24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/1

(1)

Финансиране от държавата, което отговаря на критериите по член 107, параграф 1 от Договора, представлява държавна помощ и Комисията трябва да бъде уведомена за него в съответствие с член 108, параграф 3 от Договора. Независимо от това, съгласно член 109 от Договора Съветът може да определи някои категории помощи, които са изключени от това задължение за уведомяване. В съответствие с член 108, параграф 4 от Договора Комисията може да приема регламенти относно тези категории държавни помощи. По силата на Регламент (ЕО) № 994/98 и в съответствие с член 109 от Договора Съветът реши, че помощта de minimis може да представлява такава категория. Въз основа на това се приема, че помощта de minimis, която представлява помощ, отпускана на едно и също предприятие през даден период от време и която не надвишава определен размер, не отговаря на всички критерии по член 107, параграф 1 от Договора и поради това не е предмет на процедурата за уведомяване.

(2)

Значението на понятието „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора е изяснено от Комисията в множество решения. Комисията също така е заявила своята политика по отношение на тавана de minimis, под който може да се приеме, че член 107, параграф 1 от Договора не се прилага — първоначално в своето Известие относно правилото de minimis при държавните помощи (3) и след това в Регламент (ЕО) № 69/2001 на Комисията (4) и в Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията (5). Предвид на опита, натрупан при прилагането на Регламент (ЕО) № 1998/2006, е целесъобразно някои от условията по този регламент да бъдат преразгледани и регламентът да бъде заменен.

(3)

Целесъобразно е да се запази таванът от 200 000 EUR като размер на помощта de minimis, която едно и също предприятие може да получи от една държава членка за всеки период от три години. Този таван е все още необходим, за да може да се гарантира, че всички мерки, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, могат да се разглеждат като неоказващи въздействие върху търговията между държавите членки и като ненарушаващи или незаплашващи конкуренцията.

(4)

Предприятие по смисъла на правилата за конкуренцията, посочени в Договора, е всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина, по който той се финансира (6). Съдът на Европейския съюз е постановил, че всички субекти, които се контролират (де юре или де факто) от един и същи субект, следва да се разглеждат като едно и също предприятие (7). С оглед на правната сигурност и за да се намали административната тежест, настоящият регламент следва да съдържа изчерпателен списък с ясни критерии за определяне на случаите, в които две или повече предприятия в една и съща държава членка трябва да се разглеждат като едно и също предприятие. От ясно посочените критерии за определяне на „свързани предприятия“ в определението за малки и средни предприятия (МСП) в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (8) и в приложение I към Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията (9), Комисията избра тези, които са подходящи за целите на настоящия регламент. Критериите са вече известни на публичните органи и, предвид приложното поле на настоящия регламент, следва да се прилагат както за МСП, така и за големите предприятия. Тези критерии следва да гарантират, че група от свързани предприятия се разглежда като едно и също предприятие за целите на прилагането на правилото de minimis, но че предприятия, които нямат друга връзка помежду си, с изключение на това, че всяко от тях е пряко свързано с един и същ публичен орган или органи, не се третират като свързани помежду си. Следователно се отчита специфичното положение на предприятията, контролирани от един и същ публичен орган или органи, които могат да разполагат със самостоятелно правомощие за вземане на решения.

(5)

За да се вземе под внимание малкият като цяло размер на предприятията с дейност в сектора на автомобилните товарни превози, е целесъобразно да се запази таванът от 100 000 EUR за предприятията, които осъществяват сухопътни товарни превози за чужда сметка или срещу възнаграждение. Предоставянето на интегрирана услуга, при която действителният превоз е само един елемент, като например услуги по преместване, пощенски или куриерски услуги или събиране или преработка на отпадъци, не следва да се счита за транспортна услуга. С оглед на свръхкапацитета в сектора на автомобилните товарни превози и на целите на транспортната политика по отношение на задръстванията по пътищата и на товарните превози, помощта за придобиване на товарни автомобили от предприятия, които осъществяват сухопътни товарни превози за чужда сметка и срещу възнаграждение, следва да бъде изключена от приложното поле на настоящия регламент. С оглед на развитието на автомобилния пътнически транспорт вече не е целесъобразно да се прилага по-нисък таван за този сектор.

(6)

Предвид специалните правила, които действат в сектора за първично производство на селскостопански продукти, рибарството и аквакултурите, и предвид съществуващия риск помощи, чийто размер е по-нисък от тавана, определен в настоящия регламент, все пак да изпълнят критериите по член 107, параграф 1 от Договора, настоящият регламент не следва да се прилага към посочените сектори.

(7)

Предвид на сходствата между преработката на и търговията със селскостопански продукти и с неселскостопански продукти, настоящият регламент следва да се прилага към преработката и търговията със селскостопански продукти, но при спазване на определени условия. В този смисъл, за преработка и търговия не следва да се считат нито дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство по заготвяне на продукта за неговата първа продажба, например жътвата, прибирането и вършитбата на зърнени храни или опаковането на яйца и др., нито първата продажба на прекупвачи или преработватели.

(8)

Съдът на Европейския съюз установи в своята практика, че след като веднъж Съюзът е приел законодателство за създаване на обща организация на пазара в даден селскостопански сектор, държавите членки са длъжни да се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да я нарушат или да създадат изключение от нея (10). По тази причина настоящият регламент следва да не се прилага за помощи, чийто размер се определя въз основа на цените или количествата на изкупуваните или на предлаганите на пазара продукти. Регламентът не следва да се прилага и към подпомагане, обвързано със задължение за подялба на помощта с първичните производители.

(9)

Настоящият регламент не следва да се прилага към помощите при износ, нито към помощите, чието предоставяне зависи от преференциалното използване на национални продукти спрямо вносни такива. В частност, той не следва да се прилага към помощта за финансиране на създаването и функционирането на дистрибуторска мрежа в други държави членки или в трети държави. Помощите с цел покриване на разходите по участие в търговски панаири, разходите за проучвания или консултантски услуги, необходими за пускането на нов или на вече съществуващ продукт на нов пазар в друга държава членка или в трета държава, по принцип не представляват помощи за износ.

(10)

Референтният тригодишен период, приложим за целите на настоящия регламент, следва да се оценява текущо, така че при всяко ново предоставяне на помощ de minimis да се отчита общият размер на помощта de minimis, отпусната през съответната бюджетна година, както и през двете предшестващи бюджетни години.

(11)

Когато дейността на дадено предприятие е в сектори, изключени от приложното поле на настоящия регламент, както и в други сектори или предприятието развива други дейности, настоящият регламент следва да се прилага за тези други сектори или дейности, при условие че съответната държава членка гарантира чрез подходящи средства като например отделяне на дейностите или разграничаване на разходите, че дейностите в изключените сектори не се ползват от помощ de minimis. Същият принцип следва да се прилага, когато дейността на предприятието е в сектори, за които се прилагат по-ниски тавани за помощта de minimis. Ако не може да се гарантира, че дейностите в секторите, за които се прилагат по-ниски тавани за помощта de minimis, се ползват от помощ de minimis само в рамките на тези по-ниски тавани, тогава за всички дейности на предприятието следва да се прилага най-ниският таван.

(12)

В настоящия регламент следва да се определят правила, които да гарантират, че не е възможно да се заобиколят максималните интензитети на помощта, посочени в специфични регламенти или решения на Комисията. Необходимо е също така да се предвидят ясни и лесно приложими правила относно кумулирането.

(13)

Настоящият регламент не изключва възможността дадена мярка да не бъде разглеждана като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора на основание, различно от посоченото в настоящия регламент, например защото мярката съответства на принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика или защото мярката не включва трансфер на държавни ресурси. По-специално финансирането от ЕС, което се управлява централизирано от Комисията и което не е пряко или косвено под контрола на някоя държава членка, не представлява държавна помощ и не трябва да се взема предвид при определяне на това дали е спазен съответният таван.

(14)

За целите на прозрачността, равнопоставеността и ефективното наблюдение настоящият регламент следва да се прилага само към помощите de minimis, за които е възможно да се изчисли точно и предварително брутният еквивалент на безвъзмездна помощ, без да се налага извършване на оценка на риска („прозрачна помощ“). Подобно точно изчисление може да се извършва например за безвъзмездни средства, лихвени субсидии, лимитирани данъчни облекчения или други инструменти, които предвиждат лимит, гарантиращ, че няма да бъде надхвърлен съответният таван. Предвиждането на лимит означава, че докато точният размер на помощта все още не е известен, се налага държавата членка да приеме, че размерът е равен на лимита, за да се гарантира, че няколко мерки за помощ, взети заедно, не надвишават тавана, определен в настоящия регламент, и за да се прилагат правилата относно кумулирането на помощи.

(15)

За целите на прозрачността, равнопоставеността и правилното прилагане на тавана de minimis всички държави членки следва да прилагат един и същ изчислителен метод. С цел улесняване на изчислението сумите на помощите, които не са под формата на парични безвъзмездни средства, следва да бъдат изразени в своя брутен еквивалент на безвъзмездна помощ. За да се изчисли брутният еквивалент на безвъзмездна помощ за видовете прозрачна помощ, различна от безвъзмездните средства и помощта, изплащана на траншове, е необходимо да се използват пазарните лихвени проценти, преобладаващи към момента на предоставянето на тази помощ. С оглед на еднаквото, прозрачно и опростено прилагане на правилата за държавните помощи, за пазарни лихвени проценти за целите на настоящия регламент следва да се приемат референтните лихвени проценти, определени в Съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (11).

(16)

Помощта под формата на заеми, включително помощта de minimis за рисково финансиране под формата на заеми, следва да се счита за прозрачна помощ de minimis, ако брутният еквивалент на безвъзмездна помощ е изчислен въз основа на пазарните лихвени проценти, преобладаващи към момента на предоставяне на помощта. За да се опрости обработката на малки краткосрочни заеми, в настоящия регламент следва да се предвиди ясно и лесно приложимо правило, отчитащо размера на заема и неговата продължителност. Въз основа на опита на Комисията може да се приеме, че заемите с обезпечение, покриващо най-малко 50 % от техния размер, и които възлизат на 1 000 000 EUR за срок от пет години или на 500 000 EUR за срок от десет години, имат брутен еквивалент на безвъзмездна помощ, който не надхвърля тавана de minimis. Предвид трудностите, свързани с определянето на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ, предоставяна на предприятия, за които може да се окаже невъзможно да изплатят заема, това правило не следва да се прилага за такива предприятия.

(17)

Помощта под формата на вливания на капитал следва да не се счита за прозрачна помощ de minimis, освен в случаите, когато общият размер на вливания от публични средства не надвишава тавана de minimis. Помощта, състояща се от мерки за финансиране на риска под формата на вливания на капитал или квазикапитал, посочена в Насоките относно финансиране на риска (12), не следва да се разглежда като прозрачна помощ de minimis, освен ако съответната мярка осигурява капитал, непревишаващ тавана de minimis.

(18)

Помощта под формата на гаранции, включително помощта de minimis за рисково финансиране под формата на гаранции, следва да се счита за прозрачна, ако брутният еквивалент на безвъзмездна помощ е изчислен въз основа на минималните премии, посочени в известието на Комисията за съответния вид предприятие (13). С цел да се опрости обработката на краткосрочни гаранции, които обезпечават до 80 % от сравнително малък заем, в настоящия регламент следва да се предвиди ясно и лесно приложимо правило, отчитащо размера на заема, за който се издава гаранцията, и нейната продължителност. Това правило не следва да се прилага към гаранциите за сделки, които не представляват заеми, например гаранциите за капиталови сделки. Когато гаранцията не надхвърля 80 % от заема, за който се предоставя, гарантираната сума е 1 500 000 EUR, а продължителността на гаранцията е пет години, брутният еквивалент на безвъзмездна помощ на гаранцията може да се смята за равен на тавана de minimis. Същото се отнася за случаите, при които гаранцията не надхвърля 80 % от заема, за който се издава, гарантираната сума е 750 000 EUR и продължителността на гаранцията е десет години. Освен това държавите членки могат да използват методика за изчисляване на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ, приложим към гаранциите, съобщен на Комисията в съответствие с друг регламент на Комисията в областта на държавните помощи, който е приложим в съответния момент, и е съгласуван с Известието относно гаранциите или с последващо известие, при положение че приетата методика изрично обхваща вида на гаранцията и вида на съответната сделка в контекста на прилагането на настоящия регламент. Предвид трудностите, свързани с определянето на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ, предоставяна на предприятия, за които може да се окаже невъзможно да изплатят заема, това правило не следва да се прилага за такива предприятия.

(19)

Когато схемите за помощ de minimis се прилагат чрез финансови посредници, следва да се гарантира, че същите не получават държавна помощ. Например, това е възможно, като се изисква от финансовите посредници, които ползват държавна гаранция, да заплащат премия при пазарни условия или да преотстъпят изцяло на крайните бенефициери всяко получено предимство, или като се спазва таванът de minimis и други условия на настоящия регламент, включително на ниво посредници.

(20)

След като получи уведомление от държава членка, Комисията може да провери дали дадена мярка, която не представлява безвъзмездна помощ, заем, гаранция, вливане на капитал или мярка за финансиране на риска под формата на капиталови или квазикапиталови инвестиции, има брутен еквивалент на безвъзмездна помощ, ненадвишаващ тавана de minimis, поради което би могла да попадне в приложното поле на настоящия регламент.

(21)

Задължение на Комисията е да осигури спазването на правилата за държавните помощи и в съответствие с принципа за сътрудничество, посочен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, държавите членки следва да улесняват изпълнението на тази задача, като създадат необходимите механизми, гарантиращи, че общият размер на помощта de minimis, отпусната на едно и също предприятие съгласно правилата за помощ de minimis, не надхвърля общия разрешен таван. За тази цел при предоставяне на помощ de minimis държавите членки следва да уведомяват съответното предприятие за размера на отпуснатата помощ de minimis и за нейния характер на помощ de minimis, като се позовават изрично на настоящия регламент. Следва да се изисква от държавите членки да осъществяват наблюдение по отношение на отпуснатата помощ, така че да гарантират, че съответните тавани не са превишени и че правилата за кумулиране са спазени. За да изпълни това задължение, преди да предостави такава помощ, съответната държава членка следва да получи от предприятието декларация относно наличието на друга помощ de minimis, обхваната от настоящия регламент или от други регламенти за помощ de minimis, получена през съответната бюджетна година и през двете предходни бюджетни години. Като алтернатива за държавите членки следва да бъде възможно да създават централен регистър с пълна информация относно отпусканата помощ de minimis и да проверяват дали отпусната нова помощ не превишава съответния таван.

(22)

Преди да отпусне каквато и да е нова помощ de minimis, всяка държава членка следва да се увери, че с нея няма да бъдат надхвърлени таванът на помощите de minimis в тази държава членка и че са спазени другите условия на настоящия регламент.

(23)

Предвид опита на Комисията и по-специално честотата, с която обикновено се налага да се преразглежда политиката за държавните помощи, срокът за прилагане на настоящия регламент следва да бъде ограничен. Ако срокът на действие на регламента изтече и той не бъде удължен, държавите членки следва да разполагат с адаптационен период от шест месеца за помощите de minimis, обхванати от настоящия регламент,

а)

помощите, предоставяни на предприятия, които извършват дейност в сектора на рибарството и аквакултурите, обхванати от Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета (14);

б)

помощите, предоставяни на предприятия, които извършват дейност в областта на първичното производство на селскостопански продукти;

в)

помощите, предоставяни на предприятия, които извършват дейности в сектора на преработката и търговията със селскостопански продукти, в следните случаи:

г)

помощите за дейности, свързани с износ за трети държави или държави членки, по-конкретно помощите, пряко свързани с изнасяните количества, със създаването и функционирането на дистрибуторска мрежа или с други текущи разходи, свързани с износа;

д)

помощите, подчинени на преференциалното използване на национални продукти спрямо вносни такива.

а)

„селскостопански продукти“ са продукти, изброени в приложение I към Договора, с изключение на продуктите на рибарството и аквакултурите, включени в приложното поле на Регламент (ЕО) № 104/2000;

б)

„преработка на селскостопански продукти“ е всяка операция, извършена спрямо селскостопански продукт, от която се получава също селскостопански продукт, с изключение на дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство, необходими за приготвянето на животински или растителен продукт за първата му продажба;

в)

„търговия със селскостопански продукти“ е притежаване или излагане с цел продажба, предлагане за продажба, доставяне или изобщо пускане на пазара по какъвто и да е друг начин, с изключение на първата продажба от първичния производител на прекупвач или преработвател, както и всяка дейност по подготвяне на продукта за такава първа продажба; продажбата от първичен производител на крайни потребители се счита за търговия, ако се осъществява в самостоятелни помещения, предвидени за тази цел.

а)

дадено предприятие притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие;

б)

дадено предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго предприятие;

в)

дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние спрямо друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в неговия устав или учредителен акт;

г)

дадено предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в това предприятие.

а)

бенефициерът не е субект на процедура по обявяване в несъстоятелност, нито отговаря на критериите на националното право, за да бъде подложен на процедура по обявяване в несъстоятелност по искане на неговите кредитори. В случай на големи предприятия бенефициерът трябва да бъде в положение, съответстващо най-малко на кредитен рейтинг Б; и

б)

заемът е гарантиран с обезпечение, покриващо най-малко 50 % от неговия размер, като заемът възлиза на 1 000 000 EUR (или 500 000 EUR за предприятия, които извършват сухопътен транспорт на товари) за период от пет години или на 500 000 EUR (или 250 000 EUR за предприятия, които извършват сухопътен транспорт на товари) за срок от десет години; ако даден заем възлиза на по-малко от тези суми и/или се предоставя за срок, по-кратък от съответно пет или десет години, брутният еквивалент на безвъзмездна помощ за този заем се изчислява като съответна част от приложимия таван, определен в член 3, параграф 2; или

в)

брутният еквивалент на безвъзмездна помощ е изчислен въз основа на референтния процент, приложим към момента на отпускане на помощта.

а)

бенефициерът не е субект на процедура по обявяване в несъстоятелност, нито отговаря на критериите на националното право, за да бъде подложен на процедура по обявяване в несъстоятелност по искане на неговите кредитори. В случай на големи предприятия бенефициерът трябва да бъде в положение, съответстващо най-малко на кредитен рейтинг Б; и

б)

гаранцията не надхвърля 80 % от свързания с нея заем, като гарантираната сума е 1 500 000 EUR (или 750 000 EUR за предприятия, които извършват сухопътен транспорт на товари) и продължителността на гаранцията е пет години или гарантираната сума е 750 000 EUR (или 375 000 EUR за предприятия, които извършват сухопътен транспорт на товари) и продължителността на гаранцията е десет години; ако гарантираната сума е по-ниска от тези суми и/или гаранцията се предоставя за срок, по-кратък от съответно пет или десет години, брутният еквивалент на безвъзмездна помощ за тази гаранция се изчислява като съответна част от приложимия таван, определен в член 3, параграф 2; или

в)

брутният еквивалент на безвъзмездна помощ е изчислен въз основа на минималните премии, посочени в Известието на Комисията; или

г)

преди да бъде приложена,

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/9

(1)

Финансиране от държавата, което отговаря на критериите по член 107, параграф 1 от Договора, представлява държавна помощ и Комисията трябва да бъде уведомена за него в съответствие с член 108, параграф 3 от Договора. Независимо от това, съгласно член 109 от Договора Съветът може да определи някои категории помощи, които са изключени от това задължение за уведомяване. В съответствие с член 108, параграф 4 от Договора Комисията може да приема регламенти относно тези категории държавни помощи. По силата на Регламент (ЕО) № 994/98 и в съответствие с член 109 от Договора Съветът реши, че помощта de minimis може да представлява такава категория. Въз основа на това се приема, че помощта de minimis, която представлява помощ, отпускана на едно и също предприятие през даден период от време и която не надвишава определен размер, не отговаря на всички критерии по член 107, параграф 1 от Договора и поради това не е предмет на процедурата за уведомяване.

(2)

Значението на понятието „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора е изяснено от Комисията в множество решения. Комисията също така е заявила своята политика по отношение на тавана de minimis, под който може да се приеме, че член 107, параграф 1 от Договора не се прилага — първоначално в своето Известие относно правилото de minimis при държавните помощи (3) и след това в Регламент (ЕО) № 69/2001 на Комисията (4) и в Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията (5). Предвид специфичните правила, приложими в селскостопанския сектор, и риска дори неголеми по размер помощи да са достатъчни за изпълнение на критериите, посочени в член 107, параграф 1 от Договора, селскостопанският сектор или части от него бяха изключени от обхвата на посочените регламенти. Комисията вече прие редица регламенти с правила за помощите de minimis, предоставяни в селскостопанския сектор, последният от които е Регламент (ЕО) № 1535/2007 (6). Предвид на опита, натрупан при прилагането на Регламент (ЕО) № 1535/2007, е целесъобразно някои от условията по посочения регламент да бъдат преразгледани и регламентът да бъде заменен.

(3)

С оглед на опита на Комисията в прилагането на Регламент (ЕО) № 1535/2007, максималният размер на помощта за едно и също предприятие за период от три години следва да бъде увеличен на 15 000 EUR, а националният лимит увеличен до 1 % от годишното производство. Тези нови тавани продължават да гарантират, че всички мерки, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, могат да се разглеждат като неоказващи въздействие върху търговията между държавите членки и като ненарушаващи или незаплашващи конкуренцията.

(4)

Предприятие по смисъла на правилата за конкуренцията, посочени в Договора, е всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина, по който той се финансира (7). Съдът на Европейския съюз е постановил, че всички субекти, които се контролират (де юре или де факто) от един и същи субект, следва да се разглеждат като едно и също предприятие (8). С оглед на правната сигурност и за да се намали административната тежест, настоящият регламент следва да съдържа изчерпателен списък с ясни критерии за определяне на случаите, в които две или повече предприятия в една и съща държава членка трябва да се разглеждат като едно и също предприятие. От ясно посочените критерии за определяне на „свързани предприятия“ в определението за малки и средни предприятия (МСП) в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (9) и в приложение I към Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията (10), Комисията избра тези, които са подходящи за целите на настоящия регламент. Критериите са вече известни на публичните органи и, предвид приложното поле на настоящия регламент, следва да се прилагат както за МСП, така и за големите предприятия. Тези критерии следва да гарантират, че група от свързани предприятия се разглежда като едно и също предприятие за целите на прилагането на правилото de minimis, но че предприятия, които нямат друга връзка помежду си, с изключение на това, че всяко от тях е пряко свързано с един и същ публичен орган или органи, не се приемат като свързани помежду си предприятия. Следователно се отчита специфичното положение на предприятията, контролирани от един и същ публичен орган или органи, които могат да разполагат със самостоятелно правомощие за вземане на решения. По подобен начин, посочените критерии следва да гарантират, че отделните членове на юридическо лице или група от физически или юридически лица не се третират, въз основа единствено на посоченото основание, като свързани предприятия, когато националното законодателство предвижда отделните членове да поемат права и задължения, сравними с тези на отделните земеделски стопани, които имат статут на ръководители на стопанство, по-специално по отношение на техния икономически, социален и данъчен статут, при условие че същите са допринесли за укрепването на селскостопанските структури на съответните юридически лица или групи.

(5)

Предвид сходствата между преработката на и търговията със селскостопански и на неселскостопански продукти, преработката на и търговията със селскостопански продукти са включени в приложното поле на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията (11).

(6)

Съдът на Европейския съюз установи в своята практика, че след като веднъж Съюзът е приел законодателство за създаване на обща организация на пазара в даден селскостопански сектор, държавите членки са длъжни да се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да я нарушат или да създадат изключение от нея (12). По тази причина настоящият регламент следва да не се прилага за помощи, чийто размер се определя въз основа на цените или количествата на изкупуваните или на предлаганите на пазара продукти. Регламентът не следва да се прилага и към подпомагане, обвързано със задължение за подялба на помощта с първичните производители.

(7)

Настоящият регламент не следва да се прилага към помощите при износ, нито към помощите, чието предоставяне зависи от използването с предимство на национални продукти вместо на вносни. В частност той не следва да се прилага към помощта за финансиране на създаването и функционирането на дистрибуторска мрежа в други държави членки или в трети държави. Помощите с цел покриване на разходите по участие в търговски панаири, разходите за проучвания или консултантски услуги, необходими за пускането на нов или на вече съществуващ продукт на нов пазар в друга държава членка или в трета държава, по принцип не представляват помощи за износ.

(8)

Референтният тригодишен период, приложим за целите на настоящия регламент, следва да се оценява текущо, така че при всяко ново предоставяне на помощ de minimis да се отчита общият размер на помощта de minimis, отпусната през съответната бюджетна година, както и през двете предшестващи бюджетни години.

(9)

Когато дадено предприятие участва в първичното производство на селскостопански продукти, както и упражнява дейност в други сектори, или извършва дейности, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕС) № 1407/2013, разпоредбите на същия регламент следва да се прилагат спрямо помощите, предоставяни за посочените други сектори или дейности, при условие че съответната държава членка гарантира чрез подходящи средства, като например разделение на дейностите или разграничаване на разходите, че първичното производство на селскостопански продукти не се ползва от помощ de minimis, предоставяна при условията на посочения регламент.

(10)

Когато дадено предприятие упражнява дейност в първичното производство на селскостопански продукти, както и в сектора на рибарството и аквакултурите, разпоредбите на Регламент (ЕО) № 875/2007 на Комисията (13) следва да се прилагат спрямо помощта, предоставена за посочения последно сектор, при условие че съответните държави членки гарантират чрез подходящи средства, като например разделение на дейностите или разграничаване на разходите, че първичното производство на селскостопански продукти не се ползва от помощ de minimis, предоставяна при условията на посочения регламент.

(11)

В настоящия регламент следва да се определят правила, които да гарантират, че не е възможно да се заобиколят максималните интензитети на помощта, посочени в специфични регламенти или решения на Комисията. Необходимо е също така да се предвидят ясни и лесно приложими правила относно кумулирането.

(12)

Настоящият регламент не изключва възможността дадена мярка да не бъде разглеждана като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора на основание, различно от посоченото в настоящия регламент, например защото мярката съответства на принципа на пазарния инвеститор или защото мярката не включва трансфер на държавни ресурси. По-специално финансирането от ЕС, което се управлява централизирано от Комисията и което не е пряко или косвено под контрола на някоя държава членка, не представлява държавна помощ и не трябва да се взема предвид при определяне на това дали е спазен съответният таван или национален лимит.

(13)

За целите на прозрачността, равнопоставеността и ефективното наблюдение настоящият регламент следва да се прилага само към помощите de minimis, за които е възможно да се изчисли точно и предварително брутният еквивалент на безвъзмездна помощ, без да се налага извършване на оценка на риска („прозрачна помощ“). Подобно точно изчисление може да се извършва например за безвъзмездни средства, лихвени субсидии, лимитирани данъчни облекчения или други инструменти, които предвиждат лимит, гарантиращ, че няма да бъде надхвърлен съответният таван. Предвиждането на лимит означава, че докато точният размер на помощта все още не е известен, се налага държавата членка да приеме, че размерът е равен на лимита, за да се гарантира, че няколко мерки за помощ, взети заедно, не надвишават тавана, определен в настоящия регламент, и за да се прилагат правилата относно кумулирането.

(14)

За целите на прозрачността, равнопоставеността и правилното прилагане на тавана de minimis всички държави членки следва да прилагат един и същ изчислителен метод. С цел улесняване на изчислението сумите на помощите, които не са под формата на парични безвъзмездни средства, следва да бъдат изразени в своя брутен еквивалент на безвъзмездна помощ. За да се изчисли брутният еквивалент на безвъзмездна помощ за видовете прозрачна помощ, различна от безвъзмездните средства и помощта, изплащана на траншове, е необходимо да се използват пазарните лихвени проценти, преобладаващи към момента на предоставянето на тази помощ. С оглед на еднаквото, прозрачно и опростено прилагане на правилата за държавните помощи, за пазарни лихвени проценти за целите на настоящия регламент следва да се приемат референтните лихвени проценти, определени в Съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (14).

(15)

Помощта под формата на заеми, включително помощта de minimis за рисково финансиране под формата на заеми, следва да се счита за прозрачна помощ de minimis, ако брутният еквивалент на безвъзмездна помощ е изчислен въз основа на пазарните лихвени проценти, преобладаващи към момента на предоставяне на помощта. За да се опрости обработката на малки краткосрочни заеми, в настоящия регламент следва да се предвиди ясно и лесно приложимо правило, отчитащо размера на заема и неговата продължителност. Въз основа на опита на Комисията може да се приеме, че заемите с обезпечение, покриващо най-малко 50 % от техния размер, и които не надвишават 75 000 EUR за срок от пет години или на 37 500 EUR за срок от десет години, имат брутен еквивалент на безвъзмездна помощ, който не надхвърля тавана de minimis. Предвид трудностите, свързани с определянето на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ, предоставяна на предприятия, за които може да се окаже невъзможно да изплатят заема, това правило не следва да се прилага за такива предприятия.

(16)

Помощта под формата на вливане на капитали следва да не се счита за прозрачна помощ de minimis, освен в случаите, когато общият размер на влетите публични средства не надвишава тавана de minimis. Помощта, състояща се от мерки за финансиране на риска под формата на капиталови или квазикапиталови инвестиции, посочена в Насоките относно рисковото финансиране (15), не следва да се разглежда като прозрачна помощ de minimis, освен ако съответната мярка осигурява капитал, непревишаващ тавана de minimis.

(17)

Помощта под формата на гаранции, включително помощта de minimis за рисково финансиране под формата на гаранции, следва да се счита за прозрачна, ако брутният еквивалент на безвъзмездна помощ е изчислен въз основа на минималните премии, посочени в известието на Комисията за съответния вид предприятие (16). С цел да се опрости обработката на краткосрочни гаранции, които обезпечават до 80 % от сравнително малък заем, в настоящия регламент следва да се предвиди ясно и лесно приложимо правило, отчитащо размера на заема, за който се издава гаранцията, и нейната продължителност. Това правило не следва да се прилага към гаранциите за сделки, които не представляват заеми, например гаранциите за капиталови сделки. Когато гаранцията не надхвърля 80 % от заема, за който се предоставя, гарантираната сума не надхвърля 112 500 EUR, а продължителността на гаранцията е пет години, брутният еквивалент на безвъзмездна помощ на гаранцията може да се смята за равен на тавана de minimis. Същото се отнася за случаите, при които гаранцията не надхвърля 80 % от заема, за който се издава, гарантираната сума е 56 250 EUR и продължителността на гаранцията е десет години. Освен това държавите членки могат да използват методика за изчисляване на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ, приложим към гаранциите, съобщен на Комисията в съответствие с друг регламент на Комисията в областта на държавните помощи, който е приложим в съответния момент, и е съгласуван с Известието относно гаранциите или с последващо известие, при положение че приетата методика изрично обхваща вида на гаранцията и вида на съответната сделка в контекста на прилагането на настоящия регламент. Предвид трудностите, свързани с определянето на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ, предоставяна на предприятия, за които може да се окаже невъзможно да изплатят заема, това правило не следва да се прилага за такива предприятия.

(18)

Когато схемите за помощ de minimis се прилагат чрез финансови посредници, следва да се гарантира, че същите не получават държавна помощ. Например, това е възможно, като се изисква от финансовите посредници, които ползват държавна гаранция, да заплащат премия при пазарни условия или напълно да прехвърлят всяко предимство на крайните бенефициери, или като се спазват таванът de minimis и други условия на настоящия регламент, включително на ниво посредници.

(19)

След като получи уведомление от държава членка, Комисията може да провери дали дадена мярка, която не представлява безвъзмездна помощ, заем, гаранция, вливане на капитали или мярка за рисково финансиране под формата на капиталови или квазикапиталови инвестиции, има брутен еквивалент на безвъзмездна помощ, ненадвишаващ тавана de minimis, поради което би могла да попадне в приложното поле на настоящия регламент.

(20)

Задължение на Комисията е да осигури спазването на правилата за държавните помощи и в съответствие с принципа за сътрудничество, посочен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, държавите членки следва да улесняват изпълнението на тази задача, като създадат необходимите механизми, гарантиращи, че общият размер на помощта de minimis, отпусната на едно и също предприятие съгласно правилото de minimis, не надхвърля общия разрешен таван. За тази цел при предоставяне на помощ de minimis държавите членки следва да уведомяват съответното предприятие за размера на отпуснатата помощ de minimis и за нейния характер на помощ de minimis, като се позовават изрично на настоящия регламент. Следва да се изисква от държавите членки да осъществяват наблюдение по отношение на отпуснатата помощ, така че да гарантират, че съответните тавани не са превишени и че правилата за кумулиране са спазени. За да изпълни това задължение, преди да предостави такава помощ, съответната държава членка следва да получи от предприятието декларация относно наличието на друга помощ de minimis, обхваната от настоящия регламент или от други регламенти за помощ de minimis, получена през съответната бюджетна година и през двете предходни бюджетни години. Като алтернатива за държавите членки следва да бъде възможно да създават централен регистър с пълна информация относно отпусканата помощ de minimis и да проверяват дали отпусната нова помощ не превишава съответния таван.

(21)

Преди да отпусне каквато и да е нова помощ de minimis, всяка държава членка следва да се увери, че с нея няма да бъдат надхвърлени таванът на помощите de minimis или националния лимит в тази държава членка, и че са спазени другите условия на настоящия регламент.

(22)

Предвид опита на Комисията и по-специално честотата, с която обикновено се налага да се преразглежда политиката за държавните помощи, срокът за прилагане на настоящия регламент следва да бъде ограничен. Ако срокът на действие на регламента изтече и той не бъде удължен, държавите членки следва да разполагат с адаптационен период от шест месеца за помощите de minimis, обхванати от настоящия регламент,

а)

помощите, чийто размер се определя въз основа на цената или количеството на продуктите, пуснати на пазара;

б)

помощите за дейности, свързани с износ за трети държави или държави членки, по-конкретно помощите, пряко свързани с изнасяните количества, със създаването и функционирането на дистрибуторска мрежа или с други текущи разходи, свързани с експортната дейност;

в)

помощите, подчинени на преференциалното използване на национални продукти спрямо вносни такива.

а)

дадено предприятие притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие;

б)

дадено предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго предприятие;

в)

дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние спрямо друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в неговия устав или учредителен акт;

г)

дадено предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от правата на глас на акционерите или съдружниците в това предприятие.

а)

бенефициерът не е субект на процедура по обявяване в несъстоятелност, нито отговаря на критериите на националното право, за да бъде подложен на процедура по обявяване в несъстоятелност по искане на неговите кредитори. В случай на големи предприятия бенефициерът трябва да бъде в положение, съответстващо най-малко на кредитен рейтинг Б; и

б)

заемът е гарантиран с обезпечение, покриващо най-малко 50 % от неговия размер, като заемът възлиза на 75 000 EUR за период от пет години или на 37 500 EUR за срок от десет години; ако даден заем възлиза на по-малко от тези суми и/или се предоставя за срок, по-кратък от съответно пет или десет години, брутният еквивалент на безвъзмездна помощ за този заем се изчислява като съответна част от приложимия таван, определен в член 3, параграф 2; или

в)

брутният еквивалент на безвъзмездна помощ е изчислен въз основа на референтния процент, приложим към момента на отпускане на помощта.

а)

бенефициерът не е субект на процедура по обявяване в несъстоятелност, нито отговаря на критериите на националното право, за да бъде подложен на процедура по обявяване в несъстоятелност по искане на неговите кредитори. В случай на големи предприятия бенефициерът трябва да бъде в положение, съответстващо най-малко на кредитен рейтинг Б; и

б)

гаранцията не надхвърля 80 % от свързания с нея заем, като гарантираната сума е 112 500 EUR и продължителността на гаранцията е пет години или гарантираната сума е 56 250 EUR и продължителността на гаранцията е десет години; ако гарантираната сума е по-ниска от тези суми и/или гаранцията се предоставя за срок, по-кратък от съответно пет или десет години, брутният еквивалент на безвъзмездна помощ за тази гаранция се изчислява като съответна част от приложимия таван, определен в член 3, параграф 2; или

в)

брутният еквивалент на безвъзмездна помощ е изчислен въз основа на минималните премии, посочени в Известието на Комисията; или

г)

преди да бъде приложена,

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/18

(1)

Европейската централна банка (ЕЦБ) изисква специфична за отделните държави и сравнителна статистика на плащанията, за да изпълнява задачите си. В член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98 е предвидено, че може да бъде събирана информация в областта на статистиката на плащанията и платежните системи. Тези данни са от съществено значение за идентифициране и наблюдение на развитието на платежните пазари в държавите членки и за подпомагане насърчаването на нормалното функциониране на платежните системи.

(2)

Съгласно член 5.1 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Устава на ЕСЦБ“) се изисква ЕЦБ, подпомагана от националните централни банки (НЦБ), да събира необходимата статистическа информация от компетентните национални органи или пряко от стопанските субекти с цел осъществяване на задачите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Съгласно член 5.2 от Устава на ЕСЦБ се изисква НЦБ да осъществяват, доколкото това е възможно, задачите, описани в член 5.1.

(3)

Евросистемата събира информация за плащанията съгласно Насоки ЕЦБ/2007/9 (2). В интерес на повишаване на качеството и надеждността на статистиката на плащанията и осигуряване на пълно покритие на съвкупността от отчетни единици, съответната информация следва да бъде събирана директно от отчетните единици.

(4)

Методологията, съобразно която се събира информация за плащанията, следва да отчита развитието на правната рамка за плащания в Европейския съюз, по-специално, Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) и член 5 от Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета (5).

(5)

Би било уместно НЦБ да събират от действителната съвкупност от отчетни единици статистическата информация, необходима за изпълнение на изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност, като част от по-широкообхватна рамка за статистическа отчетност, която НЦБ установяват съгласно своята отговорност в съответствие с правото на Съюза или националното право, или установената практика, и която обслужва и други статистически цели, при условие че изпълнението на изискванията за статистическа отчетност на ЕЦБ не е застрашено. Това може също да намали тежестта на отчетността. За да се насърчи прозрачността, е подходящо в тези случаи да се информират отчетните единици, че данните се събират също и за изпълнението на други статистически цели. В специални случаи ЕЦБ може да разчита на статистическа информация, събирана за такива други цели, за изпълнение на изискванията ѝ.

(6)

Въпреки че се признава, че регламентите, приети от ЕЦБ съгласно член 34.1 от Устава на ЕСЦБ, не дават никакви права и не налагат никакви задължения на държавите членки, чиято парична единица не е еврото (наричани по-долу „държави членки извън еврозоната“), член 5 от Устава на ЕСЦБ се прилага както към държави членки, чиято парична единица е еврото (наричани по-долу „държави членки от еврозоната”), така и към държави членки извън еврозоната. Съображение 17 от Регламент (ЕО) № 2533/98 се позовава на факта, че член 5 от Устава на ЕСЦБ, заедно с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, предполага задължение за организиране и прилагане на национално равнище на всички мерки, които държавите членки извън еврозоната считат за уместни при събирането на статистическата информация, необходима за изпълнение на изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност, както и своевременната им подготовка в областта на статистиката, за да станат държави членки от еврозоната. Следователно прилагането на разпоредбите на настоящия регламент може да се разшири и спрямо НЦБ на държави членки извън еврозоната, посредством сътрудничество на такива НЦБ с Евросистемата, въз основа на препоръка на ЕЦБ.

(7)

Следва да се прилагат стандартите за защита и използване на поверителна статистическа информация, както са установени в член 8 от Регламент на Съвета (ЕО) № 2533/98.

(8)

Необходимо е да се създаде процедура за ефективно извършване на технически изменения на приложенията към настоящия регламент, при условие че такива изменения нито променят заложената концептуална рамка, нито засягат тежестта на отчетността. При спазване на процедурата следва да бъдат взети предвид становищата на Комитета по статистика на ЕСЦБ. НЦБ и други комитети на ЕСЦБ могат да правят предложения за такива технически изменения в приложенията посредством Комитета по статистика,

(а)

„отчетна единица“ и „резидент“ имат същия смисъл, както са определени в член 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98;

(б)

„платежна услуга“, „доставчик на платежни услуги“, „платежна институция“ и „платежна система“ имат същия смисъл, както са определени в член 4 от Директива 2007/64/ЕО;

(в)

„издател на електронни пари“ и „институция за електронни пари“ имат същия смисъл, както са определени в член 2 от Директива 2009/110/ЕО;

(г)

„оператор на платежна система“ означава юридическо лице, което е юридически отговорно за опериране на платежна система.

(а)

в случай на платежни институции, ако те изпълняват условията, установени в член 26, параграфи 1 и 2 от Директива 2007/64/ЕО;

(б)

в случай на институции за електронни пари, ако те изпълняват условията, установени в член 9, параграф 1 и 2 от Директива 2009/110/ЕО;

(в)

в случай на други доставчици на платежни услуги, които не са посочени в букви а) и б), ако те изпълняват или условията, установени в член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/110/ЕО, или в член 26, параграфи 1 и 2 от Директива 2007/64/ЕО.

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/45

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/47

(1)

В член 136, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 се предвижда, че вносното мито за продукти под кодове по КН 1001 19 00, 1001 11 00, ex 1001 91 20 (пшеница мека, за посев), ex 1001 99 00 (висококачествена мека пшеница, различна от тази за посев), 1002 10 00, 1002 90 00, 1005 10 90, 1005 90 00, 1007 10 90 и 1007 90 00 е равно на интервенционната цена, валидна за тези продукти при вноса, увеличена с 55 %, минус вносната цена CIF, приложима за въпросната доставка. Това мито обаче не може да надхвърля размера на митото в Общата митническа тарифа.

(2)

В член 136, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 се предвижда, че за целите на изчисляването на вносното мито, посочено в параграф 1 от същия член, редовно се определят представителни цени CIF за внос на посочените продукти.

(3)

Съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 642/2010 цената, която трябва да се използва за изчисляване на вносното мито върху продукти по кодове по КН 1001 19 00, 1001 11 00, ex 1001 91 20 (пшеница мека, за посев), ex 1001 99 00 (висококачествена мека пшеница, различна от тази за посев), 1002 10 00, 1002 90 00, 1005 10 90, 1005 90 00, 1007 10 90 и 1007 90 00, е дневната представителна вносна цена CIF, определена по метода, посочен в член 5 от същия регламент.

(4)

Необходимо е да се определят вносни мита за периода, започващ от 1 януари 2014 година, които да са приложими до влизането в сила на ново определяне.

(5)

С оглед на необходимостта да се осигури прилагането на дадената мярка възможно най-бързо след предоставянето на актуализираните данни, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му,

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/50

(1)

На 15 октомври 2013 г. Съветът прие Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции.

(2)

Планирането и изпълнението на възложените на ЕЦБ задачи следва да се поеме изцяло от вътрешен орган, който се състои от председател и заместник-председател, четирима представители на ЕЦБ и по един представител на националния компетентен орган във всяка участваща държава членка („Надзорен съвет“).

(3)

Надзорният съвет следва да бъде съществен орган за изпълнението на надзорните задачи на ЕЦБ — задачи, които досега винаги са били поверени на националните компетентни органи. Поради тази причина на Съвета следва да бъде предоставено правомощието да приема решение за изпълнение за назначаване, inter alia, на председател на Надзорния съвет.

(4)

В съответствие с член 26, параграф 3 от посочения по-горе регламент и след като изслуша Надзорния съвет, на 22 ноември ЕЦБ представи за одобрение от Европейския парламент предложение за назначаване на председател на Надзорния съвет. Европейският парламент одобри предложението на 11 декември.

(5)

Впоследствие на 11 декември 2013 г. ЕЦБ представи на Съвета предложение за назначаване на председател на Надзорния съвет.

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/51

(1)

На 16 декември 2013 г. Съветът изрази дълбока загриженост във връзка с положението в Централноафриканската република (ЦАР).

(2)

На 5 декември 2013 г. Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 2127 (2013), с която се налага оръжейно ембарго на Централноафриканската република (ЦАР).

(3)

От страна на Съюза са необходими по-нататъшни действия за изпълнението на определени мерки,

а)

предоставянето на техническа помощ, посреднически услуги и други услуги, включително осигуряване на въоръжен наемен персонал, във връзка с военни дейности и с доставянето, производството, поддържането и използването на оръжия и свързани с тях материали от всякакъв вид, включително оръжия и боеприпаси, военни транспортни средства и оборудване, паравоенно оборудване и резервни части за тях, пряко или непряко на физически или юридически лица, образувания или органи в или за използване в ЦАР;

б)

предоставянето на финансиране или финансова помощ във връзка с военни дейности, включително, по-специално, безвъзмездни средства, заеми и застраховки на експортни кредити, както и застраховане и презастраховане, за продажба, доставка, трансфер или износ на оръжия и свързани с тях материали, или за предоставянето на свързана с тях техническа помощ, посреднически услуги и други услуги, пряко или непряко на лица, образувания или органи в или за използване в ЦАР;

в)

съзнателното и преднамерено участие в дейности, чиято цел или резултат е заобикаляне на забраните по букви а) или б).

а)

продажбата, доставката, трансфера или износа на оръжия и свързани с тях материали, предназначени единствено за подпомагане на или използване от Мисията за укрепване на мира в Централноафриканската република (MICOPAX), Международната мисия за подкрепа под африканско ръководство в ЦАР (MISCA), Интегрираната служба на ООН за изграждане на мира в Централноафриканската република (BINUCA) и звеното за защита към нея, Регионалната работна група (RTF) към Африканския съюз (АС), както и френските сили, разположени в ЦАР;

б)

продажбата, доставката, трансфера или износа на защитни облекла, включително бронебойни жилетки и военни каски, временно изнесени за ЦАР от персонал на ООН, персонал на Съюза или неговите държави членки, от представители на медиите, от хуманитарни работници, от персонал, работещ по програми за развитие, и от свързания с тези дейности персонал, единствено за тяхно лично ползване;

в)

продажбата, доставката, трансфера или износа на малки оръжия и свързани с тях материали, предназначени единствено за използване от международни патрули, отговарящи за сигурността в защитената зона на река Санга на територията на три държави, с цел осигуряване на защита срещу бракониерство, контрабанда със слонова кост и оръжия и други дейности, които противоречат на националните закони на ЦАР или на международните правни задължения на страната;

а)

продажбата, доставката, трансфера или износа на несмъртоносно военно оборудване, предназначено единствено за хуманитарни или защитни цели, и свързана с него техническа помощ;

б)

продажбата, доставката, трансфера или износа на оръжия и друго свързано смъртоносно оборудване за силите за сигурност на ЦАР, предназначени единствено за подпомагане или използване в процеса на реформа на сектора за сигурност (РСС) в ЦАР;

в)

продажбата, доставката, трансфера или износа на оръжия и свързани с тях материали, както и на свързана техническа или финансова помощ, включително персонал,

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/53

(1)

В съответствие с член 32, параграф 5, първа алинея от Директива 2010/75/ЕС Кралство Испания представи на Комисията преходния национален план (наричан по-долу „ПНП“) по електронна поща на 21 декември 2012 г. (2) и с официално писмо от 28 декември 2012 г., което беше получено от Комисията на 2 януари 2013 година (3).

(2)

На ПНП е извършена оценка в съответствие с член 32, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2010/75/ЕС и с Решение за изпълнение 2012/115/ЕС на Комисията (4).

(3)

По време на своята оценка на пълнотата на ПНП, представен от Кралство Испания, Комисията установи, че много инсталации, включени в ПНП, не съответстваха на инсталациите, отчетени в отчета за емисиите за 2009 г., представен от Кралство Испания съгласно Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5). Комисията установи също така, че за инсталация 5 приносът за постигане на тавана по ПНП на SO2 за периода 2001—2007 г. е бил изчислен въз основа на минималната степен на десулфуризация, а за периода 2008—2010 г. този принос е определен чрез метода на нормите за допустими емисии, като условията за използване на този подход не са били изпълнени.

(4)

Тъй като несъответствията между данните в ПНП и в отчета за емисиите съгласно Директива 2001/80/ЕО затрудни оценката на ПНП, Комисията, в своето писмо от 11 юни 2013 г. (6), поиска от Кралство Испания да даде разяснения за установените различия. Комисията поиска също от Кралство Испания да преизчисли приноса на инсталация 5 към тавана по ПНП за SO2.

(5)

Кралство Испания предостави допълнителна информация на Комисията с писмо от 28 юни 2013 г. (7), с която беше дадено разяснение за различията между информацията в ПНП и в отчета за емисиите за 2009 г. съгласно Директива 2001/80/ЕО. Кралство Испания също така посочи в това писмо, че не е имало нужда да се преразглежда приносът на инсталация 5 към тавана по ПНП за SO2.

(6)

След допълнителна оценка на ПНП и след допълнителната информация, предоставена от Кралство Испания, Комисията изпрати второ писмо на Кралство Испания на 19 септември 2013 г. (8), в което тя потвърди своята позиция по отношение на използването на метода на минималната степен на десулфуризация за изчисляване на приноса на инсталация 5 към таваните по ПНП за SO2. Освен това Комисията отбеляза, че за инсталация 2 Кралство Испания е използвало норма за допустими емисии на SO2 от 800 mg/Nm3 за изчисляване на приноса на инсталацията за постигане на тавана по ПНП за 2016 г. въз основа на разпоредбите на член 5, параграф 2 от Директива 2001/80/ЕО, което е счетено от Комисията за неприложимо за тази цел. Комисията също така отбеляза, че при девет инсталации е била използвана норма за допустими емисии на NOx от 1 200 mg/Nm3 за изчисляване на техния принос за постигане на тавана по ПНП за 2016 г. въз основа на забележка 2 към таблица В.1 от допълнение В към приложението към Решение за изпълнение 2012/115/ЕС, но не е била предоставена информация относно съдържанието на летливи вещества в твърдото гориво, използвано в тези инсталации, с която да бъде обосновано прилагането на посочената забележка. Също така Комисията поиска допълнителна информация от Кралство Испания относно мерките, предвидени за всяка една от инсталациите, включени в ПНП, с цел да се гарантира своевременното спазване на нормите за допустими емисии, които ще се прилагат от 1 юли 2020 г. Накрая Комисията поиска от Кралство Испания да ѝ предостави допълнителна информация за инсталациите, които използват няколко вида горива или включват различни видове инсталации, отнасяща се за количествата използвани горива, нормите за допустими емисии на отпадни газове, средния дебит на отпадните газове и коефициентите на преобразуване поотделно за всяко от използваните горива, или за всеки вид инсталации.

(7)

В писмото си от 30 септември 2013 г. (9), допълнено с писмо от 10 октомври 2013 г. (10), Кралство Испания отговори на въпросите на Комисията и предостави допълнителни данни. За инсталация 2 Кралство Испания повтори становището си, че не е имало нужда от промяна на използваната норма за допустими емисии на SO2, тъй като то счита, че член 5, параграф 2 от Директива 2001/80/ЕО е бил приложим в това отношение. За инсталация 5 Кралство Испания продължи да твърди, че е имало право да използва комбинация от метода на минималната степен на десулфуризация и метода на нормата за допустими емисии. Кралство Испания предостави информация относно съдържанието на летливи вещества в твърдото гориво, използвано през периода 2001—2010 г. от деветте инсталации, за които нормата за допустими емисии на NOx от 1 200 mg/Nm3 е била приложена за изчисляване на тавана за 2016 г., което показва, че само за инсталации 3, 4 и 19 средногодишното съдържание на летливи вещества в използваното твърдо гориво е било под 10 % за всяка от годините от периода между 2001 и 2010 г., докато при инсталации 13, 15, 17, 18, 24 и 25 средногодишното равнище е надхвърляло 10 % в продължение на една или повече години. Кралство Испания заяви, че за всички 9 инсталации средната стойност на съдържанието на летливи вещества в продължение на целия референтен период (2001—2010 г.) е била под стойността, посочена в забележка 2 към таблица В.1 от допълнение В към приложението към Решение за изпълнение 2012/115/ЕС.

(8)

Въз основа на информацията, получена от испанските органи на 30 септември 2013 г. и на 10 октомври 2013 г., Комисията отбеляза, че за инсталациите, използващи няколко вида гориво, за които са предоставени норми за допустими емисии за всички изгаряни горива, а също и за една инсталация, за която е представена усреднена за всички изгаряни горива норма за допустими емисии, е необходимо да се изясни как са изчислени приносите към общите тавани от тези инсталации, с посочване на нормите за допустими емисии и средногодишния дебит на отпадните газове, използвани за всяко гориво, което се изгаря в тези инсталации.

(9)

След крайната оценка на ПНП, нотифициран от Кралство Испания, изменена в съответствие с допълнителната информация и включваща големите горивни инсталации, изброени в приложение I към настоящото решение, Комисията определи три основни елемента, които не са в съответствие с приложимите разпоредби, както следва:

(10)

В допълнение Комисията посочи няколко инсталации в ПНП, за които информацията е все още непоследователна и/или трябва да бъдат допълнени липсващи данни. Пълният списък на липсващите данни и исканията за пояснение е включен в приложение II към настоящото решение.

(11)

Следователно ПНП, нотифициран от Кралство Испания, не следва да бъде приет,

а)

за инсталация 2 — коригиране на нормата за допустими емисии за SO2, прилагана за изчисляване на нейния принос за постигане на тавана за 2016 г.; инсталацията не отговаря на условията за прилагане на норма за допустими емисии от 800 mg/Nm3 за SO2 за изчисляване на нейния принос за постигане на тавана по ПНП за 2016 г., въз основа на разпоредбите на член 5, параграф 2 от Директива 2001/80/ЕО, тъй като тази норма за допустими емисии не е посочена в член 32, параграф 3, втора алинея от Директива 2010/75/ЕС;

б)

за инсталация 5 — коригиране на метода за изчисляване на нейния принос за постигане на тавана по ПНП за 2016 г. за SO2; този принос се изчислява за целия период 2001—2010 г. или въз основа на минималната степен на десулфуризация, или въз основа на нормите за допустими емисии;

в)

за инсталации 13, 15, 17, 18, 24 и 25 — коригиране на нормите за допустими емисии, прилагани за изчисляване на техния принос за постигане на тавана за NOx за 2016 г.; за да отговарят инсталациите на условията за прилагане на норма за допустими емисии от 1 200 mg/Nm3, Кралство Испания следва да докаже, че средногодишното съдържание на летливи вещества в използваното в инсталациите твърдо гориво е било под 10 % в референтните години, разглеждани за ПНП;

г)

правилно актуализиране на общите тавани на емисиите за всички години, изчислени в съответствие с коригираните стойности, упоменати в предходните точки;

д)

изясняване на всички въпроси и допълване на данните, както е посочено в приложение II към настоящото решение.

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/58

(1)

Съгласно член 22 от Директива 2000/29/ЕО държавите членки могат да получат от Съюза финансови средства за фитосанитарен контрол за покриване на разходите, пряко свързани с необходимите мерки, които са били предприети или се планира да бъдат предприети за целите на борбата с вредители, въведени от трети държави или от други области в Съюза, за да бъдат унищожени или в случай че това не е възможно — да се спре разпространението им.

(2)

Германия представи три искания за финансово участие. Първото е подадено на 30 април 2013 г. и е свързано с мерките за унищожаване или спиране на разпространението на Diabrotica virgifera в Райнланд-Пфалц, предприети през 2012 г. Огнището на зараза с посочения вредител бе установено в този район през август и септември 2012 г.

(3)

Второто е подадено на 30 април 2013 г. и е свързано с мерките за борба с Anoplophora glabripennis в Северен Рейн-Вестфалия, предприети в периода от август 2011 г. до август 2012 г. Огнището на зараза с посочения вредител бе установено в този район през 2009 г.

(4)

Третото искане на Германия бе подадено на 24 април 2013 г. и е свързано с мерките за унищожаване или спиране на разпространението на Diabrotica virgifera в Баден-Вюртемберг, предприети през 2012 г. Огнищата на зараза с посочения вредител бяха установени в различни селски и градски райони на посочената провинция (Алб-Донаукрайс, Биберах, Брайсгау-Хохшварцвалд, Емендинген, Карлсруе, Констанц, Льоррах, Ращат и Равенсбург) през различни години — 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Мерките, предприети през посочените години, също са били предмет на съфинансиране през 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г.

(5)

На 17 април 2013 г. Испания представи четири искания за финансово участие. Първото е свързано с предприетите през 2012 г. мерки за борба с Bursaphelenchus xylophilus под формата на засилени инспекции в четирите автономни области, граничещи с Португалия.

(6)

Второто искане на Испания е свързано с мерките за борба с Bursaphelenchus xylophilus в Галисия, които са били предприети или се планира да бъдат предприети през 2013 г. Огнището на зараза с посочения вредител бе установено в района Ас Невес през 2010 г.

(7)

Третото искане е свързано с мерките за борба с Pomacea insularum в Каталония, които са били предприети или се планира да бъдат предприети през 2013 г. Огнището на зараза с посочения вредител бе установено през 2010 г.

(8)

Четвъртото искане на Испания е свързано с мерките за борба с Bursaphelenchus xylophilus в Естремадура, които са били предприети или се планира да бъдат предприети през 2013 г. Огнището на зараза с посочения вредител бе установено през 2012 г. в района Валверде дел Фресно.

(9)

На 30 април 2013 г. Франция представи две искания за финансово участие. Първото е свързано с мерките за борба с Anoplophora glabripennis в Елзас, които са били предприети или се планира да бъдат предприети в периода от юли 2012 г. до ноември 2013 г. Във Франция бяха предприети мерки, тъй като през юли 2011 г. бе установено наличието на посочения вредител в граничната област с Германия.

(10)

Второто искане е свързано с мерките за борба с Rhynchophorus ferrugineus в област Прованс-Алпи-Лазурен бряг (PACA), които са били предприети или се планира да бъдат предприети в периода от октомври 2012 г. до септември 2013 г. Първоначалните огнища на зараза с посочения вредител бяха установени през 2009 г. Мерките, предприети през периода от септември 2009 г. до септември 2012 г., също са били предмет на съфинансиране през 2010 г. и 2012 г.

(11)

На 30 април 2013 г. Нидерландия подаде искане за финансово участие. Искането е свързано с мерките за борба с Anoplophora glabripennis в района на Винтерсвейк, предприети в периода от юли до октомври 2012 г. Появата на посочения вредител бе установена на 10 юли 2012 г.

(12)

На 30 април 2013 г. Португалия подаде две искания за финансово участие, свързани с мерките, предприети за борба с Bursaphelenchus xylophilus. Първото е свързано с мерките, които са били предприети или се планира да бъдат предприети през 2013 г. и 2014 г. в континенталната част от територията на Португалия в буферната зона на границата с Испания.

(13)

Второто искане на Португалия засяга изключително мерките, предприети през 2013 г. по отношение на термичната обработка на дървесина или дървен опаковъчен материал в област Сетубал. Мерките, предприети през 2010 г., 2011 г. и 2012 г., също са били предмет на съфинансиране през 2011 г. и 2012 г.

(14)

В своите искания Германия, Испания, Франция, Нидерландия и Португалия посочват, че са изготвили свои програми за действие за унищожаването или спирането на разпространението на посочените по-горе вредители, въведени на тяхна територия. В програмите са определени целите, които да бъдат постигнати, мерките, които да бъдат предприети, тяхната продължителност и разходите по тях.

(15)

Всички посочени по-горе мерки представляват различни видове мерки за фитосанитарен контрол, в т.ч. унищожаване на заразени дървета или култури, прилагане на продукти за растителна защита, хигиенни техники, инспекции и изследвания, извършени официално или по официално искане за мониторинг на наличието или степента на заразяване със съответните вредители, както и замяна на унищожените растения, по смисъла на член 23, параграф 2, букви а), б) и в) от Директива 2000/29/ЕО.

(16)

Германия, Испания, Франция, Нидерландия и Португалия подадоха заявления за финансово участие от Съюза във връзка с посочените искания в съответствие с изискванията, установени в член 23 от Директива 2000/29/ЕО, и по-специално параграфи 1 и 4 от нея, и в съответствие с Регламент (ЕО) № 1040/2002 на Комисията (2).

(17)

Техническата информация, предоставена от Германия, Испания, Франция, Нидерландия и Португалия, позволи на Комисията да направи прецизен и обстоен анализ на ситуацията. Комисията заключи, че условията за предоставяне на финансово участие от страна на Съюза, установени по-специално в член 23 от Директива 2000/29/ЕО, са изпълнени. Поради това е целесъобразно да бъде предоставено финансово участие от страна на Съюза за покриване на разходите по посочените искания.

(18)

Мерките и разходите, които са допустими за финансово участие от страна на Съюза, бяха ясно посочени в писмо от 25 май 2012 г. от ГД „Здравеопазване и политика за потребителите“ на Комисията до ръководителите на фитосанитарните служби на държавите членки.

(19)

В съответствие с член 23, параграф 5, втора алинея от Директива 2000/29/ЕО финансовото участие от страна на Съюза може да покрие до 50 % от допустимите разходи за мерки, които са били предприети в срок от не повече от две години след датата на установяване на появата на вредител, или за мерки, които са предвидени за този срок. В съответствие с трета алинея от същия член обаче този срок може да бъде удължен до четири години, ако се установи, че целта на мерките ще бъде постигната в рамките на приемлив допълнителен период, като в този случай делът на финансовото участие от страна на Съюза намалява прогресивно през съответните години.

(20)

Предвид заключенията от проведеното в периода от 24 до 26 юни 2013 г. заседание на работната група на Комисията за фитосанитарна оценка относно оценката на посочените искания, целесъобразно е двегодишният срок за съответните искания да се удължи, като в същото време делът на финансовото участие от страна на Съюза за посочените мерки се намали на 45 % от допустимите разходи за третата година и на 40 % за четвъртата година на посочените искания.

(21)

Следователно финансовото участие от страна на Съюза до 50 % от допустимите разходи следва да се прилага за следните искания: Германия — Баден-Вюртемберг, Diabrotica virgifera, селските райони на Алб-Донаукрайс, Биберах, Карлсруе, Ращат и Равенсбург (2012 г.), Германия — Diabrotica virgifera, Райнланд-Пфалц (2012 г.), Испания — Естремадура, Bursaphelenchus xylophilus (2013 г.), Франция — Anoplophora glabripennis, (от ноември 2012 г. до октомври 2013 г.), Нидерландия — Anoplophora glabripennis, района на Винтерсвейк (от юли до октомври 2012 г.).

(22)

Следователно финансовото участие от страна на Съюза до 45 % от допустимите разходи следва да се прилага за следните искания: Германия — Anoplophora glabripennis (от август 2011 г. до август 2012 г.), Германия — Баден-Вюртемберг, Diabrotica virgifera, селските райони на Брайсгау-Хохшварцвалд и град Фрайбург (2012 г.), тъй като съответните мерки вече са били предмет на финансово участие от страна на Съюза съгласно решения 2011/868/ЕС (3) и 2012/789/ЕС (4) за първите две години от тяхното прилагане.

(23)

Освен това следва да се прилага финансово участие от страна на Съюза до 40 % за четвъртата година за следните искания: Германия — Баден-Вюртемберг, Diabrotica virgifera, селските райони на Емендинген, Льоррах и Констанц (2012 г.), Испания — Каталония, Pomacea insularum (2013 г.), Испания — Галисия, Bursaphelenchus xylophilus (2013 г.), Франция — Rhynchophorus ferrugineus (от октомври 2012 г. до септември 2013 г.), Португалия — Bursaphelenchus xylophilus, област Сетубал (2013 г.), тъй като мерките вече са били предмет на финансово участие от страна на Съюза съгласно Решение 2010/772/ЕС на Комисията (5) (Германия, Испания — Pomacea insularum, Франция и Португалия), решения за изпълнение 2011/868/ЕС (Германия, Испания и Португалия) и/или 2012/789/ЕС (Германия, Испания, Франция и Португалия) за първите три години от тяхното прилагане.

(24)

В съответствие с член 23, параграф 6, първа и втора алинея от Директива 2000/29/ЕО може да се предприемат по-нататъшни действия предвид развитието на ситуацията в Съюза и да се вземе решение за отпускане на финансови средства от Съюза за такива по-нататъшни действия. Посочените действия трябва да бъдат обвързани с определени изисквания или допълнителни условия, ако те са необходими за постигането на съответните цели. Освен това, в съответствие с член 23, параграф 6, трета алинея, в случай че такива по-нататъшни действия по същество са предвидени за защита на територии на Съюза, различни от тази на засегнатата държава членка, може да бъде взето решение финансовото участие от Съюза да покрива повече от 50 % от разходите.

(25)

При съфинансирането на действия срещу Bursaphelenchus xylophilus в Португалия максималният срок от четири години, установен в член 1, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 1040/2002, е изтекъл от 2012 г. Предвид голямото значение обаче на Bursaphelenchus xylophilus за иглолистните растения и дървен материал, бързината, с която болестта се разпространява, близостта на Испания до областта, обозначена в Португалия за посочения вредител, и възможното отражение върху горите в Съюза и международната търговия с дървен материал е необходимо да се предприемат по-нататъшни действия, за да се постигне целта за фитосанитарна защита на територията на Съюза — както в Португалия, така и в други държави членки. Посочените действия следва да се отнасят за мерки, предприети от Португалия в буферната зона, граничеща с Испания. Поради това съфинансирането на посочените по-нататъшни действия следва да се прилага за искането на Португалия за 2013 г. и 2014 г. за мерки за борба с Bursaphelenchus xylophilus в буферната зона, граничеща с Испания. Освен това е целесъобразно да се определи по-висок дял на финансово участие от страна на Съюза, и по-конкретно 75 %, тъй като се смята, че посочените действия имат за цел основно да защитят частта от територията на Съюза, различна от Португалия.

(26)

Испания е провела засилени инспекции за Bursaphelenchus xylophilus в граничната област с Португалия — в автономни области Андалусия, Кастилия и Леон, Естремадура и Галисия, като е обхванала области, които не са обозначени за посочения вредител. Посочените инспекции имат за цел засилен надзор с цел ранно откриване и унищожаване на вредителя в посочените области с оглед защитата на останалата част от територията на Съюза. Испания вече е заделила значителни ресурси за овладяване на две изолирани огнища на зараза с Bursaphelenchus xylophilus в Естремадура и Галисия. Смята се, че посочените действия имат за цел основно да защитят територията на Испания, както и територии на Съюза, различни от Испания, предвид голямото значение на Bursaphelenchus xylophilus за иглолистните растения и дървен материал, бързината, с която болестта се разпространява, и възможното отражение върху горите в Съюза и международната търговия с дървен материал. Поради това е целесъобразно за съответното искане да се определи по-висок дял на финансово участие от страна на Съюза, и по-конкретно 75 %.

(27)

През април 2013 г. при работно посещение от Хранителната и ветеринарна служба на Комисията (по-нататък „FVO“) бяха установени редица недостатъци при прилагането на спешните мерки на Съюза срещу Bursaphelenchus xylophilus, приети в съответствие с Решение за изпълнение 2012/535/ЕС на Комисията (6). Посочените недостатъци се отнасят за мерките, предприети от Португалия в буферната зона, граничеща с Испания. По-специално отсичането, отстраняването и унищожаването на дървета — гостоприемници на нематода по боровата дървесина, които са мъртви, в лошо здравословно състояние или са разположени в области, засегнати от пожари или бури, не са били извършени в срока, определен с Решение за изпълнение 2012/535/ЕС. Като се отбелязва фактът, че поради същите причини с решения 2011/868/ЕС и 2012/789/ЕС Комисията реши да приложи намален дял на съфинансиране за подобни искания през 2011 г. и 2012 г., изглежда целесъобразно съфинансирането във връзка с посочените действия да бъде намалено допълнително. Посоченото намаление следва да бъде пропорционално на срока, за който при работното си посещение FVO е установила неправилно прилагане на мерките на Съюза, а именно за първото тримесечие на 2013 г.

(28)

В съответствие с член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета (7) фитосанитарните мерки се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. За целите на финансовия контрол на посочените мерки следва да се прилагат членове 9, 36 и 37 от горепосочения регламент.

(29)

В съответствие с член 84 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (8) и член 94, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията (9), поемането на задължение за разходи от бюджета на Съюза се предхожда от решение за финансиране, прието от институцията, на която са делегирани правомощия, което съдържа съществените елементи на предполагащото извършване на разходи действие.

(30)

Настоящото решение представлява решение за финансиране за разходите, предвидени в исканията за съфинансиране, представени от държавите членки.

(31)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния фитосанитарен комитет,

а)

съответната държава членка е предоставила доказателства за предприетите мерки в съответствие с разпоредбите, установени в Регламент (ЕО) № 1040/2002;

б)

съответната държава членка е подала искане за плащане до Комисията в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 1040/2002.

24.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 352/65

(1)

Регламент (ЕО) № 58/2003 оправомощава Комисията да делегира правомощия на изпълнителните агенции за цялостно или частично изпълнение на програма или проект на Съюза, от нейно име и на нейна отговорност.

(2)

Целта на оправомощаването на изпълнителни агенции е да се даде възможност на Комисията да се съсредоточи върху основните си дейности и функции, които не могат да бъдат възложени външно, без при това да се изгуби контролът върху или крайната отговорност за дейностите, управлявани от тези изпълнителни агенции.

(3)

Делегирането на свързаните с изпълнението на дадена програма задачи на изпълнителна агенция изисква ясно разграничение между етапа на програмиране, където се изисква голяма степен на свобода на преценката при избора на варианти въз основа на политически съображения, което се осъществява от Комисията, и етапа на изпълнение на програмата, което следва да бъде поверено на изпълнителната агенция.

(4)

С Решение 2007/60/ЕО (2) Комисията създаде Изпълнителната агенция за трансевропейска транспортна мрежа и я натовари с управлението на дейностите на Общността в областта на трансевропейската транспортна мрежа.

(5)

Впоследствие Комисията удължи периода на работа на Изпълнителната агенция за трансевропейска транспортна мрежа с Решение 2008/593/ЕО (3) и определи наново нейните цели и задачи, така че тя да поеме отговорност също и за усвояването на финансовата помощ от бюджета на трансевропейската транспортна мрежа по многогодишната финансова рамка за 2007—2013 г.