29.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/1

29.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/2

(1)

Съгласно член 43, параграф 3 от Договора Съветът, по предложение на Комисията, трябва да приеме мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов.

(2)

В Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (1) се изисква установяването на мерки, уреждащи достъпа до водите и ресурсите и устойчивото осъществяване на риболовните дейности, като се вземат предвид наличните научни становища, и по-специално докладът, изготвен от Научния, технически и икономически комитет по рибарство.

(3)

Съветът приема мерки за определяне и разпределяне на възможностите за риболов по вид риболовна дейност или група риболовни дейности, включително някои функционално свързани с това условия, когато това е целесъобразно. Възможностите за риболов следва да се разпределят между държавите-членки по такъв начин, че да осигуряват за всяка държава-членка относителна стабилност на риболовните дейности за всеки запас или риболовна дейност, като се отчитат надлежно целите на общата политика в областта на рибарството, установени в Регламент (ЕО) № 2371/2002.

(4)

Общият допустим улов (ОДУ) следва да се определя въз основа на наличните научни становища, като се отчитат биологичните и социално-икономическите аспекти, и същевременно се гарантира справедливо третиране на различните сектори на рибарството, както и въз основа на мненията, изразени при консултациите със заинтересованите страни.

(5)

Използването на предвидените в настоящия регламент възможности за риболов е предмет на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството (2), и по-специално на член 33 и член 34 от същия регламент, отнасящи се до записването на улова и риболовното усилие, и съобщаването на данни относно изчерпването на възможностите за риболов. Следователно е необходимо да се определят кодове, които държавите-членки да използват при изпращането на данни до Комисията относно разтоварванията на брега на запаси, които са предмет на настоящия регламент.

(6)

Съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета от 6 май 1996 г. относно определяне на допълнителните условия за годишното управление на допустимите количества улов и на квотите (3) ресурсите, които са предмет на различните установени в него мерки, трябва да бъдат посочени.

(7)

Важно е тези категории риболов да бъдат открити от 1 януари 2011 г., за да се избегне прекъсване на риболовните дейности и да се осигури поминъкът на рибарите от Съюза. От съображения за спешност настоящият регламент следва да влезе в сила незабавно след публикуването му,

а)

„GFCM“ означава Генерална комисия по рибарство за Средиземно море;

б)

„Черно море“ означава географската подзона на GFCM, както е определена в Резолюция GFCM/33/2009/2;

в)

„кораб на ЕС“ означава риболовен кораб, плаващ под знамето на държава-членка и регистриран в Съюза;

г)

„общ допустим улов (ОДУ)“ означава количеството, което може да бъде уловено от даден запас за всяка година;

д)

„квота“ означава част от ОДУ, предоставена на Съюза, на държава-членка или на трета държава.

а)

размените, извършени съгласно член 20, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 2371/2002;

б)

преразпределенията, извършени съгласно член 37 от Регламент (ЕО) № 1224/2009;

в)

разтоварванията на брега на допълнителни количества, разрешени съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96;

г)

удържаните количества в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96;

д)

приспаданията, направени съгласно членове 37, 105 и 107 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

а)

уловът е извършен от кораби на държава-членка, която има квота, и тази квота не е изчерпана; или

б)

уловът представлява част от квота на Съюза, която не е била разпределена по квоти между държавите-членки, и тази квота на Съюза не е изчерпана.

29.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/5

(1)

В Регламент (ЕО) № 920/2005 на Съвета от 13 юни 2005 г. за изменение на Регламент № 1 от 15 април 1958 година за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност, и на Регламент № 1 от 15 април 1958 година относно определянето на езиковия режим в Европейската общност за атомна енергия, както и за въвеждане на мерки за временна дерогация от тези регламенти (1) за ирландския език се предоставя статус на официален език и на работен език на институциите на Съюза.

(2)

В Регламент (ЕО) № 920/2005 е предвидено, че от практически съображения и като преходна мярка институциите на Съюза не са обвързани със задължението да съставят и превеждат всички актове, включително решенията на Съда, на ирландски език, с изключение на регламентите, приети съвместно от Европейския парламент и Съвета. В срок от четири години след началната дата на прилагане на Регламент (ЕО) № 920/2005, както и на петгодишни интервали след това, Съветът следва да реши дали да прекрати прилагането на тази дерогация.

(3)

Институциите на Съюза ще продължат да предприемат инициативи с цел подобряване на достъпа на гражданите до информация за дейностите на Съюза на ирландски език. Трудностите с набирането на достатъчен брой писмени преводачи, юрист-лингвисти, устни преводачи и асистенти с ирландски език обаче продължават. Следователно е уместно срокът на действие на дерогацията, предвидена в член 2, първа алинея от Регламент (ЕО) № 920/2005, да бъде удължен с пет години, считано от 1 януари 2012 г.,

29.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/6

(1)

В съответствие с член 43, параграф 3 от Договора Съветът, по предложение на Комисията, приема мерки за определяне на цените.

(2)

Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета от 17 декември 1999 г. относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури (1) изисква да бъдат определяни ориентировъчни цени и цени на производител на Съюза за всяка риболовна година с цел установяване на ценови нива за интервенция на пазара по отношение на някои рибни продукти.

(3)

Задължение на Съвета е да определи ориентировъчни цени за всеки от продуктите и групите продукти, посочени в приложения I и II към Регламент (ЕО) № 104/2000, и цени на производител на Съюза за продуктите, посочени в приложение III към същия регламент.

(4)

Въз основа на текущите налични данни относно цените на съответните продукти и критериите, посочени в член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 104/2000, ориентировъчните цени следва да се увеличат, запазят или намалят за риболовната 2011 година в зависимост от видовете.

(5)

Уместно е да се установи цена на производител на Съюза за един от продуктите, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 104/2000, и да се изчислят цените на производител на Съюза за останалите с помощта на коефициентите на преобразуване, определени с Регламент (ЕО) № 802/2006 на Комисията от 30 май 2006 г. за определяне коефициентите на преобразуване, прилагани към риби от рода Thunnus и Euthynnus  (2).

(6)

Въз основа на критериите, установени в член 18, параграф 2, първо и второ тире и в член 26, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 104/2000, цената на производител на Съюза за риболовната 2011 година следва да се коригира,

29.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/10

(1)

Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което е гарантирано свободното движение на хора. С оглед на постепенното изграждане на това пространство Съюзът трябва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, особено когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)

Съгласно член 81 от Договора за функционирането на Европейския съюз тези мерки трябва да включват мерки, които целят да осигурят съвместимост на правилата, приложими в държавите-членки по отношение на стълкновението на закони.

(3)

На 14 март 2005 г. Комисията прие Зелена книга относно приложимото право и компетентността при бракоразводните дела. Зелената книга постави началото на широки обществени консултации относно възможни решения на проблемите, които могат да възникнат в сегашната ситуация.

(4)

На 17 юли 2006 г. Комисията предложи регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета (2) по отношение на компетентността и за въвеждане на правила, отнасящи се до приложимото право при брачни дела.

(5)

На заседанието си в Люксембург от 5 и 6 юни 2008 г. Съветът констатира липсата на единодушие по това предложение и наличието на непреодолими трудности, които правят невъзможно постигането на единодушие към дадения момент и в близко бъдеще. Съветът установи, че целите на предложението не могат да бъдат постигнати в разумен срок, като се прилагат съответните разпоредби на Договорите.

(6)

Впоследствие Белгия, България, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Латвия, Люксембург, Унгария, Малта, Австрия, Португалия, Румъния и Словения отправиха искане към Комисията, в което посочиха, че възнамеряват да установят помежду си засилено сътрудничество в областта на приложимото право при брачни дела. На 3 март 2010 г. Гърция оттегли своето искане.

(7)

На 12 юли 2010 г. Съветът прие Решение 2010/405/ЕС, с което се разрешава засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла.

(8)

Съгласно член 328, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, при установяване на засилено сътрудничество то е отворено за всички държави-членки, при условие че се зачитат евентуалните условия за участие, определени в решението за разрешаването му. То е отворено за тях и във всеки друг момент, при условие че се зачитат както посочените условия, така и вече приетите в тази насока актове. Комисията и държавите-членки, участващи в засиленото сътрудничество, се стремят да насърчават участието в него на възможно най-голям брой държави-членки. Настоящият регламент следва да е задължителен в своята цялост и да се прилага пряко само в участващите държави-членки в съответствие с Договорите.

(9)

Настоящият регламент следва да създаде ясна и пълна правна рамка в областта на приложимото право при развод и законна раздяла в участващите държави-членки и да осигури на гражданите подходяща степен на правна сигурност, предвидимост и гъвкавост, както и да предотврати случаи, в които единият съпруг подава молба за развод преди другия, за да осигури провеждането на производството по определено право, което той счита за по-благоприятно за защита на собствените си интереси.

(10)

Материалният обхват и разпоредбите на настоящия регламент следва да съответстват на Регламент (ЕО) № 2201/2003. Той обаче не следва да се прилага по отношение на унищожаването на брака.

Настоящият регламент следва да се прилага само по отношение на прекратяването или отслабването на брачните връзки. Правото, определено от стълкновителните норми в настоящия регламент, следва да се прилага за основанията за развод и законна раздяла.

Преюдициални въпроси като правоспособност и действителност на брака и въпроси като последици от развода или законната раздяла за имуществото, името, родителската отговорност, задълженията за издръжка или други евентуални допълнителни мерки следва да се определят от стълкновителните норми, приложими в съответната участваща държава-членка.

(11)

За да може да се определи точно териториалният обхват на настоящия регламент, следва да се посочат държавите-членки, които участват в засиленото сътрудничество.

(12)

Настоящият регламент следва да има универсален характер, т.е. следва да бъде възможно неговите единни стълкновителни норми да определят за приложимо правото на участваща държава-членка, правото на неучастваща държава-членка или правото на държава, която не е член на Европейския съюз.

(13)

Настоящият регламент следва да се прилага независимо от вида на сезирания съд или трибунал. Където е приложимо, съдът следва да се счита за сезиран в съответствие с Регламент (ЕО) № 2201/2003.

(14)

За да се предостави на съпрузите възможност да изберат приложимо право, с което имат тесни връзки, или, при липса на такъв избор, за да може това право да се приложи към техния развод или законна раздяла, въпросното право следва да се прилага, дори ако не е правото на участваща държава-членка. В случай на определяне на правото на друга държава-членка мрежата, създадена с Решение 2001/470/ЕО на Съвета от 28 май 2001 г. за създаване на Европейска съдебна мрежа по граждански и търговски дела (3), би могла да поеме роля в подпомагането на съдилищата относно съдържанието на чуждия закон.

(15)

Увеличаването на мобилността на гражданите изисква по-голяма гъвкавост и по-голяма правна сигурност. За да се постигне тази цел, настоящият регламент следва да укрепи самостоятелността на страните в областта на развода и законната раздяла, като им остави определена възможност за избор на приложимото право при техния развод или законна раздяла.

(16)

Съпрузите следва да имат възможност да избират като приложимо право при развод и законна раздяла правото на държава, с която имат особена връзка, или правото на сезирания съд. Избраното от съпрузите право трябва да е в съответствие с основните права, признати в Договорите и в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(17)

Преди да определят приложимото право, за съпрузите е важно да имат достъп до актуализирана информация относно основните характеристики на националното право и правото на Съюза, както и относно производствата, уреждащи развода и законната раздяла. За да гарантира достъпът до подходяща и качествена информация, Комисията редовно актуализира тази информация в публичната информационна система в интернет, създадена с Решение 2001/470/ЕО на Съвета.

(18)

Информираният избор на двамата съпрузи е един от основните принципи на настоящия регламент. Всеки един от съпрузите следва да знае точно какви са правните и социалните последици от избора на приложимото право. Възможността да се избере приложимото право по взаимно съгласие следва да не засяга правата и равните възможности на двамата съпрузи. Ето защо съдиите в участващите държави-членки следва да съзнават значението на информирания избор на двамата съпрузи по отношение на правните последици от сключеното споразумение за избор на приложимо право.

(19)

Правилата относно материалната и формалната действителност следва да се определят по такъв начин, че да се улесни информираният избор на съпрузите и съгласието им да се зачита, с цел да се гарантира правна сигурност, както и по-добър достъп до правосъдие. Що се отнася до формалната действителност, следва да се въведат някои предпазни мерки, за да се гарантира, че съпрузите осъзнават последиците от своя избор. Като минимално изискване споразумението за избор на приложимо право следва да бъде изготвено в писмена форма, да бъде датирано и подписано от двете страни. Ако обаче правото на участващата държава-членка, където е обичайното местопребиваване на двамата съпрузи към момента на сключване на споразумението, предвижда допълнителни изисквания за форма, тези изисквания следва да бъдат спазени. Например, подобни допълнителни изисквания за форма могат да съществуват в участваща държава-членка, в която споразумението се включва в брачен договор. Ако към момента на сключване на споразумението съпрузите имат обичайно местопребиваване в различни участващи държави-членки, които предвиждат различни изисквания за форма, би било достатъчно да бъдат спазени изискванията за форма на една от тези държави-членки. Ако към момента на сключване на споразумението само единият от съпрузите има обичайно местопребиваване в участваща държава-членка, която предвижда допълнителни изисквания за форма, последните следва да бъдат спазени.

(20)

Споразумение за определяне на приложимото право, следва да може да бъде сключено и изменено най-късно при сезиране на съда и дори по време на съдопроизводството, ако правото на сезирания съд предвижда тази възможност. В такъв случай следва да бъде достатъчно изборът на правото да бъде отбелязан в протокола съгласно правото на сезирания съд.

(21)

Когато не е направен избор на приложимо право, настоящият регламент следва да въведе хармонизирани стълкновителни норми въз основа на скала със степенувани критерии за привързване, които се основават на наличието на тесни връзки между съпрузите и съответното право, с цел да се гарантират правната сигурност и предвидимостта и да се предотвратят случаи, в които единият съпруг подава молба за развод преди другия, за да може производството да се урежда от определено право, което той счита за по-благоприятно за защита на собствените си интереси. Тези критерии за привързване следва да бъдат избрани така, че да гарантират производството за развод или законна раздяла да се урежда от право, с което съпрузите имат тесни връзки.

(22)

Когато настоящият регламент посочва гражданството като критерий за привързване с оглед прилагането на правото на дадена държава, въпросът как да се постъпва в случай на множествено гражданство следва да се остави да бъде решен от националното право при пълно зачитане на общите принципи на Европейския съюз.

(23)

Ако съдът бъде сезиран, за да преобразува законна раздяла в развод, и при липса на избор на приложимо право от страните, при развода следва да се прилага същото право, което е било приложено при законната раздяла. Тази приемственост би предоставила на страните по-голяма предвидимост и би укрепила правната сигурност. Ако правото, което е било приложено при законната раздяла, не предвижда преобразуване на законната раздяла в развод, разводът следва да се урежда от стълкновителните норми, които се прилагат при липса на избор от страните. Това не следва да пречи на съпрузите да се опитват да получат развод въз основа на други разпоредби от настоящия регламент.

(24)

В някои случаи, например когато приложимото право не предвижда развод или не предоставя на единия от съпрузите, заради пола му, равни права на достъп до развод или до законна раздяла, следва въпреки това да се приложи правото на сезирания съд. Това обаче не следва да засяга клаузата за обществен ред.

(25)

По съображения от обществен интерес следва да се даде възможност на съдилищата на държавите-членки при изключителни обстоятелства да откажат прилагането на разпоредба на чуждото право, когато в конкретен случай прилагането ѝ би било в явно противоречие с обществения ред на сезирания съд. При все това съдилищата не следва да могат да прилагат изключението за обществен ред с цел неприлагането на разпоредба на правото на друга държава, когато това би било в противоречие с Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално с член 21 от нея, който забранява всяка форма на дискриминация.

(26)

Когато в настоящия регламент се посочва, че правото на участващата държава-членка, в която е сезираният съд, не предвижда развод, това следва да се тълкува в смисъл, че в правото на съответната държава-членка изобщо не съществува правният институт „развод“. В такъв случай съдът не следва да бъде задължен да постановява развод по силата на настоящия регламент.

Когато в настоящия регламент се посочва, че правото на участващата държава-членка, в която е сезираният съд, не приема даден брак за действителен за целите на производството за развод, това следва да се тълкува, inter alia, в смисъл, че такъв брак не съществува в правото на съответната държава-членка. В такъв случай съдът не следва да бъде задължен да постановява развод или законна раздяла по силата на настоящия регламент.

(27)

Тъй като има държави и участващи държави-членки, в които успоредно съществуват две или повече правни системи или набор от правила, отнасящи се до въпросите, уредени от настоящия регламент, следва да се предвиди разпоредба, която да урежда степента, в която разпоредбите на настоящия регламент се прилагат за различните териториални единици на тези държави и участващи държави-членки или спрямо различните категории лица от тези държави и участващи държави-членки.

(28)

При отсъствие на правила, определящи приложимото право, страните, избрали правото на държавата, чието гражданство има едната от страните, следва в същото време да посочат за правото на коя териториална единица са се договорили, в случай че държавата, чието право е избрано, съдържа различни териториални единици, всяка от които има собствена правна система или набор от правила във връзка с развода.

(29)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно повишаване на правната сигурност, на предвидимостта и на гъвкавостта при брачни дела с международен характер, и съответно улесняването на свободното движение на хора в рамките на Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен самостоятелно от държавите-членки и поради това могат, поради мащаба и последиците от настоящия регламент, да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки, когато е подходящо чрез засилено сътрудничество, в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(30)

Настоящият регламент зачита основните права и принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално в член 21 от нея, в който се посочва, че е забранена всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Настоящият регламент следва да се прилага от съдилищата на участващите държави-членки, като се зачитат тези права и принципи,

а)

правоспособност на физически лица;

б)

съществуване, действителност или признаване на брака;

в)

унищожаване на брака;

г)

имена на съпрузите;

д)

имуществени последици от брака;

е)

родителска отговорност;

ж)

задължения за издръжка;

з)

попечителство или наследяване.

1.

„участваща държава-членка“ означава държава-членка, която участва в засиленото сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла по силата на Решение 2010/405/ЕС или по силата на решение, прието съгласно член 331, параграф 1, втора или трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз.

2.

терминът „съд“ обхваща всички органи на участващите държави-членки, които са компетентни по въпросите, попадащи в обхвата на настоящия регламент.

а)

правото на държавата, в която съпрузите имат обичайно местопребиваване към момента на сключване на споразумението, или

б)

правото на държавата на последното обичайно местопребиваване на съпрузите, доколкото единият от тях все още пребивава там към момента на сключване на споразумението, или

в)

правото на държавата, чийто гражданин е един от съпрузите към момента на сключване на споразумението, или

г)

правото на сезирания съд.

а)

правото на държавата на обичайно местопребиваване на съпрузите към момента на сезиране на съда; или, ако не е изпълнено това,

б)

правото на държавата на последно обичайно местопребиваване на съпрузите, при условие че това пребиваване е приключило не повече от една година преди сезирането на съда, и ако единият от съпрузите все още живее в тази държава към момента на сезиране на съда; или, ако не е изпълнено това,

в)

правото на държавата, чиито граждани са съпрузите към момента на сезиране на съда; или, ако не е изпълнено това,

г)

правото на държавата на сезирания съд.

а)

всяко позоваване на правото на тази държава се тълкува, за целите на определянето на приложимото право съгласно настоящия регламент, като позоваване на правото, което е в сила в съответната териториална единица;

б)

всяко позоваване на обичайното местопребиваване в тази държава се тълкува като отнасящо се за обичайното местопребиваване в дадена териториална единица;

в)

всяко позоваване на гражданство се отнася до териториалната единица, определена от правото на дадената държава, или, при отсъствие на приложими правила, до териториалната единица, избрана от страните, или, при отсъствие на избор, до териториалната единица, с която един или и двамата съпрузи имат най-тясна връзка.

а)

изискванията за форма, приложими за споразуменията относно избора на приложимо право съгласно член 7, параграфи 2—4; и

б)

възможността за определяне на приложимото право в съответствие с член 5, параграф 3.

29.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/17

(1)

Следва да се публикува пълната версия на номенклатурата за възстановявания, която влиза в сила на 1 януари 2011 г., както произтича от нормативните разпоредби относно режима на износ на селскостопански продукти.

(2)

Поради това Регламент (ЕС) № 1298/2009 на Комисията от 18 декември 2009 г. относно публикуване за 2010 г. на въведената с Регламент (ЕИО) № 3846/87 (3) номенклатура на селскостопанските продукти, подлежащи на възстановявания при износ, следва да бъде отменен,

(1)

Приложение I се заменя с текста от приложение I към настоящия регламент.

(2)

Приложение II се заменя с текста от приложение II към настоящия регламент.