1.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 59/1

(1)

Опитът от прилагането на Регламент (ЕС) № 185/2010 на Комисията от 4 март 2010 г. за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването (2) показва необходимостта от малки изменения на реда и условията за прилагане на някои общи основни стандарти.

(2)

Това се отнася до изясняването или опростяването на някои специфични мерки, свързани със сигурността във въздухоплаването, с цел по-голяма яснота от юридическа гледна точка, стандартизиране на общото тълкуване на законодателството и по-нататъшно гарантиране на възможно най-доброто прилагане на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването.

(3)

Измененията се отнасят до прилагането на ограничен брой мерки във връзка с контрол на достъпа, наблюдение и патрулиране, проверка на пътници и регистриран багаж, проверки за сигурност на товари, поща и стоки, предназначени за полета и за летището, обучение на лица и оборудване за сигурност.

(4)

Следователно Регламент (ЕС) № 185/2010 следва да бъде съответно изменен.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по сигурност на гражданското въздухоплаване,

1.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 59/9

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

1.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 59/11

(1)

В член 136, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 се предвижда, че вносното мито за продукти под кодове по КН 1001 19 00, 1001 11 00, ex 1001 91 20 (пшеница мека, за посев), ex 1001 99 00 (висококачествена мека пшеница, различна от тази за посев), 1002 10 00, 1002 90 00, 1005 10 90, 1005 90 00, 1007 10 90 и 1007 90 00 е равно на интервенционната цена, валидна за тези продукти при вноса, увеличена с 55 %, минус вносната цена CIF, приложима за въпросната доставка. Това мито обаче не може да надхвърля размера на митото в Общата митническа тарифа.

(2)

В член 136, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 се предвижда, че за целите на изчисляването на вносното мито, посочено в параграф 1 от същия член, редовно се определят представителни цени CIF за внос на посочените продукти.

(3)

Съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 642/2010 цената, която трябва да се използва за изчисляване на вносното мито върху продукти по кодове по КН 1001 19 00, 1001 11 00, ex 1001 91 20 (пшеница мека, за посев), ex 1001 99 00 (висококачествена мека пшеница, различна от тази за посев), 1002 10 00, 1002 90 00, 1005 10 90, 1005 90 00, 1007 10 90 и 1007 90 00, е дневната представителна вносна цена CIF, определена по метода, посочен в член 5 от същия регламент.

(4)

Необходимо е да се определят вносни мита за периода, започващ от 1 март 2012 година, които да са приложими до влизането в сила на ново определяне.

(5)

С оглед на необходимостта да се осигури прилагането на дадената мярка възможно най-бързо след предоставянето на актуализираните данни, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му,

1.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 59/14

(1)

След информацията, получена относно въпросната мярка, с писмо от 2 октомври 2001 г. Европейската комисия зададе въпроси на френските власти във връзка с нея. Постоянното представителство на Франция при Европейския съюз отговори на Комисията с писмо от 9 ноември 2001 г.

(2)

Тъй като е приведена в действие без предварително разрешение на Комисията, мярката е вписана в регистъра на помощите, за които не е постъпило уведомление, под номер NN 39/03.

(3)

Комисията откри процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС, относно въпросната помощ с писмо № C(2003) 2057 окончателен от 9 юли 2003 г.

(4)

Решението за откриване на процедурата бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2). Комисията прикани другите държави-членки и заинтересованите трети страни да представят своите мнения относно въпросната помощ. Комисията не получи мнения от заинтересованите страни. Френските власти изпратиха своите мнения с писма от 8 и 10 октомври 2003 г., от 13 септември и от 29 ноември 2005 г.

(5)

На 25 февруари 2011 г. на Франция бе изпратено искане за допълнителна информация; на 29 март 2011 г. бе проведена среща.

(6)

Френските власти отговориха с писмо от 24 май 2011 г.

(7)

Междубраншовите организации (МБО) представляват групи по сектори на различни най-представителни браншове на селскостопанското производство и, в зависимост от случая, на преработката, пускането на пазара и разпространението, които са признати като междубраншови организации от компетентния административен орган. Тяхното съществуване, както и задачите и функционирането им, са регламентирани от член L.631-1 и следващите от Селскостопанския кодекс (code rural). За да бъде такава група призната, компетентните органи трябва да проверят дали са изпълнени различните критерии, и по-специално дали уставът им е законосъобразен (член L.632-1 от Селскостопанския кодекс) и дали организациите, влизащи в състава на МБО, са представителни.

(8)

МБО си поставят за цел да развиват дейности в интерес на всички звена в съответния сектор и могат да сключват споразумения с такава насоченост. На тези споразумения и събирането на доброволните вноски, предназначени за финансиране на дейностите, предвидени от споразуменията, може впоследствие да бъде придаден задължителен характер („да бъдат разширени“) с междуведомствено постановление за всички оператори от сектора, независимо дали са част от професионална организация, която е член на МБО, стига да съответстват на целите, определени от закона. Тези споразумения са насочени главно към по-добро опознаване на пазара, засилване на връзките между браншовете, подобряване на качеството и реклама на продуктите. Селскостопанският кодекс разрешава споразуменията да бъдат разширени само ако са насочени към „общ интерес“ чрез действия, „съответстващи на общия интерес и съвместими с правилата на Общата селскостопанска политика“ (вж. член L.632-3 от Селскостопанския кодекс).

(9)

Правилата за събиране и разпределяне на доброволните вноски, на които е придаден задължителен характер, са регламентирани поотделно от всяко споразумение на МБО.

(10)

Въпреки че МБО са частни юридически лица и че финансирането им е осигурено чрез вноски от съответния сектор, функционирането на системата на доброволни задължителни вноски изисква намесата на държавата, по-специално по следните правила:

(11)

Целта на въпросната помощ е насърчаване на изследователската и развойната дейност, техническата помощ и рекламата в полза на животновъдния сектор.

(12)

Предмет на настоящото решение са два вида междубраншови вноски, на които е придаден задължителен характер от държавните органи. Става въпрос, от една страна, за вноски за месо и карантия, предназначени за консумация от човека, от едър рогат добитък и от овце, и за живи животни от рода на едрия рогат добитък и от рода на овцете, изпращани в държавите от ЕС или изнасяни („вноска за месото“), и, от друга страна, за вноска в полза на Националния фонд за животновъдство („вноска за НФЖ“).

(13)

Междубраншовите споразумения за въвеждане на вноските в полза на Interbev, предмет на настоящото решение, са, както следва:

(14)

Националното междубраншово сдружение за живи животни и месо (Interbev) е френската междубраншова организация за сектора на живите животни и месото. Тя е учредена на 9 октомври 1979 г. по инициатива на организациите, представляващи отрасъла на живите животни и месото в секторите говеда, овце и коне, и е призната с наредбата от 18 ноември 1980 г. (3) Нейната задача е да защитава и да развива общите интереси на животновъдството и на промишлените, занаятчийските и търговските дейности на сектора. Interbev бе призната през 1980 г. като междубраншова организация за сектора на живите животни и месото. В състава ѝ влизат 13 национални браншови организации, представляващи различните професии в стопанския сектор на живите животни и месото: животновъди, търговци на живи животни, касапи, търговци на едро, индустриалци, дистрибутори.

(15)

Двете ѝ основни задачи са сключването на междубраншови споразумения и взаимната комуникация. Към това се добавят програми за изследвания в сектора на месото. Междубраншовите споразумения, подписани в сдружението, определят правилата за дейността на сектора. Тези споразумения могат да бъдат представени на държавните органи в рамките на процедурата по разширение. След узаконяването на разширението със съвместно постановление на министрите на земеделието и на икономиката, мерките, предвидени от междубраншово споразумение, придобиват задължителен характер за всички оператори в сектора.

(16)

С междубраншово споразумение от 25 юли 1995 г., което бе разширено с постановление от 18 декември 1995 г. (4), Interbev въведе вноска за месото и карантията, предназначени за консумация от човека, от рода на едрия рогат добитък и от рода на овцете, както и върху живи животни от рода на едрия рогат добитък и от рода на овцете, изпращани в държавите от ЕС или изнасяни

(17)

Вноската бе наложена върху три категории месо и/или животни, определени както следва:

(18)

Междубраншовото споразумение от 25 юли 1995 г. бе заменено от друго междубраншово споразумение от 12 юни 2001 г., което бе разширено с постановление от 19 септември 2001 г. (6) В член 1 от постановлението се определя, че споразумението е разширено за период, който завършва три години след датата на публикуване на това постановление, т.е. на 30 септември 2004 г.

(19)

Междубраншовото споразумение от 12 юни 2001 г. предвиждаше продължаване на предишното положение относно категорията на съответните меса и/или животни при увеличаване на размера на вноската: 0,1574 FRF (0,024 EUR) за месото и карантията, предназначени за консумация от човека, от животни, заклани във Франция; 0,0656 FRF (0,010 EUR) за месото, вкарано или внесено за консумация във Франция; 11,15 FRF (1,7 EUR) за живите животни от рода на едрия рогат добитък и от рода на овцете, изпращани в държава от ЕС или изнасяни.

(20)

Споразумението от 12 юни 2001 г. предвиждаше също възможност за частично възстановяване на вноската за месото в момента на изпращането му в държава от ЕС или на износа му в трети държави. Ставката на възстановяване беше 0,0656 FRF/kg (0,010 EUR).

(21)

Разширенията, извършени през 1995 г. и 2001 г., изключиха от механизма вноската за месото, вкарано или внесено за консумация във Франция. Следователно за тези продукти не се заплаща задължителната вноска за месото.

(22)

С междубраншово споразумение от 15 юни 1994 г., разширено с постановление от 18 декември 1995 г. (7) и постановление от 19 септември 2001 г. (8), Interbev въведе вноска в полза на Националния фонд за животновъдство. Последното постановление определя, че споразумението е разширено за период, който завършва три години след датата на публикуване на това постановление, т.е. на 30 септември 2004 г.

(23)

Този браншови фонд, управляван в рамките на Националната конфедерация по животновъдство (НКЖ), е създаден за постигането на следните две основни цели: от една страна, да насърчи преструктурирането на организациите за услуги и да им помогне да се приспособят към бъдещите потребности на все по-малобройните животновъди, принудени да прилагат политиките на Общността за управление на производството, и, от друга страна, да допринесе за запазване на съвместните инструменти за генетично подобряване и приложни изследвания, които ще останат занапред ключови фактори за конкурентоспособността на животновъдството.

(24)

Вноска, предназначена за финансирането на този фонд, се събира от физическите или юридическите лица, които са собственици или съсобственици на животни от рода на едрия рогат добитък и от рода на овцете, заклани във Франция. Съгласно последните данни, предоставени от френските власти, тази вноска е била определена в размер на 0,02 FRF/kg (0,003 EUR) за нето тегло на заклано животно (или на 7 FRF/глава за говеда, 2,40 FRF/глава за телета и 0,36 FRF/глава за овце — съответно 1,05, 0,36 и 0,054 EUR).

(25)

Според френските власти приходите от тази вноска се използват за генетичното подобряване, генетичната информационна система, биотехнологията и икономическите проучвания.

(26)

Ресурсите на Interbev, постъпващи от вноските за месото, се използват за три вида дейности, а именно:

(27)

Що се отнася до комуникацията и рекламата, става въпрос по-специално за финансиране на кампании по различни теми, свързани с качествените месни продукти, като по-общи кампании по телевизията и радиото за говеждото месо, както и дейности за връзки с обществеността. Финансират се също рекламни дейности на външните пазари, като участие в търговски изложения и реклама.

(28)

Дейностите за техническа помощ са свързани по-специално със сертифицирането и категоризирането на животновъдните стопанства, с оглед премахване на ограниченията пред операторите, участващи в тези дейности. Interbev изготвя освен това общи спецификации в полза на отраслите и участва в разпространението и въвеждането на харта на добрите практики на животновъдство и на кодекс за добри работни практики в сектора на месото, като взема накрая участие и в изясняване на трансакциите в целия сектор.

(29)

Изследователските и експерименталните дейности са най-подходящи за нуждите на отрасъла, тъй като са насочени по-специално към безопасността на храните, управлението на качеството и благосъстоянието на животните.

(30)

Ресурсите на Interbev, постъпващи от вноските за НФЖ, се използват за следните дейности:

(31)

Настоящото решение се отнася до периода 1996 г.—2004 г. — годината на изтичане на валидността на последното междубраншово споразумение, което е предмет на настоящата процедура.

(32)

Получатели на разглежданата мярка за помощ са животновъдите на говеда и овце.

(33)

Основните крайни получатели на разглежданата мярка за помощ са производителите, преработвателите и дистрибуторите на селскостопански продукти. Предвидено е някои от дейности да могат да бъдат извършвани за сметка на последните от частни предприятия.

(34)

Настоящото решение не засяга становището на Комисията относно съвместимостта на процедурата по подбора на доставчиците на услуги, на които е възложено изпълнението на дейностите на Interbev, с правилата за възлагане на обществени поръчки.

(35)

Що се отнася преди всичко до характера на конкретните вноски, Комисията отбеляза, че на тях им е придаден задължителен характер от френското правителство в рамките на процедура по разширение на междубраншовите споразумения. Разширението на споразуменията е направено чрез приемане на постановление, публикувано в Официалния вестник на Френската република. Оттук следва, че за тези вноски е бил необходим акт на държавен орган, за да имат пълен ефект. Поради това при откриването на процедурата по разследване Комисията счете, че става въпрос за един вид парафискални вноски, т.е. за публични ресурси, и че тази помощ е неправомерна, тъй като за нея не е постъпило уведомление.

(36)

В съответствие с точка 194 от Насоките на Общността за държавната помощ в земеделието и горското стопанство през 2007—2013 г. (10) (наричани по-долу „Насоките за земеделието“) всяка неправомерна помощ следва да се оценява в съответствие с правилата и насоките, действащи към момента, когато помощта е предоставена. Тези Насоки за земеделието се прилагат от 1 януари 2007 г. Предходните насоки, Насоки на Общността относно държавната помощ за земеделието през 2000—2006 г. (11), се прилагаха от 1 януари 2000 г. Следователно всяка помощ, предоставена след тази дата, следва да бъде оценявана в контекста на насоките от 2000 г. От друга страна, помощите, предоставени преди тази дата, следва да бъдат оценявани в контекста на разпоредбите и на установената съдебна практика, приложими преди 1 януари 2000 г. Разследваната помощ е предоставяна от 1996 г. нататък.

(37)

По отношение на държавната помощ, финансирана чрез парафискална вноска, финансираните с помощта дейности, както и финансирането на самата помощ следва да бъдат разследвани от Комисията.

(38)

Комисията припомни, че съвместимостта на помощта, предоставена до 1 януари 2002 г., трябва да бъде проверена в контекста на Рамката за националните помощи за реклама на селскостопанските продукти и някои продукти, които не са изброени в приложение II към Договора за ЕИО (12), и че съвместимостта на помощта, предоставена след тази дата, трябва да бъде проверена в контекста на Насоките на Общността, приложими към държавните помощи за реклама на продуктите, изброени в приложение I от Договора за ЕО, и за някои продукти, които не са изброени в приложение I (13). Двата текста се основават по същество на едни и същи принципи, като предвиждат по-специално отрицателни и положителни критерии, които следва да бъдат спазвани. Що се отнася до тавана на помощта, тези дейности следва да бъдат финансирани от сектора в размер на не по-малко от 50 % от разходите. В конкретния случай мерките са били финансирани изцяло чрез парафискални вноски и финансовият принос на операторите достига по определение това равнище. Ето защо на етапа на откриване на процедура по разследване Комисията счете, че приложимите условия са изпълнени.

(39)

Комисията припомни, че съвместимостта на помощта, предоставена до 1 януари 2000 г., трябва да бъде проверена в контекста на практиката на Комисията, основана на предложението за полезни мерки във връзка с помощта, предоставена от държавите-членки в сектора на животновъдството и на продуктите от животновъдството (14), и че съвместимостта на помощта, предоставена след тази дата, трябва да бъде проверена в контекста на Насоките за земеделието. Практиката на Комисията, приложима до 2000 г., и Насоките за земеделието се основават по същество на едни и същи принципи. Следователно помощта, предоставена в размер на 100 % от допустимите разходи, е разрешена за този вид помощи. Освен това помощта следва да бъде достъпна за всички оператори, които са потенциално заинтересовани. Ето защо на етапа на откриване на процедура по разследване Комисията счете, че приложимите условия са изпълнени.

(40)

Комисията припомни, че съвместимостта на помощта трябва да бъде проверена в контекста на Рамката на Общността за държавните помощи за изследователска и развойна дейност (15) и на Съобщението на Комисията за изменение на тази рамка (16). Следователно съвместим с вътрешния пазар е размер на помощта, достигащ до 100 %, при условие че са изпълнени следните четири условия: помощта представлява общ интерес за сектора; информацията се публикува в подходящи всекидневници; резултатите от дейностите се представят по еднакъв начин — изразени както в стойност, така и в разход на време; помощта отговаря на международните търговски критерии, възприети от ЕС. Ето защо на етапа на откриване на процедура по разследване Комисията счете, че приложимите условия са изпълнени.

(41)

Комисията искаше да си изясни точния характер на дейностите, финансирани от вноската за НФЖ, чиято цел е да насърчи преструктурирането на организациите за услуги и да им помогне да се приспособят към бъдещите потребности на животновъдите, както и да допринесе за запазване на общите инструменти за подобряване на генетичния материал и за приложни изследвания. Приходите от тази вноска се използват според френските власти за генетичното подобряване, генетичната информационна система, биотехнологията и икономическите проучвания. Тези данни бяха недостатъчни, за да може Комисията да установи съвместимостта на въпросните действия с приложимите разпоредби на Общността. На етапа на откриване на процедура по разследване Комисията не можа следователно да достигне до заключението, че дейностите, финансирани от вноската за НФЖ, са съвместими с Договора за ЕО (17).

(42)

От 1 януари 1996 г. нататък вноската се налага, наред с другото, върху живи животни от рода на едрия рогат добитък и от рода на овцете, изпратени в други държави-членки, както и върху продукти от тяхното месо, изпращани в други държави-членки, въпреки че за последните през 2001 г. е въведено частично възстановяване на тази вноска. Съгласно решение на Съда на Европейския съюз (наричан по-долу „Съдът на ЕС“) (18) дадена такса следва да се разглежда като представляваща нарушение на забраната срещу дискриминация, установена в член 110 от ДФЕС, ако предимствата, свързани с насочването на постъпленията, са в полза на онези от облаганите национални продукти, които се преработват или пускат на националния пазар, като се компенсира частично понасяната от тези продукти тежест и така се поставят в по-неизгодно положение изнасяните национални продукти.

(43)

На етапа на процедурата по разследване Комисията счете, че постъпленията от таксата върху продуктите и живите животни, изпращани в други държави-членки, предназначена за финансиране на дейностите по реклама, техническа помощ, изследвания и експерименти, извършвани от Interbev, могат да представляват финансиране на помощ, несъвместимо с вътрешния пазар съгласно Договора и по-специално член 107 от него, и че следователно финансираната по този начин държавна помощ би била несъвместима с посочения договор. В действителност вноската би могла да постави в по-неблагоприятно положение производството на животни с оглед на износа им в други държави-членки, тъй като предназначението на приходите може по своята същност да постави в по-благоприятно положение националната продукция, пускана на пазара във Франция, за сметка на изнасяната национална продукция, и размерът на вноската не е съобразен с различните печалби, реализирани от националните продукти при пускането им в продажба във Франция или извън Франция.

(44)

Въз основа на информацията, получена при откриването на официална процедура по разследване, Комисията не разполагаше при самата процедура по разследване с данни, сочещи, че тази вноска е била наложена за вносни животни или за животни, изпращани в други държави-членки.

(45)

По въпроса за съвместимостта на доброволните задължителни вноски със системата на общата организация на пазара (наричана по-долу „ООП“) в контекста на решението от 22 май 2003 г. по дело Freskot (19), Комисията счита, че в конкретния случай доброволните задължителни вноски не засягат, пряко или косвено, цените на въпросните крайни продукти, защото те не влияят върху цените на продуктите, които се определят от свободния пазар. Така тежестта върху месните продукти и отглежданите животни се неутрализира от предимството, предоставяно от финансираните дейности. Следователно може да се приеме, че въздействието на вноските върху цените е много ограничено или изобщо няма такова.

(46)

С писма от 8 и 10 октомври 2003 г. френските власти представиха своите мнения относно решението на Комисията за откриване на процедурата, предвидена по член 108, параграф 2 от ДФЕС, по отношение на разглежданата тук мярка за помощ.

(47)

С писма от 13 септември и 29 ноември 2005 г. френските власти представиха други мнения в отговор на исканията за допълнителна информация, изпратени от Комисията.

(48)

В резултат на искането за допълнителна информация, изпратено от Комисията на 25 февруари 2011 г., и на срещата на 29 март 2011 г. френските власти представиха други мнения с писмо от 24 май 2011 г.

(49)

Френските власти отбелязват, че според Комисията ресурсите, постъпващи от такива междубраншови вноски, на които е придаден по този начин задължителен характер, могат да бъдат приравнени с парафискални такси, които могат да предизвикат нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар. Френските власти отбелязват също така, че за мерките е трябвало да бъде представено уведомление. По-нататък те изтъкват следните съображения:

(50)

Що се отнася до вноските, събрани по силата на междубраншовите споразумения от 15 юни 1994 г. в полза на фонда за животновъдство и от 18 декември 1995 г. в полза на Interbev, френските власти считат, че Комисията е започнала тяхното разследване с писма от 16 януари 1995 г. (помощ NN 34/95) и от 18 март1996 г., и го е приключила с писмо (SG (96) D/6396) от 15 юли 1996 г. със заключението, че „въпросните мерки попадат изключително в обхвата на Регламент (ЕИО) № 2328/91 на Съвета и следва да бъдат разследвани съгласно цитирания регламент. Всъщност член 35, параграф 2 от този регламент изключва прилагането на членове 92 и 93 от Договора“.

(51)

В отговор на Комисията, която изтъкна, че навремето не се е произнесла по другите мерки, осъществени от Interbev (тъй като досие NN 34/95 се е отнасяло само до инвестициите, насочени към преструктуриране на стопанствата за отглеждане на говеда с бозаещи малки), френските власти заявиха, че в отговор на писмо на Комисията от 18 март 1996 г. те са се произнесли, както следва: „Националният фонд за животновъдство има действително за цел […] да подобри селекцията в животновъдството и да подпомогне изследванията, и по-специално генетичните. […]“ (писмо от 13 септември 2005 г.).

(52)

Френските власти следователно считат, че Комисията е била много добре информирана относно наличието на дейности по комуникация, реклама, изследвания и експерименти, финансирани от Interbev, и е имала възможност в рамките на това досие да отправи към френските власти искания за допълнителна информация. Тъй като Комисията не е реагирала на това съобщение, френските власти са достигнали до заключението, че изпратената информация е била достатъчна за Комисията.

(53)

В по-късен отговор на Комисията, в който е изпратено искане за допълнителна информация (30 май 1996 г.) във връзка с горепосоченото писмо, френските власти, от една страна, твърдят, че така и не са получили искания за допълнителна информация, а, от друга страна, считат, че бездействието на Комисията между 30 май 1996 г. и 2 октомври 2001 г. представлява мълчаливо приемане на съвместимостта на мерките, за които е била уведомена.

(54)

Освен това френските власти заявяват, че Комисията е била уведомена за дейностите по комуникация, осъществени от Interbev в рамките на дело C 18/95, във връзка с мерките в полза на сектора на овцете.

(55)

Следователно, тъй като оттогава Комисията не е проучвала тези споразумения, според френските власти те правомерно са приели, че Комисията не се противопоставя на прилагането им.

(56)

При тези условия френските власти считат, че настоящата процедура се отнася само до междубраншовото споразумение от 12 юни 2001 г.

(57)

В писмото си от 24 май 2011 г. и при срещата на 29 март 2011 г. френските власти най-после представиха на Комисията данни относно целия разглеждан период.

(58)

Що се отнася до дейностите, осъществени благодарение на ресурсите от събраните вноски по силата на новите междубраншови споразумения от 12 юни 2001 г. в полза на Interbev и НФЖ, френските власти не са счели за необходимо да представят уведомление за тях, тъй като те са финансирани изключително от частни ресурси, получени от съответния сектор.

(59)

Що се отнася до дейностите, осъществени от Interbev, френските власти отбелязват, че в резултат на анализа на представената им информация с писмо от 9 ноември Комисията счита, че те са съвместими с Насоките на Общността за държавната помощ в земеделието през 2000—2006 г. и с Насоките на Общността, приложими към държавните помощи за реклама на селскостопанските продукти и на някои продукти, които не са изброени в приложение I. Френските власти потвърждават, че през периода, към който се отнася настоящото решение, Interbev е финансирал тези дейности по реклама, техническа помощ, изследвания и експерименти при същите условия, каквито са изложените в писмото от 9 ноември 2001 г.

(60)

Що се отнася до НФЖ, с писмо в отговор на решението за откриване на процедура (8 и 10 октомври 2003 г.) френските власти представиха следните обяснения.

(61)

Дейностите, осъществени благодарение на ресурсите на НФЖ, са дейности за техническа помощ и приложни изследвания. Френските власти потвърдиха, че те са разработени в съответствие с точки 14 и 17 от Насоките на Общността за държавната помощ в земеделието през 2000—2006 г.

(62)

Прави се преди всичко уточнението, че ресурсите, събрани от НФЖ, са използвани за следните дейности:

(63)

В областта на генетиката участието на НФЖ е строго ограничено до участие в някои съвместни дейности, осъществявани в рамката на Националната система за генетично подобряване и определени от Националната комисия за генетично подобряване (CNAG), в която участват представители на държавата, на бранша, на изследователската дейност и на образователните институции.

(64)

Финансовите средства, предоставени от НФЖ, са предназначени основно за участие в дейностите на отдела по генетика на Института за животновъдство, чиито главни задачи са: подпомагане на организациите, които на място съдействат за генетичното подобрение на преживните животни; изготвяне, поддържане и актуализиране на спецификациите, определящи процедурите на място; контрол на процедурите по оползотворяване и регистриране на общите информационни системи за данните, необходими за генетична оценка на разплодните животни; адаптиране на процедурите за индексация в партньорство с INRA; въвеждане на процедури за обмен на данни на международно равнище и разпространение на официалния указател.

(65)

В рамките на дейността си по обновяване и развитие на информационните системи в животновъдството, НФЖ дава своя принос за обновяването на генетичната информационна система (ГИС). Започнало през 1995 г., това обновяване се наложи като начин за модернизиране на общата информационна система, въведена преди повече от 20 години, и нейното унифициране, с оглед да се осигури по-ефективно управление на генетичните данни, като се даде същевременно възможност за включване на новите функционалности, необходими за индексацията, и да се намалят разходите.

(66)

От друга страна, НФЖ взе участие в проучването на икономическата, техническата и правната целесъобразност на един проект за браншова информационна система в животновъдството (SPIE), чиято цел е да се осигури браншовото и междубраншовото оползотворяване на официалните данни за идентификация и на другите данни, които могат да се вземат.

(67)

Редица програми за приложни изследвания бяха подпомогнати от НФЖ, чиято задача е да продължи участието си в проучвания, насочени към теми от общ интерес за сектора на животновъдството, като например помощта за програмата за приложни изследвания и трансфер на биотехнологиите за репродукция (прехвърляне на ембриони, определяне на пола, оплождане ин витро). Тези работи се отнасят до новите техники в ембриологията, които са особено интересни с оглед бъдещото използване на молекулярните маркери и на дейностите по селекция, подпомогната от маркери. Програмата по-конкретно включва значително повишаване на резултатността при класическото прехвърляне на ембриони, разработване и оптимизиране на френския метод за определяне на пола на ембрионите, разработване на метода за овоцитна пункция при използване на ехограф, подобряване на техниката на оплождане ин витро.

(68)

НФЖ взе също участие в пилотния проект за изследвания на хомоложната рекомбинация. Проектът, управляван от INRA и използващ метода на трансгенезата, се отнасяше до контролирана модификация на генома на животните и бе насочен към включването на трансген на предварително избрано място в ДНК. Тази процедура имаше за цел да открие пътя за заместване на един ген с друг, без да се използват генетично модифицирани организми.

(69)

Освен това НФЖ взе участие в програмата IDEA за електронната идентификация на едрия рогат добитък и овцете. Той даде също принос за финансирането на националните проекти, одобрени в рамките на програмата на Общността IDEA, насочена към подобряване на надеждността на идентификацията на животните чрез използване на нови техники и електроника.

(70)

НФЖ трябваше да участва във финансирането на икономически проучвания, необходими на животновъдните организации, по-специално за да се отговори на въпросите, поставяни от последователните реформи на ОСП, разширяването на Европа, кризите от последните години и развитието в международен контекст.

(71)

Всички тези проучвания са извършени под ръководството на група, наречена „Икономическа група за животновъдство“ (ИГЖ), под егидата на Института за животновъдство, който осигурява съгласуваността между различните изследвания, поискани от бранша, и взаимното им допълване с извършваните на други места изследвания.

(72)

Извършените проучвания се състоят от мониторинг на конюнктурата в секторите за мляко и за месо във Франция и в Европа, ежемесечни финансови справки със задълбочен анализ на икономическите аспекти на производството на животни във Франция, в Европа и в целия свят, специфични изследвания, като мониторинг на цените, на производствените разходи, на преговорите в Общността и в СТО.

(73)

Икономическата обсерватория, създадена в рамките на ИГЖ, обединява конкретните данни за функционирането на животновъдните стопанства, събрани чрез мрежите за животновъдство, и осигурява полезното взаимодействие между макроикономическия и микроикономическия подход.

(74)

НФЖ е призван, от друга страна, да подкрепя стриктно започването на новите обединителни проекти, имащи за цел да насърчат адаптирането на животновъдството към социално-икономическите промени, като например създаване на харта на добрите практики в животновъдството, които се налагат като най-важният общ подход от този вид в Европа, и започването на проекта за комуникация относно професията на животновъда след втората криза със СЕГ, за да се възстанови разбирателството между животновъди и граждани.

(75)

Френските власти подчертаха, че всички финансирани дейности са наистина от общ интерес за всички говедовъди и овцевъди; никога не е ставало въпрос за дейности, ползата от които би се ограничила до единични оператори или до отделни групи оператори.

(76)

Финансовото участие на НФЖ е най-често под 50 % от разходите за тези работи и изследвания. То може да бъде над 50 % в някои единични проекти, но размерът на помощта не надвишава в никакъв случай 100 %.

(77)

Икономическите проучвания се финансират, като се спазва, от една страна, ограничението от 100 000 EUR на животновъд за период от три години и, от друга страна, правилото за достъп на всички животновъди до техните резултати.

(78)

Френските власти потвърдиха, че данните от всяко икономическо проучване, както и събраните след завършването на всяка изследователска програма, когато са окончателни, получават широко разпространение. Систематично се публикуват и разпространяват резултатите от всички дейности, подпомогнати от фонда, за да могат животновъдите и техните организации по места да се възползват от тях и да имат достъп без никаква дискриминация.

(79)

Използват се два големи канала за разпространение: каналът на браншовите животновъдни организации и този на Института по животновъдство с помощта на технически и икономически публикации, разпространявани широко сред животновъдите и техниците.

(80)

Като се има предвид, че тези работи представляват общ интерес, не се предвижда употребата на резултатите за търговски цели. Същинската полза от тези дейности е за всички говедовъди и овцевъди, до които се разпространяват теоретичните и практическите резултати от тях.

(81)

За финансираните изследвания не се допуска пряко заплащане на производителите и преработвателите.

(82)

Относно таксуването на вкараното във Франция месо от животновъдни стопанства в други държави-членки или от трети държави, съгласно данните, изпратени на няколко пъти от френските власти, Комисията можа да установи, че междуведомствените постановления за разширение на междубраншовите споразумения от 1995 г. и 2001 г. винаги са изключвали от обхвата си вноските за вносното месо.

(83)

Комисията освен това установи, че вноската, събирана в полза на НФЖ, би могла да бъде приложена към животни, отгледани извън националната територия, но вкарани във Франция, за да бъдат заклани там.

(84)

В писмото си от 6 октомври 2003 г. френските власти признаха уместността на това възражение въз основа на принципите на правото на Общността. Затова те поеха задължението да изменят текста на споразумението, с оглед да се изключи каквато и да било вноска за животните, отгледани извън националната територия, но вкарани във Франция, за да бъдат заклани там. Френските власти предложиха да предоставят новия текст на Комисията, когато новото споразумение бъде окончателно договорено и подписано.

(85)

Те добавиха, че на практика вносът на живи животни е така или иначе много ограничен и не създава опасност от нарушаване на конкуренцията. По данни на митническите органи внесените „възрастни угоени говеда“ са били съответно 24 933 глави през 2001 г. и 22 250 глави през 2002 г. Общо в страната се колят от порядъка на 4 милиона глави, така че живият внос е само 0,58 % от общия брой на закланите животни. От друга страна, над 70 % от този внос е на животни с висок клас по конформация и висока цена, предназначени за потребителска ниша, характерна за Северна Франция. Като се имат предвид средните цени на вноса на тези животни (по данни на митниците 1,50 EUR/kg живо тегло или 2,5 EUR/kg нето), събраната вноска в полза на НФЖ за тези животни е била от порядъка на една хилядна от стойността на животното.

(86)

Според френските власти събраните доброволни задължителни вноски са, от една страна, минимални, тъй като неплащането им за вносните животни е било често явление, което после е станало систематично, а, от друга страна, размерът на въпросната доброволна задължителна вноска, отнесен към стойността на животните, е толкова малък, че не би могъл да доведе до нарушаване на конкуренцията. В своето писмо от 24 май 2011 г. френските власти представиха примерни изчисления на вноските и изявления на предприятия, доказващи, че практиката на възстановяване може да се прилага в някои случаи, без обаче да е задължителна.

(87)

С писма от 13 септември 2005 г. и 24 май 2011 г. френските власти потвърдиха, че от 2003 г. нататък вноската за НФЖ се събира само за животните, отгледани и заклани във Франция (20).

(88)

Относно вноската за месото, изпращано в други държави-членки, Комисията обърна внимание върху възможен риск от дискриминация, свързан със система на вноски, която не взема под внимание изпращането извън националната територия на някои продукти, подлежащи на заплащане на вноски, и изрази опасения, че подобна мярка поставя в по-благоприятно положение националните продукти, пуснати на пазара във Франция.

(89)

Както е изложено в съображение 16 и следващите, за месото, изпращано в други държави-членки, се заплаща доброволна задължителна вноска от 0,0126 EUR/kg, а след междубраншовото споразумение от 12 юни 2001 г. — доброволна задължителна вноска от 0,024 EUR/kg. Освен това след посоченото споразумение бе предвидена система за възстановяване в размер на 0,010 EUR/kg.

(90)

Що се отнася до доброволните задължителни вноски, събирани за животните, изпращани в други държави-членки, в своето писмо от 24 май 2011 г. френските власти представиха обяснения, доказващи, че посочените доброволни задължителни вноски са пропорционални на печалбите от дейностите, финансирани от тези вноски.

(91)

Френските власти обясниха, че изпращаните живи животни са били неугоени отбити животни от рода на едрия рогат добитък. Както бе посочено в съображение 17 и следващите, за тези животни се е заплащала доброволна задължителна вноска, изчислявана на глава, а не на килограм месо.

(92)

Френските власти представиха тогава изчисление, което дава възможност да се прецени съответствието между вноската на глава и на килограм. В действителност в междубраншовото споразумение от 25 юли 1995 г. се посочва, че доброволната задължителна вноска е 0,084 FRF/kg от кланичен труп и че доброволната задължителна вноска при изпращане на живи животни е 7 FRF на глава възрастно говедо (член 4). От друга страна, едно неугоено отбито животно тежи от порядъка на 250 до 280 kg живо тегло, от което се получава средно 163 kg месо (коефициент 65 %). По този начин вноската от 7 FRF на глава съответства на вноска от 0,042 FRF/kg, което е около половината от вноската, дължима за месото.

(93)

Междубраншовото споразумение от 12 юни 2001 г. продължи действието на този механизъм при запазване на същото съответствие. Сумите (в евро) бяха, както следва: доброволна задължителна вноска (ДЗВ) при клане от 0,024 EUR/kg от кланичен труп (член 2) и ДЗВ при изпращане на живи животни от 1,7 EUR/глава възрастно говедо (член 4). По този начин вноската от 1,7 FRF на глава съответства на вноска от 0,0104 FRF/kg, което е около половината от вноската, дължима за месото.

(94)

Според френските власти общите постъпления (38 136 670 EUR) от доброволната задължителна вноска, получена от продуктите, изпращани в други държави-членки (живи животни и месо), представлява 15 % от общата сума на постъпленията от всички доброволни задължителни вноски, получени от Interbev през периода 1995—2004 г. (252 855 282 EUR). Следвайки общ подход за периода 1995—2004 г., френските власти считат, че посочените постъпления са определени правилно и в съответствие с дейностите, от които биха се облагодетелствали продуктите, изпращани в други държави-членки.

(95)

Освен това френските власти посочват, че животните и месото, изпращани извън Франция, са се облагодетелствали, от една страна, от действия, извършвани извън националната територия, в размер на 21 490 848 EUR, а, от друга страна, от дейностите, които са били от полза за всички животни и продукти, за където и да са били предназначени те. Френските власти смятат, че е правилно от тази сума от действия, полезни за всички животни и продукти и възлизаща на 91 231 075 EUR, да се счита, че само 28 280 000 EUR са финансирали дейности, осъществени извън националната територия.

(96)

Дейностите, отнасящи се конкретно до изнесените животни и продукти, са били по-специално рекламни операции (като например: международни изложения, дейности за браншова информация и връзки с обществеността, зелена седмица в Берлин, курсове за обучение по разфасовка в чужбина). Дейностите, отнасящи се до всички животни и продукти, за които и пазари да са били предназначени във Франция и извън Франция, са били по-специално рекламни дейности, като кампании за „качествено европейско говеждо“, карантията, „породите за месо“, и някои изследвания по безопасност на храните, благосъстояние на животните, управление на качеството, характеризиране на продукта, сертифициране или проследяване на говеждо и телешко месо, резултатите от които са широко разпространени както във Франция, така и извън Франция.

(97)

Френските власти считат, че продуктите, изпращани извън Франция, са спечелили от междубраншовите дейности общо сумата от 49 770 000 EUR. Тази сума следва да се съпостави с доброволните задължителни вноски, които те е трябвало за изплатят, в размер на 38 136 670 EUR. Частта от доброволните задължителни вноски, изплатена от изнесената френска продукция през периода 1995—2004 г., е сравнима с печалбите, които тя е получила от дейностите, финансирани от Interbev.

(98)

В писмото си от 13 септември 2005 г. френските власти потвърдиха, че за самите изпращани продукти не са се дължали вноски в полза на НФЖ.

(99)

Членове 107 и 108 от ДФЕС се прилагат към всички селскостопански продукти от приложение I към него, обхванати от правилата на общата организация на пазара (всички селскостопански продукти, с изключение на конското месо, пчелния мед, кафето, алкохола от селскостопански произход, оцета, получен от алкохол, и корка), в съответствие с различните регламенти, уреждащи общата организация на съответните пазари.

(100)

В съответствие с член 107, параграф 1 от ДФЕС, освен изключенията, предвидени от посочения Договор, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(101)

Членове 107—109 от ДФЕС се прилагаха през разглеждания период в сектора на говеждото и телешкото месо в съответствие с член 40 от Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета (21) относно общата организация на пазара за тези продукти. До приемането на последния те се прилагаха в същия сектор в съответствие с член 24 от Регламент (ЕИО) № 805/68 на Съвета от 27 юни 1968 г. относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо (22). Същите членове се прилагаха в секторите на овчето и козето месо в съответствие с член 23 от Регламент (ЕО) № 2529/2001 на Съвета от 19 декември 2001 г. относно общата организация на пазара на овче и козе месо (23). До приемането на последния те се прилагаха в същия сектор в съответствие с член 22 от Регламент (ЕО) № 2467/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно общата организация на пазара на овче и козе месо (24), а до неговото приемане, в съответствие с член 27 от Регламент (ЕИО) № 3013/89 на Съвета от 25 септември 1989 г. относно общата организация на пазара на овче и козе месо (25).

(102)

Членове 107—109 от ДФЕС са приложими днес за двата сектора, посочени в съображение 32 и следващите от настоящото решение, в съответствие с член 180 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (наречен „Общ регламент за ООП“) (26)  (27).

(103)

Според Съда на ЕС за държавни помощи се считат намесите, които под каквато и да било форма са в състояние пряко или непряко да поставят определени предприятия в по-благоприятно положение или които трябва да се считат за икономическо предимство, което предприятието бенефициер не би получило в нормални пазарни условия (28). В конкретния случай предоставената подкрепа поставя в по-благоприятно положение предприятията, действащи в сектора на говедовъдството или овцевъдството, чрез осъществяването на мерки, които могат да бъдат от полза за производителите или за секторите, представлявани от Interbev.

(104)

Освен това, пак съгласно съдебната практика на Съда на ЕС, за помощи се считат намеси, облекчаващи под различна форма тежестите, които обичайно натоварват бюджета на едно предприятие и които, без да са субсидии в строгия смисъл на думата, имат същото естество и последици (29).

(105)

Що се отнася до наличието на предимство, последното следва да бъде определено на равнището на потенциално облагодетелстваните от дейностите в полза на сектора на месото, както и от въпросните междубраншови вноски и тяхното финансиране. В конкретния случай предоставената подкрепа е поставила в по-благоприятно положение предприятията, действащи в сектора на говедовъдството или овцевъдството, чрез осъществяването на мерки, които могат да бъдат от полза за производителите от сектора.

(106)

Съгласно съдебната практика на Съда на ЕС, за да може едно предимство да бъде определено като държавна помощ, трябва, на първо място, то да бъде предоставено пряко или непряко посредством използването на държавни ресурси и, на второ място, да може да бъде приписано на държавата (30).

(107)

Що се отнася до характера на конкретните вноски (доброволни задължителни вноски), Комисията счита, че става въпрос за парафискални такси, т.е. за държавни ресурси. Комисията основава своята оценка на следните съображения.

(108)

Преди всичко трябва да се подчертае, че в съгласно съдебната практика, и по-специално точка 139 от решението по дело Salvat  (31), разликата между частни и публични организации не е „определящ елемент за прилагането на Договора към държавните помощи“. В допълнение решението по дело Ladbroke  (32) потвърждава по много ясен начин, че член 107, параграф 1 от ДФЕС „обхваща всички парични средства, които могат да бъдат използвани ефективно от публичния сектор за поддържането на предприятия, без значение дали тези средства трайно принадлежат или не на наследството на посочения сектор. Поради това макар сумите (…) да не са постоянно във владение на държавната хазна, фактът, че остават трайно под публичен контрол и следователно на разположение на компетентните национални органи, е достатъчен те да бъдат квалифицирани като ресурси на държавата и посочената мярка да попадне в обхвата на член 107, параграф 1 от Договора“.

(109)

На първо място, в контекста на тази съдебна практика Комисията счита, че фактът, че въпросните доброволни задължителни вноски се състоят от вноски на частния сектор и че не са на постоянно разположение на държавата, не е достатъчен, за да се достигне до заключението, че те остават извън обхвата на член 107, параграф 1 от Договора. За тази цел Комисията следва да разследва и степента на контрол, упражняван от държавата по отношение на постъпленията от въпросните доброволни задължителни вноски, и правомощията на държавата да насочва използването на ресурсите за финансиране на мерките за помощ.

(110)

В разследвания случай Комисията отбелязва, че одобрението на правителството чрез признаването на Interbev представлява предварително условие за въвеждането на доброволните задължителни вноски. Поради това, макар Interbev да е административна единица от частното право, възможността му да въвежда доброволни задължителни вноски в своя сектор на дейност зависи от одобрението на държавата за неговото функциониране и целите му (вж. съображение 14 от настоящото решение).

(111)

Селскостопанският кодекс определя също, че на вноските се придава задължителен характер за всички членове на заинтересования бранш, когато тези вноски бъдат разширени с междуведомствено постановление (вж. съображение 10 от настоящото решение). Оттук следва, че за този вид вноски е необходим акт на държавен орган, за да имат пълно действие (33).

(112)

Въз основа на тези факти Комисията отбелязва, че разследваните ДЗВ могат да бъдат разглеждани като намиращи се под държавен контрол и като представляващи държавни ресурси.

(113)

Второ, използването на приходите от ДЗВ се определя от целите и рамката на функциониране на междубраншовите организации съгласно определенията в Селскостопанския кодекс (вж. съображения 7—10). Следователно държавата има правомощия да насочи използването на приходите от доброволните задължителни вноски за финансиране на мерките за помощ, осъществявани от Interbev. Предимствата, предоставени от Interbev, могат поради това да бъдат приписани на държавата.

(114)

Освен това следва да се припомни, че по дело C-345/02 Pearle (34) Съдът на ЕС посочи някои показатели, които дават възможност да се определи дали парафискалните такси трябва да бъдат разглеждани като държавни ресурси, които могат да бъдат приписани на държавата, когато те се събират в основната си част от междубраншова организация в полза на нейните членове.

(115)

Съгласно критерия, предложен от Съда на ЕС по това дело, задължителните вноски, събирани от посредник, представляващ предприятията от някои стопански сектори, не се разглеждат като държавни ресурси, ако са изпълнени всички следни условия:

(116)

Става ясно обаче, че разглежданата мярка не отговаря на всички условия на решението по дело Pearle. На първо място, съществуването, задачите и функционирането на Interbev са уредени от националното законодателство (вж. съображения 10 и 14) и финансирането му чрез доброволната задължителна вноска изисква намесата на държавата (вж. съображение 10). Освен това член 632-2-1 от Селскостопанския кодекс определя, че междубраншовите организации допринасят за осъществяването на национални икономически политики и икономически политики на Европейския съюз и могат да се ползват с приоритети при предоставяне на държавни помощи. Interbev може следователно да бъде разглеждан като инструмент за провеждане на подкрепяна от държавата политика, осъществяващ дейности от общ интерес за междубраншовата организация (вж. съображения 40, 61 и следващите). Освен това, както е определено в устава на Interbev, бюджетите на междубраншовата организация могат да се захранват с пряка държавна субсидия. Накрая, с оглед на общия интерес на финансираните изследователски дейности (вж. съображение 10), в конкретния случай не може да бъде установено със сигурност, че получателите на помощта са винаги субектите, задължени да плащат вноските.

(117)

Като има предвид гореизложените съображения, Комисията достига до заключението, че разглежданите мерки могат да бъдат приписани на държавата и са финансирани посредством държавни ресурси.

(118)

За да попаднат в обхвата на член 107, параграф 1 от ДФЕС, помощите трябва освен това да засягат конкуренцията и търговията между държавите-членки. Този критерий предполага, че получателите на помощите осъществяват икономическа дейност.

(119)

За да се установи дали тази помощ попада в обхвата на член 107, параграф 1 от ДФЕС, като последна стъпка трябва да се провери дали въпросната помощ може за засегне търговията между държавите-членки и да предизвика нарушаване на конкуренцията.

(120)

Съдът на ЕС констатира, че когато дадено предимство, осигурено от държава-членка, укрепва позицията на една категория предприятия спрямо други конкурентни предприятия във вътреобщностната търговия, последните следва да се считат засегнати от това предимство (35), което е достатъчно доказателство за наличието на нарушаване на конкуренцията.

(121)

Достатъчно доказателство за факта, че има търговия между държавите-членки в сектора на месото, е съществуването на обща организация на пазарите в този сектор (36). Така например вътрешнообщностната търговия на месни продукти във Франция е представлявала около 15 % от общата търговия на Съюза за тези продукти (37).

(122)

Предоставената помощ може следователно да засегне търговията между държавите-членки, доколкото тя поставя в по-благоприятно положение националните продукти за сметка на продуктите на другите държави-членки. Всъщност секторът на месото е бил по времето на фактите, разглеждани в настоящото решение, изключително отворен за конкуренцията на общностно равнище и следователно много чувствителен към всяка мярка в полза на продуктите на една или друга държава-членка.

(123)

В контекста на изложените съображения Комисията счита, че мерките, въведени в конкретния случай в полза на получателите, им предоставя предимство, от каквото други оператори не могат да се ползват, и нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, като поставят в по-благоприятно положение някои предприятия и някои продукти поради това, че биха могли да засегнат търговията между държавите-членки.

(124)

На тези основания Комисията достига до заключението, че въпросната мярка попада в обхвата на член 107, параграф 1 от ДФЕС и представлява държавна помощ.

(125)

Френските власти считат, че въпросното решение следва да се отнася само до междубраншовото споразумение от 12 юни 2001 г., както е обяснено по-горе (вж. съображение 56).

(126)

В рамките на помощ NN 34/95 Комисията не разполагаше с данни относно вноските за НФЖ, нито за системата на финансиране на помощта от това досие (38). Освен това нейната позиция се отнасяше само до инвестициите в полза на някои животновъди, по-специално с оглед на първата покупка на животни. Комисията нямаше становище и по отношение на системата за доброволни задължителни вноски, нито за помощта за генетично подобряване, генетичната информационна система, биотехнологията и икономическите проучвания, нито пък за рекламните дейности, дейностите за техническа помощ, изследвания и експерименти, финансирани от вноските в полза на Interbev, които не подлежаха на уведомление по смисъла на член 108, параграф 3 от ДФЕС.

(127)

Тези дейности бяха посочени от Франция в нейното писмо от 29 април 1996 г. в рамките на досие NN 49/96, но само онези от тях, свързани с НФЖ.

(128)

В отговор на това писмо Комисията поиска все пак допълнителна информация с писмо от 30 май 1996 г. (VI/021559), с цел да разбере характера и обхвата на финансовите инструменти за подпомагане на организациите за животновъдство, участващи в идентификацията и селекцията на животните, както и развойните дейности. Комисията поиска също така да бъде попълнен описателен документ. Въпреки това френските власти оставиха това писмо без отговор и Комисията така и не се произнесе относно съвместимостта на въпросните дейности с вътрешния пазар. Комисията откри процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС относно въпросната помощ, с писмо от 9 юли 2003 г. (39)

(129)

Междубраншовите споразумения от 15 юни 1994 г. в полза на фонда за животновъдство и от 18 декември 1995 г. в полза на Interbev, както и държавната помощ, финансирана по силата на тези споразумения, трябваше също да бъдат разследвани с оглед на правилата за държавните помощи, тъй като те не са били представени за одобрение от Комисията.

(130)

Следователно настоящото решение се отнася също до споразуменията от 15 юни 1994 г. в полза на НФЖ и от 18 декември 1995 г. в полза на Interbev. При анализа на тези споразумения Комисията не се произнесе по дейностите, финансирани от въпросните междубраншови вноски.

(131)

Както е посочено в съображение 57, френските власти приеха мълчаливо това тълкуване.

(132)

Член 107 от ДФЕС предвижда изключения от общия принцип на несъвместимостта на държавните помощи с ДФЕС, въпреки че някои от тях са определено неприложими, по-специално предвидените в параграф 2 от същия член. Френските власти също не се позоваха на тези изключения.

(133)

Що се отнася до изключенията, посочени в член 107, параграф 3, те следва да бъдат тълкувани стриктно при разследването на всяка програма за помощ за даден регион или сектор, както и във всеки отделен случай на прилагане на общи схеми за помощ. Такива помощи могат всъщност да бъдат предоставени само ако Комисията може да установи, че помощта е необходима за постигане на една от посочените цели. Признаването на право на посочените изключения за помощ, при която това условие не е изпълнено, би означавало да се допусне засягане на търговията между държавите-членки и нарушаване на конкуренцията, лишени от основание с оглед на интереса на Общността, и съответно предимства за операторите на някои държави-членки.

(134)

Комисията счита, че въпросната помощ не е предназначена за насърчаване на икономическото развитие на регион, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост, по смисъла на член 107, параграф 3, буква а). Тази помощ не е предназначена и за насърчаване изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес или за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държавата-членка по смисъла на член 107, параграф 3, буква б). Помощта не е предназначена и за насърчаване на културата и опазване на наследството по смисъла на член 107, параграф 3, буква г).

(135)

В член 107, параграф 3, буква в) обаче се предвижда, че за съвместима с вътрешния пазар може да се приеме помощта, която има за цел да улесни развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тази помощ не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която да противоречи на общия интерес. За да може да се възползва от изключението, посочено в цитирания член, помощта трябва да допринася за развитието на въпросния сектор.

(136)

В съответствие с точка 194 от Насоките на Общността за държавната помощ в земеделието и горското стопанство през периода 2000—2006 г. (наричани по-долу: „Насоките за земеделието 2000—2006 г.“) и на Съобщението на Комисията за определяне на приложимите правила при оценка на неправомерната държавна помощ (40), всяка неправомерна помощ по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (41) трябва да се оценява в съответствие с правилата и насоките, действащи към момента, в който помощта е предоставена (42).

(137)

Специфичните насоки за земеделския сектор се прилагат от 1 януари 2000 г. Поради това всяка помощ, предоставена след тази дата, следва да бъде оценена в контекста на насоките, приложими през съответния период. От 1 януари 2000 г. до 31 декември 2006 г. бяха приложими Насоките на Общността за държавната помощ в земеделието. От 1 януари 2007 г. се прилагат Насоките на Общността за държавната помощ в земеделието и горското стопанство през периода 2007—2013 г.

(138)

От друга страна, помощите, предоставени преди тази дата, следва при необходимост да бъдат оценявани в контекста на разпоредбите и на установената съдебна практика, приложими преди 1 януари 2000 г.

(139)

По въпроса за съвместимостта на доброволните задължителни вноски със системата на ООП в контекста на решението по дело Freskot от 22 май 2003 г. (43), Комисията счита, че в конкретния случай доброволните задължителни вноски не засягат пряко или косвено цените на въпросните крайни продукти, защото те не влияят върху цените на продуктите, които се определят от свободния пазар. Така тежестта върху месните продукти и отглежданите животни се неутрализира от предимството, предоставяно от финансираните дейности. Следователно може да се приеме, че въздействието на вноските върху цените е много ограничено.

(140)

В контекста на предоставената информация по финансирането на тази схема няма възражения.

(141)

Що се отнася до помощта за рекламна дейност, съвместимостта на помощта, предоставена до 1 януари 2002 г., трябва да бъде проверена в контекста на Рамката за националните помощи за реклама на селскостопанските продукти и някои продукти, които не са включени в приложение II към Договора за ЕИО (44), а съвместимостта на помощта, предоставена след тази дата, трябва да бъде проверена в контекста на Насоките на общността, приложими към държавните помощи за реклама на продуктите, включени в приложение I от Договора за ЕО, и за някои продукти, които не са включени в приложение I (45).

(142)

Рамката от 1987 г. и Насоките от 2002 г. се основават по същество на едни и същи принципи. Те предвиждат отрицателни и положителни критерии, които следва да бъдат спазвани от всички национални схеми за помощ. Така например не трябва да става въпрос за рекламни дейности в противоречие с член 34 от ДФЕС или с вторичното право на Общността, нито за дейности, насочени към определени предприятия. Според данните, изпратени от френските власти, възможно е да се достигне до заключението, че тези мерки ще имат цели, съответстващи на редица положителни критерии, изложени в рамката и насоките, посочени по-горе, тъй като някои от тях ще се впишат в целта за намаляване на свръхпроизводството на земеделски продукти, а други — в целта за разработване на продукти с високо качество за здравословно хранене.

(143)

Френските власти обясниха освен това, че посланията, отправени чрез рекламните дейности, няма да имат за цел да разубеждават потребителите да купуват продукти на други държави-членки, нито да омаловажават тези продукти, и че няма да донесат полза на дадена марка на конкретно предприятие или на отделен производител.

(144)

Що се отнася до тавана на помощта, рекламните дейности могат да бъдат финансирани в размер на 50 % от държавни ресурси, като разликата се поема от браншовите и междубраншовите организации, получаващи помощта, било чрез доброволни вноски, било чрез събиране на парафискални такси или задължителни вноски. В конкретния случай мерките са финансирани изцяло чрез парафискални вноски и финансовият принос на операторите в тези кампании достига по определение размер от 50 % от техните разходи.

(145)

Комисията счита, че държавната помощ, предоставена за финансиране на рекламни дейности, е спазила в конкретния случай критериите, установени в законодателството на Общността, приложимо в тази област.

(146)

Съвместимостта на мярката за техническа помощ, предоставена до 1 януари 2000 г., следва да бъде проверена в контекста на практиката на Комисията, основана на предложението за полезни мерки във връзка с помощта, предоставена от държавите-членки в сектора на животновъдството и на продуктите от животновъдството (46), а за помощта, предоставена след тази дата, в контекста на Насоките за земеделието (47).

(147)

Практиката на Комисията, приложима до 2000 г., и Насоките за земеделието, приети през 2000 г., се основават по същество на едни и същи принципи. По този начин помощта, предоставена в размер на 100 % от допустимите разходи, е разрешена във връзка, по-специално, с мерките за техническа помощ чрез информация и счетоводно съдействие, дейностите за популяризиране на нови техники, както и за обучение на земеделски работници.

(148)

С приемането на насоките през 2000 г. бе добавено ново условие в смисъл, че помощта следва да бъде достъпна за всички отговарящи на условията лица, които осъществяват дейност в съответната зона при обективно определени условия, и че общият размер на помощта не може да надвишава 100 000 EUR на получател за период от три години, или за МСП — 50 % от допустимите разходи, като се прилага по-голямата сума. Френските власти поясниха, че критерият за достъп до осъществените дейности за всички оператори, които са потенциално заинтересовани, е изцяло изпълнен. Въз основа на информацията, предоставена от френските власти, и по-специално за твърде високия брой на получателите, Комисията счита, че критерият относно тавана на помощта е изпълнен.

(149)

Комисията счита, че държавната помощ, предоставена за финансиране на дейностите за техническа помощ, е спазила в конкретния случай критериите, установени от правилата на Общността, приложими в тази област.

(150)

Що се отнася до дейностите за изследвания и експерименти, съвместимостта на помощта, предоставена до 1 януари 2000 г., трябва да бъде проверена в контекста на Рамката на Общността за държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност и на Съобщението на Комисията за изменение на тази рамка, а за помощта, предоставена след тази дата, в контекста на Насоките за земеделието, които в точка 17 се позовават на посочената рамка.

(151)

В рамката на Общността се уточнява, че съвместим с вътрешния пазар е размер на помощта, който може да достигне до 100 %, дори когато научноизследователската и развойната дейност се осъществява от предприятия, стига във всички случаи да бъдат изпълнени следните четири условия:

(152)

Френските власти обясниха в тази връзка, че дейностите за технически изследвания и експерименти на Interbev се осъществяват в полза на всички оператори от отрасъла. Освен това сдружението разпространява придобитите знания и техническите препоръки, като провежда учебни курсове и разпространява информационни документи, листовки, резюмета и диплянки, както и на електронни носители. Всеки животновъд, касапин, месар, преработвател или търговец в сектора на едрия рогат добитък и овцете може да бъде информиран за резултатите и да получи достъп до основните резултати от изследванията без дискриминация, едновременно с всички останали и след обикновено поискване. Накрая френските власти уверяват, че въпросните дейности не са свързани с пряко заплащане на производителите, нито на преработвателите, и че отговарят на международните търговски критерии, възприети от Европейския съюз.

(153)

Комисията счита, че държавната помощ, предоставена за финансиране на дейностите за изследвания и експерименти, е спазила в конкретния случай критериите, установени от правилата на Общността, приложими в тази област.

(154)

Що се отнася до мярката за техническа помощ, съвместимостта на помощта, предоставена до 1 януари 2000 г., трябва да бъде проверена в контекста на практиката на Комисията, основана на предложението за полезни мерки във връзка с помощта, предоставена от държавите-членки в сектора на животновъдството и на продуктите от животновъдството (49), а за помощта, предоставена след тази дата, в контекста на Насоките за земеделието (50).

(155)

Практиката на Комисията, приложима до 2000 г., и Насоките за земеделието, приети през 2000 г., се основават по същество на едни и същи принципи. По този начин помощта, предоставена в размер на 100 % от допустимите разходи, е разрешена във връзка, по-специално, с мерките за техническа помощ чрез информация и счетоводно съдействие, дейностите за популяризиране на нови техники, както и за обучение на земеделски работници.

(156)

С приемането на насоките през 2000 г. бе добавено ново условие в смисъл, че помощта следва да бъде достъпна за всички отговарящи на условията лица, които осъществяват дейност в съответната зона при обективно определени условия, и че общият размер на помощта не може да надвишава 100 000 EUR на получател за период от три години, или за МСП — 50 % от допустимите разходи, като се прилага по-голямата сума.

(157)

Френските власти подчертаха, че всички финансирани дейности са наистина от общ интерес за всички говедовъди и овцевъди; никога не е ставало въпрос за дейности, ползата от които би се ограничила до индивидуални оператори или до отделни групи оператори.

(158)

Финансовото участие на НФЖ е най-често под 50 % от разходите за тези работи и изследвания. То може да бъде над 50 % по някои единични проекти, но размерът на помощта не надвишава в никакъв случай 100 %.

(159)

Икономическите проучвания се финансират, като се спазва, от една страна, ограничението от 100 000 EUR на животновъд за период от три години и, от друга страна, правилото за достъп на всички животновъди до техните резултати.

(160)

Комисията счита, че държавната помощ, предоставена за финансиране на дейностите за техническа помощ, е спазила в конкретния случай критериите, установени от правилата на Общността, приложими в тази област.

(161)

Що се отнася до дейностите за изследвания и експерименти, съвместимостта на помощта, предоставена до 1 януари 2000 г., трябва да бъде проверена в контекста на Рамката на Общността за държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност и на съобщението на Комисията за изменение на тази рамка, а за помощта, предоставена след тази дата, в контекста на Насоките за земеделието, които в точка 17 се позовават на посочената рамка.

(162)

В рамката на Общността се уточнява, че съвместим с вътрешния пазар е размер на помощта, който може да достигне до 100 %, дори когато научноизследователската и развойната дейност се осъществява от предприятия, стига във всички случаи да бъдат изпълнени следните четири условия:

(163)

В конкретния случай данните от всяко икономическо проучване, както и събраните след завършването на всяка изследователска програма, когато са окончателни, получават широко разпространение. Резултатите от всички дейности, подпомогнати от фонда, действително се публикуват и разпространяват систематично, за да могат животновъдите и техните организации по места да се възползват от тях и да имат достъп без никаква дискриминация.

(164)

Използват се два големи канала за разпространение: каналът на браншовите животновъдни организации и този на Института по животновъдство с помощта на технически и икономически публикации, разпространявани широко сред животновъдите и техниците.

(165)

Като се има предвид, че тези работи представляват общ интерес, не се предвижда употребата на резултатите за търговски цели. Въпросът за разходите за отстъпване на правото на ползване или за условията за получаване на право на ползване не се поставя изобщо. Същинската полза от тези дейности е за всички говедовъди и овцевъди, до които се разпространяват теоретичните и практическите резултати от тях.

(166)

За финансираните изследвания не се допуска директно заплащане на производителите и преработвателите. Те отговарят на общите и специфичните критерии, посочени в приложение 2, „Вътрешна помощ: основания за освобождаване от задълженията за намаляване“ към Споразумението за селското стопанство, сключено в Маракеш в рамките на многостранните търговски преговори от Уругвайския кръг.

(167)

Комисията счита, че държавната помощ, предоставена за финансиране на дейностите за изследвания и експерименти, е спазила в конкретния случай критериите, установени от правилата на Общността, приложими в тази област.

(168)

Като се има предвид, че държавната помощ е финансирана чрез парафискална такса (доброволните задължителни вноски), Комисията трябва да разследва едновременно финансираните мерки, т.е. помощта, и начина, по който те са финансирани. Съгласно Съда на ЕС (51), ако начинът на финансиране на помощта, по-специално когато става въпрос за задължителни вноски, е съставна част от мярката за помощ, Комисията следва да има предвид този начин на финансиране, когато разследва помощта.

(169)

Редица елементи са от значение, за да се определи дали начинът на финансиране е съставна част от мярката за помощ: приходът от таксата трябва да бъде запазен за финансирането на помощта и да бъде задължително отпуснат за финансирането на помощта (52), таксата трябва да бъде предоставена на мярката за помощ при спазване на съответните национални разпоредби (53) и размерът на таксата трябва има пряко въздействие върху размера на държавната помощ (54).

(170)

Прилагането на тези критерии към въпросните мерки даде повод на Комисията да отбележи следните елементи. Първо, правното основание на разглежданите мерки, а именно междубраншовите споразумения, разширени с постановление, определят задължителните вноски. Това означава, че всяка вноска се събира изключително в полза на съответния фонд, без да бъде внасяна в общия бюджет на Interbev или в държавния бюджет. Вноската трябва следователно да се разглежда като запазена за финансирането на помощта и отпусната за финансирането на помощта въз основа на действащите национални разпоредби. Второ, мерките за помощ се финансират изключително чрез браншовите вноски. Interbev не прибягва по никакъв начин до другите си източници на финансиране, за да допълва финансирането на предвидените дейности. Може следователно да се достигне до заключението, че размерът на таксата има пряко въздействие върху размера на държавната помощ.

(171)

Въз основа на тези елементи Комисията достига до заключението, че начинът на финансиране на помощта, в конкретния случай чрез доброволните задължителни вноски, е съставна част от мярката за помощ и следователно трябва да се има предвид при разследване на съвместимостта на помощта. Тъй като този начин на финансиране може да е в противоречие с член 110 от ДФЕС, Комисията не може да твърди, че схемата за помощ е съвместима, ако тя установява дискриминация между вносните и националните продукти (55) или между изнасяните и националните продукти (56).

(172)

В конкретния случай вноската е събирана за националните продукти, както и за износа на месо и животни (в рамката на доброволните задължителни вноски за месото) и вноса на месо и животни (в рамката на доброволните задължителни вноски, събирани от НФЖ).

(173)

Разследването на Комисията се отнася до няколко аспекта, свързани с вноските за месото и вноската в полза на НФЖ, доколкото вътреобщностната търговия би могла да бъде засегната от посочените вноски.

(174)

Както е посочено в съображение 82, в периода 1996—2004 г. на вноската за вносното месо не е бил придаден задължителен характер от френското законодателство. Следователно тя е изключена от обхвата на настоящото решение, тъй като не съставлява, сама по себе си, държавна помощ. Липсва всъщност един от определящите елементи, посочени в съображение 10, т.е. задължителният характер. Поради това и въз основа на гореизложеното, мерките, финансирани от таксата, наложена върху вносните продукти, не съставляват държавна помощ и затова не са предмет на настоящото решение.

(175)

Както е посочено в съображение 16 и следващите (57), считано от 1 януари 1996 г., вноската бе наложена върху продукти, изпращани в други държави-членки, въпреки че през 2001 г. бе въведено частично възстановяване на тази вноска. Според съдебната практика на Съда на ЕС тази вноска би могла да доведе до дискриминация спрямо износителите, ако дейностите, финансирани от вноската, не са предназначени за тях и не компенсират понасяната от тези износители тежест (58). Необходимо е следователно да се докаже, че предназначението на приходите от тази вноска не е поставила в по-благоприятно положение националните продукти, пускани на пазара във Франция, за сметка на изнасяните национални продукти.

(176)

Действията, отнасящи се конкретно до изнасяните животни и продукти, са били по-специално рекламни операции (като например: международни изложения, дейности за браншова информация и връзки с обществеността, зелена седмица в Берлин, курсове за обучение по разфасовка в чужбина).

(177)

Дейностите, отнасящи се до всички животни и продукти, за които и пазари да са били предназначени във Франция и извън Франция, са били по-специално рекламни дейности, като кампании за „качественото европейско говеждо“, карантията, „породите за месо“, и някои изследвания във връзка с безопасността на храните, благосъстоянието на животните, управлението на качеството, характеризирането на продукта, сертифицирането или проследяването на говеждото и телешкото месо, резултатите от които са широко разпространени както във Франция, така и извън Франция.

(178)

Според френските власти дейностите, от които са се възползвали продуктите и животните, изпращани в други държави-членки, изключително или съвместно с националните продукти, не са обхващали всички дейности, финансирани от доброволните задължителни вноски.

(179)

Целесъобразно е да се установи по години и общо дали продуктите, изпращани в други държави-членки, са се облагодетелствали от дейностите на междубраншовата организация.

(180)

В следващата таблица е показано разпределението на приходите в евро, постъпващи от доброволните задължителни вноски, между различните дейности на Interbev, разбити по години, както и процентът на дейностите, предназначени изключително за изнасяните меса и животни или заедно с националните продукти и животни.

(181)

От таблицата излиза, че за целия разглеждан период в полза на изнасяните продукти са били около 44 % от всички дейности, финансирани от доброволните задължителни вноски. Следва да се уточни, че според данни на френските власти за същия период общите приходи от събраните вноски за изнасяните продукти са били 15 % (59). Освен това френските власти посочиха, че делът от 15 % е средна стойност и предоставиха числени данни за всяка година, от които се вижда, че размерът на вноските, събрани за изнасяните продукти, не е бил никога над 18 %.

(182)

Като взе предвид последиците от решението на Съда на ЕС по дело Nygard (60), както и факта, че мерките, финансирани от таксата, представляват държавна помощ по смисъла на член 107 от ДФЕС и че таксата няма дискриминационен характер в противоречие с член 110 от ДФЕС, тъй като е била наложена също върху изнасяните продукти и животни, които са се възползвали пропорционално от свързаните с нея предимства, Комисията счита, че приходите от таксата върху изнасяните продукти, предназначена за финансиране на дейностите на Interbev, представляват финансиране на помощта, съвместимо с разпоредбите на ДФЕС, и по-специално на член 107 от него, и че следователно финансираната по този начин държавна помощ е съвместима с посочения договор.

(183)

Според френските власти до 2003 г. вноските, събирани в полза на НФЖ, са можели да бъдат приложени и към животни, отгледани извън националната френска територия, но вкарани във Франция, за да бъдат заклани там.

(184)

В отговор на изразените от Комисията съмнения френските власти заявиха, че са изменили текста на междубраншовото споразумение, с оглед да бъде изключена всяка вноска за вносните или вкараните във Франция животни. Според френските власти тези вноски се прилагат само за животните, които са отгледани и заклани във Франция.

(185)

Комисията не бе уведомена за измененията на това междубраншово споразумение. Представено бе само указанието с циркулярно писмо от 2 февруари 2005 г. (вж. съображение 87), в което се посочва, че вноските в полза на НФЖ се прилагат само за всяко месо от животни, заклани на националната територия и отгледани във Франция.

(186)

Следователно през периода от 1 януари 1996 г. и 30 септември 2004 г. вноската за месото е била налагана и за месото от животни, заклани във Франция, но отгледани извън националната територия.

(187)

Френските власти не можаха да докажат, че дейностите, финансирани от тези вноски, са били от полза за животновъдите, които са осъществявали своята дейност извън националната територия. Всъщност задължените да заплащат доброволната задължителна вноска, които са изнасяли продуктите си, не са се ползвали от никакво възстановяване или намаление, въпреки че не са получавали всички облаги от съответните дейности. Що се отнася до изследователските и развойните дейности, както и за техническата помощ, те могат по принцип да бъдат от полза само за националните продукти (месо и животни, отгледани и заклани във Франция).

(188)

Фактът, че вносът на живи животни е бил по онова време много ограничен (61) и че на практика вносителите на живи животни са имали възможността, ако искат, да декларират тонажа на внесените животни, за да намалят основата за начисляване на вноската и да подадат заявление за възстановяване, няма преки последици за оценката на Комисията по същество. Освен това всяка дискриминация, дори и най-малката, попада в обхвата на член 110 от ДФЕС.

(189)

Като взе предвид последиците от решението на Съда на ЕС по дело Nygard (62), както и факта, че мерките, финансирани от таксата, представляват държавна помощ по смисъла на член 107 от ДФЕС и че таксата има дискриминационен характер в противоречие с член 110 от ДФЕС, тъй като е била прилагана за продукти от другите държави-членки, които обаче не са се възползвали изцяло от свързаните с нея предимства, Комисията счита, че приходите от таксата върху изнасяните продукти, предназначена за финансиране на дейностите на Interbev, представляват финансиране на помощта, несъвместимо с вътрешния пазар съгласно Договора, и по-специално член 107 от него, и че следователно финансираната по този начин държавна помощ е несъвместима с посочения договор.

(190)

Тъй като вноските в полза на НФЖ се прилагат за животните, отгледани и заклани във Франция, Комисията може да достигне до заключението, че изпращаните продукти не подлежат сами по себе си на вноска в полза на НФЖ и следователно се изключват от обхвата на настоящото решение.

(191)

Комисията подчертава, както бе вече посочено в решението за откриване на процедура, че не е била уведомена от Франция в съответствие с член 108, параграф 3 от ДФЕС относно постановленията за разширение, придали задължителен характер на доброволните вноски, и за дейностите, които те финансират, преди тяхното прилагане (вж. съображение 2 от настоящото решение).

(192)

Член 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 659/1999 определя точно понятието „неправомерна помощ“ като нова помощ, която е приведена в действие в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС. Задължението за уведомяване на Комисията за държавна помощ е установено в член 2 от цитирания регламент.

(193)

Що се отнася преди всичко до характера на разследваните тук вноски, Комисията отбелязва, че те изискват акт на държавен орган, за да имат пълно въздействие. Поради това Комисията счита, че в конкретния случай става въпрос за парафискални такси, т.е. за държавни ресурси.

(194)

Доколкото доброволните задължителни вноски са държавни ресурси (както е посочено в съображение 106 и следващите), представляващи съставна част от схема за помощ (съображение 171 и следващите), и са били използвани за финансиране на предимства в полза на предприятията от сектора на месото, уведомяването на Комисията за тях представлява задължение по силата на член 108, параграф 3 от Договора.

(195)

Както е посочено в съображения 123 и 124, тъй като мерките, приведени в действие от Франция, съдържат елементи на държавна помощ, следва, че става въпрос за нова помощ, за която Комисията не е уведомена, и поради това тя е неправомерна по смисъла на Договора.

(196)

Съгласно Съобщението на Комисията за определяне на приложимите правила при оценка на неправомерната държавна помощ (63), всяка неправомерна помощ по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 659/1999 трябва да се оценява в съответствие с правилата и насоките, действащи към момента, в който помощта е предоставена.

(197)

В контекста на гореизложеното Комисията счита, че финансирането на тази схема чрез доброволни задължителни вноски не поражда възражения, доколкото те се прилагат за националните продукти и за изнасяните продукти и животни (в конкретния случай „вноските за месото“ през периода 1996—2004 г.).

(198)

Тъй като вноски се събират и за вносните животни (в конкретния случай за животните в полза на НФЖ през периода 1996—2004 г.), от гореизложените съображения следва, че системата на доброволни задължителни вноски е несъвместима с вътрешния пазар поради неспазване на член 110 от ДФЕС, защото Франция не можа да докаже, че и вносните продукти са се възползвали от помощта по същия начин, както националните продукти.

(199)

Освен това за разследваната тук помощ не е била уведомена Комисията по смисъла на член 108, параграф 3 от ДФЕС и поради това тя съставлява неправомерна помощ по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 659/1999.

(200)

Комисията изразява съжаление, че Френската република е привела в действие посочената помощ в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС.

(201)

Тъй като става въпрос за привеждане в действие на помощ, без да се изчака окончателното решение на Комисията, уместно е да се напомни, че поради задължителния характер на процедурните правила, изложени в член 108, параграф 3 от ДФЕС — правила, чието пряко действие Съдът на Европейския съюз е признал в редица решения (64), неправомерността на въпросната помощ не може да бъде коригирана с обратна сила (65).

(202)

Съдът на ЕС припомни, че когато една мярка за помощ, чийто начин на финансиране е съставна част от нея, се прилага, без да се изпълни задължението за уведомяване, националните съдилища са длъжни по принцип да разпоредят възстановяването на таксите или вноските, събрани специално за финансирането на тази помощ. Той припомня също, че националните съдилища са тези, които трябва да защитават правата на лицата, които могат да бъдат подведени под съдебна отговорност, срещу евентуално незачитане от страна на националните власти на забраната за привеждане в действие на помощи, която е посочена в член 108, параграф 3, последно изречение от ДФЕС, и има пряк ефект. Подобно незачитане, съобщено от страна на лицата, които могат да бъдат подведени под съдебна отговорност, на което те могат да се позоват и което е установено от националните съдилища, следва да води до това последните да носят всички последствия от него съгласно своето национално право, що се отнася както до валидността на актовете, включващи привеждането в действие на въпросните мерки за помощ, така и до възстановяването на предоставеното финансово подпомагане (66).

(203)

Комисията счита за уместно в конкретния случай да приеме условно решение, като използва възможността, предоставена от член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999, според който Комисията може да прибави към решението си условия, съгласно които дадена помощ може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, и може да определи задължения, които да ѝ позволят да контролира спазването на своето решение.

(204)

С цел да коригира нарушението на член 110 от ДФЕС и по този начин да премахне дискриминацията със задна дата, Франция трябва да възстанови частта от таксата, събрана за вносните продукти (вноски за животните в полза на НФЖ през периода 1996—2004 г.), пропорционално на предимствата от помощта, които те не са получили. Коригирането на това нарушение ще направи въпросната помощ съвместима с член 107 от ДФЕС.

(205)

Комисията определя условията, които трябва да бъдат спазени при горепосоченото възстановяване. Франция трябва да възстанови на задължените лица частта от таксата за горепосочените продукти, внесени през периода от въвеждането на таксата до 30 септември 2004 г., при пълно спазване на следните условия:

а)

ако могат да представят доказателство, че доброволните задължителни вноски са били събирани за вносните продукти, задължените с тази такса лица могат да изискат да им бъде възстановена пропорционална част от приходите от таксата, предназначена за финансиране на дейностите, извършени в полза изключително на националните продукти, в срок, определен в съответствие с националното право, но в никакъв случай не по-малко от шест месеца, считано от публикуването на настоящото решение;

б)

Франция ще установи степента на евентуалната дискриминация, на която са подложени вносните продукти. За тази цел Франция ще провери за референтния период паричната равностойност между общо събраните суми от разглежданата такса за националните продукти и предимствата, от които се ползват изключително тези продукти;

в)

възстановяването трябва да стане в срок от максимум шест месеца, считано от датата на подаване на молбата;

г)

възстановените суми следва да бъдат актуализирани, като се вземат предвид лихвите, считано от датата на събирането на тези суми до датата на тяхното действително възстановяване. Лихвите се изчисляват на базата на референтния лихвен процент на Комисията, предвиден по метода на определяне на референтните и сконтовите лихвени проценти;

д)

френските власти трябва да приемат всякакви разумни доказателства от страна на задължените лица, които доказват сумата, платена от тях за таксата върху продукти, произхождащи от други държави-членки;

е)

правото на възстановяване не може да бъде предмет на други условия, по-специално на условието таксата да не е била прехвърляна;

ж)

когато задълженото лице още не е платило таксата, френските власти категорично трябва да откажат плащането на пропорционалната част от нея, наложена върху продуктите, внесени от други държави-членки, за която е доказано, че е предназначена за финансиране на част от помощта, която е в полза изключително на националните продукти. Те трябва да откажат плащането и на свързаните с нея евентуални лихви за забава;

з)

при поискване от страна на Комисията Франция се задължава да представи пълен отчет, доказващ правилното изпълнение на мярката за възстановяване;

и)

ако в друга държава-членка е била наложена сходна такса върху същите продукти, които са били облагани с таксата във Франция, френските власти поемат задължението да върнат на задължените лица частта от таксата върху продуктите, произхождащи от тази друга държава-членка;

й)

Франция поема задължението да сведе настоящото решение до знанието на всички потенциално задължени с тази такса лица.

1.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 59/34

(1)

Инфлуенцата по птиците е инфекциозно вирусно заболяване по домашните птици и другите птици, отглеждани на закрито, което има сериозни последици за рентабилността на птицевъдството и което причинява смущения в търговията в рамките на Съюза и в износа към трети държави.

(2)

В случай на поява на огнище на инфлуенца по птиците съществува риск болестотворният агент да се разпространи както в други птицевъдни стопанства в засегнатата държава-членка, така и в други държави-членки и в трети държави чрез търговията с живи птици или продукти от тях.

(3)

С Директива 2005/94/ЕО на Съвета (2) относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата по птиците се предвиждат мерки, които трябва да бъдат приложени спешно и незабавно от държавите-членки в случай на поява на огнище на болестта, за да се предотврати по-нататъшното разпространение на вируса.

(4)

С Решение 2009/470/ЕО се определят процедурите, уреждащи финансовото участие на Съюза във връзка с конкретни ветеринарни мерки, включително спешни мерки. В съответствие с член 4, параграф 2 от посоченото решение на държавите-членки се предоставя финансово участие във връзка с разходите по определени мерки за ликвидиране на инфлуенцата по птиците.

(5)

В член 4, параграф 3, първо и второ тире от Решение 2009/470/ЕО се определят правилата за процента на разходите, направени от държавите-членки, който може да се покрие от финансовото участие на Съюза.

(6)

Финансовото участие на Съюза във връзка със спешните мерки за ликвидиране на инфлуенцата по птиците се изплаща при условията, установени в Регламент (ЕО) № 349/2005 на Комисията от 28 февруари 2005 г. за определяне на правила относно финансирането от Общността на спешни мерки и на кампанията за борба с някои болести по животните съгласно Решение 90/424/ЕИО на Съвета (3).

(7)

През 2011 г. в Германия, Италия и Нидерландия се появиха огнища на инфлуенца по птиците. В съответствие с Директива 2005/94/ЕО Германия, Италия и Нидерландия предприеха мерки за борба с огнищата на болестта.

(8)

Властите в Германия, Италия и Нидерландия успяха да докажат чрез доклади, предоставени на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, както и чрез непрекъснатото предоставяне на информация относно развитието на ситуацията, свързана с болестта, че са приложили ефективно предвидените в Директива 2005/94/ЕО мерки за борба с болестта.

(9)

Следователно властите в Германия, Италия и Нидерландия са изпълнили всички свои технически и административни задължения по отношение на мерките, предвидени в член 4, параграф 2 от Решение 2009/470/ЕО и в член 6 от Регламент (ЕО) № 349/2005.

(10)

На този етап точният размер на финансовото участие на Съюза не може да бъде определен, тъй като представените данни за стойността на разходите за компенсации и оперативните разходи са прогнозни.

(11)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

1.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 59/36

(1)

Съгласно член 18.1 от Устава на ЕСЦБ Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки на държавите-членки, чиято валута е еврото, могат да осъществяват кредитни операции с кредитни институции и други участници на пазара, при които предоставянето на заеми се основава на адекватни обезпечения. Критериите за определяне на допустимостта на обезпеченията за целите на операциите по паричната политика на Евросистемата са установени в приложение I към Насоки ЕЦБ/2011/14 от 20 септември 2011 г. относно инструментите и процедурите на паричната политика на Евросистемата (1) (наричано по-долу „обща документация“).

(2)

Съгласно раздел 1.6 от общата документация Управителният съвет на ЕЦБ може по всяко време да променя инструментите, условията, критериите и процедурите за извършване на операциите по паричната политика на Евросистемата. Съгласно раздел 6.3.1 от общата документация Евросистемата си запазва правото да определи дали дадена емисия, емитент, длъжник или гарант изпълнява нейните изисквания за високи кредитни стандарти въз основа на всяка информация, която тя сметне за относима.

(3)

Решение ЕЦБ/2010/3 от 6 май 2010 г. относно временни мерки във връзка с допустимостта на търгуеми дългови инструменти, емитирани или гарантирани от гръцкото правителство (2) временно суспендира, като изключителна мярка, минималните изисквания на Евросистемата за прага на кредитно качество, които се прилагат по отношение на търгуеми дългови инструменти, емитирани от гръцкото правителство или от установени в Гърция субекти, и са изцяло гарантирани от гръцкото правителство.

(4)

Във връзка с участието на частния сектор Република Гърция реши да направи предложение за обмен на дълг на държателите на търгуеми дългови инструменти, емитирани от гръцкото правителство.

(5)

Това решение на Република Гърция повлия още по-негативно върху адекватността на обезпеченията на търгуеми дългови инструменти, емитирани от гръцкото правителство или емитирани от субекти, установени в Гърция и изцяло гарантирани от гръцкото правителство, при операциите на Евросистемата.

(6)

Решение ЕЦБ/2010/3 се отменя,