ISSN 1977-0618

doi:10.3000/19770618.L_2011.306.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 306

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 54
23 ноември 2011 г.


Съдържание

 

I   Законодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната

1

 

*

Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната

8

 

*

Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики

12

 

*

Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси

25

 

*

Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит

33

 

 

II   Незаконодателни актове

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки

41

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Законодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

23.11.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 306/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1173/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 ноември 2011 година

за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 136 във връзка с член 121, параграф 6 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Държавите-членки, чиято парична единица е еврото, имат особен интерес и отговорност да провеждат икономическа политика, която насърчава правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз, и да избягват политика, която застрашава това функциониране.

(2)

В Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвижда възможност за приемане на специфични мерки в еврозоната, чието действие надхвърля това на приложимите към всички държави-членки разпоредби, с цел да се осигури правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз.

(3)

Опитът, придобит по време на първото десетилетие на Икономическия и паричен съюз, и допуснатите грешки показват необходимост от подобряване на икономическото управление в Съюза, което следва да бъде изградено на основата на по-силна национална ангажираност по отношение на общоприетите правила и политики и на по-стабилна рамка на равнището на Съюза за наблюдение на националните икономически политики.

(4)

Подобрената рамка за икономическо управление следва да се основава на няколко взаимосвързани и съгласувани политики за устойчив растеж и заетост, и по-конкретно Стратегията на Съюза за растеж и работни места, отделяща особено внимание на развитието и укрепването на вътрешния пазар, насърчаването на международната търговия и конкурентоспособност, Европейския семестър за засилване на координацията на икономическите и бюджетни политики, ефективна рамка за недопускане на прекомерен бюджетен дефицит и неговото коригиране (Пактът за стабилност и растеж (ПСР), стабилна рамка за предотвратяване и коригиране на макроикономически дисбаланси, минимални изисквания спрямо националните бюджетни рамки и засилено регулиране и надзор на финансовите пазари, включително макропруденциален надзор от Европейския съвет за системен риск.

(5)

ПСР и цялата рамка за икономическо управление следва да допълват и да са в съответствие със Стратегията на Съюза за растеж и работни места. Взаимните връзки между различните елементи не следва да предполагат изключения от разпоредбите на ПСР.

(6)

Постигането и поддържането на динамичен вътрешен пазар следва да се разглежда като елемент на правилното и безпрепятствено функциониране на Икономическия и паричен съюз.

(7)

Комисията следва да има по-значима роля в процедурата на засилено наблюдение по отношение на конкретни за всяка една от държавите-членки оценки, мониторинг, мисии на място, препоръки и предупреждения. При вземането на решения относно санкциите ролята на Съвета следва да бъде ограничена, като следва да се използва гласуването с обратно квалифицирано мнозинство.

(8)

За да се осигури постоянен диалог с държавите-членки, с оглед на постигането на целите на настоящия регламент, Комисията следва да провежда мисии за наблюдение.

(9)

Комисията следва да извършва редовно обща оценка на системата за икономическо управление, и по-конкретно на ефективността и адекватността на предвидените в нея санкции. Тази оценка следва да се допълва при необходимост от съответни предложения.

(10)

При прилагане на настоящия регламент Комисията следва да взема предвид настоящото икономическо положение на съответните държави-членки.

(11)

Укрепването на икономическото управление следва да включва по-тясно и по-своевременно участие на Европейския парламент и националните парламенти.

(12)

Може да се установи диалог по икономически въпроси с Европейския парламент, като по този начин се даде възможност на Комисията да оповести своите анализи, а на председателя на Съвета, на Комисията и по целесъобразност на председателя на Европейския съвет или на председателя на Еврогрупата за обсъждане. Такова публично разискване би могло да осигури възможност за обсъждане на последиците от националните решения и да позволи упражняването на публичен партньорски натиск върху съответните участници. Като отчита, че в рамката на посочения диалог партньори на Европейския парламент са съответните институции на Съюза и техните представители, компетентната комисия на Европейския парламент може да предлага на държава-членка, адресат на решение на Съвета, взето съгласно членове 4, 5 и 6 от настоящия регламент, възможността да вземе участие в размяна на мнения. Участието на държавите-членки в подобна размяна на мнения е доброволно.

(13)

За по-ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната са необходими допълнителни санкции. Тези санкции следва да повишат доверието в рамката за фискалното наблюдение на Съюза.

(14)

Правилата, установени в настоящия регламент, следва да осигурят наличието на справедливи, навременни, степенувани и ефективни механизми за спазване на предпазните и корективните части на ПСР, и по-специално Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (4) и Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (5), като спазването на бюджетната дисциплина се проверява въз основа на критериите за бюджетния дефицит и за държавния дълг.

(15)

Санкциите съгласно настоящия регламент и основани на предпазната част на ПСР по отношение на държавите-членки, чиято парична единица е еврото, следва да създадат стимули за коригиране и поддържане на средносрочната бюджетна цел.

(16)

С цел да се предотврати погрешно представяне, независимо дали е умишлено или поради груба небрежност, на данните за бюджетния дефицит и за дълга, които са основен източник на данни, които се използват за координиране на икономическите политики в Съюза, следва да бъдат налагани глоби на държавите-членки, които са отговорни за това.

(17)

С цел да се допълнят правилата относно изчисляване на глобите, налагани за манипулиране на статистическите данни, както и правилата относно процедурата, следвана от Комисията за разследване на такива действия, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на подробни критерии за определяне на размера на глобата и за провеждане на разследванията на Комисията. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да провежда подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготвянето и изготвянето на делегирани актове Комисията следва да осигурява едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(18)

По отношение на предпазната част на ПСР коригирането и придържането към средносрочната бюджетна цел следва да бъдат осигурени чрез задължение за временно учредяване на лихвоносен депозит, което се налага на държава-членка, чиято парична единица е еврото, и която не осъществява задоволителен напредък към бюджетна консолидация. Към това следва да се пристъпва, в случай че държава-членка, включително държава-членка с бюджетен дефицит под референтната стойност от 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП), се отклонява значително от средносрочната бюджетна цел или от подходящия план за корекции за постигането на тази цел и не успява да коригира отклонението.

(19)

Наложеният лихвоносен депозит следва да бъде освободен в полза на съответната държава-членка заедно с натрупаните по него лихви, след като Съветът се увери, че ситуацията, пораждаща задължение за учредяване на такъв депозит, вече е преодоляна.

(20)

По отношение на корективната част на ПСР санкциите за държави-членки, чиято парична единица е еврото, следва да са под формата на задължение за учредяване на безлихвен депозит, свързан с решение на Съвета за установяване на наличието на прекомерен дефицит, ако на съответната държава-членка вече е било наложено учредяването на лихвоносен депозит в превантивната част на ПСР или в случаи на особено сериозно неспазване на задълженията на бюджетната политика, определени в ПСР, или задължението за заплащане на глоба при неспазване на препоръка на Съвета за коригиране на прекомерния бюджетен дефицит.

(21)

За да се избегне прилагането с обратно действие на санкциите съгласно превантивната част на ПСР, предвидени в настоящия регламент, тези санкции следва да се прилагат само по отношение на съответните решения, приети от Съвета съгласно Регламент (ЕО) № 1466/97 след влизането в сила на настоящия регламент. По подобен начин, за да се избегне прилагането с обратно действие на санкциите съгласно корективната част на ПСР, предвидени в настоящия регламент, тези санкции следва да се прилагат само по отношение на съответните препоръки и решения за коригиране на прекомерния бюджетен дефицит, приети от Съвета след влизането в сила на настоящия регламент.

(22)

Размерът на лихвоносните депозити, на безлихвените депозити и на глобата, предвидени в настоящия регламент, следва да бъде определен така, че да осигурява справедливо степенувано нарастване на санкциите в рамките на предпазните и корективните части на ПСР и да създава достатъчно стимули за държавите-членки, чиято парична единица е еврото, да съблюдават фискалната рамка на Съюза. Глобите, съгласно член 126, параграф 11 ДФЕС и установени в член 12 от Регламент (ЕО) № 1467/97, се състоят от фиксиран компонент, равен на 0,2 % от БВП, и от променлив компонент. По този начин се гарантира степенувано нарастване на санкциите и равнопоставено третиране на държавите-членки, ако лихвоносният депозит, безлихвеният депозит и глобата, установени в настоящия регламент, се равняват на 0,2 % от БВП, което представлява размера на твърдо определения компонент на глобата съгласно член 126, параграф 11 ДФЕС.

(23)

Следва да бъде предвидена възможност Съветът да намалява или отменя санкциите, наложени на държавите-членки, чиято парична единица е еврото, въз основа на препоръка на Комисията след мотивирано искане от страна на засегнатата държава-членка. В рамките на корективната част на ПСР Комисията следва също да може да дава препоръка за намаляване на размера на санкцията или нейната отмяна поради изключителни икономически обстоятелства.

(24)

Безлихвеният депозит следва да бъде освободен, след като прекомерният дефицит бъде коригиран, а лихвата върху тези депозити, както и събраните глоби, следва да се влагат в механизми за стабилност, които целят предоставяне на финансова помощ и са създадени от държавите-членки, чиято парична единица е еврото, с цел да се гарантира стабилността на еврозоната като цяло.

(25)

Правомощията за приемане на конкретни решения за налагане на санкциите, предвидени в настоящия регламент, следва да бъдат дадени на Съвета. Като част от координацията на икономическите политики на държавите-членки, извършвана от Съвета, както е предвидено в член 121, параграф 1 ДФЕС, тези конкретни решения са неразделна част от последващия контрол на мерките, приети от Съвета в съответствие с членове 121 и 126 ДФЕС и регламенти (ЕО) № 1466/97 и (ЕО) № 1467/97.

(26)

Тъй като настоящият регламент съдържа общи правила за ефективното прилагане на регламенти (ЕО) № 1466/97 и (ЕО) № 1467/97, той следва да бъде приет в съответствие с обикновената законодателна процедура, посочена в член 121, параграф 6 ДФЕС.

(27)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно създаване на система от санкции за по-ефективно прилагане на предпазните и корективните части от ПСР в еврозоната, не може да бъде постигната в достатъчна степен на равнището на държавите-членки, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет и приложно поле

1.   Настоящият регламент определя система от санкции, с цел по-ефективно прилагане на предпазната и корективната част на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) в еврозоната.

2.   Настоящият регламент се прилага за държавите-членки, чиято парична единица е еврото.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1)

„предпазна част на Пакта за стабилност и растеж“ означава многостранната система за наблюдение, регламентирана от Регламент (ЕО) № 1466/97;

(2)

„корективна част на Пакта за стабилност и растеж“ означава процедурата за избягване на прекомерния дефицит на държавите-членки, уредена с член 126 ДФЕС и Регламент (ЕО) № 1467/97;

(3)

„изключителни икономически обстоятелства“ означава обстоятелства, при които излишъкът на бюджетния дефицит над референтната стойност се счита за изключение по смисъла на член 126, параграф 2, буква а), второ тире ДФЕС и както е посочено в Регламент (ЕО) № 1467/97.

ГЛАВА II

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИАЛОГ

Член 3

Икономически диалог

С цел да се подобри диалогът между институциите на Съюза, по-специално между Европейския парламент, Съвета и Комисията, както и за да се гарантира по-голяма прозрачност и отчетност, компетентната комисия на Европейския парламент може да покани председателя на Съвета, Комисията и по целесъобразност председателя на Европейския съвет или председателя на Еврогрупата да участват в заседание на комисията с цел обсъждане на решенията, взети съгласно членове 4, 5 и 6 от настоящия регламент.

Компетентната комисия на Европейския парламент може да предложи на държавата-членка, която е засегната от тези решения, възможност да участва в обмяна на мнения.

ГЛАВА III

САНКЦИИ В РАМКИТЕ НА ПРЕВАНТИВНАТА ЧАСТ НА ПАКТА ЗА СТАБИЛНОСТ И РАСТЕЖ

Член 4

Лихвоносни депозити

1.   Ако Съветът приеме решение, с което установява, че държава-членка не е предприела действия в отговор на препоръката на Съвета, посочена в член 6, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1466/97, в срок от 20 дни от приемането на решението на Съвета Комисията отправя препоръка Съветът да приеме последващо решение, с което да наложи на въпросната държава-членка учредяването на лихвоносен депозит при Комисията, в размер от 0,2 % от своя БВП за предходната година.

2.   Решението, с което се налага задължението за учредяване на депозит, се счита за прието от Съвета, освен ако той не приеме решение с квалифицирано мнозинство да отхвърли препоръката на Комисията в срок от 10 дни след приемането ѝ от Комисията.

3.   Съветът може с квалифицирано мнозинство да измени препоръката на Комисията и да приеме така изменения текст като решение на Съвета.

4.   Комисията може вследствие на мотивирано искане от страна на съответната държава-членка, отправено до Комисията в срок от 10 дни след приемането на решението на Съвета, с което се установява, че държава-членка не е предприела посочените в параграф 1 действия, 1, да препоръча Съветът да намали размера на лихвоносния депозит или да го отмени.

5.   Лихвеният процент по лихвоносния депозит отразява кредитния риск на Комисията и съответния инвестиционен период.

6.   Когато ситуацията, предизвикала препоръката на Съвета, посочена в член 6, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1466/97, вече е отпаднала, Съветът взема решение въз основа на нова препоръка на Комисията да възстанови депозита и натрупаните по него лихви на съответната държава-членка. Съветът може с квалифицирано мнозинство да измени новата препоръка на Комисията.

ГЛАВА IV

САНКЦИИ В РАМКИТЕ НА КОРЕКТИВНАТА ЧАСТ НА ПАКТА ЗА СТАБИЛНОСТ И РАСТЕЖ

Член 5

Безлихвени депозити

1.   Ако Съветът реши, като действа в съответствие с член 126, параграф 6 ДФЕС, че е налице прекомерен дефицит в държава-членка, която е учредила лихвоносен депозит при Комисията в съответствие с член 4, параграф 1 от настоящия регламент, или когато Комисията е установила особено сериозно неспазване на задълженията, свързани с бюджетната политика, установени в ПСР, в срок от 20 дни от приемането на решението на Съвета Комисията отправя препоръка Съветът с ново решение да задължи съответната държава-членка да учреди към Комисията безлихвен депозит в размер от 0,2 % от своя БВП за предходната година.

2.   Решението, с което се налага задължението за учредяване на депозит, се счита за прието от Съвета, освен ако той не приеме решение с квалифицирано мнозинство да отхвърли препоръката на Комисията в срок от 10 дни след приемането ѝ от Комисията.

3.   Съветът с квалифицирано мнозинство може да измени препоръката на Комисията и да приеме така изменения текст като решение на Съвета.

4.   Комисията може поради изключителни икономически обстоятелства или вследствие на мотивирано искане от съответната държава-членка, изпратено до Комисията в срок от 10 дни от приемането на посоченото в параграф 1 решение на Съвета съгласно член 126, параграф 6 ДФЕС, да препоръча Съветът да намали размера на безлихвения депозит или да го отмени.

5.   Депозитът се учредява към Комисията. Ако държавата-членка вече е учредила лихвоносен депозит към Комисията в съответствие с член 4, този лихвоносен депозит се превръща в безлихвен депозит.

Ако размерът на лихвоносния депозит, учреден в съответствие с член 4, и натрупаните по него лихви надвишава размера на безлихвения депозит, който трябва да се учреди съгласно параграф 1 от настоящия член, надвнесената сума се връща на държавата-членка.

Ако размерът на безлихвения депозит надвишава размера на лихвоносния депозит, учреден в съответствие с член 4, и натрупаните по него лихви, държавата-членка довнася недостигащата част при учредяването на безлихвения депозит.

Член 6

Глоби

1.   Ако Съветът реши, като действа в съответствие с член 126, параграф 8 ДФЕС, че държава-членка не е предприела ефективни действия да коригира прекомерния си дефицит, Комисията в срок от 20 дни от това решение, отправя препоръка Съветът с ново решение да наложи глоба в размер на 0,2 % от БВП на съответната държава-членка за предходната година.

2.   Решението за налагане на глоба се счита за прието от Съвета, освен ако той не реши с квалифицирано мнозинство да отхвърли препоръката на Комисията в срок от 10 дни след приемането ѝ от Комисията.

3.   Съветът с квалифицирано мнозинство може да измени препоръката на Комисията и да приеме така изменения текст като решение на Съвета.

4.   Комисията може поради изключителни икономически обстоятелства или вследствие на мотивирано искане от съответната държава-членка, изпратено до Комисията в срок от 10 дни от приемането на посоченото в параграф 1 решение на Съвета съгласно член 126, параграф 8 ДФЕС, да препоръча Съветът да намали размера на глобата или да я отмени.

5.   Ако държавата-членка е учредила безлихвен депозит към Комисията в съответствие с член 4, безлихвеният депозит се преобразува в глоба.

Ако размерът на безлихвения депозит, учреден в съответствие с член 5, надвишава размера на глобата, надвнесената сума се връща на държавата-членка.

Ако размерът на глобата надвишава размера на безлихвения депозит, учреден в съответствие с член 5, или ако не е бил учреден безлихвен депозит, държавата-членка довнася недостигащата част при плащане на глобата.

Член 7

Възстановяване на безлихвени депозити

Ако Съветът реши съгласно член 126, параграф 12 ДФЕС да отмени някои или всички решения, всички безлихвени депозити, учредени при Комисията, се връщат на съответната държава-членка.

ГЛАВА V

САНКЦИИ ОТНОСНО МАНИПУЛИРАНЕТО НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ

Член 8

Санкции относно манипулирането на статистическите данни

1.   По препоръка на Комисията Съветът може да реши да наложи глоба на държава-членка, която умишлено или поради груба небрежност представя погрешно данни за дефицита и дълга, които са от значение за прилагането на членове 121 или 126 ДФЕС, или за прилагането на Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към ДЕС и към ДФЕС.

2.   Глобите, посочени в параграф 1, са ефективни, възпиращи и пропорционални на естеството, тежестта и продължителността на погрешното представяне. Размерът на глобата не надвишава 0,2 % от БВП на съответната държава-членка.

3.   Комисията може да извършва всички необходими разследвания за установяване на наличието на погрешното представяне, посочено в параграф 1. Комисията може да реши да започне разследване, когато установи, че съществуват сериозни данни за наличието на факти, които могат да представляват такова погрешно представяне. Комисията разследва предполагаемите случаи на погрешно представяне, като взема предвид всички коментари, представени от съответната държава-членка. За да изпълни задачите си, Комисията може да поиска от държавата-членка да предостави информация, и може да извърши проверки на място и да получи достъп до сметките на всички органи на държавно управление на централно, областно и местно равнище и на равнище социална сигурност. Ако по правото на съответната държава-членка се изисква предварително разрешение от съдебен орган за извършването на проверките на място, Комисията подава всички необходими заявления за това.

След като приключи разследването и преди да представи предложение до Съвета, Комисията дава на съответната държава-членка възможност да бъде изслушана във връзка с въпросите, предмет на разследването. Комисията основава своите предложения до Съвета само на фактите, по които съответната държава-членка е имала възможност да направи коментар.

В хода на разследването Комисията съблюдава изцяло правото на защита на съответната държава-членка.

4.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 11 по отношение на:

а)

подробни критерии за определяне на размера на глобата, посочена в параграф 1;

б)

подробни правила относно процедурите за разследванията, посочени в параграф 3, съпътстващите мерки и докладването относно разследванията;

в)

подробни процедурни правила, насочени към гарантиране на правото на защита, достъпа до документи, процесуалното представителство, поверителността и разпоредбите относно сроковете и събирането на глобите, посочени в параграф 1.

5.   Съдът на Европейския съюз разполага с неограничена юрисдикция да осъществява контрол върху решения на Съвета за налагане на глоби съгласно параграф 1. Той може да отменя, намалява или увеличава наложената глоба.

ГЛАВА VI

АДМИНИСТРАТИВЕН ХАРАКТЕР НА САНКЦИИТЕ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЛИХВИТЕ И ГЛОБИТЕ

Член 9

Административен характер на санкциите

Санкциите, наложени съгласно членове 4–8, са от административен характер.

Член 10

Разпределение на лихвите и глобите

Лихвите, получени от Комисията от учредените в съответствие с член 5 депозити, и събраните в съответствие с членове 6 и 8 глоби представляват други приходи по смисъла на член 311 ДФЕС и се влагат в Европейския инструмент за финансова стабилност. Когато държавите-членки, чиято парична единица е еврото, създадат друг механизъм за стабилност за предоставяне на финансова помощ с цел гарантиране на стабилността на еврозоната като цяло, средствата по лихвите и глобите се насочват към този механизъм.

ГЛАВА VII

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 11

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочени в член 8, параграф 4, се предоставя на Комисията за срок от три години, считано от 13 декември 2011 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на тригодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочени в член 8, параграф 4, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 8, параграф 4, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се увеличава с два месеца по искане на Европейския парламент или на Съвета.

Член 12

Гласуване в Съвета

1.   По отношение на мерките, посочени в членове 4, 5, 6 и 8, право на глас имат само членовете на Съвета, представляващи държавите-членки, чиято парична единица е еврото, а Съветът не зачита гласа на члена на Съвета, представляващ засегнатата държава-членка.

2.   Квалифицираното мнозинство от членовете на Съвета, посоченo в параграф 1, се определя в съответствие с член 238, параграф 3, буква б) ДФЕС.

Член 13

Преглед

1.   До 14 декември 2014 г. и на всеки пет години след това Комисията публикува доклад относно прилагането на настоящия регламент.

В този доклад се оценява, inter alia:

а)

ефективността на настоящия регламент, включително даването на възможност на Съвета и Комисията да действат за преодоляване на ситуации, които излагат на опасност правилното функциониране на Паричния съюз;

б)

напредъкът за гарантиране на по-тясна координация на икономическите политики и устойчива икономическа конвергенция на държавите-членки в съответствие с ДФЕС.

2.   По целесъобразност този доклад се придружава от предложение за изменение на настоящия регламент.

3.   Докладът се предава на Европейския парламент и на Съвета.

4.   Преди края на 2011 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно възможността за въвеждане на еврооблигации.

Член 14

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договорите.

Съставенo в Страсбург на 16 ноември 2011 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

W. SZCZUKA


(1)  ОВ C 150, 20.5.2011 г., стр. 1.

(2)  ОВ C 218, 23.7.2011 г., стр. 46.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 28 септември 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 8 ноември 2011 г.

(4)  ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 6.


23.11.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 306/8


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1174/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 ноември 2011 година

относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 136 във връзка с член 121, параграф 6 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Подобрената рамка за икономическо управление следва да разчита на няколко взаимосвързани и съгласувани политики за устойчив растеж и заетост, по-специално Стратегията на Съюза за растеж и работни места, която отделя особено внимание на развитието и укрепването на вътрешния пазар, насърчаването на международната търговия и конкурентоспособност, Европейски семестър за засилена координация на икономическите и бюджетните политики, ефективна рамка за предотвратяване и коригиране на прекомерни бюджетни дефицити (Пактът за стабилност и растеж (ПСР), стабилна рамка за предотвратяване и коригиране на макроикономически дисбаланси, минимални изисквания за националните бюджетни рамки и засилено регулиране и надзор на финансовия пазар, включително макропруденциален надзор от Европейския съвет за системен риск (ЕССР).

(2)

Надеждните статистически данни са в основата на наблюдението на макроикономическите дисбаланси. За да се гарантира надеждна и независима статистика, държавите-членки следва да гарантират професионалната независимост на националните статистически органи, като в това отношение трябва да е налице съответствие с Кодекса на европейската статистическа практика съгласно Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно Европейската статистика (4). Освен това, наличието на надеждни фискални данни също е от значение за наблюдението на макроикономическите дисбаланси. Това изискване следва да се гарантира от правилата, посочени в тази връзка в Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за ефективното прилагане на бюджетно наблюдение в еврозоната (5), и по-специално в член 8 от него.

(3)

Координацията на икономическите политики на държавите-членки в рамките на Съюза следва да се развива в контекста на общите насоки за икономическите политики и насоките за заетост, както е предвидено в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и следва да се основава на спазването на водещите принципи за ценова стабилност, стабилни и устойчиви публични финанси и парични условия и устойчив платежен баланс.

(4)

Опитът, натрупан по време на първото десетилетие от функционирането на икономическия и паричен съюз и направените грешки, показват необходимостта от подобряване на икономическото управление в Съюза, което следва да бъде изградено на основата на по-силна национална ангажираност по отношение на общоприети правила и политики и на по-стабилна рамка на равнището на Съюза за наблюдение на националните икономически политики.

(5)

Постигането и поддържането на динамичен вътрешен пазар следва да се счита като елемент на правилното и безпрепятствено функциониране на икономическия и паричен съюз.

(6)

По-специално наблюдението на икономическите политики на държавите-членки следва да се разшири отвъд бюджетното наблюдение и да включи по-подробна и формализирана рамка, за да се предотвратяват прекомерните макроикономически дисбаланси и да се помага на засегнатите държави-членки да създадат планове за корективни действия преди затвърждаването на различията и преди икономическото и финансово развитие трайно да се насочи в изключително неблагоприятна посока. Това разширяване на наблюдението на икономическите политики следва да се осъществява успоредно със задълбочаване на бюджетното наблюдение.

(7)

За да се подпомогне коригирането на тези прекомерни макроикономически дисбаланси е необходимо да се създаде подробна процедура в законодателството.

(8)

Целесъобразно е процедурата за многостранното наблюдение, посочена в член 121, параграфи 3 и 4 от ДФЕС, да бъде допълнена с конкретни правила за откриване на наличието на макроикономически дисбаланси, както и за предотвратяване и коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в рамките на Съюза. От първостепенно значение е процедурата да бъде включена в годишния цикъл на многостранно наблюдение.

(9)

Засилването на икономическото управление следва да включва по-тясно и по-навременно участие на Европейския парламент и на националните парламенти. Като отчита, че в рамката на този диалог партньорите на Европейския парламент са съответните институции на Съюза и техните представители, компетентната комисия на Европейския парламент може да предлага на държавата-членка, адресат на решение на Съвета за налагане на лихвоносен депозит или годишна глоба, в съответствие с настоящия регламент, възможността да вземе участие в обмяна на мнения. Участието на държавата-членка в такава размяна на мнения е доброволно.

(10)

Комисията следва да има по-значима роля в процедурата за засилено наблюдение по отношение на специфични за всяка държава-членка оценки, мониторинг, мисии на място, препоръки и предупреждения.

(11)

Прилагането на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси (6) следва да бъде засилено чрез въвеждането на лихвоносни депозити при неспазване на препоръката за предприемане на корективни действия. Такива депозити следва да се превърнат в годишна глоба в случай на продължаващо неспазване на препоръката за преодоляване на прекомерните макроикономически дисбаланси в рамките на същата процедура за дисбаланси. Тези принудителни мерки следва да бъдат приложими за държавите-членки, чиято парична единица е еврото.

(12)

В случай на неизпълнение на препоръките на Съвета следва да се налага лихвоносен депозит или глоба, докато Съветът установи, че държавата-членка е предприела корективни действия за изпълнение на препоръките.

(13)

Освен това при повтарящо се неизпълнение от страна на държавата-членка на изискването за изготвяне на план за корективни действия в отговор на препоръка на Съвета по правило също следва да се налага годишна глоба, която остава в сила, докато Съветът установи, че държавата-членка е представила план за корективни действия, който е съобразен в достатъчна степен с препоръката.

(14)

За да се осигури равноправно третиране на държавите-членки, лихвоносният депозит и глобата следва да бъдат еднакви за всички държави-членки, чиято парична единица е еврото — в размер на 0,1 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на съответната държава-членка за предходната година.

(15)

Комисията следва да може да препоръча намаляване на размера на санкцията или нейната отмяна поради изключителни икономически обстоятелства.

(16)

Процедурата за налагането на санкции на държавите-членки, които не вземат ефективни мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси, следва да бъде тълкувана по такъв начин, че налагането на санкции на съответните държави-членки да бъде правило, а не изключение.

(17)

Средствата от глобите, посочени в настоящия регламент, следва да съставляват други приходи по смисъла на член 311 от ДФЕС и следва да се влагат в механизмите за стабилност, които целят предоставяне на финансова помощ и са създадени от държавите-членки, чиято парична единица е еврото, с цел да се гарантира стабилността на еврозоната като цяло.

(18)

Правомощието да приема индивидуални решения за налагането на санкции съгласно настоящия регламент следва да бъде предоставено на Съвета. Като част от извършваната от Съвета координация на икономическите политики на държавите-членки съгласно член 121, параграф 1 от ДФЕС, тези индивидуални решения представляват естествено продължение на мерките, приемани от Съвета съгласно член 121 от ДФЕС и Регламент (ЕС) № 1176/2011.

(19)

Тъй като настоящият регламент съдържа общи правила за ефективното приложение на Регламент (ЕС) № 1176/2011, той следва да бъде приет в съответствие с обикновената законодателна процедура, посочена в член 121, параграф 6 от ДФЕС.

(20)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно ефективното прилагане на мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, поради тесните търговски и финансови взаимовръзки между тях и поради разпространението на ефектите от националните икономически политики върху еврозоната и Съюза като цяло и поради това може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки съгласно принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа за пропорционалност, установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и приложно поле

1.   С настоящия регламент се създава система от санкции за ефективно коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната.

2.   Настоящият регламент се прилага спрямо държавите-членки, чиято парична единица е еврото.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, предвидени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1176/2011.

Освен това се прилага и следното определение:

„изключителни икономически обстоятелства“ означава обстоятелствата, при които се счита, че бюджетният дефицит превишава по изключение референтната стойност по смисъла на член 126, параграф 2, буква а), второ тире от ДФЕС и съгласно Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 година за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (7).

Член 3

Санкции

1.   По препоръка на Комисията Съветът налага със свое решение учредяването на лихвоносен депозит, в случаите е прието решение на Съвета за установяване наличието на неспазване в съответствие с член 10, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1176/2011, в което Съветът заключава, че съответната държава-членка не е предприела корективни действия, препоръчани от Съвета.

2.   Налага се годишна глоба с решение на Съвета, по препоръка на Комисията, в случаите, когато:

а)

са били приети две последователни препоръки на Съвета в рамките на същата процедура при дисбаланс в съответствие с член 8, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 и Съветът счита, че държавата-членка е представила план с недостатъчни корективни действия, или

б)

са били приети две последователни решения на Съвета в рамките на същата процедура при дисбаланс, с които се обявява неспазването в съответствие с член 10, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1176/2011. В този случай годишната глоба се налага посредством превръщане на лихвоносния депозит в годишна глоба.

3.   Решенията, посочени в параграфи 1 и 2, се считат за приети от Съвета, освен ако той приеме решение с квалифицирано мнозинство да отхвърли препоръката в срок от десет дни след приемането ѝ от Комисията. Съветът може да реши с квалифицирано мнозинство да измени препоръката.

4.   Препоръката на Комисията за решение на Съвета се отправя в рамките на 20 дни, след като бъдат изпълнени условията по параграфи 1 и 2.

5.   Лихвоносният депозит или годишната глоба, препоръчани от Комисията, са в размер на 0,1 % от БВП на съответната държава-членка за предходната година.

6.   Чрез дерогация от параграф 5, Комисията може, поради наличието на изключителни икономически обстоятелства или въз основа на мотивирано искане от съответната държава-членка, изпратено до Комисията в срок от 10 дни след като бъдат изпълнени условията по параграфи 1 и 2, да предложи лихвоносният депозит или глобата да бъдат намалени или отменени.

7.   Ако дадена държава-членка е учредила лихвоносен депозит или е платила годишна глоба за определена календарна година и впоследствие, съгласно член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1176/2011, Съветът заключи, че държавата-членка е предприела препоръчаните корективни действия в течение на съответната година, платената като депозит сума за съответната година заедно с начислената лихва или платената като глоба сума за съответната година се връща на държавата-членка пропорционално на изминалото време.

Член 4

Разпределение на средствата от глоби

Средствата от глобите, посочени в член 3 от настоящия регламент, съставляват други приходи по смисъла на член 311 от ДФЕС и се влагат в Европейския инструмент за финансова стабилност. Когато държавите-членки, чиято парична единица е еврото, създадат друг механизъм за стабилност за предоставяне на финансова помощ с цел гарантиране на стабилността на еврозоната като цяло, средствата от глобите се насочат към този механизъм.

Член 5

Гласуване в Съвета

1.   При приемането на мерките по член 3 гласуват само членовете на Съвета, представляващи държавите-членки, чиято парична единица е еврото, а Съветът взема решение, без да се взема предвид гласът на този член, който представлява засегнатата държава-членка.

2.   Квалифицираното мнозинство от членовете на Съвета, посочени в параграф 1, се определя в съответствие с член 238, параграф 3, буква б) от ДФЕС.

Член 6

Икономически диалог

За да се засили диалогът между институциите на Съюза, по-специално Европейския парламент, Съвета и Комисията, както и за да се гарантира по-голяма прозрачност и отчетност, компетентната комисия на Европейския парламент може да покани председателя на Съвета, Комисията и по целесъобразност председателя на Европейския съвет или председателя на Еврогрупата да се явят пред комисията, с цел да се обсъдят решенията, взети съгласно член 3.

Компетентната комисия на Европейския парламент може да предостави възможността на засегнатата от такива решения държава-членка да участва в размяната на мнения.

Член 7

Преглед

1.   До 14 декември 2014 г. и след това на всеки пет години Комисията публикува доклад относно прилагането на настоящия регламент.

В този доклад се оценява, наред с другото:

а)

ефективността на настоящия регламент;

б)

напредъкът при осигуряването на по-тясна координация на икономическите политики и устойчивата конвергенция на икономическите показатели на държавите-членки в съответствие с ДФЕС.

2.   По целесъобразност докладът се придружава от предложение за изменение на настоящия регламент.

3.   Комисията изпраща доклада и всички придружителни предложения на Европейския парламент и на Съвета.

Член 8

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Страсбург на 16 ноември 2011 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

W. SZCZUKA


(1)  ОВ C 150, 20.5.2011 г., стр. 1.

(2)  ОВ C 218, 23.7.2011 г., стр. 53.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 28 септември 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 8 ноември 2011 г.

(4)  ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164.

(5)  Вж. стр. 1 от настоящия брой на Официален вестник.

(6)  Вж. страница 25 от настоящия брой на Официален вестник.

(7)  ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 6.


23.11.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 306/12


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1175/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 ноември 2011 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 6 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Координацията на икономическите политики на държавите-членки в рамките на Съюза, както е предвидено в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), следва да се основава на спазване на ръководните принципи за ценова стабилност, стабилни публични финанси и парични условия и устойчивост на платежния баланс.

(2)

Пактът за стабилност и растеж (ПСР) първоначално включва Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (3), Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (4) и Резолюция на Европейския съвет от 17 юни 1997 година относно Пакта за стабилност и растеж (5). Регламенти (ЕО) № 1466/97 и (ЕО) № 1467/97 бяха изменени през 2005 г. съответно от Регламенти (ЕО) № 1055/2005 (6) и (ЕО) № 1056/2005 (7). Освен това беше приет Доклад на Съвета от 20 март 2005 г., озаглавен „Усъвършенстване на прилагането на Пакта за стабилност и растеж“ (8).

(3)

ПСР се основава на целта за осигуряване на стабилни публични финанси като средство за укрепване на условията за ценова стабилност и за висок и устойчив растеж, подкрепен от финансова стабилност, като по този начин спомага за постигане на целите на Съюза за устойчив растеж и заетост.

(4)

Според превантивната част на ПСР от държавите-членки се изисква да постигнат и поддържат средносрочна бюджетна цел, както и да представят в тази връзка програми за стабилност и програми за конвергенция. За тази част на ПСР би било от полза наличието на по-строги форми на наблюдение, за да се гарантира съответствие и спазване от страна на държавите-членки на рамката на Съюза за координация на бюджетните политики.

(5)

Съдържанието на програмите за стабилност и конвергенция, както и процедурата за тяхното разглеждане следва да бъдат допълнително развити както на национално равнище, така и на равнището на Съюза с оглед на натрупания с прилагането на ПСР опит.

(6)

Бюджетните цели на програмите за стабилност и конвергенция следва изрично да вземат предвид мерките, приети в съответствие с общите насоки за икономическите политики, насоките за политиките за заетост на държавите-членки и на Съюза и, най-общо, националните програми за реформи.

(7)

Представянето и оценяването на програмите за стабилност и конвергенция следва да се извършва преди вземане на ключови решения относно националните бюджети за следващите години. Поради тази причина следва да се определи подходящ краен срок за представяне на програмите за стабилност и конвергенция. Като се отчетат особеностите на бюджетната година в Обединеното кралство, за датата на представяне на програмите за конвергенция на Обединеното кралство следва да се предвидят специални разпоредби.

(8)

Натрупаният опит и допуснатите грешки по време на първото десетилетие на икономическия и паричен съюз показват необходимост от по-добро икономическо управление в Съюза, което следва да бъде изградено на основата на по-силна национална ангажираност по отношение на общоприети правила и политики и на по-стабилна рамка на равнището на Съюза за наблюдение на националните икономически политики.

(9)

Подобрената рамка за икономическо управление следва да разчита на няколко взаимосвързани и съгласувани политики за устойчив растеж и заетост, по-специално Стратегия на Съюза за растеж и работни места, отделяща особено внимание върху развиването и укрепването на вътрешния пазар, насърчаването на международната търговия и конкурентоспособността, Европейския семестър за засилване на координацията на икономическите и бюджетни политики (Европейски семестър), ефективна рамка за предотвратяване и коригиране на прекомерните бюджетни дефицити (ПСР), стабилна рамка за предотвратяване и коригиране на макроикономически дисбаланси, минимални изисквания за националните бюджетни рамки и засилена регулация и надзор на финансовия пазар, включително макропруденциялен надзор от страна на Европейския съвет за системен риск.

(10)

ПСР и цялостната рамка за икономическо управление допълват и подкрепят Стратегията на Съюза за растеж и работни места. Взаимовръзките между отделните елементи не следва да предполагат изключения от разпоредбите на ПСР.

(11)

Засилването на икономическото управление следва да включва по-тясно и по-навременно ангажиране на Европейския парламент и националните парламенти. Като отчита, че в рамката на диалога партньорите на Европейския парламент са съответните институции на Съюза и техните представители, компетентната комисия на Европейския парламент може да предлага на държавата-членка, адресат на препоръка от Съвета в съответствие с член 6, параграф 2 или с член 10, параграф 2, възможността да вземе участие в размяна на мнения. Участието на държавите-членки в подобна размяна на мнения e доброволно.

(12)

Комисията следва да има по-значима роля в процедурата за засилено наблюдение по отношение на конкретни за всяка държава-членка оценки, мониторинг, мисии на място, препоръки и предупреждения.

(13)

Програмите за стабилност и конвергенция и националните програми за реформи следва да бъдат подготвени съгласувано и предадени едновременно. Тези програми следва да бъдат представени на Съвета и на Комисията. Програмите следва да бъдат направени обществено достояние.

(14)

В рамките на Европейския семестър цикълът на наблюдение и координация на политиките започва в началото на годината с хоризонтален преглед, в рамките на който и въз основа на данни, предоставени от Комисията и Съвета, Европейският съвет определя основните предизвикателства пред Съюза и еврозоната и дава стратегически насоки за политиките. Разисквания следва да се провеждат също и в Европейския парламент в началото на годишния цикъл на наблюдение в подходящ срок преди да се проведат разискванията в Европейския съвет. При изготвянето на своите програми за стабилност или конвергенция и на националните програми за реформи държавите-членки следва да се съобразят с хоризонталните насоки на Европейския съвет.

(15)

За да се повиши националната ангажираност към ПСР, националните бюджетни рамки следва да бъдат изцяло приведени в съответствие с целите на многостранното наблюдение в Съюза и по-специално с Европейския семестър.

(16)

В съответствие с правните и политическите условия във всяка държава-членка, националните парламенти следва да участват надлежно в Европейския семестър, както и при подготовката на програмите за стабилност, програмите за конвергенция и националните програми за реформи, за да се увеличи прозрачността и ангажираността, както и отчетността по отношение на взетите решения. По целесъобразност в рамките на Европейския семестър следва да се провеждат консултации с Икономическия и финансов комитет, Комитета за икономическа политика, Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила. Съответните заинтересовани страни, по-специално социалните партньори, следва да участват в рамките на Европейския семестър, по целесъобразност, във връзка с основните въпроси на политиките в съответствие с разпоредбите на ДФЕС и националните правни и политически условия.

(17)

Спазването на средносрочната бюджетна цел следва да позволи на държавите-членки да имат резерв, гарантиращ постигането на референтната стойност от бюджетен дефицит от 3 % от БВП, за да се подсигурят устойчиви публични финанси или бърз напредък към постигането на устойчивост, като същевременно се остави възможност за преструктуриране на бюджета, с оглед на необходимостта от публични инвестиции. Средносрочната бюджетна цел следва да се актуализира редовно въз основа на общоприет метод, която адекватно отразява рисковете от явни и неявни задължения за публичните финанси съгласно предвиденото в целите на ПСР.

(18)

Задължението за постигане и поддържане на средносрочна бюджетна цел трябва да бъде прилагано практически чрез конкретизиране на принципите на плана за корекции за постигане на средносрочната цел. Тези принципи следва, наред с другото, да гарантират, че извънредните постъпления, а именно приходите, които надхвърлят обичайно очакваните приходи от икономическия растеж, се отпускат за намаляване на дълга.

(19)

Задължението за постигане и поддържане на средносрочната бюджетна цел следва да се прилага за всички държави-членки.

(20)

Преценката дали е осъществен достатъчен напредък към средносрочната бюджетна цел следва да се прави въз основа на цялостна оценка на структурния баланс, включваща анализ на разходите, с изключени дискреционни мерки по отношение на приходите. Във връзка с това и докато не бъде постигната средносрочната бюджетна цел, темпът на нарастване на бюджетните разходи нормално не следва да надхвърля референтния средносрочен темп на нарастване на потенциалния БВП, като надхвърлянето на този темп следва да се съпътства от дискреционно увеличение на бюджетните приходи, а дискреционният спад на приходите да се компенсира с намаляване на разходите. Референтният средносрочен темп на нарастване на потенциалния БВП следва да се изчислява на базата на общоприет метод. Комисията следва да направи публично достояние метода за изчисление на тези прогнози и произтичащия от приложението му референтен средносрочен темп на нарастване на потенциалния БВП. Следва да се отчита потенциално много висока променливост на разходите за инвестиции, особено при малките държави-членки.

(21)

За държавите-членки, изправени пред равнище на дълга, надвишаващо 60 % от БВП, или пред изразени рискове по отношение на цялостната устойчивост на дълга, следва да се изисква по-ускорен план за корекции за постигане на средносрочните бюджетни цели.

(22)

С цел да се улесни икономическото възстановяване следва да се разрешава временно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, когато то е в резултат на необичайно събитие извън контрола на дадената държава-членка, което има значително въздействие върху финансовата позиция на сектор „Държавно управление“ или в случай на сериозен икономически спад в еврозоната или в Съюза като цяло, при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план. Провеждането на значителни структурни реформи също следва да се взема предвид, когато се разрешава временно отклонение от средносрочната бюджетна цел или от извършването на необходимите корекции за постигането ѝ, при условие че се поддържа резерв за постигането на референтната стойност за дефицита. В този контекст специално внимание следва да се обърне на системните пенсионни реформи, където отклонението следва да отразява преките допълнителни разходи от отклоняването на вноските от стълба на държавното обществено осигуряване към стълба изцяло на базата на лични спестявания в пенсионен фонд. Мерките за прехвърляне на активи от стълба изцяло на базата на лични спестявания в пенсионен фонд обратно към стълба на държавното обществено осигуряване следва да се разглеждат като еднократни и временни по своя характер и следователно да се изключват от структурния баланс, използван за оценка на напредъка към средносрочната бюджетна цел.

(23)

В случай на значително отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел Комисията следва да отправи предупреждение към съответната държава-членка, след което в рамките на един месец Съветът следва да разгледа положението и да отправи препоръка за необходимите коригиращи мерки. В препоръката следва да се определи срок от не повече от пет месеца за предприемане на мерки за коригиране отклонението. Съответната държава-членка следва да докладва на Съвета за предприетите действия. Ако съответната държава-членка не предприеме подходящи действия в рамките на определения от Съвета срок, Съветът следва да приеме решение, с което се констатира, че не са били предприети ефективни действия, и следва да докладва на Европейския съвет. Важно е навреме да се установява, че държавите не са предприели подходящи действия, особено когато непредприемането на мерки продължава. Комисията следва да може да препоръча на Съвета да приеме преразгледани препоръки. При необходимост Комисията следва да може да покани ЕЦБ да участва в мисия за наблюдение в държави-членки от еврозоната и в държави-членки, участващи в Споразумението от 16 март 2006 г. между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на Механизма на обменните курсове в третия етап от Икономическия и паричен съюз (9) - валутния механизъм (ВМ II). Комисията следва да докладва на Съвета резултатите от тази мисия и, ако е целесъобразно, следва да може да реши да оповести публично констатациите си.

(24)

На Съвета следва да се предоставят правомощия за приемане на индивидуални решения, с които се установява неспазване на препоръките, приети от Съвета на основание член 121, параграф 4 от ДФЕС, и се определят мерки на политиките в случай че дадена държава-членка значително се отклонява от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел. Като част от извършваната от Съвета координация на икономическите политики на държавите-членки съгласно член 121, параграф 1 от ДФЕС, тези индивидуални решения представляват естествено продължение на посочените препоръки, приемани от Съвета на основание член 121, параграф 4 от ДФЕС. Спирането на правото на глас на членове на Съвета, представляващи държави-членки, чиято парична единица не е еврото, по отношение на приемането от страна на Съвета на решение, с което се установява неспазване на препоръките към държава-членка, чиято парична единица е еврото на основание член 121, параграф 4 от ДФЕС, е пряка последица от факта, че такова решение е естествено продължение на посочената препоръка и от разпоредбите на член 139, параграф 4 от ДФЕС, съгласно които правото на глас при приемането на подобни препоръки се запазва за държавите-членки, чиято парична единица е еврото.

(25)

За да се осигури съответствие с рамката за бюджетно наблюдение на Съюза за държави-членки, чиято парична единица е еврото, следва да бъде създаден специален механизъм за принудително изпълнение въз основа на член 136 от ДФЕС за случаите на значително отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел.

(26)

Позоваванията, включени в Регламент (ЕО) № 1466/97, следва да вземат предвид новата номерация на членовете в ДФЕС.

(27)

Следователно Регламент (ЕО) № 1466/97 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 1466/97 се изменя, както следва:

1.

Член 1 се заменя със следното:

„Член 1

Настоящият регламент определя правилата, регулиращи съдържанието, представянето, проучването и мониторинга на програмите за стабилност и програмите за конвергенция като част от многостранното наблюдение, осъществявано от Съвета и Комисията с цел предотвратяване на ранен етап на възникването на прекомерен бюджетен дефицит и подпомагане на наблюдението и координацията на икономическите политики, като по този начин спомага за постигане на целите на Съюза за растеж и заетост.“;

2.

Член 2 се заменя със следното:

„Член 2

За целите на настоящия регламент:

а)

„участващи държави-членки“ означава онези държави-членки, чиято парична единица е еврото;

б)

„неучастващи държави-членки“ означава държавите-членки, различни от държавите, чиято парична единица е еврото.“

3.

Вмъква се следният раздел:

„РАЗДЕЛ 1-A

ЕВРОПЕЙСКИ СЕМЕСТЪР ЗА КООРДИНАЦИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПОЛИТИКИ

Член 2-a

1.   За да осигури по-тясна координация на икономическите политики и устойчива конвергенция на икономическите показатели на държавите-членки, Съветът извършва многостранно наблюдение като неразделна част от Европейския семестър за координация на икономическите политики, в съответствие с целите и изискванията, определени в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

2.   Европейският семестър включва:

а)

формулирането и наблюдението на прилагането на общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза (общи насоки за икономическите политики) в съответствие с член 121, параграф 2 от ДФЕС;

б)

формулирането и прегледа на прилагането на насоките за заетостта, които държавите-членки трябва да вземат предвид в съответствие с член 148, параграф 2 от ДФЕС (насоки за заетостта);

в)

представянето и оценяването на програмите на държавите-членки за стабилност или конвергенция съгласно разпоредбите на настоящия регламент;

г)

представянето и оценяването на националните програми за реформи на държавите-членки, които са в подкрепа на Стратегията на Съюза за растеж на работни места и са изготвени в съответствие с насоките, посочени в букви а) и б), и с общите насоки за държавите-членки, определени от Комисията и от Европейския съвет в началото на годишния цикъл на наблюдение;

д)

наблюдението с цел предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси съгласно Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 за предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси (10).

3.   В хода на Европейския семестър, за да се осигурят навременни и интегрирани насоки на политиките по отношение на планираните макрофискални и макроструктурни политики, Съветът, по правило, след оценка на тези програми въз основа на препоръки на Комисията, отправя насоки към държавите-членки като използва в най-пълна степен правните инструменти, съгласно членове 121 и 148 от ДФЕС и съгласно настоящия регламент и Регламент (ЕС) № 1176/2011.

Държавите-членки вземат надлежно предвид отправените до тях насоки при разработването на своите икономически и бюджетни политики, както и на политиките по заетостта, преди да вземат ключови решения относно своите национални бюджети за следващите години. Комисията извършва наблюдение на напредъка.

Неспазването на получените насоки от страна на държава-членка може да доведе до:

а)

последващи препоръки за предприемане на конкретни мерки;

б)

предупреждение от Комисията съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС;

в)

мерки съгласно настоящия регламент, Регламент (ЕО) № 1467/97 или Регламент (ЕС) № 1176/2011.

Прилагането на мерките е предмет на засилено наблюдение от страна на Комисията и може да включва мисии за наблюдение съгласно член -11 от настоящия регламент.

4.   Европейският парламент участва надлежно в Европейския семестър, за да се увеличи прозрачността и ангажираността, както и отчетността по отношение на взетите решения, по-специално чрез икономическия диалог, провеждан в съответствие с член 2-аб от настоящия регламент. При необходимост в рамките на Европейския семестър се провеждат консултации с Икономическия и финансов комитет, Комитета за икономическа политика, Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила. Съответните заинтересовани страни, по-специално социалните партньори, участват в рамките на Европейския семестър, когато е целесъобразно, във връзка с основни въпроси на политиката в съответствие с разпоредбите на ДФЕС и националните правни и политически условия.

Председателят на Съвета и Комисията в съответствие с член 121 от ДФЕС и, когато е целесъобразно, председателят на Еврогрупата докладват всяка година на Европейския парламент и на Европейския съвет за резултатите от многостранното наблюдение. Докладите следва да бъдат част от икономическия диалог, посочен в член 2-аб от настоящия регламент.

4.

Вмъква се следният раздел:

„РАЗДЕЛ 1-Аа

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИАЛОГ

Член 2-аб

1.   За да се засили диалогът между институциите на Съюза, по-специално Европейския парламент, Съвета и Комисията, и за да се гарантира по-голяма прозрачност и отчетност, компетентната комисия на Европейския парламент може да покани председателя на Съвета, Комисията и, по целесъобразност, председателят на Европейския съвет или председателят на Еврогрупата да вземат участие в заседанието на комисията за обсъждане на:

а)

информация, предоставена от Съвета на комисията относно общите насоки за икономическите политики, съгласно член 121, параграф 2 от ДФЕС;

б)

общите насоки за държавите-членки, определени от Комисията в началото на годишния цикъл на наблюдение;

в)

заключения, направени от Европейския съвет относно насоките за икономическите политики в контекста на Европейския семестър;

г)

резултатите от многостранното наблюдение, проведено съгласно настоящия регламент;

д)

заключения на Европейския съвет относно насоките и резултатите от многостранното наблюдение;

е)

преглед на провеждането на многостранното наблюдение в края на Европейския семестър;

ж)

препоръки на Съвета до държави-членки, в съответствие с член 121, параграф 4 от ДФЕС, в случай на значително отклонение и доклада на Съвета до Европейския съвет по смисъла на член 6, параграф 2 и член 10, параграф 2 от настоящия регламент.

2.   По правило Съветът следва да се съобрази с препоръките и предложенията на Комисията или да обясни публично позицията си.

3.   Компетентната комисия на Европейския парламент може да предложи на държавата-членка, адресат на препоръката на Съвета съгласно член 6, параграф 2 или член 10, параграф 2, възможността да участва в размяна на мнения.

4.   Съветът и Комисията редовно информират Европейския парламент относно прилагането на настоящия регламент.“

5.

Член 2а се заменя със следното:

„Член 2а

Всяка държава-членка има своя собствена средносрочна цел за своето бюджетно състояние. Тези специфични за отделните държави средносрочни бюджетни цели могат да се отклоняват от изискването за състояние близо до балансиран бюджет или на излишък, като в същото време предвиждат резерв с оглед на спазване на изискването за бюджетен дефицит от не повече от 3 % от БВП. Средносрочните бюджетни цели гарантират устойчивостта на публичните финанси или бърз напредък в постигането на такава устойчивост, като в същото време предоставят възможности за бюджетно преструктуриране, отчитайки по-специално необходимостта от публични инвестиции.

Като се вземат предвид тези фактори, за участващите държави-членки и за държавите-членки, които участват в ВМ II, специфичните за страните средносрочни бюджетни цели се дефинират в диапазона от структурен дефицит в размер на -1 % от БВП до балансиран структурен бюджет или структурен излишък, без да се отчитат еднократни и временни мерки.

Средносрочната бюджетна цел се преразглежда на всеки три години. Средносрочната бюджетна цел на дадена държава-членка може да се преразгледа допълнително в случай на прилагане на структурна реформа с голямо въздействие върху устойчивостта на публичните финанси.

Спазването на средносрочната бюджетна цел се включва в националните средносрочни бюджетни рамки в съответствие с глава IV от Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки (11).

6.

Член 3 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Всяка участваща държава-членка предоставя на Съвета и на Комисията информацията по член 121 от ДФЕС, необходима за целите на регулярното многостранно наблюдение, под формата на програма за стабилност, която създава необходимата основа за устойчивост на публичните финанси, спомагаща за ценова стабилност, за висок устойчив растеж и за създаване на заетост.“;

б)

в параграф 2 букви а), б) и в) се заменят със следното:

„а)

средносрочната бюджетна цел и плана за корекции за постигане на тази цел за салдото на консолидирания държавен бюджет като процент от БВП, очакваното развитие на съотношението на брутния държавен дълг спрямо БВП, очаквания растеж на бюджетните разходи, включително съответните средства за бруто образуване на основен капитал, по-специално имайки предвид условията и критериите за установяване на растежа на разходите съгласно член 5, параграф 1, очаквания растеж на бюджетните приходи при непроменени политики и количествена оценка на планираните дискреционни мерки по отношение на приходите;

аа)

информация относно неявни задължения, свързани със застаряване на населението, и условни задължения като публичните гаранции, с потенциално голямо въздействие върху сметките на сектор „Държавно управление“;

аб)

информация относно съгласуваността на програмата за стабилност с общите насоки за икономическите политики и с националната програма за реформи;

б)

основните допускания за очакваното икономическо развитие и важни икономически променливи, които са от значение за осъществяването на програмата за стабилност, като правителствени разходи за инвестиции, действителен реален растеж на брутния вътрешен продукт, заетост и инфлация;

в)

количествена оценка на предприетите или предвижданите бюджетни и други мерки на икономическата политика за постигане на целите на програмата, съдържаща анализ на разходите и ползите на основните структурни реформи, които имат преки положителни ефекти върху бюджета в дългосрочен план, включително чрез повишаване на потенциалния устойчив растеж;“;

в)

вмъква се следният параграф:

„2а.   Програмата за стабилност се основава на най-вероятния макрофискален сценарий или на по-консервативния сценарий. Макроикономическите и бюджетните прогнози се сравняват с най-актуалните прогнози на Комисията и, при необходимост, с тези на други независими органи. Значителни различия между избрания макрофискален сценарий и прогнозата на Комисията се описват с обосновка, по-специално ако равнището или растежът на външните допускания се отклонява значително от стойностите, посочени в прогнозите на Комисията.

Точното естество на информацията, включена в параграф 2, букви а), аа), б), в) и г), се определя в хармонизирана рамка, създадена от Комисията в сътрудничество с държавите-членки.“;

г)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Информацията за развитието на салдото на консолидирания държавен бюджет и съотношението на държавния дълг към БВП, растежа на бюджетните разходи, планирания растеж на бюджетните приходи при непроменени политики, планираните дискреционни мерки по отношение на приходите, изразени в количествено отношение, и основните икономически допускания, посочени в параграф 2, букви а) и б), се представя на годишна основа и обхваща предходната година, текущата година и най-малко следващите три години.

4.   Всяка програма включва информация относно нейния статут в контекста на националните процедури, по-специално дали програмата е била представена на националния парламент, дали националният парламент е имал възможност да обсъди становището на Съвета относно предходната програма, или, ако е от значение, всяка препоръка или предупреждение, и дали програмата е получила одобрението на парламента.“

7.

Член 4 се заменя със следното:

„Член 4

1.   Програмите за стабилност се представят всяка година през април, за предпочитане до средата на април и не по-късно от 30 април.

2.   Държавите-членки оповестяват публично своите програми за стабилност.“

8.

Член 5 се заменя със следното:

„Член 5

1.   Въз основа на оценките, извършвани от Комисията и Икономическия и финансов комитет, Съветът, в рамките на многостранното наблюдение съгласно член 121 от ДФЕС, разглежда средносрочните бюджетни цели, представени от държавата-членка в нейната програма за стабилност, оценява дали икономическите допускания, на които се основава програмата, са реалистични и дали планът за корекции за постигането на средносрочната бюджетна цел е подходящ, включително придружаващият го план за развитие на съотношението на държавния дълг към БВП, и дали предприетите или предложените мерки за спазване на плана за корекции са достатъчни за постигане на средносрочната бюджетна цел в рамките на цикъла.

Когато оценяват плана за корекции за постигането на средносрочната бюджетна цел, Съветът и Комисията проверяват дали съответната държава-членка изпълнява задължението си за ежегодно адекватно годишно подобрение на структурния баланс с изключени еднократни и други временни мерки, необходимо за изпълнение на нейната средносрочна бюджетна цел от поне 0,5 % от БВП. За държавите-членки с ниво на дълга, надвишаващо 60 % от БВП, или с изразен риск за общата устойчивост на дълга, Съветът и Комисията проверяват дали годишното подобрение на структурния баланс с изключени еднократни и други временни мерки надвишава 0,5 % от БВП. Съветът и Комисията вземат предвид дали се полагат по-големи усилия за корекции в периоди на растеж, като те може да са по-ограничени в периоди на забавен растеж. По-специално се вземат предвид извънредните постъпления и спадове на приходите.

Преценката дали е осъществен достатъчен напредък по отношение на средносрочната бюджетна цел се прави въз основа на цялостна оценка, която използва като критерий структурния баланс и включва анализ на разходите, при който не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите. За тази цел Съветът и Комисията оценяват дали нарастването на бюджетните разходи, разгледано във връзка с резултата от взетите или планирани мерки по отношение на приходите, отговаря на следните условия:

а)

при държавите-членки, които са постигнали своята средносрочна бюджетна цел, годишното нарастване на разходите не надхвърля референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП, освен ако надхвърлянето е съпътствано от дискреционни мерки по отношение на приходите;

б)

при държавите-членки, които все още не са постигнали своята средносрочна бюджетна цел, годишното нарастване на разходите не надхвърля определено равнище под референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП, освен ако надхвърлянето е съпътствано от дискреционни мерки по отношение на приходите. Разликата между темпа на нарастване на бюджетните разходи и референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП се определя така, че да се осигурят необходимите корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел;

в)

при държавите-членки, които все още не са постигнали своята средносрочна бюджетна цел, дискреционното намаляване на бюджетните приходи по определени пера е съпътствано или от намаляване на разходите, или от дискреционно нарастване на бюджетните приходи по други пера, или от комбинация от двете.

От агрегираните разходи се изключват разходите за лихви, разходите по програми на Съюза, които изцяло се покриват от приходи от средства на Съюза, и недискреционните промени в разходите за обезщетения при безработица.

Нарастването на темпа на разходите над средносрочната референтна стойност не се счита за неспазване на целевия показател, доколкото се компенсира изцяло от предвидено от закона увеличение на приходите.

Референтният средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП се определя въз основа на прогнози и на ретроспективни оценки. Прогнозите се актуализират редовно. Комисията прави публично достояние метода за изчисления на тези прогнози и произтичащата от прилагането му референтна стойност на средносрочния темп на растеж на потенциален на БВП.

Когато се определя планът за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел за държавите-членки, които още не са я постигнали, и допускайки временно отклонение от тази цел за държавите-членки, които вече са я постигнали, при условие че е налице подходящият резерв за постигането на референтната стойност на дефицита, и че бюджетната позиция се очаква да се доближи до средносрочната бюджетна цел в рамките на програмния период, Съветът и Комисията вземат предвид осъществяването на основни структурни реформи, които оказват пряко положително отражение върху бюджета в дългосрочен план, включително чрез повишаването на потенциалния устойчив растеж, оказвайки по този начин осезаемо влияние върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

Специално внимание се обръща на пенсионните реформи, въвеждащи многостълбова система, която включва задължителен „стълб“, изцяло на базата на лични спестявания в пенсионен фонд. На държави-членки, прилагащи такива реформи, се разрешава отклонение от плана за корекции за постигане на тяхната средносрочна бюджетна цел или от самата цел, като отклонението отразява размера на прякото допълнително въздействие на реформата върху салдото на консолидирания държавен бюджет, при условие че е запазен подходящият резерв за постигането на референтната стойност за дефицита.

Съветът и Комисията също така проверяват дали програмата за стабилност улеснява постигането на устойчива и реална конвергенция в рамките на еврозоната и по-тясното координиране на икономическите политики, и дали икономическите политики на съответната държава-членка са в съответствие с общите насоки за икономическите политики и насоките за заетостта на държавите-членки и на Съюза.

В случай на необичайно събитие извън контрола на дадената държава-членка, което има значително въздействие върху финансовата позиция на сектор „Държавно управление“ или в периоди на сериозен икономически спад в еврозоната или Съюза като цяло, дадена държава-членка може да получи правото да се отклони временно от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, посочена в третата алинея, при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план.

2.   Съветът и Комисията извършват оценка на програмите за стабилност в рамките на най-много три месеца от предоставянето им. Съветът, по препоръка на Комисията и след консултации с Икономическия и финансов комитет, при необходимост приема становище относно програмата. Когато Съветът, в съответствие с член 121 от ДФЕС, прецени, че целите и съдържанието на програмата следва да бъдат засилени, като се обърне специално внимание на плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, Съветът в своето становище приканва съответната държава-членка да коригира програмата си.“

9.

Член 6 се заменя със следния текст:

„Член 6

1.   Като част от многостранното наблюдение съгласно член 121, параграф 3 от ДФЕС Съветът и Комисията извършват мониторинг на прилагането на програмите за стабилност въз основа на информацията, предоставена от участващите държави-членки и оценките на Комисията и на Икономическия и финансов комитет, по-специално с цел да бъде установено съществуващо или очаквано значително отклонение на състоянието на бюджетите от средносрочната бюджетна цел, или плана за корекции за постигане на тази цел.

2.   В случай че се наблюдава значително отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, посочен в член 5, параграф 1, трета алинея от настоящия регламент, а също и с цел предотвратяване на възникването на прекомерен дефицит, Комисията отправя предупреждение към съответната държава-членка в съответствие с член 121, параграф 4 от ДФЕС.

Съветът в рамките на един месец от датата на приемане на предупреждението, посочено в първа алинея, разглежда положението и приема препоръка за необходимите политически мерки въз основа на препоръка от Комисията, основана на член 121, параграф 4 ДФЕС. В препоръката се определя срок от не повече от пет месеца за предприемане на мерки във връзка с отклонението. Срокът се намалява на три месеца, ако Комисията, в своето предупреждение, счита, че положението е особено сериозно и че се налагат спешни действия. Съветът, по предложение от Комисията, публично оповестява препоръката.

В рамките на срока, определен от Съвета в препоръката съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС, съответната държава-членка докладва на Съвета относно действията, предприети в отговор на въпросната препоръка.

Ако съответната държава-членка не предприеме подходящи действия в рамките на срока, определен в препоръка на Съвета съгласно втора алинея, Комисията незабавно препоръчва на Съвета да приеме решение с квалифицирано мнозинство, с което да се установи, че не е предприето ефективно действие. Същевременно Комисията може да препоръча на Съвета да приеме преразгледана препоръка съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС относно необходимите политически мерки.

В случай че Съветът не приеме решението въз основа на препоръката на Комисията, че не са предприети ефективни мерки, и че съответната държава-членка продължава да не предприема подходящи действия, Комисията един месец след предходната си препоръка, препоръчва на Съвета да приеме решението, с което да се установи, че не са предприети ефективни действия. Решението се счита за прието от Съвета, освен ако той реши с обикновено мнозинство да отхвърли препоръката в срок от десет дни след приемането ѝ от Комисията. Същевременно Комисията може да препоръча на Съвета да приеме преразгледана препоръка съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС относно необходимите мерки.

При приемането на решение относно неспазването, посочено в четвърта и пета алинея, гласуват само членовете на Съвета, представляващи участващи държави-членки, и Съветът приема решение без да се отчита гласът на този член, който представлява засегнатата държава-членка.

Съветът съответно представя официален доклад на Европейския съвет относно приетите решения.

3.   Отклонението от средносрочната бюджетна цел или от подходящия план за корекции за постигането на тази цел се изчислява въз основа на цялостна оценка, която използва като критерий структурния баланс и включва анализ на разходите, в който не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите, както е посочено в член 5, параграф 1.

Оценката дали отклонението е значително, включва по-специално следните критерии:

а)

за държавите-членки, които не са постигнали средносрочната бюджетна цел, когато се оценява промяната в структурния баланс, дали отклонението е в размер на най-малко 0,5 % от БВП в рамките на една година или най-малко 0,25 % от БВП средногодишно за две последователни години;

б)

при оценка на динамиката на разходите, като не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите, дали общото въздействие на отклонението върху салдото на държавния бюджет възлиза на минимум 0,5 % от БВП в рамките на една година или като сбор за две последователни години.

Отклонението на динамиката на разходите не се счита за значително, ако съответната държава-членка е преизпълнила средносрочната бюджетна цел, като се има предвид възможността за значителни извънредни постъпления, а бюджетните планове, изложени в програмата за стабилност, не застрашават изпълнението на тази цел през програмния период.

По подобен начин отклонението може да не бъде взето под внимание и ако е в резултат на необичайно събитие извън контрола на дадената държава-членка и има значително въздействие върху финансовата позиция на сектор „Държавно управление“ или в условията на сериозен икономически спад в еврозоната или в Съюза като цяло, при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план.“

10.

Член 7 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Всяка неучастваща държава-членка предоставя на Съвета и на Комисията информацията, необходима за упражняването на редовното многостранно наблюдение съгласно член 121 от ДФЕС, под формата на програма за конвергенция, която създава необходимата основа за устойчивост на публичните финанси, спомагаща за ценова стабилност, за висок устойчив растеж и за създаване на заетост.“;

б)

в параграф 2 букви а), б) и в) се заменят със следното:

„а)

средносрочната бюджетна цел и плана за корекции за постигане на тази цел за салдото на консолидирания държавен бюджет като процент от БВП, очакваното развитие на съотношението на брутния държавен дълг спрямо БВП, очаквания растеж на бюджетните разходи, включително съответните средства за бруто образуване на основен капитал, по-специално имайки предвид условията и критериите за установяване на растежа на разходите съгласно член 9, параграф 1, очаквания растеж на бюджетните приходи при непроменени политики и количествена оценка на планираните дискреционни мерки по отношение на приходите, средносрочните цели на паричната политика, връзката на тези цели със стабилността цените и на валутния курс, както и с постигането на устойчива конвергенция;

аа)

информация относно неявни задължения, свързани със застаряването на населението, и условни задължения като публичните гаранции, с потенциално голямо въздействие върху сметките на сектор „Държавно управление“;

аб)

информация относно съгласуваността на програмата за конвергенция с общите насоки за икономическите политики и с националната програма за реформи;

б)

основните допускания относно очакваното икономическо развитие и важни икономически променливи, които са от значение за осъществяването на програмата за конвергенция като бюджетни разходи за инвестиции, реален растеж на БВП, заетост и инфлация;

в)

количествена оценка на предприетите или предвижданите бюджетни и други мерки на икономическата политика за постигане целите на програмата, съдържаща анализ на разходите и ползите на основните структурни реформи, които имат преки положителни ефекти върху бюджета в дългосрочен план, включително чрез повишаване на потенциалния устойчив растеж;“;

в)

вмъква се следният параграф:

„2а.   Програмата за конвергенция се основава на най-вероятния макрофискален сценарий или на по-консервативния сценарий. Макроикономическите и бюджетните прогнози се сравняват с най-актуалните прогнози на Комисията и, ако е целесъобразно, тези на други независими органи. Значителни различия между избрания макрофискален сценарий и прогнозата на Комисията се описват с обосновка, по-специално ако равнището или растежът на външните допускания се отклонява значително от стойностите, посочени в прогнозите на Комисията.

Точният характер на информацията, включена в параграф 2, букви а), аа), б), в) и г) се определя в хармонизирана рамка, създадена от Комисията в сътрудничество с държавите-членки.“;

г)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Информацията относно развитието на салдото на консолидирания държавен бюджет и съотношението на държавния дълг към БВП, растежа на бюджетните разходи, предвиденото нарастване на бюджетните приходи при непроменени политики, планираните дискреционни мерки по отношение на приходите, подходящо изразени в количествено отношение, и основните икономически допускания, посочени в параграф 2, букви а) и б), се представя на годишна основа и обхваща предходната година, текущата година и най-малко следващите три години.

4.   Всяка програма включва информация относно нейния статут в контекста на националните процедури, по-специално дали програмата е била представена на националния парламент и дали националният парламент е имал възможност да обсъди становището на Съвета относно предходната програма, или, ако е от значение, всяка препоръка или предупреждение, и дали програмата е получила одобрението на парламента.“

11.

Член 8 се заменя със следното:

„Член 8

1.   Програмите за конвергенция се представят всяка година през април, за предпочитане до средата на април и не по-късно от 30 април.

2.   Държавите-членки оповестяват публично своите програми за конвергенция.“

12.

Член 9 се заменя със следното:

„Член 9

1.   Въз основа на оценките, извършвани от Комисията и Икономическия и финансов комитет, Съветът, в рамките на многостранното наблюдение съгласно член 121 от ДФЕС, разглежда средносрочните бюджетни цели, представени от съответните държави-членки в техните програми за конвергенция, оценява дали икономическите допускания, на които се основава програмата, са реалистични, дали планът за корекции за постигането на средносрочната бюджетна цел е подходящ, включително придружаващият го план за развитието на съотношението на държавния дълг към БВП, и дали предприетите или предложените мерки за спазване на плана за корекции са достатъчни за постигане на средносрочната бюджетна цел по време на цикъла и за постигане на устойчива конвергенция.

Когато оценяват плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, Съветът и Комисията вземат предвид дали се полагат по-големи усилия в период на растеж, докато те може да са по-ограничени в периоди на забавен растеж. По-специално се вземат предвид извънредните постъпления и спадове на приходите. За държавите-членки с ниво на дълга, надвишаващо 60 % от БВП, или с изразен риск за устойчивостта на дълга като цяло, Съветът и Комисията проверяват дали годишното подобрение на структурния баланс с изключени еднократни и други временни мерки надвишава 0,5 % от БВП. За държавите-членки, които участват в MOK II Съветът и Комисията проверяват дали съответната държава-членка следва политика на подходящо годишно подобрение на структурния баланс с изключени еднократни и временни мерки, което е необходимо за постигане на средносрочната бюджетна цел, в размер на поне 0,5 % от БВП.

Преценката дали е осъществен достатъчен напредък по отношение на средносрочната бюджетна цел се прави въз основа на цялостна оценка, която използва като критерий структурния баланс и включва анализ на разходите, при който не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите. За тази цел Съветът и Комисията оценяват дали нарастването на бюджетните разходи, разгледано във връзка с резултата от взетите или планирани мерки по отношение на приходите, е в съответствие със следните условия:

а)

при държавите-членки, които са постигнали своята средносрочна бюджетна цел, годишното нарастване на разходите не надхвърля референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП, освен ако надхвърлянето е съпътствано от дискреционни мерки по отношение на приходите;

б)

при държавите-членки, които все още не са постигнали своята средносрочна бюджетна цел, годишното нарастване на разходите не надхвърля определено равнище под референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП, освен ако надхвърлянето е съпътствано от дискреционни мерки по отношение на приходите. Разликата между темпа на нарастване на бюджетните разходи и референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП се определя така, че да се осигурят необходимите корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел;

в)

при държавите-членки, които все още не са постигнали своята средносрочна бюджетна цел, дискреционното намаляване на бюджетните приходи по определени пера е съпътствано или от намаляване на разходите, или от дискреционно нарастване на бюджетните приходи по други пера, или от комбинация от двете.

От агрегираните разходи се изключват разходите за лихви, разходите по програми на Съюза, които изцяло се покриват от приходи от средства на Съюза, и недискреционните промени в разходите за обезщетения при безработица.

Увеличаването на разходите над средносрочната референтна стойност не се счита за неспазване на целевия показател, доколкото се компенсира изцяло от предвидено от закона увеличаване на приходите.

Референтният средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП се определя въз основа на прогнози и на ретроспективни оценки. Прогнозите се актуализират редовно. Комисията прави публично достояние метода на изчисления на тези прогнози и произтичащата от неговото приложение референтна стойност на средносрочния темп на потенциален растеж на потенциалния БВП.

Когато се определя планът за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел за държавите-членки, които още не са я постигнали, и допускайки временно отклонение от тази цел за държавите-членки, които вече са я постигнали, при условие че е запазен подходящият резерв за постигане на референтната стойност за дефицита, и че бюджетната позиция се очаква да се доближи към средносрочната бюджетна цел в рамките на програмния период, Съветът и Комисията вземат предвид осъществяването на основни структурни реформи, които оказват пряко положително отражение върху бюджета в дългосрочен план, включително чрез повишаването на потенциалния устойчив растеж, оказвайки по този начин осезаемо влияние върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

Специално внимание се обръща на пенсионните реформи, въвеждащи многостълбова система, която включва задължителен „стълб“, изцяло на базата на лични спестявания в пенсионен фонд. На държави-членки, прилагащи такива реформи, се разрешава отклонение от плана за корекции за постигане на тяхната средносрочна бюджетна цел или от самата цел, като отклонението отразява размера на прякото допълнително въздействие на реформата върху салдото на консолидирания държавен бюджет, при условие че е запазен подходящият резерв за постигането на референтната стойност за дефицита.

Съветът и Комисията също така проверяват дали програмата за конвергенция улеснява постигането на устойчива и реална конвергенция и по-тясното координиране на икономическите политики, и дали икономическите политики на съответната държава-членка са в съответствие с общите насоки за икономическите политики и насоките за заетостта на държавите-членки и на Съюза. Освен това за държавите-членки, които участват във ВМ II Съветът проверява дали програмата за конвергенция осигурява безпроблемно участие във валутния механизъм.

В случай на необичайно събитие извън контрола на дадената държава-членка, което има значително въздействие върху финансовата позиция на сектор „Държавно управление“ или в периоди на сериозен икономически спад в еврозоната или Съюза като цяло, държавите-членки може да получат правото да се отклонят временно от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, посочена в трета алинея, при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план.

2.   Съветът и Комисията извършват оценяват програмите за конвергенция в рамките най-много на три месеца от представянето им. Съветът, по препоръка на Комисията и след консултации с Икономическия и финансов комитет, при необходимост приема становище относно програмата. Когато Съветът, в съответствие с член 121 от ДФЕС, прецени, че целите и съдържанието на програмата следва да бъдат засилени, като се обърне специално внимание на плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, Съветът в своето становище приканва съответната държава-членка да коригира програмата си.“

13.

Член 10 се заменя със следното:

„Член 10

1.   Като част от многостранното наблюдение съгласно член 121, параграф 3 от ДФЕС Съветът и Комисията извършват мониторинг на прилагането на програмите за конвергенция въз основа на информацията, предоставена от държавите-членки с дерогация и оценките, дадени от Комисията и Икономическия и финансов комитет, по-специално с цел да бъде установено съществуващо или очаквано значително отклонение на състоянието на бюджетните позиции от средносрочната бюджетна цел, или плана за корекции за постигане на тази цел.

Освен това Съветът и Комисията извършват мониторинг на икономическите политики на неучастващите държави-членки с оглед на целите на програмите за конвергенция, с цел да се гарантира, че техните политики са насочени към постигането на стабилност, като по този начин се избягва отклонението от равновесното ниво на реалните валутни курсове и прекомерното вариране на номиналните валутни курсове.

2.   В случай че се наблюдава значително отклонение от плана за коригиране за постигане на средносрочната бюджетна цел, посочен в член 9, параграф 1, алинея трета от настоящия регламент, а също и с цел предотвратяване на възникването на прекомерен дефицит Комисията отправя предупреждение към съответната държава-членка в съответствие с член 121, параграф 4 от ДФЕС.

Съветът в рамките на един месец от датата на приемане на предупреждението, посочено в първа алинея, разглежда положението и приема препоръка за необходимите мерки на политиката на базата на препоръка от Комисията, основана на член 121, параграф 4 от ДФЕС. В препоръката се определя срок от не повече от пет месеца за предприемане на мерки във връзка с отклонението. Срокът се намалява на три месеца, ако Комисията, в своето предупреждение, счита, че положението е особено сериозно и че се налагат спешни действия. Съветът, по предложение от Комисията, публично оповестява препоръката.

В рамките на срока, определен от Съвета в препоръката съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС, съответната държава-членка докладва на Съвета относно действията, предприети в отговор на въпросната препоръка.

Ако съответната държава-членка не предприеме подходящи действия в рамките на срока, определен в препоръка на Съвета съгласно втора алинея, Комисията незабавно препоръчва на Съвета да приеме решение с квалифицирано мнозинство, с което се установява, че не е предприето ефективно действие. Същевременно Комисията може да препоръча на Съвета да приеме преразгледана препоръка съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС относно необходимите мерки на политиката.

В случай че Съветът не приеме решението въз основа на препоръката на Комисията, че не са предприети ефективни мерки, и че съответната държава-членка продължава да не предприема подходящи действия, Комисията един месец след предходната си препоръка, препоръчва на Съвета да приеме решението, с което да се установи, че не са предприети ефективни действия. Решението се счита за прието от Съвета, освен ако той вземе решение с обикновено мнозинство да отхвърли препоръката в срок от десет дни след приемането ѝ от Комисията. Същевременно Комисията може да препоръча на Съвета да приеме преразгледана препоръка съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС относно необходимите мерки на политиката.

Когато взема решението за неспазване, посочено в четвърти и пети параграф, Съветът не взема под внимание гласа на члена на Съвета, който представлява засегнатата държава-членка.

Съветът съответно представя официален доклад на Европейския съвет относно взетите решения.

3.   Отклонението от средносрочната бюджетна цел или от подходящия план за корекции за постигането на тази цел се изчислява въз основа на цялостна оценка, която използва като критерий структурния баланс и включва анализ на разходите, в който не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите, както е посочено в член 9, параграф 1.

Оценката дали отклонението е значително, включва по-специално следните критерии:

а)

за държавите-членки, които не са постигнали средносрочната бюджетна цел, когато се оценява промяната в структурния баланс, дали отклонението е в размер на поне 0,5 % от БВП в рамките на една година или поне 0,25 % от БВП средногодишно за две последователни години;

б)

при оценка на динамиката на разходите, като не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите, дали общото въздействие на отклонението върху салдото на държавния бюджет възлиза на поне 0,5 % от БВП в рамките на една година или като сбор за две последователни години.

Отклонението в динамиката на разходите не се счита за значително, ако съответната държава-членка е преизпълнила средносрочната бюджетна цел, като се има предвид възможността за значителни извънредни постъпления, а бюджетните планове, изложени в програмата за конвергенция, не застрашават изпълнението на тази цел през програмния период.

По подобен начин отклонението може да не бъде взето под внимание и ако е в резултат на необичайно събитие извън контрола на дадената държава-членка и има значително въздействие върху финансовата позиция на сектор „Държавно управление“ или в условията на сериозен икономически спад в еврозоната или в Съюза като цяло, при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план.“

14.

Вмъква се следният раздел:

„РАЗДЕЛ 3А

ПРИНЦИП НА СТАТИСТИЧЕСКА НЕЗАВИСИМОСТ

Член 10а

С цел да се гарантира, че многостранното наблюдение се основава на сигурни и независими статистически данни, държавите-членки осигуряват професионалната независимост на националните статистически органи, която е съгласувана с Кодекса на европейската статистическа практика, установен с Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика (12). За това се изисква най-малко наличието на:

а)

прозрачни процедури за назначаване и освобождаване на персонал, които трябва да се основават единствено на професионални критерии;

б)

бюджетни средства, които трябва да се отпускат на годишен или на многогодишен принцип;

в)

датата за публикуването на статистическа информация с ключово значение, която трябва да бъде определена значително по-рано.

15.

Вмъква се следният член:

„Член -11

1.   Комисията гарантира постоянен диалог със съответните органи на държавите-членки в съответствие с целите на настоящия регламент. За целта Комисията провежда по-специално мисии за оценка на икономическото положение в държавата-членка и идентифициране на рискове или трудности, свързани с изпълнението на целите на настоящия регламент.

2.   Комисията може да предприеме мисии за засилено наблюдение в държави-членки, адресат на препоръки, отправени съгласно член 6, параграф 2 и член 10, параграф 2 за целите на мониторинга на място. Съответната държава-членка предоставя цялата необходима информация за подготвянето и провеждането на тези мисии.

3.   Когато въпросната държава-членка е участваща държава-членка или държава-членка, която участва в MOK II, Комисията може да покани представители на Европейската централна банка, ако е целесъобразно, да участват в мисии за наблюдение.

4.   Комисията докладва на Съвета относно резултатите от мисиите, посочени в параграф 2, и, ако е целесъобразно, може да реши да оповести публично констатациите си.

5.   При организиране на мисиите, посочени в параграф 2, Комисията изпраща предварителните си констатации на съответните държави-членки за коментар.“

16.

Вмъква се следният член:

„Член 12а

1.   До 14 декември 2014 и след това на всеки пет години Комисията публикува доклад относно прилагането на настоящия регламент.

В този доклад се оценява, наред с другото:

а)

ефективността на настоящия регламент, по-специално дали разпоредбите, уреждащи вземането на решения, са достатъчно стабилни;

б)

напредъкът в посока осигуряване на по-тясна координация на икономическите политики и устойчива конвергенция на икономическите показатели на държавите-членки в съответствие в ДФЕС.

2.   По целесъобразност докладът се придружава от предложение за изменение на настоящия регламент, включително на процедурите за вземане на решение.

3.   Докладът се изпраща на Европейския парламент и на Съвета.“

17.

Всички позовавания на „член 99 от Договора“ се заменят в регламента с позовавания на „член 121 ДФЕС“.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 16 ноември 2011 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

W. SZCZUKA


(1)  ОВ C 150, 20.5.11 г., стр. 1.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 28 септември 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 8 ноември 2011 г.

(3)  ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 6.

(5)  ОВ C 236, 2.8.1997 г., стр. 1.

(6)  Регламент (ЕО) № 1055/2005 на Съвета от 27 юни 2005 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 за засилване на наблюдението върху бюджетните позиции и наблюдението и координацията на икономическите политики (ОВ L 174, 7.7.2005 г., стр. 1.)

(7)  Регламент (ЕО) № 1056/2005 на Съвета от 27 юни 2005 г., за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 относно ускоряването и разясняването на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ L 174, 7.7.2005 г., стр. 5.).

(8)  Вж. документ 7423/3/05 на http://www.consilium.europa.eu/documents.aspx?lang=en.

(9)  ОВ C 73, 25.3.2006 г., стр. 21.

(10)  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.“

(11)  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41.“

(12)  ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164.“


23.11.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 306/25


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1176/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 ноември 2011 година

относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 6 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Координацията на икономическите политики на държавите-членки в рамките на Съюза следва да бъде развивана в контекста на общите насоки на икономическите политики и насоките за заетостта, съгласно предвиденото в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и следва да включва съблюдаването на ръководните принципи за ценова стабилност, стабилни и устойчиви публични финанси и парични условия и устойчивост на платежния баланс.

(2)

Необходимо е да се направят изводи от първото десетилетие на функционирането на икономическия и паричен съюз и по-специално за подобряване на икономическото управление в Съюза, което да се основава на по-силна национална ангажираност.

(3)

Постигането и поддържането на динамичен вътрешен пазар следва да се счита за елемент на правилното и безпрепятствено функциониране на икономическия и паричен съюз.

(4)

Подобрената рамка за икономическо управление следва да се основава на няколко взаимосвързани и съгласувани политики за устойчив растеж и заетост, а именно — стратегия на Съюза за растеж и работни места, отделяща особено внимание на развитието и укрепването на вътрешния пазар, насърчаването на международната търговия и конкурентоспособност, Европейски семестър за засилена координация на икономическите и бюджетните политики („Европейски семестър“), ефективна рамка за предотвратяване и коригиране на прекомерни бюджетни дефицити (Пакт за стабилност и растеж (ПСР), стабилна рамка за предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси, минимални изисквания относно националните бюджетни рамки и засилено регулиране и надзор на финансовия пазар, включително макропруденциален надзор от Европейския съвет за системен риск (ЕССР).

(5)

Укрепването на икономическото управление следва да включва по-тясно и по-навременно участие на Европейския парламент и националните парламенти. Като отчита, че в рамката на диалога партньорите на Европейския парламент са съответните институции на Съюза и техните представители, компетентната комисия на Европейския парламент може да предложи на държавата-членка, адресат на препоръка или решение на Съвета в съответствие с член 7, параграф 2, член 8, параграф 2 или член 10, параграф 4 от настоящия регламент, възможността да вземе участие в размяна на мнения. Участието на държавата-членка в подобна размяна на мнения е доброволно.

(6)

Комисията следва да има по-значима роля в процедурата за засилено наблюдение по отношение на оценки, които са специфични за всяка държава-членка, мониторинг, мисии на място, препоръки и предупреждения.

(7)

По-специално, наблюдението на икономическите политики на държавите-членки следва да се разшири отвъд бюджетното наблюдение, така че да включва по-подробна и формализирана рамка, която да послужи за предотвратяване на прекомерните макроикономически дисбаланси и да помага на засегнатите държави-членки да изготвят планове за корективни действия, преди различията да се затвърдят. Такова разширяване на наблюдението на икономическите политики следва да се осъществява успоредно със задълбочаване на фискалното наблюдение.

(8)

За да се подпомогне коригирането на прекомерните макроикономически дисбаланси, е необходимо да се установи подробна процедура в законодателството.

(9)

Целесъобразно е процедурата за многостранно наблюдение, посочена в член 121, параграфи 3 и 4 ДФЕС да бъде допълнена с конкретни правила за откриване на макроикономически дисбаланси, както и за предотвратяване и коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в рамките на Съюза. От съществено значение е тази процедура да бъде приведена в съответствие с годишния цикъл на многостранното наблюдение.

(10)

Посочената процедура следва да установи механизъм за предупреждение за ранно откриване на възникващи макроикономически дисбаланси. Тя следва да се основава на използването на индикативно прозрачно табло с показатели, включващо индикативни прагове, в съчетание с икономическа преценка. Тази преценка следва да отчита, inter alia, номиналната и реалната конвергенция в рамките на еврозоната и извън нея.

(11)

За да функционира ефикасно като елемент от механизма за предупреждение, таблото с показатели следва да се състои от ограничен набор от икономически, финансови и структурни показатели, които са от значение за откриването на макроикономически дисбаланси, със съответни индикативни прагове. Когато е необходимо, показателите и праговете следва да бъдат приспособявани, за да се адаптират към променящия се характер на макроикономическите дисбаланси, inter alia, поради променящите се опасности за макроикономическата стабилност и за да се вземе предвид по-голямото наличие на съответни статистически данни. Показателите не следва да бъдат разглеждани като цели на икономическата политика сами по себе си, а като средства за отчитане на променящия се характер на макроикономическите дисбаланси в рамките на Съюза.

(12)

Комисията следва тясно да си сътрудничи с Европейския парламент и със Съвета при изготвянето на таблото с показатели и набора от макроикономически и макрофинансови показатели за държавите-членки. Комисията следва да представя предложения за коментар от компетентните комисии на Европейския парламент и Съвета относно планове за изработване и приспособяване на показателите и праговете. Комисията следва да информира Европейския парламент и Съвета относно всяка промяна в показателите и праговете и да обясни мотивите си за предлагането на подобни промени.

(13)

При разработване на таблото с показатели следва също така надлежно да се отчетат разнородните икономически обстоятелства, включително ефектите на „догонване“.

(14)

Преминаването на един или повече индикативни прагове не означава непременно възникване на макроикономически дисбаланси, тъй като икономическата политика следва да отчита взаимовръзките между макроикономическите променливи. Не следва да се правят заключения от автоматичния прочит на таблото с показатели: икономическата преценка следва да гарантира, че цялата налична информация, независимо дали от таблото с показатели или извън нея, е взета предвид и е част от цялостен анализ.

(15)

Въз основа на процедурата за многостранно наблюдение и механизма за предупреждение или в случай на неочаквани значими икономически събития, които изискват спешен анализ за целите на настоящия регламент, Комисията следва да идентифицира държавите-членки, които да бъдат подложени на задълбочен преглед. Задълбоченият преглед следва да бъде предприет без презумпцията, че съществува дисбаланс, и следва да включва обстоен анализ на източниците на дисбаланси в подложената на преглед държава-членка, като надлежно взема предвид специфичните за тази държава икономически условия и обстоятелства, както и по-широк набор от аналитични инструменти, показатели и неколичествена информация със специфичен за държавата характер. При извършване на задълбочения преглед от Комисията държавата-членка следва да оказва сътрудничество, за да гарантира, че предоставената на Комисията информация е възможно най-пълна и точна. Освен това Комисията следва надлежно да вземе под внимание всяка друга информация, която по мнение на съответната държава-членка има отношение към въпроса и която държавата-членка е изтъкнала пред Съвета и Комисията.

(16)

Задълбоченият преглед следва да бъде обсъден в Съвета и в Еврогрупата за държавите-членки, чиято парична единица е еврото. Когато е уместно, задълбоченият преглед следва да отчита отправените от Съвета препоръки или покани към подложените на преглед държави-членки, които са приети в съответствие с членове 121, 126 и 148 ДФЕС и съгласно членове 6, 7, 8 и 10 от настоящия регламент, както и намеренията на подложената на преглед държава-членка за провеждането на дадена политика, така, както са отразени в националните програми за реформи, и най-добрите международни практики по отношение на показателите и методиките. Когато в случай на значими и неочаквани икономически събития, изискващи спешен анализ, Комисията реши да извърши задълбочен преглед, тя следва да уведоми засегнатите държави-членки за това.

(17)

При оценката на макроикономическите дисбаланси следва да се отчитат тяхната тежест и възможните отрицателни икономически и финансови последици от тяхното разпространение, които засилват уязвимостта на икономиката на Съюза и представляват заплаха за безпрепятственото функциониране на икономическия и паричния съюз. Във всички държави-членки, особено в еврозоната, са необходими действия за справяне с макроикономическите дисбаланси и различията по отношение на конкурентоспособността. Въпреки това естеството, значението и неотложността на предизвикателствата пред политиката могат значително да се различават в зависимост от засегнатите държави-членки. Предвид уязвимостта и мащаба на изискваното приспособяване, необходимостта от политически действия е особено належаща в онези държави-членки, в които трайно се наблюдават голям дефицит по текущата сметка и загуба на конкурентоспособност. Освен това в държавите-членки, които натрупват голям излишък по текущата сметка, политиките следва да имат за цел набелязване и изпълнение на мерки, които да спомогнат за засилване на вътрешното търсене и на потенциала им за растеж.

(18)

Следва да се вземат предвид също и капацитетът на съответната държава-членка за икономическо приспособяване и нейните досегашни резултати в спазването на предишни препоръки, отправени съгласно настоящия регламент, и други препоръки, отправени съгласно член 121 ДФЕС като част от многостранното наблюдение, и по-специално общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза.

(19)

За осъществяване на процедура за мониторинг и коригиране на неблагоприятни макроикономически дисбаланси, съдържаща предпазни и корективни елементи, са необходими усъвършенствани инструменти за наблюдение, които да се основават на тези, използвани в процедурата за многостранно наблюдение. Това може да включва мисии на Комисията за засилено наблюдение в държавите-членки във взаимодействие с Европейската централна банка (ЕЦБ) за държавите-членки, чиято парична единица е еврото, или за държавите-членки, участващи в Споразумението от 16 март 2006 г. между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки извън еврозоната за определяне на процедурата за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз (4) - валутния механизъм (ВМ II), както и допълнително докладване от страна на държавите-членки в случай на сериозни дисбаланси, включително дисбаланси, застрашаващи правилното функциониране на икономическия и паричен съюз. Когато е целесъобразно, социалните партньори и други заинтересовани лица на национално равнище следва да бъдат включвани в диалога.

(20)

Ако се установят макроикономически дисбаланси, до съответната държава-членка следва да се отправят препоръки, когато е уместно с участието на съответните комисии, с насоки за подходящи ответни мерки на политиката. Ответните мерки на политиката на съответната държава-членка следва да бъдат навременни и да използват всички налични инструменти на политиката под контрола на публичните власти. Когато е уместно, съответните заинтересовани страни на национално равнище, включително социалните партньори, следва също да бъдат включвани в съответствие с ДФЕС и с националните правни и политически механизми. Ответните мерки на политиката следва да бъдат съобразени със специфичната среда и обстоятелства в съответната държава-членка и следва да обхващат основните области на икономическата политика, включващи по възможност и фискалната политика, политиката по отношение на трудовите възнаграждения, трудовия пазар, пазарите на продукти и услуги и регулирането на финансовия сектор. Следва да се вземат под внимание ангажиментите, поети съгласно ВМ II.

(21)

Предупрежденията и препоръките от ЕССР до държавите-членки или до Съюза се отнасят до рискове от макрофинансов характер. Когато е уместно, те следва да дават основание и за подходящи последващи действия от страна на Комисията в контекста на наблюдението за макроикономическите дисбаланси. Независимостта и поверителността на ЕССР следва да бъдат безусловно зачитани.

(22)

Ако бъдат установени сериозни макроикономически дисбаланси, включително такива, застрашаващи правилното функциониране на икономическия и паричен съюз, следва да се започне процедура при прекомерен дисбаланс, която може да включва издаване на препоръки към съответната държава-членка, повишени изисквания за наблюдение и мониторинг, а по отношение на държавите-членки, чиято парична единица е еврото — възможност за принудителни мерки в съответствие с Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната (5) в случай на продължаващо непредприемане на корективни мерки.

(23)

Всяка държава-членка, срещу която се води процедура при прекомерен дисбаланс, следва да приеме план за корективни действия, съдържащ подробна информация за нейната политика в изпълнение на препоръките на Съвета. Планът за корективни действия следва да включва график за изпълнение на предвижданите мерки. Той следва да бъде одобрен с препоръка от Съвета. Тази препоръка следва да се изпраща на Европейския парламент.

(24)

Правомощието за приемане на индивидуални решения, с които се установява неспазване на препоръките, приети от Съвета в рамките на плана за корективни действия, следва да се предостави на Съвета. Като част от извършваната в рамките на Съвета координация на икономическите политики на държавите-членки, предвидена в член 121, параграф 1 ДФЕС, тези индивидуални решения са неразделна част от последващите мерки за изпълнение на препоръките, приети от Съвета на основание член 121, параграф 4 ДФЕС в контекста на плана за корективни действия.

(25)

При прилагането на настоящия регламент, Съветът и Комисията следва изцяло да зачитат ролята на националните парламенти и на социалните партньори, както и различията в националните системи, като системите за определяне на трудовите възнаграждения.

(26)

Ако Съветът счете, че дадена държава-членка вече не е засегната от прекомерен макроикономически дисбаланс, процедурата при прекомерен дисбаланс следва да се прекрати, след като по препоръка на Комисията Съветът отмени съответните си препоръки. Тази отмяна следва да се основава на цялостен анализ на Комисията, показващ, че държавата-членка е действала съгласно съответните препоръки на Съвета и че установените в препоръката на Съвета за откриване на процедура при прекомерен дисбаланс първопричини и свързани с тях рискове вече не съществуват, като се вземат предвид, inter alia, макроикономическото развитие, перспективи и ефектите на разпространение. Прекратяването на процедурата при прекомерен дисбаланс следва да се оповести публично.

(27)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно установяването на ефективна рамка за откриването на макроикономически дисбаланси и предотвратяването и коригирането на прекомерни макроикономически дисбаланси, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, поради тесните търговски и финансови взаимовръзки между държавите-членки и ефектите от разпространение на националните икономически политики върху Съюза и еврозоната като цяло, и поради това може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа за пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

1.   С настоящия регламент се установяват подробни правила за откриване на макроикономически дисбаланси, както и за предотвратяване и коригиране на прекомерни макроикономически дисбаланси в рамките на Съюза.

2.   Настоящият регламент се прилага в контекста на Европейския семестър, предвиден в Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (6).

3.   При прилагането на настоящия регламент се спазват изцяло разпоредбите на член 152 ДФЕС, а препоръките, отправени съгласно настоящия регламент, зачитат националните практики и институции за определяне на трудовото възнаграждение. Настоящият регламент взема предвид член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз и съответно не засяга правото на договаряне, сключване или прилагане на колективни договори или да предприемат колективни действия в съответствие с националното право и практики.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

1.

„дисбаланси“ означава всяка тенденция, пораждаща макроикономически промени, които оказват или могат потенциално да окажат неблагоприятно въздействие върху правилното функциониране на икономиката на дадена държава-членка или на икономическия и паричен съюз, или на Съюза като цяло.

2.

„прекомерни дисбаланси“ означава сериозни дисбаланси, включително такива, които застрашават или рискуват да застрашат правилното функциониране на икономическия и паричен съюз.

ГЛАВА II

ОТКРИВАНЕ НА ДИСБАЛАНСИТЕ

Член 3

Механизъм за предупреждение

1.   Създава се механизъм за предупреждение, за да улесни ранното установяване и мониторинга на дисбалансите. Комисията изготвя годишен доклад с неколичествена икономическа и финансова оценка, основана на предвиденото в член 4 табло с набор от показатели, чиито стойности са отнесени към индикативните прагове. Годишният доклад, който съдържа стойностите на показателите от таблото, се публикува.

2.   Годишният доклад на Комисията съдържа икономическа и финансова оценка, разглеждаща в контекст развитието по различните показатели и ползваща при необходимост и други съответни икономически и финансови показатели за оценка на развитието в дисбалансите. Не се правят заключения от механичен прочит на показателите от таблото. Оценката взема предвид развитието на дисбалансите в Съюза и в еврозоната. В доклада се посочва също така дали преминаването на праговете в една или повече държави-членки означава възможно възникване на дисбаланси. Оценяването на държави-членки с голям дефицит по текущата сметка може да се различава от това на държави-членки, които натрупват голям излишък по текущата сметка.

3.   В годишния доклад се посочват държавите-членки, които според Комисията може да са засегнати или може да са изложени на риск от това, да бъдат засегнати от дисбаланси.

4.   Комисията предава годишния доклад своевременно на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет.

5.   Като част от многостранното наблюдение съгласно член 121, параграф 3 ДФЕС, Съветът обсъжда и извършва цялостна оценка на годишния доклад на Комисията. Еврогрупата обсъжда доклада, доколкото той се отнася до държави-членки, чиято парична единица е еврото.

Член 4

Табло с показатели

1.   Таблото, съдържащо набора от показатели, се използва като средство за улесняване на ранното установяване и мониторинг на дисбалансите.

2.   Таблото съдържа малък брой подходящи, практически, прости, измерими и налични макроикономически и макрофинансови показатели за държавите-членки. То дава възможност за ранно установяване на макроикономически дисбаланси, които възникват в краткосрочен план и на дисбаланси, които възникват поради структурни и дългосрочни тенденции.

3.   Таблото, inter alia, включва показатели, които са полезни за ранното установяване на:

а)

вътрешни дисбаланси, включително такива, които могат да възникнат поради задлъжнялост на публичния и на частния сектор; промени на финансовите пазари и на пазарите за активи, включително на жилищния пазар; развитието на потока от кредити за частния сектор; и развитието на безработицата;

б)

външни дисбаланси, включително такива, които могат да възникнат вследствие развитието на текущата сметка и нетните инвестиционни позиции на държавите-членки; реалните ефективни валутни курсове; дяловете от експортния пазар; промените в цените и разходите; и неценовата конкурентоспособност, като се вземат предвид различните компоненти на производителността.

4.   При извършване на икономическия прочит на таблото в рамките на механизма за предупреждение, Комисията обръща особено внимание на промените в реалната икономика, включително икономическия растеж, развитието на заетостта и безработицата, номиналната и реалната конвергенция в рамките на еврозоната и извън нея, промените в производителността и съответните ѝ фактори като научноизследователска и развойна дейност и чуждестранни и вътрешни инвестиции, както и на секторните промени, включително в енергетиката, които оказват влияние върху развитието на БВП и на текущата сметка.

В таблото се включват и индикативни прагове за показателите, които да служат като предупредителни нива. Подборът на показателите и на праговете допринася за насърчаване на конкурентоспособността в Съюза.

Таблото с показатели съдържа горни и долни прагове за предупреждение, освен когато не е подходящо, които се диференцират за държавите-членки от еврозоната и за тези извън нея, ако това е оправдано от специфичните характеристики на паричния съюз и съответните икономически обстоятелства. При разработване на таблото надлежно се отчитат разнородните икономически обстоятелства, включително ефектите на догонване

5.   При изготвянето на показателите, отнасящи се до стабилността на финансовия пазар, надлежно се взема предвид работата на ЕССР. Комисията отправя покана към ЕССР да представи възгледите си за проекта на показатели, отнасящи се до стабилността на финансовия пазар.

6.   Комисията публикува набора от показатели и праговете в таблото.

7.   Комисията редовно оценява доколко таблото отговаря на своето предназначение, включително по отношение на състава на показателите, зададените прагове и използваната методология, и при необходимост ги приспособява или изменя. Комисията публикува измененията в използваната методология, съдържанието на таблото с показатели и съответните прагове.

8.   Комисията актуализира стойностите на показателите в таблото поне веднъж годишно.

Член 5

Задълбочен преглед

1.   Като надлежно отчита обсъжданията в рамките на Съвета и Еврогрупата, посочени в член 3, параграф 5, или в случай на неочаквани значими икономически промени, изискващи спешен анализ за целите на настоящия регламент, Комисията провежда задълбочен преглед за всяка държава-членка, за която смята, че може да е засегната или че може да е изложена на риск да бъде засегната от дисбаланси.

Задълбоченият преглед се основава на подробен анализ на специфичните за дадена държава-членка обстоятелства, включително различните изходни позиции на държавите-членки; той разглежда широк кръг икономически променливи и включва използването на аналитични инструменти и качествена информация от специфичен за държавата-членка характер. При него се отчитат националната специфика по отношение на трудовите правоотношения и социалния диалог.

Освен това Комисията надлежно взема под внимание всяка друга информация, която съответната държава-членка счита, че е от значение, и която държавата-членка е предоставила на Комисията.

Комисията провежда своя задълбочен преглед в съчетание с мисии за наблюдение в съответната държава-членка съгласно член 13.

2.   Задълбоченият преглед на Комисията включва оценка дали въпросната държава-членка е засегната от дисбаланси и дали тези дисбаланси са прекомерни. В него се проучва произходът на откритите дисбаланси на фона на преобладаващите икономически обстоятелства, включително дълбоките търговски и финансови взаимовръзки между държавите-членки и ефектите на разпространение на националните икономически политики. В задълбочения преглед се анализират съответните промени, свързани със Стратегията на Съюза за растеж и работни места. Той също така разглежда доколко в случая имат отношение икономическите промени в Съюза и в еврозоната като цяло. Комисията взема под внимание по-специално следното:

а)

когато е целесъобразно — препоръките или поканите от страна на Съвета, отправени до подложените на преглед държави-членки, приети в съответствие с членове 121, 126 и 148 ДФЕС и съгласно членове 6, 7, 8 и 10 от настоящия регламент;

б)

намеренията на подложената на преглед държава-членка за провеждане на дадена политика, отразени в националните програми за реформи, и когато е уместно — в програмата ѝ за стабилност или програмата ѝ за конвергенция;

в)

всички предупреждения или препоръки от ЕССР относно системните рискове, отправени или отнасящи се до подложената на преглед държава-членка. Спазва се режимът на поверителност на ЕССР.

3.   Комисията информира Европейския парламент и Съвета за резултатите от задълбочения преглед, като публикува тези резултати.

Член 6

Предпазни действия

1.   Ако въз основа на задълбочения преглед, посочен в член 5, Комисията смята, че в дадена държава-членка съществуват дисбаланси, тя информира за това Европейския парламент, Съвета и Еврогрупата. По препоръка на Комисията Съветът може да отправи необходимите препоръки към съответната държава-членка в съответствие с процедурата, предвидена в член 121, параграф 2 ДФЕС.

2.   Съветът информира Европейския парламент за препоръката и я публикува.

3.   Препоръките на Съвета и на Комисията изцяло спазват член 152 ДФЕС и вземат предвид член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

4.   Съветът преразглежда своята препоръка веднъж годишно в контекста на Европейския семестър и може да я приспособява при необходимост съгласно параграф 1.

ГЛАВА III

ПРОЦЕДУРА ПРИ ПРЕКОМЕРЕН ДИСБАЛАНС

Член 7

Откриване на процедурата при прекомерен дисбаланс

1.   Ако въз основа на задълбочения преглед, посочен в член 5, Комисията смята, че съответната държава-членка е засегната от прекомерни дисбаланси, тя информира за това Европейския парламент, Съвета и Еврогрупата.

Комисията също така информира съответните европейски надзорни органи и ЕССР. ЕССР се приканва да предприеме стъпките, които счита за необходими.

2.   По препоръка на Комисията Съветът може, в съответствие с член 121, параграф 4 ДФЕС, да приеме препоръка, с която установява наличието на прекомерен дисбаланс и препоръчва на съответната държава-членка да предприеме корективни действия.

В препоръката на Съвета се установява естеството на дисбалансите и техните последици и се посочва набор от препоръки по отношение на политиките, които да бъдат следвани, както и срок, в който съответната държава-членка трябва да представи план за корективни действия. Съветът може да публикува препоръката си, както е предвидено в член 121, параграф 4 ДФЕС.

Член 8

План за корективни действия

1.   Всяка държава-членка, за която е открита процедура при прекомерен дисбаланс, представя на Съвета и Комисията план за корективни действия, основаващ се на препоръката на Съвета и в срока, определен в препоръката на Съвета, посочена в член 7, параграф 2. В плана за корективни действия се посочват специфичните мерки на политиката, които съответната държава-членка е осъществила или възнамерява да осъществи, и се съдържа график за изпълнението на тези мерки. Планът за корективни действия взема предвид икономическото и социалното въздействие на мерките на политиката и съответства на общите насоки за икономическите политики и насоките за заетостта.

2.   Съветът оценява плана за корективни действия въз основа на доклад от Комисията и в срок от два месеца след представянето на този план. Ако въз основа на препоръка на Комисията Съветът прецени, че планът за корективни действия е достатъчен, Съветът одобрява плана с препоръка, в която се изброяват необходимите специфични действия и сроковете за осъществяването им и се установява график за наблюдение, като се обръща необходимото внимание на каналите за предаване и като се отчита, че между приемането на корективните действия и реалното преодоляване на дисбалансите може да измине значителен период от време.

3.   Ако по препоръка на Комисията Съветът прецени, че мерките или графикът, предвиден за осъществяването им в плана за корективни действия, са недостатъчни, Съветът приема препоръка, адресирана към държавата-членка, да представи в срок от два месеца като правило нов план за корективни действия. Съветът разглежда новия план за корективни действия в съответствие с процедурата, предвидена в настоящия член.

4.   Планът за корективни действия, докладът на Комисията и препоръката на Съвета, посочени в параграфи 2 и 3, се публикуват.

Член 9

Мониторинг на корективните действия

1.   Комисията извършва мониторинг на изпълнението на препоръката на Съвета, приета съгласно член 8, параграф 2. За тази цел държавата-членка редовно представя на Съвета и на Комисията доклади за напредъка, чиято честота се определя от Съвета в препоръката, посочена в член 8, параграф 2.

2.   Съветът публикува докладите за напредъка на държавите-членки.

3.   Комисията може да осъществява мисии за засилено наблюдение в съответната държава-членка, за да извършва мониторинг на изпълнението на плана за корективни действия, във взаимодействие с ЕЦБ, когато тези мисии се отнасят за държави-членки, чиято парична единица е еврото, или държави-членки, участващи във ВМ II. Когато е уместно, Комисията включва в диалога по време на тези мисии социалните партньори и другите заинтересовани страни на национално равнище.

4.   При съответни съществени промени на икономическите обстоятелства Съветът по препоръка на Комисията може да измени препоръките, приети съгласно член 8, параграф 2, в съответствие с процедурата, предвидена в същия член. Когато е уместно, Съветът приканва съответната държава-членка да представи преработен план за корективни действия и оценява този преработен план за корективни действия в съответствие с процедурата, предвидена в член 8.

Член 10

Оценка на корективните действия

1.   Въз основа на доклад на Комисията Съветът оценява дали съответната държава-членка е предприела препоръчаните корективни действия в съответствие с препоръката на Съвета, отправена съгласно член 8, параграф 2.

2.   Комисията публикува своя доклад.

3.   Съветът извършва своята оценка в срока, определен от Съвета в неговите препоръки, приети в съответствие с член 8, параграф 2.

4.   Когато прецени, че държавата-членка не е предприела препоръчаните корективни действия, Съветът, по препоръка на Комисията, приема решение, с което установява неспазването на препоръката, като едновременно с това приема и препоръка, в която се определят нови срокове за предприемане на корективни действия. В този случай Съветът информира Европейският съвет и публикува заключенията от мисиите за наблюдение, посочени в член 9, параграф 3.

Препоръката на Комисията за установяване на неспазване, се счита за приета от Съвета, освен ако той не приеме решение с квалифицирано мнозинство за отхвърляне на препоръката в срок от десет дни от приемането ѝ от Комисията. Съответната държава-членка може да поиска свикване на заседание на Съвета в рамките на посочения срок, за да се гласува решението.

5.   Ако Съветът прецени въз основа на доклада от Комисията, посочен в параграф 1, че държавата-членка е предприела корективните действия, препоръчани в съответствие с член 8, параграф 2, се счита, че процедурата при прекомерен дисбаланс протича съгласно предвиденото и тя се спира. Независимо от това мониторингът продължава в съответствие с графика, установен в препоръката съгласно член 8, параграф 2. Съветът публикува основанията си за спиране на процедурата и за признаване на корективните действия на политиката, предприети от съответната държава-членка.

Член 11

Прекратяване на процедурата при прекомерен дисбаланс

Съветът по препоръка на Комисията отменя препоръките, отправени съгласно членове 7, 8 или 10 веднага след като прецени, че съответната държава-членка вече не е засегната от прекомерни дисбаланси, както е изложено в препоръката, посочена в член 7, параграф 2. Съветът прави публично изявление, което отразява този факт.

Член 12

Гласуване в Съвета

По отношение на мерките, посочени в членове 7—11, Съветът действа, без да взема предвид гласа на члена на Съвета, който представлява съответната държава-членка.

ГЛАВА IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 13

Мисии за наблюдение

1.   Комисията осигурява постоянен диалог с органите на държавите-членки в съответствие с целите на настоящия регламент. За тази цел Комисията по-специално провежда мисии с цел да се оцени икономическото състояние в държавата-членка и да се установят евентуални рискове или трудности при изпълнението на целите на настоящия регламент.

2.   Комисията може да предприеме мисии на засилено наблюдение по отношение на държави-членки, адресати на препоръка, относно наличието на прекомерен дисбаланс по член 7, параграф 2, за целите на мониторинга на място.

3.   Когато съответната държава-членка е държава-членка, чиято парична единица е еврото или която участва във ВМ II, Комисията може да покани по целесъобразност представители на Европейската централна банка, да участват в мисиите за наблюдение.

4.   Комисията докладва на Съвета за резултатите от мисиите, посочени в параграф 2, и ако това е целесъобразно, може да реши да публикува констатациите си.

5.   При организиране на мисиите, посочени в параграф 2, Комисията изпраща предварителните си констатации на съответната държава-членка за коментар.

Член 14

Икономически диалог

1.   За да се насърчи диалогът между институциите на Съюза, по-специално Европейския парламент, Съвета и Комисията, и за да се гарантира по-голяма прозрачност и отчетност, компетентната комисия на Европейския парламент може да отправя покани до председателя на Съвета, Комисията и когато е уместно, председателя на Европейския съвет или председателя на Еврогрупата, да се явят пред комисията за обсъждане на:

а)

информацията, предоставена от Съвета относно общите насоки на икономическите политики съгласно член 121, параграф 2 ДФЕС;

б)

общите насоки за държавите-членки, определени от Комисията в началото на годишния цикъл на наблюдение;

в)

заключенията на Европейския съвет относно насоките за икономическите политики в контекста на Европейския семестър;

г)

резултатите от многостранното наблюдение, проведено съгласно настоящия регламент;

д)

заключенията на Европейския съвет относно насоките за многостранното наблюдение и резултатите от него;

е)

прегледа на провеждането на многостранното наблюдение в края на Европейския семестър;

ж)

препоръките, приети съгласно член 7, параграф 2, член 8, параграф 2 и член 10, параграф 4 от настоящия регламент.

2.   Компетентната комисия на Европейския парламент може да предложи на държавата-членка, адресат на препоръка или решение на Съвета съгласно член 7, параграф 2, член 8, параграф 2 или член 10, параграф 4, възможността да участва в размяна на мнения.

3.   Съветът и Комисията редовно информират Европейския парламент за резултатите от прилагането на настоящия регламент.

Член 15

Годишно докладване

Комисията ежегодно докладва относно прилагането на настоящия регламент, включително относно актуализиране на таблото с показатели съгласно член 4 и представя своите заключения на Европейския парламент и на Съвета в контекста на Европейския семестър.

Член 16

Преглед

1.   До 14 декември 2014 г. и на всеки пет години след това Комисията извършва преглед и докладва относно прилагането на настоящия регламент.

В тези доклади се оценява, inter alia:

а)

ефективността на настоящия регламент,

б)

напредъкът при осигуряването на по-тясна координация на икономическите политики и устойчива конвергенция на икономическите показатели на държавите-членки в съответствие с ДФЕС.

По целесъобразност тези доклади се придружават от предложение за изменение на настоящия регламент.

2.   Комисията изпраща докладите, посочени в параграф 1, на Европейския парламент и на Съвета.

Член 17

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 16 ноември 2011 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

W. SZCZUKA


(1)  ОВ C 150, 20.5.2011 г., стр. 1.

(2)  ОВ C 218, 23.7.2011 г., стр. 53.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 28 септември 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 8 ноември 2011 г.

(4)  ОВ C 73, 25.3.2006 г., стр. 21.

(5)  Вж. страница 8 от настоящия брой на Официален вестник.

(6)  Вж. страница 12 от настоящия брой на Официален вестник.


23.11.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 306/33


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1177/2011 НА СЪВЕТА

от 8 ноември 2011 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 126, параграф 14, втора алинея от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейската централна банка (2),

в съответствие със специална законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1)

Координацията на икономическите политики на държавите-членки в рамките на Съюза, както е предвидено в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), следва да води до спазване на ръководните принципи за ценова стабилност, стабилни публични финанси и парични условия, както и устойчив платежен баланс.

(2)

Пактът за стабилност и растеж (ПСР) първоначално включва Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (3), Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (4) и Резолюция на Европейския съвет от 17 юни 1997 г. относно Пакта за стабилност и растеж (5). Регламенти (ЕО) № 1466/97 и (ЕО) № 1467/97 бяха изменени съответно с регламенти (ЕО) № 1055/2005 (6) и (ЕО) № 1056/2005 (7). Освен това беше приет доклад на Съвета от 20 март 2005 г., озаглавен „Усъвършенстване на прилагането на Пакта за стабилност и растеж“ (8).

(3)

ПСР се основава на целта за осигуряване на стабилни и устойчиви публични финанси като средство за укрепване на предпоставките за ценова стабилност и за висок и устойчив растеж, подкрепен от финансова стабилност, като по този начин се подпомага постигането на целите на Съюза за устойчив растеж и създаване на заетост.

(4)

Натрупаният опит и допуснатите грешки през първото десетилетие от функционирането на Икономическия и паричен съюз показват необходимост от по-добро икономическо управление в Съюза, което следва да бъде изградено на основата на по-силна национална ангажираност по отношение на общоприетите правила и политики, както и на по-стабилна рамка на равнището на Съюза за наблюдение на националните икономически политики.

(5)

Необходимо е да се засили общата рамка на икономическо управление, която включва подобрено бюджетно наблюдение, в съответствие с високата степен на интеграция между икономиките на държавите-членки в рамките на Съюза, и по-специално в еврозоната.

(6)

Подобрената рамка на икономическо управление следва да се основава на няколко взаимно свързани и съгласувани политики за устойчив растеж и заетост, по-специално стратегия на Съюза за растеж и работни места, с особен акцент върху развитието и укрепването на вътрешния пазар, насърчаването на международната търговия и конкурентоспособност, Европейски семестър за засилване на координацията на икономическите и бюджетни политики, ефективна рамка за предотвратяване и коригиране на прекомерните бюджетни дефицити (ПСР), стабилна рамка за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия, минимални изисквания за националните бюджетни рамки и засилена регулация и надзор на финансовия пазар, включително макропруденциален надзор, извършван от Европейския съвет за системен риск.

(7)

Постигането и поддържането на динамичен вътрешен пазар следва да се разглежда като елемент на правилното и безпрепятствено функциониране на Икономическия и паричен съюз.

(8)

ПСР и цялостната рамка на икономическо управление следва да допълват и подкрепят стратегията на Съюза за растеж и работни места. Взаимните връзки между различните направления не следва да предоставят изключения от разпоредбите на ПСР.

(9)

Укрепването на икономическото управление следва да включва по-активно и по-навременно участие на Европейския парламент и националните парламенти. Като отчита, че партньори на Европейския парламент в рамките на този диалог са съответните институции на Съюза и техните представители, компетентната комисия на Европейския парламент може да предостави възможност на държавата-членка, която е адресат на решение на Съвета съгласно член 126, параграф 6 от ДФЕС, препоръка съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС, предизвестие съгласно член 126, параграф 9 от ДФЕС или решение съгласно член 126, параграф 11 от Договора, да участва в размяната на мнения. Участието на държавата-членка в подобна размяна на мнения е доброволно.

(10)

Комисията следва да има по-голяма роля в процедурата за засилено наблюдение по отношение на оценките, които са специфични за всяка държава-членка, мониторинга, мисиите на място, препоръките и предупрежденията.

(11)

При прилагането на настоящия регламент Съветът и Комисията следва да отчитат по целесъобразен начин всички действащи фактори, както и икономическото и бюджетното състояние на съответните държави-членки.

(12)

Следва да се засилят правилата за бюджетната дисциплина, по-специално като се придаде по-голямо значение на равнището и изменението на дълга и на общата устойчивост. Механизмите, с които се осигуряват спазването и прилагането на тези правила, следва също да бъдат засилени.

(13)

Прилагането на съществуващата процедура при прекомерен дефицит въз основа на двата критерия — за дефицита и за дълга, изисква определянето на числово изразен показател, който да отчита стопанския цикъл, спрямо който да се преценява дали съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) намалява в достатъчна степен и дали се приближава към референтната стойност със задоволителни темпове.

Следва да се въведе преходен период с цел да се позволи на държавите-членки, които са обект на процедура при прекомерен дефицит към датата на приемане на настоящия регламент, да съобразят политиките си с числово изразения показател за намаляване на дълга. Същото следва да се прилага и за държавите-членки, които са обект на програма за корекции на Съюза и/или Международния валутен фонд.

(14)

Неспазването на числово изразения показател за намаляване на дълга не следва да е достатъчно условие, за да се установи наличието на прекомерен дефицит: за тази цел следва да се вземат предвид всички действащи фактори, обхванати от доклада на Комисията по член 126, параграф 3 от ДФЕС. По-специално оценката на ефекта на цикъла, както и на състава на корекциите наличности—потоци върху държавния дълг може да е достатъчна, за да се избегне установяването на наличието на прекомерен дефицит въз основа на критерия за дълга.

(15)

При установяването на наличие на прекомерен дефицит въз основа на критерия за дефицита и стъпките, водещи до него, е необходимо да се вземат под внимание всички действащи фактори, обхванати от доклада на Комисията съгласно член 126, параграф 3 от ДФЕС, ако съотношението на държавния дълг към БВП не надхвърля референтната стойност.

(16)

Когато системните пенсионни реформи се разглеждат като един от действащите фактори, основното съображение следва да бъде дали тези реформи укрепват дългосрочната устойчивост на пенсионната система като цяло, като същевременно не увеличават рисковете за средносрочната бюджетна позиция.

(17)

В доклада на Комисията съгласно член 126, параграф 3 от ДФЕС по подходящ начин следва да се разгледа качеството на националната бюджетна рамка, тъй като тя има решаваща роля в подкрепа на фискалната консолидация и устойчивите публични финанси. Това разглеждане следва да включва минималните изисквания, предвидени в Директива 2011/85/ЕС от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки (9), и други одобрени желателни изисквания по отношение на фискалната дисциплина.

(18)

За да се подпомогне наблюдението на изпълнението на препоръките на Съвета и на предизвестията за коригиране на състоянието на прекомерен дефицит, е необходимо в тях да се посочват годишните бюджетни цели в съответствие с изискваното подобрение на циклично изгладения баланс и с изключени еднократни и временни мерки. В този смисъл годишният показател от 0,5 % от БВП следва да се разбира като средна годишна стойност.

(19)

При оценяването на ефективността на действията се използва възможността за съобразяване с разходните цели на консолидирания държавен бюджет като референтна стойност във връзка с прилагането на набелязани специфични приходни мерки.

(20)

Когато се преценява дали да бъде удължен срокът за коригиране на прекомерния дефицит, следва да се обърне особено внимание на сериозните икономически спадове в еврозоната или в Съюза като цяло, при условие че това не застрашава фискалната устойчивост в средносрочен план.

(21)

Уместно е да се засили прилагането на финансовите санкции, предвидени в член 126, параграф 11 от ДФЕС, така че те да представляват реален стимул за съобразяване с предизвестията съгласно член 126, параграф 9 от ДФЕС.

(22)

За да се гарантира спазването на рамката на Съюза за фискално наблюдение от страна на държавите-членки, чиято парична единица е еврото, въз основа на член 136 от ДФЕС следва да бъдат разработени основани на правилата санкции, които гарантират справедливи, навременни и ефективни механизми за спазване на ПСР.

(23)

Средствата от глобите, посочени в настоящия регламент, представляват други приходи съгласно посоченото в член 311 ДФЕС и следва да се влагат в механизмите за стабилност за предоставяне на финансова помощ, създадени от държавите-членки, чиято парична единица е еврото, с цел гарантиране на стабилността на еврозоната като цяло.

(24)

Позоваванията, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 1467/97, следва да вземат предвид новата номерация на членовете в Договора за функционирането на Европейския съюз, както и замяната на Регламент (ЕО) № 3605/93 на Съвета (10) с Регламент (ЕО) № 479/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност (11).

(25)

Следователно Регламент (ЕО) № 1467/97 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 1467/97 се изменя, както следва:

1)

Член 1 се заменя със следното:

„Член 1

1.   Настоящият регламент установява разпоредбите за ускоряване и изясняване на процедурата при прекомерен дефицит. Целта на процедурата при прекомерен дефицит е да възпира възникването на прекомерни бюджетни дефицити, а в случай че те възникнат — да способства за тяхното бързо коригиране, като съблюдаването на бюджетната дисциплина се проверява въз основа на критериите за бюджетния дефицит и за държавния дълг.

2.   За целите на настоящия регламент под „участващи държави-членки“ се разбира онези държави-членки, чиято парична единица е еврото.“

2)

Член 2 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 първата алинея се заменя със следното:

„1.   Смята се, че бюджетният дефицит надхвърля референтната стойност по изключение съгласно член 126, параграф 2, буква а), второ тире от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) тогава, когато е резултат от необичайно събитие извън контрола на съответната държава-членка, което оказва значително влияние върху финансовото състояние на сектор „Държавно управление“, или когато е в резултат от сериозен икономически спад.“;

б)

вмъква се следният параграф:

„1а.   Когато надхвърля референтната стойност, съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) се смята за достатъчно намаляващо и за приближаващо референтната стойност със задоволителни темпове в съответствие с член 126, параграф 2, буква б) от ДФЕС, ако разликата по отношение на референтната стойност е намаляла през предходните три години със среден темп от една двадесета годишно въз основа на промените през последните три години, за които има данни.

Изискването съгласно критерия за дълга също се смята за изпълнено, ако бюджетните прогнози на Комисията сочат, че изискваното намаление на разликата ще настъпи през тригодишния период, който включва двете години, следващи последната година, за която има данни. За държава-членка, която е обект на процедура при прекомерен дефицит към 8 ноември 2011 г. и за срок от три години от коригирането на прекомерния дефицит, изискването съгласно критерия за дълга се смята за изпълнено, ако държавата-членка осъществи достатъчен напредък към спазването на референтната стойност съгласно оценките в становището, прието от Съвета във връзка с нейната програма за стабилност или за конвергенция.

При прилагането на показателя за корекция на съотношението на дълга следва да се отчита въздействието на цикъла върху темпа на намаляването на дълга.“;

в)

параграфи 3—7 се заменят със следното:

„3.   Когато изготвя доклад съгласно член 126, параграф 3 от ДФЕС, Комисията отчита всички действащи фактори, посочени в този член, доколкото те се отразяват в значителна степен на оценката за спазването на критериите за дефицита и за дълга от страна на съответната държава-членка. Докладът отразява съответно:

а)

развитието на икономическите показатели в средносрочен план, по-специално потенциалния растеж, включително различния принос на труда, на натрупването на капитал и на общата факторна производителност, влиянието на стопанския цикъл и състоянието на нетните спестявания в частния сектор;

б)

развитието на състоянието на бюджета в средносрочен план, включително, по-специално, отбелязаните корекции към средносрочната бюджетна цел, равнището на първичното салдо и развитието на първичните разходи — както текущи, така и капиталови, изпълнението на политиките в контекста на предотвратяването и коригирането на прекомерните макроикономически неравновесия, изпълнението на политиките в контекста на общата стратегия за растеж на Съюза, както и качеството на публичните финанси като цяло, по-специално ефективността на националните бюджетни рамки;

в)

развитието на равнището на държавния дълг в средносрочен план, динамиката и устойчивостта на дълга, което включва по-специално рисковите фактори, включително падежната и валутната структура на дълга, корекциите наличности—потоци и техния състав, натрупаните резерви и други финансови активи, гаранциите, по-специално такива, свързани с финансовия сектор, и всички неявни задължения, свързани със застаряването на населението, както и дълга на частния сектор, доколкото той може да представлява условно неявно задължение за държавата.

Комисията отчита надлежно и изрично всички други фактори, които според съответната държава-членка са от значение за цялостната оценка на спазването на критериите за дефицита и за дълга и които държавата-членка е представила на Съвета и на Комисията. В този смисъл особено внимание се отделя на финансовите вноски за повишаване на международната солидарност и за постигане на целите на политиките на Съюза, на дълга в резултат от двустранна и многостранна подкрепа между държавите-членки в контекста на гарантиране на финансовата стабилност, както и на дълга, свързан с операции за финансово стабилизиране в периоди на големи финансови сътресения.

4.   Съветът и Комисията правят балансирана цялостна оценка на всички действащи фактори, по-специално на степента, в която те се отразяват на оценката на спазването на критериите за дефицита и/или критерия за дълга като влошаващи или смекчаващи фактори. При оценката на спазването на критерия за дефицита, ако съотношението на държавния дълг към БВП надхвърля референтната стойност, тези фактори се вземат под внимание на отделните етапи на вземането на решение за наличие на прекомерен дефицит, предвидени в член 126, параграфи 4, 5 и 6 от ДФЕС, само ако е изцяло изпълнено двойното условие на ръководния принцип, а именно че преди да бъдат взети предвид действащите фактори, бюджетният дефицит остава близо до референтната стойност и неговото превишение над референтната стойност е временно.

Тези фактори обаче се вземат предвид на отделните етапи на вземането на решение за наличие на прекомерен дефицит при оценката на спазването на критерия за дълга.

5.   При оценката на спазването на критериите за дефицита и за дълга и при последващите етапи от процедурата при прекомерен дефицит Съветът и Комисията отчитат надлежно извършването на пенсионни реформи, с които се въвежда многостълбова система, включваща задължителен стълб изцяло на базата на лични спестявания в пенсионен фонд, както и нетните разходи на стълб на държавното обществено осигуряване. По-специално се вземат предвид характеристиките на пенсионната система като цяло, създадена чрез реформата, а именно дали те укрепват дългосрочната устойчивост, като същевременно не увеличават рисковете за бюджетната позиция в средносрочен план.

6.   Ако Съветът, като действа в рамките на член 126, параграф 6 от ДФЕС, приеме решение, че в държава-членка е налице прекомерен дефицит, Съветът и Комисията в следващите етапи на процедурата от посочения член на ДФЕС вземат предвид действащите фактори, посочени в параграф 3 от настоящия член, доколкото те се отразяват на положението в съответната държава-членка, включително посочените в член 3, параграф 5 и член 5, параграф 2 от настоящия регламент, по-специално при определяне на срока за коригиране на прекомерния дефицит и евентуалното удължаване на този срок. Тези действащи фактори обаче не се вземат предвид за решението на Съвета съгласно член 126, параграф 12 от ДФЕС за отмяна на някои или всички негови решения по член 126, параграфи 6—9 и 11 от ДФЕС.

7.   При държави-членки, в които превишението на дефицита над референтната стойност отразява извършването на пенсионна реформа, с която се въвежда многостълбова система, включваща задължителен стълб изцяло на базата на лични спестявания в пенсионен фонд, Съветът и Комисията, когато оценяват развитието на размера на дефицита в рамките на процедурата при прекомерен дефицит, отчитат и разходите за реформата, доколкото дефицитът не превишава в значителна степен равнище, което може да се счита за близко до референтната стойност, а съотношението на дълга не надхвърля референтната стойност, при условие че се запазва фискалната устойчивост като цяло. Нетните разходи се вземат предвид и с оглед на решението на Съвета съгласно член 126, параграф 12 от ДФЕС относно отмяната на някои или всички негови решения по член 126, параграфи 6—9 и 11 от ДФЕС, ако дефицитът е намалявал значително и постоянно и е достигнал ниво, близко до референтната стойност.“

3)

Вмъква се следният раздел:

„РАЗДЕЛ 1a

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИАЛОГ

Член 2а

1.   С цел да се засили диалогът между институциите на Съюза, по-специално между Европейския парламент, Съвета и Комисията, и да се постигнат по-голяма прозрачност и по-добра отчетност, компетентната комисия на Европейския парламент може да покани председателя на Съвета, Комисията и, по целесъобразност, председателя на Европейския съвет или председателя на Еврогрупата да вземат участие в обсъждане с комисията относно решение на Съвета съгласно член 126, параграф 6 от ДФЕС, препоръка на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС, предизвестие съгласно член 126, параграф 9 от ДФЕС или решение на Съвета съгласно член 126, параграф 11 от ДФЕС.

Очаква се Съветът по правило да се съобрази с препоръките и предложенията на Комисията или да изясни позицията си публично.

Компетентната комисия на Европейския парламент може да предостави възможност на държавата-членка, която е засегната от такива решения, препоръки или предизвестия, да участва в размяна на мнения.

2.   Комисията и Съветът редовно информират Европейския парламент за прилагането на настоящия регламент.“

4)

Член 3 се изменя, както следва:

а)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Като взема изцяло предвид посоченото в параграф 1 становище, Комисията — ако прецени, че е налице прекомерен дефицит — представя становище и предложение на Съвета в съответствие с член 126, параграфи 5 и 6 от ДФЕС и информира Европейския парламент за това.“;

б)

в параграф 3 позоваването на „член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 3605/93“ се заменя с позоваване на „член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 479/2009“;

в)

параграфи 4 и 5 се заменят със следното:

„4.   В препоръката на Съвета, направена в съответствие с член 126, параграф 7 от ДФЕС, се определя максимален срок от шест месеца за предприемането на ефективни действия от съответната държава-членка. Когато сериозността на ситуацията го налага, срокът за ефективни действия може да бъде три месеца. В препоръката на Съвета се определя и краен срок за коригирането на прекомерния дефицит, което следва да приключи през годината, следваща годината на неговото установяване, освен ако са налице особени обстоятелства. В препоръката си Съветът изисква държавата-членка да постигне годишни бюджетни цели, които въз основа на прогнозите, обосноваващи препоръката, са съобразени с минималното годишно подобрение от поне 0,5 % от БВП на циклично изгладения баланс, с изключени еднократни и временни мерки, за да се гарантира коригирането на прекомерния дефицит в рамките на срока, определен в препоръката.

4а.   В посочения в параграф 4 срок съответната държава-членка докладва на Съвета и на Комисията относно действията, предприети в отговор на препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС. Докладът включва целите за бюджетните разходи и приходи и за дискреционните мерки по отношение както на разходната, така и на приходната част в съответствие с препоръката на Съвета, както и информация относно предприетите мерки и естеството на мерките, предвидени за постигане на целите. Държавите-членки оповестяват доклада.

5.   Ако са били предприети ефективни действия съгласно препоръка по член 126, параграф 7 от ДФЕС и след приемането на препоръката са настъпили неочаквани неблагоприятни икономически събития със значими отрицателни последици за държавните финанси, Съветът може да реши по препоръка на Комисията да приеме преразгледана препоръка съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС. В преразгледаната препоръка, като се вземат предвид действащите фактори, посочени в член 2, параграф 3 от настоящия регламент, може по-специално да се удължи срокът за коригиране на прекомерния дефицит по правило с една година. Съветът оценява наличието на неочаквани неблагоприятни икономически събития със значими отрицателни последици за държавните финанси въз основа на икономическите прогнози в своята препоръка. В случай на сериозен икономически спад в еврозоната или в Съюза като цяло Съветът може също да реши, по препоръка на Комисията, да приеме преразгледана препоръка съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС, при условие че това не застрашава фискалната устойчивост в средносрочен план.“

5)

В член 4 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1.   Всяко решение на Съвета по член 126, параграф 8 от ДФЕС да публикува препоръките си, когато се установи, че не са били предприети ефективни действия, се взема незабавно след изтичането на срока, определен в съответствие с член 3, параграф 4 от настоящия регламент.

2.   Съветът, когато преценява дали са били предприети ефективни действия в отговор на неговите препоръки, отправени в съответствие с член 126, параграф 7 от ДФЕС, основава решението си на доклада, представен от съответната държава-членка съгласно член 3, параграф 4а от настоящия регламент, и неговото прилагане, както и на всякакви други публично оповестени решения на правителството на съответната държава-членка.

Когато Съветът установи, в съответствие с член 126, параграф 8 от ДФЕС, че съответната държава-членка не е предприела ефективни действия, той докладва за това на Европейския съвет.“

6)

В член 5 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1.   Всяко решение на Съвета за отправяне на предизвестие до съответната участваща държава-членка да вземе мерки за намаляване на дефицита съгласно член 126, параграф 9 от ДФЕС се взема в срок два месеца от решението на Съвета по член 126, параграф 8 от ДФЕС, с което се установява, че не са предприети ефективни действия. В предизвестието Съветът отправя искане към държавата-членка да постигне годишните бюджетни цели, които, въз основа на прогнозите, обосноваващи предизвестието, са съобразени с минимално годишно подобрение от поне 0,5 % от БВП на циклично изгладения баланс с изключени еднократни и временни мерки, за да се гарантира коригирането на прекомерния дефицит в рамките на срока, определен в предизвестието. Съветът указва и мерките, които допринасят за постигането на тези цели.

1а.   След предизвестието на Съвета по член 126, параграф 9 от ДФЕС съответната държава-членка докладва на Съвета и на Комисията относно предприетите в отговор на това действия. Докладът включва целите за бюджетните разходи и приходи, за дискреционните мерки по отношение както на разходната, така и на приходната част, както и информация относно предприетите действия в отговор на конкретните препоръки на Съвета, за да се позволи на Съвета при необходимост да вземе решение в съответствие с член 6, параграф 2 от настоящия регламент. Държавите-членки оповестяват доклада.

2.   Ако са били предприети ефективни действия съгласно предизвестие по член 126, параграф 9 от ДФЕС и след приемането на предизвестието са настъпили неочаквани неблагоприятни икономически събития със значими отрицателни последици за държавните финанси, Съветът може да реши по препоръка на Комисията да приеме преразгледано предизвестие съгласно член 126, параграф 9 от ДФЕС. В преразгледаното предизвестие, като се вземат предвид действащите фактори, посочени в член 2, параграф 3 от настоящия регламент, може по-специално да се удължи срокът за коригиране на прекомерния дефицит по правило с една година. Съветът оценява наличието на неочаквани неблагоприятни икономически събития със значими отрицателни последици за държавните финанси въз основа на икономическите прогнози в своето предизвестие. В случай на сериозен икономически спад в еврозоната или в Съюза като цяло Съветът може също да реши, по препоръка на Комисията, да приеме преразгледано предизвестие съгласно член 126, параграф 9 от ДФЕС, при условие че това не застрашава фискалната устойчивост в средносрочен план.“

7)

Членове 6—8 се заменят със следното:

„Член 6

1.   Съветът, когато преценява дали са били предприети ефективни действия в отговор на неговото предизвестие, отправено в съответствие с член 126, параграф 9 от ДФЕС, основава решението си на доклада, представен от съответната държава-членка съгласно член 5, параграф 1а от настоящия регламент, и неговото изпълнение, както и на всякакви други публично оповестени решения на правителството на съответната държава-членка. Вземат се предвид резултатите от мисията за наблюдение, проведена от Комисията в съответствие с член 10а от настоящия регламент.

2.   Когато са изпълнени условията за прилагане на член 126, параграф 11 от ДФЕС, Съветът налага санкции в съответствие с този член. Всяко такова решение се приема не по-късно от четири месеца след решението на Съвета по член 126, параграф 9 от ДФЕС за отправяне на предизвестие до съответната участваща държава-членка да предприеме мерки.

Член 7

Ако участваща държава-членка не предприеме действия, за да се съобрази с последователните актове на Съвета съгласно член 126, параграфи 7 и 9 от ДФЕС, решението на Съвета по член 126, параграф 11 от ДФЕС за налагане на санкции се взема по правило в рамките на шестнадесет месеца от датите за предоставяне на информация, установени в член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 479/2009. При прилагане на член 3, параграф 5 или член 5, параграф 2 от настоящия регламент 16-месечният срок се коригира по съответния начин. В случаите, когато преднамерено е планиран дефицит, за който Съветът реши, че е прекомерен дефицит, се прилага ускорена процедура.

Член 8

Решенията на Съвета по член 126, параграф 11 от ДФЕС за засилване на санкциите се вземат не по-късно от два месеца след датите за предоставяне на информация съгласно Регламент (ЕО) № 479/2009. Всяко решение на Съвета по член 126, параграф 12 от ДФЕС за отмяна на някои или на всички негови решения се взема възможно най-скоро и във всички случаи не по-късно от два месеца след датите за предоставяне на информация съгласно Регламент (ЕО) № 479/2009.“

8)

В член 9, параграф 3 позоваването на „член 6“ се заменя с позоваване на „член 6, параграф 2“.

9)

Член 10 се изменя, както следва:

а)

уводното изречение на параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Съветът и Комисията следят редовно за изпълнението на действията, предприети:“;

б)

в параграф 3 позоваването на „Регламент (ЕО) № 3605/93“ се заменя с позоваване на „Регламент (ЕО) № 479/2009“.

10)

Вмъква се следният член:

„Член 10а

1.   Комисията осигурява постоянен диалог с компетентните органи на държавите-членки в съответствие с целите на настоящия регламент. За тази цел Комисията по-специално провежда мисии за оценка на актуалното икономическо положение в държавата-членка и за определяне на всякакви рискове или трудности, свързани със спазването на целите на настоящия регламент.

2.   Може да се предприеме засилено наблюдение по отношение на държави-членки, които са обект на препоръки и предизвестия, отправени вследствие на решение съгласно член 126, параграф 8 от ДФЕС и решения съгласно член 126, параграф 11 от ДФЕС, за целите на наблюдението на място. Заинтересованите държави-членки предоставят цялата информация, необходима за подготовката и провеждането на мисията.

3.   Комисията може да покани представители на Европейската централна банка, ако е целесъобразно, да вземат участие в мисиите за наблюдение в държава-членка, чиято парична единица е еврото или която участва в Споразумението от 16 март 2006 г. между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на Механизма на обменните курсове в третия етап от Икономическия и паричен съюз (МОК II) (12).

4.   Комисията докладва на Съвета за резултатите от мисията, посочена в параграф 2, и може да реши да оповести публично констатациите си, ако е целесъобразно.

5.   Когато организира мисии за наблюдение, посочени в параграф 2, Комисията изпраща предварителните си констатации на съответните държави-членки за коментари.

11)

Членове 11 и 12 се заменят със следното:

„Член 11

Когато Съветът реши в съответствие с член 126, параграф 11 от ДФЕС да наложи санкции на участваща държава-членка, като правило се налага глоба. Съветът може да реши да допълни тази глоба с други мерки, предвидени в член 126, параграф 11 от ДФЕС.

Член 12

1.   Размерът на глобата се определя въз основа на фиксиран компонент, възлизащ на 0,2 % от БВП, и променлив компонент. Променливият компонент възлиза на една десета от абсолютната стойност от разликата между бюджетното салдо като процент от БВП за предходната година и референтната стойност за салдото на държавния бюджет, или — в случай че неспазването на бюджетната дисциплина включва критерия за дълга — бюджетното салдо като процент от БВП, което е трябвало да бъде постигнато през същата година съгласно предизвестието, отправено в съответствие с член 126, параграф 9 от ДФЕС.

2.   Всяка година, следваща годината, в която е наложена глобата, докато решението за наличието на прекомерен дефицит не бъде отменено, Съветът преценява дали съответната участваща държава-членка е предприела ефективни действия в отговор на предизвестието на Съвета съгласно член 126, параграф 9 от ДФЕС. В тази годишна оценка Съветът решава в съответствие с член 126, параграф 11 от ДФЕС да засили санкциите, освен ако съответната участваща държава-членка не се е съобразила с предизвестието на Съвета. Ако Съветът реши да наложи допълнителна глоба, тя се изчислява по същия начин, по който се изчислява променливият компонент на глобата, посочена в параграф 1.

3.   Никоя глоба, посочена в параграфи 1 и 2, не може да надхвърля 0,5 % от БВП.“

12)

Член 13 се заличава и позоваването на него в член 15 се заменя с позоваване на „член 12“.

13)

Член 16 се заменя със следното:

„Член 16

Средствата от глобите, посочени в член 12, представляват други приходи по смисъла на член 311 от ДФЕС и се влагат в Европейския инструмент за финансова стабилност. Когато участващите държави-членки създадат друг механизъм за стабилност за предоставяне на финансова помощ с цел гарантиране на стабилността на еврозоната като цяло, средствата от тези глоби се влагат в този механизъм.“

14)

Вмъква се следният член:

„Член 17а

1.   До 14 декември 2014 г. и на всеки пет години след това Комисията публикува доклад за прилагането на настоящия регламент.

В този доклад се оценяват, inter alia:

а)

ефективността на регламента;

б)

напредъкът към постигане на по-тясна координация на икономическите политики и устойчива конвергенция на икономическите резултати на държавите-членки в съответствие с ДФЕС.

2.   Ако е целесъобразно, посоченият в параграф 1 доклад се придружава от предложение за изменения на настоящия регламент.

3.   Докладът се изпраща на Европейския парламент и на Съвета.“

15)

Всички позовавания на „член 104 от Договора“ в Регламент (ЕО) № 1467/97 се заменят в с позовавания на „член 126 от ДФЕС“.

16)

В точка 2 от приложението позоваванията в колона I на „член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 3605/93 на Съвета“ се заменят с позоваване на „член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 479/2009 на Съвета“.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 8 ноември 2011 година.

За Съвета

Председател

J. VINCENT-ROSTOWSKI


(1)  Становище на Европейския парламент от 28 септември 2011 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ C 150, 20.5.2011 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 6.

(5)  ОВ C 236, 2.8.1997 г., стр. 1.

(6)  Регламент (ЕО) № 1055/2005 на Съвета от 27 юни 2005 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 за засилване на наблюдението върху бюджетните позиции и наблюдението и координацията на икономическите политики (ОВ L 174, 7.7.2005 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕО) № 1056/2005 на Съвета от 27 юни 2005 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 относно ускоряването и разясняването на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ L 174, 7.7.2005 г., стр. 5).

(8)  Вж. документ 7423/3/05 на http://www.consilium.europa.eu/documents.aspx?lang=en.

(9)  Вж. стр. 41 от настоящия брой на Официален вестник.

(10)  Регламент (ЕО) № 3605/93 на Съвета от 22 ноември 1993 г. за прилагане на Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност (ОВ L 332, 31.12.1993 г., стр. 7).

(11)  ОВ L 145, 10.6.2009 г., стр. 1.

(12)  ОВ C 73, 25.3.2006 г., стр. 21.“


II Незаконодателни актове

ДИРЕКТИВИ

23.11.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 306/41


ДИРЕКТИВА 2011/85/ЕС НА СЪВЕТА

от 8 ноември 2011 година

относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 126, параграф 14, трета алинея от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейската централна банка (2),

като има предвид, че:

(1)

Съществува необходимост от доразвиване на опита, придобит през първото десетилетие на Икономическия и паричен съюз. Неотдавнашните събития в икономиката поставиха нови предизвикателства пред провеждането на фискалната политика в Съюза, и по-конкретно изведоха на преден план необходимостта да се повиши националната ангажираност и да има хармонизирани изисквания по отношение на правилата и процедурите, съставляващи бюджетните рамки на държавите-членки. По-специално е необходимо да се уточнят действията, които националните органи трябва да предприемат, за да изпълнят разпоредбите на приложения към Договорите Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 3 от него.

(2)

Сектор „Държавно управление“ на държавите-членки и неговите подсектори поддържат системи за счетоводно отчитане на публичния сектор, включващи елементи като счетоводство, вътрешен контрол, финансова отчетност и одит. Тези системи следва да се разграничават от статистическите данни, които отразяват статистически обработените резултатни показатели на държавните финанси, както и от прогнозите действия или действия, свързани с бюджетирането, които касаят държавните финанси в бъдеще.

(3)

Цялостните и надеждни публични счетоводни практики за всички подсектори на сектор „Държавно управление“ са предпоставка за изготвянето на висококачествени статистически данни, които са съпоставими между всички държави-членки. Вътрешният контрол следва да гарантира, че съществуващите правила се прилагат във всички подсектори на сектор „Държавно управление“. Независимите одити, извършвани от публични институции, като сметни палати, или от частни одиторски институции, следва да насърчават най-добрите международни практики.

(4)

Наличието на фискални данни е от решаващо значение за правилното функциониране на рамката за бюджетно наблюдение на Съюза. Постоянното наличие на своевременно представени и надеждни фискални данни е гаранция за правилното и навременно наблюдение, което от своя страна позволява бърза реакция в случай на неочаквано бюджетно развитие. Решаващ фактор за гарантиране на качеството на фискалните данни е прозрачността, която трябва да включва постоянния публичен достъп до тях.

(5)

Що се отнася до статистиката, Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика (3) установи нормативна рамка за изготвянето на европейска статистика с оглед на формулирането, прилагането, наблюдението и оценката на политиките на Съюза. С този регламент също се определят принципите на разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика: професионална независимост, безпристрастност, обективност, надеждност, статистическа поверителност и разходна ефективност, като се дават ясни определения за всеки от тези принципи. Регламент (ЕО) № 479/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност (4), засили правомощията на Комисията при верифициране на статистически данни, използвани за процедурата при прекомерен дефицит.

(6)

Определенията за „бюджетен“, „дефицит“ и „инвестиция“ са посочени в Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит чрез позоваване на Европейската система за интегрирани икономически сметки (ЕSA), заменена от Европейската система от национални и регионални сметки в Общността, приета с Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (5) (ESA 95).

(7)

Наличието и качеството на данните по ESA 95 са от първостепенно значение за правилното функциониране на рамката за фискално наблюдение на Съюза. ESA 95 се основава на информация, осигурявана на начислена база. Въпреки това тази фискална статистика на начислена база се основава на предхождащо я събиране на данни на касова основа или на техния еквивалент. Тези данни могат да играят съответна роля за засилване на навременното бюджетно наблюдение с цел да се избегне късното откриване на съществени бюджетни грешки. Наличието на времеви редове от данни на касова основа за бюджетните резултати може да разкрие тенденции, които налагат по-стриктно наблюдение. Фискалните данни на касова основа (или еквивалентни данни от счетоводното отчитане на публичния сектор, в случай че не са налични данни на касова основа), които трябва да се публикуват, следва да включват поне общо салдо, общ размер на приходите и общ размер на разходите. В обосновани случаи, когато например съществуват голям брой органи на местното управление, навременното публикуване на данни може да се основава на подходящи техники за изготвяне на оценки, основани на извадка от органи, с последващо коригиране чрез използване на данните за всички органи.

(8)

Необективните и нереалистични макроикономически и бюджетни прогнози могат да се окажат съществена пречка пред ефективността на фискалното планиране, вследствие на което да отслабят ангажимента към бюджетната дисциплина, докато прозрачността и обсъждането на методологиите за прогнозиране могат значително да повишат качеството на макроикономическите и бюджетните прогнози за целите на фискалното планиране.

(9)

Прозрачността представлява съществен фактор, гарантиращ използването на реалистични прогнози за провеждане на бюджетната политика, и следва да включва публичния достъп не само до официалните макроикономически и бюджетни прогнози, изготвени за целите на фискалното планиране, но и до методологиите, допусканията и съответните параметри, залегнали в основата на тези прогнози.

(10)

Анализът на чувствителността и съответните бюджетни прогнози, допълващи най-вероятния макрофискален сценарий, позволяват анализ на насоките, в които биха се развили основните фискални променливи при различни допускания за растежа и лихвените проценти, и така намаляват значително риска от нарушаване на бюджетната дисциплина поради грешки в прогнозирането.

(11)

Прогнозите на Комисията и информацията за моделите, на които те се основават, могат да предоставят на държавите-членки подходящ еталон за техния най-вероятен макрофискален сценарий, като повишават обосноваността на прогнозите, използвани за бюджетно планиране. Степента, в която може да се очаква обаче, че държавите-членки ще сравняват прогнозите, използвани за бюджетно планиране, с прогнозите на Комисията, ще зависи от графика на изготвянето на прогнозите и от сравнимостта на методологиите за прогнозиране и допусканията. Прогнозите на други независими органи също могат да представляват подходящ еталон.

(12)

Съществените разлики между избрания макрофискален сценарий и прогнозата на Комисията следва да бъдат описани и да се изложат причините за това, по-специално ако нивото или растежът на променливите във външните допускания значително се отклоняват от стойностите в прогнозите на Комисията.

(13)

Поради взаимната зависимост между бюджетите на държавите-членки и бюджета на Съюза, с цел да се подпомогнат държавите-членки при изготвянето на бюджетните им прогнози, Комисията следва да им предостави прогнози за разходите на Съюза въз основа на равнището на разходите, програмирано в многогодишната финансова рамка.

(14)

За да се улесни изготвянето на прогнозите за целите на бюджетното планиране и да се изяснят различията между прогнозите на държавите-членки и тези на Комисията, всяка държава-членка следва ежегодно да има възможност да обсъди с Комисията допусканията, залегнали в подготовката на макроикономическите и бюджетните прогнози.

(15)

Решаващ фактор за повишаване на качеството на официалните макроикономически и бюджетни прогнози е те да бъдат подложени на редовна, безпристрастна и всеобхватна оценка, основана на обективни критерии. Обстойната оценка включва внимателен преглед на икономическите допускания, сравнение с прогнозите, изготвени от други институции, и оценка на точността на предишни прогнози.

(16)

Като се има предвид, че основаните на правила бюджетни рамки на държавите-членки имат доказана ефективност за повишаване на националната ангажираност по отношение на фискалните правила на Съюза, насочени към подобряване на бюджетната дисциплина, стриктните специфични за отделната държава числови фискални правила, които са съгласувани с бюджетните цели на равнището на Съюза, следва да бъдат крайъгълен камък за засилване на рамката на Съюза за бюджетно наблюдение. Стриктните числови фискални правила следва да разполагат с конкретни дефиниции на целите, както и с механизми за ефективно и навременно наблюдение. Тези правила следва да се основават на надежден и независим анализ, извършван от независими органи или органи, които разполагат с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите-членки. В допълнение опитът в това отношение показва, че за да се постигне ефективно функциониране на числовите фискални правила, трябва да се предвидят последици в случай на тяхното неизпълнение, които съответно биха могли да се изразяват и само в загуба на репутация.

(17)

По силата на Протокол (№ 15) за някои разпоредби, отнасящи се до Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, приложен към ДЕС и към ДФЕС, референтните стойности, посочени в Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към тези договори, не обвързват пряко Обединеното кралство. Задължението за наличие на числови фискални правила, които ефективно да допринасят за спазването на конкретните референтни стойности за прекомерния дефицит, както и свързаното с това задължение многогодишните цели в средносрочните бюджетни рамки да съответстват на тези правила, не следва да се прилагат за Обединеното кралство.

(18)

Държавите-членки следва да избягват процикличните фискални политики, а усилията за фискална консолидация следва да бъдат по-големи в периодите на благоприятна икономическа конюнктура. Числовите фискални правила с конкретно определени параметри спомагат за постигането на тези цели и следва да се отразят в годишните закони за бюджета на държавите-членки.

(19)

Националното фискално планиране може да бъде съгласувано с превантивната и корективната част на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), само ако то включва приемането на многогодишна перспектива, и по-специално постигането на средносрочните бюджетни цели. Основното предназначение на средносрочните бюджетни рамки е да гарантират, че бюджетните рамки на държавите-членки са в съответствие със законодателството на Съюза. В контекста на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (6) и на Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (7) предпазната и корективната част на ПСР не следва да се разглеждат поотделно.

(20)

Въпреки че одобряването на годишните закони за бюджета представлява най-важният етап в бюджетния процес, при който в държавите-членки се вземат важни бюджетни решения, повечето фискални мерки пораждат последици за бюджета, които далеч надхвърлят годишния бюджетен цикъл. Ето защо едногодишните перспективи предоставят недостатъчна база за стабилни бюджетни политики. С цел да се включи многогодишната бюджетна перспектива на рамката за бюджетно наблюдение на Съюза, планирането на годишните закони за бюджета следва да се основава на многогодишно фискално планиране, произтичащо от средносрочната бюджетна рамка.

(21)

Тази средносрочна бюджетна рамка следва да съдържа, наред с другото, прогнози за всички основни разходни и приходни пера за съответната бюджетна година и за годините след нея на базата на непроменени политики. Всяка държава-членка следва да бъде в състояние да определи по подходящ начин непроменените политики и да ги оповести публично, заедно с използваните допускания, методологии и други съответни параметри.

(22)

Настоящата директива не следва да създава пречки пред едно ново правителство в дадена държава-членка да актуализира средносрочната си бюджетна рамка, за да отрази новите си приоритети на политиките. В този случай новото правителство следва да посочи ясно различията спрямо предходната средносрочна бюджетна рамка.

(23)

Разпоредбите на рамката за бюджетно наблюдение, създадена от ДФЕС, и по-специално от ПСР, се отнасят до сектор „Държавно управление“ като цяло, което обхваща подсекторите „Централно управление“, „Регионално управление“, „Местно управление“ и „Социалноосигурителни фондове“, посочени в Регламент (ЕО) № 2223/96.

(24)

Много от държавите-членки претърпяха значителна фискална децентрализация с възлагането на бюджетни правомощия на поднационални администрации. Следователно ролята на тези администрации в осигуряване на изпълнението на ПСР нарасна значително и следва да се положат особени усилия, за да се гарантира, че всички подсектори на сектор „Държавно управление“ са надлежно включени в обхвата на задълженията и процедурите, заложени в националните бюджетни рамки, като това се отнася по-специално — но не единствено — за тези държави-членки.

(25)

За да могат ефективно да насърчават бюджетната дисциплина и устойчивостта на публичните финанси, бюджетните рамки следва да включват всички видове публични финанси. Поради тази причина следва да се обърне особено внимание на дейностите на тези органи и фондове на държавното управление, които не са част от редовните бюджети на подсекторно равнище и които имат незабавно или средносрочно въздействие върху бюджетните позиции на държавите-членки. Тяхното общо въздействие върху салдото на сектор „Държавно управление“ и държавния дълг следва да бъде представено в рамките на годишните бюджетни процеси и средносрочните бюджетни планове.

(26)

По подобен начин особено внимание следва да се обърне на наличието на условни задължения. По-конкретно условните задължения включват евентуални задължения, които зависят от настъпването на определено събитие в бъдеще, или настоящи задължения, при които няма вероятност за извършване на плащането или сумата на възможното плащане не може да бъде изчислена по надежден начин. В условните задължения се включва например подходяща информация за държавните гаранции, необслужваните кредити и задълженията, произтичащи от дейността на публични дружества, включително, когато е целесъобразно, за вероятността и потенциалната дата на падеж на разходите, свързани с условни задължения. Чувствителността на пазара следва да се отчита надлежно.

(27)

Комисията следва редовно да наблюдава изпълнението на настоящата директива. Следва да се набелязват и споделят най-добрите практики, свързани с разпоредбите на настоящата директива, в които се разглеждат различните аспекти на националните бюджетни рамки.

(28)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно уеднаквено спазване на бюджетна дисциплина съгласно изискванията на ДФЕС, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(29)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (8) държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Съюза свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, показват съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Настоящата директива установява подробни правила относно характеристиките на бюджетните рамки на държавите-членки. Тези правила са необходими, за да се осигури спазване на предвидените в ДФЕС задължения на държавите-членки по отношение на избягването на прекомерен бюджетен дефицит.

Член 2

За целите на настоящата директива се прилагат определенията за „бюджетен“, „дефицит“ и „инвестиция“, посочени в член 2 от Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към ДЕС и към ДФЕС. Прилага се също определението за „подсектори на сектор „Държавно управление“ от точка 2.70 от приложение А към Регламент (ЕО) № 2223/96.

Освен това се прилага следното определение:

„бюджетна рамка“ означава съвкупността от договорености, процедури, правила и институции, върху които се основава провеждането на бюджетните политики на сектор „Държавно управление“, и по-специално:

а)

системите на бюджетно счетоводство и статистическа отчетност;

б)

правилата и процедурите, уреждащи изготвянето на прогнози за бюджетното планиране;

в)

специфични за отделната държава числови фискални правила, които допринасят за съответствието между провежданата от държавите-членки фискална политика и задълженията им в тази област съгласно ДФЕС, и се изразяват във вид на обобщаващ показател за бюджетните резултати, като например бюджетен дефицит, заеми, дълг или значителен компонент от тях;

г)

бюджетните процедури, включващи процедурни правила, на които се основава бюджетният процес на всички етапи;

д)

средносрочните бюджетни рамки като специфична съвкупност от национални бюджетни процедури, които разширяват времевия хоризонт за изготвяне на фискалната политика отвъд годишния бюджетен цикъл, включително определяне на приоритетите на политиката и на средносрочните бюджетни цели;

е)

механизмите за независимо наблюдение и анализ с оглед повишаване на прозрачността на елементите на бюджетния процес;

ж)

механизмите и правилата, регулиращи фискалните взаимоотношения между публичните органи в различните подсектори на сектор „Държавно управление“.

ГЛАВА II

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ И СТАТИСТИКА

Член 3

1.   Държавите-членки поддържат национални системи за счетоводно отчитане на публичния сектор, които обхващат по изчерпателен и последователен начин всички подсектори на сектор „Държавно управление“ и съдържат информацията, необходима за изготвяне на данни на начислена основа с цел съставяне на данните, основани на стандарта ESA 95. Тези системи за счетоводно отчитане на публичния сектор са предмет на вътрешен контрол и независим одит.

2.   Държавите-членки гарантират навременната и редовна наличност на фискални данни за всички подсектори на сектор „Държавно управление“, определени в Регламент (ЕО) № 2223/96. По-специално държавите-членки публикуват:

а)

фискални данни на касова основа (или еквивалентна стойност от счетоводното отчитане на публичния сектор, ако не са налични данни на касова основа) със следната периодичност:

за подсекторите „Централно управление“, „Регионално управление“ и „Социалноосигурителни фондове“: всеки месец, преди края на последващия месец, и

за подсектора „Местно управление“: на всеки три месеца, преди края на последващото тримесечие;

б)

подробна таблица с данни за преобразуването, в която е посочена методологията на преминаването от данни на касова основа (или еквивалентни стойности от счетоводното отчитане на публичния сектор, ако не са налични данни на касова основа) към данни, основани на стандарта ESA 95.

ГЛАВА III

ПРОГНОЗИ

Член 4

1.   Държавите-членки гарантират, че фискалното планиране се основава на реалистични макроикономически и бюджетни прогнози, за чието изготвяне е използвана възможно най-актуалната информация. Бюджетното планиране се основава на най-вероятния макрофискален сценарий или на по-консервативния сценарий. Макроикономическите и бюджетните прогнози се сравняват с най-актуалните налични прогнози на Комисията и, ако е целесъобразно, с тези на други независими органи. Съществените разлики между избрания макрофискален сценарий и прогнозата на Комисията се излагат аргументирано, по-специално ако нивото или растежът на променливите във външните допускания значително се отклоняват от стойностите в прогнозите на Комисията.

2.   Комисията оповестява публично методологиите, допусканията и съответните параметри, на които се основават макроикономическите и бюджетните прогнози.

3.   За да подпомогне държавите-членки при изготвянето на бюджетните им прогнози, Комисията им предоставя прогнози за разходите на Съюза въз основа на равнището на разходите, планирано в многогодишната финансова рамка.

4.   В рамките на анализа на чувствителността макроикономическите и бюджетните прогнози разглеждат измененията на основните фискални променливи при различни допускания за растежа и лихвените проценти. Диапазонът на алтернативните допускания, използвани при макроикономическите и бюджетните прогнози, се определя в зависимост от точността на предишните прогнози и отчита в максималната възможна степен съответните рискови сценарии.

5.   Държавите-членки посочват институцията, отговорна за изготвянето на макроикономическите и бюджетните прогнози, и оповестяват публично официалните макроикономически и бюджетни прогнози, съставени за целите на фискалното планиране, включително методологиите, допусканията и съответните параметри, на които тези прогнози се основават. Поне веднъж годишно държавите-членки и Комисията установяват технически диалог относно допусканията, залегнали в подготовката на макроикономическите и бюджетните прогнози.

6.   Макроикономическите и бюджетните прогнози, изготвени за целите на фискалното планиране, се подлагат на редовна, безпристрастна и всеобхватна оценка, основана на обективни критерии, в т.ч. оценка ex post. Резултатът от тази оценка се оповестява публично и се взема предвид по целесъобразен начин в бъдещите макроикономически и бюджетни прогнози. Ако при оценката се установи значително отклонение на макроикономическите прогнози в рамките на период от поне четири поредни години, съответната държава-членка предприема необходимите действия и ги оповестява.

7.   Равнището на държавния дълг и на бюджетния дефицит на държавите-членки за всяко тримесечие се публикува от Комисията (Евростат) на всеки три месеца.

ГЛАВА IV

ЧИСЛОВИ ФИСКАЛНИ ПРАВИЛА

Член 5

Всяка държава-членка следва да въведе специфични числови фискални правила, които ефективно насърчават спазването на произтичащите от ДФЕС задължения относно бюджетната политика с многогодишен хоризонт за сектор „Държавно управление“ като цялo. Тези правила насърчават по-специално:

а)

съответствие с референтните стойности за дефицита и дълга, определени съгласно ДФЕС;

б)

приемането на многогодишна перспектива за фискално планиране, включително спазването на средносрочната бюджетна цел на държавата-членка.

Член 6

1.   Без да се засягат разпоредбите в ДФЕС относно рамката за бюджетно наблюдение на Съюза, специфичните за отделната държава фискални правила включват конкретни данни за следните елементи:

а)

определяне на целите и обхват на правилата;

б)

ефективно и навременно наблюдение на спазването на правилата, което се основава на надежден и независим анализ, извършван от независими органи или органи, които разполагат с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите-членки;

в)

последици в случай на неспазване.

2.   Ако числовите фискални правила съдържат клаузи, позволяващи дерогация, в тези клаузи се определят ограничен брой специфични обстоятелства, съвместими с произтичащите от ДФЕС задължения на държавите-членки в областта на бюджетната политика, както и стриктни процедури, при които е разрешено временно неспазване на дадено правило.

Член 7

Годишните закони за бюджета на държавите-членки отразяват специфичните за отделната държава числови фискални правила, които са в сила.

Член 8

Членове 5—7 не се прилагат за Обединеното кралство.

ГЛАВА V

СРЕДНОСРОЧНИ БЮДЖЕТНИ РАМКИ

Член 9

1.   Държавите-членки установяват надеждна, ефективна средносрочна бюджетна рамка, предвиждаща приемането на перспектива за фискално планиране с продължителност най-малко три години, за да се гарантира, че националното фискално планиране следва многогодишна перспектива за фискално планиране.

2.   Средносрочните бюджетни рамки включват процедури за определяне на следните елементи:

а)

изчерпателни и прозрачни многогодишни бюджетни цели по отношение на общия бюджетен дефицит, дълг и всички други обобщаващи фискални показатели, като например разходи, за да се гарантира, че те отговарят на числовите фискални правила, предвидени в действащата глава IV;

б)

прогнози за всички основни разходни и приходни пера на сектор „Държавно управление“, с повече информация относно подсекторите „Централно управление“ и „Социалноосигурителни фондове“, за съответната бюджетна година и за годините след нея, на базата на непроменени политики;

в)

описание на предвижданите средносрочни политики с въздействие върху финансовите средства на сектор „Държавно управление“, разделени по основни приходни и разходни пера, което показва как се постигат корекциите към средносрочните бюджетни цели в сравнение с предвижданията в рамките на непроменените политики;

г)

оценка на начините, по които предвижданите политики е вероятно да се отразят на дългосрочната устойчивост на публичните финанси, като се има предвид прякото им дългосрочно въздействие върху финансите на сектор „Държавно управление“.

3.   Предвижданията, приети в рамките на средносрочните бюджетни рамки, се основават на реалистични макроикономически и бюджетни прогнози в съответствие с глава III.

Член 10

Годишните закони за бюджета са в съответствие с разпоредбите на средносрочната бюджетна рамка. По-конкретно прогнозите за приходите и разходите, заедно с приоритетите, определени от средносрочната бюджетна рамка съгласно член 9, параграф 2, представляват основата за изготвянето на годишния бюджет. Надлежно се разясняват причините за всяко отклонение от тези разпоредби.

Член 11

Никоя разпоредба от настоящата директива не създава пречки за едно ново правителство в дадена държава-членка да актуализира средносрочната си бюджетна рамка, за да отрази новите си приоритети на политиките. В такъв случай новото правителство посочва различията спрямо предходната средносрочна бюджетна рамка.

ГЛАВА VI

ПРОЗРАЧНОСТ НА ФИНАНСИТЕ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ И ЦЯЛОСТНОСТ НА ОБХВАТА НА БЮДЖЕТНИТЕ РАМКИ

Член 12

Държавите-членки гарантират, че всички мерки, предприети с оглед на спазване на разпоредбите на глави II, III и IV, са съгласувани между всички подсектори на сектор „Държавно управление“ и ги обхващат изцяло. За това се изискват по-специално съгласуваност на счетоводните правила и процедури и надеждност на използваните системи за събиране и обработка на данни.

Член 13

1.   Държавите-членки създават подходящи механизми за координация между подсекторите на сектор „Държавно управление“, за да се гарантира, че всички подсектори на сектор „Държавно управление“ са изцяло и последователно обхванати в процесите на фискално планиране, определяне на специфичните за отделните държави числови фискални правила, изготвяне на бюджетни прогнози и въвеждане на многогодишно планиране, както се определя по-специално в многогодишната бюджетна рамка.

2.   За да се подобри фискалната отчетност, бюджетните отговорности на публичните органи в различните подсектори на сектор „Държавно управление“ следва да са ясно определени.

Член 14

1.   В рамките на годишните бюджетни процеси държавите-членки посочват всички органи и фондове на сектор „Държавно управление“, които не са част от редовните бюджети на подсекторно равнище, заедно с друга съответна информация. Общото въздействие върху салдото на сектор „Държавно управление“ и държавния дълг се представя в рамките на годишните бюджетни процеси и средносрочните бюджетни планове.

2.   Държавите-членки публикуват подробна информация относно въздействието на данъчните разходи върху приходите.

3.   За всички подсектори на сектор „Държавно управление“ държавите-членки публикуват съответна информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху публичните бюджети, включително държавни гаранции, необслужвани кредити и задължения, произтичащи от дейността на публични дружества, както и техния размер. Държавите-членки публикуват и информация за дялове на сектор „Държавно управление“ в капитала на частни и публични дружества, които възлизат на икономически значими суми.

ГЛАВА VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 15

1.   Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 31 декември 2013 г. Те съобщават незабавно на Комисията текста на тези разпоредби. Съветът насърчава държавите-членки да изготвят за себе си и в интерес на Съюза свои собствени таблици за съответствие, които, доколкото е възможно, показват съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние.

2.   Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

3.   Комисията изготвя междинен доклад за напредъка относно изпълнението на основните разпоредби на настоящата директива въз основа на съответната информация от държавите-членки, който се представя на Европейския парламент и на Съвета до 14 декември 2012 г.

4.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 16

1.   До 14 декември 2018 г. Комисията публикува преглед на пригодността на настоящата директива.

2.   В този преглед се оценява, inter alia, пригодността на:

а)

статистическите изисквания за всички подсектори на сектор „Държавно управление“;

б)

формулировката и ефективността на числово изразените фискални правила в държавите-членки;

в)

общото ниво на прозрачност на публичните финанси в държавите-членки.

3.   До 31 декември 2012 г. Комисията извършва оценка на пригодността на Международните счетоводни стандарти за публичния сектор за държавите-членки.

Член 17

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 18

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 8 ноември 2011 година.

За Съвета

Председател

J. VINCENT-ROSTOWSKI


(1)  Становище на Европейския парламент от 28 септември 2011 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ C 150, 20.5.2011 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164.

(4)  ОВ L 145, 10.6.2009 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 310.30.11.1996 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 6.

(8)  ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.