ISSN 1830-3617

doi:10.3000/18303617.L_2011.145.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 145

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 54
31 май 2011 г.


Съдържание

 

I   Законодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) № 510/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 година за определяне на стандарти за емисиите от нови леки търговски превозни средства като част от цялостния подход на Съюза за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства ( 1 )

1

 

*

Регламент (ЕС) № 511/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 година за прилагане на двустранната защитна клауза на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави-членки и Република Корея

19

 

*

Регламент (ЕС) № 512/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета за прилагане на схема от общи тарифни преференции за периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2011 г.

28

 

*

Регламент (ЕС) № 513/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг ( 1 )

30

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Законодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

31.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 145/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 510/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 май 2011 година

за определяне на стандарти за емисиите от нови леки търговски превозни средства като част от цялостния подход на Съюза за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за изменението на климата, която бе одобрена от името на Европейската общност с Решение 94/69/ЕО на Съвета (3), цели да се стабилизират концентрациите на парникови газове в атмосферата на ниво, което би предотвратило опасно антропогенно въздействие върху климатичната система. С оглед постигането на тази цел, увеличението на световната средногодишна температура на повърхността не следва да надхвърля нивата от преди началото на индустриализацията с повече от 2 °C. Четвъртият доклад за оценка на Междуправителствената група експерти за промените в климата показва, че с оглед постигането на тази цел, световните емисии на парникови газове трябва да достигнат своя връх до 2020 г. На своето заседание на 8—9 март 2007 г. Европейският съвет пое твърд ангажимент за намаляване на цялостните емисии на парниковите газове на Общността най-малко с 20 % в сравнение с нивата от 1990 г. до 2020 г. и с 30 %, при условие че другите развити страни се ангажират да постигнат сравнимо намаляване на емисиите и икономически по-напредналите развити страни допринесат в съответствие с възможностите си.

(2)

През 2009 г. Комисията завърши преглед на стратегията на Съюза за устойчиво развитие, насочен към най-належащите проблеми във връзка с устойчивото развитие, като транспорт, изменение на климата, обществено здраве и енергоспестяване.

(3)

На равнището на държавите-членки и Съюза следва да се приложат политики и мерки във всички сектори от икономиката на Съюза, а не само в промишления и енергийния сектор, с оглед постигане на необходимите намаления на емисиите. Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (4) предвижда намаление средно с 10 % в сравнение с нивата от 2005 г. в секторите, които не са обхванати от системата на ЕС за търговия с емисии, установена с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (5), включително автомобилния транспорт. Автомобилният транспорт е вторият сектор в Съюза по обем на емисиите на парникови газове и неговите емисии, включително тези от леки търговски превозни средства, продължават да се увеличават. Ако емисиите от автомобилния транспорт продължат да се увеличават, това в значителна степен ще обезсмисли усилията, положени в други сектори, за борба с промяната на климата.

(4)

Целите на Съюза за новите пътни превозни средства осигуряват на производителите повече сигурност при планирането и повече гъвкавост при постигането на изискванията за намаляване на CO2, отколкото ако те бяха осигурени от отделни национални цели за намаляване на емисиите. При определянето на стандарти за емисии е важно да се вземат предвид отраженията върху пазарите и конкурентоспособността на производителите, преките и косвените разходи, наложени върху бизнеса, и ползите, които се натрупват по отношение на стимулиране на иновациите и намаляване на потреблението на енергия и разходите за гориво.

(5)

За засилване на конкурентоспособността на европейската автомобилна промишленост следва да се използват схеми за предоставяне на стимули, като приспадане на екологичните иновации и предоставяне на облекчения.

(6)

В своите съобщения от 7 февруари 2007 г., озаглавени „Резултати от прегледа на стратегията на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от леки пътнически автомобили и леки търговски превозни средства“ и „Конкурентна регулаторна рамка за автомобилния сектор през 21-ви век (CARS21)“, Комисията подчерта, че целта на Общността за средни емисии от новия парк от леки пътнически автомобили от 120 g CO2/km няма да бъде постигната преди 2012 г. без допълнителни мерки.

(7)

В тези съобщения беше предложен комплексен подход с оглед постигане на целта на Общността за средни емисии от 120 g CO2/km от нови пътнически автомобили и леки търговски превозни средства, регистрирани в Общността до 2012 г., като се акцентира върху задължителните намаления на емисиите на CO2, за да се постигне целта от 130 g CO2/km средно за новия парк от леки автомобили чрез подобрения в технологията на двигателите на автомобилите, и по-нататъшно намаление от 10 g CO2/km или неговия еквивалент, ако е технически необходимо, чрез други технологични подобрения, включително напредък в ефективността на използване на горивото при леки търговски превозни средства.

(8)

Разпоредбите за изпълнение на целта относно емисиите от леки търговски превозни средства следва да са съгласувани със законодателната рамка за изпълнение на целите относно емисиите от новия парк от леки пътнически автомобили, изложена в Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства (6).

(9)

Законодателната рамка за постигане на целта за средни емисии на парка от нови леки търговски превозни средства следва да гарантира, че целите за намаляване са неутрални по отношение на конкуренцията и социално справедливи и устойчиви, както и че са съобразени с многообразието на европейските автомобилни производители и избягват всяко необосновано нарушаване на конкуренцията между тях. Законодателната рамка следва да бъде съвместима с общата цел на Съюза за постигане на целите за намаляване на емисиите и следва да бъде допълнена с други, по-тясно свързани с използването инструменти, например диференцирани данъци върху автомобили и енергия или мерки за ограничаване на скоростта на леките търговски превозни средства.

(10)

С оглед запазване на многообразието на пазара на леки търговски превозни средства и неговата способност да задоволява различни потребителски нужди, целите за емисии на CO2 за леки търговски превозни средства следва да се определят на линейна база в зависимост от тяхната полезност. Масата е подходящ показател за описване на тази полезност, тъй като тя осигурява взаимовръзка с настоящите емисии и поради това води до по-реалистични и неутрални по отношение на конкуренцията цели. Още повече че данните за нея са леснодостъпни. Данните за алтернативни показатели на полезността, например отпечатъкът (произведението на средната широчина на колеята и междуосовото разстояние) и товароносимостта, следва да се събират, за да се улеснят по-дългосрочните оценки на подхода, основаващ се на полезността.

(11)

Настоящият регламент насърчава активно екологичните иновации и взема под внимание бъдещи технологични новости, които могат да засилят дългосрочната конкурентоспособност на европейската автомобилна промишленост и да създадат по-висококачествени работни места. Като средство за системна оценка на подобренията в емисиите чрез екологични иновации Комисията следва да проучи възможността за включване на мерки за екологични иновации в прегледа на процедурите по изпитване в съответствие с член 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (7), като се вземат предвид техническите и икономическите въздействия от това включване.

(12)

В Директива 1999/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно наличието на потребителска информация за разхода на гориво и емисиите на CO2 по отношение на търговията с нови леки автомобили (8) вече се съдържа изискването популяризиращата литература за леките автомобили да предоставя на крайните потребители данните за официалните емисии на CO2 и официалния разход на гориво на превозното средство. В своята Препоръка 2003/217/ЕО от 26 март 2003 г. относно прилагането за други медии на разпоредбите на Директива 1999/94/ЕО относно популяризиращата литература (9) Комисията е изтълкувала това като включване на реклама. Следователно приложното поле на Директива 1999/94/ЕО следва да се разшири с цел обхващане на леките търговски превозни средства, така че рекламните материали за всяко леко търговско превозно средство следва да предоставят задължително на крайните потребители данните за официалните емисии на CO2 и официалния разхода на гориво на превозното средство, когато се оповестява информация относно енергийните показатели или цената, най-късно до 2014 г.

(13)

Като признава много високите разходи за изследователска и развойна дейност, както и за единица продукция при първите поколения технологии за превозни средства с много ниски емисии на въглерод, които трябва да бъдат въведени на пазара след влизането му в сила, настоящият регламент цели временно да ускори и улесни процеса на въвеждането на пазара на Съюза на превозни средства със свръхниски емисии на въглерод по време на началния етап на пускането на такива превозни средства в търговската мрежа.

(14)

Използването на определени алтернативни горива може да предложи значително намаляване на емисиите на CO2 в цялата верига — от източника на гориво до потребителя. Следователно настоящият регламент включва специални разпоредби, целящи насърчаването на бъдещото използване на някои превозни средства с алтернативни горива на пазара на Съюза.

(15)

Най-късно до 1 януари 2012 г. и с оглед подобряване събирането на данни относно разхода на гориво и неговото измерване, Комисията следва да разгледа възможността за изменение на съответното законодателство с оглед включване на задължение за производителите, които подават заявление за одобрение на типа за превозни средства от категория N1 съгласно определението в приложение II към Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (10), да оборудват всяко превозно средство с устройство за измерване на разхода на гориво.

(16)

С оглед съгласуване с Регламент (ЕО) № 443/2009 и избягване на злоупотреби, целта следва да се прилага по отношение на нови леки търговски превозни средства, регистрирани в Съюза за първи път, които не са били регистрирани извън Съюза преди това, освен за ограничен период.

(17)

Директива 2007/46/ЕО установява хармонизирана рамка, съдържаща административните разпоредби и общите технически изисквания за одобрение на всички нови превозни средства в рамките на нейния обхват. Субектът, отговорен за спазване на настоящия регламент, следва да е същият като субекта, отговорен за всички аспекти от процеса на одобрение на типа в съответствие с Директива 2007/46/ЕО и за гарантиране на съответствието на продукцията.

(18)

Производителите следва да разполагат с гъвкавост при вземането на решения относно начина, по който ще постигат своите цели в съответствие с настоящия регламент, и следва да имат възможност да усредняват емисиите за своя парк от нови превозни средства, вместо да са длъжни да спазват целите за CO2 за всяко отделно превозно средство. Поради това от производителите следва да се изисква да гарантират, че средните специфични емисии за всички нови леки търговски превозни средства, регистрирани в Съюза, за които отговарят, не превишават средното за целите за емисии от тези превозни средства. Това изискване следва да бъде поетапно въведено между 2014 г. и 2017 г. с цел улесняване на привеждането му в действие. Това е в съответствие с дадените подготвителни периоди и с продължителността на периода за въвеждане, определен в Регламент (ЕО) № 443/2009.

(19)

С оглед да се гарантира, че целите отразяват особеностите на малките и тясноспециализираните производители и са съгласувани с потенциала на производителя за намаляване на емисиите, за такива производители следва да се определят алтернативни цели за намаляване на емисиите, които вземат предвид технологичния потенциал на превозните средства на даден производител за намаляване на техните специфични емисии на CO2 и са съгласувани с характеристиките на засегнатите пазарни сегменти. Тази дерогация следва да бъде обхваната от прегледа на целите за специфични емисии в приложение I, който трябва да приключи най-късно в началото на 2013 г.

(20)

Стратегията на Съюза за намаляване на емисиите на CO2 от леки пътнически автомобили и леки търговски превозни средства установи комплексен подход с оглед постигане на целта на Съюза от 120 g CO2/km до 2012 г., като същевременно представи по-дългосрочна концепция за последващи намаления на емисиите. Регламент (ЕО) № 443/2009 подкрепя тази по-дългосрочна концепция, като определя цел от 95 g CO2/km като средни емисии за новия автомобилен парк. С оглед гарантиране на последователност с този подход и осигуряване на сигурност при планирането за промишлеността, следва да се определи дългосрочна цел за специфичните емисии на CO2 за леки търговски превозни средства за 2020 г.

(21)

С оглед осигуряване на гъвкавост за производителите при постигане на техните цели за емисии в съответствие с настоящия регламент, производителите могат да се споразумеят да се групират на открит, прозрачен и недискриминационен принцип. При създаването на група целите на отделните производители следва да се заменят с обща цел за групата, която следва да се постигне съвместно от членовете на групата.

(22)

Специфичните емисии на CO2 от напълно комплектовани превозни средства следва да бъдат разпределени на производителя на базовото превозно средство.

(23)

За да се осигури представителност на стойностите за емисиите на CO2 и ефективност на използване на горивото на напълно комплектованите превозни средства, Комисията следва да предложи специфична процедура и да обмисли, по целесъобразност, преразглеждане на законодателството относно одобрението на типа.

(24)

Необходим е стабилен механизъм за спазване на изискванията, за да се гарантира изпълнението на целите в съответствие с настоящия регламент.

(25)

Специфичните емисии на CO2 от нови леки търговски превозни средства се измерват на хармонизирана основа в Съюза в съответствие с методиката, заложена в Регламент (ЕО) № 715/2007. С оглед свеждане до минимум на административната тежест от схемата, спазването на изискванията следва да се измерва чрез сравнение с данните от регистрации на нови превозни средства в Съюза, събирани от държавите-членки и докладвани на Комисията. С оглед гарантиране на последователността на данните, използвани за оценяване на спазването на изискванията, правилата за събиране и докладване на тези данни следва да са хармонизирани във възможно най-голяма степен.

(26)

Директива 2007/46/ЕО изисква производителите да издават сертификат за съответствие за всяко ново леко търговско превозно средство и държавите-членки да разрешават регистрацията и въвеждането в експлоатация на ново леко търговско превозно средство само ако е придружено от валиден сертификат за съответствие. Данните, събирани от държавите-членки, следва да отговарят на сертификата за съответствие, издаден от производителя на лекото търговско превозно средство, и следва да се основават единствено на този документ. Следва да има стандартна база данни на Съюза за данни относно сертификати за съответствие. Тя следва да се използва като единствена справочна основа, така че държавите-членки да имат възможност да поддържат по-лесно своите данни от регистрации при ново регистриране на превозни средства.

(27)

Спазването от страна на производителите на целите от настоящия регламент следва да бъде оценявано на равнището на Съюза. Производителите, чиито средни специфични емисии на CO2 превишават допустимите в съответствие с настоящия регламент, следва да заплащат такса за извънредно количество емисии за всяка календарна година от 1 януари 2014 г. Таксата следва да бъде модулирана като функция на степента, в която производителите не са спазили своята цел. С оглед гарантиране на последователност, механизмът на таксата следва да е подобен на механизма, установен в Регламент (ЕО) № 443/2009. Размерът на таксата за извънредно количество емисии следва да се счита за приход в общия бюджет на Европейския съюз.

(28)

Всяка национална мярка, която държавите-членки могат да поддържат или въведат в съответствие с член 193 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), при отчитане на целта и процедурите, установени в настоящия регламент, следва да не налага допълнителни или по-строги санкции на производители, които не постигат своите цели в съответствие с настоящия регламент.

(29)

Настоящият регламент не засяга пълното прилагане на правилата за конкуренция в Съюза.

(30)

Следва да се проучат нови начини за постигане на дългосрочната цел, по-специално наклона на кривата, показателя за полезност и схемата за такси за извънредно количество емисии.

(31)

Скоростта на пътните превозни средства оказва силно влияние върху техния разход на гориво и емисиите на CO2. В допълнение, при липса на ограничение върху скоростта за леки търговски превозни средства, е възможно да има елемент на конкуренция по отношение на най-високата скорост, което би могло да доведе до прекомерно мощни двигатели и свързаните с това слабости при условия на по-бавно движение. Поради това е целесъобразно да се проучи дали е осъществимо разширяване на обхвата на Директива 92/6/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1992 г. относно монтирането и използването на устройства за ограничаване на скоростта за някои категории моторни превозни средства в Общността (11) с цел включване на леките търговски превозни средства, обхванати от настоящия регламент.

(32)

За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, по-специално за приемането на подробни правила за мониторинга и отчитането на средните емисии, а именно събирането, регистрацията, представянето, предаването, изчисляването и съобщаването на данни относно средните емисии, за прилагането на изискванията, установени в приложение II, както и за приемането на подробни правила за събиране на таксите за извънредно количество емисии и на подробни правила за процедурата за одобряване на иновативни технологии, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (12).

(33)

Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС, за да изменя изискванията за мониторинг и докладване, установени в приложение II, в контекста на опита от прилагането на настоящия регламент, да коригира стойността на M0, посочена в приложение I, в зависимост от средната маса на новите леки търговски превозни средства, регистрирани през предходните три календарни години, да установява правила относно тълкуването на критериите за предоставяне на дерогации, за съдържанието на заявленията за дерогации, както и за съдържанието и оценката на програмите за намаляване на специфичните емисии на CO2, да приема мерки за адаптиране на формулите, установени в приложение I, за да се отрази всяка промяна в регулаторната процедура за изпитване за измерването на специфични емисии на CO2. От особена важност е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната работа, включително на експертно равнище.

(34)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно определяне на стандарти за емисиите на CO2 от нови леки търговски превозни средства, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, и следователно, поради мащаба и последиците, може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и цели

1.   С настоящия регламент се установяват изисквания по отношение на обема на емисиите на CO2 от новите леки търговски превозни средства. С настоящия регламент средните емисии на CO2 от новите леки търговски превозни средства се определят на 175 g CO2/km, измерени в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2007 и мерките за прилагането му, и които се постигат чрез подобряване на технологиите за превозните средства, както и чрез иновативните технологии.

2.   Считано от 2020 г. с настоящия регламент се определя цел от 147 g CO2/km за средните емисии от нови леки търговски превозни средства, регистрирани в Съюза, като постижимостта на тази цел следва да бъде потвърдена съгласно посоченото в член 13, параграф 1.

Член 2

Обхват

1.   Настоящият регламент се прилага за моторни превозни средства от категория N1 съгласно определението в приложение II към Директива 2007/46/ЕО, с референтна маса, която не превишава 2 610 kg, и за превозни средства от категория N1, за които одобрението на типа е разширено в съответствие с член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 715/2007 („леки търговски превозни средства“), които се регистрират за първи път в Съюза и не са били регистрирани преди това извън него („нови леки търговски превозни средства“).

2.   Не се взема предвид предходна регистрация извън Съюза, направена по-малко от три месеца преди регистрацията в Съюза.

3.   Настоящият регламент не се прилага по отношение на превозни средства със специално предназначение съгласно определението в приложение II, част А, точка 5 от Директива 2007/46/ЕО.

Член 3

Определения

1.   За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)

„средни специфични емисии на CO2“ означава, по отношение на даден производител, средните специфични емисии на CO2 от всички нови леки търговски превозни средства, които той е произвел;

б)

„сертификат за съответствие“ означава сертификатът, посочен в член 18 от Директива 2007/46/ЕО;

в)

„напълно комплектовано превозно средство“ означава превозно средство, за което е издадено одобрение на типа след приключване на процес на многоетапно одобрение на типа в съответствие с Директива 2007/46/ЕО;

г)

„комплектовано превозно средство“ означава превозно средство, което не се нуждае от пълно комплектоване, за да отговаря на съответните изисквания на Директива 2007/46/ЕО;

д)

„базово превозно средство“ означава превозно средство, което се използва в началния стадий на процедура за многоетапно одобрение на типа;

е)

„производител“ означава лицето или органът, отговорен пред компетентния орган по одобряването по отношение на всички аспекти на процедурата за ЕО одобрение на типа в съответствие с Директива 2007/46/ЕО и за осигуряване на съответствието на продукцията;

ж)

„маса“ означава масата на превозното средство заедно с каросерията в готовност за движение, така както е посочена в сертификата за съответствие и определена в приложение I, раздел 2.6 от Директива 2007/46/ЕО;

з)

„специфични емисии на CO2“ означава емисиите от дадено леко търговско превозно средство, измерени съгласно Регламент (ЕО) № 715/2007 и посочени като маса на CO2 в емисиите (комбинирано) в сертификата за съответствие на комплектованото или на напълно комплектованото превозно средство;

и)

„цел за специфични емисии“ означава, по отношение на даден производител, средните примерни специфични емисии на CO2, определени в съответствие с приложение I по отношение на всяко ново леко търговско превозно средство, което е произвел, или, когато на производителя е предоставена дерогация съгласно член 11, целите за специфичните емисии, определени съгласно тази дерогация;

й)

„отпечатък“ означава средната широчина на колеята, умножена по междуосовото разстояние, както е посочено в сертификата за съответствие и определено в приложение I, раздели 2.1 и 2.3 от Директива 2007/46/ЕО;

к)

„товароносимост“ означава разликата между технически допустимата максимална маса съгласно приложение II към Директива 2007/46/ЕО и масата на превозното средство.

2.   За целите на настоящия регламент „група свързани производители“ означава производител и свързаните с него предприятия. По отношение на даден производител „свързани предприятия“ означава:

а)

предприятия, в които производителят пряко или косвено има:

i)

правомощия да упражнява повече от половината от правата на глас; или

ii)

правомощия да назначава повече от половината от членовете на надзорния съвет, управителния съвет или на органите, които са законни представители на предприятието; или

iii)

право да управлява делата на предприятието;

б)

предприятия, които пряко или косвено притежават в производителя изброените в буква а) права или правомощия;

в)

предприятия, в които предприятие по буква б) пряко или косвено притежава посочените в буква а) права или правомощия;

г)

предприятия, в които производителят заедно с едно или повече от предприятията, посочени в буква а), б) или в), или в които две или повече от тези предприятия съвместно притежават изброените в буква а) права или правомощия;

д)

предприятия, в които изброените в буква а) права или правомощия се притежават съвместно от производителя или едно или повече от свързаните с него предприятия, посочени в букви а)—г), и една или повече трети страни.

Член 4

Цели за специфични емисии

За календарната година, започваща на 1 януари 2014 г., и всяка следваща календарна година всеки производител на леки търговски превозни средства гарантира, че неговите средни специфични емисии на CO2 не превишават целта му за специфични емисии, определена в съответствие с приложение I, или, когато на даден производител е предоставена дерогация по член 11, в съответствие с тази дерогация.

Когато специфичните емисии на напълно комплектованото превозно средство не са известни, производителят на базовото превозно средство използва специфичните емисии на базовото превозно средство, за да определи средните специфични емисии на CO2.

За целите на определянето на средните специфични емисии на CO2 за всеки производител следва да се вземат предвид следните процентни дялове от новите леки търговски превозни средства на всеки производител, регистрирани през съответната година:

70 % през 2014 г.,

75 % през 2015 г.,

80 % през 2016 г.,

100 % от 2017 г. нататък.

Член 5

Облекчения

При изчисляването на средните специфични емисии на CO2 всяко ново леко търговско превозно средство със специфични емисии под 50 g CO2/km се отчита като:

3,5 леки търговски превозни средства през 2014 г.,

3,5 леки търговски превозни средства през 2015 г.,

2,5 леки търговски превозни средства през 2016 г.

1,5 леки търговски превозни средства през 2017 г.

1 леко търговско превозно средство, считано от 2018 г.

За времетраенето на схемата за облекчения максималният брой нови леки търговски превозни средства със специфични емисии на CO2 под 50 g CO2/km, който трябва да бъде взет предвид при прилагане на коефициентите, определени в първата алинея, не превишава 25 000 леки търговски превозни средства на производител.

Член 6

Цел за специфични емисии на леките търговски превозни средства, работещи с алтернативно гориво

При определяне на това, доколко производителите спазват целите си за специфични емисии, посочени в член 4, специфичните емисии на CO2 на всяко леко търговско превозно средство, проектирано по начин, който му позволява да използва смес от бензин и 85 % биоетанол („Е85“), отговарящо на съответното законодателство на Съюза или на съответните европейски технически стандарти, се намаляват до 31 декември 2015 г. с 5 % с оглед на по-големите технологични възможности и възможности за намаляване на емисии при употребата на биогорива. Това намаление се прилага само в случаите, когато най-малко 30 % от станциите за зареждане с гориво в държавата-членка, в която е регистрирано лекото търговско превозно средство, предлагат този вид алтернативно гориво при спазване на критериите за устойчивост по отношение на биогоривата, посочени в съответното законодателство на Съюза.

Член 7

Групиране

1.   Производителите на нови леки търговски превозни средства, с изключение на тези, на които е била предоставена дерогация съгласно член 11, могат да създадат група с цел изпълнение на задълженията им по член 4.

2.   Споразумението за създаване на група може да се отнася за една или повече календарни години, при условие че общият срок на всяко споразумение не превишава пет календарни години, и трябва да влезе в сила на или преди 31 декември през първата календарна година, за която емисиите ще бъдат обединени. Производителите, които създават група, предоставят на Комисията следната информация:

а)

производителите, които ще бъдат включени в групата;

б)

производителят, определен за ръководител на групата, чрез когото ще се осъществяват контактите с групата и който ще отговаря за плащането на евентуални такси за извънредно количество емисии, начислени на групата в съответствие с член 9;

в)

доказателства, че ръководителят на групата ще бъде в състояние да изпълнява задълженията си по буква б).

3.   Комисията уведомява производителите, когато предложеният ръководител на групата не изпълни изискването за заплащане на такса за извънредно количество емисии, наложено на групата в съответствие с член 9.

4.   Производителите, включени в групата, уведомяват съвместно Комисията за всяка промяна на ръководителя на групата или неговото финансово състояние, доколкото това може да окаже влияние върху способността му да изпълни изискването за заплащане на такса за извънредно количество емисии, наложена на групата в съответствие с член 9, и за всички промени на членовете на групата или за прекратяването на съществуването ѝ.

5.   Производителите могат да сключват споразумения за създаване на група, ако тези споразумения са в съответствие с членове 101 и 102 от ДФЕС и ако те позволяват открито, прозрачно и недискриминационно участие при разумни търговски условия на всеки производител, който поиска да стане член на групата. Без да се засяга общата приложимост на правилата на Съюза за конкуренцията по отношение на такива групи, всички членове на групата гарантират по-специално, че в контекста на сключеното от тях споразумение за създаване на група не може да се осъществява никакъв друг вид обмен на данни или информация, освен по отношение на следното:

а)

средните специфични емисии на CO2;

б)

целта за специфични емисии;

в)

общият брой на регистрираните превозни средства.

6.   Параграф 5 не се прилага, когато всички производители, включени в групата, принадлежат към една и съща група свързани производители.

7.   Освен при уведомяване съгласно параграф 3, производителите в група, за която е изпратена информация на Комисията, се считат за един производител за целите на изпълнението на задълженията им по член 4. В централния регистър, посочен в член 8, параграф 4, се вписват, отчитат и предоставят данни за мониторинга и отчитането по отношение на отделни производители, както и на групи производители.

Член 8

Мониторинг и отчитане на средните емисии

1.   За календарната година, започваща на 1 януари 2012 г., и всяка следваща календарна година всяка държава-членка отчита данните, посочени в приложение II, част А, за всяко ново леко търговско превозно средство, регистрирано на нейната територия. Държавите-членки полагат всички възможни усилия, за да гарантират, че органите, които отчитат данните, работят по прозрачен начин.

2.   До 28 февруари на всяка година, като се започне от 2013 г., всяка държава-членка определя и предава на Комисията информацията, посочена в приложение II, част Б, за предходната календарна година. Данните се предават в съответствие с посочения в приложение II, част В формат.

3.   По искане на Комисията държавата-членка предава и пълния набор от данни, събрани съгласно параграф 1.

4.   Комисията поддържа централен регистър с данните, отчетени от държавите-членки съгласно настоящия член, и този регистър е публично достъпен. До 30 юни 2013 г. и за всяка следваща година Комисията прави предварителни изчисления за всеки производител за:

а)

средните специфични емисии на CO2 през предходната календарна година;

б)

целта за специфични емисии през предходната календарна година;

в)

разликата между неговите средни специфични емисии на CO2 през предходната календарна година и целта му за специфични емисии през същата тази година.

Комисията уведомява всеки производител за своите предварителни изчисления, отнасящи се до него. Уведомлението включва данни за всяка държава-членка относно броя на новите регистрирани леки търговски превозни средства и техните специфични емисии на CO2.

5.   Производителите могат в срок до три месеца след като са били уведомени за предварителните изчисления по параграф 4 да уведомят Комисията за всякакви грешки в данните, като посочват държавата-членка, при която те считат, че е възникнала грешката.

6.   Комисията разглежда всички уведомления от производителите и до 31 октомври потвърждава или изменя предварителните изчисления по параграф 4.

7.   По отношение на календарните 2012 г. и 2013 г. Комисията уведомява производителя, когато въз основа на изчисленията съгласно параграф 5 прецени, че средните специфични емисии на CO2 на производителя през тази година превишават целта му за специфични емисии за същата година.

8.   Във всяка държава-членка компетентният орган за събирането и предаването на данните от мониторинга съгласно настоящия регламент е органът, определен в съответствие с член 8, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 443/2009.

9.   Комисията приема подробни правила за мониторинга и отчитането на данни по настоящия член и за прилагането на приложение II. Тези актове за изпълнение се приемат съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 14, параграф 2.

За да отрази придобития опит от прилагането на настоящия регламент, Комисията може да измени приложение II чрез делегирани актове в съответствие с член 15 и при спазване на условията, установени в членове 16 и 17.

10.   Държавите-членки следва също да събират и докладват данни в съответствие с настоящия член относно регистрациите на превозни средства от категории M2 и N2, както са определени в приложение II към Директива 2007/46/ЕО, с референтна маса, която не превишава 2 610 kg, и превозни средства, за които одобрението на типа е разширено в съответствие с член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 715/2007.

Член 9

Такса за извънредно количество емисии

1.   По отношение на периода от 1 януари до 31 декември 2014 г. и всяка следваща календарна година Комисията начислява такси за извънредно количество емисии на производителя или по целесъобразност на ръководителя на групата, когато средните специфични емисии на CO2 на производителя превишат неговата цел за специфични емисии.

2.   Таксата за извънредно количество емисии по параграф 1 се изчислява, като се използва следната формула:

а)

считано от 2014 г. до 2018 г.

i)

за извънредно количество емисии от над 3 g CO2/km:

((извънредно количество емисии – 3 g CO2/km) × 95 EUR + 45 EUR) × брой нови леки търговски превозни средства;

ii)

за извънредно количество емисии от над 2 g CO2/km, но не повече от 3 g CO2/km:

((извънредно количество емисии – 2 g CO2/km) × 25 EUR + 20 EUR) × брой нови леки търговски превозни средства;

iii)

за извънредно количество емисии от над 1 g CO2/km, но не повече от 2 g CO2/km:

((извънредно количество емисии – 1 g CO2/km) × 15 EUR + 5 EUR) × брой нови леки търговски превозни средства;

iv)

за извънредно количество емисии от не повече от 1 g CO2/km:

(извънредно количество емисии) × 5 EUR × брой нови леки търговски превозни средства;

б)

считано от 2019 г.:

(извънредно количество емисии × 95 EUR) × брой нови леки търговски превозни средства.

За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

„извънредно количество емисии“ означава положителният брой грамове на километър, с който средните специфични емисии на CO2 на производителя — като се вземе предвид намалението на емисиите на CO2, дължащо се на одобрени иновативни технологии в съответствие с член 12 — превишават целта му за специфични емисии през календарната година или част от календарната година, за която се прилага задължението по член 4, закръглен до най-близките три знака след десетичната запетая; и

„брой нови леки търговски превозни средства“ означава броят на новите леки търговски превозни средства, произведени от производителя, които са регистрирани през този период в съответствие с критериите за поетапно въвеждане, определени в член 4.

3.   Комисията приема подробни условия за събиране на таксите за извънредно количество емисии по параграф 1 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 14, параграф 2.

4.   Сумите от таксите за извънредно количество емисии се считат за приход в общия бюджет на Европейския съюз.

Член 10

Публикуване на резултатите на производителите

1.   До 31 октомври 2013 г. и 31 октомври всяка следваща година Комисията публикува списък, в който за всеки производител се посочват:

а)

неговата цел за специфични емисии през предходната календарна година;

б)

неговите средни специфични емисии на CO2 през предходната календарна година;

в)

разликата между неговите средни специфични емисии на CO2 през предходната календарна година и целта му за специфични емисии през същата тази година;

г)

средните специфични емисии на CO2 от всички нови леки търговски превозни средства, регистрирани в Съюза през предходната календарна година; и

д)

средната маса за всички нови леки търговски превозни средства, регистрирани в Съюза през предходната календарна година.

2.   От 31 октомври 2015 г. в списъка, който се публикува съгласно параграф 1, се посочва и дали производителят е спазил изискванията на член 4 по отношение на предходната календарна година.

Член 11

Дерогации за определени производители

1.   Заявление за дерогация по отношение на целта за специфични емисии, изчислена в съответствие с приложение I, може да бъде подадено от производител на по-малко от 22 000 нови леки търговски превозни средства, регистрирани в Съюза за календарна година, който:

а)

не е член на група свързани производители; или

б)

е член на група свързани производители, която отговаря като цяло за по-малко от 22 000 нови леки търговски превозни средства, регистрирани в Съюза за календарна година; или

в)

е член на група свързани производители, но работи в свои собствени производствени съоръжения и център за проектиране.

2.   Дерогация, за която е подадено заявление съгласно параграф 1, може да бъде предоставена за максимален срок от пет календарни години. Заявлението се подава до Комисията и включва:

а)

наименование и лице за контакти на производителя;

б)

доказателство, че производителят отговаря на условията за предоставяне на дерогацията по параграф 1;

в)

подробни данни за леките търговски превозни средства, които той произвежда, включително масата и специфичните емисии на CO2 на тези леки търговски превозни средства; и

г)

цел за специфични емисии, съответстваща на неговия потенциал за намаляване на емисиите, включително икономическия и технологичния потенциал за намаляване на специфичните му емисии на CO2, и съобразена с особеностите на пазара за типа произвеждано леко търговско превозно средство.

3.   Когато Комисията счита, че производителят отговаря на условията за предоставяне на дерогацията, за която е подадено заявление съгласно параграф 1, и че целта за специфични емисии, предложена от него, съответства на потенциала му за намаляване на емисиите, включително икономическия и технологичния потенциал за намаляване на специфичните му емисии на CO2, и е съобразена с особеностите на пазара за типа произвеждано леко търговско превозно средство, Комисията предоставя дерогация на производителя. Дерогацията се прилага от 1 януари на годината, следваща датата на предоставяне на дерогацията.

4.   Производител, който е получил дерогация съгласно настоящия член, уведомява незабавно Комисията за всяка промяна, която оказва влияние или може да окаже влияние върху способността му да отговаря на условията за предоставяне на дерогация.

5.   Когато Комисията прецени, въз основа на уведомление по параграф 4 или по друга причина, че даден производител вече не отговаря на условията за предоставяне на дерогация, тя отменя дерогацията, считано от 1 януари на следващата календарна година, като уведомява производителя за това.

6.   Когато производителят не изпълнява целта за специфични емисии, Комисията налага на производителя такса за извънредно количество емисии, както е предвидено в член 9.

7.   Комисията приема правила за допълване на параграфи 1—6 от настоящия член, inter alia, разпоредби за тълкуването на критериите за предоставяне на дерогации, за съдържанието на заявленията, както и за съдържанието и оценката на програмите за намаляване на специфичните емисии на CO2 посредством делегирани актове в съответствие с член 15 и при спазване на условията, установени в членове 16 и 17.

8.   В съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (13) се осигурява публичен достъп до заявленията за дерогация, включително до информацията в подкрепа на заявленията, уведомленията по параграф 4, случаите на оттегляне по параграф 5 и всяко налагане на такса за извънредно количество емисии по параграф 6, както и до актовете, приети съгласно параграф 7.

Член 12

Екологични иновации

1.   При заявление от доставчик или производител се взема предвид намалението на емисиите на CO2, постигнато чрез използване на иновативни технологии. Общият принос на тези технологии за намаляване на целта за специфични емисии на производител може да бъде до 7 g CO2/km.

2.   Комисията приема подробни разпоредби относно процедура за одобряване на такива иновативни технологии до 31 декември 2012 г. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 14, параграф 2 от настоящия регламент. Тези подробни разпоредби съответстват на разпоредбите, установени в член 12, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 443/2009, и се основават на следните критерии за иновативни технологии:

а)

намалението на CO2, постигнато посредством използването на иновативни технологии, трябва да се дължи на доставчика или производителя;

б)

иновативните технологии трябва да имат проверен принос за намаляване на CO2;

в)

иновативните технологии не трябва да са обхванати от измерването на СО2 по стандартния цикъл на изпитване или от задължителни разпоредби, свързани с допълнителни мерки, съответстващи на изискването за намаление с 10 g CO2/km, посочено в член 1 от Регламент (ЕО) № 443/2009, или да са задължителни съгласно други разпоредби на правото на Съюза.

3.   Доставчик или производител, който е подал заявление за одобряването на дадена мярка като иновативна технология, представя на Комисията доклад, включително доклад от проверка, предприета от независим сертифициран орган. В случай на възможно взаимодействие между тази мярка и друга, вече одобрена иновативна технология, докладът посочва това взаимодействие, а докладът от проверката дава оценка на степента, до която това взаимодействие изменя намалението, постигнато чрез всяка от мерките.

4.   Комисията удостоверява постигнатото намаление въз основа на критериите, посочени в параграф 2.

Член 13

Преглед и докладване

1.   До 1 януари 2013 г. Комисията извършва преглед на целите за специфични емисии на СО2, посочени в приложение I, както и на дерогациите по член 11, с цел да определи:

условията за постигане на дългосрочната цел от 147 g CO2/km до 2020 г. по икономически ефективен начин, чиято постижимост е предмет на потвърждаване въз основа на актуализираните резултати от оценката на въздействието, и

аспектите на изпълнението на тази цел, включително таксите за извънредно количество емисии.

Въз основа на този преглед и на оценката на въздействието, включваща цялостна оценка на въздействието върху автомобилната промишленост и зависимите от нея промишлени сектори, Комисията по целесъобразност представя предложение за изменение на настоящия регламент в съответствие с обикновената законодателна процедура, по начин, който е възможно най-неутрален от гледна точка на конкуренцията и допринася за социалната справедливост и устойчивостта.

2.   Комисията, ако това е целесъобразно, представя до 2014 г. предложение на Европейския парламент и на Съвета за включване в регламента на превозни средства от категории N2 и M2, както са определени в приложение II към Директива 2007/46/ЕО, с референтна маса, която не превишава 2 610 kg, и превозни средства, за които одобрението на типа е разширено в съответствие с член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 715/2007 с оглед на постигането на дългосрочната цел от 2020 г.

3.   До 2014 г., след извършването на оценка на въздействието, Комисията публикува доклад относно наличието на данни за отпечатъка и товароносимостта и тяхното използване като показатели за полезност за определяне на целите за специфични емисии и, при целесъобразност, представя на Европейския парламент и на Съвета предложение за изменение на приложение I в съответствие с обикновената законодателна процедура.

4.   До 31 декември 2011 г. Комисията установява процедура за получаване на представителни стойности за емисии на CO2, ефективността на използване на горивото и масата на напълно комплектовани превозни средства, като същевременно гарантира, че производителят на базовото превозно средство има своевременен достъп до стойностите на масата и специфичните емисии на CO2 на напълно комплектованото превозно средство.

5.   До 31 октомври 2016 г. и на всеки три години след това Комисията изменя приложение I чрез делегирани актове съгласно член 15 и при спазване на условията, установени в членове 16 и 17, с цел да се коригира посочената в него стойност на M0 в зависимост от средната маса на новите леки търговски превозни средства през трите предходни календарни години.

Тези корекции пораждат действие за първи път на 1 януари 2018 г., а след това — веднъж на всеки три години.

6.   Комисията включва леките търговски превозни средства в прегледа на процедурите за измерване на емисиите на CO2 в съответствие с член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 443/2009.

От началната дата на прилагане на преразгледаната процедура за измерване на емисиите на CO2 иновативни технологии повече не се одобряват по предвидената в член 12 процедура.

Комисията включва леките търговски превозни средства в преразглеждането на Директива 2007/46/ЕО в съответствие с член 13, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 443/2009.

За да бъдат отразени евентуални промени в регламентираната процедура за изпитване за измерването на специфичните емисии на CO2, Комисията адаптира формулите в приложение I чрез делегирани актове съгласно член 15 и при спазване на условията, установени в членове 16 и 17.

Член 14

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от Комитета по изменение на климата, създаден с член 9 от Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно механизма за мониторинг на емисиите на парникови газове в Общността и прилагане на Протокола от Киото (14). Посоченият комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 15

Упражняване на делегирането

1.   Правомощията за приемане на делегираните актове, посочени в член 8, параграф 9, втора алинея, член 11, параграф 7, член 13, параграф 5 и член 13, параграф 6, четвърта алинея, се предоставят на Комисията за срок от пет години считано от 3 юни 2011 г. Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия най-късно 6 месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощията се подновява автоматично за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не го оттеглят в съответствие с член 16.

2.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

3.   Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при условията, предвидени в членове 16 и 17.

Член 16

Оттегляне на делегирането

1.   Европейският парламент или Съветът могат да оттеглят по всяко време делегирането на правомощия, посочено в член 8, параграф 9, втора алинея, член 11, параграф 7, член 13, параграф 5 и в член 13, параграф 6, четвърта алинея.

2.   Институцията, започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да бъде оттеглено делегирането на правомощия, полага усилия да уведоми другата институция и Комисията в разумен срок, преди да вземе окончателното решение, като посочва делегираните правомощия, които могат да бъдат оттеглени, както и евентуалните причини за това.

3.   С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощия, посочени в същото решение. То поражда действие незабавно или на посочената в него по-късна дата. Решението за оттегляне не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 17

Възражения срещу делегирани актове

1.   Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в срок от два месеца от датата на нотификацията.

По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок може да бъде удължен с два месеца.

2.   Ако при изтичането на срока, посочен в параграф 1, нито Европейският парламент, нито Съветът е направил възражение срещу делегирания акт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила на датата, посочена в него.

Делегираният акт може да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и да влезе в сила преди изтичането на посочения срок, ако Европейският парламент и Съветът са информирали Комисията за намерението си да не правят възражения.

3.   Ако в рамките на срока, посочен в параграф 1, Европейският парламент или Съветът възрази срещу делегиран акт, той не влиза в сила. Институцията, която възразява срещу делегирания акт, посочва причините за това.

Член 18

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 11 май 2011 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

GYŐRI E.


(1)  ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 157.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 15 февруари 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 31 март 2011 г.

(3)  ОВ L 33, 7.2.1994 г., стр. 11.

(4)  ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 136.

(5)  ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.

(6)  ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 171, 29.6.2007 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 12, 18.1.2000 г., стр. 16.

(9)  ОВ L 82, 29.3.2003 г., стр. 33.

(10)  ОВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 57, 2.3.1992 г., стр. 27.

(12)  ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(13)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(14)  ОВ L 49, 19.2.2004 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЦЕЛИ ЗА СПЕЦИФИЧНИ ЕМИСИИ НА CO2

1.

Примерни специфични емисии на CO2 за всяко леко търговско превозно средство, измерени в грамове на километър, се определят в съответствие със следните формули:

а)

считано от 2014 г. до 2017 г.:

примерни специфични емисии на CO2 = 175 + a × (M – M0)

където:

M

=

масата на превозното средство в килограми (kg)

M0

=

1 706,0

a

=

0,093;

б)

считано от 2018 г.:

примерна специфична емисия на CO2 = 175 + a × (M – M0)

където:

M

=

масата на превозното средство в килограми (kg)

M0

=

стойността, приета съгласно член 13, параграф 5

a

=

0,093.

2.

Целта за специфични емисии за даден производител през определена календарна година се изчислява, като се усреднят примерните специфични емисии на CO2 от всяко ново леко търговско превозно средство, регистрирано през същата календарна година, което той е произвел.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

МОНИТОРИНГ И ОТЧИТАНЕ НА ЕМИСИИТЕ

A.   Събиране на данни за новите леки търговски превозни средства и определяне на информацията за мониторинга на CO2

1.

За календарната година, започваща на 1 януари 2012 г., и всяка следваща година държавите-членки отчитат за всяко ново леко търговско превозно средство, регистрирано на тяхна територия, следните данни:

а)

производителят;

б)

типът, вариантът и версията му;

в)

специфичните му емисии на CO2 (g/km);

г)

масата му (kg);

д)

междуосовото му разстояние (mm);

е)

широчината на управляемата ос (mm) и на друга ос (mm);

ж)

технически допустимата му максимална маса (в kg) съгласно приложение III към Директива 2007/46/ЕО.

2.

Подробните данни, посочени в точка 1, се вземат от сертификата за съответствие за съответното леко търговско превозно средство. Когато в сертификата за съответствие се посочват както минималната, така и максималната маса за дадено леко търговско превозно средство, държавата-членка използва за целите на настоящия регламент само максималната стойност. При превозни средства, задвижвани с два вида гориво (бензин/газ), в чиито сертификати за съответствие са посочени стойности на специфичните емисии на CO2 за всеки от двата вида гориво, държавите-членки използват само стойността, измерена за газта.

3.

За календарната година, започваща на 1 януари 2012 г., и всяка следваща календарна година държавите-членки определят, съгласно методиките, описани в част Б от настоящото приложение, за всеки производител:

а)

общия брой нови леки търговски превозни средства, регистрирани на тяхната територия;

б)

средните специфични емисии на CO2 съгласно част Б, точка 2 от настоящото приложение;

в)

средната маса съгласно част Б, точка 3 от настоящото приложение;

г)

за всяка версия на всеки вариант на всеки тип ново леко търговско превозно средство:

i)

общия брой нови леки търговски превозни средства, регистрирани на тяхната територия, съгласно част Б, точка 4 от настоящото приложение;

ii)

специфичните емисии на CO2;

iii)

масата;

iv)

отпечатъкът на превозното средство съгласно част Б, точка 5 от настоящото приложение;

v)

товароносимостта.

Б.   Методика за определяне на информацията за целите на мониторинга на CO2 за нови леки търговски превозни средства

Определянето на информацията за целите на мониторинга, който държавите-членки са задължени да извършват в съответствие с част А, точка 3 от настоящото приложение, се осъществява съгласно методиката от настоящата част.

1.   Брой регистрирани нови леки търговски превозни средства (N).

Държавите-членки определят броя на новите леки търговски превозни средства, регистрирани на тяхната територия през съответната година на мониторинг (N).

2.   Средни специфични емисии на CO2 от нови леки търговски превозни средства (Save)

Средните специфични емисии на CO2 от всички нови леки търговски превозни средства, новорегистрирани на територията на дадена държава-членка през годината на мониторинг (Save), се изчисляват, като се раздели сумата на специфичните емисии на CO2 от всяко отделно ново превозно средство S на броя нови превозни средства N.

Save = (1/N) × Σ S

3.   Средна маса на новите леки търговски превозни средства

Средната маса на всички нови леки търговски превозни средства, регистрирани на територията на държавата-членка през годината на мониторинг (Mave), се изчислява, като се раздели сумата от масите на всички отделни нови превозни средства M на броя нови превозни средства N.

Mave = (1/N) × Σ M

4.   Разпределение по версии на нови леки търговски превозни средства

За всяка версия от всеки вариант на всеки тип ново леко търговско превозно средство се отчитат броят новорегистрирани превозни средства, масата на превозните средства, специфичните емисии на CO2, междуосовото разстояние, широчината на колеята и технически допустимата максимална маса на превозното средство.

5.   Отпечатък

Отпечатъкът на превозното средство се изчислява, като се умножи неговото междуосово разстояние по средната широчина на колеята му.

6.   Товароносимост

Товароносимостта на превозното средство се определя като разликата между технически допустимата максимална маса съгласно приложение II към Директива 2007/46/ЕО и масата на превозното средство.

7.   Напълно комплектовани превозни средства

При превозни средства с многоетапно одобрение на типа специфичните емисии на CO2 на напълно комплектованите превозни средства се разпределят на производителя на базовото превозно средство.

За да се гарантира, че стойностите на емисиите на CO2, ефективността на използване на гориво и масата на напълно комплектованите превозни средства са представителни, без да се упражнява прекален натиск върху производителя на базовото превозно средство, Комисията предлага специфична процедура за мониторинг и прави преглед с оглед необходимите изменения към съответното законодателство относно одобрението на типа най-късно до 31 декември 2011 г.

При определянето на тази процедура Комисията, при необходимост, определя как се наблюдават масата и емисиите на CO2 въз основа на стойностите на CO2, които съответстват на различните класове крайна инерционна маса или съответстват на една стойност на емисиите на CO2, получена от масата на базовото превозно средство, към която се добавя предварително определена маса, диференцирана от клас N1. В последния случай тази маса се взема под внимание и за част В от настоящото приложение.

Комисията също така гарантира, че производителят на базовото превозно средство има своевременен достъп до масата и специфичните емисии на CO2 на напълно комплектованото превозно средство.

В.   Формат за предаване на данните

За всяка година държавите-членки отчитат данните, описани в част А, точка 3 от настоящото приложение, за всеки производител, в следните формати:

Раздел 1 —   Агрегирани данни от мониторинга

Държава-членка (1):

 

Година:

 

Източник на данните:

 


Производител

Общ брой регистрирани нови леки търговски превозни средства

Брой на новите леки търговски превозни средства, които имат стойност за емисиите

Брой на новите леки търговски превозни средства, които имат стойност за масата

Брой на новите леки търговски превозни средства, които имат стойност за междуосовото разстояние

Брой на новите леки търговски превозни средства, които имат стойност за широчината на колеята на управляемата ос

Брой на новите леки търговски превозни средства, които имат стойност за широчината на колеята на друга ос

(Производител 1)

(Производител 2)

Общо за всички производители

Раздел 2 —   Подробни данни от мониторинга

Наименование на производителя

Стандартно наименование в ЕС

Наименование на производителя

Национално стандартно наименование

Наименование на производителя

Наименование в национален регистър

Тип

Вариант

Версия

Марка

Търговско наименование

Категория на одобреното превозно средство

Категория на регистрираното превозно средство

Общ брой нови регистрации

Специфични емисии на CO2

(g/km)

Маса

(kg)

Технически допустима максимална маса

(kg)

Междуосово разстояние

(mm)

Широчина на колеята на управляемата ос

(mm)

Широчина на колеята на друга ос

(mm)

Тип гориво

Горивен режим

Обем

(cm3):

Разход на електроенергия

(Wh/km)

Иновативна технология или група иновативни технологии (код)

Намаляване на емисиите чрез иновативни технологии

Произв. 1

Произв. 1

Произв. 1

Тип 1

Вариант 1

Версия 1

 

Произв. 1

Произв. 1

Произв. 1

Тип 1

Вариант 1

Версия 2

 

Произв. 1

Произв. 1

Произв. 1

Тип 1

Вариант 2

Версия 1

 

Произв. 1

Произв. 1

Произв. 1

Тип 1

Вариант 2

Версия 2

 

Произв. 1

Произв. 1

Произв. 1

Тип 2

Вариант 1

Версия 1

 

Произв. 1

Произв. 1

Произв. 1

Тип 2

Вариант 1

Версия 2

 

Произв. 1

Произв. 1

Произв. 1

Тип 2

Вариант 2

Версия 1

 

Произв. 1

Произв. 1

Произв. 1

Тип 2

Вариант 2

Версия 2

 

Произв. 1

Произв. 1

Произв. 1

 

Произв. 2

Произв. 2

Произв. 2

Тип 1

Вариант 1

Версия 1

 

Произв. 2

Произв. 2

Произв. 2

Тип 1

Вариант 1

Версия 2

 

Произв. 2

Произв. 2

Произв. 2

Тип 1

Вариант 2

Версия 1

 

Произв. 2

Произв. 2

Произв. 2

Тип 1

Вариант 2

Версия 2

 

Произв. 2

Произв. 2

Произв. 2

Тип 2

Вариант 1

Версия 1

 

Произв. 2

Произв. 2

Произв. 2

Тип 2

Вариант 1

Версия 2

 

Произв. 2

Произв. 2

Произв. 2

Тип 2

Вариант 2

Версия 1

 

Произв. 2

Произв. 2

Произв. 2

Тип 2

Вариант 2

Версия 2

 

Произв. 2

Произв. 2

Произв. 2

 


(1)  Кодове ISO 3166 alpha-2 с изключение на Гърция и Обединеното кралство, за които кодовете са съответно „EL“ и „UK“.


31.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 145/19


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 511/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 май 2011 година

за прилагане на двустранната защитна клауза на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави-членки и Република Корея

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)

На 23 април 2007 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори за споразумение за свободна търговия с Република Корея (наричана по-долу „Корея“) от името на Съюза и неговите държави-членки.

(2)

Преговорите приключиха и Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна (наричано по-долу „Споразумението“), бе подписано на 6 октомври 2010 г. (2), получи одобрението на Европейския парламент на 17 февруари 2011 г. (3) и трябва да започне да се прилага съгласно предвиденото в член 15.10 от него.

(3)

Необходимо е да бъдат определени процедурите за прилагане на някои разпоредби от Споразумението, свързани със защитните мерки.

(4)

Следва да бъдат дадени определения на понятията „сериозна вреда“, „опасност от сериозна вреда“ и „преходен период“, посочени в член 3.5 от Споразумението.

(5)

Възможността за налагане на защитни мерки може да бъде разгледана, единствено ако съответният продукт се внася в Съюза в такива увеличени количества и при такива условия, които причиняват или създават опасност от причиняване на сериозна вреда на производителите от Съюза на сходни или пряко конкурентни продукти, както е предвидено в член 3.1 от Споразумението.

(6)

Защитните мерки следва да са под една от формите, посочени в член 3.1 от Споразумението.

(7)

Задачите по проследяване на действието и преразглеждане на Споразумението и, при необходимост, по налагане на защитни мерки следва да бъдат изпълнявани по възможно най-прозрачен начин.

(8)

Комисията следва да представя веднъж годишно доклад относно прилагането на Споразумението и прилагането на защитните мерки.

(9)

Следва да се установят подробни разпоредби относно започването на процедурите. Държавите-членки следва да информират Комисията и да ѝ предоставят наличните данни за всякакви тенденции при вноса, които може да наложат прилагането на защитни мерки.

(10)

Следователно надеждността на статистическите данни относно целия внос от Корея в Съюза е от ключово значение за определяне дали са спазени условията за прилагане на защитни мерки.

(11)

В определени случаи увеличаването на вноса, съсредоточено в една или повече държави-членки, може само по себе си да доведе до сериозна вреда или до опасност от сериозна вреда за промишлеността на Съюза. В случай на увеличаване на вноса на продукти, съсредоточено в една или повече държави-членки, Комисията може да въведе мерки за предварително наблюдение. Комисията ще анализира задълбочено въпроса за това, как продуктът, във връзка с който се провежда разследване, и съответно промишлеността на Съюза, която произвежда сходния продукт, могат да бъдат определени така, че да се осигури ефективна защита при пълно спазване на критериите на настоящия регламент и на Споразумението.

(12)

Ако има достатъчно prima facie доказателства, които оправдават започването на процедура, Комисията следва да публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз, както е предвидено в член 3.2, параграф 2 от Споразумението.

(13)

Следва да бъдат установени подробни разпоредби относно започването на разследвания, достъпа и проверките от страна на заинтересованите страни по отношение на събраната информация, изслушванията на засегнатите страни и възможностите за тези страни да представят своите становища, както е предвидено в член 3.2, параграф 2 от Споразумението.

(14)

Комисията следва писмено да уведоми Корея за започването на разследване и да се консултира с Корея, както е предвидено в член 3.2, параграф 1 от Споразумението.

(15)

В съответствие с членове 3.2 и 3.3 от Споразумението е необходимо също така да се определят срокове за започването на разследвания и за преценка за целесъобразност на прилагането на мерки с оглед гарантиране на бързината на този процес, за да бъде повишена правната сигурност за съответните икономически оператори.

(16)

Прилагането на каквито и да било защитни мерки следва да бъде предшествано от разследване, като се запазва правото на Комисията да прилага временни мерки при критични обстоятелства, както е посочено в член 3.3 от Споразумението.

(17)

Защитните мерки следва да бъдат прилагани единствено в степента и за срока, които евентуално ще са необходими за предотвратяване на сериозна вреда и за улесняване на приспособяването. Следва да бъдат определени максималната продължителност на прилагането на защитни мерки и да бъдат установени конкретни разпоредби относно удължаването на срока и преразглеждането на такива мерки, както е посочено в член 3.2, параграф 5 от Споразумението.

(18)

Непосредственият мониторинг ще улесни навременното вземане на решение относно евентуалното започване на разследване или налагане на мерки. Ето защо Комисията следва редовно да следи вноса и износа в чувствителните сектори, считано от началната дата на прилагане на Споразумението.

(19)

Необходимо е да бъдат установени определени процедури във връзка с прилагането на член 14 (Възстановяване на или освобождаване от мита) от Протокола относно определението на понятието „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество към Споразумението (наричан по-долу „Протокол относно правилата за произход“) с цел гарантиране на ефективно действие на механизмите, предвидени в тях, и осигуряване на всеобхватен обмен на информация със заинтересованите страни.

(20)

Тъй като няма да бъде възможно да се ограничи възстановяването на митата преди изтичането на пет години от влизането в сила на Споразумението, може да бъде необходимо въз основа на настоящия регламент да бъдат наложени защитни мерки в отговор на сериозна вреда или опасност от сериозна вреда за производителите от Съюза, причинена от внос, при който се ползва възстановяване на мита или освобождаване от мита. При такава процедура Комисията следва да оцени всички фактори от значение, които влияят на състоянието на промишлеността на Съюза, включително условията, посочени в член 14.2.1 от Протокола относно правилата за произход. Поради това е необходимо Комисията да следи статистическите данни на Корея за чувствителните сектори, които евентуално ще бъдат засегнати от възстановяването на мита от началната дата на прилагане на Споразумението.

(21)

От датата на прилагане на Споразумението Комисията следва също така особено отблизо да следи, и по-специално за чувствителните сектори, статистическите данни, показващи промените във вноса в Корея и износа от Корея.

(22)

Държавите-членки могат да се позовават на окончателни защитни мерки, приети съгласно настоящия регламент, в заявления за финансово участие в съответствие с Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (4).

(23)

За прилагането на двустранната защитна клауза от Споразумението са необходими еднакви условия за приемането на временни и окончателни защитни мерки, за налагането на мерки за предварително наблюдение, както и за прекратяването на разследване без налагане на мерки. Тези мерки следва да се приемат от Комисията в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на правилата и общите принципи относно механизмите за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (5).

(24)

Целесъобразно е при приемането на временни мерки и на мерки за наблюдение да се прилага процедурата по консултиране предвид въздействието на тези мерки и тяхното бъдещо логическо място в контекста на приемането на окончателни защитни мерки. Когато евентуалното забавяне на налагането на мерки би причинило трудно поправима вреда, е необходимо да се допусне Комисията да приема временни мерки с незабавно приложение.

(25)

Настоящият регламент следва да се прилага само за продукти с произход от Съюза и от Корея,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Определения

За целите на настоящия регламент:

а)

„продукти“ означава стоки с произход от Съюза или от Корея. Продуктът, във връзка с който се провежда разследване, може да обхваща един или няколко тарифни реда или техен подсегмент, в зависимост от конкретните обстоятелства на пазара, или всяко сегментиране на продуктите, обичайно приложимо в промишлеността на Съюза;

б)

„заинтересовани страни“ означава страни, които са засегнати от вноса на съответния продукт;

в)

„промишленост на Съюза“ означава производителите от Съюза като цяло на сходните или пряко конкурентни продукти, които осъществяват дейност на територията на Съюза, или тези производители от Съюза, чието съвкупно производство на сходните или пряко конкурентни продукти представлява основна част от общото производство на Съюза на тези продукти. В случай че сходен или пряко конкурентен продукт е само един от няколко продукта, произвеждани от производителите, съставляващи промишлеността на Съюза, тази промишленост се определя като конкретните операции, включени в производството на сходния или пряко конкурентния продукт;

г)

„сериозна вреда“ означава значително цялостно влошаване на положението на производителите от Съюза;

д)

„опасност от сериозна вреда“ означава явно непосредствена сериозна вреда. Решението за съществуване на опасност от сериозна вреда се основава на проверими факти, а не само на твърдение, предположение или далечна възможност. За определяне на това, дали съществува опасност от сериозна вреда, следва, наред с другото, да се вземат предвид прогнозите, оценките и анализите, изготвени въз основа на факторите, посочени в член 5, параграф 5;

е)

„преходен период“ по отношение на даден продукт означава периодът от началната дата на прилагане на Споразумението съгласно член 15.10 от него до 10 години след датата на завършване на процеса на премахване или намаляване на митата, в зависимост от случая, за всеки отделен продукт.

Член 2

Принципи

1.   В съответствие с настоящия регламент може да бъде наложена защитна мярка, когато в резултат на намаляването или премахването на митата върху даден продукт с произход от Корея вносът на този продукт в Съюза се осъществява в такива увеличени количества в абсолютни или относителни размери спрямо производството на Съюза и при такива условия, че причинява или съществува опасност да причини сериозна вреда на промишлеността на Съюза, която произвежда сходен или пряко конкурентен продукт.

2.   Защитните мерки могат да бъдат под една от следните форми:

а)

спиране на по-нататъшното намаляване на митническата ставка за съответния продукт, предвидено в Споразумението; или

б)

увеличаване на митническата ставка за продукта до ниво, което не надвишава по-малката от следните стойности:

митническата ставка за най-облагодетелствана нация („НОН“), която е била приложима за продукта в момента на налагане на мярката, или

базовата митническа ставка, определена в графиците към приложение 2-А от Споразумението съгласно член 2.5, параграф 2 от Споразумението.

Член 3

Мониторинг

1.   Комисията следи промените в статистическите данни за вноса и износа на корейски продукти в чувствителни сектори, които може да бъдат засегнати от възстановяването на мита, от началната дата на прилагане на Споразумението и осъществява сътрудничество и редовен обмен на данни с държавите-членки и с промишлеността на Съюза.

2.   При надлежно обосновано искане от засегнатите сектори на промишлеността Комисията може да разгледа възможността за разширяване на обхвата на мониторинга към други сектори.

3.   Комисията представя годишен доклад за мониторинга пред Европейския парламент и Съвета относно актуализираните статистически данни за вноса от Корея на продукти в чувствителните сектори и секторите, обхванати от разширения мониторинг.

4.   За период от пет години след началната дата на прилагане на Споразумението и при надлежно обосновано искане от страна на промишлеността на Съюза Комисията обръща специално внимание на всяко увеличаване на вноса в Съюза на чувствителни готови продукти с произход от Корея, когато подобно увеличение може да се дължи на по-голяма употреба на части или компоненти, внесени в Корея от трети държави, които не са сключили споразумение за свободна търговия със Съюза и за които се прилагат разпоредбите за възстановяване на мита или освобождаване от мита.

5.   За целите на параграф 4 се счита, че най-малко следните продукти попадат в категорията на чувствителните продукти: текстил и облекло (позиции по ХС 2007: 5204, 5205, 5206, 5207, 5408, 5508, 5509, 5510, 5511), битова електроника (позиции по ХС 2007: 8521, 8528), леки автомобили (позиции по ХС 2007: 870321, 870322, 870323, 870324, 870331, 870332, 870333), както и продуктите, включени в допълнителния списък, изготвен в съответствие с член 11.

Член 4

Започване на процедурата

1.   Разследване се започва по искане на държава-членка, на всяко юридическо лице или сдружение, което няма правосубектност, действащи от името на промишлеността на Съюза, или по собствена инициатива на Комисията, ако тя счита, че са налице достатъчно prima facie доказателства, установени въз основа на посочените в член 5, параграф 5 фактори, които оправдават започването на такова разследване.

2.   Искането за започване на разследване съдържа доказателства за изпълнението на условията за налагане на защитни мерки, предвидени в член 2, параграф 1. Искането по правило съдържа следната информация: процент и размер на увеличаване на вноса на разглеждания продукт, в абсолютни и относителни размери, отнетия от увеличения внос дял от вътрешния пазар, промените в равнището на продажбите, производството, производителността, използването на производствените мощности, печалбите и загубите, както и заетостта.

Разследване може също така да започне в случай на рязко увеличаване на вноса, съсредоточено в една или повече държави-членки, при условие че съществуват достатъчно prima facie доказателства за изпълнението на условията за започване на процедурата, установени въз основа на факторите, посочени в член 5, параграф 5.

3.   Държавите-членки информират Комисията, когато изглежда, че се налага да бъдат приложени защитни мерки предвид тенденциите във вноса от Корея. Представената информация включва наличните доказателства, установени въз основа на посочените в член 5, параграф 5 фактори. Комисията предава тази информация на всички държави-членки.

4.   Когато е получено искане в съответствие с параграф 1 или Комисията възнамерява да започне разследване по собствена инициатива, тя незабавно се консултира с държавите-членки. В срок осем работни дни от изпращането на искането или информацията от Комисията съгласно параграфи 1 и 3 от настоящият член съответно, с държавите-членки се провеждат консултации в рамките на посочения в член 14 комитет. Когато след консултациите личи, че съществуват достатъчно prima facie доказателства, установени въз основа на посочените в член 5, параграф 5 фактори, които оправдават започването на процедурата, Комисията публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз. Процедурата започва в срок един месец от получаването на искането съгласно параграф 1.

5.   Посоченото в параграф 4 известие:

а)

съдържа резюме на получената информация и изискване всяка свързана със случая информация да бъде съобщена на Комисията;

б)

посочва срока, в който заинтересованите страни могат да представят писмено своите становища и да предоставят информация, за да могат тези становища и тази информация да бъдат взети предвид по време на разследването;

в)

посочва срока, в който заинтересованите страни могат да поискат изслушване от Комисията в съответствие с член 5, параграф 9.

6.   Когато са изпълнени условията, установени в настоящия член, по-специално през първоначалния период от пет години след началната дата на прилагане на Споразумението, за разследвания с оглед налагане на защитни мерки могат да бъдат използвани и доказателства, събрани с цел започване на процедури в съответствие с член 14.2 от Протокола относно правилата за произход.

Член 5

Разследване

1.   След започване на процедурата Комисията започва разследване. Срокът, посочен в параграф 3, започва да тече от деня на публикуване на решението за започване на разследването в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Комисията може да поиска от държавите-членки да предоставят информация, а държавите-членки предприемат всички необходими стъпки, за да изпълнят всяко такова искане. Ако тази информация е от общ интерес и не е поверителна по смисъла на член 12, тя се добавя към неповерителните преписки, предвидени в параграф 8.

3.   Винаги когато е възможно, разследването приключва в срок шест месеца от започването му. Този срок може да се удължи с още три месеца при изключителни обстоятелства, като например участие на необичайно голям брой страни или сложна пазарна ситуация. Комисията уведомява всички заинтересовани страни за всяко удължаване на срока и обяснява причините, довели до това удължаване.

4.   Комисията събира цялата информация, която счита за необходима, за да вземе решение дали са изпълнени предвидените в член 2, параграф 1 условия, и когато счита за целесъобразно, предприема действия, за да провери тази информация.

5.   В рамките на разследването Комисията оценява всички относими и подлежащи на количествено определяне фактори от обективен характер, които влияят на състоянието на промишлеността на Съюза, и по-специално темпото и количеството на увеличаване на вноса на разглеждания продукт, в абсолютни и относителни размери, отнетия от увеличения внос дял от вътрешния пазар, промените в нивото на продажбите, производството, производителността, използването на производствените мощности, печалбите и загубите, както и заетостта. Този списък не е изчерпателен и за определяне на наличието на сериозна вреда или опасност от сериозна вреда Комисията може да вземе предвид и други относими фактори, като запасите, цените, възвръщаемостта на инвестирания капитал, паричните потоци и други фактори, които причиняват или може да са причинили сериозна вреда, или за които съществува опасност да причинят сериозна вреда на промишлеността на Съюза.

6.   Заинтересованите страни, които са представили своите становища в съответствие с член 4, параграф 5, буква б), както и представителите на Корея могат при отправяне на писмено искане да проверят цялата информация, предоставена на Комисията във връзка с разследването, освен вътрешните документи, изготвени от органите на Съюза или на неговите държави-членки, при условие че тази информация е от значение за представянето на тяхната позиция, не е поверителна по смисъла на член 12 и се използва от Комисията при разследването. Заинтересованите страни могат да изложат пред Комисията своите становища относно информацията. Тези становища се вземат предвид, когато са подкрепени от достатъчно prima facie доказателства.

7.   Комисията гарантира, че всички данни и статистическа информация, използвани за разследването, са налични, разбираеми, прозрачни и могат да бъдат проверени.

8.   Веднага след осигуряване на необходимата техническа рамка Комисията осигурява защитен с парола достъп по Интернет до неповерителната преписка („онлайн платформа“), която тя ще управлява и чрез която ще се разпространява цялата относима информация, която не е поверителна по смисъла на член 12. Заинтересованите страни по разследването, както и държавите-членки и Европейският парламент получават достъп до тази онлайн платформа.

9.   Комисията изслушва заинтересованите страни, по-специално когато са представили писмено заявление в срока, определен в известието, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, като са показали, че действително е вероятно да бъдат засегнати от резултата от разследването и че съществуват особени причини да бъдат изслушани.

Комисията изслушва тези страни и след това, когато съществуват особени причини те да бъдат изслушани отново.

10.   Когато информацията не бъде предоставена в определените от Комисията срокове или се създават сериозни пречки пред разследването, констатациите могат да се направят въз основа на наличните факти. Когато Комисията установи, че заинтересована страна или трета страна ѝ е предоставила невярна или подвеждаща информация, тя не взема предвид тази информация и може да използва наличните факти.

11.   Комисията уведомява Корея писмено за започването на разследване и провежда консултации с Корея възможно най-рано преди прилагането на защитна мярка с цел получената при разследването информация да бъде разгледана и да бъдат обменени становища относно мярката.

Член 6

Мерки за предварително наблюдение

1.   Когато тенденциите, наблюдавани при вноса на продукт с произход от Корея, са такива, че биха могли да доведат до една от ситуациите, посочени в членове 2 и 3, по отношение на вноса на този продукт може да бъдат наложени мерки за предварително наблюдение.

2.   В случай на рязко увеличаване на вноса на продукти от чувствителни сектори, съсредоточено в една или повече държави-членки, Комисията може да въведе мерки за предварително наблюдение.

3.   Мерките за предварително наблюдение се приемат от Комисията в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 14, параграф 2.

4.   Мерките за предварително наблюдение имат ограничен срок на действие. Освен ако не е предвидено друго, действието им се прекратява в края на втория шестмесечен срок след първите шест месеца след тяхното въвеждане.

Член 7

Налагане на временни защитни мерки

1.   Временни защитни мерки се прилагат при критични обстоятелства, когато евентуалното забавяне би причинило трудно поправима вреда, след като предварително се установи въз основа на посочените в член 5, параграф 5 фактори, че са налице достатъчно prima facie доказателства за това, че вносът на продукт с произход от Корея се е увеличил в резултат на намаляването или премахването на мито съгласно Споразумението и че този внос причинява сериозна вреда или съществува опасност да причини сериозна вреда на промишлеността на Съюза.

Временните мерки се приемат от Комисията в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 14, параграф 2. При наложителни причини за спешност, включително в случая, посочен в параграф 2, Комисията незабавно приема приложимите временни защитни мерки в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 4.

2.   Когато държава-членка поиска незабавна намеса от Комисията и са изпълнени условията, посочени в параграф 1, Комисията взема решение в срок пет работни дни от получаване на искането.

3.   Временните мерки могат да се прилагат за не повече от 200 дни.

4.   В случай че временните защитни мерки бъдат отменени, тъй като от разследването личи, че не са изпълнени условията, предвидени в член 2, параграф 1, събраното въз основа на временните мерки мито се възстановява автоматично.

5.   Мерките, посочени в настоящия член, се прилагат за всеки продукт, пуснат в свободно обращение, след тяхното влизане в сила. При все това тези мерки не пречат на допускането до свободно обращение на продукти, които вече са на път към Съюза, при условие че местоназначението на последните не може да бъде променено.

Член 8

Прекратяване на разследването и процедурата без налагане на мерки

1.   Когато от окончателно установените факти личи, че не са изпълнени условията, предвидени в член 2, параграф 1, Комисията приема решение за прекратяване на разследването и на процедурата в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 14, параграф 3.

2.   При надлежно зачитане на изискването за защита на поверителната информация по смисъла на член 12 Комисията оповестява доклад, съдържащ нейните констатации и мотивирани заключения по всички относими фактически и правни въпроси.

Член 9

Налагане на окончателни мерки

1.   Когато от окончателно установените факти личи, че са изпълнени условията, предвидени в член 2, параграф 1, Комисията приема решение за налагане на окончателни защитни мерки в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 14, параграф 3.

2.   При надлежно зачитане на изискването за защита на поверителната информация по смисъла на член 12 Комисията публикува доклад, съдържащ резюме на основните факти и обсъждания от значение за решението.

Член 10

Продължителност на прилагането и преразглеждане на защитните мерки

1.   Дадена защитна мярка остава в сила само за срока, който евентуално ще е необходим за предотвратяване или отстраняване на сериозна вреда и за улесняване на приспособяването. Този срок не може да надвишава две години, освен ако не бъде удължен в съответствие с параграф 3.

2.   До изготвяне на резултатите на преразглеждането защитната мярка остава в сила при удължен срок на прилагане.

3.   Първоначалният срок на прилагане на защитна мярка може по изключение да бъде удължен с най-много две години, ако бъде установено, че защитната мярка продължава да е необходима за предотвратяване или отстраняване на сериозна вреда и улесняване на приспособяването, и са налице доказателства, че промишлеността на Съюза се приспособява.

4.   Удължаванията на срока се приемат в съответствие с приложимите за разследванията процедури по настоящия регламент, като се използват същите процедури както при първоначалните мерки.

Общата продължителност на прилагането на дадена защитна мярка не може да надвишава четири години, като се включват евентуални временни мерки.

5.   Защитните мерки не може да бъдат прилагани след изтичане на преходния период, освен със съгласието на Корея.

Член 11

Процедура за прилагане на член 14 от Протокола относно правилата за произход

1.   За целите на прилагането на член 14 от Протокола относно правилата за произход Комисията осъществява непосредствен мониторинг на промените в съответните статистически данни за вноса и износа както по отношение на стойността, така и, ако е целесъобразно, на количествата и редовно предоставя тези данни на Европейския парламент, Съвета и съответните сектори на промишлеността на Съюза и им докладва относно заключенията си. Мониторингът започва от началната дата на прилагане на Споразумението и данните се предоставят на всеки два месеца.

В допълнение към тарифните редове, включени в член 14.1 от Протокола относно правилата за произход, Комисията изготвя, в сътрудничество с промишлеността на Съюза, списък с ключови тарифни редове, които не са специфични за автомобилния сектор, но са важни за производството на автомобили и други свързани сектори. Извършва се специален мониторинг съгласно предвиденото в член 14.1 от Протокола относно правилата за произход.

2.   По искане на държава-членка или по своя собствена инициатива Комисията незабавно проучва дали условията за позоваване на член 14 от Протокола относно правилата за произход са изпълнени и докладва относно своите заключения в срок десет работни дни от съответното искане. След консултации в рамките на специалния комитет, посочен в член 207, параграф 3, трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, Комисията отправя искане за консултации с Република Корея, ако са изпълнени условията по член 14 от Протокола относно правилата за произход. Комисията приема, че тези условия са изпълнени, inter alia, когато са достигнати праговете, посочени в параграф 3 от настоящия член.

3.   Разлика от 10 процентни пункта се счита за „значителна“ за целите на прилагането на член 14, параграф 2.1, буква а) от Протокола относно правилата за произход, когато се прави оценка на увеличения темп на внос на части или компоненти в Корея, в сравнение с увеличения темп на износ на готови продукти от Корея към Съюза. Увеличение от 10 % се счита за „значително“ за целите на прилагането на член 14, параграф 2.1, буква б) от Протокола относно правилата за произход, когато се прави оценка на увеличението на износа на готови продукти от Корея за Съюза в абсолютни или относителни размери, спрямо производството на Съюза. Увеличения под тези прагове могат също да бъдат считани за „значителни“, като решението се взема с оглед на всеки отделен случай.

Член 12

Поверителност

1.   Получената съгласно настоящия регламент информация се използва само за целта, за която е била поискана.

2.   Не се разкрива информация от поверителен характер, получена съгласно настоящия регламент, или информация, която е била предоставена поверително, без специално разрешение от този, който е предоставил информацията.

3.   Във всяко искане за поверително третиране се посочват причините, поради които информацията е поверителна. Все пак ако се окаже, че дадено искане за поверително третиране е неоснователно и ако този, който е предоставил информацията, не желае нито тя да бъде оповестена публично, нито да разреши нейното разкриване в най-общи линии или под формата на резюме, съответната информация може да не бъде взета под внимание

4.   При всички случаи дадена информация се разглежда като поверителна, ако е възможно нейното разкриване да има значителни неблагоприятни последици за този, който я е предоставял или е източник на тази информация.

5.   Параграфи 1—4 не възпрепятстват органите на Съюза да се позовават на информация от общ характер, и по-специално на мотивите, на които се основават взетите съгласно настоящия регламент решения. Тези органи все пак трябва да отчитат законните интереси на физическите и юридическите лица, които държат техните търговски тайни да не бъдат разгласявани.

Член 13

Доклад

1.   Комисията оповестява годишен доклад относно прилагането и изпълнението на Споразумението. Докладът включва информация относно дейността на различните органи, отговарящи за мониторинга на прилагането на Споразумението и изпълнението на произтичащите от него задължения, включително задълженията, свързани с пречките пред търговията.

2.   В специални раздели от доклада се разглежда изпълнението на задълженията по глава 13 от Споразумението, както и дейността на националната консултативна група и форума на гражданското общество.

3.   Докладът представя също така обобщение на статистическите данни и на промените в търговията с Корея. Специално се посочват резултатите от мониторинга на възстановяването на мита.

4.   Докладът включва информация относно прилагането на настоящия регламент.

5.   Европейският парламент може да покани Комисията, в срок един месец от оповестяването на доклада, на специално заседание на неговата компетентна комисия, за да представи и разясни всякакви въпроси, свързани с прилагането на Споразумението.

Член 14

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитета, създаден с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 260/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно общите правила за внос (6). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

4.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 4 от него.

5.   Параграфи 2, 3 и 4 по никакъв начин не засягат упражняването от страна на Европейския парламент и Съвета на правомощията, предвидени в член 11 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 15

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от началната дата на прилагане на Споразумението, предвидена в член 15.10 от посоченото споразумение. В Официален вестник на Европейския съюз се публикува известие, в което се посочва началната дата на прилагане на Споразумението.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 11 май 2011 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

GYŐRI E.


(1)  Позиция на Европейския парламент от 17 февруари 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 11 април 2011 г.

(2)  Все още непубликувано в Официален вестник.

(3)  Все още непубликувано в Официален вестник.

(4)  ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(6)  ОВ L 84, 31.3.2009 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗЯВЛЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Комисията приветства споразумението, постигнато на първо четене от Европейския парламент и Съвета, относно Регламента за защитните мерки.

Както се предвижда в Регламента, Комисията ще представя годишен доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея и ще бъде на разположение да разисква с компетентната комисия на Европейския парламент всякакви въпроси, които възникват при прилагането на Споразумението.

Във връзка с това Комисията би искала да отбележи следното:

а)

Комисията ще осъществява непосредствен мониторинг върху прилагането от Корея на ангажиментите във връзка с регулаторните въпроси, включително по-специално ангажиментите, свързани с техническите разпоредби в автомобилния сектор. Мониторингът включва всички аспекти на нетарифните пречки и резултатите от него се документират и се докладват на Европейския парламент и Съвета.

б)

Комисията също ще отдели специално внимание на ефективното прилагане на ангажиментите в областта на труда и околната среда, съдържащи се в глава 13 от Споразумението за свободна търговия (Търговия и устойчиво развитие). Във връзка с това Комисията ще се консултира с вътрешната консултативна група, която ще включва представители на стопански организации, професионални съюзи и неправителствени организации. Прилагането на глава 13 от Споразумението за свободна търговия надлежно ще се документира и докладва на Европейския парламент и на Съвета.

Освен това Комисията изразява съгласие, че е важно да се предоставя ефективна защита в случай на рязко увеличение на вноса в чувствителни сектори, в т.ч. малки автомобили. Мониторингът върху чувствителните сектори включва автомобилите, текстила и битовата електроника. Във връзка с това Комисията отбелязва, че секторът на малките автомобили може да се разглежда като подходящ пазар за целите на разследването за прилагането на защитни мерки.

Комисията отбелязва, че определянето на зони за пасивно усъвършенстване на Корейския полуостров, в съответствие с разпоредбите на член 12 от Протокола относно правилата за произход, би изисквало наличието на международно споразумение между страните, което следва да бъде одобрено от Европейския парламент. Комисията ще информира подробно Парламента относно разискванията в рамките на Комитета по зоните за пасивно усъвършенстване на Корейския полуостров.

И, накрая, Комисията отбелязва също, че ако поради извънредни обстоятелства тя реши да удължи срока на разследването съгласно член 5, параграф 3, тя ще се погрижи удълженият срок да не надхвърля срока на действието на временните мерки, въведени съгласно член 7.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОБЩА ДЕКЛАРАЦИЯ

Комисията и Европейският парламент изразяват съгласие относно значението на тясното сътрудничество при осъществяването на мониторинг върху прилагането на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея и на Регламента за защитните мерки. За тази цел те се споразумяват за следното:

в случай че Европейският парламент приеме препоръка за започването на разследване във връзка с прилагането на защитни мерки, Комисията ще разгледа внимателно дали са изпълнени условията съгласно регламента за започване на разследване по общ ред. Ако Комисията счете, че не са изпълнени условията, тя ще представи доклад на компетентната комисия на Европейския парламент, включително разяснение на всички фактори, свързани със започването на такова разследване,

по искане на компетентната комисия на Европейския парламент Комисията ще докладва пред нея относно всякакви конкретни проблеми, свързани с изпълнението от Корея на нейните ангажименти по отношение на нетарифните мерки или на глава 13 (Търговия и устойчиво развитие) от Споразумението за свободна търговия.


31.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 145/28


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 512/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 май 2011 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета за прилагане на схема от общи тарифни преференции за периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2011 г.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)

От 1971 г. Европейският съюз предоставя търговски преференции за развиващите се страни в рамките на своята Обща схема за преференции („ОСП“). ОСП се изпълнява чрез поредица от последователни регламенти за прилагане на схема от общи тарифни преференции („схемата“) с по правило тригодишни периоди на прилагане.

(2)

Сегашната схема бе установена с Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета (2) и се прилага до 31 декември 2011 г. Настоящият регламент следва да осигури продължаването на нейното прилагане след посочената дата.

(3)

Бъдещите подобрения на схемата следва да бъдат основани на предложение на Комисията за нов регламент („следвашия регламент“), в което да са отчетени съответните съображения относно ефективността на Регламент (ЕО) № 732/2008 по отношение на постигането на целите на схемата. Следващият регламент следва да включва необходимите изменения, с които да бъде гарантирано продължаването на ефективното прилагане на схемата. От основно значение е също така в предложението на Комисията да бъдат взети предвид статистическите търговски данни, които бяха предоставени едва през юли 2010 г., за обхванатия от схемата внос за периода, включващ 2009 г. — година, през която настъпи рязък спад в световната търговия, включително тази на развиващите се страни. От също толкова голямо значение е икономическите оператори и държавите бенефициери да бъдат известени по подходящ начин за промените, които предстои да бъдат направени със следващия регламент. По тези причини оставащият срок на приложение на Регламент (ЕО) № 732/2008 не е достатъчен, за да позволи изготвянето на предложението от Комисията и последващото приемане на следващ регламент в съответствие с обикновената законодателна процедура. Желателно е обаче да бъде осигурено продължаване на действието на схемата след 31 декември 2011 г. докато следващият регламент бъде приет и започне да се прилага.

(4)

Срокът на продължаване на действието на Регламент (ЕО) № 732/2008 не следва да бъде с неопределена продължителност. Поради това и с цел осигуряване на необходимото време за протичане на законодателната процедура за приемането на новата схема, срокът на прилагане на посочения регламент следва да бъде продължен до 31 декември 2013 г. В случай че следващият регламент започне да се прилага преди посочената дата, срокът на продължаване следва да бъде съответно съкратен.

(5)

Необходими са някои технически изменения на Регламент (ЕО) № 732/2008, за да бъде осигурена съгласуваност и непрекъснатост на действието на схемата.

(6)

Развиващите се страни, които отговарят на критерия за право на ползване на специалния насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление, (ОСП+) следва да могат да се ползват от допълнителните тарифни преференции по този режим, ако след подадено от тях искане до 31 октомври 2011 г. или 30 април 2013 г. Комисията реши да им предостави специалния насърчителен режим съответно до 15 декември 2011 г. или 15 юни 2013 г. Развиващите се страни, на които вече са предоставени ползи по специалния насърчителен режим по силата на Решение на Комисията 2008/938/ЕО от 9 декември 2008 г. относно списъка на държавите бенефициери, които отговарят на изискванията за предоставяне на специалния насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление, предвиден в Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета (3) и Решение на Комисията 2010/318/ЕС от 9 юни 2010 г. относно държавите бенефициери, отговарящи на изискванията за предоставяне на специалния насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление за периода от 1 юли 2010 г. до 31 декември 2011 г., който е предвиден в Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета (4), следва да запазят този си статус в периода на продължаване на действието на сегашната схема,

(7)

Следователно Регламент (ЕО) № 732/2008 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 732/2008 се изменя, както следва:

1.

Заглавието се заменя със следното:

2.

В член 8, параграф 2, втора алинея се добавят следните букви:

„в)

за целите на член 9, параграф 1, буква а), подточка iii) — данните, налични към 1 септември 2010 г. като годишна средна стойност за три последователни години;

г)

за целите на член 9, параграф 1, буква а), подточка iv) — данните, налични към 1 септември 2012 г. като годишна средна стойност за три последователни години.“

3.

Член 9 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 буква а), след подточка ii) се добавя следното:

„или

iii)

до 31 октомври 2011 г. — за да ѝ бъде предоставен специален насърчителен режим, считано от 1 януари 2012 г.;

или

iv)

до 30 април 2013 г. — за да ѝ бъде предоставен специален насърчителен режим, считано от 1 юли 2013 г.;“;

б)

параграф 3 се изменя, както следва:

i)

второто изречение се заменя със следното:

„Държавите, на които е предоставен специален насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление въз основа на искане по параграф 1, буква а), подточка i), не се изисква да подадат искане по параграф 1, буква а), подточка ii), iii) или iv).“;

ii)

добавя се следната алинея:

„Държавите, на които е предоставен специален насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление въз основа на искане по параграф 1, буква а), подточка ii), не се изисква да подадат искане по параграф 1, буква а), подточка iii) или iv). Държавите, на които е предоставен специален насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление въз основа на искане по параграф 1, буква а), подточка iii), не се изисква да подадат искане по параграф 1, буква а), подточка iv).“

4.

Член 10, параграф 3 се изменя както следва:

а)

думата „или“ се добава в края на буква б);

б)

добавят се следните букви:

„в)

до 15 декември 2011 г. за искане по член 9, параграф 1, буква а), подточка iii), или

г)

до 15 юни 2013 г. за искане по член 9, параграф 1, буква а), подточка iv).“

5.

В член 32, параграф 2 текстът: „31 декември 2011 г.“ се заменя с „31 декември 2013 г. или до определената със следващия регламент дата, като се взема по-рано настъпилата от двете дати“.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 11 май 2011 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

GYŐRI E.


(1)  Позиция на Европейския парламент от 24 март 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 14 април 2011 г.

(2)  ОВ L 211, 6.8.2008 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 334, 12.12.2008 г., стр. 90.

(4)  ОВ L 142, 10.6.2010 г., стр. 10.


31.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 145/30


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 513/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 май 2011 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след като предадоха проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Публикуваният на 25 февруари 2009 г. доклад, изготвен от експертната група на високо равнище, председателствана от Жак дьо Ларозиер, съгласно възложена от Комисията задача, достигна до заключението, че е необходимо укрепване на надзорната рамка на финансовия сектор на Европейския съюз, за да се намали рискът от бъдещи финансови кризи, както и тяхната сериозност. Тя препоръча мащабни реформи на надзорната структура. Експертната група достигна и до заключението, че следва да бъде създадена Европейска система за финансов надзор (ЕСФН), която да включва три европейски надзорни органа — един за ценните книжа, един за застраховането и професионалното пенсионно осигуряване и един за банковото дело, и препоръча да се създаде Европейски съвет за системен риск.

(2)

В съобщението си от 4 март 2009 г., озаглавено „Движеща сила за възстановяването на Европа“, Комисията предложи да се подготви проект на законодателен акт, с който да бъде създадена ЕСФН, а в съобщението си от 27 май 2009 г., озаглавено „Европейски финансов надзор“, даде повече информация относно вероятната структура на тази нова надзорна рамка, като обърна специално внимание на особеностите на надзора над агенциите за кредитен рейтинг.

(3)

В заключенията си от 19 юни 2009 г. Европейския съвет препоръча да бъде създадена ЕСФН, съставена от мрежа от национални финансови надзорници, работещи съвместно с трите нови европейски надзорни органа. ЕСФН следва да цели повишаване на качеството и последователността на националния надзор, укрепване на надзора върху презграничните групи чрез създаване на колегии от надзорници и утвърждаване на единен европейски наръчник, приложим към всички финансови институции в общия пазар. Европейският съвет подчерта, че Европейският орган за ценни книжа и пазари следва да има надзорни правомощия по отношение на агенциите за кредитен рейтинг. Освен това Комисията следва да запази компетентността си по осигуряване прилагането на Договорите, и по-специално дял VII, глава 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с общите правила относно конкуренцията, както е предвидено в разпоредбите, приети с цел прилагане на тези правила.

(4)

С Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (4) бе създаден Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП).

(5)

Следва да бъде ясно определен обхватът на компетентността на ЕОЦКП, така че участниците на финансовите пазари да могат да определят органа, компетентен по отношение на дейността на агенциите за кредитен рейтинг. ЕОЦКП следва да разполага с обща компетентност съгласно Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета (5) по въпроси, свързани с регистрацията и текущия надзор над регистрираните агенции за кредитен рейтинг.

(6)

ЕОЦКП следва да носи изключителната отговорност за регистрацията и надзора над агенциите за кредитен рейтинг в Съюза. ЕОЦКП следва да продължи да носи юридическа отговорност и в случаите, в които е делегирал конкретни задачи на компетентните органи. Ръководителите, а също и други служители на компетентните органи, следва да участват в процеса на вземане на решения в рамките на ЕОЦКП в съответствие с Регламент (ЕС) № 1095/2010 в качеството им на членове на органи на ЕОЦКП, като например на неговия Съвет на надзорниците или на неговите вътрешни групи. ЕОЦКП следва да има изключителни правомощия да сключва споразумения за сътрудничество за обмен на информация с надзорните органи на трети държави. Тези споразумения за сътрудничество следва да се прилагат по отношение на компетентните органи в зависимост от степента, в която участват в процеса на вземане на решения в рамките на ЕОЦКП, или в случаите, в които изпълняват задачи от името на ЕОЦКП.

(7)

Прозрачността на информацията, която емитентът на финансов инструмент с присъден рейтинг предоставя на избраната агенция за кредитен рейтинг, би могла да има много по-голяма добавена стойност за функционирането на пазара и защитата на инвеститорите. Следователно следва да се обмисли какъв е най-добрият начин за увеличаване на прозрачността на информацията, на която се основават рейтингите на всички финансови инструменти. На първо място, разкриването на тази информация на други регистрирани или сертифицирани агенции за кредитен рейтинг вероятно ще засили конкуренцията между агенциите за кредитен рейтинг, тъй като може да доведе по-специално до увеличаване на броя на непоисканите рейтинги. Присъждането на такива непоискани рейтинги следва да допринесе за използването на повече от един рейтинг за всеки финансов инструмент. Също така това вероятно ще спомогне за предотвратяването на възможни случаи на конфликт на интереси, особено в рамките на модела „емитентът плаща“, и следва да подобри качеството на рейтингите. На второ място, разкриването на тази информация на целия пазар може също така да повиши способността на инвеститорите да разработват свои собствени анализи на риска, като сами извършват комплексна проверка въз основа на тази допълнителна информация. Разкриването може да доведе и до намаляване на зависимостта от кредитни рейтинги, издадени от агенции за кредитен рейтинг. За да се постигнат тези основни цели, Комисията следва допълнително да оцени тези въпроси, като проучи допълнително подходящия обем на задължението за оповестяване предвид въздействието върху местните секюритизационни пазари, продължаването на диалога със заинтересованите лица, наблюдението на развитието на пазара и нормативната уредба, както и опита, натрупан от други юрисдикции. Въз основа на тази оценка Комисията следва да представи подходящи законодателни предложения. Оценката и предложението на Комисията следва да дадат възможност за определянето на нови задължения за прозрачност по начин, който е най-подходящият, за да се отговори на обществения интерес, и съответства в най-голяма степен на целта за защита на инвеститорите.

(8)

Тъй като кредитните рейтинги се използват в целия Съюз, традиционното разграничаване между компетентните органи на държавата по произход и останалите компетентни органи и използването на координация в областта на надзора чрез колегии не са най-подходящата форма за надзора над агенциите за кредитен рейтинг. След създаването на ЕОЦКП запазването на тази форма вече не е необходимо. Поради тази причина процесът на регистрация следва да бъде опростен, а сроковете — съответно съкратени.

(9)

ЕОЦКП следва да отговаря за регистрацията и текущия надзор над агенциите за кредитен рейтинг, но не и за контрола над ползвателите на самите кредитни рейтинги. Следователно компетентните органи, посочени в съответното секторно законодателство за упражняване на надзора над кредитните институции, инвестиционните посредници, животозастрахователните, застрахователните и презастрахователните предприятия, предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), институциите за професионално пенсионно осигуряване и алтернативните инвестиционни фондове, следва да продължат да носят отговорност за надзора над използването на кредитни рейтинги от финансовите институции и субектите, върху които се упражнява надзор на национално равнище в контекста и за целите на прилагането на други директиви за финансовите услуги, и над използването на кредитните рейтинги в проспекти.

(10)

Необходим е ефективен инструмент за установяване на хармонизирани регулаторни технически стандарти с цел да се улесни прилагането в ежедневната практика на Регламент (ЕО) № 1060/2009 и да се гарантират равнопоставеност и подходяща защита на инвеститорите и потребителите в рамките на Съюза. Уместно е на ЕОЦКП като структура, разполагаща със силно специализиран експертен опит, да бъде възложено разработването на проекти на регулаторни технически стандарти.

(11)

В областта на агенциите за кредитен рейтинг ЕОЦКП следва да представи на Комисията проекти за регулаторни технически стандарти във връзка с информацията, която агенциите за кредитен рейтинг трябва да предоставят в заявленията за регистрация, информацията, която агенциите за кредитен рейтинг трябва да предоставят в заявленията за сертифициране и за оценяване на систематичното им значение за финансовата стабилност или за целостта на финансовите пазари, представянето, включително структурата, формата, метода и периода на докладване, на информацията, която агенциите за кредитен рейтинг трябва да оповестяват във връзка с оценката на съответствието на методологиите за определяне на кредитен рейтинг с изискванията, установени в Регламент (ЕО) № 1060/2009, съдържанието и формата на периодичното докладване на данните за кредитните рейтинги, които ще бъдат изисквани от агенциите за кредитен рейтинг за целите на текущия надзор, осъществяван от ЕОЦКП. В съответствие с Регламент (ЕС) № 1095/2010 проектите за регулаторни технически стандарти следва да бъдат приети от Комисията, за да бъдат правно обвързващи. При разработването на проекти на регулаторни технически стандарти ЕОЦКП следва да взема предвид и ако е целесъобразно и необходимо, да актуализира вече издадените от Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа насоки относно съдържанието на Регламент (ЕО) № 1060/2009.

(12)

В областите, които не са обхванати от регулаторни технически стандарти, ЕОЦКП следва да има правомощията да издава и да актуализира необвързващи насоки по въпроси, свързани с прилагането на Регламент (ЕО) № 1060/2009.

(13)

За да изпълнява ефективно задълженията си, ЕОЦКП следва да може, чрез обикновено искане или с решение, да изиска цялата необходима информация от агенциите за кредитен рейтинг, лицата, участващи в дейностите по определяне на кредитен рейтинг, оценяваните лица и свързаните с тях трети лица, трети лица, на които агенциите за кредитен рейтинг са възложили оперативни функции, и лица, които по друг начин са тясно и до голяма степен свързани или имат отношение към агенции за кредитен рейтинг или дейности по определяне на кредитен рейтинг. Последната категория лица следва да включва например служителите на агенциите за кредитен рейтинг, които не участват пряко в дейностите по определяне на кредитен рейтинг, но поради функциите, които изпълняват в агенцията за кредитен рейтинг, биха могли да разполагат с важна информация по конкретен случай. В тази категория могат да бъдат включени и предприятия, които са предоставяли услуги на агенции за кредитен рейтинг. Предприятията, които използват кредитни рейтинги, не следва да попадат в тази категория. Ако ЕОЦКП изиска информацията с обикновено искане, лицето, от което се изисква информацията, не е задължено да я предостави, но при доброволен отговор на искането предоставената информация не следва да бъде неточна или подвеждаща. Информацията следва да бъде предоставяна без забавяне.

(14)

За да упражнява ефективно своите надзорни правомощия, ЕОЦКП следва да има право да провежда разследвания и проверки на място.

(15)

Компетентните органи следва да предават всяка информация, изисквана съгласно Регламент (ЕО) № 1060/2009, и да подпомагат и да си сътрудничат с ЕОЦКП. ЕОЦКП и компетентните органи следва също така да осъществяват тясно сътрудничество и със секторните компетентни органи, които отговарят за надзора над предприятията, посочени в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1060/2009. ЕОЦКП следва да може да делегира конкретни надзорни задачи на компетентните органи на държавите-членки, например когато изпълнението на дадена надзорна задача изисква познания и опит относно местните условия, които са налични в по-голяма степен на национално равнище. Задачите, които следва да могат да бъдат делегирани, включват изпълнението на конкретни задачи по разследване и проверки на място. Преди да делегира задачите, ЕОЦКП следва да се консултира със съответния компетентен орган относно подробните условия, свързани с подобно делегиране на задачи, включително относно обхвата на задачата, която ще се делегира, графика за изпълнение на задачата и предоставянето на необходимата информация от ЕОЦКП и на него. ЕОЦКП следва да осигури компенсация за компетентните органи, които изпълняват делегирани задачи, в съответствие с регламент за таксите, който предстои да бъде приет от Комисията чрез делегиран акт. ЕОЦКП не следва да може да делегира правомощието по приемане на решения относно регистрации.

(16)

Необходимо е да се гарантира, че компетентните органи могат да поискат от ЕОЦКП да прецени дали са налице условия за прекратяване на регистрацията на агенция за кредитен рейтинг и да поискат от ЕОЦКП да спре използването на кредитните рейтинги, когато считат, че дадена агенция за кредитен рейтинг извършва тежко и трайно нарушение на Регламент (ЕО) № 1060/2009. ЕОЦКП следва да разгледа искането и да вземе необходимите мерки.

(17)

ЕОЦКП следва да може да налага периодични имуществени санкции, така че агенциите за кредитен рейтинг да бъдат принудени да прекратят констатираното нарушение, да предоставят пълната информация, изискана от ЕОЦКП, или да допуснат провеждането на разследване или проверка на място.

(18)

ЕОЦКП следва също така да има право да налага глоби на агенциите за кредитен рейтинг, когато счете, че те са извършили, при условията на умисъл или небрежност, нарушение на Регламент (ЕО) № 1060/2009. Глобите следва да се налагат в зависимост от тежестта на нарушенията. Нарушенията следва да бъдат разделени в различни групи, за които да бъдат определени специални глоби. За определяне на глобата за конкретно нарушение ЕОЦКП следва да използва двуетапна методология, състояща се от определянето на базов размер и при необходимост, корекция на този базов размер с определени коефициенти. Базовият размер следва да бъде определен при отчитане на годишния оборот на съответната агенция за кредитен рейтинг, а корекцията следва да се извършва чрез намаляване или увеличаване на базовия размер посредством прилагането на съответните коефициенти в съответствие с настоящия регламент.

(19)

В настоящия регламент се предвиждат коефициенти, свързани с утежняващи и смекчаващи обстоятелства, с цел да се предоставят на ЕОЦКП необходимите инструменти за определяне на глоба, която е пропорционална на тежестта на нарушението, извършено от агенция за кредитен рейтинг, като отчита обстоятелствата, при които е било извършено нарушението.

(20)

Преди да вземе решение за налагане на глоба или на периодични имуществени санкции, ЕОЦКП следва да даде на лицата, по отношение на които е започнато съответно производство, възможност да бъдат изслушани, за да се спази тяхното право на защита.

(21)

Държавите-членки следва да запазят компетентност по отношение на определянето и прилагането на правилата относно санкциите, приложими при нарушение на задължението на финансовите институции и други субекти да използват за регулаторни цели само кредитни рейтинги, присъдени от агенции за кредитен рейтинг, регистрирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009.

(22)

Настоящият регламент не следва да създава прецедент за налагането от страна на европейските надзорни органи на имуществени или неимуществени санкции на участниците на финансовите пазари или други предприятия по отношение на друг тип дейности.

(23)

ЕОЦКП следва да се въздържа от налагане на глоби или периодични имуществени санкции, когато в резултат от наказателно производство съгласно националното право има влязла в сила предишна оправдателна или осъдителна присъда, основана на същите или на по същество еднакви факти.

(24)

Глобите и периодичните имуществени санкции, налагани от ЕОЦКП, следва да могат да бъдат изпълнявани принудително и принудителното им изпълнение следва да се урежда от гражданскопроцесуалните норми, които са в сила в държавата, на чиято територия се развива производството. Гражданскопроцесуалните норми следва да не включват наказателнопроцесуални норми, но следва да е възможно да включват административнопроцесуални норми.

(25)

В случай на нарушение от страна на агенциите за кредитен рейтинг ЕОЦКП следва да разполага с правомощието да предприеме набор от надзорни мерки, включително, но не само — да изиска от агенцията за кредитен рейтинг да прекрати нарушението, да спре използването на рейтингите за регулаторни цели, временно да забрани на агенцията за кредитен рейтинг да присъжда рейтинги и като крайна мярка — да прекрати регистрацията, когато агенцията за кредитен рейтинг е извършила тежко нарушение или повече от едно нарушение на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1060/2009. Надзорните мерки следва да се прилагат от ЕОЦКП, като се отчитат естеството и тежестта на нарушението, и следва да са съобразени с принципа на пропорционалност. Преди да вземе решение за надзорни мерки, ЕОЦКП следва да даде на лицата, срещу които има започнато съответно производство, възможност да бъдат изслушани, за да се спази тяхното право на защита.

(26)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз и от конституционните традиции в държавите-членки. Следователно настоящият регламент следва да се тълкува и прилага в съответствие с тези права и принципи, включително свързаните със свободата на печата и свободата на изразяване в медиите и с правото на устен и писмен превод за тези, които не говорят или не разбират езика на производството, като част от общото право на справедлив съдебен процес.

(27)

От съображения за правна сигурност е целесъобразно да се определят ясни преходни мерки за предаването на ЕОЦКП на преписките и работната документация от компетентните органи.

(28)

Регистрацията на дадена агенция за кредитен рейтинг, извършена от компетентен орган, следва да продължи да бъде валидна на цялата територия на Съюза след прехвърлянето на надзорни правомощия от компетентните органи към ЕОЦКП.

(29)

На Комисията следва да бъдат предоставени правомощията да приема делегирани актове в съответствие с член 290 ДФЕС, за да конкретизира допълнително или да измени критериите за оценяване на съответствието на регулаторната и надзорна рамка на трети държави с цел отчитане на тенденциите на финансовите пазари, да приема регламент за таксите и подробни правила относно глобите и периодичните имуществени санкции, както и да изменя приложенията към Регламент (ЕО) № 1060/2009. От особено значение е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителния етап, включително на експертно равнище.

(30)

При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури ранно и непрекъснато предаване на информация за съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

(31)

Европейският парламент и Съветът следва да разполагат със срок от три месеца, считано от датата на нотификацията, за да възразят срещу делегиран акт. По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок следва да може да бъде удължен с три месеца по отношение на важни проблемни области. Също така Европейският парламент и Съветът следва да могат да информират другите институции за намерението си да не правят възражения. Подобно одобрение на делегирани актове на ранен етап е особено уместно в случаите, когато е необходимо да бъдат спазени срокове, например когато в основния акт са предвидени срокове, в рамките на които Комисията трябва да приеме делегирани актове.

(32)

В Декларацията по член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, приложена към Заключителния акт на Междуправителствената конференция, която прие Договора от Лисабон, Конференцията отбеляза намерението на Комисията при изготвяне на проектите за делегирани актове в областта на финансовите услуги да продължи да се консултира с определените от държавите-членки експерти в съответствие с нейната установена практика.

(33)

Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (6) се прилага за обработването на личните данни за целите на Регламент (ЕО) № 1060/2009.

(34)

Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (7) се прилага изцяло към обработването на лични данни за целите на Регламент (ЕО) № 1060/2009.

(35)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно създаването на ефикасна и ефективна надзорна рамка за агенциите за кредитен рейтинг чрез възлагане на функциите по надзора над дейностите по определяне на кредитните рейтинги в Съюза на един надзорен орган, осигуряването на единно звено за контакт за агенциите за кредитен рейтинг и гарантирането на последователност при прилагане на правилата за агенции за кредитен рейтинг, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради паневропейската структура и въздействието на рейтинговите дейности, върху които се упражнява надзор, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалността, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(36)

Регламент (ЕО) № 1060/2009 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения

Регламент (ЕО) № 1060/2009 се изменя, както следва:

1)

В член 3, параграф 1 се добавят следните букви:

„п)

„компетентни органи“ са органите, посочени от всяка държава-членка в съответствие с член 22;

р)

„секторно законодателство“ означава правните актове на Съюза, посочени в член 4, параграф 1, първа алинея;

с)

„секторни компетентни органи“ означава националните компетентни органи, посочени в съответното секторно законодателство във връзка с надзора над кредитните институции, инвестиционните посредници, животозастрахователните, застрахователните и презастрахователните предприятия, предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), както и институциите за професионално пенсионно осигуряване и алтернативните инвестиционни фондове.“;

2)

Член 4 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 първа алинея се заменя със следното:

„1.   Кредитните институции по смисъла на Директива 2006/48/ЕО, инвестиционните посредници по смисъла на Директива 2004/39/ЕО, застрахователните предприятия, за които се прилага Първа директива 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (8), застрахователните предприятия по смисъла на Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането (9), презастрахователните предприятия по смисъла на Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 г. относно презастраховането (10), ПКИПЦК по смисъла на Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (11), институциите за професионално пенсионно осигуряване по смисъла на Директива 2003/41/ЕО и алтернативните инвестиционни фондове могат да използват кредитни рейтинги за регулаторни цели само ако те са присъдени от агенции за кредитен рейтинг, които са установени в Съюза и са регистрирани в съответствие с настоящия регламент.

б)

параграф 3 се изменя, както следва:

i)

букви б), в) и г) се заменят със следното:

„б)

агенцията за кредитен рейтинг е проверила и е в състояние да докаже във всеки момент пред Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (12) (наричан по-нататък „ЕОЦКП“), че извършените от агенцията за кредитен рейтинг от третата държава дейности по определяне на кредитен рейтинг, в резултат на които е присъден подлежащият на признаване кредитен рейтинг, отговарят на изисквания, които са най-малко толкова строги, колкото изискванията, предвидени в членове 6—12;

в)

няма ограничения по отношение на способността на ЕОЦКП да оценява и следи за спазването от установената в трета държава агенция за кредитен рейтинг на изискванията, посочени в буква б);

г)

при поискване от ЕОЦКП агенцията за кредитен рейтинг предоставя цялата информация, която е необходима на ЕОЦКП за упражняването на текущ надзор за спазването на изискванията на настоящия регламент;

ii)

буква з) се заменя със следното:

„з)

съществува подходящо споразумение за сътрудничество между ЕОЦКП и съответния надзорен орган за установената в трета държава агенция за кредитен рейтинг. ЕОЦКП гарантира, че в това споразумение за сътрудничество се определят най-малко:

i)

механизмът за обмен на информация между ЕОЦКП и съответния надзорен орган за установената в трета държава агенция за кредитен рейтинг; и

ii)

процедурите за координация на надзорните органи, за да може ЕОЦКП да осъществява текущо наблюдение върху дейностите по определяне на кредитен рейтинг, в резултат на които е присъден признатият кредитен рейтинг.“;

3)

Член 5 се изменя, както следва:

а)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Посочената в параграф 1 агенция за кредитен рейтинг може да подаде заявление за сертифициране. Заявлението се подава пред ЕОЦКП в съответствие с приложимите разпоредби на член 15.“;

б)

в параграф 3 първа алинея се заменя със следното:

„3.   ЕОЦКП разглежда и взема решение по заявлението за сертифициране в съответствие с предвидената в член 16 процедура. Решението за сертифициране се основава на критериите, предвидени в параграф 1, букви а)—г) от настоящия член.“;

в)

параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Посочената в параграф 1 агенция за кредитен рейтинг може също така да подаде заявление за освобождаване:

а)

във всеки отделен случай — от спазването на някои или всички изисквания, установени в раздел А от приложение I и в член 7, параграф 4, ако агенцията за кредитен рейтинг може да докаже, че изискванията са непропорционални предвид естеството, мащаба и сложността на извършваната от нея стопанска дейност, както и предвид естеството и различните видове присъждани от нея кредитни рейтинги;

б)

от изискването за физическо присъствие в Съюза, когато такова изискване би било прекалено обременително и непропорционално на естеството, мащаба и сложността на извършваната от нея стопанска дейност, както и предвид естеството и различните видове присъждани от нея кредитни рейтинги.

Заявлението за освобождаване по първа алинея, буква а) или б) се подава от агенцията за кредитен рейтинг заедно със заявлението за сертифициране. При оценяване на заявлението ЕОЦКП взема предвид размера на агенцията за кредитен рейтинг по параграф 1, като отчита естеството, мащаба и сложността на извършваната от нея стопанска дейност и естеството и различните видове присъждани от нея кредитни рейтинги, както и въздействието на кредитните рейтинги, присъждани от агенцията за кредитен рейтинг, върху финансовата стабилност или цялост на финансовите пазари на една или повече държави-членки. Въз основа на преценката на тези фактори ЕОЦКП може да разреши такова освобождаване по отношение на агенцията за кредитен рейтинг по параграф 1.“;

г)

параграф 5 се заличава;

д)

в параграф 6 трета алинея се заменя със следното:

„За да отчете тенденциите на финансовите пазари, Комисията приема, посредством делегирани актове в съответствие с член 38а и при условията на членове 38б и 38в, мерки за допълнително конкретизиране или изменение на критериите, предвидени във втора алинея, букви а), б) и в) от настоящия параграф.“;

е)

параграфи 7 и 8 се заменят със следното:

„7.   ЕОЦКП сключва споразумения за сътрудничество със съответните надзорни органи на трети държави, чиято правна и надзорна уредба е призната за еквивалентна на настоящия регламент в съответствие с параграф 6. С тези споразумения се определят най-малко:

а)

механизмът за обмен на информация между ЕОЦКП и надзорните органи на съответните трети държави; и

б)

процедурите относно координацията на надзорните дейности.

8.   Членове 20 и 24 се прилагат mutatis mutandis по отношение на сертифицираните агенции за кредитен рейтинг и присъдените от тях кредитни рейтинги.“;

4)

В член 6 параграф 3 се изменя, както следва:

а)

в първа алинея уводната част се заменя със следното:

„3.   По искане на агенция за кредитен рейтинг ЕОЦКП може да я освободи от спазване на изискванията по раздел А, точки 2, 5 и 6 от приложение I и член 7, параграф 4, ако агенцията за кредитен рейтинг може да докаже, че тези изисквания са непропорционални предвид естеството, мащаба и сложността на нейната стопанска дейност, както и предвид естеството и различните видове присъждани кредитни рейтинги, както и че:“;

б)

втора алинея се заменя със следното:

„Когато става въпрос за група от агенции за кредитен рейтинг, ЕОЦКП гарантира, че най-малко една от агенциите за кредитен рейтинг в групата не е освободена от спазване на изискванията по раздел А, точки 2, 5 и 6 от приложение I и член 7, параграф 4.“;

5)

Член 9 се заменя със следното:

„Член 9

Възлагане на дейности на външни подизпълнители

Възлагането на външни подизпълнители на важни оперативни функции се извършва по начин, който не води до съществено влошаване на качеството на вътрешния контрол в агенцията за кредитен рейтинг и способността на ЕОЦКП да упражнява надзор върху спазването на задълженията по настоящия регламент от страна на агенцията за кредитен рейтинг.“

6)

В член 10 параграф 6 се заменя със следното:

„6.   Агенциите за кредитен рейтинг не използват наименованието на ЕОЦКП или на компетентен орган по начин, който да показва или предполага признаване или одобрение от ЕОЦКП или даден компетентен орган на кредитните рейтинги или на каквито и да е дейности по определяне на кредитен рейтинг на тази агенция.“;

7)

В член 11 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2.   Агенциите за кредитен рейтинг предоставят на разположение в централно хранилище, създадено от ЕОЦКП, информация за резултатите от тяхната дейност за минали периоди, включително относно честотата на промяна на рейтингите, както и информация относно присъждани в миналото кредитни рейтинги и промяна на тези рейтинги. Агенциите за кредитен рейтинг предоставят информация в хранилището по стандартен образец, установен от ЕОЦКП. ЕОЦКП осигурява публичен достъп до тази информация и публикува на годишна основа обобщена информация за наблюдаваните основни тенденции.

3.   Всяка година до 31 март агенциите за кредитен рейтинг предоставят на ЕОЦКП информация, свързана с въпросите по раздел Д, част II, точка 2 от приложение I.“;

8)

Член 14 се изменя, както следва:

а)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Регистрацията е валидна на цялата територия на Съюза от момента, в който поражда действие решението за регистрация на агенция за кредитен рейтинг, прието от ЕОЦКП в съответствие с член 16, параграф 3 или член 17, параграф 3.“;

б)

в параграф 3 втора алинея се заменя със следното:

„Агенциите за кредитен рейтинг уведомяват без неоправдано забавяне ЕОЦКП за всяка съществена промяна в условията на първоначалната регистрация, включително за всякакви случаи на откриване или закриване на клон в рамките на Съюза.“;

в)

параграфи 4 и 5 се заменят със следното:

„4.   Без да се засяга член 16 или член 17, ЕОЦКП регистрира агенцията за кредитен рейтинг, ако в резултат на разглеждането на заявлението установи, че агенцията за кредитен рейтинг отговаря на условията за присъждане на кредитни рейтинги съгласно настоящия регламент, като взема предвид членове 4 и 6.“

„5.   5. ЕОЦКП не налага във връзка с регистрацията изисквания, които не са предвидени в настоящия регламент.“;

9)

Членове 15—21 се заменят със следното:

„Член 15

Заявление за регистрация

1.   Агенциите за кредитен рейтинг подават заявление за регистрация до ЕОЦКП. Заявлението съдържа информация по въпросите, предвидени в приложение II.

2.   Когато заявлението за регистрация се подава от група от агенции за кредитен рейтинг, членовете на групата упълномощават един от тях да подаде всички заявления до ЕОЦКП от името на групата. Упълномощената агенция за кредитен рейтинг предоставя за всеки член от групата информацията по предвидените в приложение II въпроси.

3.   Агенциите за кредитен рейтинг подават заявленията си на някой от официалните езици на институциите на Съюза. Разпоредбите на Регламент № 1 от 15 април 1958 г. за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (13) се прилагат mutatis mutandis по отношение на всички други съобщения между ЕОЦКП и агенциите за кредитен рейтинг и техните служители.

4.   В срок от 20 работни дни от получаване на заявлението ЕОЦКП преценява дали заявлението е пълно. Ако заявлението не е пълно, ЕОЦКП определя срок, в рамките на който агенцията за кредитен рейтинг да предостави допълнителна информация.

След като прецени, че заявлението е пълно, ЕОЦКП уведомява за това агенцията за кредитен рейтинг.

Член 16

Разглеждане от ЕОЦКП на заявлението за регистрация на агенция за кредитен рейтинг

1.   В срок от 45 работни дни от уведомлението, посочено в член 15, параграф 4, втора алинея, ЕОЦКП разглежда заявлението за регистрация на агенция за кредитен рейтинг, като отчита спазването от нейна страна на предвидените в настоящия регламент условия.

2.   ЕОЦКП може да удължи срока за разглеждане с 15 работни дни, по-специално ако агенцията за кредитен рейтинг:

а)

предвижда да признава кредитни рейтинги съгласно член 4, параграф 3;

б)

предвижда да възлага на външни подизпълнители; или

в)

иска да бъде освободена от спазване на изисквания в съответствие с член 6, параграф 3.

3.   В срок от 45 работни дни от уведомлението, посочено в член 15, параграф 4, втора алинея, или в срок от 60 работни дни от уведомлението, когато се прилага параграф 2 от настоящия член, ЕОЦКП приема надлежно мотивирано решение за регистрация или решение за отказ на регистрация.

4.   Решението, прието от ЕОЦКП съгласно параграф 3, поражда действие на петия работен ден след приемането му.

Член 17

Разглеждане от ЕОЦКП на заявленията за регистрация на група от агенции за кредитен рейтинг

1.   В срок от 55 работни дни от уведомлението, посочено в член 15, параграф 4, втора алинея, ЕОЦКП разглежда заявленията за регистрация на група от агенции за кредитен рейтинг, като отчита спазването от тяхна страна на предвидените в настоящия регламент условия.

2.   ЕОЦКП може да удължи срока за разглеждане с 15 работни дни, по-специално ако някоя от агенциите за кредитен рейтинг от групата:

а)

предвижда да признава кредитни рейтинги съгласно член 4, параграф 3;

б)

предвижда да възлага на външни подизпълнители; или

в)

иска да бъде освободена от спазване на изисквания в съответствие с член 6, параграф 3.

3.   В срок от 55 работни дни от уведомлението, посочено в член 15, параграф 4, втора алинея, или в срок от 70 работни дни от уведомлението, когато се прилага параграф 2 от настоящия член, ЕОЦКП приема надлежно мотивирано индивидуално решение за регистрация или решение за отказ на регистрация по отношение на всяка от агенциите за кредитен рейтинг в групата.

4.   Решението, прието от ЕОЦКП съгласно параграф 3, поражда действие на петия работен ден след приемането му.

Член 18

Уведомяване за решението за регистрация, за отказ или за прекратяване на регистрация на агенция за кредитен рейтинг и публикуване на списъка на регистрираните агенции за кредитен рейтинг

1.   В срок от пет работни дни след приемането на решение по член 16, 17 или 20 ЕОЦКП съобщава решението си на съответната агенция за кредитен рейтинг. Ако ЕОЦКП откаже да регистрира агенция за кредитен рейтинг или прекрати регистрацията на агенция за кредитен рейтинг, той надлежно мотивира решението си.

2.   ЕОЦКП съобщава на Комисията, на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (14) („ЕБО“), на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (15) („ЕОЗППО“), на компетентните органи и на секторните компетентни органи всяко решение съгласно членове 16, 17 или 20.

3.   ЕОЦКП публикува на електронната си страница списък с агенциите за кредитен рейтинг, регистрирани в съответствие с настоящия регламент. Този списък се актуализира в рамките на пет работни дни след приемането на решение съгласно член 16, 17 или 20. Комисията публикува актуализирания списък в Официален вестник на Европейския съюз в срок от 30 дни след актуализирането му.

Член 19

Такси за регистрация и надзор

1.   ЕОЦКП начислява такси на агенциите за кредитен рейтинг в съответствие с настоящия регламент и регламента за таксите, посочен в параграф 2. Тези такси изцяло покриват разходите на ЕОЦКП по регистрацията и надзора на агенциите за кредитен рейтинг и по възстановяването на всякакви разходи, които могат да възникнат за компетентните органи при извършване на дейности съгласно настоящия регламент, по-специално в резултат на делегиране на задачи в съответствие с член 30.

2.   Комисията приема регламент за таксите. Този регламент определя по-специално вида на таксите и случаите, в които се дължат такси, размера на таксите, начина на плащане и начина, по който ЕОЦКП възстановява на компетентните органи всякакви разходи, които могат да възникнат за тях при извършване на дейности съгласно настоящия регламент, по-специално в резултат на делегиране на задачи в съответствие с член 30.

Размерът на таксата, начислена на дадена агенция за кредитен рейтинг, покрива всички административни разходи и е пропорционален на оборота на съответната агенция за кредитен рейтинг.

Комисията приема регламента за таксите, посочен в първа алинея, чрез делегиран акт в съответствие с член 38а и при условията на членове 38б и 38в.

Член 20

Прекратяване на регистрация

1.   Без да се засяга член 24, ЕОЦКП прекратява регистрацията на дадена агенция за кредитен рейтинг, ако агенцията за кредитен рейтинг:

а)

изрично се откаже от регистрацията или не е предоставяла кредитни рейтинги през предходните шест месеца;

б)

е получила регистрацията въз основа на неверни твърдения или по друг неправомерен начин; или

в)

вече не отговаря на условията, при които е регистрирана.

2.   Когато компетентен орган на държава-членка, в която се използват присъдените от съответната агенция кредитни рейтинги, счита, че е изпълнено някое от условията, посочени в параграф 1, той може да поиска от ЕОЦКП да разгледа въпроса, дали са спазени условията за прекратяване на регистрацията на съответната агенция за кредитен рейтинг. Ако ЕОЦКП реши да не прекратява регистрацията на съответната агенция за кредитен рейтинг, той надлежно мотивира решението си.

3.   Решението за прекратяване на регистрацията незабавно поражда действие на цялата територия на Съюза, като се спазва посоченият в член 24, параграф 4 преходен период за използване на кредитните рейтинги.

ГЛАВА II

НАДЗОР ОТ СТРАНА НА ЕОЦКП

Член 21

ЕОЦКП

1.   Без да се засяга член 25а, ЕОЦКП следи за прилагането на настоящия регламент.

2.   В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 ЕОЦКП издава и актуализира насоки за сътрудничеството между ЕОЦКП, компетентните органи и секторните компетентни органи за целите на настоящия регламент и за целите на съответното секторно законодателство, включително процедурите и подробните условия, свързани с делегирането на задачи.

3.   В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 до 7 юни 2011 г. ЕОЦКП в сътрудничество с ЕБО и ЕОЗППО издава и актуализира насоки за прилагането на режима за признаване по член 4, параграф 3 от настоящия регламент.

4.   До 2 януари 2012 г. ЕОЦКП представя за одобрение от Комисията в съответствие с член 10 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 проект на регулаторни технически стандарти за:

а)

информацията, която агенциите за кредитен рейтинг трябва да предоставят в заявлението за регистрация съгласно приложение II;

б)

информацията, която агенциите за кредитен рейтинг трябва да предоставят при подаване на заявление за сертифициране и при оценяване на систематичното им значение за финансовата стабилност или цялост на финансовите пазари съгласно член 5;

в)

представянето, включително структурата, формата, метода и периода на докладване, на информацията, която агенциите за кредитен рейтинг оповестяват в съответствие с член 11, параграф 2 и раздел Д, част II, точка 1 от приложение I;

г)

оценяването на съответствието на методологиите за определяне на кредитен рейтинг с изискванията, предвидени в член 8, параграф 3;

д)

съдържанието и формата на периодичното докладване на данни за кредитните рейтинги, които ще бъдат изисквани от агенциите за кредитен рейтинг за целите на текущия надзор, упражняван от ЕОЦКП.

5.   ЕОЦКП публикува за първи път до 1 януари 2012 г., а след това ежегодно доклад за прилагането на настоящия регламент. Докладът съдържа по-специално оценка на прилагането на приложение I от страна на агенциите за кредитен рейтинг, регистрирани съгласно настоящия регламент.

6.   ЕОЦКП представя ежегодно на Европейския парламент, Съвета и Комисията доклад относно приетите надзорни мерки и санкциите, наложени от ЕОЦКП съгласно настоящия регламент, включително глоби и периодични имуществени санкции.

7.   ЕОЦКП си сътрудничи с ЕБО и ЕОЗППО при изпълнението на своите задачи и се консултира с тези органи, преди да издаде и актуализира насоките и да представи проектите на регулаторни технически стандарти, посочени в параграфи 2, 3 и 4.

10)

Вмъква се следният член:

„Член 22а

Проверка за спазването на задължението за бек-тестване

1.   При упражняване на текущия надзор върху агенциите за кредитен рейтинг, регистрирани съгласно настоящия регламент, ЕОЦКП редовно проверява спазването на член 8, параграф 3.

2.   Без да се засяга член 23, в рамките на проверката, посочена в параграф 1, ЕОЦКП също така:

а)

проверява провеждането на бек-тестването от страна на агенциите за кредитен рейтинг;

б)

анализира резултатите от бек-тестването; и

в)

проверява дали в кредитните агенции съществуват процеси за отразяване на резултатите от бек-тестването в техните рейтингови методологии.“;

11)

Членове 23—27 се заменят със следното:

„Член 23

Ненамеса в съдържанието на рейтингите или методологиите

При изпълнението на задълженията си съгласно настоящия регламент ЕОЦКП, Комисията и органите на публична власт на държавите-членки не се намесват по отношение на съдържанието на кредитните рейтинги или методологиите.

Член 23а

Упражняване на правомощията, посочени в членове 23б—23г

Правомощията, предоставени на ЕОЦКП или на длъжностно лице, или на друго оправомощено от ЕОЦКП лице съгласно членове 23б—23г, не може да бъдат използвани, за да се изисква разкриването на информация или документи, които са предмет на правно призната привилегия.

Член 23б

Искане за информация

1.   ЕОЦКП може чрез обикновено искане или с решение да поиска от агенциите за кредитен рейтинг, от лицата, участващи в дейностите по определяне на кредитния рейтинг, от оценяваните лица и свързаните с тях трети лица, от трети лица, на които агенциите за кредитен рейтинг са възложили оперативни функции или дейности, и от лица, които по друг начин са тясно и до голяма степен свързани или имат отношение към агенции за кредитен рейтинг или дейности по определяне на кредитен рейтинг, да предоставят цялата информация, необходима на органа за изпълнение на задълженията му съгласно настоящия регламент.

2.   Когато изпраща обикновено искане за информацията съгласно параграф 1, ЕОЦКП:

а)

се позовава на настоящия член като правно основание за искането;

б)

посочва целта на искането;

в)

уточнява каква информация се изисква;

г)

определя срок за предоставяне на информацията;

д)

информира лицето, от което се изисква информацията, че няма задължение за предоставянето ѝ, но че при отговор от негова страна предоставената информация не може да бъде неточна или подвеждаща;

е)

посочва глобата, предвидена в член 36а във връзка с раздел II, точка 7 от приложение III, за неточни или подвеждащи отговори на поставените въпроси.

3.   Когато изисква предоставянето на информация съгласно параграф 1 с решение, ЕОЦКП:

а)

се позовава на настоящия член като правно основание за искането;

б)

посочва целта на искането;

в)

уточнява каква информация се изисква;

г)

определя срок за предоставяне на информацията;

д)

посочва периодичните имуществени санкции, предвидени в член 36б, за предоставяне на непълна информация;

е)

посочва глобата, предвидена в член 36а във връзка с раздел II, точка 7 от приложение III, за неточни или подвеждащи отговори на поставените въпроси; и

ж)

посочва правото на обжалване на решението пред Апелативния съвет , както и правото решението да бъде обжалвано пред Съда на Европейския съюз в съответствие с членове 60 и 61 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

4.   Посочените в параграф 1 лица, техните представители или, в случай на юридически лица или на асоциации без правосубектност, лицата, упълномощени да ги представляват по закон или съгласно учредителните им актове, предоставят изискваната информация. Надлежно упълномощени адвокати могат да предоставят информацията от името на своите клиенти. Последните остават изцяло отговорни, ако предоставената информация е непълна, неточна или подвеждаща.

5.   ЕОЦКП незабавно изпраща копие от обикновеното искане или от решението до компетентните органи на държавата-членка, в която е установено или в която живее посоченото в параграф 1 лице, до което се отнася искането за информация.

Член 23в

Общи разследвания

1.   За да изпълни задълженията си съгласно настоящия регламент, ЕОЦКП може да извършва всички необходими разследвания по отношение на лицата, посочени в член 23б, параграф 1. За целта длъжностните лица и други оправомощени от ЕОЦКП лица имат правомощия:

а)

да проверяват всички документи, данни, процедури и всякакви други материали, отнасящи се до изпълнението на техните задачи, независимо от носителя, на който се съхраняват;

б)

да вземат или получават заверени копия или извлечения от такива документи, данни, процедури и други материали;

в)

да призоват и да искат от всяко лице, посочено в член 23б, параграф 1, от неговия представител или неговите служители да дадат устно или писмено обяснение на факти или документи, свързани с предмета и целта на проверката, и да запишат отговорите;

г)

да задават въпроси на всяко друго физическо или юридическо лице, което даде съгласие за това, с цел да съберат информация, свързана с предмета на разследването;

д)

да искат съхранявана информация за телефонни разговори и пренос на данни.

2.   Длъжностните лица и други лица, оправомощени от ЕОЦКП за целите на разследванията, посочени в параграф 1, упражняват своите правомощия след представяне на писмено разрешение, в което се посочват предметът и целта на разследването. В разрешението се посочват и периодичните имуществени санкции, предвидени в член 36б, в случай че изискваните документи, данни, процедури или други материали или отговорите на въпросите, поставени на лицата, посочени в член 23б, параграф 1, не са представени или са непълни, и глобите, предвидени в член 36а във връзка с раздел II, точка 8 от приложение III, за неточни или подвеждащи отговори на въпросите, поставени на лицата, посочени в член 23б, параграф 1.

3.   Лицата, посочени в член 23б, параграф 1, допускат провеждането на разследванията, започнати въз основа на решение на ЕОЦКП. В решението се посочват предметът и целта на разследването, периодичните имуществени санкции, предвидени в член 36б, правните средства за защита, предвидени в Регламент (ЕС) № 1095/2010, както и правото на обжалване на решението пред Съда на Европейския съюз.

4.   В разумен срок преди започването на разследването ЕОЦКП информира компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия то ще се проведе, за предстоящото разследване и за самоличността на оправомощените лица. По искане на ЕОЦКП служителите на съответния компетентен орган подпомагат оправомощените лица при изпълнението на техните задължения. По искане на служителите на компетентния орган на съответната държава-членка те също могат да присъстват по време на разследването.

5.   Ако съгласно националната уредба относно искането за предоставяне на съхранявана информация за телефонни разговори или пренос на данни, посочено в параграф 1, буква д), е необходимо разрешение от съдебен орган, се подава искане за такова разрешение. Искане за такова разрешение може да се подаде и като предохранителна мярка.

6.   Когато се подава искане за разрешение по параграф 5, националният съдебен орган прави проверка на автентичността на решението на ЕОЦКП и на това, дали предвидените принудителни мерки не са произволни или прекомерни предвид предмета на разследването. При проверката на пропорционалността на принудителните мерки националният съдебен орган може да поиска от ЕОЦКП подробно обяснение, по-специално относно съображенията на ЕОЦКП, на които се основава предположението за нарушение на настоящия регламент, както и относно тежестта на предполагаемото нарушение и естеството на участието на лицето, по отношение на което се вземат принудителните мерки. Националният съдебен орган обаче не може нито да преценява необходимостта от провеждане на разследването, нито да изисква да му бъде предоставена информацията, съдържаща се в преписката на ЕОЦКП. Законосъобразността на решението на ЕОЦКП подлежи на преглед единствено от Съда на Европейския съюз по реда на процедурата, предвидена в Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 23г

Проверки на място

1.   С цел изпълнение на задълженията си съгласно настоящия регламент ЕОЦКП може да извършва всички необходими проверки на място в служебните помещения на юридическите лица, посочени в член 23б, параграф 1. Когато това е необходимо за целите на правилното извършване и ефикасността на проверките, ЕОЦКП може да извършва проверки на място без предварително предупреждение.

2.   Длъжностните лица и другите лица, оправомощени от ЕОЦКП да извършват проверки на място, могат да влизат в служебните помещения и площи на юридическите лица при наличие на решение за провеждане на разследване, прието от ЕОЦКП, и разполагат с всички правомощия, предвидени в член 23в, параграф 1. Те разполагат и с правомощието да запечатват всички служебни помещения, счетоводни книги или документи за срока и в степента, необходими за проверката.

3.   Длъжностните лица и другите лица, оправомощени от ЕОЦКП да извършват проверки на място, упражняват правомощията си, след като представят писмено разрешение, в което се посочват предметът, целта на проверката и предвидените в член 36б периодични имуществени санкции в случаите, когато съответните лица не допуснат извършването на проверката. В разумен срок преди извършване на проверката ЕОЦКП уведомява за проверката компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия ще се проведе тя.

4.   Лицата, посочени в член 23б, параграф 1, допускат извършването на проверки на място, разпоредено с решение на ЕОЦКП. В решението се посочват предметът и целта на проверката, както и датата, на която тя ще започне, и периодичните имуществени санкции, предвидени в член 36б, правните средства за защита, предвидени в Регламент (ЕС) № 1095/2010, както и правото на обжалване на решението пред Съда на Европейския съюз. ЕОЦКП взема тези решения, след като се консултира с компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия ще се проведе проверката.

5.   По искане на ЕОЦКП служителите, както и лицата, оправомощени или назначени от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия ще се проведе проверката, активно подпомагат длъжностните лица и другите лица, оправомощени от ЕОЦКП. За тази цел те разполагат с правомощията по параграф 2. По тяхно искане служители на компетентния орган на съответната държава-членка могат също да присъстват на проверките на място.

6.   ЕОЦКП може също така да изиска от компетентните органи да изпълнят от негово име конкретни задачи по разследване и проверки на място, както е предвидено в настоящия член и в член 23в, параграф 1. За целта компетентните органи разполагат със същите правомощия като ЕОЦКП, както е предвидено в настоящия член и в член 23в, параграф 1.

7.   Когато длъжностните лица и другите придружаващи лица, оправомощени от ЕОЦКП, установят, че дадено лице се противопоставя на проверка, разпоредена съгласно настоящия член, компетентният орган на съответната държава-членка им оказва необходимото съдействие, като иска при необходимост съдействие от полицията или от подобен правоохранителен орган, с което да им даде възможност да проведат проверката.

8.   Ако съгласно националната уредба за проверката на място, предвидена в параграф 1, или за съдействието, предвидено в параграф 7, е необходимо разрешение от съдебен орган, се подава искане за такова разрешение. Искане за такова разрешение може да се подаде и като предохранителна мярка.

9.   Когато се подава искане за разрешение съгласно параграф 8, националният съдебен орган прави проверка на автентичността на решението на ЕОЦКП и на това, дали предвидените принудителни мерки не са произволни или прекомерни предвид предмета на проверката. При проверката на пропорционалността на принудителните мерки националният съдебен орган може да поиска от ЕОЦКП подробно обяснение, по-специално относно съображенията на ЕОЦКП, на които се основава предположението за нарушение на настоящия регламент, както и относно тежестта на предполагаемото нарушение и естеството на участието на лицето, по отношение на което се вземат принудителните мерки. Националният съдебен орган обаче не може нито да оценява необходимостта от извършване на проверката, нито да изисква да му бъде предоставена информацията, съдържаща се в преписката на ЕОЦКП. Законосъобразността на решението на ЕОЦКП подлежи на преглед единствено от Съда на Европейския съюз по реда на процедурата, предвидена в Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 23д

Процедурни правила за предприемане на надзорни мерки и налагане на глоби

1.   Когато при изпълнение на задълженията си съгласно настоящия регламент ЕОЦКП установи, че има сериозни признаци за възможно наличие на факти, които могат да съставляват едно или повече от нарушенията, изброени в приложение III, ЕОЦКП назначава независим разследващ служител в рамките на ЕОЦКП, който да разследва случая. Разследващият служител не участва и не трябва да е участвал в прекия или непрекия надзор и в процеса на регистрация на съответната агенция за кредитен рейтинг и изпълнява функциите си независимо от Съвета на надзорниците на ЕОЦКП.

2.   Разследващият служител разследва предполагаемите нарушения, като взема предвид коментарите, представени от лицата, по отношение на които се провежда разследването, и представя на Съвета на надзорниците на ЕОЦКП пълната преписка с констатациите си.

С цел изпълнение на задълженията си разследващият служител може да упражнява правомощията да изисква информация в съответствие с член 23б и да провежда разследвания и проверки на място в съответствие с членове 23в и 23г. Когато упражнява тези правомощия, разследващият служител спазва член 23а.

При изпълнение на задълженията си разследващият служител има достъп до всички документи и до цялата информация, събрана от ЕОЦКП в хода на надзорната му дейност.

3.   След приключване на разследването и преди да представи на Съвета на надзорниците на ЕОЦКП преписката с констатациите, разследващият служител дава на лицата, по отношение на които се провежда разследването, възможност да бъдат изслушани по въпросите, свързани с предмета на разследването. Разследващият служител основава констатациите си само на онези факти, по които лицата, по отношение на които се провежда разследването, са имали възможност да изразят становище.

Правото на защита на засегнатите от разследването лица се зачита напълно в хода на разследванията по настоящия член.

4.   Когато представя на Съвета на надзорниците на ЕОЦКП преписката с констатациите си, разследващият служител уведомява за това лицата, по отношение на които се провежда разследването. Лицата, по отношение на които се провежда разследването, имат право на достъп до преписката при зачитане на законния интерес на други лица от запазване на търговските им тайни. Правото на достъп до преписката не включва достъп до поверителна информация, засягаща трети лица.

5.   Въз основа на преписката, съдържаща констатациите на разследващия служител, и — когато има искане на засегнатите лица за това — след като изслуша лицата, по отношение на които се провежда разследването в съответствие с членове 25 и 36в, Съветът на надзорниците на ЕОЦКП решава дали лицата, по отношение на които се провежда разследването, са извършили едно или повече от нарушенията, изброени в приложение III, и съответно предприема надзорни мерки в съответствие с член 24 и налага глоба в съответствие с член 36а.

6.   Разследващият служител не участва в обсъжданията на Съвета на надзорниците на ЕОЦКП, нито се намесва по друг начин в процеса на вземане на решение от страна на Съвета на надзорниците на ЕОЦКП.

7.   Комисията приема допълнителни процедурни правила за упражняването на правомощията по налагане на глоби или периодични имуществени санкции, включително разпоредби относно правото на защита, сроковете и събирането на глобите или периодичните имуществени санкции, и приема подробни правила относно давностните срокове за налагането и изпълнението на санкциите.

Правилата, посочени в първа алинея, се приемат чрез делегирани актове в съответствие с член 38а и при условията на членове 38б и 38в.

8.   ЕОЦКП се обръща към компетентните национални органи с цел започване на наказателно преследване, когато при изпълнение на своите задължения по настоящия регламент установи, че има сериозни признаци за възможно наличие на факти, които могат да съставляват престъпления. Освен това ЕОЦКП се въздържа от налагането на глоби или периодични имуществени санкции в случаи, при които предходна оправдателна или осъдителна присъда, основана на същите или на по същество еднакви факти, вече е влязла в сила в резултат от наказателно производство съгласно националното право.

Член 24

Надзорни мерки на ЕОЦКП

1.   Когато в съответствие с член 23д, параграф 5 Съветът на надзорниците на ЕОЦКП установи, че агенция за кредитен рейтинг е извършила някое от нарушенията, изброени в приложение III, той взема едно или повече от следните решения:

а)

прекратяване на регистрацията на агенцията за кредитен рейтинг;

б)

временна забрана за агенцията за кредитен рейтинг да присъжда кредитни рейтинги, валидни в целия Съюз, докато нарушението не бъде прекратено;

в)

прекратяване на използването за регулаторни цели на кредитните рейтинги, присъдени от съответната агенция за кредитен рейтинг и валидни в целия Съюз, докато нарушението не бъде прекратено;

г)

искане към агенцията за кредитен рейтинг да прекрати нарушението;

д)

публикуване на известия.

2.   Когато взема решенията, посочени в параграф 1, Съветът на надзорниците на ЕОЦКП отчита естеството и тежестта на нарушението, като отчита следните критерии:

а)

продължителността и честотата на нарушението;

б)

дали нарушението е разкрило сериозни или системни слабости в процедурите на предприятието или в системите за управление или вътрешния контрол;

в)

дали нарушението е спомогнало, предизвикало или по друг начин е довело до финансово престъпление;

г)

дали нарушението е извършено при условията на умисъл или на небрежност.

3.   Преди да вземе решенията, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), Съветът на надзорниците на ЕОЦКП информира за тях ЕБО и ЕОЗППО.

4.   Кредитните рейтинги могат да продължат да се използват за регулаторни цели след приемането на решенията по параграф 1, букви а) и в), през период, който не надвишава:

а)

десет работни дни от датата на обявяване на решението на ЕОЦКП по параграф 5, ако има кредитни рейтинги на същия финансов инструмент или лице, присъдени от други агенции за кредитен рейтинг, регистрирани съгласно настоящия регламент; или

б)

три месеца от датата на обявяване на решението на ЕОЦКП по параграф 5, ако няма кредитни рейтинги на същия финансов инструмент или лице, присъдени от други агенции за кредитен рейтинг, регистрирани съгласно настоящия регламент.

Съветът на надзорниците на ЕОЦКП може да удължи, включително по искане на ЕБО или ЕОЗППО, периода по първа алинея, буква б) с три месеца при изключителни обстоятелства, свързани с възможна дезорганизация на пазара или финансова нестабилност.

5.   Съветът на надзорниците на ЕОЦКП без неоправдано забавяне уведомява съответната агенция за кредитен рейтинг за всяко решение, прието съгласно параграф 1, и изпраща всяко такова решение на компетентните органи и секторните компетентни органи, Комисията, ЕБО и ЕОЗППО. Той обявява това решение на електронната си страница си в срок от 10 работни дни от датата на приемането му.

Когато обявява решението си по реда на първа алинея, Съветът на надзорниците на ЕОЦКП посочва и правото на съответната агенция за кредитен рейтинг да обжалва решението, както и, когато е приложимо, факта на подаването на такава жалба, като посочва, че жалбата не спира изпълнението на решението, както и че Апелативният съвет може да спре изпълнението на обжалваното решение в съответствие с член 60, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 25

Изслушване на засегнатите лица

1.   Преди да вземе решение съгласно член 24, параграф 1, Съветът на надзорниците на ЕОЦКП дава на лицата, по отношение на които е започнато производство, възможността да бъдат изслушани във връзка с констатациите на ЕОЦКП. Съветът на надзорниците на ЕОЦКП основава своите решения само на констатации, по които лицата, по отношение на които е започнато производство, са имали възможност да изразят становище.

Първа алинея не се прилага, ако са необходими спешни действия с цел да се предотврати съществена и неизбежна вреда на финансовата система. В такъв случай Съветът на надзорниците на ЕОЦКП може да приеме временно решение и дава възможност на засегнатите лица да бъдат изслушани възможно най-бързо след приемане на решението.

2.   Правото на защита на лицата, по отношение на които е започнато производство, се зачита напълно в рамките на производството. Те имат правото на достъп до преписката на ЕОЦКП при зачитане на законния интерес на други лица от запазване на търговските им тайни. Правото на достъп до преписката не включва достъп до поверителна информация.

Член 25а

Секторни компетентни органи, отговорни за надзора и за осигуряването на прилагането на член 4, параграф 1 (използване на кредитните рейтинги)

Секторните компетентни органи отговарят за надзора и за осигуряването на прилагането на член 4, параграф 1 в съответствие със съответното секторно законодателство.

ГЛАВА III

СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ЕОЦКП, КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ И СЕКТОРНИТЕ КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ

Член 26

Задължение за сътрудничество

ЕОЦКП, ЕБО, ЕОЗППО, компетентните органи и секторните компетентни органи си сътрудничат, когато е необходимо за целите на настоящия регламент и на съответното секторно законодателство.

Член 27

Обмен на информация

1.   ЕОЦКП, компетентните органи и секторните компетентни органи без неоправдано забавяне си предоставят информацията, необходима за изпълнението на задълженията им съгласно настоящия регламент и съгласно съответното секторно законодателство.

2.   ЕОЦКП може да предоставя на централните банки, Европейската система на централните банки и Европейската централна банка в качеството им на парични институции, на Европейския съвет за системен риск и по целесъобразност, на други органи на публичната власт, които отговарят за надзора над платежните системи и системите за сетълмент, поверителна информация, предназначена за изпълнението на задачите им. По същия начин тези органи или институции не могат да бъдат възпрепятствани при предоставянето на ЕОЦКП на информацията, необходима на ЕОЦКП за изпълнението на задълженията му съгласно настоящия регламент.“;

12)

Членове 28 и 29 се заличават;

13)

Членове 30, 31 и 32 се заменят със следното:

„Член 30

Делегиране на задачи от ЕОЦКП на компетентните органи

1.   Когато това е необходимо за правилното изпълнение на надзорните задачи, ЕОЦКП може да делегира конкретни надзорни задачи на компетентните органи на държава-членка в съответствие с насоките, издадени от ЕОЦКП съгласно член 21, параграф 2. Тези надзорни задачи могат по-специално да включват правомощията да се изисква информация в съответствие с член 23б и да се провеждат разследвания и проверки на място в съответствие с член 23г, параграф 6.

2.   Преди да делегира някоя задача, ЕОЦКП се консултира със съответния компетентен орган. Тези консултации са свързани със:

а)

обхвата на задачата, която ще се делегира;

б)

срока за изпълнение на задачата, която ще се делегира; и

в)

предоставянето на необходимата информация от ЕОЦКП и на него.

3.   В съответствие с регламента за таксите, който се приема от Комисията в съответствие с член 19, параграф 2, ЕОЦКП възстановява на компетентния орган направените във връзка с изпълнението на делегираните задачи разходи.

4.   ЕОЦКП прави преглед на делегирането, посочено в параграф 1, през подходящи интервали от време. Делегирането може да бъде оттеглено по всяко време.

Делегирането на задачи не засяга отговорността на ЕОЦКП и не ограничава способността на органа да провежда и наблюдава делегираната дейност. Не се делегират надзорни отговорности по настоящия регламент, включително във връзка с решения за регистрация, окончателни оценки и последващи решения, свързани с нарушения.

Член 31

Уведомления и искания за спиране от компетентните органи

1.   Ако компетентен орган на дадена държава-членка е убеден, че на територията на неговата или на друга държава-членка се извършват или са били извършвани действия в нарушение на настоящия регламент, той съобщава този факт на ЕОЦКП, като предоставя възможно най-конкретни данни. Ако компетентният орган на държавата-членка счита това за целесъобразно за целите на разследването, той може също да предложи на ЕОЦКП да разгледа необходимостта от използване на правомощията по членове 23б и 23в по отношение на агенцията за кредитен рейтинг, която участва в тези действия.

ЕОЦКП предприема подходящи действия. Той съобщава на компетентния орган, който го е уведомил, резултатите от своите действия и, доколкото е възможно, го уведомява за настъпили междувременно съществени промени.

2.   Без да се засяга задължението за уведомяване по параграф 1, ако компетентният орган на държава-членка, който извършва уведомяването, смята, че регистрирана агенция за кредитен рейтинг, чиито кредитни рейтинги се използват на територията на тази държава-членка, нарушава задълженията по настоящия регламент и нарушенията са достатъчно тежки и трайни, за да се отразят съществено на защитата на инвеститорите или на стабилността на финансовата система в тази държава-членка, компетентният орган, който извършва уведомяването, може да поиска ЕОЦКП да прекрати използването за регулаторни цели на кредитните рейтинги на съответната агенция за кредитен рейтинг от посочените в член 4, параграф 1 финансови институции и други субекти. Компетентният орган, който извършва уведомяването, надлежно мотивира своето искане пред ЕОЦКП.

Ако ЕОЦКП прецени, че искането е неоснователно, той уведомява писмено компетентния орган, който го е отправил, като се мотивира. Ако ЕОЦКП прецени, че искането е основателно, той предприема подходящи мерки за уреждане на въпроса.

Член 32

Професионална тайна

1.   Задължението за запазване на професионална тайна се прилага по отношение на ЕОЦКП, компетентните органи и всички лица, които работят или са работили за ЕОЦКП, за компетентните органи или за всяко друго лице, на което ЕОЦКП е делегирал задачи, включително одитори и експерти, с които ЕОЦКП е сключил договор. Информацията, представляваща професионална тайна, не може да се разкрива на друго лице или орган, освен ако това разкриване е необходимо във връзка със съдебни производства.

2.   Цялата информация, която съгласно настоящия регламент се получава или обменя между ЕОЦКП, компетентните органи, секторните компетентни органи и други органи и субекти, посочени в член 27, параграф 2, се счита за поверителна, освен когато ЕОЦКП или съответният компетентен орган, или друг орган или субект посочат в момента на предоставянето ѝ, че тази информация може да бъде разкрита, или когато това разкриване е необходимо във връзка със съдебни производства.“;

14)

Член 33 се заличава;

15)

Членове 34 и 35 се заменят със следното:

„Член 34

Споразумение за обмен на информация

ЕОЦКП може да сключи споразумения за сътрудничество, предвиждащи обмен на информация с надзорните органи на трети държави, само ако по отношение на разкриваната информация съществуват гаранции за запазване на професионална тайна, които са най-малко еквивалентни на гаранциите, предвидени в член 32.

Този обмен на информация има за цел изпълнение на задачите на тези надзорни органи.

По отношение на предоставянето на лични данни на трети държави, ЕОЦКП прилага Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (16).

Член 35

Разкриване на информация от страна на трети държави

ЕОЦКП може да разкрива информация, получена от надзорните органи на трети държави, само ако ЕОЦКП или надзорните органи са получили изричното съгласие на надзорния орган, който е предоставил информацията и, когато е приложимо, само ако информацията се разкрива единствено за целите, за които този надзорен орган е дал съгласие, или когато такова разкриване е необходимо във връзка със съдебни производства.

16)

Заглавието на глава I от дял IV „Санкции, процедура на комитет и доклади“ се заменя със „Санкции, глоби, периодични имуществени санкции, процедура на комитет, делегирани правомощия и доклади“;

17)

В член 36 първа и втора алинея се заменят със следното:

„Държавите-членки установяват система от санкции за нарушения на член 4, параграф 1 и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

Държавите-членки гарантират, че секторният компетентен орган оповестява публично информация за всяка санкция, която е била наложена за нарушаване на разпоредбите на член 4, параграф 1, освен ако такова оповестяване би застрашило сериозно финансовите пазари или би причинило несъразмерно голяма вреда на засегнатите лица.“;

18)

Вмъкват се следните членове:

„Член 36а

Глоби

1.   Когато в съответствие с член 23д, параграф 5 Съветът на надзорниците на ЕОЦКП установи, че агенция за кредитен рейтинг е извършила, при условията на умисъл или небрежност, някое от нарушенията, изброени в приложение III, той приема решение за налагане на глоба в съответствие с параграф 2.

Нарушение от страна на агенция за кредитен рейтинг се счита се извършено при условията на умисъл, ако ЕОЦКП е открила обективни елементи, от които личи, че агенцията за кредитен рейтинг или висшето ѝ ръководство са действали съзнателно с цел извършване на нарушение.

2.   Основният размер на глобите, посочени в параграф 1, е в следните граници:

а)

за нарушения по точки 1—5, 11—15, 19, 20, 23, 28, 30, 32, 33, 35, 41, 43, 50 и 51 от раздел I на приложение III глобите са в размер на най-малко 500 000 EUR, но не повече от 750 000 EUR;

б)

за нарушения по точки 6—8, 16—18, 21, 22, 24, 25, 27, 29, 31, 34, 37—40, 42, 45—47, 48, 49, 52 и 54 от раздел I на приложение III глобите са в размер на най-малко 300 000 EUR, но не повече от 450 000 EUR;

в)

за нарушения по точки 9, 10, 26, 36, 44 и 53 от раздел I на приложение III глобите са в размер на най-малко 100 000 EUR, но не повече от 200 000 EUR;

г)

за нарушения по точки 1, 6, 7 и 8 от раздел II на приложение III глобите са в размер на най-малко 50 000 EUR, но не повече от 150 000 EUR;

д)

за нарушения по точки 2, 4 и 5 от раздел II на приложение III глобите са в размер на най-малко 25 000 EUR, но не повече от 75 000 EUR;

е)

за нарушения по точка 3 от раздел II на приложение III глобите са в размер на най-малко 10 000 EUR, но не повече от 50 000 EUR;

ж)

за нарушения по точки 1—3 и 11 от раздел III на приложение III глобите са в размер на най-малко 150 000 EUR, но не повече от 300 000 EUR;

з)

за нарушения по точки 4, 6, 8 и 10 от раздел III на приложение III глобите са в размер на най-малко 90 000 EUR, но не повече от 200 000 EUR;

и)

за нарушения по точки 5, 7 и 9 от раздел III на приложение III глобите са в размер на най-малко 40 000 EUR, но не повече от 100 000 EUR.

За да реши дали основният размер на глобите следва да определен по-близо до долната или горната граница, или до средната стойност на сумите, предвидени в първа алинея, ЕОЦКП взема предвид годишния оборот за предходната стопанска година на съответната агенция за кредитен рейтинг. Основният размер е в долната граница за агенции за кредитен рейтинг, чийто годишен оборот е под 10 милиона евро, по средата — за агенции за кредитен рейтинг, чийто годишен оборот е между 10 и 50 милиона евро, и в горната граница — за агенции за кредитен рейтинг, чийто годишен оборот надвишава 50 милиона евро.

3.   При необходимост основният размер на глобите, определен в посочените в параграф 2 граници, се адаптира чрез отчитане на утежняващи или смекчаващи обстоятелства в съответствие със съответните коефициенти, предвидени в приложение IV.

Съответният утежняващ коефициент се прилага поотделно към основния размер на глобата. Ако е приложим повече от един утежняващ коефициент, разликата между основния размер и размера, получен след прилагането на всеки отделен утежняващ коефициент, се добавя към основния размер.

Съответният смекчаващ коефициент се прилага поотделно към основния размер на глобата. Ако е приложим повече от един смекчаващ коефициент, разликата между основния размер и размера, получен след прилагането на всеки отделен смекчаващ коефициент, се изважда от основния размер.

4.   Независимо от параграфи 2 и 3 глобата не надвишава 20 % от годишния оборот на съответната агенция за кредитен рейтинг за предходната стопанска година, а ако агенцията за кредитен рейтинг пряко или непряко е получила финансова полза от нарушението, глобата е равна най-малко на размера на финансовата полза.

В случай че действие или бездействие на дадена агенция за кредитен рейтинг съставлява повече от едно от нарушенията, изброени в приложение III, се налага само по-голямата глоба, изчислена в съответствие с параграфи 2 и 3 и свързана с едно от тези нарушения.

Член 36б

Периодични имуществени санкции

1.   Съветът на надзорниците на ЕОЦКП с решение налага периодична имуществена санкция, за да принуди:

а)

агенция за кредитен рейтинг да прекрати нарушението в съответствие с решение, взето съгласно член 24, параграф 1, буква г);

б)

лице, посочено в член 23б, параграф 1, да предостави пълната информация, която е била изискана с решение съгласно член 23б;

в)

лице, посочено в член 23б, параграф 1, да допусне провеждането на разследване, и по-специално да предостави пълна документация, данни, процедури или други изисквани материали и да допълни и коригира друга информация, предоставена в хода на разследването, започнато с решение, взето съгласно член 23в;

г)

лице, посочено в член 23б, параграф 1, да допусне извършването на проверка на място, разпоредена с решение, взето съгласно член 23г.

2.   Периодичните имуществени санкции трябва да са ефективни и пропорционални. Периодичната имуществена санкция се налага за всеки ден, докато кредитната агенция или съответното лице започне да спазва съответното решение, посочено в параграф 1.

3.   Независимо от параграф 2 размерът на периодичната имуществена санкция е 3 % от средния дневен оборот през предходната стопанска година или, по отношение на физически лица — 2 % от средния дневен доход през предходната календарна година. Той се изчислява от датата, посочена в решението за налагане на периодична имуществена санкция.

4.   Периодична имуществена санкция може да бъде наложена за не повече от шест месеца след уведомяването за взетото от ЕОЦКП решение.

Член 36в

Изслушване на лицата, по отношение на които е започнато производство

1.   Преди да вземе решение за налагане на глоба и/или периодична имуществена санкция съгласно член 36а или член 36б, параграф 1, букви а)—г), Съветът на надзорниците на ЕОЦКП предоставя на лицата, по отношение на които е започнато производство, възможността да бъдат изслушани във връзка с констатациите на ЕОЦКП. Съветът на надзорниците на ЕОЦКП основава своите решения само на констатации, по които лицата, по отношение на които е започнато производство, са имали възможност да изразят становище.

2.   Правото на защита на лицата, по отношение на които е започнато производство, се зачита напълно в рамките на производството. Те имат правото на достъп до преписката на ЕОЦКП при зачитане на законния интерес на други лица от запазване на търговските им тайни. Правото на достъп до преписката не включва достъп до поверителна информация или вътрешни подготвителни документи на ЕОЦКП.

Член 36г

Оповестяване, характер, изпълнение и разпределение на глоби и периодични имуществени санкции

1.   ЕОЦКП оповестява публично информация за всяка глоба и периодична имуществена санкция, наложени съгласно членове 36а и 36б, освен ако такова оповестяване би застрашило сериозно финансовите пазари или би причинило несъразмерно голяма вреда на засегнатите лица.

2.   Глобите или периодичните имуществени санкции, наложени съгласно членове 36а и 36б, са с административен характер.

3.   Глобите и периодичните имуществени санкции, наложени съгласно членове 36а и 36б, могат да се изпълняват принудително.

Принудителното изпълнение се урежда от разпоредбите на гражданскопроцесуалните норми, които са в сила в държавата-членка, на чиято територия се осъществява. Изпълнителното основание се прилага към решението, без да са необходими допълнителни формалности освен проверка за автентичност на решението от страна на органа, който правителството на всяка държава-членка е определило за тази цел и за който е уведомило ЕОЦКП и Съда на Европейския съюз.

След изпълнението на тези формалности по молба на заинтересованата страна последната може да пристъпи към принудително изпълнение в съответствие с националното законодателство, като сезира пряко компетентния орган.

Принудителното изпълнение може да бъде спряно само с решение на Съда на Европейския съюз. Независимо от това контролът по жалби относно правомерността на принудителното изпълнение е от компетентността на съдилищата на съответната държава-членка.

4.   Сумите на глобите и периодичните имуществени санкции се внасят в приход на общия бюджет на Европейския съюз.

Член 36д

Обжалване пред Съда на Европейския съюз

Съдът на Европейския съюз разполага с неограничени контролни правомощия по отношение на решения, с които ЕОЦКП е наложил глоба или периодична имуществена санкция. Той може да отмени, намали или увеличи размера на наложената глоба или периодична имуществена санкция.“;

19)

Член 37 се заменя със следното:

„Член 37

Изменения на приложенията

За да отчете тенденциите, включително международните тенденции на финансовите пазари, по-специално във връзка с нови финансови инструменти, Комисията може да приема, посредством делегирани актове в съответствие с член 38а и при условията по членове 38б и 38в, мерки за изменение на приложенията, освен на приложение III.“;

20)

В член 38 параграф 2 се заличава;

21)

Вмъкват се следните членове:

„Член 38а

Упражняване на делегирането

1.   Правомощията да приема делегираните актове, посочени в член 5, параграф 6, трета аления, член 19, параграф 2, член 23д, параграф 7 и член 37 се предоставят на Комисията за срок от четири години, считано от 1 юни 2011. Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия най-късно шест месеца преди изтичането на четиригодишния срок. Делегирането на правомощията се подновява автоматично за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не го оттегли в съответствие с член 38б.

2.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за това.

3.   Правомощията за приемане на делегирани актове се предоставят на Комисията при условията, предвидени в членове 38б и 38в.

Член 38б

Оттегляне на делегирането

1.   Делегирането на правомощия, посочено в член 5, параграф 6, трета алинея, член 19, параграф 2, член 23д, параграф 7 и член 37 може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета.

2.   Институцията, започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да оттегли делегирането на правомощия, полага усилия да информира другата институция и Комисията в рамките на разумен срок преди вземането на окончателното решение, като посочва делегираните правомощия, които може да бъдат оттеглени.

3.   С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощията, посочено в същото решение. Решението влиза в сила незабавно или на посочена в него по-късна дата. Решението не засяга действието на делегираните актове, които вече са в сила. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 38в

Възражения срещу делегираните актове

1.   Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в срок от три месеца от датата на нотификацията.

По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок се удължава с три месеца.

2.   Ако при изтичането на срока, посочен в параграф 1, нито Европейският парламент, нито Съветът са възразили срещу делегирания акт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила на посочената в него дата.

Делегираният акт може да бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз и да влезе в сила преди изтичането на посочения срок, ако и Европейският парламент, и Съветът са информирали Комисията за намерението си да не правят възражения.

3.   Ако в рамките на срока, посочен в параграф 1, Европейският парламент или Съветът възрази срещу делегиран акт, той не влиза в сила. В съответствие с член 296 от Договора за функционирането на Европейския съюз институцията, която възразява срещу делегирания акт, посочва причините за това.“;

22)

Член 39 се изменя, както следва:

а)

параграф 2 се заличава;

б)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Като взема предвид развитието на регулаторната и надзорната уредба на трети държави в областта на агенциите за кредитен рейтинг, до 1 юли 2011 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно въздействието на това развитие и на посочените в член 40 преходни разпоредби върху стабилността на финансовите пазари в Съюза.“;

23)

Вмъква се следният член:

„Член 39a

Доклад на ЕОЦКП

До 31 декември 2011 г. ЕОЦКП извършва оценка на нуждите от персонал и ресурси, свързани с поемането на неговите правомощия и задължения в съответствие с настоящия регламент, и представя доклад пред Европейския парламент, Съвета и Комисията.“

24)

В член 40 трета алинея се заменя със следното:

„Съществуващите агенции за кредитен рейтинг могат да продължат да присъждат кредитни рейтинги, които могат да се използват за регулаторни цели от финансовите институции и останалите субекти, посочени в член 4, параграф 1, освен ако им бъде отказана регистрация. При отказ на регистрация се прилагат разпоредбите на член 24, параграфи 4 и 5.“;

25)

Вмъква се следният член:

„Член 40а

Преходни мерки, свързани с ЕОЦКП

1.   На 1 юли 2011 г. се прекратяват всички правомощия и задължения, свързани с дейността по надзора и правоприлагането в областта на агенциите за кредитен рейтинг, които са възложени на компетентните органи — независимо дали действат като компетентни органи на държавата-членка по произход или не — и на колегии, когато има създадени такива.

Заявление за регистрация, получено от компетентните органи на държавата-членка по произход или от съответната колегия до 7 септември 2010 г., обаче не се предава на ЕОЦКП, а решението за регистрация или за отказ на регистрация се взема от тези органи и съответната колегия.

2.   Без да се засяга параграф 1, втора алинея, всякакви преписки и работни документи, свързани с дейността по надзора и правоприлагането в областта на агенциите за кредитен рейтинг, включително текущите прегледи и действия по правоприлагане, или заверени копия от тях, се предават на ЕОЦКП на посочената в параграф 1 дата.

3.   Компетентните органи и колегиите, посочени в параграф 1, осигуряват предаването на ЕОЦКП на всички налични материали и работни документи или на заверени копия от тях възможно най-бързо и във всеки случай най-късно до 1 юли 2011 г. Тези компетентни органи и колегии също така предоставят на ЕОЦКП необходимото съдействие и съвети, за да улеснят ефективното и ефикасно прехвърляне и продължаване на дейността по надзора и правоприлагането в областта на агенциите за кредитен рейтинг.

4.   ЕОЦКП е законен правоприемник на посочените в параграф 1 компетентни органи и колегии по всякакви административни или съдебни производства, произтичащи от дейността по надзора и правоприлагането, осъществявана от тези компетентни органи и колегии във връзка с въпроси, които попадат в приложното поле на настоящия регламент.

5.   Всяка регистрация на агенция за кредитен рейтинг, извършена в съответствие с дял III, глава I от страна на компетентен орган, посочен в параграф 1 от настоящия член, остава валидна след прехвърлянето на правомощията към ЕОЦКП.

6.   До 1 юли 2014 г. и в рамките на текущия надзор, който упражнява, ЕОЦКП извършва най-малко една проверка на всички агенции за кредитен рейтинг, по отношение на които притежава надзорни правомощия.“;

26)

Приложение I се изменя в съответствие с приложение I към настоящия регламент;

27)

Добавят се приложенията, които се съдържат в приложение II към настоящия регламент.

Член 2

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 11 май 2011 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

GYŐRI E.


(1)  ОВ C 337, 14.12.2010 г., стр. 1.

(2)  ОВ C 54, 19.2.2011 г., стр. 37.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 15 декември 2010 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 11 април 2011 г.

(4)  ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84.

(5)  ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(7)  ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 3.

(9)  ОВ L 345, 19.12.2002 г., стр. 1.

(10)  ОВ L 323, 9.12.2005 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32.“;

(12)  ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84.“;

(13)  ОВ 17, 6.10.1958 г., стр. 385.

(14)  ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12.

(15)  ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48.“

(16)  ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.“;


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложение I към Регламент (ЕО) № 1060/2009 се изменя, както следва:

1.

В раздел А, точка 2 последната алинея се заменя със следното:

„Становищата на независимите членове на управителния или надзорния орган, приети по въпросите, посочени в букви а)—г), се представят периодично на съответния орган, а на ЕОЦКП — при поискване.“;

2.

В раздел Б, точка 8 първа алинея се заменя със следното:

„8.

Документите и средствата за детайлна проверка по точка 7 се съхраняват в помещенията на регистрираната агенция за кредитен рейтинг в продължение на най-малко пет години и се предоставят на ЕОЦКП при поискване.“;

3.

В раздел Д, част II, точка 2 първа алинея се заменя със следното:

„2.

Годишно — следната информация:

а)

списък на двайсетте най-големи клиента на агенцията за кредитен рейтинг, въз основа на получените от тях приходи;

б)

списък на тези клиенти на агенцията за кредитен рейтинг, чийто принос за темпа на растеж на генерирането на приходи на агенцията през предходната финансова година превишава темпа на растеж на нейните общи приходи през тази година над 1,5 пъти. Всеки такъв клиент се включва в списъка само когато през същата година с него са свързани над 0,25 % от общите приходи в световен мащаб на агенцията за кредитен рейтинг на глобално равнище; и

в)

списък на присъдените през годината кредитни рейтинги, в който се посочва делът на непоисканите кредитни рейтинги.“


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Към Регламент (ЕО) № 1060/2009 се добавят следните приложения:

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Списък на нарушенията по член 24, параграф 1 и член 36а, параграф 1

I.   Нарушения, свързани с конфликти на интереси, организационни или оперативни изисквания

1.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 4, параграф 3, като признава кредитен рейтинг, присъден в трета държава, без да са спазени условията, предвидени в посочения параграф, освен в случаите, когато причината за това нарушение не е известна на агенцията или е извън неин контрол.

2.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 4, параграф 4, втора алинея, като използва процеса на признаване на кредитен рейтинг, присъден в трета държава, с цел да избегне спазването на изискванията на настоящия регламент.

3.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел А, точка 1 от приложение I, като не създава административен или надзорен орган.

4.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел А, точка 2, първа алинея от приложение I, като не осигурява гаранции, че стопанските ѝ интереси не засягат независимостта и точността на дейностите по определяне на кредитен рейтинг.

5.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел А, точка 2, втора алинея от приложение I, като назначава висше ръководство, което няма добра репутация или няма достатъчна квалификация или опит, или не може да осигури доброто и разумно управление на тази агенция.

6.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел А, точка 2, трета алинея от приложение I, като не назначава задължителния брой независими членове на административния или надзорния орган.

7.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел А, точка 2, четвърта алинея от приложение I, като определя система за възнаграждение на независимите членове на административния или надзорния орган, която е свързана с резултатите от дейността на агенцията за кредитен рейтинг или която не е уредена така, че да се осигури независимостта на тяхната преценка, или като определя мандат на независимите членове на административния или надзорния орган от повече от пет години или предвижда възможност за подновяване на мандата, или като освобождава от длъжност независимите членове на управителния или надзорния орган по причини, различни от извършване на нарушение или липса на професионални качества.

8.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел А, точка 2, пета алинея от приложение I, като назначава членове на административния или надзорния орган, които нямат достатъчен опит в областта на финансовите услуги или — в случаите, когато кредитната агенция присъжда рейтинги за структурирани финансови инструменти, като не назначава най-малко един независим член и един от другите членове на органа, притежаващи задълбочени познания и опит на високо равнище в областта на пазарите на структурирани финансови инструменти.

9.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел А, точка 2, шеста алинея от приложение I, като не осигурява гаранции, че независимите членове на административния или надзорния орган изпълняват задачите, свързани с наблюдението на който и да е от посочените в шеста алинея от споменатата точка въпроси.

10.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел А, точка 2, седма алинея от приложение I, като не осигурява гаранции, че независимите членове на административния или надзорния орган периодично представят на съответния орган становищата си по въпросите, посочени в шеста алинея от споменатата точка, а на ЕОЦКП — при поискване.

11.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел А, точка 3 от приложение I, като не създава подходящи политики и процедури за гарантиране спазването на задълженията ѝ по настоящия регламент.

12.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел А, точка 4 от приложение I, като не разполага с надеждни административни или счетоводни процедури или с механизми за вътрешен контрол, или с ефективни процедури за оценка на риска, или с ефективни контролни или защитни механизми за системите за обработка на информацията, или като не прилага или не поддържа процедурите за вземане на решение и организационната структура, изисквани съгласно посочената точка.

13.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел А, точка 5 от приложение I, като не установява или не поддържа постоянно и ефективно действащ отдел с функция по проверка на съответствието (функция по проверка на съответствието), който работи независимо.

14.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел А, точка 6, първа алинея от приложение I, като не осигурява гаранции, че са спазени условията, предвидени в първа алинея от посочената точка, които позволяват на функцията по проверка на съответствието да изпълнява своите задължения правилно и независимо.

15.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел А, точка 7 от приложение I, като не създава подходящи и ефективни организационни или административни механизми за предотвратяване, откриване, отстраняване или управление и оповестяване на конфликти на интереси в съответствие с раздел Б, точка 1 от приложение I, или като не прави необходимото за съхраняване на данни за всички значими заплахи за независимостта на дейностите по определяне на кредитен рейтинг, в това число заплахите по отношение на правилата относно рейтинговите анализатори, посочени в раздел В от приложение I, както и за прилаганите предпазни мерки за намаляване на тези заплахи.

16.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел А, точка 8 от приложение I, като не използва подходящи системи, ресурси или процедури, за да се гарантират непрекъснатостта и редовният характер на осъществяваните от нея дейности по определяне на кредитен рейтинг.

17.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел А, точка 9 от приложение I, като не създава служба за преразглеждане, която:

а)

отговаря за периодичното преразглеждане на използваните от агенцията методологии, модели и ключови рейтингови допускания или за всякакви значими промени или модификации в тях, както и за това, доколко методологиите, моделите и ключовите допускания, които се използват или е предвидено да се използват, са подходящи за оценката на нови финансови инструменти;

б)

е независима от службите, отговарящи за дейностите по определяне на кредитни рейтинги; и

в)

докладва на членовете на управителния или надзорния орган.

18.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел А, точка 10 от приложение I, като не наблюдава или не оценява адекватността и ефективността на своите системи, механизми за вътрешен контрол и инструменти, създадени в съответствие с настоящия регламент, или не предприема подходящи мерки за отстраняването на пропуски.

19.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел Б, точка 1 от приложение I, като не открива, не отстранява или не управлява и не оповестява ясно и на видно място всички съществуващи или потенциални конфликти на интереси, които могат да се отразят на анализа или на преценката на нейните рейтингови анализатори, служителите, всяко друго физическо лице, чиито услуги са предоставени на разположение или са под контрола на агенцията за кредитен рейтинг, и което е пряко свързано с присъждането на кредитен рейтинг, или лицата, одобряващи кредитни рейтинги.

20.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел Б, точка 3, първа алинея от приложение I, като присъжда кредитен рейтинг при наличие на някое от обстоятелствата, предвидени в първа алинея от посочената точка, или — в случай на съществуващ кредитен рейтинг, не оповестява незабавно, че е възможно кредитният рейтинг да е повлиян от тези обстоятелства.

21.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел Б, точка 3, втора алинея от приложение I, като не преценява незабавно дали има основание за определяне на нов кредитен рейтинг или за отнемане на съществуващ кредитен рейтинг.

22.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел Б, точка 4, първа алинея от приложение I, като предоставя на оценяваното лице или на свързано с него трето лице консултантски услуги по отношение на корпоративната или правната структура, активите, пасивите или дейността на оценяваното лице или на свързаното с него трето лице.

23.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел Б, точка 4, първа част от трета алинея от приложение I, като не осигурява гаранции, че предоставянето на допълнителна услуга не представлява конфликт на интереси с дейността ѝ по определяне на кредитни рейтинги.

24.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел Б, точка 5 от приложение I, като не осигурява гаранции, че рейтинговите анализатори или лицата, одобряващи рейтингите, не правят предложения или препоръки по отношение на дизайна на структурирани финансови инструменти, за които се очаква агенцията за кредитен рейтинг да присъди кредитен рейтинг.

25.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел Б, точка 6 от приложение I, като не проектира своите механизми за отчетност или за връзка, така че да се гарантира независимостта на посочените в раздел Б, точка 1 лица от другите дейности на тази агенция, извършвани на търговска основа.

26.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел Б, точка 8, втора алинея от приложение I, като не съхранява документите за период от най-малко три години при прекратяване на регистрацията ѝ.

27.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 7, параграф 1, като не осигурява гаранции, че рейтинговите анализатори, служителите на агенцията, както и всяко друго физическо лице, чиито услуги са предоставени на нейно разположение или са под неин контрол, и което участва пряко в дейности по определяне на кредитни рейтинги, имат подходящи познания и опит за поверените им задължения.

28.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 7, параграф 2, като не осигурява гаранции, че на посочено в член 7, параграф 1 лице не се позволява да започва или да участва в преговори, свързани с такси или плащания, с нито едно оценявано лице, свързано с него трето лице или което и да е лице, свързано пряко или непряко с оценяваното лице чрез контрол.

29.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 7, параграф 3 във връзка с раздел В, точка 3, буква а) от приложение I, като не осигурява гаранции, че лице, посочено в точка 1 от същия раздел, предприема всички разумни мерки за защита от измама, кражба или злоупотреба със собствеността или с документите, притежавани от агенцията за кредитен рейтинг, като се отчитат естеството, мащабът и сложността на дейността ѝ, както и естеството и обхватът на дейностите ѝ по определяне на кредитен рейтинг.

30.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 7, параграф 3 във връзка с раздел В, точка 5 от приложение I, като предизвиква отрицателни последици за посочено в точка 1 от същия раздел лице, което докладва информация на отговорника по съответствието във връзка с факта, че друго лице по точка 1 от същия раздел извършва действия, които по негово мнение са незаконни.

31.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 7, параграф 3 във връзка с раздел В, точка 6 от приложение I, като не преразглежда съответната работа на рейтингов анализатор през двете години, предхождащи неговото напускане, в случаите, когато рейтинговият анализатор напуска работата си и започва работа в оценяваното лице, в определянето на чийто кредитен рейтинг е участвал, или във финансово дружество, с което е работил в рамките на изпълнението на задълженията си в агенцията за кредитен рейтинг.

32.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 7, параграф 3 във връзка с раздел В, точка 1 от приложение I, като не осигурява гаранции, че посочено в същата точка лице не купува, не продава и не участва в транзакции с финансови инструменти, посочени в същата точка.

33.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 7, параграф 3 във връзка с раздел В, точка 2 от приложение I, като не осигурява гаранции, че посочено в точка 1 от същия раздел лице не участва или не влияе по някакъв начин при определянето на кредитния рейтинг съгласно предвиденото в точка 2 от същия раздел.

34.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 7, параграф 3 във връзка с раздел В, точка 3, букви б), в) и г) от приложение I, като не осигурява гаранции, че посочено в точка 1 от същия раздел лице не оповестява, не използва и не разпространява информацията, посочена в посочените букви.

35.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 7, параграф 3 във връзка с раздел В, точка 4 от приложение I, като не осигурява гаранции, че посочено в точка 1 от същия раздел лице не иска и не получава пари, подаръци или услуги от лица, с които агенцията за кредитен рейтинг е в стопански отношения.

36.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 7, параграф 3 във връзка с раздел В, точка 7 от приложение I, като не осигурява гаранции, че посочено в точка 1 от същия раздел лице не заема ключов ръководен пост в оценяваното лице или в свързани с него трети лица през период от шест месеца от присъждането на кредитния рейтинг.

37.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 7, параграф 4 във връзка с раздел В, точка 8, първа алинея, буква а) от приложение I, като не осигурява гаранции, че водещият рейтингов анализатор не участва в дейности по определяне на кредитния рейтинг на едно и също оценявано лице или на свързани с него трети лица за период, надвишаващ четири години.

38.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 7, параграф 4 във връзка с раздел В, точка 8, първа алинея, буква б) от приложение I, като не осигурява гаранции, че даден рейтингов анализатор не участва в дейности по определяне на кредитния рейтинг на едно и също оценявано лице или свързани с него трети лица за период, надвишаващ пет години.

39.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 7, параграф 4 във връзка с раздел В, точка 8, първа алинея, буква в) от приложение I, като не осигурява гаранции, че лицата, одобряващи кредитните рейтинги, не участват в дейности по определяне на кредитен рейтинг за едно и също оценявано лице или за свързани с него трети лица за период, надвишаващ седем години.

40.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 7, параграф 4 във връзка с раздел В, точка 8, втора алинея от приложение I, като не осигурява гаранции, че посочено в първа алинея, букви а), б) и в) от посочената точка лице не участва в дейности по определяне на кредитен рейтинг за същото оценявано лице или за свързани с него трети лица през период от две години, считано от края на периодите, предвидени в същите букви.

41.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 7, параграф 5, като определя възнагражденията или оценява резултатите от работата в зависимост от размера на приходите, които агенцията за кредитен рейтинг получава от оценяваните лица или от свързани с тях трети лица.

42.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 8, параграф 2, като не приема, не въвежда или не прилага подходящи мерки, за да гарантира, че кредитните рейтинги, които присъжда, се основават на задълбочен анализ на цялата информация, с която разполага и която е от значение за анализа в съответствие с нейните рейтингови методологии.

43.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 8, параграф 3, като не използва рейтингови методологии, които са стриктни, систематични, последователни и които подлежат на валидиране въз основа на историческия опит, включително бек-тестване.

44.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 8, параграф 4, първа алинея, като отказва да присъди кредитен рейтинг на лице или финансов инструмент с мотива, че друга агенция за кредитен рейтинг вече е определила рейтинг на част от лицето или от финансовия инструмент.

45.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 8, параграф 4, втора алинея, като не съхранява информация за всички случаи, когато в процеса на определяне на кредитен рейтинг се отклонява от съществуващи кредитни рейтинги, присъдени от друга агенция за кредитен рейтинг по отношение на базови активи или структурирани финансови инструменти, или като не дава обосновка за различната оценка.

46.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 8, параграф 5, първо изречение, като не наблюдава своите кредитни рейтинги или като не подлага кредитните рейтинги или методологии на текущ преглед и поне веднъж годишно.

47.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 8, параграф 5, второ изречение, като не създава вътрешни схеми за наблюдение на влиянието на промените в макроикономическите условия или тези на финансовите пазари върху кредитните рейтинги.

48.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 8, параграф 6, буква б), като при промяна на методологиите, моделите или ключовите рейтингови допускания, използвани в дейностите по определяне на кредитен рейтинг, не преразглежда съответните кредитни рейтинги в съответствие с посочената точка, или не поставя междувременно засегнатите рейтинги под наблюдение.

49.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 8, параграф 6, буква в), като не определя отново кредитния рейтинг, основан на променени методологии, модели и ключови рейтингови допускания, когато цялостният комбиниран ефект от посочените промени засяга този кредитен рейтинг.

50.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 9, като възлага на външни подизпълнители важни оперативни функции по начин, който влошава съществено качеството на вътрешния контрол в агенцията за кредитен рейтинг или способността на ЕОЦКП да упражнява надзор върху спазването от страна на агенцията за кредитен рейтинг на предвидените в настоящия регламент задължения.

51.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 10, параграф 2 във връзка с раздел Г, част I, точка 4, втора алинея от приложение I, като присъжда кредитен рейтинг или не отнема съществуващ рейтинг при липса на надеждни данни или когато сложността на структурата на нов вид финансов инструмент или качеството на наличната информация не са задоволителни или пораждат сериозни въпроси за това, дали агенцията за кредитен рейтинг може да даде надежден кредитен рейтинг.

52.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 10, параграф 6, като използва наименованието на ЕОЦКП или на компетентен орган по начин, който указва или предполага признаване или одобрение от ЕОЦКП или друг компетентен орган на кредитните рейтинги или на каквито и да е други дейности на тази агенция по определяне на кредитен рейтинг.

53.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 13, като начислява такси за информацията, предоставяна в съответствие с членове 8—12.

54.

В случаите, когато е юридическо лице, установено в Съюза, агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 14, параграф 1, като не подава заявление за регистрация за целите на член 2, параграф 1.

II.   Нарушения, свързани с възпрепятстване на дейностите по надзора

1.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел Б, точка 7 от приложение I , като не осигурява документи или средства за детайлна проверка на дейностите ѝ по определяне на кредитен рейтинг според изискванията на посочените разпоредби.

2.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел Б, точка 8, първа алинея от приложение I, като не съхранява в своите помещения документите или средствата за детайлна проверка, посочени в точка 7 от същия раздел, за период от най-малко пет години или не ги предоставя на ЕОЦКП при поискване.

3.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел Б, точка 9 от приложение I, като не съхранява документите, в които се посочват съответните права и задължения на агенцията за кредитен рейтинг и на оценяваното лице или на третите лица, свързани с него по силата на споразумение за предоставяне на услуги за определяне на кредитен рейтинг, за времетраенето на отношенията с това оценявано лице или със свързаните с него трети лица.

4.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 11, параграф 2, като не предоставя изискваната информация или като не я предоставя в изисквания формат, посочен в същия параграф.

5.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 11, параграф 3 във връзка с раздел Д, част I, точка 2 от приложение I , като не предоставя на ЕОЦКП списък на извършваните от агенцията допълнителни услуги.

6.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 14, параграф 3, втора алинея, като не уведомява ЕОЦКП за всякакви съществени изменения в условията на първоначалната регистрация в съответствие с посочената алинея.

7.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 23б, параграф 1, като предоставя неточна или подвеждаща информация в отговор на обикновено искане за информация по член 23б, параграф 2 или в отговор на решение за изискване на информация по член 23б, параграф 3.

8.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 23в, параграф 1, буква в), като предоставя неточни или подвеждащи отговори на въпросите, поставени съгласно посочената буква.

III.   Нарушения, свързани с разпоредбите за оповестяване

1.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел Б, точка 2 от приложение I, като не оповестява публично имената на лицата, на които е присъдила кредитен рейтинг, от които получава над 5 % от годишните си приходи, или на свързаните с тях трети лица.

2.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 6, параграф 2 във връзка с раздел Б, точка 4, втора част от трета алинея от приложение I, като не оповестява в окончателния доклад за рейтинга допълнителната услуга, предоставяна на оценяваното лице или на свързано с него трето лице.

3.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 8, параграф 1, като не оповестява публично методологиите, моделите или ключовите рейтингови допускания, които използва в дейностите си по определяне на кредитен рейтинг, както е описано в раздел Д, част I, точка 5 от приложение I.

4.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 8, параграф 6, буква а), като при промяна на методологиите, моделите или ключовите рейтингови допускания не оповестява незабавно вероятния обхват на засегнатите кредитни рейтинги или като го оповестява, като не използва същите средства за съобщение като използваните за разпространението на съответните кредитни рейтинги.

5.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 10, параграф 1, като не оповестява своевременно и без да прилага избирателен подход определено решение за прекратяване на кредитни рейтинги, включително пълна обосновка на такова решение.

6.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 10, параграф 2 във връзка с раздел Г, част I, точка 1 или точка 2, точка 4, първа алинея или точка 5 от приложение I или раздел Г, част II от приложение I, като при представянето на рейтинг не предоставя изискваната съгласно посочените разпоредби информация.

7.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 10, параграф 2 във връзка с раздел Г, част I, точка 3 от приложение I, като не информира оценяваното лице най-малко 12 часа преди публикуването на кредитния рейтинг.

8.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 10, параграф 3, като не осигурява гаранции, че категориите на кредитните рейтинги, определяни за структурирани финансови инструменти, са ясно разграничени посредством допълнителен символ, по който се отличават от рейтинговите категории, които се използват за всякакви други лица, финансови инструменти или финансови задължения.

9.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 10, параграф 4, като не оповестява своите политики или своите процедури относно непоисканите кредитни рейтинги.

10.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 10, параграф 5, като не предоставя информация съгласно посочения параграф, когато присъжда непоискани кредитни рейтинги, или като не обозначава непоисканите кредитни рейтинги като такива.

11.

Агенцията за кредитен рейтинг нарушава член 11, параграф 1, като не оповестява или не актуализира незабавно цялата информация по въпросите, предвидени в раздел Д, част I от приложение I.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Списък на коефициентите, свързани с утежняващи или смекчаващи фактори за прилагане на член 36а, параграф 3

Към основния размер на глобите, посочени в член 36а, параграф 2, се прилагат кумулативно следните коефициенти, като се взема предвид всеки един от следните утежняващи или смекчаващи фактори:

I.   Коригиращи коефициенти, свързани с утежняващи фактори

1.

Ако нарушението е извършено повече от веднъж, за всяко следващо извършване се прилага допълнителен коефициент 1,1.

2.

Ако нарушението е извършвано в продължение на повече от шест месеца, се прилага коефициент 1,5.

3.

Ако нарушението е разкрило системни слабости в организацията на агенцията за кредитен рейтинг и особено в процедурите, системите за управление или вътрешния контрол, се прилага коефициент 2,2.

4.

Ако нарушението е оказало отрицателно въздействие върху качеството на рейтингите, присъдени от съответната агенция за кредитен рейтинг, се прилага коефициент 1,5.

5.

Ако нарушението е извършено при условията на умисъл, се прилага коефициент 2.

6.

Ако след установяване на нарушението не са предприети коригиращи мерки, се прилага коефициент 1,7.

7.

Ако висшето ръководство на агенцията за кредитен рейтинг не е съдействало на ЕОЦКП при провеждането на разследванията, се прилага коефициент 1,5.

II.   Коригиращи коефициенти, свързани със смекчаващи фактори

1.

Ако нарушението е свързано с някое от нарушенията, посочени в раздел II или III от приложение III, и е било извършвано в продължение на по-малко от 10 работни дни, се прилага коефициент 0,9.

2.

Ако висшето ръководство на агенцията за кредитен рейтинг може да докаже, че е взело всички необходими мерки за предотвратяване на нарушението, се прилага коефициент 0,7.

3.

Ако агенцията за кредитен рейтинг е уведомила ЕОЦКП за нарушението бързо, ефективно и изчерпателно, се прилага коефициент 0,4.

4.

Ако агенцията за кредитен рейтинг доброволно е взела мерки, за да гарантира, че подобно нарушение не може да се извърши в бъдеще, се прилага коефициент 0,6.