12.11.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 295/1

(1)

Природният газ („газ“) е основен елемент в енергийното снабдяване на Европейския съюз, който съставлява една четвърт от първичното енергийно снабдяване и се използва основно за производство на електроенергия, за отопление, като суровина в индустрията и гориво в транспорта.

(2)

Потреблението на газ в Европа се увеличи бързо през последните десет години. В условията на намаляващо собствено производство вносът на газ нарасна още по-бързо, водейки до по-голяма зависимост от внос и необходимост да се работи в аспекта сигурност на доставките на газ. Освен това някои държави-членки се озовават в положението на газов остров в резултат от липсата на инфраструктурни връзки с останалата част на Съюза.

(3)

Предвид значението на природния газ в енергийния микс на Съюза настоящият регламент има за цел да демонстрира на клиентите, че се вземат всички необходими мерки за гарантиране на непрекъснати доставки на газ, особено при трудни климатични условия и в случай на прекъсване. Отчита се, че тези цели следва да се постигат чрез най-ефективни от гледна точка на разходите мерки, за да не се засяга относителната конкурентоспособност на този вид гориво в сравнение с други видове.

(4)

С Директива 2004/67/ЕО на Съвета (3) за първи път се създаде правна рамка на равнище на Общността за гарантиране сигурността на доставките на газ и с оглед принос към правилното функциониране на вътрешния пазар на газ в случай на прекъсване на доставките. С нея беше създадена Група за координация по газта, която беше полезна в обмена на информация и определянето на общи действия между държавите-членки, Комисията, газовата промишленост и потребителите. Мрежата от кореспонденти за енергийна сигурност, която Европейският съвет одобри през декември 2006 г., подобри капацитета за събиране на информация и рано предупреди за потенциални опасности за сигурността на енергийните доставки. Новото законодателство за вътрешния енергиен пазар, което беше прието от Европейския парламент и от Съвета през юли 2009 г., представлява важна стъпка в завършването на вътрешния енергиен пазар и има изричната цел да повиши сигурността на енергийните доставки в Съюза.

(5)

При сегашните мерки относно сигурността на доставките на газ обаче, предприети на равнище Съюза, държавите-членки все още разполагат с голяма свобода на действие в избора на мерки. Когато е застрашена сигурността на доставките за дадена държава-членка, съществува категорично рискът мерките, разработени едностранно от тази държава-членка, да излагат на опасност правилното функциониране на вътрешния пазар на газ и доставките на газ за клиентите. Случилото се неотдавна показа доколко реален е този риск. За да може вътрешният пазар на газ да продължи да функционира дори и в условия на недостиг в доставките, е необходимо да се предвиди солидарност и координиране в отговор на кризите в доставките, както по отношение на превантивните действия, така и по отношение на реакцията на конкретни случаи на прекъсване на доставките.

(6)

В някои региони на Съюза се доставя газ с ниска калоричност. Поради неговите характеристики той не може да се използва в уреди за газ с висока калоричност. Възможно е обаче газ с висока калоричност да се използва в уреди за газ с ниска калоричност, ако се превърне в газ с ниска калоричност, например чрез добавяне на азот. Характеристиките на газа с ниска калоричност следва да се разгледат на национално и регионално равнище и следва да се вземат предвид при оценката на риска и в превантивните планове за действия и в плановете за действия при извънредни ситуации на национално и регионално равнище.

(7)

Диверсификацията на пътищата за доставка на газ и източниците на доставки за Съюза е от съществено значение за увеличаване сигурността на доставките на Съюза като цяло и на неговите държави-членки поотделно. В бъдеще сигурността на доставките ще зависи от бъдещото развитие на структурата на горивния микс, развитието на производството на Съюза и на третите държави, снабдяващи Съюза, инвестициите в съоръжения за съхранение и в диверсификацията на пътища за доставка на газ и източници на доставки вътре и извън Съюза, в т. ч. и съоръжения за втечнен природен газ („ВПГ“). В този контекст следва да се обърне особено внимание на приоритетните инфраструктурни дейности, набелязани в Съобщението на Комисията от 13 ноември 2008 г., озаглавено „Втори стратегически енергиен преглед - план за действие на ЕС за енергийна сигурност и солидарност“, а именно южния газов коридор (Набуко и междусистемната връзка Турция—Гърция—Италия), диверсифицирани и достатъчни доставки на ВПГ за Европа, ефективна взаимосвързаност на Балтийския регион, Средиземноморския енергиен пръстен и подходящи преносни връзки за природен газ север-юг в централна и югоизточна Европа.

(8)

С цел намаляване на въздействието на евентуални кризи, породени от прекъсване на доставките на газ, държавите-членки следва да улеснят диверсификацията на енергийните източници и на пътищата и източниците за доставка на газ.

(9)

Един крупен срив в доставките на газ към Съюза може да засегне всички държави-членки, Съюза като цяло и страните по Договора за създаването на енергийна общност (4), подписан в Атина на 25 октомври 2005 г. Той може също да доведе до голяма стопанска вреда в цялата икономика на Съюза. По подобен начин прекъсването на доставките на газ може да има тежки социални последици, по-специално за уязвимите групи клиенти.

(10)

Някои клиенти, включващи inter alia битови клиенти и клиенти, предоставящи съществени социални услуги, като например здравеопазване и грижи за деца, образование и други социални услуги, както и услуги, без които е невъзможно функционирането на дадена държава-членка, са особено уязвими и могат да се нуждаят от защита. Една широка дефиниция на такива защитени клиенти не следва да противоречи на европейските механизми за солидарност.

(11)

Докладът относно изпълнението на Европейската стратегия за сигурност, одобрен от Европейския съвет на заседание, проведено през декември 2008 г., откроява все по-голямата зависимост от вносна енергия като значителен допълнителен риск за сигурността на енергийните доставки на Съюза и подчертава, че енергийната сигурност е едно от новите предизвикателства за политиката на сигурността. Вътрешният пазар на газ е централен елемент в повишаването на сигурността на енергийните доставки в Съюза и в намаляване на степента, до която отделни държави-членки са изложени на вредните въздействия на прекъсването на доставките.

(12)

От съществено значение за един добре функциониращ вътрешен пазар на газ е мерките, предприети за гарантиране на сигурността на доставките на газ, да не изкривяват ненужно конкуренцията или ефективното функциониране на вътрешния пазар на газ.

(13)

Сривът на най-голямата единична газова инфраструктура, т.нар. принцип N-1, е реалистичен сценарий. Използването на срива на подобна инфраструктура като мерило за това, какво следва да могат да компенсират държавите-членки, е рационална изходна точка за анализ на сигурността на доставките на газ на всяка държава-членка.

(14)

Наличието на достатъчна и диверсифицирана газова инфраструктура в рамките на една държава-членка и в целия Съюз, включваща по-специално нова газова инфраструктура, свързваща сегашните изолирани системи, представляващи енергийни острови, със съседните им държави-членки, е от основно значение за справяне с прекъсванията в доставките. Общите минимални критерии за сигурността на доставките на газ следва да осигурят еднакви условия за сигурността на доставките на газ при отчитане на националните или регионални особености и следва да създадат значителни стимули за изграждане на необходимата инфраструктура и подобряване на нивото на готовност в случай на криза. Мерките от страна на търсенето като преминаване към други горива могат да се окажат ценни в обезпечаването на енергийната сигурност, когато могат да се приложат бързо и да намалят чувствително търсенето, за да се реагира на прекъсване на доставките. Следва още повече да се стимулира ефективното използване на енергия, особено когато са необходими мерки от страна на търсенето. Следва надлежно да се отчита въздействието върху околната среда на предложените мерки от страна на търсенето и предлагането и да се дава възможно най-голямо предпочитание на мерките с най-слабо въздействие върху околната среда, като се взема предвид аспектът, свързан със сигурността на доставките.

(15)

Инвестициите в нова газова инфраструктура следва да се насърчават активно и следва да се осъществяват единствено след подходяща оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с приложимите правни актове на Съюза. Такава нова инфраструктура следва да повиши сигурността на доставките на газ, като същевременно гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар на газ. Инвестициите следва принципно да се осъществяват от предприятията и да се основават на стимули от икономическо естество. Следва да се отчита надлежно необходимостта да се улеснява включването на газ от възобновяеми енергийни източници в мрежата на газопроводната инфраструктура. В случаите, когато инвестиция в инфраструктура има трансграничен характер, Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия („Агенцията“), създадена с Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета (5), и Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ („ЕМОПС за газ“), създадена с Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи на природен газ (6), следва да имат активно участие в областите на съответната си компетентност с цел по-добро отчитане на трансграничните аспекти. Припомня се, че съгласно Регламент (ЕО) № 713/2009 Агенцията може да издава становища или препоръки по трансгранични въпроси в рамките на своята компетентност и сфера на дейност. Агенцията и ЕМОПС за газ, заедно с други участници на пазара, играят важна роля в изработването и прилагането на десетгодишния план на целия Съюз за развитие на мрежата, който ще включва, inter alia, европейска прогноза за адекватност на доставките, и по отношение на трансграничните взаимовръзки следва, наред с другото, да се основава на разумните потребности на различните ползватели на мрежата.

(16)

Компетентните органи или държавите-членки следва да гарантират, че пазарът на газ се изпитва като една от необходимите мерки в хода на процеса, водещ към спазване на стандарта за инфраструктурата.

(17)

При изпълнението на задачите, определени в настоящия регламент, компетентните органи следва да си сътрудничат тясно с други съответни национални органи, по-специално националните регулаторни органи, по целесъобразност и без да се засяга тяхната компетентност съгласно Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (7).

(18)

Когато са необходими нови трансгранични междусистемни връзки или съществуващите трябва да бъдат разширени, на ранен етап следва да се установи тясно сътрудничество между съответните държави-членки и компетентните органи и националните регулаторни органи, когато те не са компетентните органи.

(19)

Различни източници на финансиране от Съюза са на разположение за подпомагане на държавите-членки за финансиране на необходимите инвестиции в производство, инфраструктура и мерки за енергийна ефективност на регионално и местно равнище, по-специално заеми и гаранции от Европейската инвестиционна банка или финансиране от регионални, структурни или кохезионни фондове. Европейската инвестиционна банка и външните инструменти на Съюза като инструмента за европейско съседство и партньорство, инструмента за предприсъединителна помощ и финансовия инструмент за сътрудничество за развитие могат също така да финансират действия в трети държави с цел подобряване сигурността на доставките на газ.

(20)

Настоящият регламент следва да позволи на предприятията за природен газ и на техните клиенти да разчитат възможно най-дълго на пазарни механизми при справянето с прекъсванията в доставките. В него следва да бъдат предвидени и кризисни механизми, които да бъдат използвани, когато само пазарите вече не са в състояние да се справят адекватно с прекъсване в доставките на газ. Дори при извънредна ситуация с цел смекчаване на ефекта от прекъсването на доставките приоритет следва да се отдава на пазарните инструменти

(21)

След влизането в сила на новото законодателство за вътрешния енергиен пазар, прието през юли 2009 г., ще се прилагат нови разпоредби за газовия сектор, с които ще се определят ясни роли и отговорности на държавите-членки, националните регулаторни органи, операторите на преносни мрежи и Агенцията и ще се повиши прозрачността на пазара с цел подобряване на неговото функциониране, сигурността на доставките и защитата на клиентите.

(22)

Завършването на вътрешния пазар на газ и ефективната конкуренция на него предлагат на Съюза най-високо ниво на сигурност на доставките за всички държави-членки, при условие че на пазара се позволи да функционира в пълна степен в случай на прекъсване на доставките, което засяга част от Съюза, независимо от причината за него. За тази цел е необходим комплексен и резултатен общ подход към сигурността на доставките, особено прозрачност, солидарност и недискриминационни политики, съвместими с функционирането на вътрешния пазар, и избягване на пазарните изкривявания и осуетяването на пазарните реакции на прекъсванията.

(23)

Сигурността на доставките на газ е споделена отговорност на предприятията за природен газ, държавите-членки, по-специално чрез техните компетентни органи, и Комисията в рамките на техните съответни сфери на дейност и компетентност. По целесъобразност националните регулаторни органи, когато те не са компетентни органи, следва също да допринасят за сигурността на доставките на газ в рамките на техните сфери на дейност и компетентност в съответствие с Директива 2009/73/ЕО. Освен това клиентите, ползващи газ за производство на електроенергия или за промишлени цели, могат също да играят важна роля за сигурността на доставките на газ чрез способността им да противодействат на кризата с мерки от страна на търсенето, като например договори с възможност за прекъсване на снабдяването и преминаване на други горива, тъй като това оказва пряко въздействие върху баланса предлагане–търсене.

(24)

Следователно точното определяне на ролите и отговорностите на всички предприятия за природен газ и на компетентните органи е от основно значение за поддържане на добре функциониращ вътрешен пазар на газ, особено при прекъсвания в доставките и в кризисни ситуации. Тези роли и отговорности следва да бъдат определени по такъв начин, че да гарантират спазването на подхода на три нива, като първо бъдат ангажирани съответните предприятия за природен газ и промишлеността, после държавите-членки на национално или регионално равнище, а най-накрая и Съюзът. В случай на криза с доставките, на участниците на пазара следва да бъде предоставена достатъчна възможност да реагират на ситуацията посредством мерки, основаващи се на пазара. Когато реакциите на участниците на пазара не са достатъчни, държавите-членки и техните компетентни органи следва да вземат мерки с цел отстраняване или смекчаване на последиците от кризата с доставките. Единствено когато тези мерки не са достатъчни, следва да се вземат мерки на регионално или европейско равнище за отстраняване или смекчаване на последиците от кризата с доставките. Следва да се търсят решения на регионално равнище, доколкото това е възможно.

(25)

В дух на солидарност ще бъде установено широко регионално сътрудничество с участието на публични органи и предприятия за природен газ за изпълнение на настоящия регламент с цел да се оптимизират ползите от гледна точка на координацията на мерките за намаляване на установените рискове и прилагане на мерки, които са най-ефективни от гледна точка на разходите за съответните страни.

(26)

Следва да бъдат определени достатъчно хармонизирани стандарти за сигурност на доставките, които да обхващат поне ситуацията, която възникна през януари 2009 г., и да отчитат разликите между държавите-членки, като вземат предвид задълженията, свързани с обществени услуги, и мерките за защита на клиентите, посочени в член 3 от Директива 2009/73/ЕО. Тези стандарти за сигурност на доставките следва да бъдат стабилни, за да осигуряват необходимата правна сигурност, следва да бъдат ясно дефинирани и да не налагат неразумни и непропорционални тежести на предприятията за природен газ, в т.ч. новите участници и малките предприятия или крайните потребители. Тези стандарти също така следва да гарантират равни условия на достъп на националните клиенти до предприятията за природен газ на Съюза. Мерките, необходими за гарантиране изпълнението на стандартите за доставка, могат да включват допълнителни капацитети за съхранение и обеми, временни хранилища, договори за доставка, договори с възможност за прекъсване на снабдяването или всякакви други мерки, които имат подобен ефект, както и необходимите технически мерки, за да се гарантира безопасността на доставките на газ.

(27)

В интерес на доброто функциониране на пазара на газ е от основно значение от страна на предприятия за природен газ своевременно да бъдат направени необходимите инвестиции в местно производство и инфраструктура като междусистемни връзки, особено тези, предоставящи достъп до газовата мрежа на Съюза, оборудване, позволяващо физически двупосочен поток на газ по газопроводите, както и съоръжения за съхранение и регазификация на втечнен природен газ, като се отчита възможността за прекъсване на доставките, както се случи през януари 2009 г. При прогнозиране на финансовите нужди на газовата инфраструктура във връзка с инструментите на Съюза, Комисията следва да даде, по целесъобразност, приоритет на инфраструктурните проекти, които подкрепят интеграцията на вътрешния пазар на газ и на сигурността на доставките на газ.

(28)

Операторите на преносни системи следва да не бъдат възпрепятствани да обмислят ситуация, в която инвестициите, създаващи възможност за физически капацитет за транспортиране на газ и в двете посоки („двупосочен капацитет“) при трансгранични междусистемни връзки с трети държави, може да допринесе за подобряване на сигурността на доставките, особено по отношение на трети държави, които осигуряват транзитни потоци между две държави-членки.

(29)

Важно е доставките на газ да бъдат поддържани, особено по отношение на битовите клиенти, както и по отношение на ограничен брой допълнителни клиенти, по-специално клиентите, предоставящи основни социални услуги, които могат да бъдат определени от заинтересованите държави-членки, в случаите, когато пазарът не може да продължи да им доставя. От основно значение е мерките, които трябва да бъдат предприети по време на криза, да са определени преди настъпването ѝ и да спазват изискванията за безопасност, включително когато защитените клиенти са свързани към една и съща разпределителна мрежа с други клиенти. Такива мерки могат да съдържат използването на пропорционални намаления спрямо първоначално резервирания капацитет, в случаи когато капацитетът за достъп до инфраструктурата е намален поради технически причини.

(30)

Като правило компетентните органи следва да спазват своя план за действия при извънредни ситуации. При надлежно обосновани изключителни обстоятелства те могат да предприемат действия, които се отклоняват от тези планове.

(31)

За изпълнение на задълженията за сигурност на доставките е на разположение голям избор от инструменти. Тези инструменти следва да бъдат използвани съответно в национален, регионален контекст и контекст на Съюза, за да се гарантира техният последователен и икономически ефективен резултат.

(32)

При дългосрочното планиране на инвестициите в достатъчен трансграничен капацитет и друга инфраструктура, която да осигури способността на системата дългосрочно да гарантира сигурност на доставките и да отговори на разумните заявки за доставки, аспектът сигурност на доставките е разработен в Директива 2009/73/ЕО. Постигането на стандартите за сигурност на доставките може да наложи преходен период, който да даде възможност да бъдат направени необходимите инвестиции. Изготвеният от ЕМОПС за газ и следен от Агенцията десетгодишен план на целия Съюз за развитие на мрежата е основен инструмент за набелязване на необходимите на равнище Съюза инвестиции, inter alia с цел прилагане на изискванията за инфраструктурата, заложени в настоящия регламент.

(33)

Като членове на Групата за координация по природния газ, ЕМОПС за газ и Агенцията, в рамките на своите сфери на отговорност, следва да участват пълноценно в процеса на сътрудничество и консултации на равнище Съюза.

(34)

Групата за координация по природния газ е основният орган, с който Комисията се консултира в контекста на установяването на превантивни планове за действия и планове за действия при извънредни ситуации. Припомня се, че ЕМОПС за газ и Агенцията са членове на Групата за координация по природния газ и с тях се провеждат консултации в този контекст.

(35)

За да се гарантира най-високо равнище на готовност в случай на прекъсване на доставките, компетентните органи следва да въведат планове за действия при извънредни ситуации, след като се консултират с предприятията за природен газ. Тези планове следва да не бъдат несъвместими помежду си на национално, регионално равнище или равнище на Съюза. Тяхното съдържание следва да се води от най-добрите практики сред съществуващите планове и да определя ясни роли и отговорности на всички съответни предприятия за природен газ и компетентни органи. Там, където това е възможно и необходимо, следва да се въведат общи планове за действия при извънредни ситуации на регионално равнище.

(36)

С цел укрепване на солидарността между държавите-членки в случай на извънредна ситуация в рамките на Съюза, и по-специално с цел подкрепа на държавите-членки, чиито географски или геоложки условия са по-малко благоприятни, държавите-членки следва да разработят мерки за солидарност. Предприятията за природен газ следва да разработят мерки, като търговски споразумения, които могат да включват увеличен износ на газ или увеличено освобождаване на газ от съоръженията за съхранение. Важно е да се поощрява сключването на споразумения между предприятията за природен газ. Действията от плана за извънредни ситуации следва да включват, по целесъобразност, механизми, гарантиращи справедливо обезщетение за предприятията за природен газ. Мерките за солидарност могат да бъдат особено уместни между държави-членки, на които Комисията препоръчва да въведат съвместни превантивни планове за действия или планове за действия при извънредни ситуации на регионално равнище.

(37)

В контекста на настоящия регламент Комисията играе важна роля в случай на извънредна ситуация, била тя на равнище на Съюза или на регионално равнище.

(38)

Европейската солидарност следва също така там, където е необходимо, да се прояви под формата на помощ за гражданска защита, предоставена от Съюза на неговите държави-членки. Тази помощ следва да получава съдействие и да се координира от общностния механизъм за гражданска защита, създаден с Решение 2007/779/ЕО, Евратом на Съвета (8)

(39)

Настоящият регламент не засяга суверенните права на държавите-членки върху техните собствени енергийни ресурси.

(40)

В Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита (9) е определен процес с цел подобряване защитата на определени европейски критични инфраструктури, в т.ч. някои газови инфраструктури в Съюза. Заедно с настоящия регламент Директива 2008/114/ЕО спомага за изграждането на комплексен подход към енергийната сигурност на Съюза.

(41)

Плановете за действия при извънредни ситуации следва да се актуализират редовно и да се публикуват. Те следва да подлежат на партньорски проверки и да бъдат изпитвани.

(42)

Групата за координация по газта следва да бъде консултант на Комисията с цел улесняване на координацията на мерките за сигурност на доставките в случай на извънредна ситуация, засягаща Съюза. Тя следва също така да следи адекватността и целесъобразността на мерките, които трябва да бъдат предприемани съгласно настоящия регламент.

(43)

Настоящият регламент има за цел да даде възможност на предприятията за природен газ и компетентните органи на държавите-членки да осигуряват работещ ефективно вътрешен пазар на газ възможно най-дълго време в случай на прекъсване на доставките преди компетентните органи да предприемат мерки за справяне със ситуация, при която пазарът повече не може да осигурява необходимите доставки на газ. Такива извънредни мерки следва да отговарят изцяло на правото на Съюза и Комисията следвада бъде уведомена за тях.

(44)

Тъй като доставките на газ от трети държави имат централно място за сигурността на доставките на газ в Съюза, Комисията следва да координира действията по отношение на трети държави, като работи с третите държави, които доставят газ, и третите държави, които извършват транзит на газ, за постигането на договорености за справяне с кризисни ситуации и гарантиране на стабилен газов поток към Съюза. Комисията следва да има правото да изпрати работна група, която да наблюдава при кризисни ситуации газовите потоци към Съюза, съгласувано с участващите трети държави, като в случай на възникване на криза вследствие на затруднения в трета държава, работната група способства и посредничи за излизане от нея.

(45)

Важно е условията за доставки от трети държави да не изкривяват конкуренцията и да са съобразени с правилата на вътрешния пазар.

(46)

Когато съществува достоверна информация за ситуация извън Съюза, която застрашава сигурността на доставките на една или няколко държави-членки и може да задейства механизъм за ранно предупреждение между Съюза и трета държава, Комисията следва да информира без забавяне Групата за координация по газта и Съюзът следва да предприеме необходимите мерки и да се опита да облекчи ситуацията.

(47)

През февруари 2009 г. Съветът заключи, че прозрачността и надеждността трябва да бъдат засилени чрез съдържателен обмен на информация между Комисията и държавите-членки относно енергийните отношения с трети държави, включително дългосрочните договорености, като същевременно бъде защитена информацията, чувствителна в търговско отношение.

(48)

Докато правилата, съдържащи се в Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално правилата за конкуренцията, се прилагат за услуги от общ икономически интерес, доколкото прилагането на тези правила не възпрепятства изпълнението на такива услуги, държавите-членки разполагат с широка свобода на действие при определяне, възлагане и организиране изпълнението на задълженията за предоставяне на обществени услуги.

(49)

Доколкото целта на настоящия регламент да гарантира сигурността на доставките на газ в Съюза не може да бъде постигната в достатъчна степен самостоятелно от държавите-членки и следователно, поради мащаба и последиците от действието, може да бъде постигната по-добре на равнище на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(50)

Директива 2004/67/ЕО следва да бъде отменена,

1.

„защитени клиенти“ означава всички битови клиенти, които са свързани към газоразпределителна мрежа, и освен това може да обхваща, когато съответната държава-членка реши:

Възможно най-скоро и не по-късно от 3 декември 2011 г. държавите-членки уведомяват Комисията дали възнамеряват да включат букви а) и /или б) в тяхното определение на защитените клиенти;

2.

„компетентен орган“ означава националния правителствен орган или националния регулаторен орган, определен от всяка държава-членка за отговорен за гарантиране изпълнението на мерките, посочени в настоящия регламент. Това не засяга способността на държавите-членки да разрешават на компетентния орган да делегира конкретни задачи, изложени в настоящия регламент, на други органи. Такива делегирани задачи се изпълняват под ръководството на компетентния орган и се определят в плановете, посочени в член 4.

а)

превантивен план за действия, в който се съдържат мерките, необходими за отстраняване или ограничаване на въздействието на идентифицираните рискове, в съответствие с извършената съгласно член 9 оценка на риска; и

б)

план за действия при извънредни ситуации, в който се съдържат мерките, които трябва да бъдат предприети за отстраняване или смекчаване на въздействието от прекъсване на доставките на газ съгласно член 10.

а)

Комисията оценява тези планове в съответствие с буква б). За тази цел Комисията се консултира с Координационната група по природния газ относно тези планове и надлежно взема предвид становището ѝ. Комисията докладва на Координационната група по природния газ своята оценка относно плановете, и

б)

когато въз основа на тези консултации Комисията:

а)

резултатите от оценката на риска, предвидена в член 9;

б)

мерките, обемите, капацитетите и времето, необходимо за изпълнение на стандартите за инфраструктурата и доставките на газ, както е предвидено в членове 6 и 8, включително, когато е приложимо, степента, в която някои мерки от страна на търсенето могат в достатъчна степен да компенсират своевременно прекъсване на доставките, посочено в член 6, параграф 2, установяването на най-голямата единична газова инфраструктура от общ интерес в случай на прилагане на член 6, параграф 3, и всеки стандарт за увеличени доставки по член 8, параграф 2;

в)

задълженията, наложени на предприятията за природен газ и други съответни органи, включително за безопасна експлоатация на газовата система;

г)

други превантивни мерки, като например свързаните с необходимостта от засилване на междусистемните връзки между съседни държави-членки и възможността за разнообразяване на пътищата за доставка на газ и източниците на доставки, по целесъобразност, за преодоляване на установените рискове с цел да се поддържа доставката на газ за всички клиенти, доколкото е възможно;

д)

механизми, които да бъдат използвани за сътрудничество с други държави-членки за изготвяне и изпълнение на съвместни превантивни планове за действия и съвместни планове за действия при извънредни ситуации, както е посочено в член 4, параграф 3, където е приложимо;

е)

информация за съществуващи и бъдещи междусистемни връзки, включително тези, които предоставят достъп до газопреносната мрежа на Съюза, трансграничните потоци, трансграничния достъп до съоръжения за съхранение и физическия капацитет за транспортиране на газ и в двете посоки („двупосочен капацитет“), по-специално в случай на извънредна ситуация;

ж)

информация относно всички задължения за обществени услуги, свързани със сигурността на доставките на газ.

а)

в случай на връзки с производствени съоръжения, съоръжения за ВПГ и газоразпределителни мрежи, или

б)

когато е предоставено освобождаване съгласно член 7.

а)

по отношение на Люксембург: докато има най-малко две междусистемни връзки с други държави-членки, най-малко два различни източника на доставки и няма хранилища за газ или съоръжение за ВПГ на своята територия;

б)

по отношение на Словения: докато има най-малко две междусистемни връзки с други държави-членки, най-малко два различни източника на доставки и няма хранилища за газ или съоръжение за ВПГ на своята територия;

в)

по отношение на Швеция: докато не осъществява транзит на газ за други държави-членки през своята територия, има годишно брутно вътрешно потребление на газ, по-малко от 2 млн. т., и по-малко от 5 % общо първично потребление на енергия от газ.

а)

предложение за двупосочен капацитет във връзка с обратната посока („капацитет за обратен поток“); или

б)

искане за освобождаване от задължението за създаване на двупосочен капацитет.

а)

предоставя освобождаване, ако капацитетът за обратен поток няма да повиши значително сигурността на доставките на нито една държава-членка или регион или ако инвестиционните разходи биха превишили значително потенциалните ползи за сигурността на доставките; или

б)

приема предложението за капацитет за обратен поток; или

в)

изисква от оператора на преносна система да измени предложението си.

а)

екстремни температури в продължение на период от седем дни, настъпващ със статистическа вероятност веднъж на 20 години;

б)

всеки период от най-малко 30 дни на изключително високо търсене на газ, настъпващ със статистическа вероятност веднъж на 20 години; и

в)

за период от най-малко 30 дни в случай на прекъсване на най-голямата единична газова инфраструктура в средностатистически зимни условия.

а)

отговаря на изискванията на член 3, параграф 6;

б)

не изкривява неоправдано конкуренцията или възпрепятства функционирането на вътрешния пазар на газ;

в)

не оказва отрицателно влияние на способността на никоя друга държава-членка да доставя природен газ на своите защитени клиенти в съответствие с настоящия член в случай на национална извънредна ситуация, извънредна ситуация на равнище Съюза или регионална извънредна ситуация; и

г)

отговаря на критериите, посочени в член 11, параграф 5, в случай на извънредна ситуация на равнище Съюза или даден регион.

а)

използва стандартите, определени в членове 6 и 8, които показват изчислението на формулата N-1, използваните допускания, включително тези за изчисляване на формулата N-1 на регионално ниво, както и данните, необходими за тези изчисления;

б)

отчита всички имащи отношение национални и регионални обстоятелства, по-специално размера на пазара, конфигурацията на мрежата, действителните потоци, включително и изходящите потоци от съответната държава-членка, възможността за физически газови потоци в двете посоки, включително евентуалната необходимост от последващо подсилване на преносната система, наличието на производство и съхранение и ролята на газа в енергийния микс, по-специално по отношение на топлофикацията и производството на електроенергия и за работата на промишлеността, както и съображенията за безопасността и качеството на газа;

в)

разглежда различни сценарии на изключително високо търсене на газ и прекъсване на доставките като срив на основни преносни инфраструктури, съоръжения за съхранение или терминали за ВПГ и прекъсване на доставките от страна на доставчици от трети държави, като взема предвид историята, вероятността, сезона, честотата и продължителността на тяхното възникване, както и, по целесъобразност, геополитическите рискове и оценява вероятните последици от тези сценарии;

г)

отчита взаимодействието и връзката на рисковете с други държави-членки, включително, inter alia, по отношение на междусистемните връзки, трансграничните доставки, трансграничния достъп до съоръжения за съхранение и двупосочния капацитет;

д)

отчита максималния капацитет на взаимно свързване на всяка гранична входна и изходна точка.

а)

доразвиват нивата на опасност, установени в параграф 3;

б)

определят ролята и отговорностите на предприятията за природен газ и на промишлените газови потребители, включително съответните производители на електроенергия, като вземат предвид различната степен, в която те са засегнати от евентуално прекъсване на доставките на газ, както и тяхното взаимодействие с компетентните органи и, където е целесъобразно, с националните регулаторни органи на всяко от нивата на опасност, определени в параграф 3;

в)

определят ролята и отговорностите на компетентните органи и на другите органи, на които са делегирани задачи, както е посочено в член 2, параграф 2, на всяко от нивата на опасност, определени в параграф 3 от настоящия член;

г)

гарантира, че на предприятията за природен газ и промишлените потребители на газ са дадени достатъчно възможности да реагират на всяко ниво на опасност;

д)

определят, ако е необходимо, мерки и действия, които да бъдат предприети за смекчаване на потенциалното въздействие на прекъсването на доставките на газ върху централното отопление и върху доставката на електроенергия, произведена от газ;

е)

изготвят подробна процедура и мерки, които да се следват при всяко едно ниво на опасност, както и съответстващите схеми, представящи движението на информационните потоци;

ж)

определя лице или екип за управление в условия на криза и определя неговата или тяхната роля;

з)

определя приноса на мерките на пазарна основа, по-специално тези, изброени в приложение II, за справяне със ситуацията при ниво „Тревога“ и за облекчаване на ситуацията при ниво „Извънредна ситуация“;

и)

определя приноса на мерките на непазарна основа, планирани или с предстоящо изпълнение при ниво „Извънредна ситуация“, по-специално тези, изброени в приложение III, и се оценява степента, в която за справяне с кризата е необходимо използването на мерки на непазарна основа, както и ефекта от тях и се определят процедури за изпълнението им, като се взема предвид фактът, че мерки на непазарна основа се използват единствено когато пазарните механизми сами не могат вече да гарантират доставките, по-специално за защитените клиенти;

й)

описват механизмите, използвани за сътрудничество с другите държави-членки при всяко едно ниво на опасност;

к)

описват подробно задълженията за докладване, наложени на предприятията за природен газ при ниво на опасност „Тревога“ и „Извънредна ситуация“;

л)

съставя списък на предварително определени действия за осигуряване на газ в случай на извънредна ситуация, включително търговските споразумения между страните, участващи в такива действия, и компенсаторните механизми за предприятията за природен газ, по целесъобразност, при надлежно отчитане на поверителността на чувствителните данни. Тези действия могат да включват трансгранични споразумения между държавите-членки и/или предприятията за природен газ.

а)

ниво на ранно предупреждение („Ранно предупреждение“): в случаи, когато е налице конкретна, сериозна и надеждна информация, че може да настъпи събитие, което вероятно ще доведе до значително влошаване на положението с доставките и вероятно ще доведе до задействане на ниво на тревога или на извънредна ситуация; нивото за ранно предупреждение може да бъде обявено от механизъм за ранно предупреждение;

б)

ниво на тревога („Тревога“): в случаи, когато е настъпило прекъсване на доставките или изключително високо търсене на газ, което ще доведе до значително влошаване на положението с доставките, но пазарът все още е в състояние да се справи с прекъсването или търсенето, без да е необходимо да се прибягва до непазарни мерки;

в)

ниво на извънредна ситуация („Извънредна ситуация“): в случай на изключително високо търсене на газ или значително прекъсване на доставките или друго значително влошаване на положението с доставките и в случай, че всички съответни пазарни мерки са били осъществени, но доставките на газ са недостатъчни за задоволяване на продължаващото търсене на газ, така че трябва да бъдат допълнително въведени непазарни мерки с цел, по-специално, гарантиране на доставките на газ за защитените клиенти в съответствие с член 8.

а)

не се въвеждат мерки, които неоправдано ограничават притока на газ в рамките на вътрешния пазар, по всяко време;

б)

не се въвеждат мерки, за които има вероятност да застрашат сериозно положението с доставките на газ в друга държава-членка; както и

в)

трансграничният достъп до инфраструктурата в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2009 се поддържа, доколкото е възможно технически и от гледна точка на безопасността, съгласно плана за действия при извънредни ситуации.

а)

осигурява обмена на информация;

б)

гарантира съгласуваността и резултатността от действията на равнище държавите-членки и на регионално равнище по отношение на равнището на Съюза;

в)

координира действията по отношение на трети държави.

а)

не се въвеждат мерки, които неоправдано ограничават притока на газ в рамките на вътрешния пазар, по всяко време, и по-конкретно притока на газ до засегнатите пазари;

б)

не се въвеждат мерки, които могат да застрашат сериозно положението с доставките на газ в друга държава-членка; както и

в)

трансграничният достъп до инфраструктурата в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2009 се поддържа, доколкото е възможно технически и от гледна точка на безопасността, съгласно плана за действия при извънредни ситуации.

а)

сигурността на доставките на газ във всеки един момент, и по-специално в случай на извънредни ситуации;

б)

цялата информация, имаща отношение към сигурността на доставките на газ на национално и регионално равнище и равнище на Съюза;

в)

най-добри практики и евентуални насоки към всички заинтересовани страни;

г)

нивото на сигурност на доставките, целевите показатели и методологиите за оценка;

д)

национални и регионални сценарии и сценарии на равнище на Съюза и изпитване на степента на готовност;

е)

оценката на превантивните планове за действия и плановете за действия при извънредни ситуации и изпълнението на предвидените в тях мерки;

ж)

координация на мерките за справяне с извънредни ситуации в Съюза с трети държави, които са страни по Договора за създаване на енергийна общност и с други трети държави;

з)

помощта, необходима на най-засегнатите държави-членки.

а)

прогноза за следващите три дена за дневното търсене и предлагане на газ;

б)

дневният дебит на газоподаването във всички трансгранични входни и изходни пунктове, както и във всички пунктове, свързващи производствени съоръжения, съоръжения за съхранение или терминали за ВПГ към мрежата, в милиони кубични метри за денонощие;

в)

срокът, изразен в дни, за който се очаква доставките на газ към защитените клиенти да могат да бъдат гарантирани.

а)

информацията, предвидена в параграф 2;

б)

информация за планираните за осъществявани мерки и за мерките, вече осъществени от компетентния орган с цел облекчаване на извънредната ситуация, и информация за тяхната резултатност;

в)

отправените искания за допълнителни мерки, които да бъдат предприети от други компетентни органи;

г)

мерките, осъществени по искане на други компетентни органи.

а)

най-късно до 3 декември 2011 г. държавите-членки предават на Комисията съществуващите междуправителствени споразумения, сключени с трети държави, които оказват въздействие върху изграждането на газовата инфраструктура и доставките на газ. При сключването с трети държави на нови междуправителствени споразумения, които оказват такова въздействие, държавите-членки уведомяват Комисията;

б)

по отношение на съществуващи договори, както и на нови договори и при изменения на съществуващи договори най-късно до 3 декември 2011 г. предприятията за природен газ уведомяват съответните компетентни органи за следните елементи на договорите със срок над една година, които са сключени с доставчици от трети държави:

а)

изготвя заключения относно възможните начини за повишаване на сигурността на доставките на равнище Съюза, преценява възможността за извършване на оценка на риска и за установяване на превантивни планове за действия и планове за действия при извънредни ситуации на равнището на Съюза и докладва на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящия регламент, включително, inter alia, относно постигнатия напредък в областта на взаимосвързаността на пазара; както и

б)

докладва пред Европейския парламент и Съвета относно общата съгласуваност между превантивните планове за действия и плановете за действия при извънредни ситуации на държавите-членки, както и относно приноса им към солидарността и готовността от гледна точка на Съюза.

а)

член 2, втора алинея, точка 1, член 3, параграф 2, член 9, параграф 1 и член 13, параграф 6, букви а) и б): 12 месеца;

б)

член 4, параграф 2 и член 8, параграф 1: 18 месеца;

в)

член 4, параграф 5: 24 месеца;

г)

член 6, параграф 5: 36 месеца;

д)

член 6, параграф 1: 48 месеца,

12.11.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 295/23

(1)

Горите осигуряват голямо разнообразие от екологични, икономически и социални ползи, включително горски продукти от дървен материал и недървесни горски продукти, както и свързани с околната среда услуги от основно значение за човечеството, като поддържане на биологичното разнообразие и функционирането на екосистемите и опазване на климатичната система.

(2)

Поради нарастващото търсене на дървен материал и изделия от дървен материал в световен мащаб и същевременното наличие на слабости в институциите и управлението в сектора на горското стопанство в редица държави производители на дървен материал, незаконната сеч и свързаната с нея търговия се превърнаха във въпрос, който поражда все по-голямо безпокойство.

(3)

Незаконната сеч е повсеместен проблем, който предизвиква голяма международна загриженост. Тя представлява сериозна заплаха за горите, защото способства за процеса на обезлесяване и на влошаване на състоянието на горите, на който се дължат около 20 % от световните емисии на CO2, застрашава биологичното разнообразие и пречи на устойчивото управление и развитие на горите, включително на търговската жизнеспособност на операторите, действащи в съответствие с приложимото законодателство. Тя също така води до опустиняване и ерозия на почвата и може да засили въздействието на екстремални климатични явления и наводнения. Освен това тя има и социални, политически и икономически последици, които често пречат на напредъка към постигане на целите на добро управление, представлява заплаха за поминъка на зависимите от горското стопанство местни общности и може да бъде свързана с въоръжени конфликти. Очаква се борбата с проблема с незаконната сеч съгласно настоящия регламент да даде своя принос към усилията на Съюза за смекчаване на последиците от изменението на климата по икономически целесъобразен начин и следва да бъде разглеждана като допълваща действията и ангажиментите на Съюза в контекста на Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменението на климата.

(4)

Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на Шеста програма за действие на Общността за околната среда (3) набелязва като приоритетно действие проучването на възможности за предприемане на активни мерки за предотвратяване на търговията с незаконно добит дървен материал и за борба с това явление, както и продължаването на активното участие на Съюза и държавите-членки в изпълнението на глобалните и регионалните решения и споразумения по въпроси, свързани с горите.

(5)

В съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 21 май 2003 г., озаглавено „Прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT): предложение за план за действие на ЕС“, бе предложен пакет от мерки с цел подкрепа на международните усилия за решаване на проблема с незаконната сеч и свързаната с нея търговия в контекста на общите усилия на Съюза за постигане на устойчиво управление на горите.

(6)

Европейският парламент и Съветът приветстваха това съобщение и признаха необходимостта Съюзът да даде своя принос към усилията в световен мащаб, насочени към решаване на проблема с незаконната сеч.

(7)

В съответствие с целта на съобщението, а именно да се гарантира, че в Съюза се въвеждат само изделия от дървен материал, които са произведени съгласно националното законодателство на държавата производител на дървен материал, Съюзът проведе с държави производители на дървен материал („държави партньори“) преговори за сключване на споразумения за доброволно партньорство („СДП за FLEGT“), с които за страните се създава правно обвързващо задължение да прилагат схема на разрешителни и да регулират търговията с дървения материал и изделията от дървен материал, посочени в тези СДП за FLEGT.

(8)

Като се имат предвид значителният мащаб и неотложният характер на проблема, е необходимо активно да бъде подкрепена борбата с незаконната сеч и свързаната с нея търговия, да бъде доразвита и засилена инициативата за СДП за FLEGT и да се подобри взаимодействието между политиките, имащи за цел запазването на горите и постигането на висока степен на опазване на околната среда, включително борбата с изменението на климата и намаляването на биологично разнообразие.

(9)

Следва да бъдат признати усилията на държавите, които са сключили СДП за FLEGT със Съюза, както и залегналите в споразуменията принципи, по-специално по отношение на определението за законно добит дървен материал, като държавите следва да продължат да бъдат насърчавани да сключват СДП за FLEGT. Следва също така да се отчете, че съгласно схемата на разрешителни FLEGT за Съюза се изнасят само дървен материал, който е добит в съответствие с приложимото национално законодателство, и изделия от такъв дървен материал. За тази цел дървеният материал, вложен в изделия от дървен материал, изброени в приложения II и III към Регламент (ЕО) № 2173/2005 на Съвета от 20 декември 2005 г. за установяването на схема на разрешителни FLEGT за вноса на дървесина в Европейската общност (4), с произход от държавите партньори, изброени в приложение I към посочения регламент, следва да се счита за законно добит, при условие че тези изделия от дървен материал са в съответствие с посочения регламент и разпоредбите за неговото прилагане.

(10)

Следва да се отчита също, че Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) изисква от страните по конвенцията да издават разрешителни за износ по CITES само когато някой от изброените в CITES видове е добит, inter alia, в съответствие с националното законодателство на държавата износител. За тази цел дървеният материал от видовете, изброени в приложение А, Б или В към Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 г. относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях (5), следва да се счита за законно добит, при условие че е в съответствие с посочения регламент и с разпоредбите за неговото прилагане.

(11)

Като се има предвид, че следва да се насърчава използването на рециклиран дървен материал и изделия от такъв дървен материал и че включването на такива продукти в приложното поле на настоящия регламент би създало несъразмерна тежест за операторите, използваният дървен материал и изделията от такъв дървен материал, чийто жизнен цикъл е завършил и в противен случай биха били изхвърлени като отпадъци, следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент.

(12)

Пускането за пръв път на незаконно добит дървен материал или на изделия, получени от такъв дървен материал, на вътрешния пазар следва да бъде забранено като една от мерките по настоящия регламент. Като се отчита сложният характер на незаконната сеч, причините, които водят до нея, и нейното въздействие, следва да се предприемат и специални мерки, като например мерки, насочени към поведението на операторите.

(13)

В контекста на Плана за действие за FLEGT Комисията и, когато е уместно, държавите-членки може да подкрепят и провеждат проучвания и изследвания на равнищата и характера на незаконната сеч в различните държави и да осигурят публичен достъп до подобна информация, както и да подпомагат предоставянето на операторите на практически насоки относно приложимото законодателство на държави производители на дървен материал.

(14)

При липса на международно прието определение за основа при определяне на това какво е незаконна сеч следва да служи законодателството на държавата, в която е добит дървеният материал, както и прилагането в тази държава на съответните международни конвенции, по които тази държава е страна.

(15)

Много изделия от дървен материал биват подложени на редица преработвателни процеси преди и след пускането им за пръв път на вътрешния пазар. За да се избегне налагането на ненужна административна тежест, системата за надлежна проверка следва да обхваща само операторите, които пускат за пръв път на вътрешния пазар дървен материал и изделия от дървен материал, докато от търговците във веригата на доставка следва да се изисква да предоставят обща информация относно доставчика и купувача, за да даде възможност за проследяване на дървения материал и изделията от дървен материал.

(16)

Операторите, които пускат за пръв път дървен материал и изделия от дървен материал на вътрешния пазар, следва, като прилагат системен подход, да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че на вътрешния пазар не се пускат незаконно добит дървен материал и изделия, получени от такъв дървен материал. За целта операторите следва да извършват надлежна проверка чрез система от мерки и процедури, за да намалят до минимум риска от пускане на вътрешния пазар на незаконно добит дървен материал и изделия, получени от такъв дървен материал.

(17)

Системата за надлежна проверка включва три елемента, присъщи на управлението на риска: достъп до информация, оценка на риска и ограничаване на установения риск. Системата за надлежна проверка следва да осигурява достъп до информация относно източниците и доставчиците на дървен материал и изделия от дървен материал, които биват пускани на вътрешния пазар за първи път, включително подходяща информация относно спазването на приложимото законодателство, държавата на дърводобив, дървесните видове, количеството и — по целесъобразност, поднационалния регион и концесията за дърводобив. Въз основа на тази информация операторите следва да направят оценка на риска. Когато бъде установен риск, операторите следва да ограничат този риск по начин, пропорционален на установения риск, с цел да се предотврати пускането на незаконно добит дървен материал и на изделия от такъв дървен материал на вътрешния пазар.

(18)

За да се избегне ненужната административна тежест, не следва да се изисква да създават нови системи онези оператори, които вече използват системи или процедури, отговарящи на изискванията на настоящия регламент.

(19)

За да се отчетат добрите практики в сектора на горското стопанство, в рамките на процедурата за оценка на риска могат да се използват системи на трети лица, като сертифициране или други проверени системи, включващи проверка на съответствието с приложимото законодателство.

(20)

Дърводобивният и дървообработващ отрасъл е от голямо значение за икономиката на Съюза. Организациите на операторите са важни фактори в отрасъла, тъй като представляват интересите му в широк мащаб и взаимодействат с най-различни заинтересовани страни. Тези организации също така притежават експертните знания и капацитета да анализират съответното законодателство и да улеснят спазването му от страна на своите членове, но не следва да използват тези знания, за да доминират на пазара. С цел да се улесни прилагането на настоящия регламент и да се допринесе за разработването на добри практики е целесъобразно да бъдат признати организациите, които са разработили системи за надлежна проверка, отговарящи на изискванията на настоящия регламент. Признаването и оттеглянето на признаване на организациите за мониторинг следва да се извършват по справедлив и прозрачен начин. Следва да бъде публично оповестен списък на такива признати организации, за да се даде възможност на операторите да използват тези признати организации за мониторинг.

(21)

Компетентните органи следва редовно да извършват проверки на организациите за мониторинг, за да установят дали те изпълняват ефективно задълженията, предвидени в настоящия регламент. Освен това компетентните органи следва да полагат усилия да извършват проверки, когато разполагат със съответната информация, включително при изразена основателна загриженост на трети лица.

(22)

Компетентните органи следва да следят операторите ефективно да изпълняват задълженията, предвидени в настоящия регламент. За тази цел компетентните органи следва да извършват официални проверки, когато е целесъобразно — по план, като те могат да включват проверки в помещенията на оператора и одиторски проверки на място, и следва да могат да изискват от операторите да предприемат коригиращи действия при необходимост. Освен това компетентните органи следва да полагат усилия да извършват проверки, когато разполагат със съответната информация, включително при изразена основателна загриженост на трети лица.

(23)

Компетентните органи следва да съхраняват информация за проверките и съответната информация следва да бъде достъпна в съответствие с Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда (6).

(24)

Като се има предвид международният характер на незаконната сеч и свързаната с нея търговия, компетентните органи следва да сътрудничат помежду си и с административните органи на трети държави и Комисията.

(25)

С цел да се улесни способността на операторите, които пускат дървен материал или изделия от дървен материал на вътрешния пазар, да спазват изискванията на настоящия регламент, държавите-членки, като вземат предвид положението на малките и средните предприятия, когато е уместно — подпомагани от Комисията, може да предоставят на операторите техническа и друга помощ и да улеснят обмена на информация. Предоставянето на такава помощ не следва да освобождава операторите от задължението им за извършване на надлежни проверки.

(26)

Търговците и организациите за мониторинг следва да се въздържат от предприемането на мерки, които биха изложили на опасност постигането на целта на настоящия регламент.

(27)

Държавите-членки следва да гарантират, че нарушенията на настоящия регламент, включително от страна на оператори, търговци и организации за мониторинг, се наказват с ефективни, съразмерни и възпиращи санкции. Националните правила може да предвиждат, че след като бъдат приложени ефективни, съразмерни и възпиращи санкции за нарушение на забраната за пускане на пазара на незаконно добит дървен материал или изделия, получени от такъв дървен материал, не е необходимо този дървен материал и изделия от дървен материал да бъдат унищожавани, а вместо това може да бъдат използвани или отчуждени за цели от обществен интерес.

(28)

На Комисията следва да се предоставят правомощия да приема делегирани актове съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно процедурите за признаване и оттегляне на признаване на организациите за мониторинг, относно нови приложими критерии за оценка на риска, които могат да бъдат необходими в допълнение към вече предвидените в настоящия регламент, и относно списъка на дървения материал и изделията от дървен материал, за които се прилага настоящият регламент. От особено значение е по време на своята подготвителна работа Комисията да провежда съответните консултации, включително на експертно равнище.

(29)

За да се гарантират еднакви условия за прилагане, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за приемането на подробни правила относно честотата и характера на проверките от страна на компетентните органи спрямо организациите за мониторинг и относно системите за надлежна проверка, освен по отношение на нови приложими критерии за оценка на риска. В съответствие с член 291 ДФЕС общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията се установяват предварително чрез регламент, приет в съответствие с обикновената законодателна процедура. До приемането на този нов регламент продължава да се прилага Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7), с изключение на процедурата по регулиране с контрол, която не се прилага.

(30)

На операторите и компетентните органи следва да се предостави разумен срок, за да се подготвят за изпълнение на изискванията на настоящия регламент.

(31)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно борбата с незаконната сеч и свързаната с нея търговия, не може да бъде постигната самостоятелно от държавите-членки и следователно, поради нейния мащаб, може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

а)

„дървен материал и изделия от дървен материал“ означава дървеният материал и изделията от дървен материал, посочени в приложението, с изключение на изделията от дървен материал или компонентите на тези изделия, изработени от дървен материал или изделия от дървен материал, които са в края на жизнения си цикъл и в противен случай биха били изхвърлени като отпадъци по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците (8);

б)

„пускане на пазара“ означава доставка с всякакви средства, независимо от използваната техника на продажба, на дървен материал или изделия от дървен материал за пръв път на вътрешния пазар с цел дистрибуция или употреба в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно. Това включва и доставка с всякакви средства за комуникация от разстояние по смисъла на Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 г. относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние (9). Доставянето на вътрешния пазар на изделия от дървен материал, получени от дървен материал или от изделия от дървен материал, които вече са пуснати на вътрешния пазар, не представлява „пускане на пазара“;

в)

„оператор“ означава всяко физическо или юридическо лице, което пуска на пазара дървен материал или изделия от дървен материал;

г)

„търговец“ означава всяко физическо или юридическо лице, което в процеса на търговска дейност продава или купува на вътрешния пазар дървен материал или изделия от дървен материал, които вече са пуснати на вътрешния пазар;

д)

„държава на дърводобив“ означава държавата или територията, в която е добит дървеният материал или дървеният материал, вложен в изделията от дървен материал;

е)

„законно добит“ означава добит в съответствие с приложимото законодателство в държавата на дърводобив;

ж)

„незаконно добит“ означава добит в нарушение на приложимото законодателство в държавата на дърводобив;

з)

„приложимо законодателство“ означава законодателството, което е в сила в държавата на дърводобив и обхваща следните въпроси:

а)

операторите или търговците, които са доставили дървения материал и изделията от дървен материал; както и

б)

когато е приложимо — търговците, на които са доставили дървен материал и изделия от дървен материал.

а)

мерки и процедури, осигуряващи достъп до следната информация относно доставките от оператора на дървен материал или изделия от дървен материал, които са пуснати на пазара:

б)

процедури за оценка на риска, даващи на оператора възможност да анализира и извършва оценка на риска от пускане на пазара на незаконно добит дървен материал или на изделия от такъв дървен материал.

В рамките на тези процедури се взема предвид информацията, посочена в буква а), както и съответните критерии за оценка на риска, включително:

в)

освен когато рискът, установен в хода на процедурите за оценка на риска, посочени в буква б), е незначителен — процедури за ограничаване на риска, състоящи се от набор от подходящи и пропорционални мерки и процедури за реално намаляване на този риск и които могат да включват изискването на допълнителна информация или документи и/или изискването за извършване на проверка от трето лице.

а)

поддържат и извършват редовна оценка на система за надлежна проверка, предвидена в член 6, и предоставят на операторите правото да я използват;

б)

проверяват правилното използване от страна на тези оператори на тяхната система за надлежна проверка;

в)

предприемат необходимите действия, в случай че даден оператор не използва правилно тяхната система за надлежна проверка, включително уведомяват компетентните органи в случай на съществено или системно неизпълнение от страна на оператора.

а)

притежава юридическа правосубектност и е законно установена в рамките на Съюза;

б)

разполага с подходящи експертни знания и капацитет да изпълнява функциите по параграф 1; и

в)

може да гарантира отсъствието на какъвто и да било конфликт на интереси при изпълнението на функциите си.

а)

преглед на системата за надлежна проверка, включително на процедурите за оценка на риска и за ограничаване на риска;

б)

преглед на документация и данни, удостоверяващи правилното функциониране на системата и процедурите за надлежна проверка;

в)

проверки на случаен принцип, включително одиторски проверки на място.

а)

изземване на дървен материал и на изделия от дървен материал;

б)

забрана на предлагането на пазара на дървен материал и изделия от дървен материал.

а)

глоби, пропорционални на нанесените вреди на околната среда, на стойността на съответния дървен материал или изделия от дървен материал и на данъчните загуби и икономическите вреди, причинени от нарушението, определяне на размера на глобите по начин, който гарантира, че те действително лишават причинителите от икономическите облаги, получени от техните тежки нарушения, без да се засяга законното им право да упражняват професията си, и постепенно увеличаване на размера на глобите в случай на повтарящо се тежко нарушение;

б)

изземване на съответния дървен материал или изделия от дървен материал;

в)

незабавно спиране на действието на разрешението за търговия.

12.11.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 295/35

(1)

В областта на гражданското въздухоплаване в Европа следва да се осигури висока обща степен на безопасност и следва да се полагат всички усилия за намаляване на броя на произшествията и инцидентите с цел да се гарантира доверието на гражданите във въздушния транспорт.

(2)

Бързото провеждане на разследвания във връзка с безопасността при произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване подобрява безопасността на полетите и способства за предотвратяването на произшествия и инциденти.

(3)

Докладването, анализът и разпространяването на заключенията от разследването на свързани с безопасността инциденти са от основно значение за подобряване на безопасността на въздушния транспорт. Ето защо преди 31 декември 2011 г. Комисията следва да внесе предложение за преразглеждане на Директива 2003/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2003 г. за докладване на събития в гражданското въздухоплаване (4).

(4)

Единствена цел на разследванията във връзка с безопасността следва да е предотвратяването на бъдещи произшествия и инциденти, без да се изследва въпросът за вината или отговорността.

(5)

Следва да се вземе предвид Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване, подписана на 7 декември 1944 г. в Чикаго („Чикагската конвенция“), която предвижда прилагането на необходимите мерки за гарантиране на безопасната експлоатация на въздухоплавателните средства. По-специално следва да се вземат предвид приложение 13 към Чикагската конвенция и неговите последващи изменения, в които се установяват международните стандарти и препоръчителни практики за разследване на произшествия и инциденти с въздухоплавателни средства, както и значението на използваните в него изрази „държава на регистрация“, „държава на оператора“, „държава на проектиране“ и „държава на производство“.

(6)

Съгласно международните стандарти и препоръчителни практики, определени в приложение 13 към Чикагската конвенция, отговорността за провеждане на разследване на произшествия и сериозни инциденти е на държавата, в която е настъпило произшествието или сериозният инцидент, или на държавата на регистрация — в случаите, когато не може да се установи със сигурност, че мястото на произшествието или сериозния инцидент е на територията на някоя държава. Дадена държава може да делегира задачата за провеждане на разследване на друга държава или да поиска нейното съдействие. Разследванията във връзка с безопасността в Съюза следва да се провеждат по подобен начин.

(7)

Изводите, извлечени от прилагането на Директива 94/56/ЕО на Съвета от 21 ноември 1994 г. относно определяне на основните принципи при разследването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване (5), следва да бъдат използвани с цел да се подобри ефективността на разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоåплаване в Съюза.

(8)

Следва да се вземат предвид промените в институционалната и регулаторна рамка в сферата на безопасността на гражданското въздухоплаване в Съюза, въведени след приемането на Директива 94/56/ЕО, и по-специално създаването на Европейската агенция за авиационна безопасност („ЕААБ“). Предвид факта, че безопасността на въздухоплаването се регулира все повече на равнището на Съюза, следва да се вземе предвид и това измерение на препоръките за безопасност.

(9)

ЕААБ изпълнява от името на държавите-членки функциите и задачите на държавата на проектиране, производство и регистрация, когато става въпрос за одобрение на проекта, както е посочено в Чикагската конвенция и приложенията към нея. Поради това, съгласно приложение 13 към Чикагската конвенция, ЕААБ следва да бъде поканена да участва в разследванията във връзка с безопасността, за да допринесе в рамките на своята компетентност за ефикасността им и да гарантира безопасността на проектите на въздухоплавателните средства, без да се засяга независимият характер на разследванията. Националните органи за гражданско въздухоплаване също следва да получат покана за участие в разследванията във връзка с безопасността.

(10)

Предвид отговорностите им за безопасността, лицата, определени от ЕААБ, както и от националните органи за гражданско въздухоплаване, следва да имат достъп до информация от значение за оценяването на ефективността на изискванията за безопасност.

(11)

За да осигури по-успешно предотвратяване на произшествия и инциденти във въздухоплаването, ЕААБ следва, в сътрудничество с компетентните органи на държавите-членки, да участва и в обмена и анализа на информация в рамките на системите за докладване на събития в съответствие с Директива 2003/42/ЕО, като същевременно избягва всякакви конфликти на интереси. Тази информация следва да бъде защитена по подходящ начин от неразрешено използване и разкриване.

(12)

Признава се, че участието на ЕААБ и компетентните органи на държавите-членки в обмена и анализа на информацията, попадаща в приложното поле на Директива 2003/42/ЕО, би могло да бъде от полза за разследванията във връзка с безопасността благодарение на онлайн достъпа до съответната информация, свързана с безопасността, която се съхранява в централния регистър с информация за събития в гражданското въздухоплаване.

(13)

Обхватът на разследванията във връзка с безопасността следва да зависи от изводите, които могат да се извлекат от тях за подобряване на безопасността на въздухоплаването, и преди всичко да се съобрази с необходимостта от икономически съобразно използване на ресурсите за разследвания в Съюза.

(14)

Разследванията във връзка с безопасността на произшествия и инциденти следва да се провеждат от независим орган за разследване във връзка с безопасността или под негов контрол, за да се избягват конфликти на интереси и всякаква евентуална външна намеса при установяването на причините за настъпване на разследваните събития.

(15)

Органите за разследване във връзка с безопасността имат ключова роля в провеждането на разследвания във връзка с безопасността. Тяхната работа е от изключително значение за определяне на причините за дадено произшествие или инцидент. Следователно от основно значение е те да могат да провеждат разследванията напълно независимо, както и да разполагат с финансовите и човешките ресурси, необходими за провеждане на ефективни и ефикасни разследвания.

(16)

Следва да се повиши капацитетът на органите на държавите-членки за разследване във връзка с безопасността, като освен това е необходимо сътрудничество между тях с цел да се подобри ефективността на разследванията и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване в Съюза.

(17)

Координационната роля на органите за разследване във връзка с безопасността следва да бъде призната и укрепена в европейска рамка, за да се създаде истинска добавена стойност в областта на авиационната безопасност, като се използва за основа вече съществуващото сътрудничество между тези органи и наличните в държавите-членки ресурси за разследвания, които следва да се използват по най-ефективен начин. Това признаване и засилване на ролята на органите би могло да се постигне най-добре посредством Европейска мрежа на органите за разследване във връзка с безопасността в гражданското въздухоплаване („мрежата“) с ясно определени роля и задачи.

(18)

Мрежата следва да извършва координационната си дейност по прозрачен и независим начин и да бъде подкрепяна активно от Съюза.

(19)

Целите на настоящия регламент могат да се постигнат по-добре чрез сътрудничество с трети държави, на които би могло да се даде възможност да участват в работата на мрежата в качеството на наблюдатели.

(20)

Тъй като е от основно значение да се гарантират ясни права по отношение на разследванията във връзка с безопасността, държавите-членки, в съответствие с действащото законодателство за правомощията на органите, които отговарят за разследванията за целите на правораздаването, и по целесъобразност в тясно сътрудничество с тези органи, следва да гарантират, че органите за разследване във връзка с безопасността могат да изпълняват задачите си при възможно най-добрите условия в интерес на авиационната безопасност. Следователно на органите за разследване във връзка с безопасността следва да се предоставя незабавен и неограничен достъп до мястото на произшествието и до всички елементи, необходими за изпълнение на изискванията на разследването във връзка с безопасността, без да се излагат на риск целите на разследванията, провеждани за целите на правораздаването.

(21)

Ефективно разследване във връзка с безопасността е възможно само при надлежно съхраняване на важни доказателства.

(22)

Системата на безопасността на гражданското въздухоплаване се основава върху последваща информация и изводи, извличани от произшествия и инциденти, при които се изисква строго прилагане на правилата за поверителност с цел да се гарантира бъдещото наличие на ценни източници на информация. В тази връзка чувствителната информация за безопасността следва да бъде защитена по подходящ начин.

(23)

Едно произшествие засяга разнообразни обществени интереси, като например предотвратяването на бъдещи произшествия и доброто правораздаване. Тези интереси надхвърлят индивидуалните интереси на участващите лица и конкретното събитие. За гарантирането на обществения интерес като цяло е необходим правилен баланс на всички интереси.

(24)

Системата на гражданското въздухоплаване следва също така да улеснява спонтанното подаване на информация за събития, като с това спомага за утвърждаването на принципа на „култура на справедливостта“.

(25)

Информацията, с която разполага дадено лице в рамките на дадено разследване във връзка с безопасността, не следва да бъде използвана срещу това лице, при пълно спазване на конституционните принципи и националното право.

(26)

Държавите-членки следва да имат възможността да ограничат случаите, в които може да бъде взето решение за разкриване на информация, получена по време на разследване във връзка с безопасността, без да се засяга нормалната работа на съдебната система.

(27)

За предотвратяването на произшествия и инциденти е важно във възможно най-кратки срокове да бъде съобщена всякаква информация от значение, включително доклади и препоръки за безопасност, изготвени в резултат от разследванията във връзка с безопасността.

(28)

За гарантирането на адекватното предотвратяване на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване компетентният орган следва винаги да взема предвид и по целесъобразност да прилага препоръките за безопасност, изготвени в резултат на разследването на произшествия и сериозни инциденти или на информация от други източници, като например проучвания относно безопасността.

(29)

За да се подобрят средствата, с които разполагат провеждащите разследванията за установяване причините на произшествието, и да се повиши способността за предотвратяване на повтарящи се инциденти, следва да се насърчава постигането на напредък в изследванията във връзка с определянето на местоположението на въздухоплавателното средство в реално време и с възможността за достъп до информацията, съдържаща се в полетните записващи устройства, без да има физически достъп до тях. Такъв напредък би представлявал важна стъпка напред в авиационната безопасност.

(30)

Опитът показа, че понякога е трудно незабавно да се получат надеждни списъци на лицата, които се намират на борда на въздухоплавателно средство, но също така, че е важно да се установи краен срок, в рамките на който може да се изиска от авиокомпанията да предостави подобен списък. Освен това данните от такива списъци следва да бъдат защитени от неразрешено използване и разкриване. По същия начин е необходимо да се осигури информация за опасните товари на борда на въздухоплавателното средство, участвало в произшествие, за да се сведат до минимум рисковете за провеждащите разследванията във връзка с безопасността на мястото на произшествието.

(31)

След авиационно произшествие е трудно бързо да се установи съответното лице за контакт, което трябва да бъде уведомено за присъствието на пътник на борда. Поради това пътниците следва да получат възможността да посочат лице за контакт.

(32)

Съдействието, което се оказва на жертвите на въздушни произшествия и на техните роднини, следва да бъде уредено по подходящ начин.

(33)

Начинът, по който държавите-членки и авиокомпаниите действат при произшествие и се справят с неговите последици, е от решаващо значение. В тази връзка държавите-членки следва да разполагат с план за спешни действия, който предвижда, по-конкретно, летищни служби за спешна помощ и съдействие на жертвите на произшествия в гражданското въздухоплаване и техните роднини. Авиокомпаниите също следва да разполагат с план за съдействие на жертвите на произшествия в гражданското въздухоплаване и техните роднини. Особено внимание следва да се отдели на подкрепата на жертвите и техните роднини, както и на техните организации.

(34)

При прилагането на настоящия регламент следва изцяло да се спазват правилата относно достъпа до данни, обработването на данни и защитата на лицата, установени в съответните правни актове на Съюза.

(35)

Системата от санкции следва да позволява по-специално налагането на санкции на всяко лице, което в нарушение на настоящия регламент разгласи защитена от настоящия регламент информация, което възпрепятства действията на орган за разследване във връзка с безопасността, по-специално като пречи на провеждащите разследванията да изпълняват задълженията си или отказва да предостави полезни записи, материали, информация и документи или ги укрива, изменя или унищожава, или което, след като е узнало за настъпването на произшествие или сериозен инцидент, не е информирало съответните органи за това.

(36)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно установяването на общи правила в областта на разследванията във връзка с безопасността в гражданското въздухоплаване, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради своя общоевропейския мащаб и последици, може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(37)

Следователно Директива 94/56/ЕО следва да бъде отменена.

(38)

Министерската декларация относно летището в Гибралтар, договорена в Кордоба на 18 септември 2006 г. по време на първата среща на министрите на Форума за диалог относно Гибралтар, ще замени Съвместната декларация за летище Гибралтар, направена в Лондон на 2 декември 1987 г., и пълното ѝ спазване ще се счита за спазване на декларацията от 1987 г.,

1.

„произшествие“ означава събитие, свързано с експлоатацията на въздухоплавателно средство, което в случай на пилотирано въздухоплавателно средство е настъпило във времето от момента, когато едно лице се качва на борда на въздухоплавателното средство с намерение да лети, до момента, когато всички такива лица са напуснали борда на въздухоплавателното средство, или в случай на непилотирано въздухоплавателно средство — във времето от момента, когато въздухоплавателното средство е готово да потегли с цел да се извърши полет, до момента, когато то спре окончателно в края на полета и основната система за задвижване бъде изключена, при което:

2.

„акредитиран представител“ означава лице, определено от дадена държава въз основа на квалификацията му да участва в разследване във връзка с безопасността, провеждано от друга държава. Определеният от дадена държава-членка акредитиран представител е служител на орган за разследване във връзка с безопасността;

3.

„съветник“ означава лице, определено от дадена държава въз основа на квалификацията му да оказва съдействие на акредитирания представител при разследване във връзка с безопасността;

4.

„причини“ означава действия, бездействия, събития, условия или съчетание от тях, които са довели до настъпването на произшествието или инцидента; установяването на причините не включва определяне на вина или на административна, гражданска или наказателна отговорност;

5.

„смъртоносно нараняване“ означава нараняване, което е претърпяно от лице при произшествие и е довело до неговата смърт в рамките на 30 дни от датата на произшествието;

6.

„полетно записващо устройство“ означава записващ уред, който е монтиран на борда на въздухоплавателното средство с цел улесняване на разследването във връзка с безопасността при произшествия/инциденти;

7.

„инцидент“ означава събитие, различно от произшествие, което е свързано с експлоатацията на въздухоплавателно средство и което засяга или би могло да засегне безопасността на експлоатацията;

8.

„международни стандарти и препоръчителни практики“ означава международни стандарти и препоръчителни практики за разследване на произшествия и инциденти с въздухоплавателни средства, приети съгласно член 37 от Чикагската конвенция;

9.

„ръководител на разследването“ означава лице, на което въз основа на квалификацията му е възложено да отговаря за организацията, провеждането и контрола на разследване във връзка с безопасността;

10.

„оператор“ означава всяко физическо или юридическо лице, което експлоатира или предлага да експлоатира едно или повече въздухоплавателни средства;

11.

„участник“ означава собственикът, член на екипажа, операторът на въздухоплавателното средство, участвало в произшествие или в сериозен инцидент; всяко лице, участвало в техническото обслужване, проектирането, производството на въздухоплавателното средство или обучението на екипажа; всяко лице, участвало в осигуряване на контрол на въздушното движение, на информация относно полети или летищни услуги, което е предоставяло услуги за въздухоплавателното средство; служители на националния орган за гражданско въздухоплаване; или служители на ЕААБ;

12.

„предварителен доклад“ означава съобщението, използвано за незабавно разпространяване на данните, получени в ранните етапи на разследването;

13.

„роднини“ означава най-близките и/или следващите по степен роднини, и/или друго лице в тясна връзка с жертвата на произшествие, както е определено в националното право на жертвата;

14.

„разследване във връзка с безопасността“ означава процедура, провеждана от орган за разследване във връзка с безопасността с цел предотвратяване на произшествия и инциденти, която включва събиране и анализ на информация, достигане до заключения, включително установяване на причината(ите) и/или факторите, допринесли за произшествието или инцидента, и по целесъобразност изготвяне на препоръки за безопасност;

15.

„препоръка за безопасност“ означава предложение на орган за разследване във връзка с безопасността, направено въз основа на информация, получена при разследване във връзка с безопасността или от други източници, например проучвания относно безопасността, проведени с цел да се предотвратят произшествия и инциденти;

16.

„сериозен инцидент“ означава инцидент, свързан с експлоатацията на въздухоплавателно средство, обстоятелствата във връзка с който сочат, че е имало голяма вероятност да настъпи произшествие, който в случай на пилотирано въздухоплавателно средство е настъпил във времето от момента, когато едно лице се качва на борда на въздухоплавателното средство с намерение да лети, до момента, когато всички такива лица са напуснали борда на въздухоплавателното средство, или в случай на непилотирано въздухоплавателно средство — във времето от момента, когато въздухоплавателното средство е готово да потегли с цел да се извърши полет, до момента, когато то спре окончателно в края на полета и основната система за задвижване бъде изключена. В приложението са изброени примери на сериозни инциденти;

17.

„тежко нараняване“ означава нараняване, което е претърпяно от участник в произшествие и което има някоя от следните последици:

а)

които са настъпили на територията на държавите-членки, за които се прилагат Договорите, в съответствие с международните задължения на държавите-членки;

б)

които са настъпили извън територията на държавите-членки, за които се прилагат Договорите, с въздухоплавателни средства, регистрирани в държава-членка или експлоатирани от предприятие, установено в държава-членка, когато такива разследвания не се провеждат от друга държава;

в)

в които дадена държава-членка съгласно международните стандарти и препоръчителни практики има правото да определи акредитиран представител, който да участва в разследването, в качеството си на държава на регистрацията, държава на оператора, държава на проектирането или държава на производството, или като държава, която по искане на държавата, провеждаща разследването, предоставя информация, съоръжения или експерти;

г)

при които държавата, провеждаща разследването, разрешава определянето на експерт от държава-членка, която има специален интерес поради факта, че нейни граждани са претърпели тежки или смъртоносни наранявания.

а)

ръководителят на органа за разследване във връзка с безопасността и/или ръководителят на отдела за авиационно разследване, в случай на орган за разследване на произшествия в множество видове транспорт, притежава опита и компетентността в областта на безопасността на гражданското въздухоплаване, необходими за изпълнението на своите задачи в съответствие с настоящия регламент и националното право;

б)

на провеждащите разследванията се предоставя статус, който им дава необходимите гаранции за независимост;

в)

органът за разследване във връзка с безопасността включва най-малко един провеждащ разследването, който може да изпълнява функциите на ръководител на разследването в случай на тежко авиационно произшествие;

г)

за органа за разследване във връзка с безопасността се определя бюджет, който да му позволява да изпълнява своите функции;

д)

органът за разследване във връзка с безопасността разполага, пряко или благодарение на сътрудничеството по член 6, или на споразумения с други национални органи или структури, с квалифицирани служители и подходящи съоръжения, включително офиси и хангари, които дават възможност за съхраняване и проверка на въздухоплавателни средства, тяхното съдържание и останки.

а)

подготовката на предложения и предоставяне на съвети на институциите на Съюза по всички аспекти на разработването и прилагането на европейските политики и правила във връзка с разследванията във връзка с безопасността и предотвратяването на произшествия и инциденти;

б)

насърчаването на обмена на полезна информация за подобряване на авиационната безопасност и активното насърчаване на структурирано сътрудничество между органите за разследване във връзка с безопасността, Комисията, ЕААБ и националните органи за гражданско въздухоплаване;

в)

координирането и организирането, когато е уместно, на „партньорски проверки“, подходящо обучение и програми за развитие на уменията на провеждащите разследванията;

г)

популяризирането на най-добри практики с цел разработване на обща методика на Съюза за разследвания във връзка с безопасността и изготвяне на списък с такива практики;

д)

укрепването на капацитета за водене на разследвания на органите за разследване във връзка с безопасността, по-специално чрез развиване и управление на рамка за общо ползване на ресурси;

е)

предоставянето, по искане на органите за разследване във връзка с безопасността за целите на прилагането на член 6, на подходящо съдействие, включващо — но не ограничаващо се до, предоставянето на списък на провеждащите разследвания, оборудване и капацитет, които са налице в други държави-членки, които могат да бъдат използвани от органа, провеждащ дадено разследване;

ж)

осигуряването на достъп до информацията, съдържаща се в базата данни по член 18, и анализа на препоръките за безопасност, съдържащи се в нея, с цел определяне на важни препоръки за безопасност от значение за целия Съюз.

а)

като съветник на ръководителя на разследването във всяко разследване във връзка с безопасността съгласно член 5, параграфи 1 и 2, провеждано на територията на държава-членка или на мястото, посочено в член 5, параграф 2, под контрола на ръководителя на разследването и по негова преценка;

б)

като съветник, определен съгласно настоящия регламент да подпомага акредитирания(те) представител(и) на държавите-членки във всяко разследване във връзка с безопасността, провеждано в трета държава, за което органът за разследване във връзка с безопасността е поканен да определи акредитиран представител в съответствие с международните стандарти и препоръчителни практики за разследване на произшествия и инциденти с въздухоплавателни средства, под наблюдението на акредитирания представител.

а)

посетят мястото на произшествието и да проведат оглед на останките;

б)

предлагат теми при разпит и да получат информация от свидетели;

в)

получат копия от всички документи от значение, както и на информация относно фактите;

г)

участват при извличане на информация от носителите за записване на звук, с изключение на бордните самописци и записващите образи устройства;

д)

участват в дейности по разследване извън мястото на произшествието, като например изследване на части, тестове и симулации, технически прегледи и срещи във връзка с напредъка на разследването, освен когато те са свързани с определянето на причините на произшествието или сериозния инцидент или с изготвянето на препоръки за безопасност.

а)

на незабавен неограничен и безпрепятствен достъп до мястото на произшествието или на инцидента, както и до въздухоплавателното средство, неговото съдържание или останки;

б)

да извършва незабавно опис на доказателствата и контролирано събиране на останките или компоненти с цел изследване и анализ;

в)

да получи непосредствен достъп до полетните записващи устройства, тяхното съдържание и всякакви други съответни записи, както и контрол върху тях;

г)

да поиска и да допринесе за извършването на пълна аутопсия на телата на лицата със смъртоносни наранявания и да получи непосредствен достъп до резултатите от такива изследвания или от тестовете на взетите проби;

д)

да поиска медицински преглед на лицата, участвали в експлоатацията на въздухоплавателното средство, или да поиска да бъдат направени изследвания на проби, взети от такива лица, и да получи непосредствен достъп до резултатите от тези изследвания;

е)

да призове и разпита свидетели и да поиска от тях да дадат или да предоставят информация или доказателства, които са от значение за разследването във връзка с безопасността;

ж)

да получи свободен достъп до всяка съответна информация или записи, притежавани от собственика, притежателя на сертификата за съответния тип проект, организацията, която отговаря за техническото обслужване, организацията за обучение, оператора или производителя на въздухоплавателното средство, органите, които отговарят за гражданското въздухоплаване, ЕААБ и от лицата, предоставящи аеронавигационно обслужване, или операторите на летищата.

а)

достъп до мястото на произшествието;

б)

съхраняване на доказателствата и достъп до тях;

в)

първоначално и текущо информиране относно развитието на всяка процедура;

г)

обмен на информация;

д)

подходяща употреба на информация, свързана с безопасността;

е)

разрешаване на спорове.

а)

всички показания, снети от лица от органа за разследване във връзка с безопасността по време на разследването във връзка с безопасността;

б)

данни, разкриващи самоличността на лицата, дали показания по време на разследването във връзка с безопасността;

в)

информация, събрана от органа за разследване във връзка с безопасността, която е особено чувствителна или от личен характер, включително информация относно здравословното състояние на отделни физически лица;

г)

материали, изготвени по време на разследването, като например бележки, скици, становища на провеждащите разследването, становища, изразени при анализа на информацията, включително информацията от полетните записващи устройства;

д)

информация и доказателства, предоставени от провеждащи разследвания от други държави-членки или трети държави в съответствие с международните стандарти и препоръчителни практики, когато техният орган за разследване във връзка с безопасността ги поиска;

е)

проекти на предварителните или окончателните доклади или междинните отчети;

ж)

записите от бордните устройства за запис на звук и картина и копия от тях, както и звуковите записи в органите за контрол на въздушното движение, като се гарантира, че информацията, която не е от значение за разследването във връзка с безопасността, а именно тази, свързана с личния живот, се ползва от подходяща защита, без да се засяга параграф 3.

а)

всички съобщения между лица, участвали в експлоатацията на въздухоплавателното средство;

б)

писмени или електронни записи, включително резултатите от разчитането им, от органите за контрол на въздушното движение, включително доклади и резултати за вътрешно ползване;

в)

придружителни писма за предаването на препоръки за безопасност от органа за разследване във връзка с безопасността на адресата, когато това се изисква от органа за разследване във връзка с безопасността;

г)

доклади за събитията съгласно Директива 2003/42/ЕО.

а)

органите за разследване във връзка с безопасността и органите на гражданското въздухоплаване на съответните държави и ИКАО, съгласно международните стандарти и препоръчителни практики;

б)

адресатите на препоръките за безопасност, съдържащи се в доклада;

в)

Комисията и ЕААБ, освен ако докладът не е публично достъпен по електронен път, като в този случай органът за разследване във връзка с безопасността само ги уведомява за това.

а)

възможно най-скоро и най-късно в рамките на два часа от уведомяването, че с дадено въздухоплавателно средство е настъпило произшествие, да се състави списък на всички лица на борда на въздухоплавателното средство, който е проверен въз основа на най-добрата налична информация; и

б)

веднага след уведомяването, че с дадено въздухоплавателно средство е настъпило произшествие, да се състави списък на опасните товари, които се намират на борда.

а)

посети мястото на произшествието;

б)

получи достъп до съответната информация относно фактите, одобрена за оповестяване от органа, натоварен с конкретното разследване във връзка с безопасността, и до информация относно напредъка по разследването;

в)

получи копие от окончателния доклад.

12.11.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 295/51

(1)

Споразумението за икономическо партньорство между държавите от Карифорум, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна (1) („Споразумението“), беше подписано на 15 октомври 2008 г. и се прилага временно от 29 декември 2008 г.

(2)

В член 63 от Споразумението се предвижда преговорите по списъка с поетите от Бахамската общност задължения в сферата на услугите и инвестициите да бъдат приключени не по-късно от шест месеца след подписването на Споразумението.

(3)

Тези преговори приключиха успешно на 25 януари 2010 г.

(4)

Резултатите от тези преговори следва да бъдат вписани в решение на Съвместния съвет Карифорум—ЕС, създаден със Споразумението.

(5)

Следователно Съюзът следва да вземе в Съвместния съвет Карифорум—ЕС позицията, дадена в проекта на решение, приложен към настоящото решение,