6.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/1

(1)

Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“), член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и член 14 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) утвърждават правото на справедлив съдебен процес. Член 48, параграф 2 от Хартата гарантира зачитането на правата на защитата.

(2)

Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Съгласно заключенията на председателството на Европейския съвет, проведен в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г., и по-специално точка 33 от тях, принципът на взаимно признаване на присъдите и другите актове на съдебните органи следва да се превърне в крайъгълен камък на съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси в рамките на Съюза, тъй като засиленото взаимно признаване и необходимото сближаване на законодателството биха улеснили сътрудничеството между компетентните органи и съдебната защита на индивидуалните права.

(3)

Съгласно член 82, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) „съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Съюза се основава на принципа на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения …“

(4)

Прилагането на принципа на взаимно признаване на актовете по наказателни дела предполага, че държавите членки имат взаимно доверие в системите си за наказателно правосъдие. Обхватът на взаимното признаване зависи в голяма степен от редица фактори, които включват механизми за защита на правата на заподозрените или обвиняемите, и общи минимални стандарти, необходими за улесняване прилагането на принципа на взаимно признаване.

(5)

Въпреки че държавите членки са страни по ЕКПЧ и МПГПП, опитът показа, че този факт сам по себе си невинаги осигурява достатъчна степен на доверие в системите за наказателно правосъдие на други държави членки.

(6)

Взаимното признаване на актове по наказателни дела може да бъде ефективно само в условията на доверие, при което не само съдебните органи, но и участниците в наказателния процес считат актовете на съдебните органи на други държави членки за равностойни на техните собствени, което предполага доверие не само в подходящия характер на правилата на другите държави членки, но и в правилното им прилагане. Укрепването на взаимното доверие изисква подробни правила за защитата на процесуалните права и гаранциите, произтичащи от Хартата, ЕКПЧ и МПГПП. То налага също така минималните стандарти, определени в Хартата и ЕКПЧ, да бъдат доразвити в рамките на Съюза чрез настоящата директива и други мерки.

(7)

Член 82, параграф 2 ДФЕС предвижда установяването на минимални правила, приложими в държавите членки, за да се улесни взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, както и полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси с трансгранично измерение. В същият член „правата на лицата в наказателното производство“ са посочени като една от областите, в които могат да се установят минимални правила.

(8)

Общите минимални правила следва да доведат до повишаване на доверието в системите за наказателно правосъдие на всички държави членки, което от своя страна следва да доведе до по-ефикасно съдебно сътрудничество в условията на взаимно доверие и до утвърждаването на култура на основните права в Съюза. Тези минимални общи правила следва да премахнат и пречките пред свободното движение на граждани на територията на държавите членки. Такива общи минимални правила следва да бъдат установени във връзка с правото на достъп до адвокат в наказателното производство, правото на уведомяване на трето лице при задържане, както и правото на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане.

(9)

На 30 ноември 2009 г. Съветът прие Резолюция относно пътната карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство (наричана по-долу „пътната карта“) (3). Като се възприема поетапен подход, в пътната карта се призовава за приемане на мерки относно правото на ползване на писмен и устен превод (мярка А), информацията за правата и за обвинението (мярка Б), правото на правни съвети и правна помощ (мярка В), правото на контакти с роднини, работодатели и консулски служби (мярка Г), както и специални гаранции за заподозрени или обвиняеми, които са в уязвимо положение (мярка Д). В пътната карта се подчертава, че редът на правата е само примерен, което предполага, че този ред може да бъде променен в съответствие с приоритетите. Пътната карта е предназначена да действа като единно цяло — ползите от нея ще се почувстват напълно само когато се приложат всичките ѝ части.

(10)

На 11 декември 2009 г. Европейският съвет изрази задоволство от пътната карта и я включи в Стокхолмската програма — Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите (4) (точка 2.4). Европейският съвет подчерта неизчерпателния характер на пътната карта, като прикани Комисията да разгледа допълнителни елементи на минималните процесуални права на заподозрените и обвиняемите, както и да направи оценка на необходимостта от разглеждане на други въпроси, като например презумпцията за невиновност, за да се насърчи по-доброто сътрудничество в тази област.

(11)

Досега са приети две от мерките по пътната карта, а именно Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (5) и Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство (6).

(12)

С настоящата директива се установяват минимални правила относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по изпълнение на европейска заповед за арест съгласно Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (7) (наричано по-долу „производство по европейска заповед за арест“) и правото да бъде уведомено трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане. По този начин настоящата директива спомага за прилагането на Хартата, и по-специално на членове 4, 6, 7, 47 и 48 от нея, като се основава на членове 3, 5, 6 и 8 ЕКПЧ, съгласно тълкуването на Европейския съд по правата на човека, който в своята съдебна практика редовно определя стандарта по отношение на правото на достъп до адвокат. В тази съдебна практика се предвижда, наред с другото, че за справедливостта на производството се изисква заподозреният или обвиняемият да могат да получат всички услуги, които са конкретно свързани с правната помощ. Във връзка с това адвокатът на заподозрян или обвиняем следва да може да осигури без ограничения основните аспекти на защитата.

(13)

Без да се засягат задълженията на държавите членки по ЕКПЧ за гарантиране на правото на справедлив съдебен процес, производства за леки нарушения, извършени в затвора, и производства за нарушения, извършени във военна обстановка, които се разглеждат от командващ офицер, не следва да се считат за наказателни производства за целите на настоящата директива.

(14)

Настоящата директива следва да се изпълнява, като се отчитат разпоредбите на Директива 2012/13/ЕС, която изисква на заподозрените или обвиняемите своевременно да се предоставя информация за правото на достъп до адвокат, както и на заподозрени или обвиняеми, които са арестувани или задържани, своевременно да се предоставя писмена декларация за правата, съдържаща информация за правото на достъп до адвокат.

(15)

Понятието „адвокат“ в настоящата директива се отнася за всяко лице, което в съответствие с националното право притежава квалификация и има право, включително вследствие признаване от оправомощен орган, да предоставя правни съвети и помощ на заподозрени или обвиняеми.

(16)

В някои държави членки орган, различен от компетентния съд по наказателни дела, е компетентен да налага санкции, различни от задържане, за относително леки нарушения. Такъв е случаят например при често срещаните пътнотранспортни нарушения, които могат да бъдат констатирани при пътна проверка. В подобни случаи би било неразумно да се изисква компетентните органи да гарантират всички права съгласно настоящата директива. Когато правото на държава членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване или друга възможност за отнасяне на делото до съд, компетентен по наказателни дела, в такива случаи настоящата директива следва да се прилага единствено за производството пред съда вследствие на това обжалване или отнасяне.

(17)

В някои държави членки леки нарушения, по-специално леки пътнотранспортни нарушения, леки нарушения на общински нормативни актове от общ характер и леки нарушения на обществения ред, се считат за престъпления. В такива случаи би било неразумно да се изисква компетентните органи да гарантират всички права съгласно настоящата директива. Когато правото на държава членка предвижда, че за леки нарушения не може да бъде налагана санкция задържане, настоящата директива следва да се прилага единствено за производството пред съд, компетентен по наказателни дела.

(18)

Приложното поле на настоящата директива по отношение на някои леки нарушения не следва да засяга задълженията на държавите членки по ЕКПЧ да гарантират правото на справедлив съдебен процес, включително предоставянето на правна помощ от адвокат.

(19)

Държавите членки следва да гарантират, че заподозрените или обвиняемите без неоправдано забавяне получават достъп до адвокат в съответствие с настоящата директива. Във всеки случай на заподозрените или обвиняемите следва да се предостави достъп до адвокат по време на наказателното производство пред съд, ако тези лица не са се отказали от това право.

(20)

За целите на настоящата директива разпитът не включва предварителния разпит, провеждан от полицията или от друг правоохранителен орган, чиято цел е да се установи самоличността на съответното лице, да се направи проверка за притежаване на оръжия или във връзка с други подобни въпроси, свързани с безопасността, или да се прецени дали да бъде започнато разследване, например при пътна проверка или при извършвани на случаен принцип редовни проверки, когато все още не е установен заподозрян или обвиняем.

(21)

Когато лице, което не е заподозрян или обвиняем, например свидетел, се превръща в заподозрян или обвиняем, то следва да бъде защитено срещу това да дава показания срещу себе си и следва да има право да запази мълчание, както се потвърждава от практиката на Европейския съд по правата на човека. Ето защо в настоящата директива изрично се посочва случая от практиката, когато такова лице се превръща в заподозрян или обвиняем по време на разпит от полицията или от друг правоохранителен орган в рамките на наказателното производство. Когато в хода на такъв разпит лице, което не е заподозрян или обвиняем, се превръща в заподозрян или обвиняем, разпитът следва да бъде прекратен незабавно. Разпитът следва да може да бъде продължен обаче, ако съответното лице бъде уведомено за това, че е заподозрян или обвиняем, и има възможност да упражни напълно правата си, предвидени в настоящата директива.

(22)

Заподозрените или обвиняемите следва да имат право да се срещат насаме с представляващия ги адвокат. Държавите членки могат да предвидят условията и реда относно продължителността и честотата на срещите, като се отчитат обстоятелствата на производството, по-специално сложността на случая и приложимите процесуални стъпки. Държавите членки следва също така да могат да предвидят условията и реда за осигуряване на безопасността и сигурността, по-специално на адвоката и заподозрения или обвиняемия, на мястото на провеждане на срещата. Тези условия и ред не следва да засягат ефективното упражняване или същността на правото на заподозрения или обвиняемия да се среща с адвоката си.

(23)

Заподозрените или обвиняемите следва да имат право на осъществяване на връзка с адвоката, който ги представлява. Връзката следва да може да се осъществява на всеки етап, включително преди упражняването на правото на среща с адвоката. Държавите членки следва да могат да определят условията и реда относно продължителността, честотата и средствата за осъществяването на такава връзка, включително относно използването на видеоконферентна връзка и други съобщителни технологии за осъществяване на връзка. Тези условия и ред не следва да засягат ефективното упражняване или същността на правото на заподозрения или обвиняемия на осъществяване на връзка с адвоката му.

(24)

По отношение на някои леки нарушения настоящата директива не следва да бъде пречка за държавите членки да организират упражняването на правото на заподозрените или обвиняемите на достъп до адвокат по телефона. Такова ограничаване на правото обаче следва да бъде прилагано само в случаи, когато заподозреният или обвиняемият няма да бъде разпитван от полицията или от друг правоохранителен орган.

(25)

Държавите членки следва да гарантират, че заподозрените или обвиняемите имат право адвокатът им да присъства и ефективно да участва по време на разпитите на тези лица от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган, включително по време на съдебните заседания. Това участие следва да се осъществява в съответствие с процедурите по националното право, които уреждат участието на адвокат по време на разпита на заподозрян или обвиняем от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган, включително по време на съдебни заседания, при условие че тези процедури не засягат ефективното упражняване и същността на съответните права. По време на разпита на заподозрения или обвиняемия, провеждан от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган, или на съдебно заседание адвокатът има право, наред с другото, в съответствие с тези процедури, да задава въпроси, да иска разяснения и да прави изявления, които следва да се протоколират в съответствие с националното право.

(26)

Заподозрените или обвиняемите имат право техният адвокат да присъства при провеждането на следствени действия или действия за събиране на доказателства, доколкото те са предвидени в съответното национално право и доколкото заподозрените или обвиняемите са длъжни да присъстват при провеждането на такива действия или им е разрешено да присъстват при провеждането им. Подобни действия следва да включват най-малко разпознаване, при което заподозреният или обвиняемият са сред други лица с цел да бъдат разпознати от пострадало лице или свидетел; очна ставка, при която заподозрения или обвиняемият биват събрани с един или повече от свидетелите или пострадалите лица, когато има противоречие между тях по важни факти или въпроси, и възстановка на местопрестъплението в присъствието на заподозрения или на обвиняемия с цел да се разберат по-добре начинът и обстоятелствата, при които е извършено престъплението, и да може да се зададат конкретни въпроси на заподозрения или обвиняемия. Държавите членки могат да предвидят условията и реда за присъствието на адвокат при провеждането на следствени действия или действия за събиране на доказателства. Тези условия и ред не следва да засягат ефективното упражняване и същността на съответните права. Когато адвокатът присъства при провеждането на следствени действия или действия за събиране на доказателства, това следва да бъде отбелязано, като се използва процедурата за протоколиране в съответствие с правото на съответната държава членка.

(27)

Държавите членки следва да се стремят да предоставят достъп до обща информация, например на страница в интернет или чрез брошури в полицейските управления, с цел да улеснят заподозрените или обвиняемите в намирането на адвокат. При все това не е необходимо държавите членки чрез активни действия да осигуряват защита от адвокат на заподозрените или обвиняемите, които не са задържани, ако те не са се погрижили сами да получат защита от адвокат. Заподозреният или обвиняемият следва да може свободно да се свързва, да се консултира и да получава помощ от адвокат.

(28)

В случай на задържане на заподозрени или обвиняеми държавите членки следва да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че тези лица са в състояние ефективно да упражнят правото си на достъп до адвокат, включително като осигурят адвокатска защита, когато съответното лице няма такава, освен ако лицето не се е отказало от това право. Тези мерки може да включват, наред с другото, компетентните органи да осигуряват адвокатска защита въз основа на списък с адвокати, от който заподозреният или обвиняемият може да избира. Тези мерки може да включват и мерките за правна помощ, ако е приложимо.

(29)

Условията на задържане на заподозрените или обвиняемите следва изцяло да съответстват на стандартите, установени в ЕКПЧ, Хартата и съдебната практика на Съда на Европейския съюз (наричан по-долу „Съдът на ЕС“) и Европейския съд по правата на човека. При оказване на помощ по настоящата директива на заподозрян или обвиняем, който е задържан, съответният адвокат следва да има право да задава въпроси на компетентните органи относно условията на задържане.

(30)

В случай на географска отдалеченост на заподозрения или обвиняемия, например в отвъдморски територии, или ако държава членка води или участва във военни операции извън своята територия, на държавите членки се разрешава временна дерогация от правото на заподозрения или обвиняемия да получи без неоправдано забавяне достъп до адвокат след задържането. При такава временна дерогация компетентните органи не следва да могат да разпитват съответното лице или да провеждат следствени действия или действия по събиране на доказателства, предвидени в настоящата директива. Когато поради географската отдалеченост на заподозрения или обвиняемия не е възможно да се осигури незабавен достъп до адвокат, държавите членки следва да предвидят възможност за осъществяване на връзка по телефон или чрез видеоконферентна връзка, освен ако това не е невъзможно.

(31)

На държавите членки следва да се разрешава временна дерогация от правото на достъп до адвокат в досъдебното производство при извънредни обстоятелства, когато е необходимо да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице. При временна дерогация на това основание компетентните органи могат да разпитват заподозрените или обвиняемите в отсъствието на адвокат, при условие че те са уведомени за правото си да запазят мълчание и че могат да упражняват това право, както и че този разпит не накърнява правата на защитата, включително правото на лицето да не дава показания срещу себе си. Може да се провеждат разпити единствено с цел и доколкото е необходимо за получаване на информация, която е от съществено значение за предотвратяване настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице. Всяка злоупотреба с тази дерогация по принцип би накърнила необратимо правата на защитата.

(32)

На държавите членки следва да се разреши временна дерогация от правото на достъп до адвокат в досъдебното производство, когато има неотложна необходимост от предприемане на незабавни действия от страна на разследващите органи, за да се предотврати сериозно възпрепятстване на наказателно производство, по-специално да се предотврати унищожаването или подправянето на съществени доказателства или оказването на влияние върху свидетели. При временна дерогация на това основание компетентните органи могат да разпитват заподозрените или обвиняемите в отсъствието на адвокат, при условие че те са уведомени за правото си да запазят мълчание и че могат да упражняват това право, както и че този разпит не накърнява правата на защитата, включително правото на лицето да не дава показания срещу себе си. Може да се провеждат разпити единствено с цел и доколкото е необходимо за получаване на информация, която е от съществено значение за предотвратяването на сериозно възпрепятстване на наказателно производство. Всяка злоупотреба с тази дерогация по принцип би накърнила необратимо правата на защитата.

(33)

Поверителността на комуникацията между заподозрените или обвиняемите и техния адвокат е от ключово значение за осигуряване на ефективното упражняване на правата на защитата и е съществен елемент от правото на справедлив съдебен процес. Ето защо държавите членки следва да спазват поверителността на срещите и другите форми на комуникация между адвоката и заподозрения или обвиняемия при упражняването на правото на достъп до адвокат, предвидено в настоящата директива, без да се допускат дерогации. Настоящата директива не засяга процедурите, които уреждат ситуации, при които въз основа на обективни фактически обстоятелства се предполага, че съответният адвокат е замесен в престъпление заедно със заподозрения или обвиняемия. Престъпна дейност от страна на адвоката не следва да се разглежда като законна помощ за заподозрени или обвиняеми по настоящата директива. Задължението да се зачита поверителността означава не само, че държавите членки следва да се въздържат да се намесват или да имат достъп до тази комуникация, но и че когато заподозрените или обвиняемите са задържани или се намират в контролирано от държавата място, държавите членки следва да гарантират, че условията и редът за комуникация осигуряват и запазват поверителността. Това не засяга механизмите, въведени в местата за задържане, за да се избегне изпращането на забранени изделия на задържаните лица, например проверка на кореспонденцията, при условие че тези механизми не позволяват на компетентните органи да четат съобщенията между заподозрените или обвиняемите и техния адвокат. Настоящата директива не засяга и процедурите в националното право, съгласно които препращането на кореспонденция може да бъде отказано, ако изпращащият не се съгласи кореспонденцията да бъде изпратена първо до компетентен съд.

(34)

Настоящата директива следва да не възпрепятства възможността за временно нарушаване на принципа на поверителност при провеждането на законна операция по наблюдение от страна на компетентните органи. Настоящата директива следва да не засяга също така работата, например на националните разузнавателни служби, по опазване на националната сигурност в съответствие с член 4, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) или която попада в приложното поле на член 72 ДФЕС, съгласно който дял V „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие“ не трябва да засяга изпълнението на задълженията на държавите членки по поддържането на обществения ред и опазването на вътрешната сигурност.

(35)

Заподозрените или обвиняемите, които са задържани, следва да имат право най-малко едно посочено от тях лице, например роднина или работодател, да бъде уведомено без неоправдано забавяне за задържането, при условие че това не засяга нормалния ход на наказателното производство срещу тези лица или на друго наказателно производство. Държавите членки могат да предвидят условията и реда във връзка с прилагането на това право. Тези условия и ред не следва да засягат ефективното упражняване и същността на това право. В ограничени случаи на изключителни обстоятелства обаче следва да се предвиди възможност за временна дерогация от това право, когато във връзка с конкретните обстоятелства по делото това е обосновано от наложителна причина по смисъла на настоящата директива. Когато компетентните органи предвиждат такава временна дерогация по отношение на конкретно трето лице, те следва първо да преценят дали друго трето лице, посочено от заподозрения или обвиняемия, би могло да бъде уведомено за задържането му.

(36)

Докато са задържани, заподозрените или обвиняемите следва да имат право без неоправдано забавяне да осъществят връзка с най-малко едно посочено от тях трето лице, например роднина. Държавите членки могат да ограничат или отложат упражняването на това право с оглед на императивни изисквания или пропорционални оперативни изисквания. Такива изисквания биха могли да включват наред с другото необходимостта да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице, необходимостта да се предотврати нарушение в наказателно производство, необходимостта да се предотврати престъпление, необходимостта от изчакване на съдебно заседание и необходимостта да се защитят пострадалите от престъпление. Когато компетентните органи предвиждат да ограничат или отложат упражняването на правото на осъществяване на връзка по отношение на конкретно трето лице, те следва първо да преценят дали заподозреният или обвиняемият биха могли да осъществят връзка с друго посочено от тях трето лице. Държавите членки могат да определят условията и реда относно времето, средствата, продължителността и честотата на връзката с трети лица, като отчитат необходимостта от поддържане на реда, безопасността и сигурността на мястото на задържане на лицето.

(37)

Правото на заподозрените и на обвиняемите, които са задържани, да получат консулска помощ е установено в член 36 от Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г., който предоставя на държавите право на достъп до техните граждани. Настоящата директива предоставя съответното право на заподозрените или обвиняемите, които са задържани, ако те желаят това. Консулската закрила може да се предоставя от дипломатически органи, когато тези органи действат в качеството на консулски органи.

(38)

Държавите членки следва ясно да определят в националното си право основанията и критериите за всяка временна дерогация от правата, предоставени по настоящата директива, и следва да използват тези временни дерогации в ограничен брой случаи. Всякакви такива временни дерогации следва да са пропорционални, строго ограничени във времето, да не се основават изключително на вида или тежестта на предполагаемото престъпление и да не засягат справедливостта на производството като цяло. Държавите членки следва да гарантират, че при разрешаване на временна дерогация съгласно настоящата директива от съдебен орган, различен от съдия или съд, актът за разрешаването на временната дерогация подлежи на съдебен контрол, поне по време на съдебната фаза.

(39)

Заподозрените или обвиняемите следва да могат да се откажат от право, предоставено съгласно настоящата директива, ако им е предоставена информация относно съдържанието на съответното право и възможните последици от отказа от него. При предоставянето на такава информация следва да се вземе предвид конкретното състояние на заподозрените или обвиняемите, включително възрастта им и психическото и физическото им състояние.

(40)

Отказът и обстоятелствата, при които е бил направен, следва да бъдат отбелязани посредством процедурата за протоколиране в съответствие с правото на съответната държава членка. Това следва да не води до никакви допълнителни задължения за държавите членки да въвеждат нови механизми или до каквато и да било допълнителна административна тежест.

(41)

Когато заподозреният или обвиняемият реши да оттегли отказа в съответствие с настоящата директива, това не следва да налага повторното провеждане на разпитите или на процесуалните действия, извършени във времето, през което е имало отказ от правото.

(42)

Лицата, за които е издадена европейска заповед за арест (наричани по-долу „издирваните лица“), следва да имат право на достъп до адвокат в изпълняващата държава членка, за да имат възможност да упражнят правата си ефективно в съответствие с Рамково решение 2002/584/ПВР. Когато адвокатът участва в изслушване на издирвано лице, провеждано от изпълняващия съдебен орган, адвокатът има право, наред с останалото, в съответствие с предвидените в националното право процедури да задава въпроси, да иска разяснения и да прави изявления. Обстоятелството, че адвокатът е участвал в изслушването следва да се отбележи, като се използва процедурата за протоколиране в съответствие с правото на съответната държава членка.

(43)

Издирваните лица следва да имат право да се срещат насаме с адвоката, който ги представлява в изпълняващата държава членка. Държавите членки могат да определят условията и реда относно продължителността и честотата на тези срещи, като се отчитат конкретните обстоятелства по делото. Държавите членки следва да могат също така да предвидят условията и реда за осигуряване на безопасността и сигурността, по-специално на адвоката и на издирваното лице на мястото, където се провежда срещата между тях. Тези условия и ред не следва да засягат ефективното упражняване и същността на правото на издирваните лица да се срещат с адвоката си.

(44)

Издирваните лица следва да имат право да осъществят връзка с адвоката, който ги представлява в изпълняващата държава членка. Връзката следва да може да се осъществява на всеки етап, включително преди упражняването на правото на среща с адвоката. Държавите членки следва да могат да определят условията и реда относно продължителността, честотата и средствата за осъществяването на такава връзка между издирваното лице и неговия адвокат, включително относно използването на видеоконферентна връзка и други съобщителни технологии за осъществяване на връзка. Тези условия и ред не следва да засягат ефективното упражняване и същността на правото на издирваните лица на осъществяване на връзка с адвоката им.

(45)

Изпълняващата държава членка следва да определи необходимите условия и ред, за да може издирваните лица да са в състояние да упражнят ефективно правото си на достъп до адвокат в изпълняващата държава членка, включително като осигурят адвокатска защита, когато издирваните лица нямат такава, освен ако те не са се отказали от това право. Тези условия и ред — включително мерките за правна помощ, когато това е приложимо — следва да се уреждат от националното право. Те могат да включват, наред с другото, компетентните органи да осигуряват адвокатска защита въз основа на списък с адвокати, от който издирваните лица могат да избират.

(46)

След като бъде уведомен, че издирваното лице желае да му бъде назначен адвокат в издаващата държава членка, компетентният орган на тази държава членка следва да предостави на издирваното лице без неоправдано забавяне информация, която да го улесни в назначаването на адвокат в тази държава членка. Тази информация може например да включва списък с действащи адвокати или името на дежурен адвокат в издаващата държава, който може да осигури информация и консултации по дела, свързани с европейска заповед за арест. Държавите членки могат да поискат от съответната адвокатска колегия да изготви такъв списък.

(47)

Процедурата по предаване е от решаващо значение за сътрудничеството по наказателноправни въпроси между държавите членки. От съществено значение за това сътрудничество е спазването на сроковете, предвидени в Рамково решение 2002/584/ПВР. Поради това, при все че издирваните лица следва да могат да упражняват в пълна степен правата си съгласно настоящата директива в производства по европейска заповед за арест, тези срокове следва да се спазват.

(48)

До приемането на законодателен акт на Съюза относно правната помощ държавите членки следва да прилагат националното си право по отношение на правната помощ, което следва да бъде съобразено с Хартата, ЕКПЧ и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.

(49)

В съответствие с принципа на ефективност на правото на Съюза държавите членки следва да въведат подходящи и ефективни средства за правна защита, за да защитят правата, предоставени на лицата с настоящата директива.

(50)

Държавите членки следва да гарантират, че при оценката на обясненията на заподозрените или обвиняемите или на доказателствата, придобити в нарушение на правото им на адвокат, или в случаите, в които е разрешена дерогация от това право в съответствие с настоящата директива, се зачитат правата на защита и справедливостта на производството. Във връзка с това следва да бъде взета предвид практиката на Европейския съд по правата на човека, според която правата на защита биха били по принцип необратимо накърнени, когато уличаващи обяснения, направени по време на полицейския разпит без достъп на лицето до адвокат, бъдат използвани за постановяване на осъдителна присъда. Това не следва да засяга използването на обясненията за други цели, позволени съгласно националното право, като например необходимостта от предприемане на неотложни следствени действия за предотвратяване извършването на други престъпления или настъпването на тежки неблагоприятни последици за някое лице, или цели, свързани с неотложната необходимост да се предотврати сериозно възпрепятстване на наказателното производство, когато достъпът до адвокат или забавянето на разследването биха засегнали необратимо текущи разследвания във връзка с тежко престъпление. Също така, това не следва да засяга националните правила или системи относно допустимостта на доказателствата и не следва да бъде пречка държавите членки да запазят система, при която всички съществуващи доказателства могат да бъдат представени пред съд или съдия, без да се провежда отделна или предварителна преценка на допустимостта на тези доказателства.

(51)

Задължението за полагане на грижа за заподозрени или обвиняеми, които са в потенциално слаба позиция, стои в основата на справедливото правораздаване. Следователно прокуратурата, правоохранителните и съдебните органи следва да улеснят ефективното упражняване на правата на тези лица, предвидени в настоящата директива, например като вземат предвид всяка евентуална слабост, която засяга способността им да упражняват правото си на достъп до адвокат и на уведомяване на трето лице при задържане, и като вземат подходящи мерки, за да гарантират тези права.

(52)

Настоящата директива потвърждава основните права и принципи, признати в Хартата, включително забраната на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение, правото на свобода и сигурност, зачитането на личния и семейния живот, правото на неприкосновеност на личността, правата на детето, интеграцията на хората с увреждания, правото на ефективни правни средства за защита и правото на справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност и правото на защита. Настоящата директива следва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

(53)

Държавите членки следва да гарантират, че разпоредбите на настоящата директива, когато те съответстват на гарантирани в ЕКПЧ права, се прилагат в съответствие с правата, предвидени в ЕКПЧ и доразвити от практиката на Европейския съд по правата на човека.

(54)

Настоящата директива установява минимални правила. Държавите членки могат да разширят правата, установени в настоящата директива, за да осигурят по-висока степен на защита. По-високата степен на защита не следва да представлява пречка пред взаимното признаване на съдебни актове, което настоящите минимални правила имат за цел да улеснят. Степента на защита никога не следва да пада под стандартите, определени в Хартата и в ЕКПЧ, съгласно тълкуването в практиката на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека.

(55)

С настоящата директива се утвърждават правата на децата и се вземат под внимание Насоките на Съвета на Европа за правосъдие, съобразено с правата на детето, по-специално разпоредбите им относно предоставянето на информация и консултации на деца. С настоящата директива се гарантира, че на заподозрените и обвиняемите, включително деца, се предоставя подходяща информация, така че да разберат последиците от отказа си от право по настоящата директива, както и изискването за доброволен и недвусмислен характер на подобен отказ. Когато заподозреният или обвиняемият е дете, носителят на родителски права следва да бъде уведомен при първа възможност след задържането на детето и следва да му бъдат съобщени основанията за задържането. Ако предоставянето на тази информация на носителя на родителски права противоречи на най-добрия интерес на детето, вместо него следва да бъде уведомен друг подходящ възрастен, например роднина. Това следва да не засяга разпоредбите на националното право, които изискват всички определени органи, институции или лица, по-специално тези, които са отговорни за закрилата или благоденствието на децата, да бъдат уведомени за задържането на дете. Освен при изключителни обстоятелства, държавите членки следва да се въздържат от ограничаване или отлагане на упражняването на правото на заподозрени или обвинени в престъпления деца, които са задържани, да осъществяват връзка с трети лица. Освен това, когато има отлагане, детето следва да не се държи в изолация и да има право да осъществи връзка например с институция или лице, отговорно за закрилата или благосъстоянието на децата.

(56)

Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. (8) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(57)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно установяването на общи минимални правила за правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и правото на уведомяване на трето лице относно задържането, както и правото на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане, не биха могли да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата на мярката могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(58)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, тези държави членки не участват в приемането на настоящата директива и не са обвързани от нея, нито от нейното прилагане.

(59)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане,

а)

за които правото на държава членка предвижда налагане на наказание от орган, различен от съд, компетентен по наказателни дела, и налагането на това наказание може да бъде обжалвано или отнесено пред такъв съд; или

б)

за които не може да бъде наложено наказание лишаване от свобода,

а)

преди да бъдат разпитани от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган;

б)

при извършването на следствено действие или на друго действие по събиране на доказателства от страна на разследващите или на други компетентни органи съгласно параграф 3, буква в);

в)

без неоправдано забавяне след задържането;

г)

когато са призовани да се явят пред съд, компетентен по наказателни дела — своевременно преди явяването им пред този съд.

а)

държавите членки гарантират, че заподозрените или обвиняемите имат правото да се срещат насаме и да осъществяват връзка с представляващия ги адвокат, включително преди разпита от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган;

б)

държавите членки гарантират, че заподозрените или обвиняемите имат право техният адвокат да присъства и да участва ефективно по време на разпитите им. Това участие се осъществява в съответствие с процедурите по националното право, при условие че тези процедури не засягат ефективното упражняване и същността на посоченото право. Когато адвокатът взема участие по време на разпит, обстоятелството, че е имало такова участие, се отбелязва, като се използват процедурите за протоколиране в съответствие с правото на съответната държава членка;

в)

държавите членки гарантират, че заподозрените или обвиняемите имат най-малко право техният адвокат да присъства на следните следствени действия или действия по събиране на доказателства, когато тези действия са предвидени в националното право и когато заподозреният или обвиняемият е длъжен или му е разрешено да присъства при извършването на съответното действие:

а)

при неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице;

б)

когато е наложително предприемането на незабавни действия от страна на разследващите органи, за да се предотврати сериозно възпрепятстване на наказателното производство.

а)

когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице;

б)

когато е налице неотложна необходимост да се предотврати ситуация, при която наказателното производство би могло да бъде сериозно възпрепятствано.

а)

е пропорционална и да не надхвърля необходимото;

б)

е строго ограничена във времето;

в)

не е основана изключително на вида или тежестта на предполагаемото престъпление; и

г)

не засяга справедливостта на производството като цяло.

а)

на заподозрения или обвиняемия е предоставена ясна и достатъчна устна или писмена информация на прост и разбираем език относно съдържанието на въпросното право и възможните последици на отказа от него; и

б)

отказът е направен доброволно и недвусмислено.

а)

право на достъп до адвокат в такъв момент и по такъв начин, че да се даде възможност на издирваните лица ефективно да упражнява правата си и във всички случаи — без неоправдано забавяне след задържането;

б)

право да се срещат и осъществяват връзка с адвоката, който ги представлява;

в)

право техният адвокат да присъства и— в съответствие с процедурите в националното право, да участва в изслушване на издирваното лице от изпълняващия съдебен орган. Когато адвокатът участва в изслушване, това се отбелязва, като се използва процедурата за протоколиране в съответствие с правото на съответната държава членка.

6.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/13

(1)

Съгласно член 33 от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) Комисията трябваше да докладва на Европейския парламент и Съвета за действието на посочената директива, включително за уместността от прекратяване на освобождаването на съществуващите дългови ценни книжа след 10-годишния срок, предвиден в член 30, параграф 4 от посочената директива, и за евентуалното влияние на действието на същата директива спрямо европейските финансови пазари.

(2)

На 27 май 2010 г. Комисията прие доклад за действието на Директива 2004/109/ЕО, в който се посочват областите, в които режимът, създаден по посочената директива, би могъл да бъде подобрен. По-специално докладът показва необходимостта да се предвиди опростяване на някои задължения на издателите с цел регулираните пазари да станат по-привлекателни за малки и средни издатели, които набират капитал в Съюза. Освен това се налага да се подобри ефективността на съществуващия режим за прозрачност, по-специално по отношение на оповестяването на собствеността в дружествата.

(3)

Освен това в съобщението си от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар. Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието. Заедно за нов тип икономически растеж“, Комисията констатира необходимостта от преглед на Директива 2004/109/ЕО с цел задълженията, приложими към малките и средните предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, да станат по-пропорционални, като същевременно се гарантира същото ниво на защита на инвеститорите.

(4)

Според доклада и съобщението на Комисията административната тежест, която произтича от задълженията, свързани с допускането за търгуване на регулиран пазар, следва да бъде намалена за малките и средните издатели, за да се подобри достъпът им до капитал. Задълженията да публикуват междинни отчети за управлението или тримесечни финансови отчети представляват значителна тежест за голям брой малки и средни издатели, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулирани пазари, без това да е необходимо за защитата на инвеститорите. С тези задължения се насърчава и стремежът към резултати в краткосрочен план и се възпират дългосрочните инвестиции. За да се насърчи устойчивото натрупване на стойност и дългосрочна инвестиционна стратегия, от съществено значение е да се намали натискът върху издателите в краткосрочен план и да се поощрят инвеститорите да възприемат по-дългосрочни перспективи. По тази причина следва да бъде премахнато изискването за публикуване на междинни отчети за управлението.

(5)

На държавите членки не следва да се позволява да налагат в националното си законодателство изискването за публикуване на периодична финансова информация на по-чести интервали от годишните финансови отчети и шестмесечните финансови отчети. Държавите членки обаче следва да могат въпреки това да изискват от издателите да публикуват допълнителна периодична финансова информация, ако подобно изискване не съставлява значителна финансова тежест и ако изискваната допълнителна информация е съразмерна спрямо факторите, които допринасят за вземането на инвестиционни решения. Настоящата директива не засяга допълнителната информация, която се изисква по секторното законодателство на Съюза, като държавите членки могат да изискват по-специално публикуването на допълнителна периодична финансова информация от финансовите институции. Освен това регулираният пазар може да изисква от издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на него, да публикуват допълнителна периодична финансова информация за всички или за някои от сегментите на този пазар.

(6)

За да се осигури допълнителна гъвкавост и по този начин да се намали административната тежест, срокът за публикуване на шестмесечните финансови отчети следва да бъде удължен до три месеца след края на отчетния период. Предвид удължаването на срока, в който издателите могат да публикуват своите шестмесечни финансови отчети, се очаква пазарните участници да отделят по-голямо внимание на отчетите на малките и средни издатели, като по този начин тези издатели ще станат по-видими.

(7)

За да се осигури по-голяма прозрачност на плащанията, извършвани към правителства, издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар и които развиват дейност в добивната промишленост или в дърводобива от девствени гори, следва ежегодно да оповестяват в отделен отчет плащанията към правителствата на държавите, в които извършват дейност. Отчетът следва да включва информация за видовете плащания, сходни с тези, които се оповестяват в съответствие с Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (EITI). С оповестяването на плащанията към правителства на гражданското общество и инвеститорите следва да се предостави информация, която да задължи правителствата на държавите, притежаващи природни богатства, да се отчитат за приходите от тяхната експлоатация. Инициативата допълва също така Плана за действие на Европейския съюз за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (EU FLEGT) и разпоредбите на Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (5), които изискват от търговците на изделия от дървен материал да извършват надлежна проверка с цел предотвратяване на вноса на незаконно добит дървен материал на пазара в Съюза. Държавите членки следва да гарантират, че членовете на отговорните органи на дадено предприятие, като действат в рамките на правомощията, които са им предоставени съгласно националното законодателство, отговарят за осигуряването на изготвянето на отчета за плащанията към правителства в съответствие с изискванията на настоящата директива, в рамките на своята осведоменост и способности. Подробните изисквания са определени в глава 10 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните счетоводни отчети, консолидираните счетоводни отчети и свързаните с тях отчети на определени видове предприятия (6).

(8)

От съображения за прозрачност и защита на инвеститорите държавите членки следва да изискват отчитането на плащанията към правителства да се подчинява на следните принципи съгласно глава 10 от Директива 2013/34/ЕС: същественост (не е необходимо всяко плащане, независимо дали е извършено като еднократно плащане или като поредица от свързани плащания, да бъде отразявано в отчета, ако размерът му не надвишава 100 000 EUR в рамките на финансова година); отчитане по правителства и по отделни проекти (плащанията към правителствата следва да се отчитат на база правителство и на база отделен проект); универсалност (да не се допускат никакви изключения — например за издатели, извършващи дейност в някои държави — които имат изкривяващо въздействие и позволяват на издателите да се възползват от по-малко строги изисквания за прозрачност); изчерпателност (да се отчитат всички свързани плащания към правителства в съответствие с глава 10 от Директива 2013/34/ЕС и съдържащите мотивите към нея съображения).

(9)

Иновациите във финансовата сфера доведоха до създаването на нови видове финансови инструменти, с които се създават експозиции на инвеститорите към дружества, за които не са предвидени правила за оповестяване в Директива 2004/109/ЕО. Такива инструменти биха могли да бъдат използвани за тайно придобиване на акции в дружества, което може да доведе до пазарни злоупотреби и да създаде невярна и подвеждаща представа за икономическата собственост на дружества, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар. За да се гарантира, че издателите и инвеститорите са добре запознати със структурата на собствеността в дружествата, определението за финансови инструменти в посочената директива следва да обхваща всички инструменти с икономически ефект, сходен с притежаването на акции и на права за придобиването им.

(10)

Финансови инструменти с икономически ефект, сходен с притежаването на акции и на права за придобиването им, които предвиждат паричен сетълмент, следва да се изчисляват на основа, коригирана спрямо коефициента „делта“, като се умножи номиналната стойност на базовите акции по делтата на инструмента. Коефициентът „делта“ посочва до каква степен би се променила теоретичната стойност на финансовия инструмент в случай на промяна в цената на базовия инструмент и дава точна представа за експозицията на притежателя към базовия инструмент. Целта на този подход е да се гарантира възможно най-голяма точност на информацията относно всички права на глас на разположение на инвеститора.

(11)

Освен това, за да се осигури достатъчна прозрачност по отношение на големите притежания, когато притежател на финансови инструменти упражнява правото си на придобиване на акции и общата сума на правата на глас, свързани с базовите акции, надвишава прага за нотифициране, без да се засяга общият процент притежавани участия, за които вече е подадена нотификация, в новата нотификация следва да се оповести промяната в характера на притежаваните участия.

(12)

Хармонизирането на режима на нотифициране за притежавани големи части от правата на глас, и по-конкретно по отношение на сумирането на участията в акции и участията във финансови инструменти, следва да повиши правната сигурност, да подобри прозрачността и да намали административната тежест за трансграничните инвеститори. Ето защо на държавите членки не следва да се позволява да приемат правила, по-строги от предвидените в Директива 2004/109/ЕО, по отношение на изчисляването на праговете за нотифициране, сумирането на притежаваните права на глас, свързани с акции, и притежаваните права на глас, свързани с финансови инструменти, както и изключението от изискванията за нотифициране. При все това, предвид съществуващите различия в концентрацията на собственост в Съюза и различията в дружественото право в Съюза, водещи до различия между общия брой акции и общия брой права на глас за някои издатели, държавите членки следва да продължат да имат възможността да определят както по-ниски, така и допълнителни прагове за нотифициране за притежавани права на глас и да изискват еквивалентни нотификации във връзка с прагове, основани на капиталови участия. Освен това държавите членки следва да продължат да разполагат с възможността да определят задължения, по-строги от предвидените в Директива 2004/109/ЕО, по отношение на съдържанието (например оповестяване на намеренията на акционерите), процедурата и сроковете за нотифициране, както и да могат да изискват допълнителна информация по отношение на големите притежания, която не е предвидена в Директива 2004/109/ЕО. По-специално, държавите членки следва също така да могат да продължат да прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети във връзка с предложения за поглъщане, сделки за сливане и други сделки, засягащи собствеността или контрола върху дружествата, върху които се упражнява надзор от страна на органите, определени от държавите членки съгласно член 4 от Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане (7), които налагат изисквания за оповестяване, по-строги от предвидените в Директива 2004/109/ЕО.

(13)

Последователното хармонизиране на режима за нотифициране за големи притежания и подходящите равнища на прозрачност следва да се гарантират посредством технически стандарти. Би било ефикасно и подходящо на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (8), да се възложи да разработи с цел представянето им на Комисията проекти на регулаторни технически стандарти, които не предполагат избори, свързани с провежданата политика. Комисията следва да приеме регулаторните технически стандарти, разработени от ЕОЦКП за уточняване на условията за прилагане на съществуващите изключения от изискванията за нотифициране за притежавани големи части от правата на глас. ЕОЦКП следва да използва експертния си опит, за да определи случаите, в които се допускат изключения, като отчита възможните случаи на злоупотреба и заобикаляне на изискванията за нотифициране.

(14)

С цел да се отчете техническото развитие на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) по отношение на определянето на съдържанието на нотификациите за големи притежания във финансови инструменти. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(15)

За улесняване на трансграничните инвестиции инвеститорите следва да разполагат с безпрепятствен достъп до регулирана информация за всички дружества, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в Съюза. Сегашната мрежа от официално определени национални механизми за централно съхранение на регулирана информация обаче не дава възможност за лесно търсене на такава информация в целия Съюз. С цел да се гарантира трансграничният достъп до информация и да се отчете техническото развитие в областта на финансовите пазари и в комуникационните технологии на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС за определяне на минимални стандарти във връзка с разпространяването на регулирана информация, достъпа до регулирана информация на равнището на Съюза, както и механизмите за централно съхранение на регулирана информация. На Комисията следва също така да бъде предоставено правомощието със съдействието на ЕОЦКП да предприема мерки за подобряване на работата на мрежата от официално определени национални механизми за съхранение, както и да разработи технически критерии за достъп до регулирана информация на равнището на Съюза, по-специално по отношение на функционирането на централна точка за достъп за търсене на регулирана информация на равнището на Съюза. ЕОЦКП следва да разработи и управлява електронен портал, който да служи за европейска точка за електронен достъп (наричан по-долу „точката за достъп“).

(16)

За да се подобри спазването на изискванията на Директива 2004/109/ЕО, както и предвид съобщението на Комисията от 9 декември 2010 г., озаглавено „По-строги наказателни разпоредби за сектора на финансовите услуги “, правомощията за налагане на санкции следва да бъдат разширени и да отговарят на някои съществени изисквания по отношение на адресатите, критериите, които трябва да се отчитат при прилагането на административна санкция или мярка, ключовите правомощия за налагане на санкции и размерите на административните имуществени санкции. Такива правомощия за налагане на санкции следва да има най-малкото в случай на нарушение на ключови разпоредби на Директива 2004/109/ЕО. Държавите членки следва да могат да ги упражняват и при други обстоятелства. По-специално държавите членки следва да гарантират, че административните санкции и мерки, които могат да бъдат прилагани, включват възможността за налагане на имуществени санкции, чийто размер е достатъчно висок, за да осигури възпиращ ефект. При нарушения от страна на правни образувания държавите членки следва да могат да предвидят прилагането на санкции по отношение на членовете на административните, управителните или надзорните органи на съответното правно образувание или по отношение на други лица, от които може да се търси отговорност за тези нарушения при условията, определени в националното право. Държавите членки следва също така да могат да предвидят спиране или възможност за спиране на упражняването на правата на глас за притежатели на акции и финансови инструменти, които не спазват изискванията за нотифициране. Държавите членки следва да могат да предвидят спирането на упражняването на правата на глас да се прилага само за най-тежките нарушения. Директива 2004/109/ЕО следва да се отнася едновременно до административни санкции и мерки, така че да бъдат обхванати всички случаи на нарушение, независимо дали са квалифицирани като санкция или мярка по националното право, и следва да не засяга разпоредбите на правото на държавите членки относно наказателноправните санкции.

Държавите членки следва да могат да предвидят допълнителни санкции или мерки, както и по-високи размери на административните имуществени санкции от предвидените в Директива 2004/109/ЕО, като вземат предвид необходимостта от санкции с достатъчен възпиращ ефект за насърчаването на чисти и прозрачни пазари. Разпоредбите относно санкциите и разпоредбите относно публикуването на административните санкции не представляват прецедент за други разпоредби на законодателството на Съюза, по-специално за по-тежки регулаторни нарушения.

(17)

За да се гарантира, че решенията, с които се налага административна мярка или санкция, имат възпиращ ефект по отношение на широката общественост, те обикновено следва да се публикуват. Публикуването на решенията е и важно средство за информиране на пазарните участници относно типа поведение, което се счита за нарушение на Директива 2004/109/ЕО, както и за насърчаване на добро поведение в по-широк смисъл сред пазарните участници. Ако обаче публикуването на решение може сериозно да застраши стабилността на финансовата система или текущо официално разследване или, доколкото може да се прецени, би причинило несъразмерна и тежка вреда на участващите институции или лица, или когато при налагането на санкция на физическо лице след задължителна предварителна проверка на пропорционалността на публикуването на лични данни е станало ясно, че публикуването е непропорционално, компетентният орган следва да може да реши да отложи това публикуване или да публикува информацията на анонимна основа.

(18)

С цел се внесе яснота по отношение на третирането на ценните книжа, които не се котират на борсата и са обективирани с депозитарни разписки, допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за да се избегнат пропуски във връзка с прозрачността, определението за „издател“ следва да се уточни допълнително така, че да включва и издателите на ценни книжа, които не се котират на борсата и са обективирани с депозитарни разписки, допуснати за търгуване на регулиран пазар. Освен това е целесъобразно определението за „издател“ да се изменени с цел отчитане на факта, че в някои държави членки издателите на ценни книжа, допуснати за търгуване на регулиран пазар, могат да бъдат физически лица.

(19)

Съгласно Директива 2004/109/ЕО при издател от трета държава на дългови ценни книжа, чиято единична номинална стойност е по-малка от 1 000 EUR, или на акции, държавата членка по произход на издателя е държавата членка, посочена в член 2, параграф 1, буква м), подточка iii) от Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9). С цел поясняване и опростяване на определянето на държавата членка по произход на подобни издатели от трета държава, определението на това понятие следва да бъде изменено така, че да се предвиди държавата членка по произход да бъде държавата членка, избрана от издателя между държавите членки, в които неговите ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар.

(20)

Всички издатели, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в рамките на Съюза, следва да подлежат на надзор от компетентен орган на държава членка, за да се гарантира, че спазват задълженията си. Издатели, които съгласно Директива 2004/109/ЕО трябва да изберат своята държава членка по произход, но не са го направили, могат да избегнат надзора от компетентен орган в Съюза. Ето защо Директива 2004/109/ЕО следва да бъде изменена с цел да се определи държава членка по произход за издатели, които в рамките на тримесечен срок не са оповестили пред компетентните органи избора си на държава членка по произход. В такива случаи държавата членка по произход следва да бъде държавата членка, в която ценните книжа на издателя са допуснати за търгуване на регулиран пазар. Когато ценните книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар в повече от една държава членка, всички тези държави членки ще бъдат държави членки по произход, докато издателят не избере само една държава членка по произход и не я оповести. Това би насърчило тези издатели да изберат държава членка по произход и да оповестят избора си пред съответните компетентни органи, като междувременно компетентните органи вече няма да са лишени от необходимите правомощия за намеса, докато издателят не оповести избора си на държава членка по произход.

(21)

Съгласно Директива 2004/109/ЕО при издател на дългови ценни книжа, чиято единична номинална стойност е 1 000 EUR или повече, изборът на издателя за държава членка по произход е валиден три години. Когато обаче ценните книжа на издател вече не са допуснати за търгуване на регулирания пазар в държавата членка по произход на издателя, а продължават да са допуснати за търгуване в една или повече приемащи държави членки, то вече не съществува връзка между издателя и първоначално избраната от него държава членка по произход, когато това не е държавата членка, в която се намира седалището на издателя. Такъв издател следва да може преди изтичането на тригодишния срок да избере една от приемащите държави членки или държавата членка, в която се намира седалището му, за своя нова държава членка по произход. Същата възможност за избор на нова държава членка по произход ще се прилага и за издател от трета държава на дългови ценни книжа, чиято единична номинална стойност е по-малка от 1 000 EUR, или на акции, чиито ценни книжа вече не се допускат за търгуване на регулирания пазар в държавата членка по произход на издателя, но продължават да се допускат за търгуване в една или повече приемащи държави членки.

(22)

Следва да има съгласуваност между директиви 2004/109/ЕО и 2003/71/ЕО по отношение на определението за държава членка по произход. Във връзка с това, за да се гарантира упражняването на надзор от страна на най-подходящата държава членка, Директива 2003/71/ЕО следва да бъде изменена така, че да предвижда повече гъвкавост в случаи, при които ценните книжа на издател, регистриран в трета държава, вече не се допускат за търгуване на регулирания пазар в неговата държава членка по произход, а вместо това — в една или повече други държави членки.

(23)

Директива 2007/14/ЕО на Комисията (10) съдържа по-специално правила за нотифициране във връзка с избора от издателя на държава членка по произход. Тези правила следва да се включат в Директива 2004/109/ЕО. За да се гарантира, че компетентните органи на приемащата(ите) държава(и) членка и на държавата членка, в която се намира седалището на издателя, когато тази държава членка не е нито държава членка по произход, нито приемаща такава, са информирани за избора му на държава членка по произход, всички издатели следва да бъдат задължени да нотифицират компетентния орган на своята държава членка по произход, компетентните органи на всички приемащи държави членки и компетентния орган на държавата членка, в която се намира седалището им, когато тази държава е различна от държавата членка по произход, за избора си на държава членка по произход. Поради това правилата за нотифициране във връзка с избора на държава членка по произход следва да бъдат съответно изменени.

(24)

Изискването по Директива 2004/109/ЕО по отношение на оповестяването на информация за нова емисия на заем доведе до редица затруднения при въвеждането му на практика и прилагането му се смята за сложно. Освен това изискването се припокрива частично с изискванията, определени в Директива 2003/71/ЕО и в Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) (11), като не предоставя на пазара съществена допълнителна информация. Поради това и за да се намали ненужната административна тежест за издателите, това изискване следва да бъде отменено.

(25)

Изискването издателят да съобщава на компетентните органи на държавата членка по произход всяка промяна в учредителните си документи или в устава си съвпада с подобно изискване по Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (12) и може да предизвика объркване по отношение на ролята на компетентния орган. Поради това и за да се намали ненужната административна тежест за издателите, то следва да бъде отменено.

(26)

За издателите, инвеститорите и компетентните органи би било много полезно наличието на хармонизиран електронен формат за отчитане, тъй като това би улеснило отчитането и би допринесло за достъпността, анализа и съпоставимостта на годишните финансови отчети. Ето защо изготвянето на годишните финансови отчети в единен електронен формат за отчитане следва да бъде задължително, считано от 1 януари 2020 г., при условие че ЕОЦКП е провел анализ на разходите и ползите. ЕОЦКП следва да разработи проекти на технически регулаторни стандарти, които Комисията да приеме, за да се определи електронният формат за отчитане, като надлежно се вземат предвид настоящи и бъдещи технологични възможности, като например разширения език за бизнес отчетност (eXtensible Business Reporting Language — XBRL). При изготвянето на проектите на регулаторни технически стандарти ЕОЦКП следва да проведе открити обществени консултации с всички заинтересовани страни, да направи задълбочена оценка на възможното въздействие от приемането на различните технологични възможности, както и да проведе подходящи тестове в държавите членки, за които да докладва на Комисията при представянето на проектите на регулаторни технически стандарти. При разработването на проектите на регулаторни технически стандарти за форматите, които да се прилагат за банките и финансовите посредници и за застрахователните дружества, ЕОЦКП следва редовно и тясно да си сътрудничи с Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (13), и с Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (14), за да бъдат отчетени особените характеристики на тези сектори, като по този начин се осигури междусекторна съгласуваност на работата и се постигнат общи позиции. Европейският парламент и Съветът следва да могат да възразят срещу регулаторните технически стандарти съгласно член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1095/2010, като в такъв случай стандартите не следва да влизат в сила.

(27)

Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (15) и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (16) се прилагат в пълна степен при обработването на лични данни за целите на настоящата директива.

(28)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати от Хартата на Европейския съюз за основните права и залегнали в Договора, и трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

(29)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно хармонизиране на изискванията за прозрачност във връзка с информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно, поради нейния обхват или последици, може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(30)

В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията от 28 септември 2011 г. относно обяснителните документи (17) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране, един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните актове за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(31)

Директиви 2004/109/ЕО, 2003/71/ЕО и 2007/14/ЕО следва да бъдат съответно изменени,

1)

Член 2 се изменя, както следва:

2)

Член 3 се изменя, както следва:

3)

Член 4 се изменя, както следва:

4)

В член 5 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Издателят на акции или дългови ценни книжа обявява публично шестмесечния си финансов отчет, обхващащ първите шест месеца от финансовата година, във възможно най-кратък срок след края на съответния период, но не по-късно от три месеца след това. Издателят гарантира, че този шестмесечен финансов отчет остава на разположение на обществеността в продължение на най-малко десет години.“

5)

Член 6 се заменя със следното:

„Член 6

Отчет за плащанията към правителства

Държавите членки изискват от издателите, които развиват дейност в областта на добивната промишленост или дърводобива от девствени гори по смисъла на член 41, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните счетоводни отчети, консолидираните счетоводни отчети и свързаните с тях отчети на определени видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (20), да изготвят ежегодно в съответствие с глава 10 от посочената директива отчет за плащанията си към правителства. Отчетът се обявява публично не по-късно от шест месеца след края на всяка финансова година и остава на разположение на обществеността в продължение на най-малко десет години. Плащанията към правителства се отчитат на консолидирано равнище.

6)

Член 8 се изменя, както следва:

7)

Член 9 се изменя, както следва:

8)

В член 12, параграф 2 уводната част се заменя със следното:

„Нотифицирането на издателя се извършва бързо и не по-късно от четири търговски дни след датата, на която акционерът или физическото или юридическото лице по член 10,“.

9)

Член 13 се изменя, както следва:

10)

Вмъква се следният член:

„Член 13а

Сумиране

1.   Изискванията за нотифициране, предвидени в членове 9, 10 и 13, се прилагат също така към физическо лице или правно образувание, когато броят на правата на глас, държани пряко или непряко от такова лице или образувание съгласно членове 9 и 10, сумиран с броя на правата на глас, свързани с финансовите инструменти, държани пряко или непряко съгласно член 13, превиши или спадне под праговете, установени в член 9, параграф 1.

Нотификацията, изисквана съгласно първа алинея на настоящия параграф, включва разбивка на броя на правата на глас, свързани с акции, държани в съответствие с членове 9 и 10, и правата на глас, свързани с финансови инструменти по смисъла на член 13.

2.   За правата на глас, свързани с финансови инструменти, за които вече е подадена нотификация в съответствие с член 13, се подава нова нотификация, ако физическото лице или правното образувание е придобило базовите акции и в резултат на придобиването им общият брой права на глас, свързани с акции, издадени от същия издател, достигне или превиши праговете, установени в член 9, параграф 1.“

11)

В член 16 параграф 3 се заличава.

12)

В член 19, параграф 1 втора алинея се заличава.

13)

В член 21 параграф 4 се заменя със следното:

„4.   На Комисията се предоставя правомощието да приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 27, параграфи 2а, 2б и 2в и при спазване на условията по членове 27а и 27б, мерки за определяне на:

Освен това Комисията може да определи съдържанието и да актуализира списък на средствата за разпространение на информацията сред обществеността.“

14)

Вмъква се следният член:

„Член 21а

Европейска точка за електронен достъп

1.   До 1 януари 2018 г. се създава електронен портал, който служи за европейска точка за електронен достъп (наричана по-долу „точката за достъп“).Точката за достъп се разработва и управлява от ЕОЦКП.

2.   Системата за взаимно свързване на официално определените механизми се състои от:

3.   Държавите членки осигуряват достъп до механизмите си за централно съхранение чрез точката за достъп.“

15)

Член 22 се заменя със следното:

„Член 22

Достъп до регулирана информация на равнището на Съюза

1.   ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, определящи техническите изисквания за достъп до регулирана информация на равнището на Съюза, за конкретизиране на:

2.   При разработването на проекти на регулаторни технически стандарти ЕОЦКП взема предвид техническите изисквания за системата за взаимно свързване на търговските регистри, създадена с Директива 2012/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (23)

ЕОЦКП представя на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти в срок до 27 ноември 2015 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея на настоящия параграф, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

16)

В член 23, параграф 1 се добавя следната алинея:

„Информацията, за която се прилагат изискванията, предвидени в третата държава, се представя в съответствие с член 19 и се обявява в съответствие с членове 20 и 21.“

17)

В член 24 се вмъкват следните параграфи:

„4а.   Без да се засяга параграф 4, на компетентните органи се предоставят всички правомощия за провеждане на разследвания, необходими за изпълнението на техните функции. Тези правомощия се упражняват в съответствие с националното право.

4б.   Компетентните органи упражняват правомощията си за налагане на санкции в съответствие с настоящата директива и с националното право по един от следните начини:

18)

В член 25, параграф 2 се добавя следната алинея:

„При упражняването на правомощията си за налагане на санкции и за разследване компетентните органи си сътрудничат с цел да се гарантира, че санкциите, съответно мерките, дават желания резултат, и съгласуват действията си при разглеждането на трансгранични случаи.“

19)

След член 27б се вмъква следното заглавие:

„ГЛАВА VIА

САНКЦИИ И МЕРКИ“;

20)

Член 28 се заменя със следното:

„Член 28

Административни мерки и санкции

1.   Без да се засягат правомощията на компетентните органи в съответствие с член 24 и правото на държавите членки да предвиждат и налагат наказателноправни санкции, държавите членки установяват система от административни мерки и санкции, приложими при нарушаване на националните разпоредби, приети при транспониране на настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Тези административни мерки и санкции трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.   Без да се засяга член 7, държавите членки гарантират, че когато задълженията се прилагат по отношение на правни образувания, при нарушение — при спазване на условията, определени в националното право — могат да бъдат налагани санкции по отношение на членовете на административните, управителните или надзорните органи на съответното правно образувание, както и по отношение на други лица, които съгласно националното право носят отговорност за нарушението.“

21)

Вмъкват се следните членове:

„Член 28а

Нарушения

Член 28б се прилага най-малко по отношение на следните нарушения:

Член 28б

Правомощия за налагане на санкции

1.   В случай на нарушения по член 28а компетентните органи имат правомощието да налагат най-малко следните административни мерки и санкции:

В държавите членки, в които еврото не е официална парична единица, равностойността на еврото в национална валута се изчислява по официалния обменен курс към датата на влизане в сила на Директива 2013/50/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година за изменение на Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и Директива 2007/14/ЕО на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на определени разпоредби от Директива 2004/109/ЕО (24).

2.   Без да се засягат правомощията на компетентните органи по член 24 и правото на държавите членки да налагат наказателноправни санкции, държавите членки гарантират, че техните законови, подзаконови и административни разпоредби предвиждат възможност за спиране на упражняването на права на глас, свързани с акции, при нарушения по член 28а, буква б). Държавите членки могат да предвидят спирането на упражняването на правата на глас да се прилага само за най-тежките нарушения.

3.   Държавите членки могат да предвиждат допълнителни санкции или мерки и имуществени административни санкции в по-високи размери от предвидените в настоящата директива.

Член 28в

Упражняване на правомощията за налагане на санкции

1.   Държавите членки гарантират, че при определянето на вида и размера на административните санкции или мерки компетентните органи отчитат всички обстоятелства от значение, включително, когато е уместно:

2.   Обработката на лични данни, събрани при или с цел упражняване на надзорните правомощия и правомощията за провеждане на разследвания в съответствие с настоящата директива, се извършва в съответствие с Директива 95/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 45/2001, в зависимост от случая.

22)

Преди член 29 се вмъква следното заглавие:

„ГЛАВА VIБ

ПУБЛИКУВАНЕ НА РЕШЕНИЯТА“.

23)

Член 29 се заменя със следното:

„Член 29

Публикуване на решенията

1.   Държавите членки правят необходимото компетентните органи да публикуват без неоправдано забавяне всяко решение за санкции или мерки, наложени за нарушение на настоящата директива, включително най-малко информация за вида и естеството на нарушението и идентификационни данни за отговорните за това физически лица или правни образувания.

Компетентните органи обаче могат да отложат публикуването на решение или могат да публикуват решението на анонимна основа по начин, съобразен с националното право, при наличието на някое от следните обстоятелства:

2.   В случай на обжалване на решението, публикувано съгласно параграф 1, компетентният орган е задължен да включи информация в този смисъл в публикацията в момента на публикуването или да измени публикацията, ако жалбата е подадена след първоначалната публикация.“

24)

Член 31, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Когато държавите членки приемат мерки съгласно член 3, параграф 1, член 8, параграф 2 или 3 или член 30, те незабавно съобщават тези мерки на Комисията и останалите държави членки.“

„iii)

по отношение на емитенти на ценни книжа, регистрирани в трета страна, които не са посочени в подточка ii), държавата членка, в която ценните книжа са предназначени за публично предлагане за първи път след датата на влизане в сила на Директива 2013/50/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година за изменение на Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и Директива 2007/14/ЕО на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на определени разпоредби от Директива 2004/109/ЕО (25) или в която е подадено първото заявление за допускане до търгуване на регулиран пазар, по избор на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане, съобразно случая, в зависимост от последващ избор на емитентите, регистрирани в трета страна, при следните обстоятелства:

1)

Член 2 се заличава.

2)

В член 11 параграфи 1 и 2 се заличават.

3)

Член 16 се заличава.

6.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/28

(1)

С Регламент (ЕО) № 638/2004 се създава обща рамка за систематичното изготвяне на статистика на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите членки.

(2)

С оглед на техническото и икономическото развитие минималните равнища на обхващане, установени по отношение на пристиганията на стоки, могат да бъдат адаптирани, като същевременно статистическите данни продължат да отговарят на изискванията на показателите за качество и на стандартите, които са в сила. Това опростяване ще позволи да се намали тежестта за страните, които отговарят за предоставянето на статистическата информация, по-специално за малките и средните предприятия. Поради това равнището на обхващане за пристиганията на стоки следва да бъде намалено от 95 % на 93 %.

(3)

В Регламент (ЕО) № 1982/2004 на Комисията от 18 ноември 2004 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета за статистиката на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите членки и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 1901/2000 и (ЕИО) № 3590/92 на Комисията (2) се определят редът и условията за събирането на информация по Интрастат. Макар че държавите членки следва да изпращат на Евростат месечни резултати относно статистическата стойност, те са ограничени при практическото събиране на тази информация. Необходимо е да се осигури цялостен съгласуван подход за събирането на информация по Интрастат, а редът и условията за събирането на информация по отношение на статистическата стойност следва да бъдат рационализирани.

(4)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по статистика за търговията със стоки между държавите членки,

6.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/30

(1)

Таблица I от приложение IIВ към Регламент (ЕС) № 39/2013 определя максималния брой дни в морето, през които кораби на ЕС с голяма или равна на 10 м обща дължина, носещи на борда си или използващи бим тралове с размер на окото, по-голям или равен на 80 мм, или със статични мрежи, включително хрилни мрежи, трислойни мрежи и заплитащи мрежи, чийто размер на окото е по-малък или равен на 220 мм, могат да се намират в участък VIIе на ICES от 1 февруари 2013 г. до 31 януари 2014 г.

(2)

Точка 7.5 от горепосоченото приложение дава възможност на Комисията да предоставя допълнителни дни в морето, през които даден кораб може да се намира в тази зона, когато носи на борда си или използва такива бим тралове или статични мрежи, на основание окончателно преустановяване на риболовните дейности от 1 януари 2004 г.

(3)

С оглед на данните, предоставени за изтеглените от риболовния флот бим тралове в искането, отправено от Франция в съответствие с точки 7.1 и 7.4 от приложение IIB, и като се приложи методът за изчисление, определен в точка 7.2 от посоченото приложение, на Франция следва да бъдат отпуснати 11 допълнителни дни в морето за периода между 1 февруари 2013 г. и 31 януари 2014 г. за кораби, които носят на борда или използват такива бим тралове.

(4)

С оглед на данните, предоставени за изтеглените от риболовния флот кораби със статични мрежи в искането, отправено от Франция в съответствие с точки 7.1 и 7.4 от приложение IIB, и като се приложи методът за изчисление, определен в точка 7.2 от посоченото приложение, на Франция следва да бъдат отпуснати 14 допълнителни дни в морето за периода между 1 февруари 2013 г. и 31 януари 2014 г. за кораби, които носят на борда или използват такива статични мрежи.

(5)

С оглед на данните, предоставени за изтеглените от риболовния флот бим тралове в искането, отправено от Обединеното кралство в съответствие с точки 7.1 и 7.4 от приложение IIB, и като се приложи методът за изчисление, определен в точка 7.2 от посоченото приложение, на Обединеното кралство следва да бъдат отпуснати 43 допълнителни дни в морето за периода между 1 февруари 2013 г. и 31 януари 2014 г. за кораби, които носят на борда или използват такива бим тралове.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по рибарство и аквакултури,

6.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/32

(1)

Регламент (ЕС) № 1151/2012 отмени и замени Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (2).

(2)

В съответствие с член 9, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕО) № 510/2006 Комисията разгледа заявлението на Испания за одобрение на изменение в спецификацията на защитеното наименование за произход „Sierra de Cádiz“, регистрирано по силата на Регламент (ЕО) № 205/2005 на Комисията (3).

(3)

Тъй като въпросното изменение не е несъществено, в съответствие с член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 Комисията публикува заявлението за изменение в Официален вестник на Европейския съюз  (4). Тъй като Комисията не получи никакви възражения съгласно член 7 от горепосочения регламент, изменението в спецификацията следва да бъде одобрено,

6.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/34

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 заявката за регистрация на названието „Poulet des Cévennes“ / „Chapon des Cévennes“, подадена от Франция, бе публикувана в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

Тъй като Комисията не е получила никакви възражения съгласно член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, названието „Poulet des Cévennes“ / „Chapon des Cévennes“ следва да се регистрира,

6.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/36

(1)

Регламент (ЕС) № 1151/2012 отмени и замени Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (2).

(2)

В съответствие с член 9, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕО) № 510/2006, Комисията разгледа заявката на Франция за одобрение на промяна на елементи в спецификацията на защитеното географско указание „Lentilles vertes du Berry“, регистрирано по силата на Регламент (ЕО) № 1576/98 на Комисията (3).

(3)

Предвид това, че въпросното изменение не е несъществено, Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз  (4) заявката за изменение в съответствие с член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006. Тъй като Комисията не получи никакви възражения съгласно член 7 от горепосочения регламент, изменението в спецификацията следва да бъде одобрено,

6.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/38

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 заявката за регистрация на названието „Gâche vendéenne“, подадена от Франция, бе публикувана в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

Тъй като Комисията не е получила никакви възражения съгласно член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, названието „Gâche vendéenne“ следва да бъде регистрирано,

6.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/40

(1)

В ключово действие 2 в Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Акт за единния пазар II — заедно за нов растеж“ (2) се призовава за създаването на истински единен пазар за морския транспорт чрез освобождаване на съюзните стоки, превозвани между морските пристанища на Съюза, от административните и митническите формалности, които се прилагат за стоките, пристигащи от чужбина.

(2)

За тази цел Комисията се ангажира да изготви „син пояс“ — пакет от законодателни и незаконодателни инициативи, така че да се намали административната тежест за стопанските субекти, извършващи морски транспорт в рамките на Съюза, до степен, сравнима с тази при останалите видове транспорт (въздушен, железопътен и автомобилен);

(3)

Настоящият регламент е част от пакета „син пояс“.

(4)

Съгласно член 313, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 (3), стоки въведени на митническата територия на Общността в съответствие с член 37 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, не се считат за стоки от Общността, освен ако не се установи, че имат такъв статут.

(5)

В член 313, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 се предвижда, че стоките, които се превозват между пристанища на митническата територия на Общността от разрешена редовна корабна линия, се считат за стоки от Общността, освен ако не се докаже противното. Съдовете, извършващи редовен морски превоз, могат да превозват и стоки, които не са от Общността, при условие че стоките са поставени под режим на външен транзит през Общността. Освен това, използването на редовна корабна линия за превоз на стоки, които не са от Общността, не засяга извършването на проверки с друга цел — във връзка с рисковете за здравето на хората, животните или растенията.

(6)

Преди да издаде разрешение за редовна корабна линия, разрешаващият митнически орган е длъжен да се консултира с митническите органи на другите, обхванати от нея, държави членки. Ако притежателят на издадено разрешително (наричан по-нататък „титуляр“) желае да разшири услугата спрямо други държави членки е необходимо провеждането на допълнителни консултации със съответните митнически органи. За да се избегнат, доколкото е възможно, такива консултации следва да се предвиди, че спедиторските дружества заявители могат, освен да изброят действително обхванатите от услугата държави членки, да посочат и държавите членки, които потенциално биха могли да бъдат обхванати с оглед на обявени планове за предоставяне на услуги.

(7)

От 2010 г. срокът за консултации с митническите органи на другите държави членки е 45 дни. Опитът обаче показа, че този период е ненужно дълъг и следва да бъде съкратен.

(8)

Използването на електронна информационна и комуникационна система направи приложение 42А към Регламент (ЕИО) № 2454/93 излишно.

(9)

По искане на титуляря, разрешенията за редовна корабна линия, съществуващи преди влизането в сила на настоящия регламент, следва да бъдат преразгледани, за да се вземат предвид всички държави-членки, които поради обявени планове за предоставяне на услуга биха могли потенциално да бъдат обхванати от нея.

(10)

Електронната информационна и комуникационна система, която понастоящем се използва за съхранение на информация и известяване на митническите органи на другите държави членки за издадено разрешително за редовна корабна линия, не е системата, посочена в член 14ч от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Позоваването на тази система следва да бъде поправено.

(11)

Затова Регламент (ЕИО) № 2454/93 следва да бъде съответно изменен.

(12)

Промяната на срока за консултация с митническите органи на другите държави членки, както и на броя на държавите членки, които могат да бъдат посочени в заявлението, изисква промени в електронната информационна и комуникационна система за редовните корабни линии и отсрочено прилагане на съответните разпоредби на настоящия регламент.

(13)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

1)

Член 313б се изменя, както следва:

2)

В член 313в, параграф 2, втора алинея думите „електронната информационна и комуникационна система, посочена в член 14ч“ се заменят с „електронната информационна и комуникационна система за редовните корабни линии, посочена в член 313б, параграф 2а.“;

3)

В член 313г, параграф 2, първа алинея думите „електронната информационна и комуникационна система, посочена в член 14ч“ се заменят с „електронната информационна и комуникационна система за редовните корабни линии, посочена в член 313б, параграф 2а.“;

4)

В член 313е, параграф 2 думите „електронната информационна и комуникационна система, посочена в член 14ч“ се заменят с „електронната информационна и комуникационна система за редовните корабни линии, посочена в член 313б, параграф 2а.“;

5)

Приложение 42A се заличава.

6.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/42

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

6.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/44

(1)

Т-2 токсинът и HT-2 токсинът са микотоксини, които се произвеждат от различни гъби от рода Fusarium. Т-2 токсинът се метаболизира бързо до голям брой продукти, като НТ-2 токсинът е един от основните метаболити.

(2)

По искане на Комисията Експертната група по замърсителите в хранителната верига (CONTAM) към Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) прие становище относно рисковете за здравето на животните и за общественото здраве, свързани с наличието на Т-2 токсин и HT-2 токсин в храните и фуражите (1).

(3)

Що се отнася до риска за здравето на животните, CONTAM стигна до заключението, че настоящата експозиция на Т-2 токсин и HT-2 токсин, определена в оценките, е малко вероятно да бъде заплаха за здравето на преживните животни, зайците и рибата. По отношение на свинете, птиците, конете и кучетата оценките за експозицията на Т-2 токсин и HT-2 токсин показват, че рискът от неблагоприятни последици за здравето е малък. Котките са сред най-чувствителните животински видове. Поради ограничените данни и тежките неблагоприятни последици за здравето при ниски дози не бе възможно да се установи ниво без наблюдаван неблагоприятен ефект (NOAEL), нито най-ниската доза, при която се наблюдава неблагоприятен ефект (LOAEL).

(4)

Предвид заключенията от научното становище е необходимо да се направят проучвания, чрез които да се събере информация за факторите, водещи до относително високи нива на T-2 токсин и НТ-2 токсин в зърнено-житните култури и зърнените продукти, както и за въздействието, което оказва преработката на фуражите и храните. Поради това беше приета Препоръка 2013/165/ЕС на Комисията (2), в която се препоръчва провеждането на такива проучвания.

(5)

Поради токсичността на Т-2 токсин и HT-2 токсин за котките е целесъобразно освен това да се определи ориентировъчна стойност за сумата от Т-2 токсин и HT-2 токсин във фуражите за котки, която да се прилага при определяне на допустимостта на фуражите за котки по отношение на наличието в тях на Т-2 токсин и HT-2 токсин. Следователно Препоръка 2006/576/ЕО на Комисията (3) следва да бъде изменена,