9.2.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 35/1

---

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 11 ноември 2010 година

относно годишните отчети на Европейската централна банка

(преработена версия)

(ЕЦБ/2010/21)

(2011/65/ЕС)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Устава на ЕСЦБ“), и по-специално член 26.2 от него,

като има предвид, че:

(1)

Решение ЕЦБ/2006/17 от 10 ноември 2006 г. относно годишните отчети на Европейската централна банка (1) претърпя няколко съществени изменения. Тъй като предстоят да бъдат извършени допълнителни изменения, по-специално, във връзка с хеджирането на лихвения риск, решението следва да бъде преработено от съображения за яснота.

(2)

Насоки ЕЦБ/2006/16 от 10 ноември 2006 г. относно правната рамка за счетоводна и финансова отчетност в Европейската система на централните банки (2), към които препраща Решение ЕЦБ/2006/17, бяха преработени и отменени с Насоки ЕЦБ/2010/20 от 11 ноември 2010 г. относно правната рамка за счетоводна и финансова отчетност в Европейската система на централните банки (3),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Определения

1.   Термините, определени в член 1 от Насоки ЕЦБ/2010/20, имат същото значение, когато се използват в настоящото решение.

2.   Другите технически термини, използвани в настоящото решение, имат същото значение както в приложение II към Насоки ЕЦБ/2010/20.

Член 2

Приложно поле

Правилата, определени в настоящото решение, се прилагат за годишните отчети на Европейската централна банка (ЕЦБ), обхващащи баланса, позициите, отчетени задбалансово в счетоводните книги на ЕЦБ, отчета за приходите и разходите и приложенията към годишните отчети на ЕЦБ.

Член 3

Основни счетоводни принципи

Основните счетоводни принципи, определени в член 3 от Насоки ЕЦБ/2010/20, се прилагат също така за целите на настоящото решение.

Член 4

Признаване на активи и пасиви

Даден финансов или друг актив/пасив се признава в баланса на ЕЦБ само в съответствие с член 4 от Насоки ЕЦБ/2010/20.

Член 5

Касов/сетълмент и икономически подход

Правилата, определени в член 5 от Насоки ЕЦБ/2010/20, се прилагат към настоящото решение.

ГЛАВА II

СТРУКТУРА И ПРАВИЛА ЗА ОЦЕНКА НА БАЛАНСА

Член 6

Структура на баланса

Структурата на баланса се основава на структурата, установена в приложение I.

Член 7

Провизия за валутен риск, лихвен и кредитен риск и за риск, свързан с промяна в цената на златото

Като отчита надлежно характера на дейностите на ЕЦБ, Управителният съвет може да създаде в баланса на ЕЦБ провизия за валутен, лихвен и кредитен риск и за риск, свързан с промяна в цената на златото. Управителният съвет взема решение относно размера и употребата на провизията въз основа на мотивирана оценка на рисковите експозиции на ЕЦБ.

Член 8

Правила за оценка на баланса

1.   За целите на оценките при съставянето на баланса се използват текущите пазарни курсове и цени, освен ако не е посочено друго в приложение I.

2.   Преоценката на злато, валутни инструменти, ценни книжа, различни от ценни книжа, класифицирани като държани до падеж и нетъргуеми ценни книжа, и финансови инструменти, както балансови, така и задбалансови, се извършва в края на годината по средни пазарни курсове и цени.

3.   Не се прави разграничение между ценови и валутни разлики от преоценка за златото, а се осчетоводява една-единствена разлика от преоценка на златото, на база цената в евро на определена теглова единица злато, получена от обменния курс на еврото спрямо щатския долар в деня на преоценка за тримесечието. За валутните салда, включително за балансови и задбалансови транзакции, преоценката се извършва по отделни валути. За целите на настоящия член притежаваните специални права на тираж, включително заделените отделни валутни позиции, които са базови за кошницата на СПТ, се третират като една позиция. Преоценката на ценните книжа се извършва по отделни кодове, т.е по еднакъв ISIN код/вид. Ценните книжа, държани за целите на паричната политика или включени в позиции „Други финансови активи“ или „Други“, се третират като отделни позиции.

4.   Ценни книжа, класифицирани като държани до падеж, се третират като отделни позиции, оценяват се по амортизационни разходи и подлежат на обезценка. Същото третиране се прилага към нетъргуемите ценни книжа. Ценни книжа, които са класифицирани като държани до падеж, могат да бъдат продавани преди падежа им във всеки един от следващите случаи:

а)	ако продаденото количество се счита за незначително в сравнение с общия размер на портфейла от ценни книжа, държани до падеж;

б)	ако ценните книжа са продадени през месеца, в който е падежа;

в)	при извънредни обстоятелства, като значително влошаване на кредитоспособността на емитента, или вследствие на изрично решение за паричната политика на Управителния съвет на ЕЦБ.

Член 9

Обратни сделки

Обратните транзакции се осчетоводяват в съответствие с член 8 от Насоки ЕЦБ/2010/20.

Член 10

Търгуеми капиталови инструменти

Търгуемите капиталови инструменти се осчетоводяват в съответствие с член 9 от Насоки ЕЦБ/2010/20.

Член 11

Хеджиране на лихвен риск от ценни книжа чрез деривати

Хеджирането на лихвен риск се осчетоводява в съответствие с член 10 от Насоки ЕЦБ/2010/20.

Член 12

Синтетични инструменти

Синтетичните инструменти се осчетоводяват в съответствие с член 11 от Насоки ЕЦБ/2010/20.

ГЛАВА III

ПРИЗНАВАНЕ НА ДОХОДИ

Член 13

Признаване на доходи

1.   За признаването на доходи се прилага член 13, параграфи 1, 2, 3, 5 и 7 от Насоки ЕЦБ/2010/20.

2.   Наличностите по специални сметки за преоценка, произтичащи от вноски съгласно член 48.2 от Устава на ЕСЦБ по отношение на централни банки на държави-членки, за които дерогацията е била отменена, се използват за покриване на нереализирани загуби, когато надвишават предишни приходи от преоценка, отразени в съответната стандартна сметка за преоценка, както е предвидено в член 13, параграф 1, буква в) от Насоки ЕЦБ/2010/20, преди покриването на тези загуби в съответствие с член 33.2 от Устава на ЕСЦБ. Наличностите по специалните сметки за преоценка на злато, валути и ценни книжа се намаляват пропорционално в случай на намаление на наличностите от съответните активи.

Член 14

Транзакционни разходи

Член 14 от Насоки ЕЦБ/2010/20 се прилага към настоящото решение.

ГЛАВА IV

СЧЕТОВОДНИ ПРАВИЛА ОТНОСНО ЗАДБАЛАНСОВИТЕ ИНСТРУМЕНТИ

Член 15

Общи правила

Член 15 от Насоки ЕЦБ/2010/20 се прилага към настоящото решение.

Член 16

Валутни форуърдни транзакции

Валутните форуърдни транзакции се осчетоводяват в съответствие с член 16 от Насоки ЕЦБ/2010/20.

Член 17

Валутни суапове

Валутните суапове се осчетоводяват в съответствие с член 17 от Насоки ЕЦБ/2010/20.

Член 18

Фючърсни договори

Фючърсните договори се осчетоводяват в съответствие с член 18 от Насоки ЕЦБ/2010/20.

Член 19

Суапове върху лихвени проценти

Суаповете върху лихвени проценти се осчетоводяват в съответствие с член 19 от Насоки ЕЦБ/2010/20. Нереализираните загуби, отнесени в отчета за приходите и разходите, в края на годината се амортизират през следващите години съгласно метода на линейната амортизация. При форуърдните суапове върху лихвени проценти амортизацията започва от датата на вальора на транзакцията.

Член 20

Форуърдни споразумения с лихвено плащане

Форуърдните споразумения с лихвено плащане се осчетоводяват в съответствие с член 20 от Насоки ЕЦБ/2010/20.

Член 21

Форуърдни транзакции с ценни книжа

Форуърдните транзакции с ценни книжа се осчетоводяват съгласно метод А от член 21, параграф 1 от Насоки ЕЦБ/2010/20.

Член 22

Опции

Опциите се осчетоводяват в съответствие с член 22 от Насоки ЕЦБ/2010/20.

ГЛАВА V

ПУБЛИКУВАН ГОДИШЕН БАЛАНС И ОТЧЕТ ЗА ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ

Член 23

Форма

1.   Формата на публикувания годишен баланс на ЕЦБ съответства на формата, предвидена в приложение II.

2.   Формата на публикувания отчет за приходите и разходите на ЕЦБ съответства на приложение III.

ГЛАВА VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 24

Развитие, прилагане и тълкуване на правилата

1.   При тълкуването на настоящото решение се вземат предвид подготвителната работа, счетоводните принципи, хармонизирани от правото на Съюза, и общоприетите международни счетоводни стандарти.

2.   Ако в настоящото решение не е предвидено специално счетоводно третиране и ако няма решение на Управителния съвет за друго, ЕЦБ спазва принципи за оценка в съответствие с Международните счетоводни стандарти, приети от Европейския съюз, които са относими за дейностите и сметките на ЕЦБ.

Член 25

Отмяна

Решение ЕЦБ/2006/17 се отменя с настоящото решение. Позоваванията на отмененото решение се считат за позовавания на настоящото решение и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение V.

Член 26

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на 31 декември 2010 г.

---

(1)  ОВ L 348, 11.12.2006 г., стр. 38.

(2)  ОВ L 348, 11.12.2006 г., стр. 1.

(3)  Вж. страница 31 от настоящия брой на Официален вестник.

---

---

---

---

---

---

9.2.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 35/17

---

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 25 ноември 2010 година

относно разпределянето на паричния доход на националните централни банки на държавите-членки, чиято парична единица е еврото

(преработена версия)

(ЕЦБ/2010/23)

(2011/66/ЕС)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Устава на ЕСЦБ“), и по-специално член 32 от него,

като има предвид, че:

(1)

Решение ЕЦБ/2001/16 от 6 декември 2001 г. относно разпределянето на паричния доход на националните централни банки на участващите държави-членки от финансовата 2002 г. (1) е съществено изменяно няколко пъти (2). Поради необходимостта от допълнителни промени то следва да се преработи от съображения за яснота.

(2)

Съгласно член 32.1 от Устава на ЕСЦБ паричен доход е приходът, който се начислява на НЦБ при осъществяване на функцията по паричната политика. Съгласно член 32.2 от Устава на ЕСЦБ размерът на паричния доход на всяка НЦБ е равен на нейния годишен приход, получен от нейните активи срещу банкнотите в обращение и задълженията по депозити на кредитните институции. Тези активи се отчитат от НЦБ в съответствие с насоките на Управителния съвет. НЦБ следва да отчитат активите, резултат от осъществяването на функцията във връзка с паричната политика, като активи, държани срещу банкноти в обращение, и задължения по депозити на кредитни институции. Съгласно член 32.4 от Устава на ЕСЦБ размерът на паричния доход на всяка НЦБ се намалява с размер, равен на лихвите, платени от тази НЦБ по депозитите на кредитните институции в съответствие с член 19.

(3)	Съгласно член 32.5 от Устава на ЕСЦБ сумата на паричния доход на НЦБ се разпределя между тях пропорционално на внесените от тях дялове от капитала на Европейската централна банка (ЕЦБ).

(4)	Съгласно членове 32.6 и 32.7 от Устава на ЕСЦБ Управителният съвет е оправомощен да приема насоки за клиринга и сетълмента от ЕЦБ на салдата във връзка с разпределянето на паричния доход и да предприема всички други мерки, необходими за прилагането на член 32.

(5)

Съгласно член 10 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото (3) ЕЦБ и НЦБ пускат в обращение евробанкноти. Член 15 от същия регламент предвижда, че банкнотите, деноминирани в национална валутна единица, остават законно платежно средство в рамките на техните териториални граници най-късно до шест месеца след края на преходния период. Следователно годината на преминаване към парична наличност следва да се разглежда като особена година, тъй като банкнотите в обращение, деноминирани в национални валутни единици, могат все още да представляват значителен дял от банкнотите в обращение.

(6)

Член 15, параграф 1 от Насоки ЕЦБ/2006/9 от 14 юли 2006 г. относно някои приготовления за преминаването към парична наличност в евро и за първоначалното зареждане и подзареждането с евробанкноти и монети извън Еврозоната (4) предвижда, че евробанкнотите, които са били първоначално заредени на правоимащи контрагенти, се дебитират от сметки на тези контрагенти при тяхната НЦБ по номиналната им стойност съгласно следния „модел на линейно дебитиране“: общата сума на първоначално заредените банкноти се дебитира на три равни части на датата на сетълмент на първата, четвъртата и петата основна операция по рефинансиране на Евросистемата, след датата на преминаване към парична наличност. При изчисляването на паричния доход за годината на преминаване към парична наличност следва да се взема предвид този „модел на линейно дебитиране“.

(7)

Настоящото решение е свързано с Решение ЕЦБ/2010/29 от 13 декември 2010 г. относно емитирането на евробанкноти (5), което предвижда, че ЕЦБ и НЦБ емитират евробанкноти. Решение ЕЦБ/2010/29 предвижда евробанкнотите в обращение да се разпределят между НЦБ пропорционално на внесените от тях дялове от капитала на ЕЦБ. Същото решение разпределя за ЕЦБ 8 % от общата стойност на евробанкнотите в обращение. Разпределянето на евробанкнотите между членовете на Евросистемата води до възникването на салда в рамките на Евросистемата. Олихвяването на тези салда в рамките на Евросистемата от евробанкнотите в обращение се отразява пряко върху дохода на всеки член на Евросистемата и поради това следва да бъде регулирано съгласно настоящото решение. Доходът, който се начислява за ЕЦБ от олихвяването на нейните вземания към НЦБ в рамките на Евросистемата, свързани с дела ѝ в евробанкнотите в обращение, следва по принцип да бъде разпределян между НЦБ в съответствие с Решение ЕЦБ/2010/24 от 25 ноември 2010 г. относно междинното разпределение на дохода на Европейската централна банка от евробанкноти в обращение и от ценни книжа, закупени по програмата за пазарите на ценни книжа (преработено) (6), пропорционално на техните дялове според алгоритъма за записване на капитала, за същата финансова година, в която е начислен.

(8)

Нетното салдо на вземанията и задълженията, в рамките на Евросистемата, от евробанкноти в обращение следва да се олихвява чрез прилагане на обективен критерий, определящ цената на парите. Във връзка с това лихвеният процент по основните операции по рефинансиране, използван от Евросистемата в търговете ѝ за основни операции по рефинансиране, се счита за подходящ.

(9)

Нетните задължения в рамките на Евросистемата от евробанкноти в обращение следва да бъдат включени в базисния пасив при изчисляването на паричния доход на НЦБ съгласно член 32.2 от Устава на ЕСЦБ, тъй като те са равностойни на банкноти в обращение. Изплащането на лихви по салдата в рамките на Евросистемата от евробанкноти в обращение следователно ще доведе до разпределянето на значителна сума от паричния доход на Евросистемата между НЦБ, пропорционално на размера на внесените от тях дялове в капитала на ЕЦБ. Тези салда в рамките на Евросистемата следва да бъдат коригирани, за да се постигне постепенна адаптация на балансите и отчетите за приходите и разходите на НЦБ. Корекциите се основават на стойността на банкнотите в обращение на всяка НЦБ през периода, предшестващ въвеждането на евробанкнотите. След това тези корекции се прилагат ежегодно по фиксирана формула за не повече от пет години.

(10)	Корекциите на салдата в рамките на Евросистемата за евробанкноти в обращение са изчислени така, че да компенсират всяко значително изменение в позициите за дохода на НЦБ вследствие на въвеждането на евробанкнотите и последващото разпределяне на паричния доход.

(11)	Общите правила на член 32 от Устава на ЕСЦБ се прилагат също и за дохода, получен от отписване на евробанкноти, които са изтеглени от обращение.

(12)

Съгласно член 32.5 от Устава на ЕСЦБ сумата на паричния доход на НЦБ се разпределя между НЦБ пропорционално на внесените от тях дялове в капитала на ЕЦБ. Съгласно член 32.7 от Устава на ЕСЦБ Управителният съвет е компетентен да предприема всички други мерки, които са необходими за прилагането на член 32. Това включва правомощието да вземе предвид други обстоятелства, когато решава относно разпределението на дохода, получен от отписването на изтеглени от обращение евробанкноти. В това отношение принципите на равнопоставеност и справедливост налагат да се вземе предвид периодът, през който изтеглените от обращение евробанкноти са били емитирани. Поради това алгоритъмът за разпределяне на този специфичен доход трябва да отразява съответния дял от капитала на ЕЦБ и продължителността на фазата на емитиране.

(13)	Изтеглянето на евробанкноти от обращение е необходимо да се уреди с отделни решения, взети съгласно член 5 от Решение ЕЦБ/2003/4 от 20 март 2003 г. относно купюрите, спецификациите, възпроизвеждането, замяната и изтеглянето от обращение на евробанкноти (7),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Определения

За целите на настоящото решение:

а)	„НЦБ“ е националната централна банка на държава-членка, чиято парична единица е еврото;

б)	„базисни пасиви“ означава сумата на съответните пасиви по баланса на всяка НЦБ, които са посочени в приложение I към настоящото решение;

в)	„специално предназначени активи“ означава сумата от активи, държани срещу базисните пасиви в баланса на всяка НЦБ, които са упоменати в приложение II към настоящото решение;

г)	„салда в рамките на Евросистемата от евробанкноти в обращение“ означава вземанията и задълженията, възникващи между дадена НЦБ и ЕЦБ и между дадена НЦБ и другите НЦБ в резултат от прилагането на член 4 от Решение ЕЦБ/2010/29;

д)	„алгоритъм за записване на капитала“ са дялове на НЦБ, изразени в проценти, в записания капитал на ЕЦБ, които са резултат от прилагането спрямо НЦБ на теглата в алгоритъма по член 29.1 от Устава на ЕСЦБ и приложим за съответната финансова година;

е)

„кредитна институция“ е или а) кредитна институция по смисъла на член 2 и член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (8), както са въведени в националното законодателство, която подлежи на надзор от компетентен орган; или б) друга кредитна институция по смисъла на член 123, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, подлежаща на проверка със сравним стандарт с надзора от страна на компетентен орган;

ж)	„хармонизиран баланс“ означава хармонизираният баланс по приложение VIII към Насоки ЕЦБ/2010/20 от 11 ноември 2010 г. относно правната рамка за счетоводна и финансова отчетност в Европейската система на централните банки (преработени) (9);

з)

„референтна лихва“ означава последният пределен лихвен процент, използван от Евросистемата при търговете ѝ за основните операции по рефинансиране съгласно параграф 3.1.2 от приложение I към Насоки ЕЦБ/2000/7 от 31 август 2000 г. относно инструментите и процедурите на паричната политика на Евросистемата (10). Когато в един и същ ден се извършва сетълмент на повече от една основна операция по рефинансиране, се използва проста средна стойност на пределните лихвени проценти от паралелно проведените операции;

и)	„дата на преминаване към парична наличност“ означава датата, на която евробанкнотите и евромонетите придобиват статута на законно платежно средство в дадена държава-членка, чиято парична единица е еврото;

й)	„референтен период“ означава период от 24 месеца, започващ 30 месеца преди датата на преминаване към парична наличност;

к)	„година на преминаване към парична наличност“ означава период от 12 месеца, започващ на датата на преминаване към парична наличност;

л)	„ежедневен референтен обменен курс“ означава ежедневният референтен обменен курс, който се основава на редовната ежедневна процедура за съгласуване между централните банки във или извън Европейската система на централните банки, която обикновено се извършва в 14,15 часа централноевропейско време;

м)	„изтеглени от обращение евробанкноти“ са всеки вид или серия евробанкноти, които са изтеглени от обращение с решение на Управителния съвет, взето на основание член 5 от Решение ЕЦБ/2003/4;

н)	„алгоритъм за емитиране“ е средният алгоритъм за записване на капитала през фазата на емитиране на даден вид или серия на изтеглени от обращение евробанкноти;

о)	„фаза на емитиране“ за видовете или сериите евробанкноти е периодът, започващ на датата, на която първата емисия евробанкноти от този вид или серия е записана в базисните пасиви, и приключващ на датата, на която последната емисия евробанкноти от този вид или серия е записана в базисните пасиви;

п)	„отписване“ е заличаване на изтеглените от обращение евробанкноти от балансовата позиция „Банкноти в обращение“.

Член 2

Салда в рамките на Евросистемата от евробанкноти в обращение

1.   Салдата в рамките на Евросистемата от евробанкноти в обращение се изчисляват ежемесечно и се записват в счетоводните книги на ЕЦБ и НЦБ на първия работен ден от месеца с вальор последният работен ден от предходния месец.

Когато дадена държава-членка приеме еврото, изчисляването на салдата в рамките на Евросистемата от евробанкноти в обращение, съгласно първа алинея, се записва в счетоводните книги на ЕЦБ и НЦБ с вальор датата на преминаване към парична наличност.

Салдата в рамките на Евросистемата от евробанкноти в обращение се изчисляват, за периода от 1 януари до 31 януари от първата година, от която се прилага всяко петгодишно преразглеждане съгласно член 29.3 от Устава на ЕСЦБ, на база на коригирания алгоритъм за записване на капитала, приложим към салдото за всички евробанкноти в обращение на 31 декември от предходната година.

2.   Салдата в рамките на Евросистемата от евробанкноти в обращение, включително онези, произтичащи от прилагането на член 4 от настоящото решение, се олихвяват с референтната лихва.

3.   Олихвяването, посочено в параграф 2, се извършва на тримесечна база чрез плащания през системата TARGET2.

Член 3

Метод за измерване на паричния доход

1.   Сумата на паричния доход на всяка НЦБ се определя чрез измерване на действителния доход, който е получен от специално предназначените активи, записани в нейните счетоводни книги. Като изключение от това се счита, че златото не носи доход и че ценните книжа, държани за целите на паричната политика съгласно Решение ЕЦБ/2009/16 от 2 юли 2009 г. относно изпълнението на програмата за закупуване на обезпечени облигации (11), носят доход на референтната дата.

2.   Когато сумата на специално предназначените активи на дадена НЦБ надвишава или е по-малка от сумата на нейните базисни пасиви, разликата се компенсира, като към размера на разликата се прилага референтната лихва.

Член 4

Корекции на салдата в рамките на Евросистемата

1.   За целите на изчисляването на паричния доход салдата на всяка НЦБ в рамките на Евросистемата от евробанкноти в обращение се коригират чрез компенсаторна сума, определена по следната формула:

C = (К – A) × S

където:

C	е компенсаторната сума,
К	е сумата в евро за всяка НЦБ, получена в резултат от прилагането на алгоритъма за записване на капитал към средната стойност на банкнотите в обращение по време на референтния период, по която сумата на банкнотите в обращение, деноминирани в националната валута на дадена държава-членка, която приема еврото, се преизчислява в евро по ежедневния референтен обменен курс през референтния период,
А	е средната стойност в евро за всяка НЦБ от банкнотите в обращение по време на референтния период, преизчислена в евро по ежедневния референтен обменен курс през референтния период,
S	е коефициентът по-долу за всяка финансова година, започваща от датата на преминаване към парична наличност: Финансова година Коефициент Година на преминаване към парична наличност 1 Година на преминаване към парична наличност плюс една година 0,8606735 Година на преминаване към парична наличност плюс две години 0,7013472 Година на преминаване към парична наличност плюс три години 0,5334835 Година на преминаване към парична наличност плюс четири години 0,3598237 Година на преминаване към парична наличност плюс пет години 0,1817225

2.   Сборът на компенсаторните суми на НЦБ е 0.

3.   Компенсаторните суми се изчисляват всеки път, когато държава-членка приема еврото или когато се променя алгоритъмът за записване на капитала на ЕЦБ.

4.   Когато НЦБ се присъединява към Евросистемата, нейната компенсаторна сума се разпределя между другите НЦБ пропорционално на съответните дялове на другите НЦБ в алгоритъма за записване на капитала, със знак (+/–) обърнат, и е добавка към компенсаторните суми, които вече важат за другите НЦБ.

5.   Компенсаторните суми и счетоводните вписвания за уравняване на тези компенсаторни суми се записват в отделни сметки в рамките на Евросистемата в счетоводните книги на всяка НЦБ с вальор датата на преминаване към парична наличност и със същия вальор за всяка следваща година от периода на корекцията. Счетоводните вписвания за уравняване на компенсаторните суми не се олихвяват.

6.   Чрез дерогация от параграф 1 при настъпването на специфични обстоятелства, свързани с промени в моделите на банкнотното обращение, както е посочено в приложение III към настоящото решение, салдата в рамките на Евросистемата на всяка НЦБ от евробанкноти в обращение се коригират в съответствие с разпоредбите на споменатото приложение.

7.   Корекциите на салдата в рамките на Евросистемата, предвидени в настоящия член, престават да се прилагат от първия ден на шестата година след съответната година на преминаване към парична наличност.

Член 5

Изчисляване и разпределяне на паричния доход

1.   Изчисляването на паричния доход на всяка НЦБ се извършва от ЕЦБ ежедневно. Изчисляването се основава на счетоводни данни, предоставени на ЕЦБ от НЦБ. ЕЦБ информира НЦБ за натрупаните суми всяко тримесечие.

2.   Сумата на паричния доход на всяка НЦБ се намалява със сума, равна на всяка лихва, начислена или платена по пасиви, включени в базисните пасиви, и в съответствие с всяко решение на Управителния съвет, съгласно втори параграф от член 32.4 на Устава на ЕСЦБ.

3.   Разпределянето на паричния доход на всяка НЦБ се извършва пропорционално на алгоритъма за записване на капитала в края на всяка финансова година.

Член 6

Изчисляване и разпределяне на дохода, получен от отписването на евробанкноти

1.   Изтеглените от обращение евробанкноти остават част от базисните пасиви, докато бъдат заменени или отписани, според това кое от тези събития настъпва първо.

2.   Управителният съвет може да реши да отпише изтеглени от обращение евробанкноти, като в този случай определя датата на отписването и общия размер на провизията, която се прави за онези изтеглени от обращение евробанкноти, за които все още се очаква да бъдат обменени.

3.   Изтеглените от обращение евробанкноти се отписват, както следва:

а)

На датата на отписването балансовите позиции „Банкноти в обращение“ на ЕЦБ и НЦБ се намаляват с общата стойност на изтеглените евробанкноти, които все още са в обращение. За тази цел действителната стойност на изтеглените от обращение евробанкноти, които са били пуснати в обращение, се коригира пропорционално на стойностите им, изчислени в съответствие с алгоритъм за емитиране, и разликата се покрива от ЕЦБ и НЦБ.

б)	Коригираната стойност на изтеглените от обращение евробанкноти се отписва от балансовата позиция „Банкноти в обращение“ и се пренася в отчетите за приходите и разходите на НЦБ.

в)	Всяка НЦБ създава провизия за изтеглени от обращение евробанкноти, за които все още се очаква да бъдат обменени. Провизията е равна на съответния дял на НЦБ в общата стойност на провизията, изчислена, като се използва алгоритъмът за емитиране.

4.   Изтеглените от обращение евробанкноти, които се обменят след датата за отписването, се записват в счетоводните книги на НЦБ, която ги е приела. Размерът на входящите потоци на изтеглените от обращение евробанкноти се преразпределя между НЦБ поне веднъж годишно въз основа на алгоритъма за емитиране, като разликите се компенсират от НЦБ. Всяка НЦБ компенсира с провизиите на пропорционална основа, а ако сумата на входящите потоци превишава провизиите, вписва съответния разход в отчета за приходите и разходите.

5.   Управителният съвет прави ежегоден преглед на общата стойност на провизията.

Член 7

Отмяна

Решение ЕЦБ/2001/16 се отменя. Позоваванията на отмененото решение се считат за позовавания на настоящото решение и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение V.

Член 8

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на 31 декември 2010 г.

---

(1)  ОВ L 337, 20.12.2001 г., стр. 55.

(2)  Вж. приложение IV.

(3)  ОВ L 139, 11.5.1998 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 207, 28.7.2006 г., стр. 39.

(5)  Вж. стр. 26 от настоящия брой на Официален вестник. Решение ЕЦБ/2010/29, прието преди публикуването на Решение ЕЦБ/2010/23.

(6)  Все още непубликувано в Официален вестник. Решение ЕЦБ/2010/24, прието преди публикуването на Решение ЕЦБ/2010/23.

(7)  ОВ L 78, 25.3.2003 г., стр. 16.

(8)  ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1.

(9)  Вж. стр. 31 от настоящия брой на Официален вестник.

(10)  ОВ L 310, 11.12.2000 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 175, 4.7.2009 г., стр. 18.

---

---

---

---

---

---

9.2.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 35/26

---

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 13 декември 2010 година

относно емитирането на евробанкноти

(преработена версия)

(ЕЦБ/2010/29)

(2011/67/ЕС)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 128, параграф 1 от него,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Устава на ЕСЦБ“), и по-специално член 16 от него,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 128, параграф 1 от Договора и член 16 от Устава на ЕСЦБ Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) има изключителното право да разрешава емитирането на евробанкноти в рамките на Съюза. Съгласно тези разпоредби ЕЦБ и НЦБ могат да емитират евробанкноти, които са единствените банкноти със статут на законно платежно средство в държавите-членки, чиято парична единица е еврото. Правото на Съюза предвижда плуралистична система за емитенти на банкноти. Евробанкнотите се емитират от ЕЦБ и НЦБ.

(2)	Съгласно член 10 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото (1) от 1 януари 2002 г. ЕЦБ и НЦБ пускат в обращение банкноти, деноминирани в евро. Евробанкнотите са изражение на същата единна парична единица и са предмет на единен правен режим.

(3)	Не е необходимо емитирането на евробанкноти да е предмет на количествени или други ограничения, тъй като пускането на банкноти в обращение е процес, който се определя от търсенето.

(4)

Решение ЕЦБ/2003/4 от 20 март 2003 г. относно купюрите, спецификациите, възпроизвеждането, замяната и изтеглянето от обращение на евробанкноти (2) съдържа общи правила относно евробанкнотите. ЕЦБ е установила общи технически спецификации за евробанкнотите и мерките за качествен контрол, за да осигури съответствието на евробанкнотите с тези спецификации. В резултат на това всички евробанкноти имат еднакъв външен вид и ниво на качество и не съществува разлика между банкнотите от една и съща купюра.

(5)

За всички евробанкноти следва да важат еднакви изисквания за приемане и обработка от членовете на Евросистемата, независимо от това кой член ги е пуснал в обращение. Практиката на връщане на банкноти, деноминирани в национални парични единици на емитиращата централна банка, не се прилага по отношение на евробанкнотите. Режимът за емитиране на евробанкнотите се базира на принципа, че евробанкноти не се връщат.

(6)

Съгласно член 29.1 от Устава на ЕСЦБ на всяка централна банка, която е член на Европейската система на централните банки, се присвоява тегло в алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ, както е предвидено в Решение ЕЦБ/2008/23 от 12 декември 2008 г. относно процентното участие на националните централни банки в алгоритъма за записване на капитала на Европейската централна банка (3); това тегло се базира на броя на населението и на брутния вътрешен продукт на всяка държава-членка и е определящо за вноските в капитала на ЕЦБ, прехвърлянето на чуждестранните резервни активи на НЦБ към ЕЦБ, разпределянето на паричния доход на НЦБ и разпределянето на печалбите и загубите на ЕЦБ.

(7)

Евробанкнотите са законно платежно средство във всички държави-членки, чиято парична единица е еврото, и се намират в свободно обращение в еврозоната, реемитират се от членовете на Евросистемата и могат също така да се съхраняват или използват извън еврозоната. Поради това задълженията по отношение на емитирането на общата стойност на евробанкнотите в обращение следва да се разпределят между членовете на Евросистемата в съответствие с обективен критерий. Подходящ критерии е делът на всяка НЦБ във внесения капитал на ЕЦБ. Този дял е резултат от пропорционалното прилагане на капиталовия алгоритъм, посочен в член 29.1 от Устава на ЕСЦБ, към НЦБ. Тъй като този критерий не се прилага по отношение на ЕЦБ, процентният дял от евробанкнотите, които се емитират от ЕЦБ, се определя от нейния Управителен съвет.

(8)

Съгласно членове 9.2 и 12.1 от Устава на ЕСЦБ, установяващи принципа на децентрализация на операциите на Евросистемата, на НЦБ е възложено пускането и изтеглянето от обращение на всички евробанкноти, включително на тези, които са емитирани от ЕЦБ. В съответствие с този принцип физическата обработка на евробанкнотите се извършва също от НЦБ.

(9)

Разликата между стойността на евробанкнотите, разпределени за всяка НЦБ в съответствие с алгоритъма за разпределяне на банкноти, и стойността на евробанкнотите, които тази НЦБ пуска в обращение, води до салда в рамките на Евросистемата. Тъй като ЕЦБ не пуска евробанкноти в обращение, тя има вземания в рамките на Евросистемата спрямо НЦБ на стойност, равна на дела от евробанкнотите, които тя емитира. Олихвяването на тези салда в рамките на Евросистемата се отразява върху позициите за доходите на НЦБ и поради това то подлежи на Решение ЕЦБ/2010/23 от 25 ноември 2010 г. относно разпределението на паричния доход на националните централни банки, чиято парична единица е еврото (преработено) (4) съгласно член 32 от Устава на ЕСЦБ.

(10)

Съгласно член 1 от Решение 2010/416/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. в съответствие с член 140, параграф 2 от Договора относно приемането на еврото от Естония от 1 януари 2011 г. (5) Естония изпълнява необходимите условия за приемане на еврото и дерогацията за Естония по член 4 от Акта за присъединяване от 2003 г. (6) ще бъде отменена от 1 януари 2011 г.

(11)

Тъй като Естония ще приеме еврото на 1 януари 2011 г., Решение ЕЦБ/2001/15 от 6 декември 2001 г. относно емитирането на евробанкноти (7) е необходимо да бъде изменено, за да се определи алгоритъмът за разпределяне на банкноти, приложим от 1 януари 2011 г. Тъй като Решение ЕЦБ/2001/15 е изменяно вече няколко пъти, то следва да се преработи от съображения за яснота,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Определения

За целите на настоящото решение:

а)	„НЦБ“ е националната централна банка на държава-членка, чиято парична единица е еврото;

б)	„евробанкноти“ са банкноти, които изпълняват изискванията на Решение ЕЦБ/2003/4 и техническите спецификации, определени от Управителния съвет;

в)	„алгоритъм за записване на капитала“ са дялове на НЦБ (изразени в проценти) в записания капитал на ЕЦБ, които са резултат от прилагането спрямо НЦБ на теглата в алгоритъма, упоменат в член 29.1 от Устава от ЕСЦБ, и са приложими за съответната финансова година;

г)

„алгоритъм за разпределяне на банкноти“ означава процентите, които се получават, като се вземе предвид делът на ЕЦБ в общата емисия на евробанкноти и като се приложи алгоритъмът за записване на капитала (закръглен до най-близкото число, кратно на 0,0005 процентни пункта) спрямо дела на НЦБ към общата емисия. Когато общият сбор на получените проценти не възлиза на 100 %, разликата се компенсира, както следва: i) ако общият сбор е под 100 %, с прибавяне на 0,0005 процентни пункта към най-малките дялове във възходящ ред до достигане на точно 100 %; или ii) ако общият сбор е над 100 %, с изваждане на 0,0005 процентни пункта от най-големите дялове в низходящ ред до достигане на точно 100 %. Приложение I към настоящото решение определя алгоритъма за разпределяне на банкноти, който ще се прилага от 1 януари 2011 г.

Член 2

Емитиране на евробанкноти

Евробанкнотите се емитират от ЕЦБ и НЦБ.

Член 3

Задължения на емитентите

1.   НЦБ пускат във и изтеглят от обращение евробанкноти и извършват всяка физическа обработка по отношение на всички евробанкноти, включително емитираните от ЕЦБ.

2.   НЦБ приемат всички евробанкноти, по искане на притежателя им, за обмен с евробанкноти със същата стойност или, в случай на искане от титуляри на сметки, за записване по сметките, държани при получаващата НЦБ.

3.   НЦБ третират всички приети от тях евробанкноти като задължения и ги обработват по един и същ начин.

4.   НЦБ не прехвърлят приети от тях евробанкноти към други НЦБ и държат тези евробанкноти налични за реемитиране. По изключение и в съответствие с правилата, установени от Управителния съвет на ЕЦБ:

а)	повредени, износени или изтеглени от обращение евробанкноти могат да бъдат унищожени от получаващата НЦБ; и

б)	държаните от НЦБ евробанкноти могат, поради логистични съображения, да бъдат преразпределени „на едро“ в рамките на Евросистемата.

Член 4

Разпределяне на евробанкнотите в рамките на Евросистемата

1.   Общата стойност на евробанкнотите в обращение се разпределя между членовете на Евросистемата чрез прилагане на алгоритъма за разпределяне на евробанкноти.

2.   Разликата между стойността на евробанкнотите, разпределяни за всяка НЦБ в съответствие с алгоритъма за разпределяне на банкноти, и стойността на евробанкнотите, които тази НЦБ пуска в обращение, води до салда в рамките на Евросистемата. ЕЦБ има вземания в рамките на Евросистемата спрямо НЦБ пропорционално на техните дялове в алгоритъма за записване на капитала за стойност, равна на стойността на евробанкнотите, които тя емитира.

Член 5

Отмяна

Решение ЕЦБ/2001/15 се отменя. Позоваванията на отмененото решение се считат за позовавания на настоящото решение.

Член 6

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на 1 януари 2011 г.

---

(1)  ОВ L 139, 11.5.1998 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 78, 25.3.2003 г., стр. 16.

(3)  ОВ L 21, 24.1.2009 г., стр. 66.

(4)  Все още непубликувано в Официален вестник.

(5)  ОВ L 196, 28.7.2010 г., стр. 24.

(6)  Акт относно условията за присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в Учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33).

(7)  ОВ L 337, 20.12.2001 г., стр. 52.

---

---

---

9.2.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 35/31

---

НАСОКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 11 ноември 2010 година

относно правната рамка за счетоводна и финансова отчетност в Европейската система на централните банки

(преработена версия)

(ЕЦБ/2010/20)

(2011/68/ЕС)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Устава на ЕСЦБ“), и по-специално членове 12.1, 14.3 и 26.4 от него,

като взе предвид приноса на Генералния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) съгласно второто и третото тире на член 46.2 от Устава на ЕСЦБ,

като има предвид, че:

(1)

Насоки ЕЦБ/2006/16 от 10 ноември 2006 г. относно правната рамка за счетоводна и финансова отчетност в Европейската система на централните банки (1), бяха съществено изменяни няколко пъти. Тъй като предстоят да бъдат извършени допълнителни изменения, по-специално, във връзка с хеджирането на лихвения риск и преоценката на притежаваните СПТ, насоките следва да бъдат преработени от съображения за яснота.

(2)	Спрямо Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) се прилагат изискванията за отчетност съгласно член 15 от Устава на ЕСЦБ.

(3)	Съгласно член 26.3 от Устава на ЕСЦБ, Изпълнителният съвет съставя консолидиран баланс на ЕСЦБ за аналитични и оперативни цели.

(4)	Съгласно член 26.4 от Устава на ЕСЦБ, за прилагането на член 26, Управителният съвет приема необходимите правила за стандартизиране на отчитането и докладването на операциите, осъществявани от НЦБ.

(5)	Разкриването на информация относно евробанкнотите в обращение, олихвяването на нетни вземания/задължения в рамките на Евросистемата от разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата, и относно паричния доход, следва да бъде хармонизирано в публикуваните годишни финансови отчети на НЦБ,

ПРИЕ НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Определения

1.   За целите на настоящите насоки:

а)	„НЦБ“ е националната централна банка на държава-членка, чиято парична единица е еврото;

б)	„цели на счетоводната и финансовата отчетност на Евросистемата“ означава целите, за които ЕЦБ изготвя финансовите отчети, посочени в приложение I в съответствие с член 15 и член 26 от Устава на ЕСЦБ;

в)	„отчетна единица“ означава ЕЦБ или някоя НЦБ;

г)	„дата на преоценка за тримесечието“ означава последният календарен ден от тримесечието;

д)	„консолидация“ означава счетоводният процес, при който финансовите данни за няколко юридически лица се агрегират все едно те представляват едно лице;

е)	„година на преминаване към парична наличност“ означава период от 12 месеца от датата, на която евробанкнотите и монетите получават статут на законно платежно средство в държава-членка, чиято парична единица е еврото;

ж)

„алгоритъм за разпределяне на банкнотите“ означава процентното съотношение, което се получава, като се вземе предвид делът на ЕЦБ в общата емисия на евробанкноти и се приложи алгоритъма за записания капитал към дела на НЦБ в тази обща емисия съгласно Решение ЕЦБ/2010/29 от 13 декември 2010 г. относно емитирането на евробанкноти (преработено) (2);

з)

„кредитна институция“ означава или: а) кредитна институция по смисъла на член 2 и член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена) (3), както са въведени в националното законодателство, която подлежи на надзор от компетентен орган; или б) друга кредитна институция по смисъла на член 123, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, подлежаща на проверка със сравним стандарт с надзора от страна на компетентен орган.

2.   Определенията на другите технически термини, използвани в настоящите насоки, са посочени в приложение II.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящите насоки се прилагат по отношение на ЕЦБ и НЦБ за целите на счетоводната и финансовата отчетност на Евросистемата.

2.   Приложното поле на настоящите насоки е ограничено до режима на счетоводната и финансова отчетност на Евросистемата предвиден в Устава на ЕСЦБ. В резултат на това, те не се прилагат по отношение на националните доклади и финансовите отчети на НЦБ. За да се постигне последователност и съпоставимост между режима на Евросистемата и националните режими, се препоръчва, доколкото е възможно, НЦБ да се придържат в своите национални доклади и финансови отчети към установените в настоящите насоки правила.

Член 3

Основни счетоводни принципи

Прилагат се следните основни счетоводни принципи:

а)   икономическа реалистичност и прозрачност: счетоводните методи и финансовата отчетност отразяват икономическата реалистичност, те са прозрачни и вземат предвид качествените характеристики за разбираемост, релевантност, надеждност и съпоставимост. Транзакциите се отчитат и представят в съответствие с тяхната същност и икономическа реалистичност, а не само с правната им форма;

б)   пруденциалност: оценката на активите и пасивите и признаването на дохода се извършва с пруденциалност. В контекста на настоящите насоки това означава, че нереализираните печалби не се признават за доход в отчета за приходите и разходите, а направо се записват в сметка за преоценка, а нереализираните загуби се отнасят в края на годината към отчета за приходи и разходи, ако превишават предишни печалби от преоценка, отразени в съответната сметка за преоценка. Скрити резерви или преднамерено невярно отразяване по позициите на баланса и в отчета за приходите и разходите са несъвместими с принципа на пруденциалност;

в)   признаване на събития, настъпили след приключването на баланса: активите и пасивите се коригират при настъпване на събития между датата на приключване на годишния баланс и датата, на която финансовите отчети са одобрени от съответните органи, в случай че тези събития оказват влияние върху състоянието на активите и пасивите към датата на баланса. Не се извършват корекции на активите и пасивите, а само се оповестяват тези събития, настъпили след датата на приключване на баланса, които не се отразяват върху състоянието на активите и пасивите към датата на приключване на баланса, но са от такова значение, че неоповестяването им би могло да повлияе върху способността на ползвателите на финансовите отчети да извършват точни оценки и да вземат решения;

г)   същественост: отклонения от счетоводните правила, включително от тези засягащи пресмятането на стойностите в отчета за приходи и разходи на отделните НЦБ и на ЕЦБ, се допускат само ако основателно могат да бъдат приети за незначителни в цялостната връзка и представяне на финансовите отчети на отчетната единица;

д)   принцип на действащото предприятие: отчетите се изготвят на база на принципа на действащото предприятие;

е)   принцип на начисляване: дохода и разходите се признават за счетоводния период, в който са спечелени или възникнали, а не в периода на получаване или плащане;

ж)   последователност и съпоставимост: критериите за оценка на баланса и признаването на доход се прилагат съгласувано по отношение на уеднаквяване и непрекъснатост на подхода в рамките на Евросистемата с цел да се осигури съпоставимост на данните във финансовите отчети.

Член 4

Признаване на активи и пасиви

Финансов или друг актив/пасив се признава в баланса на отчетната единица само, ако всяко от следващите условия е спазено:

а)	съществува вероятност всяка бъдеща икономическа полза, свързана с въпросния актив или пасив, да се отчете като входящ или изходящ финансов поток за отчетната единица;

б)	по същество всички рискове и ползи, свързани с актива или пасива, са прехвърлени на отчетната единица;

в)	разхода за придобиване или стойността на актива за отчитащата се единица или размерът на задължението могат да бъдат надеждно измерени.

Член 5

Касов/сетълмент и икономически подход

1.   Икономическият подход се използва като основа за отчитане на валутни транзакции, финансови инструменти, деноминирани в чуждестранна валута и свързаните с тях начисления. За прилагането на този подход са разработени две различни техники:

а)	„обичаен подход“, посочен в глави III и IV и приложение III; и

б)	„алтернативен подход“, посочен в приложение III.

2.   Транзакции с ценни книжа, включително капиталови инструменти, деноминирани в чуждестранна валута, могат да продължат да се записват по касов/сетълмент подход. Свързаната с това начислена лихва, в това число и премиите или отстъпките, се записват ежедневно от спот датата на сетълмента.

3.   НЦБ могат да използват или икономическия, или касовия/сетълмент подход за записване на специфични деноминирани в евро транзакции, финансови инструменти и свързаните с тях начисления.

4.   С изключение на счетоводните корекции в края на тримесечието и в края на годината и на позициите в „Други активи“ и „Други пасиви“, стойностите, представени като част от ежедневните финансови отчети за целите на финансовата отчетност в Евросистемата показват само движението на паричните наличности по балансовите позиции.

ГЛАВА II

СТРУКТУРА И ПРАВИЛА ЗА ОЦЕНКА НА БАЛАНСА

Член 6

Структура на баланса

Съставянето на баланса на ЕЦБ и НЦБ за целите на финансовата отчетност в Евросистемата се базира на структурата, посочена в приложение IV.

Член 7

Правила за оценка на баланса

1.   За формиране на оценките при съставянето на баланса се използват текущите пазарни курсове и цени, освен, ако не е посочено друго в приложение IV.

2.   Преоценката на злато, валутни инструменти, ценни книжа, различни от ценни книжа, класифицирани като притежавани до падеж и нетъргуеми ценни книжа, и финансови инструменти, както балансови, така и задбалансови, се извършва към датата на преоценка за тримесечието по средни пазарни курсове и цени. Това не изключва възможността отчетните единици да преоценяват своите портфейли по-често за вътрешни цели, при условие че те отчитат позициите по балансите си само по транзакционна стойност през тримесечието.

3.   Не се прави разграничение между ценови и валутни разлики от преоценка за златото, а се осчетоводява една единствена разлика от преоценка на златото, на база цената в евро на определена теглова единица злато, получена от обменния курс на еврото спрямо щатския долар в деня на преоценка за тримесечието. За валутните салда, включително за балансови и задбалансови транзакции, преоценката се извършва по отделни валути. За целите на настоящия член притежаваните специални права на тираж, включително заделените отделни валутни позиции, които са базови за кошницата на СПТ, се третират като една позиция. Преоценката на ценните книжа се извършва по отделни кодове, т.е по еднакъв ISIN код/вид. Ценните книжа, държани за целите на паричната политика или включени в позиции „Други финансови активи“ или „Други“, се третират като отделни позиции.

4.   Счетоводните записи за преоценка се приключват в края на следващото тримесечие, с изключение на нереализираните загуби, които се отнасят в отчета за приходите и разходите в края на годината; през тримесечието всички транзакции се отчитат по транзакционни цени и курсове.

5.   Ценни книжа, класифицирани като държани до падеж, се третират като отделни позиции, оценяват се по амортизирани разходи и подлежат на обезценка. Същото третиране се прилага към нетъргуемите ценни книжа. Ценни книжа, които са класифицирани като държани до падеж, могат да бъдат продавани преди падежа им във всеки един от следващите случаи:

а)	ако продаденото количество се счита за незначително в сравнение с общия размер на портфейла от ценни книжа, държани до падеж;

б)	ако ценните книжа са продадени през месеца, в който е падежа;

в)	при извънредни обстоятелства, като значително влошаване на кредитоспособността на емитента, или в следствие на изрично решение за паричната политика на Управителния съвет.

Член 8

Обратни транзакции

1.   Обратна транзакция, извършена по репо-сделка, се записва в пасива на баланса като приет обезпечен депозит, докато предоставеното обезпечение остава в актива на баланса. Продадените ценни книжа, които подлежат на обратно изкупуване в рамките на репо-сделка, се третират от отчетната единица, задължена да ги изкупи обратно, като активи, които все още са част от портфейла, от който са били продадени.

2.   Обратна транзакция, извършена в рамките на обратна репо-сделка, се записва като предоставен обезпечен заем в актива на баланса за размера на заема. Придобитите в рамките на обратна репо-сделка ценни книжа не подлежат на преоценка и следователно произтичащата от това печалба или загуба не се отнася в отчета за приходите и разходите от отчетната единица, която предоставя средствата в заем.

3.   При транзакции за заемане на ценни книжа последните остават в баланса на прехвърлителя. Такива транзакции се осчетоводяват по същия начин като посочения при операциите за обратно изкупуване. Въпреки това, ако ценните книжа, получени в заем от отчетната единица в качеството ѝ на получател на книжата, не се намират в края на годината в нейната попечителска сметка, получателят формира провизии за загуби, в случай че пазарната стойност на базовите ценни книжа е нараснала от датата на сделката за заемната транзакция. Получателят отчита задължение за повторното прехвърляне на ценните книжа, ако междувременно ценните книжа са продадени.

4.   Обезпечените със злато транзакции се третират като репо-сделки. Движението на златото, свързано с тези обезпечени транзакции, не се записва във финансовите отчети и разликата между спот и форуърд цената на транзакцията се третира на база текущо начисляване.

5.   Обратните транзакции, включително транзакциите за заемане на ценни книжа, осъществени по автоматизирана програма за заемане на ценни книжа, се записват в баланса, само ако обезпечението е предоставено под формата на парични средства по сметка на съответната НЦБ или ЕЦБ.

Член 9

Търгуеми капиталови инструменти

1.   Настоящият член се прилага по отношение на търгуеми капиталови инструменти, т.е. акции или капиталови фондове, независимо дали транзакцията се извършва пряко от отчетната единица или неин агент, с изключение на дейностите, извършвани за пенсионни фондове, дялови участия, инвестиции в дъщерни дружества или значителни участия.

2.   Капиталовите инструменти, деноминирани в чуждестранни валути и оповестени по „Други активи“, не са част от общата валутна позиция, а са част от отделна валутна позиция. Изчисляването на свързаните с това печалби и загуби от курсови разлики може да се извърши или чрез метода на нетния осреднен разход, или чрез метода на осреднения разход.

3.   Преоценката на капиталовите портфейли се извършва в съответствие с член 7, параграф 2. Преоценката се извършва по отделни позиции. За капиталови фондове ценовата преоценка се извършва на нетна база, а не на база акция по акция. Не се извършва нетиране между различни акции или различни капиталови фондове.

4.   Транзакциите се записват в баланса по транзакционна цена.

5.   Брокерската комисионна се записва или като транзакционен разход, който се включва в разхода за придобиване на актива, или като разход в отчета за приходите и разходите.

6.   Сумата на закупения дивидент се включва в разхода за придобиване на капиталовия инструмент. На датата, на която акцията се търгува без дивидент, сумата на закупения дивидент може да се третира като отделна позиция, докато се получи плащането на дивидента.

7.   Начисленията по дивиденти не се записват в края на периода, тъй като те са вече отразени в пазарната цена на капиталовите инструменти, с изключение на котираните без дивидент акции.

8.   Правата за записване на нови акции се третират като отделен актив при тяхното емитиране. Разходът за придобиване се изчислява на база съществуващия среден разход на акцията, на „страйк“ цената на новото придобиване и на съотношението между старите и новите акции. Алтернативно цената на правото може да се базира на пазарната стойност на правото, на съществуващия среден разход на акцията и на пазарната цена на акциите преди правата за записване на нови акции.

Член 10

Хеджиране на лихвен риск от ценни книжа чрез деривати

1.   Хеджиране чрез дериват на лихвен риск от ценна книга означава определяне на дериват, при което изменението на неговата справедлива стойност да компенсира очакваното изменение на справедливата стойност на хеджираната ценна книга в резултат на промените на лихвения процент.

2.   Хеджираните и хеджиращите инструменти се признават и третират в съответствие с общите разпоредби, правилата за оценка, признаването на доход и изискванията за специфичните инструменти, определени в настоящите насоки.

3.   Чрез дерогация на член 3, буква б), член 7, параграф 3, член 13, параграфи 1 и 2, член 14, параграф 1, буква б), член 14, параграф 2, буква г) и член 15, параграф 2, може да се приложи следното алтернативно третиране за оценката на хеджирана ценна книга и хеджиращ дериват:

а)

Ценната книга и дериватът се преоценяват и записват в баланса по техните пазарни стойности в края на всяко тримесечие. Следният подход на асиметрична оценка се прилага за нетната стойност на нереализираната печалба/загуба от хеджираните и хеджиращите инструменти: i) нетната нереализирана загуба се отнася към отчета за приходи и разходи в края на годината и се препоръчва тя да бъде амортизирана през остатъчния срок на хеджирания инструмент; и ii) нетната нереализирана печалба се записва по сметка за преоценка и се приключва на следващата дата на преоценка.

б)

Хеджиране на вече притежавана ценна книга: ако средния разход на хеджираната ценна книга се различава от пазарната цена на ценната книга към момента на хеджирането, се прилага следното третиране: i) нереализираните печалби от ценната книга на тази дата се записват по сметка за преоценка, докато нереализираните загуби се отнасят в отчета за приходите и разходите; и ii) разпоредбите на буква а) се прилагат за измененията на пазарните стойности след дата на въвеждане на правоотношението по хеджиране.

в)	Препоръчва се, към датата на създаване на хеджа, салдата на неамортизираното ажио и дизажио да бъдат амортизирани през остатъчния срок на хеджирания инструмент.

4.   Когато се преустановява осчетоводяването на хеджиране, ценната книга и дериватът, които са останали по книгите на отчетната единица, се оценяват като самостоятелни инструменти, считано от датата на преустановяването съгласно общите правила по настоящите насоки.

5.   Алтернативното третиране, посочено в параграф 3, може да се прилага само ако са изпълнени всичките следващи условия:

а)

При въвеждането на хеджа, правоотношението по хеджиране, целта и стратегията на управление на риска във връзка с хеджирането са формално документирани. Документите включват следното: i) идентифициране на деривата, използван като инструмент за хеджиране; ii) идентифициране на съответно хеджираната ценна книга, и iii) оценка на ефективността на деривата при компенсиране на експозицията към изменения на справедливата стойност на ценната книга в резултат на лихвен риск.

б)

Очаква се хеджа да бъде много ефективен и ефективността му може да бъде надеждно определена. Извършва се оценка на ефективността в бъдещ и ретроспективен план. Препоръчва се: i) бъдещият план на ефективността да се измерва посредством сравнение с предишните изменения на справедливата стойност на хеджирания обект с предишните изменения на справедливата стойност на хеджиращия инструмент, или чрез доказване на висока статистическа корелация между справедливите стойности на хеджирания обект и на хеджиращия инструмент; и ii) ретроспективният план на ефективност да бъде доказан, ако съотношението между действителната печалба/загуба от хеджирания обект и действителната загуба/печалба от хеджиращия инструмент е в рамковия диапазон 80 % — 125 %.

6.   За хеджирането на група от ценни книжа се прилага следното: подобни лихвени ценни книжа могат да бъдат събрани и хеджирани като група, само ако са изпълнени всички следващи условия:

а)	ценните книжа имат еднаква продължителност;

б)	групата от ценни книжа отговаря на теста за ефективност в бъдещ и ретроспективен план;

в)	изменението на справедливата стойност в резултат на хеджирания риск за всяка ценна книга от групата се очаква да бъде приблизително пропорционално на общото изменение на справедливата стойност в резултат на хеджирания риск на групата от ценни книжа.

Член 11

Синтетични инструменти

1.   Инструменти, които са комбинирани по такъв начин, че да представляват синтетичен инструмент, се признават и третират отделно от другите инструменти в съответствие с общите разпоредби, правилата за оценяване, изискванията за признаване на дохода и специфичните за инструментите изисквания, установени в настоящите насоки.

2.   Чрез дерогация от член 3, буква б), член 7, параграф 3, член 13, параграф 1 и член 15, параграф 2 по отношение на оценяването на синтетичните инструменти може да се прилага следното алтернативно третиране:

а)

нереализирани печалби и загуби от инструменти, които са комбинирани по такъв начин, че да представляват синтетичен инструмент, се нетират в края на годината. В такъв случай нетните нереализирани печалби се записват в сметка за преоценка. Нетните нереализирани загуби се включват в отчета за приходи и разходи, ако надхвърлят предходните нетни преоценени печалби, вписани в съответната сметка за преоценка;

б)	ценни книжа, държани като част от синтетичен инструмент, не са част от общата позиция на тези ценни книжа, а съставляват част от отделна позиция;

в)	нереализираните загуби, които са отнесени в отчета за приходите и разходите в края на годината, и съответните нереализирани печалби се амортизират поотделно през следващите години.

3.   Ако един от комбинираните инструменти изтече, бъде продаден, прекратен или упражнен, отчетната единица преустановява за в бъдеще алтернативното третиране, посочено в параграф 2, като всички неамортизирани печалби от оценяване, записани в отчета за приходите и разходите през предходните години, следва да бъдат незабавно приключени.

4.   Алтернативното третиране, посочено в параграф 2, може да се прилага само ако са изпълнени всичките следващи условия:

а)	индивидуалните инструменти се управляват и тяхното изпълнение се оценява като един комбиниран инструмент на базата на управление на риска или на инвестиционна стратегия;

б)	при първоначално признаване индивидуалните инструменти се структурират и определят като синтетичен инструмент;

в)	прилагането на алтернативното третиране елиминира или намалява в значителна степен противоречието в оценяването (несъответствие в оценяването), което може да възникне в резултат на прилагане на общите правила, установени в настоящите насоки на ниво индивидуален инструмент;

г)	наличието на официални документи позволява проверка за изпълнението на условията, предвидени в предходните букви а), б) и в).

Член 12

Банкноти

1.   За прилагане на член 49 от Устава на ЕСЦБ, държаните от НЦБ банкноти на други участващи държави-членки, чиято парична единица е еврото, не се осчетоводяват като банкноти в обращение, а като салда в рамките на Евросистемата. Процедурата за третиране на банкноти на други държави-членки, чиято парична единица е еврото, е следната:

а)

НЦБ, която получава банкноти, деноминирани в националните парични единици на еврозоната, емитирани от друга НЦБ, уведомява ежедневно НЦБ-емитент за стойността на предадените за обмен банкноти, освен когато дневните обеми са малки. НЦБ-емитент извършва съответно плащане към получаващата НЦБ чрез системата TARGET2; и

б)	корекцията на данните по позиция „банкноти в обращение“ се извършва в счетоводните книги на НЦБ-емитент при получаване на горепосоченото уведомление.

2.   Сумата по позиция „банкноти в обращение“ в баланса на НЦБ е резултат от три компонента:

а)

некоригираната стойност на евробанкнотите в обращение, в това число и банкнотите през годината на преминаване към парична наличност, деноминирани в националните парични единици от еврозоната, за НЦБ, която приема еврото, която се изчислява по един от следните два метода: Метод А : B = P – D – N – S Метод Б : B = I – R – N където: B е некоригираната стойност на „банкноти в обращение“ P е стойността на произведените или получени от печатница или от друга НЦБ банкноти D е стойността на унищожените банкноти N е стойността на националните банкноти на емитиращата НЦБ, държани от други НЦБ (за които е направено уведомление, но все още не са репатрирани) I е стойността на банкнотите, пуснати в обращение R е стойността на получените банкноти S е стойността на наличните/съхраняваните в трезор банкноти

б)	минус размера на безлихвеното вземане към банката за разширено доверително управление на наличности в случай на прехвърляне на собствеността върху банкноти, свързани с програмата за разширено съхранение на наличности;

в)	плюс/минус размера на корекциите в резултат от прилагането на алгоритъма за разпределяне на банкнотите.

ГЛАВА III

ПРИЗНАВАНЕ НА ДОХОДИ

Член 13

Признаване на доходи

1.   За признаването на доходи се прилагат следните правила:

а)	реализираните печалби и реализираните загуби се отнасят в отчета за приходите и разходите;

б)	нереализираните печалби не се признават за доход, а се записват директно в сметка за преоценка;

в)	в края на годината нереализираните загуби се отнасят в отчета за приходи и разходи, когато надхвърлят предишни печалби от преоценка, отразени в съответната сметка за преоценка;

г)	нереализираните загуби, отнесени в отчета за приходи и разходи, не се приключват през следващи години спрямо нови нереализирани печалби;

д)	не се допуска нетиране на нереализирани загуби за която и да е ценна книга, валута или злато с нереализирани печалби в други ценни книжа, парични единици или злато;

е)	в края на годината загубите от обезценка се отнасят в отчета за приходи и разходи и не се приключват през следващите години, освен ако обезценката намалява и намалението може да бъде свързано с наблюдавано събитие, което е настъпило след като обезценяването е записано за първи път.

2.   Ажиото или дизажиото от емитирани и закупени ценни книжа, се изчисляват и представят като част от доходите от лихви и амортизациите за тях се начисляват върху остатъчния срок на ценните книжа съгласно линейния метод или съгласно метода на вътрешната норма на възвращаемост (IRR). Методът на вътрешната норма на възвращаемост, обаче, е задължителен при сконтови ценни книжа с остатъчен срок до падежа повече от една година, считано от датата на придобиване.

3.   Начисленията за финансови активи и пасиви, например дължима лихва и амортизирано ажио/дизажио в чуждестранна валута, се изчисляват и записват по сметките ежедневно въз основа на последните съществуващи ставки. Начисленията за финансови активи и пасиви, деноминирани в евро, се изчисляват и осчетоводяват по сметките минимум на тримесечие. Начисленията за други позиции се изчисляват и записват по сметките поне веднъж годишно.

4.   Независимо от честотата на изчисляване на начисленията, но при спазване на изключенията посочени в член 5, параграф 4, отчетните единици отчитат данни по транзакционна стойност през тримесечието.

5.   Деноминираните в чуждестранни валути начисления се конвертират по обменния курс на датата на записване и оказват влияние върху валутната позиция.

6.   За изчисляването на начисленията през годината се допуска по правило използването на местни практики, т.е. те могат да бъдат изчислявани до датата или на последния работен ден, или на последния календарен ден на тримесечието. В края на годината обаче задължително се използва като референтна дата 31 декември.

7.   Изходящи валутни потоци, които водят до промяна на позициите в дадена валута, могат да генерират реализирани валутни печалби или загуби.

Член 14

Транзакционни разходи

1.   По отношение на транзакционните разходи се прилагат следните общи правила:

а)	методът на осреднен разход се прилага на дневна база за златото, валутните инструменти и ценни книжа, за да се изчисли разхода за придобиване на продадените позиции, отчитайки влиянието на изменението на обменния курс и/или цените;

б)	средният разход от цената/курса на актива/задълженията се намалява/увеличава с размера на нереализираните загуби, отнесени в отчета за приходите и разходите в края на годината;

в)

при придобиване на купонни ценни книжа сумата на закупения купонен доход се третира като отделна позиция. При ценни книжа, деноминирани в чуждестранна валута, този доход се включва в позицията за тази валута, но не се отразява нито върху разхода или цената на актива за определяне на средната цена, нито върху разхода на паричната единица.

2.   По отношение на ценните книжа се прилагат следните специални правила:

а)	транзакциите се отчитат по транзакционна цена и се вписват във финансовите отчети по чиста цена;

б)	таксите за попечителски услуги и управление, таксите по текущите сметки и други непреки разходи не са част от транзакционните разходи, а се включват в отчета за приходите и разходите. Те не се считат за част от средния разход на придобиване на даден актив;

в)	доходът се записва бруто, като възстановимите данъци при източника и другите данъци се осчетоводяват отделно;

г)

с цел изчисляване на средната покупна стойност на една ценна книга: i) стойностите на всички покупки, осъществени през деня, се добавят към стойността на притежаваните ценни книжа в края на предишния ден, за да се изчисли нова среднопретеглена цена, която да се приложи към продажбите извършени през същия ден; или ii) за изчисляване на ревизираната средна цена се прилагат отделните покупки и продажби на ценни книжа по реда на осъществяването им през деня.

3.   По отношение на златото и чуждестранната валута се прилагат следните специални правила:

а)	транзакциите с чуждестранна валута, които не водят до промяна в позициите в тази валута, се конвертират в евро, използвайки обменния курс към датата на сделката или към датата на сетълмента, и не засягат разхода за придобиване по тези позиции;

б)	транзакциите с чуждестранна валута, които водят до промяна в наличностите в тази валута, се конвертират в евро по обменния курс на датата на сделката;

в)	сетълментът на сумите на главниците в резултат от обратни транзакции с ценни книжа, деноминирани в чуждестранна валута или в злато, се счита, че не води до промяна в наличностите в тази валута или злато;

г)	реалните касови постъпления и плащания се конвертират по обменния курс в деня на осъществяване на сетълмента;

д)

при наличие на дълга позиция, нетните входящи валутни потоци и злато за деня се добавят, по средния разход на входящите потоци за деня за всяка съответна валута и злато към наличностите от предишния ден, за да се получи нов среднопретеглен курс/цена на златото. Ако има нетни изходящи потоци, изчисляването на реализираните печалби или загуби се базира на средния разход по позицията за валута или злато за предишния ден, така че средният разход остава непроменен. Разликите в средния курс/цена на златото между входящите и изходящите потоци за деня също водят до реализирани печалби или загуби. Когато има ситуация на задлъжняване по отношение на дадена чуждестранна валута или злато, се прилага подходът за приключване. По този начин средният разход на позицията в пасива се променя от нетните изходящи потоци, докато нетните входящи потоци намаляват позицията при съществуващия среднопретеглен курс/цена на златото и водят до реализирани печалби или загуби;

е)	разходите за валутни транзакции и други разходи от общ характер се отнасят в отчета за приходи и разходи.

ГЛАВА IV

СЧЕТОВОДНИ ПРАВИЛА ЗА ЗАДБАЛАНСОВИТЕ ИНСТРУМЕНТИ

Член 15

Общи правила

1.   При изчисляването на средните покупни разходи и на печалбите и загубите от курсови разлики по нетните чуждестранни валутни позиции се включват валутни форуърдни транзакции, форуърд частта на валутните суапове и други валутни инструменти, свързани с размяната на една валута с друга на бъдеща дата.

2.   Суаповете върху лихвени проценти, фючърсите, форуърдните сделки с лихвено плащане и други лихвени инструменти и опции се осчетоводяват и преоценяват по отделни позиции. Тези инструменти се третират отделно от балансовите позиции.

3.   Печалбите и загубите в резултат на задбалансови инструменти се признават и третират по начин, подобен на този при балансовите инструменти.

Член 16

Валутни форуърдни транзакции

1.   Форуърдните покупки и продажби се отразяват в задбалансовите сметки от датата на сделката до датата на сетълмента по спот курса на форуърдната транзакция. Реализираните печалби и загуби при транзакции по продажба се изчисляват, използвайки средния разход на валутната позиция на датата на сделката в съответствие с процедурата за ежедневно нетиране на покупките и продажбите.

2.   Разликата между спот и форуърд курсовете се третира като задължение или вземане по лихви на база текущо начисляване.

3.   На датата на сетълмента задбалансовите сметки се приключват.

4.   Валутната позиция се влияе от форуърдните транзакции от датата на сделката по спот курса.

5.   Форуърдните позиции се оценяват заедно със спот позицията в същата валута, компенсирайки всякакви разлики, възникващи в рамките на една валутна позиция. Отрицателното нетно салдо се отнася като разходна позиция в отчета за приходите и разходите, когато то надхвърли акумулираните печалби от преоценка, отразени в сметката за преоценка. Положителното нетно салдо се записва по сметката за преоценка.

Член 17

Валутни суапове

1.   Форуърд и спот покупките и продажбите се признават в балансовите сметки на съответната дата на сетълмента.

2.   Форуърд и спот продажби и покупки се признават в задбалансовите сметки от датата на сделката до датата на сетълмента по спот курса на транзакциите.

3.   Транзакциите по продажба се признават по спот курса на транзакцията. Поради това не възникват печалби и загуби.

4.   Разликата между спот и форуърд курсовете се третира като лихвено задължение или вземане на база текущо начисляване както за покупките, така и за продажбите.

5.   На датата на сетълмента задбалансовите сметки се приключват.

6.   Чуждестранната валутна позиция се променя само в резултат от начисления, деноминирани в чуждестранна валута.

7.   Форуърдната позиция се оценява заедно със съответната спот позиция.

Член 18

Фючърсни договори

1.   Фючърсните договори се записват на датата на сделката в задбалансови сметки.

2.   Първоначалният марж се записва като отделен актив, ако е депозиран в брой. Ако е депозиран под формата на ценни книжа, остава непроменен в баланса.

3.   Ежедневните промени в маржовете на отклонение се отнасят в отчета за приходите и разходите и се отразяват върху валутната позиция. Същата процедура се прилага в деня на приключване на откритата позиция, независимо дали се извършва доставка или не. Ако доставката е осъществена, записът за покупката или продажбата се прави по пазарна цена.

4.   Таксите се отнасят в отчета за приходи и разходи.

Член 19

Суапове върху лихвени проценти

1.   Суаповете върху лихвени проценти се записват в деня на сделката в задбалансови сметки.

2.   Текущите лихвени плащания, получени или платени, се отчитат на база текущо начисляване. Допуска се нетиране на плащанията за отделен суап върху лихвени проценти, но начислените лихвен доход и разход се отчитат на брутна база.

3.   Суаповете върху лихвени проценти се преоценяват индивидуално и, ако е необходимо, се конвертират в евро по спот курса на валутата. Препоръчва се нереализираните загуби, отнесени в отчета за приходи и разходи в края на годината, да се амортизират в следващи години, а в случаите на форуърдни суапове върху лихвени проценти амортизацията да започва от датата на вальора на транзакцията и амортизацията да бъде линейна. Нереализираните печалби от преоценка се записват по сметка за преоценка.

4.   Таксите се отнасят в отчета за приходите и разходите.

Член 20

Форуърдни споразумения с лихвено плащане

1.   Форърдните споразумения с лихвено плащане се записват в деня на сделката по задбалансови сметки.

2.   Компенсационното плащане, дължимо от едната страна на другата на датата на сетълмента се отразява в отчета за приходите и разходите на датата на сетълмента. Плащанията не се записват на база текущо начисляване.

3.   Ако са налице форуърдни споразумения с лихвено плащане в чуждестранна валута, компенсационните плащания оказват влияние върху валутната позиция. Компенсационните плащания се конвертират в евро по спот курса на датата на сетълмента.

4.   Всички форуърдни споразумения с лихвено плащане се преоценяват индивидуално и, ако е необходимо, се конвертират в евро по спот курса на валутата. Нереализираните загуби, отнесени в отчета за приходите и разходите в края на годината, не се приключват през следващи години спрямо нереализирани печалби, освен ако инструментът се приключва или прекратява. Нереализираните печалби от преоценка се записват по сметка за преоценка.

5.   Таксите се отнасят в отчета за приходите и разходите.

Член 21

Форуърдни транзакции с ценни книжа

Форуърдните транзакции с ценни книжа се осчетоводяват по един от следните два метода:

1.

Метод А: а) форуърдните транзакции с ценни книжа се записват по задбалансови сметки от датата на сделката до датата на сетълмента по форуърд цената на форуърдната транзакция; б) средния разход на позицията на търгуемата ценна книга не се променя до сетълмента; ефектите от печалбата или загубата от форуърдни транзакции за продажба се изчисляват на датата на сетълмента; в) на датата на сетълмента задбалансовите сметки се приключват и салдото по сметката за преоценка, ако има такова, се отнася като приходна позиция в отчета за приходи и разходи. Закупената ценна книга се осчетоводява по спот цената на датата на падежа (действителната пазарна цена), докато разликата, сравнена с първоначалната форуърд цена се отразява като реализирана печалба или загуба; г) когато ценните книжа са деноминирани в чуждестранна валута, средният разход на нетната валутна позиция не се променя, ако отчетната единица вече държи позиция в тази валута. Ако форуърдът за покупка на облигация е деноминиран във валута, в която отчетната единица не държи позиция, така че се налага съответната валута да бъде закупена, то се прилагат правилата за покупка на чуждестранна валута съгласно член 14, параграф 3, буква д); д) форуърдните позиции се оценяват самостоятелно спрямо форуърд пазарната цена за оставащия срок на транзакцията. Загубата от преоценка в края на годината се отнася като разходна позиция в отчета за приходите и разходите, а печалбата от преоценка се отнася по кредита на сметката за преоценка. Нереализираните загуби, признати в отчета за приходите и разходите в края на годината не се приключват през следващи години спрямо нереализирани печалби, освен, ако инструментът не се приключва или прекратява.

2.

Метод Б: а) форуърдните транзакции с ценни книжа се записват по задбалансови сметки от датата на сделката до датата на сетълмента по форуърд цената на форуърдната транзакция. На датата на сетълмента задбалансовите сметки се приключват; б) в края на тримесечието се извършва преоценка на ценната книга на база нетната позиция, която е резултат от баланса и от продажбите на същата ценна книга, записана по задбалансовите сметки. Сумата на преоценката е равна на разликата между тази нетна позиция, изчислена по цена на преоценката, и същата позиция, изчислена по средния разход на балансовата позиция. В края на тримесечието, форуърдните покупки подлежат на процеса на преоценка съгласно член 7. Резултатът от преоценката е равен на разликата между спот цената и средния разход на ангажиментите за покупка; в) резултатът от форуърдната продажба се записва през финансовата година, в която е поет ангажиментът. Резултатът е равен на разликата между първоначалната форуърд цена и средния разход на балансовата позиция, или средния разход на задбалансовите ангажименти за покупка, ако балансовата позиция е недостатъчна в момента на продажбата.

Член 22

Опции

1.   Опциите се записват по задбалансови сметки от датата на сделката до датата на упражняване или на изтичане по цената на сделката (страйк цената) на базисния инструмент.

2.   Деноминираното в чуждестранна валута ажио, се конвертира в евро по обменния курс към датата на сделката или на сетълмента. Платеното ажио се признава за отделен актив, а получената ажио се признава за отделен пасив.

3.   Ако опцията бъде упражнена, базисният инструмент се записва в баланса по страйк цената плюс или минус първоначалната стойност на ажиото. Първоначалната сума на ажиото по опцията се коригира на база на нереализираните загуби записани в отчета за приходи и разходи в края на годината.

4.   Ако опцията не бъде упражнена, сумата на ажиото по опцията, коригирана на база на нереализираните загуби от края на предишната година, се отнася в отчета за приходите и разходите, конвертирана по обменния курс към датата на изтичане на опцията.

5.   Валутната позиция се влияе от ежедневния марж на отклонение за опциите от типа фючърси, от всяко намаление на стойността на ажиото по опцията в края на годината, от базисната сделка към датата на упражняване на опцията, или, от ажиото по опцията към датата на изтичане на опцията. Ежедневните промени във маржовете на отклонение се записват в отчета за приходи и разходи.

6.   Всеки договор за опции се преоценява индивидуално. Нереализираните загуби отнесени в отчета за приходи и разходи не се приключват през следващи години срещу нереализирани печалби. Нереализираните печалби от преоценка се записват по сметка за преоценка. Не се извършва нетиране на нереализирани загуби по нито една опция срещу нереализирани печалби по друга опция.

7.   За прилагането на параграф 6, пазарните стойности са котираните цени, когато тези цени са налични от борса, дилър или брокер или подобни субекти. Когато не се налични котирани цени, пазарната стойност се определя чрез техника на оценяване. Тази техника на оценяване се използва последователно във времето и е възможно да се докаже, че тя осигурява надеждни оценки на цените, каквито биха били получени при реални пазарни транзакции.

8.   Таксите се отнасят в отчета за приходите и разходите.

ГЛАВА V

ОТЧЕТНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Член 23

Форми на отчети

1.   За целите на финансовата отчетност на Евросистемата НЦБ отчитат пред ЕЦБ данни в съответствие с настоящите насоки.

2.   Формите на отчет на Евросистемата обхващат всички позиции, определени в приложение IV. Съдържанието на позициите, които се включват в различните форми на баланси, са описани също в приложение IV.

3.   Формите на различните публикувани финансови отчети съответстват на следните приложения:

а)   Приложение V: публикуваният консолидиран седмичен финансов отчет на Евросистемата след края на тримесечието;

б)   Приложение VI: публикуваният консолидиран седмичен финансов отчет на Евросистемата през тримесечието;

в)   Приложение VII: консолидираният годишен баланс на Евросистемата.

ГЛАВА VI

ПУБЛИКУВАН ГОДИШЕН БАЛАНС И ОТЧЕТ ЗА ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ

Член 24

Публикувани баланси и отчети за приходи и разходи

Препоръчва се НЦБ да адаптират своите публикувани годишни баланси и отчети за приходите и разходите в съответствие с приложения VIII и IХ.

ГЛАВА VII

ПРАВИЛА ЗА КОНСОЛИДАЦИЯ

Член 25

Общи правила за консолидация

1.   Консолидираните баланси на Евросистемата обхващат всички позиции от балансите на ЕЦБ и НЦБ.

2.   Трябва да има съвместимост на отчетите в процеса на консолидиране. Всички финансови отчети на Евросистемата се изготвят на сходна база като се прилагат едни и същи техники и процеси на консолидиране.

3.   ЕЦБ изготвя консолидираните баланси на Евросистемата. Тези баланси отчитат необходимостта от унифицирани счетоводни принципи и техники, еднакви финансови периоди в Евросистемата, корекции при консолидацията от транзакции и позиции в рамките на Евросистемата, както и отчитат промените в състава на Евросистемата.

4.   Отделните балансови позиции, без салдата на НЦБ и ЕЦБ в рамките на Евросистемата, се агрегират за целите на консолидацията.

5.   Салдата на НЦБ и ЕЦБ с трети страни се записват бруто в процеса на консолидацията.

6.   Салдата в рамките на Евросистемата се представят в балансите на ЕЦБ и НЦБ в съответствие с приложение IV.

ГЛАВА VIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 26

Развитие, прилагане и тълкуване на правилата

1.   Комитетът по счетоводство и парични приходи на ЕСЦБ (AMICO) докладва на Управителния съвет, чрез Изпълнителния съвет, относно развитието, прилагането и изпълнението на правилата на ЕСЦБ за счетоводна и финансова отчетност.

2.   При тълкуването на настоящите насоки се има предвид подготвителната работа, счетоводните принципи, хармонизирани от правото на Съюза и общоприетите международни счетоводни стандарти.

Член 27

Преходни правила

1.   НЦБ преоценяват всички финансови активи и пасиви на датата, на която стават членове на Евросистемата. Нереализираните печалби, които са възникнали преди или на тази дата се отделят от нереализираните печалби от преоценка, които може да възникнат след това, и остават в НЦБ. Пазарните цени и курсове, прилагани от НЦБ по първите баланси в началото на участието в Евросистемата, се считат за среден разход на тези активи и пасиви на НЦБ.

2.   Препоръчва се нереализираните печалби, които са възникнали преди или в началото на членството на НЦБ в Евросистемата, да не се считат за разпределяеми в момента на прехода и да се разглеждат само като реализуеми/разпределяеми в контекста на транзакции, извършени след присъединяването към Евросистемата.

3.   Печалби и загуби от валута, злато и движение на цените, възникващи в резултат на прехвърлянето на активи от НЦБ за ЕЦБ, се считат за реализирани.

4.   Настоящият член не засяга никое решение, прието съгласно член 30 от Устава на ЕСЦБ.

Член 28

Отмяна

Насоки ЕЦБ/2006/16 се отменят. Позоваванията на отменените насоки се считат за позовавания на настоящите насоки и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение ХI.

Член 29

Влизане в сила

Настоящите насоки влизат в сила на 31 декември 2010 г.

Член 30

Адресати

Настоящите насоки се прилагат за всички централни банки на Евросистемата.

---

(1)  ОВ L 348, 11.12.2006 г., стр. 1.

(2)  Виж стр. 26 от настоящия брой на Официален вестник. Решение ЕЦБ/2010/29 е прието преди публикуването на Насоки ЕЦБ/2010/20.

(3)  ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1.

---

---

---

---

---

---

---

---

---