1.   Настоящият регламент се прилага по отношение на пътници:

2.   Настоящият регламент не се прилага по отношение на пътници:

3.   Държавите-членки могат, за период от две години считано от 18 декември 2012 г., да освободят от прилагането на настоящия регламент корабите, плаващи по море, с бруто тегло, по-малко от 300 тона, които се използват за вътрешен транспорт, при условие че правата на пътниците съгласно настоящия регламент са гарантирани по подходящ начин в националното законодателство.

4.   Държавите-членки могат да освободят от прилагането на настоящия регламент пътническите услуги, които са предмет на задължения за обществени услуги, договори за обществени услуги или интегрирани услуги, при условие че правата на пътниците съгласно настоящия регламент са гарантирани по съпоставим начин в националното законодателство.

5.   Без да се засягат директиви 2006/87/ЕО и 2009/45/ЕО, никоя разпоредба на настоящия регламент не съставлява техническо изискване, налагащо задължения на превозвачите, операторите на терминали или други образувания да внасят промени или да заменят кораби, инфраструктура, пристанища или пристанищни терминали.

1.   Превозвачите издават на пътника билет, освен ако други документи не дават право на превоз съгласно националното законодателство. Билетът може да се издава в електронна форма.

2.   Без да се засягат специалните тарифи за отделни социални групи, договорните условия и прилаганите от превозвачи или продавачи на билети тарифи се прилагат по отношение на масовия потребител без каквато и да е пряка или непряка дискриминация, основана на гражданството на крайния потребител или на мястото на установяване на превозвачите или продавачите на билети в рамките на Съюза.

1.   Когато изпълнението на задълженията съгласно настоящия регламент е поверено на фактически превозвач, продавач на билети или друго лице, превозвачът, туристическият агент, туроператорът или операторът на терминал, поверил тези задължения, независимо от това носи отговорност за действията или бездействията на този изпълнител, когато той е действал в рамките на възложената му работа.

2.   В допълнение към параграф 1, по отношение на изпълнителя, на който превозвачът, туристическият агент, туроператорът или операторът на терминал е поверил изпълнението на дадено задължение, се прилагат разпоредбите на настоящия регламент, включително разпоредбите относно отговорността и освобождаването от отговорност, по отношение на възложеното задължение.

1.   Превозвачите, туристическите агенти и туроператорите не могат да откажат да приемат резервация, да издадат или да предоставят по друг начин билет или да качат на борда лице на основание увреждане или намалена подвижност на лицето като такива.

2.   Резервациите и билетите се предлагат на лица с увреждания и лица с намалена подвижност без надценка и при условията, които се прилагат по отношение на другите пътници.

1.   Чрез дерогация от член 7, параграф 1 превозвачите, туристическите агенти и туроператорите могат да откажат да приемат резервация, да издадат или предоставят по друг начин билет или да качат на борда дадено лице с увреждане или лице с намалена подвижност:

2.   В случай на отказ за приемане на резервация или издаване или предоставяне по друг начин на билет на основание причините, посочени в параграф 1, превозвачите, туристическите агенти и туроператорите полагат всички разумни усилия да предложат на съответното лице приемлива алтернатива за превоз с пътническа услуга или круиз, осигурявани от превозвача.

3.   Когато лице с увреждане или лице с намалена подвижност, което има резервация или билет и което е спазило изискванията, посочени в член 11, параграф 2, и въпреки това е получило отказ за качване на основание, посочено в настоящия регламент, на това лице, както и на всяко придружаващо лице, посочено в параграф 4 от настоящия член, се предлага избор между правото на възстановяване на средствата и пренасочване съгласно предвиденото в приложение I. Правото на избор на двупосочно пътуване или пренасочване зависи от спазването на всички изисквания за безопасност.

4.   Когато е абсолютно необходимо и при условията, предвидени в параграф 1, превозвачите, туристическите агенти и туроператорите могат да поискат лицето с увреждане или лицето с намалена подвижност да се придружава от друго лице, което е в състояние да осигури помощта, необходима на лицето с увреждане или лицето с намалена подвижност. По отношение на пътническите услуги такова придружаващо лице се превозва безплатно.

5.   Когато превозвачите, туристическите агенти и туроператорите прилагат параграф 1 или 4, те незабавно уведомяват лицето с увреждане или лицето с намалена подвижност за конкретните причини за това. При поискване тези причини се съобщават на лицето с увреждане или лицето с намалена подвижност в писмена форма не по-късно от пет работни дни след искането. В случай на отказ съгласно параграф 1, буква а) се посочват приложимите изисквания за безопасност.

1.   В сътрудничество с организациите, представляващи лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност, превозвачите и операторите на терминали установяват или поддържат, когато е целесъобразно — чрез своите организации, недискриминационни правила за достъп до превоз на лица с увреждания и лица с намалена подвижност, както и за придружаващи ги лица. При поискване условията на достъп се съобщават на националните органи по прилагането.

2.   Предвидените в параграф 1 условия за достъп се оповестяват от превозвачите и операторите на терминал физически или в Интернет, при поискване — в достъпна форма, и на същите езици, на които обичайно се предоставя информация на всички пътници. Специално внимание се отделя на потребностите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност.

3.   Туроператорите оповестяват предвидените в параграф 1 условия за достъп, които се прилагат за пътувания, включени в пакетно пътуване, пакетни почивки и пакетни екскурзии, организирани, продавани или предлагани за продажба от тях.

4.   Превозвачите, туристическите агенти и туроператорите гарантират, че цялата необходима информация, включително резервации онлайн и информация в Интернет, относно условията на превоз, информацията за пътуването и условията за достъп е на разположение в подходяща и достъпна форма за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност. Лицата, имащи нужда от помощ, получават потвърждение, че такава ще им бъде предоставена, с всякакви налични средства, включително чрез електронни средства или кратки текстови съобщения (SMS).

1.   Превозвачите и операторите на терминали предоставят в рамките на съответната си компетентност помощ на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, както е предвидено в член 10, при условие че:

2.   В допълнение към параграф 1 лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност уведомяват превозвача по време на резервацията или на предварителното закупуване на билета за специфичните си потребности от настаняване, място за сядане, необходимо обслужване или за нуждата си от съпътстващо медицинско оборудване, при условие че тази нужда е известна по това време.

3.   Уведомление, направено в съответствие с параграф 1, буква а) и параграф 2, може винаги да бъде изпратено до туристическия агент или туроператора, от когото е закупен билетът. В случай че билетът позволява многократни пътувания, е достатъчно едно уведомление, при условие че се предостави достатъчно информация относно времето на следващите пътувания. Пътникът получава потвърждение, че е извършено уведомление за нуждите от помощ, както се изисква в съответствие с параграф 1, буква а) и параграф 2.

4.   Ако не бъде направено уведомление в съответствие с параграф 1, буква а) и параграф 2, превозвачите и операторите на терминали въпреки това полагат разумни усилия, за да гарантират, че помощта се предоставя по начин, който да позволи на лицето с увреждане или лицето с намалена подвижност да се качи, да слезе и да пътува на борда на кораба.

5.   Ако лице с увреждане или лице с намалена подвижност се придружава от обучено куче придружител, това куче се настанява заедно с лицето, при условие че превозвачът, туристическият агент или туроператорът е уведомен за това съгласно приложимите национални разпоредби относно превоза на признати кучета придружители на борда на пътнически кораби, ако съществуват такива.

1.   Превозвачите, операторите на терминали, туристическите агенти и туроператорите вземат всички необходими мерки за улесняване отправянето на искания за уведомления и за получаване на уведомления, направени в съответствие с член 11, параграф 1, буква а) и параграф 2. Това задължение се прилага по отношение на всички техни пунктове за продажба, включително при продажба по телефона и по Интернет.

2.   Ако туристическите агенти или туроператорите получат уведомлението, посочено в параграф 1, те без забавяне изпращат информацията до превозвача или оператора на терминал, в рамките на обичайното си работно време.

3.   Превозвачите и операторите на терминали определят място в пристанищните терминали или извън тях, където лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност могат да съобщят за пристигането си и да поискат помощ. Това място е ясно обозначено и на него се предлага в достъпна форма основна информация за пристанищния терминал и оказваната помощ.

1.   Операторите на терминали и превозвачите, експлоатиращи пристанищни терминали или извършващи пътнически услуги с общо над 100 000 търговски превоза на пътници през предходната календарна година, установяват, в рамките на съответните им области на компетентност, стандарти за качеството на помощта съгласно приложения II и III и, когато е уместно чрез организациите си, определят необходимите ресурси за спазването на тези стандарти, в сътрудничество с организациите, представляващи лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност.

2.   При установяването на стандарти за качество се отчитат изцяло международно признатите политики и кодекси за поведение, свързани с улесняване на превоза на лица с увреждания или лица с намалена подвижност, и по-специално Препоръката на ИМО за проектирането и експлоатацията на пътнически кораби според специфичните нужди на възрастните хора и лицата с увреждания.

3.   Предвидените в параграф 1 стандарти за качество се оповестяват публично, физически или по Интернет, от операторите на терминали и от превозвачите, в достъпна форма и на същите езици, на които обичайно се предоставя информация на всички пътници.

1.   Превозвачите и операторите на терминали носят отговорност за претърпените щети вследствие на загуба или повреда на оборудване за придвижване или друго специално оборудване, използвано от лице с увреждания или лице с намалена подвижност, ако инцидентът, причинил щетите, е настъпил по вина, включително небрежност, на превозвача или на оператора на терминала. Вината, включително небрежността, на превозвача се приема за вреда, причинена в резултат на морски инцидент.

2.   Обезщетението, посочено в параграф 1, съответства на стойността на замяната на съответното оборудване или, когато е приложимо, на разходите за ремонта му.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат, когато се прилага член 4 от Регламент (ЕО) № 392/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на произшествия (10).

4.   Освен това се полагат всички усилия за бързо предоставяне на временно заместващо оборудване, което е подходяща алтернатива.

1.   В случай на отмяна на пътуването или закъснение при заминаването в рамките на пътническа услуга или круиз превозвачът или, когато е уместно, операторът на терминала уведомява пътниците, заминаващи от пристанищните терминали, или, ако е възможно, пътниците, заминаващи от пристанищата, относно създалата се ситуация възможно най-бързо и във всеки случай не по-късно от 30 минути след определения по разписание час на заминаване, като освен това им съобщават очакваното време на заминаване и на пристигане веднага щом получат тази информация.

2.   Ако пътниците изпуснат връзка в рамките на транспортна услуга поради отмяна на пътуването или закъснение, превозвачът и, когато е уместно, операторът на терминала полагат разумни усилия да уведомят засегнатите пътници относно алтернативни връзки.

3.   Превозвачът или, когато е уместно, операторът на терминала гарантира, че лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност получават в достъпна форма информацията, изисквана съгласно параграфи 1 и 2.

1.   Когато превозвачът има основания да очаква отмяна или закъснение на пътническа услуга или круиз с повече от 90 минути след определения по разписание час на заминаване, на пътниците, заминаващи от пристанищните терминали, се предлагат безплатно закуски, храна или напитки в зависимост от времето на чакане, при условие че има такива или има разумна възможност да бъдат доставени.

2.   В случай на отмяна на пътуването или закъснение при заминаването, при което се налага престой от една или повече нощи или се налага допълнителен престой в сравнение с предвидения от пътника, освен предвидените в параграф 1 закуски, храна или напитки, превозвачът — където и когато това е физически възможно — предлага на пътниците, заминаващи от пристанищните терминали, безплатно подходящо настаняване на борда или на брега, както и превоз между пристанищния терминал и мястото на настаняване. Превозвачът може да ограничи общите разходи за настаняване на брега, без да се включва превозът между пристанищния терминал и мястото на настаняване, до 80 EUR на пътник и на нощ за максимум 3 нощи.

3.   При прилагането на параграфи 1 и 2 превозвачът обръща специално внимание на потребностите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност и на техните придружители.

1.   В случаите, когато превозвачът има основание да очаква отмяна на пътуването или закъснение с повече от 90 минути при заминаването от пристанищен терминал в рамките на пътническа услуга, на пътниците незабавно се предлага следният избор:

2.   В случаите на отмяна на пътуването или закъснение с повече от 90 минути при заминаването от пристанище в рамките на пътническа услуга пътниците имат право на такова пренасочване или възстановяване на цената на билета от превозвача.

3.   Възстановяването на средства по параграф 1, буква б) и параграф 2 се извършва в срок от седем дни, в брой, чрез електронен банков превод, банково нареждане или банкови чекове и съответства на пълната стойност на билета на цената, на която е бил купен, за неосъществената част или части от пътуването, както и за вече извършената част или части от пътуването, когато пътуването е вече безсмислено от гледна точка на първоначалния план на пътуване на пътника. При съгласие от страна на пътника пълното възстановяване на средства може да бъде и под формата на ваучери и/или други услуги на стойност, съответстваща на цената, на която е купен билетът, ако условията позволяват гъвкавост, по-специално що се отнася до срока на валидност и местоназначението.

1.   Без да губят правото си на превоз, пътниците могат да искат обезщетение от превозвача, ако се окаже, че ще пристигнат със закъснение до крайното местоназначение, посочено в договора за превоз. Минималното равнище на обезщетение е 25 % от цената на билета за закъснение най-малко от:

Ако закъснението превишава двойно времето, определено в букви а) — г), обезщетението се равнява на 50 % от цената на билета.

2.   Пътниците, които имат абонаментна карта или сезонен билет и които търпят чести закъснения при пристигането в рамките на периода на валидност на картата или билетите, могат да поискат подходящо обезщетение в съответствие с разпоредбите относно обезщетенията на превозвачите. Тези разпоредби установяват критериите за определяне на закъснението при пристигането и за изчисляване на обезщетението.

3.   Обезщетението се изчислява спрямо цената, която пътникът е платил в действителност за пътническата услуга, при която има закъснение.

4.   Когато превозът включва и връщане, обезщетението за закъснение при пристигането на отиване или на връщане се изчислява спрямо половината сума, платена за превоза в рамките на съответната пътническа услуга.

5.   Обезщетението се изплаща в рамките на един месец след подаването на искането за обезщетение. Обезщетението може да бъде изплатено във ваучери и/или под формата на други услуги, ако условията позволяват гъвкавост, по-специално що се отнася до срока на валидност и местоназначението. По искане на пътника обезщетението се изплаща в брой.

6.   От обезщетението за цената на билета не се приспадат свързаните с финансови операции разходи, като такси, разходи за телефон или пощенски марки. Превозвачите могат да въведат минимален праг, под който не се изплащат обезщетения. Този праг не надвишава 6 EUR.

1.   Членове 17, 18 и 19 не се прилагат за пътници с отворени билети, до уточняване на времето на заминаване, с изключение на пътниците, които имат абонаментна карта или сезонен билет.

2.   Членове 17 и 19 не се прилагат, ако пътникът е уведомен за отмяната на пътуването или закъснението преди покупката на билета или ако отмяната или закъснението е по вина на пътника.

3.   Член 17, параграф 2 не се прилага, когато превозвачът докаже, че отмяната на пътуването или закъснението се дължи на атмосферни условия, застрашаващи безопасната експлоатация на кораба.

4.   Член 19 не се прилага, когато превозвачът докаже, че отмяната или закъснението се дължи на атмосферни условия, застрашаващи безопасната експлоатация на кораба, или на извънредни обстоятелства, възпрепятстващи извършването на пътническата услуга, които не са могли да бъдат избегнати дори при вземане на всякакви разумни мерки.

1.   Превозвачите, операторите на терминали и, когато е уместно, пристанищните власти, в рамките на съответните си области на компетентност, гарантират, че информацията относно правата на пътниците съгласно настоящия регламент е общодостъпна на борда на корабите, в пристанищата, когато е възможно, и в пристанищните терминали. Информацията се предоставя, доколкото е възможно, в достъпна форма и на същите езици, на които обичайно се предоставя информация на всички пътници. При предоставянето на тази информация се отделя специално внимание на потребностите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност.

2.   С оглед спазването на изискването за предоставяне на информация, посочено в параграф 1, превозвачите, операторите на терминали и, когато е уместно, пристанищните власти могат да използват кратко изложение на разпоредбите на настоящия регламент, което е подготвено от Комисията на всички официални езици на институциите на Европейския съюз и им е предоставено.

3.   Превозвачите, операторите на терминали и, когато е уместно, пристанищните власти информират пътниците по подходящ начин на борда на корабите, в пристанищата, ако е възможно, и в пристанищните терминали за данните за връзка с органа по прилагане, определен от съответната държава-членка в съответствие с член 25, параграф 1.

1.   Превозвачите и операторите на терминали създават или поддържат достъпен механизъм за разглеждане на жалби относно правата и задълженията, обхванати от настоящия регламент.

2.   Когато пътник, по отношение на когото се прилага настоящият регламент, иска да подаде жалба до превозвача или оператора на терминал, той я подава в рамките на два месеца от датата на извършване на услугата или от датата, на която услугата е трябвало да бъде извършена. В рамките на един месец от получаване на жалбата превозвачът или операторът на терминал уведомява пътника дали неговата жалба е основателна, дали е отхвърлена или все още е в процес на разглеждане. Срокът за предоставяне на окончателен отговор не надвишава два месеца от получаването на жалбата.

1.   Всяка държава-членка определя нов или съществуващ орган, отговарящ за прилагането на настоящия регламент по отношение на пътнически услуги и круизи от пристанища, намиращи се на нейна територия, и по отношение на пътнически услуги от трета държава до тези пристанища. Всеки орган взема необходимите мерки, за да осигури спазването на настоящия регламент.

Всеки орган е независим от търговските интереси по отношение на организацията си, решенията за финансиране, правната си структура и вземането на решения.

2.   Държавите-членки информират Комисията относно органа или органите, определени в съответствие с настоящия член.

3.   Всеки пътник може да подаде жалба, в съответствие с националното право, до компетентния орган, посочен в параграф 1, или до всеки друг компетентен орган, определен от държавата-членка, относно твърдяни нарушения на настоящия регламент. Компетентният орган предоставя на пътниците обоснован отговор на техните жалби в разумен срок.

Държава-членка може да реши:

4.   Държавите-членки, избрали да предоставят освобождаване за определени услуги съгласно член 2, параграф 4, осигуряват наличието на съпоставим механизъм за прилагане на правата на пътниците.

1.   Настоящата директива се прилага за промишлените дейности, водещи до замърсяване, които са посочени в глави II—VI.

2.   Настоящата директива не се прилага за научноизследователски и развойни дейности или за изпитване на нови продукти и процеси.

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че няма инсталации, включително горивни инсталации, инсталации за изгаряне на отпадъци или инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, експлоатирани без разрешително.

Чрез дерогация от първа алинея, държавите-членки могат да предвидят процедура за регистриране на инсталациите, които попадат в приложното поле единствено на глава V.

Процедурата за регистрация се определя в акт със задължителна сила и включва най-малкото уведомление от оператора до компетентния орган за намерението му да експлоатира дадена инсталация.

2.   Държавите-членки могат да предвидят, че едно разрешително се отнася до две или повече инсталации или отделни техни части, експлоатирани от един и същ оператор на една и съща площадка.

В случай че разрешителното се отнася до две или повече инсталации, то съдържа условия, гарантиращи спазването на спазени изискванията на настоящата директива за всяка от тях.

3.   Държавите-членки могат да предвидят, че едно разрешително се отнася до няколко части на инсталация, експлоатирани от различни оператори. В такъв случай в разрешителното се определя отговорността на всеки оператор.

1.   Без да се засягат останалите изисквания, предвидени в националното право или правото на Съюза, компетентните органи издават разрешително, ако инсталацията съответства на изискванията на настоящата директива.

2.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, които да гарантират пълна координация на условията и процедурите по издаване на разрешителни, когато в тях участва повече от един компетентен орган или повече от един оператор, или когато се издава повече от едно разрешително, за да се гарантира ефективен комплексен подход от страна на всички органи, компетентни във връзка с тази процедура.

3.   В случаите на нова инсталация или съществена промяна, към които се прилага член 4 от Директива 85/337/ЕИО, за целите на издаване на разрешителното се разглежда и използва всяка получена информация или направено заключение съгласно членове 5, 6, 7 и 9 от посочената директива.

1.   Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират спазването на условията на разрешителното.

2.   В случай на нарушаване на условията на разрешителното държавите-членки гарантират, че:

Ако нарушението на условията на разрешителното създава непосредствена опасност за човешкото здраве или заплаха за непосредствено значително отрицателно въздействие върху околната среда, експлоатацията на инсталацията, горивната инсталация, инсталацията за изгаряне на отпадъци, инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци или на съответната част от тях се спира до възстановяване на съответствието съгласно първа алинея, букви б) и в).

1.   Когато емисиите на парникови газове от дадена инсталация са включени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО във връзка с дейност, извършвана в тази инсталация, в разрешителното не се включва норма за допустими емисии за преките емисии от този газ, освен ако не е необходимо да се гарантира, че няма да се предизвика значително замърсяване на местно равнище.

2.   За дейностите, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, държавите-членки могат да решат да не налагат изисквания, свързани с енергийната ефективност по отношение на горивни или други инсталации, изпускащи въглероден диоксид на площадката.

3.   При необходимост компетентните органи променят разрешителното по подходящ начин.

4.   Параграфи 1—3 не се прилагат за инсталации, които временно са изключени от схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза в съответствие с член 27 от Директива 2003/87/ЕО.

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, които да гарантират, че подадените заявления за разрешително включват описание на:

Заявлението за разрешително съдържа и нетехническо резюме на данните, посочени в първа алинея.

2.   Когато информация, предоставена в съответствие с изискванията на Директива 85/337/ЕИО, или доклад за безопасност, изготвен в съответствие с Директива 96/82/ЕО, или друга информация, предоставена в съответствие с разпоредбите на друго законодателство, изпълнява някое от изискванията на параграф 1, тази информация може да бъде включена в заявлението или да бъде приложена към него.

1.   С цел изготвяне, преглед и, при необходимост, актуализиране на референтните документи за НДНТ Комисията организира обмен на информация между държавите-членки, съответните промишлени отрасли и неправителствените организации, съдействащи за опазването на околната среда, и Комисията.

2.   Обменът на информация включва по-специално:

3.   Комисията създава и свиква редовно форум, съставен от представители на държавите-членки, съответните промишлени отрасли и неправителствените организации, съдействащи за опазването на околната среда.

Комисията получава мнението на форума относно практическите условия и ред за обмен на информация, по-специално относно:

В насоките, посочени във втора алинея, букви в) и г), се отчита становището на форума, те се приемат в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 75, параграф 2.

4.   Комисията получава и предоставя обществен достъп до становището на форума относно предложеното съдържание на референтните документи за НДНТ и взема предвид това становище за процедурите, предвидени в параграф 5.

5.   Решения относно заключенията за НДНТ се приемат в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 75, параграф 2.

6.   След приемането на решение в съответствие с параграф 5 Комисията незабавно предоставя обществен достъп до референтния документ за НДНТ и гарантира, че заключенията за НДНТ са достъпни на всички официални езици на Съюза.

7.   До приемането на съответно решение в съответствие с параграф 5 заключенията за най-добрите налични техники от референтните документи за НДНТ, приети от Комисията преди датата, посочена в член 83, се прилагат като заключения за НДНТ за целите на настоящата глава с изключение на член 15, параграфи 3 и 4.

1.   Държавите членки гарантират наличието в съответното разрешително на необходимите мерки за спазване на изискванията на членове 11 и 18.

Тези мерки включват най-малкото:

2.   За целите на параграф 1, буква а) нормите за допустими емисии могат да бъдат допълнени или заменени от равностойни показатели или технически мерки, осигуряващи равностойна степен на опазване на околната среда.

3.   Заключенията за НДНТ служат за отправна точка при определяне на условията на разрешителното.

4.   Без да се засяга член 18, компетентният орган може да определя по-строги условия на разрешителното от тези, които могат да бъдат изпълнени чрез използването на най-добрите налични техники, описани в заключенията за НДНТ. Държавите-членки могат да установят правила, според които компетентният орган може да определя по-строги условия.

5.   Когато компетентният орган определя условията на разрешителното въз основа на най-добра налична техника, която не е описана в никое от съответните заключения за НДНТ, той гарантира че:

Когато посочените в първа алинея заключения за НДНТ не съдържат свързаните с най-добрите налични техники емисионни нива, компетентният орган гарантира, че техниката, посочена в първа алинея, осигурява степен на опазване на околната среда, равностойна на постигнатата посредством най-добрите налични техники, описани в заключения за НДНТ.

6.   Когато дадена дейност или вид производствен процес, провеждан в рамките на дадена инсталация, не са включени в никое от заключенията за НДНТ или в случай че тези заключения не се отнасят до всички потенциални въздействия от тази дейност или процес върху околната среда, компетентният орган, след предварителни консултации с оператора, определя условията на разрешителното въз основа на най-добрите налични техники, които той е определил за съответните дейности или процеси, като отделя особено внимание на критериите, изброени в приложение III.

7.   По отношение на посочените в точка 6.6 от приложение I инсталации се прилагат параграфи 1—6 от настоящия член, без да се засяга законодателството относно хуманното отношение към животните.

1.   Нормите за допустими емисии на замърсяващи вещества се прилагат към точката на изпускане на емисиите от инсталацията и при определянето на тези норми не се допуска отчитането на евентуалното им разреждане преди тази точка.

В случай на непряко изпускане на замърсяващи вещества във води, при определянето на нормите за допустими емисии на съответната инсталация се допуска да бъде отчетено действието на пречиствателна станция, при условие че се гарантира равностойна степен на опазване на околната среда като цяло и че това не води до по-висока степен на замърсяване на околната среда.

2.   Без да се засяга член 18, нормите за допустими емисии и равностойните показатели и технически мерки, посочени в член 14, параграфи 1 и 2, се основават на най-добрите налични техники, без да предписват използване на каквато и да било техника или конкретна технология.

3.   Компетентният орган определя норми за допустими емисии, които гарантират, че при нормални експлоатационни условия емисиите не надхвърлят емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники съгласно заключенията за НДНТ, посочени в член 13, параграф 5, по един от следните начини:

Когато се прилага буква б), компетентният орган извършва най-малко веднъж годишно оценка на резултатите от мониторинга на емисиите, за да се гарантира, че емисиите при нормални експлоатационни условия не са надвишили емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники.

4.   Чрез дерогация от параграф 3 и без да се засяга член 18, в особени случаи компетентният орган може да определи не толкова строги норми за допустими емисии. Подобна дерогация може да бъде приложена само когато оценката покаже, че постигането на емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники, посочени в заключенията за НДНТ, би довело до разходи, които са несъразмерно високи с оглед ползите за околната среда поради:

Компетентният орган документира в приложение към условията на разрешителното причините за прилагането на първа алинея, в това число резултатите от оценката и обосновка за наложените условия.

Въпреки това нормите за допустими емисии, определени в съответствие с първа алинея, не може да бъдат по-високи от нормите за допустими емисии, определени в приложенията към настоящата директива, когато е приложимо.

Компетентният орган във всички случаи гарантира, че не се причинява значително замърсяване и че се постига висока степен на опазване на околната среда като цяло.

Въз основа на информацията, предоставена от държавите-членки в съответствие с член 72, параграф 1, по-специално относно прилагането на настоящия параграф, Комисията може при необходимост да оцени и допълнително да поясни, посредством насоки, критериите, които да се вземат предвид за прилагането на настоящия параграф.

Компетентните органи извършват повторна оценка на прилагането на първа алинея като част от всяко преразглеждане на условията на разрешителното съгласно член 21.

5.   Компетентният орган може да предоставя временни дерогации от изискванията на параграфи 2 и 3 от настоящия член и от член 11, букви а) и б) с цел изпитване и използване на най-нови техники за общ срок, не по-дълъг от девет месеца, при условие че след изтичане на определения срок използването на техниката се прекратява или дейността достига най-малкото свързаните с най-добрите налични техники емисионни нива.

1.   Когато е приложимо, изискванията за мониторинг, посочени в член 14, параграф 1, буква в), се основават на заключенията относно мониторинга, изложени в заключенията за НДНТ.

2.   Честотата на периодичния мониторинг, посочен в член 14, параграф 1, буква д), се определя от компетентния орган в разрешително за всяка отделна инсталация или в общи правила със задължителна сила.

Без да се засяга първа алинея, периодичният мониторинг се извършва най-малко веднъж на пет години за подземните води и на десет години за почвите, освен ако този мониторинг не се основава на системна оценка на риска от замърсяване.

1.   При приемането на общи правила със задължителна сила държавите-членки осигуряват комплексен подход и висока степен на опазване на околната среда, която е равностойна на този, която би могла да бъде постигната чрез отделните условия на разрешителното.

2.   Общите правила със задължителна сила се основават на най-добрите налични техники, без да предписват използването на определена техника или специална технология с цел да се гарантира спазване на членове 14 и 15.

3.   Държавите-членки гарантират, че общите правила със задължителна сила се актуализират така, че да вземат предвид развитието на най-добрите налични техники с цел да се гарантира спазването на член 21.

4.   В общите правила със задължителна сила, приети в съответствие с параграфи 1— 3, се съдържа позоваване на настоящата директива или те се придружават от такова позоваване при официалното им публикуване.

1.   Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че операторът информира компетентния орган за всяка планирана промяна в естеството на производствената дейност или във функционирането на инсталацията, или за разширението ѝ, която може да доведе до последици за околната среда. Когато е уместно, компетентният орган актуализира разрешителното.

2.   Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че никакви планирани от оператора съществени промени не се извършват без разрешително, издадено в съответствие с настоящата директива.

Заявлението за разрешително и решението на компетентния орган се отнасят до частите на инсталацията и данните, изброени в член 12, които е възможно да бъдат засегнати от съществената промяна.

3.   Всяка промяна в естеството на производствената дейност или функционирането, или разширението на инсталация се счита за съществена, ако със самата промяна или разширение се достигат праговите стойности за капацитет, определени в приложение I.

1.   Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че компетентният орган периодично преразглежда, в съответствие с параграфи 2—5, всички условия на разрешителното и когато това е необходимо за гарантиране спазването на настоящата директива — актуализира тези условия.

2.   По искане на компетентния орган операторът предоставя цялата информация, необходима за преразглеждане на условията на разрешителното, включително по-специално резултатите от мониторинга на емисиите и други данни, които позволяват да се направи сравнение между експлоатацията на инсталацията и най-добрите налични техники, описани в съответните заключения за НДНТ, както и свързаните с най-добрите налични техники емисионни нива.

При преразглеждането на условията на разрешителното компетентният орган използва всяка информация, получена при мониторинг или инспекция.

3.   В срок от четири години от публикуването на решения относно заключения за НДНТ, приети в съответствие с член 13, параграф 5, свързани с основната дейност на дадена инсталация, компетентният орган гарантира, че:

При преразглеждането се вземат предвид всички нови или актуализирани заключения за НДНТ, приложими за инсталацията и приети в съответствие с член 13, параграф 5 след издаването на разрешителното или неговото последно преразглеждане.

4.   Когато нито едно от заключенията за НДНТ не се отнася до дадена инсталация, условията на разрешителното се преразглеждат и, при необходимост, актуализират, когато развитието на най-добрите налични техники позволява значително намаляване на емисиите.

5.   Условията на разрешителното се преразглеждат и, при необходимост, се актуализират най-малкото в следните случаи:

1.   Без да се засягат Директива 2000/60/ЕО, Директива 2004/35/ЕО, Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им (31) и съответното право на Съюза за опазване на почвите, компетентният орган определя условията на разрешителното така, че да гарантира спазването на параграфи 3 и 4 от настоящия член при окончателното прекратяване на дейностите.

2.   Когато дейността включва използването, производството и изпускането на съответни опасни вещества, операторът, като взема предвид възможността от замърсяване на почвата или на подземните води на площадката на инсталацията, подготвя и представя на компетентния орган доклад за базовото състояние, преди да започне експлоатацията на дадена инсталация или преди актуализирането на разрешителното за инсталация за първи път след 7 януари 2013 г.

Докладът за базовото състояние съдържа информацията, необходима за определяне на състоянието на замърсяването на почвата и подземните води, така че да се направи количествено сравнение със състоянието при окончателното прекратяване на дейностите по параграф 3.

Докладът за базовото състояние съдържа най-малко следната информация:

Когато изготвената съгласно други актове на националното право или правото на Съюза информация отговаря на изискванията на настоящия параграф, тя може да бъде включена във или приложена към представения доклад за базовото състояние.

Комисията изготвя насоки относно съдържанието на доклада за базовото състояние.

3.   След окончателното прекратяване на дейностите операторът прави оценка на състоянието на замърсяване на почвата и подземните води със съответни опасни вещества, използвани, произведени или изпускани от инсталацията. В случай че инсталацията е причинила значително замърсяване на почвата и подземните води със съответни опасни вещества в сравнение със състоянието, установено в доклада за базовото състояние, посочен в параграф 2, операторът предприема необходимите мерки срещу замърсяването, така че да върне площадката в това състояние. За тази цел може да се вземе предвид техническата осъществимост на такива мерки.

Без да се засяга първа алинея, при окончателно прекратяване на дейностите и когато замърсяването на почвата и подземните води на площадката поражда значителен риск за човешкото здраве и околната среда в резултат на разрешени дейности, извършвани от оператора преди първоначалното актуализиране на разрешителното за инсталацията след 7 януари 2013 г., операторът, като взема предвид състоянието на площадката на инсталацията, установено в съответствие с член 12, параграф 1, буква г), предприема необходимите действия с цел да се отстранят, контролират, ограничат или намалят съответните опасни вещества, така че площадката, като се вземе предвид сегашното или одобреното ѝ бъдещо предназначение, вече да не представлява такъв риск.

4.   В случай че от оператора не се изисква да подготви доклада за базовото състояние, посочен в параграф 2, след окончателното прекратяване на дейностите операторът предприема необходимите действия за отстраняване, контролиране, ограничаване или намаляване на съответните опасни вещества, така че площадката, като се вземе предвид сегашното или одобреното ѝ бъдещо предназначение, да не представлява повече значителен риск за човешкото здраве или за околната среда поради замърсяването на почвата и подземните води в резултат на позволените дейности и предвид състоянието на площадката на инсталацията, установено в съответствие с член 12, параграф 1, буква г).

1.   Държавите-членки създават система за екологични инспекции на инсталациите с цел справяне с всички съответни последици за околната среда от съответните инсталации.

Държавите-членки гарантират, че операторите осигуряват на компетентните органи необходимото съдействие за извършване на всички посещения на място, за вземане на проби и за събиране на информацията, необходима за изпълнението на задълженията им за целите на настоящата директива.

2.   Държавите-членки гарантират, че всички инсталации са включени в план за екологични инспекции на национално, регионално или местно равнище и осигуряват неговия редовен преглед и, когато е целесъобразно, актуализиране.

3.   Всеки план за екологични инспекции включва следното:

4.   Въз основа на плановете за инспекции компетентният орган изготвя редовно програми за рутинни екологични инспекции, в които се посочват честотата на посещенията на място за различните видове инсталации.

Периодът между две посещения на място се определя въз основа на системна оценка на екологичния риск на съответните инсталации и не надхвърля една година за инсталациите, които пораждат най-голям риск, и три години за инсталациите, които пораждат най-малък риск.

Ако при инспекция е установен сериозен случай на неспазване на условията на разрешителното, се провежда допълнително посещение на място в рамките на шест месеца от тази инспекция.

Системната оценка на екологичния риск се основава най-малкото на следните критерии:

Комисията може да приема насоки относно критериите за оценка на екологичния риск.

5.   Нерутинни екологични инспекции за проучване на сериозни жалби, свързани с околната среда, сериозни екологични аварии и инциденти и случаи на неспазване на условията се провеждат възможно най-скоро и, когато е уместно, преди да се издаде, преразгледа или актуализира разрешителното.

6.   След всяко посещение на място компетентният орган подготвя доклад, в който се описват съответните констатации относно съответствието на инсталацията с условията на разрешителното и заключенията по отношение на необходимостта от по-нататъшни действия.

Съответният оператор се уведомява за доклада в срок от два месеца от провеждане на посещението на място. Компетентният орган прави доклада обществено достояние в съответствие с Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда (33) в срок от четири месеца след провеждане на посещението на място.

Без да се засяга член 8, параграф 2, компетентният орган гарантира, че операторът предприема в рамките на разумен срок всички необходими действия, набелязани в доклада.

1.   Държавите-членки гарантират, че на заинтересованата общественост са осигурени навременни и ефективни възможности да участва в следните процедури:

За такова участие се прилага процедурата, предвидена в приложение IV.

2.   Когато е взето решение за издаване, преразглеждане или актуализиране на разрешително, компетентният орган предоставя на обществеността, включително чрез интернет във връзка с букви а), б) и е), следната информация:

3.   Компетентният орган предоставя на обществеността, включително чрез интернет най-малко във връзка с буква а), и:

4.   Параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член се прилагат при спазване на ограниченията, посочени в член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/4/ЕО.

1.   Държавите-членки гарантират, че в съответствие със съответната национална правна система членовете на заинтересованата общественост имат достъп до законоустановена процедура на обжалване пред съд или друг независим и безпристрастен орган за оспорване на материалната или процесуална законосъобразност на решенията, действията или бездействията, за които се прилага член 24, когато е изпълнено едно от следните условия:

2.   Държавите-членки определят на какъв етап могат да бъдат оспорвани решенията, действията или бездействията.

3.   Държавите-членки определят какво представлява достатъчен интерес или накърняване на правата в съответствие с целта на заинтересованата общественост да се предостави широк достъп до правосъдие.

За тази цел интересите на всяка неправителствена организация, съдействаща за опазването на околната среда и отговаряща на всички изисквания на националното право, се считат за достатъчни за целите на параграф 1, буква а).

За такива организации също така се счита, че имат права, които могат да бъдат накърнени за целите на параграф 1, буква б).

4.   Параграфи 1, 2 и 3 не изключват възможността за предварителна процедура на обжалване пред административния орган и не засягат изискването за изчерпване на процедурите за административно обжалване преди преминаването към процедурите на съдебно обжалване, ако съществува такова изискване съгласно националното право.

Всяка подобна процедура трябва да е справедлива, безпристрастна и своевременна и да не е прекомерно скъпа.

5.   Държавите-членки гарантират, че на обществеността е предоставена практическата информация относно достъпа до процедури за административно и съдебно обжалване.

1.   Когато на една държава-членка е известно, че експлоатацията на дадена инсталация може да има значително отрицателно въздействие върху околната среда на друга държава-членка или когато държава-членка, която може да бъде засегната в значителна степен, поиска това, държавата-членка, на чиято територия е подадено заявлението за разрешително съгласно член 4 или член 20, параграф 2, изпраща на другата държава-членка цялата информация, която се изисква да се осигури или предостави на обществеността съгласно приложение IV по същото време, когато я предоставя на разположение на обществеността.

Тази информация служи за основа за всякакви консултации, които са необходими в рамките на двустранните отношения между двете държави-членки при условията на взаимност и равнопоставеност.

2.   В рамките на своите двустранни отношения държавите-членки гарантират, че в посочените в параграф 1 случаи заявленията се предоставят в течение на подходящ срок и на обществеността на държавата-членка, която вероятно ще бъде засегната, за да може тя да има правото на коментар по тях, преди компетентният орган да вземе своето решение.

3.   Когато компетентният орган взема решение по заявлението, се вземат предвид резултатите от всички консултации съгласно параграфи 1 и 2.

4.   Компетентният орган информира всяка държава-членка, която е била консултирана съгласно параграф 1, за взетото решение по заявлението и ѝ изпраща информацията, посочена в член 24, параграф 2. Тази държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че тази информация е предоставена по подходящ начин на заинтересованата общественост на нейната собствена територия.

1.   Когато е целесъобразно, държавите-членки насърчават разработването и прилагането на най-нови техники, по-специално на най-новите техники, набелязани в референтните документи за НДНТ.

2.   Комисията определя насоки за подпомагане на държавите-членки при насърчаване на разработването и прилагането на най-новите техники, посочени в параграф 1.

1.   Когато отпадъчни газове на две или повече отделни горивни инсталации се изпускат през общ комин, съвкупността от тези инсталации се счита за една-единствена горивна инсталация и техният капацитет се сумира за целите на изчисляването на номиналната входяща топлинна мощност

2.   Ако две или повече отделни горивни инсталации, на които е издадено разрешително за първи път на 1 юли 1987 г. или след това, или чиито оператори са подали пълно заявление за такова разрешително на или след тази дата, са монтирани по такъв начин, че според компетентния орган при отчитане на техническите и икономическите фактори техните отпадъчни газове биха могли да бъдат изпускани от един общ комин, съвкупността от тези инсталации се счита за една-единствена горивна инсталация и техният капацитет се сумира за целите на изчисляването на номиналната входяща топлинна мощност.

3.   Отделни горивни инсталации с номинална входяща топлинна мощност под 15 MW не се вземат предвид за целите на изчисляване на номиналната входяща топлинна мощност на съвкупността от горивни инсталации, посочена в параграфи 1 и 2.

1.   Изпускането на отпадъчни газове от горивните инсталации се извършва контролирано през комин с една или повече димни тръби, чиято височина е изчислена така, че да пази човешкото здраве и околната среда.

2.   Всички разрешителни за инсталации, оборудвани с горивни инсталации, на които е издадено разрешително преди 7 януари 2013 г., или чиито оператори са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при условие че тези инсталации са пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., включват условия, чрез които се гарантира, че емисиите от тези инсталации във въздуха не надвишават нормите за допустими емисии, определени в част 1 от приложение V.

Всички разрешителни за инсталации, оборудвани с горивни инсталации, на които е било предоставено освобождаване съгласно член 4, параграф 4 от Директива 2001/80/ЕО и които са в експлоатация след 1 януари 2016 г., включват условия, чрез които се гарантира, че емисиите от тези инсталации във въздуха не надвишават нормите за допустими емисии, определени в част 2 от приложение V.

3.   Всички разрешителни за инсталации, оборудвани с горивни инсталации, които не попадат в приложното поле на параграф 2, включват условия, чрез които се гарантира, че емисиите от тези инсталации във въздуха не надвишават нормите за допустими емисии, определени в част 2 от приложение V.

4.   Нормите за допустими емисии, определени в части 1 и 2 от приложение V, както и минималните степени на десулфуризация, определени в част 5 от същото приложение, се прилагат за емисиите от всеки общ комин в съответствие с общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация. Когато в приложение V се предвижда, че нормите за допустими емисии могат да се прилагат за част от горивна инсталация с ограничен брой експлоатационни часове, тези норми за емисии се прилагат само за емисиите от тази част на инсталацията, но се определят в съответствие с общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация.

5.   Компетентният орган може да предостави дерогация за максимален срок от шест месеца от задължението за спазване на нормите за допустими емисии, определени в параграфи 2 и 3 за серния диоксид, по отношение на горивните инсталации, които обикновено използват за тази цел нискосернисто гориво, когато операторът не е в състояние да спазва тези норми поради прекъсване на снабдяването с нискосернисто гориво в резултат на ситуация на сериозен недостиг.

Държавите-членки незабавно информират Комисията за всяка дерогация, предоставена съгласно първа алинея.

6.   Компетентният орган може да предостави дерогация от задължението за спазване нормите за допустими емисии, определени в параграфи 2 и 3, когато горивна инсталация, която използва само газообразно гориво, поради внезапно прекъсване на снабдяването с газ по изключение използва други горива и поради тази причина ще се наложи да бъде оборудвана със съоръжение за очистване на отпадъчните газове. Срокът, за който се предоставя тази дерогация, не може да надхвърля 10 дни, освен ако не съществува крайна нужда от поддържането на енергийните доставки.

Операторът информира незабавно компетентният орган за всеки отделен случай по първа алинея.

Държавите-членки информират незабавно Комисията за всяка дерогация, предоставена съгласно първа алинея.

7.   Когато дадена горивна инсталация се разшири, нормите за допустими емисии, определени в част 2 от приложение V, се прилагат за разширената част на инсталацията, засегната от промяната, и се определят в съответствие с общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация. В случай на промяна в инсталацията, която може да има последици за околната среда и засяга част от инсталацията с номинална входяща топлинна мощност от 50 MW или повече, нормите за допустими емисии, определени в част 2 от приложение V, се прилагат за частта от инсталацията, засегната от промяната, в съответствие с общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация.

8.   Нормите за допустими емисии, определени в части 1 и 2 от приложение V, не се прилагат за следните горивни инсталации:

9.   Въз основа на най-добрите налични техники Комисията разглежда необходимостта от определяне на норми за допустими емисии за целия Съюз, както и необходимостта от изменение на нормите за допустими емисии, определени в приложение V, по отношение на следните горивни инсталации:

До 31 декември 2013 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно резултатите от този преглед, който по целесъобразност е придружен от законодателно предложение.

1.   За горивните инсталации, използващи местно произведено твърдо гориво, които поради характеристиките на съответното гориво не могат да спазят нормите за допустими емисии за серен диоксид, посочени в член 30, параграфи 2 и 3, държавите-членки могат вместо тях да прилагат минималните степени на десулфуризация, определени в част 5 от приложение V, в съответствие с правилата за съответствие, предвидени в част 6 от това приложение, и с предварителното одобрение от компетентния орган на техническия доклад, посочен в член 72, параграф 4, буква а).

2.   За горивни инсталации, използващи местно произведено твърдо гориво, които съвместно изгарят отпадъци и които, поради характеристиките на местно произведеното твърдо гориво, не могат да спазят стойностите Спроцес за серен диоксид, определени в част 4, точка 3.1 или 3.2 от приложение VI, държавите-членки могат вместо тях да прилагат минималните степени на десулфуризация, определени в част 5 от приложение V, в съответствие с правилата за съответствие, предвидени в част 6 от това приложение. Ако държавите-членки изберат да прилагат настоящата алинея, стойността Сотпадъци, посочена в част 4, точка 1 от приложение VI, е равна на 0 mg/Nm3.

3.   До 31 декември 2019 г. Комисията разглежда възможността за прилагане на минималните степени за десулфуризация, определени в част 5 от приложение V, като взема предвид по-специално най-добрите налични техники и ползите, получени от намаляването на емисиите на серен диоксид.

1.   По време на периода от 1 януари 2016 г. до 30 юни 2020 г. държавите-членки могат да изготвят и прилагат преходен национален план, който обхваща горивните инсталации с разрешителни, издадени за първи път преди 27 ноември 2002 г. или чиито оператори са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при условие че инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г. За всяка горивна инсталация, обхваната от този план, планът включва емисиите на един или повече от следните замърсители: азотни оксиди, серен диоксид и прах. За газовите турбини планът обхваща само емисиите на азотни оксиди.

Преходният национален план не включва следните горивни инсталации:

2.   Горивните инсталации, обхванати от плана, могат да бъдат освободени от задължението за спазване на посочените в член 30, параграф 2 норми за допустими емисии на замърсителите, за които се прилага планът, или, когато е приложимо, от задължението за спазване на посочените в член 31 степени на десулфуризация.

Нормите за допустими емисии за серен диоксид, азотни оксиди и прах, определени в разрешителното за горивната инсталация, приложими към 31 декември 2015 г., съгласно по-специално изискванията на директиви 2001/80/ЕО и 2008/1/ЕО, най-малкото се запазват.

Горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност от повече от 500 MW, използващи твърди горива, чието първоначално разрешително е издадено след 1 юли 1987 г., спазват нормите за допустими емисии на азотни оксиди, определени в част 1 от приложение V.

3.   За всеки от замърсителите, за които той се прилага, в преходния национален план се определя таван на максималните общи годишни емисии от всички инсталации, обхванати от плана, въз основа на общата номинална входяща топлинна мощност на всяка инсталация към 31 декември 2010 г., нейния действителен годишен брой експлоатационни часове и нейната консумация на гориво, определени като средна стойност за последните десет години на експлоатация до 2010 г. включително.

Таванът за 2016 г. се изчислява въз основа на съответните норми за допустими емисии, определени в приложения III—VII към Директива 2001/80/ЕО или, когато е приложимо, въз основа на степените на десулфуризация, определени в приложение III към Директива 2001/80/ЕО. При газовите турбини се използват нормите за допустими емисии на азотни оксиди, определени за такива инсталации в част Б от приложение VI към Директива 2001/80/ЕО. Таванът за 2019 г. и 2020 г. се изчислява въз основа на съответните норми за допустими емисии, определени в част 1 от приложение V към настоящата директива или, когато е приложимо, въз основа на степените на десулфуризация, определени в част 5 от приложение V към настоящата директива. Таваните за 2017 г. и 2018 г. се определят чрез линейно намаление на таваните между 2016 г. и 2019 г.

Ако инсталация, включена в преходния национален план, бъде затворена или престане да попада в приложното поле на глава III, това не води до увеличаване на общите годишни емисии от останалите включени в плана инсталации.

4.   Преходният национален план съдържа също така разпоредби за мониторинг и докладване, съответстващи на установените съгласно член 41, буква б) правила, както и мерки, предвидени за всяка една от инсталациите с цел да се гарантира своевременното спазване на нормите за допустими емисии, които ще се прилагат от 1 юли 2020 г.

5.   Държавите-членки представят на Комисията своите преходни национални планове не по-късно от 1 януари 2013 г.

Комисията извършва оценка на плановете и когато не направи възражения в срок от 12 месеца от получаването на даден план, съответната държава-членка счита, че планът ѝ е приет.

Ако Комисията прецени, че планът не отговаря на правилата за изпълнение, установени в съответствие с член 41, буква б), тя информира съответната държава-членка, че планът ѝ не може да бъде приет. По отношение на оценката на новия вариант на плана, който държавите-членки представят на Комисията, срокът по втора алинея е шест месеца.

6.   Държавите-членки информират Комисията относно всякакви последващи изменения на плана.

1.   По време на периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2023 г. горивните инсталации могат да бъдат освободени от задължението за спазване на нормите за допустими емисии, посочени в член 30, параграф 2, и когато е приложимо, от задължението за спазване на степените на десулфуризация, посочени в член 31, както и от включване в преходния национален план, посочен в член 32, ако са изпълнени следните условия:

2.   Най-късно на 1 януари 2016 г. всяка държава-членка представя на Комисията списък с горивните инсталации, за които се прилага параграф 1, в който се посочват тяхната обща номинална входяща топлинна мощност, използваните видове гориво и приложимите норми за допустими емисии за серен диоксид, азотни оксиди и прах. За инсталациите, за които се прилага параграф 1, държавите-членки предоставят ежегодно на Комисията отчет за броя експлоатационни часове, използвани от 1 януари 2016 г.

3.   За горивни инсталации, които към 6 януари 2011 г. са част от малка изолирана мрежа и произвеждат към тази дата минимум 35 % от електроенергията в тази мрежа, които поради техническите си характеристики не могат да спазят нормите за допустими емисии, посочени в член 30, параграф 2, периодът на експлоатация, посочен в параграф 1, буква а) от настоящия член, е 18 000 експлоатационни часа, като този период започва на 1 януари 2020 г. и завършва не по-късно от 31 декември 2023 г., а датата по параграф 1, буква б) и параграф 2 от настоящия член е 1 януари 2020 г.

4.   За горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, превишаваща 1 500 MW, пуснати в експлоатация преди 31 декември 1986 г. и използващи местно произведено твърдо гориво с долна топлина на изгаряне, непревишаваща 5 800 kJ/kg, съдържание на влага, превишаващо 45 тегловни %, комбинирано съдържание на влага и пепел, превишаващо 60 тегловни %, и съдържание на калциев оксид в пепелта, превишаващо 10 %, периодът на експлоатация по параграф 1, буква а) е 32 000 експлоатационни часа.

1.   До 31 декември 2019 г., горивните инсталации, които към 6 януари 2011 г. са част от малка изолирана мрежа, могат да бъдат освободени от задължението за спазване на нормите за допустими емисии, посочени в член 30, параграф 2, и когато е приложимо, от задължението за спазване на степените на десулфуризация, посочени в член 31. До 31 декември 2019 г. нормите за допустими емисии, определени в разрешителните на съответните горивни инсталации, съгласно по-специално на изискванията на директиви 2001/80/ЕО и 2008/1/ЕО, най-малкото се запазват.

2.   Горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност над 500 MW, използващи твърди горива, чието първоначално разрешително за експлоатация е било издадено след 1 юли 1987 г., спазват нормите за допустими емисии на азотни оксиди, определени в част 1 от приложение V.

3.   Когато на територията на държава-членка има горивни инсталации, по отношение на които се прилага настоящата глава, които са част от малка изолирана мрежа, преди 7 януари 2013 г. съответната държава-членка представя на Комисията списък с въпросните горивни инсталации, общата годишна консумация на енергия на малката изолирана мрежа и количеството енергия, получено чрез свързване с други мрежи.

1.   До 31 декември 2022 г. дадена горивна инсталация може да бъде освободена от спазване на нормите за допустими емисии, посочени в член 30, параграф 2, и степените за десулфуризация, посочени в член 31, ако са изпълнени следните условия:

2.   Най-късно на 1 януари 2016 г. всяка държава-членка представя на Комисията списък с горивните инсталации, за които се прилага параграф 1, в който се посочва тяхната обща номинална входяща топлинна мощност, използваните видове гориво и приложимите норми за допустими емисии за серен диоксид, азотни оксиди и прах. В допълнение, по отношение на всички горивни инсталации, за които се прилага параграф 1 и по време на периода, посочен в същия параграф, държавите-членки ежегодно информират Комисията за съотношението на производството на полезна топлоенергия на всяка инсталация, предоставена под формата на пара или топла вода на обществена мрежа за централно отопление, изразено като плаваща средна стойност за предходните пет години.

1.   Държавите-членки гарантират, че операторите на всички горивни инсталации с номинална електрическа изходяща мощност от 300 мегавата или повече, за които е предоставено първоначално разрешение за строеж или, при липса на такава процедура, първоначално разрешение за експлоатация след влизането в сила на Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации (34), са направили оценка дали се изпълнени следните условия:

2.   Ако са спазени условията, предвидени в параграф 1, компетентният орган гарантира, че на площадката, на която е разположена инсталацията, е отделено подходящо пространство за оборудването, необходимо за улавяне и сгъстяване на въглероден диоксид. Компетентният орган определя дали са спазени условията въз основа на оценката по параграф 1 и на друга налична информация, по-специално свързана с опазването на околната среда и човешкото здраве.

1.   Държавите-членки гарантират, че в разрешителните са предвидени процедури при лошо функциониране или повреда на пречиствателните съоръжения.

2.   В случай на повреда компетентният орган изисква от оператора да намали или да спре дейностите си, ако връщането към нормална експлоатация не е възможно в рамките на 24 часа, или да експлоатира инсталацията, като използва слабо замърсяващи горива.

Операторът уведомява компетентния орган в рамките на 48 часа след установяване на лошо функциониране или повреда на пречиствателното оборудване.

Общата продължителност на експлоатация на инсталацията без пречиствателно съоръжение не може да превишава 120 часа за всеки период от 12 месеца.

Компетентният орган може да предостави дерогация от времевото ограничение, определено в първа и трета алинея, в някой от следните случаи:

1.   Държавите-членки осигуряват извършването на мониторинг на замърсяващите вещества във въздуха съгласно част 3 от приложение V.

2.   Инсталирането и функционирането на автоматизираното оборудване за мониторинг подлежат на контрол и годишни контролни изпитвания съгласно част 3 от приложение V.

3.   Компетентният орган определя мястото за вземане на проби или измервания, които ще служат за мониторинг на емисиите.

4.   Всички резултати от мониторинга се записват, обработват и представят по начин, който позволява на компетентния орган да проверява дали се спазват експлоатационните условия и нормите за допустими емисии, включени в разрешителното.

1.   В случай на горивна инсталация за няколко горива, изискваща едновременното използване на две или повече горива, компетентният орган определя нормите за допустими емисии при спазване на следната последователност:

2.   При горивни инсталации за няколко горива, посочени в член 30, параграф 2, които използват за гориво отпадъци от дестилация и от конверсия при рафинирането на суров нефт за собствена консумация самостоятелно или съвместно с други горива, вместо нормите за допустими емисии, определени съгласно параграф 1, могат да се използват следните норми за допустими емисии:

3.   При горивни инсталации за няколко горива, за които се прилага член 30, параграф 2, които използват за гориво отпадъци от дестилация и от конверсия при рафинирането на суров нефт за собствена консумация самостоятелно или съвместно с други горива, вместо нормите за допустими емисии, определени съгласно параграф 1 или 2 от настоящия член, могат да се прилагат средните норми за допустими емисии на серен диоксид, определени в част 7 от приложение V.

1.   Настоящата глава се прилага за инсталации за изгаряне на отпадъци и за съвместно изгаряне на отпадъци, в които се извършва изгаряне или съвместно изгаряне на твърди или течни отпадъци.

Настоящата глава не се прилага по отношение на инсталации за газообразуване или пиролиза, ако газовете, получени в резултат на тази термична обработка на отпадъци, са очистени до такава степен, че преди изгарянето вече не представляват отпадъци и не могат да предизвикат емисии, по-големи от емисиите, получени от горене на природен газ.

За целите на настоящата глава инсталациите за изгаряне на отпадъци и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци включват всички линии за изгаряне или съвместно изгаряне, инсталациите за приемане, за складиране и за предварителна обработка на същото място на отпадъците, системите за захранване с отпадъци, с гориво и с въздух, котлите, инсталациите за обработка на отпадъчните газове; инсталациите за обработка на същото място или за складиране на остатъците и на отпадъчните води, комините, апаратите и системите за управление на операциите по изгаряне или съвместно изгаряне и на записване и мониторинг на условията на изгаряне или съвместно изгаряне.

Ако при термичната обработка на отпадъци се прилагат процеси, различни от окисляване, като пиролиза, газообразуване или плазмено обработване, инсталацията за изгаряне на отпадъци или инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци включва както процеса на термична обработка, така и последващия процес на изгаряне.

Ако съвместното изгаряне се извършва, така че основната цел на инсталацията е термична обработка на отпадъците, а не производство на енергия или на материални продукти, инсталацията се счита за инсталация за изгаряне на отпадъци.

2.   Настоящата глава не се прилага за следните инсталации:

1.   Разрешителното съдържа следното:

2.   Освен изискванията, предвидени в параграф 1, разрешителното, издадено за дадена инсталация за изгаряне на отпадъци или за инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци, работеща с опасни отпадъци, включва следното:

3.   Държавите-членки могат да изготвят списъци на категориите отпадъци за включване в разрешителното, които могат да бъдат изгаряни съвместно в някои категории инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци.

4.   Компетентният орган периодично преразглежда и актуализира, ако е необходимо, условията на разрешителното.

1.   Отпадъчните газове от инсталации за изгаряне на отпадъци и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци се изхвърлят по контролиран начин, посредством комин, чиято височина се изчислява така, че да пази човешкото здраве и околната среда.

2.   Емисиите във въздуха от инсталации за изгаряне на отпадъци и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци не надвишават нормите за допустими емисии, определени в части 3 и 4 от приложение VI, или определени в съответствие с част 4 от посоченото приложение.

Ако в дадена инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци повече от 40 % от отдаването на топлина е получено от опасни отпадъци, или ако в инсталацията се изгарят съвместно необработени смесени битови отпадъци, се прилагат нормите за допустими емисии, определени в част 3 от приложение VI.

3.   Заустването във водна среда на отпадъчни води от пречистване на отпадъчни газове се ограничава в рамките на възможното и концентрациите на замърсяващи вещества не надвишават нормите за допустими емисии, определени в част 5 от приложение VI.

4.   Нормите за допустими емисии се прилагат в точката, при която отпадъчните води от пречистване на отпадъчни газове се заустват от инсталацията за изгаряне на отпадъци или от инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци.

Когато отпадъчните води от пречистване на отпадъчни газове се обработват извън инсталацията за изгаряне на отпадъци или инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци в инсталация за обработка, предназначена изключително за пречистване на този тип отпадъчни води, нормите за допустими емисии, определени в част 5 от приложение VI, се прилагат в точката, в която отпадъчните води напускат инсталацията за обработка. Когато отпадъчните води от пречистване на отпадъчни газове се обработват заедно с други източници на отпадъчни води, на място или във външна инсталация, операторът прави подходящи изчисления във връзка с масовия баланс, като използва резултатите от измерванията, предвидени в част 6, точка 2 от приложение VI, за да определи какви са емисионните нива при окончателното заустване на отпадъчните води, които може да се дължат на отпадъчните води от пречистване на отпадъчни газове.

В никакъв случай не се допуска разреждането на отпадъчни води с цел спазване на нормите за допустими емисии, определени в част 5 от приложение VI.

5.   Площадките на инсталациите за изгаряне на отпадъци и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци, включително съответните зони за складиране на отпадъци се проектират и експлоатират така, че да се избегне неразрешеното и инцидентно заустване на всякакви замърсяващи вещества в почвата, в повърхностните води и в подземните води.

Осигурява се колектор за замърсени дъждовни води, стичащи се от площадката на инсталацията за изгаряне на отпадъци или на инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци, както и за замърсена в резултат на разливи или противопожарни операции вода. Капацитетът на складиране на този колектор трябва да бъде достатъчен, за да могат тези води при нужда да бъдат анализирани и обработени преди заустването им.

6.   Без да се засяга член 50, параграф 4, буква в), в случай на надвишаване на нормите за допустими емисии инсталацията за изгаряне на отпадъци или инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци, или отделните пещи, които са част от инсталацията за изгаряне на отпадъци или от инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци при никакви обстоятелства не продължават да изгарят отпадъци през повече от четири часа без прекъсване.

Общата продължителност на експлоатацията при такива условия не надвишава 60 часа годишно.

Времевото ограничение, установено във втора алинея се прилага за пещите, които са свързани с една-единствена система за пречистване на отпадъчни газове.

1.   Държавите-членки гарантират, че мониторингът на емисиите се извършва в съответствие с части 6 и 7 от приложение VI.

2.   Инсталирането и функционирането на автоматизирани измервателни системи подлежи на контрол и годишни контролни изпитвания, както е предвидено в част 6, точка 1 от приложение VI.

3.   Компетентният орган определя местоположението на точките за вземане на проби или за измервания, които ще бъдат използвани за мониторинг на емисиите.

4.   Всички резултати от мониторинга се записват, обработват и представят по начин, който позволява на компетентния орган да проверява дали се спазват експлоатационните условия и нормите за допустими емисии, включени в разрешителното.

5.   От момента, в който в рамките на Съюза съществуват подходящи техники за измерване, Комисията чрез делегирани актове в съответствие с член 76 и при спазване на условията, предвидени в членове 77 и 78, определя датата, от която трябва да бъдат осъществявани непрекъснати измервания за емисиите на тежки метали, диоксини и фурани във въздуха.

1.   Инсталациите за изгаряне на отпадъци се експлоатират така, че да достигат равнище на изгаряне, при което съдържанието на общ органичен въглерод в пепелта и сгуриите да бъде по-малко от 3 % или тяхната загуба при запалване да бъде по-малка от 5 % от сухото тегло на материала. Ако е необходимо, се използват техники за предварителна обработка на отпадъците.

2.   Инсталациите за изгаряне на отпадъци се проектират, оборудват, конструират и експлоатират така, че, дори при най-неблагоприятни условия, температурата на газовете, получени от изгарянето на отпадъци, да бъде повишена след последното впръскване на въздух за горенето по хомогенен и контролиран начин до най-малко 850 °C поне за две секунди.

Инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци се проектират, оборудват, конструират и експлоатират така, че дори при най-неблагоприятни условия температурата на газовете, получени от съвместното изгаряне на отпадъци, да бъде повишена по хомогенен и контролиран начин до най-малко 850 °C поне за две секунди.

Ако се изгарят или изгарят съвместно опасни отпадъци, чието съдържание на халогенизирани органични вещества, изразено в хлор, е по-голямо от 1 %, то температурата, необходима за спазване на първа и втора алинея, е най-малко 1 100 °C.

При инсталации за изгаряне на отпадъци определените в първа и трета алинея температури се измерват близо до вътрешната стена на горивната камера. Компетентният орган може да разреши измерването да се извършва в друга представителна точка на горивната камера.

3.   Всяка горивна камера на инсталацията за изгаряне на отпадъци се оборудва с най-малко една допълнителна горелка. Тази горелка се задейства автоматично, когато температурата на горивните газове падне под температурите, посочени в параграф 2, след последното впръскване на въздух за горенето. Тази горелка се използва и при операциите по пускане и спиране, за да се гарантира, че тези температури се поддържат постоянно по време на посочените операции и докато неизгорелите отпадъци се намират в горивната камера.

Допълнителната горелка не може да бъде захранвана с горива, които могат да предизвикат по-високи емисии от тези, получени при горенето на газьол по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 1999/32/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно намаляването на съдържанието на сяра в определени течни горива (36), втечнен газ или природен газ.

4.   Инсталациите за изгаряне на отпадъци и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци използват автоматична система, която възпрепятства захранването с отпадъци в следните случаи:

5.   Топлината, отделена от инсталациите за изгаряне на отпадъци или инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци, се оползотворява в рамките на възможното.

6.   Отпадъците от медицински дейности, носещи риск от инфекция, се въвеждат пряко в пещта, без да бъдат смесвани предварително с други категории отпадъци и без да бъдат манипулирани пряко.

7.   Държавите-членки гарантират, че инсталацията за изгаряне на отпадъци или инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци се експлоатира и контролира от физическо лице, което притежава необходимата компетентност за управление на инсталацията.

1.   Компетентният орган може да разреши условия, различни от тези, предвидени в член 50, параграфи 1, 2 и 3, а по отношение на температурата — в параграф 4 от посочения член, и определени в разрешителното за някои категории отпадъци или за някои термични обработки, при условие че са спазени останалите изисквания на настоящата глава. Държавите-членки могат да установят правила, уреждащи тези разрешения.

2.   При инсталациите за изгаряне на отпадъци промяната на експлоатационните условия не може да води до повече остатъци или до остатъци, които са по-богати на органични замърсяващи вещества от остатъците, които са били получени при условията, предвидени в член 50, параграфи 1, 2 и 3.

3.   Емисиите на общ органичен въглерод и на въглероден оксид от инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци, за които е разрешено да променят експлоатационните условия в съответствие с параграф 1, също спазват нормите за допустими емисии, определени в част 3 от приложение VI.

Емисиите на общ органичен въглерод от котлите за кори от отрасъла за производство на целулозна каша и на хартия, изгарящи съвместно отпадъци на мястото на производство, които са в експлоатация и имат разрешително преди 28 декември 2002 г., и за които е разрешено да променят експлоатационните условия в съответствие с параграф 1, също спазват нормите за допустими емисии, определени в част 3 от приложение VI.

4.   Държавите-членки съобщават на Комисията всички експлоатационни условия, които са разрешени съгласно параграфи 1, 2 и 3, и резултатите от проверките в рамките на информацията, предоставяна в съответствие с изискванията за представяне на доклади съгласно член 72.

1.   Операторът на инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци взема всички необходими предпазни мерки относно доставянето и приемането на отпадъците с цел да предотврати или да намали във възможно най-голяма степен замърсяването на въздуха, почвата, повърхностните и подземните води, както и другите отрицателни въздействия върху околната среда, миризми и шум и преки рискове за човешкото здраве.

2.   Операторът определя масата на всеки вид отпадъци, ако е възможно - съгласно Европейския списък с отпадъци, изготвен съгласно Решение 2000/532/ЕО, преди да приеме отпадъците в инсталацията за изгаряне на отпадъци или инсталацията за съвместно изгаряне на отпадъци.

3.   Преди отпадъците да могат да бъдат приети в дадена инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци, операторът събира наличната информация за отпадъците с цел да провери спазването на изискванията на разрешителното, посочени в член 45, параграф 2.

Тази информация включва следното:

4.   Преди опасните отпадъци да се приемат в дадена инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци, операторът провежда най-малко следните процедури:

Пробите, посочени в буква б), се съхраняват най-малко един месец след изгарянето или съвместното изгаряне на съответните отпадъци.

5.   Компетентният орган може да предвиди изключения от параграфи 2, 3 и 4 за инсталации за изгаряне на отпадъци или инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, които са част от инсталация, попадаща в приложното поле на глава II, и които изгарят или изгарят съвместно единствено отпадъци, генерирани от посочената инсталация.

1.   Количеството и вредността на остатъците се свеждат до минимум. Остатъците се рециклират, когато това е целесъобразно, непосредствено в инсталацията или извън нея.

2.   Превозът и междинното складиране на сухите остатъци във вид на прах се осъществяват по такъв начин, че да се избегне разпръскването на тези остатъци в околната среда.

3.   Преди да бъдат определени начините за обезвреждане или рециклиране на остатъците, се извършват подходящи изпитвания, за да се определят физическите и химичните характеристики, както и потенциалът за замърсяване на остатъците. Тези изпитвания имат за предмет общата разтворима фракция и разтворимата фракция на тежките метали.

1.   Заявленията за нови разрешителни за инсталации за изгаряне на отпадъци и за инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци се предоставят на обществеността на едно или повече места за достатъчен период от време, за да се даде възможност на обществеността да представи коментари по заявленията, преди компетентният орган да вземе решение. Това решение, придружено от най-малко един екземпляр от разрешителното, и всяко последващо актуализиране, също се предоставят на разположение на обществеността.

2.   За инсталациите за изгаряне на отпадъци или инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци, чийто номинален капацитет е равен на или по-голям от два тона на час, докладът, посочен в член 72, съдържа информация относно функционирането и мониторинга на инсталацията, както и данни за развитието на процесите на изгаряне и съвместно изгаряне и данни за емисиите във въздуха и във водата, сравнени с нормите за допустими емисии. Тази информация се предоставя на разположение на обществеността.

3.   Компетентният орган подготвя списък на инсталациите за изгаряне на отпадъци или инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци, чийто номинален капацитет е по-малък от два тона на час, и го предоставя на разположение на обществеността.

1.   Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че по отношение на всяка инсталация е спазено някое от следните:

Държавите-членки докладват на Комисията в съответствие член 72, параграф 1 за напредъка при постигане на равностойното намаляване на емисиите, посочено в буква б).

2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква а), когато операторът докаже пред компетентния орган, че нормата за допустими неорганизирани емисии е технически или икономически неосъществима за отделна инсталация, компетентният орган може да разреши надвишаването на тази норма, при условие че не се очакват значителни рискове за човешкото здраве и за околната среда и че операторът докаже пред компетентния орган, че се използват най-добрите налични техники.

3.   Чрез дерогация от параграф 1, за дейностите по нанасяне на покрития, обхванати от точка 8 от таблицата в част 2 от приложение VII, които не могат да бъдат извършени при контролирани условия, компетентният орган може да разреши емисиите от инсталацията да не съответстват на изискванията, определени в посочения параграф, ако операторът докаже пред компетентния орган, че това съответствие е технически или икономически неосъществимо и че са използвани най-добрите налични техники.

4.   Държавите-членки докладват на Комисията за дерогациите, посочени в параграфи 2 и 3 от настоящия член, в съответствие с член 72, параграф 2.

5.   Емисиите на летливи органични съединения, които са означени или е необходимо да бъдат обозначени с предупрежденията за опасност H340, H350, H350i, H360D или H360F или емисиите на халогенирани летливи органични съединения, които са означени или е необходимо да бъдат обозначени с предупрежденията за опасност H341 или H351, се контролират при контролирани условия с цел опазване на общественото здраве и околната среда, доколкото това е технически и икономически осъществимо, и не надвишават съответните норми за допустими емисии, определени в част 4 от приложение VII.

6.   Инсталации, в които се извършват две или повече дейности, всяка от които превишава праговите стойности в част 2 от приложение VII, следва:

7.   По време на операциите по пускане и спиране се вземат всички подходящи предохранителни мерки за свеждане до минимум на емисиите на летливи органични съединения.

1.   Ако дадена съществуваща инсталация се експлоатира съгласно проектираната производителност при условия, различни от операциите по пускане и спиране и поддръжка на оборудването, всяка промяна в средното максимално вложено количество органични разтворители в инсталацията в рамките на едно денонощие се счита за съществена, ако води до повишаване на емисиите на летливи органични съединения с повече от:

2.   Когато съществуваща инсталация претърпява съществена промяна или за първи път попада в приложното поле на настоящата директива след извършване на съществена промяна, тази част от инсталацията, която претърпява съществена промяна, се разглежда като нова инсталация или като съществуваща инсталация, при условие че общите емисии на цялата инсталация не надвишават онези, които биха се получили, ако претърпялата съществена промяна част бъде разглеждана като нова инсталация.

3.   В случай на съществена промяна компетентният орган проверява съответствието на инсталацията с изискванията на настоящата директива.

1.   Решението на компетентния орган, включващо най-малко копие от разрешителното и всички евентуални последващи актуализации, се предоставят на разположение на обществеността.

На обществеността се предоставят приложимите за инсталациите общи правила със задължителна сила и списъкът на инсталациите, за които се изисква разрешително и регистрация.

2.   Притежаваните от компетентния орган резултати от мониторинга на емисиите в съответствие с член 60 се предоставят на разположение на обществеността.

3.   Параграфи 1 и 2 от настоящия член се прилагат при спазване на ограниченията, предвидени в член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/4/ЕО.

1.   Предотвратяват се емисиите на киселинни капки от инсталациите.

2.   Емисиите във въздуха от инсталациите не надвишават нормите за допустими емисии, определени в част 2 от приложение VIII.

1.   Държавите-членки осигуряват мониторинг на емисиите във водата с цел компетентният орган да може да извършва проверки за спазване на условията на разрешителното и на член 68.

2.   Държавите-членки осигуряват мониторинг на емисиите във въздуха с цел компетентният орган да може да извършва проверки за спазване на условията на разрешителното и на член 69. Този мониторинг включва най-малкото мониторинг на емисиите съгласно част 3 от приложение VIII.

3.   Мониторингът се извършва в съответствие със стандартите на CEN или, ако няма стандарти на CEN, в съответствие със стандартите на ISO, националните или международните стандарти, гарантиращи представянето на данни с равностойно научно качество.

1.   Държавите-членки гарантират, че на Комисията се предоставя информация относно изпълнението на настоящата директива, относно представителните данни за емисии и други форми на замърсяване на околната среда, относно нормите за допустими емисии, прилагането на най-добрите налични техники в съответствие с членове 14 и 15, по-специално при предоставянето на освобождаване в съответствие с член 15, параграф 4, и относно напредъка, постигнат във връзка с разработването и прилагането на най-новите техники в съответствие с член 27. Държавите-членки предоставят информацията в електронен формат.

2.   Видът, форматът и честотата на подаване на информацията, която да бъде предоставена съгласно параграф 1, се определят в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 75, параграф 2. Това включва определянето на конкретните дейности и замърсители, за които се предоставят данните, посочени в параграф 1.

3.   Считано от 1 януари 2016 г. държавите-членки изготвят ежегодно списък на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди и прах, както и на количеството подавана енергия за всички горивни инсталации, за които се прилага глава III от настоящата директива.

Като се вземат предвид правилата за обединяване, предвидени в член 29, компетентният орган получава следните данни за всяка горивна инсталация:

Съдържащите се в списъците годишни данни за всяка отделна горивна инсталация се предоставят на Комисията при поискване.

На всеки три години, в срок от 12 месеца след изтичането на съответния тригодишен период, на Комисията се предоставя резюме на списъците. В него се посочват отделно данните за горивните инсталации в рафинерии.

В съответствие с Директива 2003/4/ЕО, в срок от 24 месеца след изтичането на съответния тригодишен период Комисията предоставя на държавите-членки и на обществеността резюме на сравнението и оценка на списъците.

4.   Считано от 1 януари 2016 г., държавите-членки ежегодно представят на Комисията следните данни:

1.   До 7 януари 2016 г. и на всеки три години след това Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад с преглед на изпълнението на настоящата директива въз основа на информацията, посочена в член 72.

Този доклад включва оценка на необходимостта от действия на Съюза посредством установяване или актуализиране на минималните изисквания за целия Съюз за нормите за допустими емисии и правилата за мониторинг и съответствие за дейности в рамките на съответните заключения за НДНТ, приети по време на предходния тригодишен период, въз основа на следните критерии:

В тази оценка се взема под внимание становището на форума, посочен в член 13, параграф 4.

Счита се, че глава III и приложение V от настоящата директива представляват минималните изисквания за целия Съюз по отношение на големи горивни инсталации.

Докладът се придружава от законодателно предложение, когато това е целесъобразно. Когато в оценката, посочена във втора алинея, се посочва, че това е необходимо, законодателното предложение включва разпоредби за установяване или актуализиране на минимални изисквания за целия Съюз за нормите за допустими емисии и правилата за мониторинг и оценка на съответствието за съответните дейности.

2.   До 31 декември 2012 г. Комисията разглежда необходимостта от контрол на емисиите от:

Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно резултатите от този преглед, като по целесъобразност докладът се придружава от законодателно предложение.

3.   До 31 декември 2011 г. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно определянето в приложение I на:

Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно резултатите от този преглед, като по целесъобразност докладът се придружава от законодателно предложение.

1.   Комисията се подпомага от комитет.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

1.   Правомощията да приема делегираните актове, посочени в член 48, параграф 5 и член 74, се предоставят на Комисията за срок от пет години, считано от 6 януари 2011 г. Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия не по-късно от шест месеца преди края на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се подновява автоматично за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не го оттеглят в съответствие с член 77.

2.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

3.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при условията, предвидени в членове 77 и 78.

1.   Делегирането на правомощия, посочено в член 48, параграф 5 и член 74, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета.

2.   Институцията, започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да оттегли делегирането на правомощия, полага усилия да информира другата институция и Комисията в разумен срок преди да вземе окончателното решение, като посочва делегираните правомощия, които могат да бъдат оттеглени, както и евентуалните причини за оттеглянето.

3.   С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощията, посочени в същото решение. То поражда действие незабавно или на посочена в него по-късна дата. Решението за оттегляне не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

1.   Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в срок от два месеца от датата на нотификацията.

По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок се удължава с два месеца.

2.   Ако към момента на изтичането на срока, посочен в параграф 1, нито Европейският парламент, нито Съветът е възразил срещу делегирания акт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила на посочената в него дата.

Делегираният акт може да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и да влезе в сила преди изтичането на посочения срок, ако и Европейският парламент, и Съветът са информирали Комисията за намерението си да не правят възражения.

3.   Ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу делегирания акт в срока, посочен в параграф 1, той не влиза в сила. Институцията, която възразява срещу делегирания акт, посочва причините за това.

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 2, член 3, точка 8, точки 11—15, 18—23, 26—30, 34—38 и 41, член 4, параграфи 2 и 3, членове 7, 8 и 10, член 11, букви д) и з), член 12, параграф 1, букви д) и з), член 13, параграф 7, член 14, параграф 1, буква в), подточка ii), член 14, параграф 1, букви г), д), е) и з), член 14, параграфи 2—7, член 15, параграфи 2—5, членове 16, 17 и 19, член 21, параграфи 2—5, членове 22, 23, 24, 27, 28 и 29, член 30, параграфи 1, 2, 3, 4, 7 и 8, членове 31, 32, 33, 34, 35, 36, 38 и 39, член 40, параграфи 2 и 3, членове 42 и 43, член 45, параграф 1, член 58, член 59, параграф 5, член 63, член 65, параграф 3, членове 69, 70, 71, 72 и 79, както и с първа алинея и точки 1.1, 1.4, 2.5, буква б), 3.1, 4, 5, 6.1, буква в), 6.4, буква б), 6.10 и 6.11 от приложение I, приложение II, точка 12 от приложение III, приложение V, част 1, буква б), част 4, точки 2.2, 2.4, 3.1 и 3.2, част 6, точки 2.5 и 2.6, част 8, точка 1.1, буква г) от приложение VI, част 4, точка 2, част 5, точка 1, част 7, точка 3 от приложение VII, както и част 1, точка 1 и точка 2, буква в), част 2, точки 2 и 3 и част 3 от приложение VIII до 7 януари 2013 г.

Те прилагат тези мерки от същата тази дата.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена от настоящата директива.

1.   Директиви 78/176/ЕИО, 82/883/ЕИО, 92/112/ЕИО, 1999/13/ЕО, 2000/76/ЕО и 2008/1/ЕО, изменени от актовете, изброени в приложение IX, част А, се отменят, считано от 7 януари 2014 г., без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, посочени в приложение IX, част Б.

2.   Директива 2001/80/ЕО, изменена с актовете, изброени в приложение IX, част А, се отменя, считано от 1 януари 2016 г., без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, посочени в приложение IX, част Б.

3.   Позоваванията на отменените директиви се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение Х.

1.   По отношение на инсталации, изпълняващи дейности, посочени в приложение I, точка 1.1 за дейности с номинална входяща топлинна мощност над 50 МW, точки 1.2 и 1.3, точка 1.4, буква а), точки 2.1—2.6, точки 3.1—3.5, точки 4.1—4.6 за дейности относно производство чрез химична обработка, точки 5.1 и 5.2 за дейности, обхванати от Директива 2008/1/ЕО, точка 5.3, буква а), подточки i) и ii), точка 5.4, точка 6.1, букви а) и б), точки 6.2 и 6.3, точка 6.4, букви а) и б) за дейности, обхванати от Директива 2008/1/ЕО, точка 6.4, буква в) и точки 6.5—6.9, които са в експлоатация и притежават разрешително преди 7 януари 2013 г. или чиито оператори са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата, при условие че посочените инсталации са пуснати в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., държавите-членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети в съответствие с член 80, параграф 1, считано от 7 януари 2014 г., с изключение на глава III и приложение V.

2.   По отношение на инсталации, изпълняващи дейности, посочени в приложение I, точка 1.1 за дейности с номинална входяща топлинна мощност над 50 МW, точка 1.4, буква б), точки 4.1—4.6 за дейности относно производство чрез биологична обработка, точки 5.1 и 5.2 за дейности, които не са обхванати от Директива 2008/1/ЕО, точка 5.3, букви а), подточки iii)—v), точка 5.3, буква б), точки 5.5 и 5.6, точка 6.1, буква в), точка 6.4, буква б) за дейности, които не са обхванати от Директива 2008/1/ЕО, и точки 6.10 и 6.11, които са в експлоатация преди 7 януари 2013 г., държавите-членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, считано от 7 юли 2015 г., с изключение на глави III и IV и приложения V и VI.

3.   По отношение на горивни инсталации, посочени в член 30, параграф 2, държавите-членки прилагат, считано от 1 януари 2016 г., законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети в съответствие с член 80, параграф 1, за да се съобразят с глава III и приложение V.

4.   По отношение на горивните инсталации, посочени в член 30, параграф 3, държавите-членки не прилагат Директива 2001/80/ЕО след 7 януари 2013 г.

5.   По отношение на горивни инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци част 4, точка 3.1 от приложение VI се прилага до:

6.   Част 4, точка 3.2 от приложение VI се прилага по отношение на горивни инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци от:

7.   Член 58 се прилага от 1 юни 2015 г. До тази дата вещества или смеси, които заради съдържанието си на летливи органични съединения, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008, са означени или е необходимо да бъдат обозначени с предупрежденията за опасност H340, H350, H350i, H360D или H360F, или с фразите за риск R45, R46, R49, R60 или R61, в най-кратък срок се заменят, доколкото е възможно, с по-малко вредни вещества или смеси.

8.   Член 59, параграф 5 се прилага от 1 юни 2015 г. До тази дата емисиите на летливи органични съединения, които са означени или е необходимо да бъдат обозначени с предупрежденията за опасност H340, H350, H350i, H360D или H360F или с фразите за риск R45, R46, R49, R60 или R61, или халогенирани летливи органични съединения, които са означени или е необходимо да бъдат обозначени с предупрежденията за опасност H341 или H351 или фразите за риск R40 или R68, се контролират при контролирани условия, доколкото опазването на общественото здраве и околната среда е технически и икономически осъществимо, и не надвишават съответните норми за допустими емисии, определени в част 4 от приложение VII.

9.   Част 4, точка 2 от приложение VII се прилага от 1 юни 2015 г. До тази дата по отношение на емисиите на халогенирани летливи органични съединения, които са означени или е необходимо да бъдат обозначени с предупрежденията за опасност H341 или H351 или с фразите за риск R40 или R68, когато масовият дебит на общото количество съединения, водещ до обозначаване с предупрежденията за опасност H341 или H351 или с фразите за риск R40 или R68 е по-висок или равен на 100 g/h, се спазва норма за допустими емисии от 20 mg/Nm3. Тази норма за допустими емисии се отнася за общия сбор на масите на отделните съединения.