ISSN 1830-3617

doi:10.3000/18303617.L_2010.334.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 334

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 53
17 декември 2010 г.


Съдържание

 

I   Законодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 ( 1 )

1

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) ( 1 )

17

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Законодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

17.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 334/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1177/2010 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 24 ноември 2010 година

относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 91, параграф 1 и член 100, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Действията на Съюза в областта на морския транспорт и транспорта по вътрешни водни пътища следва да целят, наред с останалото, осигуряването на висока степен на защита на пътниците, сравнима с тази при други видове транспорт. Освен това следва напълно да се отчитат изискванията за защита на потребителите като цяло.

(2)

Тъй като пътниците, използващи морски и вътрешен воден транспорт, са по-слабата страна по договора за превоз, на всички пътници следва да бъде осигурено минимално ниво на защита. Нищо не следва да възпрепятства превозвачите да предлагат договорни условия, които са по-благоприятни за пътниците от условията, предвидени в настоящия регламент. В същото време целта на настоящия регламент не е да се намесва в търговските взаимоотношения между предприятията във връзка с превоза на стоки. В частност споразуменията между предприятията за автомобилен превоз на стоки и превозвачите не следва да се разглеждат като договори за превоз за целите на настоящия регламент и следователно не следва да дават на предприятията за автомобилен превоз на стоки или на заетите в тях лица право на обезщетение съгласно настоящия регламент в случай на закъснение.

(3)

Защитата на пътниците следва да се отнася не само до пътническите услуги между пристанища, намиращи се на територията на държавите-членки, но и до пътническите услуги между такива пристанища и пристанища, намиращи се извън територията на държавите-членки, при отчитане на риска от нарушаване на конкуренцията на пазара за превоз на пътници. Ето защо за целите на настоящия регламент терминът „превозвач на Съюза“ следва да се тълкува възможно най-широко, без обаче да се засягат други правни актове на Съюза, като Регламент (ЕИО) № 4056/86 на Съвета от 22 декември 1986 г. за определяне на подробни правила за прилагането на членове 85 и 86 от Договора по отношение на морския транспорт (3) и Регламент (ЕИО) № 3577/92 на Съвета от 7 декември 1992 г. относно прилагането на принципа за свободно предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на държавите-членки (морски каботаж) (4).

(4)

От вътрешния пазар за услуги във връзка с пътуване по море или по вътрешни водни пътища следва да се възползват гражданите като цяло. Следователно лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, независимо дали поради увреждане, възраст или друг фактор, следва да разполагат с възможности за ползване на пътнически услуги и круизи, сравними с тези на останалите граждани. Лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност имат същите права като всички останали граждани по отношение на свободно придвижване, свобода на избора и недискриминация.

(5)

Държавите-членки следва да насърчават използването на обществен транспорт и на интегрирани билети, за да се оптимизира използването и оперативната съвместимост на различните видове транспорт и оператори.

(6)

Предвид член 9 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и с цел предоставяне на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност на възможности за пътуване по море или по вътрешни водни пътища, сравними с тези на другите граждани, следва да се установят правила за недискриминация и оказване на помощ по време на пътуването им. Следователно такива лица следва да се приемат за превоз и да не им се отказва превоз освен поради причини, които са свързани със съображения за безопасност и чието наличие е установено от компетентните органи. Те следва да имат право на помощ в пристанищата и на борда на пътнически кораби. С цел социално приобщаване съответните лица следва да получават такава помощ безплатно. Превозвачите следва да установят правила за достъп, като за предпочитане използват европейската система за стандартизация.

(7)

Когато се решават въпроси относно проектирането на нови пристанища и терминали и когато се правят големи преустройства, отговарящите за тях органи следва да вземат предвид потребностите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, по-специално по отношение на достъпността, най-вече що се отнася до изискванията, произтичащи от принципа „проектирано за всички“. Превозвачите следва да вземат предвид тези потребности, когато се решават въпроси относно проектирането на нови и преоборудвани пътнически кораби в съответствие с Директива 2006/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за установяване на техническите изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища (5) и с Директива 2009/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби (6).

(8)

Посредством оказваната помощ в пристанища, разположени на територията на държава-членка, освен всичко друго, лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност следва да могат да се придвижват от определена точка на пристигане на дадено пристанище до пътническия кораб, както и от пътническия кораб до определена точка на тръгване от пристанището, като това включва качване на борда и слизане.

(9)

При организирането на оказването на помощ за лица с увреждания и лица с намалена подвижност и при обучението на своя персонал превозвачите следва да си сътрудничат с организации, представляващи лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност. В работата си те също така следва да вземат предвид съответните разпоредби на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, както и Препоръката на Международната морска организация (ИМО) за проектирането и експлоатацията на пътнически кораби според специфичните нужди на възрастните хора и лицата с увреждания.

(10)

Разпоредбите, уреждащи качването на лица с увреждания или лица с намалена подвижност, не следва да засягат общите разпоредби, приложими за качването на пътници, установени от действащите международни правила, правила на Съюза или национални правила.

(11)

Правните актове на Съюза в областта на правата на пътниците следва да отчитат потребностите на пътниците, и по-специално тези на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, за ползване на различни видове транспорт и лесни преходи между различните видове транспорт, в съответствие с приложимите разпоредби за безопасна експлоатация на корабите.

(12)

Пътниците следва да бъдат надлежно информирани в случай на отмяна или закъснение на дадена пътническа услуга или круиз. Тази информация следва да помогне на пътниците да вземат необходимите мерки и при необходимост да получат информация за алтернативни връзки.

(13)

Следва да се намали неудобството за пътниците вследствие на отмяна или на по-дълго закъснение на пътуването им. За тази цел следва да се полагат съответните грижи за пътниците, те следва да могат да отменят пътуването си и да им бъдат възстановени заплатените за билетите средства или да бъдат пренасочени при задоволителни условия. Подходящо настаняване на пътници не означава непременно настаняване в стая в хотел, а може да бъде настаняване във всяко друго подходящо помещение, което е налично, в зависимост по-специално от обстоятелствата на всеки конкретен случай, превозните средства на пътниците и характеристиките на кораба. Във връзка с това и при надлежно обосновани случаи на извънредни и неотложни обстоятелства превозвачите следва да могат да използват изцяло съответните налични съоръжения, в сътрудничество с гражданските власти.

(14)

В случай на отмяна или закъснение на пътническа услуга превозвачите следва да предвиждат изплащане на обезщетение на пътниците, размерът на което представлява процент от цената на билета, освен когато отмяната или закъснението става в резултат на атмосферни условия, застрашаващи безопасната експлоатация на кораба, или на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати дори след вземане на всякакви разумни мерки.

(15)

В съответствие с общоприетите принципи превозвачите следва да носят тежестта на доказване, че отмяната или закъснението са били причинени от подобни атмосферни условия или извънредни обстоятелства.

(16)

Атмосферните условия, застрашаващи безопасната експлоатация на кораба, следва да включват силен вятър, бурно море, силно течение, силно заледяване и трудни и крайно високи или ниски нива на водата, урагани, смерчове и наводнения, като изброяването не е изчерпателно.

(17)

Извънредните обстоятелства следва да включват природни бедствия като пожари и земетресения, терористични атаки, войни, въоръжени военни или граждански конфликти, въстания, военна или незаконна конфискация, трудови спорове, сваляне на сушата на болни, ранени или починали лица, издирвателни и спасителни операции по море или вътрешни водни пътища, мерки, необходими за опазване на околната среда, решения, взети от органите за управление на трафика или пристанищната администрация, или решения на компетентните органи, свързани с обществения ред и сигурност, както и за посрещане на спешни транспортни нужди, като изброяването не е изчерпателно.

(18)

С участието на заинтересовани страни, професионални сдружения и сдружения на потребителите, пътниците, лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност превозвачите следва да си сътрудничат, за да договарят споразумения на национално или европейско равнище за подобряване на грижите и помощта, които се предоставят на пътниците при всяко прекъсване на пътуването им, особено в случай на големи закъснения или отмяна на пътуването. Националните органи по прилагането следва да бъдат информирани за тези споразумения.

(19)

Съдът на Европейския съюз вече постанови, че проблеми, които водят до отмяна или закъснения, попадат в обхвата на понятието „извънредни обстоятелства“, само доколкото произтичат от събития, които не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач и се намират извън ефективния му контрол. Следва да се отбележи, че атмосферните условия, застрашаващи безопасната експлоатация на кораба, наистина са извън ефективния контрол на превозвача.

(20)

Настоящият регламент не следва да засяга правата на пътниците, установени с Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 г. относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки (7). Настоящият регламент не следва да се прилага в случаи на отмяна на пакетна екскурзия по причини, различни от отмяна на пътническа услуга или круиз.

(21)

Пътниците следва да са напълно информирани, в общодостъпна форма, за своите права съгласно настоящия регламент, така че да могат ефективно да ги упражняват. Правата на пътниците следва да включват получаването на информация относно пътническата услуга или круиза както преди, така и по време на пътуването. Цялата основна информация, която се предоставя на пътниците, следва също така да бъде предоставяна в достъпна за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност форма, като подобна достъпна форма позволява на пътниците достъп до една и съща информация при използване например на текстов, брайлов, аудио-, видео- и/или електронен формат.

(22)

Пътниците следва да могат да упражняват правата си чрез подходящи и достъпни процедури за обжалване, въведени от превозвачите и операторите на терминали в рамките на съответната им компетентност, или в зависимост от случая, чрез подаване на жалби до органа или органите, определени за тази цел от съответната държава-членка. Превозвачите и операторите на терминали следва да отговарят на жалби на пътниците в рамките на определен срок, като имат предвид, че липсата на отговор на жалба би могла да се използва срещу тях.

(23)

Препоръчително е жалбите, свързани с оказването на помощ в пристанище или на борда на кораб, да бъдат подавани до органа или органите по прилагане на настоящия регламент, определени в държавата-членка, където се намира пристанището на качване на борда, а за пътническите услуги от трета държава — където се намира пристанището на слизане от борда, като се вземат предвид установените от отделните държави-членки процедури за подаване на жалби.

(24)

Държавите-членки следва да осигуряват спазването на настоящия регламент, както и да определят компетентен орган или органи, които да изпълняват задачите по надзора и прилагането. Това не засяга правата на пътниците да потърсят обезщетение за вредите по съдебен ред съгласно националното законодателство.

(25)

Органът или органите, определени за прилагането на настоящия регламент, следва да са независими от търговски интереси. Всяка държава-членка следва да определи поне един орган, който, когато е приложимо, следва да има правомощието и възможността да разглежда индивидуални жалби и да улеснява уреждането на спорове. Пътниците следва да имат право да получат обоснован отговор от определения орган в разумен срок. Предвид значението на надеждните статистически данни за прилагането на настоящия регламент, в частност за гарантиране на съгласуваното му прилагане на територията на целия Съюз, докладите, изготвени от тези органи, следва по възможност да включват статистически данни относно жалбите и резултата от тях.

(26)

Държавите-членки следва да установят система от санкции, приложими за нарушения на настоящия регламент, и да гарантират прилагането на тези санкции. Санкциите следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(27)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно осигуряване на висока степен на защита и помощ на пътниците на територията на всички държави-членки и гарантиране, че стопанските субекти работят при хармонизирани условия на вътрешния пазар, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба и последиците от действието, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(28)

Прилагането на настоящия регламент следва да се основава върху Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (Регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (8). Следователно посоченият регламент следва да бъде съответно изменен.

(29)

Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (9) следва стриктно да се спазва и прилага, за да се гарантира зачитането на правото на личен живот на физическите и юридическите лица, както и че поисканата информация и доклади служат само за изпълнение на установените в настоящия регламент задължения и не се използват във вреда на тези лица.

(30)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз, посочена в член 6 от Договора за Европейския съюз,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се уреждат правилата за пътуването по море и по вътрешни водни пътища относно:

а)

недискриминацията между пътниците по отношение на транспортните условия, предлагани от превозвачите;

б)

недискриминацията и помощта за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност;

в)

правата на пътниците в случай на отмяна на пътуването или закъснение;

г)

минималната информация, която трябва де се предоставя на пътниците;

д)

реда за разглеждане на жалби;

е)

общите правила за прилагане.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага по отношение на пътници:

а)

ползващи пътнически услуги, при които пристанището за качване се намира на територията на държава-членка;

б)

ползващи пътнически услуги, при които пристанището за качване се намира извън територията на държава-членка, а пристанището за слизане се намира на територията на държава-членка, при условие че услугите се извършват от превозвач от Съюза по смисъла на член 3, буква д);

в)

участващи в круиз, когато пристанището за качване се намира на територията на държава-членка. За тази категория пътници обаче не се прилагат член 16, параграф 2, членове 18 и 19 и член 20, параграфи 1 и 4.

2.   Настоящият регламент не се прилага по отношение на пътници:

а)

пътуващи на борда на кораби с разрешение за превоз на не повече от 12 пътници;

б)

пътуващи на борда на кораби, при които екипажът, който носи отговорност за експлоатацията на кораба, е не по-голям от трима души, и когато цялата пътническа услуга обхваща разстояние от по-малко от 500 метра в едната посока;

в)

при пътувания с екскурзионна и туристическа цел, различни от круизи; или

г)

пътуващи на борда на кораби, които не са задвижвани по механичен начин, както и на борда на оригинални и индивидуални копия на исторически пътнически кораби, проектирани преди 1965 г., изградени предимно с оригиналните материали, които имат разрешение за превоз на не повече от 36 пътници.

3.   Държавите-членки могат, за период от две години считано от 18 декември 2012 г., да освободят от прилагането на настоящия регламент корабите, плаващи по море, с бруто тегло, по-малко от 300 тона, които се използват за вътрешен транспорт, при условие че правата на пътниците съгласно настоящия регламент са гарантирани по подходящ начин в националното законодателство.

4.   Държавите-членки могат да освободят от прилагането на настоящия регламент пътническите услуги, които са предмет на задължения за обществени услуги, договори за обществени услуги или интегрирани услуги, при условие че правата на пътниците съгласно настоящия регламент са гарантирани по съпоставим начин в националното законодателство.

5.   Без да се засягат директиви 2006/87/ЕО и 2009/45/ЕО, никоя разпоредба на настоящия регламент не съставлява техническо изискване, налагащо задължения на превозвачите, операторите на терминали или други образувания да внасят промени или да заменят кораби, инфраструктура, пристанища или пристанищни терминали.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)

„лице с увреждане“ или „лице с намалена подвижност“ означава лице, чиято способност за придвижване при ползване на транспорт е намалена поради физическо увреждане (сетивно или двигателно, трайно или временно), умствено увреждане или недостатък, както и поради някаква друга причина за увреждане или поради възрастта му, и чието състояние се нуждае от съответно внимание и от приспособяване на обслужването, предоставяно на всички пътници, към неговите специфични потребности;

б)

„територия на държава-членка“ означава територия, на която се прилага Договорът за функционирането на Европейския съюз, както е посочено в член 355 от него, при предвидените в него условия;

в)

„условия на достъп“ означава подходящи стандарти, указания и информация относно достъпността на пристанищните терминали и кораби, включително техните съоръжения, за лица с увреждания или лица с намалена подвижност;

г)

„превозвач“ означава физическо или юридическо лице, което не е туроператор, туристически агент или продавач на билети и което предлага превоз чрез пътнически услуги или круизи на масовия потребител;

д)

„превозвач от Съюза“ означава превозвач, установен на територията на държава-членка или предлагащ превоз чрез пътнически услуги до и от територията на държава-членка;

е)

„пътническа услуга“ означава търговска услуга за превоз на пътници по море или по вътрешни водни пътища, която следва оповестено разписание;

ж)

„интегрирани услуги“ означава взаимосвързани транспортни услуги в рамките на определен географски район с единно информационно обслужване, система за билети и разписание;

з)

„фактически превозвач“ означава лице, различно от превозвача, което фактически осъществява целия превоз или част от него;

и)

„вътрешни водни пътища“ означава естествена или изкуствена плавателна вътрешна водна мрежа или система от взаимосвързани водни мрежи, използвани за превоз, като езера, реки или канали или съчетание от тях;

й)

„пристанище“ означава място или географска зона, устроено/а и оборудвано/а по начин, позволяващ приемането на кораби, от което/която редовно се качват и слизат пътници;

к)

„пристанищен терминал“ означава терминал, обслужван от превозвач или оператор на терминал, на пристанище със съоръжения, такива като места за регистрация, билетни каси или салони, и персонал за качване или слизане на пътници, ползващи пътнически услуги или на круиз;

л)

„кораб“ означава съд, използван за плаване по море или по вътрешни водни пътища;

м)

„договор за превоз“ означава договор за превозване, сключен между превозвач и пътник за предоставянето на една или повече пътнически услуги или круизи;

н)

„билет“ означава валиден документ или друго доказателство за договор за превоз;

о)

„продавач на билети“ означава продавач на дребно, сключващ договори за превоз от името на превозвач;

п)

„туристически агент“ означава продавач на дребно или туроператор, сключващ договори за превоз от името на пътник;

р)

„туроператор“ означава организатор или продавач на дребно по смисъла на член 2, параграфи 2 и 3 от Директива 90/314/ЕИО, който не е превозвач;

с)

„резервация“ означава резервиране на конкретно заминаване в рамките на пътническа услуга или круиз;

т)

„оператор на терминал“ означава частен или публичен орган на територията на държава-членка, който отговаря за администрацията и управлението на пристанищен терминал;

у)

„круиз“ означава транспортна услуга по море или вътрешни водни пътища, извършвана изключително с цел развлечение или отдих, допълнена с настаняване и други услуги, при повече от две нощувки на борда;

ф)

„морски инцидент“ означава корабокрушение, преобръщане, сблъскване или засядане на кораба, експлозия или пожар, или неизправност на кораба.

Член 4

Билети и недискриминационни договорни условия

1.   Превозвачите издават на пътника билет, освен ако други документи не дават право на превоз съгласно националното законодателство. Билетът може да се издава в електронна форма.

2.   Без да се засягат специалните тарифи за отделни социални групи, договорните условия и прилаганите от превозвачи или продавачи на билети тарифи се прилагат по отношение на масовия потребител без каквато и да е пряка или непряка дискриминация, основана на гражданството на крайния потребител или на мястото на установяване на превозвачите или продавачите на билети в рамките на Съюза.

Член 5

Други изпълнители

1.   Когато изпълнението на задълженията съгласно настоящия регламент е поверено на фактически превозвач, продавач на билети или друго лице, превозвачът, туристическият агент, туроператорът или операторът на терминал, поверил тези задължения, независимо от това носи отговорност за действията или бездействията на този изпълнител, когато той е действал в рамките на възложената му работа.

2.   В допълнение към параграф 1, по отношение на изпълнителя, на който превозвачът, туристическият агент, туроператорът или операторът на терминал е поверил изпълнението на дадено задължение, се прилагат разпоредбите на настоящия регламент, включително разпоредбите относно отговорността и освобождаването от отговорност, по отношение на възложеното задължение.

Член 6

Изключване на отказ

Не е възможен отказ от или ограничаване на правата и задълженията съгласно настоящия регламент, по-специално чрез дерогация от тях или чрез ограничителни клаузи в договора за превоз.

ГЛАВА II

ПРАВА НА ЛИЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ И ЛИЦАТА С НАМАЛЕНА ПОДВИЖНОСТ

Член 7

Право на превоз

1.   Превозвачите, туристическите агенти и туроператорите не могат да откажат да приемат резервация, да издадат или да предоставят по друг начин билет или да качат на борда лице на основание увреждане или намалена подвижност на лицето като такива.

2.   Резервациите и билетите се предлагат на лица с увреждания и лица с намалена подвижност без надценка и при условията, които се прилагат по отношение на другите пътници.

Член 8

Изключения и специални условия

1.   Чрез дерогация от член 7, параграф 1 превозвачите, туристическите агенти и туроператорите могат да откажат да приемат резервация, да издадат или предоставят по друг начин билет или да качат на борда дадено лице с увреждане или лице с намалена подвижност:

а)

с цел спазване на приложимите изисквания за безопасност, установени от международното право, правото на Съюза или националното право, или с цел спазване на изискванията за безопасност, установени от компетентните органи;

б)

ако поради конструкцията на пътническия кораб или пристанищната инфраструктура и оборудването, включително пристанищните терминали, качването, слизането или превозът на въпросното лице не могат да бъдат осъществени безопасно или не са практически осъществими.

2.   В случай на отказ за приемане на резервация или издаване или предоставяне по друг начин на билет на основание причините, посочени в параграф 1, превозвачите, туристическите агенти и туроператорите полагат всички разумни усилия да предложат на съответното лице приемлива алтернатива за превоз с пътническа услуга или круиз, осигурявани от превозвача.

3.   Когато лице с увреждане или лице с намалена подвижност, което има резервация или билет и което е спазило изискванията, посочени в член 11, параграф 2, и въпреки това е получило отказ за качване на основание, посочено в настоящия регламент, на това лице, както и на всяко придружаващо лице, посочено в параграф 4 от настоящия член, се предлага избор между правото на възстановяване на средствата и пренасочване съгласно предвиденото в приложение I. Правото на избор на двупосочно пътуване или пренасочване зависи от спазването на всички изисквания за безопасност.

4.   Когато е абсолютно необходимо и при условията, предвидени в параграф 1, превозвачите, туристическите агенти и туроператорите могат да поискат лицето с увреждане или лицето с намалена подвижност да се придружава от друго лице, което е в състояние да осигури помощта, необходима на лицето с увреждане или лицето с намалена подвижност. По отношение на пътническите услуги такова придружаващо лице се превозва безплатно.

5.   Когато превозвачите, туристическите агенти и туроператорите прилагат параграф 1 или 4, те незабавно уведомяват лицето с увреждане или лицето с намалена подвижност за конкретните причини за това. При поискване тези причини се съобщават на лицето с увреждане или лицето с намалена подвижност в писмена форма не по-късно от пет работни дни след искането. В случай на отказ съгласно параграф 1, буква а) се посочват приложимите изисквания за безопасност.

Член 9

Достъпност и информация

1.   В сътрудничество с организациите, представляващи лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност, превозвачите и операторите на терминали установяват или поддържат, когато е целесъобразно — чрез своите организации, недискриминационни правила за достъп до превоз на лица с увреждания и лица с намалена подвижност, както и за придружаващи ги лица. При поискване условията на достъп се съобщават на националните органи по прилагането.

2.   Предвидените в параграф 1 условия за достъп се оповестяват от превозвачите и операторите на терминал физически или в Интернет, при поискване — в достъпна форма, и на същите езици, на които обичайно се предоставя информация на всички пътници. Специално внимание се отделя на потребностите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност.

3.   Туроператорите оповестяват предвидените в параграф 1 условия за достъп, които се прилагат за пътувания, включени в пакетно пътуване, пакетни почивки и пакетни екскурзии, организирани, продавани или предлагани за продажба от тях.

4.   Превозвачите, туристическите агенти и туроператорите гарантират, че цялата необходима информация, включително резервации онлайн и информация в Интернет, относно условията на превоз, информацията за пътуването и условията за достъп е на разположение в подходяща и достъпна форма за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност. Лицата, имащи нужда от помощ, получават потвърждение, че такава ще им бъде предоставена, с всякакви налични средства, включително чрез електронни средства или кратки текстови съобщения (SMS).

Член 10

Право на помощ в пристанищата и на борда на корабите

При спазване на условията за достъп, предвидени в член 9, параграф 1, превозвачите и операторите на терминали, в рамките на съответната им компетентност, предоставят на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност безплатна помощ съгласно приложения II и III в пристанищата, включително при качване и слизане, и на борда на корабите. По възможност помощта е съобразена с индивидуалните потребности на лицето с увреждане или лицето с намалена подвижност.

Член 11

Условия за предоставяне на помощ

1.   Превозвачите и операторите на терминали предоставят в рамките на съответната си компетентност помощ на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, както е предвидено в член 10, при условие че:

а)

превозвачът или операторът на терминал е уведомен с всякакви налични средства, включително чрез електронни средства или кратки текстови съобщения, за нуждите на лицето от такава помощ най-малко 48 часа предварително, освен ако между пътника и превозвача или оператора на терминала не е договорен по-кратък срок; както и

б)

самото лице с увреждания или с намалена подвижност се яви на пристанището или на определеното място, както е посочено в член 12, параграф 3:

i)

по времето, указано писмено от превозвача, но не повече от 60 минути преди обявеното време за качване; или

ii)

ако не е посочен час, не по-късно от 60 минути преди обявеното време за заминаване, освен ако между пътника и превозвача или оператора на терминала не е договорен по-кратък срок.

2.   В допълнение към параграф 1 лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност уведомяват превозвача по време на резервацията или на предварителното закупуване на билета за специфичните си потребности от настаняване, място за сядане, необходимо обслужване или за нуждата си от съпътстващо медицинско оборудване, при условие че тази нужда е известна по това време.

3.   Уведомление, направено в съответствие с параграф 1, буква а) и параграф 2, може винаги да бъде изпратено до туристическия агент или туроператора, от когото е закупен билетът. В случай че билетът позволява многократни пътувания, е достатъчно едно уведомление, при условие че се предостави достатъчно информация относно времето на следващите пътувания. Пътникът получава потвърждение, че е извършено уведомление за нуждите от помощ, както се изисква в съответствие с параграф 1, буква а) и параграф 2.

4.   Ако не бъде направено уведомление в съответствие с параграф 1, буква а) и параграф 2, превозвачите и операторите на терминали въпреки това полагат разумни усилия, за да гарантират, че помощта се предоставя по начин, който да позволи на лицето с увреждане или лицето с намалена подвижност да се качи, да слезе и да пътува на борда на кораба.

5.   Ако лице с увреждане или лице с намалена подвижност се придружава от обучено куче придружител, това куче се настанява заедно с лицето, при условие че превозвачът, туристическият агент или туроператорът е уведомен за това съгласно приложимите национални разпоредби относно превоза на признати кучета придружители на борда на пътнически кораби, ако съществуват такива.

Член 12

Получаване на уведомления и определяне на място на среща

1.   Превозвачите, операторите на терминали, туристическите агенти и туроператорите вземат всички необходими мерки за улесняване отправянето на искания за уведомления и за получаване на уведомления, направени в съответствие с член 11, параграф 1, буква а) и параграф 2. Това задължение се прилага по отношение на всички техни пунктове за продажба, включително при продажба по телефона и по Интернет.

2.   Ако туристическите агенти или туроператорите получат уведомлението, посочено в параграф 1, те без забавяне изпращат информацията до превозвача или оператора на терминал, в рамките на обичайното си работно време.

3.   Превозвачите и операторите на терминали определят място в пристанищните терминали или извън тях, където лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност могат да съобщят за пристигането си и да поискат помощ. Това място е ясно обозначено и на него се предлага в достъпна форма основна информация за пристанищния терминал и оказваната помощ.

Член 13

Стандарти за качество на помощта

1.   Операторите на терминали и превозвачите, експлоатиращи пристанищни терминали или извършващи пътнически услуги с общо над 100 000 търговски превоза на пътници през предходната календарна година, установяват, в рамките на съответните им области на компетентност, стандарти за качеството на помощта съгласно приложения II и III и, когато е уместно чрез организациите си, определят необходимите ресурси за спазването на тези стандарти, в сътрудничество с организациите, представляващи лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност.

2.   При установяването на стандарти за качество се отчитат изцяло международно признатите политики и кодекси за поведение, свързани с улесняване на превоза на лица с увреждания или лица с намалена подвижност, и по-специално Препоръката на ИМО за проектирането и експлоатацията на пътнически кораби според специфичните нужди на възрастните хора и лицата с увреждания.

3.   Предвидените в параграф 1 стандарти за качество се оповестяват публично, физически или по Интернет, от операторите на терминали и от превозвачите, в достъпна форма и на същите езици, на които обичайно се предоставя информация на всички пътници.

Член 14

Обучение и инструктаж

Без да се засягат Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците и регламентите, приети съгласно ревизираната Конвенция за корабоплаването по река Рейн и Конвенцията за режима на корабоплаване по река Дунав, превозвачите и, когато е уместно, операторите на терминали установяват процедури за обучение, включително инструктаж, по отношение на уврежданията и гарантират, че:

а)

техният персонал, включително служителите, наети от всеки подизпълнител, който предоставя пряка помощ на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, са обучени или инструктирани, както е посочено в приложение IV, части A и Б;

б)

техният персонал, който по принцип отговаря за резервацията и продажбата на билети или за качването и слизането на пътниците, включително служителите, наети от всеки друг изпълнител, са обучени или инструктирани, както е посочено в приложение IV, част А; и

в)

служителите от категориите, посочени в букви а) и б), поддържат уменията си, например чрез инструктаж или опреснителни курсове, когато е необходимо.

Член 15

Обезщетение във връзка с оборудване за придвижване или друго специално оборудване

1.   Превозвачите и операторите на терминали носят отговорност за претърпените щети вследствие на загуба или повреда на оборудване за придвижване или друго специално оборудване, използвано от лице с увреждания или лице с намалена подвижност, ако инцидентът, причинил щетите, е настъпил по вина, включително небрежност, на превозвача или на оператора на терминала. Вината, включително небрежността, на превозвача се приема за вреда, причинена в резултат на морски инцидент.

2.   Обезщетението, посочено в параграф 1, съответства на стойността на замяната на съответното оборудване или, когато е приложимо, на разходите за ремонта му.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат, когато се прилага член 4 от Регламент (ЕО) № 392/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на произшествия (10).

4.   Освен това се полагат всички усилия за бързо предоставяне на временно заместващо оборудване, което е подходяща алтернатива.

ГЛАВА III

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРЕВОЗВАЧИТЕ И НА ОПЕРАТОРИТЕ НА ТЕРМИНАЛИ В СЛУЧАЙ НА ПРЕКЪСВАНЕ НА ПЪТУВАНЕТО

Член 16

Информация в случай на отмяна на пътуването или закъснение при заминаването

1.   В случай на отмяна на пътуването или закъснение при заминаването в рамките на пътническа услуга или круиз превозвачът или, когато е уместно, операторът на терминала уведомява пътниците, заминаващи от пристанищните терминали, или, ако е възможно, пътниците, заминаващи от пристанищата, относно създалата се ситуация възможно най-бързо и във всеки случай не по-късно от 30 минути след определения по разписание час на заминаване, като освен това им съобщават очакваното време на заминаване и на пристигане веднага щом получат тази информация.

2.   Ако пътниците изпуснат връзка в рамките на транспортна услуга поради отмяна на пътуването или закъснение, превозвачът и, когато е уместно, операторът на терминала полагат разумни усилия да уведомят засегнатите пътници относно алтернативни връзки.

3.   Превозвачът или, когато е уместно, операторът на терминала гарантира, че лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност получават в достъпна форма информацията, изисквана съгласно параграфи 1 и 2.

Член 17

Помощ в случай на отмяна или закъснение при заминаването

1.   Когато превозвачът има основания да очаква отмяна или закъснение на пътническа услуга или круиз с повече от 90 минути след определения по разписание час на заминаване, на пътниците, заминаващи от пристанищните терминали, се предлагат безплатно закуски, храна или напитки в зависимост от времето на чакане, при условие че има такива или има разумна възможност да бъдат доставени.

2.   В случай на отмяна на пътуването или закъснение при заминаването, при което се налага престой от една или повече нощи или се налага допълнителен престой в сравнение с предвидения от пътника, освен предвидените в параграф 1 закуски, храна или напитки, превозвачът — където и когато това е физически възможно — предлага на пътниците, заминаващи от пристанищните терминали, безплатно подходящо настаняване на борда или на брега, както и превоз между пристанищния терминал и мястото на настаняване. Превозвачът може да ограничи общите разходи за настаняване на брега, без да се включва превозът между пристанищния терминал и мястото на настаняване, до 80 EUR на пътник и на нощ за максимум 3 нощи.

3.   При прилагането на параграфи 1 и 2 превозвачът обръща специално внимание на потребностите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност и на техните придружители.

Член 18

Пренасочване и възстановяване на средства в случай на отмяна или закъснение при заминаването

1.   В случаите, когато превозвачът има основание да очаква отмяна на пътуването или закъснение с повече от 90 минути при заминаването от пристанищен терминал в рамките на пътническа услуга, на пътниците незабавно се предлага следният избор:

а)

пренасочване до крайното местоназначение при съпоставими условия с предвидените в договора за превоз, при първа възможност и без допълнителни разходи;

б)

възстановяване на цената на билета и, когато това е приложимо, безплатна услуга за връщане при първа възможност до първоначалната точка на тръгване, посочена в договора за превоз.

2.   В случаите на отмяна на пътуването или закъснение с повече от 90 минути при заминаването от пристанище в рамките на пътническа услуга пътниците имат право на такова пренасочване или възстановяване на цената на билета от превозвача.

3.   Възстановяването на средства по параграф 1, буква б) и параграф 2 се извършва в срок от седем дни, в брой, чрез електронен банков превод, банково нареждане или банкови чекове и съответства на пълната стойност на билета на цената, на която е бил купен, за неосъществената част или части от пътуването, както и за вече извършената част или части от пътуването, когато пътуването е вече безсмислено от гледна точка на първоначалния план на пътуване на пътника. При съгласие от страна на пътника пълното възстановяване на средства може да бъде и под формата на ваучери и/или други услуги на стойност, съответстваща на цената, на която е купен билетът, ако условията позволяват гъвкавост, по-специално що се отнася до срока на валидност и местоназначението.

Член 19

Обезщетение за цената на билета в случай на закъснение при пристигането

1.   Без да губят правото си на превоз, пътниците могат да искат обезщетение от превозвача, ако се окаже, че ще пристигнат със закъснение до крайното местоназначение, посочено в договора за превоз. Минималното равнище на обезщетение е 25 % от цената на билета за закъснение най-малко от:

а)

един час в случай на пътуване с максимална продължителност по разписание до четири часа;

б)

два часа в случай на пътуване, продължаващо по разписание повече от четири часа, но не повече от осем часа;

в)

три часа в случай на пътуване, продължаващо по разписание повече от осем часа, но не повече от 24 часа; или

г)

шест часа в случай на пътуване, продължаващо по разписание повече от 24 часа.

Ако закъснението превишава двойно времето, определено в букви а) — г), обезщетението се равнява на 50 % от цената на билета.

2.   Пътниците, които имат абонаментна карта или сезонен билет и които търпят чести закъснения при пристигането в рамките на периода на валидност на картата или билетите, могат да поискат подходящо обезщетение в съответствие с разпоредбите относно обезщетенията на превозвачите. Тези разпоредби установяват критериите за определяне на закъснението при пристигането и за изчисляване на обезщетението.

3.   Обезщетението се изчислява спрямо цената, която пътникът е платил в действителност за пътническата услуга, при която има закъснение.

4.   Когато превозът включва и връщане, обезщетението за закъснение при пристигането на отиване или на връщане се изчислява спрямо половината сума, платена за превоза в рамките на съответната пътническа услуга.

5.   Обезщетението се изплаща в рамките на един месец след подаването на искането за обезщетение. Обезщетението може да бъде изплатено във ваучери и/или под формата на други услуги, ако условията позволяват гъвкавост, по-специално що се отнася до срока на валидност и местоназначението. По искане на пътника обезщетението се изплаща в брой.

6.   От обезщетението за цената на билета не се приспадат свързаните с финансови операции разходи, като такси, разходи за телефон или пощенски марки. Превозвачите могат да въведат минимален праг, под който не се изплащат обезщетения. Този праг не надвишава 6 EUR.

Член 20

Изключения

1.   Членове 17, 18 и 19 не се прилагат за пътници с отворени билети, до уточняване на времето на заминаване, с изключение на пътниците, които имат абонаментна карта или сезонен билет.

2.   Членове 17 и 19 не се прилагат, ако пътникът е уведомен за отмяната на пътуването или закъснението преди покупката на билета или ако отмяната или закъснението е по вина на пътника.

3.   Член 17, параграф 2 не се прилага, когато превозвачът докаже, че отмяната на пътуването или закъснението се дължи на атмосферни условия, застрашаващи безопасната експлоатация на кораба.

4.   Член 19 не се прилага, когато превозвачът докаже, че отмяната или закъснението се дължи на атмосферни условия, застрашаващи безопасната експлоатация на кораба, или на извънредни обстоятелства, възпрепятстващи извършването на пътническата услуга, които не са могли да бъдат избегнати дори при вземане на всякакви разумни мерки.

Член 21

Допълнителни претенции

Никоя разпоредба от настоящия регламент не възпрепятства пътниците да търсят пред националните съдилища, в съответствие с националното право, обезщетение за понесени щети вследствие на отмяна или закъснение на транспортна услуга, включително съгласно Директива 90/314/ЕИО.

ГЛАВА IV

ОБЩИ ПРАВИЛА ОТНОСНО ИНФОРМАЦИЯТА И ЖАЛБИТЕ

Член 22

Право на информация относно пътуването

Превозвачите и операторите на терминали, в рамките на съответните им области на компетентност, предоставят на пътниците подходяща информация по време на цялото пътуване в общодостъпна форма и на същите езици, на които обичайно се предоставя информация на всички пътници. Специално внимание се отделя на потребностите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност.

Член 23

Информация относно правата на пътниците

1.   Превозвачите, операторите на терминали и, когато е уместно, пристанищните власти, в рамките на съответните си области на компетентност, гарантират, че информацията относно правата на пътниците съгласно настоящия регламент е общодостъпна на борда на корабите, в пристанищата, когато е възможно, и в пристанищните терминали. Информацията се предоставя, доколкото е възможно, в достъпна форма и на същите езици, на които обичайно се предоставя информация на всички пътници. При предоставянето на тази информация се отделя специално внимание на потребностите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност.

2.   С оглед спазването на изискването за предоставяне на информация, посочено в параграф 1, превозвачите, операторите на терминали и, когато е уместно, пристанищните власти могат да използват кратко изложение на разпоредбите на настоящия регламент, което е подготвено от Комисията на всички официални езици на институциите на Европейския съюз и им е предоставено.

3.   Превозвачите, операторите на терминали и, когато е уместно, пристанищните власти информират пътниците по подходящ начин на борда на корабите, в пристанищата, ако е възможно, и в пристанищните терминали за данните за връзка с органа по прилагане, определен от съответната държава-членка в съответствие с член 25, параграф 1.

Член 24

Жалби

1.   Превозвачите и операторите на терминали създават или поддържат достъпен механизъм за разглеждане на жалби относно правата и задълженията, обхванати от настоящия регламент.

2.   Когато пътник, по отношение на когото се прилага настоящият регламент, иска да подаде жалба до превозвача или оператора на терминал, той я подава в рамките на два месеца от датата на извършване на услугата или от датата, на която услугата е трябвало да бъде извършена. В рамките на един месец от получаване на жалбата превозвачът или операторът на терминал уведомява пътника дали неговата жалба е основателна, дали е отхвърлена или все още е в процес на разглеждане. Срокът за предоставяне на окончателен отговор не надвишава два месеца от получаването на жалбата.

ГЛАВА V

ПРИЛАГАНЕ И НАЦИОНАЛНИ ОРГАНИ ПО ПРИЛАГАНЕТО

Член 25

Национални органи по прилагането

1.   Всяка държава-членка определя нов или съществуващ орган, отговарящ за прилагането на настоящия регламент по отношение на пътнически услуги и круизи от пристанища, намиращи се на нейна територия, и по отношение на пътнически услуги от трета държава до тези пристанища. Всеки орган взема необходимите мерки, за да осигури спазването на настоящия регламент.

Всеки орган е независим от търговските интереси по отношение на организацията си, решенията за финансиране, правната си структура и вземането на решения.

2.   Държавите-членки информират Комисията относно органа или органите, определени в съответствие с настоящия член.

3.   Всеки пътник може да подаде жалба, в съответствие с националното право, до компетентния орган, посочен в параграф 1, или до всеки друг компетентен орган, определен от държавата-членка, относно твърдяни нарушения на настоящия регламент. Компетентният орган предоставя на пътниците обоснован отговор на техните жалби в разумен срок.

Държава-членка може да реши:

а)

че първоначално пътникът подава жалбата по настоящия регламент до превозвача или оператора на терминал; и/или

б)

че националният орган по прилагане или другият компетентен орган, посочен от държавата-членка, действа като контролна инстанция за разглеждане на жалби, по които не е намерено решение съгласно член 24.

4.   Държавите-членки, избрали да предоставят освобождаване за определени услуги съгласно член 2, параграф 4, осигуряват наличието на съпоставим механизъм за прилагане на правата на пътниците.

Член 26

Доклад за прилагането

До 1 юни 2015 г. и на всеки две години след това органите по прилагането, определени в съответствие с член 25, публикуват доклад за дейността си през изминалите две календарни години, който съдържа по-специално описание на действията, предприети за прилагане на разпоредбите на настоящия регламент, подробни данни за наложените санкции, както и статистика за жалбите и наложените санкции.

Член 27

Сътрудничество между органите по прилагане

Националните органи по прилагането, посочени в член 25, параграф 1, обменят информация относно своята работа и принципите и практиката на вземане на решения в степента, необходима за съгласуваното прилагане на настоящия регламент. Комисията ги подпомага в тази им дейност.

Член 28

Санкции

Държавите-членки установяват система от санкциите за нарушение на разпоредбите на настоящия регламент и предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки нотифицират Комисията относно тези правила и мерки до 18 декември 2012 г. и нотифицират Комисията незабавно относно всяко последващо изменение, което ги засяга.

ГЛАВА VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 29

Доклад

До 19 декември 2015 г. Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад за действието и последиците на настоящия регламент. При необходимост докладът се придружава от законодателни предложения за по-нататъшно детайлно прилагане на разпоредбите от настоящия регламент или за неговото изменение.

Член 30

Изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004

В приложението към Регламент (ЕО) № 2006/2004 се добавя следната точка:

„18.

Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища (*1).

Член 31

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 18 декември 2012 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 24 ноември 2010 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

ПредседателK

O. CHASTEL


(1)  ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 89.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 23 април 2009 г. (ОВ C 184 E, 8.7.2010 г., стр. 293), позиция на Съвета на първо четене от 11 март 2010 г. (ОВ C 122 E, 11.5.2010 г., стр. 19), позиция на Европейския парламент от 6 юли 2010 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 11 октомври 2010 г.

(3)  ОВ L 378, 31.12.1986 г., стр. 4.

(4)  ОВ L 364, 12.12.1992 г., стр. 7.

(5)  ОВ L 389, 30.12.2006 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 163, 25.6.2009 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 158, 23.6.1990 г., стр. 59.

(8)  ОВ L 364, 9.12.2004 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(10)  ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 24.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРАВО НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СРЕДСТВА ИЛИ ПРЕНАСОЧВАНЕ ЗА ЛИЦА С УВРЕЖДАНИЯ И ЛИЦА С НАМАЛЕНА ПОДВИЖНОСТ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 8

1.   При позоваване на настоящото приложение на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност се предлага избор между следните възможности:

а)

в срок от седем дни — възстановяване в брой на пълната стойност на билета на цената, на която е закупен, за неосъществената част или части от пътуването и за вече осъществената част или части, ако пътуването е вече безсмислено от гледна точка на първоначалния план за пътуване на пътника, чрез електронен банков превод, банково нареждане или банков чек и, където е приложимо,

услуга за връщане до първоначалната точка на тръгване при първа възможност; или

б)

пренасочване при първа възможност до крайното местоназначение, посочено в договора за превоз, без надценка и при съпоставими условия; или

в)

пренасочване, при съпоставими условия, до крайното местоназначение, посочено в договора за превоз, на по-късна, удобна за пътника дата, в зависимост от наличието на билети.

2.   Параграф 1, буква а) се прилага също така за пътници, чиито пътувания са част от пакет, освен правото на възстановяване на средства, когато такова право е породено съгласно Директива 90/314/ЕИО.

3.   Когато при обслужване на населено място, град или регион от няколко пристанища превозвачът предлага на пътник пътуване до пристанище като алтернатива на това, за което е направена резервацията, превозвачът поема разходите за прехвърлянето на пътника от алтернативното пристанище до пристанището, за което е направена резервацията, или до друго близко местоназначение, договорено с пътника.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПОМОЩ В ПРИСТАНИЩАТА, ВКЛЮЧИТЕЛНО ПРИ КАЧВАНЕ И СЛИЗАНЕ, СЪГЛАСНО ПОСОЧЕНОТО В ЧЛЕНОВЕ 10 И 13

1.   Помощ и мерки, необходими за даване на възможност на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност:

да съобщят за своето пристигане на пристанищния терминал или, ако е възможно, на пристанището и да поискат помощ,

да се придвижат от определената точка на пристигане до гишето за регистриране, ако има такова, или до кораба,

да се представят за регистриране и да регистрират багажа си, ако е необходимо,

да се придвижат от гишето за регистриране, ако има такова, до кораба, през местата за емиграционни проверки и проверки за сигурност,

да се качат на кораба с помощта на подемни устройства, инвалидни колички или друга необходима помощ, в зависимост от случая,

да се придвижат от входа на кораба до своите места/зони,

да съхраняват и да получат обратно багажа си на борда на кораба,

да се придвижат от своите места до изхода на кораба,

да слязат от кораба с помощта на подемни устройства, инвалидни колички или друга необходима помощ, в зависимост от случая,

да получат багажа си, ако е необходимо, и да преминат през местата за имиграционни и митнически проверки,

да се придвижат от залата за багаж или мястото за слизане до определена точка на излизане,

при необходимост, да се придвижат до тоалетните, ако има такива.

2.   Когато на лице с увреждания или лице с намалена подвижност се оказва помощ от страна на придружаващо лице, това придружаващо лице трябва да получи разрешение за предоставяне на необходимата помощ в пристанището и при качване и слизане, ако това е поискано.

3.   Обслужване на цялото необходимо оборудване за придвижване, в това число електрически инвалидни колички.

4.   Временна замяна на повредено или загубено оборудване за придвижване с оборудване, което представлява подходяща алтернатива.

5.   Наземно обслужване на признати кучета придружители, когато е приложимо.

6.   Съобщаване в достъпна форма на информацията, необходима за качване и слизане.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПОМОЩ НА БОРДА НА КОРАБИТЕ, СЪГЛАСНО ПОСОЧЕНОТО В ЧЛЕНОВЕ 10 И 13

1.   Превоз на признати кучета придружители на борда на кораба, при спазване на националните разпоредби.

2.   Превоз на медицинско оборудване и на оборудване за придвижване, необходимо за лицето с увреждания или лицето с намалена подвижност, включително електрически инвалидни колички.

3.   Съобщаване на основна информация за маршрута в достъпна форма.

4.   При поискване, полагане на всички разумни усилия за осигуряване на места за сядане, които съответстват на потребностите на лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност, при спазване на изискванията за безопасност и в зависимост от наличието на такива места.

5.   При необходимост, помощ при придвижване до тоалетни, ако има такива.

6.   В случаите, когато лице с увреждане или лице с намалена подвижност получава помощ от придружител, превозвачът полага всички разумни усилия да даде на това лице място или каюта в съседство с лицето с увреждане или лицето с намалена подвижност.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ОБУЧЕНИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА УВРЕЖДАНИЯТА, ВКЛЮЧИТЕЛНО ИНСТРУКТАЖ, СЪГЛАСНО ЧЛЕН 14

А.   Обучение за повишаване на осведомеността относно уврежданията, включително инструктаж

Обучението за повишаване на осведомеността относно уврежданията, включително инструктаж, включва:

осведоменост и съответно поведение спрямо пътници с физически, сетивни (слух и зрение), скрити или когнитивни увреждания, включително разграничаване между различните способности на лица, чиято подвижност, ориентация или комуникация евентуално е намалена,

бариери пред лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, включително свързани с нагласата към тях и обкръжаващата среда, физически и организационни бариери,

признати кучета придружители, включително ролята и нуждите на кучето придружител,

справяне с непредвидени ситуации,

умения за междуличностна комуникация и методи за комуникация с хора с увреден слух, с увредено зрение, с увреден говор и с когнитивни увреждания,

обща осведоменост за Насоките на ИМО във връзка с Препоръката за проектирането и експлоатацията на пътнически кораби според специфичните нужди на възрастните хора и лицата с увреждания.

Б.   Обучение, свързано с предоставяне на помощ на лица с увреждания, включително инструктаж

Обучението, свързано с предоставяне на помощ на лица с увреждания, включително инструктаж, включва:

оказване на помощ на ползващите инвалидни колички при сядане в инвалидната количка и слизане от нея,

умения за оказване на помощ на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, които пътуват с признати кучета придружители, включително ролята и нуждите на тези кучета,

техники за придружаване на пътници с увредено зрение и за работа с признати кучета придружители и превоз на такива кучета,

познаване на видовете оборудване, които могат да подпомогнат лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, както и познания за внимателната работа с подобно оборудване,

ползване на оборудване за качване и слизане от превозното средство и познаване на съответните процедури за подпомагане на качването/слизането, които гарантират безопасността и запазването на достойнството на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност,

разбиране на необходимостта от надеждна и професионална помощ. Също така осъзнаване на възможността някои лица с увреждания и лица с намалена подвижност да се чувстват уязвими по време на пътуването поради зависимостта си от оказваната помощ,

познания за оказване на първа помощ.


ДИРЕКТИВИ

17.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 334/17


ДИРЕКТИВА 2010/75/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 24 ноември 2010 година

относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването)

(преработена)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Следва да бъдат направени определен брой съществени изменения на Директива 78/176/ЕИО на Съвета от 20 февруари 1978 г. относно отпадъци от производството на титанов диоксид (4), Директива 82/883/ЕИО на Съвета от 3 декември 1982 г. относно процедури за наблюдение и контрол на околни среди, засегнати от отпадъци от производството на титанов двуокис (5), Директива 92/112/ЕИО на Съвета от 15 декември 1992 г. относно процедурите за хармонизиране на програмите за намаляване и евентуално премахване на замърсяването, причинявано от отпадъците от производството на титанов двуокис (6), Директива 1999/13/ЕО на Съвета от 11 март 1999 г. за ограничаване на емисиите на летливи органични съединения, дължащи се на употребата на органични разтворители в определени дейности и инсталации (7), Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. относно изгарянето на отпадъците (8), Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации (9) и Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (10). С цел постигане на яснота посочените директиви следва да бъдат преработени.

(2)

Съгласно принципа „замърсителят плаща“ и принципа за предотвратяване на замърсяването, за да се предотврати, намали и, доколкото това е възможно, премахне замърсяването, произтичащо от промишлени дейности, е необходимо да се установи обща рамка за контрол на основните промишлени дейности, като се дава предимство на намесата при източника на замърсяване, като се осигурява разумно управление на природните ресурси и като се вземат предвид, когато това е необходимо, икономическото положение и специфичните местни особености на мястото, където се осъществява промишлената дейност.

(3)

Различните подходи в областта на контрола върху емисиите във въздуха, водите или почвата могат да насърчат по-скоро изместването на замърсяването от един към друг компонент на околната среда, отколкото опазването на околната среда като цяло. Ето защо е уместно да се предвиди комплексен подход към предотвратяването и контрола на емисиите във въздуха, водите и почвата, към управлението на отпадъците, към енергийната ефективност и предотвратяването на аварии. Такъв подход ще допринесе също така за постигането на еднакви условия на конкуренция в Съюза посредством уеднаквяване на изискванията за свързаните с околната среда показатели по отношение на промишлените инсталации.

(4)

Уместно е да се преразгледа законодателството относно промишлените инсталации, за да се опростят и изяснят съществуващите разпоредби, да се намали ненужната административна тежест и да се приложат заключенията от съобщенията на Комисията от 21 септември 2005 г. относно Тематичната стратегия за замърсяването на въздуха (по-нататък „Тематична стратегия за замърсяването на въздуха“), от 22 септември 2006 г. относно Тематичната стратегия за опазване на почвите и от 21 декември 2005 г. относно Тематична стратегия за предотвратяване и рециклиране на отпадъците, приети в отговор на Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на Шеста програма за действие на Общността за околната среда (11). Тези съобщения определят цели за опазване на човешкото здраве и околната среда, които не могат да бъдат постигнати без допълнително намаляване на емисиите, произтичащи от промишлени дейности.

(5)

За да се осигурят предотвратяването и контрола на замърсяването, всяка инсталация следва да функционира само ако има разрешително или, в случай че става дума за някои инсталации и дейности, при които се използват органични разтворители, само ако има разрешително или е регистрирана.

(6)

Определянето на подхода при възлагане на отговорности на операторите на инсталации зависи от държавите-членки, при условие че се гарантира спазването на настоящата директива. Държавите-членки могат да предпочетат да издадат разрешително на един отговорен оператор за всяка инсталация или да конкретизират разпределението на отговорностите между няколко оператора на различни части на дадена инсталация. Когато съществуващите им правни системи предвиждат само един отговорен оператор за всяка инсталация, държавите-членки могат да решат да запазят тези системи.

(7)

За да се улесни издаването на разрешителни, държавите-членки следва да могат да определят изисквания за някои категории инсталации в общи правила със задължителна сила.

(8)

Важно е да се предотвратят аварии и инциденти и да се ограничат последиците от тях. Отговорността във връзка с последиците за околната среда от аварии и инциденти е въпрос, който следва да се урежда в съответното национално право и където е приложимо, в съответното право на Съюза.

(9)

За да се избегне двойно регулиране, разрешителното за инсталация, която попада в приложното поле на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (12), не следва да включва норма за допустими преки емисии на парникови газове, посочени в приложение I към тази директива, освен в случаите, когато е необходимо да се гарантира, че няма да бъде причинено съществено замърсяване на местно ниво или когато дадена инсталация е временно изключена от тази схема.

(10)

В съответствие с член 193 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) настоящата директива не препятства държавите-членки да запазят или да въведат по-строги защитни мерки, например изисквания относно емисиите на парникови газове, при условие че тези мерки са съвместими с Договорите и че Комисията е била уведомена за тях.

(11)

Операторите следва да подават заявления за издаване на разрешително, съдържащи информацията, необходима на компетентния орган за определяне на условията на разрешителното. При подаване на заявления за издаване на разрешително операторите следва да могат да ползват информацията, получена при прилагането на Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (13) и Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества (14).

(12)

Разрешителното следва да включва всички мерки, необходими за постигане на висока степен на опазване на околната среда като цяло, и да гарантира, че инсталацията се експлоатира в съответствие с общите принципи, уреждащи основните задължения на операторите. Разрешителното следва също така да включва нормите за допустими емисии на замърсяващи вещества или равностойни показатели или технически мерки, подходящи изисквания за опазване на почвата и подземните води и изисквания за мониторинг. Условията на разрешителното следва да бъдат определени въз основа на най-добрите налични техники.

(13)

За да се определят най-добри налични техники и да се ограничат разликите в Съюза по отношение на нивата на емисиите от промишлените дейности, чрез обмен на информация със заинтересованите страни следва да се изготвят, преразгледат и, при необходимост, да се актуализират референтни документи за най-добрите налични техники (наричани по-нататък „референтни документи за НДНТ“), а основните им компоненти (наричани по-нататък „заключения за НДНТ“) следва да се приемат чрез процедурата на комитет. Във връзка с това Комисията следва, посредством процедурата на комитет, да определи насоки относно събирането на данни, относно изготвянето на референтни документи за НДНТ и относно осигуряването на тяхното качество. Заключенията за НДНТ следва да служат за отправна точка при определяне на условията на разрешителното. Те могат да бъдат допълнени с информация от други източници. Комисията следва да се стреми да актуализира референтните документи за НДНТ не по-късно от осем години след публикуването на предходната им версия.

(14)

С цел да се гарантира ефективен и активен обмен на информация, който да доведе до качествени референтни документи за НДНТ, Комисията следва да създаде форум, който да работи по прозрачен начин. Следва да се предвидят практическите ред и условия за обмен на информация и за достъп до референтни документи за НДНТ, по-специално за да се гарантира, че държавите-членки и заинтересованите страни предоставят данни с достатъчно качество и количество въз основа на установени насоки, така че да се даде възможност за определяне на най-добрите налични техники и на най-новите техники.

(15)

Важно е да се предостави достатъчна гъвкавост на компетентните органи да определят норми за допустими емисии, които да гарантират, че при нормални експлоатационни условия емисиите не надхвърлят свързаните с най-добрите налични техники емисионни нива. За тази цел компетентният орган може да определи емисионни нива, различни от свързаните с най-добрите налични техники емисионни нива по отношение на стойностите, периодите от време и прилаганите референтни условия, при условие че чрез резултатите от мониторинга на емисии може да се покаже, че емисиите не са надхвърлили нивата, свързани с най-добрите налични техники. Спазването на нормите за допустими емисии, които са посочени в разрешителните, води до емисии под тези норми за допустими емисии.

(16)

За да бъдат отчетени някои специфични обстоятелства, когато прилагането на емисионни нива, свързани с най-добрите налични техники, би довело до несъразмерно високи разходи в сравнение с ползите за околната среда, компетентните органи следва да могат да определят норми за допустими емисии, които се отклоняват от тези нива. Тези отклонения следва да се правят въз основа на оценка, при която се вземат предвид ясно определени критерии. Нормите за допустими емисии, посочени в настоящата директива, не следва да се надвишават. Във всеки случай не следва да се допуска никакво значително замърсяване и следва да се постигне висока степен на опазване на околната среда като цяло.

(17)

За да могат операторите да изпитат най-новите техники, които биха допринесли за повишаване на общата степен на опазване на околната среда или за постигане най-малко на същото равнище на опазване на околната среда при по-голямо спестяване на разходи спрямо съществуващите най-добри техники, компетентният орган следва да може да предоставя временни дерогации от свързаните с най-добрите налични техники емисионни нива.

(18)

Промените в дадена инсталация могат да доведат до по-висока степен на замърсяване. Операторите следва да уведомяват компетентния орган за всички предвидени промени, които биха могли да въздействат върху околната среда. Съществени промени в инсталациите, които могат да окажат значително отрицателно въздействие върху човешкото здраве или околната среда, не следва да се правят без разрешително, издадено в съответствие с настоящата директива.

(19)

Разпространението на оборски тор способства значително за емисиите на замърсители във въздуха и водата. С оглед постигане на целите, заложени в Тематичната стратегия за замърсяването на въздуха и в правото на Съюза за опазване на водите, е необходимо Комисията да разгледа нуждата от въвеждане на най-подходящите начини на контрол на тези емисии чрез прилагане на най-добрите налични техники.

(20)

Интензивното отглеждане на птици и говеда способства значително за емисиите на замърсители във въздуха и водата. С оглед постигане на целите, заложени в Тематичната стратегия за замърсяването на въздуха и в правото на Съюза за опазване на водите, е необходимо Комисията да разгледа нуждата от определяне за различните видове птици на диференцирани прагови стойности в зависимост от капацитета, за да определи приложното поле на настоящата директива и да разгледа нуждата от въвеждане на най-подходящите начини на контрол на емисиите от инсталациите в говедовъдството.

(21)

За да бъде отчетено развитието на най-добрите налични техники или други промени в дадена инсталация, условията на разрешителното следва редовно да се преразглеждат и, когато е необходимо, да се актуализират, по-специално когато са приети нови или актуализирани заключения за НДНТ.

(22)

В конкретни случаи, когато при преразглеждане и актуализиране на разрешителното се установи, че за въвеждане на новите най-добри налични техники може да се окаже необходим срок, по-дълъг от четири години след публикуване на решение относно заключенията за НДНТ, компетентните органи могат да определят по-дълъг срок в условията на разрешителното, ако това е оправдано с оглед на критериите, посочени в настоящата директива.

(23)

Необходимо е да се гарантира, че експлоатацията на дадена инсталация няма да доведе до влошаване на качеството на почвата и подземните води. Ето защо условията на разрешителното следва да включват подходящи мерки за предотвратяване на емисиите в почвата и подземните води и редовно наблюдение на тези мерки за избягване на течове, разливане, инциденти или аварии при използване на оборудването и при съхранение. За да може евентуалните замърсявания на почвата и подземните води да бъдат открити на ранен етап и да се предприемат необходимите коригиращи мерки във връзка с това, преди замърсяването да се разпространи, е необходим и мониторинг на почвата и подземните води за съответните опасни вещества. Когато се определя честотата на мониторинга, може да се вземе предвид видът превантивни мерки, както и степента и честотата, с която се провежда наблюдението върху тях.

(24)

За да се гарантира, че експлоатацията на дадена инсталация не влошава качеството на почвата и подземните води, е необходимо да се установи степента на замъсяване на почвата и подземните води чрез доклад за базовото състояние. Докладът за базовото състояние следва да бъде практически инструмент, който позволява, доколкото е възможно, количествено сравнение между състоянието на площадката, описано в този доклад, и състоянието на площадката след окончателното прекратяване на дейностите, за да се определи дали има значително увеличение на замърсяването на почвата или подземните води. Във връзка с това докладът за базовото състояние следва да съдържа информация, включваща наличните данни за измерванията в почвата и подземните води и данни от предишни измервания, свързани с предходно използване на площадката.

(25)

В съответствие с принципа „замърсителят плаща“, когато се оценява степента на значимост на замърсяването на почвата и подземните води, причинено от оператора, което задейства задължението площадката да бъде приведена в състоянието, описано в доклада за базовото състояние, държавите-членки следва да вземат предвид условията на разрешителното, които са били приложими по време на осъществяването на съответната дейност, превантивните мерки срещу замърсяването, приети за инсталацията, и съответното увеличение на замърсяването в сравнение със степента на замърсяване, определена в доклада за базовото състояние. Отговорността за замърсяване, което не е причинено от оператора, се урежда от съответното национално и, където е приложимо, от съответното право на Съюза.

(26)

За да се гарантира ефективното изпълнение на настоящата директива и осигуряване на прилагането ѝ, операторите следва да представят редовно на компетентния орган доклади относно спазването на условията на разрешителното. Държавите-членки следва да гарантират, че както операторът, така и компетентният орган вземат необходимите мерки в случаите, когато не се спазват изискванията на настоящата директива, и да предвидят система за екологични инспекции. Държавите-членки следва да гарантират, че разполагат с достатъчен на брой персонал, притежаващ уменията и квалификацията, необходими за ефективното осъществяване на тези инспекции.

(27)

В съответствие с Орхуската конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (15) е необходимо обществеността да участва ефективно във вземането на решения, за да има възможност да изрази становището и опасенията си, които може да са от значение за тези решения, а органът за вземане на решение да взема предвид тези становища и опасения, като по този начин се постига по-голяма отчетност и прозрачност на процеса за вземане на решение и се допринася за обществената осведоменост по въпросите, свързани с околната среда, и за получаване на обществена подкрепа за взетите решения. Членовете на заинтересованата общественост следва да разполагат с достъп до правосъдие, за да могат да допринесат за защитата на правото на живот в околна среда, която е подходяща за личното здраве и благосъстояние.

(28)

Изгарянето на гориво в инсталации с номинална входяща топлинна мощност под 50 MW допринася значително за емисиите на замърсители във въздуха. С оглед постигане на целите, заложени в Тематичната стратегия за замърсяването на въздуха, е необходимо Комисията да разгледа нуждата от въвеждане на най-подходящите начини на контрол на емисиите от такива инсталации. Този преглед следва да отчита спецификите на горивните инсталации, използвани в здравни заведения, по-специално по отношение на тяхното извънредно използване при спешни случаи.

(29)

Големите горивни инсталации способстват значително за изпускането на емисии на замърсяващи вещества във въздуха, които имат съществено въздействие върху човешкото здраве и околната среда. За да се намали това въздействие и да се действа в посока към изпълнение на изискванията на Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (16) и на целите, определени в Тематичната стратегия за замърсяването на въздуха, е необходимо на равнището на Съюза да се определят по-строги норми за допустими емисии във връзка с някои категории горивни инсталации и замърсители.

(30)

Комисията следва да разгледа необходимостта от определяне на норми за допустими емисии за целия Съюз, както и необходимостта от изменение на нормите за допустими емисии, определени в приложение V за някои големи горивни инсталации, като вземе предвид прегледа и актуализирането на съответните референтни документи за НДНТ. В този контекст Комисията следва да отчете особеностите на енергийните системи на рафинериите.

(31)

Поради характеристиките на някои местно произведени твърди горива, за горивни инсталации, които изгарят такива горива, е по-уместно да се прилагат минимални степени на десулфуризация вместо норми за допустими емисии на серен диоксид. Освен това, тъй като специфичните характеристики на нефтения битум може да не позволят прилагането на същите техники за намаляване на количеството на сярата или постигането на същата ефективност по отношение на десулфуризацията, както при другите горива, за инсталациите, използващи този вид гориво, е уместно да се предвиди малко по-ниска минимална степен на десулфуризация.

(32)

В случай на внезапно прекъсване на снабдяването с нискосернисто гориво или с газ, в резултат на ситуация на сериозен недостиг, компетентният орган следва да може да предоставя временни дерогации, позволяващи емисиите на съответните горивни инсталации да надхвърлят нормите за допустими емисии, определени в настоящата директива.

(33)

Съответният оператор не следва да експлоатира горивна инсталация за повече от 24 часа след установяване на лошо функциониране или повреда на пречиствателно съоръжение, като работата без пречиствателно съоръжение не следва да надвишава 120 часа в рамките на период от 12 месеца, за да се ограничи отрицателното въздействие от замърсяването върху околната среда. Въпреки това, когато има крайна нужда от енергийни доставки или се налага да бъде избегнато цялостно увеличаване на емисиите, получени вследствие на експлоатирането на друга горивна инсталация, компетентните органи следва да могат да предоставят дерогации от тези срокове.

(34)

За да се гарантират висока степен на опазване на околната среда и защита на човешкото здраве и да се избегне трансграничното движение на отпадъци до инсталации, функциониращи при по-ниски екологични стандарти, е необходимо да се определят и поддържат строги експлоатационни условия, технически изисквания и норми за допустими емисии за инсталации, в които се извършва изгаряне или съвместно изгаряне на отпадъци в рамките на Съюза.

(35)

Използването на органични разтворители в някои дейности и инсталации води до изпускане на емисии на органични съединения във въздуха, водещо до образуването на местно и трансгранично ниво на фотохимични окислители, което нанася вреди на природните ресурси и оказва вредно въздействие върху човешкото здраве. Ето защо е необходимо да се вземат предпазни мерки срещу използването на органични разтворители и да се установи изискване за спазване на нормите за допустими емисии на органични съединения и на съответните експлоатационни условия. Когато други мерки, като например използването на продукти или техники с ниско съдържание на разтворители или без разтворители, представляват алтернативно средство за постигане на равностойно намаляване на емисиите, на операторите следва да се предостави възможност да спазват изискванията на схема за намаляване на емисиите вместо нормите за допустими емисии, определени в настоящата директива.

(36)

Инсталациите, произвеждащи титанов диоксид, могат да доведат до значително замърсяване на въздуха и водите. За да се намали това въздействие, е необходимо на равнището на Съюза да се определят по-строги норми за допустими емисии за някои замърсяващи вещества.

(37)

По отношение на включването в приложното поле на националните законови, подзаконови и административни разпоредби, въведени в сила с оглед съобразяване с настоящата директива, на инсталациите за производство на керамични продукти чрез изпичане, държавите-членки, като вземат предвид характеристиките на националния промишлен отрасъл и за да гарантират ясно тълкуване на приложното поле, следва да решат дали да прилагат както критерия за производствен капацитет, така и критерия за капацитет на пещта, или само един от двата критерия.

(38)

С цел да се опрости изготвянето на доклади и да се намали излишната административна тежест, Комисията следва да определи методи за рационализиране на начина на предоставяне на данни съгласно настоящата директива в съответствие с останалите изисквания на правото на Съюза, и по-специално Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители (17).

(39)

С цел гарантиране на еднакви условия за изпълнение на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия да приема насоки относно събирането на данни, относно изготвянето на референтните документи за НДНТ и осигуряването на качеството им, включително на това, доколко тяхното съдържание и формат са подходящи, да приема решения относно заключенията за НДНТ, да приема подробни правила за определяне на периодите на пускане и спиране и за преходните национални планове за големи горивни инсталации, както и да определя вида, формата и честотата на подаване на информацията, която държавите-членки следва да предоставят на Комисията. В съответствие с член 291 ДФЕС правилата и общите принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от Комисията, се определят предварително с регламент, приет в съответствие с обикновената законодателна процедура. До приемането на този нов регламент Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните пълномощия, предоставени на Комисията (18) продължава да се прилага, с изключение на процедурата по регулиране с контрол, която не е приложима.

(40)

На Комисията следва да се предоставят правомощия за приемане на делегирани актове в съответствие с член 290 ДФЕС по отношение на определянето на датата, от която да се извършват непрекъснати измервания на емисиите на тежки метали, диоксини и фурани във въздуха, и по отношение адаптирането на някои части от приложения V, VI и VII към научно-техническия прогрес. За инсталациите за изгаряне на отпадъци или за съвместно изгаряне на отпадъци това може, inter alia, да включва установяването на критерии за разрешаване на дерогации от непрекъснатия мониторинг на общите емисии на прах. От особено значение е Комисията да провежда подходящи консултации по време на подготвителната работа, включително на равнище експерти.

(41)

С цел справяне със значително замърсяване на околната среда, например от тежки метали, диоксини и фурани, Комисията, въз основа на оценка на прилагането на най-добрите налични техники от някои дейности или на оценка на въздействието на тези дейности върху околната среда като цяло, следва да представи предложения за минимални изисквания за норми за допустими емисии или за правила относно мониторинга и съответствието, приложими за целия Съюз.

(42)

Държавите-членки следва да установят система от санкции, които да се прилагат в случаите на нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и да осигуряват тяхното прилагане. Тези санкции следва да са ефективни, пропорционални и възпиращи.

(43)

За да се предостави достатъчно време за адаптиране на съществуващите инсталации към новите изисквания на настоящата директива, някои от новите изисквания следва да се приложат към тези инсталации след определен срок, считано от датата на прилагане на настоящата директива. За горивните инсталации е необходимо достатъчно време за въвеждане на необходимите мерки за пречистване с оглед спазването на нормите за допустими емисии, определени в приложение V.

(44)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно осигуряване на висока степен на опазване на околната среда и подобряването на нейното качество, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и, следователно, поради трансграничния характер на замърсяването от промишлени дейности, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(45)

Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, приети по-специално с Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално настоящата директива е насочена към насърчаване прилагането на член 37 от тази харта.

(46)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви.

(47)

В съответствие с параграф 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (19) държавите-членки се насърчават да изготвят, за себе си и в интерес на Съюза, свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за нейното транспониране, и да ги направят обществено достояние.

(48)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, посочени в приложение IХ, част Б,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

Настоящата директива установява правила за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, произтичащо от промишлени дейности.

Тя установява също така правила, предназначени да предотвратят или - в случаите, когато това е практически неосъществимо, да намалят емисиите във въздуха, водите и земята и да предотвратят генерирането на отпадъци, с цел постигането на висока степен на опазване на околната среда като цяло.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящата директива се прилага за промишлените дейности, водещи до замърсяване, които са посочени в глави II—VI.

2.   Настоящата директива не се прилага за научноизследователски и развойни дейности или за изпитване на нови продукти и процеси.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1.

„вещество“ означава всеки химичен елемент и неговите съединения, с изключение на следните вещества:

а)

радиоактивните вещества по смисъла на член 1 от Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г. относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение (20);

б)

генетично модифицираните микроорганизми по смисъла на член 2, буква б) от Директива 2009/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия (21);

в)

генетично модифицираните организми по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда (22);

2.

„замърсяване“ означава всяко пряко или косвено постъпване във въздуха, водите или земята на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове в резултат от човешка дейност, които могат да окажат вредно въздействие върху човешкото здраве или качеството на околната среда, да предизвикат увреждане на материалните блага, да ограничат или предотвратят възможностите за използване на полезните качества на околната среда и останалите нейни законосъобразни ползвания;

3.

„инсталация“ означава всяко неподвижно техническо съоръжение, в което се извършват една или повече от посочените в приложение I или в част 1 от приложение VII, дейности или други такива дейности, извършвани на същата площадка, които са непосредствено свързани с тях и имат техническа връзка с дейностите, изброени в същите приложения, и могат да окажат въздействие върху емисиите и замърсяването;

4.

„емисия“ означава прякото или непрякото изпускане на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове във въздуха, водите или земята от организирани или неорганизирани източници в рамките на дадена инсталация;

5.

„норма за допустими емисии“ означава масата, изразена посредством определени конкретни показатели, концентрацията и/или нивото на емисиите, които не може да бъдат превишавани по време на един или повече периоди от време.

6.

„стандарт за качество на околната среда“ означава определен от правото на Съюза набор от изисквания, на които трябва да отговаря в определен момент определена околна среда или обособена част от нея;

7.

„разрешително“ означава писмено разрешение за експлоатация на определена инсталация или част от нея, включително горивна инсталация, инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци;

8.

„общи правила със задължителна сила“ означава норми за допустими емисии или други условия, най-малко на отраслово равнище, които са приети с намерението да бъдат използвани пряко за определяне на условията на разрешителното;

9.

„съществена промяна“ означава такава промяна на естеството, функционирането или разширението на инсталация, включително на горивна инсталация, инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци, която може да доведе до значително отрицателно въздействие върху човешкото здраве или околната среда;

10.

„най-добри налични техники“ означава най-ефективният и най-напредналият етап в развитието на дейностите и методите за тяхното осъществяване, показващ практическата пригодност на съответните техники за осигуряване на основа за определяне на съответните норми за допустими емисии и други условия на разрешителното, имащи за цел предотвратяването, а в случаите, когато това е практически невъзможно, намаляването на емисиите и въздействието им върху околната среда като цяло:

а)

„техники“ включва както използваната технология, така и начина на проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и извеждане от експлоатация на инсталацията;

б)

„налични техники“ означава техники, разработени в мащаб, който позволява прилагането им в съответния промишлен отрасъл, при жизнени в икономически и технически смисъл условия и отчитане на свързаните с тях разходи и предимства, независимо от това, дали тези техники се използват или създават във въпросната държава-членка, при условие че са достъпни в разумна степен за оператора;

в)

„най-добри“ означава най-ефективни с оглед постигането на висока степен на опазване на околната среда като цяло;

11.

„референтен документ за НДНТ“ означава документ, който е резултат от обмена на информация, организиран съгласно член 13, изготвен за определени дейности и описващ по-специално прилаганите техники, настоящите емисии и равнищата на консумация, разглежданите техники за определяне на най-добрите налични техники, както и заключенията за НДНТ и всякакви най-нови техники, в който се отделя специално внимание на изброените в приложение III критерии;

12.

„заключения за НДНТ“ означава документ, съдържащ част от референтен документ за НДНТ, в който се съдържат заключенията за най-добрите налични техники, тяхното описание, информация за оценка на тяхната приложимост, емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники, свързания с тях мониторинг, свързаните с тях равнища на консумация и, когато е уместно - съответните мерки за възстановяване на площадката;

13.

„свързани с най-добрите налични техники емисионни нива“ означава емисионните нива, получени при нормални експлоатационни условия чрез използване на най-добра налична техника или комбинация от най-добри налични техники съгласно описанието в заключенията за НДНТ, изразени в средни стойности за определен период от време и при определени референтни условия;

14.

„най-нова техника“ означава непозната досега техника за промишлена дейност, която, ако бъде развита с търговска цел, би могла да осигури или по-висока обща степен на опазване на околната среда, или поне същата степен на опазване на околната среда при реализиране на по-големи икономии в сравнение със съществуващите най-добри налични техники;

15.

„оператор“ означава всяко физическо или юридическо лице, което изцяло или частично експлоатира или контролира дейността на дадена инсталация или част от нея, включително горивна инсталация, инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци или, когато това се предвижда от националното право - лице, на което е делегирана решаваща икономическа власт по отношение на техническото функциониране на инсталацията;

16.

„общественост“ означава едно или повече физически или юридически лица и, в съответствие с националното право или практика, техните сдружения, организации или групи;

17.

„заинтересована общественост“ означава обществеността, която е засегната или е вероятно да бъде засегната, или има интерес от вземането на решение за издаването или актуализирането на разрешително или на условията на разрешително; за целите на настоящото определение неправителствените организации, които подкрепят опазването на околната среда и отговарят на всички изисквания на националното право, се считат за заинтересовани;

18.

„опасни вещества“ означава вещества или смеси по смисъла на член 3 от Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (23);

19.

„доклад за базовото състояние“ означава информация за замърсяването на почвата и подземните води със съответните опасни вещества;

20.

„подземни води“ означава подземни води по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (24);

21.

„почва“ означава най-горният слой на земната кора, разположен между основната скала и повърхността. Почвата се състои от минерални частици, органична материя, вода, въздух и живи организми;

22.

„екологична инспекция“ означава всички действия, включително посещения на място, мониторинг на емисиите и проверки на вътрешните доклади и на документите относно последващите действия, проверка на собствения мониторинг, проверка на използваните техники и адекватност на управлението на околната среда на инсталацията, предприети от или от името на компетентния орган, с цел проверка и насърчаване на съответствието на инсталациите с условията на техните разрешителни и, където е необходимо, мониторинг на тяхното въздействие върху околната среда;

23.

„птици“ означава домашни птици по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 90/539/ЕИО на Съвета от 15 октомври 1990 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания за търговията в Общността и вноса от трети страни на домашни птици и яйца за люпене (25);

24.

„гориво“ означава всяко твърдо, течно или газообразно горивно вещество;

25.

„горивна инсталация“ означава всяко техническо съоръжение, в което се окисляват горивни продукти с цел да се използва така получената топлина;

26.

„комин“ означава конструкция, включваща една или повече димни тръби, през която преминават отпадни газове, за да бъдат изпуснати във въздуха;

27.

„експлоатационни часове“ означава времето, изразено в часове, по време на което дадена горивна инсталация функционира, изцяло или частично, и изпуска емисии във въздуха, с изключение на периодите на пускане и спиране;

28.

„степен на десулфуризация“ означава съотношението между количеството сяра, което не е изпуснато във въздуха от горивната инсталация за даден период от време, и количеството сяра, съдържащо се в твърдото гориво, което е въведено в камерите на горивната инсталация и е използвано в течение на същия период от време;

29.

„местно произведено твърдо гориво“ означава срещано в естествени условия твърдо гориво, което се изгаря в специално конструирани за това гориво горивни инсталации и което се добива на местно равнище;

30.

„определящо гориво“ означава гориво, което, сред всички горива, използвани в горивна инсталация за няколко горива, която използва за гориво отпадъци от дестилация и от конверсия при рафинирането на суровия нефт за собствено консумация самостоятелно или съвместно с други горива, има най-високата норма за допустими емисии, определена в част 1 от приложение V, или, в случай на няколко горива със същата норма за допустими емисии, горивото с най-голямата входяща топлинна мощност сред тези горива;

31.

„биомаса“ означава който и да е от следните продукти или отпадъци:

а)

продуктите, съставени от селскостопански или горски растителни вещества, които могат да бъдат използвани като гориво, с цел да се оползотвори тяхното енергийно съдържание;

б)

следните отпадъци:

i)

селскостопански или горски растителни отпадъци;

ii)

растителни отпадъци от хранително-преработвателната индустрия, ако произведената топлина се оползотворява;

iii)

растителни влакнести отпадъци от производството на първична целулозна каша и от производството на хартия от целулоза, ако са изгаряни заедно на мястото за производство и ако произведената топлина се оползотворява;

iv)

коркови отпадъци;

v)

дървесни отпадъци, с изключение на дървесни отпадъци, които е възможно да съдържат халогенирани органични съединения или тежки метали в резултат на третиране с дървесни консерванти или поставяне на покритие, включително по-специално дървесни отпадъци от строителни обекти;

32.

„горивна инсталация за няколко горива“ означава всяка горивна инсталация, която може да бъде захранвана едновременно или последователно с два или повече вида гориво;

33.

„газова турбина“ означава всяка ротационна машина, която превръща термичната енергия в механична работа и се състои като цяло от компресор, термичен агрегат, който позволява окислението на горивото, така че да се подгрява работният флуид, и турбина;

34.

„газов двигател“ означава двигател с вътрешно горене, който работи в съответствие с цикъла на Ото и използва искрово запалване или — в случая с двигателите, работещи с два вида гориво — самозапалване, за да изгаря горивото;

35.

„дизелов двигател“ означава двигател с вътрешно горене, който работи в съответствие с дизеловия цикъл и използва самозапалване, за да изгаря горивото;

36.

„малка изолирана мрежа“ означава малка изолирана мрежа по смисъла на член 2, точка 26 от Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (26);

37.

„отпадъци“ означава отпадъци по смисъла на член 3, точка 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците (27);

38.

„опасни отпадъци“ означава опасни отпадъци по смисъла на член 3, точка 2 от Директива 2008/98/ЕО;

39.

„смесени битови отпадъци“ означава домакинските отпадъци, както и отпадъците от търговски, промишлени и административни дейности, които по своя характер и състав са сходни с домакинските отпадъци, с изключение на фракциите, посочени в позиция 20 01 от приложението към Решение 2000/532/ЕО (28), които се събират отделно при източника, и с изключение на другите отпадъци, посочени в позиция 20 02 от същото приложение;

40.

„инсталация за изгаряне на отпадъци“ означава всяко техническо оборудване или техническа единица, неподвижни или подвижни, предназначени за термична обработка на отпадъци, със или без оползотворяване на отделената при горенето топлина, посредством изгаряне чрез окисляване или всякакъв друг процес на термична обработка като пиролиза, газообразуване или плазмено обработване, при условие че получените вещества биват впоследствие изгаряни;

41.

„инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци“ означава стационарна или подвижна техническа единица, чиято основна цел е да се произвежда енергия или материали и която използва отпадъци като обичайно или помощно гориво, или в която отпадъците биват подложени на термична обработка с цел тяхното обезвреждане посредством изгаряне чрез окисляване или всякакъв друг процес на термична обработка като пиролиза, газообразуване или плазмено обработване, при условие че получените вещества биват впоследствие изгаряни;

42.

„номинален капацитет“ означава сборът от капацитетите за изгаряне на пещите, от които се състои дадена инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци, посочен от производителя и потвърден от оператора, при надлежно отчитане на топлината на изгаряне на отпадъците, изразена под формата на количеството отпадъци, изгорени за един час;

43.

„диоксини и фурани“ означава всички полихлорирани дибензо-п-диоксини и дибензофурани, изброени в част 2 от приложение VI;

44.

„органично съединение“ означава всяко съединение, което съдържа най-малко елемента въглерод и един или повече от следните елементи: водород, халогени, кислород, сяра, фосфор, силиций или азот, с изключение на въглеродни оксиди и неорганични карбонати и бикарбонати;

45.

„летливо органично съединение“ означава всяко органично съединение, както и фракцията от креозот, което при температура 293,15 К има парно налягане 0,01 kPа или повече, или притежава съответна летливост при конкретните условия на употреба;

46.

„органичен разтворител“ означава всяко летливо органично съединение, което се използва за някоя от следните цели:

а)

самостоятелно или в комбинация с други реактиви, без да претърпява химична промяна, за разтваряне на суровини, продукти или отпадъчни материали;

б)

като почистващо средство за разтваряне на замърсители;

в)

като разтворител;

г)

като дисперсионна среда;

д)

като регулатор на вискозитета;

е)

като регулатор на повърхностното напрежение;

ж)

като пластификатор;

з)

като консервант;

47.

„покритие“ означава покритие по смисъла на член 2, точка 8 от Директива 2004/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно намаляването на емисиите от летливи органични съединения, които се дължат на използването на органични разтворители в някои лакове и бои и в продукти за пребоядисване на превозните средства (29).

Член 4

Задължение за притежаване на разрешително

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че няма инсталации, включително горивни инсталации, инсталации за изгаряне на отпадъци или инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, експлоатирани без разрешително.

Чрез дерогация от първа алинея, държавите-членки могат да предвидят процедура за регистриране на инсталациите, които попадат в приложното поле единствено на глава V.

Процедурата за регистрация се определя в акт със задължителна сила и включва най-малкото уведомление от оператора до компетентния орган за намерението му да експлоатира дадена инсталация.

2.   Държавите-членки могат да предвидят, че едно разрешително се отнася до две или повече инсталации или отделни техни части, експлоатирани от един и същ оператор на една и съща площадка.

В случай че разрешителното се отнася до две или повече инсталации, то съдържа условия, гарантиращи спазването на спазени изискванията на настоящата директива за всяка от тях.

3.   Държавите-членки могат да предвидят, че едно разрешително се отнася до няколко части на инсталация, експлоатирани от различни оператори. В такъв случай в разрешителното се определя отговорността на всеки оператор.

Член 5

Издаване на разрешително

1.   Без да се засягат останалите изисквания, предвидени в националното право или правото на Съюза, компетентните органи издават разрешително, ако инсталацията съответства на изискванията на настоящата директива.

2.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, които да гарантират пълна координация на условията и процедурите по издаване на разрешителни, когато в тях участва повече от един компетентен орган или повече от един оператор, или когато се издава повече от едно разрешително, за да се гарантира ефективен комплексен подход от страна на всички органи, компетентни във връзка с тази процедура.

3.   В случаите на нова инсталация или съществена промяна, към които се прилага член 4 от Директива 85/337/ЕИО, за целите на издаване на разрешителното се разглежда и използва всяка получена информация или направено заключение съгласно членове 5, 6, 7 и 9 от посочената директива.

Член 6

Общи правила със задължителна сила

Без да се засяга задължението за притежаване на разрешително, държавите-членки имат правото да включват изисквания за определени категории инсталации, включително горивни инсталации, инсталации за изгаряне на отпадъци или инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, в общи правила със задължителна сила.

В случай че са приети общи правила със задължителна сила, е достатъчно в разрешителното да се съдържа препращане към тези правила.

Член 7

Аварии и инциденти

Без да се засяга Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (30), при инцидент или авария със значително отрицателно въздействие върху околната среда, държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че:

а)

операторът информира незабавно компетентния орган;

б)

операторът предприема незабавно мерки за ограничаване на последиците за околната среда и за предотвратяване на възможни последващи инциденти или аварии;

в)

компетентният орган изисква операторът да предприеме всички подходящи допълнителни мерки, които този компетентен орган счита за необходими за ограничаване на последиците за околната среда и предотвратяване на възможни последващи инциденти или аварии.

Член 8

Неспазване на условията

1.   Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират спазването на условията на разрешителното.

2.   В случай на нарушаване на условията на разрешителното държавите-членки гарантират, че:

а)

операторът информира незабавно компетентния орган;

б)

операторът предприема незабавно необходимите мерки, с които да гарантира възстановяване на съответствието във възможно най-кратък срок;

в)

компетентният орган изисква операторът да предприеме всички подходящи допълнителни мерки, които този компетентен орган счита за необходими за възстановяване на съответствието.

Ако нарушението на условията на разрешителното създава непосредствена опасност за човешкото здраве или заплаха за непосредствено значително отрицателно въздействие върху околната среда, експлоатацията на инсталацията, горивната инсталация, инсталацията за изгаряне на отпадъци, инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци или на съответната част от тях се спира до възстановяване на съответствието съгласно първа алинея, букви б) и в).

Член 9

Емисии на парникови газове

1.   Когато емисиите на парникови газове от дадена инсталация са включени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО във връзка с дейност, извършвана в тази инсталация, в разрешителното не се включва норма за допустими емисии за преките емисии от този газ, освен ако не е необходимо да се гарантира, че няма да се предизвика значително замърсяване на местно равнище.

2.   За дейностите, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, държавите-членки могат да решат да не налагат изисквания, свързани с енергийната ефективност по отношение на горивни или други инсталации, изпускащи въглероден диоксид на площадката.

3.   При необходимост компетентните органи променят разрешителното по подходящ начин.

4.   Параграфи 1—3 не се прилагат за инсталации, които временно са изключени от схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза в съответствие с член 27 от Директива 2003/87/ЕО.

ГЛАВА II

РАЗПОРЕДБИ ЗА ДЕЙНОСТИТЕ, ИЗБРОЕНИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I

Член 10

Приложно поле

Настоящата глава се прилага за дейностите, предвидени в приложение I и, в случай че е приложимо, достигащи праговите стойности за капацитет, определени в същото приложение.

Член 11

Общи принципи, уреждащи основните задължения на оператора

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при експлоатацията на инсталациите се съблюдават следните принципи:

а)

предприемане на всички необходими превантивни мерки срещу замърсяването;

б)

прилагане на най-добрите налични техники;

в)

недопускане на значително замърсяване;

г)

предотвратяване на генерирането на отпадъци в съответствие с Директива 2008/98/ЕО;

д)

когато е налице генериране на отпадъци, последните, в зависимост от приоритетния ред и в съответствие с Директива 2008/98/ЕО, се подготвят за повторна употреба, рециклират, оползотворяват или - в случаите, когато това е технически или икономически невъзможно, се обезвреждат, като същевременно се избягва или намалява тяхното въздействие върху околната среда;

е)

ефективно използване на енергията;

ж)

предприемане на необходимите мерки за предотвратяване на аварии и ограничаване на последиците им;

з)

предприемане на необходимите мерки за избягване на всякакви рискове от замърсяване и привеждането на площадката, върху която е разположена инсталацията, в задоволително състояние след окончателното прекратяване на дейностите, така както е описано в член 22.

Член 12

Заявления за разрешително

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, които да гарантират, че подадените заявления за разрешително включват описание на:

а)

инсталацията и дейностите ѝ;

б)

използваните суровини, спомагателни материали и други вещества, както и използваната или генерираната от инсталацията енергия;

в)

източниците на емисии в рамките на инсталацията;

г)

характеристиките на площадката, на която е разположена инсталацията;

д)

когато е приложимо — доклад за базовото състояние в съответствие с член 22, параграф 2;

е)

вида и количеството на очакваните емисии от инсталацията за отделните компоненти на околната среда, както и определяне на възможните значителни въздействия на емисиите върху околната среда,

ж)

предложените технологии и други техники за предотвратяване или, в случаите, когато това е невъзможно, за намаляване на емисиите от инсталацията;

з)

мерките за предотвратяване, подготовка за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на генерираните от инсталацията отпадъци;

и)

допълнителните мерки, планирани с оглед постигането на съответствие с общите принципи, определящи основните задължения на оператора, предвидени в член 11;

й)

планираните мерки за мониторинг на емисиите в околната среда;

к)

кратка информация за основните алтернативи на предложените технологии, техники и мерки, проучени от заявителя.

Заявлението за разрешително съдържа и нетехническо резюме на данните, посочени в първа алинея.

2.   Когато информация, предоставена в съответствие с изискванията на Директива 85/337/ЕИО, или доклад за безопасност, изготвен в съответствие с Директива 96/82/ЕО, или друга информация, предоставена в съответствие с разпоредбите на друго законодателство, изпълнява някое от изискванията на параграф 1, тази информация може да бъде включена в заявлението или да бъде приложена към него.

Член 13

Референтни документи за НДНТ и обмен на информация

1.   С цел изготвяне, преглед и, при необходимост, актуализиране на референтните документи за НДНТ Комисията организира обмен на информация между държавите-членки, съответните промишлени отрасли и неправителствените организации, съдействащи за опазването на околната среда, и Комисията.

2.   Обменът на информация включва по-специално:

а)

резултатите от работата на инсталациите и прилагането на техниките по отношение на емисиите, изразени в краткосрочни и дългосрочни средни стойности, когато е подходящо, и съответните референтни условия, консумацията и естеството на суровините, консумацията на вода, използването на енергия и генерирането на отпадъци;

б)

използваните техники, свързания с тях мониторинг, едновременното въздействие върху няколко компонента на околната среда, икономическата и техническата жизнеспособност, както и новостите в тях;

в)

най-добрите налични техники и най-новите техники, набелязани след разглеждане на въпросите, посочени в букви а) и б).

3.   Комисията създава и свиква редовно форум, съставен от представители на държавите-членки, съответните промишлени отрасли и неправителствените организации, съдействащи за опазването на околната среда.

Комисията получава мнението на форума относно практическите условия и ред за обмен на информация, по-специално относно:

а)

процедурния правилник на форума;

б)

работната програма за обмен на информация;

в)

насоки относно събирането на данни;

г)

насоки относно изготвянето на референтните документи за НДНТ и осигуряването на качеството им, включително доколко са подходящи тяхното съдържание и формат.

В насоките, посочени във втора алинея, букви в) и г), се отчита становището на форума, те се приемат в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 75, параграф 2.

4.   Комисията получава и предоставя обществен достъп до становището на форума относно предложеното съдържание на референтните документи за НДНТ и взема предвид това становище за процедурите, предвидени в параграф 5.

5.   Решения относно заключенията за НДНТ се приемат в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 75, параграф 2.

6.   След приемането на решение в съответствие с параграф 5 Комисията незабавно предоставя обществен достъп до референтния документ за НДНТ и гарантира, че заключенията за НДНТ са достъпни на всички официални езици на Съюза.

7.   До приемането на съответно решение в съответствие с параграф 5 заключенията за най-добрите налични техники от референтните документи за НДНТ, приети от Комисията преди датата, посочена в член 83, се прилагат като заключения за НДНТ за целите на настоящата глава с изключение на член 15, параграфи 3 и 4.

Член 14

Условия на разрешителното

1.   Държавите членки гарантират наличието в съответното разрешително на необходимите мерки за спазване на изискванията на членове 11 и 18.

Тези мерки включват най-малкото:

а)

норми за допустими емисии на замърсяващите вещества, изброени в приложение II, и други замърсяващи вещества, които е възможно да бъдат изпуснати от съответната инсталация в значителни количества, като се вземат предвид свойствата и способността им да пренасят замърсяване от един компонент на околната среда в друг;

б)

подходящи изисквания, осигуряващи опазване на почвата и подземните води, и мерки за мониторинг и управление на отпадъците, генерирани от инсталацията;

в)

подходящи изисквания за мониторинг на емисиите, в които се посочва:

i)

методологията на измерванията, честотата и процедурата за оценка; и

ii)

когато се прилага член 15, параграф 3, буква б) — наличието на резултати от мониторинг на емисиите за същите периоди от време и при същите референтни условия като тези за емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники;

г)

задължението за предоставяне на компетентния орган, редовно и най-малко веднъж годишно, на:

i)

информация въз основа на резултатите от мониторинга на емисиите, посочен в буква в), и други изисквани данни, които позволяват на компетентния орган да провери спазването на условията на разрешителното; и

ii)

когато се прилага член 15, параграф 3, буква б) — кратко изложение на резултатите от мониторинга на емисиите, позволяващо сравнение със свързаните с най-добрите налични техники емисионни нива;

д)

подходящи изисквания за редовното поддържане и наблюдение на мерките, предприети за предотвратяване на емисиите в почвата и подземните води съгласно буква б), и подходящи изисквания относно периодичния мониторинг на почвата и подземните води във връзка със съответните опасни вещества, които е възможно да бъдат открити на площадката, като се взема предвид вероятността от замърсяване на почвата и подземните води на площадката, на която е разположена инсталацията;

е)

мерки, свързани с условия, различни от нормалните експлоатационни условия, като операции по пускане и спиране, течове, случаи на лошо функциониране, моментни прекъсвания и окончателно прекратяване на експлоатацията;

ж)

разпоредби за намаляването до минимум на замърсяванията на далечни разстояния или трансграничните замърсявания.

з)

условия за оценка на съответствието с нормите за допустими емисии или посочване на приложимите изисквания, определени другаде.

2.   За целите на параграф 1, буква а) нормите за допустими емисии могат да бъдат допълнени или заменени от равностойни показатели или технически мерки, осигуряващи равностойна степен на опазване на околната среда.

3.   Заключенията за НДНТ служат за отправна точка при определяне на условията на разрешителното.

4.   Без да се засяга член 18, компетентният орган може да определя по-строги условия на разрешителното от тези, които могат да бъдат изпълнени чрез използването на най-добрите налични техники, описани в заключенията за НДНТ. Държавите-членки могат да установят правила, според които компетентният орган може да определя по-строги условия.

5.   Когато компетентният орган определя условията на разрешителното въз основа на най-добра налична техника, която не е описана в никое от съответните заключения за НДНТ, той гарантира че:

а)

техниката е определена, като е обърнато специално внимание на критериите, изброени в приложение III; и

б)

изискванията на член 15 са спазени.

Когато посочените в първа алинея заключения за НДНТ не съдържат свързаните с най-добрите налични техники емисионни нива, компетентният орган гарантира, че техниката, посочена в първа алинея, осигурява степен на опазване на околната среда, равностойна на постигнатата посредством най-добрите налични техники, описани в заключения за НДНТ.

6.   Когато дадена дейност или вид производствен процес, провеждан в рамките на дадена инсталация, не са включени в никое от заключенията за НДНТ или в случай че тези заключения не се отнасят до всички потенциални въздействия от тази дейност или процес върху околната среда, компетентният орган, след предварителни консултации с оператора, определя условията на разрешителното въз основа на най-добрите налични техники, които той е определил за съответните дейности или процеси, като отделя особено внимание на критериите, изброени в приложение III.

7.   По отношение на посочените в точка 6.6 от приложение I инсталации се прилагат параграфи 1—6 от настоящия член, без да се засяга законодателството относно хуманното отношение към животните.

Член 15

Норми за допустими емисии, равностойни показатели и технически мерки

1.   Нормите за допустими емисии на замърсяващи вещества се прилагат към точката на изпускане на емисиите от инсталацията и при определянето на тези норми не се допуска отчитането на евентуалното им разреждане преди тази точка.

В случай на непряко изпускане на замърсяващи вещества във води, при определянето на нормите за допустими емисии на съответната инсталация се допуска да бъде отчетено действието на пречиствателна станция, при условие че се гарантира равностойна степен на опазване на околната среда като цяло и че това не води до по-висока степен на замърсяване на околната среда.

2.   Без да се засяга член 18, нормите за допустими емисии и равностойните показатели и технически мерки, посочени в член 14, параграфи 1 и 2, се основават на най-добрите налични техники, без да предписват използване на каквато и да било техника или конкретна технология.

3.   Компетентният орган определя норми за допустими емисии, които гарантират, че при нормални експлоатационни условия емисиите не надхвърлят емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники съгласно заключенията за НДНТ, посочени в член 13, параграф 5, по един от следните начини:

а)

като определя нормите за допустими емисии, които не надхвърлят емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники. Тези норми за допустими емисии се отнасят за същите или за по-кратки периоди от време и за същите референтни условия като емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники; или

б)

като определя норми за допустими емисии, различни от посочените в буква а) по отношение на нормите, периодите от време и референтните условия.

Когато се прилага буква б), компетентният орган извършва най-малко веднъж годишно оценка на резултатите от мониторинга на емисиите, за да се гарантира, че емисиите при нормални експлоатационни условия не са надвишили емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники.

4.   Чрез дерогация от параграф 3 и без да се засяга член 18, в особени случаи компетентният орган може да определи не толкова строги норми за допустими емисии. Подобна дерогация може да бъде приложена само когато оценката покаже, че постигането на емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники, посочени в заключенията за НДНТ, би довело до разходи, които са несъразмерно високи с оглед ползите за околната среда поради:

а)

географското положение на съответната инсталация или местните екологични условия; или

б)

техническите характеристики на съответната инсталация.

Компетентният орган документира в приложение към условията на разрешителното причините за прилагането на първа алинея, в това число резултатите от оценката и обосновка за наложените условия.

Въпреки това нормите за допустими емисии, определени в съответствие с първа алинея, не може да бъдат по-високи от нормите за допустими емисии, определени в приложенията към настоящата директива, когато е приложимо.

Компетентният орган във всички случаи гарантира, че не се причинява значително замърсяване и че се постига висока степен на опазване на околната среда като цяло.

Въз основа на информацията, предоставена от държавите-членки в съответствие с член 72, параграф 1, по-специално относно прилагането на настоящия параграф, Комисията може при необходимост да оцени и допълнително да поясни, посредством насоки, критериите, които да се вземат предвид за прилагането на настоящия параграф.

Компетентните органи извършват повторна оценка на прилагането на първа алинея като част от всяко преразглеждане на условията на разрешителното съгласно член 21.

5.   Компетентният орган може да предоставя временни дерогации от изискванията на параграфи 2 и 3 от настоящия член и от член 11, букви а) и б) с цел изпитване и използване на най-нови техники за общ срок, не по-дълъг от девет месеца, при условие че след изтичане на определения срок използването на техниката се прекратява или дейността достига най-малкото свързаните с най-добрите налични техники емисионни нива.

Член 16

Изисквания за мониторинг

1.   Когато е приложимо, изискванията за мониторинг, посочени в член 14, параграф 1, буква в), се основават на заключенията относно мониторинга, изложени в заключенията за НДНТ.

2.   Честотата на периодичния мониторинг, посочен в член 14, параграф 1, буква д), се определя от компетентния орган в разрешително за всяка отделна инсталация или в общи правила със задължителна сила.

Без да се засяга първа алинея, периодичният мониторинг се извършва най-малко веднъж на пет години за подземните води и на десет години за почвите, освен ако този мониторинг не се основава на системна оценка на риска от замърсяване.

Член 17

Общи правила със задължителна сила за дейностите, изброени в приложение I

1.   При приемането на общи правила със задължителна сила държавите-членки осигуряват комплексен подход и висока степен на опазване на околната среда, която е равностойна на този, която би могла да бъде постигната чрез отделните условия на разрешителното.

2.   Общите правила със задължителна сила се основават на най-добрите налични техники, без да предписват използването на определена техника или специална технология с цел да се гарантира спазване на членове 14 и 15.

3.   Държавите-членки гарантират, че общите правила със задължителна сила се актуализират така, че да вземат предвид развитието на най-добрите налични техники с цел да се гарантира спазването на член 21.

4.   В общите правила със задължителна сила, приети в съответствие с параграфи 1— 3, се съдържа позоваване на настоящата директива или те се придружават от такова позоваване при официалното им публикуване.

Член 18

Стандарти за качество на околната среда

Когато даден стандарт за качество на околната среда изисква по-строги условия от тези, постижими чрез използването на най-добрите налични техники, в разрешителното се включват допълнителни мерки, без да се засяга действието на други мерки, които може да бъдат взети с цел спазване на стандартите за качество на околната среда.

Член 19

Развитие на най-добрите налични техники

Държавите-членки гарантират, че компетентният орган следи или е информиран за развитието на най-добрите налични техники, както и за публикуването на нови или актуализирани заключения за НДНТ, и предоставя тази информация на заинтересованата общественост.

Член 20

Промени на инсталациите от операторите

1.   Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че операторът информира компетентния орган за всяка планирана промяна в естеството на производствената дейност или във функционирането на инсталацията, или за разширението ѝ, която може да доведе до последици за околната среда. Когато е уместно, компетентният орган актуализира разрешителното.

2.   Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че никакви планирани от оператора съществени промени не се извършват без разрешително, издадено в съответствие с настоящата директива.

Заявлението за разрешително и решението на компетентния орган се отнасят до частите на инсталацията и данните, изброени в член 12, които е възможно да бъдат засегнати от съществената промяна.

3.   Всяка промяна в естеството на производствената дейност или функционирането, или разширението на инсталация се счита за съществена, ако със самата промяна или разширение се достигат праговите стойности за капацитет, определени в приложение I.

Член 21

Преразглеждане и актуализиране на условията на разрешителните от компетентния орган

1.   Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че компетентният орган периодично преразглежда, в съответствие с параграфи 2—5, всички условия на разрешителното и когато това е необходимо за гарантиране спазването на настоящата директива — актуализира тези условия.

2.   По искане на компетентния орган операторът предоставя цялата информация, необходима за преразглеждане на условията на разрешителното, включително по-специално резултатите от мониторинга на емисиите и други данни, които позволяват да се направи сравнение между експлоатацията на инсталацията и най-добрите налични техники, описани в съответните заключения за НДНТ, както и свързаните с най-добрите налични техники емисионни нива.

При преразглеждането на условията на разрешителното компетентният орган използва всяка информация, получена при мониторинг или инспекция.

3.   В срок от четири години от публикуването на решения относно заключения за НДНТ, приети в съответствие с член 13, параграф 5, свързани с основната дейност на дадена инсталация, компетентният орган гарантира, че:

а)

всички условия на разрешителното за съответната инсталация се преразглеждат и, при необходимост, актуализират, за да се гарантира съответствие с настоящата директива, и по-специално с член 15, параграфи 3 и 4, където е приложимо;

б)

инсталацията отговаря на условията на разрешителното.

При преразглеждането се вземат предвид всички нови или актуализирани заключения за НДНТ, приложими за инсталацията и приети в съответствие с член 13, параграф 5 след издаването на разрешителното или неговото последно преразглеждане.

4.   Когато нито едно от заключенията за НДНТ не се отнася до дадена инсталация, условията на разрешителното се преразглеждат и, при необходимост, актуализират, когато развитието на най-добрите налични техники позволява значително намаляване на емисиите.

5.   Условията на разрешителното се преразглеждат и, при необходимост, се актуализират най-малкото в следните случаи:

а)

при причиняване на замърсяване от инсталацията, което е толкова значително, че се налага преразглеждане на съществуващите норми за допустими емисии в разрешителното или включване на нови такива норми в него;

б)

когато експлоатационната безопасност изисква използването на други техники;

в)

когато е необходимо да се спазят нови или преразгледани стандарти за качество на околната среда в съответствие с член 18.

Член 22

Затваряне на площадки

1.   Без да се засягат Директива 2000/60/ЕО, Директива 2004/35/ЕО, Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им (31) и съответното право на Съюза за опазване на почвите, компетентният орган определя условията на разрешителното така, че да гарантира спазването на параграфи 3 и 4 от настоящия член при окончателното прекратяване на дейностите.

2.   Когато дейността включва използването, производството и изпускането на съответни опасни вещества, операторът, като взема предвид възможността от замърсяване на почвата или на подземните води на площадката на инсталацията, подготвя и представя на компетентния орган доклад за базовото състояние, преди да започне експлоатацията на дадена инсталация или преди актуализирането на разрешителното за инсталация за първи път след 7 януари 2013 г.

Докладът за базовото състояние съдържа информацията, необходима за определяне на състоянието на замърсяването на почвата и подземните води, така че да се направи количествено сравнение със състоянието при окончателното прекратяване на дейностите по параграф 3.

Докладът за базовото състояние съдържа най-малко следната информация:

а)

информация относно настоящото предназначение и когато има такова, минало предназначение на площадката;

б)

когато има, съществуващата информация за измервания на почвата и подземните води, която отразява състоянието към момента на изготвяне на доклада, или в противен случай - нови измервания на почвата и подземните води при отчитане на възможността от замърсяване на почвата и подземните води с опасните вещества, които ще се използват, произвеждат или изпускат от въпросната инсталация.

Когато изготвената съгласно други актове на националното право или правото на Съюза информация отговаря на изискванията на настоящия параграф, тя може да бъде включена във или приложена към представения доклад за базовото състояние.

Комисията изготвя насоки относно съдържанието на доклада за базовото състояние.

3.   След окончателното прекратяване на дейностите операторът прави оценка на състоянието на замърсяване на почвата и подземните води със съответни опасни вещества, използвани, произведени или изпускани от инсталацията. В случай че инсталацията е причинила значително замърсяване на почвата и подземните води със съответни опасни вещества в сравнение със състоянието, установено в доклада за базовото състояние, посочен в параграф 2, операторът предприема необходимите мерки срещу замърсяването, така че да върне площадката в това състояние. За тази цел може да се вземе предвид техническата осъществимост на такива мерки.

Без да се засяга първа алинея, при окончателно прекратяване на дейностите и когато замърсяването на почвата и подземните води на площадката поражда значителен риск за човешкото здраве и околната среда в резултат на разрешени дейности, извършвани от оператора преди първоначалното актуализиране на разрешителното за инсталацията след 7 януари 2013 г., операторът, като взема предвид състоянието на площадката на инсталацията, установено в съответствие с член 12, параграф 1, буква г), предприема необходимите действия с цел да се отстранят, контролират, ограничат или намалят съответните опасни вещества, така че площадката, като се вземе предвид сегашното или одобреното ѝ бъдещо предназначение, вече да не представлява такъв риск.

4.   В случай че от оператора не се изисква да подготви доклада за базовото състояние, посочен в параграф 2, след окончателното прекратяване на дейностите операторът предприема необходимите действия за отстраняване, контролиране, ограничаване или намаляване на съответните опасни вещества, така че площадката, като се вземе предвид сегашното или одобреното ѝ бъдещо предназначение, да не представлява повече значителен риск за човешкото здраве или за околната среда поради замърсяването на почвата и подземните води в резултат на позволените дейности и предвид състоянието на площадката на инсталацията, установено в съответствие с член 12, параграф 1, буква г).

Член 23

Екологични инспекции

1.   Държавите-членки създават система за екологични инспекции на инсталациите с цел справяне с всички съответни последици за околната среда от съответните инсталации.

Държавите-членки гарантират, че операторите осигуряват на компетентните органи необходимото съдействие за извършване на всички посещения на място, за вземане на проби и за събиране на информацията, необходима за изпълнението на задълженията им за целите на настоящата директива.

2.   Държавите-членки гарантират, че всички инсталации са включени в план за екологични инспекции на национално, регионално или местно равнище и осигуряват неговия редовен преглед и, когато е целесъобразно, актуализиране.

3.   Всеки план за екологични инспекции включва следното:

а)

обща оценка на съответните важни въпроси, свързани с околната среда;

б)

географския район, включен в плана за инспекции;

в)

регистър на включените в плана инсталации;

г)

процедури за разработване на програми за рутинни екологични инспекции съгласно параграф 4;

д)

процедури за нерутинни екологични инспекции съгласно параграф 5;

е)

при необходимост, разпоредби за сътрудничеството между различните инспекционни органи.

4.   Въз основа на плановете за инспекции компетентният орган изготвя редовно програми за рутинни екологични инспекции, в които се посочват честотата на посещенията на място за различните видове инсталации.

Периодът между две посещения на място се определя въз основа на системна оценка на екологичния риск на съответните инсталации и не надхвърля една година за инсталациите, които пораждат най-голям риск, и три години за инсталациите, които пораждат най-малък риск.

Ако при инспекция е установен сериозен случай на неспазване на условията на разрешителното, се провежда допълнително посещение на място в рамките на шест месеца от тази инспекция.

Системната оценка на екологичния риск се основава най-малкото на следните критерии:

а)

потенциалното и реалното въздействие на съответните инсталации върху човешкото здраве и околната среда, като се отчитат нивата и видовете емисии, уязвимостта на местната околна среда и рискът от аварии;

б)

данни за спазването на условията на разрешителното;

в)

участието на оператора в схемата на Съюза за управление по околна среда и одит (EMAS) съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009 (32).

Комисията може да приема насоки относно критериите за оценка на екологичния риск.

5.   Нерутинни екологични инспекции за проучване на сериозни жалби, свързани с околната среда, сериозни екологични аварии и инциденти и случаи на неспазване на условията се провеждат възможно най-скоро и, когато е уместно, преди да се издаде, преразгледа или актуализира разрешителното.

6.   След всяко посещение на място компетентният орган подготвя доклад, в който се описват съответните констатации относно съответствието на инсталацията с условията на разрешителното и заключенията по отношение на необходимостта от по-нататъшни действия.

Съответният оператор се уведомява за доклада в срок от два месеца от провеждане на посещението на място. Компетентният орган прави доклада обществено достояние в съответствие с Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда (33) в срок от четири месеца след провеждане на посещението на място.

Без да се засяга член 8, параграф 2, компетентният орган гарантира, че операторът предприема в рамките на разумен срок всички необходими действия, набелязани в доклада.

Член 24

Достъп до информация и участие на обществеността в процедурата за издаване на разрешително

1.   Държавите-членки гарантират, че на заинтересованата общественост са осигурени навременни и ефективни възможности да участва в следните процедури:

а)

издаването на разрешително за нови инсталации;

б)

издаването на разрешително за всяка съществена промяна;

в)

издаването или актуализирането на разрешителното за инсталация, когато се предлага прилагането на член 15, параграф 4;

г)

актуализирането на разрешителното или на условията на разрешителното за инсталация в съответствие с член 21, параграф 5, буква а).

За такова участие се прилага процедурата, предвидена в приложение IV.

2.   Когато е взето решение за издаване, преразглеждане или актуализиране на разрешително, компетентният орган предоставя на обществеността, включително чрез интернет във връзка с букви а), б) и е), следната информация:

а)

съдържанието на решението, включително копие от разрешителното и всички последващи актуализации;

б)

мотивите, на които се основава решението;

в)

резултатите от консултациите, проведени преди вземане на решението, и обяснение за начина, по който са взети предвид в същото решение;

г)

заглавието на референтните документи за НДНТ, свързани със съответната инсталация или дейност;

д)

начина, по който са определени условията на разрешителното, посочени в член 14, включително нормите за допустими емисии, спрямо най-добрите налични техники и емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники;

е)

когато се предоставя дерогация в съответствие с член 15, параграф 4, конкретните причини за дерогацията въз основа на критериите съгласно същия параграф и наложените условия.

3.   Компетентният орган предоставя на обществеността, включително чрез интернет най-малко във връзка с буква а), и:

а)

съответната информация относно мерките, предприети от оператора при окончателното прекратяване на дейностите в съответствие с член 22;

б)

резултатите от мониторинга на емисиите, изискван съгласно условията на разрешителното, с които разполага компетентният орган.

4.   Параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член се прилагат при спазване на ограниченията, посочени в член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/4/ЕО.

Член 25

Достъп до правосъдие

1.   Държавите-членки гарантират, че в съответствие със съответната национална правна система членовете на заинтересованата общественост имат достъп до законоустановена процедура на обжалване пред съд или друг независим и безпристрастен орган за оспорване на материалната или процесуална законосъобразност на решенията, действията или бездействията, за които се прилага член 24, когато е изпълнено едно от следните условия:

а)

имат достатъчен интерес;

б)

поддържат, че е накърнено право, когато административнопроцесуалното право на държавата-членка изисква това като предварително условие.

2.   Държавите-членки определят на какъв етап могат да бъдат оспорвани решенията, действията или бездействията.

3.   Държавите-членки определят какво представлява достатъчен интерес или накърняване на правата в съответствие с целта на заинтересованата общественост да се предостави широк достъп до правосъдие.

За тази цел интересите на всяка неправителствена организация, съдействаща за опазването на околната среда и отговаряща на всички изисквания на националното право, се считат за достатъчни за целите на параграф 1, буква а).

За такива организации също така се счита, че имат права, които могат да бъдат накърнени за целите на параграф 1, буква б).

4.   Параграфи 1, 2 и 3 не изключват възможността за предварителна процедура на обжалване пред административния орган и не засягат изискването за изчерпване на процедурите за административно обжалване преди преминаването към процедурите на съдебно обжалване, ако съществува такова изискване съгласно националното право.

Всяка подобна процедура трябва да е справедлива, безпристрастна и своевременна и да не е прекомерно скъпа.

5.   Държавите-членки гарантират, че на обществеността е предоставена практическата информация относно достъпа до процедури за административно и съдебно обжалване.

Член 26

Трансгранично въздействие

1.   Когато на една държава-членка е известно, че експлоатацията на дадена инсталация може да има значително отрицателно въздействие върху околната среда на друга държава-членка или когато държава-членка, която може да бъде засегната в значителна степен, поиска това, държавата-членка, на чиято територия е подадено заявлението за разрешително съгласно член 4 или член 20, параграф 2, изпраща на другата държава-членка цялата информация, която се изисква да се осигури или предостави на обществеността съгласно приложение IV по същото време, когато я предоставя на разположение на обществеността.

Тази информация служи за основа за всякакви консултации, които са необходими в рамките на двустранните отношения между двете държави-членки при условията на взаимност и равнопоставеност.

2.   В рамките на своите двустранни отношения държавите-членки гарантират, че в посочените в параграф 1 случаи заявленията се предоставят в течение на подходящ срок и на обществеността на държавата-членка, която вероятно ще бъде засегната, за да може тя да има правото на коментар по тях, преди компетентният орган да вземе своето решение.

3.   Когато компетентният орган взема решение по заявлението, се вземат предвид резултатите от всички консултации съгласно параграфи 1 и 2.

4.   Компетентният орган информира всяка държава-членка, която е била консултирана съгласно параграф 1, за взетото решение по заявлението и ѝ изпраща информацията, посочена в член 24, параграф 2. Тази държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че тази информация е предоставена по подходящ начин на заинтересованата общественост на нейната собствена територия.

Член 27

Най-нови техники

1.   Когато е целесъобразно, държавите-членки насърчават разработването и прилагането на най-нови техники, по-специално на най-новите техники, набелязани в референтните документи за НДНТ.

2.   Комисията определя насоки за подпомагане на държавите-членки при насърчаване на разработването и прилагането на най-новите техники, посочени в параграф 1.

ГЛАВА III

СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ГОРИВНИ ИНСТАЛАЦИИ

Член 28

Приложно поле

Настоящата глава се прилага по отношение на горивните инсталации, чиято обща номинална входяща топлинна мощност е равна или по-голяма от 50 MW, независимо от използвания вид гориво.

Настоящата глава не се прилага по отношение на следните горивни инсталации:

а)

инсталациите, в които горивните продукти се използват за пряко нагряване, за сушене или за друг вид обработка на предмети или материали;

б)

инсталациите за доизгаряне, които са предназначени за очистването на отпадъчните газове чрез горене и които не се използват като самостоятелни горивни инсталации;

в)

съоръженията за регенериране на каталитични крекинг-катализатори;

г)

съоръженията за конверсия на сероводород в сяра;

д)

реакторите, използвани в химическата индустрия;

е)

коксовите пещи;

ж)

кауперите на доменните пещи;

з)

всяко техническо съоръжение, използвано за задвижване на превозно средство, кораб или въздухоплавателно средство;

и)

газовите турбини и газовите двигатели, използвани на крайбрежни платформи;

й)

инсталации, използващи за гориво всякакви твърди или течни отпадъци, различни от отпадъците, посочени в член 3, точка 31, буква б).

Член 29

Правила за обединяване

1.   Когато отпадъчни газове на две или повече отделни горивни инсталации се изпускат през общ комин, съвкупността от тези инсталации се счита за една-единствена горивна инсталация и техният капацитет се сумира за целите на изчисляването на номиналната входяща топлинна мощност

2.   Ако две или повече отделни горивни инсталации, на които е издадено разрешително за първи път на 1 юли 1987 г. или след това, или чиито оператори са подали пълно заявление за такова разрешително на или след тази дата, са монтирани по такъв начин, че според компетентния орган при отчитане на техническите и икономическите фактори техните отпадъчни газове биха могли да бъдат изпускани от един общ комин, съвкупността от тези инсталации се счита за една-единствена горивна инсталация и техният капацитет се сумира за целите на изчисляването на номиналната входяща топлинна мощност.

3.   Отделни горивни инсталации с номинална входяща топлинна мощност под 15 MW не се вземат предвид за целите на изчисляване на номиналната входяща топлинна мощност на съвкупността от горивни инсталации, посочена в параграфи 1 и 2.

Член 30

Норми за допустими емисии

1.   Изпускането на отпадъчни газове от горивните инсталации се извършва контролирано през комин с една или повече димни тръби, чиято височина е изчислена така, че да пази човешкото здраве и околната среда.

2.   Всички разрешителни за инсталации, оборудвани с горивни инсталации, на които е издадено разрешително преди 7 януари 2013 г., или чиито оператори са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при условие че тези инсталации са пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., включват условия, чрез които се гарантира, че емисиите от тези инсталации във въздуха не надвишават нормите за допустими емисии, определени в част 1 от приложение V.

Всички разрешителни за инсталации, оборудвани с горивни инсталации, на които е било предоставено освобождаване съгласно член 4, параграф 4 от Директива 2001/80/ЕО и които са в експлоатация след 1 януари 2016 г., включват условия, чрез които се гарантира, че емисиите от тези инсталации във въздуха не надвишават нормите за допустими емисии, определени в част 2 от приложение V.

3.   Всички разрешителни за инсталации, оборудвани с горивни инсталации, които не попадат в приложното поле на параграф 2, включват условия, чрез които се гарантира, че емисиите от тези инсталации във въздуха не надвишават нормите за допустими емисии, определени в част 2 от приложение V.

4.   Нормите за допустими емисии, определени в части 1 и 2 от приложение V, както и минималните степени на десулфуризация, определени в част 5 от същото приложение, се прилагат за емисиите от всеки общ комин в съответствие с общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация. Когато в приложение V се предвижда, че нормите за допустими емисии могат да се прилагат за част от горивна инсталация с ограничен брой експлоатационни часове, тези норми за емисии се прилагат само за емисиите от тази част на инсталацията, но се определят в съответствие с общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация.

5.   Компетентният орган може да предостави дерогация за максимален срок от шест месеца от задължението за спазване на нормите за допустими емисии, определени в параграфи 2 и 3 за серния диоксид, по отношение на горивните инсталации, които обикновено използват за тази цел нискосернисто гориво, когато операторът не е в състояние да спазва тези норми поради прекъсване на снабдяването с нискосернисто гориво в резултат на ситуация на сериозен недостиг.

Държавите-членки незабавно информират Комисията за всяка дерогация, предоставена съгласно първа алинея.

6.   Компетентният орган може да предостави дерогация от задължението за спазване нормите за допустими емисии, определени в параграфи 2 и 3, когато горивна инсталация, която използва само газообразно гориво, поради внезапно прекъсване на снабдяването с газ по изключение използва други горива и поради тази причина ще се наложи да бъде оборудвана със съоръжение за очистване на отпадъчните газове. Срокът, за който се предоставя тази дерогация, не може да надхвърля 10 дни, освен ако не съществува крайна нужда от поддържането на енергийните доставки.

Операторът информира незабавно компетентният орган за всеки отделен случай по първа алинея.

Държавите-членки информират незабавно Комисията за всяка дерогация, предоставена съгласно първа алинея.

7.   Когато дадена горивна инсталация се разшири, нормите за допустими емисии, определени в част 2 от приложение V, се прилагат за разширената част на инсталацията, засегната от промяната, и се определят в съответствие с общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация. В случай на промяна в инсталацията, която може да има последици за околната среда и засяга част от инсталацията с номинална входяща топлинна мощност от 50 MW или повече, нормите за допустими емисии, определени в част 2 от приложение V, се прилагат за частта от инсталацията, засегната от промяната, в съответствие с общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация.

8.   Нормите за допустими емисии, определени в части 1 и 2 от приложение V, не се прилагат за следните горивни инсталации:

а)

дизелови двигатели;

б)

регенерационни котли в рамките на инсталации за производство на целулозна каша.

9.   Въз основа на най-добрите налични техники Комисията разглежда необходимостта от определяне на норми за допустими емисии за целия Съюз, както и необходимостта от изменение на нормите за допустими емисии, определени в приложение V, по отношение на следните горивни инсталации:

а)

горивните инсталации, посочени в параграф 8;

б)

горивни инсталации в рафинерии, които използват за гориво отпадъци от дестилация и от конверсия при рафинирането на суров нефт за собствена консумация самостоятелно или съвместно с други горива, като се отчитат особеностите на енергийните системи на рафинериите;

в)

горивни инсталации, които използват газообразни горива, различни от природен газ;

г)

горивни инсталации в химически инсталации, които използват за гориво течни производствени отпадъци с нетърговска цел за собствена консумация.

До 31 декември 2013 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно резултатите от този преглед, който по целесъобразност е придружен от законодателно предложение.

Член 31

Степен на десулфуризация

1.   За горивните инсталации, използващи местно произведено твърдо гориво, които поради характеристиките на съответното гориво не могат да спазят нормите за допустими емисии за серен диоксид, посочени в член 30, параграфи 2 и 3, държавите-членки могат вместо тях да прилагат минималните степени на десулфуризация, определени в част 5 от приложение V, в съответствие с правилата за съответствие, предвидени в част 6 от това приложение, и с предварителното одобрение от компетентния орган на техническия доклад, посочен в член 72, параграф 4, буква а).

2.   За горивни инсталации, използващи местно произведено твърдо гориво, които съвместно изгарят отпадъци и които, поради характеристиките на местно произведеното твърдо гориво, не могат да спазят стойностите Спроцес за серен диоксид, определени в част 4, точка 3.1 или 3.2 от приложение VI, държавите-членки могат вместо тях да прилагат минималните степени на десулфуризация, определени в част 5 от приложение V, в съответствие с правилата за съответствие, предвидени в част 6 от това приложение. Ако държавите-членки изберат да прилагат настоящата алинея, стойността Сотпадъци, посочена в част 4, точка 1 от приложение VI, е равна на 0 mg/Nm3.

3.   До 31 декември 2019 г. Комисията разглежда възможността за прилагане на минималните степени за десулфуризация, определени в част 5 от приложение V, като взема предвид по-специално най-добрите налични техники и ползите, получени от намаляването на емисиите на серен диоксид.

Член 32

Преходен национален план

1.   По време на периода от 1 януари 2016 г. до 30 юни 2020 г. държавите-членки могат да изготвят и прилагат преходен национален план, който обхваща горивните инсталации с разрешителни, издадени за първи път преди 27 ноември 2002 г. или чиито оператори са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при условие че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г. За всяка горивна инсталация, обхваната от този план, планът включва емисиите на един или повече от следните замърсители: азотни оксиди, серен диоксид и прах. За газовите турбини планът обхваща само емисиите на азотни оксиди.

Преходният национален план не включва следните горивни инсталации:

а)

горивни инсталации, за които се прилага член 33, параграф 1;

б)

горивни инсталации в рафинерии, които използват за гориво нискокалорични газове от газообразуването от отпадъци от рафиниране или остатъци от дестилация и от конверсия при рафинирането на суров нефт за собствена консумация самостоятелно или съвместно с други горива;

в)

горивни инсталации, за които се прилага член 35;

г)

горивни инсталации, за които е предоставено освобождаването, посочено в член 4, параграф 4 от Директива 2001/80/ЕО.

2.   Горивните инсталации, обхванати от плана, могат да бъдат освободени от задължението за спазване на посочените в член 30, параграф 2 норми за допустими емисии на замърсителите, за които се прилага планът, или, когато е приложимо, от задължението за спазване на посочените в член 31 степени на десулфуризация.

Нормите за допустими емисии за серен диоксид, азотни оксиди и прах, определени в разрешителното за горивната инсталация, приложими към 31 декември 2015 г., съгласно по-специално изискванията на директиви 2001/80/ЕО и 2008/1/ЕО, най-малкото се запазват.

Горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност от повече от 500 MW, използващи твърди горива, чието първоначално разрешително е издадено след 1 юли 1987 г., спазват нормите за допустими емисии на азотни оксиди, определени в част 1 от приложение V.

3.   За всеки от замърсителите, за които той се прилага, в преходния национален план се определя таван на максималните общи годишни емисии от всички инсталации, обхванати от плана, въз основа на общата номинална входяща топлинна мощност на всяка инсталация към 31 декември 2010 г., нейния действителен годишен брой експлоатационни часове и нейната консумация на гориво, определени като средна стойност за последните десет години на експлоатация до 2010 г. включително.

Таванът за 2016 г. се изчислява въз основа на съответните норми за допустими емисии, определени в приложения III—VII към Директива 2001/80/ЕО или, когато е приложимо, въз основа на степените на десулфуризация, определени в приложение III към Директива 2001/80/ЕО. При газовите турбини се използват нормите за допустими емисии на азотни оксиди, определени за такива инсталации в част Б от приложение VI към Директива 2001/80/ЕО. Таванът за 2019 г. и 2020 г. се изчислява въз основа на съответните норми за допустими емисии, определени в част 1 от приложение V към настоящата директива или, когато е приложимо, въз основа на степените на десулфуризация, определени в част 5 от приложение V към настоящата директива. Таваните за 2017 г. и 2018 г. се определят чрез линейно намаление на таваните между 2016 г. и 2019 г.

Ако инсталация, включена в преходния национален план, бъде затворена или престане да попада в приложното поле на глава III, това не води до увеличаване на общите годишни емисии от останалите включени в плана инсталации.

4.   Преходният национален план съдържа също така разпоредби за мониторинг и докладване, съответстващи на установените съгласно член 41, буква б) правила, както и мерки, предвидени за всяка една от инсталациите с цел да се гарантира своевременното спазване на нормите за допустими емисии, които ще се прилагат от 1 юли 2020 г.

5.   Държавите-членки представят на Комисията своите преходни национални планове не по-късно от 1 януари 2013 г.

Комисията извършва оценка на плановете и когато не направи възражения в срок от 12 месеца от получаването на даден план, съответната държава-членка счита, че планът ѝ е приет.

Ако Комисията прецени, че планът не отговаря на правилата за изпълнение, установени в съответствие с член 41, буква б), тя информира съответната държава-членка, че планът ѝ не може да бъде приет. По отношение на оценката на новия вариант на плана, който държавите-членки представят на Комисията, срокът по втора алинея е шест месеца.

6.   Държавите-членки информират Комисията относно всякакви последващи изменения на плана.

Член 33

Временна дерогация

1.   По време на периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2023 г. горивните инсталации могат да бъдат освободени от задължението за спазване на нормите за допустими емисии, посочени в член 30, параграф 2, и когато е приложимо, от задължението за спазване на степените на десулфуризация, посочени в член 31, както и от включване в преходния национален план, посочен в член 32, ако са изпълнени следните условия:

а)

в писмена декларация, представена на компетентния орган най-късно до 1 януари 2014 г., операторът на горивната инсталация се задължава да не експлоатира инсталацията за период, надхвърлящ 17 500 експлоатационни часа, който започва от 1 януари 2016 г. и завършва не по-късно от 31 декември 2023 г.;

б)

операторът е задължен да представя ежегодно на компетентния орган отчет за броя експлоатационни часове, използвани от 1 януари 2016 г.;

в)

нормите за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, определени в разрешителното за горивната инсталация, приложими към 31 декември 2015 г. съгласно по-специално на изискванията на директиви 2001/80/ЕО и 2008/1/ЕО, най-малкото се запазват по време на остатъка от периода на функциониране на инсталацията; горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност над 500 MW, използващи твърди горива, на които първоначалното разрешително за експлоатация е било издадено след 1 юли 1987 г., спазват нормите за допустими емисии на азотни оксиди, определени в част 1 от приложение V; и

г)

на горивната инсталация не е предоставено освобождаването, посочено в член 4, параграф 4 от Директива 2001/80/ЕО.

2.   Най-късно на 1 януари 2016 г. всяка държава-членка представя на Комисията списък с горивните инсталации, за които се прилага параграф 1, в който се посочват тяхната обща номинална входяща топлинна мощност, използваните видове гориво и приложимите норми за допустими емисии за серен диоксид, азотни оксиди и прах. За инсталациите, за които се прилага параграф 1, държавите-членки предоставят ежегодно на Комисията отчет за броя експлоатационни часове, използвани от 1 януари 2016 г.

3.   За горивни инсталации, които към 6 януари 2011 г. са част от малка изолирана мрежа и произвеждат към тази дата минимум 35 % от електроенергията в тази мрежа, които поради техническите си характеристики не могат да спазят нормите за допустими емисии, посочени в член 30, параграф 2, периодът на експлоатация, посочен в параграф 1, буква а) от настоящия член, е 18 000 експлоатационни часа, като този период започва на 1 януари 2020 г. и завършва не по-късно от 31 декември 2023 г., а датата по параграф 1, буква б) и параграф 2 от настоящия член е 1 януари 2020 г.

4.   За горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, превишаваща 1 500 MW, пуснати в експлоатация преди 31 декември 1986 г. и използващи местно произведено твърдо гориво с долна топлина на изгаряне, непревишаваща 5 800 kJ/kg, съдържание на влага, превишаващо 45 тегловни %, комбинирано съдържание на влага и пепел, превишаващо 60 тегловни %, и съдържание на калциев оксид в пепелта, превишаващо 10 %, периодът на експлоатация по параграф 1, буква а) е 32 000 експлоатационни часа.

Член 34

Малки изолирани мрежи

1.   До 31 декември 2019 г., горивните инсталации, които към 6 януари 2011 г. са част от малка изолирана мрежа, могат да бъдат освободени от задължението за спазване на нормите за допустими емисии, посочени в член 30, параграф 2, и когато е приложимо, от задължението за спазване на степените на десулфуризация, посочени в член 31. До 31 декември 2019 г. нормите за допустими емисии, определени в разрешителните на съответните горивни инсталации, съгласно по-специално на изискванията на директиви 2001/80/ЕО и 2008/1/ЕО, най-малкото се запазват.

2.   Горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност над 500 MW, използващи твърди горива, чието първоначално разрешително за експлоатация е било издадено след 1 юли 1987 г., спазват нормите за допустими емисии на азотни оксиди, определени в част 1 от приложение V.

3.   Когато на територията на държава-членка има горивни инсталации, по отношение на които се прилага настоящата глава, които са част от малка изолирана мрежа, преди 7 януари 2013 г. съответната държава-членка представя на Комисията списък с въпросните горивни инсталации, общата годишна консумация на енергия на малката изолирана мрежа и количеството енергия, получено чрез свързване с други мрежи.

Член 35

Инсталации за централно отопление

1.   До 31 декември 2022 г. дадена горивна инсталация може да бъде освободена от спазване на нормите за допустими емисии, посочени в член 30, параграф 2, и степените за десулфуризация, посочени в член 31, ако са изпълнени следните условия:

а)

общата номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация не надвишава 200 MW;

б)

първоначалното разрешително на инсталацията е издадено преди 27 ноември 2002 г. или операторът на инсталацията е подал пълно заявление за разрешително преди тази дата, при условие че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г.;

в)

най-малко 50 % от производството на полезна топлоенергия на инсталацията, определено като плаваща средна стойност за период от пет години, се предоставя под формата на пара или топла вода на обществена мрежа за централно отопление; и

г)

до 31 декември 2022 г. нормите за допустими емисии за серен диоксид, азотни оксиди и прах, определени в нейното разрешително, които са приложими към 31 декември 2015 г., съгласно по-специално изискванията на директиви 2001/80/ЕО и 2008/1/ЕО, най-малкото се запазват.

2.   Най-късно на 1 януари 2016 г. всяка държава-членка представя на Комисията списък с горивните инсталации, за които се прилага параграф 1, в който се посочва тяхната обща номинална входяща топлинна мощност, използваните видове гориво и приложимите норми за допустими емисии за серен диоксид, азотни оксиди и прах. В допълнение, по отношение на всички горивни инсталации, за които се прилага параграф 1 и по време на периода, посочен в същия параграф, държавите-членки ежегодно информират Комисията за съотношението на производството на полезна топлоенергия на всяка инсталация, предоставена под формата на пара или топла вода на обществена мрежа за централно отопление, изразено като плаваща средна стойност за предходните пет години.

Член 36

Съхранение на въглероден диоксид в геоложки формации

1.   Държавите-членки гарантират, че операторите на всички горивни инсталации с номинална електрическа изходяща мощност от 300 мегавата или повече, за които е предоставено първоначално разрешение за строеж или, при липса на такава процедура, първоначално разрешение за експлоатация след влизането в сила на Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации (34), са направили оценка дали се изпълнени следните условия:

а)

има налични подходящи места за хранилища,

б)

транспортните съоръжения са технически и икономически осъществими,

в)

има техническа и икономическа възможност за адаптиране на инсталациите за улавяне на въглероден диоксид.

2.   Ако са спазени условията, предвидени в параграф 1, компетентният орган гарантира, че на площадката, на която е разположена инсталацията, е отделено подходящо пространство за оборудването, необходимо за улавяне и сгъстяване на въглероден диоксид. Компетентният орган определя дали са спазени условията въз основа на оценката по параграф 1 и на друга налична информация, по-специално свързана с опазването на околната среда и човешкото здраве.

Член 37

Лошо функциониране или повреда на пречиствателни съоръжения

1.   Държавите-членки гарантират, че в разрешителните са предвидени процедури при лошо функциониране или повреда на пречиствателните съоръжения.

2.   В случай на повреда компетентният орган изисква от оператора да намали или да спре дейностите си, ако връщането към нормална експлоатация не е възможно в рамките на 24 часа, или да експлоатира инсталацията, като използва слабо замърсяващи горива.

Операторът уведомява компетентния орган в рамките на 48 часа след установяване на лошо функциониране или повреда на пречиствателното оборудване.

Общата продължителност на експлоатация на инсталацията без пречиствателно съоръжение не може да превишава 120 часа за всеки период от 12 месеца.

Компетентният орган може да предостави дерогация от времевото ограничение, определено в първа и трета алинея, в някой от следните случаи:

а)

съществува крайна нужда от поддържането на енергийните доставки,

б)

за ограничен период от време повредената горивна инсталация ще бъде заменена от друга инсталация, която може да предизвика общо увеличение на емисиите.

Член 38

Мониторинг на емисиите във въздуха

1.   Държавите-членки осигуряват извършването на мониторинг на замърсяващите вещества във въздуха съгласно част 3 от приложение V.

2.   Инсталирането и функционирането на автоматизираното оборудване за мониторинг подлежат на контрол и годишни контролни изпитвания съгласно част 3 от приложение V.

3.   Компетентният орган определя мястото за вземане на проби или измервания, които ще служат за мониторинг на емисиите.

4.   Всички резултати от мониторинга се записват, обработват и представят по начин, който позволява на компетентния орган да проверява дали се спазват експлоатационните условия и нормите за допустими емисии, включени в разрешителното.

Член 39

Спазване на нормите за допустими емисии

Нормите за допустими емисии във въздуха се считат за спазени, ако са изпълнени условията, определени в част 4 от приложение V.

Член 40

Горивна инсталация за няколко горива

1.   В случай на горивна инсталация за няколко горива, изискваща едновременното използване на две или повече горива, компетентният орган определя нормите за допустими емисии при спазване на следната последователност:

а)

използва се нормата за допустими емисии, отнасяща се за всеки вид гориво и за всеки замърсител, съответстваща на общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация, определена в части 1 и 2 от приложение V;

б)

изчисляват се нормите за допустими емисии за всеки вид гориво; тези норми се получават, като се умножат индивидуалните норми за допустими емисии, посочени в буква а), по входящата топлинна мощност, получена от всеки вид гориво, и като резултатът от умножението се раздели на сумата от входящата топлинна мощност, получена от всички горива,

в)

сумират се нормите за допустими емисии, изчислени за всеки вид гориво.

2.   При горивни инсталации за няколко горива, посочени в член 30, параграф 2, които използват за гориво отпадъци от дестилация и от конверсия при рафинирането на суров нефт за собствена консумация самостоятелно или съвместно с други горива, вместо нормите за допустими емисии, определени съгласно параграф 1, могат да се използват следните норми за допустими емисии:

а)

ако по време на експлоатацията на горивната инсталация делът на определящото гориво в сумата от входящата топлинна мощност, получена от всички горива, е 50 % или повече - нормата за допустими емисии за определящото гориво, определена в част 1 от приложение V;

б)

ако делът на определящото гориво в сумата от входящата топлинна мощност, получена от всички горива, е по-малко от 50 % — нормата за допустими емисии, определена при спазване на следната последователност:

i)

използват се нормите за допустими емисии, определени в част 1 от приложение V за всеки вид използвано гориво, съответстващи на общата номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация;

ii)

изчислява се нормата за допустими емисии за определящото гориво, като нормата за допустими емисии, определена за това гориво съгласно подточка i), се умножи по коефициент 2 и от получения резултат се извади нормата за допустими емисии за този вид използвано гориво, който е с най-ниската норма за допустими емисии, определена в част 1 от приложение V, съответстваща на общата номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация;

iii)

определя се нормата за допустими емисии, изчислена за всеки вид използвано гориво, като се умножи нормата за допустими емисии, определена съгласно подточки i) и ii), по входящата топлинна мощност, получена от съответното гориво, и резултатът от умножението се раздели на сумата от входящата топлинна мощност, получена от всички горива;

iv)

сумират се нормите за допустими емисии, изчислени за всеки вид гориво, определени съгласно подточка iii).

3.   При горивни инсталации за няколко горива, за които се прилага член 30, параграф 2, които използват за гориво отпадъци от дестилация и от конверсия при рафинирането на суров нефт за собствена консумация самостоятелно или съвместно с други горива, вместо нормите за допустими емисии, определени съгласно параграф 1 или 2 от настоящия член, могат да се прилагат средните норми за допустими емисии на серен диоксид, определени в част 7 от приложение V.

Член 41

Правила за изпълнение

Установяват се правила за изпълнение по отношение на:

а)

определянето на периодите на пускане и спиране, посочени в член 3, точка 27 и в част 4, точка 1 от приложение V; и

б)

преходните национални планове, посочени в член 32, и по-специално определянето на таваните на емисиите и свързаните с тях мониторинг и докладване.

Тези правила за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 75, параграф 2. Комисията представя съответни предложения не по-късно от 7 юли 2011 г.

ГЛАВА IV

СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ИНСТАЛАЦИИ ЗА ИЗГАРЯНЕ НА ОТПАДЪЦИ И ИНСТАЛАЦИИ ЗА СЪВМЕСТНО ИЗГАРЯНЕ

Член 42

Приложно поле

1.   Настоящата глава се прилага за инсталации за изгаряне на отпадъци и за съвместно изгаряне на отпадъци, в които се извършва изгаряне или съвместно изгаряне на твърди или течни отпадъци.

Настоящата глава не се прилага по отношение на инсталации за газообразуване или пиролиза, ако газовете, получени в резултат на тази термична обработка на отпадъци, са очистени до такава степен, че преди изгарянето вече не представляват отпадъци и не могат да предизвикат емисии, по-големи от емисиите, получени от горене на природен газ.

За целите на настоящата глава инсталациите за изгаряне на отпадъци и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци включват всички линии за изгаряне или съвместно изгаряне, инсталациите за приемане, за складиране и за предварителна обработка на същото място на отпадъците, системите за захранване с отпадъци, с гориво и с въздух, котлите, инсталациите за обработка на отпадъчните газове; инсталациите за обработка на същото място или за складиране на остатъците и на отпадъчните води, комините, апаратите и системите за управление на операциите по изгаряне или съвместно изгаряне и на записване и мониторинг на условията на изгаряне или съвместно изгаряне.

Ако при термичната обработка на отпадъци се прилагат процеси, различни от окисляване, като пиролиза, газообразуване или плазмено обработване, инсталацията за изгаряне на отпадъци или инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци включва както процеса на термична обработка, така и последващия процес на изгаряне.

Ако съвместното изгаряне се извършва, така че основната цел на инсталацията е термична обработка на отпадъците, а не производство на енергия или на материални продукти, инсталацията се счита за инсталация за изгаряне на отпадъци.

2.   Настоящата глава не се прилага за следните инсталации:

а)

инсталации, в които се обработват изключително следните отпадъци:

i)

отпадъците, изброени в член 3, точка 31, буква б);

ii)

радиоактивни отпадъци;

iii)

животински трупове, за които се прилага Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (35);

iv)

отпадъци, получени в резултат на проучване и експлоатация на нефтени и газови ресурси, генерирани от крайбрежни инсталации и изгорени на борда на тези инсталации;

б)

експериментални инсталации, използвани за научни изследвания, развойна дейност и изпитване, имащи за цел да подобрят процеса на изгаряне и обработващи по-малко от 50 тона отпадъци на година.

Член 43

Определение за „остатък“

За целите на настоящата глава „остатък“ означава всякакъв твърд или течен отпадък, генериран от инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци.

Член 44

Заявления за разрешително

Заявлението за разрешително за инсталация за изгаряне на отпадъци или за инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци включва описание на мерките, предвидени с цел гарантиране изпълнението на следните изисквания:

а)

инсталацията е създадена и оборудвана и ще бъде поддържана и експлоатирана по такъв начин, че изискванията на настоящата глава да бъдат спазени, като се отчитат категориите отпадъци, които ще се изгарят или ще се изгарят съвместно;

б)

отделената топлина от изгарянето и съвместното изгаряне се оползотворява, когато това е осъществимо, чрез производство на топлина, пара или енергия;

в)

количеството на произведените остатъци и тяхната вредност ще бъдат сведени до минимум и те ще бъдат рециклирани, когато това е целесъобразно;

г)

обезвреждането на остатъците, чието създаване не може да бъде избегнато или намалено, или които не могат да бъдат рециклирани, ще се осъществява при спазването на националното право и правото на Съюза.

Член 45

Условия на разрешителното

1.   Разрешителното съдържа следното:

а)

списък на всички видове отпадъци, които могат да бъдат обработвани, включващ, ако е възможно, най-малкото видовете отпадъци, изброени в Европейския списък на отпадъците, предвиден с Решение 2000/532/ЕО и съдържащ, когато е целесъобразно, информация за количеството на всеки вид отпадъци;

б)

общия капацитет на изгаряне или на съвместно изгаряне на инсталацията;

в)

нормите за допустими емисии във въздуха и водата;

г)

изискванията за рН, температурата и дебита на заустването на отпадъчни води;

д)

процедурите и честотата на вземане на проби и измерване, които да бъдат използвани, за да се спазят условията за мониторинг на емисиите;

е)

максималната допустима продължителност на технически неизбежните спирания, разстройвания или повреди на системите за пречистване или на системите за измерване, по време на които емисиите във въздуха и заустването на отпадъчни води могат да надвишават предвидените норми за допустими емисии.

2.   Освен изискванията, предвидени в параграф 1, разрешителното, издадено за дадена инсталация за изгаряне на отпадъци или за инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци, работеща с опасни отпадъци, включва следното:

а)

списък с количествата на различните категории опасни отпадъци, които могат да бъдат обработвани;

б)

минималния и максимален масов дебит на тези опасни отпадъци, минималната и максимална топлина на изгаряне и максималното съдържание на полихлорирани бифенили, пентахлорфенол, хлор, флуор, сяра, тежки метали и други замърсяващи вещества.

3.   Държавите-членки могат да изготвят списъци на категориите отпадъци за включване в разрешителното, които могат да бъдат изгаряни съвместно в някои категории инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци.

4.   Компетентният орган периодично преразглежда и актуализира, ако е необходимо, условията на разрешителното.

Член 46

Контрол на емисиите

1.   Отпадъчните газове от инсталации за изгаряне на отпадъци и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци се изхвърлят по контролиран начин, посредством комин, чиято височина се изчислява така, че да пази човешкото здраве и околната среда.

2.   Емисиите във въздуха от инсталации за изгаряне на отпадъци и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци не надвишават нормите за допустими емисии, определени в части 3 и 4 от приложение VI, или определени в съответствие с част 4 от посоченото приложение.

Ако в дадена инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци повече от 40 % от отдаването на топлина е получено от опасни отпадъци, или ако в инсталацията се изгарят съвместно необработени смесени битови отпадъци, се прилагат нормите за допустими емисии, определени в част 3 от приложение VI.

3.   Заустването във водна среда на отпадъчни води от пречистване на отпадъчни газове се ограничава в рамките на възможното и концентрациите на замърсяващи вещества не надвишават нормите за допустими емисии, определени в част 5 от приложение VI.

4.   Нормите за допустими емисии се прилагат в точката, при която отпадъчните води от пречистване на отпадъчни газове се заустват от инсталацията за изгаряне на отпадъци или от инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци.

Когато отпадъчните води от пречистване на отпадъчни газове се обработват извън инсталацията за изгаряне на отпадъци или инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци в инсталация за обработка, предназначена изключително за пречистване на този тип отпадъчни води, нормите за допустими емисии, определени в част 5 от приложение VI, се прилагат в точката, в която отпадъчните води напускат инсталацията за обработка. Когато отпадъчните води от пречистване на отпадъчни газове се обработват заедно с други източници на отпадъчни води, на място или във външна инсталация, операторът прави подходящи изчисления във връзка с масовия баланс, като използва резултатите от измерванията, предвидени в част 6, точка 2 от приложение VI, за да определи какви са емисионните нива при окончателното заустване на отпадъчните води, които може да се дължат на отпадъчните води от пречистване на отпадъчни газове.

В никакъв случай не се допуска разреждането на отпадъчни води с цел спазване на нормите за допустими емисии, определени в част 5 от приложение VI.

5.   Площадките на инсталациите за изгаряне на отпадъци и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци, включително съответните зони за складиране на отпадъци се проектират и експлоатират така, че да се избегне неразрешеното и инцидентно заустване на всякакви замърсяващи вещества в почвата, в повърхностните води и в подземните води.

Осигурява се колектор за замърсени дъждовни води, стичащи се от площадката на инсталацията за изгаряне на отпадъци или на инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци, както и за замърсена в резултат на разливи или противопожарни операции вода. Капацитетът на складиране на този колектор трябва да бъде достатъчен, за да могат тези води при нужда да бъдат анализирани и обработени преди заустването им.

6.   Без да се засяга член 50, параграф 4, буква в), в случай на надвишаване на нормите за допустими емисии инсталацията за изгаряне на отпадъци или инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци, или отделните пещи, които са част от инсталацията за изгаряне на отпадъци или от инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци при никакви обстоятелства не продължават да изгарят отпадъци през повече от четири часа без прекъсване.

Общата продължителност на експлоатацията при такива условия не надвишава 60 часа годишно.

Времевото ограничение, установено във втора алинея се прилага за пещите, които са свързани с една-единствена система за пречистване на отпадъчни газове.

Член 47

Повреда

В случай на повреда операторът намалява или прекратява операциите при първа възможност до възстановяване на нормалното функциониране.

Член 48

Мониторинг на емисиите

1.   Държавите-членки гарантират, че мониторингът на емисиите се извършва в съответствие с части 6 и 7 от приложение VI.

2.   Инсталирането и функционирането на автоматизирани измервателни системи подлежи на контрол и годишни контролни изпитвания, както е предвидено в част 6, точка 1 от приложение VI.

3.   Компетентният орган определя местоположението на точките за вземане на проби или за измервания, които ще бъдат използвани за мониторинг на емисиите.

4.   Всички резултати от мониторинга се записват, обработват и представят по начин, който позволява на компетентния орган да проверява дали се спазват експлоатационните условия и нормите за допустими емисии, включени в разрешителното.

5.   От момента, в който в рамките на Съюза съществуват подходящи техники за измерване, Комисията чрез делегирани актове в съответствие с член 76 и при спазване на условията, предвидени в членове 77 и 78, определя датата, от която трябва да бъдат осъществявани непрекъснати измервания за емисиите на тежки метали, диоксини и фурани във въздуха.

Член 49

Спазване на нормите за допустими емисии

Нормите за допустими емисии във въздуха и във водата, се считат за спазени, ако са изпълнени условията, описани в част 8 от приложение VI.

Член 50

Експлоатационни условия

1.   Инсталациите за изгаряне на отпадъци се експлоатират така, че да достигат равнище на изгаряне, при което съдържанието на общ органичен въглерод в пепелта и сгуриите да бъде по-малко от 3 % или тяхната загуба при запалване да бъде по-малка от 5 % от сухото тегло на материала. Ако е необходимо, се използват техники за предварителна обработка на отпадъците.

2.   Инсталациите за изгаряне на отпадъци се проектират, оборудват, конструират и експлоатират така, че, дори при най-неблагоприятни условия, температурата на газовете, получени от изгарянето на отпадъци, да бъде повишена след последното впръскване на въздух за горенето по хомогенен и контролиран начин до най-малко 850 °C поне за две секунди.

Инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци се проектират, оборудват, конструират и експлоатират така, че дори при най-неблагоприятни условия температурата на газовете, получени от съвместното изгаряне на отпадъци, да бъде повишена по хомогенен и контролиран начин до най-малко 850 °C поне за две секунди.

Ако се изгарят или изгарят съвместно опасни отпадъци, чието съдържание на халогенизирани органични вещества, изразено в хлор, е по-голямо от 1 %, то температурата, необходима за спазване на първа и втора алинея, е най-малко 1 100 °C.

При инсталации за изгаряне на отпадъци определените в първа и трета алинея температури се измерват близо до вътрешната стена на горивната камера. Компетентният орган може да разреши измерването да се извършва в друга представителна точка на горивната камера.

3.   Всяка горивна камера на инсталацията за изгаряне на отпадъци се оборудва с най-малко една допълнителна горелка. Тази горелка се задейства автоматично, когато температурата на горивните газове падне под температурите, посочени в параграф 2, след последното впръскване на въздух за горенето. Тази горелка се използва и при операциите по пускане и спиране, за да се гарантира, че тези температури се поддържат постоянно по време на посочените операции и докато неизгорелите отпадъци се намират в горивната камера.

Допълнителната горелка не може да бъде захранвана с горива, които могат да предизвикат по-високи емисии от тези, получени при горенето на газьол по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 1999/32/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно намаляването на съдържанието на сяра в определени течни горива (36), втечнен газ или природен газ.

4.   Инсталациите за изгаряне на отпадъци и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци използват автоматична система, която възпрепятства захранването с отпадъци в следните случаи:

а)

по време на операциите по пускане, докато бъде достигната температурата, посочена в параграф 2 от настоящия член, или определената в съответствие с член 51, параграф 1 температура;

б)

всеки път, когато температурата, посочена в параграф 2 от настоящия член, или определената в съответствие с член 51, параграф 1 температура не се поддържа;

в)

всеки път, когато непрекъснатите измервания показват, че някоя от нормите за допустими емисии е надвишена поради разстройване или повреда на системите за пречистване на отпадъчни газове.

5.   Топлината, отделена от инсталациите за изгаряне на отпадъци или инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци, се оползотворява в рамките на възможното.

6.   Отпадъците от медицински дейности, носещи риск от инфекция, се въвеждат пряко в пещта, без да бъдат смесвани предварително с други категории отпадъци и без да бъдат манипулирани пряко.

7.   Държавите-членки гарантират, че инсталацията за изгаряне на отпадъци или инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци се експлоатира и контролира от физическо лице, което притежава необходимата компетентност за управление на инсталацията.

Член 51

Разрешение за промяна на експлоатационните условия

1.   Компетентният орган може да разреши условия, различни от тези, предвидени в член 50, параграфи 1, 2 и 3, а по отношение на температурата — в параграф 4 от посочения член, и определени в разрешителното за някои категории отпадъци или за някои термични обработки, при условие че са спазени останалите изисквания на настоящата глава. Държавите-членки могат да установят правила, уреждащи тези разрешения.

2.   При инсталациите за изгаряне на отпадъци промяната на експлоатационните условия не може да води до повече остатъци или до остатъци, които са по-богати на органични замърсяващи вещества от остатъците, които са били получени при условията, предвидени в член 50, параграфи 1, 2 и 3.

3.   Емисиите на общ органичен въглерод и на въглероден оксид от инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци, за които е разрешено да променят експлоатационните условия в съответствие с параграф 1, също спазват нормите за допустими емисии, определени в част 3 от приложение VI.

Емисиите на общ органичен въглерод от котлите за кори от отрасъла за производство на целулозна каша и на хартия, изгарящи съвместно отпадъци на мястото на производство, които са в експлоатация и имат разрешително преди 28 декември 2002 г., и за които е разрешено да променят експлоатационните условия в съответствие с параграф 1, също спазват нормите за допустими емисии, определени в част 3 от приложение VI.

4.   Държавите-членки съобщават на Комисията всички експлоатационни условия, които са разрешени съгласно параграфи 1, 2 и 3, и резултатите от проверките в рамките на информацията, предоставяна в съответствие с изискванията за представяне на доклади съгласно член 72.

Член 52

Доставяне и приемане на отпадъци

1.   Операторът на инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци взема всички необходими предпазни мерки относно доставянето и приемането на отпадъците с цел да предотврати или да намали във възможно най-голяма степен замърсяването на въздуха, почвата, повърхностните и подземните води, както и другите отрицателни въздействия върху околната среда, миризми и шум и преки рискове за човешкото здраве.

2.   Операторът определя масата на всеки вид отпадъци, ако е възможно - съгласно Европейския списък с отпадъци, изготвен съгласно Решение 2000/532/ЕО, преди да приеме отпадъците в инсталацията за изгаряне на отпадъци или инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци.

3.   Преди отпадъците да могат да бъдат приети в дадена инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци, операторът събира наличната информация за отпадъците с цел да провери спазването на изискванията на разрешителното, посочени в член 45, параграф 2.

Тази информация включва следното:

а)

цялата административна информация за процеса на производство, съдържаща се в документите, посочени в параграф 4, буква а);

б)

физическия и, доколкото е възможно, химичния състав на отпадъците, както и всяка друга информация, позволяваща да се прецени дали са подходящи за предвидената обработка чрез изгаряне;

в)

рисковете, характерни за отпадъците, веществата, с които те не могат да бъдат смесвани и предпазните мерки, които следва да се вземат при тяхното манипулиране.

4.   Преди опасните отпадъци да се приемат в дадена инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци, операторът провежда най-малко следните процедури:

а)

проверка на необходимите документи, изисквани съгласно Директива 2008/98/ЕО и, ако е приложимо, изисквани съгласно Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превоза на отпадъци (37), както и съгласно законодателството, отнасящо се до превоза на опасни товари;

б)

вземане на представителни проби, доколкото е целесъобразно, и по възможност преди разтоварването, за да се провери посредством проверки съответствието с информацията, предвидена в параграф 3, и за да се позволи на компетентните органи да определят характера на обработваните отпадъци.

Пробите, посочени в буква б), се съхраняват най-малко един месец след изгарянето или съвместното изгаряне на съответните отпадъци.

5.   Компетентният орган може да предвиди изключения от параграфи 2, 3 и 4 за инсталации за изгаряне на отпадъци или инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, които са част от инсталация, попадаща в приложното поле на глава II, и които изгарят или изгарят съвместно единствено отпадъци, генерирани от посочената инсталация.

Член 53

Остатъци

1.   Количеството и вредността на остатъците се свеждат до минимум. Остатъците се рециклират, когато това е целесъобразно, непосредствено в инсталацията или извън нея.

2.   Превозът и междинното складиране на сухите остатъци във вид на прах се осъществяват по такъв начин, че да се избегне разпръскването на тези остатъци в околната среда.

3.   Преди да бъдат определени начините за обезвреждане или рециклиране на остатъците, се извършват подходящи изпитвания, за да се определят физическите и химичните характеристики, както и потенциалът за замърсяване на остатъците. Тези изпитвания имат за предмет общата разтворима фракция и разтворимата фракция на тежките метали.

Член 54

Съществена промяна

Промяната в експлоатацията на дадена инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци, обработваща единствено безопасни отпадъци, в инсталация по глава II, която включва изгаряне или съвместно изгаряне на опасни отпадъци, се счита за съществена промяна.

Член 55

Докладване и информиране на обществеността относно инсталациите за изгаряне на отпадъци и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци

1.   Заявленията за нови разрешителни за инсталации за изгаряне на отпадъци и за инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци се предоставят на обществеността на едно или повече места за достатъчен период от време, за да се даде възможност на обществеността да представи коментари по заявленията, преди компетентният орган да вземе решение. Това решение, придружено от най-малко един екземпляр от разрешителното, и всяко последващо актуализиране, също се предоставят на разположение на обществеността.

2.   За инсталациите за изгаряне на отпадъци или инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци, чийто номинален капацитет е равен на или по-голям от два тона на час, докладът, посочен в член 72, съдържа информация относно функционирането и мониторинга на инсталацията, както и данни за развитието на процесите на изгаряне и съвместно изгаряне и данни за емисиите във въздуха и във водата, сравнени с нормите за допустими емисии. Тази информация се предоставя на разположение на обществеността.

3.   Компетентният орган подготвя списък на инсталациите за изгаряне на отпадъци или инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци, чийто номинален капацитет е по-малък от два тона на час, и го предоставя на разположение на обществеността.

ГЛАВА V

СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ИНСТАЛАЦИИ И ДЕЙНОСТИ, ПРИ КОИТО СЕ ИЗПОЛЗВАТ ОРГАНИЧНИ РАЗТВОРИТЕЛИ

Член 56

Приложно поле

Настоящата глава се прилага за дейностите, изброени в част 1 от приложение VII, и когато е приложимо, за дейностите, достигащи праговите стойности на консумация, определени в част 2 от посоченото приложение.

Член 57

Определения

За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:

1.

„съществуваща инсталация“ означава инсталация, която е била в експлоатация на 29 март 1999 г. или на която е предоставено разрешително или е била регистрирана преди 1 април 2001 г. или чийто оператор е подал пълно заявление за разрешително преди 1 април 2001 г., при условие че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 1 април 2002 г.;

2.

„отпадъчни газове“ означава окончателното изпускане във въздуха на газове, съдържащи летливи органични съединения или други замърсители, от комин или пречиствателно съоръжение;

3.

„неорганизирани емисии“ означава всички изпускани във въздуха, почвата и водите емисии на летливи органични съединения, които не се съдържат в отпадъчни газове, както и съдържащите се в каквито и да е продукти разтворители, освен ако в част 2 от приложение VII не е посочено друго;

4.

„общи емисии“ означава сборът от неорганизирани емисии и емисиите в отпадъчни газове;

5.

„смес“ означава смес по смисъла на член 3, точка 2 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и за създаване на Европейска агенция по химикали (38);

6.

„лепило“ означава всяка смес, включително всички органични разтворители или смеси, съдържащи органични разтворители, които са необходими за правилното ѝ приложение, използвана за слепване на отделни части на продукт;

7.

„мастило“ означава смес, включително всички органични разтворители или смеси, съдържащи органични разтворители, които са необходими за правилното ѝ приложение, използвана в печатарската дейност за отпечатване на текст или изображения върху повърхност;

8.

„лак“ означава прозрачно покритие;

9.

„консумация“ означава общото количество вложени органични разтворители в дадена инсталация за една календарна година или за всеки друг 12-месечен период, без летливите органични съединения, които са възстановени за повторна употреба;

10.

„вложено количество“ означава количеството органични разтворители и тяхното количество в смеси, използвани при извършването на определена дейност, включително рециклираните във и извън инсталацията разтворители и разтворителите, които се отчитат всеки път, когато се използват за извършване на дейността;

11.

„повторна употреба“ означава употребата на органични разтворители, възстановени от инсталацията за каквато и да е техническа или търговска цел, включително употребата им като гориво, но без окончателното обезвреждане на такива възстановени органични разтворители като отпадъци;

12.

„контролирани условия“ означава условията, при които инсталацията се експлоатира така, че изпусканите вследствие на дейността летливи органични съединения се събират и изпускат контролирано през комин или през пречиствателно съоръжение, поради което не са напълно неорганизирани;

13.

„операции по пускане и спиране“ означава операции, с изключение на характеризиращите се с редовни колебания фази на дейността, по въвеждане или извеждане от действие, или довеждане или извеждане от състояние на работа на празен ход на дейност, част от оборудване или резервоар.

Член 58

Заместване на опасни вещества

Веществата или смесите, които заради съдържанието си на летливи органични съединения, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008, са означени или е необходимо да бъдат обозначени с предупрежденията за опасност H340, H350, H350i, H360D или H360F, се заменят, доколкото е възможно, с по-малко вредни вещества или смеси.

Член 59

Контрол на емисиите

1.   Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че по отношение на всяка инсталация е спазено някое от следните:

а)

емисиите на летливи органични съединения от инсталации не превишават нормите за допустими емисии в отпадъчни газове и нормите за допустими неорганизирани емисии, или са спазени нормите за допустими общи емисии, както и другите изисквания, предвидени в части 2 и 3 от приложение VII;

б)

изискванията на схемата за намаляване, предвидена в част 5 от приложение VII, при условие че се постига равностойно намаляване на емисиите в сравнение с намаляването, постигнато чрез прилагане на нормите за допустими емисии, посочени в буква а).

Държавите-членки докладват на Комисията в съответствие член 72, параграф 1 за напредъка при постигане на равностойното намаляване на емисиите, посочено в буква б).

2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква а), когато операторът докаже пред компетентния орган, че нормата за допустими неорганизирани емисии е технически или икономически неосъществима за отделна инсталация, компетентният орган може да разреши надвишаването на тази норма, при условие че не се очакват значителни рискове за човешкото здраве и за околната среда и че операторът докаже пред компетентния орган, че се използват най-добрите налични техники.

3.   Чрез дерогация от параграф 1, за дейностите по нанасяне на покрития, обхванати от точка 8 от таблицата в част 2 от приложение VII, които не могат да бъдат извършени при контролирани условия, компетентният орган може да разреши емисиите от инсталацията да не съответстват на изискванията, определени в посочения параграф, ако операторът докаже пред компетентния орган, че това съответствие е технически или икономически неосъществимо и че са използвани най-добрите налични техники.

4.   Държавите-членки докладват на Комисията за дерогациите, посочени в параграфи 2 и 3 от настоящия член, в съответствие с член 72, параграф 2.

5.   Емисиите на летливи органични съединения, които са означени или е необходимо да бъдат обозначени с предупрежденията за опасност H340, H350, H350i, H360D или H360F или емисиите на халогенирани летливи органични съединения, които са означени или е необходимо да бъдат обозначени с предупрежденията за опасност H341 или H351, се контролират при контролирани условия с цел опазване на общественото здраве и околната среда, доколкото това е технически и икономически осъществимо, и не надвишават съответните норми за допустими емисии, определени в част 4 от приложение VII.

6.   Инсталации, в които се извършват две или повече дейности, всяка от които превишава праговите стойности в част 2 от приложение VII, следва:

а)

да отговарят, по отношение на веществата, посочени в параграф 5, на изискванията на посочения параграф за всяка дейност поотделно;

б)

по отношение на всички други вещества:

i)

да отговарят на изискванията на параграф 1 за всяка дейност поотделно; или

ii)

общите им емисии на летливи органични съединения да не превишават емисиите, които биха се получили, ако се прилагаше подточка i).

7.   По време на операциите по пускане и спиране се вземат всички подходящи предохранителни мерки за свеждане до минимум на емисиите на летливи органични съединения.

Член 60

Мониторинг на емисиите

Държавите-членки гарантират, чрез уточняване в условията на разрешителното или чрез общи правила със задължителна сила, че измерванията на емисии се извършват в съответствие с част 6 от приложение VII.

Член 61

Спазване на нормите за допустими емисии

Нормите за допустими емисии в отпадъчни газове се считат за спазени, ако са изпълнени условията, установени в част 8 от приложение VII.

Член 62

Представяне на доклади за спазване на условията

При поискване операторът предоставя на компетентния орган данни, които да позволяват на компетентния орган да провери спазването, в зависимост от случая, на:

а)

нормите за допустими емисии в отпадъчни газове, нормите за допустими неорганизирани емисии и нормите за допустими общи емисии;

б)

изискванията на схемата за намаляване съгласно част 5 от приложение VII;

в)

дерогациите, предоставени в съответствие с член 59, параграфи 2 и 3.

Това може да включва и план за управление на разтворителите, изготвен в съответствие с част 7 от приложение VII.

Член 63

Съществена промяна на съществуващи инсталации

1.   Ако дадена съществуваща инсталация се експлоатира съгласно проектираната производителност при условия, различни от операциите по пускане и спиране и поддръжка на оборудването, всяка промяна в средното максимално вложено количество органични разтворители в инсталацията в рамките на едно денонощие се счита за съществена, ако води до повишаване на емисиите на летливи органични съединения с повече от:

а)

25 % за инсталация, осъществяваща дейности, които попадат в по-ниския диапазон на праговите стойности, посочени в точки 1, 3, 4, 5, 8, 10, 13, 16 или 17 от таблицата в част 2 от приложение VII, или дейности, които попадат в някоя от другите категории, посочени в част 2 от приложение VII, и чиято консумация на разтворители е по-малко от 10 тона годишно;

б)

10 % за всички други инсталации.

2.   Когато съществуваща инсталация претърпява съществена промяна или за първи път попада в приложното поле на настоящата директива след извършване на съществена промяна, тази част от инсталацията, която претърпява съществена промяна, се разглежда като нова инсталация или като съществуваща инсталация, при условие че общите емисии на цялата инсталация не надвишават онези, които биха се получили, ако претърпялата съществена промяна част бъде разглеждана като нова инсталация.

3.   В случай на съществена промяна компетентният орган проверява съответствието на инсталацията с изискванията на настоящата директива.

Член 64

Обмен на информация относно заместване на органични разтворители

Комисията организира обмен на информация с държавите-членки, съответния промишлен отрасъл и неправителствени организации, съдействащи за опазването на околната среда, относно използването на органични разтворители и техните потенциални заместители и техниките, които имат най-малко потенциално въздействие върху въздуха, водите, почвите, екосистемите и човешкото здраве.

Организира се обмен на информация по всеки един от следните въпроси:

а)

годност за употреба;

б)

потенциално въздействие върху човешкото здраве, и по-специално излагане на въздействие на професионалните потребители;

в)

потенциално въздействие върху околната среда;

г)

икономически последици, по-специално разходи и ползи от съществуващите възможности.

Член 65

Достъп до информация

1.   Решението на компетентния орган, включващо най-малко копие от разрешителното и всички евентуални последващи актуализации, се предоставят на разположение на обществеността.

На обществеността се предоставят приложимите за инсталациите общи правила със задължителна сила и списъкът на инсталациите, за които се изисква разрешително и регистрация.

2.   Притежаваните от компетентния орган резултати от мониторинга на емисиите в съответствие с член 60 се предоставят на разположение на обществеността.

3.   Параграфи 1 и 2 от настоящия член се прилагат при спазване на ограниченията, предвидени в член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/4/ЕО.

ГЛАВА VI

СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИНСТАЛАЦИИ, ПРОИЗВЕЖДАЩИ ТИТАНОВ ДИОКСИД

Член 66

Приложно поле

Настоящата глава се прилага за инсталации, произвеждащи титанов диоксид.

Член 67

Забрана за обезвреждане на отпадъци

Държавите-членки забраняват обезвреждането на следните видове отпадъци във всякакви водни обекти, морета или океани:

а)

твърди отпадъци;

б)

изходните течности, получени от фазата на филтрация след хидролиза на титанилов сулфатен разтвор от инсталации, прилагащи сулфатната технология, включително киселинните отпадъци, свързани с такива течности, които съдържат общо повече от 0,5 % свободна сярна киселина и различни тежки метали и включително такива изходни течности, които са разредени до съдържание на свободна сярна киселина от 0,5 % или по-малко;

в)

отпадъци от инсталации, прилагащи хлоридната технология, съдържащи повече от 0,5 % свободна солна киселина и различни тежки метали, включително отпадъци, разредени до съдържание на солна киселина от 0,5 % или по-малко;

г)

соли от филтрирането, утайки и течни отпадъци, получени от преработката (концентрация или неутрализация) на отпадъците, посочени в букви б) и в) и съдържащи различни тежки метали, без да се включват неутрализирани и филтрирани или декантирани отпадъци, които съдържат само следи от тежки метали, и които преди всяко разтваряне имат pH над 5,5.

Член 68

Контрол на емисиите във водата

Емисиите във водата от инсталациите не надвишават нормите за допустими емисии, определени в част 1 от приложение VIII.

Член 69

Предотвратяване и контрол на емисиите във въздуха

1.   Предотвратяват се емисиите на киселинни капки от инсталациите.

2.   Емисиите във въздуха от инсталациите не надвишават нормите за допустими емисии, определени в част 2 от приложение VIII.

Член 70

Мониторинг на емисиите

1.   Държавите-членки осигуряват мониторинг на емисиите във водата с цел компетентният орган да може да извършва проверки за спазване на условията на разрешителното и на член 68.

2.   Държавите-членки осигуряват мониторинг на емисиите във въздуха с цел компетентният орган да може да извършва проверки за спазване на условията на разрешителното и на член 69. Този мониторинг включва най-малкото мониторинг на емисиите съгласно част 3 от приложение VIII.

3.   Мониторингът се извършва в съответствие със стандартите на CEN или, ако няма стандарти на CEN, в съответствие със стандартите на ISO, националните или международните стандарти, гарантиращи представянето на данни с равностойно научно качество.

ГЛАВА VII

КОМИТЕТ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 71

Компетентни органи

Държавите-членки определят компетентните органи, отговорни за изпълнението на задълженията, произтичащи от настоящата директива.

Член 72

Доклади на държавите-членки

1.   Държавите-членки гарантират, че на Комисията се предоставя информация относно изпълнението на настоящата директива, относно представителните данни за емисии и други форми на замърсяване на околната среда, относно нормите за допустими емисии, прилагането на най-добрите налични техники в съответствие с членове 14 и 15, по-специално при предоставянето на освобождаване в съответствие с член 15, параграф 4, и относно напредъка, постигнат във връзка с разработването и прилагането на най-новите техники в съответствие с член 27. Държавите-членки предоставят информацията в електронен формат.

2.   Видът, форматът и честотата на подаване на информацията, която да бъде предоставена съгласно параграф 1, се определят в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 75, параграф 2. Това включва определянето на конкретните дейности и замърсители, за които се предоставят данните, посочени в параграф 1.

3.   Считано от 1 януари 2016 г. държавите-членки изготвят ежегодно списък на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди и прах, както и на количеството подавана енергия за всички горивни инсталации, за които се прилага глава III от настоящата директива.

Като се вземат предвид правилата за обединяване, предвидени в член 29, компетентният орган получава следните данни за всяка горивна инсталация:

а)

обща номинална входяща топлинна мощност (MW) на горивната инсталация;

б)

вид горивна инсталация: котел, газова турбина, газов двигател, дизелов двигател, друго (видът се уточнява);

в)

дата на започване на експлоатацията на горивната инсталация;

г)

общи годишни емисии (тонове на година) на серен диоксид, азотни оксиди и прах (общо количество суспендирани частици);

д)

брой експлоатационни часове на горивната инсталация;

е)

общо годишно количество подавана енергия, изразена на база долната топлина на изгаряне на горивото (TJ на година), с разбивка за следните категории горива: каменни въглища, лигнитни въглища, биомаса, торф, други твърди горива (видът се уточнява), течни горива, природен газ, други газове (видът се уточнява).

Съдържащите се в списъците годишни данни за всяка отделна горивна инсталация се предоставят на Комисията при поискване.

На всеки три години, в срок от 12 месеца след изтичането на съответния тригодишен период, на Комисията се предоставя резюме на списъците. В него се посочват отделно данните за горивните инсталации в рафинерии.

В съответствие с Директива 2003/4/ЕО, в срок от 24 месеца след изтичането на съответния тригодишен период Комисията предоставя на държавите-членки и на обществеността резюме на сравнението и оценка на списъците.

4.   Считано от 1 януари 2016 г., държавите-членки ежегодно представят на Комисията следните данни:

а)

за горивни инсталации, за които се прилага член 31, съдържанието на сяра в използваното местно произведено твърдо гориво и постигнатата степен на десулфуризация, като средна месечна стойност. За първата година, през която се прилага член 31, се докладва също така за техническата обосновка на невъзможността за спазване на нормите за допустими емисии, посочени в член 30, параграфи 2 и 3; и

б)

за горивни инсталации, чиято годишна експлоатация не превишава 1 500 часа годишно — брой експлоатационни часове на година, определен като плаваща средна величина, изчислена за период от пет години.

Член 73

Преглед

1.   До 7 януари 2016 г. и на всеки три години след това Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад с преглед на изпълнението на настоящата директива въз основа на информацията, посочена в член 72.

Този доклад включва оценка на необходимостта от действия на Съюза посредством установяване или актуализиране на минималните изисквания за целия Съюз за нормите за допустими емисии и правилата за мониторинг и съответствие за дейности в рамките на съответните заключения за НДНТ, приети по време на предходния тригодишен период, въз основа на следните критерии:

а)

въздействието на съответните дейности върху околната среда като цяло; и

б)

степента на внедряване на най-добрите налични техники за съответните дейности.

В тази оценка се взема под внимание становището на форума, посочен в член 13, параграф 4.

Счита се, че глава III и приложение V от настоящата директива представляват минималните изисквания за целия Съюз по отношение на големи горивни инсталации.

Докладът се придружава от законодателно предложение, когато това е целесъобразно. Когато в оценката, посочена във втора алинея, се посочва, че това е необходимо, законодателното предложение включва разпоредби за установяване или актуализиране на минимални изисквания за целия Съюз за нормите за допустими емисии и правилата за мониторинг и оценка на съответствието за съответните дейности.

2.   До 31 декември 2012 г. Комисията разглежда необходимостта от контрол на емисиите от:

а)

изгарянето на горива в инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност под 50 MW;

б)

интензивното отглеждане на едър рогат добитък; и

в)

разпространението на оборски тор;

Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно резултатите от този преглед, като по целесъобразност докладът се придружава от законодателно предложение.

3.   До 31 декември 2011 г. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно определянето в приложение I на:

а)

диференцирани допустими стойности за капацитет на отглеждане на различни видове птици, включително в особения случай на отглеждане на пъдпъдъци;

б)

допустими стойности за капацитет на едновременно отглеждане на различни видове животни в една и съща инсталация.

Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно резултатите от този преглед, като по целесъобразност докладът се придружава от законодателно предложение.

Член 74

Изменения на приложения

За да може разпоредбите на настоящата директива да бъдат адаптирани към научно-техническия прогрес въз основа на най-добрите налични техники, Комисията приема в съответствие с член 76 и при спазване на условията, предвидени в членове 77 и 78, делегирани актове по отношение на адаптирането на части 3 и 4 от приложение V, части 2, 6, 7 и 8 от приложение VI и части 5, 6, 7 и 8 от приложение VII към научно-техническия прогрес.

Член 75

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

Член 76

Упражняване на делегирането

1.   Правомощията да приема делегираните актове, посочени в член 48, параграф 5 и член 74, се предоставят на Комисията за срок от пет години, считано от 6 януари 2011 г. Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия не по-късно от шест месеца преди края на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се подновява автоматично за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не го оттеглят в съответствие с член 77.

2.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

3.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при условията, предвидени в членове 77 и 78.

Член 77

Оттегляне на делегирането

1.   Делегирането на правомощия, посочено в член 48, параграф 5 и член 74, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета.

2.   Институцията, започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да оттегли делегирането на правомощия, полага усилия да информира другата институция и Комисията в разумен срок преди да вземе окончателното решение, като посочва делегираните правомощия, които могат да бъдат оттеглени, както и евентуалните причини за оттеглянето.

3.   С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощията, посочени в същото решение. То поражда действие незабавно или на посочена в него по-късна дата. Решението за оттегляне не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 78

Възражения срещу делегирани актове

1.   Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в срок от два месеца от датата на нотификацията.

По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок се удължава с два месеца.

2.   Ако към момента на изтичането на срока, посочен в параграф 1, нито Европейският парламент, нито Съветът е възразил срещу делегирания акт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила на посочената в него дата.

Делегираният акт може да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и да влезе в сила преди изтичането на посочения срок, ако и Европейският парламент, и Съветът са информирали Комисията за намерението си да не правят възражения.

3.   Ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу делегирания акт в срока, посочен в параграф 1, той не влиза в сила. Институцията, която възразява срещу делегирания акт, посочва причините за това.

Член 79

Санкции

Държавите-членки установяват система от санкции, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки нотифицират Комисията за тези разпоредби до 7 януари 2013 г. и я нотифицират незабавно за всяко последващо изменение в тази връзка.

Член 80

Транспониране

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 2, член 3, точка 8, точки 11—15, 18—23, 26—30, 34—38 и 41, член 4, параграфи 2 и 3, членове 7, 8 и 10, член 11, букви д) и з), член 12, параграф 1, букви д) и з), член 13, параграф 7, член 14, параграф 1, буква в), подточка ii), член 14, параграф 1, букви г), д), е) и з), член 14, параграфи 2—7, член 15, параграфи 2—5, членове 16, 17 и 19, член 21, параграфи 2—5, членове 22, 23, 24, 27, 28 и 29, член 30, параграфи 1, 2, 3, 4, 7 и 8, членове 31, 32, 33, 34, 35, 36, 38 и 39, член 40, параграфи 2 и 3, членове 42 и 43, член 45, параграф 1, член 58, член 59, параграф 5, член 63, член 65, параграф 3, членове 69, 70, 71, 72 и 79, както и с първа алинея и точки 1.1, 1.4, 2.5, буква б), 3.1, 4, 5, 6.1, буква в), 6.4, буква б), 6.10 и 6.11 от приложение I, приложение II, точка 12 от приложение III, приложение V, част 1, буква б), част 4, точки 2.2, 2.4, 3.1 и 3.2, част 6, точки 2.5 и 2.6, част 8, точка 1.1, буква г) от приложение VI, част 4, точка 2, част 5, точка 1, част 7, точка 3 от приложение VII, както и част 1, точка 1 и точка 2, буква в), част 2, точки 2 и 3 и част 3 от приложение VIII до 7 януари 2013 г.

Те прилагат тези мерки от същата тази дата.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена от настоящата директива.

Член 81

Отмяна

1.   Директиви 78/176/ЕИО, 82/883/ЕИО, 92/112/ЕИО, 1999/13/ЕО, 2000/76/ЕО и 2008/1/ЕО, изменени от актовете, изброени в приложение IX, част А, се отменят, считано от 7 януари 2014 г., без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, посочени в приложение IX, част Б.

2.   Директива 2001/80/ЕО, изменена с актовете, изброени в приложение IX, част А, се отменя, считано от 1 януари 2016 г., без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, посочени в приложение IX, част Б.

3.   Позоваванията на отменените директиви се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение Х.

Член 82

Преходни разпоредби

1.   По отношение на инсталации, изпълняващи дейности, посочени в приложение I, точка 1.1 за дейности с номинална входяща топлинна мощност над 50 МW, точки 1.2 и 1.3, точка 1.4, буква а), точки 2.1—2.6, точки 3.1—3.5, точки 4.1—4.6 за дейности относно производство чрез химична обработка, точки 5.1 и 5.2 за дейности, обхванати от Директива 2008/1/ЕО, точка 5.3, буква а), подточки i) и ii), точка 5.4, точка 6.1, букви а) и б), точки 6.2 и 6.3, точка 6.4, букви а) и б) за дейности, обхванати от Директива 2008/1/ЕО, точка 6.4, буква в) и точки 6.5—6.9, които са в експлоатация и притежават разрешително преди 7 януари 2013 г. или чиито оператори са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при условие че посочените инсталации са пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., държавите-членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети в съответствие с член 80, параграф 1, считано от 7 януари 2014 г., с изключение на глава III и приложение V.

2.   По отношение на инсталации, изпълняващи дейности, посочени в приложение I, точка 1.1 за дейности с номинална входяща топлинна мощност над 50 МW, точка 1.4, буква б), точки 4.1—4.6 за дейности относно производство чрез биологична обработка, точки 5.1 и 5.2 за дейности, които не са обхванати от Директива 2008/1/ЕО, точка 5.3, букви а), подточки iii)—v), точка 5.3, буква б), точки 5.5 и 5.6, точка 6.1, буква в), точка 6.4, буква б) за дейности, които не са обхванати от Директива 2008/1/ЕО, и точки 6.10 и 6.11, които са в експлоатация преди 7 януари 2013 г., държавите-членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, считано от 7 юли 2015 г., с изключение на глави III и IV и приложения V и VI.

3.   По отношение на горивни инсталации, посочени в член 30, параграф 2, държавите-членки прилагат, считано от 1 януари 2016 г., законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети в съответствие с член 80, параграф 1, за да се съобразят с глава III и приложение V.

4.   По отношение на горивните инсталации, посочени в член 30, параграф 3, държавите-членки не прилагат Директива 2001/80/ЕО след 7 януари 2013 г.

5.   По отношение на горивни инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци част 4, точка 3.1 от приложение VI се прилага до:

а)

31 декември 2015 г. за горивните инсталации, посочени в член 30, параграф 2;

б)

7 януари 2013 г. за горивните инсталации, посочени в член 30, параграф 3.

6.   Част 4, точка 3.2 от приложение VI се прилага по отношение на горивни инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци от:

а)

1 януари 2016 г. за горивните инсталации, посочени в член 30, параграф 2;

б)

7 януари 2013 г. за горивните инсталации, посочени в член 30, параграф 3.

7.   Член 58 се прилага от 1 юни 2015 г. До тази дата вещества или смеси, които заради съдържанието си на летливи органични съединения, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008, са означени или е необходимо да бъдат обозначени с предупрежденията за опасност H340, H350, H350i, H360D или H360F, или с фразите за риск R45, R46, R49, R60 или R61, в най-кратък срок се заменят, доколкото е възможно, с по-малко вредни вещества или смеси.

8.   Член 59, параграф 5 се прилага от 1 юни 2015 г. До тази дата емисиите на летливи органични съединения, които са означени или е необходимо да бъдат обозначени с предупрежденията за опасност H340, H350, H350i, H360D или H360F или с фразите за риск R45, R46, R49, R60 или R61, или халогенирани летливи органични съединения, които са означени или е необходимо да бъдат обозначени с предупрежденията за опасност H341 или H351 или фразите за риск R40 или R68, се контролират при контролирани условия, доколкото опазването на общественото здраве и околната среда е технически и икономически осъществимо, и не надвишават съответните норми за допустими емисии, определени в част 4 от приложение VII.

9.   Част 4, точка 2 от приложение VII се прилага от 1 юни 2015 г. До тази дата по отношение на емисиите на халогенирани летливи органични съединения, които са означени или е необходимо да бъдат обозначени с предупрежденията за опасност H341 или H351 или с фразите за риск R40 или R68, когато масовият дебит на общото количество съединения, водещ до обозначаване с предупрежденията за опасност H341 или H351 или с фразите за риск R40 или R68 е по-висок или равен на 100 g/h, се спазва норма за допустими емисии от 20 mg/Nm3. Тази норма за допустими емисии се отнася за общия сбор на масите на отделните съединения.

Член 83

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 84

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Страсбург на 24 ноември 2010 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

O. CHASTEL


(1)  ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 46.

(2)  ОВ C 325, 19.12.2008 г., стр. 60.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 10 март 2009 г. (ОВ C 87 E, 1.4.2010 г., стр. 191) и позиция на Съвета на първо четене от 15 февруари 2010 г. (ОВ C 107 E, 27.4.2010 г., стр. 1). Позиция на Европейския парламент от 7 юли 2010 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 8 ноември 2010 г.

(4)  ОВ L 54, 25.2.1978 г., стр. 19.

(5)  ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 409, 31.12.1992 г., стр. 11.

(7)  ОВ L 85, 29.3.1999 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 91.

(9)  ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 1.

(10)  ОВ L 24, 29.1.2008 г., стр. 8.

(11)  ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1.

(12)  ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.

(13)  ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40.

(14)  ОВ L 10, 14.1.1997 г., стр. 13.

(15)  ОВ L 124, 17.5.2005 г., стр. 4.

(16)  ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 22.

(17)  ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 1.

(18)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(19)  ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(20)  ОВ L 159, 29.6.1996 г., стр. 1.

(21)  ОВ L 125, 21.5.2009 г., стр. 75.

(22)  ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1.

(23)  ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1.

(24)  ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.

(25)  ОВ L 303, 31.10.1990 г., стр. 6.

(26)  ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 37.

(27)  ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3.

(28)  Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци (ОВ L 226, 6.9.2000 г., стр. 3).

(29)  ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 87.

(30)  ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56.

(31)  ОВ L 372, 27.12.2006 г., стр. 19.

(32)  Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно доброволното участие на организации в Схема на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 1).

(33)  ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26.

(34)  ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114.

(35)  ОВ L 273, 10.10.2002 г., стр. 1.

(36)  ОВ L 121, 11.5.1999 г., стр. 13.

(37)  ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1.

(38)  ОВ L 136, 29.5.2007 г., стр. 33.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Категории дейности, посочени в член 10

Посочените по-долу прагови стойности по принцип се отнасят до производствените капацитети или обемите произведена продукция. Когато няколко дейности с едно и също описание на дейността, съдържащо прагова стойност, се изпълняват в една и съща инсталация, капацитетите на такива дейности се сумират. По отношение на дейностите по управление на отпадъците, това изчисление се прилага на ниво дейност за 5.1, 5.3, буква а) и 5.3, буква б).

Комисията установява насоки относно:

а)

отношението между дейностите по управление на отпадъците, описани в настоящото приложение, и дейностите, описани в приложения I и II към Директива 2008/98/ЕО; и

б)

тълкуването на понятието „промишлен мащаб“ във връзка с описанието на дейностите в областта на химическата промишленост, описани в настоящото приложение.

1.   Енергийно стопанство

1.1.   Изгаряне на горива в инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, равна или по-голяма от 50 MW.

1.2.   Рафиниране на суров нефт и газ

1.3.   Производство на кокс

1.4.   Газифициране или втечняване на:

а)

въглища;

б)

други горива в инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност от 20 MW или повече.

2.   Производство и обработване на метали

2.1.   Пържене или агломериране на метални руди (включително сулфидни руди).

2.2.   Производство на чугун и стомана (първично или вторично топене), включително непрекъснато леене, с капацитет над 2,5 тона за час.

2.3.   Обработване на черни метали:

а)

експлоатация на станове за горещо валцоване с капацитет над 20 тона необработена стомана за час;

б)

експлоатация на ковашки цехове с преси, чиято енергия превишава 50 килоджаула на преса, където използваната топлинна мощност превишава 20 MW;

в)

нанасяне на защитни покрития от разтопен метал с консумация над 2 тона необработена стомана за час.

2.4.   Експлоатация на леярни за черни метали с производствен капацитет над 20 тона дневно.

2.5.   Обработване на цветни метали:

а)

производство на цветни необработени метали от руди, концентрати или вторични суровини чрез металургични, химични и електролитни процеси;

б)

топене, включително сплавяване на цветни метали, включително на възстановени продукти, и експлоатация на леярни за цветни метали с капацитет на топене над 4 тона дневно за олово и за кадмий и 20 тона дневно за всички останали метали.

2.6.   Повърхностна обработка на метали или пластмаси чрез електролитни или химични процеси, при които обемът на ваните за обработка е над 30 m3.

3.   Производство на продукти от нерудни минерални суровини

3.1.   Производство на цимент, вар и магнезиев оксид:

а)

производство на циментен клинкер в ротационни пещи с производствен капацитет над 500 тона дневно или в други пещи с производствен капацитет над 50 тона дневно;

б)

производство на вар в пещи с производствен капацитет над 50 тона дневно;

в)

производство на магнезиев оксид в пещи с производствен капацитет над 50 тона дневно.

3.2.   Производство на азбест или на продукти на азбестова основа.

3.3.   Производство на стъкло, включително стъклени влакна, с топилен капацитет над 20 тона дневно.

3.4.   Разтопяване на минерални вещества, включително производство на минерални влакна, с топилен капацитет над 20 тона дневно.

3.5.   Изработване на керамични продукти чрез изпичане, по-конкретно покривни керемиди, тухли, огнеупорни тухли, плочи, каменинови или порцеланови изделия с производствен капацитет над 75 тона дневно и/или с капацитет на пещта над 4 m3 и с плътност на подреждане за една пещ над 300 kg/m3.

4.   Химическа промишленост

За целите на настоящия раздел, производство по смисъла на категориите дейности, съдържащи се в настоящия раздел, означава производство в промишлен мащаб чрез химична или биологична обработка на вещества или групи вещества, изброени в точки 4.1—4.6.

4.1.   Производство на органични химични вещества, като:

а)

прости въглеводороди (ациклични или циклични, наситени или ненаситени, алифатни или ароматни);

б)

кислородсъдържащи въглеводороди като алкохоли, алдехиди, кетони, карбоксилни киселини, естери и смеси от естери, ацетати, етери, прекиси и епоксидни смоли;

в)

серосъдържащи въглеводороди;

г)

азотосъдържащи въглеводороди, като амини, амиди, съединения на тривалентния азот, нитросъединения или нитрати, нитрили, цианати, изоцианати;

д)

фосфоросъдържащи въглеводороди;

е)

халогеносъдържащи въглеводороди;

ж)

органометални съединения;

з)

пластмаси (полимери, синтетични влакна и влакна на целулозна основа);

и)

синтетичен каучук;

й)

багрила и пигменти;

к)

повърхностноактивни средства и повърхностноактивни вещества.

4.2.   Производство на неорганични химически вещества като:

а)

газове като амоняк, хлор или хлороводород, флуор или флуороводород, въглеродни оксиди, съединения на сярата, азотни оксиди, водород, серен диоксид, карбонилхлорид;

б)

киселини като хромова киселина, флуороводородна киселина, фосфорна киселина, азотна киселина, солна киселина, сярна киселина, олеум, сернисти киселини;

в)

основи като амониев хидрооксид, калиев хидрооксид, натриев хидрооксид;

г)

соли като амониев хлорид, калиев хлорат, калиев карбонат, натриев карбонат, перборат, сребърен нитрат;

д)

неметали, метални оксиди или други неорганични съединения, като калциев карбид, силиций, силициев карбид.

4.3.   Производство на фосфорни, азотни и калиеви торове (прости или смесени торове).

4.4.   Производството на продукти за защита на растенията или биоциди.

4.5.   Производство на фармацевтични продукти, включително междинни продукти.

4.6.   Производство на експлозиви

5.   Управление на отпадъците

5.1.   Обезвреждане или оползотворяване на опасни отпадъци, с капацитет над 10 тона дневно, включващо една или повече от следните дейности:

а)

биологично третиране;

б)

физикохимично третиране;

в)

прегрупиране или смесване преди подлагане на някоя друга от дейностите, изброени в точки 5.1 и 5.2;

г)

препакетиране преди подлагане на някоя друга от дейностите, изброени в точки 5.1 и 5.2;

д)

пречистване/регенериране на разтворители;

е)

рециклиране/възстановяване на неорганични материали, различни от метали или метални съединения;

ж)

регенериране на киселини или основи;

з)

възстановяване на компоненти, използвани за намаляване на замърсяването;

и)

възстановяване на компоненти от катализатори;

й)

повторно рафиниране на масла или друга повторна употреба на масла;

к)

повърхностно събиране.

5.2.   Обезвреждане и оползотворяване на отпадъци в инсталации за изгаряне на отпадъци или инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци:

а)

за неопасни отпадъци с капацитет над 3 тона за час;

б)

за опасни отпадъци с капацитет над 10 тона дневно.

5.3.   

а)

Обезвреждане на неопасни отпадъци с капацитет над 50 тона дневно, включващо една или повече от следните дейности, и изключващо дейностите, които попадат в приложното поле на Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води (1):

i)

биологично третиране;

ii)

физикохимично третиране;

iii)

подготовка на отпадъци за изгаряне или съвместно изгаряне;

iv)

третиране на шлака и пепел;

v)

третиране в трошачки на отпадъци от метал, включително отпадъци от електрическо и електронно оборудване и излезли от употреба превозни средства и техните компоненти;

б)

оползотворяване или комбинация от оползотворяване и обезвреждане на неопасни отпадъци с капацитет над 75 тона дневно, включващо една или повече от следните дейности, и изключващо дейностите, които попадат в приложното поле на Директива 91/271/ЕИО:

i)

биологично третиране;

ii)

подготовка на отпадъци за изгаряне или съвместно изгаряне;

iii)

третиране на шлака и пепел;

iv)

третиране в трошачки на отпадъци от метал, включително отпадъци от електрическо и електронно оборудване и излезли от употреба превозни средства и техните компоненти.

Когато единствената извършвана дейност за третиране на отпадъци е анаеробно разлагане, праговата стойност на капацитета за тази дейност е 100 тона на ден.

5.4.   Депа по смисъла на член 2, буква ж) от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (2), приемащи над 10 тона дневно отпадъци или с общ капацитет над 25 000 тона, с изключение на депата за инертни отпадъци.

5.5.   Временно съхраняване на опасни отпадъци, които не попадат в приложното поле на точка 5.4, до извършване на някоя от дейностите, изброени в точки 5.1, 5.2, 5.4 и 5.6, с общ капацитет над 50 тона, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на генериране до събирането им.

5.6.   Подземно съхраняване на опасни отпадъци с общ капацитет над 50 тона.

6.   Други дейности

6.1.   Производство в промишлени инсталации на:

а)

целулозна каша от дървесина или други влакнести материали;

б)

хартия или картон с производствен капацитет над 20 тона дневно;

в)

една или повече от следните дървесни плоскости:плочи от ориентирани частици (OSB), плочи от дървесни частици или плочи от дървесни влакна, с производствен капацитет над 600 m3 дневно.

6.2.   Предварителна обработка (дейности като измиване, избелване, мерсеризиране) или багрене на текстилни влакна и/или текстил с капацитет над 10 тона дневно.

6.3.   Дъбене на необработени и сурови кожи при капацитет над 12 тона крайна продукция дневно.

6.4.   

а)

Експлоатация на кланици с производствен капацитет над 50 тона трупно месо дневно;

б)

обработка и преработка, без случаите само на опаковане, на следните суровини, независимо дали са предварително обработени или не, предназначени за производство на хранителни продукти за консумация от хора или животни:

i)

единствено от животински суровини (без обработването само на мляко) с производствен капацитет над 75 тона крайна продукция дневно;

ii)

единствено от растителни суровини с производствен капацитет над 300 тона крайна продукция дневно или 600 тона крайна продукция дневно, когато инсталацията работи в продължение на не повече от 90 последователни дни през която и да е година;

iii)

от животински и растителни суровини, както в комбинирани, така и в отделни продукти, с производствен капацитет за крайна продукция в тонове дневно по-голям съответно от:

75, ако величината А е равна на или по-голяма от 10; или

[300 – (22,5 × A)] във всички останали случаи;

където „А“ представлява съдържанието на животински съставки (в проценти от теглото) в производствен капацитет за крайна продукция.

В крайното тегло на продуктите не се включва теглото на опаковката.

Настоящата подточка не се отнася за случаите, когато използваната суровина е само мляко.

Image 1

Прагови стойности (тона дневно)

Животински съставки (в процент от производствения капацитет за крайна прод укция)

в)

обработка и преработка единствено на мляко, с количество постъпващо мляко над 200 тона дневно (средна стойност за година).

6.5.   Обезвреждане или оползотворяване на животински трупове или животински отпадъци с капацитет над 10 тона дневно.

6.6.   Интензивно отглеждане на птици или свине:

а)

с над 40 000 места за птици;

б)

с над 2 000 места за свине за угояване (над 30 kg); или

в)

с над 750 места за свине майки.

6.7.   Повърхностно третиране на вещества, предмети или продукти с използване на органични разтворители, по-конкретно за апретиране, щамповане, грундиране, обезмасляване, придаване на водонепропускливост, оразмеряване, боядисване, почистване или импрегниране, с консумация на органични разтворители над 150 kg на час или над 200 тона годишно.

6.8.   Производство на аморфен въглерод или електрографит чрез изгаряне или графитизиране.

6.9.   Улавяне на потоци от CO2 от инсталации, за които се прилага настоящата директива, с цел съхранение в геоложки формации в съответствие с Директива 2009/31/ЕО.

6.10.   Консервиране с химикали на дървен материал и изделия от дървен материал с производствен капацитет над 75 m3 дневно, различно от третирането срещу гниене (сини петна).

6.11.   Самостоятелно третиране във външни инсталации на отпадъчни води, които не попадат в приложното поле на Директива 91/271/ЕИО и които се изпускат от инсталация, за която се прилага глава II.


(1)  ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40.

(2)  ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Списък на замърсяващите вещества

ВЪЗДУХ

1.   Серен диоксид и други съединения на сярата

2.   Азотни оксиди и други азотни съединения

3.   Въглероден оксид

4.   Летливи органични съединения

5.   Метали и техните съединения

6.   Прах, включително фини прахови частици

7.   Азбест (суспендирани частици, влакна)

8.   Хлор и неговите съединения

9.   Флуор и неговите съединения

10.   Арсен и неговите съединения

11.   Цианиди

12.   Вещества и смеси с доказани канцерогенни или мутагенни свойства или свойства, които могат да въздействат чрез въздуха върху репродукцията

13.   Полихлорирани дибензодиоксини и полихлорирани дибензофурани

ВОДА

1.   Органохалогенни съединения и вещества, които може да образуват такива съединения във водната среда

2.   Органофосфорни съединения

3.   Органокалаени съединения

4.   Вещества и смеси с доказани канцерогенни или мутагенни свойства или свойства, които могат да въздействат върху репродукцията във или чрез водната среда

5.   Устойчиви въглеводороди и устойчиви и биоакумулируеми органични токсични вещества

6.   Цианиди

7.   Метали и техните съединения

8.   Арсен и неговите съединения

9.   Биоциди и други продукти за защита на растенията

10.   Неразтворени вещества

11.   Вещества, които водят до еутрофикация (по-конкретно нитрати и фосфати)

12.   Вещества, които имат неблагоприятно влияние върху кислородния баланс (и могат да бъдат измервани с параметри като БПК, ХПК и др.)

13.   Вещества, изброени в приложение Х към Директива 2000/60/ЕО.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Критерии за определяне на най-добрите налични техники

1.   Използването на нискоотпадъчна технология.

2.   Използването на по-малко опасни вещества.

3.   Увеличаване на степента на извличане и рециклиране на генерираните и използваните в процеса вещества и на отпадъци, където това е уместно.

4.   Сравними процеси, съоръжения или методи на експлоатация, изпитани успешно в промишлен мащаб.

5.   Технологичен напредък и промени в научните познания и разбирания.

6.   Вид, въздействие и обеми на разглежданите емисии.

7.   Дата за пускане в експлоатация на нови или съществуващи инсталации.

8.   Период от време, необходим за внедряване на най-добрите налични техники.

9.   Консумация и вид на използваните в процесите суровини (включително водата) и енергийна ефективност.

10.   Необходимост от предотвратяване или намаляване до минимум на общото въздействие на емисиите върху околната среда и рисковете за нея.

11.   Необходимост от предотвратяване на аварии и свеждане до минимум на последиците за околната среда.

12.   Информация, публикувана от публични международни организации.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Участие на обществеността във вземането на решения

1.   Обществеността се информира (чрез публично разгласяване или други подходящи средства като електронни медии, при наличие на такива) по следните въпроси на ранен етап от процедурата по вземане на решение или най-късно веднага след появата на разумна възможност за предоставяне на информацията:

а)

заявлението за разрешително или, в зависимост от случая, предложението за актуализиране на разрешителното или условията на разрешителното в съответствие с член 21, включително описание на елементите, изброени в член 12, параграф 1;

б)

когато е приложимо, факта, че едно решение е предмет на национална или трансгранична оценка на въздействието върху околната среда, или на консултации между държавите-членки в съответствие с член 26;

в)

данни за компетентните органи, отговорни за вземането на решение, за тези, от които може да бъде получена съответната информация, за тези, до които могат да бъдат отправени коментари или въпроси, и данни за графика за предаване на коментари или въпроси;

г)

същността на вероятните решения или на проекторешението, ако има такова;

д)

когато е приложимо, данни относно предложение за актуализиране на разрешителното или условията на разрешителното;

е)

посочване на времето и мястото или средствата, чрез които ще бъде предоставена съответната информация;

ж)

подробни условия за участие на обществеността и направените консултации съгласно точка 5.

2.   Държавите-членки гарантират, че в подходящи срокове на заинтересованата общественост се предоставя следното:

а)

в съответствие с националното право — основните доклади и становища, предадени на компетентния орган или органи по времето, когато заинтересованата общественост е била информирана в съответствие с точка 1;

б)

в съответствие с Директива 2003/4/ЕО — информация, различна от посочената в точка 1, която се отнася до решението в съответствие с член 5 от настоящата директива, и която е станала достъпна, след като заинтересованата общественост е била информирана в съответствие с точка 1.

3.   Заинтересованата общественост има право да изрази коментари и мнения пред компетентния орган, преди да е взето решение.

4.   Резултатите от направените консултации съгласно настоящото приложение трябва надлежно да бъдат взети под внимание при вземането на решение.

5.   Подробните условия за информиране на обществеността (например чрез пускане на брошури по пощата в определен радиус или публикуване в местни вестници) и консултиране на заинтересованата общественост (например чрез представяне на писмени становища или чрез обществено допитване) се определят от държавите-членки. Осигуряват се разумни срокове на различните етапи, които дават достатъчно време за информиране на обществеността и позволяват на заинтересованата общественост възможност да се подготви и да участва ефективно при вземането на решение за околната среда, предмет на настоящото приложение.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

Технически разпоредби относно горивните инсталации

ЧАСТ 1

Норми за допустими емисии за горивни инсталации, посочени в член 30, параграф 2

1.   Всички норми за допустими емисии се изчисляват при следните условия: температура 273,15 К; налягане 101,3 kPa, с корекция за съдържанието на водна пара в отпадъчните газове, и при стандартно съдържание на O2 в отпадъчните газове, равно на 6 % при използване на твърди горива, 3 % за горивни инсталации, с изключение на газови турбини и газови двигатели, използващи течни или газообразни горива, и 15 % за газови турбини и газови двигатели.

2.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на SO2 за горивни инсталации, използващи твърди или течни горива, с изключение на газови турбини и газови двигатели

Обща номинална топлинна мощност (MW)

Въглища, включително лигнитни въглища и други твърди горива

Биомаса

Торф

Течни горива

50—100

400

200

300

350

100—300

250

200

300

250

> 300

200

200

200

200

Горивни инсталации, използващи твърди горива, на които е издадено разрешително преди 27 ноември 2002 г. или чиито оператори са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при условие че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г., и чийто период експлоатация не надвишава 1 500 експлоатационни часа годишно, определени като плаваща средна стойност, изчислена за период от пет години, спазват норма за допустими емисии на SO2 от 800 mg/Nm3.

Горивните инсталации, които използват течни горива и на които е издадено разрешително преди 27 ноември 2002 г., или чиито оператори са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при условие че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г., чийто период на експлоатацията не надхвърля 1 500 експлоатационни часа годишно, определени като плаваща средна стойност, изчислена за период от пет години, спазват норма за допустими емисии на SO2 от 850 mg/Nm3 при инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, която не надвишава 300 MW, и 400 mg/Nm3 при инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност над 300 MW.

За частите от горивната инсталация, които изхвърлят отпадъчните газове през една или повече отделни димни тръби от общ комин, и чийто период на експлоатация не надвишава 1 500 експлоатационни часа годишно, определени като плаваща средна стойност, изчислена за период от пет години, може да се прилагат нормите за допустими емисии, определени в предходните две алинеи с отчитане на общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация. В такива случаи се извършва отделен мониторинг на емисиите, отделяни от всяка една от тези димни тръби.

3.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на SO2 за горивни инсталации, използващи газообразни горива, с изключение на газови турбини и газови двигатели

В общия случай

35

Втечнен газ

5

Нискокалорични коксови газове

400

Нискокалорични доменни газове

200

Горивните инсталации, които използват за гориво нискокалорични газове, получени от газифицирането на отпадъците от рафиниране, и на които е издадено разрешително преди 27 ноември 2002 г. или чиито оператори са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при условие че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г., спазват норма за допустими емисии на SO2 от 800 mg/Nm3.

4.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на NOx за горивни инсталации, използващи твърди или течни горива, с изключение на газови турбини и газови двигатели

Обща номинална топлинна мощност (MW)

Въглища, включително лигнитни въглища и други твърди горива

Биомаса и торф

Течни горива

50—100

300

450 при прахово горене на лигнитни въглища

300

450

100—300

200

250

200 (1)

> 300

200

200

150 (1)

Горивни инсталации в химически инсталации, които използват за собствена консумация гориво от течни производствени отпадъци, с които не се търгува, които са с обща номинална входяща топлинна мощност, непревишаваща 500 MW, на които е издадено разрешително преди 27 ноември 2002 г. или чиито оператори са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при условие че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г., спазват норма за допустими емисии на NOx от 450 mg/Nm3.

Горивните инсталации, използващи твърди или течни горива, с обща номинална входяща топлинна мощност, непревишаваща 500 MW, на които е издадено разрешително преди 27 ноември 2002 г. или чиито оператори са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при условие че инсталацията е била пусната в експлоатация най-късно на 27 ноември 2003 г., и чийто период на експлоатация не надвишава 1 500 експлоатационни часа годишно, определени като плаваща средна стойност, изчислена за период от пет години, спазват норма за допустими емисии на NOx от 450 mg/Nm3.

Горивните инсталации, използващи твърди горива и имащи обща номинална входяща топлинна мощност над 500 MW, на които е издадено разрешително преди 1 юли 1987 г. и чийто период на експлоатация не надвишава 1 500 експлоатационни часа годишно, определени като плаваща средна стойност, изчислена за период от пет години, спазват норма за допустими емисии на NOx от 450 mg/Nm3.

Горивните инсталации, използващи течни горива и имащи обща номинална входяща топлинна мощност над 500 MW, на които е издадено разрешително преди 27 ноември 2002 г., или чиито оператори са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при условие че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г. и чийто период на експлоатация не надвишава 1 500 експлоатационни часа годишно, определени като плаваща средна стойност, изчислена за период от пет години, спазват норма за допустими емисии на NOx от 400 mg/Nm3.

За частите от горивна инсталация, които изхвърлят отпадъчните газове през една или повече отделни димни тръби от общ комин и чийто период на експлоатация не надвишава 1 500 експлоатационни часа годишно, определени като плаваща средна стойност, изчислена за период от пет години, може да се прилагат нормите за допустими емисии, определени в предходните три алинеи, при отчитане на общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация. В такива случаи се извършва отделен мониторинг на емисиите, отделяни от всяка една от тези димни тръби.

5.   Газови турбини (включително инсталации с комбиниран цикъл — CCGT), използващи леки и средни дестилати като течни горива, спазват норма за допустими емисии на NOx от 90 mg/Nm3 и на CO от 100 mg/Nm3.

По отношение на газови турбини за аварийни случаи, чийто период на експлоатация не надвишава 500 експлоатационни часа годишно, не се прилагат определените в настоящата точка норми за допустими емисии. Операторът на такива инсталации води отчетност за използваните експлоатационни часове.

6.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на NOx и СО за горивни инсталации, използващи газообразно гориво

 

NOx

CO

Горивни инсталации, използващи за гориво газ от доменни пещи, с изключение на газови турбини и газови двигатели

100

100

Горивни инсталации, използващи за гориво газ от доменни пещи, коксови газове или нискокалорични газове от газообразуването от отпадъци от рафиниране, с изключение на газови турбини и газови двигатели

200 (5)

Горивни инсталации, използващи за гориво други газове, с изключение на газови турбини и газови двигатели

200 (5)

Газови турбини (включително инсталации с комбиниран цикъл — CCGT), използващи за гориво природен газ (2)

50 (3)  (4)

100

Газови турбини (включително инсталации с комбиниран цикъл — CCGT), използващи за гориво други газове

120

Газови двигатели

100

100

За газовите турбини (включително и инсталациите с комбиниран цикъл — ССGT) определените в таблицата в настоящата точка норми за допустими емисии на азотни оксиди (NOx) и на въглероден оксид (СО) се прилагат само при натоварване над 70 %.

За газовите турбини (включително и инсталациите с комбиниран цикъл — CCGT) на които е издадено разрешително преди 27 ноември 2002 г. или чиито оператори са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при условие че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г., и чийто период на експлоатация не надвишава 1 500 експлоатационни часа годишно, определени като плаваща средна стойност, изчислена за период от пет години, нормата за допустими емисии на NOx е 150 mg/Nm3, ако използват природен газ, и 200 mg/Nm3, ако използват други газове или течни горива.

За частите от горивна инсталация, изхвърлящи отпадъчните газове през една или повече отделни димни тръби от общ комин, и чийто период на експлоатация не надвишава 1 500 експлоатационни часа годишно, определени като плаваща средна стойност, изчислена за период от пет години, може да се прилагат нормите за допустими емисии, определени в предходната алинея, при отчитане на общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация. В такива случаи се извършва отделен мониторинг на емисиите, отделяни от всяка една от тези димни тръби.

По отношение на газовите турбини и газовите двигатели за аварийни случаи, чийто период на експлоатация не надвишава 500 експлоатационни часа годишно, не се прилагат определените в настоящата точка норми за допустими емисии. Операторът на такива инсталации води отчетност за използваните експлоатационни часове.

7.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на прахообразни вещества за горивни инсталации, използващи твърди или течни горива, с изключение на газови турбини и газови двигатели

Обща номинална топлинна мощност (MW)

Въглища, включително лигнитни въглища и други твърди горива

Биомаса и торф

Течни горива (6)

50—100

30

30

30

100—300

25

20

25

> 300

20

20

20

8.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на прахообразни вещества за горивни инсталации, използващи газообразни горива, с изключение на газови турбини и газови двигатели

В общия случай

5

Доменен газ

10

Газове, получени от черната металургия, които могат да бъдат използвани другаде

30

ЧАСТ 2

Норми за допустими емисии на горивни инсталации, посочени в член 30, параграф 3

1.   Всички норми за допустими емисии се изчисляват при следните условия: температура 273,15 К; налягане 101,3 kPa, с корекция за съдържанието на водна пара в отпадъчните газове, и при стандартно съдържание на O2 в отпадъчните газове, равно на 6 % при използване на твърди горива, 3 % за горивни инсталации, различни от газови турбини и газови двигатели, използващи течни или газообразни горива, и 15 % за газови турбини и газови двигатели.

По отношение на газови турбини с комбиниран цикъл и допълнително горене, стандартното съдържание на O2 в отпадъчните газове може да бъде определено от компетентния орган, като бъдат отчетени специфичните характеристики на съответната инсталация.

2.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на SO2 за горивни инсталации, използващи твърди или течни горива, с изключение на газови турбини и газови двигатели

Обща номинална топлинна мощност (MW)

Въглища, включително лигнитни въглища и други твърди горива

Биомаса

Торф

Течни горива

50—100

400

200

300

350

100—300

200

200

300

250 в случай на изгаряне в псевдокипящ слой

200

> 300

150

200 в случай на изгаряне в псевдокипящ слой — от циркулиращ тип или под налягане

150

150

200 в случай на изгаряне в псевдокипящ слой

150

3.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на SO2 за горивни инсталации, използващи газообразни горива, с изключение на газови турбини и газови двигатели

В общия случай

35

Втечнен газ

5

Нискокалорични коксови газове

400

Нискокалорични доменни газове

200

4.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на NOx за горивни инсталации, използващи твърди или течни горива, с изключение на газови турбини и газови двигатели

Обща номинална топлинна мощност (MW)

Въглища, включително лигнитни въглища и други твърди горива

Биомаса и торф

Течни горива

50—100

300

400 при прахово горене на лигнитни въглища

250

300

100—300

200

200

150

> 300

150

200 при прахово горене на лигнитни въглища

150

100

5.   Газови турбини (включително инсталации с комбиниран цикъл — CCGT), използващи за течни горива леки и средни дестилати, спазват норма за допустими емисии на NOx от 50 mg/Nm3 и на CO от 100 mg/Nm3.

По отношение на газови турбини за аварийни случаи, чийто период на експлоатация не надвишава 500 експлоатационни часа годишно, не се прилагат определените в настоящата точка норми за допустими емисии. Операторът на такива инсталации води отчетност за използваните експлоатационни часове.

6.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на NOx и СО за горивни инсталации, използващи газообразно гориво

 

NOx

CO

Горивни инсталации, различни от газови турбини и газови двигатели

100

100

Газови турбини (включително инсталации с комбиниран цикъл — CCGT)

50 (7)

100

Газови двигатели

75

100

За газовите турбини (включително и за инсталациите с комбиниран цикъл — ССGT) определените в настоящата точка норми за допустими емисии на NOx и на СО се прилагат само при натоварване над 70 %.

По отношение на газови турбини и газови двигатели за аварийни случаи, чийто период на експлоатация не превишава 500 експлоатационни часа годишно, не се прилагат определените в настоящата точка норми за допустими емисии. Операторът на такива инсталации води отчетност за използваните експлоатационни часове.

7.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на прахообразни вещества за горивни инсталации, използващи твърди или течни горива, с изключение на газови турбини и газови двигатели

Обща номинална топлинна мощност (MW)

 

50—300

20

> 300

10

20 за биомаса и торф

8.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) на прахообразни вещества за горивни инсталации, използващи газообразни горива, с изключение на газови турбини и газови двигатели

В общия случай

5

Доменен газ

10

Газове, получени от черната металургия, които могат да бъдат използвани другаде

30

ЧАСТ 3

Мониторинг на емисиите

1.   Концентрациите на SO2, NOх и прах в отпадъчните газове на всички горивни инсталации, чиято обща номинална входяща топлинна мощност е равна или по-голяма от 100 MW, се измерват непрекъснато.

Концентрацията на СО в отпадъчните газове от горивни инсталации, използващи газообразни горива, чиято обща номинална входяща топлинна мощност е равна или по-голяма от 100 MW, се измерва непрекъснато

2.   Компетентният орган може да реши да не изисква посочените в точка 1 непрекъснати измервания в следните случаи:

а)

за горивните инсталации, чийто експлоатационен период е по-малък от 10 000 експлоатационни часа;

б)

за SO2 и прах, изпускани от горивни инсталации, работещи с природен газ;

в)

за SO2, изпускан от горивни инсталации, работещи с течно гориво с известно съдържание на сяра, при липса на оборудване за десулфуризация на отпадъчните газове;

г)

за SO2, изпускан от горивни инсталации, работещи с биомаса, ако операторът може да докаже, че емисиите на SO2 по никакъв начин не могат да бъдат по-високи от предписаните норми за допустими емисии.

3.   Когато не се изискват непрекъснати измервания, се изискват периодични измервания на SO2, на NOx, на прах и, по отношение на горивните инсталации, използващи газообразни горива — на СО, провеждани поне веднъж на шест месеца.

4.   За горивни инсталации, използващи въглища, включително лигнитни въглища, общите емисии на живак се измерват поне веднъж годишно.

5.   Като алтернативна мярка на посочените в точка 3 измервания на SO2 и NOx, могат да се прилагат други процедури, проверени и одобрени от компетентния орган, за определяне на емисиите на SO2 и NOx. При тези процедури се прилагат подходящи стандарти на CEN или — ако няма подходящи стандарти на CEN — стандарти на ISO, национални или други международни стандарти, гарантиращи получаването на данни с равностойно научно качество.

6.   Компетентният орган се уведомява за значими промени във вида на използваното гориво или в начина на работа на инсталацията. Компетентният орган решава дали изискванията за мониторинг, посочени в точки 1—4, са все още подходящи, или е необходимо да бъдат променени.

7.   Непрекъснатите измервания, извършвани съгласно точка 1, включват измерване на съдържанието на кислород, температурата, налягането и съдържанието на водна пара на отпадъчните газове. Когато взетите за проби отпадъчни газове са изсушени преди анализа на емисиите, не е необходимо непрекъснато измерване на съдържанието на водна пара в отпадъчните газове.

8.   Вземането на проби и анализът на съответните замърсяващи вещества и измерванията на експлоатационните показатели, както и осигуряването на качеството на автоматичните измервателни системи и контролните измерителни методи за калибриране на тези системи, се извършват в съответствие със стандартите на CEN. Ако няма стандарти на CEN, се прилагат стандарти на ISO, национални или други международни стандарти, гарантиращи получаването на данни с равностойно научно качество.

Автоматичните измервателни системи се контролират чрез паралелни измервания съгласно съответните методи поне веднъж годишно.

Операторът уведомява компетентния орган за резултатите от проверката на автоматичните измервателни системи.

9.   Спрямо нивото на нормите за допустими емисии, стойностите на 95-процентовите доверителни интервали на всяка една измерена стойност, не превишават следните проценти от нормите за допустими емисии:

Въглероден оксид

10 %

Серен диоксид

20 %

Азотни оксиди

20 %

Прах

30 %

10.   Валидираните средночасови и среднодневни стойности се определят въз основа на измерените валидни средночасови стойности, след изваждане на доверителния интервал, посочен в точка 9.

Ден, в който повече от три средночасови стойности са невалидни поради лошо функциониране или операции по поддръжката на автоматичната измервателна система, не се отчита. Ако поради причини от такъв характер се наложи обявяването за невалидни на повече от десет дни в годината, компетентният орган изисква от оператора да вземе мерки за подобряване на надеждността на автоматичната измервателна система.

11.   При инсталации, които спазват степените на десулфуризация, посочени в член 31, редовно се контролира и съдържанието на сяра в горивото, с което се захранва горивната инсталация. Компетентният орган се уведомява за съществени промени във вида на използваното гориво.

ЧАСТ 4

Оценка на спазването на нормите за допустими емисии

1.   По отношение на непрекъснатите измервания, нормите за допустими емисии, определени в части 1 и 2, се приемат за спазени, ако оценката на измерените резултати показва, че за експлоатационните часове през една календарна година са спазени всичките от следните условия:

а)

никоя валидирана средномесечна стойност не надвишава съответните норми за допустими емисии, определени в части 1 и 2;

б)

никоя валидирана среднодневна стойност не надвишава 110 % от съответните норми за допустими емисии, определени в части 1 и 2;

в)

в случаите на горивни инсталации, състоящи се само от въглищни котли с обща номинална топлинна входяща мощност под 50 MW, никоя валидирана среднодневна стойност не надвишава 150 % от съответните норми за допустими емисии, определени в части 1 и 2;

г)

95 % от всички валидирани средночасови стойности в течение на годината не надвишават 200 % от съответните норми за допустими емисии, определени в части 1 и 2.

Валидираните средни стойности се определят, както е посочено в част 3, точка 10.

При изчисляването на средните стойности на емисиите не се вземат предвид стойностите, измерени през периодите, посочени в член 30, параграфи 5 и 6 и в член 37, както и по време на периодите на пускане и спиране.

2.   Когато не се изискват непрекъснати измервания, определените в части 1 и 2 норми за допустими емисии се считат за спазени, ако резултатите от всяка една от сериите измервания или от другите процедури, определени и установени според приетите от компетентните органи правила, не надвишават нормите за допустими емисии.

ЧАСТ 5

Минимални степени на десулфуризация

1.   Минимални степени на десулфуризация за горивни инсталации, посочени в член 30, параграф 2

Обща номинална топлинна мощност (MW)

Минимални степени на десулфуризация

Инсталации, на които е издадено разрешително преди 27 ноември 2002 г. или чиито оператори са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при условие че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г.

Други инсталации

50—100

80 %

92 %

100—300

90 %

92 %

> 300

96 % (8)

96 %

2.   Минимални степени на десулфуризация за горивни инсталации, посочени в член 30, параграф 3

Обща номинална топлинна мощност (MW)

Минимални степени на десулфуризация

50—100

93 %

100—300

93 %

> 300

97 %

ЧАСТ 6

Спазване на степените на десулфуризация

Минималните степени на десулфуризация, определени в част 5 от настоящото приложение, се прилагат като средномесечна норма за допустими емисии.

ЧАСТ 7

Средни норми за допустими емисии от горивни инсталации за няколко горива, разположени на площадката на една рафинерия

Средните норми за допустими емисии (mg/Nm3) на SO2 за горивни инсталации за няколко горива, разположени на площадката на една рафинерия, с изключение на газови турбини и газови двигатели, които използват отпадъци от дестилация и от конверсия при рафинирането на суров нефт за собствена консумация, самостоятелно или съвместно с други горива:

а)

за горивни инсталации, на които е издадено разрешително преди 27 ноември 2002 г. или чиито оператори са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при условие че инсталацията е била пусната в експлоатация най-късно на 27 ноември 2003 г. — 1 000 mg/Nm3;

б)

за други горивни инсталации — 600 mg/Nm3;

Тези норми за допустими емисии се изчисляват при температура 273,15 K, налягане 101,3 kP и след корекция за съдържанието на водна пара в отпадъчните газове, и при стандартно съдържание на O2 в отпадъчните газове от 6 % за твърди горива и 3 % за течни или газообразни горива.


(1)  Нормата за допустими емисии е 450 mg/Nm3 за изгаряне на отпадъци от дестилация и от конверсия при рафинирането на суров нефт за собствена консумация в горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, непревишаваща 500 MW, на които е издадено разрешително преди 27 ноември 2002 г. или чиито оператори са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при условие че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г.

(2)  Природният газ е естествено образувал се метан, със съдържание на инертни и други съставки не повече от 20 об. %.

(3)  75 mg/Nm3 в следните случаи, в които кпд на газовата турбина е определен по ISO за условия на базов товар:

i)

газови турбини, използвани в комбинирана система на производство на топлина и електроенергия, с общ кпд, превишаващ 75 %;

ii)

газови турбини, използвани в инсталации с комбиниран цикъл със среден общ годишен кпд на електропроизводство, надвишаващ 55 %;

iii)

газови турбини за механични задвижвания.

(4)  За газови турбини в инсталации с единичен цикъл, които не попадат в никоя от категориите, посочени в забележка 2, но чийто кпд надвишава 35 %, определен по ISO за условия на базов товар, нормите за допустими емисии на азотни оксиди (NOx) са 50xη/35, където η е кпд на газовата турбина, изразен в проценти, определен по ISO за условия на базов товар.

(5)  300 mg/Nm3 за горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, непревишаваща 500 MW, на които е издадено разрешително преди 27 ноември 2002 г. или чийто оператор е подал пълно заявление за разрешително преди тази дата, при условие че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г.

(6)  Нормата за допустими емисии е 50 mg/Nm3 за изгаряне на отпадъци от дестилация и от конверсия при рафинирането на суров нефт за собствена консумация в горивни инсталации, на които е издадено разрешително преди 27 ноември 2002 г. или чиито оператори са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при условие че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г.

(7)  За газовите турбини в инсталации с единичен цикъл, чийто кпд надвишава 35 %, определен по ISO за условия на базов товар, нормите за допустими емисии са 50xη/35, където η е кпд на газовата турбина, изразен в проценти (определен по ISO за условия на базов товар).

(8)  За горивни инсталации, използващи нефтен битум, минималната степен на десулфуризация е 95 %.


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Технически разпоредби относно инсталациите за изгаряне на отпадъци и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци

ЧАСТ 1

Определения

За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:

а)

„съществуваща инсталация за изгаряне на отпадъци“ означава един от следните видове инсталации за изгаряне на отпадъци:

i)

която е била в експлоатация и за която е било издадено разрешително в съответствие с приложимото право на Съюза преди 28 декември 2002 г.,

ii)

която е била одобрена или регистрирана за изгаряне на отпадъци и за която е било издадено разрешително преди 28 декември 2002 г. в съответствие с приложимото право на Съюза, при условие че инсталацията е била пусната в експлоатация най-късно на 28 декември 2003 г.,

iii)

която, съгласно мнението на компетентния орган, е била предмет на пълно искане за разрешение преди 28 декември 2002 г., при условие че инсталацията е била пусната в експлоатация най-късно на 28 декември 2004 г.;

б)

„нова инсталация за изгаряне на отпадъци“ означава инсталация за изгаряне на отпадъци, която не съответства на определението в буква а).

ЧАСТ 2

Коефициенти на еквивалентност на дибензо-p-диоксини и дибензофурани

При определяне на общото съдържание на диоксини и фурани масовите концентрации на следните видове дибензо-p-диоксини и дибензофурани се умножават по следните коефициенти на еквивалентност, преди да се сумират:

 

Коефициент на токсична еквивалентност

2,3,7,8 — Тетрахлордибензодиоксин (TCDD)

1

1,2,3,7,8 — Пентахлордибензодиоксин (PeCDD)

0,5

1,2,3,4,7,8 — Хексахлордибензодиоксин (HxCDD)

0,1

1,2,3,6,7,8 — Хексахлордибензодиоксин (HxCDD)

0,1

1,2,3,7,8,9 — Хексахлордибензодиоксин (HxCDD)

0,1

1,2,3,4,6,7,8 — Хексахлордибензодиоксин (HxCDD)

0,01

Октахлордибензодиоксин (OCDD)

0,001

2,3,7,8 — Тетрахлордибензофуран (TCDF)

0,1

2,3,4,7,8 — Пентахлордибензофуран (PeCDF)

0,5

1,2,3,7,8 — Пентахлордибензофуран (PeCDF)

0,05

1,2,3,4,7,8 — Хексахлордибензофуран (HxCDF)

0,1

1,2,3,6,7,8 — Хексахлордибензофуран (HxCDF)

0,1

1,2,3,7,8,9 — Хексахлордибензофуран (HxCDF)

0,1

2,3,4,6,7,8 — Хексахлордибензофуран (HxCDF)

0,1

1,2,3,4,6,7,8 — Хептахлордибензофуран (HpCDF)

0,01

1,2,3,4,7,8,9 — Хептахлордибензофуран (HpCDF)

0,01

Октахлордибензофуран (OCDF)

0,001

ЧАСТ 3

Норми за допустими емисии във въздуха от инсталации за изгаряне на отпадъци

Всички норми за допустими емисии се изчисляват при температура 273,15 К, налягане 101,3 kPa, след корекция за съдържанието на водна пара в отпадъчните газове.

Те отговарят на кислородно съдържание в отпадъчните газове от 11 %, освен в случаите на изгаряне на отработени масла по смисъла на член 3, точка 3 от Директива 2008/98/ЕО, в който случай отговарят на 3 % кислородно съдържание, както и на случаите, посочени в част 6, точка 2.7.

1.1.   Среднодневни норми за допустими емисии за следните замърсяващи вещества (mg/Nm3):

Общо прах

10

Органични газообразни вещества и пари, изразени чрез общ органичен въглерод (TOC)

10

Хлороводород (HCl)

10

Флуороводород (HF)

1

Серен диоксид (SO2)

50

Азотен оксид (NO) и азотен диоксид (NO2), изразени като NO2 за съществуващи инсталации за изгаряне на отпадъци с номинален капацитет над 6 тона в час или за нови инсталации за изгаряне на отпадъци

200

Азотен оксид (NO) и азотен диоксид (NO2), изразени като NO2 за съществуващи инсталации за изгаряне на отпадъци с номинален капацитет равен на или по-малък от 6 тона в час

400

1.2.   Средни половинчасови норми за допустими емисии за следните замърсяващи вещества (mg/Nm3)

 

(100 %) A

(97 %) B

Общо прах

30

10

Органични газообразни вещества и пари, изразени чрез общ органичен въглерод (TOC)

20

10

Хлороводород (HCl)

60

10

Флуороводород (HF)

4

2

Серен диоксид (SO2)

200

50

Азотен оксид (NO) и азотен диоксид (NO2), изразени като NO2 за съществуващи инсталации за изгаряне на отпадъци с номинален капацитет над 6 тона в час или за нови инсталации за изгаряне на отпадъци

400

200

1.3.   Средни норми за допустими емисии (mg/Nm3) на следните видове тежки метали за период на вземане на проби от най-малко 30 минути и най-много 8 часа

Кадмий и съединенията му, изразени като кадмий (Cd)

Общо: 0,05

Талий и съединенията му, изразени като талий (Tl)

Живак и съединенията му, изразени като живак (Hg)

0,05

Антимон и съединенията му, изразени като антимон (Sb)

Общо: 0,5

Арсен и съединенията му, изразени като арсен (As)

Олово и съединенията му, изразени като олово (Pb)

Хром и съединенията му, изразени като хром (Cr)

Кобалт и съединенията му, изразени като кобалт (Co)

Мед и съединенията ѝ, изразени като мед (Cu)

Манган и съединенията му, изразени като манган (Mn)

Никел и съединенията му, изразени като никел (Ni)

Ванадий и съединенията му, изразени като ванадий (V)

Тези средни стойности се прилагат също и за газообразните и парообразни емисии, на съответните тежки метали и съединенията им.

1.4.   Средни норми за допустими емисии (ng/Nm3) на диоксини и фурани за период на вземане на проби от най-малко 6 часа и най-много 8 часа. Нормата за допустими емисии се отнася за общата концентрация на диоксини и фурани, изчислена съгласно част 2.

Диоксини и фурани

0,1

1.5.   Норми за допустими емисии (mg/Nm3) за въглероден оксид (СО) в отпадъчните газове:

а)

50 като среднодневна стойност;

б)

100 като средна половинчасова стойност;

в)

150 като средна десетминутна стойност.

Компетентният орган може да разреши изключения от определените в настоящата точка норми за инсталации на изгаряне на отпадъци, използващи технология с псевдокипящ слой, при условие че в разрешителното се определя норма за допустими емисии на въглероден оксид (СО), не по-висока от 100 mg/Nm3 като средночасова стойност.

2.   Норми за допустими емисии, приложими при обстоятелствата, описани в член 46, параграф 6 и член 47.

Общата концентрация на прах в емисиите във въздуха на дадена инсталация за изгаряне на отпадъци в никакъв случай не надвишава 150 mg/Nm3, изразена в средна половинчасова стойност. Не се превишават нормите за допустими емисии на общ органичен въглерод (ТОС) и въглероден оксид (СО), определени в точка 1.2 и в точка 1.5, буква б).

3.   Държавите-членки могат да установяват правила, уреждащи предвидените в настоящата част изключения.

ЧАСТ 4

Определяне на нормите за допустими емисии във въздуха при съвместното изгаряне на отпадъци

1.   Посочената по-долу формула (правило на смесите) се прилага във всички случаи, когато в таблица от настоящата част не е установена специална обща норма за допустими емисии „С“.

Нормата за допустими емисии на всяко разглеждано замърсяващо вещество и на СО, съдържащи се в отпадъчните газове, получени от съвместното изгаряне на отпадъците, се изчислява, както следва:

Formula

Vотпадъци

:

обемът на отпадъчните газове, получени от изгарянето на отпадъците, определен на база единствено на тези отпадъци, имащи най-ниска топлина на изгаряне, посочена в разрешителното, изчислен при нормалните условия, определени от настоящата директива.

Ако получената от изгарянето на опасни отпадъци топлина е по-малко от 10 % от общата топлина, отделена от инсталацията, Vотпадъци се изчислява от (теоретично) количество на отпадъци, които, ако бъдат изгорени, ще произведат отделяне на топлина в размер на 10 %, като общата топлина остава фиксирана.

Cотпадъци

:

норми за допустими емисии за инсталациите за изгаряне на отпадъци, определени в част 3.

Vпроцес

:

обемът на отпадъчните газове, получени от действието на инсталацията, включително от изгарянето на разрешените горива, които се използват обичайно в инсталацията (с изключение на отпадъците), определен на база на такова съдържание на кислород, към което трябва да бъдат приведени нормите за допустими емисии, определени в правото на Съюза или националното право. При липса на законодателство за този тип инсталации е целесъобразно да се използва реалното съдържание на кислород в отпадъчните газове, без към тях да бъде добавен допълнителен въздух, който не е необходим за процеса.

Спроцес

:

норми за допустими емисии, както са определени в настоящата част за някои промишлени дейности или, при липса на такива норми, нормите за допустими емисии на инсталациите, които са съобразени с националните законови, подзаконови и административни разпоредби за такива инсталации и изгарящи нормално разрешени горива (с изключение на отпадъци). При липса на такива разпоредби се използват определените в разрешителното норми за допустими емисии. При липса на определени в разрешителното норми се използват реалните масови концентрации.

С

:

норми за допустими общи емисии при съответно съдържание на кислород, определени в настоящата част за някои промишлени дейности и някои замърсяващи вещества или, при липса на такива норми, нормите за допустими общи емисии, които заместват нормите за допустими емисии, определени в конкретни приложения към настоящата директива. Общото съдържание на кислород, заместващо реалното съдържание на кислород за целите на стандартизацията, се определя въз основа на съдържанието, посочено по-горе, като се съблюдават парциалните обеми.

Всички норми за допустими емисии се изчисляват при температура 273,15 К, налягане 101,3 kPa, след корекция за съдържанието на водна пара в отпадъчните газове.

Държавите-членки могат да установяват правила, уреждащи предвидените в настоящата част изключения.

2.   Специални разпоредби за пещите за цимент, изгарящи съвместно отпадъци

2.1.   Определените в точки 2.2 и 2.3 норми за допустими емисии се прилагат като среднодневни стойности за общ прах, HCl, HF, NOx, SO2 и общ органичен въглерод (TOC) (в случаите на непрекъснато измерване), като средни стойности за период на вземане на проби от най-малко 30 минути и най-малко 8 часа за тежки метали и като средни стойности за период на вземане на проби от най-малко 6 часа и най-много 8 часа за диоксини и фурани.

Всички стойности се привеждат към съдържание на кислород 10 %.

Средните половинчасови стойности са необходими единствено за изчисляване на среднодневните стойности.

2.2.   С — норми за допустими общи емисии (в mg/Nm3 — с изключение на стойностите за диоксини и фурани) за следните видове замърсяващи вещества:

Замърсяващо вещество

C

Общо прах

30

HCl

10

HF

1

NOx

500 (1)

Cd + Tl

0,05

Hg

0,05

Sb + As + Pb + Cr + Co + Cu + Mn + Ni + V

0,5

Диоксини и фурани (ng/Nm3)

0,1

2.3.   С — норми за допустими общи емисии (mg/Nm3) за SО2 и за общ органичен въглерод

Замърсяващо вещество

C

SO2

50

Общ органичен въглерод (ТОС)

10

Компетентният орган може да предостави дерогации от определените в настоящата точка норми за допустими емисии в случаите, когато общият органичен въглерод (ТОС) и SO2 не се отделят при общото изгарянето на отпадъци.

2.4.   C — норми за допустими общи емисии на CO

Компетентният орган могат да определят норми за допустими емисии на CO.

3.   Специални разпоредби за горивните инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци

3.1.   Спроцес, изразено като среднодневни стойности (mg/Nm3), валидни до датата, посочена в член 82, параграф 5

За определяне на общата номинална топлинна входяща мощност на горивни инсталации, се спазват правилата за обединяване, определени в член 29. Средните половинчасови стойности са необходими единствено за изчисляване на среднодневните стойности.

Спроцес за твърди горива, с изключение на биомаса (6 % съдържание на О2):

Замърсяващи вещества

< 50 MW

50—100 MW

100—300 MW

> 300 MW

SO2

850

200

200

NOx

400

200

200

Прах

50

50

30

30

Спроцес за биомаса (6 % съдържание на O2)

Замърсяващи вещества

< 50 MW

50—100 MW

100—300 MW

> 300 MW

SO2

200

200

200

NOx

350

300

200

Прах

50

50

30

30

Спроцес за течни горива (3 % съдържание на O2)

Замърсяващи вещества

< 50 MW

50—100 MW

100—300 MW

> 300 MW

SO2

850

400—200

(линейно намаление 100—300 MW)

200

NOx

400

200

200

Прах

50

50

30

30

Спроцес, изразено като среднодневни стойности, валидни след датата, посочена в член 82, параграф 6.

За определяне на общата номинална топлинна входяща мощност на горивни инсталации, се спазват правилата за обединяване, определени в член 29. Средните половинчасови стойности са необходими единствено за изчисляване на среднодневните стойности.

3.2.1.   Спроцес за горивни инсталации, посочени в член 30, параграф 2, с изключение на газови турбини и газови двигатели:

Спроцес за твърди горива, с изключение на биомаса (6 % съдържание на О2):

Замърсяващо вещество

< 50 MW

50—100 MW

100—300 MW

> 300 MW

SO2

400 за торф: 300

200

200

NOx

300

за прахообразни лигнитни въглища: 400

200

200

Прах

50

30

25

за торф: 20

20

Спроцес за биомаса (6 % съдържание на O2)

Замърсяващо вещество

< 50 MW

50—100 MW

100—300 MW

> 300 MW

SO2

200

200

200

NOx

300

250

200

Прах

50

30

20

20

Спроцес за течни горива (3 % съдържание на O2)

Замърсяващо вещество

< 50 MW

50—100 MW

100—300 MW

> 300 MW

SO2

350

250

200

NOx

400

200

150

Прах

50

30

25

20

3.2.2.   Спроцес за горивни инсталации, посочени в член 30, параграф 3, с изключение на газови турбини и газови двигатели:

Спроцес за твърди горива, с изключение на биомаса (6 % съдържание на О2):

Замърсяващо вещество

< 50 MW

50—100 MW

100—300 MW

> 300 MW

SO2

400

за торф: 300

200

за торф: 300, освен при изгаряне в псевдокипящ слой: 250

150

при изгаряне в псевдокипящ слой — циркулиращ или под налягане или, при изгаряне на торф — при всякакъв псевдокипящ слой: 200

NOx

300

за торф: 250

200

150

при изгаряне на прахообразни лигнитни въглища 200

Прах

50

20

20

10

за торф: 20

Спроцес за биомаса (6 % съдържание на O2)

Замърсяващо вещество

< 50 MW

50—100 MW

100—300 MW

> 300 MW

SO2

200

200

150

NOx

250

200

150

Прах

50

20

20

20

Спроцес за течни горива (3 % съдържание на O2)

Замърсяващо вещество

< 50 MW

50—100 MW

100—300 MW

> 300 MW

SO2

350

200

150

NOx

300

150

100

Прах