27.5.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 141/1

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 492/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 5 април 2011 година

относно свободното движение на работници в Съюза

(кодифициран текст)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 46 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)	Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Общността (3) е бил няколкократно и съществено изменян (4). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

Свободното движение на работници следва да бъде гарантирано в Съюза. Постигането на тази цел налага премахването между работниците от държавите-членки на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, що се отнася до заетост, трудово възнаграждение и други условия на труд, както и правото на тези работници да се придвижват свободно в Съюза, за да извършват дейности като наети лица при спазване на ограниченията, оправдани по причини, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве.

(3)	Уместно е да бъдат предвидени разпоредби, които дават възможност да се постигнат целите в областта на свободното движение, посочени в членове 45 и 46 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(4)

Свободното движение представлява основно право на работниците и техните семейства. Мобилността на работна сила в Съюза трябва да бъде едно от средствата, чрез които на работника се гарантира възможност за подобряване на неговите условия на живот и труд и за стимулиране на социалния му напредък, като същевременно се допринася за задоволяване изискванията на икономиките на държавите-членки. Следва да бъде утвърдено правото на всички работници в държавите-членки да осъществяват дейност по свой избор в Съюза.

(5)	Това право следва да бъде признато без дискриминация на постоянни и сезонни работници, както и на пограничните работници и на тези, които осъществяват дейност по предоставяне на услуги.

(6)

За да може правото на свободно движение да бъде упражнявано при обективни условия на свобода и достойнство, е необходимо да бъде осигурено фактически и юридически равно третиране по отношение на всички въпроси, свързани с действителното осъществяване на дейности като наети лица и с правото на жилище, а също така да бъдат премахнати пречките за мобилността на работниците, по-специално условията за интегриране на семейството на работника в приемащата страна.

(7)	Принципът за недискриминация на работниците в Съюза означава признаване на всички граждани на държавите-членки на същите предимства при наемане на работа, каквито имат местните работници.

(8)

Механизмът за попълване на свободни работни места, по-специално чрез пряко сътрудничество между централните служби по заетостта и между регионалните служби, както и координиране на обмена на информация, осигуряват в общи линии по- голяма прозрачност на пазара на труда. Работниците, желаещи да се преместват, следва също да бъдат информирани редовно за условията на живот и труд.

(9)

Между свободното движение на работници, заетостта и професионалното обучение съществуват тесни връзки, особено когато последното цели да позволи на работниците да приемат конкретни предложения за работа от други региони на Съюза. Такива връзки създават необходимост възникващите в това отношение проблеми повече да не се изследват изолирано, а да се разглеждат като взаимозависими, като се вземат предвид и проблемите на заетостта на регионално равнище. Поради това е необходимо усилията на държавите-членки да бъдат насочени към координиране на техните политики по заетостта,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ЗАЕТОСТ, РАВНО ТРЕТИРАНЕ И СЕМЕЙСТВА НА РАБОТНИЦИТЕ

РАЗДЕЛ 1

Достъп до заетост

Член 1

1. Всеки гражданин на държава-членка, независимо от мястото му на пребиваване, има право на достъп до дейност като наето лице и да извършва тази дейност на територията на друга държава-членка в съответствие със законовите, подзаконови и административни разпоредби, уреждащи заетостта на гражданите на тази държава.

2. Той има право, по-специално, да получава достъп до свободни работни места на територията на друга държава-членка със същото предимство като гражданите на тази държава.

Член 2

Всеки гражданин на държава-членка и всеки работодател, осъществяващ дейност на територията на държава-членка, могат да разменят своите заявления за търсене и предлагане на работа и могат да сключват и изпълняват трудови договори в съответствие с действащите законови, подзаконови и административни разпоредби без каквато и да е дискриминация в резултат на това.

Член 3

1. По силата на настоящия регламент законовите, подзаконови и административни разпоредби или административна практика на държава-членка не се прилагат:

а)	когато ограничават или поставят условия, които не са предвидени за нейните граждани, по отношение на търсенето и предлагането на работа, достъпа до заетост и осъществяването на работа от чужди граждани, или

б)	когато, макар и да се прилагат независимо от гражданството, тяхната изключителна или основна цел или резултат е да не допускат граждани на друга държава-членка до предложената работа.

Първа алинея не се прилага към условията, свързани с езикови знания, изисквани поради характера на длъжността, която трябва да бъде заета.

2. Към разпоредбите или практиките, посочени в параграф 1, първа алинея, се отнасят по-специално тези, които в дадена държава-членка:

а)	правят задължително използването на специални процедури за наемане по отношение на чужди граждани;

б)	ограничават или поставят условия, различни от тези, приложими към работодателите, осъществяващи своите дейности на територията на тази държава-членка, по отношение на обявяването на свободни работни места в пресата или по какъвто и да е друг начин;

в)	включват в изискванията за постъпване на работа условия за регистрация в службите по заетостта или възпрепятстват наемането на отделни работници, когато се засягат лица, които не пребивават в тази държава.

Член 4

1. Законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки, които ограничават по брой или процент наемането на чужди граждани в което и да е предприятие, отрасъл на дейност или регион, или на национално равнище, не се прилагат по отношение на гражданите на други държави-членки.

2. Когато в държава-членка предоставянето на каквито и да са предимства за предприятия се обуславя от наемането на работа на минимален процент работници — местни граждани, гражданите на другите държави-членки се смятат за работници — местни граждани при спазване на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (5).

Член 5

Гражданин на държава-членка, който търси работа на територията на друга държава-членка, получава същата помощ от службите по заетостта в тази държава, каквато те предоставят на местните граждани, търсещи работа.

Член 6

1. Ангажирането и наемането на гражданин на една държава-членка за работа в друга държава-членка не могат да зависят от медицински, квалификационни или други критерии, които са дискриминационни на основание на гражданството, в сравнение с тези, прилагани към граждани на друга държава-членка, желаещи да осъществяват същата дейност.

2. Гражданин, който има лично предложение от работодател в държава-членка, различна от тази, чийто гражданин е, може да бъде подложен на квалификационен тест, ако работодателят изрично изисква това, когато прави своето предложение за работа.

РАЗДЕЛ 2

Заетост и равно третиране

Член 7

1. Работник, който е гражданин на държава-членка, не може поради своето гражданство да бъде третиран на територията на друга държава-членка различно от работниците — нейни граждани по отношение на условията за наемане и условията на труд, и по-специално, по отношение на трудовото възнаграждение, уволнението и ако остане безработен — на възстановяването или новото наемане на работа.

2. Той има право на същите социални и данъчни предимства, както работниците местни граждани.

3. На него му се предоставя и достъп до обучение в професионални училища и центрове за преквалификация по силата на същото право и при същите условия, както работниците местни граждани.

4. Всяка клауза от колективно или индивидуално споразумение или друг колективен акт относно достъпа до работа, трудовото възнаграждение и другите условия на труд и уволнението е нищожна, ако установява или позволява дискриминационни условия спрямо работниците граждани на други държави-членки.

Член 8

Работник, който е гражданин на държава-членка и е нает на работа на територията на друга държава-членка, има право на равно третиране по отношение на членуване в синдикални организации и упражняване на свързаните с това права, включително правото да гласува и да бъде избиран на административни или управленски длъжности в синдикална организация. Той може да бъде изключен от участие в управлението на органи на публичното право и от заемането на длъжност, регулирана от публичното право. Освен това, той има право да бъде избиран в представителните органи на работниците в предприятието.

Първа алинея не засяга законовите или подзаконови разпоредби в някои държави-членки, които предоставят по-широки права на работниците, идващи от други държави-членки.

Член 9

1. Работник, който е гражданин на държава-членка и е нает на работа на територията на друга държава-членка, има всички права и предимства, предоставяни на местните граждани по отношение на жилище, включително достъпа до собственост върху необходимото му жилище.

2. Работникът, посочен в параграф 1, може наравно с местните граждани да се записва в списъците на чакащи жилище в региона, в който е нает на работа, ако съществуват такива списъци; той се ползва с произтичащите от това облаги и предимства.

Ако членовете на семейството му са останали в страната, от която е дошъл, за тази цел те се смятат за пребиваващи в посочения регион, когато за работниците местни граждани важи сходна презумпция.

РАЗДЕЛ 3

Семейства на работниците

Член 10

Децата на гражданин на държава-членка, който е или е бил нает на работа на територията на друга държава-членка, се допускат до общото образование, курсовете за производствено и професионално обучение както гражданите на тази държава, ако тези деца пребивават на нейна територия.

Държавите-членки насърчават инициативите, насочени към предоставяне възможност на тези деца да посещават такива курсове при най-добрите възможни условия.

ГЛАВА II

ПОСРЕДНИЧЕСТВО ПРИ ПОПЪЛВАНЕ НА СВОБОДНИТЕ РАБОТНИ МЕСТА

РАЗДЕЛ 1

Сътрудничество между държавите-членки и с комисията

Член 11

1. Държавите-членки или Комисията инициират или предприемат съвместно проучване в областта на заетостта и на безработицата, каквото те смятат за необходимо по отношение на свободното движение на работници в рамките на Съюза.

Централните служби по заетостта на държавите-членки си сътрудничат тясно помежду си и с Комисията с цел да действат съвместно при попълване на свободните работни места в Съюза и свързаното с това настаняване на работниците на работа.

2. За тази цел държавите-членки създават специализирани служби, на които се възлага да организират работата в областите, посочени в параграф 1, втора алинея, и да сътрудничат помежду си и със службите на Комисията.

Държавите-членки уведомяват Комисията за всяка промяна в създадените служби и Комисията я публикува, с информационна цел, в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 12

1. Държавите-членки изпращат на Комисията информация за проблемите, които възникват във връзка със свободното движение и наемане на работници, а също така и информация за състоянието и развитието на заетостта.

2. Комисията, като взема предвид в най-голяма степен становището на Техническия комитет, посочен в член 29 (наричан по-нататък „Техническият комитет“), определя начина за изготвяне на информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член.

3. В съответствие с процедурата, установена от Комисията, и като взема предвид в най-голяма степен становището на Техническия комитет, специализираната служба на всяка държава-членка изпраща на специализираните служби на другите държави-членки и на Европейското бюро за координация, посочено в член 18, информация за условията на живот и труд и за състоянието на пазара на труда, която би могла да ориентира работниците от другите държави-членки. Тази информация редовно се актуализира.

Специализираните служби на другите държави-членки осигуряват широка публичност на тази информация, по-специално чрез разпространяването ѝ сред съответните служби по заетостта и чрез всички подходящи средства за комуникация, за да се информират заинтересованите работници.

РАЗДЕЛ 2

Механизъм за попълване на свободните работни места

Член 13

1. Специализираната служба на всяка държава-членка редовно изпраща на специализираните служби на другите държави-членки и на Европейското бюро за координация, посочено в член 18:

а)	подробни данни за свободните работни места, които могат да бъдат заети от граждани на други държави-членки;

б)	подробни данни за свободните работни места, отнасящи се до трети държави;

в)	подробни данни за заявленията за работа от лицата, които официално са изразили желание да работят в друга държава-членка;

г)	информация по региони и по видове дейност, отнасяща се до лицата, търсещи работа, които са се обявили за действително желаещи да приемат назначение на работа в друга държава.

Специализираната служба на всяка държава-членка изпраща възможно най-бързо тази информация на съответните служби и агенции по заетостта.

2. Посочените в параграф 1 подробни данни за търсенето и предлагането на работа се разпространяват съгласно единна система, изградена от Европейското бюро за координация, посочено в член 18, в сътрудничество с Техническия комитет.

При необходимост тази система може да бъде адаптирана.

Член 14

1. Всяко свободно работно място по смисъла на член 13, съобщено на службите по заетостта на държава-членка, се съобщава на и се обработва от компетентните служби по заетостта на другите заинтересовани държави-членки.

Тези служби изпращат на службите на първата държава-членка точните и подходящи кандидатури.

2. В разумен срок, ненадвишаващ един месец, съответните служби на държавите-членки отговарят на посочените в член 13, параграф 1, първа алинея, буква в) заявления за работа.

3. Службите по заетостта предоставят на работниците, които са граждани на държавите-членки, същото предимство, каквото се предвижда от съответните мерки за техните собствени граждани по отношение на работници от трети държави.

Член 15

1. Разпоредбите на член 14 се прилагат от специализираните служби. Въпреки това, доколкото те са оправомощени от централните служби и доколкото организацията на службите по заетостта на дадена държава-членка и използваните способи за настаняване на работа позволяват това:

а)

регионалните служби по заетостта на държавите-членки:

i)	въз основа на информацията, посочена в член 13, според която се предприемат съответните действия, попълват свободните работни места директно;

ii)

създават преки връзки за попълване на свободни работни места при:

—	свободни работни места, предложени на конкретен работник,

—	индивидуални заявления за наемане на работа, изпратени или до конкретна служба по заетостта или до работодател, извършващ своята дейност в района на такава служба,

—	когато посредническите дейности се отнасят до сезонни работници, които трябва да бъдат наети възможно най-бързо;

б)

службите, които са териториално отговорни за граничните региони на две или повече държави-членки, редовно си обменят данни за търсенето и предлагането на работа в техния район и в съответствие със споразуменията, сключени с други служби по заетостта в своите страни, попълват свободните работни места директно.

При необходимост, службите, които са териториално отговорни за граничните региони, установяват сътрудничество и служебни структури, за да предоставят:

—	на потребителите — колкото е възможно повече практическа информация за различните аспекти на мобилност, и

—	на социалните и икономически партньори, на социалните служби (по-специално държавни, частни или такива, които са от обществен интерес) и на всички заинтересовани институции — рамка от съгласувани мерки във връзка с мобилността;

в)	официалните служби по заетостта, специализирани по определени професии или особени категории лица, си сътрудничат пряко една с друга.

2. Заинтересованите държави-членки препращат до Комисията съвместно подготвен списък на службите, посочени в параграф 1. Комисията публикува с информационна цел този списък и всяко изменение в него в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 16

Използването на процедурите по наемане на работници, прилагани от изпълнителните органи, предвидени в сключените между две и повече държави-членки споразумения, не е задължително.

РАЗДЕЛ 3

Мерки за регулиране равновесието на пазара на труда

Член 17

1. Въз основа на доклад на Комисията, изготвен въз основа на предоставена от държавите-членки информация, последните и Комисията най-малко веднъж годишно съвместно анализират резултатите от мерките на Съюза по отношение на търсенето и предлагането на работа.

2. Държавите-членки разглеждат съвместно с Комисията всички възможности за даване на предимство на граждани на държавите-членки при заемане на свободни работни места, за да се постигне равновесие между търсенето и предлагането на работа в Съюза. Те приемат всички необходими мерки за тази цел.

3. На всеки две години Комисията представя доклад на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет относно прилагането на глава II, като обобщава необходимата информация и данните, получени от извършените проучвания и изследвания, и изтъква всички полезни моменти във връзка с развитието на пазара на труда в Съюза.

РАЗДЕЛ 4

Европейско бюро за координация

Член 18

Европейското бюро за координация на попълването на свободни работни места (наричано по-нататък „Европейско бюро за координация“), създадено в рамките на Комисията, има основна задача да насърчава посредничеството при попълването на свободни работни места в Съюза. То отговаря по-специално за всички технически задачи в тази област, които според разпоредбите на настоящия регламент, са възложени на Комисията, и по-специално да подпомага националните служби по заетостта.

То обобщава информацията, посочена в членове 12 и 13, и данните, получени от изследванията и проучванията, извършени съгласно член 11, за да се изясняват всички факти, които са от значение за предвидимото развитие на пазара на труда в Съюза; тези факти се предоставят на специализираните служби на държавите-членки и на Консултативния комитет, посочен в член 21, и на Техническия комитет.

Член 19

1. Европейското бюро за координация отговаря по-специално за:

а)	координиране на практическите мерки, необходими за попълване на свободните работни места на равнището на Съюза и анализиране на предизвиканото от това движение на работници;

б)	съдействие, в сътрудничество с Техническия комитет, за прилагане на съвместни методи за действие на административно и техническо равнище;

в)	осъществяване, в случаите на конкретна необходимост и в съгласие със специализираните служби, на посредничество при попълването на свободни работни места, като попълването се извършва от специализираните служби.

2. Бюрото съобщава на специализираните служби информацията за търсенето и предлагането на работа, изпратена пряко до Комисията, и следва да бъде информирано за предприетите последващи действия.

Член 20

Комисията може, със съгласие на компетентните органи на всяка държава-членка и в съответствие с условията и процедурите, които определя въз основа на становището на Техническия комитет, да организира посещения и командировки на служители на други държави-членки, а също и програми за повишаване на квалификацията на специализирания персонал.

ГЛАВА III

КОМИТЕТИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ТЯСНО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ ПО ВЪПРОСИТЕ НА СВОБОДНОТО ДВИЖЕНИЕ НА РАБОТНИЦИ И ТЯХНАТА ЗАЕТОСТ

РАЗДЕЛ 1

Консултативен комитет

Член 21

На Консултативния комитет е възложено да подпомага Комисията при разглеждането на въпроси, възникващи от прилагането на Договора за функционирането на Европейския съюз и предприетите за неговото изпълнение мерки в областта на свободното движение на работници и тяхната заетост.

Член 22

На Консултативния комитет е възложено по-специално:

а)

изследване на проблемите относно свободното движение и заетостта в рамките на националните политики за работната сила с оглед да се координират на равнището на Съюза политиките по заетостта на държавите-членки, като се допринася по този начин за икономическото развитие, както и за подобряването на равновесието на пазара на труда;

б)	провеждане на общо проучване на резултатите от прилагането на настоящия регламент и на каквито и да било други допълнителни мерки;

в)	внасяне в Комисията на всички обосновани предложения за преразглеждане на настоящия регламент;

г)

предоставяне — по искане на Комисията или по своя инициатива — на обосновани становища по общи или принципни въпроси, и по-специално за обмена на информация относно развитието на пазара на труда, за движението на работници между държавите-членки, за програмите или за подходящите мерки за развитие на професионалното ориентиране и професионалната квалификация, които биха могли да увеличат възможностите за свободното движение и заетостта, както и за всички форми на подпомагане на работниците и техните семейства, включително социално подпомагане и жилищно настаняване на работниците.

Член 23

1. Консултативният комитет се състои от шест постоянни членове от всяка държава-членка, двама от които представляват правителството, двама — синдикалните организации, и двама — организациите на работодателите.

2. За всяка от категориите, посочени в параграф 1, всяка държава-членка назначава по един заместник.

3. Мандатът на членовете и техните заместници е две години. Той може да бъде подновяван.

При изтичане на мандата, членовете и техните заместници продължават да заемат длъжността си, докато бъдат сменени или докато мандатът им бъде подновен.

Член 24

Постоянните членове на Консултативния комитет и техните заместници се назначават от Съвета, който се стреми да постигне справедливо представителство в Комитета на различните заинтересовани икономически сектори при подбора на представители на синдикалните организации и на организациите на работодателите.

Списъкът на постоянните членове и техните заместници се публикува от Съвета с информационна цел в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 25

Консултативният комитет се председателства от член на Комисията или негов заместник. Председателят не гласува. Комитетът заседава най-малко два пъти годишно. Той се свиква от председателя или по негова инициатива, или по искане на най-малко една трета от членовете.

Секретариатът на Консултативния комитет се осигурява от Комисията.

Член 26

Председателят може да кани отделни лица или представители на образувания с широк опит в областта на трудовата заетост и движението на работници да участват в заседания като наблюдатели или като експерти. Председателят може да бъде подпомаган от съветници експерти.

Член 27

1. Становището, изразено от Консултативния комитет, е редовно взето, ако присъстват най-малко две трети от членовете.

2. Становищата трябва да бъдат мотивирани; те се приемат с абсолютно мнозинство от действително подадените гласове; придружават се от писмени становища, изразени от малцинството, ако последното поиска това.

Член 28

Консултативният комитет установява реда си на работа с правилник за дейността, който влиза в сила след одобрение от Съвета, след като е получено становището на Комисията. Влизането в сила на каквото и да било изменение, което Комитетът решава да внесе, се извършва по същата процедура.

РАЗДЕЛ 2

Технически комитет

Член 29

Техническият комитет подпомага Комисията в подготовката, насърчаването и проследяването на резултатите от цялата техническа работа и техническите мерки за привеждане в действие на настоящия регламент и каквито и да било други допълнителни мерки.

Член 30

На Техническия комитет е възложено по-специално:

а)	насърчаване и развиване на сътрудничество между заинтересованите административни органи в държавите-членки по всички технически въпроси, отнасящи се до свободното движение на работници и тяхната заетост;

б)	разработване на процедури, отнасящи се до организиране на съвместни действия на заинтересованите административни органи;

в)	улесняване събирането на информация, която може да бъде полезна на Комисията и осъществяването на проучванията и изследванията, предвидени в настоящия регламент, както и насърчаване на размяната на информация и опит между заинтересованите административни органи;

г)	проучване на техническо равнище хармонизирането на критериите, според които държавите-членки оценяват състоянието на своя пазар на труда.

Член 31

1. Техническият комитет се състои от представители на правителствата на държавите-членки. Всяко правителство назначава за постоянен член на Техническия комитет един от постоянните членове, които го представляват в Консултативния комитет.

2. Всяко правителство назначава заместник измежду другите си представители в Консултативния комитет — постоянни членове или техни заместници.

Член 32

Техническият комитет се председателства от член на Комисията или негов представител. Председателят не гласува. Председателят, както и членовете на Комитета, могат да бъдат подпомагани от съветници експерти.

Секретариатът на Техническия комитет се осигурява от Комисията.

Член 33

Предложенията и становищата, формулирани от Техническия комитет, се представят в Комисията и за тях се информира Консултативният комитет. Тези предложения и становища се придружават от писмените становища, изразени от различните членове на Техническия комитет, когато последните поискат това.

Член 34

Техническият комитет установява реда си на работа с правилник за дейността си, който влиза в сила след одобрение от Съвета, след като е получено становището на Комисията. Влизането в сила на каквото и да било изменение, което Комитетът решава да внесе, се извършва по същата процедура.

ГЛАВА IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 35

Правилниците за дейността на Консултативния комитет и на Техническия комитет, приложими към 8 ноември 1968 г., остават в сила.

Член 36

1. Настоящият регламент не засяга разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, отнасящи се до достъпа до квалифицирана работа в областта на ядрената енергия, нито каквито и да е мерки, предприемани в изпълнение на посочения договор.

Въпреки това настоящият регламент се прилага спрямо категорията работници, посочена в първа алинея и спрямо членовете на техните семейства, доколкото тяхното правно положение не се регламентира от посочения договор или от посочените мерки.

2. Настоящият регламент не засяга мерките, взети в съответствие с член 48 от Договора за функционирането на Европейския скъюз.

3. Настоящият регламент не засяга задълженията на държавите-членки, произтичащи от специални отношения или бъдещи споразумения с определени неевропейски страни или територии, основани на институционални връзки, съществуващи към 8 ноември 1968 г. или произтичащи от споразумения, съществуващи към 8 ноември 1968 г. с някои неевропейски страни или територии, основани на институционални връзки, които са съществували между тях.

Работници от тези страни или територии, които съгласно настоящата разпоредба извършват дейност като заети лица на територията на една от тези държави-членки, не могат да се възползват от разпоредбите на настоящия регламент на територията на други държави-членки.

Член 37

Държавите-членки предоставят на Комисията за информационни цели текстовете на споразумения, конвенции или договорености, сключени между тях в областта на работната сила между датата на тяхното подписване и датата на влизането им в сила.

Член 38

Комисията приема мерките по изпълнение, необходими за прилагането на настоящия регламент. За тази цел тя действа в тясно сътрудничество с централните административни органи на държавите-членки.

Член 39

Административните разходи на Консултативния комитет и на Техническия комитет се включват в общия бюджет на Европейския съюз в раздела, отнасящ се до Комисията.

Член 40

Настоящият регламент се прилага в държавите-членки и към техните граждани, без да се засягат членове 2 и 3.

Член 41

Регламент (ЕИО) № 1612/68 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

Член 42

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 5 април 2011 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

GYŐRI E.

(1) ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 170.

(2) Позиция на Европейския парламент от 7 септември 2010 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и Решение на Съвета от 21 март 2011 г.

(3) ОВ L 257, 19.10.1968 г., стр. 2.

(4) Вж. приложение I.

(5) ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОТМЕНЕНИЯТ РЕГЛАМЕНТ И СПИСЪК НА НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ИЗМЕНЕНИЯ

Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета (ОВ L 257, 19.10.1968 г., стр. 2)
Регламент (ЕИО) № 312/76 на Съвета (ОВ L 39, 14.2.1976 г., стр. 2)
Регламент (ЕИО) № 2434/92 на Съвета (ОВ L 245, 26.8.1992 г., стр. 1)
Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стp. 77)	Единствено член 38, параграф 1

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Таблица на съответствието

Регламент (ЕИО) № 1612/68	Настоящият регламент
Част I	Глава I
Дял I	Раздел 1
Член 1	Член 1
Член 2	Член 2
Член 3, параграф 1, първа алинея	Член 3, параграф 1, първа алинея
Член 3, параграф 1, първа алинея, първо тире	Член 3, параграф 1, първа алинея, буква а)
Член 3, параграф 1, първа алинея, второ тире	Член 3, параграф 1, първа алинея, буква б)
Член 3, параграф 1, втора алинея	Член 3, параграф 1, втора алинея
Член 3, параграф 2	Член 3, параграф 2
Член 4	Член 4
Член 5	Член 5
Член 6	Член 6
Дял II	Раздел 2
Член 7	Член 7
Член 8, параграф 1	Член 8
Член 9	Член 9
Дял III	Раздел 3
Член 12	Член 10
Част II	Глава II
Дял I	Раздел 1
Член 13	Член 11
Член 14	Член 12
Дял II	Раздел 2
Член 15	Член 13
Член 16	Член 14
Член 17	Член 15
Член 18	Член 16
Дял III	Раздел 3
Член 19	Член 17
Дял IV	Раздел 4
Член 21	Член 18
Член 22	Член 19
Член 23	Член 20
Част III	Глава III
Дял I	Раздел 1
Член 24	Член 21
Член 25	Член 22
Член 26	Член 23
Член 27	Член 24
Член 28	Член 25
Член 29	Член 26
Член 30	Член 27
Член 31	Член 28
Дял II	Раздел 2
Член 32	Член 29
Член 33	Член 30
Член 34	Член 31
Член 35	Член 32
Член 36	Член 33
Член 37	Член 34
Част IV	Глава IV
Дял I	—
Член 38	—
Член 39	Член 35
Член 40	—
Член 41	—
Дял II	—
Член 42, параграф 1	Член 36, параграф 1
Член 42, параграф 2	Член 36, параграф 2
Член 42, параграф 3, първа алинея, първо и второ тире	Член 36, параграф 3, първа алинея
Член 42, параграф 3, втора алинея	Член 36, параграф 3, втора алинея
Член 43	Член 37
Член 44	Член 38
Член 45	—
Член 46	Член 39
Член 47	Член 40
—	Член 41
Член 48	Член 42
—	Приложение I
—	Приложение II

27.5.2011

Официален вестник на Европейския съюз

L 141/17

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 31 март 2011 година

относно правилата за сигурност за защита на класифицирана информация на ЕС

(2011/292/ЕС)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 240, параграф 3 от него,

като взе предвид Решение 2009/937/ЕС на Съвета от 1 декември 2009 г. за приемане на процедурен правилник на Съвета (1), и по-специално член 24 от него,

като има предвид, че:

(1)	За да се развиват дейностите на Съвета във всички области, които изискват работа с класифицирана информация, е подходящо да се създаде всеобща система за сигурност за защита на класифицирана информация, която да обхваща Съвета, неговия генерален секретариат и държавите-членки.

(2)	Настоящото решение следва да се прилага в случаите, когато Съветът, неговите подготвителни органи и генералният секретариат на Съвета (ГСС) работят с класифицирана информация на ЕС (КИЕС).

(3)

В съответствие с националните законови и подзаконови актове и в степента, необходима за функционирането на Съвета, държавите-членки следва да спазват настоящото решение при работа на техните компетентни органи, служители и изпълнители с КИЕС, така че всички да имат увереност, че на КИЕС се осигурява еднакво ниво на защита.

(4)	Съветът и Комисията са решени да прилагат равностойни стандарти за сигурност за защита на КИЕС.

(5)

Съветът подчертава значението на присъединяването, когато е подходящо, на Европейския парламент и на други институции, агенции, органи или служби на ЕС към принципите, стандартите и правилата за защита на класифицирана информация, които са необходими, за да се защитят интересите на Съюза и на неговите държавите-членки.

(6)

Агенциите и органите на ЕС, създадени съгласно дял V, глава 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), Европол и Евроюст прилагат в рамките на вътрешната си организация основните принципи и минимални стандарти, установени в настоящото решение за защита на КИЕС, съгласно предвиденото в собствените им учредителни актове.

(7)	Операциите за управление на кризи, създадени съгласно дял V, глава 2 от ДЕС, и техният персонал прилагат правилата за сигурност, приети от Съвета за защита на КИЕС.

(8)	Специалните представители на ЕС и членовете на техните екипи прилагат приетите от Съвета правила за сигурност за защита на КИЕС.

(9)	Настоящото решение се приема, без да се засягат членове 15 и 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и инструментите за изпълнението им.

(10)	Настоящото решение се приема, без да се засягат съществуващите практики в държавите-членки за информиране на националните им парламенти за дейностите на Съюза,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Цел, приложно поле и определения

1. С настоящото решение се установяват основните принципи и минимални стандарти за сигурност с оглед защитата на КИЕС.

2. Тези основни принципи и минимални стандарти се прилагат от Съвета и ГСС и се спазват от държавите-членки в съответствие с техните национални законови и подзаконови актове, така че всички да имат увереност, че на КИЕС се осигурява еднакво ниво на защита.

3. За целите на настоящото решение се прилагат определенията, уредени в допълнение А.

Член 2

Определение на КИЕС, нива на класификация за сигурност и грифове

1. „Класифицирана информация на ЕС“ (КИЕС) означава всяка информация или материал, носещи гриф за сигурност на ЕС, неразрешеното разкриване на които би могло да увреди в различна степен интересите на Европейския съюз или на една или повече от държавите-членки.

2. Всяка КИЕС се класифицира на някое от следните нива:

а) TRÈS SECRET UE/EU TOP SECRET: информация и материали, неразрешеното разкриване на които би могло да увреди изключително сериозно съществените интереси на Европейския съюз или на една или повече от държавите-членки.

б) SECRET UE/EU SECRET: информация и материали, неразрешеното разкриване на които би могло да увреди сериозно съществените интереси на Европейския съюз или на една или повече от държавите-членки.

в) CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL: информация и материали, неразрешеното разкриване на които би могло да увреди съществените интереси на Европейския съюз или на една или повече от държавите-членки.

г) RESTREINT UE/EU RESTRICTED: информация и материали, неразрешеното разкриване на които би се отразило неблагоприятно на интересите на Европейския съюз или на една или повече от държавите-членки.

3. КИЕС носи гриф за сигурност в съответствие с параграф 2. Може да се добавят и допълнителни обозначения с цел да се посочи сферата на дейност, до която се отнася тя, да се идентифицира създателят, да се ограничи разпределението ѝ, да се ограничи ползването ѝ или да се обозначи доколко тази информация подлежи на предоставяне.

Член 3

Управление на класификацията

1. Компетентните органи правят необходимото КИЕС да бъде подходящо класифицирана, ясно обозначена като класифицирана информация и да запазва нивото си на класификация само докато това е необходимо.

2. Нивото на класификация на КИЕС не се понижава или тя не се декласифицира, нито никой от посочените в член 2, параграф 3 грифове не се изменя или премахва без предварителното писмено съгласие на създателя на информацията.

3. Съветът одобрява политика за сигурност по отношение на създаването на КИЕС, която включва практическо ръководство за класифициране.

Член 4

Защита на класифицираната информация

1. На КИЕС се осигурява защита в съответствие с настоящото решение.

2. Притежателят на какъвто и да е елемент от КИЕС носи отговорност за защитата му в съответствие с настоящото решение.

3. Когато държавите-членки въвеждат в структурите или мрежите на Европейския съюз класифицирана информация, обозначена с национален гриф за сигурност, Съветът и ГСС осигуряват защита на тази информация в съответствие с изискванията, приложими към КИЕС на съответното ниво, съгласно съдържащата се в допълнение Б таблица на съответствията на нивата на класификация за сигурност.

4. За големи количества КИЕС или масиви от КИЕС може да се наложи защита на по-високо ниво на класификация за сигурност.

Член 5

Управление на риска за сигурността

1. Рискът по отношение на КИЕС се управлява като процес. Този процес има за цел да се установят познатите рискове за сигурността, да се набележат мерки за сигурност с оглед свеждане на такива рискове до приемливо ниво съгласно установените в настоящото решение основни принципи и минимални стандарти и да се прилагат тези мерки в съответствие с концепцията за защита в дълбочина, както е определена в допълнение А. Ефективността на тези мерки подлежи на постоянна оценка.

2. Мерките за сигурност за защита на КИЕС за целия ѝ жизнен цикъл съответстват по-конкретно на нивото на класификацията ѝ за сигурност, формата и обема на информацията или материалите, местоположението и конструкцията на структурите, в които се намира КИЕС, както и оценката на местно ниво на риска от злонамерени и/или престъпни действия, включително шпионаж, саботаж и тероризъм.

3. Плановете за действие при извънредни ситуации отчитат необходимостта от защита на КИЕС в извънредни ситуации, за да се предотврати неразрешен достъп, разкриване или загуба на интегритета или наличността.

4. В плановете за непрекъснатост на дейността се включват мерки за предотвратяване и възстановяване с оглед да се намали въздействието на сериозни системни грешки или инциденти при работа с КИЕС и нейното съхранение.

Член 6

Изпълнение на настоящото решение

1. При необходимост Съветът, по препоръка на Комитета по сигурността, одобрява политиките за сигурност, които определят мерки за изпълнение на настоящото решение.

2. Комитетът по сигурността може да договори на своето ниво насоки за сигурност с оглед да се допълнят или подкрепят настоящото решение и одобрените от Съвета политики за сигурност.

Член 7

Персонална сигурност

1. Персоналната сигурност означава прилагане на мерки за гарантиране, че достъп до КИЕС се предоставя единствено на лица, които:

—	е необходимо да знаят,

—	са преминали проучване за надеждност за съответното ниво, когато е необходимо, и

—	са информирани за отговорностите си.

2. Процедурите за проучване на персонала за надеждност имат за цел да се определи дали може да се даде разрешение за достъп до КИЕС на дадено физическо лице, като се имат предвид неговата лоялност и надеждност.

3. В ГСС всички лица, на които за изпълнение на служебните задължения може да е необходим достъп до КИЕС с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо, преминават проучване за надеждност за съответното ниво, преди да им бъде предоставен достъп до такава КИЕС. Процедурата за проучване за надеждност на персонала за длъжностни лица на ГСС и за други служители се съдържа в приложение I.

4. Служителите на държавите-членки, посочени в член 14, параграф 3, на които за изпълнение на служебните задължения може да е необходим достъп до КИЕС с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо, преминават проучване за надеждност за съответното ниво или са съответно надлежно оправомощени по силата на своите функции, в съответствие с националните законови и подзаконови актове, преди да им бъде предоставен достъп до такава КИЕС.

5. Преди да им бъде предоставен достъп до КИЕС и периодично след това всички лица биват информирани за задължението си да опазват КИЕС в съответствие с настоящото решение и декларират, че са запознати с тези задължения.

6. Разпоредбите за изпълнение на настоящия член се съдържат в приложение I.

Член 8

Физическа сигурност

1. Физическа сигурност означава прилагане на физически и технически защитни мерки за предотвратяване на неразрешен достъп до КИЕС.

2. Мерките за физическа сигурност са предназначени за предотвратяване на тайно или насилствено проникване на нарушител, за възпиране, препятстване и разкриване на неразрешени действия и за даване на възможност за категоризиране на персонала по отношение на достъпа до КИЕС на основата на принципа „необходимост да се знае“. Тези мерки се определят на базата на процес за управление на риска.

3. Мерки за физическа сигурност се въвеждат за всички помещения, сгради, офиси, зали и други зони, в които се работи с КИЕС или се съхранява такава, включително зони, в които се помещават комуникационни и информационни системи, съгласно определеното в член 10, параграф 2.

4. Зони, в които се съхранява КИЕС с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо, се определят като зони за сигурност в съответствие с приложение II и се одобряват от компетентния орган по сигурността.

5. За защита на КИЕС с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо се използват единствено одобрени устройства или оборудване.

6. Разпоредбите за изпълнение на настоящия член се съдържат в приложение II.

Член 9

Управление на класифицирана информация

1. Управлението на класифицирана информация представлява прилагане на административни мерки за контрол на КИЕС през жизнения ѝ цикъл в допълнение на мерките, предвидени в членове 7, 8 и 10, като по този начин се съдейства за възпиране, разкриване и възстановяване на такава информация при умишлено или случайно компрометиране или загуба. Тези мерки се отнасят по-конкретно до създаването, регистрирането, копирането, превода, преноса и унищожаването на КИЕС.

2. Информацията с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо се регистрира за целите на сигурността, преди да бъде разпространена и при получаването ѝ. За целта компетентните органи в ГСС и в държавите-членки създават регистрационна система. Информация с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET се регистрира в специални регистратури.

3. Службите и помещенията, в които се работи с КИЕС или се съхранява такава, подлежат на редовни проверки от компетентния орган по сигурността.

4. КИЕС се предава между различните служби и помещения извън физически защитените зони, както следва:

а)	като общо правило КИЕС се предава чрез електронни средства, защитени чрез криптографски продукти, одобрени в съответствие с член 10, параграф 6;

б)

когато средствата, посочени в буква а), не са използвани, КИЕС се пренася или:

i)	на електронен носител (напр. USB памет, компактдиск, твърд диск), защитен чрез криптографски продукти, одобрени в съответствие с член 10, параграф 6; или

ii)	във всички останали случаи — в съответствие с предписанията на компетентния орган по сигурността, съгласно съответните защитни мерки, установени в приложение III.

5. Разпоредбите за изпълнение на настоящия член се съдържат в приложение III.

Член 10

Защита на КИЕС, с която се работи в комуникационни и информационни системи

1. Осигуреност на информацията (ОИ) в областта на комуникационните и информационните системи е увереността, че тези системи ще осигурят защита на информацията, с която се работи в тях, и че ще функционират както и когато е необходимо, под контрола на легитимни ползватели. Ефективната ОИ гарантира необходимите нива на поверителност, интегритет, наличност, невъзможност за отказ и автентичност. ОИ се основава на процес за управление на риска.

2. „Комуникационна и информационна система“ (КИС) означава всяка система, даваща възможност за работа с класифицирана информация в електронна форма. Една комуникационна и информационна система обхваща всички активи, необходими за нейното функциониране, включително инфраструктура, организация, персонал и информационни ресурси. Настоящото решение се прилага за комуникационни и информационни системи, работещи с КИЕС.

3. КИС работят с КИЕС в съответствие с концепцията за ОИ.

4. Всички КИС преминават през процес на акредитация. Целта на акредитацията е да се гарантира, че са изпълнени всички необходими мерки за сигурност и е постигнато достатъчно ниво на защита на КИЕС и на КИС в съответствие с настоящото решение. В декларацията за акредитация се определя най-високото ниво на класификация за сигурност на информацията, с което може да се работи в дадена КИС, както и съответните изисквания и условия за това.

5. КИС за работа с информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL и по-високо са защитени по начин, който да не допуска информацията да бъде компрометирана от неумишлени електромагнитни излъчвания („мерки за сигурност по Tempest“).

6. Когато защитата на КИЕС се осигурява от криптографски продукти, такива продукти се одобряват, както следва:

а)	защита на поверителността на информацията с ниво на класификация за сигурност SECRET UE/EU SECRET и по-високо се осигурява чрез криптографски продукти, одобрени от Съвета в качеството му на орган за криптографско одобрение (ОКО) по препоръка на Комитета по сигурността;

б)

защита на поверителността на информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или RESTREINT UE/EU RESTRICTED се осигурява чрез криптографски продукти, одобрени от генералния секретар (наричан по-долу „генералния секретар“, действащ в качеството си на ОКО, по препоръка на Комитета по сигурността.

Без да се засяга буква б), при предаване в рамките на националните системи на държавите-членки поверителността на КИЕС с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или RESTREINT UE/EU RESTRICTED може да бъде защитена чрез криптографски продукти, одобрени от ОКО на държавата-членка.

7. При предаване на КИЕС чрез електронни средства се използват одобрени криптографски продукти. Въпреки това изискване, при извънредни обстоятелства могат да се прилагат специфични процедури или специфични технически конфигурации, както е посочено в приложение IV.

8. Компетентните органи съответно на ГСС и на държавите-членки създават следните органи по ОИ:

а)	орган по ОИ (ООИ);

б)	орган по Tempest (ОТ);

в)	орган за криптографско одобрение (ОКО);

г)	орган за разпределение на криптографски материали (ОРКМ).

9. За всяка система компетентните органи съответно на ГСС и на държавите-членки създават:

а)	орган по акредитиране на сигурността (ОАС);

б)	оперативен орган по ОИ.

10. Разпоредбите за изпълнение на настоящия член се съдържат в приложение IV.

Член 11

Индустриална сигурност

1. Индустриална сигурност е прилагането на мерки за гарантиране на защитата на КИЕС от изпълнители или подизпълнители по време на преговори за сключване на договор и през целия жизнен цикъл на класифицирани договори. При такива договори не се допуска достъп до информация с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET.

2. ГСС може да възложи с договор изпълнението на задачи, включващи или налагащи достъп до КИЕС или работа с КИЕС, или нейното съхранение, на индустриални или други единици, регистрирани в държава-членка или в трета държава, която е сключила споразумение или административна договореност в съответствие с член 12, параграф 2, буква а) или б).

3. ГСС, в качеството си на възложител, гарантира, че при възлагане на класифицирани договори на индустриални или други единици се спазват минималните стандарти за индустриална сигурност, установени в настоящото решение и посочени в договора.

4. Във всяка държава-членка националният орган по сигурността (НОС), определеният орган по сигурността (ООС) или друг компетентен орган гарантира, във възможната според националните законови и подзаконови актове степен, че изпълнителите и подизпълнителите, регистрирани на нейна територия, вземат всички необходими мерки за защита на КИЕС по време на преговорите за сключване или по време на изпълнението на класифициран договор.

5. Във всяка държава-членка НОС, ООС или друг компетентен орган по сигурността гарантира в съответствие с националните законови и подзаконови актове, че изпълнителите и подизпълнителите, регистрирани във въпросната държава-членка, които участват в класифицирани договори за изпълнение и подизпълнение, изискващи достъп до информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET в рамките на техните обекти както при изпълнение на такива договори, така и по време на преддоговорния етап, разполагат с удостоверение за сигурност на структура (УСС) на съответното ниво на класификация за сигурност.

6. На изпълнителския или подизпълнителския персонал, на който е необходим достъп до информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET за изпълнение на класифициран договор, се дава разрешение за достъп на персонала (РДП) от съответния НОС, ООС или друг компетентен орган по сигурността, в съответствие с националните законови и подзаконови актове и минималните стандарти за сигурност, установени в приложение I.

7. Разпоредбите за изпълнение на настоящия член се съдържат в приложение V.

Член 12

Обмен на класифицирана информация с трети държави и международни организации

1. Когато Съветът реши, че съществува необходимост от обмен на КИЕС с трета държава или международна организация, за тази цел се създава подходяща рамка.

2. За създаване на такава рамка и за определяне на реципрочни правила за защита на обменяната класифицирана информация:

а)	Съветът сключва споразумения за процедури за сигурност за обмен и защита на класифицирана информация (наричани по-долу „споразумения за сигурност на информацията“); или

б)	генералният секретар може да встъпи в административни договорености в съответствие с точка 17 от приложение VI, ако нивото на класификация на КИЕС, която се предоставя, като правило не надвишава RESTREINT UE/EU RESTRICTED.

3. Споразуменията за сигурност на информацията или административните договорености, посочени в параграф 2, съдържат разпоредби, които гарантират, че когато трети държави или международни организации получат КИЕС, тази информация е защитена на ниво, съответстващо на класификацията ѝ, и съобразно минимални стандарти, които са не по-малко стриктни от стандартите, установени с настоящото решение.

4. Решението да се предостави на трета държава или международна организация КИЕС, създадена в Съвета, се взема от Съвета поотделно за всеки конкретен случай, в зависимост от естеството и съдържанието на тази информация, „необходимостта да се знае“ от получателя и предимствата, които това дава на ЕС. Ако исканата класифицирана информация не е създадена от Съвета, ГСС най-напред иска писмено съгласие за нейното предоставяне от създателя на информацията. Ако създателят на информацията не може да бъде установен, неговата отговорност се поема от Съвета.

5. За да се установи ефективността на съществуващите в трета държава или международна организация мерки за сигурност за защита на предоставена или обменена КИЕС, се организират посещения за оценка.

6. Разпоредбите за изпълнение на настоящия член се съдържат в приложение VI.

Член 13

Нарушения на сигурността и компрометиране на КИЕС

1. До нарушение на сигурността се стига в резултат на действие или бездействие от физическо лице, което противоречи на правилата за сигурност, установени в настоящото решение.

2. До компрометиране на КИЕС се стига, когато в резултат на нарушение на сигурността тя бъде изцяло или частично разкрита пред неоправомощени лица.

3. Всяко нарушение на сигурността или подозрение за такова нарушение се докладва незабавно на компетентния орган по сигурността.

4. Когато е известно или когато има достатъчно основания да се приеме, че КИЕС е компрометирана или изгубена, компетентният орган по сигурността предприема всички необходими мерки съгласно съответните законови и подзаконови актове за:

а)	информиране на създателя на информацията;

б)	осигуряване на разследване на случая от служители, които нямат непосредствено отношение към нарушението, с оглед установяване на фактите;

в)	извършване на оценка на потенциалните вреди, причинени на интересите на ЕС или на държавите-членки;

г)	предприемане на необходимите мерки за предотвратяване на повторно нарушение; и

д)	уведомяване на съответните органи за предприетите действия.

5. На всяко лице, отговорно за нарушение на правилата за сигурност, установени в настоящото решение, могат да бъдат наложени дисциплинарни мерки в съответствие с приложимите правила и подзаконови актове. Всяко лице, отговорно за компрометиране или загуба на КИЕС, подлежи на дисциплинарни и/или правни мерки в съответствие с приложимите закони, правила и подзаконови актове.

Член 14

Отговорност за прилагане на решението

1. Съветът предприема всички необходими мерки за гарантиране на цялостна съгласуваност при прилагане на настоящото решение.

2. Генералният секретар предприема всички необходими мерки, за да се гарантира, че при работа със или съхранение на КИЕС или друга класифицирана информация настоящото решение се прилага в използваните от Съвета обекти и в рамките на ГСС, включително в службите му за връзка, разположени в трети държави, от длъжностните лица и другите служители на ГСС, от командированите в ГСС служители, както и от външните изпълнители, наети от ГСС.

3. В съответствие с националните си законови и подзаконови актове държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че при работа с КИЕС или при съхранението ѝ настоящото решение се спазва от:

а)	служителите на постоянните представителства на държавите-членки към Европейския съюз и от членовете на националните делегации, които присъстват на заседания на Съвета или на неговите подготвителни органи или които участват в други дейности на Съвета;

б)	други служители в националните администрации на държавите-членки, включително служители, командировани в тези администрации, независимо дали работят на територията на държавите-членки или зад граница;

в)	други лица в държавите-членки, които по силата на изпълняваните от тях функции имат надлежно разрешение за достъп до КИЕС; и

г)	изпълнители, наети от държавите-членки, независимо дали работят на територията на държавите-членки или зад граница.

Член 15

Организация на сигурността в Съвета

1. В рамките на функциите си за осигуряване на цялостна съгласуваност при прилагане на настоящото решение Съветът одобрява:

а)	споразуменията, посочени в член 12, параграф 2, буква а);

б)	решенията, с които се дава разрешение за предоставяне на КИЕС на трети държави и международни организации;

в)

годишна програма, предлагана от генералния секретар и препоръчана от Комитета по сигурността, за проверки на службите и обектите в държавите-членки и на агенциите и органите на ЕС, създадени съгласно дял V, глава 2 от ДЕС, както и на Европол и Евроюст, и за посещения за оценка в трети държави и международни организации с цел да се удостовери ефективността на мерките, прилагани за защита на КИЕС; и

г)	политиките за сигурност, предвидени в член 6, параграф 1.

2. Генералният секретар действа като орган на ГСС по сигурността. В това си качество генералният секретар:

а)	изпълнява и прави преглед на политиката на Съвета в областта на сигурността;

б)	координира с националните органи по сигурността на държавите-членки всички въпроси на сигурността, свързани със защитата на класифицирана информация от значение за дейностите на Съвета;

в)	предоставя на длъжностните лица и другите служители на ГСС разрешение за достъп на персонала на ЕС до КИЕС в съответствие с член 7, параграф 3, преди да им бъде даден достъп до информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо;

г)	когато е подходящо, разпорежда провеждане на разследване за всяко действително или подозирано компрометиране или загуба на КИЕС, държана или произхождаща от Съвета, и отправя към съответните органи по сигурността искане за съдействие при такива разследвания;

д)	извършва периодични проверки на договореностите по сигурността за защита на КИЕС в обектите на ГСС;

е)

извършва периодични проверки на договореностите по сигурността за защита на КИЕС в агенциите и органите на ЕС, създадени съгласно дял V, глава 2 от ДЕС, Европол и Евроюст, както и при операции за управление на кризи, създадени съгласно дял V, глава 2 от ДЕС, и от специалните представители на ЕС (СПЕС) и членовете на техните екипи;

ж)	провежда съвместно и съгласувано със съответния НОС периодични проверки на договореностите по сигурността за защита на КИЕС в службите и обектите на държавите-членки;

з)	координира мерките за сигурност с компетентните органи на държавите-членки, отговарящи за защитата на класифицирана информация, и ако е уместно, с трети държави или международни организации, включително по отношение на естеството на заплахите за сигурността на КИЕС и средствата за защита срещу тях;

и)	влиза в административните договорености, посочени в член 12, параграф 2, буква б); и

й)	предприема първоначални и периодични посещения за оценка в трети държави или международни организации, за да удостовери ефективността на мерките, прилагани за защита на предоставена или обменена КИЕС.

Службата на ГСС по сигурността е на разположение на генералния секретар, за да го подпомага при изпълнението на тези задачи.

3. За целите на изпълнението на член 14, параграф 3 държавите-членки следва да:

а)

определят национален орган по сигурността, който да отговаря за договореностите по сигурността за защита на КИЕС, така че:

i)	КИЕС, държана от национално ведомство, орган или агенция, публични или частни, в страната или зад граница, да бъде защитена в съответствие с настоящото решение;

ii)	договореностите по сигурността за защита на КИЕС да се проверяват периодично;

iii)

всички лица, работещи в националната администрация или наети от изпълнител, на които може да бъде предоставен достъп до класифицирана информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо, да бъдат съответно проучени за надеждност или надлежно оправомощени по силата на изпълняваните от тях функции, съгласно националните законови и подзаконови актове;

iv)	програмите за сигурност да са изградени, както е необходимо, за да се сведе до минимум рискът от компрометиране или загуба на КИЕС;

v)	въпросите на сигурността, свързани с опазването на КИЕС, да се координират с други компетентни национални органи, включително с органите, посочени в настоящото решение; и

(vi)	да се дава отговор на съответните заявления за проверки за надеждност от агенции и органи на ЕС, създадени съгласно дял V, глава 2 от ДЕС, Европол и Евроюст, както и операции за управление на кризи, създадени съгласно дял V, глава 2 от ДЕС, СПЕС и техните екипи.

Националните органи по сигурността са изброени в допълнение В;

б)	гарантират, че техните компетентни органи предоставят информация и експертни становища на правителствата си, а чрез тях и на Съвета, относно естеството на заплахите за сигурността на КИЕС и средствата за защита срещу тях.

Член 16

Комитет по сигурността

1. Създава се Комитет по сигурността. Той разглежда и извършва оценка на всички въпроси на сигурността в обхвата на настоящото решение и прави съответните препоръки до Съвета.

2. Комитетът по сигурността се състои от представители на националните органи по сигурността на държавите-членки и на заседанията му присъства представител на Комисията и на Европейската служба за външна дейност. Комитетът се председателства от генералния секретар или от определен от него заместник. Комитетът заседава по указание на Съвета или по искане на генералния секретар или на национален орган по сигурността.

Представителите на агенциите и органите на ЕС, създадени съгласно дял V, глава 2 от ДЕС, както и Европол и Евроюст могат да бъдат поканени да участват, когато се обсъждат въпроси, които ги засягат.

3. Комитетът по сигурността организира дейността си по такъв начин, че да може да отправя препоръки в специфични области на сигурността. В зависимост от нуждите той установява експертни подобласти по въпросите на ОИ, както и други експертни подобласти. Комитетът изготвя правила за работа в тези експертни подобласти и получава доклади от експертите за дейността им, включително, ако е уместно, и евентуални препоръки за Съвета.

Член 17

Замяна на предходни решения

1. С настоящото решение се отменя и заменя Решение 2001/264/ЕО на Съвета от 19 март 2001 г. за приемане на разпоредбите относно сигурността на Съвета (2).

2. Цялата КИЕС, класифицирана в съответствие с Решение 2001/264/ЕО, продължава да бъде защитена съгласно съответните разпоредби от настоящото решение.

Член 18

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 31 март 2011 година.

За Съвета

Председател

VÖLNER P.

(1) ОВ L 325, 11.12.2009 г., стр. 35.

(2) ОВ L 101, 11.4.2001 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Персонална сигурност

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Физическа сигурност

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Управление на класифицирана информация

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Защита на КИЕС, с която се работи в КИС

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Индустриална сигурност

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Обмен на класифицирана информация с трети държави и международни организации

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПЕРСОНАЛНА СИГУРНОСТ

I. ВЪВЕДЕНИЕ

В настоящото приложение се съдържат разпоредбите за изпълнение на член 7. В него се установяват по-специално критериите, с които се определя дали на дадено физическо лице, отчитайки неговата лоялност и надеждност, може да бъде дадено разрешение за достъп до КИЕС, както и проучвателните и административните процедури, които да се следват за тази цел.

В целия текст на настоящото приложение, освен когато е необходимо да се направи разграничение, понятието „разрешение за достъп на персонала“ се отнася до националното разрешение за достъп на персонала (национално РДП) и/или разрешението за достъп на персонала на ЕС (РДП на ЕС), както са определени в допълнение А.

II. ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ДОСТЪП ДО КИЕС

Физическо лице получава разрешение за достъп до информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо, след като:

а)	бъде установена неговата „необходимост да знае“;

б)	получи РДП на съответното ниво или е съответно надлежно оправомощено по силата на изпълняваните от него функции в съответствие с националните законови и подзаконови актове; и

в)	бъде информирано за правилата и процедурите за сигурност за защита на КИЕС и приеме своята отговорност за защитата на такава информация.

4.	Всяка държава-членка и ГСС определят в рамките на своите структури длъжностите, които изискват достъп до информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо и за които по тази причина е необходимо РДП на съответното ниво.

III. ИЗИСКВАНИЯ ЗА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ДОСТЪП НА ПЕРСОНАЛА

След получаване на надлежно разрешено искане националните органи по сигурността или други компетентни национални органи отговарят за осигуряване извършването на проучване за надеждност на свои граждани, които кандидатстват за достъп до информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо. Стандартите на проучването са в съответствие с националните законови и подзаконови актове.

В случай че съответното физическо лице пребивава на територията на друга държава-членка или на трета държава, компетентните национални органи се обръщат за съдействие към компетентния орган на държавата по пребиваване в съответствие с националните законови и подзаконови актове. Държавите-членки взаимно си съдействат при извършване на проучвания за надеждност в съответствие с националните законови и подзаконови актове.

Когато това е допустимо съгласно националните законови и подзаконови актове, националните органи по сигурността или други компетентни национални органи могат да извършат проучване на граждани на други държави, които искат достъп до информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо. Стандартите на проучването са в съответствие с националните законови и подзаконови актове.

Критерии за проучване за надеждност

За да се предостави на дадено физическо лице РДП до информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо, неговата лоялност и надеждност се определят посредством проучване за надеждност. Компетентният национален орган прави обща преценка на базата на констатациите от такова проучване за надеждност. Никоя отделна неблагоприятна констатация сама по себе си не представлява непременно причина за отказ на РДП. Основните критерии, използвани за целта, следва да включват, във възможната според националните законови и подзаконови актове степен, проверка дали въпросното физическо лице:

а)	е извършило или е направило опит за извършване на шпионаж, тероризъм, саботаж, държавна измяна или противодържавна дейност, задружно с друго лице или е помогнало и подбудило друго лице към извършване им;

б)

е или е било свързано с шпиони, терористи, саботьори или лица, за които има основателни причини да се подозира, че са такива или че са свързани с представители на организации или чужди държави, включително чужди разузнавателни служби, които могат да застрашат сигурността на ЕС и/или на държавите-членки, освен ако подобни връзки не са били разрешени в рамките на официалните му задължения;

в)	е или е било член на организация, която с насилствени, подривни или други противозаконни средства се стреми, inter alia, към сваляне на правителство на държава-членка, промяна на конституционния ѝ ред или промяна на формата или политиките на нейното правителство;

г)	е или е било поддръжник на организация, описана в буква в), или е, или е било тясно свързано с членове на такива организации;

д)	умишлено е затаило, представило невярна или подправило важна информация, по-специално свързана със сигурността, или умишлено е излъгало при попълване на въпросника за проучване на надеждността на персонала или по време на събеседването при проучването за надеждност;

е)	е осъждано за извършване на престъпление или престъпления;

ж)	има доказана зависимост от алкохол, използва незаконни наркотични вещества и/или злоупотребява с разрешени от закона лекарствени средства;

з)	има или е имало поведение, което би могло да породи риск от уязвимост при изнудване или натиск;

и)	с действия или с думи е демонстрирало неискреност, нелоялност, ненадеждност или че не заслужава доверие;

й)	сериозно или многократно е нарушавало правилата за сигурност; или е правило опити да извърши или успешно е извършвало неразрешена дейност по отношение на комуникационни и информационни системи;

к)

може да бъде податливо на натиск (напр. ако има едно или повече гражданства на държави извън ЕС или е във връзка с роднини или близки сътрудници, които могат да бъдат уязвими за чужди разузнавателни служби, терористични групи или други подривни организации, или с физически лица, чиито цели могат да застрашават интересите на ЕС и/или на държавите-членки в областта на сигурността).

9.	Когато е уместно и в съответствие с националните законови и подзаконови актове финансовото и медицинското състояние на лицето също могат да бъдат взети предвид при проучването за надеждност.

10.

Когато е уместно и в съответствие с националните законови и подзаконови актове характерът и поведението на съпруга(ата) и обстоятелствата, свързани с него(нея), както и тези на лицето, с което проучваното лице живее на съпружески начала, или на близък член на семейството му също могат да бъдат взети предвид по време на проучването за надеждност.

Изисквания на проучването за надеждност с оглед достъпа до КИЕС

Първоначално предоставяне на РДП

11.

Първоначалното РДП до информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL и SECRET UE/EU SECRET се основава на проучване за надеждност, което обхваща най-малко последните пет години или периода от навършване на 18-годишна възраст на лицето до настоящия момент (което от двете е по-кратко) и включва следното:

а)	попълване на национален въпросник за проучване на надеждността на персонала за нивото на КИЕС, за което на лицето може да е необходим достъп; след като бъде попълнен, този въпросник се изпраща на компетентния орган по сигурността;

б)

проверка на самоличността/гражданството/националността — проверяват се датата и мястото на раждане на лицето, както и неговата самоличност. Установяват се гражданството и/или националността на лицето в миналото и в настоящия момент; това включва преценка за евентуална уязвимост на натиск от чужди източници, например свързани с предходно местопребиваване или връзки в миналото; и

в)

проверка на националните и местните регистри — извършва се проверка на националните регистри по сигурността и централните регистри за съдимост, когато съществуват такива, и/или други подобни правителствени и полицейски регистри. Прави се проверка в регистрите на правоприлагащите органи, които упражняват юрисдикция на мястото, където лицето е пребивавало или работило.

12.

Първоначалното РДП до информация с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET се основава на проучване, което обхваща най-малко последните десет години или периода от навършване на 18-годишна възраст на лицето до настоящия момент (което от двете е по-кратко). Когато събеседванията се провеждат съгласно буква д), проучванията обхващат най-малко последните седем години или периода след навършване на 18-годишна възраст на лицето, което от двете е по-кратко. В допълнение на критериите, посочени в точка 8 по-горе, се проучват и изложените по-долу елементи, във възможната според националните законови и подзаконови актове степен, преди да бъде дадено разрешение за достъп до информация с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET; те могат да бъдат проучени и преди предоставяне на РДП с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET PSC, когато това се изисква от националните законови и подзаконови актове:

а)

финансово състояние — събира се информация относно финансовото положение на физическото лице, за да се направи преценка за евентуална предразположеност към чуждестранен или вътрешен натиск поради сериозни финансови затруднения или за да се разкрие несъответствие между стандарта на живот и доходите на лицето;

б)	образование — събира се информация за проверка на образованието на лицето в училища, университети и други образователни институции, посещавани след навършване на 18-годишна възраст или по време на период, определен за подходящ от водещия проучването орган;

в)	трудова заетост — събира се информация относно настоящото и предходни работни места, като се прави справка в регистри по заетостта, доклади за качеството или ефективността на работата на лицето, както и с работодатели или преки ръководители;

г)	военна служба — когато е приложимо, се прави проверка на прослуженото време във въоръжените сили и на вида освобождаване от военна служба; и

д)

събеседвания — когато това е предвидено и е допустимо по националното право, с физическото лице се провежда събеседване или събеседвания. Провеждат се събеседвания и с лицата, които са в състояние да предоставят безпристрастна оценка на произхода, дейностите, лоялността и надеждността на лицето. Когато в съответствие с националната практика от лицето, което се проучва, се изисква да посочи лица за препоръки, с тези лица се провежда събеседване, освен в случаите, когато съществуват сериозни основания това да не се направи.

13.	При нужда и в съответствие с националните законови и подзаконови актове могат да се извършат допълнителни проучвания за разработване на цялата относима информация, налична за лицето, и да се потвърди или обори неблагоприятна информация.

Подновяване на РДП

14.

След първоначалното предоставяне на РДП и при условие че лицето е работило непрекъснато в националната администрация или в ГСС и продължава да се нуждае от достъп до КИЕС, РДП се преразглежда с цел подновяване за периоди, които не надвишават пет години за ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET и десет години за ниво на класификация за сигурност SECRET UE/EU SECRET и CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL, считано от датата на уведомлението за резултатите от последното проучване за надеждност, на което те се основават. Всички проучвания за надеждност за подновяване на РДП обхващат периода след предишното такова проучване.

15.	За подновяване на РДП се проучват посочените в точки 11 и 12 елементи.

16.

Исканията за подновяване се отправят своевременно, като се отчита времето, необходимо за проучванията за надеждност. Независимо от това, ако съответният НОС или друг компетентен национален орган е получил съответното искане за подновяване и съответния въпросник за проучване на надеждността на лицето преди изтичане на РДП, а необходимото проучване за надеждност все още не е приключило, компетентният национален орган може, когато това е допустимо по националните законови и подзаконови актове, да удължи срока на валидност на съществуващото РДП за период до 12 месеца. Ако при изтичането на този допълнителен 12-месечен срок проучването за надеждност все още не е завършило, на лицето се възлагат единствено задачи, за които не се изисква РДП.

Процедури за РДП в ГСС

17.

За длъжностните лица и други служители, работещи в ГСС, органът на ГСС по сигурността изпраща попълнения въпросник за проучване на надеждността на персонала на НОС на държавата-членка, чийто гражданин е лицето, с молба да се предприеме проучване за надеждност за нивото на класификация на КИЕС, до което лицето ще има нужда от достъп.

18.	Когато на ГСС стане известна информация от значение за проучването за надеждност на лице, подало искане за РДП на ЕС, ГСС уведомява за това съответния НОС в съответствие с приложимите правила и разпоредби.

19.

След приключване на проучването за надеждност съответният НОС уведомява органа по сигурността на ГСС за резултата от това проучване, като използва утвърдения от Комитета по сигурността стандартен образец за кореспонденция.

а)

Когато в резултат от проучването за надеждност се стигне до уверение, че няма неблагоприятни данни, които да поставят под въпрос лоялността и надеждността на лицето, назначаващият орган на ГСС може да предостави РДП на ЕС на съответното лице и да му разреши достъп до КИЕС на съответното ниво за определен срок.

б)

Когато проучването за надеждност не завърши с такова уверение, назначаващият орган на ГСС уведомява съответното лице, което може да поиска да бъде изслушано от назначаващия орган. Назначаващият орган на ГСС може да поиска от компетентния НОС всякакви допълнителни пояснения, които този орган може да предостави в съответствие с националните законови и подзаконови актове. Ако крайният резултат бъде потвърден, не се предоставя РДП на ЕС.

20.

Проучването за надеждност заедно с получените резултати се подчиняват на действащите законови и подзаконови актове на съответната държава-членка в тази област, включително на актовете, отнасящи се до обжалването. Решенията на назначаващия орган на ГСС подлежат на обжалване в съответствие с Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, установени в Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 (1) (наричани по-долу „Правилник и условия за работа“).

21.	Уверението, на което се основава РДП на ЕС, при положение че остава валидно, обхваща всички задачи за изпълнение от съответното лице в рамките на ГСС или Комисията.

22.

Ако лицето не започне работа в рамките на 12 месеца от съобщаването на резултата от проучването за надеждност на назначаващия орган на ГСС или когато е налице прекъсване от 12 месеца, през които то не е било на работа в ГСС или в националната администрация на държава-членка, резултатът се изпраща на съответния национален орган по сигурността за потвърждаване на валидността и целесъобразността му.

23.

Когато на ГСС стане известна информация, че физическо лице, притежател на валидно РДП на ЕС, представлява риск за сигурността, ГСС уведомява за това съответния НОС в съответствие с приложимите правила и разпоредби. Когато НОС уведоми ГСС, че оттегля уверение, дадено в съответствие с точка 19, буква а) за лице, притежател на валидно РДП на ЕС, назначаващият орган на ГСС може да отправи искане за всякакъв вид пояснения, които НОС може да предостави съгласно националните законови и подзаконови актове. Ако неблагоприятната информация бъде потвърдена, РДП на ЕС се оттегля и лицето се изключва от достъп до КИЕС и от длъжности, където е възможен такъв достъп или където то може да представлява опасност за сигурността.

24.

Всяко решение за отнемане на РДП на ЕС от длъжностно лице или друг служител на ГСС и, когато това е уместно, основанията за него се съобщават на заинтересованото лице, което може да поиска да бъде изслушано от назначаващия орган. Информацията, предоставена от НОС, се подчинява на действащите законови и подзаконови актове на съответната държава-членка в тази област, включително на актовете, отнасящи се до обжалването. Решенията на назначаващия орган на ГСС подлежат на обжалване в съответствие с Правилника и Условията за работа.

25.	Националните експерти, командировани в ГСС на длъжност, изискваща РДП на ЕС, преди да поемат функциите си, представят на органа на ГСС по сигурността валидно национално РДП до КИЕС.

Регистри на РДП

26.

Всяка държава-членка и ГСС поддържат съответно регистри на националните РДП и РДП на ЕС, предоставени за достъп до КИЕС. Като минимум регистрите съдържат информация за нивото на КИЕС, до което се дава достъп на физическото лице (CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо), датата на предоставяне на РДП и срока му на валидност.

27.

Компетентният орган по сигурността може да издаде удостоверение за разрешение за достъп на персонала (УРДП), на което са означени нивото на класификация на КИЕС, до което лицето има достъп (CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо), срокът на валидност на съответното национално разрешение за достъп до КИЕС или европейско РДП и датата на изтичане на валидността на самото удостоверение.

Освобождаване от изискването за РДП

28.	Достъпът до КИЕС на лица в държавите-членки, които са надлежно оправомощени по силата на изпълняваните от тях функции, се определя в съответствие с националните законови и подзаконови актове; тези лица се информират за задълженията им в областта на сигурността, свързани със защитата на КИЕС.

IV. ОБУЧЕНИЕ И ПОВИШАВАНЕ НА ОСВЕДОМЕНОСТТА ПО ВЪПРОСИТЕ НА СИГУРНОСТТА

29.	Всички лица, които притежават РДП, декларират писмено, че са запознати със задълженията си по отношение на защитата на КИЕС и последиците от компрометиране на КИЕС. Тези писмени декларации се регистрират съответно от държавите-членки и ГСС.

30.

Всички лица, които имат разрешение за достъп до КИЕС или от които се изисква да работят с КИЕС, получават първоначална информация и биват впоследствие редовно информирани относно заплахите за сигурността и са длъжни незабавно да докладват на съответните органи по сигурността за всеки подход или дейност, които считат за подозрителни или необичайни.

31.	Всички лица, които престават да изпълняват задължения, свързани с достъп до КИЕС, биват информирани за задълженията им да продължат да опазват КИЕС, за което при нужда подписват декларация.

V. ИЗВЪНРЕДНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

32.

Когато това е допустимо съгласно националните законови и подзаконови актове, разрешение за достъп на персонала до национална класифицирана информация, предоставено от компетентен национален орган на държава-членка, може временно — за периода до издаване на национално РДП до КИЕС — да дава на национални длъжностни лица достъп до КИЕС на равностойното ниво, посочено в таблицата на съответствията в допълнение Б, когато такъв временен достъп се изисква в интерес на ЕС. Националните органи по сигурността информират Комитета по сигурността, ако националните законови и подзаконови актове не позволяват такъв временен достъп до КИЕС.

33.

При неотложни случаи, когато това е надлежно оправдано от интереса на работата, и до завършване на цялостното проучване за надеждност назначаващият орган на ГСС, след консултация с НОС на държавата-членка, чийто гражданин е лицето, и в зависимост от резултата от предварителната проверка за удостоверяване, че няма неблагоприятна информация, може да разреши временно на длъжностни лица и други служители на ГСС достъп до КИЕС за изпълнение на конкретни задължения. Временното разрешение важи за период, който не надвишава шест месеца и не дава право на достъп до информация с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET. Всички лица, които притежават временно разрешение, декларират писмено, че са запознати със задълженията си по отношение на защитата на КИЕС и последиците от компрометирането на КИЕС. ГСС регистрира тези писмени декларации.

34.

Когато предстои дадено лице да бъде назначено на длъжност, изискваща РДП на ниво, една степен по-високо от притежаваното от него, лицето може да бъде назначено временно, при условие че:

а)	належащата необходимост от достъп до КИЕС на по-високо ниво бъде обоснована писмено от ръководителя на лицето;

б)	достъпът е ограничен до конкретни елементи от КИЕС, свързани с длъжността;

в)	лицето притежава валидно национално РДП или РДП на ЕС;

г)	са предприети действия за получаване на РДП за нивото, необходимо за тази длъжност;

д)	проверките, извършени от компетентния орган, са дали удовлетворителен отговор, че лицето не е нарушавало сериозно или многократно разпоредбите по сигурността;

е)	назначаването на лицето е одобрено от компетентния орган; и

ж)	това изключение, включително описание на информацията, до която е предоставен достъп, бъде отразено в отговарящата регистратура или в отговарящата подчинена регистратура.

35.	Посочената по-горе процедура се използва за еднократен достъп до КИЕС на ниво с една степен по-високо от това, до което лицето е получило достъп. До тази процедура не се прибягва редовно.

36.

В крайно изключителни обстоятелства, като мисии във враждебна среда или в периоди на нарастващо международно напрежение, когато това се налага за предприемане на неотложни мерки, особено с цел спасяване на човешки живот, държавите-членки и генералният секретар могат, по възможност в писмена форма, да предоставят достъп до информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET на лица, които не разполагат с необходимото РДП, при условие че такова разрешение е абсолютно необходимо и липсват основателни съмнения относно лоялността и надеждността на съответното лице. Даденото разрешение се регистрира, като се описва информацията, до която е одобрен достъп.

37.

При информация с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET извънредният достъп се ограничава до граждани на ЕС, на които е разрешен достъп до информация с национално ниво на класификация за сигурност, равностойно на TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET, или до информация с ниво на класификация за сигурност SECRET UE/EU SECRET.

38.	Комитетът по сигурността се информира за случаите, в които се прибягва до процедурата, установена в точки 36 и 37.

39.

Когато в националните законови и подзаконови актове на дадена държава-членка се предвиждат по-строги правила по отношение на временни разрешения и еднократен или извънреден достъп на лица до класифицирана информация, предвидените в настоящия раздел процедури се прилагат единствено в рамките на ограниченията, посочени в съответните национални законови и подзаконови актове.

40.	Комитетът по сигурността получава годишен доклад относно използването на процедурите, установени в настоящия раздел.

VI. УЧАСТИЕ В ЗАСЕДАНИЯ НА СЪВЕТА

41.

При условията на точка 28 лица, на които е възложено да участват в заседания на Съвета или на неговите подготвителни органи, на които се обсъжда информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо, се допускат до участие само след потвърждаване на статуса им на лица с РДП. За участниците се изпраща УРДП или друго доказателство за РДП от съответните органи до службата на ГСС по сигурността или, по изключение, УРД се представя лично от самия участник. Когато е приложимо, може да се използва единен списък с имена, който да предоставя съответно доказателство за РДП.

42.	Когато от съображения за сигурност бъде оттеглено националното РДП до КИЕС на лице, чиито задължения изискват присъствието му на заседания на Съвета или на подготвителните органи на Съвета, компетентният орган уведомява ГСС за това.

VII. ПОТЕНЦИАЛЕН ДОСТЪП ДО КИЕС

43.

Когато предстои дадени лица да бъдат наети на работа при обстоятелства, при които те могат потенциално да имат достъп до информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо, те преминават през съответното проучване за надеждност или биват придружавани непрекъснато.

44.

Куриерите, охранителите и придружителите преминават през проучване за надеждност на съответното ниво или се проучват по други начини в съответствие с националните законови и подзаконови актове, биват инструктирани относно процедурите за сигурност за защита на КИЕС и получават указания за задълженията им във връзка със защитата на поверената им КИЕС.

(1) ОВ L 56, 4.3.1968 г., стp. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ФИЗИЧЕСКА СИГУРНОСТ

I. ВЪВЕДЕНИЕ

1.	В настоящото приложение се съдържат разпоредбите за изпълнение на член 8. В него се установяват минималните изисквания за физическа защита на помещения, сгради, офиси, зали и други зони, в които се работи с КИЕС и се съхранява такава, включително на зоните, в които се помещават КИС.

Мерките за физическа сигурност са предназначени да предотвратяват неразрешен достъп до КИЕС, като:

а)	гарантират, че работата с КИЕС и нейното съхранение се извършват по подходящ начин;

б)	дават възможност за разграничаване на служителите по отношение на достъпа до КИЕС на основание „необходимост да се знае“ и евентуално според вида на разрешението им за достъп;

в)	възпират, препятстват и разкриват неразрешени действия; и

г)	предотвратяват или забавят тайно или насилствено проникване на нарушители.

II. ИЗИСКВАНИЯ И МЕРКИ ЗА ФИЗИЧЕСКА СИГУРНОСТ

Мерките за физическа сигурност се подбират въз основа на извършена от компетентните органи оценка на заплахата. ГСС и държавите-членки прилагат процес на управление на риска за защита на КИЕС в техните обекти, за да гарантират, че се осигурява ниво на физическа защита, което е съизмеримо с оценката на риска. В процеса на управление на риска се вземат предвид всички необходими фактори, и по-специално:

а)	нивото на класификация на КИЕС;

б)	формата и обемът на КИЕС, като се отчита, че за големи количества или масиви от КИЕС може да се наложи прилагане на по-строги защитни мерки;

в)	заобикалящата среда и конструкцията на сградите или зоните, в които се съхранява КИЕС; и

г)	оценката на заплахата, произтичаща от действия на разузнавателни служби, насочени срещу ЕС или държавите-членки, както и от саботажи, терористична, подривна или друг вид престъпна дейност.

Компетентният орган по сигурността, като прилага концепцията за защита в дълбочина, определя необходимото съчетание от мерки за физическа сигурност, които да се приложат. То може да включва една или повече от следните мерки:

а)	бариера по периметъра: физическа бариера, която отбранява границите на зоната, изискваща защита;

б)	системи против проникване (СПП): една система против проникване може да се използва за повишаване на нивото на сигурност, което дава бариерата по периметъра, или да се използва в помещения и сгради вместо или за подпомагане на служителите за охрана;

в)

контрол на достъпа: контрол на достъпа може да се упражнява по отношение на отделен обект, сграда или сгради в рамките на обекта, или по отношение на зони или помещения в рамките на дадена сграда. Контролът може да бъде електронен или електромеханичен, да се извършва от служители за охрана и/или пропускателен пункт, и/или с други физически способи;

г)	служители за охрана: квалифицирани служители за охрана, при съответния надзор, а при необходимост и надлежно проучени за надеждност, могат да бъдат наемани, inter alia, с цел възпиране на лица, планиращи тайно проникване;

д)	вътрешна система за видеонаблюдение (ВСВН): ВСВН може да се използва от служителите за охрана за установяване на инциденти и сигнали, постъпили от СПП, при големи обекти или по периметъра;

е)	защитно осветление: защитно осветление може да се използва за възпиране на потенциални нарушители, както и за осигуряване на необходимото осветление за ефективно наблюдение пряко от служителите за охрана или непряко, с помощта на вътрешна система за видеонаблюдение; и

ж)	всякакви други подходящи физически мерки, предназначени да възпрат или открият неразрешен достъп, или да предотвратят загуби или повреждане на КИЕС.

5.	Компетентните органи по сигурността могат да имат разрешение да извършват претърсвания на влизащите или излизащите, което действа като възпиращ фактор по отношение на неразрешено внасяне на материали или изнасяне на КИЕС от дадено помещение или сграда.

6.	Когато съществува риск от пропуски, дори случайни, по отношение на КИЕС, се вземат необходимите мерки за неутрализиране на риска.

7.	За нови структури изискванията за физическа сигурност и техните функционални спецификации се определят като част от планирането и разработката на тези структури. За съществуващи структури изискванията за физическа сигурност се осъществяват в максималната възможна степен.

III. ОБОРУДВАНЕ ЗА ФИЗИЧЕСКА ЗАЩИТА НА КИЕС

При придобиване на оборудване (като сейфове, машини за унищожаване на хартиени документи, ключалки за врати, електронни системи за контрол на достъпа, системи против проникване, алармени системи) за физическа защита на КИЕС компетентният орган по сигурността гарантира, че оборудването отговаря на одобрените технически стандарти и минимални изисквания.

9.	Техническите спецификации на оборудването, което се използва за физическа защита на КИЕС, се посочват в насоките за сигурност, които се одобряват от Комитета по сигурността.

10.	Системите за сигурност се проверяват периодично, като оборудването подлежи на редовна поддръжка. Поддръжката е съобразена с резултатите от проверките, за да се гарантира постоянно оптимално функциониране на оборудването.

11.	При всяка проверка се прави преоценка на ефективността на отделните мерки и на цялата система за сигурност.

IV. ФИЗИЧЕСКИ ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ

12.

За физическа защита на КИЕС се създават два вида физически защитени зони или националните им еквиваленти:

а)	административни зони; и

б)	зони за сигурност (включително технически зони за сигурност).

В настоящото решение всяко позоваване на административни зони и зони за сигурност, включително технически зони за сигурност, се разбира и като позоваване на техните национални еквиваленти.

13.	Компетентният орган по сигурността определя дали дадена зона отговаря на изискванията за административна зона, зона за сигурност или техническа зона за сигурност.

14.

За административните зони:

а)	се определя видимо очертан периметър, който да позволява проверка на лицата и при възможност — на превозните средства;

б)	непридружен достъп се разрешава само на лица, надлежно оправомощени от компетентния орган; и

в)	всички останали лица се придружават по всяко време или подлежат на равностойни проверки.

15.

За зоните за сигурност:

а)	се определя видимо очертан и защитен периметър, чрез който се контролират всички влизания и излизания чрез пропуски или система за индивидуално разпознаване;

б)	достъп без придружител се предоставя само на лица, които имат разрешение за достъп и са конкретно оправомощени да влизат в зоната на основание „необходимост да се знае“;

в)	всички останали лица се придружават по всяко време или подлежат на равностойни проверки.

16.

Когато влизането в зона за сигурност представлява на практика пряк достъп до класифицираната информация в нея, се прилагат следните допълнителни изисквания:

а)	обозначава се ясно най-високото ниво на класификация за сигурност на информацията, която обикновено се намира в зоната;

б)	необходимо е всички посетители да имат специално разрешение за влизане в зоната, те се придружават непрекъснато и са преминали през съответното проучване за надеждност, освен ако не са взети мерки да се гарантира, че достъпът до КИЕС е невъзможен.

17.

Зони за сигурност, защитени срещу подслушване, се определят за технически зони за сигурност. Прилагат се следните допълнителни изисквания:

а)	такива зони се оборудват със системи против проникване, стоят заключени, когато не се ползват, и са под охрана, когато се ползват. Всички ключове се контролират в съответствие с раздел VI;

б)	всички лица и материали, които влизат в тези зони, се подлагат на контрол;

в)	зоните се проверяват редовно физически и/или технически съгласно изискванията на компетентния орган по сигурността. Такива проверки се извършват и след всяко неразрешено влизане или при подозрение за такова влизане; и

г)	в такива зони няма неразрешени линии за комуникации, неразрешени телефони или други неразрешени комуникационни средства и електрическо или електронно оборудване.

18.

Независимо от точка 17, буква г), преди да се използва в зони, където се провеждат заседания или се извършва дейност, включваща работа с информация с ниво на класификация за сигурност SECRET UE/EU SECRET и по-високо, и където степента на заплаха за КИЕС се оценява като висока, комуникационните средства и електрическото или електронното оборудване най-напред се проверяват от компетентния орган по сигурността, за да се гарантира, че с това оборудване не може да се предаде, неволно или неправомерно, разбираема информация отвъд периметъра на зоната за сигурност.

19.	Зоните за сигурност, в които няма денонощно присъствие на дежурен персонал, се проверяват, когато това е уместно, в края на установеното работно време и на произволни интервали извън установеното работно време, освен ако не е инсталирана система против проникване.

20.	Зони за сигурност и технически зони за сигурност могат да бъдат временно създадени в рамките на административна зона за целите на класифицирано заседание или други подобни цели.

21.

За всяка зона за сигурност се изготвят оперативни процедури за сигурност, в които се определят:

а)	нивото на КИЕС, с която може да се работи в зоната и която може да се съхранява там;

б)	мерките за наблюдение и защита, които да се поддържат;

в)	лицата, които имат право на непридружен достъп до зоната на основание „необходимост да се знае“ и разрешение за достъп;

г)	ако е уместно, процедури за придружаване или за защита на КИЕС, когато се разрешава достъп на други лица до зоната;

д)	всякакви други подходящи мерки и процедури.

22.

В рамките на зоните за сигурност се изграждат блиндирани помещения. Стените, подовете, таваните, прозорците и вратите с ключалки се одобряват от компетентния орган по сигурността и осигуряват защита, равностойна на тази на сейф от категорията, одобрена за съхранение на КИЕС със същото ниво на класификация за сигурност.

V. ФИЗИЧЕСКИ ЗАЩИТНИ МЕРКИ ЗА РАБОТА С КИЕС И НЕЙНОТО СЪХРАНЕНИЕ

23.

С КИЕС с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED може да се работи:

а)	в зона за сигурност;

б)	в административна зона, при условие че КИЕС е защитена срещу достъп от страна на неоправомощени лица; или

в)

извън зона за сигурност или административна зона, при условие че притежателят пренася КИЕС в съответствие с точки 28—40 от приложение III и се е ангажирал да спазва компенсаторните мерки, установени в инструкциите за сигурност, издадени от компетентния орган по сигурността с цел да се гарантира, че КИЕС е защитена срещу достъп от страна на неоправомощени лица.

24.

КИЕС с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED се съхранява в подходящи заключващи се офис мебели в административна зона или в зона за сигурност. Тя може да се съхранява временно извън зона за сигурност или административна зона, при условие че притежателят се е ангажирал да спазва компенсаторните мерки, установени в инструкциите за сигурност, издадени от компетентния орган по сигурността.

25.

С КИЕС с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET може да се работи:

а)	в зона за сигурност;

б)	в административна зона, при условие че КИЕС е защитена срещу достъп от страна на неоправомощени лица; или

в)

извън зона за сигурност или административна зона, при условие че притежателят:

i)	пренася КИЕС в съответствие с точки 28—40 от приложение III;

ii)	се е ангажирал да спазва компенсаторните мерки, установени в инструкциите за сигурност, издадени от компетентния орган по сигурността с цел да се гарантира, че КИЕС е защитена срещу достъп от страна на неоправомощени лица;

iii)	непрекъснато контролира лично КИЕС; и

iv)	в случай че документите са на хартиен носител, е уведомил за това съответната регистратура.

26.	КИЕС с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL и SECRET UE/EU SECRET се съхранява в зона за сигурност в сейф или блиндирано помещение.

27.	С КИЕС с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET се работи в зона за сигурност.

28.

КИЕС с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET се съхранява в зона за сигурност при някое от следните условия:

а)

в сейф, съобразно точка 8, с една или повече от следните допълнителни мерки за контрол:

i)	постоянна защита или проверки от служители с разрешение за достъп на персонала или от дежурен персонал;

ii)	одобрена система против проникване, в съчетание със служители за охрана и реагиране;

или

б)	в блиндирани помещения, оборудвани със системи против проникване, в съчетание със служители за охрана и реагиране.

29.	Правилата, уреждащи преноса на КИЕС извън физически защитените зони, се съдържат в приложение III.

VI. КОНТРОЛ НА КЛЮЧОВЕТЕ И КОМБИНАЦИИТЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ЗАЩИТА НА КИЕС

30.	Компетентният орган по сигурността определя процедурите за управление на ключовете и шифровите комбинации за офисите, помещенията, блиндираните помещения и сейфовете. Тези процедури осигуряват защита срещу неразрешен достъп.

31.

Шифровите комбинации се запаметяват от възможно най-малък брой лица на основание „необходимост да се знае“. Шифровите комбинации за сейфовете и блиндираните помещения, в които се съхранява КИЕС, се променят:

а)	винаги когато има смяна на служител, на когото е известна комбинацията;

б)	в случай на компрометиране или подозрение за компрометиране на информация;

в)	когато дадена ключалка е преминала през поддръжка или ремонт; и

г)	най-малко на всеки 12 месеца.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

УПРАВЛЕНИЕ НА КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ

I. ВЪВЕДЕНИЕ

В настоящото приложение се съдържат разпоредбите за изпълнение на член 9. В него се установяват административните мерки за контрол на КИЕС през жизнения ѝ цикъл с цел да се съдейства за възпиране и разкриване на умишлено или случайно компрометиране или загуба на такава информация, както и за последващото ѝ възстановяване.

II. УПРАВЛЕНИЕ НА КЛАСИФИКАЦИЯТА

Класификация и обозначения

2.	Информацията се класифицира, когато е необходимо да бъде защитена от съображения за поверителност.

3.	Създателят на КИЕС отговаря за определянето на нивото на класификацията за сигурност, в съответствие със съответните насоки за класификация, както и за първоначалното разпространение на информацията.

4.	Нивото на класификация на КИЕС се определя в съответствие с член 2, параграф 2 и при спазване на политиката за сигурност, която се одобрява в съответствие с член 3, параграф 3.

5.	Класификацията за сигурност се посочва ясно и точно, независимо дали КИЕС е на хартия, в устна, електронна или друга форма.

6.	Отделни части от даден документ (т.е. страници, параграфи, раздели, приложения, допълнения, добавки и притурки) може да изискват различно ниво на класификация за сигурност, за което се поставя съответният гриф, включително когато се съхраняват в електронен вид.

Нивото, на което се класифицира даден документ или файл, е не по-ниско от най-високото ниво на класификация за сигурност на негов елемент. Когато се обединява информация от различни източници, се прави преглед на окончателния продукт, за да се определи цялостното ниво на класификация за сигурност, тъй като може да е необходимо той да бъде с по-високо ниво на класификация от това на съставните му части.

8.	Доколкото е възможно, документите, съдържащи части с различни нива на класификация, се структурират така, че частите с различни нива на класификация да могат лесно да се идентифицират и отделят при необходимост.

Класификацията на писмо или записка, включващи приложения, съответства на най-високата степен на класификация на тези приложения. Създателят ясно обозначава нивото на класификация на основния документ без приложенията, като използва подходящ гриф, например:

CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL

Без приложение(я) RESTREINT UE/EU RESTRICTED

Обозначения

10.

В допълнение към един от грифовете за сигурност, посочени в член 2, параграф 2, КИЕС може да носи допълнително обозначение, като:

а)	знак за идентифициране на създателя на информацията;

б)	предупредително обозначение, кодови думи или акроними, уточняващи областта, до която се отнася документът, конкретното разпределение на документа на основание „необходимост да се знае“ или ограниченията за ползването му;

в)	обозначение, уточняващо условията за предоставяне;

г)	когато е приложимо, датата или конкретното събитие, след които нивото на класификация може да бъде понижено или премахното.

Съкратено обозначаване на класификацията

11.	За обозначаване на нивото на класификация на отделни параграфи от текста могат да се използват стандартни съкращения на нивата на класификация. Пълното название на грифовете за сигурност не се заменя със съкратени обозначения.

12.

В класифицирани документи на ЕС за обозначаване на нивото на класификация на раздели или части от текст, по-малки от една страница, могат да се използват следните стандартни съкращения:

TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET	TS-UE/EU-TS
SECRET UE/EU SECRET	S-UE/EU-S
CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL	C-UE/EU-C
RESTREINT UE/EU RESTRICTED	R-UE/EU-R

Създаване на КИЕС

13.

При създаване на класифициран документ на ЕС:

а)	върху всяка страница се отбелязва ясно нивото на класификация;

б)	всяка страница се номерира;

в)	върху документа се отбелязват регистрационният му номер и за какво се отнася, които сами по себе си не представляват класифицирана информация, освен ако не са обозначени като такава;

г)	върху документа се поставя дата;

д)	на всяка страница на документи с ниво на класификация за сигурност SECRET UE/EU SECRET и по-високо се обозначава номерът на копието, ако документите се разпространяват в няколко екземпляра.

14.	Когато не е възможно да се приложи точка 13 към КИЕС, се вземат други подходящи мерки в съответствие с насоките за сигурност, които се определят съгласно член 6, параграф 2.

Понижаване нивото на класификация и декласификация на КИЕС

15.

При създаване на информацията създателят обозначава, когато е възможно, и особено за информация с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED, дали нивото на класификация на КИЕС може да бъде понижено или класификацията може да бъде премахната на определена дата или след настъпване на определено събитие.

16.

ГСС прави редовен преглед на КИЕС, с която разполага, за да установи дали нивото на класификация продължава да е приложимо. ГСС установява система за преразглеждане на нивото на класификация на регистрираната КИЕС, чийто създател е той, не по-рядко от веднъж на пет години. Такъв преглед не се налага, ако от самото начало създателят е посочил, че нивото на класификация на информацията ще бъде автоматично понижено или че класификацията ще бъде премахната и че информацията носи съответното обозначение.

III. РЕГИСТРАЦИЯ НА КИЕС ЗА ЦЕЛИТЕ НА СИГУРНОСТТА

17.

За всяка организационна единица в рамките на ГСС и в националните администрации на държавите-членки, в която се работи с КИЕС, се определя отговаряща регистратура, за да гарантира, че с КИЕС се работи в съответствие с настоящото решение. Регистратурите се обособяват като зони за сигурност съгласно посоченото в приложение II.

18.	За целите на настоящото решение регистрация за целите на сигурността (наричана по-долу „регистрация“) означава прилагането на процедури за отбелязване на жизнения цикъл на материалите, включително тяхното разпространение и унищожаване.

19.	Всички материали с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL и по-високо се регистрират в определени за целта регистратури при постъпването им в дадена организационна единица и при излизането им от нея.

20.	Централната регистратура в ГСС поддържа регистри на цялата класифицирана информация, която се предоставя от Съвета и ГСС на трети държави и международни организации, както и за цялата класифицирана информация, която се получава от трети държави или международни организации.

21.	По отношение на КИС процедурите за регистрация могат да се изпълнят като процес в рамките на самата КИС.

22.	Съветът одобрява политика за сигурност при регистриране на КИЕС за целите на сигурността.

Регистратури за информация с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET

23.

В държавите-членки и в ГСС се определя регистратура, която да играе ролята на централен орган за получаване и изпращане на информация с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET. При необходимост могат да се определят и подчинени регистратури, в които да се работи с такава информация с цел регистрация.

24.	Тези подчинени регистратури не могат да предават документи с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET пряко на други регистратури, подчинени на същата централна регистратура TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET, или на външни получатели без изричното писмено одобрение на последната.

IV. КОПИРАНЕ И ПРЕВОД НА КЛАСИФИЦИРАНИ ДОКУМЕНТИ НА ЕС

25.	Документите с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET не се копират или превеждат без предварителното писмено съгласие на създателя.

26.	Когато създателят на документи с ниво на класификация за сигурност SECRET UE/EU SECRET и по-ниско не е поставил предупредителни обозначения за тяхното копиране или превод, документите могат да бъдат копирани или превеждани по указание на притежателя.

27.	Мерките за сигурност, приложими към оригиналния документ, се прилагат и за неговите копия и преводи.

V. ПРЕНОС НА КИЕС

28.

Преносът на КИЕС подлежи на защитните мерки, уредени в точки 30—40. Когато КИЕС се пренася на електронен носител и независимо от разпоредбите на член 9, параграф 4, изложените по-долу защитни мерки могат да бъдат допълнени с подходящи технически контрамерки, предписани от компетентния орган по сигурността, така че да се сведе до минимум рискът тя да бъде загубена или компрометирана.

29.	Компетентните органи по сигурността в ГСС и в държавите-членки издават инструкции за преноса на КИЕС в съответствие с настоящото решение.

В рамките на отделна сграда или самостоятелна група от сгради

30.	В рамките на отделна сграда или самостоятелна група от сгради КИЕС се покрива при пренасяне, така че да не се вижда нейното съдържание.

31.	В рамките на отделна сграда или самостоятелна група от сгради информацията с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET се пренася в защитен плик, на който е обозначено само името на получателя.

В рамките на ЕС

32.	Когато се пренася между сгради или обекти в рамките на ЕС, КИЕС се опакова по такъв начин, че да е защитена от неразрешено разкриване.

33.

Преносът на информация с ниво на класификация за сигурност до SECRET UE/EU SECRET в рамките на ЕС се извършва по един от следните начини:

а)	с военен, правителствен или дипломатически куриер, в зависимост от случая;

б)

на ръка, при положение че:

i)	КИЕС не напуска приносителя, освен ако не се съхранява в съответствие с изискванията, посочени в приложение II;

ii)	КИЕС не се отваря по пътя, нито се чете на обществени места;

iii)	лицата биват информирани за отговорностите им по отношение на сигурността;

iv)	когато е необходимо, на лицата се предоставя удостоверение за куриер;

в)

пощенски услуги или платени куриерски услуги, при положение че:

i)	те са одобрени от съответния НОС в съответствие с националните законови и подзаконови актове;

ii)	те прилагат подходящи защитни мерки в съответствие с минималните изисквания, които се определят в насоките за сигурност съгласно член 6, параграф 2.

В случай на пренос от една държава-членка към друга разпоредбите на буква в) се ограничават до информация с ниво на класификация за сигурност до CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL.

34.	Материали с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL и SECRET UE/EU SECRET (например оборудване или машини), които не могат да бъдат пренесени по посочените в точка 33 начини, се пренасят като товар от транспортни дружества в съответствие с приложение V.

35.	Преносът на информация с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET между сгради и обекти в рамките на ЕС се извършва с военен, правителствен или дипломатически куриер, в зависимост от случая.

От територията на ЕС до територията на трета държава

36.	Когато се пренася от територията на ЕС до територията на трета държава, КИЕС се опакова по такъв начин, че да е защитена от неразрешено разкриване

37.

Преносът на информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL и SECRET UE/EU SECRET от територията на ЕС до територията на трета държава се извършва по един от следните начини:

а)	с военен или дипломатически куриер;

б)

на ръка, при положение че:

i)	върху пакета е поставен официален печат или опаковката е направена по начин, указващ, че се касае за официална пратка, която не следва да бъде подлагана на митнически проверки или проверки за сигурност;

ii)	лицата са снабдени с удостоверение за куриер, в което е идентифициран пакетът и което съдържа разрешение да го пренасят.

iii)	КИЕС не напуска приносителя, освен ако не се съхранява в съответствие с изискванията, посочени в приложение II;

iv)	КИЕС не се отваря по пътя, нито се чете на обществени места; и

v)	лицата биват информирани за отговорностите им по отношение на сигурността.

38.

При пренос на информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL и SECRET UE/EU SECRET, предоставена от ЕС на трета държава или международна организация, се спазват съответните разпоредби на споразумение за сигурност на информацията или на административна договореност в съответствие с член 12, параграф 2, буква а) или б).

39.	Информация с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED може също да се пренася чрез пощенски служби или платени куриерски услуги.

40.	Преносът на информация с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET от територията на ЕС до територията на трета държава се извършва с военен или дипломатически куриер.

VI. УНИЩОЖАВАНЕ НА КИЕС

41.	Класифицирани документи на ЕС, които вече не са необходими, могат да бъдат унищожени, при условие че не се засягат съответните правила и разпоредби за архивиране.

42.	Документи, подлежащи на регистрация в съответствие с член 9, параграф 2, се унищожават от отговарящата за тях регистратурата по указание на притежателя или на компетентен орган. Регистрите и друга регистрационна информация се актуализират съответно.

43.	Унищожаването на документи с ниво на класификация за сигурност SECRET UE/EU SECRET или TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET се извършва в присъствието на свидетел, който притежава разрешение за достъп до ниво на класификация за сигурност най-малко на нивото на документа, който се унищожава.

44.

Регистраторът и свидетелят, когато се изисква присъствие на такъв, подписват удостоверение за унищожаване, което се завежда в регистратурата. Удостоверенията за унищожаване на документи с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET се съхраняват в регистратурата за срок от най-малко 10 години, а на документи с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL и SECRET UE/EU SECRET — за срок от най-малко пет години.

45.

Класифицирани документи, включително документи с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED, се унищожават по методи, отговарящи на съответните стандарти на ЕС или равностойни на тях стандарти, или по методи, одобрени от държавите-членки в съответствие с националните технически стандарти, така че да се предотврати цялостното им или частичното им възстановяване.

46.	Унищожаването на компютърните средства за съхранение на КИЕС се извършва в съответствие с точка 36 от приложение IV.

VII. ПРОВЕРКИ И ПОСЕЩЕНИЯ ЗА ОЦЕНКА

47.

Понятието „проверка“ се използва по-нататък в текста за обозначаване на всички:

а)	проверки в съответствие с член 9, параграф 3 и член 15, параграф 2, букви д), е) и ж); или

б)	посещения за оценка в съответствие с член 12, параграф 5,

с цел да се прецени ефективността на прилаганите мерки за защита на КИЕС.

48.

Проверките се извършват, inter alia, с цел:

а)	да се гарантира спазването на изискваните минимални стандарти за защита на КИЕС, установени в настоящото решение;

б)	да се подчертае значението на сигурността и ефективното управление на риска в рамките на проверяваните единици;

в)	да се препоръчат мерки за противодействие с цел намаляване на конкретните последствия при загуба на поверителност, интегритет или наличност на класифицирана информация; и

г)	да се окаже подкрепа за текущите образователни и информационни програми на органите по сигурността.

49.

Преди изтичането на всяка календарна година Съветът приема програма за проверки за следващата година, както е предвидено в член 15, параграф 1, буква в). Точната дата на всяка проверка се определя по споразумение със съответната агенция или орган на ЕС, държава-членка, трета държава или международна организация.

Извършване на проверките

50.

Извършват се проверки на съответните правила, разпоредби и процедури на проверяваната организационна единица и проверки за установяване дали практиките на тази единица съответстват на основните принципи и на минималните стандарти, установени в настоящото решение и в разпоредбите, уреждащи обмена на класифицирана информация с тази единица.

51.

Проверките се извършват на два етапа. Преди самата проверка се провежда подготвително заседание, при необходимост с участието на съответната единица. След това подготвително заседание екипът за проверка изготвя подробна програма за проверката, която обхваща всички области на сигурността и е съгласувана с посочената единица. Екипът за проверка получава достъп до всички помещения, в които се работи с КИЕС, и по-специално до регистратурите и точките за достъп до КИС.

52.	За извършване на проверки в националните администрации на държавите-членки отговаря съвместен екип за проверка на ГСС/Комисията при пълно сътрудничество от служителите на проверяваната единица.

53.	За извършване на проверките в трети държави и международни организации отговаря съвместен екип за проверка на ГСС/Комисията при пълно сътрудничество от страна на служителите на проверяваната трета държава или международна организация.

54.

Проверките на агенции и органи на ЕС, създадени съгласно дял V, глава 2 от ДЕС, както и на Европол и Евроюст се извършват от службата по сигурността на ГСС със съдействието на експерти от НОС на държавата-членка, на чиято територия са разположени агенцията или органът. Дирекцията по сигурността на Европейската комисия (ДСЕК) също може да бъде привлечена за участие, ако обменя редовно класифицирана информация с въпросната агенция или орган.

55.

За извършване на проверки на агенции и органи на ЕС, създадени съгласно дял V, глава 2 от ДЕС, както и на Европол и Евроюст на трети държави и на международни организации се отправя искане за помощ и участие на експерти от НОС в съответствие с подробни договорености, по които Комитетът по сигурността постига съгласие.

Доклади за проверка

56.

При приключване на проверката основните заключения и препоръки се представят на проверяваната единица. След това се изготвя доклад за проверката под ръководството на органа по сигурността на ГСС (службата по сигурността на ГСС). Когато се предлагат коригиращи действия и се отправят препоръки, в доклада се включват достатъчно подробности в подкрепа на достигнатите заключения. Докладът се изпраща на съответния орган на проверяваната единица.

57.

За проверки, извършени в националните администрации на държавите-членки:

а)	проектът за доклад за проверката се изпраща на съответния национален орган по сигурността, за да се удостовери фактическата му точност, както и че не съдържа информация с ниво на класификация за сигурност, по-високо от RESTREINT UE/EU RESTRICTED;

б)	докладите за проверката се разпращат до членовете на Комитета по сигурността и до ДСЕК, освен ако съответният НОС на държавата-членка не поиска те да не се разпространяват; докладът получава ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED.

Под ръководството на органа по сигурността на ГСС (службата по сигурността на ГСС) се изготвят редовно доклади, в които се посочват изводите от проверките, извършени в държавите-членки през даден период и разгледани от Комитета по сигурността.

58.

При посещения за оценка в трети държави и в международни организации докладът се разпространява сред членовете на Комитета по сигурността и в ДСЕК. Докладът получава ниво на сигурност най-малко RESTREINT UE/EU RESTRICTED. Всички коригиращи мерки се проверяват чрез последващо посещение и се докладват на Комитета по сигурността.

59.

При посещения за оценка на агенции и органи на ЕС, създадени съгласно дял V, глава 2 от ДЕС, както и на Европол и Евроюст докладите за проверката се разпращат до членовете на Комитета по сигурността и до ДСЕК. Проектът за доклад за проверката се изпраща на съответната агенция или орган, за да се удостовери фактическата му точност, както и че не съдържа информация с ниво на класификация за сигурност, по-високо от RESTREINT UE/EU RESTRICTED. Всички коригиращи мерки се проверяват чрез последващо посещение и се докладват на Комитета по сигурността.

60.	Органът на ГСС по сигурността извършва редовни проверки на организационните единици в ГСС за целите, посочени в точка 48.

Контролен списък за проверката

61.	Органът по сигурността на ГСС (службата по сигурността на ГСС) изготвя и актуализира контролен списък с въпроси, които да се установят по време на проверката. Контролният списък се изпращат на Комитета по сигурността.

62.

Предоставя се необходимата за попълване на контролния списък информация, особено по време на проверка от службите за управление на сигурността на проверяваната единица. След като бъдат дадени подробни отговори на въпросите от контролния списък, той се класифицира по споразумение с проверяваната единица Той не представлява част от доклада за проверката.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЗАЩИТА НА КИЕС, С КОЯТО СЕ РАБОТИ В КИС

I. ВЪВЕДЕНИЕ

1.	В настоящото приложение се съдържат разпоредбите за изпълнение на член 10.

Следните понятия и характеристики на ОИ имат основно значение за сигурността и правилното протичане на операциите в КИС:

Автентичност	:	гаранцията, че информацията е истинска и произтича от bona fide източници.
Достъпност	:	характеристиката на информацията да е достъпна и използваема при поискване от оправомощена единица.
Поверителност	:	характеристиката, че информацията не е разкрита на неоправомощени лица, единици или процеси.
Интегритет	:	характеристиката, че информацията и активите са запазили точността и пълнотата си.
Невъзможност за отказ	:	способността да се докаже, че дадено действие или събитие действително е настъпило, така че това действие или събитие да не може впоследствие да бъде отречено.

II. ПРИНЦИПИ НА ОСИГУРЕНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА

3.	Установените по-долу разпоредби съставляват основните параметри за сигурността на всяка КИС, в която се работи с класифицирана информация на ЕС. Подробните изисквания за изпълнение на тези разпоредби се определят в политиките и насоките за сигурност.

Управление на риска за сигурността

Управлението на риска за сигурността е неразделна част от определянето, разработването, функционирането и поддръжката на КИС. Управлението на риска (оценка, третиране, приемане и съобщаване) се осъществява съвместно, като повтарящ се процес, от представители на собствениците на системата, органите по проекта, оперативните органи и органите за одобрение на сигурността, чрез използване на доказан, прозрачен и напълно разбираем процес на оценка на риска. Обхватът на КИС и нейните активи се определят ясно в началото на процеса на оценка на риска.

Компетентните органи правят преглед на потенциалните заплахи за КИС и поддържат актуализирани и точни оценки на заплахите, които отразяват състоянието на оперативната среда към дадения момент. Те постоянно актуализират своите познания по въпросите, свързани с уязвимите места, и периодично правят преглед на оценката на уязвимостта в отговор на променящата се информационно-технологична среда.

6.	Целта на третирането на риска за сигурността е да се приложи съвкупност от мерки за сигурност, които да доведат до задоволителен баланс между изискванията на ползвателите, разходите и остатъчния риск за сигурността.

Специфичните изисквания, мащаб и степен на задълбоченост, определени от съответния ОАС за акредитация на КИС, съответстват на оценката на риска, като се вземат предвид всички релевантни фактори, включително нивото на класификация на КИЕС, с която се работи в КИС. Акредитацията включва формална декларация за остатъчен риск и приемане на остатъчния риск от отговорния орган.

Сигурност през жизнения цикъл на КИС

8.	Гарантирането на сигурността е изискване, което важи през целия жизнен цикъл на КИС, от решението за нейното създаване до извеждането ѝ от експлоатация.

9.	Ролята на участниците в КИС и взаимодействието между тях по отношение на сигурността на системата се определят за всеки етап от жизнения цикъл.

10.

Всяка КИС, включително техническите и нетехническите мерки за нейната сигурност, се подлага на изпитване за сигурност по време на процеса на акредитация, за да се гарантира, че е постигнато необходимото ниво на осигуреност и да се удостовери, че тези мерки са правилно приложени, интегрирани и конфигурирани.

11.	Оценки на сигурността, проверки и прегледи се извършват периодично по време на функционирането и поддръжката на КИС, както и при възникване на извънредни обстоятелства.

12.	Документацията по сигурността на КИС се развива по време на жизнения цикъл на системата като неразделна част от процеса за управление на промените и на конфигурацията.

Най-добри практики

13.

ГСС и държавите-членки си сътрудничат за разработване на най-добри практики за защита на КИЕС, с която се работи в КИС. Насоките за най-добри практики съдържат технически, физически, организационни и процедурни мерки за сигурност на КИС с доказана ефективност за противодействие на определени заплахи и уязвими места.

14.	Защитата на КИЕС, с която се работи в КИС, се усъвършенства въз основа на изводите, направени от организационните единици, ангажирани с осигуреността на информацията в рамките на ЕС и извън него.

15.	Разпространението и последващото прилагане на най-добри практики допринася за постигане на равностойно ниво на осигуреност на използваните от ГСС и държавите-членки различни видове КИС, които работят с КИЕС.

Защита в дълбочина

16.

С оглед намаляване на риска за КИС се прилага съвкупност от технически и нетехнически мерки за сигурност, организирани под формата на многослойна защита. Те включват:

а) Възпиране: мерки за сигурност, имащи за цел възпиране на евентуален противник, който планира атака срещу КИС;

б) Превенция: мерки за сигурност, имащи за цел възпрепятстване или блокиране на атаки срещу КИС;

в) Разкриване: мерки за сигурност, имащи за цел откриване на извършена атака срещу КИС;

г) Устойчивост: мерки за сигурност, имащи за цел ограничаване на въздействието на извършена атака в рамките на минимално количество информация или активи на КИС и предотвратяване на по-нататъшни вреди; и

д) Възстановяване: мерки за сигурност, имащи за цел възстановяване на сигурната среда за работа на КИС.

Степента на стриктност на тези мерки за сигурност се определя въз основа на оценка на риска.

17.

Компетентните органи гарантират, че могат да реагират на инциденти, които е възможно да надхвърлят организационните и националните граници, като координират ответните реакции и обменят информация за тези инциденти и свързаните с тях рискове (компютърни способности за реагиране при извънредни обстоятелства).

Принцип на минималност и най-малко привилегии

18.	С цел да се избегне ненужно излагане на риск, в отговор на оперативните изисквания се прилагат само основни функционални възможности, съоръжения и услуги.

19.	На ползвателите и автоматизираните процеси на КИС се дава само такъв достъп, привилегии или разрешения, които са необходими за изпълнение на задачите им, с оглед ограничаване на вредите в резултат от инциденти, грешки или неразрешено използване на ресурси на КИС.

20.	При необходимост изпълняваните от КИС процедури за регистрация се проверяват в рамките на процеса на акредитация.

Повишаване на осведомеността по въпросите на осигуреността на информацията

21.

Познаването на риска и на наличните мерки за сигурност представлява първата линия на защита на сигурността на КИС. По-конкретно всички служители, които имат отношение към жизнения цикъл на КИС, включително ползвателите, разбират:

а)	че пропуските в сигурността могат да нанесат значителни вреди на комуникационните и информационните системи;

б)	потенциалната вреда за други системи, която може да бъде предизвикана от взаимната свързаност и взаимната зависимост; и

в)	индивидуалната си отговорност за сигурността на КИС в зависимост от конкретната си роля в рамките на системите и процесите.

22.	Обучението и повишаването на осведомеността по въпросите на ОИ са задължителни за всички участващи служители, включително висшите служители и ползвателите на КИС, с цел да се гарантира, че те осъзнават своите отговорности по отношение на сигурността.

Оценка и одобрение на информационно-технологични продукти за сигурност

23.	Необходимата степен на доверие в мерките за сигурност, определена като степен на осигуреност, се определя в съответствие с резултатите от процеса на управление на риска, съобразно съответните политики и насоки за сигурност.

24.	Степента на осигуреност се удостоверява чрез международно признати или национално одобрени процеси и методологии. Тук се включват преди всичко оценката, контролът и одитът.

25.	Криптографските продукти за защита на КИЕС се оценяват и одобряват от националния орган за криптографско одобрение на държавата-членка.

26.

Преди да бъдат препоръчани за одобрение от Съвета или от генералния секретар в съответствие с член 10, параграф 6, такива криптографски продукти преминават успешно втора оценка от страна на достатъчно квалифициран и компетентен орган (ДККО) на държава-членка, която не участва в проектирането или производството на оборудването. Изискваната степен на задълбоченост при оценката от втори орган зависи от предвиденото максимално ниво на класификация за сигурност на КИЕС, която да бъде защитена с тези продукти. Съветът одобрява политика за сигурност по отношение на оценката и одобрението на криптографски продукти.

27.

Когато за това има специфични оперативни основания, Съветът или съответно генералният секретар може, по препоръка на Комитета по сигурността, да отмени изискванията по точка 25 или 26 и да предостави временно одобрение за определен период, в съответствие с процедурата, изложена в член 10, параграф 6.

28.	ДККО е органът на държавата-членка за криптографско одобрение, който на базата на определени от Съвета критерии е получил акредитация да извършва втората оценка на криптографски продукти за защита на КИЕС.

29.	Съветът одобрява политика за сигурност при квалифицирането и одобряването на некриптографски информационно-технологични продукти за сигурност.

Предаване в рамките на зони за сигурност

30.	Независимо от разпоредбите на настоящото решение, когато предаването на КИЕС е ограничено в рамките на зони за сигурност, може да се прибегне до некриптирано разпространение или криптиране на по-ниско ниво въз основа на резултатите от процеса на управление на риска и с одобрението на ОАС.

Сигурност на взаимната свързаност на КИС

31.	За целите на настоящото решение взаимна свързаност означава пряка връзка между две или повече информационно-технологични системи с цел обмен на данни и други информационни ресурси (напр. комуникация) в еднопосочен или многопосочен план.

32.	КИС третира всички взаимосвързани информационно-технологични системи като ненадеждни и прилага защитни мерки за контрол на обмена на класифицирана информация.

33.

По отношение на всички взаимни връзки на КИС с друга информационно-технологична система се спазват следните основни изисквания:

а)	изискванията на дейността или оперативните изисквания за такива взаимни връзки се декларират и одобряват от компетентните органи;

б)	взаимната връзка преминава през процес на управление на риска и акредитация и се нуждае от одобрението на компетентните ОАС; и

в)	по периметъра на всички КИС се инсталират мерки за защита на периметъра.

34.

Не се допуска взаимна свързаност между акредитирана КИС и незащитена или обществена мрежа, освен в случаите, когато КИС разполага с одобрени мерки за защита на периметъра, инсталирани за тази цел между КИС и незащитената или обществената мрежа. Мерките за сигурност при такива взаимни връзки се разглеждат от компетентния по въпросите на осигуреността на информацията орган и се одобряват от компетентния ОАС.

Когато незащитената или обществената мрежа се използва единствено като преносител и данните са криптирани чрез криптографски продукт, одобрен в съответствие с член 10, такава връзка не се счита за взаимна свързаност.

35.	Забранява се пряка или каскадна взаимна свързаност между КИС, акредитирана да работи с информация с ниво на класификация за сигурност TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET, и незащитена или обществена мрежа.

Компютърни средства за съхранение

36.	Компютърните средства за съхранение се унищожават в съответствие с процедури, одобрени от компетентния орган по сигурността.

37.	Повторното използване, понижаването на нивото на класификация или декласификацията на компютърните средства за съхранение се извършва в съответствие с политика за сигурност, която се определя съгласно член 6, параграф 1.

Извънредни обстоятелства

38.	Независимо от разпоредбите на настоящото решение описаните по-долу специални процедури могат да се прилагат в извънредни ситуации, например по време на предстояща или настояща криза, конфликт, състояние на война или при извънредни оперативни обстоятелства.

39.

КИЕС може да се предава, като се използват криптографски продукти, одобрени за по-ниско ниво на класификация за сигурност, или без да се криптира, със съгласието на компетентния орган, в случай че евентуално забавяне би причинило очевидно по-голяма вреда от тази, произтичаща от разкриване на класифицирания материал, и ако:

а)	изпращачът и получателят не притежават необходимите уреди за криптиране или не притежават никакви уреди за криптиране; и

б)	класифицираният материал не може да бъде изпратен своевременно с други средства.

40.

Класифицираната информация, предавана при описаните в точка 38 обстоятелства, няма грифове за сигурност или обозначения, които да я отличават от некласифицирана информация или от информация, която може да бъде защитена с наличен криптографски продукт. Получателите се уведомяват незабавно за нивото на класификация с други средства.

41.	След случаи на прилагане на точка 38 се изготвя доклад до компетентния орган и до Комитета по сигурността.

III. ФУНКЦИИ И ОРГАНИ, СВЪРЗАНИ С ОСИГУРЕНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА

42.

В държавите-членки и в ГСС се установяват следните функции във връзка с ОИ. Тези функции не изискват самостоятелни организационни единици. Единиците имат самостоятелни мандати. Функциите обаче и съпътстващите ги отговорности могат да бъдат комбинирани или интегрирани в една и съща организационна единица или разделени в различни организационни единици, при условие че се избягват вътрешни конфликти на интереси или задачи.

Орган по осигуреността на информацията

43.

ООИ отговаря за:

а)	разработване на политики и насоки за сигурност за ОИ и наблюдение на тяхната ефективност и целесъобразност;

б)	опазване и администриране на техническата информация, свързана с криптографските продукти;

в)	гарантиране, че избраните за защита на КИЕС мерки за ОИ съответстват на политиките, уреждащи тяхната пригодност и избор;

г)	гарантиране, че криптографските продукти се подбират в съответствие с политиките, уреждащи тяхната пригодност и избор;

д)	координиране на обучението и повишаване на осведомеността относно ОИ;

е)	консултиране с доставчика на системата, участниците в областта на сигурността и представители на ползвателите по отношение на политиките и насоките за сигурност за ОИ; и

ж)	гарантиране на наличието на подходящ експертен ресурс в състава на Комитета по сигурността, отговарящ за въпросите на ОИ.

Орган по Tempest

44.	Органът по Tempest (ОТ) отговаря за осигуряване на съответствие на КИС с политиките и насоките по Tempest. Той одобрява контрамерки по Tempest за инсталации и продукти за защита на КИЕС до определено ниво на класификация за сигурност в съответната оперативна среда.

Орган за криптографско одобрение

45.

Органът за криптографско одобрение (ОКО) отговаря за осигуряване на съответствие на криптографските продукти с националната криптографска политика или криптографската политика на Съвета. Този орган одобрява криптографски продукти за защита на КИЕС до определено ниво на класификация за сигурност в съответната оперативна среда. По отношение на държавите-членки органът за криптографско одобрение отговаря също така за оценката на криптографските продукти.

Орган за разпределение на криптографски материали

46.

Органът за разпределение на криптографски материали (ОРКМ) отговаря за:

а)	управление и отчитане на криптографски материали на ЕС;

б)	осигуряване прилагането на подходящи процедури и за създаване на необходимите канали за отчитане, защитена работа, съхранение и разпределение на всички криптографски материали на ЕС; и

в)	осигуряване предаването на криптографски материали на ЕС на или от лицата или службите, които ги използват.

Орган по акредитиране на сигурността

47.

За всяка система ОАС отговоря за:

а)

гарантиране, че КИС спазва съответните политики и насоки за сигурност, предоставяне на декларация за одобрение на КИС за работа с КИЕС до определено ниво на класификация за сигурност в съответната оперативна среда, като посочва реда и условията на акредитацията, както и критериите, по които се изисква повторно одобрение;

б)	установяване на процес за акредитация на сигурността в съответствие с разработените политики, като ясно посочва условията за одобрение на подчинената му КИС;

в)	определяне на стратегия за акредитация на сигурността, посочваща степента на задълбоченост при процеса на акредитация, която да съответства на необходимото равнище на осигуреност;

г)

преглед и одобряване на документация, свързана със сигурността, включително правилник за управление на риска и за остатъчен риск, правилник за специфичните за системата изисквания за сигурност (наричани по-долу „ПССИС“), документация за удостоверяване на изпълнението на мерките за сигурност и оперативните процедури за сигурност (наричани по-долу „ОПС“), както и гарантиране на съответствието на тази документация с правилата и политиките на Съвета в областта на сигурността;

д)	проверка на прилагането на мерките за сигурност по отношение на КИС чрез предприемане или спонсориране на оценки, проверки или прегледи по сигурността;

е)	определяне на изискванията за сигурност (например нива на разрешение за достъп на персонала) за чувствителни от гледна точка на КИС длъжности;

ж)	потвърждаване на избора на одобрени криптографски и продукти по Tempest, използвани за гарантиране на сигурността на КИС;

з)	одобряване или, когато е уместно — участие в съвместно одобряване на взаимната свързаност на дадена КИС с други КИС; и

и)	даване на консултации на доставчика на системата, участниците в областта на сигурността и представители на ползвателите относно управлението на риска за сигурността, по-конкретно на остатъчния риск, както и относно реда и условията на декларацията за одобрение.

48.	ОАС на ГСС отговаря за акредитацията на всички КИС, които функционират в сферата на компетентност на ГСС.

49.	Съответният ОАС на държава-членка отговаря за акредитацията на КИС и техните компоненти, които функционират в сферата на компетентност на тази държава-членка.

50.

Съвместен съвет по акредитиране на сигурността (САС) отговаря за акредитацията на КИС, попадащи в сферата на компетентност както на ОАС на ГСС, така и на ОАС на държавите-членки. Той е съставен от по един представител на ОАС на всяка държава-членка и на заседанията му присъства представител на ОАС на Комисията. Канят се и други организационни единици, които имат електронна свързаност с дадена КИС, когато се обсъждат въпроси във връзка с тази система.

САС се председателства от представител на ОАС на ГСС. Той действа с консенсус на представителите на ОАС на институциите, държавите-членки и други организационни единици, които имат електронна свързаност с дадената КИС. САС изготвя периодични доклади за дейността си до Комитета по сигурността и го уведомява за всички декларации за акредитация.

Оперативен орган по осигуреността на информацията

51.

За всяка система оперативният орган по ОИ отговаря за:

а)	разработване на документация по сигурността в съответствие с политиките и насоките за сигурност, по-конкретно с ПССИС, включително правилника за остатъчен риск, ОПС и криптографския план в рамките на процеса на акредитация на КИС;

б)	участие в избора и изпитването на специфичните за системата мерки, уреди и софтуер за техническа сигурност, с цел контрол на прилагането им и гарантиране, че те са инсталирани, конфигурирани и поддържани съгласно съответната документация по сигурността;

в)	участие при подбора на мерките и устройствата за сигурност по Tempest, ако това се изисква от ПССИС, и гарантиране, че същите са безопасно инсталирани и поддържани в сътрудничество с органа по Tempest;

г)	наблюдение на изпълнението и прилагането на ОПС, като при нужда може да възлага на собственика на системата отговорности, свързани с оперативната сигурност;

д)	управление и работа с криптографски продукти, осигуряване на грижливото съхранение на криптографски и контролирани елементи, като при необходимост осигурява генерирането на криптографски променливи;

е)	провеждане на аналитични прегледи и изпитвания на сигурността, по-специално за съставяне на съответните доклади за риска съгласно изискванията на ОАС;

ж)	предоставяне на специфично за КИС обучение за целите на ОИ;

з)	въвеждане и прилагане на специфични за КИС мерки за сигурност.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ИНДУСТРИАЛНА СИГУРНОСТ

I. ВЪВЕДЕНИЕ

1.	В настоящото приложение се съдържат разпоредбите за изпълнение на член 11. В него се излагат общите разпоредби по сигурността, приложими към индустриалните или други единици по време на преговорите за сключване на договор и през жизнения цикъл на класифицираните договори, възложени от ГСС.

2.	Съветът одобрява политика в областта на индустриалната сигурност, очертаваща по-специално подробни изисквания за удостоверенията за сигурност на структура, приложенията относно аспектите на сигурността (ПАС), посещенията, предаването и преноса на КИЕС.

II. ЕЛЕМЕНТИ НА СИГУРНОСТТА В КЛАСИФИЦИРАНИ ДОГОВОРИ

Ръководство за класифициране за целите на сигурността

Преди да обяви търг за възлагане на класифициран договор или да възложи такъв договор, ГСС, в качеството си на възложител, определя класификацията за сигурност на информацията, която се предоставя на участниците в търга и на изпълнителите, както и класификацията за сигурност на информацията, която се създава от изпълнителя. За тази цел ГСС изготвя ръководство за класифициране за целите на сигурността (РКЦС), което да се ползва при изпълнението на договора.

При определяне на нивото на класификация за сигурност на различните елементи на класифицирания договор се прилагат следните принципи:

а)

при изготвяне на ръководството за класифициране за целите на сигурността ГСС взема предвид всички релевантни аспекти на сигурността, включително нивото на класификация за сигурност, определено за информацията, която е предоставена и одобрена за ползване при изпълнението на договора от създателя на информацията;

б)	общото ниво на класификация за сигурност на договора не може да бъде по-ниско от най-високото ниво на класификация за сигурност на който и да е от неговите елементи; и

в)

при нужда ГСС влиза във връзка с националните органи по сигурността/определените органи по сигурността на държавите-членки или друг заинтересован компетентен орган по сигурността, в случай на промени на нивото на класификация на информацията, създадена от изпълнителите или предоставена им при изпълнението на договора, както и при извършване на по-нататъшни промени в ръководството за класифициране за целите на сигурността.

Приложение относно аспектите на сигурността (ПАС)

5.	Свързаните с договора изисквания за сигурност се описват в ПАС. Когато това е уместно, ПАС включва ръководството за класифициране за целите на сигурността и представлява неразделна част от класифицирания договор за изпълнение или подизпълнение.

6.	В ПАС се съдържат разпоредби, изискващи от изпълнителя и/или подизпълнителя да спазва минималните стандарти, установени в настоящото решение. Неспазването на тези минимални стандарти може да представлява достатъчно основание за прекратяване на договора.

Инструкции за сигурност на програмата/проекта (ИСП)

В зависимост от обхвата на програмите или проектите, включващи достъп до, работа със или съхранение на КИЕС, определеният за управление на програмата или проекта орган възложител може да изготви специфични инструкции за сигурност на програмата/проекта (ИСП). Инструкциите за сигурност на програмата/проекта изискват одобрение от страна на националните органи по сигурността/определените органи по сигурността на държавите-членки или друг компетентен орган по сигурността, участващ в програмата/проекта, и могат да съдържат допълнителни изисквания за сигурност.

III. УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА СИГУРНОСТ НА СТРУКТУРА

Удостоверение за сигурност на структура се издава от националния орган по сигурността/определения орган по сигурността или друг компетентен орган по сигурността на държавата-членка, за да удостовери в съответствие с националните законови и подзаконови актове, че индустриална или друга единица може да осигури в рамките на структурите си защита на КИЕС на съответното ниво на класификация за сигурност (CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET). Това удостоверение се представя на ГСС, в качеството му на възложител, преди на изпълнителя или подизпълнителя, или на потенциалния изпълнител или подизпълнител да бъде предоставен или даден достъп до КИЕС.

Когато издава удостоверение за сигурност на структура, съответният национален орган по сигурността или определеният орган по сигурността извършва най-малко следното:

а)	прави оценка на интегритета на индустриалната или друга единица;

б)	прави оценка на собствеността, контрола или потенциала за странично влияние, които могат да се считат за риск за сигурността;

в)

проверява дали индустриалната или друга единица е инсталирала система за сигурност в рамките на структурата, която обхваща всички подходящи мерки за сигурност, необходими за защитата на информация или материал с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET, в съответствие с изискванията, установени в настоящото решение;

г)

проверява дали статусът, от гледна точка на сигурността, на висшите служители, собствениците и служителите, от които се изисква да имат достъп до информация с ниво на класификация за сигурност СОNFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET, е установен съгласно изискванията на настоящото решение;

д)	проверява дали индустриалната или друга единица е назначила служител по сигурността на структурата, който отговаря пред ръководството за прилагане на задълженията в областта на сигурността в рамките на съответната единица.

10.

Когато е уместно, ГСС, в качеството си на възложител, уведомява съответния национален орган по сигурността/определения орган по сигурността или друг компетентен орган по сигурността, че на предварителния етап или за изпълнение на договора се изисква удостоверение за сигурност на структура. Удостоверение за сигурност на структура или разрешение за достъп на персонала се изисква на предварителния етап, ако в процеса на представяне на оферта трябва да се предостави КИЕС с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET.

11.

Органът възложител не възлага класифициран договор на предпочитан участник в търга, преди да е получил потвърждение от националния орган по сигурността/определения орган по сигурността или друг компетентен орган по сигурността на държавата-членка, в която е регистриран съответният изпълнител или подизпълнител, че е издадено съответното удостоверение за сигурност на структура, ако такова е необходимо.

12.

Националният орган по сигурността/определеният орган по сигурността или друг компетентен орган по сигурността, издал удостоверението за сигурност на структура, уведомява ГСС, в качеството му на възложител, за всички промени, засягащи удостоверението за сигурност на структура. При договори за подизпълнение се уведомяват съответно националният орган по сигурността/определеният орган по сигурността или друг компетентен орган по сигурността.

13.

Отнемането на удостоверението за сигурност на структура от съответния национален орган по сигурността/определения орган по сигурността или друг компетентен орган по сигурността представлява достатъчно основание за ГСС, в качеството му на възложител, да прекрати класифициран договор или да изключи участник от търга.

IV. КЛАСИФИЦИРАНИ ДОГОВОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПОДИЗПЪЛНЕНИЕ

14.	Когато КИЕС се предоставя на участник в търга на преддоговорния етап, поканата за представяне на оферта съдържа разпоредба, задължаваща участника в търга, който не е представил оферта или не е избран, да върне всички класифицирани документи в рамките на определен период от време.

15.

След възлагането на класифициран договор за изпълнение или подизпълнение ГСС, в качеството си на възложител, уведомява националния орган по сигурността/определения орган по сигурността или друг компетентен орган по сигурността на изпълнителя или подизпълнителя за разпоредбите за сигурност на класифицирания договор.

16.

При прекратяване на такива договори ГСС, в качеството си на възложител (и/или националният орган по сигурността/определеният орган по сигурността или съответно друг компетентен орган по сигурността при договори за подизпълнение), уведомява своевременно националния орган по сигурността/определения орган по сигурността или съответно друг компетентен орган по сигурността на държавата-членка, в която е регистриран изпълнителят или подизпълнителят.

17.	Като общо правило при прекратяване на класифицирания договор за изпълнение или подизпълнение от изпълнителя или подизпълнителя се изисква да върне на възложителя всяка държана от него КИЕС.

18.	Конкретните разпоредби за разпореждане с КИЕС по време на изпълнението на договора или при неговото прекратяване се посочват в приложението относно аспектите на сигурността.

19.	В случаите когато на изпълнител или подизпълнител е разрешено да задържи КИЕС след прекратяване на договора, той продължава да спазва установените в настоящото решение минимални стандарти и да осигурява защита на поверителността на КИЕС.

20.	Условията, при които изпълнителят може да възлага договора за подизпълнение, се определят в условията за търга и в договора.

21.

За да предостави за подизпълнение части от класифициран договор, изпълнителят получава разрешение от ГСС в качеството му на възложител. Договор за подизпълнение не може да бъде възлаган на индустриални или други единици, регистрирани в държава извън ЕС, която не е сключила споразумение за сигурност на информацията с ЕС.

22.	Изпълнителят носи отговорност за осигуряване на спазването на установените в настоящото решение минимални стандарти за сигурност по време на извършването на всички подизпълнителски дейности и не предоставя КИЕС на подизпълнителя без предварителното писмено съгласие на възложителя.

23.	По отношение на КИЕС, която е създадена от изпълнител или подизпълнител или с която те работят, правата на създател се упражняват от възложителя.

V. ПОСЕЩЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С КЛАСИФИЦИРАНИ ДОГОВОРИ

24.

Когато, за изпълнение на класифициран договор, на ГСС, изпълнители и подизпълнители е необходимо да получат на взаимна основа достъп до информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET в помещенията си, се уреждат посещения, като се поддържа връзка с националните органи по сигурността/определените органи по сигурността или друг съответен компетентен орган по сигурността. В контекста на конкретни проекти обаче националните органи по сигурността/определените органи по сигурността могат да постигнат също така съгласие по процедура, при която такива посещения да могат да се организират пряко.

25.	Всички посетители разполагат със съответното РДП и отговарят на изискването за „необходимост да се знае“ за получаване на достъп до КИЕС, свързана с договора на ГСС.

26.	На посетителите се дава достъп единствено до КИЕС, свързана с целите на посещението.

VI. ПРЕДАВАНЕ И ПРЕНОС НА КИЕС

27.	По отношение на предаването на КИЕС чрез електронни средства се прилагат съответните разпоредби на член 10 и приложение IV.

28.	По отношение на преноса на КИЕС се прилагат съответните разпоредби на приложение III в съответствие с националните законови и подзаконови актове.

29.

При определяне на мерките за сигурност при транспортиране на класифицирани материали като товар се прилагат следните принципи:

а)	сигурността се осигурява на всеки етап по време на транспорта от пункта на произход до крайното местоназначение;

б)	степента на защита, предоставена за дадена пратка, се определя от най-високото ниво на класификация за сигурност на материала, който се съдържа в нея;

в)	за предоставящите транспорта компании се получава удостоверение за сигурност на структура на съответното ниво. В такива случаи персоналът, обработващ пратката, е преминал през проучване за надеждност в съответствие с приложение I;

г)	преди трансграничен пренос на материали, класифицирани като CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET, изпращачът изготвя план за пренос, който се одобрява от националния орган по сигурността/определения орган по сигурността или друг съответен компетентен орган по сигурността;

д)	пътуванията, доколкото това е възможно, се извършват от пункт до пункт и толкова бързо, колкото позволяват обстоятелствата;

е)

винаги когато това е възможно, маршрутите следва да преминават само през държави-членки. Маршрути през държави, които не са членки на ЕС, следва да се използват единствено когато са разрешени от националните органи по сигурността/определените органи по сигурността или други компетентни органи по сигурността на държавите както на изпращача, така и на получателя.

VII. ПРЕДАВАНЕ НА КИЕС НА ИЗПЪЛНИТЕЛИ, РАЗПОЛОЖЕНИ В ТРЕТИ ДЪРЖАВИ

30.

Предаването на КИЕС на изпълнители и подизпълнители, разположени в трети държави, се извършва в съответствие с мерките за сигурност, договорени между ГСС, в качеството му на възложител, и националния орган по сигурността/определения орган по сигурността на съответната трета държава, в която е регистриран изпълнителят.

VIII. РАБОТА СЪС И СЪХРАНЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯ С НИВО НА КЛАСИФИКАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ RESTREINT UE/EU RESTRICTED

31.

Като поддържа връзка съответно с националния орган по сигурността/определения орган по сигурността на държавата-членка, ГСС, в качеството си на възложител, има право да извършва посещения на структурите на изпълнителя/подизпълнителя на основание на договорните разпоредби с цел да се увери, че са осъществени необходимите мерки за сигурност за защита на КИЕС с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED, както се изисква съгласно сключения договор.

32.

В необходимата по националните законови и подзаконови актове степен националните органи по сигурността/определените органи по сигурността или други компетентни органи по сигурността биват уведомявани от ГСС в качеството му на орган възложител относно договори за изпълнение и подизпълнение, съдържащи информация с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED.

33.	Не се изисква удостоверение за сигурност на структура, нито разрешение за достъп за изпълнители или подизпълнители и техния персонал за договори, възлагани от ГСС, които съдържат информация с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED.

34.

ГСС, в качеството си на възложител, разглежда отговорите на поканите за представяне на оферти за договори, изискващи достъп до информация с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED, независимо от изискванията за удостоверения за сигурност на структура или разрешения за достъп на персонала, които съществуват съгласно националните законови и подзаконови актове.

35.	Условията, при които изпълнителят може да възлага изпълнението на договор за подизпълнение, са в съответствие с точка 21.

36.

Когато даден договор включва работа с информация с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED в рамките на КИС, с която оперира изпълнител, ГСС, в качеството си на възложител, гарантира включването в договора за изпълнение или подизпълнение на необходимите технически и административни изисквания за акредитация на въпросната КИС, съизмерими с оценката на риска, като се вземат предвид всички свързани с въпроса фактори. Обхватът на акредитацията на такава КИС се договаря между възложителя и съответния национален орган по сигурността/определен орган по сигурността.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ОБМЕН НА КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ С ТРЕТИ ДЪРЖАВИ И МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ

I. ВЪВЕДЕНИЕ

1.	В настоящото приложение се съдържат разпоредбите за изпълнение на член 12.

II. РАМКИ ЗА УРЕЖДАНЕ НА ОБМЕНА НА КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ

Когато Съветът е установил, че съществува дългосрочна необходимост от обмен на класифицирана информация:

—	се сключва споразумение за сигурност на информацията, или

—	се подписва административна договореност

в съответствие с член 12, параграф 2 и раздели III и IV и въз основа на препоръка от Комитета по сигурността.

В случаите, когато КИЕС, създадена за целите на операция по линия на ОПСО, трябва да се предостави на трети държави или международни организации, участващи в такава операция, и когато не съществува никоя от посочените в точка 2 рамки, обменът на КИЕС с участващата трета държава или международна организация се урежда, в съответствие с раздел V, чрез:

—	рамково споразумение за участие,

—	ad hoc споразумение за участие, или

—	при отсъствие на двете посочени по-горе споразумения — чрез ad hoc административна договореност.

При отсъствие на посочената в точки 2 и 3 рамка и в случаите, когато се взема решение за извънредно ad hoc предоставяне на КИЕС на трета държава или международна организация съгласно раздел VI, от съответната трета държава или международна организация се изискват писмени уверения с оглед да се гарантира, че тя осигурява защита на предоставената ѝ КИЕС в съответствие с основните принципи и минималните стандарти, определени в настоящото решение.

III. СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА СИГУРНОСТ НА ИНФОРМАЦИЯТА

5.	Споразуменията за сигурност на информацията установяват основните принципи и минималните стандарти, които регулират обмена на класифицирана информация между ЕС и дадена трета държава или международна организация.

В тези споразумения се предвиждат договорености за техническото изпълнение, които се постигат между службата на ГСС по сигурността, ДСЕК и компетентния орган по сигурността на въпросната трета държава или международна организация. Тези договорености отчитат нивото на защита, предоставено от прилаганите в съответната трета държава или международна организация разпоредби, структури и процедури за сигурност. Те се одобряват от Комитета по сигурността.

7.	КИЕС не се обменя с електронни средства, освен ако това не е изрично предвидено в споразумението за сигурност на информацията или в договореностите за техническото изпълнение.

Споразуменията за сигурност на информацията предвиждат, преди да се пристъпи към обмен на класифицирана информация по въпросното споразумение, службата на ГСС по сигурността и ДСЕК да постигнат съгласие за това, че получаващата страна е в състояние да осигурява защита и опазва предоставената ѝ информация по подходящ начин.

9.	Когато Съветът сключва споразумение за сигурност на информацията, всяка от страните определя регистратура, която служи като главна входяща и изходяща точка за обмен на класифицирана информация.

10.

За оценка на ефективността на разпоредбите, структурите и процедурите за сигурност в съответната трета държава или международна организация се провеждат посещения за оценка от службата на ГСС по сигурността заедно с ДСЕК, по взаимно споразумение със съответната трета държава или международна организация. Такива посещения за оценка се провеждат съгласно съответните разпоредби на приложение III и при провеждането им се извършва оценка на:

а)	регулаторната рамка, приложима към защитата на класифицирана информация;

б)	специфични елементи на политиката за сигурност и начина, по който сигурността е организирана в третата държава или международната организация, които могат да окажат въздействие върху нивото на класифицираната информация, която може да бъде обменяна;

в)	въведените мерки и процедури за сигурност; и

г)	процедурите за разрешаване на достъп до нивото на КИЕС, която се предоставя.

11.	Екипът, извършващ посещението за оценка от името на ЕС, прави преценка дали разпоредбите и процедурите за сигурност във въпросната трета държава или международна организация са на необходимото равнище за защита на КИЕС с определено ниво на класификация за сигурност.

12.

Констатациите от такива посещения се оформят в доклад, въз основа на който Комитетът по сигурността определя максималното ниво на КИЕС, която може да бъде обменяна на хартиен носител, и съответно с електронни средства, с въпросната трета страна, както и други специфични условия, уреждащи обмена на информация с тази страна.

13.

Полагат се всички усилия за извършване на посещение за пълна оценка на сигурността във въпросната трета държава или международна организация, преди Комитетът по сигурността да одобри договореностите за изпълнение, за да се установи естеството и ефективността на въведените системи за сигурност. Когато обаче това е невъзможно, службата на ГСС по сигурността предоставя на Комитета по сигурността възможно най-изчерпателен доклад, изготвен въз основа на информацията, с която разполага, с който го информира за приложимите разпоредби относно сигурността и за начина, по който е организирана сигурността във въпросната трета държава или международна организация.

14.

Комитетът по сигурността може да вземе решение КИЕС да не се предоставя, докато трае разглеждането на резултатите от посещението за оценка, или да може да се предоставя само до определено ниво, или може да постави други конкретни условия, уреждащи предоставянето на КИЕС на въпросната трета държава или международна организация. Това се съобщава от службата на ГСС по сигурността на въпросната трета държава или международна организация.

15.	При взаимно съгласие със съответната трета държава или международна организация службата на ГСС по сигурността провежда периодично последващи посещения за оценка с цел да провери дали прилаганите мерки продължават да отговарят на уговорените минимални стандарти.

16.

След като споразумението за сигурност на информацията влезе в сила и започне обменът на класифицирана информация със съответната трета държава или международна организация, Комитетът по сигурността може да вземе решение за промяна на максималното ниво на КИЕС, която може да бъде обменяна на хартиен носител или с електронни средства, по-специално с оглед на евентуални последващи посещения за оценка.

IV. АДМИНИСТРАТИВНИ ДОГОВОРЕНОСТИ

17.

Когато е налице дългосрочна необходимост от обмен на информация с ниво на класификация за сигурност като общо правило не по-високо от RESTREINT UE/EU RESTRICTED с трета държава или международна организация и когато Комитетът по сигурността е установил, че въпросната договаряща страна не разполага с достатъчно развита система за сигурност, за да е възможно тя да встъпи в споразумение за сигурност на информацията, генералния секретар може, след одобрение от страна на Съвета, да встъпи в административна договореност със съответните органи на въпросната трета държава или международна организация.

18.	Когато по неотложни оперативни причини е необходимо бързо да се създаде рамка за обмен на класифицирана информация, Съветът по изключение може да реши, че за обмен на информация с по-високо ниво на класификация за сигурност може да се постигне административна договореност.

19.	Административните договорености като правило се осъществяват под формата на размяна на писма.

20.

Преди КИЕС да бъде реално предоставена на въпросната трета държава или международна организация, е извършено посещение за оценка съгласно точка 10 и докладът от посещението е изпратен на Комитета по сигурността, който го е преценил като удовлетворителен. Когато обаче са налице извънредни причини за спешен обмен на класифицирана информация, към които е привлечено вниманието на Съвета, КИЕС може да се предостави, при условие че се положат всички усилия за провеждане на такова посещение за оценка във възможно най-кратък срок.

21.	КИЕС не се обменя чрез електронни средства, освен в случаите, когато това е изрично предвидено в административната договореност.

V. ОБМЕН НА КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ В КОНТЕКСТА НА ОПЕРАЦИИ ПО ЛИНИЯ НА ОПСО

22.

Участието на трети държави или международни организации в операции по линия на ОПСО се регулира от рамкови споразумения за участие. Тези споразумения съдържат разпоредби относно предоставянето на КИЕС, създадена за целите на операциите по линия на ОПСО, на участващите в тях трети държави или международни организации. Най-високото ниво на класификация за сигурност, на което може да бъде обменяна КИЕС, е RESTREINT UE/EU RESTRICTED за граждански операции по линия на ОПСО и CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL за военни операции по линия на ОПСО, освен ако в решението за създаване на дадена операция по линия на ОПСО не е предвидено друго.

23.

В аd hoc споразумения за участие, сключени по повод на конкретна операция по линия на ОПСО, се включват разпоредби относно предоставянето на КИЕС, създадена за целите на операцията, на участващата в нея трета държава или международна организация. Най-високото ниво на класификация за сигурност, на което може да бъде обменяна КИЕС, е RESTREINT UE/EU RESTRICTED за граждански операции по линия на ОПСО и CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL за военни операции по линия на ОПСО, освен ако в решението за създаване на дадена операция по линия на ОПСО не е предвидено друго.

24.

Аd hoc административни договорености за участие на трета държава или международна организация в конкретна операция по линия на ОПСО могат да обхващат, inter alia, предоставянето на КИЕС, създадена за целите на операцията, на тази трета държава или международна организация. В такива аd hoc административни договорености се встъпва в съответствие с процедурите, посочени в точки 17 и 18 от раздел IV. Най-високото ниво на класификация за сигурност, на което може да бъде обменяна КИЕС, е RESTREINT UE/EU RESTRICTED за граждански операции по линия на ОПСО и CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL за военни операции по линия на ОПСО, освен ако в решението за създаване на дадена операция по линия на ОПСО не е предвидено друго.

25.	Не се изискват договорености за изпълнение или посещения за оценка, преди да бъдат приложени разпоредбите за предоставяне на КИЕС в контекста на точки 22, 23 и 24.

26.

Когато приемащата държава, на чиято територия се провежда операция по линия на ОПСО, няма действащо споразумение за сигурност на информацията или административна договореност с ЕС за обмен на класифицирана информация, в случай на конкретна и незабавна оперативна необходимост може да бъде установена ad hoc административна договореност. Такава възможност се предвижда в решението за създаване на съответната операцията по линия на ОПСО. Предоставената при тези обстоятелства КИЕС се ограничава до информацията, създадена за целите на операцията по линия на ОПСО, и е с ниво на класификация за сигурност, не по-високо от RESTREINT UE/EU RESTRICTED. По силата на такава ad hoc административна договореност приемащата държава се задължава да осигури защита на КИЕС съобразно минимални стандарти, които са не по-малко стриктни от установените в настоящото решение.

27.

Разпоредбите относно класифицираната информация, които се включват в рамковите споразумения за участие, ad hoc споразуменията за участие и ad hoc административните договорености, посочени в точки 22—24, предвиждат въпросната трета държава или международна организация да гарантира, че нейният личен състав, командирован за участие в дадена операция, осигурява защита на КИЕС в съответствие с правилата за сигурност на Съвета и допълнителните насоки, издадени от компетентните органи, включително от командната верига на операцията.

28.

Ако впоследствие между ЕС и участващата трета държава или международна организация бъде сключено споразумение за сигурност на информацията, споразумението за сигурност на информацията заменя всяко рамково споразумение за участие, ad hoc споразумение за участие или ad hoc административна договореност, що се отнася до обмена на КИЕС и работата с нея.

29.

По силата на рамково споразумение за участие, ad hoc споразумение за участие или ad hoc административна договореност с трета държава или международна организация не се разрешава обмен на КИЕС чрез електронни средства, освен ако това не е изрично предвидено във въпросното споразумение или договореност.

30.

КИЕС, създадена за целите на операция по линия на ОПСО, може да бъде разкрита на членове на личния състав, командирован за участие в съответната операция от трети държави или международни организации в съответствие с точки 22—29. Когато на такива членове на личния състав се разрешава достъп до КИЕС в помещенията или в КИС на операция по линия на ОПСО, се прилагат мерки (включително регистриране на разкритата КИЕС) за намаляване на риска от загуба или компрометиране на информация. Тези мерки се определят в съответните документи за планиране или осъществяване на мисията.

VI. ИЗВЪНРЕДНО AD HOC ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КИЕС

31.

Когато не е създадена рамка в съответствие с раздели III—V и когато Съветът или някой от подготвителните му органи преценят, че е налице извънредна необходимост от предоставяне на КИЕС на трета държава или международна организация, ГСС:

а)

доколкото е възможно, прави проверка заедно с органите по сигурността на съответната трета държава или международна организация дали нейните разпоредби, структури и процедури за сигурност гарантират, че предоставената ѝ КИЕС ще бъде защитена съобразно стандарти, които са не по-малко стриктни от установените в настоящото решение;

б)	приканва Комитета по сигурността, въз основа на наличната информация, да издаде препоръка относно надеждността на разпоредбите, структурите и процедурите за сигурност на третата държава или международната организация, на която се предоставя КИЕС.

32.	Ако Комитетът по сигурността издаде препоръка в полза на предоставянето на КИЕС, въпросът се отнася до Комитета на постоянните представители (Корепер), който взема решение за предоставяне на информацията.

33.

Ако в препоръката на Комитета по сигурността не се подкрепя предоставянето на КИЕС:

а)	за въпроси от областта на ОВППС/ОПСО, Комитетът по политика и сигурност обсъжда въпроса и формулира препоръка за решение на Корепер;

б)	за всички останали въпроси Корепер обсъжда въпроса и приема решение.

34.

Когато се счете за целесъобразно и с предварителното писмено съгласие на създателя, Корепер може да реши класифицираната информация да бъде предоставена само частично или само ако предварително бъде понижено или премахнато нивото на класификацията ѝ, или да реши информацията, която се предоставя, да бъде изготвена без позоваване на източника или на първоначалното ниво на класификация за сигурност на ЕС.

35.

След решение за предоставяне на КИЕС ГСС изпраща съответния документ с обозначение, че подлежи на предоставяне, в което се посочва третата държава или международната организация, на която се предоставя. Преди или при самото предоставяне на КИЕС въпросната трета страна писмено потвърждава, че поема задължение за защита на получената от нея КИЕС в съответствие с основните принципи и минималните стандарти, установени в настоящото решение.

VII. ПРАВОМОЩИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КИЕС НА ТРЕТИ ДЪРЖАВИ ИЛИ МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ

36.

Когато съществува рамка в съответствие с точка 2 за обмен на класифицирана информация с трета държава или международна организация, Съветът взема решение да оправомощи генералния секретар, в съответствие с принципа на съгласие на създателя на информацията, за предоставяне на КИЕС на въпросната трета държава или международна организация.

37.

Когато съществува рамка в съответствие с точка 3 за обмен на класифицирана информация с трета държава или международна организация, генералният секретар се оправомощава да предостави КИЕС съгласно решението за създаване на съответната операция по линия на ОПСО и принципа на съгласие на създателя на информацията.

38.	Генералният секретар може да делегира такива правомощия на висши служители на ГСС или на други лица, действащи под негово ръководство.

Допълнения

Допълнение А

Определения

Допълнение Б

Съответствия на нивата на класификация за сигурност

Допълнение В

Списък на националните органи по сигурността

Допълнение Г

Списък на съкращенията

Допълнение А

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

„Акредитация“ означава процес, който води до официално произнасяне на органа по акредитиране на сигурността (ОАС) в уверение на това, че дадена система е одобрена да функционира на определено ниво на класификация за сигурност, при определен режим на сигурност в своята операционна среда и при приемливо ниво на риск, въз основа на предпоставката, че е осъществен одобрен комплекс от технически, физически, организационни и процедурни мерки за сигурност.

„Актив“ е всичко, което представлява ценност за дадена организация, нейните бизнес операции и тяхната непрекъснатост, включително информационните ресурси в подкрепа на мисията на организацията.

„Взаимна свързаност“ — вж. приложение IV, точка 31.

„Декласификация“ означава премахване на всякаква класификация за сигурност.

„Документ“ означава всяка записана информация, независимо от нейната физическа форма или характеристики.

„Жизнен цикъл на КИС“ означава целият период на съществуване на КИС, който включва нейното създаване, концепция, планиране, анализ на изискванията, разработка, развитие, изпитване, въвеждане, функциониране, поддръжка и извеждане от експлоатация.

„Заплаха“ означава потенциална причина за нежелан инцидент, който може да доведе до вредни последици за дадена организация или за която и да е от използваните от нея системи; такива заплахи могат да бъдат инцидентни или умишлени (злонамерени) и имат характерни елементи на заплаха, потенциални цели и методи за нападение.

„Защита в дълбочина“ означава прилагане на съвкупност от мерки за сигурност, организирани под формата на многослойна защита.

„Изпълнител“ означава физическо или юридическо лице, което е правоспособно да сключва договори.

„Индустриална или друга единица“ означава единица, която участва в процеса на снабдяване със стоки, извършване на строително-ремонтни дейности или предоставяне на услуги; това може да бъде единица от сферата на промишлеността, търговията, услугите, научноизследователската дейност, образованието или развойната дейност или самостоятелно заето лице.

„Индустриална сигурност“ — вж. член 11, параграф 1.

„Инструкции за сигурност на програмата/проекта“ (ИСП) означава списък от процедури за сигурност, които се прилагат за конкретна програма или проект с цел стандартизиране на процедурите за сигурност. Инструкциите могат да бъдат преработени, докато трае осъществяването на програмата/проекта.

„Класифициран договор“ означава договор, по който ГСС е страна, сключен с изпълнител за доставка на стоки, извършване на строително-ремонтни дейности или предоставяне на услуги, изпълнението на който изисква или включва достъп до КИЕС или създаване на КИЕС.

„Класифициран договор за подизпълнение“ означава договор, сключен от изпълнител на ГСС с друг изпълнител (т.е. подизпълнител) за доставка на стоки, извършване на строително-ремонтни дейности или предоставяне на услуги, изпълнението на който изисква или включва достъп до КИЕС или създаване на КИЕС.

„Класифицирана информация на ЕС“ (КИЕС) — вж. член 2, параграф 1.

„Комуникационна и информационна система“ (КИС) — вж. член 10, параграф 2.

„Криптографски (крипто) материал“ означава криптографски алгоритми, криптографски хардуерни и софтуерни модули и продукти, включително данни за прилагането им и свързаната с това документация и материали, служещи за заключване/отключване на информацията.

„Материал“ означава документ или част от машина или оборудване, която е вече произведена или е в процес на производство.

„Операция по линия на ОПСО“ означава военна или гражданска операция по управление на кризи съгласно дял V, глава 2 от ДЕС.

„Определен орган по сигурността“ (ООС) означава орган, отговорен пред националния орган по сигурността (НОС) на държава-членка, който отговаря за информиране на индустриални или други единици за националната политика по всички въпроси на индустриалната сигурност и за предоставяне на указания и съдействие при нейното изпълнение. Функциите на определен орган по сигурността се изпълняват от НОС или от друг компетентен орган.

„Осигуреност на информацията“ — вж. член 10, параграф 1.

„Остатъчен риск“ означава рискът, който продължава да съществува след прилагане на мерките за сигурност, при положение че не може да се противодейства на всички заплахи и че не всички видове уязвимост могат да бъдат премахнати.

„Персонална сигурност“ — вж. член 7, параграф 1.

„Понижаване нивото на класификация“ означава понижаване на нивото на класификацията за сигурност.

„Приложение относно аспектите на сигурността“ (ПАС) означава съвкупност от специални договорни условия, изготвени от възложителя, които представляват неразделна част от всеки класифициран договор, включващ достъп до КИЕС или създаване на такава информация, и в които се определят изискванията за сигурност или елементите на договора, изискващи защита на сигурността.

„Притежател“ означава надлежно оправомощено лице с добре установена „необходимост да се знае“, което притежава дадена КИЕС и носи съответно отговорност за нейната защита.

„Проучване за надеждност“ означава процедури за проучване, извършвани от компетентния орган на държава-членка в съответствие с нейните национални законови и подзаконови актове с цел да се получи уверение, че няма известна неблагоприятна информация, която да попречи на дадено лице да бъде издадено национално РДП или РДП на ЕС за достъп до КИЕС на определено ниво на класификация за сигурност (CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо).

„Процес на управление на риска за сигурността“ означава целият процес на идентифициране, контрол и свеждане до минимум на неопределени събития, които могат да засегнат сигурността на дадена организация или на която и да е от използваните от нея системи. Този процес обхваща всички дейности, свързани с риска, включително оценка, третиране, приемане и съобщаване.

„Работа с“ КИЕС означава всички възможни действия, на които може да бъде подложена КИЕС през жизнения ѝ цикъл. Това включва нейното създаване, обработка и пренос, понижаването на нивото на класификацията ѝ, декласификацията ѝ и нейното унищожаване. По отношение на КИС това включва и нейното събиране, излагане, предаване и съхранение.

„Разрешение за достъп на персонала“ (РДП) означава едното или и двете от посочените по-долу разрешения:

—

„разрешение за достъп на персонала на ЕС“ (РДП на ЕС) до КИЕС означава разрешение от назначаващия орган на ГСС, дадено в съответствие с настоящото решение след приключване на проучване за надеждност, извършено от компетентните органи на държава-членка, с което се удостоверява, че дадено лице може да получи достъп до КИЕС на определено ниво (CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо) до конкретна дата, при условие че бъде установена „необходимост да се знае“; така описаното лице се смята за „лице с разрешение за достъп“,

—

„национално разрешение за достъп на персонала“ (национално РДП) до КИЕС означава изявление на компетентния орган на държава-членка, което се прави след приключване на проучване за надеждност, извършено от компетентните органи на държавата-членка, с което се удостоверява, че дадено лице може да получи достъп до КИЕС на определено ниво (CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо) до конкретна дата, при условие че бъде установена „необходимост да се знае“; така описаното лице се смята за „лице с разрешение за достъп“.

„Регистрация“ — вж. приложение III, точка 18.

„Режим на сигурност“ означава определяне на условията, при които функционира дадена КИС, въз основа на нивото на класификация на информацията, с която се работи, и нивата на достъп, одобренията за официален достъп и „необходимостта да се знае“ от ползвателите на системата. Съществуват четири режима на работа с класифицирана информация или при предаване на такава: режим с общ достъп (dedicated mode), режим с общо ниво (system-high mode), сегментиран режим (compartmented mode) и режим с много нива (multilevel mode):

—

„режим с общ достъп“ означава режим на работа, при който всички лица, които имат достъп до КИС, имат разрешение за достъп до информацията с най-високо ниво на класификация за сигурност, с която се работи в КИС, и имат обща „необходимост да се знае“ по отношение на цялата информация, с която се работи в КИС,

—

„режим с общо ниво“ означава режим на работа, при който всички лица, които имат достъп до КИС, имат разрешение за достъп до информацията с най-високо ниво на класификация за сигурност, с която се работи в КИС, но не всички лица с достъп до КИС имат обща „необходимост да се знае“ по отношение на информацията, с която се работи в рамките на КИС; одобрение за достъп до информация може да бъде дадено от физическо лице,

—

„сегментиран режим“ означава режим на работа, при който всички лица, които имат достъп до КИС, имат разрешение за достъп до информацията с най-високо ниво на класификация за сигурност, с която се работи в КИС, но не всички лица с достъп до КИС имат официално разрешение за достъп до цялата информация, с която се работи в рамките на КИС; официално разрешение означава официално централно управление на контрола на достъпа, за разлика от решение по преценка на отделно лице да бъде даден достъп,

—

„режим с много нива“ означава режим на работа, при който не всички лица, които имат достъп до КИС, имат разрешение за достъп до информацията с най-високо ниво на класификация за сигурност, с която се работи в КИС, и не всички лица с достъп до КИС имат обща „необходимост да се знае“ по отношение на информацията, с която се работи в КИС.

„Риск“ означава възможността дадена заплаха да използва вътрешните или външни видове уязвимост на дадена организация или на някоя от системите, които тази организация използва, и по този начин да нанесе вреди на организацията и на нейните материални или нематериални активи. Рискът се измерва като съчетание от вероятността от осъществяване на заплахи и тяхното въздействие.

—	„Приемане на риска“ означава решение за приемане на продължаващото съществуване на остатъчен риск след третиране на риска.

—	„Оценка на риска“ — състои се от установяване на заплахите и видовете уязвимост и от анализ на свързаните с тях рискове, т.е. анализ на вероятността и въздействието.

—	„Съобщаване за риска“ — изразява се в повишаване на осведомеността за рисковете сред общностите от ползватели на КИС, информиране за такива рискове на органите, които дават одобрение, и докладване за тях на оперативните органи.

—	„Третиране на риска“ — изразява се в смекчаване, отстраняване, намаляване (чрез подходяща комбинация от технически, физически, организационни или процедурни мерки), прехвърляне или наблюдение на риска.

„Ръководство за класифициране за целите на сигурността“ (РКЦС) означава документ, който описва елементите на програма или договор, които са класифицирани, като определя приложимите нива на класификация за сигурност. Ръководството за класифициране за целите на сигурността може да бъде допълвано през целия период на времетраене на програмата или договора, като нивото на класификация на елементите на информацията може да бъде променено или понижено; ръководството, в случай че такова съществува, е част от приложението относно аспектите на сигурността.

„Създател“ означава институция, агенция или орган на ЕС, както и държава-членка, трета държава или международна организация, под чието ръководство е създадена и/или въведена в структурите на ЕС класифицирана информация.

„Tempest“ означава разследване, проучване и контрол на компрометиращи електромагнитни излъчвания и мерките за тяхното отстраняване.

„Удостоверение за разрешение за достъп на персонала“ (УРДП) означава удостоверение, издадено от компетентен орган, с което се удостоверява, че дадено лице е преминало проучване за надеждност и притежава валидно национално РДП или РДП на ЕС и в което се посочва нивото на класификация на КИЕС, до което лицето може да има достъп (CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или по-високо), датата, до която е валидно съответното РДП, и датата, на която изтича валидността на самото удостоверение.

„Удостоверение за сигурност на структура“ (УСС) означава административно определяне от национален орган по сигурността или определен орган по сигурността, че от гледна точка на сигурността дадена структура може да осигури адекватна защита на КИЕС на определено ниво на класификация за сигурност и че персоналът на тази структура, който се нуждае от достъп до КИЕС, е получил разрешение за достъп и е информиран за съответните изисквания за сигурност, необходими за достъп до КИЕС и за нейната защита.

„Управление на класифицирана информация“ — вж. член 9, параграф 1.

„Уязвимост“ означава слабост от каквото и да било естество, която може да бъде използвана от една или повече заплахи. Уязвимостта може да бъде пропуск или да бъде свързана със слабости в режима на контрол, свързани с неговата строгост, всеобхватност или съгласуваност, и може да има технически, процедурен, физически, организационен или оперативен характер.

„Физическа сигурност“ — вж. член 8, параграф 1.

Допълнение Б

СЪОТВЕТСТВИЯ НА НИВАТА НА КЛАСИФИКАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ

EU	TRÉS SECRET UE/EU TOP SECRET	SECRET UE/EU SECRET	CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL	RESTREINT UE/EU RESTRICTED
Белгия	Très Secret (Loi 11.12.1998) Zeer Geheim (Wet 11.12.1998)	Secret (Loi 11.12.1998) Geheim (Wet 11.12.1998)	Confidentiel (Loi 11.12.1998) Vertrouwelijk (Wet 11.12.1998)	Бележка (1) по-долу
България	Стpогo секретно	Секретно	Поверително	За служебно ползване
Чешка Република	Přísně tajné	Tajné	Důvěrné	Vyhrazené
Дания	Yderst hemmeligt	Hemmeligt	Fortroligt	Til tjenestebrug
Германия	STRENG GEHEIM	GEHEIM	VS (2)— VERTRAULICH	VS - NUR FÜR DEN DIENSTGEBRAUCH
Естония	Täiesti salajane	Salajane	Konfidentsiaalne	Piiratud
Ирландия	Top Secret	Secret	Confidential	Restricted
Гърция	Άκρως Απόρρητο Abr: ΑΑΠ	Απόρρητο Abr: (ΑΠ)	Εμπιστευτικό Αbr: (ΕΜ)	Περιορισμένης Χρήσης Abr: (ΠΧ)
Испания	SECRETO	RESERVADO	CONFIDENCIAL	DIFUSIÓN LIMITADA
Франция	Très Secret Défense	Secret Défense	Confidentiel Défense	бележка (3) по-долу
Италия	Segretissimo	Segreto	Riservatissimo	Riservato
Кипър	Άκρως Απόρρητο Αbr: (AΑΠ)	Απόρρητο Αbr: (ΑΠ)	Εμπιστευτικό Αbr: (ΕΜ)	Περιορισμένης Χρήσης Αbr: (ΠΧ)
Латвия	Sevišķi slepeni	Slepeni	Konfidenciāli	Dienesta vajadzībām
Литва	Visiškai slaptai	Slaptai	Konfidencialiai	Riboto naudojimo
Люксембург	Très Secret Lux	Secret Lux	Confidentiel Lux	Restreint Lux
Унгария	Szigorúan titkos!	Titkos!	Bizalmas!	Korlátozott terjesztésű!
Малта	L-Ogħla Segretezza	Sigriet	Kunfidenzjali	Ristrett
Нидерландия	Stg. ZEER GEHEIM	Stg. GEHEIM	Stg. CONFIDENTIEEL	Dep. VERTROUWELIJK
Австрия	Streng Geheim	Geheim	Vertraulich	Eingeschränkt
Полша	Ściśle Tajne	Tajne	Poufne	Zastrzeżone
Португалия	Muito Secreto	Secreto	Confidencial	Reservado
Румъния	Strict secret de importanta deosebita	Strict secret	Secret	Secret de serviciu
Словения	Strogo tajno	Tajno	Zaupno	Interno
Словакия	Prísne tajné	Tajné	Dôverné	Vyhradené
Финландия	ERITTÄIN SALAINEN YTTERST HEMLIG	SALAINEN HEMLIG	LUOTTAMUKSELLINEN KONFIDENTIELL	KÄYTTÖ RAJOITETTU BEGRÄNSAD TILLGÅNG
Швеция (4)	HEMLIG/TOP SECRET HEMLIG AV SYNNERLIG BETYDELSE FÖR RIKETS SÄKERHET	HEMLIG/SECRET HEMLIG	HEMLIG/CONFIDENTIAL HEMLIG	HEMLIG/RESTRICTED HEMLIG
Обединено кралство	Top Secret	Secret	Confidential	Restricted

(1) Diffusion Restreinte/Beperkte Verspreiding не се счита за ниво на класификация за сигурност в Белгия. Белгия работи със и защитава информация с ниво на класификация за сигурност „RESTREINT UE/EU RESTRICTED“ по начин, който е не по-малко стриктен от стандартите и процедурите, описани в правилата за сигурност на Съвета на Европейския съюз.

(2) Германия: VS = Verschlusssache.

(3) Франция не използва ниво на класификация за сигурност „RESTREINT“ в националната си система. Франция работи със и защитава информация с ниво на класификация за сигурност „RESTREINT UE/EU RESTRICTED“ по начин, който е не по-малко стриктен от стандартите и процедурите, описани в правилата за сигурност на Съвета на Европейския съюз.

(4) Швеция: нивата на класификация за сигурност на горния ред се използват от органите в областта на отбраната, а на долния ред — от други органи.

Допълнение В

СПИСЪК НА НАЦИОНАЛНИТЕ ОРГАНИ ПО СИГУРНОСТТА (НОС)

БЕЛГИЯ

Autorité nationale de Sécurité

SPF Affaires étrangères, Commerce extérieur et Coopération au Développement

15, rue des Petits Carmes

1000 Bruxelles

Тел. секретариат + 32 25014542

Факс + 32 25014596

Ел. поща: nvo-ans@diplobel.fed.be

ДАНИЯ

Politiets Efterretningstjeneste

(Danish Security Intelligence Service)

Klausdalsbrovej 1

2860 Søborg

Тел. + 45 33148888

Факс + 45 33430190

Forsvarets Efterretningstjeneste

(Danish Defence Intelligence Service)

Kastellet 30

2100 Copenhagen Ø

Тел. + 45 33325566

Факс + 45 33931320

БЪЛГАРИЯ

Държавна комисия по сигурността на информацията (State Commission on Information Security)

90 Cherkovna Str.

1505 Sofia

Тел. + 359 29215911

Факс + 359 29873750

Ел. поща: dksi@government.bg

Уебсайт: www.dksi.bg

ГЕРМАНИЯ

Bundesministerium des Innern

Referat ÖS III 3

Alt-Moabit 101 D

11014 Berlin

Тел. + 49 30186810

Факс + 49 3018681-1441

Ел. поща: oesIII3@bmi.bund.de

ЧЕШКА РЕПУБЛИКА

Národní bezpečnostní úřad

(National Security Authority)

Na Popelce 2/16

150 06 Praha 56

Тел. + 420 257283335

Факс + 420 257283110

Ел. поща: czech.nsa@nbu.cz

Уебсайт: www.nbu.cz

ЕСТОНИЯ

National Security Authority Department

Estonian Ministry of Defence

Sakala 1

15094 Tallinn

Тел. +372 7170113, +372 7170117

Факс +372 7170213

Ел. поща: nsa@kmin.ee

ИРЛАНДИЯ

National Security Authority

Department of Foreign Affairs

76—78 Harcourt Street

Dublin 2 Ireland

Тел. + 353 14780822

Факс + 353 14082959

ИСПАНИЯ

Autoridad Nacional de Seguridad

Oficina Nacional de Seguridad

Avenida Padre Huidobro s/n

28023 Madrid

Тел. + 34 913725000

Факс + 34 913725808

Ел. поща: nsa-sp@areatec.com

ГЪРЦИЯ

Γενικό Επιτελείο Εθνικής Άμυνας (ΓΕΕΘΑ)

Διακλαδική Διεύθυνση Στρατιωτικών Πληροφοριών (ΔΔΣΠ)

Διεύθυνση Ασφαλείας και Αντιπληροφοριών

ΣΤΓ 1020 -Χολαργός (Αθήνα)

Ελλάδα

Τηλέφωνα: + 30 2106572045 (ώρες γραφείου)

+ 30 2106572009 (ώρες γραφείου)

Φαξ: + 30 2106536279

+ 30 2106577612

Hellenic National Defence General Staff (HNDGS)

Military Intelligence Sectoral Directorate

Security Counterintelligence Directorate

STG 1020 Holargos — Athens

Тел. + 30 2106572045

+ 30 2106572009

Факс + 30 2106536279

+ 30 2106577612

ФРАНЦИЯ

Secrétariat général de la défense et de la sécurité nationale

Sous-direction Protection du secret (SGDSN/PSD)

51 Boulevard de la Tour-Maubourg

75700 Paris 07 SP

Тел + 33 171758177

Факс + 33 171758200

ИТАЛИЯ

Presidenza del Consiglio dei Ministri

Autorità Nazionale per la Sicurezza

D.I.S. - U.C.Se.

Via di Santa Susanna, 15

00187 Roma RM

Тел. + 39 0661174266

Факс + 39 064885273

ЛАТВИЯ

National Security Authority

Constitution Protection Bureau of the Republic of Latvia

P.O.Box 286

Riga, LV-1001

Тел. + 371 67025418

Факс + 371 67025454

Ел. поща: ndi@sab.gov.lv

КИПЪР

ΥΠΟΥΡΓΕΙΟ ΑΜΥΝΑΣ

ΣΤΡΑΤΙΩΤΙΚΟ ΕΠΙΤΕΛΕΙΟ ΤΟΥ ΥΠΟΥΡΓΟΥ

Εθνική Αρχή Ασφάλειας (ΕΑΑ)

Υπουργείο Άμυνας

Λεωφόρος Εμμανουήλ Ροΐδη 4

1432 Λευκωσία, Κύπρος

Τηλέφωνα: + 357/22/80 75 69, + 357/22/80 76 43, + 357/22/80 77 64

Τηλεομοιότυπο: + 357/22/30 23 51

Ministry of Defence

Minister's Military

Staff National Security Authority (NSA)

4 Emanuel Roidi street

1432 Nicosia

Тел. + 357 22807569, + 357 22807643, +357 22807764

Факс + 357 22302351

Ел. поща: cynsa@mod.gov.cy

ЛИТВА

Lietuvos Respublikos paslapčių apsaugos koordinavimo komisija

(The Commission for Secrets Protection Coordination of the Republic of Lithuania

National Security Authority)

Gedimino 40/1

LT-01110 Vilnius

Тел. + 370 52663201, + 370 52663202

Факс + 370 52663200

Ел. поща: nsa@vsd.lt

ЛЮКСЕМБУРГ

Autorité nationale de Sécurité

Boîte postale 2379

1023 Luxembourg

Тел. + 352 24782210 central

+ 352 24782253 direct

Факс + 352 24782243

НИДЕРЛАНДИЯ

Ministerie van Binnenlandse Zaken en Koninkrijksrelaties

Postbus 20010

2500 EA Den Haag

Тел.: + 31 703204400

Факс: + 31 703200733

Ministerie van Defensie

Beveiligingsautoriteit

Postbus 20701

2500 ES Den Haag

Тел. + 31 703187060

Факс + 31 703187522

УНГАРИЯ

Nemzeti Biztonsági Felügyelet

(National Security Authority)

P.O. Box 2

1357 Budapest

Тел. + 361 3469652

Факс + 361 3469658

Ел. поща: nbf@nbf.hu

Уебсайт: www.nbf.hu

МАЛТА

Ministry of Justice and Home Affairs

P.O. Box 146

Valletta

Тел. + 356 21249844

Факс + 356 25695321

АВСТРИЯ

Informationssicherheitskommission

Bundeskanzleramt

Ballhausplatz 2

1014 Wien

Тел. + 43 1531152594

Факс + 43 1531152615

Ел. поща: ISK@bka.gv.at

ПОЛША

Agencja Bezpieczeństwa Wewnętrznego – ABW

(Internal Security Agency)

2A Rakowiecka St.

00-993 Warszawa

Тел. + 48 225857360

Факс + 48 225858509

Ел. поща: nsa@abw.gov.pl

Уебсайт: www.abw.gov.pl

Służba Kontrwywiadu Wojskowego

(Military Counter-Intelligence Service)

Classified Information Protection Burеаu

Oczki 1

02-007 Warszawa

Тел. + 48 226841247

Факс + 48 226841076

Ел. поща: skw@skw.gov.pl

РУМЪНИЯ

Oficiul Registrului Național al Informațiilor Secrete de Stat

(Romanian NSA - ORNISS

National Registry Office for Classified Information)

4 Mures Street

012275 Bucharest

Тел. + 40 212245830

Факс + 40 212240714

Ел. поща: nsa.romania@nsa.ro

Уебсайт: www.orniss.ro

ПОРТУГАЛИЯ

Presidência do Conselho de Ministros

Autoridade Nacional de Segurança

Rua da Junqueira, 69

1300-342 Lisboa

Тел. +351 213031710

Факс +351 213031711

СЛОВЕНИЯ

Urad Vlade RS za varovanje tajnih podatkov

Gregorčičeva 27

SI-1000 Ljubljana

Тел. + 386 14781390

Факс + 386 14781399

СЛОВАКИЯ

Národný bezpečnostný úrad

(National Security Authority)

Budatínska 30

P.O. Box 16

850 07 Bratislava

Тел. + 421 268692314

Факс + 421 263824005

Уебсайт: www.nbusr.sk

ШВЕЦИЯ

Utrikesdepartementet

(Ministry for Foreign Affairs)

SSSB

ЅЕ-103 39 Stockholm

Тел. + 46 84051000

Факс + 46 87231176

Ел. поща: ud-nsa@foreign.ministry.se

ФИНЛАНДИЯ

National Security

Authority Ministry for Foreign Affairs

P.O. Box 453

FI-00023 Government

Тел.1 + 358 916056487

Тел.2 + 358 916056484

Факс: + 358 916055140

Ел. поща: NSA@formin.fi

ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО

UK National Security Authority

Room 335, 3rd Floor

70 Whitehall

London

SW1A 2AS

Тел.1 + 44 2072765649

Тел.2 + 44 2072765497

Факс + 44 2072765651

Ел. поща: UK-NSA@cabinet-office.x.gsi.gov.uk

Допълнение Г

СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА

Акроним	Значение
ВСВН (CCTV)	Вътрешна система за видеонаблюдение
ГСС (GSC)	Генерален секретариат на Съвета
ДККО (AQUA)	Достатъчно квалифициран и компетентен орган
ДСЕК (ECSD)	Дирекция по сигурността на Европейската комисия
ИСП (PSI)	Инструкции за сигурност на програмата/проекта
ИТ (IT)	Информационни технологии
КИЕС (EUCI)	Класифицирана информация на ЕС
КИС (CIS)	Комуникационни и информационни системи, работещи с КИЕС
КОРЕПЕР (COREPER)	Комитет на постоянните представители
МЗП (BPS)	Мерки за защита на периметъра
НОС (NSA)	Национален орган по сигурността
ОАС (SAA)	Орган по акредитиране на сигурността
ОВППС (CFSP)	Обща външна политика и политика на сигурност
ОИ (IA)	Осигуреност на информацията
ОКО (CAA)	Орган за криптографско одобрение
ООИ (IAA)	Орган по осигуреността на информацията
ООС (DSA)	Определен орган по сигурността
ОПС (SecOPs)	Оперативни процедури за сигурност
ОПСО	Обща политика за сигурност и отбрана
ОРКМ (CDA)	Орган за разпределение на криптографски материали
ПАС (SAL)	Приложение относно аспектите на сигурността
ПССИС (SSRS)	Правилник за специфичните за системата изисквания за сигурност
РДП (PSC)	Разрешение за достъп на персонала
РКЦС (SCG)	Ръководство за класифициране за целите на сигурността
САС (SAB)	Съвет по акредитиране на сигурността
СПЕС (EUSR)	Специален представител на ЕС
СПП (IDS)	Система против проникване
TA (ОТ)	Орган по Tempest
УРДП (PSCC)	Удостоверение за разрешение за достъп на персонала
УСС (FSC)	Удостоверение за сигурност на структура

АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНИТЕ, СЪЗДАДЕНИ С МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

		ISSN 1830-3617 doi:10.3000/18303617.L_2011.141.bul
Официален вестник на Европейския съюз		L 141

Издание на български език	Законодателство	Година 54 27 май 2011 г.

Съдържание		I Законодателни актове	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза ( 1 )	1
	*	Регламент (ЕС) № 493/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 377/2004 на Съвета за създаване на мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията	13

	II Незаконодателни актове
	РЕШЕНИЯ
	2011/292/ЕС
*	Решение на Съвета от 31 март 2011 година относно правилата за сигурност за защита на класифицирана информация на ЕС	17
	АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНИТЕ, СЪЗДАДЕНИ С МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ
	2011/293/ЕС
*	Решение № 1/2011 на Съвета за асоцииране ЕС-Мароко от 30 март 2011 година за изменение на приложение II към Протокол № 4 към Евро-средиземноморското споразумение между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Кралство Мароко, от друга страна, съдържащо списък на операциите по обработка или преработка, които трябва да се извършат по отношение на материалите без произход, за да може полученият продукт да придобие статут на продукт с произход	66