ISSN 1977-0618

doi:10.3000/19770618.L_2013.347.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 347

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 56
20 декември 2013 г.


Съдържание

 

I   Законодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) № 1285/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за изграждане и експлоатация на европейските навигационни спътникови системи и за отмяна на Регламент (ЕО) № 876/2002 на Съвета и на Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета

1

 

*

Регламент (ЕС) № 1286/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за създаване на програма за действие за подобряване на функционирането на системите за данъчно облагане в Европейския съюз за периода 2014—2020 г. (Фискалис 2020) и за отмяна на Решение № 1482/2007/ЕО

25

 

*

Регламент (ЕС) № 1287/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1639/2006/ЕО ( 1 )

33

 

*

Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за създаване на Еразъм + — програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО ( 1 )

50

 

*

Регламент (ЕС) № 1289/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване

74

 

*

Регламент (ЕС) № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в Хоризонт 2020 — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1906/2006 ( 1 )

81

 

*

Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за установяване на Хоризонт 2020 — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO ( 1 )

104

 

*

Регламент (ЕС) № 1292/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за изменение на Регламент (ЕО) № 294/2008 за създаване на Европейски институт за иновации и технологии ( 1 )

174

 

*

Регламент (ЕС) № 1293/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE)и за отмяна на Регламент (ЕО) № 614/2007 ( 1 )

185

 

*

Регламент (ЕС) № 12942013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма за действие за митниците в Европейския съюз за периода 2014—2020 г. (Митници 2020) и за отмяна на Решение № 624/2007/ЕО

209

 

*

Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за създаване на програма Творческа Европа (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО ( 1 )

221

 

*

Регламент (ЕС) № 1296/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации (EaSI) и за изменение на Решение № 283/2010/ЕС за създаване на Европейски механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване "Прогрес" ( 1 )

238

 

*

Регламент (ЕС) № 1297/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета по отношение на някои разпоредби относно финансовото управление за определени държави членки, които изпитват или са застрашени от сериозни затруднения с финансовата стабилност, относно правилата за освобождаване на бюджетни задължения по отношение на някои държави членки и относно правилата за плащанията на окончателното салдо

253

 

*

Регламент (ЕС) № 1298/2013 на европейския парламент и на съвета от 11 декември 2013 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета по отношение на финансовите средства, отпуснати за някои държави членки от Европейския социален фонд

256

 

*

Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел Европейско териториално сътрудничество

259

 

*

Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета

281

 

*

Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта Инвестиции за растеж и работни места, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006

289

 

*

Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи

303

 

*

Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета

320

 

*

Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета

470

 

*

Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета

487

 

*

Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета

549

 

*

Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета

608

 

*

Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007

671

 

*

Регламент (ЕС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006

855

 

*

Регламент (ЕС) № 1310/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно определяне на някои преходни разпоредби във връзка с подпомагането на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), за изменение на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на ресурсите и тяхното разпределение за 2014 г. и за изменение на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съветаи регламенти (ЕС) № 1307/2013, (ЕС) № 1306/2013 и (ЕС) № 1308/2013на Европейския парламент и на Съвета във връзка с прилагането им през 2014 г.

865

 

*

Регламент (EC, Euratom) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 година за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020

884

 

 

РЕШЕНИЯ

 

*

Решение № 1312/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно стратегическата иновационна програма на Европейския институт за иновации и технологии (EIT): приносът на EIT за по-иновативна Европа ( 1 )

892

 

*

Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно Механизъм за гражданска защита на Съюза ( 1 )

924

 

 

II   Незаконодателни актове

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (Евратом) № 1314/2013 на Съвета от 16 декември 2013 г. относно програмата за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия (2014—2018 г.) в допълнение към Рамковата програма за научни изследвания и иновации Хоризонт 2020

948

 

 

РЕШЕНИЯ

 

 

2013/743/ЕС

 

*

Решение на Съвета от 3 декември 2013 година за създаване на специфичната програма за изпълнение на Хоризонт 2020 — рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на решения 2006/971/EC, 2006/972/EC, 2006/973/EC, 2006/974/EC и 2006/975/EC ( 1 )

965

 


 

(1)   текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Законодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

20.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 347/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1285/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 декември 2013 година

за изграждане и експлоатация на европейските навигационни спътникови системи и за отмяна на Регламент (ЕО) № 876/2002 на Съвета и на Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 172 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателен акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)

Европейската политика в областта на спътниковата навигация има за цел да осигури на Съюза две навигационни спътникови системи, а именно създадената по програма „Галилео“ система и системата EGNOS (наричани по-долу „системите“). Тези системи са резултат съответно от програмите „Галилео“ и EGNOS. Всяка една от двете инфраструктури е съставена от спътници и мрежа от наземни станции.

(2)

Програмата „Галилео“ има за цел изграждането и експлоатацията на първата инфраструктура за спътникова навигация и позициониране, проектирана специално за граждански цели, която може да бъде използвана от широк кръг участници от публичния и частния сектор в Европа и по целия свят. Създадената по програмата „Галилео“ система функционира независимо както от другите съществуващи системи, така и от тези, които биха могли да бъдат създадени, като по този начин допринася, наред с другото, за стратегическата самостоятелност на Съюза, както беше подчертано от Европейския парламент и от Съвета.

(3)

Програмата EGNOS има за цел подобряване на качеството на отворените сигнали от съществуващите глобални навигационни спътникови системи (ГНСС), както и тези от отворените услуги, предлагани от системата, създадена по програмата „Галилео“, когато има такива. Услугите, предоставяни по програмата EGNOS, следва да покриват като приоритет териториите на държавите-членки, географски разположени в Европа, включващи за тази цел и Азорските острови, Канарските острови и Мадейра.

(4)

Европейският парламент, Съветът, Европейският икономически и социален комитет и Комитетът на регионите оказваха последователно пълна подкрепа за програмите „Галилео“ и EGNOS.

(5)

Тъй като програмите „Галилео“ и EGNOS се намират в напреднал етап на развитие, в резултат на което системите са във фаза на експлоатация, е необходим специален правен инструмент, за да се отговори на потребностите им, по-специално по отношение на ръководството и сигурността, да се съобрази изискването за добро финансово управление и да насърчи използването на системите.

(6)

Системите са инфраструктури, изградени като трансевропейски мрежи, чието използване значително надхвърля националните граници на държавите-членки. Освен това предлаганите чрез тези системи услуги допринасят за широк кръг икономически и социални дейности, включително разработването на трансевропейски мрежи в областта на транспортната, далекосъобщителната и енергийната инфраструктура.

(7)

Програмите „Галилео“ и EGNOS са инструмент на промишлената политика и част от стратегията „Европа 2020“, както е изтъкнато в съобщението на Комисията от 17 ноември 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията. Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“. Програмите са посочени и в съобщението на Комисията от 4 април 2011 г.„Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“. Тези програми осигуряват многобройни ползи за икономиката и гражданите на Съюза, чиято обща стойност се изчислява на около 130 милиарда евро за периода 2014—2034 г.

(8)

Все по-голям брой стопански сектори, по-специално транспортът, далекосъобщенията, селското стопанство и енергетиката, все повече използват навигационни спътникови системи. Публичните органи също могат да се възползват от тези системи в различни области, като услуги за спешна помощ, полиция, управление на кризи или управление на границите. Развитието на използването на навигационни спътникови системи носи огромни ползи за стопанството, обществото и околната среда. Тези социално-икономически ползи се подразделят в три основни категории: преки ползи, произтичащи от разрастването на космическия пазар, преки ползи, произтичащи от разрастването на пазара надолу по веригата на основани на ГНСС приложения и услуги, и косвени ползи, произтичащи от появата на нови приложения или трансфер на технологии в други сектори, които разкриват нови пазарни възможности в други сектори, увеличават производителността в промишлеността като цяло и носят ползи за обществото, като водят до намаляване на замърсяването на околната среда или като подобряват нивата на безопасност и сигурност.

(9)

Следователно е важно Съюзът да подкрепя разработването на приложения и услуги, основани на системите. Това ще позволи на гражданите на Съюза да извлекат ползи от системите и ще осигури запазването на общественото доверие в програмите „Галилео“ и EGNOS. Подходящият инструмент за финансиране на научноизследователските и иновационните дейности, свързани с разработването на основани на ГНСС приложения, е Хоризонт 2020 - рамкова програма за научни изследвания и иновации („Хоризонт 2020“), установена с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2). Въпреки това една много конкретна част от научноизследователските и развойните дейности нагоре по веригата следва да се финансира от бюджета, разпределен за програмите „Галилео“ и EGNOS съгласно настоящия регламент, когато тези дейности засягат основни елементи като чипсетове и приемници, функциониращи чрез „Галилео“, което ще улесни разработването на приложения между различните стопански сектори. Такова финансиране обаче не следва да излага на риск разгръщането или експлоатацията на инфраструктурите, създадени в рамките на програмите.

(10)

Предвид нарастващото използване на спътниковата навигация в многобройни области на дейност е възможно прекъсването в предоставянето на услугите да доведе до значителни вреди за съвременното общество и до загуби за много икономически оператори. Освен това, поради стратегическото си измерение навигационните спътникови системи представляват чувствителни инфраструктури, които могат да са обект на недобросъвестно използване. Тези фактори могат да засегнат сигурността на Съюза, неговите държави-членки и неговите граждани. По тази причина изискванията по отношение на сигурността следва да се отчитат при проектирането, развитието, разгръщането и експлоатацията на инфраструктурите, създадени по програмите „Галилео“ и EGNOS в съответствие със стандартната практика.

(11)

Програмата „Галилео“ включва вече приключила фаза на дефиниране, фаза на развитие и валидиране, която продължава до 2013 г., фаза на разгръщане, започнала през 2008 г. и която следва да завърши през 2020 г., и фаза на експлоатация, която следва постепенно да започне от 2014—2015 г., така че цялата система да бъде напълно работеща през 2020 г. Първите четири работещи спътника бяха изградени и изстреляни по време на фазата на развитие и валидиране, а пълната конфигурация от спътници следва да бъде завършена по време на фазата на разгръщане и да бъде допълвана по време на фазата на експлоатация. Свързаната с тях наземна инфраструктура следва да бъде разработвана и експлоатирана в съответствие с това.

(12)

Програмата EGNOS е във фаза на експлоатация от обявяването за работещи на отворената услуга и услугата за безопасност на човешкия живот по тази програма— съответно през октомври 2009 г. и март 2011 г. При спазване на ограниченията от техническо и финансово естество и въз основа на международни споразумения, географското покритие на услугите, предоставяни чрез системата EGNOS, може да се разшири до други райони на света, и по-специално до териториите на държавите кандидатки, на трети държави, които са асоциирани към инициативата за Единно европейско небе, и на държавите в рамките на Европейската политика за съседство. Това разширяване към други райони на света не следва обаче да се финансира от бюджетните кредити, предназначени за програмите „Галилео“ и EGNOS съгласно Регламент (ЕС,Евратом)) № 1311/2013 на Съвета (3) и не следва да забавя разширяването на покритието на териториите на държавите-членки, които са географски разположени в Европа.

(13)

Първоначалният проект за услугата за безопасност на човешкия живот в рамките на програмата „Галилео“, предвидена в Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета (4), беше променен, за да се осигури оперативна съвместимост с други ГНСС, да се отговори ефективно на потребностите на ползвателите, свързани с безопасността на човешкия живот, и да се намалят сложността, рисковете и разходите за необходимата инфраструктура.

(14)

За да се увеличи в максимална степен използването на услугата за безопасност на човешкия живот в рамките на програмата EGNOS, тя следва да се предоставя, без да се начисляват преки такси на ползвателите. Публично регулираната услуга ("public regulated service" —"PRS"), създадена по програмата "Галилео", също следва да се предоставя безплатно на следните ползватели на PRS по смисъла на Решение № 1104/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5): държавите-членки, Съветът, Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и надлежно оправомощени агенции на Съюза. Липсата на такси не следва да бъде разбирана като засягаща разпоредбите относно разходите за дейността на компетентния орган за PRS, предвидени в Решение № 1104/2011/ЕС.

(15)

За да се оптимизира използването на предоставяните услуги, системите, мрежите и услугите, получени по програмите „Галилео“ и EGNOS, следва да са съгласувани и оперативно съвместими помежду си и, доколкото е възможно —с други навигационни спътникови системи и с конвенционалните средства за навигация, когато тази съгласуваност и оперативна съвместимост са предвидени в международно споразумение, без при това да се засяга целта за стратегическа самостоятелност.

(16)

Тъй като по принцип програмите „Галилео“ и EGNOS изцяло се финансират от Съюза, следва да се предвиди, че Съюзът е собственик на всички материални или нематериални активи, създадени или разработени по тези програми. За да бъдат спазени в пълна степен основните права в областта на собствеността, следва да се постигнат необходимите договорености със сегашните собственици, по-специално относно основните елементи на инфраструктурите и тяхната сигурност. Следва да е ясно, че разпоредбите относно собствеността върху нематериални активи, предвидени в настоящия регламент, не се прилагат за неимуществените права, които са непрехвърлими съгласно приложимото национално право. Тази собственост на Съюза не следва да засяга възможността Съюзът, в съответствие с настоящия регламент и когато това е целесъобразно с оглед всеки конкретен случай, да предоставя тези активи на трети лица или да се разпорежда с тях. По-специално, Съюзът следва да може да прехвърля на трети лица права върху интелектуална собственост, произтичащи от работата по програмите „Галилео“ и EGNOS, или да предоставя на трети лица лицензии във връзка с тях. За да се улесни приемането на спътниковата навигация на пазара, е необходимо да се гарантира по-специално, че трети лица могат да използват оптимално правата върху интелектуална собственост, произтичащи от програмите „Галилео“ и EGNOS, които принадлежат на Съюза, включително в социално-икономически план.

(17)

Разпоредбите относно собствеността на настоящия регламент не засягат активи, създадени или разработени извън програмите „Галилео“ и EGNOS. Тези активи може обаче в някои случаи да се окажат важни за резултатите от програмите. За да насърчи разработването на нови технологии извън програмите „Галилео“ и EGNOS, Комисията следва да насърчава трети лица да предоставят на вниманието ѝ нематериални активи от значение и, когато това би било от полза за програмите, да се договоря условия за подходящото използване на тези активи.

(18)

Фазите на разгръщане и експлоатация на програмата „Галилео“ и фазата на експлоатация на програмата EGNOS следва да бъдат изцяло финансирани от Съюза. Въпреки това, в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (6) държавите-членки следва да имат възможност да предоставят на програмите „Галилео“ и EGNOS допълнително финансиране или непарични вноски въз основа на подходящи споразумения, за да се финансират допълнителни програмни елементи във връзка с евентуалните специфични цели на съответните държави-членки. Трети държави и международни организации също следва да могат да допринасят за програмите.

(19)

За да се гарантира непрекъснатост и стабилност на програмите „Галилео“ и EGNOS и предвид европейското им измерение и присъщата им европейска добавена стойност, е необходимо достатъчно и последователно финансиране за периодите на финансово планиране. Също така е необходимо да се посочи сумата, необходима през периода между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2020 г. за финансиране на приключването на фазите на разгръщане програмата „Галилео“, както и на фазата на експлоатацията на програмите „Галилео“ и EGNOS.

(20)

С Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 бе разпределена максимална сума от 7 071,73 милиона евро по текущи цени за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. за финансиране на дейностите във връзка с програмите „Галилео“ и EGNOS. За по-голяма яснота и за улесняване на контрола върху разходите, цялата сума следва да бъде разбита по различни категории. Въпреки това, за осигуряване на гъвкавост и за да се гарантира нормалното изпълнение на програмите, Комисията следва да може да преразпределя финансови средства от една категория в друга. Дейностите по програмата следва да включват също така защитата на системите и тяхното функциониране, включително при изстрелването на спътници. Във връзка с това участието в разходите за услугите, които могат да осигурят тази защита, би могло да се финансира от определения за програмите „Галилео“ и EGNOS бюджет, доколкото това е възможно при стриктно управление на разходите и при пълно съобразяване на максималната сума, установена в Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013. Такова участие следва да се използва само за предоставяне на данни и услуги, но не и за закупуването на инфраструктура. За непрекъснатост на програмите „Галилео“ и EGNOS в настоящия регламент е предвиден финансов пакет, който трябва да представлява основна референтна сума по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление (7) за Европейския парламент и Съвета по време на годишната бюджетна процедура.

(21)

В настоящия регламент следва да се уточнят дейностите, за които се отпускат бюджетните кредити на Съюза, разпределени за програмите „Галилео“ и EGNOS за периода 2014—2020 г. Тези бюджетни кредити следва да се отпускат основно за дейностите във връзка с фазата на разгръщане на програмата „Галилео“, включително дейностите по управление и наблюдение на тази фаза, както и за дейностите във връзка с експлоатацията на системата, създадена по програмата „Галилео“, включително за предварителни или подготвителни дейности по фазата на експлоатация на тази програма, както и за дейности във връзка с фазата на експлоатация на системата EGNOS. Те следва да се отпускат и за финансиране на определени други дейности, необходими за управлението и постигането на целите на програмите „Галилео“ и EGNOS, и по-специално в подкрепа на научни изследвания и разработване на основни елементи, например чипсетове и приемници, функциониращи чрез „Галилео“, включително, когато е целесъобразно, подходящи софтуерни модули за наблюдение на позиционирането и целостта. Тези елементи съставляват интерфейс между услугите, предлагани от инфраструктурите и приложенията надолу по веригата, и улесняват разработването на приложения в различни стопански сектори. Разработването им действа като катализатор за увеличаването на социалните и икономическите ползи от програмите, тъй като улеснява приемането на предлаганите услуги на пазара. Комисията следва ежегодно да докладва на Европейския парламент и Съвета относно прилаганата стратегия за управление на разходите.

(22)

Важно е да се отбележи, че в прогнозните инвестиционни и експлоатационни разходи за системите за периода 2014—2020 г. не са отчетени непредвидените финансови задължения, които може да се наложи Съюзът да поеме, по-специално свързаните със задължения, произтичащи от изпълнението на услугите или собствеността на Съюза върху системите, особено във връзка с неизправности на системите. Тези задължения са предмет на специален анализ от страна на Комисията.

(23)

Също така следва да се посочи, че бюджетните ресурси, предвидени с настоящия регламент, не покриват дейностите, финансирани със средства, разпределени за „Хоризонт 2020“, като например тези, които са свързани с разработването на произтичащи от системите приложения. Тези дейности ще спомогнат да се оптимизира използването на услугите, предоставяни в рамките на програмите „Галилео“ и EGNOS, да се осигури добра възвращаемост на инвестициите на Съюза от гледна точка на социалните и икономическите ползи и да се увеличат знанията, които имат предприятията от Съюза за технологията за спътникова навигация. Комисията следва да осигури прозрачност и яснота по отношение на различните източници на финансиране на отделните аспекти на програмите.

(24)

Освен това приходите от системите, произтичащи по-специално от търговската услуга, предоставяна от системата, установена по програмата „Галилео“, следва да се получават от Съюза, за да може той да получи частична компенсация за предходните си инвестиции, като тези приходи следва да се използват в подкрепа на целите на програмите „Галилео“ и EGNOS. Освен това в договорите, сключени със субекти от частния сектор, може да се предвиди механизъм за разделяне на приходите.

(25)

За да се избегнат превишаването на разходите и закъсненията, които препятстваха напредъка на програмите „Галилео“ и EGNOS през изминалите години, е необходимо да се увеличат усилията за контрол на рисковете, които биха могли да доведат до допълнителни разходи и/или закъснения, в съответствие с изискванията на Европейския парламент, изложени в Резолюция от 8 юни 2011 г. относно междинния преглед на европейските програми за спътникова навигация: оценка на прилагането, бъдещи предизвикателства и финансови перспективи (8) и в заключенията на Съветаот 31 март 2011 г. и посочени в съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за стратегията „Европа 2020“.

(26)

Доброто публично управление на програмите „Галилео“ и EGNOS изисква на първо място стриктно разпределение на отговорностите и задачите, по-специално между Комисията, Европейската агенция за ГНСС и Европейската космическа агенция (ЕКА), и, на второ място, постепенно адаптиране на управлението към оперативните потребности на системите.

(27)

Тъй като Комисията представлява Съюза, който по принцип самостоятелно осигурява финансирането на програмите „Галилео“ и EGNOS и е собственик на системите, тя следва да отговаря за напредъка по програмите и за общия надзор върху тях. Тя следва да управлява финансовите средства, разпределени за програмите съгласно настоящия регламент, да следи за изпълнението на всички дейности по програмите и да осигурява ясно разпределение на отговорностите и задачите, по-специално между Европейската агенция за ГНСС и ЕКА. За целта, освен задачите, свързани с тези общи отговорности и другите задачи, които са ѝ възложени съгласно настоящия регламент, на Комисията следва да се възложат специфични задачи. За да се оптимизират ресурсите и компетентността на отделните участници, Комисията следва да може да делегира определени задачи чрез споразумения за делегиране съгласно Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

(28)

Предвид значението за програмите „Галилео“ и EGNOS на наземната инфраструктура на системите и въздействието ѝ върху сигурността им, определянето на местоположението на тази инфраструктура следва да бъде една от специфичните задачи, възложени на Комисията. За разгръщането на наземната инфраструктура на системите следва да продължи да се прилага открит и прозрачен процес. Местоположението на тази инфраструктура следва да бъде определено, като се отчитат ограниченията от географско и техническо естество, свързани с оптималното географско разпределение на наземната инфраструктура и евентуалното наличие на съществуващи съоръжения и оборудване, подходящи за съответните задачи, както и като се съобразят потребностите от гледна точка на сигурността на всяка наземна станция, както и националните изисквания за сигурност на всяка държава-членка.

(29)

Европейската агенция за ГНСС беше създадена с Регламент (ЕС) № 912/2010 на Европейския парламент и на Съвета (9), за да се постигнат целите на програмите „Галилео“ и EGNOS и за да се изпълняват определени задачи във връзка с напредъка по тези програмите. Тя е агенция на Съюза, за която в качеството ѝ на орган по смисъла на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 се прилагат задълженията, приложими към агенциите на Съюза. Следва да ѝ се възложат определени задачи във връзка със сигурността на програмите и с възможното ѝ определяне за компетентен орган за PRS. Тя следва също така да допринася за популяризирането и пазарната реализация на системите, включително чрез установяване на връзка с ползвателите и потенциалните ползватели на услугите, предлагани по програмите „Галилео“ и EGNOS, и следва да събира информация относно техните изисквания и тенденциите на пазара на спътниковата навигация. Освен това тя следва да изпълнява задачи, които Комисията ѝ възлага с едно или повече споразумения за делегиране, обхващащи други различни специфични задачи във връзка с програмите, по-специално задачи, свързани с фазата на експлоатация на системите, включително оперативното управление на програмите, популяризиране на приложенията и услугите на пазара на спътниковата навигация и насърчаване на разработването на основни елементи, свързани с програмите. Тези споразумения за делегиране следва да включват общите условия за управление на финансовите средства, отпуснати на Европейската агенция за ГНСС, за да може като представител на Съюза Комисията да упражнява в пълна степен правомощията си за контрол.

Прехвърлянето на Европейската агенция за ГНСС на отговорността за задачи, свързани с оперативното управление на програмите „Галилео“ и EGNOS и тяхната експлоатация, следва да бъде постепенно и да зависи от успешното приключване на подходящ преглед във връзка с прехвърлянето, както и от готовността на Европейската агенция за ГНСС да поеме такива задачи, за да се гарантира непрекъснатост на програмите. За програмата EGNOS това прехвърляне следва да се осъществи на 1 януари 2014 г., а за програмата „Галилео“ то се очаква през 2016 г.

(30)

За фазата на разгръщане на програмата „Галилео“ Съюзът следва да сключи с ЕКА споразумение за делегиране, в което се определят задачите на ЕКА в тази фаза. Комисията като представител на Съюза следва да положи всички възможни усилия за сключване на споразумението за делегиране в рамките на шест месеца след началната дата на прилагане на настоящия регламент. Споразумението за делегиране следва по-специално да включва общите условия за управление на финансовите средства, отпуснати на ЕКА, за да може Комисията да упражнява в пълна степен правомощията си за контрол. Що се отнася до дейностите, които изцяло се финансират от Съюза, тези условия следва да осигуряват степен на контрол, сравнима с тази, която би се изисквала, ако ЕКА беше агенция на Съюза.

(31)

За фазата на експлоатация на програмите „Галилео“ и EGNOS Европейската агенция за ГНСС следва да сключи с ЕКА работни споразумения, в които се посочват задачите на последната при разработването на следващите поколения системи и оказването на техническа подкрепа във връзка със съществуващото поколение системи. Тези споразумения следва да са в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Те не следва да уреждат ролята на ЕКА по отношение на дейности, свързани с научните изследвания и технологиите, нито ранните фази на дейности по развитие и изследователски дейности във връзка с инфраструктури по програмите EGNOS и „Галилео“. Тези дейности следва да се финансират извън бюджета, определен за програмите, например с финансови средства, разпределени за „Хоризонт 2020“.

(32)

Отговорността за напредъка по програмите „Галилео“ и EGNOS включва по-специално отговорността за сигурността на самите програми, както и на системите и експлоатацията им. Освен в случаите на прилагане на Съвместно действие 2004/552/ОВППС на Съвета (10), което е необходимо да се преразгледа, за да се отразят промените в програмите „Галилео“ и EGNOS, тяхното управление и измененията в Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, внесени с Договора от Лисабон, Комисията отговаря за сигурността, дори ако определени задачи във връзка със сигурността се възложат на Европейската агенция за ГНСС. По-специално Комисията отговаря за създаването на механизмите за осигуряване на подходяща координация между отделните субекти, които отговарят за сигурността.

(33)

При прилагането на настоящия регламент по свързани със сигурността въпроси Комисията следва да се консултира със съответните експерти по сигурността на държавите-членки.

(34)

Предвид особения експертен опит, с който разполага ЕСВД, и редовните ѝ контакти с администрациите на трети държави и международни организации, тя е в състояние да подпомага Комисията при изпълнението на някои от нейните задачи във връзка със сигурността на системите и програмите „Галилео“ и EGNOS в областта на външните отношения, в съответствие с Решение 2010/427/ЕС на Съвета (11). Комисията следва да гарантира, че ЕСВД участва пълноценно в дейността по изпълнението на задачите във връзка със сигурността в областта на външните отношения. За тази цел на ЕСВД следва да се предостави цялата необходима техническа подкрепа.

(35)

За да се гарантира сигурността на информационния поток, в рамките на настоящия регламент съответните разпоредби относно сигурността следва да осигуряват степен на защита на класифицираната информация на ЕС, равностойна на степента, осигурена с правилата относно сигурността, установени в приложението към Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията (12), и с правилата на Съвета относно сигурността, установени в приложенията към Решение 2013/488/ЕС на Съвета (13). Всяка държава-членка следва да гарантира, че националните ѝ разпоредби относно сигурността се прилагат към всички физически лица, пребиваващи на нейна територия, и към всички правни образувания, установени на нейна територия, които обработват класифицирана информация във връзка с програмите „Галилео“ и EGNOS. Правилата на ЕКА относно сигурността и Решението от 15 юни 2011 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (14) следва да се считат за равностойни на правилата, установени в приложението към Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом, и с правилата относно сигурността, установени в приложенията към Решение 2013/488/ЕС.

(36)

Настоящият регламент не засяга нито действащите, нито бъдещите правила относно достъпа до документи, приети в съответствие с член 15, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Освен това настоящият регламент не следва да се тълкува като налагащ задължение на държавите-членки да не спазват конституционните си изисквания относно достъпа до документи.

(37)

За да се разпределят финансовите средства, които Съюзът е отпуснал за програмите „Галилео“ и EGNOS до определен таван, който Комисията следва да не надвишава, следва да се прилагат ефективни процедури за възлагане на обществени поръчки и по-специално да се сключват договори, договорени по начин, позволяващ да се гарантира оптимално използване на ресурсите, предоставяне на услуги със задоволително качество, нормално изпълнение на програмите, добро управление на риска и спазване на предложения график. Съответните възлагащи органи следва да положат необходимите усилия, за да спазят тези изисквания.

(38)

Тъй като по принцип програмите „Галилео“ и EGNOS ще бъдат финансирани от Съюза, при възлагането на обществени поръчки в рамките на тези програми следва да се спазват правилата на Съюза в областта на обществените поръчки и да се цели преди всичко да се получат максимални ползи от вложените парични средства, да се контролират разходите, да се намали рискът, да се повиши ефективността и да се намалят случаите на зависимост от един доставчик. Следва да се осигури свободен достъп и лоялна конкуренция по цялата верига на доставки и балансирани възможности за участие на отрасъла на всички нива, включително на новите участници и на малките и средните предприятия (МСП). Следва да се избягват възможните злоупотреби с господстващо положение или дългосрочната зависимост само от един доставчик. За да се намалят рисковете във връзка с програмите, да се избегне зависимостта само от един доставчик и да се гарантира по-добър общ контрол върху програмите и техните разходи и график, е важно да се използва повече от един източник на доставки, доколкото е целесъобразно. Освен това развитието на европейската промишленост следва да се запази и да се насърчава във всички области, свързани със спътниковата навигация в съответствие с международните споразумения, по които Съюзът е страна. Рискът от лошо изпълнение или от неизпълнение на договорите следва да се намали във възможно най-голяма степен. За тази цел изпълнителите следва да покажат последователни резултати при изпълнението на договорите от тяхна страна по отношение на поетите задължения и срока на договорите. Следователно възлагащите органи следва, когато е целесъобразно, да определят изискванията, свързани с надеждността на доставките и предоставянето на услуги.

Освен това при закупуване на стоки и услуги с чувствителен характер възлагащите органи може да поставят конкретни изисквания във връзка с тези покупки, по-специално с цел осигуряване на сигурността на информацията. Отраслите на Съюза следва да имат възможност да използват източници извън Съюза за определени елементи и услуги при доказани явни значителни предимства по отношение на качеството и разходите, като обаче се вземат предвид стратегическият характер на програмите и изискванията на Съюза в областта на сигурността и контрола върху износа. Целесъобразно е да се използват инвестициите в публичния сектор, промишления опит и компетентност, включително придобитите по време на фазите на дефиниране и на развитие и валидиране на програмите, като същевременно се гарантира съблюдаването на правилата във връзка със състезателния характер на процедурите за възлагане на обществени поръчки.

(39)

С цел да се подобри оценяването на общите разходи за даден продукт, услуга или работа, предмет на процедура за възлагане на обществена поръчка, включително дългосрочните им оперативни разходи, по време на процедурата следва да бъдат отчитани, когато е целесъобразно, общите разходи за целия полезен жизнен цикъл на продукта, услугата или работата, предмет на процедурата, посредством използването на подход, основан на икономическата ефективност, например оценка на разходите за целия жизнен цикъл, когато се цели възлагане въз основа на критерия за икономически най-изгодната оферта. За тази цел възлагащият орган следва да се увери, че методиката, предназначена за изчисляване на разходите за полезния жизнен цикъл на даден продукт, услуга или работа, е изрично посочена в тръжната документация или в обявлението за процедура за възлагане на обществена поръчка и позволява проверка на точността на информацията, предоставена от оферентите.

(40)

Спътниковата навигация е комплексна технология, която непрекъснато се променя. Това води до несигурност и рискове за договорите за обществени поръчки, сключени в рамките на програмите „Галилео“ и EGNOS, тъй като тези договори могат да включват дългосрочен ангажимент във връзка с оборудване или предоставяне на услуги. Тези особености налагат да се предвидят конкретни мерки в областта на обществените поръчки, които да се прилагат в допълнение на правилата по Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Така възлагащият орган следва да може да възстанови условията на равнопоставеност, когато преди обявлението за процедура за възлагане на обществена поръчка едно или няколко предприятия разполагат с повече информация за дейностите, свързани със съответната обществена поръчка. Също така следва да е възможно да се възложи обществена поръчка под формата на обществена поръчка с условни етапи, да се въведе възможността за внасяне, при определени условия, на изменение в договора за обществена поръчка в хода на неговото изпълнение или дори да се наложи минимална степен на използване на подизпълнители. На последно място, поради технологичната несигурност, която характеризира програмите „Галилео“ и EGNOS, цената на обществените поръчки не може винаги точно да се изчисли и поради това се оказва уместно да се сключват договори със специална форма, в които не се определя твърда и окончателна цена и се включват клаузи за защита на финансовите интереси на Съюза.

(41)

Следва да се отбележи, че в съответствие с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) държавите-членки следва да се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат програмите „Галилео“ и EGNOS или услугите. Следва също така да се посочи ясно, че съответните държави-членки следва да вземат всички необходими мерки, за да гарантират защитата на наземните станции, установени на тяхна територия. Освен това държавите-членки и Комисията следва да работят заедно и със съответните международни органи и регулаторни органи за осигуряване и защита на радиочестотния сектор, необходим за системата, установена по програмата „Галилео“, което да позволи пълното разработване и прилагане на приложенията, основани на тази система в съответствие с Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (15).

(42)

Предвид глобалния характер на системите е от ключово значение Съюзът да сключва споразумения с трети държави и международни организации в рамките на програмите „Галилео“ и EGNOS в съответствие с член 218 от ДФЕС, по-специално за да се осигури нормалното им изпълнение, да се решат някои въпроси, свързани със сигурността и таксите, да се оптимизират услугите, предоставяни на гражданите на Съюза, и да се отговори на потребностите на трети държави и международни организации. Също така е удачно съществуващите споразумения да се адаптират към напредъка на програмите „Галилео“ и EGNOS, когато това се налага. При изготвянето или прилагането на тези споразумения Комисията може да използва помощта на ЕСВД, ЕКА и Европейската агенция за ГНСС в рамките на задачите, които са им възложени съгласно настоящия регламент.

(43)

Следва да се потвърди, че за изпълнението на някои от своите задачи, които не са от регулаторен характер, Комисията може да се обръща за техническа помощ към определени външни лица, ако и доколкото това е необходимо. И другите субекти, участващи в публичното управление на програмите „Галилео“ и EGNOS, могат да се ползват от тази техническа помощ при изпълнение на задачите, които са им възложени с настоящия регламент.

(44)

Съюзът се основава на зачитането на основните права, като по-специално членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз изрично признават основното право на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни. Следва да се осигури защитата на личните данни и личния живот в рамките на програмите „Галилео“ и EGNOS.

(45)

Финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани през целия цикъл на разходите с пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване и разследване на нередностите, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани финансови средства, а при необходимост — чрез административни и финансови санкции в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

(46)

Необходимо е да се гарантира, че Европейският парламент и Съветът са редовно информирани за изпълнението на програмите „Галилео“ и EGNOS, по-специално по отношение на управлението на риска, разходите, сроковете и резултатите. Освен това Европейският парламент, Съветът и Комисията ще провеждат срещи в рамките на междуинституционалната група за „Галилео“ в съответствие със съвместната декларация относно междуинституционалната група за „Галилео“, публикувана заедно с настоящия регламент.

(47)

Комисията следва да извършва оценки, основани на договорени показатели, за оценяване на ефективността и ефикасността на мерките, предприети за постигане на целите на програмите „Галилео“ и EGNOS.

(48)

За да се обезпечи сигурността на системите и тяхното функциониране, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на първостепенните цели, необходими за гарантиране на сигурността на системите и тяхното функциониране. От особено значение е Комисията да провежда съответните консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да гарантира едновременното и своевременното предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(49)

За да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (16).

(50)

Тъй като доброто публично управление налага единно управление на програмите „Галилео“ и EGNOS, ускорен процес на вземане на решения и равен достъп до информация, представителите на Европейската агенция за ГНСС и ЕКА следва да могат да участват като наблюдатели в работата на Комитета за европейските програми за ГНСС (наричан по-долу „Комитетът“), създаден, за да подпомага Комисията. По същите съображения представителите на трети държави или международни организации, сключили международно споразумение със Съюза, следва да могат да участват в работата на Комитета при спазване на определени ограничения, свързани със сигурността, и в съответствие с условията, предвидени в споразумението. Тези представители на Европейската агенция за ГНСС, ЕКА, трети държави и международни организации нямат право на участие при гласуването в Комитета.

(51)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно създаването и експлоатацията на навигационни спътникови системи, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, защото надхвърля финансовите и техническите възможности на всяка една отделна държава-членка, и следователно, поради неговия обхват и последици, може да бъде постигната по-добре с действия на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(52)

Съвместното предприятие „Галилео“, създадено с Регламент (ЕО) № 876/2002 (17) преустанови дейността си на 31 декември 2006 г. Поради това Регламент (ЕО) № 876/2002 следва да бъде отменен.

(53)

Предвид необходимостта от оценка на програмите „Галилео“ и EGNOS, мащаба на измененията, които трябва да се внесат в Регламент (ЕО) № 683/2008, и от съображения за яснота и правна сигурност Регламент (ЕО) № 683/2008 следва да бъде отменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се определят правилата за въвеждане и експлоатация на системите по европейските програми за спътникова навигация, по-специално правилата, които се отнасят до управлението и финансовото участие на Съюза.

Член 2

Европейски системи и програми за спътникова навигация

1.   Европейските програми за спътникова навигация „Галилео“ и EGNOS обхващат всички дейности, необходими за дефиниране, развитие, валидиране, изграждане, експлоатация, обновяване и усъвършенстване на европейските навигационни спътникови системи, а именно системата, установена по програмата „Галилео“, и системата EGNOS, и всички дейности за обезпечаване на сигурността им и оперативната съвместимост.

Тези програми също така целят максимално увеличаване на социално-икономическите ползи от европейските навигационни спътникови системи, по-специално чрез насърчаване на използването на системите и подкрепа за разработването на приложения и услуги, основани на тези системи.

2.   Установената по програмата „Галилео“ система представлява система за граждански цели под граждански контрол и е независима инфраструктура на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС), която се състои от конфигурация от спътници и глобална мрежа от наземни станции.

3.   Система EGNOS представлява инфраструктура на регионална навигационна спътникова система, която наблюдава и коригира отворените сигнали, излъчвани от съществуващите глобални навигационни спътникови системи, както и сигналите от отворената услуга, предлагана от системата, създадена по програма „Галилео“, когато има такива. Тя се състои от наземни станции и няколко транспондера, инсталирани на геостационарни спътници.

4.   Специфичните цели на програмата „Галилео“ са да се гарантира, че сигналите, излъчвани от установената по тази програма система, могат да се използват за изпълнение на следните функции:

а)

предлагане на отворена услуга („open service“ — „OS“), която е безплатна за ползвателите и предоставя информация за позициониране и синхронизация, предназначена главно за масовите приложения на спътниковата навигация;

б)

принос, посредством сигналите на отворената система на „Галилео“ и/или съвместно с други навигационни спътникови системи, към услугите за наблюдение на целостта, насочени към ползватели на приложения, свързани с безопасността на човешкия живот, в съответствие с международните стандарти;

в)

предлагане на търговска услуга („commercial service“ — „CS“) за развитие на приложения за професионални или търговски цели чрез подобрени резултати и на данни, чиято добавена стойност надхвърля тази на данните, осигурени от отворената услуга;

г)

предлагане на публично регулирана услуга ("public regulated service" — „PRS“), запазена за оправомощени от правителствата ползватели, за приложения с чувствителен характер, които изискват висока степен на непрекъснатост на услугата, безплатно за държавите-членки, Съвета, Комисията, ЕСВД и, по целесъобразност, за надлежно оправомощените агенции на Съюза. При публично регулираната услуга се използват силни и шифровани сигнали. Въпросът дали да се начисляват такси на другите ползватели на PRS, посочени в член 2 от Решение № 1104/2011/ЕС, се преценява във всеки отделен случай, като в споразуменията, сключени съгласно член 3, параграф 5 от същото решение, се включват подходящи разпоредби;

д)

принос към услугата по търсене и спасяване („search and rescue“ — SAR) на системата COSPAS-SARSAT посредством засичане на предавани от маяци сигнали за бедствие и препращане на съобщения до тях.

5.   Специфичните цели на програмата EGNOS са да гарантира, че сигналите, излъчвани от системата EGNOS, могат да бъдат използвани за изпълнение на следните функции:

а)

предлагане на отворена услуга, която е безплатна за ползвателите и предоставя информация за позициониране и синхронизация, предназначена основно за масовите приложения на спътниковата навигация в зоната на покритие на системата EGNOS;

б)

предлагане на услуга за разпространение на търговски данни, а именно услугата на EGNOS за достъп до данни ("EGNOS Data Access Service" — EDAS), за насърчаване на развитието на приложения за професионални или търговски цели чрез подобрени резултати и данни с по-висока добавена стойност от тези, получени чрез отворената ѝ услуга;

в)

предлагане на услуга за безопасност на човешкия живот („safety-of-life“ — SoL), предназначена за ползватели, за които сигурността е от първостепенно значение; услугата, която се предоставя без такси за прекия ползвател, отговаря по-специално на изискванията на определени сектори за непрекъснатост, наличност и точност и включва функция за цялост на системата, която в случай на неизправност или отклонение от допустимите норми във функционирането на системи прави възможно изпращането на съобщение до ползвателите, подсилено от системата EGNOS в цялата зона на покритие.

Приоритет е тези функции да бъдат осигурени възможно най-скоро на територията на държавите-членки, които са географски разположени в Европа.

Географското покритие на системата EGNOS може да бъде разширено до други райони на света, по-специално на държави кандидатки и на трети държави, които са асоциирани към инициативата за Единно европейско небе, както и на държави в рамките на Европейската политика за съседство, доколкото това е технически осъществимо и въз основа на международни споразумения. Разходите за това разширение, включително свързаните с него експлоатационни разходи, няма да се покриват от ресурсите, посочени в член 9. Това разширение не трябва да забавя разширението на географското покритие на системата EGNOS на териториите на държавите-членки, които са географски разположени в Европа.

Член 3

Фази на програмата „Галилео“

Програма „Галилео“ включва следните фази:

а)

фаза на дефиниране, която приключи през 2001 г. и по време на която беше проектирана архитектурата на системата и бяха определени нейните елементи;

б)

фаза на развитие и валидиране, която се предвижда да приключи до 31 декември 2013 г. и която обхваща изграждането и изстрелването на първите спътници, изграждането на първите наземни инфраструктури и всички дейности и операции, необходими за валидирането на системата в орбита;

в)

фаза на разгръщане, която трябва да приключи до 31 декември 2020 г. и която включва:

i)

изграждане, установяване и защита на цялата космическа инфраструктура, по-специално всички спътници, необходими за постигане на специфичните цели, посочени в член 2, параграф 4, и необходимите резервни спътници и свързаните с това поддръжка в развитие и операции;

ii)

изграждане, установяване и защита на цялата наземна инфраструктура, по-специално на инфраструктурата, необходима за контролиране на спътниците и за обработване на спътниковите радионавигационни данни, и на обслужващи центрове и други наземни центрове и свързаните с това поддръжка в развитие и операции;

iii)

подготовка за фазата на експлоатация, включително подготвителни дейности, свързани с осигуряването на услугите, посочени в член 2, параграф 4;

г)

фаза на експлоатация, която включва:

i)

управлението, поддръжката, непрекъснатото усъвършенстване, развитие и защита на космическата инфраструктура, включително управление на попълването и обновяването;

ii)

управлението, поддръжката, непрекъснатото усъвършенстване, развитие и защита на наземната инфраструктура, и по-специално на обслужващите съоръжения и други наземни центрове, мрежи и обекти, включително управление на попълването и обновяването;

iii)

разработване на бъдещи поколения на системата и развитие на услугите, посочени в член 2, параграф 4;

iv)

операции по сертификация и стандартизация, свързани с програмата,

v)

предоставяне и пазарна реализация на услугите, посочени в член 2, параграф 4;

vi)

сътрудничество с други ГНСС; както и

vii)

всички други дейности, необходими за разработването на тази система и за нормалното изпълнение на програмата.

Фазата на експлоатация започва постепенно между 2014 и 2015 г. с предоставянето на първоначалните услуги за отворената услуга, услугата по търсене и спасяване и публично регулираната услуга. Тези първоначални услуги постепенно се подобряват, а другите функции, посочени в специфичните цели, изброени в член 2, параграф 4, постепенно се въвеждат с цел постигането на пълна оперативност до 31 декември 2020 г.

Член 4

Фаза на експлоатация на системата EGNOS

Фазата на експлоатация на системата EGNOS обхваща основно:

а)

управлението, поддръжката, непрекъснатото усъвършенстване, развитие и защита на космическата инфраструктура, включително управление на попълването и обновяването;

б)

управлението, поддръжката, непрекъснатото усъвършенстване, развитие и защита на наземната инфраструктура, и по-специално на мрежи, обекти и поддържащи съоръжения, включително управление на попълването и обновяването;

в)

развитие на бъдещи поколения на системата и развитие на услугите, посочени в член 2, параграф 5;

г)

операции по сертификация и стандартизация, свързани с програмата;

д)

предоставяне и пазарна реализация на услугите, посочени в член 2, параграф 5;

е)

всички елементи, свързани с надеждността на системата и експлоатацията ѝ;

ж)

дейности по координиране във връзка с постигането на специфичните цели по член 2, параграф 5,втора и трета алинея.

Член 5

Съгласуваност и оперативна съвместимост на системите

1.   Системите, мрежите и услугите, получени по програмите „Галилео“ и EGNOS, трябва да са съгласувани и оперативно съвместими от техническа гледна точка.

2.   Системите, мрежите и услугите, получени по програмите „Галилео“ и EGNOS, трябва да са съгласувани и оперативно съвместими с други навигационни спътникови системи и с конвенционални средства за радио навигация, когато изискванията за съгласуваност и оперативна съвместимост са предвидени в международно споразумение, сключено съгласно член 29.

Член 6

Собственост

Съюзът е собственик на всички материални или нематериални активи, създадени или разработени в рамките на програмите „Галилео“ и EGNOS. За тази цел, когато е целесъобразно, се сключват споразумения с трети лица във връзка със съществуващите права на собственост.

Комисията гарантира чрез подходяща рамка оптималното използване на активите, посочени в настоящия член; по-специално, тя управлява свързаните с програмите „Галилео“ и EGNOS права върху интелектуална собственост възможно най-ефективно, като отчита необходимостта да закриля и да осигурява ценност на правата върху интелектуална собственост на Съюза, интересите на участниците и необходимостта от хармонично развитие на пазарите и от нови технологии. За тази цел тя гарантира, че сключените по програмите „Галилео“ и EGNOS договори включват възможността за прехвърляне на трети лица на правата върху интелектуална собственост, произтичащи от работата по тези програми или издаване на лицензии във връзка с тези права.

ГЛАВА II

БЮДЖЕТНО УЧАСТИЕ И МЕХАНИЗМИ

Член 7

Дейности

1.   Бюджетните кредити на Съюза, разпределени за програмите „Галилео“ и EGNOS за периода 2014 – 2020 г. съгласно настоящия регламент, се отпускат за финансиране на дейности във връзка със:

a)

приключването на фазата на разгръщане на програма „Галилео“ по член 3, буква в);

б)

фазата на експлоатация на програмата „Галилео“ по член 3, буква г);

в)

фазата на експлоатация на програмата EGNOS по член 4;

г)

управлението и наблюдението на програмите „Галилео“ и EGNOS.

2.   В съответствие с член 9, параграф 2 бюджетните кредити на Съюза, разпределени за програмите „Галилео“ и EGNOS, се предоставят и за финансиране на дейностите във връзка с научни изследвания и разработване на основни елементи, например чипсетове и приемници, функциониращи чрез „Галилео“.

3.   Бюджетните кредити на Съюза, разпределени за програмите „Галилео“ и EGNOS, покриват и разходите на Комисията за дейности по подготовка, наблюдение, контрол, одит и оценка, които са необходими за управлението на програмите и за постигането на специфичните цели, посочени в член 2, параграфи 4 и 5. Тези разходи могат да покриват по-специално:

a)

проучванията и срещите с експерти;

б)

информационните и комуникационните дейности, включително институционалната комуникация за политическите приоритети на Съюза, доколкото те имат пряка връзка с целите на настоящия регламент, по-специално с оглед осигуряването на единодействие с други съответни политики на Съюза;

в)

мрежите в областта на информационните технологии, чиято цел е обработка или обмен на информация;

г)

всяка друга техническа или административна помощ, оказвана на Комисията за управлението на програмите.

4.   Разходите по програмите „Галилео“ и EGNOS и отделните им фази се определят ясно. В съответствие с принципа на прозрачно управление Комисията ежегодно информира Европейския парламент, Съвета и Комитета по член 36 (наричан по-долу „Комитетът“) относно разпределянето на финансовите средства на Съюза, включително на резерва за непредвидени разходи, за всяка от дейностите по параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член и за използването на тези финансови средства.

Член 8

Финансиране на програмите „Галилео“ и EGNOS

1.   В съответствие с член 9 Съюзът финансира дейностите, свързани с програмите „Галилео“ и EGNOS, които са посочени в член 7, параграфи 1, 2 и 3, с цел изпълнение на целите, установени в член 2, без да се засяга участието на всякакви други източници на финансиране, включително на посочените в параграфи 2 и 3 от настоящия член.

2.   Държавите-членки могат да поискат да предоставят допълнително финансиране на програмите „Галилео“ и EGNOS за покриване на допълнителни елементи в особени случаи, при условие че тези допълнителни елементи не създават финансова или техническа тежест или забавяния за съответната програма. Въз основа на искане от държава-членка Комисията решава, в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 36, параграф 3, дали тези две условия са изпълнени. Комисията съобщава на Европейския парламент, Съвета и Комитета за последиците за програмите „Галилео“ и EGNOS, произтичащи от прилагането на настоящия параграф.

3.   Трети държави и международни организации също могат да предоставят допълнително финансиране за програмите „Галилео“ и EGNOS. Редът и условията за тяхното участие се определят в международните споразумения, посочени в член 29.

4.   Допълнителното финансиране, посочено в параграфи 2 и 3 от настоящия член, представлява външен целеви приход в съответствие с член 21, параграф2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 966/2012.

Член 9

Ресурси

1.   Финансовият пакет за изпълнение на дейностите, посочени в член 7, параграфи 1, 2 и 3, и за покриване на рисковете, свързани с тези дейности, е определен на 7 071,73 милиона евро по текущи цени за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

Европейският парламент и Съветът разрешават годишните бюджетни кредити в границите на многогодишната финансова рамка.

Сумата, посочена в първа алинея, се разбива по следните категории разходи по текущи цени:

a)

за дейностите, посочени в член 7, параграф 1, буква а) — 1 930 милиона евро;

б)

за дейностите, посочени в член 7, параграф 1, буква б)—3 000 милиона евро;

в)

за дейностите, посочени в член 7, параграф 1, буква в)— 1 580 милиона евро;

г)

за дейностите, посочени в член 7, параграф 1, буква г) и в член 7, параграф 3— 561,73 милиона евро.

2.   Без да се засягат сумите, разпределени за разработването на приложения, основани на системи в рамките на „Хоризонт 2020“, бюджетните кредити, разпределени за програмите „Галилео“ и EGNOS, включително целевите приходи, финансират дейностите, посочени в член 7, параграф 2, до максимален размер 100 милиона евро по постоянни цени.

3.   Комисията може да преразпределя финансови средства от една категория разходи към друга, както е предвидено в параграф 1, трета алинея, букви а) – г), като таванът е 10 % от сумата, посочена в параграф 1, първа алинея. Когато преразпределението достигне обща сума, надвишаваща 10 % от сумата, посочена в параграф 1, първа алинея, Комисията се консултира с Комитета в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 36, параграф 2.

Комисията информира Европейския парламент и Съвета за всяко преразпределение на финансови средства между категориите разходи.

4.   По отношение на кредитите се спазват приложимите разпоредби на настоящия регламент и Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

5.   Свързаните с програмите „Галилео“ и EGNOS бюджетни задължения се изпълняват на ежегодни траншове.

6.   Комисията управлява финансовите ресурси, посочени в параграф 1, по прозрачен и ефективен от гледна точка на разходите начин. Комисията ежегодно докладва на Европейския парламент и Съвета относно прилаганата стратегия за управление на разходите.

Член 10

Приходи от програмите „Галилео“ и EGNOS

1.   Приходите от експлоатацията на системите се получават от Съюза, превеждат се на бюджета на Съюза и се разпределят за програмите „Галилео“ и EGNOS, и по-специално за целта, посочена в член 2, параграф 1. Ако размерът на приходите надхвърля необходимото за финансиране на фазата на експлоатация на програмите, всяко адаптиране на принципа на разпределение подлежи на одобрение от Европейския парламент и Съвета въз основа на предложение на Комисията.

2.   В договорите, сключени със субекти от частния сектор, може да се предвиди механизъм за разделяне на приходите.

3.   Лихвите, получени от предварителното финансиране в полза на субектите, отговарящи непряко за изпълнението на бюджета, се отпускат за дейностите, които са предмет на споразумение за делегиране или на договор между Комисията и съответния субект. В съответствие с принципа на добро финансово управление субектите, отговарящи непряко за изпълнението на бюджета, откриват сметки, които да дават възможност да се определят финансовите средства и съответните лихви.

ГЛАВА III

ПУБЛИЧНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОГРАМИТЕ „ГАЛИЛЕО“ и EGNOS

Член 11

Принципи за управление на програмите „Галилео“ и EGNOS

Публичното управление на програмите „Галилео“ и EGNOS се основава на принципите на:

a)

стриктно разделяне на задачите и отговорностите между отделните участващи субекти, а именно Комисията, Европейската агенция за ГНСС и ЕКA, като общата отговорност се носи от Комисията;

б)

лоялно сътрудничество между посочените в буква а) субекти и държавите-членки;

в)

строг контрол над програмите, включително стриктно спазване на разходите и графика от страна на всички участващи субекти в рамките на съответните им области на отговорност, по отношение на целите на програмите „Галилео“ и EGNOS;

г)

оптимизиране и рационализиране на използването на съществуващите структури с цел избягването на дублиране на технически експертен опит;

д)

използването на основани на най-добрите практики системи и техники за управление на проекти с цел наблюдение на изпълнението на програмите „Галилео“ и EGNOS, с оглед на конкретните изисквания и с подкрепата на експерти в областта.

Член 12

Роля на Комисията

1.   Комисията поема общата отговорност за програмите „Галилео“ и EGNOS. Тя управлява финансовите средства, разпределени съгласно настоящия регламент, и наблюдава изпълнението на всички дейности по програмите, по-специално по отношение на разходите, графика и постигнатите резултати.

2.   В допълнение към общата отговорност, посочена в параграф 1, и специфичните задачи, посочени в настоящия регламент, Комисията:

a)

осигурява ясно разделение на задачите между отделните институции и субекти, участващи в програмите „Галилео“ и EGNOS, и възлага на Европейската агенция за ГНСС и ЕКА задачите, посочени съответно в член 14, параграф 2 и член 15, по-специално чрез споразумения за делегиране;

б)

осигурява своевременното изпълнение на програмите„Галилео“ и EGNOS в рамките на разпределените на програмите ресурси и в съответствие с целите, установени в член 2.

За тази цел, тя създава и въвежда подходящите инструменти и структурни мерки, необходими за определяне, контрол, намаляване и наблюдение на рисковете във връзка с програмите;

в)

ръководи, от името на Съюза и в рамките на своята компетентност, отношенията с трети държави и международни организации;

г)

своевременно предоставя на държавите-членки и на Европейския парламент цялата информация от значение, свързана с програмите„Галилео“ и EGNOS, по-специално по отношение на управлението на риска, общата стойност, годишните оперативни разходи за всеки съществен елемент от инфраструктурата на „Галилео“, приходите, графика и изпълнението, както и преглед на прилагането на системите и техниките за управление на проекти, посочени в член 11, буква д);

д)

оценява възможностите да се насърчава и гарантира използването на европейските навигационни спътникови системи в различните стопански сектори, включително чрез анализ на начините за използване на ползите, получени от системите.

3.   За нормалния напредък на фазите на разгръщане и експлоатация на програмата „Галилео“ и на фазата на експлоатация на програмата EGNOS, посочени съответно в членове 3 и 4, при необходимост Комисията установя мерките, необходими за:

a)

управление и намаляване на рисковете, съпътстващи напредъка по програмите „Галилео“ и EGNOS;

б)

определяне на основните етапи за вземане на решения във връзка с наблюдението и оценката на изпълнението на програмите;

в)

определяне на местоположението на наземната инфраструктура на системите в съответствие с изискванията за сигурност чрез открит и прозрачен процес и осигуряване на нейното функциониране;

г)

определяне на техническите и оперативните спецификации, необходими за изпълнение на функциите, посочени в член 2, параграф 4, букви б) и в), и за доразвиване на системите.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 36, параграф 3.

Член 13

Сигурност на системите и на тяхното функциониране

1.   Комисията гарантира сигурността на програмите „Галилео“ и EGNOS, включително сигурността на системите и тяхното функциониране. За тази цел Комисията:

a)

отчита необходимостта от надзор и включване във всички програми на изисквания и стандарти във връзка със сигурността;

б)

гарантира, че общият ефект от тези изисквания и стандарти ще съдейства за успешния напредък по програмите, по-специално по отношение на разходите, управлението на риска и графика;

в)

установява механизми за координация между отделните участващи органи;

г)

взема предвид действащите стандарти и изисквания във връзка със сигурността, за да не се понижи общото равнище на сигурност и да не се засегне функционирането на съществуващите системи, основани на тези стандарти и изисквания.

2.   Без да се засягат членове 14 и 16 от настоящия регламент и член 8 от Решение 1104/2011/ЕС, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 35, с които установява първостепенни цели, необходими за осигуряване на сигурността на програмите „Галилео“ и EGNOS по параграф 1.

3.   Комисията установява необходимите технически спецификации и други мерки за изпълнение на първостепенните цели, посочени в параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 36, параграф 3.

4.   ЕСВД продължава да подпомага на Комисията при упражняването на функциите ѝ в областта на външните отношения, в съответствие с член 2, параграф 2 от Решение 2010/427/ЕС.

Член 14

Роля на Европейската агенция за ГНСС

1   В съответствие с насоките, определени от Комисията, Европейската агенция за ГНСС:

a)

без да се засягат членове 13 и 16, осигурява по отношение на сигурността на програмите „Галилео“ и EGNOS:

i)

посредством своя Съвет за акредитация на сигурността — акредитирането на сигурността в съответствие с глава III от Регламент (ЕС) № 912/2010; за тази цел тя въвежда процедури за сигурност, следи за прилагането им и извършва одити по отношение на сигурността на системата,

ii)

работата на Центъра за наблюдение на сигурността на „Галилео“, посочен в член 6, буква г) от Регламент (ЕС) № 912/2010, в съответствие със стандартите и изискванията, посочени в член 13 от настоящия регламент, и с указанията по Съвместно действие 2004/552/ОВППС;

б)

изпълнява задачите по член 5 от Решение № 1104/2011/ЕС и оказва съдействие на Комисията съгласно член 8, параграф 6 от същото решение;

в)

в рамките на фазите на разгръщане и на експлоатация на програмата „Галилео“ допринася за популяризирането и пазарната реализация на услугите, посочени в член 2, параграфи 4 и 5, включително като извършва необходимия анализ на пазара, по-специално чрез доклада за пазара, изготвян ежегодно от Европейската агенция за ГНСС относно пазара за приложения и услуги, като установява тесни връзки с ползвателите и потенциалните ползватели на системите с цел събиране на информация относно техните потребности, като следи тенденциите на пазарите на спътникова навигация надолу по веригата и като съставя план за действие за приемането от общността на ползвателите на услугите, посочени в член 2, параграфи 4 и 5, който включва по-специално необходимите дейности по стандартизация и сертификация.

2.   Европейската агенция за ГНСС изпълнява и други задачи, свързани с изпълнението на програмите „Галилео“ и EGNOS, включително задачи по управлението на програмите, и носи отговорност за тях. Тези задачи ѝ се възлагат от Комисията чрез споразумение за делегиране, прието въз основа на решение за делегиране в съответствие с член 58, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, и включват:

a)

оперативните дейности, включително управлението на инфраструктурата на системите, поддръжката и непрекъснатото усъвършенстване на системите, дейностите по сертификация и стандартизация и предоставянето на услугите, посочени в член 2, параграфи 4 и 5;

б)

дейностите по развитие и разгръщане във връзка с доразвиването и бъдещите поколения системи и приноса за определянето на доразвиването на услугите, включително възлагане на обществени поръчки;

в)

насърчаване на разработването на приложения и услуги, основани на системите, както и повишаване на осведомеността за тези приложения и услуги, включително определяне, свързване и координиране на мрежата от европейски центрове за върхови постижения в областта на приложенията и услугите на ГНСС, използване на експертния опит на публичния и частния сектор и оценка на мерките за насърчаване и повишаване на осведомеността;

г)

насърчаване на разработването на основни елементи, например чипсетове и приемници, функциониращи чрез „Галилео“.

3.   Със споразумението за делегиране, посочено в параграф 2, се осигурява подходяща степен на независимост и правомощия на Европейската агенция за ГНСС, по-специално по отношение на възлагащия орган, в рамките на член 58, параграф 1, буква в) и член 60 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Освен това с него се определят общите условия за управление на финансовите средства, отпуснати на Европейската агенция за ГНСС, и по-специално дейностите, които трябва да се изпълняват, съответното финансиране, процедурите за управление, мерките за наблюдение и контрол, мерките, приложими при лошо изпълнение на договорите по отношение на разходите, графика и резултатите, както и разпоредбите относно собствеността върху всички материални и нематериални активи.

Мерките за наблюдение и контрол включват по-специално схема за прогнозиране на разходите, за системно информиране на Комисията за разходите и графика, а при несъответствие между предвидения бюджет, резултатите и графика – за корективни действия, обезпечаващи установяването на инфраструктурите при спазване на ограниченията на разпределения бюджет.

4.   Европейската агенция за ГНСС сключва с EKA работните споразумения, необходими за изпълнението на съответните им задачи съгласно настоящия регламент за фазата на експлоатация на програмите „Галилео“ и EGNOS. Комисията информира Европейския парламент, Съвета и Комитета за работните споразумения, сключени от Европейската агенция за ГНСС, и за всички изменения в тях. Когато е целесъобразно, Европейската агенция за ГНСС може да разгледа и възможността за използване на услугите на други субекти от публичния или частния сектор.

5.   Освен задачите по параграфи 1 и 2 и в рамките на своя мандат Европейската агенция за ГНСС предоставя на Комисията своя технически опит и ѝ предоставя всякаква информация, необходима за изпълнението на задачите ѝ в рамките на настоящия регламент, включително за оценяването на възможността да се насърчи и гарантира използването на системите, посочени в член 12, параграф 2, буква д).

6.   С Комитета се провеждат консултации във връзка с решението за делегиране, посочено в параграф 2 от настоящия член, в съответствие с процедурата по консултиране по член 36, параграф 2. Европейският парламент, Съветът и Комитетът биват информирани предварително за споразуменията за делегиране, които ще бъдат сключени от Съюза, представляван от Комисията, и Европейската агенция за ГНСС.

7.   Комисията информира Европейския парламент, Съвета и Комитета за междинните и крайните резултати от оценката на всички процедури за възлагане на обществени поръчки и договори със субекти от частния сектор, като включва информация относно случаите на подизпълнение.

Член 15

Роля на Европейската космическа агенция

1.   За фазата на разгръщане на програмата „Галилео“ по член 3, буква в) Комисията незабавно сключва споразумение за делегиране с ЕКА, в което подробно се описват задачите на последната, по-специално по отношение на проектирането и разработването на системата и възлагането на обществени поръчки във връзка с нея. Споразумението за делегиране с ЕКА се сключва въз основа на решение за делегиране, прието от Комисията в съответствие с член 58, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

Доколкото това е необходимо за изпълнението на задачите и бюджета, които са предмет на делегирането, със споразумението за делегиране се определят общите условия за управление на финансовите средства, отпуснати на ЕКА, и по-специално дейностите, които трябва да се изпълнят по отношение на проектирането и разработването на системата и възлагането на обществени поръчки във връзка с нея, съответното финансиране, процедурите за управление, мерките за наблюдение и контрол, мерките, приложими при лошо изпълнение на договорите по отношение на разходите, графика и резултатите, както и разпоредбите относно собствеността върху всички материални и нематериални активи.

Мерките за наблюдение и контрол включват по-специално схема за прогнозиране на разходите, за системно информиране на Комисията за разходите и графика и, при несъответствие между предвидения бюджет, изпълнението и графика — за корективни действия, обезпечаващи установяването на инфраструктурите при спазване на ограниченията на разпределения бюджет.

2.   С Комитета се провеждат консултации във връзка с решението за делегиране по параграф 1 от настоящия член в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 36, параграф 2. Европейският парламент, Съветът и Комитетът биват информирани предварително за споразумението за делегиране на правомощия, което ще бъде сключено от Съюза, представляван от Комисията, и ЕКА.

3.   Комисията информира Европейския парламент, Съвета и Комитета за междинните и крайните резултати от оценката на процедурите за възлагане на обществени поръчки и договорите със субекти от частния сектор, които ще бъдат сключени от ЕКА, като включва информация относно случаите на подизпълнение.

4.   За фазата на експлоатация на програмите „Галилео“ и EGNOS, посочени в член 3, буква г) и член 4, в работните споразумения по член 14, параграф 4 между Европейската агенция за ГНСС и ЕКА се урежда също така ролята на ЕКА на тази фаза и нейното сътрудничество с Европейската агенция за ГНСС, по-специално по отношение на:

a)

концепцията, проектирането, наблюдението, възлагането на обществени поръчки и валидирането в рамките на разработването на бъдещи поколения на системите;

б)

техническата подкрепа в рамките на функционирането и поддръжката на съществуващото поколение системи.

Тези споразумения трябва да са в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и мерките, предвидени от Комисията в съответствие с член 12, параграф 3.

5.   Без да се засягат споразумението за делегиране и работните споразумения, посочени съответно в параграфи 1 и 4, Комисията може да поиска от ЕКА технически експертен опит и информация, необходими за изпълнението на задачите ѝ по настоящия регламент.

ГЛАВА IV

АСПЕКТИ, СВЪРЗАНИ СЪС СИГУРНОСТТА НА СЪЮЗА ИЛИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

Член 16

Съвместно действие

Когато функционирането на системите може да засегне сигурността на Съюза или на неговите държави-членки, се прилагат процедурите, предвидени в Съвместно действие 2004/552/ОВППС.

Член 17

Прилагане на правилата относно класифицираната информация

В обхвата на настоящия регламент:

a)

всяка държава-членка гарантира, че националните ѝ разпоредби относно сигурността осигуряват степен на защита на класифицираната информация на ЕС, равностойна на степента, гарантирана с правилата относно сигурността, установени в приложението към Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом, и с правилата на Съвета относно сигурността, установени в приложенията към Решение 2013/488/ЕС;

б)

държавите-членки незабавно информират Комисията за националните разпоредби относно сигурността, посочени в буква а);

в)

физическите лица, които пребивават в трети държави, и юридическите лица, които са установени в трети държави, могат да работят с класифицирана информация на ЕС във връзка с програмите „Галилео“ и EGNOS само ако към тях в съответните държави се прилагат разпоредби относно сигурността, които осигуряват степен на защита, равностойна най-малко на степента, осигурена с правилата на Комисията относно сигурността, установени в приложението към Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом, и с правилата на Съвета относно сигурността, посочени в приложенията към Решение 2013/488/ЕС. Равностойността на разпоредбите относно сигурността, прилагани в трета държава или международна организация, се определя в споразумение за сигурност на информацията между Съюза и тази трета държава или международна организация, сключено в съответствие с процедурата, предвидена в член 218 от ДФЕС, и като се взема предвид член 13 от Решение 2013/488/ЕС;

г)

без да се засягат член 13 от Решение 2013/488/ЕС и правилата в областта на промишлената сигурност, установени в приложението към Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом, на физически или юридически лица, трети държави или международни организации може да бъде разрешен достъп до класифицирана информация на ЕС, когато това бъде преценено за необходимо във всеки конкретен случай с оглед на естеството и съдържанието на информацията, необходимостта на получателя да знае и предимствата за Съюза.

ГЛАВА V

ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ

РАЗДЕЛ I

Общи разпоредби за обществените поръчки в рамките на фазите на разгръщане и експлоатация на програмата „галилео“ и на фазата на експлоатация на програмата egnos

Член 18

Общи принципи

Без да се засягат мерките, необходими за защита на основните интереси във връзка със сигурността на Съюза или обществената сигурност или за спазване на изискванията на Съюза във връзка с контрола върху износа, към фазите на разгръщане и на експлоатация на програмата „Галилео“ и фазата на експлоатация на програмата EGNOS се прилага Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Освен това към фазите на разгръщане и на експлоатация на програмата „Галилео“ и фазата на експлоатация на програмата EGNOS се прилагат и следните общи принципи: свободен достъп и лоялна конкуренция по цялата верига на промишлени доставки, възлагане на обществени поръчки въз основа на прозрачна и своевременна информация, ясно съобщаване на приложимите правила към обществените поръчки, както и на критериите за подбор и възлагане и всяка друга информация от значение, която осигурява равнопоставеност за всички потенциални участници.

Член 19

Специфични цели

При процедурата за възлагане на обществени поръчки възлагащите органи се стремят да постигнат следните цели при провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки:

a)

насърчаване в целия Съюз на възможно най-широко и свободно участие на всички икономически оператори, и по-специално на нови участници и МСП, включително чрез насърчаване на използването на подизпълнители от страна на участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки;

б)

избягване на възможни злоупотреби с господстващо положение и на зависимостта само от един доставчик;

в)

оползотворяване на предходни инвестиции на публичния сектор и на извлечените поуки, както и на промишления опит и компетентност, включително придобитите през фазите на дефиниране, развитие и валидиране и разгръщане на програмите „Галилео“ и EGNOS, като се гарантира спазване на правилата във връзка със състезателния характер на процедурите за възлагане на обществени поръчки;

г)

търсене, когато е целесъобразно, на повече от един източник с цел обезпечаване на по-добър общ контрол върху програмите „Галилео“ и EGNOS, свързаните с тях разходи и график;

д)

отчитане, когато е целесъобразно, на общите разходи за целия полезен жизнен цикъл на продукта, услугата или работата, предмет на процедурите за възлагане на обществени поръчки.

РАЗДЕЛ 2

Специални разпоредби за обществените поръчки в рамките на фазите на разгръщане и експлоатация на програмата „галилео“ и на фазата на експлоатация на програмата egnos

Член 20

Създаване на условия за лоялна конкуренция

Възлагащият орган предприема подходящи мерки за създаване на условия за лоялна конкуренция, когато предишното участие на дадено дружество в дейности във връзка с тези, които са предмет на процедурата за възлагане на обществена поръчка:

a)

може да даде на това дружество значителни предимства от гледна точка на информираността и поради това може да породи опасения относно принципа на равно третиране; или

б)

засяга обичайните условия на конкуренция или безпристрастността и обективността при възлагането или изпълнението на договорите.

Тези мерки не трябва да нарушават конкуренцията, нито да застрашават равното третиране и поверителността на събраната информация относно предприятията, техните търговски отношения и структурата на разходите им. Във връзка с това при тези мерки се отчитат естеството и условията на предвиждания договор за обществена поръчка.

Член 21

Сигурност на информацията

Когато обществените поръчки включват, изискват и/или съдържат класифицирана информация, възлагащият орган посочва в тръжната документация мерките и изискванията, необходими за гарантиране на сигурността на информацията на изискваното равнище.

Член 22

Надеждност на доставките

Възлагащият орган посочва в тръжната документация изискванията си, свързани с надеждността на доставките или с предоставянето на услуги по изпълнението на договора.

Член 23

Обществени поръчки с условни етапи

1.   Възлагащият орган може да възложи обществена поръчка под формата на обществена поръчка с условни етапи.

2.   Обществената поръчка с условни етапи съдържа един сигурен етап с бюджетно задължение, което поражда твърд ангажимент за изпълнение на работите или предоставянето на доставките или услугите, договорени за този етап, и един или повече условни етапи както от гледна точка на бюджета, така и на изпълнението. В тръжната документация се посочват особените характеристики на обществената поръчка с условни етапи. В нея по-специално се определят предметът на обществената поръчка, цената или начините за определянето ѝ и договореностите за изпълнението на работи и предоставянето на доставки и услуги на всеки етап.

3.   Задълженията по сигурния етап трябва да представляват свързано цяло; същото важи и за задълженията по всеки условен етап, като се вземат предвид задълженията по предходните етапи.

4.   Изпълнението на всеки условен етап зависи от решение на възлагащия орган, което се съобщава на изпълнителя в съответствие с договора. Когато даден условен етап е потвърден със закъснение или не е потвърден, изпълнителят може да получи обезщетение за закъснението или отказа, ако договорът го предвижда и при определените в него условия.

5.   Когато по отношение на определен етап възлагащият орган установи, че работите, доставките или услугите, договорени за този етап, не са завършени, той може да поиска обезщетение и да прекрати договора, ако договорът го предвижда и при определените в него условия.

Член 24

Обществени поръчки с цена, основана на действително направените разходи за изпълнение

1.   Възлагащият орган може да избере обществена поръчка с цена, която е изцяло или частично основана на действително направените разходи за изпълнение до определен таван, при условията по параграф 2.

Цената, която се заплаща при такива обществени поръчки, представлява възстановяване на всички действително направени разходи от страна на изпълнителя във връзка с изпълнението на договора за обществена поръчка, като разходи за труд, материали, консумативи и използване на оборудване и инфраструктури, необходими за изпълнението на договора за обществена поръчка. Към тези разходи се добавя предварително фиксирана сума за непреките разходи и печалбата или сума за непреките разходи и добавка, зависеща от изпълнението на целите по отношение на резултатите и графика.

2.   Възлагащият орган може да избере обществена поръчка с цена, изцяло или частично основана на действително направените разходи за изпълнение, когато обективно е невъзможно да се определи твърда цена и ако може обосновано да се докаже, че такава твърда цена би била неоснователно завишена поради несигурността във връзка с изпълнението на договора за обществена поръчка, тъй като:

а)

обществената поръчка има много сложен характер или изисква използването на нова технология и поради това е свързана със значителен брой технически рискове; или

б)

поради оперативни съображения дейностите, които са предмет на обществената поръчка, трябва да започнат веднага, а все още не е възможно да се определи обща твърда и окончателна цена поради наличието на значителни рискове или тъй като изпълнението на договора за обществена поръчка зависи отчасти от изпълнението на други договори.

3.   Таванът при обществени поръчки с цена, изцяло или частично основана на действително направените разходи за изпълнение, е максималната цена, която може да се заплати. Той може да се надвиши само в надлежно обосновани, изключителни случаи и с предварителното съгласие на възлагащия орган.

4.   В тръжната документация при процедурата за възлагане на обществена поръчка с цена, изцяло или частично основана на действително направените разходи за изпълнение, се посочват:

a)

естеството на обществената поръчка, а и именно дали е обществена поръчка с цена, която е изцяло или частично основана на действително направените разходи за изпълнение до определен таван;

б)

при обществена поръчка с цена, частично основана на действително направените разходи за изпълнение – съответните елементи, за които цената се определя въз основа на действително направените разходи за изпълнение;

в)

размерът на общия таван;

г)

критериите за възлагане, които трябва позволяват да се оцени доколко са реалистични посочените в офертата общ проектобюджет, възстановими разходи, механизми за определяне на тези разходи и печалба;

д)

начинът на изчисляване на добавената сума по параграф 1, която се прилага към разходите;

е)

правилата и процедурите за определяне на допустимостта на разходите, предвидени от оферента за изпълнението на договора за обществена поръчка при спазване на принципите по параграф 5;

ж)

счетоводните правила, които трябва да се спазват от оферентите;

з)

при преобразуване на договор за обществена поръчка с цена, частично основана на действително направените разходи за изпълнение, в договор за обществена поръчка с твърда и окончателна цена – условията за преобразуване.

5.   Декларираните от изпълнителя разходи при изпълнението на договора за обществена поръчка с цена, изцяло или частично основана на действително направените разходи за изпълнение, са допустими само ако:

a)

са действително направени в хода на изпълнението на договора за обществена поръчка, с изключение на разходите за оборудване, инфраструктури и дълготрайни нематериални активи, необходими за изпълнението на договора, които могат да се считат за допустими до пълния размер на покупната им цена;

б)

са посочени в общия проектобюджет, който може да бъде преразгледан с изменения в първоначалния договор;

в)

са необходими за изпълнението на договора за обществена поръчка;

г)

произтичат от изпълнението на договора за обществена поръчка или се дължат на това;

д)

са установими, проверими и вписани в счетоводните документи на изпълнителя и са определени в съответствие със счетоводните правила, посочени в спецификациите и в договора;

е)

отговарят на изискванията на приложимото данъчно и социално право;

ж)

не нарушават условията на договора;

з)

са приемливи, обосновани и отговарят на изискванията за добро финансово управление, по-специално от гледна точка на икономичността и ефикасността.

Изпълнителят е отговорен за осчетоводяването на разходите си, правилното водене на счетоводната си документация или на който и да е друг документ, необходим за доказване, че разходите, чието възстановяване иска, са направени и отговарят на принципите на настоящия член. Разходите, които не могат да бъдат обосновани от изпълнителя, се считат за недопустими и се отказва тяхното възстановяване.

6.   Възлагащият орган е отговорен за следните задачи с цел осигуряване на точното изпълнение на договорите за обществените поръчки с цена, основана на действително направените разходи за изпълнение:

a)

определя възможно най-реалистичен таван, като при това се осигурява необходимата гъвкавост с оглед на евентуални технически трудности;

б)

преобразува договора за обществена поръчка с цена, частично основана на действително направените разходи за изпълнение, в договор за обществена поръчка с твърда и окончателна цена веднага щом е възможно да се определи такава твърда и окончателна цена в хода на изпълнението на договора за обществена поръчка. За тази цел определя условията за преобразуване на договора за обществена поръчка с цена, основана на действително направените разходи за изпълнение, в договор за обществена поръчка с твърда и окончателна цена;

в)

въвежда мерки за наблюдение и контрол, с които се установява по-специално система за прогнозиране на разходите;

г)

определя подходящи принципи, средства и процедури за изпълнението на договорите за обществени поръчки, по-специално за установяване и контрол на допустимостта на разходите, направени от изпълнителя или неговите подизпълнители в хода на изпълнението на договора, и за внасянето на изменения в договора;

д)

проверява дали изпълнителят и подизпълнителите му спазват счетоводните стандарти, посочени в договора, и задължението да представят своите счетоводни документи, отразяващи техните сметки по точен и обективен начин;

е)

осигурява през целия срок на изпълнение на договора за обществена поръчка непрекъсната ефективност на принципите, средствата и процедурите, посочени в буква г).

Член 25

Изменения

Възлагащият орган и изпълнителите могат да изменят договора за обществена поръчка чрез изменение, при условие че същото отговаря на всички условия по-долу:

а)

не променя предмета на договора;

б)

не нарушава икономическото равновесие на договора;

в)

не добавя условия, които ако бяха съществували първоначално в документацията за обществената поръчка, биха позволили участието на оференти, различни от първоначално допуснатите, или приемането на оферта, различна от първоначално приетата.

Член 26

Подизпълнители

1.   Възлагащият орган изисква от оферента да възложи подизпълнение на част от обществената поръчка чрез конкурентна процедура на подходящи нива на подизпълнение на дружества, които не са част от групата на оферента, по-специално на нови участници и на МСП.

2.   Възлагащият орган уточнява необходимата част от обществената поръчка, която да бъде предмет на подизпълнение, под формата на скала с минимален и максимален процент. Той гарантира, че този процент е пропорционален на целта и цената на обществената поръчка, като взема предвид естеството на съответния сектор на дейност, и по-специално на условията за конкуренция и на наблюдавания промишлен потенциал.

3.   Ако оферентът посочи в своята оферта, че не възнамерява да възлага на подизпълнител никаква част дял от обществената поръчка или че възнамерява да възложи на подизпълнител част, която е под минималния праг, посочен в параграф 2, той посочва на възлагащия орган причините за това. Възлагащият орган предоставя тази информация на Комисията.

4.   Възлагащият орган може да отхвърли подизпълнителите, избрани от кандидата на етапа на процедурата за възлагане на основната обществена поръчка или от оферента, избран за изпълнението на обществената поръчка. Той обосновава писмено своя отказ, който може да се основава само на критериите, използвани за подбор на оферентите за основната обществена поръчка.

ГЛАВА VI

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 27

Програми

Комисията приема годишна работна програма под формата на план за изпълнение на действията, необходими за постигане на специфичните цели на програмата „Галилео“, определени в член 2, параграф 4 в съответствие с фазите по член 3, и на специфичните цели на програмата EGNOS, определени в член 2, параграф 5. В годишната работна програма също така се предвижда финансиране на тези действия.

Тези актове за изпълнение се приемат съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 36, параграф 3.

Член 28

Действия на държавите-членки

Държавите-членки вземат всички необходими мерки за осигуряване на доброто функциониране на програмите „Галилео“ и EGNOS, включително мерки за гарантиране на защитата на установените на тяхна територия наземни станции, които са поне равностойни на необходимите за защитата на европейските критични инфраструктури по смисъла на Директива 2008/114/ЕО на Съвета (18). Държавите-членки се въздържат от предприемане на мерки, които биха могли да застрашат програмите или услугите, предоставяни чрез тяхната експлоатация, по-специално по отношение на непрекъснатото функциониране на инфраструктурите.

Член 29

Международни споразумения

Съюзът може да сключва споразумения с трети държави и международни организации в рамките на програмите „Галилео“ и EGNОЅв съответствие с процедурата, предвидена в член 218 от ДФЕС.

Член 30

Техническа помощ

За изпълнението на техническите задачи, посочени в член 12, параграф 2, Комисията може да използва необходимата ѝ техническа помощ, по-специално капацитета и експертния опит на националните агенции, компетентни в космическия сектор, или помощта на независими експерти и органи, които могат да предоставят независим и анализи и мнения относно напредъка на програмите „Галилео“ и EGNOS.

Субектите, участващи в публичното управление на програмите, различни от Комисията, а именно Европейската агенция за ГНСС и ЕКА, също могат да получават същата техническа помощ при изпълнение на задачите, които са им възложени съгласно настоящия регламент.

Член 31

Защита на личните данни и личния живот

1.   Комисията гарантира защитата на личните данни и личния живот при проектирането, въвеждането и експлоатацията на системите, както и включването на подходящи гаранции в системите.

2.   Обработката на всякакви лични данни при изпълнението на задачите и дейностите, предвидени в настоящия регламент, се извършва в съответствие с приложимото право в областта на защитата на личните данни, по-специално Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (19) и Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (20).

Член 32

Защита на финансовите интереси на Съюза

1.   Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и, при установяването на нередности — чрез събирането на недължимо платените суми и, когато е уместно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

2.   Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити, по документи и чрез проверки на място, на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили финансови средства от Съюза по настоящия регламент.

Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва разследвания, включително проверки и инспекции на място по отношение на икономически оператори, заинтересовани пряко или непряко от такова финансиране, в съответствие с разпоредбите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (21) и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета (22), с оглед установяване на случаи на измама, корупция или всякаква друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор за финансиране от страна на Съюза.

Без да се засягат първа и втора алинея, в международни споразумения с трети държави и с международни организации, споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, решения за отпускане на безвъзмездни средства и договори, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, изрично съдържат разпоредби оправомощаващи Комисията, Сметната палата и OLAF да провеждат такива одити и разследвания в съответствие с тяхната съответна компетентност.

Член 33

Информация за Европейския парламент и Съвета

1.   Комисията осигурява прилагането на настоящия регламент. Всяка година при представянето на проектобюджета тя представя пред Европейския парламент и Съвета доклад относно изпълнението на програмите „Галилео“ и EGNOS. Този доклад съдържа цялата информация, свързана с програмите, по-специално по отношение на управлението на риска, общата стойност, годишните оперативни разходи, приходите, графика и изпълнението, както е посочено в член 12, параграф 2, буква г), и по отношение на действието на споразуменията за делегиране, сключени съгласно член 14, параграф 2 и член 15, параграф 1. Той включва:

a)

преглед на разпределението и използването на финансовите средства, разпределени за програмите, както е посочено в член 7, параграф 4;

б)

информация относно прилаганата от Комисията стратегия за управление на разходите, посочена в член 9, параграф 6;

в)

оценка на управлението на правата върху интелектуална собственост;

г)

преглед на прилагането на системите и техниките за управление на проекти, включително системите и техниките за управление на риска, посочени в член 12, параграф 2, буква г);

д)

оценка на мерките, предприети с цел увеличаване на социално-икономическите ползи от програмите.

2.   Комисията информира Европейския парламент и Съвета за междинните и крайните резултати от оценката на процедурите за възлагане на обществени поръчки и за договорите със субекти от частния сектор, извършена от Европейската агенция за ГНСС и ЕКА съответно съгласно член 14, параграф 7 и член 15, параграф 3.

Тя също така информира Европейския парламент и Съвета:

a)

за всяко преразпределение на финансови средства между категориите разходи, извършвано съгласно член 9, параграф 3;

б)

за последиците за програмите „Галилео“ и EGNOS, произтичащи от прилагането на член 8, параграф 2.

Член 34

Преглед на прилагането на настоящия регламент

1.   До 30 юни 2017 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка относно прилагането на настоящия регламент с цел вземането на решение за подновяване, изменение или спиране на прилагането на мерките, приети съгласно настоящия регламент, относно:

a)

постигането на целите по тези мерки от гледна точка на резултатите и въздействието;

б)

ефективността при използването на ресурсите;

в)

европейската добавена стойност.

Освен това в оценката се разглеждат технологичното развитие във връзка със системите, възможностите за опростяване, вътрешната и външната съгласуваност, значението на всички цели, приносът на мерките с оглед на приоритетите на Съюза от гледна точка на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж. В нея се вземат предвид резултатите от оценките на дългосрочното въздействие на вече предприетите мерки.

2.   При оценката се взема предвид напредъкът по постигането на специфичните цели на програмите „Галилео“ и EGNOS, установени съответно в член 2, параграфи 4 и 5, въз основа на показатели за резултатите, например:

a)

за програмата „Галилео“ по отношение на:

i)

разгръщането на нейната инфраструктура:

брой и наличност на действащи спътници и брой на наличните наземни резервни спътници спрямо броя на планираните спътници, посочени в споразумението за делегиране;

действителна наличност на елементите на наземната инфраструктура (като например наземни станции, контролни центрове) спрямо планираната наличност;

ii)

нивото на услугата:

карта на наличността за всяка услуга спрямо документа за определяне на услугата;

iii)

разходите:

индекс на усвояване за всяка важна разходна позиция на програмата въз основа на съотношението между действителните разходи и предвидените в бюджета разходи;

iv)

графика:

индекс за изпълнението на графика по всяка основна точка от програмата въз основа на сравнение на предвидените в бюджета разходи за извършена работа и предвидените в бюджета разходи за планирана работа;

v)

нивото на пазара:

тенденции на пазара, основани на процента на приемниците по „Галилео“ и EGNOS спрямо общия брой модели приемници, включени в доклада за пазара, предоставен от Европейската агенция за ГНСС, посочен в член 14, параграф 1, буква в);

б)

за програмата EGNOS по отношение на:

i)

разширяването на нейния обхват:

напредък при разширяването на обхвата спрямо договорения план за разширяване на обхвата;

ii)

нивото на услугата:

индекс за наличност на услугата въз основа на броя на летищата, които имат базирани на EGNOS действащи процедури за подход спрямо общия брой летища с базирани на EGNOS процедури за подход;

iii)

разходите:

индекс за усвояване на разходите въз основа на съотношението между действителните разходи и предвидените в бюджета разходи;

iv)

графика:

индекс за изпълнението на графика въз основа на сравнение на предвидените в бюджета разходи за извършена работа и предвидените в бюджета разходи за планирана работа.

3.   Органите, участващи в прилагането на настоящия регламент, представят на Комисията данните и информацията, необходими за наблюдението и оценката на съответните действия.

ГЛАВА VII

ДЕЛЕГИРАНЕ И МЕРКИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Член 35

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 13, параграф 2, се предоставя на Комисията за неограничен срок, считано от 1 януари 2014 г.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 13, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява делегирането на посочените в него правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. Решението не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 13, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 36

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този Комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

4.   Представители на Европейската агенция за ГНСС и ЕКА участват като наблюдатели в работата на Комитета при условията, предвидени в процедурния му правилник.

5.   Международните споразумения, сключени от Съюза съгласно член 29, могат да предвиждат участието, когато е целесъобразно, на представители на трети държави или международни организации в работата на Комитета при условията, предвидени в процедурния му правилник.

6.   Комитетът заседава редовно, за предпочитане четири пъти годишно — на всяко тримесечие. На всяко заседание Комисията представя доклад относно напредъка по програмите. Тези доклади съдържат общ преглед на състоянието и напредъка по програмите, по-специално по отношение на управлението на рисковете, разходите, графика и резултатите. Най-малко веднъж годишно тези доклади включват показателите за резултатите, посочени в член 34, параграф 2.

ГЛАВА VIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 37

Отмяна

1.   Регламенти (ЕО) № 876/2002 и (ЕО) № 683/2008 се отменят, считано от 1 януари 2014 г.

2.   Мерките, приети въз основа на Регламент (ЕО) № 876/2002 или на Регламент (ЕО) № 683/2008, остават в сила.

3.   Позоваванията на отменения Регламент (ЕО) № 683/2008 се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложението към настоящия регламент.

Член 38

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 януари 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 11 декември 2013 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

V. LEŠKEVIČIUS


(1)  ОВ С 181, 21.6.2012, стр. 179.

(2)  Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за за отмяна на Решение № 1982/2006/ЕО (Виж страница 104 от настоящия брой на Официален вестник).

(3)  Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяна на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (Виж страница 884 от настоящия брой на Официален вестник).

(4)  Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за продължаване на изпълнението на европейските програми за спътникова навигация (EGNOS и Галилео) (ОВ L 196, 24.7.2008 г., стр. 1).

(5)  Решение № 1104/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правилата за достъп до публично регулираната услуга, предоставяна от глобалната навигационна спътникова система, създадена по програмата „Галилео“ (ОВ L 287, 4.11.2011 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

(7)  ОВ С 420 du 20.12.2013, p. 1.

(8)  ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 84.

(9)  Регламент (ЕС) № 912/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. за създаване на Европейската агенция за ГНСС, за отмяна на Регламент (ЕО) № 1321/2004 на Съвета за създаване на структури за управление на европейските сателитни радионавигационни програми и за изменение на Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 276, 20.10.2010 г, стр. 11).

(10)  Съвместно действие 2004/552/ОВППС на Съвета от 12 юли 2004 г. за някои аспекти на експлоатацията на европейската спътникова радионавигационна система, свързани със сигурността на Европейския съюз (ОВ L 246, 20.7.2004 г., стр. 30).

(11)  Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ОВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30).

(12)  Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 29 ноември 2001 г. за изменение на нейния вътрешен процедурен правилник (ОВ L 317, 3.12.2001 г., стр. 1).

(13)  Решение 2013/488/ЕС на Съвета от 23 септември 2013 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицирана информация на ЕС (ОВ L 274, 15.10.2013 г., стр. 1).

(14)  ОВ С 304, 15.10.2011 г., стр. 7.

(15)  Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър (ОВ L 81, 21.3.2012 г., стр. 7).

(16)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г, стр. 13).

(17)  Регламент (ЕО) № 876/2002 на Съвета от 21 май 2002 г. за създаване на съвместното предприятие „Галилео“ (ОВ L 138, 28.5.2002 г., стр. 1).

(18)  Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита (ОВ L 345, 23.12.2008 г., стр. 75).

(19)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(20)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(21)  Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г, стp. 1).

(22)  Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).


ПРИЛОЖЕНИЕ

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Регламент (ЕО) № 683/2008

Настоящият регламент

Член 1

Член 2

Член 2

Член 1

Член 3

Член 3

Член 4

Член 8

Член 5

Член 4

Член 6

Член 8

Член 7

Член 5

Член 8

Член 6

Член 9

Член 7

Член 10

Член 9

Член 11

Член 10

Член 12, параграф 1

Член 11

Член 12, параграфи 2 и 3

Член 12

Член 13, параграфи 1, 2 и 3

Член 13

Член 13, параграф 4

Член 16

Член 14

Член 17

Член 15

Член 27

Член 16

Член 14

Член 17

Членове 18—26

Член 18

Член 15

Член 19, параграфи 1 — 4

Член 36

Член 19, параграф 5

Член 35

Член 20

Член 31

Член 21

Член 32

Член 22

Член 33

Член 23

 

Член 24

Член 38

Приложение

Член 1


Съвместна декларация на

Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия относно МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНАТА ГРУПА ЗА „ГАЛИЛЕО“ („GIP“)

1.

С оглед на важността, спецификата и сложността на европейските програми за ГНСС, произтичащата от тези програми собственост на Съюза над тези системи и цялостното финансиране на програмите от бюджета на Съюза за периода 2014—2020 г. Европейският парламент, Съветът и Европейската комисия признават необходимостта от тясно сътрудничество между трите институции.

2.

Създаването на междуинституционална група за „Галилео“ („GIP“) отговаря на целта всяка институция да бъде улеснена в упражняването на съответните й отговорности. Във връзка с това се създава междуинституционална група за „Галилео“, която да наблюдава отблизо:

а)

напредъка при изпълнението на европейските програми за ГНСС, по-специално що се отнася до възлагането на обществени поръчки и изпълнението на договорите, по-конкретно по отношение на ESA;

б)

международните споразумения с трети страни, без да се засягат разпоредбите на член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

в)

подготовката на пазара на навигационни спътникови услуги;

г)

ефективността на договореностите относно управлението; както и

д)

годишния преглед на работната програма.

3.

В съответствие със съществуващите правила междуинституционалната група за „Галилео“ ще зачита необходимостта от поверителност, по-специално с оглед на конфиденциалната търговска информация и чувствителния характер на определени данни.

4.

Комисията ще вземе предвид становищата на междуинституционалната група за „Галилео“.

5.

Междуинституционалната група за „Галилео“ ще се състои от седем представители, от които:

трима представители на Съвета,

трима представители на ЕП,

един представител на Комисията,

и ще провежда редовни заседания (като правило 4 пъти годишно).

6.

Междуинституционалната група за „Галилео“ не засяга установените отговорности или други междуинституционални отношения.


20.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 347/25


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1286/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 декември 2013 година

за създаване на програма за действие за подобряване на функционирането на системите за данъчно облагане в Европейския съюз за периода 2014—2020 г. („Фискалис 2020“) и за отмяна на Решение № 1482/2007/ЕО

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 114 и 197 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта за законодателен акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)

Прилаганата преди 2014 г. многогодишна програма за действие в областта на данъчното облагане допринесе значително за улесняване и задълбочаване на сътрудничеството между данъчните органи в рамките на Съюза. Данъчните администрации на участващите държави признават добавената стойност на тази програма, включително за защита на финансовите интереси на държавите членки, на Съюза и на данъкоплатците. Набелязаните предизвикателства през следващото десетилетие не могат да бъдат преодолени, ако държавите членки не насочат вниманието си отвъд границите на своите административни територии или не си сътрудничат активно с партньорите си. Програмата „Фискалис“, която се изпълнява от Комисията в сътрудничество с участващите държави, предоставя на държавите членки рамка на равнището на Съюза за развитие на тези дейности за сътрудничество и при по-голяма разходна ефективност, отколкото ако всяка държава членка изгражда собствена рамка за сътрудничество на двустранна или многостранна основа. Поради това е целесъобразно да се осигури продължаване на програмата чрез създаването на нова програма в същата област.

(2)

Програмата, създадена съгласно настоящия регламент, Фискалис 2020 и нейният успех са жизненоважни в настоящата икономическа ситуация и следва да подкрепят сътрудничеството по отношение на фискалните въпроси.

(3)

Дейностите по Фискалис 2020, а именно европейските информационни системи, определени в настоящия регламент ("европейски информационни системи"), съвместните действия за служители на данъчните органи и общите инициативи за обучение, следва да допринесат за изпълнението на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж чрез укрепване на функционирането на вътрешния пазар, осигуряване на рамка за подкрепа на дейности за повишаване на административния капацитет на данъчните органи и засилване на технически напредък и иновации. Програмата активно ще укрепва функционирането на системите за данъчно облагане на вътрешния пазар, като същевременно допринася за постепенното премахване на съществуващите пречки и нарушения на вътрешния пазар, чрез осигуряване на рамка за дейности, насочени към по-ефикасни данъчни органи, укрепване на конкурентоспособността на предприятията, насърчаване на заетостта и съдействие за защитата на финансовите и икономическите интереси на държавите членки, на Съюза, както и на данъкоплатците.

(4)

Обхватът на Фискалис 2020 следва да бъде съобразен с настоящите потребности, така че да се постави акцент върху всички данъци, хармонизирани на равнището на Съюза, и други данъци, доколкото те са от значение за вътрешния пазар и за административното сътрудничество между държавите членки.

(5)

С оглед да се подпомогне процесът на присъединяване и асоцииране на трети държави, Фискалис 2020 следва да бъде отворена за участие за присъединяващи се държави и страни кандидатки, както и за потенциални кандидатки и страни партньори по европейската политика за съседство, ако са изпълнени някои условия и ако тяхното участие е в подкрепа единствено на дейности по Фискалис 2020, чиито цели са борбата с данъчните измами, укриването на данъци и справянето с агресивното данъчно планиране. Предвид нарастващото ниво на взаимосвързаност на световната икономика във Фискалис 2020 следва да продължи да се предвижда възможност външни експерти да бъдат канени да осигурят принос в дейностите по програма Фискалис 2020. Външни експерти, например представители на правителствени органи, икономически оператори и техните организации или представители на международни организации, следва да бъдат канени само когато приносът им се счита за съществен за постигането на целите на Фискалис 2020.

(6)

При формулирането на целите и приоритетите на Фискалис 2020 се отчитат набелязаните проблеми и предизвикателства по отношение на данъчното облагане през следващото десетилетие. Фискалис 2020 следва да запази значението си в изключително важни области, като съгласуваното прилагане на законодателството на Съюза в областта на данъчното облагане, осигуряването на обмен на информация и подпомагането на административното сътрудничество и повишаването на административния капацитет на данъчните органи. Предвид динамиката на проблемите, свързани с набелязаните нови предизвикателства, следва да се наблегне допълнително на подпомагането на борбата с данъчните измами, укриването на данъци и агресивното данъчно планиране. Следва да се обърне специално внимание и на намаляването на административната тежест за данъчните органи, намаляването на разходите на данъкоплатците, свързани с изпълнението на данъчните задължения и предотвратяването на случаи на двойно данъчно облагане.

(7)

На оперативно ниво Фискалис 2020 следва да въвежда, експлоатира и подпомага европейските информационни системи, да подкрепя дейностите за административно сътрудничество, да повишава уменията и компетентността на данъчните служители, да подобрява разбирането и прилагането на законодателството на Съюза в областта на данъчното облагане и да съдейства за подобряване на административните процедури и за обмена и разпространението на добри административни практики. Тези цели следва да се изпълняват, като се наблегне върху подпомагането на борбата с данъчните измами, укриването на данъци и агресивното данъчно планиране.

(8)

Програмните инструменти, прилагани преди Фискалис 2020, следва да бъдат допълнени, за да отговорят по подходящ начин на предизвикателствата, които очакват данъчните органи през следващото десетилетие, и да отразят развитието на правото на Съюза. Фискалис 2020 следва да обхваща: двустранни или многостранни контролни действия и други форми на административно сътрудничество, установени в съответното право на Съюза относно административното сътрудничество; експертни екипи; действия за изграждане на капацитет в публичната администрация с цел предоставяне на конкретно подпомагане в областта на данъчното облагане за държави членки, изправени пред особени и извънредни обстоятелства, които оправдават предприемането на такива целенасочени действия; и, при необходимост, проучвания и общи комуникационни дейности с цел подкрепа на прилагането на законодателството на Съюза в областта на данъчното облагане.

(9)

Европейските информационни системи изпълняват изключително важна роля за изграждане на взаимовръзки между данъчните органи и по този начин за укрепване на системите за данъчно облагане в рамките на Съюза и поради това следва да продължат да бъдат финансирани и подобрявани по линия на Фискалис 2020. Освен това следва да се осигури възможност за включване във Фискалис 2020 на нови информационни системи, свързани с данъчното облагане и създадени съгласно правото на Съюза. Европейските информационни системи, когато това е уместно, следва да се основават на модели за споделено разработване и обща ИТ архитектура.

(10)

В контекста на подобряването на административното сътрудничество в по-широк план и подпомагането на борбата с данъчните измами, укриването на данъци и агресивното данъчно планиране може да е от полза за Съюза да сключи споразумения с трети държави, за да се даде възможност на тези държави да използват компонентите на Съюза в европейските информационни системи за осигуряване на сигурен обмен на информация между тях и държавите членки в рамките на двустранни данъчни споразумения.

(11)

По линия на Фискалис 2020 следва също да се осъществяват общи дейности за обучение. Фискалис 2020 следва да продължи да подпомага участващите държави за повишаване на професионалните умения и знания в областта на данъчното облагане посредством подобрено, съвместно разработено съдържание на дейностите за обучение, насочени към данъчните служители и икономическите оператори. За тази цел сегашният подход за общо обучение в рамките на Фискалис 2020, който се основава главно на развитието на централно електронно базирано обучение, следва да се превърне в многостранна програма на Съюза за подпомагане на обучението.

(12)

Фискалис 2020 следва да обхваща период от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка, определена в Регламент (ЕС, Euratom) № 1311/2013 на Съвета. (2).

(13)

С настоящия регламент се предвижда финансов пакет за целия срок на Фискалис 2020, който представлява основната референтна сума, по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление (3), за Европейския парламент и Съвета в хода на годишната бюджетна процедура.

(14)

В съответствие с ангажимента на Комисията за съгласуваност и опростяване на програмите за финансиране, посочен в нейното съобщение от 2010 г., озаглавено „Преглед на бюджета на ЕС“, ресурсите следва да бъдат осигурявани съвместно с други инструменти на Съюза за финансиране, ако предвидените дейности по Фискалис 2020 са насочени към цели, които са общи за различни инструменти за финансиране, като обаче се изключва двойното финансиране.

(15)

Необходимите мерки за финансовото изпълнение на настоящия регламент следва да се приемат в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (4), и в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията (5).

(16)

Участващите държави следва да поемат разходите за националните елементи на Фискалис 2020, които включват наред с другото компонентите извън Съюза на европейските информационни системи и всяко обучение, което не е част от общите инициативи за обучение.

(17)

Като се има предвид, че е важно участващите държави да участват пълноценно в съвместните действия, е възможно, когато това е необходимо за пълното постигане на целите на Фискалис 2020, размерът на съфинансирането да е 100 % от допустимите разходи, когато става въпрос за разходи за път и настаняване, разходи, свързани с организиране на мероприятия, и дневни разходи.

(18)

Финансовите интереси на Съюза следва да се защитават чрез подходящи мерки през целия цикъл на разходите, включително чрез предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправомерно използвани средства, а в случаите, когато е уместно — санкции.

(19)

С цел да се осигурят еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за създаването на годишните работни програми. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(20)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно създаване на многогодишна програма за подобряване на функционирането на системите за данъчно облагане на вътрешния пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, тъй като те не могат ефикасно да извършват сътрудничеството и координацията, необходими за постигането на тази цел, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(21)

За изпълнението на програмата Комисията следва да се подпомага от комитета по Фискалис 2020.

(22)

С цел улесняване на оценката на Фискалис 2020 следва от самото начало да се въведе подходяща рамка за наблюдение на постигнатите резултати по Фискалис 2020. Комисията заедно с участващите държави следва да създаде регулируеми показатели и да установи предварително определени изходни равнища за наблюдение на резултатите от дейностите по Фискалис 2020. Следва да се извършва и междинна оценка на изпълнението на целите на Фискалис 2020, нейната ефикасност и добавена стойност на европейско равнище. Освен това крайната оценка следва да разглежда дългосрочното въздействие на Фискалис 2020 и резултатите от нея във връзка с устойчивостта. Следва да се осигури пълна прозрачност чрез редовно докладване относно наблюдението и чрез представяне на доклади за оценка на Европейския парламент и на Съвета.

(23)

Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7) се прилага по отношение на обработването на лични данни, извършвано в държавите членки във връзка с настоящия регламент и под надзора на компетентните органи на държавите членки, по-специално определените от тях независими публични органи. Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (8) се прилага по отношение на обработването на лични данни, извършвано от Комисията в рамките на настоящия регламент и под контрола на Европейския надзорен орган по защита на данните. Всеки обмен или предаване на информация от компетентните органи следва да бъде в съответствие с правилата за предаване на лични данни, предвидени в Директива 95/46/ЕО, и всеки обмен или предаване на информация от страна на Комисията следва да бъде в съответствие с правилата за предаване на лични данни, предвидени в Регламент (ЕО) № 45/2001.

(24)

Настоящият регламент заменя Решение № 1482/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9). Поради това посоченото решение следва да бъде отменено,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 1

Предмет

1.   Създава се многогодишна програма за действие „Фискалис 2020“ („програмата“) с цел подобряване на функционирането на системите за данъчно облагане на вътрешния пазар и подкрепа на сътрудничеството във връзка с това.

2.   Програмата обхваща периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1)

„данъчни органи“ означава публичните органи и други органи в участващите държави, в чиято компетентност е администрирането на данъчното облагане или за дейностите, свързани с данъците;

(2)

„външни експерти“ означава:

а)

представители на правителствени органи, включително от държави, които не участват в програмата съгласно член 3, параграф 2;

б)

икономически оператори и организации, които представляват икономически оператори;

в)

представители на международни и други организации, имащи отношение към областта на данъчното облагане.

(3)

„данъчно облагане“ означава следното:

а)

данък върху добавената стойност, предвиден в Директива 2006/112/ЕО на Съвета (10);

б)

акцизи върху алкохола, предвидени в Директива 92/83/ЕИО на Съвета (11);

в)

акцизи върху тютюневите изделия, предвидени в Директива 2011/64/ЕС на Съвета (12);

г)

данъци върху енергийните продукти и електроенергията, предвидени в Директива 2003/96/ЕО на Съвета (13);

д)

други данъци, попадащи в обхвата на член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2010/24/ЕС на Съвета (14), доколкото са от значение за вътрешния пазар и за административното сътрудничество между държавите членки.

(4)

„двустранни или многостранни контролни действия“ означава координирани проверки на данъчните задължения на едно или повече свързани данъчно задължени лица, организиран от две или повече участващи държави с общи или допълващи се интереси, от които най-малко две са държави членки.

Член 3

Участие в програмата

1.   Участващите държави са държавите членки и държавите, посочени в параграф 2, ако са изпълнени предвидените в същия параграф условия,.

2.   Програмата е отворена за участие за всяка от следните държави:

а)

присъединяващи се държави, страни кандидатки и потенциални страни кандидатки, които се ползват от предприсъединителна стратегия, в съответствие с общите принципи и общите условия за участие на тези държави в програмите на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения, решения на Съвета за асоцииране или подобни споразумения;

б)

държавите партньори по европейската политика за съседство, при условие че тези държави са постигнали достатъчно ниво на сближаване на съответното законодателство и административни методи с тези на Съюза.

Държавите партньори, посочени в първа алинея, буква б), участват в програмата в съответствие с разпоредбите, които подлежат на съвместно определяне с тези държави след сключването на рамкови споразумения относно тяхното участие в програми на Съюза. Тяхното участие е в подкрепа единствено на дейности по програмата, чиято цел е борбата с данъчните измами, укриването на данъци и справянето с агресивното данъчно планиране.

Член 4

Участие в дейности по програмата

Външни експерти могат да бъдат поканени да участват с принос към избрани дейности, организирани по програмата, когато това е от съществено значение за постигането на целите, посочени в членове 5 и 6. Тези външни експерти се избират от Комисията заедно с участващите държави въз основа на техните умения, опит и знания, свързани с конкретните дейности, като се взема предвид всеки евентуален конфликт на интереси и като се постигне баланс между представители на деловите среди и други експерти от гражданското общество. Списък на избраните външни експерти се обявява публично и редовно се актуализира.

Член 5

Обща цел и конкретна цел

1.   Общата цел на програмата е да се подобри функционирането на системите за данъчно облагане на вътрешния пазар чрез засилване на сътрудничеството между участващите държави, техните данъчни органи и служители.

2.   Конкретната цел на програмата е да се подкрепи борбата с данъчните измами, укриването на данъци и агресивното данъчно планиране и прилагането на законодателството на Съюза в областта на данъчното облагане чрез осигуряване на обмен на информация, подпомагане на административното сътрудничество и, когато е необходимо и целесъобразно, подобряване на административния капацитет на участващите държави, с оглед да се подпомогне намаляването на административната тежест за данъчните органи и намаляването на разходите за данъкоплатците, свързани с изпълнение на данъчните задължения.

3.   Постигането на посочените в настоящия член цели се измерва въз основа по-специално на следното:

а)

наличие на обща комуникационна мрежа за европейските информационни системи и пълен достъп до нея;

б)

обратна информация от участващите държави за резултатите от дейностите по програмата.

Член 6

Оперативни цели и приоритети на програмата

1.   Програмата има следните оперативни цели и приоритети:

а)

въвеждане, подобряване, експлоатиране и подкрепа на европейските информационни системи в областта на данъчното облагане.

б)

подпомагане на дейностите за административно сътрудничество;

в)

засилване на уменията и компетентността на данъчните служители;

г)

подобряване на разбирането и прилагането на законодателството на Съюза в областта на данъчното облагане;

д)

подкрепа за подобряване на административните процедури и обмена на добри административни практики.

2.   Целите и приоритетите, посочени в параграф 1, се следват, като се набляга по-специално върху подпомагането на борбата с данъчните измами, укриването на данъци и агресивното данъчно планиране.

ГЛАВА II

Допустими действия

Член 7

Допустими действия

1.   Програмата предоставя при условията, определени в годишната работна програма, посочена в член 14, финансова подкрепа за следното:

а)

съвместни действия:

(i)

семинари и работни срещи;

(ii)

проектни групи, които обикновено са съставени от ограничен брой държави, действат в рамките на ограничен период от време и са насочени към реализацията на предварително определена цел с точно определен краен резултат;

(iii)

двустранни или многостранни контролни действия и други дейности, предвидени в правото на Съюза за административно сътрудничество, които се организират от две или повече участващи държави и включват най-малко две държави членки;

(iv)

работни посещения, организирани от участващите държави или от друга държава, с цел да се даде възможност на служителите да придобият или увеличат своя експертен опит или знания в областта на данъчното облагане;

(v)

експертни екипи, които представляват структурирани форми на сътрудничество, създадени за ограничен период от време и обединяващи експертен опит за изпълнение на задачи в конкретни области, по-специално в европейските информационни системи, евентуално с помощта на услуги за онлайн сътрудничество, административна помощ и инфраструктурни съоръжения и оборудване;

(vi)

изграждане на капацитет в публичната администрация и помощни действия;

(vii)

проучвания;

(viii)

комуникационни проекти;

(ix)

всички други дейности, които подпомагат общите, конкретните и оперативните цели и приоритети, определени в членове 5 и 6, при условие че необходимостта от такива други дейности е надлежно обоснована.

б)

изграждане на европейски информационни системи: разработка, поддръжка, експлоатация и контрол на качеството на компонентите на Съюза в европейските информационни системи, посочени в буква А от приложението, и нови европейски информационни системи, създадени съгласно право на Съюза, с оглед на създаване на ефикасни взаимовръзки между данъчните органи;

в)

общи дейности по обучение: съвместно разработени действия за обучение с цел да се подпомогне развитието на необходимите професионални умения и знания в областта на данъчното облагане.

Работните посещения, посочени в първа алинея, буква а), подточка iv), не надвишават един месец. При работни посещения, организирани на територията на трети държави, допустимите разходи за финансиране по програмата са само пътните и ежедневните разходи (дневни и квартирни разходи).

Експертните екипи, посочени в първа алинея, буква а), подточка v), се организират от Комисията в сътрудничество с участващите държави за не повече от една година, освен в надлежно обосновани случаи.

2.   Средствата за допустимите действия, посочени в настоящия член, се разпределят балансирано и съразмерно по отношение на действителните нужди за тези действия.

3.   При извършване на оценка на програмата Комисията преценява необходимостта от въвеждане на бюджетни ограничения за различните допустими действия.

Член 8

Специални разпоредби за осъществяване на съвместни действия

1.   Участието в съвместните действия, посочени в член 7, параграф 1, първа алинея, буква а), се осъществява на доброволна основа.

2.   Участващите държави вземат мерки за участие в съвместните действия да се номинират служители с подходящ профил и квалификация, включително езикови умения.

3.   По целесъобразност участващите държави предприемат необходимите мерки за повишаване на осведомеността за съвместните действия и за да се гарантира използването на създадените крайни продукти.

Член 9

Специални разпоредби за прилагане на европейските информационни системи

1.   Комисията и участващите държави гарантират, че европейските информационни системи, посочени в буква А от приложението, се разработват, експлоатират и поддържат в добро състояние.

2.   В сътрудничество с участващите държави Комисията координира онези аспекти от създаването и функционирането на компонентите на Съюза и компонентите извън Съюза на европейските информационни системи и инфраструктурата, посочени в буква А от приложението, които са необходими за осигуряване на тяхната оперативност, взаимосвързаност и за непрекъснатото им усъвършенстване.

3.   Използването на компонентите на Съюза в европейските информационни системи, посочени в буква А от приложението, от неучастващи държави е предмет на споразумения с тези държави, които се сключват в съответствие с член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Член 10

Специални разпоредби за осъществяване на общи дейности по обучение

1.   Участието в общите дейности по обучение, посочени в член 7, параграф 1, първа алинея, буква в), се осъществява на доброволна основа.

2.   Участващите държави вземат мерки за участие в общите дейности по обучение да се номинират служители с подходящ профил и квалификация, включително езикови умения.

3.   По целесъобразност участващите държави включват в своите национални програми за обучение съвместно разработеното учебно съдържание, включително модули за електронно обучение, програми за обучение и съвместно договорени стандарти за обучение.

ГЛАВА III

Финансова рамка

Член 11

Финансова рамка

1.   Финансовият пакет за изпълнение на програмата е 223 366 000 EUR по текущи цени.

2.   Предвидените за програмата средства могат да покриват също разходи, свързани с дейности за подготовка, наблюдение, проверка, одит и оценка, които се изискват редовно за управлението на програмата и постигането на нейните цели; по-специално проучвания, срещи на експерти, информационни и комуникационни дейности, свързани с целите, определени в настоящия регламент, разходи, свързани с ИТ мрежи за обработка и обмен на информация, заедно с всички други разходи за техническа и административна помощ, направени от Комисията за управление на програмата.

Делът на административните разходи по правило не надвишава 5 % от общия размер на разходите по програмата.

Член 12

Видове намеса

1.   Комисията изпълнява програмата в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

2.   Финансовата подкрепа от Съюза за дейностите, предвидени в член 7, е под формата на:

а)

безвъзмездни средства;

б)

договори за възлагане на обществена поръчка;

в)

възстановяването на разходи, направени от външните експерти, посочени в член 4.

3.   Размерът на съфинансирането за безвъзмездните средства е до 100 % от допустимите разходи, при разходи за път и настаняване, разходи, свързани с организирането на мероприятия, и дневни разходи.

Посоченият размер се прилага по отношение на всички допустими действия, с изключение на експертните екипи, посочени в член 7, параграф 1, първа алинея, буква а), подточка (v). Приложимият размер на съфинансиране за експертни екипи се определя в годишните работни програми, когато тези действия налагат предоставяне на безвъзмездни средства.

4.   Компонентите на Съюза в европейските информационни системи се финансират от програмата. Участващите държави по-специално поемат разходите за закупуване, разработване, инсталиране, поддръжка и текуща експлоатация на компонентите извън Съюза на европейските информационни системи.

Член 13

Защита на финансовите интереси на Съюза

1.   Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по силата на настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и, при установяването на нередности, чрез възстановяване на недължимо платените суми и, когато е уместно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи административни и финансови санкции.

2.   Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити по документи и на място, на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза по настоящия регламент.

3.   Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва разследвания, включително проверки и инспекции на място в съответствие с разпоредбите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета (15) и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 (16), за да установи дали е налице измама, корупция или всякаква друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор за финансиране съгласно настоящия регламент.

ГЛАВА IV

Изпълнителни правомощия

Член 14

Работна програма

За изпълнението на програмата Комисията приема чрез актове за изпълнение годишни работни програми, в които се определят поставените цели, очакваните резултати, метода на прилагане и тяхната обща сума. Те съдържат също така описание на действията, които ще бъдат финансирани, посочване на разпределената сума за всеки вид действия и приблизителен график на изпълнението. По отношение на безвъзмездните средства в годишните програми се посочват приоритетите, основните критерии за оценка и максималният размер на съфинансирането. Тези актове за изпълнение се основават на резултатите от предходните години и се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2.

Член 15

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

ГЛАВА V

Наблюдение и оценка

Член 16

Наблюдение на действията по програмата

1.   В сътрудничество с участващите държави Комисията извършва наблюдение на програмата и действията по нея.

2.   Комисията и участващите държави създават количествени и качествени показатели и, ако е необходимо, добавят нови показатели в хода на програмата. Показателите се използват, за да се измерят резултатите от програмата спрямо предварително определените изходни равнища.

3.   Комисията оповестява публично резултатите от наблюдението, посочени в параграф 1, и показателите, посочени в параграф 2.

4.   Резултатите от наблюдението се използват за оценката на програмата в съответствие с член 17.

Член 17

Оценка и преглед

1.   Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета междинен и окончателен доклад за оценка по отношение на въпросите, посочени в параграфи 2 и 3. Резултатите от тези оценки се включват в решенията за евентуално подновяване, изменение или спиране на настоящата програма за следващи периоди. Тези оценки се извършват от независим външен оценител.

2.   До 30 юни 2018 г. Комисията изготвя междинен доклад за оценка относно постигането на целите от действията по програмата, ефикасността при използването на ресурсите и добавената стойност на европейско равнище. Освен това в този доклад се разглеждат възможността за опростяване и запазване актуалността на целите, както и приносът на програмата към приоритетите на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

3.   До 31 декември 2021 г. Комисията изготвя окончателен доклад за оценка относно въпросите, посочени в параграф 2, както и относно дългосрочното въздействие и устойчивостта на ефектите на програмата.

4.   При поискване от Комисията участващите държави й предоставят всички налични данни и информация, които могат да допринесат за изготвянето на нейния междинен и окончателен доклад за оценката.

ГЛАВА VI

Заключителни разпоредби

Член 18

Отмяна

Решение № 1482/2007/ЕО се отменя, считано от 1 януари 2014 г.

Независимо от това финансовите задължения, свързани с извършвани действия съгласно посоченото решение, продължават да се уреждат от него до тяхното приключване.

Член 19

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 януари 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 11 декември 2013 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

V. LEŠKEVIČIUS


(1)  ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 48 и ОВ C 11, 15.1.2013 г., стр. 84.

(2)  Регламент (ЕС, Euratom) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014-2020 (Виж стр. 884 от настоящия брой на Официален вестник).

(3)  ОВ C 37, 20.12.2013, г., стр. 1.

(4)  Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

(5)  Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 31.12.2012 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(7)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(8)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на тези данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(9)  Решение № 1482/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за създаване на програма на Общността за подобряване на работата на системите за данъчно облагане на вътрешния пазар (Фискалис 2013) и за отмяна на Решение 2235/2002.ЕО (ОВ L 330, 15.12.2007, стр. 1).

(10)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1).

(11)  Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки (ОВ L 316, 31.10.1992 г., стр. 21).

(12)  Директива 2011/64/ЕС на Съвета от 21 юни 2011 г. относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн (ОВ L 176, 5.7.2011 г., стр. 24).

(13)  Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51).

(14)  Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (ОВ L 84, 31.3.2010 г., стр. 1).

(15)  Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (ОВ L 136,31.5.1999 г., стр. 1.)

(16)  Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности ((ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).


ПРИЛОЖЕНИЕ

ЕВРОПЕЙСКИ ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ И ТЕХНИТЕ КОМПОНЕНТИ НА СЪЮЗА

А.

Европейските информационни системи са, както следва:

(1)

общата комуникационна мрежа/общият системен интерфейс (CCN/CSI — CCN2), CCN mail3, CSI бридж, http бридж, CCN LDAP и свързаните инструменти, уебпорталът на CCN, наблюдение на CCN;

(2)

помощни системи, по-специално инструментът за конфигурация на приложенията за CCN, инструментът за докладване на дейностите (ART2), инструментът на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ за онлайн електронно управление на проекти (TEMPO), инструментът за управление на услугите (SMT), системата за управление на потребителите (UM), системата BPM за моделиране на бизнес процеси, таблото за наличност (availability dashboard) и AvDB, порталът за управление на ИТ услуги, управлението на директории и достъп на потребители;

(3)

пространство за информация и комуникация за програми (PICS);

(4)

системите, свързани с ДДС, по-специално системата за обмен на информация за ДДС (VIES) и за възстановяването на ДДС, включително началното приложение на VIES, инструментът за наблюдението на VIES, системата за статистически данни от данъчното облагане, интернет системата VIES („VIES-on-the-web“), инструментът за конфигурация на „VIES-on-the-web“, инструментите за тестване на VIES и възстановяване на ДДС, алгоритмите за номера по ДДС, обменът на електронни формуляри за ДДС, облагането с ДДС на доставките на услуги, извършвани по електронен път (VoeS); инструментът за тестване на VoeS, инструментът за тестване на електронни формуляри за ДДС, мини-гише (MoSS);

(5)

системите, свързани с възстановяването, по-специално електронните формуляри за събиране на вземания, електронните формуляри за единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки (UIPE) и за единен формуляр за уведомяване (UNF);

(6)

системите, свързани с прякото данъчно облагане, по-специално системата за данъчно облагане на спестяванията, инструмента за тестване на данъчното облагане на спестяванията, електронните формуляри за пряко данъчно облагане, данъчния идентификационен номер „TIN-on-the-web“, обмена по член 8 от Директива 2011/16/ЕС (1) на Съвета и свързаните с него инструменти за тестване;

(7)

други системи, свързани с данъчното облагане, по-специално базата данни „Данъци в Европа“ (TEDB);

(8)

акцизните системи, по-специално системата за обмен на акцизни данни (SEED), системата за движението и контрола на акцизни стоки (EMCS), електронни формуляри за MVS, приложение за тестване (TA);

(9)

други централни системи, по-специално информационната и комуникационна система за данъчното облагане на държавите членки (TIC), системата за тестване на самообслужване (SSTS), системата за статистически данни във връзка с данъчното облагане, централното приложение за уеб формуляри, системата за централни услуги/управление на информацията относно акцизите (CS/MISE).

Б.

Компонентите на Съюза в европейските информационни системи са, както следва:

(1)

ИТ активи, например хардуерът, софтуерът и мрежовите връзки на системите, включително свързаната с тях инфраструктура от данни;

(2)

ИТ услуги, необходими за подпомагане на разработката, поддръжката, усъвършенстването и експлоатацията на системите; и

(3)

всички други елементи, които поради съображения за ефикасност, сигурност и рационализиране са определени от Комисията като общи за участващите държави.


(1)  Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1).


20.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 347/33


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1287/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 декември 2013 година

за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1639/2006/ЕО

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 173 и 195 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)

През март 2010 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“(по-долу „стратегията „Европа 2020“). Съобщението беше утвърдено от Европейския съвет през юни 2010 г. Стратегията „Европа 2020“ представлява отговор на икономическата криза и е предназначена да подготви Съюза за следващото десетилетие. В нея се определят пет амбициозни цели по отношение на климата и енергетиката, заетостта, иновациите, образованието и социалното приобщаване, които да бъдат постигнати до 2020 г., и се набелязват основните движещи сили за растежа, които целят да направят Съюза по-динамичен и конкурентоспособен. В стратегията също така се подчертава значението на засилването на растежа на европейската икономика, съпроводено с високо ниво на заетост, икономика с ниски емисии на въглероден диоксид и ефективно използване на ресурсите и енергията и социално сближаване. Малките и средните предприятия (МСП) следва да играят решаваща роля за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“. Тяхната роля е видна от факта, че МСП са посочени в шест от общо седемте водещи инициативи по стратегията „Европа 2020“.

(2)

За да се гарантира, че предприятията, по-специално МСП, играят централна роля за икономическия растеж в Съюза, който е основен приоритет, през октомври 2010 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията. Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“, което беше утвърдено от Съвета през декември 2010 г. Това е водеща инициатива по стратегията „Европа 2020“. В съобщението се очертава стратегия, насочена към насърчаване на растежа и създаване на работни места чрез поддържане и оказване на подкрепа на силна, диверсифицирана и конкурентна промишлена база в Европа, по-специално чрез подобряване на рамковите условия за предприятията и засилване на няколко аспекта на вътрешния пазар, включително свързаните с бизнеса услуги.

(3)

През юни 2008 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Мисли първо за малките!“„Small Business Act“ за Европа“, което беше приветствано от Съвета през декември 2008 г. В „Small Business Act“ (SBA) се предвижда мащабна рамка на политиката за МСП, насърчава се предприемачеството и принципът „Мисли първо за малките!“ се залага в правото и политиката, за да се засили конкурентоспособността на МСП. Със SBA се установяват десет принципа и се очертават политиката и законодателните действия за насърчаване на потенциала на МСП за растеж и създаване на работни места. Изпълнението на SBA допринася за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. Във водещите инициативи вече са включени редица действия за МСП.

(4)

Оттогава насам беше извършен един преглед на SBA като резултатите бяха публикувани през февруари 2011 г., и въз основа на него бяха приети заключения на Съвета от 30 и 31 май 2011 г. В прегледа се прави равносметка на изпълнението на SBA и се оценяват нуждите на МСП, които работят в условията на сегашната икономическа среда, в която те все по-трудно получават достъп до финансиране и пазари. В него се прави обзор на напредъка, постигнат през първите две години от действието на SBA, изложени са нови действия в отговор на произтичащите от икономическата криза предизвикателства, посочени от заинтересованите страни, и са предложени мерки за подобряване на използването и прилагането на SBA с ясно очертана роля за заинтересованите страни и водещите стопанските организации. Специфичните цели на програмата за конкурентоспособност на предприятията и МСП следва да отразяват приоритетите, определени в прегледа. Важно е да се осигури съгласуваност между изпълнението на програмата и изпълнението на SBA.

По-специално, действията, предприети във връзка със специфични цели, следва да допринасят за прилагането на посочените десет принципа и новите действия, набелязани в процеса на преглед на SBA.

(5)

С Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (3) се определя многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. В многогодишната финансова рамка се описва как ще се постигнат целите на политиката за увеличаване на растежа и създаване на повече работни места в Европа, създаване на по-екологосъобразна икономика с ниски емисии на въглероден диоксид и извеждане на Съюза на водеща позиция в световен мащаб.

(6)

За да се допринесе за увеличаването на конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията от Съюза, и по-специално на МСП, за да се подпомогнат съществуващите МСП, да се насърчи създаването на предприемаческа култура и да се стимулира растежът на МСП, напредъкът на основаното на знанието общество и развитието, въз основано на балансиран икономически растеж, следва да бъде създадена Програма за конкурентоспособност на предприятията и МСП (по-долу „Програмата COSME“).

(7)

В Програма COSME следва да се даде първостепенен приоритет на програмата за опростяване в съответствие със съобщението на Комисията от 8 февруари 2012 г., озаглавено „Програма за опростяване на МФР за периода 2014—2020 г.“. Изразходването на средства на Съюза и на държавите членки за насърчаване на конкурентоспособността на предприятията и МСП следва да бъде по-добре координирано, за да се осигури взаимно допълване, по-голяма ефективност и видимост и за да се постигне по-добро полезно взаимодействие на бюджетите.

(8)

Комисията пое ангажимент да включи действията в областта на климата в разходните програми на Съюза и да насочи най-малко 20 % от неговия бюджет към свързани с климата цели. Важно е да се гарантира, че смекчаването на изменението на климата и приспособяването към него, както и предотвратяването на рисковете се извеждат на преден план при подготовката, разработването и изпълнението на Програма COSME. Мерките, обхванати от настоящия регламент, следва да допринасят за насърчаване на прехода към икономика и общество с ниски емисии на въглероден диоксид и устойчиви на изменението на климата.

(9)

От Решение 2001/822/ЕО на Съвета (4) следва, че образуванията и органите от отвъдморските страни и територии отговорят на условията за участие в Програма COSME.

(10)

Политиката на Съюза в областта на конкурентоспособността има за цел установяването на институционалната и политическата уредба, с която да се създадат условия за устойчив растеж на предприятията, и по-специално МСП. Постигането на конкурентоспособност и устойчивост включва способността за постигане и поддържане на икономическата конкурентоспособност и растежа на предприятията в съответствие с целите за устойчиво развитие. Подобрената производителност, включително по отношение на ресурсите и енергията, е първостепенният източник на устойчив растеж на приходите. Конкурентоспособността зависи и от способността на дружествата да се възползват напълно от възможности като вътрешния пазар. Това е от особено значение за МСП, които представляват 99 % от предприятията в Съюза, осигуряват две от всеки три съществуващи работни места в частния сектор и 80 % от новосъздадените работни места и са източник на повече от половината от общата добавена стойност, създавана от предприятията в Съюза. МСП са ключова движеща сила за икономическия растеж, заетостта и социалната интеграция.

(11)

Съобщението на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“, съдържа прогноза, съгласно която политиките, насърчаващи прехода към зелена икономика, като политиките в областта на ефективността от гледна точка на използването на ресурсите и енергийната ефективност, както и политиката в областта на изменението на климата, биха могли да създадат повече от пет милиона работни места до 2020 г., и по-специално в сектора на МСП. Като се има предвид това, конкретните действия по Програма COSME биха могли да включват насърчаване на разработването на устойчиви продукти, услуги, технологии и процеси, както и на ефективното използване на ресурсите и корпоративната социална отговорност.

(12)

В последните години конкурентоспособността заема централно място при разработването на политиките на Съюза поради несъвършенствата на пазара, политиките и институциите, които пречат на конкурентоспособността на предприятията от Съюза, и по-специално на МСП.

(13)

Поради това Програма COSME следва да бъде насочена към преодоляване на несъвършенствата на пазара, които засягат конкурентоспособността на икономиката на Съюза в световен мащаб и намаляват способността на предприятията, по-специално МСП, да се съревновават с конкуренти от други части на света.

(14)

Програма COSME следва да е насочена по-специално към МСП по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (5). При прилагането на настоящия регламент Комисията следва да се консултира с всички съответни заинтересовани страни, включително организации, представляващи МСП. Следва да се обърне особено внимание на микропредприятията, предприятията, осъществяващи занаятчийска дейност, самостоятелно заетите лица, свободните професии и социалните предприятия. Следва също така да се обърне внимание на потенциалните, новите и младите предприемачи и на жените предприемачи, както и на други особени целеви групи, например по-възрастни хора, мигранти и предприемачи, спадащи към социално уязвими групи или групи в неравностойно положение, като хора с увреждания, и на насърчаването на прехвърлянето, отделянето и разделянето на предприятия и даването на втори шанс на предприемачите.

(15)

Много от проблемите, свързани с конкурентоспособността на Съюза, се отнасят до трудностите на МСП при получаването на достъп до финансиране, тъй като за тях доказването на тяхната кредитоспособност е нелека задача, а достъпът до рисков капитал е съпътстван с трудности. Тези трудности имат отрицателен ефект върху нивото и качеството на създадените нови предприятия и върху техния растеж и коефициент на оцеляване, както и върху готовността на новите предприемачи да поемат жизнеспособни предприятия при прехвърляне/наследяване на предприятия. Финансовите инструменти на Съюза, въведени с Решение № 1639/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), имат доказана добавена стойност и са допринесли положително за най-малко 220 000 МСП. Увеличената добавена стойност за Съюза в предложените финансови инструменти се изразява, наред с другото, в укрепване на вътрешния пазар за рисков капитал, в създаване на общоевропейски пазар за финансиране на МСП, както и в преодоляване на несъвършенствата на пазара, с които държавите членки не могат да се справят. Действията на Съюза следва да бъдат съгласувани, последователни и да допълват финансовите инструменти за МСП на държавите членки, да умножават ползите и да не нарушават функционирането на пазара, в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (7). Образуванията, на които е възложено изпълнението на действията, следва да гарантират допълняемост и да не допускат двойно финансиране с ресурси на Съюза.

(16)

Комисията следва да обръща внимание на видимостта на финансирането, осигурено чрез финансовите инструменти по настоящия регламент, за да може подкрепата от Съюза да бъде разпозната и да получи признание на пазара. За тази цел е необходимо да се въведе и задължение за финансовите посредници изрично да изтъкват пред крайните получатели, че финансирането е възможно с подкрепата на финансовите инструменти по настоящия регламент. Комисията и държавите членки следва да предприемат подходящи мерки, включително чрез удобни за потребителите онлайн системи, за разпространение на информация за наличните финансови инструменти сред МСП и посредниците. Тези системи, които може да включват и единен портал, не следва да дублират съществуващите системи.

(17)

Мрежата „Enterprise Europe“ (по-долу „мрежата“) е доказала своята добавена стойност за европейските МСП като служба „на едно гише“ за подкрепа на бизнеса чрез подпомагане на предприятията при подобряване на тяхната конкурентоспособност и проучване на бизнес възможностите в рамките на вътрешния пазар и извън него. Рационализирането на методологиите и на методите на работа и осигуряването на европейско измерение на услугите в подкрепа на бизнеса могат да бъдат постигнати само на равнището на Съюза. По-специално, мрежата помогна на МСП да намерят партньори за сътрудничество или трансфер на технологии в рамките на вътрешния пазар и в трети държави, да получат консултации относно източници на финансиране от Съюза, законодателството на Съюза и интелектуалната собственост и програмите на Съюза за насърчаване на насочените към околната среда иновации и устойчивото производство. Тя също така получава обратна информация относно правото и стандартите на Съюза. Нейният единствен по рода си експертен опит е особено важен за преодоляване на информационната асиметрия и за намаляване на разходите за операции при трансгранична дейност.

(18)

Необходими са постоянни усилия за допълнително оптимизиране на качеството на услугите и функционирането на мрежата, особено по отношение на осведомеността на МСП и последващото приемане от страна на МСП на предлаганите услуги, чрез по-нататъшно включване на услуги, свързани с интернационализация и иновации, подобряване на сътрудничеството на мрежата с регионални и местни заинтересовани страни сред МСП, предоставяне на консултации и осигуряване на по-голямо участие на организации домакини, намаляване на бюрокрацията, подобряване на информационно-техническата поддръжка, подобряване на видимостта на мрежата и предлаганите от нея услуги в рамките на географските райони, които покрива.

(19)

Ограничената интернационализация на МСП както в Европа, така и извън нея засяга конкурентоспособността. Според някои оценки понастоящем 25 % от МСП в Съюза се занимават с износ или са извършвали такава дейност в даден момент през последните три години, като само 13 % от тях извършват износ извън Съюза редовно и само 2 % са инвестирали извън своята държава. Освен това проучването на Евробарометър от 2012 г. показва неизползвания потенциал за растеж на МСП на „зелените пазари“ в Съюза и извън него по отношение на интернационализацията и достъпа до обществени поръчки. В съответствие със SBA, който призова Съюза и държавите членки да подпомагат и насърчават МСП да се възползват от растежа на пазарите извън Съюза, Съюзът предоставя финансова помощ на няколко инициативи, например Центъра за промишлено сътрудничество ЕС – Япония и бюрото в Китай в помощ на МСП по въпросите на правата върху интелектуалната собственост. Добавената стойност на равнището на Съюза се създава чрез насърчаване на сътрудничеството и чрез предлагане на услуги на европейско равнище, които допълват, без да дублират, основните услуги на държавите членки за насърчаване на търговията и засилват общите усилия на публичните и частните доставчици на услуги в тази област. Такива услуги следва да включват информация относно правата върху интелектуалната собственост, стандартите и правилата и възможностите за обществени поръчки. Следва изцяло да бъде взета под внимание част II от заключенията на Съвета от 6 декември 2011 г., озаглавена „Засилване на прилагането на индустриалната политика в целия ЕС“, относно съобщението на Комисията, озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията. Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“. Във връзка с това националните и регионалните усилия за насърчаване на групите от предприятия към върхови постижения и международно сътрудничество следва да бъдат допълнени от ясно определена европейска стратегия за групите от предприятия, като се има предвид че групирането на МСП може да бъде ключово средство за повишаване на техния капацитет за иновации и за започване на дейност на чужди пазари.

(20)

За да се подобри конкурентоспособността на предприятия в Съюза, и по-специално на МСП, държавите членки и Комисията трябва да създадат благоприятна бизнес среда. Интересите на МСП и секторите, в които те са най-активни, се нуждаят от особено внимание. Необходими са и инициативи на равнището на Съюза, за да се осигури обмен на информация и знания в европейски мащаб, като цифровите услуги могат да бъдат особено икономически ефективни в тази област. Такива дейности могат да спомогнат за създаване на условия на равнопоставеност за МСП.

(21)

Пропуските, разпокъсването и ненужната бюрокрация в рамките на вътрешния пазар препятстват гражданите, потребителите и предприятията, по-специално МСП, да извлекат максимални ползи от него. Следователно е крайно необходимо да бъдат положени съгласувани усилия от страна на държавите членки, Европейския парламент, Съвета и Комисията за отстраняване на недостатъците във връзка с изпълнението, законодателството и информацията. В съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност държавите членки, Европейският парламент, Съветът и Комисията следва също така да си сътрудничат с цел намаляване и избягване на ненужната административна и регулаторна тежест върху МСП. Действията по Програма COSME — единствената програма на Съюза, насочена специално към МСП — следва да допринасят за постигането на тези цели, най-вече като способстват за подобряването на рамковите условия за предприятията. Тези усилия следва да включват проверки за пригодност и оценки на въздействието, финансирани по Програма COSME.

(22)

Друг фактор, който влияе върху конкурентоспособността, е сравнително слабият предприемаческия дух в Съюза. Едва 45 % от гражданите на Съюза (и по-малко от 40 % от жените) биха желали да извършват дейност като самостоятелно заети лица в сравнение с 55 % от населението в САЩ и 71 % в Китай (според проучването на Евробарометър от 2009 г. относно предприемачеството). В съответствие със SBA следва да се обърне внимание на всички ситуации, пред които се изправят предприемачите, включително започване на дейност, растеж, прехвърляне и несъстоятелност („втори шанс“). Насърчаването на образованието в областта на предприемачеството, както и мерките за увеличаване на последователността и съгласуваността като определянето на показатели за сравнение и обмена на добри практики осигуряват висока добавена стойност на равнището на Съюза.

(23)

Програмата Еразъм за млади предприемачи започна с цел осигуряването на възможност за нови или кандидат предприемачи да придобият стопански опит в държава членка, различна от тяхната, и по този начин да повишат предприемаческите си умения. Във връзка с целта за подобряване на рамковите условия за насърчаване на предприемачеството и културата на предприемачество Комисията следва да може да предприеме мерки, разработени с цел подпомагане на новите предприемачи да подобрят способността си за придобиване на собствено ноу-хау, умения и нагласи в предприемаческата област, както и технологичния си капацитет и способностите си за управление на предприятие.

(24)

Световната конкуренция, демографските промени, ограничените ресурси и новите социални тенденции пораждат предизвикателства и възможности за различни сектори, които са изправени пред глобални предизвикателства и се характеризират с голям дял на МСП. Така например свързаните с дизайна сектори трябва да се приспособят, за да се възползват от неразработения потенциал на високото търсене на съобразени с личните потребности, творчески продукти, способни да удовлетворят широк кръг потребители. Тъй като тези предизвикателства засягат всички МСП в Съюза в посочените сектори, са необходими съгласувани усилия на равнището на Съюза за създаване на допълнителен растеж чрез инициативи за ускоряване на появата на нови продукти и услуги.

(25)

В подкрепа на предприето в държава членка действие Програма COSME може да подпомага инициативи както в секторни, така и в междусекторни области със значителен потенциал за растеж и предприемаческа дейност, особено такива с голям дял на МСП, които ускоряват появата на конкурентни и устойчиви отрасли, основани на най-конкурентните бизнес модели, подобрени продукти и процеси, организационни структури или модифицирани вериги на стойността. Както е посочено в съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“, което беше приветствано от Съвета през октомври 2010 г., туризмът е важен сектор на икономиката на Съюза. Предприятията в този сектор допринасят пряко с 5 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на Съюза. Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) признава значението на туризма и очертава компетентността на Съюза в тази област. Европейските инициативи в областта на туризма може да допълват действията на държавите членки, като насърчава създаването на благоприятна среда и сътрудничеството между държавите членки, по-специално чрез обмен на добри практики. Действията могат да включват подобряване на базата от знания в областта на туризма чрез предоставяне на данни и анализи и разработване на транснационални проекти за сътрудничество, в тясно сътрудничество с държавите членки, като същевременно се избягват задължителните изисквания за предприятията от Съюза.

(26)

В Програма COSME се посочват действия във връзка с целите, общият финансов пакет за постигането на тези цели, минималният финансов пакет за финансовите инструменти, различни видове мерки за изпълнение и прозрачни механизми за мониторинг и оценка, както и за защита на финансовите интереси на Съюза.

(27)

Програма COSME допълва други програми на Съюза, като същевременно се признава, че всеки инструмент следва да се прилага съгласно своите собствени специални процедури. Съответно едни и същи допустими разходи не следва да получават двойно финансиране. С цел да се постигне добавена стойност и съществено въздействие от финансирането от Съюза следва да се установи тясно полезно взаимодействие между Програма COSME, Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета (8) (програма „Хоризонт 2020“), Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9) (структурни фондове) и други програми на Съюза.

(28)

Всички съответни инициативи и действия, обхванати от Програма COSME, следва да са съобразени с принципите на прозрачност и равни възможности на мъжете и жените. Зачитането на правата на човека и основните свободи на всички граждани също следва да бъде отчетено в тези инициативи и действия.

(29)

Предоставянето на безвъзмездни средства на МСП следва да се предхожда от прозрачен процес. Предоставянето на безвъзмездни средства и тяхното изплащане следва да бъдат прозрачни, небюрократични и съответстващи на общите правила.

(30)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за целия срок на действие на Програма COSME, който в рамките на годишната бюджетна процедура трябва да служи за Европейския парламент и Съвета като основна референтна сума по смисъла на точка 17 от Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и относно доброто финансово управление (10).

(31)

За да се гарантира, че финансирането е ограничено до преодоляване на несъвършенствата на пазара, политиките и институциите, и за да се избегне нарушаване на функционирането на пазара, финансирането от Програма COSME следва да е в съответствие с правилата на Съюза относно държавните помощи.

(32)

Споразумението за Европейското икономическо пространство и протоколите към споразуменията за асоцииране предвиждат участието на съответните държави в програмите на Съюза. Участието на други трети държави следва да бъде възможно, когато това е посочено в споразумения и процедури.

(33)

Важно е да се осигури доброто финансово управление на Програма COSME и нейното изпълнение по възможно най-ефективния и удобен за ползвателите начин, както и правна сигурност и достъпност на Програма COSME за всички участници.

(34)

Програма COSME следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, така че да се осигури възможност за корекции. Следва да се изготвя годишен доклад за нейното изпълнение, в който да се представят постигнатият напредък и планираните дейности.

(35)

Изпълнението на Програма COSME следва да бъде предмет на ежегоден мониторинг, извършван с помощта на ключови показатели за оценяване на резултатите и въздействието. Тези показатели, включващи подходящи основни параметри, следва да осигуряват минималната основа за оценка на степента, в която са постигнати целите на Програма COSME.

(36)

Изготвеният от Комисията междинен доклад относно постигането на целите на всички подкрепяни по Програма COSME действия следва да включва и оценка на ниския процент на участие на МСП, когато това се наблюдава в значителен брой държави членки. Когато е целесъобразно, държавите членки биха могли да отразят резултатите от междинния доклад в съответните си политики.

(37)

През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани с пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправомерно използвани средства, както и — в случаите, когато е целесъобразно — налагане на административни и финансови санкции в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

(38)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да приема годишни работни програми за изпълнението на Програма COSME. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (11). Някои от включените в годишната работна програма действия налагат координиране на действията на национално равнище. Във връзка с това следва да се прилага член 5, параграф 4 от посочения регламент.

(39)

На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с допълнения към показателите, промени в някои конкретни детайли по отношение на финансовите инструменти и измененията на индикативните суми, които биха довели до превишаване на тези суми с повече от 5 % от стойността на финансовия пакет във всеки отделен случай. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета,

(40)

Решение № 1639/2006/ЕО следва да бъде отменено от съображения за правна сигурност и яснота,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

Предмет

Член 1

Създаване

Създава се Програма за действия на Съюза за подобряване на конкурентоспособността на предприятията със специална насоченост към малките и средните предприятия (МСП) (по-долу „Програмата COSME“) за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

Член 2

Определение

За целите на настоящия регламент "МСП" означава микро-, малки и средни предприятия по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО.

Член 3

Общи цели

1.   Програма COSME допринася за постигането на следните общи цели, като се обръща специално внимание на конкретните потребности на МСП, установени в Съюза, и на МСП, установени в трети държави, които участват в Програма COSME в съответствие с член 6:

а)

укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията от Съюза, по-специално на МСП;

б)

насърчаване на култура на предприемачество и на създаването и растежа на МСП.

2.   Степента на постигане на целите, посочени в параграф 1, се измерва чрез следните показатели:

а)

резултати на МСП по отношение на устойчивостта;

б)

промени в ненужните административни и регулаторни тежести върху новите и вече съществуващи МСП;

в)

промени в дела на МСП, извършващи износ в рамките на Съюза или извън него;

г)

промени в растежа на МСП;

д)

промени в дела на гражданите на Съюза, които желаят да бъдат самостоятелно заети лица.

3.   Приложението съдържа подробен списък на показателите и целите на Програма COSME.

4.   Програма COSME подпомага изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и допринася за постигането на целта за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. По-специално Програма COSME допринася за постигането на водещата цел относно заетостта.

ГЛАВА II

Специфични цели и области на действие

Член 4

Специфични цели

1.   Специфичните цели на Програма COSME са следните:

а)

подобряване на достъпа до финансиране за МСП под формата на капиталови и дългови инструменти;

б)

подобряване на достъпа до пазарите, по-специално в рамките на Съюза, но също и в световен мащаб;

в)

подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и устойчивост на предприятията от Съюза, по-специално на МСП, във всички сектори, включително в сектора на туризма;

г)

насърчаване на предприемачеството и на културата на предприемачество.

2.   При изпълнението на Програма COSME се обръща внимание на необходимостта предприятията да се приспособят към икономика с ниски емисии на въглероден диоксид, устойчива на изменението на климата и ефективна от гледна точка на използването на енергията и ресурсите.

3.   За да се измери въздействието на Програма COSME при постигането на специфичните цели, изброени в параграф 1, се използват показателите, изложени в приложението.

4.   В годишните работни програми по член 13 се описват подробно всички действия, които ще се изпълняват по Програма COSME.

Член 5

Бюджет

1.   Финансовият пакет за изпълнението на Програма COSME е определен на стойност 2 298,243 милиона евро по текущи цени, от които не по-малко от 60 % се разпределят за финансови инструменти.

Европейският парламент и Съветът разрешават годишните бюджетни кредити в границите на многогодишната финансова рамка.

2.   С установения с настоящия регламент финансов пакет може да се покриват и разходи, свързани с дейности по подготовката, мониторинга, контрола, одита и оценката, необходими за управлението на Програма COSME и за постигането на нейните цели. По-специално той обхваща по икономически ефективен начин проучвания, срещи на експерти, информационни и комуникационни действия, включително институционална комуникация на политическите приоритети на Съюза, доколкото те са свързани с общите цели на Програма COSME, разходите, свързани с информационно-технологичните мрежи, насочени към обработката и обмена на информация, както и всякакви други разходи за техническа и административна помощ, направени от Комисията по управлението на Програма COSME.

Тези разходи не трябва да надвишават 5 % от стойността на финансовия пакет.

3.   От финансовия пакет за Програма COSME се разпределят следните индикативни суми — 21,5 % от стойността на финансовия пакет за специфичната цел по член 4, параграф 1, буква б), 11 % за специфичната цел по член 4, параграф 1, буква в) и 2,5 % за специфичната цел по член 4, параграф 1, буква г). Комисията може да се отклони от тези индикативни суми, но с не повече от 5 % от стойността на финансовия пакет във всеки отделен случай. Ако се окаже необходимо да се превиши това ограничение, на Комисията се предоставя правомощието да приеме делегирани актове в съответствие с член 23 за изменение на тези индикативни суми.

4.   Разпределените финансови средства могат да покриват и разходите за техническа и административна помощ, необходима за осигуряване на прехода между Програма COSME и мерките, приети съгласно Решение № 1639/2006/ЕО. Ако това е необходимо, за покриване на подобни разходи могат да бъдат предвидени бюджетни кредити в бюджета за периода след 2020 г., за да се осигури управлението на действия, които не са приключили до 31 декември 2020 г.

Член 6

Участие на трети държави

1.   Програма COSME е отворена за участие на:

а)

държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП), в съответствие с условията, установени в Споразумението за ЕИП, както и други европейски държави, когато споразумения и процедури позволяват това;

б)

присъединяващите се държави, държавите кандидатки и потенциалните кандидатки в съответствие с общите принципи и общите правила и условия за участие на посочените държави в програмите на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения и решения на съвети за асоцииране или в подобни договорености;

в)

държави, обхванати от европейските политики за съседство, когато споразумения и процедури позволяват това и в съответствие с общите принципи и общите правила и условия за участие на посочените държави в програмите на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения, протоколи към споразумения за асоцииране и решения на съвети за асоцииране.

2.   Образувания, установени в държава по параграф 1, може да участват в части от Програма COSME, когато съответната държава участва съгласно условията, установени в съответните споразумения, посочени в параграф 1.

Член 7

Участие на образувания от неучастващи държави

1.   В частите от Програма COSME, в които не участва трета държава по член 6, могат да участват образувания, установени в тази държава. Образуванията, установени в други трети държави, могат да участват и в действия по Програма COSME.

2.   Образуванията по параграф 1 нямат право да получават финансови средства от Съюза освен в случаите, когато това е от съществено значение за Програма COSME, по-специално по отношение на конкурентоспособността и достъпа до пазари за предприятията от Съюза. Това изключение не се прилага за образувания със стопанска цел.

Член 8

Действия за подобряване на достъпа до финансиране за МСП

1.   Комисията подкрепя действия, които имат за цел улесняване и подобряване на достъпа до финансиране за МСП във фазите им на започване на дейност, растеж и прехвърляне, които допълват използването от държавите членки на национално и регионално равнище на финансови инструменти за МСП. За да се осигури допълняемост, посочените действия се координират тясно с действията, предприети в рамките на политиката на сближаване, в рамките на Програма „Хоризонт 2020“ и на национално или регионално равнище. С тези действия се цели насърчаване на усвояването и предоставянето на финансиране под формата както на капиталови, така и на дългови инструменти, което може да включва начално финансиране, финансиране от неформални инвеститори и финансиране под формата на квазикапиталови инструменти, в зависимост от пазарното търсене, като същевременно се изключва източването на активи.

2.   В допълнение към посочените в параграф 1 действия от подкрепата на Съюза могат да се ползват и действия за подобряване на трансграничното финансиране и на финансирането с участието на много държави, в зависимост от пазарното търсене, като с това се съдейства на МСП да интернационализират своите дейности в съответствие с правото на Съюза.

Комисията може също така да проучи възможностите за разработване на новаторски финансови механизми, като например групово финансиране, в зависимост от пазарното търсене.

3.   В член 17 са изложени действията, посочени в параграф 1.

Член 9

Действия за подобряване на достъпа до пазари

1.   За да продължи да се подобрява конкурентоспособността и достъпът до пазари на предприятията от Съюза, Комисията може да подпомага действия за подобряване на достъпа на МСП до вътрешния пазар, като предоставяне на информация (включително чрез цифрови услуги) и повишаване на осведомеността, наред с другото, относно програмите, правото и стандартите на Съюза.

2.   Конкретните мерки имат за цел да улеснят достъпа на МСП до пазари извън Съюза. Тези мерки може да включват предоставяне на информация относно съществуващите пречки за навлизане на пазара и бизнес възможностите, обществените поръчки и митническите процедури и подобряване на спомагателните услуги по отношение на стандартите и правата върху интелектуалната собственост в приоритетни трети държави Тези мерки допълват, без да дублират, основни дейности на държавите членки за насърчаване на търговията.

3.   Действията по Програма COSME може да имат за цел засилване на международното сътрудничество, включително диалози по въпросите на промишлеността и регулаторните мерки с трети държави. Конкретните мерки могат да имат за цел намаляване на различията между регулаторните рамки на Съюза и на други държави по отношение на продуктите, допринасяне за развитието на предприемаческата и промишлената политика и за подобряването на бизнес средата.

Член 10

Мрежа „Enterprise Europe“

1.   Комисията подпомага предоставянето от мрежата „Enterprise Europe“ (по-долу „мрежата“) на интегрирани спомогателни услуги за бизнеса за МСП от Съюза, които се стремят да търсят възможности в рамките на вътрешния пазар и в трети държави. Действията, предприети чрез мрежата, може да включват:

а)

предоставяне на информационни и консултантски услуги относно инициативите и правото на Съюза; подкрепа за подобряване на управленските способности с цел повишаване на конкурентоспособността на МСП; подкрепа за подобряване на знанията на МСП в областта на финансите, включително информационни и консултантски услуги относно възможностите за финансиране, достъпа до финансиране и свързани с това схеми за обучение и наставничество; мерки за осигуряване на по-добър достъп на МСП до експертни познания в областта на енергийната ефективност, климата и околната среда; насърчаване на програмите за финансиране и финансовите инструменти на Съюза (включително по Програма „Хоризонт 2020“, в сътрудничество с национални центрове за контакт и структурните фондове);

б)

улесняване на трансграничното бизнес сътрудничество, научноизследователската и развойна дейност, трансфера на технологии и знания и партньорствата в областта на технологиите и иновациите;

в)

осигуряване на пътища за осъществяване на връзка между МСП и Комисията.

2.   Мрежата може да се използва също и за предоставяне на услуги от страна на други програми на Съюза, например Програма „Хоризонт 2020“, които включват специализирани консултантски услуги за насърчаване на участието на МСП в други програми на Съюза. Комисията осигурява ефективното координиране на различните финансови ресурси за мрежата и— когато чрез чрез мрежата се предоставят услуги от страна на други програми на Съюза — финансирането от съответните програми.

3.   Изграждането на мрежата се извършва в тясна координация с държавите членки, така че да се избегне дублиране на дейности в съответствие с принципа на субсидиарност.

Комисията прави оценка на мрежата по отношение на нейната ефективност, управление и предоставяне на висококачествени услуги в рамките на Съюза.

Член 11

Действия за подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и устойчивост на предприятията от Съюза, по-специално МСП

1.   Комисията подкрепя действията за подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и устойчивост на предприятията от Съюза, и по-специално на МСП, с цел да се увеличат ефективността, последователността, координацията и съгласуваността на националните и регионалните политики за насърчаване на конкурентоспособността, устойчивостта и растежа на предприятията от Съюза.

2.   Комисията може да подкрепя конкретни действия за подобряване на рамковите условия за предприятията, по-специално за МСП, чрез намаляване и избягване на ненужната административна и регулаторна тежест. Тези действия може да включват редовно измерване на въздействието на приложимото право на Съюза върху МСП, когато е целесъобразно — чрез индекс, подкрепа на независими експертни групи и обмен на информация и добри практики, включително относно систематичното прилагане на теста за МСП на равнището на Съюза и на равнището на отделни държави членки.

3.   Комисията може да подкрепя действия, насочени към разработване на нови стратегии за конкурентоспособност и стопанско развитие. Тези действия може да включват:

а)

мерки за подобряване на разработването, изпълнението и оценяването на политиките, които имат отражение върху конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията, включително чрез обмен на добри практики относно рамковите условия и управлението на групи от предприятия от световна величина и бизнес мрежи; чрез насърчаване на транснационално сътрудничество между групи от предприятия и бизнес мрежи — разработване на устойчиви продукти, услуги, технологии и процеси, както и ефективност от гледна точка на използването на ресурсите и енергията и корпоративна социална отговорност;

б)

мерки, насочени към международните аспекти на политиките в областта на конкурентоспособността, като се отделя специално внимание на сътрудничеството в областта на политиката между държавите членки, други участващи в Програма COSME държави и търговските партньори на Съюза в световен мащаб;

в)

мерки за подобряване на развитието на политиките за МСП, сътрудничество между създателите на политиките, партньорски проверки и обмен на добри практики между държавите членки, като когато е целесъобразно, се взема предвид наличната информация и гледните точки на заинтересованите страни, и по-специално с цел улесняване на достъпа на МСП до програми и мерки на Съюза в съответствие с плана за действие по SBA.

4.   Комисията може, като насърчава координацията, да подкрепя действия на държавите членки за ускоряване на появата на конкурентоспособни отрасли с пазарен потенциал. Тази подкрепа може да включва действия за насърчаване на обмена на добри практики и определяне на изисквания за уменията и обучението в различните отрасли, особено този на МСП, и по-специално за уменията за работа с електронни приложения. Тя може да включва и действия за насърчаване на прилагането на нови бизнес модели и сътрудничеството на МСП в нови вериги на стойността, както и на използването за търговски цели на значими идеи за нови продукти и услуги.

5.   Комисията може да допълни действията на държавите членки с цел засилване на конкурентоспособността и устойчивостта на МСП от Съюза в области, характеризиращи се с висок потенциал за растеж, особено такива с висок дял на МСП като сектора на туризма. Тези действия може да включват насърчаване на сътрудничеството между държавите членки, особено чрез обмен на добри практики.

Член 12

Действия за насърчаване на предприемачеството

1.   Комисията допринася за насърчаване на предприемачеството и предприемаческата култура, като подобрява рамковите условия, които имат отражение върху развитието на предприемачеството, включително чрез намаляване на пречките за създаване на предприятия. Комисията подпомага създаването на бизнес среда и култура, благоприятни за устойчивостта на предприятията, започването на дейност, растежа и прехвърлянето на предприятия, „втория шанс“ (повторно започване на дейност), както и отделянето и разделянето на предприятия.

2.   Обръща се специално внимание на потенциалните, новите, младите предприемачи и жените предприемачи, както и на други конкретни целеви групи.

3.   Комисията може да предприеме действия, например програми за мобилност за нови предприемачи, чрез които да се подобрят способността им за придобиване на собствено ноу-хау, умения и нагласи в предприемаческата област, както и технологичният им капацитет и способностите им за управление на предприятие.

4.   Комисията може да подкрепя мерките на държавите членки за организиране и улесняване на образованието, обучението, развитието на уменията и нагласите в предприемаческата област, по-специално сред потенциалните и новите предприемачи.

ГЛАВА III

Изпълнение на Програма COSME

Член 13

Годишни работни програми

1.   За целите на изпълнението на Програма COSME Комисията приема годишни работни програми в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2. Във всяка годишна работна програма се предвижда изпълнение заложените в настоящия регламент цели и подробно се излагат:

а)

описание на действията, които ще бъдат финансирани, целите, които се преследват чрез всяко действие и които са съобразени с общите и специфичните цели, определени в членове 3 и 4, очакваните резултати, методът на изпълнение, сумата, разпределена за всяко действие, общата сума за всички действия, ориентировъчен график на изпълнението и профил на плащанията;

б)

подходящи качествени и количествени показатели за всяко действие с цел анализ и мониторинг на ефективността при постигането на резултатите и изпълнението на целите по всяко отделно действие;

в)

за безвъзмездните средства и свързаните с тях мерки — основните критерии за оценка, определени така, че заложените в Програма COSME цели да бъдат постигнати възможно най-добре, и максималният процент на съфинансиране;

г)

отделна подробна глава относно финансовите инструменти, която в съответствие с член 17 от настоящия регламент отразява задълженията относно информацията, определени във Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, включително очакваното разпределение на финансовия пакет — между капиталовия механизъм за растеж и механизма за гарантиране на заеми, посочени съответно в членове 18 и 19 от настоящия регламент,и информация като нивото на гаранцията и връзката с Програма „Хоризонт 2020“.

2.   Комисията изпълнява Програма COSME в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

3.   Програма COSME се изпълнява по начин, който гарантира, че при получаващите подкрепа действия се отчитат бъдещите събития и потребности, особено след междинната оценка по член 15, параграф 3, и че те съответстват на развитието на пазарите, икономиката и обществените промени.

Член 14

Мерки за подкрепа

1.   В допълнение към мерките, включени в посочените в член 13 годишни работни програми, Комисията редовно предприема мерки за подкрепа, включително:

а)

подобряване на анализа и мониторинга по секторни и междусекторни въпроси, свързани с конкурентоспособността;

б)

набелязване и разпространяване на добри практики и подходи на политиката и тяхното доразвиване;

в)

проверки за пригодност на действащото право и оценки на въздействието на новите мерки на Съюза, които са от особено значение за конкурентоспособността на предприятията, с цел да бъдат набелязани области от действащото право, в които има нужда от опростяване, и да се гарантира, че тежестта за МСП е сведена до минимум в областите, в които се предлагат нови законодателни мерки;

г)

оценка на законодателството, което има отражение върху предприятията, по-специално МСП, промишлената политика и мерките, свързани с конкурентоспособността;

д)

насърчаване на интегрирани и удобни за потребителите онлайн системи за предоставяне на информация за програми, които са от значение за МСП, като същевременно се гарантира, че те не дублират съществуващи портали.

2.   Общите разходи за тези мерки за подкрепа не трябва да надвишават 2,5 % от стойността на финансовия пакет по Програма COSME.

Член 15

Мониторинг и оценка

1.   Комисията извършва мониторинг на изпълнението и управлението на Програма COSME.

2.   Комисията изготвя годишен мониторингов доклад, в който разглежда ефикасността и ефективността на получилите подкрепа действия от гледна точка на финансовото им изпълнение, резултатите, разходите и когато е възможно — въздействието им. Докладът включва информация относно бенефициерите, когато е възможно, за всяка покана за представяне на предложения, относно размера на разходите, свързани с климата, и въздействието на подкрепата върху целите в областта на изменението на климата, относимите данни относно заемите, отпуснати по линия на механизма за гарантиране на заеми на стойност над и под 150 000 EUR, доколкото събирането на подобна информация не води до неоправдана административна тежест за предприятията, и по-специално за МСП. Мониторинговият доклад включва годишния доклад за всеки финансов инструмент съгласно изискванията на член 140, параграф 8 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

3.   Най-късно до 2018 г. Комисията изготвя междинен доклад за оценка относно постигането на целите на всички действия, получили подкрепа по Програма COSME, от гледна точки на резултатите и въздействието, ефективността на използваните средства и европейската добавена стойност, с цел вземане на решение за подновяване, изменение или спиране прилагането на мерките. В междинния доклад за оценка се разглеждат и възможностите за опростяване, вътрешната и външната съгласуваност, въпросът доколко продължават да са актуални всички цели, както и приносът на мерките към приоритетите на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. В него се вземат предвид резултатите от оценката на дългосрочното въздействие на предишните мерки, като той се използва при вземането на решение относно евентуалното подновяване, изменение или спиране прилагането на последваща мярка.

4.   Комисията изготвя окончателен доклад за оценка на дългосрочното въздействие и на устойчивостта на ефекта от мерките.

5.   Всички бенефициери на безвъзмездни средства и други участващи страни, които са получили средства от Съюза по настоящия регламент, предоставят на Комисията подходящите данни и информация, необходими за извършване на мониторинг и оценка на съответните мерки.

6.   Комисията изпраща на Европейския парламент и на Съвета докладите, посочени в параграфи 2, 3 и 4, и ги оповестява публично.

ГЛАВА IV

Финансови разпоредби и форми на финансова помощ

Член 16

Форми на финансова помощ

Финансовата помощ от Съюза по Програма COSME може да се осигурява непряко чрез делегиране на задачи по изпълнението на бюджета на образуванията, изброени в член 58, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

Член 17

Финансови инструменти

1.   Финансовите инструменти по Програма COSME, установени в съответствие с дял VIII от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, се използват с цел улесняване на достъпа до финансиране за МСП във фазите им на започване на дейност, растеж и прехвърляне. Финансовите инструменти включват капиталов механизъм и механизъм за гарантиране на заеми. При разпределянето на средствата за тези механизми се отчита търсенето от страна на финансовите посредници.

2.   Финансовите инструменти за МСП могат, когато е целесъобразно, да се съчетават със и да допълват:

а)

други финансови инструменти, създадени от държавите членки и техните управляващи органи, финансирани с национални или регионални средства или в рамките на операциите на структурните фондове, в съответствие с [член 33, параграф 1, буква a)] от Регламент (ЕС) № 1303/2013;

б)

други финансови инструменти, създадени от държавите членки и техните управляващи органи, финансирани чрез национални или регионални програми извън операциите на структурните фондове;

в)

финансирани от Съюза безвъзмездни средства, включително по настоящия регламент.

3.   Капиталовият механизъм за растеж и механизмът за гарантиране на заеми, посочени съответно в членове 18 и 19, може да допълват използваните от държавите членки финансови инструменти за МСП в рамките на политиката на сближаване на Съюза.

4.   Когато е целесъобразно, капиталовият механизъм за растеж и механизмът за гарантиране на заеми допускат обединяването на финансови ресурси с държави членки и/или региони, които желаят да участват с част от структурните фондове, които са им разпределени в съответствие с [член 33, параграф 1, буква а)] от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

5.   Финансовите инструменти може да генерират приемлива възвращаемост, за да се постигнат целите на други партньори или инвеститори. Капиталовият механизъм за растеж може да функционира на подчинен принцип, но трябва да има за цел запазването на стойността на активите, предоставени от бюджета на Съюза.

6.   Капиталовият механизъм за растеж и механизмът за гарантиране на заеми се прилагат в съответствие с дял VIII от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и Делегиран регламент (ЕС, Евратом) № 1268/2012 на Комисията (12).

7.   Финансовите инструменти по линия на Програма COSME се разработват и прилагат съгласувано и в допълнение към тези, създадени за МСП в рамките на Програма „Хоризонт 2020“.

8   В съответствие с член 60, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 образуванията, на които е възложено прилагането на финансови инструменти, осигуряват публичност на дейността на Съюза при управлението на средствата на Съюза. За тази цел образуванието, на което е възложено прилагането, гарантира, че финансовите посредници изрично уведомяват крайните получатели, че финансирането е било осигурено благодарение на подкрепата от финансовите инструменти по Програма COSME. Комисията гарантира, че публикуваната впоследствие информация относно получателите в съответствие с член 60, параграф 2, буква д) от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 е лесно достъпна за потенциалните крайни получатели.

9.   Възстановените средства, които са генерирани чрез втория прозорец на Средството за висок растеж и иновации на МСП, създадено съгласно Решение № 1639/2006/ЕО, и които са получени след 31 декември 2013 г., се разпределят в съответствие с член 21, параграф 4 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 към капиталовия механизъм за растеж, посочен в член 18 от настоящия регламент.

10.   Финансовите инструменти се прилагат в съответствие със съответните правила на Съюза за държавните помощи.

Член 18

Капиталов механизъм за растеж

1.   Капиталовият механизъм за растеж (КМР) се прилага като кредитен прозорец на единен капиталов финансов инструмент на Съюза, който подпомага растежа на предприятията от Съюза и научноизследователските и иновационните дейности от най-ранна фаза,включително на идейна фаза, до фазата на растеж. Единният капиталов финансов инструмент на Съюза получава финансова подкрепа по Програма „Хоризонт 2020“ и по Програма COSME.

2.   КМР е насочен към фондове, които предоставят рисков капитал и финансиране тип „мецанин“, като например подчинени заеми и заеми с участие в печалбата, на предприятия в процес на разширяване или във фазата на растеж, и по-специално на извършващите трансгранична дейност, като същевременно има възможност за инвестиции във фондове на по-ранни фази от развитието им в съчетание с капиталовия механизъм за научноизследователски и иновационни дейности по Програма „Хоризонт 2020“ и за осигуряване на механизми за съвместно инвестиране за неформални инвеститори. При инвестирането на ранна фаза инвестициите от КМР не трябва да надвишават 20 % от общия размер на инвестициите на Съюза, с изключение на случаите на многофазови фондове и фондове, инвестиращи в други фондове, при които финансирането от КМР и от капиталовия механизъм за научноизследовотелски и иновационни дейности по Програма „Хоризонт 2020“ се предоставя пропорционално в зависимост от инвестиционната политика на фондовете. Комисията може да реши да измени 20-процентния праг предвид променящите се пазарни условия. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2.

3.   КМР и капиталовият механизъм за научноизследовотелски и иновационни дейности по Програма „Хоризонт 2020“ използват един и същ механизъм на прилагане.

4.   Подкрепата от КМР се предоставя под формата на един от следните видове инвестиции:

а)

пряко от Европейския инвестиционен фонд или от други образувания, на които е възложено прилагането на КМР от името на Комисията; или

б)

чрез фондове, инвестиращи в други фондове, или инвестиционни механизми, чрез които се извършват трансгранични инвестиции и които са създадени от Европейския инвестиционен фонд, или други образувания (включително ръководители от частния или публичния сектор), на които е възложено прилагането на КМР от името на Комисията, заедно с инвеститори от частни и/или публични финансови институции.

5.   КМР инвестира в посреднически фондове за рисков капитал, включително във фондове, инвестиращи в други фондове, които осигуряват инвестиции за МСП, обикновено в тяхната фаза на разширяване и растеж. Инвестициите по КМР са дългосрочни, което обикновено предполага от 5 до 15-годишни позиции във фондове за рисков капитал. При всички случаи целият срок на инвестициите по КМР не може да надвишава 20 години, считано от подписването на споразумението между Комисията и образуванието, на което е възложено неговото прилагане.

Член 19

Механизъм за гарантиране на заеми

1.   Механизмът за гарантиране на заеми (МГЗ) предоставя:

а)

насрещни гаранции и други механизми за поделяне на риска за гаранционни схеми, включително, когато е целесъобразно, съвместни гаранции;

б)

преки гаранции и други механизми за поделяне на риска за всички други финансови посредници, които отговарят на критериите за допустимост, посочени в параграф 5.

2.   МГЗ се прилага като част от единен дългов финансов инструмент на Съюза за растеж на предприятията от Съюза и научноизследовотелските и иновационни дейности, като се използва същият механизъм на прилагане като този на ориентирания към потребностите на МСП кредитен прозорец на дълговия механизъм за научноизследователски и иновационни дейности по Програма „Хоризонт 2020“ (ИПР II).

3.   МГЗ включва:

а)

гаранции за дългово финансиране (включително чрез подчинени заеми и заеми с участие в печалбата, лизинг или банкови гаранции), което намалява особените трудности, пред които са изправени жизнеспособните МСП при достъпа до финансиране поради това, че са възприемани като високорискови, или поради факта, че не разполагат с достатъчно налично обезпечение;

б)

секюритизация на портфейлите с дългово финансиране на МСП, което осигурява допълнително дългово финансиране за МСП при подходящи механизми за поделяне на риска с целевите институции. Подкрепата за посочените операции за секюритизация зависи от поемането на ангажимент от институциите инициатори за използване на значителна част от получената ликвидност или от осигурения капитал за отпускане на нови заеми за МСП в разумен срок. Размерът на това ново дългово финансиране се изчислява спрямо размера на риска на гарантирания портфейл. Този размер и срокът се договарят поотделно с всяка институция инициатор.

4.   МГЗ се управлява от Европейския инвестиционен фонд или от други образувания, на които е възложено прилагането на МГЗ от името на Комисията. Срокът на индивидуалните гаранции по МГЗ е до 10 години.

5.   Допустимостта по МГЗ се определя за всеки посредник въз основа на неговата дейност и ефективността му при подпомагането на малките и средните дружества за получаване на достъп до финансиране за жизнеспособни проекти. МГЗ може да се използва от посредници, които подкрепят бизнеса, наред с другото, при финансиране на придобиването на материални и нематериални активи, за оборотен капитал, както и за прехвърлянето на предприятия. Критериите, свързани със секюритизацията на портфейлите с дългово финансиране на МСП, включват индивидуални операции и операции с много продавачи, както и операции с участието на много държави. Допустимостта се основава на добри пазарни практики, по-специално относно качеството на кредитите и диверсификацията на риска на секюритизирания портфейл.

6.   С изключение на заемите в секюритизирания портфейл, МГЗ покрива заеми в размер до 150 000 EUR и с минимален матуритет от 12 месеца. МГЗ покрива и заеми над 150 000 EUR, в случаите когато МСП, които отговарят на критериите за допустимост по Програма COSME, не отговарят на критериите за допустимост на кредитния прозорец за МСП на дълговия механизъм по Програма „Хоризонт 2020“ и имат минимален матуритет от 12 месеца.

Над този праг финансовите посредници носят отговорността да докажат дали МСП отговорят на критериите за допустимост на кредитния прозорец за МСП на дълговия механизъм по Програма „Хоризонт 2020“.

7.   МГЗ се разработва по такъв начин, че да е възможно докладването за получилите подкрепа МСП както по отношение на техния брой, така и на обема на заемите.

Член 20

Защита на финансовите интереси на Съюза

1.   Комисията предприема подходящи мерки, за да гарантира, че при изпълнението на дейностите, финансирани по настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагане на мерки за предотвратяване на измами, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и при констатирани нередности — чрез възстановяване на недължимо платените суми, както и чрез ефективни, пропорционални и възпиращи административни и имуществени санкции, когато е целесъобразно.

2.   На Комисията или нейни представители и на Сметната палата се предоставят правомощия за извършване на одити по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители и други трети лица, които са получили средства от Съюза по настоящия регламент.

3.   Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да провежда разследвания, включително контрол и проверки на място в съответствие с разпоредбите и процедурите, установени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (13) и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета (14), за да се установят евентуални случаи на измама, корупция или всякакви други незаконни действия, засягащи финансовите интереси на Съюза, във връзка със споразумение за предоставяне на безвъзмездни средства или с решение или договор за финансиране по настоящия регламент.

4.   Без да се засягат параграфи 1, 2 и 3, споразуменията за сътрудничество с трети държави и с международни организации, договорите, споразуменията и решенията за предоставяне на безвъзмездни средства, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, съдържат разпоредби, с които на Комисията, Сметната палата и OLAF изрично се предоставят правомощия да провеждат такива одити и разследвания в рамките на тяхната съответна компетентност.

ГЛАВА V

Комитет и заключителни разпоредби

Член 21

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 22

Делегирани актове

1.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 във връзка с допълнения към показателите, посочени в приложението, когато тези показатели могат да улеснят измерването на напредъка към постигането на общите и специфични цели на Програма COSME.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 във връзка с промени на някои конкретни подробности във връзка с финансовите инструменти. Тези подробности се отнасят до дела на инвестициите от КМР от всички инвестиции на Съюза във фондове за рисков капитал на ранна фаза от развитието им и до състава на секюритизираните дългови портфейли.

3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 във връзка с измененията на посочените в член 5, параграф 3 индикативни суми, които биха довели до превишаване на тези суми с повече от 5 % от стойността на финансовия пакет във всеки отделен случай, ако се окаже необходимо да се превиши това ограничение.

Член 23

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове по член 22 се предоставя на Комисията за срок от седем години, считано от [23 декември 2013 г.]

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 22, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Решението поражда действие от деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 22, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 24

Отмяна и преходни разпоредби

1.   Решение № 1639/2006/ЕО се отменя, считано от 1 януари 2014 г.

2.   Въпреки това действията, предприети съгласно Решение № 1639/2006/ЕО, и финансовите задължения, свързани с посочените действия, продължават да се уреждат от посоченото решение до тяхното приключване и погасяване.

3.   Разпределените средства по член 5 могат да покриват и разходите за техническа и административна помощ, необходима за осигуряване на прехода между Програма COSME и мерките, приети съгласно Решение № 1639/2006/ЕО.

Член 25

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 11 декември 2013 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

V. LEŠKEVIČIUS


(1)  ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 125.

(2)  ОВ C 391, 18.12.2012 г., стр. 37.

(3)  Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 - 2020 (Виж стр. 884 от настоящия брой на Официален вестник).

(4)  Решение 2001/822/ЕО на Съвета от 27 ноември 2001 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейската общност ("Решение за отвъдморско асоцииране") (ОВ L 314, 30.11.2001 г., стр. 1).

(5)  Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(6)  Решение № 1639/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за създаване на Рамкова програма за конкурентноспособност и иновации (2007–2013 г.) (ОВ L 310, 9.11.2006 г., стр. 15).

(7)  Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

(8)  Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) за отмяна на Решение № 1982/2006 (Виж стр. 104 от настоящия брой на Официален вестник).

(9)  Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(Виж стр. 320 от настоящия брой на Официален вестник).

(10)  ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(11)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(12)  Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 31.12.2012 г., стр. 1).

(13)  Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

(14)  Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередност(ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).


ПРИЛОЖЕНИЕ

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОБЩИТЕ И СПЕЦИФИЧНИТЕ ЦЕЛИ

Обща цел:

1.

Укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията от Съюза, по-специално на МСП

A.

Показател за въздействието (1)

Настояща ситуация

Дългосрочна цел и етапна цел (2020 г.)

A.1.

Резултати на МСП по отношение на устойчивостта

Ще се следи редовно, например чрез проучване на Евробарометър

Увеличение на дела на МСП в Съюза, произвеждащи „зелени“, т.е. щадящи околната среда продукти (2), в сравнение с изходната стойност (резултатите от първоначалното проучване)

A.2.

Промени в ненужната административна и регулаторна тежест върху новите и вече съществуващите МСП (3)

Брой дни за създаване на ново МСП през 2012 г.: 5,4 работни дни

Значително намаление на броя на дните, необходими за създаване на ново МСП

Цена на започването на дейност от ново предприятие през 2012 г.: 372 EUR

Значително намаление на средната стойност на разходите за започване на дейност от ново предприятие в Съюза в сравнение с изходната стойност

Брой държави членки, в които времето, необходимо за получаване на лицензии и разрешителни (включително разрешителни, свързани с околната среда) за започване и упражняване на конкретната дейност на предприятие, е един месец: 2

Значително увеличение на броя държави членки, в които времето, необходимо за получаване на лицензии и разрешителни (включително разрешителни, свързани с околната среда) за започване и упражняване на конкретната дейност на предприятие, е един месец

Брой държави членки през 2009 г. с практика за обслужване „на едно гише“ при започване на дейност от предприятие, така че предприемачите да могат да извършват всички необходими процедури (например регистрация, плащане на данъци, ДДС и социалноосигурителни вноски) посредством единно административно звено за контакт, независимо дали физическо (офис), виртуално (онлайн) или и двете: 18

Значително увеличение на броя на държавите членки с практика за обслужване „на едно гише“ при започване на дейност от предприятие

A.3.

Промени в дела на МСП, извършващи износ в рамките на Съюза или извън него

25 % от МСП извършват износ и 13 % от МСП извършват износ извън Съюза (2009 г.) (4)

Увеличение на дела на МСП, извършващи износ, и на дела на МСП, извършващи износ извън Съюза, в сравнение с изходните стойности


Обща цел:

2.

Насърчаване на културата на предприемачество и създаването и растежа на МСП

Показател за въздействието

Настояща ситуация

Дългосрочна цел и етапна цел (2020 г.)

Б.1.

Промени в растежа на МСП

През 2010 г. МСП са осигурили над 58 % от общата брутна добавена стойност на Съюза;

Увеличение на продукцията на МСП (добавена стойност) и на броя на заетите лица в сравнение с изходната стойност

Общ брой заети лица в МСП през 2010 г.: 87,5 милиона (67 % от работните места в частния сектор в Съюза)

Б.2.

Промени в дела на гражданите на Съюза, които желаят да бъдат самостоятелно заети лица

Тази стойност се измерва на всеки две или три години чрез проучване на Евробарометър. Последната налична стойност е 37 % през 2012 г. (45 % през 2007 г. и 2009 г.)

Увеличение на дела на гражданите на Съюза, които биха желали да бъдат самостоятелно заети, в сравнение с изходната стойност


Специфична цел:

Подобряване на достъпа до финансиране за МСП под формата на капиталови и дългови инструменти

В.

Финансови инструменти за растеж

Последен известен резултат (изходна стойност)

Дългосрочна цел (2020 г.)

В.1.

Брой предприятия, които се ползват от дългово финансиране

От 31 декември 2011 г. е осигурено финансиране в размер на 13,4 милиарда евро, предназначени за 219 000 МСП (Средство за гарантиране на МСП (ГМСП).

Стойност на осигуреното финанисране в размер от 14,3 милиарда евро до 21,5 милиарда евро; брой предприятия, получили финансови средства, ползващи се с гаранции по Програма COSME, в размер от 220 000 до 330 000.

В.2.

Брой инвестиции в рисков капитал от Програма COSME и общ обем на инвестирания капитал.

От 31 декември 2012 г. е осигурено финансиране в размер на 2,3 милиарда евро за рисков капитал за 289 МСП (Средство за висок растеж и иновации на МСП (СРИ)

Обща стойност на инвестициите в рисков капитал в размер от 2,6 милиарда евро до 3,9 милиарда евро; брой предприятия, получили инвестиции в рисков капитал от Програма COSME в размер от 360 до 540.

В.3.

Коефициент на ливъридж

Коефициент на ливъридж за ГМСП — 1:32

Коефициент на ливъридж за СРИ — 1:6,7

Дългов инструмент 1:20—1:30

Капиталов инструмент 1:4—1:6 (5)

В.4.

Допълняемост на КМР и МГЗ

Допълняемост на ГМСП: 64 % от крайните бенефициери са заявили, че подкрепата е била от решаващо значение за намиране на необходимите им средства

Допълняемост на СРИ: 62 % от крайните бенефициери на СРИ са заявили, че подкрепата е била от решаващо значение за намиране на необходимите им средства

Увеличение на дела на крайните бенефициери, които се обръщат към КМР или МГЗ за получаване на финансиране, което не биха могли да получат по друг начин, в сравнение с изходната стойност.


Специфична цел:

Подобряване на достъпа до пазарите, по-специално в рамките на Съюза, но също и в световен мащаб

Г.

Международно сътрудничество в областта на промишлеността

Последен известен резултат (изходна стойност)

Дългосрочна цел (2020 г.)

Г.1.

Брой случаи на подобрена хармонизация между предписанията на Съюза и на трети държави относно промишлените продукти

Според оценките при регулаторното сътрудничество с основните търговски партньори (САЩ, Япония, Китай, Бразилия, Русия, Канада и Индия) съществуват средно по 2 важни области, в които има значителна степен на хармонизация на техническите предписания

4 важни области на значителна степен на хармонизация на техническите предписания с основните търговски партньори (САЩ, Япония, Китай, Бразилия, Русия, Канада и Индия)

Д.

Мрежа „Enterprise Europe“

Последен известен резултат (изходна стойност)

Дългосрочна цел (2020 г.)

Д.1.

Брой подписани споразумения за партньорство

Подписани споразумения за партньорство: 2 475 (2012 г.)

Подписани споразумения за партньорство: 2 500 годишно

Д.2.

Разпознаване на мрежата сред МСП

Разпознаването на мрежата сред МСП ще бъде измерено през 2015 г.

По-добро разпознаване на мрежата сред МСП в сравнение с изходната стойност

Д.3.

Степен на удовлетвореност сред клиентите (% от МСП, които твърдят, че са удовлетворени, добавена стойност от конкретна услуга, предоставена от мрежата)

Степен на удовлетвореност сред клиентите (% от МСП, които твърдят, че са удовлетворени, добавена стойност от конкретна услуга): 78 %

Степен на удовлетвореност сред клиентите (% от МСП, които твърдят, че са удовлетворени, добавена стойност от конкретна услуга): > 82 %

Д.4.

Брой МСП, които получават спомагателни услуги

Брой МСП, които получават спомагателни услуги: 435 000 (2011 г.)

Брой МСП, които получават спомагателни услуги: 500 000 годишно

Д.5.

Брой МСП, които ползват цифрови услуги (включително електронни информационни услуги), предоставяни от мрежата

Ползващи цифрови услуги МСП: 2 милиона годишно

Ползващи цифрови услуги МСП: 2,3 милиона годишно


Специфична цел:

Подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и устойчивост на предприятията от Съюза, по-специално на МСП, във всички сектори, включително в сектора на туризма

Е.

Дейности за подобряване на конкурентоспособността

Последен известен резултат (изходна стойност)

Дългосрочна цел (2020 г.)

Е.1.

Брой на приетите мерки за опростяване

5 мерки за опростяване годишно (2010 г.)

Най-малко 7 мерки за опростяване годишно

Е.2.

Приспособяване на регулаторната рамка, за да се пригоди към целта

От 2010 г. се провеждат проверки за пригодност. Единствената относима проверка за пригодност е текущият пилотен проект относно „одобряване на типа на моторно превозно средство“

Да се започнат до 5 проверки за пригодност в хода на Програма COSME.

Е.3.

Брой държави членки, които използват тест за проверка на конкурентоспособността

Брой държави членки, които използват тест за проверка на конкурентоспособността: 0

Значително увеличение на броя на държавите членки, които използват тест за проверка на конкурентоспособността

Е.4.

Предприети от МСП дейности във връзка с ефективността от гледна точка на използването на ресурсите (което може да включва енергия, материали или вода, рециклиране и пр.)

Ще се измерва редовно, например чрез проучване на Евробарометър

Увеличение на дела на МСП в Съюза, които предприемат най-малко едно действие с цел по-голяма ефективност от гледна точка на използването на ресурсите (което може да включва енергия, материали или вода, рециклиране и пр.) в сравнение с изходната стойност (резултатите от първоначалното измерване)

Увеличение на дела на МСП в Съюза, които планират да осъществяват допълнителни действия с цел по-голяма ефективност от гледна точка на използването на ресурсите (което може да включва енергия, материали или вода, рециклиране и пр.) на всеки две години в сравнение с изходната стойност (резултатите от първоначалното измерване)

Ж.

Разработване на политика за МСП

Последен известен резултат (изходна стойност)

Дългосрочна цел (2020 г.)

Ж.1.

Брой държави членки, които използват тест за МСП

Брой държави членки, които използват тест за МСП: 15

Значително увеличение на броя на държавите членки, които използват тест за МСП


Специфична цел:

Подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и устойчивост на предприятията от Съюза, по-специално на МСП, във всички сектори, включително в сектора на туризма

З.

Туризъм

Последен известен резултат (изходна стойност)

Дългосрочна цел (2020 г.)

З.1.

Участие в транснационални проекти за сътрудничество

През 2011 г. — по три държави, обхванати от проект

Увеличение на броя на държавите членки, участващи във финансирани от Програма COSME транснационални проекти за сътрудничество, в сравнение с изходната стойност

З.2.

Брой дестинации, приели моделите за устойчиво развитие на туризма, насърчавани от най-добрите европейски дестинации

Общ брой наградени най-добри европейски дестинации — 98 (средно 20 годишно: през 2007 г. — 10, през 2008 г. — 20, през 2009 г. — 22, през 2010 г. — 25, през 2011 г. — 21)

Над 200 дестинации са приели моделите за устойчиво развитие на туризма, насърчавани от най-добрите европейски дестинации (около 20 годишно)

И.

Нови бизнес концепции

Последен известен резултат (изходна стойност)

Дългосрочна цел (2020 г.)

И.1.

Брой нови продукти/услуги на пазара

Ще се измерва редовно

(До момента тази дейност беше ограничена до аналитична работа в ограничен мащаб)

Увеличение на общия брой на новите продукти/услуги в сравнение с изходната стойност (резултатите от първоначалното измерване)


Специфична цел:

Подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и устойчивост на предприятията от Съюза, по-специално на МСП, във всички сектори, включително в сектора на туризма

Й.

Подкрепа за предприемачеството

Последен известен резултат (изходна стойност)

Дългосрочна цел (2020 г.)

Й.1.

Брой държави членки, които прилагат предприемачески решения въз основа на добри практики, набелязани чрез програмата

Брой държави членки, които прилагат предприемачески решения: 22 (2010 г.)

Значително увеличение на броя държави членки, които прилагат предприемачески решения

Й.2.

Брой държави членки, които прилагат предприемачески решения, насочени към потенциалните, младите и новите предприемачи и жените предприемачи, както и към конкретни целеви групи

В момента 12 държави членки участват в Европейската мрежа на наставници за жени предприемачи. Понастоящем шест държави членки и два региона имат конкретна стратегия за образование в областта на предприемачеството, 10 държави членки са включили националните си цели, свързани с образованието в областта на предприемачеството, в по-мащабни стратегии за учене през целия живот, а в осем държави членки протича обсъждане на стратегии в областта на предприемачеството.

Значително увеличение на броя държави членки, които прилагат предприемачески решения, насочени към потенциалните, младите и новите предприемачи и жените предприемачи, както и към конкретни целеви групи, в сравнение с изходната стойност.


(1)  Тези показатели се отнасят за събитията в област на политиката „Предприятия и промишленост“. Комисията не е единствената, която отговаря за постигането на целите. Редица други фактори извън контрола на Комисията също имат отражение върху резултатите.

(2)  "Зелените" продукти и услуги са тези, чиято основна функция се състои в намаляване на риска за околната среда и свеждане на замърсяването и използваните ресурси до минимум. Към тях спадат и продуктите с екологични характеристики (екопроектирани, със знак за екомаркировка, продукти на биологичното земеделие и такива със значително съдържание на рециклирани материали). Източник: Флаш Евробарометър № 342 — „МСП, ресурсна ефективност и екологични пазари“.

(3)  Заключенията на Съвета от 31 май 2011 г. включват призив към държавите членки, с който се насърчават, когато е целесъобразно, до 2012 г. да намалят времето за започване на дейност от нови предприятия до 3 работни дена, а разходите — до 100 EUR, както и да намалят времето, необходимо за получаване на лицензии и разрешителни за започване и упражняване на конкретната дейност на предприятие на три месец до края на 2013 г.

(4)  "Internationalisation of European SMEs"("Интернационализация на европейскитеМСП"), EIM, 2010 г., http://ec.europa.eu/enterprise/policies/sme/market-access/files/internationalisation_of_european_smes_final_en.pdf

(5)  1 EUR от бюджета на Съюза ще се преобразува в 20—30 EUR финансиране и 4—6 EUR капиталови инвестиции през срока на действие на Програма COSME.


20.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 347/50


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1288/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 декември 2013 година

за създаване на „Еразъм +“ — програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 165, параграф 4 и член 166, параграф 4 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

В съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за Европа 2020“, се призовава за единна програма в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, в която да се включат международните аспекти на висшето образование, да се обединят програмата за действие в областта на ученето през целия живот („Обучение през целия живот“), създадена с Решение № 1720/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), и програмата „Младежта в действие“ („Младежта в действие“), създадена с Решение № 1719/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), програмата за действие „Еразмус Мундус“ („Еразмус Мундус“), създадена с Решение № 1298/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), програмата „ALFA III“, създадена с Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета (7), и програмите „Темпус“ и „Edulink“, за да се гарантира по-голяма ефективност, по-силна стратегическа насоченост и използването на полезните взаимодействия между различните аспекти на единната програма. Освен това се предлага спортът да бъде част от единната програма (наричана по-долу „програмата“).

(2)

Междинните доклади за оценка на съществуващите програми —„Обучение през целия живот“, „Младежта в действие“ и „Еразмус Мундус“, както и общественото допитване за бъдещето на действията на Съюза в областта на образованието, обучението и младежта, а също и във висшето образование, разкриха голяма, а в някои отношения, и нарастваща необходимост от продължаване на европейско равнище на сътрудничеството и мобилността в тези области. В докладите се подчертава важността на създаването на по-тесни връзки между програмите на Съюза и разработването на политиките в областта на образованието, обучението и младежта, изразява се желанието действията на Съюза да се структурират по начин, който позволява по-добра реакция в рамките на парадигмата за учене през целия живот, и се отправя призив за приемане на по-прост, по-ориентиран към потребителя и по-гъвкав подход за изпълнението на тези действия и за трайно преодоляване на разпокъсаността на международните програми за сътрудничество във висшето образование.

(3)

Програмата следва да се съсредоточи върху достъпността на финансирането и прозрачността на административните и финансови процедури, включително посредством използването на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) и цифровизацията. Изключително важни за успеха на програмата са рационализирането и опростяването на организацията и управлението ѝ, както и трайната насоченост към намаляване на административните разходи.

(4)

Допитването до обществеността относно стратегическия избор на Съюза за прилагане на новите правомощия на Съюза в областта на спорта, както и докладът за оценка на Комисията на подготвителните действия в областта на спорта предоставиха полезна информация за приоритетните области на действията на Съюза и показаха ползите, които Съюзът може да извлече, като подпомага дейности, насочени към създаване, споделяне и разпространяване на опит и познания по отношение на различните проблеми на европейско равнище, свързани със спорта, при условие че те са съсредоточени главно върху масовия спорт.

(5)

В стратегията Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж се определя стратегията на Съюза за растеж за следващото десетилетие в подкрепа на такъв растеж и се поставят пет амбициозни цели, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г., по-специално в областта на образованието, в която целта е да се намали под 10 % делът на преждевременно напускащите училище и да се достигне дял в размер на най-малко 40 % на завършилите висше или равностойно на него образование сред гражданите на възраст 30—34 години. Това включва и водещите ѝ инициативи и по-специално „Младежта в движение“ и Програмата за нови умения и работни места.

(6)

В заключенията си от 12 май 2009 г. Съветът отправи призив за създаване на стратегическа рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението („ECET 2020“) и за определяне на четири стратегически цели с оглед да се отговори на предизвикателствата, които все още предстои да бъдат преодолени при създаването на Европа на знанието и превръщането на ученето през целия живот в реалност за всички.

(7)

Съгласно членове 8 и 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и членове 21 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз, програмата насърчава наред с другото равенството между жените и мъжете и мерките за борба с дискриминацията, основана на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждания, възраст или сексуална ориентация. Необходимо е при прилагането на програмата да се разшири достъпът за лица от групи в неблагоприятно или уязвимо положение и да се подходи активно към специалните образователни потребности на хората с увреждания.

(8)

Програмата следва да включва силно изразено международно измерение, особено що се отнася до висшето образование, не само за да се подобри качеството на европейското висше образование с оглед на постигането на по-широките цели на „ЕСЕТ 2020“ и привлекателността на Съюза като място за получаване на образование, но също и за да се насърчи разбирателството между хората и да се допринесе за устойчивото развитие на висшето образование в държави партньори, както и за по-широкото им социално-икономическо развитие, наред с другото, посредством насърчаване на „движението на мозъци“ чрез дейности по мобилност с участието на граждани на държави партньори. За тази цел следва да бъде достъпно финансиране от Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР), Европейския инструмент за съседство (ЕИС), Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) и Инструмента за партньорство за сътрудничество с трети държави(ИП). Финансови средства би могло да бъдат предоставени и от Европейския фонд за развитие (ЕФР) в съответствие с приложимите за това процедури. Разпоредбите на настоящия регламент следва да се прилагат за използването на тези финансови средства, като се гарантира спазването на съответните регламенти, с които се създават посочените инструменти и фонд.

(9)

В резолюцията си от 27 ноември 2009 г. относно обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.) Съветът подчертава необходимостта всички младежи да се разглеждат като ресурс за обществото и да се търсят възможности за улесняване на тяхното участие в разработването на политики, които ги засягат, чрез постоянен структуриран диалог между вземащите решенията и младежите и младежките организации на всички равнища.

(10)

Обединяването на формалното, неформалното и самостоятелното учене в една обща програма следва да създаде полезни взаимодействия и да насърчи междусекторното сътрудничество на различните сектори в областта на образованието, обучението и младежта. При изпълнението на програмата следва да бъдат надлежно взети предвид конкретните потребности на различните сектори и, където е уместно, ролята на местните и регионални органи.

(11)

За да бъде подкрепена мобилността, равнопоставеността и високите постижения в ученето, Съюзът следва да установи пилотно механизъм за гарантиране на студентски заеми, който да позволи на студентите, независимо от социалния им произход, да получат магистърската си степен в друга държава, за която програмата е отворена за участие ("държава по програмата"). Механизмът за гарантиране на студентски заеми следва да е на разположение на финансовите институции, които са съгласни да предоставят на студентите заеми при благоприятни условия за обучение за магистърска степен в други държави по програмата. Този допълнителен и новаторски инструмент за образователна мобилност не следва да замества някоя от настоящите, нито да възпрепятства развитието на бъдещи системи за безвъзмездно финансиране или за заеми в подкрепа на мобилността на студентите на местно и национална равнище, както и на равнището на Съюза. Механизмът за гарантиране на студентски заеми следва да подлежи на строг мониторинг и оценка, по-специално що се отнася до приемането му от пазара в различните държави. В съответствие с член 21, параграфи 2 и 3, най-късно до края на 2017 г. на Европейския парламент и на Съвета следва да бъде представен междинен доклад с оглед получаването на политически насоки относно запазването на Механизма за гарантиране на студентски заеми.

(12)

Държавите членки следва да се стремят да приемат всички подходящи мерки за отстраняване на правните и административни пречки за правилното действие на програмата. Това включва разрешаването, когато е възможно, на административните проблеми, които създават трудности за получаването на визи и разрешителни за пребиваване. В съответствие с Директива 2004/114/ЕО на Съвета (8) държавите членки се насърчават да въведат ускорени процедури за прием.

(13)

Съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „Подкрепа за растеж и работни места – програма за модернизирането на системите за висше образование в Европа“, установява рамка, в която Съюзът, държавите членки и институциите в областта на висшето образование могат да си сътрудничат, за да се увеличи броят на завършилите висше образование, да се подобри качеството на образованието и да се увеличи приносът, който висшето образование и научноизследователската дейност могат да осигурят, за да помогнат на икономиките и обществото в държавите членки да излязат по-силни от световната икономическа криза.

(14)

За по-добро справяне с младежката безработица в Съюза следва да се обърне специално внимание на транснационалното сътрудничество между образователни институции за висше и професионално образование и предприятията, с цел повишаване на пригодността за заетост на студентите и развиване на предприемаческите им умения.

(15)

С декларацията от Болоня, подписана на 19 юни 1999 г., от министрите на образованието на 29 европейски държави бяха установени междуправителствени процедури, насочени към създаване на „Европейско пространство за висше образование“, което изисква постоянна подкрепа на равнището на Съюза.

(16)

Ключовата роля на професионалното образование и обучение при оказването на помощ за постигането на редица цели, заложени в стратегията „Европа 2020“, е широко призната и определена в обновения процес от Копенхаген (2011—2020 г.), като по-специално се има предвид нейният потенциал за справяне с високото равнище на безработица в Европа, особено на младежката и дългосрочната безработица, за насърчаване на културата на учене през целия живот, за преодоляване на социалното изключване и за насърчаване на активното гражданство. Необходими са качествени стажове и периоди на чиракуване, включително в микро- и в малки и средни предприятия, с цел преодоляване на разминаването между знанията, получени в образователния и обучителния процес, и уменията и компетентностите, които се изискват в работната среда, както и укрепване на пригодността на младежите за започване на работа.

(17)

Необходимо е да се увеличат интензивността и степента на европейското сътрудничество между училищата, мобилността на училищния персонал и учащите с цел да се работи за реализиране на приоритетите, определени в плана за европейско сътрудничество по въпросите на училищата на 21-ви век, а именно да се повиши качеството на училищното образование в Съюза в областта на развиването на умения, да се подобри равнопоставеността и включването в училищните системи и институции, а също и да се подкрепи и укрепва учителската професия и ръководството на училищата. В този контекст следва да се даде приоритет на стратегическите цели за намаляване на преждевременното напускане на училище, за подобряване на резултатите в областта на основните умения,и за осигуряване на висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст за повече деца, наред с целите за повишаване на професионалната компетентност на учителите и училищните ръководители и подобряване на образователните възможности на децата, произхождащи от семейства на мигранти, както и на тези в неравностойно социално-икономическо положение.

(18)

Обновената европейска програма за учене за възрастни, включена в резолюцията на Съвета от 28 ноември 2011 г., има за цел да създаде възможност за всички възрастни да развиват и подобряват своите умения и способности през целия си живот. Специално внимание следва да се обърне на подобряването на възможностите за учене на големия брой нискоквалифицирани европейски граждани, по-специално чрез повишаване на езиковата и математическа грамотност и чрез насърчаване на гъвкави модели за обучение и мерки за предоставяне на втори шанс.

(19)

Дейността на Европейския форум на младежта, националните информационни центрове за академично признаване (NARIC), мрежите „Евридика“, „Euroguidance“ и EURODESK, както и тази на националните звена за координация на дейността eTwinning, националните „Европас“ центрове и националните информационни бюра в съседните държави е от съществено значение за постигане на целите на програмата, по-специално чрез предоставяне на Комисията на редовна и актуална информация по отношение на различните области на дейността на посочените организации и чрез разпространяване на резултатите от прилагането на програмата в Съюза и в държавите партньори.

(20)

Следва да бъде засилено сътрудничеството по програмата с международните организации в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, и в частност със Съвета на Европа.

(21)

За да се допринесе за развитието в световен мащаб на високи постижения в изследването на европейската интеграция и за да се отговори на нарастващата нужда от познания и от диалог за процеса на европейска интеграция и неговото развитие, е важно да се насърчат високите постижения в преподаването, научните изследвания и проучванията в тази област, като се оказва подкрепа на институциите за висше образование или сдруженията, работещи в областта на европейската интеграция, и преследващи цел в интерес на Европа, чрез програмата „Жан Моне“.

(22)

Сътрудничеството по програмата с организациите на гражданското общество в областта на образованието, обучението, младежта и спорта на национално равнище и на равнището на Съюза е от изключително значение, за да се усвоят в голяма степен стратегиите и политиките за учене през целия живот и да се отчитат идеите и съображенията на заинтересованите лица от всички равнища.

(23)

В съобщението на Комисията от 18 януари 2011 г. озаглавено „Развиване на европейското измерение в спорта“, се излагат идеите на Комисията за действия на равнището на Съюза в областта на спорта след влизането в сила на Договора от Лисабон и се предлага списък с конкретни действия на Комисията и държавите членки за повишаване на европейската спортна идентичност, разделени в три основни глави: обществената роля на спорта, икономическото измерение на спорта и организацията на спорта. Необходимо е да се вземе предвид и добавената стойност на спорта, включително местния спорт, и приносът му към културното и историческото наследство на Съюза.

(24)

Необходимо е съсредоточаване на вниманието по-специално върху масовия спорт и доброволното участие в спортни дейности с оглед на важната им роля за насърчаване на социалното приобщаване, равните възможности и укрепващата здравето физическа дейност.

(25)

По-високата прозрачност и признаване на професионалните квалификации и умения и по-широко използване на инструментите на Съюза за прозрачност и признаване следва да допринесат за подобряване на качеството на образованието и обучението и да улеснят мобилността за целите както на ученето през целия живот, така и за професионални цели в Европа, както между държавите, така и между различните сектори. Осигуряването на достъп до методи, практики и технологии, използвани в други държави, ще помогне за повишаване на пригодността за заетост.

(26)

За тази цел се препоръчва да се използва в по-голяма степен единната рамка за прозрачност на професионалните квалификации и умения („Европас“), създадена с Решение № 2241/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9), Европейския регистър за осигуряване на качество във висшето образование (EQAR) и Европейската асоциация за осигуряване на качество във висшето образование (ENQA), създадени съгласно Препоръка 2006/143/ЕО на Европейския парламента и на Съвета (10), Европейската квалификационна рамка (ЕКР), създадена съгласно Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. (11), Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET), създадена съгласно Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. (12), Европейската референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение (EQAVET), създадена съгласно Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. (13), и Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS).

(27)

За да се гарантира по-голяма ефективност на връзките с широката общественост и по-силно взаимодействие между комуникационните дейности, предприети по инициатива на Комисията, ресурсите, отделени за комуникация съгласно настоящия регламент, следва да допринесат и за институционалната комуникация на политическите приоритети на Съюза, при условие че те са свързани с общата цел на настоящия регламент.

(28)

Необходимо е да се осигури европейската добавена стойност на всички действия, провеждани в рамките на програмата, и допълването им с дейностите на държавите членки в съответствие с член 167, параграф 4 ДФЕС, както и с други дейности, по-специално тези в областите на културата и медиите, заетостта, научните изследвания и иновациите, промишлеността и предприятията, политиката на сближаване и развитие, както и политиката на разширяване и инициативите, инструментите и стратегиите в областта на регионалната политика и външните отношения.

(29)

Целта на програмата е да има положително и устойчиво въздействие върху политиките и практиките в областите на образованието, обучението, младежта и спорта. Това системно въздействие следва да бъде постигнато посредством различни действия и дейности, предвидени в програмата, чиято цел е да насърчат промени на институционално равнище и, когато е целесъобразно, да доведат до иновации на системно равнище. Не се изисква наличието на системно въздействие на отделните проекти, за които се иска финансова подкрепа от програмата. Кумулативният ефект от тези проекти следва да допринася за постигането на системно въздействие.

(30)

Ефективното управление на изпълнението, включително оценката и мониторингът, изисква разработването на конкретни, измерими и реалистични показатели за постигнатите резултати, които могат да бъдат измервани с течение на времето и които отразяват логиката на намесата.

(31)

Комисията и държавите членки следва да оптимизират използването на ИКТ и нови технологии с цел да улеснят достъпа до действия, свързани с образованието, обучението, младежта и спорта. Това би могло да включва виртуална мобилност, която следва да допълва, но не и да замества мобилността с учебна цел.

(32)

В настоящия регламент за целия срок на програмата се установява финансов пакет, представляващ основна референтна сума по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (14) за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.

(33)

За да се сигури непрекъснатост на финансовата подкрепа, предвидена по програмата, на действието на органи, Комисията следва да е оправомощена по време на първоначалния етап от програмата да счита за допустими за финансиране разходите, пряко свързани с изпълнението на ползващите се от подкрепа дейности, дори когато те са направени от бенефициера преди подаването на заявлението за безвъзмездни средства.

(34)

Необходимо е да се установят критерии за постигнатите резултати, въз основа на които да се извършва разпределението на бюджетни средства между държавите членки за дейностите, управлявани от националните агенции.

(35)

Държавите - кандидатки за присъединяване към Съюза, и държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са част от Европейското икономическо пространство (ЕИП), могат да участват в програми на Съюза въз основа на рамкови споразумения, решения на Съвети за асоцииране или подобни споразумения.

(36)

Конфедерация Швейцария може да участва в програми на Съюза в съответствие със споразумение, което ще бъде подписано между Съюза и тази държава.

(37)

Физическите лица от отвъдморски страни и територии (ОСТ) и компетентните органи и публични и/или частни институции на ОСТ могат да участват в програмите на Съюза в съответствие с Решение 2001/822/ЕО на Съвета (15). Ограниченията, породени от разстоянието до най-отдалечените региони на Съюза и ОСТ, следва да бъдат вземани предвид при изпълнението на програмата.

(38)

Комисията и върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност в съвместното си съобщение от 25 май 2011 г., озаглавено „Нов отговор на промените в съседните държави“, подчертаха, наред с другото, целта за по-нататъшно улесняване на участието на съседните държави в действия на Съюза в областта на мобилността и изграждането на капацитет във висшето образование, както и отварянето на бъдещата програма за образование и за съседните държави.

(39)

Финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани посредством пропорционални мерки по време на целия цикъл на разходите, включително чрез предотвратяване, откриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства, и когато е уместно, чрез налагане на санкции. Въпреки че за действията на Съюза по външно подпомагане е налице нарастваща нужда от финансиране, икономическото и бюджетното състояние на Съюза ограничават наличните за това подпомагане ресурси. Следователно е необходимо Комисията да потърси най-ефикасния и устойчив начин за оползотворяване на наличните ресурси, по-специално чрез използването на финансови инструменти, притежаващи „ефект на лоста“.

(40)

С цел насърчаване на достъпа до програмата, безвъзмездните средства, предоставяни в подкрепа на мобилността на физически лица, следва да бъдат съобразени с издръжката за живот в приемащата държава. В съответствие с националното право държавите членки следва също така да бъдат насърчавани да освобождават тези средства от всякакви данъци и социални плащания. Същото освобождаване следва да се прилага за публични или частни органи, които посредничат при предоставяне на посочената финансова подкрепа на съответните лица.

(41)

В съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (16) времето на доброволците може да се признава като съфинансиране в натура.

(42)

В своето съобщение от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за Европа 2020“,Комисията подчерта ангажимента си за опростяване на финансирането на Съюза. Създаването на единна програма за образованието, обучението, младежта и спорта следва да доведе до значително опростяване, рационализиране и взаимодействиe при управлението на програмата. Изпълнението на програмата следва да бъде допълнително опростено чрез използването на финансиране с еднократно платими суми, единични цени и фиксирани ставки, както и чрез намаляване на формалните и бюрократични изисквания за бенефициерите и държавите членки.

(43)

Подобряването на изпълнението и повишаването на качеството на разходите следва да съставляват ръководни принципи за постигането на целите на програмата, като същевременно се гарантира оптимално използване на финансовите ресурси.

(44)

Важно е да се осигури добро финансово управление на програмата и нейното изпълнение по възможно най-ефективния и ориентиран към потребителите начин, като същевременно се гарантира правна сигурност и достъпност на програмата за всички участници.

(45)

С цел да се осигури бърза реакция на променящите се потребности през целия срок на действие на програмата на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС по отношение на разпоредбите, свързани с допълнителните дейности, управлявани от националните агенции. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(46)

За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (17).

(47)

Програмата следва да обхваща три различни области и комитетът, създаден съгласно настоящия регламент, следва да разглежда както хоризонтални, така и секторни въпроси. Задължение на държавите членки е да осигурят изпращането на подходящи представители да присъстват на заседанията на комитета съобразно темите от неговия дневен ред, а задължение на председателя на комитета е да гарантира, че дневният ред на заседанията посочва ясно съответния сектор или сектори и темите по сектори, които ще бъдат обсъждани на всяко заседание. Когато е уместно, в съответствие с правилника на комитета и в отделни случаи, следва да бъде възможно външни експерти, включително представители на социалните партньори, да бъдат поканени да участват в заседанията на комитета като наблюдатели.

(48)

Целесъобразно е да се осигури правилното завършване на програмата, по-специално по отношение на продължаването на многогодишните мерки за управлението ѝ, като например финансирането на техническата и административната помощ. Считано от 1 януари 2014 г., посредством техническата и административната помощ следва да се гарантира, ако е необходимо, управлението на дейности, които към края на 2013 г. още не са завършени в рамките на предходните програми,

(49)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно създаването на програма, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, a поради своя мащаб и ефект, може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(50)

Следователно Решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО следва да бъдат отменени,

(51)

За да се осигури непрекъснатост на финансовата подкрепа, предвидена по програмата, настоящият регламент следва да се прилага считано от 1 януари 2014 г. Поради спешност настоящият регламент следва да влезе в сила възможно най-бързо след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 1

Обхват на програмата

1.   С настоящия регламент се създава програма за действие на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, наречена „Еразъм+“ (наричана по-долу „програмата“).

2.   Програмата се изпълнява през периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

3.   Програмата обхваща следните области, като отчита структурите и конкретни потребности на различните сектори в държавите членки:

а)

образованието и обучението на всички равнища в перспективата на ученето през целия живот, включително училищното образование („Коменски“), висшето образование („Еразъм“), международното сътрудничество във висшето образование („Еразмус Мундус“), професионалното образование и обучение („Леонардо да Винчи“) и ученето за възрастни („Грюндвиг“);

б)

младежта („Младежта в действие“), най-вече в контекста неформалното и самостоятелното учене;

в)

спорта, и по-специално масовия спорт.

4.   Програмата включва международно измерение с цел да се подкрепя външната дейност на Съюза, включително неговите цели за развитие, чрез сътрудничество между Съюза и държави партньори.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)

„учене през целия живот“ означава всякакъв вид общо образование, професионално образование и обучение, неформално учене и самостоятелно учене, предприето в течение на живота, което води до подобряване на знанията, уменията и компетентностите или участието в обществото в личен, граждански, културен, социален и/или свързан със заетостта дейност план, включително предоставянето на консултации и услуги по ориентиране;

2)

„неформално учене“ означава учене, което се осъществява посредством планирани дейности (по отношение на учебните цели и учебното време) и при наличие на някаква форма на подпомагане на учебния процес (например връзка между учащ и преподавател), но което не е част от официалната система за образование и обучение.

3)

„самостоятелно учене“ означава учене, което е резултат от ежедневни дейности, свързани с работата, семейството или свободното време, и което не е организирано или структурирано по отношение на целите, учебното време или подпомагането на учебния процес; то може да е непреднамерено от гледна точка на учащия;

4)

„структуриран диалог“ означава диалогът с младежите и младежките организации, който служи като средище за непрекъснато съвместно обмисляне на приоритетите, изпълнението и следващите стъпки в европейското сътрудничество по въпросите на младежта;

5)

„транснационален“ се отнася, освен ако не е посочено друго, за всяко действие, което включва най-малко две държави по програмата, както е посочено в член 24, параграф 1;

6)

„международен“ се отнася за всяко действие, което включва най-малко една държава по програмата и най-малко една трета държава („държава партньор“);

7)

„образователна мобилност“ означава физическо преместване в държава, различна от държавата на пребиваване, с цел учебна дейност, обучение или неформално или самостоятелно учене; тя може да бъде под формата на стажове, периоди на чиракуване, младежки обмен, доброволчество, преподаване или участие в дейност за професионално развитие и може да включва подготвителни дейности, като курс за обучение по езика на приемащата държава, както и дейности по изпращане и приемане и последващи дейности;

8)

„сътрудничество за иновации и обмен на добри практики“ означава проекти за транснационално и международно сътрудничество, в които участват организации, работещи в областта на образованието, обучението и/или младежта, като те могат да включват и други организации;

9)

„подкрепа за реформиране на политиката“ означава всеки вид дейност, която има за цел подкрепа и улесняване на модернизацията на системите за образование и обучение, както и подкрепа за разработване на европейска политика за младежта, чрез процес на политическо сътрудничество между държавите членки, по-специално в рамките на отворения метод на координация и структурирания диалог с младежите;

10)

„виртуална мобилност“ означава организирани на институционално ниво дейности, подкрепяни чрез информационните и комуникационните технологии, включително електронното обучение, чрез които се осъществят или улесняват транснационални и/или международни прояви на сътрудничество в контекста на преподаване и/или обучение;

11)

„персонал“ означава лицата, които на професионални или доброволни начала участват в образованието, обучението или неформалното учене за младежи, като може да включва университетски преподаватели, учители, инструктори, училищни ръководители, специалисти, работещи с младежи, както и непреподавателски състав;

12)

„специалист, работещ с младежи“ е лице, което на професионални или доброволни начала работи в областта на неформалното учене и което подкрепя младежите в личното им социално-икономическо и професионално развитие;

13)

„младежи“ са лицата на възраст между 13 и 30 години;

14)

„висша учебна институция“ означава:

a)

всеки вид висша учебна институция, която в съответствие с националното право или практика предлага признати степени или други признати квалификации за висше образование, без значение как се наричат тази институция;

б)

всяка институция, която в съответствие с националното право или практика предлага професионално образование или обучение на ниво висше образование;

15)

„съвместна степен“ означава интегрирана учебна програма, предлагана от най-малко две висши учебни институции, след преминаването на която се получава едно свидетелство за степен, издадено и подписано съвместно от всички участващи институции, което се признава официално в държавите, в които са разположени участващите институции;

16)

„двустранна степен/многостранна степен“ означава учебна програма, предлагана от най-малко две (двустранна) или повече (многостранна) висши учебни институции, при която учащият при приключване на учебната програма получава отделно свидетелство за степен от всяка участваща институция;

17)

„младежка дейност“ означава извънучилищна дейност (като например младежки обмен, доброволческа дейност или обучение на младежи), извършвана от младеж, самостоятелно или в група, по-специално чрез младежки организации, която се характеризира с неформален подход при учене;

18)

„партньорство“ означава споразумение между група институции и/или организации от различни държави по програмата за провеждане на съвместни европейски дейности в областите на образованието, обучението, младежта и спорта или споразумение за създаване на формална или неформална мрежа в съответната област, като съвместни учебни проекти за ученици и техните учители под формата на обмен на класове и индивидуална дългосрочна мобилност, интензивни програми в областта на висшето образование и сътрудничество между регионалните и местни органи за насърчаване на междурегионалното, включително трансгранично, сътрудничество; то може да бъде разширено до институции и/или организации от държави партньори с оглед подобряване на качеството на партньорството;

19)

„ключови компетентности“ означава основният набор от познания, умения и нагласи, необходим. на всички лица за личностна реализация и развитие, активно гражданско участие, социално приобщаване и трудова заетост, описан в Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (18);

20)

„отворен метод на координация (ОМК)“ означава метод на междуправителствено сътрудничество, който осигурява рамка за сътрудничество между държавите членки, чиито национални политики по този начин могат да бъдат насочени към някои общи цели; в рамките на настоящата програма ОМК се прилага по отношение на образованието, обучението и младежта;

21)

„инструменти на Съюза за прозрачност и признаване“ означава инструментите, които помагат на заинтересованите страни да разберат, оценят и, когато е целесъобразно, признаят резултатите от ученето и квалификациите в целия Съюз;

22)

„съседни държави“ означава държавите и териториите, обхванати от Европейската политика на съседство;

23)

„двойна кариера“ означава съчетаването на високо спортно майсторство с общо образование или работа;

24)

„масов спорт“ означава организиран спорт, практикуван на местно равнище от непрофесионални спортисти, и спорт за всички.

Член 3

Европейска добавена стойност

1.   С програмата се подкрепят само действията и дейностите, които съставляват европейска добавена стойност и да допринесат за постигането на общата цел, посочена в член 4.

2.   Европейската добавена стойност на действията и дейностите по програмата се осигурява по-специално чрез техните:

а)

транснационален характер, по-специално по отношение на мобилността и сътрудничеството, насочени към постигането на устойчиво системно въздействие;

б)

взаимно допълване и взаимодействие с други програми и политики на национално и международно равнище и на равнището на Съюза;

в)

принос към ефективното използване на европейските инструменти за прозрачност и признаване.

Член 4

Обща цел на програмата

Програмата допринася за постигането на:

а)

целите на стратегията „Европа 2020“, включително водещата цел в областта на образованието;

б)

целите на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕСЕТ 2020“), включително съответните критерии;

в)

устойчивото развитие на държави партньори в областта на висшето образование,

г)

общите цели на обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.),

д)

целта за развиването на европейско измерение в спорта, по-специално масовия спорт, в съответствие с работния план на Съюза за спорта, както и

е)

популяризирането на европейските ценности в съответствие с член 2 от Договора за Европейския съюз.

ГЛАВА II

Образование и обучение

Член 5

Специфични цели

1.   В съответствие с общата цел на програмата, установена в член 4, и по-специално с целите на ЕСЕТ 2020, както и в подкрепа на устойчивото развитие на държави партньори в областта на висшето образование програмата има следните специфични цели:

а)

да се подобри равнището на ключовите компетентности и умения, особено по отношение на тяхната адекватност на пазара на труда и приноса им за сплотено общество, по-специално чрез по-големи възможности за образователна мобилност, както и чрез засилено сътрудничество между сектора на образованието и обучението и пазара на труда;

б)

на равнището на образователните и обучителните институции да се насърчи подобряването на качеството, иновациите, високите постижения и интернационализацията, по-специално чрез засилено транснационално сътрудничество между доставчиците на услуги в сферата на образованието и обучението и други заинтересовани страни;

в)

да се насърчи развитието на европейско пространство за учене през целия живот и да се повиши информираността във връзка с това с цел да се допълнят реформите на политиките на национално равнище и да се подкрепи модернизацията на системите на образование и обучение, по-специално чрез засилено сътрудничество в областта на политиките, по-добро използване на инструментите на Съюза за прозрачност и признаване и разпространението на добри практики;

г)

да се засили международното измерение на образованието и обучението, по-специално чрез сътрудничество между Съюза и институции на държави партньори в областта на професионалното образование и обучение и във висшето образование, чрез увеличаване на привлекателността на европейските институции за висше образование и подкрепа на външните действия на Съюза, включително неговите цели за развитие, посредством насърчаване на мобилността и сътрудничеството между Съюза и институциите за висше образование на държави партньори и целенасочено изграждане на капацитет в държави партньори;

д)

да се подобри преподаването и изучаването на езици и да се насърчава широкото езиково многообразие в Съюза и междукултурната осведоменост;

е)

да се насърчат високите постижения в преподаването и научноизследователската дейност в областта на европейската интеграция чрез дейности по инициативата „Жан Моне“ по целия свят, както е посочено в член 10.

2.   За целите на извършването на оценка на програмата, в приложение I се определят измерими и относими ключови показатели за специфичните цели, посочени в параграф 1.

Член 6

Действия по програмата

1.   В областта на образованието и обучението програмата е насочена към изпълнение на своите цели чрез следните видове действия:

а)

образователна мобилност за граждани;

б)

сътрудничество за иновации и обмен на добри практики; и

в)

подкрепа за реформиране на политиката.

2.   Специфичните за инициативата „Жан Моне“ дейности са описани в член 10.

Член 7

Образователна мобилност за граждани

1.   Действието за образователна мобилност за граждани подкрепя следните дейности в рамките на държавите по програмата, посочени в член 24, параграф 1:

а)

мобилността на студенти от всички етапи на висшето образование, на студенти, чираци и ученици в професионалното образование и обучение. Посочената мобилност може да се осъществи под формата на обучение в институция партньор или трупането на опит като чирак, асистент или стажант в чужбина. Мобилността за завършване на магистърска степен може да се подкрепя чрез механизма за гарантиране на студентски заеми, посочен в член 20;

б)

мобилността на персонала в рамките на държавите по програмата, както е посочено в член 24, параграф 1. Посочената мобилност може да се осъществи под формата на преподаване или асистентски стажове, или участие в дейности за професионално развитие в чужбина.

2.   Това действие подкрепя и международната мобилност към държави партньори и от тях на студенти и персонал във връзка с висшето образование, включително мобилността, организирана въз основа на съвместни, двустранни или многостранни степени с високо качество или въз основа на съвместни покани.

Член 8

Сътрудничество за иновации и обмен на добри практики

1.   Сътрудничеството за иновации и обмен на добри практики подкрепя:

а)

стратегически партньорства между организации и/или институции, работещи в областта на образованието и обучението или други съответни сектори с цел да се разработват и изпълняват съвместни инициативи и да се насърчава ученето и обменът на опит сред равнопоставени партньори;

б)

партньорства между пазара на труда и образователни и обучителни институции под формата на:

„алианси на познанията“, по-специално между институциите за висше образование и пазара на труда, които имат за цел да насърчават творчеството, иновациите, ученето в процеса на работа и предприемаческия дух чрез предлагане на съответни възможности за учене, включително за разработване на нови учебни планове и педагогически подходи;

секторни „алианси на уменията“ между доставчиците на услуги в областта на образованието и обучението и пазара на труда, които имат за цел да се насърчава пригодността за трудова заетост, да се спомага за създаването на нови специфични за дадения сектор или междусекторни учебни планове, да се разработват иновативни методи за професионално образование и обучение и да се прилагат на практика инструментите на Съюза за прозрачност и признаване;

в)

реализирани с помощта на информационните технологии платформи за поддръжка, които обхващат всички сектори на образованието и обучението, включително по-специално e-Twinning („електронно побратимяване“), които дават възможност за учене от равнопоставени партньори, виртуална мобилност и обмен на най-добри практики, както и предоставят достъп на участници от съседните държави.

2.   Това действие подкрепя също така развитието, изграждането на капацитет, регионалната интеграция, обмена на знания и процесите на модернизация чрез международни партньорства между висши учебни институции в Съюза и в държави партньори, по-специално за учене от равнопоставени партньори и съвместни образователни проекти, както и чрез насърчаване на регионалното сътрудничество и националните информационни бюра, по-специално със съседните държави.

Член 9

Подкрепа за реформиране на политиката

1.   Подкрепата за реформиране на политиката включва предприети на равнището на Съюза дейности, свързани с:

а)

изпълнението на програмата за политиката на Съюза в областта на образованието и обучението в контекста на ОМК, както и на процесите от Болоня и Копенхаген;

б)

прилагането в държавите по програмата на инструментите за прозрачност и признаване на Съюза, по-специално единната рамка на Съюза за прозрачност на професионалните квалификации и умения („Европас“),европейската квалификационна рамка (ЕКР), Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS), Европейската система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение (ECVET), Европейската референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение (EQAVET), Европейския регистър за осигуряване на качеството (EQAR) и Европейската асоциация за осигуряване на качеството на висшето образование (ENQA), както и предоставянето на подкрепа на общите за Съюза мрежи и европейските неправителствени организации (НПО) в областта на образованието и обучението;

в)

политическия диалог със съответните заинтересовани страни в Европа в областта на образованието и обучението;

г)

NARIC, мрежите „Евридика“ и „Euroguidance“, както и националните центрове „Европас“.

2.   Действието подкрепя и политическия диалог с държави партньори и международни организации.

Член 10

Дейности по инициативата „Жан Моне“

Дейностите по инициативата „Жан Моне“ имат за цел:

a)

да насърчават в световен мащаб преподаването и научните изследвания в областта на европейската интеграция сред академичната общност, учащите и гражданите, по-специално чрез създаването на катедри „Жан Моне“ и други академични дейности, както и чрез предоставяне на помощ за други дейности за натрупване на знания във висшите учебни институции;

б)

подкрепа на дейностите на академичните институции или сдружения, работещи в областта на европейската интеграция и подкрепа за знака за високи постижения „Жан Моне“;

в)

подкрепа на следните институции, преследващи цел от европейски интерес:

i)

Европейския университетски институт във Флоренция;

ii)

Колежа на Европа (университетските градчета в Брюж и Натолин);

iii)

Европейския институт по публична администрация (EIPA), Маастрихт;

iv)

Академията по европейско право, Трир;

v)

Европейската агенция за развитие на образованието за хора със специални потребности, Одензе;

vi)

Международния център за европейско обучение (CIFE), Ница;

г)

насърчаване на дебатите в областта на политиката и на размяната на мнения за политически приоритети на Съюза между академичния свят и определящите политиката лица.

ГЛАВА III

Младеж

Член 11

Специфични цели

1.   В съответствие с общата цел на програмата, посочена в член 4, и по-специално в съответствие с целите на обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.), програмата е насочена към изпълнение на следните специфични цели:

а)

да се подобри равнището на ключовите компетентности и умения на младежите, включително на тези с по-малко възможности, както и да се насърчи участието им в демократичния живот на Европа и участието им на пазара на труда, тяхното активно гражданство, междукултурен диалог, социално приобщаване и солидарност, по-специално чрез по-големи възможности за образователна мобилност за младежите, лицата, участващи в работа, свързана с младежи, или младежките организации и лидери, както и чрез укрепване на връзките между областта на младежта и пазара на труда;

б)

да се насърчи подобряването на качеството в работата, свързана с младежи, по-специално чрез засилено сътрудничество между организации в областта на младежта и/или други заинтересовани страни;

в)

да се допълват реформите на политиката на местно, регионално и национално равнище и да се подкрепя разработването на основана на знания и доказателства политика за младежта и признаването на неформалното и самостоятелното учене, по-специално чрез засилено сътрудничество в областта на политиката, по-добро използване на инструментите на Съюза за прозрачност и признаване и разпространението на добри практики;

г)

да се засили международното измерение на младежките дейности и ролята на специалистите и организациите, работещи с младежи, като структури за подкрепа за младежите, в допълнение към външната дейност на Съюза, по-специално чрез насърчаване на мобилността и сътрудничеството между Съюза и заинтересованите страни от държави партньори и международни организации, както и чрез насочено изграждане на капацитет в държави партньори.

2.   За целите на извършването на оценка на програмата в приложение I се определят измерими и относими ключови показатели за специфичните цели, посочени в параграф 1.

Член 12

Действия по програмата

Програмата е насочена към изпълнение на своите цели чрез следните видове действия:

а)

образователна мобилност за граждани;

б)

сътрудничество за иновации и обмен на добри практики;

в)

подкрепа за реформиране на политиката.

Член 13

Образователна мобилност за граждани

1.   Мобилността с учебна цел на физически лица подкрепя:

а)

мобилността на младежите, включени в дейностите по неформално и самостоятелно обучение между държавите по програмата; подобна мобилност може да бъде под формата на младежки обмен и доброволчески дейности под егидата на Европейската доброволческа служба, както и на иновационни дейности въз основа на съществуващите разпоредби за мобилността;

б)

мобилността на лицата, участващи в младежка дейност или младежките организации, и лидери; тази мобилност може да бъде под формата на дейности по обучение и работа в мрежи.

2.   Това действие подкрепя също така мобилността към и от държави партньори, по-специално съседни страни, на младежи, лица, участващи в младежка дейност или младежки организации, и младежки лидери.

Член 14

Сътрудничество за иновации и обмен на добри практики

1.   Сътрудничеството за иновации и обмен на добри практики подкрепя:

а)

стратегическите партньорства, насочени към разработване и изпълнение на съвместни инициативи, включително младежки инициативи и граждански проекти, насърчаващи активната гражданска позиция, обществените иновации, участието в демократичния живот и предприемачеството, чрез учене и обмен на опит сред равнопоставени партньори;

б)

информационни платформи за поддръжка, даващи възможност за учене от равнопоставени партньори, основана на знания работа с младежи, виртуална мобилност и обмен на добри практики.

2.   Действието подкрепя също така развитието, изграждането на капацитет и обмена на знания посредством партньорства между организации от държавите по програмата и държави партньори, по-специално чрез учене от равнопоставени партньори.

Член 15

Подкрепа за реформиране на политиката

1.   Подкрепата за реформиране на политиката включва дейности, свързани със:

а)

изпълнението на програмата на политиката на Съюза в областта на младежта чрез ОМК;

б)

прилагането в държавите по програмата на инструментите на Съюза за прозрачност и признаване, по-специално Youthpass, и подкрепата за общите за Съюза мрежи и европейските НПО в областта на младежта;

в)

политическия диалог със съответните заинтересовани страни в Европа и структуриран диалог с младежите;

г)

Европейския форум на младежта, центровете за ресурси за развитието на работата, свързана с младежи, и мрежата „Eurodesk“.

2.   Действието подкрепя и политическия диалог с държави партньори и международни организации.

ГЛАВА IV

Спорт

Член 16

Специфични цели

1.   В съответствие с общата цел на програмата, посочена в член 4, и работния план на Съюза за спорта, програмата е насочена по-специално към масовия спорт и към изпълнение на следните специфични цели в областта на спорта:

а)

справяне с трансграничните заплахи за почтеността в спорта, като допинга, уговарянето на мачове и насилието, както и всички видове прояви на нетърпимост и дискриминация;

б)

насърчаване и подкрепа за доброто управление в спорта и двойната кариера на спортистите;

в)

насърчаване на доброволческите дейности в спорта, заедно със социалното приобщаване, равните възможности и информираността за значението на укрепващата здравето физическа активност чрез засилено участие и равен достъп до спортни дейности за всички.

2.   За целите на извършването на оценка на програмата в приложение I се определят измерими и относими ключови показатели за специфичните цели, посочени в параграф 1.

Член 17

Дейности

1.   Целите на сътрудничеството се постигат посредством следните транснационални дейности, които следва да са насочени по-специално към масовия спорт:

а)

подкрепа за партньорства за сътрудничество;

б)

подкрепа за европейски спортни събития с нестопанска цел, които обхващат няколко държави по програмата и които допринасят за постигане на целите, посочени в член 16, параграф 1, буква в);

в)

подкрепа за подобряване на доказателствената база, необходима за разработването на политиките;

г)

диалог със съответните заинтересовани лица в Европа.

2.   За дейности, посочени в параграф 1, може да се използва допълнително финансиране от трети лица, като например частни предприятия.

ГЛАВА V

Финансови разпоредби

Член 18

Бюджет

1.   Финансовият пакет за изпълнението на програмата, считано от 1 януари 2014 г., се определя в размер на 14 774 524 000 EUR по текущи цени.

Годишните бюджетни кредити се разрешават от Европейския парламент и от Съвета в рамките на Многогодишната финансова рамка.

2.   Сумата, посочена в параграф 1, се разпределя за дейностите по програмата, както следва, с допустимо отклонение до 5 % от всяка от разпределените суми:

а)

77,5 % за образование и обучение, от които се разпределят следните минимални суми:

i)

43 % за висшето образование, които съставляват 33,3 % от общия бюджет;

ii)

22 % за професионалното образование и обучение, които съставляват 17 % от общия бюджет;

iii)

15 % за училищното образование, които съставляват 11,6 % от общия бюджет;

iv)

5 % за ученето за възрастни, които съставляват 3,9 % от общия бюджет;

б)

10 % за младежта;

в)

3,5 % за Механизма за гарантиране на студентски заеми;

г)

1,9 % за инициативата „Жан Моне“;

д)

1,8 % за спорта, от които до 10 % за дейността, посочена в член17, параграф 1, буква б);

е)

3,4 % като безвъзмездни средства за оперативни разходи за националните агенции; както и

ж)

1,9 % за покриване на административни разходи.

3.   От разпределените суми по параграф 2, букви a) и б) най-малко 63 % се предоставят за образователна мобилност за граждани, най-малко 28 % – за сътрудничество в областта на иновациите и обмен на добри практики, и 4,2 % — за подкрепа за реформиране на политиките.

4.   В допълнение към посочения в параграф 1 финансов пакет, с цел да се насърчи международното измерение на висшето образование се разпределя допълнително финансиране, предвидено в различните външни инструменти — Инструмента за сътрудничество и развитие (ИСР), Европейския инструмент за съседство (ЕИС), Инструмента за партньорство за сътрудничество с трети държави (ИП) и Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП)за действия по мобилността с учебна цел към или от държави партньори, и за действия по сътрудничеството и политическия диалог с органи, институции и организации от тези държави. Настоящият регламент се прилага за използването на посочените финансови средства, като същевременно се гарантира съответствие със съответните регламенти, уреждащи посочените външни инструменти, а за ИСР — и изпълнението на критериите за официална помощ за развитие, установени от Комитета за подпомагане на развитието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Финансирането се предоставя под формата на две многогодишни разпределения, обхващащи съответно първите четири и оставащите три години. Разпределението на това финансиране се определя в многогодишните индикативни програми за външните инструменти, посочени в първа алинея, в съответствие с набелязаните потребности и приоритети на съответните държави. Сътрудничеството с държави партньори може да се основава, когато е целесъобразно, на допълнителни бюджетни кредити към тези държави, които ще бъдат предоставени в съответствие с процедурите, договорени с тях.

Дейността във връзка с мобилността на студенти и персонал между държави по програмата и държави партньори, финансирани чрез разпределените средства от ИСР, е насочена към области, свързани с приобщаващото и устойчиво развитие на развиващите се държави.

5.   Разпределените за програмата финансови средства могат да покриват и разходи, свързани с дейности за подготовка, мониторинг, контрол, одит и оценка, които са необходими за управлението на програмата и постигането на нейните цели, и по-специално проучвания, срещи на експерти и дейности по комуникация и предоставяне на информация, включително институционална комуникация за политическите приоритети на Съюза, доколкото те са свързани с общата цел на настоящия регламент, разходи, свързани с ИТ, насочени към обработката и обмена на информация, и всички други разходи за техническа и административна помощ, направени от Комисията за управлението на програмата.

6.   Разпределените финансови средства могат да покриват и разходите за техническата и административна помощ, необходима за осигуряване на прехода между програмата и мерките, приети съгласно решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО. Ако е необходимо, за покриване на подобни разходи могат да бъдат предвидени бюджетни кредити и в бюджета за периода след 2020 г., за да се позволи управлението на действия и дейности, които не са приключили към 31 декември 2020 г.

7.   Финансовите средства за образователна мобилност за граждани, посочена в член 6, параграф 1, буква а) и член 12, буква а), които се управляват от национална агенция или агенции („националната агенция), се разпределят въз основа на броя на населението и на издръжката за живот в държавата членка, разстоянието между столиците на държавите членки и постигнатите резултати. Показателят за постигнати резултати има тежест от 25 % от общите финансови средства в съответствие с критериите, посочени в параграфи 8 и 9. За посочените в член 8, параграф 1, буква а) и в член 14, параграф 1, буква а) стратегически партньорства, които се подбират и управляват от национална агенция, финансовите средства се разпределят въз основа на критерии, които се определят от Комисията в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 36, параграф 3. Тези формули, доколкото е възможно, са неутрални по отношение на различните системи на образование и обучение на държавите членки, избягват значителни намаления на годишния бюджет, разпределян на държавите членки в две последователни години, и намаляват прекомерните неравновесия в размера на разпределените безвъзмездни средства.

8.   Финансовите средства се разпределят въз основа на постигнатите резултати с цел да се насърчи ефикасното и ефективно използване на ресурсите. Критериите, използвани за измерване на постигнатите резултати, се основават на последните налични данни и са насочени по-специално към:

a)

равнището на получените през годината крайни продукти; и

б)

равнището на извършените през годината плащания.

9.   Разпределянето на финансови средства за 2014 г. се основава на последните налични данни за проведените действия и на равнището на усвоените бюджетни средства по линия на програмата за обучение през целия живот и програмите „Младежта в действие“ и „Еразмус Мундус“ до 31 декември 2013 г. включително.

10.   Програмата може да осигури подкрепа чрез специфични иновативни методи на финансиране, и по-специално посочените в член 20.

Член 19

Специфични методи на финансиране

1.   Комисията предоставя финансовата подкрепа от страна на Съюза в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

2.   Комисията може да отправи покани заедно с държави партньори или техни организации и агенции за финансиране на проекти чрез съфинансиране. Проектите могат да се оценяват и подбират чрез съвместни процедури по оценка и подбор, които ще се договорят от участващите финансиращи агенции в съответствие с принципите, изложени в Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

3.   Счита се, че публични органи, както и училища, висши учебни институции и организации в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, които са получили над 50 % от годишните си приходи през последните две години от публични източници, имат необходимия финансов, професионален и административен капацитет, за да изпълняват дейности по програмата. От тях не се изисква да предоставят допълнителни документи, за да докажат такъв капацитет.

4.   Чрез дерогация от член 130, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и в надлежно обосновани случаи Комисията може да приеме разходи, които са пряко свързани с изпълнението на ползващите се от подкрепа действия и направени през първите шест месеца на 2014г., за допустими за финансиране, считано от 1 януари 2014 г., дори когато те са направени от бенефициера преди подаването на заявлението за финансиране.

5.   Сумата, посочена в член 137, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, не се прилага за финансова подкрепа за образователна мобилност, отпусната на граждани.

Член 20

Механизъм за гарантиране на студентски заеми

1.   Механизмът за гарантиране на студентски заеми осигурява частични гаранции на финансовите посредници за заеми, отпускани при възможно най-благоприятни условия на студенти, започващи втори цикъл на обучение, като например магистратура, в призната висша учебна институция в държава по програмата, посочена в член 24, параграф 1, която не е нито тяхната държава на пребиваване, нито държавата, в която са придобили квалификацията, предоставяща им достъп до магистърската програма.

2.   Гаранциите, учредени по Механизма за гарантиране на студентски заеми, покриват нови допустими студентски заеми до максимум 12 000 EUR за едногодишна програма и до 18 000 EUR за двегодишна програма, или тяхната равностойност в местна валута.

3.   Управлението на Механизма за гарантиране на студентски заеми на равнището на Съюза се възлага на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 въз основа на споразумение за делегиране с Комисията, в което се определят подробните правила и изисквания, уреждащи прилагането на Механизма за гарантиране на студентски заеми и съответните задължения на страните. На тази основа ЕИФ сключва споразумения с финансови посредници, като банки, национални и/или регионални институции за отпускане на заеми за студенти или други признати финансови институции, и се стреми да избере финансов посредник от всяка държава по програмата, така че да се гарантира, че студентите от всички държави по програмата имат съпоставим и недискриминационен достъп до Механизма за гарантиране на студентски заеми.

4.   Техническа информация относно действието на Механизма за гарантиране на студентски заеми е изложена в приложение II.

ГЛАВА VI

Изпълнение, постигнати резултати и разпространение на информация

Член 21

Мониторинг и оценка на изпълнението и постигнатите резултати

1.   В сътрудничество с държавите членки Комисията осъществява редовен мониторинг на програмата и докладва за нейното изпълнение и постигнатите резултати, съпоставени с нейните цели, по-специално във връзка със:

а)

европейската добавена стойност, посочена в член 3;

б)

разпределението на финансовите средства във връзка със секторите на образованието, обучението и младежта, с оглед на това до края на програмата да се осигури такова разпределение на финансирането, което да гарантира устойчиво системно въздействие;

в)

използването на финансовите средства от външни инструменти, както е посочено в член 18, параграф 4, и техния принос за съответните цели и принципи на тези инструменти.

2.   В допълнение към осъществяването на непрекъснат мониторинг до 31 декември 2017 г. Комисията представя междинен доклад за оценка относно ефективността на мерките, предприети за постигането на целите на програмата, и относно ефикасността на програмата и нейната европейска добавена стойност, като по целесъобразност този доклад се придружава от законодателно предложение за изменение на настоящия регламент. В посочения междинен доклад за оценка се разглеждат възможностите за опростяване на програмата, нейната вътрешна и външна съгласуваност, доколко продължават да са актуални всички нейни цели, както приносът на мерките, предприети за изпълнението на стратегия Европа 2020. В него се вземат предвид и резултатите от оценката на въздействието в дългосрочен план на предходните програми (Програмата за обучение през целия живот, програмите „Младежта в действие“, „Еразмус Мундус“ и други международни програми за висше образование).

3.   Комисията представя междинен доклад за оценка, посочен параграф 2, на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

4.   Без да се засягат изискванията, посочени в глава VIII, и задълженията на националните агенции, посочени в член 28, до 30 юни 2017 г. държавите членки предават на Комисията доклад за изпълнението и въздействието на програмата на териториите им.

5.   До 30 юни 2022 г. Комисията представя на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите окончателна оценка на програмата.

Член 22

Комуникация и разпространение на информация

1.   В сътрудничество с държавите членки Комисията осигурява разпространението на информация, публичността и последващите дейности във връзка с всички действия и дейности, подкрепяни от програмата, както и с разпространението на резултатите от предходните програми — програмата за обучение през целия живот, „Младежта в действие“ и „Еразмус Мундус“.

2.   Бенефициерите по проектите, подкрепяни чрез действията и дейностите, посочени в членове 6, 10, 12, 17 и 20, осигуряват подходяща комуникация и разпространение на постигнатите резултати и оказаното въздействие. Това може да включва предоставянето на информация между партньори относно възможностите за мобилност.

3.   Националните агенции, посочени в член 28, разработват последователна политика с оглед на ефективното разпространение и използване на резултатите от дейностите, подкрепяни в рамките на действията, управлявани по програмата от посочените национални агенции, подпомагат Комисията в изпълнението на общата задача за разпространение на информация относно програмата, включително информация за действията и дейностите, управлявани на национално равнище и на равнището на Съюза, и резултатите от нея, и информират съответните целеви групи относно действията, предприети в тяхната държава.

4.   Публичните и частни органи в рамките на секторите, обхванати от програмата, използват наименованието „Еразъм+“ за целите на комуникацията и разпространението на информация във връзка с програмата. За различните сектори на програмата се използват следните наименования:

„Коменски“, свързано с училищното образование;

„Еразъм“, свързано с всички видове висше образование в рамките на държавите по програмата;

„Еразмус Мундус“, свързано с всички видове дейности в рамките на висшето образование между държавите по програмата и държави партньори;

„Леонардо да Винчи“, свързано с професионалното образование и обучение;

„Грюндвиг“, свързано с ученето за възрастни;

„Младежта в действие“, свързано с неформалното и самостоятелното учене в областта на младежта;

„Спорт“, свързано с дейности в областта на спорта.

5.   Дейностите по комуникация трябва да допринасят и за институционалната комуникация на политическите приоритети на Съюза, при условие че тези приоритети са свързани с общата цел на настоящия регламент.

ГЛАВА VII

Достъп до програмата

Член 23

Достъп

1.   Всички публични или частни органи, които развиват дейност в областта на образованието, обучението, младежта и масовия спорт, могат да кандидатстват за финансиране по програмата. По отношение на дейностите, посочени в член 13, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1, буква а), програмата подкрепя участието на групи от младежи, осъществяващи работа, свързана с младежта, но не непременно в рамките на младежка организация.

2.   При изпълнението на програмата, наред с другото, по отношение на подбора на участниците и отпускането на стипендиите Комисията и държавите членки гарантират, че се полагат специални усилия за насърчаване на социалното приобщаване и участието на хора със специални потребности или с по-малко възможности.

Член 24

Участие на държавите

1.   Програмата е отворена за участие на следните държави (наричани по-долу „държавите по програмата“):

а)

държавите членки;

б)

държавите в процес на присъединяване, държавите кандидатки и потенциалните държави кандидатки, за които има предприсъединителна стратегия, в съответствие с общите принципи и условия за участие на такива държави в програми на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения и решения на съвети за асоцииране или подобни споразумения;

в)

държавите – членки на ЕАСТ, които са страни по Споразумението за ЕИП, в съответствие с разпоредбите на това споразумение;

г)

Конфедерация Швейцария, въз основа на двустранно споразумение, сключено с тази държава;

д)

държавите в рамките на Европейската политика за съседство, които са сключили със Съюза споразумения, предвиждащи възможност за участието им в програмите на Съюза, при условие че със Съюза бъде сключено двустранно споразумение относно условията за участието им в програмата.

2.   Държавите по програмата имат всички задължения и изпълняват всички задачи, предвидени в настоящия регламент по отношение на държавите членки.

3.   Програмата подпомага сътрудничеството с държави партньори, по-специално съседните държави, по действия и дейности, посочени в членове 6, 10 и 12.

ГЛАВА VIII

Система за управление и одит

Член 25

Взаимно допълване

В сътрудничество с държавите членки Комисията гарантира цялостната съгласуваност и взаимното допълване на програмата със:

а)

съответните политики и програми, по-специално свързаните с културата и медиите, заетостта, научните изследвания и иновациите, промишлеността и предприятията, сближаването и политиката за развитие, както и политиката на разширяване и инициативите, инструментите и стратегиите в областта на регионалната политика и външните отношения;

б)

другите значими източници на финансиране от Съюза за образованието, обучението, младежта и спорта, по-специално Европейския социален фонд и другите финансови инструменти, свързани с трудовата заетост и социалното приобщаване, Европейския фонд за регионално развитие, Рамковата програма за научни изследвания и иновации "Хоризонт 2020", както и финансовите инструменти, свързани с правосъдието и гражданството, здравеопазването, програмите за външно сътрудничество и предприсъединителната помощ.

Член 26

Изпълнителни органи

Програмата се изпълнява по последователен начин от следните органи:

а)

на равнището на Съюза — от Комисията;

б)

на национално равнище — от националните агенции в държавите по програмата.

Член 27

Национален орган

1.   Понятието „национален орган“ се отнася до един или повече национални органи в съответствие с националното право и практики.

2.   В срок до 22 януари 2014 г. всяка държава членка уведомява Комисията с официално уведомление, предадено чрез постоянното ѝ представителство, относно лицето (лицата), законно оправомощено(и) да действа(т) от нейно име в качеството на „национален орган“ за целите на настоящия регламент. В случай на замяна на националния орган по време на изпълнението на програмата съответната държава членка уведомява незабавно Комисията за това в съответствие със същата процедура.

3.   Държавите членки предприемат всички подходящи мерки за премахване на правните и административните пречки пред правилното действие на програмата, включително, когато е възможно, мерки с цел решаване на проблеми, които създават затруднения за получаването на визи.

4.   В срок до 22 март 2014 г. националният орган определя национална агенция или национални агенции. В случай че има повече от една национална агенция, държавите членки установяват подходящ механизъм за координирано управление на изпълнението на програмата на национално равнище, по-специално с цел осигуряване на съгласувано и икономически ефективно изпълнение на програмата и ефективни контакти с Комисията във връзка с това, и с цел улесняванена възможното прехвърляне на финансови средства между агенциите, с което да се осигури гъвкавост и по-добро оползотворяване на средствата, разпределени на държавите членки. Без да се засягат разпоредбите на член 29, параграф 3, всяка държава членка решава как да организира взаимоотношенията между своя национален орган и своята национална агенция, включително за задачи като изготвянето на годишната работна програма на националната агенция.

Националният орган предоставя на Комисията подходяща предварителна оценка на съответствието, в уверение на това, че националната агенция спазва член 58, параграф 1, буква в), подточки v) и vi) и член 60, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и член 38 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията (19), както и на изискванията на Съюза по отношение на стандартите за вътрешен контрол за националните агенции и на правилата за управлението на финансовите средства по програмата, предназначени за отпускане на безвъзмездни средства.

5.   Националният орган определя независим одитен орган, както е посочено в член 30.

6.   Националният орган изготвя своята предварителна оценка на съответствието въз основа на резултатите от собствените си проверки и одити и/или въз основа на проверките и одитите, предприети от независимия одитен орган, посочен в член 30.

7.   Когато националната агенция, определена за програмата, е агенцията, която е била определена за национална агенция за предходната програма за обучение през целия живот или програмата „Младежта в действие“, обхватът на проверките и одитите за изготвяне на предварителна оценка на съответствието може да бъде ограничен до изискванията, които са нови и специфични за програмата.

8.   Националният орган извършва мониторинг и следи управлението на програмата на национално равнище. Той своевременно информира Комисията и провежда консултации с нея преди вземането на каквото и да било решение, което може да окаже значително въздействие върху управлението на програмата, по-специално във връзка със своята национална агенция.

9.   Националният орган осигурява подходящо съфинансиране на операциите на своята национална агенция, за да се гарантира, че програмата се управлява при спазване на приложимите правила на Съюза.

10.   В случай че Комисията отхвърли определената национална агенция въз основа на своята преценка на предварителната оценка на съответствието, националният орган гарантира, че са предприети необходимите коригиращи действия по отношение на националната агенция, за да бъде тя приведена в съответствие с минималните изисквания, определени от Комисията, или определя друг орган за национална агенция.

11.   Въз основа на годишната декларация за управлението на националната агенция, независимото одитно становище по нея и анализа на Комисията на съответствието и дейността на националната агенция до 31 октомври всяка година националният орган предоставя на Комисията информация за дейностите по мониторинг и надзор по програмата.

12.   Националният орган носи отговорност за правилното управление на финансовите средства на Съюза, преведени от Комисията на националната агенция под формата на безвъзмездни средства, които се отпускат в рамките на програмата.

13.   При нередност, небрежност или измама, дължащи се на националната агенция, както и в случай на сериозни пропуски или незадоволителни резултати от страна на националната агенция, когато това води до претенции към нея от страна на Комисията, националният орган отговаря за възстановяването на несъбраните средства на Комисията.

14.   В случаите, описани в параграф 13, националният орган може да оттегли мандата на националната агенция по своя собствена инициатива или по искане на Комисията. В случай че националният орган желае да оттегли този мандат по други основателни причини, той уведомява Комисията за оттеглянето най-малко шест месеца преди предвидената дата на приключване на мандата на националната агенция. В такъв случай националният орган и Комисията официално договарят конкретни и определени във времето преходни мерки.

15.   В случай на оттегляне националният орган провежда необходимите проверки по отношение на финансовите средства на Съюза, поверени на националната агенция, чийто мандат е оттеглен, и осигурява безпрепятственото прехвърляне на тези финансови средства на новата национална агенция, както и на всички документи и управленски инструменти, необходими за управление на програмата. Националният орган предоставя на националната агенция, чийто мандат е оттеглен, финансова подкрепа, необходима, за да продължи да изпълнява договорните си задължения към бенефициерите по програмата и към Комисията до момента на прехвърляне на тези задължения на нова национална агенция.

16.   По искане на Комисията националният орган определя институциите или организациите или видовете институции и организации, които да се считат за допустими за участие в конкретни действия по програмата на съответните им територии.

Член 28

Национална агенция

1.   Понятието „национална агенция“ се отнася до един или повече национални органи в съответствие с националното право и практика.

2.   Националната агенция:

а)

има правосубектност или е част от образувание, което има правосубектност, и се урежда от законодателството на съответната държава членка; за национална агенция не може да бъде определено министерство;

б)

разполага с подходящ персонал, инфраструктура и капацитет за управление, така че да изпълнява задачите си по задоволителен начин, като осигурява ефикасно и ефективно управление на програмата и добро финансово управление на финансовите средства на Съюза;

в)

разполага с оперативни и правни средства за прилагане на правилата за административното, договорното и финансовото управление, определени на равнището на Съюза;

г)

предлага подходящи финансови гаранции, учердени за предпочитане от орган от публичния сектор, съответстващи на размера на финансовите средства на Съюза, които ще трябва да управлява;

д)

се определя за времетраенето на програмата.

3.   Националната агенция отговаря за управлението на всички етапи от жизнения цикъл на проектите по следните действия по програмата в съответствие с член 58, параграф 1, буква в), подточки v) и vi) от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и с член 44 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012:

a)

образователна мобилност за граждани, с изключение на мобилността, организирана въз основа на съвместни или двустранни/многостранни степени, широкомащабни доброволчески проекти и Механизма за гарантиране на студентски заеми;

б)

стратегически партньорства в рамките на действието за сътрудничество за иновации и обмен на добри практики;

в)

управлението на дейности с ограничен мащаб в подкрепа на структурирания диалог в областта на младежта в рамките на действието за подкрепа за реформиране на политиката.

4.   Чрез дерогация от параграф 3 вземането на решенията за подбор и отпускане на финансови средства за стратегическите партньорства, посочени в параграф 3, буква б), може да бъде управлявано на равнище на Съюза, ако за тази цел бъде взето решение в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 36, параграф 3, и само в конкретни случаи, когато са налице ясни основания за такава централизация.

5.   Националната агенция отпуска безвъзмездни средства на бенефициерите посредством споразумение за отпускане на безвъзмездни средства или решение за отпускане на безвъзмездни средства, в съответствие с посоченото от Комисията за съответното действие по програмата.

6.   Националната агенция докладва ежегодно на Комисията и на своя национален орган в съответствие с член 60, параграф 5 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Националната агенция отговаря за изпълнението на бележките, направени от Комисията след осъществения от нея анализ на годишната декларация за управлението и на независимото одитно становище по декларацията.

7.   Националната агенция не може да делегира на трето лице каквато и да било възложена й задача по програмата или по изпълнението на бюджета, без предварително писмено разрешение от националния орган и Комисията. Националната агенция носи цялата отговорност за задачите, делегирани на трето лице.

8.   В случай на оттегляне на мандата на национална агенция тя продължава да носи юридическа отговорност за изпълнението на договорните си задължения към бенефициерите по програмата и към Комисията до прехвърлянето на тези задължения на нова национална агенция.

9.   Националната агенция отговаря за управлението и приключването на финансовите споразумения, свързани с предходните програми — програмата за обучение през целия живот и програмата „Младежта в действие“, които все още действат към момента на започване изпълнението на програмата.

Член 29

Европейска комисия

1.   В срок от два месеца след получаване от националния орган на предварителната оценка на съответствието, посочена в член 27, параграф 4, Комисията приема, приема условно или отхвърля определената национална агенция. Комисията не влиза в договорни отношения с националната агенция, докато не приеме предварителната оценка на съответствието. При условно приемане Комисията може да приложи пропорционални предпазни мерки в договорните си отношения с националната агенция.

2.   При приемане на предварителната оценка на съответствието на националната агенция, определена за програмата, Комисията признава официално правните отговорности по отношение на финансовите споразумения, свързани с предходните програми — програмата за обучение през целия живот и програмата „Младежта в действие“, които са все още съществуват към момента на започване изпълнението на програмата.

3.   В съответствие с член 27, параграф 4 в документа, уреждащ договорните взаимоотношения между Комисията и националната агенция:

а)

се установяват стандартите за вътрешен контрол за националните агенции, както и правилата за управление на финансовите средства на Съюза за отпускане на безвъзмездни средства от националните агенции;

б)

се съдържа работната програма на националната агенция, в която са включени управленските задачи на националната агенция, за които се предоставя подкрепа от Съюза;

в)

се посочват изискванията за докладване за националната агенция.

4.   Комисията предоставя ежегодно на националната агенция следните финансови средства по програмата:

а)

финансови средства за отпускане на безвъзмездни средства в съответната държава членка за действията по програмата, чието управление е поверено на националната агенция;

б)

финансово участие в подкрепа на управленските задачи на програмата, изпълнявани от националната агенция. То се предоставя под формата на участие с единна ставка към оперативните разходи на националната агенция и се определя в зависимост от размера на финансовите средства на Съюза за отпускане на безвъзмездни средства, поверени на националната агенция.

5.   Комисията определя изискванията за работната програма на националната агенция. Комисията не предоставя на националната агенция финансови средства, докато не одобри официално работната програма на националната агенция.

6.   Въз основа на изискванията за съответствие на националните агенции, посочени в член 27, параграф 4, Комисията прави преглед на националните системи за управление и контрол, по-специално въз основа на предварителната оценка на съответствието, която й е представена от националния орган, годишната декларация за управлението на националната агенция и на становището на независим одитен орган по нея, като надлежно отчита ежегодната информация, предоставена от националния орган за извършените от него дейности по мониторинг и надзор по програмата.

7.   След като направи оценка на годишната декларация за управлението и на становището на независимия одитен орган по нея, Комисията изпраща своето становище и бележките си по посочените документи на националната агенция и на националния орган.

8.   В случай че Комисията не може да приеме годишната декларация за управлението или независимото одитно становище по нея или в случай на незадоволително изпълнение от националната агенция на бележките на Комисията, последната може да приложи всякакви предпазни и корективни мерки, необходими за защита на финансовите интереси на Съюза, в съответствие с член 60, параграф 4 от Регламент (ЕС, Евратом) №°996/2012.

9.   Комисията организира редовни срещи с мрежата от национални агенции с цел да гарантира съгласувано прилагане на програмата във всички държави по програмата.

Член 30

Независим одитен орган

1.   Независимият одитен орган изготвя одитно становище относно годишната декларация за управлението, посочена в член 60, параграф 5 от Регламент (ЕС, Евратом) № 996/2012.

2.   Независимият одитен орган трябва да:

a)

притежава необходимата професионална компетентност за извършване на одити в публичния сектор;

б)

гарантира, че при своите одити взема предвид международно признатите одитни стандарти;

в)

не е в положение на конфликт на интереси по отношение на правното образувание, в чиято структура е националната агенция. По-специално, той трябва да е функционално независим по отношение на правното образувание, в чиято структура е националната агенция.

3.   Независимият одитен орган предоставя на Комисията и на нейните представители, както и на Сметната палата, пълен достъп до всички документи и доклади, подкрепящи одитното становище, което той изготвя относно годишната декларация за управлението на националната агенция.

ГЛАВА IX

Система за контрол

Член 31

Принципи на системата за контрол

1.   Комисията предприема подходящи мерки, за да гарантира, че когато се изпълняват дейности, финансирани съгласно настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на мерки за предотвратяване на измами, корупция и всякакви други незаконни действия, чрез ефективни мерки за контрол, а ако се открият нередности — чрез възстановяване на недължимо платените суми, и, когато е целесъобразно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

2.   Комисията отговаря за надзорните проверки по отношение на действията и дейностите по програмата, които се управляват от националните агенции. Тя определя минималните изисквания за проверките, извършвани от националната агенция и от независимия одитен орган.

3.   Националната агенция отговаря за първичните проверки на бенефициерите на безвъзмездни средства за действия и дейности по програмата, както е посочено в член 28, параграф 3. Тези проверки трябва да осигуряват достатъчно гаранции, че отпуснатите безвъзмездни средства са използвани по предназначение и в съответствие с приложимите правила на Съюза.

4.   По отношение на финансовите средства по програмата, преведени на националните агенции, Комисията гарантира подходяща координация на своите проверки с националните органи и националните агенции въз основа на принципа на единния одит и на анализ на риска. Настоящата разпоредба не се прилага за разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

Член 32

Защита на финансовите интереси на Съюза

1.   Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити по документи и на място по отношение на всички бенефициери, изпълнители, подизпълнители и други трети лица, които са получили финансови средства от Съюза. Те могат също така да провеждат одити и проверки по отношение на националните агенции.

2.   OLAF може да извършва контрол и проверки на място на икономически оператори, имащи пряко или непряко отношение към такова финансиране, в съответствие с процедурите, предвидени в Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета (20), с оглед да установи дали е налице измама, корупция или друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза, във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор за финансиране от страна на Съюза.

3.   Без да се засягат параграфи 1 и 2, в споразуменията за сътрудничество с трети държави и международни организации, както и споразуменията и решенията за отпускане на безвъзмездни средства и договорите, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, на Комисията, Сметната палата и OLAF изрично се предоставят правомощия да извършват такива одити, контрол и проверки на място.

ГЛАВА X

Делегиране на правомощия и разпоредби за прилагане

Член 33

Делегиране на правомощия на Комисията

За да бъде управлението на задачите на най-подходящото равнище, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 34 за изменение на член 28, параграф 3, но само по отношение на осигуряването на допълнителни действия, които да се управляват от националните агенции.

Член 34

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 33, се предоставя на Комисията за целия срок на програмата.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 33 може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 33, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 35

Изпълнение на програмата

С цел изпълнението на програмата Комисията приема чрез актове за изпълнение годишни работни програми в съответствие с процедурата за разглеждане, посочена в член 36, параграф 3. Всяка годишна работна програма гарантира, че общите и специфичните цели, определени в членове 4, 5, 11 и 16, се изпълняват ежегодно по последователен начин и очертава очакваните резултати, метода на изпълнение и общия размер на разходите. В годишните работни програми се съдържа също така описание на действията, които ще се финансират, информация за разпределената за всяко действие сума и за разпределението на финансовите средства между държавите членки за дейности, управлявани чрез националните агенции, както и примерен график за тяхното изпълнение. При отпуснати безвъзмездни средства в тях се включват максималният процент на съфинансиране, който е съобразен с особеностите на целевите групи, и по-специално техния капацитет за съфинансиране и възможностите за привличане на финансиране от трети лица. По-специално, за действия, насочени към организации с ограничени финансови възможности, процентът на съфинансиране се определя най-малко на 50 %.

Член 36

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕО) № 182/2011.

2.   Комитетът може да заседава в специални състави, за да разглежда секторни въпроси. Когато е целесъобразно, в съответствие с неговия процедурен правилник и в специални случаи, на заседанията му могат да бъдат поканени да участват като наблюдатели външни експерти, включително представители на социалните партньори.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

ГЛАВА XI

Заключителни разпоредби

Член 37

Отмяна и преходни разпоредби

1.   Решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО се отменят, считано от 1 януари 2014 г.

2.   Действията, започнати до 31 декември 2013 г., включително въз основа на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО, се управляват, когато е приложимо, в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.

3.   Държавите членки гарантират на национално равнище безпрепятствения преход между действията, провеждани в рамките на предходните програми в областта на ученето през целия живот, младежта и международното сътрудничество във висшето образование, и действията, които се изпълняват по програмата.

Член 38

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 януари 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 11 декември 2013 година

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

Председател

За Съвета

V. LEŠKEVIČIUS


(1)  ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 154.

(2)  ОВ C 225, 27.7.2012 г., стр. 200.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 19 ноември 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 3 декември 2013 г.

(4)  Решение № 1720/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за създаване на Програма за действие за обучение през целия живот (ОВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 45).

(5)  Решение № 1719/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за създаване на програма „Младежта в действие“ за периода 2007—2013 г. (ОВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 30).

(6)  Решение № 1298/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за приемане на програмата за действие „Еразмус Мундус“ 2009—2013 г. за повишаване на качеството на висшето образование и насърчаване на междукултурното разбирателство чрез сътрудничеството с трети държави (ОВ L 340, 19.12.2008 г., стр. 83).

(7)  Регламент (ЕО) 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41).

(8)  Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност (ОВ L 375, 23.12.2004 г., стр. 12).

(9)  Решение № 2241/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно единна рамка на Общността за прозрачност на професионалните квалификации и умения (Европас) (ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 6).

(10)  Препоръка 2006/143/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. относно бъдещото европейско сътрудничество за осигуряване на качеството във висшето образование (ОВ L 64, 4.3.2006 г., стр. 60).

(11)  Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот (ОВ C 111, 6.5.2008 г., стр. 1)

(12)  Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за създаване на Европейска система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) (ОВ C 155, 8.7.2009 г., стр. 11).

(13)  Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за създаване на Европейска референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение (ОВ C 155, 8.7.2009 г., стр. 1).

(14)  ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(15)  Решение 2001/822/ЕО на Съвета от 27 ноември 2001 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейската общност („Решение за отвъдморско асоцииране“) (ОВ L 314, 30.11.2001 г., стр. 1).

(16)  Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

(17)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(18)  Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно ключови умения за обучение през целия живот (ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 10).

(19)  Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 31.12.2012 г., стр. 1).

(20)  Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията, за защитата на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА НА ПРОГРАМАТА

Програмата ще бъде следена отблизо въз основа на набор от показатели, предназначени за измерване на това до каква степен са били постигнати общите и специфичните цели на програмата и с цел намаляване на административната тежест и разходите. За целта ще бъдат събирани данни по отношение на следния набор от ключови показатели.

„Европа 2020“Водеща цел в областта на образованието

Процентът на 18—24-годишните със завършен само долен курс на средно образование и които не са в процес на образование или обучение

Процентът на 30—34-годишните, които са завършили висше образование или равностойно на висшето образование

Критерии за мобилност в съответствие със заключенията на Съвета относно критерия за образователна мобилност

Процентът на завършилите висше образование, които са имали период на свързано с висшето образование учене или обучение (включително стажове) в чужбина

Процентът на 18–34-годишните с първоначално професионално образование и квалификация, които са имали първоначално професионално образование и учене, свързано с обучението или период на обучение (включително стажове) в чужбина

Количествени (общи)

Броят на служителите, подкрепяни от програмата, по държави и по сектори

Броят на участниците със специални потребности или с по-малко възможности

Броят и вида на организациите и проектите, по държави и по действия

Образование и обучение

Броят на учениците, студентите или стажантите, участващи в програмата, по държави, сектори, действия и пол

Броят на студентите, получаващи подкрепа за учене в държава партньор, както и броят на студентите от държава партньор, отиващи да учат в държава по програмата

Броят на висшите учебни институции от държави партньори, участващи в дейности по мобилност и сътрудничество

Броят на ползващите „Euroguidance“

Процентът на участниците, които са получили свидетелство, диплома или друг вид официално признание за своето участие в програмата

Процентът на участниците, заявили, че са повишили ключовите си компетентности

Процентът на участниците в дългосрочна мобилност, заявили, че са подобрили своите езикови умения

„Жан Моне“

Броят на студентите, преминали обучение в рамките на дейностите по инициативата „Жан Моне“

Младеж

Броят на младите хора, участващи в дейности по мобилност, подкрепяни от програмата, по държави, действия и пол

Броят на младежките организации както от държавите по програмата, така и от държави партньори, участващи в дейности по международна мобилност и сътрудничество;

Броят на ползващите мрежата „Eurodesk“

Процентът на участниците, които са получили свидетелство, например „Youthpass“, диплома или друг вид официално признание за своето участие в програмата

Процентът на участниците, заявили, че са повишили ключовите си компетентности

Процентът на участниците в доброволчески дейности, заявили, че са подобрили своите езикови умения

Спорт

Членска маса на спортните организации, кандидатстващи или участващи в програмата, по държави

Процентът на участниците, които са използвали резултатите от трансграничните проекти, за да:

а)

се борят със заплахите за спорта;

б)

подобрят управлението и двойната кариера;

в)

засилят социалното приобщаване, равните възможности и процентът на участие


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТЕХНИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО МЕХАНИЗМА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА СТУДЕНТСКИ ЗАЕМИ

1.   Подбор на финансови посредници

След покана за изразяване на интерес финансовите посредници се подбират в съответствие с най-добрите пазарни практики, като се взема предвид, наред с другото,:

а)

размерът на финансирането, което ще се предостави на студентите;

б)

възможно най-благоприятните условия, предлагани на студенти, при спазване на минималните стандарти за отпускане на заеми, определени в параграф 2;

в)

достъпът до финансиране от всички лица, пребиваващи в държавите по програмата, посочени в член 24, параграф 1;

г)

мерки за предотвратяване на измамите, както и

д)

съблюдаване на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1).

2.   Защита за заемополучателя

Следните предпазни клаузи са минималните условия, които трябва да бъдат предложени от финансовите посред