ISSN 1830-3617

doi:10.3000/18303617.L_2010.287.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 287

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 53
4 ноември 2010 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

 

 

2010/648/ЕС

 

*

Решение на Съвета от 14 май 2010 година относно подписването от името на Европейския съюз на Споразумението за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г., изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г.

1

Споразумение за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г.

3

 

 

2010/649/ЕС

 

*

Решение на Съвета от 7 октомври 2010 година за сключване на Споразумението между Европейската общност и Ислямска република Пакистан за обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица

50

Споразумение между Европейската общност и Ислямска република Пакистан за обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица

52

 

 

АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНИТЕ, СЪЗДАДЕНИ С МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

 

 

2010/650/ЕС

 

*

Решение № 2/2010 на Съвета на министрите АКТБ—ЕС от 21 юни 2010 година относно преходните мерки, приложими от датата на подписване до датата на влизане в сила на Споразумението за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата на страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г., изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г.

68

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

4.11.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 287/1


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 14 май 2010 година

относно подписването от името на Европейския съюз на Споразумението за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г., изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г.

(2010/648/ЕС)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 217 във връзка с член 218, параграф 5 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид че:

(1)

На 23 февруари 2009 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн с оглед второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (1), изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г. (2) (наричано по-нататък „Споразумението от Котону“).

(2)

Преговорите приключиха на 19 март 2010 г. с парафиране по време на извънредно заседание на Съвета на министрите АКТБ-ЕС на текстове, съставляващи основата на споразумението за второ изменение на Споразумението от Котону (наричано по-нататък „Споразумението“).

(3)

Вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Европейския съюз замести Европейската общност и е неин правоприемник.

(4)

Споразумението следва за бъде подписано,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Подписването на Споразумението за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г., изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г. (наричано по-нататък „Споразумението“), заедно със съвместните декларации и декларацията на Съюза, приложени към Заключителния акт, се одобрява от името на Съюза, при условие сключването на посоченото споразумение.

Текстовете на споразумението и на заключителния акт са приложени към настоящото решение.

Член 2

Председателят на Съвета се оправомощава да посочи лицето(лицата), упълномощено(и) да подпише(ат) Споразумението от името на Съюза при условие сключването му, както и да направи(ят) следната декларация, която е приложена към Заключителния акт на Споразумението:

„Вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Европейският съюз замести Европейската общност и е неин правоприемник и от тази дата упражнява всички права и поема всички задължения на Европейската общност. Следователно всички позовавания на „Европейската общност“ в текста на споразумението следва да бъдат четени, където е подходящо, за позовавания на „Европейския съюз“.

Европейският съюз ще предложи на държавите от АКТБ размяна на писма с цел привеждане в съответствие на Споразумението с институционалните промени в Европейския съюз, произтичащи от влизането в сила на Договора от Лисабон.“

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Люксембург на 14 май 2010 година.

За Съвета

Председател

D. LÓPEZ GARRIDO


(1)  ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.

(2)  ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 27.


СПОРАЗУМЕНИЕ

за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г.

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА БЕЛГИЙЦИТЕ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ДАНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ИРЛАНДИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ,

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА ИСПАНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА КИПЪР,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЛИТВА,

НЕГОВО КРАЛСКО ВИСОЧЕСТВО ВЕЛИКИЯТ ХЕРЦОГ НА ЛЮКСЕМБУРГ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА МАЛТА,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА НИДЕРЛАНДИЯ,

ФЕДЕРАЛНИЯТ ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ПОЛША,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РУМЪНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ,

договарящи страни по Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, наричани по-нататък „държавите-членки“,

и

Европейският съюз, наричан по-нататък „Съюзът“ или „ЕС“,

от една страна, и

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА АНГОЛА,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА АНТИГУА И БАРБУДА,

ДЪРЖАВНИЯТ ГЛАВА НА БАХАМСКАТА ОБЩНОСТ,

ДЪРЖАВНИЯТ ГЛАВА НА БАРБАДОС,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА БЕЛИЗ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА БЕНИН,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА БОТСУАНА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА БУРКИНА ФАСО,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА БУРУНДИ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА КАМЕРУН,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА КАБО ВЕРДЕ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ЦЕНТРАЛНОАФРИКАНСКАТА РЕПУБЛИКА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА СЪЮЗА НА КОМОРСКИТЕ ОСТРОВИ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА КОНГО,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА КОНГО,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ОСТРОВИТЕ КУК,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА КОТ Д’ИВОАР,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ДЖИБУТИ,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ДОМИНИКА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ДОМИНИКАНСКАТА РЕПУБЛИКА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ДЪРЖАВАТА ЕРИТРЕЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФЕДЕРАЛНА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА ЕТИОПИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ОСТРОВИ ФИДЖИ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ГАБОН,

ПРЕЗИДЕНТЪТ И ДЪРЖАВЕН ГЛАВА НА РЕПУБЛИКА ГАМБИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ГАНА,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ГРЕНАДА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ГВИНЕЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ГВИНЕЯ БИСАУ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА КООПЕРАТИВНА РЕПУБЛИКА ГВИАНА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ХАИТИ,

ДЪРЖАВНИЯТ ГЛАВА НА ЯМАЙКА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА КЕНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА КИРИБАТИ,

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА КРАЛСТВО ЛЕСОТО,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЛИБЕРИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА МАДАГАСКАР,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА МАЛАВИ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА МАЛИ,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА МАРШАЛОВИ ОСТРОВИ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ИСЛЯМСКА РЕПУБЛИКА МАВРИТАНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА МАВРИЦИЙ,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАТИВНИ ЩАТИ МИКРОНЕЗИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА МОЗАМБИК,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА НАМИБИЯ,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА НАУРУ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА НИГЕР,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА НИГЕРИЯ,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НИУЕ,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ПАЛАУ,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА НЕЗАВИСИМАТА ДЪРЖАВА ПАПУА - НОВА ГВИНЕЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА РУАНДА,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА СЕЙНТ КИТС И НЕВИС,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА СЕЙНТ ЛУСИЯ,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА СЕЙНТ ВИНСЪНТ И ГРЕНАДИНИ,

ДЪРЖАВНИЯТ ГЛАВА НА НЕЗАВИСИМАТА ДЪРЖАВА САМОА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКА РЕПУБЛИКА САО ТОМЕ И ПРИНСИПИ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА СЕНЕГАЛ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА СЕЙШЕЛИ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА СИЕРА ЛЕОНЕ,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА СОЛОМОНОВИТЕ ОСТРОВИ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЮЖНА АФРИКА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА СУРИНАМ,

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА КРАЛСТВО СВАЗИЛЕНД,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ОБЕДИНЕНА РЕПУБЛИКА ТАНЗАНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЧАД,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА ИЗТОЧЕН ТИМОР,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ТОГО,

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА ТОНГА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ТРИНИДАД И ТОБАГО,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ТУВАЛУ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА УГАНДА,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ВАНУАТУ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЗАМБИЯ,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ЗИМБАБВЕ,

чиито държави са наричани по-нататък „държави от АКТБ“,

от друга страна,

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД Договора за функционирането на Европейския съюз, от една страна, и Споразумението от Джорджтаун за създаване на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от друга страна,

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г., изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г. (наричано по-нататък „Споразумението от Котону“);

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че член 95, параграф 1 от Споразумението от Котону предвижда, че неговият срок на действие е 20 години, започващ на 1 март 2000 г.,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че Споразумението за първо изменение на Споразумението от Котону бе подписано в Люксембург на 25 юни 2005 г. и влезе в сила на 1 юли 2008 г.,

ЗА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА БЕЛГИЙЦИТЕ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА,

ЗА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ДАНИЯ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА ИРЛАНДИЯ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ,

ЗА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА ИСПАНИЯ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА КИПЪР,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ЛИТВА,

ЗА НЕГОВО КРАЛСКО ВИСОЧЕСТВО ВЕЛИКИЯТ ХЕРЦОГ НА ЛЮКСЕМБУРГ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА МАЛТА,

ЗА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА НИДЕРЛАНДИЯ,

ЗА ФЕДЕРАЛНИЯ ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ПОЛША,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РУМЪНИЯ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ,

ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ,

ЗА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ,

ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА АНГОЛА,

ЗА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА АНТИГУА И БАРБУДА,

ЗА ДЪРЖАВНИЯ ГЛАВА НА БАХАМСКАТА ОБЩНОСТ,

ЗА ДЪРЖАВНИЯ ГЛАВА НА БАРБАДОС,

ЗА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА БЕЛИЗ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЕНИН,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БОТСУАНА,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА БУРКИНА ФАСО,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БУРУНДИ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА КАМЕРУН,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА КАБО ВЕРДЕ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА ЦЕНТРАЛНОАФРИКАНСКАТА РЕПУБЛИКА,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА СЪЮЗА НА КОМОРСКИТЕ ОСТРОВИ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА КОНГО,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА КОНГО,

ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ОСТРОВИТЕ КУК,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА КОТ Д’ИВОАР,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ДЖИБУТИ,

ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ДОМИНИКА,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА ДОМИНИКАНСКАТА РЕПУБЛИКА,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА ДЪРЖАВАТА ЕРИТРЕЯ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА ФЕДЕРАЛНА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА ЕТИОПИЯ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ОСТРОВИ ФИДЖИ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ГАБОН,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА И ДЪРЖАВЕН ГЛАВА НА РЕПУБЛИКА ГАМБИЯ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ГАНА,

ЗА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ГРЕНАДА,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ГВИНЕЯ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ГВИНЕЯ БИСАУ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА КООПЕРАТИВНА РЕПУБЛИКА ГВИАНА,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ХАИТИ,

ЗА ДЪРЖАВНИЯ ГЛАВА НА ЯМАЙКА,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА КЕНИЯ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА КИРИБАТИ,

ЗА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА КРАЛСТВО ЛЕСОТО,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ЛИБЕРИЯ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА МАДАГАСКАР,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА МАЛАВИ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА МАЛИ,

ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА МАРШАЛОВИ ОСТРОВИ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА ИСЛЯМСКА РЕПУБЛИКА МАВРИТАНИЯ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА МАВРИЦИЙ,

ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАТИВНИ ЩАТИ МИКРОНЕЗИЯ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА МОЗАМБИК,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА НАМИБИЯ,

ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА НАУРУ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА НИГЕР,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА НИГЕРИЯ,

ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НИУЕ,

ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ПАЛАУ,

ЗА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА НЕЗАВИСИМАТА ДЪРЖАВА ПАПУА - НОВА ГВИНЕЯ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА РУАНДА,

ЗА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА СЕЙНТ КИТС И НЕВИС,

ЗА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА СЕЙНТ ЛУСИЯ,

ЗА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА СЕЙНТ ВИНСЪНТ И ГРЕНАДИНИ,

ЗА ДЪРЖАВНИЯ ГЛАВА НА НЕЗАВИСИМАТА ДЪРЖАВА САМОА,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА ДЕМОКРАТИЧЕСКА РЕПУБЛИКА САО ТОМЕ И ПРИНСИПИ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА СЕНЕГАЛ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА СЕЙШЕЛИ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА СИЕРА ЛЕОНЕ,

ЗА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА СОЛОМОНОВИТЕ ОСТРОВИ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ЮЖНА АФРИКА,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА СУРИНАМ,

ЗА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА КРАЛСТВО СВАЗИЛЕНД,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА ОБЕДИНЕНА РЕПУБЛИКА ТАНЗАНИЯ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ЧАД,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА ИЗТОЧЕН ТИМОР,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ТОГО,

ЗА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА ТОНГА,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ТРИНИДАД И ТОБАГО,

ЗА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ТУВАЛУ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА УГАНДА,

ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ВАНУАТУ,

ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ЗАМБИЯ,

ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ЗИМБАБВЕ,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член Единствен

В съответствие с процедурата, предвидена в член 95 от него, Споразумението от Котону се изменя както следва:

А.   ПРЕАМБЮЛ

1.

Единадесето съображение, започващо с думите „КАТО ПРИПОМНЯТ декларациите от Либревил и Санто Доминго …“, се заменя със следното:

„КАТО ПРИПОМНЯТ декларациите от последващите срещи на върха на държавните и правителствените ръководители на държавите от АКТБ;“.

2.

Дванадесето съображение, започващо с думите „КАТО ОТЧИТАТ, че целите на хилядолетието за развитие …“ се заменя със следното:

„КАТО ВЗЕМАТ ПРЕДВИД, че целите на хилядолетието за развитие, произтичащи от Декларацията на хилядолетието, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации през 2000 г., по-специално премахването на крайната бедност и глада, както и целите и принципите за развитие, договорени на конференциите на Организацията на обединените нации, предоставят ясна визия за бъдещето и трябва да допринесат за укрепването на сътрудничеството между АКТБ и ЕС в рамките на настоящото споразумение; като признават, че ЕС и държавите от АКТБ е необходимо да положат съгласувани усилия, за да ускорят напредъка за постигане на целите на хилядолетието за развитие;“.

3.

След дванадесетото съображение, започващо с „КАТО ВЗЕМАТ ПРЕДВИД, че целите на хилядолетието за развитие“ се вмъква следното съображение:

„КАТО СЕ ПРИДЪРЖАТ към програмата за ефективност на помощта, започната в Рим, продължена в Париж и по-нататък развита в Програмата за действие от Акра;“.

4.

Тринадесето съображение, започващо с „КАТО ОТДЕЛЯТ особено внимание на публичните ангажименти“ се заменя със следното:

„КАТО ОБРЪЩАТ особено внимание на поетите ангажименти и целите, договорени по време на основни конференции на ООН и други международни конференции, и като признават нуждата от по-нататъшно действие за постигане на целите и изпълнението на програмите за действие, който са съставени на тези конференции;“.

5.

След тринадесето съображение, започващо с „КАТО ОБРЪЩАТ особено внимание …“ се вмъква следното съображение:

„КАТО ОСЪЗНАВАТ сериозното световно предизвикателство за околната среда, породено от климатичните изменения, и дълбоко загрижени от факта, че най-уязвимото население живее в развиващите се държави, по-специално в най-малко развитите държави и малките островни държави от АКТБ, в които феномени, свързани с климата, като повишаване на морското равнище, брегова ерозия, наводнения, суши и опустиняване заплашват поминъка и устойчивото развитие;“.

Б.   ТЕКСТ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТ КОТОНУ

1.

Член 1 се изменя, както следва:

а)

трета алинея се заменя със следното:

„Тези цели и международните ангажименти на Страните, включително целите на хилядолетието за развитие, стоят в основата на всички стратегии за развитие и се постигат чрез интегриран подход, който в същото време отчита политическите, икономическите, социалните, културните и екологичните аспекти на развитието. Партньорството предоставя рамка за съгласуван подкрепа за стратегиите за развитие, приети от всяка държава от АКТБ.“.

б)

Четвърта алинея се заменя със следното:

„Устойчивият икономически растеж, развитието на частния сектор, увеличаването на заетостта и подобряването на достъпа до продуктови източници са част от тази рамка. Подкрепя се зачитането на правата на човека и посрещането на основните нужди, насърчаването на социалното развитие и условията за равноправно разпределение на плодовете на растежа. Насърчават се и се подкрепят регионалните и подрегионалните интеграционни процеси, които насърчават интегрирането на държавите от АКТБ в световната икономика по отношение на търговията и частните инвестиции. Вътрешно присъщо на този подход е изграждането на капацитета на участниците в развитието и подобряването на институционалната рамка, необходима за социалното сближаване, за функционирането на демократичното общество и на пазарната икономика и за възникването на активно и организирано гражданско общество. Систематично се отчита положението на жените и въпросите, свързани с пола във всички области — политическа, икономическа и социална. Принципите на устойчиво управление на природните ресурси и на околната среда, включително на климатичните изменения, се прилагат и интегрират на всяко равнище на партньорството.“.

2.

Член 2 се заменя със следното:

„Член 2

Основни принципи

Сътрудничеството между АКТБ и ЕО, подкрепено от правнообвързваща система и съществуването на съвместни институции, се ръководи от международно съгласуваната програма за ефективност на помощта по отношение на собствеността, приравняването, хармонизирането, управлението на помощта, насочено към постигане на целите, и взаимната отчетност като това сътрудничество се упражнява въз основа на следните основни принципи:

равенство на партньорите и собственост на стратегиите за развитие: с оглед изпълнението на целите на партньорството, държавите от АКТБ определят, напълно суверенно, стратегиите за развитие на своите икономики и общества и като спазват съществените и основните елементи, описани в член 9; партньорството окуражава собствеността на стратегиите за развитие от заинтересованите държави и население; партньорите на ЕС в областта на развитието приравняват своите програми с тези стратегии;

участие: освен централното правителство като главен партньор, партньорството е отворено за парламентите на държавите от АКТБ, местните власти в тези държави и различни видове други участници, за да се стимулира интегрирането на всички части от обществото, включително частния сектор и организациите на гражданското общество в основния политически, икономически и социален живот;

основната роля на диалога и на изпълнението на съвместните задължения и отчетност: задълженията, поети от страните в рамките на техния диалог са основни за отношенията им на партньорство и сътрудничество; страните работят в тясно сътрудничество при определянето и изпълнението на необходимите процеси на приравняване и хармонизиране на донорите, с оглед осигуряването на ключова за държавите от АКТБ роля в тези процеси;

диференциация и регионализация: договореностите за сътрудничество и приоритетите зависят от равнището на развитие на партньора, неговите нужди, неговите резултати и дългосрочна стратегия за развитие. На най-слабо развитите държави се предоставя специално третиране. Уязвимостта на държавите без излаз на море и на островните държави се взема предвид. Особен акцент се поставя на регионалната интеграция, включително на континентално равнище.“.

3.

Член 4 се заменя със следното:

„Член 4

Общ подход

Държавите от АКТБ, напълно суверенно, определят принципите, стратегиите и моделите за развитието на своите икономики и общества. Те създават, заедно с Общността, програми за сътрудничество, предвидени в настоящото споразумение. Страните обаче признават допълващата роля и потенциала за оказване на принос към процеса на развитие от страна на недържавните участници, националните парламенти на държавите от АКТБ и местните децентрализирани власти, особено на национално и регионално равнище. За тази цел, при спазване на условията, установени в настоящото споразумение, недържавните участници, националните парламенти на държавите от АКТБ и местните децентрализирани власти, когато е подходящо:

се информират и включват в консултациите по политиките и стратегиите за сътрудничество, по приоритетите за сътрудничество особено в областите, който ги интересуват или засягат пряко, както и по политическия диалог;

получават подкрепа за изграждане на капацитета в особено важни области, за да се увеличат способностите на тези участници особено по отношение на организацията и представителството, създаването на консултационни механизми, включително канали за общуване и диалог, както и насърчаването на стратегически съюзи.

Когато е подходящо на недържавните участници и на местните децентрализирани власти:

се предоставят финансови ресурси в съответствие с условията, установени в настоящото споразумение в подкрепа на местния процес на развитие;

се включват в изпълнението на проектите и програмите за сътрудничество в областите, които ги засягат, или в които тези участници притежават сравнително предимство.“.

4.

Член 6 се изменя, както следва:

а)

Параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Участници в сътрудничеството са:

а)

държавни (местни, регионални и национални), включително националните парламенти на държавите от АКТБ;

б)

регионални организации от АКТБ и Африканският съюз. За целите на настоящото споразумение понятието за регионални организации или равнища включва също субрегионални организации или равнища;

в)

недържавни участници:

частен сектор,

икономически и социални партньори, включително обединения на синдикални организации;

гражданското общество във всички негови форми в съответствие с националните характеристики.“;

б)

В параграф 2 думите „неправителствени участници“ се заменят с „недържавни участници“.

5.

Член 8 се заменя със следното:

„Член 8

Политически диалог

1.   Страните редовно провеждат всеобхватен, балансиран и задълбочен политически диалог, водещ до поемането на двустранни ангажименти.

2.   Целта на този диалог е обменът на информация, подпомагане на взаимното разбиране и улесняване установяването на общи приоритети и споделени програми, по-специално чрез признаване на съществуващите връзки между различните аспекти на отношения между страните и различните области на сътрудничество, установени в настоящото споразумение. Диалогът улеснява консултациите и засилва сътрудничеството между страните на международната сцена, както и насърчава и поддържа система за ефективни многостранни отношения. Диалогът цели също така предотвратяване на ситуации, в които една от страните може да счете за необходимо да прибегне до процедурите за консултации, предвидени в членове 96 и 97.

3.   Диалогът обхваща всички по-общи и по-конкретни цели, установени в настоящото споразумение, както и всички въпроси от взаимен, общ или регионален интерес, включително въпроси, свързани с регионалната и континенталната интеграция. Чрез диалога страните допринасят за мира, сигурността и стабилността и насърчават стабилна и демократична политическа среда. Диалогът обхваща стратегиите за сътрудничество, включително програмата за ефективност на помощта, както и общите и секторните политики, включително околна среда, климатични изменения, равенство между половете, миграция и въпроси, свързани с културното наследство. Диалогът също адресира общите и секторните политики на двете страни, които могат за засегнат постигането на целите на сътрудничеството за развитие.

4.   Диалогът се фокусира, inter alia, върху специфични политически въпроси от взаимен интерес или от общо значение за постигането на целите на настоящото споразумение, такива като търговия с оръжие, прекалени военни разходи, наркотици, организирана престъпност или детски труд, или дискриминация от всякакъв вид, като такава на основание раса, цвят, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, собственост, рождение или друг статус. Диалогът обхваща също редовната оценка на напредъка по зачитането на правата на човека, принципите на демокрацията, принципите на правовата държава и доброто управление.

5.   Широките политики за насърчаване на мира и за предотвратяване, управление и решаване на конфликти на насилие играят основна роля в този диалог, както и нуждата за отчитане на целите на мира и демократичната стабилност при дефинирането на приоритетните области на сътрудничество. Диалогът в този контекст включва пълноправно съответните регионални организации от АКТБ и Африканският съюз, когато това е уместно.

6.   Осъществяваният диалог се характеризира с гъвкавост. Той може да бъде формален и неформален, в зависимост от нуждите, и се осъществява във и извън институционалната рамка, включително в рамките на групата държави от АКТБ и на Съвместната парламентарна асамблея, в подходящ форма и на подходящо равнище, включително на национално, регионално, континентално равнище или на всички АКТБ равнища.

7.   Регионалните организации и представителите на организациите на гражданското общество се асоциират с процеса на диалог, както и националните парламенти на държавите от АКТБ, когато това е подходящо.

8.   Когато е необходимо и с оглед предотвратяването на ситуации, в които една от страните може да счете за необходимо да се възползва от процедурата за консултации, предвидена в член 96, диалогът относно съществените елементи, следва да бъде систематичен и формален в съответствие с условията, предвидени в приложение VII.“.

6.

Член 9 се изменя, както следва:

а)

В параграф 3, втора алинея се заменя със следното:

„Доброто управление, което лежи в основата на партньорството между АКТБ и ЕС, застава в основата на вътрешните и международните политики на страните и представлява основен елемент на настоящото споразумение. Страните се договарят, че тежки случаи на корупция, включващи даване на подкуп, водещо до тази корупция, както е определено в член 97, представляват нарушение на този елемент.“.

б)

В края на параграф 4 се добавя следната алинея:

„Принципите в основата на съществените и основните елементи, както са определени в настоящия член, се прилагат еднакво за държавите от АКТБ, от една страна, и за Европейския съюз и неговите държави-членки, от друга страна.“.

7.

Член 10 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1, второто тире се заменя със следното:

„—

по-голямото включване на националните парламенти на държавите от АКТБ, местните децентрализирани власти, когато това е уместно, и на активното и организирано гражданско общество и на частния сектор.“;

б)

в параграф 2 думите „пазарна икономика“ се заменят с думите „социална пазарна икономика.“.

8.

Член 11 се изменя, както следва:

„Член 11

Политика за изграждане на мир, предотвратяване и разрешаване на конфликти, отговор при ситуации на нестабилност

1.   Страните признават, че без развитие и намаляване на бедността не могат да бъдат постигнати устойчиви мир и сигурност, и че без мир и сигурност не може да има устойчиво развитие. Страните следват активна, цялостна и интегрирана политика за изграждане на мир, предотвратяване и решаване на конфликти, и сигурност на хората, и се занимават със ситуациите на нестабилност в рамките на партньорството. Тази политика се основава на принципа на собственост и се фокусира по-специално върху изграждането на националния, регионалния и континенталния капацитет и върху предотвратяването на острите конфликти в ранна фаза като по целенасочен начин се отстраняват първопричините за тях с подходяща комбинация от всички налични инструменти.

Страните признават, че е необходимо да се отговори на новите или увеличаващи се заплахи за сигурността като организираната престъпност, пиратството, трафика, по-специално на хора, наркотици и оръжия. Необходимо е също да се вземе предвид въздействието на световни събития като шоковете на международните финансови пазари, климатичните изменения и пандемиите.

Страните подчертават важната роля на регионалните организации в изграждането на мира и предотвратяването и разрешаването на конфликти и отстраняването на нови или увеличаващи се заплахи за сигурността в Африка, ключова задача на Африканския съюз.

2.   Взаимозависимостта между сигурността и развитието се отразява в дейностите в областта на изграждането на мира, предотвратяването и разрешаването на конфликти, които дейности комбинират краткосрочни и дългосрочни подходи, включващи, но надвишаващи управлението на кризи. Дейности за разрешаването на нови или увеличаващи се заплахи за сигурността включват, inter alia, подкрепа на правоприлагането, включително сътрудничество по отношение на граничния контрол, повишаването на сигурността на международната верига за доставки и подобряването на сигурността на въздушния, морския и пътния транспорт.

Дейностите в областта на изграждането на мира, предотвратяването и разрешаването на конфликти включват по-специално подкрепа за балансиране на политическите, икономическите, социалните и културните възможности между всички сегменти на обществото, за укрепване на демократичната легитимност и ефективността на управлението, за създаването на ефективни механизми за мирно съжителство на групови интереси, за активното включване на жените, за намаляване на разделението между различните сегменти на обществото, както и за подкрепата на активно и организирано гражданско общество. В това отношение следва да се отдели особено внимание на разработването на системи за ранно предупреждение и на механизми за изграждане на мира, които биха допринесли за предотвратяването на конфликти.

3.   Съответните дейности също така включват, inter alia, подкрепа на усилията за посредничество, преговори и помиряване, за ефективното регионално управление на споделени, редки природни ресурси, за демобилизацията и реинтеграцията на бившите бойци в обществото, за справянето с проблема на децата-войници и насилието срещу жените и децата. Следва да се предприемат подходящи действия за определянето на разумен таван за военните разходи и търговията с оръжия, включително чрез подкрепа за насърчаването и прилагането на договорени стандарти и правила за поведение, както и за борба с действията, които засилват конфликтите.

3a.   Особен акцент се поставя на борбата срещу противопехотните мини и експлозивни военни остатъци, както и справянето с незаконното изработване, прехвърляне, циркулация и натрупване на малки оръжия и леки въоръжения и боеприпасите за тях, включително неадекватно складирани и лошо управлявани запаси и неконтролирано разпространение.

Страните се съгласяват да координират, да съблюдават и да изпълняват изцяло съответните си задължения по всички международни конвенции и инструменти по тези въпроси, и за тази цел поемат ангажимента да си сътрудничат на национално, регионално и континентално равнище.

3б.   Освен това страните се ангажират да си сътрудничат в предотвратяването на действия от страна на наемници, в съответствие с техните задължения по всички международни конвенции и инструменти по тези въпроси, както и съгласно техните национални законови и подзаконови актове.

4.   С цел справянето по стратегически и ефективен начин със ситуации на нестабилност страните обменят информация и улесняват извършването на превантивни действия, комбиниращи по съгласуван начин дипломатически инструменти, инструменти, свързани със сигурността и инструменти от сътрудничеството за развитие. Те постигат съгласие относно най-добрият начин за укрепване на капацитета на държавите за изпълняване на основните им функции и за стимулиране на политическата воля за реформи при спазване на принципа на собственост. При ситуации на нестабилност политическият диалог е особено важен и следва да се развие и укрепи още повече.

5.   В ситуациите на конфликти на насилие страните предприемат всички подходящи действия за предотвратяване ескалирането на насилието, за ограничаване на неговия териториален обхват и за способстване на мирното решаване на съществуващите спорове. Отделя се особено внимание на гарантирането, че финансовите източници за сътрудничество са използвани в съответствие с принципите и целите на партньорството и за предотвратяване на отклоняването на средства за целите на пораждането на конфликти.

6.   В ситуациите, последващи конфликта, страните предприемат всички подходящи действия за стабилизиране на положението по време на прехода с цел възстановяването на ненасилническо, стабилно и демократично положение. Страните гарантират създаването на необходимите връзки между спешните мерки, възстановяването и сътрудничеството за развитие.

7.   Като подпомагат укрепването на мира и международното правосъдие, страните потвърждават отново решимостта си да:

обменят опит при приемането на измененията на правни актове, позволяващи ратифицирането и изпълнението на Римския статут на Международния наказателен съд, и

се борят срещу международната престъпност в съответствие с международното право, като отчитат разпоредбите на Римския статут.

Страните се стремят да предприемат стъпки за ратифициране и изпълнение на Римския статут и свързаните с него правни инструменти.“.

9.

Член 12 се заменя със следното:

„Член 12

Последователност на политиките на Общността и тяхното въздействие върху изпълнението на настоящото споразумение

Страните се ангажират да вземат предвид съгласуваността на политиките за развитие по целенасочен, стратегически и партньорски начин, включително да засилят диалога по въпросите на съгласуваността на политиките за развитие. Съюзът отбелязва, че политиките на Съюза — освен тази, свързана с развитието — могат да подкрепят приоритетите за развитие на държавите от АКТБ в съответствие с целите на настоящото споразумение. На тази основа съюзът ще увеличи съгласуваността на тези политики, с цел постигане на целите на настоящото споразумение.

Без да се засяга член 96, когато Общността възнамерява при упражняването на своите правомощия да предприеме мерки, които могат да засегнат интересите на държавите от АКТБ, доколкото се засягат целите на настоящото споразумение, Общността информира в необходимия срок групата държави от АКТБ за своето намерение. За постигането на тази цел, Комисията информира редовно Секретариата на групата държави от АКТБ за планирани предложения и съобщава едновременно своето предложение за мерките, които възнамерява да приеме. Когато е необходимо, искане за предоставяне на информация може да се отправи по инициатива на държавите от АКТБ.

По тяхно искане, консултациите се провеждат своевременно, така че да се отчете тяхната загриженост за въздействието на тези мерки преди да е взето окончателно решение.

След провеждането на тези консултации, държавите от АКТБ и Групата държави от АКТБ могат в допълнение да изразят възможно най-бързо своето становище писмено пред Общността и да внесат своите предложения за изменения, посочвайки начина, по който може да му се отговори.

Ако Общността не споделя становището на държавите от АКТБ, тя им предоставя своите мотиви веднага щом е възможно.

На групата държави от АКТБ също се предоставя съответна информация за влизането в сила на тези решения, предварително когато е възможно.“.

10.

Член 14 се заменя със следното:

„Член 14

Съвместни институции

1.   Съвместните институции по настоящото споразумение са Съвета на министрите, Комитетът на посланиците и Съвместната парламентарна асамблея.

2.   Съвместните институции и институциите, създадени по силата на споразуменията за икономическо партньорство, без да засягат съответните разпоредби на настоящи или бъдещи споразумения за икономическо партньорство, се стремят да осигурят координация, съгласуваност и взаимно допълване, както и ефективен и реципрочен поток на информация.“.

11.

Вмъква се следният член:

„Член 14а

Заседания на държавните и правителствените ръководители

Страните заседават на равнище държавни и правителствени ръководители по взаимно съгласие и в подходящ формат.“.

12.

Член 15 се изменя, както следва:

а)

параграф 1, трета алинея се заменя със следното:

„Съветът на министрите по правило заседава един път годишно по инициатива на председателя и когато намери за необходимо, във формат и географски състав, подходящи за разглеждане на поставените въпроси. На тези заседания се провеждат консултации на високо равнище по въпроси, които са от особен интерес за страните, допълвайки работата, извършена в Съвместния министерски търговски комитет съгласно член 38 и в Комитета за развитие на финансовото сътрудничество АКТБ -ЕО съгласно член 83, която захранва годишните редовни заседания на Съвета на министрите.“;

б)

В параграф 3, втора алинея се заменя със следното:

„Той може да взема решения, които са задължителни за страните, да оформя резолюциите, препоръките и становищата по време на редовното годишно заседание или посредством писмена процедура. Той докладва ежегодно на Съвместната парламентарна асамблея относно изпълнението на настоящото споразумение. Той разглежда и взема предвид резолюциите и препоръките, приети от Съвместната парламентарна асамблея.“.

13.

Член 17 се изменя, както следва:

а)

параграф 2 се изменя както следва:

(i)

трето и четвърто тире се заменят със следното:

„—

обсъждането на въпросите, свързани с развитието на партньорството между АКТБ и ЕС, включително Споразуменията за икономическо партньорство, други търговски споразумения, Европейския фонд за развитие и регионалните и националните стратегически документи. С оглед на горепосоченото Комисията предава тези стратегически документи за информация на Съвместната парламентарна асамблея;

обсъждането на годишния доклад на Съвета на министрите относно изпълнението на настоящото споразумение и приемането на резолюции и препоръки до Съвета на министрите с оглед постигането на целите на настоящото споразумение;“;

(ii)

добавя се следното тире:

„—

насърчаване на институционалното развитие и изграждането на капацитета на националните парламенти в съответствие с член 33, параграф 1 от настоящото споразумение.“;

б)

Параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Съвместната парламентарна асамблея заседава два пъти годишно в пленарна сесия, по ред в Eвропейския съюз и в държава от АКТБ. С оглед укрепването на регионалната интеграция и стимулирането на сътрудничеството между националните парламенти, заседанията между членовете на парламенти на ЕС и АКТБ се организират на регионално равнище.

Такива заседания на регионално равнище се организират за постигане на целите, установени в член 14, параграф 2 от настоящото споразумение.“.

14.

Член 19, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Сътрудничеството се позовава на заключенията от конференциите на Организацията на обединените нации и на целите, насоките и програмите за действие, приети на международно равнище, и на техните продължения като основа на принципите на развитие. Сътрудничеството се позовава също на целите за развитие на международното сътрудничество и ще отделя особено внимание на използването на количествени и качествени индикатори за напредъка. Страните полагат съгласувани усилия, за да ускорят напредъка в постигането на целите на хилядолетието за развитие.“.

15.

Член 20 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се изменя както следва:

(i)

уводните думи се заменят със следното:

„1.   Целите на сътрудничеството за развитие между АКТБ и ЕО се постигат посредством интегрирани стратегии, които съдържат икономически, социални, културни, природни и институционални елементи, които трябва да се притежават от местната общност. По този начин сътрудничеството осигурява съгласувана рамка за подкрепа на собствените стратегии за развитие на АКТБ, осигурявайки допълване и взаимодействие между различните елементи, особено на национално и регионално равнище и между тях. В този контекст и в рамките на политиките за развитие и реформи, преследвани от държавите от АКТБ, стратегиите за сътрудничество между АКТБ и ЕО на национално, и когато е уместно, на регионално равнище, ще са насочени към:“;

(ii)

буква а) се заменя със следното:

„a)

постигане на бърз и устойчив икономически растеж, създаващ работни места, развитие на частния сектор, увеличаване на заетостта и подобряване на достъпа до продуктивните икономически източници и ресурси;“;

(iii)

вмъква се следната буква:

„аа)

насърчаване на регионалното сътрудничество и интеграция;“;

б)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Следните общи тематични или взаимно свързани теми се интегрират систематично във всички области на сътрудничество: права на човека, равенство между половете, демокрация, добро управление, устойчивост на околната среда, климатични изменения, заразни и незаразни болести и институционално развитие и изграждане на капацитет. Тези области също отговарят на изискванията за подкрепа от Общността.“.

16.

Член 21 се изменя, както следва:

а)

в уводната част на параграф 1 думите „частни инвестиции“ се заменят с думата „инвестиции“.

б)

в параграф 3, буква в) думите „подобряване на“ се заменят с думата „подобрявайки“.

в)

параграф 5 се заменя със следното:

„5.   Подкрепата на инвестициите и развитието на частния сектор интегрира дейности и инициативи на макро-, средно- и микроикономическо равнище и насърчава търсенето на иновационни финансови механизми, включително смесването и събирането на частни и публични източници за финансиране на развитието.“;

г)

добавя се следният параграф:

„6.   Сътрудничеството подкрепя инвестиции в основни инфраструктури на публичния сектор, целящи развитието на частния сектор, икономическото развитие и отстраняването на бедността.“.

17.

В член 22, параграф 1, буква б) уводните думи се заменят със следното:

„б)

структурни политики, насочени към укрепването на ролята на различните участници, особено на частния сектор, и подобряването на условията за по-голяма мобилизация на ресурси и укрепване на бизнеса, инвестициите и заетостта, както и на:“.

18.

Член 23 се изменя, както следва:

„Член 23

Развитие на икономическия сектор

Сътрудничеството подкрепя устойчивата политика и институционалните реформи и инвестициите, необходими за равния достъп до икономическите дейности и продуктивните източници, и по-специално:

a)

развитието на системи за обучение, които подпомагат увеличаването на производителността както в официалните, така и в неофициалните сектори;

б)

капитала, кредита, земята, особено по отношение на правото на собственост и ползване;

в)

разработване на селскостопански стратегии, насочени към създаването на пряко децентрализирано планиране, разпределение на ресурси и управление;

г)

разработването на стратегии, целящи увеличаването на селскостопанската продукция и продуктивност на държавите от АКТБ, по-специално чрез предоставянето на необходимото финансиране за селскостопански научни изследвания, селскостопански ресурси и услуги, поддържаща инфраструктура в селските райони и управление и намаляване на риска. Подкрепата включва публични и частни инвестиции в селското стопанство, насърчаване за разработването на селскостопански политики и стратегии, укрепване на организациите на производителите и частния сектор, управлението на природните ресурси, развитието и функционирането на селскостопанските пазари. Стратегиите за селскостопанска продукция укрепват националните и регионалните политики за осигуряване на прехраната и регионалната интеграция. В този контекст сътрудничеството подкрепя усилията на държавите от АКТБ за увеличаване на конкурентоспособността на износа им на стоки и за адаптиране на стратегиите им за износ на стоки с оглед на променящата се търговска среда;

д)

устойчиво развитие на водните ресурси, основано на интегрирани принципи за управление на водните ресурси, осигуряващо справедливо и устойчиво разпределение на поделените водни ресурси между различните им употреби;

е)

устойчиво развитие на аквакултурите и рибарството, включващи както вътрешния риболов, така и морските ресурси в рамките на изключителната икономическа зона на държавите от АКТБ.

ж)

икономическата и технологична инфраструктура и услуги, включително транспорта, далекосъобщителните системи, комуникационните услуги и развитието на информационното общество;

з)

развитие на конкурентни индустриални, минни и енергийни сектори, заедно със стимулирането на участието и развитието на частния сектор;

и)

развитие на търговията, включително насърчаването на лоялна търговия;

й)

развитие на бизнеса, финансовите и банковите услуги; и другите сектори на услугите;

к)

развитие на туризма;

л)

развитие на научната, технологичната и изследователската инфраструктура и услуги, включително увеличаването, трансфера и възприемането на нови технологии;

м)

укрепване на мощностите в продуктивните области, особено в публичните и частните сектори;

н)

насърчаване на традиционни знания; и

о)

развитие и изпълнение на конкретни стратегии за адаптация в отговор на въздействието на ерозията на преференциите, по възможност включващи дейности, изброени в букви а) - н) по-горе.“.

19.

Вмъква се следният член:

„Член 23а

Рибарство

Като признават ключовата роля на рибарството и аквакултурите в държавите от АКТБ поради положителния им принос за създаването на нови работни места, генерирането на приходи, осигуряването на прехраната и поминъка на населението в селски и крайбрежните райони и съответно приноса към намаляването на бедността, сътрудничеството цели по-нататъшно устойчиво развитие на секторите на рибарството и аквакултурите в държавите от АКТБ с оглед увеличаването на свързаните с тях социални и икономически ползи.

Програмите и дейностите за сътрудничество подкрепят, inter alia, развитието и изпълнението на стратегии за развитие и планове за управление на устойчиви аквакултури и рибарство в държавите и регионите от АКТБ; интегрирането на аквакултурите и рибарството в националните и регионалните стратегии за развитие; развитието на инфраструктурата и техническото ноу-хау, необходими на държавите от АКТБ за извличането на максимални устойчиви ползи от техните аквакултури и рибарство; изграждане на капацитета на държавите от АКТБ за справяне с външните предизвикателства, които ги възпрепятстват в процеса на извличане на максимални ползи от техните рибни ресурси; и насърчаването и развитието на съвместни инициативи за инвестиции в секторите на рибарството и аквакултурите в държавите от АКТБ. Всяко споразумение в областта на рибарството, което може да се договори между Общността и държавите от АКТБ следва да е в съответствие със стратегиите за развитие в тази област.

Консултациите на високо равнище, включително на министерско равнище, могат да се провеждат по взаимно съгласие с оглед на развитието, подобряването и/или укрепването на сътрудничеството за развитие между АКТБ и ЕС в областта на устойчивите аквакултури и рибарство.“.

20.

Член 25, параграф 1, букви а) и б) се заменят със следното:

„а)

подобряване на образованието и обучението на всички равнища, действия към признаването на квалификациите от висшето образование, създаване на системи за осигуряване качеството на образованието, включително образование и обучение, предоставени онлайн или по други нестандартни начини, и изграждане на технически капацитет и умения;

б)

подобряване на здравните системи, по-специално по отношение на равноправния достъп до пълен набор и качествени здравни услуги, подобряването на условията за прехрана, премахване на глада и недохранването, осигуряването на адекватни и сигурни доставки на храна, включително чрез подкрепата на резервни мрежи;“.

21.

Член 27 се изменя, както следва:

а)

заглавието се заменя със следното:

„Култура и развитие“;

б)

буква в) се заменя със следното:

„в)

признаване, запазване и насърчаване на стойността на културното наследство; подпомагане на развитието на капацитета в този сектор;“;

в)

добавят се следните букви:

„д)

отчитане и подкрепа на ролята на дейците на културата и на културните мрежи и на приноса им за устойчиво развитие; и

е)

насърчаване на културното измерение в образованието и участието на младежи в културни мероприятия.“.

22.

Членове 28, 29 и 30 се заменят със следното:

„Член 28

Общ подход

1.   Сътрудничеството между държавите от АКТБ и ЕС предоставя ефективно подпомагане за постигане на целите и приоритетите, които държавите от АКТБ са си поставили в контекста на регионалното сътрудничество и интеграция.

2.   В съответствие с общите цели, предвидени в членове 1 и 20, сътрудничеството между държавите от АКТБ и ЕС цели да:

а)

насърчава мира и стабилността, както и предотвратяването и разрешаването на конфликти;

б)

ускорява икономическото развитие и сътрудничество чрез създаването на по-големи пазари, свободното движение на хора, стоки, услуги, капитал, работна ръка и технологии между държавите от АКТБ, ускорява диверсификацията на икономиките на държавите от АКТБ, насърчава и разширява търговията между държавите от АКТБ и трети държави, както и постепенната интеграция на държавите от АКТБ в световната икономика;

в)

насърчава управлението на транснационалните предизвикателства по пътя на устойчивото развитие чрез, inter alia, координация и хармонизация на регионалните политики на сътрудничество.

3.   В съответствие с условията, уредени в член 58, сътрудничеството подкрепя също така и интер-регионалното сътрудничество и сътрудничеството между държавите от АКТБ като например:

а)

една или няколко регионални организации от АКТБ, включително на континентално равнище;

б)

европейските отвъдморски страни и територии (ОСТ) и най-отдалечените региони;

в)

развиващи се държави извън АКТБ.

Член 29

Сътрудничество между АКТБ и ЕС в подкрепа на регионалното сътрудничество и интеграция

1.   В областта на стабилността, мира и предотвратяването на конфликти сътрудничеството подкрепя:

а)

насърчаването и развитието на регионалния политически диалог в областите на предотвратяването и разрешаването на конфликти; правата на човека и демократизацията; обмена, работата в мрежа и насърчаването на мобилността между различните участници в развитието, особено на гражданското общество;

б)

насърчаването на регионални инициативи и политики, свързани със сигурността, включително контрола над оръжията, действие срещу наркотиците, организираната престъпност, изпирането на пари, подкупите и корупцията.

2.   В областта на регионалната икономическа интеграция сътрудничеството подкрепя:

а)

участието на най-слабо развитите държави (НСРД) от държавите от АКТБ в създаването на регионални пазари и споделянето на ползите от това начинание;

б)

изпълнението на секторните икономически политики за реформи на регионално равнище;

в)

либерализирането на търговията и плащанията;

г)

насърчаването на трансграничните инвестиции - чуждестранни и национални, и на други регионални инициативи за икономическа интеграция;

д)

смекчаване на въздействието на нетните преходни разходи за регионална интеграция върху приходите в бюджета и платежния баланс; и

е)

инфраструктурата, особено транспорта и комуникациите, тяхната сигурност и услугите, включващи развитието на регионални възможности в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ);

3.   В областта на регионалните политики за устойчиво развитие сътрудничеството подкрепя приоритетите на регионите от АКТБ и по-конкретно:

а)

околната среда и устойчивото управление на природните ресурси, включително на водата и енергията и справяне с климатичните изменения;

б)

осигуряване на прехраната и селското стопанство;

в)

здравеопазване, образование и обучение;

г)

научните изследвания и технологичното развитие; и

д)

регионалните инициативи за подготовка и справяне с природни бедствия, както и възстановяване след природни бедствия.

Член 30

Изграждане на капацитета в подкрепа на регионалното сътрудничество и интеграция на АКТБ

С оглед на повишаването на ефективността и ефикасността на регионалните политики, сътрудничеството развива и укрепва капацитета на:

а)

институциите и организациите за регионална интеграция, създадени от държавите от АКТБ и тези, в които участват държави от АКТБ и които подпомагат регионалното сътрудничество и интеграция;

б)

националните правителства и парламенти по въпросите на регионалната интеграция; и

в)

недържавните участници, включително частния сектор.“.

23.

Вмъква се следният член:

„Член 31а

ХИВ/СПИН

Сътрудничеството подкрепя усилията на държавите от АКТБ за развитието и укрепването на политики и програми във всички сектори, целящи справянето с пандемията от ХИВ/СПИН и предотвратяване забавянето на развитието поради нея. Сътрудничеството подкрепя държавите от АКТБ в увеличаването и поддържането на универсален достъп до превенция, лечение, грижи и подкрепа, свързани с ХИВ/СПИН и по-конкретно цели:

а)

да подкрепя развитието и изпълнението на цялостни мултисекторни стратегии и планове за ХИВ/СПИН като приоритет в националните и регионалните планове за развитие;

б)

да включи всички подходящи сектори на развитието в националните действия в отговор на ХИВ/СПИН, като осигури широка мобилизация на заинтересованите страни на всички равнища;

в)

укрепването на националните системи за здравеопазване и запълването на недостига на човешки ресурси в здравеопазването като основа за осигуряването на универсален достъп до превенцията, лечението и грижите по отношение на ХИВ/СПИН и други здравни услуги, както и тяхното ефективно включване в националните системи;

г)

справянето с продължаващото неравностойно третиране на жените, насилието злоупотребите, основани на пола, движещи фактори зад пандемията от ХИВ/СПИН, полагане на по-интензивни усилия за защита на правата на жените и момичетата, развиване на ефективни програми и услуги, свързани с ХИВ/СПИН които вземат предвид въпросите, свързани с пола, и са насочени към жените и момичетата, включително тези свързани със сексуалното и репродуктивното здраве и права, и подкрепа за пълното включване на жените в планирането и вземането на решения по отношение на стратегиите и програмите по ХИВ/СПИН;

д)

развитие на юридически и политически рамки за подкрепа и премахване на наказателните закони, политики и практики, стигматизирането и дискриминацията, които подкопават човешките права, увеличават уязвимостта спрямо ХИВ/СПИН и пречат на достъпа до ефективна превенция на ХИВ/СПИН, лечение, грижи и подкрепа, включително лекарства, консумативи и услуги за хора, живеещи с ХИВ/СПИН и населението, изложено на най-голям риск;

е)

увеличаване на достъпа до доказана и всеобхватна превенция по ХИВ/СПИН, която взема предвид местните двигатели на епидемията и специалните нужди на жените, младите хора и населението, изложено на най-голям риск; и

ж)

осигуряване на универсален и сигурен достъп до висококачествени, сигурни лекарства и медицински консумативи на приемливи цени, включително консумативи за сексуалното и репродуктивно здраве.“.

24.

Вмъква се следният член:

„Член 32а

Климатични изменения

Страните признават, че климатичните изменения представляват сериозно екологично предизвикателство и заплаха за постигането на целите на хилядолетието за развитие, което изисква адекватна, предвидима и навременна финансова подкрепа. Поради тези причини и в съответствие с разпоредбите на член 32 и особено на параграф 2, буква а) от него, сътрудничеството:

а)

признава уязвимостта на държавите от АКТБ и особено на малките островни държави и държавите с ниско надморско равнище от АКТБ, по отношение на климатични феномени като бреговата ерозия, циклоните, наводненията и принудителната миграция на населението вследствие на изменения в околната среда; и особено уязвимостта на най-слабо развитите държави от АКТБ без излаз на море към повишаването броя на наводненията, сушите, изсичането на горите и опустиняването;

б)

укрепва и оказва подкрепа на политики и програми за смекчаване на последиците от климатичните изменения и заплахата, която те представляват, и адаптиране към тях, включително чрез развитие на институциите и изграждане на капацитета;

в)

повишаване на капацитета на държавите от АКТБ в развитието на световния пазар за въглеродни емисии и участието им в него; и

г)

е насочено към постигане на следните цели:

i)

интегриране на климатичните изменения в стратегиите за развитие и усилията за намаляване на бедността;

ii)

повишаване на политическата значимост на въпросите, свързани с измененията на климата, в сътрудничеството за развитие включително чрез подходящ политически диалог;

iii)

подпомагане на адаптацията на държавите от АКТБ към измененията на климата в съответните сектори като селско стопанство, управление на водните ресурси и инфраструктура, включително чрез предаване и приемане на подходящи и ориентирани към околната среда технологии;

iv)

насърчаване на намаляването на риска от природни бедствия, като се отчете, че все по-голяма част от природните бедствия са свързани с климатичните изменения;

v)

предоставяне на финансова и техническа помощ на държавите от АКТБ за действия за смекчаване на въздействието на климатичните изменения, когато тези действия са в съответствие с целите на намаляването на бедността и устойчивото развитие, включително намаляване на емисиите от обезлесяването и влошаване състоянието на горите, както и намаляване на емисиите в селскостопанския сектор;

vi)

подобряване на информацията за времето и климата и системи за ранно предупреждаване; и

vii)

насърчаване на използването на възобновяеми източници на енергия и нисковъглеродни технологии, които допринасят за устойчивото развитие.“

25.

Член 33, параграф 3, буква в) се заменя със следното:

„в)

подобряването и укрепването на публичните финанси и фискалното управление с оглед на развитието на икономически дейности в държавите от АКТБ и увеличаването на данъчните им приходи при пълното зачитане на суверенитета на държавите от АКТБ в тази област.

Тези мерки могат да включват:

i)

повишаване на капацитета за управление на вътрешните приходи, включително изграждането на ефективни, ефикасни и устойчиви данъчни системи;

ii)

насърчаване участието в международни структури и процеси за данъчно сътрудничество с оглед на облекчаването на по-нататъшното развитие на международните стандарти и ефективното съобразяване с тях;

iii)

подкрепа на изпълнението на международните най-добри практики по данъчни въпроси, включително принципа на прозрачност и обмен на информация в тези държави от АКТБ, които са се ангажирали с тях.“

26.

Член 34, параграфи 2-4 се заменят със следното:

„2.   Най-висшата цел на икономическото и търговското сътрудничеството е предоставянето на възможност на държавите от АКТБ да участват пълноправно в международната търговия. В този контекст се отдава особено внимание на нуждите на държавите от АКТБ да участват активно в многостранните търговски преговори. Като се отчита настоящото равнище на развитие на държавите от АКТБ, икономическото и търговското сътрудничество се насочват към предоставянето на възможност на държавите от АКТБ да се справят с предизвикателствата на глобализацията и да се адаптират прогресивно към новите условия на международната търговия като с това се спомогне техния преход към либерализираната глобална икономика. В този контекст следва да се отдели особено внимание на уязвимостта на много държави от АКТБ с оглед на зависимостта им от стоки или от малко на брой ключови продукти, включително продукти от селскостопанската индустрия с добавена стойност и риска от ерозия на преференциите.

3.   За тази цел икономическото и търговското сътрудничество цели, посредством националните и регионалните стратегии за развитие, определени в дял I, увеличаване на производствения, снабдителния и търговския капацитет на държавите от АКТБ, както и до увеличаването на способността им да привличат инвестиции. По-нататък то има за цел създаването на нова търговска динамика между страните, укрепването на търговските и инвестиционни политики на държавите от АКТБ, намаляването на зависимостта им от стоки, насърчаването на по-диверсифицирани икономики и подобряването на капацитета им да се справят с всички въпроси, свързани с търговията.

4.   Икономическото и търговско сътрудничество се изпълнява в пълно съответствие с разпоредбите на Световната търговска организация (СТО), включващи специалното и диференцираното третиране, като се отчитат взаимните интереси на страните и съответните им равнища на развитие. То също цели да се справи с въздействието на ерозията на преференциите в пълно съответствие с международните ангажименти.“.

27.

Член 35, параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1.   Икономическото и търговско сътрудничество се основават на действителното, здраво и стратегическо партньорство. В допълнение то се основава на задълбочен подход, който се изгражда върху силните страни и достиженията от предишните конвенции между АКТБ и ЕО.

2.   Икономическото и търговското сътрудничество се гради на инициативите за регионална интеграция на държавите от АКТБ. Сътрудничеството в подкрепа на регионалното сътрудничество и интеграция, както са определени в дял I, и икономическото и търговското сътрудничество се подкрепят взаимно. Икономическото и търговското сътрудничество се занимава по–конкретно с ограниченията на търсенето и предлагането, особено взаимовръзката на инфраструктурите, икономическата диверсификация и мерките за развитие на търговията като средство за повишаване на конкурентоспособността на държавите от АКТБ. Ето защо следва да се отдаде необходимата тежест на съответните мерки в националните и регионалните стратегии за развитие на държавите от АКТБ, които Общността подкрепя по-специално чрез предоставянето на помощ срещу търговия.“.

28.

Членове 36 и 37 се заменят със следното:

„Член 36

Условия

1.   С оглед на целите и принципите, предвидени по-горе, страните се договарят да вземат всички необходими мерки за осигуряване на сключването на нови споразумения за икономическо партньорство, които са съвместими с текстовете на СТО, постепенно премахващи бариерите пред търговията между тях и засилващи сътрудничеството във всички области, отнасящи се до търговията.

2.   Споразуменията за икономическо партньорство, като инструменти за развитие, целят да подкрепят плавна и постепенна интеграция на държавите от АКТБ в световната икономика, особено чрез пълното използване на потенциала на регионална интеграция и търговия юг-юг.

3.   Страните се договарят, че тези нови търговски разпоредби ще се въведат постепенно.

Член 37

Процедури

1.   По време на преговорите за споразумения за икономическо партньорство в съответствие с разпоредбите на дял I и член 35 се предоставя помощ за изграждане на капацитет в публичния и частния сектор на държавите от АКТБ, включително чрез мерки за увеличаване на конкурентоспособността, за укрепване на регионалните организации и за подкрепа на регионалните търговски интеграционни инициативи, когато е подходящо, с помощта на изменения в бюджета и данъчна реформа, както и за подобряване и развитие на инфраструктурата и за насърчаване на инвестициите.

2.   Страните правят редовен преглед на напредъка в преговорите, както е предвидено в член 38.

3.   Преговорите за споразуменията за икономическо партньорство се провеждат с държавите от АКТБ, които считат, че са готови за това на равнището, което считат за подходящо, и в съответствие с процедурите, приети от групата държави от АКТБ, с оглед подкрепата на процесите на регионална интеграция в рамките на АКТБ.

4.   Преговорите за споразуменията за икономическо партньорство имат за своя основна цел създаването на график за прогресивно премахване на бариерите пред търговията между страните в съответствие със съответните правила на СТО. От страна на Общността либерализирането на търговията ще се основава на достиженията на правото на ЕС и ще има за цел подобряването на настоящия достъп до пазара на държавите от АКТБ посредством, inter alia, преглед на правилата зa произход. Преговорите ще отчитат равнището на развитие и социално-икономическото въздействие на търговските мерки върху държавите от АКТБ и техния капацитет да приспособят и адаптират своите икономики към процеса на либерализация. За това преговорите ще бъдат колкото е възможно по-гъвкави, за да предвидят достатъчен преходен период, окончателното обхващане на продукта, отчитайки чувствителните сектори, и степента на асиметрия по отношение на премахването на митата, като в същото време остават в съответствие с тогава действащите правила на СТО.

5.   Страните си сътрудничат тясно и се подпомагат в СТО с оглед отстояването и обосноваването на постигнатите договорености, особено по отношение на възможната степен на гъвкавост.

6.   Страните обсъждат по-нататък как да опростят и да преразгледат правилата за произход, включително разпоредбите за кумулиране, които се прилагат по отношение на техния износ.

7.   След сключването на споразуменията за икономическо партньорство с някои държави от АКТБ, тези държави от АКТБ, които не са страни по подобно споразумение, могат да поискат да се присъединят по всяко време.

8.   В контекста на сътрудничество между АКТБ и ЕС в подкрепа на регионалното сътрудничество и интеграция на АКТБ, описани в дял I, и в съответствие с член 35, страните отделят особено внимание на нуждите, породени от изпълнението на споразуменията за икономическо партньорство. Прилагат се принципите, определени в член 1 от приложение IV към настоящото споразумение. За тази цел страните се споразумяват да използват съществуващия или нов механизъм за регионално финансиране, чрез който могат да бъдат предоставени ресурси от многогодишната финансова рамка на сътрудничество и други допълнителни ресурси.“.

29.

Вмъква се следният член:

„Член 37а

Други търговски договорености

1.   В контекста на настоящите тенденции в политиката на търговия, целящи по-голямата либерализация на търговията, ЕС и държавите от АКТБ могат да вземат участие в преговори и изпълнение на споразумения, водещи до по-нататъшна многостранна и двустранна либерализация в търговията. Такава либерализация може да доведе до ерозия на преференциите, предоставени на държавите от АКТБ и да засегне конкурентната им позиция на пазара на ЕС, както и усилията им за развитие, които ЕС е загрижен да подкрепя.

2.   В съответствие с целите на икономическо и търговско сътрудничество, ЕС се стреми да предприема мерки, които преодоляват евентуални негативни последици от либерализацията, с цел поддържането на значителен преференциален достъп в рамките на многостранната търговска система за държавите от АКТБ за възможно най-дълъг период и за да се увери, че всяко намаление на преференциите, което не може да се избегне, се въвежда постепенно във възможно най-дълъг преходен период.“

30.

Член 38, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Министерският търговски комитет обсъжда всякакви въпроси от интерес за всички държавите от АКТБ, свързани с търговията, и по-специално редовно наблюдава преговорите и изпълнението на споразуменията за икономическо партньорство. Министерският търговски комитет отделя специално внимание на настоящите многостранни търговски преговори и изследва въздействието на широките инициативи за либерализация на търговията между АКТБ и ЕО и развитието на икономиките на АКТБ. Той докладва и изготвя съответните препоръки към Съвета на министрите, включително по отношение на мерки за подкрепа, с оглед увеличаването на ползите от търговските споразумения между АКТБ и ЕО.“.

31.

Вмъква се следният член:

„Член 38а

Консултации

1.   Когато има вероятност нови мерки или мерки, предвидени в програми, приети от Общността за сближаването на законови или подзаконови актове за улесняване на търговията да засегнат интересите на една или повече от държавите от АКТБ, Общността, преди да ги приеме, информира Секретариата на Групата държави от АКТБ и засегнатите държави от АКТБ.

2.   За да даде възможност на Общността да вземе предвид интересите на Групата държави от АКТБ, се провеждат консултации по искане на последните в съответствие с разпоредбите на член 12 от настоящото споразумение с оглед постигането на задоволително решение.

3.   Когато съществуващите правила или разпоредби на Общността, приети за улесняване на търговията, засягат интересите на една или повече от държавите от АКТБ или когато тези интереси са засегнати от тълкуването, прилагането или администрирането на тези правила или разпоредби, се извършват консултации по искане на засегнатите държави от АКТБ в съответствие с разпоредбите на член 12 с оглед постигането на задоволително решение.

4.   С оглед намирането на задоволително решение страните могат също да внесат в Съвместния министерски търговски комитет всеки други проблем, отнасящ се до търговията, който може да произтича от предприетите или планирани мерки от държавите-членки.

5.   Страните се информират взаимно за такива мерки с цел осигуряването на ефективни консултации.

6.   Страните са съгласни, че провеждането на консултации и предоставянето на информация чрез институциите на споразумение за икономическо партньорство по въпроси от обхвата на такова споразумение се счита, че задоволява разпоредбите на настоящия член и член 12 от настоящото споразумение, ако всички държави от АКТБ, които биха били засегнати са страни подписали споразумението за икономическо партньорство, в рамките на което се провеждат консултации или се предоставя информация.“.

32.

Член 41, параграф 5 се заменя със следното:

„5.   Общността подкрепя чрез национални и регионални стратегии за развитие, както са определени в Дял I и в съответствие с член 35, усилията на държавите от АКТБ да укрепят своя капацитет в предоставянето на услуги. Особено внимание се отделя на услугите, свързани с труда, производството, разпространението, финансирането, туризма, културата и строителството и свързаните инженерни услуги с оглед увеличаване на тяхната конкурентноспособност и с това увеличаване на стойността и обема на тяхната търговия със стоки и услуги.“.

33.

Член 42, параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Общността подкрепя чрез национални и регионални стратегии за развитие, както са определени в Дял I и в съответствие с член 35, усилията на държавите от АКТБ за развитие и насърчаване на разходоориентирани и ефективни морски транспортни услуги в държавите от АКТБ с оглед на увеличаването на участието на операторите от АКТБ в международните корабни услуги.“.

34.

Член 43, параграф 5 се заменя със следното:

„5.   Страните също се договарят да засилят сътрудничеството си в областта на информационните и комуникационни технологии и информационното общество. Това сътрудничество чрез национални и регионални стратегии за развитие, определени в дял I и в съответствие с член 35, е насочено към постигането на по-голяма съвместимост и хармонизиране на комуникационните системи на национално, регионално и международно равнище и тяхното адаптиране към новите технологии.“.

35.

Член 44, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Общността подкрепя усилията на държавите от АКТБ чрез национални и регионални стратегии за развитие, определени в дял I и в съответствие с член 35, за засилването на техния капаците да се справят с всички области, свързани с търговията, включително, когато е необходимо, с подобряването и подпомагането на институционалната рамка.“.

36.

Член 45, параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Страните се договарят също да засилят сътрудничеството си в тази област с оглед формулирането и подпомагането на политики за ефективна конкуренция, които постепенно осигуряват ефективното прилагане на правилата на конкуренция, както от частните, така и от държавните предприятия. Сътрудничеството в тази област, по-специално, включва чрез национални и регионални стратегии за развитие, както са определени в Дял I и в съответствие с член 35 подпомагане изработването на подходящата правна рамка и нейното административно прилагане, като се отделя особено внимание на положението на най-слабо развитите държави.“

37.

Член 46, параграф 6 се заменя със следното:

„6.   В допълнение страните се договарят да засилят сътрудничеството си в тази област. При поискване, при взаимно приети ред и условия и чрез национални и регионални стратегии за развитие, както е определено в дял I и в съответствие с член 35, сътрудничеството, inter alia, се разгръща до следните области: подготовката на законови и подзаконови актове за защитата и осигуряване прилагането на правата върху интелектуалната собственост, предотвратяването на злоупотребата с тези права от правоносителите и нарушаването на тези права от конкурентите, създаването и укрепването на националните и регионалните служби и другите агенции, включително на подпомагането на регионалните организации за интелектуална собственост, участващи в прилагането и закрилата на тези права, включително на обучението на персонала.“.

38.

В член 47, параграф 2, уводните думи се заменят със следното:

„2.   Сътрудничеството в стандартизацията и сертифицирането, чрез национални и регионални стратегии за развитие, както е определено в дял I и в съответствие с член 35, има за цел стимулирането на съвместимите системи между страните, и по-специално включва:“.

39.

Член 48, параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Страните се договарят да засилят своето сътрудничество, чрез национални и регионални стратегии за развитие, както е определено в дял I и в съответствие с член 35, с оглед на увеличаването на капацитета на публичния и частния сектор на държавите от АКТБ в тази област.“.

40.

Член 49 се изменя както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Страните потвърждават отново своя ангажимент да насърчат развитието на международната търговия по такъв начин, че да гарантират устойчиво и стабилно управление на околната среда в съответствие с международните конвенции и задълженията в тези области и в съответствие със съответното отчитане на тяхното равнище на развитие. Те се договарят, че специалните нужди и изисквания на държавите от АКТБ следва да се вземат предвид при изготвянето и изпълнението на мерките, засягащи околната среда, включително във връзка с разпоредбите на член 32а.“;

б)

добавя се следния параграф:

„3.   Страните се съгласяват, че мерките за околната среда не следва да бъдат използвани за протекционистични цели.“.

41.

Член 50, параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Страните се договарят, че трудовите стандарти не следва да се използват за протекционистични цели.“.

42.

Член 51, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   По-специално, сътрудничеството, чрез национални и регионални стратегии за развитие, както е определено в дял I и в съответствие с член 35, цели подобряване на институционалния и технически капацитет в тази област, като създава системи за бързо предупреждение за взаимно информиране за опасните продукти, обмяна на информация и опит за създаването и действието на следпазарното наблюдение на продуктите и тяхната безопасност, подобряване на информацията, предоставяна на потребителите за цените, характеристиките на продуктите и на предлаганите услуги, насърчаване на развитието на независими асоциации на потребителите и на контактите между представителите на интересите на потребителите, подобряване на съвместимостта на политиките и системите за закрила на потребителите, уведомяване за прилагането на законодателството и насърчаването на сътрудничеството при разследването на вредоносните и нелоялни търговски практики и прилагане на забраните за износ в търговията между Страните на стоки и услуги, разпространението на които е забранено на държавата производител.“.

43.

Член 56, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Развитието на финансовото сътрудничество се прилага въз основа и в съответствие с целите, стратегиите и приоритетите за развитие, определени от държавите от АКТБ на национално и регионално равнище, както и на равнище между регионите на АКТБ. Техните съответни географски, социални и културни характеристики, както и техният специфичен потенциал, ще се взимат предвид. Насочвано от международно договорена програма за ефективност на помощта сътрудничеството се основава на собственост, приравняване, координиране и хармонизация на донорите, управление за постигане на резултати от развитието и взаимна отчетност. По-специално сътрудничеството:

а)

насърчава местната собственост на всички равнища на процеса на развитие;

б)

отразява партньорство, основано на взаимни права и задължения;

в)

подчертава важността на предвидимостта и сигурността на потоците, предоставени при изключителни отстъпени условия и на продължителна основа;

г)

е гъвкаво и съответстващо на ситуацията във всяка от държавите от АКТБ, както и ще бъде приспособено към особения характер на съответния проект или програма; и

д)

гарантира ефикасността, координацията и съгласуваността.“.

44.

Член 58 се изменя, както следва:

а)

Параграф 1, буква б) се заменя със следното:

„б)

регионални или междудържавни органи, към които принадлежат една или повече държави от АКТБ, включително Африканския съюз или други органи, в които участват и държави извън държавите от АКТБ с разрешението на тези държави от АКТБ; и“;

б)

Параграф 2 се изменя както следва:

(i)

буква г) се заменя със следното:

„г)

финансови посредници от АКТБ или Общността, подпомагащи, насърчаващи и финансиращи частни и публични инвестиции в държави от АКТБ;“;

(ii)

буква е) се заменя със следното:

„е)

развиващи се страни, които не са част от групата държави от АКТБ, когато участват в съвместни инициативи или регионални организации с държави от АКТБ в съответствие с член 6 от приложение IV към настоящото споразумение.“.

45.

Член 60 се изменя както следва:

а)

буква в) се заменя със следното:

„в)

смекчаване на негативни краткосрочни последици от външни шокове, включително нестабилност на приходите от износ върху социално-икономическите реформи и политики;“;

б)

буква ж) се заменя със следното:

„ж)

хуманитарна и спешна помощ, включително подкрепа за бежанци и разселени лица, мерки, свързващи краткосрочно възстановяване с дългосрочно развитие по време на кризи и след тях, както и подготовка за природни бедствия.“.

46.

Член 61 се изменя, както следва:

а)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Пряка бюджетна помощ в подкрепа на макроикономическите или секторните реформи се предоставя, когато:

а)

съществуват или се изпълняват ясно дефинирани национални или секторни стратегии за развитие, насочени към намаляване на бедността;

б)

съществува или се изпълнява ясно дефинирана макроикономическа политика, насочена към постигане на стабилност, разработена от самата държава, и положително оценена от основните ѝ донори, включително, когато е релевантно, от международните финансови институции; и

в)

управлението на публичните финанси е достатъчно прозрачно, отчетно и ефективно.

Общността се придържа към конкретните системи и процедури на всяка държава от АКТБ, наблюдава бюджетната подкрепа с държавата партньор и подкрепя усилията на държавите партньори за укрепване на вътрешната отчетност, парламентарния контрол, капацитета за одит и публичния достъп до информация.“;

б)

параграф 5 се заменя със следното:

„5.   В рамките на споразумението, зачислените средства по многогодишната финансова рамка на сътрудничество по настоящото споразумение, собствените ресурси на Европейската инвестиционна банка (наричана по-нататък „Банката“) и, когато е подходящо, други източници от бюджета на Европейската общност, се използва за финансиране на проекти, програми и други форми на действия, допринасящи за постигането на целите на настоящото споразумение.“.

47.

Член 66, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   За да се намали тежестта на дълга на държавите от АКТБ и на проблемите, свързани с платежния им баланс, страните се договарят да използват предвидените средства в многогодишната финансова рамка на сътрудничество по настоящото споразумение в принос на инициативи за облекчаване на дълга, одобрени на международно равнище в полза на държавите от АКТБ. Общността се ангажира още и да проучи как може в дългосрочен план да се мобилизират други средства на Общността в подкрепа на инициативи за облекчаване на дълга, одобрени на международно равнище.“.

48.

Член 67, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Многогодишната финансова рамка на сътрудничество по настоящото споразумение предоставя подкрепя за макроикономическите и секторни реформи, осъществявани от държавите от АКТБ. В тази рамка Страните гарантират, че адаптирането е икономически жизнено и социално и политически поносимо. Подкрепа се предоставя в контекста на съвместна оценка между Общността и заинтересованите държави от АКТБ на мерките за реформа, предприети или предстоящи или на макроикономическо, или на секторно равнище, позволяваща цялостна оценка на усилията за реформи. В рамките на възможното съвместната оценка се извършва според конкретните ангажименти на държавата, а подкрепата се наблюдава въз основа на постигнатите резултати. Бързото изплащане е важна характеристика на програмите за подпомагане.“.

49.

Заглавието на Част 4, дял II, глава 3 се заменя със следното:

50.

Член 68 се заменя със следното:

„Член 68

1.   Страните признават, че макроикономическата нестабилност в резултат на външни шокове, може да въздейства отрицателно на развитието на държавите от АКТБ и да застраши постигането на изискванията за тяхното развитие. Ето защо в рамките на многогодишната финансова рамка за сътрудничество по настоящото споразумение се създава система за допълнителна подкрепа с цел смекчаването на краткосрочни отрицателни ефекти в резултат на външни шокове, включително ефекта върху приходите от износ.

2.   Целта на тази подкрепа е гарантиране на социално-икономическите реформи и политики, които биха могли да бъдат засегнати отрицателно в резултат от намаляването на приходите, както и отстраняването на краткосрочните неблагоприятни ефекти от такива шокове.

3.   Изключителната зависимост на икономиките на държавите от АКТБ от износа, и по-специално от износа в селскостопанския и минния сектор, се отчита при разпределението на средства. В тази връзка, най-слабо развитите, тези без излаз на море и островните държави от АКТБ, както и тези държави от АКТБ, намиращи се в период след военни конфликти или природни бедствия, получават по-благоприятно третиране.

4.   Допълнителните средства се предоставят в съответствие със специфичните условия на механизма за подпомагане, както са установени в приложение II „Ред и условия за финансиране“.

5.   Общността също подкрепя пазарно ориентираните застрахователни схеми, предназначени за държавите от АКТБ, имащи за цел закрилата им от краткосрочните ефекти от външни шокове.“.

51.

Заглавието на Част 4, дял II, глава 6 се заменя със следното:

52.

Член 72 се заменя със следното:

„Член 72

Общ принцип

1.   Хуманитарно, спешно и следкризисно подпомагане се предоставя в ситуации на криза. Хуманитарната и спешната помощ целят да спасяват и опазват човешкия живот и да предотвратяват и облекчават човешкото страдание в случай на нужда. Следкризисното подпомагане цели възстановяването и свързването на краткосрочното възстановяване с дългосрочни програми за развитие.

2.   Кризисни ситуации, включително дългосрочна структурна нестабилност или уязвимост, са ситуации, които представляват заплаха за реда и законите или за сигурността и безопасността на лицата, заплашващи да ескалират във въоръжен конфликт или да дестабилизират държавата. Кризисни ситуации могат да се получат в резултат на природни бедствия, кризи, предизвикани от човека, като войни и други конфликти, или изключителни обстоятелства с еквивалентен ефект, свързани с климатичните изменения, влошаване състоянието на околната среда, достъпа до природни ресурси и източници на енергия или изключителната бедност.

3.   Хуманитарното, спешното и следкризисното подпомагане продължава до отпадане на спешните нужди, произтичащи от тези ситуации, за жертвите, като по този начин се свързва облекчаването, възстановяването и развитието.

4.   Хуманитарното подпомагане се предоставя изключително съобразно нуждите и интересите на жертвите на кризисната ситуация и в съответствие с принципите на международното хуманитарно право и при зачитане на човечността, неутралността, необвързаността и независимостта. В частност, не се допуска дискриминация, основана на раса, етнически произход, религия, пол, възраст, националност или политическо убеждение и се предоставя свободен достъп до и се осигурява закрилата на жертвите, както и безопасността на хуманитарния персонал и оборудване.

5.   Хуманитарното, спешното и следкризисното подпомагане се финансират от многогодишната финансова рамка за сътрудничество по настоящото споразумение, в случаите когато това подпомагане не може да бъде финансирано от бюджета на ЕС. Хуманитарното, спешното и следкризисното подпомагане се осъществява в допълнение и координирано с усилията на държавите-членки и в съответствие с най-добрите практики в областта на ефективността на помощта.“.

53.

Вмъква се следният член:

„Член 72а

Цел

1.   Хуманитарното и спешното подпомагане има за цел:

а)

да опазва човешкия живот в ситуации на криза и непосредствено след нея;

б)

да допринася към финансирането и доставката на хуманитарна помощ и в прекия достъп до нея на бенефициерите, за които е предназначена с всички налични логистични средства;

в)

да осъществява краткосрочно възстановяване и реконструкция, за да могат жертвите да се възползват от минимална социално-икономическа интеграция и възможно най-бързо да създаде условия за подновяване на развитието въз основа на дългосрочни цели, поставени от засегнатите държави и региони от АКТБ;

г)

да отговори на нуждите, възникващи от напускането на домовете от хората (бежанци, разселени лица и завръщащи се) след природни или причинени от човека бедствия, докато е необходимо, на всички нужди на бежанците и на разселените лица (където и да се намират) и да способства действието за тяхното доброволно репатриране и реинтегриране в тяхната държава по произход; и

д)

подпомага държавите или регионите от АКТБ при създаването на механизми за предотвратяване и подготовка за тях, включващи системи за предвиждане и ранно предупреждение, с оглед намаляването на последствията от бедствията.

2.   На държавите или регионите от АКТБ, които приемат бежанци или завръщащи се лица, може да се предоставя подкрепа за покриване на остри нужди, които не са обхванати от спешната подкрепа.

3.   Следкризисните действия целят физическото и социалното възстановяване в следствие на резултатите от съответната криза и могат да бъдат предприети, за да свържат краткосрочното възстановяване и рехабилитация със съответните дългосрочни програми за развитие, финансирани от националните или регионалните индикативни програми или тези между държавите от АКТБ. Тези действия трябва да се необходими за прехода от фазата на извънредната ситуация, към фазата на развитие, да насърчават социалноикономическата реинтеграция на засегнатите части от населението, да премахнат, доколкото е възможно, причините за кризата и да укрепят институциите и повишат ролята на местните и национални участници при формулирането на устойчива политика за развитие за засегнатата държава от АКТБ.

4.   В случаите, когато това е подходящо, механизмите за краткосрочно предотвратяване на бедствия и подготовка за тях, посочени в параграф 1, буква д) се координират с други съществуващи механизми за предотвратяване на бедствия и подготовка за тях.

Разработването и укрепването на национални, регионални и общи за АКТБ механизми за намаляване и управление на риска подпомага на държавите от АКТБ да изградят устойчивостта си срещу въздействието на бедствията. Всички свързани дейности могат да бъдат извършвани в сътрудничество с регионални и международни организации и програми с доказан опит в намаляването на риска от бедствия.“.

54.

Член 73 се заменя със следното:

„Член 73

Изпълнение

1.   Операциите по подпомагане се предприемат или по искане на засегната от кризисната ситуация държава или регион от АКТБ, или по инициатива на Комисията, или по съвет на международни организации или местни или международни недържавни организации.

2.   Общността извършва необходимите стъпки за улесняване на бързите действия, които се изискват за посрещане на незабавните нужди, за които се иска подпомагането. Подпомагането се предоставя и изпълнява в съответствие с процедурите, които разрешават операциите, които са бързи, гъвкави и ефективни.

3.   Като подчертава характера на подпомагането, свързано с развитието, предоставено в съответствие с настоящата глава, подпомагането може да бъде използвано по изключение заедно с индикативната програма по искане на засегнатата държава или регион.“.

55.

Член 76, параграф 1, буква г) се заменя със следното:

„г)

заеми от собствените ресурси на Банката и Инструмента за инвестиции, чиито ред и условия са уредени в приложение II към настоящото споразумение. Тези заеми могат също да бъдат използвани за финансиране на публични инвестиции в основна инфраструктура.“.

56.

Член 95, параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Общността и държавите-членки, от една страна, и държавите от АКТБ, от друга страна, нотифицират другата страна не по-късно от 12 месеца преди изтичането на всеки петгодишен период за всеки преглед на разпоредбите, който желаят да се извърши с оглед възможно изменение на споразумението. Въпреки този срок, ако едната от Страните поиска преглед на която и да е разпоредба на споразумението, другата Страна ще има срок от два месеца, в който да поиска обхващането от прегледа и на други разпоредби, свързани с тези, които са предмет на първоначалното искане.“.

57.

Член 100, втора алинея се заменя със следното:

„Настоящото споразумение е съставено в два еднообразни екземпляра на английски, български, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки и шведски езици, като всички текстове са еднакво автентични и се депозира в архивите на Генералния секретариат на Европейския съюз и Секретариата на държавите от АКТБ, които предоставят заверено копие на правителството на всяка от подписалите го държави.“.

В.   ПРИЛОЖЕНИЯ

1.

Приложение II, както е изменено с Решение № 1/2009 на Съвета на министрите АКТБ-ЕО от 29 май 2009 г. (1), се изменя както следва:

а)

член 1 се заменя със следното:

„Член 1

1.   Редът и условията за финансиране във връзка с операциите на финансовия инструмент („инструмента“), заемите от собствените средства на Европейската инвестиционна банка („Банката“) и специалните операции са установени в настоящата глава. Тези средства могат да се отпускат на отговарящи на изискванията предприятията, било пряко или непряко чрез отговарящи на изискванията инвестиционни фондове и/или финансови посредници.

2.   Средствата за лихвени субсидии, както е предвидено съгласно настоящото приложение, ще се осигуряват от перото за лихвени субсидии, посочено в приложение Iб, параграф 2, буква в) към настоящото споразумение.

3.   Лихвените субсидии могат да се капитализират или да се използват във вид на безвъзмездни средства. Размерът на лихвената субсидия, изчислена по отношение на стойността ѝ по време на изплащане на заема, се осигурява по перото за лихвена субсидия, посочено в приложение Iб, параграф 2, буква в) и се изплаща пряко на Банката. До 10 % от това перо за лихвени субсидии могат също да бъдат използвани за осигуряване на техническа помощ по проекти в държавите от АКТБ.

4.   Този ред и условия не засягат редът и условията, които могат да бъдат наложени на държавите от АКТБ, подлежащи на ограничителни условия за отпускане на заеми съгласно „Тежко задлъжнели бедни държави“ (ТЗБД) или други международно приети схеми за устойчивост на дълга. Съобразно това, когато в подобни схеми се изисква намаляване на лихвения процент по даден заем с повече от 3 %, както е предвидено в членове 2 и 4 от настоящата глава, Банката се стреми да намали средните разходи на финансирането чрез подходящо съфинансиране от други донори. Ако това се счита за невъзможно, лихвеният процент на заема от Банката може да бъде намален до размер, необходим за съответствие с нивото, определено с ТЗБД или други международно приети схеми за устойчивост на дълга.“;

б)

член 2, параграфи 7 и 8 се заменят със следното:

„7.   Обикновени заеми в държави, неподлежащи на ограничителни условия за отпускане на заеми съгласно ТЗБД или други международно приети схеми за устойчивост на дълга, могат да бъдат отпускани при отстъпени условия в следните случаи:

а)

за инфраструктурни проекти, които са предпоставка за развитието на частния сектор в най-слабо развитите държави, в държави след преживян военен конфликт и в държави, пострадали от природни бедствия. В тези случаи лихвеният процент по заема се намалява с до 3 %;

б)

за проекти, които включват дейности по преструктуриране в рамките на приватизация или за проекти със значителни и ясно изразени социални ползи и предимства за околната среда. В тези случаи могат да се отпускат заеми със лихвена субсидия, чиито размер и форма се определят с оглед конкретните характеристики на проекта. Независимо от това, лихвената субсидия не може да надвишава 3 %.

Окончателният лихвен процент за заеми попадащи под обхвата на букви а) и б) при всички случаи е не по-малко от 50 % от указателния лихвен процент.

8.   Средствата, които следва да се предоставят за целите на отстъпките, се предоставят от перото за лихвена субсидия, посочено в приложение Iб, параграф 2, буква в) към настоящото споразумение.“;

в)

член 4, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Заемите от собствените ресурси на Банката се отпускат при следния ред и условия:

а)

референтният лихвен процент е процентът, прилаган от Банката за заеми при същите условия по отношение на валутата и срока на връщане към датата на подписване на договора или към датата на изплащане;

б)

за държави, които обаче не подлежат на ограничителни условия за отпускане на заеми съгласно ТЗБД или други международно приети схеми за устойчивост на дълга:

(i)

по принцип проекти в публичния сектор отговарят на изискванията за лихвена субсидия в размер до 3 %;

(ii)

проектите в частния сектор, попадащи в категориите, посочени в член 2, параграф 7, буква б), отговарят на изискванията за лихвена субсидия при условията, посочени в същата разпоредба.

Окончателният лихвен процент при всички такива случаи е не по-нисък от 50 % от референтния лихвен процент;

в)

периодът на погасяване на заемите, отпуснати от собствените ресурси на Банката, се определя въз основа на икономическите и финансовите характеристики на проекта. Тези заеми обикновено включват гратисен период, определен спрямо срока за изграждане на проекта“.

2.

Приложение III се изменя както следва:

а)

член 1, букви а) и б) се заменят със следното:

„а)

укрепването и увеличаването на ролята на Центъра за развитие на предприятията (ЦРП), така че да се предоставя на частния сектор необходимото подпомагане за стимулирането на развитието на дейностите на частния сектор в държавите и регионите от АКТБ; и

б)

засилването и укрепването на ролята на техническия Център за аграрно и селско сътрудничество (ЦРЗ) при развитието на институционалния капацитет на АКТБ, особено на управлението на информацията, за да се подобри достъпа до технологиите за увеличаване на селскостопанската продуктивност, комерсиализация, сигурността на храните и селското развитие.“;

б)

Член 2 се заменя със следното:

„Член 2

ЦРП

1.   ЦРП насърчава бизнес среда, която помага за развитието на частния сектор и подкрепя изпълнението на стратегии за развитието на частния сектор в държавите от АКТБ, чрез предоставяне на нефинансови услуги, включително консултантски услуги, на предприятията и бизнеса от АКТБ и подкрепа на съвместните инициативи, изготвени от икономическите оператори на Общността и на държавите от АКТБ. В това отношение следва да бъдат взети предвид нуждите, породени от изпълнението на Споразуменията за икономическо партньорство.

2.   ЦРП има за цел да подпомага частните предприятия в АКТБ да се превърнат в по-конкурентоспособни във всички сектори на икономиката. Той по-специално:

а)

улеснява и насърчава стопанското сътрудничество и партньорствата между предприятията от АКТБ и ЕС;

б)

подпомага развитието на услугите за стопанско подпомагане, посредством подпомагане изграждането на капацитет в организациите от частния сектор или подпомагането на доставчиците на технически, управленски, търговски и образователни услуги;

в)

подпомага дейностите за насърчаване на инвестициите, като организациите за насърчаване на инвестициите, организирането на инвестиционни конференции, програми за обучение, стратегически семинари и проследяване на мисиите за насърчаване на инвестициите;

г)

подпомага инициативи, които допринасят за развитието на иновациите и трансфера на технологии и ноу-хау и най-добри практики относно всички аспекти на стопанското управление;

д)

информира частния сектор в АКТБ относно разпоредбите на настоящото споразумение; и

е)

предоставя информация на eвропейските дружества и на организациите от частния сектор за бизнес възможностите и условия в държавите от АКТБ.

3.   ЦРП също допринася за подобряването на стопанската среда на национално и регионално ниво, подкрепя предприятията да се възползват от предимствата, които предоставя напредъка в регионалните интеграционни процеси и отварянето на търговията. В това се включва:

а)

подпомагане на предприятията да посрещнат съществуващите и новите стандарти по качеството и други такива, въведени с напредъка на регионалната интеграция и изпълнението на Споразуменията за икономическо партньорство;

б)

разпространяване на информацията в рамките на местния частен сектор в АКТБ относно качеството на продуктите и стандартите на външните пазари;

в)

насърчаване на националните и регионалните реформи в бизнес средата, включително чрез улесняване на диалога между частния сектор и публичните институции; и

г)

увеличаване на ролята и функциите на национални и/или регионални посредници при предоставянето на услуги.

4.   Дейностите на ЦРП се основават на концепцията за координираност, допълняемост и добавена стойност по отношение на всяка инициатива за развитие на частния сектор, предприета от публичните или частните предприятия. В частност неговата дейност е съобразена с националните и регионалните стратегии за развитие, както са определени в част 3 към настоящото споразумение. ЦРП извършва подбор и осигурява финансова устойчивост при осъществяването на своите задачи. Центърът осигурява подходящо разделение на задачите между централния и регионалните си офиси.

5.   Извършват се периодични оценки на дейностите, предприети от ЦРП.

6.   Комитетът на посланиците осъществява надзор върху работата на Центъра. След подписването на настоящото споразумение той:

а)

установява устава на Центъра;

б)

определя членовете на Изпълнителния съвет;

в)

назначава управителното тяло на Центъра по предложение на Изпълнителния съвет; и

г)

наблюдава цялостната стратегия на Центъра и осъществява надзор върху работата на Изпълнителния съвет.

7.   Изпълнителният съвет, в съответствие с устава на Центъра:

а)

установява финансовия правилник, правилника за персонала и процедурния правилник;

б)

осъществява надзор върху неговата работа;

в)

приема програмата и бюджета на Центъра;

г)

представя периодични доклади и оценки на органа по надзора на Центъра; и

д)

извършва други задачи, възложени му с устава на Центъра.

8.   Бюджетът на Центъра се финансира в съответствие с правилата, предвидени в настоящото споразумение по отношение на сътрудничеството за финансиране на развитието.“;

в)

член 3 се заменя със следното:

„Член 3

ЦРЗ

1.   Мисията на ЦРЗ се състои в укрепване развитието на политиката и институционалния капацитет, както и на капацитета за управление на информацията и комуникациите на организациите за развитието на селското стопанство и селските региони в АКТБ. Той подпомага тези организации при формулирането и изпълнението на политики и програми за намаляване на бедността, насърчаването на устойчива безопасност на храните, запазването на базата на природните източници и така допринася за изграждането на доверие в себе си в селското и селскостопанското развитие на АКТБ.

2.   ЦРЗ:

a)

развива и предоставя информационни услуги и гарантира по-добър достъп до научни изследвания, обучение и иновации в сферите на селското и селскостопанското развитие, за да стимулира тяхното развитие; и

б)

развива и засилва способността на АКТБ за:

(i)

подобряване на формулирането и управлението на политиките и стратегиите за селското и селскостопанското развитие на национално и регионално равнище, включително подобрената способност за събиране на данни, изследване на политики, анализ и формулиране;

(ii)

подобрява управлението на информацията и комуникациите, по-специално в рамките на Националната селскостопанска стратегия;

(iii)

насърчава ефективното вътрешноинституционалното Управление на информацията и комуникациите (УИК) за наблюдение на резултатите, както и на консорциумите с регионални и международни партньори;

iv)

насърчава децентрализираното УИК на местно и национално равнище;

v)

укрепва инициативите посредством регионалното сътрудничество; и

vi)

развива подходи за оценка на въздействието на политиката за селското и селскостопанското развитие.

3.   Центърът подкрепя регионалните инициативи и мрежи и прогресивно споделя програмите за развитие на капацитета с подходящите организации от АКТБ. За тази цел, Центърът подкрепя децентрализираните регионални информационни мрежи. Тези мрежи ще се изграждат постепенно и ефективно.

4.   Извършват се периодични оценки на дейностите, предприети от ЦРЗ.

5.   Комитетът на посланиците осъществява надзор върху работата на Центъра. След подписването на настоящото споразумение той:

а)

установява устава на Центъра;

б)

определя членовете на Изпълнителния съвет;

в)

назначава управителното тяло на Центъра по предложение на Изпълнителния съвет; и

г)

наблюдава цялостната стратегия на Центъра и осъществява надзор върху работата на Изпълнителния съвет.

6.   Изпълнителният съвет, в съответствие с устава на Центъра:

а)

установява финансовия правилник, правилника за персонала и процедурния правилник;

б)

осъществява надзор върху неговата работа;

в)

приема програмата и бюджета на Центъра;

г)

представя периодични доклади и оценки на органа по надзора; и

д)

извършва други задачи, възложени му от устава на Центъра.

7.   Бюджетът на центъра се финансира в съответствие с правилата, предвидени в настоящото споразумение по отношение на сътрудничеството за финансиране на развитието.“.

3.

Приложение IV, както е изменено с Решение № 3/2008 на Съвета на министрите АКТБ-ЕО от 15 декември 2008 г. (2), се изменя, както следва:

а)

Членове 1, 2 и 3 се заменят със следното:

„Член 1

Операциите, финансирани с безвъзмездни средства в рамките на настоящото споразумение, се включват в програмирането в началото на периода, обхванат от многогодишната финансова рамка на сътрудничество.

Програмирането се основава на принципите на собственост, приравняването, координацията на донорите и хармонизирането, управлението за постигане на резултати в развитието и взаимната отчетност.

За тази цел програмиране означава:

а)

подготовката и разработването на национални, регионални и в рамките на-АКТБ стратегически програми (СП), основани на собствените им средносрочни цели и стратегии за развитие и като се вземат предвид принципите на съвместното програмиране и разделението на труда между донори, което, доколкото е възможно, е процес, воден от партньорска държава или регион;

б)

ясно посочване от страна на Общността на индикативните програмни финансови средства, от които националното, регионалното или в рамките на АКТБ сътрудничество, може да се възползва по време на периода, обхванат от многогодишната финансова рамка на сътрудничество по настоящото споразумение, както и всяка друга подходяща информация, включително възможна резерва за непредвидени нужди;

в)

подготовката и приемането на индикативна програма за изпълнение на СП, която взема предвид ангажиментите на други донори, и особено тези на държавите-членки; и

г)

процес на преразглеждане, обхващащ СП, индикативната програма и обема на ресурсите разпределените за нея.

Член 2

Национална стратегическа програма

Националната стратегическа програма (НСП) се изготвя от съответната държава от АКТБ и от ЕС. Тя се основава на предварителни консултации с широк кръг участници, включително недържавни участници, местни власти, и когато е подходящо, парламенти на държавите от АКТБ, и на придобития опит и най-добри практики. Всяка НСП се адаптира към нуждите и отговаря на особеностите на всяка страна от АКТБ. НСП е инструмент, който приоритизира дейностите и изгражда местна собственост върху програмите за сътрудничество. Всяко различие между собствения анализ на държава и този на Общността се отбелязва. НСП включва следните стандартни елементи:

a)

анализ на политическия, икономическия и социален контекст на държавата, ограниченията, капацитета и перспективите, включително оценка за основните нужди, като доход на глава от населението, размер на населението и социалните индикатори и уязвимостта;

б)

подробно очертаване на средносрочната стратегия за развитие на държавата, ясно определени приоритети и очаквани изисквания за финансиране;

в)

очертаване на съответните планове и действия на другите донори, намиращи се в държавата, и по-специално включващи тези от държавите-членки в тяхното качество на двустранни донори;

г)

стратегии за отговор, детайлизиращи специфичната помощ, която може да се предостави от ЕС. Тези стратегии в степента, в която е възможно, дават възможност за допълване с операциите, финансирани от самите държави от АКТБ и от другите донори, намиращи се в държавата; и

е)

индикация за най-подходящия тип механизми за подкрепа и изпълнение, които да се прилагат при изпълнението на горепосочените стратегии.

Член 3

Разпределение на ресурси

1.   Индикативното разпределение на ресурсите между държавите от АКТБ се основава на стандартни, обективни и прозрачни критерии за нужди и представяне. Във връзка с това:

а)

нуждите се оценяват въз основа на критерий, свързан с дохода на глава от населението, размера на населението, социалните индикатори и равнището на задлъжнялост, уязвимостта към външни шокове. Предоставя се специално третиране на най-слаборазвитите държави от АКТБ, като се отчита и уязвимостта на островните държави от АКТБ и държавите от АКТБ без излаз на море. В допълнение, се вземат предвид и конкретните трудности на държавите, намиращи се в период след военни конфликти или природни бедствия; и

б)

представянето се оценява въз основа на критерии, отнасящи се до управлението, напредък в изпълнението на институционалните реформи, резултатите на държавата при използването на ресурсите, ефективно изпълнение на текущите операции, премахване или намаляването на бедността, напредък спрямо постигането на Целите на хилядолетието за развитие, мерки за устойчиво развитие и резултати от макроикономическите и секторни политики.

2.   Предоставените средства съдържат:

а)

програмни средства за макроикономическа подкрепа, секторни политики, програми и проекти в подкрепа на основните и странични области на подпомагане от Общността. Програмните средства улесняват дългосрочното програмиране на помощта на Общността за съответните държави. Заедно с други възможни ресурси от Общността, тези средства представляват основата за подготовката на индикативната програма на съответната държава; и

б)

средства за покриване на непредвидени нужди като тези, определени в членове 66, 68, 72, 72а и 73 от настоящото споразумение, които средства са достъпни при условията, уредени в тези членове, в случаите, когато тази подкрепа не може да бъде финансирана от бюджета на Съюза.

3.   За тези държави, които поради изключителни обстоятелства нямат достъп до нормалните програмни ресурси, ще бъдат заделени средства въз основа на резерва за непредвидени нужди.

4.   Без да се засяга член 5, параграф 7 от настоящото приложение относно извършването на прегледи, Общността може, с оглед отчитането на нови нужди или изключителни резултати, да увеличи размера на програмните средства на дадена държава или нейните средства за непредвидени нужди:

а)

нови нужди могат да възникнат в резултат на изключителни обстоятелства като кризи и следкризисни ситуации или на непредвидени нужди, както е посочено в параграф 2, буква б);

б)

изключителни резултати се наблюдават, когато извън средносрочните прегледи и прегледите след изтичане на срока, програмните средства на дадена държава са изцяло използвани и допълнително финансиране от националната индикативна програма може да бъде абсорбирано на фона на ефективни политики за намаляване на бедността и солидно финансово управление.“;

б)

член 4, параграфи 1—4 се заменят със следното:

„1.   При получаването на информацията, посочена по-горе, всяка от държавите от АКТБ изготвя и предоставя на Общността проект на индикативна програма въз основа и в съответствие с нейните цели и приоритети за развитие, изразени в рамките на НСП. Проектът на индикативната програма съдържа:

а)

обща бюджетна подкрепа и/или ограничен брой основни сектори или области, в които следва да се концентрира помощта;

б)

най-подходящите мерки и действия за постигането на целите и задачите в основния сектор(и) или област(и);

в)

ресурсите, евентуално запазени за ограничен брой проекти и програми извън основния сектор(и) или област(и) и/или общото описание на тези дейности, както и посочване на ресурсите, които да се използват за всеки от тези елементи;

г)

видовете недържавни участници, които отговарят условията за финансиране в съответствие с критериите, установени от Съвета на министрите, средствата, разпределени за недържавни участници и вида на дейностите, подлежащи на подпомагане, които трябва да са с нестопанска цел;

д)

предложения за евентуално участие в регионални програми и проекти; и

е)

евентуална резерва за застраховане срещу възможни искове и за покриване увеличаването на разходите и другите непредвидени обстоятелства.

2.   Проектът на индикативна програма съдържа, доколкото е уместно, средствата, запазени за укрепване на човешкия, материалния и институционалния капацитет на АКТБ за подготовка и изпълнение на националните индикативни програми и възможно участие в програми и проекти, финансирани от регионалните индикативни програми и за подобряване на управлението на цикъла на публичните инвестиционни програми на държавите от АКТБ.

3.   Проектът на индикативна програма се обсъжда чрез размяна на становища между заинтересованите държави от АКТБ и Общността. Индикативната програма се приема съвместно от Комисията от името на Общността и съответната държава от АКТБ. След като бъде приета програмата е задължителна за Общността и съответната държава от АКТБ. Индикативната програма се прилага към НСП и в допълнение съдържа:

а)

индикация за специфични и ясно определени операции, особено тези, които могат да се извършат преди следващия преглед;

б)

примерен график за изпълнението и преглед на индикативната програма, включваща предоставянето и изплащането на ресурсите; и

в)

критерии ориентирани към резултатите за прегледите.

4.   Общността и съответната държава от АКТБ предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че процесът на програмиране е завършен в най-краткия възможен срок и освен при изключителни обстоятелства, в рамките на 12 месеца от приемането на многогодишната финансова рамка за сътрудничество. В този контекст, подготовката на НСП и на индикативната програма трябва да бъде част от постоянен процес, водещ до приемането на един документ.“;

в)

Член 5 се изменя, както следва:

(i)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.   При изключителните обстоятелства, както е посочено в член 3, параграф 4, с цел да бъдат взети предвид нови нужди или изключителни резултати, може да бъде извършен ad hoc преглед по искане на една от страните.“;

(ii)

в параграф 4, уводните думи се заменят със следното:

„4.   Годишният оперативен, средносрочен и след приключване на срока преглед на индикативната програма се състои от съвместно оценяване на изпълнението на програмата и взема предвид резултатите от съответните дейности по мониторинг и оценяване. Тези прегледи се извършват на местно равнище и се завършват съвместно между националния оторизиращ служител и Комисията, в консултации със съответните заинтересовани страни, включително недържавни участници, местни власти, и когато е подходящо, парламенти на държавите от АКТБ. По-специално той обхваща оценката на:“;

(iii)

параграфи 5, 6 и 7 се заменят със следното:

„5.   Комисията представя на Комитета за развитие на финансовото сътрудничество един път годишно обобщен доклад на заключенията от годишния оперативен преглед. Комитетът разглежда доклада в съответствие със своите отговорности и правомощия съгласно настоящото споразумение.

6.   Предвид годишните оперативни прегледи, националният оторизиращ служител и Комисията могат в средносрочните прегледи и в прегледите след изтичане на срока да прегледат и адаптират стратегическите програми:

а)

когато оперативните прегледи посочат специфични проблеми; и/или

б)

предвид променените обстоятелства в държавата от АКТБ.

Може да се реши да се извърши промяна в стратегическата програма и в резултат на ad hoc преглед, предвиден съгласно параграф 2.

Прегледът след изтичане на срока може също да включва също адаптиране за новата многогодишна финансова рамка на сътрудничество по отношение както на разпределението на ресурсите, така и на подготовката за следващата програма.

7.   След приключване на средносрочния преглед и прегледът след изтичане на срока, Комисията може от името на Общността, да увеличи или намали разпределените за дадена държава ресурси предвид текущите нужди и резултатите на съответната държава от АКТБ.

След предвидения в параграф 2 ad hoc преглед Комисията може, от името на Общността, също да увеличи разпределените ресурси предвид новите нужди или изключителните резултати на съответната държава от АКТБ, както е определено в член 3, параграф 4.“;

г)

Член 6 се изменя, както следва:

(i)

заглавието се заменя със следното:

„Приложно поле“;

(ii)

добавят се следните параграфи:

„3.   Исканията за финансиране на регионалните програми се внасят от:

а)

съответно оправомощен регионален орган или организация; или

б)

съответно оправомощен подрегионален орган, организация или държава от АКТБ от съответния регион във фазата на програмиране, при условие че действието е посочено в Регионалната индикативна програма (РИП).

4.   Участието на развиващи се държави извън АКТБ в регионални програми се предвижда доколкото:

а)

центърът на тежест на проектите и програмите, финансирани по многогодишната финансова рамка на сътрудничество остава в държава от АКТБ;

б)

съществуват еквивалентни разпоредби в рамките на финансовите инструменти на Общността; и

в)

принципът на пропорционалност е зачетен.“;

д)

членове 7, 8 и 9 се заменят със следното:

„Член 7

Регионални програми

Съответните държавите от АКТБ решават определението на географските региони. В максималната възможна степен, програмите за регионално интегриране следва да съответстват на програмите на съществуващите регионални организации. По принцип в случай че членуването в няколко съответни регионални организации се припокрива, регионалните програми за интегриране следва да съответстват на съчетаното членство в тези организации.

Член 8

Регионално програмиране

1.   Програмирането се осъществява на равнището на всеки регион. Програмирането е резултат от обмяна на становища между Комисията и съответно оправомощена(и) за това регионална(и) организация(и), а при отсъствието на такова оправомощаване, с Националния оторизиращ служител на държавите в региона. Когато е подходящо, програмирането може да включва консултиране с недържавни участници, представени на регионално равнище и, когато е подходящо, регионални парламенти.

2.   Регионалната стратегическа програма (РСП) се изготвя от Комисията и надлежно оправомощената(ите) регионална(и) организация(и) в сътрудничество с държавите от АКТБ в съответния регион, въз основа на принципа на субсидиарност и взаимно допълване, като се взема предвид НСП.

3.   РСП ще бъде инструмент за приоритизиране на дейности и за изграждане на местна собственост върху подпомаганите програми. РСП ще включва следните стандартни елементи:

a)

анализ на политическия, икономическия и социален контекст на региона;

б)

оценка на процеса и на бъдещето на регионалната икономическа интеграция и интегрирането в световната икономика;

в)

очертаване на търсените регионални стратегии и приоритети и очакваните изисквания за финансиране;

г)

очертаване на съответните дейности на другите външни партньори в регионалното сътрудничество;

д)

очертаване на специфичния принос на ЕС за постигането на целите на регионалната интеграция, който е допълнителен, доколкото е възможно, към операциите, финансирани от самите държави от АКТБ и от другите външни партньори, особено държавите-членки; и

е)

индикация за най-подходящия тип механизми за подкрепа и изпълнение, които да се прилагат при изпълнението на горепосочените стратегии.

Член 9

Разпределение на ресурси

1.   Индикативното разпределение на ресурси между регионите от АКТБ се основава на стандартни, обективни и прозрачни прогнози за нуждите, и напредъка и перспективите за регионално сътрудничество и интеграция.

2.   Разпределените средства обхващат:

а)

програмни средства за подкрепа на регионалната интеграция, секторните политики, програмите и проектите в подкрепа на основните и неосновни области на подпомагане от Общността; и

б)

средства за всеки регион от АКТБ за покриване на непредвидени нужди като тези, определени в членове 72, 72а и 73 от настоящото споразумение, когато предвид трансграничната същност и/или обхват на непредвидената нужда, такава подкрепа може да бъде предоставена по-ефективно на регионално равнище. Тези средства са достъпни при условията, уредени в членове 72, 72а и 73 от настоящото споразумение, когато подобна подкрепа не може да бъде финансирана от бюджета на Съюза. Осигурява се взаимното допълване между дейностите, покрити от тези средства и възможни дейности на национално равнище.

3.   Програмните средства улесняват дългосрочното програмиране на помощта на Общността за съответните региони. С оглед постигането на задоволителен мащаб и за увеличаването на ефективността, регионалните и националните средства могат да се съчетават за финансиране на регионални дейности с отчетлив национален компонент.

Регионалните средства за непредвидени нужди могат да се мобилизират в полза на съответния регион и на държави от АКТБ извън региона, където естеството на непредвидената нужда изисква използването им и центърът на тежест на предвидените проекти и програми остава в региона.

4.   Без да се засяга член 11 относно извършването на прегледи, Общността може, с оглед отчитането на нови нужди или изключителни резултати, да увеличи размера на програмните средства на даден регион или неговите средства за непредвидени нужди:

а)

нови нужди са нуждите, възникнали в резултат на изключителни обстоятелства като кризи и следкризисни ситуации или в резултат на непредвидени нужди, както е посочено в параграф 2, буква б);

б)

изключителни резултати се наблюдават, когато извън средносрочните прегледи и прегледите след изтичане на срока, програмните средства на даден регион са изцяло използвани и допълнително финансиране от регионалната индикативна програма може да бъде абсорбирано на фона на ефективни политики за намаляване на бедността и солидно финансово управление.“;

е)

член 10, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Регионалните индикативни програми се приемат с общо съгласие от Общността и надлежно оправомощената(ите) регионална(и) организация(и) или, в отсъствието на подобно оправомощяване, от съответните държави от АКТБ.“;

ж)

в член 11, съществуващата алинея се номерира и се добавя следният параграф:

„2.   При изключителните обстоятелства, както е посочено в член 9, параграф 4, с цел да бъдат взети предвид нови нужди или изключителни резултати, може да бъде извършен преглед по искане на една от страните. В резултат на ad hoc преглед, от двете страни може да се вземе решение за промяна в РСП и/или Комисията, от името на Общността, може да увеличи разпределените ресурси.

Прегледът след края на срока може също да включва също адаптиране за новата многогодишна финансова рамка на сътрудничество по отношение както на разпределението на ресурси, така и на подготовката за следващата регионална индикативна програма.“;

з)

член 12 се заменя със следното:

„Член 12

Сътрудничество в рамките на АКТБ

1.   Сътрудничеството в рамките на АКТБ допринася, като инструмент за развитие, за целите на партньорството между АКТБ и ЕО. Сътрудничеството в рамките на АКТБ е супрарегионално сътрудничество. То цели да намери отговори на общите предизвикателства, пред които са изправени държавите от АКТБ чрез дейности, които надвишават концепцията за географско местоположение и са в полза на много или всички държави от АКТБ.

2.   При спазване на принципите на субсидиарност и взаимно допълване, интервенция в рамките на АКТБ се предвижда, когато националното и/или регионалното действие се окаже невъзможно или по-малко ефективно, с цел да предостави добавена стойност в сравнение с действията, извършени по други инструменти за сътрудничество.

3.   Когато Групата държави от АКТБ реши да допринесе за международни или междурегионални инициативи от фонда за сътрудничество в рамките на АКТБ се осигурява подходяща видимост на действието.“;

и)

вмъкват се следните членове:

„Член 12а

Стратегическа програма в рамките на АКТБ

1.   Програмирането на сътрудничеството в рамките на АКТБ е резултат от обмена на становища между Комисията и Комитета на посланиците от АКТБ и се подготвя съвместно от службите на Комисията и Секретариата на АКТБ, след провеждането на консултации със съответните участници и заинтересовани страни.

2.   Стратегическата програма в рамките на АКТБ определя приоритетните действия на сътрудничеството в рамките на АКТБ и действията, необходими за изграждането на собственост на подкрепяните програми. Документът включва следните стандартни елементи:

а)

анализ на политическия, икономическия, социалния и екологическия контекст на групата държави от АКТБ;

б)

оценка на сътрудничеството в рамките на АКТБ по отношение на приноса му за постигане на целите на настоящото споразумение и постигнатия опит;

в)

очертаване на стратегията и търсените цели в рамките на АКТБ и очакваните изисквания за финансиране;

г)

очертаване на съответните дейности на други външни партньори в сътрудничеството; и

д)

посочване на приноса на ЕС за постигането на целите на сътрудничеството в рамките на АКТБ и взаимното допълване на операциите, финансирани на национални и регионално равнище и от други външни партньори, особено държавите-членки.

Член 12б

Искания за финансиране

Исканията за финансиране на програмите в рамките на АКТБ се подават от:

а)

директно от Съвета на министрите от АКТБ или Комитета на посланиците от АКТБ, или

б)

непряко посредством:

(i)

най-малко три надлежно оправомощени регионални органи или организации, принадлежащи към различни географски региони, или най-малко две държави от АКТБ от всеки от трите региона;

ii)

международни организации, като Африканския съюз, осъществяващи операции, които допринасят към целите на регионалното сътрудничество и интеграция след предварителното одобрение от Комитета на посланиците от АКТБ; или

iii)

Карибския или Тихоокеанския регион, с оглед на особената им географска позиция, при условие, че Съвета на министрите от АКТБ или Комитета на посланиците от АКТБ ги одобри предварително.

Член 12в

Разпределение на ресурси

Индикативното разпределение на ресурси се основава на прогнози за нуждите и напредъка и перспективите за сътрудничество в рамките на АКТБ. Той включва резерва от непрограмирани средства.“;

й)

Членове 13 и 14 се заменят със следното:

„Член 13

Индикативна програма в рамките на АКТБ

1.   Индикативната програма в рамките на АКТБ включва следните основни стандартни елементи:

а)

основните сектори и теми на помощ на Общността;

б)

най-подходящите мерки и дейности за постигане на целите, поставени за тези основни сектори и теми; и

в)

програмите и проектите, необходими за постигане на определените цели, доколкото те са ясно определени, както и посочване на средствата, които да бъдат предоставени за всеки/всяка от тях и график за изпълнение.

2.   Комисията и Секретариатът на АКТБ определят и оценяват съответните дейности. На тази основа индикативната програма в рамките на АКТБ се подготвя съвместно от службите на Комисията и Секретариата на АКТБ и се представя на Комитета на посланиците АКТБ-ЕО. Програмата се приема от Комисията, от името на Общността, и от Комитета на посланиците от АКТБ.

3.   Без да се засяга член 12б, буква б) подточка iii) Комитетът на посланиците от АКТБ представя всяка година консолидиран списък с исканията за финансиране на приоритетните действия, предвидени в индикативната програма в рамките на АКТБ. Комисията определя и подготвя съответните действия със Секретариата на АКТБ, както и годишна програма за действие. В границите на възможното и като се имат предвид предоставените средства, исканията за финансиране на действия, непредвидени в индикативната програма, се включват в годишната програма за действие. В изключителни случаи тези искания се приемат със специално решение за финансиране на Комисията.

Член 14

Процес за извършване на преглед

1.   Сътрудничеството в рамките на АКТБ следва да е достатъчно гъвкаво и активно, за да гарантира, че действията по него са в съответствие с целите на настоящото споразумение и за да взема предвид евентуални промени в приоритетите и целите на Групата държави от АКТБ.

2.   Комитетът на посланиците от АКТБ и Комисията извършват средносрочен преглед след края на срока на стратегията за сътрудничество в рамките на АКТБ и индикативната програма, за да я адаптират към актуалните обстоятелства и да осигурят правилното ѝ изпълнение. Ако обстоятелствата го наложат, могат да се извършват и прегледи ad hoc, които да вземат предвид нови нужди, които да са възникнали в резултат на изключителни или непредвидени обстоятелства, като тези вследствие на нови предизвикателства, които са общи за държавите от АКТБ.

3.   По време на средносрочните прегледи и прегледите след края на срока, или след преглед ad hoc, Комитетът на посланиците от АКТБ и Комисията могат да прегледат и изменят стратегията за сътрудничество в рамките на АКТБ.

4.   След средносрочните прегледи и прегледите след края на срока, или прегледа ad hoc, Комитетът на посланиците от АКТБ и Комисията могат да адаптират размера на средствата в индикативната програма в рамките на АКТБ и да мобилизират непрограмираната резерва в рамките на АКТБ.“;

к)

член 15 се изменя, както следва:

(i)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Представените проекти и програми от съответната държавата от АКТБ или съответната организация или орган на регионално равнище или равнище в рамките на АКТБ подлежат на съвместна оценка. Комитетът за развитие на финансовото сътрудничество АКТБ-ЕО разработва общи насоки и критерии за оценка на програмите и проектите. Тези програми и проекти са по правило многогодишни и могат да включват широк кръг от дейности с ограничен обем в определена област.“;

(ii)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   При оценката на програма и проект се вземат предвид ограниченията на националните човешки ресурси и осигуряването на стратегия, благоприятна за насърчаването на тези ресурси. Оценката следва да отчита и особеностите и ограничения, характерни за всяка държава или регион от АКТБ.“;

(iii)

в параграф 4, думите „национален оторизиращ служител“ се заменят с думите „съответния оторизиращ служител“;

л)

в член 16, думите „съответната държава от АКТБ“ се заменят с думите „съответната държава от АКТБ или съответната организация или орган на регионално равнище или равнище в рамките на АКТБ“;

м)

член 17 се заменя със следното:

„Член 17

Споразумение за финансиране

1.   Като правило програми и проекти, финансирани от многогодишната финансова рамка за сътрудничество подлежат на сключването на споразумение за финансиране, изготвено от Комисията и държавата от АКТБ или съответната организация или орган на регионално равнище или на равнище в рамките на АКТБ.

2.   Споразумението за финансиране се изготвя в рамките на 60 дни след съобщаването за вземането от страна на Комисията на решението за финансиране. Споразумението за финансиране:

а)

посочва по-специално подробностите на финансовия принос на Общността, финансовите договорености и условията и общите и специални разпоредби свързани със съответната програма или проект, включително очакваните резултати; и

б)

съдържа съответна разпоредба за разпореждането с бюджетни средства за покриване увеличаването на разходите, за непредвидени обстоятелства, одити и оценки.

3.   Всеки непохарчен остатък след счетоводното приключване на проектите и програмите в рамките на срока за заделяне на средства от многогодишната финансова рамка за сътрудничество, от която са били финансирани програмите и проектите, се предоставя на държавата от АКТБ или съответната организация или орган на регионално равнище или на равнище в рамките на АКТБ.“;

н)

В член 18 думите „националния оторизиращ служител“ се заменят с думите „съответния оторизиращ служител“;

(o)

член 19 се изменя както следва:

(i)

в параграф 1, думите „държавите от АКТБ“ се заменят с думите „държавите от АКТБ или съответната организация или орган на регионално равнище или на равнище в рамките на АКТБ“;

(ii)

в параграф 3, думите „държавата от АКТБ“ се заменят с думите „държавата от АКТБ или съответната организация или орган на регионално равнище или на равнище в рамките на АКТБ“;

п)

член 19а, се изменя както следва:

(i)

уводните думи се заменят със следното:

„1.   Изпълнението на програмите и проектите, финансирани от многогодишната финансова рамка за сътрудничество по настоящото споразумение включва основно следното:“;

ii)

буква г) се заменя със следното:

„г)

преки плащания под формата на бюджетна подкрепа, подкрепа за секторни програми, облекчаване на дълга и подкрепа за смекчаване на негативните последствия в резултат на краткосрочни външни шокове, включително колебанията в приходите от износ.“;

р)

в член 19б, думите „държавите от АКТБ“ се заменят с думите „държавите от АКТБ или съответната организация или орган на регионално равнище или на равнище в рамките на АКТБ“;

с)

член 19в и 20 се заменят със следното:

„Член 19в

Възлагане на договори, отпускане на безвъзмездни средства и изпълнение на договори

1.   С изключение на предвиденото в член 26, договорите се възлагат и безвъзмездните средства се отпускат и изпълняват в съответствие с правилата на Общността и, с изключение на специфичните случаи, предвидени от тези правила, съгласно стандартните процедури и документацията, определени и публикувани от Комисията за целите на изпълнение на дейностите за сътрудничество с трети държави, които са в сила в момента на стартиране на съответната процедура.

2.   При децентрализираното управление, когато една съвместна оценка показва, че процедурите за възлагане на договори и за отпускане на безвъзмездни средства в държавата от АКТБ или в региона бенефициер, или процедурите, одобрени от предоставящите средствата, съответстват на принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недискриминация и не допускат никакъв конфликт на интереси, Комисията прилага тези процедури в съответствие с Парижката декларация и без да се засяга член 26, при пълно спазване на правилата, уреждащи упражняването на нейните правомощия в тази област.

3.   Държавата от АКТБ или съответната организация или орган на регионално равнище или на равнище в рамките на АКТБ проверява редовно дали операциите, финансирани от многогодишната финансова рамка на сътрудничество по настоящото споразумение, се изпълняват правилно, взема необходимите мерки, за да предотврати нередности и измами, и, ако е необходимо, предприема правни действия, за да си възстанови нередно изплатени средства.

4.   При децентрализирано управление договорите се договарят, съставят, подписват и изпълняват от държавите от АКТБ или съответната организация или орган на регионално равнище или на равнище в рамките на АКТБ. Тези държави или съответната организация или орган на регионално равнище или на равнище в рамките на АКТБ могат обаче да поискат от Комисията да договаря, съставя, подписва и изпълнява договори от тяхно име.

5.   В съответствие с ангажимента, посочен в член 50 от настоящото споразумение, договорите и безвъзмездните средства, финансирани с ресурси от многогодишната финансова рамка на сътрудничество с АКТБ, се изпълняват в съответствие с международно признати основни стандарти в областта на трудовото право.

6.   Сформира се експертна група от представители на Секретариата на Групата държави от АКТБ и от Комисията, която да определя, по искане на която и да е от страните, всякакви подходящи промени и да предлага изменения и подобрения на правилата и процедурите, посочени в параграфи 1 и 2.

Тази експертна група представя също периодичен доклад на Комитета за развитие на финансовото сътрудничество АКТБ—ЕО, за да го подпомага при изпълнението на задачата му, свързана с разглеждане на проблемите, придружаващи изпълнението на дейностите за развитие на сътрудничеството, и да предлага подходящи мерки.

Член 20

Критерии за допускане

Освен в случаите когато е предоставена дерогация в съответствие с член 22, и без да се засяга член 26:

1.

Участието в процедури за възлагане на договори за поръчки или отпускане на безвъзмездни средства, финансирани от многогодишната финансова рамка на сътрудничество по настоящото споразумение, е отворено за:

а)

всички физически лица, граждани на държава от АКТБ, държава-членка на Европейската общност, държава официален кандидат за членство в Европейската общност или държава членка на Европейското икономическо пространство или юридически лица, установени в тези държави;

б)

всички физически лица, граждани на най-слабо развитите държави по определението на Организацията на обединените нации, или юридически лица, установени в тези държави;

1a.

Участието в процедури по възлагане на поръчки или отпускане на безвъзмездни средства, финансирани от многогодишната финансова рамка на сътрудничество по настоящото споразумение, е отворено за всички физически лица, които са граждани на всяка държава, различна от посочените в параграф 1 или юридически лица, установени в тези държави, когато има установен реципрочен достъп до външна помощ. Реципрочен достъп в най-слабо развитите държави по определението на Организацията на обединените нации, се предоставя автоматично на членовете на ОИСР/КПР.

Реципрочен достъп се установява посредством специално решение на Комисията относно дадена държава или дадена регионална група държави. Решението се приема от Комисията със съгласието на държавата от АКТБ и е в сила за срок от минимум една година.

2.

Услуги по договор, финансиран от многогодишната финансова рамка на сътрудничество по настоящото споразумение могат да се предоставят от експерти, независимо от тяхната националност, без да се засягат качествените и финансовите изисквания, установени в правилата на Комисията за поръчките.

3.

Доставките и материалите, закупени по договори, финансирани от многогодишната финансова рамка на сътрудничество по настоящото споразумение, трябва да са с произход от държава, която отговаря на условията по параграфи 1 или 1а. В този смисъл определянето на понятието „продукти с произход“ се извършва чрез посочване на съответните международни споразумения, а доставките с произход от Общността включват доставки от отвъдморските държави и територии.

4.

Участието в процедури за възлагане на договори за поръчки или отпускане на безвъзмездни средства, финансирани от многогодишната финансова рамка на сътрудничество по настоящото споразумение, е открито за международни организации.

5.

Когато многогодишната финансова рамка на сътрудничество по настоящото споразумение финансира операция, изпълнявана чрез международна организация, участието в процедурите за възлагане на договори за поръчки или отпускане на безвъзмездни средства, е открито за всички физически и юридически лица, които отговарят на условията по параграфи 1 или 1а, както и за всички физически и юридически лица, които отговарят на условията съгласно правилата на организацията, като следва да се обърне внимание на гарантирането на еднакво третиране на донорите. Същите правила се прилагат и за доставките и материалите.

6.

Когато многогодишната финансова рамка на сътрудничество по настоящото споразумение финансира операция, изпълнявана като част от регионална инициатива, участието в процедурите по възлагане на договори за поръчки или отпускане на безвъзмездни средства, е открито за всички физически и юридически лица, които отговарят на условията по параграфи 1 или 1а, както и за всички физически и юридически лица от държава, участваща в съответната инициатива. Същите правила се прилагат за доставките и материалите.

7.

Когато многогодишната финансова рамка на сътрудничество по настоящото споразумение финансира операция, съфинансирана от трета държава, участието в процедурите по възлагане на договори за поръчки и отпускане на безвъзмездни средства е открито за всички физически и юридически лица, които отговарят на условията по параграфи 1 или 1а, както и за всички лица, които отговарят на условията съгласно правилата на посочената трета държава. Същите правила се прилагат за доставките и материалите.“;

т)

член 21 се заличава (3).

у)

член 22, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   При изключителни надлежно основани обстоятелства, на физически или юридически лица от трети държави, които не отговарят на условията за участие съгласно член 20, може да се разреши да участват в процедури по възлагане на договори за поръчки и отпускане на безвъзмездни средства, финансирани от многогодишната финансова рамка на сътрудничество по настоящото споразумение, по обосновано искане на държавата от АКТБ или съответната организация или орган на регионално равнище или на равнище в рамките на АКТБ. Държавата от АКТБ или съответната организация или орган на регионално равнище или на равнище в рамките на АКТБ във всички случаи предоставя на Комисията информацията, необходима за вземането на решение за дерогация, като следва да се обърне особено внимание на:

а)

географското разположение на съответната държава или регион от АКТБ;

б)

конкурентноспособността на изпълнителите, доставчиците и консултантите от държавите-членки и държавите от АКТБ;

в)

необходимостта да се избягват извънредните увеличения на разходите по изпълнението на договора;

г)

транспортните затруднения или закъсненията, дължащи се на сроковете на доставка или други сходни проблеми;

д)

технологията, която е най-подходяща и отговаря най-добре на местните условия;

е)

особено спешни случаи;

ж)

наличието на продукти и услуги на съответните пазари.“;

ф)

Членове 23 и 25 се заличават (4);

х)

в член 26, параграф 1, уводните думи се заменят със следното:

„1.   С оглед насърчаване най-широкото участие на физически и юридически лица от държавите от АКТБ в изпълнението на договори, финансирани от многогодишната финансова рамка на сътрудничество по настоящото споразумение, се вземат мерки, целящи да позволят оптимизирането на физическите и човешките ресурси на тези държави. За тази цел:“;

ц)

членове 27, 28 и 29 се заличават (5);

ч)

в член 30, уводните думи се заменят със следното:

„Всеки спор, възникващ между органите на държава от АКТБ или съответната организация или орган на регионално равнище или на равнище в рамките на АКТБ и изпълнител, доставчик на стоки или на услуги по време на изпълнението на договор, финансиран от многогодишната финансова рамка за сътрудничество по това споразумение:“;

ш)

членове 33 и 34 се заменят със следното:

„Член 33

Условия

1.   Без да се засягат оценките, осъществявани от държавите от АКТБ или от съответната организация или орган на регионално равнище или на равнище в рамките на АКТБ или от Комисията, оценяването ще се извършва съвместно от държавата(ите) от АКТБ или съответната организация или орган на регионално равнище или на равнище в рамките на АКТБ и Общността. Комитетът за развитие на финансовото сътрудничество АКТБ-ЕО осигурява съвместния характер на съвместните действия по наблюдение и оценка. С оглед подпомагането на Комитета за развитие на финансовото сътрудничество АКТБ-ЕО, Комисията и Генералния секретариат на АКТБ изготвят и осъществяват съвместното наблюдение и оценка и докладват на Комитета. На първото си заседание след подписването на споразумението, Комитетът определя оперативните условия, насочени към осигуряването на съвместния характер на действията и одобрява работната програма на годишна основа.

2.   Дейностите по наблюдение и оценка основно:

a)

предоставят редовни и независими оценки на операциите и дейностите, финансирани от многогодишната финансова рамка на сътрудничество по настоящото споразумение посредством сравняване на резултатите с целите; и с това

б)

дават възможност на държавите от АКТБ или съответната организация или орган на регионално равнище или на равнище в рамките на АКТБ и Комисията и на съвместните институции да използват уроците от опита отново при създаването и изпълнението на бъдещите политики и действия.

Член 34

Комисията

1.   Комисията осъществява финансовото изпълнение на операциите, осъществени със средства от многогодишната финансова рамка на сътрудничество по настоящото споразумение, с изключение на инструмента за инвестиции и лихвените субсидии, като използва следните основни методи на управление:

а)

централизирано управление,

б)

децентрализирано управление.

2.   По правило, финансовото изпълнение на средствата от многогодишната финансова рамка на сътрудничество по настоящото споразумение от Комисията е децентрализирано.

В този случай, задълженията по изпълнение се осъществяват от държавите от АКТБ в съответствие с член 35.

3.   За да осъществява финансовото изпълнение на средствата от многогодишната финансова рамка на сътрудничество по настоящото споразумение, Комисията делегира изпълнителните си правомощия на своите служби. Комисията информира държавите от АКТБ и Комитетът за развитие на финансовото сътрудничество АКТБ-ЕО за делегирането на правомощията си.“;

щ)

Член 35 се изменя, както следва:

(i)

в параграф 1, уводните думи се заменят със следното:

„1.   Правителството на всяка държава от АКТБ назначава национален оторизиращ служител, който да я представлява във всички дейности по финансиране със средства от многогодишната финансова рамка на сътрудничество по настоящото споразумение, управлявани от Комисията и Банката. Националният оторизиращ служител назначава един или повече заместник национални оторизиращи служители, които го заместват, когато той не е във възможност да изпълнява функциите и информира Комисията за това назначение. Когато условията относно институционалния капацитет и добро финансово управление са изпълнени, националният оторизиращ служител може да делегира функциите си по изпълнение на съответните програми и проекти на компетентния орган в рамките на националната администрация. Националният оторизиращ служител информира Комисията за всяко подобно делегиране.

В случай на регионални програми и проекти, съответната организация или орган определя регионален оторизиращ служител, чиито задължения съответстват mutatis mutandis на тези на националния оторизиращ служител.

В случай на програми и проекти в рамките на АКТБ, съответната организация или орган определя оторизиращ служител в рамките на АКТБ, чиито задължения съответстват mutatis mutandis на тези на националния оторизиращ служител. В случай, че Секретариатът на АКТБ не е оторизиращият служител, Комитетът на посланиците се информира в съответствие с споразумение за финансиране относно изпълнението на програмите и проектите.

Когато Комисията узнае за съществуването на проблеми при осъществяването на процедури, свързани с управлението на средства от многогодишната финансова рамка на сътрудничество по настоящото споразумение, тя може заедно със съответния оторизиращ служител да установи всякакви контакти, необходими за преодоляването на ситуацията, както и да предприеме подходящи мерки.

Съответният оторизиращ служител носи финансова отговорност само за възложените му задачи по изпълнение.

Когато средствата от многогодишната финансова рамка на сътрудничество по настоящото споразумение се управляват децентрализирано и при спазване на допълнителните правомощия, които могат да бъдат предоставени от Комисията, съответният оторизиращ служител:“;

(ii)

в параграф 2, думите „националния оторизиращ служител“ се заменят с думите „съответния оторизиращ служител“;

(ща)

член 37 се изменя както следва:

(i)

в параграф 2, думите „държавите от АКТБ“ се заменят с думите „държавите от АКТБ или съответната организация или орган на регионално равнище или на равнище в рамките на АКТБ“;

(ii)

в параграф 4, думите „националния оторизиращ служител“ се заменят с думите „съответния оторизиращ служител“;

(iii)

в параграф 6, думите „националния оторизиращ служител“ се заменят с думите „съответния оторизиращ служител“;

(iv)

в параграф 7, думите „държавите от АКТБ“ се заменят с думите „държавите от АКТБ или съответната организация или орган на регионално равнище или на равнище в рамките на АКТБ“.

4.

Приложение V, включително протоколите към него се заличават.

5.

Приложение VII, член 3, параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Страните признават ролята на групата държави от АКТБ в политическия диалог, основан на условията, които предстои да се определят от групата държави от АКТБ и да се съобщят на Европейската общност и нейните държави-членки. Секретариатът на АКТБ и Европейската комисия си обменят цялата необходима информация относно процеса на политически диалог, осъществяван преди, по време на и след консултациите, предприети съгласно членове 96 и 97 от настоящото споразумение.“.

Г.   ПРОТОКОЛИ

Протокол № 3 за Южна Африка, изменен с Решение № 4/2007 на Съвета на министрите АКТБ-ЕО от 20 декември 2007 г. (6), се изменя както следва:

1.

В член 1, параграф 2 думите „подписан в Претория на 11 октомври 1999 г.“ се заменят с думите „както е изменен със Споразумението, подписано на 11 септември 2009 г.“.

2.

Член 4 се изменя както следва:

а)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Въпреки това, чрез дерогация от този принцип, Южна Африка има правото да участва в областите за развитие на финансовото сътрудничество АКТБ- ЕО, изброени в член 8 от настоящия протокол, въз основа на принципите за реципрочност и пропорционалност, като се разбира, че участието на Южна Африка ще бъде финансирано напълно от ресурсите, предвидени съгласно дял VII от СТРС. Когато се използват ресурси от СТРС за участие в операции в рамките на финансовото сътрудничество АКТБ-ЕО, Южна Африка ще се ползва от правото да участва напълно в процеса на вземане на решения, които регулират изпълнението на такава помощ.“;

б)

добавя се следният параграф:

„4.   За целите на инвестиционното финансиране, предвидено в Приложение II, глава 1 към настоящото споразумение, се допускат инвестиционни фондови и финансови и нефинансови посредници, установени в Южна Африка.“.

3.

Член 5, параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Настоящият протокол не възпрепятства Южна Африка да преговаря и да подпише едно от споразуменията за икономическо партньорство (СИП), предвидено в част трета, дял II от настоящото споразумение, в случай че другите страни по СИП са съгласни.“.

В ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА КОЕТО, долуподписаните упълномощени представители полагат своите подписи

Настоящото споразумение е открито за подписване в Ouagadougou на 22 юни 2010 г. и след това от 1 юли 2010 г. до 31 октомври 2010 г. в Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз в Брюксел.

El presente Acuerdo quedará abierto a la firma en Uagadugu el 22 de junio de 2010 y, a continuación, del 1 de julio de 2010 al 31 de octubre de 2010 en la Secretaría General del Consejo de la Unión Europea, en Bruselas.

Tato dohoda je otevřena k podpisu dne 22. června v Ouagadougou a poté od 1. července 2010 do 31. října 2010 v generálním sekretariátu Rady Evropské unie v Bruselu.

Denne aftale er åben for undertegnelse den 22. juni 2010 i Ouagadougou og derefter fra den 1. juli 2010 til den 31. oktober 2010 i Generalsekretariatet for Rådet for Den Europæiske Union i Bruxelles

Dieses Abkommen liegt am 22. Juni 2010 in Ouagadougou und danach vom 1. Juli bis 31. Oktober 2010 beim Generalsekretariat des Rates der Europäischen Union in Brüssel zur Unterzeichnung auf.

Käesolev leping on allakirjutamiseks avatud 22. juunil 2010 Ouagadougous ning seejärel 1. juulist 2010 kuni 31. oktoobrini 2010 Euroopa Liidu Nõukogu peasekretariaadis Brüsselis.

Η παρούσα συμφωνία κατατίθεται προς υπογραφή στο Ουαγκαντούγκου, στις 22 Ιουνίου 2010 και στη συνέχεια, από την 1η Ιουλίου 2010 έως τις 31 Οκτωβρίου 2010, στη Γενική Γραμματεία του Συμβουλίου της Ευρωπαϊκής Ένωσης, στις Βρυξέλλες.

This Agreement shall be open for signature in Ouagadougou on 22 June 2010 and thereafter from 1 July 2010 to 31 October 2010 at the General Secretariat of the Council of the European Union in Brussels.

Le présent accord est ouvert à la signature à Ouagadougou le 22 juin 2010 et ensuite du 1er juillet 2010 au 31 octobre 2010 au Secrétariat général du Conseil de l’Union européenne, à Bruxelles.

Il presente accordo è aperto alla firma a Ouagadougou il 22 giugno 2010 e successivamente a Bruxelles presso il Segretariato generale del Consiglio dell’Unione europea, dal 1o luglio 2010 al 31 ottobre 2010.

Šo nolīgumu dara pieejamu parakstīšanai 2010. gada 22. jūnijā Vagadugu (Ouagadougou) un pēc tam no 2010. gada 1. jūlija līdz 2010. gada 31. oktobrim Briselē, Eiropas Savienības Padomes Ģenerālsekretariātā.

Šis susitarimas pateiktas pasirašyti 2010 m. birželio 22 d. Uagadugu, o paskui, 2010 m. liepos 1 d.- 2010 m. spalio 31 d., Europos Sąjungos Tarybos generaliniame sekretoriate Briuselyje.

Ez a megállapodás 2010. június 22-én Ouagadougouban, majd 2010. július 1. és 2010. október 31. között Brüsszelben, az Európai Unió Tanácsának Főtitkárságán aláírásra nyitva áll.

Dan il-Ftehim huwa miftuħ għall-iffirmar f’Ouagadougou fit-22 ta’ Ġunju 2010 u wara dan mill-1 ta’ Lulju 2010 sal-31 ta’ Ottubru 2010, fis-Segretarjat Ġenerali tal-Kunsill tal-Unjoni Ewropea, fi Brussell.

Deze overeenkomst staat open voor ondertekening op 22 juni 2010 te Ouagadougou en vervolgens met ingang van 1 juli tot en met 31 oktober 2010 bij het secretariaat-generaal van de Raad van de Europese Unie in Brussel.

Niniejsza Umowa będzie otwarta do podpisu w Wagadugu w dniu 22 czerwca 2010 r., a następnie od 1 lipca 2010 r. do 31 października 2010 r. w Sekretariacie Generalnym Rady Unii Europejskiej w Brukseli.

O presente Acordo está aberto para assinatura em Uagadugu, em 22 de Junho de 2010 e, posteriormente, de 1 de Julho a 31 de Outubro de 2010, no Secretariado-Geral do Conselho da União Europeia, em Bruxelas.

Acest acord va fi deschis pentru semnare în Ouagadougou, la 22 iunie 2010, iar ulterior, începând cu 1 iulie 2010 până la 31 octombrie 2010, la Secretariatul General al Consiliului Uniunii Europene din Bruxelles.

Táto dohoda je otvorená na podpis 22. júna 2010 v Ouagadougou a potom od 1. júla 2010 do 31. októbra 2010 na Generálnom sekretariáte Rady Európskej únie v Bruseli.

Ta sporazum bo na voljo za podpis 22. junija 2010 v Ouagadougouju in nato od 1. julija 2010 do 31. oktobra 2010 v generalnem sekretariatu Sveta Evropske unije v Bruslju.

Tämä sopimus on avoinna allekirjoittamista varten Ouagadougoussa 22 päivänä kesäkuuta 2010 ja sen jälkeen 1 päivästä heinäkuuta 201031 päivään lokakuuta 2010 Euroopan unionin neuvoston pääsihteeristössä Brysselissä.

Detta avtal är öppet för undertecknande i Ouagadougou den 22 juni 2010 och sedan från och med den 1 juli till och med den 31 oktober 2010 vid generalsekretariatet för Europeiska unionens råd i Bryssel.


(1)  ОВ ЕС L 168, 30.6.2009 г., стр. 48.

(2)  ОВ ЕС L 352, 31.12.2008 г., стр. 59.

(3)  Член 21 е заличен с Решение № 3/2008 на Съвета на министрите АКТБ-ЕО.

(4)  Членове 23 и 25 са заличени с Решение№ 3/2008 на Съвета на Министрите АКТБ-ЕО.

(5)  Членове 27, 28 и 29 са заличени с Решение № 3/2008 на Съвета на Министрите АКТБ-ЕО.

(6)  OВ EС L 25, 30.1.2008 г., стр. 11.

ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН АКТ

Упълномощените представители на:

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА БЕЛГИЙЦИТЕ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ДАНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ИРЛАНДИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ,

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА ИСПАНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА КИПЪР,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЛИТВА,

НЕГОВО КРАЛСКО ВИСОЧЕСТВО ВЕЛИКИЯТ ХЕРЦОГ НА ЛЮКСЕМБУРГ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА МАЛТА,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА НИДЕРЛАНДИЯ,

ФЕДЕРАЛНИЯТ ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ПОЛША,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РУМЪНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ,

договарящи страни по Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, наричани по-нататък „държавите-членки“,

и ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ, наричан по-нататък „Съюзът“ или „ЕС“,

от една страна, и

упълномощените представители на:

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА АНГОЛА,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА АНТИГУА И БАРБУДА,

ДЪРЖАВНИЯТ ГЛАВА НА БАХАМСКАТА ОБЩНОСТ,

ДЪРЖАВНИЯТ ГЛАВА НА БАРБАДОС,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА БЕЛИЗ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА БЕНИН,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА БОТСУАНА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА БУРКИНА ФАСО,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА БУРУНДИ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА КАМЕРУН,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА КАБО ВЕРДЕ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ЦЕНТРАЛНОАФРИКАНСКАТА РЕПУБЛИКА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА СЪЮЗА НА КОМОРСКИТЕ ОСТРОВИ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА КОНГО,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА КОНГО,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ОСТРОВИТЕ КУК,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА КОТ Д’ИВОАР,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ДЖИБУТИ,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ДОМИНИКА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ДОМИНИКАНСКАТА РЕПУБЛИКА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ДЪРЖАВАТА ЕРИТРЕЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФЕДЕРАЛНА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА ЕТИОПИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ОСТРОВИ ФИДЖИ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ГАБОН,

ПРЕЗИДЕНТЪТ И ДЪРЖАВЕН ГЛАВА НА РЕПУБЛИКА ГАМБИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ГАНА,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ГРЕНАДА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ГВИНЕЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ГВИНЕЯ БИСАУ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА КООПЕРАТИВНА РЕПУБЛИКА ГВИАНА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ХАИТИ,

ДЪРЖАВНИЯТ ГЛАВА НА ЯМАЙКА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА КЕНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА КИРИБАТИ,

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА КРАЛСТВО ЛЕСОТО,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЛИБЕРИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА МАДАГАСКАР,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА МАЛАВИ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА МАЛИ,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА МАРШАЛОВИ ОСТРОВИ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ИСЛЯМСКА РЕПУБЛИКА МАВРИТАНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА МАВРИЦИЙ,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАТИВНИ ЩАТИ МИКРОНЕЗИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА МОЗАМБИК,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА НАМИБИЯ,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА НАУРУ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА НИГЕР,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА НИГЕРИЯ,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НИУЕ,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ПАЛАУ,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА НЕЗАВИСИМАТА ДЪРЖАВА ПАПУА - НОВА ГВИНЕЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА РУАНДА,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА СЕЙНТ КИТС И НЕВИС,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА СЕЙНТ ЛУСИЯ,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА СЕЙНТ ВИНСЪНТ И ГРЕНАДИНИ,

ДЪРЖАВНИЯТ ГЛАВА НА НЕЗАВИСИМАТА ДЪРЖАВА САМОА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКА РЕПУБЛИКА САО ТОМЕ И ПРИНСИПИ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА СЕНЕГАЛ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА СЕЙШЕЛИ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА СИЕРА ЛЕОНЕ,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА СОЛОМОНОВИТЕ ОСТРОВИ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЮЖНА АФРИКА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА СУРИНАМ,

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА КРАЛСТВО СВАЗИЛЕНД,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ОБЕДИНЕНА РЕПУБЛИКА ТАНЗАНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЧАД,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА ИЗТОЧЕН ТИМОР,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ТОГО,

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА ТОНГА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ТРИНИДАД И ТОБАГО,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ТУВАЛУ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА УГАНДА,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ВАНУАТУ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЗАМБИЯ,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ЗИМБАБВЕ,

чиито държави са наричани по-нататък „държави от АКТБ“,

от друга страна,

на срещата си в Уагадугу (Ouagadougou) на двадесет и втория ден от м. юни на две хиляди и десета година за подписване на Споразумението за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г., изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г.,

приеха по време на подписването на настоящото споразумение следните декларации, приложени към настоящия заключителен акт:

Декларация I:

Съвместна декларация относно подкрепата за достъп до пазара в рамките на партньорството АКТБ-ЕО

Декларация II:

Съвместна декларация относно миграцията и развитието (член 13)

Декларация III:

Декларация на Европейския съюз относно институционалните промени, произтичащи от влизането в сила на Договора от Лисабон

и се съгласиха също така, че в следствие на заличаването на Приложение V следните съществуващи декларации са станали ненужни:

Декларация ХХII:

Съвместна Декларация относно селскостопанските продукти, посочени в член 1, параграф 2, буква а) от Приложение V

Декларация ХХIII:

Съвместна Декларация относно достъпа до пазара в рамките на партньорството АКТБ-ЕО

Декларация ХХIV:

Съвместна Декларация относно ориза

Декларация ХХV:

Съвместна Декларация относно рома

Декларация ХХVI:

Съвместна Декларация относно телешкото и говеждото месо

Декларация ХХVII:

Съвместна Декларация относно договореностите, уреждащи достъпа до пазарите на френските отвъдморски територии за продукти с произход от държавите от АКТБ, посочени в член 1, параграф 2 от приложение V

Декларация ХХIХ:

Съвместна Декларация относно продуктите, обхванати от общата селскостопанска политика

Декларация ХХХ:

Декларация на АКТБ относно член 1 от Приложение V

Декларация ХХХI:

Декларация на Общността относно член 5, параграф 2, буква а) от Приложение V

Декларация ХХХII:

Съвместна Декларация относно недискриминацията

Декларация ХХХIII:

Декларация на Общността относно член 8, параграф 3 от Приложение V

Декларация ХХХIV:

Съвместна Декларация относно член 12 от Приложение V

Декларация ХХХV:

Съвместна Декларация по отношение на Протокол 1 от Приложение V

Декларация ХХХVI:

Съвместна Декларация по отношение на Протокол 1 към Приложение V

Декларация ХХХVII:

Съвместна Декларация по отношение на Протокол 1 към Приложение V относно произхода на рибни продукти

Декларация ХХХVIII:

Съвместна Декларация по отношение на Протокол 1 към Приложение V относно размера на териториалните води

Декларация ХХХIХ:

Декларация на АКТБ по отношение на Протокол 1 към Приложение V относно произхода на рибни продукти

Декларация ХL:

Съвместна Декларация относно прилагането на правилото за толерантност на стойността в сектор риба тон

Декларация ХLI:

Съвместна Декларация относно член 6, параграф 11 от Протокол 1 към Приложение V

Декларация ХLII:

Съвместна Декларация относно правилата за произход: кумулация с Южна Африка

Декларация ХLIII:

Съвместна Декларация относно Приложение 2 към Протокол 1 към Приложение V

В ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА КОЕТО, долуподписаните упълномощени представители полагат своите подписи.

ДЕКЛАРАЦИЯ I

Съвместна декларация относно подкрепата за достъп до пазара в рамките на партньорството АКТБ-ЕО

Страните признават значителното значение на преференциалните условия за достъп до пазара за икономиките от АКТБ, особено за стоковите и други агро-индустриални сектори, които са от жизненоважно значение за икономическото и социалното развитие на държавите от АКТБ и имат основен принос за заетостта, приходите от износ и държавната хазна.

Страните отбелязват, че някои сектори са в процес на трансформация, с подкрепата на ЕС, целящ да позволи на засегнатите износители от АКТБ да се конкурират на европейските и международните пазари, включително чрез развитието на маркови продукти и други продукти с добавена стойност.

Те също отчитат, че може да е необходима допълнителна подкрепа в случаите, когато по-голяма либерализация може да доведе до по-дълбоки промени в условията на достъп за производителите от АКТБ. За таза цел страните са съгласни да проучат всички възможни мерки с оглед поддържането на конкурентната позиция на държавите от АКТБ на пазара на ЕС. Това проучване може да включва правилата за произход, санитарните и фитосанитарните мерки и изпълнението на особени мерки, адресирани към ограниченията пред доставките в държавите от АКТБ. Целта е да се даде възможност на държавите от АКТБ да използват съществуващото и потенциалното сравнително предимство на пазара на ЕС.

При разработването на програми за подкрепа и при предоставянето на средства, страните се съгласяват да извършват периодични оценки за оценяване на напредъка и постигнатите резултати и вземане на решение относно допълнителни подходящи мерки, които да бъдат изпълнени.

Съвместният министерски търговски комитет наблюдава прилагането на настоящата декларация и изготвя съответни доклади и препоръки до Съвета на министрите.

ДЕКЛАРАЦИЯ II

Съвместна декларация относно миграцията и развитието (член 13)

Страните се съгласяват да укрепят и задълбочат диалога помежду си и сътрудничеството в областта на миграцията, като се основават на следните три стълба, представляващи цялостен и балансиран подход към миграцията:

1.

Миграция и развитие, включително въпросите, засягащи диаспорите, изтичането на мозъци и паричните преводи;

2.

Законна миграция, включително приемане, мобилност и движение на умения и услуги; и

3.

Незаконна миграция, включително контрабанда и трафик на хора и управление на границите, както и обратно приемане.

Без да се засяга настоящия член 13, страните се ангажират да изработят подробностите на това засилено сътрудничество в областта на миграцията.

Те се споразумяват също така да работят за навременното приключване на този диалог и да докладват за напредъка на следващия Съвет АКТБ-ЕО.

ДЕКЛАРАЦИЯ III

Декларация на Европейския съюз относно институционалните промени, произтичащи от влизането в сила на Договора от Лисабон

Вследствие влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Европейския съюз замести Европейската общност и е неин правоприемник и считано от тази дата упражнява всики права и поема всички задължения на Европейската общност. Следователно позоваванията на „Европейската общност“ в текстта на Споразумението следва да се четат, където е подходящо, за позовавания на „Европейския съюз“.

Европейският съюз ще предложи на държавите от АКТБ размяна на писма с цел привеждане в съответствие на Споразумението с институционалните промени в Европейския съюз, произтичащи от влизането в сила на Договора от Лисабон.


4.11.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 287/50


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 7 октомври 2010 година

за сключване на Споразумението между Европейската общност и Ислямска република Пакистан за обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица

(2010/649/ЕС)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 79, параграф 3 във връзка с член 218, параграф 6, буква а), подточка v) от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент,

като има предвид, че:

(1)

Комисията договори от името на Европейската общност Споразумение с Ислямска република Пакистан за обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица (по-долу „Споразумението“).

(2)

Споразумението бе подписано от името на Европейската общност на 26 октомври 2009 г. при условие сключването му.

(3)

Вследствие влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Европейският съюз заменя Европейската общност и е неин правоприемник.

(4)

Споразумението следва да бъде одобрено.

(5)

Споразумение създава Съвместен комитет за обратно приемане, който може да приеме свой процедурен правилник. В този случай е уместно да се предвиди опростена процедура за определяне позицията на Европейския съюз.

(6)

В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, Обединеното кралство уведоми за желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящото решение.

(7)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящото решение, не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(8)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение, не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Споразумението между Европейската общност и Ислямска република Пакистан за обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица се одобрява от името на Европейския съюз.

Текстът на Споразумението е приложен към настоящото решение.

Член 2

Председателят на Съвета връчва уведомлението, предвидено в член 20, параграф 2 от споразумението, за да се обвърже Съюзът (1) и прави следната декларация:

„Вследствие влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Европейският съюз заменя Европейската общност и е неин правоприемник, и от тази дата упражнява всички права и поема всички задължения на Европейската общност. Следователно позовавания на „Европейската общност“ или на „Общността“ в текста на Споразумението, където е уместно, се четат като позовавания на „Европейския съюз“.“

Член 3

Комисията, подпомагана от експерти от държавите-членки, поканени по нейно искане, представлява Съюза в рамките на Съвместния комитет за обратно приемане, създаден съгласно член 16 от Споразумението.

Член 4

Позицията на Съюза в рамките на Съвместния комитет за обратно приемане по отношение на приемането на неговия процедурен правилник, както се изисква съгласно член 16, параграф 2 от Споразумението, се взема от Комисията след консултация със специален комитет, определен от Съвета.

Член 5

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Член 6

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Люксембург на 7 октомври 2010 година.

За Съвета

Председател

M. WATHELET


(1)  Датата на влизане в сила на Споразумението за обратно приемане ще бъде публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от генералния секретариат на Съвета.


СПОРАЗУМЕНИЕ

между Европейската общност и Ислямска република Пакистан за обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица

ВИСОКОДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ,

ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ,

наричана по-долу „Общността“,

и

ИСЛЯМСКА РЕПУБЛИКА ПАКИСТАН,

наричана по-долу „Пакистан“,

също наричани по-долу отделно „страна“ и колективно „страните“,

КАТО ЖЕЛАЯТ да укрепят сътрудничеството си за ефективна борба с незаконната имиграция,

КАТО ЖЕЛАЯТ да установят посредством настоящото споразумение и при условията на реципрочност бързи и ефикасни процедури за идентификация и връщане при условия на сигурност и добър ред на лицата, които не изпълняват или вече не изпълняват условията за влизане, престой и пребиваване на територията на Пакистан или на една от държавите-членки на Европейския съюз, и да улеснят транзитното преминаване на такива лица в дух на сътрудничество,

КАТО ПОДЧЕРТАВАТ, че настоящото споразумение не засяга правата, задълженията и отговорностите на държавите-членки на Европейския съюз и Пакистан, произтичащи от международното право,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че разпоредбите на дял IV от Договора за създаване на Европейската общност и всички актове, приети въз основа на този дял, не се прилагат за Кралство Дания,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Определения

За целите на настоящото споразумение:

а)

„държава-членка“ означава всяка държава-членка на Европейския съюз с изключение на Кралство Дания;

б)

„гражданин на държава-членка“ означава всяко лице, което притежава гражданство на държава-членка съгласно определението за целите на Общността;

в)

„гражданин на Пакистан“ означава всяко лице, което притежава пакистанско гражданство;

г)

„гражданин на трета държава“ означава всяко лице, което притежава гражданство, различно от това на Пакистан или на някоя държава-членка;

д)

„лице без гражданство“ означава всяко лице, което не притежава гражданство;

е)

„разрешение за пребиваване“ означава разрешение от всякакъв вид, издадено от Пакистан или от една от държавите-членки, даващо право на лицето да пребивава на територията на издалата разрешението държава;

ж)

„виза“ означава издадено разрешение или решение, взето от Пакистан или от една от държавите-членки, необходимо с цел влизане или транзитно преминаване на територията им. Това не включва летищната транзитна виза;

з)

„запитваща държава“ означава държавата (Пакистан или една от държавите-членки), която подава заявление за обратно приемане в съответствие с членове 2 и 3 или заявление за транзитно преминаване в съответствие с член 12;

и)

„запитана държава“ означава държавата (Пакистан или една от държавите-членки), към която е подадено заявление за обратно приемане в съответствие с членове 2 и 3 или заявление за транзитно преминаване в съответствие с член 12.

РАЗДЕЛ I

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ

Член 2

Обратно приемане на собствени граждани

1.   След доказване на гражданство в съответствие с член 6 и след подадено заявление от запитващата държава запитаната държава приема обратно всеки от своите граждани, който не изпълнява или вече не изпълнява действащите условия за влизане, престой или пребиваване на територията на запитващата държава.

2.   Запитаната държава издава незабавно документа за пътуване, необходим за обратно приемане на лице, чието обратно приемане е било одобрено, като периодът му на валидност е минимум шест месеца. Ако поради правни или фактически причини съответното лице не може да бъде предадено в рамките на срока на валидност на наличния документ за пътуване, в срок от 14 дни запитаната държава-членка издава нов документ за пътуване със същия срок на валидност.

Член 3

Обратно приемане на граждани на трети държави и на лица без гражданство

1.   Запитаната държава приема обратно, при подадено заявление от запитващата държава и без по-нататъшни формалности, различни от предвидените в настоящото споразумение, всеки гражданин на трета държава или лице без гражданство, което не изпълнява или вече не изпълнява действащите условия за влизане, престой или пребиваване на територията на запитващата държава, при условие че такива лица:

а)

в момента на подаване на заявлението за обратно приемане притежават валидна виза или валидно разрешение за пребиваване, издадена/о от запитаната държава; или

б)

са влезли незаконно на територията на запитващата държава, идвайки директно от територията на запитаната държава. По смисъла на този параграф едно лице влиза директно от територията на запитаната държава, ако е пристигнало на територията на запитващата държава или когато запитаната държава е Пакистан — на територията на съответната държава-членка, по въздух или по море, без да е влизало в друга междинна държава.

2.   Задължението за обратно приемане от параграф 1 не се прилага, ако:

а)

гражданинът на трета държава или лицето без гражданство е било само в транзитната зона на международното летище на запитаната държава; или

б)

запитващата държава е издала на гражданина на трета държава или на лицето без гражданство виза или разрешение за пребиваване преди или след влизането му на нейна територия, освен ако това лице притежава виза или разрешение за пребиваване, която/което е издадена/о от запитаната държава и е с по-дълъг срок на валидност.

3.   Ако запитаната държава е държава-членка, задължението за обратно приемане в параграф 1 се отнася за държавата-членка, която е издала визата или разрешението за пребиваване. Ако две или повече държави-членки са издали виза или разрешение за пребиваване, задължението за обратно приемане в параграф 1 се поема от държавата-членка, издала документа с най-дълъг срок на валидност, или ако един или няколко от издадените документи са с изтекъл срок, документа, който продължава да бъде валиден. Ако всички документи са с изтекъл срок на валидност, задължението за обратно приемане в параграф 1 се поема от държавата-членка, издала документа, чийто срок на валидност е изтекъл най-скоро.

4.   На лице, чието обратно приемане е било одобрено, запитаната държава издава незабавно документа за пътуване, необходим за връщането на това лице, като срокът му на валидност е минимум шест месеца. Ако поради правни или фактически причини съответното лице не може да бъде предадено в рамките на срока на валидност на наличния документ за пътуване, в срок от 14 календарни дни запитаната държава издава нов документ за пътуване със същия срок на валидност.

РАЗДЕЛ II

ПРОЦЕДУРА ЗА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ

Член 4

Принципи

1.   Съгласно параграф 2 за всяко предаване на лице, което подлежи на обратно приемане въз основа на едно от задълженията, съдържащи се в членове 2 и 3, се изисква да бъде подадено заявление за обратно приемане до компетентния орган на запитаната държава.

2.   Без да се засягат член 2, параграф 1 и член 3, параграф 1, не се налага подаване на заявление за обратно приемане в случаите, в които лицето, подлежащо на обратно приемане, притежава валиден документ за пътуване и, когато е приложимо, валидна виза или разрешение за пребиваване, издадена/о от запитаната държава.

3.   Никое лице не подлежи на обратно приемане единствено въз основа на prima facie доказателство за гражданство.

Член 5

Заявление за обратно приемане

1.   Заявлението за обратно приемане съдържа следната информация:

а)

личните данни на лицето, което подлежи на обратно приемане (напр. собствено име, фамилно име, дата на раждане, място на раждане и последното място на пребиваване);

б)

посочване на доказателствата за гражданство, транзит, условията за обратно приемане на граждани от трети държави и на лица без гражданство, и за незаконно влизане и пребиваване.

2.   В рамките на възможното заявлението за обратно приемане ще включва и следната информация:

а)

декларация, че лицето, което подлежи на обратно приемане, може да се нуждае от помощ или грижи, при положение че съответното лице е дало изричното си съгласие за такава декларация;

б)

всяка друга мярка за защита или сигурност, която може да е необходима в отделния случай на обратно приемане.

3.   Общ формуляр, който трябва да бъде използван за заявлението за обратно приемане, се съдържа в приложение V към настоящото споразумение.

Член 6

Доказателства относно гражданството

1.   Фалшиви или подправени документи не могат да представляват доказателство за гражданство.

2.   Доказателство за гражданство съгласно член 2, параграф 1 може да бъде представено посредством всеки от документите, изброени в приложение I към настоящото споразумение, дори когато срокът им на валидност е изтекъл. Ако бъдат представени такива документи, запитаната и запитващата държава признават взаимно гражданството, без да е необходимо по-нататъшно разследване.

3.   Доказателство за гражданство съгласно член 2, параграф 1 може също да бъде представено и посредством всеки от документите, изброени в приложение II към настоящото споразумение, дори когато срокът им на валидност е изтекъл. Ако бъдат представени такива документи, запитаната държава започва процедурата за установяване на гражданство на съответното лице.

4.   Ако не може да бъде представен никой от документите, изброени в приложение I или приложение II, без неоправдано забавяне и след като бъде отправено искане, компетентният орган на запитващата държава и дипломатическото или консулското представителство на запитаната държава предприемат мерки за провеждане на интервю с лицето, за което е подадено заявление за обратно приемане.

Член 7

Доказателства относно граждани на трети държави и лица без гражданство

1.   Доказването на изпълнението на установените в член 3, параграф 1 условия за обратно приемане на граждани на трета държава и лица без гражданство се извършва по-специално чрез доказателствата, изброени в приложение III към настоящото споразумение. То не може да се извърши с фалшиви документи. Всяко такова доказателство се основава на елементи, които са взаимно признати от запитаната и запитващата държава.

2.   Доказването на изпълнението на установените в член 3, параграф 1 условия за обратно приемане на граждани на трета държава и на лица без гражданство може да се извърши и чрез доказателствата, изброени в приложение IV към настоящото споразумение. При представянето на такива доказателства запитаната държава ще ги счита за достатъчни за започване на разследване.

3.   Незаконното влизане, престой или пребиваване се установява посредством документа за пътуване на въпросното лице, в който липсва виза или друго разрешение за пребиваване за територията на запитващата държава. Декларация на запитващата държава, че за съответното лице е установено, че не притежава необходимите документи за пътуване, виза или разрешение за пребиваване, може да представлява prima facie доказателство за неправомерното влизане, престой или пребиваване.

Член 8

Срокове

1.   Заявлението за обратно приемане трябва да се подаде до компетентния орган на запитаната държава в рамките на максимален срок от една година, считано от датата, на която компетентният орган на запитващата държава е научил, че гражданин на трета държава или лице без гражданство не изпълнява или вече не изпълнява условията за влизане, престой и пребиваване. При наличие на правни или фактически пречки искането да бъде подадено в срок, при поискване срокът се удължава, но само до отстраняване на пречките.

2.   Отговор на заявление за обратно приемане трябва да бъде даден без неоправдано забавяне и при всички случаи в максимален срок от 30 календарни дни. Отказът на заявление за обратно приемане се мотивира. Срокът започва да тече от датата на получаване на заявлението за обратно приемане. При наличие на правни или фактически пречки за даването на навременен отговор на заявлението, при поискване и мотивиране на това искане, срокът може да бъде продължен до 60 календарни дни, освен ако максималният срок за задържане в националното законодателство на запитващата държава е по-кратък или равен на 60 дни. При липса на отговор в определения срок се счита, че предаването е одобрено.

3.   След получаване на съгласието или, в зависимост от случая, след изтичане на срока, посочен в параграф 2 от настоящия член, предаването на въпросното лице се извършва в рамките на три месеца. При поискване този срок може да бъде удължен с времето, използвано за отстраняване на правни или практически пречки.

Член 9

Условия за предаване и начини на транспортиране

Преди да върнат едно лице, компетентните органи на Пакистан и на съответната държава-членка се договарят предварително в писмена форма относно датата на предаване на лицето, граничния контролно-пропускателен пункт, евентуалната необходимост от охрана и начина на транспортиране.

Член 10

Обратно приемане по погрешка

Ако в срок от три месеца след предаване на съответното лице се установи, че не са били изпълнени условията, посочени в членове 2 и 3 от настоящото споразумение, Пакистан приема обратно незабавно всяко лице, за което е било взето решение, че подлежи на обратно приемане от държава-членка, а държавата-членка приема обратно незабавно всяко лице, за което е било взето решение, че подлежи на обратно приемане от Пакистан. В такива случаи компетентните органи на Пакистан и съответната държава-членка обменят и наличната информация относно действителната самоличност, гражданство или транзитен път на лицето, което трябва да бъде прието обратно.

РАЗДЕЛ III

ДЕЙНОСТИ ПО ТРАНЗИТ

Член 11

Принципи

1.   Запитаната държава може да разреши транзитното преминаване на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, когато такъв гражданин или лице не може да бъде върнат/о директно на държавата на дестинация, след като е било потвърдено въз основа на писмено доказателство, че държавата на дестинация се е ангажирала да приеме обратно своя гражданин или съответното лице, според случая.

2.   Запитаната държава може да оттегли съгласието си, ако предстоящото пътуване през евентуалните държави на транзитно преминаване или обратното приемане от държавата на дестинация вече не е гарантирано. В такива случаи запитващата държава приема обратно гражданина на третата държава или лицето без гражданство на свои разноски.

Член 12

Процедура по транзит

1.   Заявлението за дейности по транзит трябва да бъде подадено до компетентните органи в писмена форма и съдържа следната информация:

а)

начин на транзит, евентуални други държави на транзит и крайна дестинация;

б)

личните данни на съответното лице (напр. собствено име, фамилно име, дата на раждане и при възможност място на раждане, гражданство, вид и номер на документа за пътуване);

в)

предвидения граничен контролно-пропускателен пункт, датата на предаване и евентуалната охрана.

Общ формуляр, който трябва да се използва за заявленията за транзитно преминаване, се съдържа в приложение VI към настоящото споразумение.

2.   В рамките на 14 календарни дни запитаната държава уведомява писмено запитващата държава относно своето решение и ако разреши транзитно преминаване, потвърждава граничния контролно-пропускателния пункт и предвидените дата и час на транзит.

3.   Ако дейността по транзит се извършва по въздух, лицето, подлежащо на обратно приемане, и евентуалната охрана се освобождават от задължението да получат летищна транзитна виза.

4.   След взаимни консултации компетентните органи на запитаната държава съдействат за осъществяване на дейностите по транзит, и по-специално чрез надзор на съответните лица и осигуряване на подходящи условия за целта в съответствие със законите и правилата на държавата.

РАЗДЕЛ IV

РАЗХОДИ

Член 13

Транспортни и транзитни разходи

Съгласно настоящото споразумение и без да се засяга правото на компетентните органи на запитващата държава да възстановят разходите по обратно приемане от лицето, което подлежи на обратно приемане, или от трети страни, всички транспортни разходи, направени във връзка с обратното приемане, както и разходите за дейностите по транзит до границата на държавата на крайна дестинация се поемат от запитващата държава. В случай на обратно приемане по погрешка по член 10 тези разходи трябва да се поемат от държавата, която трябва да приеме обратно съответното лице.

РАЗДЕЛ V

ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ И СПАЗВАНЕ НА ДРУГИ ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Член 14

Лични данни

1.   Обработката на личните данни се извършва от компетентните органи на Пакистан и на държавите-членки, единствено при условие че това е необходимо за изпълнението на настоящото споразумение. За целите на настоящия член се прилагат определенията, съдържащи се в член 2 от Директива 95/46/ЕО (1). Когато администраторът на данни е компетентен орган на държава-членка, обработката е подчинена на разпоредбите на Директива 95/46/ЕО и на националното законодателство, прието в съответствие с тази директива, включително на правилата за прехвърляне на лични данни на трети държави.

2.   В допълнение обработката на лични данни за изпълнението на настоящото споразумение, и по-специално предаването на лични данни от Пакистан на държава-членка и обратно е подчинено на следните принципи:

а)

личните данни трябва да бъдат използвани справедливо и законно;

б)

личните данни трябва да бъдат събирани за конкретна, ясно формулирана и законна цел за привеждане в изпълнение на настоящото споразумение и да не бъдат допълнително обработвани от органа, който ги съобщава, или от този, който ги получава, по начин, несъвместим с тази цел;

в)

личните данни трябва да бъдат адекватни, съответстващи и не прекомерни по отношение на целта, за която се събират и/или обработват допълнително, по-специално предадените лични данни могат да се отнасят единствено до следното:

лични данни за лицето, подлежащо на предаване (напр. собствено име, фамилно име, всяко предишно име, прякор или псевдоним, дата и място на раждане, пол, настоящо гражданство и всяко предишно гражданство),

паспорт или лична карта (номер, срок на валидност, дата на издаване, орган, който я е издал, и място на издаване),

места на престой и маршрути,

друга необходима информация за идентифициране на лицето, подлежащо на предаване, или за преглед на условията за обратно приемане, произтичащи от настоящото споразумение;

г)

личните данни трябва да бъдат точни и, при необходимост, актуализирани;

д)

личните данни трябва да се съхраняват под форма, която позволява съответните лица да бъдат идентифицирани за период, не по-дълъг от необходимия за постигане на целите, за които са събрани или за които са допълнително обработени;

е)

органът, който предава данните, както и органът, който ги получава, вземат всички разумни мерки за гарантиране при необходимост на коригирането, заличаването или защитата на личните данни, чиято обработка не съответства на разпоредбите на настоящия член, по-специално когато данните са неадекватни, неподходящи, неточни или когато са прекомерни спрямо целта на обработка. Това включва уведомяване на другата страна за всяка корекция, изтриване или блокиране на данни;

ж)

при поискване получаващият ги орган информира органа, който ги предава, относно използването на предадените данни и получените вследствие на това резултати;

з)

личните данни могат да бъдат предавани само на компетентните органи. Предаването им на други органи става само с предварителното съгласие на предаващия ги орган;

и)

предаващият и получаващият данните орган са длъжни да регистрират писмено предаването и получаването на личните данни.

Член 15

Спазване на други правни задължения

1.   Настоящото споразумение не засяга правата, задълженията и отговорностите на Общността, държавите-членки и Пакистан, произтичащи от или съгласно международното право и международните договори, по които те са страни.

2.   Нищо в настоящото споразумение не възпрепятства връщането на дадено лице по силата на други двустранни договорености.

3.   Настоящото споразумение не засяга правните средства за защита и правата на съответното лице съгласно законите на страната домакин, включително съгласно международното право.

РАЗДЕЛ VI

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПРИЛАГАНЕ

Член 16

Съвместен комитет за обратно приемане

1.   Страните си оказват взаимна помощ при прилагането и тълкуването на настоящото споразумение. За тази цел те създават Съвместен комитет за обратно приемане (наричан по-долу „комитетът“), който по-специално има задачата:

а)

да наблюдава прилагането на настоящото споразумение;

б)

да взема решения относно необходимите технически договорености за неговото еднакво изпълнение, включително измененията на приложения III и IV;

в)

да обменя редовно информация относно протоколите за изпълнение, съставени от отделните държави-членки и Пакистан, съгласно член 17;

г)

да предлага изменения на настоящото споразумение и приложения I и II.

2.   Решенията на комитета се вземат с единодушие и се изпълняват съответно.

3.   Комитетът се състои от представители на Общността и на Пакистан. Общността е представена от Европейската комисия, подпомагана от експерти от държавите-членки.

4.   Комитетът заседава, когато е необходимо, по искане на една от страните, обикновено веднъж годишно.

5.   Споровете, които не могат да бъдат разрешени от комитета, се разрешават по пътя на консултации между страните.

6.   Комитетът определя своя процедурен правилник, включително работен език — общ за двете договарящи страни.

Член 17

Протоколи за изпълнение

1.   Пакистан и държава-членка могат да съставят протокол за изпълнение, обхващащ правилата относно:

а)

определянето на компетентни органи, гранични пунктове и обмен на лица за контакти;

б)

условията за връщане под охрана, включително за транзитно преминаване на граждани на трети държави и на лица без гражданство под охрана;

в)

средства и документи, различни от посочените в приложения I—IV към настоящото споразумение.

2.   Протоколите за изпълнение, посочени в параграф 1, влизат в сила едва след като бъде уведомен комитетът, посочен в член 16.

Член 18

Връзка с двустранни споразумения или договорености на държавите-членки за обратно приемане

Разпоредбите на настоящото споразумение имат предимство пред разпоредбите на което и да е двустранно споразумение или договореност за обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица, което/която е или би могло/могла да бъде сключено/а съгласно член 17 между отделни държави-членки и Пакистан, доколкото разпоредбите на това споразумение или договореност са несъвместими с тези на настоящото споразумение.

РАЗДЕЛ VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 19

Териториално прилагане

1.   При условията на параграф 2 настоящото споразумение се прилага на територията, на която се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, и на територията на Пакистан.

2.   Настоящото споразумение не се прилага на територията на Кралство Дания.

Член 20

Влизане в сила, срок и прекратяване

1.   Настоящото споразумение се ратифицира или одобрява от страните съгласно техните съответни процедури.

2.   Настоящото споразумение влиза в сила на първия ден от втория месец след датата, на която страните се уведомяват една друга, че процедурите, посочени в параграф 1, са приключени.

3.   Без да засяга съществуващите задължения на страните съгласно обичайното международно право за обратно приемане на свои граждани, настоящото споразумение и протоколите за изпълнението му се отнасят за лица, които са влезли на територията на Пакистан и на държавите-членки след влизането в сила на споразумението.

4.   Всяка страна може да прекрати настоящото споразумение по всяко време с официална нотификация до другата страна. Настоящото споразумение престава да се прилага шест месеца след дата на такава нотификация.

Член 21

Приложения

Приложения I—VI са неразделна част от настоящото споразумение.

Съставено в Брюксел на 26 октомври 2009 г. в два екземпляра, всеки от които на английски, български, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки и шведски език, като всички текстове са еднакво автентични.

За Европейската общност

Por la Comunidad Europea

Za Evropské společenství

For Det Europæiske Fællesskab

Für die Europäische Gemeinschaft

Euroopa Ühenduse nimel

Για την Ευρωπαϊκή Κοινότητα

For the European Community

Pour la Communauté européenne

Per la Comunità europea

Eiropas Kopienas vārdā

Europos bendrijos vardu

Az Európai Közösség részéről

Għall-Komunità Ewropea

Voor de Europese Gemeenschap

W imieniu Wspólnoty Europejskiej

Pela Comunidade Europeia

Pentru Comunitatea Europeană

Za Európske spoločenstvo

Za Evropsko skupnost

Euroopan yhteisön puolesta

För Europeiska gemenskapen

Image

Image

За Ислямска република Пакистан

Por la República Islámica de Pakistán

Za Pákistánskou islámskou republiku

For Den Islamiske Republik Pakistan

Für die Islamische Republik Pakistan

Pakistani Islamivabariigi nimel

Για την Ισλαμική Δημοκρατία του Πακιστάν

For the Islamic Republic of Pakistan

Pour la République islamique du Pakistan

Per la Repubblica islamica del Pakistan

Pakistānas Islāma Republikas vārdā

Pakistano Islamo Respublikos vardu

A Pakisztáni Iszlám Köztársaság részéről

Għar-Repubblika Iżlamika tal-Pakistan

Voor de Islamitische Republiek Pakistan

W imieniu Islamskiej Republiki Pakistanu

Pela República Islâmica do Paquistão

Pentru Republica Islamică Pakistan

Za Pakistanskú islamskú republiku

Za Islamsko republiko Pakistan

Pakistanin islamilaisen tasavallan puolesta

För Islamiska republiken Pakistan

Image


(1)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Общ списък с документите, чието представяне се счита за доказателство за гражданство (член 2, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2)

Автентичен паспорт, независимо от какъв вид (национален, дипломатически, служебен, колективен и заместващ паспорта документ, включително детски паспорти).

Компютризирана национална лична карта.

Автентично удостоверение за гражданство.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Общ списък с документите, чието представяне поставя началото на процедура за установяване на гражданство (член 2, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 3)

Дактилоскопични отпечатъци или други биометрични данни.

Непостоянна или временна национална лична карта, военна лична карта, удостоверение за раждане, издадено от правителството на запитаната държава.

Фотокопия (1) на който и да е от изброените в приложение I към настоящото споразумение документи.

Свидетелство за правоуправление на МПС или фотокопия (1) на свидетелство.

Фотокопия (1) на други официални документи, в които се споменава или посочва гражданството (напр. удостоверение за раждане).

Служебни карти, моряшка регистрационна книжка, служебна капитанска карта или техни фотокопия (1).

Декларации на съответното лице.


(1)  За целите на настоящото приложение понятието „фотокопия“ означава фотокопия, официално заверени от органите на Пакистан или на държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Общ списък с документите, които се считат за доказателство за изпълнение на условията за обратно приемане на граждани на трета държава и на лица без гражданство (член 3, параграф 1 във връзка с член 7, параграф 1)

Печати/подписи за влизане и/или излизане в документа за пътуване на съответното лице.

Валидна виза и/или разрешение за пребиваване, издадена/о от запитаната държава.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Общ списък с документите, които се считат за доказателство за започване на разследване за обратно приемане на граждани на трета държава и на лица без гражданство (член 3 във връзка с член 7, параграф 2)

Официални декларации, най-вече на служители на граничните пунктове и други служители или добросъвестни свидетели (напр. екипажите на авиолиниите), които са в състояние да удостоверят, че съответното лице е преминало границата.

Описание, направено от компетентните органи на запитващата държава, на мястото и обстоятелствата, при които съответното лице е било заловено, след като е влязло на територията на запитващата държава.

Информация относно самоличността и/или престоя на лицето, която е предоставена от международна организация (напр. Върховния комисар за бежанците при ООН).

Съобщения/потвърждаване на информацията от членове на семейството.

Декларация на съответното лице.

Поименни билети, удостоверения и всякакви сметки (напр. сметка от хотел, бележки за посещения при лекари/зъболекари, документи за достъп до публични/частни институции и др.), в които ясно се посочва, че съответното лице е пребивавало на територията на запитаната държава.

Поименни билети и/или списъци на пътниците в самолета или на кораба, които посочват маршрута на лицето на територията на запитаната държава.

Информация, показваща, че съответното лице е ползвало услуги на превозвач или на пътническа агенция.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Image

Image

Image

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Image

Image

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ЧЛЕН 1, БУКВА е)

За целите на член 1, буква е) страните се споразумяват, че разрешението за пребиваване не включва временни разрешения за оставане на тяхна територия във връзка с обработката на заявление за убежище или на заявление за разрешение за пребиваване.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ЧЛЕН 2, ПАРАГРАФ 1

Страните отбелязват, че съгласно настоящия закон за пакистанско гражданство от 1951 г. и установените в съответствие с него правила гражданин на Пакистан не може да се откаже от своето гражданство, без да е придобил или без да му е бил издаден валиден документ, гарантиращ предоставянето на гражданство или националност на друга държава.

Страните се споразумяват да извършват взаимни консултации, ако и когато възникне такава необходимост.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ЧЛЕН 3

Във връзка с член 3 страните ще полагат усилия по принцип за връщане в държавата на произход на всеки гражданин на трета държава или на лице без гражданство, който/което не изпълнява или вече не изпълнява действащите условия за влизане, престой или пребиваване на тяхна територия.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ЧЛЕН 3, ПАРАГРАФ 1, БУКВА б)

Страните се споразумяват, че обикновен летищен транзитен престой в трета държава не се счита като „влизане в друга междинна държава“ по смисъла на тези разпоредби.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ЧЛЕН 8, ПАРАГРАФ 2

Страните се споразумяват, че по отношение на заявленията за обратно приемане, подадени от държави-членки, чийто максимален срок за задържане в тяхното национално законодателство е по-кратък или равен на 30 дни, срокът от 30 календарни дни, посочен в член 8, параграф 2, включва, в случай на положителен отговор на заявлението за обратно приемане, издаването на необходимия документ за пътуване за обратно приемане на съответното лице съгласно член 2, параграф 2 и член 3, параграф 4 от споразумението.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ И ПАКИСТАН ОТНОСНО ЗАКОННАТА МИГРАЦИЯ

В защита на интереса на Пакистан да се възползва от съществуващите възможности за законна миграция в държавите-членки на Европейския съюз страните се споразумяха, че прилагането на настоящото споразумение ще бъде фактор за насърчаване на отделните държави-членки да предоставят възможности за законна миграция на пакистанските граждани. В този контекст Европейската комисия призовава държавите-членки да проведат разговори с Пакистан, в съответствие със своето национално законодателство, относно възможностите за законна миграция на пакистански граждани.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ТЕХНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Страните се ангажират да изпълняват настоящото споразумение въз основа на споделена отговорност и балансирано партньорство в дух на солидарност относно управлението на миграционните потоци между Европейския съюз и Пакистан.

В този контекст Европейският съюз ще подкрепя Пакистан чрез програмите на Общността за подпомагане, а именно чрез програмата ЕНЕАС с цел изпълнение на всички компоненти на настоящото споразумение, включително подкрепа, насочена към пренастаняване и социални грижи за лицата, подлежали на обратно приемане.

По принцип такава помощ може да обхване и задълбочаване на връзките между миграцията и развитието, организиране и насърчаване на законна икономическа миграция, управление на незаконната миграция и закрила на мигрантите срещу експлоатация и изключване.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ДАНИЯ

Страните отбелязват, че настоящото споразумение не се прилага на територията на Кралство Дания, нито спрямо неговите граждани. При тези обстоятелства е целесъобразно Пакистан и Дания да сключат споразумение за обратно приемане, съответстващо на условията на настоящото споразумение.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ИСЛАНДИЯ И НОРВЕГИЯ

Страните вземат предвид тясното сътрудничество между Европейската общност и Исландия и Норвегия, и по-специално по силата на споразумението от 18 май 1999 г. относно присъединяването на тези страни към процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген. При тези обстоятелства е целесъобразно Пакистан да сключи споразумение за обратно приемане с Исландия и Норвегия, съответстващо на условията на настоящото споразумение.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ВСЕОБХВАТНИЯ ДИАЛОГ ПО ВЪПРОСИТЕ НА УПРАВЛЕНИЕ НА МИГРАЦИЯТА

Страните се ангажират с провеждането на всеобхватен диалог по въпросите на управление на миграцията в рамките на съвместната комисия, която трябва да бъде сформирана съгласно Споразумението за сътрудничество от трето поколение между ЕО и Пакистан. Този диалог ще включва визови политики с цел улесняване на контактите между хората.


АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНИТЕ, СЪЗДАДЕНИ С МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

4.11.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 287/68


РЕШЕНИЕ № 2/2010 НА СЪВЕТА НА МИНИСТРИТЕ АКТБ—ЕС

от 21 юни 2010 година

относно преходните мерки, приложими от датата на подписване до датата на влизане в сила на Споразумението за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата на страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г., изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г.

(2010/650/ЕС)

СЪВЕТЪТ НА МИНИСТРИТЕ АКТБ—ЕС,

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата на страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (1), изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г. (2) (наричано по-нататък „Споразумението от Котону“), и по-специално член 95, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

Споразумението от Котону бе сключено за срок от 20 години, започващ на 1 март 2000 г. В него обаче бе включена разпоредба, предоставяща възможност за изменението му чрез процес на преглед след всеки петгодишен период.

(2)

Преговорите по първото изменение на Споразумението от Котону приключиха в Брюксел на 23 февруари 2005 г. Изменящото споразумение бе подписано в Люксембург на 25 юни 2005 г. и влезе в сила на 1 юли 2008 г.

(3)

Преговорите за второ изменение на Споразумението от Котону започнаха официално на заседанието на Съвета на министрите АКТБ—ЕС от 29 май 2009 г. и приключиха в Брюксел на 19 март 2010 г. Споразумението за второ изменение на Споразумението от Котону (наричано по-нататък „Споразумението“), подписано в Уагадугу (Ouagadougou) на 22 юни 2010 г. ще влезе в сила след приключване на процедурите по ратификация, посочени в член 93 от Споразумението от Котону.

(4)

В съответствие с член 95, параграф 3 от Споразумението от Котону Съветът на министрите АКТБ—ЕС приема при необходимост преходни мерки, обхващащи периода от датата на подписване до датата на влизане в сила на Споразумението.

(5)

Европейският съюз, неговите държави-членки и членовете на групата на страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (наричани по-нататък „Страните“) смятат за подходящо да се предвиди временно прилагане на Споразумението, което да породи действие от датата на подписването му.

(6)

Страните ще се стремят да приключат процеса на ратификация в рамките на две години от датата на подписване на Споразумението,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Временно прилагане на Споразумението

Споразумението за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата на страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г., изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г. (наричано по-нататък „Споразумението“), се прилага временно от датата на подписването му.

Член 2

Изпълнение на настоящото решение и влизане в сила на Споразумението

Съюзът взема всички необходими мерки за осигуряване пълното изпълнение на настоящото решение. Държавите-членки на Съюза и членовете на групата на страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн се приканват да вземат всички мерки, които смятат за подходящи за изпълнението на настоящото решение.

Страните се стремят да приключат всички необходими процедури за осигуряване на пълното влизане в сила на Споразумението в рамките на две години от датата на подписването му.

Член 3

Влизане в сила и валидност на настоящото решение

Настоящото решение влиза в сила на датата, на която се подписва Споразумението.

Прилага се до влизането в сила на Споразумението.

Съставено в Уагадугу на 21 юни 2010 година.

За Съвета на министрите АКТБ—ЕС

Председател

P. BUNDUKU-LATHA


(1)  ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.

(2)  ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 27.