21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/1

21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/2

(1)

Европейският съюз си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(2)

Член 82, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда, че съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Съюза се основава на принципа на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения.

(3)

Съгласно Стокхолмската програма — Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите (2), взаимното признаване следва да обхване всички видове присъди и решения от съдебен характер, които, в зависимост от правната система, могат да бъдат наказателни или административни. С програмата също се призовават Комисията и държавите-членки да проучат възможностите за подобряване на законодателството и практическите мерки за подпомагане защитата на жертвите. В програмата се посочва още, че на жертвите на престъпления могат да се предлагат специални мерки за защита, които следва да бъдат ефективни в рамките на Съюза. Настоящата директива е част от последователен и цялостен набор от мерки, свързани с правата на жертвите.

(4)

Резолюцията на Европейския парламент от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените призовава държавите-членки да подобрят своето национално законодателство и политики, за да водят борба с всички форми на насилие над жените, както и да предприемат действия с цел справяне с причините за насилието над жените, не на последно място чрез използване на превантивни мерки, като призовава Съюза да гарантира правото на всички жертви на насилие да получат помощ и подкрепа. Резолюцията на Европейския парламент от 10 февруари 2010 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз — 2009 г. одобрява предложението за въвеждане на европейската заповед за защита за жертвите.

(5)

В резолюцията си от 10 юни 2011 г. относно пътна карта за укрепване на правата и защитата на жертвите, по-специално в рамките на наказателното производство, Съветът заяви, че следва да се предприемат действия на равнището на Съюза, за да се укрепят правата и защитата на жертвите на престъпления, и призова Комисията да представи подходящи предложения за тази цел. В тази рамка следва да бъде създаден механизъм, който да осигурява взаимното признаване между държавите-членки на решенията относно мерките за защита на жертвите на престъпления. Съгласно тази резолюция настоящата директива, която се отнася до взаимното признаване на мерки за защита по наказателни дела, следва да се допълни с подходящ механизъм във връзка с мерките за защита по граждански дела.

(6)

В общото пространство на правосъдие без вътрешни граници е наложително да се направи необходимото защитата, предоставена на физическо лице в една държава-членка, да се запази и да продължи във всяка друга държава-членка, в която лицето отива или е отишло. Следва също да се гарантира, че законното упражняване от страна на гражданите на Съюза на правото им да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки в съответствие с член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 21 ДФЕС няма да доведе до загубване на тяхната защита.

(7)

С оглед постигането на тези цели настоящата директива следва да определи правила, в съответствие с които защитата, произтичаща от мярка за защита, приета съобразно правото на една държава-членка („издаващата държава“), може да бъде разширена до друга държава-членка, в която защитеното лице възнамерява да пребивава или да осъществи престой („изпълняваща държава“).

(8)

Настоящата директива отчита различните правни традиции на държавите-членки, както и факта, че ефективна защита може да се осигури посредством заповеди за защита, издадени от орган, различен от наказателен съд. Настоящата директива не създава задължения за изменение на националните системи за приемане на мерки за защита, нито създава задължения за въвеждане или изменение на наказателноправна система с цел изпълнение на европейска заповед за защита.

(9)

Настоящата директива се прилага за мерки за защита, които изрично целят защитата на дадено лице от престъпно деяние на друго лице, което може по някакъв начин да изложи на опасност живота му или физическата, психическата и сексуалната му неприкосновеност, например чрез предотвратяване на всякаква форма на тормоз, както и достойнството и личната свобода на това лице, например чрез предотвратяване на отвличания, преследване и други форми на непряка принуда, и които мерки целят предотвратяване на нови престъпни деяния или намаляване на последствията от вече извършени такива. Тези лични права на защитеното лице съответстват на основните ценности, признати и утвърдени във всички държави-членки. Въпреки това дадена държава-членка не е задължена да издаде европейска заповед за защита въз основа на наказателна мярка, която не служи изрично за защита на дадено лице, а има преди всичко други цели, например социалната реабилитация на извършителя на престъпление. Важно е да се подчертае, че настоящата директива се прилага за мерки за защита, целящи да защитят всички жертви, а не само жертвите на насилие, основаващо се на пола, като се отчитат особеностите на всеки съответен вид престъпление.

(10)

Настоящата директива се прилага за мерки за защита, приети по наказателни дела, и следователно не обхваща мерки за защита, приети по граждански дела. За да може да се изпълни мярка за защита в съответствие с настоящата директива, не е необходимо престъпното деяние да бъде установено с влязло в сила решение. Не е от значение и кой точно орган — наказателен, административен или граждански, приема мярката за защита. Настоящата директива не задължава държавите-членки да изменят националното си право, за да могат да приемат мерки за защита в контекста на наказателно производство.

(11)

Предвижда се настоящата директива да се прилага за мерки за защита, приети в полза на жертви или евентуални жертви на престъпления. Поради това настоящата директива не следва да са прилага за мерки, приети с оглед защитата на свидетели.

(12)

Ако мярка за защита по смисъла на настоящата директива е приета за защита на родственик на основното защитено лице, за този родственик може да бъде изискана и издадена европейска заповед за защита при спазване на условията, предвидени в настоящата директива.

(13)

Исканията за издаване на европейска заповед за защита следва да бъдат обработвани с подходяща бързина, като се отчитат особените обстоятелства по случая, включително неотложността на въпроса, предвидената дата на пристигане на защитеното лице на територията на изпълняващата държава и, по възможност, степента на опасност за защитеното лице.

(14)

Когато в съответствие с настоящата директива трябва да се предоставят сведения на защитеното лице или на лицето, създаващо опасност, тези сведения по целесъобразност следва също да бъдат предоставени на настойника или на представителя на съответното лице. Освен това следва да се отдели надлежно внимание на необходимостта защитеното лице, лицето, създаващо опасност, или настойникът или представителят в производството да получават информация, както е предвидено в настоящата директива, на език, който съответното лице разбира.

(15)

В процедурите за издаване и признаване на европейска заповед за защита компетентните органи следва да отчитат в подходяща степен нуждите на жертвите, включително на особено уязвимите лица, като непълнолетни лица или лица с увреждания.

(16)

За прилагането на настоящата директива мярка за защита може да е била наложена вследствие на съдебно решение по смисъла на Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции (3) или вследствие на акт за налагане на мерки за процесуална принуда по смисъла на Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета от 23 октомври 2009 г. за прилагане между държавите-членки на Европейския съюз на принципа за взаимно признаване към актове за налагане на мерки за процесуална принуда като алтернатива на предварителното задържане (4). Ако в издаващата държава е прието решение въз основа на едно от тези рамкови решения, процедурата по признаване следва да се спазва съответно и в изпълняващата държава. Това обаче не следва да изключва възможността за предаване на европейска заповед за защита на друга държава-членка, различна от държавата, изпълняваща решенията, основаващи се на тези рамкови решения.

(17)

В съответствие с член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз на лицето, създаващо опасност, следва да се предостави правото да бъде изслушано и да оспорва мярката за защита или в рамките на процедурата, водеща до приемането на мярка за защита, или преди издаването на европейска заповед за защита.

(18)

За да се предотврати извършването на престъпление срещу жертвата в изпълняващата държава, тази държава следва да разполага с правните средства за признаване на решение, което вече е прието в издаващата държава в полза на жертвата, като се избегне също необходимостта жертвата да започва ново производство или отново да представя доказателства в изпълняващата държава, все едно издаващата държава не е приела решението. Признаването на европейска заповед за защита от изпълняващата държава предполага, inter alia, че компетентният орган на тази държава, при спазване на ограниченията, установени в настоящата директива, приема наличието и действителността на мярката за защита, приета в издаващата държава, отчита фактическото положение, описано в европейската заповед за защита, и е съгласен, че защита следва да бъде предоставена и следва да продължи да бъде предоставяна в съответствие с националното му право.

(19)

Настоящата директива съдържа изчерпателен списък на забраните и ограниченията, които, когато са наложени в издаващата държава и се съдържат в европейската заповед за защита, следва да бъдат признати и изпълнени в изпълняващата държава при спазване на ограниченията, установени в настоящата директива. Други видове мерки за защита може да съществуват на национално равнище, като например, ако е предвидено в националното право, задължението за лицето, създаващо опасност, да не напуска определено място. Такива мерки могат да бъдат наложени в издаващата държава в рамките на процедурата, водеща до приемането на една от мерките за защита, която в съответствие с настоящата директива може да бъде основание за европейска заповед за защита.

(20)

Тъй като в държавите-членки различни видове органи (граждански, наказателни или административни) са компетентни да приемат и прилагат мерки за защита, подходящо е да бъде осигурена висока степен на гъвкавост в механизма на сътрудничество между държавите-членки по настоящата директива. Поради това компетентният орган в изпълняващата държава не е длъжен във всички случаи да приема същата мярка за защита като тази, приета в издаващата държава, а трябва да има известна възможност за преценка да приема всяка мярка, която той счита за достатъчна и подходяща съгласно националното си право при сходни случаи за осигуряване на продължаваща защита на защитеното лице в контекста на мярката за защита, приета в издаващата държава, както е описана в европейската заповед за защита.

(21)

Забраните или ограниченията, за които се прилага настоящата директива, включват наред с другото мерки, насочени към ограничаване на личните контакти или контактите от разстояние между защитеното лице и лицето, създаващо опасност, например чрез налагане на известни условия за тези контакти или чрез налагане на ограничения по отношение на тяхното съдържание.

(22)

Компетентният орган на изпълняващата държава следва да информира лицето, създаващо опасност, компетентния орган на издаващата държава и защитеното лице за всяка мярка, приета на основание на европейската заповед за защита. При уведомяване на лицето, създаващо опасност, следва надлежно да се отчита интересът на защитеното лице да не се разкриват неговият адрес или други данни за контакт. Тези данни следва да бъдат изключени от уведомлението, при условие че адресът или другите данни за контакт не са включени в забраната или ограничението, наложени като изпълнителна мярка по отношение на лицето, създаващо опасност.

(23)

Когато компетентният орган в издаващата държава оттегля европейската заповед за защита, компетентният орган в изпълняващата държава следва да прекрати мерките, които е приел за изпълнение на европейската заповед за защита, като се приема, че компетентният орган в изпълняващата държава може — самостоятелно и в съответствие с националното си право — да приеме всяка мярка за защита съгласно националното си право, за да защити въпросното лице.

(24)

Като се има предвид, че настоящата директива засяга ситуации, в които защитеното лице отива в друга държава-членка, издаването или изпълнението на европейска заповед за защита не следва да предполага прехвърлянето на изпълняващата държава на каквито и да е правомощия, свързани с основни наказания, наказания, чието изпълнение е отложено, алтернативни, условни или допълнителни наказания, нито правомощия, свързани с мерки за сигурност, наложени на лицето, създаващо опасност, ако последното продължава да пребивава в държавата, приела мярката за защита.

(25)

Когато е целесъобразно, следва да могат да се използват електронни средства с оглед на практическото изпълнение на мерките, приети във връзка с прилагането на настоящата директива, в съответствие с националното право и процедури.

(26)

В контекста на сътрудничеството между органите, участващи в осигуряване защитата на защитеното лице, компетентният орган на изпълняващата държава следва да уведомява компетентния орган на издаващата държава за всяко нарушение на мерките, приети в изпълняващата държава във връзка с изпълнението на европейската заповед за защита. Това уведомяване следва да позволи на компетентния орган на издаващата държава да вземе бързо решение за подходящ отговор във връзка с мярката за защита, наложена в неговата държава на лицето, създаващо опасност. Такъв отговор може да включва по целесъобразност налагането на мярка за лишаване от свобода в замяна на първоначално приетата мярка без лишаване от свобода, например като алтернатива на превантивното задържане или като следствие от условното отлагане на наказанието. Приема се, че такова решение, тъй като не представлява налагане ex novo на наказание по отношение на ново престъпление, не влиза в противоречие с възможността изпълняващата държава да може, когато е приложимо, да налага санкции в случай на нарушение на мерките, приети в изпълнение на европейската заповед за защита.

(27)

Предвид различните правни традиции в държавите-членки, в случай че в изпълняващата държава не е предвидена мярка за защита за случаи, сходни с фактическото положение, описано в европейската заповед за защита, компетентният орган на изпълняващата държава следва да докладва на компетентния орган на издаващата държава за всяко нарушение на мярката за защита, описана в европейската заповед за защита, за което разполага с информация.

(28)

С цел осигуряване на безпрепятственото прилагане на настоящата директива във всеки конкретен случай компетентните органи на издаващата и на изпълняващата държава следва да упражняват своята компетентност в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, като отчитат принципа ne bis in idem.

(29)

От защитеното лице не следва да се изисква поемането на разходи, свързани с признаване на европейската заповед за защита, които са непропорционални в сравнение с подобен случай на национално равнище. При изпълнение на настоящата директива държавите-членки следва да гарантират, че след признаване на европейската заповед за защита от защитеното лице не се изисква, като пряко следствие от признаването на европейската заповед за защита, да започне допълнително национално производство за получаване от компетентния орган на изпълняващата държава на решение за приемане на мярка, която би била налична при подобни случаи съгласно националното му право, с цел гарантиране на защитата на защитеното лице.

(30)

Като имат предвид принципа на взаимно признаване, върху който се основава настоящата директива, държавите-членки следва да насърчават в максимална степен прекия контакт между компетентните органи в процеса на прилагане на настоящата директива.

(31)

Без да се засягат независимостта на съдебната система и различията в нейната организация в рамките на Съюза, държавите-членки следва да обсъдят въпроса за изискване от лицата, отговарящи за обучението на съдии, прокурори, полицейски и съдебни служители, които участват в процедурите по издаване или признаване на европейска заповед за защита, да предоставят подходящо обучение във връзка с целите на настоящата директива.

(32)

С цел улесняване на оценката на прилагането на настоящата директива държавите-членки следва да съобщават на Комисията съответните данни, свързани с прилагането на националните процедури относно европейската заповед за защита, като това включва най-малкото броя на поисканите, издадените и/или признатите европейски заповеди за защита. Във връзка с това други видове данни, като например съответните видове престъпления, също биха били полезни.

(33)

Настоящата директива следва да допринася за защитата на лицата, които се намират в опасност, като по този начин допълва, без обаче да засяга, вече съществуващите в тази област инструменти, като Рамково решение 2008/947/ПВР и Рамково решение 2009/829/ПВР.

(34)

Когато решение, свързано с мярка за защита, попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (5), Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (6) или на Хагската конвенция от 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата (7), признаването и прилагането на това решение следва да бъде в съответствие с разпоредбите на съответния правен инструмент.

(35)

Държавите-членки и Комисията следва да включват информация относно европейската заповед за защита, когато е целесъобразно, в съществуващите образователни кампании и кампаниите за повишаване на осведомеността относно защитата на жертвите на престъпления.

(36)

Личните данни, обработвани в изпълнение на настоящата директива, следва да бъдат защитени в съответствие с Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (8), и с принципите, установени в Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата във връзка с автоматичната обработка на лични данни от 1981 г.

(37)

Настоящата директива следва да зачита основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз и от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, в съответствие с член 6 ДЕС.

(38)

При изпълнението на настоящата директива държавите-членки се насърчават да вземат предвид правата и принципите, залегнали в Конвенцията на Организацията на обединените нации от 1979 г. за премахването на всички форми на дискриминация срещу жените.

(39)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно защитата на лица, които се намират в опасност, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и поради обхвата и последиците ѝ може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(40)

В съответствие с член 3 от Протокол (№ 21) относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Обединеното кралство е нотифицирало желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящата директива.

(41)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол (№ 21) относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

(42)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол (№ 22) относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане,

1.

„Европейска заповед за защита“ означава решение, взето от съдебен или равностоен орган на държава-членка във връзка с мярка за защита, на основата на което съдебен или равностоен орган на друга държава-членка взема всяка подходяща мярка или мерки според националното си право, за да продължи защитата на защитеното лице.

2.

„Мярка за защита“ означава решение по наказателни дела, прието в издаващата държава в съответствие с нейното национално право и процедури, с което една или повече от забраните или ограниченията, посочени в член 5, се налагат на лице, създаващо опасност, за защита на защитено лице от престъпно деяние, което може да постави в опасност неговия живот, физическа или психическа неприкосновеност, достойнство, лична свобода или сексуална неприкосновеност.

3.

„Защитено лице“ означава физическо лице, което е обект на защита, произтичаща от мярка за защита, приета от издаващата държава.

4.

„Лице, създаващо опасност“ означава физическо лице, на което са наложени една или повече от забраните или ограниченията, посочени в член 5.

5.

„Издаваща държава“ означава държавата-членка, в която е приета мярка за защита, която представлява основанието за издаване на европейска заповед за защита.

6.

„Изпълняваща държава“ означава държавата-членка, на която е изпратена европейска заповед за защита с оглед на нейното признаване.

7.

„Държава на надзор“ означава държавата-членка, на която е прехвърлено съдебно решение по смисъла на член 2 от Рамково решение 2008/947/ПВР или акт за налагане на мерки за процесуална принуда по смисъла на член 4 от Рамково решение 2009/829/ПВР.

а)

забрана да посещава някои селища, места или определени райони, в които защитеното лице пребивава или посещава;

б)

забрана или регламентиране на контактите под каквато и да е форма със защитеното лице, включително по телефона, посредством електронна или обикновена поща, факс или всяко друго средство; или

в)

забрана или регламентиране на доближаването до защитеното лице на по-малко от определено разстояние.

а)

самоличност и гражданство на защитеното лице, както и самоличност и гражданство на настойника или представителя, ако защитеното лице е непълнолетно или е недееспособно;

б)

датата, от която защитеното лице възнамерява да пребивава или да осъществи престой в изпълняващата държава, и периода или периодите на престой, ако са известни;

в)

наименование, адрес, телефон, факс и електронна поща на компетентния орган на издаващата държава;

г)

посочване (например с номер и дата) на правния акт, съдържащ мярката за защита, на чието основание е издадена европейската заповед за защита;

д)

кратко описание на фактите и обстоятелствата, довели до приемане на мярката за защита в издаващата държава;

е)

забрани или ограничения, наложени в мярката за защита, въз основа на която е издадена европейската заповед за защита, на лицето, създаващо опасност, тяхната продължителност и указване на санкцията, ако има такава, в случай на нарушение на някоя забрана или ограничение;

ж)

използването на техническо устройство, ако има такова, което е предоставено на защитеното лице или на лицето, създаващо опасност, като средство за изпълнение на мярката за защита;

з)

самоличност и гражданство на лицето, създаващо опасност, както и неговите данни за контакт;

и)

когато тази информация е известна на компетентния орган на издаващата държава, без да са необходими допълнителни запитвания, дали на защитеното лице и/или на лицето, създаващо опасност, е била предоставена безплатна правна помощ в издаващата държава;

й)

описание, когато е целесъобразно, на други обстоятелства, които биха могли да повлияят върху оценяването на опасността за защитеното лице;

к)

изрично посочване, когато е приложимо, че съдебно решение по смисъла на член 2 от Рамково решение 2008/947/ПВР или акт за налагане на мерки за процесуална принуда по смисъла на член 4 от Рамково решение 2009/829/ПВР вече е препратен/о на държавата на надзор, когато тя е различна от държавата, изпълняваща европейската заповед за защита, и посочване на компетентния орган на тази държава за изпълнение на такова съдебно решение или акт за налагане на мерки за процесуална принуда.

а)

европейската заповед за защита е непълна или не е попълнена в рамките на срока, определен от компетентния орган на изпълняващата държава;

б)

не са изпълнени изискванията, посочени в член 5;

в)

мярката за защита се отнася до деяние, което не съставлява престъпление според правото на изпълняващата държава;

г)

защитата произтича от изпълнението на наказание или мярка, които съгласно правото на изпълняващата държава са обхванати от амнистия, и е свързана с деяние или поведение, които попадат в рамките на нейната компетентност съгласно това право;

д)

съгласно правото на изпълняващата държава лицето, създаващо опасност, се ползва с имунитет, което прави невъзможно приемането на мерки на основание на европейска заповед за защита;

е)

наказателното преследване срещу лицето, създаващо опасност, за деяние или поведение, по отношение на което е била приета мярката за защита, е погасено по давност съгласно правото на изпълняващата държава, когато деянието или поведението попада в рамките на нейната компетентност съгласно националното право;

ж)

признаването на европейската заповед за защита би влязло в противоречие с принципа ne bis in idem;

з)

съгласно правото на изпълняващата държава лицето, създаващо опасност, не може, поради възрастта му, да бъде подведено под наказателна отговорност за деянието или поведението, във връзка с което е била приета мярката за защита.

и)

мярката за защита се отнася до престъпление, което съгласно правото на изпълняващата държава се счита за извършено изцяло или в голяма или съществена част на нейна територия.

а)

информира издаващата държава и защитеното лице без необосновано забавяне относно този отказ и основанията за него;

б)

когато е приложимо, информира защитеното лице за възможността за подаване на искане за приемане на мярка за защита в съответствие с националното му право;

в)

информира защитеното лице за всички приложими средства за правна защита срещу такова решение, които са предвидени в националното му право.

а)

да налага наказания и да предприема всяко друго действие вследствие на нарушение, ако това нарушение съставлява престъпление съгласно правото на изпълняващата държава;

б)

да взема всякакви ненаказателни решения във връзка с нарушението;

в)

да приема всякакви спешни и временни мерки, за да сложи край на нарушението, когато е подходящо, в очакване на последващо решение от издаващата държава.

а)

подновяването, преразглеждането, изменението, отмяната и оттеглянето на мярката за защита и впоследствие на европейската заповед за защита;

б)

налагането на мярка за лишаване от свобода като следствие от отмяната на мярката за защита, при условие че мярката за защита е била приложена на основание на съдебно решение по смисъла на член 2 от Рамково решение 2008/947/ПВР или на акт за налагане на мерки за процесуална принуда по смисъла на член 4 от Рамково решение 2009/829/ПВР.

а)

изменя мерките, приети на основание на европейската заповед за защита, действайки в съответствие с член 9; или

б)

отказва да изпълни изменената забрана или ограничение, когато те не попадат в кръга от забрани или ограничения, посочени в член 5, или ако информацията, предадена с европейската заповед за защита в съответствие с член 7, е непълна или не е била попълнена в рамките на срока, определен от компетентния орган на изпълняващата държава в съответствие с член 9, параграф 4.

а)

когато има ясни признаци, че защитеното лице не пребивава или не осъществява престой на територията на изпълняващата държава, или окончателно е напуснало нейната територия;

б)

когато съгласно националното му право максималният срок на действие на мерките, приети в изпълнение на европейската заповед за защита, е изтекъл;

в)

в случая, посочен в член 13, параграф 7, буква б); или

г)

когато съдебно решение по смисъла на член 2 от Рамково решение 2008/947/ПВР или акт за налагане на мерки за процесуална принуда по смисъла на член 4 от Рамково решение 2009/829/ПВР са вече препратени на изпълняващата държава след признаването на европейската заповед за осигуряване на защита.

21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/19

(1)

На 25 февруари 2008 г. Съветът прие Регламент (ЕО) № 194/2008 за подновяване и засилване на ограничителните мерки по отношение на Бирма/Мианмар.

(2)

В съответствие с Решение 2011/859/ОВППС на Съвета от 19 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/232/ОВППС за подновяване на ограничителните мерки по отношение на Бирма/Мианмар (2), информацията, отнасяща се за едно образувание от списъка в приложение V към Регламент (ЕО) № 194/2008 следва да се актуализира.

(3)

Приложение V към Регламент (ЕО) № 194/2008 следва съответно да се актуализира,

21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/20

(1)

С Регламент (ЕС) № 57/2011 на Съвета от 18 януари 2011 г. за установяване на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси за 2011 година, приложими във водите на ЕС и за корабите на ЕС в някои води извън ЕС (2), се определят квотите за 2011 г.

(2)

Съгласно информацията, получена от Комисията, с улова на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от плавателни съдове под флага на посочените в същото приложение държави-членки или регистрирани в тях, е изчерпана отпуснатата за 2011 г. квота.

(3)

Следователно е необходимо да се забрани риболовната дейност за посочения рибен запас,

21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/22

(1)

С Регламент (ЕС) № 57/2011 на Съвета от 18 януари 2011 г. за установяване на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси за 2011 година, приложими във водите на ЕС и за корабите на ЕС в някои води извън ЕС (2), се определят квотите за 2011 г.

(2)

Съгласно информацията, получена от Комисията, с улова на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на плавателни съдове, плаващи под флага на посочената в същото приложение държава-членка или регистрирани в нея, е изчерпана отпуснатата за 2011 г. квота.

(3)

Следователно е необходимо да се забрани риболовната дейност за посочения рибен запас,

21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/24

(1)

С Регламент (ЕС) № 57/2011 на Съвета от 18 януари 2011 г. за установяване на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси за 2011 година, приложими във водите на ЕС и за корабите на ЕС в някои води извън ЕС (2), се определят квотите за 2011 г.

(2)

Съгласно информацията, получена от Комисията, с улова на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на плавателни съдове, плаващи под флага на посочената в същото приложение държава-членка или регистрирани в нея, е изчерпана отпуснатата за 2011 г. квота.

(3)

Следователно е необходимо да се забрани риболовната дейност за посочения рибен запас,

21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/26

(1)

По силата на член 130 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 за управление на вноса Комисията разполага с правомощия да определя продуктите, за които вносът се осъществява, при условие че е представена съответната лицензия. При оценка на необходимостта от режим на лицензии Комисията взема предвид подходящите средства за управление на пазарите, и по-специално — за наблюдение на вноса.

(2)

В член 1, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент (ЕО) № 376/2008 на Комисията (2) във връзка с част I, точка I от приложение II към него се постановява задължение за лицензиране за внос на „банани, пресни, внесени при облагане по Общата митническа тарифа“, попадащи под код по КН 0803 00 19.

(3)

Понастоящем ефективното наблюдение на вноса може да се извършва и с други средства. За опростяване на процедурата и с цел да се намали административната тежест за държавите-членки и операторите, изискването за издаване на лицензии за внос на банани следва да се премахне. В член 1, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2014/2005 на Комисията от 9 декември 2005 г. относно разрешителни по режима за внос на банани в Общността по отношение на банани, пуснати в свободно обращение при облагане по Общата митническа тарифа (3) се ограничава срокът на валидност на лицензиите до една година от издаването им. Затова следва да се премахне задължението да се придобиват лицензии за внос от 1 януари 2012 г.

(4)

Поради това Регламент (ЕО) № 376/2008 следва да бъде съответно изменен.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/27

(1)

С оглед улесняване на снабдяването на общностния пазар със зърнени храни през първите месеци на 2011—2012 пазарна година с Регламент за изпълнение (ЕС) № 633/2011 (2) на Комисията бяха суспендирани до 31 декември 2011 г. митата за тарифните квоти за внос на мека пшеница с ниско и средно качество и на фуражен ечемик, открити съответно с Регламент (ЕО) № 1067/2008 (3) и Регламент (ЕО) № 2305/2003 (4) на Комисията.

(2)

Тенденциите на пазара на зърнени култури в Европейския съюз за края на следващата пазарна 2011—2012 година показват, че фиксираните цени ще се запазят предвид ниския обем на запасите и актуалните оценки на Комисията за количествата, които действително ще бъдат на разположение от реколтата през 2011 година. Следователно с оглед улесняване поддържането на потоците от внос, необходими за равновесието на пазара на Съюза, е необходимо да се гарантира запазване на политиката на внос на зърнени култури, като се запази суспендирането на митата върху вноса в рамките на 2011—2012 пазарна година за тарифните квоти за внос, които понастоящем се ползват от тази мярка, до 30 юни 2012 година.

(3)

Освен това следва да не се санкционират операторите, когато е започнало превозването на зърнените продукти за внос в Съюза. В тази връзка следва да се вземе предвид времето за превоз и да се даде възможност на операторите да осъществят допускането за свободно обращение на зърнените култури съгласно режима за суспендиране на митата, предвиден с настоящия регламент, за всички продукти, чийто директен превоз към Съюза е започнал най-късно на 30 юни 2012 г. Освен това следва да се определи какво доказателство трябва да бъде представено за доказване на директния превоз към Съюза и на датата, на която е започнал този превоз.

(4)

С цел да се осигури ефикасното управление на процедурата по издаването на лицензии за внос считано от 1 януари 2012 г., настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(5)

Управителният комитет за общата организация на селскостопанските пазари не е представил становище в срока, определен от неговия председател,

21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/29

(1)

Между Европейския съюз, от една страна, и Палестинската администрация на Западния бряг и в Ивицата Газа, от друга страна, бе сключено споразумение под формата на размяна на писма за по-нататъшна либерализация по отношение на селскостопанските продукти, преработените селскостопански продукти, рибата и рибните продукти и за изменение на Евро-средиземноморското временно споразумение за асоцииране в областта на търговията и сътрудничеството между Европейската общност, от една страна, и Организацията за освобождение на Палестина (ООП), действаща в полза на Палестинската администрация на Западния бряг и в Ивицата Газа, от друга страна (наричано по-долу „Споразумението“) (2). Споразумението беше одобрено от името на Съюза с Решение 2011/824/ЕС на Съвета (3).

(2)

Споразумението предвижда за период от десет години, считано от датата на влизането му в сила, разширени тарифни отстъпки при внос в Европейския съюз на неограничено количество продукти с произход от Западния бряг и Ивицата Газа. Освен това Споразумението предвижда възможност за допълнително удължаване на срока за прилагане на разширените тарифни отстъпки в зависимост от бъдещото развитие на икономиката на Западния бряг и Ивицата Газа.

(3)

Тъй като Споразумението предвижда по-нататъшна либерализация на търговията със селскостопански продукти, преработени селскостопански продукти, риба и рибни продукти, е необходимо да се преустанови прилагането на тарифните квоти и референтните количества, посочени в приложение VIII към Регламент (ЕО) № 747/2001 спрямо продуктите с произход от Западния бряг и Ивицата Газа през периода на прилагане на Споразумението.

(4)

Регламент (ЕИО) № 4088/87 на Съвета от 21 декември 1987 година за определяне на условия за прилагане на преференциални мита върху вноса на някои цветя с произход от Кипър, Израел, Йордания, Мароко, Западния бряг и Ивицата Газа (4) бе отменен с Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (5).

(5)

Регламент (ЕИО) № 700/88 на Комисията от 17 март 1988 г. относно определяне на някои подробни правила за прилагането на режима за вноса в Общността на някои видове цветя с произход от Кипър, Израел, Йордания, Мароко, Западния бряг и Ивицата Газа (6) бе отменен с Регламент (ЕО) № 1227/2006 на Съвета (7).

(6)

В резултат на отмяната на посочените регламенти член 2 от Регламент (ЕО) № 747/2001, който урежда неприлагането на тарифните отстъпки спрямо свежи цветя и цветни пъпки, когато ценовите условия, дефинирани от Регламент (ЕИО) № 4088/87, не се спазват, е станал излишен и следва да бъде заличен.

(7)

Следователно Регламент (ЕО) № 747/2001 следва да бъде съответно изменен.

(8)

Тъй като Споразумението влиза в сила на 1 януари 2012 г., настоящият регламент следва да се прилага от тази дата.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

1.

Вмъква се следният член 1а:

„Член 1а

Преустановяване на прилагането на тарифни квоти и референтни количества за продукти с произход от Западния бряг и Ивицата Газа

Прилагането на тарифните квоти и референтните количества, посочени в приложение VIII, спрямо продукти с произход от Западния бряг и Ивицата Газа се преустановява временно за срок от десет години, считано от 1 януари 2012 г.

Същевременно е възможно, в зависимост от бъдещото развитие на икономиката на Западния бряг и Ивицата Газа, да се разгледа допълнително удължаване на срока за прилагане най-късно една година преди изтичането на десетгодишния период, както е предвидено в Споразумението под формата на размяна на писма, одобрено от името на Съюза с Решение 2011/824/ЕС на Съвета (8).

2.

Член 2 се заличава.

21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/31

(1)

С Регламент (ЕО) № 1236/2005 се налага забрана за износ на стоки, които нямат друго практическо приложение освен с цел прилагане на смъртно наказание или на изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, и контрол на износа на някои стоки, които могат да бъдат използвани с такава цел. Регламентът зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата за основните права на Европейския съюз, по-специално зачитането и защитата на човешкото достойнство, правото на живот и забраната на изтезанията и на нечовешкото и унизително отношение или наказание.

(2)

В няколко неотдавнашни случая изнесени за трети страни лекарствени продукти са били отклонени и използвани за прилагането на смъртно наказание по-специално чрез поставянето на инжекция със смъртоносна доза. Съюзът не одобрява смъртното наказание при каквито и да е обстоятелства и полага усилия за премахването му в световен мащаб. Износителите възразиха, че не са участвали умишлено в това използване на продуктите, разработени от тях за медицинска употреба.

(3)

Следователно е необходимо списъкът със стоки, спрямо които се прилагат търговски ограничения, да бъде допълнен, за да се предотврати използването на лекарствени продукти за смъртно наказание и за да се гарантира, че всички износители на лекарствени продукти в Съюза спазват еднакви условия в това отношение. Съответните лекарствени продукти са разработени с цел анестезия и седация, поради което износът им следва да не бъде подложен на пълна забрана.

(4)

Необходимо е също така да се разшири забраната за търговия с електрошокови колани, като в обхвата ѝ се включат подобни устройства, носени върху тялото, като електрошокови ръкави и белезници, които имат същото действие като електрошоковите колани.

(5)

Необходимо е да се забрани търговията с палки с шипове, чието използване от силите на реда е недопустимо. Шиповете могат да предизвикат големи болки или страдание, но палките с шипове не се оказват по-ефективни в сравнение с обикновените палки за контрол на безредици или за самозащита, което означава, че причиняването на болки и страдание, предизвикани от шиповете, е проява на жестокост и не е абсолютно необходимо с цел контрол на безредици или самозащита.

(6)

След приемането на Регламент (ЕО) № 1236/2005 настъпиха промени в номерацията на някои части от Комбинираната номенклатура (КН), поради което съответните кодове по КН следва да бъдат изменени.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по общите правила за износ на продукти,

(8)

За да се гарантира, че предвидените в настоящия регламент мерки са ефективни, настоящият регламент трябва да влезе в сила незабавно,

21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/35

(1)

Съгласно член 70, [параграф 4в] от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (2) размерът на процентния принос на ЕЗФРСР може да бъде увеличен до 95 % за държави-членки, изправени пред сериозни трудности по отношение на финансовата си стабилност.

(2)

За да се даде възможност на държавите-членки да се възползват възможно най-бързо от увеличения процент на съфинансиране, правилата за изчисляване на приноса на Съюза в контекста на осчетоводяванията във връзка с ЕЗФРСР, предвидени в Регламент (ЕО) № 883/2006 на Комисията (3), следва да бъдат адаптирани с незабавно действие.

(3)

Регламент (ЕО) № 883/2006 следва да бъде съответно изменен.

(4)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по земеделските фондове,

21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/36

(1)

От 2012 г. следва да бъдат открити тарифни квоти на Съюза за овце, кози, овче и козе месо. Митата и количествата следва да се определят съгласно съответните международни споразумения, които са в сила през 2012 г. В резултат на преговорите, които приключиха със Споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Нова Зеландия в съответствие с член XXIV:6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (GATT) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките в списъците на Република България и на Румъния в процеса на присъединяването им към Европейския съюз (2), Съюзът се задължи да увеличи годишната квота на Нова Зеландия с 400 тона и да включи в списъка ѝ годишна тарифна квота на принципа erga omnes за внос на овче и козе месо в размер на 200 тона кланично тегло.

(2)

В Регламент (ЕО) № 312/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за прилагане в Общността на тарифните разпоредби, установени от Споразумението за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна (3), се предвижда от 1 февруари 2003 г. за продуктите с код 0204 да бъде открита допълнителна двустранна тарифна квота от 2 000 тона с допълнително годишно увеличение на първоначалното количество с 10 %. Следователно към квотата на ГАТТ/СТО за Чили следва да бъдат добавени 200 тона годишно, като и двете квоти трябва да продължат да бъдат управлявани заедно по същия начин.

(3)

С Регламент (ЕС) № 1245/2010 на Комисията от 21 декември 2010 година за откриване на тарифни квоти на Съюза за 2011 г. за овце, кози, овче и козе месо (4) се откриха тарифни квоти през 2011 г. съгласно съответните международни споразумения, които са в сила през 2011 г. Тези тарифни квоти трябва да се поддържат и откриват всяка година, като се вземат предвид разпоредбите на споразуменията с Нова Зеландия и Чили, цитирани по-горе. Регламент (ЕС) № 1245/2010 престава да бъде актуален в края на 2011 г. и поради тази причина следва да бъде отменен. Настоящият регламент също трябва да бъде приложим в продължение на повече от една година и да съответства на поставената цел за опростяване чрез избягването на приемането на регламент всяка година.

(4)

Вносът съгласно настоящия регламент следва да бъде управляван на основата на календарна година.

(5)

С оглед гладкото функциониране на тарифните квоти на Съюза е необходимо да бъде определен еквивалент кланично тегло.

(6)

Чрез дерогация от Регламент (ЕО) № 1439/95 на Комисията от 26 юни 1995 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 3013/89 на Съвета по отношение на вноса и износа на продукти в сектор овче и козе месо (5), тарифните квоти за продуктите от овче и козе месо следва да бъдат управлявани в съответствие с член 144, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1234/2007. Това става в съответствие с членове 308а и 308б и член 308в, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (6).

(7)

Когато се управляват съгласно принципа „пръв пристигнал — пръв обслужен“, тарифните квоти по настоящия регламент първоначално следва да бъдат считани за некритични по смисъла на член 308в от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Следователно на митническите власти следва да бъде разрешено да отменят изискването за обезпечение за стоките, внесени първоначално по тези тарифни квоти в съответствие с член 308в, параграф 1 и член 248, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 2454/93.

(8)

Следва да се изясни видът доказателствен материал за удостоверяване на произхода на продуктите, който операторите трябва да представят, за да се възползват от тарифните квоти според принципа „пръв пристигнал — пръв обслужен“.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

а)

за живи животни: 0,47;

б)

за обезкостено агнешко и ярешко месо: 1,67;

в)

за обезкостено овнешко, овче и козе месо, с изключение на ярешко месо, и всяка смес от тях: 1,81;

г)

за необезкостени продукти: 1,00.

а)

при тарифна квота, която е част от споразумение за преференциални тарифи — посоченото в това споразумение доказателство за произход;

б)

при други тарифни квоти — доказателството, определено в съответствие с член 47 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, и в допълнение към предвидените в посочения член елементи, следните данни:

в)

при държави, чиито тарифни квоти попадат под букви а) и б) и са обединени — посоченото в буква а) доказателство.

21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/39

(1)

В приложение V към Регламент (ЕО) № 329/2007 са изброени лицата, субектите и организациите, които след като са били посочени от Съвета, са обхванати от замразяването на финансови средства и икономически ресурси съгласно този регламент.

(2)

На 19 декември 2011 г. Съветът реши да измени списъка с лицата, субектите и организациите, за които следва да се прилага замразяването на финансови средства и икономически ресурси. Приложение V следва да бъде съответно изменено.

(3)

За да се гарантира, че предвидените в настоящия регламент мерки са ефективни, настоящият регламент трябва да влезе в сила незабавно,

21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/48

21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/50

(1)

Регламент (ЕО) № 620/2009 на Комисията от 13 юли 2009 г. за управление на тарифна квота за внос на висококачествено говеждо месо (3) определя подробни правила за подаване на заявления и издаване на лицензии за внос.

(2)

В член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1301/2006 се посочва, че когато количествата, обхванати от заявленията за лицензии, превишават наличните количества за периода на тарифната квота за внос, следва да бъде определен коефициент на разпределение, който се прилага за количествата, обхванати от всяко заявление за лицензия. Заявленията за лицензии за внос, подадени съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 620/2009 в периода от 1 до 7 декември 2011 г., превишават наличните количества. Поради това следва да се определи до каква степен могат да се издават лицензии за внос, като се определи коефициентът на разпределение,

21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/51

(1)

Член 19.1 от Устава на ЕСЦБ предвижда, че Европейската централна банка (ЕЦБ) може да изисква от кредитните институции, създадени в държавите-членки, да поддържат минимални резерви по сметки в ЕЦБ и в националните централни банки в съответствие с целите на паричната политика и че Управителният съвет може да приема регламенти, отнасящи се до изчисляването и определянето на необходимите минимални резерви.

(2)

Регламент (ЕО) № 1745/2003 на Европейската централна банка от 12 септември 2003 г. за прилагане на изискването за минимални резерви (ЕЦБ/2003/9) (1) определя, inter alia, категориите институции, към които се прилагат задължителните резерви и резервните съотношения, приложими към определени категории пасиви.

(3)

На 8 декември 2011 г. Управителният съвет взе решение относно допълнителни мерки за засилена кредитна подкрепа, за да насърчи банковото кредитиране и ликвидност на паричния пазар в еврозоната. Тъй като не е необходимо системата на минимални резерви на ЕЦБ да се прилага в същата степен, както при нормални обстоятелства, за да регулира условията на паричния пазар, за да засили предоставянето на ликвидност на контрагентите по операциите по паричната политика на Евросистемата, е необходимо резервното съотношение да се намали на 1 %. Поради това Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9) следва да бъде изменен,

21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/52

(1)

На 12 декември 2005 г. Съветът прие Съвместно действие 2005/889/ОВППС за създаване на мисия на Европейския съюз за подпомагане на контролно-пропускателен пункт Рафа (EU BAM Rafah) (1).

(2)

На 26 май 2011 г. Съветът прие Решение 2011/312/ОВППС (2) за изменение на Съвместно действие 2005/889/ОВППС и удължаване на срока му на действие до 31 декември 2011 г..

(3)

На 8 ноември Комитетът по политика и сигурност (КПС) препоръча удължаване от технически характер на срока на мисията с нови 6 месеца.

(4)

EU BAM Rafah следва да бъде удължена от 1 януари 2012 г. до 30 юни 2012 г. въз основа на настоящия ѝ мандат.

(5)

Необходимо е също така да се определи референтната сума, предназначена за покриване на свързаните с EU BAM Rafah разходи за периода от 1 януари 2012 г. до 30 юни 2012 г.

(6)

EU BAM Rafah ще се провежда в обстановка, която може да се влоши и да възпрепятства постигането на целите на външната дейност на Съюза, установени в член 21 от Договора за Европейския съюз,

1.

Член 12 се заменя със следното:

„Член 12

Сигурност

1.   Командващият гражданските операции ръководи дейността на ръководителя на мисията по планирането на мерките за сигурност и осигурява тяхното правилно и ефективно прилагане за целите на EU BAM Rafah, в съответствие с членове 5 и 9, съгласувано с Дирекцията по сигурността на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД).

2.   Ръководителят на мисията отговаря за сигурността на EU BAM Rafah и осигурява спазването на минималните изисквания за сигурност, приложими към EU BAM Rafah, в съответствие с политиката на ЕС относно сигурността на персонала, разположен извън ЕС за оперативни нужди, съгласно дял V ДЕС и свързаните с него инструменти.

3.   Ръководителят на мисията се подпомага от старши служител по сигурността на мисията (СССМ), който докладва на ръководителя на мисията и също така поддържа тесни служебни взаимоотношения с Дирекцията по сигурността на ЕСВД.

4.   Преди да поеме функциите си, персоналът на EU BAM Rafah преминава задължително обучение за сигурност в съответствие с оперативния план (OPLAN). Той преминава и редовно опреснително обучение на място, организирано от СССМ.“

2.

Член 13, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Референтната сума, предназначена за покриване на свързаните с мисията разходи за периода от 25 ноември 2005 г. до 31 декември 2011 г., е в размер на 21 570 000 EUR.

Референтната сума, предназначена за покриване на свързаните с мисията разходи за периода от 1 януари 2012 г. до 30 юни 2012 г., е в размер на 970 000 EUR“.

3.

В член 16 втората алинея се заменя със следното:

„Срокът му на действие изтича на 30 юни 2012 г.“

21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/54

(1)

На 14 ноември 2005 г. Съветът прие Съвместно действие 2005/797/ОВППС (1) относно полицейската мисия на Европейския съюз за палестинските територии (EUPOL COPPS), чийто срок на действие беше последно удължен с Решение 2009/955/ОВППС на Съвета (2) и изтече на 31 декември 2010 г.

(2)

На 17 декември 2010 г. Съветът прие Решение 2010/784/ОВППС (3)., с което полицейската мисия на Европейския съюз за палестинските територии беше продължена, считано от 1 януари 2011 г., и чийто срок на действие изтича на 31 декември 2011 г.

(3)

На 8 ноември 2011 г. Комитетът по политика и сигурност (КПС) препоръча удължаване от технически характер на EUPOL COPPS с още шест месеца,

(4)

EUPOL COPPS следва да бъде удължена допълнително от 1 януари 2012 г. до 30 юни 2012 г. въз основа на настоящия ѝ мандат.

(5)

Необходимо е също така да се определи референтната сума, предназначена за покриване на разходите, свързани с EUPOL COPPS, за периода от 1 януари 2012 г. до 30 юни 2012 г.

(6)

EUPOL COPPS ще се провежда в обстановка, която може да се влоши и да възпрепятства постигането на целите на външната дейност на Съюза, установени в член 21 от Договора за Европейския съюз,

1.

Член 12 се заменя със следното:

„Член 12

Сигурност

1.   Командващият гражданските операции ръководи дейността на ръководителя на мисията по планирането на мерките за сигурност и осигурява тяхното правилно и ефективно прилагане за изпълнение на EUPOL COPPS, в съответствие с членове 5, 6 и 9, в координация с Дирекцията по сигурността на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД).

2.   Ръководителят на мисията отговаря за сигурността на EUPOL COPPS и осигурява спазването на минималните изисквания за сигурност, приложими към EUPOL COPPS, в съответствие с политиката на Съюза относно сигурността на личния състав, участващ в мисии извън Съюза в оперативно качество, съгласно дял V от Договора и свързаните с него правни инструменти.

3.   Ръководителят на мисията се подпомага от старши служител по сигурността на мисията (СССМ), който докладва на ръководителя на мисията и също така поддържа тесни служебни взаимоотношения с Дирекцията по сигурността на ЕСВД.

4.   Преди да поеме служебните си задължения, личният състав на EUPOL COPPS преминава задължително обучение по сигурност в съответствие с оперативния план (OPLAN). Той преминава и редовно опреснително обучение на място, организирано от СССМ.“

2.

В член 13, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Референтната сума, предназначена за покриване на свързаните с EUPOL COPPS разходи за периода от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2011 г., е в размер на 8 250 000 EUR.

Референтната сума, предназначена за покриване на свързаните с EUPOL COPPS разходи за периода от 1 януари 2012 г. до 30 юни 2012 г., е в размер на 4 750 000 EUR“;

3.

В член 16, втората алинея се заменя със следното:

„Срокът на действие на настоящото решение изтича на 30 юни 2012 г.“

21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/55

(1)

На 26 април 2010 г. Съветът прие Решение 2010/232/ОВППС за подновяване на ограничителните мерки по отношение на Бирма/Мианмар.

(2)

Информацията, отнасяща се за едно образувание от списъка в приложение I към Решение 2010/232/ОВППС следва да се актуализира.

(3)

Приложение I към Решение 2010/232/ОВППС следва съответно да се измени,

21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/56

(1)

На 22 декември 2010 г. Съветът прие Решение 2010/800/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република.

(2)

Съветът извърши цялостен преглед на списъка на лицата и образуванията, предвиден в приложения II и III към Решение 2010/800/ОВППС, спрямо които се прилагат член 4, параграф 1, букви б) и в) и член 5, параграф 1, букви б) и в) от посоченото решение.

(3)

В заключение Съветът реши, че за лицата и образуванията, изброени в приложения II и III към Решение 2010/800/ОВППС, следва да продължат да се прилагат специфичните ограничителни мерки, предвидени в решението.

(4)

Съветът също така реши, че вписването относно едно образувание, включено в приложение II към Решение 2010/800/ОВППС, следва да бъде изменено.

(5)

Съветът освен това реши, че в списъка на лицата и образуванията, които подлежат на ограничителни мерки, посочени в приложения II и III към Решение 2010/800/ОВППС, следват да бъдат включени нови лица и образувания.

(6)

Списъкът на лицата и образуванията, предвиден в приложения II и III към Решение 2010/800/ОВППС на Съвета, следва съответно да се актуализира,

21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/61

(1)

В съответствие с член 36 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1528/2007 на 16 февруари 2011 г. Кения поиска дерогация за период от една година от правилата за произход, определени в посоченото приложение. На 20 септември 2011 г. Кения предостави допълнителна информация към искането си. Искането се отнася за общо количество от 2 000 тона филе от риба тон по позиция 1604 от ХС. Искането е подадено, тъй като уловът и доставката на сурова риба тон с произход са намалели, както и заради проблема с пиратството.

(2)

Съгласно информацията, предоставена от Кения, уловът на сурова риба тон с произход е бил необикновено нисък, дори в сравнение с обичайните сезонни колебания, като това е довело до спад в производството на филе от риба тон. Също така Кения подчерта, че пиратството представлява допълнителен риск при снабдяването със сурова риба тон. Тази необичайна ситуация възпрепятства Кения да спазва за определен период от време правилата за произход, предвидени в приложение II към Регламент (ЕО) № 1528/2007.

(3)

За да се гарантира непрекъснатост на вноса от страните от АКТБ към Съюза, както и плавен преход от Споразумението за партньорство АКТБ — ЕО към Споразумението за създаване на рамка за Временно споразумение за икономическо партньорство (Временно споразумение за партньорство ИАО — ЕС), следва да се предостави нова дерогация с обратно действие от 1 януари 2011 г.

(4)

Предвид въпросния внос временната дерогация от правилата за произход, предвидени в приложение II към Регламент (ЕО) № 1528/2007, не би причинила сериозна вреда на създаденото производство на Общността, ако бъдат спазени определени условия относно количествата, надзора и продължителността.

(5)

Следователно е оправдано предоставянето на временна дерогация съгласно член 36, параграф 1, буква а) от приложение II към Регламент (ЕО) № 1528/2007.

(6)

Кения ще се ползва от автоматична дерогация от правилата за произход по отношение на филето от риба тон по позиция 1604 от ХС съгласно член 41, параграф 8 от Протокола за произход, приложен към Временното споразумение за партньорство ИАО — ЕС, при влизане в сила на посоченото споразумение или по време на неговото временно прилагане.

(7)

В съответствие с член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1528/2007 правилата за произход, определени в приложение II към същия регламент, и дерогациите от тях се заместват с правилата във Временното споразумение за партньорство ИАО — ЕС, чието влизане в сила или временно прилагане е предвидено за 2012 г. Следователно дерогацията се прилага до 31 декември 2011 г. Докато все още не е предоставена дерогация през 2011 г., цялостната ситуация, включително напредъкът по ратифицирането на Временното споразумение за партньорство ИАО — ЕС, ще бъде подложена на повторна оценка през 2012 г.

(8)

В съответствие с член 41, параграф 8 от Протокола за произход, приложен към Временното споразумение за партньорство ИАО — ЕС, автоматичната дерогация от правилата за произход се ограничава до годишна квота от 2 000 тона филе от риба тон за държавите, парафирали Временното споразумение за партньорство ИАО — ЕС (Кения, Уганда, Танзания, Руанда и Бурунди). Кения е единствената страна от региона, която в момента изнася филе от риба тон за Съюза. Следователно е целесъобразно да се предостави дерогация на Кения по член 36 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1528/2007 по отношение на 2 000 тона филе от риба тон — количество, което не надвишава общата годишна квота, отпусната на страните от ИАО в рамките на Временното споразумение за партньорство ИАО — ЕС.

(9)

В съответствие с горепосоченото на Кения следва да се предостави дерогация по отношение на 2 000 тона филе от риба тон за период от една година.

(10)

С Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (2) се въвеждат правилата за управление на тарифните квоти. С цел да се осигури ефикасно управление, проведено в тясно сътрудничество между компетентните органи на Кения, митническите органи на държавите-членки и Комисията, посочените правила следва да се прилагат mutatis mutandis спрямо количествата, внасяни съгласно предоставената с настоящото решение дерогация.

(11)

С цел ефективен контрол на прилагането на дерогацията компетентните органи на Кения следва редовно да предоставят на Комисията данни за издадените сертификати за движение EUR.1.

(12)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

21.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 338/64

(1)

С Решение 2009/470/ЕО се установяват процедурите, уреждащи финансовото участие на Съюза в програмите за ликвидиране, контрол и мониторинг на болести по животните и зоонози.

(2)

В Решение 2008/341/ЕО на Комисията от 25 април 2008 г. за определяне на критерии на Общността за национални програми за ликвидирането, контрола и мониторинга на някои болести по животните и зоонози (2) се предвижда, че за да бъдат одобрени съгласно мерките, предвидени в член 27, параграф 1 от Решение 2009/470/ЕО, представените от държавите-членки на Комисията програми за ликвидиране, контрол и мониторинг на болести по животните и зоонози, изброени в приложението към посоченото решение, трябва да отговарят поне на критериите, определени в приложението към Решение 2008/341/ЕО.

(3)

С Решение 2010/712/ЕС на Комисията от 23 ноември 2010 г. за одобряване на годишните и многогодишните програми за ликвидиране, контрол и мониторинг на някои болести по животните и зоонози, представени от държавите-членки за 2011 г. и следващите години, и за одобряване на финансовото участие на Съюза за тези програми (3) се одобряват някои национални програми и се определят размерът и максималната стойност на финансовото участие на Съюза за всяка програма, представена от държавите-членки.

(4)

Комисията направи оценка на докладите, представени от държавите-членки, относно разходите, направени по посочените програми. Резултатите от тази оценка показаха, че някои държави-членки няма да използват изцяло предоставените им средства за 2011 г., докато други ще надхвърлят предоставената им сума.

(5)

Някои от държавите-членки информираха Комисията, че при настоящата финансова ситуация е необходима допълнителна подкрепа за обезщетяване на собствениците на умъртвени животни, както и за други мерки, финансирани на 50 %, за осигуряване на непрекъснатост на съфинансираните от ЕС ветеринарни програми, за да се запази положителната тенденция по отношение на различните болести.

(6)

Комисията разгледа исканията за повишаване на равнището на финансиране, като взе предвид ветеринарната обстановка и наличността на средства от текущата финансова година, и счете за подходящо мерките, които отговарят на условията за финансиране на равнище от 50 %, да се ползват от засилена подкрепа, като равнището на финансиране бъде променено на 60 %.

(7)

Поради това е необходимо финансовото участие на Съюза в редица национални програми да бъде адаптирано. Целесъобразно е финансирането по национални програми, предоставените средства по които няма да се използват изцяло, да бъде преразпределено към тези, по които се очаква разходите да бъдат надвишени. Преразпределението следва да се основава на най-актуалната информация относно действително направените разходи от въпросните държави-членки.

(8)

Освен това Португалия представи изменена програма за ликвидиране на бруцелозата по говедата, Латвия представи изменена програма за контрол на салмонелозата, Румъния и Словакия представиха изменени програми за контрол и мониторинг на класическа чума по свинете, Дания представи изменена програма за наблюдение на инфлуенцата по птиците при домашни и диви птици, Белгия, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Испания, Франция, Италия, Кипър, Латвия, Люксембург, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Словения, Словакия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство представиха изменени програми за трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ), спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ) и болестта скрейпи, а Румъния, Словения и Финландия представиха изменени програми за ликвидирането на болестта бяс.

(9)

Комисията направи оценка на посочените изменени програми от ветеринарна и от финансова гледна точка. Беше установено, че те отговарят на съответното ветеринарно законодателство на Съюза и по-специално на критериите, определени в приложението към Решение 2008/341/ЕО. Поради това изменените програми следва да бъдат одобрени.

(10)

Поради това Решение 2010/712/ЕС следва да бъде съответно изменено.

(11)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

а)

програмата, представена от Белгия на 26 юли 2011 г.;

б)

програмата, представена от Латвия на 8 март 2011 г.

а)

програмата, представена от Румъния на 7 октомври 2011 г.;

б)

програмата, представена от Словакия на 21 ноември 2011 г.

а)

програмата, представена от Белгия на 15 юни 2011 г.;

б)

програмата, представена от Чешката република на 17 юни 2011 г.;

в)

програмата, представена от Дания на 8 юни 2011 г.;

г)

програмата, представена от Германия на 14 юни 2011 г.;

д)

програмата, представена от Естония на 27 юни 2011 г.;

е)

програмата, представена от Ирландия на 29 юни 2011 г.;

ж)

програмата, представена от Испания на 1 юли 2011 г.;

з)

програмата, представена от Франция на 13 юли 2011 г.;

и)

програмата, представена от Италия на 22 юни 2011 г.;

й)

програмата, представена от Кипър на 30 юни 2011 г.;

к)

програмата, представена от Латвия на 28 юни 2011 г.;

л)

програмата, представена от Люксембург на 24 юни 2011 г.;

м)

програмата, представена от Унгария на 29 юни 2011 г.;

н)

програмата, представена от Нидерландия на 30 юни 2011 г.;

о)

програмата, представена от Австрия на 29 юни 2011 г.;

п)

програмата, представена от Полша на 28 юни 2011 г.;

р)

програмата, представена от Португалия на 29 юни 2011 г.;

с)

програмата, представена от Словения на 8 юни 2011 г.;

т)

програмата, представена от Словакия на 30 юни 2011 г.;

у)

програмата, представена от Финландия на 22 юни 2011 г.;

ф)

програмата, представена от Швеция на 20 юни 2011 г.;

х)

програмата, представена от Обединеното кралство на 28 юни 2011 г.

а)

програмата, представена от Румъния на 23 септември 2011 г.;

б)

програмата, представена от Финландия на 15 септември 2011 г.

1.

Член 1 се изменя, както следва:

2.

Член 2 се изменя, както следва:

3.

Член 3 се изменя, както следва:

4.

Член 4 се изменя, както следва:

5.

Член 5 се изменя, както следва:

6.

Член 6 се изменя, както следва:

7.

Член 8 се изменя, както следва:

8.

Член 9 се изменя, както следва: