18.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 166/1

(1)

С писмо от 6 август 2007 г. Франция уведоми Комисията за помощ за преструктуриране, предоставена на групата FagorBrandt.

(2)

С писмо от 10 октомври 2007 г. Комисията информира Франция за решението си да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (по-нататък наричан „ДФЕС“), относно тази помощ.

(3)

Решението на Комисията да открие процедурата (наричано по-долу „решението за откриване на процедурата“) беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3). Комисията прикани заинтересованите страни да представят мненията си относно съответната помощ.

(4)

Комисията получи мненията на три заинтересовани страни, а именно двама конкуренти и получателя на помощта. Electrolux представи мнение с писмо от 14 декември 2007 г. След среща със службите на Комисията на 20 февруари 2008 г. дружеството представи допълнителни мнения с писма от 26 февруари 2008 г. и 12 март 2008 г. Един конкурент, пожелал да запази анонимност, представи мнение с писмо от 17 декември 2007 г. (4) FagorBrandt представи мнение с писмо от 17 декември 2007 г. Комисията предаде тези мнения на Франция с писма от 15 януари 2008 г. и 13 март 2008 г., като ѝ даде възможност да отговори. Коментарите на Франция бяха получени съответно с писмо от 15 февруари 2008 г. и с документ, представен по време на срещата от 18 март 2008 г. (вж. съображение 5).

(5)

С писмо от 13 ноември 2007 г. Франция съобщи на Комисията своето мнение относно решението за откриване на процедурата. На 18 март 2008 г. се състоя среща между службите на Комисията, френските органи и FagorBrandt. След тази среща френските органи предоставиха информация с писма от 24 април 2008 г. и 7 май 2008 г. Втора среща между същите страни се състоя на 12 юни 2008 г. След тази среща френските органи предоставиха информация с писмо от 9 юли 2008 г. На 15 юли 2008 г. Комисията поиска допълнителна информация, която бе предоставена от френските органи на 16 юли 2008 г.

(6)

На 21 октомври 2008 г. Комисията прие положително решение при определени условия относно помощта за преструктуриране в размер на 31 млн. EUR, отпусната на FagorBrandt (5) (по-нататък наричано „решението от 21 октомври 2008 г.“).

(7)

Това решение беше отменено от Съда на 14 февруари 2012 г. (6) (по-нататък наричано „решение на Съда от 14 февруари 2012 г.“) поради наличие на две явни грешки в оценката: от една страна, отчитането на невалидна компенсаторна мярка и, от друга страна, липсата на анализ на съвместното въздействие върху конкуренцията от одобрената помощ и от предишна несъвместима помощ, предоставена и все още невъзстановена от италианските органи (по-нататък наричана „италианската помощ“).

(8)

Следователно Комисията трябва да приеме ново окончателно решение. Съгласно практиката на Съда (7) за тази цел Комисията трябва да вземе предвид само данните, с които е разполагала към тогавашния момент, т.е. на 21 октомври 2008 г. (вж. раздел 6.2.2. Временна рамка на анализа).

(9)

Въпросната помощ е помощ за преструктуриране. Предвижданата сума на помощта е 31 млн. EUR. Тази помощ се предоставя от френското министерство на икономиката, финансите и заетостта. Получател на помощта е дружеството FagorBrandt S.A., което има няколко филиала, в които се извършват производствени и търговски дейности.

(10)

Френските органи посочват, че с наличните ресурси и при отсъствието на държавна помощ FagorBrandt S.A. не би могло да се справи със своите затруднения. Според Франция пряката помощ в размер на 31 млн. EUR ще позволи да се финансират половината от разходите за преструктуриране (8).

(11)

Групата FagorBrandt (наричана по-долу „FagorBrandt“) принадлежи косвено на дружеството Fagor Electrodomésticos S. Coop (наричано по-долу „Fagor“), което е кооперативно дружество по испанското право. Капиталът на това кооперативно дружество се разпределя между приблизително 3 500 членове (служители-съдружници), като никой от тях не може да притежава повече от 25 % от капитала на кооператива.

(12)

Дружеството Fagor от своя страна е част от кооперативна групировка Mondragón Corporación Cooperativa (наричана по-долу „MCC“), в която всяко кооперативно дружество запазва своята правна и финансова самостоятелност. Fagor принадлежи на подразделението „Foyer“ на браншовата група „Индустрия“ на MCC.

(13)

Дружеството FagorBrandt е реализирало оборот от 903 млн. EUR през 2007 г. То развива дейност във всички области на големите домакински електроуреди, обхващаща три големи типа продукти: миялни и перални машини (миялни за съдове, перални машини, сушилни машини, комбинирани перални сушилни машини), хладилни машини (домашни хладилници, домашни фризери — с фронтално и горно зареждане) и готварски печки (традиционни фурни, микровълнови фурни, печки, котлони, абсорбатори).

(14)

В решението за откриване на процедурата Комисията изрази съмнения поради следните пет причини: риск от заобикаляне на забраната за помощ за преструктуриране в полза на новосъздадени дружества; риск от заобикаляне на задължението за възстановяване на несъвместимата помощ; съмнение относно възстановяването на дългосрочната жизнеспособност на дружеството; недостатъчност на компенсаторните мерки; съмнение относно свеждане на помощта до необходимия минимум, и по-специално относно приноса на получателя.

(15)

Тъй като FagorBrandt е създадено през януари 2002 г., то е било, по смисъла на точка 12 от Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на дружества в затруднение (наричани по-долу „насоките относно помощите за преструктуриране“) (9), новосъздадено дружество до януари 2005 г., т.е. три години след създаването си. Това означава, че както в момента, в който дружеството е било освободено от данъци по силата на член 44е от Общия кодекс за данъците (по-нататък „помощта по член 44е“), така и в момента, когато през декември 2003 г. Комисията е обявила тази помощ за несъвместима и е наредила тя да бъде възстановена (10), FagorBrandt е било новосъздадено дружество. Съгласно параграф 12 от насоките за преструктуриране то не е било допустимо за помощ за преструктуриране. Поради това, в момента, в който дружеството вече не е представлявало новосъздадено дружество и така е станало допустимо за помощи за преструктуриране, фактът, че Франция още не си е била възстановила помощта, обявена за несъвместима през декември 2003 г., може да представлява заобикаляне на забраната, предвидена в точка 12 от насоките относно помощите за преструктуриране.

(16)

Като отбеляза, че помощта, предмет на уведомлението, изглежда служи до голяма степен за финансиране на възстановяването на помощта по член 44е, Комисията изрази съмнения относно това дали помощта, предмет на уведомлението, не представлява заобикаляне на задължението за възстановяване на тази несъвместима помощ и не обезсмисля възстановяването на тази помощ, като го лишава от полезния му ефект.

(17)

По отношение на възстановяването на дългосрочната жизнеспособност на дружеството Комисията изрази две съмнения. От една страна, като забеляза, че очакваният годишен оборот за 2007 г. е с около 20 % по-висок от предходната година, Комисията постави въпроса на какви елементи се основава тази прогноза. От друга страна, Комисията подчертава, че в плана за преструктуриране не се посочва как FagorBrandt възнамерява да се справи с възстановяването на несъвместимата помощ, получена от италианския филиал.

(18)

Комисията се съмнява също, че е приемливо отсъствието на допълнителни компенсаторни мерки освен тези, които са вече започнати в рамките на плана за преструктуриране. Комисията припомни, че:

(19)

Накрая Комисията изрази съмнения относно това дали са изпълнени условията, предвидени в точки 43 и 44 от насоките относно помощите за преструктуриране. От една страна, френските органи не са включили възстановяването на помощта по член 44е в разходите за преструктуриране, а от друга страна, френските органи не са обяснили произхода на някои суми, счетени за „собствено усилие на получателя“.

(20)

Electrolux посочва, че за да отговори на предизвикателствата на глобалната конкуренция, то е приложило крупни планове за преструктуриране, свързани с големи разходи. За да остане конкурентоспособно, дружеството е било принудено да предприеме драстични мерки, като закриване на осем завода в Западна Европа, чието производство е било преместено главно в други съществуващи заводи, както и в нови заводи в Полша и Украйна. Повечето дружества от сектора „големи електродомакински уреди“ са провели подобни дейности за преструктуриране. Ето защо това дружество се оплаква, че FagorBrandt може да получи субсидия, за да се справи със ситуация, с каквато останалите дружества от сектора трябва да се справят, без да получават подобна помощ. Помощта би нарушила конкуренцията за сметка на другите дружества.

(21)

Първо, този конкурент, поискал да запази анонимност, счита, че планираната помощ няма да позволи на дружеството да възстанови дългосрочната си жизнеспособност. Той счита, че е необходима съществена индустриална реорганизация, за да се гарантира оцеляването на дружеството. От друга страна, този конкурент счита, че FagorBrandt няма да има средства за финансирането на необходимите инвестиции. Помощта няма да даде на FagorBrandt и възможност да достигне необходимата големина, за да подобри позицията си в преговорите с големите мрежи за дистрибуция, които предпочитат доставчици с по-голямо присъствие в Европейския съюз.

(22)

Второ, конкурентът счита, че помощта не е сведена до необходимия минимум, тъй като FagorBrandt може да намери необходимите за преструктурирането си средства от своя акционер и от кооперативното дружество (т.е. от MCC, част от което е банката Caja Laboral), към което принадлежи.

(23)

Трето, конкурентът счита, че помощта е от естество, което ще повлияе на конкуренцията и на търговията между държавите членки. От една страна, повечето дружества от този сектор произвеждат в Европа и могат следователно да бъдат счетени за европейски. Азиатските и турските конкуренти имат значително присъствие само за някои продукти. От друга страна, FagorBrandt е петият в класирането на европейско равнище и има силна позиция на френския, испанския и полския пазар. Конкурентът счита следователно, че при липсата на компенсаторни мерки помощта не може дa бъде обявена за съвместима от Комисията.

(24)

Четвърто, неправомерното предоставяне в миналото на помощи от Франция и Италия налага два извода: от една страна, затрудненията на FagorBrandt се повтарят, което поставя въпроса за неговата жизнеспособност; от друга страна, помощта, предмет на уведомлението, ще послужи вероятно за възстановяване на неправомерно получената помощ, заобикаляйки по този начин задължението за нейното възстановяване.

(25)

Мненията на FagorBrandt са подобни на тези на френските органи, изложени накратко по-долу.

(26)

Относно възможното заобикаляне на забраната за помощ за преструктуриране на новосъздадени дружества френските власти не оспорват, че FagorBrandt трябва да се счита за „новосъздадено дружество“ през първите три години след създаването му в съответствие с точка 12 от насоките относно помощите за преструктуриране. Те отбелязват обаче, че въпросът за евентуална помощ за преструктуриране в полза на FagorBrandt е започнал да се поставя едва през 2006 г. вследствие на затрудненията, възникнали след 2004 г., и предвид влошаващото се финансово положение от 2005 г., т.е. в течение на петата година от съществуването му. С други думи предприятието не е имало причини да иска помощ за преструктуриране, преди да изпадне в състояние, оправдаващо тази помощ, а именно през 2006 г. Поради това въпросът за възможното заобикаляне на правилото за „трите години“ е безпредметен.

(27)

Относно възможността помощта, предмет на уведомлението, да лиши от полезен ефект задължението за възстановяване, Франция напомня, че дружеството не е в затруднение единствено поради възстановяването на помощта. Финансовите затруднения са започнали всъщност през 2004 г., като положението се е влошило силно през 2005 г. и 2006 г. Както заключи Комисията в своето решение за откриване на процедурата, дружеството е действително в затруднение по смисъла на насоките относно помощите за преструктуриране. Поради това Франция стига до заключението, че дружеството е допустимо за помощ за преструктуриране, ако останалите условия за такава помощ са иначе изпълнени. Въпросът дали дружеството е можело да оцелее през 2007 г. или 2008 г., ако не е трябвало да възстановява помощта, е безпредметен, тъй като възстановяването на помощта е задължително, по-специално след отрицателното решение на Комисията относно разпоредбите на член 44е през 2003 г. Така че тъкмо натрупването на финансови затруднения оправдава искането за помощ, тъй като тези затруднения произтичат от вече понесените от дружеството разходи за преструктуриране, от това, че преструктурирането не е завършено, както и от всички други разходи, които дружеството трябва да има предвид, включително възстановяването на помощта.

(28)

Относно възвръщането към дългосрочна жизнеспособност и повдигнатите две съмнения по този въпрос в решението за откриване френските органи отбелязват следните елементи. Що се отнася до прогнозата за ръст от 20 % на оборота за 2007 г. спрямо финансовата 2006 година, тя се обяснява главно с промяната в обхвата на дейността на FagorBrandt, извършена през 2006 г. Колкото до това, че не е взето предвид възстановяването на помощта, получена неправомерно от италианския филиал (отпусната в рамките на придобиването от Brandt Italia на дейностите в областта на електродомакинските уреди на Ocean Spa), френските органи посочват, че това възстановяване не би трябвало да засегне жизнеспособността на дружеството, тъй като сумата, дължима в крайна сметка от Brandt Italia, трябва да е по-малка от 200 000 EUR, като разликата се поема от продавача на въпросното производство.

(29)

Относно липсата на компенсаторни мерки Франция повтаря, че дружеството вече е преотстъпило през 2004 г. дружеството Brandt Components (производствената площадка в Nevers). От друга страна, дружеството е намалило производствения си капацитет, преустановявайки производството на фризери с горно зареждане и индивидуални микровълнови фурни. Френските власти напомнят също, че помощта е породила много слабо нарушаване, което намалява необходимостта от компенсаторни мерки. Всъщност FagorBrandt има под [0—5] % (13) пазарен дял на европейско равнище, което е много малко в сравнение с главните му конкуренти. От друга страна френските органи считат, че присъствието на дружеството на пазара позволява да се избегне ситуация на олигопол. По време на специалната процедура за проучване френските власти предложиха да се приложат допълнителни компенсаторни мерки.

(30)

Относно съмненията на Комисията във връзка със свеждането на помощта до минимум и собствения принос на получателя френските органи отбелязват следните елементи. Относно това, че възстановяването на помощта не е взето предвид в разходите за преструктуриране, те посочват, че възстановяването на несъвместимата помощ не може a priori да бъде квалифицирано като разходи за преструктуриране. Относно „собствения принос на получателя“, както той е определен в уведомлението, френските органи обясняват, че става въпрос за банкови заеми.

(31)

Относно мненията на Electrolux Франция подчертава, че мерките за преструктуриране, започнати от Electrolux и други конкуренти, не са имали за цел да облекчат трудно финансово положение, а да засилят позициите на пазара за големите електродомакински уреди. Поради това Франция счита, че положението на FagorBrandt е несравнимо с това на неговите конкуренти, които впрочем разполагат със значително по-големи финансови средства поради много по-големите си мащаби.

(32)

Относно мненията във връзка с дългосрочната жизнеспособност на FagorBrandt, формулирани от пожелалото анонимност дружество, френските органи подчертават, че на първо място FagorBrandt е предприело мерки, имащи за цел „на първо време да спрат загубите и да увеличат печалбата, за да може предприятието след време да подобри позицията си на пазара, по-специално като развива […]“.

(33)

Относно твърдението, че помощта не е сведена до минимум, тъй като FagorBrandt е можело да бъде финансирано от своите акционери, френските органи подчертават, че MCC не е холдинг, а кооперативно движение. В това кооперативно движение всяко дружество, включително Fagor или банка Caja Laboral, е независимо и решенията му се определят от неговите служители-кооператори, които са собствениците. FagorBrandt не може следователно да разчита на финансова помощ от Fagor, която е ограничена от сегашните възможности на Fagor. Придобиването на FagorBrandt намали полето за финансови маневри на Fagor и Fagor не може днес да задели средства над определена граница.

(34)

Трето, в отговор на предвижданите неблагоприятни ефекти върху конкуренцията френските органи откриват противоречия в мненията на заинтересованата страна, запазила анонимност. От една страна, тя твърди, че помощта ще повлияе на условията на конкуренция на европейския пазар. От друга страна, тя твърди, че FagorBrandt е твърде малко в сравнение с големите дружества, което застрашава неговата жизнеспособност. Освен това по отношение на липсата на компенсаторни мерки френските органи напомнят, че те вече са приложили валидни компенсаторни мерки и че предлагат да въведат нови такива.

(35)

Четвърто, в отговор на твърденията, основаващи се на предоставена по-рано неправомерна помощ от Франция и Италия, Франция напомня, че тази неправомерна помощ е била насочена не към програма за преструктуриране на дружеството, а към система, имаща за цел да насърчи запазването на заетостта на територията. От друга страна, Франция, на базата на информация, предоставена на 17 декември 2007 г. от FagorBrandt на Комисията, подчертава, че няма реална връзка между размера на отпуснатата помощ (около 20 млн. EUR нетна помощ след данъчно облагане) и размера на несъвместимата помощ (около 27,3 млн. EUR след начисляване на лихви). Освен това разходите за преструктуриране са оценени на 62,5 млн. EUR, т.е. определено повече от размера на поисканата помощ за преструктуриране. Накрая те напомнят за взаимозаменяемия характер на разходите.

(36)

Що се отнася до мненията, представени на Комисията от FagorBrandt, френските органи посочват, че те могат само да изразят съгласието си с тези обяснителни елементи, още повече че те допълват собствените им мнения.

(37)

Комисията смята, че мярката представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Тя е под формата на субсидия от френското правителство и следователно е финансирана чрез държавни ресурси и се окачествява като държавна. Мярката е насочена единствено към FagorBrandt и поради това е избирателна. Субсидията облагодетелства FagorBrandt, като му осигурява допълнителни ресурси, така че дружеството избягва спирането на своята дейност. Тази мярка заплашва да наруши конкуренцията между производителите на големи електродомакински уреди. И накрая, пазарът на големи електродомакински уреди се характеризира със съществен търговски обмен между държавите членки. Следователно Комисията заключава, че мярката, предмет на уведомление, представлява държавна помощ. Франция не оспорва това заключение.

(38)

Член 107, параграфи 2 и 3 от ДФЕС предвижда дерогации от общата несъвместимост, предвидена в параграф 1 на същия член. Дерогациите, предвидени в член 107, параграф 2 от ДФЕС, очевидно не са приложими в конкретния случай.

(39)

Що се отнася до дерогациите, предвидени в член 107, параграф 3 от ДФЕС, Комисията отбелязва, че тъй като целта на помощта не е регионална и дерогацията по буква б) на посочения параграф очевидно не е приложима, то се прилага само дерогацията, предвидена в буква в). Тя предвижда одобряване на държавната помощ, предназначена за насърчаване развитието на някои икономически дейности, когато те не променят условията на търговията до степен, която противоречи на общия интерес. В този контекст е безспорно, че помощта е била предоставена с цел да се възстанови дългосрочната жизнеспособност на дружество в затруднение. Комисията е посочила как тя оценява съвместимостта на такава помощ в насоките относно помощите за преструктуриране. Ето защо именно те ще послужат като правно основание за оценката. Комисията счита, че в конкретния случай не може да се приложи друга рамка на Общността. Франция впрочем не се е позовала на друга дерогация от ДФЕС. Освен това никоя от заинтересованите страни не е критикувала избора на това правно основание, което беше вече обявено в решението за откриване на процедурата.

(40)

В съответствие с практиката на Съда (14) Комисията трябва, след отмяната на някое от нейните решения, да основе своя нов анализ единствено на информацията, с която е разполагала към момента на приемане на отмененото решение, т.е. в този случай към 21 октомври 2008 г.

(41)

Последващите събития, които евентуално са настъпили след 21 октомври 2008 г., не трябва да бъдат взети под внимание. Измененията или развитието на пазара или на положението, в което се намира получателят на помощта, трябва да бъдат премахнати от анализа. По същия начин Комисията не взема предвид периода на изпълнение на плана за преструктуриране след месец октомври 2008 г. (15)

(42)

Освен това Комисията няма задължение отново да открие делото, нито дори да го допълни с нови технически експертизи (16). Отмяната на акта поставя край на административната процедура, която съдържа няколко етапа, но това не води непременно до отмяна на цялата процедура. Когато, както в този случай, въпреки предприетите действия по разследването, позволяващи изчерпателен анализ на съвместимостта на помощта, извършеният от Комисията анализ се окаже непълен и по този начин доведе до незаконосъобразност на решението, процедурата за замяна на това решение може да бъде започната въз основа на вече осъществените действия по разследване (17).

(43)

Освен това, тъй като Комисията трябва да основе своя нов анализ единствено на информацията, с която е разполагала през октомври 2008 г., т.е. информация, за която френските органи и FagorBrandt вече са изразили позиция, не е нужно отново да се прави допитване за техните становища (18). И накрая, правото на трети заинтересовани страни да представят своите забележки е било спазено чрез публикуване в Официален вестник на решението за откриване на процедурата (19) и нито една разпоредба от Регламент № 659/1999 не изисква да им се предложи отново тази възможност, когато първоначалният план за преструктуриране се изменя по време на разследването (20).

(44)

Затова настоящото решение се основава единствено на елементите, налични към 21 октомври 2008 г.

(45)

За да получи помощ за преструктуриране, дружеството трябва преди всичко да може да бъде счетено за дружество в затруднение, както е определено в раздел 2.1 от насоките относно помощите за преструктуриране.

(46)

В точка 24 от решението за откриване на процедурата Комисията посочва, че дружеството е, както изглежда, в затруднение по смисъла на точка 11 от насоките относно помощите за преструктуриране. В точка 27 от решението за откриване на процедурата Комисията посочва също, че в съответствие с точка 13 от насоките относно помощите за преструктуриране затрудненията на дружеството са станали прекалено големи, за да могат да бъдат финансирани от испанския акционер. За разлика от тази предварителна оценка конкурентът, запазил анонимност, счита, че FagorBrandt би могъл д получи от Fagor и MCC финансовата помощ, необходима за справяне с тези затруднения. Трябва следователно да се направи анализ дали предварителната оценка, направена в решението за откриване на процедурата, трябва да бъде променена. Комисията отбелязва, че конкурентът основава своето твърдение на статия от пресата (21), според която Fagor може лесно да намери необходимите средства от финансовите пазари. Комисията обаче отбелязва, че тази статия е от месец април 2005 г. и че финансовото положение на Fagor се е влошило силно впоследствие. Френските органи напомнят в тази връзка, че финансовите задължения на Fagor (извън финансирането на задълженията на FagorBrandt) са се утроили през 2005 г., по-специално след придобиване на дялове на FagorBrandt и крупни индустриални инвестиции във Fagor. Освен това Fagor е внесъл 26,9 млн. EUR капитал във FagorBrandt през 2006 г. Всички тези елементи са почти изчерпали кредитоспособността на кооперативното дружество, чиито коефициенти на задлъжнялост далеч са надхвърлили общоприетите граници.

(47)

Освен това френските органи обясниха, че Fagor, който е единствен акционер на групата FagorBrandt, е кооперативно дружество на служители-съдружници по испанското право. Неговият капитал се разпределя между приблизително 3 500 членове, които са само служители-съдружници, като никой от тях не може да притежава повече от 25 % от капитала на кооператива.

(48)

Поради тази юридическа форма Fagor не може да увеличава капитала си чрез публично предлагане на трети страни. Кооперативното дружество може да увеличава капитала си, единствено като се обръща към собствените си членове, чийто финансов капацитет е ограничен до личните им спестявания. Единствената възможност, с която дружеството разполага, за да финансира своето развитие, е да вземе заеми от банки или да емитира облигации.

(49)

Що се отнася до MCC, това е групировка от кооперативни дружества, към която принадлежи Fagor. В рамките на тази групировка всяко кооперативно дружество запазва своята юридическа и финансова самостоятелност. С други думи, не съществува капиталова връзка между Fagor и MCC. Следователно MCC не е холдинг, а кооперативно движение. Всяко кооперативно дружество, принадлежащо към тази групировка, като Fagor или банка Caja Laboral, е независимо и решенията му се определят от неговите служители-кооператори, които са собствениците. Затова отношенията между MCC и нейните членове не могат да се използват както тези в традиционните капиталови групи.

(50)

Следователно поради своята юридическа форма MCC не е можела да мобилизира средства като акционерно дружество и не може да се смята за компания майка по смисъла на точка 13 от насоките относно помощите за преструктуриране. Така дружеството FagorBrandt е можело да разчита само на подкрепата на своята компания майка Fagor в рамките на нейния капацитет за подпомагане.

(51)

Комисията следователно счита, че няма причина да се преразглежда оценката, направена в решението за откриване на процедурата, относно допустимостта на дружеството въз основа на точки 11 и 13 от насоките относно помощите за преструктуриране.

(52)

Що се отнася до допустимостта на дружеството на базата на изискванията, определени в раздел 2.1 от насоките относно помощите за преструктуриране, решението за откриване на процедурата повдига едно-единствено съмнение, а именно за възможното заобикаляне на забраната на помощ за преструктуриране за новосъздадени дружества (вж. раздел 3 „Причини, довели до откриване на процедура“).

(53)

Комисията анализира финансовото положение на дружеството, което е обобщено в таблица 1 по-долу. Ясно се вижда, че през първите три години след създаването си дружеството, дори ако е възстановило помощта по член 44е, не е отговаряло на критериите, посочени в точки 10 и 11 от насоките относно помощите за преструктуриране, за да бъде считано за дружество в затруднение. Що се отнася до точка 10 от насоките относно помощите за преструктуриране, изглежда, че дори ако дружеството беше възстановило помощта от 22,5 млн. EUR още през 2004 г. (т.е. през месеците, последвали окончателното отрицателно решение на Комисията), то нямаше още да загуби половината от собствения си капитал през 2004 г. Що се отнася до точка 11 от насоките относно помощите за преструктуриране, дори ако дружеството беше възстановило помощта от 22,5 млн. EUR още през 2004 г., то щеше да има само една губеща година (2004 г.), което е недостатъчно, за да бъде счетено за дружество в затруднение въз основа на тази точка. Трябва следователно да се отбележи, че финансовите затруднения на група FagorBrandt са се увеличили след 2005 г. дотолкова, че дружеството може да бъде считано за дружество в затруднение по смисъла на насоките относно помощите за преструктуриране (т.е. като дружество, което „без външна намеса от страна на публичните органи“ е обречено „почти сигурно да се оттегли от бизнеса в кратък или средносрочен период от време“) без съмнение от следващата година (като се вземе предвид задължението за възстановяване на помощта по член 44е) и със сигурност през 2007 г.

Таблица 1

(54)

Комисията подчерта също така, че през първото тримесечие на 2005 г. група Fagor е взела решение да закупи 90 % от акциите на дружеството на стойност от [150—200] млн. EUR. Това показва, че пазарът не е считал, че дружеството е в затруднение по смисъла на насоките относно помощите за преструктуриране, т.е. дружество, което без външна намеса от страна на публичните власти е обречено почти сигурно да се оттегли от бизнеса в кратък или средносрочен период от време.

(55)

На базата на гореизложеното Комисията счита, че дружеството, основано през януари 2002 г., не е можело да се разглежда като дружество в затруднение през първите години на своето съществуване, дори ако беше възстановило незабавно помощта по член 44е. Ето защо тя счита, че фактът, че през януари 2005 г. Франция още не си е била възстановила помощта по член 44е, т.е. три годни след създаването на FagorBrandt, не е довел до изкуственото поддържане на живота на дружество, което иначе би отпаднало от пазара. Комисията счита също така, че през този период дружеството не е имало причина да иска помощ за преструктуриране. Въз основа на гореизложеното Комисията счита, че фактът, че през януари 2005 г. Франция още не си е била възстановила помощта по член 44е, не представлява заобикаляне на забраната за помощ за преструктуриране в полза на дружества, които са новосъздадени по смисъла на точка 12 от насоките относно помощите за преструктуриране.

(56)

В заключение съмненията относно допустимостта на дружеството са разсеяни и Комисията счита, че са изпълнени изискванията, предвидени в раздел 2.1 на насоките относно помощите за преструктуриране.

(57)

Съгласно член 23 от насоките относно помощите за преструктуриране и поради факта, че помощта, предмет на уведомлението, служи, както изглежда, главно за финансиране на възстановяването на помощта по член 44е, в точка 30 от решението за откриване на процедурата Комисията изразява съмнения, че помощта, предмет на уведомлението, представлява заобикаляне на задължението за възстановяване и го обезсмисля, като го лишава и благоприятния му ефект.

(58)

В своята оценка по този въпрос Комисията взе предвид следните елементи.

(59)

Първо, съгласно съдебната практика възстановяването на несъвместима помощ с лихвите дава възможност да се възстанови положението такова, каквото е било преди отпускането на помощта, и по този начин се избягва причиненото от помощта нарушаване на конкуренцията. Поради това в настоящия случай възстановяването на помощта по член 44е с лихвите — което е условие за изплащането на новата помощ — се очаква да възстанови положението преди нейното отпускане.

(60)

Второ, дружеството е допустимо за помощ за преструктуриране. Всъщност, на първо място, финансовите затруднения на дружеството не са произтичали главно от възстановяването на несъвместимата помощ. Те произтичат от други източници, които да причината за загубите, понасяни от 2004 г. (вж. таблица 1). Бъдещото възстановяване на несъвместимата помощ само ще утежни тези затруднения до такава степен, че дружеството няма да може вече да се справи с тях без държавна помощ. Второ, задействан е план за преструктуриране на дейностите, разходите за който възлизат на 62,5 млн. EUR. Това показва, че оперативното преструктуриране, необходимо за възстановяване на рентабилността на дейностите, е свързано с много големи разходи, надхвърлящи тези за възстановяване на помощта по член 44е, които възлизат на 22,5 млн. EUR без лихвите. Тези елементи показват, че FagorBrandt е дружество в затруднение, чието съществуване е изложено на риск. То следователно може, както всяко дружество в подобно положение, да получи помощ за преструктуриране, ако отговаря на останалите изисквания, предвидени в насоките относно помощите за преструктуриране.

(61)

Трето, в своето решение от 1991 г. по дело Deggendorf (22), като отбелязва, че „Неправомерно предоставената помощ, която Deggendorf отказва да възстанови от 1986 г., и новата помощ (…) ще имат като кумулативен ефект даването на прекомерно голямо и незаслужено предимство на това дружество, което ще промени търговските условия по начин, който е против общия интерес“, Комисията разгледа новата помощ, съвместима при условие че „властите (…) се задължават да преустановят изплащането на помощта на дружество Deggendorf, докато не са започнали процедурата по възстановяване на несъвместимата помощ (…)“. В своето решение от 15 май 1997 г. (23) Съдът на ЕС одобри следвания от Комисията подход. Оттогава Комисията е приела редица решения, в които следва същия подход, а именно да приеме новата помощ за съвместима, налагайки същевременно забрана на нейното изплащане, докато не бъде възстановена неправомерната помощ (24). Комисията отбелязва, че в настоящия случай от момента, в който новата помощ отговаря на условията, предвидени в насоките относно помощите за преструктуриране, нищо, както изглежда, не се противопоставя на прилагането на подхода, използван по делото Deggendorf, а именно да се счита новата помощ за съвместима, при условие че нейното изплащане бъде преустановено до възстановяването на помощта по член 44е.

(62)

Въз основа на горните съображения съмненията на Комисията бяха разсеяни.

(63)

В този контекст Комисията желае да внесе следното уточнение. Точка 23 от насоките относно помощите за преструктуриране задължава Комисията при проучването на всяка помощ за преструктуриране „да вземе предвид, първо, кумулативния ефект от новата и старата помощ и второ — фактът, че старата помощ не е била възстановена“. Както е посочено в бележка под линия 14 от насоките относно помощите за преструктуриране, тази разпоредба се основава от споменатото по-горе решение Deggendorf (25). В настоящия случай Франция се е ангажирала да възстанови помощта по член 44е, преди да премине към изплащането на новата помощ. В настоящото решение Комисията е длъжна, в съответствие със съдебна практика Deggendorf, да превърне този ангажимент в условие за съвместимост на помощта, предмет на уведомлението. Така тя ще гарантира, че няма кумулация на старата помощ с новата и че старата помощ ще бъде възстановена.

(64)

Към 21 октомври 2008 г. Brandt Italia, италианският филиал на FagorBrandt, продължава да дължи една част от помощта, предоставена от италианските органи. В решението си от 30 март 2004 г. (26) Комисията обяви тази помощ за несъвместима.

(65)

В този случай, както бе припомнено в съображение 60, съдебната практика по делото Deggendorf (27) потвърждава, че Комисията не превишава своите права за оценка, когато налага възстановяването на предишната помощ като предварително условие за изплащането на новата помощ. Ако предположим, че Комисията определя условие за предоставянето на планираната помощ, а именно предварителното възстановяване на една или повече предишни помощи, тя не е длъжна да анализира кумулативния ефект върху конкуренцията от тези помощи, тъй като това условие позволява да се избегне натрупването на допълнително предимство от планираната помощ към вече съществуващото предимство от предишните помощи (28).

(66)

Така в практиката на своите решения Комисията пристъпва по-скоро към възстановяване на несъвместимите помощи преди изплащане на новите помощи (29), вместо към прилагане на точка 23 от насоките относно помощите за преструктуриране, която ѝ позволява да вземе под внимание кумулативния ефект от неправомерната помощ и новата помощ.

(67)

Въпреки това поради особените обстоятелства на настоящия случай Комисията възнамерява да приложи точка 23 от насоките. Действително Комисията трябва в случая да приеме ново решение след отмяната от страна на Съда на нейното решение от 21 октомври 2008 г. Поради това Комисията не може да вземе под внимание информацията, с която не е разполагала към датата на първото решение. Следователно Комисията не може да вземе предвид новите ангажименти на държавата членка, нито условията на възстановяване на неправомерните помощи, които са след тази дата.

(68)

Затова, както се изисква в решението на Съда от 14 февруари 2012 г. (30), Комисията трябва да проучи кумулативния ефект върху конкуренцията от италианската помощ и от помощта за възстановяване, предмет на уведомление.

(69)

Въпреки това първо трябва да се определи размерът на италианската помощ, който е трябвало да бъде взет под внимание към 21 октомври 2008 г.

(70)

FagorBrandt смята, че възстановяването на италианската помощ за сметка на Brandt Italia вероятно е под 200 000 EUR.

(71)

Действително през 2003 г. FagorBrandt пристъпи към придобиването с посредничеството на своя филиал Brandt Italia на завода Verolanuova и неговите активи от предприятие Ocean, което беше в процедура по несъстоятелност. Цената, предложена от Brandt Italia за съответните активи, възлизаше на 10 млн. EUR.

(72)

Тази сума бе сметната за недостатъчна от съдебните администратори на предприятие Ocean и италианските органи пожелаха да пристъпят към предприемане на мерките, произтичащи от режимите „Mobilita“ и „Cassa Integrazione“, които са обявени за съвместими с приложимото европейско право. Те предвиждаха по-конкретно, че предприятията, които наемат безработни, ще могат да се възползват от освобождаване от социалноосигурителни вноски. Целта на тези мерки беше да се увеличи покупната цена на съответните активи пропорционално на печалбата на получателя.

(73)

Италианските органи обнародваха указ от 14 февруари 2003 г., с който се предвижда купувачът на активите на всяко предприятие в несъстоятелност, което има над 1 000 служители, да се ползва от освобождаване от социалноосигурително вноски и от допълнителни вноски за всеки новоназначен служител. Операцията от 7 март 2003 г. по придобиване на дейността за производство на електродомакински уреди на Océan SpA от страна на Brandt Italia отговаряше на критериите за допустимост по този режим по силата на посочения указ. Ето защо размерът на тези облекчения, изчислени на 8,5 млн. EUR, повиши покупната цена, предложена от Brandt Italia, която достигна 18,5 млн. EUR.

(74)

В своето решение от 30 март 2004 г. (31) Комисията счете, че указът от 14 февруари 2003 г., превърнат в закон на 17 април 2003 г., представлява неправомерна и несъвместима схема за помощи. Веднага след като научи за това решение на Комисията, на 5 юли 2004 г. на Brandt Italia беше наложена мярка от търговския съд в Brescia за запор върху последната част от плащането на покупната цена (5,7 млн. EUR) и предприятието се обърна към органите по процедурата на предприятие Ocean с цел да си възстанови надвнесената сума. Действително Brandt Italia смяташе, че италианската държава трябва да пристъпи към възстановяване на неправомерната помощ от нейния реален бенефициер.

(75)

Следователно дори ако получателят на въпросната помощ по схемата, която е забранена от Комисията, е Brandt Italia (дружество, което действително се е ползвало от освобождаване), FagorBrandt счита, че крайната полза от тази помощ е била почти изцяло прехвърлена към кредиторите, записани от съдебните администратори на дружеството Ocean, посредством увеличение на изкупната цена на активите (8,5 млн. EUR увеличение на цената спрямо 8 624 283 EUR действително предоставено облекчение). Следователно френските органи смятат, че салдото за сметка на Brandt Italia/FagorBrandt ще бъде 124 283 EUR — сума, към която следва да се добавят лихви.

(76)

Италианските органи обаче предоставиха на Комисията информация, която опровергава този аргумент.

(77)

На 13 май 2008 г. италианските органи изпратиха на Комисията на две решения на съда в Brescia. Те се отнасят до спора между Националния институт за социално осигуряване (INPS) и Brandt Italia във връзка с определянето на размера на помощта, а именно освобождаването от социалноосигурителни вноски, от което се е възползвало Brandt Italia.

(78)

С първото решение от 1 февруари 2008 г. се прекратява нареждане за събиране на вземания, издадено от INPS срещу Brandt Italia на 18 декември 2007 г. INPS обжалва това решение. На 29 април 2008 г. Апелативният съд отменя прекратяването на нареждането за събиране на вземания.

(79)

Трето решение от 8 юли 2008 г., предадено на Комисията на 20 октомври 2008 г., дава право по същество на INPS по отношение на това, че Brandt Italia е осъдено да възстанови изцяло помощта. Това решение беше съобщено на Brandt Italia на 15 септември 2008 г.

(80)

С оглед на тази информация Комисията следва да установи размера на помощта, която ще бъде възстановена от Brandt Italia/FagorBrandt, която е можело да бъде изчислена в рамките на разумното към 21 октомври 2008 г. За тази цел Комисията отбелязва, че с решението на съда в Brescia от 8 юли 2008 г. Brandt Italia се осъжда да върне 8 890 878,02 EUR.

(81)

Въпреки това Комисията счита, че от тази сума трябва да се извади сумата за синдика, т.е. 5,7 млн. EUR. Brandt Italia не е разполагало с тази сума, която е била запорирана като предпазна мярка след решението на търговския съд в Brescia от 5 юли 2004 г. Това решение се дължи на решението, прието от Комисията на 30 март 2004 г., и посочената сума е запорирана в очакване на необходимостта от възстановяване на средствата. Така на 21 октомври 2008 г. е можело да се предполага, че тази сума ще бъде използвана за възстановяване на част от въпросната помощ. Това заключение се потвърждава от факта, че:

(82)

Следователно, като се вземат предвид факторите, посочени в съображения 76—81, Комисията счита, че окончателният размер на италианската помощ, която трябва да бъде взета под внимание за целите на настоящия анализ, възлиза на 3 190 878,02 EUR, към които трябва да се добавят лихвите до 21 октомври 2008 г.

(83)

Що се отнася до лихвите, Комисията счита, че датата, която трябва да се вземе предвид при определяне на размера им, не е датата на действителното възстановяване на помощта, а тази на отмененото решение, тъй като в този случай Комисията анализира съвместимостта на френската помощ към 21 октомври 2008 г. Така на 21 октомври 2008 г. френската помощ се комбинира с италианската помощ, включително лихвите до тази дата. Комисията трябва да вземе предвид комбинацията от тези елементи, без да добавя лихвите до датата на действителното възстановяване.

(84)

Освен това предоставеното предимство от лихвите между 21 октомври 2008 г. и датата на действителното възстановяване ще бъде премахнато от самото възстановяване, в което естествено лихвите трябва да бъдат включени.

(85)

Следователно FagorBrandt е разполагало със сума от 3 190 878,02 EUR (плюс лихвите) освен сумата от 31 млн. EUR като помощ, предоставена от френските органи. Това предимство има въздействие върху конкуренцията: дружеството е разполагало с допълнителни средства, които не би имало при нормални пазарни условия (т.е. при липсата на италианската помощ, която е несъвместима).

(86)

В съответствие с точка 23 от насоките за преструктуриране и решението на Съда от 14 февруари 2012 г. Комисията възнамерява да разгледа кумулативния ефект на италианската помощ и помощта за преструктуриране в рамките на анализа за съвместимост на помощта за преструктуриране.

(87)

Този анализ на кумулативния ефект води до извършването на двойна проверка от Комисията. От една страна, Комисията трябва да провери дали компенсаторните мерки (вж. съображения 89 и следващи, по-специално 118 и следващи) позволяват да се компенсира точно нарушаването на конкуренцията, извършено поради факта, че FagorBrandt е разполагало с допълнителна ликвидност. От друга страна, Комисията трябва да гарантира, че собственият принос на бенефициера е лишен от подпомагане (вж. съображения 154 и следващи). Действително не може да се изключи, че в собствения принос, планиран от дружеството, се съдържа въпросната сума.

(88)

По повод на тази двойна проверка Комисията е в състояние да наложи нови условия на въпросната държава членка, независимо от евентуалните ѝпредложения (които в случая Комисията не може да взема предвид, ако са направени след 21 октомври 2008 г.). Както се потвърждава в точка 46 от насоките за помощите за преструктуриране, „Комисията може да наложи условия и задължения, които счете за необходими, за да се гарантира, че не се нарушава конкуренцията до степен, противоречаща на общия интерес, в случай че въпросната държава членка не се съгласи да предприеме такива мерки“.

(89)

В точка 38 от насоките относно помощите за преструктуриране се предвижда, че за да бъде помощта за преструктуриране одобрена от Комисията, трябва да се предприемат компенсаторни мерки, за да се намалят неблагоприятните ефекти на помощта върху условията на търговия. В противен случай помощта трябва да бъде разглеждана като „противоречаща на общия интерес“ и обявена за несъвместима с общия пазар. Това условие се изразява често пъти в ограничаване на присъствието, което дружеството може да запази на своя или на своите пазари след края на периода на преструктуриране.

(90)

В своето уведомление Франция твърди, че компенсаторните мерки не изглеждат необходими в настоящия случай, по-специално защото помощта няма да доведе до прекомерно нарушаване. В точки 37, 38 и 40 от решението за откриване на процедурата Комисията обяснява накратко защо отхвърля това твърдение.

(91)

В следващите съображения Комисията обяснява по-подробно защо счита, че помощта води до нарушаване и защо е необходимо въвеждането на компенсаторни мерки, противно на твърдението на френските органи.

(92)

Както беше вече казано, FagorBrandt присъства в сектора на производството и търговията чрез мрежи за дистрибуция (за разлика от продажбата на частни лица) на големи електродомакински уреди. Що се отнася до географското измерение на пазара на големи електродомакински уреди, Комисията считаше в миналото, че то е поне на ниво ЕС, по-специално поради липсата на бариери за навлизане на пазара, техническото хармонизиране и сравнително ниските транспортни разходи (32). Данните, предоставени от FagorBrandt и от двамата конкуренти, представили своите мнения, потвърждават, че обхватът на пазара е на ниво ЕС.

(93)

Комисията счита, че помощта за преструктуриране автоматично води до нарушаване на конкуренцията, като помага на получателя да не излезе от пазара, възпрепятствайки по този начин развитието на конкурентните дружества. Тя следователно действа против отпадането на най-неефективните дружества, което е „естествена част от функционирането на пазара“, както е посочено в точка 4 от насоките относно помощите за преструктуриране. Помощта за FagorBrandt, предмет на уведомлението, води следователно до нарушаване на споменатата по-горе конкуренция. Комисията отбелязва все пак, че следните елементи имат тенденция да ограничават неблагоприятните последици от това нарушаване на конкуренцията. Първо, на европейския пазар на големи електродомакински уреди FagorBrandt има пазарен дял, възлизащ на не повече от [0-5] % (33). Второ, на този пазар има четирима конкуренти, чиито пазарни дялове са 10 % или повече (Indesit, Whirlpool, BSH и Electrolux) (34). Поискалият анонимност конкурент признава впрочем, че FagorBrandt е сравнително малък участник на европейския пазар (вж. по-горе съмненията, повдигнати от този конкурент относно възстановяването на жизнеспособността, както и относно малкия размер на дружеството), чийто пазарен дял намалява (35). Трето, размерът на помощта е ограничен в сравнение с европейския годишен оборот на FagorBrandt (помощта представлява по-малко от 4 % от оборота за 2007 г.) и още повече в сравнение с този на четиримата главни участници на пазара, чийто годишен оборот е по-голям от този на FagorBrandt (36).

(94)

Докато в предишното съображение се анализира нарушаването на конкуренцията в резултат на помощта, необходимо е също, както е посочено в точка 38 от насоките относно помощите за преструктуриране (която отразява на свой ред член 107, параграф 3, точка в) от ДФЕС), да се направи анализ на мащаба на „неблагоприятните ефекти по отношение условията на търговия“ между държавите членки. Както беше вече отбелязано в точка 38 от решението за откриване на процедурата, помощта изкривява географското разпределение на икономическите дейности между държавите членки и поради това търговията между тях. FagorBrandt е дружество, повечето производствени дейности и по-голямата част от персонала на което се намират във Франция ([80—100] % от произведените от дружеството обеми са произведени във Франция). Без помощта на френската държава FagorBrandt щеше да отпадне бързо от пазара. От друга страна, продуктите, произведени в производствените единици на FagorBrandt, се конкурират главно с продукти, които конкурентите произвеждат в другите държави членки (37). Поради това отпадането на FagorBrandt би дало на тези европейски конкуренти възможност да увеличат значително своите продажби и оттам — своето производство. Помощта има за резултат поддържането във Франция на производствени дейности, които в противен случай биха били преместени в други държави членки. Тя следователно оказва неблагоприятен ефект върху условията на търговия, като намалява възможностите за износ за Франция на конкурентите, установени в другите държави членки (38). Помощта намалява също възможностите за продажба в страните, където FagorBrandt ще продължи да изнася своите продукти. Предвид обемът на продажбите на FagorBrandt и броят на съответните работни места, тези неблагоприятни ефекти върху условията на търговия не са незначителни.

(95)

Въз основа на анализ на гореизложеното Комисията счита, че са необходими реални (т.е. не незначителни), но все пак ограничени по своя мащаб компенсаторни мерки.

(96)

В точка 39 от решението за откриване на процедурата Комисията изрази съмнения относно това дали мерките, предмет на уведомление от френските органи, ще могат да бъдат взети предвид като компенсаторни мерки, тъй като точка 40 от насоките относно мерките за преструктуриране посочва, че „отписването и закриването на дейности, носещи загуби, които при всяко положение ще са необходими за възстановяване на жизнеспособността, няма да се разглеждат като намаляване на капацитета или на присъствието на пазара за целите на оценката на компенсаторните мерки.“ Изглежда всички мерки, описани от френските органи, попадат в обхвата на това изключение. В рамките на официалната процедура по разследване Франция повтори, че според нея спирането на производството на фризери с горно зареждане и индивидуални микровълнови фурни, както и продажбата на Brandt Components, представляват три валидни компенсаторни мерки. Поради това Комисията извърши подробен анализ на тези мерки и стигна до следните заключения.

(97)

Относно закриването на завода за производство на фризери с горно зареждане през 2005 г. (производствената площадка в Lesquin) Франция посочи в своето уведомление от 6 август 2007 г., че този завод, „който е произвеждал хоризонтални фризери и винарски изби за цялата група FagorBrandt, е бил достигнал големина …, която не му е позволявала вече да покрива нито променливите, нито постоянните си разходи, което е довело до оперативна загуба от 5,8 млн. EUR през 2004 г.“. Следователно няма съмнение, че в случая става въпрос за закриване на губеща дейност, което е необходимо за възстановяване на жизнеспособността (39), и че при прилагане на точка 40 от насоките относно помощите за преструктуриране то не може да бъде взето предвид като компенсаторна мярка.

(98)

Що се отнася до спирането на производството на индивидуални микровълнови фурни на площадката в Aizenay, тук е ставало също въпрос за закриване на губеща дейност, необходимо за възстановяване на жизнеспособността, което впрочем френските органи изрично признаха в представените от тях забележки (40). Нерентабилността на тази дейност не е изненадваща, при положение че индивидуалните микровълнови фурни са един от пазарните сегменти, в които продуктите, идващи от страни с ниски производствени разходи, са навлезли най-много (41). Освен това заводът в Azenay е загубил големи договори за производството на микровълнови фурни за други групи (42). В заключение, въз основа на точка 40 от насоките относно помощите за преструктуриране тази мярка няма да бъде взета под внимание като компенсаторна мярка.

(99)

От друга страна, през март 2004 г. дружеството отстъпи своя филиал Brandt Components (завода в Nevers) на австрийската група ATB за сумата от 3 млн. EUR. Ето защо не става въпрос за отписване (43), нито за закриване на дейност. Следователно тази мярка не е изключена от цитираната разпоредба на точка 40 от насоките относно помощите за преструктуриране. Отстъпената през март 2004 г. (44) дейност е имала през 2003 г. оборот от 35,4 млн. EUR — съответстващ на 4 % от оборота на дружеството за 2003 г. — и 306 работници и служители — съответстващи на 6 % от работниците и служителите в дружеството. То е взело участие в проектирането, разработването, производството и продажбите на електродвигатели за перални машини. Това прехвърляне е довело следователно до намаляване на присъствието на дружеството на пазара за резервни части за перални машини.

(100)

Последната мярка обаче не може да се смята за валидна компенсаторна мярка. Продажбата на Brandt Components е извършена около три години и половина преди уведомяването за разглежданата помощ. От друга страна, тази мярка не намалява присъствието на FagorBrandt на пазара на големи електродомакински уреди (45), който е главният пазар, на който FagorBrandt запазва присъствието си. Ето защо тази мярка не имала за цел и не е могла да доведе до намаляване на нарушаването на конкуренцията, предизвикано от предоставянето на планираната помощ.

(101)

За да отговорят на съмненията, изказани в решението за откриване на процедурата, относно недостатъчността на компенсаторните мерки, предмет на уведомлението, френските органи предлагат да се прекрати продажбата на хладилни уреди и готварски печки Vedette за срок от пет години. Освен това те предлагат или да се спре продажбата на миялни машини Vedette, или марката да бъде преотстъпена […].

(102)

Както беше посочено по-горе, FagorBrandt реализира [50—80] % от продажбите си на френския пазар, където през 2006 г. дружеството е имало пазарен дял [10—20] % по стойност и [10—20] % по обем. Това означава, че ако дружество FagorBrandt беше прекъснало своята дейност, главно конкурентите му на френския пазар щяха да имат полза от това, получавайки възможност да увеличат продажбите си. Следователно именно тези дружества са най-засегнати от оцеляването на FagorBrandt, станало възможно благодарение на помощта. Напротив, продажбите на FagorBrandt на италианския пазар са много ограничени. Като компенсаторна мярка Комисията отдава предпочитание на спирането на продажбите на миялни под марката Vedette пред преотстъпването на марката […], тъй като продуктите от марката Vedette (46) се продават изключително на френския пазар, докато продуктите […] се продават главно […].

(103)

Важно е следователно да се анализира степента на тези допълнителни компенсаторни мерки, за да се установи дали те са достатъчни.

(104)

Продажбите на хладилни уреди (хладилници и фризери) от марката Vedette са възлизали през 2007 г. на [10—20] млн. EUR, т.е. [0—5] % от годишния оборот на групата FagorBrandt.

(105)

Спирането на продажбите на хладилните уреди за срок от пет години ще даде възможност на конкурентите, работещи на френския пазар, да засилят своите позиции в хладилния сектор. Съгласно проучването на GfK от 2007 г. основните конкуренти на FagorBrandt — който държи пазарен дял на стойност […] % — на пазара за хладилници във Франция са Whirlpool ([…] %), Indesit ([…] %) и Electrolux ([…] %). На пазара за фризери основните конкуренти на FagorBrandt ([…] %) са Whirlpool ([…] %), Liebherr ([…] %) и Electrolux ([…] %).

(106)

Продажбите на готварски печки от марката Vedette са възлизали през 2007 г. на [5—10] млн. EUR, или [0—5] % от годишния оборот на групата FagorBrandt.

(107)

Спирането на продажбите на готварски печки за срок от пет години ще даде следователно възможност на конкурентите да засилят своите позиции на пазара на тези уреди. Съгласно проучването на GfK от 2007 г. основните конкуренти на FagorBrandt (който държи пазарен дял на стойност […] %) на пазара за готварски печки във Франция са Indesit ([…] %), Electrolux ([…] %) и Candy ([…] %).

(108)

Продажбите на миялни машини от марката Vedette са възлизали през 2007 г. на [5—10] млн. EUR, или [0—5] % от годишния оборот на групата FagorBrandt.

(109)

Съгласно проучването на GfK от 2007 г. основните конкуренти на FagorBrandt (който държи пазарен дял на стойност […] %) на пазара за миялни машини във Франция са BSH ([…] %), Whirlpool ([…] %) и Electrolux ([…] %). Следователно спирането на продажбите на миялни машини под марката Vedette ще даде възможност на конкурентите да разширят своето присъствие на пазара.

(110)

Накратко, продуктите Vedette, чиито продажби ще бъдат спрени, представляват [0—5] % от годишния оборот на групата (47). Френските органи отбелязват, че това ще наложи съществени корекции в дружеството […].

(111)

Предложените компенсаторни мерки са спиране на продажбите за срок от пет години на някои продукти (готварски печки, хладилни уреди и миялни машини) от марката Vedette (48) и преотстъпване на Brandt Components. Става въпрос за съществено намаляване на присъствието на пазара (т.е. не незначително), но в ограничена степен.

(112)

Въпреки това Комисията смята, че компенсаторната мярка относно марката Vedette, предложена от френските органи, е единствената валидна компенсаторна мярка и тя не е достатъчна. Следователно Комисията реши да наложи като условие за съвместимост удължаване с още три години на прекъсването на продажбите на продуктите от марката Vedette. Това означава, че предложената мярка със срок от пет години ще бъде удължена с още три години, т.е. общата продължителност ще бъде осем години.

(113)

Според информацията, с която разполага Комисията към 21 октомври 2008 г., въздействието от тази компенсаторна мярка (КМ) по отношение на загубата на оборот може да се изчисли по два начина чрез таблица 2 по-долу (49).

Таблица 2

(114)

Данните в таблица 2 за годините от 2009 до 2012 г. са предоставени от френските органи и FagorBrandt относно въздействието на предложената компенсаторна мярка (за това въздействие вж. също съображение 147 и следващи).

(115)

Първият начин за изчисляване на въздействието на допълнителната компенсаторна мярка, наложена от Комисията, е да се умножи по три дефицитът от предходната година, изчислен от френските органи (т.е. за 2012 г.). При оптимистичен сценарий за предприятието това въздействие е 3 × [40—60] млн. EUR, т.е. [120—180] млн. EUR.

(116)

Втори начин за изчисляване на въздействието на допълнителната компенсаторна мярка е да се екстраполират цифрите от 2013 г. до 2016 г., като се приложи линейно увеличение от [1,5—3] % към цифрите за 2012 г. в съответствие с ръста на оборота, изчислен от дружеството на [1,5—3] % между 2009 г. и 2012 г. Поради причините, посочени в съображение 125 и следващи, тази хипотеза за ръста на оборота действително се смята за разумна с оглед на стратегията на групата и перспективите на пазара. От тази гледна точка при оптимистичен сценарий за дружеството компенсаторната мярка ще лиши FagorBrandt от оборот в размер на [120—180] млн. EUR.

(117)

Предложената компенсаторна мярка изглежда подходяща и достатъчна сама по себе си, за да се намали пропорционално отрицателното въздействие върху конкуренцията, произтичащо от предоставянето на въпросната помощ. При оптимистичен сценарий тя ще лиши дружеството от оборот в размер на [120—180] млн. EUR за периода 2014—2016 г. Този нереализиран оборот ще позволи на конкурентите да увеличат своите продажби. Компенсаторната мярка също ще затрудни дружеството при новото въвеждане на засегнатите продукти Vedette след 8 години отсъствие от пазара (в момента се продават само перални машини с марката Vedette). В действителност, дори ако марката не е напълно изчезнала, разходите за връщането ѝса пропорционални на годините на отсъствие от пазара. Колкото по-дълго марката отсъства от пазара, толкова по-голяма ще бъде загубата на популярност.

(118)

Освен това трябва да се провери дали тази нова компенсаторна мярка позволява да се компенсира и конкурентното предимство, произтичащо от кумулативния ефект на италианската помощ и помощта за преструктуриране. Може да се счита, че към 21 октомври 2008 г. FagorBrandt е разполагало със сума от 3 190 878,02 EUR (около 4 млн. EUR с лихвите), която не е трябвало да получи. Това предимство има въздействие върху конкуренцията: дружеството е разполагало с допълнителни средства. Въпреки това допълнителната компенсаторна мярка води до компенсация на това нарушение на конкуренцията.

(119)

В таблица 3 по-долу е показана нетната загуба (отрицателния свободен паричен поток), свързана с компенсаторната мярка. Цифрите за годините 2009—2012 г. са предоставени на Комисията от френските органи. Цифрите за годините 2013—2016 г. са екстраполация, получена чрез увеличаване с [1,5—3] % на година на цифрите за 2012 г. (50)

Таблица 3

(120)

Следователно изглежда, че при оптимистичен сценарий (за дружеството) три допълнителни години лишават FagorBrandt от средства в размер на [10—20] млн. EUR (ако цифрата за 2012 г. се умножи по 3) и [10—20] млн. EUR (ако се сумират екстраполираните цифри). С други думи, налагането на тази нова мярка компенсира до голяма степен предимството от ликвидните средства в размер на около 4 млн. EUR.

(121)

И накрая, фактът, че компенсаторните мерки се простират отвъд края на периода на преструктуриране (31 декември 2012 г.), не ги прави неподходящи. Ако компенсаторните мерки се дължат на предоставянето на помощ за преструктуриране, те не са част от самия процес на преструктуриране, а представляват обезщетение за конкурентите на подпомаганото дружество за компенсиране на вредите за конкуренцията, които може да се наложи да понесат. Техният ефект и тяхната употреба не са застрашени от факта, че те обхващат период, който надхвърля периода на преструктуриране, доколкото те са били въведени поради операция за преструктуриране, улеснена от държавна помощ, и следователно имат за цел и ефект компенсиране на вредите за конкуренцията, произтичащи от помощта.

(122)

Поради това Комисията счита, че тези мерки позволяват да бъдат избегнати прекомерните нарушения на конкуренцията по смисъла на точки 38—40 от насоките относно помощите за преструктуриране.

(123)

Планът за преструктуриране на FagorBrandt, който вече е започнал, предвижда по същество:

(124)

След анализ Комисията потвърждава това, което обяви в решението си за откриване на процедурата, т.е. счита, че този план отговаря на изискванията на точки 35—37 от насоките относно помощите за преструктуриране. С други думи, планът за преструктуриране позволява да се възстанови в дългосрочна перспектива жизнеспособността на дружеството.

(125)

Комисията държи обаче да представи по-долу своя анализ и изводи за перспективите за пазара и надеждността на прогнозите, съдържащи се в плана за преструктуриране.

(126)

Комисията направи оценка на прогнозите, произтичащи от плана за преструктуриране, и по-специално по отношение на растежа. Комисията припомня, че само данните, налични през октомври 2008 г., са взети под внимание в настоящото решение.

(127)

Според CECED (54) развитието на европейския пазар по обем между 2005 г. и 2007 г. показва умерен растеж в Западна Европа (с около 2 % годишно) и непрекъснат растеж в Източна Европа (около 7 % годишно). Въпреки това последният процент на растеж е несигурен, тъй като под въздействието на колебанията на икономиката двуцифрен ръст може лесно да се редува с двуцифрен спад.

(128)

Ако в дългосрочен план може да се очаква сближаване на потребителското поведение на Източна Европа с това на Западна Европа, ниската покупателна способност на страните от Източна Европа води до съсредоточаване на търсенето върху продукти от първа необходимост (перална машина или хладилник) и то в нискотарифната част на търговската гама. Тъкмо на тези пазари обаче са навлезли турските и азиатските конкуренти.

(129)

Потенциалните пазари за FagorBrandt са следователно в Западна Европа, тъй като те са с по-висока цена, но и с по-голям обем и са по-малко насочени към продуктите от нискотарифната част на търговската гама, по които FagorBrandt не може вече да бъде конкурентоспособен и които са причина за големия растеж в Източна Европа.

(130)

По-специално, основният пазар на FagorBrandt е френският пазар, където групата реализира [50—80] % от продажбите си, [80—100] % от своите обеми и където работят [80—100] % от работниците и служителите на групата. Според GIFAM (55) пазарът на големи електродомакински уреди във Франция е отбелязал през 2007 г. ръст от 1 % спрямо 2006 г. както по обем, така и по стойност. По-конкретно, пазарът на уредите […], върху които FagorBrandt иска да се съсредоточи, е показал ръст от […] % спрямо 2006 г. по същото време, когато за уредите […] продажбите са намалели с […] %.

(131)

Резултатите по вид продукти показват, че водещите пазари, които се развиват в Европа, и по-специално във Франция, са главно тези на продуктите […]. Ръстът на продуктите […] е значителен, докато хладилните продукти са почти в застой, както се вижда от следната таблица, взета от проучването на GIFAM:

Таблица 4

(132)

Ето защо изборът на FagorBrandt, от една страна, да се съсредоточи върху […] и от друга страна, да развива […], изглежда съобразен с развитието на различните сегменти и продукти.

(133)

Комисията, след като анализира другите основни елементи на плана за преструктуриране, имащи за цел да докажат основателността на прогнозите относно дългосрочната оперативна рентабилност на FagorBrandt, счита, че въпросните прогнози от таблица 5 са реалистични.

Таблица 5

(134)

Поради това останалата част от анализа ще се ограничи до две конкретни съмнения относно реалистичността и достатъчността на плана за преструктуриране, които бяха изказани в решението за откриване на процедурата.

(135)

Първо, Комисията искаше обяснения относно очаквания ръст от 20 % на оборота през 2007 г. Френските органи обясниха, че обхватът на дейност на FagorBrandt е бил променен през 2006 г. поради това, че Fagor е предоставило на FagorBrandt продажбите на марката Fagor на британския и френския пазар, а после и всички френски дейности на Fagor. (56). Годишният оборот от тези дейност се оценява на [50—100] млн. EUR за 2007 г. и бе включен в оборота на FagorBrandt за 2007 г. При запазване на същия географски периметър прогнозният ръст на оборота беше само [5—10] %. По-късно Франция съобщи на Комисията оборота, който е бил действително реализиран през 2007 г. Той възлиза на 903 млн. EUR срещу 779,7 млн. EUR през 2006 г., т.е. ръст от порядъка на 16 % между двете години.

(136)

Второ, Комисията отбеляза, че планът за преструктуриране не посочва как FagorBrandt възнамерява да се справи с възстановяването на несъвместимата помощ, получена от неговия италиански филиал, поставяйки по този начин под въпрос възстановяването на жизнеспособността на дружеството. Френските органи уточниха, че възстановяването на италианската помощ за сметка на Brandt Italia трябва вероятно да бъде под 200 000 EUR (вж. съображение 70 и следващи). Въпреки това, както бе посочено от Комисията (вж. съображение 75 и следващи), размерът на италианската помощ, която трябва да бъде взета под внимание за целите на настоящото решение, възлиза на 3 190 878,02 EUR, към които трябва да се добавят лихвите до 21 октомври 2008 г. Комисията счита обаче, че възстановяването на тази сума, което трябва да се предвиди, не оказва влияние върху възстановяването на жизнеспособността на предприятието, доколкото FagorBrandt трябва да увеличи своя собствен принос с 3 190 878,02 EUR и лихвите (в това отношение вж. съображение 153 и следващи).

(137)

Въз основа на горните съображения Комисията стигна до заключение, че съмненията относно възстановяването на жизнеспособността, повдигнати в решението за откриване на процедурата, са разсеяни.

(138)

Както беше вече посочено, поискалият анонимност конкурент оспорва, че преструктурирането може да възстанови дългосрочната жизнеспособност на дружеството. Първо, той счита, че дружеството е трябвало да премести част от производството си към зони с ниски производствени разходи, където да се възползва от икономии от мащаба. Второ, дружеството няма да може да се справи с инвестициите, необходими за усъвършенстване на неговите продукти в индустрия, която изисква ежегодно големи инвестиции в промишлено оборудване, концепция, научни изследвания и развойна дейност. Накрая той подчертава, че дружеството остава твърде малко в сравнение със своите конкуренти. В следващите съображения Комисията ще се постарае да провери дали тези мнения на поискалия анонимност конкурент не поставят под съмнение нейните заключения относно възстановяването на жизнеспособността.

(139)

Относно необходимостта от преместване на част от производството в страни с по-малки производствени разходи Комисията отбелязва, че френските органи са дали точен отговор по тази точка. Те напомнят, че насоченото развитие на FagorBrandt (иновационни продукти с висока добавена стойност), както и това на някои от неговите чисто европейски конкуренти, не се съгласува с преместване на тяхното производство в страни с ниски производствени разходи. […] За основните производители разполагането на производствени единици в страните с ниски производствени разходи отговаря също на желанието им да развиват там продажбите.

(140)

Относно твърденията на поискалия анонимност конкурент във връзка с невъзможността на FagorBrandt да се справи с големите инвестиции, необходими за да остане дружеството конкурентоспособно, и с прекалено малкия му размер в сравнение с основните дружества в бранша, Комисията отбелязва, че самата тя е посочила в точка 8 от решението за откриване на процедурата, че тези елементи са допринесли за затрудненията на дружеството. Тя отбелязва впрочем, че планът за преструктуриране отговаря, както изглежда, на тези предизвикателства. И наистина дружеството възнамерява да се съсредоточи върху […]. Освен това Комисията отбелязва, че някои дружества от сектора, въпреки по-малкия си размер в сравнение с основните производители и голямото си производство в страните от Западна Европа, успяват да останат конкурентоспособни, като се съсредоточават върху определени продукти и сегменти (това са или участници в пазарни ниши, като Miele, Smeg, Liebherr, Teka, или дребни производители с национален обхват, като Candy и Gorenje). От друга страна, Комисията отбелязва, че все по-голямата интеграция на FagorBrandt в групата Fagor допринася също за решаване на проблемите, свързани с неговата големина. Накратко казано, Комисията признава, че повдигнатите от конкурента въпроси представляват предизвикателства за FagorBrandt, но счита, че планът за преструктуриране е в състояние да се справи с тях и дава достатъчно голяма вероятност за възстановяването на жизнеспособността.

(141)

Въз основа на изложеното Комисията счита, че коментарите на поискалия анонимност конкурент не поставят под въпрос нейната оценка, че планът за преструктуриране дава възможност да се възстанови дългосрочната жизнеспособност на FagorBrandt.

(142)

Накрая, отново във връзка с възстановяването на дългосрочна жизнеспособност, Комисията трябва, както се предвижда в последното изречение на точка 38 от насоките относно помощите за преструктуриране, да прецени дали предвидените компенсаторни мерки не застрашават жизнеспособността на дружеството. Както бе анализирано, френските органи предложиха компенсаторни мерки, които не бяха включени във финансовите прогнози, приложени към уведомлението. Комисията счита тези мерки за необходими, следователно те трябва да бъдат изпълнени. Що се отнася до мерките, спирането на продажбите на хладилните и готварските уреди, както и на миялните машини под марката Vedette за срок от пет години, ще доведе до влошаване на финансовите резултати на дружеството, поради което трябва да се гарантира, че тези мерки са поносими за дружеството.

(143)

Според френските органи в таблици 6 и 7 са показани финансовите резултати на дружеството, като се вземе предвид изпълнението на компенсаторните мерки, предложени от френските органи. Таблица 6 описва оптимистичен сценарий, а таблица 7 — песимистичен сценарий.

Таблица 6

Таблица 7

(144)

Таблици 6 и 7 се основават на следните хипотези относно загубите на оборот, до които ще доведе изтеглянето на редица типове продукти, продавани под марката Vedette. Такова изтегляне може да доведе до следните ефекти:

(145)

Оптимистичният сценарий взема предвид само ефекти а) и б) от съображение 144 и загубата, дължаща се на спирането на продажбите на един продукт, ще представлява загуба със [70—90] % от оборота на спряната продуктова линия (останалите [10—30] % се компенсират от FagorBrandt чрез увеличаване на продажбите на идентични продукти с марка, различна от Vedette) и с [20—30] % от оборота на другите продукти, продавани под марката Vedette. Песимистичният сценарий взема предвид ефекта, посочен в буква в) от съображение 144, като се предполага очаквана загуба от [110—130] % за спряната продуктова линия (загубата може да засегне не само 100 % от оборота на спряната продуктова линия, но и да повлияе на други продукти и марки освен спрения от продажба продукт) и [20—40] % за другите продукти, продавани под марката Vedette. Френските органи обясняват, че подобна песимистична хипотеза отговаря на положение, в което дружеството вече е било: през 2003 г. то е решило да се откаже от продажбите на микровълнови печки с марката Vedette във Франция, за да съсредоточи всичките си усилия върху марката Brandt, чиито продажби са били особено големи. Това спиране е довело до много неблагоприятен ефект, тъй като не само е бил загубен целият реализиран оборот на марката Vedette, но загубата е засегнала и марката Brandt (общи загуби от двете марки уреди […] за две години, отнесени към първоначалните продажби от […] единици, от които […] с марката Vedette, т.е. загуба от [120—140] % от спрените обеми) (58).

(146)

Въз основа на анализа на данните, включени в двете горни таблици, и на други данни, предоставени от френските органи, Комисията отбелязва, че въпросните компенсаторни мерки ще отслабят дружеството, защото ще причинят влошаване на резултатите на дружеството от 2009 г. — годината на тяхното прилагане. Въпреки това дружеството ще се върне към положителен нетен резултат от 2010 г., който ще се увеличи през следващите години. Поради това Комисията счита, че компенсаторните мерки, предложени от френските органи, макар и отслабващи дружеството, няма да попречат на възстановяването на неговата жизнеспособност.

(147)

Това заключение не се опровергава от налагането на допълнителна компенсаторна мярка от Комисията, а именно необходимостта да се удължи с три години прекъсването на продажбите на съответната марка Vedette.

(148)

Както се вижда от таблица 3, която показва влиянието на допълнителната компенсаторна мярка върху крайния резултат на дружеството, този резултат ще остане положителен през годините 2014—2016 г. с прогнозиран ръст от [1,5—3] %. Следователно се налага същият извод по отношение на компенсаторната мярка, определена от Комисията: макар и отслабваща дружеството, тя няма да попречи на възстановяването на неговата жизнеспособност.

(149)

За да бъде помощта одобрена, необходимо е в съответствие с точки 43—45 от насоките относно помощите за преструктуриране размерът и интензитетът на помощта да бъдат сведени до абсолютния минимум, необходим за преструктуриране в зависимост от финансовите ресурси на дружеството, на неговите акционери или на бизнес групата, към която то принадлежи. Получателите на помощта трябва да направят значителен принос към плана за преструктуриране от своите собствени ресурси, включително чрез продажбата на активи, които не са от жизненоважно значение за оцеляването на дружеството, или чрез външно финансиране, получено при пазарни условия.

(150)

Както е посочено в точка 43 от решението за откриване на процедурата, разходите за преструктурирането, както са описани в уведомлението на френските органи, възлизат на 62,5 млн. EUR. Предприятието възнамерява да внесе 31,5 млн. EUR и да получи помощ в размер на 31 млн. EUR.

(151)

В точка 44 от решението за откриване на процедурата Комисията изказва две съмнения относно тези данни. От една страна, Комисията иска от френските органи да се обосноват защо не са включили възстановяването на помощта по член 44е в разходите за преструктуриране. От друга страна, Комисията иска обяснение за характера на собствения принос на получателя.

(152)

Френските органи отговориха на второто съмнение, като посочиха, че собственият принос на получателя се състои от банкови заеми, взети от FagorBrandt при пазарни условия. Те уточняват, че дружеството е договорило през 2006 г. банкови заеми в размер на [20—40] млн. EUR, увеличени до [20—40] млн. EUR през 2007 г. (59) Те са обезпечени с […]. Комисията отбелязва, че става въпрос за „външно финансиране, получено при пазарни условия“ съгласно определението в точка 43 от насоките относно помощите за преструктуриране и следователно представлява приемлив принос.

(153)

По отношение на първото съмнение, изказано от Комисията, френските органи посочват, че възстановяването на несъвместима помощ не може да бъде квалифицирано a priori като разходи за преструктуриране (нито като собствен принос на дружеството получател по смисъла на точки 43 и 44 от насоките относно помощите за преструктуриране). Именно по тази причина те не са включили помощта по член 44е в разходите за преструктуриране. Те посочват обаче, че това възстановяване, оценено на около [25—30] млн. EUR (заедно с лихвите), е включено естествено в приложения към уведомлението бизнес план като всеки друг нормален финансов разход. Комисията счита, че е наложително възстановяването да бъде взето предвид в бизнес плана, както е направено в този случай (60).

(154)

Трябва също да се вземе предвид обаче, че към 21 октомври 2008 г. италианската помощ, получена от Brandt Italia, е възлизала на 3 190 878,02 EUR, към която трябва да бъдат добавени и лихвите. Затова не може да се изключи, че в собствения принос, планиран от дружеството, се съдържа тази сума. Следователно собственият принос на получателя спада под изисквания праг от 50 % съгласно точка 44 от насоките относно помощите за преструктуриране.

(155)

Следователно, за да се гарантира, че собственият принос на дружеството е напълно лишен от подпомагане и представлява най-малко 50 % от разходите за преструктурирането, Комисията налага като условие към настоящото положително решение увеличение на собствения принос със същия размер като италианската помощ, а именно 3 190 878,02 EUR — сума, към която следва да се добавят лихвите до 21 октомври 2008 г.

(156)

По-конкретно, собственият принос за разходите за преструктуриране, предложен от FagorBrandt, следва да се увеличи с тази сума (чрез заем, чрез акционерни вноски или други начини) преди края на периода на преструктуриране на предприятието, определен за 31 декември 2012 г. Френските органи трябва да предоставят доказателство за това увеличение в срок от два месеца след изтичане на срока на 31 декември 2012 г.

(157)

Що се отнася до твърдението на конкурента, пожелал анонимност, че помощта не е ограничена до минимум, Комисията потвърждава, че освен проверката на съответствието с формалния критерий за собствен принос над 50 %, тя също е преценила дали помощта е ограничена до стриктния минимум, по-специално въз основа на критериите, посочени в точка 45 от насоките относно помощите за преструктуриране. Комисията смята, че това е така и че размерът на помощта не позволява на дружеството да разполага с „прекомерна ликвидност, която то би могло да използва за агресивни, нарушаващи пазара действия, несвързани с процеса на преструктуриране“.

(158)

Комисията отбелязва по-специално, че след отпускането на помощта и в края на периода на преструктуриране групата ще има все още значителни дългове, като съотношението дълг/собствен капитал ще бъде по-голямо от единица. Затова FagorBrandt ще трябва на първо място да използва получените парични средства за намаляване на степента на задлъжнялост.

(159)

В съответствие с точка 72 и следващи от насоките относно помощите за преструктуриране помощта за преструктуриране трябва да се разрешава само веднъж за период от десет години.

(160)

В този случай френската и италианската помощ, които предприятието FagorBrandt е получило, не могат да бъдат определени като помощи за оздравяване и преструктуриране. Действително, в момента на предоставянето на тези помощи съответно през 2002 г. и 2003 г. FagorBrandt не е било в затруднено положение, както бе доказано в съображения 45—56.

(161)

Следователно принципът на еднократност, наложен от насоките относно помощите за преструктуриране, е спазен.

(162)

Планът за преструктуриране на FagorBrandt, включително всички ангажименти на Франция, трябва да бъде изпълнен в своята цялост (61). Комисията иска да бъде осведомена за напредъка по изпълнението на плана, както и за свързаните с него ангажименти.

(163)

Помощта може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар, ако всички наложени условия бъдат спазени,

18.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 166/24

(1)

През 2006 г. Комисията получи редица жалби, засягащи основно две схеми — за освобождаване от общински данък върху недвижимо имущество и за намаляване на корпоративен данък. По-конкретно двете схеми включваха:

(2)

В отговор на получените жалби относно горепосоченото освобождаване от ICI на 5 май 2006 г. Комисията изпрати на италианските органи първоначално искане на информация. С оглед на изпратената от Италия на 6 юни 2006 г. информация и след влизането в сила на някои изменения на законодателството в областта на ICI, Комисията уведоми жалбоподателите с писмо от 8 август 2006 г., че въз основа на първоначалния анализ няма основания за продължаване на процедурата по разследване.

(3)

С писмо от 24 октомври 2006 г. обаче жалбоподателите отново посочиха, че освобождаването на нестопански субекти от ICI е в противоречие с член 107, параграф 1 от Договора. С писмо от 14 ноември 2006 г. Комисията ги уведоми, че въз основа на наличната информация няма основания за допълнително разследване на освобождаването от ICI.

(4)

През януари и септември 2007 г. Комисията получи допълнителни писма от жалбоподателите относно освобождаването от ICI. В писмото си от 12 септември 2007 г. те насочиха вниманието на Комисията върху член 149 от Кодекса за подоходното данъчно облагане („Testo Unico delle Imposte sui Redditi“, наричан по-нататък „TUIR“), одобрен от Указ № 917 на президента от 22 декември 1986 г. Според тях с въпросния член се осигурява преференциално данъчно третиране единствено на църковните институции и аматьорските спортни клубове.

(5)

На 5 ноември 2007 г. Комисията покани италианските органи и жалбоподателите да предоставят допълнителна информация относно предполагаемите преференциални разпоредби, цитирани от жалбоподателите. Италианските органи предоставиха поисканата информация с писма от 3 декември 2007 г. и 30 април 2008 г. Жалбоподателите предоставиха допълнителна информация с писмо от 21 май 2008 г.

(6)

На 20 октомври 2008 г. жалбоподателите изпратиха официално уведомително писмо (член 265 от Договора), в което искат от Комисията да даде началото на официална процедура по разследване и да приеме официално решение във връзка с техните жалби.

(7)

На 24 ноември 2008 г. Комисията изпрати ново искане за информация на италианските органи, на което те отговориха с писмо от 8 декември 2008 г.

(8)

С писмо от 19 декември 2008 г. Комисията уведоми жалбоподателите, че въз основа на предварителен анализ счита, че няма индикации мерките да представляват държавна помощ и следователно няма нужда да продължи разследването.

(9)

На 26 януари 2009 г. италианското министерство на финансите публикува „Circolare 2/DF“ (наричано по-нататък „циркулярно писмо“), в което разяснява допълнително обхвата на освобождаването от ICI на нестопански субекти. На 2 март 2009 г. жалбоподателите писаха на Комисията, за да изразят недоволството си от действащото законодателство и да разкритикуват циркулярното писмо.

(10)

С електронна поща от 11 януари 2010 г. жалбоподателите отново поискаха от Комисията да открие официална процедура по разследване дори и с оглед на съдържанието на циркулярното писмо. На 15 февруари 2010 г., като взе предвид циркулярното писмо, Комисията изпрати писмо на жалбоподателите, с което потвърди аргументите, изложени в писмото от 19 декември 2008 г.

(11)

На 26 април 2010 г. двама жалбоподатели внесоха поотделно жалби за отмяна пред Общия съд срещу писмото на Комисията от 15 февруари 2010 г. (2) По искане на жалбоподателите Съдът разпореди делото да бъде заличено от регистъра на 18 ноември 2010 г. (3)

(12)

С решение от 12 октомври 2010 г. (наричано по-нататък „решение за започване на процедурата“) Комисията започна официална процедура по разследване, заложена в член 108, параграф 2 от Договора, по отношение на освобождаването от общински данък върху недвижимото имущество за имоти, използвани от нестопански субекти за специфични цели, и по отношение на член 149, параграф 4 от TUIR (4). На 21 декември 2010 г. решението за започване на процедурата бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (5), като заинтересованите страни бяха поканени да представят мненията си.

(13)

С писмо от 10 ноември 2010 г. италианските органи поискаха от Комисията копия от писмата, изпратени от жалбоподателите между 2006 г. и 2010 г. Те бяха изпратени на Италия на 2 декември 2010 г.

(14)

Между 21 януари и 4 април 2011 г. Комисията получи мнения относно решението за започване на процедурата от 80 заинтересовани страни, изброени в приложение 1 към настоящото решение.

(15)

С писмо от 2 март 2011 г. Комисията получи мнения от Италия относно решението за започване на процедурата. Комисията впоследствие препрати мненията на третите страни към италианските органи, които представиха отговорите си на 10 юни 2011 г.

(16)

На 19 юли 2011 г. бе проведена техническа среща между италианските органи и Комисията.

(17)

С писмо от 15 февруари 2012 г. Италия уведоми Комисията за намерението си да приеме ново законодателство относно общинския данък върху недвижимото имущество и обяви, че от 1 януари 2012 г. ICI е заменен от Imposta Municipale Propria (наричан по-нататък „IMU“).

(18)

Макар че редица аспекти останаха да бъдат доизяснени в бъдещото законодателство за прилагане, след приемането в Италия на Закон № 27 от 24 март 2012 г., в който са включени нови разпоредби за освобождаване от IMU за нестопански субекти, които извършват специфични дейности, Комисията изпрати на италианските органи искане за информация на 16 май 2012 г.

(19)

На 27 юни 2012 г. Комисията получи допълнителна информация от жалбоподателите с мненията им за новото законодателство в областта на IMU. На 6 юли 2012 г. тези наблюдения са препратени за коментар на Италия.

(20)

С писмо от 5 септември 2012 г. Италия предостави на Комисията исканата информация и мнението си относно наблюденията на третите страни, препратени ѝ на 6 юли 2012 г.

(21)

Впоследствие с писмо от 21 ноември 2012 г. италианските органи изпратиха на Комисията копие от наредбата за прилагане на IMU, приета на 19 ноември 2012 г.

(22)

През 1992 г. италианските органи въведоха общински данък върху недвижимото имущество (ICI). Съгласно разпоредбите на Законодателен указ № 504 от 30 декември 1992 г. всички физически и юридически лица, които притежават недвижимо имущество (по силата на право на собственост, право на плодоползване, ползване, пребиваване или аренда), подлежат на данъчно облагане. Данъкът е платим както от живущите, така и от неживущите, независимо от ползването на недвижимото имущество, и се изчислява въз основа на стойността по кадастрален план.

(23)

Съгласно член 7, параграф 1, буква и) от Законодателен указ № 504/92 недвижимото имущество, използвано от нестопански субекти само за социална помощ, социални дейности, здравеопазване, образование, настаняване, култура, отдих, спорт и религиозни дейности, е освободено от ICI.

(24)

Съгласно член 7, параграф 2а от Указ-закон № 203 от 30 септември 2005 г. (6) освобождаването, посочено в член 7, параграф 1, буква и) от Законодателен указ № 504/92, се прилага по отношение на дейностите, изброени там, дори и ако са със стопански характер. Съгласно член 39 от Указ-закон № 223 от 4 юли 2006 г. (7) това освобождаване се прилага единствено ако въпросните дейности не са с изключително стопански характер.

(25)

Италианските органи обясниха, че освобождаването от общински данък върху недвижимото имущество, предвидено в член 7, параграф 1, буква и), се прилага единствено ако са изпълнени две кумулативни условия:

(26)

В циркулярно писмо 2/DF от 26 януари 2009 г. италианските органи разясняват кои субекти могат да се приемат за нестопански, както и характеристиките на дейностите, извършвани от тези субекти, за да имат право на освобождаване.

(27)

В циркулярното писмо се заявява, че нестопанските субекти могат да бъдат както публични, така и частни. И по-конкретно, за публични нестопански субекти се приемат следните субекти: държавата, региони, провинции, общини, търговски палати, здравни ведомства, публични органи, създадени само за социални дейности, социална помощ и за целите на здравеопазването, неикономически публични субекти, органи за социални дейности и помощ, университети и научноизследователски институти и специални органи за обществени услуги (бившите „IPAB“). Примерите за частни нестопански органи, цитирани в циркулярното писмо, включват: асоциации, фондации, комитети, НПО, аматьорски спортни клубове, организации за доброволчески услуги, органи, които за целите на данъчното облагане са определени като организации с нестопанска цел („ONLUS“), и църковни органи, които принадлежат на католическата църква и други вероизповедания.

(28)

В циркулярното писмо също така се посочва, че дейностите, извършвани на територията на недвижимото имущество, освободено от ICI, не следва да се предлагат на пазара (9) — т.е. следва да се извършват за задоволяване на социалните нужди, за които не винаги се намира решение от страна на публичните структури или частните стопански оператори.

(29)

В циркулярното писмо са включени редица критерии за всяка от дейностите, изброени в член 7, параграф 1, буква и), които помагат да се определи кога за всяка от тях следва да се счита, че е с изключително нестопански характер (10).

(30)

От 1 януари 2012 г. ICI бе заменен от IMU. Правилата за общинския данък върху недвижимото имущество за нестопански субекти също бяха изменени през 2012 г., както бе обяснено в раздел 5.

(31)

Член 149 е част от дял II, глава III от Кодекса за подоходно данъчно облагане (TUIR). В дял II са заложени правилата за корпоративен данък, а в глава III са заложени данъчните разпоредби, приложими по отношение на нестопанските субекти като правилата за изчисляване на данъчната основа и правилата за ставките на данъчното облагане (11). В член 149 са набелязани условията, които могат да доведат до загуба на „нестопанския статут“ на субекта.

(32)

По-специално член 149, параграф 1 от TUIR гласи, че нестопанският субект губи статута си, ако извършва основно стопански дейности през целия данъчен период.

(33)

В член 149, параграф 2 от TUIR „стопанският статут“ на субекта е дефиниран като доход, произтичащ в по-голяма степен от стопански дейности, отколкото от институционални приходи, както и от по-голяма стойност на дълготрайните активи, свързани със стопански дейности, отколкото с други дейности (12). Правната форма на въпросните субекти не влияе върху загубата на техния „нестопански статут“.

(34)

Член 149, параграф 4 от TUIR гласи, че горните разпоредби (т.е. член 149, параграфи 1 и 2 от TUIR) не се прилагат по отношение на църковни органи, които са получили гражданскоправен статут, или аматьорски спортни клубове.

(35)

Комисията започна официалната процедура по разследване на освобождаването от общински данък върху недвижимо имущество (освобождаване от ICI) във връзка с имоти, използвани от нестопански субекти за специфични цели, тъй като има индикации, че това представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. По същата причина Комисията започна официална процедура по разследване на член 149, параграф 4 от TUIR, съгласно който разпоредбите за загуба на нестопански статут не се прилагат по отношение на църковни органи и аматьорски спортни клубове.

(36)

За да оцени дали въпросните мерки са селективни предвид установената съдебна практика (13), Комисията първо идентифицира референтната данъчна система за всяка мярка и впоследствие дали мерките се отклоняват от системата и — ако е така — дали това е обосновано от естеството и общата структура на данъчната система.

(37)

По отношение на освобождаването от ICI Комисията стигна до заключението, че референтната система за оценка на въпросната мярка е самата ICI. Чрез освобождаването на нестопанските субекти, които използват недвижимото си имущество за специфични дейности, някои от които се приемат за икономически, мярката се отклонява от референтната система (съгласно която всяко юридическо лице, което притежава недвижимо имущество трябва да плаща съответния общински данък независимо от това за какво го използва). Освобождаването на нестопански субекти, които извършват специфични дейности с определена социална стойност, не бе счетено за обосновано от естеството и общата структура на италианската система за общински данък върху недвижимото имущество.

(38)

По отношение на член 149, параграф 4 от TUIR Комисията идентифицира подоходния данък като референтна система. Комисията стигна до заключението, че мярката на пръв поглед е селективна, тъй като изглежда предлага възможността — но само на църковните органи и аматьорските спортни клубове — да поддържат статут на нестопански субекти, дори и когато въпросните вече не отговарят на условията за нестопански субект. Такава мярка не може да бъде обоснована въз основа на основните принципи на италианската данъчна система.

(39)

Италианските органи не са предоставили информация, която показва, че въпросните мерки отговарят на условията в съдебната практика по делото Altmark  (14). Тъй като изглежда всички други критерии по член 107, параграф 1 от Договора са изпълнени, мерките явно включват държавна помощ.

(40)

По отношение на съвместимостта, член 107, параграф 2 от Договора изглежда не се прилага по отношение на мерките. Освен това изглежда не се прилага никое от изключенията по член 107, параграф 3, с изключение на член 107, параграф 3, буква г) относно насърчаване на културата и опазване на наследството. В действителност по отношение на освобождаването от ICI Комисията счита, че това изключение е можело да се прилага по отношение на специфични дейности, извършвани от нестопански субекти, които извършват само дейности в сферата на образованието, културата и отдиха. Най-накрая, Комисията не изключи възможността определени дейности да могат да бъдат квалифицирани като услуги от общ икономически интерес в съответствие с член 106, параграф 2 от Договора. Италианските органи обаче не предоставиха информация, която да позволи оценката на съвместимостта на въпросните мерки с вътрешния пазар.

(41)

Впоследствие Комисията изрази съмнения по отношение на съвместимостта на мерките с вътрешния пазар и в съответствие с член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (15) взе решение за започване на официална процедура по разследване, като покани Италия и другите заинтересовани страни да представят мненията си.

(42)

Според Комисията както освобождаването от ICI, така и член 149, параграф 4 от TUIR може да се квалифицира като нова помощ. ICI, който се налага на годишна база, в действителност е въведен през 1992 г., а за въпросното освобождаване не е представено уведомление или то не е одобрено по друг начин от Комисията. Освобождаването се прилага по отношение на голям кръг дейности, които не са затворени за конкуренция при въвеждането на ICI. Следователно всякакво отклоняване от обичайните правила на данъчния режим е трябвало да се счита за нова помощ, тъй като изглежда са изпълнени изискванията, заложени в член 107, параграф 1 от Договора. По същия начин член 149 от TUIR (16) е въведен през 1998 г. и за него не е представено уведомление или той не е одобрен по друг начин от Комисията. Поради тази причина предвиденото в тази мярка изключение следва да се квалифицира като нова мярка, тъй като изглежда са изпълнени условията на член 107, параграф 1 от Договора.

(43)

Съгласно член 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 659/1999 и в отговор на поканата, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз, (17) Комисията получи мненията на италианските органи и на 80 заинтересовани трети страни.

(44)

Накратко, италианските органи считат, че субектите, които се ползват от освобождаването от ICI, не са „предприятия“ за целите на законодателството на Съюза. Във всеки случай дейностите, извършвани от такива субекти, са имали важна публична и социална функция. Следователно това отговаря на естеството и логиката на данъчната система, която предвижда диференцирано данъчно третиране на чисто икономически дейности, от една страна, и социална помощ, благотворителност, солидарност и религиозни дейности, от друга страна. Италианските органи също се противопоставят на квалифицирането на мярката на ICI като нова помощ. Според тях мярката следва да бъде оценена с оглед на приемствеността, която осигурява с действащи по-рано данъци върху собствеността (които се прилагат преди влизането в сила на Договора за ЕИО). Освен това въз основа на писмата с отказ, изпратени до жалбоподателите, мярката следва да се счита за одобрена от Комисията. Във всеки случай Комисията е създала оправдани правни очаквания сред получателите на мярката поради отговор на писмен парламентарен въпрос и тъй като е уведомила жалбоподателите за предварителната си позиция, за която италианските органи също са били информирани по неофициални пътища.

(45)

По отношение на член 149, параграф 4 от TUIR италианските органи твърдят, че независимо от предложеното във формулировката, църковните органи и аматьорските спортни клубове могат да загубят статута си на нестопански субекти. В този случай тези субекти няма да се ползват повече от данъчно облекчение.

(46)

От 80 заинтересовани трети страни, 78 (наричани по-нататък „78-те заинтересовани страни“) споделят мнението на италианските органи, а две трети страни (наричани по-нататък „две заинтересовани страни“ или „жалбоподателите“) от първоначалните жалбоподатели считат, че ICI и член 149, параграф 4 от TUIR представляват неправомерна държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар. Аргументите на 78-те заинтересовани страни съответно ще бъдат представени заедно с позицията на италианските органи, докато аргументите на жалбоподателите ще бъдат разгледани отделно.

(47)

Италианските органи и 78-те заинтересовани страни твърдят, че специфичните дейности, извършвани от нестопански субекти, които се ползват от освобождаването от ICI, не могат да бъдат считани за икономически дейности. Те твърдят, че тези дейности — основно насочени към много специфични категории получатели — не представляват предлагане на стоки или услуги на пазара и следователно не се конкурират с дейностите, извършвани от търговски дружества. Следователно тези нестопански субекти, които извършват дейност в отрасли от обществен интерес, не могат да бъдат считани за предприятия, което е предпоставка за прилагането на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(48)

Според италианските органи и някои от 78-те заинтересовани страни в повечето случаи тези дейности имат специфични характеристики. Например те се извършват в обществен интерес или от солидарност, безплатно или с намалени такси. С оглед на специфичните характеристики и конкретните цели на въпросните нестопански субекти не е възможно да ги квалифицираме като предприятия.

(49)

Италианските органи и 78-те заинтересовани страни считат, че освобождаването от ICI не представлява отклонение от общата данъчна система, а просто съставлява прилагане на водещите принципи на тази система.

(50)

Те настояват, че това съответства на логиката на италианската данъчна система за поддържане на диференцирано данъчно третиране за икономически и генериращи печалба дейности, от една страна, и за помощ, благотворителни, религиозни и подобни дейности, извършвани от субекти със специфични цели, от друга страна (18). Във втория случай дейностите се основават на принципа на солидарност, който е основополагащ както за националното, така и за общностното законодателство. Чрез това разграничаване законодателят просто иска да вземе предвид различното правно и фактическо положение на субектите, които извършват горепосочените дейности от обществен интерес с висока социална стойност.

(51)

Освен това държавата членка трябва да определи дали дейностите са от обществен интерес. Единственото ограничение за държавата членка е, че диференцираното данъчно третиране трябва да бъде съгласувано, т.е. трябва да отговаря на логиката на данъчната система като цяло, и трябва да се въведе адекватна система за контрол. При въпросното освобождаване от ICI са изпълнени и двете условия.

(52)

Обосновката на освобождаването от ICI се позовава на членове 2 и 3 от италианската конституция, които изискват изпълнението на задължения, свързани с политическа, икономическа и социална солидарност към гражданите, и член 38, с който се установява правото на социални дейности за лица, които не разполагат с необходимите средства за издръжка. Следва да се отбележи, че нестопанските субекти съдействат на държавата при изпълнението на специфични задачи от социален характер. Държавата винаги признава специфичната роля на тези субекти, тъй като е наясно, че би било невъзможно да предоставя сама социални и здравни услуги, както и услуги в областта на културата, образованието и спорта.

(53)

Италианските органи потвърдиха, че — както е посочено в циркулярното писмо — е имало условие за изпълнение на двете кумулативни условия, описани в параграф 25 (субективно и обективно изискване) за предоставяне на правото на освобождаване от ICI.

(54)

По отношение на субективното изискване (т.е. статут на нестопански субект) и по-специално във връзка с религиозните органи италианските органи подчертаха, че категорията нестопански субекти включва църковни институции с гражданскоправен статут, които принадлежат на католическата църква или на други вероизповедания (19).

(55)

По отношение на обективното изискване (т.е. извършването на дейностите, изброени в законодателството) италианските органи посочиха, че италианският касационен съд неведнъж се е произнасял, че за целите на предоставяне на освобождаване от ICI е изключително важно да се разгледа дейността, която действително се извършва на територията на недвижимото имущество. Това означава да се провери дали тази дейност — дори и ако е включена в списъка на освободени дейности — в действителност не се извършва със стопански цели (20). Освен това, както беше установено от държавния съвет (21), ако само част от цялото имущество (дори и да е по-голямата част) се използва за една от целите, позволени от закона, ограничителният характер на освобождаването не позволява предоставянето на данъчното облекчение за цялото имущество.

(56)

Според италианските органи ICI представлява логическо законодателно развитие от предходните данъци върху недвижимото имущество, с което се осигурява официална и материална приемственост. Освобождаването на недвижимото имущество, използвано за специфични цели с висока социална стойност, винаги е било ключов елемент на всяко законодателство в областта на недвижимата собственост от 1931 г. насам, далеч преди влизането в сила на Договора за ЕИО.

(57)

Италианските органи и 78-те заинтересовани страни също считат, че освобождаването от ICI е било одобрено от Комисията въз основа на писмата за отказ, изпратени до жалбоподателите, за които Италия е била уведомена.

(58)

Поради тези причини освобождаването от ICI — ако се счита за помощ — следва да се счита за съществуваща помощ.

(59)

Италианските органи взеха решение да не представят мненията си относно евентуалната съвместимост на мерките съгласно член 107, параграфи 2 и 3 от Договора или относно възможното им квалифициране като услуги от общ икономически интерес съгласно член 106, параграф 2 и съдебната практика по делото Altmark.

(60)

Някои от 78-те заинтересовани страни настояват, че освобождаването от ICI е съвместимо с член 106, параграф 2 и член 107, параграф 3, буква в) от Договора, тъй като мярката е необходима за извършването на социално полезни дейности въз основа на принципа на солидарност. Освен това освобождаването не нарушава съществено конкуренцията и не се отразява осезаемо върху търговията между държавите членки.

(61)

Италианските органи твърдят, че отговорите на Комисията на жалбоподателите относно освобождаването от ICI, за които Италия е известена неофициално, са създали оправдани правни очаквания сред нестопанските субекти по отношение на съвместимостта на освобождаването от ICI със законодателството на Съюза.

(62)

Те също така настояват, че отговорът на Комисията на писмен парламентарен въпрос от 2009 г. относно данъчното третиране на нестопански субекти е дал основание за оправдани правни очаквания (22).

(63)

Това означава, че ако Комисията счита мярката за неправомерна и несъвместима помощ без да я приема за съществуваща помощ, не следва да издаде разпореждане за възстановяване на помощта съгласно член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999.

(64)

Според някои трети страни в никакъв случай не може да бъде издадено разпореждане за възстановяване във връзка с член 149, параграф 4 от TUIR, тъй като за националните органи би било трудно и обременяващо да измерят хипотетичното придобито предимство.

(65)

В своите наблюдения италианските органи предоставиха подробно описание на специфичните данъчни правила, приложими по отношение на нестопански субекти, включително и църковни органи и аматьорски спортни клубове. Италианските органи подчертават, че в член 149, параграф 2 от TUIR е представен неизчерпателен списък с параметрите, които могат да се вземат предвид (23) с цел класифициране на даден субект като стопанска организация. Дори и ако са изпълнени едно или повече от тези условия нестопанският субект не губи автоматично нестопанския си статут (тъй като тези параметри не могат да се считат за правни презумпции). Фактът, че тези изисквания са изпълнени, просто сочи, че извършените от субекта дейности евентуално имат основно стопански характер.

(66)

Както е посочено в циркулярно писмо № 124/Е на Агенция по приходите от 12 май 1998 г., църковните органи с гражданскоправен статут могат да бъдат считани за нестопански субекти, единствено ако единственият или основният обхват на техните дейности е от нестопански характер.

(67)

Следователно според Италия член 149, параграф 4 от TUIR просто изключва прилагането на специфичните времеви и бизнес параметри, заложени в член 149, параграфи 1 и 2 (24). Член 149, параграф 4 от TUIR не изключва възможността църковните институции да загубят своя статут на нестопански субекти. Във всеки случай според някои от 78-те заинтересовани страни тази мярка не предполага прехвърлянето на публични ресурси и не предоставя каквото и да е предимство.

(68)

Италианските органи обясняват, че мярката цели запазването на изключителната отговорност, поета от CONI (Италианския национален олимпийски комитет) за аматьорските спортни клубове и от Министерството на вътрешните работи за предоставяне и отмяна на гражданскоправния статут на църковни институции (25). Ако обаче по време на данъчна инспекция на тези институции данъчните орани установят, че те извършват предимно стопански дейности, незабавно ще информират Министерството на вътрешните работи или CONI. Данъчните органи от своя страна ще разпоредят възстановяването на разликата в данъчното облагане от засегнатия орган.

(69)

Италианските органи потвърдиха, че са извършени проверки както на църковни институции, така и на аматьорски спортни клубове. По отношение на църковните институции Министерството на вътрешните работи също е извършило проверките, за които носи отговорност, но не е установило някаква форма на злоупотреба.

(70)

В своите мнения двете заинтересовани страни (26) се позовават на всичките документи и наблюдения, които вече са представили пред Комисията по време на административните процедури, предшестващи решението за започване на процедурата. Според тях тези документи доказват, че църковните институции в действителност извършват икономически дейности.

(71)

По отношение на освобождаването от ICI двете страни посочват, че оспорваната мярка бе въведена от Италия през 2005 г. След влизането в сила на Указ-закон № 203/2005 освобождаването от ICI се прилага по отношение на нестопански субекти, които извършват дейностите, изброени в законодателството, дори ако те са от стопанско естество (27). След измененията на закона за ICI през 2006 г. освобождаването от ICI започва да се прилага към същите дейности, при условие че те не са изключително стопански (28). Измененията от 2006 г. обаче не премахват характеристиките на държавна помощ по въпросната мярка.

(72)

Самото циркулярно писмо предоставя селективно предимство на субектите, които действително следва да се разглеждат като предприятия. В много случаи възможността дейностите, описани в циркулярното писмо, да се ползват от освобождаване от ICI зависи единствено от липсата на печалба, генерирана от субекта. Въз основа на принципите, заложени в съдебната практика на ЕС, обаче, фактът, че даден субект не генерира печалба не е свързан с целите на прилагането на правилата за държавна помощ. Следователно циркулярното писмо не решава въпросите, свързани с държавната помощ по отношение на освобождаването от ICI, тъй като това освобождаване е продължило да се прилага по отношение на нестопанските субекти, които извършват икономическа дейност, но не и по отношение на субектите, които извършват същата дейност, но генерират печалба.

(73)

Според жалбоподателите практически е било невъзможно да се получат конкретни данни относно недвижимото имущество, собственост на въпросните субекти, основно защото тези субекти не са задължени да декларират недвижимото си имущество, което е освободено от ICI.

(74)

По отношение на член 149, параграф 4 от TUIR жалбоподателите считат, че не е възможно църковните институции да загубят статута си на нестопански субекти.

(75)

Що се отнася до освобождаването от ICI и член 149, параграф 4 от TUIR, жалбоподателите са съгласни с първоначалните заключения на Комисията относно наличието на държавни ресурси и на предимство, както и за селективността, нарушаването на конкуренцията и въздействието върху търговията.

(76)

По отношение на съвместимостта на разглежданите мерки жалбоподателите са съгласни с предварителното заключение на Комисията, че не са приложими член107, параграф 2 и член 107, параграф 3, букви а), б) и в) от Договора. Въпреки това те не са съгласни с възможността за прилагане на изключението по член 107, параграф 3, буква г) по отношение на определени субекти, които извършват само дейности в сферата на образованието, културата и отдиха. Жалбоподателите също считат, че условията, посочени в практиката на съда по делото Altmark, не са изпълнени в разгледания случай.

(77)

С писмо от 10 юни 2011 г. италианските органи изпратиха наблюденията си относно мненията на третите страни.

(78)

Първо, дори и да се предположи, че определени дейности, извършвани от нестопански субекти, които се ползват от освобождаването, може в действителност да бъдат квалифицирани като икономически дейности, Комисията все пак трябва да докаже, че предоставеното предимство е селективно и не е обосновано от логиката на италианската данъчна система.

(79)

Второ, по отношение на общите наблюдения относно циркулярното писмо, италианските органи считат, че Комисията е призована да разгледа мярка, която включва освобождаване от данъчно облагане. Това означава, че тя трябва да оцени критериите за тълкуване на законодателството, на което се позовават националните органи, и също така наличието на адекватна система за контрол.

(80)

По-специално по отношение на предполагаемите трудности — посочени от жалбоподателите — при събирането на данни относно недвижимото имущество, което принадлежи на нестопански субекти, италианските органи посочват, че изискването за предоставяне на декларация по ICI бе премахнато през 2006 г. Италианските органи също посочват, че кадастралната система и базите данни относно недвижимото имущество са понастоящем в процес на реорганизация.

(81)

Както бе потвърдено и от жалбоподателите, италианските органи отбелязват, че член 149, параграф 4 от TUIR не е самостоятелна разпоредба, нито такава с вещноправен обхват. Това е процедурна разпоредба, която е важна единствено от гледна точка на контрола.

(82)

В рамките на така наречената реформа на фискалния федерализъм бе взето решение съгласно Законодателен указ № 23 от 14 март 2011 г. IMU да замени ICI от 1 януари 2014 г. С Указ-закон № 201 от 6 декември 2011 г., трансформиран в Закон № 214 от 22 декември 2011 г., Италия взе решението да въведе предсрочно IMU от 2012 г.

(83)

Всички лица, които притежават недвижима собственост, подлежат на облагане с IMU. Облагаемата основа се изчислява въз основа на стойността на недвижимото имущество, която се определя чрез кадастралния доход на недвижимото имущество и чрез прилагането на критериите по член 5 от указа за ICI (Законодателен указ № 504/92) заедно с критериите, заложени в Указ-закон № 201/2011. Коефициентите, които варират според кадастралната категория на недвижимото имущество, се прилагат по отношение на стойността, установена в съответствие с горепосочените критерии. Стандартната ставка на IMU е 0,76 %.

(84)

Следователно кадастралната система е от фундаментално значение за данъците върху недвижимото имущество. Минималната единица от значение за кадастралните цели може да бъде сграда или част от сграда, или комплекс от сгради, или зона, при условие че са автономни по отношение на функция и доход. В италианската кадастрална система, която предстои да бъде реформирана, са идентифицирани шест категории недвижимо имущество. Група „А“ включва недвижимо имущество за жилищни или подобни цели; група „Б“ включва недвижимо имущество за колективно ползване, като общежития, болници, обществени офиси, училища; група „В“ включва недвижимо имущество, използвано за обичайни търговски цели, като магазини, търговски помещения и сгради и помещения за спорт; група „Г“ включва недвижимо имущество за специални цели, като хотели, театри, болници и сгради и помещения, използвани за спорт; група „Д“ включва недвижимо имущество за специални цели, като услуги за наземен, морски и въздушен транспорт, мостове, за които се събира такса, фарове, сгради за публично богослужение. Група „Е“ включва недвижимо имущество, регистрирано във фиктивни категории.

(85)

С конкретна препратка към новия IMU, чрез член 91а от Указ-закон № 1 от 24 януари 2012 г., трансформиран в Закон № 27 от 24 март 2012 г., се въвеждат редица промени в данъчното облагане на недвижимото имущество, което принадлежи на нестопански субекти, извършващи специфични дейности. По-конкретно с новия закон се отменят измененията от 2006 г., които разширяват обхвата на освобождаването от ICI с цел включване на недвижимо имущество, на чиято територия се помещават специфични дейности, които „не са изключително стопански по своя характер“ (29) (параграф 4) и допълнително се посочва, че освобождаването от IMU се свежда до дейностите, посочени в закона (30), извършвани от нестопански субекти на нестопанска база (параграф 1). С Указ-закон № 1/2012 също бяха въведени конкретни правила, които да позволят пропорционалното плащане на IMU в случаите, в които една и съща собственост се използва както за стопански, така и за нестопански дейности. По-специално член 91а, параграф 2 гласи, че ако собственост се използва както за стопански, така и за нестопански дейности, към 1 януари 2013 г. освобождаването ще се прилага единствено за частта от собствеността, на която се извършват нестопански дейности, ако е възможно да се идентифицира частта от собствеността, отделена само за тези дейности. В случаите, когато не е възможно да се идентифицират тези автономни части на собствеността, към 1 януари 2013 г. се прилага пропорционално освобождаване по отношение на нестопанското ползване на собствеността, както е посочено в специална декларация (член 91а, параграф 3). С Указ-закон № 1/2012 редица аспекти останаха за разглеждане в бъдещата наредба за прилагане, която следва да бъде приета от министъра на икономическите въпроси и финансите. Тези аспекти включват: условията за подаване на декларацията; информацията, свързана с идентифициране на пропорционалното ползване; и — след промените, въведени от Указ-закон № 174/2012 (31) — общите и конкретните условия за дейност, която се квалифицира като извършвана с нестопанска цел.

(86)

Предвид благоприятното становище и мненията, изразени от държавния съвет (32), посредством Указ-закон № 200 от 19 ноември 2012 г. министърът на икономическите въпроси и финансите прие наредба за прилагане на IMU (наричана по-нататък„наредбата“) (33). В нея са посочени в кои случаи съгласно определението в самата наредба се приема, че специфичните дейности, засегнати от освобождаването от IMU, са извършени на „нестопанска база“. Първо, като общо правило дейностите не трябва да генерират печалба; освен това, съгласно законодателството на ЕС, поради тяхното естество не трябва да се конкурират с други пазарни оператори, които генерират печалба и трябва да спазват принципите на солидарност и субсидиарност (34). Освен това трябва да бъдат изпълнени два едновременно приложими набори с критерии по отношение на нестопанските субекти (субективни изисквания) и по отношение на специфичните дейности, извършвани от тези субекти (обективни изисквания). По отношение на субективните изисквания в наредбата са заложени общите условия, които трябва да се изпълнят от нестопанските субекти, за да имат право на освобождаване от IMU (35). По-конкретно наредбата гласи, че учредителният договор или уставът на нестопанския субект трябва да включва обща забрана за разпределянето на каквито и да било печалба, оперативен излишък, средства или резерви. Освен това всяка печалба трябва да бъде реинвестирана само в дейности, които допринасят за институционалната цел на социалната солидарност. При ликвидация на нестопанския субект неговите активи трябва да бъдат предоставени на друг нестопански субект, който извършва сходна дейност. По отношение на обективните изисквания (36) специфичните характеристики са определени за различните видове дейност, дефинирани в член 1 (37). По отношение на социалните и здравните дейности трябва да бъдат изпълнени две алтернативни изисквания: а) получателят е акредитиран от държавата и е сключил договор или споразумение с публичните органи; дейностите са част или допълват обществената система и услугите се предоставят безплатно на потребителите или срещу сума, която покрива единствено разходите за предоставяне на универсална услуга; б) ако субектът не е акредитиран и не е сключил договор или споразумение, услугите се предоставят безплатно или срещу символична такса, която във всеки случай не може да надвишава половината от средната цена за подобни дейности в същата географска област на конкурентна основа, като се вземе предвид и липсата на всякаква връзка с действителните разходи за услугата. При образователните дейности трябва да бъдат изпълнени три кумулативни изисквания: а) дейността трябва да бъде равнопоставена на публичното образование, а училището трябва да прилага политика на недискриминационен прием; б) училището трябва също да приема ученици с увреждания, да прилага колективни трудови споразумения, да има структури, които отговарят на приложимите стандарти, и да публикува отчетите си; в) дейността трябва да бъде предоставяна безплатно или срещу символична такса, която покрива единствено част от действителните разходи за услугата, предвид липсата на връзка с действителните разходи за такава услуга. При услугите за настаняване и дейностите в сферата на културата, спорта и отдиха получателят трябва да предоставя услугите безплатно или срещу символична такса, която във всеки случай не надвишава половината от средната цена за сходни услуги в същата географска област, като се взема предвид и липсата на връзка с действителните разходи за услугата.

(87)

Според двете страни член 91а, параграфи 2 и 3 от Указ-закон № 1/2012 се отклоняват от установените правила за данъчно облагане на недвижимото имущество.

(88)

Първо, двамата жалбоподатели коментират член 91а, параграф 2, според който ако недвижимото имущество се използва за смесени цели, освобождаването от IMU се прилага единствено по отношение на частта на собствеността, където се извършват нестопанските дейности, когато е възможно идентифицирането на частта, използвана само за тези дейности. За другата част от недвижимото имущество, която е автономна по отношение на функции и доходи, се прилага член 2, параграфи 41, 42 и 44 от Указ-закон № 262 от 24 ноември 2006 г. Тези разпоредби ръководят процедурата, приложима по отношение на недвижимото имущество в кадастрална група „Д“, чийто кадастрални доходи трябва да се преквалифицират и оценят наново. Съгласно този закон всъщност недвижимото имущество, квалифицирано в група „Д“ (недвижимо имущество със специални цели) (38), не може да включва сгради или част от сгради, които се използват за търговски или промишлени цели, или за различни цели, ако са автономни по отношение на функция и доходи.

(89)

Двете заинтересовани страни посочиха, че позоваването на Указ-закон № 262/2006 в член 91а, параграф 2 следва да се приеме за общо позоваване на процедурата на кадастрална класификация. Според двете страни, ако процедурата, установена с Указ-закон № 262/2006, се прилага единствено по отношение на недвижимото имущество, което принадлежи на кадастрална група „Д“, изискването за „разделяне“ на имуществото със смесено ползване би било приложимо единствено по отношение на много ограничен брой сгради, т.е. сгради в категории „Д7“ и „Д9“.

(90)

Двете страни също твърдят, че декларацията по член 91а, параграф 3 може да доведе до проблеми, свързани с укриването на данъци, а новият закон би дал прекалено много дискриминационни правомощия на публичните органи. Освен това новите правила се прилагат чак от 1 януари 2013 г. и следователно във всеки случай Комисията следва да разпореди възстановяването на помощта, отпусната неправомерно при освобождаването от ICI от 2006 г. до 2012 г.

(91)

Италианските органи обясниха, че позоваването на член 2, параграфи 41, 42 и 44 от Указ-закон № 262/2006, което се съдържа в член 91а, параграф 2, следва да се разглежда като обща препратка към вида процедура, който да се следва при разделянето на смесеното ползване на имущество. Тази процедура се прилага независимо от кадастралната категория.

(92)

Италия също обясни, че като цяло италианската данъчна система се основава на задължението данъкоплатците да представят данъчна декларация и много често срещана законодателна практика е регулирането на конкретни аспекти да бъде оставено за законодателството за прилагане. Освен това, тъй като с приетия през март 2012 г. закон се въвежда нова система за декларирането на недвижимо имущество, използвано от нестопански субекти, бе необходимо да се отложи влизането в сила на новата система по отношение на тези субекти.

(93)

По отношение на възстановяването италианските органи заявиха, че не е възможно да се идентифицира със задна дата кое недвижимо имущество, принадлежащо на нестопански субекти, е използвано за дейности, които нямат изключително стопански характер (и следователно кои са се ползвали от освобождаването от ICI). Кадастралните данни в действителност не предоставят информация относно вида дейност, извършвана на територията на собствеността (39). Също така въз основа на данъчните бази данни не е възможно да се идентифицира кое недвижимо имущество е било използвано от нестопанските субекти за извършване на институционални дейности, които нямат изключително стопански характер.

(94)

За да потвърди дали дадена мярка представлява помощ, Комисията трябва да оцени дали разглежданата мярка отговаря на всички условия, заложени в член 107, параграф 1 от Договора. Тази разпоредба гласи, че: „освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.“ Предвид тази разпоредба Комисията ще разгледа дали мярката: i) е финансирана от държавата или чрез държавни ресурси; ii) предоставя селективно предимство; iii) засяга търговията между държавите членки или нарушава или заплашва да наруши конкуренцията.

(95)

Първо, Комисията трябва да оцени дали поне някои от замесените нестопански субекти в действително са предприятия за целите на конкурентното право на Съюза.

(96)

В решението си за започване на процедурата Комисията отбеляза, че нестопанските субекти, засегнати от въпросната мярка, извършват поне отчасти икономически дейности и следователно са класифицирани като предприятия въз основа на тези дейности.

(97)

Италианските органи и 78-те заинтересовани страни твърдят, че специфичните дейности, извършвани от нестопански субекти, не могат да се считат за икономически дейности. По-конкретно те считат, че в контекста на мярката за ICI дейности, като подпомагането на млади майки в затруднено положение или управлението на сграда в планините, където деца от епархията отиват по време на летните си ваканции, не представлява икономическа дейност. Тези дейности — насочени към ясно дефинирани категории получатели — не съставляват предоставяне на стоки или услуги на пазара от нестопански субекти и не се конкурират с дейностите, извършвани от стопански предприятия. Следователно тези нестопански субекти, които извършват дейност в отрасли от обществен интерес, не следва да бъдат считани за предприятия, което е предпоставка за прилагането на член 107, параграф 1 от Договора. Освен това съгласно италианските органи и някои от 78-те заинтересовани страни в много случаи няма реален пазар на такива дейности. Почти всички тези дейности също имат специфични характеристики, които могат да се обобщят, както следва:

(98)

С оглед на тези характеристики и специфични цели на въпросните нестопански субекти, не е възможно да считаме тези субекти за предприятия.

(99)

Комисията отбелязва, че съгласно установената съдебна практика концепцията за предприятия обхваща всеки субект, ангажиран с икономическа дейност, независимо от правния си статут и начина си на финансиране (40). Следователно класификацията на определен субект зависи изцяло от естеството на дейностите му. Този общ принцип има две важни последици, които са описани по-долу:

(100)

Първо, статутът на даден субект съгласно конкретното национално законодателство е несъществен. Това означава, че правната и организационна форма не е важна. Следователно дори и субект, класифициран като асоциация или спортен клуб съгласно националното законодателство, може да бъде счетен за предприятие за целите на член 107, параграф 1. Единственият важен критерий е дали засегнатият субект извършва икономическа дейност.

(101)

Второ, прилагането на правилата за държавна помощ не зависи от това дали субектът е създаден с цел генериране на печалба, тъй като субектите с нестопанска цел също предлагат стоки и услуги на пазара (41).

(102)

Трето, класификацията на даден субект като предприятие винаги е свързана със специфична дейност. Субект, който извършва както икономически, така и неикономически дейности, се счита за предприятие единствено по отношение на първия тип дейност.

(103)

Икономическата дейност е всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар. В това отношение Комисията счита, че характеристиките и аспектите, посочени в параграф 97, на които се позовават Италия и 78-те заинтересовани страни, които дори и според тяхното признание не присъстват във всички дела, не могат да изключват per se икономическия характер на замесените дейности.

(104)

Както вече бе обяснено, съгласно член 7, параграф 2а от Указ-закон № 203/2005, изменен от Указ-закон № 223/2006 (вече отменен), дейностите, изброени в член 7, параграф 1, буква и) от закона за ICI, могат да бъдат от стопански характер, при условие че не са изключително със стопански характер. В циркулярното писмо от 29 януари 2009 г. са включени редица критерии за всяка от дейностите, изброени в член 7, параграф 1, буква и), които помагат да се определи кога всяка от тях следва да се счита за неизключително стопанска по своя характер. Ако са изпълнени условията, посочени в циркулярното писмо, нестопанските субекти са освободени от ICI, дори когато дейностите, които извършват, да включват и икономически аспекти. В действителност, както бе посочено в решението за започване на процедурата, в сектора на здравеопазването основното изискване бе нестопанските субекти да са сключили споразумение или договор с публичните органи. Ясно е, че това условие не може per se да изключва икономическия характер на въпросните дейности. По същия начин в сферата на образованието училищата трябва да спазват стандарти за преподаване, да бъдат достъпни за ученици с увреждания, да прилагат колективни трудови споразумения и политика на недискриминационен прием и да реинвестират печалбата в образователна дейност. Тези изисквания също не изключват икономически характер на образователните дейности, извършвани по този начин. По отношение на кината — към тях има изискване да излъчват филми от културен интерес или със сертификат за качество, или филми за деца. По отношение на услугите за настаняване — изискването към тях е те да не бъдат достъпни за широката общественост, а за предварително определени категории и услугата да не се предоставя през цялата година. Доставчикът на услугата също трябва да прилага цени, значително по-ниски от пазарните цени, а структурата не може да функционира като нормален хотел. И в този случай тези условия не изключват икономически характер на въпросните дейности.

(105)

Комисията също отбелязва, че дори и ако в повечето случаи дейностите да са извършвани в обществен интерес, само този елемент не изключва per se икономическия характер на такива дейности. Във всеки случай дори и ако дадена дейност има социална цел, само това не е достатъчно за изключването ѝ от класифицираните като икономически дейности. Освен това нестопанските субекти могат в действителност да разполагат с намален капацитет на данъкоплатци, но това не предполага липсата на икономическа дейност. Този фактор не е от значение за данъка върху недвижимото имущество, който се основава на собствеността на недвижимото имущество и не отчита другите елементи на капацитета на данъкоплатците.

(106)

С оглед на горепосоченото и предвид, че в самия закон от 2005 г. е позволено освобождаването от ICI за дейности от стопански характер и че критериите, заложени в циркулярното писмо, и информацията, предоставена от Италия, не са достатъчни, за да изключат икономическия характер на извършваните дейности, Комисията счита, че разглежданите стопански субекти трябва да бъдат класифицирани като предприятия що се отнася до тези дейности. Същото се отнася и до нестопанските субекти по член 149, параграф 4 от TUIR, които действително имат право да извършват икономически дейности. Италианските органи не са възразили срещу второто заключение.

(107)

Във всеки случай съгласно съдебната практика на Съда (42) Комисията счита, че с цел класифициране на дадена схема като държавна помощ, не е необходимо да се доказва, че цялата индивидуална помощ, предоставена по тази схема, се квалифицира като държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 от Договора. За да се стигне до заключението, че дадена схема съдържа елементи на помощ по смисъла на член 107, параграф 1, е достатъчно по време на прилагането да възникнат ситуации, които представляват помощ. Следователно mutatis mutandis в контекста на настоящото решение не е необходимо да се разглежда естеството на всички индивидуални дейности, изброени в член 7, параграф 1, буква и) от Законодателен указ № 504/92. Както бе посочено в параграф 104, Комисията в действителност е установила, че някои от индивидуалните приложения на оспорваната схема за помощ са свързани с предприятия.

(108)

С оглед на горепосоченото Комисията стигна до заключението, че няма причина да се отклонява от становището, изразено в решението за започване на процедурата: въпросната схема включва икономически дейности. Конкретните характеристики на поне някои от дейностите позволяват на Комисията да ги класифицира като икономически дейности. Тъй като получателите на въпросните мерки могат да извършват икономически дейности, е възможно следователно да ги класифицираме като предприятия, при условие че извършват тези дейности.

(109)

В настоящия раздел Комисията ще разгледа дали освобождаването от ICI, предоставено на нестопански субекти съгласно член 7,параграф 1, буква и) от Законодателен указ № 504/92, във версията, която е в сила преди измененията, въведени от Указ-закон № 1/2012, е финансирано от държавата или чрез държавни ресурси; дали е предоставено селективно предимство и дали освобождаването освен това е обосновано от логиката на италианската данъчна система; дали засяга търговията между държавите членки и нарушава или заплашва да наруши конкуренцията.

(110)

Мярката включва използването на държавни ресурси и отказване от данъчни приходи за сумата, отговаряща на намаленото данъчно задължение.

(111)

Загубата на данъчен приход в действителност е равна на използването на държавни ресурси под формата на фискални разходи. Като позволяват на субектите, които могат да се квалифицират като предприятия, да намалят своята данъчна тежест посредством освобождаване, италианските органи се отказват от приход, на който имат право при липсата на данъчно освобождаване.

(112)

Поради тези причини Комисията счита, че разглежданата мярка води до загуба на държавни ресурси, тъй като предоставя данъчно освобождаване.

(113)

Съгласно съдебната практика концепцията за помощ включва не само положителни ползи, а и мерки, които под различни форми смекчават таксите, които обичайно са включени в бюджета на дадено предприятие (43).

(114)

Следователно тъй като освобождаването от данък ICI намалява обичайните разходи, свързани с оперативните разходи на дадено предприятие, което притежава недвижима собственост в Италия, това предоставя на въпросните субекти икономическо предимство в сравнение с други предприятия, които нямат право на тези данъчни предимства.

(115)

За да представлява държавна помощ, мярката трябва да бъде селективна (44), така че да благоприятства за определени предприятия или производството на някои стоки. Съгласно установената съдебна практика (45) с цел класифициране на местна данъчна мярка като „селективна“, първо е необходимо най-общо да се идентифицира и проучи общата или „обичайната“ данъчна система, приложима във въпросната държава членка. Второ, във връзка с тази обща и „обичайна“ данъчна система е необходимо да се установи дали каквото и да е данъчно предимство, предоставено посредством разглежданата мярка, е селективно. Това трябва да се направи, като се докаже, че мярката се отклонява от общата система, тъй като с нея се прави разграничение между икономически субекти, които с оглед на търсената от системата цел са в съпоставимо фактическо и правно положение. Трето, ако е налице отклонение, е необходимо да се проучи дали то произтича от естеството или общата схема на системата за данъчно облагане, от която е част, и следователно може да бъде обосновано от естеството или общата схема на системата. В този контекст държавата членка следва да докаже, че диференцираното данъчно третиране произтича пряко от основните и ръководни принципи на данъчната система (46).

(116)

ICI бе автономен данък, дължим ежегодно на общините. В решението си за започване на процедурата Комисията стигна до заключението, че референтната система за оценка на освобождаването от ICI е самият общински данък върху недвижимото имущество. Нито Италия, нито някоя от другите заинтересовани страни са оспорили това заключение.

(117)

Следователно Комисията стигна до заключението, че няма причина да преразглежда позицията си, изразена в решението за започване на процедурата, а именно, че референтната система е самият ICI.

(118)

Съгласно законодателството в сферата на ICI всички юридически лица, които притежават недвижимо имущество, независимо от ползването му, подлежат на облагане с ICI (47). В член 7 са посочени категориите недвижимо имущество, които са освободени от този данък.

(119)

Комисията отбелязва, че член 7, параграф 1, буква и) от Указ-закон № 504/92 се отклонява от референтната система, въз основа на която всяко лице, което притежава недвижимо имущество, трябва да заплаща данък ICI, независимо от ползването му. Както бе посочено по-горе въпросните нестопански субекти могат да извършват дейности от стопански характер като всяко друго предприятие, което извършва сходни икономически дейности. С оглед на целта, преследвана от данъчната система ICI, — т.е. данъчното облагане на собствеността върху недвижимо имущество от общините — нестопанските субекти следователно са в съпоставимо правно и фактическо положение с предприятия, които подлежат на облагане с ICI.

(120)

Например съгласно условията, заложени в циркулярното писмо, кината, които са под управлението на нестопански субекти при неизключително стопански условия, имат право на освобождаване от ICI. Тези услуги, предлагани на пазара на структурирана основа и срещу заплащане, в същата степен представляват икономически дейности. Няма спор, че в случаите, в които дейностите, изброени в член 7, параграф 1, буква и), са извършвани от нестопански субекти, тези субекти се възползват от освобождаване от ICI за имуществото, на територията на което са извършвани дейностите, при условие че са изпълнени минималните изисквания в циркулярното писмо. Стопанските субекти не се ползват със същото освобождаване от данък, дори и ако извършват същите дейности и отговарят на условията на циркулярното писмо по отношение на естеството на филмите.

(121)

Съответно Комисията стигна до заключението, че освобождаването от ICI съгласно член 7, параграф 1, буква и) във версията в сила преди измененията, въведена от Указ-закон № 1/2012, се отклоняват от референтната система и представляват селективна мярка по смисъла на съдебната практика.

(122)

Тъй като Комисията счита, че разглежданото освобождаване от данък е селективно, в съответствие със съдебната практика на Съда ще трябва да определи дали това освобождаване е обосновано от естеството и общата схема на системата, от която е част. Мярка, която се отклонява от прилагането на общата данъчна система, може да бъде обоснована от естеството и общата схема на данъчната система, ако въпросната държава членка може да докаже, че мярката произтича пряко от основните или ръководните принципи на нейната данъчна система.

(123)

Италианските органи, подкрепени от 78-те заинтересовани страни, считат, че освобождаването от ICI представлява прилагане на ръководните принципи на италианската данъчна система. Според тях диференцираното третиране на дейности с висока социална стойност, предоставяни в обществения интерес, отговаря на логиката на данъчната система. Тези дейности са вдъхновени от принципа на солидарност, който е фундаментален принцип за местното законодателство и това на Съюза. Освен това въпросните нестопански субекти споделят с държавата специфични социални функции. Обосновката на освобождаването от ICI се основава на членове 2 и 3 от италианската конституция, които изискват изпълнението на задължения, свързани с политическа, икономическа и социална солидарност с гражданите, и член 38, който установява правото на социална помощ за лица, които не разполагат с необходимите средства за издръжка.

(124)

В тази връзка Комисията счита, че италианските органи не са доказали, че разглежданата мярка произтича пряко от основните и ръководните принципи на италианската данъчна система. Членовете от италианската конституция, цитирани от Италия, всъщност не се позовават на ръководен принцип от италианската данъчна система, а просто на общите принципи на социална солидарност.

(125)

Второ, Комисията отбелязва, че целта, преследвана от държавните мерки, не е достатъчна, за да изключи тези мерки от класификации като „помощ“ за целите на член 107 от Договора (48). Както Съдът се е произнесъл в редица случаи, в член 107, параграф 1 от ДФЕС не се прави разлика между причините или целите на държавната помощ, а те се определят във връзка с въздействието им (49). С оглед на горепосоченото Комисията допълнително отбелязва, че социалната цел и извършването на дейности от обществен интерес не е достатъчно, за да се изключи разглежданата мярка от класификацията на държавна помощ.

(126)

Трето, Комисията отбелязва, че — както бе вече заявено — мярка, която създава изключение от прилагането на обща данъчна система може да бъде обоснована, ако произтича пряко от основните или ръководните принципи на (референтната) данъчна система, която в този случай е ICI. В този контекст, както бе посочено в параграф 26, Комисията отбелязва по отношение на прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с мерките, свързани с прякото данъчно облагане на бизнеса (50), трябва да се прави разграничение между — от една страна — външните цели, възложени на дадена данъчна схема (и по-специално социални или регионални цели) и — от друга страна — целите, които са присъщи на самата данъчна система. Впоследствие данъчното освобождаване, което произтича от целите, несвързани с референтната данъчна система, не може да заобиколи изискванията по член 107, параграф 1 от Договора (51). Главната цел на въпросната данъчна система е събирането на приходи за финансирането на държавните разходи (52) чрез облагането на собствеността върху недвижимото имущество. По същия начин Комисията счита, че социалните цели, преследвани от субектите, които попадат в обхвата на освобождаването от ICI, са външни за логиката на данъчната система ICI и следователно не може да се разчита на тях за обосновка prima facie на селективността на мярката.

(127)

Четвърто, съгласно съдебната практика (53) при определяне на това дали дадена мярка може да бъде обоснована с естеството или общата схема на националната система, от която е част, е необходимо да се установи не само дали мярката е присъща на основните принципи на данъчната система, приложима във въпросната държава членка, а и дали тя отговаря на принципите за последователност и пропорционалност. Въпреки това предвид факта, че разглежданата мярка не произтича пряко от основните принципи на референтната данъчна система, Комисията счита, че е излишно да анализира системата за контрол, прилагана от Италия с цел осигуряване на съобразност с условията за освобождаване от ICI за нестопански субекти, както е описано от италианските органи. Във всеки случай диференцираното данъчно третиране на нестопански субекти, въведено от разглежданата мярка, нито е необходимо, нито е пропорционално по отношение на логиката на данъчната система.

(128)

С оглед на параграфи 122 — 127, Комисията стигна до заключението, че селективното естество на въпросната данъчна мярка не е обосновано от логиката на данъчната система. Следователно трябва да се приеме, че оспорваната мярка предоставя селективно предимство на нестопански субекти, които извършват специфични дейности.

(129)

В член 107, параграф 1 от Договора се забранява помощта, която засяга търговията между държавите членки и нарушава или заплашва да наруши конкуренцията. Съгласно съдебната практика на Съда, (54) за да класифицира национална мярка като държавна помощ, Комисията не трябва да установи, че въпросната помощ има реално въздействие върху търговията между държавите членки и че конкуренцията наистина е нарушена, а само да проучи дали помощта има вероятност да засегне търговията и да наруши конкуренцията. Следва да се отбележи, че — както бе обяснено в параграф 107 по-горе — с цел вземане на решение относно класифицирането на дадена схема като държавна помощ не е необходимо да се докаже, че всички индивидуални помощ, отпуснати по схемата, се квалифицират като държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 от Договора. За тази цел, за да се стигне до заключението, че дадена схема съдържа елементи на помощ по смисъла на член 107, параграф 1, е достатъчно по време на прилагането да възникнат ситуации, които представляват помощ.

(130)

По отношение по-конкретно на условието търговията между държавите членки да бъде засегната, съгласно съдебната практика отпускането на помощ от държава членка — под формата на данъчно облекчение — на някои от данъчно задължените лица трябва да се разглежда като потенциално засягащо търговията и впоследствие отговарящо на това условие, при което тези данъчно задължени лица извършват икономическа дейност в сферата на тази търговия или се приема, че се конкурират с оператори, установени в други държави членки (55). Освен това, когато предоставена от държава членка помощ укрепва положението на дадено предприятие в сравнение с други предприятия, които се конкурират в областта на търговията в рамките на Съюза, тези предприятия трябва да се считат за засегнати от въпросната помощ. В допълнение не е необходимо самото предприятие получател да бъде ангажирано в търговия в рамките на Съюза. Когато дадена държава членка предостави помощ на предприятие, неговата дейност на местния пазар в резултат на това може да се поддържа или увеличи, което да намали възможностите на предприятия, установени в други държави членки, за достъп до пазара на въпросната държава членка.

(131)

По отношение на условието за нарушаване на конкуренцията следва да се има предвид, че по принцип помощта, която има за цел да облекчи разходите на дадено предприятие, които то обичайно поема в ежедневното управление или обичайните дейности, нарушава условията на конкуренция (56).

(132)

Италианските органи не са представили мнението си в тази връзка. Някои от 78-те заинтересовани страни считат, че освобождаването от ICI не може да засегне в значителна степен търговията или да наруши конкуренцията предвид специфичните характеристики на получателите на схемата и начина на извършването на дейностите, които се ползват от освобождаването.

(133)

Комисията не може да се съгласи с мненията, представени от тези заинтересовани страни, според които разглежданото освобождаване, от което се ползват нестопански субекти, функциониращи на местно равнище, не засяга значително търговията и не нарушава конкуренцията. Съгласно добре установената съдебна практика в действителност идентифицирането на неблагоприятното въздействие върху търговията не изисква нещо повече от установяването на това, че облагодетелстваното предприятие функционира на пазар, отворен за конкуренция (внос или износ на стоки или трансгранично предоставяне на услуги) (57). Не е важно дали засегнатите пазари са местни, регионални, национални или в рамките на целия Съюз. В действителност от решаващо значение не е установяването на съществени или географски значимите пазари, а по-скоро на потенциално неблагоприятното въздействие върху търговията в рамките на Съюза. Сравнително малкият размер на помощта или сравнително малкият размер на предприятието, което я получава, само по себе си не изключва възможността търговията в рамките на Съюза да бъде засегната (58). В действителност нито незначителният размер на помощта, нито малкият размер на облагодетелстваното предприятие не изключват наличието на помощ (59).

(134)

Във въпросния случай Комисията отбелязва, че поне някои от отраслите, които се ползват от освобождаването от ICI — като услуги по настаняване и здравеопазване — са били или все още са отворени за конкуренция и търговия в рамките на Съюза. По отношение на разглежданата мярка Комисията счита, че условията, заложени в съдебната практика, са изпълнени, тъй като мярката предоставя предимство по отношение на финансирането на дейностите на засегнатите субекти, като освобождава тези субекти от разходи, които обичайно биха поели. Следователно мярката има вероятност да наруши конкуренцията.

(135)

Следователно Комисията стигна до заключението, че разглежданата мярка може да засегне търговията между държавите членки и да наруши конкуренцията по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(136)

С оглед на горното Комисията стигна до заключението, че разглежданата мярка отговаря на всички условия, заложени в член 107, параграф 1 от Договора, и следователно следва да се разглежда като държавна помощ.

(137)

В решението за започване на процедурата Комисията заяви, че освобождаването от ICI съгласно член 7, параграф 1, буква и) от Законодателен указ № 504/92 представлява нова помощ. Данъкът ICI — годишен данък, който се плаща на общините — бе въведен през 1992 г. За него не е изпратено уведомление на Комисията и той не е одобрен от Комисията. Освобождаването се отнася до голям кръг от дейности, които са отворени за конкуренция към момента на въвеждането му.

(138)

Италия посочва, че подходът на Комисията при решението за започване на процедурата е неправилен и — ако освобождаването от ICI се приеме за помощ — следва да се класифицира като съществуваща помощ. Италия настоява, че ICI представлява логическо законодателно развитие въз основа на предходните данъци върху недвижимото имущество — което осигурява официална и материална приемственост. Освобождаването на недвижимото имущество, използвано за специфични цели с висока социална стойност, винаги е било фундаментален елемент на всяко законодателство в областта на недвижимата собственост от 1931 г. насам, далеч преди влизането в сила на Договора за ЕИО.

(139)

Италианските органи също твърдят, че отговорите на Комисията на жалбоподателите относно освобождаването от ICI, за които Италия е известена неофициално, са създали оправдани правни очаквания сред нестопанските субекти по отношение на съвместимостта на освобождаването от ICI със законодателството на Съюза.

(140)

Италия представи подробно описание на данъците върху недвижимо имущество, които са били в сила преди ICI. През 1931 г. Италия е въвела специфични и общи данъци за подобрения в Единния закон за местните финанси. Впоследствие през 1963 г. е въведен данък върху оскъпяването на сгради със Закон № 246 от 5 март 1963 г. Най-накрая данъкът върху оскъпяването на недвижимо имущество (така нареченият „INVIM“) бе въведен с Указ № 643 на президента от 26 октомври 1972 г. Оскъпяването на стойността на недвижима собственост бе взета предвид при изчисляването на данъците върху специфични и общи подобрения. По същия начин данъкът от 1963 г. е насочен към капиталовите печалби от сгради. Тази капиталова печалба също подлежи на данъчно облагане към момента на прехвърляне на собствеността чрез акт inter vivos и най-общо в края на всеки десет години от притежаването на недвижимото имущество. Въведеният през 1972 г. INVIM заменя както данъците от 1931 г., така и тези от 1963 г. Съгласно закона за INVIM данъчно задължените лица са тези, които прехвърлят срещу заплащане, или получателят при прехвърлянето, ако то е безвъзмездно, като във всеки случай данъкът е дължим на всеки десет години. INVIM бе отменен с въвеждането на ICI. Според Италия този анализ доказва приемствеността между различните форми на данъчни инструменти върху недвижимото имущество, прилагани от 1931 г. насам. Италия също така отбелязва, че правилата за освобождаване на недвижимо имущество от данъци винаги са вземали предвид вида на дейностите, извършвани от субектите, които имат право на освобождаването. Фактът, че категориите на освободените получатели са се увеличили през годините, се дължи просто на това, че се е разширил кръгът на субектите, които извършват дейности от обществен интерес.

(141)

Комисията не счита, че аргументите на италианските органи са правилни. Първо, Комисията посочва, че ICI е напълно различен от предходните данъци върху собствеността, които заменя. Във всеки случай са налице редица съществени разлики между ICI и предходните данъци върху недвижимото имущество, свързани с данъчно задължените лица, данъчната основа и обстоятелствата, които пораждат задължението за плащане на тези данъци. Например до въвеждането на ICI данъците върху недвижимото имущество са се изчислявали въз основа на капиталовата печалба на недвижимото имущество, докато ICI се изчислява въз основа на кадастралната стойност на недвижимото имущество. Освен това INVIM е дължим от лицето, което прехвърля собственост срещу възнаграждение, или от получателя, когато сделката е безвъзмездна, докато ICI е дължим от всяко физическо или юридическо лице, което притежава недвижимо имущество. Най-накрая INVIM като цяло се плаща на всеки десет години, докато ICI е дължим ежегодно. С оглед на горепосоченото Комисията счита, че измененията, въведени през годините, и по-специално със закона за ICI, засягат действителното естество на първоначалната схема и не могат да бъдат отделени от нея, така че първоначалната схема се трансформира в нова схема за помощ (60). Комисията няма причина да преразгледа позицията, представена в решението за започване на процедурата и потвърждава, че освобождаването от ICI представлява нова помощ.

(142)

По отношение на предполагаемото упълномощаване на мярката за ICI Комисията отбелязва, че въпросната помощ никога не е получавала одобрението на Комисията или на Съвета. Ако случаят е бил такъв, помощта би се разглеждала като съществуваща помощ съгласно член 1, буква б), точка ii) от Регламент (ЕО) № 659/1999. Писмата с предварителната оценка на Комисията обаче, изпратени до жалбоподателите в контекста на административните процедури, предшестващи решението за започване на процедурата, не могат да имат силата на решения на Комисията. В действителност дадена мярка може да бъде разглеждана като съществуваща помощ съгласно член 1, буква б), тока ii) единствено ако помощта вече е била одобрена с изрично решение на Комисията или на Съвета. Във всеки случай писмото, изпратено до жалбоподателите на 15 февруари 2010 г., е оспорвано от двама жалбоподатели пред Общия съд и не стана окончателно, а постъпките пред Съда бяха оттеглени едва след решението за започване на процедурата. Съответно Комисията стигна до заключението, че при липсата на решение на Комисията или на Съвета не се прилага член 1, буква б), точка ii) от Регламент (ЕО) № 659/1999. Следователно разглежданата помощ не може да се счита за съществуваща помощ — напротив, тя представлява нова помощ.

(143)

В решението за започване на процедурата Комисията отбелязва, че въпросната схема за помощ не отговаря на условията на което и да е от изключенията, посочени в член 107, параграфи 2 и 3 от Договора и италианските органи не са доказали, че помощта може да бъде обявена за съвместима съгласно член 106, параграф 2 от Договора.

(144)

По време на процедурата италианските органи не са представили аргументи, с които да докажат, че изключенията, предвидени в член 107, параграфи 2 и 3 и в член 106, параграф 2, са приложими по отношение на разглежданата схема. Някои от 78-те заинтересовани страни считат, че схемата е съвместима съгласно член 106, параграф 2 и член 107, параграф 3, буква в). Според тях освобождаването е необходимо за дейности, извършвани в обществен интерес въз основа на принципа на солидарност. Двамата жалбоподатели считат, че никое от изключенията, предвидени в Договора, не е приложимо.

(145)

Комисията счита, че изключенията, предвидени в член 107, параграф 2, които засягат помощи със социален характер, предоставени на отделни потребители, помощи за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития, и помощи, предоставени в отделни региони на Федерална република Германия, не са приложими в настоящия случай.

(146)

Същото се отнася и за изключението, предвидено член 107, параграф 3, буква а), което позволява помощите за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост, както и на регионите, посочени в член 349, като се вземе предвид структурното, икономическото и социалното положение в тях. Също така не може да се приеме, че въпросната мярка насърчава изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес или преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на Италия, както е предвидено в член 107, параграф 3, буква б).

(147)

В съответствие с член 107, параграф 3, буква в) помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности, могат да се приемат за съвместими, доколкото те не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес. Въпреки това Комисията не е получила фактическа информация, която да ѝ позволи да оцени дали данъчното освобождаване, предоставено посредством разглежданата мярка, е свързано с конкретни инвестиции или проекти, които имат право да получат помощи съгласно правилата и насоките на ЕС или по друг начин са пряко съвместими с член 107, параграф 3, буква в). Следователно Комисията не може да се съгласи с позицията на третите страни, които твърдят, че мярката е съвместима съгласно член 107, параграф 3, буква в) въз основа на нуждата да се позволи на нестопанските субекти да извършват дейности, основани на принципа на солидарност и с висша социална функция. По специално предвид естеството на предимството, което просто е свързано с нивото на данъчно задължение за собствеността върху недвижимо имущество, не е възможно да се установи, че е необходимо и пропорционално да се постигне цел от общ интерес във всеки отделен случай. Комисията следователно счита, че въпросната мярка не може да бъде приемана за съвместима съгласно която и да е от насоките въз основа на член 107, параграф 3, буква в).

(148)

В член 107, параграф 3, буква г) е предвидено помощите за насърчаване на културата и опазване на наследството, доколкото тези помощи не засягат условията на търговия и конкуренция в рамките на Съюза в степен, противоречаща на общия интерес, да могат да бъдат приемани за съвместими с вътрешния пазар. В решението за започване на процедурата Комисията отбеляза, че в случая на някои от субектите като нестопански субекти, които извършват само дейности в сферата на образованието, културата и отдиха, не е възможно да се изключи a priori, че техният предмет е насърчаването на културата и опазването на наследството и че съответно те могат да попаднат в обхвата на член 107, параграф 3, буква г). Въпреки това нито Италия, нито някоя от заинтересованите страни не са предоставили на Комисията информация, която да докаже съвместимостта на разглежданата мярка за специфичните субекти съгласно член 107, параграф 3, буква г) (61). В този контекст самото естество на предимството също не позволява да се разгледа дали помощта е необходима и пропорционална във всеки отделен случай.

(149)

Най-накрая, в решението за започване на процедурата Комисията не изключва възможността някои от дейностите, които се ползват от въпросната мярка да бъде класифицирана съгласно италианското законодателство като услуга от общ икономически интерес съгласно член 106, параграф 2 от Договора и съдебната практика по делото Altmark. Някои заинтересовани страни считат, че Комисията следва да оцени мярката съгласно член 106, параграф 2, но не са предоставили съответната информация за анализа. Двете страни считат, че мярката не отговаря на критериите на съдебната практика по делото Altmark. Въпреки това предвид факта, че нито Италия, нито заинтересованите страни са предоставили информация, която да позволи на Комисията да оцени мярката спрямо член 106, параграф 2, Комисията стигна до заключението, че не е възможно да се установи дали разглежданите дейности могат да бъдат класифицирани като услуги от общ икономически интерес съгласно този член. Още веднъж не е възможно да се установи дали във всеки отделен случай помощта е необходима и пропорционална, за да покрие разходите, възникнали при изпълнение на задълженията за обществени услуги или при извършване на услугите от общ икономически интерес.

(150)

С оглед на горепосочените съображения Комисията стигна до заключението, че въпросната мярка за помощ е несъвместима с вътрешния пазар.

(151)

В решението за започването на процедурата Комисията отбеляза, че въпросната мярка изглежда представлява държавна помощ. В следващия раздел Комисията ще проучи дали член 149, параграф 4 от TUIR представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(152)

Италианските органи обясниха, че член 149, параграф 2 от TUIR представя неизчерпателен списък с параметрите, които могат да се вземат предвид (62) с цел квалифицирането на даден субект като стопанска организация. Ако са изпълнени едно или повече от тези условия, това не означава автоматична загуба на нестопанския статут на субекта (тъй като тези параметри не могат да се считат за правни предпоставки), а вместо това сочи за евентуалното търговско естество на дейността, извършвана от субекта. По отношение на църковните институции с гражданскоправен статут Италия посочва, че в циркулярно писмо № 124/Е на Агенция по приходите от 12 май 1998 г. се обяснява, че църковните институции могат да се ползват от данъчно третиране, предоставяно на нестопански субекти, единствено ако извършването на стопански дейности не е техен основен предмет на дейност. Във всеки случай църковните институции с гражданскоправен статут трябва да дадат приоритет на институционалните дейности, водени от идеалистично убеждение. Следователно член 149, параграф 4 от TUIR просто изключва прилагането на конкретните времеви и бизнес параметри съгласно член 149, параграфи 1 и 2 по отношение на църковните институции и аматьорските спортни клубове, но не пречи на тези субекти да загубят нестопанския си статут.

(153)

Италианските органи подчертават, че мярката цели запазването на изключителната отговорност, поета от CONI (Италианския национален олимпийски комитет) за аматьорските спортни клубове и от Министерство на вътрешните работи.

(154)

По-специално по отношение на църковните институции със Закон № 222 от 20 май 1985 г. за прилагане на международните споразумения между Италия и Светия престол се гарантират inter alia правомощията, дадени на Министерство на вътрешните работи. Италия подчерта, че Министерство на вътрешните работи има изключителните компетенции както да признае гражданскоправния статут на църковни институции, така и да отнеме този статут (63). Следователно член 149, параграф 4 от TUIR потвърждава тази изключителна компетенция, като предотвратява имплицитната отмяна на гражданскоправния статут на църковните институции от данъчните органи. Ако Министерство на вътрешните работи отмени гражданскоправния статут на дадена църковна институция, тя би загубила статута си на нестопански субект и вече няма да има право да се ползва от данъчното третиране, приложимо по отношение на нестопанските субекти. Съгласно Указ № 361/2000 на президента Министерство на вътрешните работи — посредством Prefetti — също проверява дали църковните институции продължават да спазват изискванията за поддържане на гражданскоправния статут.

(155)

По отношение на аматьорските спортни клубове Италия потвърди, че CONI е единственият субект, който може да проверява дали клубовете ефективно извършват спортни дейности. Италианските органи също разясниха, че аматьорските спортни клубове могат да загубят нестопанския си статут, ако CONI стигне до заключението, че не извършват аматьорски спортни дейности. Аматьорските спортни клубове трябва да представят данъчните си данни, като използват специалния формуляр EAS (64). Въпреки това ако аматьорски спортни клубове не извършват стопански дейности, те няма нужда да подават формуляра. Предвид горното италианските органи са въвели целесъобразни инструменти за проверка на дейностите, извършвани от аматьорски спортни клубове — включително и от данъчна гледна точка.

(156)

Италия също обяснява, че ако данъчните органи установят, че църковните институции и аматьорските спортни клубове извършват основно стопански дейности, те незабавно уведомяват Министерство на вътрешните работи или CONI. Министерство на вътрешните работи и CONI извършват собствени проверки съгласно дадените им законови правомощия. Паралелно с това данъчните органи гарантират, че данъчната декларация на въпросните нестопански субекти е коригирана и издават разпореждане за възстановяването на разликата в данъчното облагане.

(157)

Италианските органи потвърдиха, че по отношение на нестопанските субекти действително са извършени данъчни проверки (65). В тази връзка Агенция по приходите наскоро е издала оперативни инструкции към регионалните звена относно нестопанските субекти (66). По отношение на църковните институции Министерство на вътрешните работи също е извършило редица проверки ex officio по отношение на тези субекти, но не е установило случаи на злоупотреба.

(158)

С оглед на горепосоченото Комисията счита, че са налице правни инструменти, които да гарантират ефективното предотвратяване и елиминиране на злоупотребата с нестопанския статут на църковните институции и аматьорските спортни клубове. Италианските органи също са доказали, че компетентните органи наистина упражняват правомощията за контрол и както църковните институции, така и аматьорските спортни клубове могат да загубят нестопанския си статут, ако извършват предимно икономически дейности. Следователно църковните институции и аматьорските спортни клубове могат да загубят правото си на данъчното третиране, предоставено на нестопанските субекти като цяло. Впоследствие няма система за „вечен нестопански статут“, както се твърди от жалбоподателите. Простият факт, че се прилагат специални разпоредби по отношение на проверките на въпросните църковни институции с гражданскоправен статут и аматьорски спортни клубове, не предоставя никакво предимство.

(159)

Следователно Комисията стигна до заключението, че член 149, параграф 4 от TUIR не предоставя селективно предимство на църковните институции или аматьорските спортни клубове. Затова мярката не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(160)

След въвеждането на IMU — новия общински данък върху недвижимото имущество, който е заменил ICI — по искане на италианските органи и с оглед на мненията на жалбоподателите по този нов закон Комисията се съгласи да установи дали новото освобождаване от IMU във връзка с нестопанските субекти, извършващи специфични дейности, отговаря на правилата за държавна помощ. Комисията съответно ще оцени дали въпросното освобождаване от IMU представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1.

(161)

Комисията отбелязва, че от датата на влизане в сила на Указ-закон № 1/2012, трансформиран в Закон № 27/2012, освобождаването съгласно член 7, параграф 1, буква и) от Законодателен указ № 504/92 се прилага по отношение на недвижимото имущество, собственост на нестопански субекти, единствено ако изброените там дейности се извършват с нестопанска цел. Разпоредбите относно „смесеното ползване“ на сградите — както когато части от сградите са автономни по отношение на функциите и приходите си, така и когато е необходима декларация от въпросните субекти — се прилагат от 1 януари 2013 г.

(162)

Комисията счита, че новите правила посочват, че освобождаването може да бъде гарантирано единствено ако не се извършват икономически дейности. Следователно хибридните ситуации, които е създало законодателството на ICI, когато се извършват стопански дейности в някои от сградите, които имат право на освобождаване от данък, вече не са възможни.

(163)

Най-общо тълкуването на понятието стопанска дейност зависи inter alia от специфичните обстоятелства, начина на организиране на дейността от държавата и контекста, в който тя се организира. С цел установяване на неикономическия характер на дадена дейност съгласно съдебната практика на Съюза, е необходимо да се проучи естеството, целта и правилата, които ръководят тази дейност. Фактът, че някои дейности могат да бъдат класифицирани като „социални“, сам по себе си не е достатъчен, за да изключи тяхното икономическо естество. Въпреки това Съдът също признава, че определени дейности с чисто социални функции могат да бъдат считани за неикономически, особено в отрасли, тясно свързани с основните задачи и отговорности на държавата.

(164)

Въпреки това по отношение на IMU Комисията счита, че от основно значение е първо да се установи дали критериите, заложени в италианското законодателство за изключване на стопанския характер на дейностите, които имат право на освобождаване от IMU, отговарят на понятието за неикономическа дейност съгласно законодателството на Съюза.

(165)

В това отношение, както бе илюстрирано по-горе в параграфи 82 et seq., италианските органи наскоро одобриха законодателството за прилагане, предвидено в член 91а, параграф 3 от Указ-закон № 1/2012. Наредбата на Министерство на икономическите работи и финансите от 19 ноември 2012 г. определя общите и специфичните изисквания, необходими за установяване на това кога дейностите, изброени в член 7, параграф 1, буква и) от Законодателен указ № 504/92, се извършват с нестопанска цел.

(166)

Първо, в член 1, параграф 1, буква п) от министерската наредба от 19 ноември 2012 г. се определя концепцията за „нестопанска основа“. Институционалните дейности се приемат за извършени с нестопанска цел, когато: а) не генерират печалба; б) съгласно принципите на законодателството на Съюза по своя характер те не се конкурират с други пазарни оператори, които генерират печалба; и в) прилагат на практика принципа на солидарност и субсидиарност. В тази връзка изискването по буква б) е важна гаранция, тъй като чрез конкретно позоваване на законодателството на Съюза, се гарантира по същество, че дейността не се конкурира с други пазарни оператори, които генерират печалба, което е важна характеристика на неикономическите дейности (67).

(167)

Второ, член 3 от наредбата определя общите субективни изисквания, които трябва да бъдат включени в учредителния договор или устава на нестопанските субекти, така че техните дейности да бъдат извършвани с нестопанска цел. Критериите са както следва: а) забрана за разпределяне, дори и косвено, на печалбата, оперативния излишък, средства, резерви или капитал по време на жизнения цикъл на субекта, освен ако това не е изискване на закона или е в полза на субектите, които принадлежат на една и съща структура и извършват една и съща дейност; б) всякаква печалба и излишък трябва да бъдат реинвестирани само в развитието на дейности, които допринасят за институционалната цел на социална солидарност; и в) ако нестопанският субект влезе в ликвидация, неговите активи трябва да бъдат предоставени на друг нестопански субект, който извършва подобна дейност, освен ако в закона не е посочено друго.

(168)

Трето, в член 4 от наредбата се определят допълнителните обективни изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, заедно с условията, посочени в членове 1 и 3 с цел дейностите, изброени в член 7, параграф 1, буква и) от закона за ICI да се приемат за извършени с нестопанска цел.

(169)

По-специално по отношение на дейностите в социалната сфера и здравеопазването, наредбата гласи, че те се извършват с нестопанска цел, ако е изпълнено поне едно от следните условия: а) дейностите са акредитиран от държавата и се извършван съгласно договор или споразумение с държавата; регионите или местните органи и са част или допълват публичната национална здравна система и предоставят услуги безплатно на потребителите или срещу сума, която покрива единствено разходите за предоставяне на универсална услуга; б) ако дейностите не са акредитирани и не се извършват съгласно договор или споразумение, те следва да се предоставят безплатно или срещу символична такса, която във всеки случай не може да надвишава половината от средната цена за подобни дейности в същата географска област на конкурентна основа, като също се вземе предвид липсата на всякаква връзка с действителните разходи за услугата.

(170)

По отношение на първото условие Комисията отбелязва, че — както бе обяснено от италианските органи — с цел да се възползват от освобождаването въпросните субекти трябва да бъдат неразделна част от националната здравна служба, която осигурява универсално покритие и се основава на принципа на солидарност. В тази система публичните болници са пряко финансирани от социални осигуровки и други държавни ресурси. Тези болници предоставят услугите си безплатно въз основа на универсално покритие или срещу малка такса, която покрива само малка част от действителните разходи за услугата. Нестопанските субекти, които попадат в същата категория и отговарят на същите условия, също се приемат за неразделна част от националната здравна система (68). С оглед на специфичните характеристики на този случай и съгласно принципите, заложени в съдебната практика на Съюза (69), тъй като италианската национална система предоставя универсално покритие, Комисията стигна до заключението, че въпросните субекти, които извършват дейностите, описани по-горе, и отговарят на всички законови изисквания, не се квалифицират като предприятия.

(171)

По отношение на второто условие в наредбата е заявено, че дейностите трябва да бъдат извършвани или безплатно, или срещу символична такса. Предоставяните безплатно услуги по същество не представляват икономическа дейност. По-специално такъв е случаят, ако услугите не се предлагат при конкуренция с други пазарни оператори, както е заложено в член 1 от наредбата. Същото се отнася и до услуги, които се предоставят срещу символична такса. В това отношение е важно да се отбележи, че наредбата определя, че дадена такса е символична, ако няма връзка с разходите за услугата. В наредбата също е посочено, че наложеното ограничение за половината от средната цена за подобни дейности, извършвани на конкурентна основа в същата географска област, може да се използва единствено за изключване на право на освобождаване (както е посочено във формулировката „във всеки случай“). Това не означава обаче, че доставчиците на услуги, които определят цена под тази граница, имат право на освобождаването. Следователно предвид факта, че дейностите в социалната сфера и здравеопазването отговарят на общите и субективните изисквания, посочени в членове 1 и 3 от наредбата, Комисията стигна до заключението, че такива дейности, извършвани съгласно принципите на действащото законодателство, не представляват икономически дейности.

(172)

Приема се ,че образователните дейности от своя страна са извършвани с нестопанска цел, ако са изпълнени редица конкретни условия. По-специално дейността трябва да бъде равнопоставена на публичното образование, а училището трябва да прилага политика на недискриминационен прием; училището трябва също да приема ученици с увреждания, да прилага колективни трудови споразумения, да има структури, които отговарят на приложимите стандарти, и да публикува отчетите си. Освен това дейността трябва да бъде предоставяна безплатно или срещу символична такса, която покрива единствено част от действителните разходи за услугата, предвид липсата на връзка с действителните разходи за такава услуга. В тази връзка Комисията напомня, че съгласно съдебната практика (70), курсовете, предлагани от някои учебни заведения, които са част от публичната образователна система и се финансират — изцяло или основно — от публични средства, не представляват икономическа дейност. Неикономическият характер на публичното образование по същество не е засегнат от факта, че учениците или техните родители трябва понякога да плащат такси за обучение или за прием, които допринасят за оперативните разходи на системата, при условие че финансовият принос покрива единствено част от действителните разходи на системата и следователно не може да се счита за възнаграждение за предоставената услуга. Както бе признато от Комисията в съобщението ѝ за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес (71), тези принципи обхващат детски градини, частни и обществени начални училища, професионално обучение, допълнителните преподавателски дейности в университетите, както и предоставянето на образование в университетите. С оглед на горепосоченото Комисията счита, че посочената в наредбата символична такса, която представлява само част от действителните разходи за услугата, не може да бъде приета за възнаграждение за предоставените услуги. Следователно при тези специфични обстоятелства, предвид общите и субективните изисквания на членове 1 и 3 от наредбата, заедно със специфичните обективни изисквания, заложени в член 4, Комисията счита, че образователните услуги, предоставени от въпросните субекти, не могат да бъдат считани за икономическа дейност.

(173)

По отношение на услугите за настаняване, културните и спортните дейности и дейностите за отдих член 4 от наредбата гласи, че те трябва да бъдат предоставяни безплатно или срещу символична такса, която във всеки случай не надвишава половината от средната цена за сходни услуги в същата географска област, като се взема предвид и липсата на връзка с действителните разходи за услугата. Това изискване е идентично с второто условие, заложено за социални и здравни дейности, разгледано в параграф 171 по-горе, и следователно е предмет на същите съображения. Ако услугите се предоставят безплатно, по същество те не представляват икономическа дейност. Същото се отнася и ако те се предоставят срещу символична такса. В това отношение е важно да се отбележи, че наредбата определя, че дадена такса е символична, ако няма връзка с разходите за услугата. В нея също е посочено, че наложеното ограничение за половината от средната цена за подобни дейности, извършвани на конкурентна основа в същата географска област, може да се използва единствено за изключване на право на освобождаване (както е посочено във формулировката „във всеки случай“). Това не означава обаче, че доставчиците на услуги, които определят цена под тази граница, имат право на освобождаването.

(174)

В случай на услуги по настаняване и спортни услуги Комисията също отбелязва допълнителните изисквания въз основа на определенията на тези дейности в член 1, параграф 1, буква й) и м) от наредбата. По отношение на услугите по настаняване наредбата ограничава освобождаването до услуги, предоставяни от нестопански субекти, които са достъпни единствено за някои категории лица и не са налични постоянно. По-специално по отношение на „социалното настаняване“ в наредбата е посочено, че дейностите трябва да са насочени към хора с временни или постоянни специални нужди или хора, които са в необлагодетелствано положение поради физическото, психологическото, икономическото, социалното или семейното си положение. Субектът може единствено да поиска плащане на символична такса, която във всеки случай не трябва да надвишава половината от средната цена, предлагана за подобни услуги, извършвани от стопански субекти в същата географска област, като също се вземе предвид липсата на връзка с действителните разходи за услугата. В наредбата също се посочва, че във всеки случай, освобождаването не е приложимо за дейности, които се извършват в хотели или подобни структури съгласно определението в член 9 от Законодателен указ № 79 от 23 май 2011 г. (72). Следователно е налице освобождаване за дейностите, извършвани например в хотели, мотели и страноприемници. Тъй като в разглеждания случай нестопанските субекти, които предлагат настаняване, трябва да отговарят на общите, субективните и обективните изисквания по членове 1, 3 и 4 от наредбата, Комисията счита, че с оглед на специфичните характеристики на настоящия случай тези дейности, които отговарят на горните критерии, не представляват икономическа дейност за целите на законодателството на Съюза.

(175)

Следователно предвид специфичните обстоятелства на настоящия случай и факта, че нестопанските субекти, които предлагат услуги по настаняване, културни, спортни дейности и такива за отдих, трябва също да отговарят на изискванията по членове 1 и 3 от наредбата, Комисията стигна до заключението, че тези дейности, извършвани съгласно описаното в закона, не се приемат за икономически дейности.

(176)

Следователно Комисията стигна до заключението, че въз основа на информацията, предоставена от италианските органи, с оглед на специфичните и конкретните характеристики на настоящия случай, дейностите, анализирани в предходните параграфи, извършвани от нестопански субекти в пълно съответствие с общите, субективните и обективните критерии, заложени в членове 1, 3 и 4 от наредбата, не са от икономическо естество. Следователно при извършване на тези дейности в пълно съответствие с условията, заложени в италианското законодателство, засегнатите нестопански субекти не действат като предприятия за целите на законодателството на Съюза. Предвид това, че член 107, параграф 1 от Договора се прилага единствено по отношение на предприятия, следва, че във въпросния случай мярката не попада в обхвата на този член.

(177)

На последно място Комисията отбелязва, че от 1 януари 2013 г. по отношение на хибридното ползване на дадена сграда съгласно италианското законодателство е възможно да се изчисли пропорционалното търговско ползване на недвижимото имущество и да се наложи IMU единствено върху икономическите дейности. Комисията посочва в този контекст, че ако даден субект извършва както икономически, така и неикономически дейности, частичното освобождаване, на което има право за частта от недвижимото имущество, използвана за неикономически дейности, не представлява предимство за този субект при извършването на икономическа дейност като предприятие. Следователно и в този тип ситуация мярката не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1.

(178)

Съгласно Договора и установената съдебна практика на Съда, когато Комисията установи, че помощта е несъвместима с вътрешния пазар, тя има компетенциите да вземе решение засегнатата държава да я отмени или измени (73). Съгласно трайно установената практика на Съда задължението на държавата да отмени помощта, считана от Комисията за несъвместима с вътрешния пазар, има за цел да възстанови съществувалото преди това положение (74). В този контекст Съдът е установил, че тази цел се постига, щом получателят изплати дадените му суми, като по този начин се откаже от предимството, от което се е ползвал пред конкурентите на пазара, и се възстанови положението, предхождащо плащането на помощта (75).

(179)

В съответствие със съдебната практика, член 14 от Регламент (ЕО) № 659/99 (76) предвижда, че „когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя.“

(180)

Следователно щом мярка за освобождаване от ICI е счетена за неправомерна и несъвместима помощ, по същество тя трябва да бъде възстановена с цел възстановяване на съществувалото положение на пазара преди предоставянето на помощта.

(181)

Въпреки това в Регламент (ЕО) № 659/99 са наложени ограничения за разпорежданията за възстановяване. Например в член 14, параграф 1 се предвижда, че „Комисията не изисква възстановяване на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото на Общността“ като защитата на оправданите правни очаквания. Съдът също признава едно изключение на задълженията на държавата членка да прилага решение за възстановяване, насочено към нея, а именно наличието на изключителни обстоятелства, които биха направили абсолютно невъзможно адекватното изпълнение на решението от страна на държавата членка (77).

(182)

Тъй като италианските органи се позоваха на изключенията в контекста на официалното разследване, Комисията трябва да разгледа дали те се прилагат по отношение на настоящия случай, за да определи дали е необходимо възстановяване.

(183)

В съдебната практика на Съда и практиката за вземане на решения на Комисията е установено, че разпореждането за възстановяване на помощ би нарушило общия принцип на законодателството на Съюза, ако в резултат на действията на Комисията съществуват оправдани правни очаквания от страна на получателя на мярката, че помощта е била отпусната в съответствие със законодателството на Съюза.

(184)

Съдът няколкократно е посочил, че правото на отговор по отношение на принципа на защита на оправданите правни очаквания обхваща всяко лице при положение, в което даден орган от Съюза е породил неговите оправдани правни очаквания. Въпреки това дадено лице не може да предяви оправдани правни очаквания, освен ако не е получило конкретни уверения от административния орган (78).

(185)

В настоящия случай италианските органи и 78-те заинтересовани страни основно са се позовали на наличието на оправдани правни очаквания въз основа на отговора на Комисията на писмен парламентарен въпрос от 2009 г (79). В отговор на това Комисията заяви, че „е извършила предварителна оценка и е счела, че няма причина за допълнителни действия, тъй като изглежда, че данъчният режим ICI няма изгледи да поставя църковните институции в изгодна конкурентна позиция“.

(186)

Комисията настоява, че този отговор не е дал повод за оправдани правни очаквания поради следните причини.

(187)

Първо, изявлението на Комисията е просто резултат от „предварителна оценка“; Комисията не е заявила, че е взела решение, а само че счита, че няма причини за допълнителни действия. Второ, Комисията е посочила условно, че както изглежда освобождаването от ICI няма вероятност да даде предимство на църковните институции. Трето, във въпроса и отговора се споменават единствено църковните институции, които са подкатегория на нестопанските субекти, засегнати от освобождаването от ICI.

(188)

С оглед на горепосоченото Комисията счита, че не е предоставила конкретни, безусловни и последователни уверения, чието естество би дало на получателите на разглежданата мярка оправдани правни очаквания, че схемата е законна в смисъл, че не попада в обхвата на правилата за държавна помощ и следователно всякакво предимство, което произтича от нея не може да подлежи на процедури за възстановяване. В заключение, Комисията счита, че не е направила точно и безусловно изявление, че разглежданото освобождаване от ICI не следва да се разглежда като държавна помощ.

(189)

Италия също твърди, че отговорите на Комисията на жалбоподателите относно освобождаването от ICI, за които Италия е известена неофициално, са създали оправдани правни очаквания сред нестопанските субекти по отношение на съвместимостта на освобождаването от ICI със законодателството на Съюза. Комисията не е съгласна с тези виждания, изразени от Италия. Писмата с предварителната оценка, изпратени от Комисията на жалбоподателите, за които държавата членка е уведомена неофициално, не представляват окончателната позиция на Комисията. Макар решенията на Комисията да са публични и да се публикуват в Официален вестник, това не е така при обикновената административна процедура, където — въз основа на наличните факти — Комисията не изразява сериозни съмнения за съвместимостта на разглежданите мерки. Освен това писмото, изпратено до жалбоподателите на 15 февруари 2010 г., е оспорвано от двама жалбоподатели пред Общия съд и не е станало окончателно, а постъпките пред Съда бяха оттеглени едва след решението за започване на процедурата.

(190)

Следователно Комисията стигна до заключението, че в настоящия случай Италия и 78-те заинтересовани страни не са получили уверение от никоя институция на Съюза, което може да обоснове оправдани правни очаквания и следователно да предотврати издаването на разпореждане за възстановяване от Комисията.

(191)

Съгласно член 288 от Договора държавата членка, която е адресат на решение за възстановяване, е задължена да изпълни това решение. Както бе посочено по-горе, има едно изключение от това задължение, а именно когато държавата членка докаже наличието на изключителни обстоятелства, които правят адекватното изпълнение на решението абсолютно невъзможно.

(192)

Държавата членка обикновено повдига този аргумент в контекста на обсъжданията с Комисията след приемането на решението (80). Въпреки това в този случай Италия вече е посочила преди приемането на решението, че не трябва да има разпореждане за възстановяване, тъй като би било абсолютно невъзможно да го изпълни. Тъй като Италия повдига този въпрос в контекста на официалното разследване и общият принцип на закона гласи, че никой не може да бъде задължен да направи невъзможни неща, Комисията счита, че е необходимо да разгледа този въпрос в настоящото решение.

(193)

Следва да се припомни, че Съдът винаги тълкува стриктно концепцията „абсолютна невъзможност“. Условието, че възстановяването би било абсолютно невъзможно, не е изпълнено, когато държавата членка просто уведомява Комисията за правните, политическите или практическите трудности, свързани с прилагането на решението (81). Единственият случай, в който може да се приеме „абсолютната невъзможност“, е когато възстановяването е невъзможно от самото начало по обективни и абсолютни причини (82).

(194)

В разглеждания случай италианските органи твърдят, че би било абсолютно невъзможно да се определи кое недвижимо имущество, принадлежащо на нестопански субекти, е използвано за дейности, които не са с изключително стопански характер и да се извлече информацията, необходима за определяне на размера на данъка, който следва да се плати.

(195)

Италианските органи обясняват, че поради структурата на кадастъра е невъзможно от неговата база данни да се екстраполират със задна дата данни относно недвижимото имущество, което принадлежи на нестопанските субекти, използвано за дейности, които не са с изключително стопански характер, от вида, посочен в освобождаването от ICI. Въз основа на информацията, съдържаща се в регистъра не е възможно да се проследят дейностите, извършвани на територията на недвижимото имущество. С други думи въз основа на данните в кадастъра не е възможно да се прецени дали на територията на дадена собственост даден субект извършва стопански или нестопански дейности. В действителност всяка отделна собственост (включително и дялове недвижимо имущество с отделна класификация) е регистрирана в кадастъра единствено въз основа на обективните си характеристики, които вземат предвид физическите и структурните елементи, свързани с предвиденото ползване.

(196)

По отношение на базите данни, по-специално данните за данъчните декларации на нестопанските субекти, Италия е обяснила, че е възможно да идентифицира сред тях единствено недвижимото имущество, използвано само за нестопански цели. В този случай сградите, които генерират приходи, трябва да бъдат посочени в стандартните данъчни декларации в раздел RB относно приходи от сгради, докато раздел RS относно смесени разходи и постъпления не трябва да се попълва. От друга страна, ако нестопански субект притежава недвижимо имущество, в което се извършват и стопански дейности, то трябва да се попълни раздел RB, както и раздел RS. Въпреки това, ако повече от една сграда е посочена в раздел RB, не е възможно да се идентифицира недвижимото имущество, в което е извършена дейността, която генерира приходите, посочени в данъчната декларация. Във всеки случай следва да се отбележи, че раздел RS от стандартния формуляр включва сборните данни за разходи и приходи относно стоки и услуги, използвани за стопански и нестопански цели (стоки и услуги, използвани на случаен принцип за стопански дейности и други дейности). Въпреки това, дори когато в раздел RB е посочена само една сграда, поради структурирането на кадастралната система не е възможно да се получи разбивка въз основа на търговско/нетърговско ползване на сграда и следователно не е възможно да се идентифицира делът от сградата, използван за икономическа дейност, която генерира прихода, заявен в данъчната декларация.

(197)

Следователно Комисията счита, че италианските органи са доказали, че получателите на помощта не могат да бъдат идентифицирани и самата помощ не може да бъде изчислена обективно поради липсата на налични данни. По същество не е възможно в базите данни с данъците и тези от кадастъра да се идентифицира недвижимото имущество, което принадлежи на нестопански субекти, използвано за дейности, които не са с изключително стопански характер, от типа, посочен в разпоредбите за освобождаване от ICI. Следователно не е възможно да се получи необходимата информация за изчисление на размера на данъка, който следва да бъде възстановен. Следователно влизането в сила на евентуално разпореждане за възстановяване би било невъзможно в обективно и абсолютно отношение.

(198)

В заключение Комисията установи, че предвид специфичния характер на този случай, за Италия би било абсолютно невъзможно да иска възстановяване на помощ, неправомерно отпусната по разпоредбите за освобождаване от ICI. Възстановяването на помощта, която произтича от неправомерно и несъвместимо освобождаване от този общински данък върху недвижимото имущество, следователно не може да бъде разпоредено.

(199)

Комисията установи, че Италия е прилагала неправомерно освобождаването от общинския данък върху недвижимото имущество съгласно член 7, параграф 1, буква и) от Законодателен указ № 504/92 в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора.

(200)

Тъй като за въпросната схема не могат да бъдат идентифицирани основания за съвместимост, тя бе определена за несъвместима с вътрешния пазар. Въпреки това с оглед на изключителните обстоятелства, на които се позовава Италия, не може да бъде разпоредено възстановяване на помощта, тъй като Италия е доказала, че би било абсолютно невъзможно да го приложи.

(201)

Комисията счита, че член 149, параграф 4 от TUIR не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(202)

На последно място с оглед на специфичния характер на мярката за освобождаване от IMU на нестопански субекти, които извършват само специфични нестопански дейности, в съответствие с условията, заложени в италианското законодателство, Комисията установи, че тези дейности не могат да се приемат за икономически дейности за целите на правилата за държавна помощ и следователно мярката не попада в обхвата на член 107, параграф 1.

18.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 166/55

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

Приложение 1 —

Приложение 2 —

Приложение 3 —

Приложение 4 —

Приложение 5 —

Приложение 6 —

2.1.

„Одобрение на превозно средство“ означава одобрение на даден тип превозно средство по отношение на броя на устройствата за осветяване и светлинна сигнализация, както и по отношение на начина на техния монтаж.

2.2.

„Тип превозно средство“ означава категория превозни средства, които не се различават едно от друго по отношение на такива основни характеристики като:

2.3.

„Напречна равнина“ означава вертикална равнина, която е перпендикулярна на средната надлъжна равнина на превозното средство.

2.4.

„Ненатоварено превозно средство“ означава превозно средство без водач, пътник и товар, но с пълен резервоар и с обичайния набор инструменти.

2.5.

„Светлина“ означава устройство, което е предназначено да осветява пътя или да излъчва светлинен сигнал за други участници в движението. Светлината за осветяване на задния регистрационен номер и светлоотражателите също следва да се смятат за светлини.

2.6.

„Светлоизлъчваща повърхност“ на „светлинно устройство“, „устройство за светлинна сигнализация“ или отражател означава цялата или част от външната повърхност на прозрачния материал, както е обявено в заявлението за одобрение на типа от производителя на устройството, показано на чертежа, вж. приложение 3.

2.7.

„Осветителна повърхност“ (вж. приложение 3).

2.8.

„Видима повърхност“ за определено направление на наблюдение, по искане на производителя или негов съответно упълномощен представител, означава ортогонална проекция на:

2.9.

„Базова ос“ означава характерната ос на фара, определена от производителя (на фара) за определяне на базово направление (H = 0°, V = 0°) за ъглите на полето за фотометрични измервания и за монтиране на светлината на превозното средство.

2.10.

„Базов център“ означава пресечната точка на базовата ос с външната светлоизлъчваща повърхност. Базовият център се определя от производителя на светлината.

2.11.

„Ъгли на геометрична видимост“ означава ъглите, които определят полето на минималния пространствен ъгъл, в който трябва да се вижда видимата повърхност на светлината; Полето на пространствения ъгъл се определя от сегментите на сфера, чийто център съвпада с базовия център на светлината и чийто екватор е успореден на земната повърхност. Сегментите се определят по отношение на базовата ос. Хоризонталните ъгли β съответстват на дължината, а вертикалните ъгли α – на широчината. От вътрешната страна на ъглите на геометрична видимост не трябва да има никакво препятствие за разпространяването на светлината от която и да е част на видимата повърхност на светлината, наблюдавана от безкрайно отдалечена точка. Ако измерванията се извършват по-близо до светлината, посоката на наблюдение трябва да се мести успоредно, за да се постигне същата точност.

Препятствията от вътрешната страна на ъглите на геометрична видимост не се вземат под внимание, ако те вече са съществували по време на одобрението на типа на светлината (фара).

Ако при монтирана светлина (фар), някоя част от видимата ѝ повърхност се скрива от други части на превозното средство, трябва да се представи доказателство, че частта от светлината (фара), която не се скрива от препятствия, продължава да съответства на предписаните фотометрични стойности за одобрение на устройството като оптичен елемент (вж. приложение 3 към настоящото правило). Ако обаче вертикалният ъгъл на геометрична видимост под хоризонталата може да се намали до 5° (при светлина (фар) на по-малко от 750 mm над земната повърхност), фотометричното поле за измерване на монтирания оптичен елемент може да се намали на 5° под хоризонталата.

2.12.

„Най-краен външен ръб” от която и да е от страните на превозното средство означава равнината, която е успоредна на средната надлъжна равнина на превозното средство и която се допира до страничния външен ръб на превозното средство, като не се вземат предвид проекцията или проекциите на:

2.13.

„Габаритна ширина“ означава разстоянието между двете вертикални равнини, определени в точка 2.12 по-горе.

2.14.

„Единична светлина (фар)“ означава:

2.15.

„Разстояние между две светлини (фара)“, които са насочени в една и съща посока, означава най-късото разстояние между двете видими повърхности в посоката на базовата ос. В случай че разстоянието между светлините (фаровете) явно отговаря на изискванията на правилото, няма нужда да се определят точните краища на видимите повърхности.

2.16.

„Функционално контролно устройство“ означава светлинно или звуково устройство, което показва дали дадено устройство функционира правилно или не.

2.17.

„Контролно устройство, работещо в затворен ел. контур“ означава светлинна индикация (или всякаква подобна сигнализация) за това дали дадено устройство функционира правилно или не.

2.18.

„Допълнителна светлина“ означава светлина, за чието монтиране решението се взема от производителя.

2.19.

„Земна повърхност“ означава повърхността, върху която се намира превозното средство и която практически трябва да е хоризонтална.

2.20.

„Устройство“ е елемент или комплект от елементи, използвани за осъществяването на една или няколко функции.

2.21.

„Цвят на светлината, излъчвана от устройството“ Към настоящото правило се прилагат определенията за цвят на излъчваната от устройството светлина, дадени в Правило 48 и поредицата от изменения в сила към момента на заявление за одобрение на типа.

2.22.

„Брутна маса на превозното средство“ или „максимална маса“ означава технически допустимата максимална маса на натоварено превозно средство, обявена от производителя.

2.23.

„Натоварено“ означава, че превозното средство носи такъв товар, че достига брутната маса, определена в точка 2.22.

2.24.

„Хоризонтален наклон“ означава ъгъла, който се образува между светлинния сноп, когато мотоциклетът е поставен, както е посочено в точка 5.4, и светлинния сноп, когато мотоциклетът е наклонен (вж. чертежа в приложение 6).

2.25.

„Система за корекция на хоризонталния наклон“ (СКХН) означава устройство, което коригира хоризонталния наклон на фара, така че наклонът да клони към нула.

2.26.

„Ъгъл на накланяне“ означава: ъгъла, образуван между вертикалата и вертикалната надлъжна равнина на мотоциклета, когато последният се завърта около своята надлъжна ос (вж. чертежа в приложение 6).

2.27.

„Сигнал на СКХН“ означава контролен сигнал или допълнителни контролни данни на входа на системата или контролни данни на изхода на системата, изпращани на мотоциклета.

2.28.

„Генератор на сигнал на СКХН“ означава устройство, което възпроизвежда един или повече от сигналите на СКХН за изпитване на системата.

2.29.

„Изпитвателен ъгъл на СКХН“ означава ъгълът δ, образуван между линията на срязване на фара и линията НН (при фар с асиметричен сноп се използва хоризонталната част на линията на срязване) (вж. чертежа в приложение 6).

2.30.

„Осветяване с променлив ъгъл“ означава функция, осигуряваща засилено осветяване на пътя в завой.

3.1.

Заявлението за одобрение на тип превозно средство по отношение на монтирането на неговите устройства за осветяване и светлинна сигнализация се подава от производителя на превозното средство или от негов съответно упълномощен представител.

3.2.

То се придружава от споменатите по-долу документи в три екземпляра и съдържа следните данни:

3.3.

На техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията за одобрение, трябва да се предостави ненатоварено превозно средство, което е снабдено с пълното оборудване за осветяване и светлинна сигнализация, предписано в точка 3.2.2 по-горе, и е представително за типа превозно средство, подлежащ на одобрение.

4.1.

Ако превозното средство, представено за одобрение по настоящото правило, отговаря на изискванията на правилото по отношение на всички устройства, фигуриращи в списъка, се издава одобрение на типа.

4.2.

На всеки одобрен тип се присвоява номер на одобрението. Първите две цифри (понастоящем 01 за правилото, съответстващи на серията от изменения 01) указват серията от изменения, включваща най-новите основни технически изменения, направени по правилото към момента на издаване на одобрението.

Една и съща страна по не може да присвоява същия номер на друг тип превозно средство или на същия тип превозно средство, представено с оборудване, което не фигурира в списъка, споменат в точка 3.2.2 по-горе, предмет на условията от точка 7 от настоящото правило.

4.3.

Страните по Спогодбата, които прилагат настоящото правило, се уведомяват за издаване на одобрение, за разширяване на такова, за отказ за издаване на одобрение, за отменяне на одобрение или за окончателно прекратяване на производството на даден тип превозно средство по настоящото правило, посредством формуляр в съответствие с образеца от приложение 1 към настоящото правило.

4.4.

На всяко превозно средство, което съответства на одобрен по настоящото правило тип превозно средство, на видно и леснодостъпно място, посочено във формуляра за одобрение, се поставя международна маркировка за одобрението, състояща се от:

4.5.

Ако превозното средство съответства на тип превозно средство, одобрен по едно или няколко правила, приложени към Спогодбата, в държавата, издала одобрението по настоящото правило, не е необходимо да се повтаря символът, предписан в точка 4.4.1. В този случай номерът на правилото и номерата на одобренията, както и допълнителните символи за всички правила, съгласно които е издадено одобрение в страната, издала одобрението съгласно настоящото правило, се поставят във вертикални колони отдясно на символа, предписан в точка 4.4.1 по-горе.

4.6.

Маркировката за одобрение трябва да е ясна, четлива и незаличима.

4.7.

Маркировката за одобрение се поставя в близост до табелката с данни за превозното средство, поставена от производителя, или на нея.

4.8.

В приложение 2 към настоящето правило са дадени примери за оформлението на маркировки за одобрение.

5.5.1.

единичните светлини или светлоотражатели се монтират така, че базовият им център да лежи върху средната надлъжна равнина на превозното средство;

5.5.2.

светлините, които образуват двойка и имат една и съща функция трябва:

5.6.1.

Светлините могат да бъдат групирани, комбинирани или взаимно вградени, при условие че всички изисквания за цвета, положението, реглажа, геометрична видимост, електрическата схема на свързване и други изисквания, ако има такива, са изпълнени.

5.6.2.

В случай обаче че видимата повърхност на единична светлина се състои от две или повече различни части, тя трябва да удовлетворява следните изисквания:

5.9.1.

видимо наличие на червена светлина откъм предната част; червената светлина не трябва да се вижда пряко от наблюдател, който се движи в зона 1 на напречна равнина, разположена 25 m пред най-предната точка на превозното средство;

5.9.2.

видимо наличие на бяла светлина откъм задната част на превозното средство: бялата светлина не трябва да се вижда пряко от наблюдател, който се движи в зона 2 на напречна равнина, разположена 25 m назад от най-задната точка на превозното средство;

5.9.3.

в техните съответни равнини, зоните 1 и 2, разглеждани от окото на наблюдателя, са ограничени:

5.11.1.

Ако е монтирана дневна светлина, тя трябва да се запалва автоматично, ако двигателят работи. Ако фарът е запален, дневната светлина не трябва да се запалва при работещ двигател.

Ако не е монтирана дневна светлина, фарът трябва да се запалва автоматично, ако двигателят работи.

5.12.1.

Всяка контролно-сигнална светлина трябва да бъде ясно видима от водача при нормални условия на кормуване.

5.12.2.

Където в настоящото правило е предписано контролно устройство на принципа на затворения електрически контур, то може да се замени с функционално контролно устройство.

фар за дълги светлини

:

бял

Фар за къси светлини

:

бял

Пътепоказателна светлина

:

автомобилно жълта

Стоп-светлина

:

червен

Осветител на задния регистрационен номер

:

бял

Предна габаритна светлина

:

бял или кехлибарен

Задна габаритна светлина

:

червен

Заден светлоотражател, различен от триъгълен

:

червен

Страничен светлоотражател, различен от триъгълен

:

автомобилно жълт отпред

автомобилно жълт или червен отзад

аварийна сигнализация на превозното средство

:

автомобилно жълт

Преден фар за мъгла