13.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/1

(1)

След провеждането на антидъмпингово разследване („първоначалното разследване“) с Регламент (ЕО) № 682/2007 (2) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове приготвена и консервирана сладка царевица на зърна, класирани понастоящем в кодове по КН ex 2001 90 30 и ex 2005 80 00, с произход от Тайланд („окончателните антидъмпингови мерки“). Мерките бяха под формата на адвалорно мито в размер между 3,1 и 12,9 %.

(2)

Регламент (ЕО) № 954/2008 (3) измени Регламент (ЕО) № 682/2007 по отношение на митническата ставка, наложена на едно дружество и на „всички други дружества“. Изменените митнически ставки са между 3,1 и 14,3 %. Бе освободен от мито вносът от двама тайландски производители износители, от които бяха приети гаранции за минимален ценови праг с Решение 2007/424/ЕО на Комисията (4).

(3)

С Регламент (ЕО) № 847/2009 (5) Съветът счете, че поетите гаранции за минимален ценови праг с фиксирани минимални цени на вноса вече не са подходящи за преодоляването на вредните последици от дъмпинга. Вследствие на това приетите гаранции за минимален ценови праг бяха оттеглени и предложените гаранции от 10 други тайландски производители износители бяха отхвърлени.

(4)

След публикуването на известие за предстоящо изтичане на срока на действие (6) на действащите окончателни антидъмпингови мерки, на 19 март 2012 г. Комисията получи искане за започване на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на тези мерки съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент. Искането бе подадено от Association Européenne des Transformateurs de Maïs Doux (AETMD) („жалбоподателя“) от името на производители, представляващи основен дял, в конкретния случай повече от 50 %, от общото производство на приготвена и консервирана сладка царевица на зърна в Съюза.

(5)

Искането се основава на твърдението, че изтичането на срока на действие на мерките вероятно би довело до продължаване или повтаряне на дъмпинга и на причинената от него вреда на промишлеността на Съюза.

(6)

След като се консултира с Консултативния комитет и установи, че са налице достатъчно доказателства за започване на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките, на 19 юни 2012 г. Комисията обяви с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (7) („известието за започване на преразглеждане“), започването на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент.

(7)

Разследването за продължаване на дъмпинга обхвана периода от 1 април 2011 г. до 31 март 2012 г. („разследван период в рамките на преразглеждането“ или „РПП“). Прегледът на тенденциите, които имат отношение към оценката на вероятността от продължаване на вредата, обхвана периода от 1 януари 2008 г. до края на разследвания период в рамките на преразглеждането („разглеждания период“).

(8)

Комисията официално уведоми заявителите, другите известни производители от Съюза, производителите износители от Тайланд, несвързаните вносители, ползвателите, за които е известно, че са засегнати, както и представителите на държавата износител за започването на преразглеждането с оглед изтичане на срока на действие на мерките. На заинтересованите страни беше предоставена възможност да представят становищата си в писмен вид и да поискат да бъдат изслушани в срока, посочен в известието за започване на преразглеждане.

(9)

Всички заинтересовани страни, които поискаха да бъдат изслушани и посочиха конкретни основания за това, получиха такава възможност.

(10)

Предвид очевидно големия брой производители износители от Тайланд и несвързани вносители в Съюза, участващи в разследването, в известието за започване на преразглеждане бе предвидено изготвяне на извадка в съответствие с член 17 от основния регламент. За да може Комисията да реши дали е необходима извадка и ако тя е необходима — да направи подбор, от посочените по-горе страни бе поискано да заявят своя интерес пред Комисията в срок от 15 дни от започването на преразглеждането и да предоставят на Комисията информацията, поискана в известието за започване на преразглеждане.

(11)

По отношение на подбора на извадката от производители износители от Тайланд Комисията получи пълна информация от 17 производители износители, от които 9 са осъществявали износ за Съюза по време на РПП. Решено бе да се подбере извадка от 3 производители износители, чийто комбиниран износ представлява 90 % от общото количество, изнесено за Съюза от оказалите съдействие производители износители по време на РПП.

(12)

Тъй като бе получен само един отговор от несвързан вносител, за несвързаните вносители не бе приложена извадка.

(13)

Предвид големия брой производители от Съюза, участващи в тази процедура, в известието за започване на преразглеждане бе обявено, че Комисията е изготвила временна извадка от производители от Съюза с цел определяне на вредата в съответствие с член 17 от основния регламент. Предварителният подбор бе направен въз основа на информацията, с която е разполагала Комисията при започването на процедурата, по следните критерии: обем на продажбите на производителите, производствен обем и географско местоположение в Съюза. Предложената извадка съответства на най-големия представителен обем на производство, който може да бъде разследван по приемлив начин в рамките на наличното време и който представлява 58 % от общото производство на промишлеността на Съюза. Освен това предложената извадка е представителна от гледна точка на географското местоположение на дружествата, тъй като обхваща три различни държави членки. Производителите от Съюза бяха консултирани относно предложената извадка на датата на публикуване на известието за започване. Като се има предвид, че не са се отзовали други производители и че не бяха получени коментари по отношение на извадката, предложената извадка бе потвърдена.

(14)

Две от заинтересованите страни заявиха, че извадката от производители от Съюза е била подбрана само сред заявителите и че е следвало да се положат усилия да се подбере извадка извън групата на заявителите.

(15)

Все пак всички известни производители от Съюза — както от групата на заявителите, така и извън нея, бяха поканени да окажат съдействие. Десет от производителите от Съюза — както от групата на заявителите, така и извън нея, представиха информация за извадката. Както е обяснено в съображение 13, подбраната извадка съответства на най-големия представителен обем на производство, който може да бъде разследван по приемлив начин в рамките на наличното време и който представлява 58 % от общото производство на промишлеността на Съюза. Комисията смята, че подбраната извадка е представителна от гледна точка на географското местоположение, независимо дали производителите са заявители или не. Поради това горното твърдение се отхвърля.

(16)

Комисията издири и провери цялата информация, която сметна за необходима за определяне на вероятността от продължаване или повтаряне на дъмпинга и на произтичащата от него вреда, както и на интереса на Съюза. За тази цел Комисията изпрати въпросници на производителите износители и на производителите от Съюза, подбрани в извадката, и на несвързания вносител. Бяха извършени проверки на място в помещенията на следните дружества:

(17)

Всички заинтересовани страни, които поискаха да бъдат изслушани и посочиха конкретни основания за това, получиха такава възможност.

(18)

Разглежданият продукт е сладка царевица (Zea mays var. saccharata) на зърна, приготвена или консервирана с оцет или оцетна киселина, незамразена, класирана понастоящем в код по КН ex 2001 90 30, както и сладка царевица (Zea mays var. saccharata) на зърна, приготвена или консервирана по начин, различен от този с оцет или оцетна киселина, незамразена, различна от продукти от позиция 2006, класирана понастоящем в код по КН ex 2005 80 00, с произход от Тайланд.

(19)

Разследването показа, че въпреки разликите в консервирането всички различни видове на разглеждания продукт имат еднакви основни биологични и химични характеристики и принципно еднакво приложение.

(20)

Две от заинтересованите страни изтъкнаха, че кодовете по КН за сладка царевица не включват само разглеждания продукт, но и значителни количества консервирана бейби царевица, която не се произвежда от Съюза и не е сходен продукт. Те предполагат, че Комисията е включила и бейби царевица в своите данни.

(21)

Разследването обаче беше съсредоточено изключително върху продукта, предмет на мерките, който изключва бейби царевица, като за основа за анализа се използват съответните кодове по ТАРИК. Поради това твърдението се отхвърля като фактически неточно.

(22)

Установено бе, че сладката царевица, произвеждана и продавана в Съюза от промишлеността на Съюза, и сладката царевица, произвеждана и продавана в Тайланд, по същество има еднакви физически и химически характеристики и същата основна употреба като сладката царевица, произвеждана в Тайланд и продавана за износ за Съюза. Поради това тези продукти се считат за сходни по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

(23)

В съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент бе проверено дали е вероятно изтичането на срока на действие на съществуващите мерки да доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга.

(24)

Както бе посочено в съображение 10, с оглед на потенциално големия брой производители износители, изразили готовност да окажат съдействие при разследването, в известието за започване на преразглеждане бе предвидено изготвянето на извадка. Подбрана бе извадка от трима производители износители, представляващи приблизително 90 % от общия износ, сред производителите износители, изразили готовност да окажат съдействие, за да се определи вероятността от продължаване или повтаряне на дъмпинга.

(25)

Тъй като общото количество на износа на тримата производители износители, включени в извадката, е представлявало приблизително 25 % от целия износ от Тайланд за Съюза по време на РПП, трябваше да се използва информация от други източници, като искането за преразглеждане и наличните статистически данни за износа (от тайландските митнически служби) и за вноса (от Евростат), за да се направи оценка на вероятността от продължаване или повтаряне на дъмпинга.

(26)

Продажбите на търговци в Тайланд, при които стоките са били предназначени за неизвестни местоназначения за износ, не бяха включени в определянето на дъмпинговия марж.

(27)

Както при първоначалното разследване, бе установено, че някои производители износители получават част от разглеждания продукт, който впоследствие продават, от външни доставчици. За целите на разследването продажбите на разглеждания продукт, който не е бил произведен от самите производители износители, не бяха взети предвид при определяне на съответните им дъмпингови маржове.

(28)

В съответствие с член 2, параграф 2, първо изречение от основния регламент за определянето на нормална стойност първо бе установено за всеки един от тримата производители износители дали техните общи продажби на вътрешния пазар на сходния продукт по време на РПП са били представителни в сравнение с техните общи продажби за износ за Съюза, т.е. дали обемът на продажбите на сходния продукт, предназначен за вътрешния пазар, е представлявал 5 % или повече от техния износ на разглеждания продукт за Съюза.

(29)

Продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт бяха счетени за представителни за едно от трите дружества, включени в извадката.

(30)

След това бе проверено дали видовете на сходния продукт, продавани от това дружество и предназначени за потребление на вътрешния пазар, са идентични или пряко сравними с видовете, предназначени за износ за Съюза. За всеки от тези видове бе установено дали продажбите на сходния продукт, предназначени за потребление на вътрешния пазар, са били достатъчно представителни за целите на член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите, предназначени за потребление на вътрешния пазар, са достатъчно представителни, когато представляват 5 % или повече от общия обем на продажбите на сравнимия вид на продукта, изнасян за Съюза.

(31)

Установено бе, че по отношение на това дружество само един от видовете на сходния продукт е бил пряко сравним с вида, изнасян за Съюза. Освен това този конкретен вид се е продавал в достатъчно представителни количества и на вътрешния пазар.

(32)

След това бе проверено дали видът на продукта на дружеството, посочено в съображение 31, е бил продаван при обичайни търговски условия съгласно член 2, параграф 4 от основния регламент. Това бе направено чрез определяне на дела на рентабилните продажби на вътрешния пазар на независими клиенти за съответния вид на продукта.

(33)

Установено бе, че повече от 80 % от обема на продажбите, предназначени за потребление на вътрешния пазар, е бил рентабилен и, в съответствие с член 2, параграф 4, всички сделки за този конкретен вид бяха използвани за определяне на нормалната стойност.

(34)

За вида на разглеждания продукт, за който продажбите на вътрешния пазар са били представителни и извършени при обичайни търговски условия, нормалната стойност бе определена въз основа на действителната цена на вътрешния пазар, изчислена като среднопретеглена стойност на всички продажби на този вид на вътрешния пазар по време на РПП.

(35)

За останалите двама производители износители, чиито продажби на вътрешния пазар не бяха счетени за представителни (единият от които изобщо не е продавал сходния продукт за потребление на вътрешния пазар), и за третия производител износител, чиито общи продажби бяха счетени за представителни, но по отношение на когото количествата на редица видове на сходния продукт, продадени на вътрешния пазар, не бяха счетени за представителни, нормалната стойност трябваше да бъде конструирана съгласно член 2, параграф 3 от основния регламент.

(36)

Нормалната стойност бе конструирана, като към разходите за производство на всеки вид на продукта, изнасян за Съюза, бе добавена разумна по размер сума за разходите за реализация, общите и административните разходи и за печалба.

(37)

В съответствие с член 2, параграф 6 от основния регламент за двамата производители износители, които са имали продажби, предназначени за потребление на вътрешния пазар, в количества под или над 5 % от съответните им продажби за Съюза, разходите за реализация, общите и административните разходи и маржът на печалбата бяха взети от съответните продажби на дружеството на вътрешния пазар при обичайни търговски условия.

(38)

За третия производител износител, който не е продавал сходния продукт за потребление на вътрешния пазар, в съответствие с член 2, параграф 6, буква а) от основния регламент, разходите за реализация, общите и административните разходи и печалбата, използвани за този трети производител износител, представляваха среднопретеглената стойност на разходите за реализация, общите и административните разходи и печалбата за другите двама производители износители, посочени в съображение 37.

(39)

Две от заинтересованите страни не възразиха срещу използваната методология, обяснена в съобръжение 37, т.е. използването на печалбата за целите на определянето на нормалната стойност, когато тази печалба се основава на вътрешните продажби на количества под 5 % от обема на продажбите за Съюза. Те считат, че когато се приема, че обемът на вътрешните продажби не е достатъчно голям, за да бъде представителен, тогава не следва да се използва и печалбата от такива сделки.

(40)

Въпреки това същата методология бе използвана в първоначалното разследване и при липсата на промяна в обстоятелствата Комисията счита, че тази методология е все още валидна за целите на настоящата процедура.

(41)

Всички продажби на производителите износители, включени в извадката, са били осъществени пряко за несвързани клиенти в Съюза. Продажната цена бе следователно определена в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент въз основа на цените, платени или дължими от тези независими клиенти в Съюза.

(42)

Сравнението между нормалната стойност и експортната цена бе направено въз основа на цената франко завода. С цел да се осигури обективно сравнение бяха отчетени разликите, които засягат сравнимостта на цените, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент.

(43)

Когато бе приложимо и надлежно обосновано, бяха направени корекции за разликите в транспортните разходи, разходите за застраховка, разходите за обработка и товарене, комисионите и банковите такси.

(44)

Освен това в съответствие с член 2, параграф 10, буква г) от основния регламент и съгласно методологията, приложена в първоначалното разследване, бяха направени корекции за разликите в нивото на търговия за тези производители износители, чиито продажби на вътрешния пазар са с тяхна собствена марка, но чиито продажби за Съюза са с марката на търговците на дребно. Нивото на корекцията — изчислена под формата на намаление на маржа на печалбата, използван при конструирането на нормалната стойност, както е посочено в съображение 33 — бе оценено въз основа на съотношението между маржовете на печалбата на промишлеността на Съюза от продажбата на продукти с нейна собствена марка и на всички продукти. Маржът на печалбата бе следователно намален с между 20 и 50 %.

(45)

Две от заинтересованите страни счетоха, че вътрешният пазар на Тайланд и пазарът на Съюза не могат да се сравняват, тъй като размерът на пазара се различава и тъй като тайландските производители продават под своя собствена марка на вътрешния пазар.

(46)

На първо място следва да се припомни, че в съображение 22 бе установено, че сладката царевица, продавана на тайландския вътрешен пазар, и сладката царевица, продавана за износ за пазара на Съюза, са сходни по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

(47)

Второ, поради различията в нивото на търговия бе направена корекция на маржа на печалбата — корекция надолу с между 20 и 50 % на маржа на печалбата, получена от продажбите на вътрешния пазар със собствена марка. Това също следва методологията, използвана при първоначалното разследване.

(48)

Въз основа на изложеното по-горе бе установено, че дъмпинговите маржове, изразени като процент от нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване, са били между 8 и 44 %.

(49)

Производството на сладка царевица зависи от достъпа до прясно събрана царевица, която се доставя до консервната фабрика веднага след прибиране на реколтата. Прясно събраната царевица следва да бъде консервирана в рамките на 24 часа след като бъде събрана; следователно капацитетът за производство на разглеждания продукт е пряко свързан с наличието на прясно събрана царевица.

(50)

В Тайланд прибирането на реколтата трае около 9 — 10 месеца годишно, като всяка година се отглеждат 2 реколти. При оценяването на наличния технически капацитет за производство в анализа трябва да бъдат включени ограниченията, свързани със сезонния характер на суровините.

(51)

Тримата производители износители, включени в извадката, са имали общ технически капацитет между 130 000 и 150 000 тона. Действителната степен на използване на наличния технически капацитет е между 50 и 80 %.

(52)

Няколко заинтересовани страни изтъкнаха, че въпреки че признават методологията, използвана за съкращаване на техническия капацитет с достъпа до суровини, наличният свободен капацитет е преувеличен.

(53)

Както вече бе посочено в съображение 50, техническият капацитет не може да бъде използван напълно поради сезонната липса на прясно прибрана реколта от сладка царевица. Все пак разследването показа, че някои от производителите, включени в извадката, използват 80 % и повече от капацитета, докато при други производители, включени в извадката, капацитетът се използва в много по-ниска степен. Тъй като всички производители имат сравним достъп до суровини, по-слабото използване на капацитета не може да се обясни единствено със сезонната липса на прясно прибрана реколта от сладка царевица.

(54)

Според информацията, предоставена от Тайландската асоциация на преработвателите на храни, общото количество на износ на Тайланд за останалата част от света е нараствало устойчиво с около 20 % през разглеждания период, достигайки обем от 150 000 — 200 000 тона по време на РПП. Това показва, че наличните количества сладка царевица могат и действително нарастват устойчиво, когато производителите износители имат нужда от допълнителни количества. В това отношение следва да се отбележи, че общият обем на производството на жълта царевица е между 4,1 милиона и 4,5 милиона тона в Тайланд по време на разглеждания период. Въпреки че се признава, че производството не може да преминава от жълта царевица към сладка царевица при съотношение 1:1, разликата в обема на производството на двата продукта показва, че дори ограничена по мащаб промяна в количествата на производство от жълта царевица към сладка царевица може да окаже голямо въздействие върху общото производство на сладка царевица в Тайланд.

(55)

На тази основа беше установено, че тримата производители, включени в извадката, могат да произвеждат допълнително количество от около 40 000—60 000 тона годишно („ефективен свободен капацитет“), което представлява около 2 до 3 пъти повече от общия износ от Тайланд на разглеждания продукт за Съюза.

(56)

Поради това ефективният свободен капацитет на включените в извадката производители сам по себе си може да се разглежда като значителен. В допълнение съществуват още 15 известни производители на разглеждания продукт в Тайланд, които също имат възможност за мащабно производство на сладка царевица в Тайланд.

(57)

От информацията, събрана от други източници, а именно:

може да се заключи, че поне двама важни производители износители, единият от които е оказал съдействие по време на разследването, но не е бил подбран в извадката (и следователно не е предоставил никаква подробна информация в тази връзка), имат общ капацитет между 50 000 и 100 000 тона.

(58)

На последно място, няма доказателства за това, че нивото на потребление на тайландския вътрешен пазар или на пазара на трети държави би се увеличило, така че да компенсира увеличеното производство, ако свободният капацитет на тайландските производители бъде използван. По-специално тайландският вътрешен пазар е малък и представлява средно само 1 — 2 % от общите продажби на всички тайландски производители, включени в извадката. Това потвърждава, че всяко допълнително производство на сладка царевица ще се изнася извън Тайланд.

(59)

При сравняване на експортните цени на разглеждания продукт в Съюза с фактурираните цени на сходния продукт на вътрешния пазар се стига до следните две констатации: цените на вътрешния пазар са сравнително високи (поради продажбата на продукти със собствена марка) и обемът е относително малък в сравнение с продажбите за износ. С оглед на това не съществува очевиден риск от пренасочване на търговията от продажби на вътрешния пазар към продажби за Съюза, в случай че мерките бъдат отменени.

(60)

При сравняване на експортните цени на разглеждания продукт в Съюза с прилаганите цени на сходния продукт на пазарите на трети държави става ясно, че по отношение на тримата включени в извадката производители износители цените за Съюза са средно с 14 % по-високи.

(61)

Статистическите данни за търговията, получени от тайландските митнически служби, също потвърждават тази констатация. След преобразуване на докладваното логистично тегло (консервна кутия + царевица + течност) в нетно тегло на съдържанието (царевица + течност), следвайки методологията в заявлението за преразглеждане, цените за килограм, прилагани в Съюза, са средно с 5 % по-високи от цените за трети държави.

(62)

Докато няколко страни изразиха съмнения, че ценовата разлика от 5 % или 14 % е достатъчно значима, за да доведе до отклоняване на търговията към Съюза, разследването показа, че това наистина е вероятен сценарий на пазара на сладка царевица. В настоящата процедура едно тайландско дружество (Karn Corn) е получило през предходен период ставка, която е с 8 — 10 % по-ниска от тази на повечето други тайландски износители. Това предимство от 8 — 10 % обаче е било достатъчно, за да се повиши неговият дял в тайландския износ за Съюза със седем пъти между РП в рамките на първоначалното разследване и РПП в рамките на настоящото разследване.

(63)

Освен това, въпреки наличието на действащо антидъмпингово мито в размер на 3,1 %, Karn Corn е увеличило повече от два пъти износа си към Съюза от момента на налагането на антидъмпинговите мита. Това показва привлекателността на пазара на Съюза в сравнение с други пазари, дори в случай на малка разлика в цените.

(64)

В заключение, като се има предвид, че рискът от пренасочване на търговията от вътрешния пазар към пазара на Съюза е твърде ограничен поради продажбата на продукти със собствена марка, налице е значителен риск от пренасочване на търговията от продажби за трети държави към пазара на Съюза поради по-високите цени, които преобладават на него.

(65)

Няколко заинтересовани страни изтъкнаха, че цените на пазара на Съюза са сравнително по-малко привлекателни спрямо цените в други държави, като Япония. Така рискът от пренасочване на търговията в случай на отмяна на мерките според тях е преувеличен.

(66)

Припомня се, че продажбите за трети държави се разглеждат в група и че заключението, направено в съображение 63, се основава на средните цени за всички трети държави. Общопризнат е фактът, че в рамките на тази група продажби за трети държави съществуват държави, за които експортните цени са по-високи, но има и други трети държави, към които експортните цени са по-ниски. Очевидно колкото е по-ниска експортната цена, толкова по-голям е рискът от пренасочване на търговията, в случай че мерките отпаднат.

(67)

Освен това една заинтересована страна изтъкна довода, че договорните отношения с вносителите в трети държави биха затруднили пренасочването към клиенти в различни държави.

(68)

Въпреки че между производителите износители в Тайланд и вносителите в различни трети държави може да съществуват договорни отношения, които да бъдат поддържани в краткосрочен план, не съществуват доказателства, сочещи, че тези договорни задължения няма да изтекат, което да позволи извършването на продажби на пазари с по-високи цени, като този на Съюза.

(69)

И накрая, заинтересованите страни твърдят, че износът за някои трети държави, като Южна Корея, не подлежи на сравнение, тъй като продуктовият асортимент (напр. размерът на консервните кутии) и пазарните условия (напр. условията за морски превоз) могат да бъдат различни.

(70)

Припомня се, че резултатите от сравненията в съображения 58, 59 и 60 са показателни за разликите в експортните цени за всички трети държави. Следователно всякакви въпроси, свързани с тайландския износ за ограничен брой пазари, оказват ограничено въздействие върху цялостното сравнение. В допълнение, тъй като данните за тайландския износ се записват въз основа на франко борд, въздействието от всяка разлика в условията или цената на морския превоз се ограничава до разходите за вътрешен превоз на товари в Тайланд и следователно може да бъде само незначително.

(71)

Предвид липсата на доказателства, сочещи, че средната цена за всички трети държави не може да се сравнява с експортната цена за Съюза, се потвърждава заключението, направено в съображение 63.

(72)

В случай че мерките бъдат отменени, изглежда вероятно относително по-високите ценови нива на пазара на Съюза да привлекат значителен обем от разглеждания продукт, който понастоящем се продава на по-ниски цени за трети държави.

(73)

Производителите износители от Тайланд са продължили да упражняват дъмпинг по време на РПП.

(74)

Освен това с оглед на наличния свободен капацитет в Тайланд и факта, че цените на пазара на Съюза са значително по-високи, отколкото цените на пазари на трети държави, се стига до заключението, че е налице риск от увеличаване на износа на разглеждания продукт, в случай че мерките бъдат отменени.

(75)

В заключение, има голяма вероятност от продължаване на дъмпинга, ако мерките бъдат отменени.

(76)

По време на РПП сходният продукт е бил произвеждан от приблизително 20 производители в Съюза. Поради това за продукцията на тези производители (установена въз основа на информацията, получена от оказалите съдействие производители, а по отношение на другите производители от Съюза — въз основа на данните от искането за преразглеждане) се смята, че представлява производството на Съюза по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент.

(77)

Както бе обяснено в съображение 13, поради големия брой производители от Съюза бе подбрана извадка. За целите на анализа на вредата показателите за вредата бяха установени на следните две равнища:

(78)

Потреблението на Съюза бе определено на базата на обема на продажбите на собственото производство на промишлеността на Съюза, предназначено за пазара на Съюза, на данните за обема на вноса на пазара на Съюза, получени от базата данни по член 14, параграф 6 от основния регламент, а по отношение на другите производители от Съюза — на информацията от заявлението.

(79)

През целия разглеждан период потреблението в Съюза е нараснало с 9 %. Въпреки че от 2008 до 2009 г. е намаляло с 5 %, през 2010 и 2011 г. потреблението се е увеличило съответно с 6 и 9 процентни пункта (в сравнение с предходната година), след което малко или много се е стабилизирало през РПП до равнище от около 350 000 тона.

(80)

Обемът на вноса на разглеждания продукт от засегнатата държава за Съюза е спаднал с 43 % от около 38 000 тона през 2008 г. до около 22 000 през РПП. Той е намалял с 15 % през 2009 г., с 20 процентни пункта през 2010 г. и с още 11 процентни пункта през 2011 г., след което отново леко се е увеличил с 3 процентни пункта през РПП.

(81)

Съответният пазарен дял, държан от тайландските износители на пазара на Съюза в засегнатата държава, постепенно е намалял с около 50 %, или 6 процентни пункта по време на разглеждания период, от 12 % през 2008 г. до 6 % през РПП. По-конкретно тайландският пазарен дял е намалял от 12 % през 2008 г. до 11 % през 2009 г., до 8 % през 2010 г. и до 6 % през 2011 г./РПП.

(82)

Между 2008 г. и РПП средната цена на вноса на разглеждания продукт с произход от засегнатата държава е намаляла с 3 % — от 835 EUR/тон през 2008 г. до 807 EUR/тон през РПП. По-конкретно цените са се увеличили през 2008 г. с 6 %, след което са се понижили с 10 процентни пункта през 2010 г. и с нови 3 процентни пункта през 2011 г. От 2011 г. до РПП цените отново са се покачили с 4 процентни пункта.

(83)

Направено бе сравнение на цените за сходни видове на продукта между продажните цени на производителите износители и тези на промишлеността на Съюза в Съюза. За тази цел цените франко завода на промишлеността на Съюза, без отстъпките и данъците, бяха сравнени с CIF цените на границата на Съюза на производителите износители от засегнатата държава, надлежно коригирани за конвенционални мита, за разходите за разтоварване и за митническо оформяне. Сравнението показа, че през РПП цените на разглеждания продукт с произход от засегнатата държава, продаден в Съюза, са като цяло по-високи от цените на промишлеността на Съюза. Освен това, въз основа на статистическите данни за вноса (базата данни по член 14, параграф 6 от основния регламент), не е имало марж на подбиване на цените за тайландския внос в Съюза (за двамата оказали съдействие износители, както и за неоказалите съдействие дружества, независимо от продуктовата гама).

(84)

Съгласно член 3, параграф 5 от основния регламент Комисията разгледа всички относими икономически фактори и показатели, имащи отражение върху състоянието на промишлеността на Съюза.

(85)

Този пазар се характеризира, inter alia, с два канала за продажби, т.е. продажби със собствена марка на производителя и продажби с марка на търговец на дребно. Продажбите, осъществявани по първия канал, пораждат, в сравнение с втория канал, обикновено по-високи продажни разходи, предназначени по-специално за маркетинг и реклама, и оттам — по-високи продажни цени.

(86)

Разследването доказа, че целият внос от оказалите съдействие тайландски износители спада към канала за продажби с марка на търговец на дребно. Поради това бе сметнато за целесъобразно при анализа на вредата да се направи разграничение между продажбите със собствената марка на промишлеността на Съюза и с марката на търговец на дребно, когато това е уместно, тъй като дъмпинговият внос се конкурира преди всичко със сходните продукти на промишлеността на Съюз, продавани с марката на търговец на дребно. Разграничението бе направено по-специално за определянето на обема на продажбите, продажните цени и рентабилността. За по-голяма изчерпателност обаче в таблиците по-долу са включени и коментирани и общите продажби (включително продажбите със собствена марка и с марка на търговец на дребно). По време на РПП продажбите на промишлеността на Съюза, извършени с марка на търговец на дребно, са представлявали около 70 % от общия обем на продажбите на промишлеността на Съюза и около 60 % от стойността на тези продажби.

(87)

Като се има предвид, че сладката царевица в Съюза се преработва само през летните месеци, редица показатели за вреда са на практика идентични за 2011 г. и РПП (от 1 април 2011 г. до 30 март 2012 г.). Това се отнася най-вече за производството и производствения капацитет.

(88)

От ниво от около 372 000 тона през 2008 г. производството на промишлеността на Общността е намаляло с 8 % по време на разглеждания период. По-конкретно то е намаляло с 25 % през 2009 г. и с още 13 процентни пункта през 2010 г., след което отново се е повишило с 31 процентни пункта през 2011 г./РПП.

(89)

Производственият капацитет е бил около 488 000 тона през 2008, 2009 и 2010 г. и е спаднал с 9 % през 2011 г./РПП. Спадът се дължал на факта, че един от включените в извадката производители от Съюза е закрил една от фабриките си.

(90)

През 2008 г. използването на капацитета е било 76 %. През 2009 г. то е спаднало до 57 %, а през 2010 г. — до 47 %, преди да достигне 77 % през 2011 г./РПП. През целия разглеждан период използването на капацитета е било стабилно, тъй като производството е намалявало успоредно с производствения капацитет.

(91)

Продажбите на промишлеността на Съюза на собствената ѝ продукция, предназначена за продажба с марката на търговец на дребно на пазара на Съюза на несвързани клиенти, на първо време са намалели с 6 % през 2009 г., след което са се увеличили със 17 процентни пункта през 2010 г. и с още 24 проценти пункта през 2011 г. От 2011 г. до РПП продажбите отново са намалели с 4 процентни пункта. Погледнато като цяло между 2008 г. и РПП тези продажби са се увеличили с около 31 %.

(92)

Общите продажби на промишлеността на Съюза (със собствена марка и с марка на търговец на дребно) на нейното собствено производство на пазара на Съюза за несвързани клиенти са следвали приблизително сходна, макар и не толкова изразена тенденция. През 2009 г. цените са се понижили с 5 %, след което са се увеличили с 12 процентни пункта през 2010 г. и с нови 14 процентни пункта през 2011 г. От 2011 г. до РПП продажбите отново са намалели с 2 процентни пункта. Погледнато като цяло, между 2008 г. и РПП тези продажби са се увеличили с около 19 %.

(93)

През 2008 и 2009 г. пазарният дял на промишлеността на Съюза е бил 83 %. През 2010 г. той се е увеличил до 88 %, а през 2011 г. — до 91 %, след което леко се е понижил до 90 % през РПП. Погледнато като цяло, пазарният дял на промишлеността на Съюза през разглеждания период се е увеличил със 7 процентни пункта.

(94)

Между 2008 г. и РПП, когато потреблението на Съюза се е повишило с 9 %, обемът на продажбите на промишлеността на Съюза с марка на търговец на дребно на пазара на Съюза се е увеличил с около 31 %, докато обемът на продажбите на промишлеността на Съюза със собствена марка и с марка на търговец на дребно на пазара на Съюза се е увеличил с около 19 %. Между 2008 г. и РПП промишлеността на Съюза е спечелила около 7 процентни пункта пазарен дял, докато дъмпинговият внос е загубил около 6 процентни пункта пазарен дял. Поради това се стига до заключението, че промишлеността на Съюза е била в състояние да се възползва от разрастващия се пазар.

(95)

Нивото на трудова заетост в промишлеността на Съюза първо е намаляло със 17 % между 2008 и 2009 г., след което е намаляло с 5 процентни пункта през 2010 г., преди да се повиши с 11 процентни пункта през 2011 г./РПП. Като цяло трудовата заетост в промишлеността на Съюза е намаляла с 11 % през разглеждания период, т.е. от около 2 300 души до около 2 000 души.

(96)

Производителността на работната сила на промишлеността на Съюза, измерена като продукция (в тонове) на заето лице на година, която първоначално е била 163 тона на служител, първо е намаляла с 10 % през 2009 г., след което се е понижила с още 10 процентни пункта през 2010 г., като впоследствие се е увеличила с 23 процентни пункта през 2011 г. и с 1 процентен пункт през РПП. Погледнато като цяло производителността на промишлеността на Съюза се е увеличила с 4 % през разглеждания период. Това развитие отразява факта, че намаляването на работната ръка е било по-рязко, отколкото това на производството.

(97)

Единичните продажни цени на промишлеността на Съюза на продукти с марката на търговец на дребно на несвързани клиенти са се повишили със 7 % през 2009 г., след което са се понижили с 8 процентни пункта през 2010 г. и с още 5 процентни пункта през 2011 г. От 2011 г. до РПП цените са се повишили с 3 процентни пункта. Погледнато като цяло, тези цени са се понижили с 3 % през разглеждания период — от 1 073 EUR/тон на 1 041 EUR/тон през РПП.

(98)

Общите продажни цени на промишлеността на Съюза (на продукти със собствена марка и с марка на търговец на дребно) за несвързани клиенти са следвали приблизително сходна тенденция. През 2009 г. те са се повишили с 5 %, след което са се понижили със 7 процентни пункта през 2010 г. и с нови 3 процентни пункта през 2011 г. От 2011 г. до РПП цените са се повишили с 2 процентни пункта. Погледнато като цяло, тези цени са се понижили с 3 % през разглеждания период — от 1 248 EUR/тон на 1 215 EUR/тон през РПП.

(99)

Разследването установи продължаване на дъмпинга и размерът на действителните дъмпингови маржове (а именно до 44 %) не може да бъде счетен за несъществен.

(100)

Макроикономическите показатели, разгледани по-горе, и микроикономическите показатели, разгледани по-долу, показват, че независимо от това, че антидъмпинговите мерки са постигнали отчасти заложения в тях резултат за отстраняване на вредата, понесена от производителите от Съюза, промишлеността все още се намира в уязвимо и нестабилно положение. В действителност резултатите, постигнати в сектора на продуктите с марка на търговец на дребно, който е в пряка конкуренция с тайландския внос, са незадоволителни от гледна точка на рентабилността. Продажните цени на промишлеността на Съюза в този пазарен сектор са намалели с 3 % през разглеждания период, докато производствените разходи са се увеличили с около 10 % през същия период. Ясно е, че промишлеността на Съюза не е била в състояние да възстанови разходите си, което е довело до значителни загуби. Предвид значението, което има марката на търговец на дребно в бизнеса със сладка царевица на промишлеността на Съюза (представляваща 70 % от общия обем на продажбите и 60 % от общата стойност на продажбите), това се е отразило върху общата рентабилност. Поради това не бе възможно да се установи действително възстановяване от дъмпинга в миналото и се счита, че промишлеността на Съюза остава уязвима за причиняващия вреда ефект на евентуален дъмпингов внос на пазара на Съюза.

(101)

Равнището на складовите наличности на промишлеността на Съюза в края на отчетния период е отбелязало непрекъснат спад по време на разглеждания период. То е намаляло с 2 % през 2009 г., с 27 процентни пункта през 2010 г., с 2 процентни пункта през 2011 г., и с още 24 процентни пункта през РПП. Следва обаче да се отбележи, че нивото на складовите наличности не е значим показател за вреда за тази конкретна промишленост. Високото ниво на складовите наличности в края на всяка година е свързано с факта, че събирането на реколтата и консервирането приключват обикновено през октомври всяка година. Следователно складовите наличности са стоки, които очакват да бъдат експедирани през периода ноември — юли.

(102)

Между 2008 г. и РПП разходите за труд са спаднали с почти 7 %. По-конкретно те са намалели с 16 % през 2009 г., с още 1 процентен пункт през 2010 г., след което са се повишили с 10 процентни пункта през 2011 г./РПП. Общото намаление по време на разглеждания период е продиктувано от спада в заетостта.

(103)

По време на разглеждания период рентабилността на продажбите на промишлеността на Съюза на продукти, предназначени за продажба с марка на търговец на дребно, изразена като процент от нетните продажби, е намаляла от печалба в размер на 5,6 % през 2008 г. до загуба в размер на 5,4 % през РПП.

(104)

Рентабилността на продажбите на промишлеността на Съюза на продукти, предназначени за продажба със собствена марка и с марка на търговец на дребно, също е намаляла от 8,5 % през 2008 г. на 1,6 % по време на РПП. С оглед на това този спад не е бил толкова рязък, колкото спада в рентабилността от продажбите само на продукти с марка на търговец на дребно. Спадът в рентабилността се обяснява с факта, че през разглеждания период продажните цени са намалели с 3 %, докато през същия период производствените разходи (предимно за непреработена сладка царевица и консервни кутии) са се увеличили с 5 %. Ясно е, че промишлеността на Съюза не е била в състояние да прехвърли увеличението на производствените разходи на своите клиенти.

(105)

Възвръщаемостта на инвестициите, изразена като печалбата (от продажбата на продукти със собствена марка и с марка на търговец на дребно) като процент от нетната счетоводна стойност на инвестициите, е следвала като цяло тенденцията на рентабилността. Тя е намаляла от ниво от около 24,3 % през 2008 г. на 4,4 % през РПП, като по този начин се е понижила с 82 % по време на разглеждания период.

(106)

През 2008 г. нетният паричен поток от обичайната дейност е останал в размер на 27 000 EUR. Той се е увеличил до около 23 милиона евро през 2009 г. и до около 58 милиона евро през 2010 г., след което отново е спаднал до около 8 милиона евро през 2011 г. От 2011 г. до РПП паричният поток се е повишил с около 11 милиона евро. Нито един от оказалите съдействие производители от Съюза не е посочил, че е изпитал трудности при привличането на капитали.

(107)

Годишните инвестиции на промишлеността на Съюза в производството на сходния продукт са се увеличили с 45 % от 2008 до 2009 г., намалели са с 34 процентни пункта от 2009 до 2010 г., увеличили са се с 57 процентни пункта през 2011 г., след което са намалели с 4 процентни пункта от 2011 г. до РПП. Като цяло през разглеждания период инвестициите са се увеличили с 64 %; те са били предназначени за поддържане и обновяване на съществуващите съоръжения, а не за увеличаване на капацитета.

(108)

Някои показатели са отбелязали отрицателно развитие между 2008 г. и РПП. Възвръщаемостта на инвестициите е спаднала, производственият обем е намалял с 8 %, производственият капацитет се е понижил с 9 %, а заетостта е намаляла с 11 %. По отношение на по-ниските нива на производство трябва да се отбележи, че реколтата през 2008 г. е била по-добра от очакваното, което е довело до по-висока продукция за промишлеността на Съюза през същата година. През същия период вносът от Тайланд (който е фактуриран основно в щатски долари) е станал по-привлекателен поради по-слабия щатски долар. Това увеличение в доставките на сладка царевица (както европейска, така и тайландска) е съвпаднало с икономическата и финансова криза в Съюза, която е оказала влияние върху потреблението. В резултат на това по-голямата продукция на Съюза не е могла да бъде изцяло продадена на пазара на Съюза. Това е довело до намаляване на нивото на производство и до съкращаване на складовите наличности през следващите години, но не може да обясни напълно понесената вреда.

(109)

Рентабилността на продажбите на сладка царевица на промишлеността на Съюза (както със собствена марка, така и с марка на търговец на дребно) значително е намаляла през разглеждания период. Секторът на продуктите с марка на търговец на дребно, където промишлеността на Съюза е била изправена пред конкуренцията на тайландския внос, е бил значително губещ (рентабилността е намаляла от печалба в размер над 5 % през 2008 г. до загуба в размер на повече от 5 % през РПП). Производителите от Съюза са намалили своите продажни цени на пазара на Съюза с 3 % и са успели да възвърнат част от пазарния си дял за сметка на своята рентабилност. Промишлеността се нуждае от продажбите на продукти с марка на търговец на дребно, тъй като няма достатъчно търсене на продукти със собствена марка, и предвид това, че продажбите на продукти с марка на търговец на дребно представляват около 60 % от общата стойност на продажбите, общата рентабилност е намаляла от 8,5 % на 1,6 % през разглеждания период.

(110)

Някои показатели подсказват, че благодарение на въведените мерки промишлеността е възвърнала своята позиция. Обемът на тайландския внос и съответният му пазарен дял са намалели почти наполовина, от 12 % през 2008 г. до едва 6 % през РПП. Пазарният дял на промишлеността на Съюза се е увеличил от 83 % през 2008 г. на 90 % през РПП. Освен това по време на РПП средните цени на тайландския внос не са подбивали цените на промишлеността на Съюза, но в същото време са възпрепятствали промишлеността на Съюза да прехвърли увеличението на разходите на своите клиенти. И други показатели са отбелязали положително развитие. Използването на капацитета се е увеличило с 2 % през разглеждания период и по време на РПП е било доста високо — 77 %. Обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на продукти с марка на търговец на дребно, които са в пряка конкуренция с тайландския внос, е нараснал с 31 % и общите продажби за двата сектора взети заедно са се увеличили с 19 %. Инвестициите са се увеличили с 64 %. Тези фактори показват, че промишлеността е била в състояние да се възстанови. Въпреки това тя не е била в състояние да достигне задоволителни равнища на рентабилност, така че да запази значителен пазарен дял на пазар, на който се конкурират само промишлеността на Съюза и тайландският внос (вносът от други трети държави е разпръснат и незначителен).

(111)

Състоянието на конкуренцията на пазара на Съюза в действителност е деликатно. От една страна, за една част от пазара — сектора на продуктите със собствена марка — промишлеността на Съюза не е изправена пред външна конкуренция. Позицията на притежателите на марки при воденето на преговори с търговците на дребно е силна. В действителност те са тези, които определят цените. Пазарът е също така консолидиран с четиримата включени в извадката производители, притежаващи 54 % пазарен дял. От друга страна, търговците на дребно имат по-силни позиции в сектора на частните марки. Поради външната конкуренция и конкуренцията в рамките на Съюза цените са подложени на постоянен натиск. В резултат на това производителите от Съюза по-трудно могат да прехвърлят увеличението на производствените разходи (предимно за сладка царевица или консервни кутии) на своите клиенти (производствените разходи на промишлеността на Съюза са се увеличили с почти 5 % през разглеждания период) поради ценовия натиск, упражняван от тайландския внос.

(112)

Ясно е, че промишлеността на Съюза е успяла да увеличи пазарния си дял, като е увеличила обема за сметка на цените. Въпреки това не може да се пренебрегне фактът, че голяма част от предприятията за производство на сладка царевица (с марка на търговец на дребно) не са били в състояние да възстановят разходите си. Поради това може да се направи заключението, че положението на промишлеността на Съюза все още е уязвимо и нестабилно.

(113)

Няколко страни посочиха, че промишлеността на Съюза се е възстановила, предвид факта, че някои показатели са се подобрили, и по-специално с оглед на високия пазарен дял на промишлеността на Съюза и отрицателното подбиване на цените.

(114)

Признава се, че положението по отношение на вредата на промишлеността на Съюза е смесено. С антидъмпинговите мерки бе частично постигната тяхната цел чрез отстраняване на част от вредата, понесена от промишлеността на Съюза, в резултат на дъмпинговия внос от Тайланд. Въпреки това, като се вземат предвид всички фактори, по-специално ниските печалби и тяхното продължаващо понижаване, състоянието на промишлеността на Съюза все още е нестабилно.

(115)

Отрицателното подбиване на цените и силният пазарен дял на промишлеността на Съюза не сочат автоматично липсата на вреда. Положението на продължителен дъмпингов внос от Тайланд (с дъмпингови маржове, достигащи до 44 %) доведе до потискане на цените на пазара на Съюза. За да си възстанови загубения пазарен дял, промишлеността на Съюза е поддържала ниски цени, което е довело до влошаване на рентабилността.

(116)

Една заинтересована страна заяви, че оценката на вредата следва да се основава на общите резултати на промишлеността на Съюза, а не на резултатите на един сегмент от пазара.

(117)

В съответствие с първоначалното разследване оценката на вредата се основава на цялостните резултати на промишлеността на Съюза (собствена марка и марка на търговците на дребно), а за редица показатели за вредата (рентабилност, обем на продажбите и продажни цени) —на марката на търговците на дребно. Няма променени обстоятелства, които да оправдаят отклонение от тази методология, която остава валидна за оценката на положението на промишлеността на Съюза. Както бе посочено в съображения 84 и 85, пазарът на сладка царевица все още се характеризира с наличието на два канала за продажби и целият внос от съдействащите тайландски износители се извършва чрез канала, използващ търговската марка на търговците на дребно. В допълнение, дори ако бъдат взети предвид само общите резултати на промишлеността на Съюза, с оглед на ниската рентабилност и нейното продължаващо понижаване, това не би променило заключението, че положението на промишлеността на Съюза е нестабилно. Въз основа на горните съображения твърдението се отхвърля.

(118)

Две заинтересовани страни изтъкнаха, че отслабването на промишлеността на Съюза може също така да е резултат от конкуренцията в рамките на Съюза.

(119)

Въпреки това положението на пазара на Съюза по отношение на конкуренцията по принцип не се различава от положението по време на разглеждания период в рамките на първоначалното разследване (съществуване на два канала за продажби, около 20 производители от Съюза). Независимо от това през 2002 г., преди тайландският износ да започне да навлиза на пазара на Съюза на дъмпингови цени, промишлеността на Съюза е достигнала равнище на печалба от над 20 % като цяло (собствена марка и марка на търговците на дребно) и 17 % по отношение на марката на търговците на дребно. Това показва, че конкуренцията в Съюза не е в състояние да възпрепятства промишлеността на Съюза да достигне задоволителни маржове на печалба. По-вероятно е продължителният дъмпингов внос и произтичащото от него потискане на цените да пречат на промишлеността на Съюза да увеличи своите цени.

(120)

Въз основа на посочените по-горе тенденции изглежда, че антидъмпинговите мерки частично са постигнали целения с тях резултат за отстраняване на вредата, понесена от производителите от Съюза. От друга страна, както е видно от отрицателното развитие на редица показатели за вреда, промишлеността все още се намира в уязвимо и нестабилно положение.

(121)

Както бе посочено по-горе, тайландските износители имат свободен капацитет да увеличат износа си много бързо. Освен това тайландските статистически данни за търговията потвърждават, че през 2011 г. Тайланд е изнесъл около 140 000 тона за трети държави, което е около 7 пъти повече от обема на тайландския износ за Съюза. Предвид по-изгодните цени на пазара на Съюза в сравнение с някои пазари на трети държави, има вероятност значителни количества, които в момента се изнасят за тези държави, да бъдат пренасочени към пазара на Съюза, в случай че антидъмпинговите мерки отпаднат. Подобно рязко развитие бе вече наблюдавано по време на първоначалното разследване, когато пазарният дял на вноса в Съюза от Тайланд се бе увеличил почти двойно само в рамките на три години, т.е. от 6,8 % през 2002 г. до 12,7 % през 2005 г.

(122)

Поради това въз основа на изложеното по-горе може да се направи заключението, че има вероятност от повтаряне на вредата, в случай че мерките бъдат отменени.

(123)

Няколко заинтересовани страни изразиха съмнения относно заключението за вероятността от повтаряне на вредата. Твърди се по-специално, че разликата в цената на Съюза и на пазарите на трети държави от 5 % е твърде малка, за да пренасочи износа на сладка царевица към пазара на Съюза. Този довод вече бе разгледан в съображение 61. В допълнение се твърди, че сладката царевица не е стока, която лесно може да се пренасочва между пазарите. Този довод обаче не беше подкрепен с доказателства и не съответства на констатациите от настоящото разследване

(124)

Въпреки че вероятността от повтарянето на вредата е предмет само на прогнозна оценка, тя се основава на фактите, посочени в съображение 121. Поради това горното твърдение се отхвърля.

(125)

В съответствие с член 21 от основния регламент бе проучен въпросът дали запазването на съществуващите антидъмпингови мерки не би било в противоречие с интереса на Съюза като цяло. Определянето на интереса на Съюза бе основано на оценка на всички различни засегнати интереси. На всички заинтересовани страни бе предоставена възможност да изразят становището си съгласно член 21, параграф 2 от основния регламент.

(126)

Както бе посочено по-горе, промишлеността на Съюза все още е до известна степен в уязвимо и нестабилно положение. Благодарение на продължаването на мерките тя би могла да увеличи продажните си цени (по-специално цените на продуктите с марка на търговец на дребно), за да покрие увеличените си производствени разходи. Това би позволило на промишлеността да подобри финансовото си състояние.

(127)

Съдействие бе потърсено от повече от 40 вносители/търговци на дребно и две организации на потребителите/търговски организации. Само един търговец на дребно оказа съдействие. Неговият внос е представлявал малка част от общия обем на вноса от Тайланд по време на РПП. Делът на неговия оборот, свързан със сладката царевица, е бил незначителен в сравнение с общия му оборот. Освен това препродажбата на сладка царевица е генерирала много висока печалба по време на РПП. Това показва, че търговците на дребно не биха били засегнати в непропорционална степен, дори ако срокът на действие на мерките бъде удължен.

(128)

В същото време редица търговски асоциации представиха коментарите си и бяха изслушани. Те заявиха, че антидъмпинговите мерки следва да бъдат прекратени поради ниския и намаляващ пазарен дял на тайландския внос, съвпадащ с големия и растящ пазарен дял на промишлеността на Съюза.

(129)

Що се отнася до потребителите, средните разходи за сладка царевица на домакинство са много ограничени — до 5 EUR на година. Като се вземе предвид умереното ниво на настоящите мерки, отражението от продължаването на мерките по всяка вероятност би било пренебрежимо за потребителите.

(130)

В светлината на изложеното по-горе и като се вземе предвид като цяло ниската степен на съдействие, се смята, че положението на търговците на дребно и на потребителите в Съюза едва ли ще бъде засегнато съществено от предложените мерки.

(131)

Първо следва да се припомни, че целта на антидъмпинговите мерки не е да се спре достъпът до Съюза на вноса, върху който са наложени мерките, а да се премахме въздействието на нарушенията на пазарните условия, които възникват от постоянното присъствие на дъмпингов внос.

(132)

По време на РПП потреблението в Съюза се е увеличило с 9 %, като е достигнало приблизително 350 000 тона. Капацитетът на промишлеността на Съюза непрекъснато е надвишавал търсенето в Съюза по време на разглеждания период, достигайки равнище от около 440 000 тона през РПП. Между производителите от Съюза е налице достатъчна конкуренция. При 77 % използване на капацитета през РПП изглежда, че промишлеността на Съюза разполага със свободен капацитет да увеличи още своето производство в случай на повишено търсене. Вносът от други трети държави, по-специално от Съединените американски щати и Китайската народна република, може също да задоволи част от търсенето. Както бе посочено по-горе, следва да се отбележи, че антидъмпинговите мерки не са предназначени да спрат вноса от Тайланд за Съюза. Като се има предвид ниското ниво на мерките, се очаква, че тайландският внос ще продължи да съставлява определен дял на пазара на Съюза.

(133)

Предвид изложеното по-горе не може да се заключи, че запазването на антидъмпинговите мерки би могло да доведе до недостиг на доставки на пазара на Съюза или до ограничаване на конкуренцията на пазара на Съюза.

(134)

Въз основа на изложеното по-горе изглежда, че отрицателното въздействие от продължаването на мерките би било ограничено и във всеки случай няма да бъде по-голямо от ползите от продължаването на мерките за промишлеността на Съюза.

(135)

Всички страни бяха информирани за съществените факти и съображения, на които се основава намерението да се препоръча запазване на съществуващите мерки. На страните също така бе даден срок да представят коментари след разгласяването на информацията. Изявленията и коментарите бяха надлежно взети предвид, когато това бе обосновано.

(136)

От изложеното по-горе следва, че съгласно предвиденото в член 11, параграф 2 от основния регламент антидъмпинговите мерки, приложими по отношение на вноса на някои видове приготвена и консервирана сладка царевица на зърна с произход от Тайланд, следва да бъдат запазени. Припомня се, че тези мерки представляват адвалорни мита с различни ставки.

(137)

Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито за дружествата, определени в настоящия регламент, се прилагат единствено и само по отношение на вноса на разглеждания продукт, произведен от тези дружества, и съответно от посочените конкретни правни субекти. Вносът на разглеждания продукт, произведен от което и да било друго дружество, непосочено изрично в постановителната част на настоящия регламент с наименование и адрес, включително и лица, свързани с онези, които са изрично посочени, не може да се ползва от тези ставки и се подлага на митническата ставка, приложима за „всички други дружества“.

(138)

Исканията за прилагането на тези индивидуални ставки на антидъмпингово мито (напр. след промяна в наименованието на правния субект или след създаване на нови структури за производство или продажби) следва незабавно да се адресира до Комисията (8) заедно с цялата свързана информация, по-специално всяка промяна в дейностите на дружеството, свързана с производството, продажбите на вътрешния пазар и експортните продажби, например във връзка с промяна на наименованието или промяна в структурите за производство и продажби. Ако е целесъобразно, след това регламентът ще бъде съответно изменен чрез актуализиране на списъка на дружествата, към които се прилагат индивидуални митнически ставки,

а)

не е изнасял за Съюза продукта, описан в член 1, параграф 1, през разследвания период в рамките на преразглеждането (от 1 април 2011 г. до 30 март 2012 г.);

б)

не е свързан с никой от износителите или производителите от Тайланд, спрямо които са наложени мерките по настоящия регламент; както и

в)

действително е изнасял за Съюза разглеждания продукт след разследвания период в рамките на преразглеждането или е поел неотменимо договорно задължение да изнесе значително количество за Съюза.

13.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/19

(1)

За да се осигури уеднаквено и съгласувано функциониране на колегиите в целия Съюз, е необходимо да се определят договореностите за участието на органите в колегиите за централните контрагенти (ЦК) с цел улесняване изпълнението на задачите, установени в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(2)

Изключването на дадена централна банка, емитираща значима валута на Съюза, в която са деноминирани финансови инструменти — обект на клиринг от ЦК, не засяга правата на тази централна банка да иска и получава информация съгласно член 18, параграф 3 и член 84 от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(3)

Дейността на даден ЦК може да бъде значима за определена емитираща централна банка с оглед на обема на трансакциите — обект на клиринг във валутата, емитирана от тази централна банка. Въпреки това значимостта на дадена валута от гледна точка на участието на емитиращата централна банка в колегията за съответния ЦК следва да бъде определяна въз основа на дела на тази валута в средната стойност на откритите позиции — обект на клиринг от съответния ЦК, за да се поддържа пропорционален размер на колегията.

(4)

За да се гарантира, че на събранията на колегиите ще бъдат постигани ефективни резултати, целите на всяко събрание или всяка дейност на колегията следва да бъдат ясно определени от компетентния орган за ЦК след консултация с членовете на колегията. Участниците следва да бъдат известени за тези цели достатъчно време преди събранието, като им бъде предоставена и документацията, подготвена от компетентния орган за ЦК или от други членове на колегията, за да се осигури ефективно обсъждане.

(5)

Предназначението на колегиите е да улесняват изпълнението на задачите, определени в Регламент (ЕС) № 648/2012. Възложените на членовете на колегиите задачи, както и съставът, създаването и управлението им са установени от законодателните органи в регламента като законови изисквания и следователно те са задължителни и пряко приложими във всички държави членки. За практическото функциониране на всяка колегия членовете ѝ следва да приемат писмено споразумение. За да се осигури използването на стандартни писмени споразумения от всички колегии за ЦК, които отразяват най-добрите практики от дейността на колегиите, да се гарантира съгласуван подход от страна на компетентните органи и да се улесни безпроблемното създаване на колегии за ЦК в срока по член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012, ЕОЦКП следва да издаде насоки и препоръки по реда на член 16 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (2).

(6)

Разпоредбите на настоящия акт не засягат правомощията на Комисията да открива производства за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 от ДФЕС, нито действията по член 265 и член 271, буква г) от ДФЕС.

(7)

За да се осигури своевременен обмен на актуална информация между членовете на колегиите, те следва да се събират редовно, като се дава възможност на членовете им да обсъждат и представят мнения във връзка с прегледа от страна на компетентния орган на правилата, стратегиите, процедурите и механизмите, използвани от ЦК за спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 648/2012, както и да обсъждат изготвените от компетентния орган оценки на рисковете, на които ЦК е или може да бъде изложен и които той самият създава.

(8)

За да се гарантира, че надлежно се отчитат мненията на всички членове на колегиите, компетентният орган следва да положи всички усилия да осигури разрешаването на всички евентуални разногласия между органите, които предстои да станат членове на колегия, преди окончателното изготвяне на писменото споразумение за създаването и функционирането на колегията. ЕОЦКП следва при необходимост да улеснява окончателното изготвяне на споразумението в ролята си на посредник.

(9)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на технически регулаторни стандарти, представени на Комисията от ЕОЦКП.

(10)

ЕОЦКП се консултира в съответните случаи с Европейския банков орган (ЕБО), Европейския съвет за системен риск и членовете на Европейската система от централни банки (ЕСЦБ), преди да представи проектите на технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент. Съгласно член 10 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 ЕОЦКП проведе открити обществени консултации по тези проекти на регулаторни технически стандарти, анализира потенциалните свързани с тях разходи и ползи и поиска становището на Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите, създадена в съответствие с член 37 от посочения регламент,

а)

целите на всяко събрание или дейност на колегията са ясно определени;

б)

събранията и дейностите на колегията са ефективни, като същевременно се гарантира, че всички членове на колегията са напълно информирани за нейните дейности, които са от значение за тях;

в)

графикът на събранията и дейностите на колегията се определят така, че резултатите от тях да бъдат от полза за надзора върху ЦК;

г)

ЦК и другите ключови заинтересовани лица имат ясно разбиране за ролята и функционирането на колегията;

д)

дейностите на колегията подлежат на редовен преглед, а когато тя не действа ефективно, се предприемат действия за преодоляването на този проблем;

е)

предвижда се годишно събрание за планиране на управлението на кризи с участието на членове на колегията в сътрудничество с ЦК при необходимост.

а)

изготвяне, актуализиране и разпространяване на списък с данните за контакт на членовете на колегията;

б)

разпространяване на дневния ред и документацията за събранията и дейностите на колегията;

в)

изготвяне на протоколи от събранията и определяне на действия за предприемане;

г)

поддържане на интернет сайта или на други електронни средства за споделяне на информация, ако има такива;

д)

при възможност — предоставяне на информация и осигуряване на специализирани екипи, когато това е необходимо за подпомагането на колегията при изпълнението на задачите ѝ;

е)

обмен на информация по подходящ начин сред членовете на колегията.

а)

информация за значими промени в структурата и собствеността на групата на ЦК;

б)

информация за значими промени в равнището на капитала на ЦК;

в)

информация за промени в организацията, висшия ръководен състав, процедурите или правилата, когато тези промени оказват значително въздействие върху управлението на риска или върху управлението на самия ЦК;

г)

списък на клиринговите членове на ЦК;

д)

подробни сведения за органите, участващи в надзора върху съответния ЦК, в т.ч. сведения за промените в отговорностите им;

е)

информация за евентуални съществени заплахи за способността на ЦК да спазва Регламент (ЕС) № 648/2012 и съответните делегирани регламенти и регламенти за изпълнение;

ж)

информация за затруднения, които могат да доведат до верижно разпространение на последиците;

з)

информация за факторите, които дават основание да се предполага, че има висок риск от верижно разпространение на последиците;

и)

информация за значими изменения на финансовото състояние на съответния ЦК;

й)

ранни предупреждения за възможни затруднения с ликвидността или за големи измами;

к)

информация за изпадане на членове в несъстоятелност и за евентуалните последващи действия;

л)

информация за наложени наказания и извънредни надзорни мерки;

м)

доклади за проблеми или инциденти при извършването на дейността и за предприетите действия за преодоляването им;

н)

редовни сведения за дейността на съответния ЦК; обхватът и периодичността на предоставянето им се договарят в рамките на писменото споразумение по член 2;

о)

обзор на основните търговски планове, в т.ч. на новите продукти или услуги, които ще бъдат предлагани;

п)

информация за модела на риска на ЦК, за провежданите тестове за устойчивост и последващи тестове (стрес тестове и бектестове);

р)

информация за споразуменията за оперативна съвместимост, сключени от ЦК (ако има такива).

а)

конкретните дейности в ясно определени области, които ще бъдат прехвърлени или делегирани;

б)

процедурите и процесите, които ще се прилагат;

в)

ролята и отговорностите на всяка страна;

г)

вида на информацията, която ще бъде обменяна между страните.

13.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/23

(1)

С Регламент (ЕС) № 473/2013 се установява по-строг мониторинг на държавите членки, чиято парична единица е еврото и срещу които е започната процедурата при прекомерен дефицит, като се въвеждат допълнителни изисквания за докладване, целящи предотвратяване и ранно коригиране на всякакви отклонения от препоръките или решенията на Съвета да даде предизвестие за коригиране на прекомерния дефицит.

(2)

Този мониторинг допълва съществуващите задължения за докладване по член 3, параграф 4, буква а) и член 5, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (2), съгласно които държава членка, срещу която е започната тази процедура и към която Съветът е отправил препоръка в съответствие с член 126, параграф 7 от Договора или предизвестие съгласно член 126, параграф 9 от Договора, докладва на Съвета и Комисията за действията, предприети за коригиране на прекомерния дефицит. Докладът включва целите за бюджетните разходи и приходи и за дискреционните мерки по отношение както на разходната, така и на приходната част в съответствие с препоръката на Съвета, както и информация относно предприетите мерки и естеството на мерките, предвидени за постигане на целите.

(3)

Регламент (ЕС) № 473/2013 допълва това задължение за докладване, като въвежда изискването държавите членки, които са с прекомерен дефицит и чиято парична единица е еврото, да докладват по-често. Те ще трябва да докладват на Комисията и Икономическия и финансов комитет (ИФК) за предприетите мерки за коригиране на прекомерния дефицит съответно на всеки шест месеца, ако Съветът е отправил препоръка към тях съгласно член 126, параграф 7, и на всеки три месеца — в случай на решение на Съвета да даде предизвестие по член 126, параграф 9 от ДФЕС. За сектор „Държавно управление“ и подсекторите му докладването следва да се отнася до изпълнението през годината на бюджета, до въздействието върху бюджета на предприетите дискреционни мерки по отношение на разходите и приходите, до целите за държавните разходи и приходи, както и да представя информация относно взетите мерки и естеството на мерките, предвидени за постигане на целите. По-честото докладване ще бъде от полза за Комисията и ИФК при непрекъснатия мониторинг, осъществяван по отношение на съответната държава членка, за да се следи дали тя коригира прекомерния си дефицит.

(4)

Съгласно член 10, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 473/2013 Комисията трябва да уточни съдържанието на този допълнителен доклад. С настоящия делегиран акт се създава ясна рамка за информацията, която трябва да се докладва от държавите членки, чиято парична единица е еврото и срещу които е започната процедурата при прекомерен дефицит. Докладите, които ще са съставени в съответствие с настоящия делегиран регламент, ще осигурят структурирана и хармонизирана информация за бюджетната ситуация на съответната държава членка. Докладът следва да съдържа годишни и тримесечни данни, за да се осигурява подробна информация за текущия ход на действията във връзка с коригирането. Данните следва да се докладват на касова и начислена основа (съгласно Европейската система от национални сметки (ESA) с оглед на по-доброто разбиране на динамиката на бюджетната ситуация. Предвид на това, че процедурата при прекомерен дефицит може да се започне при неспазване на референтните стойности, определени в Договора, във връзка със съотношението на дефицита спрямо БВП и/или на съотношението на дълга спрямо БВП, следва да се докладва за развитието на основните компоненти на дефицита и дълга на сектор „Държавно управление“.

(5)

Фактическите данни, съобщавани съгласно настоящия делегиран акт, следва да са съгласувани с данните, докладвани на Евростат в рамките на процедурата при прекомерен дефицит,

—

фактически салда, развитие на дълга и актуализирани бюджетни планове за периода на коригиране за сектор „Държавно управление“ и подсекторите му;

—

описание и заложени стойности от бюджетната стратегия в номинално и структурно изражение (цикличен компонент на салдото без еднократните и временните мерки) с цел коригиране на прекомерния дефицит в срока, определен от Съвета в последната му препоръка или решение да даде предизвестие съгласно член 126, параграф 7 или съответно член 126, параграф 9 от ДФЕС, включително подробна информация за бюджетните мерки, планирани или вече предприети за постигане на тези цели, и тяхното въздействие върху бюджета.

13.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/32

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

13.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/34

(1)

След като на 15 август 2013 г. Италия уведоми Комисията за появата на огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H7N7 в стопанство в община Ostellato, провинция Ferrara, регион Emilia-Romagna, Комисията прие Решение за изпълнение 2013/439/ЕС (3), в което се определят разпоредби за създаването на предпазни и надзорни зони около огнището на болестта.

(2)

Поради втора поява на болестта в община Mordano в провинция Bologna в региона Emilia-Romagna Комисията прие Решение за изпълнение 2013/443/ЕС (4), с което се изменят границите на предпазните зони и надзорните зони и се създават допълнителни ограничителни зони. Тези зони бяха определени в части А, Б и В от приложението към посоченото решение. Поради възникването на допълнителни огнища на болестта е необходимо ограничителните зони, определени в части А, Б и В от приложението към Решение за изпълнение 2013/443/ЕС, да бъдат изменени.

(3)

Поради това приложението към Решение за изпълнение 2013/443/ЕС следва да бъде съответно изменено.

(4)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

13.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/s3

13.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 244/s3