ISSN 1977-0618

doi:10.3000/19770618.L_2013.165.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 165

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 56
18 юни 2013 г.


Съдържание

 

I   Законодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители)

1

 

*

Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО ( 1 )

13

 

*

Регламент (ЕС) № 526/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 460/2004 ( 1 )

41

 

*

Регламент (ЕС) № 527/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1528/2007 на Съвета по отношение на изключването на определени държави от списъка с региони или държави, които са приключили преговори

59

 

*

Регламент (ЕС) № 528/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година за изменение на Регламент (ЕО) № 450/2008 за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс) по отношение на срока на неговото прилагане

62

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители)

63

 

 

РЕШЕНИЯ

 

*

Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство и относно информация за действията, свързани с тези дейности

80

 

 

II   Незаконодателни актове

 

 

РЕШЕНИЯ

 

 

2013/272/ЕС

 

*

Решение на Европейския съвет от 22 май 2013 година относно броя на членовете на Европейската комисия

98

 


 

(1)   текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Законодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

18.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 165/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 524/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 21 май 2013 година

относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Член 169, параграф 1 и член 169, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвиждат, че Съюзът допринася за постигане на високо равнище на защита на потребителите чрез приеманите по силата на член 114 от ДФЕС мерки. В член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз се предвижда, че политиките на Съюза осигуряват високо равнище на защита на потребителите.

(2)

В съответствие с член 26, параграф 2 от ДФЕС, вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки и услуги е гарантирано. За да може потребителите да имат доверие в цифровото измерение на вътрешния пазар и полза от него, е необходимо да имат достъп до прости, ефективни, бързи и евтини средства за разрешаване на спорове, възникнали при продажбата на стоки или предоставянето на услуги онлайн. Това е особено важно в случаите, когато потребителите извършват трансгранични покупки.

(3)

В своето съобщение от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието – „Заедно за нов тип икономически растеж“, Комисията посочи законодателството в областта на алтернативното решаване на спорове (АРС), което включва измерение, свързано с електронната търговия, като един от дванадесетте лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието в единния пазар.

(4)

Фрагментирането на вътрешния пазар спъва усилията за насърчаване на конкурентоспособност и растеж. Нещо повече, неравният достъп до прости, ефективни, бързи и евтини средства за разрешаване на спорове, възникнали при продажбата на стоки или предоставянето на услуги в Съюза, както и неравномерността в качеството им и в информираността за тях представляват бариера в рамките на вътрешния пазар, която подкопава доверието на потребители и търговци при трансграничните покупки и продажби.

(5)

В своите заключения от 24—25 март и от 23 октомври 2011 г. Европейският съвет прикани Европейския парламент и Съвета да приемат до края на 2012 г. първа поредица от приоритетни мерки, с които да дадат нов стимул на единния пазар.

(6)

Вътрешният пазар е реалност за потребителите в тяхното всекидневие, когато пътуват, правят покупки и извършват плащания. Потребителите са ключови фактори на вътрешния пазар и поради това следва да бъдат централен елемент от него. Цифровото измерение на вътрешния пазар придобива жизненоважно значение както за потребителите, така и за търговците. Потребителите все по-често пазаруват онлайн и все по-голям брой търговци продават онлайн. Потребителите и търговците следва да се чувстват уверени при сключването на сделки онлайн, поради което от съществено значение е премахването на съществуващите бариери и повишаването на доверието на потребителите. Наличието на надеждно и ефикасно онлайн решаване на спорове (ОРС) би могло значително да спомогне за постигането на тази цел.

(7)

Възможността да се използват лесни и евтини средства за разрешаване на спорове може да засили доверието на потребители и търговци в цифровия единен пазар. Потребителите и търговците обаче все още са изправени пред трудности за намиране на извънсъдебни решения, по-специално за техните спорове, възникнали при трансгранични онлайн сделки. Така понастоящем тези спорове често остават нерешени.

(8)

ОРС предлага просто, ефективно, бързо и евтино извънсъдебно средство за решаване на спорове, възникнали при трансгранични онлайн сделки. В момента обаче липсват механизми, които да позволяват на потребителите и търговците да решават тези спорове с електронни средства; това е във вреда на потребителите, представлява пречка по-специално за трансграничните онлайн сделки и създава условия на неравнопоставеност на търговците и така възпрепятства общото развитие на онлайн търговията.

(9)

Настоящият регламент следва да се прилага за извънсъдебното решаване на спорове, инициирани от потребители, пребиваващи в Съюза, срещу търговци, установени в Съюза, които са предмет на Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове (Директива за АРС за потребители) (3).

(10)

С цел платформата за ОРС да може да се използва и за процедури за АРС, позволяващи на търговци да подават жалби срещу потребители, настоящият регламент следва да се прилага и за извънсъдебното решаване на спорове, инициирани от търговци срещу потребители, когато съответните процедури за АРС се предлагат от структури за АРС, включени в списъка съгласно член 20, параграф 2, от Директива 2013/11/ЕС. Прилагането на настоящия регламент към такива спорове следва да не поражда задължение за държавите членки да направят необходимото структурите за АРС да предлагат такива процедури.

(11)

Въпреки че преди всичко потребителите и търговците, реализиращи трансгранични онлайн сделки, ще имат полза от тази платформа за ОРС, настоящият регламент следва да се прилага и за вътрешните онлайн сделки, за да се осигурят условия на равнопоставеност в областта на онлайн търговията.

(12)

Настоящият регламент не следва да засяга Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (4).

(13)

Определението за „потребител“ следва да се отнася за физическите лица, които действат извън своята търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия. Въпреки това, ако договорът е сключен за цели, които попадат отчасти в рамките на търговската дейност на лицето и отчасти извън тези рамки (договори с двойно предназначение) и търговската цел е толкова ограничена, че не е определяща в общия контекст на договора, това лице следва също да се счита за потребител.

(14)

Определението за „договор за онлайн продажби или услуги“ следва да се отнася за договорите за продажби или услуги, при които търговецът или неговият посредник е предложил стоки или услуги чрез страница в интернет или чрез други електронни средства, а потребителят е поръчал тези стоки или услуги на въпросната страница в интернет или чрез други електронни средства. Това следва също така да обхваща случаите, в които потребителят е посетил страницата в интернет или е използвал други услуги на информационното общество чрез мобилно електронно устройство, като например мобилен телефон.

(15)

Настоящият регламент не следва да се прилага за споровете между потребители и търговци, възникнали въз основа на договори за продажби или договори за услуги, които не са сключени онлайн, нито за спорове между търговци.

(16)

Настоящият регламент следва да се разглежда във връзка с Директива 2013/11/ЕС, която изисква от държавите членки да направят необходимото всички спорове между пребиваващи потребители и установени търговци в Съюза, които възникват при продажбата на стоки или предоставянето на услуги, да могат да бъдат отнасяни до структура за АСР.

(17)

Преди да подадат жалба в структура за АРС посредством платформа за ОРС потребителите следва да бъдат насърчавани от държавите членки да се свържат с търговеца по подходящ начин, с цел спорът да бъде разрешен по взаимно съгласие.

(18)

Настоящият регламент има за цел създаването на платформа за ОРС на равнището на Съюза. Платформата за ОРС следва да бъде под формата на интерактивна интернет страница, която предлага единен портал за достъп на потребители и търговци, които искат да решат по извънсъдебен път спор, възникнал при онлайн сделки. Платформата за ОРС следва да предоставя обща информация за извънсъдебното решаване на спорове, произтичащи от договори за онлайн продажби на стоки или предоставяне на услуги. Тя следва да дава възможност на потребители да подават жалби, като попълват електронен формуляр за жалби, който е на разположение на всички официални езици на институциите на Съюза, и да прилагат съответните документи. Тя следва да препраща жалбите до структурата за АРС, която е компетентна да разгледа въпросния спор. Платформата за ОРС следва да предлага безплатен електронен инструмент за управление на случаите, позволяващ на структурите за АРС да провеждат онлайн процедурата за разрешаване на спора заедно със страните чрез платформата за ОРС. Структурите за АРС не следва да бъдат задължавани да използват инструмента за управление на случаите.

(19)

Комисията следва да отговаря за разработването, функционирането и поддръжката на платформата за ОРС и да предоставя всички технически съоръжения, необходими за функционирането на платформата. Платформата за ОРС следва да предлага функция за електронен превод, която да позволява на страните и на структурата за АРС при необходимост да получават писмен превод на информацията, обменяна посредством платформата на ОРС и нужна за разрешаването на спора. Тази функция следва да може да извършва всички необходими преводи и при необходимост да бъде поддържана чрез човешка намеса. На платформата за ОРС Комисията следва също да предоставя информация на жалбоподателите за възможността да поискат съдействие от точките за контакт към ОРС.

(20)

Платформата за ОРС следва да дава възможност за сигурен обмен на данни със структурите за АРС и да спазва основопалагащите принципи на Европейската рамка за интероперативност, приета съгласно Решение 2004/387/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно взаимно предоставяне на паневропейски електронноправителствени услуги за публичните администрации, стопанските предприятия и гражданите (IDABC) (5).

(21)

Платформата за ОРС следва по-специално да бъде достъпна чрез портала „Вашата Европа“, създаден в съответствие с приложение II към Решение 2004/387/ЕО, който предоставя общоевропейска, многоезична онлайн информация и интерактивни услуги за фирмите и гражданите в Съюза. Платформата за ОРС следва да бъде на видно място на портала „Вашата Европа“.

(22)

Платформата за ОРС на равнището на Съюза следва да се основава на действащите структури за АРС в държавите членки и да зачита правните традиции на държавите членки. Ето защо структурите за АРС, до които е отнесена жалба чрез платформата за ОРС, следва да прилагат своите собствени процедурни правила, включително правилата за разходите. Същевременно настоящият регламент има за цел създаването на някои общи правила, приложими към тези процедури, които ще гарантират тяхната ефективност. Те следва да включват правила, които гарантират, че за подобно решаване на спорове не се изисква физическото присъствие на страните или на техни представители пред структурата за АРС, освен ако нейните процедурни правила предвиждат такава възможност и страните са съгласни.

(23)

Регистрацията на всички структури за АРС, вписани съгласно член 20, параграф 2 от Директива 2013/11/ЕС, в платформата за ОРС би трябвало да осигури пълен обхват на решаване онлайн на трансграничните спорове, произтичащи от договори за онлайн продажби или услуги.

(24)

Настоящият регламент следва да не възпрепятства функционирането на съществуващи структури за онлайн решаване на спорове или механизми за ОРС, действащи в рамките на Съюза. Той не следва да възпрепятства структурите или механизмите за решаване на спорове да разглеждат онлайн спорове, които са били пряко отнесени до тях.

(25)

Във всяка държава членка следва да бъдат определени звена за контакт за ОРС, в които работят най-малко двама консултанти за ОРС. Звената за контакт за ОРС следва да оказват подкрепа на страните по спора, заведен посредством платформата за ОРС, без от тези страни да се изисква да представят преводи на документите по спора. Държавите членки следва да разполагат с възможността да възлагат отговорността за работата на звената за контакт за ОРС на своите центрове от Мрежата на европейските потребителски центрове. Държавите членки следва да използват тази възможност, за да позволят на звената за контакт за ОРС да се възползват максимално от опита на центровете от Мрежата на европейските потребителски центрове за улесняване на решаването на спорове между потребители и търговци. Комисията следва да създаде мрежа на звената за контакт за ОРС, за да улесни тяхната работа и сътрудничеството между тях и да предостави, в сътрудничество с държавите членки, подходящо обучение за звената за контакт за ОРС.

(26)

Правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес са основни права, установени в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. ОРС няма за цел и не може да бъде оформено така, че да замени съдебните производства, нито следва да лишава потребителите или търговците от тяхното право да търсят защита по съдебен ред. Следователно настоящият регламент не следва да възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система.

(27)

Обработването на информация съгласно настоящия регламент следва да подлежи на строги гаранции за поверителност и да бъде в съответствие с правилата за защита на личните данни, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (6) и в Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (7). Тези правила следва да се прилагат за обработването на лични данни, което се извършва съгласно настоящия регламент от различните участници в платформата за ОРС, независимо дали те действат самостоятелно или съвместно с други такива участници.

(28)

Субектите на данни следва да бъдат информирани и дават съгласието си за обработването на техните лични данни в рамките на платформата за ОРС и следва да бъдат информирани относно техните права във връзка с това обработване посредством подробна декларация за поверителност, до която Комисията осигурява публичен достъп и която разяснява по ясен и разбираем начин операциите по обработката, за чието извършване са отговорни различните участници в платформата, в съответствие с членове 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 45/2001 и с националното законодателство, прието съгласно членове 10 и 11 от Директива 95/46/ЕО.

(29)

Настоящият регламент следва да не засяга разпоредбите за конфиденциалност в националното законодателство във връзка с АРС.

(30)

За да се осигури добра осведоменост сред потребителите за съществуването на платформата за ОРС, установените в Съюза търговци, предлагащи договори за онлайн продажби или услуги, следва да предоставят на своите страници в интернет електронна връзка към платформата за ОРС. Търговците следва също да представят своя електронен адрес, който служи като първо звено за контакт на потребителите. Съществен дял от договорите за онлайн продажби и услуги се сключват посредством онлайн място за търговия, което обединява или улесняват осъществяваните онлайн сделки между потребителите и търговците. Онлайн местата за търговия са онлайн платформи, които позволяват на търговците да направят своите продукти и услуги достъпни за потребителите. Ето защо подобни онлайн места за търговия следва също да изпълняват задължението за предоставяне на електронна връзка към платформата за ОРС. Това задължение не следва да засяга член 13 от Директива 2013/11/ЕС за задължението на търговците за информирането на потребителите относно процедурите за АРС, които са приложими за въпросните търговци, както и по въпроса дали търговците се ангажират да използват процедури за АРС, за да решават спорове с потребители. Освен това посоченото задължение не следва да засяга член 6, параграф 1, буква у) и член 8 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите (8). Член 6, параграф 1, буква у) от Директива 2011/83/ЕС предвижда за потребителските договори, сключени от разстояние или извън търговския обект, че търговецът трябва да информира потребителя за възможността за достъп до извънсъдебен механизъм за подаване на жалби и разрешаване на спорове, който прилага търговецът, и начините за достъп до него, преди потребителят да бъде обвързан с договора. От същите съображения за осведоменост на потребителите държавите членки следва да насърчават сдруженията на потребителите и стопанските сдружения да предоставят електронна връзка към страницата в интернет на платформата за ОРС.

(31)

С цел да се вземат предвид критериите, с които АРС определят съответните си обхвати на действие, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия за приемане на актове съгласно член 290 от ДФЕС за адаптиране на вида информация, която даден жалбоподател следва да представи в електронния формуляр за жалби, до който се осигурява достъп чрез платформата за ОРС. От особено значение е Комисията да провежда подходящи консултации по време на подготвителната работа, в това число на експертно равнище. При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури своевременно и подходящо предаване на съответните документи едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

(32)

С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия по отношение на функционирането на платформата за ОРС, условията за подаване на жалби и сътрудничеството в рамките на мрежата на звената за контакт за ОРС. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (9). Процедурата по консултиране следва да бъде използвана за приемането на актове за изпълнение във връзка с електронния формуляр за жалби с оглед на неговия чисто технически характер. Процедурата по разглеждане следва да бъде използвана за приемането на правила относно условията за сътрудничеството между консултантите за ОРС в мрежата на звената за контакт за ОРС.

(33)

При прилагането на настоящия регламент Комисията следва да се консултира съобразно случая с Европейския надзорен орган по защита на данните.

(34)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да се създаде европейска платформа за ОРС, ръководена от общи правила, не може да се постигне в достатъчна степен от държавите членки и следователно, поради мащаба и въздействието си, може да се постигне по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в посочения член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(35)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, утвърдени по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-конкретно в членове 7, 8, 38 и 47 от нея.

(36)

Европейския надзорен орган по защита на данните беше консултиран в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 и прие становище на 12 януари 2012 г. (10),

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

Целта на настоящия регламент е чрез постигането на високо равнище на защита на потребителите да се допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, и по-специално на неговото цифрово измерение, чрез осигуряването на европейска платформа за ОРС („платформа за ОРС“), улесняваща независимото, безпристрастно, прозрачно, ефективно, бързо и справедливо извънсъдебно онлайн решаване на спорове между потребители и търговци.

Член 2

Обхват

1.   Настоящият регламент се прилага за извънсъдебното решаване на спорове относно договорни задължения, произтичащи от договори за онлайн продажби или услуги между потребител, пребиваващ в Съюза, и търговец, установен в Съюза, чрез намесата на структура за АРС, вписана съгласно член 20, параграф 2 от Директива 2013/11/ЕС и с използването на платформа за ОРС.

2.   Настоящият регламент се прилага за извънсъдебното решаване на спорове, посочени в параграф 1, инициирани от търговец срещу потребител, доколкото законодателството на държавата членка, в която потребителят е обичайно пребиваващ, позволява подобни спорове да бъдат решавани с намесата на структура за АРС.

3.   Държавите членки информират Комисията дали тяхното законодателство позволява споровете, посочени в параграф 1, инициирани от търговец срещу потребител, да бъдат решавани с намесата на структура за АРС. При нотифициране на списъка по член 20, параграф 2 от Директива 2013/11/ЕС компетентните органи информират Комисията дали структурите за АРС разглеждат подобни спорове.

4.   Прилагането на настоящия регламент спрямо спорове, посочени в параграф 1, инициирани от търговец срещу потребител, не налага задължение за държавите членки да гарантират, че структурите за АРС предлагат процедури за извънсъдебно решаване на подобни спорове.

Член 3

Отношения с други правни актове на Съюза

Настоящият регламент не засяга Директива 2008/52/ЕО.

Член 4

Определения

1.   За целите на настоящия регламент:

а)

„потребител“ означава потребител съгласно определението в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2013/11/ЕС;

б)

„търговец“ означава търговец съгласно определението в член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2013/11/ЕС

в)

„договор за продажба“ означава договор за продажба съгласно определението в член 4, параграф 1, буква в) от Директива 2013/11/ЕС;

г)

„договор за услуга“ означава договор за услуга съгласно определението в член 4, параграф 1, буква г) от Директива 2013/11/ЕС;

д)

„договор за онлайн продажби или услуги“ означава договор за продажби или услуги, при който търговецът или неговият посредник е предложил стоки или услуги чрез страница в интернет или чрез други електронни средства, а потребителят е поръчал тези стоки или услуги на въпросната страница в интернет или чрез други електронни средства;

е)

„онлайн място за търговия“ означава доставчик на услуги съгласно определението в член 2, буква б) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (11), което позволява на потребителите и търговците да сключат договори за онлайн продажби или услуги на интернет страницата на онлайн мястото за търговия;

ж)

„електронни средства“ означава електронно оборудване за обработването (включително цифрово компресиране) и съхранението на данни, които се предават, съобщават и получават изцяло по кабел, чрез радиовълни, оптични средства или чрез всякакви други електромагнитни способи;

з)

„процедура за алтернативно решаване на спорове“ („процедура за АРС“) означава процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове съгласно член 2 от настоящия регламент;

и)

„структура за алтернативно решаване на спорове“ („структура за АРС“) означава структура за АРС съгласно определението в член 4, параграф 1, буква з) от Директива 2013/11/ЕС;

й)

„жалбоподател“ означава потребител или търговец, който е внесъл жалба чрез платформата за ОРС;

к)

„ответна страна“ означава потребител или търговец, срещу когото е подадена жалба чрез платформата за ОРС;

л)

„компетентен орган“ означава публичен орган съгласно определението в член 4, параграф 1, буква и) от Директива 2013/11/ЕС;

м)

„лични данни“ означава всяка информация, свързана с физическо лице с установена или подлежаща на установяване самоличност („субект на данни“). За подлежащо на установяване се смята лице, чиято самоличност може да бъде установена пряко или косвено, особено чрез свързване с определен идентификационен номер или с един или няколко специфични елемента, които представляват израз на физическата, физиологичната, психическата, икономическата, културната или социалната идентичност на това лице.

2.   Мястото на установяване на търговеца и на структурата за АРС се определя в съответствие с член 4, параграфи 2 и 3 съответно от Директива 2013/11/ЕС.

ГЛАВА II

ПЛАТФОРМА ЗА ОРС

Член 5

Създаване на платформа за ОРС

1.   Комисията разработва платформа за ОРС и отговаря за нейното функциониране, включително всички функции за езиков превод, необходими за целите на настоящия регламент, поддръжката, финансирането на платформата за ОРС, както и за сигурността на съдържащите се в нея данни. Платформата за ОРС е лесна за ползване от потребителите. Разработването, функционирането и поддръжката на платформата за ОРС са в съответствие с принципа за защита на личния живот още при проектирането („privacy by design“) и доколкото е възможно, платформата за ОРС е достъпна и използваема за всички, включително за уязвимите лица, в съответствие с предназначението си за всички потребители („design for all“).

2.   Платформата за ОРС е единен портал за достъп на потребители и търговци, които искат извънсъдебно решаване на спорове, попадащи в обхвата на настоящия регламент. Платформата за ОРС е интерактивна страница в интернет, до която се предоставя безплатен електронен достъп на всички официални езици на институциите на Съюза.

3.   Комисията разработва платформата за ОРС така, че тя да бъде достъпна при необходимост чрез страницата в интернет на Комисията, която да предоставя информация за гражданите и фирмите в Съюза, особено чрез портала „Вашата Европа“, създаден в съответствие с Решение 2004/387/ЕО.

4.   Платформата за ОРС изпълнява следните функции:

а)

предоставя електронен формуляр за жалби, който може да бъде попълнен от жалбоподателя в съответствие с член 8;

б)

уведомява ответната страна за подадената жалба;

в)

определя компетентната структура или структури за АРС и предава жалбата до структурата за АРС, която страните по спора са се споразумели да използват в съответствие с член 9;

г)

предлага безплатно електронно средство за управление на случаите, позволяващо на страните и структурата за АРС да провеждат процедурата за решаване на спора онлайн чрез платформата за ОРС;

д)

предоставя на страните и на структурата за АРС езиков превод на информацията, която е необходима за решаването на спора и се обменя посредством платформата за ОРС;

е)

предоставя електронен формуляр, чрез който структурите за АРС предават информацията, посочена в член 10, буква в);

ж)

осигурява система за обратна връзка, която дава възможност на страните да изразят мнението си относно функционирането на платформата за ОРС и на структурата за АРС, която е разгледала техния спор;

з)

оповестява следното:

i)

обща информация относно АРС като средство за извънсъдебно решаване на спорове;

ii)

информация относно структурите за АРС, вписани съгласно член 20, параграф 2 от Директива 2013/11/ЕС, които са компетентни да разглеждат спорове, попадащи в приложното поле на настоящия регламент;

iii)

онлайн наръчник за подаване на жалби посредством платформата за ОРС;

iv)

информация, в т.ч. координати на звената за контакт за ОРС, определени от държавите членки в съответствие с член 7, параграф 1 от настоящия регламент;

v)

статистически данни относно изхода от споровете, които са били отнесени до структурите за АРС посредством платформата за ОРС.

5.   Комисията гарантира, че информацията по параграф 4, буква з) е точна, актуална и се предоставя по ясен, разбираем и леснодостъпен начин.

6.   Структурите за АРС, вписани съгласно член 20, параграф 2 от Директива 2013/11/ЕС, които са компетентни да разглеждат спорове, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, се регистрират по електронен път на платформата за ОР.

7.   Комисията приема мерки във връзка с условията за упражняване на функциите, предвидени в параграф 4 от настоящия член, чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 3 от настоящия регламент.

Член 6

Изпитване на платформата за ОРС

1.   До 9 януари 2015 г. Комисията подлага на изпитване техническата функционалност и достъпността за използване на платформата за ОРС и на формуляра за жалби, включително по отношение на езиковите преводи. Изпитванията се провеждат и оценяват в сътрудничество с експерти в областта на ОРС от държавите членки и представители на потребителите и търговците. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно резултатите от изпитванията и взема подходящи мерки за избягване на потенциални проблеми, за да се гарантира ефективното функциониране на платформата за ОРС.

2.   В доклада по параграф 1 от настоящия член Комисията описва също техническите и организационните мерки, които възнамерява да предприеме, за да се гарантира, че платформата за ОРС изпълнява изискванията за неприкосновеност на личния живот, изложени в Регламент (ЕО) № 45/2001.

Член 7

Мрежа от звена за контакт за ОРС

1.   Всяка държава членка определя едно звено за контакт за ОРС и съобщава на Комисията неговото наименование и данни за контакт. Държавите членки може да поверят отговорността за звената за контакт за ОРС на своите центрове от Мрежата на европейските потребителски центрове, на сдружения на потребителите или на друга организация. Всяко звено за контакт за ОРС разполага с поне двама консултанти за ОРС.

2.   Звената за контакт за ОРС оказват подкрепа за решаването на спорове във връзка с жалби, подадени чрез платформата за ОРС, като изпълняват следните функции:

а)

при поискване спомагат за комуникацията между страните и компетентната структура за АРС, която може да включва по-специално:

i)

помощ при подаването на жалбата и, в зависимост от случая, на съответната документация;

ii)

предоставяне на обща информация на страните и на структурите за АРС относно правата на потребителите при договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги, които се прилагат в държавата членка на звеното за контакт за ОРС, в чиито рамки действат съответните консултанти за ОРС;

iii)

предоставяне на информация относно функционирането на платформата за ОРС;

iv)

предоставяне на страните на обяснения относно процедурните правила, прилагани от установените структури за АРС;

v)

информират жалбоподателя за други средства за правна защита, ако даден спор не може да бъде решен чрез платформата за ОРС;

б)

въз основа на практическия опит, натрупан при изпълнението на техните функции, на всеки две години представят на Комисията и на държавите членки доклад за дейността.

3.   Звената за контакт за ОРС не са задължени да изпълняват функциите по параграф 2 в случаите, когато страните по спора са обичайно пребиваващи в една и съща държава членка.

4.   Независимо от параграф 3 държавите членки могат да решат предвид националните особености, че звената за контакт за ОРС изпълняват една или повече от функциите по параграф 2 в случаите, когато страните по спора са обичайно пребиваващи в една и съща държава членка.

5.   Комисията създава мрежа от звена за контакт („мрежа на звената за контакт за ОРС“), която дава възможност за сътрудничество между звената за контакт и допринася за изпълняването на функциите, посочени в параграф 2.

6.   Поне два пъти годишно Комисията организира среща на членовете на мрежата от звената за контакт за ОРС, за да даде възможност за обмен на най-добри практики и за обсъждане на повтарящи се проблеми при функционирането на платформата за ОРС.

7.   Комисията приема правилата относно условията за сътрудничество между звената за контакт за ОРС чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 3.

Член 8

Подаване на жалби

1.   За да се подаде жалба на платформата за ОРС, жалбоподателят попълва електронния формуляр. Формулярът за жалби е лесен за ползване и лесно достъпен на платформата за ОРС.

2.   Информацията, която трябва да бъде представена от потребителя, е достатъчна, за да се определи компетентната структура за АРС. Въпросната информация е изброена в приложението към настоящия регламент. Жалбоподателят може да приложи документи в подкрепа на жалбата си.

3.   С цел да вземат предвид критериите, с които структурите за АРС, които са изброени съгласно член 20, параграф 2 от Директива 2013/11/ЕС и които разглеждат спорове, попадащи в обхвата на настоящия регламент, определят съответните си обхвати на действие, на Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове съгласно член 17 от настоящия регламент, за да адаптира информацията, посочена в приложението към настоящия регламент.

4.   Комисията определя правилата относно условията във връзка с електронния формуляр за жалби чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 16, параграф 2.

5.   Само данните, които са точни, имат отношение по въпроса и не са в прекомерен обем по отношение на целите, за които се събират, се обработват чрез електронния формуляр за жалби и неговите приложения.

Член 9

Обработване и предаване на жалби

1.   Жалба, подадена в рамките на платформата за ОРС, се обработва само ако всички необходими рубрики от електронния формуляр за жалби са попълнени изцяло.

2.   Ако формулярът за жалби не е бил попълнен изцяло, жалбоподателят се уведомява, че обработването на жалбата може да продължи, само ако бъде предоставена липсващата информация.

3.   При получаване на изцяло попълнен формуляр за жалби платформата за ОРС, по лесен за разбиране начин и без забавяне, предава на ответника — на един от официалните езици на институциите на Съюза, избран от тази страна — жалбата, заедно със следната информация:

а)

информацията, че ако страните не се споразумеят за една компетентна структура за АРС, до която жалбата да бъде отнесена, или ако не бъде постигнато споразумение от страните или не бъде определена компетентна структура за АРС, обработването на жалбата ще бъде прекратено;

б)

информация за структурата или структурите за АРС, които са компетентни да разгледат жалбата, ако тези структури са посочени в електронния формуляр за жалби или са определени от платформата за ОРС въз основа на предоставената в този формуляр информация;

в)

ако ответната страна е търговец, покана да заяви в рамките на 10 календарни дни следното:

дали търговецът е поел ангажимент или има задължение да използва точно определена структура за АРС за решаване на спорове с потребители, както и

дали търговецът желае да използва някоя или някои от структурите за АРС от тези, посочени в буква б), освен ако търговецът е задължен да използва точно определена структура за АРС;

г)

в случай че ответната страна е потребител и търговецът е задължен да използва точно определена структура за АРС — покана до ответника в рамките на 10 календарни дни да заяви дали е съгласен с въпросната структура за АРС, а ако търговецът не е задължен да използва точно определена структура за АРС — покана да избере една или няколко структури за АРС от тези, посочени в буква б);

д)

името и координатите на звеното за контакт за ОРС в държавата членка, в която е установена или пребивава ответната страна, както и кратко описание на функциите по член 7, параграф 2, буква а).

4.   При получаване от ответника на информацията, посочена в параграф 3, букви в) или г) платформата за ОРС, по лесноразбираем начин и без забавяне, съобщава на жалбоподателя, на един от официалните езици на институциите на Съюза, избран от тази страна, следното:

а)

информацията по параграф 3, буква а);

б)

в случай че жалбоподателят е потребител — информацията за структурата или структурите за АРС, посочени от търговеца в съответствие с параграф 3, буква в) и покана в рамките на десет календарни дни да изрази съгласие относно структурата за АРС;

в)

в случай че жалбоподателят е търговец, който не е задължен да използва конкретна структура за АРС — информацията за структурата или структурите за АРС, посочени от потребителя в съответствие с параграф 3, буква г) и покана да изрази съгласие в рамките на 10 календарни дни относно структурата за АРС;

г)

името и координатите на звеното за контакт за ОРС в държавата членка, в която е установен или пребивава жалбоподателят, както и кратко описание на функциите по член 7, параграф 2, буква а).

5.   Информацията по параграф 3, буква б) и параграф 4, букви б) и в) включва описание на следните характеристики на всяка структура за АРС:

а)

името, координатите и адреса на страницата в интернет на структурата за АРС;

б)

таксите за процедурата за АРС, ако това е приложимо;

в)

езика или езиците, на които може да се проведе процедурата за АРС;

г)

средната продължителност на процедурата за АРС;

д)

обвързващия или необвързващия характер на резултата от процедурата за АРС;

е)

мотивите, въз основа на които структурата за АРС може да откаже да разгледа даден спор в съответствие с член 5, параграф 4 от Директива 2013/11/ЕС.

6.   Платформата за ОРС автоматично и без забавяне предава жалбата на структурата за АРС, която двете страни са постигнали съгласие да използват в съответствие с параграфи 3 и 4.

7.   Структурата за АРС, до която е отнесена жалбата, информира без забавяне страните по спора дали приема или отказва да разгледа спора в съответствие с член 5, параграф 4 от Директива 2013/11/ЕС. Структурата за АРС, която е приела да разгледа спора, информира страните и за своите процедурни правила и, ако е приложимо, за разходите по въпросната процедура за разрешаване на спорове.

8.   Ако в рамките на 30 календарни дни след подаването на формуляра за жалба страните не са постигнали съгласие по определянето на структура за АРС или структурата за АРС откаже да разгледа спора, разглеждането на жалбата се прекратява. Жалбоподателят се уведомява за възможността да се свърже с консултант за ОРС за получаване на обща информация за други средства за правна защита.

Член 10

Решаване на спора

Структурата за АРС, която е приела да разгледа спора съгласно член 9 от настоящия регламент:

а)

довежда до край процедурата за АРС в рамките на срока, посочен в член 8, буква д) от Директива 2013/11/ЕС;

б)

не изисква физическото явяване на страните или на техни представители, освен ако нейните процедурни правила предвиждат такава възможност и страните са съгласни;

в)

незабавно предава следната информация на платформата за ОРС:

i)

датата на получаване на досието по жалбата;

ii)

предмета на спора;

iii)

датата на приключване на процедурата за АРС;

iv)

резултата от процедурата за АРС;

г)

не е задължена да проведе процедурата за АРС посредством платформата за ОРС.

Член 11

База данни

Комисията предприема необходимите мерки за създаването и поддържането на електронна база данни, в която съхранява информацията, обработена съгласно член 5, параграф 4 и член 10, буква в), като се взема надлежно предвид член 13, параграф 2.

Член 12

Обработка на лични данни

1.   Достъп до необходимата информация, включително до лични данни, във връзка с даден спор и съхранявани в базата данни, посочена в член 11, се предоставя за целите, посочени в член 10, единствено на структурата за АРС, до която е отнесен спорът съгласно член 9. Достъп до същата информация се предоставя и на звената за контакт за ОРС, доколкото това е необходимо, за целите, посочени в член 7, параграфи 2 и 4.

2.   Комисията има достъп до информацията, обработвана съгласно член 10, с цел наблюдение на използването и функционирането на платформата за ОРС и изготвяне на докладите, посочени в член 21. Тя обработва лични данни на ползвателите на платформата за ОРС единствено доколкото това е необходимо за функционирането и поддръжката на платформата за ОРС, включително с цел наблюдение на използването на платформата за ОРС от структурите за АРС и звената за контакт за ОРС.

3.   Личните данни във връзка с даден спор се съхраняват в базата данни, посочена в параграф 1 от настоящия член, само за периода, необходим за постигане на целите, за които са били събрани, както и за да се гарантира, че субектите на данни имат достъп до своите лични данни, за да упражняват своите права, и се заличават автоматично най-късно шест месеца след датата на приключване на спора, изпратена на платформата за ОРС съгласно член 10, буква в), подточка iii). Посоченият срок за съхранение се прилага и за лични данни, съхранявани в национални досиета от структура за АРС или звено за контакт за ОРС, който е разглеждал съответния спор, освен ако процедурните правила, прилагани от структурата за АРС, или конкретни разпоредби на националното право предвиждат по-дълъг срок за съхранение.

4.   Всеки консултант за ОРС се счита за контролиращ орган в съответствие с член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО по отношение на своите дейности по обработка на данни съгласно настоящия регламент и гарантира, че тези дейности спазват националното законодателство, прието съгласно Директива 95/46/ЕО в държавата членка на звеното за контакт за ОРС, в чиито рамки действа консултантът за ОРС.

5.   Всяка структура за АРС се счита за контролиращ орган в съответствие с член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО по отношение на своите дейности по обработка на данни съгласно настоящия регламент и гарантира, че тези дейности спазват националното законодателство, прието съгласно Директива 95/46/ЕО в държавата членка, в която е установена структурата за АРС.

6.   Във връзка с отговорностите ѝ съгласно настоящия регламент и свързаното с тях обработване на лични данни, Комисията се счита за контролиращ орган съгласно член 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 45/2001.

Член 13

Поверителност и сигурност на данните

1.   Звената за контакт за ОРС подлежат на правила за служебна тайна или на други еквивалентни задължения за поверителност, установени в законодателството на съответната държава членка.

2.   Комисията предприема подходящите технически и организационни мерки за гарантиране на сигурността на информацията, обработвана съгласно настоящия регламент, включително подходящ контрол на достъпа до данните, план за сигурност и управление на инциденти, свързани със сигурността, съгласно член 22 от Регламент (ЕО) № 45/2001.

Член 14

Информация за потребителите

1.   Търговците, установени в рамките на Съюза, които сключват договори за онлайн продажби или услуги, и онлайн места за търговия, установени в рамките на Съюза, поставят в страниците си в интернет електронна връзка към платформата за ОРС. Тази връзка е лесно достъпна за потребителите. Търговците, установени в рамките на Съюза, които сключват договори за онлайн продажби или услуги, посочват също електронните си адреси.

2.   Търговците, установени в рамките на Съюза, които сключват договори за онлайн продажби или услуги и са се ангажирали или са задължени да използват една или повече структури за АРС за разрешаването на спорове с потребителите, информират потребителите за съществуването на платформата за ОРС и за възможността да използват платформата за ОРС за разрешаване на засягащите ги спорове. Те посочват електронна връзка към страницата в интернет на платформата за ОРС, а ако офертата е направена чрез електронната поща — посочват тази връзка в самото съобщение. Когато е уместно, информацията се предоставя и в общите условия, приложими за договорите за онлайн продажби и услуги.

3.   Параграфи 1 и 2 от настоящия член не засягат член 13 от Директива 2013/11/ЕС и разпоредбите за предоставяне на информация на потребителите относно извънсъдебните процедури за правна защита, съдържащи се в други правни актове на Съюза, които се прилагат в допълнение към настоящия член.

4.   Списъкът със структури за АРС, посочен в член 20, параграф 4 от Директива 2013/11/ЕС и актуализациите му се публикуват на платформата за ОРС.

5.   Държавите членки гарантират, че структурите за АРС и центровете от Мрежата на европейските потребителски центрове, компетентните органи по член 18, параграф 1 от Директива 2013/11/ЕС и по целесъобразност органите, определени в съответствие с член 14, параграф 2 от Директива 2013/11/ЕС, посочват електронна връзка към платформата за ОРС.

6.   Държавите членки насърчават сдруженията на потребителите и сдруженията на търговците да осигурят електронна връзка към платформата за ОРС.

7.   Когато търговците са задължени да предоставят информация в съответствие с параграфи 1 и 2 и с разпоредбите на параграф 3, те по възможност предоставят тази информация заедно.

Член 15

Роля на компетентните органи

Компетентният орган на всяка държава членка преценява дали структурите за АРС, установени в тази държава членка, спазват задълженията, предвидени в настоящия регламент.

ГЛАВА III

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 16

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

4.   Ако становището на комитета по параграфи 2 и 3 трябва да бъде получено чрез писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, когато в рамките на определения срок за предаване на становището председателят на комитета вземе такова решение или обикновено мнозинство от членовете на комитета поиска това.

Член 17

Упражняване на делегираните правомощия

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 8, параграф 3 от настоящия регламент, се предоставя за неопределен срок, считано от 8 юли 2013 г.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 8, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Решението за оттегляне прекратява делегирането на правомощието, посочено в него. То поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява за акта едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 8, параграф 3, влиза в сила само ако няма изразено възражение от страна на Европейския парламент или на Съвета в срок от два месеца от уведомяването на Европейския парламент и на Съвета за този акт или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът уведомят Комисията, че нямат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 18

Санкции

Държавите членки установяват правила относно санкциите, приложими при нарушения на настоящия регламент, и предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното изпълнение. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Член 19

Изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004

В приложението към Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (12) се добавя следната точка:

„21.

Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за онлайн решаване на потребителски спорове (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 1): член 14.“

Член 20

Изменение на Директива 2009/22/ЕО

Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13) се изменя, както следва:

1.

В член 1, параграфи 1 и 2 и в член 6, параграф 2, буква б) думите „директивите, изброени в приложение I“ се заменят с думите „актовете на Съюза, изброени в приложение I“.

2.

В заглавието на приложение I думите „СПИСЪК НА ДИРЕКТИВИТЕ“ се заменя с думите „СПИСЪК НА АКТОВЕТЕ НА СЪЮЗА“.

3.

В приложение I се добавя следната точка:

„15.

Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за онлайн решаване на потребителски спорове (Регламент за ОРС за потребители) (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 1): член 14.“

Член 21

Доклади

1.   Комисията представя ежегодни доклади на Европейския парламент и на Съвета относно функционирането на платформата за ОРС, като първият доклад се представя една година след като платформата за ОРС започне да функционира.

2.   До 9 юли 2018 г. и впоследствие на всеки три години Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящия регламент, в който се разглеждат по-конкретно удобството за ползване на формуляра за жалби и евентуалната нужда от адаптиране на информацията, посочена в приложението към настоящия регламент. Посоченият доклад е придружен, ако е необходимо, от предложения за адаптиране на настоящия регламент.

3.   Когато докладите по параграфи 1 и 2 трябва да бъдат представени в една и съща година, се представя само един съвместен доклад.

Член 22

Влизане в сила

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Настоящият регламент се прилага от 9 януари 2016 г., с изключение на следните разпоредби:

член 2, параграф 3 и член 7, параграфи 1 и 5, които се прилагат от 9 юли 2015 г.,

член 5, параграфи 1 и 7, член 6, член 7, параграф 7, член 8, параграфи 3 и 4 и членове 11, 16 и 17, които се прилагат от 8 юли 2013 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 21 май 2013 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

L. CREIGHTON


(1)  ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 99.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 12 март 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 22 април 2013 г.

(3)  Виж стр. 63 от настоящия брой на Официален вестник.

(4)  ОВ L 136, 24.5.2008 г., стр. 3.

(5)  ОВ L 144, 30.4.2004 г., стр. 62.

(6)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(7)  ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64.

(9)  ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(10)  ОВ C 136, 11.5.2012 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.

(12)  ОВ L 364, 9.12.2004 г., стр. 1.

(13)  ОВ L 110, 1.5.2009 г., стр. 30.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Информация, която се представя при подаване на жалба

1)

информация дали жалбоподателят е потребител или търговец;

2)

име и електронен адрес и географски адрес на потребителя;

3)

име, електронен адрес и географски адрес на търговеца;

4)

име, електронен адрес и географски адрес на представителя на жалбоподателя, ако е приложимо;

5)

език(езици) на жалбоподателя или представителя, ако е приложимо;

6)

език на ответната страна, ако е известен;

7)

вид на стоката или услугата, за която се отнася жалбата;

8)

информация дали стоката или услугата е била предложена от търговеца и поръчана от потребителя чрез страницата в интернет или други електронни средства;

9)

цената на закупената стока или услуга;

10)

датата, на която потребителят е закупил стоката или услугата;

11)

информация дали потребителят се е свързал директно с търговеца;

12)

информация дали спорът вече се разглежда или е бил разглеждан от структура за АРС или от съд;

13)

вид на жалбата;

14)

описание на жалбата;

15)

ако жалбоподателят е потребител, структурите за АРС, които търговецът е задължен да използва или се е ангажирал да използва съгласно член 13, параграф 1 от Директива 2013/11/ЕС, ако са известни;

16)

ако жалбоподателят е търговец, структурата или структурите за АРС, които търговецът е задължен да използва или се е ангажирал да използва.


18.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 165/13


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 525/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 21 май 2013 година

относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

С Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно механизма за мониторинг на емисиите на парникови газове в Общността и прилагане на Протокола от Киото (4) беше създадена рамка за мониторинг на антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията на парникови газове по поглътители, за оценка на напредъка по отношение на спазването на ангажиментите, свързани с тези емисии, и за изпълнение на изискванията за мониторинг и докладване съгласно Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) (5) и Протокола от Киото (6) в Съюза. За да се вземат предвид най-новите и бъдещите насоки на развитие в международен план, свързани с РКООНИК и Протокола от Киото, и за да се изпълнят новите изисквания за мониторинг и докладване, предвидени в правото на Съюза, решение № 280/2004/ЕО следва да бъде заменено.

(2)

Решение № 280/2004/ЕО следва да бъде заменено с регламент предвид по-големия обхват на правото на Съюза, включването на допълнителни категории лица, до които се отнасят задълженията, по-комплексното и в голяма степен техническо естество на въведените разпоредби, нарасналата нужда от уеднаквени правила, приложими в целия Съюз, както и с цел да се улесни прилагането.

(3)

Крайната цел на РКООНИК е стабилизирането на концентрациите на парникови газове в атмосферата на ниво, което би предотвратило опасна антропогенна намеса в климатичната система. За постигането на тази цел общото повишение на световната средногодишна температура на повърхността не трябва да надхвърля прединдустриалните равнища с повече от 2 °C.

(4)

Съществува необходимост от задълбочен мониторинг и докладване и от редовна оценка на емисиите на парникови газове в Съюза и държавите членки, както и на усилията на Съюза и държавите членки за противодействие на изменението на климата.

(5)

Решение 1/CP.15 на Конференцията на страните по РКООНИК („Решение 1/CP.15“) и Решение 1/CP.16 на Конференцията на страните по РКООНИК („Решение 1/CP.16“) допринесоха значително за напредъка към преодоляването на свързаните с изменението на климата предизвикателства по балансиран начин. С тези решения се въведоха нови изисквания за мониторинг и докладване, приложими към осъществяването на амбициозните намаления на емисиите, за които Съюзът и неговите държави членки са поели ангажимент, и се предостави помощ на развиващите се страни. В тези решения беше отчетено също, че е важно адаптирането към изменението на климата да се разглежда в същия приоритетен ред, както смекчаването на последиците от него. В Решение 1/СР.16 също се изисква развитите страни да разработят стратегии или планове за развитие с ниски нива на въглеродни емисии. Очаква се тези стратегии или планове да допринесат за изграждането на общество с ниски нива на въглеродни емисии и да осигурят траен висок растеж и устойчиво развитие, както и икономически ефективно преминаване към изпълнението на дългосрочната цел за климата с надлежно отчитане на междинните етапи. Настоящият регламент следва да улесни изпълнението на тези изисквания за мониторинг и докладване.

(6)

Наборът от правни актове на Съюза, приет през 2009 г., наричан „пакет относно климата и енергетиката“, и по-специално Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (7) и Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността (8), отбелязва още един твърд ангажимент от страна на Съюза и държавите членки значително да намалят своите емисии на парникови газове. Системата на Съюза за мониторинг и докладване на емисиите следва също да бъде актуализирана в светлината на новите изисквания съгласно посочените два законодателни акта.

(7)

РКООНИК задължава Съюза и неговите държави членки да разработват, периодично да осъвременяват, да публикуват и да предоставят на Конференцията на страните национални инвентаризации на антропогенните емисии по източници и поглъщането от поглътители за всички парникови газове, неконтролирани от Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой, към Виенската конвенция за защита на озоновия слой (9) („Монреалски протокол“), като използват сравними методологии, договорени от Конференцията на страните.

(8)

В член 5, параграф 1 от Протокола от Киото се изисква от Съюза и от държавите членки да създадат и поддържат национална система за оценка на антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители за всички парникови газове, неконтролирани от Монреалския протокол, за да се гарантира изпълнението на другите разпоредби на Протокола от Киото. При спазването на това изискване Съюзът и държавите членки следва да прилагат ръководните принципи за националните системи, които се съдържат в приложението към Решение 19/CMP.1 на Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Протокола от Киото („Решение 19/СМР.1“). Освен това в Решение 1/СР.16 също се изисква въвеждането на национални мерки за оценка на антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители за всички парникови газове, неконтролирани от Монреалския протокол. Настоящият регламент следва да даде възможност тези две изисквания да бъдат изпълнени.

(9)

Кипър и Малта са включени в приложение I към РКООНИК съгласно Решение 10/CP.17 на Конференцията на страните по РКООНИК, което поражда действие от 9 януари 2013 г., и съответно Решение 3/CP.15 на Конференцията на страните по РКООНИК, което поражда действие от 26 октомври 2010 г.

(10)

Опитът при изпълнението на Решение № 280/2004/ЕО показа, че е необходимо да се увеличат взаимодействието и съгласуваността с докладването по други правни инструменти, по-специално с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (10), с Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители (11), с Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (12), с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно някои флуорирани парникови газове (13) и с Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (14). Макар рационализирането на изискванията за докладване да налага изменението на отделни правни инструменти, използването на съгласувани данни за докладване на емисиите на парникови газове е от решаващо значение, за да се осигури качеството на докладването на емисиите.

(11)

В четвъртия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) беше установено, че потенциалът за глобално затопляне (ПГЗ) на азотния трифлуорид (NF3) е около 17 000 пъти по-голям от този на въглеродния диоксид (CO2). NF3 все по-често се използва в електрониката като заместител на перфлуорвъглеродите (PFC) и серния хексафлуорид (SF6). В съответствие с член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) политиката на Съюза в областта на околната среда трябва да се основава на принципа на предпазните мерки. Този принцип изисква мониторинг на NF3, за да се оценят нивата на емисиите в Съюза и, ако е необходимо, да се определят действия за смекчаване на последиците.

(12)

Данните, които понастоящем се докладват от националните инвентаризации на парниковите газове, в националните регистри и в регистрите на Съюза, не са достатъчни, за да се определят на равнище държави членки емисиите на CO2 от гражданското въздухоплаване в национален мащаб, които не попадат в обхвата на Директива 2003/87/ЕО. При приемането на задължения за докладване Съюзът следва да не налага на държавите членки и на малките и средните предприятия (МСП) тежест, която не е пропорционална на преследваните цели. Емисиите на CO2 от полети, които не са обхванати от Директива 2003/87/ЕО, представляват само малка част от общите емисии на парникови газове и създаването на система за докладване на тези емисии би представлявало неоправдана тежест, като се имат предвид съществуващите изисквания за сектора в по-широк смисъл съгласно Директива 2003/87/ЕО. Ето защо емисиите на CO2 от категорията източник „1.А.3.А. гражданско въздухоплаване“ съгласно МКИК следва да се разглеждат като равни на нула за целите на член 3 и член 7, параграф 1 от Решение № 406/2009/ЕО.

(13)

За да се осигури ефективността на системата за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове, е необходимо да се избягва всякакво допълнително добавяне на финансова и административна тежест към тежестта, която държавите членки вече носят.

(14)

Докато емисиите и поглъщанията на парникови газове, свързани със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), се отчитат за изпълнението на целта на Съюза за намаляване на емисиите съгласно Протокола от Киото, те не са част от целта за намаление с 20 % до 2020 г. съгласно пакета относно климата и енергетиката. Съгласно член 9 от Решение № 406/2009/ЕО от Комисията се изисква да извърши оценка на реда и условията за включване на емисиите и поглъщанията от дейности, свързани със ЗПЗГС, в ангажимента на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове, като гарантира постоянство и екологична насоченост на приноса от земеползването, от промените в земеползването и от горското стопанство и осигури точен мониторинг и отчитане на съответните емисии и поглъщания. От Комисията се изисква също да направи законодателно предложение по целесъобразност с цел то да влезе в сила от 2013 г. На 12 март 2012 г. Комисията представи на Европейския парламент и на Съвета предложение като първа стъпка към включването на сектора ЗПЗГС в ангажимента на Съюза за намаляване на емисиите, което доведе до приемането на Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство и относно информация за действията, свързани с тези дейности (15).

(15)

Съюзът и държавите членки следва да се стремят да представят възможно най-актуална информация за своите емисии на парникови газове, по-специално в рамките на стратегията „Европа 2020“ и в определения за нея график. Настоящият регламент следва да дава възможност за изготвянето на такива оценки във възможно най-кратки срокове чрез използването на статистическа и друга информация, напр., доколкото е уместно, данни, получени с космически средства и предоставяни от програмата „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността“ и от други сателитни системи.

(16)

Тъй като Комисията обяви, че възнамерява да предложи нови изисквания за мониторинг и докладване на емисиите от морския транспорт, в т.ч. необходимите изменения на настоящия регламент, настоящият регламент следва да не предопределя подобно предложение и поради това засега в него следва да не бъдат включвани разпоредби относно мониторинга и докладването на емисиите от морския транспорт.

(17)

Опитът при изпълнението на Решение № 280/2004/ЕО показа, че е необходимо да се подобрят прозрачността, точността, съгласуваността, пълнотата и сравнимостта на докладваната информация относно политиките, мерките и прогнозите. В Решение № 406/2009/ЕО от държавите членки се изисква да докладват прогнозирания напредък по отношение на изпълнението на техните задължения по това решение, включително информация относно националните политики и мерки, и национални прогнози. В стратегията „Европа 2020“ е изложена програма за интегрирана икономическа политика, в която от Съюза и държавите членки се изисква да положат допълнителни усилия за своевременно докладване относно политиките и мерките в областта на изменението на климата и относно предвиденото им въздействие върху емисиите. Създаването на системи на равнището на Съюза и на държавите членки, придружено от по-добри указания във връзка с докладването, следва значително да допринесе за постигането на тези цели. За да гарантира, че Съюзът изпълнява своите международни и вътрешни изисквания за докладване на прогнозите за парниковите газове, и да оцени напредъка му в изпълнението на неговите международни и вътрешни ангажименти и задължения, Комисията следва да може също така да изготвя и използва прогнозни оценки за парниковите газове.

(18)

Необходима е по-добра информация от държавите членки, за да се проследят напредъкът и действията им за адаптиране към изменението на климата. Тази информация е необходима, за да се разработи всеобхватна стратегия на Съюза за адаптация в съответствие с Бялата книга от 1 април 2009 г., озаглавена „Адаптиране спрямо изменението на климата — към европейска рамка за действие“. Докладването на информация относно адаптирането ще позволи на държавите членки да обменят добри практики и да преценяват своите потребности и равнището си на подготвеност за противодействие на изменението на климата.

(19)

Съгласно Решение 1/СР.15 Съюзът и държавите членки поеха ангажимент да предоставят съществено финансиране в подкрепа на действия за адаптиране и смекчаване на изменението на климата в развиващите се страни. В съответствие с точка 40 от Решение 1/СР.16 всяка развита страна, участваща в РКООНИК, трябва да подобри докладването относно финансовата и технологичната помощ и помощта за изграждане на капацитет, която предоставя на развиващите се страни, участващи в конвенцията. По-доброто докладване е от съществено значение, за да бъдат признати усилията, които Съюзът и държавите членки полагат в изпълнение на ангажиментите си. С Решение 1/СР.16 беше създаден и нов „технологичен механизъм“ за подобряване на международния трансфер на технологии. Настоящият регламент следва да осигури докладването на актуална информация за дейностите за трансфер на технологии към развиващите се страни въз основа на най-добрите налични данни.

(20)

С Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (16) беше изменена Директива 2003/87/ЕО като авиационните дейности бяха включени в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Съюза. Директива 2003/87/ЕО съдържа разпоредби относно използването на приходите от търгове, докладването относно използването на приходите от търгове от държавите членки и действията, предприети съгласно член 3г от същата директива. В резултат на измененията, внесени с Директива 2009/29/ЕО, Директива 2003/87/ЕО понастоящем съдържа и разпоредби относно използването на приходите от търгове и постановява, че поне 50 % от тези приходи следва да се използват за целите на една или повече от дейностите, посочени в член 10, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО. Прозрачността при използването на приходите от търгове на квоти съгласно Директива 2003/87/ЕО е от ключова важност в подкрепа на ангажиментите на Съюза.

(21)

РКООНИК задължава Съюза и неговите държави членки да съставят, редовно да актуализират, да публикуват и да докладват на Конференцията на страните национални съобщения и двугодишни доклади, като използват насоките, методиките и форматите, договорени от Конференцията на страните. В Решение 1/СР.16 се настоява за по-добро докладване относно целите, свързани със смекчаването на изменението на климата, и относно финансовата и технологичната помощ и помощта за изграждане на капацитет, която се предоставя на развиващите се страни, участващи в конвенцията.

(22)

С Решение № 406/2009/ЕО сегашният годишен цикъл на докладване беше заменен с годишен цикъл от ангажименти, при което се изисква цялостен преглед на данните от инвентаризациите на парниковите газове в държавите членки в по-кратък срок от прегледа на данните от инвентаризациите съгласно РКООНИК, за да се даде възможност за гъвкавост и за прилагане на коригиращи мерки в края на съответната година, когато е необходимо. За да се гарантира, че оценката на спазването на Решение № 406/2009/ЕО се извършва по надежден, съгласуван, прозрачен и навременен начин, е необходимо да се установи на равнището на Съюза процедура за преглед на данните от инвентаризациите на парникови газове, представени от държавите членки.

(23)

В рамките на процеса по РКООНИК понастоящем се обсъждат няколко технически елемента, свързани с докладването на емисиите на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители, като ПГЗ, обхватът на докладваните парникови газове и методическите ръководства от МКИК, които да се използват при подготовката на националните инвентаризации на парниковите газове. Преразглеждането на тези методически елементи в контекста на процеса по РКООНИК и последващите преизчисления на времевите серии от емисии на парникови газове могат да променят равнището и тенденциите на емисиите на парниковите газове. Комисията следва да следи подобни насоки на развитие на международно равнище и, когато е необходимо, да предложи преразглеждане на настоящия регламент, за да се гарантира съгласуваността с методиките, използвани в контекста на процеса по РКООНИК.

(24)

Съгласно настоящите ръководства за докладване на парниковите газове по линия на РКООНИК изчислението и докладването на емисиите от метан се основават на ПГЗ в стогодишна перспектива. Предвид високия потенциал за глобално затопляне и относително краткия живот на метана в атмосферата, Комисията следва да анализира ефекта от приемането на двадесетгодишна перспектива за метана по отношение на политиките и мерките.

(25)

Като се вземе под внимание Резолюцията на Европейския парламент от 14 септември 2011 г. относно всеобхватен подход към антропогенните емисии на газове, различни от CO2, които оказват въздействие върху климата, и след като бъде постигнато споразумение в рамките на РКООНИК за използване на утвърдените и публикувани ръководства на МКИК за мониторинг и докладване на емисиите от сажди, Комисията следва да анализира последиците по отношение на политиките и мерките и, ако е уместно, да измени приложение I към настоящия регламент.

(26)

Емисиите на парникови газове, докладвани във времевите серии, следва да се изчисляват, като се използват едни и същи методи. Данните за обуславящите емисиите дейности и емисионните фактори следва да се получават и използват по съгласуван начин, като се гарантира, че изменения на тенденциите в емисиите не са в резултат на промени в методите за изчисление или в допусканията. Преизчисления на емисиите на парникови газове следва да се извършват съгласно утвърдени ръководства и да се използват за подобряване на съгласуваността, точността и пълнотата на докладваните времеви серии, както и прилагането на по-подробни методи. Когато се променя методиката или начинът, по който се събират данните за обуславящите емисиите дейности и емисионните фактори, държавите членки следва да преизчислят данните от инвентаризацията за докладваните времеви серии и да преценят необходимостта от преизчисления, като изхождат от съображенията, посочени в утвърдените ръководства, по-специално за ключовите категории. С настоящия регламент следва да се установи дали и при какви условия резултатите от тези преизчисления следва да се вземат предвид при определянето на годишно разпределените количества емисии.

(27)

Въздухоплаването оказва въздействие върху климата в световен мащаб в резултат на изпускането на CO2, както и на други емисии, в т.ч. емисиите на азотни оксиди и механизми като увеличаването на перестите облаци. С оглед на бързо развиващото се разбиране на науката за това въздействие, в контекста на настоящия регламент следва редовно да се извършва актуална оценка на въздействието на въздухоплаването върху климата в световен мащаб, несвързано с емисиите на CO2. Моделирането, което се използва в това отношение, следва да бъде приведено в съответствие с научния прогрес. Въз основа на своите оценки на това въздействие Комисията би могла да разгледа съответни варианти на мерки за противодействие.

(28)

Европейската агенция за околната среда има за цел да подпомага устойчивото развитие и постигането на значително и измеримо подобрение на състоянието на околната среда в Европа, като предоставя своевременна, целенасочена, подходяща и надеждна информация на лицата, определящи политиките, на публичните институции и на обществеността. Европейската агенция за околната среда следва да съдейства на Комисията, по целесъобразност, при дейности по мониторинга и докладването, особено в контекста на системата на Съюза за инвентаризация и системата му за политики и мерки, и прогнози, при осъществяването на годишен експертен преглед на инвентаризациите на държавите членки, при оценката на напредъка в изпълнението на ангажиментите на Съюза за намаляване на емисиите, при поддържането на Европейската платформа за адаптиране към изменението на климата относно въздействията, уязвимостта и адаптирането към изменението на климата, както и при предоставянето на обществеността на достоверна информация относно климата.

(29)

Всички изисквания за предоставяне на информация и данни съгласно настоящия регламент следва да се подчиняват на правилата на Съюза за защита на данните и търговската тайна.

(30)

Събраните по силата на настоящия регламент информация и данни може да допринесат и за определянето и оценката на бъдещата политика на Съюза по отношение на изменението на климата.

(31)

За да осигури съгласуваност, Комисията следва да наблюдава изпълнението на изискванията за мониторинг и докладване съгласно настоящия регламент и бъдещите насоки на развитие във връзка с РКООНИК и Протокола от Киото. Във връзка с това Комисията следва да представи по целесъобразност на Европейския парламент и на Съвета законодателно предложение.

(32)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на член член 5, параграф 4, член 7, параграфи 7 и 8, член 8, параграф 2, член 12, параграф 3, член 17, параграф 4 и член 19, параграфи 5 и 6 от настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. С изключение на член 19, параграф 6, тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (17).

(33)

С цел да бъдат установени хармонизирани изисквания за докладване с оглед мониторинг на емисиите на парникови газове и за друга информация, свързана с политиката в областта на изменението на климата, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с изменение на приложение I и приложение III към настоящия регламент в съответствие с взетите решения в рамките на РКООНИК и Протокола от Киото, във връзка с промените в потенциала за глобално затопляне на различните газове и международно утвърдените ръководства за инвентаризациите, във връзка с установяване на съществени изисквания по отношение на системата на Съюза за инвентаризация и във връзка със създаването на регистъра на Съюза. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(34)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно създаване на механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и следователно, поради обхвата и последиците на предлаганото действие, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА 1

ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се установява механизъм за:

а)

осигуряване на своевременно, прозрачно, точно, съгласувано, съпоставимо и пълно докладване от страна на Съюза и неговите държави членки до секретариата на РКООНИК;

б)

докладване и проверка на информацията, свързана със задълженията на Съюза и неговите държави членки съгласно РКООНИК, Протокола от Киото и приетите в съответствие с тях решения, и оценка на напредъка при изпълнението на тези задължения;

в)

мониторинг и докладване на всички антропогенни емисии по източници и поглъщания по поглътители за парниковите газове, неконтролирани от Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, в държавите членки;

г)

мониторинг, докладване, преглед и проверка на емисиите на парникови газове и на друга информация съгласно член 6 от Решение № 406/2009/ЕО;

д)

докладване на използването на приходите от търговете на квоти по член 3г, параграфи 1 или 2 или член 10, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО в съответствие с член 3г, параграф 4 и член 10, параграф 3 от същата директива;

е)

мониторинг и докладване на действията на държавите членки за адаптиране по икономически ефективен начин към неизбежните последствия от изменението на климата;

ж)

оценка на напредъка на държавите членки при изпълнението на техните задължения съгласно Решение № 406/2009/ЕО.

Член 2

Обхват

Настоящият регламент се прилага за:

а)

докладването относно стратегиите за развитие с ниски нива на въглеродни емисии на Съюза и на неговите държави членки и относно техните актуализации в съответствие с Решение 1/СР.16;

б)

емисиите на парникови газове, изброени в приложение I към настоящия регламент по сектори и източници, и поглъщанията по поглътители, обхванати от националните инвентаризации на парниковите газове съгласно член 4, параграф 1, буква а) от РКООНИК и изпуснати в атмосферата на територията на държавите членки;

в)

емисиите на парникови газове, попадащи в обхвата на член 2, параграф 1 от Решение № 406/2009/ЕО;

г)

въздействието върху климата поради емисии от гражданското въздухоплаване, несвързани с емисии на CO2;

д)

прогнозите на Съюза и неговите държави членки за антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители за парниковите газове, неконтролирани от Монреалския протокол, и свързаните с това политики и мерки на държавите членки;

е)

обобщената финансова и технологична помощ за развиващите се страни в съответствие с изискванията по РКООНИК;

ж)

използването на приходите от търговете на квоти по член 3г, параграфи 1 и 2 и член 10, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО;

з)

действията на държавите членки за адаптиране към изменението на климата.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)

„потенциал за глобално затопляне“ или „ПГЗ“ на даден газ означава общият принос към глобалното затопляне в резултат на отделянето на една единица от този газ в съотношение към една единица от референтния газ — CO2, за която е определена стойност 1;

(2)

„национална система за инвентаризация“ означава система от институционални, правни и процедурни договорености, установени в дадена държава членка, за оценка на антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители за парниковите газове, неконтролирани от Монреалския протокол, и за докладване и архивиране на информацията от инвентаризацията в съответствие с Решение 19/СМР.1 или други приложими решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото;

3)

„компетентни органи по инвентаризацията“ означава органи, на които е поверена задачата да съберат данните от инвентаризацията на парниковите газове съгласно дадена национална система за инвентаризация;

4)

„осигуряване на качеството“ означава планова система от процедури за преглед, с оглед осигуряване на изпълнението на целите по отношение на качеството на данните и докладването на възможно най-добрите оценки и информация, за да се подобри ефективността на програмата за контрол на качеството и да се окаже съдействие на държавите членки;

5)

„контрол на качеството“ означава система от рутинни технически дейности за измерване и контрол на качеството на събираните информация и оценки с цел осигуряване на целостта, точността и пълнотата на данните, установяване и отстраняване на грешки и пропуски, документиране и архивиране на данните и другите използвани материали и водене на отчет за всички дейности по осигуряване на качеството;

6)

„показател“ означава количествен или качествен фактор или променлива величина, които допринасят за по-добро разбиране на напредъка в осъществяването на политиките и мерките, както и на тенденциите, свързани с емисиите на парникови газове;

7)

„предписана емисионна единица“ или „ПЕЕ“ означава единица, отпусната съгласно съответните разпоредби от приложението към Решение 13/СМР.1 на Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Протокола от Киото („Решение 13/СМР.1“) или от съответните решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото;

8)

„единица погълнати емисии“ или „ЕПЕ“ означава единица, отпусната съгласно съответните разпоредби от приложението към Решение 13/СМР.1 или други приложими решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото;

9)

„единица редуцирани емисии“ или „ЕРЕ“ означава единица, отпусната съгласно съответните разпоредби от приложението към Решение 13/СМР.1 или други приложимите решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото;

10)

„сертифицирана единица редуцирани емисии“ или „СЕРЕ“ означава единица, отпусната съгласно член 12 от Протокола от Киото и свързаните с него изисквания, както и съгласно съответните разпоредби от приложението към Решение 13/СМР.1 или други приложими решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото;

11)

„временна сертифицирана единица редуцирани емисии“ или „вСЕРЕ“ означава единица, отпусната съгласно член 12 от Протокола от Киото и свързаните с него изисквания, както и съгласно съответните разпоредби от приложението към Решение 13/СМР.1 или други приложими решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото, т.е. кредити за поглъщания на емисии, които са удостоверени за проект с дейност залесяване или повторно залесяване в рамките на механизма за чисто развитие и които предстои да бъдат заменени след изтичане на втория период на поети задължения;

12)

„дългосрочна сертифицирана единица редуцирани емисии“ или „дСЕРЕ“ означава единица, отпусната съгласно член 12 от Протокола от Киото и свързаните с него изисквания, както и съгласно съответните разпоредби от приложението към Решение 13/СМР.1 или други приложими решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото, т.е. кредити за дългосрочни поглъщания на емисии, които са удостоверени за проект с дейност залесяване или повторно залесяване в рамките на механизма за чисто развитие и които предстои да бъдат заменени след изтичане на периода за кредитиране на проекта или в случай на обръщане на тенденциите във връзка със съхранението или при непредставяне на доклад за сертифициране;

13)

„национален регистър“ означава регистър под формата на стандартизирана електронна база данни, която включва данни за отпускането, притежаването, прехвърлянето, придобиването, анулирането, изтеглянето, пренасянето, замяната или промяната на срока на валидност, в зависимост от случая, на ПЕЕ, ЕПЕ, ЕРЕ, СЕРЕ, вСЕРЕ, и дСЕРЕ;

14)

„политики и мерки“ означава всички инструменти, чиято цел е изпълнението на задълженията по член 4, параграф 2, букви а) и б) от РКООНИК, сред които може да се включват тези, които нямат за основна цел ограничаването и намаляването на емисиите на парникови газове;

15)

„система за политики и мерки, и прогнози“ означава система от институционални, правни и процедурни договорености, установени за докладване относно политиките и мерките, и прогнозите за антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парниковите газове, неконтролирани от Монреалския протокол, както се изисква в член 12 от настоящия регламент;

16)

„предварителна оценка на политиките и мерките“ означава оценка на предвиденото въздействие на дадена политика или мярка;

17)

„последваща оценка на политиките и мерките“ означава оценка на постигнатото въздействие от дадена политика или мярка;

18)

„прогнози без отчитане на мерките“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители, от които е изключено въздействието на всички политики и мерки, които се планират, приемат или прилагат след годината, определена като отправна точка за съответната прогноза;

19)

„прогнози с отчитане на мерките“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители, в които е включено въздействието по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове от приетите и прилаганите политики и мерки;

20)

„прогнози с отчитане на допълнителните мерки“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители, в които е включено въздействието по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове от политиките и мерките, приети и прилагани с цел смекчаване на изменението на климата, както и въздействието на планираните за тази цел политики и мерки;

21)

„анализ на чувствителността“ означава изследване на алгоритмичен модел или допускане с цел да се определи количествено доколко чувствителни или стабилни са изходящите данни на модела в зависимост от промените на входящите данни или на допусканията, на които се основават. Той се извършва, като се променят входящите стойности или уравненията в модела и като се проследява по какъв начин се променят изходящите данни на модела;

22)

„подкрепа, свързана със смекчаването на изменението на климата“ означава подкрепа за дейности в развиващите се страни, допринасящи за постигането на целта за стабилизация на концентрациите на парникови газове в атмосферата на равнище, което би предотвратило опасна антропогенна намеса в климатичната система;

23)

„подкрепа, свързана с адаптацията към изменението на климата“ означава подкрепа за дейности в развиващите се страни, чиято цел е да се намали уязвимостта на човешките или природните системи от въздействието на изменението на климата и свързаните с климата рискове, като се поддържат или увеличават капацитетът за адаптация и устойчивостта на развиващите се страни;

24)

„технически корекции“ означава корекции на оценките от националните инвентаризации на парниковите газове, които се правят в контекста на прегледа, извършен съгласно член 19, когато представените при инвентаризацията данни са непълни или са изготвени по начин, несъгласуван с приложимите международни правила или насоки или с правилата или насоките на Съюза, и които са предназначени да заменят първоначално представените оценки;

25)

„преизчисления“, в съответствие с насоките на РКООНИК за докладване по отношение на годишните инвентаризации, означава процедура за преразглеждане на оценките за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители от вече представени инвентаризации, в резултат на промени в методиките, в начина, по който се получават и използват данните за емисионните фактори и за дейностите, включване на нови категории източници и поглътители или на нови газове или промени в ПГЗ на парниковите газове.

ГЛАВА 2

СТРАТЕГИИ ЗА РАЗВИТИЕ С НИСКИ НИВА НА ВЪГЛЕРОДНИ ЕМИСИИ

Член 4

Стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии

1.   Държавите членки и от името на Съюза Комисията изготвят стратегиите си за развитие с ниски нива на въглеродни емисии в съответствие с всички разпоредби за докладване, договорени в международен план в контекста на процеса по РКООНИК, за да допринесат за:

а)

прозрачния и точен мониторинг на действителния и предвидения напредък на държавите членки, включително приноса на мерките на Съюза за изпълнение на ангажиментите на Съюза и на държавите членки съгласно РКООНИК за ограничаване или намаляване на антропогенните емисии на парникови газове;

б)

изпълнението на ангажиментите на държавите членки за намаляване на емисиите на парникови газове съгласно Решение № 406/2009/ЕО и постигането на дългосрочно намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията по поглътители във всички сектори в съответствие с целта на Съюза, в контекста на необходимите намаления на емисиите според МКИК от страна на развитите страни като група, да намали по икономически ефективен начин емисиите с 80 до 95 % до 2050 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.

2.   Държавите членки докладват на Комисията относно етапа на изпълнение на стратегията си за развитие с ниски нива на въглеродни емисии до 9 януари 2015 г. или съгласно график, договорен в международен план в контекста на процеса по РКООНИК.

3.   Комисията и държавите членки незабавно предоставят на обществеността достъп до своите стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии и всички техни актуализации.

ГЛАВА 3

ДОКЛАДВАНЕ ОТНОСНО ЕМИСИИ В МИНАЛОТО И ПОГЛЪЩАНИЯ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ

Член 5

Национални системи за инвентаризация

1.   Държавите членки подготвят, поддържат и се стремят постоянно да усъвършенстват националните системи за инвентаризация в съответствие с изискванията на РКООНИК по отношение на националните системи с цел да оценяват антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители за парниковите газове, посочени в приложение I към настоящия регламент, и да осигуряват навременност, прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на своите инвентаризации на парниковите газове.

2.   Държавите членки гарантират, че компетентните им органи по инвентаризацията имат достъп:

а)

до данните и методите, докладвани за дейностите и инсталациите съгласно Директива 2003/87/ЕО за целите на националните инвентаризации на парниковите газове, и с цел да се гарантира съгласуваността на докладваните данни за емисиите на парникови газове в рамките на схемата на Съюза за търговия с емисии и в рамките на националните инвентаризации на парниковите газове;

б)

по целесъобразност до данните, събирани чрез системите за докладване на флуорираните газове за различните сектори по силата на член 6, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 842/2006, за целите на националните инвентаризации на парниковите газове;

в)

по целесъобразност до емисиите, основните данни и методиките, докладвани по инсталации съгласно Регламент (ЕО) № 166/2006, за целите на националните инвентаризации на парниковите газове;

г)

до данните, докладвани съгласно Регламент (ЕО) № 1099/2008.

3.   Държавите членки гарантират, че компетентните им органи по инвентаризацията по целесъобразност:

а)

използват системите за докладване, установени съгласно член 6, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 842/2006, за да подобрят оценките за флуорираните газове при националните инвентаризации на парниковите газове;

б)

са в състояние да провеждат годишните проверки за съгласуваност, посочени в член 7, параграф 1, букви л) и м).

4.   Комисията приема актове за изпълнение, в който определя правила за структурата, формата и процедурите за представяне на информацията, свързана с националните системи за инвентаризация, както и с изискванията относно установяването, управлението и функционирането на националните системи за инвентаризация съгласно съответните решения, приети от органите на РКООНИК или Протокола от Киото или на произтичащите от тях или последващите ги споразумения. Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2.

Член 6

Система на Съюза за инвентаризация

1.   Създава се система на Съюза за инвентаризация, за да се осигурят навременността, прозрачността, точността, съгласуваността, сравнимостта и пълнотата на националните инвентаризации по отношение на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза. Комисията управлява, поддържа и се стреми постоянно да усъвършенства тази система, която включва:

а)

програма за осигуряване и контрол на качеството, която включва определяне на цели за качеството и съставяне на план за осигуряване и контрол на качеството на инвентаризациите. Комисията подпомага държавите членки при изпълнението на техните програми за осигуряване и контрол на качеството;

б)

процедура за определяне в консултации със съответната държава членка на данните, които липсват от нейната национална инвентаризация;

в)

прегледите на инвентаризациите на парниковите газове в държавите членки, посочени в член 19.

2.   Комисията се оправомощава да приеме делегирани актове в съответствие с член 25 по отношение на съществените изисквания за системата на Съюза за инвентаризация, с цел изпълнението на задълженията по силата на Решение 19/СМР.1. Комисията не приема разпоредби съгласно параграф 1, ако тяхното спазване обременява държавите членки повече от разпоредбите на актовете, приети по силата на член 3, параграф 3 и член 4, параграф 2 от Решение № 280/2004/ЕО.

Член 7

Инвентаризации на парниковите газове

1.   До 15 януари всяка година („година Х“) държавите членки определят и докладват на Комисията следното:

a)

антропогенните си емисии на парникови газове, посочени в приложение I към настоящия регламент, и антропогенните емисии на парникови газове, посочени в член 2, параграф 1 от Решение № 406/2009/ЕО, за годината Х-2 в съответствие с изискванията за докладване на РКООНИК. Без да се засяга докладването на парниковите газове, посочени в приложение I към настоящия регламент, емисиите на CO2 от категорията източник „1.А.3.А. гражданско въздухоплаване“ съгласно МКИК се разглеждат като равни на нула за целите на член 3 и член 7, параграф 1 от Решение № 406/2009/ЕО;

б)

данните в съответствие с изискванията за докладване на РКООНИК за антропогенните емисии на въглероден моноксид (СО), серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx) и летливи органични съединения, които са съгласувани с вече докладваните данни съгласно член 7 от Директива 2001/81/ЕО и Конвенцията на ИКЕООН за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, за годината Х-2;

в)

антропогенните си емисии на парникови газове по източници и поглъщанията на CO2 по поглътители в резултат на ЗПЗГС, за годината Х-2 в съответствие с изискванията за докладване на РКООНИК;

г)

антропогенните си емисии на парникови газове по източници и поглъщанията на CO2 по поглътители в резултат на дейности, свързани със ЗПЗГС, съгласно Решение № 529/2013/ЕС и Протокола от Киото и информация за отчитането на тези емисии и поглъщания на парникови газове от дейности, свързани със ЗПЗГС, в съответствие с Решение № 529/2013/ЕС и член 3, параграфи 3 и 4 от Протокола от Киото и съответните решения, свързани с него, за годините между 2008 г. или други приложими години и годината Х-2. Когато държавите членки отчитат управлението на обработваемите площи и управлението на пасища, рекултивацията или пресушаването и възстановяването на влажни зони, те докладват освен това емисиите на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители за всяка от тези дейности за съответната базова година или период, посочен в приложение VI към Решение № 529/2013/ЕС и в приложението към Решение 13/CMP.1. При спазване на задълженията си за докладване съгласно настоящата буква и по-специално, когато представят информация относно емисиите и поглъщанията, която е свързана с техните задължения за отчитане в съответствие с Решение № 529/2013/ЕС, държавите членки представят информация, като отчитат изцяло приложимите насоки на МКИК за добра практика в областта на ЗПЗГС;

д)

всякакви промени в информацията, посочена в букви а)—г) за годините между съответната базова година или период и годината X-3, като посочват причините за тези промени;

е)

информацията относно показателите, както са изложени в приложение III, за годината Х-2;

ж)

информация от националните си регистри за отпускането, придобиването, притежаването, прехвърлянето, анулирането, изтеглянето и пренасянето на ПЕЕ, ЕПЕ, ЕРЕ, СЕРЕ, вСЕРЕ и дСЕРЕ за годината Х-1;

з)

обобщена информация за извършените прехвърляния съгласно член 3, параграфи 4 и 5 от Решение № 406/2009/ЕО за годината Х-1;

и)

информация за използването на съвместно изпълнение, на механизма за чисто развитие и на международната търговия с емисии съгласно членове 6, 12 и 17 от Протокола от Киото или на други гъвкави механизми, предвидени в други инструменти, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Протокола от Киото, за изпълнение на количествените ангажименти на държавите членки за ограничаване или намаляване на емисиите съгласно член 2 от Решение 2002/358/ЕО и Протокола от Киото, или за бъдещи ангажименти съгласно РКООНИК или Протокола от Киото, за годината Х-2;

й)

информация за стъпките, предприети за подобряване на оценките при инвентаризациите, по-специално в областите, които са подлежали на корекция или за които е имало препоръки след експертните прегледи;

к)

действителното или прогнозираното разпределение на проверените емисии, докладвани по инсталации и оператори съгласно Директива 2003/87/ЕО, по категории източници от националните инвентаризации на парниковите газове, когато е възможно, и съотношението на тези проверени емисии към общите докладвани емисии на парникови газове за тези категории източници за годината Х-2;

л)

когато е целесъобразно, резултатите от проверките за съгласуваност на докладваните при инвентаризациите на парниковите газове емисии за годината Х-2 с проверените емисии, докладвани съгласно Директива 2003/87/ЕО;

м)

когато е целесъобразно, резултатите от проверките за съгласуваност на използваните данни за оценка на емисиите при инвентаризациите на парниковите газове за годината Х-2 с:

i)

данните, използвани при инвентаризациите на замърсителите на въздуха съгласно Директива 2001/81/ЕО;

ii)

данните, докладвани съгласно член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 842/2006;

iii)

данните за енергийния сектор, докладвани съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и приложение Б към него;

н)

описание на промените в националната система за инвентаризация;

о)

описание на промените в националния регистър;

п)

информация за плановете им за осигуряване и контрол на качеството, обща оценка за неточност, обща оценка за пълнота и, когато са налице, други елементи от доклада за националната инвентаризация на парниковите газове, необходими за изготвяне на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза.

През първата година на докладване съгласно настоящия регламент държавите членки уведомяват Комисията за намерението си да използват член 3, параграфи 4 и 5 от Решение № 406/2009/ЕО.

2.   Държавите членки докладват на Комисията предварителни данни в срок до 15 януари и окончателните данни в срок до 15 март през втората година след края на всеки отчетен период, посочен в приложение I към Решение № 529/2013/ЕС, подготвени за отчитането на техните дейности, свързани с ЗПЗГС, за този отчетен период съгласно член 4, параграф 6 от това решение.

3.   До 15 март всяка година държавите членки представят на Комисията пълен и актуализиран доклад за националната инвентаризация. Този доклад съдържа цялата информация, посочена в параграф 1 от настоящия член, и последващите актуализации на тази информация.

4.   До 15 април всяка година държавите членки представят на секретариата на РКООНИК данните от националните инвентаризации, включващи информацията, представена на Комисията в съответствие с параграф 3.

5.   Комисията, в сътрудничество с държавите членки, ежегодно прави инвентаризация на парниковите газове в Съюза и изготвя доклад за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза и до 15 април всяка година ги представя на секретариата на РКООНИК.

6.   Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 25 с цел:

a)

да добавя или заличава вещества от списъка на парниковите газове в приложение I към настоящия регламент или да добавя, заличава или изменя показатели в приложение III към настоящия регламент съгласно съответните решения, приети от органите на РКООНИК или Протокола от Киото или на произтичащите от тях или последващите ги споразумения;

б)

да взема предвид промените в ПГЗ на различните газове и международно утвърдените насоки за инвентаризациите съгласно съответните решения, приети от органите на РКООНИК или Протокола от Киото или на произтичащите от тях или последващите ги споразумения.

7.   Комисията приема актове за изпълнение, в който определя структурата, формата и процедурите за представяне от държавите членки на данните от инвентаризациите на парниковите газове по параграф 1 съгласно съответните решения, приети от органите на РКООНИК или Протокола от Киото или на произтичащите от тях или последващите ги споразумения. В същите актове за изпълнение се посочват и времевите рамки на сътрудничеството и координацията между Комисията и държавите членки при изготвянето на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза. Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2.

8.   Комисията приема актове за изпълнение, в които определя структурата, формата и процедурите за представяне от държавите членки на данните за емисиите и поглъщанията на парникови газове и съгласно член 4 от Решение № 529/2013/ЕС. При приемането на посочените актове за изпълнение Комисията осигурява съвместимост между графика на Съюза и графика по линия на РКООНИК за мониторинг и докладване на тази информация. Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2.

Член 8

Приблизителни инвентаризации на парниковите газове

1.   Когато е възможно, до 31 юли всяка година („година Х“) държавите членки представят на Комисията резултатите от приблизителни инвентаризации на парниковите газове за годината Х-1. Въз основа на приблизителните инвентаризации на парниковите газове на държавите членки или, ако дадена държава членка не е съобщила данните от приблизителната си инвентаризация до тази дата — въз основа на собствените си оценки, Комисията ежегодно извършва приблизителна инвентаризация на парниковите газове в Съюза. До 30 септември всяка година Комисията предоставя тази информация на обществеността.

2.   Комисията приема актове за изпълнение, в който определя структурата, формата и процедурите за представяне от държавите членки на данните от приблизителните инвентаризации на парниковите газове по параграф 1. Посочените актове за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2.

Член 9

Процедури за изготвяне на оценки за емисиите за целите на инвентаризацията на Съюза

1.   Комисията извършва първоначална проверка на точността на данните, представени от държавите членки съгласно член 7, параграф 1. Тя изпраща резултатите от посочената проверка на държавите членки в рамките на шест седмици от крайния срок за подаване. До 15 март държавите членки отговарят на всички съществени въпроси, възникнали по повод на предварителната проверка, и едновременно с това изпращат окончателните данни от инвентаризацията за годината Х-2.

2.   Когато до 15 март дадена държава членка не е изпратила данните от инвентаризацията, необходими за целите на инвентаризацията на Съюза, Комисията може да изготви оценки, за да допълни представените от държавата членка данни, в консултации и тясно сътрудничество със съответната държава членка. За тази цел Комисията използва приложимите насоки за извършване на националните инвентаризации на парниковите газове.

ГЛАВА 4

РЕГИСТРИ

Член 10

Създаване и поддържане на регистри

1.   Съюзът и държавите членки създават и поддържат регистри за точно отчитане на отпускането, притежаването, прехвърлянето, придобиването, анулирането, изтеглянето, пренасянето, замяната или промяната на срока на валидност, в зависимост от случая, на ПЕЕ, ЕПЕ, ЕРЕ, СЕРЕ, вСЕРЕ и дСЕРЕ. Държавите членки могат да използват тези регистри и за точното отчитане на единиците, посочени в член 11а, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО.

2.   Съюзът и държавите членки могат да водят своите регистри в консолидирана система заедно с още една или повече държави членки.

3.   Данните, посочени в параграф 1 от настоящия член, се предоставят на централния администратор, определен съгласно член 20 от Директива 2003/87/ЕО.

4.   Комисията се оправомощава да приеме делегирани актове в съответствие с член 25, за да създаде регистъра на Съюза, посочен в параграф 1 от настоящия член.

Член 11

Изтегляне на единици съгласно Протокола от Киото

1.   След приключване на прегледа на данните от националните им инвентаризации по Протокола от Киото за всяка година от първия период на задължения, предвиден съгласно Протокола от Киото, включително решаването на всички въпроси, свързани с изпълнението, държавите членки изтеглят от регистъра ПЕЕ, ЕПЕ, ЕРЕ, СЕРЕ, вСЕРЕ и дСЕРЕ, еквивалентни на техните нетни емисии през съответната година.

2.   По отношение на последната година от първия период на задължения, предвиден съгласно Протокола от Киото, държавите членки изтеглят единици от регистъра преди края на допълнителния период за изпълнение на задълженията, установен в Решение 11/СМР.1 на Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Протокола от Киото.

ГЛАВА 5

ДОКЛАДВАНЕ ОТНОСНО ПОЛИТИКИТЕ И МЕРКИТЕ И ОТНОСНО ПРОГНОЗИТЕ ЗА АНТРОПОГЕННИТЕ ЕМИСИИ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ ПО ИЗТОЧНИЦИ И ПОГЛЪЩАНИЯТА ПО ПОГЛЪТИТЕЛИ

Член 12

Системи за политики и мерки, и прогнози на национално равнище и на равнището на Съюза

1.   До 9 юли 2015 г. държавите членки и Комисията установяват, поддържат и се стремят непрекъснато да усъвършенстват системи съответно на национално равнище и на равнището на Съюза за докладване относно политиките и мерките и за докладване на прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители. Тези системи включват съответните институционални, правни и процедурни договорености, установени в рамките на дадена държава членка и на Съюза за оценяване на политиката и изготвяне на прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители.

2.   Държавите членки и Комисията имат за цел да осигурят навременност, прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на докладваната информация относно политиките и мерките и относно прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители съгласно посоченото в членове 13 и 14, включително по целесъобразност използването и прилагането на данни, методи и модели, както и осъществяването на дейности по осигуряване и контрол на качеството и анализ на чувствителността.

3.   Комисията приема актове за изпълнение относно структурата, формата и процедурите за представяне на информацията, свързана с националните системи и системата на Съюза за политиките и мерките, и прогнозите съгласно настоящия член, параграфи 1 и 2, член 13 и член 14, параграф 1, както и съгласно съответните решения, приети от органите на РКООНИК или Протокола от Киото или на произтичащите от тях или последващите ги споразумения. Комисията осигурява спазването на международно утвърдените изисквания за докладване, както и съвместимостта между графика на Съюза и международния график за мониторинг и докладване на посочената информация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2.

Член 13

Докладване относно политиките и мерките

1.   Държавите членки предоставят на Комисията в срок до 15 март 2015 г. и на всеки две години от тази дата следното:

a)

описание на своите национални системи за докладване относно политиките и мерките или относно групи от мерки и за докладване на прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители съгласно член 12, параграф 1, ако това описание все още не е предоставено, или информация за всякакви промени, внесени в тези системи, когато посоченото описание вече е предоставено;

б)

актуална информация за стратегиите, които прилагат за развитие с ниски нива на въглеродни емисии, посочени в член 4, както и за напредъка в изпълнението на тези стратегии;

в)

информация за националните политики и мерки или групи от мерки и за прилагането на политики и мерки или групи от мерки на Съюза, които водят до ограничаване или намаляване на емисиите на парникови газове по източници или до повишаване на поглъщанията по поглътители, представени по сектори и организирани по вид газ или група от газове (HFC и PFC), посочени в приложение I. Тази информация се отнася до приложимите и имащи отношение национални политики и политики на Съюза и включва:

i)

целта на политиката или мярката и кратко описание на политиката или мярката;

ii)

вида на инструмента на политиката;

iii)

състоянието на изпълнението на политиката или мярката, или групата от мерки;

iv)

показателите за наблюдение и оценка на напредъка във времето, ако се използват такива;

v)

ако са налични, количествените оценки на въздействието върху емисиите по източници и поглъщанията по поглътители за парниковите газове с разбивка на:

резултатите от предварителната оценка на въздействието на отделните политики и мерки или групите от тях върху смекчаването на изменението на климата. Оценките се извършват за поредица от четири бъдещи години, които завършват на 0 или 5 и които започват да се броят веднага след годината на докладване, като се разграничават емисиите на парникови газове, включени в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, и тези, включени в обхвата на Решение № 406/2009/ЕО,

резултатите от последващите оценки на въздействието на отделните политики и мерки или групите от тях върху смекчаването на изменението на климата, като се разграничават емисиите на парникови газове, включени в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, и тези, включени в обхвата на Решение № 406/2009/ЕО;

vi)

ако са налични, оценките на прогнозираните разходи и ползи от политиките и мерките, както и по целесъобразност оценките на направените разходи и постигнатите ползи от политиките и мерките;

vii)

ако са налични, всички позовавания на оценките и техническите доклади, на които тя се основава, посочени в параграф 3;

г)

информацията, посочена в член 6, параграф 1, буква г) от Решение № 406/2009/ЕО;

д)

информация за това до каква степен съответното действие на дадена държава членка съставлява значителен елемент от усилията, предприети на национално равнище, както и до каква степен предвиденото използване на съвместно изпълнение, на механизма за чисто развитие и на международната търговия с емисии е в допълнение на националните действия съгласно съответните разпоредби на Протокола от Киото и приетите в съответствие с него решения.

2.   Съответната държава членка съобщава на Комисията всички съществени промени в информацията, докладвана съгласно настоящия член през първата година от периода на докладване, в срок до 15 март през годината след предишния доклад.

3.   Държавите членки предоставят на обществеността в електронна форма всички имащи отношение оценки на разходите и на въздействието на националните политики и мерки, ако такива са налични, както и всякаква имаща отношение информация за прилагането на политиките и мерките на Съюза за ограничаване или намаляване на емисиите на парникови газове по източници или за повишаване на поглъщанията по поглътители, заедно с всички съществуващи технически доклади, на които се основават посочените оценки. Посочените оценки следва да включват описание на използваните модели и методически подходи, определения и основни допускания.

Член 14

Докладване на прогнозите

1.   Държавите членки докладват на Комисията в срок до 15 март 2015 г. и на всеки две години от тази дата националните прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители, организирани по вид газ или група от газове (HFC и PFC), посочени в приложение I, и по сектори. Тези прогнози включват количествени оценки за поредица от 4 бъдещи години, които завършват на 0 или 5 и които започват да се броят веднага след годината на докладване. В националните прогнози се вземат под внимание всички политики и мерки, приети на равнището на Съюза, и се включват:

a)

прогнози без отчитане на мерките, ако такива са налични, прогнози с отчитане на мерките и прогнози с отчитане на допълнителните мерки, ако такива са налични;

б)

прогнози за общите количества парникови газове и отделни оценки за очакваните емисии на парникови газове за източниците на емисии, включени в обхвата на Директива 2003/87/ЕО и в обхвата на Решение № 406/2009/ЕО;

в)

въздействието на политиките и мерките, установени съгласно член 13. Когато тези политики и мерки не са включени, това изрично се посочва и обяснява;

г)

резултати от анализа на чувствителността, направен по отношение на прогнозите;

д)

всички имащи отношение позовавания на оценката и техническите доклади, на които се основават прогнозите, посочени в параграф 4.

2.   Съответната държава членка съобщава на Комисията всички съществени промени в информацията, докладвана съгласно настоящия член през първата година от периода на докладване, в срок до 15 март през годината след предишния доклад.

3.   Държавите членки докладват най-актуалните прогнози, с които разполагат. Когато дадена държава членка не представи пълни прогнозни очаквания до 15 март всяка втора година и Комисията установи, че пропуските в оценките не могат да бъдат попълнени от тази държава членка след откриването им чрез процедурите на Комисията за осигуряване или контрол на качеството, Комисията може да изготви изискваните оценки, за да състави прогнозите на Съюза, в консултации със съответната държава членка.

4.   Държавите членки предоставят на обществеността в електронна форма своите национални прогнози за емисиите на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители, заедно със съответните технически доклади, на които се основават посочените прогнози. Посочените прогнози следва да включват описание на използваните модели и методически подходи, определения и основни допускания.

ГЛАВА 6

ДОКЛАДВАНЕ НА ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ, СВЪРЗАНА С ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА

Член 15

Докладване относно националните действия за адаптиране

Държавите членки докладват на Комисията в срок до 15 март 2015 г. и на всеки четири години от тази дата, съобразено със сроковете за докладване по РКООНИК, информация относно своите национални планове и стратегии за адаптиране, като излагат осъществените или планираните действия за улесняване на адаптирането към изменението на климата. Посочената информация включва основните цели и категорията въздействие на изменението на климата, към която са насочени, като наводнения, повишаване на морското равнище, екстремни температури, суша и други екстремни метеорологични явления.

Член 16

Докладване относно предоставяната на развиващите се страни финансова и технологична помощ

1.   Държавите членки си сътрудничат с Комисията, за да осигурят своевременно съгласувано докладване от Съюза и неговите държави членки относно помощта, предоставяна на развиващите се страни съгласно съответните разпоредби на РКООНИК, когато е приложимо, включително всеки общ формат, договорен в рамките на РКООНИК, и да гарантират докладването на информацията до 30 септември всяка година.

2.   Доколкото има отношение или е приложимо по силата на РКООНИК, държавите членки се стремят да представят информация за финансовите потоци, въз основа на така наречените „Рио показатели за помощта, свързана със смекчаването на изменението на климата и с адаптацията към изменението на климата“ („Рио показатели“), въведени от Комитета за подпомагане на развитието към ОИСР, и методологическа информация, свързана с прилагането на методологията на „Рио показателите“ за изменението на климата.

3.   Когато се докладва информация относно мобилизирани частни финансови потоци, тя включва информация относно използваните дефиниции и методи за определяне на стойностите.

4.   В съответствие с решенията, приети от органите на РКООНИК или Протокола от Киото, или на произтичащите от тях или последващите ги споразумения информацията относно предоставената помощ включва информация относно помощта за смекчаване, адаптиране, изграждане на капацитет и пренос на технологии, както и, ако е възможно, информация дали финансовите ресурси са нови и допълнителни.

Член 17

Докладване за използването на приходи от търгове и кредити за проекти

1.   До 31 юли всяка година („година Х“) държавите членки представят на Комисията за годината Х-1:

a)

подробна обосновка, посочена в член 6, параграф 2 от Решение № 406/2009/ЕО;

б)

информация за използването през годината Х-1 на приходите, генерирани от дадена държава членка чрез продажба на търг на квоти съгласно член 10, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО, включително информация за тези приходи, която е използвана за една или повече от целите, посочени в член 10, параграф 3 от същата директива, или финансовата равностойност на тези приходи, както и предприетите действия съгласно посочения член;

в)

информация за определеното от дадена държава членка използване на всички приходи, генерирани от нея чрез продажба на търг на квоти за въздухоплаването, съгласно член 3г, параграф 1 или 2 от Директива 2003/87/ЕО; посочената информация се предоставя в съответствие с член 3г, параграф 4 от същата директива;

г)

информацията, посочена в член 6, параграф 1, буква б) от Решение № 406/2009/ЕО, и информация как тяхната политика за закупуване спомага за постигането на международно споразумение относно изменението на климата;

д)

информация относно прилагането на член 11б, параграф 6 от Директива 2003/87/ЕО по отношение на дейности по линия на проекти, свързани с производството на енергия чрез водноелектрически централи с мощност над 20 MW.

2.   Приходите от търгове, които не са изплатени към момента на представяне на доклада от държавата членка на Комисията съгласно настоящия член, се остойностяват количествено и се отчитат в докладите за следващите години.

3.   Държавите членки предоставят на обществеността докладите, представени на Комисията съгласно настоящия член. Комисията предоставя на обществеността обобщената за Съюза информация в леснодостъпна форма.

4.   Комисията приема актове за изпълнение, в който определя структурата, формата и процедурите за докладване на информация от държавите членки съгласно настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2.

Член 18

Двугодишни доклади и национални съобщения

1.   Съюзът и държавите членки представят на секретариата на РКООНИК двугодишни доклади съгласно Решение 2/СР.17 на Конференцията на страните по РКООНИК (Решение 2/СР.17) или съответните последващи решения, приети от органите по РКООНИК, и национални съобщения съгласно член 12 от РКООНИК.

2.   Държавите членки предоставят на Комисията копия от националните съобщения и двугодишните доклади, изпратени на секретариата на РКООНИК.

ГЛАВА 7

ЕКСПЕРТЕН ПРЕГЛЕД ОТ СТРАНА НА СЪЮЗА НА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ

Член 19

Преглед на данните от инвентаризациите

1.   Комисията провежда цялостен преглед на данните от националните инвентаризации, представени от държавите членки съгласно член 7, параграф 4 от настоящия регламент, за да се определи годишното разпределено количество емисии, предвидено в член 3, параграф 2, четвърта алинея от Решение № 406/2009/ЕО, за прилагането на членове 20 и 27 от настоящия регламент и с цел мониторинг доколко държавите членки са постигнали своите цели за намаляване или ограничаване на емисиите на парникови газове съгласно членове 3 и 7 от Решение № 406/2009/ЕО в годините, когато се извършва цялостен преглед.

2.   Като започне с данните, докладвани за 2013 г., Комисията провежда годишен преглед на данните от националните инвентаризации, предоставени от държавите членки съгласно член 7, параграф 1 от настоящия регламент и със значение за мониторинга на намаляването или ограничаването на емисиите на парникови газове от страна на държавите членки съгласно членове 3 и 7 от Решение № 406/2009/ЕО и на други поставени в законодателството на Съюза цели за намаляване или ограничаване на емисиите на парникови газове. Държавите членки участват пълноценно в този процес.

3.   Цялостният преглед, посочен в параграф 1, включва:

a)

проверки за прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на подадената информация;

б)

проверки за установяване на случаи, когато данните от инвентаризацията са подготвени по начин, който не съответства на ръководствата на РКООНИК или на правилата на Съюза; и

в)

изчисляване по целесъобразност на произтичащите от това необходими технически корекции в консултации с държавите членки.

4.   Годишните прегледи включват проверките, посочени в параграф 3, буква а). Когато това бъде поискано от държава членка, съгласувано с Комисията, или когато при тези проверки се установят съществени проблеми като:

а)

неизпълнени препоръки от по-ранни прегледи на Съюза или РКООНИК или неизяснени от съответната държава членка въпроси; или

б)

надценяване или подценяване, свързани с ключова категория в инвентаризацията на държавата членка,

годишният преглед за съответната държава членка включва също проверките, посочени в параграф 3, буква б), за да бъдат извършени изчисленията, посочени в параграф 3, буква в).

5.   Комисията приема актове за изпълнение, в които определя графика и стъпките за извършване на цялостния преглед и годишния преглед, посочени съответно в параграфи 1 и 2 от настоящия член, включващи изложените задачи в параграфи 3 и 4 от настоящия член и осигуряващи необходимите консултации с държавите членки с оглед на приключване на прегледите. Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2.

6.   Чрез акт за изпълнение Комисията определя общия сбор от емисиите за съответната година в резултат на коригираните данни от инвентаризацията за всяка държава членка след приключване на съответния преглед.

7.   Данните за всяка държава членка, вписани в регистрите по член 11 от Решение № 406/2009/ЕО и член 19 от Директива 2003/87/ЕО към дата, която се пада четири месеца след датата на публикуване на акта за изпълнение, приет съгласно параграф 6 от настоящия член, са от значение за прилагането на член 7, параграф 1 от Решение № 406/2009/ЕО. Това включва промените на тези данни в резултат на използването от тази държава членка на възможностите за гъвкавост съгласно членове 3 и 5 от Решение № 406/2009/ЕО.

Член 20

Разглеждане на въздействието от преизчисленията

1.   Когато цялостният преглед на данните от инвентаризациите, които се отнасят за 2020 г., приключи в съответствие с член 19, Комисията изчислява съгласно формулата, посочена в приложение II, сбора на въздействието от преизчислените емисии на парникови газове за всяка държава членка.

2.   Без да се засяга член 27, параграф 2 от настоящия регламент, Комисията използва наред с другото сбора, посочен в параграф 1 от настоящия член, когато предлага целите за намаляване или ограничаване на емисиите за всяка държава членка за периода след 2020 г. съгласно член 14 от Решение № 406/2009/ЕО.

3.   Комисията публикува незабавно резултатите от изчисленията, направени съгласно параграф 1.

ГЛАВА 8

ДОКЛАДВАНЕ ОТНОСНО НАПРЕДЪКА ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА АНГАЖИМЕНТИТЕ, ПОЕТИ В РАМКИТЕ НА СЪЮЗА, И НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ АНГАЖИМЕНТИ

Член 21

Докладване относно напредъка

1.   С оглед да определи дали е постигнат достатъчен напредък, всяка година въз основа на докладваната информация съгласно настоящия регламент и в консултации с държавите членки, Комисията прави оценка на постигнатия напредък от Съюза и неговите държави членки при изпълнение на следното:

a)

задълженията по член 4 от РКООНИК и по член 3 от Протокола от Киото, които впоследствие са залегнали в решенията, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или от Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Протокола от Киото. Тази оценка се основава на докладваната информация в съответствие с членове 7, 8, 10 и 13—17;

б)

задълженията, определени в член 3 от Решение № 406/2009/ЕО. Тази оценка се основава на докладваната информация в съответствие с членове 7, 8, 13 и 14.

2.   На всеки две години Комисията оценява общото въздействие на въздухоплаването върху климата в световен мащаб, включително чрез емисии, различни от емисии на CO2, или различни ефекти, въз основа на данните за емисиите, предоставени от държавите членки съгласно член 7, и подобрява тази оценка, като се позовава по целесъобразност на научния напредък и на данните за въздушния трафик.

3.   До 31 октомври всяка година Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, в който се обобщават заключенията от оценките, предвидени в параграфи 1 и 2.

Член 22

Доклад относно допълнителния период за изпълнение на ангажиментите по Протокола от Киото

Съюзът и всяка държава членка представят на секретариата на РКООНИК доклад относно допълнителния период за изпълнение на ангажиментите, посочен в точка 3 от Решение 13/CMP.1, след изтичането на този период.

ГЛАВА 9

СЪТРУДНИЧЕСТВО И ПОДКРЕПА

Член 23

Сътрудничество между държавите членки и Съюза

Държавите членки и Съюзът си сътрудничат и се координират изцяло във връзка със задълженията по настоящия регламент по отношение на:

a)

извършването на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза и съставянето на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза съгласно член 7, параграф 5;

б)

изготвянето на националните съобщения на Съюза съгласно член 12 от РКООНИК и на двугодишния доклад на Съюза съгласно Решение 2/CP.17 или съответните последващи решения, приети от органите по РКООНИК;

в)

прегледа и процедурите за съответствие по РКООНИК и Протокола от Киото съгласно всички приложими решения по РКООНИК или Протокола от Киото, както и процедурата на Съюза за преглед на данните от инвентаризациите на парниковите газове на държавите членки, посочена в член 19 от настоящия регламент;

г)

всякакви корекции съгласно член 5, параграф 2 от Протокола от Киото или съгласно процедурата за преглед от страна на Съюза, посочена в член 19 от настоящия регламент, или други промени в инвентаризациите и в докладите за инвентаризациите, които са представени или предстои да бъдат предадени на секретариата на РКООНИК;

д)

извършването на приблизителната инвентаризация на парниковите газове в Съюза съгласно член 8;

е)

докладването във връзка с изтеглянето на ПЕЕ, ЕПЕ, ЕРЕ, СЕРЕ, вСЕРЕ и дСЕРЕ след допълнителния период, посочен в точка 14 от Решение 13/CMP.1, за изпълнение на задълженията съгласно член 3, параграф 1 от Протокола от Киото.

Член 24

Роля на Европейската агенция за околната среда

Европейската агенция за околната среда подпомага Комисията в нейната работа по спазване на членове 6—9, 12—19, 21 и 22 в съответствие с годишната си работна програма. Това включва съдействие при:

a)

извършване на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза и изготвяне на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза;

б)

изпълняване на процедурите по осигуряване и контрол на качеството при извършването на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза;

в)

изготвяне на оценки за данните, които не са докладвани при националните инвентаризации на парниковите газове;

г)

осъществяване на прегледите;

д)

извършване на приблизителната инвентаризация на парниковите газове в Съюза;

е)

обобщаване на докладваната от държавите членки информация за политиките и мерките, и за прогнозите;

ж)

изпълняване на процедурите за осигуряване и контрол на качеството на докладваната от държавите членки информация за прогнозите и за политиките и мерките;

з)

изготвяне на оценки за данните относно прогнози, които не са докладвани от държавите членки;

и)

обобщаване на необходимите данни за годишния доклад до Европейския парламент и до Съвета, изготвян от Комисията;

й)

разпространяване на събраната по настоящия регламент информация, включително поддържане и актуализиране на база данни за политиките и мерките на държавите членки за смекчаване на изменението на климата и на Европейската платформа за адаптиране към изменението на климата относно въздействията, уязвимостта и адаптирането към изменението на климата.

ГЛАВА 10

ДЕЛЕГИРАНЕ

Член 25

Упражняване на делегирането на правомощия

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 6, 7 и 10, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 8 юли 2013 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се удължава с мълчаливо съгласие за периоди със същата продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу удължаването не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки период.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в членове 6, 7 и 10, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

5.   Делегиран акт, приет съгласно членове 6, 7 и 10, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от три месеца след уведомяването на Европейския парламент и на Съвета за акта или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

ГЛАВА 11

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 26

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от Комитет по изменението на климата. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 27

Преглед

1.   Комисията редовно прави преглед на съответствието на разпоредбите за мониторинг и докладване на настоящия регламент с бъдещите решения, свързани с РКООНИК и Протокола от Киото или с друго законодателство на Съюза. Комисията прави редовно и оценка дали променените обстоятелства в рамките на РКООНИК водят до положение, при което задълженията съгласно настоящия регламент не са повече необходими, не са пропорционални на съответстващите им ползи, се нуждаят от корекции, дублират или не съответстват на изискванията за докладване съгласно РКООНИК, и по целесъобразност представя законодателно предложение на Европейския парламент и на Съвета.

2.   До декември 2016 г. Комисията проучва дали ефектът от използването на ръководствата на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове или значителна промяна в използваните методики по РКООНИК за определяне на данните от инвентаризациите на парниковите газове води до разлика от повече от 1 % в общите емисии на парникови газове на отделните държави членки със значение за член 3 от Решение № 406/2009/ЕО и може да преразгледа годишно разпределеното количество емисии на държавите членки, предвидено в член 3, параграф 2, четвърта алинея от Решение № 406/2009/ЕО.

Член 28

Отмяна

Решение № 280/2004/ЕО се отменя. Позовавания на отмененото решение се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат според таблицата на съответствието в приложение IV.

Член 29

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 21 май 2013 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

L. CREIGHTON


(1)  ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 169.

(2)  ОВ C 277, 13.9.2012 г., стр. 51.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 12 март 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 22 април 2013 г.

(4)  ОВ L 49, 19.2.2004 г., стр. 1.

(5)  Решение 94/69/ЕО на Съвета от 15 декември 1993 г. за сключване на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (ОВ L 33, 7.2.1994 г., стp. 11).

(6)  Решение 2002/358/ЕО на Съвета от 25 април 2002 г. за одобрение от името на Европейската общност на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за промените на климата и съвместното изпълнение на ангажиментите, произтичащи от нея (ОВ L 130, 15.5.2002 г., стp. 1).

(7)  ОВ L 140, 5.6.2009 г., стp. 136.

(8)  ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 63.

(9)  Решение 88/540/ЕИО на Съвета от 14 октомври 1988 г. относно сключването на Виенската конвенция за защита на озоновия слой и Монреалския протокол за веществата, които разрушават озоновия слой (ОВ L 297, 31.10.1988 г., стp. 8).

(10)  ОВ L 275, 25.10.2003 г., стp. 32.

(11)  ОВ L 33, 4.2.2006 г., стp. 1.

(12)  ОВ L 309, 27.11.2001 г., стp. 22.

(13)  ОВ L 161, 14.6.2006 г., стp. 1.

(14)  ОВ L 304, 14.11.2008 г., стp. 1.

(15)  Виж страница 80 от настоящия брой на Официален вестник.

(16)  ОВ L 8, 13.1.2009 г., стp. 3.

(17)  ОВ L 55, 28.2.2011 г., стp. 13.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ

Въглероден диоксид (CO2)

Метан (СН4)

Диазотен оксид (N2O)

Серен хексафлуорид (SF6)

Азотен трифлуорид (NF3)

Хидрофлуоровъглероди (HFC):

HFC-23 CHF3

HFC-32 CH2F2

HFC-41 CH3F

HFC-125 CHF2CF3

HFC-134 CHF2CHF2

HFC-134a CH2FCF3

HFC-143 CH2FCHF2

HFC-143a CH3CF3

HFC-152 CH2FCH2F

HFC-152a CH3CHF2

HFC-161 CH3CH2F

HFC-227ea CF3CHFCF3

HFC-236cb CF3CF2CH2F

HFC-236ea CF3CHFCHF2

HFC-236fa CF3CH2CF3

HFC-245fa CHF2CH2CF3

HFC-245ca CH2FCF2CHF2

HFC-365mfc CH3CF2CH2CF3

HFC-43-10mee CF3CHFCHFCF2CF3 или (C5H2F10)

Перфлуорвъглероди (PFC):

PFC-14, перфлуорметан, CF4

PFC-116, перфлуоретан, C2F6

PFC-218, перфлуорпропан, C3F8

PFC-318, перфлуорциклобутан, c-C4F8

Перфлуорциклопропан c-C3F6

PFC-3-1-10, перфлуорбутан, C4F10

PFC-4-1-12, перфлуорпентан, C5F12

PFC-5-1-14, перфлуорхексан, C6F14

PFC-9-1-18, C10F18


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Сбор на въздействието от преизчислените емисии на парникови газове за всяка държава членка, посочен в член 20, параграф 1

Сборът на въздействието от преизчислените емисии на парникови газове за всяка държава членка се изчислява по следната формула:

Formula

където:

ti,е годишното разпределено количество емисии на държавата членка за годината i съгласно член 3, параграф 2, четвърта алинея и член 10 от Решение № 406/2009/ЕО, определено през 2012 г. или, ако е приложимо, през 2016 г. въз основа на направения преглед в съответствие с член 27, параграф 2 от настоящия регламент и съгласно член 3, параграф 2 от Решение № 406/2009/ЕО,

ti,2022 е годишното разпределено количество емисии на държавата членка за годината i съгласно член 3, параграф 2, четвърта алинея и член 10 от Решение № 406/2009/ЕО, както би било изчислено, ако бяха използвани като входни преразгледаните данни от инвентаризацията, подадени през 2022 г.,

ei,j са емисиите на парникови газове на държавата членка за годината i, определени в съответствие с актовете, приети от Комисията съгласно член 19, параграф 6 в резултат на експертния преглед на данните от инвентаризацията през годината j.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

СПИСЪК НА ГОДИШНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ

Таблица 1:   Списък на приоритетните показатели  (1)

Номенклатура според показателите на Евростат за енергийна ефективност

Показател

Числител/знаменател

Указания/дефиниции (2)  (3)

1

МАКРО

Общ интензитет на CO2 за БВП, t/млн. евро

Общо емисии на CO2, kt

Общо емисии на CO2 (с изключение на ЗПЗГС), както е отчетено в ООФ

БВП, милиарди евро (ЕО 95)

Брутен вътрешен продукт по постоянни цени от 1995 г. (източник: Национални сметки)

2

МАКРО B0

Свързан с енергията интензитет на CO2 за БВП, t/млн. евро

Емисии на CO2 при енергопотребление, kt

Емисии на CO2 от изгаряне на изкопаеми горива (Категория източник според МКИК — 1A, секторен подход)

БВП, милиарди евро (ЕО 95)

Брутен вътрешен продукт по постоянни цени от 1995 г. (източник: Национални сметки)

3

ТРАНСПОРТ C0

Емисии на CO2 от леките автомобили, kt

 

Емисии на CO2 от изгаряне на изкопаеми горива за всички транспортни дейности с леки автомобили (предназначени основно за превоз на хора и с капацитет до 12 места; брутно тегло на МПС до 3 900 kg — Категория източник според МКИК — lA3bi)

Брой километри, изминати от леките автомобили, Mkm

 

Брой автомобил-километри, изминати от леки автомобили (източник: транспортна статистика)

Бележка: Данните за дейността следва да съответстват на данните за емисиите, ако е възможно.

4

ПРОМИШЛЕНОСТ A1

Свързан с енергия интензитет на CO2 за промишлеността, t/млн. евро

Емисии на CO2 от промишлеността, kt

Емисии от изгаряне на изкопаеми горива в производствените отрасли, строителството, минното дело и кариерите (без каменовъглените мини и добива на петрол и газ), в това число изгаряне за производство на електро- и топлоенергия (Категория източник според МКИК — 1A2). Енергията, използвана за превоз от промишлеността, не следва да се включва тук, а при показателите за транспорта. Емисиите, породени от машините с повишена проходимост и други мобилни машини в промишлеността, следва да се включат в настоящия сектор.

Брутна добавена стойност общо за промишлеността, милиарди евро (ЕО 95)

Брутната добавена стойност при постоянни цени от 1995 г. в производствените отрасли (NACE 15-22, 24-37), строителството (NACE 45) и минното дело и кариерите (без каменовъглените мини и добива на петрол и газ) (NACE 13-14) (източник: Национални сметки)

5

ДОМАКИНСТВА А.1

Специфични емисии на CO2 от домакинствата, t/жилище

Емисии на CO2 от изгаряне на изкопаеми горива в домакинствата, kt

Емисии на CO2 от изгаряне на изкопаеми горива в домакинствата (Категория източник според МКИК — lA4b)

Фонд постоянно заети жилища, в хиляди

Фонд постоянно заети жилища

6

УСЛУГИ A0

Интензитет на CO2 за търговския и институционалния сектор, t/млн. евро

Емисии на CO2 от изгаряне на изкопаеми горива в търговския и институционалния сектор, kt

Емисии на CO2 от изгаряне на изкопаеми горива в търговски сгради и сгради на институции в публичния и частния сектор (Категория източник според МКИК — lA4a). Енергията, използвана за превоз от услугите, не трябва да се включва тук, а при показателите за транспорта.

Брутна добавена стойност при услугите, милиарди евро (ЕО 95)

Брутната добавена стойност при постоянни цени от 1995 г. в услугите (NACE 41, 50, 51, 52, 55, 63, 64, 65, 66, 67, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 80, 85, 90, 91, 92, 93, 99) (източник: Национални сметки)

7

ТРАНСФОРМАЦИЯ B0

Специфични емисии на CO2 от електроцентрали за обществени и собствени нужди, t/TJ

Емисии на CO2 от ТЕЦ за обществени и собствени нужди, kt

Емисиите на CO2 от всички изгорени изкопаеми горива за брутното производство на електро- и топлоенергия от ТЕЦ и ТЕЦ с комбиниран цикъл за обществени и собствени нужди. Емисиите от централи само за топлоенергия не са включени.

Всички продукти - получени от ТЕЦ за обществени и собствени нужди, PJ

Брутната произведена електроенергия и евентуално топлоенергията, продадена на трети страни (ТЕЦ с комбиниран цикъл — ТКЦ), от ТЕЦ и ТЕЦ с комбиниран цикъл за обществени и собствени нужди. Произведеното от централи само за топлоенергия не е включено. ТЕЦ за обществени нужди произвеждат електроенергия (и топлоенергия) за продажба на трети страни като основна дейност. Те могат да са частна или публична собственост. ТЕЦ за собствени нужди произвеждат електроенергия (и топлоенергия) изцяло или частично за свои нужди като дейност в помощ на основната им дейност. Брутното производство на електроенергия се измерва на изхода на главните трансформатори, т.е. потреблението на електроенергия от помощните звена на централите и от трансформаторите е включено. (източник: енергийният баланс)


Таблица 2:   Списък на допълнителните приоритетни показатели  (4)

Номенклатура според показателите на Евростат за енергийна ефективност

Показател

Числител/знаменател

Указания/дефиниции (5)

1

ТРАНСПОРТ D0

Емисии на CO2 при автомобилен транспорт на товари, kt

 

Емисиите на CO2 от изгаряне на изкопаеми горива за всички транспортни дейности с лекотоварни камиони (МПС с брутно тегло до 3 900 kg, предназначени основно за превоз на леки товари или които имат специални функции, като задвижване на четирите колела за повишена проходимост — Категория източник според МКИК — lA3bii) и тежкотоварни камиони (МПС над 3 900 kg брутно тегло, предназначени предимно за превоз на тежки товари — Категория източник според МКИК — lA3biii, с изключение на автобуси)

Автомобилен транспорт на товари, Mtkm

 

Брой тон-километри, превозени с леко- и тежкотоварни камиони по шосе; един тон-километър е равен на превоза на 1 t по шосе на разстояние от 1 km. (източник: транспортна статистика)

Бележка: Данните за дейността следва да съответстват на данните за емисиите, ако е възможно.

2

ПРОМИШЛЕНОСТ A1.1

Общ интензитет на CO2 — черна металургия, t/млн. евро

Общо емисии на CO2 от черната металургия, kt

Емисии на CO2 от изгаряне на изкопаеми горива при добива на стомана и желязо, в т.ч. изгаряне за производство на електро- и топлоенергия (Категория източник според МКИК — lA2a), в процеса на добива на стомана и желязо (Категория източник според МКИК — 2C1) и в процеса на производство на феросплави (Категория източник според МКИК — 2C2).

Брутната добавена стойност — черна металургия, милиарди евро (ЕО 95)

Брутната добавена стойност при постоянни цени от 1995 г. в стоманодобива, добива на чугун и производството на феросплави (NACE 27.1), производството на тръби (NACE 27.2), друга първична обработка на желязо и стомана (NACE (27.3), леене на желязо (NACE 27.51) и леене на стомана (NACE 27.52). (източник: Национални сметки)

3

ПРОМИШЛЕНОСТ A1.2

Свързан с енергията интензитет на CO2 — химическа промишленост, t/млн. евро

Свързани с енергията емисии на CO2 в химическата промишленост, kt

Емисиите на CO2 от изгаряне на изкопаеми горива при производството на химикали и химически продукти, в това число изгаряне за производство на електро- и топлоенергия (Категория източник според МКИК — lA2c).

Брутна добавена стойност в химическата промишленост, милиарди евро (ЕО 95)

Брутната добавена стойност при постоянни цени от 1995 г. в производството на химикали и химически продукти (NACE 24) (източник: Национални сметки)

4

ПРОМИШЛЕНОСТ A1.3

Свързан с енергията интензитет на CO2 — производство на стъкло, керамика и строителни материали, t/млн. евро

Свързани с енергията емисии на CO2 от производството на стъкло, керамика и строителни материали, kt

Емисиите на CO2 от изгаряне на горива при производството на неметални минерални продукти (NACE 26), в т.ч. горене за производство на електро- и топлоенергия.

Брутна добавена стойност — производство на стъкло, керамика и строителни материали, милиарди евро (ЕО 95)

Брутната добавена стойност при постоянни цени от 1995 г. при производството на неметални минерални продукти (NACE 26) (източник: Национални сметки)

5

ПРОМИШЛЕНОСТ C0.1

Специфични емисии на CO2 в черната металургия, t/t

Общо емисии на CO2 от черната металургия, kt

Емисии на CO2 от изгаряне на изкопаеми горива при добива на стомана и желязо, в т.ч. изгаряне за производство на електро- и топлоенергия (Категория източник според МКИК — lA2a), в процеса на добива на стомана и желязо (Категория източник според МКИК — 2C1) и в процеса на производство на феросплави (Категория източник според МКИК — 2C2).

Производство на кислородно-конверторна стомана, kt

Производство на кислородно-конверторна стомана (NACE 27) (източник: производствена статистика)

6

ПРОМИШЛЕНОСТ C0.2

Специфични, свързани с енергията емисии на CO2, производство на цимент, t/t

Свързани с енергията емисии на CO2 — производство на стъкло, керамика и строителни материали, kt

Емисиите на CO2 от изгаряне на горива при производството на неметални минерални продукти (NACE 26), в т.ч. горене за производство на електро- и топлоенергия.

Производство на цимент, kt

Производство на цимент (NACE 26) (източник: производствена статистика)


Таблица 3:   Списък на допълнителните показатели

Номенклатура според показателите на Евростат за енергийна ефективност

Показател

Числител/знаменател

Указания/дефиниции

1

ТРАНСПОРТ B0

Специфични емисии на CO2 от леки автомобили, свързани с дизеловото гориво, g/100km

Емисии на CO2 от дизелови леки автомобили, kt

Емисии на CO2 от изгаряне на дизелово гориво за всички транспортни дейности с леки автомобили (предназначени основно за превоз на хора и с капацитет до 12 места; брутно тегло на МПС до 3 900 kg — Категория източник според МКИК — lA3bi, само дизелово гориво).

Брой километри, изминати от дизелови леки автомобили, млн. km

Брой автомобил-километри, изминати от всички дизелови леки автомобили, които имат право да се движат по публични пътища. (източник: транспортна статистика)

2

ТРАНСПОРТ B0

Специфични емисии на CO2 от леки автомобили, свързани с бензин, g/100km

Емисии на CO2 от бензинови леки автомобили, kt

Емисии на CO2 от изгаряне на бензин за всички транспортни дейности с леки автомобили (предназначени основно за превоз на хора и с капацитет до 12 места; брутно тегло на МПС до 3 900 kg — Категория източник според МКИК — lA3bi; само бензин).

Брой километри, изминати от бензинови леки автомобили, млн. km

Брой автомобил-километри, изминати от всички бензинови леки автомобили, които имат право да се движат по публични пътища. (източник: транспортна статистика)

3

ТРАНСПОРТ C0

Специфични емисии на CO2 от леки автомобили, t/pkm

Емисии на CO2 от леки автомобили, kt

Емисии на CO2 от изгаряне на изкопаеми горива за всички транспортни дейности с леки автомобили (предназначени основно за превоз на хора и с капацитет до 12 места; брутно тегло на МПС до 3 900 kg — Категория източник според МКИК — lA3bi)

Пътнически превоз с автомобили, Mpkm

Брой пътнико-километри, пропътувани с леки автомобили; един пътнико-километър е равен на пътуване на 1 пътник на разстояние от 1 km. (източник: транспортна статистика)

Бележка: Данните за дейността следва да съответстват на данните за емисиите, ако е възможно.

4

ТРАНСПОРТ El

Специфични емисии при въздушен транспорт, t/пътник

Емисии на CO2 от вътрешен въздушен транспорт, kt

Емисии на CO2 от вътрешен въздушен транспорт (търговски, частен, земеделски и т.н.), в т.ч. излитания и кацания (Категория източник според МКИК — lA3aii). Не се включва използването на гориво на летищата за наземен транспорт. Също така не се включва горивото за изгаряне на място на летищата.

Пътници по вътрешни линии, млн.

Брой лица, изключвайки дежурните членове на екипажа и кабинния състав, които пътуват по въздуха (само вътрешни полети) (източник: транспортна статистика)

Бележка: Данните за дейността следва да съответстват на данните за емисиите, ако е възможно.

5

ПРОМИШЛЕНОСТ A1.4

Свързан с енергията интензитет на CO2 — производство на храни, напитки и тютюневи изделия, t/млн. евро

Свързани с енергията емисии на CO2 — хранително-вкусова промишленост, kt

Емисии на CO2 от изгаряне на изкопаеми горива при производството на храни, напитки и тютюневи изделия, в т.ч. изгаряне за производството на електро- и топлоенергия (Категория източник според МКИК— lA2e).

Брутна добавена стойност — производство на храни, напитки и тютюневи изделия, млн. евро (ЕО 95)

Брутната добавена стойност при постоянни цени от 1995 г. при производството на храни и напитки (NACE 15) и тютюневи изделия (NACE 16) (източник: Национални сметки)

6

ПРОМИШЛЕНОСТ A1.5

Свързан с енергията интензитет на CO2 — хартиена промишленост и печатарска дейност, t/млн. евро

Свързани с енергията емисии CO2 — хартиена промишленост и печатарска дейност, kt

Емисии CO2 от изгаряне на изкопаеми горива за производство на хартиена маса, хартия и хартиени продукти, за издаване, печатане и възпроизвеждане на записани носители, в т.ч. изгаряне за производството на електро- и топлоенергия (Категория източник според МКИК — lA2d).

Брутна добавена стойност — хартиена промишленост и печатарска дейност, млн. евро (ЕО 95)

Брутната добавена стойност при постоянни цени от 1995 г. при производството на хартиена маса, хартия и хартиени продукти (NACE 21) и при издаване, печатане и възпроизвеждане на записани носители (NACE 22) (източник: Национални сметки)

7

ДОМАКИНСТВА A0

Специфични емисии на CO2 при битово отопление, t/m2

Емисии на CO2 при битово отопление, kt

Емисии на CO2 от изгаряне на гориво при битово отопление.

Площ на постоянно заетите жилища, млн. m2

Обща площ на постоянно заетите жилища

8

УСЛУГИ B0

Специфични емисии на CO2 от търговския и институционалния сектор за отопление на сгради, kg/m2

Емисии на CO2 от отопление на сгради в търговския и институционалния сектор, kt

Емисии на CO2 от изгаряне на изкопаеми горива при отопление на търговски сгради и сгради на институции в публичния и частния сектор.

Площ на сградите в сектор услуги, млн. m2

Обща площ на сградите в сектор услуги (NACE 41, 50, 51, 52, 55, 63, 64, 65, 66, 67, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 80, 85, 90, 91, 92, 93, 99)

9

ТРАНСФОРМАЦИЯ D0

Специфични емисии на CO2 от електроцентрали за обществени нужди, t/TJ

Емисии на CO2 от ТЕЦ за обществени нужди, kt

Емисии на CO2 от изгаряне на всички изкопаеми горива за брутното производство на електро- и топлоенергия от ТЕЦ и ТЕЦ с комбиниран цикъл за обществени нужди (Категории източници според МКИК — lAlai и lAlaii). Емисиите от централи само за топлоенергия не са включени.

Всички произведени продукти от ТЕЦ за обществени нужди, PJ

Брутната произведена електроенергия и евентуално продадената на трети страни топлоенергия (ТЕЦ с комбиниран цикъл — ТКЦ) от ТЕЦ и ТЕЦ с комбиниран цикъл за обществени нужди. Произведеното от централи само за топлоенергия не е включено. ТЕЦ за обществени нужди произвеждат електроенергия (и топлоенергия) за продажба на трети страни като основна дейност. Те могат да са частна или публична собственост. Брутното производство на електроенергия се измерва на изхода на главните трансформатори, т.е. потреблението на електроенергия от помощните звена на централите и от трансформаторите е включено. (източник: енергийният баланс)

10

ТРАНСФОРМАЦИЯ Е0

Специфични емисии на CO2 от електроцентрали за собствени нужди, t/TJ

Емисии на CO2 от електроцентрали за собствени нужди, kt

Емисии на CO2 от изгаряне на всички изкопаеми горива за брутното производство на електро- и топлоенергия от ТЕЦ и ТЕЦ с комбиниран цикъл за собствени нужди.

Всички произведени продукти от ТЕЦ в автозаводите, PJ

Брутната произведена електроенергия и евентуално продадената на трети страни топлоенергия (ТЕЦ с комбиниран цикъл — ТКЦ) от ТЕЦ и ТЕЦ с комбиниран цикъл за собствени нужди. ТЕЦ за собствени нужди произвеждат електроенергия (и топлоенергия) изцяло или частично за свои нужди като дейност в помощ на основната им дейност. Брутното производство на електроенергия се измерва на изхода на главните трансформатори, т.е. потреблението на електроенергия от помощните звена на централите и от трансформаторите е включено. (източник: енергийният баланс)

11

ТРАНСФОРМАЦИЯ

Въглероден интензитет за общото производство на енергия, t/TJ

Емисии на CO2 при класическо производство на енергия, kt

Емисии на CO2 от изгарянето на всички видове изкопаеми горива за брутното производство на електроенергия и топлоенергия от ТЕЦ и ТЕЦ с комбиниран цикъл за обществени нужди, както и от ТЕЦ и ТЕЦ с комбиниран цикъл засобствени нужди. Емисиите от централи само за топлоенергия не са включени.

Всички произведени продукти от електроцентрали за обществени и собствени нужди, PJ

Брутната произведена електроенергия и евентуално топлоенергията, продадена на трети страни (ТЕЦ с комбиниран цикъл — ТКЦ), от ТЕЦ и ТЕЦ с комбиниран цикъл за обществени и собствени нужди. Включва електропроизводството от възобновяеми източници и ядрена енергия. (източник: енергийният баланс)

12

ТРАНСПОРТ

Въглероден интензитет за транспорта, t/TJ

Емисии на CO2 в транспорта, kt

Емисии на CO2 от изгаряне на изкопаеми горива за всички транспортни дейности (Категория източник според МКИК 1A3)

Общо крайно потребление на енергия в транспорта, PJ

Включва общото крайно потребление на енергия в транспорта от всички енергийни източници (в т.ч. биомаса и потребление на електроенергия) (източник: енергийният баланс)

13

ПРОМИШЛЕНОСТ C0.3

Специфични емисии на CO2, свързани с енергията — хартиена промишленост, t/t

Свързани с енергията емисии на CO2 — хартиена промишленост и печатарска дейност, kt

Емисии CO2 от изгаряне на изкопаеми горива за производство на хартиена маса, хартия и хартиени продукти, за издаване, печатане и възпроизвеждане на записани носители, в т.ч. изгаряне за производството на електро- и топлоенергия (Категория източник според МКИК — 1A2d).

Физическо производство на хартия, kt

Физическо производство на хартия (NACE 21) (източник: производствена статистика)

14

ПРОМИШЛЕНОСТ

Емисии на CO2 в промишлеността, kt

 

Емисии от изгаряне на изкопаеми горива в производствените отрасли, строителството, минното дело и кариерите (без каменовъглените мини и добива на петрол и газ), в това число изгаряне за производство на електро- и топлоенергия (категория източник според МКИК — 1A2). Енергията, използвана за превоз от промишлеността, не следва да се включва тук, а при показателите за транспорта. Емисиите, породени от машините с повишена проходимост и други мобилни машини в промишлеността, следва да се включат в настоящия сектор.

Общо крайно потребление на енергия в промишлеността, PJ

 

Включва общото крайно потребление на енергия в промишлеността от всички енергийни източници (в т.ч. биомаса и потребление на електроенергия) (източник: енергийният баланс)

15

ДОМАКИНСТВА

Емисии на CO2 от домакинствата, kt

 

Емисии на CO2 от изгаряне на изкопаеми горива в домакинствата (Категория източник според МКИК — 1A4b).

Общо крайно потребление на енергия от домакинствата, PJ

 

Включва общото крайно потребление на енергия от домакинствата от всички енергийни източници (в т.ч. биомаса и потребление на електроенергия) (източник: енергийният баланс)


(1)  Държавите членки докладват числител и знаменател, ако не са включени в общия формат за отчитане (ООФ).

(2)  Държавите членки следва да спазват тези указания. Ако не могат да спазват точно тези указания или числителят и знаменателят не отговарят изцяло, държавите членки следва да укажат този факт ясно.

(3)  Посочването на категории източници според МКИК се отнася за преработените насоки от 1996 г. на МКИК относно националните инвентаризации на емисиите на парникови газове.

(4)  Държавите членки докладват числител и знаменател, ако не са включени в ООФ.

(5)  Държавите членки следва да спазват тези указания. Ако не могат да спазват точно тези указания или числителят и знаменателят не отговарят изцяло, държавите членки следва да укажат този факт ясно.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Решение № 280/2004/ЕО

Настоящият регламент

Член 1

Член 1

Член 2, параграф 1

Член 4, параграф 1

Член 2, параграф 2

Член 2, параграф 3

Член 4, параграф 3

Член 3, параграф 1

Член 7, параграф 1 и член 7, параграф 3

Член 3, параграф 2

Член 13, параграф 1 и член 14, параграф 1

Член 3, параграф 3

Член 12, параграф 3

Член 4, параграф 1

Член 6

Член 4, параграф 2

Член 4, параграф 3

Член 24

Член 4, параграф 4

Член 5, параграф 1

Член 5, параграф 1

Член 21, параграф 1

Член 5, параграф 2

Член 21, параграф 3

Член 5, параграф 3

Член 5, параграф 4

Член 5, параграф 5

Член 22

Член 5, параграф 6

Член 5, параграф 7

Член 24

Член 6, параграф 1

Член 10, параграф 1

Член 6, параграф 2

Член 10, параграф 3

Член 7, параграф 1

Член 7, параграф 2

Член 11, параграф 1 и член 11, параграф 2

Член 7, параграф 3

Член 8, параграф 1

Член 23

Член 8, параграф 2

Член 7, параграф 4

Член 8, параграф 3

Член 9, параграф 1

Член 26

Член 9, параграф 2

Член 9, параграф 3

Член 10

Член 11

Член 28

Член 12

Член 29


Изявления на Комисията

„Комисията взема под внимание заличаването на член 10 от първоначалното предложение. За да се подобрят обаче качеството на данните и прозрачността във връзка с емисиите на СО2 и другата информация от значение за климата, свързана с морския транспорт, Комисията е съгласна вместо това да отдели внимание на този въпрос като част от предстоящата инициатива относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите от корабоплаването, която Комисията се ангажира да приеме през първата половина на 2013 г. Във връзка с това Комисията възнамерява да предложи изменение на този регламент.“

„Комисията отбелязва, че може да са необходими допълнителни правила за определяне, продължаване и промяна на системата на Съюза относно политиките, мерките и проектирането, както и изготвянето на приблизителни инвентаризации на парниковите газове, за да се осигури правилното действие на регламента. Още в началото на 2013 г. Комисията ще разгледа този въпрос в тясно сътрудничество с държавите членки и, ако е уместно, ще направи предложение за изменение на регламента.“


18.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 165/41


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 526/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 21 май 2013 година

относно Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 460/2004

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Електронните съобщения, инфраструктура и услуги представляват както пряко, така и косвено съществени фактори за икономическото и социалното развитие. Те играят ключова роля за обществото и сами по себе си са се превърнали в широко използвани комунални услуги, подобно на електро- и водоснабдяването, а освен това представляват изключително важни фактори за снабдяването с електричество, вода и други услуги от основно значение. Съобщителните мрежи функционират като катализатори в социалния живот и по отношение на иновациите, като умножават въздействието на технологиите и формират поведението на потребителите, бизнес моделите, отраслите, както и гражданската позиция и участието в политическия живот. Тяхното смущаване би могло да причини значителни физически, социални и икономически щети, което подчертава значението на мерките за повишаване на защитата и устойчивостта с цел осигуряване на непрекъснатост на критични услуги. Сигурността на електронните съобщения, инфраструктура и услуги, по-специално тяхната цялост, наличност и поверителност, са изправени пред постоянно нарастващи предизвикателства, които са свързани наред с другото с индивидуалните компоненти на съобщителната инфраструктура и със софтуера за контрол на тези компоненти, инфраструктурата като цяло и услугите, предоставяни чрез тази инфраструктура. Това е повод за нарастващо обществено безпокойство, не на последно място заради възможността от възникване на проблеми поради сложността на системата, повреди, системни сривове, инциденти, грешки и атаки, които могат да имат последствия за електронната и физическата инфраструктура, осигуряваща услуги от огромно значение за благосъстоянието на европейските граждани.

(2)

Картината на заплахите постоянно претърпява промени и инцидентите, свързани със сигурността, могат да подкопаят доверието на потребителите в технологиите, мрежите и услугите, като по този начин засегнат способността им да се възползват от пълния потенциал на вътрешния пазар и широко разпространеното ползване на информационните и комуникационните технологии (ИКТ).

(3)

В този смисъл редовното оценяване на състоянието на мрежовата и информационната сигурност в Съюза въз основа на надеждни данни на Съюза, както и систематичното прогнозиране на бъдещи събития, предизвикателства и заплахи както на равнище на Съюза, така и на световно равнище, е важно за разработването на политика, за индустрията и потребителите.

(4)

С Решение 2004/97/ЕО, Евратом (3), прието на срещата на Европейския съвет на 13 декември 2003 г., представителите на държавите членки решиха седалището на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA), която трябваше да бъде създадена въз основа на внесеното от Комисията предложение, да бъде установено в град в Гърция, който да бъде определен от гръцкото правителство. Въз основа на посоченото решение гръцкото правителство определи за седалище на ENISA Ираклион, Крит.

(5)

Споразумението за централата („Споразумение за седалището“) беше сключено между Агенцията и приемащата държава членка на 1 април 2005 г.

(6)

Приемащата Агенцията държава членка следва да осигури възможно най-добрите условия за безпроблемното и ефективно функциониране на Агенцията. За правилното и ефикасно изпълнение на задачите на Агенцията, за целите на набирането на персонал и задържането му и за подобряване на ефикасността на дейностите за осъществяване на връзки е наложително Агенцията да се установи в подходящо местоположение, което наред с другото да предоставя подходящи транспортни връзки и съоръжения за съпрузите и децата, придружаващи членовете на персонала на Агенцията. Необходимите разпоредби следва да бъдат определени в споразумение между Агенцията и приемащата държава членка, което се сключва след получаване на одобрението на управителния съвет на Агенцията.

(7)

С цел подобряване на оперативната ефикасност на Агенцията, тя създаде клон в района на столицата Атина, който следва да се поддържа със съгласието и подкрепата на приемащата държава членка и където следва да се установи оперативният персонал на Агенцията. Персоналът, ангажиран предимно в администрацията на Агенцията (включително изпълнителният директор), в отделите за финанси, проучване и анализ на документи, ИТ и управление на съоръженията, човешки ресурси, обучение, комуникации и връзки с обществеността, следва да се установи в Ираклион.

(8)

Агенцията има право да определя своята организация, за да гарантира правилното и ефикасно изпълнение на своите задачи, при спазване на разпоредбите относно седалището и клона в Атина, предвидени в настоящия регламент. По-специално за изпълнението на задачите, които включват взаимодействие с ключови заинтересовани страни, като например институциите на Съюза, Агенцията следва да уреди необходимите практически условия за подобряване на оперативната ефикасност.

(9)

През 2004 г. Европейският парламент и Съветът приеха Регламент (ЕО) № 460/2004 (4) относно създаване на ENISA с цел подпомагане на стремежа към осигуряване на високо ниво на мрежова и информационна сигурност в рамките на Съюза и създаване на култура на мрежова и информационна сигурност в полза на гражданите, потребителите, предприятията и държавните администрации. През 2008 г. Европейският парламент и Съветът приеха Регламент (ЕО) № 1007/2008 (5) за удължаване на мандата на Агенцията до март 2012 г. С Регламент (ЕС) № 580/2011 (6) мандатът на Агенцията се удължава до 13 септември 2013 г.

(10)

Агенцията следва да бъде правоприемник на ENISA, така както е създадена с Регламент (ЕО) № 460/2004. В рамките на Решението на представителите на държавите членки, заседаващи в рамките на Европейския съвет от 13 декември 2003 г., приемащата държава членка следва да запази и доразвие съществуващите понастоящем практически ред и условия, за да осигури безпрепятствено и ефикасно функциониране на Агенцията, включително на клона ѝ в Атина, и да улеснява набирането и запазването на висококвалифициран персонал.

(11)

През периода след създаването на ENISA предизвикателствата, свързани с мрежовата и информационната сигурност, се променяха успоредно с развитието на технологиите, пазарните и социално-икономическите условия и бяха обект на допълнително разглеждане и дебати. В отговор на променящите се предизвикателства Съюзът актуализира своите приоритети относно политиката за мрежовата и информационната сигурност. Настоящият регламент има за цел укрепването на Агенцията, така че успешно да подпомага усилията на институциите на Съюза и на държавите членки за изграждането на европейски капацитет за справяне с предизвикателствата в сферата на мрежовата и информационната сигурност.

(12)

Мерките в рамките на вътрешния пазар в областта на сигурността на електронните съобщения и по-общо на мрежовата и информационната сигурност изискват различни форми на технически и организационни приложения от страна на институциите на Съюза и на държавите членки. Разнородното прилагане на тези изисквания може да доведе до неефикасни решения и да създаде препятствия пред вътрешния пазар. Това налага създаването на център за експертни знания на равнището на Съюза, който да дава насоки, съвети и да предоставя помощ по въпросите на мрежовата и информационната сигурност, на която могат да разчитат институциите на Съюза и държавите членки. Агенцията може да отговори на тези нужди чрез разработване и поддържане на високо ниво на експертни знания и подпомагане на институциите на Съюза, на държавите членки и бизнес средите, за да им помогне да изпълнят правните и регулаторните изисквания относно мрежовата и информационната сигурност, както и идентифицира и разглежда въпроси, свързани с мрежовата и информационната сигурност, като по този начин се подпомага правилното функциониране на вътрешния пазар.

(13)

Агенцията следва да изпълнява задачите, възложени ѝ от правните актове на Съюза в областта на електронните съобщения, и в по-общ план да допринася за увеличаване нивото на сигурност на електронните съобщения, както и на защитата на неприкосновеността на личния живот и на личните данни, като наред с други неща предоставя и експертни знания и консултации и насърчава обмена на най-добри практики, а също и прави предложения за политики.

(14)

Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамковата директива) (7) изисква доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги да предприемат подходящи мерки за защита на тяхната цялост и сигурност и се въвежда задължение националните регулаторни органи по целесъобразност да информират Агенцията наред с другото за всеки пробив в сигурността или за нарушаване на целостта, оказали значително въздействие върху функционирането на мрежите или предоставянето на услугите, и да представят на Комисията и Агенцията годишен обобщителен доклад за получените уведомления и предприетите действия. Освен това в Директива 2002/21/ЕО Агенцията се призовава чрез предоставяне на мнения да допринася за хармонизирането на подходящите технически и организационни мерки за сигурност.

(15)

В Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (8) се изисква доставчиците на публично достъпни електронни съобщителни услуги да предприемат необходимите технически и организационни мерки за защита на сигурността на своите услуги и също така се изисква поддържане на поверителност на съобщенията и свързаните с тях данни за трафик. Директива 2002/58/ЕО въвежда изискванията за доставчиците на електронни съобщителни услуги да информират и уведомяват за нарушение на сигурността на личните данни. Тя също така изисква Комисията да се консултира с Агенцията по всякакви технически мерки за изпълнение, които следва да бъдат приети във връзка с обстоятелствата или формата на изискванията за информиране и уведомяване и приложимите към това процедури. Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (9) изисква държавите членки да гарантират, че администраторът прилага подходящи технически и организационни мерки за защита на личните данни от случайно или незаконно унищожаване или случайна загуба, промяна, неразрешено оповестяване или достъп, особено когато обработката им включва преноса на данни по мрежа, както и от всички други незаконни форми на обработка.

(16)

Агенцията следва да допринася за постигането на високо ниво на мрежова и информационна сигурност, за подобряването на защитата на неприкосновеността на личния живот и на личните данни и за създаването и насърчаването на култура на мрежова и информационна сигурност в полза на гражданите, потребителите, предприятията и организациите от публичния сектор в Съюза, като по този начин подпомага правилното функциониране на вътрешния пазар. За да се постигне това, на Агенцията следва да се предоставят необходимите бюджетни средства.

(17)

Като се има предвид нарастващото значение на електронните мрежи и съобщения, които понастоящем представляват гръбнака на европейската икономика, както и реалният размер на цифровата икономика, следва да се увеличават финансовите и човешките ресурси, предоставени на Агенцията, за да бъдат отразени нейните нараснали роля и задачи, както и нейната ключова позиция по отношение на защитата на европейската цифрова екосистема.

(18)

Агенцията следва да функционира като отправна точка, като създава условия за увереност и доверие благодарение на своята независимост, качеството на консултациите, които предоставя, и на информацията, която разпространява, прозрачността на процедурите и методите ѝ на работа, както и старанието ѝ при изпълнението на възложените ѝ задачи. Агенцията следва да надгради националните усилия и тези на Съюза и по този начин да изпълнява своите задачи в пълно сътрудничество с институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и държавите членки, да бъде отворена за контакти с бизнес средите и други съответни заинтересовани страни. Освен това Агенцията следва да надгради приноса от и сътрудничеството с частния сектор, който играе важна роля за сигурността на електронните съобщения, инфраструктурата и услугите.

(19)

Набор от задачи следва да посочи как Агенцията да постигне своите цели, като същевременно с това ѝ даде възможност за гъвкаво функциониране. Реализираните от Агенцията задачи следва да включват събирането на подходяща информация и данни, необходими за извършването на анализи на рисковете за сигурността и устойчивостта на електронните съобщения, инфраструктурата и услугите, както и за оценяването, в сътрудничество с държавите членки, Комисията и, по целесъобразност, със съответните заинтересовани страни, на състоянието на мрежовата и информационната сигурност в Съюза. Агенцията следва да осигури координация и сътрудничество с институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и с държавите членки и да засили сътрудничеството между заинтересованите страни в Европа, по-специално чрез привличане на компетентни държавни органи и органи на Съюза и експерти на високо равнище от частния сектор в съответните области към своите дейности, по специално доставчици на електронни съобщителни мрежи и услуги, производители на мрежово оборудване и търговци на софтуер, като се има предвид, че мрежовите и информационните системи представляват съвкупности от хардуер, софтуер и услуги. Агенцията следва да окаже съдействие на институциите на Съюза и на държавите членки в диалога им с индустрията с цел решаване на свързани със сигурността проблеми с хардуерни и софтуерни продукти, като по този начин подпомогне съвместния подход към мрежовата и информационната сигурност.

(20)

Стратегиите за мрежова и информационна сигурност, оповестени публично от институция, орган, служба или агенция на Съюза или от държава членка, следва да бъдат предоставени за сведение на Агенцията с цел избягване дублирането на усилия. Агенцията следва да анализира стратегиите и да насърчава представянето им под форма, която улеснява съпоставимостта. Тя следва да предостави електронен достъп за обществеността до стратегиите и анализите си.

(21)

Агенцията следва да подпомага Комисията чрез становища, мнения и анализи по всички въпроси на Съюза, свързани с разработването на политиката в областта на мрежовата и информационната сигурност, включително защитата на критичната информационна инфраструктура и устойчивостта. Агенцията следва също така да подпомага институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и, когато е необходимо, държавите членки по тяхно искане, в усилията им за разработване на политика и капацитет за мрежова и информационна сигурност.

(22)

Агенцията следва да вземе под внимание в пълна степен текущата научноизследователска и развойна дейност и дейностите за оценка на технологиите, по-специално тези, извършвани от различните научноизследователски инициативи на Съюза, за да дава съвети на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и, когато е необходимо, на държавите членки по тяхно искане, относно необходимостта от научни изследвания в областта на мрежовата и информационната сигурност.

(23)

Агенцията следва да подпомага институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и държавите членки в усилията им за изграждане и увеличаване на трансграничната способност и подготвеност за предотвратяване, установяване и реагиране на проблеми и инциденти, свързани с мрежовата и информационната сигурност. В това отношение Агенцията следва да улесни сътрудничеството между самите държави членки и между Комисията и институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и държавите членки. За тази цел Агенцията следва да подкрепя държавите членки в постоянните им усилия за подобряване на тяхната способност за реагиране, както и за организиране и провеждане на европейски учения за инциденти, свързани със сигурността, а по молба от държава членка – и на национални учения.

(24)

С цел по-добро разбиране на предизвикателствата в сферата на мрежовата и информационната сигурност Агенцията трябва да анализира текущите и нововъзникващите рискове. За целта тя следва в сътрудничество с държавите членки и, по целесъобразност, със статистически органи и други организации да събира съответната информация. Освен това Агенцията следва да подпомага институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и държавите членки в усилията им за събиране, анализиране и разпространение на данни за мрежовата и информационната сигурност. Събирането на подходяща статистическа информация и данни, необходими за извършването на анализи на рисковете за сигурността и устойчивостта на електронните съобщения, инфраструктура и услуги, следва да се осъществява въз основа на информацията, предоставена от държавите членки, и наблюденията на Агенцията върху инфраструктурата за ИКТ на институциите на Съюза съгласно разпоредбите на Съюза и националните разпоредби и при спазване на правото на Съюза. Въз основа на тази информация Агенцията следва да поддържа осведоменост относно актуалното състояние на мрежовата и информационната сигурност в Съюза и свързаните с нея тенденции в полза на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и на държавите членки.

(25)

При осъществяването на своите задачи Агенцията следва да улесни сътрудничеството между Съюза и държавите членки за подобряване на осведомеността относно състоянието на мрежовата и информационната сигурност в Съюза.

(26)

Агенцията следва да улесни сътрудничеството между компетентните независими регулаторни органи на държавите членки, по-специално в подкрепа на разработването, популяризирането и обмена на най-добри практики и стандарти за образователни програми и схеми за повишаване на осведомеността. Увеличаването на информационния обмен между държавите членки ще улесни подобна дейност. Агенцията следва да допринася за повишаване на осведомеността на индивидуалните потребители на електронни съобщения, инфраструктура и услуги, включително като подпомага държавите членки, в случаите, в които те са избрали да използват платформата за информация от обществен интерес, предвидена в Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (10), да изготвят съответната информация от обществен интерес по отношение на мрежовата и информационната сигурност, а също и като спомага за предоставянето на такава информация, която се включва в доставката на нови устройства, предназначени за употреба в обществените съобщителни мрежи. Агенцията следва също така да подкрепи сътрудничеството между заинтересованите страни на равнището на Съюза, отчасти чрез насърчаване на споделянето на информация, кампании за повишаване на осведомеността и образователни и обучителни програми.

(27)

Агенцията, наред с другото, следва да подпомага съответните институции, органи, служби и агенции на Съюза и държавите членки при създаването и реализирането на обществени образователни кампании за крайните потребители, насочени към насърчаването на по-безопасно лично поведение онлайн и повишаване на осведомеността относно потенциалните заплахи в киберпространството, включително кибернетични престъпления, като фишинг, ботмрежи, финансови и данъчни измами, както и съвети относно основната автентификация и защитата на данните.

(28)

С цел гарантиране на пълно постигане на своите цели Агенцията следва да си сътрудничи със съответните органи, включително с тези, които работят в областта на киберпрестъпността, като например Европол, и с органите за защита на неприкосновеността на личния живот, за да обменя ноу-хау и най-добри практики и да предоставя консултативна помощ по въпроси, свързани с мрежовата и информационната сигурност, които биха могли да окажат влияние върху тяхната работа. Агенцията следва да насърчи постигането на синергии между усилията на тези органи и собствените ѝ усилия за насърчаване на подобрена мрежова и информационна сигурност. Представителите на органите за прилагане на националното право и правото на Съюза и за защита на неприкосновеността на личния живот следва да имат правото да бъдат представлявани в Постоянната група на заинтересовани страни на Агенцията. При сътрудничеството си с правоприлагащите органи по въпроси на мрежовата и информационната сигурност, които биха могли да окажат влияние върху тяхната работа, Агенцията следва да спазва съществуващите информационни канали и изградени мрежи.

(29)

Комисията постави началото на Европейско публично-частно партньорство за устойчивост под формата на гъвкава платформа в целия Съюз за сътрудничество за устойчивост на инфраструктурата на ИКТ, в която Агенцията следва да играе посредническа роля, обединявайки заинтересованите страни с цел обсъждане на обществените политически приоритети, икономическите и пазарните измерения на предизвикателствата и мерките за устойчивост на ИКТ.

(30)

За да се насърчи мрежовата и информационната сигурност и нейната публичност, Агенцията следва да улеснява сътрудничеството между компетентните публични органи на държавите членки, по-специално като подкрепя разработването и обмена на най-добри практики и схеми за повишаване на осведомеността и като подкрепя техните дейности, насочени към обществеността. Агенцията следва също така да подкрепя сътрудничеството между заинтересовани страни и институциите на Съюза отчасти чрез насърчаване на споделянето на информация и дейностите за повишаване на осведомеността.

(31)

С цел подкрепа на едно високо равнище на мрежова и информационна сигурност в Съюза, Агенцията следва да насърчава сътрудничеството и обмена на информация и най-добри практики между съответните организации, като екипите за реагиране при инциденти в компютърната сигурност (CSIRT) и екипите за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT).

(32)

Системата на Съюза от правилно функциониращи CERT следва да представлява крайъгълен камък на инфраструктурата на ЕС за мрежова и информационна сигурност. Агенцията следва да подкрепя CERT на държавите членки и CERT на Съюза да работят в една мрежа от CERT, включваща членовете на Групата на европейските правителствени екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти. С цел да съдейства за гарантирането, че всеки CERT има достатъчно разширени възможности и тези възможности съответстват, доколкото е възможно, на възможностите на най-развитите CERT, Агенцията следва да насърчава създаването и функционирането на системата за партньорска оценка. Наред с това Агенцията следва да насърчава и подкрепя сътрудничеството между съответните CERT в случай на инциденти, атаки или нарушения в работата на мрежите или инфраструктурата, управлявана или защитавана от CERT, и които засягат или биха могли да засегнат най-малко два CERT.

(33)

Ефикасните политики на мрежова и информационна сигурност следва да се основават на добре разработени методи за оценяване на риска както в публичния, така и в частния сектор. Методите и процедурите за оценка на риска се използват на различни нива, без да има обща практика по начина за ефикасното им прилагане. Насърчаването и развитието на най-добри практики за оценяване на риска и за оперативно съвместими решения за управление на риска в организациите от публичния и частния сектор ще повишат нивото на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза. За целта Агенцията следва да подкрепя сътрудничеството между заинтересовани страни на равнището на Съюза, като улеснява техните усилия, свързани с въвеждането и използването на европейски и международни стандарти за управление на риска и за измерима сигурност на електронните продукти, системи, мрежи и услуги, които наред със софтуера формират мрежовите и информационните системи.

(34)

В случаите, когато е уместно и полезно за изпълнението на целите и задачите ѝ, Агенцията следва да споделя опит и обща информация с институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, занимаващи се с въпросите на мрежовата и информационната сигурност. Агенцията следва да допринася за определяне на приоритетите в научноизследователската работа на равнището на Съюза в областта на устойчивостта на мрежите и мрежовата и информационната сигурност, както и да предоставя информация относно нуждите на сектора на съответни изследователски институти.

(35)

Агенцията следва да насърчава държавите членки и доставчиците на услуги да повишават общите си стандарти за сигурност, така че всички потребители на Интернет да вземат необходимите мерки за осигуряване на собствената си кибернетична сигурност.

(36)

Проблемите на мрежовата и информационната сигурност са глобални. Съществува необходимост от по-тясно международно сътрудничество с цел подобряване на стандартите за сигурност, включително определянето на общи норми за поведение и етични кодекси и обмен на информация, насърчаване на по-бързо международно сътрудничество за реагиране, както и общ глобален подход към въпросите на мрежовата и информационната сигурност. За тази цел Агенцията следва да подкрепя по-задълбоченото ангажиране на Съюза и сътрудничеството с трети държави и международни организации, като осигурява, където е уместно, необходимия експертен опит и анализи на съответните институции, органи, служби и агенции на Съюза.

(37)

Агенцията следва да развива дейността си в съответствие с принципа на субсидиарност, чрез който се гарантира подходяща степен на координация между държавите членки по свързани с мрежовата и информационната сигурност въпроси и се подобрява ефективността на националните политики, осигурявайки по този начин добавена стойност, и в съответствие с принципа на пропорционалност, като не се надхвърля необходимото за постигане на целите, определени в настоящия регламент. Изпълнението на задачите на Агенцията следва да укрепва, но да не нарушава компетенциите, нито да изземва, възпрепятства или припокрива съответните правомощия и задачи на националните регулаторни органи, както е предвидено в директивите, свързани с електронните съобщителни мрежи и услуги, както и тези на Органа на европейските регулатори за електронни съобщения (ОЕРЕС), създаден с Регламент (ЕО) № 1211/2009 (11), и Комитета по регулиране на съобщенията, посочен в Директива 2002/21/ЕО, на европейските органи по стандартизация, националните органи по стандартизация и Постоянния комитет, както е посочено в Директива 98/34/ЕО (12), както и на независимите надзорни органи в държавите членки, както е определено в Директива 95/46/ЕО.

(38)

Необходимо е да се прилагат определени принципи по отношение на управлението на Агенцията с цел спазване на съвместното изявление и общия подход, договорен от междуинституционалната работна група за децентрализираните агенции на ЕС през юли 2012 г., целта на изявлението и подхода е усъвършенстването на дейността на агенциите и подобряването на тяхната ефективност.

(39)

Съвместното изявление и общият подход следва да се отчитат, по целесъобразност, в работните програми на Агенцията, нейните оценки, както и в докладването и административната практика на Агенцията.

(40)

С оглед на правилното функциониране на Агенцията Комисията и държавите членки следва да гарантират, че лицата, назначени в управителния съвет, притежават подходящ експертен опит. Държавите членки и Комисията следва също да положат усилия за ограничаване на смените на съответните им представители в управителния съвет, за да се гарантира непрекъснатост на работата му.

(41)

От съществено значение е Агенцията да създаде и поддържа репутация на безпристрастност, почтеност и високи професионални стандарти. Във връзка с това управителният съвет следва да приеме всеобхватни правила, обхващащи цялата Агенция, за предотвратяване и управление на конфликти на интереси.

(42)

Като се имат предвид конкретните обстоятелства около Агенцията и сериозните предизвикателства, пред които тя е изправена, организационната структура на Агенцията следва да бъде опростена и укрепена, за да се гарантират по-голяма ефикасност и ефективност. Поради това, наред с други неща, следва да бъде създаден изпълнителен съвет с цел да се даде възможност на управителния съвет да се съсредоточи върху въпроси със стратегическо значение.

(43)

Управителният съвет следва да назначи счетоводител в съответствие с правилата, приети съгласно Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (13) (Финансовия регламент).

(44)

С цел да се гарантира ефективността на Агенцията държавите членки и Комисията следва да бъдат представени в управителен съвет, който следва да определи общата насока на дейността на Агенцията и да гарантира, че тя извършва своите задачи в съответствие с настоящия регламент. Управителният съвет следва да получи правомощията, необходими за определяне на бюджета, проверка на неговото изпълнение, приемане на подходящи финансови правила, установяване на прозрачни работни процедури за вземане на решения от страна на Агенцията, приемане на работната програма на Агенцията, приемане на свои собствени процедурни правила и на вътрешен правилник за дейността на Агенцията, назначаване на изпълнителния директор, вземане на решение за удължаването на мандата на изпълнителния директор след получаването на становището на Европейския парламент и вземане на решение за прекратяването на мандата. Управителният съвет следва да сформира изпълнителен съвет, който да му оказва съдействие при изпълнението на неговите задачи в областта на административните и бюджетните въпроси.

(45)

Гладкото функциониране на Агенцията налага нейният изпълнителен директор да се назначава въз основа на своите заслуги и документирани административни и управленски умения, както и на компетентност и опит, свързани с мрежовата и информационната сигурност, и задълженията на изпълнителния директор да се изпълняват с пълна независимост от организацията на вътрешното функциониране на Агенцията. За целта изпълнителният директор следва да изготви предложение за работна програма на Агенцията след предварителни консултации с Комисията и да предприеме всички необходими стъпки за гарантиране на правилното изпълнение на работната програма на Агенцията. Изпълнителният директор следва да изготвя ежегоден доклад, който да бъде представян на управителния съвет, да съставя проект на разчета за предвидените приходи и разходи на Агенцията, както и да изпълнява бюджета.

(46)

Изпълнителният директор следва да разполага с възможността да сформира работни ad hoc групи за решаване на специфични въпроси, по-специално с научен, технически или правен, или социално-икономически характер. При сформирането на работни ad hoc групи изпълнителният директор следва да събира и използва уместни външни експертни знания, необходими за обезпечаването на Агенцията с най-актуалната налична информация за предизвикателствата пред сигурността, произтичащи от непрекъснато развиващото се информационно общество. Изпълнителният директор следва да гарантира, че членовете на работните ad hoc групи се избират съобразно най-високите стандарти за експертни знания, като надлежно се отчита балансът при представянето на всички страни в зависимост от конкретния въпрос между държавните администрации на държавите членки, институциите на Съюза и частния сектор, включително индустрията, потребителите и академични експерти в областта на мрежовата и информационната сигурност. В зависимост от конкретния случай изпълнителният директор следва да може, ако е подходящо, да кани отделни експерти, признати като компетентни в съответната област, да участват в заседанията на работните групи. Техните разходи следва да се покриват от Агенцията в съответствие с нейния процедурен правилник и при спазване на правилата, приети съгласно Финансовия регламент.

(47)

Агенцията следва да разполага с Постоянна група на заинтересовани страни в ролята на консултативен орган, за да се гарантира редовен диалог с частния сектор, потребителските организации и други уместни заинтересовани страни. Постоянната група на заинтересовани страни, сформирана от управителния съвет по предложение на изпълнителния директор, следва да се съсредоточи върху въпроси, засягащи заинтересованите страни, и да насочи вниманието на Агенцията към тях. Когато е уместно и в съответствие с дневния ред на заседанията, изпълнителният директор следва да може да кани за участие в заседанията на групата представители на Европейския парламент и на други уместни органи.

(48)

Тъй като има разпоредба за адекватно представителство на заинтересованите страни в Постоянната група на заинтересованите страни, с която се извършват консултации по-специално относно проекта на работна програма, повече не е необходимо да се предвиди представителство на заинтересованите страни в управителния съвет.

(49)

Агенцията следва да прилага съответните разпоредби на Съюза относно публичния достъп до документи, както е посочено в Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета (14). Информацията, обработвана от Агенцията за цели, свързани с вътрешното ѝ функциониране, както и информацията, обработвана при изпълнение на нейните задачи, следва да се обработват съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (15).

(50)

Агенцията следва да съблюдава разпоредбите, приложими за институциите на Съюза, както и националното законодателство относно обработването на чувствителни документи.

(51)

С оглед гарантирането на пълната автономност и независимост на Агенцията и за да може тя да изпълнява допълнителни и нови задачи, включително непредвидени задачи в спешни случаи, на Агенцията следва да бъде предоставен достатъчен и автономен бюджет, чиито приходи произтичат най-вече от вноска на Съюза и вноски на трети държави, вземащи участие в работата на Агенцията. По-голямата част от персонала на Агенцията следва да е пряко ангажирана с оперативното изпълнение на мандата на Агенцията. Приемащата държава членка или всяка друга държава членка следва да могат да правят доброволни вноски към приходите на Агенцията. Бюджетната процедура на Съюза следва да остане приложима по отношение на всякакви субсидии, платими от общия бюджет на Европейския съюз. Освен това Сметната палата следва да одитира финансовите отчети на Агенцията, за да се гарантират прозрачност и отчетност.

(52)

С оглед на постоянно променящия се контекст на заплахите и развитието на политиката на Съюза в областта на мрежовата и информационната сигурност и за да се приведе в съответствие с многогодишната финансова рамка, продължителността на мандата на Агенцията следва да бъде за ограничен срок от седем години с възможност за удължаването му.

(53)

Дейностите на Агенцията следва да бъдат оценявани от независим орган. Оценката следва да отчита ефективността на Агенцията за постигане на целите ѝ, нейните работни практики и значението на задачите ѝ, за да се установи дали целите на Агенцията продължават да са валидни, или са отпаднали и на тази основа да се определи дали мандатът ѝ следва да бъде удължен и за какъв период.

(54)

Ако към края на срока на мандата на Агенцията Комисията не е внесла предложение за удължаване на мандата, Агенцията и Комисията следва да предприемат съответните мерки, насочени по-специално към въпросите, свързани с договорите за наемане на персонал и бюджетните ред и условия.

(55)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно създаване на Агенция на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност, с цел да се допринесе за високо ниво на мрежова и информационна сигурност в Съюза и с оглед повишаване на осведомеността и създаване и популяризиране на култура на мрежова и информационна сигурност сред обществото в полза на гражданите, потребителите, предприятията и организациите от публичния сектор в Съюза, като по този начин се подпомогне установяването и правилното функциониране на вътрешния пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и съответно може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(56)

Регламент (ЕО) № 460/2004 следва да бъде отменен.

(57)

Европейският надзорен орган по защита на данните беше консултиран в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 и прие становище на 20 декември 2010 г. (16),

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

РАЗДЕЛ 1

ОБХВАТ, ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

Член 1

Предмет и обхват

1.   С настоящия регламент се учредява Агенция на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA, наричана по-долу „Агенцията“), която да изпълнява възложените ѝ задачи с цел допринасяне за високо ниво на мрежова и информационна сигурност в рамките на Съюза и с оглед повишаване на осведомеността за мрежовата и информационната сигурност и създаване и популяризиране на култура на мрежова и информационна сигурност сред обществото в полза на гражданите, потребителите, предприятията и организациите от публичния сектор в Съюза, като по този начин се подпомогне установяването и правилното функциониране на вътрешния пазар.

2.   Целите и задачите на Агенцията не накърняват компетенциите на държавите членки относно мрежовата и информационната сигурност и във всеки случай дейностите, свързани с обществената сигурност, отбраната, националната сигурност (включително икономическото благосъстояние на държавата, когато въпросите се отнасят до аспекти на националната сигурност) и дейностите на държавата в областта на наказателното право.

3.   За целите на настоящия регламент „мрежова и информационна сигурност“ означава способността на дадена мрежа или информационна система да проявява устойчивост, при определено равнище на доверие, спрямо случайни събития или незаконни или злонамерени действия, които излагат на риск наличността, автентичността, целостта и поверителността на съхранявани или пренасяни данни и на свързаните с тях услуги, предлагани от или достъпни посредством тези мрежи и системи.

Член 2

Цели

1.   Агенцията развива и поддържа високо ниво на експертни знания.

2.   Агенцията подпомага институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при разработването на политики за мрежова и информационна сигурност.

3.   Агенцията подпомага институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и държавите членки при изпълнението на политиките, необходими за спазването на правните и регулаторните изисквания на мрежовата и информационната сигурност съгласно действащите и бъдещите правни актове на Съюза, като по този начин допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар.

4.   Агенцията подпомага Съюза и държавите членки при укрепването и засилването на способността и подготвеността им за предотвратяване, установяване и реагиране на проблеми и инциденти, свързани с мрежовата и информационната сигурност.

5.   Агенцията използва своите експертни знания и умения за стимулиране на широко сътрудничество между участниците от публичния и частния сектор.

Член 3

Задачи

1.   В рамките на целта, посочена в член 1, и за постигане на целите, установени в член 2, като се спазва член 1, параграф 2, Агенцията изпълнява следните задачи:

а)

подкрепа за разработването на политиката и правото на Съюза посредством:

i)

подпомагане и консултиране по всички въпроси, отнасящи се до политиката и правото на Съюза за мрежова и информационна сигурност;

ii)

осигуряване на подготвителна работа, консултации и анализи, свързани с разработването и актуализирането на политиката и правото на Съюза за мрежова и информационна сигурност;

iii)

анализиране на обществено достъпните стратегии за мрежова и информационна сигурност и насърчаване на тяхното публикуване;

б)

подкрепа за изграждането на капацитет посредством:

i)

подкрепа за държавите членки, по тяхно искане, в усилията им за развиване и подобряване на предотвратяването, откриването, анализа и способността за реагиране на проблеми и инциденти в областта на мрежовата и информационната сигурност, както и предоставяне на необходимите знания;

ii)

насърчаване и улесняване на сътрудничеството между държавите членки и между институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и държавите членки в усилията им за предотвратяване, откриване и реагиране на проблеми и инциденти, свързани с мрежовата и информационната сигурност, когато те имат трансгранично отражение;

iii)

подпомагане на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза в техните усилия за развиване на предотвратяването, откриването, анализа и способността за реагиране на проблеми и инциденти в областта на мрежовата и информационната сигурност, по-специално чрез подпомагане на функционирането на екипите за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT);

iv)

подкрепа за повишаване на нивото на възможностите на националните/правителствените CERT и CERT на Съюза, включително чрез насърчаване на диалога и обмена на информация, с оглед да се гарантира, че съобразно състоянието на техниката всеки CERT отговаря на общ набор от минимални възможности и работи в съответствие с най-добрите практики;

v)

подкрепа за организирането и провеждането на учения на Съюза в областта на мрежовата и информационната сигурност и консултиране на държавите членки, по тяхно искане, относно национални учения;

vi)

подпомагане на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и на държавите членки в техните усилия за събиране, анализ и, в съответствие с изискванията за сигурност на държавите членки, разпространение на релевантни данни относно мрежовата и информационната сигурност; а също така въз основа на информацията, предоставена от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и от държавите членки в съответствие с разпоредбите на правото на Съюза и националните разпоредби при спазване на правото на Съюза, поддържане на осведомеността на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и на държавите членки относно актуалното състояние на мрежовата и информационната сигурност в Съюза в тяхна полза;

vii)

подпомагане на разработката на механизъм на Съюза за ранно предупреждаване, който има допълващ характер спрямо механизмите на държавите членки;

viii)

предоставяне на обучение в областта на мрежовата и информационната сигурност за съответните публични органи, когато е целесъобразно, в сътрудничество със заинтересованите публични и частни страни;

в)

подпомагане на доброволното сътрудничество сред компетентните публични органи и между заинтересованите страни, включително университети и научноизследователски центрове в Съюза, както и подкрепа за осведомеността, наред с другото посредством:

i)

насърчаване на сътрудничеството между националните и правителствените CERT или екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (CSIRT), в т.ч. CERT за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза;

ii)

насърчаване на развитието и споделянето на най-добри практики с цел постигане на високо ниво на мрежова и информационна сигурност;

iii)

улесняване на диалога и усилията за разработване и обмен на най-добри практики;

iv)

насърчаване на най-добрите практики в обмена на информация и повишаването на осведомеността;

v)

подпомагане на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и, по тяхно искане, на държавите членки и и техните съответни органи при организирането на дейности за повишаване на осведомеността, включително на равнище на отделните потребители, и други дейности, насочени към обществеността, за да се повишат мрежовата и информационната сигурност и нейната публичност чрез предоставянето на най-добри практики и насоки;

г)

подпомагане на научната и развойната дейност и стандартизацията посредством:

i)

улесняване на въвеждането и използването на европейски и международни стандарти за управление на риска и за сигурност на електронните продукти, мрежи и услуги;

ii)

консултиране на Съюза и държавите членки относно нуждата от научни изследвания в областта на мрежовата и информационната сигурност, за да може да се реагира ефективно на настоящите и нововъзникващите рискове и заплахи за мрежовата и информационната сигурност, в т.ч. по отношение на нови и нововъзникващи информационни и комуникационни технологии и с оглед на ефективното използване на технологиите за предотвратяване на риска;

д)

сътрудничество с институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, включително с работещите в областта на киберпрестъпленията и защитата на неприкосновеността на личния живот и на личните данни, с оглед решаване на въпроси от общ интерес, включително посредством:

i)

обмен на ноу-хау и най-добри практики;

ii)

предоставяне на съвети относно съответните аспекти на мрежовата и информационната сигурност с оглед разработването на взаимодействия;

е)

допринасяне за усилията на Съюза за сътрудничество с трети държави и международни организации с оглед насърчаване на международното сътрудничество по въпросите на мрежовата и информационната сигурност, включително посредством:

i)

участие, когато това е целесъобразно, като наблюдател и при организацията на международни учения, както и извършване на анализ и докладване за резултатите от такива учения;

ii)

улесняване на обмена на най-добри практики между съответните организации;

iii)

предоставяне на експертни становища за институциите на Съюза.

2.   Институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и органите на държавите членки могат да потърсят съвет от Агенцията в случай на пробив в сигурността или накърняване на целостта, имащи значително въздействие върху функционирането на мрежите и услугите.

3.   Агенцията изпълнява задачи, които са ѝ възложени по силата на правни актове на Съюза.

4.   Агенцията изразява независимо своите заключения, насоки и съвети по въпроси в рамките на обхвата и целите на настоящия регламент.

РАЗДЕЛ 2

ОРГАНИЗАЦИЯ

Член 4

Състав на Агенцията

1.   Агенцията се състои от:

а)

управителен съвет;

б)

изпълнителен директор и персонал; и

в)

постоянна група на заинтересованите страни.

2.   С оглед допринасяне за увеличаването на ефективността и ефикасността на дейността на Агенцията управителният съвет назначава изпълнителен съвет.

Член 5

Управителен съвет

1.   Управителният съвет определя общата насока на дейността на Агенцията и гарантира, че тя реализира своите задачи в съответствие с правилата и принципите, заложени в настоящия регламент. Той също така гарантира съгласуваността на работата на Агенцията с дейностите, осъществявани от държавите членки, както и на нивото на Европейския съюз.

2.   Управителният съвет приема годишната и многогодишната работна програма на Агенцията.

3.   Управителният съвет приема годишен доклад за дейностите на Агенцията и го изпраща най-късно до 1 юли на следващата година на Европейския парламент, Съвета, Комисията и Сметната палата. Годишният доклад включва отчетите и описва как Агенцията е изпълнила своите показатели за изпълнение. Годишният доклад е обществено достъпен.

4.   Управителният съвет приема стратегия за борба с измамите, която е съразмерна на опасността от измами, вземайки предвид анализа разходи – ползи от мерките, които подлежат на прилагане.

5.   Управителният съвет осигурява подходящи мерки за съобразяване с резултатите и препоръките от разследванията на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и различните вътрешни и външни одитни доклади и оценки.

6.   Управителният съвет приема правила за предотвратяването и управлението на конфликти на интереси.

7.   По отношение на служителите на Агенцията управителният съвет упражнява правомощията, предоставени от Правилника за длъжностните лица и от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз („Правилник за длъжностните лица“ и „Условия за работа на другите служители“), предвидени в Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 (17) на органа по назначаването и съответно на органа, оправомощен да сключва трудови договори.

Управителният съвет приема в съответствие с процедурата по член 110 от Правилника за длъжностните лица решение, основаващо се на член 2, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица и на член 6 от Условията за работа на другите служители, с което делегира съответните правомощия на орган по назначаването на изпълнителния директор. Изпълнителният директор може да пределегира тези правомощия.

Ако това се изисква от извънредни обстоятелства, управителният съвет може да оттегли делегирането на правомощията на органа по назначаването, предоставено на изпълнителния директор, и пределегирането, извършено от изпълнителния директор. В такъв случай управителният съвет може да ги делегира за ограничен период от време на един от своите членове или на член на персонала, различен от изпълнителния директор.

8.   Управителният съвет приема подходящи правила за прилагане на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители в съответствие с процедурата, предвидена в член 110 от Правилника за длъжностните лица.

9.   Управителният съвет назначава изпълнителния директор и може да удължи неговия мандат или да го свали от длъжност в съответствие с член 24 от настоящия регламент.

10.   След консултация с Комисията управителният съвет приема свой правилник за дейността и такъв на изпълнителния съвет. Тези правилници за дейността предвиждат ускорено вземане на решения чрез писмена процедура или чрез провеждане на телеконференция.

11.   Управителният съвет също така приема вътрешния правилник на Агенцията след консултация със службите на Комисията. Този правилник е обществено достъпен.

12.   Управителният съвет приема финансовите правила, приложими за Агенцията. Те не могат да се отклоняват от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията от 19 ноември 2002 г. относно рамковия Финансов регламент за органите, посочени в член 185 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (18), освен ако такова отклонение не се налага специално за дейността на Агенцията и Комисията е дала предварителното си съгласие.

13.   Управителният съвет приема многогодишния план за политика по отношение на персонала след консултация със службите на Комисията и след като надлежно е информирал Европейския парламент и Съвета.

Член 6

Състав на управителния съвет

1.   Съставът на управителния съвет включва по един представител на всяка държава членка и двама представители, назначени от Комисията. Всеки от представителите има право на глас.

2.   Всеки член на управителния съвет има заместник, който го представлява при отсъствие.

3.   Членовете на управителния съвет и техните заместници се назначават съобразно техните познания за задачите и целите на Агенцията, като се вземат предвид съответните управленски, административни и бюджетни умения за изпълнението на задачите, посочени в член 5. Комисията и държавите членки би следвало да полагат усилия за ограничаване на текучеството на своите представители в управителния съвет, за да се осигури непрекъснатост на работата му. Комисията и държавите членки се стремят към постигането на балансирано представителство между мъже и жени в управителния съвет.

4.   Мандатът на членовете на управителния съвет и на техните заместници е четири години. Този мандат подлежи на подновяване.

Член 7

Председател на управителния съвет

1.   Управителният съвет избира свой председател и заместник-председател измежду членовете си за срок от три години, като този срок може да бъде подновяван. Заместник-председателят замества служебно председателя, ако последният не е в състояние да изпълнява своите задължения.

2.   Председателят може да бъде поканен да направи изявление пред съответната(ите) комисия(и) на Европейския парламент и да отговори на въпроси на членовете.

Член 8

Заседания

1.   Заседанията на управителния съвет се свикват от неговия председател.

2.   Управителният съвет провежда редовно заседание поне веднъж годишно. Той провежда и извънредни заседания по искане на председателя или по искане на най-малко една трета от членовете си.

3.   Изпълнителният директор взема участие в събранията на управителния съвет без право на глас.

Член 9

Гласуване

1.   Управителният съвет взема решенията си с абсолютно мнозинство на членовете си.

2.   За приемането на процедурния правилник на управителния съвет, вътрешния правилник за дейността на Агенцията, бюджета, годишната и многогодишната работна програма, назначаването, удължаването на мандата или освобождаването от длъжност на изпълнителния директор и определянето на председателя на управителния съвет е необходимо мнозинство от две трети от всички членове на управителния съвет.

Член 10

Изпълнителен съвет

1.   Управителният съвет се подпомага от изпълнителен съвет.

2.   Изпълнителният съвет подготвя решения единствено по административни и бюджетни въпроси, които се приемат от управителния съвет.

Заедно с управителния съвет той осигурява подходящи мерки за съобразяване с резултатите и препоръките от разследванията на OLAF и различните вътрешни и външни одитни доклади и оценки.

Без да се засягат отговорностите на изпълнителния директор по член 11, изпълнителният съвет подпомага и съветва изпълнителния директор при изпълнението на решенията на управителния съвет по административни и бюджетни въпроси.

3.   Изпълнителният съвет се състои от петима членове, назначени измежду членовете на управителния съвет, като един от тях е председателят на управителния съвет, който може също така да бъде председател на изпълнителния съвет, и един от представителите на Комисията.

4.   Мандатът на членовете на изпълнителния съвет е със същата продължителност като мандата на членовете на управителния съвет, установен в член 6, параграф 4.

5.   Изпълнителният съвет заседава най-малко веднъж на всеки три месеца. Председателят на изпълнителния съвет свиква допълнителни заседания по искане на членовете на съвета.

Член 11

Задължения на изпълнителния директор

1.   Агенцията се ръководи от изпълнителен директор, който е независим при изпълнението на своите задължения.

2.   Изпълнителният директор отговаря за:

а)

ежедневното управление на Агенцията;

б)

изпълнението на решенията, приети от управителния съвет;

в)

след като се консултира с управителния съвет, за изготвянето на годишната работна програма и многогодишната работна програма и представянето им пред управителния съвет след консултация с Комисията;

г)

изпълнението на годишната работна програма и многогодишната работна програма и докладване пред управителния съвет за това;

д)

изготвянето на годишния доклад относно дейностите на Агенцията и представянето му на управителния съвет за одобрение;

е)

изготвянето на план за действие за съобразяване със заключенията от оценки за изминал период, и докладване за напредъка на всеки две години пред Комисията;

ж)

защитата на финансовите интереси на Съюза чрез прилагането на превантивни мерки срещу измами, корупция и всякакви други незаконни дейности, посредством ефективни проверки и, при наличие на нередности, чрез събирането на недължимо платените суми, а също така, когато това е целесъобразно, чрез ефективни, съразмерни и възпиращи административни и финансови санкции;

з)

изготвянето на стратегия на Агенцията за борба с измамите и представянето ѝ на управителния съвет за одобрение;

и)

гарантирането, че Агенцията осъществява своите дейности в съответствие с изискванията на потребителите на нейните услуги, по-специално що се отнася до целесъобразността на предоставяните услуги;

й)

установяването и поддържането на контакт с институциите, органите, службите и агенциите на Съюза;

к)

установяването и поддържането на контакт с бизнес общността и потребителските организации с цел осигуряване на редовен диалог със съответните заинтересовани страни;

л)

други задачи, възложени на изпълнителния директор с настоящия регламент.

3.   При необходимост и в рамките на целите и задачите на Агенцията изпълнителният директор може да сформира ad hoc работни групи, съставени от експерти, включително от компетентните органи на държавите членки. Управителният съвет се информира предварително за това. Процедурите, по-специално относно състава, назначаването на експертите от изпълнителния директор и дейността на ad hoc работните групи, се определят във вътрешния правилник за дейността на Агенцията.

4.   Изпълнителният директор осигурява на управителния съвет и на изпълнителния съвет административен помощен персонал и други налични ресурси, когато е необходимо.

Член 12

Постоянна група на заинтересованите страни

1.   По предложение на изпълнителния директор управителният съвет учредява Постоянна група на заинтересовани страни, съставена от доказани експерти, представляващи съответните заинтересовани страни, например отрасъла на ИКТ, доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, потребителски групи, академични експерти в областта на мрежовата и информационната сигурност и представители на националните регулаторни органи, нотифицирани съгласно Директива 2002/21/ЕО, както и правоприлагащите органи и органите за защита на неприкосновеността на личния живот.

2.   Процедурите, по-специално процедурите относно броя, състава и назначаването на членовете на Постоянната група на заинтересованите страни от управителния съвет, предложението на изпълнителния директор и дейността на групата, се определят във вътрешния правилник за дейността на Агенцията и се публикуват.

3.   Постоянната група на заинтересованите страни се председателства от изпълнителния директор или лице, определено от изпълнителния директор за всеки конкретен случай.

4.   Мандатът на членовете на Постоянната група на заинтересованите страни е с продължителност две години и половина. Членовете на управителния съвет не могат да бъдат членове на Постоянната група на заинтересованите страни. Експертите на Комисията и от държавите членки имат право да присъстват на заседанията на Постоянната група на заинтересованите страни и да участват в нейната работа. Представители на други органи, които не са членове на Постоянната група на заинтересованите страни, но за които изпълнителният директор счете, че имат отношение по въпроса, могат да бъдат поканени да присъстват на заседанията на Постоянната група на заинтересованите страни и да участват в работата ѝ.

5.   Постоянната група на заинтересованите страни консултира Агенцията при изпълнението на нейните дейности. По-специално тя консултира изпълнителния директор относно изготвянето на предложение за работна програма на Агенцията и гарантирането на диалог със съответните заинтересовани страни по всички въпроси, свързани с работната програма.

РАЗДЕЛ 3

ДЕЙНОСТ

Член 13

Работна програма

1.   Агенцията извършва дейността си в съответствие със своята годишна и многогодишна работна програма, която съдържа всички планирани дейности.

2.   Работната програма включва специфични показатели за изпълнението, даващи възможност за ефективна оценка на постигнатите резултати по отношение на целите.

3.   Изпълнителният директор отговаря за изготвянето на проект на работна програма на Агенцията след предварителни консултации със службите на Комисията. В срок до 15 март всяка година изпълнителният директор представя на управителния съвет проекта на работна програма за следващата година.

4.   В срок до 30 ноември всяка година управителният съвет приема работната програма на Агенцията за следващата година, след като е получил становището на Комисията. Работната програма съдържа многогодишна перспектива. Управителният съвет гарантира съвместимостта на работната програма с целите на Агенцията, както и със законодателните и политическите приоритети на Съюза в областта на мрежовата и информационната сигурност.

5.   Работната програма се организира в съответствие с принципа на управление по дейности. Тя съответства на прогнозните отчети за приходите и разходите на Агенцията и на бюджета на Агенцията за същата финансова година.

6.   След приемането ѝ от управителния съвет изпълнителният директор изпраща работната програма на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията и на държавите членки и я публикува. По покана на съответната комисия на Европейския парламент изпълнителният директор представя и участва в размяна на мнения относно приетата годишна работна програма.

Член 14

Искания до Агенцията

1.   Искания за консултации и помощ, попадащи в обхвата на целите и задачите на Агенцията, се отправят към изпълнителния директор и се придружават с обща информация, разясняваща въпроса, който трябва да бъде разгледан. Изпълнителният директор уведомява управителния съвет и изпълнителния съвет за получените искания, за потенциалното отражение върху ресурсите и, в разумен срок, за предприетите във връзка с тях последващи действия. Ако Агенцията отхвърли искане, тя мотивира отказа си.

2.   Исканията, посочени в параграф 1, могат да се отправят от:

а)

Европейския парламент;

б)

Съвета;

в)

Комисията;

г)

всеки компетентен орган, посочен от държава членка, като например национален регулаторен орган, определен в член 2 от Директива 2002/21/ЕО.

3.   Практическите ред и условия за прилагането на параграфи 1 и 2, по-специално относно представянето, подреждането в приоритетен ред, последващите действия и информирането на управителния съвет и изпълнителния съвет относно исканията до Агенцията, се регламентират от управителния съвет във вътрешния правилник за дейността на Агенцията.

Член 15

Деклариране на интерес

1.   Членовете на управителния съвет, изпълнителният директор и длъжностните лица, временно командировани от държавите членки, представят декларация за ангажираност и декларация за липса или наличие на преки или косвени интереси, които биха могли да се считат за накърняващи тяхната независимост. Тези декларации са точни и изчерпателни, правят се писмено всяка година и се актуализират при необходимост.

2.   Членовете на управителния съвет, изпълнителният директор и външните експерти, участващи в ad hoc работни групи, декларират точно и изчерпателно най-късно в началото на всяко заседание наличието на интереси, които биха могли да се считат за засягащи тяхната независимост по отношение на точките в дневния ред, и се въздържат от участие в обсъждането на тези точки и гласуването по тях.

3.   Агенцията установява във вътрешния правилник за дейността си практическите ред и условия за прилагане на правилата за деклариране на интереси, посочени в параграфи 1 и 2.

Член 16

Прозрачност

1.   Агенцията гарантира, че тя осъществява дейността си при високо ниво на прозрачност и в съответствие с членове 17 и 18.

2.   Агенцията гарантира, че на обществеността и на заинтересованите страни се предоставя целесъобразна, обективна, достоверна и леснодостъпна информация, по-специално по отношение на резултатите от нейната дейност. Освен това тя оповестява публично декларациите за интереси, направени в съответствие с член 15.

3.   По предложение на изпълнителния директор управителният съвет може да разреши на заинтересовани страни да наблюдават хода на някои от дейностите на Агенцията.

4.   Агенцията установява във вътрешния правилник за дейността си практическите ред и условия за прилагане на правилата на прозрачност, посочени в параграфи 1 и 2.

Член 17

Поверителност

1.   Без да се засяга член 18, Агенцията няма право да разкрива на трети страни информация, която обработва или получава, за която е отправено обосновано искане за поверително цялостно или частично обработване.

2.   Членове на управителния съвет, изпълнителният директор, членовете на Постоянната група на заинтересовани страни, участващите в работните ad hoc групи външни експерти и членове на персонала на Агенцията, включително временно командированите от държавите членки длъжностни лица, са задължени да спазват изискванията за поверителност съгласно член 339 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), дори и след приключване на службата им.

3.   Агенцията установява във вътрешния правилник за дейността си практическите ред и условия за прилагане на правилата на поверителност, посочени в параграфи 1 и 2.

4.   Ако това се изисква за изпълнението на задачите на Агенцията, управителният съвет решава да позволи на Агенцията да работи с класифицирана информация. В такъв случай управителният съвет в споразумение със службите на Комисията приема вътрешен правилник за дейността, като прилага принципите относно сигурността, установени в Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 29 ноември 2001 г. за изменение на нейния процедурен правилник (19). Посоченият правилник обхваща наред с другото разпоредби за обмена, обработката и съхранението на класифицирана информация.

Член 18

Достъп до документи

1.   Регламент (ЕО) № 1049/2001 се прилага за документи, притежавани от Агенцията.

2.   Управителният съвет приема реда за прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 в срок до шест месеца от създаването на Агенцията.

3.   Срещу решенията, взети от Агенцията съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, може да се подава жалба до омбудсмана по реда и при условията на член 228 от ДФЕС или те може да се обжалват пред Съда на Европейския съюз по реда и при условията на член 263 от ДФЕС.

РАЗДЕЛ 4

ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ

Член 19

Приемане на бюджета

1.   Приходите на Агенцията се състоят от вноска от бюджета на Съюза, вноски от трети държави, вземащи участие в работата на Агенцията, предвидени в член 30, и доброволни парични или непарични вноски от държави членки. Държавите членки, осигуряващи доброволни вноски, не могат да предявяват претенции за особени права или услуги в резултат от тези вноски.

2.   Разходите на Агенцията се състоят от разходи за персонал, административна и техническа поддръжка, разходи за инфраструктура и оперативни разходи, както и разходи в резултат от договори, сключени с трети страни.

3.   В срок до 1 март всяка година изпълнителният директор изготвя проект на разчета за предвидените приходи и разходи на Агенцията за следващата финансова година и го изпраща на управителния съвет заедно с проект на щатно разписание.

4.   Разходите трябва да съответстват на приходите.

5.   Въз основа на проект на разчета за предвидените приходи и разходи, изготвен от изпълнителния директор, управителният съвет ежегодно изготвя разчет за предвидените приходи и разходи на Агенцията за следващата финансова година.

6.   Управителния съвет изпраща в срок до 31 март всяка година този разчет за предвидените средства, който включва проект на щатно разписание, заедно с проект на работна програма, на Комисията и на третите държави, с които Европейският съюз е сключил споразумения в съответствие с член 30.

7.   Комисията предава разчета на Европейския парламент и на Съвета заедно с проекта за общ бюджет на Съюза.

8.   Въз основа на този разчет Комисията включва в проекта за бюджет на Съюза прогнозните средства, които прецени за необходими за щатното разписание, и размера на субсидията, която се заделя от общия бюджет, и ги представя на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с член 314 от ДФЕС.

9.   Европейският парламент и Съветът разрешават отпускането на бюджетни кредити за субсидията, предназначена за Агенцията.

10.   Европейският парламент и Съветът приемат щатното разписание за Агенцията.

11.   Заедно с работната програма управителният съвет приема бюджета на Агенцията. Той става окончателен след окончателното приемане на общия бюджет на Съюза. Когато е уместно, управителният съвет коригира бюджета и работната програма на Агенцията в съответствие с общия бюджет на Съюза. Управителният съвет незабавно изпраща бюджета на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

Член 20

Борба с измамите

1.   За улесняване на борбата с измамите, корупцията и други неправомерни дейности в рамките на Регламент (ЕО) № 1073/1999 (20) в срок от шест месеца от деня на започване на дейността си Агенцията се присъединява към Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. относно вътрешните разследвания от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (21) и приема подходящите разпоредби, приложими по отношение на всички служители на Агенцията, като използва образеца в приложението към посоченото споразумение.

2.   Сметната палата има правомощия за извършване на одити по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства на Съюза от Агенцията.

3.   OLAF може да извършва разследвания, включително проверки и инспекции на място, в съответствие с разпоредбите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 1073/1999 и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (22), с цел да се установи дали е налице измама, корупция или друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза, във връзка с безвъзмездни средства или поръчка, финансирани от Агенцията.

4.   Без да се засягат параграфи 1, 2 и 3, споразуменията за сътрудничество с трети държави и международни организации, договорите, споразуменията и решенията на Агенцията за отпускане на безвъзмездни средства съдържат разпоредби, с които Сметната палата и OLAF изрично се упълномощават да провеждат такива одити и разследвания съгласно съответните техни компетенции.

Член 21

Изпълнение на бюджета

1.   Изпълнителният директор отговаря за изпълнението на бюджета на Агенцията.

2.   Вътрешният одитен орган на Комисията се ползва със същите правомощия спрямо Агенцията като тези спрямо отделите на Комисията.

3.   До 1 март на следващата финансова година (1 март на година N + 1) счетоводителят на Агенцията изпраща на счетоводителя на Комисията предварителните отчети заедно с доклада за бюджетното и финансовото управление за изминалата финансова година. Счетоводителят на Комисията консолидира предварителните отчети на институциите и децентрализираните органи в съответствие с член 147 от Финансовия регламент.

4.   До 31 март на година N + 1 счетоводителят на Комисията изпраща на Сметната палата предварителните отчети на Агенцията заедно с доклада за бюджетното и финансовото управление за изминалата финансова година. Докладът за бюджетното и финансовото управление за финансовата година се изпраща и на Европейския парламент и на Съвета.

5.   След получаване на констатациите на Сметната палата относно предварителните отчети на Агенцията съгласно член 148 от Финансовия регламент изпълнителният директор изготвя окончателните отчети на Агенцията на своя собствена отговорност и ги предава на управителния съвет за становище.

6.   Управителният съвет дава становище относно окончателните отчети на Агенцията.

7.   В срок до 1 юли на година N + 1 изпълнителният директор изпраща на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията и на Сметната палата окончателните отчети, включително доклада относно бюджетното и финансовото управление за тази финансова година и констатациите на Сметната палата, заедно със становището на управителния съвет.

8.   Изпълнителният директор публикува окончателните отчети.

9.   Изпълнителният директор изпраща на Сметната палата отговор на нейните констатации в срок до 30 септември на година N + 1, а на управителния съвет – копие от отговора.

10.   Изпълнителният директор представя на Европейския парламент по искане на последния цялата информация, необходима за безпрепятственото изпълнение на процедурата по освобождаване от отговорност за въпросната финансова година, както е предвидено в член 165, параграф 3 от Финансовия регламент.

11.   До 15 май на година N + 2 по препоръка на Съвета Европейският парламент освобождава изпълнителния директор от отговорност по отношение на изпълнението на бюджета за година N.

РАЗДЕЛ 5

ПЕРСОНАЛ

Член 22

Общи разпоредби

Правилникът за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители, както и правилата за прилагането им, приети чрез споразумение между институциите на Съюза, се прилагат за персонала на Агенцията.

Член 23

Привилегии и имунитет

Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и към ДФЕС, се прилага за Агенцията и нейния персонал.

Член 24

Изпълнителен директор

1.   Изпълнителният директор се назначава като срочно нает служител на Агенцията съгласно член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители.

2.   Изпълнителният директор се назначава от управителния съвет от списък с кандидати, предложен от Комисията, след открита и прозрачна процедура по подбор.

За целите на сключването на договора на изпълнителния директор Агенцията се представлява от председателя на управителния съвет.

Преди назначаването избраният от управителния съвет кандидат се поканва да направи изявление пред съответната комисия на Европейския парламент и да отговори на въпроси на членовете.

3.   Мандатът на изпълнителния директор е пет години. Към края на този период Комисията предприема оценка, която взема предвид оценката на работата на изпълнителния директор и бъдещите цели и предизвикателства пред Агенцията.

4.   Управителният съвет, като действа по предложение от Комисията, в което се взема предвид оценката, посочена в параграф 3, и след като получи мнението на Европейския парламент, може да продължи еднократно мандата на изпълнителния директор за не повече от пет години.

5.   Управителният съвет уведомява Европейския парламент за намерението си да удължи мандата на изпълнителния директор. Най-късно три месеца преди такова удължаване изпълнителният директор, ако бъде поканен, прави изявление пред съответната комисия на Европейския парламент и отговаря на въпроси на членовете.

6.   Изпълнителен директор, чийто мандат е бил удължен, не може да участва в нова процедура за подбор за същата длъжност.

7.   Изпълнителният директор може да бъде отстранен от длъжност само с решение на управителния съвет.

Член 25

Командировани национални експерти и други служители

1.   Агенцията може да се ползва от експертизата на командировани национални експерти или друг персонал, който не е нает от Агенцията. Правилникът за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители не се прилагат за такъв персонал.

2.   Управителният съвет приема решение за определяне на правилата относно командироването на национални експерти в Агенцията.

РАЗДЕЛ 6

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 26

Правен статус

1.   Агенцията е орган на Съюза. Тя притежава юридическа правосубектност.

2.   Във всяка от държавите членки Агенцията има най-широките законови правомощия, давани на юридическите лица съгласно законодателството на съответната държава членка. Тя може по-специално да придобива и да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество и да бъде страна по съдебни производства.

3.   Агенцията се представлява от нейния изпълнителен директор.

4.   Клонът на Агенцията, създаден в района на столицата Атина, се запазва, за да се подобри оперативната ефикасност на Агенцията.

Член 27

Отговорност

1.   Договорната отговорност на Агенцията се урежда от законодателството, приложимо към съответния договор.

Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася по силата на всяка арбитражна клауза, съдържаща се в сключен от Агенцията договор.

2.   В случай на извъндоговорна отговорност, съгласно общите принципи, общи за правните системи на държавите членки, Агенцията поправя всяка вреда, причинена от нея или от нейните служители при изпълнението на техните задължения.

Съдът на Европейския съюз е компетентен по отношение на всякакви спорове, отнасящи се до поправянето на такива вреди.

3.   По отношение на личната отговорност на служителите спрямо Агенцията се прилагат съответните условия, приложими по отношение на служителите на Агенцията.

Член 28

Езици

1.   За Агенцията се прилага Регламент № 1 от 15 април 1958 г. за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (23). Държавите членки и другите органи, определени от тях, могат да се обръщат към Агенцията и да получават отговор на избран от тях официален език на институциите на Съюза.

2.   Преводаческите услуги, необходими за функционирането на Агенцията, се извършват от Центъра за преводи към органите на Европейския съюз.

Член 29

Защита на личните данни

1.   При обработка на данни, отнасящи се до физически лица, по-специално при изпълнението на задачите си, Агенцията спазва принципите за защита на личните данни в разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001 и е обект на тези разпоредби.

2.   Управителният съвет приема мерките по прилагане, посочени в член 24, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 45/2001. Управителният съвет може да приеме допълнителни мерки, необходими за прилагането на Регламент (ЕО) № 45/2001 от Агенцията.

Член 30

Участие на трети държави

1.   Агенцията е отворена за участие на трети държави, които са сключили споразумения с Европейския съюз, по силата на които те са приели и прилагат правните актове на Съюза в областта, обхваната от настоящия регламент.

2.   Съгласно съответните клаузи на тези споразумения се изготвят разпоредби, уточняващи по-специално естеството, степента и начина, по който тези държави ще участват в работата на Агенцията, включително разпоредби, свързани с участието в инициативите, предприемани от Агенцията, финансовите вноски и персонала.

Член 31

Правила за сигурност относно защитата на класифицирана информация

Агенцията прилага принципите за сигурност, съдържащи се в правилата за сигурност на Комисията за защита на класифицирана информация на Европейския съюз и чувствителна некласифицирана информация, установена в приложението към Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом. Това обхваща, наред с другото, разпоредби за обмена, обработката и съхранението на такава информация.

РАЗДЕЛ 7

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 32

Оценка и преглед

1.   До 20 юни 2018 г. Комисията възлага оценка за оценяване по-специално на въздействието, ефективността и ефикасността на Агенцията и нейните работни практики. Оценката разглежда също евентуалната необходимост от изменение на мандата на Агенцията и финансовите последици от такова изменение.

2.   Оценката, посочена в параграф 1, взема предвид всякаква получена в Агенцията информация в резултат на нейните дейности.

3.   Комисията изпраща доклада за оценка заедно със своите заключения на Европейския парламент, Съвета и управителния съвет. Резултатите от оценката се правят обществено достояние.

4.   Като част от оценката следва да се извърши също така оценка на постигнатите от Агенцията резултати във връзка с нейните цели, мандат и задачи. Ако Комисията счете, че продължаването на съществуването на Агенцията е обосновано по отношение на поставените ѝ цели, мандат и задачи, тя може да предложи удължаване на мандата на Агенцията, установен в член 36.

Член 33

Сътрудничество на приемащата държава членка

Приемащата Агенцията държава членка предоставя най-добрите възможни условия за гарантиране на правилното функциониране на Агенцията, включително на достъпност на мястото, наличие на съответната учебна инфраструктура за децата на служителите, подходящ достъп до пазара на труда, социално осигуряване и медицински услуги както за децата, така и за съпрузите.

Член 34

Административен контрол

Дейността на Агенцията подлежи на надзор от омбудсмана в съответствие с член 228 от ДФЕС.

Член 35

Отмяна и правоприемство

1.   Регламент (ЕО) № 460/2004 се отменя.

Позоваванията на Регламент (ЕО) № 460/2004 и на ENISA се считат за позовавания на настоящия регламент и на Агенцията.

2.   Агенцията е правоприемник на агенцията, учредена с Регламент (ЕО) № 460/2004, по отношение на цялата собственост, споразумения, правни задължения, трудови договори, финансови ангажименти и задължения.

Член 36

Срок

Агенцията се учредява за срок от седем години считано от 19 юни 2013 г.

Член 37

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 21 май 2013 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

L. CREIGHTON


(1)  ОВ C 107, 6.4.2011 г., стр. 58.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 16 април 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 13 май 2013 г.

(3)  Решение 2004/97/ЕО, Евратом, взето по общо съгласие между представителите на държавите членки на среща на равнище държавен глава или правителствен ръководител от 13 декември 2003 г. относно местоположението на някои служби и агенции на Европейския съюз (ОВ L 29, 3.2.2004 г., стр. 15).

(4)  Регламент (ЕО) № 460/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. относно създаване на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ОВ L 77, 13.3.2004 г., стр. 1).

(5)  Регламент (ЕО) № 1007/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 460/2004 относно създаване на Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност по отношение на срока на съществуване на агенцията (ОВ L 293, 31.10.2008 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕС) № 580/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 460/2004 относно създаване на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност по отношение на срока на съществуване на агенцията (ОВ L 165, 24.6.2011 г., стр. 3).

(7)  ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 33.

(8)  ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.

(9)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(10)  ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 51.

(11)  Регламент (ЕО) № 1211/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Служба (ОВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 1).

(12)  Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37).

(13)  Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

(14)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).

(15)  ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(16)  ОВ C 101, 1.4.2011 г., стр. 20.

(17)  ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1.

(18)  ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 72.

(19)  ОВ L 317, 3.12.2001 г., стр. 1.

(20)  Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1).

(21)  Междуинституционално споразумение от 25 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно вътрешните разследвания от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 15).

(22)  ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2.

(23)  ОВ 17, 6.10.1958 г., стр. 385.


18.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 165/59


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 527/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 21 май 2013 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1528/2007 на Съвета по отношение на изключването на определени държави от списъка с региони или държави, които са приключили преговори

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта за законодателен акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)

Преговорите по споразуменията за икономическо партньорство („споразуменията“) между:

 

държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, приключиха на 16 декември 2007 г.;

 

Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Централна Африка като страна по споразумението, от друга страна, приключиха на 17 декември 2007 г. (Република Камерун);

 

Гана, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, приключиха на 13 декември 2007 г.;

 

Кот д’Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, приключиха на 7 декември 2007 г.;

 

държавите от Източна и Южна Африка, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, приключиха на 28 ноември 2007 г. (Република Сейшели и Република Зимбабве), на 4 декември 2007 г. (Република Мавриций), на 11 декември 2007 г. (Съюз на Коморските острови и Република Мадагаскар) и на 30 септември 2008 г. (Република Замбия);

 

Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и държавите от Южноафриканската общност за развитие, от друга страна, приключиха на 23 ноември 2007 г. (Република Ботсуана, Кралство Лесото, Кралство Свазиленд и Република Мозамбик) и на 3 декември 2007 г. (Република Намибия);

 

Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и държавите партньори от Източноафриканската общност, от друга страна, приключиха на 27 ноември 2007 г.;

 

Европейската общност, от една страна, и държавите от Тихоокеанския басейн, от друга страна, приключиха на 23 ноември 2007 г.

(2)

След като приключиха преговорите по споразуменията, Антигуа и Барбуда, Бахамската общност, Барбадос, Белиз, Република Ботсуана, Република Бурунди, Република Камерун, Съюзът на Коморските острови, Република Кот д’Ивоар, Доминиканската общност, Доминиканската република, Република Фиджи, Република Гана, Гренада, Кооперативна република Гвиана, Република Хаити, Ямайка, Република Кения, Кралство Лесото, Република Мадагаскар, Република Мавриций, Република Мозамбик, Република Намибия, Независимата държава Папуа-Нова Гвинея, Република Руанда, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсънт и Гренадини, Република Сейшели, Република Суринам, Кралство Свазиленд, Обединена република Танзания, Република Тринидад и Тобаго, Република Уганда, Република Замбия и Република Зимбабве могат да бъдат включени в приложение I към Регламент (ЕО) № 1528/2007 на Съвета от 20 декември 2007 г. за прилагане на режима за продукти с произход от определени страни, които са част от групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), предвидени в споразуменията, установяващи или водещи до установяване на споразуменията за икономическо партньорство (2).

(3)

Република Ботсуана, Република Бурунди, Република Камерун, Съюзът на Коморските острови, Република Кот д’Ивоар, Република Фиджи, Република Гана, Република Хаити, Република Кения, Кралство Лесото, Република Мозамбик, Република Намибия, Република Руанда, Кралство Свазиленд, Обединена република Танзания, Република Уганда и Република Замбия не са предприели необходимите действия за ратифициране на съответните споразумения.

(4)

Следователно, в съответствие с член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1528/2007, и по-специално буква б) от него, приложение I към същия регламент следва да се измени, за да бъдат заличени от него посочените държави.

(5)

С цел да се гарантира, че веднага след като предприемат необходимите действия за ратифициране на съответните споразумения и при условие че споразуменията влязат в сила, посочените държави ще могат незабавно да бъдат включени отново в приложение I към Регламент (ЕО) № 1528/2007, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на повторното включване в приложение I към Регламент (ЕО) № 1528/2007 на държавите, които са заличени от него по силата на настоящия регламент. Особено важно е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе необходимите консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 1528/2007 се изменя, както следва:

1)

Вмъкват се следните членове:

„Член 2a

Делегиране на правомощия

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 2б за изменение на приложение I към настоящия регламент чрез повторно вписване на регионите или държавите от групата държави от АКТБ, които бяха заличени от посоченото приложение по силата на Регламент (ЕС) № 527/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3), и които след заличаването им предприеха необходимите действия за ратифициране на съответните споразумения.

Член 2б

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 2а, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 21 юни 2013 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за периоди с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки период.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 2а, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощията, посочено в същото решение. Решението за оттегляне влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. Решението не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

5.   Делегиран акт, приет в съответствие с член 2а, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след като са получили нотификация за акта, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този период се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

2)

Приложение I се заменя с текста в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 октомври 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 21 май 2013 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

L. CREIGHTON


(1)  Позиция на Европейския парламент от 13 септември 2012 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Света на първо четене от 11 декември 2012 г. (ОВ C 39 E, 12.2.2013 г., стр. 1). Позиция на Европейския парламент от 16 април 2013 г.

(2)  ОВ L 348, 31.12.2007 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 59.“;


ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък с региони или държави, които са приключили преговорите по смисъла на член 2, параграф 2

 

АНТИГУА И БАРБУДА

 

БАХАМСКА ОБЩНОСТ

 

БАРБАДОС

 

БЕЛИЗ

 

ДОМИНИКАНСКА ОБЩНОСТ

 

ДОМИНИКАНСКА РЕПУБЛИКА

 

ГРЕНАДА

 

КООПЕРАТИВНА РЕПУБЛИКА ГВИАНА

 

ЯМАЙКА

 

РЕПУБЛИКА МАДАГАСКАР

 

РЕПУБЛИКА МАВРИЦИЙ

 

НЕЗАВИСИМА ДЪРЖАВА ПАПУА-НОВА ГВИНЕЯ

 

ФЕДЕРАЦИЯ СЕЙНТ КИТС И НЕВИС

 

СЕЙНТ ЛУСИЯ

 

СЕЙНТ ВИНСЪНТ И ГРЕНАДИНИ

 

РЕПУБЛИКА СЕЙШЕЛИ

 

РЕПУБЛИКА СУРИНАМ

 

РЕПУБЛИКА ТРИНИДАД И ТОБАГО

 

РЕПУБЛИКА ЗИМБАБВЕ“


18.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 165/62


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 528/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 12 юни 2013 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 450/2008 за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс) по отношение на срока на неговото прилагане

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 33, 114 и 207 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс) (3) е предназначен да замени Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (4). Регламент (ЕО) № 450/2008 влезе в сила на 24 юни 2008 г., но в съответствие с член 188, параграф 2 от него се прилага едва след влизане в сила на разпоредбите за прилагане и не по-късно от 24 юни 2013 г.

(2)

На 20 февруари 2012 г. Комисията представи на Европейския парламент и на Съвета предложение за Регламент за създаване на Митнически кодекс на Съюза под формата на преработка на Регламент (ЕО) № 450/2008, с цел да бъде заменен преди крайната дата на неговото прилагане на 24 юни 2013 г. Обикновената законодателна процедура обаче не може да приключи навреме за приемането и влизането в сила на предложения регламент преди тази дата. При отсъствие на коригиращо законодателно действие, Регламент (ЕО) № 450/2008 би следвало да се прилага на 24 юни 2013 г, а Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета ще бъде отменен. Това ще породи правна несигурност относно митническото законодателство, което действително се прилага от тази дата, и ще бъде пречка за поддържане на всеобхватна и последователна правна рамка на Съюза по отношение на митническите въпроси в очакване на приемането на предложението за регламент.

(3)

С оглед да се предотвратят такива сериозни затруднения, свързани с митническото законодателство на Съюза и за да се предостави на Европейския парламент и на Съвета достатъчно време за завършване на процеса на приемане на преработения Митнически кодекс на Съюза, крайната дата на прилагане на Регламент (ЕО) № 450/2008, предвидена в член 188, параграф 2, втора алинея от него, следва да бъде отложена. Новата дата на прилагане, считана за целесъобразна, е 1 ноември 2013 г.,

(4)

Предвид неотложния характер на въпроса е необходимо да се допусне изключение от осемседмичния срок, посочен в член 4 от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз, към Договора за функционирането на Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.

(5)

Поради това Регламент (ЕО) № 450/2008 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В член 188, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕО) № 450/2008, датата „24 юни 2013 г.“ се заменя с „1 ноември 2013 г.“.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 12 юни 2013 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

L. CREIGHTON


(1)  Становище от 22 май 2013 г. (все още непубликувано в Официалния вестник).

(2)  Позиция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. (все още непубликувана в Официалния вестник) и решение на Съвета от 10 юни 2013 г.

(3)  ОВ L 145, 4.6.2008 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.


ДИРЕКТИВИ

18.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 165/63


ДИРЕКТИВА 2013/11/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 21 май 2013 година

за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО

(Директива за АРС за потребители)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Член 169, параграф 1 и член 169, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвиждат, че Съюзът допринася за постигане на високо равнище на защита на потребителите чрез приеманите по силата на член 114 от ДФЕС мерки. Член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз предвижда, че в политиките на Съюза се осигурява високо равнище на защита на потребителите.

(2)

В съответствие с член 26, параграф 2 от ДФЕС вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки и услуги. Вътрешният пазар следва да осигурява на потребителите добавена стойност под формата на по-добро качество, по-голямо разнообразие, разумни цени и високи стандарти за безопасност на стоките и услугите, които да утвърждават високо равнище на защита на потребителите.

(3)

Раздробяването на вътрешния пазар е в ущърб на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места в Съюза. Премахването на преките и непреките пречки пред доброто функциониране на вътрешния пазар и повишаването на доверието на гражданите имат първостепенно значение за завършването на вътрешния пазар.

(4)

Осигуряването на достъп до прости, ефикасни, бързи и евтини начини за решаване на спорове на национално равнище и на трансгранични спорове, възникнали във връзка с договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги, следва да бъде от полза за потребителите и следователно да повиши тяхното доверие в пазара. Този достъп следва да се отнася както за сделки, сключвани онлайн, така и за такива, сключвани офлайн, и е особено важен в случаите, когато потребителите извършват трансгранични покупки.

(5)

Алтернативното решаване на спорове (АРС) предлага прост, бърз и евтин начин за извънсъдебно решаване на спорове между потребители и търговци. Въпреки това АРС все още не се развива достатъчно и последователно в Съюза. За съжаление, въпреки Препоръки 98/257/ЕО на Комисията от 30 март 1998 г. относно принципите, приложими за органите, отговарящи за извънсъдебното уреждане на потребителски спорове (3), и 2001/310/ЕО на Комисията от 4 април 2001 г. относно принципите по отношение на извънсъдебните органи, участващи в решаването по взаимно съгласие на потребителски спорове (4), АРС не беше правилно създадено и не функционира задоволително във всички географски области или бизнес сектори в Съюза. Потребителите и търговците все още не са запознати със съществуващите алтернативни механизми за правна защита, като само една малка част от гражданите знаят как да подадат жалба до структура за АРС. Когато има установени процедури за АРС, тяхното качество значително се различава в отделните държави-членки, а структурите за АРС често не са ефективни при разглеждането на трансграничните спорове.

(6)

Несъответствията в обхвата, качеството и познаването на АРС в държавите-членки представляват препятствие пред вътрешния пазар и са една от причините, поради които много потребители се въздържат да пазаруват през границите и не са уверени, че евентуалните спорове с търговците могат да се решат лесно, бързо и евтино. Поради същите причини търговците биха могли да се въздържат да продават на потребителите в други държави-членки, където няма достатъчен достъп до висококачествени процедури за АРС. Освен това търговците, които са установени в държава-членка, в която няма достатъчно висококачествени процедури за АРС, са поставени в неблагоприятно положение спрямо конкуренцията на търговците, които имат достъп до такива процедури и поради това могат да решават потребителски спорове по-бързо и по-евтино.

(7)

С цел потребителите да използват изцяло потенциала на вътрешния пазар, АРС следва да бъде достъпно за всички видове национални и трансгранични спорове, попадащи в обхвата на настоящата директива, производствата по АРС следва да се придържат към съгласувани изисквания за качество, които се прилагат в целия Съюз, а потребителите и търговците следва да се знаят за съществуването на тези процедури. Поради нарастването на трансграничната търговия и движението на хора е важно също така структурите за АРС да решават ефективно трансграничните спорове.

(8)

Както посочва Европейският парламент в своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно алтернативно разрешаване на спорове при граждански, търговски и семейни дела и в своята резолюция от 20 май 2010 г. относно осигуряването на единен пазар за потребителите и гражданите, всеки цялостен подход към единния пазар, който носи резултати за неговите граждани, следва приоритетно да разработва проста, евтина, бърза и достъпна система за правна защита.

(9)

В своето съобщение от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието – „Заедно за нов тип икономически растеж“ Комисията посочи законодателството относно АРС, което включва областта на електронната търговия като едно от дванадесетте средства за подпомагане на растежа, укрепване на доверието и постигане на напредък по завършване на единния пазар.

(10)

В заключенията си от 24-25 март и от 23 октомври 2011 г. Европейският съвет прикани Европейския парламент и Съвета да приемат до края на 2012 г. първа поредица от приоритетни мерки, с които да се даде нов стимул на единния пазар. Освен това в заключенията си от 30 май 2011 г. относно приоритетите за придаване на нов тласък на единния пазар Съветът на Европейския съюз подчерта значението на електронната търговия и се постигна съгласие, че схемите за алтернативно решаване на спорове на потребителите могат да предложат евтина, проста и бърза правна защита както за потребителите, така и за търговците. Успешното прилагане на тези схеми изисква траен политически ангажимент и подкрепа от всички участници, без да се правят компромиси с достъпността, прозрачността, гъвкавостта, скоростта и качеството на вземане на решения от структурите за АРС, попадащи в обхвата на настоящата директива.

(11)

Предвид нарастващото значение на търговията онлайн и в частност на трансграничната търговия като стълб на икономическата дейност на Съюза, доброто функциониране на инфраструктурата на АРС за спорове на потребителите и добре интегрираната рамка за онлайн решаване на спорове (ОРС) на потребителите относно договори, сключени онлайн, са необходими, за да бъде постигната целта на Акта за единния пазар за повишаване на доверието на гражданите във вътрешния пазар.

(12)

Настоящата директива и Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове (5) представляват два взаимно свързани и допълващи се правни акта. Регламент (ЕС) №524/2013 предвижда създаването на платформа за ОРС, която предоставя на потребителите и търговците единно звено за достъп до извънсъдебно решаване на онлайн споровете чрез свързани с платформата структури за АРС, предлагащи АРС чрез качествени процедури за АРС. Ето защо наличието на качествени структури за АРС в целия Съюз е предпоставка за доброто функциониране на платформата за ОРС.

(13)

Настоящата директива не следва да се прилага по отношение на нестопански услуги от общ интерес. Нестопански услуги са услуги, които не се извършват срещу икономическо възнаграждение. В резултат на това в обхвата на настоящата директива не следва да попадат нестопанските услуги от общ интерес, предоставяни от държавата или от името на държавата без насрещно възнаграждение, независимо от правната форма, под която се предоставят тези услуги.

(14)

Настоящата директива следва да не се прилага за здравното обслужване, както е определено в член 3, буква а) от Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (6).

(15)

Развитието в рамките на Съюза на добре функциониращо АРС е необходимо за укрепване на доверието на потребителите във вътрешния пазар, включително в областта на електронната търговия, и за реализиране на потенциала и възможностите на трансграничната търговия и на търговията онлайн. Това развитие следва да се основава на съществуващите процедури за АРС в държавите-членки и да зачита техните правни традиции. Както съществуващите, така и новорегистрираните добре функциониращи структури за решаване на спорове, които отговарят на критериите за качество, посочени в настоящата директива, следва да се наричат „структури за АРС“ по смисъла на настоящата директива. Разпространението на АРС също така може да се окаже важно в държавите-членки, в които съществува дълъг списък с чакащи решение дела, което пречи на гражданите на Съюза да упражняват правото си на справедлив съдебен процес в разумен срок.

(16)

Настоящата директива следва да се прилага по отношение на спорове между потребители и търговци във връзка с договорни задължения, произтичащи от сключени онлайн или офлайн договори за продажба или за предоставяне на услуги във всички стопански сектори, с изключение на освободените сектори. Това следва да включва споровете, възникнали при продажбата на цифрово съдържание или при предоставянето му срещу възнаграждение. Настоящата директива следва да се прилага по отношение на жалбите, подадени от потребители срещу търговци. Тя следва да не се прилага по отношение на жалбите, подадени от търговци срещу потребители, или по отношение на споровете между търговци. Това обаче следва да не възпрепятства държавите-членки да приемат или запазят в сила разпоредбите относно процедурите за извънсъдебно решаване на тези спорове.

(17)

Държавите-членки следва да могат да запазят или да въведат национални разпоредби по отношение на процедурите извън обхвата на настоящата директива, като вътрешните процедури за разглеждане на жалби, управлявани от търговците. Подобни вътрешни процедури за разглеждане на жалби могат да съставляват ефективно средство за решаване на потребителски спорове на ранен етап.

(18)

Определението за „потребител“ следва да обхваща физическите лица, които действат извън своята търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия. Въпреки това ако договорът е сключен за цели, които попадат отчасти в рамките на търговската дейност на лицето и отчасти извън тези рамки (договор с двойно предназначение) и търговската цел е толкова ограничена, че не е определяща в общия контекст на договора, това лице следва също да се счита за потребител.

(19)

Някои действащи правни актове на Съюза вече съдържат разпоредби относно АРС. За да се гарантира правната сигурност, следва да се предвиди, че в случай на конфликт настоящата директива има предимство, освен ако в нея изрично не е предвидено друго. По-конкретно настоящата директива следва да не засяга разпоредбите на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (7), в която вече е определена рамката за системите за медиация на равнището на Съюза при трансгранични спорове, без да се възпрепятства нейното прилагане спрямо националните системи за медиация. Предназначението на настоящата директива е да се прилага хоризонтално за всички видове процедури за АРС, включително за процедурите за АРС, обхванати от Директива 2008/52/ЕО.

(20)

Структурите за АРС се различават в значителна степен помежду си в рамките на Съюза, а също така и в рамките на отделните държави членки. Настоящата директива следва да обхване всяка структура, която е трайно установена, предлага решаване на спорове между потребители и търговци посредством процедура за АРС и е включена в съответствие с настоящата директива. Настоящата директива може също да обхване структурите за решаване на спорове, които налагат задължително решение на страните. Извънсъдебна процедура, създадена на ad hoc принцип за отделен спор между потребител и търговец, обаче не следва да се счита за процедура за АРС.

(21)

Също така, процедурите за АРС се различават в значителна степен помежду си в рамките на Съюза и в рамките на отделните държави-членки. Те могат да бъдат под формата на процедури, при които структурата за АРС събира заедно страните с цел да улесни намирането на решение по взаимно съгласие или на процедури, при които структурата за АРС предлага решение или на процедури, при които структурата за решаване на спорове налага решение. Те могат също така да бъдат под формата на комбинация от две или повече подобни процедури. Настоящата директива следва да не засяга установената форма на процедурите за АРС в държавите-членки.

(22)

Има вероятност процедурите пред структури за решаване на спорове, в които физическите лица, отговарящи за решаването на спорове, са наети или получават под каквато и да е форма възнаграждение изключително от търговеца, да са засегнати от конфликт на интереси. Поради това тези процедури следва по принцип да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива, освен ако дадена държава-членка не реши, че такива процедури могат да бъдат считани за процедури за АРС по силата на настоящата директива и при условие че тези структури напълно съответстват на конкретните изисквания за независимост и безпристрастност, установени в настоящата директива. Структурите за АРС, които предлагат решаване на спорове чрез подобни процедури, следва да бъдат предмет на редовна оценка на съответствието им с изискванията за качество, определени в настоящата директива, включително и със специфичните допълнителни изисквания, които гарантират тяхната независимост.

(23)

Настоящата директива следва да не се прилага за процедури в рамките на системи за обработка на жалби на потребители, управлявани от търговеца, нито за преките преговори между страните. Освен това директивата следва да не се прилага за опити от страна на съдия да уреди спор в хода на съдебно производство във връзка с този спор.

(24)

Държавите-членки следва да гарантират, че споровете, попадащи в обхвата на настоящата директива, могат да бъдат отнесени до структура за АРС, която отговаря на изискванията, посочени в настоящата директива, и която е включена в списъка съгласно директивата. Държавите-членки следва да разполагат с възможността да изпълнят това задължение, като се опират на съществуващи добре функциониращи структури за АРС и коригират техните обхвати на действие, ако е необходимо, или като осигурят създаването на нови структури за АРС. Настоящата директива следва да не възпрепятства функционирането на съществуващи структури за решаване на спорове, които действат в рамките на национални органи за защита на потребителите в държавите-членки и в които за решаването на споровете отговарят държавни служители. Държавните служители следва да се считат за представители на интересите и на потребителите, и на търговците. Настоящата директива следва да не задължава държавите-членки да създават специална структура за АРС във всеки отделен сектор за търговия на дребно. Когато е необходимо, за да бъде осигурен пълен отраслов и географски обхват на АРС, както и пълен достъп до АРС, държавите-членки следва да разполагат с възможността да осигурят създаването на допълваща структура за АРС, която да разглежда спорове, за чието решаване не е компетентна никоя конкретна структура за АРС. Предназначението на допълващите структури за АРС е да служат като гаранция за потребителите и търговците, че им е осигурен пълен достъп до структури за алтернативно решаване на спорове.

(25)

Настоящата директива следва да не възпрепятства държавите-членки да запазват или въвеждат законодателство по отношение на процедурите за извънсъдебно решаване на потребителски спорове в областта на договорното право, което съответства на посочените в настоящата директива изисквания. Освен това, за да могат структурите за АРС да действат ефективно, тези структури следва да имат възможността да запазват или да въвеждат, в съответствие със законите на държавата-членка, в която са установени, процедурни правила, които да им позволяват да отказват да разглеждат спорове при определени обстоятелства, например когато спорът е прекалено сложен и би било по-подходящо да бъде решен в съда. При все това процедурните правила, които позволяват на структури за АРС да отказват да разглеждат определени спорове, следва да не нарушават значително достъпа на потребителите до процедури за АРС, в т.ч. и случаите на трансгранични спорове. Ето защо, когато предвиждат паричен праг, държавите-членки следва винаги да имат предвид, че реалната стойност на даден спор може да бъде различна в различните държави-членки и че следователно поставянето на непропорционално висок праг в една държава-членка всъщност би нарушило достъпа до процедури за АРС на потребители от други държави-членки. От държавите-членки следва да не се изисква да гарантират, че потребителят може да подаде жалбата си до друга структура за АРС, ако първата структура за АРС, до която е подал жалбата, е отказала да я разглежда поради процедурните си правила. В такива случаи следва да се смята, че държавите-членки са изпълнили задължението си да осигурят пълен обхват на структури за АРС.

(26)

Настоящата директива следва да дава възможност на търговците, установени в дадена държава-членка, да попадат в обхвата на структура за АРС, установени в друга държава-членка. За да подобри обхвата на АРС и достъпа до АРС в Съюза, държавите-членки следва да могат да решат да разчитат на структури на АРС, установени в друга държава-членка, или регионални, транснационални или паневропейски структури за АРС, когато търговци от различни държави-членки са обхванати от една и съща структура за АРС. Същевременно прибягването до структури за АРС, установени в друга държава-членка, или до регионални, транснационални или паневропейски структури за решаване на спорове следва да не засяга отговорността на държавите-членки да осигурят пълен обхват на АРС, както и пълен достъп до структури за АРС.

(27)

Настоящата директива следва да не засяга запазването или въвеждането от страна на държавите-членки на процедури за АРС, чрез които свързано се разглеждат еднакви или подобни спорове между търговец и няколко потребители. Следва да бъдат извършени цялостни оценки на въздействието на колективното извънсъдебно уреждане на спорове, преди това уреждане на спорове да бъде предложено на равнището на Съюза. Съществуването на ефективна система за колективни искове и лесното използване на АРС следва да се допълват и те не следва да представляват взаимно изключващи се процедури.

(28)

Обработката на информация, свързана със спорове, попадащи в обхвата на настоящата директива, следва да бъде в съответствие с правилата за защита на личните данни, посочени в законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, приети съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (8).

(29)

По време на процедурата за АРС поверителността и неприкосновеността на личния живот следва да бъдат гарантирани във всеки един момент. Държавите-членки следва да бъдат насърчавани да защитават поверителността на процедурите за АРС при всички последващи граждански или търговски съдебни производства или решаване чрез арбитраж.

(30)

Независимо от това държавите-членки следва да направят необходимото структурите за АРС да уведомяват обществеността за систематични или значителни проблеми, които възникват често и водят до спорове между потребители и търговци. Представяната във връзка с това информация би могла да се придружава от препоръки как да се избегнат или решат такива проблеми в бъдеще, за да се повишат стандартите на търговците и да се улесни обменът на информация и добри практики.

(31)

Държавите-членки следва да гарантират, че структурите за АСР решават спорове по начин, който е справедлив, практичен и пропорционален както за потребителя, така и за търговеца, въз основа на обективна оценка на обстоятелствата, при които е направена жалбата, като надлежно се отчитат правата на страните.

(32)

Независимостта и безпристрастността на структурите за АСР са от решаващо значение, за да бъдат убедени гражданите на Съюза, че механизмите за АРС ще им предлагат справедливи и независими решения. Физическото лице или колегиалният орган, отговарящи за АРС, следва да бъдат независими от всички, които биха могли да имат интерес от резултата, и следва да не се намират в конфликт на интереси, който би могъл да ги възпрепятства да вземат решение по справедлив, безпристрастен и независим начин.

(33)

Физическите лица, отговарящи за АРС, следва да бъдат считани за безпристрастни единствено ако не могат да бъдат обект на натиск, който евентуално влияе на отношението им към спора. С цел да се гарантира независимостта на техните действия тези лица следва да бъдат назначавани за достатъчно дълъг срок и следва да не получават указания от която и да било от страните или техните представители.

(34)

С цел да се гарантира предотвратяването на конфликти на интереси, физическите лица, отговарящи за АРС, следва да предоставят информация за всички обстоятелства, които могат да попречат на тяхната независимост и безпристрастност или водят до конфликт на интереси с някоя от страните по спора, който те трябва да решат. Това могат да са финансови интереси, преки или косвени, във връзка с резултата от процедурата за АРС или лични или служебни отношения с една или повече от страните през трите години преди встъпването в длъжност, което включва действия от страна на лицето в каквото и да било качество освен за целите на АРС в полза на една или повече от страните, на професионална организация или стопанско сдружение, чийто член е една от страните, или на друг член на тази организация или сдружение.

(35)

Съществува особена необходимост да се гарантира отсъствието на такъв натиск, когато физическите лица, отговарящи за АРС, са наети или получават под каквато и да е форма възнаграждение от търговеца. Поради това следва да бъдат установени специални изисквания за случаите, когато държавите-членки решават да разрешат процедурите за решаване на спорове при такива обстоятелства да бъдат квалифицирани като процедури за АРС съгласно настоящата директива. Когато физическите лица, отговарящи за АРС, са наети или получават под каквато и да е форма възнаграждение изключително от професионална организация или стопанско сдружение, чийто член е търговецът, те следва да разполагат с отделен специален бюджет, достатъчен за изпълнението на задачите им.

(36)

От особено значение за успеха на АРС, по-специално с оглед гарантирането на необходимото доверие в процедурите за АРС, е физическите лица, отговарящи за АРС, да притежават необходимите експертни познания, включително общи познания в областта на правото. По-конкретно тези лица следва да имат достатъчни общи познания по правни въпроси, за да разбират правните последици от спора, без да са задължени да притежават юридическа квалификация.

(37)

Приложимостта на някои принципи за качество към процедурите за АРС засилва доверието както на потребителите, така и на търговците в подобни процедури. Такива принципи за качество са разработени първоначално на равнището на Съюза в препоръки на Комисията 98/257/ЕО и 2001/310/ЕО. Като придава задължителен характер на някои от установените във въпросните препоръки на Комисията принципи, настоящата директива установява набор от изисквания за качество, приложими към всички процедури за АРС, осъществявани от структура за АРС, за която Комисията е нотифицирана.

(38)

С настоящата директива следва да бъдат установени изисквания за качеството на структурите за АРС, които гарантират еднакво ниво на защита и права на потребителите при решаване както на спорове на национално равнище, така и на трансгранични спорове. Настоящата директива следва да не възпрепятства държавите-членки да приемат или поддържат правила, надхвърлящи предвиденото в настоящата директива.

(39)

Структурите за АРС следва да бъдат достъпни и прозрачни. За да се гарантира прозрачността на структурите и процедурите за АРС, е необходимо страните да получават ясна и достъпна информация, която им е необходима, за да вземат обосновано решение, преди да започнат процедура за АРС. Не следва да се изисква предоставянето на такава информация на търговците, когато по силата на националното право те са задължени да участват в процедури за АРС.

(40)

Една добре функционираща структура за АРС следва да приключва процедури по решаване на спорове онлайн и офлайн експедитивно, в рамките на 90 календарни дни, считано от датата, на която структурата за АРС е получила пълната документация по жалбата, включително и релевантната подготвителна документация, до датата, на която е оповестен резултатът от процедурата за АРС. Структурата за АРС, която е получила жалба, следва да уведоми страните относно жалбата след получаване на всички документи, необходими за провеждане на процедурата за АРС. В някои изключителни случаи на спорове от особено сложно естество, включително когато една от страните е неспособна по основателни причини да участва в процедурата за АРС, структурите за АРС следва да могат да удължават този срок с цел предприемане на обективна проверка на някои аспекти на въпросния случай. Страните следва да бъдат информирани за всяко подобно удължаване и за очакваната приблизителна продължителност на срока, който ще бъде необходим за приключване на спора.

(41)

За предпочитане е процедурите за АРС да бъдат безплатни за потребителя. В случай че се предвиждат разходи, процедурата за АРС следва да бъде достъпна, привлекателна и евтина за потребителите. За тази цел разходите следва да не надхвърлят скромна такса.

(42)

Процедурите за АРС следва да бъдат справедливи, така че страните по спора да бъдат напълно информирани за своите права и последствията от избора, който правят в рамките на процедура за АРС. Потребителите следва да бъдат информирани от структурите за АРС за своите права преди да приемат или да се съобразят с предложеното решение. Двете страни следва също да са в състояние да представят информация и доказателства без да присъстват лично.

(43)

Споразумение между потребителя и търговеца за подаване на жалби до структура за АРС следва да не бъде обвързващо за потребителя, ако е сключено преди възникването на спора и ако по силата му потребителят се лишава от правото да подаде съдебен иск за уреждане на спора. Освен това при процедури за АРС, които имат за цел разрешаване на спора чрез налагане на решение, налаганото решение може да обвързва страните единствено ако те предварително са били уведомени за неговия задължителен характер и са заявили изрично съгласието си. Изричното съгласие на търговеца не следва да се изисква, ако националните правила предвиждат тези решения да са задължителни за търговеца.

(44)

При процедурите за АРС, които имат за цел решаване на спор чрез налагане на решение на потребителя, при условие че няма стълкновение на закони, наложеното решение следва да не води до лишаване на потребителя от защитата, осигурена му от разпоредбите, за които не може да има дерогации чрез споразумение съгласно правото на държавата-членка, на чиято територия обичайно пребивават потребителят и търговецът. В случай на стълкновение на закони, когато приложимото към договора за продажба или предоставяне на услуги право е определено съгласно член 6, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (9), наложеното от структура за АРС решение следва да не води до лишаване на потребителя от защитата, осигурена му от разпоредбите, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение съгласно правото на държавата-членка, на чиято територия потребителят обичайно пребивава. В случай на стълкновение на закони, когато приложимото към договора за продажба или предоставяне на услуги право е определено съгласно член 5, параграфи 1—3 от Римската конвенция от 19 юни 1980 г. за приложимото право към договорните задължения (10), наложеното от структура за АРС решение следва да не води до лишаване на потребителя от защитата, осигурена му от задължителните разпоредби на правото на държавата-членка, на чиято територия потребителят обичайно пребивава.

(45)

Правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес са основни права, установени в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Поради това предназначението на процедурите за АРС не следва да бъде да заменят съдебните процедури и те следва да не лишават потребителите или търговците от техните права да търсят защита по съдебен ред. Настоящата директива не следва да възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система. В случай че спор, чийто резултат не е обвързващ, не може да бъде решен чрез дадена процедура за АРС, страните следва да не бъдат възпрепятствани да открият впоследствие съдебно производство във връзка с този спор. Държавите-членки следва да могат да избират подходящите средства за постигане на тази цел. Те следва да имат възможност да предвидят, наред с другото, че давностните срокове не изтичат по време на процедура за АРС.

(46)

За да функционират ефективно, структурите за АРС следва да разполагат с достатъчно човешки, материални и финансови ресурси. Държавите-членки следва да изберат подходяща форма на финансиране на структурите за АРС на своя територия без да ограничават финансирането на структурите, които вече работят. Настоящата директива следва да не засяга въпроса дали структурите за АРС са публично или частно финансирани или финансирани чрез комбинация от публично и частно финансиране. Същевременно структурите за АРС следва да бъдат насърчавани да обмислят по-специално частни форми на финансиране и да използват публични средства само по преценка на държавите-членки. Настоящата директива следва да не засяга възможността дружества или стопански или професионални организации да финансират структури за АРС.

(47)

При възникването на спор е необходимо потребителите да могат бързо да установят кои структури за АРС са компетентни да разглеждат тяхната жалба, както и да знаят дали съответният търговец ще участва в производство пред структура за АРС. Търговците, които се ангажират да използват структури за АРС за решаване на спорове с потребителите, следва да информират потребителите за адреса на страницата в интернет на съответната структура или структури за АРС, в чийто обхват попадат. Посочената информация следва да бъде предоставена по ясен, разбираем и леснодостъпен начин на страницата в интернет на търговеца, ако има такава, и където е приложимо — в общите условия по договора за продажба или предоставяне на услуга между търговеца и потребителя. Търговците следва да имат възможността да добавят на страницата си в интернет, както и в условията на съответните договори, всякаква допълнителна информация относно своите вътрешни процедури за разглеждане на жалби или относно евентуалните други начини да бъдат потърсени директно за уреждане на спор с потребител, без да бъде отнасян спорът до структура за АРС. Когато спорът не може да бъде решен пряко, търговецът следва да предостави на потребителя на хартиен или друг траен носител информацията за съответните структури за АРС и да посочи дали ще ги използва.

(48)

Задължението за търговците за предоставяне на информация на потребителите за структурите за АРС, в чийто обхват попадат тези търговци, следва да не засяга разпоредбите за предоставяне на информация на потребителите относно извънсъдебните процедури за правна защита, съдържащи се в други правни актове на Съюза, които следва да се прилагат в допълнение към приложимите изисквания по отношение на информацията, предвидени в настоящата директива.

(49)

Настоящата директива не следва да изисква участието на търговците в процедури за АРС да бъде задължително или резултатът от тези процедури да има задължителен характер за търговците, ако потребител подаде жалба срещу тях. Въпреки това, за да се гарантира, че потребителите ще имат достъп до правни средства за защита и че няма да бъдат принудени да се откажат от своите жалби, търговците следва да бъдат насърчавани, доколкото е възможно, да участват в процедурите за АРС. Поради това настоящата директива не следва да засяга националните правила, според които участието на търговците в тези процедури е задължително или подлежи на стимули или санкции или резултатът от процедурите има обвързващ характер за търговците, при условие че това законодателство не лишава страните от възможността да упражняват правото си на достъп до съдебната система, предвидено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(50)

С цел да се избегне ненужното натоварване на структурите за АРС, държавите-членки следва да насърчават потребителите преди да подадат жалби до структурата за АРС да се свържат с търговеца, като положат усилие да решат проблема двустранно. В много случаи това би позволило на потребителите да решат споровете си бързо и на ранен етап.

(51)

При разработването на АРС държавите-членки следва да включат представители на професионалните организации, на сдруженията на търговците и на потребителските организации, по-специално във връзка с принципите на безпристрастност и независимост.

(52)

Държавите-членки следва да насърчават структурите за АРС да сътрудничат помежду си при решаването на трансгранични спорове.

(53)

Мрежите от структури за АРС, като например мрежата за решаване на финансови спорове FIN-NET в сферата на финансовите услуги, следва да бъдат укрепени в рамките на Съюза. Държавите-членки следва да насърчават структурите за АРС да станат част от тези мрежи.

(54)

Тясното сътрудничество между структурите за АРС и националните органи следва да засили ефективното прилагане на правните актове на Съюза в тази област. Комисията и държавите-членки следва да улесняват сътрудничеството между структурите за АРС, за да насърчат обмена на добри практики и технически опит и обсъждането на проблемите, възникващи във връзка с провеждането на процедури за АРС. Това сътрудничество следва да бъде подпомагано, наред с другото, чрез предстоящата програма на Съюза за потребителите.

(55)

За да се гарантира, че структурите за АРС функционират добре и ефективно, те следва да бъдат подложени на стриктен мониторинг. За тази цел всяка държава-членка следва да определи компетентен орган или компетентни органи, които да изпълняват тази функция. Комисията и компетентните органи съгласно настоящата директива следва да публикуват и актуализират списък със структури за АРС, които отговарят на изискванията на настоящата директива. Държавите-членки гарантират, че структурите за АРС, Мрежата на европейските потребителски центрове и по целесъобразност органите, определени съгласно настоящата директива, публикуват този списък на своите страници в интернет, като предоставят връзка към страницата в интернет на Комисията, и когато е възможно на траен носител на разположение в офисите си. Освен това държавите-членки следва също да насърчават съответните потребителски организации и сдружения на търговците също да публикуват списъка. Държавите-членки следва също да осигурят разпространението по подходящ начин на информация за стъпките, които потребителите следва да предприемат в случай на договорен спор с търговец. Освен това компетентните органи следва да публикуват периодични доклади относно развитието и функционирането на структурите за АРС в своите държави-членки. Структурите за АРС следва да съобщават на компетентните органи конкретната информация, на която следва да се основават тези доклади. Държавите-членки следва да насърчават структурите за АРС да предоставят тази информация, като използват Препоръка 2010/304/ЕС на Комисията от 12 май 2010 г. относно използването на хармонизирана методология за класифициране и докладване на жалби и запитвания на потребители (11).

(56)

Необходимо е държавите-членки да установят правила относно санкциите при нарушения на националните разпоредби, приети в изпълнение на настоящата директива, и да предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното изпълнение. Санкциите следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(57)

Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (Регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (12), следва да бъде изменен, за да включва позоваване на настоящата директива в приложението си с цел да се засили трансграничното сътрудничество по прилагането на настоящата директива.

(58)

Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (13) (Директива относно исковете за преустановяване на нарушения) следва да бъде изменена, за да включва позоваване на настоящата директива в приложението си с цел да се гарантира, че колективните интереси на потребителите, посочени в настоящата директива, са защитени.

(59)

В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите-членки и Комисията относно обяснителните документи (14), държавите-членки се задължават в случаите, когато това е оправдано, да прилагат към съобщението за мерките си за транспониране един или повече документи, поясняващи връзката между компонентите на дадена директива и съответните части от националните инструменти за транспониране. Законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано по отношение на настоящата директива.

(60)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно да допринесе за доброто функциониране на вътрешния пазар чрез постигане на високо равнище на защита на потребителите и без да ограничава достъпа им до съдебната система, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, ЕС може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в посочения член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(61)

Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-конкретно членове 7, 8, 38 и 47 от нея.

(62)

Европейския надзорен орган по защита на данните беше консултиран в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (15) и прие становище на 12 януари 2012 г. (16),

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

Целта на настоящата директива е да допринесе чрез постигането на високо равнище на защита на потребителите за правилното функциониране на вътрешния пазар, като гарантира, че потребителите могат по желание да подават жалби срещу търговци до структури, предлагащи безпристрастни, прозрачни, ефективни, независими, бързи и справедливи процедури за алтернативно решаване на спорове. Настоящата директива не засяга разпоредбите на националното законодателство, които налагат задължителното участие в подобни процедури, при условие че това законодателство не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система.

Член 2

Обхват

1.   Настоящата директива се прилага по отношение на процедурите за извънсъдебното решаване на спорове на национално равнище и трансгранични спорове, свързани с договорни задължения, произтичащи от договори за продажба или за предоставяне на услуги между търговец, установен в Съюза, и потребител, пребиваващ в Съюза, чрез намесата на структура за АРС, която предлага или налага решение или събира заедно страните с цел да улесни намирането на решение по взаимно съгласие.

2.   Настоящата директива не се прилага по отношение на:

а)

процедури пред структури за решаване на спорове, в които физическите лица, отговарящи за решаването на спорове, са наети или получават възнаграждение изключително от търговеца, освен ако държавите-членки не решат да позволят подобни процедури като процедури за АРС съгласно настоящата директива и при условие че са изпълнени изискванията, посочени в глава II, в т.ч. специфичните изисквания за независимост и прозрачност по член 6, параграф 3;

б)

процедури в рамките на системи за разглеждане на жалби на потребители, управлявани от търговеца;

в)

нестопански услуги от общ интерес;

г)

спорове между търговци;

д)

преки преговори между потребителя и търговеца;

е)

опити от страна на съдия да реши спор в хода на съдебно производство във връзка с този спор;

ж)

процедури, започнати от търговец срещу потребител;

з)

здравни услуги, предоставяни от здравни специалисти на пациенти с оглед оценка, поддържане или възстановяване на тяхното здравословно състояние, включително предписването, изпълнението на медицинските предписания и предоставянето на лекарствени продукти и медицински изделия;

и)

държавни образователни институции за обучение след завършване на средното образование или за висше образование.

3.   Настоящата директива установява хармонизирани изисквания за качество на структурите за АРС и на процедурите за АРС, с цел да се гарантира, че след нейното прилагане потребителите ще имат достъп до висококачествени, прозрачни, ефективни и справедливи извънсъдебни механизми за правна защита, независимо от това къде пребивават в Съюза. За да гарантират по-високо ниво на защита на потребителите, държавите-членки могат да поддържат или да въведат правила, които надхвърлят предвидените в настоящата директива.

4.   Настоящата директива признава компетентността на държавите-членки да определят дали структурите за АРС, установени на техните територии, да имат правомощието да налагат решение.

Член 3

Връзка с други правни актове на Съюза

1.   С изключение на случаите, когато в настоящата директива е предвидено друго, ако някоя от нейните разпоредби е в стълкновение с разпоредба от друг правен акт на Съюза, свързана с извънсъдебни процедури, открити от потребител срещу търговец, разпоредбата на настоящата директива има предимство.

2.   Настоящата директива не засяга Директива 2008/52/ЕО.

3.   Член 13 от настоящата директива не засяга разпоредбите за предоставяне на информация на потребителите относно извънсъдебните процедури за правна защита, съдържащи се в други правни актове на Съюза, които се прилагат в допълнение към посочения член.

Член 4

Определения

1.   За целите на настоящата директива:

а)

„потребител“ означава всяко физическо лице, което действа за цели извън неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия;

б)

„търговец“ означава всяко физическо лице или всяко юридическо лице, независимо дали е частна или държавна собственост, което действа, включително чрез лице, действащо от негово име или за негова сметка, за цели, свързани с неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия;

в)

„договор за продажба“ означава всеки договор, по силата на който търговецът прехвърля или се ангажира да прехвърли собствеността на стоки на потребителя, а потребителят заплаща или се ангажира да заплати цената за тях, включително договорите, имащи за предмет едновременно стоки и услуги;

г)

„договор за услуга“ означава всеки договор, различен от договор за продажба, по силата на който търговецът предоставя или се ангажира да предостави услуга на потребителя, а потребителят заплаща или се ангажира да заплати цената за нея;

д)

„спор на национално равнище“ означава договорен спор, възникнал въз основа на договор за продажба или за предоставяне на услуги, при който в момента, когато потребителят поръчва стоките или услугите, той пребивава в същата държава-членка, в която е установен търговецът;

е)

„трансграничен спор“ означава договорен спор, възникнал във връзка с договор за продажба или за предоставяне на услуги, при който в момента, когато потребителят поръчва стоките или услугите, той пребивава в държава-членка, различна от държавата-членка, в която е установен търговецът;

ж)

„процедура за АРС“ означава процедура по смисъла на член 2, която отговаря на изискванията на настоящата директива и се извършва от структура за АРС;

з)

„структура за АРС“ означава всяка структура, независимо от нейното наименование или начина на позоваване, която е установена трайно и предлага решаване на спорове посредством процедура за АРС и която е включена в списъка съгласно член 20, параграф 2;

и)

„компетентен орган“ означава всеки публичен орган, определен от държава-членка за целите на настоящата директива и установен на национално, регионално или местно равнище.

2.   Търговецът е установен:

ако търговецът е физическо лице — на мястото, където развива стопанска дейност;

ако търговецът е дружество или друго юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица — на мястото, където се намира седалището му, централното му управление или където упражнява своята дейност, включително клон, представителство или друго поделение;

3.   Структурата за АРС е установена:

ако се управлява от физическо лице — на мястото, където то извършва дейност по АРС;

ако се управлява от юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица — на мястото, където въпросното юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица извършва дейност по АРС или където се намира неговото седалище по устав;

ако се управлява от орган или от друга публична институция — на мястото, където е седалището на този орган или публична институция.

ГЛАВА II

ДОСТЪП И ИЗИСКВАНИЯ, ПРИЛОЖИМИ ЗА СТРУКТУРИТЕ ЗА АРС И ЗА ПРОЦЕДУРИТЕ ЗА АРС

Член 5

Достъп до структурите за АРС и процедурите за АРС

1.   Държавите-членки улесняват достъпа на потребителите до процедури за АРС и гарантират, че споровете, които попадат в обхвата на настоящата директива и в които участва търговец, установен на тяхна съответна територия, могат да бъдат отнесени до структура за АРС, отговаряща на изискванията, посочени в настоящата директива.

2.   Държавите-членки гарантират, че структурите за АРС:

а)

поддържат актуализирана страница в интернет, която предоставя на страните лесен достъп до информация относно процедурата за АРС и която позволява на потребителите да подадат жалба и необходимите документи в подкрепа на жалбата онлайн;

б)

предоставят на страните, по тяхно искане, информацията, посочена в буква а), на траен носител;

в)

където е приложимо, дават възможност на потребителя да подаде жалба офлайн;

г)

дават възможност за обмен на информация между страните чрез електронни средства или, когато е приложимо, по пощенски път;

д)

приемат за разглеждане както спорове на национално равнище, така и трансгранични спорове, включително спорове, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 524/2013; както и

е)

когато разглеждат спорове, попадащи в обхвата на настоящата директива, предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при обработката на лични данни се спазват правилата относно защитата на личните данни, посочени в националното законодателство за прилагане на Директива 95/46/ЕО на държавата-членка, в която е установена структурата за АРС.

3.   Държавите-членки могат да изпълнят задължението си съгласно параграф 1, като гарантират наличието на допълваща структура за АРС, която е компетентна да разглежда споровете, посочени в параграф 1, за решаването на които не е компетентна никоя от съществуващите структури за АРС. Държавите-членки могат да изпълнят това задължение и като разчитат на структури за АРС, установени в друга държава-членка, или регионални, транснационални или паневропейски структури за решаване на спорове, когато търговци от различни държави-членки са обхванати от една и съща структура за АРС, без да засягат отговорността си да осигурят пълен обхват и пълен достъп до структури за АРС.

4.   По свое усмотрение държавите-членки могат да разрешат на структурите за АРС да поддържат или да въведат процедурни правила, позволяващи им да откажат да разгледат даден спор, поради това че:

а)

потребителят не е опитал да се свърже с въпросния търговец, за да обсъдят жалбата му и най-напред да се опита да реши проблема директно с търговеца.

б)

спорът е незначителен или злонамерен;

в)

спорът се разглежда или е бил разглеждан преди това от друга структура за АРС или от съда;

г)

стойността на жалбата е по-ниска или по-висока от предварително определен паричен праг;

д)

потребителят не е подал жалбата до структурата за АРС в рамките на предварително установен срок, които не трябва да бъдат по-кратки от една година, считано от датата, на която потребителят е изпратил жалбата до търговеца;

е)

разглеждането на такива спорове в противен случай сериозно би нарушило ефективното функциониране на структурата за АРС.

Когато в съответствие с процедурните си правила структура за АРС не е в състояние да разгледа дадена жалба, която е била отнесена до нея, тази структура за АРС дава и на двете страни аргументирано обяснение за основанията, на които отказва да разгледа спора, в рамките на три седмици от получаването на жалбата.

Подобни процедурни правила не лишават в значителна степен потребителите от достъп до процедури за АРС, включително в случаите на трансгранични спорове.

5.   Държавите-членки гарантират, че когато на структурите за АРС е разрешено да определят предварително парични прагове, за да ограничат достъпа до процедури за АРС, тези прагове не се определят на равнища, които значително биха нарушили достъпа на потребителите до разглеждане на жалби от структури за АРС.

6.   Когато в съответствие с посочените в параграф 4 процедурни правила структура за АРС не е в състояние да разгледа жалба, която е била подадена до нея, държавата-членка не е длъжна да гарантира на потребителя възможността да отнесе жалбата си до друга структура за АРС.

7.   Когато дадена структура за АРС, която разглежда спорове в специфичен сектор на икономиката, е компетентна да разглежда спорове, свързани с търговец, извършващ дейност в същия сектор, но който не е член на организацията или асоциацията, основали или финансиращи структурата за АРС, се приема, че държавата-членка е изпълнила задължението си по параграф 1 и по отношение на спорове, засягащи този търговец.

Член 6

Експертни познания, независимост и безпристрастност

1.   Държавите-членки гарантират, че физическите лица, отговарящи за АРС, притежават необходимите експертни познания и са независими и безпристрастни. За тази цел те вземат мерки тези лица:

а)

да притежават необходимите познания и умения в областта на алтернативното или съдебното решаване на потребителски спорове, както и общи познания в областта на правото;

б)

да се назначават с достатъчно продължителен мандат, за да се гарантира независимостта на техните действия, и да не могат да бъдат освобождавани от длъжност без основателна причина;

в)

да не получават указания от която и да било от страните или техните представители;

г)

да получават възнаграждение по начин, който не зависи от резултатите от процедурата;

д)

без необосновано забавяне да предоставят на структурата за АРС информация за всички обстоятелства, които могат да засегнат или да бъдат възприети като засягащи тяхната независимост и безпристрастност или водят до конфликт на интереси с някоя от страните по спора, който те трябва да решат. Задължението за оповестяване на подобни обстоятелства продължава да важи по време на цялата процедура за АРС. То не се прилага, когато структурата за АРС се състои само от едно физическо лице.

2.   Държавите-членки правят необходимото структурите за АРС да въведат процедури, които гарантират, че при посочените в параграф 1, буква д) обстоятелства:

а)

съответното физическо лице е заместено от друго физическо лице, на което се поверява да проведе процедурата за АРС; или, ако не е изпълнено горното,

б)

съответното физическо лице се въздържа от провеждането на процедурата за АРС и когато е възможно, структурата за АРС предлага на страните да отнесат спора към друга структура за АРС, компетентна да го разгледа; или, ако не е изпълнено горното,

в)

страните се уведомяват за обстоятелствата и на съответното физическо лице се разрешава да продължи процедурата за АРС само ако страните не възразяват, след като са били уведомени за обстоятелствата и за правото си на възражение.

Настоящият параграф не засяга член 9, параграф 2, буква а).

Когато структурата за АРС се състои само от едно физическо лице, се прилага само първа алинея, букви б) и в) от настоящият параграф.

3.   Когато държавите-членки решават да позволят процедурите, посочени в член 2, параграф 2, буква а), като процедури за АРС съгласно настоящата директива, те гарантират, че тези процедури отговарят освен на общите изисквания, посочени в параграфи 1 и 5, и на следните специфични изисквания:

а)

физическите лица, които отговарят за решаването на спорове, са определени или представляват част от колегия, съставена от равен брой представители на организации на потребителите и представители на търговеца и са избрани в резултат на прозрачна процедура;

б)

физическите лица, които отговарят за решаването на спорове, разполагат с мандат от най-малко три години с цел да се гарантира независимостта на техните действия;

в)

физическите лица, които отговарят за решаването на спорове, се ангажират да не работят за търговеца, професионална организация или стопанско сдружение, чийто член е търговецът, в срок от три години след края на мандата им в структурата за решаване на спорове;

г)

структурата за решаване на спорове няма никаква йерархична, нито функционална връзка с търговеца и е ясно обособена от оперативните структури на търговеца, като разполага с достатъчен бюджет за изпълнение на задачите си, отделен от общия бюджет на търговеца;

4.   Когато физическите лица, отговарящи за АРС, са наети или получават възнаграждение изключително от професионална организация или сдружение на търговци, чийто член е търговецът, държавите-членки вземат мерки в допълнение към изискванията, посочени в параграфи 1 и 5, те да разполагат с отделен специален бюджет, достатъчен за изпълнението на задачите им.

Настоящият параграф не се прилага, когато съответните физически лица са част от колегия, съставена от равен брой представители на професионалната организация или сдружението на търговци, от което са наети или получават възнаграждение, и на организации на потребителите.

5.   Държавите-членки гарантират, че структурите за АРС, в които физическите лица, отговарящи за решаването на спорове, са част от колегия, осигуряват равен брой представители на интересите на потребителите и представители на интересите на търговците в колегията.

6.   За целите на параграф 1, буква а) държавите-членки насърчават структурите за АРС да предоставят обучение на физическите лица, отговарящи за АРС. Ако се предлага такова обучение, компетентните органи осъществяват надзор на програмите за обучение, съставени от структурите за АРС, въз основа на информацията, представена им съгласно член 19, параграф 3, буква ж).

Член 7

Принцип на прозрачност

1.   Държавите-членки гарантират, че структурите за АРС осигуряват на своите страници в интернет, на траен носител при поискване, както и чрез всякакви други средства, които считат за подходящи, публичен достъп до ясна и лесноразбираема информация относно:

а)

техните данни за контакт, включително пощенски адрес и адрес на електронна поща;

б)

факта, че структурите за АРС са включени в списъка съгласно член 20, параграф 2;

в)

физическите лица, отговарящи за АРС, метода за тяхното назначаване и продължителността на техния мандат;

г)

своите експертни познания, безпристрастност и независимост, когато физическите лица, които отговарят за АРС, са наети или получават възнаграждението си изключително от търговеца;

д)

своето членство в мрежи от структури за АРС, улесняващи трансграничното решаване на спорове, ако е приложимо;

е)

видовете спорове, които са компетентни да разглеждат, включително праговете, ако е приложимо;

ж)

процедурните правила, уреждащи разрешаването на спор и основанията, поради които структурата за АРС може да откаже да разгледа даден спор, съгласно член 5, параграф 4.

з)

езиците, на които могат да бъдат подавани жалби до структурата за АРС и на които се провежда процедурата за АРС;

и)

видовете правила, които структурата за АРС може да използва като основа за решаването на спорове (напр. правни разпоредби, съображения за справедливост, кодекси за поведение);

й)

евентуалните предварителни изисквания, които страните трябва да изпълнят, преди да може да бъде даден ход на процедура за АРС, включително изискването потребителят да направи опит за решаване на спора пряко с търговеца;

к)

възможността страните да се оттеглят от процедурата;

л)

разходите, ако има такива, които трябва да бъдат покрити от страните, включително правилата за разпределяне на разходите в края на процедурата;

м)

средната продължителност на процедурата за АРС;

н)

правните последици от изхода от процедурата за АРС, включително санкциите за неизпълнение в случай на решение, което има задължителен характер за страните, ако е приложимо;

о)

възможността за прилагане на решението за АРС, ако е уместно.

2.   Държавите-членки гарантират, че структурите за АРС осигуряват на своите страници в интернет, на траен носител при поискване, както и чрез други средства, които считат за подходящи, публичен достъп до годишните доклади за дейността. Докладите включват следната информация относно споровете на национално равнище и трансграничните спорове:

а)

броя на получените за разглеждане спорове и видовете жалби, за които се отнасят;

б)

системни или значителни проблеми, които възникват често и водят до спорове между потребители и търговци, тази информация може да се придружава от препоръки как да се избегнат или решат такива проблеми в бъдеще, за да се повишат стандартите на търговците и да се улесни обменът на информация и добри практики;

в)

процента на спорове, с които структурата за АРС е отказала да се заеме, и процентния дял на отделните категории основания за дадените откази съгласно посоченото в член 5, параграф 4;

г)

за процедурите, посочени в член 2, параграф 2, буква а), процентния дял на предложените или наложени решения в полза на потребителя и в полза на търговеца, както и на споровете, решени по взаимно съгласие.

д)

процентния дял на процедурите за АРС, които са били прекратени, и причините за тяхното прекратяване, ако са известни;

е)

средната продължителност на процедурата за решаване на спорове;

ж)

степента на спазване, ако е известна, на резултатите от процедурите за АРС;

з)

сътрудничеството на структурите за АРС в рамките на мрежите от структури за АРС, улесняващи трансграничното решаване на спорове, ако е приложимо.

Член 8

Ефективност

Държавите-членки гарантират, че процедурите за АРС са ефективни и отговарят на следните изисквания:

а)

процедурата за АРС е лесно достъпна онлайн и офлайн за двете страни, независимо от това къде се намират страните;

б)

страните имат достъп до процедурата, без да са задължени да използват услугите на адвокат или юридически съветник, но процедурата не лишава страните от правото им на независима консултация или да бъдат представлявани или подпомагани от трета страна на всеки етап от процедурата;

в)

процедурата за АРС е безплатна или е достъпна на символична цена за потребителите;

г)

структурата за АРС, която е получила жалба, уведомява страните по спора веднага след като е получила всички документи, съдържащи съответната информация във връзка с жалбата;

д)

изходът на процедурата за АРС се оповестява в срок от 90 календарни дни от датата, на която структурата за АРС е получила пълния набор документи по жалбата. При много сложни спорове, структурата за АРС, отговаряща за случая, може по своя преценка да удължи срока от 90 календарни дни. Страните се уведомяват за всяко удължаване на този срок и за очакваната продължителност на срока, който ще бъде необходим за приключване на спора;

Член 9

Справедливост

1.   Държавите-членки гарантират, че при процедурите за АРС:

а)

страните разполагат с възможността да изразят в разумен срок позицията си, да получат от структурата за АРС аргументите, доказателствата, документите и фактите, представени от другата страна, евентуалните изявления и становища на експерти, както и да ги коментират;

б)

страните са информирани, че не са задължени да използват услугите на адвокат или юридически съветник, но могат да потърсят независимо становище или да бъдат представлявани или подпомагани от трето лице на всеки етап от процедурата;

в)

страните са уведомени за резултата от процедурата за АРС в писмена форма или на траен носител и са получили изложение на основанията за решението.

2.   При процедури за АРС, които имат за цел решаването на спора чрез предлагане на решение, държавите-членки гарантират, че:

а)

страните разполагат с възможността да се оттеглят от процедурата на всеки един етап, ако не са удовлетворени от резултатите или от протичането на процедурата. Те получават информация за това право, преди да започне процедурата. Когато националните правила предвиждат задължително участие на търговеца в процедурите за АРС, настоящата буква се прилага само за потребителите;

б)

страните, преди да приемат или да спазят предлаганото решение, са уведомени, че:

i)

имат възможността да приемат, да откажат или да спазят предложеното решение;

ii)

участието в процедурата не изключва възможността за търсене на зашита по съдебен ред;

iii)

предложеното решение може да се различава от решение, постановено от съд, прилагащ правните норми;

в)

преди да приемат или спазят предложеното решение, страните са информирани относно правните последици от приемането или спазването на предложеното решение;

г)

на страните се предоставя разумен срок за размисъл преди да изразят съгласието си за предложеното решение или споразумение по взаимно съгласие.

3.   Когато в съответствие с националното право процедурите за АРС предвиждат, че след като потребителят приеме предложеното решение, то става обвързващо за търговеца, член 9, параграф 2 се тълкува като приложим единствено към потребителя.

Член 10

Свобода

1.   Държавите-членки гарантират, че споразумение между потребител и търговец за подаване на жалби до структура за АРС не обвързва потребителя, ако е сключено преди възникването на спора и ако по силата на това споразумение потребителят се лишава от правото да подаде съдебен иск за уреждане на спора.

2.   При процедури за АРС, които имат за цел разрешаване на спора чрез налагане на решение, държавите-членки гарантират, че налаганото решение може да обвързва страните единствено ако те предварително са били уведомени за неговия задължителен характер и са заявили изрично съгласието си. Изричното съгласие на търговеца не се изисква, ако националните правила предвиждат решенията да са задължителни за търговеца.

Член 11

Законосъобразност

1.   Държавите-членки гарантират, че при процедури за АРС, които имат за цел решаване на спора чрез налагане на решение на потребителя,:

а)

при условие че няма стълкновение на закони, наложеното решение не води до лишаване на потребителя от защитата, предоставена с разпоредбите, по които не може да има дерогации чрез споразумение съгласно правото на държавата-членка, на чиято територия обичайно пребивават потребителят и търговецът.

б)

в случай на стълкновение на закони, когато приложимото към договора за продажба или предоставяне на услуги право е определено съгласно член 6, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 593/2008, наложеното от структура за АРС решение не води до лишаване на потребителя от защитата, предоставена с разпоредбите, по които не може да има дерогации чрез споразумение съгласно правото на държавата-членка, на чиято територия обичайно пребивава.

в)

в случай на стълкновение на закони, когато приложимото към договора за продажба или предоставяне на услуги право е определено съгласно член 5, параграфи 1—3 от Римската конвенция от 19 юни 1980 г. за приложимото право към договорните задължения, наложеното от структура за АРС решение не води до лишаване на потребителя от защитата, предоставена със задължителните разпоредби на правото на държавата-членка, на чиято територия обичайно пребивава.

2.   За целите на този член „обичайното пребиваване“ се определя в съответствие с Регламент (ЕО) № 593/2008.

Член 12

Отражение на процедурите за АРС върху давностните срокове

1.   Държавите-членки гарантират, че страните, които прибягват до процедури за АРС, чиито резултати не са обвързващи, в опит за уреждане на спор, впоследствие не губят възможността да открият съдебно производство във връзка с този спор поради това, че докато е била изпълнявана процедурата за АРС, са изтекли съответните давностни срокове.

2.   Параграф 1 не засяга разпоредбите относно давностните срокове в международни споразумения, по които държавите-членки са страни.

ГЛАВА III

ИНФОРМАЦИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 13

Информация за потребителите, предоставяна от търговците

1.   Държавите-членки гарантират, че търговците, установени на тяхна територия, информират потребителите относно структурата или структурите за АРС, в чийто обхват попадат тези търговци, когато тези търговци са поели ангажимент или са задължени да използват тези структури за решаването на спорове с потребители. Информацията включва адреса на страницата в интернет на съответната структура или структури за АРС.

2.   Информацията по параграф 1 се предоставя по ясен, разбираем и леснодостъпен начин на страницата в интернет на търговеца, когато има такъв, и когато е приложимо, в общите условия към договора за продажба или за предоставяне на услуги между търговеца и потребителя.

3.   Държавите-членки гарантират, че когато спор между потребител и търговец, установени на тяхна територия, не е могъл да бъде решен, след като потребителят е изпратил жалба пряко до търговеца, търговецът предоставя на потребителя информацията по параграф 1, като посочва дали ще използва съответните структури за АРС за решаване на спора. Тази информация се предоставя на хартиен или друг траен носител.

Член 14

Помощ за потребителите

1.   Държавите-членки гарантират, че по отношение на споровете, които възникват при договори за трансгранична продажба или предоставяне на услуги, потребителите могат да получат помощ за достъп до функционираща в друга държава-членка структура за АРС, която е компетентна да разглежда техния трансграничен спор.

2.   Държавите-членки възлагат отговорността за изпълнение на задачата, посочена в параграф 1, на своите центрове от Мрежата на европейските потребителски центрове, на потребителски организации или на друг орган.

Член 15

Обща информация

1.   Държавите-членки гарантират, че структурите за АРС, центровете от Мрежата на европейските потребителски центрове и когато е приложимо органите, определени съгласно член 14, параграф 2, осигуряват на своите страници в интернет чрез връзка към страницата в интернет на Комисията и когато е възможно на траен носител в своите помещения, публичен достъп до списъка на структурите за АРС, посочен в член 20, параграф 4.

2.   Държавите-членки насърчават съответните потребителски организации и сдружения на търговците да предоставят публичен достъп на своите страници в интернет, както и чрез други подходящи средства по тяхна преценка, до списъка на структурите за АРС, посочен в член 20, параграф 4.

3.   Комисията и държавите-членки правят необходимото за подходящото разпространение на информацията относно достъпа на потребителите до процедури за АРС за решаването на спорове от обхвата на настоящата директива.

4.   Комисията и държавите-членки предприемат съпътстващи мерки, за да насърчат потребителски организации и професионалните организации на равнището на Съюза и на национално равнище да повишават осведомеността относно структурите за АРС и техните процедури, както и да насърчат възприемането на АРС от търговците и потребителите. Тези органи също се насърчават, когато получават жалби от потребителите, да предоставят на последните информация относно компетентните структури за АРС.

Член 16

Сътрудничество и обмен на опит между структурите за АРС

1.   Държавите-членки гарантират, че структурите за АРС си сътрудничат при решаването на трансгранични спорове и извършват редовен обмен на най-добри практики по отношение на уреждането както на трансгранични, така и на спорове на национално равнище.

2.   Комисията подпомага и улеснява създаването на мрежа на националните структури за АРС и обмена и разпространението на техните най-добри практики и опит.

3.   Когато в даден сектор в рамките на Съюза съществува мрежа от структури за АРС, улесняваща решаването на трансгранични спорове, държавите-членки насърчават структурите за АРС, които разглеждат спорове в тази област, да станат членове на тази мрежа.

4.   Комисията публикува списък с имената и данните за контакт на мрежите, посочени в параграф 3. Когато е необходимо Комисията актуализира този списък.

Член 17

Сътрудничество между структурите за АРС и националните органи за прилагане на правните актове на Съюза в областта на защитата на потребителите

1.   Държавите-членки насърчават сътрудничеството между структурите за АРС и националните власти, на които е възложено прилагането на правните актове на Съюза в областта на защитата на потребителите.

2.   Сътрудничеството включва по-конкретно взаимен обмен на информация относно практиките в конкретни стопански сектори, срещу които нееднократно са подавани жалби от потребители. То включва също така предоставянето на техническа оценка и информация от страна на тези национални власти на структурите за АРС, ако тази оценка или информация е необходима за разглеждането на отделни спорове и вече е налична.

3.   Държавите-членки гарантират, че при сътрудничеството и взаимния обмен на информация, посочени в параграфи 1 и 2, се спазват правилата за защита на личните данни, посочени в Директива 95/46/ЕО.

4.   Настоящият член не засяга разпоредбите относно служебната и търговската тайна, които се отнасят за националните власти, прилагащи правните актове на Съюза в областта на защитата на потребителите. Структурите за АРС подлежат на правила за служебна тайна или на други еквивалентни задължения за поверителност, произтичащи от законодателството на държавите-членки, в които са установени.

ГЛАВА IV

РОЛЯ НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ И НА КОМИСИЯТА

Член 18

Определяне на компетентни органи

1.   Всяка държава-членка посочва компетентен орган, който да изпълнява функциите, посочени в членове 19 и 20. Всяка държава-членка може да определи повече от един компетентен орган. В такъв случай тя определя един от избраните компетентни органи за единно звено за контакт с Комисията. Всяка държава-членка съобщава на Комисията компетентния орган или, когато е приложимо, компетентните органи, в т.ч. единното звено за контакт, които е определила.

2.   Комисията съставя списък на компетентните органи, в т.ч., когато е приложимо, на единното звено за контакт, за които ѝ е съобщено в съответствие с параграф 1, и публикува този списък в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 19

Информация, която се съобщава на компетентните органи от структурите за решаване на спорове

1.   Държавите-членки гарантират, че структурите за решаване на спорове, установени на тяхна територия, които възнамеряват да се квалифицират като структури за АРС съгласно настоящата директива и да бъдат включени в списъка съгласно член 20, параграф 2, уведомяват компетентните органи за следното:

а)

своето наименование, данни за контакт и адрес на интернет страницата;

б)

информация за своята структура и финансиране, включително информация за физическите лица, отговарящи за решаване на спорове, тяхното възнаграждение, мандат и от кого са наети;

в)

своите процедурни правила;

г)

своите такси, ако има такива;

д)

средната продължителност на процедурите за решаване на спорове;

е)

езика или езиците, на които могат да се подават жалби и на които се провежда процедурата за решаване на спорове;

ж)

декларация за видовете спорове, които попадат в обхвата на процедурата за решаване на спорове;

з)

мотивите, въз основа на които структурата за решаване на спорове може да откаже да разглежда даден спор в съответствие с член 5, параграф 4;

и)

мотивирана декларация, че структурата отговаря на условията за структура за АРС, попадаща в обхвата на настоящата директива, и изискванията, посочени в глава II.

Ако настъпи промяна в информацията, посочена в букви а)—з), структурите за АРС уведомяват без необосновано забавяне компетентния орган относно тези промени.

2.   Когато държавите-членки решат да позволят процедурите, както е посочено в член 2, параграф 2, буква а), те следва да гарантират, че в допълнение към информацията и отчетите, посочени в параграф 1, структурите за АРС, прилагащи подобни процедури, предоставят на компетентния орган информацията, необходима за оценка на спазването от тях на специфичните допълнителни изисквания за независимост и прозрачност, посочени в член 6, параграф 3.

3.   Държавите-членки гарантират, че структурите за АРС съобщават на компетентните органи на всеки две години информация относно:

а)

броя на получените за разглеждане спорове и видовете жалби, за които се отнасят;

б)

процентния дял на процедурите за АРС, които са били прекратени преди да бъде постигнат резултат;

в)

средната продължителност на процедурите за решаване на получените за разглеждане спорове;

г)

процента на спазване, ако е известен, на решенията, произтекли от процедурите за АРС;

д)

системните или значителни проблеми, които възникват често и водят до спорове между потребители и търговци. Информацията, съобщавана в това отношение, може да бъде придружена от препоръки относно начина за предотвратяване или решаване на подобни проблеми в бъдеще;

е)

по целесъобразност, оценка на ефективността на сътрудничеството в рамките на мрежите от структури за АРС, улесняващи решаването на трансгранични спорове;

ж)

когато е приложимо, обучението, предоставено на физическите лица, отговарящи за алтернативното решаване на спорове, в съответствие с член 6, параграф 6.

з)

оценка на ефективността на процедурата за АРС, предлагана от структурата, и на възможните начини за подобряване на нейното функциониране.

Член 20

Роля на компетентните органи и на Комисията

1.   Всеки компетентен орган, въз основа по-конкретно на информацията, която е получил съгласно член 19, параграф 1, извършва оценка дали структурите за решаване на спорове, за които е нотифициран, отговарят на условията за структури за АРС, попадащи в обхвата на настоящата директива, както и на изискванията за качество, посочени в глава II и в разпоредбите на националното законодателство за нейното изпълнение, включително разпоредбите, които надхвърлят изискванията на настоящата директива, в съответствие с правото на Съюза.

2.   Въз основа на оценката, посочена в параграф 1, всеки компетентен орган съставя списък с всички структури за АРС, за които е нотифициран и които отговарят на условията, посочени в параграф 1.

Посоченият списък включва следната информация:

а)

наименованието, данните за контакт и адресите на страниците в интернет на структурите за АРС, посочени в първа алинея;

б)

техните такси, ако има такива;

в)

езика или езиците, на които могат да се подават жалби и на които се провежда процедурата за АРС;

г)

видовете спорове, които попадат в обхвата на процедурата за АРС;

д)

секторите и категориите на споровете, обхванати от всяка една структура за АРС;

е)

необходимостта от физическо присъствие на страните или на техни представители, ако е приложимо, както и заявление дали процедурата за АРС се провежда или може да бъде проведена под формата на устна или писмена процедура;

ж)

обвързващия или необвързващия характер на резултата от процедурата; както и

з)

мотивите, въз основа на които структурата за АРС може да откаже да разгледа даден спор в съответствие с член 5, параграф 4;

Всеки компетентен орган нотифицира Комисията за списъка, посочен в първата алинея от настоящия параграф. Ако компетентният орган бъде нотифициран за промени, в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея,, посоченият списък се актуализира без необосновано забавяне и на Комисията се изпраща съответната нотификация.

Ако структура за решаване на спорове, включена в списъка като структура за АРС съгласно настоящата директива, вече не отговаря на изискванията по параграф 1, компетентният орган влиза в контакт с нея, като посочва на кои изисквания тя не отговаря и изисква от нея незабавното им изпълнение. Ако след изтичането на срок от три месеца структурата за АРС продължава да не изпълнява изискванията по параграф 1, компетентният орган я заличава от списъка, посочен в първата алинея от настоящия параграф. Списъкът се актуализира без неоснователно забавяне и на Комисията се изпраща съответната нотификация.

3.   Ако държавата-членка е определила повече от един компетентен орган, единното звено за контакт, посочено в член 18, параграф 1 нотифицира Комисията за списъка и актуализациите, посочени в параграф 2. Посоченият списък и актуализациите се отнасят за всички структури за АРС, установени в съответната държава-членка.

4.   Комисията съставя списък на структурите за АРС, за които е уведомена в съответствие с параграф 2, и актуализира посочения списък всеки път, когато бъде уведомена за промени. Комисията оповестява посочения списък и актуализациите му на своята страница в интернет и на друг траен носител. Комисията предава списъка и актуализациите му на компетентните органи. Ако държава-членка е определила единно звено за контакт в съответствие с член 18, параграф 1, Комисията предава посочения списък и актуализациите му на единното звено за контакт.

5.   Всеки компетентен орган оповестява консолидирания списък със структури за АРС, посочен в параграф 4, на своята страницата в интернет, като предоставя връзка към съответната страница в интернет на Комисията. Освен това всеки компетентен орган оповестява посочения консолидиран списък на траен носител.

6.   До 9 юли 2018 г. и на всеки четири години след това всеки от компетентните органи публикува и изпраща до Комисията доклад за развитието и функционирането на структурите за АРС. Този доклад, по-специално:

а)

посочва най-добри практики на структурите за АРС;

б)

посочва пропуските, подкрепени със статистически данни, които затрудняват функционирането на структурите за АРС както по отношение на спорове на национално равнище, така и при трансгранични спорове, когато е приложимо;

в)

прави препоръки относно начините за подобряване на ефективното и ефикасно функциониране на структурите за АРС, когато е приложимо.

7.   В случай че държава-членка е определила повече от един компетентен орган, в съответствие с член 18, параграф 1, докладът, посочен в параграф 6 от настоящия член се публикува от единното звено за контакт, посочено в член 18, параграф 1. Посоченият доклад се отнася за всички структури за АРС, установени в съответната държава-членка.

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 21

Санкции

Държавите-членки определят правила за санкциите, които се прилагат при нарушения на националните разпоредби, приети по-специално съгласно член 13, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

Член 22

Изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004

В приложението към Регламент (ЕО) № 2006/2004 се добавя следната точка:

„20.

Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63): член 13.“

Член 23

Изменение на Директива 2009/22/ЕО

В приложение I към Директива 2009/22/ЕО се добавя следната точка:

„14.

Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63): член 13.“

Член 24

Съобщаване

1.   Най-късно до 9 юли 2015 г. държавите-членки съобщават на Комисията:

а)

когато е приложимо, наименованията и данните за контакт на органите, определени в съответствие с член 14, параграф 2; както и

б)

компетентните органи, включително, когато е приложимо, единните звена за контакт, определени в съответствие с член 18, параграф 1.

Държавите-членки съобщават на Комисията за евентуални последващи промени в тази информация.

2.   Най-късно до 9 януари 2016 г. държавите-членки предават на Комисията първия списък, посочен в член 20, параграф 2.

3.   Комисията предава на държавите-членки информацията, посочена в параграф 1, буква а).

Член 25

Транспониране

1.   Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се изпълнят разпоредбите на настоящата директива, най-късно до 9 юли 2015 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позовава