9.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 34/1

(1)

На 24 февруари 2006 г. Съветът оправомощи Комисията да започне преговори с партньорите от средиземноморския регион с цел създаването на механизъм за уреждане на спорове, свързани с търговските разпоредби.

(2)

Комисията проведе тези преговори в консултация с комитета, определен съгласно член 207 от Договора, и в рамките на дадените от Съвета указания за водене на преговори.

(3)

Преговорите приключиха и на 9 декември 2009 г. беше парафирано Споразумение под формата на протокол („Протоколът“) между Европейския съюз и Хашемитско кралство Йордания за създаване на механизъм за уреждане на спорове, приложим по отношение на спорове, свързани с търговските разпоредби на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна (1).

(4)

Настоящият протокол следва да бъде подписан,

9.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 34/2

(1)

Регламент (ЕО) № 661/2009 е отделен регламент за целите на процедурата за одобрение на типа, предвидена в Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (2).

(2)

Регламент (ЕО) № 661/2009 отменя Директива 91/226/ЕИО на Съвета от 27 март 1991 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно системите срещу пръски на някои категории моторни превозни средства и техните ремаркета (3).

(3)

Регламент (ЕО) № 661/2009 определя основни разпоредби относно изискванията за одобрението на типа на моторни превозни средства по отношение на техните системи срещу пръски и за одобрението на системите срещу пръски като отделни технически възли. Сега е необходимо да бъдат определени конкретни процедури, изпитвания и изисквания за такова одобрение на типа.

(4)

При определянето им е уместно в настоящия регламент да бъдат пренесени изискванията, определени в Директива 91/226/ЕИО, като там, където е необходимо, бъдат адаптирани към развитието на научните и техническите познания.

(5)

Приложното поле на настоящия регламент следва да бъде в съответствие с това на Регламент (ЕО) № 661/2009 и следователно да бъде ограничено до превозните средства от категории N и O. Мерките, предвидени за тази цел в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Техническия комитет по моторните превозни средства,

(1)

„Система срещу пръски“ означава система, предназначена да намалява пулверизирането на водата, изхвърляна нагоре от гумите на движещо се превозно средство, която се състои от калник, калобрани и престилки и е оборудвана с устройство против пръски;

(2)

„Калник“ означава твърд или полутвърд компонент, предназначен да улавя изхвърляната вода от гумите в движение и да я насочва към земята, като той може изцяло или отчасти да съставлява неразделна част от каросерията или от други части на превозното средство, като например долната част на товарната платформа;

(3)

„Калобран“ означава гъвкав компонент, монтиран вертикално зад колелото, върху долната част на шасито или товарната повърхност, или върху калника, който трябва също така да намалява опасността малки предмети, по-специално камъчета да бъдат вдигани от гумите от земята и да бъдат изхвърляни нагоре или встрани към другите участници в пътното движение;

(4)

„Устройство срещу пръски“ означава част от системата срещу пръски и може да включва устройство от въздушно-воден сепараторен тип или устройство от енергийно-абсорбционен тип;

(5)

„Устройство от въздушно-воден сепараторен тип“ означава компонент, който съставлява част от престилката и/или калобрана, през който може да преминава въздух, като същевременно намалява пулверизираните водни емисии;

(6)

„Устройство от енергийно-абсорбционен тип“ означава компонент, който съставлява част от калника и/или престилката, и/или калобрана, който поглъща енергията на водните пръски и така намалява разпръскването на водни пръски;

(7)

„Външна престилка“ означава компонент, който е разположен приблизително във вертикалната равнина, която е успоредна на надлъжната равнина на превозното средство и който може да представлява част от калника или от каросерията на превозното средство;

(8)

„Управляеми колела“ означава колела, които се задействат от системата за управление на превозното средство;

(9)

„Самонагаждаща се ос“ означава ос, която се върти около централна точка така, че да може да опише хоризонтална дъга.

(10)

„Самонасочващи се колела“ означава колела, които не се задействат от устройството за управление на превозното средство и които поради упражняваното от земята триене могат да се завъртат на ъгъл не по-голям от 20°;

(11)

„Повдигаща се ос“ означава оста, определена в точка 2.15 от приложение I към Директива 97/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4);

(12)

„Превозно средство без товар“ означава превозно средство в готовност за движение, както е определено в точка 2.6 от приложение I към Директива 2007/46/ЕО;

(13)

„Протектор“ е частта от гумата, определена в точка 2.8 от приложение II към Директива 92/23/ЕИО (5).

(14)

„Тип устройство срещу пръски“ означава устройства, които не се различават по отношение на следните основни характеристики:

(15)

„Превозно средство, теглещо полуремарке“ означава теглещо превозно средство, определено в точка 2.1.1.2.2 от приложение I към Директива 97/27/ЕО;

(16)

„Технически допустима максимална маса на превозното средство в натоварено състояние (M)“ означава максималната технически допустима маса на превозното средство в натоварено състояние, посочена от производителя, както е определено в точка 2.8 от приложение I към Директива 2007/46/ЕО.

(17)

„Тип превозно средство по отношение намаляването на пръските“ означава комплектовани, некомплектовани или напълно комплектовани превозни средства, които не се различават по следните основни характеристики:

9.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 34/29

(1)

Регламент (ЕО) № 458/2007 установи методологична рамка, която да се използва за изготвянето на съпоставими статистически данни за целите на Европейския съюз, и срокове за предаването и разпространението на статистическите данни, изготвени в съответствие с Европейската система за интегрирана статистика на социалната закрила (наричана по-долу „ESSPROS“).

(2)

В съответствие с член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 458/2007 следва да бъдат приети мерки за прилагане във връзка с форматите за предаване на данни, резултатите, които следва да се предават, и критериите за измерване на качеството по отношение на модула за нетните обезщетения за социална закрила.

(3)

Модулът за нетните обезщетения за социална закрила следва да бъде получен посредством използването на „ограничителния подход“, така че кръгът на получателите да е същият като кръга на получателите на брутните обезщетения за социална закрила, включени в базовата система на ESSPROS.

(4)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета на Европейската статистическа система,

9.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 34/33

(1)

С цел да се осигури еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, е необходимо да се приемат мерки относно класирането на стоките, посочени в приложението към настоящия регламент.

(2)

Регламент (ЕИО) № 2658/87 определя общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат също така и към всяка друга номенклатура, която изцяло или частично се основава на нея или добавя допълнителни подраздели към нея и която е създадена със специални разпоредби на Съюза, с оглед на прилагането на тарифни и други мерки, свързани с търговията със стоки.

(3)

Съгласно тези общи правила стоките, описани в колона 1 от таблицата в приложението, следва да бъдат класирани по кодовете по КН, посочени в колона 2, на основание на посоченото в колона 3 от същата таблица.

(4)

Уместно е да се предвиди обвързващата тарифна информация, която е издадена от митническите органи на държавите-членки във връзка с класирането на стоки в Комбинираната номенклатура, но която не е в съответствие с настоящия регламент, да може да продължи да бъде ползвана от титуляря за срок от три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (2).

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

9.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 34/35

(1)

С цел да се осигури еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, е необходимо да се приемат мерки относно класирането на стоките, посочени в приложението към настоящия регламент.

(2)

Регламент (ЕИО) № 2658/87 определя общи правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат също така към всяка друга номенклатура, която изцяло или частично се основава на нея, или която добавя допълнителни подраздели към нея и която е създадена със специфични разпоредби на Съюза с оглед на прилагането на тарифни и други мерки, свързани с търговията със стоки.

(3)

Съгласно тези общи правила стоките, описани в колона 1 от таблицата в приложението, следва да бъдат класирани в кода по КН, посочен в колона 2, на основание на посоченото в колона 3 от същата таблица.

(4)

Уместно е да се предвиди, че обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки във връзка с класирането на стоки в Комбинираната номенклатура, която обаче не е в съответствие с настоящия регламент, може да бъде ползвана от титуляря за срок от три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (2).

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

9.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 34/37

(1)

С цел да се осигури еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, е необходимо да се приемат мерки относно класирането на стоките, посочени в приложението към настоящия регламент.

(2)

Регламент (ЕИО) № 2658/87 определя общи правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат също така и към всяка друга номенклатура, която изцяло или частично се основава на нея или която добавя допълнителни подраздели към нея и която е създадена със специфични разпоредби на Съюза, с оглед на прилагането на тарифни и други мерки, свързани с търговията със стоки.

(3)

Съгласно тези общи правила стоките, описани в колона 1 от таблицата в приложението, следва да бъдат класирани в кодовете по КН, посочени в колона 2, на основание на посоченото в колона 3 от същата таблица.

(4)

Уместно е да се предвиди, че обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки във връзка с класирането на стоки в Комбинираната номенклатура, която обаче не е в съответствие с настоящия регламент, може да бъде ползвана от титуляря за срок от три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (2).

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

9.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 34/39

9.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 34/41

(1)

С Регламент (ЕО) № 1451/2007 на Комисията от 4 декември 2007 г. относно втората фаза на 10-годишната работна програма, посочена в член 16, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на биоциди (2), е определен списък на активни вещества, подлежащи на оценка с оглед на възможното им включване в приложение I, IА или IБ към Директива 98/8/ЕО. Този списък включва веществото бифентрин.

(2)

В изпълнение на Регламент (ЕО) № 1451/2007 беше направена оценка на веществото бифентрин в съответствие с член 11, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО за употреба в продукти тип 8 — консерванти за дървесина, съгласно съответното определение в приложение V към цитираната директива.

(3)

За докладваща държава-членка бе определена Франция, която на 3 януари 2008 г. представи на Комисията доклад на компетентния орган, придружен от препоръка, в съответствие с член 14, параграфи 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1451/2007.

(4)

Докладът на компетентния орган бе прегледан от държавите-членки и Комисията. В съответствие с член 15, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1451/2007 на 24 септември 2010 г. Постоянният комитет по биоцидите включи констатациите от прегледа в доклад за оценка.

(5)

От направените проучвания изглежда, че може да се очаква съдържащите бифентрин биоциди, използвани като консерванти за дървесина, да съответстват на изискванията по член 5 от Директива 98/8/ЕО. Поради това е целесъобразно веществото бифентрин да бъде включено в списъка в приложение I към цитираната директива.

(6)

Направената на равнището на Европейския съюз оценка не обхваща всички потенциални видове употреба. Ето защо е целесъобразно държавите-членки да оценяват видовете употреба или сценариите за излагане на въздействието на веществото, както и рисковете за елементите на околната среда и населението, които не са били разгледани по представителен начин в направената на равнището на Европейския съюз оценка на рисковете, и при издаването на разрешения за съответни продукти да осигуряват предприемане на подходящи мерки или налагане на специални условия, за да се намалят установените рискове до приемливи равнища.

(7)

Бяха установени неприемливи рискове за непрофесионални ползватели на веществото. Ето защо е целесъобразно да се въведе изискване разрешенията за съответните продукти да бъдат ограничени само за промишлена или професионална употреба, освен ако в заявката за разрешение на даден продукт бъде демонстрирано, че рисковете за непрофесионални ползватели могат да бъдат сведени до приемливи равнища в съответствие с член 5 от Директива 98/8/ЕО и приложение VI към нея.

(8)

Във връзка с направените при оценката на рисковете допускания е целесъобразно да се въведе изискване предназначените за промишлена и/или професионална употреба продукти да се използват с подходящи лични предпазни средства, освен ако в заявката за разрешение на продукта може да се демонстрира, че рисковете за промишлените и професионалните ползватели могат да бъдат сведени до допустимо равнище чрез други средства.

(9)

С оглед на установените рискове за почвата и водите следва да се вземат подходящи мерки за намаляване на рисковете с цел защита на тези елементи от околната среда. Ето защо е целесъобразно да се изиска въвеждането на инструкции, посочващи, че прясно третираният дървен материал следва да се складира на закрито или върху непропусклива твърда повърхност, или едновременно и при двете условия, и че всякакви изпуснати количества при прилагането на съдържащи бифентрин продукти в качеството на консерванти за дървесина следва да бъдат събирани за повторна употреба или обезвреждане. Освен това е целесъобразно да се въведе изискване да не се дава разрешение за използване на продукти за третиране на дървесина на място на открито или за третиране на такава дървесина, която или ще бъде продължително изложена на атмосферни влияния, или ще бъде защитена от атмосферни влияния, но ще бъде подложена на често мокрене (3-ти клас на употреба по определението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (3), освен ако не бъдат представени данни, показващи, че продуктът ще съответства на изискванията съгласно член 5 от Директива 98/8/ЕО и приложение VI към нея, ако е необходимо и чрез прилагането на мерки за намаляване на рисковете.

(10)

Важно е разпоредбите на настоящата директива да бъдат въведени едновременно във всички държави-членки, с цел да се осигури еднакво третиране на пазара на биоцидните продукти, съдържащи активното вещество бифентрин, и също така за да се улесни правилното функциониране на пазара на биоцидни продукти като цяло.

(11)

Следва да се предвиди разумно продължителен период от време преди дадено активно вещество да бъде включено в приложение I към Директива 98/8/ЕО, с цел да се позволи на държавите-членки и на заинтересованите страни да се подготвят за изпълнението на наложените нови изисквания и да се осигури възможност на заявителите, подготвили съответната документация, да се възползват изцяло от 10-годишния период за защита на данните, който в съответствие с член 12, параграф 1, буква в), подточка ii) от Директива 98/8/ЕО започва от датата на включване на веществото.

(12)

След включването на веществото на държавите-членки следва да бъде предоставен подходящ период от време за прилагане на член 16, параграф 3 от Директива 98/8/ЕО.

(13)

Директива 98/8/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(14)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите,

9.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 34/45

(1)

С Регламент (ЕО) № 1451/2007 на Комисията от 4 декември 2007 г. относно втората фаза на 10-годишната работна програма, посочена в член 16, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на биоциди (2), се определя списък с активни вещества, подлежащи на оценка с оглед на възможното им включване в приложение I, IА или IБ към Директива 98/8/ЕО. В този списък е включено веществото (Z,E)-тетрадека-9,12-диенил ацетат.

(2)

Съгласно Регламент (ЕО) № 1451/2007 на веществото (Z,E)-тетрадека-9,12-диенил ацетат бе направена оценка в съответствие с член 11, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО с оглед на употребата му в продуктов тип 19 — репеленти и атрактанти, както тези продукти са дефинирани в приложение V към цитираната директива.

(3)

Австрия бе определена за докладваща държава-членка и на 23 февруари 2009 г. представи на Комисията доклада на компетентния орган, придружен от препоръка, в съответствие с член 14, параграфи 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1451/2007.

(4)

Докладът на компетентния орган беше разгледан от държавите-членки и Комисията. В съответствие с член 15, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1451/2007 на заседанието на Постоянния комитет по биоцидите на 24 септември 2010 г. констатациите от прегледа бяха включени в доклад за оценка.

(5)

От оценките изглежда, че може да се очаква, че биоцидите, използвани като атрактанти и съдържащи (Z,E)-тетрадека-9,12-диенил ацетат, отговарят на изискванията на член 5 от Директива 98/8/ЕО. Поради това е уместно веществото (Z,E)-тетрадека-9,12-диенил ацетат да бъде включено в приложение I към същата директива.

(6)

От оценките изглежда също, че може да се очаква, че биоцидите, съдържащи (Z,E)-тетрадека-9,12-диенил ацетат и използвани като атрактанти, представляват ограничен риск за хората, животните и околната среда и покриват изискванията на член 5 от Директива 98/8/ЕО, по-специално по отношение на употребата, която бе проучена и подробно описана в доклада за оценка, а именно в капани за използване в помещения, съдържащи максимум 2 mg активно вещество. Поради това е уместно веществото (Z,E)-тетрадека-9,12-диенил ацетат(Z,E)-тетрадека-9,12-диенил ацетат да бъде включено в приложение IА към Директива 98/8/ЕО.

(7)

В оценката на равнището на Европейския съюз не са включени всички потенциални видове употреба. Ето защо е целесъобразно държавите-членки при издаване на разрешителни за продуктите да оценяват тези видове употреба или вероятностите за излагане на действието на продукта и рисковете за различните елементи на околната среда и населението, които не са били разгледани по представителен начин в направената на равнището на Европейския съюз оценка на риска, и да гарантират, че са предприети подходящи мерки или са наложени специални условия, за да се намалят установените рискове до приемливи равнища.

(8)

В светлината на направените при оценката допускания е уместно да се изисква веществото (Z,E)-тетрадека-9,12-диенил ацетат да не се използва на места, където се съхраняват храни или фуражи, освен ако опаковките на храните или фуражите са затворени или са повторно затворени след първоначално отваряне. Затова на етикетите следва да бъде отбелязано, че биоцидите, съдържащи (Z,E)-тетрадека-9,12-диенил ацетат, не трябва да се използват на места, където се съхраняват неопаковани храни или фуражи.

(9)

Важно е разпоредбите на настоящата директива да се прилагат едновременно във всички държави-членки с цел да се осигури еднакво третиране на пазара на биоцидите, съдържащи активното вещество (Z,E)-тетрадека-9,12-диенил ацетат, както и да се улесни правилното функциониране на пазара на биоциди като цяло.

(10)

Трябва да се отпусне разумен период от време, преди дадено активно вещество да бъде включено в приложение I към Директива 98/8/ЕО, с цел да се позволи на държавите-членки и на заинтересованите страни да се подготвят за изпълнението на наложените нови изисквания и да се осигури възможност кандидатите, подготвили досиета, напълно да се възползват от 10-годишния период за защита на данните, който в съответствие с член 12, параграф 1, буква в), подточка ii) от Директива 98/8/ЕО започва да тече от датата на включване.

(11)

След включването на веществото в списъка на държавите-членки следва да бъде предоставен подходящ период от време за прилагане на член 16, параграф 3 от Директива 98/8/ЕО.

(12)

Директива 98/8/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(13)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите,

9.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 34/49

(1)

С Регламент (ЕО) № 1451/2007 на Комисията от 4 декември 2007 г. относно втората фаза на 10-годишната работна програма, посочена в член 16, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на биоциди (2), е определен списък на активни вещества, подлежащи на оценка с оглед на евентуалното им включване в приложение I, IА или IБ към Директива 98/8/ЕО. Този списък включва веществото феноксикарб.

(2)

В изпълнение на Регламент (ЕО) № 1451/2007 бе направена оценка на веществото феноксикарб, в съответствие с член 11, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО, за употреба в продукти тип 8 — консерванти за дървесина, съгласно съответното определение в приложение V към цитираната директива.

(3)

За докладваща държава-членка бе определена Германия, която на 12 септември 2008 г. представи на Комисията доклад на компетентния орган, придружен от препоръка, в съответствие с член 14, параграфи 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1451/2007.

(4)

Докладът на компетентния орган бе прегледан от държавите-членки и Комисията. В съответствие с член 15, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1451/2007 на 24 септември 2010 г. Постоянният комитет по биоцидите включи констатациите от прегледа в доклад за оценка.

(5)

От направените проучвания изглежда, че може да се очаква съдържащите феноксикарб биоциди, използвани като консерванти за дървесина, да съответстват на изискванията по член 5 от Директива 98/8/ЕО. Поради това е целесъобразно веществото феноксикарб да бъде включено в приложение I към цитираната директива.

(6)

Направената на равнището на Европейския съюз оценка не обхваща всички потенциални видове употреба. Ето защо е целесъобразно държавите-членки да оценяват видовете употреба или сценариите за излагане на въздействието на веществото, както и рисковете за елементите на околната среда и населението, които не са били разгледани по представителен начин в направената на равнището на Европейския съюз оценка на рисковете и при издаването на разрешения за съответни продукти да осигуряват предприемане подходящи мерки или налагане на специални условия, за да се намалят установените рискове до приемливи равнища.

(7)

Във връзка с направените при оценката на рисковете допускания, целесъобразно е да се въведе изискване за прясно третирания дървен материал да се складира след третирането му на закрито или върху непропусклива твърда повърхност, или едновременно и при двете условия, и че всякакви изпуснати количества при прилагането на съдържащи феноксикарб продукти в качеството на консерванти за дървесина следва да бъдат събирани за повторна употреба или обезвреждане.

(8)

С оглед на установените рискове за водите трябва да се вземат подходящи мерки за защита на този елемент на околната среда. Бяха установени неприемливи рискове при работното използване на третирана дървесина, която е без покритие и не е в контакт с почвата, и която е или продължително изложена на атмосферни влияния, или е защитена от атмосферни влияния, но е подложена на често мокрене (3ти клас на употреба по определението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (3)) при специфичния сценарий на мост над воден басейн. Следователно, целесъобразно е да се въведе изискване да не се разрешават съответни продукти за третиране на дървесина, предназначена за външни конструкции, разположени в близост до или над вода, освен ако не бъдат представени данни, показващи че продуктът ще съответства на изискванията на член 5 от Директива 98/8/ЕО и на приложение VI към нея, ако е необходимо и чрез прилагането на подходящи мерки за намаляване на рисковете.

(9)

Важно е разпоредбите на настоящата директива да бъдат въведени едновременно във всички държави-членки, с цел да се осигури еднакво третиране на пазара на биоцидните продукти, съдържащи активното вещество феноксикарб, както и да се улесни правилното функциониране на пазара на биоцидни продукти като цяло.

(10)

Следва да се предвиди разумно продължителен период от време преди дадено активно вещество да бъде включено в приложение I към Директива 98/8/ЕО, с цел да се позволи на държавите-членки и на заинтересованите страни да се подготвят за изпълнението на наложените нови изисквания и да се осигури възможност на заявителите, подготвили съответна документация, да се възползват изцяло от 10-годишния период за защита на данните, който в съответствие с член 12, параграф 1, буква в), подточка ii) от Директива 98/8/ЕО започва от датата на включване на веществото.

(11)

След включването на веществото, на държавите-членки следва да бъде предоставен подходящ период от време за прилагане на член 16, параграф 3 от Директива 98/8/ЕО.

(12)

Директива 98/8/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(13)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите,

9.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 34/52

(1)

С Регламент (ЕО) № 1451/2007 на Комисията от 4 декември 2007 г. относно втората фаза на 10-годишната работна програма, посочена в член 16, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на биоциди (2), се определя списък с активни вещества, подлежащи на оценка с оглед на възможното им включване в приложение I, IА или IБ към Директива 98/8/ЕО. Този списък включва нонановата киселина.

(2)

Съгласно Регламент (ЕО) № 1451/2007 на веществото нонанова киселина бе направена оценка в съответствие с член 11, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО с оглед на употребата му в продуктов тип 19 — репеленти и атрактанти, както тези продукти са дефинирани в приложение V към същата директива.

(3)

Австрия бе определена за докладваща държава-членка и на 10 октомври 2008 г. представи на Комисията доклада на компетентния орган, придружен от препоръка, в съответствие с член 14, параграфи 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1451/2007.

(4)

Докладът на компетентния орган беше разгледан от държавите-членки и Комисията. В съответствие с член 15, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1451/2007 на заседанието на Постоянния комитет по биоцидите на 24 септември 2010 г. констатациите от прегледа бяха включени в доклад за оценка.

(5)

Изглежда, че направените оценки дават основание да се очаква, че биоцидите, които се използват като репеленти и които съдържат нонанова киселина, отговарят на изискванията на член 5 от Директива 98/8/ЕО. Поради това е уместно нонановата киселина да бъде включена в приложение I към същата директива.

(6)

Оценката на равнището на Европейския съюз не включва всички потенциални видове употреба. Ето защо е целесъобразно държавите-членки да оценят различните видове употреба или вероятностите за излагане на въздействието на продукта и рисковете за елементите на околната среда и населението, които не са били разгледани по представителен начин в направената на равнището на Европейския съюз оценка на риска, и при издаване на разрешителни за продукта да гарантират, че са предприети подходящи мерки или са наложени специални условия, за да се намалят установените рискове до приемливи равнища.

(7)

Важно е разпоредбите на настоящата директива да се прилагат едновременно във всички държави-членки, за да се осигури еднаквото третиране на пазара на биоцидите, съдържащи активното вещество нонанова киселина, както и да се улесни правилното функциониране на пазара на биоциди като цяло.

(8)

Следва да се предвиди разумен период от време, преди дадено активно вещество да бъде включено в приложение I към Директива 98/8/ЕО, с цел да се позволи на държавите-членки и на заинтересованите страни да се подготвят за изпълнението на наложените нови изисквания и да се осигури възможност кандидатите, подготвили досиета, напълно да се възползват от 10-годишния период за защита на данните, който в съответствие с член 12, параграф 1, буква в), подточка ii) от Директива 98/8/ЕО започва да тече от датата на включване.

(9)

След включването на веществото на държавите-членки следва да бъде предоставен подходящ период от време за прилагане на член 16, параграф 3 от Директива 98/8/ЕО.

(10)

Директива 98/8/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(11)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите,

9.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 34/55

(1)

На 13 януари 2009 г., след жалба, получена на 14 ноември 2007 г., Комисията откри официална процедура по разследване на мерките, въведени от Унгария, за които се твърди, че представляват държавна помощ в полза на дружество с наименование Hungarian Oil & Gas Plc (Magyar Olaj- és Gázipari Nyrt.; наричано по-долу „MOL“).

(2)

Унгария изпрати своите писмени коментари относно решението на Комисията за откриване на процедура на 8 април 2009 г.

(3)

Решението за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 28 март 2009 г. (3) Коментари бяха получени от две заинтересовани страни: MOL и Унгарската асоциация по минно дело (Magyar Bányászati Szövetség), и двата на 27 април 2009 г.

(4)

Комисията предаде мненията на Унгария с писмо от 2 юни 2009 г. С писмо от 3 юли 2009 г. Унгария докладва, че няма коментар относно забележките на заинтересованите страни.

(5)

Комисията изиска допълнителна информация от унгарските органи на 21 септември 2009 г. и 12 януари 2010 г. и Унгария отговори с писма от 19 октомври 2009 г. и 9 февруари 2010 г.

(6)

MOL представлява интегрирано дружество за нефт и газ, установено в Будапеща, Унгария. Основните дейности на MOL на унгарския пазар включват: изследване и добив на суров нефт и природен газ; производство на газови продукти; рафиниране, транспортиране, съхранение и дистрибуция на продукти от суров нефт на дребно и на едро; пренос на природен газ и производство и продажба на олефини и полиолефини. В допълнение, MOL Group (към която принадлежи MOL) включва също няколко други унгарски и чуждестранни дъщерни дружества (4).

(7)

В Унгария и Словакия MOL Group е пазарен лидер във всяка от своите основни дейности. През 2008 г. (5) нетните продажби на MOL и MOL Group са били респективно приблизително 6,8 милиарда евро и 13 милиарда евро. През същата година съответните им оперативни печалби са били приблизително 400 милиона евро и 732 милиона евро.

(8)

Общите правила, управляващи минните дейности в Унгария, са определени в Закона за минното дело от 1993 г. (наричан по-долу „Закона за минното дело“) (6), който управлява също минните дейности (проучване, изследване и добив), включващи въглеводороди (т.е. суров петрол и природен газ).

(9)

Законът за минното дело разграничава минни дейности, упражнявани на базата на два различни правни инструмента: i) концесия (7) и ii) разрешение (8).

(10)

Съгласно определението в Закона за минното дело (13), закритите райони са запазени за минни дейности на базата на концесия. Следователно, всеки район, който не е закрит район, се счита за открит район. Съгласно обяснението, предоставено от Унгария, първоначалното намерение е било всички находища да бъдат класифицирани като закрити райони, предназначени за концесия. Откритите райони, които се предполага, че са по-бедни на минерални ресурси, са щели да представляват изключение. В такива случаи находищата са се считали за по-малко ценни и не се е очаквало да бъдат получени оферти при провеждане на открит търг.

(11)

Законът за минното дело постановява също, че за добив на минерални ресурси се плаща държавна такса за минна дейност, чийто размер е процент от стойността на добитите минерални ресурси (14). Таксата за минна дейност се различава в зависимост от приложимия режим:

(12)

Раздел 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело постановява, че когато миннодобивно дружество, което действа в разрешителен режим, не започне добив в срок от пет години от датата на издаване на разрешение от органа по минно дело, правото за минна дейност се прекратява (18).

(13)

Този раздел предвижда също възможност за удължаване на този срок чрез споразумение между компетентния министър и миннодобивното дружество (19). Разделът предвижда плащане на три различни такси, когато се удължава срокът на правото за минна дейност:

(14)

На 19 септември 2005 г. MOL подава заявление за удължаване на правото за минна дейност за дванадесет от своите въглеводородни находища, което е получила преди това на базата на разрешителен режим и по което не е започнала добив в рамките на срока. На 22 декември 2005 г. MOL и министърът сключват споразумение за удължаване въз основа на раздел 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело при следните условия:

а)   Такса за удължаване на срока: дванадесетте разрешения за минна дейност, предмет на искането, са удължени за срок от 5 години (т.е. MOL ще разполага с още пет години, за да започне добив от тези находища). Таксата за удължаване е постановена за всяка от петте години на срока на удължаване, като се прилага таксата за минна дейност в размер на 12 %, която е била в сила към момента, и множител („c“) със стойност между 1,020 и 1,050, в резултат на което се получават таксите за удължаване, изброени в таблица 1 (21). Таксата за удължаване е постановена за петте години на срока на удължаване. Там, където експлоатацията на находищата е започнала в действителност, постановената такса е трябвало да се прилага за остатъка от петнадесетгодишния период като такса за минна дейност за находищата, обхванати от удължаването (22).

б)   Разширяване на обхвата на увеличената такса върху всички миннодобивни находища: Тъй като удължаването на срока на правото за минна дейност е изискано за повече от две находища, увеличената такса (която е равна на таксата за удължаване, както е показано в таблица 1) е трябвало да се приложи за следващите петнадесет години, т.е. до 2020 г., за всички находища на MOL, предмет на разрешителен режим, чиято експлоатация е започнала след 1 януари 1998 г. По отношение на находищата, чиято експлоатация е започнала преди 1 януари 1998 г., е приложим коефициентът „J“, умножен по „c“ (23).

в)   Фиксирана такса за минна дейност: Страните се договориха изрично също, че постановената такса за минна дейност ще остане приложима за целия срок на договора (т.е. до 2020 г.), независимо от измененията в Закона за минното дело (24).

г)   Еднократно плащане: Тъй като удължаването на срока на правото за минна дейност е изискано за повече от пет находища, в споразумението е определено еднократно плащане в размер на 20 милиарда HUF (25)  (26).

д)   Клауза за прекратяване: Споразумението постановява, че не може да бъде изменяно едностранно (а само със съгласието на двете страни). Споразумението може да бъде прекратено от една от страните единствено в случай на промяна в собствеността на MOL (най-малко 25 % от дяловете).

(15)

С решение от 23 декември 2005 г. органът по минно дело удължава срока на правата за минна дейност на MOL за исканите дванадесет находища и постановява, че увеличената такса ще се прилага за всички находища на фирмата.

(16)

Изменението (27) в Закона за минното дело, което влиза в сила от 8 януари 2008 г. (28) (наричано по-нататък „изменението от 2008 г.“), повишава значително таксата за минна дейност за определени категории въглеводороди. Таксата за минна дейност за други видове минерални ресурси не е засегната от това изменение. Раздел 5 от изменящия Закон предвижда диференцирана такса в зависимост от: i) датата, на която е започнала експлоатацията на находището; ii) добиваното количество въглеводороди и iii) цената на суровия нефт към момента.

Освен това върху всички тези ставки се начислява добавка в зависимост от цената на суровия нефт: + 3 %, ако цената на суровия петрол е над 80 USD/bbl или + 6 %, ако е над 90 USD/bbl (наричана по-долу „Брент клауза“). Има специални ставки, приложими например при трудни условия за добив (12 %) и голямо количество инертен газ (8 %).

(17)

Тези такси за минна дейност са били в сила между 8 януари 2008 г. и 23 януари 2009 г. и са прилагани за всички миннодобивни дружества, експлоатиращи находища в разрешителен режим, включително онези, които са получили разрешение преди януари 2008 г., от влизането в сила на измененията на Закона за минното дело. На 23 януари 2009 г. влиза в сила ново изменение на Закона за минното дело (след решение на Комисията да открие официална процедура по разследване), което намалява таксата за минна дейност за находища, чиято експлоатация е започнала между 1 януари 1998 г. и 1 януари 2008 г., обратно на 12 % (като се запазва „Брент клаузата“) (29). Таксата за минна дейност, приложима за други видове находища, остава същата, каквато е била в Закона за минното дело, приложим през 2008 г.

(18)

Таблица 2 обобщава приложимите такси за минна дейност в разрешителен режим съгласно различните варианти на Закона за минното дело.

Таблица 2

Обобщение на приложимите такси за минна дейност в разрешителен режим съгласно Закона за минното дело

(19)

Разглежданата предполагаема мярка за държавна помощ се състои в споразумение на удължаване на срока от 22 декември 2005 г. между MOL и унгарската държава, което е позволило на дружеството определена степен на освобождаване от увеличената такса за минна дейност за добив на въглеводороди, постановена в последващо изменение на унгарския Закон за минното дело. С оглед на формулировката на споразумението и последващото изменение, Комисията ги разглежда като част от една и съща мярка („мярката“) и в решението за откриване на процедура се оценява техният съвместен ефект.

(20)

В решението си за откриване на процедура Комисията достигна до предварително заключение, че в резултат на споразумението за удължаване на срока MOL е било защитено от бъдещи промени в таксата за минна дейност и, по-специално, от промените, определени в последващото изменение на Закона за минното дело от 2008 г. По този начин дружеството е получило по-благоприятно третиране от своите конкуренти, които упражняват дейност при сегашния разрешителен режим и които, тъй като не са сключили подобно споразумение за удължаване на срока предварително, е трябвало да платят новите увеличени такси за минна дейност. В своята предварителна оценка Комисията е взела предвид, че мярката представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, и не е намерила основание, въз основа на което тя да се счита за съвместима с вътрешния пазар, тъй като изглежда няма дерогация, която е приложима.

(21)

Повече подробности могат да бъдат намерени в решението за откриване на процедура, което се счита за неразделна част от настоящото решение.

(22)

Основните аргументи на Унгария по отношение на кумулативните критерии, определящи държавната помощ, включват: i) отсъствие на селективност и ii) отсъствие на преимущество за предполагаемия получател.

(23)

По отношение на селективността унгарските власти твърдят, че мярката не е селективна, основно защото чрез сключването на споразумението за удължаване MOL е станала обект на друг режим, различен от разрешителния режим.

(24)

На първо място, Унгария потвърждава, че съществува разлика между концесионния режим и разрешителния режим, като подчертава, че при концесиите миннодобивните дружества могат да предлагат в своите концесионни оферти по-висока такса от посочената в обявлението за търг, докато при разрешителния режим таксата е постановена от Закона за минното дело. Унгария твърди също, че редом с тези два режима е съществувала необходимост от ново „квази-концесионно“ решение, определящо таксата за минната дейност в отделен договор извън концесионната система. Според Унгария споразумението за удължаване съгласно раздел 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело може да се разглежда като подходящо правно основание за такова „квази-концесионно“ решение, което ефективно изключва правото за минна дейност от разрешителния режим и го поставя на договорна основа.

(25)

Унгария добавя, че споразумението за удължаване произчита пряко от логиката на Закона за минното дело. Според Унгария фиксирането на таксата за минната дейност за периода на споразумението за удължаване е естествен елемент от споразумението, посочен в раздел 26/A, параграф 5 от от Закона за минното дело, и не е съществувала възможност за договоряне на удължаване при други условия. Освен това, всички останали миннодобивни дружества биха могли да очакват същото, така че не е имало преференциално третиране за MOL.

(26)

По-специално, раздел 20, параграф 11 от Закона за минното дело постановява, че таксата за минната дейност представлява таксата, определена в: i) концесионното споразумение, ii) Закона за минното дело или iii) споразумението за удължаване. Следователно унгарските власти твърдят, че Законът за минното дело изрично разрешава таксата в споразумение за удължаване да остане непроменена, дори в случай на промени в законодателството. Според унгарските власти това ясно е посочено в Закона за минното дело, т.е. в раздел 26/A, параграф 5, който постановява, че увеличената такса е максимум 1,2 пъти по-голяма от първоначалната такса за минна дейност (30). Ето защо Унгария твърди, че унгарският закон изключва прилагане на по-висока такса.

(27)

По отношение на предполагаемата липса на преимущество, Унгария обяснява, че минералните ресурси са собственост на държавата и преминават в частна собственост чрез добива, осъществяван от дружества, притежаващи право на минна дейност, придобито срещу заплащане. Унгария цитира решението Ryanair като аналогично решение и твърди, че конкретната дейност на държавата е сравнима с тази на пазарен оператор, дори ако държавата действа в ролята на публичен орган (31).

(28)

Унгария отрича, че таксата за минна дейност е вид данък, определяйки я като цената, платена за добива на минерални ресурси, или като дял на държавата. Унгария подчертава, че фактът, че таксата е определена чрез закон, не е решаващо основание, за да се заключи, че това е вид данък.

(29)

Освен това Унгария обяснява също, че трите различни задължения за плащане по споразумението за удължаване (т.е. таксата за удължаване, увеличената такса за минна дейност, обхващаща всички находища, и еднократното плащане), които произтичат от съответните разпоредби на Закона за минното дело, не следва да се разглеждат като компенсация за държавата за отказа ѝ от приход, на който тя има право във всеки случай. Според Унгария, от гледна точка на държавата, тези плащания могат да се считат за допълнителен приход, в замяна на който държавата се отказва от своето право да обяви находищата на търг в рамките на концесионен режим, като се имат предвид свързаните с това рискове и потенциалният приход.

(30)

Унгария подчертава, че след оспорваното изменение на от Закона за минното дело на практика никой друг пазарен участник не е бил длъжен да плати по-висока такса за минна дейност от MOL, тъй като през съответния период не е имало конкуренти, попадащи в категориите за по-високи такси за минна дейност.

Таблица 3

Годишни плащания на MOL за такса за минна дейност (действителни и хипотетични)

(31)

Освен това Унгария твърди, че в резултат на споразумението за удължаване, с течение на годините и като се вземат предвид всички компоненти на споразумението, включително таксата за удължаване и еднократното плащане, MOL в действителност е платила на държавата повече като абсолютна стойност, отколкото щеше да плати без споразумението за удължаване, т.е. съгласно Закона за минното дело. Действителните плащания, направени от MOL, сравнени с хипотетичните, са показани в таблица 3 по-горе. Стойностите са предоставени от унгарските власти.

(32)

Според Унгария минодобивните дружества имат оправдано правно очакване по отношение на предвидимостта на таксата за минната дейност, която следователно трябва да бъде стабилна във времето. Това са идеите, заложени в изменението на Закона за минното дело, тъй като, въпреки че таксата за минната дейност е променена, всъщност не е имало миннодобивно дружество, чиято такса за минна дейност да е променена в резултат на изменението. Според Унгария измененията на Закона за минното дело подсказват, че държавата би могла да промени таксата за минна дейност по отношение на находищата, които вече се експлоатират. Изменението от 2008 г. обаче е резултат от компромис в хода на преговорите, предшестващи приемането на Закона за минното дело. По този начин, имплицитно е прието, че са съществували оправдани правни очаквания. Вследствие на това минодобивните дружества могат оправдано да очакват, че държавата няма да увеличава някоя от тези такси едностранно. Унгария прави заключението, че като следствие от системата на Закона за минното дело и специфичните му разпоредби таксите за минна дейност остават непроменени за целия период на договора.

(33)

Накрая унгарските власти обясняват, че „клаузата за прекратяване“ се базира на причини, свързани с националната сигурност.

(34)

Комисията получи мнения от следните заинтересовани страни: MOL (получател на предполагаемата мярка за държавна помощ) и Унгарската асоциация по минно дело, на която MOL е член. И двете заинтересовани страни направиха коментари в същите насоки, както Унгария, и техните наблюдения се припокриха до голяма степен с тези на Унгария.

(35)

В противовес на становището на Комисията в решението за откриване на процедура, MOL, предполагаемият получател на въпросната мярка, заявява, че не е получило преференциално третиране на унгарския пазар за добив на въглеводороди. Основният дял от таксите за минна дейност, които MOL е платило на унгарската държава, се формира от находищата, за които се прилага J % (т.е., чиято експлоатация е започнала преди 1 януари 1998 г.), което на практика означава, че MOL плаща 64—75 %, докато неговите конкуренти (които са започнали производство на по-късен етап и експлоатират малки находища) дължат такса в размер само на 12 %.

(36)

Освен това сключването на споразумението за удължаване означава, че MOL е платила повече на държавата (като се вземат предвид всички компоненти на споразумението за удължаване), отколкото щеше да плати без споразумението, единствено на базата на първоначалния Закон за минното дело.

(37)

По отношение на аргумента на Комисията, че споразумението за удължаване не може да се счита за аналогично на концесия, тъй като е подлежало на разрешителен режим, MOL отбелязва, че удължаването на правото за минна дейност не е право, подлежащо на разрешаване на базата на едностранно решение от страна на държавата, а се предоставя само след сключване на споразумение с миннодобивното дружество. Ако целта на законодателството е този въпрос да бъде поставен в компетенциите на държавата, съответната разпоредба е щяла да има друга формулировка. Формулировката в закона подсказва, че законодателното намерение е било споразумението за удължаване да се третира по начин, аналогичен на концесиите.

(38)

В решението за откриване на процедура Комисията твърди, че съществува противоречие между твърдението на унгарските власти, че изменението на закона е било необходимо, за да се съберат повече приходи, и факта, че MOL е била на практика освободена от увеличените такси.

(39)

Според MOL това твърдение не съдържа противоречие. От една страна, дружеството е платило повече на държавата съгласно споразумението за удължаване, отколкото е щяло да плати съгласно закона. MOL плаща също много високи такси за минна дейност за находищата, за които се прилага J. В допълнение, изменението на закона би могло да има ефект върху находищата, чиято експлоатация ще започне в бъдеще.

(40)

Според MOL компонентите на плащането за удължаване не представляват в никакъв случай глоба, както предполага Комисията. Законът за минното дело определя също санкции/глоби, когато минната дейност се извършва в нарушение на закона. Таксите съгласно споразумението за удължаване са получени в резултат на процес на преговори между миннодобивното дружество и държавата. Сключването на договора не е било задължително: миннодобивното дружество е можело да избере да не сключва договор, да загуби правото си за минна дейност и след това да подаде оферта в открита тръжна процедура, при която е можело да получи в крайна сметка правото за минна дейност по-евтино.

(41)

Подвеждащо е да се сравнява MOL, което е сключило такова споразумение за удължаване, с конкурентите, действащи в разрешителен режим. Освен това, MOL подчертава, че е изпълнило всички свои задължения и разпоредбите на законодателството.

(42)

MOL също оспорва становището на Комисията, че мултипликационният коефициент „с“ е твърде нисък (тъй като е по-малък от законово определения таван 1,2-кратно увеличаване). Трябва да се вземе предвид също, че прилагането на увеличената такса за минна дейност засяга почти 150 находища, така че увеличената такса е довела до значително увеличение на приходите на държавата от минен добив.

(43)

Накрая, по отношение на аргумента на Комисията, че MOL е получила преференциално третиране, тъй като не подлежи на Брент клаузата, дружеството отбелязва, че J е също е чувствителен към промените в цените.

(44)

Унгарската асоциация по минно дело (наричана по-нататък „асоциацията по минно дело“) представлява дружества, извършващи минни дейности или дейности, свързани с минния добив. Основната ѝ цел е да подобри цялостната оперативна рамка за извършване на минни дейности в Унгария, да следи законодателните процедури и да действа в интерес на своите членове. Понастоящем тя има 66 членове, сред които и MOL. Председателят на съвета на асоциацията по минно дело е висш ръководител в MOL (36).

(45)

Според асоциацията по минно дело минодобивните дружества имат оправдано правно очакване, че таксата за минната дейност ще остане непроменена за находища, които вече се експлоатират. Ето защо държавата не може едностранно да вдига таксите „с обратно действие“ (т.е. за находища, които вече се експлоатират). Асоциацията по минно дело изрази това становище във връзка с проектозакона, предшестващ изменението на Закона за минното дело, и, според асоциацията по минно дело, този принцип е взет предвид при изменението на Закона за минното дело. Окончателната формулировка не е срещнала противопоставяне, тъй като от гледна точка на ефекта тя не повишава таксата за минна дейност при експлоатация, която вече е започнала.

(46)

По отношение на общата характеристика и икономическите условия на пазара на минни дейности асоциацията по минно дело обяснява, че периодът на изпълнение на миннодобивните проекти е относително дълъг. Могат да изминат 10—15 години между началото на проучванията и действителния добив. През тази фаза миннодобивното дружество има единствено разходи; приход не се реализира, докато не започне добивът. В допълнение, съществува присъщ геологически риск, тъй като не е сигурно, че проучванията ще бъдат успешни. Следователно проектите трябва да се планират изключително внимателно. Доходността от определен проект зависи от многобройни фактори. Предвид многобройните рискове, промишлеността очаква, че поне онези, върху които държава може да въздейства, ще останат стабилни по време на жизнения цикъл на проекта, т.е. законодателната рамка или таксата за минната дейност. Предвид специфичните характеристики на промишлеността, финансовите структури играят важна роля в проектите. Кредиторите непрекъснато следят внимателно проектите и могат дори да оттеглят финансирането си, ако условията значително се променят.

(47)

Следователно, в държавите, в които има голям политически риск, миннодобивното дружество и държавата сключват договор въз основа на частното право. В стабилните райони, като Западна Европа, такива споразумения не са необходими, защото може да се допусне, че правната рамка няма да се променя междувременно от държавата. Както миннодобивното дружество, така и кредиторите очакват стабилност от страна на държавата. Без такава стабилност се увеличава рискът за проекта; държава със стабилна икономическа политика не може да си позволява чести политически промени, защото това ще отблъсне миннодобивните предприятия.

(48)

Асоциацията по минно дело отбелязва също, че принципите на правната сигурност и придобити права са установени в практиката на европейските съдилища и унгарската конституция. Ето защо унгарският законодател няма право да повишава таксите за минна дейност за находища, които вече се експлоатират, тъй като законодателството трябва да е предвидимо. Освен това асоциацията по минно дело счита също, че „стабилността“ на таксата за минната дейност е придобито право.

(49)

Допълнителен аргумент, приведен от асоциацията по минно дело, е забраната за дискриминация. По-специално, не трябва да има дискриминация между пазарните играчи, действащи на концесионна база, и пазарните играчи при разрешителната система. Съответно унгарският законодател няма право да повишава таксите за минна дейност „с обратно действие“ за находища, които вече се експлоатират. Съдът на Европейския съюз е пояснил в многобройни решения, че правната сигурност е фундаментален елемент на европейското право. Законодателството трябва да бъде недвусмислено, точно и предвидимо, особено ако има отрицателен ефект върху физически лица или дружества (вж. цитираната съдебна практика). Асоциацията по минно дело продължава, като твърди, че принципът за правна сигурност и придобити права са установени също и в унгарската конституция и прави заключението, че съгласно европейското право и конституционните принципи законодателството трябва да бъде предвидимо.

(50)

Асоциацията по минно дело добавя накрая, че принципът за закрила на придобитите права произтича от принципа за правната сигурност. Този принцип за закрилата на придобитите права се спазва в националните и международните законодателни процедури, управляващи правото за минна дейност. Други държави-членки на ЕС също имат стабилно законодателство за минното дело, което не се променя често.

(51)

За да установи дали дадена мярка представлява държавна помощ, Комисията трябва да оцени дали оспорваната мярка изпълнява условията на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Този член гласи, че: „Освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с общия пазар“. По-долу Комисията взема предвид тази разпоредба, когато оценява дали оспорваната мярка представлява държавна помощ.

(52)

Като начало трябва да се припомни, че дадена мярка може да представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, независимо от нейната правна форма. Дори ако споразумението за удължаване е сключено съгласно съответните разпоредби на Закона за минното дело и дори ако Унгария има право да определя таксата за минната дейност чрез закон, това не означава само по себе си, че тези действия или техният ефект са съвместими с правилата за държавната помощ на ЕС. Фактът, че дадена мярка е съвместима с националното право, няма отношение към нейната съвместимост с правилата за държавната помощ на ДФЕС.

(53)

Освен това, както вече е посочено в решението за откриване на процедура, Комисията не счита, че взет отделно, някой от елементите в този случай, т.е. съответните разпоредби на Закона за минното дело, споразумението за удължаване и изменението на Закона за минното дело, противоречи на правилата за държавна помощ. Вместо това в настоящия случай Комисията разглежда действията на държавата съвкупно като „мярката“ и оценява ефекта от споразумението за удължаване в комбинация с последващите изменения на Закона за минното дело.

(54)

По отношение на аргументите на Унгария, че таксата за минната дейност не представлява данък, а дял на държавата, Комисията отбелязва, че този аргумент няма отношение от гледна точка на оценката на държавната помощ. Правилата за държавната помощ са приложими към всякакви видове разходи, които трябва да се направят от предприятията и от които те са освободени чрез държавна мярка. Във всеки случай трябва да се отбележи, че административното разрешаване на експлоатацията на минерални и въглеводородни ресурси изглежда е характерна роля на публичните органи; плащанията за такова разрешение са сравними с данък или административна такса.

(55)

Накрая, по отношение на клаузата за прекратяване, Комисията счита, че това не е въпрос, свързан с държавна помощ. Фактът, че в споразумението се посочва, че договорът се прекратява, ако трета страна придобие повече от 25 % от MOL, е мярка, която не включва държавни ресурси.

(56)

За да се счита за държавна помощ, дадена мярка трябва да бъде конкретна или селективна в смисъл, че облагодетелства някои предприятия или производството на някои стоки.

(57)

Съгласно практиката на Съда (37) по отношение на оценката на условието за селективност, което е един от елементите, формиращи понятието държавна помощ, член 107, параграф 1 от ДФЕС изисква оценка дали, при конкретна законова схема, дадена държавна мярка е такава, която „поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки“ в сравнение с други предприятия, които са в правно или фактическо положение, което е сравнимо предвид преследваната от въпросната мярка цел.

(58)

Съдът нееднократно постановява, че член 107, параграф 1 от ДФЕС не прави разлика между причините или целите на държавната помощ, а ги дефинира по отношение на техния ефект (38).

(59)

Концепцията за държавна помощ не се отнася обаче за държавни мерки, които правят разлика между предприятия, при които диференциацията произтича от естеството или цялостната структура на системата, от която са част.

(60)

Комисията не е съгласна с аргументацията на унгарските власти и на заинтересованите страни относно отсъствието на селективност.

(61)

За да се определи дали дадена мярка е селективна, трябва да се определи приложимата референтна система (39).

(62)

В разглеждания случай Комисията счита, че приложимата референтна система за оценката е разрешителният режим. MOL не е била длъжна да участва в търг за правото да получи концесия в закрит район. Вместо това то е получило правото за минна дейност за своите находища при разрешителен режим и се конкурира с пазарните участници при този режим. Споразумението за удължаване представлява част от разрешителния режим. Самият факт, че MOL не е могло да започне добив в рамките на постановения срок и е трябвало да изиска споразумение за удължаване не може да доведе до промяна в референтната система. Приемането на такъв аргумент би довело до положение, при което дадено дружество получава индивидуално третиране, както е случаят при концесионния режим, но без публичен търг.

(63)

Всъщност решението на унгарските власти при определянето дали находището е предмет на концесия или разрешителен режим е по преценка. По този начин, ако унгарските власти искат да предоставят права за минна дейност на договорна основа, те могат да изберат прозрачна концесионна процедура, която включва провеждане на открит търг. Комисията не може да приеме, че непрозрачната, т.н. „квази-концесия“, която понастоящем се отнася само за едно дружество (MOL), може да се счита за отделна референтна система.

(64)

Освен това Унгария е разполагала с голям избор за удължаване на разрешението, както и за последващо изменение на съответните разпоредби на Закона за минното дело (въпреки че са ѝ били известни преимуществата, които това ще има за MOL, тъй като това дружество е единственият пазарен играч за въглеводороди, сключило споразумение за удължаване). Унгария е била свободна да определи таксата за минната дейност по всяко време, т.е. тя е можела да реши да не изменя закона изобщо. От гледна точка на нейния ефект, поредицата от действия недвусмислено е облагодетелствала едно конкретно предприятие.

(65)

С оглед на горното Комисията прави заключението, че референтната система е разрешителният режим.

(66)

Съгласно рамката на разрешителния режим споразумението за удължаване има ясно селективно действие. Наистина, както самите унгарски власти потвърждават, когато договарят условията на това споразумение, страните разполагат с определена възможност за маневриране и определяне на различни компоненти на плащанията и, което по-важно, могат дори да решат изобщо да не сключват споразумение. По този начин унгарските власти са имали право на преценка дали да сключат такова споразумение с MOL (или с друг пазарен участник) (40).

(67)

Такова третиране не може да се обясни чрез логиката или естеството на системата. От една страна се налагат такси за минна дейност, за да се гарантира приход за държавата от добитата стойност. От друга страна, компонентите на плащанията съгласно споразумението за удължаване се плащат в замяна на удължаването като допълнителна такса. В настоящия случай обаче сключването на споразумението за удължаване и последващото увеличаване на таксите за MOL е довело до парадоксално положение, при което MOL, след като не е успяло за започне своевременно производство, се възползва от по-ниски такси за минна дейност до 2020 г. на практика за всички свои находища в разрешителен режим, докато неговите конкуренти, които подлежат в същата степен на разрешителния режим и които са започнали производство своевременно и следователно не са сключили споразумение за удължаване, трябва да плащат по-високи установени от закона такси.

(68)

Това е единственото споразумение за удължаване, сключено във връзка с въглеводороди. MOL отбелязва, че съществуват и други действащи споразумения за удължаване за твърди минерални ресурси. Комисията отбелязва обаче, че това засяга други видове минерални ресурси, които са предмет на такса за минна дейност съгласно Закона за минната дейност, различна от такста за въглеводородите. Трябва да се отбележи също, че при твърдите минерални ресурси няма промяна в таксата за минна дейност, въведена чрез изменението на Закона за минното дело, (т.е. пазарните играчи, сключили такова споразумение, не са засегнати от същата „поредица от мерки“ и следователно не са получили преимущество).

(69)

Въз основа на горното, въпреки аргументите, изложени от Унгария, Комисията счита, че поредицата от действия, т.е. формулировката на раздел 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело, споразумението за удължаване, сключено въз основа на същия, и последващото изменение на Закона за минното дело, са били селективни в полза на MOL.

(70)

Комбинираният ефект от поредицата от действия е такъв, че от притежателите на разрешителни за минна дейност, предоставени съгласно раздел 5 от Закона за минното дело, единствено MOL получава специален режим, който го защитава срещу увеличение на таксата за минна дейност, дължима при нормални обстоятелства за добив на въглеводороди.

(71)

В заключение, поради наличието на широко право на преценка при сключването на споразумение за удължаване и предвид факта, че на практика освобождаването е насочено към едно отделно дружество, критерият за селективност е спазен.

(72)

Противно на аргументите на унгарските власти, Комисията е на мнение, че държавата не упражнява икономическа дейност като издава разрешения за минни дейности. По-скоро, предоставянето на административни концесии или разрешения за минна дейност е свързано с упражняването на правомощия, които са характерни за публичните органи, тъй като тази дейност поначало не може да се упражнява от частен участник (41). В Унгария – както в други държави-членки на ЕС – никой частен участник не е първоначалният собственик на минералните ресурси. Правните системи на държавите-членки възлагат контрол като цяло върху минералните ресурси на публичните органи (42). Следователно, решението да се позволи на дадено дружество да експлоатира минералните ресурси под формата, избрана от държавата-членка, и срещу заплащане на определени такси, е, по своето естество и правила, въпрос, решаван от публичните власти, и може да се категоризира като упражняване на правомощията на публичните власти. Интервенцията на Унгария, която цели да подчини минната дейност на административен надзор, служи на общия интерес, а не на търговските интереси. Това поведение следва да се счита за форма на държавна намеса от страна на публичен орган, която не е сходна с поведението на частен инвеститор в условията на пазарна икономика (43).

(73)

Дори ако в настоящия случай разрешаването на минна дейност се счита за икономическа дейност, чрез която държавата преследва търговски цели (каквато то не е), Комисията отбелязва, че не съществува ясна и пряка връзка в парично отношение между равнището на таксите за минна дейност, определени от Унгария за MOL, и стойността на разрешението за минна дейност. Обосновката на Унгария, а именно, че е действала като пазарен оператор, когато е сключила споразумението за удължаване, не се потвърждава. По-специално, няма признаци, че провеждането на тръжна процедура за концесията на 12 находища (която е нямало да бъде удължена) е нямало да доведе до по-висока оферта от конкурент. Унгария не е успяла да покаже също, че при сключването на споразумението за удължаване е взела предвид всички съответни фактори и рискове от търговска гледна точка, т.е. всички компоненти на плащанията съгласно споразумението за удължаване, възможните по-високи такси, определени от Закона за минното дело до 2020 г., продължителността на споразумението и възможните конкуренти.

(74)

Друг аргумент на Унгария е, че след оспорваното изменение на Закона за минното дело, никой друг пазарен участник не е бил в действителност длъжен да плати по-висока такса за минна дейност от MOL, тъй като не е имало конкуренти, попадащи в категориите за по-висока такси за минна дейност през съответния период.

Таблица 4

Обобщение на приложимите такси за минна дейност преди и след измененията на Закона за минното дело

(75)

Този аргумент следва да бъде отхвърлен.

(76)

Таблица 4 по-горе обобщава степента, в която споразумението за удължаване и последващото изменение на Закона за минното дело са довели до по-ниски такси за MOL от постановените от Закона за минното дело.

(77)

Първо, данните, предоставени от унгарските власти, показват, че всъщност е имало пазарни играчи, експлоатиращи находища по силата на разрешителния режим, които са подлежали на по-висока такса за минна дейност от тази, платена от MOL, между 8 януари 2008 г. и 23 януари 2009 г. в резултат на първото изменение на Закона за минното дело и също от 23 януари 2009 г., до днешна дата в резултат на второто изменение на Закона за минното дело. Данните, предоставени от унгарските власти, показват, че през 2008 г. е имало находища, експлоатирани при разрешителен режим от дружества, различни от MOL, които са платили повече от 12 % (между 14,24 % и 18 %) в резултат на прилагането на Брент клаузата (48).

(78)

Второ, въпреки че унгарските власти твърдят, че има само конкуренти, които експлоатират или се очаква да започнат да експлоатират по-малки находища (т.е. произвеждат по-малко от 500 m3 или 200 kt), Комисията отбелязва, че дори ако такива по-малки полета попадат в категорията за 12 %, те ще трябва да платят въпреки това надбавката по клаузата Брент, когато това е приложимо. Това може да доведе до такса за минна дейност с размер до 18 %. Комисията припомня отново, че ефектът от мерките е, че MOL не подлежи на Брент клаузата, определена в Закона за минното дело за всички останали оператори.

(79)

Трето, що се отнася до настоящата обща пазарна среда в Унгария, там съществуват няколко минодобивни дружества, извършващи дейности по добив на въглеводороди. В допълнение има няколко дружества, извършващи проучвания, които могат да започнат експлоатация на находища и да станат конкуренти на MOL. Всички нови оператори по разрешителния режим ще подлежат на законна такса за минна дейност и ще бъдат конкуренти на MOL, единственото дружество, чиито находища са освободени от таксата, приложима съгласно общия разрешителен режим и които подлежат на по-ниски такси.

(80)

Четвърто, Комисията отбелязва, че в действителност MOL подлежи на такса в размер приблизително на 12,24 % не само за удължаването, предоставено за 12 находища, но за всички негови находища, чиято експлоатация е започнала след 1 януари 1998 г. при разрешителен режим към момента на споразумението от 2005 г., и такса в размер на J % за всички находища, чиято експлоатация е започнала преди 1 януари 1998 г. Освен това таксата на MOL се определя от споразумението за удължаване на 12,24 % до 2020 г. По този начин MOL има преимущество за повечето от своите находища, експлоатирани при разрешителен режим, за значителен период от време.

(81)

Пето, ако, хипотетично, асоциацията по минно дело не се беше съгласила с удължаването за 12-те находища, всички останали находища на MOL в разрешителен режим също биха подлежали на значително по-висока такса за минна дейност, което би могло да означава по-високи приходи за държавата (49). Освен това, както е споменато в съображение 73, държавата е можела да проведе тръжна процедура за концесия на 12 находища, за които не е дадено удължаване, чрез която да получи потенциално по-висока оферта от конкурент.

(82)

Относно аргумента на Унгария, че MOL е платило по-висока такса за минна дейност, а именно 12,24 %, през 2006 г. и 2007 г., Комисията отбелязва, че това няма отношение.

(83)

Преди всичко, това се дължи на факта, че MOL е трябвало да плати постановеното увеличение на таксата за минна дейност (от 12 % на 12,24 %), както всяко друго дружество, което желае да удължи своето разрешение за минна дейност, би трябвало да направи. В това отношение MOL е получило стандартно третиране и не е било поставено в неблагоприятно положение. По-благоприятното положение на MOL също не се е било проявило все още: това се е случило в крайна сметка към момента на първото изменение на Закона за минното дело, т.е. считано от 8 януари 2008 г.

(84)

Освен това, през 2008 г. MOL е платило 28,4 милиарда HUF, а през 2009 г. 1,9 милиарда HUF по-малко такси за минна дейност за находищата, експлоатирани от него, отколкото е щяло да плати, ако е подлежало на действащия тогава Закон за минното дело.

(85)

По отношение на останалите компоненти на плащанията съгласно раздел 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело (т.е. таксата за удължаване и еднократното плащане), те са платени в замяна на удължаване, а не за правото на по-ниски такси от онези, приложими за неговите конкуренти. Тези компоненти на плащанията не могат да се считат също за „авансово плащане“ на такси за минна дейност, дължими за по-късни периоди. Формулировката на раздел 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело е ясна в това отношение. По-специално, тя гласи, че „дружеството плаща такса, ако му бъде предоставено удължаване“. Останалите два елемента са свързани с броя на находищата, за които е предоставено удължаване. По този начин раздел 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело установява ясна връзка между удължаването и задължението за плащане.

(86)

Съгласно съдебната практика помощ, предоставена на дружество, не може да се компенсира чрез такса, наложена на същото дружество, която представлява специална отделна такса без връзка с мярката, представляваща помощ (50). Във въпросния случай, както е описано в съображение 85, останалите компоненти на плащанията съгласно раздел 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело представляват такса за удължаване, която може да се счита за специална отделна такса без връзка с последващото изменение на определените от закона такси при разрешителния режим.

(87)

Накрая Комисията отбелязва, че сключването на споразумението за удължаване и последващото увеличение на таксите за MOL са довели до парадоксално положение, при което MOL, след като не е успяло за започне своевременно производство, ще плаща по-ниски такси за минна дейност до 2020 г. за почти всички свои находища в разрешителен режим, докато неговите конкуренти, които не са сключили споразумение за удължаване, тъй като са започнали производство своевременно и подлежат в същата степен на разрешителния режим, трябва да плащат по-високи определени от закона такси.

(88)

Въз основа на горното Комисията прави заключението, че мярката дава на MOL преимущество. Тя защитава MOL от плащане на разходи, които дружеството би платило в противен случай. Комбинираният ефект от споразумението за удължаване и последвалото изменение на Закона за минното дело води до предоставяне на преимущество на това дружество.

(89)

Мярката включва пропуснати приходи, които държавата е можела да получи и които следователно са предоставени от държавните ресурси.

(90)

MOL е интегрирано дружество за нефт и газ и отговаря на критериите за предприятие. То се конкурира с други предприятия, които не са облагодетелствани от същото преимущество. Следователно мярката нарушава конкуренцията. Освен това MOL действа в сектор, в който съществува търговия между държавите-членки; критерият за засягане на търговията в рамките на Съюза също е изпълнен.

(91)

Въз основа на горните аргументи Комисията счита, че мярката отговаря на критериите, определени в член 107, параграф 1 от ДФЕС. При тези обстоятелства мярката следва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(92)

Член 107, параграф 2 и член 107, параграф 3 от ДФЕС предвиждат освобождаване от общото правило, че държавната помощ е несъвместима с вътрешния пазар, както е посочено в член 107, параграф 1.

(93)

По-долу Комисията оценява съвместимостта на мярката с тези изключения. Следва да се отбележи, че Унгария не излага никакви аргументи по отношение на съвместимостта с вътрешния пазар.

(94)

Освен това следва да се отбележи също, че мярката води до намаляване на разходите, които MOL би платило при нормални обстоятелства и следователно трябва да се счита за оперативна помощ.

(95)

Освобождаването, предвидено в член 107, параграф 2 от ДФЕС, не се отнася за настоящия случай, тъй като тази мярка няма социален характер, не е предоставена на отделни потребители, не е предназначена за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития и не е предоставена на икономиката в отделни региони на Федерална република Германия, които са засегнати от разделението на Германия.

(96)

Други случаи на освобождаване са определени в член 107, параграф 3 от ДФЕС.

(97)

Член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС гласи, че „помощите за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост“ могат да се обявят за съвместими с вътрешния пазар. Цялата територия на Унгария се е считала за такъв регион към момента на присъединяването и повечето от нейните региони все още имат право на такава помощ (51).

(98)

Съвместимостта на държавната помощ за подпомаганите региони се урежда от Насоките на Комисията за национална регионална помощ за 2007—2013 г. (52) (наричани по-нататък „Насоките за регионалната помощ“). Съгласно Насоките за регионалната помощ държавната помощ може по принцип да бъде разрешена единствено за инвестиционни разходи (53). Както вече е споменато по-горе, въпросната помощ не може да се счита за инвестиционна помощ. Що се отнася до оперативната помощ, мярката не улеснява развитието на дейности или икономически региони и не е ограничена по време, не е дегресивна или пропорционална на това, което е необходимо, за да се поправят определени икономически затруднения (54).

(99)

С оглед на горното Комисията прави заключението, че помощта не подлежи на дерогацията, предвидена в член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС.

(100)

Член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС гласи, че „помощите за насърчаване изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес или за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава-членка“ могат да се обявят за съвместими с вътрешния пазар.

(101)

Комисията отбелязва, че въпросната помощ не е предназначена за насърчаване изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес, нито че е открила данни, че е предназначена за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на Унгария.

(102)

С оглед на горното Комисията прави заключението, че помощта не отговаря на критериите за дерогация, определени в член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС.

(103)

член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС гласи, че помощите за насърчаване на културата и опазване на наследството могат да се обявят за съвместими с ДФЕС, доколкото тези помощи не засягат условията на търговия и конкуренция в рамките на Съюза в степен, противоречаща на общия интерес. Това очевидно не се отнася до настоящия случай.

(104)

Член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС предвижда разрешаване на държавни помощи, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес. Комисията е изготвила редица насоки и съобщения, които обясняват как тя ще прилага дерогацията, съдържаща се в член 107, параграф 3 от ДФЕС.

(105)

Независимо от това Комисията счита, че поради естеството и характеристиката на помощта изключенията съгласно тези насоки и съобщения не са приложими към настоящия случай. Освен това Унгария не твърди, че помощта би могла да бъде съвместима съгласно тези правила.

(106)

Ето защо оценяваната помощ представлява несъвместима държавна помощ.

(107)

Въпреки че Комисията не оспорва аргумента, че предвидимостта като цяло е стимул за инвестициите, трябва да се отбележи, че предвид задължителния характер на надзора върху държавната помощ от страна на Комисията съгласно член 108 от ДФЕС, предприятия, които са получили такава помощ, по принцип нямат право на оправдано правно очакване, че помощта е законна, освен ако не е била предоставена в съответствие с процедурата за държавна помощ (55). В това отношение никой получател не може да се позове на добросъвестност, за да защити придобити права и да избегне възстановяване (56).

(108)

Вярно е, че Съдът нееднократно постановява, че правото на позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания се предоставя на всяко лице в положение, при което орган на Европейския съюз е породил у него/нея основание за обосновани очаквания. Въпреки това никой не може да се позове на нарушение на този принцип, когато липсват конкретни уверения, предоставени му от администрацията (57). В настоящия случай MOL не е получило уверение от орган на ЕС, което може да обоснове оправданите правни очаквания.

(109)

Вярно е също, че получател на неправомерно предоставена помощ има право да се позове на извънредни обстоятелства въз основа на които оправдано е допуснало, че помощта е законна, като отказва по този начин да върне помощта. В настоящия случай обаче не са налични извънредни обстоятелства. Обратното, изменението от 2008 г. на Закона за минното дело показва, че минодобивните дружества не могат по принцип да разчитат на отсъствието на каквито и да е промени в закона.

(110)

Комисията отбелязва, че таксата за минна дейност за находища, които вече се експлоатират, е била изменена неотдавна два пъти, а именно от 8 януари 2008 г. и от 23 януари 2009 г. Първо, трябва да се подчертае, че изменението от 2008 г. на Закона за минното дело е предназначено за съществуващите разрешения за минна дейност. Това става ясно от факта, че фомулировката на Закона за минното дело от 2008 г. засяга също условията на разрешенията, предоставени преди 2008 г. Таксите за тези разрешения са променени с влизането в сила на новия Закон за минното дело. Това доказва, че притежателите на разрешения нямат оправдани правни очаквания или придобито право, въз основа на което нивото на таксите да остане непроменено през целия срок на тяхното разрешение.

(111)

Обратно на заявеното от Унгария и останалите заинтересовани страни, съдебната практика на ЕС потвърждава, че физическите лица не могат да разчитат на отсъствието на промени в закона (58). По същия начин промените в закона също не се възпират от принципа за правната сигурност.

(112)

По отношение на аргумента за дискриминация, той също трябва да бъде отхвърлен. Повишаването на таксата не е дискриминационно действие, ако се прилага за всички, особено след като няма диференциация в режима, т.е. няма разграничение между предприятията, действащи в разрешителен режим.

(113)

Съгласно ДФЕС и практиката на Съда на Европейските общности, когато за дадена помощ се установи, че не е съвместима с вътрешния пазар, Комисията е компетентна да реши, че съответната държава трябва да я забрани или измени (59). Съдът последователно постановява, че задължението на дадена държава да забрани помощ, която се счита от Комисията за съвместима с вътрешния пазар, е предназначено да възстанови съществуващото преди това положение (60). В този контекст Съдът е установил,че тази цел се постига, когато получателят изплати сумите, предоставени му като незаконна помощ, като по този начин се отказва от преимущество, което е имал пред своите конкуренти на пазара, и положението преди плащането на помощта се възстанови (61).

(114)

Съгласно тази практика член 14 от Регламент (ЕО) № 659/99 (62) определя, че „когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава-членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя“.

(115)

По този начин, предвид факта, че въпросната мярка следва да се счита за неправомерна и несъвместима помощ, тя трябва да се възстанови, за да се върне положението, което е съществувало на пазара, преди да бъде отпусната. Следователно сумата, която подлежи на възстановяване, трябва да се изчисли от датата, от която преимуществото е започнало да се натрупва за получателя, т.е. когато помощта е била отпусната на получателя, и върху тази сума следва да се начисли лихва за възстановяване до момента на действителното възстановяване.

(116)

В настоящия случай мярката следва да се счита за поредица от действия на държавата. Чрез споразумението за удължаване MOL е била защитена от бъдещи увеличения на установената по закон такса за минна дейност. Преимуществото за MOL се е осъществило, когато първото изменение на Закона за минното дело е влязло в сила, което е било на 8 януари 2008 г. Това е датата, от която MOL е било de facto освободено от тежестта на по-високите такси и следователно е било облагодетелствано в сравнение със своите конкуренти.

(117)

Както е обяснено в съображения 61—65, приложимата референтна система е тази на другите пазарни участници, действащи при разрешителния режим. Следователно преимуществото се състои в разликата между действителната такса за минна дейност, която MOL е платило след изменението на Закона за минното дело за своите находища, действащи в разрешителен режим, и таксите, постановени в Закона за минното дело.

(118)

Както вече е описано в съображение 85 по-горе, Комисията счита, че останалите компоненти на плащането в споразумението (таксата за удължаване и еднократното плащане) са платени в замяна на удължаване, а не за правото на по-ниски такси от онези, приложими за неговите конкуренти. Това означава, че те няма да се вземат предвид при изчисляването на преимуществото.

Таблица 5

Сума на действителното и хипотетичното задължение на MOL за плащане на такса за минна дейност за съответния период

(119)

Разликата, както е показано в таблица 5, следователно е 28,4 милиарда HUF през 2008 г. и 1,9 милиарда HUF през 2009 г., т.е. общо 30,3 милиарда HUF. Това е сумата, която Унгария ще трябва да получи обратно от MOL, заедно с лихвен процент за възстановяване. Възстановяването ще се отнася също за сумите за 2010 г., за които все още няма налични данни.

(120)

Разликата в размер на пропуснатата такса за минна дейност между 2008 г. и 2009 г. се дължи на факта, че второто изменение на Закона за минното дело, което е влязло в сила на на 23 януари 2009 г. (след решението на Комисията за откриване на официална процедура по разследване), правното положение преди изменението от 2008 г. е възстановено, най-малкото частично, за определени находища, т.е. за находища, чиято експлоатация е започнала между 1998 г. и 2008 г.

(121)

Въз основа на горното Комисията прави заключението, че мярката, която облагодетелства MOL, т.е. комбинацията от споразумението за удължаване и изменението от 2008 г. на Закона за минното дело, представлява държавна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(122)

Предвид факта, че мярката следва да се счита за незаконосъобразна и несъвместима помощ, помощта трябва да се възстанови от MOL, за да се възстанови положението, което е съществувало на пазара преди тя да бъде предоставена.

(123)

Сумата, която трябва да се възстанови, е 28 444,7 милиона HUF за 2008 г. и 1 942,1 милиона HUF за 2009 г. Сумата, която трябва да се възстанови за 2010 г. по отношение на направените вече плащания на такса за минна дейност, трябва да бъде изчислена от Унгария по същия начин, както за 2008 г. и 2009 г., до момента на отмяната на мярката,

а)

общата сума (главница и лихва за възстановяване), която следва да се възстанови от получателя, включително изчислената сума на помощта за 2010 г.;

б)

подробно описание на вече взетите или планираните мерки в съответствие с настоящото решение;

в)

документи, показващи, че на получателя е било наредено да възстанови помощта.

9.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 34/72

(1)

В съответствие с член 75 от Финансовия регламент и член 90, параграф 1 от правилата за прилагане поемането на разходи от бюджета на Европейския съюз се предхожда от решение за финансиране, в което се предвиждат съществените елементи на предполагащото разходи действие и което е прието от институцията или от органите, на които институцията е делегирала правомощия.

(2)

Ку-треската e силно заразна зоонозна болест, която се причинява от патогена Coxiella burnetii, който е широко разпространен почти в целия свят. Много домашни и диви животни могат да бъдат преносители на болестта, но основните преносители са говедата, козите и овцете.

(3)

В ЕС не съществуват хармонизирани правила по отношение на уведомяването или контрола на Ку-треската при животните. Мерките за контрол на болестта обикновено се вземат на национално или регионално равнище, или дори на равнището на отделното стопанство.

(4)

Според становището на ЕОБХ от 27 април 2010 г. (4) цялостното отражение на Ку-треската върху здравето на човека и домашните преживни животни в държавите-членки на ЕС е ограничено. Въпреки това при определени епидемиологични условия и за определени рискови групи въздействието върху общественото здраве, а оттук и върху обществото и/или икономиката, може да бъде съществено.

(5)

През 2008 г. и 2009 г. в Нидерландия бе наблюдавано значително нарастване на броя на случаите на Ку-треска при хората, като няколко от случаите завършиха фатално за заразените. Епидемиологичните изследвания установиха връзка с големи стопанства с млечни кози в региона, където през последното десетилетие този специален тип млечно производство претърпя бързо развитие. Въпреки това в гореспоменатото становище на ЕОБХ се посочва, че все още не са ясни точните причини за възникването на клинични проблеми в животинските популации през 2005 г. и за нарастването на броя на случаите сред хората през 2007 г.

(6)

На 24 март 2010 г. нидерландското Министерство на земеделието, природата и качеството на храните подаде искане за съфинансиране в съответствие с Решение 2009/470/ЕО за технически и научни изследвания на динамиката на болестта и ефективността на възможни мерки за контрол, приложими при домашните преживни животни, като например ваксинация на козите.

(7)

Изследванията, за които Нидерландия е поискала съвместно финансиране, ще бъдат насочени и в следните области: i) характеризиране на различните генотипове на Coxiella burnetii, които съществуват при различните животински видове в Нидерландия, и разликите по отношение на тяхната вирулентност, ако има такава; ii) патогенността на Coxiella burnetii при бременни и небременни кози; iii) оцеляването на Coxiella burnetii в тор; и iv) подходящи средства за дезинфекция.

(8)

Съгласно член 22 от Решение 2009/470/ЕО Съюзът може да предприема или да подпомага държавите-членки или международните организации да предприемат необходимите технически и научни мерки за развитието на законодателство на ЕС във ветеринарната област и за развитието на ветеринарното образование или обучение.

(9)

За изследванията на Ку-треската в Нидерландия следва да бъде предоставено финансово участие, тъй като резултатите от тях могат да доведат до нови познания, които да допринесат за възможно бъдещо развитие на законодателство на Съюза във ветеринарната област, по-специално по отношение на възможното приемане на хармонизирани правила за наблюдение и докладване относно тази болест.

(10)

Съгласно Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (5) ветеринарните мерки се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. За целите на финансовия контрол се прилагат членове 9, 36 и 37 от посочения регламент.

(11)

Изплащането на финансовото участие се извършва, при условие че планираните изследвания действително са били извършени и властите са предоставили цялата необходима информация на Комисията.

(12)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

а)

резултатите от изследванията трябва да бъдат предоставени на Комисията и на всички държави-членки и да бъдат представени на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните;

б)

Нидерландия трябва да представи на Комисията не по-късно от 31 март 2012 г. окончателен технически и финансов доклад, като финансовият доклад трябва да бъде подкрепен със съпътстващи документи, удостоверяващи направените разходи и постигнатите резултати.

—

бюджетен ред 17 04 02 01: 500 000 EUR.