1.

В раздел 1.1.2.2.2 забележката под таблица 1.1 се заменя със следното:

„Забележка

Общите гранични стойности са изразени в тегловни проценти, с изключение на тези за газовите смеси в онези класове на опасност, при които общите гранични стойности могат да бъдат най-добре изразени в обемни проценти.“

2.

В раздел 1.1.3.1 началото на първото изречение се заменя с „Ако дадена изпитвана смес“.

3.

Раздели 1.1.3.2, 1.1.3.3 и 1.1.3.4 се заменят със следното:

„1.1.3.2.   Производство на партиди

Категорията на опасност на изпитвана производствена партида от дадена смес може да се приеме до голяма степен като съществено еквивалентна на тази от друга неизпитвана производствена партида на същия търговски продукт, когато е произведена от или под контрола на същия доставчик, освен ако не съществува причина да се счита, че е налице значително отклонение, като например това, че класификацията за опасност на неизпитваната партида се е променила. В последния случай е необходима нова оценка.

1.1.3.3.   Концентрация на силно опасни смеси

При класификацията на смеси, обхванати от раздели 3.1, 3.2, 3.3, 3.8, 3.9, 3.10 и 4.1, ако дадена изпитвана смес е класифицирана в най-високата категория или подкатегория на опасност и ако концентрацията на съставките на изпитваната смес, които са класифицирани в тази категория или подкатегория, се повиши, получената неизпитвана смес следва да бъде класифицирана в същата категория или подкатегория без допълнително изпитване.

1.1.3.4.   Интерполация в рамките на една категория на токсичност

При класификацията на смеси, обхванати от раздели 3.1, 3.2, 3.3, 3.8, 3.9, 3.10 и 4.1, за три смеси (А, Б и В) с идентични съставки, когато смесите A и Б са били изпитвани и са в една и съща категория на опасност, и когато неизпитваната смес В съдържа същите опасни съставки като смеси А и Б, но с концентрации на тези съставки, които са междинни спрямо концентрациите в смеси A и Б, тогава смес В се класифицира в същата категория на опасност като смеси А и Б.“

4.

В раздел 1.1.3.5 последното изречение се заменя със следното

„Ако сместа i) или ii) е вече класифицирана въз основа на данните от изпитването, тогава другата смес се включва в същата категория на опасност.“

5.

Раздели 1.2, 1.2.1, 1.2.1.1, 1.2.1.2 и 1.2.1.3 се заменят със следното:

„1.2.   Етикетиране

1.2.1.   Общи правила за етикетиране, изисквани по член 31

1.2.1.1.   Пиктограмите за опасност имат формата на наклонен квадрат, обърнат на 90 градуса.

1.2.1.2.   Пиктограмите за опасност, посочени в приложение V, имат черен символ на бял фон с червена рамка, която е достатъчно широка, за да се вижда ясно.

1.2.1.3.   Всяка пиктограма за опасност покрива най-малко една петнайсета част от минималната повърхност на етикета с изискваната по член 17 информация. Минималната площ на всяка пиктограма за опасност е не по-малка от 1 cm2.

1.2.1.4.   Размерите на етикета и на всяка пиктограма са, както следва:

Таблица 1.3

Минимални размери на етикетите и пиктограмите

6.

Въвеждащото изречение в раздел 1.5.2.1.3 се заменя със следното:

„Пиктограмата, сигналната дума, предупрежденията за опасност и препоръките за безопасност, свързани с изброените по-долу категории на опасност, могат да се пропуснат в изискваните по член 17 елементи на етикета, когато:“.

7.

В раздел 1.5.2.2 буква б) се заменя със следното:

1.

Раздел 2.1.4.1 се изменя, както следва:

2.

В раздел 2.1.4.2 забележката се заменя със следното:

„Забележка

Не се изисква нито изпитване от серия 1, тип а) за разпространение на детонацията, нито изпитване от серия 2, тип а) за чувствителност към детонационния удар, ако енергията на екзотермично разграждане на органични материали е по-малка от 800 J/g. За органични вещества и смеси от органични вещества с енергия на разграждане равна или по-голяма от 800 J/g не е необходимо провеждане на изпитване серия 1, тип а) и на изпитване серия 2, тип а), ако резултатът от изпитването с балистична минохвъргачка Mk.IIId (изпитване F.1), от изпитването с балистична минохвъргачка (изпитване F.2) или от изпитването BAM Trauzl (изпитване F.3) с активиране чрез стандартен детонатор № 8 (вж. допълнение 1 към Препоръките на ООН относно транспорта на опасни товари, Ръководство за изпитвания и критерии) е „отрицателен“. В този случай резултатите от изпитването серия 1, тип а) и от изпитването серия 2, тип а) се считат за „-“.“

3.

В раздел 2.2.2.1 забележката под таблица 2.2.1 се заменя със следното:

„Забележка:

Аерозолите не се класифицират като запалими газове; вж. раздел 2.3.“

4.

В раздел 2.3.2.1 забележката се заменя със следните забележки:

„Забележка 1:

Запалимите съставки не обхващат пирофорни, самонагряващи се или реагиращи с вода вещества и смеси, защото такива съставки никога не се използват като аерозолни пълнители.

Забележка 2:

Запалимите аерозоли не попадат допълнително в обхвата на раздели 2.2 (запалими газове), 2.6 (запалими течности) или 2.7 (запалими твърди вещества).“

5.

В раздел 2.3.2.2 в края на параграфа се вмъква следната забележка:

„Забележка:

Аерозолите, неподложени на процедурите за класификация според запалимостта, предвидени в настоящия раздел, се класифицират като запалими аерозоли, категория 1.“

6.

В раздел 2.4.2.1 забележката под таблица 2.4.1 се заменя със следното:

„Забележка:

„Газове, които могат да предизвикат или да съдействат за запалване на други материали в по-голяма степен, отколкото въздухът“ означава чистите газове или газообразните смеси с оксидираща способност по-голяма от 23,5 %, както е определено в метод, посочен в ISO 10156 изменен или 10156-2 изменен.“

7.

В раздел 2.5.3 под таблица 2.5.2 се вмъква следната забележка:

„Забележка:

Пиктограма GHS04 не се изисква за газовете под налягане, когато фигурира пиктограма GHS02 или пиктограма GHS06.“

8.

В раздел 2.6.2.1 под таблица 2.6.1 се вмъква следната забележка:

„Забележка:

Аерозолите не се класифицират като запалими течност; вж. раздел 2.3.“

9.

Раздел 2.6.4.2 се изменя, както следва:

10.

В раздел 2.6.4.4, таблица 2.6.3 целият ред „British Standard Institute, BS 2000 част 170 изменен (идентичен с EN ISO 13736)“ се заличава.

11.

Раздел 2.6.4.5 се заменя със следното:

2.6.4.5   Течностите с пламна температура над 35 °C, но не по-висока от 60 °C, няма нужда да бъдат класифицирани в категория 3, ако са получени отрицателни резултати при изпитването на устойчивост на горене L.2, част III, раздел 32 от Препоръките на ООН относно превоза на опасни товари, Ръководство за изпитвания и критерии.“

12.

Вмъква се следният нов раздел 2.6.4.6:

2.6.4.6.   Възможните методи за изпитване с цел определяне на началната температура на кипене на запалими течности са посочени в таблица 2.6.4.

Таблица 2.6.4.

Методи за определяне на началната температура на кипене на запалими течности

13.

В раздел 2.7.2.3 забележката под таблица 2.7.1 се заменя със следното:

„Забележка 1:

Изпитването се извършва върху веществото или сместа във физическата форма, в която са представени за класифициране. Ако например за целите на доставка или превоз едно и също химично вещество е във физическа форма, различна от изпитваната, и се счита, че е възможно тази форма да измени съществено неговите резултати при изпитване за класифициране, новата форма на веществото също се подлага на изпитване.“

Забележка 2:

„Аерозолите не се класифицират като запалими твърди вещества; вж. раздел 2.3.“

14.

В раздел 2.8.4.2, фигура 2.8.1, точки 7.4, 8.4 и 9.4 думата „Не“ се заменя с „Няма“.

15.

Раздел 2.11.1.2 се заменя със следното:

2.11.1.2.   Самонагряването на дадено вещество или смес представлява процес, при който постепенната реакция на това вещество или смес с кислород (във въздуха) генерира топлина. Ако скоростта на образуване на топлина надвишава скоростта на топлоотделяне, температурата на веществото или сместа ще се повиши, което може да доведе, след период на индукция, до самозапалване и горене.“

16.

В раздел 2.15.4.2, фигура 2.15.1, точки 7.4, 8.4 и 9.4 думата „Не“ се заменя с „Няма“.

1.

Раздел 3.1.2.1 се заменя със следното:

3.1.2.1.   Веществата могат да бъдат отнесени към една от четирите категории на остра токсичност по орален, дермален или инхалационен път в съответствие с числените критерии, показани в таблица 3.1.1. Острите токсични стойности са изразени като (приблизително) LD50 (орални, дермални) или LC50 (инхалационни) стойности или като оценки на остра токсичност (ATE). Пояснителните бележки са дадени след таблица 3.1.1.

Таблица 3.1.1.

Категории на опасност от остра токсичност и оценки на остра токсичност (ATE), определящи съответните категории

Забележки към таблица 3.1.1:

2.

Раздел 3.1.3.2 се заменя със следното:

3.1.3.2.   При класифицирането на смеси за остра токсичност се взема предвид всеки път на експозиция, но само един път на експозиция е необходим, при положение че този път е следван (оценен или изпитван) за всички съставки и не съществуват доказателства, които да сочат остра токсичност чрез много пътища. Когато съществуват доказателства за остра токсичност чрез много пътища на експозиция, класификацията трябва да се проведе за всички приложими пътища на експозиция. Отчита се цялата налична информация. Използват се пиктограмата и сигналната дума, които отразяват най-високата категория на опасност, както и всички съответни предупреждения за опасност.“

3.

В раздел 3.1.3.3 се добавят букви в) и г):

4.

Раздел 3.1.3.5.2 се заменя със следното:

3.1.3.5.2.   Ако дадена изпитвана смес е разредена с разтворител, принадлежащ към еквивалентна или по-ниска категория на токсичност в сравнение с най-малко токсичните първоначални съставки, и който не би трябвало да повлияе на токсичността на останалите съставки, то новата разредена смес може да се класифицира като еквивалентна на първоначалната изпитвана смес. Като алтернатива може да се използва формулата, пояснена в раздел 3.1.3.6.1.“

5.

Раздел 3.1.3.6.1 се изменя, както следва:

6.

В раздел 3.1.3.6.2.1, буква а) бележка под линия 1 се заменя със следното:

7.

Раздел 3.1.3.6.2.2 се заменя със следното:

3.1.3.6.2.2.   В случай, че в смес с концентрация 1 % или повече се използва съставка, за която липсва информация, позволяваща класифицирането ѝ, се прави изводът, че на сместа не може да бъде дадена окончателна оценка за остра токсичност. В тази ситуация сместа се класифицира въз основа само на известните съставки при допълнително указание на етикета и в ИЛБ, че: „× процента от сместа се състоят от съставка(и) с неизвестна токсичност“.“

8.

В раздел 3.1.3.6.2.3 заглавието на таблица 3.1.2 се заменя със следното:

9.

В раздел 3.1.4.1. се добавя следното изречение:

„Без да се засяга член 27, може да се използват комбинирани предупреждения за опасност в съответствие с приложение III.“;

10.

В таблици 3.1.3, 3.2.5, 3.3.5, 3.4.4 и 3.8.4 пиктограмата с удивителен знак се заменя със следната пиктограма:

„“

11.

В раздел 3.4.1.5 думите „в раздел 3.4.4.“ се заменят с „в приложение II, раздел 2.8.“

12.

В раздел 3.4.1.6 след „респираторна сенсибилизация;“ се вмъква думата „и“.

13.

Раздели от 3.4.2 до 3.4.2.2.4.1 се заменят със следното:

„3.4.2.   Критерии за класифициране на вещества

3.4.2.1.   Респираторни сенсибилизатори

3.4.2.1.1.   Категории на опасност

3.4.2.1.1.1.   Респираторните сенсибилизатори се класифицират в категория 1, когато данните не са достатъчни за поставянето им в подкатегории.

3.4.2.1.1.2.   При наличие на достатъчно данни една по-прецизна оценка в съответствие с раздел 3.4.2.1.1.3 позволява отнасянето на респираторните сенсибилизатори към подкатегория 1А — силни сенсибилизатори, или към подкатегория 1В — за останалите респираторни сенсибилизатори.

3.4.2.1.1.3.   По принцип ефектите, наблюдавани при хора или животни, обосновават класифицирането въз основа на подхода за оценка на значимостта на доказателствения материал по отношение на респираторните сенсибилизатори. Веществата могат да бъдат отнесени към една от двете подкатегории 1А или 1В, като се използва подходът за оценка на значимостта на доказателствения материал в съответствие с посочените в таблица 3.4.1 критерии и въз основа на достоверни и висококачествени доказателства, получени от проучване на случаи при хора или от епидемиологични проучвания и/или наблюдения от съответни проучвания при експериментални животни.

3.4.2.1.1.4.   Веществата се класифицират като респираторни сенсибилизатори в съответствие с критериите в таблица 3.4.1:

Таблица 3.4.1.

Категория и подкатегории на опасност за респираторни сенсибилизатори

3.4.2.1.2.   Доказателства при хора

3.4.2.1.2.1.   Доказателствата за това, че дадено вещество може да доведе до специфична респираторна свръхчувствителност, по принцип се основат на човешкия опит. В този контекст свръхчувствителността обикновено се проявява като астма, но се вземат под внимание и други реакции на свръхчувствителност, като ринит/конюнктивит и алвеолит. Това състояние се проявява клинично като алергична реакция. Независимо от това не е необходимо да се демонстрира наличието на имунологични механизми.

3.4.2.1.2.2.   Когато при вземане на решение относно класифицирането се разглеждат доказателства при хора, освен доказателствата от конкретните случаи е необходимо да се отчита:

Използването на данни за хора е разгледано в раздели 1.1.1.3, 1.1.1.4 и 1.1.1.5.

3.4.2.1.2.3.   Посочените по-горе доказателства могат да бъдат:

3.4.2.1.2.4.   Клиничната история на заболяването включва както медицинска, така и професионална анамнеза, за да се определи връзката между експозицията на конкретното вещество и развитието на респираторна свръхчувствителност. Съответната информация включва утежняващи фактори, както в дома, така и на работното място, данни за началото и развитието на болестта, фамилна и медицинска анамнеза на съответния пациент. Медицинската история включва също така данните за други алергични или свързани с дихателните пътища заболявания, прекарани в детството, както и информация за тютюнопушене.

3.4.2.1.2.5.   Резултатите от положителни бронхопровокационни тестове се считат за достатъчно доказателство с оглед на класифицирането. Въпреки това се признава, че на практика много от изпитванията, изброени по-горе, вече ще са били проведени.

3.4.2.1.3.   Проучвания върху животни

3.4.2.1.3.1.   Данните от подходящи проучвания върху животни (6), които могат да бъдат показателни за сенсибилизиращия потенциал на дадено вещество при вдишване при хората (7), могат да включват:

3.4.2.2.   Кожни сенсибилизатори

3.4.2.2.1.   Категории на опасност

3.4.2.2.1.1   Кожните сенсибилизатори се класифицират в категория 1, когато данните не са достатъчни за поставянето им в подкатегории.

3.4.2.2.1.2   При наличие на достатъчно данни една по-прецизна оценка в съответствие с раздел 3.4.2.2.1.3 позволява отнасянето на кожните сенсибилизатори към подкатегория 1А — силни сенсибилизатори, или към подкатегория 1В — за останалите кожни сенсибилизатори.

3.4.2.2.1.3   По принцип ефектите, наблюдавани при хора или животни, обосновават класифицирането въз основа на подхода за оценка на значимостта на доказателствения материал по отношение на кожните сенсибилизатори, както е описано в раздел 3.4.2.2.2. Веществата могат да бъдат отнесени към една от двете подкатегории 1А или 1В, като се използва подходът за оценка на значимостта на доказателствения материал в съответствие с посочените в таблица 3.4.2 критерии и въз основа на достоверни и висококачествени доказателства, получени от проучване на случаи при хора или от епидемиологични проучвания и/или наблюдения от съответни проучвания върху експериментални животни, в съответствие с ориентировъчните стойности, посочени в раздели 3.4.2.2.2.1 и 3.4.2.2.3.2 за подкатегория 1A и в раздели 3.4.2.2.2.2 и 3.4.2.2.3.3 за подкатегория 1В.

3.4.2.2.1.4   Веществата се класифицират като кожни сенсибилизатори в съответствие с посочените в таблица 3.4.2 критерии:

Таблица 3.4.2

Категория и подкатегории на опасност за кожни сенсибилизатори

3.4.2.2.2.   Доказателства при хора

3.4.2.2.2.1   Доказателствата при хора за подкатегория 1А може да включват:

3.4.2.2.2.2   Доказателствата при хора за подкатегория 1В може да включват:

Използването на данни за ефектите върху хора е разгледано в раздели 1.1.1.3, 1.1.1.4 и 1.1.1.5.

3.4.2.2.3.   Проучвания върху животни

3.4.2.2.3.1   За категория 1 в случаите, когато по отношение на сенсибилизацията на кожата се използва метод за изпитване от адювантен тип, като положителна се разглежда реакция при най-малко 30 % от животните. За метода на изпитване от неадювантен тип при морски свинчета като положителна се разглежда реакцията на най-малко 15 % от животните. За категория 1 стимулационен индекс, равен на или по-голям от три, се счита за положителна реакция при изследване на локалните лимфни възли. Методите за изследване за кожна сенсибилизация са описани в Насоки 406 на ОИСР (максимизиращ тест с морски свинчета и тест на Buehler с морски свинчета) и в Насоки 429 (изследване на локалните лимфни възли). Може да се използват и други методи, при условие че са надлежно валидирани и научно обосновани. Така например, тестът за подуване ушите на мишките (MEST) би бил надежден скринингов тест за откриване на умерени до силни сенсибилизатори и би могъл да се използва като първи етап при оценяването на потенциала за кожна сенсибилизация.

3.4.2.2.3.2   Резултатите от изпитванията върху животни за подкатегория 1А може да включват данни със стойности, посочени в таблица 3.4.3.

Таблица 3.4.3

Резултати от изпитванията върху животни за подкатегория 1А

3.4.2.2.3.3   Резултатите от изпитванията върху животни за подкатегория 1В може да включват данни със стойности, посочени в таблица 3.4.4 по-долу.

Таблица 3.4.4

Резултати от изпитванията върху животни за подкатегория 1В

3.4.2.2.4.   Специални съображения

3.4.2.2.4.1   За класифицирането на дадено вещество доказателствата трябва да включват някое или всички от следните елементи, като се използва подходът за оценка на значимостта на доказателствения материал:

3.4.2.2.4.2   Доказателствата, получени от проучванията върху животни, обикновено са много по-надеждни, отколкото доказателствата от експозицията на хора. Въпреки това в случаите, когато са налице доказателства и от двата източника, но има разминаване в резултатите, трябва да се оценят качеството и надеждността на доказателствата и от двата източника, за да се реши въпросът с класифицирането, като се разглежда всеки отделен случай. По принцип данните от изследванията върху хора не се събират при контролирани опити с доброволци за целите на класифициране в класовете на опасност, а по-скоро са част от оценката на риска за потвърждаване на отсъствието на ефекти, наблюдавани при изпитванията върху животни. Следователно положителните данни относно кожната сенсибилизация при хората обикновено се получават при проучвания с контролирани условия и при други по-слабо дефинирани проучвания. Ето защо оценката на данните за хора трябва да се прави внимателно, тъй като честотата на случаите отразява — в допълнение към присъщите на веществата свойства — такива фактори като условията на експозиция, бионаличността, индивидуалната предразположеност и взетите предпазни мерки. Отрицателните данни от проучвания върху хора по правило не трябва да се използват за отхвърляне на положителните резултати от проучванията върху животни. Въздействието на носителя следва да се взема предвид при данните както при хора, така и при животни.

3.4.2.2.4.3   Ако нито едно от горепосочените условия не е изпълнено, то веществото не следва да бъде класифицирано като кожен сенсибилизатор. Въпреки това съчетанието на два или повече показателя за кожна сенсибилизация, както е посочено по-долу, може да доведе до промяна на решението. Прави се преценка за всеки отделен случай.

3.4.2.2.4.4   Имунологична контактна уртикария

Вещества, които отговарят на критериите за класифициране като респираторни сенсибилизатори, могат освен това да предизвикват имунологична контактна уртикария. Отчита се възможността за класифициране на тези вещества и като кожни сенсибилизатори. За веществата, които предизвикват имунологична контактна уртикария, без да отговарят на критериите за респираторни сенсибилизатори, също трябва да се разглежда възможността за класифицирането им като кожни сенсибилизатори.

Не съществува общоприет животински модел за идентифициране на веществата, които предизвикват имунологична контактна уртикария. Поради това класификацията обикновено се основава на данните за хора, подобни на данните за кожна сенсибилизация.

14.

В раздел 3.4.3.3.1 позоваването на „таблица 3.4.3“ се заменя с „таблица 3.4.5“.

15.

Раздел 3.4.3.3.2 се изменя, както следва:

16.

Точка 3.4.4.1 се заменя със следното:

3.4.4.1.   Елементите на етикета се използват за вещества или смеси, които отговарят на критериите за класифициране в този клас на опасност, в съответствие с таблица 3.4.7.

Таблица 3.4.7

Елементи на етикета за респираторна или кожна сенсибилизация

17.

В края на раздел 3.8.3.4.5 се добавя следното изречение:

„Дразненето на дихателните пътища и наркотичните ефекти трябва да се оценят отделно в съответствие с критериите, посочени в раздел 3.8.2.2. При извършване на класифицирането за тези опасности приносът на всяка една съставка трябва да се разглежда като адитивен, освен ако не съществуват доказателства, че ефектите не са адитивни.“

18.

В раздел 3.9.1.2 след думата „веществото“ се добавят думите „или сместа“.

19.

Вмъква се следният раздел 3.10.1.6.2a:

3.10.1.6.2а   Въпреки че в определението за вдишване в раздел 3.10.1.2 се включва проникването на твърди вещества в дихателната система, класифицирането съгласно буква б) от таблица 3.10.1 за категория 1 следва да се прилага само за течни вещества и смеси.“

а)

„Остра водна токсичност“ означава характерно за веществото свойство да нанася вреда на даден воден организъм при краткотрайна експозиция на това вещество във водна среда.

б)

„Остра (краткосрочна) опасност“ означава, за целите на класифицирането, опасността, предизвикана от дадено вещество или смес поради неговата или нейната остра токсичност за даден организъм при краткосрочна експозиция на това вещество или смес във водна среда.

в)

„Наличност на дадено вещество“ означава степента, до която това вещество се разтваря или дезагрегира. За наличността при металите това е степента, до която йонната част от метала (M°) на металното съединение може да се дезагрегира от останалата част (молекула).

г)

„Бионаличност“ или „биологична наличност“ означава степента, до която веществото прониква в организма и се разпределя в някаква област в него. Тя зависи от физикохимичните свойства на веществото, анатомичните и физиологичните особености на организма, фармакокинетиката и пътя на експозиция. Наличността на веществото в организма не е задължителна предпоставка за неговата бионаличност.

д)

„Биоакумулация“ означава чистият резултат от натрупване, трансформация и елиминиране на дадено вещество в организма в резултат на всички пътища на експозиция (т.е. въздух, вода, седименти/почва и храна).

е)

„Биоконцентрация“ означава чистият резултат от натрупване, трансформация и елиминиране на дадено вещество в организма при неговата експозиция по воден път.

ж)

„Хронична водна токсичност“ означава характерното за дадено вещество свойство да предизвика неблагоприятни ефекти върху водни организми при експозиции във водната среда, определени в съответствие с жизнения цикъл на организма.

з)

„Разграждане“ означава разлагането на органичните молекули на молекули с по-малък размер и, в крайна сметка, на въглероден диоксид, вода и соли.

и)

„EСx“ означава концентрацията на ефекта, свързван с x % реакция.

й)

„Дългосрочна опасност“ означава, за целите на класифицирането, опасността, предизвиквана от дадено вещество или смес, поради неговата или нейната хронична токсичност вследствие на дългосрочна експозиция във водната среда.

к)

„Концентрация без наблюдаван ефект (NOEC)“ означава концентрацията при изследване, която е непосредствено под най-ниската изследвана концентрация, при която се наблюдава статистически значим неблагоприятен ефект. При NOEC не се наблюдава статистически значим неблагоприятен ефект в сравнение с контролния ефект.

—

остра опасност за водната среда;

—

дългосрочна опасност за водната среда.

—

остра водна токсичност;

—

хронична водна токсичност;

—

потенциал за биоакумулация или действителна биоакумулация; и

—

разграждане (биотично или абиотично) на органичните химикали

а)

ако по време на 28-дневно проучване на лесното биоразграждане се достигнат поне следните нива на разграждане:

Тези нива на биоразграждане трябва да бъдат достигнати в течение на 10 дни от началото на разграждането, като за начало на разграждането се приема моментът, в който са се разградили 10 % от веществото, освен ако веществото не е определено като UVCB или като сложно, многосъставно вещество със съставки със сходна структура. В този случай, и ако е надлежно обосновано, условието за 10-дневен период може да бъде отменено и да се приложи срокът от 28 дни, или

б)

в случаите, когато са налице данни само за BOD и COD, когато съотношението BOD5/COD е ≥ 0,5; или

в)

ако са налице други убедителни научни доказателства, които да покажат, че веществото може да бъде разградено (биотично или абиотично) във водната среда до ниво > 70 % в рамките на 28-дневен период.

—

класифициране, основано на подложените на изпитване смеси;

—

класифициране, основано на свързващите принципи,

—

използване на „сумиране на класифицираните съставки“ и/или „формула за адитивност“.

а)

Когато са налице подходящи данни от изпитвания за остра токсичност (LC50 или EC50) за сместа като цяло, които показват L(E)C50 ≤ 1 mg/l:

сместа се класифицира като остра опасност, категория 1 в съответствие с буква а) от таблица 4.1.0.

б)

Когато са налице подходящи данни от изпитвания за остра токсичност (LC50 или EC50) за сместа като цяло, които показват L(E)C50 > 1 mg/l обикновено за всички трофични нива:

няма нужда от класифициране като остра опасност.

а)

Когато са налице подходящи данни за хроничната токсичност (ECx или NOEC) за сместа като цяло, които показват ECx или NOEC на изпитваната смес ≤ 1mg/l:

б)

Когато са налице подходящи данни за хроничната токсичност (ECx или NOEC) за сместа като цяло, които показват стойност(и) на ECx или NOEC на изпитваната смес > 1 mg/l обикновено за всички трофични нива:

няма нужда от класифициране като дългосрочна опасност в хронична опасност, категории 1, 2 или 3.

а)

въз основа на острата водна токсичност:

където:

Изчислената токсичност може да се използва, за да се класифицира въпросната доза от сместа в категория за остра опасност, която впоследствие се използва при прилагането на метода на сумиране;

б)

въз основа на хроничната водна токсичност:

където:

По този начин еквивалентната токсичност отразява факта, че веществата, които не са бързо разградими, са класифицирани в категория на опасност, която е непосредствено над нивото за бързо разградимите вещества.

Изчислената еквивалентна токсичност може да се използва, за да се класифицира въпросната доза от сместа в категория за дългосрочна опасност, в съответствие с критериите за бързо разградими вещества (буква б), подточка ii) от таблица 4.1.0.), която впоследствие се използва при прилагането на метода на сумиране.

—

стъпаловидният подход, описан в раздели 4.1.3.5.5.3 и 4.1.3.5.5.4, използващ изчислената сума, чрез умножаване на концентрациите на съставките, класифицирани като остра опасност, категория 1 и като хронична опасност, категория 1, по коефициент, вместо само чрез прибавяне на проценти. Това означава, че концентрацията за „остра опасност, категория 1“ в лявата колона на таблица 4.1.1 и концентрацията за „хронична опасност, категория 1“ в лявата колона на таблица 4.1.2, се умножават по подходящия мултипликационен коефициент. Мултипликационните коефициенти, които се прилагат за тези съставки, се определят с отчитане на стойността на токсичност, както това е обобщено в таблица 4.1.3. Поради това, за да класифицира дадена смес, съдържаща съставки, класифицирани като остра опасност, категория 1 или като хронична опасност, категория 1, класифициращият трябва да знае стойността на М-коефициента, за да приложи метода на сумиране;

—

формулата за адитивност (вж. раздел 4.1.3.5.2.), при условие че има налични данни за токсичността на всички силно токсични съставки на сместа и съществуват убедителни доказателства за това, че всички останали съставки, включително тези от тях, за които няма налични конкретни данни за остра и/или хронична токсичност, са слабо токсични или съвсем нетоксични и не повишават в значителна степен опасността на тази смес за околната среда.

а)

раздел 2.8 се заменя със следното:

„2.8   Смеси, съдържащи поне едно сенсибилизиращо вещество

Върху етикета на опаковката на смеси, които не са класифицирани като сенсибилизиращи, но съдържат поне едно вещество, класифицирано като сенсибилизиращо и присъстващо в концентрация, равна на или по-голяма от посочената в таблица 3.4.6 от приложение I, се поставя следното предупреждение:

EUH208 — „Съдържа (наименование на сенсибилизиращото вещество). Може да причини алергична реакция“.

Върху етикета на смесите, класифицирани като сенсибилизиращи и съдържащи друго(и) вещество(а), класифицирано(и) като сенсибилизиращо(и) (освен веществото, довело да класифицирането на сместа) и присъстващо(и) в концентрация, равна на или по-голяма от посочената в таблица 3.4.6 от приложение I, се изписва(т) наименованието(наименованията) на това(тези) вещество(а).“;

б)

в раздел 2.10 първото тире се заменя със следното:

„3.2.2.1.

Настоящата разпоредба не се прилага по отношение на аерозоли, които са класифицирани и етикетирани единствено като „запалими аерозоли, категория 1“ или „запалими аерозоли, категория 2“. Тя не се прилага и по отношение на транспортируеми съдове за газ.“

а)

въвеждащото изречение се заменя със следното:

„Предупрежденията за опасност се прилагат в съответствие с приложение I, части 2, 3, 4 и 5.

При избора на предупреждения за опасност в съответствие с членове 21 и 27 доставчиците могат да използват комбинираните предупреждения за опасност, предвидени в настоящото приложение.

В съответствие с член 27 при етикетирането може да се прилагат следните принципи на старшинство:

За да се посочи пътят на постъпване или на експозиция, може да се използват комбинираните предупреждения за опасност от таблица 1.2“;

б)

в таблица 1.1 бележката под линия към код H200 се заличава;

в)

таблица 1.2 се изменя, както следва:

г)

таблица 1.3 се изменя, както следва:

а)

в заглавието думите „вещества и“ се заличават;

б)

в код EUH201/201A, първа колона всички позовавания на „201/201A“ се заличават;

в)

в код EUH209/209A, първа колона всички позовавания на „209/209A“ се заличават.

а)

таблица 6.2 се изменя, както следва:

б)

таблица 6.3 се изменя, както следва:

в)

таблица 6.5 се заменя със следното:

„Таблица 6.5

Препоръки за безопасност при изхвърляне/обезвреждане

а)

в колона 1 пиктограма GHS07 се заменя със следната пиктограма:

„GHS07

“

б)

в колона 2 думите „Кожна сенсибилизация, категория на опасност 1“ се заменят с „Кожна сенсибилизация, категории на опасност 1, 1A, 1B“.

а)

таблица 1.1 се изменя, както следва:

б)

в раздел 1.1.2.3 последната алинея се заменя със следното:

„В случай че даден М-коефициент е хармонизиран за вещества, класифицирани като опасни за водната среда в категориите остра опасност за водната среда, категория 1 или хронична опасност за водната среда, категория 1, този M-коефициент е посочен в таблица 3.1 в същата колона, като специфичните пределни концентрации. В случай че даден М-коефициент за остра опасност за водната среда, категория 1 и даден М-коефициент за хронична опасност за водната среда, категория 1 са хармонизирани, всеки М-коефициент се посочва в един и същи ред с неговото съответно подразделение. Когато в таблица 3.1 е посочен само един М-коефициент и веществото е класифицирано като остра опасност за водната среда, категория 1 и хронична опасност за водната среда, категория 1, този М-коефициент се използва от производителя, вносителя или потребителя надолу по веригата за класифицирането на дадена смес, съдържаща веществото, за остра и дългосрочна опасност за водната среда, като се използва методът на сумиране. Когато в таблица 3.1 не е посочен М-коефициент, производителят, вносителят или потребителят надолу по веригата определя М-коефициент(и) въз основа на наличната информация за веществото. За определянето и използването на М-коефициентите вж. раздел 4.1.3.5.5.5 на приложение I.“;

в)

в раздел 1.1.3.1 „Бележка H (таблица 3.1)“ и „Бележка H (таблица 3.2)“ се заличават;

г)

раздел 1.1.4.4 се заличава.

а)

първите две алинеи се заменят със следното:

„Таблица 3.1: Списък на хармонизирани класификация и етикетиране на опасни вещества

Таблица 3.2: Списък на хармонизирани класификация и етикетиране на опасни вещества от приложение I към Директива 67/548/ЕИО.“;

б)

в таблици 3.1 и 3.2, в последната клона всички позовавания на бележка „H“ се заличават;

в)

в таблица 3.1 вписванията 602-002-00-2, 602-008-00-5, 602-013-00-2 и 602-084-00-X се заменят със следното: