруари 2014 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 774/94 на Съвета по отношение на изпълнителните и делегираните правомощия, които следва да бъдат предоставени на Комисията

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 774/94 на Съвета (2) предоставя правомощия на Комисията с цел изпълнение на някои от разпоредбите на посочения регламент.

(2)

С влизането в сила на Договора от Лисабон правомощията, предоставени на Комисията с Регламент (ЕО) № 774/94,следва да се приведат в съответствие с членове 290 и 291 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС).

(3)

За да се допълнят или изменят някои несъществени елементи от Регламент (ЕО) № 774/94, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с приемането на изменения в посочения регламент, ако има корекции в обемите и другите условия на режима на квотите, по-специално с решение на Съвета за сключване на споразумение с една или повече трети държави. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(4)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на Регламент (ЕО) № 774/94 по отношение на правилата, необходими за управлението на режима на квотите, посочени в този регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (3).

(5)

Регламент (ЕО) № 774/94 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 774/94 се изменя, както следва:

(1)

Членове 7 и 8 се заменят със следното:

„Член 7

С актове за изпълнение Комисията приема правила, необходими за управлението на режима на квотите, посочени в настоящия регламент, и ако е необходимо:

а)

разпоредбите, които гарантират характера, източника и произхода на продукта;

б)

разпоредбата, свързана с признаването на документа, който позволява проверка на гаранциите, посочени в буква а); и

в)

условията за издаване на разрешителни за внос и срока им на валидност.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 8б, параграф 2.

Член 8

За да се спазват международните ангажименти и в случаите, в които обемите и другите условия на режима на квотите, посочени в настоящия регламент, се коригират от Европейския парламент и от Съвета или от Съвета, по-специално чрез решение на Съвета за сключване на споразумение с една или повече трети държави, на Комисията се предоставя правомощие да приема делегирани актове в съответствие с член 8а във връзка с произтичащите изменения на настоящия регламент.“

(2)

Вмъкват се следните членове:

„Член 8а

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на определените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 8, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 9 април 2014г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 8, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 8, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането му на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 8б

1.   Комисията се подпомага от комитета за общата организация на селскостопанските пазари, създаден с член 229 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (5).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   Когато становището на комитета трябва да бъде получено по писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, когато в рамките на срока за даване на становище председателят на комитета вземе такова решение или най-малко една четвърт от членовете на комитета отправят такова искане.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 26 февруари 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS


(1)  Позиция на Европейския парламент от 14 януари 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 17 февруари 2014 г.

(2)  Регламент (ЕО) № 774/94 на Съвета от 29 март 1994 г. относно откриване и предвиждане управлението на определени тарифни квоти на Общността за висококачествено говеждо месо и за свинско месо, птиче месо, пшеница и лимец, и трици, отпадъци и други остатъци (ОВ L 91, 8.4.1994 г., стр. 1).

(3)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(4)  Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).

(5)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“


Изявление на Комисията относно кодифицирането

Приемането на настоящия регламент ще доведе до значителен брой изменения на въпросните актове. За да се подобри четливостта на засегнатите актове, Комисията ще предложи кодифициране на актовете възможно най-скоро след приемането на регламента и най-късно до 30 септември 2014 г.


Изявление на Комисията относно делегираните актове

В контекста на настоящия регламент Комисията припомня задължението, което е поела в параграф 15 от Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия да предоставя на Парламента изчерпателна информация и документация относно своите заседания с национални експерти, проведени в рамките на подготовката на делегирани актове.


20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/38


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 253/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 26 февруари 2014 година

за изменение на Регламент (ЕС) № 510/2011 с оглед определянето на условията за постигане на целта за намаляване на емисиите на CO2 от нови леки търговски превозни средства до 2020 г.

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Съгласно член 13, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 510/2011 на Европейския парламент и на Съвета (3), Комисията трябва да извърши преглед на условията за постигане на целта от 147g CO2/km до 2020 г., при условие че осъществимостта ѝ бъде потвърдена, включително формулите, посочени в приложение I към настоящия регламент и дерогациите, предвидени в член 11 от него. Целесъобразно е настоящият регламент да бъде възможно най-неутрален от гледна точка на конкуренцията и да допринася за социална справедливост и устойчивост.

(2)

Предвид връзката между емисиите на CO2 и разхода на гориво, определянето на условията за намаляване на емисиите на CO2 от леките търговски превозни средства би могло да допринесе и за намаляването по икономически ефективен начин на разхода на гориво и свързаните с него разходи за собствениците на такива превозни средства.

(3)

Целесъобразно е да се поясни, че за целите на проверката на съответствието спрямо целта от 147 g CO2/km емисиите на CO2 следва да продължат да се измерват в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета (4) и мерките за прилагането му, както и с иновативните технологии.

(4)

Съгласно техническия анализ в направената оценка на въздействието технологиите, необходими за изпълнение на целта от 147 g CO2/km, са налице и необходимото намаление на емисиите може да бъде постигнато с по-ниски разходи в сравнение с прогнозите при предходния технически анализ, направен преди приемането на Регламент (ЕС) № 510/2011. Освен това разликата между настоящите средни стойности на специфичните емисии на CO2 от новите леки търговски превозни средства и целта от 147 g CO2/km също е намаляла. Следователно се потвърждава осъществимостта на постигането на тази цел до 2020 г.

(5)

Предвид непропорционалното въздействие върху най-малките производители, произтичащо от необходимостта да се постигне съответствие с целите за специфични емисии, определени въз основа на полезността на превозното средство, на голямата административна тежест на процедурата за предоставяне на дерогации и в резултат на това, незначителните ползи по отношение на намаляването на емисиите на CO2 от превозните средства, продадени от тези производители, целта за специфични емисии и таксата за извънредно количество емисии не следва да се прилагат по отношение на производителите, които отговарят за по-малко от 1 000 нови леки търговски превозни средства, регистрирани годишно в Съюза.

(6)

Процедурата за предоставяне на дерогации на малките производители следва да бъде опростена, за да се осигури възможност за по-голяма гъвкавост по отношение на срока, в който трябва да бъде подадено заявление за дерогация от тези производители и в който Комисията трябва да вземе решение по предоставянето ѝ.

(7)

За да се даде възможност на автомобилната промишленост да предприеме дългосрочни инвестиции и иновации, е желателно да се предоставят насоки за това по какъв начин следва да бъде изменен Регламент (ЕС) № 510/2011 за периода след 2020 г. Тези насоки следва да се основават на оценка на необходимите темпове на намаляване на емисиите, съобразена с дългосрочните цели на Съюза по отношение на климата и с последиците за развитието на икономически ефективна технология за намаляване на емисиите на CO2 при леките търговски превозни средства. До 2015 г. Комисията следва да извърши преглед на тези аспекти и представи доклад на Европейския парламент и на Съвета със заключенията си. Този доклад следва да включва, доколкото е целесъобразно, предложения за изменение на Регламент (ЕС) № 510/2011 с оглед на определянето на целите за емисиите на CO2 за нови леки търговски превозни средства след 2020 г., включително евентуалното определяне на реалистична и постижима цел за 2025 г., въз основа на цялостна оценка на въздействието, която да е съобразена с необходимостта от запазването на конкурентоспособността на отрасъла и зависимите от него сектори, без да се отклонява от ясния темп на намаляване на емисиите в съответствие с дългосрочните цели на Съюза по отношение на климата. При изготвянето на тези предложения Комисията следва да гарантира, че те са възможно най-неутрални от гледна точка на конкуренцията и допринасят за социалната справедливост и устойчивостта.

(8)

Емисиите на парникови газове, свързани с енергийните доставки и производството и обезвреждането на превозни средства, са значителна част от сегашния цялостен въглероден отпечатък на автомобилния транспорт и вероятно значението им ще се увеличи съществено в бъдеще. Затова следва да бъде предприето действие на политическо равнище, което да насочва производителите към най-добрите решения, като се отчитат по-конкретно емисиите на парникови газове, свързани с производството на енергия за зареждане на превозни средства, като електричество и алтернативни горива, и като се гарантира, че тези емисии нагоре по веригата не накърняват ползите, свързани с по-доброто оперативно използване на енергията от превозните средства, което е целта съгласно Регламент (ЕС) № 510/2011.

(9)

Съгласно член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 510/2011 от Комисията се изисква да публикува доклад относно наличието на данни за отпечатъка и товароносимостта и тяхното използване като показатели за полезност за определяне на целите за специфични емисии на CO2, изразени чрез формулите, посочени в приложение I към Регламент (ЕС) № 510/2011. Въпреки че тези данни са налице и възможното им използване бе разгледано в оценката на въздействието, заключението е, че от икономическа гледна точка е по-ефективно масата в готовност за движение да се запази като показател за полезност по отношение на целта за 2020 г. за леките търговски превозни средства.

(10)

Целесъобразно е да се запази подходът за определяне на целта въз основа на линейна зависимост между полезността на лекото търговско превозно средство и неговата цел за емисиите на CO2, изразена чрез формулите, посочени в приложение I към Регламент (ЕС) № 510/2011, тъй като това позволява да се запази многообразието на пазара на леки търговски превозни средства и способността на производителите да задоволяват различни потребителски нужди, като по този начин се избягва всякакво необосновано нарушаване на конкуренцията. Въпреки това е целесъобразно този подход да бъде актуализиран с цел да се отчетат най-новите налични данни относно регистрациите на нови леки търговски превозни средства.

(11)

В направената от нея оценка на въздействието, Комисията оцени наличието на данни за отпечатъка и използването на отпечатъка като показател за полезност във формулите, посочени в приложение I към Регламент (ЕС) № 510/2011. Въз основа на тази оценка на въздействието Комисията направи заключението, че във формулата за 2020 г. като показател за полезност следва да се използва масата.

(12)

В Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета (5) се изисква Комисията да направи оценка на въздействието, с която да извърши преглед на процедурите за изпитване, така че да се отрази в подходяща степен действителното поведение на автомобилите по отношение на емисиите на CO2. Регламент (ЕС) № 510/2011 разширява обхвата на прегледа на процедурите за изпитване, така че да се включат леките търговски превозни средства. Необходимо е да се измени използваният понастоящем „Нов европейски цикъл на движение“ (NEDC), за да се гарантира неговата представителност по отношение на действителните условия на шофиране и да се избегне подценяването на действителните емисии на CO2 и разхода на гориво. Колкото е възможно по-скоро следва да се постигне съгласие по нова, по-реалистична и надеждна процедура за изпитване. Работата в тази посока се осъществява чрез разработването на Световна хармонизирана процедура за изпитване на леки превозни средства (WLTP) в рамките на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации, но все още не е приключила. За да се гарантира, че посочените специфични емисии на CO2 за новите пътнически автомобили и новите леки търговски превозни средства по-точно съответстват на действителната стойност на емисиите по време на нормални условия на употреба, WLTP следва да започне да се прилага колкото е възможно по-рано. С оглед на това в приложение I към Регламент (ЕС) № 510/2011 се определят гранични стойности на емисиите за 2020 г., измерени в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2007 и с приложение XII към Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията (6). При промяна на процедурите за изпитване граничните стойности, определени в приложение I към Регламент (ЕС) № 510/2011, следва да бъдат коригирани, за да се осигурят съпоставимо строги изисквания по отношение на производителите и класовете превозни средства. Ето защо Комисията следва да осъществи задълбочено изследване на съпоставимостта между циклите на изпитване по NEDC и по новата WLTP, за да се гарантира тяхната представителност по отношение на действителните условия на шофиране.

(13)

За да се гарантира, че действителните емисии в световен мащаб са отразени по подходящ начин и измерените стойности на CO2 са точно съпоставими, Комисията следва да вземе необходимите мерки елементите в процедурата за изпитване, които имат съществено въздействие върху измерените емисии на CO2, да бъдат точно определени с цел предотвратяване на използването на възможностите за гъвкавост на цикъла на изпитване от страна на производителите. Следва да се разреши въпросът с отклоненията между стойностите на емисиите на CO2 при одобряване на типа и емисиите от превозни средства, предлагани за продажба, включително чрез обмисляне на процедура за изпитване на съответствието в експлоатация, която следва да осигури независимо изпитване на представителна извадка от превозни средства за продажба, както и начини за третиране на случаи на явни значителни различия между емисиите на СО2 при изследване и при първоначално одобряване на типа.

(14)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно определяне на условията за постигане на целта за намаляване на емисиите на CO2 от нови леки търговски превозни средства до 2020 г., не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците, може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(15)

Поради това Регламент (ЕС) № 510/2011 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕС) № 510/2011 се изменя, както следва:

1)

В член 1 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   С настоящия регламент се определя приложима от 2020 г. нататък цел от 147 g CO2/km за средните емисии от нови леки търговски превозни средства, регистрирани в Съюза, измерени съгласно Регламент (ЕО) № 715/2007 и мерките за прилагането му, както и с иновативните технологии.“

2)

В член 2 се добавя следният параграф:

„4.   Член 4, член 8, параграф 4, букви б) и в), член 9 и член 10, параграф 1, букви а) и в) не се прилагат по отношение на производител, който заедно с всички свои свързани предприятия отговаря за по-малко от 1 000 нови леки търговски превозни средства, регистрирани в Съюза през предходната календарна година.“

3)

В член 11, параграф 3 последното изречение се заличава.

4)

Член 12 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   При заявление от доставчик или производител във връзка с това се взема предвид намалението на емисиите на CO2, постигнато чрез използване на иновативни технологии или съчетание от иновативни технологии („пакети от иновативни технологии“).

Общият принос на тези технологии за намаляване на целта за специфични емисии на производител може да бъде до 7 g CO2/km.“;

б)

в параграф 2 уводната част се заменя със следното:

„2.   До 31 декември 2012 г. Комисията приема чрез актове за изпълнение подробни разпоредби за процедурата за одобряване на иновативни технологии или пакети от иновативни технологии, посочени в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 14, параграф 2 от настоящия регламент. Тези подробни разпоредби съответстват на разпоредбите, установени с член 12, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 443/2009, и се основават на следните критерии за иновативни технологии:“.

5)

Член 13 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   До 31 декември 2015 г. Комисията извършва преглед на целите за специфичните емисии и предвидените в настоящия регламент условия, както и на други въпроси, уредени в настоящия регламент с оглед определянето на цели за емисиите на CO2 за нови леки търговски превозни средства за периода след 2020 г. Във връзка с това оценката на необходимите темпове за намаляване на емисиите е съобразена с дългосрочните цели на Съюза по отношение на климата и с последиците за развитието на икономически ефективна технология за намаляване на емисиите на CO2 при леките търговски превозни средства. Комисията представя резултатите от този преглед в доклад до Европейския парламент и Съвета. Докладът включва всякакви подходящи предложения за изменение на настоящия регламент, включително възможно определяне на реалистична и постижима цел, въз основа на изчерпателна оценка на въздействието, съобразена с необходимостта от запазването на конкурентоспособността на отрасъла на леки търговски превозни средства и зависимите от него сектори. Когато изготвя такива предложения, Комисията гарантира, че те са възможно най-неутрални от гледна точка на конкуренцията и допринасят за социалната справедливост и устойчивостта.“;

б)

параграф 6 се изменя, както следва:

i)

втора алинея се заличава;

ii)

четвърта алинея се заменя със следните две алинеи:

„Комисията определя чрез актове за изпълнение взаимно зависимите параметри, необходими за отразяване на промени в регламентираната процедура за изпитване, която се използва за измерването на специфичните емисии на CO2, посочена в Регламент (ЕО) № 715/2007 и Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията (7). Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 14, параграф 2 от настоящия регламент.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 15 и при условията, посочени в член 16 и член 17, с цел да адаптира формулите, посочени в приложение I, като използва методиката, приета съгласно първа алинея, и същевременно гарантира, че при старите и новите процедури за изпитване се прилагат съпоставимо строги изисквания за намаляване на емисиите по отношение на производителите и превозните средства с различна полезност.

6)

В член 14 се вмъква следният параграф:

„2а.   Когато комитетът, посочен в параграф 1, не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.“

7)

В точка 1 от приложение I се добавя следната буква:

„в)

считано от 2020 г.:

Formula

където:

M

=

масата на превозното средство в килограми (kg)

M0

=

стойността, приета съгласно член 13, параграф 5

a

=

0,096.“.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 26 февруари 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS


(1)  ОВ C 44, 15.2.2013 г., стр. 109.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 14 януари 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 11 февруари 2014 г.

(3)  Регламент (ЕС) № 510/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 г. за определяне на стандарти за емисиите от нови леки търговски превозни средства като част от цялостния подход на Съюза за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства (ОВ L 145, 31.5.2011 г., стр. 1).

(4)  Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 171, 29.6.2007 г., стр. 1).

(5)  Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията от 18 юли 2008 г. за прилагане и изменение на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 199, 28.7.2008 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията от 18 юли 2008 г. за прилагане и изменение на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 199, 28.7.2008 г., стр. 1).“


20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/42


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 254/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 26 февруари 2014 година

относно многогодишна програма „Потребители“ за периода 2014—2020 г. и за отмяна на Решение № 1926/2006/ЕО

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 169 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

В съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ („Европа 2020“), се отправя призив на гражданите да бъдат предоставени възможности за пълноценно участие във вътрешния пазар, което изисква да им бъдат предоставени повече възможности и по-голяма увереност да купуват стоки и услуги зад граница, и по-специално онлайн.

(2)

Съюзът допринася да се гарантира високо равнище на защита на потребителите и да им бъде отредено централно място във вътрешния пазар чрез подпомагане и допълване на политиките на държавите членки, като стремежът е да се създадат условия, гарантиращи на гражданите възможността да се възползват в пълна степен от предимствата на вътрешния пазар, като така чрез конкретни действия ефективно се обезпечат тяхната безопасност и законните и икономическите им интереси.

(3)

Многогодишната програма „Потребители“ за периода 2014—2020 г. („Програмата“) следва да спомогне за гарантирането на висока степен на защита за потребителите и да предостави пълна подкрепа за постигането на амбициозните цели на „Европа 2020“ по отношение на растежа и конкурентоспособността, като в Програмата бъдат включени специфични въпроси, определени в „Европа 2020“ относно дневния ред в областта на цифровите технологии за Европа, за да се гарантира, че цифровизацията действително води до подобряване на благосъстоянието на потребителите, относно устойчивия растеж чрез преход към по-устойчиви модели на потребление, относно социалното приобщаване, като се отчитат специфичното положение на уязвимите потребители и потребностите на застаряващото население, както и относно интелигентното регулиране, наред с другото, чрез наблюдение на потребителските пазари, за създаването на добре обмислена и целенасочена нормативна уредба.

(4)

Съобщението на Комисията от 22 май 2012 г., озаглавено „Европейска програма за потребителите — насърчаване на доверието и растежа“(„Програмата за потребителите“), определя стратегическа рамка за политиката на Съюза относно потребителите през следващите години, като оказва подкрепа за интересите на потребителите във всички политики на Съюза. Целта на Програмата за потребителите е да се разработи стратегия, в която политическите действия да подпомагат ефикасно и ефективно потребителите през целия им живот чрез гарантиране безопасността на предоставяните им продукти и услуги, чрез информирането и ограмотяването им, чрез оказване на подкрепа на органите, които ги представляват, чрез засилване на правата им и осигуряване на достъп до правосъдие и правни средства за защита, както и чрез обезпечаване на прилаганетото на законодателството за защита на потребителите.

(5)

Неотдавнашният икономически спад разкри редица пропуски и несъответствия в рамките на вътрешния пазар, които оказаха отрицателно въздействие върху доверието на потребителите и гражданите. Макар че е необходимо да се отчитат бюджетните ограничения, при които функционира Съюзът понастоящем, Съюзът все пак следва да предоставя необходимите финансови средства, които да позволят постигането на целите на Програмата и по тази причина следва да подпомага „Европа 2020“.

(6)

Премахването на оставащите необосновани и несъразмерни пречки пред нормалното функциониране на вътрешния пазар и подобряването на доверието на гражданите в системата, по-специално при извършването на трансгранични покупки, са съществени за доизграждането на вътрешния пазар. Съюзът следва да се стреми да създава подходящи условия за увеличаване ролята на потребителите, като им предоставя необходимите инструменти, знания и компетентност, които да им позволяват да вземат обмислени и информирани решения, и като повишава тяхната осведоменост.

(7)

В настоящия регламент са взети предвид особеностите на икономическата, социалната и техническата среда и съответните възникващи предизвикателства. По-специално, дейностите, финансирани по Програмата, ще търсят решение на проблеми, свързани с глобализацията, цифровизацията, нарастващата степен на сложност на решенията, които потребителите трябва да вземат, необходимостта да се премине към по-устойчиви модели на потребление, застаряването на населението, социалното изключване и проблема с уязвимите потребители. Приоритетно място заема включването на интересите на потребителите във всички политики на Съюза в съответствие с член 12 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Координирането с другите политики и програми на Съюза е от съществено значение, за да се гарантира отчитането в пълна степен на интересите на потребителите в рамките на другите политики. С цел насърчаване на полезното взаимодействие и избягване на дублирането, в рамките на други фондове и програми на Съюза следва да се предвиди финансова подкрепа с цел включване на интересите на потребителите в съответните области.

(8)

Програмата следва да гарантира висока степен на защита за всички потребители, като обръща особено внимание на уязвимите потребители, за да се вземат предвид техните специфични потребности и да се засилят възможностите им, както се призовава в Резолюцията на Европейския парламент от 22 май 2012 г. относно стратегия за укрепване на правата на уязвимите потребители (4). По-специално Програмата следва да гарантира достъпа на уязвимите потребители до информация за стоки и услуги, за да имат равни възможности за свободен и информиран избор, особено като се има предвид, че за тези потребители достъпът до информация и разбирането ѝ могат да са свързани със затруднения и следователно съществува риск те да бъдат подведени.

(9)

Програмата следва да обръща особено внимание на децата, включително посредством работа със заинтересованите страни, така че да се гарантира тяхното отговорно отношение към рекламата, насочена към непълнолетни лица, и по-специално да се противодейства на подвеждащата реклама в интернет.

(10)

В Програмата следва да бъдат предвидени действия и рамка на Съюза за финансирането им. В съответствие с член 54 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (5) настоящият регламент следва да предостави правното основание за предприемане на тези действия и за прилагане на Програмата. Настоящият регламент се опира на действията, финансирани по силата на Решение № 1926/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), и ги продължава.

(11)

Важно е да се подобри защитата на потребителите. За да се постигне тази обща цел, следва да се определят специфични цели по отношение на безопасността, информацията и образованието на потребителите и подкрепата за организациите на потребителите, действащи на равнището на Съюза, правата и правните средства за защита, както и правоприлагането по отношение на правата на потребителите. Качеството и въздействието на мерките, предприемани по Програмата, следва да бъдат предмет на редовно наблюдение и оценка, за да се улесни разработването на по-добре обмислена политика в интерес на потребителите. С цел оценяване на политиката за защита на потребителите, и в частност на точното въздействие на предприетите мерки, следва да се разработят показатели, чиято полза обаче следва да се разглежда в по-широк контекст.

(12)

Важно е да се повиши доверието на потребителите. За да се постигне тази цел, е необходимо да се увеличат възможностите за действие, по-специално чрез подходяща финансова подкрепа за организации на потребителите на европейско равнище и за европейските потребителски центрове, като се взема под внимание тяхната основна роля при предоставянето на информация и за оказване на съдействие на потребителите относно техните права, подпомагането на потребителите при потребителски спорове, особено по отношение на достъпа до подходящи механизми за разрешаване на спорове, и утвърждаването на интересите на потребителите при правилното функциониране на вътрешния пазар. Тези организации и центрове следва да разполагат с необходимия капацитет за засилване на защитата и доверието на потребителите чрез предприемане на действия на място и съобразяване на помощта, информацията и обучението с индивидуалните потребности.

(13)

Необходимо е да се предвидят допустимите действия, с които да бъдат постигнати тези цели.

(14)

Необходимо е да се определят категориите потенциални бенефициери, отговарящи на условията за отпускане на безвъзмездни средства.

(15)

В настоящия регламент е включена финансова референтна сума за Програмата по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление (7), без с това да се засягат бюджетните правомощия на Европейския парламент и на Съвета, както са заложени в ДФЕС.

(16)

В духа на принципите на доброто финансово управление, на прозрачност и гъвкавост при прилагането на Програмата следва да е допустимо изпълнителната агенция да продължи дейността си, при условие че са изпълнени всички изисквания, установени с Регламент (ЕО) № 58/2003 (8).

(17)

Разходите от страна на Съюза и на държавите членки в областта на безопасността, образованието и правата на потребителите, както и на правоприлагането, следва да бъдат по-добре координирани, за да се гарантира взаимно допълване, по-голяма ефективност и видимост и за да се постигне по-добро бюджетно взаимодействие.

(18)

Споразумението за Европейското икономическо пространство предвижда сътрудничество в областта на защитата на потребителите между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и страните от Европейската асоциация за свободна търговия, участващи в Европейското икономическо пространство, от друга. Освен това следва да се предвиди разпоредба за отваряне на Програмата за участие и на други държави, по-специално съседни на Европейския съюз държави и държави, които са подали молба за членство, имат статут на кандидатки или се присъединяват към Европейския съюз.

(19)

В контекста на изпълнението на Програмата и предвид глобализирането на производствената верига и нарастващата взаимозависимост на пазарите следва да се насърчи сътрудничеството с трети държави, които не участват в Програмата, като се отчитат всички приложими споразумения между тези държави и Съюза.

(20)

В съответствие с член 290 от ДФЕС на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове по отношение на адаптирането на показателите, определени в приложение II, за да се вземат предвид измененията в законодателната рамка в областта на защитата на потребителите, и по отношение на изменението на приложение I чрез премахване на съответни специфични действия, за да се вземат предвид резултатите от доклада за оценка на Комисията. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да провежда подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(21)

С цел да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на приемането на годишните работни програми. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (9). Като се има предвид, че с Програмата не се установяват критерии за безопасността на продуктите, а се цели осигуряването на финансова подкрепа за инструменти за провеждането на политиката в областта на безопасност на продуктите, както и предвид сравнително малката сума, предвидена за тази цел, е целесъобразно да се приложи процедурата по консултиране.

(22)

Финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитени чрез прилагане на пропорционални мерки през целия цикъл на разходи, включително предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на загубени, неправомерно платени или неправилно използвани средства и, където е необходимо, налагане на административни и финансови санкции в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

(23)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки поради трансграничния характер на засегнатите въпроси, а поради по-големия потенциал на действието на равнището на Съюза, могат да бъдат по-добре постигнати на това равнище, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(24)

Решение № 1926/2006/ЕО следва да бъде отменено.

(25)

Целесъобразно е да се осигури плавен преход без прекъсване между програмата за действие на Общността в областта на политиката за защита на потребителите (2007—2013 г.), създадена с Решение № 1926/2006/ЕО, и настоящата Програма, по-специално по отношение на продължаването на многогодишните мерки и оценката на успехите на предишната програма и на областите, които изискват повече внимание. Във връзка с това е целесъобразно програмата да обхваща период от седем години, за да се съобрази нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., предвидена в Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (10). Ето защо настоящата програма следва да се прилага от 1 януари 2014 г. Считано от 1 януари 2021 г., бюджетните кредити за техническа и административна помощ следва да покриват, ако е необходимо, разходите, свързани с управлението на дейности, които не са завършени до края на 2020 г.,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Многогодишна програма „Потребители“

С настоящия регламент се създава многогодишна програма „Потребители“, обхващаща периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. („Програмата“).

Член 2

Обща цел

Общата цел на Програмата е да гарантира високо равнище на защита на потребителите, да увеличи ролята им и да им отреди централно място във вътрешния пазар в рамките на цялостната стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. За тази цел Програмата ще способства за опазването на здравето, безопасността и законните и икономически интереси на потребителите, както и за утвърждаването на тяхното право на информация и образование и право да се организират с цел защита на техните интереси и подпомагане на интегрирането на интересите на потребителите в други области на политиката. Програмата следва да допълва, подкрепя и наблюдава политиките на държавите членки.

Член 3

Специфични цели и показатели

1.   Общата цел по член 2 се изпълнява посредством следните специфични цели:

а)

Цел I — безопасност: да се укрепи и повиши безопасността на продуктите чрез ефективен надзор на пазара на цялата територия на Съюза.

Изпълнението на тази цел ще се измерва по-специално чрез дейността и ефективността на системата на ЕС за бърз обмен на информация за опасни потребителски продукти (RAPEX).

б)

Цел II — информиране и образование на потребителите и подкрепа за организациите на потребителите: да се повиши образованието, информираността и осведомеността на потребителите за техните права, да се разработи информационна база, която да послужи като основа за политиката за защита на потребителите, и да се подпомогнат организациите на потребителите, включително като се вземат предвид и специфичните потребности на уязвимите потребители.

в)

Цел III — права и правни средства за защита: да се развият и укрепят правата на потребителите, по-специално чрез добре обмислени регулаторни мерки и подобряване на достъпа до опростени, ефикасни, бързи и евтини правни средства за защита, включително механизми за извънсъдебно разрешаване на спорове.

Изпълнението на тази цел ще се измерва по-специално чрез данни за прибягването до извънсъдебни способи за разрешаване на трансгранични спорове, за работата на обща за целия Европейски съюз система за онлайн разрешаване на спорове и за процента потребители, които предприемат действия в отговор на възникнал проблем.

г)

Цел IV — правоприлагане: да се подкрепи спазването на правата на потребителите чрез укрепване на сътрудничеството между националните правоприлагащи органи и чрез подкрепа на потребителите с консултации и съвети.

Изпълнението на тази цел ще се измерва по-специално чрез нивото на информационния поток и ефективността на сътрудничеството в рамките на мрежата за сътрудничество между националните правоприлагащи органи в областта на защитата на потребителите, чрез дейността на европейските потребителски центрове и степента на тяхната известност сред потребителите.

Висококачествената информация и участието на потребителите са приоритет за множество сектори и следователно, когато е възможно, се интегрират изрично във всички секторни цели и действия, финансирани по програмата.

2.   Описанието на показателите се съдържа в приложение II.

3.   В съответствие с член 15, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове с цел адаптиране на показателите, посочени в приложение II.

Член 4

Допустими действия

Конкретните цели по член 3 се осъществяват посредством допустимите действия, посочени в следния списък:

а)

в рамките на цел I — безопасност:

1)

научни съвети и анализ на риска, свързани със здравето и безопасността на потребителите, по отношение на нехранителни продукти и услуги, включително подкрепа за работата на независимите научни комитети, учредени с Решение 2008/721/ЕО на Комисията (11);

2)

координиране на действията за надзор на пазара и за прилагане на законодателството в областта на безопасността на продуктите, в съответствие с Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (12), и действия за подобряване безопасността на услугите за потребителите;

3)

поддръжка и доразвиване на базите данни за козметичните продукти;

б)

в рамките на цел II — информация и образование на потребителите, както и подкрепа за организациите на потребителите:

4)

изграждане и подобряване на достъпа до информационната база, която ще служи като основа за разработването на политиката в области, засягащи потребителите, за създаването на по-добре обмислена и целенасочена нормативна уредба и за разкриването на евентуални нарушения във функционирането на пазара или промени в потребностите на потребителите, които да послужат за основа за разработването на политиката за защита на потребителите, за набелязването на най-проблематичните за потребителите области и за включването на интересите на потребителите в други политики на Съюза;

5)

подкрепа чрез финансиране на организации на потребителите на равнището на Съюза и чрез изграждане на капацитет на организациите на потребителите на националнои регионално равнище и на равнището на Съюза, повишаване на прозрачността и засилване на обмена на добри практики и експертен опит;

6)

повишаване прозрачността на потребителските пазари и на информацията за потребителите, като се гарантира, че потребителите разполагат със сравнима, надеждна и леснодостъпна информация, включително за трансгранични случаи, за да могат да сравняват не само цените, но и качеството и надеждността на стоките и услугите;

7)

повишаване на образованието на потребителите като процес, протичащ през целия живот, с особено внимание към уязвимите потребители;

в)

в рамките на цел III — права и правни средства за защита:

8)

подготовка от Комисията на законодателство и други регулаторни инициативи в областта на защитата на потребителите, наблюдение на транспонирането им от държавите членки и последваща оценка на тяхното въздействие, както и насърчаване на инициативи за съвместно регулиране и саморегулиране и наблюдение на реалното въздействие на тези инициативи върху потребителските пазари;

9)

улесняване на достъпа на потребителите до механизми за разрешаване на спорове, по-специално до способи за извънсъдебно разрешаване на спорове, включително посредством система за онлайн решаване на спорове, обхващаща целия Съюз, и включването в мрежа на националните органи за алтернативно разрешаване на спорове, като се обръща особено внимание на мерките, съобразени с потребностите и правата на уязвимите потребители; наблюдение на функционирането и ефективността на механизмите за разрешаване на потребителски спорове, включително чрез разработване и поддръжка на съответните средства на информационните технологии, и на обмена на настоящи добри практики и опит в държавите членки;

г)

в рамките на цел IV — правоприлагане:

10)

координиране на действията за надзор и правоприлагане във връзка с Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (13);

11)

финансово участие в съвместни действия с публичноправни органи или организации с нестопанска цел, влизащи в състава на мрежи на равнището на Съюза, които предоставят информация и помощ на потребителите, за да им се помогне да упражняват правата си и да получат достъп до подходящи механизми за разрешаване на спорове, включително и до способи за извънсъдебно разрешаване на спорове онлайн (мрежата на европейските потребителски центрове).

Където е приложимо, упоменатите в първата алинея на настоящия член допустими действия са допълнително уточнени в приложение I чрез изброяване на свързани с тях конкретни действия.

Член 5

Бенефициери, отговарящи на условията за отпускане на безвъзмездни средства

1.   Безвъзмездни средства за функционирането на организации на потребителите на равнището на Съюза могат да се отпускат на европейски организации на потребителите, които отговарят кумулативно на следните условия:

а)

да са неправителствени, с нестопанска цел, независими от промишлени, търговски и стопански интереси или други несъвместими интереси и да имат за свои основни цели и дейности укрепването и опазването на здравето, безопасността и икономическите и законни интереси на потребителите в Съюза;

б)

да имат за задача да представляват интересите на потребителите на равнището на Съюза чрез организации в поне половината от държавите членки, които са представителни по отношение на потребителите в съответствие с националното законодателство или практика и действат на регионално или национално равнище.

2.   Безвъзмездни средства за функционирането на международни организации, които насърчават прилагането на принципи и политики, способстващи за постигането на целите на Програмата, могат да се отпускат на организации, които отговарят на всички от следните условия:

а)

да са неправителствени, с нестопанска цел, независими от промишлени, търговски и стопански интереси или други несъвместими интереси и да имат за свои основни цели и дейности укрепването и опазването на здравето, безопасността и икономическите и законни интереси на потребителите;

б)

да извършват всички посочени по-долу дейности: предоставяне на официален механизъм, позволяващ на представителите на потребителите от Съюза и от трети държави да участват в политически дискусии и в разработването на политики, организиране на срещи с отговорни за политиката длъжностни лица и регулаторни органи с цел отстояване и защита на интересите на потребителите пред публичните органи, набелязване на общи проблеми и предизвикателства пред потребителите, отстояване на позициите на потребителите в контекста на двустранните отношения между Съюза и трети държави, допринасяне за обмена и разпространяването на експертен опит и познания по въпроси, засягащи потребителите, в Съюза и в трети държави, както и изготвяне на препоръки във връзка с разработването на политиките.

3.   Безвъзмездни средства за функционирането на органи на равнището на Съюза, създадени за координиране на действията за прилагане на законодателството в областта на безопасността на продуктите, могат да се отпускат на органи, признати за тази цел от законодателството на Съюза.

4.   Безвъзмездни средства за действие за органи, действащи на цялата територия на Съюза във връзка с разработването на кодекси за поведение, най-добри практики и насоки за съпоставяне на цените, качеството и дълготрайността на продуктите могат да се отпускат на органи, които отговарят на всички от следните условия:

а)

да са неправителствени, с нестопанска цел, независими от промишлени, търговски и стопански интереси или други несъвместими интереси и да включват сред своите основни цели и дейности за утвърждаване и защитата на интересите на потребителите;

б)

да упражняват дейност в поне половината от държавите членки.

5.   Безвъзмездни средства за организирането на прояви на председателството, свързани с политиката на Съюза за защита на потребителите, могат да се отпускат на национални органи на държавата членка, която изпълнява председателството на съставите на Съвета, с изключение на този по външни работи, или на органи, определени от тази държава членка.

6.   Безвъзмездни средства за действие, предназначени за органи в държавите членки, отговарящи за потребителските въпроси, и за съответните органи в трети държави, могат да се отпускат на органи, за които Комисията е нотифицирана в съответствие с Регламент (ЕО) № 2006/2004 или Директива 2001/95/ЕО от държава членка или от трета държава по член 7 от настоящия регламент, или на органи с нестопанска цел, които са изрично посочени от въпросните органи за тази цел.

7.   Безвъзмездни средства за длъжностни лица в сферата на правоприлагането от държавите членки и от трети държави могат да се отпускат на длъжностни лица от органите, за които Комисията е нотифицирана за целите на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2001/95/ЕО от държава членка или от трета държава по член 7 от настоящия регламент.

8.   Безвъзмездни средства за действие могат да се отпускат на посочени от държава членка или от трета държава по член 7 публичен орган или организация с нестопанска цел, подбрана чрез прозрачна процедура. Така посоченият орган е част от мрежа на Съюза, която предоставя информация и помощ за потребителите, за да им се помогне да упражняват правата си и да получат достъп до подходящ механизъм за разрешаване на спорове (Мрежа на европейските потребителски центрове). Между Комисията и Мрежата на европейските потребителски центрове и/или съставляващите я органи може да се установи рамково партньорство като механизъм за дългосрочно сътрудничество.

9.   Безвъзмездни средства за действие могат да се отпускат на органи за разглеждане на жалби, които са учредени и действат на територията на държавите членки на Съюза и в държавите от Европейската асоциация за свободна търговия, които участват в Европейското икономическо пространство, които отговарят за приемането на жалби на потребители или за предприемането на действия за намиране на решение по тях, за предоставянето на консултации исъвети или на информация на потребителите във връзка с жалби или запитвания и се явяват трета страна по жалба или запитване на потребител във връзка с търговец. Те не включват механизмите за разглеждане на потребителски жалби, използвани от търговците за разглеждане на запитвания и жалби с непосредственото участие на потребителя, нито механизмите за предоставяне на услуги във връзка с разглеждането на жалби, използвани от или от името на търговец.

Член 6

Финансова рамка

1.   Финансовият пакет за изпълнението на Програмата за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.е в размер на 188 829 000 EUR по текущи цени.

2.   Годишните бюджетни кредити се отпускат от Европейския парламент и от Съвета в границите на многогодишната финансова рамка.

Член 7

Участие на трети държави в Програмата

Програмата е отворена за:

а)

държавите от Европейската асоциация за свободна търговия, които участват в Европейското икономическо пространство, в съответствие с условията, установени в Споразумението за Европейското икономическо пространство;

б)

трети държави, по-специално присъединяващи се държави и държави кандидатки, както и потенциални кандидатки, и държави, спрямо които се прилага Европейската политика за съседство, в съответствие с общите принципи и общите правила и условия за участието им в програми на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения, решения на Съвета за асоцииране или подобни споразумения.

Член 8

Видове интервенции и максимални равнища на съфинансиране

1.   В съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 финансовото участие на Съюза може да приеме формата на безвъзмездни средства, обществени поръчки или всякаква друга форма на интервенция, необходима за постигането на целите, посочени в членове 2 и 3 от настоящия регламент.

2.   Безвъзмездните средства от Съюза и съответните им максимални равнища се определят, както следва:

а)

безвъзмездни средства за функционирането на организации на потребителите на равнището на Съюза, както са определени в член 5, параграф 1 — не повече от 50 % от допустимите разходи;

б)

безвъзмездни средства за функционирането на международни организации, които насърчават прилагането на принципи и политики, способстващи за постигането на целите на Програмата, както са определени в член 5, параграф 2 — не повече от 50 % от допустимите разходи;

в)

безвъзмездни средства за функционирането на органи на равнището на Съюза, създадени с цел координиране на действията за прилагане на законодателството в областта на безопасността на продуктите и признати за тази цел от законодателството на Съюза, както са определени в член 5, параграф 3 — не повече от 95 % от допустимите разходи;

г)

безвъзмездни средства за действие за органи, действащи на цялата територия на Съюза във връзка с разработването на кодекси за поведение, най-добри практики и насоки за съпоставяне на цените, качеството и дълготрайността на продуктите, както са определени в член 5, параграф 4 — не повече от 50 % от допустимите разходи;

д)

безвъзмездни средства за организирането на прояви на председателството, свързани с политиката на Съюза за защита на потребителите, за национални органи на държавата членка, която осъществява председателството на съставите на Съвета,с изключение на този по външни работи, или за органи, определени от тази държава членка — не повече от 50 % от допустимите разходи;

е)

безвъзмездни средства за действие за органи в държавите членки, отговарящи за потребителските въпроси, и за съответните органи в трети държави, участващи по силата на член 7, както са определени в член 5, параграф 6 — не повече от 50 % от допустимите разходи, освен в случай на действия от изключителна полза, като в този случай финансовото участие на Съюза в допустимите разходи не надвишава 70 %;

ж)

безвъзмездни средства за обмен на длъжностни лица в сферата на правоприлагането от държавите членки и от трети държави, участващи по силата на член 7, както са определени в член 5, параграф 7 — покриване на пътните и дневните разходи;

з)

безвъзмездни средства за действие за органи, посочени от държава членка или, трета държава, участваща по силата на член 7, както са определени в член 5, параграф 8 — не повече от 70 % от допустимите разходи;

и)

безвъзмездни средства за действие, предназначени за националните органи за разглеждане на потребителски жалби, както са определени в член 5, параграф 9 — не повече от 50 % от допустимите разходи.

3.   Действията се считат за действия от изключителна полза по смисъла на параграф 2, буква е), когато:

а)

по отношение на безвъзмездни средства, отпуснати на органите и за които Комисията е нотифицирана за целите на Регламент (ЕО) № 2006/2004 — в тях участват най-малко шест държави членки или действията са свързани с нарушения, които причиняват или има вероятност да причинят щети в две или повече държави членки;

б)

по отношение на безвъзмездни средства, отпуснати на органите, отговарящи за безопасността на потребителските продукти — в тях участват най-малко десет държави членки, участващи в европейската мрежа от органи на държавите членки, компетентни по въпросите на безопасността на продуктите, посочена в член 10 от Директива 2001/95/ЕО, или действията допринасят за изпълнението на предвидени в правен акт на Съюза дейности за наблюдение на пазара в областта на безопасността на потребителските продукти.

Член 9

Административна и техническа помощ

1.   С отпуснатите за Програмата финансови средства могат да се покриват и разходи за дейности по подготовка, наблюдение, контрол, одит и оценяване, които са необходими за управлението на Програмата и за осъществяването на нейните цели, наред с другото корпоративна комуникация по политическите приоритети на Съюза, доколкото те са свързани с общата цел на настоящия регламент, както и всякакви други разходи за техническа и административна помощ, направени от Комисията във връзка с управлението на Програмата.

2.   Общата сума, отпусната за покриване на разходите във връзка с дейности по подготовка, наблюдение, контрол, одит и оценяване, както и за техническа и административна помощ, посочени в параграф 1, не надвишава 12 % от финансовия пакет, заделен за Програмата.

Член 10

Методи на изпълнение

Комисията изпълнява Програмата, като си служи с методите на управление, предвидени в член 58 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

Член 11

Съгласуваност и взаимно допълване с други политики

Комисията, в сътрудничество с държавите членки, гарантира общата съгласуваност и взаимно допълване между Програмата и други политики, инструменти и действия на Съюза в тази област, по-специално по линия на многогодишната програма „Права, равенство и гражданство“ (14) за периода 2014—2020 г.

Член 12

Годишни работни програми

Комисията изпълнява Програмата посредством годишни работни програми. Годишните работни програми осъществяват по последователен начин целите, определени в членове 2 и 3, и действията, посочени в член 4 и уточнени допълнително в приложение I.

Комисията приема годишни работни програми под формата на актове за изпълнение в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 16, параграф 2 от настоящия регламент. В тези актове за изпълнение се съдържат елементите, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, и по-специално:

а)

извършването на действията в съответствие с член 4 от и приложение I към настоящия регламент и примерното разпределение на финансовите ресурси;

б)

графикът на планираните покани за участие в търгове и покани за представяне на предложения;

Член 13

Оценка и разпространение

1.   По искане на Комисията държавите членки ѝ предоставят информация за изпълнението и въздействието на Програмата.

2.   Комисията:

а)

до 30 септември 2017 г.:

i)

прави преглед на постигнатия напредък по изпълнението на целите на всички мерки (от гледна точка на резултатите и въздействието), на актуалното състояние във връзка с изпълнението на допустимите действия по член 4 и специфичните действия, посочени в приложение I, на разпределението на средствата в полза на бенефициерите в съответствие с условията, установени в член 5, на ефикасността на използването на средствата и съответната европейска добавена стойност, като отчита промените в развитието на защитата на потребителите, с оглед вземането на решение за подновяване, изменение или преустановяване на мерките;

ii)

представя доклада за оценка относно извършения преглед на Европейския парламент и на Съвета;

б)

при целесъобразност представя до 31 декември 2017 г. законодателно предложение или, при условията на параграф 3, приема делегиран акт.

В доклада за оценка се разглежда също възможността за опростяване, вътрешната и външната съгласуваност, актуалността на всички цели, както и приносът на мерките към приоритетите на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Под внимание се вземат резултатите от оценката на дългосрочното въздействие на предходната програма.

На въздействието в по-дългосрочен план и на устойчивостта на последиците от Програмата се прави оценка, която да послужи за основа на решение за евентуално подновяване, изменение или преустановяване на последваща програма.

3.   С цел да се вземе предвид ситуация, при която в доклада за оценка по параграф 2 бъде констатирано, че специфичните действия, посочени в приложение I, не са били изпълнени до 31 декември 2016 г. и не могат да бъдат изпълнени до края на Програмата, включително когато тези специфични действия вече нямат значение за постигането на целите, посочени в членове 2 и 3, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 15, за да измени приложение I чрез заличаване на въпросните специфични действия.

4.   Комисията прави публично достояние резултатите от действията, предприети в съответствие с настоящия регламент.

Член 14

Защита на финансовите интереси на Съюза

1.   Комисията предприема подходящи мерки, които да гарантират, че при изпълнението на действията, финансирани по силата на настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и, при установяване на нередности, чрез събиране на неправомерно платените суми и, когато е уместно, чрез ефективни, съразмерни и възпиращи административни и финансови санкции.

2.   Комисията или нейни представители и Европейската сметна палата имат правомощие за извършване на одити по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза съгласно настоящия регламент.

3.   Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да провежда разследвания, включително контрол и проверки на място в съответствие с процедурите, установени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (15), и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета (16), с оглед да се установи дали е налице измама, корупция или всякаква друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза във връзка със споразумение или решение за предоставяне на безвъзмездни средства или с договор, финансиран по силата на настоящия регламент.

4.   Без да се засягат параграфи 1, 2 и 3, споразуменията за сътрудничество с трети държави и международни организации, договорите, споразуменията и решенията за отпускане на безвъзмездни средства, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, съдържат разпоредби, с които Комисията, Европейската сметна палата и OLAF изрично се упълномощават да провеждат такива одити и разследвания в съответствие със своята компетентност.

Член 15

Делегиране

1.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове при спазване на установените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочени в член 3, параграф 3 и член 13, параграф 3, се предоставя на Комисията за периода на действие на Програмата.

3.   Делегирането на правомощието, посочено в член 3, параграф 3 и член 13, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява делегирането на посоченото в същото решение правомощие. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет на основание член 3, параграф 3 и член 13, параграф 3, влиза в сила единствено ако не е повдигнато възражение от страна на Европейския парламент или на Съвета в двумесечен срок от уведомяването на Европейския парламент и на Съвета за този акт или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 16

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 17

Преходни мерки

1.   Член 6 от Решение № 1926/2006/ЕО продължава да се прилага за действия, попадащи в обхвата на посоченото решение, които не са приключили към 31 декември 2013 г. Със заделените за Програмата финансови средства следователно могат да се покриват и разходи за техническа и административна помощ, необходими за осигуряване на прехода между мерките, приети по силата на Решение № 1926/2006/ЕО, и програмата.

2.   При необходимост в бюджета могат да бъдат вписани бюджетни кредити за периода след 31 декември 2020 г. за покриване на предвидените в член 9 разходи, за да се даде възможност за управление на действията, които не са приключили към 31 декември 2020 г.

Член 18

Отмяна

Решение № 1926/2006/ЕО се отменя, считано от 1 януари 2014 г.

Член 19

Влизане в сила и дата на прилагане

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 26 февруари 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS


(1)  ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 89.

(2)  ОВ C 225, 27.7.2012 г., стр. 217.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 14 януари 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 11 февруари 2014 г.

(4)  ОВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 11.

(5)  Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

(6)  Решение № 1926/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на програма за действие на Общността в областта на политиката за защита на потребителите (2007—2013) (ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 39).

(7)  ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(8)  Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността (ОВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1).

(9)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(10)  Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г.за определяне на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884).

(11)  Решение 2008/721/ЕО на Комисията от 5 август 2008 г. за създаване на съвещателна структура от научни комитети и експерти в областта на безопасността на потребителите, общественото здраве и околната среда и за отмяна на Решение 2004/210/ЕО (ОВ L 241, 10.9.2008 г., стр. 21).

(12)  Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4).

(13)  Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребители (ОВ L 364, 9.12.2004 г., стр. 1).

(14)  Регламент (ЕС) № 1381/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за създаване на програма „Права, равенство и гражданство“ за периода 2014—2020 година (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 62).

(15)  Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

(16)  Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ВИДОВЕ ДЕЙСТВИЯ

Цел I

Безопасност: да се укрепи и повиши безопасността на продуктите чрез ефективен надзор на пазара на цялата територия на Съюза

1.

Научни становища и анализ на риска, свързани със здравето и безопасността на потребителите, по отношение на нехранителни продукти и услуги, включително подкрепа за изпълнението на задачите на независимите научни комитети, създадени с Решение 2008/721/ЕО.

2.

Координиране на действията за надзор на пазара и за прилагане на законодателството в областта на безопасността на продуктите в съответствие с Директива 2001/95/ЕО и действия за подобряване безопасността на услугите за потребителите:

а)

разработване, модернизиране и поддръжка на средства на информационните технологии (като бази данни, информационни и комуникационни системи), по-специално с цел да се подобри ефективността на съществуващите системи чрез увеличаване на възможностите за експортиране на данни, сортиране и статистически извадки, и улесняване на електронния обмен и използването на данни между държавите членки;

б)

организиране на семинари, конференции, работни срещи и заседания на заинтересованите страни и експерти по въпросите на рисковете и прилагането на законодателството в областта на безопасността на продуктите;

в)

обмен на длъжностни лица в сферата на правоприлагането и обучение с фокус върху възприемането на основан на риска подход;

г)

специфични съвместни действия по сътрудничество в областта на безопасността на нехранителните потребителски продукти и услуги, съгласно Директива 2001/95/ЕО;

д)

наблюдение и оценка на безопасността на нехранителните продукти и услуги, включително изграждането на база данни за допълнителни стандарти или въвеждането на други критерии за безопасност, и изясняване на изискванията относно възможността за проследяване;

е)

административно сътрудничество, сътрудничество по прилагане на законодателството и проследяване на продуктите и разработване на превантивни действия с трети държави, различни от попадащите в обхвата на член 7 от настоящия регламент, включително с тези трети държави, от които произхождат по-голямата част от продуктите, за които в Съюза има уведомления за несъответствие със законодателството на Съюза;

ж)

подкрепа за органи, признати от законодателството на Съюза, във връзка с координирането между държавите членки на действията в сферата на правоприлагането.

3.

Поддръжка и доразвиване на базите данни за козметичните продукти

а)

поддръжка на портала за нотифициране за козметични продукти, създаден по силата на Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета (1);

б)

поддръжка на базата данни за козметичните съставки в подкрепа на прилагането на Регламент (ЕО) № 1223/2009.

Цел II

да се повиши образованието, информираността и осведомеността на потребителите за техните права, да се разработи информационна база, която да послужи за основа за политиката за защита на потребителите, и да се подпомогнат организациите на потребителите, като се вземат предвид и специфичните потребности на уязвимите потребители Информация и образование на потребителите, както и подкрепа за организациите на потребителите:

4.

Изграждане и подобряване на достъпа до информационната база, която ще служи като основа за разработването на политиките в области, засягащи потребителите, за създаването на по-добре обмислена и целенасочена нормативна уредба и за разкриването на евентуални нарушения във функционирането на пазара или промени в потребностите на потребителите, които предоставят основа за разработването на политиката за защита на потребителите, за набелязването на най-проблематичните за потребителите области и за включването на интересите на потребителите в други политики на Съюза, включително:

а)

обхващащи цялата територия на Съюза проучвания и анализи на потребителите и на потребителските пазари с цел създаването на интелигентна и целенасочена нормативна уредба и разкриването на евентуални нарушения във функционирането на пазара или промени в потребностите на потребителите;

б)

разработване и поддръжка на бази данни, по-специално за да се предоставят събраните данни на разположение на заинтересованите страни,като потребителски организации, национални органи и изследователи;

в)

изготвяне и анализ на статистическа и друга релевантна информация на национално равнище. Събирането, по-специално на националните данни и показатели за цените, жалбите, мерките за прилагане, правните средства за защита, ще бъде осъществявано в сътрудничество със заинтересованите страни на национално равнище.

5.

Оказване на подкрепа на организации на потребителите на равнището на Съюза чрез финансиране и чрез изграждане на капацитет на организациите на потребителите на равнището на Съюза, както и на национално и регионално равнище, повишаване на прозрачността и засилване на обмена на добри практики и експертен опит.

а)

финансово подпомагане за функционирането на организациите на потребителите на равнището на Съюза, представляващи интересите на потребителите, в съответствие с член 5, параграф 1 от настоящия регламент;

б)

изграждане на капацитета на регионални, национални и европейски организации на потребителите, особено чрез обучение, предоставяно на различни езици и на цялата територия на Съюза, и обмен на добри практики и експертен опит за членове на персонала, по-специално за организации на потребителите в държави членки, където те не са достатъчно развити, или при които наблюдението на потребителските пазари и на потребителската среда в държавите членки разкрива сравнително ниска степен на доверие и осведоменост на потребителите;

в)

повишаване на прозрачността и обмена на добри практики и експертен опит, по-специално чрез засилване на работата в мрежа, подкрепено от създаването на онлайн портал за организациите на потребителите, който да предлага интерактивно пространство за обмен и работа в мрежа и да предоставя безплатно разработените по време на обученията материали;

г)

подкрепа за международни органи, отстояващи принципи и политики, които са в съответствие с целите на Програмата.

6.

Повишаване прозрачността на потребителските пазари и на информацията за потребителите, предприемане на мерки, които да гарантират, че потребителите разполагат със съпоставими, надеждни и леснодостъпни данни, включително за трансгранични случаи, за да могат да сравняват не само цените, но и качеството и надеждността на стоките и услугите

а)

кампании за повишаване на осведомеността по въпроси, засягащи потребителите, включително чрез съвместни действия с държавите членки;

б)

действия за повишаване на прозрачността на потребителските пазари, например по отношение на финансовите продукти на дребно, енергетиката, технологиите в областта на цифровизацията и телекомуникациите, транспорта;

в)

действия за улесняване достъпа на потребителите до значима, съпоставима, надеждна и леснодостъпна информация за стоки, услуги и пазари, особено по отношение на цените, качеството и надеждносттаа на стоките и услугите, независимо дали офлайн или онлайн, например чрез уебсайтове за сравняване, и действия, имащи за цел да обезпечат високото качество и надеждност на такива уебсайтове, в това число при трансгранични покупки;

г)

действия, подобряващи достъпа на потребителите до информация за устойчиво потребление на стоки и услуги;

д)

подкрепа за прояви, свързани с политиката на Съюза за защита на потребителите и организирани от председателството на съставите на Съвета, с изключение на този по външни работи, по различни въпроси в съответствие с установените приоритети на политиката на Съюза;

е)

финансова подкрепа за националните органи,имаща за цел да им помогне да използват хармонизирана методология за класифициране и докладване на потребителски жалби и запитвания;

ж)

подкрепа за организации, действащи на цялата територия на Съюза във връзка с разработването на кодекси за поведение, на добри практики и насоки за съпоставяне на цените, качеството и устойчивостта, включително чрез сравнителни интернет сайтове;

з)

подкрепа за комуникационни дейности по въпроси от интерес за потребителите, включително чрез насърчаване на разпространяването от медиите на точна и полезна информация по тези въпроси.

7.

Повишаване на образованието на потребителите като процес, протичащ през целия живот, с особено внимание към уязвимите потребители

а)

разработване на интерактивна платформа за обмен на добри практики и на материали за образование на потребителите през целия им живот с особено внимание към уязвимите потребители, които срещат затруднения с достъпа до информация и разбирането ѝ, с цел да се гарантира, че те няма да бъдат подвеждани;

б)

разработване на мерки и на образователни материали с цел ограмотяване в сътрудничество със заинтересованите страни като национални власти, преподаватели, организации на потребителите и местни участницц, които участват пряко в сферата на защита на потребителите и, по специално като използват (например чрез събиране, компилация, превод и разпространение) материали, изготвени на национално равнище или за целите на предходни инициативи, на различни носители, включително цифрови, например във връзка с правата на потребителите, в това число трансгранични въпроси, здравето и безопасността на потребителите, законодателството на Съюза в областта на защитата на потребителите, устойчивото и етично потребление, включително схеми за сертифициране на Съюза, финансовото образование и образование на медиите.

Цел III

Права и правни средства за защита: развиване и укрепване на правата на потребителите, по-специално чрез интелигентни регулаторни мерки и подобряване на достъпа до опростени, ефикасни, бързи и евтини правни средства за защита, включително на механизми за извънсъдебно разрешаване на спорове

8.

Подготовка от Комисията на законодателство в областта на защитата на потребителите и други регулаторни инициативи, наблюдение на транспонирането им от държавите членки и последващо оценяване на тяхното въздействие и насърчаване на инициативите за съвместно регулиране и за саморегулиране и наблюдение на реалното въздействие на тези инициативи върху потребителските пазари, включително:

а)

проучвания и действия по интелигентно регулиране като оценки ex-ante и ex-post, оценки на въздействието, обществени консултации, оценка и опростяване на съществуващото законодателство;

б)

семинари, конференции, работни срещи и заседания на заинтересованите страни и експерти;

в)

разработване и поддръжка на леснодостъпни публични бази данни, обхващащи прилагането на законодателството на Съюза в областта на защитата на потребителите;

г)

оценка на действията, предприети по Програмата.

9.

Улесняване на достъпа на потребителите до механизми за разрешаване на спорове, в частност до способи за извънсъдебно разрешаване на спорове, включително посредством система за онлайн решаване на спорове, обхващаща целия Съюз, и включването в мрежа на националните органи за извънсъдебно разрешаване на спорове, като се обръща особено внимание на мерките, съобразени с нуждите и правата на уязвимите потребители; наблюдение на действието и ефективността на механизмите за разрешаване на спорове за потребителите, включително чрез развитие и поддръжка на съответните средства на информационните технологии и обмен на настоящи добри практики и опит в държавите членки

а)

развитие и поддръжка на средства на информационните технологии;

б)

подкрепа за развитието на обхващаща цялата територия на Съюза система за онлайн разрешаване на спорове и нейната поддръжка, включително за свързаните с нейното функциониране услуги като например писмен превод;

в)

подкрепа за работата в мрежа на национални органи за извънсъдебно разрешаване на спорове и за обмена и разпространяването от тяхна страна на добри практики и опит;

г)

развитие на специфични инструменти за улесняване на достъпа до правни средства за защита за уязвими лица, които са по-малко склонни да търсят защита.

Цел IV

Правоприлагане: да допринесе за спазване на правата на потребителите чрез укрепване на сътрудничеството между националните правоприлагащи органи и чрез подкрепа на потребителите с консултации и съвети

10.

Координиране на действията за надзор и правоприлагане в съответствие с Регламент (ЕО) № 2006/2004, включително:

а)

развитие и поддръжка на средства на информационните технологии като бази данни, информационни и комуникационни системи;

б)

действия за подобряване на сътрудничеството между органите, както и координиране на действията за надзор и правоприлагане, като например обмен на длъжностни лица в сферата на правоприлагането, съвместни дейности, обучения за длъжностни лица в сферата на правоприлагането и за членове на съдебната власт;

в)

организиране на семинари, конференции, работни срещи и заседания на заинтересовани страни и експерти по въпроси на правоприлагането;

г)

административно сътрудничество и сътрудничество в сферата на правоприлагането с трети държави, които не участват в програмата, и с международни организации.

11.

Финансово участие в съвместни действия с публични органи или организации с нестопанска цел, влизащи в състава на мрежи на равнището на Съюза, които предоставят информация и помощ на потребителите, имащи за цел да им се помогне да упражняват правата си и да получат достъп до подходящ механизъм за разрешаване на спорове, включително до способи за извънсъдебно разрешаване на споровете онлайн (мрежата на европейските потребителски центрове), включително:

а)

разработването и поддръжката на средства на информационните технологии като бази данни, информационни и комуникационни системи, необходими за нормалното функциониране на мрежата на европейските потребителски центрове;

б)

действия за повишаване на видимостта и популярността на европейските потребителски центрове.


(1)  Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 59).


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПОКАЗАТЕЛИ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 3 ОТ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ

Цел I

Безопасност: да се укрепи и повиши безопасността на продуктите чрез ефективен надзор на пазара на цялата територия на Съюза

Показател

Източник

Сегашно състояние

Заложена цел

Процент на уведомленията по RAPEX, водещи до поне една реакция (от други държави членки)

RAPEX

43 % (843 уведомления) през 2010 г.

10-процентно увеличение за 7 години

Съотношение брой реакции/брой уведомления (сериозни рискове) (1)

RAPEX

1,07 през 2010 г.

15-процентно увеличение до 2020 г.

Цел II

Информация и образование на потребителите и подкрепа за потребителските организации: да се повиши образованието, информираността и осведомеността на потребителите за техните права, да се разработи информационна база, която да служи като основа за политиката за защита на потребителите, и да се окаже подкрепа на организациите на потребителите

Показател

Източник

Сегашно състояние

Заложена цел

Брой органи, занимаващи се с разглеждането на жалби, и страни, предаващи жалби в ECCRS

ECCRS (Европейска система за регистриране на потребителски жалби)

33 органа, занимаващи се с разглеждането на жалби, от 7 държави през 2012 г.

70 органа, занимаващи се с разглеждането на жалби, от 20 държави до 2020 г.

Цел III

Права и правни средства за защита: развиване и укрепване на правата на потребителите, по-специално чрез интелигентни регулаторни мерки и подобряване на достъпа до опростени, ефикасни, бързи и евтини правни средства за защита, включително чрез механизми за извънсъдебно разрешаване на спорове

Показател

Източник

Сегашно състояние

Заложена цел

Процент на трансграничните случаи, отнесени от европейските потребителски центрове (ЕПЦ) за разрешаване на спорове

Годишен доклад на ЕПЦ

9 % през 2010 г.

75 % до 2020 г.

Брой на случаите на територията на Съюза, отнесени към системата за онлайн разрешаване на спорове (ОРС)

Платформа за ОРС

17 500 (жалби, получени в европейските потребителски центрове във връзка с електронна търговия) през 2010 г.

100 000 до 2020 г.

Процент на потребителите, които през последните 12 месеца са предприели действия в отговор на възникнал проблем

Таблица с резултати за потребителите

83 % през 2010 г.

90 % през 2020 г.

Цел 4

Прилагане: да се подкрепи прилагането на правата на потребителите чрез укрепване на сътрудничеството между националните правоприлагащи органи и чрез подкрепа на потребителите с консултации и съвети

Показател

Източник

Сегашно състояние

Заложена цел

Ниво на информационния поток и сътрудничество в рамките на мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите (CPC):

База данни на мрежата CPC (CPCS)

Усреднени годишни стойности за периода 2007—2010 г.

 

брой на постъпилите искания за обмен на информация между органи, участващи в СРС

 

129

30-процентно увеличение до 2020 г.

брой на постъпилите искания за предприемане на мерки за прилагане между органи, участващи в СРС

 

142

30-процентно увеличение до 2020 г.

брой на сигналите в рамките на мрежата СРС

 

63

30-процентно увеличение до 2020 г.

Процент на исканията за прилагане, обработени в рамките на 12 месеца в мрежата СРС

База данни на мрежата CPC (CPCS)

50 % (референтен период 2007—2010 г.)

60 % до 2020 г.

Процент на исканията за информация, обработени в рамките на 3 месеца в мрежата СРС

База данни на мрежата CPC (CPCS)

33 % (референтен период 2007—2010 г.)

50 % до 2020 г.

Брой контакти с потребители, обработени от европейските потребителски центрове (ЕПЦ)

Доклад на ЕПЦ

71 000 през 2010 г.

50-процентно увеличение до 2020 г.

Брой посещения на уебсайтовете на ЕПЦ

Доклад за оценка на мрежата на европейските потребителски центрове

1 670 000 през 2011 г.

70-процентно увеличение до 2020 г.

Тези показатели биха могли да бъдат съобразени с показатели от общ характер и с хоризонтални показатели.


(1)  едно уведомление може да предизвика няколко реакции на органи от други държави членки


20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/57


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 255/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 26 февруари 2014 година

за изменение на Регламенти (ЕО) № 2008/97, (ЕО) № 779/98 и (ЕО) № 1506/98 на Съвета в областта на вноса на маслиново масло и други селскостопански продукти от Турция във връзка с делегираните и изпълнителните правомощия, които следва да бъдат предоставени на Комисията

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 2008/97 на Съвета (2) предоставя на Комисията правомощия да приема подробни правила за прилагане на специален режим при вноса на маслиново масло и някои други селскостопански продукти с произход от Турция. Той дава правомощия на Комисията също така да приема корекции по споменатия регламент, в случай че специалният режим, предвиден в съответното споразумение за асоцииране, бъде изменен.

(2)

Регламент (ЕО) № 779/98 на Съвета (3) представя на Комисията правомощия да приема специални подробни правила във връзка с прилагането на режима на внос за продуктите, посочени в приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), които са с произход от Турция и чийто внос в Съюза е разрешен съгласно условията, определени в Решение № 1/98 на Съвета за асоцииране ЕО–Турция (4).

(3)

Регламент (ЕО) № 1506/98 на Съвета (5) дава на Комисията правомощия да отменя мерките за премахване, посочени в същия регламент, след като бъдат отстранени пречките за преференциалния износ от Съюза към Турция.

(4)

В резултат на влизането в сила на Договора от Лисабон предоставените на Комисията правомощия по Регламенти (ЕО) № 2008/97, (ЕО) № 779/98 и (ЕО) № 1506/98 следва да бъдат приведени в съответствие с членове 290 и 291 от ДФЕС.

(5)

С цел да допълни или измени определени несъществени елементи на Регламент (ЕО) № 2008/97 на Комисията следва да бъдe делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с изменения на споменатия регламент, които са необходими в случай че настоящите условия на специалния режим, предвидени в Споразумението за асоцииране, бъдат изменени, по-специално по отношение на сумите, или ако бъде сключено ново споразумение. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(6)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на Регламенти (ЕО) № 2008/97, (ЕО) № 779/98 и (ЕО) № 1506/98, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕО) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(7)

Следователно Регламенти (ЕО) № 2008/97, (ЕО) № 779/98 и (ЕО) № 1506/98 следва да бъдат съответно изменени,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 2008/97 се изменя, както следва:

1)

Членове 7 и 8 се заменят със следното:

„Член 7

Чрез актове за изпълнение Комисията приема правила, необходими за прилагането на специалния режим на внос, определен в настоящия регламент. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 8б, параграф 2.

Член 8

С цел да спази международните ангажименти и в случай, че Съветът е решил да одобри измененията на настоящите условия на специалния режим, предвидени в Споразумението за асоцииране, или да сключи ново споразумение, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 8а относно произтичащите от това изменения на настоящия регламент.“

2)

Вмъкват се следните членове:

„Член 8а

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 8, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 9 април 2014 г.. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 8, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението, дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 8, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 8б

1.   Комисията се подпомага от комитета за общата организация на селскостопанските пазари, създаден с член 229 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (8).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   Когато становището на комитета трябва да бъде получено по писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, ако в рамките на срока за даване на становище председателят на комитета вземе такова решение или най-малко една четвърт от членовете на комитета отправят такова искане.

Член 2

Регламент (ЕО) № 779/98 се изменя, както следва:

1)

Член 1 се заменя със следното:

„Член 1

Чрез актове за изпълнение Комисията приема правила, необходими за прилагането на режима на внос за продуктите, изброени в приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз, които произхождат от Турция и са внесени в Съюза при условията, предвидени в Решение № 1/98 на Съвета за асоцииране ЕО–Турция. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, предвидена в член 2а, параграф 2.“

2)

Вмъква се следният член:

„Член 2а

1.   Комисията се подпомага от комитета за общата организация на селскостопанските пазари, създаден с член 229 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   Когато становището на комитета трябва да бъде получено по писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, ако в рамките на срока за даване на становище председателят на комитета вземе такова решение или най-малко една четвърт от членовете на комитета отправят такова искане.

Член 3

Регламент (ЕО) № 1506/98 се изменя, както следва:

1)

Член 3 се заменя със следното:

„Член 3

Чрез актове за изпълнение Комисията прекратява мерките за премахване по член 2, след като бъдат отстранени пречките за преференциалния износ от Съюза към Турция. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 3а, параграф 2.“

2)

Вмъква се следният член:

„Член 3а

1.   Комисията се подпомага от комитета за общата организация на селскостопанските пазари, създаден с член 229 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (11). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (12).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   Когато становището на комитета трябва да бъде получено по писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, ако в рамките на срока за даване на становище председателят на комитета вземе такова решение или най-малко една четвърт от членовете на комитета отправят такова искане.

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 26 февруари 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS


(1)  Позиция на Европейския парламент от 14 януари 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 17 февруари 2014 г.

(2)  Регламент (ЕО) № 2008/97 на Съвета от 9 октомври 1997 г. относно установяване на определени правила за прилагане на специален режим при вноса на маслиново масло и някои други селскостопански продукти с произход от Турция (ОВ L 284, 16.10.1997 г., стр. 17).

(3)  Регламент (ЕО) № 779/98 на Съвета от 7 април 1998 г. относно вноса в Общността на селскостопански продукти с произход от Турция, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 4115/86 и за изменение на Регламент (ЕО) № 3010/95 (ОВ L 113, 15.4.1998 г., стр. 1).

(4)  ОВ L 86, 20.3.1998 г., стр. 1.

(5)  Регламент (ЕО) № 1506/98 на Съвета от 13 юли 1998 г. за установяване на отстъпка под формата на тарифна квота на Общността за Турция през 1998 г. по отношение на лешниците и за суспендиране на определени отстъпки (ОВ L 200, 16.7.1998 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(7)  Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на Регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).

(8)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“

(9)  Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на Регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).

(10)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“

(11)  Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на Регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).

(12)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“


Изявление на Комисията относно кодифицирането

Приемането на настоящия регламент ще доведе до значителен брой изменения на въпросните актове. За да се подобри четливостта на засегнатите актове, Комисията ще предложи кодифициране на актовете възможно най-скоро след приемането на регламента и най-късно до 30 септември 2014 г.


Изявление на Комисията относно делегираните актове

В контекста на настоящия регламент Комисията припомня задължението, което е поела в параграф 15 от Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия, да предоставя на Парламента изчерпателна информация и документация относно своите заседания с национални експерти, проведени в рамките на подготовката на делегирани актове.


20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/61


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 256/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 26 февруари 2014 година

относно нотифицирането до Комисията на инвестиционните проекти в областта на енергийната инфраструктура в Европейския съюз, за замяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 617/2010 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 736/96 на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 194 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Наличието на цялостна картина на развитието на инвестициите в областта на енергийната инфраструктура в Съюза е от съществено значение за развитието на енергийната политика на Съюза, както и за да може Европейската комисия да изпълнява задачите си в областта на енергетиката. Наличието на редовна и актуална информация следва да даде възможност на Комисията да прави необходимите сравнения и оценки и да предлага подходящи мерки въз основа на съответните данни и анализи, по-специално по отношение на бъдещия баланс между предлагането и търсенето на енергия.

(2)

През последните години енергийната обстановка в Съюза и извън него значително се промени, поради което инвестициите в енергийната инфраструктура се превръщат в ключов въпрос за осигуряването на енергийните доставки за Съюза, за функционирането на вътрешния пазар и за започнатия от Съюза преход към нисковъглеродна енергийна система.

(3)

Новият енергиен контекст изисква значителни инвестиции във всички видове инфраструктура във всичките енергийни сектори, както и разработване на нови видове инфраструктура и нови технологии, които да навлязат на пазара. Либерализацията на енергийния сектор и по-нататъшното интегриране на вътрешния пазар отреждат по-важна роля на икономическите оператори в инвестиционния процес. В същото време някои нови изисквания на енергийната политика, като например целите, засягащи микса на горива, ще доведат до промяна в политиката на държавите-членки в посока на създаването на нова и/или модернизирана енергийна инфраструктура.

(4)

Във връзка с това следва да се обърне по-голямо внимание на инвестициите в енергийна инфраструктура в Съюза, по-специално за да се предвиждат проблемите, да се насърчават добрите практики и да се постигне по-голяма прозрачност по отношение на бъдещото развитие на енергийната система на Съюза.

(5)

Ето защо Комисията, и по-специално нейната Служба за наблюдение на енергийния пазар, следва да разполагат с точни данни и информация за инвестиционните проекти, включително относно извеждането от експлоатация, в най-значимите компоненти на енергийната система на Съюза.

(6)

Данните и информацията за предвидимите промени в мощностите за производство, пренос и съхранение на енергия и за проектите в различните сектори на енергетиката са от интерес за Съюза и имат значение за бъдещите инвестиции. Ето защо, необходимо е да се осигури нотифициране до Комисията на инвестиционните проекти с вече започнали дейности съответно по изграждане или извеждане от експлоатация, или също проектите, за които е взето окончателно инвестиционно решение.

(7)

Съгласно членове 41 и 42 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Договора за Евратом), предприятията са длъжни да нотифицират инвестиционните си проекти. Необходимо е тази информация да бъде допълнена, по-специално, с периодично докладване относно изпълнението на инвестиционните проекти. Такова допълнително докладване не засяга членове 41—44 от Договора за Евратом. Налагането на двойно бреме за предприятията обаче следва да се избягва при всяка възможност.

(8)

За да може Комисията да разполага с надеждна картина за бъдещото развитие на енергийната система в Съюза като цяло, необходимо е да има хармонизирана рамка за докладване по отношение на инвестиционните проекти, основаваща се на актуализирани категории официални данни и информация, които да се предоставят от държавите-членки.

(9)

За тази цел държавите-членки следва да нотифицират до Комисията данни и информация за инвестиционните проекти за планираната или изграждана енергийна инфраструктура на тяхна територия в областта на производството, съхранението и преноса на течни горива, природен газ, електроенергия, включително електроенергия от възобновяеми източници, електроенергия от въглища и лигнит, комбинираното производство на електроенергия и полезна топлоенергия, производството на биогорива, както и в областта на улавянето, преноса и съхранението на въглероден диоксид. Държавите-членки следва също така да нотифицират до Комисията данни и информация за инвестиционните проекти за междусистемни електро- и газопреносни връзки с трети държави. Съответните предприятия следва да са задължени да предоставят такива данни и информация на съответната държава-членкиа.

(10)

Като се има предвид времевият хоризонт на инвестиционните проекти в енергийния сектор, докладването веднъж на всеки две години би трябвало да е достатъчно.

(11)

С оглед да бъдат избегнати непропорционални административни натоварвания и да се сведат до минимум разходите на държавите-членки и на предприятията, по-специално на малките и средните предприятия, настоящият регламент следва да разрешава освобождаване на държавите-членки и на предприятията от задължения за докладване, при условие че на Комисията вече е предоставена равностойна информация в съответствие с отнасящите се за енергетиката правни актове на Съюза и насочени към постигане на целите за изграждане на конкурентни енергийни пазари в Съюза, за постигане на устойчиво развита енергийна система в Съюза и за сигурност на енергийните доставки за Съюза. Ето защо следва да се избягва дублирането на изискванията за докладване, предвидени в третия пакет от документи за вътрешния пазар на електроенергия и природен газ. С цел да намали тежестта във връзка с докладването, Комисията следва да окаже помощ на държавите-членки, за да изясни в кои случаи счита, че данните или информацията, които вече са били нотифицирани до нея съгласно други правни актове, изпълняват изискванията на настоящия регламент.

(12)

За обработката на данните, както и за да се опрости и обезпечи сигурността на нотифицирането на данните, Комисията, и по-специално нейната Служба за наблюдение на енергийния пазар, следва да могат да вземат всички подходящи мерки в това отношение, по-специално използването на интегрирани инструменти и процедури от областта на информационните технологии, което следва да гарантира поверителността на данните или информацията, нотифицирани до Комисията.

(13)

Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от страна на държавите-членки е уредена с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), а защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от Комисията е уредена с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (4). Настоящият регламент не променя тези разпоредби.

(14)

Държавите-членки или техните упълномощени институции и Комисията следва да запазват поверителността на чувствителните от търговска гледна точка данни и информация. Ето защо държавите-членки или техните упълномощени институции следва да агрегират такива данни и информация на национално равнище преди предаването им на Комисията, с изключение на данните и информацията, свързани с трансгранични проекти за пренос на енергия. Ако е необходимо, Комисията следва допълнително да агрегира тази информация, така че да предотврати разкриването или определянето по дедуктивен път на данни за отделните предприятия или инсталации.

(15)

Комисията, и по-специално нейната Служба за наблюдение на енергийния пазар, следва да изготвят периодичен междусекторен анализ на структурното развитие и перспективите на енергийната система на Съюза, и когато това е целесъобразно, по-подробен анализ на определени аспекти на енергийната система. Тези анализи следва, по-специално, да допринасят за повишаването на енергийната сигурност чрез установяването на възможни инфраструктурни и инвестиционни несъответствия от гледна точка на постигането на баланс между предлагането и търсенето на енергия. Също така, анализите следва да се използват при обсъждане на равнището на Съюза на енергийните инфраструктури, и затова следва да бъдат изпращани на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет и да бъдат предоставяни на разположение на заинтересованите страни.

(16)

Малките и средните предприятия ще могат, в контекста на извършваното от тях инвестиционно планиране, да се възползват от междусекторния анализ на Комисията и от данните и информацията, публикувани от нея в съответствие с настоящия регламент.

(17)

Комисията може да използва съдействие от експерти от държавите-членки или други компетентни експерти, с оглед постигане на общо разбиране за потенциалните несъответствия в инфраструктурата и свързаните с тях рискове и за да се насърчи прозрачността по отношение на бъдещото развитие, което е от особен интерес за новите участници на пазара.

(18)

Настоящият регламент следва да замени Регламент (ЕС, Евратом) № 617/2010 на Съвета (5), който беше отменен от Съда на Европейския съюз на 6 септември 2012 г. (6), но действието му беше запазено до влизането в сила на нов регламент. Следователно с влизането в сила на настоящия регламент, отмяната на Регламент (ЕС, Евратом) № 617/2010, както беше постановено от Съда, следва да породи действие. Освен това Регламент (ЕО) № 736/96 на Съвета (7), който беше отменен от отменения Регламент (ЕС, Евратом) № 617/2010, следва да бъде отменен от настоящия регламент.

(19)

Формата и подробните технически изисквания за нотификация до Комисията на данни и информация относно инвестиционните проекти в областта на енергийната инфраструктура са зададени в Регламент (ЕС, Евратом) № 833/2010 на Комисията (8). Регламент (ЕС, Евратом) № 833/2010 следва да продължи да се прилага до неговото преразглеждане, което ще бъде направено след приемането на настоящия регламент.

(20)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, а поради техния обхват и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и обхват

1.   С настоящия регламент се въвежда обща нормативна уредба за нотификация до Комисията на данни и информация за инвестиционни проекти за енергийна инфраструктура в секторите на течните горива, природния газ, въглищата, електроенергията, включително електроенергията от възобновяеми източници, електроенергията от въглища и лигнит, комбинираното производство на електроенергия и полезна топлоенергия, както и за инвестиционните проекти за производство на биогорива и за улавяне, пренос и съхранение на въглероден диоксид, генериран в тези сектори.

2.   Настоящият регламент се прилага за инвестиционните проекти от посочените в приложението видове, които са с вече започнали дейности по изграждане или извеждане от експлоатация, или за които е взето окончателно инвестиционно решение.

Също така, държавите-членки могат да предоставят прогнозни данни или предварителна информация за инвестиционните проекти от посочените в приложението видове, по които е планирано започването на строителство в рамките на пет години или извеждане от експлоатация в рамките на три години, но за които още не е взето окончателно инвестиционно решение.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)

„Инфраструктура“ означава всякакъв вид инсталации или част от инсталация, свързани с производството, преноса и съхранението, включително междусистемните връзки между Съюза и трети държави;

2)

„Инвестиционни проекти“ означава проекти, имащи за цел:

i)

изграждане на нова инфраструктура;

ii)

преобразуване, модернизация, увеличаване или намаляване на капацитета на съществуваща инфраструктура;

iii)

частично или пълно извеждане от експлоатация на съществуваща инфраструктура;

3)

„Окончателно инвестиционно решение“ означава решението, взето на равнището на предприятие, за окончателно заделяне на средства за инвестиционния етап на даден проект;

4)

„Инвестиционен етап“ означава етапът, по време на който се извършва изграждането или извеждането от експлоатация и се правят капиталови разходи; този етап не включва етапа на планиране;

5)

„Етап на планиране“ означава етапът, по време на който се подготвя изпълнението на проекта, и който може да включва, в зависимост от конкретния случай, технико-икономическа оценка, предпроектни и технически проучвания, получаване на лицензи и разрешения и поемане на капиталови разходи;

6)

„Инвестиционни проекти в процес на изграждане“ означава инвестиционни проекти, чиито строителни работи са започнали и за които вече са направени капиталови разходи;

7)

„Извеждане от експлоатация“ означава етапът, по време на който окончателно се спира експлоатацията на даден инфраструктурен обект;

8)

„Производство“ означава генерирането на електроенергия и производството на горива, включително биогорива;

9)

„Пренос“ означава транспортирането на енергийни източници или продукти или въглероден диоксид по мрежа, по-специално:

i)

по тръбопроводи, различни от тръбопроводната мрежа на находището/производителя (upstream pipeline network) и от тръбопроводните мрежи, използвани предимно за разпределение; или

ii)

по електрически мрежи за свръхвисоко и високо напрежение, различни от мрежите, използвани предимно за електроразпределение;

10)

„Улавяне“ означава процеса на улавяне на въглероден диоксид от промишлени инсталации за съхранение;

11)

„Съхранение“ означава временното или постоянното складиране на енергия или енергийни източници в надземна или подземна инфраструктура или геоложки обекти, или нагнетяването и задържането на въглероден диоксид в подземни геоложки образувания;

12)

„Предприятие“ означава всяко физическо или юридическо частно или публично лице, което взема решения за инвестиционни проекти или ги изпълнява;

13)

„Енергийни източници“ означава:

i)

първични енергийни източници, като например нефт, природен газ или въглища;

ii)

преобразувани енергийни източници, като например електроенергия;

iii)

възобновяеми енергийни източници, включително водноелектрическа енергия, биомаса, биогаз, вятърна енергия, слънчева енергия, енергия на приливите и отливите, енергия на вълните и геотермална енергия; както и

iv)

енергийни продукти, като например рафинирани нефтопродукти и биогорива;

14)

„Специален орган“ означава орган, на който по силата на специфичен за енергийния сектор правен акт на Съюза са възложени подготовката и приемането на многогодишни планове за развитие на енергийните мрежи и за инвестиции в целия ЕС в областта на енергийната инфраструктура, като например Европейската мрежа на операторите на електропреносни системи (ENTSO-E), посочена в член 4 от Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета (9), и Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи (ENTSO-G), посочена в член 4 от Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета (10);

15)

„Агрегирани данни“ означава данни, агрегирани на равнището на една или повече държави-членки.

Член 3

Нотификация на данни

1.   Без да излизат извън рамките на пропорционалното натоварване за събиране и докладване на данни, държавите-членки или институциите, на които те възложат тази задача, трябва да компилират всички данни и информация, изисквани в настоящия регламент, започвайки от 1 януари 2015 г. и след това — на всеки две години.

Те трябва да нотифицират до Комисията посочените в настоящия регламент данни и съответната проектна информация в 2015 г., като тази година е първата година на докладване, и след това — на всеки две години. Така нотифицираните данни трябва да са в агрегиран вид, освен данните и съответната информация, свързани с трансгранични проекти за пренос на енергия.

Държавите-членки или упълномощените от тях институции трябва да нотифицират данните и съответната проектна информация в агрегиран вид в срок до 31 юли от съответната година на докладване.

2.   Държавите-членки или упълномощените от тях институции се освобождават от задълженията по параграф 1, ако и доколкото в съответствие със специфичните за енергийния сектор правни актове на Съюза или с Договора за Евратом:

а)

съответната държава-членка или упълномощената от нея институция вече са нотифицирали до Комисията исканите данни или информация, отговарящи на,тези, изисквани по настоящия регламент, и са посочили датата на съобщаването и съответния специфичен правен акт; или

б)

на специален орган е възложена подготовката на многогодишен инвестиционен план за енергийна инфраструктура на равнището на ЕС и за тази цел той събира данни и информация, отговарящи на тези, изисквани по настоящия регламент. В такъв случай и за целите на настоящия регламент, този специален орган трябва да нотифицира всички съответни данни и информация до Комисията.

Член 4

Източници на данни

Съответните предприятия трябва да нотифицират посочените в член 3 данни или информация до държавите-членки (или на техните упълномощени институции), на чиято територия планират да изпълнят инвестиционни проекти, преди 1 юни от всяка година на докладване. Подадените данни и информация трябва да отразяват състоянието на инвестиционните проекти към 31 март от съответната година на докладване.

Изискването в първата алинея не се отнася за предприятия, по отношение на които държавата-членка реши да използва други начини за предоставяне на Комисията на посочените в член 3 данни или информация, при условие че предоставените данни или информация са съпоставими.

Член 5

Съдържание на нотифицираната информация

1.   По отношение на видовете инвестиционни проекти, изброени в приложението, нотификацията по член 3 трябва да включва, когато е целесъобразно:

а)

размера на планирания или изграждан капацитет;

б)

вида и основните характеристики на инфраструктурата или на планирания или изграждан капацитет, включително, в съответните случаи, местонахождението на трансграничните проекти за пренос на енергия;

в)

вероятната година на пускане в експлоатация;

г)

вида на използваните енергийни източници;

д)

инсталациите, чрез които може да се реагира при кризи в сигурността на доставките, като например съоръжения, даващи възможност за пренос в обратна посока или за преминаване към друго гориво; както и

е)

съоръженията за системи за улавяне на въглерод или реконструкциите на съществуващи инсталации с цел въвеждане на улавяне и съхранение на въглерод.

2.   По отношение на всяко предложено извеждане от експлоатация на мощности, нотификацията по член 3 трябва да включва:

а)

естеството и мощността/капацитета на съответния инфраструктурен обект; както и

б)

вероятната година на извеждане от експлоатация.

3.   Всяка нотификация по член 3 трябва да включва, по целесъобразност:

а)

целия обем на инсталираните мощности/капацитет за производство, пренос и съхранение, които съществуват към началото на съответната година на докладване, или чиято експлоатация е прекратена за период, по-дълъг от три години; както и

б)

съответна информация относно закъснения и/или препятствия пред изпълнението на инвестиционен проект, в случаите, когато държавите-членки, техните упълномощени институции или съответният специален орган притежават тази информация.

Член 6

Качество и публичност на данните

1.   Държавите-членки, техните упълномощени институции или, в съответните случаи, специалните органи, са длъжни да се стремят да осигурят качество, релевантност, точност, яснота, навременност и съгласуваност на данните и информацията, които нотифицират до Комисията.

Когато нотификацията се прави от специални органи, нотифицираните данни и информация могат да бъдат придружени от подходящи обяснителни бележки от държавите-членки.

2.   Комисията може да публикува предоставените съгласно настоящия регламент агрегирани данни и информация, по-специално в посочените в член 10, параграф 3 анализи, при условие че няма разкриване на данни относно отделни предприятия или инсталации, нито възможност за тяхното извеждане по дедуктивен път.

3.   Държавите-членки, упълномощените от тях институции или Комисията са длъжни да запазват поверителността на чувствителните от търговска гледна точка данни и информация, с които разполагат.

Член 7

Разпоредби за прилагане

В рамките, установени с настоящия регламент, и до 10 юни 2014 г. Комисията трябва да приеме необходимите разпоредби за прилагането на настоящия регламент, отнасящи се за формата и другите технически подробности във връзка с нотифицирането на данните и информацията по член 3 и член 5. Дотогава продължава да се прилага Регламент (ЕС, Евратом) № 833/2010.

Член 8

Обработка на данните

Комисията носи отговорност за разработването, хостинга, управлението и поддръжката на информационните ресурси, необходими за получаване, съхранение и извършване на обработка на данните или информацията относно енергийните инфраструктури, нотифицирани до Комисията съгласно настоящия регламент.

Комисията също така гарантира, че ресурсите в сферата на информационните технологии, посочени в първата алинея, гарантират поверителността на данните или информацията, които са били нотифицирани съгласно настоящия регламент.

Член 9

Защита на лицата във връзка с обработката на данни

Настоящият регламент не засяга правото на Съюза и, по-специално, не променя задълженията на държавите-членки по отношение на обработката на лични данни, които задължения са формулирани в Директива 95/46/ЕО, или задълженията на институциите и органите на Съюза съгласно Регламент (ЕО) № 45/2001, по отношение на обработката от тяхна страна на лични данни при изпълнение на задълженията им.

Член 10

Наблюдение и докладване

1.   Въз основа на предоставените данни и информация и, ако е подходящо, също и на други източници на данни, включително закупени от Комисията данни, и като се отчитат съответните анализи, като например във връзка с многогодишните планове за развитие на газовите и електроенергийните мрежи, Комисията се задължава да изпраща на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет и да публикува на всеки две години междусекторен анализ на структурното развитие и перспективите на енергийната система в Съюза. Тези анализи трябва да са насочени, по-специално, към:

а)

откриване на потенциални бъдещи несъответствия между търсенето и предлагането на енергия, които са от значение за енергийната политика на Съюза, включително за функционирането на вътрешния енергиен пазар, като се акцентира върху потенциални бъдещи недостатъци и слабости в инфраструктурата за производство и пренос;

б)

определяне на съществуващите препятствия за инвестициите и насърчаване на най-добрите практики за тяхното преодоляване; както и

в)

увеличаване на прозрачността за съществуващите участници и за потенциалните участници, навлизащи на пазара.

Също така, Комисията може да предоставя всякакви специфични анализи, които сметне за необходими или подходящи, направени въз основа на тези данни и информация.

2.   При подготовката на анализите по параграф 1, Комисията може да бъде подпомагана от експерти от държавите-членки и/или други експерти, както и от професионални асоциации, имащи специфична за разглежданата област компетентност.

Комисията е длъжна да дава на всички държави-членки възможност да коментират черновите версии на анализите.

3.   Комисията е длъжна да провежда обсъждане на анализите със заинтересовани страни, като Европейската мрежа на операторите на електропреносни системи (ENTSO-E), Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи (ENTSO-G), Координационната група по природния газ, Групата за координация в областта на електроенергетиката и Групата за координация в областта на нефта.

Член 11

Преглед

Комисията се задължава до 31 декември 2016 г. да направи преглед на прилагането на настоящия регламент и да представи доклад за резултатите от прегледа на Европейския парламент и на Съвета. В прегледа Комисията трябва да разгледа, inter alia:

а)

възможността за разширяване на обхвата на настоящия регламент с цел включване на:

i)

добива на газ, нефт и въглища;

ii)

терминалите за сгъстен природен газ;

iii)

допълнителни видове съхранение на електроенергия, които понастоящем не са обхванати от настоящия регламент; както и

б)

въпросът дали праговите стойности за инсталациите за енергия от възобновяеми източници следва да бъдат понижени.

При разглеждането на тези варианти, Комисията взема предвид необходимостта от това да се гарантира баланс между увеличената административна тежест и ползите от придобиването на допълнителната информация.

Член 12

Отмяна

Регламент (ЕО) № 736/96 се отменя от 9 април 2014 г.

Член 13

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 26 февруари 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS


(1)  ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 153.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 4 февруари 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 20 февруари 2014 г.

(3)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(4)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(5)  Регламент (ЕС, Евратом) № 617/2010 на Съвета от 24 юни 2010 г. относно съобщаването на Комисията на инвестиционни проекти за енергийна инфраструктура в Европейския съюз, както и за отмяна на Регламент (ЕО) № 736/96 (ОВ L 180, 15.7.2010 г., стр. 7).

(6)  Решение на Съда на Европейския съюз от 6 септември 2012 г. по дело Парламент/Съвет (C-490/10 Сборник 2012, стр. I-0000).

(7)  Регламент (ЕО) № 736/96 на Съвета от 22 април 1996 г. относно нотифицирането до Комисията на инвестиционни проекти в секторите на петрол, природен газ и в електроенергийния сектор от интерес за Общността (ОВ L 102, 25.4.1996 г., стр. 1).

(8)  Регламент (ЕС, Евратом) № 833/2010 на Комисията от 21 септември 2010 г. за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 617/2010 на Съвета относно съобщаването на Комисията на инвестиционни проекти за енергийна инфраструктура в Европейския съюз (ОВ L 248, 22.9.2010 г., стр. 36).

(9)  Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 15).

(10)  Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005 (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 36).


ПРИЛОЖЕНИЕ

ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ

1.   НЕФТ

1.1.   Рафиниране

дестилационни инсталации с капацитет, не по-малък от 1 милион тона годишно,

разширения на дестилационни инсталации, водещи до капацитет над 1 милион тона годишно,

инсталации за реформинг/крекинг с минимален капацитет 500 тона на ден,

десулфуризационни инсталации за котелно гориво/газьол/суров нефт/други петролни продукти

Не се включват химическите предприятия, които не произвеждат котелно гориво и/или горива за двигатели, или които ги произвеждат само като страничен продукт.

1.2.   Транспорт

нефтопроводи за суров нефт с капацитет не по-малко от 3 милиона тона годишно, както и техни удължения с не по-малко от 30 км,

тръбопроводи за нефтопродукти с капацитет не по-малко от 1,5 милиона тона годишно, както и удължения с не по-малко от 30 км на такива тръбопроводи,

тръбопроводи, представляващи съществени връзки в национални или международни свързващи мрежи, както и тръбопроводи и проекти от общ интерес, определени в указанията, разработени съгласно член 171 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)

Изключват се тръбопроводите за военни цели, както и тръбопроводите към инсталации, които не попадат в обхвата на точка 1.1.

1.3.   Съхранение

инсталации за складиране на суров нефт и нефтопродукти (инсталации с капацитет, равен на или по-голям от 150 000 m3, или резервоари с капацитет не по-малко от 100 000 m3)

Изключват се резервоарите за военни цели, както и резервоарите за снабдяване на инсталации, които не попадат в обхвата на точка 1.1.

2.   ГАЗОВИ ГОРИВА

2.1.   Пренос на електроенергия

газови горива, включително природен газ и биогаз, преносни газопроводи, които съставляват част от мрежа, изградена предимно от газопроводи с високо налягане, с изключение на газопроводи, съставляващи част от добивната газопроводна мрежа, и с изключение на газопроводи с високо налягане, използвани предимно за местно разпределение на природен газ,

„газопроводи и проекти от общ интерес“, посочени в указанията, разработени съгласно член 171 от ДФЕС

2.2.   Терминали за втечнен природен газ (LNG)

терминали за внос на втечнен природен газ с капацитет за регазификация, равен на или по-голям от 1 млрд. м3 годишно

2.3.   Съхранение

инсталации за съхранение, свързани с посочените в точка 2.1 преносни газопроводи

Не се включват газопроводите, терминалите и инсталациите за военни цели, както и газопроводите към химически предприятия, които не произвеждат енергийни продукти или ги произвеждат само като страничен продукт.

3.   ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ

3.1.   Производство

топлинни и атомни електроцентрали (генераторни блокове с електрогенерираща мощност, равна на или по-голяма от 100 MW),

електроцентрали на база биомаса/течни горива от биомаса/отпадъци (с мощност, равна на или по-голяма от 20 MW),

централи за комбинирано производство на електроенергия и полезна топлинна енергия (инсталации с електрогенерираща мощност, равна на или по-голяма от 20 MW),

водноелектрически централи (инсталации с мощност, равна на или по-голяма от 30 MW),

вятърни централи с мощност, равна на или по-голяма от 20 MW,

слънчеви топлинни електроцентрали с концентратори на светлината и геотермални инсталации (с мощност, равна на или по-голяма от 20 MW),

фотоволтаични инсталации (с мощност, равна на или по-голяма от 10 MW)

3.2.   Пренос на електроенергия

въздушни електропроводи, ако са проектирани за обичайно използваното на национално равнище напрежение за интерконекторните електропроводи, и при условие че са проектирани за напрежение, равно на или по-голямо от 220 kV,

подземни или подводни електропроводи, ако са проектирани за напрежение, равно на или по-голямо от 150 kV,

проекти от общ интерес, посочени в указанията, разработени съгласно член 171 от ДФЕС

4.   БИОГОРИВА

4.1.   Производство

инсталации, чрез които може да се произвеждат или рафинират биогорива (инсталации с капацитет, равен на или по-голям от 50 000 тона годишно)

5.   ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД

5.1.   Транспорт

тръбопроводи за въглероден диоксид, свързани с производствени инсталации, посочени в точки 1.1 и 3.1

5.2.   Съхранение

инсталации за съхранение (обекти или комплекси за съхранение с капацитет, равен на или по-голям от 100 kt)

Не се включват инсталациите за съхранение, имащи научноизследователска или развойна цел.


20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/69


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 257/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 26 февруари 2014 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 2368/2002 на Съвета във връзка с включването на Гренландия в прилагането на схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 2368/2002 на Съвета (2) се създава система на Общността за сертифициране и контрол при внос и износ на необработени диаманти за целите на прилагането на схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес.

(2)

Гренландия не е част от територията на Съюза, но е включена в списъка на отвъдморските страни и територии, съдържащ се в приложение II към Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). В съответствие с член 198 от ДФЕС целта на асоциирането на отвъдморските страни и територии към Съюза е да съдейства за икономическото и социалното развитие на отвъдморските страни и територии и да създаде тесни икономически връзки между тях и Съюза като цяло.

(3)

С Решение 2014/136/ЕС (3) на Съвета се установяват правилата и процедурите, даващи възможност на Гренландия да участва в схемата за сертифициране на необработени диаманти в рамките на Кимбърлийския процес посредством сътрудничеството ѝ със Съюза. Такова сътрудничество би засилило икономическите отношения между Съюза и Гренландия в сферата на диамантената промишленост, и по-специално би дало възможност на Гренландия да изнася необработени диаманти, придружени със сертификат на ЕС, издаден за целите на схемата за сертифициране, с оглед на насърчаването на икономическото развитие на Гренландия.

(4)

Регламент (ЕО) № 2368/2002 следва да бъде изменен, за да може Решение 2014/136/ЕС да влезе в сила, и по-специално, за да бъде включена Гренландия в схемата за сертифициране.

(5)

Съответно на Гренландия ще бъде забранено да приема внос или износ на необработени диаманти от или към участник, различен от Съюза, без валиден сертификат. С измененията, предвидени в настоящия регламент, ще бъде разрешен износът на необработени диаманти от Гренландия за трети държави, при условие че те са придружени от сертификат на ЕС.

(6)

Освен съществуващото условие за сертифициране, с което се изискват доказателства, че необработените диаманти са били внесени законно в Съюза, следва да се въведе алтернативно условие за диаманти, добити в Гренландия, които никога не са били изнасяни преди, по-специално да се предоставят доказателства за това.

(7)

В допълнение следва да се въведат изменения относно подробните ред и условия за представяне за проверка пред органите на Съюза на необработени диаманти, разширява се обхвата на специалните правила за транзит с Гренландия, дава се възможност на Гренландия да участва в комитета за прилагането на Регламент (ЕО) № 2368/2002 и да бъде представлявана в рамките на Кимбърлийския процес, както и да си сътрудничи с други държави членки чрез посредничеството на Комисията.

(8)

Поради това Регламент (ЕО) № 2368/2002 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 2368/2002 се изменя, както следва:

1)

Член 1 се заменя със следното:

„Член 1

С настоящия регламент се създава система на Съюза за сертифициране и контрол при внос и износ на необработени диаманти с цел прилагане на схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес.

За целите на схемата за сертифициране територията на Съюза и територията на Гренландия се разглеждат като една територия без вътрешни граници.

Настоящият регламент не накърнява или не замества действащите разпоредби относно митническите правила и контрол.“

2)

В член 3 встъпителната фраза се заменя със следното:

„Вносът на необработени диаманти на територията на Общността (4) или на Гренландия е забранен, освен ако не са изпълнени следните условия:

3)

В член 4 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Контейнерите и съответните сертификати незабавно се представят заедно за проверка пред орган на Общността в държавата членка, в която са внесени, или в държавата членка, за която са предназначени, според указанията, посочени в придружаващите ги документи. Контейнерите, предназначени за Гренландия, се представят за проверка на един от органите на Общността, в държавата членка, в която са внесени, или в една от другите държави членки, в които е установен орган на Общността.“

4)

В член 8 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Комисията се консултира с участниците относно практическите условия за потвърждаване на вноса на територията на Общността или на Гренландия пред компетентния орган на участника износител, заверил сертификата.“

5)

В член 11 встъпителната фраза се заменя със следното:

„Износът на необработени диаманти от територията на Общността или на Гренландия е забранен, освен ако не са изпълнени и двете посочени по-долу условия:“

6)

Член 12, параграф 1, буква а) се заменя със следното:

„а)

износителят е представил убедителни доказателства, че:

i)

необработените диаманти, за които се иска сертификат, са били внесени законно съгласно член 3; или

ii)

необработените диаманти, за които е изискан сертификат, са били добити в Гренландия, в случаите, в които необработените диаманти не са били изнесени преди това за участник, различен от Съюза.“

7)

Член 18 се заменя със следното:

„Член 18

Членове 4, 11, 12 и 14 не се прилагат по отношение на необработените диаманти, които влизат на територията на Общността или на Гренландия с цел единствено транзит към участник извън тези територии, при условие че оригиналният контейнер, в който необработените диаманти се транспортират, и придружаващият ги оригинален сертификат, издаден от компетентния орган на даден участник, не са били нарушени в момента на влизане на територията на Общността или на Гренландия или на излизане от тази територия и че целта за транзит е ясно потвърдена в придружаващия ги сертификат.“

8)

Член 21 се заменя със следното:

„Член 21

1.   Съюзът, включително Гренландия, е участник в схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес.

2.   Комисията, която представлява Съюза, включително Гренландия, в схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес, има за задача да осигури оптимално осъществяване на схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес, по-специално чрез сътрудничество с участниците. За тази цел Комисията обменя с тях информация относно международната търговия с необработени диаманти и в случай на нужда оказва сътрудничество в дейностите по надзора и уреждането на евентуалните спорове.“

9)

Член 23 се заменя със следното:

„Член 23

Посоченият в член 22 комитет може да разглежда всякакви въпроси, отнасящи се до прилагането на настоящия регламент. Тези въпроси могат да бъдат повдигани от председателя или от представител на държава членка или на Гренландия.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 26 февруари 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS


(1)  Позиция на Европейския парламент от 4 февруари 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 20 февруари 2014 г.

(2)  Регламент (ЕО) № 2368/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно въвеждане на схема за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес за международна търговия с необработени диаманти (ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 28).

(3)  Решение на Съвета 2014/136/ЕС от 20 февруари 2014 г. за установяване на правилата и процедурите, даващи възможност на Гренландия да участва в схемата за сертифициране на необработени диаманти в рамките на Кимбърлийския процес (Виж страниц 99 от настоящия брой на Официален вестник).

(4)  В сила от 1 декември 2009 г., Договорът за функционирането на Европейския съюз въведе определени терминологични промени, като замяната на „Общност“ със „Съюз“.“


ДИРЕКТИВИ

20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/72


ДИРЕКТИВА 2014/26/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 26 февруари 2014 година

относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 50, параграф 1, член 53, параграф 1 и член 62 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Директивите на Съюза, приети в областта на авторското право и сродните му права, вече осигуряват високо равнище на защита за носителите на права, а следователно и уредба, съгласно която се извършва използването на съдържание, защитено от тези права. Тези директиви допринасят за развитието и запазването на творчеството. Защитата на новаторството и интелектуалното творчество насърчава също инвестициите в иновативни услуги и продукти в условията на вътрешен пазар, на който конкуренцията не е изкривена.

(2)

Разпространението на съдържание, което е защитено от авторското право и сродните му права, включително книги, аудиовизуални продукции и записана музика и свързаните с тях услуги, изискват различните носители на авторско право и сродните му права, като автори, изпълнители, продуценти и издатели, да лицензират правата си. Обикновено носителят на права избира между индивидуално или колективно управление на правата си, освен ако държавите-членки предвидят друго в съответствие с правото на Съюза и с международните задължения на Съюза и държавите-членки. Управлението на авторското право и сродните му права включва предоставяне на лицензи на ползвателите, одит на ползвателите, мониторинг на използването на правата, прилагане на авторското право и сродните му права, събиране на приходите от упражняването на правата, реализирани от използването на правата, и разпределяне на дължимите суми сред носителите на права. Организациите за колективно управление на авторски права дават възможност на носителите на права да получават възнаграждение за използване, което те не биха били в състояние да контролират или да наложат спазването на правата, включително извън националните пазари.

(3)

В съответствие с член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в своите действия Съюзът трябва да взема предвид културното разнообразие и да допринася за процъфтяването на културите на държавите-членки при зачитане на тяхното национално и регионално разнообразие, като същевременно опазва общото културно наследство. Организациите за колективно управление на авторски права играят и следва да продължават да играят важна роля като популяризатори на разнообразието на културното изразяване, както като дават достъп до пазара и на най-малките и по-слабо популярни репертоари, така и като осигуряват социални, културни и образователни услуги от полза за носителите на правата им и за обществеността.

(4)

Когато са установени в Съюза, организациите за колективно управление на авторски права следва да разполагат със свободите, предвидени в Договорите, когато представляват носители на права, пребиваващи или установени в други държави-членки, или когато предоставят лицензи на ползвателите, пребиваващи или установени в други държави-членки.

(5)

Съществуват значителни разлики в националните правни норми, уреждащи функционирането на организациите за колективно управление на авторски права, по-специално по отношение на прозрачността и отчетността спрямо техните членове и носителите на права. Това доведе до редица трудности, особено за носителите на права с произход от друга държава в опитите им да упражняват правата си, и до лошо финансово управление на събраните приходи. Проблемите с работата на организациите за колективно управление на авторски права водят до неефективност при упражняването на авторското право и сродните му права в рамките на вътрешния пазар, което е в ущърб на членовете на организациите за колективно управление на авторски права, на носителите на права и на ползвателите.

(6)

Необходимостта да се подобри работата на организациите за колективно управление на авторски права беше вече посочена в Препоръка 2005/737/ЕО на Комисията (3). В тази препоръка са изложени редица принципи, като свободата на носителите на права да избират своята организация за колективно управление на авторски права, равно третиране на различните категории носители на права и справедливо разпределение на възнагражденията. В препоръката организациите за колективно управление на авторски права се приканват да осигурят на ползвателите преди началото на преговорите между тях достатъчно информация за тарифите и репертоара. Тя също така съдържа препоръки за отчетността, представителството на носителите на права в органите за вземане на решения на организациите за колективно управление на авторски права и за разрешаване на спорове. Препоръката обаче беше прилагана непоследователно.

(7)

Защитата на интересите на членовете на организациите за колективно управление на авторски права, носителите на права и трети лица налага законодателствата на държавите-членки, свързани с управление на авторското право и многотериториалната лицензионна система на използване на музикални произведения онлайн, да бъдат координирани с цел да съществуват еднакви гаранции в целия Съюз. Следователно настоящата директива следва да се основава на член 50, параграф 1 от ДФЕС.

(8)

Настоящата директива има за цел да предвиди координирането на националните правила относно достъпа до дейността по управление на авторското право и сродните му права от организации за колективно управление на авторски права, особеностите на тяхното управление и надзорната рамка, и поради това следва да се основава и на член 53, параграф 1 от ДФЕС. Освен това, тъй като това засяга сектор, предоставящ услуги в целия Съюз, настоящата директива следва да се основава на член 62 от ДФЕС.

(9)

Настоящата директива има за цел да определи изискванията, приложими за организациите за колективно управление на авторски права, за да се гарантира висок стандарт на управление, финансово управление, прозрачност и отчетност. Това обаче не следва да възпрепятства държавите-членки да поддържат или да налагат, по отношение на организации за колективно управление на авторски права, установени на тяхната територия, по-строги стандарти от тези, посочени в дял II от настоящата директива, при условие че тези по-строги стандарти са съвместими с правото на Съюза.

(10)

Нищо в настоящата директива не следва да възпрепятства дадена държава-членка да прилага същите или подобни разпоредби по отношение на организации за колективно управление на авторски права, които са установени извън Съюза, но които извършват дейност в тази държава-членка.

(11)

Нищо в настоящата директива не следва да възпрепятства организациите за колективно управление на авторски права да сключват споразумения за представителство с други организации за колективно управление на авторски права – в съответствие с правилата на конкуренцията по членове 101 и 102 от ДФЕС – в областта на управлението на авторски права, с цел да се улеснят, подобрят и опростят процедурите за предоставяне на лиценз на ползватели, включително за целите на единично фактуриране, при равни, недискриминиращи и прозрачни условия, и да се предоставят многотериториални лицензи също и в области, различни от посочените в дял III от настоящата директива.

(12)

Настоящата директива, като същевременно се прилага към всички организации за колективно управление на авторски права, с изключение на глава III, която се прилага само за организациите за колективно управление на авторски права, които управляват авторските права върху музикални произведения за използване онлайн на многотериториална основа, следва да не възпрепятства договорености по отношение на управлението на правата в държавите-членки, като например индивидуално управление, удължено действие на споразумение между представителна организация за колективно управление и ползвател, т.е. разширено колективно лицензиране, задължително колективно управление, правни презумпции за представителство и прехвърляне на права на организациите за колективно управление.

(13)

Настоящата директива следва да не засяга възможността държавите-членки да определят със закон, регламент или с всеки друг специфичен механизъм за тази цел справедливо компенсационно възнаграждение на носителите на авторски права за изключения или ограничения на правото на възпроизвеждане, предвидено в Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), и възнаграждение на носителите на авторски права за дерогации от изключителното право по отношение на публичното отдаване в заем, предвидено в Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), приложими на тяхна територия, както и условията за тяхното събиран.

(14)

Настоящата директива следва да не изисква от организациите за колективно управление на авторски права да възприемат определена правна форма. На практика тези организации действат в различни правни форми, като например сдружения, кооперации или дружества с ограничена отговорност, които се контролират или притежават от носителите на авторско право и сродните му права или от образуванията, представляващи тези носители на авторски права. В някои изключителни случаи обаче, поради правната форма на организация за колективно управление, елементът на собственост или контрол не е наличен. Такъв е например случаят с фондации, които нямат членове. Независимо от това разпоредбите на настоящата директива следва да се прилагат и за тези организации. По същия начин държавите-членки следва да предприемат подходящи мерки, за да се предотврати заобикалянето на задължения по настоящата директива посредством избор на правна форма. Освен това образуванията, които представляват носители на авторски права и които са членове на организации за колективно управление, могат да бъдат други организации за колективно управление, сдружения на носители на авторски права, съюзи и други организации.

(15)

Носителите на авторски права следва да могат да възложат управлението на техните права на независими образувания за управление на авторски права. Независимите образувания за управление на авторски права са търговски образувания, които се различават от организациите за колективно управление на авторски права, inter alia, по това, че те не са притежавани или контролирани от носителите на авторски права. Въпреки това, доколкото такива независими образувания за управление на авторски права извършват същата дейност като организациите за колективно управление на авторски права, те следва да бъдат задължени да предоставят определени сведения на носителите на авторски права, които те представляват, на организациите за колективно управление, на ползвателите и на обществеността.

(16)

Аудиовизуалните продуценти, продуцентите на записи и разпространителите лицензират своите собствени права, в някои случаи наред с правата, които са им били прехвърлени, например от изпълнители, въз основа на индивидуално договорени споразумения, и действат в свой интерес. Книгоиздателите, издателите на музикални произведения или издателите на вестници лицензират права, които са им били прехвърлени въз основа на индивидуално договорени споразумения, и действат в свой интерес. Следователно аудиовизуалните продуценти, продуцентите на записи, разпространителите и издателите, не следва да се считат за „независими образувания за управление на авторски права“. Освен това управителите и агентите на авторите и изпълнителите, действащи като посредници и представляващи носителите на права в техните отношения с организации за колективно управление на авторски права, не следва да се считат за „независими образувания за управление на авторски права“, тъй като те не управляват права по смисъла на определяне на тарифи, предоставяне на лицензи или събиране на пари от ползвателите.

(17)

Организации за колективно управление на авторски права следва да могат да изберат някои от техните дейности, като фактуриране на ползватели или разпределението на сумите, дължими на носителите на авторски права, да се извършват от дъщерни дружества или други образувания, които те контролират. В такива случаи разпоредбите на настоящата директива, които биха били прилагани, ако съответните дейности се осъществяват пряко от организация за колективно управление на авторски права, следва да се прилагат по отношение на дейностите на тези дъщерни дружества или други образувания.

(18)

С цел да се гарантира, че носителите на авторски и сродни права могат напълно да се възползват от предимствата на вътрешния пазар, когато правата им се управляват колективно, и че тяхната свобода да упражняват правата си не е неоснователно накърнена, е необходимо да бъде предвидено, че необходимите за това гаранции ще бъдат включени в устава на организациите за колективно управление на авторски права. Освен това дадена организация за колективно управление на авторски права, когато предоставя услуги по управление на правата, не следва да дискриминира, пряко или непряко, носителите на права въз основа на тяхната националност, място на пребиваване или място на установяване.

(19)

Като се имат предвид свободите, установени в ДФЕС, колективното управление на авторски и сродни права следва да предполага, че носителят на права има възможност свободно да избира организация за колективно управление на авторски права, на която да възложи управлението на своите права, били те права за разгласяване пред публика или права за възпроизвеждане, или категории права, свързани с форми на експлоатация, като излъчване, театрално показване или възпроизвеждане за онлайн разпространение, при условие че тази организация за колективно управление на авторски права, която носителят на авторски права желае да избере, вече управлява такива права или категории права.

Правата, категориите права или видовете произведения и другите обекти, управлявани от организацията за колективно управление на авторски права, следва да бъдат определени от общото събрание на членовете на тази организация, ако те вече не са определени в нейния устав или не са предвидени в закона. Важно е правата и категориите права да бъдат определени по такъв начин, че да се запази балансът между свободата на носителите на права да разполагат със своите произведения и други обекти и способността на организацията да управлява правата ефективно, като се вземе предвид по-специално категорията на управляваните от организацията права и творческият сектор, в който тя осъществява дейност. Като се отчете надлежно този баланс, носителите на права следва да могат лесно да оттеглят такива права или категории права от дадена организация за колективно управление на авторски права и да управляват тези права индивидуално или да поверят или прехвърлят управлението на всички или част от тях на друга организация за колективно управление на авторски права или друго образувание, независимо от държавата-членка на националността, пребиваването или установяването на организацията за колективно управление на авторски права, другото образувание или носителя на правото. Когато дадена държава-членка, в съответствие с правото на Съюза и международните задължения на Съюза и на неговите държави-членки, предвижда задължително колективно управление на авторски права, изборът на носителите на права ще бъде ограничен до други организации за колективно управление на авторски права.

Организациите за колективно управление на авторски права, които управляват различни видове произведения и други обекти, като например литературни, музикални или фотографски произведения, следва също да предоставят подобна гъвкавост на носителите на права по отношение на управлението на различни видове произведения и други обекти. Що се отнася до нестопанската цел, държавите-членки следва да предвидят, че организации за колективно управление на авторски права предприемат необходимите действия, за да гарантират, че техните носители на авторски права могат да упражняват правото си да предоставят лицензи за такова използване. Такива действия следва да включват, inter alia, решение от организацията за колективно управление на авторски права относно условията, свързани с упражняването на това право, както и предоставянето на информация на членовете ѝ относно тези условия. Организациите за колективно управление на авторски права следва да информират носителите на права за този избор и да им предоставят правата, свързани с този избор, възможно най-лесно. Носителите на авторски права, които вече са разрешили на организацията за колективно управление на авторски права, могат да бъдат уведомени чрез уебсайта на организацията. Изискване в разрешението за одобрението на носителите на авторски права за управлението на всяко право, категория права или вид произведения и други обекти, не следва да възпрепятства носителите на авторски права да приемат предложените последващи изменения на това разрешение с мълчаливо съгласие в съответствие с условията, установени в националното законодателство. Настоящата директива следва да не възпрепятства нито договорни споразумения, според които такова прекратяване или оттегляне от носителите на авторски права, има незабавно действие върху лицензи, издадени преди това прекратяване или оттегляне, нито договорни споразумения, съгласно които такива лицензи остават незасегнати за определен период от време след прекратяването или оттеглянето. Тези договорености обаче не следва да създават пречка пред пълното прилагане на настоящата директива. Настоящата директива следва да не засяга възможността на носителите на права да управляват самостоятелно правата си, включително за нетърговски цели.

(20)

Членството в организация за колективно управление на авторски права следва да се основава на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, включително по отношение на издатели, които по силата на споразумение за използването на права, имат право на дял от приходите от правата, управлявани от организации за колективно управление на авторски права, и да получават такива приходи от организацията за колективно управление на авторски права. Тези критерии не следва да задължават организациите за колективно управление на авторски права да приемат членове, управлението на чиито права, категории права или видове произведения или други обекти попада извън техния обхват на действие. Всяка организация за колективно управление на авторски права следва да води документация, която да дава възможност за установяване на идентичността или местонахождението на нейните членове и носители на авторски права, чиито права организацията представлява въз основа на разрешение, дадено от тези носители на авторски права.

(21)

С цел защита на тези носители на авторски права, чиито права са пряко представлявани от организация за колективно управление на авторски права, но които не отговарят на нейните изисквания за членство, е целесъобразно да се изисква някои разпоредби на тази директива, отнасящи се до членовете, да се прилагат също към тези носители на авторски права. Държавите-членки следва да могат също така да предвидят такива носители на авторски права да разполагат с права на участие в процеса на вземане на решения от организацията за колективно управление на авторски права.

(22)

Организациите за колективно управление на авторски права следва да действат в най-добрия колективен интерес на носителите на авторски права, които представляват. Поради това е важно да се предвидят системи, които позволяват на членовете на дадена организация за колективно управление на авторски права да упражнява правата си на членство, като участва в процеса на вземане на решения от организациите. Някои организации за колективно управление на авторски права имат различни категории членове, които могат да представляват различни видове носители на авторски права, като например продуценти и изпълнители. Тези различни категории членове следва да бъдат справедливо и балансирано представени в процеса на вземане на решения. Ефективността на правилата относно общото събрание на членовете на организациите за колективно управление на авторски права би била застрашена, ако липсват разпоредби относно провеждането на общото събрание. Следователно, необходимо е да се гарантира, че общото събрание се свиква редовно и поне веднъж годишно и че то взема най-важните решения в организацията за колективно управление на авторски права.

(23)

Всички членове на организациите за колективно управление на авторски права следва да имат право да участват и гласуват на общото събрание на членовете. Упражняването на тези права следва да бъде ограничено единствено от справедливи и пропорционални изисквания. В някои изключителни случаи организациите за колективно управление на авторски права са учредени в правната форма на фондация и следователно нямат членове. В такива случаи функциите на общото събрание на членовете следва да се упражняват от органа, на който е възложена надзорна функция. В случаите в които организациите за колективно управление на авторски права имат образувания, представляващи носителите на авторски права като техни членове, какъвто може да бъде например случаят, когато организация за колективно управление на авторски права е дружество с ограничена отговорност и нейните членове са асоциации на носители на авторски права, държавите-членки следва да могат да предвидят, че някои или всички функции на общото събрание на членовете се упражняват от събрание на тези носители на авторски права. Общото събрание на членовете следва да има най-малко правото да определя рамката на дейностите по управление, по-специално по отношение на използването от страна на организацията за колективно управление на авторски права на приходите от управлението на такива права. Това обаче не следва да засяга възможността държавите-членки да предвидят по-строги правила относно например инвестициите, сливанията или сключването на заеми, включително забрана за всички такива операции. Организациите за колективно управление на авторски права следва да насърчават активното участие на членовете си в общото събрание. Упражняването на правото на глас следва да бъде улеснено за членовете, които присъстват на общото събрание, както и за тези, които не присъстват. В допълнение към упражняването на техните права по електронен път, следва да се разреши на членовете да участват и да гласуват в общото събрание на членовете чрез пълномощник. Гласуването чрез пълномощник следва да бъде ограничено в случай на конфликт на интереси. В същото време държавите-членки следва да предвиждат ограничения по отношение на пълномощниците само ако това не засяга подходящото и ефективно участие на членовете в процеса на вземане на решения. По-специално, назначаване на пълномощници допринася за подходящото и ефективно участие на членовете в процеса на вземане на решения и дава възможност на носителите на авторски права да имат същинска възможност да изберат организация за колективно управление на авторски прав по техен избор, независимо от държавата-членка на установяване на организацията.

(24)

Членовете следва да имат право да участват в постоянния контрол върху управлението на организациите за колективно управление на авторски права. За тази цел тези организации следва да имат надзорна функция, съобразена с тяхната организационна структура, и да позволят членовете да бъдат представлявани в органа, който упражнява тази функция. В зависимост от организационната структура на организацията за колективно управление на авторски права надзорната функция може да бъде упражнявана от отделен орган, като например надзорен съвет, или от няколко или всички директори в съвета на директорите, които не управляват стопанската дейност на организацията за колективно управление на авторски права. Изискването за справедливо и балансирано представителство на членовете не следва да пречи на организацията за колективно управление на авторски права да назначава трети страни, които да упражняват надзорна функция, включително лица с подходящ професионален експертен опит и носители на авторски права, които не отговарят на изискванията за членство или които не са представени от организацията пряко, а чрез образувание, което е член на организацията за колективно управление на авторски права.

(25)

С оглед на доброто управление ръководството на организацията за колективно управление на авторски права трябва да бъде независимо. От управителите, независимо дали са избрани за директори или са назначени или наети от организацията въз основа на договор, следва да се изисква да декларират, преди да встъпят в длъжност и след това ежегодно, дали съществуват конфликти между техните интереси и тези на носителите на авторски права, представлявани от организацията за колективно управление на авторски права. Такива годишни декларации следва да бъдат направени и от лицата, упражняващи надзорната функция. Държавите-членки следва сами да могат да решат дали да изискват от организациите за колективно управление на авторски права публичното оповестяване на тези декларации или предаването им на публичните органи.

(26)

Организациите за колективно управление на авторски права събират, управляват и разпределят приходите от използването на правата, които са им възложени от носителите на права. Тези приходи в крайна сметка са дължими на носителите на права, които могат да имат пряко правоотношение с организацията или могат да бъдат представлявани чрез образувание, което е член на организацията за колективно управление на авторски права, или по силата на споразумение за представителство. Поради това е важно организациите за колективно управление на авторски права да полагат максимално старание при събирането, управлението и разпределянето на тези приходи. Точното разпределяне е възможно само когато организациите за колективно управление на авторски права поддържат стриктна документация за членството, лицензите и използването на произведенията и другите обекти. Съответните данни, които са необходими за ефикасното колективно управление на авторски права, следва също да бъдат предоставени от носителите на права и ползвателите и да бъдат проверени от организацията за колективно управление на авторски права.

(27)

Сумите, събрани и дължими на носителите на авторски права, следва да се държат в отделни сметки от тези на собствените активи, които организацията за колективно управление на авторски права може да има. Без да се засяга възможността на държавите-членки да предвидят по-строги правила относно инвестирането, включително забрана за инвестиране на приходите от управление на авторски права, когато такива суми се инвестират, това следва да се извършва в съответствие с общата политика на организацията за колективно управление на авторски права относно инвестирането и управлението на риска. С цел да се осигури висока степен на защита на правата на носителите на права и да се гарантира, че всеки приход, който може да бъде получен от използване на тези права, се начислява в тяхна полза, инвестициите, направени и държани от организация за колективно управление на авторски права, следва да се управляват в съответствие с критерии, които да задължават организацията за колективно управление на авторски права да действа разумно, като същевременно се дава възможност на организацията за колективно управление на авторски права да прилага най-сигурната и най-ефикасна инвестиционна политика. Това следва да позволи на организациите за колективно управление на авторски права да разпределят активите си по начин, който отчита конкретното естество и продължителността на излагането на риск по отношение на инвестираните приходи от упражняването на правата и не засяга неоснователно приходите от упражняване на правата, дължими на носителите на права.

(28)

Тъй като носителите на права имат право да получават възнаграждение за използването на техните права, е важно таксите за управлението да не надхвърлят оправданите разходи по управлението на правата и членовете на организацията за колективно управление на авторски права следва да одобряват всяка удръжка, различна от такси за управление, например удръжки за социални, културни или образователни цели. Организациите за колективно управление на авторски права следва да прилагат прозрачни правила, регламентиращи такива удръжки. Същите изисквания следва да се прилагат към всяко решение за използване на приходите от управление на авторски права за колективно разпределение, като например стипендии. Носителите на права следва да имат достъп на недискриминационна основа до всички социални, културни или образователни услуги, финансирани чрез тези удръжки. Настоящата директива не засяга удръжки съгласно националното законодателство, като например удръжки за предоставяне на социални услуги на носителите на правата, по отношение на всички въпроси, които са извън обхвата на настоящатa директивa, при условие че тези удръжки са в съответствие с правото на Съюза.

(29)

Разпределението и изплащането на суми, дължими на отделни носители на авторски права, или според конкретния случай на категории носители на авторски права, следва да се извършва своевременно и в съответствие с общата политика за разпространението на съответната организация за колективно управление на авторски права, включително когато те се осъществяват чрез друго образувание, представляващо носителите на авторски права. Само обективни причини, които са извън контрола на организация за колективно управление на авторски права, могат да обосноват забавяне на разпределението и плащането на сумите, дължими на носителите на авторски права. Следователно обстоятелства, като например дата на падежа при инвестиране на приходите от управление на авторски права, не следва да отговарят на условията за валидни причини за подобно забавяне. Уместно е да се остави на държавите-членки да вземат решения относно правила за гарантиране на своевременно разпределение и за ефективното търсене и идентифициране на носителите на авторски права в случаите, когато възникнат такива обективни причини. С цел да се гарантира, че сумите, дължими на носителите на авторски права, са разпределени правилно и ефективно, без да се засяга възможността на държавите-членки да предвиждат по-строги правила, е необходимо да се изисква от организациите за колективно управление на авторски права да предприемат разумни и стриктни мерки въз основа на добросъвестност, за да се установят идентичността или местонахождението на съответните носители на авторски права. Целесъобразно е също така членовете на организация за колективно управление на авторски права, доколкото това е предвидено в националното законодателство, да вземат решение за използването на всякакви суми, които не могат да се разпределят в случаите, когато идентичността или местонахождението на носителите на авторски права, които имат право на тези суми, не могат да бъдат установени.

(30)

Организации за колективно управление на авторски права следва да може да управляват правата и да събират приходите от тяхното използване по силата на споразумения за представителство с други организации. За да се защитят правата на членовете на други организации за колективно управление на авторски права, организацията не следва да прави разлика между правата, които тя управлява съгласно споразумения за представителство, и правата, които управлява пряко от името на носителите на права. Организацията за колективно управление на авторски права също не може да прави удръжки от приходите от упражняване на правата, събрани от името на друга организация за колективно управление на авторски права, различни от удръжките за таксите за управление, без изричното съгласие на другата организация. Също така е целесъобразно да се изисква от организации за колективно управление на авторски права да разпределят и да извършват плащания по отношение на други организации въз основа на тези споразумения за представителство не по-късно от момента, в който те разпределят и плащат на своите собствени членове и представляваните от тях носители на авторски права, които не са членове. Освен това организацията бенефициент следва на свой ред да е длъжна да разпределя своевременно сумите, които се дължат на представляваните от нея носители на авторски права.

(31)

Изключително важно е чрез справедливи и недискриминационни търговски условия на лицензиране да се гарантира, че ползвателите могат да получат лицензи за произведения и други обекти, по отношение на които организация за колективно управление на авторски права представлява права, и да се гарантира подходящо възнаграждение на носителите на права. Организациите за колективно управление на авторски права и ползвателите следва да провеждат свързаните с лицензирането преговори добросъвестно и да използват тарифи, които следва да бъдат определени въз основа на обективни и недискриминационни критерии. Целесъобразно е да се изисква лицензионната такса или възнаграждение, определени от организации за колективно управление на авторски права, да бъдат близки до, inter alia, икономическата стойност на използването на правата в конкретен контекст. Накрая, организациите за колективно управление следва да отговарят своевременно на искания за лицензи от страна на ползвателите.

(32)

В цифровата среда организациите за колективно управление на авторски права са задължени да лицензират редовно репертоарите си поради появата на изцяло нови форми на използване и бизнес модели. В такива случаи и с цел насърчаване на благоприятна среда за развитието на такива лицензи, без да се засяга прилагането на законодателството в областта на конкуренцията, организациите за колективно управление на авторски права следва да проявят гъвкавост, необходима, за да се предоставят възможно най-бързо индивидуализирани лицензи за иновативни онлайн услуги, без да се рискува условията на тези лицензи да бъдат използвани като прецедент за определяне на условията за други лицензи.

(33)

С цел да се гарантира, че организациите за колективно управление на авторски права могат да спазват задълженията, предвидени в настоящата директива, ползвателите следва да предоставят на тези организации съответната информация относно използването на правата, представлявани от организациите за колективно управление на авторски права. Това задължение не следва да се прилага по отношение на физическите лица, които действат извън рамките на своята търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия, които поради това попадат извън определението за ползвател така, както е определено в настоящата директива. Освен това информацията, изисквана от организациите за колективно управление на авторски права, следва да бъде ограничена до това, което е разумно, необходимо и е на разположение на ползвателите, за да могат организациите да изпълняват функциите си, като се взема предвид особеното положение на малките и средните предприятия. Това задължение може да бъде включено в споразумение между организация за колективно управление на авторски права и ползвател. Това включване не възпрепятства установените в националното законодателство права на информация. Сроковете, които се прилагат за предоставянето на информация от ползвателите, следва да бъдат такива, че да позволяват на организациите за колективно управление на авторски права да спазват крайните срокове, определени за разпределението на сумите, дължими на носителите на авторски права. Настоящата директива не следва да засяга възможността на държавите-членки да изискват от организациите за колективно управление на авторски права, установени на тяхна територия, да издават съвместна фактури.

(34)

За да се повиши доверието на носителите на права, ползвателите и други организации за колективно управление на авторски права в управлението на права от страна на организации за колективно управление на авторски права, всяка организация за колективно управление на авторски права следва да спазва специални изисквания за прозрачност. От всяка организация за колективно управление на авторски права или неин член, който е образувание, отговарящо за предоставяне или плащане на суми, дължими на носителите на авторски права, следва да се изисква да предоставят определена информация на отделните носители на права поне веднъж годишно, като например сумите, които са им предоставени или платени и направените удръжки. Организациите за колективно управление на авторски права следва също така да предоставят достатъчно информация, включително и финансова информация, на останалите организации за колективно управление на авторски права, чиито права те управляват по силата на споразумения за представителство.

(35)

За да се гарантира, че носителите на авторски права, други организации за колективно управление на авторски права и ползвателите имат достъп до информация относно обхвата на дейност на организацията и произведенията или други обекти, които тя представлява, организацията за колективно управление на авторски права следва да предоставя информация относно тези въпроси в отговор на надлежно обосновано искане. Въпросът дали и до каква степен могат да бъдат начислявани разумни такси за предоставянето на тази услуга следва да бъде оставен на националното право. Всяка организация за колективно управление на авторски права също така следва да публикува информация относно своята структура и начина си на дейност, включително по-специално своя устав и общите си политики относно таксите за управление, удръжките и тарифите.

(36)

За да се гарантира, че носителите на права са в състояние да наблюдават и да сравняват работата на организациите за колективно управление на авторски права, тези организации следва да публикуват годишен доклад за прозрачността, включващ сравнима одитирана финансова информация, специфична за техните дейности. Организациите за колективно управление на авторски права следва също да публикуват специален годишен доклад, който е част от годишния доклад за прозрачността, относно използването на сумите, заделени за социални, културни и образователни услуги. Настоящата директива следва да не възпрепятства организация за колективно управление на авторски права да публикува информацията, изисквана от годишния доклад за прозрачността, в един документ, например като част от своите годишни финансови отчети, или в отделни доклади.

(37)

Доставчици на услуги онлайн, които използват музикални творби, като напр. музикални услуги, които позволяват на потребителите да изтеглят музика или да я слушат онлайн, както и други услуги, които осигуряват достъп до филми или игри, в които музиката е важен елемент, трябва първо да получат право да ползват такива произведения. Директива 2001/29/ЕО изисква да бъде получен лиценз за всяко от правата за използване онлайн на музикални произведения. По отношение на авторите тези права са изключителното право на възпроизвеждане и изключителното право на разгласяване пред публика на музикални произведения, което включва правото да се предоставя на разположение. Тези права могат да бъдат управлявани от отделни носители на права, като автори или издатели на музика, или от организациите за колективно управление на авторски права, които предоставят на носителите на права услуги по колективно управление. Правата на авторите за възпроизвеждане и за разгласяване пред публика може да бъдат управлявани от различни организации за колективно управление на авторски права. Освен това има случаи, при които носителите на права имат права върху едно и също произведение и могат да упълномощят различни организации за колективно управление на авторски права да лицензират техните съответни дялове от правата върху произведението. Всеки ползвател, който желае да предостави услуга онлайн, предлагаща на потребителите широк избор от музикални произведения, трябва да обедини правата върху произведенията на различни носители на права и организации за колективно управление на авторски права.

(38)

Въпреки че интернет няма граници, пазарът за предоставяне онлайн на музикални услуги в Съюза все още е фрагментиран и в тази област все още не е постигнат единен цифров пазар. Сложността и трудностите, свързани с колективното управление на авторски права в Европа, в много случаи засилват разпокъсаността на европейския цифров пазар за музикални услуги онлайн. Тази ситуация е в пълно противоречие с бързо растящото търсене от страна на потребителите на достъп до цифрово съдържание и свързаните с него иновационни услуги, включително и отвъд националните граници.

(39)

Препоръка 2005/737/ЕО насърчава създаването на нова регулаторна среда, която е по-добре пригодена за управление на ниво Съюз на авторското право и сродните му права за предоставянето онлайн на законни музикални услуги. В нея се признава, че във века на използването онлайн на музикални произведения, търговските потребители се нуждаят от лицензионна политика, която съответства на особеностите на онлайн средата и има многотериториален характер. Препоръката обаче не може да насърчи достатъчно широкото многотериториално лицензиране на използването онлайн на музикални произведения или да отговори на специфичните изисквания на многотериториалното лицензиране.

(40)

Изключително важно е в сектора на музиката, предоставяна онлайн, където колективното управление на авторските права на териториален принцип остава норма, да се създадат условия, които водят до най-ефективните лицензионни практики от страна на организации за колективно управление на авторски права, във все по-трансграничен контекст. Поради това е целесъобразно да се предвиди набор от правила за определяне на основните условия, на които организациите за колективно управление на авторски права трябва отговарят при предоставянето на многотериториално колективно лицензиране на авторските права върху музикални произведения за използване онлайн, включително на текстове на песни. Същите правила следва да се прилагат за такова лицензиране на всички музикални произведения, включително музикални произведения, включени в аудиовизуални произведения. Онлайн услуги, обаче, които единствено предоставят достъп до музикалните произведения в партитури форма, не следва да бъдат включени в обхвата. Разпоредби на настоящата директива следва да осигурят необходимото минимално качество на трансграничните услуги, предоставяни от организации за колективно управление на авторски права, особено по отношение на прозрачността на представяния репертоар и точността на финансовите потоци, свързани с използването на правата. Те също така следва да утвърдят нормативна уредба, с която да се улесни доброволното обединяване на музикални репертоари и права, като по този начин се намали броят на лицензите, които ползвател трябва да получи, за да може да предоставя многотериториална многорепертоарна услуга. Тези разпоредби следва да позволят на дадена организация за колективно управление на авторски права да поиска от друга организация да представлява нейния репертоар на многотериториална основа, ако самата тя не отговаря на условията за това или не желае да ги изпълни. Организацията, към която е отправено искането, е задължена да приеме мандата на организацията, отправяща искането, ако вече обединява репертоари и предлага или предоставя многотериториални лицензи. Развитието на законните музикални услуги онлайн в целия Съюз следва да допринесе също за борбата срещу нарушенията онлайн на авторското право.

(41)

Наличието на точна и изчерпателна информация за музикалните произведения, носителите на права и правата, които всяка организация за колективно управление на авторски права е упълномощена да представлява на дадена територия, е от особено значение за ефективната и прозрачна процедура на лицензиране, за последващото обработване на отчетите на ползвателите и на съответното фактуриране на доставчиците на услуги и за разпределянето на дължимите суми. По тази причина организациите за колективно управление на авторски права, които предоставят многотериториални лицензи за музикални произведения, трябва да могат да обработват бързо и точно тези подробни данни. Това изисква използване на бази данни за собствеността на права, които са лицензирани на многотериториален принцип, съдържащи данни, които дават възможност за идентифициране на произведенията, правата и носителите на права, които организацията за колективно управление на авторски права има правомощията да представлява, и териториите, на които действа упълномощаването. Всички промени в тази информация следва своевременно да се взема предвид и базите данни следва да бъдат постоянно актуализирани. Тези бази данни следва да спомогнат за съпоставяне на информацията за произведения с информацията за звукозаписите или друг запис, в които участва произведението. Важно е също така да се гарантира, че бъдещите ползватели и носителите на права, както и организациите за колективно управление на авторски права, имат достъп до информацията, от която се нуждаят, за да идентифицират репертоара, който представляват тези организации. Организациите за колективно управление на авторски права могат да предприемат мерки за защита на точността и целостта на данните, за контрол на тяхното повторно използване и за защита на чувствителната търговска информация.

(42)

Организациите за колективно управление на авторски права, които предоставят многотериториални лицензи за музикални произведения, следва да бъдат задължени непрекъснато и своевременно при необходимост да актуализират своите бази данни, за да се гарантира, че данните за музикалния репертоар, които обработват, са възможно най-точни. Те следва да въведат лесно приложими процедури, за да позволят на доставчиците на услуги онлайн, както и на носителите на права, на други организации за колективно управление на авторски права, да се информират за всяка неточност, която базата данни на организациите за колективно управление на авторски права може да съдържа във връзка с произведенията, които притежават или контролират, включително правата – изцяло или частично, както и териториите, за които са упълномощили съответната организация за колективно управление на авторски права да предостави лиценз, без обаче да се нарушават истинността и целостта на данните, съхранявани от организация за колективно управление на авторски права. Тъй като Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) предоставя на всяко физическо лице правото да получи поправяне, изтриване или блокиране на неточни или непълни данни, настоящата директива също така следва да гарантира, че неточна информация относно носителите на авторски права или други организации за колективно управление на авторски права в случай на многотериториални лицензи, следва да бъде поправена без ненужно забавяне. Организациите за колективно управление на авторски права следва също да могат да обработват електронно регистрацията на произведенията и разрешенията за управление на права. Като се има предвид значението на автоматизацията за бързата и ефективна обработка на данни, организациите за колективно управление на авторски права следва да осигурят използване на електронни средства, с помощта на които носителите на права да предават тази информация по структуриран начин. Организациите за колективно управление на авторски права следва, доколкото е възможно, да гарантират, че тези електронни средства са съобразени със съответните доброволни промишлени стандарти или практики, разработени на международно равнище или на равнището на Съюза.

(43)

Промишлените стандарти за използване на музика, отчитане на продажби и фактуриране са от основно значение за подобряване на ефективността в обмена на данни между организациите за колективно управление на авторски права и ползвателите. При мониторинга на използването на лицензите следва да се спазват основни права, включително правото на зачитане на личния и семейния живот и правото на защита на личните данни. За да се гарантира, че тези подобрения в работата водят до по-бърза финансова обработка и в крайна сметка до по-бързи плащания на носителите на права, организациите за колективно управление на авторски права следва да са задължени своевременно да фактурират на доставчиците на услуги и да разпределят сумите, дължими на носителите на права. С цел това изискване да даде желаните резултати, е необходимо ползвателите да предоставят на организациите за колективно управление на авторски права точни и навременни отчети за използването на произведенията. Организациите за колективно управление на авторски права следва да не приемат отчетите на ползвателите в собствени формати, когато съществуват широко разпространени промишлени стандарти. Организациите за колективно управление на авторски права следва да могат да възлагат на подизпълнител услугите, свързани с предоставянето на многотериториални лицензи за използване онлайн на музикални произведения. Споделянето или консолидирането на вътрешните административни възможности следва да помогне на организациите за колективно управление на авторски права да подобрят услугите по управление и да рационализират инвестициите в инструменти за управление на данни.

(44)

Обединяването на различни музикални репертоари за многотериториално лицензиране улеснява процеса на лицензиране, като прави всички репертоари достъпни на пазара за многотериториално лицензиране, повишава културното многообразие и допринася за намаляване на броя на сделките, които доставчикът на услуги онлайн трябва да извърши, за да може да предлага тази услуга. Това обединяване на репертоари следва да способства за развитието на нови услуги, предоставяни онлайн, а също и да доведе до намаляване на разходите по сделката, които се прехвърлят на потребителите. Следователно организациите за колективно управление на авторски права, които не желаят или не са в състояние да издават многотериториални лицензи директно за собствения си музикален репертоар, следва да възлагат на доброволни начала на други организации за колективно управление на авторски права да управляват техните репертоари на недискриминационна основа. Тъй като споразуменията за издаване на многотериториални лицензи имат ексклузивен характер, това би ограничило възможностите за избор, предоставени на ползвателите, които търсят да получат многотериториални лицензи, а също би ограничило възможностите за избор, предоставени на организациите за колективно управление на авторски права, които търсят управленски услуги за репертоара си на многотериториален принцип. Поради това всички споразумения за представителство между организациите за колективно управление на авторски права, които предвиждат многотериториално лицензиране, следва да нямат ексклузивен характер.

(45)

Прозрачността на условията, при които организациите за колективно управление на авторски права управляват правата за използване онлайн, е от особено значение за членовете на организациите за колективно управление на авторски права. Организациите за колективно управление на авторски права следва да предоставят достатъчно информация на своите членове относно основните условия на всяко споразумение, по силата на което се възлага на друга организация за колективно управление на авторски права да представлява правата за използване на музикални произведения онлайн на тези членове, с цел да бъде предоставен многотериториален лиценз.

(46)

Важно е също така всяка организация за колективно управление на авторски права, която предлага или предоставя многотериториално лицензиране, да бъде задължена да приеме да представлява репертоара на всички организации за колективно управление на авторски права, които решат да не го правят директно. За да се гарантира, че това изискване не е прекомерно и не надхвърля необходимото, организация за колективно управление на авторски права, към която е отправено искането, следва да бъде задължена да приеме представителството, ако искането е ограничено до онлайн правата или категории от онлайн права, които тя самата представлява. В допълнение, това изискване следва да се прилага само за организации за колективно управление на авторски права, които обединяват репертоар, и не следва да обхваща организациите за колективно управление на авторски права, които предоставят многотериториални лицензи само за собствения си репертоар. То не следва да се прилага към организациите за колективно управление на авторски права, които просто обединяват права в същите произведения, с цел да могат да лицензират съвместно както правото на възпроизвеждане, така и правото на разгласяване пред публика на такива произведения. С цел защита на интересите на носителите на авторски права в упълномощаващата организация за колективно управление на авторски права и за да се гарантира, че малките и по-слабо познати репертоари в държавите-членки могат да получат достъп до единния пазар при равни условия, е важно репертоарът на упълномощаващата организация за колективно управление на авторски права да се управлява при същите условия, както за репертоара на упълномощената организация за колективно управление на авторски права, и да бъде включен в предложения, отправени от упълномощената организация за колективно управление на авторски права към доставчици на онлайн услуги. Таксата за управление, прилагана от упълномощената организация за колективно управление на авторски права, следва да позволява на тази организация възвръщане на направените необходими и разумни инвестиции. Всяко споразумение, по силата на което дадена организация за колективно управление на авторски права възложи на друга организация или организации за колективно управление на авторски права да предоставя многотериториални лицензи за нейния собствен музикален репертоар за използване онлайн, не следва да пречи на първата организация за колективно управление на авторски права да продължи да предоставя лицензи, ограничени до територията на държавата-членка, в която тази организация е установена за собствения си репертоар и всеки друг репертоар, който е упълномощена да представлява на тази територия.

(47)

Целите и ефективността от разпоредбите за многотериториалното лицензиране от организации за колективно управление на авторски права ще бъдат значително застрашени, ако носителите на права нямат възможността да упражняват тези права по отношение на многотериториалните лицензи, когато организацията за колективно управление на авторски права, на които са предоставени тези права, не е предоставила или предложила многотериториални лицензи и освен това не е поискала да възложи на друга организация за колективно управление на авторски права да го направи. Поради тази причина би било важно в тези случаи да се позволи на носителите на права да упражняват правото да предоставят сами или чрез друга страна или страни многотериториални лицензи, изисквани от доставчиците на услуги онлайн, като оттеглят своите права от тяхната първоначална организация за колективно управление на авторски права в степента, необходима за многотериториално лицензиране за използване онлайн, и оставят същите права в първоначалната организация за колективно управление на авторски права за целите на монотериториално лицензиране.

(48)

Излъчващите организации разчитат обикновено на лиценз от местна организация за колективно управление на авторски права за собствените им предавания на телевизионни и радиопрограми, които включват музикални произведения. Този лиценз често е ограничен до дейност по излъчване. Лиценз за онлайн права върху музикални произведения би бил необходим, за да могат такива телевизионни или радио излъчвания да бъдат достъпни и онлайн. За да се улесни лицензирането на онлайн права върху музикални произведения за целите на едновременно и забавено излъчване онлайн на телевизионни и радио предавания е необходимо да се предвиди дерогация от разпоредбите, които иначе се прилагат за многотериториалното лицензиране на онлайн права върху музикални произведения. Такава дерогация следва да се ограничи до необходимото с цел осигуряване на онлайн достъп до телевизионни или радиопрограми и до материали с ясна и подчинена връзка с първоначалното излъчване, произведени за цели като допълване, предварителен или последващ преглед на тези телевизионни или радиопрограми. Тази дерогация не следва да функционира така, че да наруши конкуренцията с други услуги, които предоставят на потребителите онлайн достъп до индивидуални музикални или аудиовизуални произведения, нито да води до ограничителни практики, като разпределяне на пазари или потребители, което би било в нарушение на членове 101 или 102 от ДФЕС.

(49)

Необходимо е да се осигури ефективното прилагане на разпоредбите на националното право, приети в изпълнение на настоящата директива. Организациите за колективно управление на авторски права следва да предлагат на своите членове специфични процедури за разглеждане на жалби. Тези процедури следва също така да бъдат достъпни и за други носители на авторски права, представлявани пряко от организацията за колективно управление на авторски права, и за други организации за колективно управление на авторски права, от чието име тя управлява права съобразно споразумението за представителство. Освен това държавите-членки следва да могат да предвидят, че споровете между организации за колективно управление на авторски права, техните членове, носителите на авторски права или ползвателите по отношение на прилагането на настоящата директива могат да подлежат на бърза, независима и безпристрастна процедура за алтернативно разрешаване на спорове. По-специално, ефективността на правилата относно многотериториалното лицензиране за онлайн права върху музикални произведения би могла да бъде засегната, ако споровете между организациите за колективно управление на авторски права и другите страни не се разрешават бързо и ефикасно. Като резултат е целесъобразно да се предвиди, без да се засяга правото на достъп до съд, възможността за леснодостъпна, ефикасна и безпристрастна извънсъдебна процедура, като например медиация или арбитраж, за разрешаване на конфликти между, от една страна, организациите за колективно управление на авторски права, и от друга страна, доставчиците на онлайн услуги, носителите на авторски права или други организации за колективно управление на авторски права. Настоящата директива не предвижда конкретно начина, по който това алтернативното разрешаване на спорове следва да бъдат организирано, нито определя кой орган следва да го извършва, при условие че неговата независимост, безпристрастност и ефикасност е гарантирана. На последно място е целесъобразно да се изисква от държавите-членки да разполагат с независими, безпристрастни и ефективни процедури за разрешаване на спорове, чрез органи с експертен опит в областта на интелектуалната собственост или чрез съдилища, компетентни за уреждане на търговски спорове между организации за колективно управление на авторски права и ползватели относно съществуващи или предложени лицензионни условия или относно нарушение на договор.

(50)

Държавите-членки следва да установят подходящи процедури, чрез които ще бъде възможно да се наблюдава спазването на настоящата директива от страна на организациите за колективно управление на авторски права. Въпреки че не е целесъобразно настоящата директива да ограничава избора на държавите-членки по отношение на компетентните органи, нито по отношение на предварителния или последващия характер на контрола над организациите за колективно управление на авторски права, следва да се гарантира, че тези органи са в състояние да се справят по ефективен и своевременен начин с опасения, които могат да възникнат при прилагането на настоящата директива. Държавите-членки не следва да бъдат задължавани да създават нови компетентни органи. Освен това членовете на организация за колективно управление на авторски права, носителите на авторски права, ползвателите, организациите за колективно управление на авторски права и други заинтересовани страни следва също така да могат да уведомят даден компетентен орган за дейности или обстоятелства, които според тях представляват нарушение на закона от страна на организации за колективно управление на авторски права и по целесъобразност на ползвателите. Държавите-членки следва да гарантират, че компетентните органи разполагат с правомощията да налагат санкции или мерки, когато разпоредбите на националното законодателство за прилагане на настоящата директива не се спазват. Настоящата директива не предвижда специфични видове санкции или мерки, при условие че те са ефективни, пропорционални и възпиращи. Такива санкции или мерки могат да включват разпореждания за освобождаване от длъжност на директори, които са действали небрежно, проверки в помещенията на организация за колективно управление на авторски права или, в случаите когато дадено упълномощаване е направено за дадена организация, оттеглянето на това упълномощаване. Настоящата директива следва да остане неутрална по отношение на режимите на предварително упълномощаване и надзор в държавите-членки, включително и изискването за представителността на организация за колективно управление на авторски права, доколкото тези режими са съвместими с правото на Съюза и не създават пречка за пълното прилагане на настоящата директива.

(51)

За да се гарантира спазването на изискванията за многотериториално лицензиране, следва да се предвидят специфични разпоредби за наблюдение на тяхното изпълнение. Компетентните органи на държавите-членки и Комисията следва да си сътрудничат за осъществяване на тази цел. Държавите-членки следва да си оказват взаимопомощ посредством обмен на информация между своите компетентни органи, с цел да се улесни наблюдението на организациите за колективно управление на авторски права.

(52)

За организациите за колективно управление на авторски права е важно да зачитат правата на личен живот и защита на личните данни на всеки носител на авторски права, член, ползвател и друго лице, чиито лични данни те обработват. Директива 95/46/ЕО урежда обработката на лични данни, извършвана в държавите-членки в контекста на тази директива и под надзора на компетентните органи на държавите-членки, в частност на независими публични органи, определени от държавите-членки. На носителите на авторски права следва да се предоставя подходяща информация за обработването на личните им данни, получателите на тези данни, сроковете за съхраняването на тези данни във всяка база данни, и начина, по който носителите на авторски права могат да упражняват правото си на достъп, коригиране и заличаване на личните данни, които ги касаят, в съответствие с Директива 95/46/ЕО. По-специално, уникалните идентификатори, които дават възможност за косвена идентификация на дадено лице, следва да се третират като лични данни по смисъла на посочената директива.

(53)

Разпоредбите относно мерките за принудително изпълнение не следва да засягат компетентността на националните независими публични органи, установени от държавите-членки по силата на Директива 95/46/ЕО, да контролират прилагането на националните разпоредби, приети в изпълнение на посочената директива.

(54)

Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“). Разпоредбите в директивата, свързани с разрешаване на спорове, не следва да възпрепятстват страните да упражняват правото си на достъп до съд, гарантирано от Хартата.

(55)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно подобряване на възможността на членовете н