14.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 218/1

(1)

На 23 февруари 2006 г. Международната организация на труда (МОТ) прие Морската трудова конвенция от 2006 г. (МТК от 2006 г.), водена от желанието да създаде единен съгласуван инструмент, в който са събрани, доколкото е възможно, всички актуални стандарти, съдържащи се в съществуващите международни конвенции и препоръки относно морския труд, както и основните принципи, заложени в други международни трудови конвенции.

(2)

Решение 2007/431/ЕО на Съвета (3) упълномощава държавите членки, в интерес на Европейските общности, да ратифицират МТК от 2006 г. Държавите членки следва да я ратифицират възможно най-скоро.

(3)

При извършването на държавен пристанищен контрол в съответствие с Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол (4) във връзка с въпроси, уредени от конвенции, които те все още не са ратифицирали и съгласно които всички кораби подлежат на контрол от надлежно оправомощени длъжностни лица, когато са в пристанище на друга договаряща държава или страна, държавите членки следва да полагат всички усилия за спазване на процедурите и практиките, предвидени в посочените конвенции, и да се въздържат от изготвянето на доклади, свързани с държавния пристанищен доклад, за Международната морска организация (ИМО) и/или МОТ. Държавите членки, които все още не са ратифицирали дадена международна конвенция, влизаща в обхвата на Директива 2009/16/ЕО към момента на нейното влизане в сила, следва да положат всички усилия за установяване на сходни условия на борда на своите кораби в съответствие с изискванията на въпросната конвенция.

(4)

За да се осигури хармонизиран подход към ефективното прилагане на международните стандарти от страна на държавите членки при извършването на проверки както от държавата на знамето, така и от държавата на пристанището и за да се избегне евентуален конфликт между международното право и правото на Съюза, държавите членки следва да се стремят да ратифицират конвенциите или поне онези части от тях, които са от компетентността на Съюза, до датата на влизането им в сила.

(5)

МТК от 2006 г. определя морски трудови стандарти за всички морски лица, независимо от тяхното гражданство и от знамето на кораба, на който служат.

(6)

За целите на Директива 2009/16/ЕО за предпочитане е вместо да се дават определения за понятията „морско лице“ и „член на екипажа“, тяхното значение да се разбира за всеки случай според начина, по който понятието се определя или разбира в съответните международни конвенции. По-специално по въпроси, които са свързани с прилагането на МТК от 2006 г., понятието „член на екипажа“ следва да се разбира като означаващо „морско лице“ съгласно определението в МТК от 2006 г.

(7)

За всички въпроси, уредени от настоящата директива, които са свързани с прилагането на МТК от 2006 г., включително относно кораби, за които не се прилага Международният кодекс за управление на безопасността, всички споменавания в Директива 2009/16/ЕО на понятието „дружество“ следва да се разбират като означаващи „корабособственик“ съгласно определението в съответната разпоредба на МТК от 2006 г., тъй като то отговаря по-добре на конкретните цели на МТК от 2006 г.

(8)

Значителна част от стандартите на МТК от 2006 г. се прилагат в правото на Съюза чрез Директива 2009/13/ЕО на Съвета от 16 февруари 2009 г. за изпълнение на Споразумението, сключено между Асоциациите на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Европейската федерация на транспортните работници (ETF) относно Морската трудова конвенция от 2006 г. (5) и Директива 1999/63/ЕО на Съвета от 21 юни 1999 г. за изпълнение на Споразумението, сключено между Асоциациите на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Европейската федерация на транспортните работници (ETF) (6). Онези стандарти на МТК от 2006 г., които попадат в обхвата на Директива 2009/13/ЕО или Директива 1999/63/ЕО, следва да се прилагат от държавите членки в съответствие с посочените директиви.

(9)

По принцип мерките, приети за прилагане на настоящата директива, не следва в никакъв случай да служат като основание за държавите членки да понижат общото равнище на закрила на морските лица, които работят на кораби, плаващи под знамето на държава членка, съгласно приложимото социално право на Съюза.

(10)

МТК от 2006 г. съдържа разпоредби за правоприлагане, определящи отговорностите на държавите, които имат задължения да упражняват държавен пристанищен контрол. С оглед да се защити безопасността и да се избегне нарушаване на конкуренцията, държавите членки следва да имат право да проверяват спазването на разпоредбите на МТК от 2006 г. от всички кораби, които акостират в техните пристанища и места за заставане на котва, независимо от държавата, под чието знаме плават.

(11)

Държавният пристанищен контрол е уреден с Директива 2009/16/ЕО, която следва да включи МТК от 2006 г. сред конвенциите, чието прилагане се проверява от властите на държавите членки в техните пристанища.

(12)

При извършването на държавен пристанищен контрол в съответствие с Директива 2009/16/ЕО държавите членки следва да се съобразяват с разпоредбите на МТК от 2006 г., съгласно които морското трудово свидетелство и декларацията за спазване на морските трудови норми се признават като доказателство prima facie за спазването на изискванията на МТК от 2006 г.

(13)

Правото на Съюза следва също да отразява процедурите, определени в МТК от 2006 г., по отношение на разглеждането на подадени на сушата жалби във връзка с въпросите от обхвата на МТК от 2006 г.

(14)

С оглед осигуряване на еднакви условия за изпълнението на Директива 2009/16/ЕО, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Комисията следва да има право да приема изпълнителни актове: за изпълнение на методиката за разглеждане на общите параметри на риска във връзка по-специално с критериите за държавата на знамето и критериите за показателите на дружеството; за осигуряване на еднакви условия за обхвата на разширената проверка, включително рисковите области, които подлежат на проверка; осигуряване на еднакви условия за прилагане на процедурите за контрол и на проверките за сигурност на корабите; за създаване на хармонизиран електронен формат за докладването на жалби, свързани с МТК от 2006 г.; за изпълнение на хармонизирани процедури за докладване на явни нередности от страна на пилотите и пристанищните власти или органи, както и на последващите действия, предприети от държавите членки; и за установяване на условията за публикуване на информацията за дружества с ниски или много ниски показатели, критериите за събиране на съответните данни и честотата на актуализациите. Това е подчертано техническа задача, която трябва да се изпълни в контекста на принципите и критериите, установени от посочената директива. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (7).

(15)

Комисията следва да не приема актове за изпълнение, свързани с методиката за разглеждане на общите параметри на риска във връзка по-специално с критериите за държавата на знамето и критериите за показателите на дружеството, с докладите на пилотите и пристанищните власти или органи, включително хармонизирани процедури за докладване на явни нередности от страна на пилотите и пристанищните власти или органи, както и на последващите действия, предприети от държавите членки, и с реда и условията на публикуване на информация за дружества с ниски или много ниски показатели, ако посоченият в настоящата директива комитет не даде становище по представения от Комисията проект за акт за изпълнение.

(16)

При определяне на правилата за изпълнение Комисията следва да взема предвид по-специално експертните знания и опита, придобити във връзка със системата за проверки в Съюза, и да използва експертните познания във връзка с Меморандума за разбирателство за държавния пристанищен контрол, подписан в Париж на 26 януари 1982 г., в неговата актуална версия („Парижкият МР“).

(17)

Правилата за изпълнение, в т.ч. позоваванията на инструкциите и насоките на Парижкия МР, следва да не възпрепятстват инспекторите и компетентния орган да упражняват професионална преценка и следва да не засягат гъвкавостта, предвидена в Директива 2009/16/ЕО.

(18)

Посочената в Директива 2009/16/ЕО база данни за проверките следва да се адаптира и развива в съответствие с измененията, въведени с настоящата директива, или с промените, приети в рамките на Парижкия МР.

(19)

Целта на Парижкия МР е да прекрати експлоатацията на кораби, които не отговарят на стандартите, чрез хармонизирана система на държавен пристанищен контрол, която включва координирана проверка на корабите, акостиращи в пристанищата и местата за заставане на котва, включително пристанищата на държавите членки, в региона на Парижкия МР. Тези проверки имат за цел да установят дали корабите спазват международните стандарти за безопасност, сигурност и опазване на околната среда и дали условията на живот и труд на морските лица са подходящи и отговарят на действащите международни конвенции. Когато се осъществяват проверки и се прави позоваване на инструкциите и насоките на Парижкия МР, следва да се отчита фактът, че тези инструкции и насоки са изготвени и приети, за да осигурят съгласуваност и да насочват проверките, така че да се осигури възможно най-голямо сближаване.

(20)

Проверката на условията на живот и труд на борда на морските лица и на тяхното обучение и квалификации, за да се провери дали отговарят на изискванията на МТК от 2006 г., налага инспекторите да притежават необходимото ниво на обучение. Европейската агенция по морска безопасност и държавите членки следва да поставят на преден план въпроса за обучение на инспектори с цел проверка на спазването на МТК от 2006 г.

(21)

С цел да се позволи на Комисията да актуализира бързо съответните процедури, като по този начин допринася за постигането на равностойни условия в корабоплаването в световен план, на Комисията следва да се делегира правомощието за приемане на актове съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на измененията на приложение VI към Директива 2009/16/ЕО, съдържащо списъка с инструкции, приети с Парижкия МР, така че процедурите да продължат да се прилагат и изпълняват на териториите на държавите членки в съответствие с процедурите, договорени на международно равнище, и при спазване на съответните конвенции. От особена важност е по време на подготвителната работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(22)

Тъй като целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и могат поради мащаба или последиците на предлаганото действие да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(23)

Следователно Директива 2009/16/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(24)

Съгласно член VIII МТК от 2006 г. влиза в сила 12 месеца след датата, на която са регистрирани ратификации от най-малко 30 членове на МОТ с общ дял 33 % от общия световен корабен тонаж. Това условие беше изпълнено на 20 август 2012 г. и МТК от 2006 г. влиза в сила на 20 август 2013 г.

(25)

Настоящата директива следва да влезе в сила в деня на влизане в сила на МТК от 2006 г.,

1)

Член 2 се изменя, както следва:

2)

Член 3 се изменя, както следва:

3)

В член 8 параграф 4 се заличава.

4)

В член 10 параграф 3 се заменя със следния текст:

„3.   На Комисията се предоставят изпълнителни правомощия за прилагане на методика за разглеждане на общи параметри на риска във връзка по-специално с критериите за държавата на знамето и критериите за показателите на дружеството. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 3“.

5)

В член 14 параграф 4 се заменя със следния текст:

„4.   Обхватът на разширената проверка, включително рисковите области, които подлежат на проверка, е установен в приложение VII. Комисията може да приема подробни мерки с цел осигуряване на еднакви условия на прилагане на приложение VII. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 3.“

6)

В член 15 параграф 4 се заменя със следния текст:

„4.   Комисията може да приема подробни мерки с цел осигуряване на еднакви условия на прилагане на процедурите, посочени в параграф 1, и на проверките за сигурност, посочени в параграф 2 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 3.“

7)

В член 17 се добавят следните алинеи:

„Когато след по-задълбочена проверка се установи, че условията на живот и труд на кораба не съответстват на изискванията на МТК от 2006 г., инспекторът незабавно уведомява капитана на кораба за нередностите, както и за сроковете, в които те трябва да бъдат коригирани.

В случай че инспекторът сметне нередностите за значими или в случай че те се отнасят до евентуална жалба съгласно приложение V, част А, точка 19, инспекторът уведомява за нередностите и съответните организации на морски лица и корабособственици в държавата членка, в която е проведена инспекцията, и може:

Относно въпроси, свързани с МТК от 2006 г., държавата членка, в която се извършва проверката, има право да изпрати копие от доклада на инспектора, придружено от всички отговори на компетентните органи на държавата на знамето, получени в определения срок, на генералния директор на Международното бюро на труда с оглед на действия, които могат да бъдат сметнати за подходящи и целесъобразни, за да бъде гарантирано, че подобна информация се съхранява и че за нея са уведомени съответните страни, които могат да имат интерес да използват съответните процедури по обжалване.“

8)

В член 18 четвъртата алинея се заменя със следното:

„Самоличността на жалбоподателя не се разкрива пред капитана или собственика на съответния кораб. Инспекторът взема подходящите мерки, за да запази поверителността на жалби, подадени от морски лица, включително като гарантира поверителността при разпитването на морските лица.“

9)

Вмъква се следният член:

„Член 18а

Процедури за разглеждане на подадени на сушата жалби във връзка с МТК от 2006 г.

1.   Жалба от морско лице, в която се твърди, че има нарушение на изискванията на МТК от 2006 г., включително на правата на морските лица, може да се подаде до инспектор в пристанището, в което е акостирал корабът на морското лице. В такива случаи инспекторът започва първоначално разследване.

2.   Когато е уместно предвид естеството на жалбата, при първоначалното разследване се разглежда дали са следвани бордовите процедури за подаване на жалби, предвидени в правило 5.1.5 от МТК от 2006 г. Инспекторът може да проведе и задълбочена проверка в съответствие с член 13 от настоящата директива.

3.   Инспекторът се стреми, според случая, да търси решение на жалбата в рамките на кораба.

4.   Ако при разследването или проверката се установи неизправност, която попада в обхвата на член 19, се прилага същия член.

5.   Когато не се прилага параграф 4 и на жалба от морско лице във връзка с въпроси, уредени от МТК от 2006 г. не е намерено решение на борда на кораба, инспекторът незабавно информира държавата на знамето и изисква от нея да представи в определен срок насоки и план за корективни действия. Докладът от всяка извършена проверка се вкарва по електронен път в базата данни за проверките, посочена в член 24.

6.   Когато на жалба не е намерено решение в съответствие с параграф 5, държавата на пристанището представя копие от доклада на инспектора на генералния директор на Международното бюро по труда, заедно с всички отговори на компетентния орган на държавата на знамето, получени в определения срок. Съответните организации на морските лица и на корабособствениците в държавата на пристанището също биват информирани. Освен това на генералния директор на Международното бюро по труда редовно се представят статистически данни и информация относно жалбите, на които е намерено решение.

Тези статистически данни и информация се предоставят, за да може, въз основа на подходящи и целесъобразни мерки, тази информация да се съхрани и доведе до знанието на съответните страни, включително организациите на морските лица и на корабособствениците, които могат да имат интерес да използват съответните процедури по обжалване.

7.   За да се осигурят еднакви условия на прилагане на настоящия член, на Комисията се предоставят изпълнителни правомощия по отношение на установяването на хармонизиран електронен формат и процедура за докладване на последващите действия от страна на държавите членки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 3.

8.   Настоящият член не засяга разпоредбите на член 18. Четвърта алинея от член 18 се прилага и за жалби, свързани с въпроси, уредени от МТК от 2006 г.“

10)

Член 19 се изменя, както следва:

11)

В член 23 параграф 5 се заменя със следното:

„5.   На Комисията се предоставят изпълнителни правомощия да приема мерки за прилагане на настоящия член, в т.ч. хармонизирани процедури за докладване на явни нередности от страна на пилотите и пристанищните власти или органи, както и на последващите действия, предприети от държавите членки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 3.“

12)

В член 27 втората алинея се заменя със следното:

„На Комисията се предоставят изпълнителни правомощия за установяване на условията за публикуване на информацията, посочена в първата алинея, критериите за събиране на съответните данни и честотата на актуализациите. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 3.“

13)

Вмъкват се следните членове:

„Член 30а

Делегирани актове

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 30б във връзка с изменения на приложение VI, за да добавя към списъка, съдържащ се в посоченото приложение, нови инструкции, свързани с държавния пристанищен контрол, приети от организацията на Парижкия МР.

Член 30б

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегираните актове, посочени в член 30а, за срок от пет години, считано от 20 август 2013 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава с мълчаливо съгласие за периоди с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки период.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 30а, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Решението за оттегляне прекратява делегирането на правомощието, посочено в това решение. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 30а, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на Европейския парламент и на Съвета за акта или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“

14)

Член 31 се заменя със следното:

„Член 31

Комитет

1.   Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден с член 3 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета (8). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Ако комитетът не даде становище по даден проект на акт за изпълнение, който се приема съответно по член 10, параграф 3, член 23, параграф 5 и член 27, втора алинея, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

15)

Член 32 се заличава.

16)

Член 33 се заменя със следното:

„Член 33

Правила за изпълнение

При определяне на правилата за изпълнение, посочени в член 10, параграф 3, член 14, параграф 4, член 15, параграф 4, член 18а, параграф 7, член 23, параграф 5 и член 27, в съответствие с процедурите, посочени в член 31, параграф 3, Комисията следи специално тези правила да отчитат експертните познания и опит, придобити във връзка със системата за проверки в Съюза и използващи експертния опит на Парижкия МР.“

17)

Приложение I, част II, точка 2Б се изменя, както следва:

18)

Приложение IV се изменя, както следва:

19)

В приложение V, част А се добавят следните точки:

20)

Приложение Х, точка 3.10 се изменя, както следва:

14.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 218/8

(1)

Целите на настоящата директива са да се сближи наказателното право на държавите членки в сферата на атаките срещу информационните системи посредством установяването на минимални правила относно определението на престъпленията и определянето на съответните наказания и да подобри сътрудничеството между компетентните органи, включително полицията и други специализирани правоприлагащи органи на държавите членки, както и компетентните специализирани агенции и органи на Съюза, като Евроюст, Европол и Европейския център по киберпрестъпност към него, както и Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA).

(2)

Информационните системи представляват ключов елемент от политическото, социалното и икономическото взаимодействие в Съюза. Все по-често и в по-голяма степен обществото зависи от тези системи. Безпроблемното функциониране и сигурността на тези системи в Съюза са от жизненоважно значение за развитието на вътрешния пазар и на конкурентоспособна и иновационна икономика. Осигуряването на подходящи равнища на защита на информационните системи следва да бъде част от цялостна ефективна рамка за превантивни мерки, съпътстваща реакцията на наказателното право спрямо киберпрестъпността.

(3)

Атаките срещу информационните системи, и по-специално атаките, свързани с организираната престъпност, представляват засилваща се опасност както в Съюза, така и в световен мащаб, а съществува и растяща загриженост от вероятни атаки по терористични или политически подбуди срещу информационните системи, които са част от критичната инфраструктура на държавите членки и на Съюза. Това представлява заплаха за постигането на едно по-безопасно информационно общество и за изграждането на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, и следователно налага ответна реакция на равнището на Съюза, а също така и по-добра координация и сътрудничество на международно равнище.

(4)

В Съюза съществува определен брой критични инфраструктури, чието нарушаване или унищожаване би имало значителни трансгранични последици. От необходимостта да се подобрят способностите за защита на критичните инфраструктури в Съюза става ясно, че мерките срещу кибератаките следва да бъдат допълнени от строги наказателни санкции, отразяващи тежестта на подобни атаки. Като критична инфраструктура могат да се разглеждат разположени в държавите членки елемент, система или части от нея, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции, здравето, безопасността, сигурността, икономическото или социалното благосъстояние на населението. като електроцентрали, транспортни мрежи или правителствени мрежи, и чието нарушаване или унищожаване би имало значителни последици в дадената държава членка в резултат на невъзможността да се запазят тези функции.

(5)

Има доказателства за наличието на тенденция към все по-опасни и повтарящи се широкомащабни атаки срещу информационните системи, които често могат да бъдат от решаващо значение за държавите членки или за определени функции в публичния или частния сектор. Тази тенденция е придружена от разработката на все по-усъвършенствани методи, като например създаването и използването на така наречените „ботнети“, които се състоят от няколко етапа на престъпното деяние, при които всеки етап поотделно би могъл да създаде сериозен риск за обществения интерес. Настоящата директива има за цел, inter alia, да въведе наказания за създаването на ботнет, по-конкретно за акта на установяване на контрол от разстояние върху значителен брой компютри посредством заразяването им със зловреден софтуер чрез целенасочени кибератаки. Веднъж създадена, заразената мрежа от компютри, която представлява ботнетът, може да бъде активирана без знанието на потребителите на компютрите, за да извърши широкомащабна кибератака, която обикновено е в състояние да причини сериозни вреди, както е посочено в настоящата директива. Държавите членки следва да могат да определят кое представлява сериозна вреда съгласно националното право и практика, като например нарушаване на системни услуги от важно обществено значение или причиняване на сериозни финансови разходи или загуба на лични данни или чувствителна информация.

(6)

Широкомащабните кибератаки могат да предизвикат съществени икономически вреди както поради прекъсването на информационните системи и комуникации, така и поради загуба или промяна на важна от търговска гледна точка поверителна информация или други данни. Особено внимание следва да се обърне на повишаването на осведомеността на иновативните малки и средни предприятия за заплахи, свързани с подобни атаки, и тяхната уязвимост на такива атаки, тъй като тези предприятия зависят във все по-голяма степен от правилното функциониране и наличност на информационните системи и често разполагат с ограничени ресурси за информационна сигурност.

(7)

Приемането на общи определения в тази област е важно, за да се осигури последователен подход в държавите членки при прилагането на настоящата директива.

(8)

Необходимо е да бъде постигнат общ подход към елементите, съставляващи престъпления, чрез въвеждането на общи престъпления, като незаконния достъп до информационни системи, незаконната намеса в такива системи, незаконната намеса в данни и незаконното прихващане.

(9)

Прихващането включва, но не се ограничава непременно до подслушването, проследяването или наблюдението на съдържанието на съобщения и достигането до съдържанието на данни с технически средства пряко, чрез достъп до информационни системи и тяхното използване, или непряко, чрез използване на електронно подслушване или подслушвателни устройства.

(10)

Държавите членки следва да предвидят наказания за атаките срещу информационните системи. Предвидените наказания следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи и следва да включват лишаване от свобода и/или глоби.

(11)

Настоящата директива предвижда наказания най-малкото за случаите, които не се считат за маловажни. Държавите членки следва да могат да решат какво представлява маловажен случай в зависимост от своето национално право и практика. Даден случай може да се счете за маловажен например ако причинените от престъплението вреди и/или рискът, който то поражда за публичните или частните интереси, като например по отношение на целостта на компютърната система или компютърните данни или по отношение на неприкосновеността, правата или други интереси на дадено лице, са незначителни или от такова естество, че не е необходимо да се налага наказание в съответните предвидени в правните разпоредби предели или да се налага наказателна отговорност.

(12)

Установяването и докладването на заплахи, произтичащи от кибератаки, както и на свързаната с тях уязвимост на информационните системи са важни елементи, които имат отношение към ефективната превенция и реакция на кибератаките и към повишаването на сигурността на информационните системи. Осигуряването на стимули за докладване на пропуски по отношение на сигурността би могло да допринесе допълнително за постигането на тези цели. Държавите членки следва да полагат усилия за предоставянето на възможности за откриването в правен аспект и докладването на пропуски по отношение на сигурността.

(13)

Целесъобразно е да се предвидят по-строги наказания, когато атаката срещу дадена информационна система е извършена от престъпна организация съгласно определението в Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета от 24 октомври 2008 г. относно борбата с организираната престъпност (3), когато атаката е широкомащабна и е засегнала значителен брой информационни системи или е причинила сериозни щети, включително когато целта на атаката е създаването на ботнет или когато кибератаката е причинила сериозни вреди, включително когато е извършена посредством ботнет. Също така е целесъобразно да се предвидят по-строги наказания, когато атаката е извършена срещу критична инфраструктура на държавите членки или на Съюза.

(14)

Друг съществен елемент от интегрирания подход срещу киберпрестъпността представлява установяването на ефективни мерки срещу кражбата на самоличност и други престъпления, засягащи самоличността. Евентуалната нужда от действия на Съюза във връзка с този вид престъпно поведение може да се разглежда и в контекста на оценката доколко е необходим цялостен хоризонтален инструмент на Съюза.

(15)

В заключенията на Съвета от 27—28 ноември 2008 г. се посочва, че следва да се разработи нова стратегия с участието на държавите членки и Комисията, като се вземе предвид съдържанието на Конвенцията на Съвета на Европа от 2001 г. за престъпления в кибернетичното пространство. Тази конвенция е референтната правна рамка за борба с престъпленията в кибернетичното пространство, включително и с атаките срещу информационните системи. Настоящата директива се основава на споменатата конвенция. Като приоритет следва да се разглежда приключването на процеса на ратификация на тази конвенция от всички държави членки във възможно най-кратък срок.

(16)

Като се имат предвид различните начини, по които могат да бъдат извършени атаките, и с оглед на бързите промени в хардуера и софтуера, в настоящата директива се съдържа позоваване на „инструментите“, които могат да бъдат използвани за извършване на престъпленията, изброени в нея. Тези инструменти включват зловредния софтуер, включително този, с който могат да се създават ботнети, използвани за извършване на кибератаки. Макар и даден инструмент да бъде подходящ или дори да бъде особено подходящ за извършването на някое от престъпленията, предвидени в настоящата директива, възможно е той да е бил произведен със законна цел, като например за изпитване на надеждността на продукти на информационните технологии или на сигурността на информационни системи. В подобен случай не е достатъчно дадено лице да има общ умисъл за осъществяване на обективните критерии на някое от престъпленията, предвидени в настоящата директива, а то трябва да има пряк умисъл да използва инструментите за извършването на едно или повече от престъпленията, предвидени в настоящата директива.

(17)

Настоящата директива не налага наказателна отговорност в случаите, когато са изпълнени обективните критерии за престъпленията, изброени в настоящата директива, но деянията са извършени без престъпно намерение, като например при незнание, че достъпът не е разрешен, или при възложено изпитване или защита на информационните системи, например когато дружество или продавач възложи на дадено лице изпитването на устойчивостта на системата му за сигурност. В контекста на настоящата директива договорните задължения или споразуменията за ограничаване на достъпа до информационни системи посредством правила за потребителите или условия за използване на услугата, както и трудовите спорове във връзка с достъпа до информационни системи на работодателя и използването им за лични цели не следва да водят до наказателна отговорност, когато достъпът при такива обстоятелства се счита за неразрешен и това представлява единственото основание за наказателно производство. Настоящата директива не засяга правото на достъп до информация, установено в националното законодателство и законодателството на Съюза, като същевременно тя не може да се използва като оправдание за незаконен или произволен достъп до информация.

(18)

Редица обстоятелства могат да улеснят извършването на кибератаки, като например случаите, когато извършителят, в рамките на своята трудова заетост, има достъп до системите за сигурност, които са част от засегнатите информационни системи. В контекста на националното право такива обстоятелства следва да бъдат отчетени в подходяща степен в хода на наказателното производство.

(19)

Държавите членки следва да предвидят в националното си право квалифициращи обстоятелства в съответствие с приложимите правила, предвидени в техните правни системи относно квалифициращите обстоятелства. Те следва да гарантират, че съдиите разполагат с възможност да разглеждат тези квалифициращи обстоятелства при осъждането на извършителите. Съдията по своя преценка оценява тези обстоятелства заедно с останалите факти по конкретния случай.

(20)

Настоящата директива не урежда условията за упражняване на компетентност над което и да било от посочените в нея престъпления, например съобщаване от страна на жертвата на мястото, където е извършено престъплението, съобщаване от страна на държавата на мястото, където е извършено престъплението, или факта, че извършителят не е наказателно преследван на мястото, където е извършено престъплението.

(21)

В контекста на настоящата директива държавите членки и третите държави, както и техните публичните органи продължават в пълна степен да бъдат задължени да гарантират зачитането на правата на човека и основните свободи в съответствие със съществуващите задължения в Съюза и международни задължения.

(22)

С настоящата директива се засилва значението на мрежите, като мрежите на Г-8 или Съвета на Европа, съставени от звена за контакт, които са на разположение 24 часа в денонощието и седем дни в седмицата. Тези звена за контакт следва да бъдат в състояние да осигуряват ефективна помощ и по този начин да улесняват например обмена на подходяща налична информация и предоставянето на технически съвети или правна информация за целите на разследванията или производствата по престъпления, отнасящи се до информационните системи, и свързаните данни, с участието на молещата държава членка. За да се осигури гладкото функциониране на мрежите, всяко звено за контакт следва да разполага с капацитет за бързо свързване със звено за контакт на друга държава членка с помощта на, inter alia, обучен и оборудван персонал. Като се има предвид бързината, с която могат да бъдат извършени широкомащабни кибератаки, държавите членки следва да са в състояние да реагират незабавно на спешни искания, отправени по тази мрежа от звена за контакт. В подобни случаи може да бъде наложително искането за информация да се придружава от телефон за връзка, за да се гарантира, че замолената държава членка ще обработи своевременно искането и обратната информация ще бъде предоставена в рамките на осем часа.

(23)

Сътрудничеството между публичните органи, от една страна, и частния сектор и гражданското общество, от друга, е от голямо значение за превенцията и борбата с атаките срещу информационните системи. Необходимо е да се насърчава и подобрява сътрудничеството между доставчиците на услуги, производителите, правоприлагащите и съдебните органи при пълно зачитане на принципите на правовата държава. Сътрудничеството би могло да включва съдействие от доставчиците на услуги за оказване на помощ за съхраняване на евентуални доказателства, за предоставяне на елементи, които да спомогнат за идентифицирането на извършителите, и като крайна мярка, частичното или пълното спиране в съответствие с националното право и практика на информационните системи или функции, които са били засегнати или използвани за незаконни цели. Държавите членки следва да обмислят също създаването на мрежи за сътрудничество и партньорство с доставчиците на услуги и производителите за обмен на информация във връзка с престъпленията, които попадат в обхвата на настоящата директива.

(24)

Необходимо е да се събират съпоставими данни за престъпленията, посочени в настоящата директива. Съответните данни следва да се предоставят на компетентните специализирани агенции и органи на Съюза, като Европол и ЕNISA, в съответствие със задачите и информационните им потребности, за да се добие по-цялостна представа за проблема с киберпрестъпността и мрежовата и информационна сигурност на равнището на Съюза и по този начин се допринесе за изготвянето на по-ефективна реакция. Държавите членки следва да предоставят на Европол и Европейския център по киберпрестъпност към него информация за начина на действие на извършителите, за да се извършат оценка на заплахите и стратегически анализи на киберпрестъпността в съответствие с Решение 2009/371/ПВР на Съвета от 6 април 2009 г. за създаване на Европейска полицейска служба (Европол) (4). Предоставянето на информация може да улесни по-доброто разбиране на настоящите и бъдещите заплахи, като допринесе за по-подходящо и целенасочено вземане на решения относно борбата с атаките срещу информационните системи и тяхното предотвратяване.

(25)

Комисията следва да представи доклад за прилагането на настоящата директива и ако е необходимо, да направи законодателни предложения, които може да доведат до разширяване на нейния обхват, отчитайки промените в областта на киберпрестъпността. Тези промени могат да включват технологично развитие, като например такова, което позволява по-ефективно правоприлагане в областта на атаките срещу информационните системи или улеснява предотвратяването на подобни атаки или смекчаването на последиците от тях. За тази цел Комисията следва да вземе под внимание наличните анализи и доклади, изготвени от съответните заинтересовани страни, и по-специално от Европол и ENISA.

(26)

С цел ефективна борба с престъпленията в кибернетичното пространство е необходимо също така да се повиши устойчивостта на информационните системи с предприемането на подходящи мерки за по-ефективната им защита от кибератаки. Държавите членки следва да предприемат необходимите мерки за защита от кибератаки на информационните системи, които представляват част от тяхната критична инфраструктура, и следва да обмислят защитата на информационните системи и свързаните данни като част от тази защита. Осигуряването на подходящо равнище на защита и сигурност на информационните системи от юридически лица, например във връзка с предоставянето на общественодостъпни електронни съобщителни услуги в съответствие с действащото законодателство на Съюза относно неприкосновеността на личния живот, електронните съобщения и защитата на данните, представлява съществена част от цялостния подход за ефективна борба срещу киберпрестъпността. Следва да се осигуряват подходящи равнища на защита срещу заплахи и уязвимости, които могат да бъдат разумно идентифицирани, в съответствие със съвременните постижения в конкретните сектори и предвид конкретните ситуации, свързани с обработването на данни. Разходите и тежестта по осигуряване на такава защита следва да бъдат пропорционални на вероятните вреди, които евентуална кибератака може да причини на засегнатите лица. Държавите членки се насърчават да предвидят в националното си право подходящи мерки, водещи до отговорност, за случаите, когато юридическо лице явно не е осигурило подходящо равнище на защита срещу кибератаки.

(27)

Значителните пропуски и различия в законите и наказателните производства на държавите членки в областта на атаките срещу информационните системи могат да възпрепятстват борбата срещу организираната престъпност и тероризма, а също така да усложнят ефективното полицейско и съдебно сътрудничество в тази област. Транснационалният характер на съвременните информационни системи, които функционират отвъд националните граници, предполага, че атаките срещу тези системи имат трансгранично измерение, което показва още веднъж спешната необходимост от осъществяване на допълнителни действия за сближаване на наказателното право в тази област. Освен това координирането на наказателното преследване по дела за атаки срещу информационни системи следва да бъде улеснено с подходящото изпълнение и прилагане на Рамково решение 2009/948/ПВР на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно предотвратяване и уреждане на спорове за упражняване на компетентност при наказателни производства (5). В сътрудничество със Съюза държавите членки следва също да се стремят към подобряване на международното сътрудничество, свързано със сигурността на информационните системи, компютърните мрежи и данни. При всяко международно споразумение, включващо обмен на данни, следва надлежно да се разгледа сигурността на прехвърлянето и съхраняването на данните.

(28)

По-доброто сътрудничество между компетентните правоприлагащи и съдебни органи в Съюза е изключително важно за ефективната борба срещу престъпленията в кибернетичното пространство. Във връзка с това следва да се насърчава активизирането на усилията за осигуряване на подходящо обучение за съответните органи, за да се подобри разбирането за киберпрестъпността и нейните последици, и за стимулиране на сътрудничеството и обмена на най-добри практики, например чрез компетентните специализирани агенции и органи на Съюза. Целта на подобно обучение, inter alia, следва да бъде повишаването на осведомеността за различните национални правни системи, евентуалните правни и технически предизвикателства при наказателни разследвания и разпределението на области на компетентност между съответните национални органи.

(29)

В настоящата директива следва да се зачитат правата на човека и основните свободи и да се съблюдават принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, включително защитата на личните данни, правото на личен живот, свободата на изразяване и на информация, правото на справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност и правото на защита, както и принципите на законност и пропорционалност между престъплението и наказанието. По-специално настоящата директива има за цел да осигури пълното спазване на тези права и принципи и трябва да бъде прилагана в съответствие с това.

(30)

Защитата на личните данни е основно право в съответствие с член 16, параграф 1 от ДФЕС и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Ето защо всяко обработване на лични данни при изпълнението на настоящата директива следва изцяло да зачита съответното законодателство на Съюза относно защитата на данните, прието въз основа на Договорите.

(31)

В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, посочените държави членки са уведомили за желанието си да вземат участие в приемането и прилагането на настоящата директива.

(32)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата директива и следователно не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

(33)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно да обвърже атаките срещу информационните системи във всички държави членки с ефективни, пропорционални и възпиращи наказания, както и да подобри и насърчи сътрудничеството между съдебните и други компетентни органи, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и затова поради техния обхват и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(34)

Настоящата директива има за цел да измени и разшири обхвата на разпоредбите на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно атаките срещу информационните системи (6). Тъй като измененията, които трябва да се направят, са значителни по брой и естество, за по-голяма яснота Рамково решение 2005/222/ПВР следва да бъде изцяло заменено по отношение на държавите членки, участващи в приемането на настоящата директива,

а)

„информационна система“ означава устройство или група от взаимосвързани или сходни устройства, едно или повече от които, съобразно дадена програма, извършват автоматизирана обработка на компютърни данни, както и компютърните данни, съхранявани, обработвани, извличани или предавани от такова устройство или група от устройства с цел оперирането с тези данни и използването, защитата и поддръжката им;

б)

„компютърни данни“ означава представяне на факти, информация или понятия във форма, поддаваща се на обработка в информационни системи, включително и програма, която е в състояние да направи така, че дадена информационна система да изпълни определена функция;

в)

„юридическо лице“ означава всяко образувание, притежаващо статут на юридическо лице съгласно приложимото право, с изключение на държави членки, трети държави или други публични органи при упражняване на държавна власт, както и на публични международни организации;

г)

„неправомерно“ означава поведение, което не е разрешено от собственика или от друг притежатели на права върху системата или част от нея, или не е позволено по силата на националното право.

а)

компютърна програма, проектирана или адаптирана главно с цел извършване на което и да било от престъпленията, посочени в членове 3—6;

б)

компютърна парола, код за достъп или други подобни данни, с чиято помощ може да се получи достъп до цялата информационна система или до част от нея.

а)

те са извършени в рамките на престъпна организация съгласно определението в Рамково решение 2008/841/ПВР, независимо от размера на наказанието, предвидено в него; или

б)

те са причинили сериозни вреди; или

в)

те са извършени срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура.

а)

пълномощие да представлява юридическото лице;

б)

правомощие да взема решения от името на юридическото лице;

в)

правомощие да упражнява контрол в рамките на юридическото лице.

а)

лишаване от правото да се ползва от публични облаги или помощи;

б)

временно или постоянно лишаване от правото да упражнява търговска дейност;

в)

поставяне под съдебен надзор;

г)

съдебна ликвидация;

д)

временно или постоянно затваряне на структури, използвани за извършване на престъплението.

а)

изцяло или отчасти на тяхната територия; или

б)

от един от техните граждани, поне в случаите, когато деянието се явява престъпление на мястото, където е извършено.

а)

извършителят извършва престъплението, когато се намира физически на нейната територия, независимо дали престъплението е насочено срещу информационна система, намираща се на нейна територия; или

б)

престъплението е насочено срещу информационна система, намираща се на нейната територия, независимо дали извършителят се намира физически на нейна територия, когато го извършва.

а)

извършителят има обичайно местопребиваване на нейната територия; или

б)

престъплението е извършено в полза на юридическо лице, установено на нейната територия.

14.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 218/15

(1)

Отношенията между Грузия и Европейския съюз се развиват в рамката на Европейската политика за съседство. През 2006 г. Общността и Грузия се споразумяха относно план за действие в рамките на Европейската политика за съседство, определящ средносрочните приоритети в отношенията между Съюза и Грузия. През 2010 г. Съюзът и Грузия започнаха преговори по споразумение за асоцииране, което се очаква да замени съществуващото Споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Грузия (2). Рамката на отношенията между ЕС и Грузия бе разширена допълнително чрез Източното партньорство, чието начало бе поставено неотдавна.

(2)

На извънредното заседание на Европейския съвет, проведено на 1 септември 2008 г., бе потвърдено желанието на Съюза да укрепи отношенията между ЕС и Грузия след въоръжения конфликт между Грузия и Руската федерация от август 2008 г.

(3)

От третото тримесечие на 2008 г. грузинската икономика се бори с последствията от международната финансова криза, включително намаляване на обема на производството, спад на фискалните приходи и нарастване на нуждите от външно финансиране.

(4)

На международната донорска конференция, проведена на 22 октомври 2008 г., международната общност се ангажира да подкрепи икономическото възстановяване на Грузия в съответствие със съвместната оценка на нуждите, извършена от ООН и Световната банка.

(5)

Съюзът обяви, че ще предостави финансова помощ на Грузия с максимален размер до 500 милиона евро.

(6)

Икономическото приспособяване и възстановяване на Грузия се подкрепя чрез предоставянето на финансова помощ от Международния валутен фонд (МВФ). През септември 2008 г. грузинските власти сключиха с МВФ стендбай споразумение за 750 милиона щатски долара, което да подпомогне икономиката на Грузия в необходимото приспособяване в контекста на финансовата криза.

(7)

След допълнителното влошаване на икономическото състояние на Грузия и необходимото преразглеждане на основните икономически допускания в програмата на МВФ, както и вследствие на по-големите нужди от външно финансиране на Грузия, между Грузия и МВФ беше постигнато споразумение за увеличение на заема по стендбай споразумението с 424 милиона щатски долара, което беше одобрено от управителния съвет на МВФ през август 2009 г.

(8)

В рамките на Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) за 2010—2012 г. Съюзът предостави на Грузия безвъзмездни средства за бюджетна подкрепа в размер средно на 24 милиона евро на година.

(9)

С оглед влошаването на икономическото положение и перспективите на Грузия тя поиска макрофинансова помощ от Съюза.

(10)

Като се има предвид, че все още е налице остатъчен недостиг на финансиране в платежния баланс на Грузия, при настоящите извънредни обстоятелства макрофинансовата помощ се счита за подходящ отговор на искането на Грузия за подпомагане на икономическото стабилизиране в съответствие с настоящата програма на МВФ.

(11)

Макрофинансовата помощ, която Съюзът ще предостави на Грузия („макрофинансовата помощ от страна на Съюза“), следва не само да допълва програмите и средствата, предоставяни от МВФ и Световната банка, но и да осигурява добавена стойност от участието на Съюза.

(12)

Комисията следва да гарантира, че макрофинансовата помощ от страна на Съюза съответства в правен аспект и по същество на мерките, предприети в различните области на външната дейност и в рамките на други свързани с тези въпроси политики на Съюза.

(13)

Конкретните цели на макрофинансовата помощ от страна на Съюза следва да подобрят ефикасността, прозрачността и отчетността. Комисията следва редовно да наблюдава изпълнението на тези цели.

(14)

Условията, от които зависи предоставянето на макрофинансова помощ от страна на Съюза, следва да отразяват ключовите принципи и цели на политиката на Съюза по отношение на Грузия.

(15)

С оглед осигуряването на ефикасна защита на финансовите интереси на Съюза, свързани с тази макрофинансова помощ на Съюза, е необходимо Грузия да приеме подходящи мерки за предотвратяване и борба с измамите, корупцията и други нередности във връзка с тази помощ. Необходимо е също така Комисията да предвиди подходящи проверки, а Сметната палата — подходящи одити.

(16)

Отпускането на макрофинансовата помощ от страна на Съюза не засяга правомощията на бюджетния орган.

(17)

Макрофинансовата помощ от страна на Съюза следва да бъде управлявана от Комисията. За да се гарантира, че Европейският парламент и Икономическият и финансов комитет могат да следят изпълнението на настоящото решение, Комисията следва редовно да ги информира за развитието по отношение на макрофинансовата помощ от страна на Съюза и да им предоставя необходимите документи.

(18)

С цел гарантиране на еднакви условия за прилагането на настоящото решение, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Те следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (3).

(19)

В този контекст се подчертава, че по смисъла на посочения регламент процедурата по консултиране следва да се прилага като общо правило за всички случаи извън предвидените в същия регламент. Като се отчита потенциално важният ефект на операциите, които надхвърлят прага от 90 милиона евро, е целесъобразно за тези операции да се прилага процедурата по разглеждане. С оглед размера на макрофинансовата помощ от страна на Съюза за Грузия процедурата по консултиране следва да се прилага за приемането на Меморандума за разбирателство, за намаляване, спиране или за отмяна по помощта,

14.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 218/24

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

14.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 218/26

(1)

В член 103н от Регламент (ЕО) № 1234/2007 се предвижда, че разпределението на наличните финансови средства на Съюза, както и бюджетните ограничения за националните програми за подпомагане в лозаро-винарския сектор са посочени в приложение Хб към същия регламент.

(2)

В съответствие с член 103о от Регламент (ЕО) № 1234/2007 държавите членки имаха възможността да решат до 1 декември 2012 г. да предоставят подпомагане на лозарите за финансовата 2014 г. чрез предоставяне на права за плащане по смисъла на дял III, глава 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани (2).

(3)

Държавите членки, които възнамеряват да предоставят подпомагане в съответствие с член 103о от Регламент (ЕО) № 1234/2007, са съобщили съответните суми. От съображения за яснота Комисията следва да публикува тези суми.

(4)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

14.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 218/28

(1)

В съответствие с член 80, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1107/2009 Директива 91/414/ЕИО продължава да се прилага по отношение на активните вещества, за които е прието решение в съответствие с член 6, параграф 3 от Директива 91/414/ЕИО преди 14 юни 2011 г.

(2)

В съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО през февруари 2002 г. Португалия получи заявление от ISAGRO IT за включването на активното вещество беналаксил-M в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. В Решение 2003/35/ЕО на Комисията (3) се потвърждава, че документацията е пълна и може да се приеме, че принципно удовлетворява изискванията за данни и информация от приложения II и III към посочената директива.

(3)

В съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО през септември 2005 г. Унгария получи заявление от ISAGRO SpA за включване на активното вещество валифеналат в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. В Решение 2006/586/ЕО на Комисията (4) се потвърждава, че документацията е пълна и може да се приеме, че принципно удовлетворява изискванията за данни и информация от приложения II и III към посочената директива.

(4)

Потвърждението за пълнотата на документацията беше необходимо, за да се пристъпи към подробното ѝ проучване и да се даде възможност на държавите членки да предоставят временни разрешения за период до три години за продуктите за растителна защита, съдържащи посочените активни вещества, като същевременно се спазят условията, определени в член 8, параграф 1 от Директива 91/414/ЕИО, и по-специално условията, свързани с подробната оценка на активните вещества и на продуктите за растителна защита с оглед на изискванията, определени в същата директива.

(5)

Въздействието на тези активни вещества върху здравето на човека и върху околната среда бе оценено в съответствие с разпоредбите на член 6, параграфи 2 и 4 от Директива 91/414/ЕИО по отношение на предложените от заявителите видове употреба. Докладващите държави членки представиха на Комисията проектите на докладите за оценка съответно на 21 ноември 2003 г. (беналаксил-M) и на 19 февруари 2008 г. (валифеналат).

(6)

След представянето на проектите на докладите за оценка от докладващите държави членки бе сметнато за необходимо да се изиска допълнителна информация от заявителите, а докладващите държави членки да проучат тази информация и да предоставят своята оценка. Поради това проучването на документацията все още продължава и оценката няма да може да бъде завършена в срока, предвиден в Директива 91/414/ЕИО, разглеждана във връзка с Решение за изпълнение 2011/671/ЕС на Комисията (5).

(7)

Тъй като до този момент в хода на оценката не са установени непосредствени причини за безпокойство, на държавите членки следва да се даде възможност да удължат срока на временните разрешения, издадени за продукти за растителна защита, съдържащи посочените активни вещества, с 24 месеца в съответствие с разпоредбите на член 8 от Директива 91/414/ЕИО, за да може да продължи проучването на документацията. Очаква се оценката и процесът на вземане на решение относно евентуалното одобрение на беналаксил-М и валифеналат в съответствие с член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 да бъдат завършени в срок до 24 месеца.

(8)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

14.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 218/s3

14.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 218/s3