Консолидирани финансови отчети

Финансовите отчети на дадена група, в които активите, пасивите, собственият капитал, приходите, разходите и паричните потоци на предприятието майка и на неговите дъщерни предприятия са представени като такива на едно стопанско предприятие.

Контрол върху предприятие, в което е инвестирано

Инвеститорът контролира предприятието, в което е инвестирано, когато инвеститорът е изложен на или има права върху променливата възвръщаемост от неговото участие в споменатото предприятие и може да оказва въздействие върху тази възвръщаемост посредством неговите правомощия в предприятието, в което е инвестирано.

Предприятие с права за вземане на решения

Предприятие с права за вземане на решения, което е или принципал, или агент на други лица.

Група

Предприятието майка и неговите дъщерни предприятия.

Неконтролиращо участие

Собствен капитал в дъщерно предприятие, който не е относим, било то пряко или непряко, към предприятие майка.

Предприятие майка

Предприятие, което контролира едно или повече предприятия.

Правомощия

Съществуващи права, които предоставят възможност към момента да се ръководят съответните дейности.

Защитни права

Права, чието предназначение е да защитават интереса на лицето, което ги притежава, без да му дават правомощия в предприятието, за което се отнасят тези права.

Съответни дейности

За целите на настоящия МСФО съответните дейности са дейности на предприятието, в което е инвестирано, които оказват съществено въздействие върху възвръщаемостта на споменатото предприятие.

Права за отстраняване

Права за лишаване на предприятието с права за вземане на решения от неговите правомощия да взема решения.

Дъщерно предприятие

Предприятие, което се контролира от друго предприятие.

—

асоциирано предприятие,

—

дялово участие в друго предприятие,

—

съвместно предприятие,

—

ключов ръководен персонал,

—

свързано лице,

—

значително влияние.

Б1

Примерите в настоящото допълнение описват хипотетични ситуации. Въпреки че някои аспекти на примерите могат да се съдържат в действителни фактически модели, при прилагането на МСФО 10 трябва да бъдат оценени всички факти и обстоятелства на даден фактически модел.

Б2

С цел да определи дали контролира предприятието, в което е инвестирано, инвеститорът преценява дали притежава всички от следните:

Б3

Разглеждането на следните фактори може да спомогне, когато се прави това определяне:

Б4

Когато преценява контрола върху дадено предприятие, в което е инвестирано, инвеститорът взема предвид характера на своите взаимоотношения с другите лица (вж. параграфи Б73—Б75).

Б5

Когато преценява контрола в дадено предприятие, в което е инвестирано, инвеститорът взема предвид целта и модела на споменатото предприятие, за да определи съответните дейности, как се вземат решения по отношение на съответните дейности, кой към момента има възможност да ръководи тези дейности и кой получава възвръщаемостта от тези дейности.

Б6

Когато се разглеждат целта и модела на предприятието, в което е инвестирано, може да е ясно, че споменатото предприятие е контролирано посредством инструменти на собствения капитал, които предоставят на притежателя пропорционални права на глас, като например обикновени акции в предприятието, в което е инвестирано. В такъв случай, ако няма никакви други условия, които да променят вземането на решения, преценяването на контрола се съсредоточава върху това кое лице, ако има такова, разполага с достатъчни права на глас, за да определя оперативните и финансовите политики на предприятието, в което е инвестирано (вж. параграфи Б34—Б50). В най-лесния случай инвеститорът, който притежава мажоритарен дял от правата на глас, ако няма други фактори, контролира предприятието, в което е инвестирано.

Б7

В по-сложни случаи, за да се определи дали инвеститорът контролира дадено предприятие, в което е инвестирано, може да е необходимо да се разгледат някои или всички други фактори, посочени в параграф Б3.

Б8

Дадено предприятие, в което е инвестирано, може да има такъв модел, че правата на глас да не са определящият фактор при вземането на решение относно това кой контролира споменатото предприятие. Такъв е случаят, например когато определени права на глас са свързани единствено с административни задачи, а съответните дейности се ръководят по силата на договорни споразумения. В такива случаи при разглеждане на целта и модела на предприятието, в което е инвестирано, инвеститорът взема предвид също така рисковете, на които споменатото предприятие е предвидено да бъде изложено, рисковете, които е предвидено то да предава на лицата, които участват в него, както и дали инвеститорът е изложен на част от тези рискове или на всички тях. Разглеждането на рисковете включва не само рисковете от постигане на по-слаби резултати от очакваните, но също така потенциала за по-високи.

Б9

Инвеститорът трябва да притежава съществуващи права, които му дават възможност към момента да ръководи съответните дейности, за да има правомощия в дадено предприятие, в което е инвестирано. С цел преценка на правомощията се вземат предвид само съществените права и правата, които не са защитни (вж. параграфи Б22—Б28).

Б10

Определянето дали даден инвеститор има правомощия зависи от съответните дейности, начина, по който се вземат решения относно съответните дейности, както и от правата на инвеститора и другите лица по отношение на предприятието, в което е инвестирано.

Б11

При много предприятия, в които е инвестирано, определени оперативни и финансови дейности значително засягат тяхната възвръщаемост. Примерите за дейности, които, в зависимост от обстоятелствата, могат да бъдат съответни дейности, включват, но не само:

Б12

Примерите за решения относно съответните дейности включват, но не само:

Б13

Има случаи, в които дадени дейности може да са съответни дейности, както преди, така и след проявяването на определен набор от обстоятелства или възникването на дадено събитие. Когато двама или повече инвеститори към момента могат да ръководят съответните дейности и тези дейности се извършват по различно време, инвеститорите определят кой инвеститор може да ръководи дейностите, които оказват най-голямо въздействие върху възвръщаемостта, в съответствие с третирането на равностойни права на вземане на решение (вж. параграф 13). При промяна на съответните факти или обстоятелства с течение на времето инвеститорите преразглеждат тази преценка.

а)

целта и модела на предприятието, в което е инвестирано;

б)

факторите, които определят маржа на печалбата, приходите и стойността на предприятието, в което е инвестирано, както и стойността на медицинския продукт;

в)

въздействието върху възвръщаемостта на предприятието, в което е инвестирано, в резултат на правомощията за вземане на решения, с които разполага всеки от инвеститорите, по отношение на факторите, посочени в буква б); както и

г)

излагането на инвеститора на променливата възвръщаемост.

д)

несигурността, свързана с получаване на одобрение от регулаторния орган, и усилията, които са необходими за това (като се има предвид опита на инвеститора в успешно разработване на медицински продукти и получаване на одобрение от регулаторните органи); както и

е)

кой инвеститор контролира медицинския продукт след успешното приключване на етапа на разработване.

Б14

Правомощията произтичат от права. С оглед получаване на правомощия в предприятието, в което е инвестирано, инвеститорът трябва да има съществуващи права, които му дават възможност към момента да ръководи съответните дейности. Правата, които могат да осигурят правомощия за инвеститора, може да се различават между различните предприятия, в които е инвестирано.

Б15

Примерите за права, които, било то самостоятелно или в съчетание, могат да осигурят правомощия за инвеститора, включват, но не само:

Б16

Като цяло, когато дадено предприятие, в което е инвестирано, осъществява редица оперативни и финансови дейности, които значително въздействат върху възвръщаемостта на споменатото предприятие, и когато по отношение на тези дейности непрекъснато се изисква вземането на важни решения, правата на глас или аналогични права дават на инвеститора правомощия, било то самостоятелно или в съчетание с други споразумения.

Б17

Когато правата на глас не могат да окажат съществено въздействие върху възвръщаемостта на предприятието, в което е инвестирано, както когато правата на глас се отнасят единствено до административни задачи, а ръководството на съответните дейности се определя от договорни споразумения, инвеститорът трябва да направи оценка на тези договорни споразумения, за да може да определи дали разполага с достатъчни права, които да му осигурят правомощия в предприятието, в което е инвестирано. С цел да определи дали има достатъчни права, които да му осигурят правомощия, инвеститорът взема предвид целта и модела на предприятието, в което е инвестирано (вж. параграфи Б5—Б8), както и изискванията, посочени в параграфи Б51—Б54, заедно с параграфи Б18—Б20.

Б18

В определени обстоятелства може да е трудно да се установи дали правата на даден инвеститор са достатъчни, за да му осигурят правомощия в предприятието, в което е инвестирано. В такива случаи, за да може да се направи оценка на правомощията, инвеститорът разглежда доказателства дали разполага с възможност на практика да ръководи еднолично съответните дейности. Необходимо е да се вземат предвид, но не само, следните фактори, които, при разглеждане заедно с неговите права и показателите в параграфи Б19 и Б20, могат да предоставят доказателства, че правата на инвеститора са достатъчни, за да му осигурят правомощия в предприятието, в което е инвестирано:

Б19

Понякога има признаци, че инвеститорът има специални взаимоотношения с предприятието, в което е инвестирано, което предполага, че инвеститорът има нещо повече от пасивно дялово участие в споменатото предприятие. Наличието на даден отделен показател или на определена комбинация от показатели не означава задължително, че критерият относно правомощията е изпълнен. Въпреки това съществуването на нещо повече от пасивно дялово участие в предприятието, в което е инвестирано, може да означава, че инвеститорът има други свързани права, които са достатъчни, за да му осигурят правомощия или дават доказателства за съществуващи правомощия в дадено предприятие, в което е инвестирано. Следното например предполага, че инвеститорът има нещо повече от пасивно дялово участие в предприятието, в което е инвестирано, и, в съчетание с други права, може да означава наличието на правомощия:

Б20

Колкото е по-голямо излагането на инвеститора на или неговите права върху променливата възвръщаемост от неговото участие в предприятието, в което е инвестирано, толкова по-голям стимул има инвеститорът да получи достатъчни права, които да му осигурят правомощия. Следователно наличието на по-голямо излагане на променливата възвръщаемост е показател, че инвеститорът може да има правомощия. Въпреки това степента на излагане на инвеститора, сама по себе си, не определя дали инвеститорът има правомощия в предприятието, в което е инвестирано.

Б21

Когато факторите, посочени в параграф Б18, и показателите, изложени в параграфи Б19 и Б20, се разглеждат заедно с правата на инвеститора, по-голяма тежест имат доказателствата за правомощия, описани в параграф Б18.

Б22

Когато инвеститорът преценява дали има правомощия, той взема предвид само материалните права, свързани с дадено предприятие, в което е инвестирано (притежавани от инвеститора и други). Едно право е материално, когато притежателят има възможност на практика да упражнява това право.

Б23

Определянето дали дадени права са материални изисква преценка, като се вземат предвид всички факти и обстоятелства. Факторите, които трябва да бъдат взети предвид при такова определяне, включват, но не само:

Б24

Друго условие правата да са материални е, че е нужно те да бъдат упражнявани, когато трябва да се вземат решения относно ръководството на съответните дейности. Обикновено правата са материални, ако могат да бъдат упражнени към дадения момент. Въпреки това понякога правата могат да бъдат материални, дори ако не могат да бъдат упражнени към дадения момент.

Б25

Възможно е материални права, които могат да бъдат упражнени от други лица, да попречат на инвеститора да контролира предприятието, в което е инвестирано и за което тези права се отнасят. Такива материални права не изискват притежателите да могат да инициират решения. Щом правата не са изцяло защитни (вж. параграфи Б26—Б28), материалните права, притежавани от други лица, могат да попречат на инвеститора да контролира предприятието, в което е инвестирано, дори ако правата дават на притежателите си възможност само към дадения момент да одобряват или отхвърлят решения, свързани със съответните дейности.

Б26

Когато прави преценка дали правата дават на инвеститора правомощия в предприятието, в което е инвестирано, инвеститорът преценява дали тези права и правата, притежавани от други, са защитни права. Защитните права са свързани с основни промени в дейностите на предприятието, в което е инвестирано, или се прилагат при извънредни обстоятелства. Не всички права обаче, които се прилагат в извънредни обстоятелства или зависят от дадени събития, са защитни (вж. параграфи Б13 и Б 53).

Б27

Поради факта, че предназначението на защитните права е защита на интересите на техния притежател, без да дават на това лице правомощия в предприятието, в което е инвестирано, за което тези права се отнасят, инвеститорът, който притежава само защитни права, не може да има правомощия или да попречи на друго лице да има правомощия в предприятието, в което е инвестирано (вж. параграф 14).

Б28

Примерите за защитни права включват, но не само:

Б29

Франчайзингово споразумение, по което предприятието, в което е инвестирано, е приобретател, често дава на франчайзодателя права, предвидени да защитят марката, която е предмет на франчайзинга. Франчайзинговите споразумения обикновено дават на франчайзодателите определени права за вземане на решения по отношение на дейността на приобретателя.

Б30

Като цяло правата на франчайзодателите не ограничават възможността на други лица, различни от франчайзодателя, да вземат решения, които оказват значително въздействие върху възвръщаемостта на приобретателя. Също така правата на франчайзодателя по франчайзинговите споразумения не винаги му дават възможност към дадения момент да ръководи дейностите, които значително въздействат върху възвръщаемостта на приобретателя.

Б31

Трябва да се прави разлика между това да има възможност към дадения момент да взема решения, които значително въздействат върху възвръщаемостта на приобретателя и да има възможност да взема решения, които защитават марката, предмет на франчайзинга. Франчайзодателят няма правомощия в приобретателя, ако други лица притежават съществуващи права, които им дават възможност към дадения момент да ръководят съответните дейности на приобретателя.

Б32

Когато сключва франчайзинговото споразумение, приобретателят взема еднолично решение да осъществява своята дейност в съответствие с условията на франчайзинговото споразумение, но за своя сметка.

Б33

Контролът върху такива основни решения, като правната форма на приобретателя и неговата структура на финансиране, може да се определя от лица, различни от франчайзодателя, и може в значителна степен да засяга възвръщаемостта на приобретателя. Колкото е по-ниско равнището на финансово подпомагане, предоставено от франчайзодателя, и колкото е по-малко излагането на франчайзодателя на променливата възвръщаемост от приобретателя, толкова по-голяма вероятност има франчайзодателят да има само защитни права.

Б34

Чрез права на глас или аналогични права инвеститорът често има възможност към момента да ръководи съответните дейности. Инвеститорът взема предвид изискванията в настоящия раздел (параграфи Б35—Б50), ако съответните дейности на предприятието, в което е инвестирано, се ръководят чрез права на глас.

Б35

Инвеститорът, който притежава повече от половината от правата на глас в предприятието, в което е инвестирано, има правомощия в следните ситуации, освен ако се прилага параграф Б36 или параграф Б37:

Б36

Инвеститорът, който има повече от половината права на глас в предприятието, в което е инвестирано, има правомощия в споменатото предприятие, когато правата на глас на инвеститора са материални съгласно параграфи Б22—Б25 и дават на инвеститора възможност към момента да ръководи съответните дейности, което често се изразява в определяне на оперативните и финансови политики. Ако друго предприятие притежава съществуващи права, които предоставят на това предприятие правото да ръководи съответните дейности и това предприятие не е агент на инвеститора, инвеститорът няма правомощия в предприятието, в което е инвестирано.

Б37

Инвеститорът няма правомощия в предприятието, в което е инвестирано, въпреки че инвеститорът притежава мажоритарен дял от правата на глас в споменатото предприятие, когато тези права на глас не са материални. Например инвеститор, който притежава повече от половината от правата на глас в дадено предприятие, в което е инвестирано, не може да има правомощия, ако съответните дейности се ръководят от правителство, съд, администратор, синдик, ликвидатор или регулатор.

Б38

Инвеститорът може да има правомощия, дори ако не притежава мажоритарен дял от правата на глас в предприятието, в което е инвестирано. Инвеститорът може да има правомощия, дори ако притежава по-малко от мажоритарен дял от правата на глас в предприятието, в което е инвестирано, например чрез:

Б39

Договорното споразумение между инвеститора и други притежатели на права на глас може да даде право на инвеститора да упражнява достатъчни права на глас, за да има инвеститорът правомощия, дори ако инвеститорът няма достатъчни права на глас, които да му осигуряват правомощия без договорно споразумение. Въпреки това договорното споразумение може да гарантира, че инвеститорът може да нарежда на достатъчно други притежатели на права на глас как да гласуват, за да може той да взема решения във връзка със съответните дейности.

Б40

Други права за вземане на решения, в съчетание с права на глас, могат да осигурят на инвеститора възможност към момента да ръководи съответните дейности. Например правата, посочени в договорно споразумение, в съчетание с права на глас могат да са достатъчни, за да предоставят на инвеститора възможност към момента да ръководи производствените процеси на дадено предприятие, в което е инвестирано, или да ръководи други негови оперативни или финансови дейности, които оказват значително въздействие върху възвръщаемостта на споменатото предприятие. Въпреки това, ако няма никакви други права, икономическата зависимост на дадено предприятие, в което е инвестирано, от инвеститора (като връзки на доставчик с неговия основен клиент) не дава на инвеститора правомощия в него.

Б41

Инвеститорът, който не притежава мажоритарен дял от правата на глас, разполага с достатъчни права, които да му осигурят правомощия, когато инвеститорът има възможност на практика еднолично да ръководи съответните дейности.

Б42

Когато преценява дали правата на глас на инвеститора са достатъчни, за да му осигурят правомощия, инвеститорът взема предвид всички факти и обстоятелства, включително:

Б43

Когато ръководството на съответните дейности се определя с гласуване с мнозинство и инвеститорът притежава значително по-голям брой права на глас от всеки друг притежател на права на глас или организирана група от притежатели на права на глас и другите дялови участия са силно разпокъсани, само след отчитане на всички фактори, посочени в параграф 42, букви а) — в) може да стане ясно, че инвеститорът има правомощия в предприятието, в което е инвестирано.

Б44

В други ситуации може да е ясно само след разглеждане на факторите, посочени в параграф 42, букви а) — в), че инвеститорът няма правомощия.

Б45

Въпреки това само факторите, посочени в параграф Б42, букви а) — в), може да не са решаващи. Ако даден инвеститор, който е взел тези фактори предвид, не е сигурен дали има правомощия, той разглежда допълнителни факти и обстоятелства, като това дали характерът на останалите акционери е пасивен, видно от схемите на гласуване от предишни събрания на акционерите. Това включва преценка на факторите, посочени в параграф Б18, и на показателите в параграфи Б19 и Б20. Колкото по-малко права на глас притежава инвеститорът и колкото по-малко лица трябва да действат заедно, за да си осигурят повече гласове от инвеститора, толкова по-голямо значение биха имали допълнителните факти и обстоятелства при преценката дали правата на инвеститора са достатъчни, за да му осигурят правомощия. Когато фактите и обстоятелствата в параграфи Б18—Б20 се разглеждат заедно с правата на инвеститора, по-голяма тежест имат доказателствата за правомощия в параграф Б18, отколкото показателите за правомощия в параграфи Б19 и Б20.

Б46

Ако след разглеждане на факторите, посочени в параграф Б42, букви а) — г), не е ясно дали инвеститорът има правомощия, то инвеститорът не контролира предприятието, в което е инвестирано.

Б47

При оценяване на контрола инвеститорът взема предвид потенциалните си права на глас, както и потенциалните права на глас, които притежават другите лица, за да определи дали има правомощия. Потенциалните права на глас са права за получаване на права на глас в предприятието, в което е инвестирано, като например възникващите от конвертируеми инструменти или опции, включително форуърдни споразумения. Тези потенциални права на глас се вземат предвид само ако правата са материални (вж. параграфи Б22—Б25).

Б48

Когато разглежда потенциалните права на глас, инвеститорът взема предвид целта и модела на инструмента, както и целта и модела на всяко друго участие на инвеститора в предприятието, в което е инвестирано. Това включва оценка на различните условия на инструмента, както и очевидните очаквания на инвеститора, неговите мотиви и причини да се съгласи с тези условия.

Б49

Ако инвеститорът има също така права на глас или други права за вземане на решения във връзка с дейностите на предприятието, в което е инвестирано, той преценява дали тези права, в комбинация с потенциалните права на глас, му дават правомощия.

Б50

Материалните потенциални права на глас, било то самостоятелно или в комбинация с други права, могат да осигурят на инвеститора възможност към момента да ръководи съответните дейности. Например има вероятност случаят да е такъв, когато инвеститорът притежава 40 процента от правата на глас в предприятието, в което е инвестирано, и в съответствие с параграф Б23 има материални права, произтичащи от опции да придобие още 20 процента от правата на глас.

Б51

При преценка на целта и модела на предприятието, в което е инвестирано (вж. параграфи Б5—Б8), инвеститорът взема предвид участието и взетите решения при създаването на споменатото предприятие като част от неговия модел и преценява дали условията на сделката и характеристиките на участието му дават достатъчни права, за да има правомощия. Само по себе си участието в определянето на модела на предприятието, в което е инвестирано, не е достатъчно, за да осигури контрол на инвеститора. Въпреки това участието в определянето на модела може да означава, че инвеститорът е имал възможност да получи достатъчни права, за да му осигурят правомощия в предприятието, в което е инвестирано.

Б52

Освен това инвеститорът взема предвид договорните споразумения, като права за изкупуване, права за продажба и права за ликвидиране, установени при създаването на предприятието, в което е инвестирано. Когато тези договорни споразумения включват дейности, които са тясно свързани с предприятието, в което е инвестирано, тогава тези дейности по същество са неразделна част от общите дейности на споменатото предприятие, въпреки че може да възникнат извън правните граници на предприятието, в което е инвестирано. Следователно изричните или подразбиращи се права за вземане на решения, предвидени в договорните споразумения, които са тясно свързани с предприятието, в което е инвестирано, трябва да се считат за съответни дейности при определяне на правомощията в споменатото предприятие.

Б53

При някои предприятия, в които е инвестирано, съответните дейности възникват едва при появата на определени обстоятелства или настъпването на определени събития. Предприятието, в което е инвестирано, може да е създадено по такъв начин, че ръководството на неговите дейности и неговата възвръщаемост да са предварително определени, освен ако и докато се появяват определените обстоятелства или настъпят определените събития. В такъв случай само решенията във връзка с дейностите на предприятието, в което е инвестирано, когато тези обстоятелства или събития настъпят, могат да окажат значително въздействие върху неговата възвръщаемост и, следователно, да бъдат съответни дейности. Обстоятелствата или събитията не е задължително да са настъпили, за да има правомощия инвеститорът, който може да взема тези решения. Фактът, че правото за вземане на решения зависи от появата на обстоятелства или от настъпването на събитие, сам по себе си не прави тези права защитни.

Б54

Инвеститорът може да поеме изрично или подразбиращо се задължение да гарантира, че предприятието, в което е инвестирано, ще продължи да функционира според модела. Това задължение може да увеличи излагането на инвеститора на променливата възвръщаемост и следователно да повиши мотивацията на инвеститора да получи достатъчни права, за да му осигурят правомощия. Следователно задължението да гарантира, че предприятието, в което е инвестирано, ще продължи да функционира според модела, може да е показател, че инвеститорът има правомощия, но сам по себе си не предоставя на инвеститора правомощия, нито пречи друго лице да има правомощия.

Б55

При преценката дали инвеститорът има контрол върху дадено предприятие, в което е инвестирано, инвеститорът определя дали е изложен на или има права върху променливата възвръщаемост от неговото участие в споменатото предприятие.

Б56

Променливата възвръщаемост е възвръщаемост, която не е фиксирана и може да се колебае според резултатите на предприятието, в което е инвестирано. Променливата възвръщаемост може да бъде само положителна, само отрицателна или както положителна, така и отрицателна (вж. параграф 15). Инвеститорът преценява дали възвръщаемостта от предприятието, в което е инвестирано, е променлива и колко променлива е тази възвръщаемост въз основа на същината на споразумението и без оглед на правната форма на възвръщаемостта. Например инвеститорът може да притежава облигация с фиксирани лихвени плащания. За целите на настоящия МСФО фиксираните лихвени плащания представляват променлива възвръщаемост, защото са свързани с риск от неизпълнение и излагат инвеститора на кредитния риск на емитента на облигацията. Степента на променливост (т.е. доколко е променлива възвръщаемостта) зависи от кредитния риск на облигацията. Аналогично фиксираните възнаграждения за постигнати резултати при управлението на активите на предприятието, в което е инвестирано, представляват променлива възвръщаемост, защото те излагат инвеститора на свързания с резултатите риск на споменатото предприятие. Степента на променливост зависи от способността на предприятието, в което е инвестирано, да реализира достатъчни доходи за заплащане на възнаграждението.

Б57

Примерите за възвръщаемост включват:

Б58

Когато инвеститорът, който притежава права за вземане на решения (предприятие с права за вземане на решения), преценява дали контролира дадено предприятие, в което е инвестирано, той определя дали е принципал или агент. Инвеститорът определя също така дали друго предприятие с права за вземане на решения извършва дейност като агент на инвеститора. Агентът е лице, което основно е наето да изпълнява дейност от името и в полза на друго лице или лица (принципал(и)) и, следователно, не контролира предприятието, в което е инвестирано, когато упражнява своите права за вземане на решения (вж. параграфи 17 и 18). По тази причина понякога агентът може да притежава и упражнява правомощията на принципала, но от името на принципала. Предприятието с права за вземане на решения не е агент само защото други лица могат да извлекат полза от решенията, които то взема.

Б59

Инвеститорът може да делегира своите права за вземане на решения на агент по отношение на някои конкретни въпроси или на всички съответни дейности. Когато прави преценка дали контролира предприятието, в което е инвестирано, инвеститорът счита правата за вземане на решения, делегирани на неговия агент, като права, които инвеститорът притежава пряко. В ситуации, в които има повече от един принципал, всеки от принципалите преценява дали има правомощия в предприятието, в което е инвестирано, като вземе предвид изискванията в параграфи Б5—Б54. В параграфи Б60—Б72 са дадени насоки за определяне дали предприятието с права за вземане на решения е агент или принципал.

Б60

Когато определя дали е агент, предприятието с права за вземане на решения разглежда общото взаимоотношение между него, управляваното предприятие, в което е инвестирано, и други лица, които са обвързани със споменатото предприятие, по-специално всички посочени по-долу фактори:

Всеки от факторите има различна тежест въз основа на конкретните факти и обстоятелства.

Б61

Определянето на това дали предприятието с права за вземане на решения е агент изисква преценка на всички фактори, посочени в параграф Б60, освен ако едно единствено лице притежава материални права да отстрани предприятието с права за вземане на решения (права за отстраняване) и може да го отстрани без да изтъква причина за това (вж. параграф Б65).

Б62

Обхватът на правата за вземане на решения на предприятието с такива права се преценява с оглед на:

Б63

Предприятието с права за вземане на решения разглежда целта и модела на предприятието, в което е инвестирано, рисковете, на които е предвидено да бъде изложено последното, рисковете, които е предвидено да предава на обвързаните лица, и размера на участието на предприятието с права за вземане на решения в определянето на модела на предприятието, в което е инвестирано. Например ако предприятието с права за вземане на решения е значително обвързано в процеса на определяне на модела на предприятието, в което е инвестирано (включително при определяне на обхвата на правата за вземане на решения), това участие може да е признак, че предприятието с права за вземане на решения е имало възможност и стимул да получи права, които да му осигурят възможност да ръководи съответните дейности.

Б64

Материални права, притежавани от други лица, могат да засегнат способността на предприятието с права за вземане на решения да ръководи съответните дейности на дадено предприятие, в което е инвестирано. Материалните права за отстраняване или други подобни права може да сочат, че предприятието с права за вземане на решения е агент.

Б65

Фактът, че едно единствено лице притежава материални права за отстраняване на предприятието с права за вземане на решения без да изтъква причина, сам по себе си е достатъчен, за да се стигне до заключението, че предприятието с права за вземане на решения е агент. Ако повече от едно лице притежава такива права (и нито едно отделно лице не може да отстрани предприятието с права за вземане на решения без съгласието на другите лица), тези права, сами по себе си, не са решаващи за определяне, че предприятието с права за вземане на решения извършва дейност основно от името и в полза на други. Освен това колкото е по-голям броят на лицата, които трябва да действат заедно, за да упражнят правата за отстраняване на предприятието с права за вземане на решения, и колкото е по-голяма величината на другите икономически интереси на предприятието с права за вземане на решения и променливостта, свързана с тях (т.е. възнаграждение и други дялови участия), толкова по-малка тежест има този фактор.

Б66

При преценката дали предприятието с права за вземане на решения е агент, материалните права, притежавани от други лица, които ограничават свободата на предприятието с права за вземане на решения, се вземат предвид по аналогичен начин, както и правата за отстраняване. Например предприятието с права за вземане на решения, което трябва да получи одобрение от малко на брой други лица за своите действия, обикновено е агент. (Вж. параграфи Б22—Б25 за допълнителни насоки относно правата и дали са материални.)

Б67

Разглеждането на правата, притежавани от други лица, включва преценка на всички права, които може да упражнява съвета на директорите на предприятието, в което е инвестирано (или друг управителен орган), и тяхното въздействие върху правото за вземане на решения (вж. параграф Б23, буква б)).

Б68

Колкото е по-голяма величината на възнаграждението на предприятието с права за вземане на решения и променливостта, свързана с възнаграждението, по отношение на възвръщаемостта, която се очаква от дейностите на предприятието, в което е инвестирано, толкова по-голяма вероятност има предприятието с права за вземане на решения да е принципал.

Б69

При определяне на това дали е принципал или агент предприятието с права за вземане на решения взема предвид също така наличието на следните условия:

Б70

Предприятието с права за вземане на решения не може да бъде агент, освен ако са налице условията, посочени в параграф Б69, букви а) и б). Въпреки това изпълнението на тези условия само по себе си не е достатъчно, за да се стигне до заключението, че предприятието с права за вземане на решения е агент.

Б71

Предприятието с права за вземане на решения, което притежава други дялови участия в дадено предприятие, в което е инвестирано (например инвестиции в предприятието, в което е инвестирано, или предостави гаранции по отношение на резултатите на предприятието, в което е инвестирано), взема предвид своето излагане на променливата възвръщаемост от тези дялови участия при преценката дали е агент. Притежаването на други дялови участия в дадено предприятие, в което е инвестирано, е признак за това, че предприятието с права за вземане на решения може да е принципал.

Б72

При преценката на неговото излагане на променливата възвръщаемост от други дялови участия в предприятието, в което е инвестирано, предприятието с права за вземане на решения взема предвид следното:

Предприятието с права за вземане на решения преценява своето излагане спрямо общата променлива възвръщаемост на предприятието, в което е инвестирано. Тази преценка се прави основно на база очакваната възвръщаемост от дейностите на споменатото предприятие, като не се пренебрегва максималното излагане на предприятието с права за вземане на решения на променливата възвръщаемост от предприятието, в което е инвестирано, посредством другите дялови участия, които предприятието с права за вземане на решения притежава.

Б73

Когато прави преценка на контрола, инвеститорът взема предвид характера на неговите взаимоотношения с други лица и дали тези други лица извършват дейност от името на инвеститора (т.е. те са „фактически агенти“). Определянето на това дали други лица извършват дейност като фактически агенти изисква преценка, при която да се вземе предвид не само характера на взаимоотношението, но също така как тези лица взаимодействат помежду си и с инвеститора.

Б74

Не е задължително тези взаимоотношения да включват договорно споразумение. Едно лице е фактически агент, когато инвеститорът или онези, които контролират дейността на инвеститора, имат възможност да нареждат на това лице да извършва дейност от името на инвеститора. При тези обстоятелства инвеститорът, когато преценява контрола си върху дадено предприятие, в което е инвестирано, заедно със своите права взема предвид и правата за вземане на решения на своя фактически агент и непрякото си излагане на или права върху променлива възвръщаемост чрез фактическия агент.

Б75

Следват примери за такива други лица, които, поради характера на техните взаимоотношения, биха могли да бъдат фактически агенти на инвеститора:

Б76

Инвеститорът преценява дали счита част от дадено предприятие, в което е инвестирано, за обособена част от предприятието и, ако случаят е такъв, дали контролира обособената част от предприятието.

Б77

Инвеститорът счита част от дадено предприятие, в което е инвестирано, за обособена част от предприятието единствено ако е изпълнено следното условие:

Определени активи на предприятието, в което е инвестирано (и свързани кредитни подобрения, ако има такива), са единственият източник на плащания за определени пасиви на споменатото предприятие или други определени дялови участия в него. Освен лицата с определения пасив, други нямат права или задължения, свързани с определените активи или с остатъчните парични потоци от тези активи. По същество никаква част от възвръщаемостта от определените активи не може да се използва от останалата част от предприятието, в което е инвестирано, и никаква част от пасивите на обособената част от предприятието не могат да се заплащат от активите на останалата част от предприятието. Следователно на практика всички активи, пасиви и собствен капитал на тази обособена част от предприятието са отделени от общото предприятие, в което е инвестирано. Такава една обособена част от предприятието често се нарича „силоз“ („silo“).

Б78

Когато е изпълнено условието на параграф Б77, инвеститорът определя активите, които оказват значително въздействие върху възвръщаемостта от обособената част от предприятието, и как се ръководят тези дейности, за да прецени дали има правомощия върху тази част от предприятието, в което е инвестирано. Когато прави преценка на контрола върху обособената част от предприятието, инвеститорът разглежда също така дали е изложен на или има права върху променливата възвръщаемост от неговото участие в тази обособена част от предприятието, както възможността да използва своите правомощия върху тази част от предприятието, в което е инвестирано, за да окаже въздействие върху размера на възвръщаемостта за инвеститора.

Б79

Ако инвеститорът контролира обособената част от предприятието, той консолидира тази част от предприятието, в което е инвестирано. В такъв случай другите лица изключват тази част от предприятието, в което е инвестирано, когато правят преценка на контрола върху споменатото предприятие и го консолидират.

Б80

Ако факти и обстоятелства сочат, че има промени в един или повече от трите елемента на контрола, посочени в параграф 7, инвеститорът прави повторна преценка на контрола си върху предприятието, в което е инвестирано.

Б81

Ако има промяна в начина, по който може да се упражняват правомощията в предприятието, в което е инвестирано, тази промяна трябва да бъде отразена в начина, по който инвеститорът преценява своите правомощия в споменатото предприятие. Например промени в правата за вземане на решения могат да означават, че съответните дейности повече не се ръководят чрез права на глас, а вместо това други споразумения, като например договори, дават на друго лице или лица възможност към дадения момент да ръководят съответните дейности.

Б82

Дадено събитие може да предизвика за инвеститора получаване или загуба на правомощия върху дадено предприятие, в което е инвестирано, без инвеститорът да участва в това събитие. Например инвеститорът може да получи правомощия в дадено предприятие, в което е инвестирано, поради изтичане на права за вземане на решения, притежавани от друго лице или лица, които права в миналото са пречили на инвеститора да контролира споменатото предприятие.

Б83

Инвеститорът разглежда така също промените, които оказват въздействие върху неговото излагане на или права върху променливата възвръщаемост от неговото участие в предприятието, в което е инвестирано. Например инвеститорът, който има правомощия в дадено предприятие, в което е инвестирано, може да изгуби контрола върху споменатото предприятие, ако повече няма право да получава възвръщаемост или да бъде изложен на задължения, защото не би изпълнил изискването на параграф 7, буква б) (например ако бъде прекратен договора за получаване на възнаграждение според резултатите).

Б84

Инвеститорът разглежда дали се е променила неговата преценка, че извършва дейност като агент или принципал. Промени в общите взаимоотношения между инвеститора и други лица могат да означават, че инвеститорът повече не извършва дейност като агент, въпреки че преди това е бил агент, и обратно. Например при настъпване на промени в правата на инвеститора или на други лица, инвеститорът преразглежда статута си като принципал или агент.

Б85

Първоначалната преценка на инвеститора относно контрола или неговия статут като принципал или като агент няма да се промени само поради промяна в пазарните условия (например промяна във възвръщаемостта на предприятието, в което е инвестирано, причинена от пазарни условия), освен ако промяната в пазарните условия промени един или повече от трите елемента на контрола, посочени в параграф 7, или промени общото взаимоотношение между принципал и агент.

Б86

В консолидираните финансови отчети:

Б87

Ако даден член на групата използва счетоводни политики, които се различават от възприетите в консолидираните финансови отчети за сходни сделки и събития, станали при сходни обстоятелства, при изготвянето на консолидираните финансови отчети се правят подходящи корекции във финансовите отчети на въпросния член на групата, за да се гарантира съответствието им със счетоводните политики на групата.

Б88

Предприятието включва приходите и разходите на дадено дъщерно предприятие в консолидираните си финансови отчети от датата, на която е придобило контрол, до датата, на която предприятието повече не контролира дъщерното предприятие. Приходите и разходите на дъщерното предприятие се базират на стойностите на активите и пасивите, които са признати в консолидираните финансови отчети към датата на придобиване. Например даден разход за амортизация, признат в консолидирания отчет за всеобхватния доход след датата на придобиване, се базира на справедливите стойности на свързаните амортизируеми активи, признати в консолидираните финансови отчети към датата на придобиване.

Б89

Когато съществуват потенциални права на глас или други деривативни инструменти, съдържащи потенциални права на глас, при изготвяне на консолидираните финансови отчети делът в печалбата или загубата и промените в собствения капитал, които се разпределят на предприятието майка и неконтролиращите участия, се определя само въз основа на съществуващите дялови участия в собствеността и не отразява евентуалното упражняване или преобразуване на потенциални права на глас и други деривативни инструменти, освен когато се прилага параграф Б90.

Б90

При определени обстоятелства дадено предприятие по същество има съществуващо дялово участие в собствеността в резултат на сделка, която към момента му осигурява достъп до възвръщаемостта, свързана с дадено дялово участие в собствеността. В такъв случай при изготвяне на консолидираните финансови отчети делът, който се разпределя на предприятието майка и неконтролиращите участия, се определя, като се взема предвид евентуалното упражняване на тези потенциални права на глас и други деривативни инструменти, които към момента осигуряват достъп на предприятието до възвръщаемостта.

Б91

МСФО 9 не се прилага за дялови участия в дъщерни предприятия, които са консолидирани. Когато инструменти, които съдържат потенциални права на глас, по същество към момента осигуряват достъп до възвръщаемостта, свързана с дяловото участие в собствеността на дадено дъщерно предприятие,инструментите не са обект на изискванията на МСФО 9. Във всички останали случаи инструментите, които съдържат потенциални права на глас в дадено дъщерно предприятие, се отчитат в съответствие с МСФО 9.

Б92

Отчетните дати на финансовите отчети на предприятието майка и на неговите дъщерни предприятия, които се използват при изготвянето на консолидираните финансови отчети, трябва да са едни и същи. Когато краят на отчетния период на предприятието майка е различен от този на дъщерното предприятие, за нуждите на консолидирането дъщерното предприятие изготвя допълнителна финансова информация към датата на финансовите отчети на предприятието майка, за да може последното да консолидира финансовата информация на дъщерното предприятие, освен ако това практически е невъзможно.

Б93

Ако това е практически невъзможно, предприятието майка консолидира финансовата информация на дъщерното предприятие, като използва последните финансови отчети на дъщерното предприятие, с внесени корекции с оглед отразяване на въздействието на значимите сделки или събития, възникнали между датата на тези финансови отчети и датата на консолидираните финансови отчети. Във всички случаи разликата между датата на финансовите отчети на дъщерното предприятие и тази на консолидираните финансови отчети не трябва да е повече от три месеца, като продължителността на отчетните периоди и всяка разлика между датите на финансовите отчети трябва да бъдат едни и същи в различните периоди.

Б94

Предприятието отнася печалбата или загубата и всеки компонент на друг всеобхватен доход към собствениците на предприятието майка и към неконтролиращите участия. Предприятието отнася също така общия всеобхватен доход към собствениците на предприятието майка и към неконтролиращите участия дори ако това води до дефицитно салдо на неконтролиращите участия.

Б95

Ако дадено дъщерно предприятие има в обръщение кумулативни преференциални акции, които са класифицирани като собствен капитал и се държат от неконтролиращи участия, предприятието изчислява своя дял от печалбата или загубата, след внасяне на корекции за дивидентите върху тези акции, независимо от това дали тези дивиденти са били обявени или не.

Б96

Когато делът на собствения капитал, притежаван от неконтролиращи участия, се промени, предприятието внася корекции в балансовите суми на контролиращите и неконтролиращите участия, за да бъдат отразени тези промени в относителните дялови участия в дъщерното предприятие. Предприятието признава директно в собствения капитал всяка разлика между сумата, с която се коригират неконтролиращите участия, и справедливата стойност на платеното или получено възнаграждение и я отнася към собствениците на предприятието майка.

Б97

Предприятието майка може да изгуби контрол върху дадено дъщерно предприятие в две или повече споразумения (сделки). Въпреки това понякога обстоятелствата показват, че множеството споразумения се отчитат като една единствена сделка. При определянето дали споразуменията да бъдат отчетени като една единствена сделка предприятието майка взема предвид всички условия на споразуменията и техните икономически въздействия. Едно или повече от следните положения означават, че предприятието майка отчита множество споразумения като една единствена сделка:

Б98

Ако предприятието майка изгуби контрол върху дадено дъщерно предприятие, то:

Б99

Ако предприятието майка изгуби контрол върху дъщерно предприятие, предприятието майка отчита всички суми, признати преди това в друг всеобхватен доход по отношение на това дъщерно предприятие, на същата база, както би било необходимо, ако предприятието майка директно се е било освободило от съответните активи или пасиви. Следователно, ако печалба или загуба, признати преди това в друг всеобхватен доход, бъдат прекласифицирани към печалба или загуба от освобождаването от свързаните активи или пасиви, предприятието майка прекласифицира печалбата или загубата от собствен капитал към печалба или загуба (като корекция от прекласификация), когато изгуби контрол върху дъщерното предприятие. Ако преоценъчният резерв, признат преди това в друг всеобхватен доход, бъде прехвърлен директно към неразпределената печалба от освобождаването от актива, предприятието майка прехвърля преоценъчния актив директно към неразпределената печалба, когато изгуби контрол върху дъщерното предприятие.

В1

Предприятието прилага настоящия МСФО за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г. По-ранното прилагане се разрешава. Ако предприятието прилага настоящия МСФО по-рано, то оповестява този факт и същевременно прилага МСФО 11, МСФО 12, МСС 27 Индивидуални финансови отчети и МСС 28 (изменен през 2011 г.).

В2

Предприятието прилага настоящия МСФО със задна дата в съответствие с МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки с изключение на случаите, предвидени в параграфи В3—В6.

В3

При прилагането на настоящия МСФО за първи път предприятието не е задължено да прави корекции в отчитането на своето участие както в:

В4

Когато прилагането за първи път на настоящия МСФО налага инвеститорът да консолидира дадено предприятие, в което е инвестирано, което не е било консолидирано в съответствие с МСС 27 и ПКР 12, инвеститорът:

Инвеститорът признава всяка разлика между стойността на активите, пасивите и неконтролиращите участия, признати към датата, която се счита за дата на придобиване, и всички суми от неговото участие, които преди това са били признати, като корекция на собствения капитал за този период. Освен това инвеститорът представя сравнителна информация и оповестявания в съответствие с МСС 8.

В5

Когато прилагането за първи път на настоящия МСФО доведе до положение, при което инвеститорът повече не консолидира дадено предприятие, в което е инвестирано, което е било консолидирано в съответствие с МСС 27 (изменен през 2008 г.) и ПКР 12, инвеститорът оценява своето запазено дялово участие в споменатото предприятие към датата на първоначално прилагане на сумата, на която то би било оценено, ако изискванията на настоящия МСФО са били в сила, когато инвеститорът се е обвързал с предприятието, в което е инвестирано, или е изгубил контрол върху него. Ако оценяването на запазеното дялово участие не е възможно на практика (съгласно определеното в МСС 8), инвеститорът прилага изискванията на настоящия МСФО за отчитане на загуба на контрол в началото на най-ранния период, за който прилагането на настоящия МСФО е възможно на практика, което може да е текущия период. Инвеститорът признава всяка разлика между стойността на активите, пасивите и неконтролиращото участие, която е призната преди това, и балансовата сума на участието на инвеститора в предприятието, в което е инвестирано, като корекция на собствения капитал за този период. Освен това инвеститорът представя сравнителна информация и оповестявания в съответствие с МСС 8.

В6

Параграфи 23, 25, Б94 и Б96—Б99 представляват изменения на МСС 27, извършени през 2008 г., които са пренесени в МСФО 10. С изключение на случаите, когато дадено предприятие прилага параграф В3, предприятието прилага изискванията на споменатите параграфи, както следва:

В7

Ако предприятието прилага настоящия МСФО, но все още не прилага МСФО 9, всяко позоваване в настоящия МСФО на МСФО 9 се счита за позоваване на МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване.

В8

Настоящият МСФО замества изискванията на МСС 27 (изменен през 2008 г.), които се отнасят до консолидираните финансови отчети.

В9

Настоящият МСФО замества също така ПКР 12 Консолидация — предприятия със специално предназначение.

Г1

Добавя се параграф 39И, както следва:

Г2

Параграф Б7 от допълнение Б се изменя, както следва:

Г3

Параграф В1 от допълнение В се изменя, както следва:

Г4

Добавя се параграф 63А, както следва:

В допълнение А бележката под линия към определението на „споразумение за плащане на базата на акции“ се изменя, както следва:

Г5

Параграф 7 се изменя и се добавя параграф 64Д, както следва:

Г6

[Не се прилага за изисквания.]

Г7

Определението на „контрол“ в допълнение А се заличава.

Г8

Параграфи Б13 и Б63, буква д) от допълнение Б се изменят, както следва:

Г9

Параграф 3, буква а) се изменя и се добавя параграф 44О, както следва:

Г10

Добавя се параграф 8.1.2, както следва:

Г11

Параграфи В18 и В19 от допълнение В и заглавията над параграфи В18 и В19 се заличават и параграф В8 се изменя, както следва:

Г12

Параграф 3.2.1 се изменя и се добавя параграф 7.1.2, както следва:

Г13

Параграфи Б3.2.1—Б3.2.3 и Б5.7.15 от допълнение Б се изменят, както следва:

В параграф Б3.2.1 се заличава „(включително каквито и да било предприятия със специално предназначение)“ в първото каре от приложената диаграма.

Г14

Параграфи В23 и В24 от допълнение В и заглавието над параграф В23 се заличават и параграфи В11 и В30 се изменят, както следва:

Г15

Параграфи 4 и 123 се изменят и се добавя параграф 139З, както следва:

Г16

Параграф 42Б се изменя и се добавя параграф 57, както следва:

Г17

[Не се прилага за изисквания.]

Г18

Параграфи 19, 45 и 46 се изменят и се добавя параграф 60Е, както следва:

Г19

Параграф 3 се изменя, както следва:

В параграф 9 се заличава определението на „контрол“, „съвместен контрол“ и „значително влияние“ и се добавя следното изречение:

Добавя се параграф 28А, както следва:

Г20

В МСС 27 Консолидирани и индивидуални финансови отчети се заличават изискванията, свързани с консолидираните финансови отчети, и по целесъобразност се преместват в МСФО 10. Изискванията за отчитане и оповестяване, касаещи индивидуалните финансови отчети, остават в МСС 27; заглавието му се променя на Индивидуални финансови отчети, оставащите параграфи се преномерират последователно, обхватът му се коригира и се нанасят други редакторски промени. Изискванията за отчитане и оповестяване, които остават в МСС 27 (изменен през 2011 г.), също се актуализират, за да отразят насоките в МСФО 10, МСФО 11, МСФО 12 и МСС 28 (изменен през 2011 г.). Таблицата за съответствието, приложена към МСС 27 (изменен през 2011 г.), съдържа данни относно новите номера на параграфите от МСС 27 (изменен през 2008 г.).

Г21

Параграф 4, буква а) се изменя и се добавя параграф 97И, както следва:

Г22

Параграф НП29 от допълнението се изменя, както следва:

Г23

Параграф 4 се изменя и се добавя параграф 74Б, както следва:

Г24

Параграф 4, буква а) се изменя и се добавя параграф 140З, както следва:

Г25

[Не се прилага за изисквания]

Г26

Параграф 3, буква д) се изменя и се добавя параграф 130Е, както следва:

Г27

Параграф 2, буква а) и параграф 15 се изменят и се добавя параграф 103П, както следва:

Г28

Параграфи НП36—НП38 от допълнение А се изменят, както следва:

В първото каре на диаграмата в параграф НП43 се заличава „(включително каквито и да било предприятия със специално предназначение)“.

Г29

В „Препратки“ се заличават МСС 27 и МСС 31, МСС 28 се изменя на „МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия и свързани предприятия“ и се добавят МСФО 10 Консолидирани финансови отчети и МСФО 11 Съвместни предприятия.

Параграф 8 се изменя и се добавя параграф 14Б, както следва:

Г30

В „Препратки“ се добавя „МСФО 10 Консолидирани финансови отчети“.

Параграф 7 се изменя и се добавя параграф 19, както следва:

Съвместно предприятие

Предприятие, върху което две или повече страни упражняват съвместен контрол.

Съвместен контрол

Уговорено с договор споделяне на контрола върху дадено предприятие, като той съществува само когато решенията по отношение на съответните дейности изискват единодушното съгласие на страните, споделящи контрола.

Съвместно контролирана дейност

Съвместно предприятие, чрез което страните, които упражняват съвместен контрол върху предприятието, имат права върху активите и задължения по отношение на пасивите, свързани с предприятието.

Съвместен управител

Страна в съвместно контролирана дейност, която упражнява съвместен контрол върху тази съвместно контролирана дейност.

Съвместно контролиран актив

Съвместно предприятие, чрез което страните, които упражняват съвместен контрол върху предприятието, имат права върху нетните активи на предприятието.

Съвместен контролиращ съдружник

Страна в съвместно контролиран актив, която упражнява съвместен контрол върху този съвместно контролиран актив.

Страна в съвместно предприятие

Предприятие, което участва в съвместно предприятие, независимо от това дали предприятието притежава съвместен контрол върху съвместното предприятие.

Отделно предприятие

Обособена финансова структура, в това число отделни юридически лица или уставни дружества, независимо от това дали тези предприятия имат юридическа правосубектност.

—

контрол върху предприятие, в което е инвестирано,

—

метод на собствения капитал,

—

правомощия,

—

защитни права,

—

съответни дейности,

—

индивидуални финансови отчети,

—

значително влияние.

Б1

Примерите в настоящото допълнение описват хипотетични ситуации. Въпреки че някои аспекти на примерите могат да се съдържат в действителни фактически модели, при прилагането на МСФО 11 трябва да бъдат оценени всички факти и обстоятелства на даден фактически модел.

Б2

Договорните споразумения могат да бъдат оформени по няколко начина. Договорното споразумение с изпълнителна сила често, но не винаги, е в писмен вид, обикновено под формата на договор или документирани дискусии между страните. Съществуват също така законодателни механизми, които могат да създават споразумения с изпълнителна сила както самостоятелно, така и заедно с договори между страните.

Б3

Когато съвместните предприятия са структурирани посредством отделно предприятие (вж. параграфи Б19—Б33), договорното споразумение или определени аспекти от договорното споразумение в някои случаи се включват в устава, дружествения договор или правилника на отделното предприятие.

Б4

В договорното споразумение се определят условията, при които страните участват в дейността, която е предмет на споразумението. Договорното споразумение обикновено третира въпроси като:

Б5

Когато дадено предприятие прави преценка дали притежава съвместен контрол върху съвместното предприятие, то първо преценява дали всички страни или група от страни контролират споменатото предприятие. МСФО 10 съдържа дефиниция на „контрол“, която се използва, за да се определи дали всички страни или група от страни са изложени на или имат права върху променлива възвръщаемост от своето участие в съвместното предприятие и могат да окажат въздействие върху тази възвръщаемост посредством правомощията си в последното. Страните контролират предприятието колективно, когато всички страни или група от страни, разглеждани заедно, могат да ръководят дейностите, които оказват значително въздействие върху възвръщаемостта от съвместното предприятие (т.е. съответните дейности).

Б6

След като предприятието стигне до заключението, че всички страни или група от страни колективно контролират съвместното предприятие, предприятието преценява дали притежава съвместен контрол върху последното. Съвместен контрол съществува единствено тогава, когато решенията относно съответните дейности изискват единодушното съгласие на страните, които колективно контролират съвместното предприятие. Определянето дали съвместното предприятие се контролира съвместно от всички страни в него или от група от страни или се контролира самостоятелно от една от страните в него, може да изисква внимателна преценка.

Б7

Понякога процесът на вземане на решения, който е уговорен от страните в договорното им споразумение, косвено води до съвместен контрол. Да приемем например, че две страни създават предприятие, в което всяка от тях притежава по 50 процента от правата на глас, а в договорното споразумение между тях е посочено, че за вземане на решения по отношение на съответните дейности се изискват най-малко 51 процента от правата на глас. В този случай страните косвено са се договорили да упражняват съвместен контрол върху предприятието, защото решенията по отношение на съответните дейности не могат да се вземат без съгласието и на двете страни.

Б8

При други обстоятелства договорното споразумение изисква минимален процент от правата на глас за вземане на решения по отношение на съответните дейности. Когато този минимален изискван процент от правата на глас може да бъде постигнат чрез съгласие, изразено от страните, групирани в различни комбинации, това предприятие не е съвместно предприятие, освен ако договорното споразумение посочва единодушното съгласие на кои страни (или комбинация от страни) е необходимо за вземането на решения по отношение на съответните дейности на предприятието.

Б9

Изискването за единодушно съгласие означава, че всяка страна със съвместен контрол върху предприятието може да попречи на всяка от другите страни или група от страни да взема еднолични решения (по отношение на съответните дейности) без нейното съгласие. Ако изискването за единодушно съгласие е свързано единствено с решения, които предоставят на дадена страна защитни права, а не с решения по отношение на съответните дейности на предприятието, тази страна не е страна със съвместен контрол върху предприятието.

Б10

Договорното споразумение би могло да включва клаузи относно разрешаването на спорове, като арбитраж. Тези разпоредби могат да разрешават вземането на решения без единодушното съгласие на страните, които притежават съвместен контрол. Наличието на такива разпоредби не пречи предприятието да се контролира съвместно и следователно да представлява съвместно предприятие.

Б11

Когато предприятието е извън обхвата на МСФО 11, предприятието отчита своето дялово участие в споменатото предприятие съгласно съответните МСФО като МСФО 10, МСС 28 (изменен през 2011 г.) или МСФО 9.

Б12

Съвместни предприятия се създават с различни цели (например като средство страните да споделят разходи и рискове или като начин да се осигури достъп за страните до нова технология или нови пазари) и могат да имат различни структури и правни форми.

Б13

При някои съвместни предприятия не е необходимо дейността, която е предмет на споразумението, да се осъществява чрез отделно предприятие. Други съвместни предприятия обаче са свързани със създаването на отделно предприятие.

Б14

Класифицирането на съвместните предприятия, което се изисква от настоящия МСФО, зависи от правата и задълженията на страните, произтичащи от предприятието в обичайния ход на осъществяване на дейността. Според настоящия МСФО съвместните предприятия се класифицират като съвместно контролирани дейности или съвместно контролирани активи. Когато дадено предприятие има права върху активите и задължения по отношение на пасивите на съвместно предприятия, то последното е съвместно контролирана дейност. Когато дадено предприятие има права върху нетните активи на съвместното предприятие, то последното е съвместно контролиран актив. В параграфи Б16—Б33 е представена преценката, която прави предприятието, за да определи дали има дялово участие в съвместно контролирана дейност или дялово участие в съвместно контролиран актив.

Б15

Както е посочено в параграф Б14, класифицирането на съвместните предприятия изисква страните да направят преценка на своите права и задължения, произтичащи от предприятието. При тази преценка предприятието разглежда следното:

Б16

Съвместното предприятие, което не е структурирано като отделно предприятие, е съвместно контролирана дейност. В такива случаи в договорното споразумение са определени правата на страните върху активите и техните задължения по отношение на пасивите на предприятието, както и правата на страните върху съответните приходи и задължения за съответните разходи.

Б17

В договорното споразумение често са описани характерът на дейностите, които са предмет на споразумението, и начинът, по който страните възнамеряват да извършват тези дейности заедно. Например страните в съвместно предприятие биха могли да се договорят да произвеждат даден продукт заедно, като всяка страна отговаря за конкретна задача и всяка използва своите собствени ресурси и поема свои собствени пасиви. В договорното споразумение би могло да е посочено също така разпределението между страните на приходите и разходите, които са общи за тях. В такъв случай всеки съвместен управител признава в своите финансови отчети активите и пасивите, които са използвани за конкретната задача, и признава своя дял в приходите и разходите в съответствие с договорното споразумение.

Б18

В други случаи страните по съвместното споразумение биха могли да се договорят например да споделят и експлоатират даден актив заедно. В такъв случай в договорното споразумение се определят правата на страните върху съвместно експлоатирания актив и разпределението между страните на продукцията или приходите от актива и разходите за дейността. Всеки съвместен управител отчита своя дял в съвместния актив и уговорения си дял във всички пасиви и признава своя дял в продукцията, приходите и разходите в съответствие с договорното споразумение.

Б19

Съвместното предприятие, в което активите и пасивите на предприятието се притежават от отделно предприятие, може да бъде или съвместно контролиран актив, или съвместно контролирана дейност.

Б20

Дали дадена страна е съвместен управител или съвместен контролиращ съдружник зависи от правата на страната върху активите и задълженията ѝ по отношение на пасивите на предприятието, които се държат от отделното предприятие.

Б21

Както е посочено в параграф Б15, когато страните са структурирали съвместно предприятие като отделно предприятие, страните трябва да преценят дали правната форма на отделното предприятие, условията на договорното споразумение и, по целесъобразност, всички други факти и обстоятелства им дават:

Б22

Правната форма на отделното предприятие е от значение, когато се оценява вида на съвместното споразумение. Правната форма помага при първоначалната преценка на правата на страните върху активите и задълженията им по отношение на пасивите, държани от отделното предприятие, като например дали страните имат дялови участия в държаните в отделното предприятие активи и дали носят отговорност за държаните в отделното предприятие пасиви.

Б23

Например страните биха могли да създадат съвместното предприятие като отделно предприятие, чиято правна форма води до разглеждането на отделното предприятие само по себе си (т.е. активите и пасивите, държани в отделното предприятие, са активи и пасиви на отделното предприятие, а не активи и пасиви на страните). В такъв случай преценката на правата и задълженията, които се предоставят на страните от правната форма на отделното предприятие, показва, че предприятието е съвместно контролиран актив. Въпреки това договорените от страните условия в тяхното договорно споразумение (вж. параграфи Б25—Б28) и други факти и обстоятелства по целесъобразност (вж. параграфи Б29—Б33) могат да имат по-голяма тежест от преценката на правата и задълженията, предоставени на страните от правната форма на отделното предприятие.

Б24

Преценката на правата и задълженията, предоставени на страните от правната форма на отделното предприятие, е достатъчна, за да се стигне до заключението, че предприятието е съвместно контролирана дейност, само ако страните създадат съвместното предприятие като отделно предприятие, чиято правна форма не предвижда разделяне между страните и отделното предприятие (т.е. активите и пасивите, които се държат в отделното предприятие, са активи и пасиви на страните).

Б25

В много случаи договорените от страните права и задължения в техните договорни споразумения съответстват на правата и задълженията, дадени на страните от правната форма на отделното предприятие, в което е структурирано предприятието, и не са в конфликт с тях.

Б26

В други случаи страните използват договорното споразумение, за да обърнат или изменят правата и задълженията, предоставени от правната форма на отделното предприятие, в което е било структурирано предприятието.

Б27

В следващата таблица е представено сравнение между общите условия в договорните споразумения на страните в съвместно контролирана дейност и общите условия в договорните споразумения на страните в съвместно контролиран актив. Посочените в таблицата по-долу примери за договорни условия не са изчерпателни.

Преценка на условията на договорното споразумение

Б28

Когато договорното споразумение предвижда, че страните имат права върху активите и задължения по отношение на пасивите на предприятието, те са страни по съвместно контролирана дейност и не е необходимо да разглеждат други факти и обстоятелства (параграфи Б29—Б33) за целите на класифицирането на съвместното предприятие.

Б29

Когато условията на договорното споразумение не предвиждат изрично, че страните имат права върху активите и задължения за пасивите на предприятието, страните разглеждат други факти и обстоятелства, за да преценят дали предприятието е съвместно контролирана дейност или съвместно контролиран актив.

Б30

Съвместното предприятие може да бъде структурирано като отделно предприятие, чиято правна форма предвижда отделяне между страните и отделното предприятие. В договорните условия, които са уговорени между страните, може да не са посочени правата на страните върху активите и задълженията им за пасивите, но разглеждането на други факти и обстоятелства все пак може да доведе до класифицирането на това предприятие като съвместно контролирана дейност. Такъв е случаят, когато другите факти и обстоятелства дават на страните права върху активите и задължения за пасивите на предприятието.

Б31

Когато дейностите на предприятието основно са предвидени за предоставяне на продукция на страните, това показва, че страните имат права по същество върху всички икономически ползи от активите на предприятието. Страните в такива предприятия често осигуряват достъпа си до продукцията на споменатото предприятие, като пречат на предприятието да продава продукцията на трети страни.

Б32

Ефектът от предприятие с такъв модел и цел е, че натрупаните от предприятието пасиви по същество се покриват от паричните потоци, които се получават от страните чрез закупуването от тях на продукцията. Когато страните по същество са единственият източник на парични потоци, спомагащи за поддържането на дейността на предприятието, това показва, че страните имат задължение за пасивите на предприятието.

—

страните са се уговорили да закупуват цялата продукция, произведена от предприятие В в съотношение 50:50. Предприятие В не може да продава никаква част от продукцията си на трети страни, освен ако това бъде одобрено от двете страни в предприятието. Тъй като целта на предприятието е да предоставя на страните продукцията, от която имат нужда, се очаква такива продажби към трети страни да са редки и незначителни,

—

цената на продаваната на страните продукция е определена от двете страни на равнище, предвидено да покрива разходите за производство и административните разноски, направени от предприятие В. На база на този модел на работа, предприятието е предвидено да функционира на равнището на рентабилността.

—

задължението на страните да закупуват цялата продукция, произвеждана от предприятие В отразява изключителната зависимост на предприятие В от страните, що се отнася до генерирането на парични потоци, и, следователно, страните имат задължение да финансират уреждането на пасивите на предприятие В,

—

фактът, че страните имат права върху цялата продукция, произведена от предприятие В, означава, че страните получават и, следователно, имат права върху всички икономически ползи от активите на предприятие В.

Б33

Следната диаграма отразява стъпките, които предприятието следва при преценката за класифициране на предприятието, когато съвместното предприятие е структурирано като отделно предприятие:

Класифициране на съвместно предприятие, структурирано като отделно предприятие

Б34

Когато предприятието сключи сделка със съвместно контролирана дейност, на която то е съвместен управител, като продажба или вноска в активите, то осъществява сделката с останалите страни в съвместно контролираната дейност и, като такъв, съвместният управител признава печалбите и загубите в резултат на тази сделка само до размера на дяловите участия на другите страни в съвместно контролираната дейност.

Б35

Когато такива сделки представят доказателства за намаление на нетната реализируема стойност на активите, които подлежат на продажба или внасяне в съвместно контролираната дейност, или за загуба от обезценка на тези активи, споменатите загуби се признават изцяло от съвместния управител.

Б36

Когато предприятието сключи сделка със съвместно контролирана дейност, в която то е съвместен управител, като покупка на активи, то признава дела си в печалбите и загубите, едва когато препродаде тези активи на трета страна.

Б37

Когато такива сделки представят доказателства за намаление на нетната реализируема стойност на активите, които подлежат на покупка, или за загуба от обезценка на тези активи, съвместният управител признава дела си в тези загуби.

В1

Предприятието прилага настоящия МСФО за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г. По-ранното прилагане се разрешава. Ако предприятието прилага настоящия МСФО по-рано, то оповестява този факт и същевременно прилага МСФО 10, МСФО 12 Оповестяване на дялови участия в други предприятия, МСС 27 (изменен през 2011 г.) и МСС 28 (изменен през 2011 г.).

В2

При преминаване от пропорционална консолидация към метода на собствения капитал предприятието признава своята инвестиция в съвместно контролирания актив към началото на най-ранния представен период.Тази първоначална инвестиция се оценява като агрегираната сума на балансовите суми на активите и пасивите, които предприятието е консолидирало пропорционално в предходен период, в това число цялата репутация, произтичаща от придобиването. Ако в предходен период репутацията е принадлежала на по-голяма единица, генерираща парични потоци, или на група от единици, генериращи парични потоци, предприятието разпределя репутацията на съвместно контролирания актив въз основа на относителните балансови суми на съвместно контролирания актив и единицата, генерираща парични потоци, или групата от единици, генериращи парични потоци, на които е принадлежала.

В3

Началното салдо на инвестицията, определено в съответствие с параграф В2, се счита за приета стойност на инвестицията при първоначалното признаване. Предприятието прилага параграфи 40—43 от МСС 28 (изменен през 2011 г.) към началното салдо на инвестицията, за да прецени дали инвестицията е обезценена, като всяка загуба от обезценка се признава като корекция на неразпределената печалба в началото на най-ранния представен период. Изключението по отношение на първоначалното признаване в параграфи 15 и 24 от МСС 12 Данъци върху дохода не се прилага, когато предприятието признава инвестиция в съвместно контролиран актив в резултат на прилагане на преходните изисквания за съвместно контролирани активи, които в предходен период са консолидирани пропорционално.

В4

Ако агрегирането на всички активи и пасиви, които в предходен период са били консолидирани пропорционално, доведе до отрицателни нетни активи, предприятието преценява дали има правни или конструктивни задължения във връзка с отрицателните нетни активи и, ако това е така, предприятието признава съответния пасив. Ако предприятието стигне до заключението, че няма правни и конструктивни задължения във връзка с отрицателните нетни активи, то не признава съответния пасив, но коригира неразпределената печалба в началото на най-ранния представен период. Предприятието оповестява този факт заедно с кумулативния си непризнат дял в загубите на своите съвместно контролирани активи към началото на най-ранния представен период и към датата, на която настоящият МСФО се прилага за първи път.

В5

Предприятието оповестява разбивка на активите и пасивите, които са били агрегирани като инвестиции, представени на един ред в салдото в началото на най-ранния представен период. Това оповестяване се извършва, като се агрегират всички съвместно контролирани активи, за които предприятието прилага преходните изисквания, посочени в параграфи В2—В6.

В6

След първоначалното признаване предприятието отчита своята инвестиция в съвместно контролирания актив по метода на собствения капитал в съответствие с МСС 28 (изменен през 2011 г.).

В7

При преминаване от метода на собствения капитал към отчитане на активи и пасиви по отношение на дяловото участие на предприятието в съвместно контролирана дейност, в началото на най-ранния представен период то отписва инвестицията, която в предходен период е била отчетена по метода на собствения капитал, и всички други статии, които са били част от нетната му инвестиция в съвместното предприятие, в съответствие с параграф 38 от МСС 28 (изменен през 2011 г.) и признава своя дял във всеки от активите и пасивите по отношение на дяловото си участие в съвместно контролираната дейност, включително всякаква репутация, която може да е била част от балансовата сума на инвестицията.

В8

Предприятието определя точния процент на своето дялово участие в активите и пасивите на съвместно контролираната дейност въз основа на правата и задълженията си в съответствие с договорното споразумение. Предприятието оценява първоначалните балансови суми на активите и пасивите, като ги отделя от балансовата сума на инвестицията в началото на най-ранния представен период въз основа на информацията, която предприятието е използвало при прилагане на метода на собствения капитал.

В9

Всяка разлика, която е резултат от отчитането на инвестицията в предходен период по метода на собствения капитал, заедно с всички други статии, които са били част от нетната инвестиция на предприятие в съвместното предприятие в съответствие с параграф 38 от МСС 28 (изменен през 2011 г.), и нетната сума на признатите активи и пасиви, включително репутацията, се:

В10

Предприятието, което преминава от метода на собствения капитал към отчитане на активи и пасиви, представя равнение между отписаната инвестиция и признатите активи и пасиви, като неразпределената печалба се коригира с всяка остатъчна разлика, в началото на най-ранния представен период.

В11

Изключението, свързано с първоначалното признаване в параграфи 15 и 24 от МСС 12, не се прилага, когато предприятието признава активи и пасиви, свързани с неговото дялово участие в съвместно контролирана дейност.

В12

Предприятието, което в съответствие с параграф 10 от МСС 27 в предходен период е отчитало в своите индивидуални финансови отчети своето дялово участие в съвместно контролирана дейност като инвестиция по себестойност или в съответствие с МСФО 9:

В13

Изключението, свързано с първоначалното признаване в параграфи 15 и 24 от МСС 12, не се прилага, когато предприятието признава активите и пасивите, свързани с неговото дялово участие в съвместно контролирана дейност, в своите индивидуални финансови отчети в резултат на прилагане на преходните изисквания за съвместно контролирани дейности, посочени в параграф В 12.

В14

Ако предприятието прилага настоящия МСФО, но все още не прилага МСФО 9, всяко позоваване на МСФО 9 се счита за позоваване на МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване.

В15

Настоящият МСФО замества следните МСФО:

Г1

Настоящата таблица показва как следващите позовавания са изменени в други МСФО.

Г2

Добавя се параграф 39И, както следва:

Г3

Параграф Г1 се изменя, както следва:

Г4

След параграф Г30 се добавят заглавие и параграф Г31.

Съвместни предприятия

Г5

Добавя се параграф 63А, както следва:

Г6

Параграф 28 се изменя, както следва:

Г7

Добавя се параграф 44Ж, както следва:

Г8

Параграф 3, буква а) се изменя, както следва:

Г9

Добавя се параграф 44О, както следва:

Г10

Добавя се параграф 8.1.2, както следва:

Г11

В параграф В8 от допълнение В измененията на параграф 3, буква а) от МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване се изменят, както следва:

Г12

Заглавието над параграф В20 и параграфи В20 и В21 се заличават.

Г13

Заглавието над параграф В22 и параграфи В22 и В23 се заличават.

Г14

Добавя се параграф 7.1.2, както следва:

Г15

В параграф В11 от допълнение В измененията на параграф 3, буква а) от МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване се изменят, както следва:

Г16

Заглавието над параграф В25 и параграфи В25 и В26 се заличават.

Г17

Заглавието над параграф В27 и параграфи В27 и В28 се заличават.

Г18

В параграф В30 измененията на параграф 4, буква а от МСС 32 Финансови инструменти: представяне се изменят, както следва:

Г19

[Не се прилага за изисквания]

Г20

Параграфи 37 и 38 се изменят, както следва:

Г21

Параграф 50, буква б) се заличава.

Г22

Добавя се параграф 57, както следва:

Г23

[Не се прилага за изисквания]

Г24

[Не се прилага за изисквания]

Г25

Параграф 39 се изменя, както следва:

Г26

Параграф 43 се изменя, както следва:

Г27

Добавя се параграф 98А, както следва:

Г28

[Не се прилага за изисквания]

Г29

Добавя се параграф 41, както следва:

Г30

[Не се прилага за изисквания]

Г31

В параграфи 3, буква б) и 44 „пропорционална консолидация“ и в параграф 33 „пропорционално консолидирана“ се заличават.

Г32

В параграф 45 „МСС 31 Дялове в съвместни предприятия“ се заличава.

Г33

Последното изречение на параграф 46 се изменя, както следва:

Г34

Параграф 48А се изменя, както следва:

Г35

Добавя се параграф 60Е, както следва:

Г36

Параграф 3 се изменя, както следва:

Г37

Параграф 19 се изменя, както следва:

Г38

Параграф 25 се изменя, както следва:

Г39

Добавя се параграф 28А, както следва:

Г40

Параграф 4, буква а) се изменя, както следва:

Г41

Добавя се параграф 97И, както следва:

Г42

Параграф 40 и А11 се изменят и се добавя параграф 74Б, както следва:

Г43

Добавя се параграф 140З, както следва:

Г44

Параграф 3, буква д) се изменя, както следва:

Г45

Добавя се параграф 130Е, както следва:

Г46

Параграф 2, буква а) се изменя, както следва:

Г47

Параграфи НП3 и НП4И, буква а) се изменят, както следва:

Г48

Добавя се параграф 103П, както следва:

Г49

Параграфи 8 и 9 се изменят, както следва:

Г50

Добавя се параграф 14Б, както следва:

Г51

[Не се прилага за изисквания]

Г52

Добавя се параграф 12, както следва:

Г53

Бележката под линия към параграф 2 се изменя, както следва: