1.   Настоящата директива се прилага за предприятия, определени в член 3, параграф 1.

2.   Настоящата директива не се прилага за:

Без да се засягат букви д) и з) от първа алинея, подземните депа за съхранение на газ на брега в геоложки формации, водоеми, солни каверни и изоставени мини и химическа и термична обработка и складиране, свързани с тези операции, които включват опасни вещества, както и действащи съоръжения за обезвреждане на промишлени и миннодобивни отпадъци, включително хвостохранилища или шламохранилища, съдържащи опасни вещества, са включени в обхвата на настоящата директива.

1.   При необходимост или при всяко уведомление от страна на държава членка Комисията оценява в съответствие с параграф 2 дали на практика е невъзможно определено опасно вещество, обхванато от част 1 или изброено в част 2 от приложение I, да емитира материя или енергия, която би могла да причини голяма авария както при нормални, така и при извънредни обстоятелства, които могат разумно да бъдат предвидени. Оценката взема предвид информацията, посочена в параграф 3, и се основава на едно или повече от следните свойства:

За целите на първа алинея изолацията и общото опаковане на опасното вещество също следва, когато е целесъобразно, да се вземат предвид, включително по-специално когато са обхванати от специално законодателство на Съюза.

2.   Ако дадена държава членка сметне, че опасно вещество не представлява опасност от голяма авария в съответствие с параграф 1, тя уведомява Комисията, като предоставя и удостоверителна документация, включително информацията, посочена в параграф 3.

3.   За целите на параграфи 1 и 2 необходимата информация за оценка на свойствата на опасното вещество, които представляват физична опасност, опасност за здравето и опасност за околната среда, включва:

4.   Вследствие на посочената в параграф 1 оценка Комисията представя, ако е необходимо, законодателно предложение на Европейския парламент и на Съвета с цел да изключи съответното опасно вещество от обхвата на настоящата директива.

1.   Държавите членки трябва да осигурят задължение на оператора да взема всички необходими мерки за предотвратяване на големи аварии и да ограничава последствията от тях за човешкото здраве и за околната среда.

2.   Държавите членки трябва да осигурят изискване към оператора да доказва пред компетентния орган, посочен в член 6, по всяко време, особено за целите на инспекциите и контрола, посочени в член 20, че е взел всички необходими мерки, установени в настоящата директива.

1.   Без да се засягат отговорностите на оператора, държавите членки създават или назначават компетентния орган или органи, отговорни за изпълнението на задълженията, постановени в настоящата директива („компетентния орган“), и ако е необходимо, органи, които да помагат на компетентния орган на техническо ниво. Държавите членки, които създават или назначават повече от един компетентен орган, гарантират цялостното координиране на процедурите за изпълнение на техните задължения.

2.   Компетентните органи и Комисията си сътрудничат в дейности в подкрепа на изпълнението на настоящата директива, като включват заинтересованите лица, когато е целесъобразно.

3.   Държавите членки осигуряват приемане от страна на компетентните органи за целите по настоящата директива на еквивалентна информация, предавана от операторите в съответствие с други релевантни законодателни актове на Съюза, която съответства на някое от изискванията по настоящата директива. В такива случаи компетентните органи осигуряват спазването на изискванията по настоящата директива.

1.   Държавите членки трябва да изискват от оператора да изпрати на компетентния орган уведомление, съдържащо следната информация:

2.   Уведомлението или негова актуализация се изпраща до компетентния орган в следните срокове:

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат, ако операторът вече е изпратил уведомление до компетентния орган съгласно изискванията на националното законодателство преди 1 юни 2015 г. и информацията, съдържаща се там, е в съответствие с параграф 1 и е останала непроменена.

4.   Операторът уведомява предварително компетентния орган за следните случаи:

1.   Държавите членки изискват от оператора да състави документ в писмен вид, в който да изложи политиката си за предотвратяване на големи аварии (ППГА) и да осигури правилното ѝ изпълнение. ППГА има за цел осигуряване на високо ниво на опазване на човешкото здраве и околната среда. Политиката е пропорционална на опасностите от големи аварии. Тя включва целите на оператора като цяло и принципите на действие, ролята и отговорността на управлението, както и ангажимента за постоянно подобряване на контрола над опасностите от голяма авария и осигуряване на високо ниво на защита.

2.   ППГА се съставя и когато това се изисква от националното право, се изпраща до компетентния орган в следните срокове:

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат, ако операторът вече е съставил ППГА и когато това се изисква от националното законодателство, я е изпратил до компетентния орган преди 1 юни 2015 г., и информацията, съдържаща се там, е в съответствие с параграф 1 и е останала непроменена.

4.   Без да се засяга член 11, операторът периодично преразглежда и когато е необходимо, обновява ППГА най-малко веднъж на всеки пет години. Когато това се изисква от националното право, обновената ППГА се изпраща до компетентния орган незабавно.

5.   ППГА се прилага чрез подходящи средства, структури и безопасна система за управление, в съответствие с приложение III, пропорционално на опасността от големи аварии и сложността на организацията на дейностите на предприятието. За предприятията с нисък рисков потенциал задължението за прилагане на ППГА може да бъде изпълнено чрез други подходящи средства, структури и системи на управление, пропорционални на опасността от големи аварии, като се вземат предвид принципите, изложени в приложение III.

1.   Държавите членки трябва да гарантират, че компетентният орган, като използва получената в съответствие с членове 7 и 10 информация от операторите, или вследствие на искане за допълнителна информация от компетентния орган, или чрез инспекции съгласно член 20, е длъжен да идентифицира всички предприятия с нисък или висок рисков потенциал или групи от такива предприятия, където опасността или последствията от големи аварии могат да се увеличат поради географското положение и близостта на такива предприятия, както и инвентара им от опасни вещества.

2.   Когато компетентният орган разполага с допълнителна информация към предоставената от оператора съгласно член 7, параграф 1, буква ж), той предоставя информацията на съответния оператор, ако е необходимо за прилагането на настоящия член.

3.   Държавите членки трябва да осигурят следните задължения на операторите на предприятията, определени в съответствие с параграф 1:

1.   Държавите членки изискват от оператора на предприятие с висок рисков потенциал да представя доклад за безопасност с цел:

2.   Докладът за безопасност трябва да съдържа най-малко данните и информацията, посочени в приложение II. В него се посочват организациите, участвали в изготвянето на доклада.

3.   Докладът за безопасност се изпраща до компетентния орган в следните срокове:

4.   Параграфи 1, 2 и 3 не се прилагат, ако операторът вече е изпратил доклад за безопасност до компетентния орган съгласно изискванията на националното законодателство преди 1 юни 2015 г. и информацията, съдържаща се там, е в съответствие с параграфи 1 и 2 и е останала непроменена. За да се съобрази с параграфи 1 и 2, операторът внася всички изменени части от доклада за безопасност във формата, одобрена от компетентния орган, в сроковете, посочени в параграф 3.

5.   Без да се засягат разпоредбите на член 11, операторът периодично преразглежда и когато е необходимо, обновява уведомлението най-малко веднъж на всеки пет години.

Операторът също преразглежда и ако е необходимо, обновява доклада за безопасност след голяма авария в неговото предприятие и по всяко друго време по инициатива на оператора или по молба на компетентния орган, когато това е оправдано поради нови факти или нови технологични знания относно въпросите за безопасност, включително знания, произтичащи от анализа на аварии или, доколкото е възможно, „квазиаварии“, както и от развитие на познанията относно оценяването на опасностите.

Обновеният доклад за безопасност или обновени части от него се изпращат до компетентния орган незабавно.

6.   Преди операторът да започне строежа или експлоатацията или в случаите, посочени в параграф 3, букви б) и в) и параграф 5 от настоящия член, компетентният орган в разумен срок от получаването на доклада съобщава изводите си от прегледа на доклада за безопасност на оператора и когато е целесъобразно, в съответствие с член 19, забранява въвеждането в експлоатация или продължителното експлоатиране на въпросното предприятие.

1.   Държавите членки осигуряват за всички предприятия с висок рисков потенциал следните задължения:

2.   Операторите спазват задълженията, установени в параграф 1, букви а) и б), в следните срокове:

3.   Аварийните планове се изготвят със следните цели:

Аварийните планове съдържат информацията, посочена в приложение IV.

4.   Държавите членки трябва да гарантират, че вътрешните аварийни планове, предвидени в настоящата директива, се изготвят след обсъждане с персонала, който работи в предприятието, включително със съответния персонал, който работи по дългосрочни договори за подизпълнителство.

5.   Държавите членки гарантират, че на засегнатата общественост е предоставена навременна възможност да изрази мнението си относно външните аварийни планове, когато те биват изготвяни или съществено изменяни.

6.   Държавите членки трябва да осигурят, че вътрешните и външните аварийни планове се преразглеждат, проверяват и когато е необходимо, актуализират, съответно от операторите и определените органи, на подходящи интервали от време, но не по-дълги от три години. Преразглеждането отчита промените, които са настъпили във въпросните предприятия или в рамките на въпросните спасителни служби, новите технически познания, както и познанията относно реагирането при големи аварии.

По отношение на външните аварийни планове държавите членки трябва да отчитат необходимостта да улесняват активното сътрудничество на гражданската защита при големи аварии.

7.   Държавите членки трябва да осигурят задължение за незабавно изпълнение на аварийните планове от оператора и ако е необходимо, от компетентния орган, определен за тази цел, когато настъпи голяма авария или когато настъпи неконтролируемо събитие, което по своето естество е разумно да се допусне, че би довело до голяма авария.

8.   Компетентният орган може да реши, като обоснове решението си, с оглед на информацията, съдържаща се в доклада за безопасност, да не се прилага изискването по параграф 1 за представяне на външен авариен план.

1.   Държавите членки осигуряват, че целите за предотвратяване на големи аварии и ограничаването на последствията от такива аварии за човешкото здраве и околната среда се вземат предвид в техните политики по отношение на използването на земята или други свързани с това политики. Те изпълняват тези цели чрез контрол върху:

2.   Държавите членки гарантират, че политиката им по отношение на използването на земята или друга подобна политика и процедурите за прилагане на тази политика отчитат необходимостта в дългосрочен план:

3.   Държавите членки осигуряват от страна на всички компетентни органи, както и органите по планирането, отговорни за решенията в тази област, въвеждане на подходящи процедури за консултации с цел улесняване прилагането на политиките, формулирани съгласно параграф 1. Процедурите са предназначени да осигурят наличието на достатъчно информация от операторите относно рисковете, произтичащи от предприятието, и на техническо становище по тези рискове, било за всеки отделен случай, или на обща основа, при вземането на решения.

Държавите членки осигуряват задължение на операторите на предприятия с нисък рисков потенциал да предоставят, при искане от страна на компетентния орган, достатъчно информация относно рисковете, произтичащи от предприятието, необходима за целите на планиране на използването на земята.

4.   Изискванията на параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член се прилагат, без да се накърняват разпоредбите на Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (15), Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последствията на някои планове и програми върху околната среда (16) и друго съответно законодателство на Съюза. Държавите членки могат да уредят координирани или съвместни процедури с цел изпълняване на изискванията на настоящия член и изискванията на посоченото законодателство, inter alia, за избягване на дублиране на оценка или консултации.

1.   Държавите членки осигуряват информацията, посочена в приложение V, да е постоянно достъпна за обществеността, включително електронно. Информацията се актуализира, когато е необходимо, включително в случай на изменения, обхванати от член 11.

2.   За предприятия с висок рисков потенциал държавите членки също осигуряват:

Информацията, която трябва да бъде предоставена съгласно първа алинея, буква а), включва като мимимум информацията, посочена в приложение V. Тази информация също така се предоставя на всички обществени сгради и площи, включително училища и болници, и на всички съседни предприятия в случая на предприятия, попадащи в обхвата на член 9. Държавите членки гарантират, че информацията се предоставя поне на всеки пет години и се преразглежда периодично, и когато е необходимо, се актуализира, включително в случай на изменения, обхванати от член 11.

3.   По отношение на вероятността от голяма авария с трансгранично въздействие, произтичаща от предприятие с висок рисков потенциал, държавите членки предоставят достатъчно информация на потенциално засегнатите държави членки, за да могат всички съответни разпоредби, съдържащи се в членове 12, 13 и в настоящия член, да се приложат, когато е възможно, от потенциално засегнатите държави членки.

4.   Когато заинтересованата държава членка реши, че предприятие в близост до територията на друга държава членка не е в състояние да създаде опасност от голяма авария отвъд нейните граници за целите на член 12, параграф 8 и следователно няма нужда да представя външен авариен план съгласно член 12, параграф 1, тя уведомява другата държава членка за обоснованото си решение.

1.   Държавите членки осигуряват навременна възможност на заинтересованата общественост да даде своето становище по конкретни индивидуални проекти, свързани със:

2.   По отношение на посочените в параграф 1 конкретни индивидуални проекти обществеността се информира чрез публично разгласяване или други подходящи средства, включително електронни медии, ако има такива, по следните въпроси на ранен етап от процедурата по вземане на решение или най-късно веднага след като може разумно да се очаква информацията да бъде предоставена:

3.   По отношение на посочените в параграф 1 конкретни индивидуални проекти държавите членки гарантират, че в подходящи срокове на заинтересованата общественост се предоставя следното:

4.   Държавите членки осигуряват на заинтересованата общественост възможност да представи коментари и мнения пред компетентния орган преди вземане на решение относно посочен в параграф 1 конкретен индивидуален проект, както и надлежно отчитане при вземането на решение на резултатите от проведените обсъждания по параграф 1.

5.   Държавите членки гарантират, че когато се вземат съответните решения, компетентният орган предоставя на обществеността:

6.   Когато се съставят общи планове или програми, засягащи въпроси, посочени в параграф 1, буква а) или в), държавите членки гарантират, че на обществеността е предоставена навременна и действителна възможност да участват в подготовката и изменението или преразглеждането им, като използват процедурите, установени в член 2, параграф 2 от Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда (18).

Държавите членки определят обществеността, която има право да участва за целите на настоящия параграф, включително релевантните неправителствени организации, отговарящи на всички релевантни изисквания, предвидени от националното законодателство, като изискванията за насърчаване на опазването на околната среда.

Настоящият параграф не се прилага за планове и програми, за които се осъществява предвидената от Директива 2001/42/ЕО процедура на участие.

7.   Подробните условия за информиране на обществеността и обсъждания със заинтересованата общественост се определят от държавите членки.

Предоставят се разумни срокове за различните фази, които позволяват достатъчно време за информиране на обществеността, и за да може заинтересованата общественост да се подготви и да участва ефективно при вземането на решения по околната среда, предмет на разпоредбите на настоящия член.

1.   За целите на предотвратяване и ограничаване на последствията от големи аварии държавите членки информират Комисията за големи аварии, отговарящи на критериите от приложение VI, които са настъпили на тяхна територия. Те предоставят следните подробни данни:

2.   Посочената в параграф 1 от настоящия член информация се предоставя при първа възможност и най-късно една година след датата на аварията, като се използва базата данни, посочена в член 21, параграф 4. Когато в указания срок е възможно да бъде предоставена единствено предварителна информация съгласно параграф 1, буква д), за да бъде включена в базата данни, информацията се актуализира веднага щом са достъпни резултатите от допълнителни анализи и препоръки.

Докладването от държавите членки на информацията, посочена в параграф 1, буква д), може да се забави, за да се даде възможност да приключат съдебните процедури, ако такова докладване би могло да се отрази на самите процедури.

3.   За целите на предоставянето от държавите членки на информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член, се съставя формуляр под формата на актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата за разглеждане, посочена в член 27, параграф 2.

4.   Държавите членки информират Комисията за наименованието и адреса на всеки орган, който е възможно да има съответна информация за големи аварии и който е в състояние да консултира компетентните органи на другите държави членки, които трябва да се намесят в случай на такава авария.

1.   Държавите членки забраняват използването или пускането в експлоатация на всяко предприятие, инсталация или складово съоръжение или част от такива, където мерките, взети от оператора за предотвратяването или намаляването на големи аварии, са напълно недостатъчни. За тази цел държавите членки, наред с другото, вземат предвид сериозните пропуски при предприемането на необходимите действия, определени в инспекционния доклад.

Държавите членки могат да забранят използването или пускането в експлоатация на всяко предприятие, инсталация или складово съоръжение или част от такива, ако операторът не е представил уведомление, доклади или друга информация, изисквана според настоящата директива в посочените срокове.

2.   Държавите членки осигуряват на операторите възможност за обжалване на заповедта за забрана, издадена от даден компетентен орган съгласно параграф 1, пред съответен орган, определен от националното право и процедури.

1.   Държавите членки трябва да осигурят организиране от страна на компетентните органи на система за инспекции.

2.   Инспекциите трябва да са подходящи за вида на въпросното предприятие. Те не трябва да зависят от получаването на доклада за безопасност или от друг представен доклад. Тези инспекции трябва да са достатъчни за планирано и систематично проверяване на използваните в предприятието системи, независимо дали системите са от техническо, организационно или управленско естество, за да се гарантира по-специално, че:

3.   Държавите членки трябва да осигурят обхващането на всички предприятия в инспекционен план на национално, регионално или местно равнище и съответно редовно преразглеждане и, където е целесъобразно, актуализиране на този план.

Всеки инспекционен план включва следните въпроси:

4.   Въз основа на инспекционните планове, предвидени в параграф 3, компетентният орган редовно изготвя програми за редовни инспекции за всички предприятия, включващи честотата на посещенията на място за различните видове предприятия.

Периодът между две последователни посещения на място не надвишава една година за предприятия с висок рисков потенциал и три години за предприятия с нисък рисков потенциал, освен ако компетентният орган не е разработил програма за инспекции, основана на системно оценяване на опасностите от големи аварии в съответните предприятия.

5.   Системната оценка на опасностите за засегнатите предприятия се основава най-малкото на следните критерии:

В случаите, при които това е уместно, се вземат предвид също съответни констатации от инспекции, проведени в изпълнение на други законодателни актове на Съюза.

6.   За проучване на сериозни жалби, тежки аварии и „квазиаварии“, произшествия и случаи на неизпълнение на изискванията се провеждат във възможно най-кратки срокове извънредни инспекции.

7.   В рамките на четири месеца след всяка инспекция на място компетентният орган съобщава на оператора заключенията от инспекцията и всичките набелязани необходими действия. Компетентният орган осигурява операторът да предприеме всичките тези необходими действия в разумен срок от получаването на съобщението.

8.   Ако при дадена инспекция е констатиран важен случай на неспазване на настоящата директива, в рамките на шест месеца се извършва допълнителна инспекция.

9.   Когато е възможно, инспекциите се координират с инспекции съгласно други законодателни актове на Съюза и се съчетават, когато това е уместно.

10.   Държавите членки насърчават компетентните органи да предоставят механизми и инструменти за обмен на опит и консолидиране на знания и да участват в такива механизми на равнище на Съюза, когато е приложимо.

11.   Държавите членки трябва да осигурят предоставяне от страна на операторите на компетентните органи на цялото необходимо съдействие, за да може тези органи да извършват евентуални инспекции и да събират всякаква информация, необходима за изпълнението на техните задължения за целите на настоящата директива, по-специално за да се даде възможност на органите да оценят изцяло вероятността от голяма авария и да определят размера на възможното увеличаване на вероятността или усложняване на обстоятелствата при голяма авария, да се позволи подготовката на външен авариен план, както и да се вземат предвид веществата, които поради физичната си форма, конкретни условия или местоположение могат да пораждат необходимост от допълнително разглеждане.

1.   Държавите членки и Комисията обменят информация за придобития опит по отношение на предотвратяването на големи аварии и ограничаването на последствията от тях. Тази информация се отнася по-специално до функционирането на мерките, предвидени в настоящата директива.

2.   До 30 септември 2019 г. и на всеки четири години след това държавите членки изпращат на Комисията доклад за прилагането на настоящата директива.

3.   За предприятия, обхванати от настоящата директива, държавите членки предоставят на Комисията поне следната информация:

Комисията създава и поддържа актуална база данни, съдържаща информацията, доставена от държавите членки. Достъпът до базата данни е ограничен до лица, които имат разрешение за това от Комисията или компетентните органи на държавите членки.

4.   Комисията създава и поддържа на разположение на държавите членки база данни, съдържаща по-специално подробности за големи аварии, които са възникнали на територията на държавите членки, с цел:

5.   Комисията приема до 1 януари 2015 г. актове за изпълнение, за да определи форматите за съобщаване на информацията, посочена в параграфи 2 и 3 от настоящия член, от държавите членки и съответните бази данни, посочени в параграфи 3 и 4. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата за разглеждане, посочена в член 27, параграф 2.

6.   Базите данни, посочени в параграф 4, съдържат най-малко:

7.   Комисията публикува неповерителната част от данните.

1.   Държавите членки осигуряват, в интерес на прозрачността, изискване към компетентния орган да предоставя всякаква информация, притежавана съгласно настоящата директива, на всяко физическо или юридическо лице, което я поиска в съответствие с Директива 2003/4/ЕО.

2.   Оповестяването на всяка информация, изискана съгласно настоящата директива, включително съгласно член 14, може да бъде отказано или ограничено от компетентния орган, ако са изпълнени условията, посочени в член 4 от Директива 2003/4/ЕО.

3.   Оповестяването на пълната информация, посочена в член 14, параграф 2, букви б) и в), притежавана от компетентния орган, може да бъде отказано от този компетентен орган, без да се засяга параграф 2 от настоящия член, ако операторът е поискал определени части от доклада за безопасността или списъка на опасните вещества да не се разкриват поради причините, предвидени в член 4 от Директива 2003/4/ЕО.

Компетентният орган може също да реши поради тези причини определени части от доклада или списъка да не се разкриват. В такива случаи и след одобрение от този компетентен орган операторът предоставя на компетентния орган изменен доклад или списък, в който тези части не са включени.

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на условията, установени в настоящия член.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочени в член 25, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 13 август 2012 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия най-късно девет месеца преди края на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от четири месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 25, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 25, влиза в сила, единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок два месеца от нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по искане на Европейския парламент или на Съвета.

1.   Комисията се подпомага от комитета, създаден с Директива 96/82/ЕО. Той е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

1.   До 30 септември 2020 г. и на всеки четири години след това, въз основа на информацията, предоставяна от държавите членки в съответствие с член 18 и член 21, параграф 2, и на информацията, съдържаща се в базите данни, посочени в член 21, параграфи 3 и 4, и като има предвид прилагането на член 4, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането и ефективното действие на настоящата директива, включително информация относно големите аварии, настъпили на територията на Съюза, и относно тяхното потенциално въздействие върху прилагането на настоящата директива. Комисията включва в първия от тези доклади оценка на необходимостта от изменение на обхвата на настоящата директива. В случаите, когато това е целесъобразно, всеки доклад може да се придружава от законодателно предложение.

2.   В контекста на съответното законодателство на Съюза Комисията може да проучи необходимостта от разглеждане на въпроса за финансовите отговорности на оператора във връзка с големи аварии, включително застрахователни въпроси.

1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с тази директива в срок до 31 май 2015 г. Те прилагат тези мерки до 1 юни 2015 г.

Независимо от първа алинея държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 30 от настоящата директива в срок до 14 февруари 2014 г. Те прилагат тези мерки от 15 февруари 2014 г.

Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат такива разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

1.   Директива 96/82/ЕО се отменя, считано от 1 юни 2015 г.

2.   Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение VII.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА

Към опасните вещества, които са включени в категориите на опасност, посочени в част 1, колона 1 от настоящото приложение, се прилагат праговете за минимални количества, посочени в част 1, колони 2 и 3.

Когато опасно вещество е включено в част 1 от настоящото приложение и също така е посочено в част 2, се прилагат праговете за минимални количества, посочени в част 2, колони 2 и 3.

ЧАСТ 1

Категории опасни вещества

Настоящата част включва всички опасни вещества, попадащи в категориите на опасност, посочени в колона 1:

ЧАСТ 2

Поименно посочени опасни вещества

БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЛОЖЕНИЕ I

17.   Калиев нитрат (5 000/10 000)

Тази позиция се отнася за сложни торове на основата на калиев нитрат (под формата на гранули или микрогранули), които имат същите опасни свойства като чистия калиев нитрат.

18.   Калиев нитрат (1 250/5 000)

Тази позиция се отнася за сложни торове на основата на калиев нитрат (под формата на кристали), които имат същите опасни свойства като чистия калиев нитрат.

19.   Подобрен биогаз

За целите на прилагането на настоящата директива подобреният биогаз може да се класифицира съгласно част 2, позиция 18 от приложение I, когато е бил обработен в съответствие с приложимите стандарти за рафиниран и подобрен биогаз, при гарантиране на еквивалентно качество на това на природния газ, включително съдържанието на метан, и който съдържа максимум 1 % кислород.

20.   Полихлордибензофурани и полихлордибензодиоксини

Количествата на полихлордибензофурани и полихлордибензодиоксини се изчисляват посредством следните коефициенти:

(1)  CAS номерът е посочен само за информация.

(*1)  При условие че при отсъствието на натриев хипохлорид сместа не би била квалифицирана като представляваща остра опасност за водната среда от категория 1 [H400]

(2)  Допълнителни указания относно освобождаването от провеждане на изпитването могат да бъдат намерени в описанието на метода А.14, вж. Регламент (ЕО) № 440/2008 на Комисията от 30 май 2008 г. за установяване на методи на изпитване съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (ОВ L 142, 31.5.2008 г., стр. 1).

(3)  ОВ L 147, 9.6.1975 г., стр. 40.

(4)  15,75 % (тегловни) азотно съдържание, дължащо се на присъствието на амониев нитрат, отговаря на 45 % амониев нитрат.

(5)  24,5 % (тегловни) азотно съдържание, дължащо се на присъствието на амониев нитрат, отговаря на 70 % амониев нитрат.

(6)  ОВ L 304, 21.11.2003 г., стр. 1.

(7)  28 % (тегловни) азотно съдържание, дължащо се на присъствието на амониев нитрат, отговаря на 80 % амониев нитрат.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Минимум от данни и информация, които трябва да се разглеждат в доклада за безопасността, посочен в член 10

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Информация, посочена в член 8, параграф 5 и член 10, за системата на управление на безопасността и организацията на предприятието с оглед предотвратяването на големи аварии

За целите на прилагането на системата на оператора за управление на безопасността се вземат предвид следните елементи:

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Данни и информация, вписвани в аварийните планове, предвидени в член 12

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Информация, която се съобщава на обществеността съгласно член 14, параграф 1 и параграф 2, буква а)

ЧАСТ 1

За всички предприятия, обхванати от настоящата директива:

ЧАСТ 2

За предприятия с висок рисков потенциал, в допълнение към информацията, посочена в част 1 от настоящото приложение:

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Критерии за уведомяване на комисията за голяма авария съгласно член 18, параграф 1

I.   За всяка голяма авария, описана в параграф 1 или която води до поне едно от последствията, описани в параграфи 2, 3, 4 и 5, трябва да се отправя уведомление до Комисията.

1.   Участие на опасни вещества

Всеки пожар или експлозия, или случайно изпускане на опасни вещества в количество най-малко 5 % от съответния праг за минимално количество, посочено в част 1, колона 3 или в част 2, колона 3 от приложение I.

2.   Увреждане на хора или имущество:

3.   Непосредствено увреждане на околната среда:

4.   Имуществени вреди:

5.   Трансгранични вреди

Всяка голяма авария, в която е пряко включено опасно вещество, причиняващо въздействие извън територията на засегнатата държава членка.

II.   На Комисията следва да се изпраща уведомление също за аварии или „квазиаварии“, които не отговарят на количествените критерии, но за които държавите членки считат, че са от особен технически интерес за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последствията от тях.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

1.   Настоящата директива се прилага за електрическо и електронно оборудване (ЕЕО), както следва:

2.   Настоящата директива се прилага, без да се засягат изискванията в областта на безопасността и здравето на законодателството на Съюза относно химикалите, и по-специално Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и за създаване на Европейска агенция по химикали (18), както и специалното законодателство на Съюза относно управлението на отпадъци или проектирането на продукти.

3.   Настоящата директива не се прилага за следните видове ЕЕО:

4.   Освен по отношение на оборудването, посочено в параграф 3, от 15 август 2018 г. настоящата директива не се прилага за следните видове ЕЕО:

5.   Не по-късно от 14 август 2015 г. Комисията прави преглед на приложното поле на настоящата директива, определено в параграф 1, буква б), включително на параметрите за разграничаване между големи и малки уреди в приложение III, и представя доклад за това на Европейския парламент и на Съвета. Докладът се придружава от законодателно предложение, ако е целесъобразно.

1.   За целите на настоящата директива се използват следните определения:

2.   В допълнение се прилагат определенията за „опасни отпадъци“, „събиране“, „разделно събиране“, „предотвратяване“, „повторна употреба“, „третиране“, „оползотворяване“, „подготовка за повторна употреба“, „рециклиране“ и „обезвреждане“, установени в член 3 от Директива 2008/98/ЕО.

1.   Държавите-членки предприемат подходящи мерки, за да намалят до минимум обезвреждането на ОЕЕО под формата на несортирани битови отпадъци, да осигурят правилното третиране на всички събрани ОЕЕО и да постигнат високо ниво на разделно събиране на ОЕЕО, в частност и на първо място на топлообменно оборудване, съдържащо озоноразрушаващи вещества и флуорирани парникови газове, на флуоресцентни лампи, съдържащи живак, на фотоволтаични панели и на малки уреди, посочени в категории 5 и 6 на приложение III.

2.   За ОЕЕО от домакинствата държавите-членки гарантират, че:

Държавите-членки могат да предвидят специални правила за обратното приемане на ОЕЕО по букви а), б) и в), в случаите когато оборудването не съдържа своите основни компоненти или ако съдържа отпадъци, различни от ОЕЕО.

3.   Държавите-членки могат да определят оператори, които имат право да събират ОЕЕО от домакинствата, както е посочено в параграф 2.

4.   Държавите-членки могат да изискат ОЕЕО, поставени в съоръженията за събиране, посочени в параграфи 2 и 3, да бъдат предадени на производителите или на трети лица, действащи от тяхно име, или — за целите на подготовката за повторна употреба — на определени организации или предприятия.

5.   При ОЕЕО, различни от ОЕЕО от домакинства, и без да се засяга член 13, държавите-членки гарантират, че производителите или третите лица, действащи от тяхно име, осигуряват събирането на такива отпадъци.

1.   Държавите-членки въвеждат забрана за обезвреждането на разделно събрани ОЕЕО, които все още не са били третирани съгласно посоченото в член 8.

2.   Държавите-членки осигуряват събирането и транспортирането на разделно събрани ОЕЕО по начин, който гарантира оптимални условия за подготовката на повторна употреба, рециклирането, както и улавянето на опасните вещества.

С цел да оптимизира подготовката за повторна употреба държавите-членки създават условия за това преди всяко последващо прехвърляне схемите или съоръженията за събиране, в зависимост от случая, да осигуряват в събирателните пунктове разделянето на ОЕЕО, което ще бъде подготвяно за повторна употреба, от други разделно събрани ОЕЕО, по-специално като предоставят достъп на персонала от центровете за повторна употреба.

1.   Независимо от разпоредбите на член 5, параграф 1, всяка държава-членка осигурява прилагането на принципа за отговорност на производителя и на тази основа ежегодно постигане на минимално ниво на събираемост. От 2016 г. минималното ниво на събираемост е 45 % и се изчислява въз основа на общото тегло на ОЕЕО, събрани в съответствие с членове 5 и 6 през дадена година, изразено като процент от средното тегло на електрическото и електронното оборудване, пуснато на пазара на посочената държава-членка през трите предходни години. Държавите-членки гарантират, че обемът на събираните ОЕЕО постепенно се увеличава в периода от 2016 г. до 2019 г., освен когато вече е постигнато нивото на събираемост, предвидено във втора алинея.

От 2019 г. минималното ниво на събираемост, което трябва да се постига ежегодно, е 65 % от средното тегло на ЕЕО, пуснато на пазара през предходните три години в съответната държава-членка, или 85 % от ОЕЕО, образувани на територията на тази държава-членка.

До 31 декември 2015 г. продължава да се прилага нивото на разделно събиране от най-малко четири килограма ОЕЕО от частните домакинства средно на жител на година или същото тегло ОЕЕО като средното тегло на ОЕЕО, събрани в тази държава-членка през трите предходни години, в зависимост коя от тези стойности е по-голяма.

Държавите-членки могат да определят по-високи нива на разделно събиране и в такъв случай докладват за това на Комисията.

2.   За да се провери дали е постигнато минималното ниво на събираемост, държавите-членки гарантират, че информацията за разделно събраните ОЕЕО в съответствие с член 5 се изпраща на държавите-членки безплатно и включва най-малко информация относно ОЕЕО, които са:

3.   Чрез дерогация от параграф 1, поради недостиг на необходимата инфраструктура и ниско ниво на потребление на ЕЕО България, Чешката република, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия могат да решат:

4.   Комисията се оправомощава да приема делегирани актове съгласно член 20 за определяне на необходимите преходни адаптации, насочени към трудностите, срещани от държавите-членки при спазването на изискванията, установени в параграф 1.

5.   За да се осигурят еднакви условия за прилагане на настоящия член, Комисията до 14 август 2015 г. приема актове за изпълнение за установяване на общовалидна методология за изчисляване на теглото на ЕЕО, пуснато на националния пазар, както и обща методология за изчисляване на количеството ОЕЕО, образувани като тегло във всяка държава-членка. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2.

6.   До 14 август 2015 г. Комисията представя доклад до Европейския парламент и до Съвета относно преразглеждането на крайните срокове, свързани с нивата на събираемост, посочени в параграф 1, и относно възможното определяне на отделни нива за събираемост за една или повече от определените в приложение III категории, по-специално за топлообменното оборудване, фотоволтаичните панели, малки уреди, малко информационно-технологично и телекомуникационно оборудване, и съдържащите живак лампи. Ако е целесъобразно, докладът се придружава от законодателно предложение.

7.   Ако Комисията счете, въз основа на оценката на въздействието, че нивото на събираемост, базиращо се на образуваните ОЕЕО, налага преразглеждане, тя представя законодателно предложение на Европейския парламент и на Съвета.

1.   Държавите-членки осигуряват правилното третиране на всички разделно събрани ОЕЕО.

2.   Правилното третиране, различно от подготовката за повторна употреба, и операциите по оползотворяване или рециклиране, включва най-малко отделянето на всички течности и селективно третиране в съответствие с приложение VII.

3.   Държавите-членки гарантират, че производителите или трети лица, действащи от тяхно име, създават системи, позволяващи оползотворяването на ОЕЕО с помощта на най-добрите налични техники. Системите могат да бъдат създадени от производителите самостоятелно или колективно. Държавите-членки гарантират, че всяка организация или предприятие, извършващи операции по събиране или третиране, съхранява и третира ОЕЕО при спазване на техническите изисквания, изложени в приложение VIII.

4.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за изменение на приложение VII с цел да се въведат други технологии за третиране, осигуряващи най-малко същото ниво на закрила на човешкото здраве и околната среда.

Комисията оценява на първо място необходимостта от изменение на точките относно платките с печатна схема на мобилните телефони и течнокристалните дисплеи. Комисията се приканва да оцени дали са необходими изменения на приложение VII по отношение на наноматериалите, които се съдържат в ЕЕО.

5.   За целите на опазването на околната среда държавите-членки могат да установят минимални стандарти за качество на третирането на събраните ОЕЕО.

Държавите-членки, които установят такива стандарти за качество, съобщават за това на Комисията, която публикува тези стандарти.

Не по-късно от 14 февруари 2013 г. Комисията отправя искане до европейските организации по стандартизация да разработят европейски стандарти за третиране, включително оползотворяване, рециклиране и подготовка за повторна употреба на ОЕЕО. Тези стандарти отразяват най-актуалните постижения.

За да се осигурят еднакви условия за прилагане на настоящия член, Комисията може да приеме актове за изпълнение за определяне на минимални стандарти за качество, основани по-специално на стандартите, разработени от европейските организации по стандартизация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2.

Публикува се справочната информация за стандартите, приети от Комисията.

6.   Държавите-членки насърчават учрежденията и предприятията, които извършват операции по третиране, да въвеждат сертифицирани системи за управление на околната среда в съответствие с Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околната среда и одит (EMAS) (23).

1.   Държавите-членки гарантират, че всяка организация или предприятие, което извършва операции по третиране, е получило разрешение от компетентните органи в съответствие с член 23 от Директива 2008/98/ЕО.

2.   Освобождаването от изискванията за получаване на разрешение, условията за освобождаване и регистрацията са в съответствие съответно с членове 24, 25 и 26 от Директива 2008/98/ЕО.

3.   Държавите-членки гарантират, че разрешението или регистрацията, посочени в параграфи 1 и 2, включват всички условия, необходими за постигане на съответствие с изискванията на член 8, параграфи 2, 3 и 5 и за постигане на целевите нива на оползотворяване, определени в член 11.

1.   Операцията по третиране може също така да бъде предприета извън съответните държави-членки или Съюза, при условие че транспортирането на ОЕЕО е в съответствие с Регламент (ЕО) № 1013/2006 и Регламент (ЕО) № 1418/2007 на Комисията от 29 ноември 2007 г. относно износа за оползотворяване на някои отпадъци, изброени в приложение III или IIIA към Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета, в някои държави, за които Решението на ОИСР относно контрола върху трансграничното движение на отпадъци не се прилага. (24)

2.   ОЕЕО, изнесени от Съюза, се отчитат за целите на спазването на задълженията и целите, определени в член 11 от настоящата директива, ако в съответствие с регламенти (ЕО) № 1013/2006 и (ЕО) № 1418/2007 износителят може да докаже, че третирането е било извършено при условия, които са равностойни на изискванията на настоящата директива.

3.   Не по-късно от 14 февруари 2014 г. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 20 за определяне на подробни правила, допълващи правилата в параграф 2 от настоящия член, по-специално критериите за оценка на равностойните условия.

1.   По отношение на всички ОЕЕО, събрани разделно в съответствие с член 5 и изпратени за третиране в съответствие с членове 8, 9 и 10, държавите-членки гарантират, че производителите са постигнали най-малко целите, установени в приложение V.

2.   Постигането на посочените целеви нива се изчислява за всяка категория, като теглото на ОЕЕО, което постъпва в съоръженията за оползотворяване или рециклиране/подготовка за повторна употреба след правилно третиране в съответствие с член 8, параграф 2 относно оползотворяването или рециклирането, се разделя на теглото на всички разделно събрани ОЕЕО за всяка категория, изразено в проценти.

Предварителни дейности, включително сортирането и съхранението преди оползотворяване не се отчитат за постигането на тези целеви нива.

3.   За да се осигурят еднакви условия за прилагане на настоящия член, Комисията може да приеме актове за изпълнение за установяване на допълнителни правила за методите на изчисляване във връзка с прилагането на минималните целеви нива. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2.

4.   Държавите-членки гарантират, че за целите на изчисляването на целевите нива производителите или третите лица, действащи от тяхно име, съхраняват данни относно теглото на ОЕЕО, техните компоненти, материали и вещества, когато те напускат съоръженията за събиране, постъпват и напускат съоръженията за третиране и когато постъпват в съоръженията за оползотворяване, рециклиране или подготовка за повторна употреба.

Държавите-членки гарантират също така, че за целите на параграф 6 се съхраняват данните относно теглото на продуктите и материалите, напускащи съоръжението за оползотворяване, рециклиране или подготовка за повторна употреба.

5.   Държавите-членки насърчават разработването на нови технологии за оползотворяване, рециклиране и третиране.

6.   Въз основа на доклад от Комисията, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение, Европейският парламент и Съветът най-късно до 14 август 2016 г. преразглеждат целевите нива на оползотворяване, посочени в част 3 от приложение V, проучват възможността за определяне на отделни целеви нива на подготовка за повторна употреба на ОЕЕО и преразглеждат метода за изчисляване, посочен в параграф 2, с цел да анализират доколко е осъществимо определянето на целеви нива въз основа на продукти и материали, получени от процесите по оползотворяване, рециклиране и подготовка за повторна употреба.

1.   Държавите-членки гарантират, че производителите осигуряват най-малко финансиране на събирането, третирането, оползотворяването и екологосъобразното обезвреждане на ОЕЕО от домакинствата, които са били поставени в съоръженията за събиране, създадени в съответствие с член 5, параграф 2.

2.   Държавите-членки могат, когато е целесъобразно, да насърчават производителите да финансират и разходите за събирането на ОЕЕО от домакинствата до съоръженията за събиране.

3.   За продукти, пуснати на пазара след 13 август 2005 г., всеки производител носи отговорност за финансирането на дейностите, посочени в параграф 1 и отнасящи се до отпадъците от продуктите, които той произвежда. Производителят може да избере да изпълни това задължение индивидуално или като се присъедини към колективна схема за събиране.

Държавите-членки гарантират, че при пускането на продукт на пазара всеки производител осигурява гаранция, от която личи, че управлението на ОЕЕО ще бъде финансирано и че производителите ясно са маркирали своите продукти в съответствие с член 15, параграф 2. Тази гаранция цели осигуряването на финансирането на дейностите, посочени в параграф 1, свързани с тези продукти. Гаранцията може да има формата на участие на производителя в подходящи схеми за финансиране на управлението на ОЕЕО, застраховка за рециклиране или блокирана банкова сметка.

4.   Отговорността за покриване на разходите по управление на ОЕЕО от продукти, пуснати на пазара на 13 август 2005 г. или преди това („стари отпадъци“), се поема от една или повече системи, в които всички производители, съществуващи на пазара към момента на възникване на съответните разходи, участват пропорционално, т.е. съответно на своя дял на пазара в зависимост от вида на оборудването.

5.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, гарантиращи разработването на подходящи механизми или процедури за възстановяване на средства, с цел да се възстановяват вноските на производителите, когато ЕЕО се прехвърля за пускане на пазара извън територията на въпросната държава-членка. Тези механизми или процедури могат да бъдат разработвани от производителите или от трети лица, действащи от тяхно име.

6.   Комисията се приканва до 14 август 2015 г. да докладва относно възможността за разработване на критерии за включване на реалните разходи, свързани с края на жизнения цикъл на продукта, при финансирането на ОЕЕО от производителите и да представи законодателно предложение на Европейския парламент и на Съвета, ако е целесъобразно.

1.   Държавите-членки гарантират, че производителите поемат финансирането на разходите за събирането, третирането, повторната употреба, оползотворяването и екологосъобразното обезвреждане на ОЕЕО от потребители, различни от домакинства, получени от продукти, пуснати на пазара след 13 август 2005 г.

За старите отпадъци, които се заместват с нови равностойни продукти или с нови продукти, изпълняващи същата функция, финансирането на разходите се поема от производителите на такива продукти при доставката им. Възможно е като алтернативно решение държавите-членки да предвидят потребителите, различни от домакинствата, също да бъдат принудени да поемат частична или пълна отговорност за такова финансиране.

Финансирането на разходите за останалите стари отпадъци се поема от потребителите, различни от домакинствата.

2.   Производителите и потребителите, различни от домакинствата, могат, без да се засяга настоящата директива, да сключат споразумения, в които да се предвидят други методи за финансиране.

1.   Държавите-членки могат да изискват от производителите да информират купувачите в момента на продажбата на нови продукти за разходите за събиране, третиране и обезвреждане по екологосъобразен начин. Посочените разходи не трябва да превишават най-точната оценка на действителните разходи.

2.   Държавите-членки гарантират, че потребителите на ЕЕО в домакинствата получават необходимата информация за:

3.   Държавите-членки приемат подходящи мерки, така че потребителите да участват в събирането на ОЕЕО и да бъдат насърчени да улесняват процеса на повторна употреба, третиране и оползотворяване.

4.   С оглед минимизиране на обезвреждането на ОЕЕО като несортирани битови отпадъци и улесняване на тяхното разделно събиране държавите-членки гарантират, че производителите поставят подходящата маркировка в съответствие с Европейски стандарт EN 50419 (25) върху ЕЕО, пуснато на пазара със символа, даден в приложение IХ. В изключителни случаи, когато това е необходимо поради размера или функциите на продукта, символът се отпечатва върху опаковката, върху инструкциите за употреба и върху гаранционната карта на ЕЕО.

5.   Държавите-членки могат да изискат част или цялата информация, посочена в параграфи 2, 3 и 4, да бъде предоставена от производителите и/или дистрибуторите, например в инструкциите за употреба, на мястото на продажбата и чрез кампании за осведомяване на обществеността.

1.   С цел да се улесни подготовката за повторна употреба и правилното и екологосъобразно третиране на ОЕЕО, включително техния ремонт, подобряване, обновяване и рециклиране, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че производителите осигуряват безплатно информация за подготовката за повторна употреба и третиране за всички видове ново ЕЕО, пуснато за първи път на пазара на Съюза, в срок до една година след пускането на пазара на оборудването. В информацията се посочват различните компоненти и материали в ЕЕО, както и местоположението на опасните вещества и смеси в ЕЕО, доколкото това е необходимо за спазването на разпоредбите на настоящата директива от страна на центровете за подготовка за повторна употреба и съоръженията за третиране и рециклиране. Тя се предоставя на разположение на центровете за подготовка за повторна употреба и съоръженията за третиране и рециклиране от производителите на ЕЕО под формата на наръчници или на електронен носител (т.е. CD-ROM, онлайн услуги).

2.   За да осигури възможност за недвусмислено определяне на датата, на която ЕЕО е пуснато на пазара, държавите-членки гарантират, че маркировката върху ЕЕО показва, че същото е било пуснато на пазара след 13 август 2005 г. За предпочитане е за тази цел да се прилага Европейският стандарт EN 50419.

1.   Държавите-членки създават в съответствие с параграф 2 регистър на производителите, в това число на производителите, които доставят ЕЕО чрез средства за комуникация от разстояние. Този регистър служи за мониторинг на спазването на изискванията на настоящата директива.

Производителите, които доставят ЕЕО чрез средства за комуникация от разстояние по смисъла на член 3, параграф 1, буква е), подточка iv), се регистрират в държавата-членка, към която извършват продажби. Когато тези производители не са регистрирани в държавата-членка, към която извършват продажби, те се регистрират посредством техен упълномощен представител съгласно член 17, параграф 2.

2.   Държавите-членки гарантират, че

3.   За да се осигурят еднакви условия за прилагане на настоящия член, Комисията приема актове за изпълнение за установяване на формата за регистрация и докладване и честотата на изготвяне на доклади до регистъра. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2.

4.   Държавите-членки ежегодно събират информация, включително обосновани оценки, относно количествата и категориите ЕЕО, пуснато на пазара, събрано чрез всички начини, подготвено за повторна употреба, рециклирано и оползотворено в държавите-членки, както и относно изнесените разделно събрани ОЕЕО, по тегло.

5.   На всеки три години държавите-членки изпращат на Комисията доклад относно изпълнението на настоящата директива и относно информацията, посочена в параграф 4. Докладът за изпълнението се съставя въз основата на въпросника, посочен в решения 2004/249/ЕО (26) и 2005/369/ЕО (27) на Комисията. Докладът се представя на Комисията в рамките на девет месеца след края на тригодишния период, обхванат от него.

Първият доклад обхваща периода от 14 февруари 2014 г. до 31 декември 2015 г.

Комисията публикува доклад относно изпълнението на настоящата директива в срок от девет месеца след получаване на докладите от държавите-членки.

1.   Всяка държава-членка гарантира, че производител по смисъла на член 3, параграф 1, буква е), подточки i)—iii), който е установен в друга държава-членка, може като изключение от член 3, параграф 1, буква е), подточки i)—iii) да назначи юридическо или физическо лице, установено на нейна територия, в качеството му на упълномощен представител, който да отговаря за изпълнението на задълженията на същия производител по настоящата директива на нейна територия.

2.   Всяка държава-членка гарантира, че производител по смисъла на член 3, параграф 1, буква е), подточка iv), установен на нейна територия, който продава ЕЕО в друга държава-членка, в която не е установен, назначава упълномощен представител в съответната държава-членка като лице, отговорно за изпълнението на задълженията на съответния производител по настоящата директива на територията на съответната държава-членка.

3.   Назначаването на упълномощен представител се извършва с писмено пълномощно.

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 7, параграф 4, член 8, параграф 4, член 10, параграф 3 и член 19, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 13 август 2012 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се подновява мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно подновяване не по-късно от три месеца преди края на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 7, параграф 4, член 8, параграф 4, член 10, параграф 3 и член 19, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 7, параграф 4, член 8, параграф 4, член 10, параграф 3 и член 19, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

1.   Комисията се подпомага от комитета, създаден с член 39 от Директива 2008/98/ЕО. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

1.   Държавите-членки извършват необходимите проверки и мониторинг за удостоверяване на правилното изпълнение на настоящата директива.

Тези проверки обхващат най-малко:

2.   Държавите-членки гарантират, че превозите на използвано ЕЕО, за което има съмнения, че представлява ОЕЕО, се извършват в съответствие с минималните изисквания в приложение VI, като държавите-членки извършват съответен мониторинг на такива превози.

3.   Разходите за необходимите анализи и проверки, включително разходите за съхранение на използвано ЕЕО, за което има съмнения, че представлява ОЕЕО, могат да бъдат за сметка на производителите, третите лица, действащи от тяхно име, или други лица, които уреждат превоза на използвано ЕЕО, за което има съмнения, че представлява ОЕЕО.

4.   За осигуряване на еднакви условия за прилагане на настоящия член и на приложение VI Комисията може да приеме актове за изпълнение за определяне на допълнителни правила за проверките и мониторинга, и по-специално еднакви условия за прилагането на точка 2 от приложение VI. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2.

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива до 14 февруари 2014 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на посочените разпоредби.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивите, отменени с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена от настоящата директива.

3.   При условие че така се постигат целите, определени в настоящата директива, държавите-членки могат да транспонират разпоредбите на член 8, параграф 6, член 14, параграф 2 и член 15 чрез споразумения между компетентните органи и заинтересованите икономически сектори. Тези споразумения трябва да отговарят на следните изисквания: