19.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/1

(1)

В член 10, параграф 4 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) не се посочва как следва да се разпредели през периода на търгуване количеството квоти за емисии на парникови газове, предназначени за тръжна продажба.

(2)

С оглед на правната сигурност и предсказуемостта на пазара следва да се уточни, че за да се гарантира доброто функциониране на пазара, при изключителни обстоятелства Комисията може адаптира графика на търговете съгласно член 10, параграф 4 от Директива 2003/87/ЕО.

(3)

Поради това Директива 2003/87/ЕО следва да бъде съответно изменена,

19.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/2

(1)

С Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета (1), и по-специално член 15, параграф 8, първо тире, член 16, параграф 5 и член 18, параграф 5 от него, Комисията се оправомощава да приеме подробни правила относно основния налог върху производството и налога Б, които подлежат на събиране от притежателите на квоти, действащи в рамките на общата организация на пазарите в сектора на захарта, коефициента за изчисляване на допълнителен налог и възстановяванията на част от налозите от продавачите на цвекло.

(2)

Комисията въведе налозите върху производството за пазарните години 2001/2002 (2), 2002/2003 (3), 2003/2004 (4), 2004/2005 (5) и 2005/2006 (6).

(3)

В член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1260/2001 се предвиждаше, когато основен налог върху производството е по-нисък от максималната сума, посочена в член 15, параграф 3, или когато налогът Б, посочен в гореспоменатия член, е по-нисък от максималната сума, посочена в член 15, параграф 4 от същия регламент, при необходимост коригиран в съответствие с член 15, параграф 5, производителите на захар да връщат на продавачите на цвекло 60 % от разликата между максималната сума на съответния налог и налога, който трябва да бъде събран.

(4)

В съответствие с член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 314/2002 на Комисията (7), сумата, която производителите на захар трябва да платят на продавачите на цвекло поради разликата между максималната стойност на основния налог върху производството и налога Б и начисления налог беше определена за пазарните години 2002/2003 (8), 2003/2004 (9) и 2005/2006 (10).

(5)

В рамките на реформата на общата организация на пазарите в сектора на захарта Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета (11) отмени и замени Регламент (ЕО) № 1260/2001, считано от началото на пазарната 2006/2007 година. Регламент (ЕО) № 318/2006, впоследствие отменен и включен в Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (12), замени променливата система за налог върху производството в сектора на захарта за самофинансиране на режима на производствени квоти с нова производствена такса, чиято цел е да допринесе за финансирането на разходите, възникващи в сектора на захарта, в рамките на общата организация на пазара на захар.

(6)

На 8 май 2008 г. в съединени дела C–5/06 и от C–23/06 до C–36/06 Съдът обяви регламенти (ЕО) № 1762/2003 (13) и (ЕО) № 1775/2004 (14) на Комисията за недействителни. В решението си Съдът постанови, че за изчисляването на прогнозираната средна загуба на тон продукт трябва да се вземат предвид количествата захар в изнасяните продукти, независимо от това дали действително са били изплатени възстановявания при износ.

(7)

Също така в съединени дела от C–175/07 до C–184/07, както и в дела C–466/06 и C–200/06, Съдът обяви Регламент (ЕО) № 1686/2005 на Комисията (15) за недействителен.

(8)

С цел да се съобрази с постановленията на Съда Комисията прие Регламент (ЕО) № 1193/2009 (16).

(9)

На 29 септември 2011 г. Общият съд постанови решението си по дело T–4/06, в което посочи, че не е имало подходящо правно основание за прилагане на диференциран коефициент за допълнителния налог в сектора на захарта, и отмени член 2 от Регламент (ЕО) № 1686/2005, изменен с член 3 от Регламент (ЕО) № 1193/2009.

(10)

На 27 септември 2012 г. в съединени дела C–113/10, C–147/10 и C–234/10 Съдът обяви Регламент (ЕО) № 1193/2009 за недействителен, като посочи, че за целите на изчисляването на прогнозираната средна загуба на тон продукт член 15, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 1260/2001 следва да бъде тълкуван в смисъл, че общата сума на възстановяванията включва общата сума на ефективно изплатените възстановявания при износ

(11)

Следователно размерът на налозите в сектора на захарта следва да бъде определен на подходящото равнище. За износ, определен в съответствие с член 6, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 314/2002, „средната загуба“ по смисъла на член 15, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 1260/2001 следва да се изчисли, като сумата на ефективно изплатените възстановявания се раздели на изнесените количества, независимо от това дали са били изплатени възстановявания. „Излишъкът, който може да се изнесе“ по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 1260/2001, също следва да се изчислява въз основа на общото количество износ, независимо от това дали са били изплатени възстановявания.

(12)

Предвид това, че размерът на налозите за пазарната 2001/2002 година е определен по същия метод, който Съдът обяви за недействителен, налозите върху производството и коефициентът за допълнителния налог за пазарната 2001/2002 година следва също да бъдат съответно коригирани.

(13)

Съгласно решението на Съда коригираният размер на налозите следва да се прилага, считано от датите на налозите, които бяха обявени за невалидни.

(14)

Вследствие на определянето на размера на налозите върху захарта в съответствие с метода, посочен в съображение 11, сумите, които производителите на захар плащат на продавачите на цвекло поради разликата между максималния налог и налога, дължим за пазарните години 2002/2003, 2003/2004 и 2005/2006, следва също да бъдат определени по новия метод и следва да се прилагат с обратно действие.

(15)

За пазарната 2001/2002 година непокритата обща загуба, изчислена по метода, посочен в съображение 11, възлиза на 14 123 937 EUR. Коефициентът, посочен в член 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1260/2001, следва да бъде съответно определен и да се прилага с обратно действие за същата пазарна година.

(16)

За пазарната 2002/2003 година при прилагането на метода, посочен в съображение 11, размерът на основния налог върху производството е 2 %, а на налога Б — 16,371 %, като този размер следва да се прилага с обратно действие за същата пазарна година. Преизчислената обща загуба е изцяло покрита от постъпленията от основния налог върху производството и налога Б. Следователно не е необходимо да се определя допълнителният коефициент, посочен в член 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1260/2001, за същата пазарна година.

(17)

За пазарната 2002/2003 година с Регламент (ЕО) № 1440/2002 на Комисията (17) максималният размер на налога Б бе определен на 37,5 % от интервенционната цена за бяла захар. Размерът на налога Б, приложим за същата пазарна година, обаче, преизчислен съгласно метода, посочен в съображение 11, е 16,371 % от интервенционната цена за бяла захар. Поради тази разлика е необходимо за същата пазарна година сумата, която производителите на захар плащат на продавачите на цвекло за тон цвекло със стандартно качество, да се определи в съответствие с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1260/2001.

(18)

За пазарната 2003/2004 година при прилагането на метода, посочен в съображение 11, размерът на основния налог върху производството е 2 %, а на налога Б — 17,259 %. Преизчислената обща загуба е изцяло покрита от постъпленията от основния налог върху производството и налога Б. Следователно не е необходимо да се определя допълнителният коефициент, посочен в член 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1260/2001, за същата пазарна година.

(19)

За пазарната 2003/2004 година с Регламент (ЕО) № 1440/2002 максималният размер на налога Б бе определен на 37,5 % от интервенционната цена за бяла захар. Налогът Б, приложим за същата пазарна година, обаче, преизчислен по метода, посочен в съображение 11, е 17,259 % от интервенционната цена за бяла захар. Поради тази разлика е необходимо за същата пазарна година сумата, която производителите на захар плащат на продавачите на цвекло за тон цвекло със стандартно качество, да се определи в съответствие с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1260/2001.

(20)

За пазарната 2004/2005 година прилагането на метода, посочен в съображение 11, не променя размера на основния налог върху производството и на налога Б. За същата пазарна година непокритата обща загуба, изчислена според метода, посочен в съображение 11, възлиза на 57 648 788 EUR. Следователно е необходимо да бъде определен коефициентът, посочен в член 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1260/2001. Съгласно решението на Съда, посочено в съображение 9, коефициентът следва да бъде еднакъв за държавите — членки на Европейския съюз, в състава му към 30 април 2004 г. и за държавите — членки на Европейския съюз, в състава му към 1 май 2004 г.

(21)

За пазарната 2005/2006 година при прилагането на метода, посочен в съображение 11, размерът на основния налог върху производството е 1,2335 % и налог Б не е необходим. Преизчислената обща загуба е изцяло покрита от постъпленията от основния налог върху производството и не е необходимо да се определя допълнителният коефициент, посочен в член 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1260/2001, за същата пазарна година.

(22)

За пазарната 2005/2006 година с Регламент (ЕО) № 1296/2005 на Комисията (18), максималният размер на налога Б бе определен на 37,5 % от интервенционната цена за бялата захар. При основен налог върху производството, приложим за същата пазарна година, коригиран в съответствие с метода, посочен в съображение 11, в размер на 1,2335 % от интервенционната цена за бяла захар, не е необходимо да бъде определян налог Б. Поради тези разлики е необходимо за същата пазарна година сумата, която производителите на захар плащат на продавачите на цвекло за тон цвекло със стандартно качество, да се определи в съответствие с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1260/2001.

(23)

От съображения за правна сигурност и за гарантиране на равнопоставено третиране на съответните оператори в различните държави членки е необходимо да се установи обща дата, на която посочените в настоящия регламент налози следва да бъдат определени по смисъла на член 2, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета (19). Този краен срок обаче не следва да се прилага, когато държавите членки са задължени съгласно националното законодателство да възстановят разходите на операторите след тази дата,

—

16 октомври 2002 г. за пазарната 2001/2002 година,

—

8 октомври 2003 г. за пазарната 2002/2003 година,

—

15 октомври 2004 г. за пазарната 2003/2004 година,

—

18 октомври 2005 г. за пазарната 2004/2005 година, и

—

23 февруари 2007 г. за пазарната 2005/2006 година.

—

16 октомври 2002 г. за пазарната 2001/2002 година, и

—

18 октомври 2005 г. за пазарната 2004/2005 година.

—

8 октомври 2003 г. за пазарната 2002/2003 година,

—

15 октомври 2004 г. за пазарната 2003/2004 година, и

—

23 февруари 2007 г. за пазарната 2005/2006 година.

19.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/7

(1)

На 23 март 2012 г. Съветът прие Регламент (ЕС) № 267/2012.

(2)

След решението на Съда на Европейския съюз от 28 ноември 2013 г. по дело C-280/12 P Fereydoun MAHMOUDIAN и Fulmen не са включени в списъка на лицата и образуванията, за които се прилагат ограничителни мерки, съдържащ се в приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета (2).

(3)

Fereydoun MAHMOUDIAN и Fulmen следва да бъдат заличени от списъка на лицата и образуванията, за които се прилагат ограничителни мерки, съдържащ се в приложение IХ към Регламент (ЕС) № 267/2012.

19.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/9

(1)

В допълнителна забележка 6, буква а) към глава 2 от Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, „топлинно необработените меса с подправки“ се определят като „месата, които не са топлинно обработени, и подправянето е направено в дълбочина или по цялата повърхност на продукта и това е видимо с невъоръжено око или е осезаемо на вкус“.

(2)

С цел да се гарантира, че митническите органи прилагат единен подход за целите на митническото класиране, необходимо е да се определят методи, с които да се установи дали топлинно необработено месо от домашни птици е подправено по смисъла на допълнителната забележка 6, буква а) към глава 2 от Комбинираната номенклатура, или не.

(3)

В светлината на изследвания, проведени от Групата на европейските митнически лаборатории, методите за проверка дали топлинно необработеното месо от домашни птици е подправено, или не, следва да се състоят на първо място от външен оглед и, второ, от дегустиране на проба.

(4)

Методът, състоящ се в дегустиране на проба, следва да се прилага само ако методът на външен оглед не води до убедителни резултати.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

19.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/26

(1)

В член 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 се предвижда, че всички хранителни съставки, които са налице под формата на специално създадени наноматериали, трябва ясно да се обозначават в списъка на хранителните съставки, за да се осигури информация за потребителите. Освен това наименованията на хранителните съставки, които са налице под формата на специално създадени наноматериали, трябва да се придружават от думата „нано“ в скоби. В Регламент (ЕС) № 1169/2011 съответно се предоставя определение за „специално създадени наноматериали“.

(2)

С член 18, параграф 5 от посочения регламент на Комисията се предоставят правомощия да адаптира и съгласува посоченото в регламента определение за „специално създадени наноматериали“ с последните постижения в областта на науката и технологиите или с определенията, договорени на международно равнище, посредством делегирани актове с оглед на постигането на целите на посочения регламент.

(3)

На 18 октомври 2011 г. бе приета Препоръка 2011/696/ЕС на Комисията (2) в отговор, наред с друго, на искане на Европейския парламент за въвеждане на изчерпателно и научнообосновано определение за наноматериалите в законодателството на Съюза. Формулираното в посочената препоръка определение се основава единствено на размера на съставните частици на материала и важи за естествени, съпътстващи или произведени материали. То е съобразено, наред с друго, с базовия доклад на Съвместния изследователски център на Европейската комисия „Съображения относно определението за наноматериали за целите на регулаторната уредба“ (3), със становището на Научния комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове (НКВИНЗР) относно „Научна основа на определението на термина „наноматериал“ (4) и с разработеното от Международната организация по стандартизация (ISO) определение за „наноматериали“ (5).

(4)

Съгласно Препоръка 2011/696/ЕС изложеното в нейния текст определение за наноматериали не предопределя, нито отразява приложното поле на която и да било част от законодателството на Съюза.

(5)

В Съобщение до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно втория преглед на нормативната уредба относно наноматериалите (6) Комисията заяви намерението си да използва в законодателството на Съюза определението за „наноматериали“ във формулировката, направена в Препоръка 2011/696/ЕС. Когато в законодателството на ЕС се използват други определения, разпоредбите ще бъдат привеждани в съответствие, така че да се гарантира последователен подход, въпреки че е възможно да продължава да съществува необходимост от специфични за сектора решения.

(6)

Поради това е целесъобразно установеното в Регламент (ЕС) № 1169/2011 определение за „специално създадени наноматериали“ да се адаптира спрямо определението, предвидено в Препоръка 2011/696/ЕС, което отразява актуалните последни постижения в областта на науката и технологиите.

(7)

Поради факта, че установеното в Регламент (ЕС) № 1169/2011 определение се отнася за „специално създадени наноматериали“, а не за „наноматериали“ по принцип, естествените и съпътстващите материали следва да не се включват в определението.

(8)

Освен това е целесъобразно определението за „специално създадени наноматериали“ да се свърже с понятието за специално произведен материал, което да бъде определено по изричен начин. Определението следва да бъде съобразено с приетото от ISO определение, съгласно което „специално създаден наноматериал“ е „наноматериал, проектиран за конкретна цел или функция“ (7).

(9)

Съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета (8) само одобрените добавки в храните, включени в списъците на Съюза, могат да бъдат пуснати на пазара като такива и да бъдат използвани в храни, в добавки в храните, в ензими в храните и в ароматизанти в храните при посочените в списъците условия за употреба и след извършване на оценка на безопасността.

(10)

Тези списъци на Съюза бяха създадени с Регламент (ЕС) № 1129/2011 на Комисията (9) и Регламент (ЕС) № 1130/2011 на Комисията (10). В така създадените списъци се посочват добавките в храните, одобрени за употреба преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1333/2008 след преглед на тяхното съответствие с неговите разпоредби. Понастоящем всички тези одобрени добавки в храните са включени в програма за нова оценка от страна на Европейския орган за безопасност на храните (наричан по-нататък „Органът“) в съответствие с Регламент (ЕС) № 257/2010 на Комисията (11). Новата оценка на добавките в храните се извършва при съблюдаване на определените в посочения регламент приоритети и по група добавки в храните съгласно основния функционален клас, към който принадлежат. В обхвата ѝ се включват също всякакви свързани с нанотехнологиите въпроси, които може да се разглеждат при преразглеждане на условията за употреба, когато това е целесъобразно. Вследствие на това на оценка вече бяха подложени 30 оцветители в храните. Никой от оцветителите не се произвежда под формата на наноматериал. По отношение на калциев карбонат (Е 170) и растителен въглен (Е 153) Органът препоръча в спецификациите да се определи размерът на частиците. Оценката на други добавки, които могат да бъдат под формата на наноматериали, ще бъде извършена до:

(11)

Някои добавки в храните, включени в списъците, създадени с Регламент (ЕС) № 1129/2011 и Регламент (ЕС) № 1130/2011, може да бъдат под формата на „специално създаден наноматериал“ в крайния хранителен продукт. Обозначаването обаче на такива добавки в храните в списъка на съставките чрез придружаващата наименованията им дума „нано“ в скоби може да заблуди потребителите, тъй като може да навежда на мисълта, че тези добавки са нови, докато в действителност те се използват под тази форма в храните от десетилетия.

(12)

Поради това добавките в храните, включени в списъците на Съюза с Регламент (ЕС) № 1129/2011 и Регламент (ЕС) № 1130/2011, следва да не бъдат [задължително] квалифицирани като „нано“ в списъка на съставките и да не попадат в обхвата на определението за „специално създадени наноматериали“. Отговор на потребността от специфични изисквания за етикетиране във връзка с използването на нанотехнологиите следва да се намери в рамките на програмата за нова оценка, като при необходимост се изменят условията за употреба, определени в приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008, и спецификациите на тези добавки в храните, посочени в Регламент (ЕС) № 231/2012 на Комисията (12). Това изключение следва да не се прилага по отношение на добавки в храните, вписани в посочените списъци на по-късен етап, в това число на нови вписвания по силата на член 12 от Регламент (ЕО) № 1333/2008.

(13)

Прагът от 50 %, основаващ се на общия брой частици с определен размер, следва да бъде преразгледан, за да се прецени дали в бъдеще да бъде заменен със стойност между 1 и 50 % с оглед на последните технологични постижения във връзка с методите на откриване и количествено измерване и когато това е обосновано от опасения за здравето и безопасността.

(14)

Поради това Регламент (ЕС) № 1169/2011 следва да бъде съответно изменен,

„у)

„специално създаден наноматериал“ означава всеки специално произведен материал, съдържащ частици в несвързано състояние или под формата на агрегат или агломерат, при което външният размер в едно или повече измерения на поне 50 % от общия брой частици е в обхвата 1 — 100 nm.

а)

добавки в храните, попадащи в обхвата на посоченото в първа алинея определение, не се считат за специално създадени наноматериали, ако са били включени в списъците на Съюза, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 1333/2008, с Регламент (ЕС) № 1129/2011 на Комисията (13) и Регламент (ЕС) № 1130/2011 на Комисията (14);

б)

фулерените, графеновите листа и еднослойните въглеродни нанотръби с външен размер в едно или повече измерения под 1 nm се считат за специално създадени наноматериали.

За целите на определението, формулирано в първа алинея:

19.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/29

(1)

В Регламент (ЕО) № 834/2007 се определят основните изисквания по отношение на биологичното производство на морски водорасли и аквакултури. Подробните правила за прилагането на тези изисквания са определени в Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията (2).

(2)

В периода между ноември 2012 г. и април 2013 г. някои държави членки подадоха заявления за преразглеждане на правилата относно продукти, вещества и технологии, които могат да бъдат използвани в биологичното производство на аквакултури. Тези заявления следва да бъдат оценени в рамките на експертната група за технически консултации в областта на биологичното производство, създадена с Решение (ЕО) 2009/427 на Комисията (3); въз основа на тази оценка Комисията възнамерява да оцени необходимостта от преразглеждане на посочените правила през 2014 г.

(3)

В някои от тези заявления беше посочено, че на пазара няма достатъчно отглеждани по биологичен начин ювенилни екземпляри и черупчести индивиди за разплод, за да се спазват изискванията на членове 25д и 25о от Регламент (ЕО) № 889/2008.

(4)

Тъй като все още не са на разположение достатъчни количества отглеждани по биологичен начин ювенилни екземпляри и черупчести индивиди за разплод, за да се осигури непрекъснатост, да се избегне прекъсването на биологичното производство на аквакултури в Съюза, както и да се даде време на пазара за отглеждане на повече ювенилни екземпляри и черупчести индивиди за разплод по биологичен начин, е обосновано до получаване на експертното мнение да бъде отложено прилагането на процентния дял от 50 %, предвиден в член 25д, параграф 3 и член 25o, параграф 1, трета алинея от Регламент (ЕО) № 889/2008, с една година, т.е. до 31 декември 2014 г.

(5)

Поради това Регламент (ЕО) № 889/2008 следва да бъде съответно изменен.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на регулаторния Комитет по биологично производство,

1.

В член 25д параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Максималният процент на въведените в стопанството аквакултурни ювенилни екземпляри, отгледани по небиологичен начин, е: 80 % от 31 декември 2011 г., 50 % от 31 декември 2014 г. и 0 % от 31 декември 2015 г.“

2.

В член 25о, параграф 1 третата алинея се заменя със следното:

„Максималните процентни дялове от индивиди за разплод от неорганични люпилни басейни за двучерупчести, които може да се въвеждат в единиците за биологично производство, са 80 % от 31 декември 2011 г., 50 % от 31 декември 2014 г. и 0 % от 31 декември 2015 г.“

19.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/31

(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда възможността за издаване на разрешително за добавките, които се използват при храненето на животните, и се уреждат основанията и процедурите за издаване на разрешително.

(2)

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 беше подадено заявление за разрешаване на нов вид употреба на препарат от алфа-галактозидаза, получена от Saccharomyces cerevisiae (CBS 615.94), и ендо-1,4-бета-глюканаза, получена от Aspergillus niger (CBS 120604). Към посоченото заявление са приложени данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(3)

Заявлението е за разрешаването на нов вид употреба на препарат от алфа-галактозидаза, получена от Saccharomyces cerevisiae (CBS 615.94), и ендо-1,4-бета-глюканаза, получена от Aspergillus niger (CBS 120604), като фуражна добавка за видове домашни птици за угояване с по-малко стопанско значение и за пилета, отглеждани за носачки, която следва да бъде включена в категорията „зоотехнически добавки“.

(4)

Употребата на този препарат бе разрешена за срок от десет години при пилета за угояване с Регламент за изпълнение (ЕС) № 237/2012 на Комисията (2).

(5)

В становището си от 18 юни 2013 г. (3) Европейският орган за безопасност на храните стигна до заключението, че при предложените условия на употреба препаратът от алфа-галактозидаза, получена от Saccharomyces cerevisiae (CBS 615.94), и ендо-1,4-бета-глюканаза, получена от Aspergillus niger (CBS 120604), не оказва неблагоприятно въздействие върху здравето на животните, здравето на хората или върху околната среда, може да бъде ефикасен при пилета, отглеждани за носачки, и че тези заключения могат да бъдат отнесени и за видовете домашни птици за угояване с по-малко стопанско значение. Според ЕОБХ не са необходими специални изисквания за мониторинг след пускането на пазара. Органът също така провери доклада относно метода за анализ на фуражната добавка във фуражите, представен от референтната лаборатория, определена с Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(6)

Оценката на препарата от алфа-галактозидаза, получена от Saccharomyces cerevisiae (CBS 615.94), и ендо-1,4-бета-глюканаза, получена от Aspergillus niger (CBS 120604), показва, че са изпълнени условията за предоставяне на разрешително, предвидени в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003. Поради това употребата на посочения препарат следва да бъде разрешена съгласно посоченото в приложението към настоящия регламент.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

19.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/34

(1)

С Решение 2012/734/ЕС Съветът разреши да бъде подписано от името на Съюза Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Централна Америка, от друга страна (наричано по-нататък „споразумението“). Съгласно Решение 2012/734/ЕС споразумението се прилага временно до приключване на процедурите за неговото сключване.

(2)

Приложение II към споразумението се отнася за определението на понятието „продукти с произход“ и методите за административно сътрудничество. За определени продукти в допълнение 2А към посоченото приложение се предвижда възможност за дерогации от правилата за произход, установени в допълнение 2 към приложение II, в рамките на годишни квоти. Тъй като Съюзът реши да използва тази възможност, е необходимо да се определят условията за прилагането на тези дерогации по отношение на вноса от Гватемала.

(3)

Квотите, посочени в допълнение 2А към приложение II, следва да се управляват въз основа на принципа „пръв пристигнал — пръв обслужен“ в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (2).

(4)

За да се получи правото да се ползват тарифните отстъпки, пред митническите органи следва да се представи съответното доказателство за произход, предвидено в споразумението.

(5)

Тъй като споразумението се прилага временно от 1 декември 2013 г., настоящият регламент следва да се прилага от същата дата.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

19.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/38

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

19.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/40

(1)

Мандатът на г-н Gijs DE VRIES, г-н Henri GRETHEN, г-н Michel CRETIN, г-н Ioannis SARMAS и г-н David BOSTOCK изтича на 31 декември 2013 г.

(2)

Поради това следва да се извършат нови назначения,

—

Г-н Alex BRENNINKMEIJER,

—

Г-н Henri GRETHEN,

—

Г-жа Danièle LAMARQUE,

—

Г-н Nikolaos MILIONIS,

—

Г-н Phil WYNN OWEN.

19.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/41

(1)

На 22 декември 2009 г. и на 18 януари 2010 г. Съветът прие решения 2009/1014/ЕС (1) и 2010/29/ЕС (2) за назначаване на членове и заместник-членове на Комитета на регионите за периода от 26 януари 2010 г. до 25 януари 2015 г.

(2)

След изтичането на мандата на г-жа Emilia MÜLLER ще се освободи едно място за член на Комитета на регионите,

—

д-р Beate MERK, Bayerische Staatsministerin für Europaangelegenheiten und regionale Beziehungen.

19.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/42

(1)

В приложение I към Директива 98/8/ЕО се съдържа списък на активните вещества, които са одобрени на равнището на Съюза за включване в състава на биоциди. С Директива 2009/92/ЕО на Комисията (2) активното вещество бромадиолон беше включено за употреба в продуктите от продуктов тип 14, родентициди, както са определени в приложение V към Директива 98/8/ЕО.

(2)

Веществото бромадиолон е антикоагулантен родентицид, за който се знае, че поражда рискове за случайни произшествия с деца, както и рискове за неприцелни животни и за околната среда. То е определено като потенциално устойчиво, биоакумулиращо и токсично (PBT), или като много устойчиво и много биоакумулиращо (vPvB).

(3)

Въпреки това от съображения за обществено здраве и хигиена бе счетено за оправдано бромадиолон и други родентициди с антикоагулантно действие да бъдат включени в списъка в приложение I към Директива 98/8/ЕО, като по този начин на държавите членки бе дадена възможност да разрешават използването на продукти, съдържащи бромадиолон. При издаването на разрешения на продукти, които съдържат бромадиолон обаче, държавите членки бяха длъжни да осигурят свеждане до минимум както на първичната, така и на вторичната експозиция на такива продукти на хората, неприцелните животни и околната среда посредством разглеждане и прилагане на всички подходящи и възможни мерки за намаляване на риска. Поради това споменатите в Директива 2009/92/ЕО мерки за намаляване на риска включват, наред с други мерки, и ограничение само за професионална употреба.

(4)

В съответствие с член 8 от Директива 98/8/ЕО дружеството Belgagri SA (заявителят) е подало заявления до Ирландия за разрешение на четири родентицидни продукта, съдържащи бромадиолон (продуктите).

(5)

Ирландия е издала разрешенията за продуктите на 30 септември 2012 г. Продуктите са били разрешени с ограничения, имащи за цел да осигурят спазването в Ирландия на условията по член 5 от Директива 98/8/ЕО. Ограниченията не са включвали изискване с препарата да боравят само обучени или лицензирани професионални потребители.

(6)

На 5 февруари 2013 г. заявителят подаде до Германия цялостни заявления за взаимно признаване на първоначалните разрешения за продуктите.

(7)

На 17 април 2013 г. Германия уведоми Комисията, другите държави членки и заявителя за своето предложение да ограничи първоначалните разрешения в съответствие с член 4, параграф 4 от Директива 98/8/ЕО. Германия предложи да наложи ограничение продуктите да се използват само от обучени или лицензирани професионалисти.

(8)

Комисията покани другите държави членки и заявителя да представят писмени коментари във връзка с уведомлението в срок от 90 дни в съответствие с член 27, параграф 1 от Директива 98/8/ЕО. В посочения срок не бяха представени коментари. Уведомлението също така бе обсъдено между Комисията и компетентните органи на държавите членки в областта на биоцидите на заседанието на Групата по въпросите за разрешаване на продукти и улесняване на взаимното признаване, състояло се на 14 май 2013 г.

(9)

Съгласно Директива 98/8/ЕО разрешенията за биоциди, съдържащи бромадиолон, трябва да са обект на всички подходящи и възможни мерки за намаляване на риска, включително свеждането на употребата му само за професионални цели. В научната оценка, довела до включване на бромадиолон в Директива 98/8/ЕО, се прави изводът, че единствено от професионални ползватели може да се очаква да следват инструкциите, свеждащи до минимум риска от вторично отравяне на неприцелни животни, и да използват продуктите по начин, който предотвратява селекцията и разпространението на резистентност. Поради това ограничението за прилагане само от професионални ползватели следва да се счита по принцип за подходяща мярка за намаляване на риска, по-специално в държавите членки, където има случаи на резистентност срещу бромадиолон.

(10)

При липсата на доводи за противното ограничението за прилагане само от професионални ползватели следователно е подходяща и възможна мярка за намаляване на риска, която да се изисква за разрешаването на съдържащи бромадиолон продукти в Германия. Това заключение се подкрепя и от доводите, изтъкнати от Германия, че в страната е регистрирана резистентност към бромадиолон при плъхове, за която се смята, че се разпространява. Освен това Германия разполага с добре функционираща инфраструктура от обучени оператори в областта на борбата с вредителите и лицензирани професионалисти, например земеделски производители, градинари и горски работници, получили професионално обучение, което означава, че предложеното ограничение не възпрепятства предотвратяването на инфекции.

(11)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите,

19.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/44

(1)

Инфлуенцата по птиците е инфекциозно вирусно заболяване по домашните птици и другите птици, отглеждани на закрито, което има сериозни последици за рентабилността на птицевъдството и причинява смущения в търговията в рамките на Съюза и в износа към трети държави.

(2)

В случай на поява на огнище на инфлуенца по птиците съществува риск болестотворният агент да се разпространи както в други птицевъдни стопанства в засегнатата държава членка, така и в други държави членки и в трети държави чрез търговията с живи домашни птици или продукти от тях.

(3)

В Директива 2005/94/ЕО на Съвета (2) относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата по птиците се определят мерки, които държавите членки следва спешно и незабавно да изпълнят в случай на поява на огнище на болестта, за да се предотврати по-нататъшното разпространение на вируса.

(4)

В съответствие с член 84 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (3) поемането на задължение за разходи от бюджета на Съюза се предхожда от решение за финансиране, в което се установяват основните елементи на предполагащото разход действие и което е прието от институцията или от органите, на които институцията е делегирала правомощия.

(5)

В Решение 2009/470/ЕО се определят процедурите, уреждащи финансовото участие на Съюза при изпълнението на конкретни ветеринарни мерки, включително спешни мерки. Съгласно член 4, параграф 2 от посоченото решение държавите членки получават финансово участие с оглед на разходите за определени мерки за ликвидиране на инфлуенцата по птиците.

(6)

В член 4, параграф 3, първа и втора алинея от Решение 2009/470/ЕО се урежда процентният дял на разходите, които могат да бъдат покрити от финансовото участие на Съюза, спрямо общия размер на направените от държавите членки разходи.

(7)

Изплащането на финансово участие от Съюза с оглед на изпълнението на спешни мерки за ликвидиране на инфлуенцата по птиците е уредено в Регламент (ЕО) № 349/2005 на Комисията от 28 февруари 2005 г. за определяне на правила относно финансирането от Общността на спешни мерки и на кампанията за борба с някои болести по животните съгласно Решение 90/424/ЕИО на Съвета (4).

(8)

Огнища на инфлуенца по птиците са се появили в Германия, Италия и Нидерландия през 2012 г. и 2013 г. и в Дания и Испания през 2013 г. В съответствие с Директива 2003/85/ЕО на Съвета (5) Германия, Италия, Нидерландия, Дания и Испания предприеха мерки за борба с огнищата на болестта.

(9)

Органите на Германия, Италия, Нидерландия, Дания и Испания уведомиха Комисията и другите държави членки посредством Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните за приложените мерки в съответствие със законодателството на Съюза за обявяване и ликвидиране на болестта, както и за резултатите от тях.

(10)

Следователно органите на Германия, Италия, Нидерландия, Дания и Испания са изпълнили всички свои технически и административни задължения по отношение на мерките, предвидени в член 4, параграф 2 от Решение 2009/470/ЕО и в член 6 от Регламент (ЕО) № 349/2005.

(11)

Точният размер на финансовото участие на Съюза не може да бъде определен на този етап, тъй като представените данни за стойността на разходите за компенсации и на оперативните разходи са прогнозни.

(12)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

19.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/46

(1)

Регламент (ЕО) № 58/2003 оправомощава Комисията да делегира правомощия на изпълнителните агенции за цялостно или частично изпълнение на програма или проект на Съюза, от нейно име и на нейна отговорност, в съответствие с посочения регламент.

(2)

Целта на оправомощаването на изпълнителните агенции да изпълняват задачи по изпълнението на програми е да се даде възможност на Комисията да се съсредоточи върху основните си дейности и функции, които не могат да бъдат възложени външно, без при това да се изгуби контролът върху дейностите, управлявани от тези изпълнителни агенции, или крайната отговорност за тях.

(3)

Делегирането на свързаните с изпълнението на дадена програма задачи на изпълнителна агенция изисква ясно разграничение между етапа на програмиране, където се изисква голяма степен на свобода на преценката при избора на варианти въз основа на политически съображения, което се осъществява от Комисията, и етапа на изпълнение на програмата, което следва да бъде поверено на изпълнителната агенция.

(4)

С Решение 2005/56/ЕО (2) Комисията създаде Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (наричана по-нататък „Агенцията“) и ѝ повери управлението на дейностите на Общността в областта на образованието, аудиовизията и културата.

(5)

По няколко повода Комисията измени мандата на Агенцията и го разшири, така че да обхване управлението на нови проекти и програми в областта на образованието, аудиовизията, гражданството и младежта и впоследствие замени Решение 2005/56/ЕО с Решение 2009/336/ЕО на Комисията (3).

(6)

В съобщението си от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за стратегията Европа 2020“ (4), Комисията предложи в следващата многогодишна финансова рамка да използва възможността за по-широко прибягване към съществуващите изпълнителни агенции за изпълнението на програмите на Съюз.

(7)

Агенцията е доказала високо равнище на технически и финансови експертни познания в управлението на програмите на Съюза. Проучванията на удовлетвореността на потребителите, проведени при първата и втората междинна оценка на EACEA (през 2009 г. и 2013 г.), показват, че бенефициерите и другите заинтересовани страни считат, че услугите на EACEA са с по-високо качество в сравнение с предходната конфигурация (служба за техническа помощ). EACEA е в състояние да привлича и задържа висококвалифицирани служители, което от своя страна осигурява стабилност на персонала. Агенцията постоянно рационализира функционирането си, за да повиши своята ефективност, и се стреми да стандартизира подходите между отделните програми. Тя се възползва от своя статут на публичен орган, създаден конкретно за управлението на програми в областта на образованието, аудиовизията и културата, и това специално предназначение увеличава видимостта на програмите на ЕС сред заинтересованите страни и широката общественост. Наличието на единен орган, управляващ няколко допълващи се програми, създава полезни взаимодействия по отношение на видимостта на действията на ЕС, което е от обща полза за всички програми. Процентът на грешките, констатиран при последващ контрол, е нисък за EACEA и доста под прага от 2 %. Във втората междинна оценка се отбелязва постоянното подобрение на техническата и финансовата компетентност на EACEA, което на свой ред се отразява в общо подобрение на работата на Агенцията, както личи от нейните КПЕ.

(8)

Що се отнася до сравнението с вътрешноведомствения вариант, в анализа на разходите и ползите, извършен в съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 58/2003, се стига до заключението, че управлението на задачите в Комисията би било по-скъпо с 23 %, изразени в нетна настояща стойност. Новите програми, за които е предвидено да бъдат делегирани на EACEA, съответстват на сегашните ѝ мандат и мисия и представляват продължение на настоящите ѝ дейности. В продължение на няколко години Агенцията изгради компетентност, умения и капацитет в управлението на тези програми. По тази причина за новите програми ще е полезен натрупаният от EACEA опит и експертни знания в управлението на програми и произтичащото от това повишаване на производителността. Преминаването към вътрешноведомствено решение би било дестабилизиращо, тъй като повечето програми никога не са били управлявани вътрешно от отговарящите за тях ГД, които не разполагат с капацитет да управляват програми вътрешно. Поради това делегирането на управлението на програми на EACEA ще гарантира на бенефициерите по дадена програма и на заинтересованите страни непрекъснатост на работния процес. Делегирането на програми на EACEA ще позволи също на Комисията да се съсредоточи по-добре върху своите институционални задачи.

(9)

Когато определя новите мандати на изпълнителните агенции, Комисията групира, доколкото е възможно, работата по тематични области на политиката с цел да даде ясна идентичност на агенциите.

(10)

Агенцията следва да отговаря за изпълнението на части от следните нови програми и действия на Съюза:

(11)

Агенцията следва да продължи да отговаря за изпълнението на следните действащи програми и действия на Съюза:

(12)

управлението на тези части от програмите включва изпълнението на технически проекти, които не предполагат вземането на политическо решение, и изисква високо ниво на техническа и финансова компетентност през целия цикъл на проекта.

(13)

С цел да се гарантира последователното прилагане във времето на настоящото решение и на съответните програми, е необходимо да се гарантира, че Агенцията изпълнява своите задачи, свързани с изпълнението на тези програми, от датата, на която тези програми влизат в сила.

(14)

Следва да бъде създадена Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура. Тя следва да замени и да наследи Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура, създадена с Решение 2009/336/ЕО. Тя следва да функционира в съответствие с общия статут, установен с Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета.

(15)

Решение 2009/336/ЕО за създаване на изпълнителната агенция следва да бъде отменено и да бъдат определени преходни разпоредби.

(16)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета за изпълнителните агенции,

а)

Еразмус+;

б)

програмата „Творческа Европа“;

в)

програмата „Европа за гражданите“;

г)

Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ — Доброволците на ЕС за хуманитарна помощ;

д)

проектите в областта на висшето образование по следните инструменти за външно сътрудничество:

а)

проекти в областта на висшето образование, които могат да бъдат финансирани съгласно разпоредбите за предоставяне на икономическа помощ на някои страни от Централна и Източна Европа (ФАР), предвидена в Регламент (ЕИО) № 3906/89;

б)

програмата за насърчаване на разработването и разпространението на европейските аудио-визуални творби („МЕДИА II — разработване и разпространение“) (1996—2000 г.), одобрена с Решение 95/563/ЕО;

в)

програмата за обучение на професионалистите от европейската индустрия за аудио-визуални програми („MEDIA II — обучение“) (1996—2000 г.), одобрена с Решение 95/564/ЕО;

г)

втората фаза на програмата за действие на Общността в областта на образованието „Сократ“ (2000—2006 г.), одобрена с Решение 253/2000/ЕО;

д)

втората фаза на програмата за действие на Общността в областта на професионалното обучение „Леонардо да Винчи“ (2000—2006 г.), одобрена с Решение 1999/382/ЕО;

е)

програмата за действие на Общността „Младеж“ (2000—2006 г.), одобрена с Решение № 1031/2000/ЕО;

ж)

програмата „Култура 2000“ (2000—2006 г.), одобрена с Решение № 508/2000/ЕО;

з)

проектите в областта на висшето образование, които могат да бъдат финансирани съгласно разпоредбите за предоставяне на помощ на държавите партньорки от Източна Европа и Централна Азия (2000—2006 г.), предвидена в Регламент (ЕО, Евратом) № 99/2000;

и)

проектите в областта на висшето образование, които могат да бъдат финансирани съгласно разпоредбите за предоставяне на помощ на Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, бившата югославска република Македония, Черна гора, Сърбия и Косово (съгласно Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН) (2000—2006 г.), одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 2666/2000;

й)

проектите в областта на висшето образование, които могат да бъдат финансирани съгласно разпоредбите във връзка с мерките за оказване на финансово и техническо съдействие за реформата на икономическите и социалните структури в рамките на евро-средиземноморското сътрудничество (MEDA), одобрени с Регламент (ЕО) № 2698/2000;

к)

третата фаза от схемата за трансевропейското сътрудничество във висшето образование („Темпус III“) (2000—2006 г.), одобрена с Решение 1999/311/ЕО;

л)

проектите, които могат да бъдат финансирани по силата на разпоредбите на Споразумението между Европейската общност и Съединените американски щати за подновяване на програма за сътрудничество в областта на висшето образование и професионалното образование и обучение (2001—2005 г.), одобрено с Решение 2001/196/ЕО;

м)

проектите, които могат да бъдат финансирани съгласно разпоредбите на Споразумението между Европейската общност и правителството на Канада за подновяване на програма за сътрудничество в областта на висшето образование и обучението (2001—2005 г.), одобрено с Решение 2001/197/ЕО;

н)

програмата за стимулиране на развитието на европейските аудио-визуални творби („МЕДИА плюс — развитие, разпространение и насърчаване“) (2001—2006 г.), одобрена с Решение 2000/821/ЕО;

о)

програмата за обучение на професионалистите от европейската индустрия за аудио-визуални програми („МЕДИА — обучение“) (2001—2006 г.), одобрена с Решение № 163/2001/ЕО;

п)

многогодишната програма за ефективно интегриране на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в системите за образование и обучение в Европа („e-learning“) (2004—2006 г.), одобрена с Решение № 2318/2003/ЕО;

р)

програмата за действие на Общността за насърчаване на активното европейско гражданство (гражданско участие) (2004—2006 г.), одобрена с Решение 2004/100/ЕО;

с)

програмата за действие на Общността за насърчаване на органите, които развиват дейност на европейско равнище в областта на младежта (2004—2006 г.), одобрена с Решение № 790/2004/ЕО;

т)

програмата за действие на Общността за насърчаване на органите, които развиват дейност на европейско равнище, и за подкрепа на специфични дейности в областта на образованието и обучението (2004—2006 г.), одобрена с Решение № 791/2004/ЕО;

у)

програмата за действие на Общността за насърчаване на органите, които развиват дейност на европейско равнище в областта на културата (2004—2006 г.), одобрена с Решение № 792/2004/ЕО;

ф)

програмата за повишаване на качеството на висшето образование и за насърчаване на междукултурното разбирателство чрез сътрудничеството с трети страни („Еразмус Мундус“) (2004—2008 г.), одобрена с Решение № 2317/2003/ЕО;

х)

проектите, които могат да бъдат финансирани по силата на разпоредбите на Споразумението между Европейската общност и Съединените американски щати за подновяване на програмата за сътрудничество в областта на висшето образование и професионалното образование и обучение (2006—2013 г.), одобрено с Решение 2006/910/ЕО;

ц)

проектите, които могат да бъдат финансирани съгласно разпоредбите на Споразумението между Европейската общност и правителството на Канада за установяване на рамка на сътрудничество в областта на висшето образование, обучението и младежта (2006—2013 г.), одобрено с Решение 2006/964/ЕО;

ч)

програма за действие за обучение през целия живот „Lifelong Learning“ (2007—2013 г.), одобрена с Решение № 1720/2006/ЕО;

ш)

програмата „Култура“ (2007—2013 г.), одобрена с Решение № 1855/2006/ЕО;

щ)

програмата „Европа за гражданите“ за насърчаване на активното европейско гражданство (2007—2013 г.), одобрена с Решение № 1904/2006/ЕО;

аа)

програмата „Младежта в действие“ (2007—2013 г.), одобрена с Решение № 1719/2006/ЕО;

бб)

програмата за подпомагане на европейския аудио-визуален сектор („МЕДИА 2007“) (2007—2013 г.), одобрена с Решение № 1718/2006/ЕО;

вв)

програмата за действие „Еразмус Мундус“ II (2009—2013 г.) за повишаване на качеството на висшето образование и насърчаване на междукултурното разбирателство чрез сътрудничеството с трети държави, одобрена с Решение № 1298/2008/ЕО;

гг)

програмата за сътрудничество в областта на аудиовизията с професионалисти от трети държави (MEDIA Mundus) (2011—2013 г.), създадена с Решение № 1041/2009/ЕО;

дд)

проектите в областта на висшето образование, които могат да бъдат финансирани съгласно разпоредбите за подпомагане на икономическото сътрудничество с развиващите се страни от Азия, одобрени съгласно Регламент (ЕИО) № 443/92;

ее)

проектите в областта на висшето образование и младежта, които могат да бъдат финансирани съгласно разпоредбите на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), създаден с Регламент (ЕО) № 1085/2006;

жж)

проектите в областта на основното, средното и висшето образование и на младежта, които могат да бъдат финансирани съгласно разпоредбите на Европейския инструмент за съседство и партньорство, създаден с Регламент (ЕО) № 1638/2006;

зз)

проектите в областта на висшето образование, които могат да бъдат финансирани съгласно разпоредбите на финансовия инструмент за сътрудничество за развитие, създаден с Регламент (ЕО) № 1905/2006;

ии)

проектите в областта на висшето образование и младежта, които могат да бъдат финансирани съгласно разпоредбите на финансовия инструмент за сътрудничество с индустриализирани и други страни и територии с висок доход, създаден с Регламент (ЕО) № 1934/2006;

йй)

проектите в областта на висшето образование, които могат да бъдат финансирани със средства от Европейския фонд за развитие съгласно Споразумението за партньорство между членовете на групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (Решение 2003/159/ЕО), изменено със Споразумението, подписано в Люксембург на 25 юни 2005 г. (Решение 2005/599/ЕО).

а)

управлението на всички етапи от изпълнението на програмите и всички фази от цикъла на специфични проекти въз основа на съответните работни програми, приети от Комисията, когато Комисията я е оправомощила за това в акта за делегиране;

б)

приемането на инструментите за изпълнение на бюджета за приходите и разходите и осъществяването на всички операции, необходими за управлението на програмата, когато Комисията я е оправомощила за това в акта за делегиране;

в)

предоставянето на подкрепа при изпълнението на програмите, когато Комисията я е оправомощила за това в акта за делегиране, включително подкрепа при мероприятия по разпространяване на информация, а когато това е уместно — и в сътрудничество с националните агенции;

г)

разгръщането на равнището на Съюза на информационната мрежа по въпросите на образованието в Европа (Евридика) и дейности, предназначени да подобрят разбирането и познаването на младежката сфера;

д)

изпълнението на равнище на Съюза на дейности, предназначени да подобрят разбирането и знанията в областта на професионалното образование и обучение.

19.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/54

19.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/63

(1)

С писмо от 7 януари 2009 г. бе подадена жалба срещу община Narvik (наричана по-нататък „Narvik“) относно продажбата на правата на община Narvik на концесионна електроенергия на Narvik Energi AS („NEAS“). Писмото бе получено и регистрирано от Надзорния орган на 14 януари 2009 г. (2). С писмо от 16 юли 2009 г. (3) Надзорният орган поиска допълнителна информация от норвежките органи. С писмо от 2 октомври 2009 г. (4) норвежките органи отговориха на искането за информация.

(2)

На 14 декември 2011 г. Надзорният орган откри процедурата, предвидена в член 1, параграф 2 от част I на Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, като прие Решение № 393/11/COL („Решение 393/11/COL“). С писмо от 23 февруари 2012 г. (5) норвежките органи представиха своето мнение относно решението.

(3)

На 26 април 2012 г. решението бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и в притурката за ЕИП към него (6). С електронно писмо от 25 май 2012 г. (7) Надзорният орган получи мнението на една заинтересована страна. Надзорният орган го препрати на норвежките органи с електронно писмо от 28 юни 2012 г. (8). Норвежките органи предоставиха допълнителна информация с писмо от 30 ноември 2012 г. (9).

(4)

Жалбоподателят твърди, че чрез сключването на договор с NEAS за продажба на годишни права на концесионна електроенергия за срок от 50,5 години община Narvik е продала своите права на концесионна електроенергия на цена, която е значително по-ниска от пазарната цена, и по този начин е предоставила неправомерна държавна помощ на NEAS.

(5)

Освен това жалбоподателят твърди, че решението за сключване на договора е било прието от общинския съвет на Narvik въз основа на невярна и/или непълна информация. Твърди се, че експертни доклади от решаващо значение за продължителността на договора и присъщите трудности при установяването на пазарната цена за електроенергията не са били разкрити на общинския съвет преди да се вземе решение за сключване на договора.

(6)

В Норвегия обикновено се изисква концесия за експлоатацията на по-големи водноелектрически централи. Електроцентралите, които притежават концесии за експлоатация на водни падове, са длъжни да продават определен дял от своето годишно производство на общината, на чиято територия са разположени. Обемът на електроенергията, която общината има право да закупува, се нарича концесионна електроенергия. Тази система е определена в раздел 2, параграф 12 от Закона за индустриално лицензиране (10) и раздел 12, параграф 15 от Закона за регулиране на водните падове (11).

(7)

Законодателната обосновка гласи, че на общините следва да се осигури достатъчно снабдяване с електроенергия на справедлива цена и поради това обемът на концесионната електроенергия се определя въз основа на общите потребности от снабдяване с електроенергия на всяка отделна община (12), като той може да достига десет процента от годишното производство на електроцентралата. Ограничения относно използването на концесионната електроенергия от общините обаче не се налагат. Така общините могат да използват, продават или по друг начин да разполагат с тази електроенергия според своята преценка.

(8)

Правото не означава, че общините са длъжни да изкупуват концесионната електроенергия. За концесии преди 1983 г. като цяло се прилага уговорка, че ако дадена община е решила да не упражни своето право относно концесионната електроенергия, тя губи това право в бъдеще.

(9)

В законодателството са определени два режима за определяне на цената във връзка с концесионната електроенергия: първият е за концесии, предоставени преди 10 април 1959 г., а вторият е за концесии, предоставени на 10 април 1959 г. или след това.

(10)

За концесии, предоставени преди 10 април 1959 г., цената на концесионната електроенергия се изчислява като функция на себестойността на конкретната електроцентрала плюс премия в размер на 20 %. Този модел продължава да се прилага по отношение на концесии, предоставени преди 10 април 1959 г., и по-нататък се нарича „модел за определяне на цената въз основа на себестойността“. Концесионната електроенергия, която се продава в съответствие с този модел за определяне на цената, се нарича по-нататък „концесионна електроенергия с цена, определена въз основа на себестойността“.

(11)

За концесии, предоставени след 10 април 1959 г., цената на концесионната електроенергия се определя от Министерство на енергетиката и петрола въз основа на средните разходи за представителна извадка от водноелектрическите централи в държавата. Този метод за определяне на цената се нарича по-нататък „метод за определяне на цената от министерството“. Концесионната електроенергия, която се продава в съответствие с този модел за определяне на цената, се нарича по-нататък „концесионна електроенергия с определена от министерството цена“.

(12)

В Закона за индустриално лицензиране се предвижда, че правото на общините на концесионна електроенергия може да бъде преразгледано от норвежката Дирекция за водни ресурси и енергия (наричана по-нататък „NVE“) 20 години след предоставяне на концесията (13). Норвежките органи обясниха, че макар че процесът на преглед може да доведе до прецизиране на обема на концесионната електроенергия от страна на NVE, той не може да доведе до съществени промени в правото на общината на концесионна електроенергия. Повечето права на Narvik на концесионна електроенергия подлежат на преразглеждане през 2019 г.

(13)

Общините поемат разходите за подаването на концесионната електроенергия в електроенергийната мрежа.

(14)

Годишно Narvik има право на общо около 128 GWh концесионна електроенергия, от които цената на приблизително 116,3 GWh се определя съгласно метода за определяне на цената от министерството, а цената на останалите приблизително 11,7 GWh се определя въз основа на себестойността. Норвежките органи обясниха, че определената от министерството цена през 2000 г. е била приблизително 0,10 NOK и че съответната себестойност на електроенергията, произведена от Håkvik и Nygård през 2000 г., е била между 0,14 NOK и 0,178 NOK.

(15)

Дружеството NEAS е разположено в община Narvik в област Nordland. То произвежда и продава електроенергия. До 2001 г. NEAS е било притежавано изцяло от община Narvik. През 2001 г. Narvik продаде 49,99 % от своя дял на две дружества за електроенергия, Vesterålskraft AS и Hålogalandskraft AS.

(16)

След сливане през 2006 г. и промяна на наименованието през 2009 г. понастоящем NEAS е част от дружеството Nordkraft AS (наричано по-нататък „Nordkraft“).

(17)

До края на 1998 г. Narvik е продавала своите годишни права на приблизително 128 GWh на NEAS съгласно краткосрочни или по-дългосрочни договори. В началото на 1999 г. обаче, след като не успя да постигне споразумение с NEAS, Narvik продаде своята концесионна електроенергия на спотови цени на фондовата борса.

(18)

През март 1999 г. общината организира тръжна процедура за продажбата на своята концесионна електроенергия за останалата част от 1999 г. На 30 март 1999 г. Narvik сключи договор с оферента, предлагащ най-висока цена — Kraftinor AS. Цената беше 109,50 NOK/MWh. Тъй като Narvik бе закупила концесионната електроенергия на цена 111,10 NOK/MWh плюс разходите за подаване на електроенергия в размер на 20 NOK/MWh, общината понесе загуба в размер на приблизително 2,3 млн. NOK по този договор. Първоначално Narvik е очаквала печалба в размер на 3,5 млн. NOK.

(19)

На 19 октомври 1999 г. изпълнителният комитет към общинския съвет (наричан по-нататък „изпълнителният комитет“) отправи препоръка до общинския съвет, съгласно която общата цел за разпореждане с концесионната електроенергия на общината следва да бъде увеличаване до максимум на възвръщаемостта в дългосрочен план с цел постигане на солидна перспектива за планиране. Предложената стратегия за постигане на тази цел съдържаше четири елемента:

(20)

Общинският съвет одобри препоръката на изпълнителния комитет с една промяна, предложена от кмета и одобрена като изменение към стратегията: вместо кметът изрично да „се упълномощава да сключва споразумения съгласно стратегията, приета от общинския съвет“, в окончателното решение се посочва, че „като първа стъпка за изпълнение на тази стратегия NEAS е поканено да се обсъди неговият интерес по този въпрос, както е посочено в неговото писмо до общината от 9 ноември“.

(21)

В писмо от NEAS от 9 ноември 1999 г. се поставя под въпрос предложената стратегия концесионната електроенергия да се продава по различни договори с различна продължителност за диверсифициране на риска. Вместо това NEAS предложи един дългосрочен договор („например 50 години“) и заяви готовност за включване на клауза за корекция на цената в договора с Narvik.

(22)

Освен това в писмо от 15 април 1999 г. NEAS заяви своя интерес да сключи дългосрочен договор относно концесионната електроенергия, основно чрез закупуване с авансово плащане на еднократна сума или алтернативно като дългосрочен лизинг — с първоначално предложение за 60 години — с годишни плащания в полза на Narvik.

(23)

Освен въпроса с концесионната електроенергия са обсъдени също бъдещата роля на NEAS на пазара и ролята на Narvik като собственик на NEAS.

(24)

Според норвежките органи в онзи момент NEAS е в ситуация, в която се наблюдава широкообхватно регионално консолидиране сред дружествата за електроенергия и навлизането на национални/международни оператори на местните пазари. NEAS е трябвало да подсили своята капиталова база, за да придобие дялове в други дружества за електроенергия, по-специално Nordkraft AS. Освен това NEAS е подписало писма за намерение с Hålogaland Kraft AS и Vesterålskraft AS за създаването на регионално производствено дружество и регионално дружество за пренос на електроенергия. Било е планирано тези промени да се осъществят на 1 януари 2001 г. За да може NEAS да извърши тези транзакции с комбинация от собствен и заемен капитал, от Narvik — единственият собственик на NEAS — се е очаквало да влее допълнителен капитал в NEAS.

(25)

На проведено на 16 декември 1999 г. заседание на общинския съвет е взето решение собствеността на общината в NEAS, капиталовите нужди на дружеството и разпореждането с концесионната електроенергия да бъдат оценени заедно от преговарящ екип, състоящ се от кмета, заместник-кмета, лидера на опозицията, както и директора, заместник-директора и ръководителя, отговарящ за обществените поръчки към общинската администрация (наричан по-нататък „преговарящият екип“).

(26)

NEAS възложи изготвянето на два доклада на Arthur Andersen (наричано по-нататък „AA“) и Deloitte & Touche (наричано по-нататък „DT“), за да определи стойността на концесионната електроенергия с определена от министерството цена. В доклада на AA се прилага методика за настояща нетна стойност („ННС“), но не се описват подробно залегналите в основата предположения. В доклада на DT също се използва методика за ННС, но съответните предположения и изчисления се описват по-подробно отколкото в доклада на AA. Например в доклада на DT се обяснява подробно как е определена изискваната възвръщаемост въз основа на модела за оценка на капиталовите активи („CAPM“) и как е определена среднопретеглената цена на капитала („WACC“). Освен това анализът съдържа подробно описание на изчислението на концесионната цена и включва анализ на чувствителността въз основа на постепенно увеличаване на цената на електроенергията и WACC.

(27)

Narvik възложи изготвянето на два доклада на Danske Securities (наричани по-нататък „DS1“ и „DS2“). По отношение на първия доклад, DS1, на Danske Securities бе възложено да оцени дали общината следва да продаде своите права на концесионна електроенергия на пазара или да ги прехвърли на NEAS. В DS1 Danske Securities по своя инициатива представи прогноза за стойността на правото на концесионна електроенергия за срок от 50 години. Освен своите предположения за развитието на цените на електроенергията в бъдеще Danske Securities представи и ограничени насоки относно това как е била изчислена стойността на правото на концесионна електроенергия.

(28)

В DS2 Danske Securities поиска от три оператора на пазара да представят своите прогнози по отношение на цените и разходите: CBF Kraftmegling AS (наричано по-нататък „CBF“), Norwegian Energy Brokers AS (наричано по-нататък „NEB“) и Statkraft SF (наричано по-нататък „Statskraft“). Въз основа на тези прогнози Danske Securities изчисли приблизителната пазарна стойност на правото на концесионна електроенергия. Съгласно прогнозата на CBF стойността в основния сценарий възлиза на 127 млн. NOK. Съгласно прогнозата на NEB стойността в основния сценарий възлиза на 75 млн. NOK. Тъй като NEB не бе коригирало своите прогнози по отношение на цените и разходите с процента на инфлация, Danske Securities подчерта, че не счита неговата прогноза за надеждна. Съгласно прогнозата на Statkraft изчислената стойност бе в диапазона 115—140 млн. NOK. Въз основа на тези три оценки Danske Securities заключи, че прогнозната ННС на правото на концесионна електроенергия е в диапазона 100—140 млн. NOK.

(29)

Четирите доклада са обобщени в таблицата по-долу. По-нататък в решението тези доклади се наричат заедно „четирите доклада“.

(30)

В допълнение към външните консултации ръководителят за обществените поръчки в община Narvik направи свои собствени оценки.

(31)

В първата оценка, представена на изпълнителния комитет през октомври 1999 г., той заключи, че общият риск за общината е висок за дългосрочните договори, които се определят като договори с продължителност между 10 и 40 години.

(32)

Във втората му оценка, представена на преговарящия екип на 16 март 2000 г., бяха обсъдени различни варианти за разпореждане с концесионната електроенергия. Към този момент обаче преговарящият екип вече бе ограничил обхвата на своя мандат единствено до оценка на риска, момент на сетълмент, данъчни последствия и увеличаване до максимум на печалбите по отношение на трите сценария (като всички те са включвали прехвърляне на правото на концесионна електроенергия от Narvik на NEAS за срок от 50 години и намаляване на дяла на общината в NEAS). Независимо от това в своята втора оценка ръководителят за обществените поръчки отново се насочи към значението на продължителността на договора. Неговата оценка на маржовата стойност на правото на концесионна енергия във времето гласеше, че „…сключването на договор с много голяма продължителност, като например 50 години, ни дава твърде малко допълнителна стойност като продавачи в сравнение с по-краткосрочен договор (например 20 години с 83 млн. NOK)“.

(33)

След вътрешни обсъждания на предимствата и недостатъците на дългосрочния договор преговарящият екип отправи своята препоръка към общинския съвет, в която препоръча договор с продължителност от 50,5 години като подходящ за намаляване на риска за общината и осигуряване на дългосрочна перспектива за планиране.

(34)

Целта на NEAS бе да закупи единствено онези 116,3 GWh концесионна електроенергия, чиято цена се определя от министерството. В преговорите с дружеството обаче Narvik настоя, че нейното право на концесионна електроенергия трябва да се купи като пакет и че оставащите 11,7 GWh концесионна електроенергия, чиято цена се определя въз основа на себестойността, трябва да бъдат продадени заедно с концесионната електроенергия с определена от министерството цена.

(35)

През май 2000 г. страните в крайна сметка се договориха всичките 128 GWh концесионна електроенергия да бъдат включени в споразумението и NEAS да заплати 120 млн. NOK за концесионната електроенергия с определена от министерството цена и 6 млн. NOK за концесионната електроенергия с цена, определена въз основа на себестойността.

(36)

На 25 май 2000 г. общинският съвет взе официално решение, съгласно което общината следва да продаде своето годишно право на 128 GWh концесионна електроенергия на NEAS за 50,5 години за 126 млн. NOK.

(37)

На 16 октомври 2000 г. Narvik и NEAS формализираха споразумението, като сключиха договор, съгласно който Narvik продаде правото на концесионна електроенергия при горепосочените условия. В договора не бе включен механизъм за коригиране на цената и парите трябваше да бъдат платени авансово като еднократна сума.

(38)

На 29 ноември 2000 г. Narvik и NEAS сключиха допълнително споразумение, съгласно което NEAS се ангажира да плати на Narvik 60 млн. NOK в брой за закупуването на правото на концесионна електроенергия, а останалите 66 млн. NOK да бъдат платени като капиталова вноска в натура, която да бъде внесена в NEAS (към онзи момент изцяло притежавано от общината).

(39)

През 2001 г. Narvik продаде 49,99 % от своя дял в NEAS на Vesterålskraft AS и Hålogalandskraft AS.

(40)

Норвежките органи са на мнение, че договорът с NEAS е бил сключен при пазарни условия. На първо място, те подчертават, че споразумението е било сключено, тъй като Narvik е била в затруднено финансово положение и се е нуждаела от ликвиден капитал. На второ място, NEAS е изпитвало нужда от рекапитализация, за да преструктурира дружеството с цел създаване на по-голямо регионално дружество. На последно място, в момента на сключване на договора общината е продавала концесионната електроенергия на загуба, тъй като цената на концесионната енергия е била по-висока от цената, получавана на пазара. Например в периода април—декември 1999 г. Narvik е отчела загуба в размер на 2,3 млн. NOK от продажбата на концесионна електроенергия.

(41)

Що се отнася до въпроса с регулаторния риск, норвежките органи обясниха, че NEAS е поело целия риск.Те твърдят, че рискът вероятно е свързан с намаляване, а не с увеличаване на обема на концесионната електроенергия, което би довело до намаляване на вероятността за наличие на държавна помощ.

(42)

Норвежките органи твърдят, че подходящият пазарен критерий за споразумението за 50,5 години е окончателната продажба на цяла електроцентрала и че заплатената от NEAS цена, коригирана в съответствие с приложимите разлики, е в съответствие с ценовите равнища за продажбата на електроцентрали през същия период.

(43)

По отношение на данните за цените от продажби на електроцентрали през 2000 г. норвежките органи се позовават на т.нар. преглед в реално време на пазара на електроенергия за 2000 г., извършен от Pareto (наричан по-нататък „прегледът Pareto“). В този преглед изглежда, че пазарните цени, на които са били продавани електроцентрали през 2000 г., са били в рамките на 1,64—1,77 NOK/KWh годишна производствена мощност. Продажбата на правото на концесионна електроенергия от страна на Narvik се равнява на приблизително 1,00 NOK/KWh годишна производствена мощност. Според норвежките органи разликата между тези стойности може да се обясни със следните фактори.

(44)

Първо, през 2000 г. обичайните оперативни разходи, включително текущи реинвестиции (без амортизация) за по-нова електроцентрала, са били около 0,05 NOK/KWh годишно (плюс разходите за подаване на електроенергия). Очакваното текущо плащане на NEAS е включвало два аспекта: около 0,10 NOK/KWh годишно (плюс разходите за подаване на електроенергия) за концесионната електроенергия с определена от министерството цена, и 0,14—0,178 NOK/KWh (плюс разходите за подаване на електроенергия) годишно за концесионната електроенергия съгласно режима отпреди 10 април 1959 г. През 2000 г. очакваната пазарна цена е била приблизително 0,12 NOK/KWh. Така сценарият от 2000 г. е щял да доведе до нетна печалба в размер на 0,07 NOK/KWh за собственик на електроцентрала в сравнение с 0,02 NOK/KWh за концесионна електроенергия. Към момента на сключване на договора прогнозната цена за 2010 г. е била 0,20 NOK. Въз основа на тази прогноза сценарият за 2010 г. би довел до нетна печалба в размер на 0,15 NOK/KWh за собственик на електроцентрала в сравнение с 0,10 NOK/KWh за концесионна електроенергия.

(45)

Второ, норвежките органи твърдят, че продажните цени на петте електроцентрали в прегледа Pareto трябва да бъдат намалени с приблизително 10—15 %, когато се прилага ставка на капитализация в размер на 4 %, за да се компенсира разликата между капитализацията за неограничен период (коефициент на капитализация 25) и за срок от 50 години (коефициент на капитализация 21,48).

(46)

Норвежките органи добавят, че първите години оказват най-голямо въздействие върху изчисляването на ННС и че големите разходи за реинвестиране, свързани със собствеността, обичайно се проявяват на по-късен етап и поради това не оказват почти никакъв ефект на намаляване върху изчисляването на ННС.

(47)

Като вземат това предвид, норвежките органи твърдят, че съществува тясна връзка между, от една страна, продажбите на електроцентрали на цена в размер на приблизително 1,64—1,77 NOK/KWh годишна производствена мощност и, от друга страна, наемането на електроцентрали (плащането за достъп до електроенергия за срок от 50,5 години) в размер на приблизително 1,00 NOK за KWh концесионна електроенергия.

(48)

Ето защо норвежките органи твърдят, че сравнението, при което се правят корекции за отчитане на тези фактори, демонстрира, че заплатената от NEAS цена за концесионната електроенергия е била съпоставима с продажната цена на електроцентралите през същия период. Те добавят, че заключението относно ценовото равнище се подкрепя от доклада на DT и двата доклада на DS, които са били изготвени преди сключването на споразумението за концесионната електроенергия за срок от 50,5 години.

(49)

Като се позовават на насоките на Надзорния орган относно елементите на държавна помощ при продажба на земя и сгради от публични органи (наричани по-нататък „SOL“) (16), норвежките органи твърдят, че конкурентната и безусловна тръжна процедура е само един от методите, които Надзорният орган признава във връзка с определянето на пазарната цена при продажбата на публични активи. Норвежките органи подчертават, че в SOL Надзорният орган също така признава, че пазарна цена без наличието на държавна помощ може да се определи въз основа на независима експертна оценка. Норвежките органи отбелязват, че докладът на DT и двата доклада на DS са били изготвени преди сключването на договора за 50,5 години. Във втория доклад на DS стойността е била определена въз основа на „пряко проучване на пазара“, което според норвежките органи е довело до допитване до участниците на пазара, подобно на проучването при тръжна процедура. Норвежките органи също така отбелязват, че крайната цена е била в горната граница, определена от трите оценки.

(50)

Норвежките органи също така твърдят, че е било уместно да не се включва клауза за коригиране на цената, тъй като покупната цена е била платена като еднократна сума, а не на редовни вноски. Норвежките органи твърдят, че тъй като продажбата е била уредена авансово — отчасти в пари в брой и отчасти като вноска в натура — подобно на окончателна продажба на електроцентрала, би било „неестествено и много необичайно“ да се включи механизъм за коригиране на цената. Освен това норвежките органи твърдят, че поради модела за вноска в натура една последваща корекция вероятно би била неправомерна съгласно разпоредбите на Закона за дружествата с ограничена отговорност (17).

(51)

Една трета страна, NEAS (понастоящем Nordkraft), представи своето мнение относно Решение 393/11/COL. По същество NEAS споделя мнението на норвежките органи.

(52)

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП гласи следното:

„Освен изключенията, предвидени в настоящото споразумение, за несъвместими с функционирането му се считат помощите, отпускани от държавите — членки на ЕС, от държавите от ЕАСТ или отпускани чрез държавни ресурси, под каквато и да е форма, доколкото те засягат търговията между договарящите се страни, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията между договарящите се страни, като подпомагат някои предприятия или производства.“

(53)

От тази разпоредба следва, че за да бъде заключено, че е налице държавна помощ, мярката трябва да води до икономическо предимство за получателя. По-нататък Надзорният орган оценява въпроса с наличието на такова икономическо предимство в настоящия случай.

(54)

Съдът на Европейския съюз постанови, че за да се потвърди, че дадена държавна мярка представлява помощ, е необходимо да се определи дали получаващото предприятие получава икономическо предимство, което не би получило при нормални пазарни условия (18). За да оцени наличието на икономическо предимство Надзорният орган прилага принципа на (хипотетичен) частен инвеститор в условията на пазарна икономика (19).

(55)

Ако въпросната сделка е била извършена в съответствие с принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика, т.е. ако общината е продала правото на концесионна енергия на неговата пазарна стойност и цената и условията на сделката са били приемливи за разумен частен инвеститор в условията на пазарна икономика, сделката не би довела до икономическо предимство за NEAS и следователно няма да включва предоставянето на държавна помощ. От друга страна, може да е налице държавна помощ, ако сделката не е била осъществена по пазарни цени.

(56)

При изготвянето на тази оценка Надзорният орган не може да замени търговската преценка на Narvik със своята собствена, което предполага, че в качеството си на притежател на правото на концесионна електроенергия общината се ползва с голяма свобода на действие да избира по какъв начин да действа при нормални условия на конкуренция.

(57)

Оценката на цената и условията на договора между общината и NEAS следва да се основава на информацията, която е била известна на Narvik към момента на сключването на договора. Като цяло една добре обоснована предварителна оценка би била достатъчна, за да се изключи наличието на държавна помощ, дори ако използваните в оценката предположения се окажат неправилни от ретроспективна гледна точка.

(58)

Поради това по-нататък Надзорният орган оценява дали при сключването на договор за продажбата на своето право на концесионна електроенергия Narvik е действала като частен инвеститор в условията на пазарна икономика.

(59)

Надзорният орган взема под внимание контекста, в който се сключва сделката. От предоставената от норвежките органи информация Надзорният орган разбира, че към момента на сключване на договора общината се е намирала в ситуация, в която едновременно се е нуждаела от достъп до ликвидни средства (за да изпълни своите задължения по заеми) и от капитал за вливане в NEAS. В допълнение се отбелязва, че Законът за дружествата с ограничена отговорност ограничава възможността за включване на механизъм за коригиране на цената в договора, когато се прави вноска в натура. Освен това през 1999 г., т.е. преди сключването на споразумението за продажба през 2000 г., Narvik е понесла загуби от продажбата си на концесионна електроенергия. Поради това общината е взела решение да продаде своето право на концесионна енергия за по-дълъг срок, като същевременно спазва определената от нея стратегия за максимално увеличаване на своята възвръщаемост от концесионната електроенергия.

(60)

Норвежките органи твърдят, че Надзорният орган следва да може да заключи, че в случая не е предоставено предимство, като приложи принципите на SOL по отношение на настоящия случай. Надзорният орган отбелязва, че макар SOL да не се прилага по отношение на продажбата на права за закупуване на концесионна електроенергия, в SOL действително се описват два метода, чрез които публичните органи обичайно могат да определят пазарна цена за продажбата на притежавани от публични органи земи и сгради и следователно се гарантира, че продажбата не включва държавна помощ. Първият метод за изключване на елемент на държавна помощ е продажба чрез безусловна тръжна процедура. Съгласно втория метод продажбата се извършва на цена, определена чрез независима експертна оценка, изготвена в съответствие с общоприети стандарти за оценяване.

(61)

Надзорният орган отбелязва, че при продажбата на актив чрез безусловна тръжна процедура обичайно се изключва наличието на предимство. Това е така поне при наистина отворените процедури, при които има повече от един оферент (20). Правото на Narvik на концесионна електроенергия обаче не е било продадено чрез безусловна тръжна процедура.

(62)

От друга страна, Narvik и NEAS са възложили по две оценки на външни консултанти, както е описано в съображения (26)—(29) по-горе. При все това в докладите DS1, DS2 и AA не се описва задълбочено методът, който е бил използван за определяне на оценките на стойността. При липсата на допълнителни пояснения Надзорният орган не е в състояние да оцени дали оценките на пазарната стойност са били изготвени в съответствие с общоприетите пазарни показатели и стандарти за оценка. Поради това Надзорният орган счита, че докладите DS1, DS2 и AA имат ограничена стойност при оценката на стойността на правото на концесионна електроенергия. От друга страна, докладът на DT включва подробно обяснение на неговите оценки. Следователно неговите резултати могат да се изпитат и проверят. Поради това Надзорният орган счита, че докладът на DT е най-надеждният доклад. Според Надзорния орган фактът, че и четирите доклада са дали сходни резултати (21) е допълнителен фактор в полза на доклада на DT и може би също за останалите три доклада.

(63)

Надзорният орган отбелязва, че макар по принцип да може да се счита, че цена, определена от независим оценител на стойността, не води до предимство при продажбата на земи или сгради с общо приложение, които лесно могат да бъдат оценени и които са били обект на многобройни сделки, случаят не е непременно такъв при земите и сградите с по-специални характеристики или когато обстоятелствата във връзка с продажбата вероятно биха могли да породят съмнения дали експертната оценка отразява действителната пазарна стойност на имота (22).

(64)

Както се обяснява по-нататък, договорите за снабдяване с електроенергия на фиксирана цена с продължителност над 6 години са необичайни и не се срещат често. Експертната оценка не е толкова подходяща като инструмент за определяне на пазарната цена на договор за 50,5 години за електроенергия на фиксирана цена поради липсата на пазар, на който да се наблюдават съпоставими цени, и поради нестабилността на цените на електроенергията (23).

(65)

Във всеки случай Надзорният орган припомня, че тестът за частния инвеститор в условията на пазарна икономика, а не SOL, който е свързан с продажбата на публични земи и сгради, е приложимият тест за оценка дали сключен от публичен орган договор за електроенергия води до предимство, което „подпомага“ дадено предприятие. В действителност Общият съд потвърди, че общият принцип за частен инвеститор в условията на пазарна икономика се прилага по отношение на дългосрочни договори за електроенергия в решението по делото Budapesti Erőmű Zrt/Комисия, в което Общият съд одобри подхода на Европейската комисия (наричана по-нататък „Комисията“) по случай, свързан с дългосрочни договори за електроенергия, сключени от унгарските органи (24).

(66)

В този случай Комисията определи основните практики на търговските оператори на европейските пазари за електроенергия, които са подходящи за целите на нейния анализ, и оцени дали споразуменията в този случай са били сключени при условия, които нямаше да бъдат приемливи за оператор, действащ изцяло от търговски съображения (25).

(67)

Комисията заключи, че дългосрочни договори за електроенергия с продължителност над 6 години рядко се сключват на европейския пазар (26). Информацията, с която Надзорният орган разполага, потвърждава тази констатация. Поради това съществуват малко, ако изобщо има сключени дългосрочни договори за електроенергия, с които да бъде сравнена цената на електроенергия, продадена за 50,5 години в бъдещето.

(68)

Потенциалните купувачи и продавачи на електроцентрали обаче трябва да направят изготвят прогнози за бъдещите цени на електроенергията в дългосрочен план. Именно на тази основа норвежките органи твърдят, че продажбата на правото на Narvik на концесионна електроенергия следва да се съпостави с продажбата на водноелектрическа централа. За да подкрепят този аргумент, норвежките органи предоставиха на Надзорния орган прегледа Pareto, в който се проучват пет водноелектрически централи, продадени в Норвегия през 2000 г.

(69)

Норвежките органи твърдят, че както при продажбата на водноелектрическа централа, така и при продажбата на правото на Narvik на концесионна електроенергия, продажната цена представлява ННС на очакваните парични потоци на производствения обем. Следователно подобно на Narvik и NEAS в този случай всеки купувач или продавач на водноелектрическа централа ще трябва да оцени стойността на централата въз основа на очакваните печалби от производството минус очакваните разходи, дисконтирани с приложимата сконтова ставка за целия период, в който новият собственик може да използва съответната водноелектрическа енергия.

(70)

Норвежките органи твърдят, че ако се направят корекции на определени подходящи коефициенти, цените за петте водноелектрически централи, посочени в доклада Pareto, са съпоставими с цената за продажбата на правото на Narvik на концесионна електроенергия. В този контекст Надзорният орган отбелязва корекционните коефициенти, посочени от норвежките органи, както са обяснени в глава I.11 по-горе.

(71)

За петте водноелектрически централи диапазонът на продажните цени за KWh производствена мощност е бил между 1,66 и 1,74 NOK. Окончателната продажба на даден актив ще увеличи ННС на актива в сравнение с продажбата на право на закупуване на концесионна електроенергия за период от 50,5 години, тъй като се приема, че активът ще бъде с положителен паричен поток след тези 50,5 години. Норвежките органи са приели ставка на капитализация в размер на 4 %, която ще доведе до корекция надолу на продажните цени с приблизително 10—15 %, за да се сравни окончателна продажба с продажбата на концесионна електроенергия за ограничен период от време (27).

(72)

Втората разлика между окончателната продажба и продажбата на право за закупуване на концесионна електроенергия за срок от 50,5 години е свързана с разходната база, която се използва в модела за ННС — общо производствени разходи в сравнение с концесионна цена. Норвежките органи твърдят, че обичайните оперативни разходи, включително за реинвестиране за по-нова електроцентрала, се равняват на приблизително 0,05 NOK/KWh, докато цената съгласно определянето на цената от министерството към онзи момент е била приблизително 0,10 NOK/KWh.

(73)

За да се оцени дали цените за електроцентралите представляват подходящи сравнителни показатели за пазарната цена на разглежданата концесионна електроенергия, е необходимо да се разгледа по-подробно всеки елемент от аргумента. Оценката на Надзорния орган се основава на информацията, предоставена от норвежките органи, и друга публично достъпна информация.

(74)

По-нататък във всички изчисления в анализа се използват номинални стойности (28).

(75)

За петте водноелектрически централи, посочени в прегледа Pareto, продажните цени за KWh производствена мощност са били в диапазона 1,66—1,74 NOK. В доклад, издаден от икономическата консултантска фирма Econ Pöyry, в който се анализират продажбите на електроцентрали между 1996 и 2005 г., средната стойност на сделките за 2000 г. изглежда е малко по-висока, като се изчислява на приблизително 1,85 NOK. Съгласно този доклад същата приблизителна цена е била получена и през 1999 г. В съответствие с това ценовият диапазон за съпоставяне изглежда е малко по-висок от този в прегледа Pareto. Тъй като в доклада на ECON се посочва по-висока средна стойност на сделките в сравнение с прегледа Pareto, в по-нататъшния анализ Надзорният орган ще използва диапазона 1,70—1,80 NOK.

(76)

Вторият фактор, който следва да се проучи, е как да се коригират ценовите равнища от окончателната продажба до продажба за ограничен срок от 50,5 години. Норвежките органи твърдят, че подходящият корекционен коефициент е 10—15 % въз основа на ставка на капитализация в размер на 4 %. Надзорният орган счита, че изборът на ставка на капитализация е тясно свързан с избора на сконтова ставка в модела за ННС. Номиналната сконтова ставка след данъчно облагане, която е използвана в доклада на DT, е 6,8 %, докато в доклада на AA тя е 7 %. Освен това се отбелязва, че NVE е използвала ставка в размер на 6,5 % при оценката на нови проекти за водноелектрически централи (29). При модела за определяне на цената въз основа на себестойността ставката е 6 % (30). Въз основа на горепосоченото Надзорният орган счита, че подходящата сконтова ставка и съответно подходящата ставка на капитализация, която следва да се прилага при сравнение на окончателна продажба с продажба за ограничено време, е в диапазона 6—7 % в номинално изражение след данъчно облагане. Въз основа на това подходящата корекция на стойността от окончателна продажба до продажба за 50,5 години не е 10—15 %, както твърдят норвежките органи, а по-скоро 4—5 %.

(77)

Третият фактор, който следва да се проучи, е очакваната бъдеща пазарна цена на електроенергията. Както бе обяснено по-горе, да се прогнозират бъдещите цени на електроенергия за 50 или повече години е изключително трудна задача. В докладите за оценка, описани по-горе, и по-специално в докладите на AA и DT, пазарната цена на електроенергията се очаква да се увеличава стабилно за период от 10—20 години, след което се очаква цените да останат постоянни в реално изражение (т.e. да се увеличават единствено с процента на очакваната инфлация) (31). Това предполага, че в онзи момент на пазара е съществувал консенсус, че бъдещите цени на електроенергия в дългосрочен план ще останат постоянни в реално изражение и няма да продължат да се увеличават (32). Надзорният орган приема, че тази несигурност относно бъдещите цени на електроенергията е била налице за всички участници на пазара, също така за купувачите и за продавачите на електроцентрали в периода, в който е извършена продажбата на правото на концесионна електроенергия. Така че няма причина да се приеме, че различните пазарни участници биха имали достъп до различаваща се в значителна степен информация относно очаквания за цените на пазара.