ISSN 1977-0618

doi:10.3000/19770618.L_2014.077.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 77

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 57
15 март 2014 г.


Съдържание

 

I   Законодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира

1

 

*

Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)

11

 

*

Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година за създаване на Европейски инструмент за съседство

27

 

*

Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.

44

 

*

Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави

77

 

*

Регламент (ЕС) № 235/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година за създаване на финансов инструмент за демокрация и права на човека по света

85

 

*

Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност

95

 

 

II   Незаконодателни актове

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (Евратом) № 237/2014 на Съвета от 13 декември 2013 г. за създаване на Инструмент за сътрудничество в областта на ядрената безопасност

109

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Законодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

15.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 77/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 230/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 март 2014 година

за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 209, параграф 1 и член 212, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта за законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)

Настоящият регламент съставлява един от инструментите, които осигуряват пряка подкрепа за външните политики на Съюза, и заменя Регламент (ЕО) № 1717/2006 на Европейския парламент и на Съвета (2), чието действие изтече на 31 декември 2013 г.

(2)

Опазването на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност, както и подпомагането на населението, на държавите и регионите, изправени пред природни или причинени от човека бедствия, са сред основните цели на външната дейност на Съюза, изложени, inter alia, в член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Кризите и конфликтите, засягащи държави и региони, и други фактори като тероризма, организираната престъпност, насилието въз основа на пола, изменението на климата, предизвикателствата пред киберсигурността и заплахите за сигурността, произтичащи от природни бедствия, представляват риск за стабилността и сигурността. За да се решат тези въпроси ефективно и навременно, са необходими специфични финансови ресурси и инструменти, които могат да се прилагат по начин, допълващ хуманитарната помощ и инструментите за дългосрочно сътрудничество.

(3)

В заключенията си от 15—16 юни 2001 г. Европейският съвет одобри Програмата на Съюза за предотвратяване на конфликти, свързани с насилие, като подчерта „политическата ангажираност на Съюза да преследва предотвратяването на конфликтите като една от основните цели на външните отношения на Съюза“ и призна, че инструментите за сътрудничество за развитие могат да допринесат за постигането на тази цел. В заключенията на Съвета от 20 юни 2011 г. относно предотвратяване на конфликтите беше потвърдена отново валидността на тази програма като валидна основа за политиката за по-нататъшни действия на Съюза в областта на предотвратяването на конфликти. В заключенията си от 17 ноември 2009 г. Съветът одобри концепцията за повишаване на способностите на ЕС за посредничество и диалог.

(4)

В заключенията на Съвета от 19 ноември 2007 г. относно отговора на ЕС при ситуации на нестабилност, както и в заключенията на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно сигурността и развитието, също от 19 ноември 2007 г., се изтъква, че взаимната обусловеност между развитието и сигурността следва да служи като основа за стратегиите и политиките на Съюза, за да допринася за съгласуваността на политиките за развитие, в съответствие с член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и за съгласуваността на външните действия на ЕС като цяло. По-конкретно, Съветът заключи, че бъдещата работа относно сигурността и развитието следва да включва последствията за сигурността и развитието от изменението на климата, въпросите на околната среда и на управлението на природните ресурси и миграцията.

(5)

На 12 декември 2003 г. Европейският съвет одобри Европейската стратегия за сигурност, а на 11 декември 2008 г. — и съвместния анализ на доклада за изпълнението ѝ. В своето съобщение, озаглавено „Стратегия за вътрешна сигурност на ЕС в действие: пет стъпки към една по-сигурна Европа“, Комисията отбелязва също важността на сътрудничеството с трети държави и регионални организации, особено за целите на борбата с многокомпонентни заплахи като трафика на хора, трафика на наркотици и тероризма.

(6)

В своето съобщение, озаглавено „ЕС в търсене на отговор за справяне със ситуации на несигурност — намеса в трудна среда с цел устойчиво развитие, стабилност и мир“, Комисията отчете съществения принос, който има Съюза за насърчаването на мира и стабилността посредством справяне с проявите на насилие и с основните причини за несигурността и за конфликтите, свързани с насилие. Настоящият регламент следва да допринася за постигането на тези цели.

(7)

На 8 декември 2008 г. Съветът одобри цялостен подход на Съюза към изпълнението на резолюции 1325 (2000 г.) и 1820 (2008 г.) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, отчитайки тесните връзки между въпросите, свързани с мира, сигурността, развитието и равенството между половете. Съюзът многократно е призовавал за цялостно изпълнение на програмата относно жените, мира и сигурността, заложена в съответните резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, със специален акцент върху необходимостта от борба с насилието срещу жените в ситуации на конфликт и от насърчаване на участието на жените в изграждането на мира.

(8)

Стратегическата рамка и планът за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приети от Съвета на 25 юни 2012 г., призовават за разработване на оперативни насоки, които да гарантират, че правата на човека се вземат предвид при формулирането и изпълнението на мерките за помощ в областта на борбата с тероризма, и в тях се подчертава, че премахването на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне и надлежното провеждане на съдебния процес (включително презумпцията за невиновност, правото на справедлив процес и правото на защита) са приоритет на Съюза при прилагането на правата на човека.

(9)

Демокрацията и правата на човека са изведени на преден план в отношенията на Съюза с трети държави и поради това следва да се разглеждат като принципи в рамките на настоящия регламент.

(10)

В декларацията на Европейския съвет от 25 март 2004 г. относно борбата срещу тероризма бе призовано целите за противодействие на тероризма да бъдат включени в програмите за външна помощ. В Стратегията на Европейския съюз за борба тероризма, приета от Съвета на 30 ноември 2005 г., бе отправен призив да се засили сътрудничеството за борба с тероризма с трети държави и с Обединените нации. В заключенията на Съвета от 23 май 2011 г. относно засилването на връзките между вътрешното и външното измерение на борбата с тероризма се отправя призив за укрепване на капацитета на компетентните органи, които участват в борбата с тероризма в трети държави, в стратегическото програмиране на Инструмента за стабилност, създаден с Регламент (ЕО) № 1717/2006.

(11)

Регламент (ЕО) № 1717/2006, беше приет с цел да се даде възможност на Съюза да предостави последователен и цялостен отговор при ситуации на криза или на възникваща криза, за да се преодолеят специфични глобални и трансрегионални заплахи за сигурността и да се подобри готовността за действие при кризи. Настоящият регламент има за цел да се въведе преразгледан инструмент въз основа на опита от Регламент (ЕО) № 1717/2006, за да се увеличат ефикасността и съгласуваността на действията на Съюза в областта на ответните мерки при кризи, предотвратяването на конфликти, укрепване на мира и готовността за действие при кризи и за отговор на заплахите и предизвикателствата за сигурността.

(12)

Приетите съгласно настоящия регламент мерки следва да са насочени към постигане на целите на член 21 от ДЕС и на членове 208 и 212 от ДФЕС. Те могат да допълват и следва да бъдат съгласувани с мерките, приети от Съюза, при следване на целите на общата външна политика и политика на сигурност в рамките на дял V от ДЕС и мерките, приети в рамките на част пета от ДФЕС. Съветът и Комисията следва да си сътрудничат, за да гарантират тази съгласуваност, като всеки от тях действа съгласно съответните си правомощия.

(13)

Настоящият регламент следва да е съгласуван с разпоредбите относно организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), установени в Решение 2010/427/ЕС на Съвета (3). Декларацията на върховния представител от 2010 г. относно политическата отчетност потвърди принципите на диалог и консултации с Европейския парламент и на предоставяне на информация и докладване пред него.

(14)

Комисията и ЕСВД, в зависимост от случая, следва да осъществяват редовен и периодичен обмен на мнения и информация с Европейския парламент. Освен това, съгласно съответните междуинституционални споразумения в тази област, на Европейския парламент следва да бъде даден достъп до документи с цел правото на контрол по силата на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (4) да се упражнява по осведомен начин.

(15)

Общите правила и процедури за изпълнение на инструментите на Съюза за финансиране на външна дейност трябва да се определят в Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета (5).

(16)

С оглед осигуряване на еднакви условия за прилагането на настоящия регламент на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с програмирането и мерките за изпълнение. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011.

(17)

Като се има предвид естеството на тези актове за изпълнение, по-специално характера на политическата им насоченост и отражението им върху бюджета, за тяхното приемане следва по принцип да се използва процедурата по разглеждане, освен в случай на мерки с малък финансов мащаб.

(18)

Комисията следва да приема актове за изпълнение с незабавно приложение, когато в надлежно обосновани случаи, свързани с необходимостта от бърза реакция на Съюза, наложителни причини за спешност изискват това.

(19)

Съюзът следва да се стреми към най-ефективно използване на наличните ресурси с оглед оптимизиране на въздействието на външната му дейност. Това следва да бъде постигнато чрез съгласуваност и взаимно допълване между инструментите на Съюза за външната дейност, както и чрез създаването на полезни взаимодействия между настоящия регламент, другите инструменти на Съюза за финансиране за външна дейност и другите политики на Съюза. Това следва да доведе и до взаимното укрепване на програмите, разработени в рамките на инструментите за финансиране на външната дейност.

(20)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от действието, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(21)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за целия срок на прилагане на регламента, който да представлява основната референта сума по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (6), за Европейския парламент и Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.

(22)

Уместно е срокът на прилагане на настоящия регламент да се съобрази с този на Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (7). Поради това настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и цели

1.   С настоящия регламент се създава инструмент („Инструмент, допринасящ за стабилността и мира“), който за периода 2014—2020 г. осигурява пряко подпомагане на външните политики на Съюза, като увеличава ефикасността и съгласуваността на действията на Съюза в областите на ответните мерки при кризи, предотвратяване на конфликти, укрепване на мира и готовност за действие при кризи, както и действията му в отговор на глобалните и трансрегионалните заплахи.

2.   Съюзът предприема мерки за сътрудничество за развитие, както и мерки за финансово, икономическо и техническо сътрудничество с трети държави, регионални и международни организации и други държавни субекти и представители на гражданското общество при условията, установени в настоящия регламент.

3.   За целите на настоящия регламент терминът „представители на гражданското общество“ включва неправителствени организации, организации, представляващи коренното население, местни граждански групи и търговски асоциации, кооперации, профсъюзи, организации, представляващи икономически и социални интереси, местни организации (включително мрежи), които участват в децентрализирано регионално сътрудничество и интеграция, потребителски организации, женски и младежки организации, образователни организации, организации с културна насоченост, научни и изследователски организации, университети, църкви и религиозни асоциации и общности, медиите и всякакви неправителствени асоциации и частни и обществени фондации, за които е вероятно да допринесат за развитието на вътрешните политики или на външното им измерение. Други органи или субекти, които не са изброени в настоящия параграф, могат да бъдат финансирани, когато това е необходимо с оглед постигане на целите на настоящия регламент.

4.   Специфичните цели на настоящия регламент са:

а)

в ситуация на криза или на възникваща криза да се способства бързо за стабилност, като се осигури ефективен отговор, предназначен да помогне да се запазят, установят или възстановят условията от съществено значение за правилното изпълнение на външните политики и действия на Съюза в съответствие с член 21 от ДЕС;

б)

да се способства за предотвратяването на конфликти и за осигуряването на капацитет и готовност за справяне с предкризисни и следкризисни ситуации и за изграждането на мира; както и

в)

да се посрещат специфични глобални и трансрегионални заплахи за мира, международната сигурност и стабилността.

Член 2

Съгласуваност и допълващ характер на помощта на Съюза

1.   Комисията гарантира, че мерките, приети съгласно настоящия регламент, са съвместими с цялостната стратегическа рамка на политиките на Съюза за партньорските държави, и по-специално с целите на мерките, посочени в параграф 2, както и с други съответни мерки на Съюза.

2.   Мерките, приети съгласно настоящия регламент, могат да бъдат допълващи към мерките, приети съгласно дял V от ДЕС и част пета от ДФЕС, и са съгласувани с тях. Мерките, приети съгласно настоящия регламент, надлежно отчитат вижданията на Европейския парламент.

3.   Помощта на Съюза съгласно настоящия регламент допълва предвидената в рамките на инструментите на Съюза за външна помощ и се предоставя само дотолкова, доколкото адекватен и ефективен отговор не може да бъде осигурен в рамките на тези инструменти, и се планира и изпълнява по начин, по който се постига непрекъснатост на действията по силата на тези инструменти, когато това е приложимо.

4.   Когато е възможно, включително при програмирането, се обхващат следните въпроси, имащи отражение върху всички сектори:

а)

насърчаване на демокрацията и доброто управление;

б)

правата на човека и хуманитарното право, включително правата на децата и правата на коренното население;

в)

недискриминацията;

г)

равенството между половете и укрепване на положението на жените;

д)

предотвратяването на конфликти; и

е)

изменението на климата.

5.   Дейностите, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета (8) и на Решение (ЕС) № 1313 /2013/EС на Европейския парламент и на Съвета (9), които са допустими за финансиране съгласно тези актове, не се финансират съгласно настоящия регламент.

6.   За да се подобрят ефективността и допълващият характер на мерките за помощ на Съюза и на националните мерки за помощ и за да се предотврати двойното финансиране, Комисията насърчава тясната координация между дейностите на Съюза и тези на държавите членки, както на равнище вземане на решения, така и при действия на място. За тази цел държавите членки и Комисията поддържат система за обмен на информация. Комисията може да предприема инициативи за насърчаване на тази координация. Освен това Комисията осигурява координацията и сътрудничеството с многостранни, регионални и подрегионални организации и други донори.

ДЯЛ II

ВИДОВЕ ПОМОЩ НА СЪЮЗА

Член 3

Помощ в отговор на ситуация на криза или на възникваща криза, за да се предотвратят конфликти

1.   Съюзът предоставя техническа и финансова помощ в преследване на специфичните цели, определени в член 1, параграф 4, буква а), в отговор на следните извънредни и непредвидени ситуации:

а)

ситуация на неотложност, на криза или на възникваща криза;

б)

ситуация, застрашаваща демокрацията, законността и реда, защитата на правата на човека и основните свободи или сигурността и безопасността на лицата, по-специално на тези, изложени на насилие въз основа на пола в ситуации на нестабилност; или

в)

ситуация, застрашаваща да ескалира във въоръжен конфликт или да дестабилизира сериозно съответната трета държава или държави.

Такава помощ може също да бъде насочена към ситуации, при които Съюзът се е позовал на клаузите върху съществени елементи на международни споразумения, за да спре частично или изцяло сътрудничеството с трети държави.

2.   Техническата и финансовата помощ, посочена в параграф 1, може да обхваща следното:

а)

подкрепа посредством предоставяне на техническа и логистична помощ за усилията, предприети от международни и регионални организации, както и от представители на гражданското общество, за насърчаване изграждането на доверие, посредничеството, диалога и помирението;

б)

подкрепа за изпълнение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, и по-конкретно в нестабилни държави, държави с нерешен конфликт и държави след конфликт;

в)

подкрепа за установяване и функциониране на временни администрации, получили мандат в съответствие с международното право;

г)

подкрепа за развитие на демократични, плуралистични държавни институции, включително мерки за засилване ролята на жените в тези институции, на ефективна гражданска администрация и граждански надзор върху системата за сигурност, както и на мерки за засилване на капацитета на правоприлагащите и съдебните органи, които участват в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и всички форми на незаконен трафик;

д)

подкрепа за международни наказателни съдилища и ad hoc национални съдилища, комисии за установяване на истината и помирение и механизми за правно уреждане на искове относно правата на човека и за отстояване и присъждане на права на собственост, установени в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека и на правовата държава;

е)

подкрепа за мерките, необходими за започване на възстановяване и реконструкция на ключови инфраструктури, жилища, обществени сгради и икономически активи, и съществен производствен капацитет, както и други мерки за повторното започване на икономическа дейност, създаването на заетост и установяването на минимални условия, необходими за устойчиво социално развитие;

ж)

подкрепа за граждански мерки, свързани с демобилизацията и реинтеграцията на бивши бойци и техните семейства в гражданското общество, и по целесъобразност тяхното репатриране, както и мерки за справяне с положението на децата и жените бойци;

з)

подкрепа за мерки за смекчаване на социалните ефекти от преструктурирането на въоръжените сили;

и)

подкрепа за мерки за справяне, в рамките на политиките за сътрудничество на Съюза и техните цели, със социално-икономическото въздействие върху гражданското население на противопехотни мини, неексплодирали взривни боеприпаси или взривни военни остатъци. Дейностите, финансирани съгласно настоящия регламент, могат да обхващат, наред с другото, обучение за рисковете, откриване на мини и прочистване от мини и във връзка с това, унищожаване на запасите;

й)

подкрепа за мерки за борба, в рамките на политиките за сътрудничество на Съюза и техните цели, с незаконната употреба и достъпа до огнестрелни оръжия, малки оръжия и леки въоръжения;

к)

подкрепа за мерки, които гарантират, че се отговаря адекватно на специфичните нужди на жените и децата в ситуации на криза и конфликт, включително излагането им на насилие въз основа на пола;

л)

подкрепа за възстановяване и реинтеграция на жертвите на въоръжен конфликт, включително мерки за справяне със специфичните нужди на жените и децата;

м)

подкрепа за мерки за насърчаване и защита на зачитането на правата на човека и основните свободи, демокрацията и правовата държава, и на съответните международни инструменти;

н)

подкрепа за социално-икономически мерки за насърчаване на справедливия достъп до природните ресурси и тяхното прозрачно управление в ситуация на криза или на възникваща криза, включително укрепване на мира;

о)

подкрепа за мерки за справяне с потенциалното въздействие на внезапни движения на населението във връзка с политическото положение и сигурността, включително. мерки за справяне с нуждите на приемните общности в ситуация на криза или на възникваща криза, включително укрепване на мира;

п)

подкрепа за мерки за насърчаване развитието и организацията на гражданското общество и неговото участие в политическия процес, включително мерки за засилване на ролята на жените в тези процеси и мерки за насърчаване на независими, плуралистични и професионални медии;

р)

подкрепа за мерки в отговор на природни или предизвикани от човека бедствия, които представляват заплаха за стабилността, и в отговор на заплахи за общественото здраве, свързани с пандемии, при липса на хуманитарна помощ и помощ за гражданска защита на Съюза или като допълнение към тази помощ.

3.   В ситуациите, посочени в параграф 1 от настоящия член, Съюзът може също да предостави техническа и финансова помощ, която не попада изрично в обхвата на параграф 2 от настоящия член. Тази помощ се ограничава до извънредните мерки за помощ, посочени в член 7, параграф 2, които отговарят на всички от посочените по-долу условия:

а)

попадат както в общия обхват на настоящия регламент, така и на конкретните цели, определени в член 1, параграф 4, буква а);

б)

са ограничени по времетраене до периода, определен в член 7, параграф 2,

в)

обикновено биха били допустими съгласно други инструменти на Съюза за външна помощ или други компоненти на настоящия регламент, но които поради необходимостта от бърз отговор на ситуацията следва да бъдат осъществени чрез мерки при криза или възникваща криза.

Член 4

Помощ за предотвратяване на конфликти, укрепване на мира и готовност за действие при кризи

1.   Съюзът предоставя техническа и финансова помощ за изпълнение на специфичните цели, определени в член 1, параграф 4, буква б). Тази помощ обхваща подкрепа за мерки, които целят изграждане и засилване на капацитета на Съюза и неговите партньори за предотвратяване на конфликти, укрепване на мира и справяне с предкризисни и следкризисни нужди в тясно сътрудничество с Организацията на обединените нации и други международни, регионални и подрегионални организации, държавни субекти и представители на гражданското общество по отношение на техните усилия за:

а)

насърчаване на ранното предупреждение и анализа на риска от конфликти при изготвянето и прилагането на политиките;

б)

улесняване и укрепване на капацитета в областта на изграждането на доверие, посредничеството, диалога и помирението, като се обърне особено внимание на възникващо напрежение между общностите;

в)

засилване на капацитета за участие и разгръщане в граждански мисии за стабилизиране;

г)

подобряване на възстановяването след конфликт, както и възстановяването след бедствие с отношение към политическото положение и сигурността;

д)

ограничаване на използването на природни ресурси за финансиране на конфликти и подпомагане на спазването от заинтересованите страни на инициативи като схемата за сертифициране в рамките на процеса от Кимбърли, особено по отношение осъществяването на ефективен местен контрол върху производството и търговията с природни ресурси.

2.   Мерките съгласно настоящия член:

a)

включват трансфер на ноу-хау, обмен на информация и добри практики, оценка на риска или заплахата, научни изследвания и анализ, системи за ранно предупреждение, обучение и предоставяне на услуги;

б)

допринасят за по-нататъшното разгръщане на структурния диалог по въпросите за укрепването на мира;

в)

могат също да включват техническа и финансова помощ за изпълнението на дейности за подкрепа на укрепването на мира и на държавното изграждане.

Член 5

Помощ за справяне с глобалните, трансрегионалните и възникващите заплахи

1.   Съюзът предоставя техническа и финансова помощ в преследване на специфичните цели, определени в член 1, параграф 4, буква в), в следните области:

а)

Заплахи за законността и реда, за сигурността и безопасността на лицата, за критични инфраструктури и за общественото здраве;

б)

смекчаване на ефекта и готовност за рискове, породени от умишлени действия, аварии или природни бедствия, свързани с химични, биологични, радиологични и ядрени материали или агенти;

2.   Помощта в областите, посочени в параграф 1, буква а), обхваща подкрепа за мерки, насочени към:

а)

засилване на капацитета на правоприлагащите, съдебните и гражданските органи, които участват в борбата срещу тероризма, организираната престъпност, включително киберпрестъпността, и всички форми на незаконен трафик, както и в ефективния контрол върху незаконната търговия и транзит;

б)

справяне със заплахите за критичната инфраструктура, които могат да включват международния транспорт, включително превоза на пътници и товари, енергийните дейности и енергоразпределението и електронните информационни и комуникационни мрежи. С тези мерки се поставя акцент особено върху трансрегионалното сътрудничество и изпълнението на международните стандарти в областта на осъзнаване на риска, анализ на уязвимостта, аварийна готовност, управление на тревогите и на последиците;

в)

гарантиране на адекватен отговор на сериозни заплахи за общественото здраве, включително внезапно възникнали епидемии с потенциално транснационално въздействие;

г)

справяне с глобалните и трансрегионалните последици от изменението на климата, имащи потенциален дестабилизиращ ефект върху мира и сигурността.

3.   По отношение на мерките, посочени в параграф 2, буква а):

а)

дава се приоритет на трансрегионалното сътрудничество, включващо две или повече трети държави, които са доказали ясна политическа воля за решаване на възникващите проблеми. Сътрудничество в борбата срещу тероризма може да бъде осъществявано също с отделни държави, региони и международни, регионални и подрегионални организации;

б)

те наблягат по-специално върху доброто управление и са в съответствие с международното право;

в)

по отношение на помощта за органите, които участват в борбата срещу тероризма, се дава приоритет на мерките за подкрепа, отнасящи се до развитието и укрепването на законодателството за противодействие на тероризма, изпълнението и практиката на финансовото право, на митническото право и на правото в областта на имиграцията, разработването на процедури за правоприлагане, които съответстват на най-високите международни стандарти и на международното право, укрепването на демократичния контрол и на институционалните механизми за надзор, както и предотвратяването на отявления радикализъм;

г)

по отношение на помощта, свързана с проблема с наркотиците, подобаващо внимание се отделя на международното сътрудничество, което цели насърчаване на добрите практики, свързани с намаляване на търсенето, производството и вредите.

4.   Помощта в областите, посочени в параграф 1, буква б) обхваща подкрепа за мерки, насочени към:

а)

насърчаване на дейности за граждански научни изследвания като алтернатива на свързаните с отбраната научни изследвания;

б)

подобряване на практиките за безопасност, свързани с граждански обекти, в които чувствителни химични, биологични, радиологични и ядрени материали или агенти се съхраняват или се третират в контекста на гражданските програми за научни изследвания;

в)

оказване на подкрепа, в рамките на политиките за сътрудничество на Съюза и техните цели, за установяването на граждански инфраструктури и съответни граждански изследвания, необходими за закриването, разчистването или конверсията на оръжейни съоръжения и обекти, когато бъде обявено, че вече не са част от отбранителна програма;

г)

засилване на капацитета на компетентните граждански органи, участващи в развитието и изпълнението на ефективен контрол на незаконния трафик на химични, биологични, радиологични и ядрени материали или агенти (включително оборудването за тяхното производство или доставка);

д)

разработване на правната рамка и на институционалния капацитет за установяване и изпълнение на ефективни мерки за контрол при износ на изделия с двойна употреба, включително мерки за регионално сътрудничество;

е)

разработване на ефективни мерки за гражданска готовност при бедствия, планове за действие при извънредни ситуации, ответни мерки при кризи и капацитет за мерки за справяне с последиците.

ДЯЛ III

ПРОГРАМИРАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ

Член 6

Обща рамка

Помощта на Съюза се изпълнява в съответствие с Регламент (ЕС) № 236/2014 чрез:

а)

извънредни мерки за помощ и програми за временни мерки, посочени в член 7;

б)

тематични стратегически документи и многогодишни индикативни програми, посочени в член 8;

в)

годишни програми за действие, индивидуални мерки и специални мерки;

г)

мерки за подкрепа.

Член 7

Извънредни мерки за помощ и програми за временни мерки

1.   Помощта на Съюза съгласно член 3 се предоставя посредством извънредни мерки за помощ и програми за временни мерки.

2.   В ситуациите, посочени в член 3, параграф 1,Комисията може да приеме извънредни мерки за помощ, които изпълняват условията, определени в член 3, параграф 3. Такава извънредна мярка за помощ може да има срок до 18 месеца, който може да се удължи двукратно с допълнителен срок от най-много шест месеца, до общ срок от най-много 30 месеца, в случай на обективни и непредвидени пречки за нейното изпълнение, при условие че не се увеличава размерът на финансовите средства за мярката.

В случаи на продължителна кризи и конфликт Комисията може да приеме втора извънредна мярка за помощ със срок до 18 месеца.

Срокът на извънредната мярка за помощ, посочена в първа алинея, съчетан със срока на мярката, посочена във втора алинея, не може да превишава 36 месеца.

3.   Когато разходите за извънредна мярка за помощ надхвърлят 20 000 000 EUR, тя се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 236/2014.

4.   Преди да приеме или удължи срока на действие на извънредните мерки за помощ в размер до 20 000 000 EUR, Комисията информира Съвета относно тяхното естество и цели и относно предвидените финансови средства. Комисията информира по същия начин Съвета, преди да направи значителни и съществени промени във вече приетите извънредни мерки за помощ. Комисията взема предвид съответния политически подход на Съвета както при планирането, така и при последващото изпълнение на тези мерки в интерес на съгласуваността на външната дейност на Съюза.

5.   Възможно най-рано след приемането на извънредна мярка за помощ и при всички положения в рамките на три месеца след това, Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета, като прави преглед на естеството, контекста и обосновката на приетите мерки, включително на допълващия характер на тези мерки спрямо текущия и планиран отговор на Съюза.

6.   Комисията може да приеме програми за временни мерки в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 236/2014, с оглед установяване или възстановяване на съществените условия, необходими за ефективното изпълнение на политиките за външно сътрудничество на Съюза.

Програмите за временни мерки се основават на извънредните мерки за помощ.

7.   Комисията надлежно и своевременно информира Европейския парламент за планирането и изпълнението на помощта на Съюза съгласно член 3, включително за предвидените финансови средства, и информира също Европейския парламент за направените значителни промени или удължавания за тази помощ.

Член 8

Тематични стратегически документи и многогодишни индикативни програми

1.   Тематичните стратегически документи представляват общата основа за изпълнението на помощта съгласно членове 4 и 5. Тематичните стратегически документи предоставят рамка за сътрудничество между Съюза и съответните партньорските държави или региони.

2.   При подготовката и прилагането на тематични стратегически документи се съблюдават принципите за ефективност на помощта, като партньорство, координиране и където е приложимо, хармонизиране. За тази цел тематичните стратегически документи съответстват на документите за програмиране, одобрени или приети съгласно други инструменти на Съюза за външна помощ, и избягват дублирането с тях.

Тематичните стратегически документи по принцип се основават на диалога между Съюза и където е целесъобразно, имащите отношение държави членки, и съответните партньорски държави или региони с участието на гражданското общество и на регионалните и местните органи, така че да се гарантира, че съответните държави или региони поемат отговорност за процеса на програмиране в достатъчна степен.

При необходимост Съюзът и държавите членки се консултират помежду си на ранен етап от процеса на програмиране, за да се насърчи съгласуваността и взаимното допълване на действията им за сътрудничество.

3.   Всеки тематичен стратегически документ се придружава от многогодишна индикативна програма, в която се обобщават приоритетните области, подбрани за финансиране от Съюза, специфичните цели, очакваните резултати, показателите за изпълнение и графикът за помощ от Съюза.

В многогодишната индикативна програма се определят индикативните финансови средства за всяка програма, като се отчитат нуждите и специфичните трудности на съответните партньорски държави или региони. Финансовите средства могат да бъдат представени под формата на определен диапазон, ако е необходимо.

4.   Тематичните стратегически документи се одобряват и многогодишните индикативни програми се приемат от Комисията в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 236/2014 Тази процедура се прилага и по отношение на съществени прегледи, които имат за резултат значително изменение на тематичните стратегически документи или на многогодишните индикативни програми.

5.   Процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 236/2014, не се прилага за несъществени изменения или технически корекции на тематичните стратегически документи и многогодишните индикативни програми, съгласно които средствата се пренасочват в рамките на индикативните финансови средства по приоритетни области или размерът на първоначалните индикативни средства се увеличава или намалява с не повече от 20 %, но със сума, която не превишава сумата от 10 000 000 евро, при условие че подобни изменения или технически корекции не засягат приоритетните области и целите, определени в тези документи.

В тези случаи измененията или техническите корекциите се съобщават незабавно на Европейския парламент и на представителите на държавите членки в комитета, посочен в член 11.

6.   По надлежно обосновани наложителни причини за спешност свързани с необходимостта от бърз отговор от Съюза, Комисията може да изменя тематични стратегически документи и многогодишни индикативни програми в съответствие с процедурата, посочена в член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 236/2014.

7.   При всяко програмиране или преразглеждане на програмите, което се прави след публикуването на доклада за междинен преглед, посочен в член 17 от Регламент (ЕС) № 236/2014 се отчитат резултатите, констатациите и заключенията, съдържащи се в посочения доклад.

Член 9

Гражданско общество

Изготвянето, програмирането, изпълнението и мониторингът на мерките по настоящия регламент се извършват в консултации с гражданското общество, когато това е възможно и целесъобразно.

Член 10

Права на човека

1.   Комисията гарантира, че мерките, приети по настоящия регламент във връзка с борбата срещу тероризма и организираната престъпност, се изпълняват в съответствие с международното право, включително международното хуманитарно право.

2.   В съответствие със Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията Комисията разработва оперативни насоки, които да гарантират, че правата на човека се вземат предвид при формулирането и изпълнението на мерките, посочени в параграф 1, по-специално по отношение на предотвратяването на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне и надлежното провеждане на съдебния процес, включително презумпцията за невиновност, правото на справедлив процес и правото на защита. Измерението, свързано с правата на човека, присъства по недвусмислен начин и в мерките, насочени към киберсигурността и борбата срещу киберпрестъпността.

3.   Комисията следи внимателно изпълнението на мерките, посочени в параграф 1, за да гарантира съответствието със задълженията по отношение правата на човека. Комисията включва информация по този въпрос в редовните си доклади.

ДЯЛ IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 11

Комитет

Комисията се подпомага от комитет (Комитет относно Инструмента за стабилност и мир). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 12

Европейска служба за външна дейност

Настоящият регламент се прилага в съответствие с Решение 2010/427/ЕС, и по-специално с член 9 от него.

Член 13

Финансов пакет

1.   Финансовият пакет за изпълнението на настоящия регламент за периода от 2014 г. до 2020 г. се определя на 2 338 719 000 EUR.

2.   Годишните бюджетни кредити се разрешават от Европейския парламент и Съвета в границите, посочени в многогодишната финансова рамка.

3.   През периода от 2014 г до 2020 г.:

a)

най-малко 70 процентни пункта от финансовия пакет се разпределят за мерки, попадащи в приложното поле на член 3, и

б)

съответно девет процентни пункта от финансовия пакет се разпределят за мерки, попадащи в приложното поле на член 4.

Член 14

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 11 март 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS


(1)  Позиция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 11 март 2014 г.

(2)  Регламент (ЕО) № 1717/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за установяване на Инструмент за стабилност (ОВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 1).

(3)  Решение 2010/427/EС на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ОВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30).

(4)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(5)  Регламент (ЕС) № 231/2014. на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за финансирането на външната дейност (вж. страница 11 от настоящия брой на Официален вестник).

(6)  ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1

(7)  Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884).

(8)  Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ (ОВ L 163, 2.7.1996 г., стр. 1).

(9)  Решение (ЕС) № 1313/2013/EС на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 924).


Декларация на Европейската комисия относно стратегическия диалог с Европейския парламент (1)

Въз основа на член 14 от Договора за ЕС Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент преди програмирането на Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира (ИСМ), и след първоначалната консултация със съответните му бенефициери, когато това е целесъобразно. Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с индикативно разпределение на средствата, предвидени по държави/региони, а за всяка отделна държава/регион — приоритетите, възможните резултати и индикативното разпределение на средствата, предвидени за отделните приоритети по географските програми, както и избора на реда и условията за предоставяне на помощта (2). Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с тематичните приоритети, възможните резултати, избора на реда и условията за предоставяне на помощта (2) и отпуснатите финансови средства за тези приоритети, предвидени в тематичните програми. Европейската комисия ще вземе под внимание позицията, изразена от Европейския парламент по този въпрос.

Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент при подготвянето на средносрочния преглед и преди всяко съществено преразглеждане на документите за програмиране през срока на действие на този регламент.

При искане от страна на Европейския парламент Европейската комисия ще разясни как забележките на Европейския парламент са били взети под внимание в документите за програмиране и при всяко друго последващо действие в отговор на стратегическия диалог.


(1)  Европейската комисия ще се представлява от отговорния комисар.

(2)  Когато е приложимо.


15.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 77/11


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 231/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 март 2014 година

за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 212, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

В нейното съобщение от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за стратегията „Европа 2020““, Комисията определя рамката за инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност, включително Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II).

(2)

Тъй като срокът на действие на Регламент (ЕО) № 1085/2006 на Съвета (4) изтeче на 31 декември 2013 г. и с оглед да се постигне по-голяма ефективност на външната дейност на Съюза, следва да се поддържа рамка за планиране и предоставяне на външно подпомагане за периода от 2014 до 2020 г. Следва да продължи подкрепата за политиката на разширяване на Съюза посредством специален инструмент за финансиране на външната дейност. Във връзка с това следва да бъде създаден ИПП II.

(3)

Член 49 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) постановява, че всяка европейска държава, която поддържа ценностите за зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, правова държава и зачитане на правата на човека, включително. правата на лицата, които принадлежат към малцинства, може да поиска да членува в Съюза. Европейска държава, която е поискала да членува в Съюза, може да стане член едва когато е потвърдено, че отговаря на критериите за членство, установени на Европейския съвет през юни 1993 г. в Копенхаген („критериите от Копенхаген“), и при условие че присъединяването не надхвърля капацитета на Съюза за интегриране на новия член. Тези критерии са свързани със стабилността на институциите, гарантиращи демокрацията, правовата държава, правата на човека и зачитането и закрилата на малцинствата, наличието на функционираща пазарна икономика, капацитета за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на Съюза и способността за поемане както на правата, така и на задълженията по Договорите, включително присъединяване към целите на политическия, икономическия и паричния съюз.

(4)

Стратегията за разширяването, основана на консолидиране, изпълнение на конкретни условия и комуникация, съчетана с капацитета на Съюза да интегрира нови членове, продължава да представлява основата за подновен консенсус за разширяването. Процесът на присъединяване се основава на обективни критерии и на прилагането на принципа на равно третиране на всички кандидати за членство, като всеки един се оценява според собствените му заслуги. Напредъкът по пътя към присъединяването зависи от спазването от всеки кандидат на ценностите на Съюза, както и от способността му да предприеме необходимите реформи за хармонизиране на своята политическа, институционална, правна, административна и икономическа система с правилата, стандартите, политиките и практиките в Съюза.

(5)

Процесът на разширяване укрепва мира, демокрацията и стабилността в Европа и дава възможност на Съюза да бъде в по-добра позиция, за да посрещне глобалните предизвикателства. Преобразяващата сила на процеса на разширяване поражда дълбоки политически и икономически реформи в обхванатите от процеса на разширяване държави и носи ползи за Съюза като цяло.

(6)

Европейският съвет е дал статут на страни кандидатки на Исландия, Черна гора, бившата югославска република Македония, Турция и Сърбия. Той потвърди европейската перспектива на Западните Балкани. Без да се засягат позициите относно статута или евентуалните бъдещи решения на Европейския съвет или на Съвета, тези, които се ползват от подобна европейска перспектива и на които не е даден статут на страни кандидатки, могат да се считат за потенциални страни кандидатки единствено за целите на настоящия регламент.Финансовото подпомагане по настоящия регламент следва да се предоставя на всички бенефициери, посочени в приложение I.

(7)

Подпомагането по настоящия регламент следва да се предоставя в съответствие с рамката за политиката на разширяване, определена от Европейския съвет и Съвета, и като се отчита надлежно съобщението относно стратегията в областта на разширяването и докладите за напредъка, включени в годишния пакет на Комисията в областта на разширяването, както и съответните резолюции на Европейския парламент. Подпомагането следва да се предоставя също така в съответствие със споразуменията между Съюза и бенефициерите, посочени в приложение I, както и в съответствие с Европейските партньорства и Партньорствата за присъединяване. Подпомагането следва да се съсредоточи главно върху избрани области на политиката, които ще помогнат на бенефициерите, посочени приложение I, да укрепят демократичните институции и правовата държава, да реформират съдебната власт и публичната администрация, да зачитат основните права и да насърчават равенството между половете, толерантността, социалното приобщаване и недискриминацията. Чрез подпомагането следва да продължи да бъде оказвана подкрепа за техните усилия за развитие на регионалното, макрорегионалното и трансграничното сътрудничество, както и за териториално развитие, включително посредством изпълнението на макрорегионалните стратегии на Съюза. То следва да стимулира също така тяхното икономическо и социално развитие, което лежи в основата на програма за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, с особен акцент върху малките и средните предприятия), с оглед постигане на целите на стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж (стратегия „Европа 2020“) и постепенно привеждане в съответствие с критериите от Копенхаген. Следва да се подобри съгласуваността между финансовото подпомагане и цялостния напредък в прилагането на предприсъединителната стратегия.

(8)

С цел отчитане на промените в рамката на политиката на разширяване или на значителни събития в бенефициерите, посочени в приложение I, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия за приемане на актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с адаптирането и актуализирането на тематичните приоритети за помощта, изброени в приложение II. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително и на експертно равнище. При изготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(9)

Укрепването на правовата държава, включително борбата срещу корупцията и организираната престъпност, и доброто управление, включително реформата на публичната администрация, остават главните предизвикателства за повечето бенефициери, посочени в приложение I, и са от решаващо значение за о сближаването на тези бенефициери със Съюза, така че по-късно да могат изцяло да поемат задълженията, произтичащи от членството в него. С оглед на дългосрочния характер на реформите, които се извършват в тези области, и на необходимостта резултатите да бъдат регистрирани, финансовото подпомагане по настоящия регламент следва да отговаря на изискванията, поставени пред бенефициерите, посочени в приложение I, на възможно най-ранен етап.

(10)

Необходимо е бенефициерите, посочени в приложение I, да бъдат по-добре подготвени да се справят с глобалните предизвикателства, като устойчивото развитие и изменението на климата, и да се присъединят към усилията на Съюза за разрешаване на тези проблеми. Подпомагането от Съюза по настоящия регламент следва да допринася също за постигането на целта делът от бюджета на Съюза, свързан с климата, да достигне поне 20 %.

(11)

Съюзът следва също така да предоставя подкрепа за прехода по пътя към присъединяването, което е в полза на всички бенефициери, посочени в приложение I, въз основа на опита на държавите-членки. Това сътрудничество следва да се съсредоточи по-специално върху споделянето на опита, натрупан от държавите-членки в процеса на реформите.

(12)

Комисията и държавите-членки следва да гарантират съответствие, съгласуваност и взаимно допълване на предоставяната от тях помощ, по-конкретно чрез провеждането на редовни консултации и чест обмен на информация на различните етапи от цикъла на подпомагането. Освен това следва да се предприемат необходимите стъпки за осигуряване на по-добра координация и взаимно допълване с други донори, включително чрез провеждането на редовни консултации. Ролята на гражданското общество следва да се засили както по отношение на програмите, реализирани от държавните органи, така и когато гражданското общество се явява пряк бенефициер на помощ от Съюза.

(13)

Приоритетите за действия, насочени към изпълнение на целите в съответните области на политиката, които ще бъдат подпомагани по настоящия регламент, следва да се определят в индикативни стратегически документи, съставени от Комисията за срока на многогодишната финансова рамка на Съюза за периода от 2014 до 2020 г. в партньорство с бенефициерите, посочени в приложение I, въз основа на техните специфични потребности и програмата за разширяване, в съответствие с общите и конкретните цели, определени с настоящия регламент, и при надлежно отчитане на съответните национални стратегии. Стратегическите документи следва също да определят области на политиката, подлежащи на подпомагане, и без да се засягат прерогативите на Европейския парламент и на Съвета, следва да предвиждат индикативно разпределение на средствата на Съюза за всяка област на политиката, с разбивка по години, включително разчет на разходите, свързани с климата. Следва да бъде предвидена достатъчна гъвкавост с оглед удовлетворяване на нововъзникващите потребности и предоставяне на стимули за подобряване на резултатите. Стратегическите документи следва да гарантират последователност и съгласуваност с усилията на бенефициерите, посочени в приложение I, отразени в техните национални бюджети, и следва да отчитат подкрепата, която се предоставя от други донори. С оглед отчитане на развитието във вътрешен и външен план стратегическите документи следва при необходимост да се преразглеждат и да се преработват.

(14)

В интерес на Съюза е да подпомага бенефициерите, посочени в приложение I, в усилията им за провеждане на реформи с оглед на членството в Съюза. Подпомагането следва да се управлява, като се поставя силен акцент върху резултатите и се предвиждат стимули за онези, които показват ангажираност с реформите посредством ефективно прилагане на предприсъединителната помощ и напредък в изпълнението на критериите за членство.

(15)

За подпомагането следва да продължат да се използват структурите и инструментите, доказали своите качества в предприсъединителния процес. Преходът от пряко управление на предприсъединителните фондове от страна на Комисията към непряко управление от страна на бенефициерите, посочени в приложение I, следва да бъде постепенен и съобразно съответните възможностите на тези бенефициери. В съответствие с принципа на демокрация на участието Комисията следва да насърчава при всеки един от бенефициерите, посочени в приложение I, парламентарния контрол върху предоставяната на този бенефициер помощ.

(16)

За да се осигурят еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия са свързани със стратегическите документи, програмните документи и със специалните правила за определяне на такива еднакви условия и следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (5). Като се има предвид естеството на тези актове за изпълнение, по-специално ориентационният им характер по отношение на дадена политика или финансовото им отражение, за тяхното приемане следва по принцип да се използва процедурата по разглеждане, с изключение на случаите на мерки с малък финансов размер. При определянето на еднакви условия за прилагане на настоящия регламент следва да се вземат под внимание извлечените поуки от управлението и прилагането на предприсъединителната помощ в миналото. При необходимост тези условия следва да се изменят.

(17)

Комитетът, създаден съгласно настоящия регламент, следва да бъде компетентен и за правните актове и ангажименти по Регламент (ЕО) № 1085/2006, както и за прилагането на член 3 от Регламент (ЕО) № 389/2006 на Съвета (6).

(18)

Настоящият регламент установява финансов пакет за своя срок на прилагане, който е основна референтна сума за Европейския парламент и за Съвета при годишната бюджетна процедура по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина, за сътрудничеството по бюджетните въпроси и за доброто финансово управление (7).

(19)

Съюзът следва да се стреми към най-ефективното използване на наличните ресурси с оглед оптимизиране на въздействието на външната си дейност. Това следва да бъде постигнато чрез съгласуваност и взаимно допълване между инструментите на Съюза в областта на външната дейност, както и чрез създаването на полезни взаимодействия между ИПП II, другите инструменти на Съюза за финансиране на външната дейност и други политики на Съюза. Това следва да доведе и до взаимно укрепване на програмите, разработвани в рамките на тези инструменти за финансиране на външната дейност.

(20)

Общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност са уредени в Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета (8).

(21)

Доколкото целта на настоящия регламент не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, а може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(22)

Уместно е да се гарантира плавен преход без прекъсване между Инструмента за предприсъеднителна помощ (ИПП), създаден с Регламент (ЕО) № 1085/2006 и ИПП II и срокът на прилагане на настоящия регламент да се обвърже с този на Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (9). Поради това настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Обща цел

Инструментът за предприсъединителна помощ а периода от 2014 до 2020 г. („ИПП II“) подпомага бенефициерите, посочени в приложение I, при приемането и осъществяването на политическите, институционалните, правните, административните, социалните и икономическите реформи, които се изискват от тези бенефициери, за зачитане на ценностите на Съюза и постепенно привеждане в съответствие с правилата, стандартите, политиките и практиките на Съюза с оглед на членството в него.

Посредством това подпомагане ИПП II допринася за стабилността, сигурността и благоденствието на бенефициерите, посочени в приложение I.

Член 2

Специфични цели

1.   Помощта, отпускана по настоящия регламент, е насочена към постигане на следните специфични цели в съответствие с нуждите на всеки един от бенефициерите, посочени в приложение I, както и с индивидуалните им програми за разширяване:

а)

подпомагане на политическите реформи, наред с другото, чрез:

i)

укрепване на демокрацията и нейните институции, включително независима и ефикасна съдебна власт, и на правовата държава, включително нейното изграждане;

ii)

популяризиране и защита на правата на човека и основните свободи, по-добро спазване на правата на лицата, които принадлежат към малцинства, включително на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, насърчаване на равенството между половете, недискриминацията и толерантността, както и свобода на медиите и зачитане на културното многообразие;

iii)

регионално сътрудничество и добросъседски отношения;

iv)

насърчаване на мерки за помирение, укрепване на мира и изграждане на доверие;

v)

борбата с корупцията и организираната престъпност;

vi)

укрепване на публичната администрация и доброто управление на всички равнища;

vii)

мерки за изграждане на капацитет с цел подобряване на правоприлагането, управлението на границите и прилагането на миграционната политика, включително управлението на миграционните потоци;

viii)

развитие на гражданското общество;

ix)

подобряване на социалния диалог и укрепване на капацитета на социалните партньори;

б)

подпомагане на икономическото, социалното и териториалното развитие с цел постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, наред с другото, чрез:

i)

постигане на стандартите на Съюза в икономиката, включително функционираща пазарна икономика, както и фискално и икономическо управление;

ii)

икономически реформи, които са необходими за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в Съюза, и същевременно принос за постигането на целите, свързани със социалната сфера и околната среда;

iii)

стимулиране на трудовата заетост и мобилност, насърчаване създаването на качествени работни места и развитието на човешкия капитал;

iv)

насърчаване на социалното и икономическото приобщаване, по-конкретно на малцинствата и уязвимите групи, включително на хората с увреждания, бежанците и разселените лица;

v)

насърчаване на приобщаваща и интегрирана образователна система и опазване и възстановяване на културното наследство;

vi)

развитие на физическия капитал, включително подобряване на инфраструктурата, и връзки с мрежите на Съюза и регионалните мрежи;

vii)

укрепване на капацитета за научни изследвания, технологично развитие и иновации;

в)

укрепване на всички равнища на способността на бенефициерите, посочени в приложение I, да изпълняват задълженията, произтичащи от членството в Съюза, като се подпомага постепенното привеждане в съответствие с достиженията на правото на Съюза и тяхното приемане, въвеждане и прилагане, включително подготовка за управлението на структурните фондове на Съюза, Кохезионния фонд и Европейския земеделски фонда за развитие на селските райони;

г)

укрепване на регионалната интеграция и териториалното сътрудничество с участието на бенефициерите, посочени в приложение I, на държавите-членки и по целесъобразност на трети държави в обхвата на Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета (10).

2.   Напредъкът към постигане на специфичните цели, посочени в параграф 1, се проследява и оценява въз основа на предварително определени, ясни, прозрачни и където е приложимо специфични за държавата и измерими показатели, които обхващат наред с другото:

а)

напредъка в областите на укрепването на демокрацията, принципите на правовата държава и независимата и ефикасна съдебна власт, зачитането на правата на човека, включително на лицата, принадлежащи към малцинства и уязвими групи, и основните свободи, равенството между половете и правата на жените, борбата с корупцията и организираната престъпност, помиряването, добросъседските отношения и завръщането на бежанците, и по-специално регистрирането на резултати в тези области;

б)

напредъка на реформите в социално-икономическата и фискалната област, преодоляването на структурните и макроикономическите дисбаланси; обосноваността и ефективността на стратегиите за социално и икономическо развитие, напредъка към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и създаването на приобщаващо и интегрирано образование, качествено обучение и заетост, включително чрез публични инвестиции, подпомагани от ИПП II; напредъка към създаването на благоприятна стопанска среда;

в)

напредъка в хармонизирането на законодателството с достиженията на правото на Съюза, включително хронологическа справка за неговото прилагане; напредъка в институционалната реформа, свързана със Съюза, включително прехода към непряко управление на помощта, която се отпуска по настоящия регламент;

г)

напредъка в изграждането и укрепването на доброто управление и административния и институционалния капацитет и капацитета за усвояване на всички равнища, включително адекватни човешки ресурси, необходими за приемане и прилагане на законодателството, свързано с достиженията на правото на Съюза;

д)

инициативи за регионално и териториално сътрудничество и развитието на търговските потоци.

3.   Показателите, посочени в параграф 2, се използват по целесъобразност за мониторинг, оценка и преглед на резултатите. Годишните отчети на Комисията, посочени в член 4, се вземат като отправна точка при оценката на резултатите от подпомагането от ИПП II. Съответните показатели за изпълнение се определят и включват в стратегическите документи и програмите, посочени в членове 6 и 7, и се определят по такъв начин, че да се даде възможност за обективна оценка на напредъка във времето и, когато е уместно, за всички програми.

Член 3

Области на политиката

1.   Помощта, отпускана по силата на настоящия регламент, е насочена основно към следните области на политиката:

а)

реформи в хода на подготовката за членство в Съюза и свързаното с това институционално изграждане и изграждане на капацитет;

б)

социално-икономическо и регионално развитие;

в)

трудова заетост, социални политики, образование, насърчаване на равенството между половете и развитие на човешките ресурси;

г)

земеделие и развитие на селските райони;

д)

регионално и териториално сътрудничество.

2.   Помощта във всички области на политиката, посочени в параграф 1 от настоящия член, подпомага бенефициерите, посочени в приложение I, за постигане на общите и конкретните цели по член 1 и член 2, по-специално чрез реформи на политиките, сближаване на законодателството, изграждане на капацитет и инвестиции.

Когато е уместно, особено внимание се обръща на доброто управление, правовата държава и борбата с корупцията и организираната престъпност.

3.   Помощта в рамките на областите на политиката, посочени в параграф 1, букви б)—д), може да включва финансиране на видовете дейности, предвидени в Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета (11), Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета (12), Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета (13), Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета (14) и Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета (15).

4.   Помощта в рамките на областта на политиката, посочена в параграф 1, буква д), може да финансира по-специално дейности с участието на няколко държави или хоризонтални дейности, както и дейности за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество.

Член 4

Рамка за помощта

1.   Помощта по настоящия регламент се предоставя в съответствие с рамката за политиката на разширяване, определена от Европейския съвет и Съвета, и се отчита надлежно съобщението относно стратегията в областта на разширяването и докладите за напредъка, включени в годишния пакет на Комисията в областта на разширяването, както и съответните резолюции на Европейския парламент. Комисията гарантира съответствието между политическата рамка за предоставяне на помощ и политическата рамка за разширяване.

2.   Помощта се насочва и адаптира към конкретното положение на бенефициерите, посочени в приложение I, като се вземат предвид необходимите допълнителни усилия за спазване на критериите за членство, както и капацитета на бенефициерите. Помощта е с различен обхват и интензивност в зависимост от потребностите, ангажимента за реформи и напредъка по изпълнението на тези реформи. Основната ѝ цел е да се подпомогнат бенефициерите, посочени в приложение I, да определят и изпълняват секторните реформи. Секторните политики и стратегии са всеобхватни и допринасят за постигането на конкретните цели, определени в член 2, параграф 1.

3.   В съответствие с конкретните цели, изложени в член 2, параграф 1, тематичните приоритети за предоставяне на помощ според нуждите и капацитета на бенефициерите, посочени в приложение I, са изброени в приложение II. Всеки един от тези тематични приоритети може да допринесе за постигането на повече от една конкретна цел.

4.   В съответствие с конкретната цел, посочена в член 2, параграф 1, буква г), помощта е в подкрепа на трансграничното сътрудничество както между бенефициерите, посочени в приложение I, така и между тях и държавите-членки или държавите от Европейския инструмент за съседство (ЕИС), създаден с Регламент (ЕС) № 232/2014 с оглед насърчаването на добросъседските отношения, засилването на интеграцията със Съюза и стимулирането на социално-икономическото развитие. Тематичните приоритети в областта на помощта за териториално сътрудничество са изброени в приложение II.

Член 5

Съответствие, съгласуваност и взаимно допълване

1.   Финансовата помощ в рамките на настоящия регламент е съгласувана с политиките на Съюза. Тя е в съответствие със споразуменията, които Съюзът е сключил с бенефициерите, посочени в приложение I, и спазва ангажиментите, произтичащи от многостранните споразумения, по които Съюзът е страна.

2.   Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, допринася за изпълнението на ангажиментите на Съюза посредством засилена прозрачност и отчетност при предоставянето на помощта, включително. чрез публичното оповестяване на информация относно обема на помощта и отпуснатите средства, като гарантира, че данните са сравними в международен план, като да тях има лесен достъп и те могат да бъдат споделени и публикувани.

3.   Комисията, държавите-членки и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) си сътрудничат при осигуряването на съгласуваността на отпуснатата по силата на настоящия регламент помощ и се стремят да избягват дублирането между нея и друга помощ, предоставяна от Съюза, държавите-членки и ЕИБ, включително чрез редовни и отворени за всички участници заседания, насочени към координиране на помощта.

4.   Комисията, държавите-членки и ЕИБ гарантират координирането на съответните си програми за помощ с цел повишаване ефективността и ефикасността при предоставянето на помощта и за избягване на двойното финансиране в съответствие с установените принципи за укрепване на оперативната координация в областта на външното подпомагане и за хармонизиране на политиките и процедурите, по-специално на международните принципи за ефективност на помощта. Координацията обхваща редовни консултации и честа обмяна на информация през отделните етапи на цикъла на подпомагането, по-конкретно консултации на място, и представлява основен етап от процеса на програмиране на държавите-членки и на Съюза.

5.   С оглед повишаване на ефективността и ефикасността при предоставянето на помощта и за избягване на двойното финансиране Комисията заедно с държавите-членки предприема необходимите мерки за осигуряване на по-добра координация и взаимно допълване с многостранните и регионалните организации и структури, като международните финансови институции, агенциите, фондовете и програмите на ООН, както и донорите извън Съюза.

6.   Като правило, в хода на подготовката, прилагането и мониторинга на помощта, отпускана по настоящия регламент, Комисията ще действа в партньорство с бенефициерите, посочени в приложение I. Партньорството включва по целесъобразност компетентни национални и местни органи, както и организации на гражданското общество. Комисията насърчава координацията между съответните заинтересовани страни.

Капацитетът на организациите на гражданското общество се укрепва, включително по целесъобразност в качеството им на преки бенефициери на помощ.

ДЯЛ II

СТРАТЕГИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ

Член 6

Стратегически документи

1.   Финансовата помощ по настоящия регламент се предоставя на базата на индикативни стратегически документи, включващи една или няколко държави („стратегическите документи“), които са съставени от Комисията в партньорство с бенефициерите, посочени в приложение I, за срока на многогодишната финансова рамка на Съюза за периода от 2014 до 2020 г.

2.   Стратегическите документи определят приоритетите за действие за изпълнение на целите в съответните области на политиката, посочени в член 3, които ще бъдат подпомагани по настоящия регламент в съответствие с общите и специфичните цели, посочени съответно в членове 1 и 2. Стратегическите документи се приемат съгласно рамката за помощта, посочена в член 4, при надлежно отчитане на съответните национални стратегии.

3.   Стратегическите документи включват индикативното разпределение на средства от Съюза за отделните области на политиката, по правило разбити по години, и позволяват да се реагира на възникващи нужди, без да се засяга възможността за комбиниране на помощта в различни области на политиката. Стратегическите документи включват показатели за оценка на напредъка към постигане на посочените в тях цели.

4.   Комисията прави годишна оценка на изпълнението на стратегическите документи и на тяхната актуалност с оглед на развитието на политическата рамка, посочена в член 4. Комисията уведомява комитета по член 13, параграф 1 за резултатите от тази оценка и може да предложи преразглеждане на стратегическите документи, посочени в настоящия член, и/или на програмите и мерките по член 7, параграф 1 според случая. Тези стратегически документи се подлагат и на междинен преглед, и при необходимост се преработват.

5.   Комисията приема стратегическите документи, посочени в настоящия член, и всички техни преработки в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 236/2014.

ДЯЛ III

ИЗПЪЛНЕНИЕ

Член 7

Програмиране

1.   Помощта от Съюза в рамките на настоящия регламент се осъществява пряко, непряко или при съвместно управление чрез програмите и мерките, посочени в членове 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 236/2014 и в съответствие със специалните правила за определяне на единни условия за прилагане на настоящия регламент, по-конкретно по отношение на управленските структури и процедури, които Комисията приема в съответствие с член 13 от настоящия регламент. По правило изпълнението се осъществява под формата на едногодишни или многогодишни програми, включващи една или няколко държави, както и на трансгранични програми за сътрудничество, създадени в съответствие със стратегическите документи съгласно член 6 и съставени от съответните бенефициери, посочени в приложение I към настоящия регламент, и/или Комисията, според случая.

2.   При всяко програмиране или преразглеждане на програмите, което се прави след публикуването на доклада за междинен преглед по член 17 от Регламент (ЕС) № 236/2014 („доклада за междинен преглед“), се отчитат резултатите, констатациите и заключенията в този доклад.

Член 8

Рамкови и допълнителни споразумения

1.   Комисията и съответните бенефициери, посочени в приложение I, сключват рамкови споразумения за реализиране на помощта.

2.   Допълнителни споразумения за реализиране на помощта може да се сключват, между Комисията и съответните бенефициери, посочени в приложение I, или техни изпълнителни органи, ако е необходимо.

Член 9

Хоризонтални разпоредби във връзка с инструментите

1.   В надлежно обосновани случаи и с оглед да се гарантират съгласуваността и ефективността на финансирането от Съюза или да се насърчи регионалното сътрудничество, Комисията може да реши да разшири обхвата за допустимост на програмите и мерките, посочени в член 7, параграф 1 за да включи страни, територии и региони, които в противен случай не биха се ползвали от правото на финансиране по член 1, когато програмата или мярката, която ще се прилага, е с глобален, регионален или трансграничен характер.

2.   Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) участва в създадени съгласно настоящия регламент програми или мерки за трансгранично сътрудничество между бенефициерите, посочени в приложение I, и държавите-членки. Сумата, с която участва ЕФРР, се определя съгласно член 4 от Регламент (ЕС) № 1299/2013. Настоящият регламент се прилага по отношение на използването на тази сума.

3.   Когато е уместно, ИПП II може да допринася за програми за транснационално и междурегионално сътрудничество или мерки, които са въведени и се прилагат съгласно Регламент (ЕС) № 1299/2013 и в които участват бенефициерите, посочени в приложение I към настоящия регламент.

4.   Когато е уместно, ИПП II може да допринася за програми за трансгранично сътрудничество или мерки, които са въведени и се прилагат съгласно Регламент (ЕС) № 232/2014 и в които участват бенефициерите, посочени в приложение I към настоящия регламент.

5.   Когато е уместно, ИПП може да допринася за програми или мерки, които са въведени като част от макрорегионална стратегия и в които участват бенефициерите, посочени в приложение I.

ДЯЛ IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 10

Делегиране на правомощия

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 11 за изменение на приложение II към настоящия регламент. По-специално, след публикуването на доклада за междинен преглед и въз основа на препоръките, съдържащи се в този доклад, Комисията приема делегиран акт за изменение на приложение II към настоящия регламент до 31 март 2018 г.

Член 11

Упражняване на делегирането

1.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 10, се предоставя на Комисията до 31 декември 2020 г.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 10, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 10, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 12

Приемане на допълнителни правила за прилагане

В допълнение към правилата, предвидени в Регламент (ЕС) № 236/2014 се приемат специални правила за определяне на еднакви условия за прилагането на настоящия регламент в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 236/2014.

Член 13

Комитет

1.   Създава се Комитет за Инструмента за предприсъединителна помощ („Комитет за ИПП II“), съставен от представители на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   Комитетът за ИПП II подпомага Комисията по отношение на всички области на политиката, посочени в член 3. Комитетът за ИПП II е компетентен и по отношение на законодателните актове и задълженията съгласно Регламент (ЕО) № 1085/2006 и на прилагането на член 3 от Регламент (ЕО) № 389/2006.

Член 14

Възнаграждение за резултатите

1.   В стратегическите документи, посочени в член 6, се предвижда заделянето на помощ в подходящ размер, за да бъде възнаграден един от посочените в приложение I бенефициери за:

а)

особен напредък за изпълнение на критериите за членство; и/или

б)

ефикасно прилагане на предприсъединителната помощ, в хода на което са постигнати особено добри резултати по отношение на специфичните цели, заложени в съответния стратегически документ.

2.   В случай че напредъкът и/или резултатите, постигнати от бенефициер, посочен в приложение I, остават значително под договорените равнища, заложени в стратегическите документи, Комисията коригира пропорционално отпуснатите средства, в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 236/2014.

3.   За тази цел се заделя подходяща сума за възнаграждаването посочено в параграф 1 от настоящия член, и се разпределя въз основа на оценка на резултатите и напредъка за срок от няколко години, но не по-късно съответно от 2017 г. и 2020 г. Предвид се вземат показателите за изпълнение, посочени в член 2, параграф 2, както са конкретизирани в стратегическите документи.

4.   При индикативното разпределяне на средства от Съюза в стратегическите документи, посочени в член 6, се взема предвид възможността за разпределение на съответните допълнителни средства въз основа на резултатите и/или напредъка.

Член 15

Финансов пакет

1.   Финансовият пакет за изпълнението на настоящия регламент за периода от 2014 до 2020 г. се определя на 11 698 668 000 EUR (по текущи цени). До 4 % от финансовия пакет се заделят за програми за трансгранично сътрудничество между бенефициерите, посочени в приложение I, и държавите-членки, в съответствие с техните нужди и приоритети.

2.   Годишните бюджетни кредити се разрешават от Европейския парламент и от Съвета в границите, посочени в многогодишната финансова рамка за периода от 2014 до 2020 г.

3.   В съответствие с член 18, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета (16), индикативна сума от 1 680 000 000 EUR се отпуска от различните инструменти за финансиране на външната дейност, а именно Инструментът за сътрудничество за развитие, създаден с Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета (17), ЕИС, ИПП II и Инструментът за партньорство, създаден с Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета (18) за действия по мобилността с учебна цел към или от партньорски държави, по смисъла на Регламент (ЕС) № 1288/2013 и за сътрудничество и политически диалог с органи, институции и организации от тези държави. По отношение на усвояването на тези средства се прилага Регламент (ЕС) № 1288/2013.

Средствата се предоставя посредством два многогодишни транша, които покриват съответно първите четири години и оставащите три години. Размерът на това финансиране се отразява в програмирането, предвидено в настоящия регламент, в съответствие с установените нужди и приоритети на съответните държави. Размерът на отпуснатите средства може да бъде преразгледан в случай на непредвидени обстоятелства или на значителни политически промени в съответствие с приоритети на външната дейност на Съюза.

Член 16

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 11 декември 2013 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS


(1)  ОВ C 11, 15.1.2013 г., стр. 77.

(2)  ОВ C 391, 18.12.2012 г., стр. 110.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 11 март 2014 г.

(4)  Регламент (EО) № 1085/2006 на Съвета от 17 юли 2006 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП) (ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 82).

(5)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(6)  Регламент (EО) № 389/2006 на Съвета от 27 февруари 2006 г. за създаване на инструмент за финансова подкрепа с цел насърчаване на икономическото развитие на общността на кипърските турци и за изменение на Регламент (ЕО) № 2667/2000 на Съвета относно Европейската агенция за възстановяване (ОВ L 65, 7.3.2006 г., стр. 5).

(7)  ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(8)  Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност (виж страница 95 от настоящия брой на Официален вестник)

(9)  Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за установяване на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стp. 884).

(10)  Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Европейски инструмент за съседство (виж страница 27 от настоящия брой на Официален вестник).

(11)  Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289).

(12)  Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EО) № 1084/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281).

(13)  Регламент (EС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470).

(14)  Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259).

(15)  Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (EО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487).

(16)  Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм+“ — програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стp. 50).

(17)  Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничеството за развитие за периода 2014 — 2020 г. (виж страница 44 от настоящия брой на Официален вестник).

(18)  Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмента за сътрудничество за развитие с трети страни (виж страница 77 от настоящия брой на Официален вестник).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Албания

Босна и Херцеговина

Исландия

Косово (1)

Черна гора

Сърбия

Турция

бивша югославска република Македония


(1)  Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Тематични приоритети за помощ

По целесъобразност помощта може да е свързана със следните тематични приоритети:

а)

Спазване на принципа за добра публична администрация и икономическо управление. Интервенциите в тази област са насочени към: укрепване на публичната администрация, включително професионализиране и деполитизиране на държавната служба, въвеждане на принципите за отчитане на личните заслуги и предприемане на стъпки, които да гарантират подходящи административни процедури; повишаване на капацитета за укрепване на макроикономическата стабилност и съдействие за напредъка към превръщане както в действаща пазарна, така и в по-конкурентоспособна икономика; подкрепа за участие в многостранния механизъм на Съюза за фискален надзор и редовно сътрудничество с международни финансови институции по основните елементи на икономическата политика, както и укрепване на управлението на публичните финанси.

б)

Установяване и насърчаване още на ранен етап на правилното функциониране на необходимите институции, гарантиращи правовата държава. Интервенциите в тази област са насочени към: създаване на независима, ефикасна и подлежаща на отчетност съдебна система, включително прозрачна и основана на заслугите система за назначаване на работа, оценка и повишение и ефективни дисциплинарни процедури в случаи на нарушения; предприемане на стъпки, които да гарантират установяването на надеждни системи за защита на границите, управление на миграционните потоци и предоставяне на убежище на нуждаещите се; разработване на ефективни инструменти за превенция и борба с организираната престъпност и корупцията; утвърждаване и защита на човешките права, правата на лицата, принадлежащи към малцинства — в това число ромите, както и лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица — и основните свободи, включително свободата на медиите.

в)

Укрепване капацитета на организациите на гражданското общество и организациите на социалните партньори, включително професионалните сдружения в бенефициерите, посочени в приложение I, и насърчаване на всички равнища на работата в мрежа между организации в Съюза и организации от бенефициерите, посочени в приложение I, която да им позволява да водят реален диалог с участници от публичния и частния сектор.

г)

Инвестиции в областта на образованието, уменията и ученето през целия живот. Интервенциите в тази област са насочени към: насърчаване на равния достъп до качествено предучилищно, основно и средно образование; намаляване на ранното напускане на училище; приспособяване на системите за професионално образование и обучение към търсенето на пазара на труда; подобряване на качеството и приложимостта на висшето образование; повишаване на достъпа до учене през целия живот и инвестициите за подкрепа в инфраструктура, свързана с образованието и обучението, особено с оглед намаляване на териториалните различия и укрепване на образованието без сегрегация.

д)

Насърчаване на заетостта и подкрепа за мобилността на работната сила. Интервенциите в тази област са насочени към: устойчивата интеграция на пазара на труда на младите хора, които не участват във форма на заетост, образование или обучение, включително чрез мерки за насърчаване на инвестициите за създаване на качествени работни места, подкрепа за интеграцията на безработните; и насърчаване на по-голямо участие на пазара на труда на всички слабо представени групи. Други основни области на интервенция са подкрепата за равенството между половете, приспособяването на работниците и предприятията към промени, установяването на траен социален диалог и модернизирането и укрепването на институциите на пазара на труда.

е)

Насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността. Интервенциите в тази област са насочени към: интеграцията на маргинализирани общности като ромите; борба с дискриминацията, основана на пол, раса или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация; и повишаване на достъпа до достъпни, устойчиви и висококачествени услуги, като здравеопазване и социални услуги от общ интерес, включително чрез модернизиране на системите за социална закрила.

ж)

Насърчаване на устойчив транспорт и премахване на пречките в ключовите мрежови инфраструктури, и по-конкретно чрез инвестиране в проекти с висока европейска добавена стойност. Набелязаните инвестиции следва да бъдат подредени в приоритетен ред според приноса им за мобилността, устойчивостта, намаляването на емисиите на парникови газове, значението по отношение на връзките с други държави-членки и съгласуваността с единното европейско транспортно пространство.

з)

Подобряване на условията за функциониране на частния сектор и конкурентоспособността на предприятията, включително интелигентна специализация, като основни двигатели на растежа, създаването на работни места и сближаването. Предимство ще се отдава на проекти, които подобряват стопанската среда.

и)

Укрепването на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите, по-конкретно чрез подобряване на научноизследователската инфраструктура, чрез благоприятстваща среда и насърчаване на работата в мрежа и сътрудничеството.

й)

Допринасяне за сигурността и безопасността на хранителните доставки и поддържането на диверсифицирани и жизнеспособни селскостопански системи в жизнени селски общности и в селските райони.

к)

Повишаване на способността на аграрно-хранителния сектор за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили, както и за постепенно хармонизиране с правилата и стандартите на Съюза, като наред с това в областта на балансираното териториално развитие на селските райони се преследват целите, свързани с икономическата и социалната сфера, и околната среда.

л)

Опазване и подобряване на качеството на околната среда, принос за намаляването на емисиите на парникови газове, повишаване на устойчивостта по отношение на изменението на климата, както и насърчаване на управление на действията във връзка с климата и дейности за осведомяване. Финансирането по линия на ИПП II насърчава политики, подпомагащи прехода към ефективна от гледна точка на използването на ресурсите, безопасна и устойчива нисковъглеродна икономика.

м)

Мерки за насърчаване на помирението, за укрепване на мира и изграждане на доверие.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Тематични приоритети в областта на помощта за териториално сътрудничество

По целесъобразност помощта за трансгранично сътрудничество може да е свързана със следните тематични приоритети:

а)

Насърчаване на заетостта, мобилността на работната сила и социалното и културното приобщаване през границите, наред с другото посредством: интеграция на трансграничните пазари на труда, включително трансгранична мобилност; съвместни инициативи за заетост на местно ниво; информационни и консултантски услуги и съвместно обучение; равенство между половете; равни възможности; интеграция на имигрантските общности и уязвимите групи; инвестиции в обществените служби по труда; и за инвестициите за подкрепа в областта на общественото здравеопазване и социалните услуги;

б)

Опазване на околната среда и насърчаване на действията за приспособяване към изменението на климата и за смекчаване на изменението на климата, превенция и управление на риска, наред с другото посредством: съвместни действия за защита на околната среда, насърчаване на устойчивото използване на природните ресурси, ефективността на ресурсите, възобновяемите източници на енергия и прехода към безопасна и устойчива нисковъглеродна икономика; насърчаване на инвестициите с цел преодоляване на конкретни рискове, предприемане на стъпки за осигуряване на устойчивост на бедствия и изграждане на системи за управление на бедствия и аварийна готовност;

в)

Насърчаване на устойчив транспорт и подобряване на публичната инфраструктура, наред с другото, чрез: намаляване на изолацията посредством по-добър достъп до транспортни, информационни и комуникационни мрежи и услуги; и инвестиране в трансгранични системи и инсталации за водоснабдяване, управление на отпадъците и енергоснабдяване;

г)

Насърчаване на туризма и културното и природното наследство;

д)

Инвестиране в младежта, образованието и изграждането на умения, наред с другото чрез: осъществяване на съвместни проекти в областта на образованието, професионалното обучение и обучението и изграждане на инфраструктура, подпомагаща съвместни младежки дейности;

е)

Утвърждаване на местното и регионалното управление и повишаване на административния капацитет на местните и регионалните власти;

ж)

Подобряване на конкурентоспособността, стопанската среда и развитието на малките и средни предприятия, търговията и инвестициите, наред с другото посредством: насърчаване и подкрепа за предприемачеството, в частност за малките и средните предприятия и развитие на местни трансгранични пазари и интернационализация;

з)

Укрепване на научноизследователската дейност, технологичното развитие, иновациите и информационните и комуникационните технологии, наред с другото, като се насърчава споделянето на човешки ресурси и съоръжения за научни изследвания и технологично развитие.

По целесъобразност отпускането на средства от ИПП II може да се използва и за финансиране на участието на бенефициери, посочени в приложение I, в програми за транснационално и междурегионално сътрудничество по линия на подкрепата от ЕФРР за целта „Европейско териториално сътрудничество“, както и в програми за трансгранично сътрудничество по ЕИС. В тези случаи обхватът на помощта се установява в съответствие с регулаторната рамка на съответния инструмент — било той ЕФРР или ЕИС.


Декларация на Европейската комисия относно стратегическия диалог с Европейския парламент (1)

Въз основа на член 14 от Договора за ЕС Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент преди програмирането на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) и след първоначалната консултация със съответните му бенефициери, когато това е целесъобразно. Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с индикативно разпределение на средствата, предвидени по държави/региони, а за всяка отделна държава/регион — приоритетите, възможните резултати и индикативното разпределение на средствата, предвидени за отделните приоритети по географските програми, както и избора на реда и условията за предоставяне на помощта (2). Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с тематичните приоритети, възможните резултати, избора на реда и условията за предоставяне на помощта (2) и отпуснатите финансови средства за тези приоритети, предвидени в тематичните програми. Европейската комисия ще вземе под внимание позицията, изразена от Европейския парламент по този въпрос.

Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент при подготвянето на средносрочния преглед и преди всяко съществено преразглеждане на документите за програмиране през срока на действие на този регламент.

При искане от страна на Европейския парламент Европейската комисия ще разясни как забележките на Европейския парламент са били взети под внимание в документите за програмиране и при всяко друго последващо действие в отговор на стратегическия диалог.


(1)  Европейската комисия ще се представлява от отговорния комисар.

(2)  Когато е приложимо.


Съвместна декларация на Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно финансирането на хоризонтални програми за малцинствата

Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия постигат съгласие, че член 2, параграф 1, буква а), точка ii) от Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) следва да се тълкува в смисъл, че позволява финансирането на програми, насочени към подобряване на зачитането и защитата на малцинствата в съответствие с критериите от Копенхаген, какъвто беше случаят при Регламент (ЕО) № 1085/2006 на Съвета от 17 юли 2006 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП).


Декларация на Европейската комисия относно използването на актове за изпълнение за определянето на разпоредби за прилагането на някои правила в Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство и в Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)

Европейската комисия счита, че правилата за изпълнение на програмите за трансгранично сътрудничество, посочени в Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за външна дейност, и други конкретни, по-подробни правила за изпълнение в Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство и в Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) имат за цел да допълнят основния акт и поради това следва да бъдат делегирани актове, които да бъдат приети въз основа на член 290 от ДФЕС. Комисията няма да повдига възражения срещу приемането на текста, договорен от съзаконодателите. Независимо от това Европейската комисия припомня, че въпросът за разграничаването между членове 290 и 291 от ДФЕС понастоящем се разглежда от Съда на Европейския съюз в рамките на делото за „биоцидите“.


Изявление на Европейския парламент относно спирането на помощта, отпусната по финансовите инструменти

Европейският парламент отбелязва, че Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г., Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство, Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави и Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) не съдържат изрично упоменаване на възможността за спиране на помощта в случаите, когато държавата бенефициер не спазва основните принципи, установени в съответния инструмент, и по-специално принципите на демокрацията, на върховенството на закона и на зачитането на правата на човека.

Европейският парламент счита, че всяко спиране на помощ по линия на тези инструменти би променило общата финансова схема, договорена в съответствие с обикновената законодателна процедура. Следователно, като съзаконодател и клон на бюджетния орган Европейският парламент има правото да упражнява в пълна степен своите прерогативи в това отношение, в случай че трябва да се вземе такова решение.


Изявление на Европейския парламент относно бенефициерите, посочени в приложение I към Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)

Европейският парламент отбелязва, че в текста на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) се използва фразата „бенефициерите, посочени в приложение I“. Европейският парламент счита, че тази фраза се отнася за държави.


15.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 77/27


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 232/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 март 2014 година

за създаване на Европейски инструмент за съседство

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 209, параграф 1 и член 212, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

С настоящият регламент се създава Европейски инструмент за съседство (ЕИС) като един от инструментите, които осигуряват пряка подкрепа за външните политики на Европейския съюз. Настоящият регламент заменя Регламент (ЕО) № 1638/2006 на Европейския парламент и на Съвета (4), чието действие изтече на 31 декември 2013 г.

(2)

В член 8 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) се предвижда, че Съюзът следва да развива привилегировани отношения със съседните страни с оглед установяване на пространство на просперитет и добросъседство, основано на ценностите на Съюза и характеризиращо се с близки и мирни отношения, изградени на основата на сътрудничеството.

(3)

В рамките на европейската политика за съседство (ЕПС) Съюзът предлага на съседните си държави привилегировани отношения, изградени върху общ ангажимент и насърчаване на основните ценности на демокрацията и правата на човека, принципите на правовата държава, доброто управление и принципите на пазарна икономика, както и устойчивото и приобщаващо развитие. Тя осигурява допълнително, където е целесъобразно, рамка за засилена мобилност и контакти между хората, по-специално чрез споразумения за облекчен визов режим и обратно приемане, както и чрез либерализиране на визовия режим в зависимост от всеки отделен случай.

(4)

От началото на своето действие ЕПС укрепва отношенията с партньорските държави и носи осезаеми ползи както за Съюза, така и за неговите партньори, включително поставянето на начало на регионални инициативи и оказването на подкрепа за демократизацията в съседните на Съюза държави. Редица важни събития в съседните на Съюза държави доведоха до подробен стратегически преглед на ЕПС. Прегледът предвижда, наред с другото, по-голяма подкрепа за партньорите, които са поели ангажимент за изграждане на демократични общества и предприемане на реформи в съответствие с основан на стимули подход („повече усилия за повече помощ“) и принципа на „взаимна отчетност“, партньорство с обществото и по-диференциран и адаптиран подход към отделните партньорски държави. Настоящият регламент следва да установи ясни връзки между рамката на ЕПС и подкрепата, която трябва да бъде предоставена съгласно инструмента, създаден с настоящия регламент.

(5)

Настоящият регламент следва да подкрепя осъществяването на политически инициативи, които са допринесли за оформянето на ЕПС: Източното партньорство между Съюза и източните му съседи, Партньорството за демокрация и споделен просперитет и Съюза за Средиземноморието в южното съседство. Тези инициативи са стратегически важни и предлагат еднакво значими политически рамки за задълбочаване на отношенията както с партньорските държави, така и между тях, въз основа на принципите на взаимна отчетност, на споделяне на ангажираността и на отговорност. Настоящият регламент следва също така да подкрепя осъществяването на регионално сътрудничество във всички съседни на Съюза държави, включително в рамките на политиката за Северното измерение или на „Черноморското взаимодействие“, както и, особено по отношение на трансграничното сътрудничество, външните аспекти на съответните макрорегионалните стратегии.

(6)

Целите на настоящия регламент следва да се постигат чрез подходящото привличане на партньори във външната дейност, включително на организации на гражданското общество и местни власти, при подготовката, осъществяването и мониторинга на подкрепата от Съюза предвид важността на техните функции. Настоящият регламент следва също така да подпомага укрепването на капацитета на организациите на гражданското общество за гарантиране на ефективна отчетност в национален план и на ангажираност на местно равнище, както и способността им да вземат пълноценно участие в процеса на демократизация.

(7)

В настоящия регламент се отчита специфичното положение на Руската федерация като съседна на Съюза държава и същевременно като стратегически партньор в региона.

(8)

Подкрепата както по настоящия регламент, така и по Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), следва да бъде предоставяна за програми за трансгранично сътрудничество между държавите членки, от една страна, а от друга страна — партньорските държави и/или Руската федерация („други държави, участващи в трансгранично сътрудничество“), по външните граници на Съюза, за да се насърчава интегрирано и устойчиво регионално развитие и сътрудничество между съседни гранични зони и хармонична териториална интеграция в рамките на Съюза и със съседните държави. За да се гарантира ефикасното осъществяване на трансгранично сътрудничество, е важно процедурите да се хармонизират с тези в рамките на европейското териториално сътрудничество, когато е приложимо.

(9)

Освен това е важно е да се насърчи и улесни сътрудничеството между Съюза и неговите партньори и други участващи държави с цел извличането на общи ползи, по-специално чрез най-доброто и най-ефективно координиране на предоставяните ресурси и обединяване на вноски от бюджета на Съюза от инструменти за вътрешна и външна дейност, в частност в полза на трансгранично сътрудничество и проекти за регионално сътрудничество, инфраструктурни проекти от интерес за Съюза, които включват съседни държави, и други области на сътрудничество.

(10)

В трансграничното сътрудничество следва да могат да участват и териториални единици в граничните зони, които са част от държавите от Европейското икономическо пространство (ЕИП) и съответните териториални единици в бенефициерите, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета (5). Участието на държавите от ЕИП в програмите за трансгранично сътрудничество следва да продължи да се основава на собствените им ресурси.

(11)

Очаква се, че държавите членки, партньорските държави и другите участващи държави, включени в трансгранично и в регионално сътрудничество, ще осигурят съфинансиране. Това ще засили ангажираността на държавите, ще увеличи финансовите ресурси на разположение на програмите и ще улесни участието на местни заинтересовани страни.

(12)

С цел хармонизиране на терминологията, използвана в настоящия регламент, с тази на европейското териториално сътрудничество, документите за изпълнение на програмите за трансгранично сътрудничество следва да се наричат съвместни оперативни програми.

(13)

Подкрепата, която се предоставя на съседни държави в рамката, установена от ЕПС, следва да бъде съгласувана с целите и принципите на външните политики на Съюза, и по-специално на неговата политика за развитие и на общата външна политика и политика на сигурност. Следва да се осигури и съгласуваност с външните измерения на вътрешните политики и инструменти на Съюза.

(14)

Съюзът следва да се стреми към най-ефективното използване на наличните ресурси с оглед оптимизиране на въздействието на външната си дейност. Това следва да бъде постигнато чрез съгласуваност и взаимно допълване между инструментите за външна дейност на Съюза, както и чрез създаването на полезни взаимодействия между ЕИС, други инструменти на Съюза за финансиране на външната дейност и други политики на Съюза. Това следва да доведе и до взаимното укрепване на програмите, разработени в рамките на инструментите за финансиране на външната дейност.

(15)

Съвместната стратегия ЕС — Африка е от значение за отношенията със средиземноморските съседи от Северна Африка.

(16)

Съюзът и неговите държави членки следва да подобрят съгласуваността, ефективността и взаимното допълване на своите политики за сътрудничество със съседните държави. За да се гарантира, че сътрудничеството на Съюза и сътрудничеството на държавите членки се допълват и подсилват взаимно, е целесъобразно да се предвиди съвместно програмиране, което следва да се използва, когато това е възможно и подходящо. Следва също така да бъде осигурено нужното сътрудничество и координация с други донори извън Съюза.

(17)

Подкрепата на Съюза по настоящия регламент следва по принцип да бъде съгласувана със съответните национални или местни стратегии и мерки на партньорските държави, а когато е приложимо — и със стратегиите и мерките на Руската федерация.

(18)

Комисията следва да се стреми към възможно най-ефективния начин за използване на наличните ресурси чрез използване на финансови инструменти с ефект на лоста. Този ефект може да се повиши, като се даде възможност за многократно използване на средствата, инвестирани и генерирани от финансовите инструмент.

(19)

Борбата с изменението на климата е едно от големите предизвикателства, пред които е изправен Съюзът, и в тази връзка са необходими спешни международни мерки. В съответствие с намерението, заявено в съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за Европа 2020“, за увеличаване на свързания с климата дял от бюджета на Съюза до най-малко 20 %, настоящият регламент следва да допринесе за постигането на тази цел.

(20)

Наличието на стабилна рамка за сътрудничество със съседните държави в областта на енергетиката и ресурсите, която съответства на правилата на вътрешния пазар на Съюза, допринася за засилване на неговата сигурност в тази област.

(21)

Равенството между половете, правата на лицата, които принадлежат към малцинства, и борбата срещу дискриминацията и неравенството са общи цели за всички действия, предприемани съгласно настоящия регламент.

(22)

В отношенията със своите партньори по целия свят Съюзът се ангажира с насърчаването на достойния труд и социалната справедливост, ратифицирането и ефективното прилагане на международно признатите трудови норми, включително премахването на детския труд и многостранните споразумения в областта на околната среда.

(23)

Настоящият регламент установява за своя срок на действие финансов пакет, представляващ основна референтна сума по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (6) за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.

(24)

През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани с пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, установяване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправомерно използвани средства, и, когато това е целесъобразно, чрез налагане на санкции. Тези мерки следва да бъдат изпълнявани в съответствие с приложимите споразумения, сключени с международни организации и трети държави.

(25)

С цел адаптиране на подкрепата от Съюза по настоящия регламент на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с изменението на списъка на приоритетите за подкрепата на Съюза съгласно настоящия регламент и разпределението на средствата по типове програми. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(26)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия.

(27)

Изпълнителните правомощия, свързани с многогодишни единни рамки за подкрепа, други програмни документи и правила за изпълнение, с които се установяват специални разпоредби за осъществяването на трансграничното сътрудничество, следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(28)

Предвид естеството на тези актове за изпълнение, и по-специално ориентираността им към политиките или финансовото им отражение, за тяхното приемане следва по принцип да се ползва процедурата по разглеждане, освен за мерки с малък финансов размер.

(29)

С Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета (8) се определят общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за финансирането на външната дейност.

(30)

Организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) са определени с Решение 2010/427/ЕС на Съвета (9).

(31)

Съюзът е в най-добра позиция да предостави подкрепата си по настоящия регламент в съседните на Съюза държави, в които привеждането в съответствие с правилата и стандартите на Съюза е една от ключовите цели на политиката. Някои специфични видове подкрепа могат да бъдат предоставени само на равнището на Съюза. Опитът от прехода на държавите членки също може да допринесе за успеха на реформите в съседните на Съюза държави и за насърчаването на универсалните ценности в рамките на европейското съседство.

(32)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, a поради обхвата и последиците на действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(33)

Уместно е срокът на прилагане на настоящия регламент да се съобрази с този на Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (10). Поради това настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ЦЕЛИ И ПРИНЦИПИ

Член 1

Обща цел и обхват

1.   С настоящия регламент се създава Европейски инструмент за съседство (ЕИС) с цел допълнителен напредък към създаване на пространство на споделен просперитет и добросъседство, което включва Съюза и държавите и териториите, изброени в приложение I („партньорски държави“), чрез развиването на специални отношения, основани на сътрудничество, мир и сигурност, взаимна отчетност и споделен ангажимент към универсалните ценности на демокрацията, правовата държава и зачитането на правата на човека в съответствие с ДЕС.

2.   Подкрепата от Съюза по настоящия регламент се използва в полза на партньорските държави и в областите, участващи в трансгранично сътрудничество. Тя може да се използва и в обща полза на Съюза и на партньорските държави.

3.   Подкрепата от Съюза по настоящия регламент може също така да се използва с цел предоставянето на възможност на Руската федерация да участва в трансгранично сътрудничество, в регионално сътрудничество с участието на Съюза и в свързани с това многонационални програми, включително в сътрудничество в областта на образованието, и по-специално в обмен на учащи се.

4.   Съюзът насърчава, развива и укрепва ценностите на свободата, демокрацията, универсалността, неделимостта и зачитането на правата на човека и основните свободи, принципите на равнопоставеност и на правовата държава, на които той се основава, чрез диалог и сътрудничество с трети държави и в съответствие с принципите на международното право. Съобразно с това финансирането по настоящия регламент съответства на тези ценности и принципи, както и на ангажиментите на Съюза съгласно международното право, като се вземат предвид съответните политики и позиции на Съюза.

Член 2

Специфични цели на подкрепата от Съюза

1.   Подкрепата от Съюза по настоящия регламент е насочена основно към насърчаване на задълбочено политическо сътрудничество, стабилна и устойчива демокрация, постепенна икономическа интеграция и засилено партньорство с обществото между Съюза и партньорските държави, и по-специално прилагането на споразуменията за партньорство и сътрудничество, споразуменията за асоцииране или други съществуващи или бъдещи споразумения, както и съвместно договорените планове за действие или равностойни документи.

2.   Подкрепата от Съюза по настоящия регламент е насочена по-специално към:

а)

утвърждаване на правата на човека и основните свободи, принципите на правовата държава, принципите на равенството и борбата срещу дискриминацията във всичките ѝ форми, установяване на широка и устойчива демокрация, насърчаване на доброто управление, борба срещу корупцията, укрепване на институционалния капацитет на всички равнища и развитие на процъфтяващо гражданско общество, което включва социалните партньори;

б)

постигане на постепенна интеграция във вътрешния пазар на Съюза и засилено секторно и междусекторно сътрудничество, включително чрез сближаване на законодателството и на нормативните уредби със стандартите на Съюза и други свързани с това международни стандарти, и подобрен достъп до пазара, включително чрез задълбочени и мащабни зони за свободна търговия, свързаното с това институционално изграждане и инвестиции, по-специално в междусистемните връзки;

в)

създаване на условия за по-добрата организация на законната миграция и насърчаването на добре управлявана мобилност на хора за прилагането на съществуващи и бъдещи споразумения, сключени в съответствие с глобалния подход към миграцията и мобилността, и за поощряване на контактите между хората, по-специално във връзка с културни, образователни, професионални и спортни дейности;

г)

подкрепа за интелигентно, устойчиво и приобщаващо развитие във всички аспекти; намаляване на бедността, включително чрез развитието на частния сектор и намаляване на социалното изключване; насърчаване на изграждането на капацитет в науката, образованието и по-специално висшето образование, технологиите, научноизследователската дейност и иновациите; насърчаване на вътрешното икономическо, социално и териториално сближаване; насърчаване на развитието на селските райони; насърчаване на общественото здравеопазване; подкрепа за опазването на околната среда, действията в областта на климата и устойчивостта на бедствия;

д)

насърчаване на изграждането на доверие, добросъседски отношения и други мерки, способстващи за сигурността във всичките ѝ форми и предотвратяване и разрешаване на конфликти, включително на продължителни конфликти;

е)

подобряване на подрегионалното, регионалното сътрудничество и на сътрудничеството в целия регион на европейското съседство, както и на трансграничното сътрудничество.

3.   Постигането на специфичните цели, посочени в параграфи 1 и 2, се измерва, като се използват по-специално съответните периодични доклади на Съюза относно изпълнението на ЕПС; за параграф 2, букви а), г) и д) — съответните показатели, определени от международни организации и други имащи отношение органи; за параграф 2, букви б), в) и г) — степента на приемане на регулаторната рамка на Съюза от партньорските държави, в зависимост от случая, и за параграф 2, букви в) и е) — броят на съответните споразумения и действия за сътрудничество.

Показателите, използвани за измерване на степента на постигане на специфичните цели, са предварително определени, ясни, прозрачни и, когато е целесъобразно, измерими и конкретни за всяка държава, и включват, наред с другото, демократични избори, които са обект на подходящо наблюдение, зачитане на правата на човека и основните свободи, независима съдебна власт, сътрудничество по въпросите на правосъдието, свободата и сигурността, ниво на корупцията, търговски потоци, равенство между половете и показатели, позволяващи да бъдат измерени вътрешните икономически неравенства, включително нивата на заетост.

4.   Подкрепата от Съюза по настоящия регламент може да бъде използвана и в други области от значение, когато това е в съответствие с общите цели на ЕПС.

Член 3

Рамка на политиката

1.   Споразуменията за партньорство и сътрудничество, споразуменията за асоцииране и другите съществуващи или бъдещи споразумения, които установяват взаимоотношения с партньорските държави, съответните съобщения на Комисията, заключения на Европейския съвет и заключения на Съвета, както и съответните декларации от срещи на високо равнище или заключения от срещи на равнище министри с партньорските държави от ЕПС, включително в контекста на Източното партньорство и Съюза за Средиземноморието, и съответните резолюции на Европейския парламент, при зачитане на принципа на ангажираност, съставляват общата рамка на политиката на настоящия регламент за програмиране и осъществяване на подкрепата от Съюза по настоящия регламент.

2.   Основните отправни точки за определяне на приоритетите за подкрепата от Съюза по настоящия регламент и за оценяване на напредъка, очертани в член 2, параграф 3 са: плановете за действие или други равностойни съвместно договорени документи като програмите за асоцииране между партньорските държави и Съюза в двустранен или многостранен план, включително когато е приложимо — в рамките на Източното партньорство и южното измерение на ЕПС.

3.   Когато няма споразумения между Съюза и партньорските държави съгласно предвиденото в параграф 1, подкрепата от Съюза по настоящия регламент може да се предоставя, когато е от полза за постигането на целите на политиките на Съюза, и се програмира въз основа на тези цели, като се вземат предвид потребностите на съответната държава.

Член 4

Диференциация, партньорство и съфинансиране

1.   Подкрепата от Съюза по настоящия регламент, предоставена на всяка партньорска държава в съответствие с член 6, параграф 1, буква a), се основава на стимули и е диференцирана по форма и размер, като се отчитат всички изброени по-долу елементи във връзка с партньорската държава:

a)

потребности, определени чрез показатели като население и ниво на развитие;

б)

ангажираност към изпълнението на съвместно договорените цели на реформите в политическата, икономическата и социалната област и отбелязан напредък в това отношение;

в)

ангажираност към изграждането на широка и устойчива демокрация и отбелязан напредък в това отношение;

г)

партньорство със Съюза, включително равнището на очакванията спрямо това партньорство;

д)

капацитет за усвояване и възможно въздействие на подкрепата от Съюза по настоящия регламент.

Тази подкрепа се отразява в многогодишните програмни документи, посочени в член 7.

2   След приемането на програмните документи, посочени в член 7, и без да се засягат останалите елементи по параграф 1 от настоящия член, делът на наличните ресурси, предлагани на партньорските държави, се адаптира преди всичко в зависимост от техния напредък при изграждането и укрепването на стабилна и устойчива демокрация и при изпълнението на договорените политически, икономически и социални цели на реформите в съответствие с основания на стимули подход.

За многонационални рамкови програми този дял се определя според постигнатия от партньорските държави напредък при изграждането на стабилна и устойчива демокрация, като същевременно се отчита техният напредък в изпълнението на договорените цели на реформите в тази посока.

Напредъкът на партньорските държави подлежи на периодична оценка, по-специално посредством докладите за напредъка в рамките на ЕПС, в които се посочват тенденции спрямо предходни години.

Подкрепата може да бъде преразглеждана в случай на сериозно или трайно влошаване.

3.   Основаният на стимули подход не се прилага за подкрепа на гражданското общество, на контактите между хората, включително на сътрудничеството между местните власти, за подкрепа за подобряване на правата на човека или за мерки за подкрепа при кризи. В случай на сериозно или трайно влошаване тази подкрепа може да бъде увеличена.

4.   Основаният на стимули подход съгласно настоящия регламент е предмет на периодичен обмен на мнения в Европейския парламент и в Съвета.

5.   Подкрепата от Съюза по настоящия регламент по принцип се определя в партньорство с бенефициерите. При подготовката, осъществяването и мониторинга на подкрепата от Съюза в партньорството участват според случая следните заинтересовани страни:

а)

националните и местните органи; както и

б)

организации на гражданското общество,

включително чрез участие в консултации и при осигуряване на своевременен достъп до съответна информация, която им позволява да вземат пълноценно участие в тази процес.

6.   По правило подкрепата от Съюза по настоящия регламент се съфинансира от партньорските държави и други участващи държави с публични средства, финансово участие на бенефициерите или от други източници. Изискванията за съфинансиране могат да отпаднат в надлежно обосновани случаи и когато това е необходимо, за да се подкрепи развитието на гражданското общество и на недържавните участници, особено на малки организации на гражданското общество, без да се нарушава спазването на останалите условия, определени в Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (11).

Член 5

Съгласуваност и координация на донорите

1.   При прилагането на настоящия регламент следва да се гарантира съгласуваност с всички области на външната дейност на Съюза, както и със съответните други политики на Съюза. За тази цел мерките, финансирани по настоящия регламент, включително тези, управлявани от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), се основават на стратегическите документи за сътрудничество, посочени в член 3, параграфи 1 и 2, както и на конкретните интереси, приоритети на политиките и стратегии на Съюза. Тези мерки трябва да са съобразени с ангажиментите по многостранните споразумения и международните конвенции, по които Съюзът и партньорските държави са страни.

2.   Съюзът, държавите членки и ЕИБ гарантират съгласуваност между подкрепата, предоставена по настоящия регламент, и друга подкрепа, предоставена от Съюза, държавите членки и европейски финансови институции.

3.   Съюзът и държавите членки координират съответните си програми за подкрепа с цел да се увеличат ефективността и ефикасността при предоставяне на подкрепата и при диалога по политиките, както и да се предотврати припокриването на финансиране, в съответствие с установените принципи за укрепване на оперативната координация в областта на външната подкрепа и за хармонизиране на политиките и процедурите. Координацията включва редовни консултации и чест обмен на подходяща информация през различните фази на цикъла на предоставяне на подкрепа, по-специално консултации на място. Съвместното програмиране се извършва, когато е възможно и целесъобразно. Когато това не може да се постигне, се разглежда възможността за използване на други правила, например за делегирано сътрудничество и трансфер, за да се гарантира най-висока степен на координация.

Комисията докладва за съвместното програмиране с държавите членки в рамките на доклада по член 17 от Регламент (ЕС) № 236/2014 и отправя препоръки в случай на осъществено в недостатъчна степен съвместно програмиране.

4.   Съюзът, заедно с държавите членки, предприема необходимите стъпки, включително консултации на ранен етап от процеса на програмиране, за да гарантира допълване, правилна координация и сътрудничество с многостранни и регионални организации и органи, включително европейски и международни финансови институции, агенции, фондове и програми на Организацията на обединените нации, частни и политически фондации и донори извън Съюза.

5.   Документите, посочени в член 7, параграфи 2 и 3, съдържат препратки и към дейностите на други донори от Съюза, доколкото е възможно.

ДЯЛ II

ИНДИКАТИВНО ПРОГРАМИРАНЕ И РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА СРЕДСТВАТА

Член 6

Типове програми

1.   За подкрепата от Съюза по настоящия регламент се изготвят следните програми:

а)

двустранни програми, обхващащи подкрепа от Съюза за една партньорска държава;

б)

многонационални програми, отнасящи се до проблеми, които са общи за всички или за определен брой партньорски държави, въз основа на приоритетите на Източното партньорство и южното измерение на ЕПС и при отчитане на работата в контекста на Съюза за Средиземноморието, както и до регионално и подрегионално сътрудничество главно между две или повече партньорски държави, включително и в рамките на Северното измерение и „Черноморското взаимодействие“. Това сътрудничество може да включва Руската федерация в съответствие с член 1, параграф 3;

в)

програми за трансгранично сътрудничество, отнасящи се до сътрудничество между една или повече държави членки, от една страна, и една или повече партньорски държави и/или Руската федерация („други държави, участващи в трансгранично сътрудничество“), от друга страна, които се провеждат по протежението на общата им част от външната граница на Съюза.

2.   Приоритетите за подкрепата от Съюза по настоящия регламент са изложени в приложение II.

3.   Подкрепата от Съюза по настоящия регламент се прилага в съответствие с Регламент (ЕС) 236/2014, а за програмите по член 6, параграф 1, буква в) от настоящия регламент — и в съответствие с правилата за изпълнение, установяващи специални разпоредби за осъществяване на трансгранично сътрудничество, посочени в член 12 от настоящия регламент.

Член 7

Програмиране и индикативно разпределение на средствата за национални и многонационални индикативни програми

1.   Индикативното разпределение на средства за националните програми се определя въз основа на критериите, изложени в член 4, параграф 1.

2.   За държавите, за които съществуват документите, посочени в член 3, параграф 2 от настоящия регламент, се приема всеобхватна многогодишна единна рамка за подкрепа в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 236/2014. Тази рамка:

а)

включва преглед на постигнатия напредък по отношение на политическата рамка и постигането на договорени по-рано цели, както и текущото състояние, що се отнася до връзките между Съюза и партньорската държава, включително равнището на очакванията спрямо партньорството на тази държава със Съюза;

б)

посочва целите и приоритетите за подкрепата от Съюза, избрани предимно сред включените в документите, посочени в член 3, параграф 2 от настоящия регламент, и в стратегиите или плановете на партньорските държави, когато тези стратегии и планове съответстват на цялостната политическа рамка, и за които редовните оценки на Съюза са показали нуждата от подкрепа;

в)

посочва очакваните резултати; както и

г)

посочва индикативното равнище за финансирането с разбивка по приоритети.

Индикативното разпределение на средствата за всяка единна рамка за подкрепа се изразява като диапазон при разлика не повече от 20 % от разпределените средства.

По правило срокът на прилагане на единната рамка за подкрепа отговаря на срока на прилагане на съответния документ, посочен в член 3, параграф 2 от настоящия регламент.

3.   За държавите, за които не съществуват документите, посочени в член 3, параграф 2 от настоящия регламент, се приема всеобхватен програмен документ, включващ стратегия и многогодишна индикативна програма, в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 236/2014. В този документ:

а)

се определя ответната стратегия на Съюза въз основа на анализ на ситуацията на съответната държава, на отношенията ѝ със Съюза и на стратегиите или плановете на партньорските държави, когато тези стратегии и планове съответстват на цялостната политическа рамка;

б)

се посочват целите и приоритетите за подкрепата от Съюза;

в)

се посочват очакваните резултати; както и

г)

се посочват индикативни равнища за финансирането с разбивка по приоритети.

Придружаващото индикативно разпределение на средствата се изразява като диапазон при разлика не повече от 20 % от разпределените средства. Програмният документ е с подходящ многогодишен срок на прилагане.

4.   За многонационалните програми се приема всеобхватен програмен документ, включващ стратегия и многогодишна индикативна програма, в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 236/2014. В него:

а)

се определят целите и приоритетите за подкрепата от Съюза към региона или подрегиона, като се отразяват, когато това е приложимо, приоритетите, договорени в рамките на Източното партньорство или Съюза за Средиземноморието;

б)

се посочват очакваните резултати; както и

в)

се посочват индикативни равнища за финансирането с разбивка по приоритети.

Индикативното разпределение на средствата за многонационалните програми се определя въз основа на прозрачни и обективни критерии.

Всеобхватният програмен документ е с подходящ многогодишен срок на прилагане.

5.   Документите от единната рамка за подкрепа са предмет на преглед, когато е необходимо, включително с оглед на съответните периодични доклади на Съюза и като се взема предвид работата на съвместните органи, създадени съгласно споразуменията с партньорски държави, и могат да бъдат преразгледани в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 236/2014. Програмните документи, посочени в параграфи 3 и 4 от настоящия член, се подлагат на преглед в средата на техния срок на прилагане или когато е необходимо и могат да бъдат преразгледани в съответствие със същата процедура.

6.   За да се улесни прилагането на основания на стимули подход, посочен в член 4, параграф 2, от предвидения в член 17, параграф 1 финансов пакет се разпределя дял от приблизително 10 % за многонационални рамкови програми, който допълва разпределените на държавите финансови средства по член 7, параграфи 2 и 3. В съответните решения на Комисията за създаване на тези рамкови програми се определят държавите, които могат да получават тези средства, а самият размер на разпределените средства се определя въз основа на напредъка към стабилна и устойчива демокрация и изпълнението на договорените цели на реформите, които имат принос за постигането на тази цел.

7.   Когато е необходимо по-ефективно прилагане на мерки от обща полза за Съюза и партньорските държави в области като например транснационалното сътрудничество и междусистемните връзки, финансирането по настоящия регламент може да бъде обединено с финансиране по съответни други регламенти на Съюза. В този случай Комисията решава кой единен набор от правила да се прилага за изпълнението.

8.   Държавите членки участват в процеса на програмиране в съответствие с член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 236/2014. Особено активно участват онези държави членки и други донори, които са се ангажирали да програмират своята подкрепа съвместно със Съюза. Програмните документи могат също да обхващат тяхното финансово участие, когато е целесъобразно.

9.   Когато държавите членки и други донори са се ангажирали съвместно да програмират своята подкрепа, единната рамка за подкрепа и програмните документи, посочени в параграфи 3 и 4, могат да бъдат заменени от съвместен многогодишен програмен документ, при условие че последният отговаря на изискванията, определени в тези параграфи.

10.   В случай на кризи или заплахи за демокрацията, принципите на правовата държава или правата на човека и основните свободи или в случай на природни или предизвикани от човека бедствия, може да бъде проведен преглед ad hoc на програмните документи. При такъв извънреден преглед се гарантира, че се запазва съгласуваността между политиките на Съюза, подкрепата от Съюза по настоящия регламент, и подкрепата, предоставена по други инструменти на Съюза за финансиране на външната дейност. Извънредният преглед може да доведе до приемането на преразгледани програмни документи. В такъв случай Комисията изпраща преразгледаните програмни документи до Европейския парламент и до Съвета за информация не по-късно от един месец от тяхното приемане.

11.   При всяко програмиране или преглед на програмите, което се прави след публикуването на междинния доклад за оценка по член 17 от Регламент (ЕС) № 236/2014, се отчитат резултатите, констатациите и заключенията на този доклад.

ДЯЛ III

ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 8

Допустимост по географски признак

1.   Програмите за трансгранично сътрудничество, посочени в член 6, параграф 1, буква в), могат да бъдат създадени:

а)

за сухоземни граници, обхващащи териториални единици, отговарящи на ниво 3 от общата класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) или на равностойно ниво, по дължината на сухоземните граници между държави членки и другите държави, участващи в трансгранично сътрудничество, без да се засягат евентуалните корекции, необходими за осигуряване на съгласуваност и непрекъснатост на действията за сътрудничество, и в съответствие с член 9, параграф 4;

б)

за морски граници, обхващащи териториални единици, отговарящи на NUTS ниво 3 или на равностойно ниво, по дължината на морските граници между държави членки и другите държави, участващи в трансгранично сътрудничество, разделени от максимум 150 километра, без да се засягат евентуалните корекции, необходими за осигуряване на съгласуваност и непрекъснатост на действията за сътрудничество;

в)

около морски басейн на територията на крайбрежни териториални единици, отговарящи на NUTS ниво 2 или на равностойно ниво, които граничат с морски басейн, общ за държавите членки и другите държави, участващи в трансгранично сътрудничество.

2.   За да се осигури запазването на съществуващите схеми за сътрудничество и в други обосновани случаи, както и за да се допринесе за постигане целите на програмата, може да се допусне участието в трансгранично сътрудничество на териториални единици, съседни на посочените в параграф 1. Условията, при които съседни териториални единици могат да участват в сътрудничеството, се определят в съвместните оперативни програми.

3.   В надлежно обосновани случаи главните икономически, социални или културни центрове в държавите членки или в други държави, участващи в трансгранично сътрудничество, които не са съседни на териториални единици, които отговарят на условията за допустимост, могат да бъдат включени, при условие че такова участие допринася за постигането на целите, посочени в програмния документ. Условията, при които тези центрове могат да участват в сътрудничеството, се определят в съвместните оперативни програми.

4.   Когато са създадени програми съгласно параграф 1, буква б), Комисията може, съгласувано с участниците, да предложи допустимостта по географски признак да бъде разширена, за да обхване цялата териториална единица на NUTS ниво 2, в чиито предели е разположена териториалната единица на NUTS ниво 3.

5.   Трансграничното сътрудничество има за цел да бъде съгласувано с целите на действащите и бъдещите макрорегионални стратегии.

Член 9

Програмиране и разпределение на средствата за трансгранично сътрудничество

1.   Подготвя се програмен документ с цел определяне на следното:

а)

стратегическите цели, които трябва да бъдат постигнати чрез трансгранично сътрудничество, както и приоритетите и очакваните резултати от това сътрудничество;

б)

списъка на съвместните оперативни програми, които да бъдат създадени;

в)

индикативната разбивка на ресурсите между програмите за сухоземни и морски граници, посочени в член 8, параграф 1, букви а) и б), и програмите за морски басейни, посочени в член 8, параграф 1, буква в);

г)

индикативните многогодишни разпределения на средства за всяка съвместна оперативна програма;

д)

териториалните единици, които могат да бъдат допуснати до участие във всяка съвместна оперативна програма, и териториални единици и центрове, посочени в член 8, параграфи 2, 3 и 4;

е)

индикативното разпределение на средствата за подкрепа, когато е целесъобразно, на хоризонтални действия по изграждане на капацитет, работа в мрежа и обмен на опит между програмите;

ж)

финансовото участие в транснационални програми, създадени съгласно Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и Съвета (12), в които участват партньорски държави и/или Руската федерация.

Програмният документ обхваща период от седем години и се приема от Комисията в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 236/2014. Той подлежи на преглед в средата на срока на прилагане или когато е необходимо и може да бъде преразгледан в съответствие със същата процедура.

2.   Съвместните оперативни програми се съфинансират от ЕФРР. Общият размер на участието на ЕФРР се определя съгласно член 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1299/2013. Настоящият регламент се прилага по отношение на използването на това финансово участие.

3.   Инструментът за предприсъединителна помощ (ИПП II), създаден с Регламент (ЕС) № 236/2014, може да бъде използван за съфинансиране на съвместни оперативни програми, в които участват бенефициери, изброени в приложение I към посочения регламент. Настоящият регламент се прилага по отношение на използването на това съфинансиране.

4.   Индикативното разпределение на средства за съвместните оперативни програми се основава на обективни критерии, и по-специално населението в допустимите за финансиране териториални единици, определени в съответствие с член 8, параграф 1, букви а), б) и в). При определянето на индикативното разпределение на средствата могат да се правят корекции за отразяване на нуждата от баланс между финансовото участие на ЕФРР и финансовото участие, предоставено по настоящия регламент, както и други фактори, които засягат интензивността на сътрудничеството, като например особените характеристики на граничните области и капацитета им да управляват и усвояват подкрепата от Съюза.

Член 10

Съвместни оперативни програми

1.   Трансграничното сътрудничество се осъществява чрез многогодишни съвместни оперативни програми, които обхващат сътрудничество по граница или група граници и включват многогодишни мерки, които имат последователен набор от приоритети и които могат да бъдат изпълнени с подкрепата от Съюза. Съвместните оперативни програми се основават на програмния документ, посочен в член 9, параграф 1. Те включват кратко описание на системите за управление и контрол, свързани с елементите, посочени в член 11, параграф 2 и член 12, параграф 2.

2.   Съвместните оперативни програми за сухоземни и морски граници се установяват за всяка граница на подходящото териториално ниво и включват териториални единици, които отговарят на условията за допустимост и които принадлежат към една или няколко държави членки и към една или няколко други държави, участващи в трансгранично сътрудничество.

3.   Съвместните оперативни програми около морски басейни са многостранни, създадени са на подходящото териториално ниво и включват териториални единици, които отговарят на условията за допустимост и които граничат с морски басейн, общ за няколко участващи държави, включително най-малко една държава членка и една друга държава, участваща в трансгранично сътрудничество. Те могат да включват двустранни дейности, които подкрепят сътрудничеството между една държава членка и една друга държава, участваща в трансгранично сътрудничество.

4.   В рамките на една година след одобрението на програмния документ, посочен в член 9, параграф 1, и след като бъдат приети правилата за изпълнение, установяващи специални разпоредби за осъществяването на трансграничното сътрудничество, участващите държави съвместно представят на Комисията предложения за съвместни оперативни програми. В срока, посочен в правилата за изпълнение, Комисията приема всяка съвместна оперативна програма след оценка на нейната съгласуваност с настоящия регламент, с програмния документ и с правилата за изпълнение. Комисията представя съвместните оперативни програми на Европейския парламент и на държавите членки за информация в срок от един месец след тяхното приемане.

5.   Зони в държави, различни от държавите членки или други държави, участващи в трансгранично сътрудничество, които са съседни на зоните, отговарящи на условията за допустимост, определени в член 8, параграф 1, букви а) и б), или които граничат с общ морски басейн, в който се установява съвместна оперативна програма, могат да бъдат включени в съвместна оперативна програма и могат да се ползват от подкрепа от Съюза по настоящия регламент при условията, определени в програмния документ, посочен в член 9, параграф 1.

6.   Комисията и участващите държави вземат необходимите мерки, за да гарантират, че програмите за трансгранично сътрудничество, и по специално тези за морските басейни, създадени съгласно настоящия регламент, и програмите за транснационално сътрудничество, създадени съгласно Регламент (ЕС) № 1299/2013, които имат частично припокриващ се географски обхват, изцяло ще се допълват и взаимно ще се подсилват.

7.   Съвместните оперативни програми могат да бъдат преразглеждани по инициатива на участващите държави или на Комисията по причини като:

a)

промени в приоритетите за сътрудничество или социално-икономически промени,

б)

резултати от прилагането на съответните мерки и резултати от процеса на мониторинг и оценка,

в)

необходимост от адаптиране на размера на наличните средства и от преразпределяне на ресурсите.

8.   До края на календарната година, която следва годината на приемане на съвместните оперативни програми, Комисията сключва споразумение за финансиране с другите държави, участващи в трансгранично сътрудничество. Това споразумение за финансиране включва правните норми, необходими за изпълнението на съвместна оперативна програма, и може да бъде подписано съвместно от другите участващи държави и от управляващия орган, посочен в член 12, параграф 2, буква в), или от държавата, в която той е установен.

Когато е необходимо, се сключва споразумение (например под формата на меморандум за разбирателство) между участващите държави и управляващия орган, за да се определят конкретните финансови отговорности и условията за изпълнение на програмата от съответните държави, включително техните управленски и административни задачи и отговорности.

9.   Съвместна оперативна програма с участието на повече от една от другите участващи в трансграничното сътрудничество държави се създава, ако най-малко една от другите държави, участващи в трансграничното сътрудничество, подпише споразумението за финансиране. Други участващи в трансгранично сътрудничество държави, включени във вече създадена програма, могат да се присъединят към програмата по всяко време чрез подписване на споразумението за финансиране.

10.   Ако участваща държава поеме ангажимент да съфинансира съвместна оперативна програма, в тази програма се уточняват условията и необходимите гаранции за одит, отпускане, използване и мониторинг на съфинансирането. Съответното финансово споразумение се подписва от всички участващи държави и управляващия орган на съвместната оперативна програма или от държавата, в която той е установен.

11.   Съвместните оперативни програми може също така да предоставят финансово участие от финансови инструменти и на такива инструменти, с които могат да се съчетават безвъзмездни средства, като се спазват правилата на тези инструменти, при условие че това допринася за изпълнение на приоритетите на тези програми.

12.   Съгласно принципа на партньорство участващите държави и, когато е приложимо, техните местни органи, избират съвместно действия, които да получат подкрепа от Съюза и които са съгласувани с приоритетите и мерките на съвместната оперативна програма.

13.   В конкретни и надлежно обосновани случаи, когато:

а)

не може да бъде представена съвместна оперативна програма, поради проблеми в отношенията между участващите държави или между Съюза и друга държава, участваща в трансгранично сътрудничество; или

б)

съвместната оперативна програма не може да бъде изпълнена поради проблеми, произтичащи от отношенията между участващите държави;

в)

участващите държави не са представили на Комисията съвместна оперативна програма до 30 юни 2017 г.; или

г)

никоя от другите участващи в трансгранично сътрудничество държави по тази програма не е подписала съответното споразумение за финансиране до края на годината, следваща приемането на програмата,

Комисията, след консултации със съответната(ите) държава(и) членка(и), предприема необходимите стъпки, за да се позволи на съответната(ите) държава(и) членка(и) да използва(т) финансовото участие на ЕФРР в съвместната оперативна програма съгласно член 4, параграфи 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.

14.   Поетите бюджетни задължения, свързани с действия или програми за трансгранично сътрудничество, които се отнасят за период, надхвърлящ една финансова година, могат да се разделят на годишни вноски за няколко финансови години.

Член 11

Управление на съвместни оперативни програми

1.   Съвместните оперативни програми обикновено се изпълняват в условията на споделено управление с държавите членки. Участващите държави обаче могат да предложат изпълнение при непряко управление от образувание, посочено във Регламент (EС, Eвратом) № 966/2012, и в съответствие с правилата за изпълнение, посочени в член 12, параграф 2 от настоящия регламент.

2.   Комисията се уверява въз основа на наличната информация, че държавата членка в случаите на споделено управление или другата участваща в трансгранично сътрудничество държава или международната организация — в случаите на непряко управление, са установили и използват системи за управление и контрол, които са в съответствие с разпоредбите на Регламент (EС, Eвратом) № 966/2012, настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение, посочени в член 12, параграф 2 от настоящия регламент.

Държавите членки, другите държави, участващи в трансгранично сътрудничество, и съответните международни организации гарантират ефективното функциониране на своите системи за управление и контрол, законосъобразността и редовността на съответните операции и спазването на принципа на добро финансово управление. Те отговарят за управлението и контрола на програмите.

Комисията може да поиска от съответната държава членка или от другата участваща в трансгранично сътрудничество държава, или от международната организация да разгледа жалба, подадена до Комисията, относно подбора или изпълнението на операциите, получили подкрепа по настоящия дял, или относно функционирането на системата за управление и контрол.

3.   За да се даде възможност съвместните оперативни програми да бъдат подготвени адекватно за изпълнение, разходите, направени след представянето на съвместна оперативна програма пред Комисията, са допустими от 1 януари 2014 г.

4.   Когато допустимостта се ограничава в съответствие с член 8, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 236/2014, образуванието, посочено в параграф 1 от настоящия член, което може да публикува покана за представяне на предложения и оферти, има право да приеме като отговарящи на условията за допустимост оферентите и кандидатите от държави, които не отговарят на условията за допустимост, или стоките с произход, който не отговаря на условията за допустимост, в съответствие с член 8, параграф 2 и член 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 236/2014.

Член 12

Правила за осъществяване на трансгранично сътрудничество

1.   Правилата за изпълнение, които определят специални разпоредби за прилагането на настоящия дял, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 3, от Регламент (ЕС) № 236/2014.

2.   Въпросите, обхванати от правилата за изпълнение, включват подробни разпоредби относно, наред с другото:

а)

процента и методите на съфинансиране;

б)

съдържанието, подготовката, изменението и приключването на съвместни оперативни програми;

в)

ролята и функцията на програмните структури, например съвместния комитет за надзор, управляващия орган и съвместния технически секретариат към него, включително техния статус, конкретна насоченост, отчетност и отговорност, описание на системите за управление и контрол и условия за техническото и финансовото управление на подкрепата от Съюза, включително допустимост на разходите;

г)

процедурите за възстановяване на средства във всички участващи държави;

д)

мониторинг и оценка;

е)

осигуряване на видимост и информационни дейности;

ж)

споделеното и непрякото управление, посочено в член 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 236/2014.

ДЯЛ IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 13

Делегиране на правомощия

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 14 за изменение на приложение II. По-специално, след публикуването на доклада за междинен преглед въз основа на препоръките, съдържащи се в този доклад, Комисията приема делегиран акт за изменение на приложение II до 31 март 2018 г.

Член 14

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 13, се предоставя на Комисията за срок до 31 декември 2020 г.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 13, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 13, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на Европейския парламент и на Съвета за акта или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 15

Комитет

Комисията се подпомага от Комитета по Европейския инструмент за съседство. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 16

Участие на трета държава, която не попада в обхвата на член 1

1.   При надлежно обосновани обстоятелства и с цел да се гарантира съгласуваност и ефективност на финансирането от Съюза или да се насърчи регионалното или трансрегионалното сътрудничество, Комисията може, в зависимост от конкретния случай, да вземе решение за разширяване на допустимостта на конкретни действия, в съответствие с член 2 от Регламент (ЕС) № 236/2014, така че да бъдат включени държави, територии и зони, които в противен случай не биха отговаряли на критериите за финансиране.

Независимо от член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 236/2014 физически и юридически лица от съответните държави, територии и зони могат да участват в процедурите за изпълнение на тези действия.

2.   В програмните документи, посочени в член 7, може да се предвидят възможностите посочени в параграф 1 от настоящия член.

Член 17

Финансов пакет

1.   Финансовият пакет за прилагането на настоящия регламент за периода от 2014 до 2020 г. е 15 432 634 000 EUR по текущи цени. До 5 % от финансовия пакет се разпределят за програмите за трансгранично сътрудничество, посочени в член 6, параграф 1, буква в).

2.   Годишните бюджетни кредити се разрешават от Европейския парламент и от Съвета в границите, посочени в многогодишната финансова рамка.

3.   В съответствие с член 18, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета (13) се отпуска сума с ориентировъчен размер от 1 680 000 000 EUR от различните инструменти за финансиране на външната дейност, а именно Инструмента за сътрудничество за развитие, създаден с Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета (14), ЕИС, Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II), създаден с Регламент (ЕС) № 231/2014 и Инструмента за партньорство, създаден с Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета (15), за действия по мобилността с учебна цел към или от държави партньори по смисъла на Регламент (ЕС) № 1288/2013, и за действия по сътрудничеството и политическия диалог с органи, институции и организации от тези държави. Регламент (ЕС) № 1288/2013 се прилага за използването на посочените средства.

Финансирането се предоставя чрез две многогодишни разпределения, обхващащи съответно само първите четири години и останалите три години. Разпределението на това финансиране се отразява в многогодишното индикативно програмиране, предвидено в настоящия регламент, в съответствие с набелязаните нужди и приоритети на съответните държави. Разпределението на средства може да бъде преразгледано в съответствие с приоритетите на външната дейност на Съюза в случай на сериозни непредвидени обстоятелства или значителни политически промени.

Член 18

Европейска служба за външна дейност

Настоящият регламент се прилага в съответствие с Решение 2010/427/ЕС.

Член 19

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 11 март 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS


(1)  ОВ C 11, 15.1.2013 г., стр. 77.

(2)  ОВ C 391, 18.12.2012 г., стр. 110.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 11 март 2014 г.

(4)  Регламент (ЕО) № 1638/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за определяне на общи разпоредби относно установяване на Европейски инструмент за съседство и партньорство (ОВ L 310, 9.11.2006 г., стр. 1).

(5)  Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) (Вж. страница 11 от настоящия брой на Официален вестник).

(6)  ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(7)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(8)  Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за финансирането на външната дейност (Вж. страница 95 от настоящия брой на Официален вестник).

(9)  Решение 2010/427/EС на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ОВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30).

(10)  Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884).

(11)  Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

(12)  Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259).

(13)  Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм+“ — програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на Решения № 1719/2006/EО, № 1720/2006/EО и № 1298/2008/EО (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 50).

(14)  Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014-2020 г. (Вж. страница 44 от настоящия брой на Официален вестник).

(15)  Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави (Вж. страница 77 от настоящия брой на Официален вестник).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Партньорските държави, посочени в член 1, са:

 

Алжир

 

Армения

 

Азербайджан

 

Беларус

 

Египет

 

Грузия

 

Израел

 

Йордания

 

Ливан

 

Либия

 

Република Молдова

 

Мароко

 

окупираните палестински територии (ОПТ)

 

Сирия

 

Тунис

 

Украйна


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Приоритети за подкрепата на Съюза съгласно настоящия регламент

С цел оказване на подкрепа за постигането на специфичните цели по член 2 при отчитане на съвместно договорените документи, посочени в член 3, параграф 2, финансирането от Съюза може да бъде насочено към приоритетите, посочените в точки 1, 2 и 3 от настоящото приложение.

Някои от тези приоритети могат да бъдат приложими за повече от един тип програми. Евентуалните изменения на този ориентировъчен списък от приоритети следва да са съобразени с принципа на споделената отговорност.

Общите въпроси, между които стабилна и устойчива демокрация, права на човека, равенство между половете, борба с корупцията и опазване на околната среда, се вземат предвид в рамките на тези различни приоритети.

1.

Подкрепата от Съюза на двустранно равнище следва, наред с другото, да бъде насочена към следните приоритети:

права на човека, добро управление и правова държава, включително реформа на съдебната система, публичната администрация и сектора на сигурността;

институционално сътрудничество и изграждане на капацитет, включително за прилагането на споразумения със Съюза;

подкрепа за участници от гражданското общество и ролята им в процесите на реформи и демократичния преход;

устойчиво и приобщаващо икономическо развитие, включително на регионално и местно равнище, и териториално сближаване;

развитие на социалните сектори, особено по отношение на младежта, като се обръща особено внимание на социалната справедливост, социалното сближаване и заетостта;

развитие на търговския и частния сектор, включително подкрепа за малки и средни предприятия, заетостта и прилагането на задълбочени и мащабни зони за свободна търговия;

селско стопанство и развитие на селските райони, включително продоволствена сигурност;

устойчиво управление на природните ресурси;

енергетика, като се обръща особено внимание на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници;

транспорт и инфраструктура;

образование и развиване на умения, включително професионално образование и обучение;

мобилност и управление на миграцията, включително защита на мигрантите;

изграждане на доверие и други мерки, насочени към предотвратяване и уреждане на конфликти, включително подкрепа за засегнатото население и възстановяване.

Приоритетите, определени в настоящата точка, могат да допринасят за повече от една от целите, заложени в настоящия регламент.

2.

Подкрепата от Съюза на многостранно равнище следва, наред с другото, да бъде насочена към следните приоритети:

права на човека, добро управление и правова държава;

институционално сътрудничество и изграждане на капацитет;

регионално сътрудничество, особено в рамките на Източното партньорство, Съюза за Средиземноморието и Партньорството за демокрация и споделен просперитет;

висше образование и развиване на умения, мобилност на студенти и работещи в сферата на образованието, младеж и култура;

устойчиво икономическо развитие, развитие на търговския и частния сектор и подкрепа за малки и средни предприятия;

енергетика, включително енергийни мрежи;

транспорт и инфраструктурни връзки;

устойчиво управление на природни ресурси, включително управление на водите, екологосъобразен растеж, околна среда и адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него;

подкрепа за гражданското общество;

мобилност и управление на миграцията;

изграждане на доверие и други мерки, способстващи за предотвратяването и разрешаването на конфликти.

Приоритетите,определени в настоящата точка, могат да допринасят за повече от една от целите, заложени в настоящия регламент.

3.

Подкрепата от Съюза по програмите за трансгранично сътрудничество е насочена към следните приоритети, в зависимост от случая:

икономическо и социално развитие;

околна среда, обществено здравеопазване, безопасност и сигурност;

мобилност на хора, стоки и капитали.

Приоритетите, определени в настоящата точка, отразяват общи предизвикателства. Те служат като рамка за съвместното набелязване на конкретни приоритети с държавите, участващи в трансгранично сътрудничество. Организациите на гражданското общество ще вземат участие при разработването на програмите и ще бъдат — наред с местните и регионалните органи — техни основни бенефициери.

Разпределение на средствата по типове програми

 

Двустранни програми: до 80 %

 

Многостранни програми: до 35 %

 

Трансгранично сътрудничество: до 5 %


Декларация на Европейската комисия относно стратегическия диалог с Европейския парламент (1)

Въз основа на член 14 от Договора за ЕС Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент преди програмирането на Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство и след първоначалната консултация със съответните му бенефициери, когато това е целесъобразно. Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с индикативно разпределение на средствата, предвидени по държави/региони, а за всяка отделна държава/регион — приоритетите, възможните резултати и индикативното разпределение на средствата, предвидени за отделните приоритети по географските програми, както и избора на реда и условията за предоставяне на помощта (2). Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с тематичните приоритети, възможните резултати, избора на реда и условията за предоставяне на помощта (2) и отпуснатите финансови средства за тези приоритети, предвидени в тематичните програми. Европейската комисия ще вземе под внимание позицията, изразена от Европейския парламент по този въпрос.

Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент при подготвянето на средносрочния преглед и преди всяко съществено преразглеждане на документите за програмиране през срока на действие на този регламент.

При искане от страна на Европейския парламент Европейската комисия ще разясни как забележките на Европейския парламент са били взети под внимание в документите за програмиране и при всяко друго последващо действие в отговор на стратегическия диалог.


(1)  Европейската комисия ще се представлява от отговорния комисар.

(2)  Когато е приложимо.


Декларация на Европейската комисия относно използването на актове за изпълнение за определянето на разпоредби за прилагането на някои правила в Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство и в Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)

Европейската комисия счита, че правилата за изпълнение на програмите за трансгранично сътрудничество, посочени в Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за външна дейност, и други конкретни, по-подробни правила за изпълнение в Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство и в Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) имат за цел да допълнят основния акт и поради това следва да бъдат делегирани актове, които да бъдат приети въз основа на член 290 от ДФЕС. Комисията няма да повдига възражения срещу приемането на текста, договорен от съзаконодателите. Независимо от това Европейската комисия припомня, че въпросът за разграничаването между членове 290 и 291 от ДФЕС понастоящем се разглежда от Съда на Европейския съюз в рамките на делото за „биоцидите“.


Изявление на Европейския парламент относно спирането на помощта, отпусната по финансовите инструменти

Европейският парламент отбелязва, че Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г., Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство, Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави и Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) не съдържат изрично упоменаване на възможността за спиране на помощта в случаите, когато държавата бенефициер не спазва основните принципи, установени в съответния инструмент, и по-специално принципите на демокрацията, на върховенството на закона и на зачитането на правата на човека.

Европейският парламент счита, че всяко спиране на помощ по линия на тези инструменти би променило общата финансова схема, договорена в съответствие с обикновената законодателна процедура. Следователно, като съзаконодател и клон на бюджетния орган Европейският парламент има правото да упражнява в пълна степен своите прерогативи в това отношение, в случай че трябва да се вземе такова решение.


15.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 77/44


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 233/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 март 2014 година

за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 209, параграф 1 и член 212, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Настоящият регламент съставлява част от политиката на Съюза за сътрудничество за развитие и представлява един от инструментите, които подпомагат външните политики на Съюза. Той заменя Регламент (EО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета (3), чието действие изтече на 31 декември 2013 г.

(2)

Борбата с бедността остава главна цел на политиката на Съюза за развитие, определена в дял V, глава 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и част пета, дял III, глава 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в съответствие с Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и други международно договорени ангажименти и цели по отношение на развитието, одобрени от Съюза и държавите членки в контекста на Организацията на обединените нации (ООН) и други компетентни международни форуми.

(3)

Съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията, относно политиката на Европейския съюз за развитие (4)„Европейския консенсус“, и договорените изменения към него, осигурява общата политическа рамка, насоките и фокуса, които ръководят прилагането на настоящия регламент.

(4)

С течение на времето помощта от Съюза следва да допринася за намаляване на зависимостта от помощи.

(5)

Дейността на Съюза на международната сцена се ръководи от основополагащите принципи за неговото създаване, развитие и разширяване, които той цели да насърчава в останалата част от света, а именно демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на Обединените нации и на международното право. Съюзът трябва да развие и консолидира зачитането на тези принципи в партньорските държави, територии и региони чрез диалог и сътрудничество. Като зачита тези принципи, Съюзът доказва своята добавена стойност в качеството си на участник в политиките за развитие.

(6)

При прилагането на настоящия регламент и по-специално по време на процеса на програмиране, Съюзът следва да взема надлежно предвид приоритетите, целите и показателите в областта на правата на човека и демокрацията, установени от Съюза за партньорските държави, по-специално неговите стратегии за правата на човека по държави.

(7)

Зачитането на правата на човека, основните свободи, насърчаването на правовата държава, демократичните принципи, прозрачността, доброто управление, мира и стабилността и равенството между половете е от основно значение за развитието на партньорските държави и тези въпроси следва да бъдат включени в политиката за развитие на Съюза, и по-специално в процеса на програмиране и в споразуменията с партньорските държави.

(8)

Ефективността на помощта, повишаването на прозрачността и задълбочаването на сътрудничеството, допълването и по-високата степен на хармонизиране, съгласуването с партньорските държави и координирането на процедурите както между Съюза и държавите членки, така и във връзка с други донори и участници в областта на развитието, са от основно значение за гарантиране на съгласуваност и уместност на помощта, като същевременно се намаляват разходите, които се понасят от партньорските държави. Чрез своята политика за развитие Съюзът се ангажира да прилага заключенията на Декларацията за ефективност на помощта, приета от Форума на високо равнище за ефективността на помощта, състоял се в Париж на 2 март 2005 г., Програмата за действие от Акра, приета на 4 септември 2008 г. и последващата декларация, приета в Пусан на 1 декември 2011 г. Тези ангажименти доведоха до редица заключения на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, например Кодекса на ЕС за поведение за взаимното допълване и разделението на труда в политиката за развитие и оперативната рамка за ефективността на помощта. Следва да се укрепят усилията и процедурите за постигане на съвместно програмиране.

(9)

Помощта на Съюза следва да е насочена към подпомагане на съвместната стратегия Африка—ЕС, приета по време на срещата на върха ЕС-Африка, проведена на 8-9 декември 2007 г. в Лисабон, и последващите изменения и допълнения към нея, въз основа на общата визия, принципи и цели в подкрепа на стратегическото партньорство Африка—ЕС.

(10)

Съюзът и държавите членки следва да подобрят съгласуваността, координацията и взаимното допълване на съответните си политики за сътрудничество за развитие, по-специално като отговорят на приоритетите на партньорските държави и региони на държавно и регионално равнище. С оглед да се гарантира, че политиката на Съюза за сътрудничество за развитие и тази на държавите членки се допълват и укрепват взаимно, а също така за да се гарантира рентабилното предоставяне на помощ, като се избягват припокривания и празноти, е едновременно неотложно и подходящо да се предвидят съвместни процедури за програмиране, които трябва да се следват, когато е възможно и уместно.

(11)

Политиката на Съюза и международните действия за сътрудничество за развитие се ръководят от ЦХР, като например премахването на крайната бедност и глада, включително последващите изменения към тези цели, и от целите, принципите и ангажиментите за развитие, одобрени от Съюза и държавите членки, включително в контекста на тяхното сътрудничество в рамките на ООН и други компетентни международни форуми в областта на сътрудничеството за развитие. Политиката и международната дейност на Съюза се направляват също така от неговите ангажименти и задължения по отношение на правата на човека и развитието, включително от Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенцията на ООН за правата на детето и Декларацията на ООН относно правото на развитие.

(12)

Съюзът е силно ангажиран с равенството между половете като право на човека, въпрос на социална справедливост и основна ценност на политиката за развитие на Съюза. Равенството между половете е централно за постигането на всички ЦХР. На 14 юни 2010 г. Съветът одобри Плана за действие на ЕС 2010–2015 г. относно равенството между половете и участието на жените в политическия и икономическия живот при сътрудничеството за развитие.

(13)

Съюзът следва, като въпрос от първостепенна важност, да насърчава цялостен подход в отговор на кризи и бедствия, както и в ситуации на конфликти и нестабилност, включително ситуации на преход и след кризи. Като основа следва по-специално да се използват заключенията на Съвета от 19 ноември 2007 г. относно отговор на ЕС за справяне със ситуации на несигурност и заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета от 19 ноември 2007 г. относно сигурността и развитието, както и на заключенията на Съвета от 20 юни 2011 г. относно предотвратяването на конфликти, както и всички други относими последващи заключения.

(14)

По-специално в тези ситуации, в които нуждите са изключително неотложни и в които бедността е едновременно широко разпространена и дълбоко вкоренена, подкрепата на Съюза следва да бъде насочена към укрепване на издръжливостта на държавите и тяхното население към неблагоприятни събития. Това следва да се постигне чрез подходящото съчетание от подходи, реакции и инструменти, по-специално като се гарантира, че насочените към сигурност, оказване на хуманитарна помощ и развитие подходи са балансирани, последователни и ефективно координирани, като по този начин се осъществява връзката между помощи, възстановяване и развитие.

(15)

Помощта на Съюза следва да е насочена там, където ще окаже повече въздействие, като се взема предвид капацитетът на Съюза да действа в глобален мащаб и да отговаря на глобални предизвикателства като премахването на бедността, устойчивото и приобщаващо развитие и насърчаването на демокрацията в световен мащаб, доброто управление, правата на човека и правовата държава, неговия дългосрочен и предвидим ангажимент за помощ за развитие и неговата роля за координация с държавите членки. С оглед да се гарантира такова въздействие, принципът на диференциация следва да се прилага не само на равнище разпределение на средства, но и на равнище програмиране, за да се гарантира, че двустранното сътрудничество за развитие е насочено към партньорските държави, които най-много се нуждаят от него, включително нестабилните държави, и които разполагат с ограничен капацитет за достъп до други източници на финансиране за подпомагане на своето собствено развитие. Съюзът следва да се ангажира в нови партньорства с държави, които приключват двустранни програми за помощ, а именно въз основа на регионални и тематични програми в рамките на настоящия инструмент и други тематични инструменти на Съюза за финансиране на външни действия, по-специално Инструмента за партньорство за сътрудничество с трети държави, създаден с Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета (5) („Инструмента за партньорство“).

(16)

Съюзът следва да се стреми към най-ефективното използване на наличните ресурси с оглед оптимизиране на въздействието на външната си дейност. Това следва да бъде постигнато посредством цялостен подход за всяка държава, който се основава на съгласуваност и взаимно допълване между инструментите на Съюза за външна дейност, както и чрез създаването на полезни взаимодействия между настоящия инструмент, други инструменти за финансиране на външна дейност и други политики на Съюза. Това следва да доведе и до взаимното укрепване на програмите, разработвани в рамките на инструментите за финансиране на външната дейност. Докато се стреми към цялостна последователност във външната си дейност в съответствие с член 21 от ДЕС, Съюзът трябва да гарантира съгласуваност на политиките за развитие съгласно член 208 от ДФЕС.

(17)

Като зачита съгласуваността на политиките за развитие, настоящият регламент следва да създава условия за подобрена съгласуваност между политиките на Съюза. Той следва да осигури възможност за пълно съгласуване с партньорските държави и региони, като използва като база за програмиране на действията на Съюза, където е възможно, националните планове за развитие или подобни документи за цялостно развитие, приети с участието на съответните национални и регионални органи. Негова цел следва също така да бъде подобряване на координацията между донорите, по-специално между Съюза и държавите членки чрез съвместно програмиране.

(18)

В условията на глобализирания свят различни вътрешни политики на Съюза като околна среда, изменение на климата, насърчаване на енергията от възобновяеми източници, заетост (включително достоен труд за всички), равенство между половете, енергия, води, транспорт, здравеопазване, образование, правосъдие и сигурност, култура, научноизследователска дейност и иновации, информационно общество, миграция, селско стопанство и рибарство, все повече стават част от външната дейност на Съюза.

(19)

Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, включваща модели на растеж, които засилват социалното, икономическото и териториалното сближаване и дават възможност на бедните да увеличават своя дял в националното богатство и да се възползват от него, подчертава ангажимента на Съюза да насърчава интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в своите вътрешни и външни политики, като обединява три стълба: икономически, социален и екологичен.

(20)

Борбата с изменението на климата, както и опазването на околната среда са сред най-големите предизвикателства, пред които са изправени Съюзът и развиващите се държави и при които има спешна нужда от действия на национално и международно равнище. Ето защо настоящият регламент следва да допринесе към целта най-малко 20 % от бюджета на Съюза да бъдат насочени към създаване на нисковъглеродно и устойчиво на измененията в климата общество, а най-малко 25 % от средствата по програмата за глобалните обществени блага и предизвикателства, предвидена в настоящия регламент, следва да се използват за аспекти на развитието, свързани с околната среда и изменението на климата. Дейностите в тези области следва, където е възможно, да се подкрепят взаимно, за да се засили тяхното въздействие.

(21)

Настоящият регламент следва да даде възможност на Съюза да спомогне за изпълнението на общия за Съюза ангажимент да осигурява непрекъсната помощ за човешко развитие, за да се подобри животът на хората. С оглед да се допринесе за тази цел, най-малко 25 % от средствата по програмата за глобалните обществени блага и предизвикателства следва да бъдат насочени към подпомагане на тази област на развитие.

(22)

Най-малко 20 % от помощта съгласно настоящия регламент следва да бъде предназначена за основни социални услуги, с акцент върху здравеопазването и образованието, както и средното образование, като се отчита, че трябва да се прилага определена степен на гъвкавост, например в случаи на оказана извънредна помощ. Данните относно съответствието с това изискване следва да бъдат включени в годишния доклад, посочен в Регламент (EС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(23)

В Програмата за действие на ООН от Истанбул за най-слабо развитите държави за десетилетието 2011-2020 г. най-слабо развитите държави се ангажираха да включат в националните си стратегии за развитие политиките за търговия и за изграждане на капацитет в областта на търговията. Освен това, на Осмата министерска конференция на Световната търговска организация, проведена в Женева на 15-17 декември 2011 г., министрите постигнаха съгласие да поддържат и след 2011 г. нива на помощта за търговията, отразяващи най-малко средните равнища от периода 2006—2008 г. Тези усилия трябва да бъдат придружени от по-добри и по-целеви помощи за търговията и от търговски облекчения.

(24)

Докато тематичните програми следва да подкрепят на първо място развиващите се държави, някои държави бенефициери и отвъдморски страни и територии (ОСТ), чиито особености не отговарят на изискванията за определянето им като получатели на Официална помощ за развитие (ОПР) от Комитета за подпомагане на развитието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР/КПР), но попадат в приложното поле на член 1, параграф 1, буква б), следва също да бъдат допустими до тематични програми при условията, предвидени в настоящия регламент.

(25)

Подробностите на областите на сътрудничество, както и корекциите на разпределението на финансови средства по географска зона и област на сътрудничество представляват несъществени елементи от настоящия регламент. Ето защо правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС следва да се делегира на Комисията за актуализиране на елементи от приложенията към настоящия регламент, които включват подробности на областите на сътрудничество по географски и тематични програми и индикативно финансово разпределение на средствата по географска зона и област на сътрудничество. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури своевременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(26)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка със стратегическите документи и многогодишните индикативни програми, посочени в настоящия регламент. Тези правомощия следва да се бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(27)

Предвид естеството на тези актове за изпълнение, и по-специално тяхната политическа ориентация и тяхното отражение върху бюджета, за тяхното приемане по принцип следва да се използва процедурата по разглеждане, освен в случай на мерки с малък финансов мащаб.

(28)

Комисията следва да приема актове за изпълнение с незабавно приложение, когато в надлежно обосновани случаи, свързани с необходимостта от бърз отговор от страна на Съюза, наложителни причини за спешност изискват това.

(29)

Общите правила и процедури за изпълнение на инструментите на Съюза за финансиране на външна дейност са определени в Регламент (ЕС) № 236/2014.

(30)

Организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност са установени в Решение 2010/427/ЕС на Съвета (8),

(31)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да се постигнат в достатъчна степен от държавите членки, но могат поради мащаба на действията да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(32)

В настоящия регламент се определя финансов пакет за срока на неговото прилагане, като този пакет представлява за Европейския парламент и Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура основната референтна сума по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (9).

(33)

Уместно е срокът на прилагане на настоящия регламент да се съобрази с този на Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (10). Поради това настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и обхват

1.   С настоящия регламент се създава инструмент („инструмент за сътрудничество за развитие“ или „ИСР“), чрез който Съюзът може да финансира:

а)

географски програми, насочени към подкрепа на сътрудничеството за развитие с развиващи се държави, които са включени в списъка на получателите на ОПР, определен от ОИСР/КПР, с изключение на:

i)

държавите, които са страни по Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (11), с изключение на Южна Африка;

ii)

държавите, които отговарят на условията за подпомагане от Европейския фонд за развитие;

iii)

държавите, които отговарят на условията за финансиране от Съюза по Европейския инструмент за съседство създаден с Регламент (EС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета (12) („Европейския инструмент за съседство“);

iv)

бенефициери, които отговарят на условията за финансиране от Съюза по Инструмента за предприсъединителна помощ, създаден с Регламент (EС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета (13) („Инструмента за предприсъединителна помощ“).

б)

тематични програми, насочени към глобални обществени блага и предизвикателства, свързани с развитието, и към подпомагане на организациите на гражданското общество и местните органи в партньорски държави съгласно буква а) от настоящия параграф и в държави, отговарящи на условията за финансиране от Съюза по посочените в буква а), подточки i)—iii) от настоящия параграф инструменти, както и в страни и територии, които са обхванати от решението на Съвета 2013/755/ЕС (14).

в)

Панафриканска програма в подкрепа на стратегическото партньорство между Африка и Съюза и последващите промени и допълнения към нея, като се обхващат дейности от трансрегионално, континентално или глобално естество, осъществявани във и съвместно с Африка.

2.   За целите на настоящия регламент регионът е географска единица, която включва повече от една развиваща се държава.

3.   Държавите и териториите, посочени в параграф 1, се наричат в настоящия регламент „партньорски държави“ или „партньорски региони“ според случая, съгласно съответната географска, тематична или Панафриканска програма.

Член 2

Цели и критерии за допустимост

1.   В рамките на принципите и целите на външната дейност на Съюза и на Европейския консенсус и договорените изменения към него:

а)

основната цел на сътрудничеството съгласно настоящия регламент е намаляване и в крайна сметка премахване на бедността;

б)

в съответствие с основната цел, посочена в буква а) сътрудничеството съгласно настоящия регламент допринася за:

i)

насърчаването на устойчиво икономическо, социално и екологично развитие, и

ii)

консолидирането и подпомагането на демокрацията, върховенството на закона, доброто управление, правата на човека и съответните принципи на международното право.

Постигането на посочените в първа алинея цели се измерва чрез съответните показатели, включително показателите за човешко развитие, по-специално ЦХР 1 за буква a) и ЦХР 1—8 за буква б), а след 2015 г. и с други показатели, договорени на международно равнище от Съюза и държавите членки.

2.   Сътрудничеството съгласно настоящия регламент допринася за постигането на международните ангажименти и цели в областта на политиката за развитие, към които Съюзът се е присъединил, по-специално ЦХР и новите цели за развитие след 2015 г.

3.   Действията по географските програми се изготвят така, че да отговарят на критериите за ОПР, установени от ОИСР/КПР.

Действията по и тематичните програми и Панафриканската програма се изготвят така, че да отговарят на критериите за ОПР, установени от ОИСР/КПР, освен ако:

а)

действията се отнасят за държава или територия бенефициер, която не отговаря на изискванията за страна или територия получател на ОПР съгласно критериите на ОИСР/КПР; или

б)

с действието се осъществява глобална инициатива, приоритет на политика на Съюза или международно задължение или ангажимент на Съюза, посочени в член 6, параграф 2, букви б) и д), и това действие не притежава необходимите характеристики, за да отговаря на критериите за ОПР.

4.   Без да се засяга параграф 3, буква а), най-малко 95 % от разходите, предвидени по тематичните програми и най-малко 90 % от разходите, предвидени по Панафриканската програма, трябва да отговарят на критериите за ОПР, установени от ОИСР/КПР,.

5.   Действията, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета (15), които отговарят на условията за финансиране по посочения регламент не се финансират по настоящия регламент, с изключение на случаите, когато е необходимо да се гарантира продължаване на сътрудничеството в процеса на преход от криза към стабилни условия за развитие. В тези случаи специално внимание се обръща на осигуряването на ефективна връзка между хуманитарната помощ и помощта за възстановяване и развитие.

Член 3

Общи принципи

1.   Съюзът се стреми да насърчава, развива и консолидира принципите на демокрацията, правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи, върху които е основан, чрез диалог и сътрудничество с партньорските държави и региони.

2.   При прилагането на настоящия регламент се преследва диференциран подход спрямо партньорските държави, така че да им се предоставя конкретно, индивидуализирано сътрудничество, въз основа на:

а)

техните нужди, основаващи се на критерии като население, доход на глава от населението, и размер на бедността, разпределение на приходите и ниво на човешко развитие;

б)

техния капацитет за генериране на финансови ресурси и достъп до тях и капацитет за тяхното усвояване;

в)

техните ангажименти и резултати, въз основа на критерии и показатели като политическия, икономическия и социалния напредък, равенството между половете, напредъка по отношение на доброто управление и правата на човека, както и ефективното използване на помощта, по-специално начина, по който една държава използва оскъдни ресурси за развитие, като започва със собствените си ресурси; и

г)

потенциалното въздействие на помощта от Съюза в партньорските държави.

В процеса на разпределение на ресурсите се дава приоритет на най-нуждаещите се държави, по-специално най-слабо развитите държави, държавите с ниски доходи и държавите в кризисни и следкризисни ситуации, нестабилните държави и тези в уязвимо положение.

За подпомагане на анализа и определянето на най-нуждаещите се държави се вземат предвид критерии като индекса на човешкото развитие, индекса за икономическа уязвимост и други подходящи индекси, включително с цел измерване на бедността и неравенството в рамките на страната.

3.   В рамките на всички програми са интегрирани взаимосвързаните въпроси, определени в Европейския консенсус. Когато е целесъобразно, се интегрират освен това въпроси, свързани с предотвратяването на конфликти, достойния труд и изменението на климата.

Приема се, че посочените в първа алинея взаимосвързани въпроси обхващат следните измерения, на които се обръща специално внимание, когато го налагат обстоятелствата: недискриминация, правата на лица, които принадлежат към малцинства, правата на лица с увреждания, правата на лица с животозастрашаващи заболявания и други уязвими групи, основни права на труда и социално приобщаване, повишаване на ролята на жените, принципи на правовата държава, изграждане на капацитет за парламенти и на гражданско общество, насърчаване на диалога, участието и помирението, както и изграждане на институции, включително на местно и регионално равнище.

4.   При прилагането на настоящия регламент се гарантират съгласуваност на политиката за развитие и последователност с други области на външната дейност на Съюза и други политики на Съюза в тази сфера, в съответствие с член 208 от ДФЕС.

Във връзка с това мерките, финансирани съгласно настоящия регламент, включително управляваните от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) мерки, се основават на политиките в областта на сътрудничеството за развитие, определени в инструменти като споразумения, декларации и планове за действие между Съюза и съответните партньорските държави и региони, както и на съответните решения, специфични интереси, политически приоритети и стратегии на Съюза.

5.   Съюзът и държавите членки се стремят към редовен и чест обмен на информация, включително с други донори, и насърчават по-добрата координация и взаимно допълване с донорите, като работят за постигане на съвместно многогодишно програмиране на основата на стратегиите на партньорските държави за намаляване на бедността или еквивалентни стратегии за развитие. Те могат да предприемат съвместни действия, включително съвместен анализ и съвместен отговор на тези стратегии, като определят приоритетни сектори за интервенция и разделение на труда в рамките на страната, посредством съвместни мисии на всички донори и използване на механизми за съвместно финансиране и делегирано сътрудничество.

6.   Съюзът насърчава многостранния подход към глобалните предизвикателства и си сътрудничи с държавите членки в това отношение. Съюзът насърчава по целесъобразност сътрудничеството с международни организации и органи и с други двустранни донори.

7.   Отношенията между Съюза и държавите членки, от една страна, и партньорските държави, от друга страна, се основават на споделени ценности като правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, както и принципите на ангажираност и взаимна отчетност, и утвърждават тези ценности.

Освен това в отношенията с партньорските държави се отчитат ангажиментът и резултатите на тези държави при изпълнението на международните споразумения и договореностите със Съюза.

8.   Съюзът насърчава ефективното сътрудничество с партньорските държави и региони в съответствие с най-добрите международни практики. Той съгласува подкрепата си с техните национални и регионални стратегии за развитие на, с техните политики и процедури за реформи винаги когато това е възможно, и подпомага демократичната ангажираност, както и вътрешната и взаимна отчетност. За тази цел Съюзът насърчава:

а)

процес на развитие, който е прозрачен и се ръководи от партньорската държава или регион и за който тази държава или регион са поели инициатива, включително насърчаването на местния експертен опит;

б)

подход, основан на зачитане на правата и обхващащ всички права на човека, независимо дали става въпрос за граждански и политически или икономически, социални и културни права, за да се включат принципите на правата на човека в процеса на прилагане на настоящия регламент, с оглед подпомагане на партньорските държави в изпълнението на международните им задължения по отношение на правата на човека, както и подпомагане на притежателите на права, с акцент върху бедните и уязвимите групи, да предявяват своите права;

в)

предоставянето на права и възможности на населението на държавите партньори, възприемането на приобщаващи и отворени за участие подходи към развитието и широко участие на всички сегменти на обществото в процеса на развитие и в диалога на национално и регионално равнище, включително политическия диалог. Особено внимание се отделя на ролята съответно на парламентите, местните органи и гражданското общество, включително по отношение на участието, надзора и отчетността;

г)

методи и инструменти на ефективно сътрудничество, както е изложено в член 4 от Регламент (EС) № 236/2014 в съответствие с най-добрите практики на ОИСР/КПР включително използването на новаторски инструменти като комбиниране на безвъзмездни помощи и заеми и други механизми за поделяне на риска в избрани сектори и държави и участие на частния сектор, като се отделя нужното внимание на въпросите за устойчивостта на обслужването на дълга, броя на подобни механизми и изискването за систематична оценка на въздействието в съответствие с целите на настоящия регламент, по-специално намаляване на бедността.

Всички програми, интервенции и методи и инструменти на сътрудничество се адаптират към конкретните обстоятелства във всяка партньорска държава или регион, като акцентът се поставя върху основаните на програми подходи, предоставянето на предсказуемо финансиране на помощта, мобилизирането на частни ресурси, включително от местния частен сектор, всеобщия и недискриминационен достъп до основни услуги, както и разработването и използването на национални системи;

д)

мобилизирането на национални приходи посредством укрепването на фискалната политика на държавите партньори с цел намаляване на бедността и на зависимостта от помощи;

е)

подобряване на въздействието на политиките и програмирането чрез координация, съгласуваност и хармонизация между донорите с цел да се създадат полезни взаимодействия и да се избегнат припокриване и дублиране, да се увеличи степента на взаимно допълване и да се подкрепят инициативите, в които участват всички донори;

ж)

координация в партньорските държави и региони, като се използват съгласувани насоки и принципи на добрите практики относно координацията и ефективността на помощта;

з)

ориентирани към резултатите подходи към развитието, включително чрез използването на прозрачни рамки за резултатите на равнище държави, които се основават — там, където това е уместно — на цели и показатели, договорени на международно равнище, като например тези на ЦХР, с цел оценяване и съобщаване на резултатите, в това число крайните продукти, последиците и въздействието от помощта за развитие.

9.   Съюзът подкрепя, когато това е целесъобразно, осъществяването на двустранно, регионално и многостранно сътрудничество и диалог, свързаното с развитието измерение на споразуменията за партньорство и тристранното сътрудничество. Съюзът насърчава сътрудничеството Юг—Юг.

10.   Комисията информира Европейския парламент и провежда редовен обмен на мнения с него.

11.   Комисията провежда редовен обмен на информация с гражданското общество и местните органи.

12.   При своите дейности за сътрудничество за развитие Съюзът по целесъобразност се позовава на опита на държавите членки от процесите на реформа и преход, споделя и обменя извлечените поуки.

13.   Помощта на Съюза по настоящия регламент не се използва за финансиране на закупуването на въоръжение или амуниции или на операции с военни или отбранителни цели.

ДЯЛ II

ПРОГРАМИ

Член 4

Прилагане на помощта на Съюза

Помощта от Съюза се прилага в съответствие с Регламент (EС) № 236/2014 посредством:

а)

географски програми;

б)

тематични програми, които се състоят от:

(i)

програма „Глобални обществени блага и предизвикателства“, и

(ii)

програма „Организации на гражданското общество и местни органи“, и

в)

Панафриканска програма.

Член 5

Географски програми

1.   Дейностите на Съюза за сътрудничество съгласно настоящия член се прилагат по отношение на дейности от национално, регионално, трансрегионално и континентално естество.

2.   Дадена географска програма обхваща сътрудничеството в подходящи области на дейност:

а)

на регионално равнище с партньорските държави, посочени в член 1, параграф 1, буква а), по-специално с оглед облекчаване на последиците от приключването на програмата в партньорските държави, в които е налице сериозно и нарастващо неравенство или

б)

на двустранна основа:

(i)

с партньорските държави, които не са с по-висок среден доход според списъка на ОИСР/КПР на развиващите се държави или които нямат брутен вътрешен продукт, по-голям от 1 % от световния брутен вътрешен продукт, и

(ii)

в изключителни случаи, включително с оглед на постепенното преустановяване на безвъзмездните помощи за развитие, двустранно сътрудничество може да се предприема също с ограничен брой партньорски държави, когато това е надлежно обосновано в съответствие с член 3, параграф 2. Това постепенно преустановяване се осъществява в тясна координация с други донори. Приключването на този вид сътрудничество, където това е уместно, се придружава от политически диалог със съответните държави, като вниманието се насочи към потребностите на най-бедните и най-уязвимите групи.

3.   С оглед постигането на целите, предвидени в член 2, параграф 1, географските програми се основават на областите на сътрудничество, които се съдържат в Европейския консенсус и последващите договорени изменения към него, както и на следните области на сътрудничество,:

a)

Права на човека, демокрация и добро управление:

i)

права на човека, демокрация и правова държава;

ii)

равенство между половете, повишаване на ролята на жените и равни възможности за тях;

iii)

управление на публичния сектор на централно и местно равнище;

iv)

данъчна политика и администрация;

v)

борба с корупцията;

vi)

гражданско общество и местни органи;

vii)

Утвърждаване и защита на правата на децата;

б)

Приобщаващ и устойчив растеж за човешко развитие:

i)

здравеопазване, образование, социална закрила, заетост и култура;

ii)

бизнес среда, регионална интеграция и световни пазари;

iii)

устойчиво селско стопанство; продоволствена и хранителна сигурност;

iv)

устойчива енергия;

v)

управление на природните ресурси, включително земята, горите и водите;

vi)

изменение на климата и околна среда;

в)

Други области от значение за развитието:

i)

миграция и убежище;

ii)

свързване на хуманитарната помощ със сътрудничеството за развитие;

iii)

устойчивост и намаляване на риска от бедствия;

iv)

развитие и сигурност, включително предотвратяване на конфликти.

4.   Повече подробности за посочените в параграф 3 области на сътрудничество са предвидени в приложение I.

5.   В рамките на всяка двустранна програма Съюзът по принцип концентрира помощта си най-много в три сектора, които се съгласуват със съответната партньорска държава, когато това е възможно.

Член 6

Тематични програми

1.   Действията, предприети посредством тематични програми, добавят стойност и допълват, както и са съгласувани с действията, финансирани по географските програми.

2.   По отношение на програмирането на тематични действия се прилага най-малко едно от следните условия:

а)

целите на политиките на Съюза съгласно настоящия регламент не могат да бъдат постигнати по подходящ и ефективен начин посредством географски програми, включително, според случая когато такава програма не съществува или е била спряна, или когато няма споразумение със съответната партньорска държава по дадено действие;

б)

действията са насочени към глобални инициативи в подкрепа на договорени на международно равнище цели за развитие или глобални обществени блага и предизвикателства;

в)

действията имат мултирегионален, многонационален и/или междусекторен характер;

г)

чрез действията се прилагат новаторски политики или инициативи с цел да залегнат в основата на бъдещи действия;

д)

действията отразяват приоритет на политика на Съюза или международно задължение или ангажимент на Съюза, които имат отношение към сътрудничеството за развитие.

3.   Освен ако в настоящия регламент не е изрично предвидено друго, от тематичните действия пряко се възползват държавите или териториите, определени в член 1, параграф 1, буква б), и действията се осъществяват в тези държави или територии. Тези действия могат да бъдат осъществявани и извън тези държави или територии, ако това е най-ефективният начин за постигане на целите на съответната програма.

Член 7

Глобални обществени блага и предизвикателства

1.   Целта на помощта от Съюза по програма „Глобални обществени блага и предизвикателства“ е да се подпомогнат действия в области, които се основават на:

а)

околната среда и изменението на климата;

б)

устойчивата енергия;

в)

човешкото развитие, включително достойния труд, социалната справедливост и културата;

г)

сигурността в областта на продоволствието и изхранването и устойчивото селско стопанство; и

д)

миграцията и убежището.

2.   Повече подробности във връзка с посочените в параграф 1 области на сътрудничество се съдържат в приложение II, част А.

Член 8

Организации на гражданското общество и местни органи

1.   Целта на помощта от Съюза по програма „Организации на гражданското общество и местни органи“ е да се укрепят организациите на гражданското общество и местните органи в партньорските държави, а когато е предвидено в настоящия регламент, и в Съюза и бенефициерите, отговарящи на изискванията за допустимост съгласно Регламент (EС) № 231/2014.

Подлежащите на финансиране действия се осъществяват основно от организациите на гражданското общество и местните органи. За да се осигури ефективността на тези действия, когато е уместно, те може да се осъществяват от други участници в полза на съответните организации на гражданското общество и местни органи.

2.   Повече подробности във връзка с областите на сътрудничество съгласно настоящия член се съдържат в приложение II, част Б.

Член 9

Панафриканска програма

1.   Целта на помощта от Съюза по Панафриканската програма е да се подпомогне стратегическото партньорство между Африка и Съюза, и последващите изменения и допълнения към него, като се обхващат дейности от трансрегионално, континентално или глобално естество, осъществявани във и съвместно с Африка.

2.   Панафриканската програма допълва и е съгласувана с други програми в рамките на настоящия регламент, както и с други инструменти на Съюза или финансиране за външната дейност на Съюза, по-специално Европейския фонд за развитие и Европейския инструмент за съседство.

3.   Повече подробности във връзка с областите на сътрудничество съгласно настоящия член се съдържат в приложение III.

ДЯЛ III

ПРОГРАМИРАНЕ И РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА СРЕДСТВАТА

Член 10

Обща рамка

1.   Що се отнася до географските програми, многогодишните индикативни програми за партньорските държави и региони се изготвят въз основа на стратегически документ, както е предвидено в член 11.

Що се отнася до тематичните програми, многогодишните индикативни програми се изготвят, както е предвидено в член 13.

Панафриканската многогодишна индикативна програма се изготвя, както е предвидено в член 14.

2.   Комисията приема мерките за изпълнение, посочени в член 2 от Регламент (ЕС) № 236/2014 въз основа на програмните документи, посочени в членове 11, 13 и 14 от настоящия регламент.

3.   Помощта от Съюза може да бъде под формата на мерки, които не са обхванати в програмните документи, посочени в членове 11, 13 и 14 от настоящия регламент, както е предвидено в член 2 от Регламент (EС) № 236/2014.

4.   Съюзът и държавите членки се консултират помежду си на ранен етап и през целия процес на програмиране, за да се насърчи последователността, взаимното допълване и съгласуваността на действията им за сътрудничество. Тези консултации могат да доведат до съвместно програмиране между Съюза и държавите членки. Съюзът провежда консултации и с други донори и участници в сферата на развитието, в т.ч. представители на гражданското общество, местни органи и други изпълнителни органи. Информира се Европейският парламент.

5.   Програмирането съгласно настоящия регламент надлежно отчита правата на човека и демокрацията в партньорските държави.

6.   Предвидените с настоящия регламент средства могат да останат неразпределени, за да се осигури подходяща реакция на Съюза при непредвидени обстоятелства, по-специално в нестабилни, кризисни и следкризисни ситуации, както и да се даде възможност за синхронизиране с цикъла на изпълнение на стратегиите в партньорските държави и за адаптиране на индикативното финансово разпределение в резултат на прегледите, извършвани съгласно член 11, параграф 5, член 13, параграф 2 и член 14, параграф 3. При условие на последващото разпределение или преразпределение на средствата в съответствие с процедурите, предвидени в член 15, решението за използването на тези средства се взема на по-късен етап в съответствие с Регламент (EС) № 236/2014.

Делът на неразпределените средства за всеки вид програма не надхвърля 5 %, освен за целите на синхронизирането и за държавите, посочени в член 12, параграф 1.

7.   Без да се засяга член 2, параграф 3, Комисията може да включи специално разпределение на финансовите средства с цел да подпомогне партньорските държави да укрепят сътрудничеството си със съседните най-отдалечени региони на Съюза.

8.   При всяко програмиране или преглед на програмите, което се прави след публикуването на междинния доклад за преглед по член 17 от Регламент (EС) № 236/2014, се отчитат резултатите, констатациите и заключенията на този доклад.

Член 11

Програмни документи за географските програми

1.   При подготовката, изпълнението и прегледа на всички програмни документи съгласно настоящия член се спазват принципите за съгласуваност на политиките за развитие и за ефективност на помощта, а именно демократична ангажираност, партньорство, координация, хармонизация, съответствие със системите на партньорската държава или регион, прозрачност, взаимна отчетност и ориентация към постигането на резултати, установени в член 3, параграфи 4—8. Когато е възможно, периодът на програмиране се синхронизира с циклите на изпълнение на стратегиите в партньорските държави.

Програмните документи за географските програми, включително съвместните документи за програмиране, се основават, доколкото е възможно, на диалог между Съюза, държавите членки и съответната партньорска държава или регион, включително националните и регионалните парламенти, като включват гражданското общество, местните органи и други страни, така че да се засили ангажираността с процеса и да се насърчи подкрепата за националните стратегии за развитие, по-специално тези за намаляване на бедността.

2.   Стратегическите документи се изготвят от Съюза за съответната партньорска държава или регион с цел да осигури съгласувана рамка за сътрудничество за развитие между Съюза и тази партньорска държава или регион и които са съгласувани с общата цел и обхват, задачи, принципи и разпоредби за политиката съгласно настоящия регламент.

3.   Не се изисква стратегически документ за:

а)

държави, които разполагат с национална стратегия за развитие под формата на национален план за развитие или подобен документ за развитие, приет от Комисията като основа за съответната многогодишна индикативна програма, при приемането на този документ;

б)

държави от региони, за които вече е изготвен съвместен рамков документ, в който се определя цялостна стратегия на Съюза, включително отделна глава за политиката в областта на развитието;

в)

държави или региони, за които е договорен съвместен документ за многогодишно програмиране между Съюза и държавите членки;

г)

региони, които разполагат със съвместно договорена стратегия със Съюза;

д)

държави, в които Съюзът има намерение да синхронизира стратегията си с нов национален цикъл, започващ преди 1 януари 2017 г.; в такива случаи многогодишната индикативна програма за междинния период между 1 януари 2014 г. и започването на новия национален цикъл съдържа отговора на Съюза за тази държава.

е)

държави или региони, получаващи разпределени финансови средства от Съюза съгласно настоящия регламент в размер, който не надвишава 50 000 000 EUR за периода 2014—2020 г.;

В случаите, посочени в първа алинея, букви б) и е), многогодишната индикативна програма за съответната държава или регион съдържа стратегията на Съюза за развитие по отношение на въпросната държава или регион.

4.   Стратегическите документи се преразглеждат в средата на срока или ad hoc при необходимост, в съответствие по целесъобразност с принципите и процедурите, определени в споразуменията за партньорство и сътрудничество, сключени със съответните партньорски държави или региони.

5.   Изготвят се многогодишни индикативни програми за географски програми за всяка държава или регион, които получават индикативно разпределени финансови средства на Съюза съгласно настоящия регламент. Освен за държавите или регионите, посочени в параграф 3, първа алинея, букви д) и е), тези документи се изготвят въз основа на стратегическите документи или равностойни документи съгласно посоченото в параграф 3.

За целите на настоящия регламент съвместният документ за многогодишно програмиране, предвиден в параграф 3, първа алинея, буква в) от настоящия член, може да бъде считан за многогодишната индикативна програма, ако отговаря на принципите и условията в настоящия параграф, включително индикативно разпределение на средствата, и процедурите, предвидени в член 15.

В многогодишните индикативни програми за географски програми се излагат приоритетните области, избрани за финансиране на Съюза, специфичните цели, очакваните резултати, ясни, конкретни и прозрачни показатели за изпълнение и индикативното разпределение на финансови средства както общо, така и по приоритетни области, и където е приложимо — условията във връзка с помощта.

Комисията приема многогодишното индикативно разпределение на финансови средства в рамките на всяка географска програма в съответствие с общите принципи на настоящия регламент, въз основа на критериите по член 3, параграф 2, и като взема под внимание, успоредно със спецификата на различните програми, конкретните трудности, пред които са изправени държавите или регионите в ситуация на криза, уязвимост, нестабилност, конфликт или предразположени към бедствия.

Където е подходящо, разпределението на финансови средства може да се представи под формата на интервал и/или известно количество средства могат да се оставят неразпределени. Не може да се предвиждат разпределения на финансови средства след периода 2014-2020 г., освен ако не са изрично обвързани с наличието на ресурси след този период.

Многогодишните индикативни програми за географски програми могат да се преразглеждат при необходимост, включително по отношение на ефективността на изпълнението, като се вземат предвид междинните прегледи или прегледите ad hoc на стратегическия документ, на който се основават.

Индикативните разпределения на финансови средства, приоритетите, специфичните цели, очакваните резултати, показателите за изпълнение и където е приложимо — условията във връзка с помощта, може също да се адаптират в резултат на прегледите, по-специално вследствие на кризисни или следкризисни ситуации.

Такива прегледи следва да обхващат нуждите, както и ангажиментите и напредъка по отношение на договорените цели за развитие, включително тези, отнасящи се до правата на човека, демокрацията, правовата държава и доброто управление.

6.   Комисията прави отчет за съвместното програмиране с държавите членки в рамките на междинния доклад за преглед, посочен в член 17 от Регламент (EС) № 236/2014, и отправя препоръки, в случаите когато съвместното програмиране не е постигнато изцяло.

Член 12

Програмиране за държави и региони в кризисни, следкризисни ситуации или ситуации на нестабилност

1.   При изготвянето на програмните документи за държави и региони в кризисни, следкризисни ситуации или ситуации на нестабилност или при предразположеност към природни бедствия надлежно се вземат предвид уязвимостта, специалните нужди и обстоятелства на съответните държави или региони.

Следва да се отделя достатъчно внимание на мерките за предотвратяване на конфликти, държавното изграждане и изграждането на мира, помиряване на народите след приключването на конфликтите и възстановяване, както и на ролята на жените и правата на децата в тези процеси.

Когато партньорските държави или региони пряко участват или са засегнати от кризисна, следкризисна ситуация или ситуация на нестабилност, се обръща специално внимание на засилването на координацията между помощта, възстановяването и развитието сред всички съответни участници, с цел да се подпомогне преходът от извънредна ситуация към фаза на развитие.

В програмните документи за държави и региони в ситуации на нестабилност или при предразположеност към природни бедствия, се предвиждат превенция и готовност за справяне с бедствия и управление на последиците от такива бедствия и справяне с уязвимостта от сътресения и укрепване на устойчивостта.

2.   По надлежно обосновани наложителни причини за спешност, като кризи или непосредствени заплахи за демокрацията, правовата държава, правата на човека или основните свободи, Комисията може да приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 236/2014 за промяна на стратегическите документи и многогодишните индикативни програми, посочени в член 11 от настоящия регламент.

Такива прегледи може да имат за резултат специфична и адаптирана стратегия, за да се гарантира преходът към дълготрайно сътрудничество и развитие, като се насърчава по-добра координация и преход между хуманитарните инструменти и инструментите на политиката за развитие.

Член 13

Програмни документи за тематичните програми

1.   В многогодишните индикативни програми за тематичните програми се излага стратегията на Съюза за съответната тема, а по отношение на програмата „Глобални обществени блага и предизвикателства“ — за всяка област на сътрудничество се посочват избраните за финансиране от Съюза приоритети, специфичните цели, очакваните резултати, ясни, конкретни и прозрачни показатели за изпълнение, международната ситуация и дейностите на основните партньори и където е приложимо — условията във връзка с помощта.

По целесъобразност се определят приоритетите по отношение на ресурсите и интервенциите с цел участие в глобални инициативи.

Многогодишните индикативни програми за тематични програми допълват географските програми и са съгласувани със стратегическите документи, посочени в член 11, параграф 2.

2.   В многогодишните индикативни програми за тематични програми се описва индикативното разпределение на финансовите средства общо по области на сътрудничество и по приоритети. Където е подходящо, индикативното разпределение на финансови средства може да се представи под формата на интервал и/или известно количество средства могат да се оставят неразпределени.

Многогодишните индикативни програми за тематични програми се преразглеждат, когато е необходимо за ефективното им изпълнение, като се вземат предвид всички междинни прегледи или прегледи ad hoc.

Индикативните разпределения на финансови средства, специфичните приоритети, очакваните резултати, показателите за изпълнение и където е приложимо — условията във връзка с помощта, може също да се адаптират в резултат на прегледите.

Член 14

Програмни документи за Панафриканската програма

1.   При подготовката, изпълнението и прегледа на програмните документи за Панафриканската програма се спазват принципите за ефективност на помощта, установени в член 3, параграфи 4—8.

Програмните документи за Панафриканската програма се основава на диалог с всички заинтересовани страни, като например Панафриканския парламент.

2.   В многогодишната индикативна програма за Панафриканската програма се излагат приоритетните области, избрани за финансиране, специфичните цели, очакваните резултати, ясни, конкретни и прозрачни показатели за изпълнение и където е приложимо — условията във връзка с помощта.

Многогодишната индикативна програма за Панафриканската програма е съгласувана с географските и тематичните програми съгласно настоящия регламент.

3.   В многогодишната индикативна програма за Панафриканската програма се описва индикативното разпределение на финансовите средства общо по области на действие и по приоритети. Ако е подходящо, индикативното разпределение на финансови средства може да се направи под формата на интервал.

Многогодишната индикативна програма за Панафриканската програма може да се преразглежда при необходимост, за да се отговори на непредвидени предизвикателства или проблеми с изпълнението, както и да се вземе предвид евентуален преглед на стратегическото партньорство.

Член 15

Одобрение на стратегически документи и приемане на многогодишни индикативни програми

1.   Чрез актове за изпълнение Комисията одобрява стратегическите документи, посочени в член 11, и приема многогодишните индикативни програми, посочени в членове 11, 13 и 14. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 236/2014. Тази процедура се прилага и по отношение на прегледи, които са в състояние значително да изменят стратегията или нейното програмиране.

2.   При надлежно обосновани наложителни причини за спешност,, като кризи или непосредствени заплахи за демокрацията, правовата държава, правата на човека или основните свободи, Комисията може да извършва преглед на стратегически документи, посочени в член 11 от настоящия регламент, и многогодишни индикативни програми, посочени в членове 11, 13 и 14 от настоящия регламент, в съответствие с процедурата, посочена в член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 236/2014.

ДЯЛ IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 16

Участие на трета държава, която не отговаря на критериите за финансиране съгласно настоящия регламент

При извънредни и надлежно обосновани обстоятелства и без да се засяга член 2, параграф 3 от настоящия регламент, с оглед да се гарантира съгласуваност и ефективност на финансирането от Съюза или да се насърчи регионалното или трансрегионалното сътрудничество Комисията може да реши, в рамките на многогодишните индикативни програми съгласно член 15 от настоящия регламент или съответните мерки за изпълнение съгласно член 2 от Регламент (EС) № 236/2014, да разшири допустимостта на действията, така че да бъдат обхванати държави и територии, които в противен случай не биха отговаряли на критериите за финансиране в съответствие с член 1 от настоящия регламент, когато действието, което трябва да се изпълни, е с глобален, регионален, трансрегионален или трансграничен характер.

Член 17

Делегиране на правомощия на Комисията

1.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 18, с които се изменят:

а)

подробностите за областите на сътрудничество, посочени в:

i)

член 5, параграф 3, съгласно предвиденото в приложение I, части А и Б;

ii)

член 7, параграф 2, съгласно предвиденото в приложение II, част А;

iii)

член 8, параграф 2, съгласно предвиденото в приложение II, част Б;

iv)

член 9, параграф 3, съгласно предвиденото в приложение III, по-специално като последващи действия във връзка със срещите на високо равнище Африка—ЕС;

б)

индикативното разпределение на финансови средства по географските програми и по тематична програма „Глобални обществени блага и предизвикателства“, както е посочено в приложение IV. Измененията не водят до намаляване на първоначалната сума с повече от 5 % освен за разпределения съгласно приложение IV, точка 1, буква б).

2.   По-специално, след публикуването на междинния доклад за преглед, посочен в член 17 от Регламент (EС) № 236/2014 и въз основа на препоръките, съдържащи се в този доклад, Комисията приема делегираните актове, посочени в параграф 1 от настоящия член, до 31 март 2018 г.

Член 18

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 17, се предоставя на Комисията за срока на действие на настоящия регламент.

3.   Делегирането на правомощията, посочени в член 17 може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.   Делегиран, приет съгласно член 17, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 19

Комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет („Комитета за ИСР“). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   Наблюдател от ЕИБ участва в работата на Комитета за ИСР по въпросите, отнасящи се до ЕИБ.

Член 20

Финансов пакет

1.   Финансовият пакет за изпълнението на настоящия регламент за периода 2014—2020 г. е в размер на 19 661 639 000 EUR.

Годишните бюджетни кредити се разрешават от Европейския парламент и Съвета в границите, посочени в многогодишната финансова рамка.

2.   Индикативните суми, разпределени за всяка програма, посочена в членове 5—9 за периода 2014—2020 г., са определени в приложение IV.

3.   В съответствие с член 18, параграф 4 от Регламент (EС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета (16) индикативна сума в размер на 1 680 000 000 EUR се отпуска от различните инструменти за финансиране на външна дейност –(Инструмента за сътрудничество за развитие, Европейския инструмент за съседство, Инструмента за партньорство за сътрудничество с трети държави и Инструмента за предприсъединителна помощ) за действия във връзка с образователната мобилност към или от държави партньори по смисъла на Регламент (ЕС) № 1288/2013, и за действия по сътрудничеството и политическия диалог с органи, институции и организации от тези държави.

Регламента (EС) № 1288/2013 се прилага за използването на тези средства.

Финансирането ще бъде предоставено чрез два многогодишни транша, покриващи съответно само първите четири години и останалите три години. Това финансиране ще бъде отразено в многогодишното индикативно програмиране, предвидено в настоящия регламент, в съответствие с идентифицираните нужди и приоритети на съответните държави. Разпределението на средства може да бъде преразгледано в случай на сериозни непредвидени обстоятелства или важни политически промени в съответствие с външните приоритети на ЕС.

4.   Финансирането по настоящия регламент за действия, посочени в параграф 3, не надхвърля 707 000 000 EUR. Средствата се осигуряват от финансовите средства, отпуснати за географските програми, и се посочват очакваните регионални разпределения и видовете дейности. Финансирането по настоящия регламент за целите на финансирането на дейности, попадащи в обхвата на Регламент (EС) № 1288/2013, се използват за действия в полза на партньорските държави, обхванати от настоящия регламент, като се обръща специално внимание на най-бедните държави. Действията относно мобилността на студенти и персонал, финансирани чрез разпределените средства от настоящия регламент, акцентира върху области, които са свързани с приобщаващото и устойчиво развитие на развиващите се страни.

5.   Комисията включва в своя годишен доклад относно изпълнението на настоящия регламент, както е предвидено в член 13 от Регламент (ЕС) № 236/2014 списък на всички действия, посочени в параграф 3 от настоящия член, финансирани със средства по настоящия регламент, включително тяхното съответствие с целите и принципите, установени в членове 2 и 3 от настоящия регламент.

Член 21

Европейска служба за външна дейност

Настоящият регламент се прилага в съответствие с Решение 2010/427/ЕС.

Член 22

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 11 март 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS


(1)  ОВ C 391, 18.12.2012 г., стр. 110.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 11 март 2014 г.

(3)  Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41).

(4)  ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1.

(5)  Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави (Вж. страница 77 от настоящия брой на Официален вестник).

(6)  Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност (Вж. страница 95 от настоящия брой на Официален вестник).

(7)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(8)  Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ОВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30).

(9)  ОВ С 373, 20.12.2013, стр. 1.

(10)  Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884).

(11)  ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.

(12)  Регламент (EС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Европейски инструмент за съседство (Вж. страница 27 от настоящия брой на Официален вестник).

(13)  Регламент (EС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) (Вж. страница 11 от настоящия брой на Официален вестник).

(14)  Решение на Съвета 2013/755/ЕС от 25 ноември 2013 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз („Решение за отвъдморско асоцииране“) (ОВ L 344, 19.12.2013 г., стр. 1).

(15)  Регламент (EО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 година относно хуманитарната помощ (ОВ L 163, 2.7.1996 г., стр. 1).

(16)  Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм +“ — програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 50).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБЛАСТИ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО СЪГЛАСНО ГЕОГРАФСКИТЕ ПРОГРАМИ

A.   ОБЩИ ОБЛАСТИ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО СЪГЛАСНО ГЕОГРАФСКИТЕ ПРОГРАМИ

Географските програми се основават на областите на сътрудничество, изложени по-долу, които не следва да се разбират като сектори. Ще бъдат установени приоритети в съответствие с международните ангажименти, които Съюзът е поел в областта на политиката за развитие, и по-специално Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и международно договорените нови цели за развитие след 2015 г., които променят или заменят ЦХР, както и въз основа на политически диалог с всяка допустима партньорска държава или регион.

I.   Права на човека, демокрация и добро управление

а)   Права на човека, демокрация, и правова държава

i)

подкрепа за демократизацията и укрепване на демократичните институции, в това число ролята на парламентите,

ii)

укрепване на правовия ред и независимостта на съдебната система и системата за закрила и осигуряване на безпрепятствен и равен достъп на всички до правосъдие,

iii)

подкрепа за прозрачната и подлежаща на отчетност дейност на институциите и децентрализация; насърчаване на участието в социален диалог в рамките на държавата и на други видове диалог относно управлението и правата на човека,

iv)

насърчаване на свободата на медиите, включително за модерните средства за комуникация,

v)

насърчаване на политическия плурализъм, защитата на гражданските, културните, икономическите, политическите и социалните права и закрила на лицата от малцинствата и най-уязвимите групи,

vi)

подкрепа за борбата с всякаква дискриминация и дискриминационни практики на всякаква основа, наред с другото, въз основа на расов или етнически произход, каста, религия или убеждения, пол, полова идентичност или сексуална ориентация, социална принадлежност, увреждане, здравен статус или възраст,

vii)

насърчаване на регистрацията на гражданското състояние, особено вписването на раждане и смърт;

б)   Равенство между половете, повишаване на ролята на жените и равни възможности за тях

i)

насърчаване на равенството между половете и безпристрастието,

ii)

защита на правата на жените и момичетата, в това число чрез действия за борба с детските бракове и други вредни традиционни практики, като гениталното осакатяване на жени и всякаква форма на насилие срещу жени и момичета, и подкрепа за жертвите на основано на пола насилие,

iii)

насърчаване на повишаване на ролята на жените, включително в ролята им на участници за развитие и миротворци;

в)   Управление на публичния сектор на централно и местно равнище

i)

подкрепа за развитието на публичния сектор с цел подобряване на универсалния и недискриминационен достъп до основни услуги, особено здравеопазване и образование,

ii)

подкрепа за програми за подобряване на определянето на политиките, управлението на публичните финанси, в това число създаването и укрепването на органите и мерките за одит, контрол и борба с измамите, както и институционалното развитие, включително управлението на човешките ресурси,

iii)

повишаване на техническата компетентност на парламентите, която да им позволи да правят оценка и да допринасят за формулирането и надзора на националните бюджети, включително вътрешните приходи от добив на суровини и данъчни въпроси;

г)   Данъчна политика и администрация

i)

подкрепа за изграждането или укрепването на справедливи, прозрачни, ефективни, прогресивни и устойчиви вътрешни данъчни системи,

ii)

укрепване на капацитета за мониторинг в развиващите се държави в борбата срещу укриването на данъци и незаконните финансови потоци,

iii)

подкрепа за изготвянето и разпространението на материали относно данъчната измама и последиците от нея, по-конкретно от надзорни органи, парламенти и организации на гражданското общество,

iv)

подкрепа за многостранни и регионални инициативи в областта на данъчната администрация и данъчните реформи,

v)

подкрепа за по-ефективното участие на развиващите се държави в международните структури и процеси за сътрудничество в данъчната област,

vi)

подкрепа за включването на отчитане за всяка държава и всеки проект в законодателствата на държавите партньори с цел да се повиши финансовата прозрачност;

д)   Борба с корупцията

i)

подпомагане на държавите партньори в борбата с всички форми на корупция, включително чрез застъпничество, повишаване на осведомеността и отчетност,

ii)

повишаване на капацитета на контролиращите и надзорните органи и на съдебната власт;

е)   Гражданско общество и местни органи

i)

подкрепа за изграждането на капацитет на организациите на гражданското общество, за да получат по-голяма гласност и да се засили активното им участие в процеса на развитие, както и да се благоприятства политическият, социалният и икономическият диалог,

ii)

подкрепа за изграждането на капацитет на местните органи и мобилизиране на техния експертен опит с цел да се насърчи териториален подход към развитието, в това число процесите на децентрализация;

iii)

насърчаване на благоприятна среда за гражданско участие и действия на гражданското общество;

ж)   Утвърждаване и защита на правата на децата

i)

насърчаване предоставянето на правни документи,

ii)

подкрепа за адекватен и здравословен стандарт на живот и здравословно съзряване,

iii)

осигуряване на предоставянето на основно образование за всички.

II.   Приобщаващ и устойчив растеж за човешко развитие

а)   Здравеопазване, образование, социална закрила, заетост и култура

i)

подкрепа за секторните реформи, които повишават достъпа до основни социални услуги, и по-специално до качествени здравни и образователни услуги, с основен акцент върху съответните ЦХР и върху достъпа на бедните, маргинализирани и уязвими групи до такива услуги,

ii)

укрепване на местния капацитет за отговор на предизвикателствата в глобален, регионален и местен план, включително чрез използване на секторна бюджетна подкрепа със засилен политически диалог,

iii)

укрепване на здравните системи, наред с другото чрез справяне с недостига на квалифицирани доставчици на здравни услуги, справедливо финансиране на здравеопазването и повишаване на достъпността на лекарствата и ваксините за бедните,

iv)

насърчаване на пълното и ефективно прилагане на Пекинската платформа за действие и Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието, и резултатите от свързаните с тях конференции за преглед и в този контекст сексуалното и репродуктивното здраве и права,

v)

гарантиране на адекватно предлагане на достъпна питейна вода с добро качество, подходящи канализационни услуги и хигиена,

vi)

засилване на подкрепата за качествено образование и равен достъп до него,

vii)

подкрепа за професионалното обучение за целите на пригодността за заетост и капацитета за провеждане на научни изследвания и използване на резултатите от тях в полза на устойчивото развитие,

viii)

подкрепа за националните схеми и минималните изисквания за социална закрила, включително социално-осигурителните системи за здравни и пенсионноосигурителни схеми, с акцент върху намаляването на неравенството,

ix)

подкрепа за програмата за достойни условия на труд и насърчаване на социалния диалог,

x)

насърчаване на междукултурния диалог, културното многообразие и зачитането на достойнствата на всяка една култура,

xi)

насърчаване на международното сътрудничество, за да се стимулира приносът на културните индустрии за икономическия растеж в развиващите се държави, така че да се използва напълно потенциалът му за борба с бедността, включително чрез разглеждане на въпроси като достъпа до пазара и правата върху интелектуалната собственост;

б)   Бизнес среда, регионална интеграция и световни пазари

i)

подкрепа за развитието на конкурентен местен частен сектор, включително чрез изграждането на местен институционален и бизнес капацитет,

ii)

подкрепа за развитието на местни системи за производство и на местни предприятия, включително екологосъобразни предприятия,

iii)

насърчаване на малките и средни предприятия (МСП), микропредприятията и кооперациите и на справедливата търговия,

iv)

насърчаване на развитието на местни, вътрешни и регионални пазари, в това число на пазари за екологосъобразни стоки и услуги,

v)

подкрепа за реформи на законодателната и регулаторна рамка и тяхното изпълнение,

vi)

улесняване на достъпа до стопански и финансови услуги, като микрокредитиране и спестовни влогове, микрофинансиране и парични преводи,

vii)

подкрепа за прилагането на международно договорени трудови права,

viii)

създаване и подобряване на закони и на поземлени регистри за защита на правата на поземлена и интелектуална собственост,

ix)

насърчаване на политики в областта на научните изследвания и иновациите, които допринасят за устойчиво и приобщаващо развитие,

x)

насърчаване на инвестиции, които създават трайна заетост, включително чрез механизми за комбиниране, с акцент върху финансирането на домашни дружества и привличане на домашни капитали, по-конкретно на равнище МСП, и подкрепа за развитието на човешките ресурси,

xi)

подобряване на инфраструктурата при пълно зачитане на социалните и екологичните стандарти,

xii)

насърчаване на секторни подходи за устойчив транспорт, посрещане на нуждите на държавите партньори, гарантиране на безопасност, достъпност и ефикасност на транспорта, както и свеждане до минимум на отрицателните последици за околната среда,

xiii)

сътрудничество с частния сектор за засилване на социално отговорното и устойчиво развитие, насърчаване на корпоративна социална и екологична отговорност, отчетност и социален диалог,

xiv)

подпомагане на развиващите се държави в търговията и в усилията за регионална и континентална интеграция и осигуряване на помощ за тяхното плавно и постепенно интегриране в световната икономика,

xv)

подкрепа за по-широк достъп до информационни и комуникационни технологии за преодоляване на цифровото разделение;

в)   Устойчиво селско стопанство, продоволствена и хранителна сигурност

i)

съдействие за изграждането на устойчивост на развиващите се държави срещу сътресения (като оскъдни ресурси и предлагане, нестабилност на цените) и за справяне с неравенството чрез предоставяне на по-добър достъп на бедните до земя, храна, вода, енергия и финанси, без да се вреди на околната среда,

ii)

подкрепа за устойчиви селскостопански практики и съответните селскостопански проучвания и съсредоточаване върху селското стопанство на дребни производители и на селския поминък,

iii)

подкрепа за жените, заети в селското стопанство,

iv)

насърчаване на правителствените усилия за улесняване на социално и екологично отговорни частни инвестиции,

v)

подкрепа за стратегически подход по отношение на продоволствената сигурност, с акцент върху наличността на храните, достъпа, инфраструктурата, съхранението и храненето,

vi)

справяне с несигурността на прехраната и недохранването чрез набор от основни интервенции в ситуации на преход и нестабилност,

vii)

подкрепа за ръководено от страната, приобщаващо, децентрализирано и екологично устойчиво териториално развитие;

г)   Устойчива енергия

i)

подобряване на достъпа до съвременни, достъпни, устойчиви, ефикасни, чисти и възобновяеми енергийни услуги,

ii)

насърчаване на местни и регионални устойчиви енергийни решения и децентрализирано производство на енергия;

д)   Управление на природните ресурси, включително земята, горите и водите, и по-конкретно:

i)

подкрепа за надзорните процеси и органи и подкрепа на управленските реформи, които насърчават устойчивото и прозрачно управление и опазването на природните ресурси,

ii)

насърчаване на справедливия достъп до вода, както и интегрирано управление на водните ресурси и управление на речните басейни,

iii)

насърчаване на защитата и устойчивото използване на биологичното разнообразие и екосистемните услуги,

iv)

насърчаване на устойчиви модели на производство и потребление и на безопасното и устойчиво управление на химикали и отпадъци, като се взема предвид тяхното въздействие върху здравето;

е)   Изменение на климата и околна среда

i)

насърчаване използването на по-чисти технологии, устойчива енергетика и ефективно използване на ресурсите с оглед постигането на нисковъглеродно развитие и същевременно подсилване на екологичните стандарти,

ii)

подобряване на устойчивостта на развиващите се държави към последиците от изменението на климата чрез подпомагане на основано на екосистемите адаптиране към изменението на климата и смекчаване на неговите последици, както и на мерки за намаляване на риска от бедствия,

iii)

подпомагане на прилагането на съответните многостранни споразумения в областта на околната среда, и по-специално засилване на екологичното измерение на институционалната рамка за устойчиво развитие и насърчаване на опазването на биологичното разнообразие,

iv)

подпомагане на партньорските държави за справяне с предизвикателствата на разселването и миграцията, предизвикани от последиците от изменението на климата, както и за възстановяване на поминъка на бежанците, преселили се поради изменението на климата.

III.   Други области от значение за развитието

а)   Миграция и убежище

i)

подпомагане на целенасочените усилия за пълноценно използване на взаимовръзката между миграцията, мобилността, заетостта и намаляването на бедността, така че миграцията да се превърне в положителна сила за развитие, и намаляване на „изтичането на мозъци“,

ii)

подпомагане на развиващите се държави в приемането на дългосрочни политики за управление на миграционните потоци, които зачитат правата на човека на мигрантите и техните семейства и повишават тяхната социална закрила;

б)   Свързване на хуманитарната помощ със сътрудничеството за развитие

i)

възстановяване и оздравяване, в средносрочен и дългосрочен план, на региони и държави, засегнати от конфликти, както и от природни или предизвикани от човека бедствия,

ii)

провеждане на средносрочни и дългосрочни дейности, насочени към придобиване на самостоятелност и интегриране или реинтеграция на изселените лица, като се свързват хуманитарната помощ, възстановяването и развитието;

в)   Устойчивост и намаляване на риска от бедствия

i)

в ситуации на нестабилност — подкрепа за доставката на основни услуги и изграждане на легитимни, ефективни и устойчиви публични институции и активно и организирано гражданско общество в партньорство със съответната държава;

ii)

принос към подхода за предотвратяване на нестабилност на държавата, на конфликти, природни бедствия и други видове кризи чрез подпомагане на усилията на партньорските държави и на регионалните организации за укрепване на системите за ранно предупреждение и на демократичното управление и за изграждане на институционален капацитет,

iii)

подкрепа за намаляване на опасността от бедствия, за подготвеността за бедствия и предотвратяването им и за справяне с последиците от тях;

г)   Развитие и сигурност, включително предотвратяване на конфликти

i)

справяне с първопричините за конфликти, включително бедността, деградацията, експлоатацията и неравномерното разпределение и достъп до земята и природните ресурси, слабото управление, нарушенията на правата на човека и неравенството между половете, като средство за подпомагане на предотвратяването и разрешаването на конфликти и изграждането на мир,

ii)

насърчаване на диалога, участието и помиряването с оглед насърчаването на мира и предотвратяването на прояви на насилие в съответствие с най-добрите международни практики,

iii)

насърчаване на сътрудничеството и реформата на политиките в областите на сигурността и правосъдието, борбата с наркотиците и с другите видове трафик, включително трафика на хора, корупцията и прането на пари.

Б.   СПЕЦИФИЧНИ ОБЛАСТИ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО РЕГИОНИ

Съюзът подпомага действия и диалог по сектори в съответствие с член 5 и част А от настоящото приложение, и с общото намерение и обхват, цел и общи принципи на настоящия регламент. Особено внимание се обръща на посочените по-долу области, които отразяват съвместно договорени стратегии.

I.   Латинска Америка

а)

насърчаване на социалното сближаване, по-специално социалното приобщаване, достойния труд и равнопоставеността, равенството между половете и повишаване на ролята на жените;

б)

предприемане на мерки по въпроси, свързани с управлението, и подпомагане на реформи на политики, по-специално в областите на социалните политики, управлението на публичните финанси и данъчното облагане, сигурността (включително наркотици, престъпност и корупция), укрепването на доброто управление и публичните институции на местно, национално и регионално равнище (включително чрез иновативни механизми за осигуряване на техническо сътрудничество, например Техническа помощ и обмен на информация (TAIEX) и туининг), защита на правата на човека, включително правата на малцинствата, коренното население и потомците на африкански изселници, зачитане на основните трудови стандарти, установени от Международната организация по труда (МОТ), околна среда, борбата срещу дискриминацията, борбата със сексуалното и основаното на пола насилие и насилието над деца и борбата срещу производството, употребата и трафика на наркотици;

в)

подпомагане на активно, организирано и независимо гражданско общество и укрепване на социалния диалог чрез подкрепа за социалните партньори;

г)

укрепване на социалното сближаване, най-вече в създаването и укрепването на устойчиви системи за социална закрила, включително социално осигуряване, и данъчни реформи, укрепване на капацитета на данъчните системи и борба с измамите и укриването на данъци, което допринася за засилване на равенството и разпределението на благата;

д)

съдействие за изпълнението на задълженията на държавите от Латинска Америка за осигуряване на дължима грижа за предотвратяването, разследването, съдебното преследване, наказването на убийствата на жени и обезщетяването и отделянето на внимание на такива убийства;

е)

подпомагане на различни процеси на регионална интеграция и свързване на мрежови инфраструктури, като същевременно се гарантира взаимно допълване с дейностите, подпомагани от ЕИБ и други институции;

ж)

предприемане на мерки по взаимовръзката между развитие и сигурност;

з)

укрепване на капацитета за предоставяне на универсален достъп до качествени основни социални услуги, по-специално в секторите на здравеопазването и образованието;

и)

подкрепа за политики в областта на образованието и развитието на общо пространство за висше образование в Латинска Америка;

й)

преодоляване на икономическата уязвимост и осъществяване на принос за структурното преобразуване чрез създаването на силни партньорства въз основа на открити и лоялни търговски отношения, продуктивни инвестиции за повече и по-добри работни места в рамките на „зелената“ и приобщаваща икономика, трансфер на знания и сътрудничество в областта на научноизследователската дейност, иновациите и технологиите и насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж във всичките му измерения, като се обръща особено внимание на предизвикателствата, свързани с миграционните потоци, продоволствената сигурност (включително устойчивото селско стопанство и рибарство), изменението на климата, устойчивите източници на енергия и опазването и подобряването на биологичното разнообразие и услугите, свързани с екосистемите, включително водите, почвите и горите; оказване на подкрепа за развитието на микропредприятията и МСП като главен източник на приобщаващ растеж, развитие и работни места; насърчаване на помощта за развитие в областта на търговията с цел да се гарантира, че микропредприятията и МСП в Латинска Америка могат да се възползват от възможностите за търговия на международно равнище; като се вземат предвид промените в режима за схемата на общи преференции;

к)

смекчаване на отрицателното въздействие, което ще окаже върху икономиката на много държави от този регион изключването им от схемата на общи преференции;

л)

осигуряване на подходящи последващи действия във връзка с краткосрочни спешни мерки, насочени към възстановяване от бедствия или кризи и осъществени чрез други инструменти за финансиране.

II.   Южна Азия

1)   Насърчаване на демократичното управление

а)

оказване на подкрепа за демократичните процеси, насърчаване на реалното демократично управление, укрепване на публичните институции и органи (включително на местно равнище), подпомагане на ефективното децентрализиране, държавното преструктуриране и изборните процеси;

б)

подкрепа за развитието на активно, организирано и независимо гражданско общество, в това число медиите и укрепване на социалния диалог чрез подкрепа за социалните партньори;

в)

изграждане и укрепване на легитимни, ефективни и подлежащи на отчетност публични институции, насърчаване на институционалните и административните реформи, доброто управление, борбата с корупцията и управлението на публичните финанси, и подкрепа на правовата държава;

г)

укрепване на защитата на правата на човека, включително правата на малцинствата, коренното население и уязвимите групи, борбата с дискриминацията, със сексуалното и основаното на пола насилие и насилието над деца и трафика на хора;

д)

защита на правата на човека чрез насърчаване на институционални реформи (включително за добро управление и борба с корупцията, за управление на публичните финанси, за данъчно облагане и реформа на публичната администрация) и законодателни, административни и регулаторни реформи в съответствие с международните стандарти, особено в нестабилни държави и страни в конфликт и в следконфликтни ситуации.

2)   Насърчаване на социалното приобщаване и човешкото развитие във всички негови измерения

а)

насърчаване на социалното сближаване, по-специално социалното приобщаване, достойния труд, равнопоставеността и равенството между половете чрез образованието, здравеопазването и други социални политики;

б)

укрепване на капацитета за предоставяне на универсален достъп до основни социални услуги, по-специално в секторите на здравеопазването и образованието; подобряване на достъпа до образование за всички с оглед повишаване на знанията, уменията и пригодността за заетост на пазара на труда, включително — когато е приложимо — чрез преодоляване на неравенството и дискриминацията въз основа на работа и произход и по-специално на дискриминацията въз основа на кастов признак;

в)

утвърждаване на социалната закрила и приобщаване, достойния труд и основните трудови старндарти, равнопоставеността и равенството между половете чрез образование, здравеопазване и други социални политики;

г)

насърчаване на висококачествени образователни услуги, услуги за професионално обучение и здравни услуги, достъпни за всички (включително за момичетата и жените);

д)

в контекста на връзката между сигурност и развитие — борба срещу насилието, основано на пола и произхода, срещу отвличането на деца, корупцията и организираната престъпност, производството, употребата и трафика на наркотици и срещу други форми на трафик;

е)

създаване на ориентирани към развитието партньорства в сферата на селското стопанство, развитието на частния сектор, търговията, инвестициите, помощите, миграцията, научноизследователската дейност, иновациите и технологиите и предоставяне на публични средства, насочени към намаляване на бедността и към социално приобщаване;

3)   Подпомагане на устойчивото развитие, повишаване на устойчивостта на обществата в Южна Азия по отношение на изменението на климата и природните бедствия

а)

насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж и поминък, интегрирано развитие на селските райони, устойчиво селско и горско стопанство, продоволствена сигурност и изхранване;

б)

насърчаване на устойчивото използване на природните ресурси и възобновяемата енергия, защита на биологичното разнообразие, управление на водите и отпадъците, опазване на почвите и горите;

в)

принос за усилията за справяне с изменението на климата чрез оказване на подкрепа за мерки за адаптиране, смекчаване и намаляване на риска от бедствия;

г)

подпомагане на усилията за подобряване на икономическата диверсификация, конкурентоспособността и търговията, развитието на частния сектор със специален акцент върху микропредприятията и МСП, и кооперациите;

д)

насърчаване на устойчиво потребление и производство, както и инвестиции в чисти технологии, устойчива енергетика, транспорт, устойчиво селско стопанство и рибарство, опазване и подобряване на биологичното разнообразие и екосистемните услуги, включително води и гори, както и създаване на условия за достоен труд в сферата на „зелената“ икономика;

е)

подкрепа за подготвеността за справяне с бедствия и възстановяването след бедствия в дългосрочен план, включително в областта на продоволствената и хранителната сигурност и помощта за изселени лица;

4)   Подкрепа за регионалната интеграция и сътрудничество

а)

насърчаване на регионалната интеграция и сътрудничество по ориентиран към постигането на резултати начин чрез подпомагане на регионалната интеграция и диалог, по-конкретно посредством Асоциацията за регионално сътрудничество в Южна Азия, и утвърждаване на целите на процеса от Истанбул („Сърцето на Азия“) в областта на развитието;

б)

подпомагане на ефикасното управление на границите и трансграничното сътрудничество с цел насърчаване на устойчиво икономическо, социално и екологично развитие в граничните региони; борбата с организираната престъпност, производството, употребата и трафика на наркотици;

в)

оказване на подкрепа за регионални инициативи, атакуващи основните заразни болести; принос за превенцията и реагирането на рискове за здравето, включително възникващите при контакт между животни, хора и техните разнообразни среди.

III.   Северна и Югоизточна Азия

1)   Насърчаване на демократичното управление

а)

допринасяне за демократизацията; изграждане и укрепване на законни, ефективни и подлежащи на отчетност публични институции и органи, както и защита на правата на човека чрез насърчаване на институционални реформи (включително за добро управление и борба с корупцията, за управление на публичните финанси, за данъчно облагане и реформа на публичната администрация) и законодателни, административни и регулаторни реформи в съответствие с международните стандарти, особено в нестабилни държави и страни в конфликт и в следконфликтни ситуации;

б)

укрепване на защитата на правата на човека, включително правата на малцинствата и на коренното население, насърчаване спазването на основните трудови стандарти, борба с дискриминацията, със сексуалното и основаното на пола насилие и насилието над деца, включително деца, въвлечени във въоръжени конфликти, и разглеждане на проблема с трафика на хора;

в)

подкрепа за архитектурата в областта на правата на човека на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), и особено за работата на Междуправителствената комисия по правата на човека на АСЕАН;

г)

изграждане и укрепване на легитимни, ефективни и подлежащи на отчетност публични институции и органи;

д)

оказване на подкрепа за активно, организирано и независимо гражданско общество; укрепване на социалния диалог чрез подкрепа за социалните партньори;

е)

съдействие за усилията на региона за укрепване на демокрацията, правовия ред и сигурността на гражданите, включително чрез реформа в сектора на правосъдието и сигурността, и насърчаване на диалога между етносите и вероизповеданията и на мирните процеси;

ж)

в контекста на връзката между сигурност и развитие — борба с корупцията и организираната престъпност, производството, употребата и трафика на наркотици и с други форми на трафик, както и подпомагане на ефикасното управление на граници и трансграничното сътрудничество с цел да се насърчи устойчивото икономическо, социално и екологично развитие в граничните региони; оказване на подкрепа за операции по разминиране,

2)   Насърчаване на социалното приобщаване и човешкото развитие във всички негови измерения

а)

насърчаване на социалното сближаване, и по-специално социалното приобщаване, достойния труд и равнопоставеността, както и равенството между половете;

б)

укрепване на капацитета за предоставяне на универсален достъп до основни социални услуги, по-специално в секторите на здравеопазването и образованието; подобряване на достъпа до образование за всички с оглед повишаване на знанията, уменията и пригодността за заетост на пазара на труда, включително — когато е приложимо — чрез преодоляване на неравенството и дискриминацията въз основа на работа и произход и по-специално на дискриминацията въз основа на кастов признак;

в)

създаване на ориентирани към развитието партньорства в сферата на селското стопанство, развитието на частния сектор, търговията, инвестициите, помощите, миграцията, научноизследователската дейност, иновациите и технологиите и предоставяне на публични блага, насочени към намаляване на бедността и към социално приобщаване;

г)

подкрепа за усилията на дадения регион за превенция и реагиране на рискове за здравето, включително рискове, възникващи при контакт между животни, хора и техните разнообразни среди;

д)

насърчаване на приобщаващо образование, учене и обучение през целия живот (включително висше образование, професионално образование и обучение) и подобряване на функционирането на трудовите пазари,

е)

насърчаване на по-екологосъобразна икономика и устойчив и приобщаващ растеж, особено по отношение на селското стопанство, продоволствената и хранителната сигурност, устойчивата енергия и опазването и укрепването на биологичното разнообразие и екосистемните услуги;

ж)

в контекста на връзката между сигурността и развитието — борба срещу насилието, основано на пола и произхода, и срещу отвличането на деца.

3)   Подпомагане на устойчивото развитие и повишаване на устойчивостта на обществата в Югоизточна Азия по отношение на изменението на климата и природните бедствия

а)

подкрепа за мерки за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него, насърчаване на устойчиво потребление и производство;

б)

оказване на подкрепа за усилията на региона да интегрира въпроса за изменението на климата в стратегии за устойчиво развитие, да разработи политики и инструменти за адаптиране и смекчаване, да търси решение на отрицателните последици от изменението на климата и укрепва инициативите за дългосрочно сътрудничество, да намалява уязвимостта спрямо бедствия, да подкрепя многосекторната рамка на АСЕАН относно изменението на климата: селско и горско стопанство за продоволствена сигурност;

в)

с оглед на нарастването на населението и промените в потребителското търсене — насърчаване на устойчиво потребление и производство, както и инвестиции в чисти технологии, по-специално на регионално равнище, устойчива енергетика, транспорт, устойчиво селско стопанство и рибарство, опазване и подобряване на биологичното разнообразие и екосистемните услуги, свързани с екосистемите, включително води и гори, както и създаване на условия за достоен труд в сферата на „зелената“ икономика.

г)

свързване на хуманитарната помощ, възстановяването и развитието чрез мерки, които да осигуряват подходящи последващи действия във връзка с краткосрочни спешни мерки, насочени към възстановяване от бедствия или кризи и осъществявани чрез други инструменти за финансиране; подкрепа за подготвеността за справяне с бедствия и възстановяването след бедствия в дългосрочен план, включително в областта на продоволствената и хранителната сигурност и помощта за изселени лица.

4)   Подкрепа за регионалната интеграция и сътрудничество в цяла Северна и Югоизточна Азия

а)

насърчаване на засилена регионална интеграция и сътрудничество по насочен към постигане на резултати начин чрез подкрепа за регионалната интеграция и диалог;

б)

подкрепа за социално-икономическата интеграция и свързване на АСЕАН, включително осъществяването на свързаните с развитието цели на Икономическата общност на АСЕАН, на Генералния план относно свързването на АСЕАНи Концепцията за периода след 2015 г.;

в)

насърчаване на помощта, свързана с търговията, и помощта за развитие, насочена към търговията, включително за да се гарантира, че микропредприятията и МСП се възползват от възможностите за търговия на международно равнище;

г)

привличане на финансиране за устойчива инфраструктура и мрежи, благоприятстващи регионалната интеграция, социалното приобщаване и сближаване и устойчивия растеж, като същевременно се осигурява взаимно допълване с дейности, подкрепяни от ЕИБи други финансови институции на Съюза, както и с други институции в тази област;

д)

насърчаване на диалога между институциите и държавите от АСЕАН и Съюза;

е)

оказване на подкрепа за регионални инициативи, атакуващи основните заразни болести; принос за превенцията и реагирането на рискове за здравето, включително възникващите при контакт между животни, хора и техните разнообразни среди;

IV.   Централна Азия

а)

принос към устойчивото и приобщаващо икономическо и социално развитие, социалното сближаване и демокрацията като всеобхватни цели;

б)

подкрепа за продоволствената сигурност, достъп до устойчива сигурност на енергията, водоснабдяване и канализация за местните населения; насърчаване и подпомагане на готовността за справяне с бедствия и на адаптацията към изменението на климата;

в)

подкрепа за представителни и демократично избрани парламенти, насърчаване и подкрепа за доброто управление и процесите на демократизация; добро управление на публичните финанси; принципи на правовата държава с добре функциониращи институции и действително спазване на правата на човека и равенството между половете; подкрепа за активно, организирано и независимо гражданско общество и укрепване на социалния диалог чрез подкрепа за социалните партньори;

г)

насърчаване на приобщаващ и устойчив икономически растеж, насочен към социалните и регионалните неравенства, и подпомагане на иновациите и технологиите, достойния труд, земеделието и развитието на селските райони, насърчаване на икономическа диверсификация чрез подкрепа за микропредприятията и МСП, като същевременно се стимулира развитието на регулирана и социална пазарна икономика, открита и лоялна търговия и инвестиции, включително регулаторни реформи;

д)

подпомагане на ефикасното управление на границите и трансграничното сътрудничество с цел насърчаване на устойчиво икономическо, социално и екологично развитие в граничните региони; в контекста на връзката между сигурността и развитието — борба с организираната престъпност и всички форми на трафик, включително борба с производството и употребата на наркотици, както и с отрицателните ефекти от тях, включително ХИВ/СПИН;

е)

насърчаване на двустранно и регионално сътрудничество, диалог и интеграция, включително с държави, обхванати от Европейския инструмент за съседство и други инструменти на Съюза, с цел подпомагане на реформи в политиката, включително чрез изграждане на институции, където е целесъобразно, техническа помощ (например TAIEX), обмен на информация и туининг, както и чрез ключови инвестиции посредством подходящи механизми за мобилизиране на финансовите ресурси в секторите на образованието, околната среда и енергетиката, разработване на технологии с ниски нива на въглеродни емисии/устойчивост на въздействията от изменението на климата.

ж)

укрепване на капацитета за предоставяне на универсален достъп до качествени основни социални услуги, по-специално в секторите на здравеопазването и образованието; подкрепа на достъпа на населението, особено на младежите и жените, до заетост, наред с другото, чрез подкрепа за по-добро общо, професионално и висше образование.

V.   Близък изток

а)

предприемане на действия по въпроси, свързани с демократизацията и управлението (включително в областта на данъчното облагане), принципа на правовата държава, правата на човека и равенството между половете, основните свободи и политическата равнопоставеност, така че да се насърчат политическите реформи, борбата с корупцията, прозрачността на съдебния процес и да се изградят законни, демократични, ефективни и отчетни публични институции, и активно, независимо и организирано гражданско общество; укрепване на социалния диалог чрез подкрепа за социалните партньори;

б)

подпомагане на гражданското общество в борбата му за защита на основните свободи, правата на човека и демократичните принципи;

в)

поощряване на приобщаващия растеж и насърчаване на социалното сближаване и развитие, по-специално създаването на работни места, социалното приобщаване, достойния труд и равнопоставеността, както и равенството между половете; укрепване на капацитета за предоставяне на универсален достъп до основни социални услуги, по-специално в секторите на здравеопазването и образованието; предприемане на действия, когато е уместно, срещу неравнопоставеността и дискриминцията въз основа на работа и произход, и по-специално дискриминация въз основа на кастова принадлежност;

г)

подпомагане на развитието на гражданска култура особено чрез обучение, образование и участие на деца, младежи и жени;

д)

насърчаване на устойчива икономическа реформа и диверсификация, открити и лоялни търговски отношения, развиване на регулирана и устойчива социална пазарна икономика, продуктивни и устойчиви инвестиции в основните сектори (като енергетиката, с акцент върху енергията от възобновяеми източници);

е)

насърчаване на добросъседски взаимоотношения, регионално сътрудничество, диалог и интеграция, включително с държави, обхванати от Европейския инструмент за съседство, и държавите от Персийския залив, обхванати от Инструмента за партньорство и други инструменти на Съюза, чрез подпомагане на усилията за интеграция в рамките на региона, например в сферите на икономиката, енергетиката, водите, транспорта и бежанците;

ж)

насърчаване на устойчиво и справедливо управление на водните ресурси, както и опазването на водните ресурси;

з)

допълване на ресурсите, предоставени съгласно настоящия регламент, със съгласувана дейност и подкрепа чрез други инструменти и политики на Съюза, които могат да се насочат към достъпа до вътрешния пазар на Съюза, трудовата мобилност и по-широкообхватна регионална интеграция;

и)

в контекста на връзката между сигурността и развитието, борба срещу производството, употребата и трафика на наркотици;

й)

в контекста на връзката между развитието и миграцията, управление на миграцията и оказване на помощ на разселените лица и бежанците.

VI.   Други държави

а)

подпомагане на консолидирането на демократично общество, добро управление, спазване на правата на човека, равенство между половете, принципа на правовата държава, както и принос към регионалната и континенталната стабилност и интеграция; подкрепа за активно, организирано и независимо гражданско общество и укрепване на социалния диалог чрез подкрепа за социалните партньори;

б)

осигуряване на подкрепа по отношение на усилията за адаптиране, произтичащи от създаването на различни зони за свободна търговия;

в)

подпомагане на борбата с бедността, неравенството и изключването, включително чрез насочване на вниманието към основните нужди на общности в неравностойно положение и чрез насърчаване на социалното сближаване и преразпределителните политики, целящи намаляване на неравнопоставеността;

г)

укрепване на капацитета за предоставяне на универсален достъп до основни социални услуги, по-специално в секторите на здравеопазването и образованието;

д)

подобряване на условията на живот и труд, като се постави специален акцент върху насърчаването на програмата на МОТ за достоен труд;

е)

преодоляване на икономическата уязвимост и осъществяване на принос за структурно преобразуване с акцент върху достойния труд чрез устойчив и приобщаващ икономически растеж и енергийно ефективна икономика с ниски нива на въглеродни емисии, основана на възобновяеми източници на енергия, чрез създаване на силни партньорства въз основа на лоялни търговски отношения, продуктивни инвестиции за повече и по-добри работни места в рамките на „зелената“ и приобщаваща икономика, трансфер на знания и сътрудничество в областта на научноизследователската дейност, иновациите и технологиите и насърчаване на устойчиво и приобщаващо развитие във всичките му измерения, като се обръща особено внимание на предизвикателствата по отношение на миграционните потоци, жилищното настаняване, продоволствената сигурност (включително устойчивото селско стопанство и рибарство), изменението на климата, устойчивите източници на енергия, както и опазването и подобряването на биоразнообразието и услугите, свързани с екосистемите, включително водите и почвите;

ж)

предприемане на действия във връзка със сексуалното насилие и насилието въз основа на пола и свързани здравни въпроси, включително ХИВ/СПИН и неговото въздействие върху обществото.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОБЛАСТИ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО СЪГЛАСНО ТЕМАТИЧНИТЕ ПРОГРАМИ

A.   ПРОГРАМА „ГЛОБАЛНИОБЩЕСТВЕНИ БЛАГА И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА“

Програма „Глобални обществени блага и предизвикателства“ цели укрепване на сътрудничеството, обмена на знания и опит и капацитета на партньорските държави с цел да допринесе за изкореняването на бедността, за социалното сближаване и устойчивото развитие. Настоящата програма се основава на следните области на сътрудничество, като се гарантира максимално полезно взаимодействие между тях в контекста на силните им взаимовръзки.

I.   Околна среда и изменение на климата

а)

осъществяване на принос към външното измерение на политиките на Съюза в областта на околната среда и изменението на климата при пълно спазване на принципа за съгласуваност на политиките за развитие и други принципи, залегнали в ДФЕС;

б)

извършване на дейност нагоре по веригата за подпомагане на развиващите се страни да постигнат целите по ЦХР или по следваща рамка, договорена от Съюза и държавите членки, свързани с устойчивото използване на природни ресурси и екологичната устойчивост;

в)

изпълнение на инициативи на Съюза и договорени ангажименти на международно и регионално равнище и/или от трансгранично естество, по-специално в областта на изменението на климата чрез насърчаване на стратегии, свързани с устойчивост на измененията на климата и ниски въглеродни емисии, като се дава приоритет на стратегии за насърчаване на биоразнообразието, опазване на екосистемите и природните ресурси, устойчиво управление, включващо океани, земи, води, рибарство и гори (напр. чрез механизми като FLEGT), опустиняване, интегрирано управление на водните ресурси, добро управление на химикалите и отпадъците, ефикасно използване на ресурсите и „зелена“ икономика;

г)

повишаване на интеграцията и включване на изменението на климата и екологичните цели в сътрудничеството на Съюза за развитие чрез подпомагане на методологичната и научноизследователската дейност, извършвана по отношение на, в рамките на и от развиващите се страни, включително механизми за мониторинг, докладване и проверка, картографиране на екосистеми, преценка и оценяване, увеличаване на екологичния експертен опит и насърчаване на иновативни действия и съгласуване на политиките;

д)

засилване на екологичното управление и подпомагане на развитието на международната политика за подобряване на съгласуваността и ефективността на глобалното управление на устойчивото развитие чрез подпомагане на регионалния и международния екологичен мониторинг и оценка и чрез насърчаване на ефективно спазване и мерки в развиващите се страни за изпълнение на многостранните споразумения за околната среда;

е)

включване в плана за развитие и инвестиране на управлението на опасността от бедствия и приспособяването към изменението на климата, и насърчаване на прилагането на стратегии, чиято цел е да намалят опасността от бедствия, така че да защитават екосистемите и възстановят влажните зони;

ж)

признаване на решителната роля на селското стопанство и животновъдството за политиките в областта на изменението на климата чрез насърчаване на селското стопанство на дребни производители и отглеждането на животни като стратегии за самостоятелно приспособяване и смекчаване в южните райони благодарение на устойчивото използване на природни ресурси като вода и пасища.

II.   Устойчива енергия

а)

насърчаване на достъпа до надеждни, сигурни, достъпни и устойчиви енергийни услуги, които не въздействат отрицателно върху околната среда, като ключов фактор за премахване на бедността, приобщаващ растеж и развитие, като се обръща специално внимание на използването на местни и регионални възобновяеми енергийни източници и на гарантирането на достъп за бедните хора в отдалечените региони;

б)

насърчаване на използването в по-голяма степен на възобновяеми енергийни източници, по-конкретно на децентрализирани подходи, както и на енергийна ефикасност и насърчаване на устойчиви стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии;

в)

насърчаване на енергийната сигурност за партньорските държави и местните общности, например чрез диверсификация на източниците и трасетата, проучване на въпроси, свързани с ценовите колебания, потенциала за намаляване на емисиите, подобряването на пазарите и насърчаването на енергийните връзки и по-конкретно на електропреносните връзки и търговията.

III.   Човешко развитие, включително достоен труд, социална справедливост и култура

а)   Здравеопазване

i)

подобряване на здравето и благосъстоянието на хората в развиващите се страни чрез подпомагане на приобщаващ и универсален достъп и равноправно осигуряване на качествени основни съоръжения, блага и услуги на общественото здравеопазване с продължаваща грижа от превенцията до периода след осигуряването на лечение и със специален акцент върху потребностите на лицата, принадлежащи към групи в неравностойно положение или уязвими групи;

ii)

подпомагане и формулиране на политическа програма от глобални инициативи от пряка и съществена полза за партньорските държави, като се отчита насочеността към резултатите, ефективността на помощта и ефектите върху здравните системи, включително подпомагане на партньорските държави да се ангажират в по-голяма степен с тези инициативи;

iii)

подпомагане на специфични инициативи, по-специално на регионално и глобално равнище, които укрепват здравните системи и помагат на държавите да разработят и прилагат разумни, основани на доказателства и устойчиви национални здравни политики в приоритетни области, като здраве на майката и детето, включително имунизации и реагиране на заплахи за световното здравеопазване (като ХИВ/СПИН, туберкулоза и малария, и други свързани с бедността и пренебрегвани болести);

iv)

насърчаване на пълното и ефективно прилагане на Пекинската платформа за действие и Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието и резултатите от свързаните с тях конференции за преглед и в този контекст сексуалното и репродуктивното здраве и права;

v)

насърчаване, предоставяне и разширяване на съществени услуги и психологическа подкрепа за жертви на насилие, по-специално жени и деца.

б)   Образование, знания и умения

i)

подпомагане на постигането на договорени на международно равнище цели в образованието чрез глобални инициативи и партньорства, като се обръща специално внимание на насърчаването на знания, умения и ценности за устойчиво и приобщаващо развитие;

ii)

насърчаване на обмена на опит, добри практики и иновации въз основа на балансиран подход към развитието на образователните системи;

iii)

подобряване на равния достъп до и качеството на образованието, по-специално за лица, принадлежащи към уязвими групи, мигранти, жени и момичета, лица, принадлежащи към религиозно малцинство, или религиозни малцинства, хора с увреждания, хора, живеещи в нестабилни условия, както и в страни, които изостават в най-голяма степен по отношение на постигането на глобалните цели, и подобряване на завършването на основно образование и на прехода към началните класове на средното образование.

в)   Равенство между половете, повишаване на ролята на жените и защита на правата на жените и момичетата

i)

подпомагане на програми на държавно, регионално и местно равнище за насърчаване на икономическото и социалното повишаване на ролята на жените и момичетата, ръководната им роля и равноправното им участие в политиката;

ii)

подпомагане на национални, регионални и световни инициативи за насърчаване на включването в политиките, плановете и бюджетите на равенството между половете и на повишаване на ролята на жените и момичетата, включително в международни, регионални и национални рамки за развитие и в програмата за ефективност на помощта; подпомагане на изкореняването на селективни по отношение на пола практики;

iii)

предприемане на действия срещу сексуалното насилие и насилието въз основа на пола, и подкрепа за неговите жертви.

г)   Децата и младежите

i)

борба с трафика на деца и с всички форми на насилие и злоупотреба с деца и всички форми на детски труд, борба с детските бракове и насърчаване на политики, които отчитат особената уязвимост и потенциал на децата и младежите, защитата на техните права и интереси, включително регистрирането им при раждане, образование, здравеопазване и средства за съществуване, като се започне с участието и укрепването на правата;

ii)

привличане на вниманието на развиващите се страни и увеличаване на капацитета им за разработване на политики в полза на децата и младежите и насърчаване на ролята на децата и младежите като участници в развитието;

iii)

подпомагане на развитието на конкретни стратегии и интервенции, така че усилията да се насочат към специални проблеми и предизвикателства, които засягат децата и младежите, най-вече в областите на здравеопазването, образованието и заетостта, като при всяко действие в тази сфера се отчита техният висш интерес.

д)   Недискриминация

i)

Подкрепа за местни, регионални, национални и глобални инициативи за насърчаване на недопускането на дискриминация въз основа на пол, полова идентичност, расов или етнически произход, каста, религия или убеждения, увреждане, болест, възраст и сексуална ориентация чрез разработване на политики, планове и бюджети, както и обмен на добри практики и опит;

ii)

гарантиране на по-широк диалог относно недопускането на дискриминация и закрила за защитниците на правата на човека.

е)   Заетост, умения, социална закрила и социално приобщаване

i)

подпомагане на високи нива на продуктивна и достойна заетост, по-специално чрез подпомагане на разумни политики и стратегии за образование и заетост, професионално обучение с цел годност за заетост, което отговаря на нуждите и перспективите на местния пазар на труда, условия на труд, включително в сивата икономика, насърчаване на достойния труд въз основа на основните трудовистандарти на МОТ, включително борбата срещу детския труд, и социален диалог, както и улесняване на трудовата мобилност при същевременно зачитане и насърчаване на правата на мигрантите;

ii)

засилване на социалното сближаване, най-вече чрез създаване и укрепване на системи за устойчива социална закрила, включително схеми за социално осигуряване на живеещите в бедност, и чрез данъчни реформи, укрепване на капацитета на данъчните системи и борбата срещу злоупотребите и укриването на данъци, което допринася за повече равенство и по-добро разпределение на благата;

iii)

засилване на социалното приобщаване и равенството между половете чрез сътрудничество за равен достъп до основни услуги, заетост за всички, повишаване на ролята и зачитане на правата на конкретни групи, по-специално мигранти, деца и младежи, лица с увреждания, жени, коренно население и лица, които принадлежат към малцинства, за да се гарантира, че тези групи могат и искат да участват във и да се възползват от създаването на материално благосъстояние и от културното многообразие.

ж)   Растеж, работни места и привличане на частния сектор

i)

насърчаване на действия, насочени към създаване на повече и по-добри работни места чрез развитие на конкурентоспособността и устойчивостта на местните микропредприятия и МСП и тяхната интеграция в местната, регионалната и световната икономика, подпомагане на развиващите се страни да се интегрират в регионални и многостранни търговски системи;

ii)

развитие на местните занаяти като начин за запазване на местното културно наследство;

iii)

развитие на социално и екологично отговорен местен частен сектор и подобряване на бизнес средата;

iv)

насърчаване на ефективни икономически политики в подкрепа на развитието на местната икономика и местната промишленост към зелена и приобщаваща икономика, ефективност на използването на ресурсите и устойчивост на потреблението и производствените процеси;

v)

насърчаване на използването на електронната комуникация като средство за подпомагане на растежа в полза на бедните във всички сектори с оглед да се преодолее „цифровата пропаст“ между развиващите се и индустриализираните страни и в рамките на самите развиващи се страни, да се постигне адекватна политическа и регулаторна рамка в тази област и да се насърчи развитието на необходимата инфраструктура и използването на услуги и приложения на базата на информационни и телекомуникационни технологии;

vi)

насърчаване на финансовото приобщаване чрез стимулиране на достъпа до финансови услуги и ефективното им използване, като микрокредитиране и спестявания, микрозастраховане и парични преводи, от микропредприятията и МСП и от домакинствата, по-специално от групите в неравностойно положение и уязвимите групи.

з)   Култура

i)

насърчаване на междукултурния диалог, културното многообразие и зачитане на равното достойнство на всички култури;

ii)

насърчаване на международното сътрудничество, за да се стимулира приносът на културните индустрии за икономическия растеж в развиващите се страни, така че да се използва напълно потенциалът му за борба с бедността, включително чрез разглеждане на въпроси като достъпа до пазара и правата върху интелектуалната собственост;

iii)

насърчаване на зачитането на социалните, културните и духовните ценности на коренното население и на малцинствата, така че да се засилят равенството и справедливостта в многоетническите общества, в съответствие с универсалните човешки права, на които всеки има право, включително коренното население и лицата, които принадлежат към малцинствата;

iv)

подкрепа за културата като обещаващ икономически сектор за развитие и растеж.

IV.   Сигурност в областта на продоволствието и изхранването и устойчиво селско стопанство

Сътрудничеството в тази област укрепва сътрудничеството, обмена на знания и опит и капацитета на партньорските държави във връзка с четирите стълба на продоволствената сигурност с чувствителен към въпросите на пола подход: наличието на храна (производство), достъпа до храна (включително земя, инфраструктура за транспорт на храна от области с излишък в области с недостиг, пазари, създаване на вътрешен хранителен резерв, мрежи за подсигуряване), усвояване (интервенции в областта на прехраната по социално отговорен начин) и стабилността, като същевременно се обръща внимание на лоялната търговия и се дава приоритет на пет измерения: селско стопанство и животновъдство на дребни производители, преработка на храна с цел създаване на добавена стойност, управление, регионална интеграция и механизми за помощ за уязвимото население.

а)

насърчаване на развитието на устойчиво селско стопанство и животновъдство на дребни производители чрез основан на екосистемите, нисковъглероден и устойчив на изменението на климата сигурен достъп до технологии (включително информационни и комуникационни технологии), чрез признаване, насърчаване и укрепване на стратегии за местна и автономна адаптация към изменението на климата, както и чрез разширяване и технически услуги, схеми за развитие на селските райони, мерки за продуктивни и отговорни инвестиции в съответствие с международните насоки, устойчиво управление на земята и природните ресурси, защита на правата върху земята на населението в различните им форми и достъп до земя за местното население, защита на генетичното разнообразие в рамките на благоприятстваща икономическа среда;

б)

подпомагане на създаването на екологично и социално отговорни политики и управление на съответните сектори, ролята на държавните и недържавните участници в регулирането и използването на обществените блага, организационен капацитет, професионални организации и институции;

в)

укрепване на сигурността в областта на продоволствието и изхранването чрез адекватни политики, включително защита на биоразнообразието и екосистемните услуги, политики за адаптиране към изменението на климата, информационни системи, превенция и управление на кризи и стратегии за прехрана, насочени към уязвимото население, които мобилизират необходимите ресурси за осигуряване на основни интервенции, които биха могли да предотвратят повечето случаи на недохранване;

г)

насърчаване на безопасни и устойчиви практики по цялата верига за доставки на храни и фураж.

V.   Миграция и убежище

Сътрудничеството в тази област има за цел да укрепи политическия диалог, сътрудничеството, обмена на знания и опит, и капацитета на партньорските държави, организациите на гражданското общество и местните органи, за да подпомогне мобилността на хората като положителен елемент от човешкото развитие. Сътрудничеството в тази област, основано на базиран върху правата на човека подход, обхващащ всички права на човека, граждански и политически или икономически, социални и културни, ще се занимава с предизвикателствата, създавани от миграционните потоци, включително миграцията Юг-Юг, положението на уязвимите мигранти, като непридружени малолетни и непълнолетни лица, жертви на трафик, лица, търсещи убежище, жени мигранти и условията на децата, жените и семействата, останали в държавите на произход, чрез:

а)

насърчаване на управлението на миграцията на всички равнища, с особен акцент върху социалните и икономически последици от миграцията, и признаване на ключовата роля на организациите на гражданското общество, включително диаспората и местните органи, при подхода към миграцията като съществен компонент от стратегията за развитие;

б)

гарантиране на по-добро управление на миграционните потоци във всичките им измерения, включително чрез укрепване на капацитета на правителствата и другите заинтересовани страни в партньорските държави в области като законната миграция и мобилността; предотвратяване на незаконната миграция, незаконното превеждане на мигранти през границите и трафика на хора; улесняване на трайно връщане на незаконните мигранти и подкрепа за доброволното връщане и реинтеграцията; интегрирани способности за управление на границите; и международна закрила и убежище;

в)

максимално увеличаване на въздействието на повишената регионална и глобална мобилност на хората и по-специално на добре управляваната трудова миграция, подобряване на интеграцията на мигрантите в приемащите страни, насърчаване и защита на правата на мигрантите и техните семейства, чрез подпомагане на изготвянето и прилагането на разумни регионални и национални политики за миграция и убежище, чрез включване на миграционното измерение в други регионални и национални политики и чрез подпомагане на участието на организации на мигранти и местни органи в изработването на политиките и в наблюдението на процесите по прилагане на политиките;

г)

подобряване на общото разбиране на връзката между миграцията и развитието, включително социалните и икономическите последици от правителствените политики, независимо дали са в областта на миграцията, убежището или в други сектори;

д)

увеличаване на капацитета за предоставяне на убежище и приемане в партньорските държави.

Сътрудничеството в тази област ще се управлява в съдействие с Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и Фонд за вътрешна сигурност при пълно спазване на принципа за съгласуваност на политиките за развитие.

Б.   ПРОГРАМА „ОРГАНИЗАЦИИ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И МЕСТНИ ОРГАНИ“

В съответствие със заключенията от инициативата на Комисията за структуриран диалог и с подкрепата на Съюза за права на човека, демокрация, и добро управление целта на настоящата програма е да укрепи организациите на гражданското общество и местните власти в партньорските държави и когато това е предвидено в настоящия регламент — в страните кандидатки и потенциални кандидатки. Програмата е насочена към стимулиране на благоприятна среда за участието на гражданите и за действията на гражданското общество и сътрудничество, обмен на знания и опит и капацитет на организациите на гражданското общество и местните органи в партньорските държави, в подкрепа на договорени на международно равнище цели.

За целите на настоящия регламент „организациите на гражданското общество“ не са държавни организации, нямат стопанска цел и функционират на основата на независимостта и отчетността, като включват: неправителствени организации, организации, представляващи коренно население, организации, които представляват национални и/или етнически малцинства, организации на диаспората, организации на мигранти в партньорски държави, асоциации на местни търговци и граждански сдружения, кооперативи, асоциации на работодатели и профсъюзи (социални партньори), организации, които представляват икономически и социални интереси, организации за борба с корупцията и измамите и насърчаване на доброто управление, организации за граждански права и организации за борба срещу дискриминацията, местни организации (включително мрежи), които участват в децентрализирано регионално сътрудничество и интеграция, организации на потребителите, женски и младежки организации, екологични, учебни, културни, изследователски и научни организации, университети, църкви и религиозни асоциации и общности, медиите и всички неправителствени асоциации и независими фондации, включително независими политически фондации, които има вероятност да допринесат за осъществяването на целите на настоящия регламент.

За целите на настоящия регламент „местните органи“ обхващат широка гама от поднационални равнища и клонове на правителството, т.е. общини, общности, региони, области, провинции, райони и др.

Настоящата програма допринася за:

а)

приобщаващо и активно функциониращо общество в партньорските държави чрез укрепени организации на гражданското общество и местни органи и осигуряване на основни услуги на нуждаещото се население;

б)

повишено равнище на осведоменост в Европа по въпроси, свързани с развитието, и мобилизиране на активна обществена подкрепа в Съюза, страните кандидатки и потенциални кандидатки за стратегии за намаляване на бедността и устойчиво развитие в партньорските държави;

в)

увеличен капацитет на мрежите, платформите и обединенията на европейското гражданското общество и южното гражданско общество и местни органи да гарантират съществен и продължаващ политически диалог в областта на развитието и да насърчават демократичното управление.

Вероятни дейности, които ще бъдат подпомагани от тази програма:

а)

интервенции в партньорските държави в подкрепа на уязвими и маргинализирани групи чрез осигуряване на основни услуги, предоставяни чрез организациите на гражданското общество и местните органи;

б)

развитие на капацитета на участниците, към които са насочени действията, в допълнение към предоставената подкрепа в рамките на националната програма, действия, насочени към:

i)

укрепване на благоприятната среда за участието на гражданите и за действията на гражданското общество, както и на капацитета на организациите на гражданското общество да участват ефективно във формулирането на политиката и в мониторинга на процеса на прилагане на политиката;

ii)

улесняване на по-добър диалог и по-добро взаимодействие в контекста на развитието между организациите на гражданското общество, местните органи, държавата и други участници в областта на развитието;

iii)

укрепване на капацитета на местните органи да участват ефективно в процеса на развитие, като се признава тяхната конкретна роля и специфични характеристики;

в)

повишаване на обществената осведоменост по въпроси, свързани с развитието, даване на възможност на хората да станат активни и отговорни граждани и насърчаване на формалното и неформалното образование за развитие в Съюза, страните кандидатки и потенциални кандидатки, за внедряване на политиката за развитие в обществото, за мобилизиране на по-голяма обществена подкрепа за действия срещу бедността и за по-справедливи взаимоотношения между развитите и развиващите се страни, за повишаване на осведомеността относно проблемите и трудностите, пред които са изправени развиващите се страни и техните народи, и насърчаване на правото на процес на развитие, при който могат да бъдат напълно осъществени всички права на човека и основни свободи, както и насърчаване на социалното измерение на глобализацията;

г)

координация, развитие на капацитета и укрепване на институциите в мрежите на гражданското общество и местните органи, в рамките на техните организации и между различните видове заинтересовани страни, които участват активно в обществен дебат за развитие, както и координация, развитие на капацитета и укрепване на институциите в мрежите на южното гражданско общество и местни органи и представителни организации.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОБЛАСТИ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО СЪГЛАСНО ПАНАФРИКАНСКАТА ПРОГРАМА

Панафриканската програма подпомага целите и общите принципи на стратегическото партньорство между Африка и Съюза. Тя насърчава принципите на партньорство, съсредоточено върху хората, и „Африка да бъде разглеждана като едно цяло“, както и съгласуваност между регионалното и континенталното равнище. Тя се съсредоточава върху дейностите с трансрегионален, континентален или глобален характер, които се осъществяват в Африка и с държавите от Африка, и подкрепя съвместните инициативи Африка—ЕС на световно равнище. Програмата предоставя подкрепа по-специално в следните области на партньорство:

а)

мир и сигурност,

б)

демократично управление и права на човека,

в)

търговия, регионална интеграция и инфраструктура (включително суровини),

г)

Цели на хилядолетието за развитие и договорени на международно равнище нови цели за развитие след 2015 г.

д)

енергетика,

е)

изменение на климата и околна среда,

ж)

миграция, мобилност и заетост,

з)

наука, информационно общество и космическо пространство,

и)

хоризонтални въпроси.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ИНДИКАТИВНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИТЕ СРЕДСТВА ЗА ПЕРИОДА 2014—2020 г.

(данни за паричните средства в милиони евро)

Общо

19 662

(1)

Географски програми

11 809 (1)

а)

По географска област

 

i)

Латинска Америка

2 500

ii)

Южна Азия

3 813

iii)

Северна и Югоизточна Азия

2 870

iv)

Централна Азия

1 072

v)

Близък изток

545

vi)

Други държави

251

б)

По област на сътрудничество

 

i)

Права на човека, демокрация и добро управление

най-малко 15 %

ii)

Приобщаващ и устойчив растеж за човешко развитие

най-малко 45 %

(2)

Тематични програми

7 008

а)

Глобални обществени блага и предизвикателства

5 101

i)

Околна среда и изменение на климата (2)

27 %

ii)

Устойчива енергия

12 %

iii)

Човешко развитие, включително достоен труд, социална справедливост и култура

25 %

от които:

 

Здравеопазване

най-малко 40 %

Образование, знания и умения

най-малко 17,5 %

Равенство между половете, повишаване на ролята на жените и защита на правата на жените и момичетата; децата и младежите, недискриминация; заетост, умения, социална закрила и социално приобщаване; растеж, работни места и участие на частния сектор, култура

най-малко 27,5 %

iv)

Продоволствена и хранителна сигурност и устойчиво селско стопанство

29 %

v)

Миграция и убежище

7 %

Най-малко 50 % от средствата, преди използването на маркери въз основа на методологията на ОИСР („маркерите от Рио“), ще бъдат използвани за цели, свързани с действия в областта на климата и околната среда.

б)

Организации на гражданското общество и местни органи

1 907

(3)

Панафриканска програма

845


(1)  От които 758 милиона EUR неразпределени средства.

(2)  По принцип средствата ще се разпределят поравно между областите на околната среда и изменението на климата.


Декларация на Европейската комисия относно стратегическия диалог с Европейския парламент (1)

Въз основа на член 14 от Договора за ЕС Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент преди програмирането на Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г. и след първоначалната консултация със съответните му бенефициери, когато това е целесъобразно. Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с индикативно разпределение на средствата, предвидени по държави/региони, а за всяка отделна държава/регион — приоритетите, възможните резултати и индикативното разпределение на средствата, предвидени за отделните приоритети по географските програми, както и избора на реда и условията за предоставяне на помощта (2). Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с тематичните приоритети, възможните резултати, избора на реда и условията за предоставяне на помощта (2) и отпуснатите финансови средства за тези приоритети, предвидени в тематичните програми. Европейската комисия ще вземе под внимание позицията, изразена от Европейския парламент по този въпрос.

Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент при подготвянето на средносрочния преглед и преди всяко съществено преразглеждане на документите за програмиране през срока на действие на този регламент.

При искане от страна на Европейския парламент Европейската комисия ще разясни как забележките на Европейския парламент са били взети под внимание в документите за програмиране и при всяко друго последващо действие в отговор на стратегическия диалог.


(1)  Европейската комисия ще се представлява от отговорния комисар.

(2)  Когато е приложимо.


Декларация на Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно член 5, параграф 2, буква б), точка ii) от Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.

Що се отнася до прилагането на член 5, параграф 2, буква б), точка ii) от Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г., към момента на влизане в сила на този регламент за следните държави се счита, че отговарят на условията за двустранно сътрудничество по изключение, включително с оглед на постепенното премахване на безвъзмездната помощ за развитие: Куба, Колумбия, Еквадор, Перу и Южна Африка.


Декларация на Европейската комисия относно член 5 от Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.

Европейската комисия ще търси мнението на Европейския парламент преди да променя прилагането на член 5, параграф 2, буква б), точка ii) от Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.


Декларация на Европейската комисия относно предоставянето на средства за основни услуги

Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г. следва да позволи на Съюза да допринася за осъществяването на общия за Съюза ангажимент за осигуряване на продължаваща подкрепа за човешко развитие с цел да се подобри животът на хората в съответствие с Целите на хилядолетието за развитие. Най-малко 20 % от помощта, предоставяна по силата на този регламент, ще бъде разпределена за основни социални услуги, с акцент върху здравеопазването и образованието, както и за средното образование, като се отчита необходимостта от известна степен на гъвкавост, например в случаите, свързани с извънредна помощ. В годишния доклад по член 13 от Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за външна дейност ще бъде включена информация относно спазването на тази декларация.


Изявление на Европейския парламент относно спирането на помощта, отпусната по финансовите инструменти

Европейският парламент отбелязва, че Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г., Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство, Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави и Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) не съдържат изрично упоменаване на възможността за спиране на помощта в случаите, когато държавата бенефициер не спазва основните принципи, установени в съответния инструмент, и по-специално принципите на демокрацията, на върховенството на закона и на зачитането на правата на човека.

Европейският парламент счита, че всяко спиране на помощ по линия на тези инструменти би променило общата финансова схема, договорена в съответствие с обикновената законодателна процедура. Следователно, като съзаконодател и клон на бюджетния орган Европейският парламент има правото да упражнява в пълна степен своите прерогативи в това отношение, в случай че трябва да се вземе такова решение.


15.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 77/77


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 234/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 март 2014 година

за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 2, член 209, параграф 1 и член 212, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Съюзът следва да се стреми да развива отношения и да създава партньорства с трети държави. Настоящият регламент представлява нов и допълващ инструмент, който предоставя пряка подкрепа за външните политики на Съюза посредством разширяване на партньорствата за сътрудничество и диалога по политиките към области и теми извън сътрудничеството за развитие. Той се основава на придобития опит с индустриализирани държави и държави и територии с висок доход съгласно Регламент (ЕО) № 1934/2006 на Съвета (3).

(2)

Приложното поле на сътрудничеството по географските програми с развиващите се държави, територии и региони, определено съгласно Инструмента за сътрудничество за развитие, създаден с Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета (4), е почти изцяло ограничено до финансирането на мерки, които изпълняват критериите за официална помощ за развитие (ОПР), установени от Комитета за подпомагане на развитието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (КПР/ОИСР).

(3)

През последното десетилетие Съюзът последователно заздравява двустранните си отношения с широк кръг от индустриализирани и други държави и територии с висок или среден доход в различни региони на света.

(4)

Съюзът се нуждае от финансов инструмент за външната политика с глобален обхват, позволяващ финансирането на мерки, които може да не се определят като ОПР, но са от изключително значение за задълбочаването и заздравяването на неговите отношения със съответните трети държави, по-специално чрез диалог по политиките и развитие на партньорства. Този нов инструмент, новаторски по отношение на приложното поле и целите, следва да създаде положителна среда за задълбочаване на отношенията между Съюза и съответните трети държави и следва да отстоява основните интереси на Съюза.

(5)

В интерес на Съюза е да укрепва отношенията си и диалога с държави, с които има стратегически интерес да насърчава изграждането на връзки, и по-специално с развитите и развиващите се държави, които играят все по-важна роля на световната сцена, включително в глобалното управление, външната политика, международната икономика, многостранните форуми и структури като Г-8 и Г-20, и да посреща предизвикателствата в световен план.

(6)

Необходимо е Съюзът да изгради всеобхватни партньорства с новите участници на международната сцена, с цел насърчаване на стабилен и приобщаващ международен ред, преследване на общи глобални обществени блага, отстояване на основните интереси на Съюза и увеличаване на познанията за него в тези държави.

(7)

Приложното поле на настоящия регламент трябва да е от световен мащаб и да дава възможност за подкрепа на мерките за сътрудничество, както е уместно, с оглед заздравяване на отношенията с всички държави, в които Съюзът има стратегически интереси, в съответствие с целите на настоящия регламент.

(8)

В интерес на Съюза е да продължи да насърчава диалога и сътрудничеството с държави, които вече не отговарят на изискванията за участие в двустранни програми по Инструмента за сътрудничество за развитие, създаден с Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета (5) („Инструмент за сътрудничество за развитие“).

(9)

Освен това е в интерес на Съюза да има приобщаващи световни институции, основаващи се на ефективно многостранно сътрудничество и да работи за постигането на тази цел.

(10)

Съгласно настоящия регламент Съюзът следва да подкрепя изпълнението на външното измерение на стратегията, очертана от Комисията в съобщението ѝ от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ („Европа 2020“), обединяващо три стълба: икономически, социален и екологичен. По-конкретно, настоящият регламент следва да подкрепя цели, свързани с глобални въпроси, например изменението на климата, енергийната сигурност и ефективното използване на ресурсите, прехода към по-екологосъобразна икономика, науката, иновациите и конкурентоспособността, мобилността, търговията и инвестициите, икономическите партньорства, стопанската дейност, заетостта и регулаторното сътрудничество с трети държави, както и по-добрия достъп до пазара за предприятията от Съюза, включително интернационализацията на малките и средни предприятия (МСП). Регламентът следва също така да насърчава публичната дипломация, образователното и университетското сътрудничество и дейностите по осведомяване.

(11)

По-конкретно, борбата с изменението на климата е едно от най-големите глобални предизвикателства, пред които са изправени Съюзът и по-широката международна общност. Изменението на климата е област, в която са необходими неотложни международни действия и в която постигането на целите на Съюза изисква сътрудничество с партньорски държави. Ето защо Съюзът трябва да засили усилията си за насърчаване на глобален консенсус в това отношение. В съответствие със съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за стратегията „Европа 2020““, с което Съюзът се призовава да увеличи дела от бюджета си, свързан с климата, най-малко до 20 %, настоящият регламент следва да допринесе за постигането на тази цел.

(12)

Транснационалните предизвикателства, например замърсяването на околната среда и достъпът до и устойчивото използване на суровини и редкоземни елементи, изискват основан на правила, приобщаващ подход.

(13)

Съюзът се ангажира да помогне за постигането на глобалните цели за биологичното разнообразие до 2020 г. и да допринесе за изпълнението на свързаната с това стратегия за мобилизиране на ресурсите.

(14)

В отношенията си със своите партньори по целия свят Съюзът се ангажира с насърчаването на достойния труд за всички хора, както и с ратифицирането и ефективното прилагане на международно признатите трудови стандарти и многостранни споразумения в областта на околната среда.

(15)

Важен стратегически интерес на Съюза е увеличаването на растежа и заетостта чрез насърчаване на справедлива и отворена търговия и инвестиции на многостранно и двустранно равнище и чрез подкрепа на преговорите и изпълнението на споразуменията за търговия и инвестиции, по които Съюзът е страна. Съгласно настоящия регламент Съюзът следва да спомогне за създаването на сигурна среда за повишаване на търговските и инвестиционни възможности в световен мащаб за предприятията от Съюза, в т.ч. МСП, включително посредством подкрепа за регулаторното сътрудничество и сближаване, защита на международните стандарти, подобряване опазването на правата на интелектуална собственост и премахване на неоправдани пречки пред достъпа до пазара.

(16)

Съгласно член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) дейността на Съюза на международната сцена се ръководи от основополагащите принципи за неговото създаване, развитие и разширяване, които той цели да насърчава в останалата част от света, а именно демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право.

(17)

Съюзът следва да се стреми към най-ефективното използване на наличните ресурси с оглед оптимизиране на въздействието на външната си дейност. Това следва да бъде постигнато чрез съгласуваност и взаимно допълване между инструментите на Съюза за външна дейност, както и чрез създаването на полезни взаимодействия между настоящия регламент, другите инструменти за финансиране на външната дейност и другите политики на Съюза. Това следва да доведе и до взаимното укрепване на програмите, разработени в рамките на инструментите за финансиране на външната дейност.

(18)

С цел да се осигури видимостта на помощта на Съюза за гражданите на държавите бенефициери и за гражданите на Съюза, по целесъобразност следва да има целенасочена комуникация и предоставяне на информация чрез подходящи средства.

(19)

За да се постигнат целите на настоящия регламент, е необходимо да се следва диференциран и гъвкав подход с ключовите партньорски държави, който отчита техните икономически, социални и политически условия, както и конкретните интереси, политически приоритети и стратегии на Съюза, като същевременно се запази възможността за интервенция по целия свят при необходимост. Съюзът следва да прилага всеобхватен подход към външната политика, включително към секторните политики на Съюза.

(20)

С цел да увеличи ефективността на своя ангажимент за насърчаване и защита на своите интересите в отношенията си с трети държави, Съюзът следва да може да реагира гъвкаво и своевременно на променящи се и/или непредвидени нужди посредством приемането на специални мерки, които не са включени в многогодишни индикативни програми.

(21)

Когато е възможно и целесъобразно, целите на настоящия регламент следва да бъдат преследвани в консултации със съответните партньори и заинтересовани страни, включително организации на гражданското общество и местни власти, като се има предвид важността на функциите им.

(22)

Външната дейност на Съюза съгласно настоящия регламент следва да допринася за постигането на ясни резултати (включително краен резултат, постижение и въздействие) в държавите — бенефициери на помощта от Съюза. Когато е подходящо и възможно, резултатите от външната дейност на Съюза и ефикасността на инструмента, създаден с настоящия регламент следва да бъдат проследявани и оценявани на базата на показатели, които са предварително установени, ясни, прозрачни и по целесъобразност измерими, както и специфични за отделните държави, и адаптирани към особеностите и целите на този инструмент.

(23)

Действията по настоящия регламент следва по целесъобразност да отчитат надлежно резолюциите и препоръките на Европейския парламент.

(24)

С цел приложното поле на настоящия регламент да се адаптира към бързо развиващата се обстановка в трети държави, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с приоритетите, определени в приложението. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване по подходящ начин на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

(25)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (6). Като се има предвид естеството на тези актове за изпълнение, по-специално насочеността им към дадена политика и финансовото им отражение, за тяхното приемане следва да бъде използвана процедурата по разглеждане, освен в случай на техническите мерки за изпълнение с малък финансов размер.

(26)

Общите правила и процедури за изпълнение на инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност са определени в Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(27)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за целия срок на прилагане на регламента, който да представлява основната референтна сума по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина, за сътрудничеството по бюджетните въпроси и за доброто финансово управление (8), за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.

(28)

Организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност са установени в Решение 2010/427/ЕС на Съвета (9).

(29)

Тъй като целите на настоящия регламент, по-специално установяването на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, а поради своя мащаб може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(30)

Уместно е срокът на прилагане на настоящия регламент да се съобрази с този на Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (10). Поради това настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и цели

1.   С настоящия регламент се създава Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави („Инструмент за партньорство“), за да се благоприятстват и отстояват интересите на Съюза и взаимните интереси. Инструментът за партньорство подкрепя мерки, които отговарят по ефективен и гъвкав начин на целите, произтичащи от двустранните, регионалните или многостранните отношения на Съюза с трети държави, и служат за посрещане на предизвикателствата в световен план, и гарантират адекватни последващи действия на решенията, вземани на многостранно равнище.

2.   Мерките, които ще бъдат финансирани по Инструмента за партньорство, отразяват следните конкретни цели на Съюза:

а)

подкрепа на стратегиите за партньорство на Съюза за двустранно, регионално и междурегионално сътрудничество чрез насърчаване на диалога относно политиките и разработване на колективни подходи и ответни мерки срещу предизвикателствата в световен план. Постигането на тази цел се измерва и чрез напредъка, постигнат от ключовите партньорски държави в борбата с изменението на климата или в насърчаването на свързаните с околната среда стандарти на Съюза;

б)

изпълнение на международното измерение на„Европа 2020“. Постигането на тази цел се измерва чрез възприемането на политиките и целите на „Европа 2020“ от страна на ключовите партньорски държави;

в)

подобряване на достъпа до пазарите на партньорски държави и стимулиране на търговията, инвестициите и бизнес възможностите за предприятията от Съюза, като се премахват пречките пред достъпа до пазари и инвестициите, посредством икономически партньорства, стопанско и регулаторно сътрудничество. Постигането на тази цел се измерва чрез дела на Съюза във външната търговия с ключовите партньорски държави и чрез търговските и инвестиционните потоци към партньорските държави, към които са специално насочени дейностите, програмите и мерките по настоящия регламент;

г)

подобряване на широкоразпространеното разбиране за Съюза, на обществената информираност за него и на ролята му на световната сцена посредством публична дипломация, контакти между хората, сътрудничество в областта на образователните и академичните въпроси, сътрудничество с мозъчни тръстове и дейности по осведомяване за защита на ценностите и отстояване на интересите на Съюза. Постигането на тази цел може да бъде измервано, inter alia, чрез проучвания или оценки на общественото мнение.

Член 2

Обхват

1.   С настоящия регламент се подкрепят предимно мерки за сътрудничество с държави, в които Съюзът има стратегически интерес да насърчава изграждането на връзки, по-специално развитите и развиващите се държави, които играят все по-значима роля в световните отношения, включително външната политика, международната икономика и търговия, международните форуми и глобалното управление и посрещането на предизвикателствата в световен план, или в които Съюзът има други значими интереси.

2.   Без да се засяга действието на параграф 1, всички трети държави, региони и територии могат да отговарят на условията за сътрудничество по настоящия регламент.

Член 3

Общи принципи

1.   Съюзът се стреми да насърчава, развива и укрепва принципите на демокрацията, равенството, зачитането на правата на човека и основните свободи, както и принципа на правовата държава, на които той се основава, посредством диалог и сътрудничество с трети държави.

2.   За да се засили въздействието на помощта от Съюза, при планирането на сътрудничеството с трети държави където е уместно се прилага диференциран и гъвкав подход, за да се отчетат техните икономически, социални и политически условия, както и конкретните интереси, политически приоритети и стратегии на Съюза.

3.   Съюзът насърчава съгласуван многостранен подход към глобалните предизвикателства и стимулира сътрудничеството с международни или регионални организации и органи, включително международните финансови институции, агенциите, фондовете и програмите на ООН и други двустранни донори.

4.   При прилагането на настоящия регламент и при формулирането на политиката, стратегическото планиране и програмиране, както и на мерките за изпълнение, Съюзът има за цел да гарантира последователност и съгласуваност с други области на своята външна дейност, по-специално Инструмента за сътрудничество за развитие, както и с други подходящи политики на Съюза.

5.   Мерките, финансирани по настоящия регламент, се основават, където е уместно, на политиките за сътрудничество, определени в инструменти като споразумения, декларации и планове за действие договорени между Съюза и съответните международните организации или между Съюза и съответните трети държави и региони.

Мерките, финансирани по настоящия регламент, обхващат и областите, които имат отношение към насърчаване на конкретните интереси, политически приоритети и стратегии на Съюза.

6.   Подкрепата на Съюза по настоящия регламент се предоставя в съответствие с Регламент (EС) № 236/2014.

Член 4

Програмиране и индикативно разпределение на средствата

1.   Комисията приема многогодишни индикативни програми (МИП) в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 3 от Регламент (EС) № 236/2014.

2.   В МИП се определят стратегическите и/или съвместните интереси и приоритети на Съюза, конкретните цели и очакваните резултати. За държавите или регионите, за които е изготвен съвместен рамков документ, установяващ всеобхватна стратегия на Съюза, МИП се основават на този документ.

3.   В МИП се определят също така приоритетните области, избрани за финансиране от Съюза, и се очертава индикативното разпределение на средствата като цяло, по приоритетни области и по партньорски държави или групи от партньорски държави за съответния период, включително участието в глобални инициативи. По целесъобразност тези суми могат да бъдат изразени под формата на граници на вариране.

4.   В МИП могат да се предвидят средства в размер, ненадвишаващ 5 % от общата сума, които не се разпределят за приоритетна област, за партньорска държава или за група държави. Тези средства се заделят в съответствие с член 2, параграфи 2, 3 и 5 от Регламент (EС) № 236/2014.

5.   Процедурата, посочена в член 16, параграф 4 от Регламент(EС) № 236/2014, може да се прилага за целите на изменение на МИП по надлежно обосновани наложителни причини за спешност.

6.   Във връзка с постигането на целите, посочени в член 1 Комисията може да взема предвид географската близост на най-отдалечените региони на Съюза и отвъдморските страни и територии в сътрудничеството си с трети държави.

7.   При всяко програмиране или преглед на програмите, което се прави след публикуването на доклада за междинен преглед, посочен в член 17, параграф 4 от Регламент(EС) № 236/2014, се отчитат резултатите, констатациите и заключенията в него.

Член 5

Тематични приоритети

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 6 за изменение на тематичните приоритети, които да бъдат осъществени чрез помощта на Съюза съгласно настоящия регламент и които са установени в приложението към настоящия регламент. По-специално, след публикуването на доклада за междинен преглед и въз основа на препоръките, съдържащи се в този доклад, Комисията приема делегиран акт за изменение на приложението към настоящия регламент до 31 март 2018 г.

Член 6

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 5, се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 5, се предоставя на Комисията за срока на действие на настоящия регламент.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 5, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 5 влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 7

Комитет

Комисията се подпомага от Комитета за Инструмента за партньорство. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 8

Финансов пакет

1.   Финансовият пакет за изпълнението на настоящия регламент за периода 2014—2020 г. е 954 765 000 EUR.

Годишните бюджетни кредити се разрешават от Европейския парламент и от Съвета в границите, посочени в многогодишната финансова рамка.

2.   В съответствие с член 18, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета (11), за да се насърчи международното измерение на висшето образование, се отпуска индикативна сума в размер на 1 680 000 000 EUR от различните инструменти за финансиране на външната дейност (Инструмента за сътрудничество за развитие, Европейския инструмент за съседство, създаден с Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета (12), Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II), създаден с Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета (13) и Инструмента за партньорство, за действия за мобилност с цел учене към или от партньорски държави по смисъла на Регламент (ЕС) № 1288/2013, както и за сътрудничество и диалог относно политиките с органи,институции и организации от тези държави. Регламент (ЕС) № 1288/2013 се прилага към използването на посочените средства.

Финансирането се предоставя чрез два многогодишни транша, покриващи съответно само първите четири години и останалите три години. Разпределянето на това финансиране се отразява в многогодишното индикативно програмиране, предвидено в настоящия регламент, съгласно набелязаните потребности и приоритети на съответните държави. Разпределените суми могат да бъдат преразгледани в случай на значими непредвидени обстоятелства или важни политически промени в съответствие с приоритетите на външната дейност на Съюза.

3.   Действията от обхвата на Регламент (ЕС) № 1288/2013 се финансират от Инструмента за партньорство, само доколкото те не отговарят на условията за финансиране по другите инструменти за финансиране на външната дейност и допълват или подсилват други инициативи по настоящия регламент.

Член 9

Европейска служба за външна дейност

Настоящият регламент се прилага в съответствие с Решение 2010/427/ЕС.

Член 10

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 11 март 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS


(1)  ОВ C 391, 18.12.2012 г., стр. 110.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 11 март 2014 г.

(3)  Регламент (ЕО) № 1934/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно създаването на финансов инструмент за сътрудничество с индустриализирани и други страни и територии с висок доход (ОВ L 405, 30.12.2006 г., стр. 41).

(4)  Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за развитие на сътрудничеството (ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41).

(5)  Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014-2020 г. (Вж. страница 44 от настоящия брой на Официален вестник).

(6)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(7)  Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност (Вж. страница 95 от настоящия брой на Официален вестник).

(8)  OВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(9)  Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ОВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30).

(10)  Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съве