31.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 347/1

(1)

За да се осигури достатъчно и непрекъснато снабдяване с някои стоки, чието производство в Съюза е недостатъчно, и да се избегнат смущенията на пазара за някои селскостопански и промишлени стоки, с Регламент (ЕС) № 7/2010 на Съвета бяха открити автономни тарифни квоти (1). Продуктите в рамките на тези тарифни квоти могат да бъдат внасяни с намалени или с нулеви ставки на митата. Поради същите причини, считано от 1 януари 2011 г., за още някои продукти следва да бъдат открити нови тарифни квоти с подходящ размер, с нулева ставка на митото.

(2)

Размерът на автономните тарифни квоти с поредни номера 09.2977 и 09.2635 е недостатъчен за задоволяване на нуждите на промишлеността на Съюза за текущия квотен период, който приключва на 31 декември 2010 г. Следователно посоченият размер на квотите следва да бъде увеличен, считано от 1 юли 2010 г.

(3)

Съюзът вече няма интерес да продължава да предоставя през 2011 г. тарифни квоти за някои продукти, за които бяха открити квоти през 2010 г. Поради това посочените квоти следва да бъдат закрити, считано от 1 януари 2011 г., и съответните продукти следва да бъдат заличени от списъка в приложението към Регламент (ЕС) № 7/2010.

(4)

С оглед на многото промени, които предстои да бъдат направени, изискването за яснота налага приложението към Регламент (ЕС) № 7/2010 да бъде заменено изцяло.

(5)

Следователно Регламент (ЕС) № 7/2010 следва да бъде съответно изменен.

(6)

Тъй като тарифните квоти ще се прилагат от 1 януари 2011 г., настоящият регламент следва да се прилага от същата дата и да влезе в сила незабавно,

—

размерът на тарифната квота с пореден номер 09.2977 се определя на 40 000 тона,

—

размерът на тарифната квота с пореден номер 09.2635 се определя на 1 300 000 km.

31.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 347/9

(1)

В интерес на Съюза е да суспендира напълно автономните мита по Общата митническа тарифа за някои нови продукти, които към момента не са включени в приложението към Регламент (ЕО) № 1255/96 на Съвета (1)

(2)

Седем продукта с кодове по КН и по ТАРИК 2805309010, 2805309020, 2825500010, 2933790040, 3908900020, 3920621988 и 8525801930, включени понастоящем в приложението към Регламент (ЕО) № 1255/96, следва да бъдат заличени от списъка, тъй като вече не представлява интерес за Съюза да поддържа суспендирането на автономните мита по Общата митническа тарифа за тези продукти.

(3)

Необходимо е да бъдат направени промени в описанията на 18 суспендирания в приложението към Регламент (ЕО) № 1255/96, за да се отчете техническото развитие на продуктите и икономическите тенденции на пазара. Тези суспендирания следва да бъдат заличени от списъка в посоченото приложение и да бъдат въведени отново като нови суспендирания с нови описания. Освен това е необходимо да се променят кодовете по КН за 20 продукта и кодове по ТАРИК за 11 продукта.

(4)

Суспендиранията, за които са необходими тези технически промени, следва да бъдат заличени от списъка на суспендиранията в приложението към Регламент (ЕО) № 1255/96 и следва да бъдат включени отново в този списък, като се използват новите описания на продукти, новите кодове по КН или новите кодове по ТАРИК.

(5)

С цел постигане на по-голяма яснота променените вписвания следва да бъдат отбелязани със звездичка (*) в списъците на вмъкнатите и заличените суспендирания, включени в текста на приложение I и приложение II към настоящия регламент.

(6)

Опитът показва, че е необходимо да се определи дата на изтичане на срока на суспендиранията, изброени в Регламент (ЕО) № 1255/96, за да се отчетат технологическите и икономическите промени. Това не следва да изключва възможността за прекратяване на някои мерки на ранен етап или тяхното продължаване след изтичането на срока, ако са посочени икономически причини в съответствие с принципите, определени в Съобщението на Комисията от 1998 г. относно автономните мерки за суспендиране на митата и относно тарифните квоти (2).

(7)

Следователно Регламент (ЕО) № 1255/96 следва да бъде съответно изменен.

(8)

Тъй като суспендиранията, предвидени в настоящия регламент, следва да породят действие, считано от 1 януари 2011 г., настоящият регламент следва да се прилага от същата дата и да влезе в сила незабавно,

1.

създават се редове за продуктите, изброени в приложение I към настоящия регламент;

2.

заличават се редовете за продуктите, за които в приложение II към настоящия регламент са определени кодове по КН и по ТАРИК.

31.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 347/27

(1)

С Директива 2007/68/ЕО на Комисията (2) се изменя списъкът от приложение IIIа към Директива 2000/13/ЕО, в което се посочват съставките, които трябва да бъдат означавани на етикета на храните, тъй като е вероятно да причинят неблагоприятни реакции при податливи хора; с нея също така се изготвя списък на някои вещества, произхождащи от съставките, изброени в приложение IIIа, за които е научно установено, че при определени обстоятелства няма вероятност да причинят неблагоприятни реакции и поради това са изключени от изискванията за етикетиране. Освен това с нея се отменя Директива 2005/26/ЕО на Комисията от 21 март 2005 г. за определяне на списък с хранителни съставки или вещества, временно изключени от приложение IIIа към Директива 2000/13/ЕО (3).

(2)

Тъй като промените в етикетирането засягат промишлеността, и основно малките и средните предприятия, които се нуждаят от период на адаптиране за плавния преход към новите изисквания за етикетиране, в Директива 2007/68/ЕО се предвиждат временни мерки за улесняване на прилагането на новите правила, като се разрешава продажбата на храни, пуснати на пазара и етикетирани преди 31 май 2009 г., които са в съответствие с изискванията на Директива 2005/26/ЕО, до изчерпване на складовите наличности.

(3)

С Регламент (ЕО) № 415/2009 на Комисията (4) преходният период, предвиден с тези временни мерки, бе продължен до 31 декември 2010 г. по отношение на вината, така както са определени в приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета (5).

(4)

Вследствие на отмяната на Регламент (ЕО) № 479/2008 вината понастоящем са определени в приложение ХIб към Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (6). Поради това позоваването следва да бъде към посоченото приложение.

(5)

В съответствие с член 6, параграф 11, първа алинея от Директива 2000/13/ЕО списъкът, фигуриращ в приложение IIIа, се преразглежда систематично и, когато това е необходимо, се актуализира въз основа на последните постижения на научното познание.

(6)

Винаро-лозарският сектор проведе нови научни изследвания относно алергизиращото действие на казеина и яйчния албумин, получени съответно от мляко и от яйца, когато са използвани като избистрящи агенти във винопроизводството. Според заявителя тези изследвания се основават на нови научни данни, които сочат, че няма вероятност вината, избистрени с казеин и яйчен албумин при спазване на добрата производствена практика, да предизвикат неблагоприятни реакции при алергични към мляко или яйца лица.

(7)

На 8 юни и 19 юли 2010 г. Международната организация по лозата и виното отправи искане за изключение от изискванията за етикетиране по отношение на казеина и яйчения албумин, използвани при производството на вино като спомагателно средство при преработката с цел избистряне.

(8)

На 14 юли и 30 юли Комисията отправи искане до ЕОБХ за изготвяне на научни становища относно горепосочените вещества.

(9)

За да се избегне налагането на излишни тежести на икономическите оператори поради промени в правилата за етикетиране, задължителното прилагане на Директива 2007/68/ЕО във винаро-лозарския сектор следва да бъде отложено до извършването на научната оценка от страна на ЕОБХ.

(10)

Вследствие на това датата, предвидена в член 3, трета алинея от Директива 2007/68/ЕО, с която се определя продължителността на преходния период, следва да бъде фиксирана на 30 юни 2012 г. за вина, пуснати на пазара или етикетирани преди тази дата и до изчерпване на техните складови наличности, при условие че съответстват на предходните действащи разпоредби, а именно — на разпоредбите на Директива 2005/26/ЕО.

(11)

Поради това Директива 2007/68/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(12)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и нито Европейският парламент, нито Съветът възразиха срещу тях,

31.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 347/29

(1)

С електронно писмо от 30 април 2004 г. полските власти уведомиха за две схеми за помощ в полза на полския пощенски оператор Państwowe Przedsiębiorstwo Użyteczności Publicznej Poczta Polska (наричан по-долу „PP“) чрез „процедура за временен механизъм“, предвидена в приложение IV.3 към Акта за присъединяване, който е част от Договора за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия към Европейския съюз.

(2)

Двете схеми за помощ бяха заведени под следните номера: PL 45/04: Компенсация за PP за извършване на универсални пощенски услуги и PL 49/04: Помощ за PP за инвестиции, свързани с предоставянето на универсални пощенски услуги.

(3)

На 26 юли 2004 г., 26 ноември 2004 г. и 7 февруари 2005 г. Комисията поиска допълнителна информация. Полските власти предоставиха допълнителна информация с писма от: 10 септември 2004 г., 27 октомври 2004 г., 3 декември 2004 г. и 29 март 2005 г.

(4)

На 25 октомври 2004 г. и 31 януари 2005 г. бяха проведени две срещи между полските власти и службите на Комисията. На 20 юни 2005 г. Комисията получи допълнителна информация от полските власти.

(5)

С писмо от 29 юни 2005 г. Комисията уведоми Полша, че е решила да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, по отношение на двете схеми за помощ. Двете схеми за помощ бяха заведени под следните номера: C 21/05: Компенсация за PP за извършване на универсални пощенски услуги и C 22/05: Помощ за PP за инвестиции, свързани с предоставянето на универсални пощенски услуги.

(6)

Решението на Комисията за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3). Комисията прикани заинтересованите страни да представят мненията си.

(7)

Комисията не получи мнения от други заинтересовани страни.

(8)

Полша предостави мненията си с писмо от 9 август 2005 г. На 10 януари 2006 г. беше проведена среща между полските власти и Комисията. С писмо от 24 януари 2006 г. Комисията изиска допълнителна информация.

(9)

С писмо от 10 февруари 2006 г. полските власти уведомиха Комисията за намерението си да оттеглят уведомлението за схемата за помощ C 22/05: Помощ за PP за инвестиции, свързани с предоставянето на универсални пощенски услуги. В отговор на искането на Комисията от 27 февруари 2006 г. полските власти посочиха в писмо от 13 март 2006 г., че няма да осъществят проекта за помощта, включен в горепосоченото уведомление, и че са променили правната рамка на схемата, за да премахнат възможността за предоставяне на инвестиционна помощ (4).

(10)

С решение от 27 април 2006 г. Комисията реши да приключи процедурата съгласно член 88, параграф 2 от Договора за ЕО по отношение на помощ C 22/05: Помощ за PP за инвестиции, свързани с предоставянето на универсални пощенски услуги, поради това че е станала безпредметна (5), тъй като помощта никога не е била привеждана в действие.

(11)

С писмо от 23 февруари 2006 г. полските власти изпратиха до Комисията допълнителна информация във връзка с дело за държавна помощ C 21/05: Компенсация за PP за извършване на универсална пощенска услуга. При все това те посочиха, че през 2004 и 2005 г. не е предоставяна държавна компенсация на PP за изпълнение на задължението за предоставяне на пощенска услуга. Въпросната схема никога не е била финансирана и прилагана през 2004 и 2005 г.

(12)

С решение от 9 януари 2007 г. Комисията реши да приключи частично процедурата съгласно член 88, параграф 2 от Договора за ЕО по отношение на помощ C 21/05: Помощ за PP за извършване на универсална пощенска услуга за периода 2004—2005 г., поради това че е станала безпредметна, тъй като помощта не е била приведена в действие през 2004 и 2005 г. За периода от 1 януари 2006 г. нататък процедурата съгласно член 88, параграф 2 от Договора за ЕО остава отворена (6). С писмо от 3 януари 2007 г. Комисията поиска информация относно въпросната схема за помощ за периода от 2006 г. нататък. Полските власти отговориха с писмо от 1 февруари 2007 г.

(13)

PP е имал статут на предприятие за комунални услуги и е упражнявал своята дейност по силата на Закона за държавното предприятие за комунални услуги PP от 30 юли 1997 г. В своето решение от 24 април 2007 г. относно дело за държавна помощ E 12/05: Неограничена държавна гаранция за Poczta Polska, Комисията счете, че невъзможността PP да изпадне в несъстоятелност поради неговия правен статут е осигурила на предприятието неограничена държавна гаранция (7).

(14)

Съгласно плана, приет от Министерския съвет на 11 април 2006 г., преобразуването на собствеността на Poczta Polska следва да бъде осъществено на два етапа, т.е. пускане на пазара и приватизация. На 25 юни 2008 г. Полша уведоми Комисията за влизането в сила на 25 април 2008 г. на нов закон за изменение на закона, предвиждащ невъзможността PP да бъде предмет на обичайно производство по несъстоятелност от 11 април 2008 г. Въз основа на новия закон Комисията обаче не е наясно какъв правен режим се прилага по отношение на PP, тъй като, както изглежда, неговият правен статут не е бил променен.

(15)

Първият етап от преобразуването беше осъществен съгласно Закона за пускане на пазара на предприятието за комунални услуги PP от 5 септември 2008 г. (8), като по този начин PP беше преобразуван от държавно предприятие в акционерно дружество (Spółka akcyjna), в което Министерството на финансите притежава 100 % от акциите. В резултат на това PP загуби правния статут, възпрепятстващ изпадането на предприятието в несъстоятелност. По този начин неограничената държавна гаранция в полза на PP беше отменена и понастоящем дружеството е предмет на обичайно производство по несъстоятелност.

(16)

Бяха проведени няколко срещи между полските власти и Комисията на 27 юни 2007 г., 20 юли 2007 г., 26 септември 2007 г. и 25 юли 2008 г.

(17)

След провеждането на тези срещи полските власти предоставиха допълнителна информация, която беше заведена от Комисията на 7 декември 2007 г. (A/40109/a), 8 февруари 2008 г. (A/2536), 15 април 2008 г. (A/7047), 28 април 2008 г. (A/8137), 18 юни 2008 г. (A/13261), 7 ноември 2008 г. (A/23609), 6 януари 2009 г. (A/191), 2 февруари 2009 г. (A/2483), 29 април 2009 г. (A/10409), 15 юни 2009 г. (A/14530), 4 септември 2009 г. (A/19121), 14 септември 2009 г. (A/19796), 25 септември 2009 г. (A/20558), 1 октомври 2009 г. (A/20997) и 2 ноември 2009 г. (A/23309).

(18)

PP e действащият понастоящем национален пощенски оператор, който е създаден на 1 януари 1992 г. по силата на наредбата на министъра на комуникациите от 4 декември 1991 г. и е резултат от преобразуването на Службата по пощи и далекосъобщения в пощенски и далекосъобщителни звена.

(19)

По силата на Закона от 12 юни 2003 г. — Закона за пощите (наричан по-долу „Закон за пощите“) (9), на PP е възложено (10) задължението за предоставяне на универсална пощенска услуга на цялата територия на Република Полша.

(20)

Чрез изпълнението на Стратегията за развитие на PP за периода 2004—2006 г. РР е преобразувано в холдингово дружество. В резултат от тези промени държавната група PP включва в състава си следните дъщерни дружества:

(21)

През 2007 г. дружеството предоставяше своите услуги чрез 8 692 пощенски служби, 53 % от които се намират в селски райони, а 47 % в градски райони. PP е най-големият работодател в Полша — през 2006 г. в предприятието са работили над 95 000 служители.

(22)

PP развива активна дейност основно в сектора на пощенските услуги. Освен универсалните пощенски услуги (резервирани и нерезервирани) дружеството извършва също така и свободно предоставяни услуги, които не са с универсален характер, каквито са услугите за експресни доставки, услугите в областта на филателията и разпространението на периодични издания или преките маркетингови услуги.

(23)

В резултат на тенденцията към непрекъснато намаляване на обемите на държавни пощенски услуги, особено в службите в селските райони, с оглед максимално използване на инфраструктурата и човешките ресурси, като същевременно спазва изискването за задължителна достъпност, полската пощенска служба от няколко години развива финансови и други търговски дейности и си сътрудничи с някои финансови или застрахователни дружества. В рамките на „коригиращата програма“, започната в края на 2008 г., понастоящем се премахват някои генериращи загуби търговски услуги. Освен това, „Полски пощи“ цели да увеличи в близко бъдеще броя и обема на услугите, предоставяни за Bank Pocztowy, PAUF и PTUW, което, заедно с текущия процес на предоговаряне на трансферните цени, според очакванията на Полша следва да доведе в рамките на няколко години до осигуряване на задоволителни печалби за групата PP от дейности, извършвани от името на тези дъщерни дружества.

(24)

Извършваните от PP финансови дейности включват продажба на продукти на Bank Pocztowy (дъщерно дружество на PKO BP и PP), т.е. заеми, сметки и депозити, лизингови услуги (чрез дъщерното дружество на PP — Post Media Serwis), различни финансови услуги, включително и парични преводи по банкови сметки, доставка на пари в брой до дома на получателя под формата на платежна инструкция за плащане в брой от пощенската служба, събиране на лицензионни такси за радио- и телевизионни дейности и обработка на банкови чекове, издавани от различни банки, и кредити в брой. PP също така извършва активна дейност и на застрахователния пазар, като разпространява застрахователни и финансови продукти от предприятия, които имат капиталово участие в Poczta Polska, т.е. PAUF, OFE Pocztylion и TUW Pocztowe (12). PP също така управлява пенсионен фонд, наречен Pocztylion -Arka PTE S.A.

(25)

На последно място, PP също така предоставя IT услуги чрез неговото дъщерно дружество — Postdata, както и услуги по електронна търговия.

(26)

От организационна гледна точка PP се състои (13) от:

(27)

През финансовата 2006 година PP реализира оборот в размер на 6 289 млн. PLN (14), оперативна печалба в размер на 146 млн. PLN и нетна печалба в размер на 124 млн. PLN. Към 31 декември 2006 г. собственият капитал възлизаше на 1 573 млн. PLN, общият размер на задълженията, включително провизиите за задължения, възлизаше на 2 597 млн. PLN, от които текущите задължения бяха в размер на 1 525 млн. PLN.

(28)

Poczta Polska предоставя три вида услуги:

(29)

През 2006 г. 99 % от оборота на PP е реализиран от основни дейности, които включват i) универсални пощенски услуги (резервирани и нерезервирани), ii) услуги, предоставяни по договор (основно други пощенски услуги, попадащи извън обхвата на универсалната пощенска услуга, финансови услуги като плащания в брой по банкови сметки и управление на заемите и депозитите от страна на Bank Pocztowy, управление на радио- и телевизионни лицензии и застрахователно посредничество), и iii) търговски услуги (основно продажба на търговски стоки, филателни продукти, поръчка на учебници по пощата, търговия с чуждестранна валута).

(30)

По силата на член 46, параграф 2 от Закона за пощите от 12 юли 2003 г. (17) на PP е възложено задължението за предоставяне на универсална пощенска услуга на територията на Република Полша.

(31)

В член 3, параграф 25 от Закона за пощите като универсални пощенски услуги се определят пощенските услуги:

предоставяни в рамките на национален и международен трафик на територията на Република Полша по последователен начин, при съвместими условия и на достъпни цени, като се поддържа изискваното от закона качество и се осигурява събиране на писмата от пощенските кутии и доставянето на пощенски пратки поне веднъж в рамките на всеки работен ден и не по-рядко от 5 дни в седмицата.

(32)

Условията за предоставяне на универсалната пощенска услуга са определени по силата на наредбата на министъра на инфраструктурата от 9 януари 2004 г. относно условията за предоставяне на универсални пощенски услуги (18).

(33)

Сроковете за насочване са определени по следния начин:

—   писма с предимство: D + 1 82 %, D + 2 90 %, D + 3 94 %,

—   писма без предимство: D + 3 85 %, D + 5 97 %,

—   колети с предимство: D + 1 80 %,

—   колети без предимство: D + 3 90 %.

(34)

Пощенска служба трябва да функционира:

(35)

Също така във всеки окръг (gmina) с повече от 2 500 жители трябва да функционира поне една пощенска служба. Окръг с по-малко от 2 500 жители може да бъде обслужван от пощенска служба на съседен окръг или от мобилна пощенска служба, при условие че тя осигурява по-добро качество на обслужване или има предварително съгласие от страна на местните органи. Всеки пощенски клон трябва да работи поне 5 дни в седмицата.

(36)

В член 47 от Закона за пощите се дава определение за услугите, които са резервирани за PP. Тези услуги са:

(37)

Съгласно член 47 от Закона за пощите таксите за предоставяне на универсални пощенски услуги следва да бъдат установявани във връзка с разходите за тяхното предоставяне, те трябва да бъдат единни за цялата територия на държавата, прозрачни и недискриминационни.

(38)

Освен това субсидирането на универсалните пощенски услуги, които не са резервирани с доходите от резервирани услуги, е изрично забранено в същия закон.

(39)

Съгласно член 12 от Закона за държавното предприятие за комунални услуги PP от 30 юли 1997 г.„Полски пощи“ осъществява своята дейност въз основа на своите планове, като следва правилото за ефективност на разходите и икономическа ефективност.

(40)

Въз основа на Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. за изменение на Директива 97/67/ЕО с оглед пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги в Общността Полша възнамерява да забрани законовия монопол в сферата на пощенските услуги най-късно до 31 декември 2012 г.

(41)

Въз основа на член 17 от Закона за държавното предприятие за комунални услуги PP от 30 юли 1997 г. (19), въз основа на Закона за пощите, Наредбата на министъра на инфраструктурата от 9 януари 2004 г. относно условията за предоставяне на универсални пощенски услуги и Наредбата на министъра на финансите от 24 декември 2003 г. полските власти възнамеряват да отпуснат субсидии на PP с цел компенсиране на потенциалните загуби, понесени във връзка с предоставянето на универсалната пощенска услуга.

(42)

Тези субсидии ще бъдат отпускани ex post въз основа на евентуалните отчетени загуби за дадена финансова година, ако има такива. Размерът на субсидиите ще бъде ограничен до размера на понесените загуби.

(43)

Обхватът на извършената от Комисията задълбочена оценка на схемата се съсредоточи върху това дали мярката съответства на условията за съвместимост, заложени в Рамката на Общността за държавна помощ под формата на компенсации за обществена услуга. Това проучване се съсредоточава основно върху постигането на приемливо ниво на сигурност за това, че държавата няма да предостави свръхкомпенсация за нетните допълнителни разходи (20), които Poczta Polska ще направи при изпълнение на задължението за предоставяне на универсална обществена услуга.

(44)

Не бяха получени мнения от други заинтересовани страни.

(45)

Полша предостави мненията си в хода на разследването (вж. съображение 17 по-горе).

(46)

Полша предостави информация относно организационната структура на PP, извършваните от него дейности и съответните пазари, на които предприятието развива активна дейност (вж. раздел II.1), приложимото законодателство, действащите счетоводни правила и методология, различни приложими данни и доклади от националния регулаторен орган относно съответствието на системата за аналитично счетоводство с член 52 от Закона за пощите и Наредбата на министъра на финансите от 24 декември 2003 г. (наричана по-долу „наредбата“).

(47)

По-специално Полша предостави на Комисията съответното законодателство, включващо Закона за държавното предприятие за комунални услуги PP от 30 юли 1997 г., Закона за пощите от 12 юли 2003 г. с последващите изменения към него, Наредбата на министъра на финансите от 24 декември 2003 г. и Закона за пускане на пазара на държавното предприятие за комунални услуги PP от 5 септември 2008 г.

(48)

Полша предостави подробна информация относно методологията за разделяне на счетоводството и разпределяне на разходите, приета от пощенския оператор с цел да се извърши количествена оценка на разходите (21) по предоставяне на универсалната пощенска услуга.

(49)

Полша представи данни относно различните категории разходи и приходи, произтичащи според сектора на дейност (22), подробни резултати от отделните услуги, финансови отчети и други видове финансови данни.

(50)

На Комисията бяха предоставени всички доклади за минали периоди (23), издавани ежегодно от националния регулаторен орган.

(51)

Полските власти посочиха, че системата за вътрешно счетоводство на PP се основава на прилагането на принципите на аналитичното счетоводство, които могат да бъдат обективно оправдани в съответствие с разпоредбите на Закона за пощите, транспониращи в полското законодателство член 14, параграф 2 от Директива 97/67/ЕО, който налага воденето на отделни сметки в рамките на системите за вътрешно счетоводство на доставчиците на универсалната услуга.

(52)

Въз основа на член 52, параграф 1 (24) и член 52, параграф 2 (25) от полския Закон за пощите PP трябва да води сметки по начин, който i) да позволява разходите да бъдат изчислени отделно за всяка резервирана услуга и общо за нерезервираните услуги (универсална услуга и неуниверсални услуги), както и ii) да дава възможност за изчисляване на разходите за единица продукция. В съответствие със Закона за пощите на 24 декември 2003 г. министърът на финансите издаде наредба относно метода за разпределяне на разходите на оператора, предоставящ универсална пощенска услуга (26). С тази наредба (27), която е влязла в сила на 1 януари 2004 г., се прилага член 14, параграф 3 от Директива 97/67/ЕО.

(53)

PP разделя своята интегрирана счетоводна система на три основни категории:

(54)

В рамките на системата за финансова отчетност а) разходите се записват по вид (28).

(55)

В рамките на аналитичната счетоводна система б) счетоводните документи за разходите и приходите включват:

(56)

В рамките на системата за разпределяне на разходите към услугите в) разходите са разделени на:

—   преки разходи: тези разходи могат да бъдат пряко начислени към конкретна услуга въз основа на пряка оценка или първичен документ. През 2006 г. тези разходи съставляваха […] (29) от общите разходи на PP. Тези разходи включват например разходи за формуляри, изисквани за извършване на конкретни услуги, окончателни плащания към чуждестранни пощенски администрации или разходи по функционирането на звена за обслужване на абонаменти за радио- и телевизионни услуги (РТВ),

—   непреки разходи: тези разходи, които не могат да бъдат пряко отнесени към услугите, се записват в сметките за непреките разходи, а след това се разпределят между услугите чрез използване на специфични методи за разпределяне. През 2006 г. тези разходи представляваха […] от общите разходи на PP. Основните категории непреки разходи (30) са:

а)   Оперативни разходи (31): през 2006 г. тези разходи съставляваха […] от общите разходи на PP. Тези разходи са свързани с технологичния процес на извършване на услугите събиране, сортиране и доставяне на пощенски пратки. В осъществяването на този процеса участват най-много служители от персонала на PP, което обяснява високия размер на тези разходи. Освен това тези разходи включват също разходите за амортизация и поддръжка на съоръженията, използвани в технологичния процес, каквито са сортировъчните машини, транспортните ленти, везните и пр. Оперативните разходи се разпределят към услугите чрез използване на методи, базирани на времето, което е необходимо за предоставяне на услугите. Отделните операции, осъществявани в пощенските служби, главните управления и районите за доставка, са нормативно установени (32). През 2006 г. нормативно установените операции в PP са били около 600, като тези операции се допълват периодично. Извършената през 2006 г. оценка обхвана 5 577 пощенски служби, 242 главни управления и 23 800 района на доставка;

б)   Транспортни разходи (33): през 2006 г. тези разходи съставляваха […] от общите разходи на PP. Тези разходи включват разходите за превоз на товари, съдържащи пощенски пратки, извършван от Логистичния център, и разходите за товари, съдържащи пощенски пратки, превозвани от чуждестранни превозвачи. Транспортните разходи се разпределят към услугите чрез използване на методи, базирани главно на теглото (34) на превозваната пощенска пратка;

в)   Разходи за поддръжка на мрежата (35): през 2006 г. тези разходи съставляваха […] от общите разходи на PP. Тези разходи са свързани с поддръжката на пощенските служби, например разходи за наем, електроенергия, съоръжения, ремонтни дейности и поддръжка на сградите, данъци и такси. Според Полша тези разходи се разпределят между всички видове услуги, а не само между обществените пощенски услуги, за които е изградена и се поддържа тази мрежа. Те са отнесени към услугите в зависимост от сумата на i) преките разходи плюс ii) непреките оперативни разходи, плюс iii) непреките транспортни разходи, вече отнесени към услугите;

г)   Други непреки разходи (36): през 2006 г. тези разходи съставляваха […] от общите разходи на PP. Тези разходи включват по-специално разходите на Логистичния център, свързани с доставянето на колети и пратки с наложен платеж, доставянето и събирането на експресна поща, телеграми, разходите за услуги на трети лица, свързани със събирането на писмата от пощенските кутии, доставяне на поща, неадресирана поща и услуги по препращане и сортиране, разходи за вътрешен въздушен транспорт и услуги на трети страни. Разходите за доставяне на тези пратки са разпределени към услугите чрез използване на методи, базирани главно на отчети за броя на доставените пратки,

—   други разходи (или „Общи разходи“ (37)): тези общи разходи са разпределени към услугите въз основа на общ метод за разпределяне, т.е. те се разпределят пропорционално, според процента на преразхода в разходите, разпределени за предходни периоди. Основните категории от този вид разходи са:

а)   Общи разходи, административни разходи и разходи за развойна дейност (38): през 2006 г. тези разходи съставляваха […] от общите разходи за всички услуги. Тези разходи са свързани по-специално с общите разходи за целите на администрацията, счетоводството и финансите, както и с разходите за развойна дейност. Те включват: амортизационни отчисления за сгради, постройки и помещения, както и за машини и съоръжения с общо приложение и такива, които представляват оборудване на работните места в административните служби, разходи за експлоатация и поддръжка на административните помещения и оборудването в тях, разходи за трудови възнаграждения и осигурителни вноски на персонала, разходи за канцеларски принадлежности и офис оборудване, използвани от административния персонал, разходи за разработване и изпълнение на проекти и други ангажименти, осъществявани на централно равнище. Тези разходи се начисляват към даден продукт чрез използване на методологията „разход спрямо разход“ (39),

б)   Разходи по продажби и търговски разходи: през 2006 г. тези разходи съставляваха […] от общите разходи за всички услуги.

—   Разходи по продажби (40): това са разходите, начислявани при продажбата на услуги, които включват също така и разходите за поддържане на продажбите, разходите за маркетинг и реклама. Разходите по продажбите се начисляват към услугите чрез използване на методологията „разход спрямо разход“,

—   Търговски разходи (41): те включват разходите, направени по време на осъществяването на търговски дейности, включително пласиране и разпространение на търговски продукти в пощенските служби, в бензиностанциите и в бюфетите, както и на филателни продукти. Това са основно разходите за съхранение на търговски стоки и разходите за персонала и фактическите разходи, свързани с тази дейност. Тези разходи се начисляват към разходите за закупуване на продаваните стоки и материали,

в)   Финансови разходи: тези финансови разходи, свързани с лихви, разлики във валутните курсове и наемите за превозни средства, и други основни активи са включени в изчислението на разходите за услуги. През 2006 г. тези разходи съставляваха […] от общите разходи за предоставяните от PP услуги.

(57)

Аналитичното счетоводство на PP се води в рамките на общото счетоводство.

(58)

Значителна част от разходите на „Полски пощи“ представляват непреки разходи, по отношение на които е възможно да бъдат установени разходни пера и те да бъдат оценени. „Другите разходи“, които могат да не бъдат класифицирани като преки или непреки разходи, са разпределени към услугите на етапа на изчисляване на разходите за единица продукция, пропорционално на разходите, разпределени към отделни услуги в предишни периоди (42).

(59)

Методологията за изчисляване на разходите за единица продукция е изменена, напр. била е променена последователността на разпределянето на „другите разходи“, уредени чрез преразход, пропорционално на преките и непреките разходи, разпределени в предишни периоди (43). В „Полски пощи“ изчисляването на разходите за единица продукция се извършва от счетоводния център на дружеството.

Счетоводен модел, използван в PP

(60)

Приходите от продажби произтичат от пощенски, финансови и други дейности (44), извършвани от PP. Финансовите приходи включват основно дивиденти или получени лихви (напр. лихви по депозити, търговски вземания). Останалите оперативни приходи включват основно приходи, получени от реализация на нефинансови дълготрайни активи, компенсация за щети, отписване на просрочени задължения, анулиране на неизползвани провизии и приходи от дейности, свързани със социално обслужване.

(61)

По правило приходите от продажби могат да бъдат пряко разпределени към услугите. Финансовите приходи и другите оперативни приходи, които могат да бъдат пряко начислени към дадена група услуги, са разпределени по следния начин:

—   финансови приходи от разлики в обменните курсове: от които […] представляват положителни разлики от обменни курсове, възникнали в резултат на споразумения между пощенските администрации за уреждане на плащания в чуждестранна валута и бяха начислени към групата на (универсалните и неуниверсалните) пощенски услуги, а останалите […] от приходите, пряко свързани с продажбата на валута, бяха начислени към третата група „други“ (45),

—   други оперативни приходи от субсидии, отпускани за услуги, които са освободени от такси по силата на закона: те бяха изцяло начислени към универсалните услуги, за които се отнасят освобождаванията.

(62)

Финансовите приходи и другите оперативни приходи, които не можеха да бъдат пряко начислени към услуги, бяха начислени към групи услуги в съотношенията, използвани за разпределяне на финансовите разходи и другите оперативни разходи към тези групи услуги.

(63)

Предоставяните от PP 151 услуги са групирани в три макрокатегории: пощенски услуги, финансови услуги и други услуги. За всяка от услугите се води отделна сметка. Разбивката на разходите и приходите за 2006 г. между трите основни категории услуги на PP е представена в приложение 1.

(64)

Законът за пощите предвижда (46), от една страна, че националният регулаторен орган следва надлежно да гарантира, че PP води своите счетоводни документи в съответствие с разпоредбите на Закона за пощите и наредбата от 23 декември 2003 г. и, от друга страна, че одиторската фирма, отговорна за заверяване на сметките на доставчика на универсална услуга, трябва също така да провери дали сметките се водят съгласно горепосочените правила за отделно счетоводство.

(65)

Според Полша националният регулаторен орган (UKE) е направил преценка по същество, наред други въпроси, до каква степен PP е спазил изискванията, произтичащи от член 52 от Закона за пощите и Наредбата на министъра на финансите от 24 декември 2003 г. В това проучване винаги се е стигало до заключението, че i) изчисляването на разходите за единица продукция се извършва за всяка услуга от резервирания сектор и ii) процедурите за изчисляване на разходите обхващат отделно нерезервираните универсални пощенски услуги и услугите, които не попадат в обхвата на универсалните пощенски услуги, което означава, че PP е водил своите счетоводни книги и отчети за разходите в съответствие с изискванията, посочени в член 52, параграф 1 от Закона за пощите. Освен това одиторите ежегодно са достигали достатъчно ниво на сигурност, че PP разпределя пряко и непряко разходите към услугите и че разпределенията се извършват в съответствие с Наредбата на министъра на финансите от 24 декември 2003 г. относно метода за разделяне на разходите, направени от оператора, който предоставя универсални пощенски услуги.

(66)

В резултат на годишната проверка, извършена от националния регулаторен орган, в доклада са отправени редица препоръки. Според Полша процедурите и насоките са били въведени през последните години с цел подобряване на качеството или прилагането на използваните методи за разпределяне, например в PP е въведена процедура за контрол на преките разходи, в рамките на която се предвижда изпълнението на следните задачи: а) повторна оценка дали определен вид преки разходи могат да възникнат при изпълнението на конкретна услуга; б) проверка на правилното разпределяне на преките разходи към услугите, напр. към резервираните и нерезервираните услуги, стопанските и приоритетните услуги; в) наблюдение за това дали се прилага единен подход към записването на преките разходи за услуги във всеки един от регионалните клонове на Счетоводния център; и г) периодично преразглеждане на разходите за организация и управление с цел установяване на всички разходи, които не са свързани с предоставянето на пощенски услуги.

(67)

Съгласно член 52а., параграф 1 (47) от Закона за пощите, PP има право да получи компенсация за загубите, понесени при предоставянето на универсални услуги, но тази сума не може да надвишава разликата между разходите за предоставяне на универсални пощенски услуги и приходите, получени от тези услуги (вж. член 52а, параграф 2 (48)).

(68)

Съгласно член 52а, параграф 4 „Субсидия за годината, през която е понесена загубата, се отпуска до 31 декември на всяка година, следваща годината, за която се отпуска субсидията, при предоставяне от председателя на UKE на министъра, отговарящ за пощите и далекосъобщенията, не по-късно от 30 ноември на годината, следваща годината, за която се отпуска субсидията, въз основа на: 1) копие от финансовия доклад на обществения оператор, проверен от одитора, посочен в член 52, параграф 6; 2) сведения за това, че условията, посочени в нормативния акт, по силата на който се възлагат универсални услуги, са изпълнени; 3) сведения относно проверката за спазване на изискванията за водене на счетоводни книги и аналитично счетоводство съгласно посоченото в член 52, параграфи 1 и 2.; 5. Разпоредбите на член 33а се прилагат съответно по отношение на субсидията съгласно посоченото в параграф 1.“

(69)

Полските власти посочиха, че за периода 1998—2008 г. не са понесени никакви загуби при предоставянето на универсалната пощенска услуга. Поради това през този период не е предоставяна каквато и да било държавна компенсация.

(70)

По-подробна разбивка на резултатите за 2006 г. в сектора на пощенските услуги е представена в приложение 2.

(71)

Според прогнозните данни за периода 2009—2011 г. се очаква оповестяването на нетен излишък в сектора на универсалните пощенски услуги (УПУ). Следователно през целия период на схемата, т.е. 2006—2011 г., вероятно PP няма да получи никакви компенсации за изпълнение на задълженията за предоставяне на универсални пощенски услуги (вж. приложение 3 за по-подробна информация относно натрупаните разходи и приходи в сектора на универсалните пощенски услуги).

Таблица 1

(72)

Полша извърши количествена оценка на разходите и приходите, свързани с универсалната пощенска услуга, въз основа на методологията за разделяне на счетоводството и методологията за разпределяне, посочени по-горе.

(73)

Полша посочи, че като взема предвид i) информацията, предоставена от Полша относно методологията за аналитично счетоводство и свързаните с нея процедури, ii) предоставените данни, iii) съществуващата правна разпоредба за компенсациите и iv) невключването на разумна печалба в основата за изчисляване на размера на компенсацията, не съществува вероятност чрез схемата да бъде предоставена свръхкомпенсация на PP за изпълнението на задължението за предоставяне на обществена услуга.

(74)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС „освен когато е предвидено друго в настоящия договор, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(75)

За бъдат определени като държавна помощ, предимствата трябва да могат да бъдат приписани на държавата и да бъдат предоставени пряко или непряко посредством държавни ресурси.

(76)

В настоящият случай компенсацията, която ще бъде предоставена на PP за изпълнение на нейните задължения за предоставяне на универсална обществена услуга, ще бъде изплатена от държавния бюджет. Специфични правни инструменти, каквито са Законът за държавното предприятие за комунални услуги PP от 30 юли 1997 г., Законът за пощите, Наредбата на министъра на инфраструктурата от 9 януари 2004 г. относно условията за предоставяне на универсални пощенски услуги и Наредбата на министъра на финансите от 24 декември 2003 г. представляват правното основание за предоставяне на тази компенсация.

(77)

Следователно в настоящия случай горепосочените кумулативни условия са изпълнени.

(78)

Освен това член 107, параграф 1 от ДФЕС забранява помощ, която „облагодетелства определени предприятия или производството на определени стоки“, т.е. селективна помощ.

(79)

Компенсацията ще бъде предоставена единствено на PP, от което следва, че тя е селективна.

(80)

За да представлява държавна помощ, мярката трябва да предоставя предимство на получателите.

(81)

От практиката на Съда на Европейските общности произтича, че компенсацията за обществени услуги не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, ако отговаря на определени условия (50). Ако обаче компенсацията за обществени услуги не отговаря на тези условия и ако са удовлетворени общите критерии за приложимост на член 107, параграф 1 от ДФЕС, тази компенсация представлява държавна помощ.

(82)

В решението си по делото Altmark Съдът на Европейските общности посочва условията, при които компенсацията за обществени услуги не представлява държавна помощ, както следва:

(83)

Когато тези четири кумулативни критерия са изпълнени, компенсацията за предоставяне на обществени услуги не представлява държавна помощ, тъй като тя не предоставя икономическо предимство, и член 107, параграф 1 и член 108 от ДФЕС не се прилагат. Ако държавите-членки не спазят тези условия и ако общите критерии за приложимостта на член 107, параграф 1 от ДФЕС са изпълнени, компенсацията за предоставянето на обществена услуга представлява държавна помощ, за която съгласно член 108, параграф 3 от ДФЕС трябва да бъде изпратено уведомление.

(84)

Комисията счита, че в разглеждания случай четвъртият критерий не е изпълнен.

(85)

На първо място, обществената услуга не е възложена след провеждане на публична процедура по възлагане на обществена поръчка.

(86)

На второ място, нито полските власти са заявили, че PP получава компенсации за разходите на средно предприятие в сектора, нито пък Комисията може да заключи, че разходите на PP са разходи на средно, добре управлявано предприятие. Освен това, предвидените субсидии се отпускат за понесени загуби. Следователно, може да бъде направено заключение, че настоящата селективна мярка трябва да бъде считана за мярка, предоставяща предимство на PP, което може да бъде определено като икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(87)

Член 107, параграф 1 от ДФЕС също така забранява помощ, която засяга търговията между държавите-членки и която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията.

(88)

Оценявайки тези две условия, Комисията не е задължена да установи, че помощта действително засяга търговията между държавите-членки и че конкуренцията е действително нарушена, а само да провери дали тази помощ може да засегне търговията и да наруши конкуренцията (51). Когато предоставена от държава-членка помощ укрепва положението на едно предприятие в сравнение с други предприятия, които се конкурират в областта на търговията в рамките на Съюза, тези предприятия трябва да се считат за засегнати от въпросната помощ.

(89)

Не е необходимо самото предприятие PP да участва в търговия в рамките на Съюза. Помощ, предоставена от държава-членка на предприятие, може да помогне за поддържане или развиване на дейността на предприятието на вътрешния пазар, в резултат на което предприятия, установени в други държави-членки, ще имат по-малко възможности да навлязат на пазара на съответната държава-членка. Освен това укрепването на положението на предприятие, което дотогава не е участвало в търговия в рамките на Съюза, може да постави това предприятие в положение, което да му позволи да навлезе на пазара в друга държава-членка.

(90)

Що се отнася до сегмента на писмата извън резервирания сектор, три оператора притежават лицензии за извършване на тези услуги. Тези дружества са PP, „Dystrybucja Polska Sp. z o.o.“ и „Indesys Dominik Steinhaus“. Според полските власти настоящото положение на Poczta Polska в този сегмент все още е силно, тъй като един от конкурентите („Dystrybucja Polska Sp. z o.o.“) се съсредоточава върху разпространението на печатна реклама, а другият ограничава своите дейности в рамките на Мазовецка област (Masovia).

(91)

Полският сегмент на колетите и куриерските услуги е силно конкурентен. Пазарният дял на PP в сегмента на колетите възлиза на […], а неговият пазарен дял в сегмента на куриерските услуги възлиза на […] (52). Дружествата, които оперират на този пазар, са дружества, предоставящи услуги с високо качество и таксувани по високи цени (DHL, TNT, UPS), или дружества, предоставящи основни услуги (напр. General logistic systems, Opek, Schenker, X-Press Couriers, Blyskawica).

(92)

Делът на PP в сегмента на доставките на рекламни материали възлиза приблизително на […], докато в сегмента на неадресираните печатни формуляри той е приблизително […] (53). Независимо от пазарния дял на PP в размер на […] се наблюдава агресивна политика от страна на нарастващия брой конкуренти.

(93)

По отношение на финансовите услуги Комисията припомня, че банковият сектор е отворен за конкуренция в течение на много години. Прогресивното либерализиране увеличи конкуренцията, която вече бе обусловена от свободното движение на капитал, предвидено в ДФЕС.

(94)

Извършваните от PP финансови дейности включват продажба на продукти, предлагани от Bank Pocztowy (дъщерно дружество на PKO BP), т.е. заеми, сметки и депозити, лизингови услуги (чрез дъщерното дружество на PP — Post Media Serwis), различни финансови услуги, включително и парични преводи по банкови сметки, доставка на пари в брой до дома на получателя под формата на платежна инструкция за плащане в брой от пощенската служба, събиране на лицензионни такси за радио- и телевизионни дейности и обработка на банкови чекове, издавани от различни банки, и кредити в брой. PP също така извършва активна дейност на застрахователния пазар, като разпространява застрахователни и финансови продукти от предприятия, които имат капиталово участие в Poczta Polska, т.е. PAUF, OFE Pocztylion и TUW Pocztowe. PP също така управлява пенсионен фонд, наречен Pocztylion -Arka PTE S.A.

(95)

Поради факта, че PP разпространява застрахователни и финансови продукти от дъщерни или свързани дружества, предприятието се конкурира с другите банки, застрахователни дружества и брокерски къщи. В допълнение през последните години PP значително разшири гамата на своите разплащателни услуги за клиентите, като към традиционните пощенски инструменти прибави редица инструменти, предлагани преди това само от банките (дебитни и кредитни карти, кредитни преводи или постоянни дебитни нареждания за сметки за комунални услуги). Тези стъпки са повишили заменяемостта на предлаганите от PP финансови услуги спрямо услугите, предлагани от банките.

(96)

Финансовите институции от различните държави-членки функционират в Полша или пряко — чрез клонове или представителства, или непряко — чрез контролиране на банки и финансови институции със седалище в Полша.

(97)

В заключение, в секторите на пощенските и финансовите услуги е налице конкуренция между дружества от различни държави-членки. Компенсацията за обществена услуга, която може да бъде предоставена на PP, би укрепила положението на PP по отношение на предприятията от пощенския и финансовия сектор, установени в Полша или други държави-членки, в резултат на което тези предприятия могат да срещнат повече затруднения при навлизане на полския пазар. Следователно мярката е в състояние да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите-членки.

(98)

Всяка една компенсация, предоставена на PP по настоящата схема, би представлявала държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(99)

Както бе посочено в раздел I по-горе, по силата на решение от 9 януари 2007 г. процедурата съгласно член 88, параграф 2 от Договора за ЕО остава отворена за периода от 1 януари 2006 г. нататък.

(100)

Точка 25 от Рамката на Общността за държавна помощ под формата на компенсации за обществена услуга от 2005 г. (54) (наричана по-долу „Рамката“) гласи, че „Тази рамка ще се прилага за срок от шест години от датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз“. В точка 26 от рамката се посочва, че „Комисията ще прилага разпоредбите на тази рамка към всички проекти за помощ, за които е изпратено уведомление, и ще вземе решения по тези проекти след публикуване на рамката в Официален вестник, дори ако за проектите са изпратени уведомления, преди датата на публикуване“.

(101)

Уведомление за въпросната помощ е било подадено от полските власти чрез процедурата за „временен механизъм“ (вж. решението за откриване на процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от 25 юни 2005 г.). От тук следва, че приложимите правни разпоредби за оценка на съвместимостта на схемата в рамките на периода 2006—2011 г. се съдържат в Рамката на Общността за държавна помощ под формата на компенсации за обществена услуга.

(102)

Комисията счита, че „при сегашния етап на развитите на вътрешния пазар компенсацията за обществена услуга, която представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, може да бъде обявявана за съвместима с Договора на основание член 106, параграф 2, ако е необходима за предоставянето на услуги от общ икономически интерес и не влияе върху развитието на търговията дотолкова, че да влезе в противоречие с интересите на Съюза“.

(103)

За да се постигне този баланс, Комисията прилага разпоредбите на рамката при оценяване на съвместимостта на разглеждания случай. Съгласно рамката трите основни критерия за съвместимост са: i) въпросната услуга представлява истинска обществена услуга (т.е. определянето ѝ като услуга от общ икономически интерес не е очевидна грешка), ii) услугата е възложена на предприятието с официален акт, съдържащ елементите, посочени в раздел 2.3 от горепосочената рамка на Общността, и iii) да не е предоставена свръхкомпенсация на предприятието за предоставянето на обществена услуга (като се отчита една разумна печалба).

(104)

Както е посочено в рамката, държавите-членки имат широко поле за собствена преценка относно естеството на услугите, подлежащи на класифициране като услуги от общ икономически интерес. Задачата на Комисията е да направи необходимото с оглед собствената преценка да се упражнява без допускане на очевидни грешки при дефиниране на услугите от общ икономически интерес.

(105)

Задължението за предоставяне на обществена услуга, възложено на PP, е универсалната пощенска услуга в съответствие с Пощенската директива (вж. раздел II.2 по-горе). Предоставянето на универсални пощенски услуги на цялата територия с цел предлагане на едни и същи основни услуги на едни и същи цени на населението на Полша е типичен пример за услуги от общ икономически интерес (УОИИ).

(106)

Следователно универсалната пощенска услуга, възложена на PP, се определя като услуга от общ икономически интерес по смисъла на член 106 от ДФЕС.

(107)

Както е посочено в рамката, по смисъла на член 86 от Договора за ЕО услуга от общ икономически интерес означава, че на въпросното предприятие е възложена особена задача. Отговорността за предоставяне на услугата от общ икономически интерес трябва да бъде възложена на съответното предприятие с един или повече официални актове.

(108)

В разглеждания случай Законът за пощите и Наредбата на министъра на инфраструктурата от 9 януари 2004 г. относно условията за предоставяне на универсални пощенски услуги представляват правните инструменти, чрез които се дефинира и по силата на които на PP се възлага услугата от общ икономически интерес, каквато представлява универсалната пощенска услуга (вж. раздели II.2, II.3 и IV.4 по-горе).

(109)

В съответствие с раздел 2.3 от горепосочената рамка на Общността в тези актове се посочва по-специално:

(110)

Като се има предвид, че в членове 52 и 52.a от Закона за пощите и в наредбата на министъра на финансите от 24 декември 2003 г. вече са определени някои принципи относно компенсациите (55), тези принципи са недостатъчни, за да бъде счетено за напълно спазено изискването, установено в точка 12, букви г) и д) от рамката.

(111)

Понастоящем, съгласно точка 2.2 от наредбата, видът на резултатите, които следва да бъдат разпределени към услугите, е ограничен до „Разходи по продадени продукти, стоки и материали“, „Разходи по продажби“, „Общи и административни разходи“ и „Лихви от задължения за финансиране на пощенски услуги, включително разлики в обменните курсове“. Поради това Комисията счита, че в националните актове не са посочени всички параметри, които са от практическо значение за изчисляването на компенсацията. Поради факта, че определени разходи и приходи (56) са изцяло пропуснати в националните актове от списъците на перата, които трябва да бъдат разпределени към услугите, техният последващ контрол и преразглеждане също са изключени (вж. раздел V.2.3.3 по-долу).

(112)

В член 52.a, параграф 4 се установяват някои изисквания, които са наложени на UKE с оглед на одобрението на субсидия за компенсиране на пощенския оператор за изпълнението на ЗУПС, т.е. изисквания за предварително предоставяне на 1) финансовия доклад на обществения оператор, проверен от одитора, 2) сведения за изпълнението на условията за възлагане и 3) сведения относно проверката за спазване на изискванията за водене на счетоводни книги и осчетоводяване на разходите съгласно посоченото в член 52, параграфи 1 и 2. Поради същите причини, разяснени по-горе, с оглед на факта, че член 52, параграф 2 пряко препраща към наредбата, а в нея се уточнява единствено отнасянето на определени разходи към услугите, Комисията счита, че в съответния(те) национален(ни) акт(ове) не са взети под внимание всички параметри, които са от практическо значение за изчисляването на компенсацията. Следователно, ако не са били взети под внимание всички параметри, които са от практическо значение за изчисляването на компенсацията, изискването относно посочването в съответните национални актове на мерки за недопускане на каквото и да било свръхкомпенсиране също следва да бъде счетено за ненапълно спазено. Ограниченият обхват на годишните проверки, извършвани ежегодно, потвърждава това твърдение (вж. допълнително разяснение в раздел V.2.3.5 по-долу). По аналогичен начин, разгледаните от Комисията разпоредби изглежда не съдържат никакъв ред за възстановяване на евентуално изплатена свръхкомпенсация.

(113)

Поради това Комисията констатира, че изискванията по отношение на посочването в съответните национални актове на i) параметрите за изчисляване, контрол и преразглеждане на компенсацията (точка 12, буква г) от рамката) и ii) мерки за недопускане на свръхкомпенсиране и реда за възстановяване на евентуално изплатени свръхкомпенсации (точка 12, буква д) от рамката) не са напълно спазени. Освен това, поради разяснените по-горе причини, Комисията счита за уместно в съответния национален акт ясно да бъде посочена целта на годишната проверка, с което по-специално да се гарантира, че не се предоставя свръхкомпенсация.

(114)

В заключение, възлагането не съдържа всички елементи, които се изискват от Рамката за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги, и по-специално елементите, посочени в точка 12, букви г) и д) от рамката. Следователно единствено вторият критерий може да бъде счетен за частично изпълнен и трябва да бъдат приети подходящи мерки за включване на разходите и приходите, посочени в точка 128, подточка i), за да бъде преценено дали предоставянето на компенсация на PP в съответствие с оценяваната мярка е необходимо с цел да се гарантира съвместимостта на тази компенсация.

(115)

Анализът на прилагането на схемата, съдържащ се в раздел V.2.3 по-долу, ще представи по-ясно последиците от практиката на непълно определяне на параметри и на мерки за недопускане на свръхкомпенсиране.

(116)

Съгласно параграф 14 от рамката „(…) размерът на компенсацията не може да надвишава това, което е необходимо за покриване на разходите, понесени при изпълнение на задълженията за предоставяне на обществени услуги, като се отчитат съответните постъпления и една разумна печалба за изпълнение на тези задължения.“ В рамката също така се посочва, че „(…) разходите, които трябва да бъдат взети предвид, включват всички разходи, направени при предоставяне на услугата от общ икономически интерес. (…) Когато предприятието извършва и дейност извън обхвата на услугата от общ икономически интерес, само разходите, свързани с услугата от общ икономически интерес, могат да бъдат взети предвид (…)“.

(117)

Дейностите на PP не се ограничават само до услуги от общ икономически интерес (вж. раздел II.1 по-горе).

(118)

За да бъде направен изводът, че този критерий е изпълнен, в този случай е необходимо да се направи количествена оценка на разходите по задължението за предоставяне на обществената услуга (универсална пощенска услуга), наложени на PP с актовете за възлагане, и след това да се сравнят с предимствата, които ще бъдат предоставени на PP от държавата.

(119)

Член 52а от полския Закон за пощите вече ясно посочва забраната за свръхкомпенсиране „1. Общественият оператор, задължен да предоставя универсални пощенски услуги, получава от държавния бюджет субсидията за предоставените универсални пощенски услуги, ако той понесе загуба. 2. Размерът на субсидията се определя в нормативния акт — Закона за бюджета, като се взима предвид принципът, че общият размер на субсидията не може да надвишава разликата между разходите по предоставяне на универсални пощенски услуги и приходите, получени от тези услуги …“.

(120)

Комисията констатира, че сумите на определени категории приходи и разходи, посочени в аналитичното счетоводство, са били записани и във финансовите отчети. Поради факта, че аналитичното счетоводство се извършва в рамките на финансовото счетоводство (57) и че то подлежи на ежегоден независим одит, който не е довел до материални наблюдения, Комисията няма основание да се съмнява, че представените вътрешни приходи и разходи са действителни.

(121)

Тъй като PP е доставчик не само на УОИИ, но също така доставя и други търговски услуги, член 14, параграф 2 от Директива 97/67/ЕО задължава предприятието да води отделни сметки в рамките на вътрешното счетоводство.

(122)

Въз основа на член 52, параграф 1 от полския Закон за пощите PP трябва да води сметки по начин, който дава възможност разходите да бъдат изчислявани отделно, за всяка резервирана услуга, и общо за нерезервираните услуги, разделени на универсални пощенски услуги и услуги, различни от универсалните пощенски услуги.

(123)

Комисията провери дали системата за вътрешно счетоводство ясно разграничава сметките за универсални (разделени на резервирани и нерезервирани) и неуниверсални услуги. Полша представи доказателства за такова разделяне, като показа резултати по отделни сметки за услуги и агрегираните резултат по групи от услуги.

(124)

Както беше потвърдено от информацията, предоставена на Комисията, и от годишното проучване, извършено от националния регулатор, резултатите на PP се изчисляват отделно за всяка резервирана услуга (58) и общо за всяка от следните групи i) нерезервирани универсални пощенски услуги и ii) други търговски услуги (извън УОИИ) съгласно изискванията, посочени в член 52, параграф 1 от Закона за пощите.

(125)

По-специално за 2006 и 2007 г. докладите на националния регулаторен орган показват, че PP в качеството си на обществен оператор, който предоставя универсални пощенски услуги, е водил своето счетоводство и осчетоводяването на разходите по начин, който дава възможност за разделяне на разходите по всяка резервирана услуга и общо за нерезервирани услуги, като се прави разграничение между универсална пощенска услуга и неуниверсални пощенски услуги съгласно изискванията, посочени в член 52, параграф 1 от Закона за пощите.

(126)

Въз основа на информацията, изпратена от Полша относно разделянето на сметките на PP, на доказателствата от външната проверка, извършена във връзка с правилното разделяне на счетоводството за универсални и неуниверсални услуги и на проверките, извършени от Комисията, може да бъде направен основателен извод, че счетоводното разделяне между търговските дейности и дейностите, извършвани от PP съгласно задълженията за предоставяне на обществени услуги, е правилно. Поради това Комисията счита, че PP разделя подходящо своите сметки по начин, който дава възможност за изчисляване на разходите отделно за всяка услуга от резервирания сектор и общо за нерезервираните услуги, като има разделяне на универсални пощенски услуги (УПУ) и неуниверсални пощенски услуги (НПУ), както е посочено в член 14, параграф 2 от Директива 97/67/ЕО.

(127)

Като част от проучването Комисията направи проверка за пълнота на предоставените финансови данни, като извърши равняване на агрегираните данни на PP от аналитичното счетоводство с отчета за приходите и разходите.

(128)

Комисията счита, че i) разходите и приходите от определени категории, например „други оперативни резултати“ (59), „извънредни резултати“ и някои „финансови резултати“ не са били разпределени към услугите и че ii) наредбата на министъра на финансите от 24 декември 2003 г. е ограничила вида на разходите, които могат да бъдат отнесени към услугите, до „Разходи по продадени продукти, стоки и материали“, „Разходи по продажби“, „Общи и административни разходи“ и „Лихви от задължения за финансиране на пощенски услуги, включително разлики от обменни курсове“. Относителната значимост на тези разходи и приходи, за които в националните разпоредби не е предвидено разпределяне, е 2,5 % и 1,5 % от съответните общи суми през 2006 г. Въпреки че разходите и приходите, които не са били разпределени към услугите, могат да бъдат считани за незначителни в миналото с оглед на относителната им значимост, тяхното значение в бъдеще може да бъде съществено.

(129)

Що се отнася до миналото, Полша все пак представи нова информация, в която такива „неразпределени резултати“ бяха ex-post отнесени към универсални услуги (резервирани и нерезервирани) и неуниверсални услуги (разбити на пощенски, финансови и други услуги). Освен това Полша представи обяснение на методологията, използвана за разпределянето им към услугите. Всичко това показва, че PP е създала обоснована методология за разпределяне на тези резултати.

(130)

Останалите категории вътрешни разходи и приходи (60) могат да бъдат равнени с отчета за приходите и разходите.

(131)

Поради това Комисията счита, че е необходимо систематично разпределение към услугите на всички приходи и разходи, посочени в параграф 128, подточка i), в съответствие с принципа за цялостно разпределяне на резултатите и с условията, определени в рамката.

(132)

Както беше посочено по-горе, в член 52, параграф 2 от Закона за пощите е постановено, че „министърът, отговарящ за въпросите на обществените финанси, след консултация с министъра, отговарящ за пощите и далекосъобщенията, установява чрез наредба метод за разпределяне на разходите, който се основава на принципа, че такъв метод следва да предоставя възможност за изчисляване на разходите за единица продукция, като се взема предвид раздел 1“.

(133)

Съгласно горепосочения член 52, параграф 2 на 24 декември 2003 г. министърът на финансите е издал наредба относно метода за разпределяне на разходите на оператора, предоставящ универсална пощенска услуга, с която наредба се прилага член 14, параграф 3 от директивата.

(134)

В докладите, публикувани от националния регулаторен орган, се посочва, че PP е разпределил разходи пряко или непряко към разходи за предоставени или извършени услуги, като е извършил това разпределяне в съответствие с Наредбата на министъра на финансите от 24 декември 2003 г. относно метода за разпределяне на разходи за доставчици на универсални пощенски услуги. Националният регулаторен орган ежегодно потвърждава, че разходите на PP са били начислени по следния начин:

(135)

Въпреки че през 2006 г. едва […] от разходите са счетени за преки разходи, Комисията смята, че няма основание да постави под въпрос правилното разделяне на разходите на преки и непреки разходи. Освен това при проверките, извършени от националния регулаторен орган и от одиторите, се стига до заключението, че „контролът върху преките разходи се осъществява и функционира по ефективен начин“.

(136)

Що се отнася до непреките разходи (вж. по-горе раздел „IV.2.1 Система за разпределяне на разходите“), Комисията счита, че използваните методи за разпределяне на различните основни категории непреки разходи (т.е. оперативни разходи, транспортни разходи, разходи за поддръжка на мрежата и други непреки разходи) към услугите, макар и ограничени на брой, са все пак обосновани.

(137)

Например изглежда основателно използваният метод за разпределение на „оперативни разходи“ да бъде „работно време в минути, отделено за извършването на определени услуги“ (61), като се има предвид, че е трудно да бъдат начислени по сметки за услуги разходите за дейности по събиране, сортиране и доставка, свързани с предоставянето на различни услуги. Комисията е запозната с въведеното наскоро в счетоводната система на PP по-прецизно разделение на оперативните разходи, заедно с увеличение на броя на методите за разпределяне, което следва да повиши точността на вътрешната счетоводна информация.

(138)

По същия начин методът „тегло на доставената пощенска пратка“ изглежда приемлив за разпределение на „транспортните разходи“. Поради това, за целите на разпределението на транспортните разходи към услугите, Комисията приема предположението, залегнало в основата на създадения метод, че всеки килограм от която и да било услуга включва разходния елемент „транспорт“ по един и същи начин.

(139)

За да може PP да извърши разпределението на „други непреки разходи“ към услугите, предприятието трябва да събере данни относно i) теглото на доставените пощенски пратки, ii) обема/броя на доставените пощенски пратки и iii) работното време, необходимо за извършване на различните операции. Тези статистически данни се събират посредством „резултати от статистически изследвания“ (62), „обем на стойностите на услугите“ (63) и съответно „изследване на работната натовареност“ (64). Що се отнася до изследването на работната натовареност, то се извършва веднъж годишно в продължение на един месец и обхваща всички пощенски служби, разпределителни центрове и региони на доставка. Процесът на предоставяне на отделни услуги е разделен на множество подробни операции, извършвани от служителите на PP, за които е изчислен норматив за работно време въз основа на това изследване. Комисията няма основание да се съмнява в правилната периодичност на събраните данни.

(140)

На последно място, отнасянето към услугите на „разходи за поддръжка на мрежата“ в зависимост от сумата на i) преките разходи плюс ii) непреките оперативни разходи, плюс iii) непреките транспортни разходи, вече отнесени към услугите, макар и приемливо, изглежда е по-отдалечено от причинно-следствената връзка, отколкото горепосочените разпределения на разходите.

(141)

Поради естеството на повечето приходи, получени от PP, те могат да бъдат пряко разпределени към услугите. Поради това Комисията не поставя под въпрос правилното разпределяне на „приходи от продажби“ към услугите.

(142)

Полските органи трябваше да предоставят на Комисията, при поискване от нейна страна (65), разпределението на всички резултати съгласно категориите услуги (универсални услуги, разбити на резервирани и нерезервирани, и неуниверсални услуги, разбити на пощенски, финансови и други услуги), както и разяснение относно методология, използвана за разпределянето им към услугите. Фактът, че изисканата информация беше предоставена, показва, че тази вътрешна счетоводна информация може да бъде предоставена с необходимото равнище на подробност. Комисията не откри никакви съществени грешки в методологията, използвана за разпределяне на „други оперативни резултати“ (66), „извънредни резултати“ (67) и „финансови резултати“ (68) към групи от услуги.

(143)

Комисията също така отбелязва, че значителна част от разходите на PP са разпределени към услугите посредством метода на пропорционалните разходи (около […] от всички разходи са били разпределени към услугите пропорционално на предишни разпределени разходи, по-специално разходите, които спадат към категорията „други разходи“, т.е. „общи, административни и разходи за развойна дейност“, „разходи по продажбите“ и „определени финансови разходи“ (69)). Следователно е необходимо да се положат усилия за намаляване във възможно най-голяма степен на значимостта на пропорционалния метод в метода за ценообразуване на PP, така че да се постигне по-тясна обвързаност между разходите и услугите. Накратко, методологията за разпределяне е приемлива, но може да бъде подобрена, ако използваните методи за разпределяне допринасят във възможно най-голяма степен за връзка между себестойността на използваните ресурси и услугата, генерирана от тези ресурси.

(144)

В тази връзка PP информира Комисията относно редовното въвеждане на подробни разпоредби и процедури (70), както и на по-прецизни методи за разпределяне, които по-точно да отразяват причинно-следствената връзка между видовете направени разходи и тяхното разпределяне към услугите, за да се подобри надеждността по отношение на точността на системата за вътрешно счетоводство. Със същата цел PP се стреми да въведе изцяло функционално-стойностен анализ в своето управленско счетоводство, което определено би повишило възможността за проследяване на разходите за извършване на дейност по предоставяне на услуги.

(145)

По същия начин редовно се актуализират конкретни правила за разделяне на разходите на преки и непреки, както и правила за изчисляване на методи за разделяне, например през 2007 г. е стартирана процедура за контрол на преките разходи (71) с цел да бъдат въведени по-ясни правила за обикновените преки разходи и общите преки разходи, записани по сметките за услуги (72). В допълнение фактът, че методите за разпределяне на непреки разходи се определят на централно равнище (73), следва да гарантира по-хармонизирано прилагане на тези методи в цялото дружество. Освен това от 1 януари 2007 г. организационните звена на „Полски пощи“, които изчисляват методите за разделяне, са длъжни да предоставят методи на счетоводния център. В това отношение Комисията признава подобренията, които са направени в контролната среда на PP, по-специално що се отнася до процедурите за контрол по отношение на документите за преките и непреките разходи.

(146)

Освен това националният регулаторен орган издава препоръки и за отстраняване на някои слабости (74), установени по време на годишната проверка. Според полските органи редица препоръки, отправени по време на проверката през 2005 и 2006 г., вече са изпълнени (75) или предстои да бъдат изпълнени. Комисията счита, че е важно всички открити препоръки да бъдат изпълнени възможно най-скоро, за да се създаде по-стабилна система за вътрешна счетоводна информация.

(147)

Следователно, въз основа на предоставената от Полша информация относно прилагания метод за разпределяне, Комисията счита, че „Полски пощи“ използва методи за разпределяне с обоснована причинно-следствена връзка между разхода, начислен за дадена услуга, и източника на този разход. В допълнение Комисията признава усилията, положени от PP i) за подобряване на контролната среда, свързана с управленската информация и ii) за подобряване на методологията за разпределяне на разходите, които са основата за бъдещото изчисляване на компенсацията.

(148)

При все това, както беше посочено в раздел V.2.3.3, за да бъде изчислен правилно нетният резултат за изпълнение на задължението за предоставяне на универсални пощенски услуги, както и резултатът извън УПУ, следва да се гарантира, че няма разход или приход, който е останал неразпределен и че всички резултати (76) (приходи и разходи) са правилно разпределени към всяка от резервираните или нерезервираните услуги в рамките универсалната пощенска услуга и към неуниверсалната пощенска услуга.

(149)

Съгласно член 52, параграф 3 от Закона за пощите „операторът, предоставящ универсални пощенски услуги, представя на председателя на UKE декларация за съответствие с изискванията, посочени в раздел 1, ежегодно до 31 март на всяка година за предходната година.“ Освен това председателят на UKE е длъжен да провери съответствието с изискванията, посочени в член 52, параграф 4, първа и втора алинея от него.

(150)

„Общественият оператор е длъжен да предостави на председателя на UKE, не по-късно от 31 юли на всяка година, финансов доклад по отношение на предходната година, проверен от одитора, в обхват в съответствие с нормативния акт от 29 септември 1994 г. относно счетоводството (Сборник закони от 2002 г., брой 76, точка 694, и от 2003 г., брой 60, точка 535) и в съответствие с параграфи 1 и 2.“

(151)

Както бе посочено по-горе, Комисията получи подробни доклади, изготвяни ежегодно от националния регулаторен орган заедно с независим одитор за изпълнението на изискванията за разделяне на сметки и разпределяне на разходи. В тези доклади беше направено заключение, че вътрешното счетоводство на PP се основава на общоприети счетоводни принципи и следователно е подходящо за измерване на допълнителните разходи за възложената му универсална пощенска услуга, като по този начин се постига съответствие с член 14, параграф 3 от Пощенската директива.

(152)

С оглед на факта, че аналитичното счетоводство се води в рамките на общото счетоводство, важно е второто също да бъде преразгледано. Ежегодно финансовите отчети на PP подлежат на независим одит (вж. раздел V.2.3.1 по-горе). Освен това одиторът упражнява също така надзор върху съответствието на счетоводните документи с подробните изисквания на Закона за пощите (т.е. член 52).

(153)

При все това фактът, че в годишните доклади, изготвяни от UKE заедно с независимо одиторско дружество, винаги се посочва, че обхватът на независимата годишна проверка е ограничен до оценяване до „каква“ степен общественият оператор е изпълнил изискванията, произтичащи от член 52 от Закона за пощите и наредбата, като това е ограничено единствено до проверката на определени видове разходи (77), показва, че въведените до момента мерки за недопускане на свръхкомпенсация не са достатъчни, ако не бъдат въведени коригиращите мерки, посочени в раздел V.2.3.3 по-горе. Комисията счита, че обхватът на такава проверка е твърде ограничен, за да може правилно да се гарантира постигането на целта на проверката, т.е. да се гарантира, че няма свръхкомпенсация (вж. точка 20 от рамката и член 52.а от Закона за пощите (78)).

(154)

Поради това, както бе установено в раздел V.2.2 по-горе, Комисията счита за необходимо в обхвата на годишната проверка да бъдат включени „Други оперативни приходи“, „Други оперативни разходи“, „Финансови приходи“, „Финансови разходи“ и „Извънредни резултати“, като например „приходи от продажби“.

(155)

В заключение Комисията счита, че обхватът на проверката на сметките следва да бъде разширен, за да се гарантира, че са взети под внимание всички категории разходи и приходи при изчисляването на размера на компенсацията.

(156)

Според прогнозата на дружеството (вж. данните по-долу) се очаква също PP да не понесе нетна загуба при изпълнение на задължението за предоставянето на обществената услуга през следващите години от схемата (вж. по-подробна информация в приложение 3). Следователно не се предвижда компенсация по въпросната схема за периода 2009—2011 г.

Таблица 2

(157)

Както бе показано по-горе, постигнатият чрез УПУ нетен излишък от PP постоянно намалява с всяка изминала година. Независимо от тази реална тенденция PP предвижда постоянно подобряване на този финансов резултат през следващите години от схемата. Основанията, с които се обяснява промяната на тенденцията, се базират на въвеждането на програма за оптимизиране на разходите, стартирана в края на 2008 г., която следва да доведе до икономии на разходи и следователно до постепенно подобряване на финансовите резултати на PP. Тази програма е насочена не само към сектора УОИИ, а също и в търговския сектор извън УОИИ, например някои услуги, предоставяни по водещата до загуби спомагателна дейност, в бъдеще няма да бъдат предлагани. В допълнение, някои мерки са предназначени да повишат приходите както в рамките на, така и извън УОИИ, например продажба на излишни недвижими имоти, модернизиране на някои финансови услуги с цел повишаване на конкурентоспособността на PP и т.н.