20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 336/1

(1)

На 16 юли 1999 г. Съветът упълномощи Комисията да води преговори в рамките на Съвета на Европа, от името на Европейската общност, относно конвенция за законовата защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп.

(2)

Европейската конвенция за законовата защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп („конвенцията“) беше приета от Съвета на Европа на 24 януари 2001 г.

(3)

Конвенцията създава нормативна рамка, почти идентична с рамката, установена в Директива 98/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 1998 година относно правната защита на услуги, основаващи се на или състоящи се от достъп под условие (1).

(4)

Конвенцията влезе в сила на 1 юли 2003 г. и е открита за подписване от страна на Съюза и неговите държави-членки.

(5)

Подписването на конвенцията би спомогнало за разширяване на прилагането на разпоредби, подобни на разпоредбите в Директива 98/84/ЕО, отвъд границите на Съюза, както и за създаване на законодателство за услугите, основаващи се на или състоящи се от условен достъп, което да е приложимо на целия европейски континент.

(6)

С приемането на Директива 98/84/ЕО Съюзът упражни вътрешната си компетентност в областите, обхванати от конвенцията, с изключение на членове 6 и 8 от нея, доколкото член 8 се отнася до мерките по член 6. Следователно конвенцията следва да бъде подписана както от Съюза, така и от неговите държави-членки.

(7)

Конвенцията следва да бъде подписана от името на Съюза при условие за сключването ѝ,

20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 336/6

(1)

С Регламент (ЕС) № 627/2011 (2) („временният регламент“) Комисията наложи временно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от неръждаема стомана с произход от Китайската народна република („КНР“).

(2)

Процедурата бе открита в отговор на жалба, подадена на 16 август 2010 г. („жалбата“) от Комитета за защита на промишлеността на безшевни тръби от неръждаема стомана на Европейския съюз („Комитетът за защита“), от името на две групи производители от Съюза („жалбоподателите“), представляващи основен дял, в случая повече от 50 % от общото производство на някои видове безшевни тръби от неръждаема стомана на Съюза.

(3)

Припомня се, както е посочено в съображение 14 от временния регламент, че разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 юли 2009 г. до 30 юни 2010 г. („периодът на разследване“ или „ПР“). Тенденциите от значение за оценката на вредата са разгледани за периода от 1 януари 2006 г. до края на периода на разследване („разглежданият период“).

(4)

След разгласяването на основните факти и съображения, въз основа на които беше взето решението за налагане на временните мерки („временното разгласяване“), няколко заинтересовани страни направиха писмени изявления, с които изразиха своите становища относно временните констатации. Страните, които поискаха да бъдат изслушани, получиха възможност за това. Комисията продължи да издирва информацията, която счете за необходима за изготвянето на своите окончателни констатации.

(5)

По отношение на трите искания за индивидуално разглеждане окончателно бе решено, че такова разглеждане не би могло да бъде предоставено, тъй като това ненужно би затруднило разследването и би възпрепятствало навременното му приключване. Както бе посочено в съображение 6 от временния регламент, Комисията избра представителна извадка, която обхващаше 25 % от общия внос, регистриран в Евростат по време на ПР, и над 38 % от общия обем, идващ от износителите, оказали съдействие по време на ПР. Както бе посочено в съображение 13 от временния регламент, двама от тримата производители износители, включени в представителната извадка, бяха големи групи. Размерът на групите предполагаше особени затруднения по време на настоящото разследване от гледна точка както на усилията, полагани за разследването, така и на анализа. При тези обстоятелства не бе възможно исканията за индивидуално разглеждане, подадени от допълнителни производители износители, да бъдат уважени.

(6)

Припомня се, че както е посочено в съображение 15 от временния регламент, разглежданият продукт са някои видове безшевни тръби от неръждаема стомана (различни от тези с монтирани фитинги и подходящи за пренос на газове или течности тръби с приложение в гражданската авиация) с произход от КНР, класирани понастоящем в кодове по КН 7304 11 00, 7304 22 00, 7304 24 00, ex 7304 41 00, 7304 49 10, ex 7304 49 93, ex 7304 49 95, ex 7304 49 99 и ex 7304 90 00 („разглежданият продукт“).

(7)

Поради липсата на каквито и да било коментари относно разглеждания продукт след временното разгласяване изложеното в съображения от 15 до 19 от временния регламент се потвърждава.

(8)

Поради липсата на каквито и да било коментари съображение 20 от временния регламент се потвърждава.

(9)

След временното разгласяване някои страни оспориха някои от констатациите, свързани с определянето на ТДПИ, както е посочено в съображения 21—43 от временния регламент.

(10)

Една от страните заяви, че Комисията не е разгласила ценовата разлика между цените на суровините в ЕС и на пазара на КНР. В тази връзка трябва да се отбележи, че както при разгласяването на ТДПИ, така и във временния регламент се разгласява номиналната ценова разлика между цените на суровините в ЕС, САЩ и КНР. Както бе посочено в съображение 27 от временния регламент, тази разлика в зависимост от класа на стоманата възлиза средно на около 30 %. Що се отнася до източниците на информацията, послужила за основа на това сравнение, Комисията използва данни, предоставени от оказалите съдействие производители от Съюза и производители износители от КНР. Тези данни бяха подложени на кръстосана проверка с някои общественодостъпни източници (3).

(11)

Освен това бе заявено, че Комисията не е направила сравнение на цените на желязната руда, внасяна в КНР, и международните пазарни цени. Във връзка с това бе също така заявено, че не са били предоставени данни за отражението на желязната руда върху стойността на суровината (заготовки, отливки, кръгли пръти), закупена от производителите на разглеждания продукт. Желязната руда в съображение 28 от временния регламент бе спомената в контекста на сравнителните предимства, за да се намери възможно обяснение на ниската цена на заготовките, отливките и кръглите пръти в КНР. Желязната руда, както никелът и хромът, са основните източници на разходи при производството на заготовки, отливки и кръгли пръти от неръждаема стомана. Поради факта обаче, че цените на желязната руда, никела и хрома като цяло се основават на международните пазарни цени, тяхното отражение върху ценовата разлика между ценните на заготовките, отливките и кръглите пръти, а оттам и на безшевните тръби от неръждаема стомана в ЕС и КНР, може да бъде само ограничено. Поради това констатациите, довели до отхвърлянето на критерий 1 за искането за ТДПИ, не са се основавали на цените на желязната руда, а на ценовата разлика между суровините, а именно заготовки, отливки и кръгли пръти, пряко използвани в производството на разглеждания продукт; тази ценова разлика в комбинация с установената намеса на държавата (прилагане на експортна такса и невъзстановяване на ДДС) доведоха до заключението, че изпълнението на критерий 1 за предоставяне на ТДПИ не е било доказано.

(12)

Една от страните неколкократно настоя на своето твърдение във връзка с процедурните аспекти на определянето на ТДПИ. Твърдението бе свързано с консултациите с Консултативния комитет на държавите-членки, и по-специално с информацията, предоставена на посочения комитет по време на настоящото разследване. Въпросът бе обяснен в две писма, изпратени на страната, и бе предмет на многократна размяна на мнения със служителя по изслушванията. В тази връзка трябва да бъде отбелязано, че съгласно член 19, параграф 5 от основния регламент обменът на информация относно консултациите с Консултативния комитет на държавите-членки не трябва да се оповестява, освен в случаите, изрично предвидени в основния регламент. Следователно действащите разпоредби не дават възможност на страните да получат какъвто и да било достъп до размяната на мнения между Комисията и държавите-членки.

(13)

Същата страна направи и някои твърдения, свързани основно с въпроса за изкривяванията на пазара за суровини. Заявено бе, че заготовките от неръждаема стомана, закупени на вътрешния пазар на КНР, са представлявали само част от суровините, закупени по време на ПР. В тази връзка се отбелязва на първо място, че в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент не се определя таван по отношение на дела на закупените суровини, които са засегнати от изкривяванията. В член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент се посочва, че разходите за основните вложени материали трябва да отразяват в голяма степен пазарните стойности. И което е по-важното — Комисията обясни, че изкривяванията на пазара за суровини в КНР са засягали основните материали, използвани в производството на безшевни тръби от неръждаема стомана, а не само производството на заготовки. Основните суровини в производството на безшевни тръби от неръждаема стомана са заготовки, отливки и кръгли прътове от неръждаема стомана, които представляват над 50 % от производствените разходи за разглеждания продукт. Тези суровини попадат заедно в код по ХС 7218 10 (отливки и други първични форми от неръждаема стомана). Всички те подлежат на 15-процентна експортна такса и при износ за тях не се възстановява ДДС в размер на 17 %. Именно в този аспект са установени изкривяванията, довели до заключението, че нито един от производителите износители на КНР, включени в представителната извадка, не е отговарял на критерий 1 на оценката за ТДПИ. За засегнатото дружество суровините, използвани за производството на разглеждания продукт и закупени на вътрешния пазар на КНР, представляват значителна част — около 30 % от покупките. Следва да се отбележи освен това, че друга голяма част от суровините се внася от свързаните дружества.

Що се отнася по-специално до суровините, закупени от несвързани доставчици, се вижда, че делът на суровините, закупени на вътрешния пазар, достига дори 56 %. Следователно противно на твърдението на страната може да се заключи, че не е имало невярно представяне на фактите, що се отнася до определянето на ТДПИ, нито в комуникацията с тази страна, нито пък в процеса на консултации с Консултативния комитет, който е бил уведомен за всички представени аргументи. Поради това твърдението трябва да бъде отхвърлено.

(14)

Едно дружество заяви, че решението за отказ на ТДПИ следва да бъде взето на индивидуална основа и за всяко конкретно дружество поотделно, докато в настоящия случай институциите са прехвърлили общите констатации, направени на равнището на държавата, към отделните производители. Този аргумент не може да бъде приет; анализът на институциите категорично е направен индивидуално за всеки включен в представителната извадка производител. Вярно е, че институциите стигнаха до едно и също заключение по отношение и на тримата производители, но това се дължи на факта, че е налице намеса на държавата в процеса на вземане на решения при всеки от тях, както бе обяснено във временния регламент.

(15)

С оглед на изложеното по-горе констатацията, че на всички искания за ТДПИ следва да се даде отказ, както бе посочено в съображения 21—43 от временния регламент, се потвърждава.

(16)

Една от страните заяви, че САЩ е следвало да бъдат използвани за държава аналог. В тази връзка следва да се отбележи, че основанията за решението САЩ да не бъдат избрани за държава аналог бяха подробно изложени в съображения 46—48 от временния регламент. С оглед на това, че страната не подкрепи твърдението си с аргументи и не предостави допълнителни доводи, които биха могли да променят констатациите по отношение на САЩ като възможна държава аналог, твърдението трябваше да бъде отхвърлено.

(17)

В същото време трябва да се подчертае, че Комисията продължи да полага усилия да получи съдействие от подходяща държава аналог. Наред с усилията, посочени в съображение 47 от временния регламент, Комисията се свърза с производители в Бразилия, Канада, Малайзия, Мексико, Южна Африка, Южна Корея, Тайван и Украйна. Контакт бе установен с общо 46 дружества, но те не оказаха съдействие.

(18)

С оглед на изложеното по-горе временното заключение, че нормалната стойност следва да се основава на цените, действително платени или платими в Съюза за сходния продукт, подходящо коригирани, ако е необходимо, за да се включи разумен марж на печалба, както бе посочено в съображение 51 от временния регламент, се потвърждава.

(19)

Както бе подробно описано в съображения 49—51 от временния регламент, нормалната стойност се основава на действително платената или платима цена в Съюза за сходния продукт, подходящо коригирана, ако е необходимо, за да се включи разумен марж на печалба, на най-близко наподобяващите видове продукти със същия диаметър, клас стомана и от същия вид продукт (например студено или горещо изтеглен).

(20)

Коментарите на страните, свързани с цените, действително платени или платими в Съюза, и тези, свързани с корекциите (като нивото на търговия и възприятието за качество), са разгледани в съображения 45 и 46 по-долу.

(21)

Едно дружество заяви, че нормалната стойност би могла да бъде конструирана на базата на цените на вноса на тръбните заготовки от неръждаема стомана, внесени в САЩ от ЕС, или внесени в ЕС от производителите от Съюза. Това твърдение не бе подкрепено с допълнителни аргументи. Дружеството не представи никакви аргументи защо подобно конструиране би било по-подходящо за определянето на нормалната стойност, отколкото метода, използван във временния регламент. По-специално не бе аргументирано защо би било по-подходящо нормалната стойност да се конструира на базата на цените на тръбните заготовки, отколкото на цените на промишлеността на Съюза за сходния продукт.

(22)

Освен това не бе аргументирано защо е необходимо да се разглежда износът от ЕС за САЩ. Тази алтернатива не изглежда подходяща особено с оглед на факта, че всички оказали съдействие производители от САЩ разчитат на вноса от техните дружества майки в ЕС, както вече бе посочено в съображение 48 от временния регламент. Освен това високите производствени разходи в САЩ, както бе посочено в съображение 48 от временния регламент — причината, поради която САЩ не бяха сметнати са подходяща държава аналог, правят предложения метод неподходящ.

(23)

Що се отнася до износа от САЩ за ЕС, този въпрос бе изрично разгледан в съображение 49 от временния регламент. Счетено бе, че експортните цени на САЩ са засегнати от високите производствени разходи и че обемът на подобен износ е бил много ограничен.

(24)

Същото дружество предложи нормалната стойност да се конструира на базата на действителните цени на вноса на тръбни заготовки от неръждаема стомана от производителите от Съюза. Производителят от ЕС, който внася тръбни заготовки от Индия в ЕС, както е посочено в жалбата, не оказа съдействие по време на настоящото разследване. Освен това нито един от включените в представителната извадка производители от Съюза не внася тръбни заготовки от други държави извън ЕС. Поради това предложената методология не може да бъде използвана.

(25)

С оглед на изложеното по-горе определянето на нормалната стойност, описано в съображения 49—51 от временния регламент, се потвърждава.

(26)

Една от страните отново повтори, че за да се гарантира обективно сравнение, за дата на продажбата следва да се взема датата на поръчката, а не датата на фактурата. Твърдението бе направено с оглед на член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент. Както вече бе пояснено на засегнатата страна по време на изслушването със служителя по изслушванията, проведено на 11 март 2011 г., въпросната разпоредба се отнася за конвертирането на валути, т.е. за обменните курсове, които се прилагат, когато сравнението на цените изисква конвертиране на валута. Следователно, когато се посочват дати на поръчки, това засяга конвертирането на валути в рамките на обективно сравнение между експортната цена и нормалната стойност и не е свързано с оборота и обема на продажбите за износ за Съюза по време на ПР.

(27)

Във всички случаи разглежданият продукт е изнасян за независими клиенти в Съюза, поради което експортната цена бе определена в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент, а именно въз основа на действително платените или платими експортни цени. Поради това съображение 52 от временния регламент се потвърждава.

(28)

Както бе посочено в съображение 20 по-горе, коментарите на страните, свързани с действително платените или платими в Съюза цени, и тези, свързани с корекциите (като нивото на търговия и възприятието за качество), са разгледани в съображения 45 и 46 по-долу.

(29)

Една от страните оспори метода за сравнение на експортната цена и нормалната стойност въз основа на три специфични параметъра (диаметър, клас стомана и вид продукт (например студено или горещо изтеглен). Страната заяви, че сравненията е трябвало да бъдат направени на по-подробна база, т.е. да се вземат предвид и други параметри, а именно дебелината на стените, дължината и изпитванията.

(30)

Службите на Комисията събраха информация във връзка с редица параметри, в това число дължината, дебелината на стените и изпитванията.

(31)

В съответствие с член 2, параграф 11 от основния регламент дъмпинговият марж обикновено се определя на базата на сравнение на среднопретеглената нормална стойност със среднопретеглената стойност на цените на всички експортни сделки. Съгласно член 2, параграф 11 от основния регламент изчисленията на дъмпинга следва да се базират на „всички експортни сделки за Общността“, но следва да се подчиняват на „съответните разпоредби, регулиращи обективното сравнение“. Дружеството се позова на т.нар. контролен номер на продукта и на включените в него параметри. В тази връзка трябва да се отбележи, че контролният номер на продукта представлява средство, използвано по време на разследването с цел структуриране и организиране на значителните обеми много подробни данни, предоставени от дружествата. Той е средство за извършване на по-подробен анализ на различни продуктови характеристики в категорията на разглеждания продукт и сходния продукт. Сравнението бе основано на най-уместните характеристики, за да се гарантира извършването на обективно сравнение.

(32)

В отговор на твърдението на дружеството Комисията обясни в писмо, че дебелината на стените на една тръба е пропорционално свързана с нейното тегло и следователно е била косвено обхваната от сравнението. Други характеристики, като изпитванията например, имат незначително отражение върху сравнението. Така например почти всички разглеждани продукти се подлагат на стандартни изпитвания.

(33)

Трябва да се подчертае, че противно на твърденията на посочената страна, Комисията не е пренебрегнала никаква информация. Често обаче някои параметри, използвани в контролния номер на продукта, имат по-малка тежест, а специфични параметри представляват по-добра база за сравнение, отколкото други. Тръби не са били изключвани от сравнението въз основа на физически различия или по някакви други причини, нито пък са били създадени нови видове продукт. Напротив: всички продажби бяха включени в сравнението, независимо от диаметъра или дължината на тръбата.

(34)

Дружеството посочи освен това, че подходът, използван от Комисията, не му е позволил да поиска корекции във връзка с физическите характеристики. Това твърдение отново се базираше на факта, че Комисията е извършила сравнението на базата на три, а не на повече параметри, въпрос, който вече бе разгледан в изложените по-горе съображение 31 и следващите го съображения.

(35)

Що се отнася до процедурния аспект на въпроса за сравнението, повдигнат от същата страна, трябва да се отбележи, че дружеството е имало пълна възможност да представи своите коментари относно изчисленията, направени в неговия конкретен случай. Всички подробности във връзка с изчисленията бяха разгласени в деня на публикуването на временния регламент. Дружеството представи своите коментари по въпроса с параметрите, използвани при сравнението, в писмо от 11 юли 2011 г., в което поиска допълнителни разяснения. Службите на Комисията отговориха на19 юли 2011 г. В отговор на това дружеството отново изтъкна своите аргументи в писмо от 29 юли 2011 г. Дружеството изрази несъгласие с базата за сравнение и неколкократно заяви, че параметри като дебелината на стените, дължината или изпитванията имат отражения върху цената. Както бе посочено по-горе, Комисията признава, че тези параметри са имали известно отражение върху цените. Счетено бе за по-подходящо обаче изчисленията да се базират на 3-те най-важни параметъра, тъй като те дават най-висока степен на съвпадение и същевременно дават възможност да се намерят съвпадащи продажби при всички експортни сделки.

(36)

Дружеството заяви, че не му е било позволено да подаде искане за корекция. Този аргумент трябва да се отхвърли. Дружеството е имало възможност да подаде своето искане в продължение на цялата процедура, както и в момента на разгласяване на временните констатации, когато дружеството е научило всички подробности във връзка с изчисленията.

(37)

Една от страните заяви, че прилагането на производствените разходи за тръби с по-малък диаметър спрямо тръби с по-голям диаметър не отразява действителните разходи, тъй като разходите за тръби с по-голям диаметър са по-големи. Страната обаче не предложи никаква алтернатива, нито подкрепи искането си с аргументи. Вследствие на това, с оглед на факта, че не бе представен алтернативен метод, използваният метод се счита за най-разумен.

(38)

Едно дружество заяви, че броят на корекциите (това, че Комисията е използвала три параметъра, а не повече, възприятието за качество и корекциите във връзка с нивото на търговия) предполага, че продуктите на производителите от Съюза са трудно съпоставими с внесените продукти от КНР. В тази връзка се посочва, че самият факт, че институциите извършват корекции, е неразделна част от изчислението на антидъмпинга. Тези корекции са предвидени в основния регламент и поради това не поставят под въпрос съпоставимостта на разглеждания продукт и сходния продукт. В действителност високата степен на съвпадение потвърждава, че разглежданият продукт и сходният продукт са напълно съпоставими.

(39)

С оглед на изложеното по-горе констатациите, направени в съображения 53 и 54 от временния регламент, се потвърждават.

(40)

Една от страните заяви, че поради сериозното колебание на цената на никела дъмпинговият марж е следвало да бъде изчислен на тримесечна база. В тази връзка се посочва, че в настоящия случай сравнението между експортната цена и нормалната стойност не представлява сравнение между цените и разходите, а само между среднопретеглените продажни цени (нормалната стойност бе определена на базата на продажните цени на промишлеността на ЕС). Освен това повишението на цените на никела е представлявало повишение на световните пазарни цени и следователно не е било изолирано явление от КНР. Повишението е засегнало най-много три месеца от ПР, докато продажбите на засегнатия продукт са били осъществени по време на целия ПР. Освен това промените в цените на суровината трябва да се приемат за нормална част от стопанската дейност. Повишението на цените на никела трябва да е засегнало в еднаква степен производителите от Съюза и тези от КНР, тъй като никелът се котира на Лондонската борса за метали. Евентуалната разлика би се дължала на изкривяването на цените на суровината в КНР и поради това не следва да се взема предвид при изчисленията. Следователно твърдението трябва да бъде отхвърлено и сравнението трябва да се базира на средните годишни експортни цени на КНР и средните годишни цени в ЕС, подходящо коригирани, за да се включи разумен марж на печалба. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(41)

Един производител от КНР подаде обосновано заявление, че изчислението на корекциите при изчислението на неговия индивидуален дъмпинг е неточно. Комисията прие това заявление и направи преизчисление, което показа дъмпингов марж в размер на 83,7 %. Като се изключи тази промяна, констатациите, направени в съображения 55—61 от временния регламент, се потвърждават. Преразгледаните дъмпингови маржове са, както следва:

(42)

По отношение на определението за промишлеността на Съюза и представителността на извадката от производители от Съюза след временното разгласяване не бяха получени нови коментари. Поради това изложеното в съображения 62 и 63 от временния регламент се потвърждава.

(43)

По отношение на потреблението на Съюза не бяха получени коментари. Поради това изложеното в съображения 64—66 от временния регламент се потвърждава.

(44)

По отношение на временните констатации във връзка с обема, пазарния дял и развитието на цените на дъмпинговия внос не бяха получени коментари от заинтересованите страни. Поради това изложеното в съображения 67—69 от временния регламент се потвърждава.

(45)

Във връзка с изчислението на подбиването на цените от страна на вноса от КНР както производители износители от КНР, така и производителите от Съюза поискаха допълнителна информация относно метода за определяне на някои корекции (като например разходите след вноса, нивото на търговия и пазарното възприятие за качество), приложени при изчислението. Комисията отговори на тези искания, като разгласи начина, по който тези корекции са били определени, като в същото време гарантира спазване на правилата за поверителност.

(46)

Вследствие на представени от производител от КНР коментари бе направена малка корекция в изчислението на подбиването на цените, тъй като при първоначалното изчисление корекцията, свързана с нивото на търговия, включваше и част от разходите след внос, които в същото време са обхванати от отделна корекция за всички разходи след вноса. Корекцията доведе до промяна в размер на по-малко от един процентен пункт в маржовете на подбиване на цените и в нивото на отстраняване на вредата (за прегледа на нивото на отстраняване на вредата вж. съображения 82 и 83 по-долу) в сравнение с временния етап.

(47)

Като изключим посочените по-горе промени и при липсата на каквито и да било коментари, съображения 70 и 71 от временния регламент се потвърждават.

(48)

След временното разгласяване някои производители износители от КНР заявиха, че определени показатели следва да бъдат изключени от анализа на вредата. Те посочиха по-специално, че производството и използването на капацитета са спаднали със същия темп като потреблението на Съюза и че поради тази причина тези показатели не следва да бъдат разглеждани като фактори в анализа на съществената вреда. Подобно твърдение беше направено и по отношение на спада на продажбите на Съюза, който, според твърдения, е следвал темп, съпоставим с този на спада в потреблението.

(49)

В този контекст следва първо да се отбележи, че в съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент „всички икономически фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на промишлеността“, следва да бъдат разгледани при анализа на вредата. Що се отнася до потенциалното въздействие на всички други фактори, които може да са допринесли за вредата, освен дъмпинговия внос, то е разгледано в глава Е „Причинно-следствена връзка“, и по-специално в точката, посветена на въздействието на всички други фактори (вж. съображения 59—69 по-долу).

(50)

Поради липсата на други коментари съображения 72—89 от временния регламент се потвърждават.

(51)

Поради липсата на други коментари съображения 90—92 от временния регламент се потвърждават.

(52)

Някои страни отново повториха твърденията си, направени на временния етап, че голяма част от съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, следва да бъде отдадена на фактори, различни от дъмпинговия внос.

(53)

В този контекст след временното разгласяване някои производители износители от КНР заявиха по-специално, че голяма част от загубата на обем на продажбите и пазарен дял се е дължала на спада в търсенето, предизвикан по-скоро от икономическата криза, отколкото от дъмпинговия внос от КНР. Те заявиха освен това, че съпоставимият спад на цените на вноса от КНР и на промишлеността на Съюза по време на разглеждания период (съответно с 9 % и 8 %) също свидетелства за това, че спадът на цените на промишлеността на Съюза се е дължал просто на по-малкото пазарно търсене, отколкото на въздействието на дъмпинговия внос.

(54)

На първо място следва да се отбележи, че в съображения 103—106 от временния регламент се признава, че икономическата криза и последвалото свиване на търсенето са имали отрицателно въздействие върху състоянието на промишлеността на Съюза и че поради това може да са допринесли за вредата, понесена от промишлеността на Съюза. Това обаче не намалява вредоносното въздействие на дъмпинговия внос от КНР на ниски цени, който значително е увеличил своя дял на пазара на Съюза по време на разглеждания период.

(55)

Както бе обяснено в съображения 104 и 105 от временния регламент, въздействието на дъмпинговия внос в действителност причинява много повече вреда в период на по-ниско търсене, отколкото в години на бърз растеж. Вносът от КНР изглежда непрекъснато е подбивал цените в Съюза по време на целия разглеждан период. Освен това по време на ПР подбиването на цените е варирало от 21 % до 32 %, а вносът от КНР е представлявал над 18 % от пазарния дял на Съюза вследствие на значителен ръст от 7,9 процентни пункта по време на разглеждания период. Следователно вносът от КНР е упражнил очевиден натиск върху цените, който не е позволил на промишлеността на Съюза да покрие разходите си (да не говорим за цени на печалба); наред с това увеличеният обем и пазарен дял на този внос е попречил на промишлеността на Съюза да се стреми към по-големи по обем производство, използване на капацитета и продажби, по-специално по отношение на продуктите за широко потребление, продавани основно чрез дистрибутори.

(56)

На второ място правенето на заключения единствено на базата на избраните показатели за вреда, като обема на продажбите и пазарния дял, или само продажните цени би изкривило анализа в този случай. Така например загубите по отношение на обема на продажбите и пазарния дял са били съпроводени, inter alia, от сериозно влошаване на рентабилността и са се дължали до голяма степен на натиска върху цените, упражняван от дъмпинговия внос. Що се отнася по-конкретно до въпроса за пазарния дял, промишлеността на Съюза е загубила 3,6 процентни пункта поради вноса от КНР по време на разглеждания период. И на последно място, отново с оглед на нивото на подбиване на цените и на увеличаването на вноса от КНР както в относително, така и в абсолютно изражение, по никакъв начин не може да се заключи, че спадът на цените на производителите от Съюза не е бил свързан с равнището на цените на дъмпинговия внос.

(57)

С оглед на изложеното по-горе причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и установената съществена вреда се потвърждава на базата на едновременното наличие на съществен обем на вноса и на натиск върху цените, упражняван от вноса от КНР върху промишлеността на Съюза.

(58)

Поради липсата на други коментари съображения 94—96 от временния регламент се потвърждават.

(59)

По отношение на въздействието на вноса от други трети държави в Съюза някои производители износители от КНР заявиха, че 1,0 от 3,6-те процентни пункта загуба на пазарен дял на промишлеността на Съюза следва да се отдаде на вноса от Япония и Индия. На практика обаче вносът от КНР е спечелил пазарен дял за сметка както на останалия внос, така и на промишлеността на Съюза. Увеличението на пазарния дял от КНР със 7,9 процентни пункта може да се подели между 3,6-те процентни пункта загуба на пазарен дял на промишлеността на Съюза и 4,3-те процентни пункта загуба на пазарен дял на останалия внос.

(60)

Същите производители износители от КНР заявиха, че средните цени на вноса на някои избрани трети държави, а именно Украйна, Индия и САЩ, също значително са се понижили, което може да е причинило вреда на промишлеността на Съюза. В тази връзка се посочва обаче, че като цяло средната цена на вноса от всички държави, с изключение на КНР, в действителност се е повишила с 34 % по време на разглеждания период. Както вече бе посочено в съображение 100 от временния регламент, средната цена на вноса от САЩ значително е надвишавала цените на пазара на Съюза. В същото съображение бе подчертано, че пазарният дял на вноса от Украйна е намалял, докато американският и индийският пазарен дял са останали относително стабилни. Независимо от това не може да се заключи, на базата на данните от Евростат за този внос, че вносът от други трети държави е изиграл значителна роля за влошаване на състоянието на промишлеността на Съюза, която да прекъсне причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от КНР и вредата.

(61)

Поради липсата на други коментари относно констатациите, изложени в съображения 97—102 от временния регламент, тези констатации се потвърждават.

(62)

Що се отнася до въздействието на икономическия спад, причините, поради които икономическият спад не може да се разглежда като елемент, който може да прекъсне причинно-следствената връзка, са анализирани в съображения 52—58 по-горе. Тъй като в нито един от коментарите нямаше възражения, констатациите, изложени в съображения 103—106 от временния регламент, се потвърждават.

(63)

Що се отнася до реализирания износ на промишлеността на Съюза, поради липсата на каквито и да било коментари във връзка с констатациите, изложени в съображения 107 и 108 от временния регламент, тези констатации се потвърждават.

(64)

Няколко производители износители от КНР заявиха, че 18-процентното увеличение на производствените разходи за единица продукт, описано в съображение 109 от временния регламент, е изиграло важна роля за влошаването на рентабилността на промишлеността на Съюза, а не дъмпинговият внос, и поискаха по-подробен анализ на въздействието на това повишение на разходите за единица продукт.

(65)

Комисията проучи въпроса и установи, че увеличението на производствените разходи за единица продукт може да се отдаде на: по-високите производствени разходи в резултат на по-високите цени на суровините, както и на фиксираните разходи, като прекия труд, амортизацията, режийните производствени разходи и разходите за реализация и общите и административните разходи, както и на бързия спад на производството.

(66)

Предвид това, че колебанието в цените на суровините до голяма степен е отчетено в механизма за определяне на цените на промишлеността на Съюза — т.нар. механизъм за „надбавка за легиращи елементи“ свързва пряко цените с котировката на най-важните суровини като никел, молибден и хром, е малко вероятно неговото въздействие върху рентабилността да е значително. Останалите елементи, свързани с недостатъчното производство и обем на продажбите, обаче са имали пряко въздействие върху нивата на рентабилност. Тъй като производството и обемът на продажбите на промишлеността на Съюза са щели да бъдат значително по-високи при липсата на дъмпингов внос, не може да се заключи, че увеличението на производствените разходи за единица продукт само по себе си е било мощен фактор за вредата, а не дъмпинговият внос, тъй като е неразривно свързано с увеличения обем на дъмпинговия внос.

(67)

Някои производители износители от КНР заявиха също така, че неспособността на промишлеността на Съюза да се преструктурира, въпреки спада в потреблението, може да е била основен фактор, довел до установената вреда.

(68)

В тази връзка следва да се отбележи на първо място, че промишлеността на Съюза е трябвало да се справи не само с въздействието на спада в потреблението като такова, но и с въздействието на дъмпинговия внос в период на спад в потреблението. Въпреки това разследването показа, че промишлеността на Съюза i) е запазила своя производствен капацитет в очакване на това, че кризата ще бъде временна и че предстои възстановяване, и не може да се очаква, че тя ще приспособи капацитета си поради нарастващия обем на внос от КНР, извършен на необичайно ниски, дъмпингови цени, ii) непрекъснато е развивала продуктовия си микс с акцент върху специализираните продукти с по-висока стойност, при които конкуренцията от КНР е по-слабо изразена, и iii) по време на разглеждания период е намалила работната си сила с 8 % и средните разходи за труд на работник с 2 % (ако се вземе предвид само периодът на кризата, т.е. между 2008 г. и ПР, тези съкращения достигат съответно 19 и 11 процентни пункта). Всичко това показва, че промишлеността на Съюза е била много активна, що се отнася до мерките, предприемани в опит да се отговори на отрицателното въздействие от понесената вреда. Посочените по-горе мерки обаче са се оказали недостатъчни да противодействат на вредоносния ефект на дъмпинговия внос в период на слабо търсене.

(69)

Поради липсата на каквито и да било други коментари изложеното в съображения 109 и 110 от временния регламент се потвърждава.

(70)

Нито един от аргументите, представени от заинтересованите страни, не доказва, че въздействието на фактори, различни от дъмпинговия внос от КНР, е било такова, че да се прекъсне причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и установената съществена вреда. С оглед на изложеното по-горе се прави заключението, че дъмпинговият внос от КНР е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза по смисъла на член 3, параграф 6 от основния регламент.

(71)

Поради това заключенията относно причинно-следствената връзка, обобщени в съображения 111—113 от временния регламент, се потвърждават.

(72)

С оглед коментарите на страните Комисията продължи анализа си във връзка с интереса на Съюза.

(73)

По отношение на интереса на промишлеността на Съюза не бяха направени допълнителни коментари и не бе получена информация в тази връзка. Поради това констатациите, изложени в съображения 116—120 от временния регламент, се потвърждават.

(74)

Поради липсата на каквито и да било коментари по този въпрос изложеното в съображения 121—123 от временния регламент се потвърждава.

(75)

След налагането на временните мерки едно дружество ползвател, което не бе оказало съдействие, представи коментари във връзка с интереса на Съюза. Ползвателят заяви по-конкретно, че въздействието на антидъмпинговите мерки върху дружеството ще бъде значително. Той посочи, че тръбите от неръждаема стомана са ключов компонент на редица продукти надолу по веригата, включително тези, произведени от посочения ползвател (напр. топлообменници), и че съществува допълнителен проблем във връзка със сигурността на доставките с оглед на закъсненията, които е понесло дружеството по отношение на някои доставки от страна на производители от Съюза.

(76)

Предвид факта обаче, че посоченият ползвател закупува само 5 % от тръбите от неръждаема стомана от Китай, евентуалното въздействие върху това дружество изглежда ограничено от гледна точка както на разходите, така и на сигурността на доставките.

(77)

Що се отнася по-специално до посоченото въздействие върху разходите, дружеството не подкрепи твърдението си с конкретни данни. Освен това трябва да се припомни, че както бе посочено в съображения 124 и 125 от временния регламент, въздействието върху разходите на единствения ползвател, който оказа пълно съдействие, бе счетено за незначително както по отношение на дружеството като цяло, така и по отношение на поделението, в което се използват тръби от неръждаема стомана.

(78)

По отношение на въпроса със сигурността на доставките, повдигнат от ползвателя, следва да се припомни, че съществува голям брой трети държави, различни от КНР, които продължават да внасят в Съюза тръби от неръждаема стомана. Освен това предвид факта, че промишлеността на Съюза остава най-големият доставчик на продукта, за промишлеността на ползвателите на продукта е изключително важно тя да продължи да съществува.

(79)

Макар че на временния етап бе счетено също, че антидъмпинговите мерки може да имат по-сериозно въздействие върху ползвателите, които използват значителни количества тръби от неръждаема стомана, внесени от КНР, за производството на техните продукти надолу по веригата (вж. съображение 126 от временния регламент), с оглед на липсата на каквото и да било аргументирано твърдение или нова информация след временното разгласяване, може да се заключи, че основните ползи за промишлеността на Съюза от налагането на антидъмпинговите мерки изглежда надделяват над очакваното отрицателно въздействие върху тези ползватели. Поради това констатациите във връзка с интереса на ползвателите, изложени в съображения 124—130 от временния регламент, се потвърждават.

(80)

С оглед на изложеното по-горе временно се прави окончателното заключение, че в крайна сметка не съществуват непреодолими основания срещу налагането на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на разглеждания продукт с произход от КНР. Поради това заключенията, изложени в съображения 131 и 132 от временния регламент, се потвърждават.

(81)

Жалбоподателите заявиха, че 5-процентната целева печалба, установена на временния етап, е изключително ниска, и отново изтъкнаха, че равнище от 12 % би било обосновано с оглед на факта, че разглежданата промишленост е капиталоемка и изисква постоянни технически подобрения и иновационно актуализиране, а оттам и съществени инвестиции. Жалбоподателите завиха, че такова равнище на печалбата би било необходимо, за да се генерира достатъчна възвръщаемост на капитала и да се създадат условия за такива инвестиции. Посоченото по-горе твърдение не бе обаче убедително подкрепено от конкретни цифри. Поради това се прави заключението, че 5-процентният марж на печалбата, установен на временния етап, следва да се запази.

(82)

Във връзка с определянето на нивото на отстраняване на вредата, посочено вече в съображение 45 по-горе, малката промяна по отношение на корекцията на нивото на търговия, която беше направена в изчислението на подбиването на цените, беше направена и при изчислението на нивото на отстраняване на ведата.

(83)

Посочената по-горе промяна доведе до несъществено ревизиране на нивото на отстраняване на вредата. В резултат на това нивото на отстраняване на вредата варира между 48,3 % и 71,9 %, както е показано в таблицата по-долу:

(84)

Един производител износител от КНР заяви, че поради причинената от икономическата криза вреда маржът на вредата следва да се базира на подбиването на цените, а не на продажбите на по-ниски цени, като посочи, че този метод е бил използван в редица антидъмпингови процедури (4). Във всички разследвания, цитирани от производителя износител обаче, са били налице конкретни основания във връзка с промишлеността или икономическия сектор (като опасността от създаване на монопол, същественото повишение на капацитета на промишлеността на Съюза в добре развит пазар, дългосрочното отсъствие на печалба в промишлеността в световен мащаб), които са подкрепили извънредното прилагане на тази специфична методология. В настоящото разследване случаят не е такъв, тъй като икономическата криза е засегнала глобалната икономика като цяло и следователно не може да се приеме за специфична за промишлеността, занимаваща се с производството на безшевни тръби от неръждаема стомана.

(85)

С оглед на заключенията, направени във връзка с дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза, и в съответствие с член 9, параграф 4 от основния регламент върху разглеждания продукт следва да бъде наложено окончателно антидъмпингово мито, което да се равнява на по-ниската от установените стойности за дъмпинговия марж и маржа на вредата в съответствие с правилото за по-ниското мито. В този случай, тъй като нивата на отстраняване на вредата са по-ниски от установените дъмпингови маржове, окончателните мерки следва да се базират на нивото на отстраняване на вредата.

(86)

Въз основа на изложеното по-горе митническите ставки, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза без платено мито, са:

(87)

Индивидуалните антидъмпингови митнически ставки за дружествата, определени в настоящия регламент, са установени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Ето защо те отразяват ситуацията, установена по време на разследването по отношение на разглежданите дружества. Така тези митнически ставки (за разлика от митото, което се прилага в национален мащаб за „всички други дружества“) са приложими изключително за вноса на продукти с произход от КНР и произведени от тези дружества, а именно — от конкретно посочените правни субекти. Внасяните продукти, произведени от което и да е друго дружество, което не е конкретно посочено в постановителната част на настоящия регламент със своите наименование и адрес, включително от субектите, свързани с конкретно посочените, не могат да се ползват от тези ставки и подлежат на обмитяване по ставката, приложима за „всички останали дружества“.

(88)

С оглед свеждане до минимум на рисковете от заобикаляне, породени от голямата разлика в митническите ставки, се счита, че в този случай са необходими специални мерки, за да се гарантира правилното прилагане на антидъмпинговите мита. Тези специални мерки включват представяне на валидна търговска фактура пред митническите органи на държавите-членки, която да отговаря на изискванията, изложени в приложение II към настоящия регламент. Към внос, който не е придружен от такава фактура, се прилага остатъчното антидъмпингово мито, приложимо за всички други износители.

(89)

Ако износът на някое от дружествата, които се ползват от по-ниска индивидуална митническа ставка, се увеличи значително по обем след налагането на разглежданите мерки, такова увеличение по обем може да бъде счетено като представляващо само по себе си промяна в схемите на търговия, която се дължи на налагането на мерките по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент. При такива обстоятелства и при положение че са изпълнени условията, може да бъде започнато разследване по отношение на заобикаляне на антидъмпинговите мерки. При това разследване може, inter alia, да бъде проучена необходимостта от отстраняване на индивидуалната(ите) митническа(и) ставка(и) и последващо въвеждане на мито, което се прилага в национален мащаб.

(90)

Всяко искане за прилагане на индивидуална антидъмпингова митническа ставка по отношение на дадено дружество (например при промяна в наименованието на субекта или след създаване на нови производствени или търговски единици) следва да се изпрати във възможно най-кратки срокове до Комисията (5) заедно с цялата съответна информация, по-специално за промени в дейността на дружеството, свързани с производството, продажбите на вътрешния пазар и експортните продажби във връзка с промяната на наименованието или промяната по отношение на производствените или търговските единици например. Ако е необходимо, регламентът ще бъде съответно изменен и допълнен чрез актуализация на списъка на дружествата, ползващи се с правото на индивидуални митнически ставки.

(91)

Всички страни бяха информирани за основните факти и съображения, на които почива намерението да се препоръча налагането на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от неръждаема стомана с произход от КНР. Беше им даден също така срок, в който да изложат становищата си след окончателното разгласяване.

(92)

Коментарите, предоставени от заинтересованите страни, бяха внимателно разгледани. Нито един от коментарите не бе такъв, че да промени констатациите от разследването.

(93)

За да се осигури правилното прилагане на антидъмпинговото мито, нивото на митото, което се прилага в национален мащаб, следва да се прилага не само за производителите износители, които не са оказали съдействие, но и за онези производители, които не са имали никакъв износ за Съюза през ПР.

(94)

С цел да се осигури еднакво третиране на евентуалните нови износители и на посочените в приложение I към настоящия регламент оказали съдействие дружества, които не са включени в представителната извадка, следва да се предвиди среднопретегленото мито, наложено на вторите, да се прилага по отношение на всички нови износители, които иначе биха имали право на преразглеждане съгласно член 11, параграф 4 от основния регламент, тъй като посоченият член не се прилага, когато е използвана представителна извадка.

(95)

С оглед на размера на установените дъмпингови маржове и предвид нивото на вредата, причинена на промишлеността на Съюза (окончателното мито, наложено с настоящия регламент, е определено на по-високо ниво от нивото на временното мито, наложено с временния регламент), се смята, че сумите, обезпечаващи временното антидъмпингово мито, наложено с временния регламент, следва да се съберат окончателно,

—

не е изнасял за Съюза описания в член 1, параграф 1 продукт през периода на разследване (от 1 юли 2009 г. до 30 юни 2010 г.),

—

не е свързан с някой от износителите или производителите в КНР, спрямо които са наложени мерките по настоящия регламент,

—

действително е изнасял за Съюза разглеждания продукт след периода на разследване, на който се основават мерките, или е поел неотменимо договорно задължение да изнесе значително количество за Съюза,

20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 336/20

(1)

Изисквания за безопасност следва да бъдат налагани на оператори на въздухоплавателни средства, които са регистрирани в държава-членка или в трета държава и се експлоатират от оператор в ЕС, както и на оператори на въздухоплавателни средства, които се използват от оператор от трета държава в рамките на Съюза.

(2)

След поредица от сблъсъци във въздуха, при които са били нарушени границите на безопасност, включително произшествията в Yaizu (Япония) през 2001 г. и в Überlingen (Германия) през 2002 г., софтуерът на настоящата бордова система за избягване на опасни сближения във въздуха (ACAS) следва да бъде актуализиран. В резултат на проучванията е направен изводът, че при настоящия софтуер на бордовата система за избягване на опасни сближения във въздуха съществуващият риск от сблъсък във въздуха е 2,7 × 10-8 сблъсъка на полет час. Поради това настоящата версия 7 на ACAS II се счита за неприемлив риск за безопасността.

(3)

Необходимо е да се въведе новата версия на софтуера на бордовата система за избягване на опасни сближения във въздуха (ACAS II), за да се предотвратят сблъсъци на въздухоплавателните средства, летящи във въздушно пространство, попадащо в обхвата на Регламент (ЕО) № 216/2008.

(4)

С цел да се гарантират възможно най-високи стандарти за безопасност, въздухоплавателните средства, които не попадат в обхвата на задължителните изисквания относно оборудването, но са били оборудвани с ACAS II преди влизането в сила на настоящия регламент, следва да бъдат снабдени със система ACAS II, използваща най-новата версия на софтуера за избягване на опасни сближения във въздуха.

(5)

Всички въздухоплавателни средства трябва да бъдат оборудвани с новата версия на софтуера в най-краткия практически възможен срок, за да се гарантира, че те се възползват от нейните предимствата по отношение на безопасността. Необходимо е обаче да се осигури реалистичен период от време за приспособяване на авиационната промишленост към настоящия нов регламент, като се отчете степента на наличност на новото оборудване.

(6)

Агенцията подготви проект на правилник за прилагане и го предостави на Комисията под формата на становище в съответствие с член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 216/2008.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Европейската агенция за авиационна безопасност, учредена по силата на член 65 от Регламент (ЕО) № 216/2008,

а)

операторите на въздухоплавателни средства, посочени в член 4, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 216/2008, предприемащи полети към ЕС, в рамките на ЕС или от ЕС към цели извън него; и

б)

операторите на въздухоплавателни средства, посочени в член 4, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 216/2008, извършващи полети във въздушно пространство над територии, за които се прилага Договорът, както и във всяко друго въздушно пространство, за което държавите-членки прилагат Регламент (ЕО) № 551/2004 на Европейския парламент и на Съвета (2).

1)

„бордова система за избягване на опасни сближения във въздуха (ACAS)“ означава монтирана на въздухоплавателното средство система, която работи независимо от наземните съоръжения и използва транспондерните сигнали на вторичните обзорни РЛС (SSR), за да предупреждава пилотите за потенциални конфликти с въздухоплавателни средства, които са оборудвани с транспондери за SSR;

2)

„бордова система за избягване на опасни сближения във въздуха (ACAS II)“ означава бордова система за избягване на опасни сближения, която предлага препоръки за избягване на конфликти по вертикала в допълнение към препоръките за трафика;

3)

„указание относно препоръка за решение (resolution advisory — RA)“ означава указание за полетния екипаж, препоръчващо маневра за излизане от всички настоящи заплахи или ограничение за маневриране, предназначено да запази настоящото състояние на безопасност;

4)

„указание относно препоръка за трафика (traffic advisory — TA)“ означава указание за полетния екипаж, че близостта на друго въздухоплавателно средство представлява потенциална заплаха.

20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 336/23

(1)

Регламент (ЕО) № 2257/94 на Комисията от 16 септември 1994 г. за определяне на стандартите за качество на бананите (2), Регламент (ЕО) № 2898/95 на Комисията от 15 декември 1995 г. за контрола по спазване на стандартите за качество на бананите (3) и Регламент (ЕО) № 239/2007 на Комисията от 6 март 2007 г. относно подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 404/93 на Съвета относно изискванията за уведомленията в сектора на бананите (4) е бил съществено изменян (5). С оглед постигане на яснота и рационалност посочените регламенти следва да бъдат кодифицирани чрез събирането им в един акт.

(2)

Регламент (ЕО) № 1234/2007 предвижда определяне на пазарни стандарти за бананите. Целта на тези стандарти е да се гарантира снабдяването на пазара с еднородни продукти с добро качество, по-специално банани, добити в Съюза, за които трябва да се положат усилия за подобряване на качеството.

(3)

С оглед многообразието от сортове, продавани в Съюза, както и от търговски практики, следва да се определят минимални стандарти за незрели зелени банани, без с това да се засяга последващото въвеждане на стандарти, приложими на друг етап от търговията. Характеристиките и начинът на продажба на смокиновите банани са такива, че те не следва да попадат в приложното поле на стандартите на Съюза.

(4)

Изглежда уместно, с оглед на преследваните цели, да се позволи на държавите-членки производителки на банани да прилагат национални стандарти в рамките на своята територия по отношение на своето производство, но единствено на етапите, следващи този на незрели зелени банани, при условие че тези разпоредби не противоречат на стандартите на Съюза и не представляват препятствие пред свободното движение на банани в Съюза.

(5)

Поради климатичните фактори, които затрудняват производствените условия в Мадейра, Азорските острови, Алгарве, Крит, Лакония и Кипър, бананите не достигат изискваната минимална дължина. В такива случаи бананите следва все още да могат да се продават, но само като клас II.

(6)

Следва да се приемат мерки за осигуряване еднаквото прилагане на правилата за пазарните стандарти за бананите, по-специално по отношение на проверките за съответствие.

(7)

Като се отчита естеството на силно малотраен продукт и на търговските практики и процедури по контрола, използвани в търговията, следва да се предвиди, че проверките за съответствие трябва да се провеждат като общо правило на етапа, на който се прилагат стандартите за качество.

(8)

Продукт, който е преминал проверките на този етап, се счита за съответстващ на стандартите. Тази оценка следва да се изготвя въз основа на непредизвестени проверки, осъществени на по-късен етап до етап „зреене на склад“.

(9)

Контролът за съответствие не следва да бъде систематичен, а случаен, чрез оценяване на цялостна проба, произволно взета от партидата, избрана за проверка от компетентния орган и приета за представителна за партидата. За целта следва да се прилагат подходящите разпоредби на Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (6).

(10)

Търговията с банани е обект на силна конкуренция. Съответните търговци сами са въвели строги процедури за контрол. В резултат на това на предвидения етап не следва да подлежат на контрол търговците, които предоставят подходящи гаранции по отношение на персонала и съоръженията за обработка и които могат да гарантират, че бананите, които те продават в Съюза, отговарят на стандартите на Съюза. Това освобождаване от контрол следва да се разреши от държавата-членка, на територията на която като общо правило се осъществява контролът. Това освобождаване следва да се отмени, когато стандартите и условията, свързани с него, не се спазват.

(11)

За да се осъществят проверките, съответните търговци следва да предоставят информация на компетентните органи.

(12)

Сертификатът за съответствие, издаван при приключване на проверките, не следва да бъде документ, придружаващ бананите до крайния етап от търговията, а документ, който служи като доказателство за съответствието на бананите със стандартите на Съюза до етапа „зреене на склад“, в съответствие с приложното поле на стандарта, което да се представя при поискване от компетентните органи. Следва да се подчертае, че банани, неотговарящи на стандартите, определени в настоящия регламент, не могат да бъдат предназначени за консумация в прясно състояние в Съюза.

(13)

За да наблюдава функционирането на пазара на банани, е необходимо Комисията да получава информация за производството и търговията на банани, произведени в Съюза. Следва да бъдат установени правила за съобщаване на такава информация от страна на държавите-членки.

(14)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

а)

не препятстват свободното движение на банани с произход от трети страни или други региони на Съюза и са в съответствие с пазарните стандарти, посочени в член 1; и

б)

които не противоречат на пазарните стандарти, посочени в член 1.

а)

имат инспектори, преминали курс на обучение, признат от компетентните национални органи;

б)

имат оборудване и възможности, необходими за извършване на проверките и анализите, необходими за проверките; и

в)

имат адекватни средства за предаване на информацията.

а)

имат персонал, който познава добре пазарните стандарти и съоръженията за манипулиране и извършване на проверките;

б)

водят регистър на операциите, които извършват; и

в)

предоставят гаранции, че качеството на бананите, които продават, съответства на пазарните стандарти, посочени в член 1.

а)

количеството банани, произведени в Съюза, които се търгуват:

б)

средните продажни цени на местните пазари за зелени банани, произведени в Съюза и търгувани в техния район на производство;

в)

средните продажни цени на зелени банани на етап доставка до първо пристанище на разтоварване (неразтоварена стока) за банани, произведени в Съюза и търгувани в Съюза извън техния район на производство;

г)

прогнози за данните, посочени в букви а), б) и в) за двата следващи отчетни периода.

а)

Канарските острови;

б)

Гваделупа;

в)

Мартиника;

г)

Мадейра, Азорските острови и Алгарве;

д)

Крит и Лакония;

е)

Кипър.

а)

от януари до април включително;

б)

от май до август включително;

в)

от септември до декември включително.

20.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 336/35

(1)

Приложение I се заменя с текста от приложение I към настоящия регламент.

(2)

Приложение II се заменя с текста от приложение II към настоящия регламент.