3.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 121/1

(1)

С Регламент (ЕО) № 194/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 г. за подновяване и засилване на ограничителните мерки по отношение на Бирма/Мианмар (2) се предвижда предприемането на някои мерки във връзка с Мианмар/Бирма, включително ограничения на износа на някои стоки от Мианмар/Бирма и замразяване на активите на някои лица и образувания.

(2)

С Решение 2013/184/ОВППС Съветът постигна съгласие, като средство за насърчаване на по-нататъшни положителни промени, всички тези ограничителни мерки да бъдат оттеглени, с изключение на оръжейното ембарго и ембаргото върху оборудване, което може да се използва за вътрешна репресия.

(3)

Регламент (ЕО) № 194/2008 на Съвета следва съответно да бъде отменен и някои от неговите разпоредби заменени с настоящия регламент.

(4)

За да се гарантира ефективността на предвидените в настоящия регламент мерки, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му,

1)

„внос“ означава всяко въвеждане на стоки на митническата територия на Съюза или на други територии, за които се прилага Договорът, съгласно условията, предвидени в членове 349 и 355 от него. Той включва, по смисъла на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (3), поставяне в свободна зона или в свободен склад, поставяне под режим с отложено плащане и допускане за свободно обращение, но изключва транзита и временното складиране;

2)

„износ“ означава всяко изнасяне на стоки от митническата територия на Съюза или други територии, за които се прилага Договорът, съгласно условията, предвидени в членове 349 и 355 от него. Той включва, по смисъла на Регламент (ЕИО) № 2913/92, изнасяне на стоки, което изисква митническа декларация, и изнасяне на стоки след тяхното складиране в свободна зона с митнически контрол вид I или в свободен склад, но изключва транзита;

3)

„износител“ означава всяко физическо или юридическо лице, от името на което се изготвя декларация за износ, и което лице по времето, когато декларацията е приета, има сключен договор с получателя в третата държава и има правото да вземе решение за изпращането на стоката извън митническата територия на Съюза или извън други територии, за които се прилага Договорът;

4)

„техническа помощ“ означава всякаква техническа помощ във връзка с поправки, усъвършенстване, производство, сглобяване, тестване, поддръжка или всякаква друга техническа услуга, и може да е под формата на указание, съвет, обучение, предаване на работни знания или умения или консултантски услуги; техническата помощ включва и устни форми на оказване на помощ;

5)

„територия на Съюза“ означава териториите, спрямо които се прилага Договорът съгласно предвидените в него условия.

а)

предоставянето на техническа помощ, свързана с военни действия, както и с доставка, производство, поддръжка и използване на въоръжение и свързан с него материал от всякакъв вид, включително оръжия и амуниции, военни превозни средства и съоръжения, полувоенни съоръжения и резервни части за посочените, пряко или непряко на физически или юридически лица, образувания или органи в Мианмар/Бирма или за ползване в Мианмар/Бирма;

б)

предоставянето на финансиране или финансова помощ, свързани с военни действия, включително безвъзмездни средства, заеми и експортно кредитно осигуряване за продажба, доставка, прехвърляне или износ на въоръжение и свързан с него материал, пряко или непряко на физически и юридически лица, образувания или органи в Мианмар/Бирма или за ползване в Мианмар/Бирма;

а)

предоставянето на техническа помощ, свързана със съоръженията, които могат да се използват за вътрешна репресия, съгласно списъка в приложение I, пряко или непряко на физически или юридически лица, образувания или органи в Мианмар/Бирма или за ползване в Мианмар/Бирма;

б)

предоставянето на финансиране или финансова помощ, свързана със съоръженията, изброени в приложение I, включително по-специално безвъзмездни средства, заеми и експортно застраховане, пряко или непряко на физически или юридически лица, образувания или органи в Мианмар/Бирма или за ползване в Мианмар/Бирма;

а)

продажба, доставка, прехвърляне или износ на посочените в приложение I съоръжения, които биха могли да се използват за вътрешна репресия, предназначени само за хуманитарна или предпазна цел или за програми за институционално изграждане на Организацията на обединените нации и Европейския съюз или за операции за управление на кризи на Европейския съюз и Организацията на обединените нации;

б)

продажба, доставка, прехвърляне или износ на разминиращи съоръжения и материали за използване в разминиращи операции; и

в)

предоставяне на финансиране и финансова и техническа помощ, свързани със съоръженията, материалите, програмите и операциите, посочени в букви а) и б).

а)

несмъртоносни военни съоръжения, предназначени само за хуманитарна или предпазна употреба или за програми за институционално изграждане на Организацията на обединените нации и Европейския съюз;

б)

материал, предназначен за Европейския съюз и Организацията на обединените нации за операции за управление на кризи.

а)

на територията на Съюза, включително неговото въздушно пространство;

б)

на борда на всички самолети или кораби под юрисдикцията на държава-членка;

в)

за всяко лице на територията на Съюза или извън нея, което е гражданин на държава-членка;

г)

спрямо всяко юридическо лице, образувание или орган, което е създадено или учредено съгласно правото на държава-членка;

д)

спрямо всяко юридическо лице, образувание или орган във връзка с всякакъв вид стопанска дейност, извършвана изцяло или частично в рамките на Съюза.

3.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 121/8

(1)

В съответствие с Директива 2004/49/ЕО следва постепенно да се въведат общи методи за безопасност (ОМБ), за да се осигури поддържането на високо ниво на безопасност и, когато е целесъобразно и възможно — подобряването му.

(2)

На 12 октомври 2010 г. Комисията предостави мандат на Европейската железопътна агенция („Агенцията“) в съответствие с Директива 2004/49/ЕО да преразгледа Регламент (ЕО) № 352/2009 на Комисията от 24 април 2009 г. за приемане на общ метод за безопасност относно определянето и оценката на риска в съответствие с член 6, параграф 3, буква а) от Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2). Преразглеждането следва да обхваща резултатите от анализа на Агенцията съгласно член 9, параграф 4 от регламента, на цялостната ефективност на ОМБ за определянето и оценката на риска и опита, придобит от неговото прилагане, както и на по-нататъшните развития в ролите и отговорностите на оценяващия орган, посочен в член 6 от същия регламент. Преразглеждането следва също така да включва изискванията за квалификация (като се разработи схема за признаване/акредитация) за оценяващия орган в съответствие с неговата роля в ОМБ, с оглед на подобряване на яснотата, за да се избегнат различията при прилагането в държавите членки, вземайки предвид допирните точки със съществуващите процедури на Съюза за разрешаване/сертификация в железопътния сектор. Ако е осъществимо, преразглеждането на Регламент (ЕО) № 352/2009 следва да обхваща също така и по-нататъшното развитие на критериите за приемливост на риска, които могат да бъдат използвани за оценяване на приемливостта на риска по време на конкретно определяне и оценка на риска. Агенцията е внесла препоръката си относно ОБМ в Комисията, подкрепена от доклад за оценка на въздействието, в отговор на възложения ѝ от Комисията мандат. Настоящият регламент е въз основа на посочената препоръка на Агенцията.

(3)

В съответствие с Директива 2004/49/ЕО, основните елементи на системата за управление на безопасността следва да включват процедури и методи за определяне на риска и изпълнение на мерки за контрол на риска, когато промяна в експлоатационните условия или нови материали създават нови рискове за инфраструктурата или експлоатацията. Този основен елемент от системата за управление на безопасността е обхванат от настоящия регламент.

(4)

Член 14а, параграф 3 от Директива 2004/49/ЕО изисква образуванията, които отговарят за поддръжката, да въведат система за поддръжка, за да се осигури, че возилата, за чиято поддръжка отговарят, са в безопасно експлоатационно състояние. За управление на промените в оборудването, процедурите, организацията, персонала или интерфейсите, образуванията, които отговарят за поддръжката, следва да разполагат с процедури за оценка на риска. Изискването за системата за поддръжка също е обхванато от настоящия регламент.

(5)

Вследствие на прилагането на Директива 91/440/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. относно развитието на железниците в Общността (3) и на член 9, параграф 2 от Директива 2004/49/ЕО, специално внимание следва да се отдели на управлението на риска в интерфейсите между участниците, които участват в прилагането на настоящия регламент.

(6)

Член 15 от Директива 2008/57/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно оперативната съвместимост на железопътната система в рамките на Общността (4) изисква от държавите членки да предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят, че съставляващите железопътната система структурни подсистеми могат да бъдат въвеждани в експлоатация само ако са проектирани, изградени и монтирани по такъв начин, че да отговарят на съответните съществени изисквания при интегрирането им в железопътната система. По-специално държавите членки трябва да проверяват техническата съвместимост на тези подсистеми с железопътната система, в която се интегрират, и безопасното интегриране на тези подсистеми в съответствие с обхвата на настоящия регламент.

(7)

Липсата на общ подход за определяне и доказване на съвместимост с нивата и изискванията за безопасност на железопътната система между държавите членки се оказа едно от препятствията пред либерализирането на железопътния пазар. Такъв общ подход следва да се установи посредством настоящия регламент.

(8)

За да се улесни взаимното признаване между държавите членки, използваните методи за определяне и управление на рисковете, както и методите за доказване на съответствието на железопътната система на територията на Съюза с изискванията за безопасност, следва да се хармонизират сред всички участници в разработването и експлоатацията на железопътната система. Като първа стъпка е необходимо да се хармонизират процедурите и методите за определяне на риска и изпълнение на мерки за контрол, когато дадена промяна в експлоатационните условия или използването на нови материали създават нови рискове за инфраструктурата или експлоатацията, както е посочено в точка 2, буква г) от приложение III към Директива 2004/49/ЕО.

(9)

Ако няма съществуващо нотифицирано национално правило за определяне дали една промяна е значителна или не за безопасността в дадена държава членка, дружеството или организацията, отговорна за изпълнение на промяната („вносителят на предложението“) следва първо да проучи потенциалното въздействие на промяната върху безопасността на железопътната система. Ако предложената промяна има въздействие върху безопасността, вносителят на предложението следва да направи експертна оценка на значимостта на промяната въз основа на набор от критерии, които следва да бъдат установени с настоящия регламент. В резултат на тази оценка следва да бъде направено едно от трите заключения, описани по-долу. В първия случай се приема, че промяната не е значителна и вносителят на предложението следва да я извърши, прилагайки своя собствен метод за безопасност. Във втория случай се приема, че промяната е значителна и вносителят на предложението следва да я изпълни в съответствие с настоящия регламент, без да е необходима специална намеса на националния орган по безопасността. В третия случай промяната се приема за значителна, но съществуват разпоредби на равнище Европейски съюз, които изискват специфична намеса на съответния национален орган по безопасността, например като издаване на ново разрешително за въвеждане в експлоатация на возило или преразглеждане/актуализиране на сертификата за безопасност на железопътно предприятие, или преразглеждане/актуализиране на разрешителното за безопасност на управител на инфраструктура.

(10)

Когато обект на промяна е вече влязла в експлоатация железопътна система, значимостта на промяната следва да бъде оценена също, като се отчитат всички свързани с безопасността промени, които засягат същата част на системата и които са извършени след влизането в сила на настоящия регламент или след последното прилагане на процедурата по управление на риска, описана в настоящия регламент, в зависимост кое от двете събития е настъпило по-късно. Целта е да се направи оценка дали съвкупността от всички такива промени представлява значителна промяна, която изисква пълно прилагане на ОМБ за определянето и оценката на риска.

(11)

Приемливостта на риска от дадена значителна промяна следва да се определя с помощта на един или няколко от следните принципи за приемливост на риска: прилагането на практически правилници, сравнения със сходни части на железопътната система, или конкретно изчисление на риска. Всички принципи са били използвани успешно в редица железопътни приложения, както и в други видове транспорт и в други отрасли. Принципът за „конкретно изчисление на риска“ често се използва при сложни или новаторски промени. Вносителят на предложението следва да отговаря за избора на принципа, който ще прилага.

(12)

Когато е прилаган широко признат практически правилник, следва да бъде възможно намаляването на въздействието от прилагането на ОМБ в съответствие с принципа на пропорционалност. Аналогично, в случаите, в които съществуват разпоредби на равнище Съюз, които изискват специфична намеса от националния орган по безопасността, този орган следва да може да действа като независим оценяващ орган, за да се намалят дублирането на проверките, излишните разходи за отрасъла и времето за достигане до пазара.

(13)

За да докладва на Комисията за ефективността и прилагането на настоящия регламент, както и, ако е необходимо, да отправя препоръки за неговото подобряване, Агенцията следва да е в състояние да събира съответната информация от различните участващи страни, включително от националните органи по безопасност, от сертифициращите органи на образуванията, които отговарят за поддръжката на товарни вагони, както и от други образувания, които отговарят за поддръжка, която не попада в обхвата на Регламент (ЕС) № 445/2011 на Комисията от 10 май 2011 г. относно система за сертифициране на структурите, които отговарят за поддръжката на товарни вагони (5).

(14)

Акредитацията на даден оценяващ орган обикновено следва да се предоставя от националния орган по акредитация, който има изключителното правомощие да прецени дали оценяващият орган отговаря на изискванията, определени от хармонизираните стандарти. Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти (6) съдържа подробни разпоредби относно правомощията на такива национални органи по акредитация.

(15)

Когато хармонизираното законодателство на Съюза предвижда за изпълнението си избор на органи за оценка на съответствието, като предпочитано средство за доказване на техническата компетентност на тези органи, националните публични органи навсякъде в Съюза следва да счетат прозрачната акредитация, както е предвидена в Регламент (ЕО) № 765/2008. Въпреки това, националните органи могат да счетат, че разполагат с подходящите средства сами да извършват такава оценка. В такива случаи държавата членка следва да предостави на Комисията и на другите държави членки всички документални доказателства, необходими за проверка на компетентността на признаващия орган, който тя избира за изпълнение на законодателството на Съюза. С цел постигане на сходно ниво на качество и доверие, каквото се очаква посредством акредитацията, изискванията и правилата за оценка и наблюдение на оценяващите органи в случай на признаване, следва да са еквивалентни на тези, използвани за акредитацията.

(16)

Независимо и компетентно външно или вътрешно физическо лице, организация или образувание, национален орган по безопасността, нотифициран орган или орган, определен в съответствие с член 17 от Директива 2008/57/ЕО, биха могли да действат като оценяващ орган, при условие че изпълняват критериите, предвидени в приложение II.

(17)

Признаването на вътрешни оценяващи органи в съответствие с настоящия регламент не води до незабавно преразглеждане на вече издадени сертификати за безопасност на железопътни предприятия, разрешения за безопасност на управители на инфраструктура и сертификати на образувания, които отговарят за поддръжка. Тяхното преразглеждане може да се извърши при следващото заявление за подновяване или актуализиране на сертификата за безопасност, разрешението за безопасност или сертификата на образуванието, което отговаря за поддръжка.

(18)

В съществуващото законодателство няма ограничения за броя на оценяващите органи, акредитирани или признати във всяка държава членка, както и няма задължение за съществуването на такъв орган. Когато оценяващият орган не е определен вече от съществуващо законодателство на Съюза или национално законодателство, вносителят на предложението може да назначи всеки оценяващ орган от Съюза или от трета държава, който е акредитиран по еквивалентни критерии и отговаря на изисквания, еквивалентни на тези, които се съдържат в настоящия регламент. Държавата членка следва да може да използва акредитация или признаване или всякаква комбинация от тези две възможности.

(19)

Регламент (ЕО) № 352/2009 е станал неактуален и поради това следва да бъде заменен от настоящия регламент.

(20)

С оглед на новите изисквания, въведени от настоящия регламент по отношение на условията за акредитиране и признаване на оценяващия орган, изпълнението на настоящия регламент следва да бъде отложено с цел се даде достатъчно време на засегнатите участници да въведат и да изпълняват този нов общ подход.

(21)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 27, параграф 1 от Директива 2004/49/ЕО,

а)

процедурите за управление на риска, които се използват за оценка на въздействието на промените върху нивата на безопасност и на спазването на изискванията за безопасност;

б)

обмена на информация, свързана с безопасността, между различните участници в железопътния сектор, с цел управлението на безопасността при различните интерфейси, които могат да съществуват в този сектор;

в)

доказателствата, в резултат от прилагането на процедура за управление на риска.

а)

промяната се счита за значителна, се прилага процедурата за управление на риска, определена в член 5;

б)

промяната се счита за незначителна, е достатъчно съхраняването на необходимите документи, с които да се обоснове решението.

а)

ако за съответните технически спецификации за оперативна съвместимост (ТСОС) е необходима оценка на риска; в такъв случай в ТСОС трябва да бъде уточнено, когато е целесъобразно, кои части от ОМБ се прилагат;

б)

ако промяната е значителна, както е определено в член 4, параграф 2, процедурата за управление на риска, определена в член 5, се прилага при въвеждането в експлоатация на структурни подсистеми, за да се осигури безопасното им интегриране в съществуваща система по силата на член 15, параграф 1 от Директива 2008/57/ЕО.

1)

„риск“ означава честотата на настъпване на произшествия и инциденти, водещи до вреда (причинена от дадена опасност), както и големината на тази вреда;

2)

„анализ на риска“ означава систематично използване на цялата налична информация за идентифициране на опасностите и за изчисление на риска;

3)

„определяне на риска“ означава процедура, основана на анализа на риска, която има за цел да определи дали е достигнато приемливо ниво на риска;

4)

„оценка на риска“ означава целия процес, състоящ се от анализ на риска и определяне на риска;

5)

„безопасност“ означава отсъствието на неприемлив риск от вреда;

6)

„управление на риска“ означава систематичното прилагане на управленски политики, процедури и практики за целите на анализа, определянето и контрола на риска;

7)

„интерфейси“ означава всички точки на взаимодействие по време на жизнения цикъл на дадена система или подсистема, включително по време на експлоатацията и поддръжката, в които различните участници в железопътния сектор ще работят заедно, за да управляват рисковете;

8)

„участници“ означава всички страни, които пряко или посредством договорни отношения участват в прилагането на настоящия регламент;

9)

„изисквания за безопасност“ означава свързаните с безопасността характеристики (качествени и количествени) на дадена система, нейната експлоатация (включително правилата за експлоатация) и поддръжката ѝ, които са необходими за постигане на законовите или дружествените цели за безопасност;

10)

„мерки за безопасност“ означава набор от действия, които водят или до намаляване на честотата на поява на дадена опасност, или до смекчаване на последствията от нея с цел постигане и/или поддържане на приемливо ниво на риска;

11)

„вносител на предложението“ означава едно от следните:

12)

„доклад за оценката на безопасността“ означава документът, който съдържа заключенията от оценката, извършена от оценяващия орган по отношение на оценяваната система;

13)

„опасност“ означава условие, което може да доведе до произшествие;

14)

„оценяващ орган“ означава независимото и компетентно външно или вътрешно физическо лице, организация или образувание, което извършва разследване с цел вземане на решение въз основата на доказателства относно способността на дадена система да изпълнява изискванията за безопасност;

15)

„критерии за приемливост на риска“ означава техническото задание, по което се оценява приемливостта на конкретен риск; тези критерии се използват за определяне дали нивото на риска е достатъчно ниско, за да не е необходимо да се предприемат непосредствени действия за допълнителното му намаляване;

16)

„регистър на опасностите“ означава документът, в който се вписват и се обозначават идентифицираните опасности, свързаните с тях мерки, произходът им, и се отбелязва организацията, която отговаря за управлението им;

17)

„идентифициране на опасностите“ е процесът на откриване, вписване и характеризиране на опасностите;

18)

„принцип на приемливост на риска“ означава правилата, които се използват за достигане до заключение дали рискът, свързан с една или повече конкретни опасности, е приемлив;

19)

„практически правилник“ означава набор от писмени правила, които, ако се прилагат правилно, могат да бъдат използвани за контрол на една или повече конкретни опасности;

20)

„референтна система“ означава система, която е доказала в практиката своето приемливо ниво на безопасност и спрямо която приемливостта на рисковете от дадена оценявана система, може да се определи чрез сравнение;

21)

„изчисление на риска“ е процедурата, която се използва за определяне на нивото на риска, обект на анализ, и която се състои от следните стъпки: изчисление на честотата, анализ на последствията и тяхното интегриране;

22)

„техническа система“ означава продукт или съвкупност от продукти, включително документацията за проектирането, изпълнението и поддръжката. разработването на дадена техническа система започва със спецификацията на изискванията към нея и завършва с приемането ѝ; въпреки че при проектирането се вземат предвид съответните интерфейси с човешкото поведение, техническата система не включва операторите и техните действия; процедурата за поддръжка се описва в ръководствата по поддръжката, но сама по себе си тя не е част от техническата система;

23)

„катастрофални последствия“ означава смъртни случаи и/или множество тежки наранявания, и/или голяма вреда за околната среда, вследствие на произшествие;

24)

„приемане по отношение на безопасността“ е статутът, който се дава на промяната от вносителя на предложението въз основа на доклада за оценката на безопасността, представен от оценяващия орган;

25)

„система“ означава всяка част от железопътната система, която е подложена на промяна, като промяната може да бъда от технически, експлоатационен или организационен характер;

26)

„нотифицирано национално правило“ означава всяко национално правило, нотифицирано съгласно Директива 96/48/ЕО на Съвета (7) или Директива 2001/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8) и директиви 2004/49/ЕО и 2008/57/ЕО;

27)

„сертифициращ орган“ означава орган за сертифициране, както е определен в член 3 от Регламент (ЕО) № 445/2011;

28)

„орган за оценяване на съответствието“ означава орган за оценяване на съответствието съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕО) № 765/2008;

29)

„акредитация“ означава акредитация съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕО) № 765/2008;

30)

„национален орган по акредитация“ означава национален орган по акредитация съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕС) № 765/2008;

31)

„признаване“ означава атестация от национален орган, различен от националния орган по акредитация, за това, че оценяващият орган отговаря на изискванията, определени в приложение II към настоящия регламент, да извършва дейността за независима оценка, определена в член 6, параграфи 1 и 2.

а)

последствия при срив на системата: достоверен най-неблагоприятен сценарий при срив на оценяваната система, отчитащ съществуването на предпазни мерки извън оценяваната система;

б)

нововъведения, използвани при изпълнението на промяната; това засяга както нововъведения в железопътния сектор, така и нововъведения в организацията, която извършва промяната;

в)

сложност на промяната;

г)

мониторинг: невъзможност за мониторинг на изпълнената промяна през целия жизнен цикъл на системата, както и за подходяща намеса;

д)

обратимост: невъзможност за връщане към системата, каквато е била преди промяната;

е)

допълняемост: оценка на значимостта на промяната при отчитане на всички свързани с безопасността скорошни промени на оценяваната система, които не са били определени като значителни.

а)

гарантира, че напълно разбира значителната промяна въз основа на документацията, предоставена от вносителя на предложението;

б)

провежда оценка на процедурите, използвани за управление на безопасността и качеството по време на проектирането и изпълнението на значителната промяна, ако тези процедури не са вече сертифицирани от съответен орган за оценка на съответствието;

в)

извършва оценка на прилагането на тези процедури за безопасност и качество по време на проектирането и изпълнението на значителната промяна.

а)

оценката на съответствието на системата за управление на безопасността и на системата за поддръжка, принадлежаща на образуванията, които отговарят за поддръжката, съгласно изискванията в Директива 2004/49/ЕО;

б)

оценката на съответствието, извършена от нотифициран орган, съгласно определението в член 2, буква й) от Директива 2008/57/ЕО или от орган, определен в съответствие с член 17 от същата директива; и

в)

всяка независима оценка, извършена от оценяващия орган в съответствие с настоящия регламент.

а)

за дадено возило е необходимо разрешение за въвеждане в експлоатация, както е посочено в член 22, параграф 2 и член 24, параграф 2 от Директива 2008/57/ЕО;

б)

за дадено возило е необходимо допълнително разрешение за въвеждане в експлоатация съгласно член 23, параграф 5 и член 25, параграф 4 от Директива 2008/57/ЕО;

в)

сертификатът за безопасност трябва да бъде актуализиран поради промяна на вида или размера на дейността съгласно член 10, параграф 5 от Директива 2004/49/ЕО;

г)

сертификатът за безопасност трябва да бъде преразгледан поради съществени промени в регулаторната рамка за безопасност, както е посочено в член 10, параграф 5 от Директива 2004/49/ЕО;

д)

разрешението за безопасност трябва да бъде актуализирано поради съществени промени в инфраструктурата, сигнализацията или енергоснабдяването, или в принципите на тяхната експлоатация и поддръжка, както е посочено в член 11, параграф 2 от Директива 2004/49/ЕО;

е)

разрешението за безопасност трябва да бъде преразгледано поради съществени промени в регулаторната рамка за безопасност, както е посочено в член 11, параграф 2 от Директива 2004/49/ЕО.

а)

акредитиран от националния орган по акредитация, посочен в член 13, параграф 1, в съответствие с критериите, определени в приложение II, или;

б)

признат от признаващия орган, посочен в член 13, параграф 1, в съответствие с критериите, определени в приложение II; или

в)

националният орган по безопасността съгласно изискването на член 9, параграф 2.

а)

признаване от държавата членка на образувание, което отговаря за поддръжката, на организация или на част от нея или на физическо лице;

б)

признаване от националния орган по безопасността на способността на дадена организация, или част от нея или физическо лице, за провеждането на независима оценка посредством оценка и надзор на системата за управление на безопасността на железопътно предприятие или на управител на инфраструктура;

в)

когато националният орган по безопасността действа като сертифициращ орган в съответствие с член 10 от Регламент (ЕС) № 445/2011, признаване от националния орган по безопасността на способността на дадена организация, или част от нея или физическо лице, да извършва независима оценка посредством оценяване и наблюдение на системата за поддръжка на образувание, което отговаря за поддръжката;

г)

признаване от признаващия орган, определен от държавата членка, на способността на, кото отговаря за поддръжката, на организация или част от нея или на физическо лице, да извършва независима оценка.

а)

признаването на железопътно предприятие или на управител на инфраструктура, се указва в съответния сертификат за безопасност, в поле № 5 „Допълнителна информация“ от хармонизирания формат за сертификатите за безопасност, предвиден в приложение I към Регламент (ЕО) № 653/2007 на Комисията (11) и на подходящо място в разрешенията за безопасност;

б)

срокът на валидност на признаването се ограничава до този на сертификата или разрешението за безопасност, въз основа на които то е предоставено. В този случай искането за признаване се прави при следващото заявление за подновяване или актуализация на сертификата или на разрешението за безопасност.

а)

признаването на образувание, което отговаря за поддръжката, се указва в съответния сертификат, в поле 5 „Допълнителна информация“ от хармонизирания формат за сертификатите на образувания, които отговарят за поддръжката, предвиден в приложение V или, според случая, в приложение VI към Регламент (ЕС) № 445/2011;

б)

срокът на валидност на признаването се ограничава до този на сертификата, издаден от сертифициращия орган, въз основа на който то е предоставено. В този случай искането за признаване се прави при следващото заявление за подновяване или актуализиране на този сертификат.

а)

анализ на опита от прилагането на настоящия регламент, включително случаите, при които ОМБ е бил приложен от вносителите на предложения на доброволен принцип, преди съответната дата за прилагане, предвидена в член 20;

б)

анализ на опита на вносителите на предложения във връзка с решенията относно степента на значимост на промените;

в)

анализ на случаите, в които са били използвани практически правилници съгласно раздел 2.3.8 от приложение I;

г)

анализ на опита от акредитирането и признаването на оценяващи органи;

д)

анализ на цялостната ефективност на настоящия регламент.

3.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 121/26

(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда, че добавките за използване при храненето на животните подлежат на разрешаване, и се уреждат основанията и процедурите за издаване на разрешително. В член 10 от посочения регламент се предвижда извършването на повторна оценка на добавките, разрешени съгласно Директива 70/524/ЕИО на Съвета (2).

(2)

Препарат от ендо-1,4-бета-ксиланаза, ендо-1,3(4)-бета-глюканаза и ендо-1,4-бета-глюканаза, получен от Trichoderma longibrachiatum (ATCC 74252), беше разрешен за неограничен период от време с Директива 70/524/ЕИО като фуражна добавка за пилета за угояване с Регламент (ЕО) № 1259/2004 на Комисията (3), за пуйки за угояване — с Регламент (ЕО) № 1206/2005 на Комисията (4) и за кокошки носачки и за отбити прасенца — с Регламент (ЕО) № 1876/2006 на Комисията (5). Впоследствие посоченият препарат беше вписан в Регистъра на фуражните добавки като съществуващ продукт в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(3)

В съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 във връзка с член 7 от посочения регламент беше подадено заявление за извършване на повторна оценка на този препарат от ендо-1,4-бета-ксиланаза, ендо-1,3(4)-бета-глюканаза и ендо-1,4-бета-глюканаза, получен от Trichoderma reesei (ATCC 74444) (преди ATCC 74252), като фуражна добавка за пилета за угояване, пуйки за угояване, кокошки носачки и прасенца, а в съответствие с член 7 от посочения регламент — и за нова употреба за всички видове домашни птици за угояване и кокошки носачки, с искане добавката да се класифицира в категорията „зоотехнически добавки“. Посоченото заявление беше придружено от данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(4)

Европейският орган за безопасност на храните („органът“) заключи в становището си от 17 октомври 2012 г. (6), че при предложените условия на употреба препаратът от ендо-1,4-бета-ксиланаза, ендо-1,3(4)-бета-глюканаза и ендо-1,4-бета-глюканаза, получен от Trichoderma reesei (ATCC 74444), не оказва неблагоприятно въздействие върху здравето на животните, човешкото здраве или околната среда, както и че е в състояние да подобри показателите на животните от целевите видове. Поради непълната информация, предоставена от заявителя, органът обаче не беше в състояние да определи минималната ензимна активност. Органът не счита, че е налице необходимост от специфични изисквания за мониторинг след пускането на пазара. Той също така провери доклада относно метода за анализ на фуражната добавка във фуражите, представен от референтната лаборатория, определена с Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(5)

Оценката на препарата от ендо-1,4-бета-ксиланаза, ендо-1,3(4)-бета-глюканаза и ендо-1,4-бета-глюканаза, получен от Trichoderma reesei (ATCC 74444), показва, че са изпълнени условията за предоставяне на разрешително, установени в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003. Поради това употребата на посочения препарат следва да бъде разрешена съгласно посоченото в приложението към настоящия регламент.

(6)

Тъй като в съответствие с Регламент (ЕО) № 1831/2003 се издава ново разрешително, регламенти (ЕО) № 1259/2004, (ЕО) № 1206/2005 и (ЕО) № 1876/2006 следва да бъдат съответно изменени.

(7)

Тъй като няма съображения във връзка с безопасността, които да налагат незабавното прилагане на измененията в условията за издаване на разрешителното, е целесъобразно да се предвиди преходен период, за да се даде възможност на заинтересованите страни да предприемат необходимото с оглед на новите изисквания, произтичащи от разрешителното.

(8)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

1)

Член 2 се заменя със следното:

„Член 2

Препаратите, които принадлежат към групата на „ензимите“, както е посочено в приложения III, IV, V и VI, са разрешени за употреба като добавки за хранене на животните без ограничение във времето и при условията, определени в същите тези приложения.“

2)

Приложение II се заличава.

1)

Член 3 се заличава.

2)

Приложение III се заличава.

3.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 121/30

(1)

С Решение 2012/735/ЕС Съветът разреши да се подпише от името на Съюза Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна („споразумението“). Съгласно Решение 2012/735/ЕС споразумението се прилага временно до приключване на процедурите за неговото сключване. То се прилага временно от 1 март 2013 г.

(2)

Приложение II към споразумението се отнася за определението на понятието „продукти с произход“ и методите за административно сътрудничество. За известен брой продукти допълнение 2А и допълнение 5 към посоченото приложение предвиждат дерогации от правилата за произход по същото приложение в рамките на годишни квоти. Ето защо е необходимо да се определят условията за прилагане на тези дерогации по отношение на вноса от Перу.

(3)

Квотите, предвидени в допълнение 2А и допълнение 5 от приложение II към споразумението, следва да се управляват от Комисията въз основа на принципа „пръв пристигнал — пръв обслужен“ в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (2).

(4)

За да се получи правото да се ползват тарифните отстъпки, следва да се представи пред митническите органи съответното доказателство за произход, предвидено в споразумението.

(5)

Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (3), изменено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 927/2012 на Комисията (4), съдържа нови кодове по КН, които са различни от посочените в споразумението. Ето защо новите кодове следва да се включат в част Б от приложението към настоящия регламент.

(6)

Тъй като споразумението поражда действие от 1 март 2013 г., настоящият регламент следва да се прилага от същата дата.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

3.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 121/35

(1)

С Решение 2012/735/ЕС Съветът разреши да се подпише от името на Съюза Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна („споразумението“). Съгласно Решение 2012/735/ЕС споразумението се прилага временно до приключване на процедурите за неговото сключване. То се прилага временно от 1 март 2013 г.

(2)

Раздел Б, подраздел 2 от допълнение 1 към приложение I към Споразумението се отнася за графика за премахване на митата на ЕС страната по споразумението за стоки с произход от Перу. За известен брой конкретни продукти в него е предвидено да се прилагат тарифни квоти. Поради това е необходимо да се открият тарифни квоти за тези продукти.

(3)

Тарифните квоти следва да се управляват от Комисията въз основа на принципа „пръв пристигнал — пръв обслужен“ в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (2).

(4)

За да се получи правото да се ползват тарифните отстъпки, следва да се представи пред митническите органи съответното доказателство за произход, предвидено в споразумението.

(5)

Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (3), изменено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 927/2012 на Комисията (4), съдържа нови кодове по КН, които са различни от тези в споразумението. Ето защо новите кодове следва да се включат в приложението към настоящия регламент.

(6)

Тъй като споразумението поражда действие от 1 март 2013 г., настоящият регламент следва да се прилага от същата дата.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

3.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 121/42

(1)

Максимално допустимите стойности на остатъчните количества (МДСОК) за фармакологичноактивни субстанции, предназначени за използване в Съюза във ветеринарномедицински продукти за животни, отглеждани за производство на храни, или в биоциди, използвани в животновъдството, следва да бъдат установени в съответствие с Регламент (ЕО) № 470/2009.

(2)

Фармакологичноактивните субстанции и тяхната класификация по отношение на МДСОК в храни от животински произход са установени в приложението към Регламент (ЕС) № 37/2010 на Комисията (2).

(3)

Понастоящем преднизолонът е включен в таблица 1 от приложението към Регламент (ЕС) № 37/2010 като разрешена субстанция за мускул, мазнина, черен дроб, бъбрек и мляко при говеда.

(4)

В Европейската агенция по лекарствата е подадено заявление за добавяне на еднокопитни животни в колоната „Животински видове“ в съществуващия текст за преднизолона.

(5)

Комитетът по лекарствените продукти за ветеринарна употреба препоръча установяването на МДСОК за преднизолон, приложими за мускул, мазнина, черен дроб и бъбрек при еднокопитни животни.

(6)

Поради това текстът за преднизолон в таблица 1 от приложението към Регламент (ЕС) № 37/2010 следва да бъде изменен, така че да се включат МДСОК за еднокопитни животни.

(7)

Целесъобразно е да се предвиди разумен срок, в който заинтересованите страни да предприемат евентуалните необходими мерки, за да се съобразят с новите МДСОК.

(8)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по ветеринарните лекарствени продукти,

3.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 121/44

(1)

Допуснати са грешки в текстовете на испански и шведски език на Регламент (ЕС) № 475/2012 на Комисията (2), и по-специално в член 2 от него, по отношение на датата на прилагане на измененията, направени с посочения регламент в Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията (3).

(2)

В текста на шведски език също така са допуснати някои печатни грешки.

(3)

Поради това Регламент (ЕС) № 475/2012 следва да бъде съответно поправен.

(4)

Поради факта, че от предприятията се изисква да прилагат измененията, направени с член 1, точки 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 475/2012, най-късно от началната дата на тяхната първа финансова година, започваща на или след 1 юли 2012 г. настоящият регламент следва да се прилага с обратна сила от 1 юли 2012 г.

(5)

Предвидените в настоящия регламент мерки са съобразени със становището на Регулаторния комитет по счетоводство,

3.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 121/45

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

3.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 121/47