АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНИТЕ, СЪЗДАДЕНИ С МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

29.9.2010

Официален вестник на Европейския съюз

L 255/1

Само оригиналните текстове на ИКЕ на ООН имат правна сила съгласно международното публично право. Статутът и датата на влизане в сила на настоящото правило следва да бъдат проверени в последната версия на документа на ИКЕ на ООН за статута TRANS/WP.29/343, който е на разположение на електронен адрес:

http://www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29fdocstts.html

Правило № 107 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — единни изисквания относно одобрението на превозни средства от категория М2 или М3 по отношение на тяхната обща конструкция

Включва целия валиден текст до:

Серия от изменения 03 — дата на влизане в сила: 11 август 2010 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРАВИЛО

Обхват

2.	Определения

3.	Заявление за одобрение

Одобрение

5.	Изисквания

6.	Изменение и разширяване на одобрението на типа на превозно средство или каросерия

7.	Съответствие на производството

8.	Санкции за несъответствие на производството

9.	Окончателно прекратяване на производството

10.	Преходни разпоредби

11.	Наименования и адреси на техническите служби отговорни за провеждане на изпитвания за одобрение, и на административните отдели

12.	(Запазено)

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1 —

Документация на ИКЕ за одобрение на типа

Част I —

Образци на информационни документи

Част II —

Сертификат за одобрение на типа

Приложение 2 —

Разполагане на маркировките за одобрение

Приложение 3 —

Изисквания, на които трябва да отговарят всички превозни средства:

Допълнение —

Проверка на границата на статично накланяне посредством изчисление

Приложение 4 —

Пояснителни схеми

Приложение 5 —

(Запазено)

Приложение 6 —

Указания за измерване на силите на затваряне на обслужващи врати с механизирано задвижване

Приложение 7 —

Допълнителни изисквания за превозни средства от класове A и B

Приложение 8 —

Изисквания към техническите устройства, подпомагащи достъпа на лицата с ограничена подвижност

Приложение 9 —

(Запазено)

Приложение 10 —

Одобрение на типа на отделни технически възли и одобрение на типа на превозно средство, оборудвано с каросерия, която вече е одобрена като отделен технически възел

Приложение 11 —

Маси и размери

Приложение 12 —

Допълнителни предписания за безопасност за тролейбуси

1. ОБХВАТ

1.1.	Настоящото правило се прилага при одобрението на всяко превозно средство от категория М2 или М3 на един етаж, на два етажа, монолитно и съчленено (1).

1.2.

При все това изискванията на настоящото правило не се отнасят за следните превозни средства:

1.2.1.

Превозни средства, специално конструирани за превоз на лица под стража, например затворници.

1.2.2.

Превозни средства, специално конструирани за превоз на ранени или болни лица (линейки).

1.2.3.

Превозни средства за движение извън пътища.

1.2.4.

Превозни средства, специално конструирани за превоз на ученици.

1.3.

Изискванията на настоящото правило се прилагат към следните превозни средства, само до степен, до която те са съвместими с тяхното предвидено използване и функция:

1.3.1.

Превозни средства използвани от полицията, от силите за сигурност и въоръжените сили.

1.3.2.

Превозни средства, които съдържат места за сядане, предвидени да се използват само, когато превозното средство е неподвижно, но които не са предвидени да превозват повече от 8 лица (като се изключи водача), когато е в движение. Примери за това са подвижни библиотеки, мобилни църкви и мобилни подслони. Местата в такива превозни средства, които са предвидени да бъдат използвани, когато превозното средство е в движение, трябва да бъдат ясно обозначени за ползвателите.

1.4.

До включването на подходящи условия нищо в това правило не възпира дадена страна по Спогодбата да определя изискванията за регистриране на превозните средства на нейната територия по отношение на монтажните и техническите изисквания към звуково и/или визуално оборудване за индикация на маршрута и/или местоназначението, независимо дали са монтирани вътрешно или външно.

2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

По смисъла на настоящото правило:

2.1.

„Превозно средство“ е превозно средство от категория М2 или М3 в рамките на обхвата на приложение, определен в точка 1 по-горе.

2.1.1.

При превозни средства с капацитет повече от 22 пътници, освен водача, има три класа превозни средства:

2.1.1.1.

„Клас I“: превозни средства, конструирани с площи за правостоящи пътници, за да се позволи често придвижване на пътници.

2.1.1.2.

„Клас II“: превозни средства конструирани основно за превоз на седнали пътници и конструирани да позволяват превоза на правостоящи пътници в пътеката и/или в зона, която не е по-голяма от пространството, предвидено за две двойни седалки.

2.1.1.3.

„Клас III“: превозни средства, конструирани изключително за превоз на седнали пътници.

2.1.1.4.

Превозно средство може да се разглежда, като спадащо в повече от един клас. В такъв случай то може да бъде одобрено за всеки клас, на който отговаря.

2.1.2.

За превозни средства с вместимост, която не надвишава 22 пътници, освен водача, има два класа превозни средства:

2.1.2.1. „Клас A“: превозни средства конструирани да превозват правостоящи пътници; превозно средство от този клас има седалки и има средства за правостоящи пътници.

2.1.2.2. „Клас В“: превозни средства, които не са проектирани да превозват правостоящи пътници; превозно средство от този клас не е пригодено за правостоящи пътници.

2.1.3.

„Съчленено превозно средство“ е превозно средство, което се състои от две или повече твърди секции, които са шарнирно свързани една спрямо друга; отделенията за пътници на всяка секция са свързани така, че пътниците да могат свободно да се движат между тях; твърдите секции са постоянно свързани, така че те да могат да бъдат разединени само посредством операция, включваща устройства, каквито по-принцип има само в работилница;

2.1.3.1.

„Съчленено превозно средство на два етажа“ е превозно средство, което се състои от две или повече неподвижно закрепени секции, които са шарнирно свързани една спрямо друга; отделенията за пътници на всяка секция се свързват най-малко на един етаж, така че пътниците да могат да се движат свободно между тях; твърдите секции са постоянно свързани, така, че те да могат да бъдат разединени само посредством операция, включваща устройства, каквито по-принцип има само в работилница.

2.1.4.

„Автобус с нисък под“ е превозно средство от клас I, II или A, в който най-малко 35 процента от площта, предвидена за правостоящи пътници (или в неговата предна секция при съчленени превозни средства или неговия долен етаж при превозни средства на два етажа), образува зона без стъпала и включва най-малко една врата за обслужване.

2.1.5.

„Каросерия“ е отделен технически възел, включващ цялото вътрешно и външно оборудване на превозното средство.

2.1.6.

„Двуетажно превозно средство“ е превозно средство, при което предвидените пространства за пътници са разположени най-малко в едната част, при две нива едно над друго и няма пространства за правостоящи пътници на горния етаж.

2.1.7.

„Отделен технически възел“ е устройство предвидено да бъде част от превозно средство, което може да бъде одобрено като тип отделно, но само по отношение на един или повече определени типове превозни средства;

2.1.8.

„Тролейбус“ е превозно средство, което е с електрическо задвижване от въздушна контактна мрежа. По смисъла на настоящото правило са включени също такива превозни средства, които имат вътрешно допълнително средство за привеждане в движение (двурежимно превозно средство) или средство за временно външно направляване (направлявани тролейбуси)

2.1.9.

„Превозно средство без покрив“ (2) е превозно средство, което няма покрив над целия или част от негов етаж. Това е горният етаж в случая на превозно средство на два етажа. Не се предвижда площ за правостоящи пътници на който и да е етаж без покрив, независимо от класа на превозното средство.

2.2.

„Определение за тип(ове)“

2.2.1.

„Тип превозно средство“ означава превозни средства, които не се различават по следните основни аспекти:

а)	производител на каросерията;

б)	производител на шасито;

в)	замисъл на превозното средство (> 22 пътници или ≤ 22 пътници);

г)	концепция на каросерията (на един етаж/два етажа, съчленена, с нисък под);

д)	тип на каросерия, ако каросерията е била одобрена като отделен технически възел.

2.2.2.

„Тип каросерия“ по смисъла на одобрение на типа като отделен технически възел, е категория на каросерия, която не се различава съществено по следните аспекти:

а)	производител на каросерията;

б)	замисъл на превозното средство (> 22 пътници или ≤ 22 пътници);

в)	концепция на каросерията (на един етаж/два етажа, съчленена, с нисък под);

г)	маса на изцяло оборудвана каросерия на превозно средство, различаваща се с 10 процента;

д)	определени типове превозно средство, на които може да се монтира каросерията.

2.3.	„Одобрение на превозно средство или на отделен технически възел“ е одобрението на типа превозно средство или на типа каросерия, както е определено в точка 2.2 по отношение на конструктивните характеристики определени в настоящото правило.

2.4.	„Надстройка“ е частта от каросерията, която допринася за якостта на превозното средство в случай на преобръщане.

2.5.	„Обслужваща врата“ е врата, предназначена за използване от пътници при нормални обстоятелства, когато водачът е в седящо положение.

2.6.	„Двойна врата“ е врата, която позволява два или равностойни на два прохода за достъп.

2.7.	„Плъзгаща се врата“ е врата, която може да бъде отваряна или затваряна единствено чрез плъзгането ѝ върху една или няколко праволинейни или приблизително праволинейни релси.

2.8.	„Аварийна врата“ е врата, предназначена за използване от пътниците за изход само по изключение, и в частност — при аварийни ситуации.

2.9.	„Авариен прозорец“ е прозорец, който може да не е остъклен, предназначен за използване от пътниците като изход само в аварийни ситуации.

2.10.

„Двоен прозорец или прозорец от много части“ е авариен прозорец, който, когато е разделен на две или повече части от въображаема вертикална права(и) (или равнина(и), представлява съответно две или повече части, всяка от които отговаря по размери и достъп на изискванията за нормален авариен прозорец.

2.11.

„Авариен люк“ е отвор в покрива или пода, предназначен за използване от пътниците като авариен изход единствено при аварийни ситуации.

2.12.

„Авариен изход“ е аварийна врата, авариен прозорец или авариен люк.

2.13.

„Изход“ е обслужваща врата, свързваща стълба, полустълба или авариен изход.

2.14.

„Под или етаж“ е част от каросерията, чиято горна повърхност служи за опора на правостоящите пътници, краката на седящите пътници и водача и членовете на екипажа и може да служи като опора за закрепването на седалките.

2.15.

„Пътека“ е пространството, което осигурява достъп на пътниците от всяко място за сядане или ред от седалки или от всеки специален участък за ползватели на инвалидни колички до всяко друго място за сядане или ред от седалки, или до всеки специален участък за ползватели на инвалидни колички или до всеки проход за достъп от или до всяка обслужваща врата или свързваща стълба и всяко пространство за правостоящи пътници; тя не включва:

2.15.1.

пространството, простиращо се до 300 mm пред всяка седалка, освен в случаите на странично разположена седалка, монтирана над свода на калника на превозното средство, в които случаи това разстояние може да бъде намалено до 225 mm (вж. приложение 4, фигура 25);

2.15.2.

пространството над повърхността на стъпало или стълба (освен, когато повърхността на стъпалото граничи с тази на пътеката или прохода за достъп); или

2.15.3.

всяко пространство, осигуряващо достъп само до една седалка или ред от седалки, или двойка или ред от обърнати с лице една към друга напречни седалки.

2.16.

„Вход“ е пространството, простиращо се от вътрешната страна на превозно средство от обслужващата врата до най-външния ръб на горното стъпало (ръб на пътеката), на свързващата стълба или на полустълбата. Когато няма стъпало на вратата, пространството, което се счита за вход, е това, което е измерено съгласно приложение 3, точка 7.7.1 до разстояние 300 mm от началното положение на вътрешната повърхност на двойния панел.

2.17.

„Отделение за водача“ е пространството, предназначено за използване само от водача, с изключение на аварийни ситуации, което включва седалката за водача, волана, системите за управление, уредите и другите устройства, необходими за управлението или превозното средство.

2.18.

„Маса на превозното средство в готовност за движение“ е масата на ненатоварено превозно средство с каросерия и с теглително-прикачно устройство, при превозно средство с теглително-прикачно устройство, при движение или масата на шаси с кабина, ако производителят не монтира каросерията и/или теглително-прикачното устройство (включително охладителна течност, масла, 90 процента гориво, 100 процента други течности с изключение на вече използвана вода, инструменти, резервно колело и водача (75 kg) и за градски и туристически автобуси, маса на лице от екипажа (75 kg), ако има седалка за него в превозното средство.

2.19.

„Технически допустима максимална маса с товар (М)“ е максималната маса на превозно средство, въз основа на неговата конструкция и експлоатационни характеристики, посочени от производителя. Технически допустимата максимална маса с товар се използва, за да се определи категорията на превозното средство.

2.20.

„Пътник“ е лице, различно от водача или членовете на екипажа на превозното средство.

2.21.

„Пътник с ограничена подвижност“ е всяко лице, което среща затруднение при използването на обществения транспорт, като хора с увреждания (включително лицата с нарушени сетивни или умствени способности и ползватели на инвалидни колички), лицата с нарушения на крайниците, лица с нисък ръст, натоварени с обемист багаж пътници, възрастни хора, бременни жени, хора с колички за пазаруване и лица, придружаващи деца (включително деца в детски колички).

2.22.

„Ползвател на инвалидна количка“ е лице, което поради недъг или увреждане използва инвалидна количка за придвижване.

2.23.

„Член на екипажа“ е лице, на което е възложено да изпълнява ролята на резервен водач или помощник на водача на превозното средство.

2.24.

„Отделение за пътници“ е пространството, предназначено за ползване от пътници, с изключение на всяко пространство, заемано от закрепени уреди, като барче, кухненски бокс, тоалетни или отделения за съхранение на багаж/товари.

2.25.

„Обслужваща врата с механизирано задвижване“ е обслужваща врата, която се задвижва само чрез сила, различна от мускулната, и отварянето и затварянето на която, ако не се извършва автоматично, е контролирано от разстояние от водача или от член на екипажа.

2.26.

„Автоматично задвижвана врата за обслужване“ е механично задвижвана обслужваща врата, която може да се отваря (не посредством механизми за управление в аварийни ситуации) само след задействане на механизма за управление от пътник и след задействане на механизмите за управление от страна на водача и която след това се затваря автоматично.

2.27.

„Устройство за предотвратяване на потеглянето“ е устройство, което предотвратява потеглянето на превозното средство от стационарно положение, когато дадена врата не е напълно затворена.

2.28.

„Обслужваща врата, задвижвана от водача“ е обслужваща врата, която обикновено се отваря и затваря от водача на превозното средство.

2.29.

„Седалка за ползване с предимство“ е седалка с допълнително пространство за пътници с ограничена подвижност, която е съответно маркирана.

2.30.

„Приспособление за подпомагане на качването“ е приспособление за подпомагане достъпа на инвалидни колички до превозните средства, като подемници, рампи и др.

2.31.

„система за накланяне с цел улесняване на качването“ е система, която наклонява или повдига изцяло или частично каросерията на превозното средство спрямо нормалното положение при пътуване.

2.32.

„Подемник“ е приспособление или система с платформа, което може да се повдига или спуска за осигуряване достъпа на пътника между пода на отделението за пътници и земята или бордюра.

2.33.

„Рампа“ е приспособление за осигуряване на връзка през разстоянието между пода на отделението за пътници и земята или бордюра. В положение на използване тя включва всяка повърхност, която може да се движи като част от разгъването на рампата или е на разположение за ползване само когато рампата е в разгънато положение, и е предвидено по нея да се движи инвалидна количка.

2.34.

„Преносима рампа“ е рампа, която може да бъде отделена от конструкцията на превозното средство и може да бъде разгърната от водача или от член на екипажа.

2.35.

„Разглобяема седалка“ означава седалка, която може лесно да се отдели от превозното средство.

2.36.

„Предна част“ и „задна част“ означават съответно предната и задната част на превозното средство в зависимост от нормалната посока на движение и понятията като „отпред“, „най-преден“, „отзад“ и „най-заден“ и т.н. се интерпретират по съответния начин.

2.37.

„Свързваща стълба“ е стълба, която позволява връзката между горния и долния етаж.

2.38.

„Отделно отделение“ е пространство в превозното средство, което може да бъде заемано от пътници или екипаж, когато превозното средство е в движение и, което е отделено от всяко друго отделение за пътници или екипаж, освен ако някоя преграда позволява на пътниците да виждат в съседно пространство за пътници, и което е свързано чрез пътека без врати.

2.39.

„Полустълба“ е стълба, която изхожда от горния етаж, която завършва с аварийна врата.

2.40.

„Осветление на обслужващата врата“ означава осветяващо(и) устройство(а) на превозното средство, предназначено(и) да осветява(т) зоната на обслужващата врата и колелата от външната страна.

3. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ

3.1.

Заявлението за одобрение на:

а)	тип превозно средство; или

б)	тип отделен технически възел; или

в)	тип превозно средство, оборудвано с тип каросерия, която вече е одобрена като отделен технически възел,

по отношение на конструктивни характеристики, се представя от отговорния производител или от негов надлежно упълномощен представител.

3.2.	При заявление за одобрение на превозно средство, изготвено чрез сглобяване на шаси с одобрен тип каросерия, терминът производител се отнася за този, който извършва сглобяването.

3.3.

Модел на информационен документ по отношение на конструктивните характеристики е даден в приложение 1, част 1.

3.3.1. Допълнение 1: за тип превозно средство.

3.3.2. Допълнение 2: за тип каросерия.

3.3.3. Допълнение 3: за тип превозно средство, оборудвано с вече одобрена каросерия като отделна техническа единица.

3.4.	Моторно(и) превозно(и) средство(а) или каросерия(и), представително(и) за типа, който ще се одобрява, се представя(т) на техническата служба, отговорна за провеждане на изпитвания за одобрение на типа.

4. ОДОБРЕНИЕ

4.1.	Ако превозното средство или каросерията, представени за одобрение съгласно настоящото правило, отговарят на изискванията на точка 5, се дава одобрение за този тип превозно средство или каросерия.

4.2.

За всеки одобрен тип превозно средство се определя номер на одобрението. Неговите първи две цифри (понастоящем 03, съответстващи на серията от изменения 03) показват серията от изменения, които включват най-новите значителни технически изменения, направени в правилото по времето на издаване на одобрението. Една и съща страна по Спогодбата няма право да определя същия номер за друг тип превозно средство или тип каросерия, по смисъла на точка 2.2.

4.3.	На страните по споразумението, които прилагат настоящото правило, се изпраща съобщение за одобрение или за разширяване на одобрение на типа превозно средство или типа каросерия съгласно настоящото правило посредством формуляр, съответстващ на образеца в приложение 1 към настоящото правило.

4.4.

На всяко превозно средство или каросерия, съответстващи на одобрения тип превозно средство или каросерия, съгласно настоящото правило се поставя международна маркировка за одобрение, видима и на леснодостъпно място, определено във формуляра за одобрение, която се състои от:

4.4.1.

окръжност, ограждаща буквата „E“, следвана от отличителен номер за страната, която е дала одобрението (3);

4.4.2.

номера на настоящото правило, следван от буквата „R“, тире и номера за одобрение в дясно от окръжността, посочена в точка 4.4.1; и

4.4.3.

допълнителен символ, състоящ се от римски цифри за клас(ове), за който(които) превозното средство или каросерията са били одобрени. Каросерия, която е получила отделно одобрение, носи допълнително буквата S.

4.5.

Ако превозното средство съответства на одобрения тип превозно средство в съответствие с едно или повече други правила, които са приложения към споразумението, в страната, която е далa одобрение съгласно настоящото правило, посоченият символ в точка 4.4.1 не е необходимо да бъде повторен; в такъв случай правилото, номерата за одобрение и допълнителните обозначения на всички правила, съгласно които е било дадено одобрение в страната, която е дала одобрение съгласно настоящото правило, се разполагат във вертикални колони вдясно от символа, посочен в точка 4.4.1.

4.6.	Маркировката за одобрение трябва да бъде ясна, четлива и незаличима.

4.7.	Маркировката за одобрение се поставя в близост или върху превозното средство или върху табелата с данни на каросерията на превозното средство, поставена от производителя.

4.8.	Приложение 2 към настоящото правило дава примери за разположения на маркировки за одобрение.

5. ИЗИСКВАНИЯ

5.1.

Всички превозни средства съответстват на разпоредбите, установени в приложение 3 към настоящото правило. Каросерия, получила отделно одобрение, съответства на приложение 10. Одобрението на превозно средство, включващо каросерия, одобрена в съответствие с приложение 10 се провежда съгласно това приложение.

5.2.	Превозните средства от клас I са достъпни за лица с ограничена подвижност, включително за поне един ползвател на инвалидна количка, съгласно техническите разпоредби, посочени в приложение 8.

5.3.

Страните по Спогодбата са свободни да избират най-целесъобразното решение, за да постигнат подобрена достъпност в превозни средства, освен тези от клас I. Ако обаче превозните средства, други освен тези от клас I, са оборудвани с устройства или приспособления за хора с ограничена подвижност и/или ползватели на инвалидни колички, тези устройства или приспособления трябва да отговарят на съответните изисквания от приложение 8.

5.4.	Нищо в настоящото правило не възпрепятства националните органи от страна по Спогодбата да обособят определени типове операции, запазени за превозни средства, които са оборудвани за превоз на пътници с ограничена подвижност в съответствие с приложение 8.

5.5.

Всички измервания трябва да се извършват, освен ако не е посочено друго, когато превозното средство е с масата си в готовност за движение и е разположено върху гладка и хоризонтална повърхност на земята при нормалните условия за пътуване. Ако има монтирана система за накланяне с цел улесняване на качването тя трябва да бъде така настроена, че превозното средство да бъде на нормалната си височина за пътуване. В случай на одобрение на каросерията като отделен технически възел положението на каросерията спрямо равната хоризонтална повърхност трябва да се определи от производителя.

5.6.

Винаги, когато в това правило има изискване за дадена повърхност в превозното средство да бъде хоризонтална или при определен ъгъл, когато превозното средство е с масата си в готовност за движение, в случай на превозно средство с механично окачване, повърхнината може да надвишава този наклон или да има наклон, когато превозното средство е с масата си в готовност за движение, при условие че това изискване е изпълнено, когато превозното средство е в натоварено състояние, декларирано от производителя. Ако към превозното средство е монтирана система за накланяне с цел улесняване на качването тя трябва да не е в действие.

6. ИЗМЕНЕНИЕ И РАЗШИРЯВАНЕ НА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ИЛИ КАРОСЕРИЯ

6.1.

Всяко изменение на типа на превозно средство или каросерия се съобщава на административния отдел, който е одобрил типа превозно средство. Тогава този отдел може или:

6.1.1.

да счете, че е малко вероятно направените изменения да имат осезаемо неблагоприятно въздействие и че във всеки случай, превозното средство или каросерия са още в съответствие с изискванията; или

6.1.2.

да изиска допълнителен протокол от изпитване от техническата служба, която отговаря за провеждане на изпитванията.

6.2.	Съгласно процедурата, посочена в точка 4.3, потвърждение или отказ за одобрение, в които се определят измененията, се съобщава на страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило.

6.3.

Компетентният орган, който издава разширяване на одобрението, поставя сериен номер за такова разширяване и информира за това другите страни по Спогодбата от 1958 г., които прилагат настоящото правило, чрез формуляр за съобщение, съответстващ на образеца в приложение 1, допълнение 2 към настоящото правило.

7. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Процедурите по съответствие на производството са съгласно установените в споразумението, допълнение 2 (E/ECE/324-E/ECE/TRANS/505/Rev.2), със следните изисквания:

7.1.	Превозни средства и каросерии, одобрени съгласно настоящото правило, се произвеждат така, че да съответстват на одобрения тип, като отговарят на изискванията, посочени в точка 5.

7.2.	Компетентният орган, който е дал одобрение на типа, може по всяко време да проверява съответствието на методите за контрол, използвани при всяко от тези производствени съоръжения. Нормалната честота на тези проверки е един път на две години.

8. САНКЦИИ ЗА НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

8.1.	Одобрение, дадено по отношение на тип превозно средство или каросерия, съгласно настоящото правило, може да бъде отменено, ако не съответства на изискванията, посочени в точка 5 по-горе.

8.2.	Ако страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, отмени одобрение, което е дала преди това, тя незабавно уведомява другите страни по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, чрез формуляр за съобщение, съответстващ на образеца в приложение 1, допълнение 2 към настоящото правило.

9. ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Ако притежателят на одобрението изцяло прекрати производството на одобрения тип превозно средство или каросерия по настоящото правило, той информира органа, издал одобрението. При получаване на съответно съобщение, този орган информира за това другите страни по Споразумението от 1958 г., прилагащи настоящото правило, чрез формуляр за съобщение, в съответствие с образеца в приложение 1, част 1 към настоящото правило.

10. ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

10.1.

От датата на официалното влизане в сила на сериите от изменения 02, никоя от страните по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, не трябва да отказва да даде ИКЕ одобрение по настоящото правило, както е изменено от серията от изменения 02.

10.2.

Никоя страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, не отказва национално типово одобрение на превозно средство, което е одобрено съгласно сериите от изменения 02 към настоящото правило.

10.3.

След 1 април 2008 г. страните, прилагащи настоящото правило, дават одобрения, само ако типът превозно средство, което ще бъде одобрявано, отговаря на изискванията на настоящото правило, както е изменено от сериите от изменения 02.

10.4.

След 12 август 2010 г. страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, могат да откажат първа национална регистрация (първо влизане в експлоатация) на превозни средства, които не отговарят на изискванията на серията от изменения 02 към настоящото правило.

10.5.

След датата, посочена в точка 10.3, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, следва да не издават повече одобрения в съответствие с Правило № 36 или Правило № 52.

10.6.

След официалната дата на влизане в сила на Притурка 5 към серия от изменения 02 никоя от страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, не бива да отказва да даде одобрение по това правило, както е изменено с Притурка 5 към серия от изменения 02.

10.7.

Считано 12 месеца след датата на влизане в сила на Притурка 5 към серия от изменения 02, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, следва да издават одобрения само ако типа на превозното средство, за което се иска одобрение, отговаря на изискванията на настоящото правило, както е изменено от Притурка 5 към серия от изменения 02.

10.8.

Считано 24 месеца след датата на влизане в сила на Притурка 5 към серия от изменения 02, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, имат право да откажат първо национално регистриране (първо пускане в действие) на превозно средство, което не отговаря на изискванията на Притурка 5 към серия от изменения 02 на настоящото правило.

10.9.

След официалната дата на влизане в сила на серия от изменения 03 никоя от страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, не бива да отказва да дава ИКЕ одобрение по настоящото правило, както е изменено от серията от изменения 03.

10.10.

Никоя от страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, не бива да отказва да дава национално или регионално типово одобрение на превозно средство, одобрено по серия от изменения 03 на настоящото правило.

10.11.

След 31 декември 2012 г., страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, ще дават ИКЕ одобрения само ако типът превозно средство, което се одобрява, отговаря на изискванията на настоящото правило, както е изменено от серия от изменения 03.

10.12.

След 31 декември 2013 г., страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, могат да отказват да издават национални или регионални одобрения, както и да отказват първо национално или регионално регистриране (първо пускане в действие) на превозно средство, което не отговаря на изискванията на серия от изменения 03.

11. НАИМЕНОВАНИЯ И АДРЕСИ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, ОТГОВОРНИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНИЕ, И НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОТДЕЛИ

Страните по споразумението, прилагащи настоящото правило, съобщават на Секретариата на Организацията на обединените нации наименованията и адресите на техническите служби, отговорни за провеждане на изпитванията за одобрение и на административните отдели, които дават одобрение и, на които трябва да се изпратят формуляри, които удостоверяват одобрение или разширяване на одобрение или отказ или отменяне на одобрение, издадено в други страни.

12. (Запазено)

(1) Както е определено в приложение 7 към Консолидираната резолюция относно конструкцията на моторните средства (R.E.3) (Документ TRANS/WP.29/78/Rev.1/Amend.2, както последно е изменен с поправка 4).

(2) Използването на тези превозни средства може да бъде предмет на правила, прилагани от националните администрации.

(3) 1 за Германия, 2 за Франция, 3 за Италия, 4 за Нидерландия, 5 за Швеция, 6 за Белгия, 7 за Унгария, 8 за Чешката република, 9 за Испания, 10 за Сърбия, 11 за Обединеното кралство, 12 за Австрия, 13 за Люксембург, 14 за Швейцария, 15 (свободно), 16 за Норвегия, 17 за Финландия, 18 за Дания, 19 за Румъния, 20 за Полша, 21 за Португалия, 22 за Руската федерация, 23 за Гърция, 24 за Ирландия, 25 за Хърватия, 26 за Словения, 27 за Словакия, 28 за Беларус, 29 за Естония, 30 (свободно), 31 за Босна и Херцеговина, 32 за Латвия, 33 (свободно), 34 за България, 35 (свободно), 36 за Литва, 37 за Турция, 38 (свободно), 39 Азербайджан, 40 за Бивша югославска република Македония, 41 (свободно), 42 за Европейската общност (одобренията се предоставят от държавите членки, като използват съответния ИКЕ символ), 43 за Япония, 44 (свободно), 45 за Австралия, 46 за Украйна, 47 за Южна Африка, 48 за Нова Зеландия, 49 за Кипър, 50 за Малта, 51 за Република Корея, 52 за Малайзия, 53 за Тайланд, 54 и 55 (свободни), 56 за Черна гора, 57 (свободно) и 58 за Тунис. Следващи номера за другите страни се определят по хронологичния ред, в който те ратифицират или се присъединят към споразумението относно приемането на единни технически правила за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да се монтират и/или да се използват върху колесни превозни средства и условията за взаимно признаване на одобрения, дадени на базата на тези правила и така определените номера се съобщават от Генералния секретар на Организацията на обединените нации на Страните по Спогодбата.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

ДОКУМЕНТАЦИЯ НА ИКЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ

Част 1

Образци на информационни документи

Допълнение 1

ОБРАЗЕЦ НА ИНФОРМАЦИОНЕН ДОКУМЕНТ

съгласно Правило № 107 във връзка с одобрението на типа на превозни средства от категория М2 или М3 по отношение на тяхната обща конструкция

Ако е приложимо, следната информация трябва да се предостави в три екземпляра и да включва списък със съдържание. Чертежите трябва да бъдат представени в подходящ мащаб и с достатъчно подробности на формат А4 или в папка с формат А4. Ако има снимки, те трябва да показват достатъчно подробности.

Ако системата, компоненти или отделни технически възли имат електронни системи за управление, трябва да се предостави информация относно техните характеристики.

1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.	Модел (търговско наименование на производителя):

1.2.

Тип:

1.2.1.

Шаси:

1.2.2.

Каросерия/комплектовано превозно средство:

1.3.	Начини за идентификация на типа, когато се маркира върху превозното средство (б):

1.3.1.

Шаси:

1.3.2.

Каросерия/комплектовано превозно средство:

1.3.3.

Местоположение на тази маркировка

1.3.3.1.

Шаси:

1.3.3.2.

Каросерия/комплектовано превозно средство:

1.4.	Категория на превозното средство (в):

1.5.	Име и адрес на производителя:

1.6.	Адрес(и) на завода(и) за сглобяване:

2. ОБЩИ КОНСТРУКТИВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

2.1.	Снимки и/или чертежи на представително превозно средство:

2.2.	Чертеж с всички размери на цялото превозно средство:

2.3.	Брой на осите и колелата:

2.3.1.

Брой и местоположение на осите със сдвоени колела:

2.3.2.

Брой и местоположение на управляваните оси:

2.4.	Шаси (ако има) (сборен чертеж):

2.5.	Използван материал за странични детайли (г):

2.6.	Местоположение и разположение на двигателя:

2.7.	Кабина на водача (над двигателя или зад двигателя) (щ):

2.8.	Посока на движение при управление:

2.8.1.

Превозното средство е оборудвано за трафик с дясно/ляво движение (1).

2.9.	Посочете, ако превозното средство е предвидено да тегли ремаркета и ако ремаркето е с теглително устройство или ремарке със средна ос.

3. МАСА И РАЗМЕРИ (д) (в kg и mm) (препратка към чертеж, когато е необходимо)

3.1.	База(и) на колелата (при пълно натоварване) (е):

3.2.	Външни размери на превозното средство (габаритни)

3.2.1.

За шаси с каросерия

3.2.1.1.

Дължина (й):

3.2.1.2.

Широчина (к):

3.2.1.3.

Височина (в готовност за движение) (л) (при окачване с регулиране на височината да се посочи стойността при нормалното положение за движение):

3.2.1.4.

Конзолна част отпред (м):

3.2.1.5.

Конзолна част отзад (н):

3.3.	Местоположение на центъра на тежестта на превозното средство при неговата технически допустима максимална маса с товар в надлъжна, напречна и вертикална посока.

3.4.

Маса на превозното средство с каросерия и, при теглещо превозно средство от категория различна от M1, с прикачното устройство, ако е поставено от производителя, в състояние на пътуване или масата на шасито или шаси с кабина, без каросерия, и/или прикачно устройство, ако производителят не е поставил каросерия, и/или прикачно устройство (включително течности, инструменти, резервно колело и водач и за автобуси и автобуси за дълги разстояния, член на екипажа, ако има седалка за екипажа в превозното средство) (о) (максимум и минимум за всеки вариант):

3.4.1.

Разпределение на тази маса между осите и при полуремарке или ремарке със средна ос, натоварване в точката на свързване (максимално и минимално за всеки вариант):

3.5.	Технически допустима максимална маса в натоварено състояние, обявена от производителя (ш) (максимална и минимална за всеки вариант):

3.5.1.

Разпределение на тази маса между осите (максимална и минимална за всеки вариант):

3.6.	Технически допустимо максимално натоварване/маса за всяка ос:

3.7.	Технически допустима максимална маса в точката на свързване:

3.7.1.

на превозното средство:

4. КАРОСЕРИЯ

4.1.	Тип на каросерията: на един етаж/на два етажа/съчленена/нисък под (1)

4.2.	Използвани материали и методи на конструиране:

5. СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ПРЕВОЗ НАПЪТНИЦИ, КОИТО ИМАТ ПОВЕЧЕ ОТ ОСЕМ МЕСТА ЗА СЯДАНЕ В ДОПЪЛНЕНИЕ НА МЯСТОТО НА ВОДАЧА

5.1.	Клас на превозно средство (клас I, клас II, клас III, клас A, клас B):

5.2.	Площ за пътници (m2):

5.2.1.

Обща (So):

5.2.2.

Горен етаж (Soa): (1)

5.2.3.

Долен етаж (Sob): (1)

5.2.4.

За правостоящи пътници (S1):

5.3.	Брой на пътниците (седящи и правостоящи):

5.3.1.

Общ (N): (2) (3)

5.3.2.

Горен етаж (Na): (1) (2) (3)

5.3.3.

Долен етаж (Nb): (1) (2) (3)

5.4.	Брой на пътниците (седящи): (2)

5.4.1.

Общ (A): (2) (3)

5.4.2.

Горен етаж (Aa): (1) (2) (3)

5.4.3.

Долен етаж (Ab): (1) (2) (3)

5.5.	Седалка за екипажа: да/не (1)

5.6.	Брой на обслужващите врати:

5.7.	Брой на аварийните изходи (врати, прозорци, аварийни люкове, свързваща стълба и полустълба):

5.7.1.

Общо:

5.7.2.

Горен етаж: (1)

5.7.3.

Долен етаж: (1)

5.8.	Обем на багажното отделение (m3):

5.9.	Площ за транспортиране на багаж върху покрива (m2):

5.10.

Технически устройства, улесняващи достъпа до превозните средства (например: рампа, подемна платформа, система за накланяне с цел улесняване на качването), ако са поставени

5.11.

Якост на надстройката:

5.11.1.

Правило № 66 за номер на типово одобрение, ако има:

Обяснителни бележки:

(1)	Ненужното се зачерква (има случаи, при които нищо не е необходимо да се зачертае, когато е приложима повече от една точка).

(2)	Да се посочи броят на седалките във всяка отделна секция в случай на съчленено превозно средство.

(3)	Ако превозното средство е оборудвано да превозва инвалидни колички, посочете тук максималния брой, който може да превозва. Ако капацитетът за пътниците е в зависимост от броя на превозваните инвалидни колички, посочете допустимите комбинации от седнали и правостоящи и пътниците в инвалидни колички.

б)	Ако средствата за идентификация на типа съдържат маркировки, неподходящи да се опишат типовете на превозно средство, компонент или отделен технически възел, обхванати от настоящия информационен документ, такива маркировки се представят в документацията със символа „?“ (например ABC??123??).

в)	Както е определено в приложение 7 към Консолидираната резолюция относно конструкцията на превозни средства (R.E.3). (TRANS/WP.29/78/Rev.1/Amend.2, както последно е изменено от изменение 4).

г)

Ако е възможно, обозначение съгласно европейски стандарт, иначе посочете:

i)	описание на материала;

ii)	граница на провлачване;

iii)	разрушаващо напрежение при опън;

iv)	удължение (в проценти);

v)	твърдост по Бринел.

д)	Когато има един вариант с нормална кабина и друг с кабина за спане, обявяват се и двата комплекта от маси и размери.

е)	Стандарт ISO 612-1978, термин № 6.4.

й)	Приложение 11, точка 2.2.1.

к)	Приложение 11, точка 2.2.2.

л)	Приложение 11, точка 2.2.3.

м)	Стандарт ISO 612-1978, термин № 6.6.

н)	Стандарт ISO 612-1978, термин № 6.7.

о)

Масата на водача и, ако е приложимо, на член от екипажа, е приета 75 kg (като е разпределена на 68 kg маса на пътуващия и 7 kg маса за багаж, съгласно стандарт ISO 2416 — 1992), резервоарът е пълен на 90 процента с гориво и другите течности, съдържащи се в системите (с изключение на използвана вода) са на 100 процента от капацитета, определен от производителя.

ш)	За ремарке или полуремарке, което упражнява значително вертикално натоварване на прикачното устройство или на опорно-прикачното (седловото) устройство, това натоварване разделено на стандартното земно ускорение е включено в максималната технически позволена маса.

щ)	Предно управление означава конфигурация, при която повече от половината от дължината на двигателя е отзад спрямо най-предната точка на основата на предното стъкло и кормилото е в предната четвъртина от дължината на превозното средство.

Допълнение 2

ОБРАЗЕЦ ЗА ИНФОРМАЦИОНЕН ДОКУМЕНТ

1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.	Модел (търговско наименование на производителя):

1.2.

Тип:

1.3.	Начини за идентификация на типа, ако се маркира върху превозното средство (б):

1.3.1.

Каросерия/комплектовано превозно средство:

1.3.2.

Местоположение на тази маркировка:

1.3.3.

Каросерия/комплектовано превозно средство:

1.4.	При компоненти и отделни технически възли, местоположение и метод за поставяне на ИКЕ маркировка за типово одобрение:

1.5.	Адрес(и) на завода(и) за сглобяване:

2. ОБЩИ КОНСТРУКТИВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

2.1.	Снимки и/или чертежи на представително превозно средство:

2.2.	Размерен чертеж на цялото превозно средство:

2.3.	Брой на оси и колела:

2.4.	Шаси (ако има) (общ чертеж):

2.5.	Използван материал за странични детайли (г):

2.6.	Местоположение и разположение на двигателя:

2.7.	Кабина за водача (предно управление или с кожух) (щ):

2.8.	Посока на движение при шофиране:

3. МАСА И РАЗМЕРИ (д) (в kg и mm) (позоваване на чертеж, ако е приложимо)

3.1.	База(и) на колела (напълно натоварено) (е):

3.2.	Диапазон на размери на превозното средство (габаритни)

3.2.1.

За каросерия одобрена без шаси:

3.2.1.1.

Дължина (й):

3.2.1.2.

Широчина (к):

3.2.1.3.

Височина (в състояние за пътуване) (л) (при окачване, което се регулира по височина, посочва се нормалното положение при пътуване):

4. КАРОСЕРИЯ

4.1.	Тип на каросерията: на един етаж/на два етажа/съчленена/нисък под (1)

4.2.	Използвани материали и методи на изграждане:

5. СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ, КОИТО ИМАТ ПОВЕЧЕ ОТ ОСЕМ МЕСТА ЗА СЯДАНЕ В ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ МЯСТОТО НА ВОДАЧА

5.1.	Клас на превозно средство (клас I, клас II, клас III, клас A, клас B):

5.1.1.

Типове шасита, на които одобрен тип каросерия може да се монтира (типове на производител(и) и моторно(и) превозно(и) средство(а);

5.2.	Площ за пътници (m2):

5.2.1.

Обща (So):

5.2.1.1.

Горен етаж (Soa): (1)

5.2.1.2.

Долен етаж (Sob): (1)

5.2.2.

За правостоящи пътници (S1):

5.3.	Брой на пътниците (седнали и правостоящи):

5.3.1.

Общ (N): (2) (3)

5.3.2.

Горен етаж (Na): (1) (2) (3)

5.3.3.

Долен етаж (Nb): (1) (2) (3)

5.4.	Брой на седалки за пътници: (2)

5.4.1.

Общ (A): (2) (3)

5.4.2.

Горен етаж (Aa): (1) (2) (3)

5.4.3.

Долен етаж (Ab): (1) (2) (3)

5.5.	Брой на обслужващите врати:

5.6.	Брой на аварийните изходи (врати, прозорци, аварийни люкове, свързваща стълба и полустълба):

5.6.1.

Общо:

5.6.2.

Горен етаж: (1)

5.6.3.

Долен етаж: (1)

5.7.	Обем на багажното отделение (m3):

5.8.	Площ за транспортиране на багаж върху покрива (m2):

5.9.	Технически устройства улесняващи достъпа до превозните средства (например: рампа, подемна платформа, система за накланяне с цел улесняване на качването), ако са поставени:

5.10.

Якост на надстройката:

5.10.1.

Правило № 66 за номер на типово одобрение, ако е приложимо:

5.11.

Точки от настоящото правило, които следва да се изпълнят и да се докажат за дадения отделен технически възел:

Обяснителни бележки: Вж. допълнение 1.

Допълнение 3

ОБРАЗЕЦ ЗА ИНФОРМАЦИОНЕН ДОКУМЕНТ

съгласно Правило № 107 във връзка с одобрението на типа на превозни средства от категория М2 или М3, когато преди това каросерията е получила типово одобрение като отделен технически възел по отношение на нейната обща конструкция

1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.	Модел (търговско наименование на производителя):

1.2.

Тип:

1.2.1.

Шаси:

1.2.2.

Каросерия/комплектовано превозно средство:

1.3.	Начини за идентификация на типа, ако се маркира върху превозното средство (б):

1.3.1.

Шаси:

1.3.2.

Каросерия/комплектовано превозно средство:

1.3.3.

Местоположение на маркировката:

1.3.3.1.

Шаси:

1.3.3.2.

Каросерия/комплектовано превозно средство:

1.4.	Категория на превозното средство (в):

1.5.	Име и адрес на производителя:

1.6.	Адрес(и) на завода(и) за сглобяване

2. ОБЩИ КОНСТРУКТИВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

2.1.	Снимки и/или чертежи на представително превозно средство:

2.2.	Схема с всички размери на цялото превозно средство:

2.3.	Брой на осите и колелата:

2.3.1.

Брой и местоположение на осите със сдвоени колела:

2.4.	Шаси (ако има) (сборен чертеж):

2.5.	Използван материал за странични детайли (г):

2.6.	Местоположение и разположение на двигателя:

2.7.	Посока на движение при управление:

2.7.1.

Превозното средство е оборудвано за трафик с дясно/ляво движение (1).

3. МАСА И РАЗМЕРИ (e) (в kg и mm)

(препратка към чертеж, когато е необходимо)

3.1.	База(и) на колелата (при пълно натоварване) (е):

3.2.	Диапазон на размери на превозното средство (габаритни)

3.2.1.

За шаси с каросерия

3.2.1.1.

Дължина (й):

3.2.1.2.

Ширина (к):

3.2.1.2.1.

Максимална ширина:

3.2.1.3.

3.3.

Маса на превозното средство с каросерия, и при теглещо превозно средство от категория различна от M1, с прикачното устройство, ако е поставено от производителя, в състояние на пътуване или маса на шасито или шаси с кабина, без каросерия, и/или прикачно устройство, ако производителят не е поставил каросерия, и/или прикачно устройство (включително течности, инструменти, резервно колело и водач и за автобуси и автобуси за дълги разстояния, член на екипажа, ако има седалка за екипажа в превозното средство) (o) (максимално и минимално за всеки вариант):

3.3.1.

3.4.	Технически допустими максимални маса/натоварване, посочени от производителя (ш) (максимално и минимално):

3.4.1.

Разпределение на тази маса между осите и при полуремарке или ремарке със средна ос, натоварване в точката на свързване (максимално и минимално):

3.5.	Технически допустима максимална маса в натоварено състояние/на всяка ос:

4. ЯКОСТ НА НАДСТРОЙКАТА:

4.1.	Правило № 66 номер за типово одобрение, ако е приложимо:

Обяснителни бележки: Вж допълнение 1.

Част 2

Допълнение 1

СЪОБЩЕНИЕ

(Максимален формат: A4 (210 × 297 mm)

Добавка към сертификат за типово одобрение № …

относно одобрение на типа на превозно средство по отношение на Правило № 107.

1. Допълнителна информация

1.1.	Категория на превозното средство (М2, М3): (1)

1.2.	Концепция на каросерията (единична/на два етажа/съчленена/с нисък под (1)

1.3.	Технически допустима максимална маса (kg):

1.4.	Дължина (обща): … mm

1.5.	Широчина (обща): … mm

1.6.	Височина (обща): … mm

1.7.

Брой на пътниците (седящи и правостоящи):

1.7.1.

Общ (N): (2) (3)

1.7.2.

Горен етаж (Na) (1) (2) (3)

1.7.3.

Долен етаж (Nb) (1) (2) (3)

1.7.4.

Брой на седящите пътници:

1.7.4.1.

Общ (A): (2) (3)

1.7.4.2.

Горен етаж (Aa) (1) (2) (3)

1.7.4.3.

Долен етаж (Ab) (1) (2) (3)

1.8.	Обем на багажното отделениe(я) (m3):

1.9.	Площ за пренасяне на багаж върху покрива (m2):

1.10.

Технически устройства, улесняващи достъпа до превозните средства (например: рампа, подемна платформа, система за накланяне с цел улесняване на качването):

1.11.

Местоположение на центъра на тежестта на натоварено превозно средство в надлъжна, напречна и вертикална посоки:

1.12.

Якост на надстройката

Номер на типово одобрение, ако се изисква:

2. Забележки:

Допълнение 2

СЪОБЩЕНИЕ

(Максимален формат: A4 (210 × 297 mm)

Добавка към сертификат за типово одобрение № …

относно одобрението на типа на каросерия като самостоятелен технически възел по отношение на Правило № 107

1. Допълнителна информация

1.1.	Категория на превозното средство (М2, М3): (2)

1.2.	Концепция на каросерията (единична/на два етажа/съчленена/с нисък под) (2)

1.3.	Шаси -тип(ове), когато каросерията може да се монтира:

1.4.

Брой на пътниците (седящи и правостоящи):

1.4.1.

Общ (N): (5) (6)

1.4.2.

Горен етаж (Na): (2) (5) (6)

1.4.3.

Долен етаж (Nb): (2) (5) (6)

1.4.4.

Брой на седящите пътници:

1.4.4.1.

Общ (A): (5) (6)

1.4.4.2.

Горен етаж (Aa): (2) (5) (6)

1.4.4.3.

Долен етаж (Ab): (2) (5) (6)

1.5.	Обем на багажното отделениe(я) (m3):

1.6.	Площ за транспортиране на багаж върху покрива (m2):

1.7.	Технически устройства, улесняващи достъпа до превозните средства (например: рампа, подемна платформа, система за накланяне с цел улесняване на качването):

1.8.	Якост на надстройката

1.8.1.

Номер на типово одобрение, ако се изисква:

2. Забележки:

3. Реализирани и доказани точки за настоящия отделен технически възел :

Бележки под линия: Вж. част 2, допълнение 1.

Допълнение 3

Съобщение

(Максимален формат: A4 (210 × 297 mm)

Добавка към сертификат за типово одобрение № …

относно одобрение на типа на превозно средство, оборудвано с каросерия, която вече е одобрена, като отделен технически възел по отношение на Правило № 107

1. Допълнителна информация

1.1.	Категория на превозното средство (М2, М3) (2):

1.2.	Технически допустима максимална маса (kg):

1.3.	Местоположение на центъра на тежестта на натовареното превозно средство в надлъжна, напречна и вертикална посоки:

1.4.	Якост на надстройката

1.4.1.

Номер на типово одобрение, ако се изисква:

2. Забележки:

Бележки под линия: Вж. част 2, допълнение 1.

(1) Ненужното се зачерква.

(2) При съчленено превозно средство да се посочи броят на седалките във всяка отделна секция.

(3) Ако превозното средство е оборудвано да превозва инвалидни колички, посочете тук максималния брой, който може да се превозва. Ако капацитетът за пътниците е в зависимост от броя на превозваните инвалидни колички, посочете допустимите комбинации от седнали и правостоящи и пътниците в инвалидни колички.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

РАЗПОЛАГАНЕ НА МАРКИРОВКИТЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ

МОДЕЛ A

(вж. точка 4.4 от настоящото правило)

МОДЕЛ Б

(вж. точка 4.5 от настоящото правило)

МОДЕЛ В

(вж. точка 4.4.3 от настоящото правило)

(1) Номерът е даден само като пример.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ИЗИСКВАНИЯ, НА КОИТО ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯТ ВСИЧКИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

1.—6. (Запазено)

7. ИЗИСКВАНИЯ

7.1. Общи положения

7.1.1. В случай че отделението на водача няма покрив, трябва да е предвидено за водача специално предпазване от силен вятър, неочакван прах, силен дъжд и др.

7.2. Маса и размери

7.2.1. Превозните средства съответстват на изискванията от приложение 11.

7.2.2. Площ на разположение на пътниците

7.2.2.1. Общата площ на повърхността, която е на разположение на пътниците S0, се изчислява като се извади от общата площ на пода на превозното средство:

7.2.2.1.1.

площта на отделението за водача;

7.2.2.1.2.

площта на стъпалата при врати и площта на всяко друго стъпало с дълбочина по-малко от 300 mm и площта покривана от вратата и нейните механизми когато се задействат;

7.2.2.1.3.

площта на всяка част, над която вертикалното свободно разстояние (клиренс) е по-малко от 1 350 mm измерено от пода, като се пренебрегнат позволените навлизания посочени в точки 7.7.8.6.3 и 7.7.8.6.4. При превозни средства от клас A или Б, този размер може да бъде намален до 1 200 mm;

7.2.2.1.4.

площта на всяка част от превозното средство, до която е предотвратен достъпа на пътници, както е посочено в точка 7.9.4;

7.2.2.1.5.

площта на всяко пространство, запазено единствено за превоз на стоки или багаж и до което пътници не се допускат;

7.2.2.1.6.

площта, необходима за да се осигури чиста работна зона около плота на бюфета;

7.2.2.1.7.

площта от пода, заета от стълбище, полустълбище, свързваща стълба или повърхнината на всяко стъпало.

7.2.2.2. Повърхнината на зоната S1, която е на разположение на правостоящите пътници (само в случай на превозни средства от класове A, I и II, в които превозването на правостоящи пътници е позволено) се изчислява, като от S0 се извадят:

7.2.2.2.1.

площта на всички части от пода, при които наклонът превишава максимално допустимите стойности, посочени в точка 7.7.6;

7.2.2.2.2.

площта на всички части, които не са достъпни за правостоящите пътници, когато всички места за сядане са заети — с изключение на сгъваемите седалки;

7.2.2.2.3.

площта на всички части, където полезната височина над пода е по-малка от височината над пътеката, посочена в точка 7.7.5.1 (в тази връзка дръжките не се вземат под внимание);

7.2.2.2.4.

площта пред напречната вертикална равнина, минаваща през центъра на повърхността за сядане на седалката на водача (когато последната е в крайно задно положение);

7.2.2.2.5.

площта от 300 mm пред всички седалки, с изключение на сгъваемите седалки, освен когато става дума за странично разположена седалка, където това разстояние може да бъде намалено до 225 mm. Когато се предвижда да се използва променливо разположение на която и да е седалка, виж точка 7.2.2.4;

7.2.2.2.6.

всяка повърхност, която не е изключена от изискванията на точки от 7.2.2.2.1 до 7.2.2.2.5 по-горе, на която е невъзможно да се разположи правоъгълник с размери 400 mm × 300 mm;

7.2.2.2.7.

при превозните средства от клас II площта, в която не се допускат правостоящи пътници;

7.2.2.2.8.

при двуетажните превозни средства площта на горния етаж;

7.2.2.2.9.

повърхността на площта(ите) за инвалидни колички, когато се смята за заета от ползвател(и) на инвалидната(ите) количка(и), вж. точка 7.2.2.4;

7.2.2.2.10.

повърхността на площта(ите) за инвалидни колички, предназначена единствено за ползване от ползвател(ите) на инвалидната(ите) количка(и).

7.2.2.3. Превозното средство разполага с определен брой седящи места (Р), без да се броят сгъваемите седалки, които съответстват на изискванията на точка 7.7.8. Ако превозното средство принадлежи към клас I, II или A, броят на седящите места на всеки етаж е поне равен на квадратурата на съответния етаж, който е достъпен за пътниците и екипажа (ако такъв има), закръглена до най-близкото по-малко цяло число; Тази квадратура може да бъде намалена с 10 процента при превозни средства от клас I, с изключение на горния етаж.

7.2.2.4. За превозни средства, оборудвани с променлив брой места за сядане, площта за правостоящи пътници (S1) и изискванията на точка 3.3.1 се определят за всяко от условията, където е приложимо, съответно:

7.2.2.4.1.

при заети всички възможни места за сядане, последвана от останалата площ за правостоящи пътници, и ако остава място — от площта, заета от инвалидни колички;

7.2.2.4.2.

при заета всяка възможна площ за правостоящи пътници, последвана от останалите места за сядане на пътниците, и ако остава място — от площта, заета от инвалидни колички;

7.2.2.4.3

при заета всяка възможна площ от инвалидни колички, последвана от останалата площ за правостоящи пътници, и след това — от възможните заети останали места за сядане.

7.2.3. Обозначения на превозни средства

7.2.3.1. Следва да се предвиди пространство в участъка на водача за обозначенията, предвидени в точка 3.3 от приложение 11, които да бъдат ясно видими за водача от неговото седящо положение.

7.2.3.1.1.

максималния брой места за сядане, за които превозното средство е конструирано да носи;

7.2.3.1.2.

максималния брой правостоящи места, за които превозното средство е конструирано, ако има такива;

7.2.3.1.3.

максималния брой инвалидни колички, за които превозното средство е конструирано, ако има такива.

7.2.3.2. (Запазено)

7.2.3.3. (Запазено)

7.2.3.3.1.

масата на багажа, който може да бъде превозван, когато превозното средство е натоварено с максимален брой пътници и екипаж, и превозното средство не надвишава технически допустимата максимална маса или допустимото натоварване за всяка ос. Това включва масата на багажа:

7.2.3.3.1.1.

в багажното отделение (маса Б, точка 7.4.3.3.1 от приложение 11);

7.2.3.3.1.2.

върху покрива, когато той е оборудван за превоз на багаж (маса BX, точка 7.4.3.3.1 от приложение 11).

7.3. Якост на надстройката.

7.3.1. Всички превозни средства на един етаж от клас II и клас III, имат надстройка, която отговаря на изискванията на Правило № 66.

7.4. Изпитване на устойчивост

7.4.1. Устойчивостта на превозно средство е такава, че точката, в която настъпва преобръщане на превозното средство, да не бъде премината, когато повърхността, върху която превозното средство стои, бъде наклонена последователно на двете страни на ъгъл 28o спрямо хоризонталата.

7.4.2. По смисъла на горепосоченото изпитване, превозното средство е с масата си в готовност за движение, както е описано в точка 2.18 от настоящото правило, и с допълнително:

7.4.2.1.

Товари, равни на Q (както е определено в точка 3.2.3.2.1 от приложение 11), се поставят на всяка седалка за пътник (само на горния етаж в случай на двуетажни превозни средства).

Ако едноетажно превозно средство е предвидено за правостоящи или с член на екипажа, който не е седнал, центърът на тежестта на товарите Q или 75 kg, които ги заместват, трябва да бъдат равномерно разпределени върху площта за правостоящи или площта за екипажа съответно, на височина 875 mm. Ако едноетажно превозно средство е предвидено да бъде използвано с член на екипажа, който не е седнал, центърът на тежестта на товара от 75 kg, представляващ члена на екипажа, трябва да бъде разположен на пътеката на горния етаж на височина от 875 mm.

Когато превозното средство е оборудвано да носи багаж на покрива, равномерно се закрепва разпределена маса (BX), заместваща багажа с не по-малко от обявената от производителя маса в съответствие с точка 3.2.3.2.1 от приложение 11. Другите отделения за багаж не съдържат багаж.

7.4.2.2.

Ако превозното средство има променлива вместимост за седящи, за правостоящи или е предвидено да носи една или повече инвалидни колички, по отношение на площта за отделението за пътници, в което такива вариации се получават, товарите от точка 7.4.2.1 са по-големи от:

а)	масата, заместваща броя на седящите пътници, които могат да заемат площта, включително масата на всички седалки, които могат да се демонтират; или

б)	масата, заместваща броя на правостоящите пътници, които могат да заемат площта; или

в)	масата на инвалидните колички и ползвателите, които могат да заемат площта при обща маса 250 kg, всяка поставена на височина от 500 mm над пода в центъра на всеки участък за инвалидна количка; или

г)	масата на седналите пътници, правостоящи пътници и ползватели на инвалидни колички и всяка комбинация от тях, която може да се получи върху площта.

7.4.3. Височината на всяко стъпало, предназначено да предотврати страничното приплъзване на колело на превозното средство, на стенда за изпитване за накланяне трябва да бъде не по-голяма от две трети от разстоянието между повърхността, върху която превозното средство стои преди накланянето, и онази част от джантата на въпросното колело, която се намира най-близо до повърхността, когато превозното средство е натоварено в съответствие с точка 7.4.2.

7.4.4. По време на изпитването никои части от превозното средство не бива да влизат в контакт помежду си, ако същите в нормални експлоатационни условия не трябва да правят това, както и да няма части, претърпяващи увреждане или изместване спрямо обичайното си положение.

7.4.5. Алтернативно може да се използва метод на изчисление, който да покаже, че превозното средство няма да се преобърне при условията, описани в 7.4.1 и 7.4.2. При изчисленията се взимат под внимание следните параметри:

7.4.5.1.

маси и размери;

7.4.5.2.

височина на центъра на тежестта;

7.4.5.3.

коефициенти на еластичност на окачването;

7.4.5.4.

вертикални и хоризонтални коефициенти за гумите;

7.4.5.5.

характеристики на регулатора на въздушното налягане в пневматичните ресори;

7.4.5.6.

разположение на центъра на моментите;

7.4.5.7.

съпротивление на усукване на тялото.

Методът на изчисляване е описан в допълнение 1 от настоящото приложение.

7.5. Противопожарна защита

7.5.1. Отделение за двигателя

7.5.1.1. За изработката на отделението за двигателя не трябва да се използват леснозапалими звукоизолиращи материали или материали, които са податливи на просмукване с гориво, масло или други запалими материали, освен ако те не са обвити с непромокаемо покритие.

7.5.1.2. С оглед да се избегне, доколкото е възможно, натрупването на гориво, масло или други запалими материали в която и да е част от отделението на двигателя, се вземат предпазни мерки чрез подходящо разполагане на отделението на двигателя или чрез дренажни отвори.

7.5.1.3. Между отделението на двигателя или който и да е друг източник на топлина (например устройства за поглъщане на енергията, освободена при продължително спускане на превозното средство по наклонена повърхност, т.е. забавители, или устройства за отопляване на вътрешността на каросерията, различни от устройствата, работещи чрез циркулация на гореща вода) и останалата част на превозното средство трябва да се монтира разделяща преграда от топлоизолационен материал. Всички фиксиращи скоби, уплътнения и други, използвани съвместно с разделящата преграда, трябва да бъдат огнеустойчиви.

7.5.1.4. В отделението за пътници може да се инсталира нагревателно устройство, което не функционира с гореща вода, ако е поместено в кожух от материал, устойчив на създадените от устройството температури, не отделя токсични газове и е разположено по начин, предотвратяващ евентуалния контакт на който и да е от пътниците с нагорещени повърхности.

7.5.1.5. При превозни средства с двигател, разположен в задната част на отделението за водача, отделението трябва да бъде оборудвано със система за сигнализиране, която да осигурява и звуков и визуален сигнал в случай на превишаване на температурата в отделението на двигателя, както и във всяко отделение, където има отоплително устройство.

7.5.1.5.1.

Системата за сигнализиране трябва да е проектирана така, че да долавя всяко надвишаване на температурата, което се появи при нормално функциониране, както в отделението на двигателя, така и във всяко отделение, където има отоплително устройство.

7.5.1.5.2.

Точка 7.5.1.5.1 се приема за изпълнена, ако следните участъци от отделението на двигателя и всяко отделение, в което има отоплително устройство, са контролирани по отношение на превишаване на температурата:

7.5.1.5.2.1.

участъци, в които в случай на изтичане запалими течности (течност или газ) могат да влязат в контакт с открити компоненти, например компресор или изпускателна тръба, включително части на двигателя, чиято работна температура е равна или по-висока от температурата на запалване на запалителната течност (течност или газ); и

7.5.1.5.2.2.

участъци, в които в случай на изтичане запалими течности (течност или газ) могат да влязат в контакт със защитени устройства, например независимо отоплително устройство, чиято работна температура е равна или по-висока от температурата на запалване на запалителната течност (течност или газ); и

7.5.1.5.2.3.

участъци, в които в случай на изтичане запалими течности (течност или газ) могат да влязат в контакт с компоненти, например генератора, чиято температура, в случай на отказ, може да стане равна или по-висока от температурата на запалване на запалителната течност (течност или газ).

7.5.1.5.3.

Сигналната система трябва да функционира винаги, когато се задейства пусковият електродвигател на двигателя докато изключващото устройство се задейства за спиране на двигателя, независимо от състоянието на превозното средство.

7.5.2. Електрообзавеждане и кабели на електрическата инсталация

7.5.2.1. Всички кабели трябва да са надеждно изолирани. Всички кабели и цялото електрооборудване трябва да издържат на условията на температура и влажност, на които са изложени. В отделението на двигателя трябва да се обърне особено внимание на пригодността им да издържат на температурата в него, както и на влиянието на всички възможни замърсители.

7.5.2.2. По никой от кабелите, използвани в електрическата верига, не трябва да тече ток, по-голям от допустимия за съответния кабел, определен от начина на монтиране и максималната температура на окръжаващата среда.

7.5.2.3. Всяка електрическа верига, която захранва елемент от оборудването, с изключение на пусковия електродвигател, запалителната уредба (принудително запалване), нагревателните свещи, устройството за спиране на двигателя, зарядната верига и връзката на акумулатора с масата, трябва да включва предпазител или прекъсвач. Веригите обаче, които захранват друго оборудване, може да бъдат защитени с общ предпазител или общ прекъсвач, при условие че тяхната номинална мощност не надвишава мощността на предпазителя или на прекъсвача. В случай на наличие на мултиплексиране, производителят следва да даде съответната пълна техническа информация при поискване от техническата служба, отговорна за провеждане на изпитванията.

7.5.2.4. Всички кабели следва да са добре защитени и здраво закрепени по такъв начин, че да не могат да бъдат повреждани от срязване, протриване или прищипване.

7.5.2.5. Когато в една или няколко от електрическите вериги на превозното средство напрежението надхвърля 100 V (ефективна стойност), всеки от полюсите на главното електрозахранване, който не е свързан към маса, трябва да се свързва с ръчно управляем прекъсвач, който да прекъсва връзката на тези вериги с главното електрозахранване, като се намира във вътрешната част на превозното средство на място, леснодостъпно за водача, при условие, че прекъсвачът не изключва електрическите вериги, осигуряващи задължителното захранване за външните светлини на превозното средство. Тази точка не се отнася за веригите за високо напрежение на запалителната уредба или самостоятелни вериги в отделните възли на оборудването на превозното средство.

7.5.2.6. Всички електрически кабели се разполагат така, че никоя от частите им да не влиза в контакт с тръбопроводи за гориво или която и да било част от системата за отработили газове и да не бъде изложена на интензивно топлинно въздействие, освен ако не е осигурена подходяща специална изолация и защита, както например при изпускателните клапани с електромагнитно управление.

7.5.3. Акумулаторни батерии

7.5.3.1. Всички акумулатори следва да бъдат надеждно монтирани и леснодостъпни.

7.5.3.2. Акумулаторното отделение следва да бъде отделено от отделението за пътници и отделението за водача и проветрявано с външен въздух.

7.5.3.3. Клемите на акумулаторните батерии трябва да са защитени срещу късо съединение.

7.5.4. Пожарогасители и средства за оказване на първа долекарска помощ

7.5.4.1. Следва да се осигури свободно пространство за разполагане на един или няколко пожарогасителя, като поне единият от тях да се намира в близост до мястото на водача. При превозно средство от клас А или В пространството да е не по-малко от 8 dm3, а при клас I, II или III — не по-малко от 15 dm3. В случай на двуетажно превозно средство, на горния етаж трябва да се осигури едно допълнително свободно пространство за пожарогасител.

7.5.4.2. Следва да се осигури свободно пространство за разполагане на един или няколко комплекта със средства за оказване на първа долекарска помощ. Така осигуреното пространство не трябва да бъде по-малко от 7 dm3, а минималният му размер — по-малък от 80 mm.

7.5.4.3. За пожарогасителите и комплектите със средствата за оказване на първа долекарска помощ може да се предвиди защита срещу кражби и вандализъм (например разполагане в обособени шкафчета или зад чупливо стъкло), при условие местоположенията на посочените средства да са ясно обозначени и да е предвидена възможност за безпрепятственото им изваждане при аварийни обстоятелства.

7.5.5. Материали

Не трябва да се допуска леснозапалим материал в близост от 100 mm около изпускателната уредба, електрическо оборудване с високо напрежение или друг значим източник на топлина, освен ако материалите са надеждно защитени. При необходимост се осигурява защита за предотвратяване на контакт на греста или други леснозапалими материали с изпускателната уредба или останалите значими източници на топлина. По смисъла на настоящия точка под леснозапалим материал се разбира всеки материал, за който не е предвидено да издържа температурите, които са вероятни за конкретното място.

7.6. Изходи

7.6.1. Брой на изходите

7.6.1.1. Минималният брой врати в превозното средство е две, или две обслужващи врати, или една обслужваща врата и една аварийна врата. Всяко двуетажно превозно средство трябва да има две врати на долния етаж (вж. също точка 7.6.2.2). Необходимият минимален брой на обслужващите врати е, както следва:

Брой на пътници	Брой на обслужващите врати
Брой на пътници	КЛАС I & A	КЛАС II	КЛАС III & B
9—45	1	1	1
46—70	2	1	1
71—100	3 (2 в случай на двуетажно превозно средство)	2	1
> 100	4	3	1

7.6.1.2. Минималният брой на обслужващите врати във всяка отделна секция на съчленените превозни средства е една, с изключение на предната секция на съчленено превозно средство от клас I, където този брой трябва да е две.

7.6.1.3. По смисъла на това изискване, обслужващите врати оборудвани с механизирана система за управление, не се считат за аварийни врати, освен ако те могат да бъдат лесно отворени ръчно, в случай на активиране на устройството по точка 7.6.5.1, при необходимост.

7.6.1.4. Минималният брой изходи е такъв, че общият брой на изходите във всяко отделение да е, както следва:

Брой на пътниците и членовете на екипажа за съответното отделение	Минимален общ брой на изходите
1—8	2
9—16	3
17—30	4
31—45	5
46—60	6
61—75	7
76—90	8
91—110	9
111—130	10
> 130	11

Трябва поотделно да се определи броят на изходите на всеки отделен етаж (в случай на двуетажно превозно средство) и на всяко самостоятелно отделение. За целите на определяне броя на аварийните изходи отделенията на тоалетните и на галериите не се считат за самостоятелни отделения. Аварийните люкове може де се броят само за една бройка от горепосочения брой на аварийните изходи.

7.6.1.5. Всяка отделна секция от съчленено превозно средство се възприема като отделно превозно средство за целите на определяне на минималния брой и положението на изходите. Свързващите преходи между тях не се считат за изход. Тоалетните и кухненските боксове не се разглеждат като отделни отделения за целите на определянето на броя на аварийните изходи. Броят на пътниците се определя за всяка отделна секция. Равнината, в която лежат хоризонталните оси на еластичните шарнирни връзки между свързаните отделни секции на превозното средство и перпендикуляра към надлъжните оси на превозното средство, при движение напред, се приема за граница между секциите.

7.6.1.6. Двойните обслужващи врати се броят за две врати, а двойните прозорци или прозорците от много части — за два аварийни прозореца.

7.6.1.7. Когато отделението за водача не осигурява достъп до отделението за пътници чрез коридор, удовлетворяващ едно от условията, описани в точка 7.7.5.1.1, трябва да са изпълнени следните условия:

7.6.1.7.1.

Отделението за водача има два изхода, които не се намират върху една и съща странична стена; когато единият от изходите е прозорец, той удовлетворява изискванията, посочени в точка 7.6.3.1 и точка 7.6.8 за аварийните прозорци.

7.6.1.7.2.

Допуска се разполагане на едно или две места за сядане до седалката на водача за настаняване на допълнителни лица; в този случай двата изхода, посочени в 7.6.1.7.1, трябва да бъдат врати.

Вратата на водача трябва да се приеме като аварийна врата за заемащите тези седалки, при условие че е възможно придвижването на изпитвателно устройство от тези седалки през вратата на водача до извън превозното средство (вж. приложение 4, фигура 27).

Проверката на достъпа до вратата на водача следва да попада под действието на изискванията от точка 7.7.3.2, при използване на изпитвателно устройство с размери 600 × 400 mm, както е описано в точка 7.7.3.3.

Вратата, предвидена за пътниците, трябва да бъде на страната на превозното средство, която е срещуположна на страната с вратата на водача, и трябва да бъде приета като аварийна врата за водача.

В отделението, което включва отделението за водача, могат да се разположат до пет допълнителни места за сядане, при условие че те и пространството, предназначено за разполагането им, удовлетворяват всички изисквания на тази наредба и поне една от вратите, предоставящи достъп до отделението за пътници, отговаря на изискванията на точка 7.6.3 за аварийни врати.

7.6.1.7.3.

При обстоятелствата, посочени в точка 7.6.1.7.1 и точка 7.6.1.7.2, предвидените за отделението на водача изходи не се разглеждат като врати по смисъла на точки 7.6.1.1—7.6.1.2, нито като изходи по смисъла на точка 7.6.1.4, с изключение на случаите, посочени в точка 7.6.1.7.1 и точка 7.6.1.7.2. Точки 7.6.3—7.6.7, 7.7.1, 7.7.2 и 7.7.7 не се прилагат по отношение на такива изходи.

7.6.1.8. Когато отделението на водача и съседно разположените до него места за сядане са достъпни откъм основното отделение за пътници чрез коридор, който съответства на едно от изискванията, посочени в точка 7.7.5.1.1, не се изисква външен изход от отделението за водача.

7.6.1.9. Когато във връзка с обстоятелствата, описани в точка 7.6.1.8, е предвидена врата за водача или друг изход от отделението, тази врата или изход се възприема като изход за пътниците, при условие че:

7.6.1.9.1.

тя удовлетворява изискванията относно размерите за аварийна врата, посочени в точка 7.6.3.1;

7.6.1.9.2.

тя изпълнява изискванията, посочени в точка 7.6.1.7.2;

7.6.1.9.3.

пространството, запазено за седалката на водача, трябва да бъде свързано с основното пътническо отделение чрез подходящ проход; такова изискване се счита за изпълнено ако изпитвателното устройство, описано в точка 7.7.5.1, може да се придвижва безпрепятствено от пътеката докато предният край на изпитвателното устройство достигне вертикалната равнина, която е допирателна на най-предната точка на облегалката от седалката на водача (при разполагане на тази седалка в най-задно надлъжно положение) и от тази равнина изпитвателното устройство, описано в точка 7.6.1.7.2, да може да се придвижва към аварийната врата в посоката, посочена от тази точка (вж. приложение 4, фигура 28), като седалката и воланът за управление са регулирани в тяхното средно положение.

7.6.1.10. Точка 7.6.1.8 и точка 7.6.1.9 не изключват възможността за наличие на врата или друга преграда между седалката на водача и отделението за пътници, при условие че тази преграда може да се премахва бързо от водача при спешни случаи. Вратата за водача в отделение, защитено с подобна преграда, не се разглежда като изход за пътниците.

7.6.1.11. Освен с аварийни врати и прозорци превозните средства от класове II, III и Б се оборудват с аварийни люкове (на покрива на горния етаж — в случай на двуетажно превозно средство). С такива люкове може да бъдат снабдени и превозни средства от класове I и A. Минималният брой люкове е:

Брой пътници

(на горния етаж при двуетажно превозно средство)

Брой люкове

Не повече от 50

Повече от 50

7.6.1.12. Всяка свързваща стълба следва да се счита за един изход от горния етаж на двуетажно превозно средство.

7.6.1.13. Всички лица, настанени на долния етаж на двуетажно превозно средство трябва, при аварийна ситуация, да имат достъп до външността на превозното средство без да е необходимо да се качват на горния етаж.

7.6.1.14. Пътеката на горния етаж на двуетажно превозно средство трябва да бъде свързана с една или повече свързващи стълби към проходите за достъп до дадена обслужваща врата или до пътеката на долния етаж в рамките на 3 m от обслужващата врата:

7.6.1.14.1.

ако на горния етаж се качват повече от 50 пътници, трябва да се осигурят две стълби или най-малко една и една полустълба за превозни средства от клас I и клас II;

7.6.1.14.2.

ако на горния етаж се качват повече от 30 пътници, трябва да се осигурят две стълби или най-малко една и една полустълба за превозни средства от клас III;

7.6.1.15. при превозно средство без покрив, изходите на етажа без покрив трябва да са такива, че да изпълняват онези предписания, които не са несъвместими с липсата на покрив.

7.6.2. Местоположение на изходите

Превозните средства с вместимост, превишаваща 22 пътници, трябва да удовлетворяват изискванията, посочени по-долу. Превозни средства с вместимост, непревишаваща 22 пътници, може да удовлетворяват или посочените по-долу изисквания или изискванията на точка 1.2 от приложение 7.

7.6.2.1. Обслужващата(ите) врата(и) е(са) разположена(и) от тази страна на превозното средство, която е по-близо до банкета на пътя, в съответствие с посоката на движение за държавата, в която ще бъде разрешена експлоатацията на превозното средство, и най-малко една от вратите да се намира в предната половина на превозно средство. Това не изключва:

7.6.2.1.1.

осигуряването на специално проектирана врата в задната челна или страничната страна на превозното средство за ползване вместо обслужваща врата от пътници в инвалидни колички; или

7.6.2.1.2.

осигуряването на една допълнителна обслужваща врата на задната страна на превозното средство основно за товарене/разтоварване на стоки и багаж, но която да се ползва от пътниците, когато обстоятелствата го изискват; или

7.6.2.1.3.

осигуряването на една или повече обслужващи врати на противоположната страна на превозното средство в случай на превозни средства, които са проектирани за ползване при обстоятелства, които изискват товарене/разтоварване от двете страни. Примерите за такива обстоятелства включват превозните средства за ползване от страната на пистата на летища, превозни средства за употреба в системи с различни видове транспорт с използване на островни платформи или превозни средства, които пресичат границите на страни, където движението не е от същата страна на пътя, както страната, в която превозното средство трябва да получи разрешение за експлоатация. Така оборудваните превозни средства следва да бъдат осигурени с орган(и) за управление, който(ито) позволява(т) на водача да спира нормалното функциониране на вратите, които в момента не се използват; или

7.6.2.1.4.

осигуряването на обслужваща врата на задната страна на превозно средство от клас A или B.

7.6.2.2. Две от посочените в точка 7.6.1.1 врати трябва да са отделени една от друга по начин, при който разстоянието между напречните вертикални равнини през центровете на тежестта на техните площи е не по-малко от:

7.6.2.2.1.

40 % от общата дължина на отделението за пътници, измерено успоредно на надлъжната ос на превозното средство, в случай на едноетажно превозно средство.

При съчленени превозни средства това изискване е изпълнено, ако две врати от различни секции са разделени така, че разстоянието между вратите не е по-малко от 40 % от цялата дължина на комбинираното пътническо отделение (всички секции).

Ако една от тези две врати представлява част от двойна врата, това разстояние следва да се измерва между двете врати, които са на най-голямо разстояние една от друга.

7.6.2.2.2.

В случай на двуетажно превозно средство две от вратите, посочени в точка 7.6.1.1, трябва да бъдат разделени така, че разстоянието между напречните вертикални равнини през центровете на техните площи да не е по-малко от 25 % от цялата дължина на превозното средство или 40 % от цялата дължина на пътническото отделение на долния етаж; това не се прилага ако двете врати са от различни страни на превозното средство. Ако една от тези две врати представлява част от двойна врата, това разстояние трябва да се измерва между двете врати, които са на най-голямо разстояние една от друга.

7.6.2.3. Изходите (на всеки етаж, в случай на двуетажно превозно средство) се разполагат по начин, при който техният брой върху всяка от двете страни на превозното средство в голяма степен е еднакъв. (Това не включва необходимост от обезпечаване на допълнителни изходи извън рамките на посочения брой в точка 7.6.1). Не е необходимо изходите, които надвишават изисквания минимален брой, да бъдат реално изравнени за всяка от двете страни.

7.6.2.4. Поне един авариен изход се разполага съответно върху задната или предната страна на превозното средство. За превозни средства от клас I и за превозни средства със задна част, която е постоянно затворена откъм отделението за пътници, това изискване се счита за удовлетворено при положение, че е осигурено наличие на авариен люк. За двуетажни превозни средства това изискване се прилага само за горния етаж.

7.6.2.5. Изходите от една и съща страна на превозното средство са подходящо разпределени по дължината на превозното средство.

7.6.2.6. В задната страна на превозното средство може да има врата, при условие че тя не е обслужваща врата.

7.6.2.7. Ако превозното средство е оборудвано с аварийни люкове, те са разположени, както следва: ако има само един люк, той е разположен в средната третина на отделението за пътници; ако има два аварийни люка, те са на разстояние най-малко 2 m един от друг, измерено между най-близките краища на отворите им, и да са разположени в права линия, успоредна на надлъжната ос на превозно средство.

7.6.3. Минимални размери на изходите

7.6.3.1. Превозните средства от клас I, II или III трябва да отговарят на следните изисквания:

7.6.3.1.1.

Обслужващата врата трябва да има отвор, който дава достъп в съответствие с изискванията, посочени в точка 7.7.1 на това приложение.

7.6.3.1.2.

Аварийната врата трябва да има отвор с минимална височина от 1 250 mm и минимална широчина от 550 mm.

7.6.3.1.3.

Аварийният прозорец трябва да има минимална площ от 400 000 mm2. Трябва да бъде възможно в тази площ да се впише правоъгълник с размери 500 mm × 700 mm.

7.6.3.1.4.

В случай на авариен прозорец, който е разположен на задната страна на превозното средство, той трябва или да отговаря на изискванията, посочени в точка 7.6.3.1.3, или да бъде възможно в отвора на този авариен прозорец да се впише правоъгълник с височина 350 mm и 1 550 mm широчина, като ъглите му може да бъдат заоблени с радиус на кривината не повече от 250 mm.

7.6.3.1.5.

Аварийният люк следва да има отвор с минимална площ от 400 000 mm2. Трябва да бъде възможно в тази площ да се впише правоъгълник с размери 500 mm × 700 mm.

7.6.3.2. Превозни средства от клас A или B може да изпълняват или условията, посочени в точка 7.6.3.1 (като клас A изпълнява изискванията за клас I и клас B изпълнява изискванията за класове II и III), или тези, дадени в приложение 7, точка 1.1.

7.6.4. Технически изисквания към всички обслужващи врати

7.6.4.1. Всяка обслужваща врата може лесно да се отваря отвътре и отвън при спряло превозно средство (но не необходимо, когато превозното средство е в движение). Това изискване не бива да се тълкува като изключващо възможността от заключване на врата отвън, при условие, че вратата може да бъде отворена отвътре при всички обстоятелства.

7.6.4.2. Всеки механизъм или устройство за отваряне на врата отвън трябва да бъде на разстояние между 1 000 mm и 1 500 mm от земната повърхност и на не повече от 500 mm от вратата. При превозни средства от класове I, II и III всеки механизъм или устройство за отваряне на врата отвън е на разстояние между 1 000 mm и 1 500 mm от горната повърхност на пода или стъпало най-близо до органа за управление и да бъде на не повече от 500 mm от вратата. Това не се отнася за системи за управление, разположени в зоната на водача.

7.6.4.3. Всяка монолитна обслужваща врата с ръчно задействане, която е закрепена с панти или шарнирно, се монтира така, че ако в отворено състояние вратата влезе в контакт с неподвижен обект, докато превозното средство се движи напред, тя се затваря.

7.6.4.4. Когато обслужващата врата с ръчно задействане е снабдена със самозатварящ механизъм, той следва да бъде двустъпален тип.

7.6.4.5. По вътрешната страна на обслужваща врата не бива да има никакво устройство, предназначено да закрива вътрешните стъпала, когато вратата е затворена. Това не изключва, когато вратата е затворена, наличието на механизма, задвижващ вратата в нишата на стъпалото, и на друго оборудване, прикрепено отвътре на вратата, с което не се образува удължаване на пода, на което пътниците могат да стоят. Този механизъм и оборудване не трябва да са опасни за пътниците.

7.6.4.6. Ако директната видимост не е достатъчна се монтират оптически или други устройства, позволяващи на водача да забелязва от седящо положение присъствието на пътник в непосредствена близост, отвътре или отвън, на всяка страна на обслужващата врата, която не се управлява автоматично.

В случай на двуетажно превозно средство от клас I това изискване се отнася също за вътрешната страна на всички обслужващи врати и за непосредствената близост до свързващата стълба на горния етаж.

При обслужваща врата в задната челна страна на превозното средство, което има вместимост не повече от 22 пътници, това изискване е удовлетворено ако водачът може да забележи присъствието на лице с ръст 1,3 m, което стои на разстояние 1 m зад превозното средство.

С оглед изпълнението на изискванията на тази точка може да се използват огледала за обратно виждане, при условие че необходимото поле на видимост за движение е осигурено.

В случай на врати, които са разположени зад секцията на гъвкавата връзка на дадено съчленено превозно средство, огледалата не може да се считат за достатъчни оптични устройства.

7.6.4.7. Всяка отваряща се навътре към превозното средство врата и нейният механизъм трябва да са конструирани така, че нейното движение да не причинява наранявания на пътниците при нормални условия на употреба. При необходимост се монтират подходящи предпазни устройства.

7.6.4.8. Ако обслужваща врата е разположена в близост до врата на тоалетна или друго вътрешно отделение, обслужващата врата е обезопасена срещу неволно отваряне. Това изискване обаче не се прилага, ако вратата се заключва автоматично, когато превозното средство се движи със скорост по-голяма от 5 km/h.

7.6.4.9. При превозни средства с вместимост, непревишаваща 22 пътници, крилата на обслужващите врати, намиращи се на задната страна на превозно средство, не трябва да могат да се отварят на повече от 115o и по-малко от 85o и в отворено положение не трябва да може да се задържат автоматично в съответното положение. Това не изключва възможността от превишаване на посоченото ограничение и отваряне на вратата на по-голям от посочения ъгъл, когато това е безопасно: например при придвижване на заден ход към висока платформа за товарене или отваряне на вратите на 270o с цел осигуряване на достатъчно свободно пространство зад превозното средство при товарене.

7.6.4.10. В никое отворено положение обслужващата врата не бива да възпрепятства използването на някой задължителен изход или необходимия достъп до него.

7.6.5. Допълнителни технически изисквания по отношение на обслужващите врати с механизирано задействане

7.6.5.1. При аварийна ситуация, всяка обслужваща врата с механизирано задвижване трябва да може, когато превозното средство е неподвижно или се движи със скорост, по-малка или равна на 5 km/h, да бъде отваряна отвътре и, когато не е заключена, и отвън, посредством механизъм за управление, който работи независимо от наличието на захранване:

7.6.5.1.1.

имат преимущество пред всички други системи за управление на врата;

7.6.5.1.2.

в случаите на вътрешно разположени механизми, те трябва да са разположени върху вратата или на разстояние до 300 mm от вратата, на височина, не по-малка от 1 600 mm над първото стъпало (с изключение на случая на вътрешно разположени механизми за врата, разгледани в точка 3.9.1 от приложение 8);

7.6.5.1.3.

могат да бъдат лесно видени и ясно идентифицирани при приближаване на вратата и когато се застане пред нея и ако служат като допълнение към обикновените механизми за отваряне на вратата, да са ясно обозначени за използване при аварийни обстоятелства;

7.6.5.1.4.

могат лесно да бъдат задействани от едно лице ако то се намира непосредствено пред вратата;

7.6.5.1.5.

позволяват вратата да се отваря на ширина, при която посоченият в точка 7.7.1.1 калибър може да мине 8 секунди след задействане на органа за управление или позволява вратата да се отваря лесно с ръка до ширина, при която посоченият в точка 7.7.1.1 калибър може да мине 8 секунди след задействане на органа за управление;

7.6.5.1.6.

могат да бъдат защитени чрез устройство, което лесно да се отстранява или счупва, за да се осигури достъп до аварийния механизъм; работата на аварийния механизъм или отстраняването на предпазен капак над механизма трябва да се показват на водача звуково и визуално; и

7.6.5.1.7.

в случай на врата, задействана от водача, която не съответства на изискванията на точка 7.6.5.6.2, механизмите трябва да бъдат такива, че след като те са били задействани за отваряне на вратата и са се върнали в тяхното нормално положение, тя да не се затваря, докато водачът не задейства след това механизма за затваряне.

7.6.5.1.8.

Отварянето на вратите трябва да бъде предотвратено ако превозното средство се движи със скорост по-висока от 5 km/h.

7.6.5.2. Възможно е да бъде осигурено устройство, което се задейства от мястото на водача, с цел да дезактивира външните аварийни механизми, за да заключи отвън обслужващите врати. В този случай външните аварийни механизми трябва да се активират отново автоматично или при пускане на двигателя или преди достигане на скорост 20 km/h от превозното средство. Впоследствие дезактивирането на външните аварийни механизми да не става автоматично, а само след намеса от страна на водача

7.6.5.3. Всяка задвижвана от водача обслужваща врата трябва да може да се задейства от мястото на водача с помощта на устройства, които, с изключение в случая на крачно управляемите механизми, са обозначени ясно и еднозначно.

7.6.5.4. Всяка обслужваща врата с механизирано задействане трябва да активира визуално предупредително устройство, което да се вижда ясно от водача при нормално положение за управление, при всякакви условия на околната светлина, за да предупреждава за ненапълно затворена врата. Това устройство трябва да предупреждава винаги, когато панелът на вратата е между напълно отворено положение и на 30 mm от напълно затвореното положение. Едно и също устройство може да обслужва една или няколко врати. С подобно устройство не се оборудват обаче разположените в предната половина на превозното средство обслужващи врати, които не удовлетворяват изискванията на точки 7.6.5.6.1.1 и 7.6.5.6.1.2.

7.6.5.5. Когато за водача са предвидени устройства за отваряне и затваряне на обслужващи врати с механизирано задействане, те трябва да позволяват на водача да сменя посоката на движение на вратата във всеки един момент от процеса на отваряне или затваряне.

7.6.5.6. Конструкцията и системата за управление на всяка обслужваща врата с механизирано задвижване трябва да бъдат такива, че да ограничават риска от нараняване на пътник от вратата или притискането му от вратата при нейното затваряне.

7.6.5.6.1.

Това изискване се счита за удовлетворено, ако са изпълнени следните две условия:

7.6.5.6.1.1.

Първото изискване е, когато при затваряне на вратата се приложи противодействаща на затварянето сила не по-голяма от 150 N във всяка измервателна точка, описана в приложение 6, вратата автоматично да се отваря отново до крайното си положение и да остава отворена докато се задейства механизмът за затваряне, с изключение на случая на обслужваща врата с автоматично действие. Указания са дадени в приложение 6 към настоящото правило. Максималната сила може да е по-голяма от 150 N за кратък период от време, при условие че не превишава 300 N. Системата за повторно отваряне може да се проверява посредством изпитване с щанга с участък с височина 60 mm, широчина 30 mm и закръгления на ъглите с радиус 5 mm.

7.6.5.6.1.2.

Второто изискване е, че винаги, когато при затваряне вратите затиснат китка или пръсти на пътник:

7.6.5.6.1.2.1.

вратата се отваря отново автоматично до крайното си положение и, с изключение на случаите на автоматично задействана обслужваща врата, остава отворена, докато не се задейства механизмът за затваряне; или

7.6.5.6.1.2.2.

китката или пръстите да могат лесно да се издърпат от вратата без риск от нараняване на пътника. Това изискване може да се провери ръчно или посредством изпитване с щанга, посочена в точка 7.6.5.6.1.1, постепенно изтъняваща в единия край по протежение на 300 mm от дебелина 30 на дебелина 5 mm. Тя не трябва да бъде боядисана или смазана. Ако вратата затисне щангата, тя трябва да може да се издърпа лесно; или

7.6.5.6.1.2.3.

вратата се задържа в положение, даващо възможност за свободно провиране на щанга с напречно сечение с височина 60 mm, широчина 20 mm и ръбове с радиус на закръгление 5 mm. Това положение не трябва да бъде на повече от 30 mm от напълно затвореното положение на вратата.

7.6.5.6.2.

В случай на предна обслужваща врата изискванията на точка 7.6.5.6 се считат за изпълнени, ако вратата:

7.6.5.6.2.1.

отговаря на изискванията на точка 7.6.5.6.1.1 и точка 7.6.5.6.1.2; или

7.6.5.6.2.2.

е оборудвана с еластични ръбове; те не трябва да са толкова меки, че при врата, затворена върху щангата, посочена в точка 7.6.5.6.1.1, панелът на вратата да може да достигне напълно затворено положение.

7.6.5.7. Когато обслужваща врата с механизирано задействане се задържа затворена само при непрекъснато захранване, трябва да е осигурено визуално предупредително устройство, което да информира водача за всяко прекъсване на захранването към вратите.

7.6.5.8. Когато е монтирано предпазно устройство против пускане, то трябва да действа само при скорости по-малки от 5 km/h и да не може да се задейства при по-висока скорост.

7.6.5.9. Когато превозното средство не е оборудвано с предпазно устройство против пускане, трябва да се активира звуково предупреждение към водача, че превозното средство е потеглило с ненапълно затворена обслужваща врата с механизирано задвижване. За врати, които отговарят на изискванията на точка 7.6.5.6.1.2.3, звуковото предупреждение трябва да се задейства при скорост по-голяма от 5 km/h.

7.6.6. Допълнителни технически изисквания за автоматично задействани обслужващи врати

7.6.6.1. Задействане на механизмите за отваряне

7.6.6.1.1.

Механизмите за отваряне на всяка автоматично задействана обслужваща врата, с изключение на посоченото в точка 7.6.5.1, трябва да могат да се активират и дезактивират само от мястото на водача.

7.6.6.1.2.

Активирането и дезактивирането може да са или преки, посредством прекъсвач, или непреки — чрез отваряне и затваряне на предната обслужваща врата.

7.6.6.1.3.

Задействането на механизмите за отваряне трябва да е непряко отвътре, а когато вратата се отваря отвън, също и от външната страна на превозното средство; индикаторът (например осветяван бутон за натискане или осветен знак) трябва да се намира върху или в близост до вратата, за която се отнася.

7.6.6.1.4.

При директно задействане с превключвател функционалното положение на системата трябва да бъде ясно указвано на водача, например чрез положението на превключвателя или чрез индикаторна лампичка или светващ бутон. Превключвателят трябва да е специално обозначен и разположен по начин, по който да не може да се обърка с друг механизъм.

7.6.6.2. Отваряне на автоматично задействаните обслужващи врати

7.6.6.2.1.

След задействане от водача на механизмите за отваряне на вратата пътниците трябва да могат да отворят вратата по следния начин:

7.6.6.2.1.1.

отвътре, например чрез натискане на бутон или преминаване през светлинна бариера; и

7.6.6.2.1.2.

отвън, например с изключение на случаите, в които вратата е предназначена за използване единствено като изход и е обозначена като такава, например чрез натискане на осветен бутон, бутон, разположен под осветен знак или подобно устройство, обозначено с подходяща инструкция.

7.6.6.2.2.

Натискането на бутоните, упоменати в точка 7.6.6.2.1.1 и използването на средства за връзка с водача, посочени в точка 7.7.9.1, може да подава сигнал, който се регистрира и след задействането от страна на водача на механизмите за отваряне води до отварянето на вратата

7.6.6.3. Затваряне на автоматично задействани обслужващи врати

7.6.6.3.1.

След отваряне на автоматично задействана обслужваща врата тя трябва да се затвори отново автоматично след изтичане на определен интервал от време. Ако пътник влиза във или излиза от превозното средство по време на този интервал от време, предпазното устройство (например контактно устройство на пода, светлинна бариера или еднопосочна врата) трябва да гарантира, че времето до затварянето на вратата е достатъчно.

7.6.6.3.2.

Ако пътникът влезе във или излезе от превозното средство, докато вратата се затваря, процесът на затваряне трябва да се прекъсне автоматично и вратата да се върне в отворено положение. Връщането може да се осигури чрез някое от предпазните устройства, посочени в точка 7.6.6.3.1 или посредством друго устройство.

7.6.6.3.3.

Врата, която се затваря автоматично в съответствие с изискванията на точка 7.6.6.3.1, трябва да може да бъде отворена отново от пътник в съответствие с точка 7.6.6.2; изискването не се прилага, ако водачът е дезактивирал механизмите за отваряне.

7.6.6.3.4.

След дезактивиране от водача на механизмите за отваряне на автоматично задействани обслужващи врати отворените врати се затварят съгласно точка 7.6.6.3.1 и точка 7.6.6.3.2.

7.6.6.4. Преустановяване на процеса на автоматично затваряне на врати, обозначени за специално предназначение, например за пътници с детски колички, пътници с ограничена подвижност и др.

7.6.6.4.1.

Водачът може да преустанови процеса на автоматично затваряне на вратата чрез задействане на специален механизъм. Пътникът също може да преустановява процеса на автоматично затваряне директно чрез натискане на специален бутон.

7.6.6.4.2.

Преустановяването на процеса на автоматично затваряне на вратата трябва да е указано на водача посредством визуално сигнално устройство.

7.6.6.4.3.

Връщането към режима на автоматично затваряне във всеки случай се възобновява от водача.

7.6.6.4.4.

Точка 7.6.6.3 се прилага при следващото затваряне на вратата.

7.6.7. Технически изисквания към аварийните врати

7.6.7.1. Аварийните врати трябва да могат да се отварят лесно отвътре и отвън при спряло превозно средство. Но това изискване не се тълкува, като изключващо възможността от заключване на вратата отвън, при условие че тя би могла да се отвори във всички случаи отвътре посредством обичайния механизъм за отваряне.

7.6.7.2. Когато аварийните врати се използват като такива, те не бива да са от типа с механизирано задвижване, освен ако, когато някой от механизмите, описани в точка 7.6.5.1 е бил задействан и се е върнал в неговото нормално положение, вратите не се затварят отново, преди водачът да задейства механизма за затваряне. Задействането на някой от органите за управление, предвидени в точка 7.6.5.1 трябва да предизвика отваряне на вратата до ширина, при която калибърът, както е определен в точка 7.7.2.1, може да мине максимум 8 секунди след задействане на органа за управление, или да даде възможност вратата да бъде лесно отворена с ръка до ширина, при която калибърът може да премине максимум 8 секунди след задействане на органа за управление. В допълнение, аварийните врати не следва да са от плъзгащ тип, освен в случай на превозни средства с капацитет, който не надвишава 22 пътници. За тези превозни средства може плъзгаща се врата да бъде приета като аварийна врата ако след изпитване на челен сблъсък с преграда, в съответствие с Правило № 33, се покаже, че е в състояние да бъде отворена без използването на инструменти.

7.6.7.3. Всеки механизъм или устройство за отваряне на аварийна врата отвън (на долния етаж в случай на двуетажно превозно средство), трябва да е на разстояние между 1 000 mm и 1 500 mm от земната повърхност и на не повече от 500 mm от вратата. При превозни средства от класове I, II и III всеки механизъм или устройство за отваряне на аварийна врата отвътре да е на разстояние между 1 000 mm и 1 500 mm от горната повърхност на пода или най-близко разположеното до механизма стъпало, и на не повече от 500 mm от вратата. Това изискване не се прилага за механизми, разположени в зоната на водача.

В противен случай механизмът, посочен в точка 7.6.7.2, за отваряне на врати с механизирано задействане може да бъде разположен в съответствие с точка 7.6.5.1.2.

7.6.7.4. Окачените аварийни врати, монтирани странично на превозното средство, следва да са закрепени с панти за техния преден край и да се отварят навън. Допуска се използването на ремъци, вериги или други ограничаващи устройства, при условие че те не възпрепятстват отварянето и задържането в отворено положение на вратата под ъгъл най-малко 100o. Ако има начин да се гарантира свободно преминаване до аварийната врата, изискването за минимален ъгъл 100o не се прилага.

7.6.7.5. Аварийните врати трябва да бъдат обезопасени срещу неволно отваряне. Ако аварийната врата обаче се заключва автоматично, когато превозното средство се движи със скорост по-голяма от 5 km/h, това изискване не се прилага.

7.6.7.6. Всички аварийни врати трябва да са снабдени със звуково устройство за предупреждение на водача, когато те не са затворени надеждно. Предупредителното устройство трябва да се задейства от движението на ключалката или дръжката на вратата, а не от движението на самата врата.

7.6.8. Технически изисквания към аварийните прозорци

7.6.8.1. Всеки окачен или изваждащ се авариен прозорец трябва да се отваря навън. Изваждащите се видове не бива да се отделят напълно от превозното средство, когато са задействани. Действието на изваждащите се прозорци трябва да бъде такова, че ефективно да бъде предотвратено неволното им задействане.

7.6.8.2. Всеки авариен прозорец следва:

7.6.8.2.1.

или да може да се отваря лесно и моментално от вътрешната и външната страна на превозното средство посредством устройство, признато като удовлетворително; или

7.6.8.2.2.

да бъде изработен от лесно чупливо безопасно стъкло. Последното изискване изключва възможността за използване на ламинирано (многослойно) стъкло или пластмасови материали. Трябва да се постави уред в близост до всеки авариен прозорец, лесно достъпен за лицата в превозното средство, за да се гарантира, че всеки прозорец може да бъде счупен. Уредът за счупване на стъклото на аварийни прозорци в задната част на превозното средство трябва да бъде поставен или в средата над или под аварийния прозорец или, като алтернативен вариант, уредът може да бъде поставен в непосредствена близост до някой край на прозореца.

7.6.8.3. Всеки авариен прозорец, който може да се заключва отвън, трябва да е конструиран така, че да може да се отваря по всяко време от вътрешната страна на превозното средство.

7.6.8.4. Ако аварийният прозорец е от тип, хоризонтално окачен в горния му край, да е осигурено подходящо устройство, което да го задържа напълно отворен. Всеки окачен авариен прозорец трябва да функционира така, че да не възпрепятства свободното преминаване от вътрешната или от външната страна на превозното средство.

7.6.8.5. Височината на долния край на аварийния прозорец, монтиран странично на превозното средство, от основното ниво на пода непосредствено под дадения прозорец (с изключение на всички локални отклонения, като наличието на калник или отделение за предавателната кутия) трябва да не е повече от 1 200 mm или по-малко от 650 mm в случаите на окачени аварийни прозорци или 500 mm в случаите на прозорци, изработени от чупливо стъкло.

Все пак височината на долния край, в случай на окачени аварийни прозорци, може да бъде намалена до минимум 500 mm, при условие че отворът на прозореца е снабден с преграда на височина до 650 mm, за предотвратяване на риска от падане на пътници от превозното средство. Когато отворът на прозореца е снабден с преграда, размерът на отвора на прозореца над преградата не трябва да е по-малък от минималния размер, определен за аварийните прозорци.

7.6.8.6. Всеки авариен прозорец на панти, който не е ясно видим от седалката на водача, се оборудва със звуково предупредително устройство, за да предупреждава водача, когато не е напълно затворен. Това предупредително устройство се задейства от ключалката на прозореца и не от самото движение на прозореца.

7.6.9. Технически изисквания към аварийни люкове

7.6.9.1. Всеки авариен люк да се отваря и затваря по начин, който не възпрепятства свободното преминаване от вътрешната към външната и от външната към вътрешната страна на превозното средство.

7.6.9.2. Аварийните люкове на покривите трябва да са изваждащи се, окачени или изработени от лесно чупливо безопасно стъкло. Подовите люкове трябва да са окачени или изваждащи се и оборудвани със звуково предупредително устройство, което да сигнализира водача, че люкът не е надеждно затворен. Това устройство да може да се задейства от ключалката на подовия авариен люк, а не от движението на самия люк. Подовите аварийни люкове трябва да са обезопасени срещу отваряне по невнимание. Това изискване, обаче, не се прилага за подов авариен люк, който се заключва автоматично, когато превозното средство се движи със скорост по-голяма от 5 km/h.

7.6.9.3. Изваждащите се типове люкове не трябва да се откачват напълно от превозното средство при отваряне и затваряне, така че да застрашават сигурността на останалите участници в пътното движение. Действието на изваждащите се аварийни люкове трябва да изключва напълно възможността от отваряне по непредпазливост. Подовите изваждащи се аварийни люкове трябва да се изваждат само в посока към отделението за пътници.

7.6.9.4. Окачените аварийни люкове трябва да са закачени с панти по протежението на ръба, който е откъм предната или задната част на превозното средство, като завъртането на капаците трябва да е под ъгъл, не по-малък от 100o. Завъртането на окачените подови аварийни люкове трябва да е към отделението за пътници.

7.6.9.5. Аварийните люкове трябва да се отварят лесно или да се отстраняват както отвътре, така и отвън, да се отварят лесно или да се отстраняват както отвън, така и отвътре. Това изискване не трябва обаче да изключва възможността от заключване на аварийния люк с цел осигуряване на безопасността на превозното средство, когато е оставено без надзор, при условие че аварийният люк може винаги да бъде отворен или премахнат отвътре чрез обичайния механизъм за отваряне или премахване. В случаите на лесно чупливи люкове в близост до люка трябва да е осигурено средство, свободно достъпно за лицата, намиращи се в превозното средство, за да гарантира, че люка може да бъде счупен.

7.6.10. Технически изисквания към подвижните стъпала

Ако има монтирани подвижни стъпала, те трябва да отговарят на следните изисквания:

7.6.10.1.

действието на подвижните стъпала да бъде синхронизирано с това на съответната обслужваща врата или аварийна врата;

7.6.10.2.

когато вратата е затворена, няма части от подвижните стъпала, които да излизат повече от 10 mm извън най-близко разположената линия на каросерията;

7.6.10.3.

при отворено положение на вратата и изнесени стъпала, площта трябва да съответства на изискванията на точка 7.7.7 от настоящото приложение;

7.6.10.4.

при стъпало с механизирано задвижване, не трябва да е възможно превозното средство да потегля на собствен ход, когато стъпалото е изнесено. При стъпало с ръчно задвижване, звукова сигнализация предупреждава водача, че стъпалото не е напълно прибрано;

7.6.10.5.

стъпалата с механизирано задвижване не могат да се изнасят, когато превозното средство е в движение. При възникване на неизправност в устройството за задействане стъпалото трябва да се прибира и остава в прибрано положение. Действието на съответната врата обаче не трябва да е възпрепятствано в случай на такава неизправност, както и при повреждане или задържане на стъпалото;

7.6.10.6.

когато пътник стои върху стъпало с механизирано задвижване, съответната врата не трябва да може да се затваря. Изпълнението на това изискване се проверява чрез поставяне в средата на съответното стъпало на товар с маса 15 kg, съответстваща на теглото на малко дете. Това изискване не се прилага за вратите, намиращи се в прякото поле на видимост на водача;

7.6.10.7.

(Запазено)

7.6.10.8.

ъглите на подвижните стъпала, разположени по направление или обратно на направлението на движение, трябва да са закръглени с радиус не по-малък от 5 mm; ръбовете трябва да са закръглени с радиус не по-малък от 2,5 mm;

7.6.10.9.

при разполагане на товар с маса 136 kg в центъра на единично стъпало или 272 kg в центъра на двойно стъпало огъването на стъпалото в която и да е точка, измерено спрямо каросерията на превозното средство, трябва да е не по-голямо от 10 mm.

7.6.11. Обозначения

7.6.11.1. Всеки авариен изход, както и всеки друг изход, който отговаря на предписанията за авариен изход, се обозначават от вътрешната и от външната страна на превозното средство с надпис „Авариен изход“ и допълнен, при необходимост, с един от съответните графични символи, описани в стандарта ISO 7010:2003.

7.6.11.2. Механизмите за аварийно управление на обслужващите врати и на всички аварийни изходи се обозначават като такива от вътрешната и от външната страна на превозното средство или чрез съответните символи или чрез ясно четливи надписи.

7.6.11.3. Върху всеки механизъм за аварийно управление на даден изход или в близост до него трябва да има ясни указания относно начина за работа с него.

7.6.11.4. Езикът, на които са написани текстовите маркировки, предвидени да съответстват на точки 7.6.11.1—7.6.11.3 се определя от компетентния орган, като се взема предвид страната/страните, в които заявителят предвижда да продава превозното средство и ако е необходимо съгласувано с компетентния орган във въпросната/ите страна/и. Ако органът от страната/страните, в която/които превозното средство предстои да се регистрира, промени езика, тази промяна не налага нов процес на одобрение на типа.

7.6.12. Осветление на обслужваща врата

7.6.12.1. Осветлението на обслужваща врата може да бъде осигурено за осветяването на равния хоризонтален участък от земната повърхност, определен в точка 7.6.12.2.2, така че да помага на качването и слизането на пътниците от превозното средство, както и да даде възможност водачът, от седалката си, да забелязва наличието на пътник в този участък на земята.

7.6.12.2. Ако е монтирано, осветлението на обслужващите врати трябва:

7.6.12.2.1.

да бъде бяло на цвят;

7.6.12.2.2.

да осветява равен, хоризонтален участък от земята с широчина от 2 m, измерена от равнината, успоредна на средната надлъжна вертикална равнина на превозното средство, която минава през най-външната точка на затворената обслужваща врата и дължина, която се простира от напречната равнина, минаваща през най-предния ръб на затворената обслужваща врата до напречната равнина, която минава през осевата линия на най-предните колела, намиращи се в задната страна на обслужващата врата, или, в случай че такива колела няма, до напречната равнина, която минава през задната част на превозното средство;

7.6.12.2.3.

да има ограничено заслепяване извън зоната на земята с максимална широчина от 5 m, измерена от страничната стена на превозното средство, и максимална дължина, ограничена от напречна равнина, която минава през предната страна на превозното средство и напречна равнина, минаваща през задната му страна;

7.6.12.2.4.

ако долният край на устройството за осветяване е на по-малко от 2 m от нивото на земната повърхност, не бива да има излизане на повече от 50 mm извън общата ширина на преводното средство, измерена без това устройство, и да има радиуси на закръгление най-малко 2,5 mm;

7.6.12.2.5.

да се включва и изключва ръчно с отделен прекъсвач; и

7.6.12.2.6.

да бъде така инсталирано, че устройството да може да се включва само, когато обслужващата врата е задействана и скоростта на превозното средство не надвишава 5 km/h и да се изключва автоматично преди превозното средство да достигне скорост, превишаваща 5 km/h.

7.7. Вътрешно разположение

7.7.1. Достъп до обслужващите врати (вж. приложение 4, фигура 1)

7.7.1.1. Свободното пространство, простиращо се във вътрешността на превозното средство от страничната стена, върху която е разположена вратата, трябва да позволява свободно преминаване на контролен панел с размерите или на контролен панел 1 или на контролен панел 2, посочени в приложение 4, фигура 1.

Този контролен панел трябва да се държи успоредно на отвора на вратата при придвижването му от изходното положение, като равнината на страната на панела, която е най-близка до вътрешността на превозното средство, е допирателна към най-външния ръб на отвора на вратата, до положението, в което панелът докосва първото стъпало, след което трябва да бъде държан под прав ъгъл спрямо вероятната посока на движение на лицето, използващо входа.

7.7.1.2. (Запазено)

7.7.1.3. Когато, контролният панел измине разстоянието от 300 mm спрямо изходното си положение, мерено по осевата линия, и контролният панел докосне повърхността на стъпалото или пода, той трябва да се задържи в това положение.

7.7.1.4. Тогава се мести цилиндричното тяло (вж. приложение 4, фигура 6), което се използва за изпитване на просвета на пътеката, като се започне от пътеката, във вероятната посока на движение на лице, напускащо превозното средство, докато осевата му линия достигне вертикалната равнина, която минава през горния ръб на най-горното стъпало, или докато равнината, допирателна към горната част на цилиндричното тяло, докосне двойния панел, според това кое се случва първо, и се задържа в това положение (вж. приложение 4, фигура 2).

7.7.1.5. 7.7.1.5. Между цилиндричното тяло, намиращо се в положението, определено в точка 7.7.1.4, и двойния панел, в положението, определено в точка 7.7.1.3, трябва да има свободно пространство, чиито горни и долни граници са показани в приложение 4, фигура 2.. Това свободно пространство осигурява свободното преминаване на вертикален панел, чиято форма и размери са същите както на цилиндричното тяло (точка 7.7.5.1), със сечение в средата и дебелина, не по-голяма от 20 mm. Този панел се премества от допирателното положение на цилиндричното тяло, докато неговата външна страна влезе в контакт с вътрешната страна на двойния панел, докосвайки равнината или равнините, определени от горните ръбове на стъпалото, във вероятната посока на движение на лицето, което използва входа (вж. приложение 4, фигура 2).

7.7.1.6. Просветът за свободно преминаване на това тяло не включва пространство, простиращо се на 300 mm пред която и да е ненатисната възглавница на ориентирана напред или назад седалка, или на 225 mm за седалки, гледащи настрани, и до височината на най-високата точка на възглавницата (вж. приложение 4, фигура 25).

7.7.1.7. При сгъваемите седалки това пространство се определя за седалка в нормално положение за употреба.

7.7.1.8. Допуска се една или повече сгъваеми седалки, предназначени за употреба от екипажа, да възпрепятстват свободния достъп до обслужващата врата, когато са в положение за употреба, при условие че:

7.7.1.8.1.

е ясно посочено както в самото превозно средство, така и в образеца за съобщение (вж. приложение 1), че тази седалка е предназначена за ползване само от екипажа;

7.7.1.8.2.

когато седалката не се използва, тя се сгъва автоматично, за да даде възможност да се изпълнят изискванията на точки 7.7.1.1 или 7.7.1.2 и 7.7.1.3, 7.7.1.4 и 7.7.1.5;

7.7.1.8.3.

вратата не се счита за задължителен изход по смисъла на точка 7.6.1.4,

7.7.1.8.4.

когато седалката е в положение за употреба, както и в сгънато положение, никоя част от нея не бива да бъде пред вертикалната равнина, минаваща през центъра на повърхността за сядане на седалката на водача, когато се намира в нейното най-задно положение, и през центъра на външното огледало за задно виждане, монтирано от другата страна на превозното средство.

7.7.1.9. При превозни средства с вместимост, непревишаваща 22 пътници, входът и пътят за достъп на пътниците до него се считат за невъзпрепятствани, ако:

7.7.1.9.1.

имат просвет, измерено успоредно на надлъжната ос на превозното средство, не по-малък от 220 mm във всяка точка и 550 mm във всяка точка, която е на разстояние повече от 500 mm над пода или стъпалата (вж. приложение 4, фигура 3).

7.7.1.9.2.

имат просвет, измерен перпендикулярно на надлъжната ос на превозното средство, не по-малък от 300 mm във всяка точка и 550 mm във всяка точка, която е на разстояние повече от 1 200 mm над пода или стъпалата, или на по-малко от 300 mm под покрива (вж. приложение 4, фигура 4).

7.7.1.10. Размерите на обслужващата врата и на аварийната врата от точка 7.6.3.1 и изискванията на точки 7.7.1.1—7.7.1.7, 7.7.2.1—7.7.2.3, 7.7.5.1 и 7.7.8.5 не се прилагат към превозно средство от клас B с технически допустима максимална маса, непревишаваща 3,5 t и до 12 места за пътници, от всяко от които има свободен достъп до поне две врати.

7.7.1.11. Максималният наклон на пода в прохода за достъп не надвишава 5 %.

7.7.1.12. Повърхността на проходите за достъп трябва да бъде противоплъзгаща.

7.7.2. Достъп до аварийните врати (вж. приложение 4, фигура 5)

Следните изисквания не се отнасят до вратите за водача, използвани като аварийни изходи при превозни средства с капацитет, който не надвишава 22 пътници.

7.7.2.1. Свободното пространство между пътеката и отвора на аварийната врата, с изключение на предвиденото в точка 7.7.2.4, трябва да позволява свободното преминаване на вертикален цилиндър с диаметър 300 mm и на височина 700 mm от пода, който поддържа втори вертикален цилиндър с диаметър 550 mm, като общата височина на устройството е 1 400 mm.

Диаметърът на горния цилиндър може да бъде намален в горната част до 400 mm ако е включено скосяване под ъгъл, не по-голям от 30o спрямо хоризонталата.

7.7.2.2. Основата на първия цилиндър се намира в рамките на проекцията на втория цилиндър.

7.7.2.3. Когато покрай тази пътека са монтирани сгъваеми седалки, свободното пространство за цилиндъра се определя, когато седалката е в положение за употреба.

7.7.2.4. Като алтернатива на двойния цилиндър може да се използва устройството, описано в точка 7.7.5.1 (вж. приложение 4, фигура 6).

7.7.3. Достъп до аварийните прозорци

7.7.3.1. Придвижването на контролния панел от пътеката в посока навън от превозното средство трябва да е възможно през всеки авариен прозорец.

7.7.3.2. Посоката на движение на контролния панел следва да бъде в посоката, в която се очаква да се движи пътник, евакуиращ се от превозното средство. Контролният панел трябва да се държи перпендикулярно спрямо тази посока на движение.

7.7.3.3. Контролният панел е във формата на тънка пластина с размери 600 mm × 400 mm с радиус на закръгление на ъглите 200 mm. В случай на авариен прозорец, разположен върху задната челна страна на превозното средство, контролният панел може като алтернативен вариант да бъде с размери 1 400 mm × 350 mm с радиус на закръгление на ъглите 175 mm.

7.7.4. Достъп до аварийните люкове

7.7.4.1. Аварийни люкове, разположени на покрива

7.7.4.1.1.

С изключение на превозно средство от клас I и клас А поне един авариен люк се разполага така, че четириъгълна пресечена пирамида с наклон на стената 20o и височина 1 600 mm да докосва част от седалка или еквивалентна опора. Оста на пирамидата трябва да бъде вертикална, а по-малкото ѝ сечение трябва да бъде в контакт с отвора на аварийния люк. Опорите могат да бъдат сгъваеми или подвижни, при условие че те могат да се застопоряват в положение за употреба. Това положение се взема предвид при проверката.

7.7.4.1.2.

Когато конструктивната дебелина на покрива е по-голяма от 150 mm, по-малкото сечение на пирамидата трябва да бъде в контакт с отвора на аварийния люк на нивото на външната повърхност на покрива.

7.7.4.2. Аварийни люкове в пода.

Когато на пода има монтиран авариен люк, той осигурява пряк и свободен достъп до външната част на превозното средство и да бъде разположен на място, където над люка остава свободно пространство, равно на височината на пътеката. Всички източници на топлина или подвижни компоненти трябва да са на разстояние най-малко 500 mm от която и да е част от отвора на люка.

Трябва да бъде възможно контролен панел под формата на тънка пластина с размери 600 mm × 400 mm и радиус на закръгление на ъглите 200 mm да се придвижи, при хоризонтално положение, от височина 1 m над пода на превозното средство до земната повърхност.

7.7.5. Пътеки (вж. приложение 4, фигура 6)

7.7.5.1. Пътеката(ите) на превозно средство се проектира(т) и изработва(т) така, че да осигурява(т) възможност за свободното преминаване на изпитвателно устройство, което се състои от два съосни цилиндъра и обърнат пресечен конус, разположен между тях и изпитвателното устройство има размерите, посочени в приложение 4, фигура 6.

Изпитвателното устройство може да влиза в контакт с висящи ремъчни дръжки за правостоящи пътници, ако има такива, или други гъвкави обекти, например компоненти на предпазни колани, и да ги избутва настрани.

7.7.5.1.1.

Ако пред седалка или ред от седалки няма изход

7.7.5.1.1.1.

В случай на седалки, ориентирани напред, предният край на цилиндричното устройство от точка 7.7.5.1 трябва да достига поне до напречната вертикална равнина, допирателна към най-предната точка на облегалката от най-предния ред седалки, и да се задържи в това положение. От тази равнина трябва да е възможно панелът, показан в приложение 4, фигура 7, да се придвижва по такъв начин, че страната на панела, ориентирана в посоката навън от превозното средство, да се придвижи напред на разстояние 660 mm, като започне от положението на контакт с цилиндричното устройство.

7.7.5.1.1.2.

В случай на странично ориентирани седалки предната част на цилиндричното устройство трябва да достига поне до напречната равнина, която съвпада с вертикалната равнина, минаваща през центъра на предната седалка. (вж. приложение 4, фигура 7).

7.7.5.1.1.3.

В случай на ориентирани назад седалки предната част на цилиндричното устройство трябва да достига поне напречната вертикална равнина, която е допирателна към предната страна на възглавницата на предния ред седалки или седалка. (вж. приложение 4, фигура 7).

7.7.5.2. (Запазено)

7.7.5.3. При превозни средства от клас III седалките от едната страна или от двете страни на пътеката могат да бъдат подвижни настрани, като тогава е възможно да се намали ширината на пътеката до стойност съответстваща на диаметъра на долния цилиндър 220 mm, при условие, че упражняването на контрол на всяка седалка е лесно достъпно за лице, стоящо на пътеката, и да бъде достатъчно да причини лесното връщане на седалката и ако е възможно, автоматично, дори ако е натоварена до положение, съответстващо на минимална ширина 300 mm.

7.7.5.4. При съчленени превозни средства проверяващото устройство, определено в точка 7.7.5.1, трябва да може да преминава безпрепятствено през участъка на съчленяването. Никоя част от мекото покритие на този участък, включително части от меката връзка, не трябва да се вдава в пътеката.

7.7.5.5. Широчината на тези стъпала не трябва да е по-малка от широчината на пътеката в горния им край.

7.7.5.6. Не се допускат сгъваеми седалки, позволяващи на пътниците да седят на пътеката. Сгъваеми седалки обаче трябва да бъдат разрешени в други участъци на превозното средство щом те в отворено (седящо) положение не пречат на придвижването по пътеката на изпитвателното устройство за пътеки.

7.7.5.7. Не се допускат странично плъзгащи се седалки, които в някое от своите положения нарушават пространството на пътеката, освен за превозни средства клас III и ако са подчинени на изискванията, предписани в точка 7.7.5.3.

7.7.5.8. В случай на превозни средства, за които се прилага точка 7.7.1.9, не е необходимо да има пътека, при условие че са спазени размерите за достъп, посочени в тази точка.

7.7.5.9. Повърхността на пътеките трябва да бъде противоплъзгаща.

7.7.6. Наклон на пътеката

Наклонът на пътеката не бива да надвишава:

7.7.6.1.

В надлъжно направление:

7.7.6.1.1.

8 процента при превозно средство от клас I, II или A; или

7.7.6.1.2.

12,5 процента при превозно средство от класове III и B; и

7.7.6.2.

в напречно направление, 5 процента за всички класове.

7.7.7. Стъпала (вж. приложение 4, фигура 8)

7.7.7.1. Максималната и минималната височина и минималната дълбочина на стъпала за пътници при обслужващите и аварийните врати и вътре в превозното средство са определени в приложение 4, фигура 8.

7.7.7.1.1.

Никой преход от по ниска пътека към зона за сядане не се счита за стъпало. Вертикалното разстояние обаче между повърхността на пътеката и пода на зоната за сядане не може да надвишава 350 mm.

7.7.7.2. Височината на дадено стъпало се измерва в средата на неговата широчина по външния ръб, а оборудването и налягането за гумите са както са определени от производителя за технически допустима максимална маса в натоварено състояние (M).

7.7.7.3. Височината на първото стъпало спрямо земната повърхност се измерва при превозно средство на ниво терен, с неговата маса в готовност за движение, както е определено в точка 2.18 от настоящото правило, а оборудването и налягането за гумите са както са определени от производителя за технически допустима максимална маса в натоварено състояние (M), която се обявява в съответствие с точка 2.19 от настоящото правило.

7.7.7.4. Когато има повече от едно стъпало, всяко стъпало може да навлиза в площта на вертикалната проекция на следващото стъпало до 100 mm и проекцията над долното стъпало да оставя свободна повърхност от най-малко 200 mm (вж. приложение 4, фигура 8) като всички защитни ръбове на стъпалата са така проектирани, че да правят минимален риска от препъване. Всички защитни ръбове трябва визуално да се различават от непосредственото им обкръжение.

7.7.7.5. Широчината и формата на всяко стъпало трябва да са такива, че да може да бъде поставен правоъгълник на това стъпало, както е посочен в таблицата по-долу, като не повече от 5 процента от площта на съответния правоъгълник да излиза извън стъпалото. При двойни входове, всяка половина от входа трябва да изпълнява това изискване.

Брой пътници		> 22	< 22
Площ	Първо стъпало (mm)	400 × 300	400 × 200
Площ	Други стъпала (mm)	400 × 200	400 × 200

7.7.7.6. Всички стъпала следва да бъдат с противохлъзгаща повърхност.

7.7.7.7. Максималният наклон на стъпало във всяка посока не трябва да е по-голям от 5 процента.

7.7.8. Седалки за пътници (включително сгъваеми седалки) и пространство за седнали пътници

7.7.8.1. Минимална широчина на седалка (вж. приложение 4, фигура 9)

7.7.8.1.1.

Минималната широчина на възглавницата на седалка, размер „F“ (приложение 4, фигура 9), измерен от вертикалната равнина, която минава през центъра на това място за сядане, трябва да бъде:

7.7.8.1.1.1.

200 mm в случай на клас I, II, A или B; или

7.7.8.1.1.2.

225 mm в случай на клас III.

7.7.8.1.2.

Минималната широчина от разполагаемото пространство за всяко място за сядане, размер „G“ (приложение 4, фигура 9), измерена от вертикалната равнина, която минава през центъра на това място за сядане на височина между 270 mm и 650 mm над ненатисната възглавница на седалката, не трябва да бъде по-малка от:

7.7.8.1.2.1.

250 mm в случай на индивидуални седалки; или

7.7.8.1.2.2.

225 mm в случай на непрекъснати редици от седалки за двама или повече пътници.

7.7.8.1.3.

За превозни средства със широчина 2,35 m или по-малко, широчината на разполагаемото пространство за всяко място за сядане, измерена от вертикалната равнина, която минава през центъра на това място за сядане на височина между 270 mm и 650 mm над ненатисната възглавница на седалката, трябва да бъде 200 mm (вж. приложение 4, фигура 9 A). В случай на съответствие с настоящата точка, изискванията на точка 7.7.8.1.2 не се прилагат.

7.7.8.1.4.

За превозни средства с вместимост, ненадвишаваща 22 пътници, в случая на седалки непосредствено до стената на превозното средство, разполагаемото пространство не включва в неговата горна част триъгълна област с широчина 20 mm и височина 100 mm (вж. приложение 4, фигура 10). В допълнение, необходимото пространство за предпазните колани и техните закрепвания, както и за сенника следва да се разглеждат като изключени.

7.7.8.1.5.

При измерване широчината на пътеката не се взема под внимание дали разполагаемото пространство, определено по-горе, се вдава в пътеката или не.

7.7.8.2. Минимална дълбочина на възглавницата на седалка (размер K, вж. приложение 4, фигура 11)

Минималната дълбочина на възглавницата на седалка е:

7.7.8.2.1.

350 mm при превозни средства от клас I, A или В, и

7.7.8.2.2.

400 mm при превозни средства от клас II или клас III.

7.7.8.3. Височина на възглавницата на седалка (размер H, вж. приложение 4, фигура 11a)

Височината на ненатиснатата възглавница на седалка спрямо пода трябва да бъде такава, че разстоянието от пода до хоризонталната равнина, която е допирателна към предната горна повърхност на възглавницата за седалка, да е между 400 mm и 500 mm: но тази височина може да бъде намалена до не по-малко от 350 mm при дъгата на колело (като се вземат предвид допустимите отклонения в точка 7.7.8.5.2) и при отделението на двигателя/предавателната кутия.

7.7.8.4. Разстояние между седалки (вж. приложение 4, фигура 12)

7.7.8.4.1.

При седалки гледащи в една и съща посока, разстоянието между предната страна на тапицерията на седалката и задната страна на тапицерията на предната седалка (размер H), когато се измерва хоризонтално, и при всички височини над пода между нивото на горната повърхност на възглавницата на седалката и точка на 620 mm над пода, трябва да не е по-малко от:

H
Класове I, A и B	650 mm
Класове II и III	680 mm

7.7.8.4.2.

Всички измервания се провеждат при натиснати възглавница и тапицерия на седалката във вертикалната равнина, която минава през средната линия на индивидуалното място за сядане.

7.7.8.4.3.

При напречни седалки, насочени една към друга, минималното разстояние между предните страни на тапицериите на седалки, насочени една към друга, измерено при най-високите точки на възглавниците на седалките, не трябва да бъде по-малко от 1 300 mm.

7.7.8.4.4.

Измерванията на наклоняващи се седалки за пътници и регулируеми седалки за водача, с техните облегалки и други регулировки на седалките, трябва да се провеждат при нормалното положение на използване, посочено от производителя.

7.7.8.4.5.

Измерванията се провеждат със сгъваща се масичка, закрепена към облегалката на седалка в сгънато (прибрано) положение.

7.7.8.4.6.

Седалки, монтирани на релси или друга система, която позволява на оператора или на ползвателя лесно да изменя конфигурацията на интериора на превозното средство, трябва да се измерват в нормалното положение на използване, посочено от производителя в заявлението за одобрение.

7.7.8.5. Пространство за седнали пътници (вж. приложение 4, фигура 13)

7.7.8.5.1.

За седалка, която е зад преграда или друг неподвижен елемент, трябва да се обезпечи минимално свободно пространство пред всяко необходимо пространство за сядане на пътник (както е определено в точка 7.7.8.6), както е показано в приложение 4, фигура 13. Преграда, чийто контур отговаря приблизително на този на наклонена облегалка на седалка, може да навлезе в това пространство. При седалки в близост до седалката на водача, в превозни средства от клас A или B, се позволява навлизането на контролното табло, таблото с уреди, органите за превключване на предавките, предното стъкло, сенника, коланите на седалките и закрепванията на предпазните колани.

7.7.8.5.2.

За седалка, разположена зад друга седалка и/или седалка, обърната към пътеката, трябва да се осигури минимално свободно пространство за краката с най-малко 300 mm дълбочина и широчина в съответствие с точка 7.7.8.1.1, както е показано в приложение 4, фигура 11б. Локалното наличие в това пространство на крака на седалки, опори за краката на пътниците и навлизанията, предвидени в точка 7.7.8.6, трябва да се допускат, при условие че остава достатъчно място за краката на пътниците. Това пространство за краката може частично да бъде разположено във и/или над пътеката, но не трябва да води до никакво препятстване, когато се измерва минималната ширина на пътеката в съответствие с точка 7.7.5. При седалки, покрай седалката на водача, в превозни средства от клас A или B следва да се разрешат навлизания от предпазните колани и устройствата за закрепването им.

7.7.8.5.3.

Минималният брой седалки за ползване с предимство, които отговарят на изискванията на приложение 8, точка 3.2 трябва да бъде четири в клас I, две в клас II и една в клас A. Седалка, която се сгъва навътре, когато не се използва, не може да се определя за ползване с предимство.

7.7.8.6. Свободна височина над местата за сядане

7.7.8.6.1.

При едноетажно превозно средство над всяко място за сядане и прилежащото му място за краката, с изключение на седалка(и) в близост до водача в превозно средство от клас А или В, трябва да бъде измерено свободно пространство с височина, не по-малка от 900 mm, измерена от най-високата точка на ненатиснатата възглавница на седалката и най-малко 1 350 mm от средното ниво на пода при пространството за краката. При превозни средства, за които се прилага точка 7.7.1.10 и също за седалката(ите) в близост до водача в превозно средство от клас А или В, тези размери могат да бъдат намалени на 1 200 mm, измерено от пода, и 800 mm, измерено от най-високата точка на ненатиснатата възглавница на седалката.

В случай на двуетажни превозни средства, всяко положение за сядане трябва да има свободна височина от не по-малко от 900 mm, измерена от най-високата точка на ненатиснатата възглавница на седалката. Тази свободна височина следва да се простира над вертикалната проекция на цялата площ на седалката и прилежащото пространство за краката. В случай на горен етаж, тази свободна височина може да бъде намалена до 850 mm.

7.7.8.6.2.

Това свободно пространство може да се разпростре над зоната, определена:

7.7.8.6.2.1.

от надлъжните вертикални равнини на 200 mm от всяка страна на средната вертикална равнина на мястото за сядане, и

7.7.8.6.2.2.

от напречна вертикална равнина през най-задната горна точка на облегалката на седалка и от напречна вертикална равнина на 280 mm пред най-предната точка на ненатиснатата възглавница на седалка, измерено при всеки случай през разполовяващата мястото за сядане вертикална равнина.

7.7.8.6.3.

Следните зони може да бъдат изключени от краищата на свободното пространство, определено от точка 7.7.8.6.1 и точка 7.7.8.6.2:

7.7.8.6.3.1.

в случай на горната част на външни седалки, в съседство до вътрешната стена на превозното средство — зона с правоъгълно напречно сечение с височина 150 mm и широчина 100 mm (вж. приложение 4, фигура 14).

7.7.8.6.3.2.

в случай на горната част на външни седалки — зона с триъгълно напречно сечение, чийто връх се намира на 700 mm от най-горната част и чиято основа има широчина 100 mm (вж. приложение 4, фигура 15). Необходимото пространство за предпазни колани и техните закрепвания и за сенника също е изключено;

7.7.8.6.3.3.

в случай на вдлъбнатина за крака на външни седалки — зона с площ на напречното сечение не по-голяма от 0,02 m2 (0,03 m2 за превозно средство с нисък под), с максимална широчина не по-голяма от 100 mm (150 mm за превозно средство с нисък под) (вж. приложение 4, фигура 16).

7.7.8.6.3.4.

При превозни средства с вместимост, непревишаваща 22 пътници, в случай на места за сядане, разположени в близост до задните ъгли на каросерията, външният заден край на свободното пространство с изглед в хоризонталната равнина, може да бъде закръглен на радиус, не по-голям от 150 mm (вж. приложение 4, фигура 17).

7.7.8.6.4.

В свободното пространство, определено в точки 7.7.8.6.1, 7.7.8.6.2 и 7.7.8.6.3, допълнително могат да навлизат следните елементи:

7.7.8.6.4.1.

навлизане на облегалката на друга седалка, нейните опори и нейните приставки (например сгъваема масичка);

7.7.8.6.4.2.

При моторни превозни средства с вместимост, непревишаваща 22 пътници — навлизане на свода на калник, при положение че е изпълнено едно от следните две условия:

7.7.8.6.4.2.1.

навлизането не е отвъд вертикалната разполовяваща равнина на мястото за сядане (вж. приложение 4, фигура 18), или

7.7.8.6.4.2.2.

най-близкият край на площта с дълбочина 300 mm, която е на разположение за краката на седящ пътник, навлиза на не повече от 200 mm от края на ненатисната възглавница на седалката и на не повече от 600 mm пред тапицерията на седалката; тези измервания се извършват във вертикална равнина, разполовяващата мястото за сядане (вж. приложение 4, фигура 19). В случай на две седалки, ориентирани една срещу друга, това изискване се прилага само за една от седалките, като пространството, оставащо за разполагане на краката на седящите пътници, трябва да е не по-малко от 400 mm.

7.7.8.6.4.3.

В случай на седалки, разположени до седалката на водача, в превозно средство с вместимост, която не ненадвишава 22 пътници — навлизането на контролното табло, таблото с уреди, предното стъкло, сенника, коланите на седалките и закрепванията на предпазните колани и предния свод.

7.7.8.6.4.4.

Навлизания от прозорци, накланящи се спрямо хоризонтална ос, когато са отворени, и техните приспособления.

7.7.9. Връзка с водача

7.7.9.1. Превозните средства от класове I, II и A трябва да бъдат снабдени със средства, с помощта на които пътниците да могат да сигнализират на водача да преустанови движението на превозното средство. Органите за управление на такива средства за връзка трябва да могат да се задействат с дланта на ръката. В цялото превозно средство трябва целесъобразно и равномерно да са разпределени подходящи средства за връзка, които да са на не повече от 1 500 mm от пода; това не изключва възможността за инсталиране по-високо на допълнителни средства за връзка. Органите за управление трябва визуално да се различават от непосредственото им обкръжение. Задействането на органите за управление да е указано и на пътниците чрез един или повече осветени знаци. Знакът да показва надписа „Спиране на автобуса“ или аналогичен текст и/или подходящ графичен символ, и трябва да остава осветени до отварянето на обслужващата(ите) врата(и). Съчленените превозни средства трябва да имат такива знаци във всяка отделна секция на превозното средство. Двуетажните превозни средства трябва да ги имат на всеки етаж. Разпоредбите на точка 7.6.11.4 се прилагат към всички използвани текстови означения.

7.7.9.2. Връзка с отделението за екипажа

Ако отделението за екипажа няма достъп до отделенията за пътници или за водача, трябва да са обезпечени средства за връзка между водача и отделението за екипажа.

7.7.9.3. Връзка с отделението на тоалетната

Тоалетните помещения трябва да бъдат снабдени със средства за повикване на помощ в спешен случай.

7.7.10. Машини за топли напитки и готварско оборудване

7.7.10.1. Машините за топли напитки и готварското оборудване трябва да са така инсталирани или защитени, че да не е вероятно да се разсипе гореща храна или напитка върху пътник вследствие на аварийно спиране или центробежни сили.

7.7.10.2. Всички седалки за пътници на превозните средства, които са оборудвани с машини за топли напитки или готварско оборудване, трябва да имат съответните средства за поставяне на гореща храна или напитка, докато превозното средство е в движение.

7.7.11. Врати към вътрешните отделения

Всяка врата към тоалетна или друго вътрешно отделение:

7.7.11.1.

трябва да бъде самозатваряща се и да не е оборудвана с никакво устройство, което да я държи отворена, ако, когато е отворена, може да пречи на пътниците при аварийна ситуация;

7.7.11.2.

когато е отворена, да не закрива някоя дръжка, орган за отваряне или задължителна маркировка свързана с врата за обслужване, аварийна врата, авариен изход, пожарогасител или комплект за първа помощ;

7.7.11.3.

да бъде снабдена със средства, позволяващи при аварийна ситуация вратата да бъде отворена отвън на помещението;

7.7.11.4.

да не може да бъде заключена отвън, освен, ако тя може винаги да бъде отворена отвътре.

7.7.12. Свързваща стълба на двуетажно превозно средство (вж. приложение 4, фигура 1).

7.7.12.1. Минималната широчина на свързващата стълба трябва да бъде избрана по такъв начин, че да дава възможност за безпрепятствено преминаване на предназначения за изпитване на проходните възможности на обикновените врати шаблон, показан на фигура 1 от приложение 4. Панелът се придвижва нагоре от прохода на долния етаж до последното стъпало на стълбата във вероятната посока на движение на използващия стълбата пътник.

7.7.12.2. Свързващата стълба трябва да бъде проектирана по такъв начин, че при рязко спиране на движещото се напред превозно средство възможността от изтласкване на пътник към предната част на превозното средство да бъде практически изключена.

Счита се, че това изискване е удовлетворено, когато е изпълнено поне едно от следните условия:

7.7.12.2.1.

посоката на слизането по никоя от частите на стълбата не съвпада с посоката на движение на превозното средство напред;

7.7.12.2.2.

стълбата е оборудвана с ограждащи парапети или аналогични приспособления;

7.7.12.2.3.

в горната част на стълбата има автоматично устройство, което отнема възможността за използване на стълбата, когато превозното средство е в движение; това устройство трябва да освобождава безпроблемно достъпа до стълбата в аварийни ситуации.

7.7.12.3. С помощта на описания в точка 7.7.5.1 цилиндър трябва да се удостовери, че са създадени подходящи условия за достъп от проходите (на горния и долния етаж) до стълбата.

7.7.13 Отделение за водача

7.7.13.1. Водачът трябва да бъде предпазен от правостоящите пътници и от пътниците, които са седнали непосредствено зад отделението на водача, които могат да бъдат изтласкани в отделението на водача при рязко спиране или смяна на посоката. Счита се, че това изискване е изпълнено, ако:

7.7.13.1.1.

Задната част на отделението на водача е оградена с преградна стена; или

7.7.13.1.2

В случай че седалките на пътниците са разположени непосредствено зад отделението на водача, или зад защитно приспособление, или в случай на превозно средство от клас A или B, са снабдени с предпазни колани. За превозните средства, които имат пространство на разположение за правостоящи пътници непосредствено зад отделението на водача, вариантът с поставянето на предпазен колан не е приложим. Където е поставено, защитното приспособление трябва да отговаря на изискванията, посочени в точки 7.7.13.1.2.1—7.7.13.1.2.3 (вж. приложение 4, фигура 30).

7.7.13.1.2.1.

Минималната височина на защитната конструкция, измерена от пода, върху който са разположени краката на пътниците, трябва да бъде 800 mm.

7.7.13.1.2.2.

Широчината на защитната конструкция трябва да се простира навътре от стената на превозното средство на не по-малко от 100 mm зад надлъжната централна линия на съответното най-вътрешно място за сядане, но във всеки случай трябва да се простира поне до най-вътрешната точка на мястото на водача.

7.7.13.1.2.3.

Разстоянието между горния ръб на площта, предназначена да държи всякакви предмети (например маса), и горния ръб на защитната конструкция трябва да бъде поне 90 mm.

7.7.13.2. Отделението на водача трябва да бъде защитено от предмети, които могат да се изтъркулят в него от зоната за пътници непосредствено зад отделението в случай на рязко спиране. Счита се, че това изискване е изпълнено, когато топка с диаметър 50 mm не може да се изтъркули в отделението на водача от зоната на пътниците непосредствено зад отделение.

7.7.13.3. Водачът следва да бъде предпазен от слънцето и от заслепяващи и отразяващи светлината ефекти, причинявани от изкуственото вътрешно осветление. Всяко осветление, което има вероятност да окаже неблагоприятно и значително въздействие върху зрението на водача, трябва да може да действа само когато превозното средство е в покой.

7.7.13.4. Превозното средство трябва да бъде снабдено с устройства, които позволяват размразяване и предпазване от изпотяване на предното стъкло.

7.7.14. Място на водача

7.7.14.1. Мястото на водача трябва да бъде отделено от другите места.

7.7.14.2. Облегалката на седалката трябва да бъде извита или пространството на водача трябва да бъде снабдено с подлакътници, разположени по такъв начин, че водачът да не е нито ограничен по време на операциите по маневриране на превозното средство, нито губи равновесие поради напречните (нормалните) ускорения, които могат да възникнат по време на работа.

7.7.14.3. Минималната широчина на възглавницата на седалката (размер F, вж. приложение 4, фигура 9), измерена от вертикална равнина, минаваща през центъра на мястото за сядане, трябва да бъде:

7.7.14.3.1.

200 mm в случай на клас A или B;

7.7.14.3.2.

225 mm в случай на клас I, II или III.

7.7.14.4. Минималната дебелина на възглавницата на седалката (размер K, вж. приложение 4, фигура 11а), измерена спрямо вертикалната равнина, минаваща през центъра на мястото за сядане, трябва да бъде:

7.7.14.4.1.

350 mm в случай на клас A или B;

7.7.14.4.2.

400 mm в случай на клас I, II или III.

7.7.14.5. Минималната обща широчина на облегалката на седалката, измерена до височина 250 mm над хоризонталната равнина, допирателна към най-горната повърхност на ненатисната възглавница на седалката трябва да бъде 450 mm.

7.7.14.6. Разстоянието между подлакътниците трябва да гарантира свободно пространство за водача, както е определено в точка 7.7.14.2, от най-малко 450 mm.

7.7.14.7. Седалката трябва да бъде регулируема по отношение на нейното надлъжно и вертикално положение и наклона на нейната облегалка. Тя трябва да се заключва автоматично в избраната позиция и, ако бъде снабдена с въртящ механизъм, тя трябва да се заключва автоматично, когато е в положение за управление на превозното средство. Седалката трябва да бъде оборудвана със система на окачване.

7.7.14.7.1.

Системата на окачване и регулирането на вертикалното положение не са задължителни за превозни средства от клас A или B.

7.8. Изкуствено вътрешно осветление

7.8.1. Осигурява се вътрешно електрическо осветление за осветяването на:

7.8.1.1.

всички отделения за пътници, отделения за екипажа, тоалетни и гъвкавите връзки на съчленените превозни средства;

7.8.1.2.

всяко стъпало или стъпала;

7.8.1.3.

достъпа към всички изходи и пространството, непосредствено до обслужващата(ите) врата(и), включително всяко приспособление за подпомагане на качването, когато се използва;

7.8.1.4.

вътрешните обозначения и вътрешните органи за управление на всички изходи;

7.8.1.5.

всички места, на които има препятствия.

7.8.1.6.

В случай на двуетажно превозно средство без покрив трябва да се осигури най-малко едно устройство за осветяване колкото е възможно по-близо до горния край на всяка стълба, която води до горния етаж.

7.8.2. Трябва да има най-малко две вериги за вътрешно осветление, при което евентуална повреда на едната да не засяга действието на другата. Верига, която обслужва само постоянното осветление на входа и изхода, може да бъде приета за една от тези вериги.

7.8.3. (Запазено)

7.8.4. Индивидуално осветяване за всеки от елементите от точка 7.8.1 не се изисква, при условие че може да се поддържа достатъчна осветеност при нормално ползване.

7.8.5. Управлението на задължителното вътрешно осветление трябва да бъде с ръчни прекъсвачи, управлявани от водача, или с автоматично управление.

7.9. Гъвкава връзка на съчленени превозни средства

7.9.1. Гъвкавата връзка, която осигурява връзката между отделните секции на превозното средство трябва да е така проектирана и изработена, че да позволява поне едно въртеливо движение около поне една хоризонтална и една вертикална ос.

7.9.2. Когато съчлененото превозно средство, с масата си в готовност за движение, стои неподвижно върху хоризонтална равна повърхност, не трябва да има непокрита пролука между пода на която и да е от отделните му секции и пода на въртящата се основа или елемента, който замества тази основа, широчината на която да е по-голяма от:

7.9.2.1. 10 mm, когато всички колела на превозното средство са разположени в една и съща равнина, или

7.9.2.2. 20 mm, когато колелата на оста в близост до участъка на съчленяване лежат върху повърхност, която е на разстояние 150 mm над повърхността, върху която се намират колелата на останалите оси.

7.9.3. Разликата в нивата между пода на отделните секции и пода на въртящата се основа, измерена в мястото на съединяването, не трябва да е по-голяма от:

7.9.3.1.

20 mm, при условията, посочени в точка 7.9.2.1; или

7.9.3.2.

30 mm при условията, посочени в точка 7.9.2.2.

7.9.4. В съчленените превозни средства трябва да са осигурени средства за физическо предотвратяване на достъпа на пътниците до която и да е част на участъка на съчленяване, където:

7.9.4.1.

има непокрита пролука в пода, която не отговаря на изискванията от точка 7.9.2;

7.9.4.2.

подът не може да издържа масата на пътниците;

7.9.4.3.

движението на стените представлява опасност за пътниците.

7.10. Поддържане на посоката при съчленени превозни средства

Когато съчленено превозно средство се движи по права линия, надлъжните разполовяващи равнини на отделните му секции трябва да съвпадат и да образуват непрекъсната равнина без каквито и да е отклонения.

7.11. Перила и дръжки

7.11.1. Общи изисквания

7.11.1.1. Перилата и дръжките трябва да бъдат достатъчно здрави.

7.11.1.2. Те трябва да бъдат проектирани и изработени по такъв начин, че да не представляват опасност за причиняване на телесни повреди на пътниците.

7.11.1.3. Перилата и дръжките трябва да имат напречно сечение, което позволява на пътниците да ги хващат лесно и здраво. Всяко перило трябва да осигурява участък с дължина не по-малка от 100 mm за разполагането на ръка. Никой от размерите на сечението не трябва да е по-малък от 20 mm или по-голям от 45 mm в проходите за достъп, с изключение на перилата на врати и седалки и в случай на превозно средство от клас II, III или B. В тези случаи се допуска разполагане на перила с минимален размер 15 mm, при условие че има друг размер не по-малък от 25 mm. Перилата не следва да имат остри извивки.

7.11.1.4. Свободното разстояние между перило или дръжка по по-голямата част от дължината и частта от каросерията в непосредствена близост или стените на превозно средство трябва да е най-малко 40 mm. Все пак, при перило на врата или седалка или в прохода за достъп на превозно средство от клас II, III или B, се позволява минимално свободно разстояние от 35 mm.

7.11.1.5. Повърхността на всяко перило, дръжка или опора трябва визуално да се различава от непосредственото обкръжение и да бъде устойчива на плъзгане.

7.11.2. Допълнителни изисквания към перила и дръжки за правостоящи пътници

7.11.2.1. Осигуряват се достатъчен брой перила и/или дръжки за всяка точка от площта на пода, предназначена за правостоящи пътници в съответствие с точка 7.2.2. За тази цел висящите дръжки, ако има такива, могат да се възприемат като нормални дръжки, при условие че са закрепени в тяхното положение по подходящ начин. Счита се, че това изискване е изпълнено, ако при всички възможни местоположения на изпитвателното устройство, показано в приложение 4, фигура 20, могат да бъдат достигнати с подвижната ръка на устройството най-малко две перила или две дръжки. Изпитвателното устройство да може да се върти свободно около своята вертикална ос.

7.11.2.2. Когато се прилага процедурата, описана в точка 7.11.2.1, следва да се имат предвид само такива перила и дръжки, които са на разстояние не по-малко от 800 mm и не повече от 1 900 mm от нивото на пода.

7.11.2.3. За всяко положение, което може да бъде заемано от правостоящ пътник, най-малко едното от двете необходими — перила или дръжки, не трябва да бъде на повече от 1 500 mm над нивото на пода в съответното място. Това условие не се прилага за участък, разположен в близост до врата, в който при отворено положение вратите или техните механизми биха направили невъзможно използването на съответната дръжка. Изключение може да бъде направено също за средата на големи платформи, но сборът от тези изключения не може да надвишава 20 % от общата площ за правостоящи.

7.11.2.4. Участъците, които може да се заемат от правостоящи пътници и не са отделени от седалки от страничните стени или от задната стена на превозното средство, трябва да се обезпечат с хоризонтални перила, успоредни на стените и разположени на височина между 800 mm и 1 500 mm над нивото на пода.

7.11.3. Перила и дръжки за обслужващите врати

7.11.3.1. Отворите на вратите са съоръжени с перила и/или ръкохватки от всяка страна. При двойни врати това изискване може да бъде изпълнено чрез монтирането на една централна опора или едно централно перило.

7.11.3.2. Перилата и/или дръжките, които се осигуряват за обслужващите врати трябва да са такива, че да включват точка за хващане, достъпна за лице, стоящо върху земята в близост до обслужващата врата или на което и да е от последващите стъпала. Тези точки се разполагат вертикално: на височина между 800 mm и 1 100 mm над земната повърхност или над повърхността на което и да е от стъпалата и хоризонтално:

7.11.3.2.1.

на не повече от 400 mm навътре от външния ръб на първото стъпало — за съответното положение на стоящо върху земята лице; и

7.11.3.2.2.

за съответното положение на дадено стъпало — не трябва да е извън външния ръб на въпросното стъпало и на повече от 600 mm навътре от същия ръб.

7.11.4. (Запазено)

7.11.5. Перила и дръжки за свързващите стълби в двуетажни превозни средства.

7.11.5.1. Трябва да се предвидят подходящи перила и дръжки от всяка страна на всички свързващи стълби. Те трябва да са разположени между 800 mm и 1 100 mm над края на всяко стъпало.

7.11.5.2. Перилата и/или дръжките трябва да бъдат такива, че да включват точки за хващане, които да са достъпни за лице, стоящо на долния или горния етаж непосредствено до свързващата стълба и на всяко от последващите стъпала. Такива точки трябва да са разположени вертикално между 800 mm и 1 100 mm над нивото на долния под или всяка точка да бъде над повърхността на всяко стъпало:

7.11.5.2.1.

за положение, подходящо за пътник, който стои на долния етаж, не повече от 400 mm напред от най-предния ръб на първото стъпало; и

7.11.5.2.2.

за положение, подходящо за определено стъпало, да не бъде извън външния ръб на даденото стъпало и да не е на повече от 600 mm навътре от същия ръб.

7.12. Ограждане на стълбищни пространства и изложените на опасност предни седалки

7.12.1. Когато има вероятност, в резултат на внезапно спиране, някой от седящите пътници да залитне напред към стълбищното пространство, трябва да се монтира или защитно ограждение или, в случай на превозно средство от клас А или В, предпазен колан. Където се монтира защитното ограждение, трябва да има минимална височина от 800 mm от пода, върху който се намират краката на пътниците, и да се простира навътре от стената на превозното средство на най-малко 100 mm зад надлъжната осева линия на всяко място за сядане, в което пътникът е изложен на риск, или до подпората на най-вътрешното стъпало, в зависимост от това кое от двете разстояния е по-малко.

7.12.2. Стълбищното пространство на горния етаж на двуетажно превозно средство трябва да бъде обезопасена с ограждащо приспособление с минимална височина от 800 mm измерена от нивото на пода. Долният край на ограждащото приспособление трябва да бъде на височина, не по-голяма от 100 mm от нивото на пода.

7.12.3. Предното стъкло пред пътниците, заемащи крайните предни седалки на горния етаж на двуетажно превозно средство, трябва да бъде снабдено с ограждащо приспособление от омекотяващ материал. Горният край на тази защита трябва да бъде разположена вертикално между 800 mm и 900 mm над участъка от пода, върху който се намират краката на пътниците.

7.12.4. Вертикалната част на всяко стъпало на свързващата стълба в двуетажно превозно средство трябва да бъде затворена.

7.13. Багажни рафтове и защита на пътниците

Пътниците в превозно средство трябва да бъдат защитени от предмети, падащи от багажните рафтове при спиране и под въздействието на центробежните сили. Когато са монтирани багажни отделения, те се проектират така, че да се изключи падането на багаж в случай на рязко спиране.

7.14. Подови люкове, ако има монтирани

7.14.1. Всеки разположен върху пода на превозно средство люк, който не е авариен люк, се монтира и обезопасява по начин, който изключва възможността от неговото разместване или отваряне без използването на инструменти или ключове, като никое от повдигащите или обезопасяващите устройства не трябва да излиза на повече от 8 mm над нивото на пода. Ръбовете на издадените части трябва да са закръглени.

7.15. Визуални развлекателни средства

7.15.1. Предназначените за пътниците визуални развлекателни средства, например телевизионни монитори или видеокасетофони, се разполагат извън полето на видимост на водача, когато той заема обичайното положение за управление на превозното средство. Това не изключва използването на телевизионен монитор или подобно устройство, като част от управлението и насочването на превозното средство от водача, например за наблюдение на обслужващите врати.

7.16. Тролейбуси

7.16.1 Тролейбусите трябва да отговарят на изискванията от приложение 12.

7.17. Защита на пътниците в превозни средства без покрив

Всяко превозно средство без покрив трябва да има:

7.17.1.

непрекъснат преден панел по цялата ширина на тази част от превозното средство, която няма покрив, с височина най-малко 1 400 mm от нивото на пода в близост до предния панел;

7.17.2.

непрекъсната защита около страната и зад тази част от превозното средство, която няма покрив, с височина не по-малка от 1 100 mm от страните и 1 200 mm в задната страна на превозното средство, измерени от нивото на пода в близост до панелите. Защитата следва да се състои от непрекъснати странични и задни панели с височина най-малко 700 mm от общото ниво на пода в близост до панелите, комбинирана с един или повече непрекъснати предпазни парапети, които имат следните характеристики:

а)	никой от размерите на напречното сечение не е по-малък от 20 mm, или по-голям от 45 mm;

б)	размерът на всякакъв отвор между предпазния парапет и съседен предпазен парапет или панел не надвишава 200 mm;

в)	трябва да бъдат здраво закрепени към конструкцията на превозното средство;

г)	вратите на изходите трябва да се разглеждат като част от тази защита.

7.18. Помощ за виждане и връзка

В случай на превозно средство без покрив водачът трябва да бъде снабден със средства за виждане, такива като огледало, перископ или видео камера/монитор, които да позволяват да се наблюдава поведението на пътниците в участъците без покрив. В допълнение трябва да се осигури система за връзка, за да може водачът да се свързва с тези пътници.

Допълнение

Проверка на границата на статично накланяне чрез изчисление

1. Може да се докаже, че превозно средство удовлетворява изискването, определено в точка 7.4 от приложение 3, чрез изчислителен метод, който е одобрен от техническата служба, отговорна за провеждане на изпитванията.

2. Техническата служба, отговорна за провеждане на изпитванията, може да изиска да се проведат изпитвания върху части на превозното средство, за да се проверят допусканията, направени при изчислението.

3. Подготовка за изчисление.

3.1.	Превозното средство се представя като пространствена система.

3.2.

Поради местоположението на центъра на тежестта на каросерията на превозното средство и различните размери на пружините на окачването и гумите на превозно средство, в резултат на страничното ускорение осите обикновено не се повдигат едновременно от едната страна на превозното средство. Следователно страничното накланяне на каросерията над всяка ос трябва да бъде установено, като се допусне, че колелата на другата ос(и) остават върху земята.

3.3.

За опростяване трябва да се допусне, че центърът на тежестта на необресорените маси лежи в надлъжната равнина на превозното средство върху линията, минаваща през центъра на оста на въртене на колелото. Малкото изместване на центъра на въртенето в резултат на отклонението на оста може да бъде пренебрегнато. Не следва да се взема под внимание устройството за управление на пневматичното окачване.

3.4.

Вземат се под внимание най-малко следните параметри:

данни за превозното средство, като междуосово разстояние, широчина на колеята и обресорените/необресорените маси, местоположение на центъра на тежестта на превозното средство, деформацията и еластичното отклонение и коефициентът на еластичност на окачването на превозното средство вземат предвид отклоненията от праволинейност, хоризонталната и вертикалната пружинна константа на гумите, усукване на надстройката, местоположението на центровете на въртене на осите.

4. Достоверност на метода за изчисление.

4.1.	Достоверността на метода за изчисление се определя в съответствие с изискванията на техническата служба, например, чрез провеждане на сравнително изпитване върху подобно превозно средство.

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ПОЯСНИТЕЛНИ СХЕМИ

Фигура 1

Достъп до обслужващите врати

(вж. приложение 3, точка 7.7.1)

Контролен панел 1	Контролен панел 2

Фигура 2

Достъп до обслужващи врати

(вж. приложение 3, точка 7.7.1.4)

Фигура 3

Дефиниране на безпрепятствен достъп до врата

(вж. приложение 3, точка 7.7.1.9.1)

Фигура 4

Дефиниране на безпрепятствен достъп до врата

(вж. приложение 3, точка 7.7.1.9.2)

Фигура 5

Достъп до аварийни врати

(вж. приложение 3, точка 7.7.2)

Фигура 6

Пътеки

(вж. приложение 3, точка 7.7.5)

Фигура 7

Предно ограничаване на пътеката

(Вж. приложение 3, точка 7.7.5.1.1.1)

Фигура 8

Стъпала за пътниците

(вж. приложение 3, точка 7.7.7)

Фигура 9

Широчина на пътнически седалки

(вж. приложение 3, точка 7.7.8.1)

Фигура 9A

Широчина на пътнически седалки

(вж. приложение 3, точка 7.7.8.1.3)

Фигура 10

Позволено навлизане на нивото на ременете

Напречен разрез на минималното налично пространство на височината на раменете за седалка в близост до стената на превозното средство

(вж. приложение 3, точка 7.7.8.1.4)

Фигура 11а

Дълбочина и височина на възглавницата на седалка

(вж. приложение 3, точки 7.7.8.2 и 7.7.8.3)

Фигура 11б

Пространство за краката на пътниците, седящи зад седалка или на седалка, обърната към пътеката

(вж. приложение 3, точка 7.7.8.5.2)

Фигура 12

Разстояние между седалките

(вж. приложение 3, точка 7.7.8.4)

Фигура 13

Пространство за седящи пътници зад преграда или друга неподвижна конструкция, различна от седалка

(вж. приложение 3, точка 7.7.8.5.1)

Фигура 14

Позволено навлизане в пространството над седалката

Напречно сечение на минималното свободно пространство над мястото за сядане в близост до стената на превозно средство

(вж. приложение 3, точка 7.7.8.6.3.1)

Фигура 15

Позволено навлизане над мястото за сядане

(вж. приложение 3, точка 7.7.8.6.3.2)

Фигура 16

Позволено навлизане в по-ниските части на пространството за пътниците

(вж. приложение 3, точка 7.7.8.6.3.3)

Фигура 17

Позволено навлизане на задни ъглови седалки

Изглед на предписаната площ за седалка (две задни странични седалки)

(вж. приложение 3, точка 7.7.8.6.3.4)

Фигура 18

Позволено навлизане на свод на калник, без да излиза отвъд вертикалната осева линия на страничната седалка

(вж. приложение 3, точка 7.7.8.6.4.2.1)

Фигура 19

Позволено навлизане на свод на калник, излизащ отвъд вертикалната осева линия на страничната седалка

(вж. приложение 3, точка 7.7.8.6.4.2.2)

Фигура 20

Изпитвателно устройство за разполагане на дръжки

(вж. приложение 3, точка 7.11.2.1)

Фигура 21

Еталонна инвалидна количка

(вж. приложение 8, точка 3.6.4)

Фигура 22

Минимално свободно пространство за ползвателя на инвалидната количка в пространството за инвалидна количка

(вж. приложение 8, точка 3.6.1)

Фигура 23

Знаци за достъп

(вж. приложение 8, точка 3.2.8 и 3.6.6)

Фигура 23 A

Графичен знак за ползвател на инвалидна количка

Фигура 23 Б

Графичен знак на пътници с ограничена подвижност, различни от ползвателите на инвалидни колички

Фигура 24

(Запазено)

Фигура 25

Пространство за краката на пътници

(вж. приложение 3, точка 7.7.1.6)

Фигура 26

Достъп до люк на покрива

(вж. приложение 3, точка 7.7.4.1.1)

Фигура 27

Достъп до вратата на водача

(вж. приложение 3, точка 7.6.1.7.2)

Фигура 28

Достъп до вратата на водача

(вж. приложение 3, точка 7.6.1.9.3)

Фигура 29

Пример за облегалка за обърната назад инвалидна количка

(вж. приложение 8,точка 3.8.6.)

(1) За превозни средства от клас А или В долният панел може да бъде отместен хоризонтално спрямо горния панел, при условие че това е в същата посока.

(2) Височината на горния цилиндър и с това общата височина може да се намали със 100 mm във всяка част на пътеката назад от:

а)	напречна равнина, разположена на 1,5 m пред осевата линия на задната ос (най-предната задна ос на превозно средство с повече от една задна ос); и

б)	напречна вертикална равнина, разположена по задния ръб на обслужващата врата или на най-задната обслужваща врата ако има повече от една обслужващи врати.

(3) Диаметърът на долния цилиндър може да се намали от 450 mm на 400 mm във всяка част на пътеката в посока назад до най-предната от следните две равнини:

а)	напречна вертикална равнина, разположена на 1,5 m пред осевата линия на задната ос (най-предната ос в случай на превозно средство с повече от една задна ос); и

б)	напречна вертикална равнина, която е разположена на задния ръб на най-задната обслужваща врата между осите.

За целите на горното, всяка отделна секция на съчленено превозно средство трябва да се разглежда отделно.

(4) 220 mm в случай на странични подвижни седалки (вж. точка 7.7.5.3).

(5) Общата височина на проверителното устройство може да се намали (чрез намаляване на височината на долния цилиндър):

а)	от 1 800 mm на 1 680 mm във всяка част на пътеката на долния етаж назад към напречна вертикална равнина, разположена на 1 500 mm пред средата на задната ос (най-предната ос на превозно средство с повече от една задна ос);

б)	от 1 800 mm на 1 770 mm в случай на обслужваща врата, която е разположена пред предната ос във всяка част на пътеката между две напречни вертикални равнини, разположени на 800 mm пред и зад осевата линия на предната ос.

(6) 230 mm за превозни средства с капацитет непревишаващ 22 пътника.

(7) 700 mm в случай на аварийна врата.

1 500 mm в случай на аварийна врата на горния етаж на двуетажно превозно средство.

Максимум 850 mm в случай на аварийна врата на долния етаж на двуетажно превозно средство.

(8) 430 mm в случай на превозно средство с единично механично окачване.

(9) За най-малко една обслужваща врата; 400 mm за други обслужващи врати.

(10) 300 mm в случай на стъпала на врата зад най-задната ос.

(11) 250 mm в пътеки на превозни средства с капацитет непревишаващ 22 пътника.

(12) 225 за клас III.

(13) 350 mm на свода на калника и отделението за двигателя.

(14) 400 mm превозни средства от класове II и III.

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

(Запазено)

ПРИЛОЖЕНИЕ 6

Указания относно измерването на силите на затваряне на обслужващи врати с механизирано задвижване

(вж. приложение 3, точка 7.6.5.6.1.1)

и противодействащите сили на рампи с механизирано задвижване

(вж. приложение 8, точка 3.11.4.3.3)

1. ОБЩО

Затварянето на врата с механизирано задействане и функционирането на рампа с механизирано задействане са динамични процеси. Когато движеща се врата или рампата срещне препятствие, резултатът от това е възникването на динамична сила на противодействие, която във времето зависи от няколко фактора (например масата на вратата или рампата, ускорението, размерите).

2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

2.1.	Силата на затваряне или на противодействие F(t) е функция на времето, която се измерва по външния ръб на вратата или рампата. (вж. точка 3.2 по-долу).

2.2.	Максимална сила FS е максималната стойност на силата на затваряне или силата на противодействие.

2.3.	Действителната сила FE е средната стойност на силата на затваряне или силата на противодействие, отнесена към продължителността на импулса:

2.4.

Продължителността на импулса T е времето между t1 и t2:

T = t2 – t1

където,

t1	=	праг на чувствителност, когато силата на затваряне или силата на противодействие е по-голяма от 50 N;
t2	=	праг на затихване, когато силата на затваряне или силата на противодействие става по-малка от 50 N.

2.5.	Зависимостта между горните параметри е показана на фигура 1 по-долу (като пример): Фигура 1

2.6.	Силата на притискане или средната сила на противодействие Fc е средноаритметичната стойност на действителните сили, измерени в една и съща точка на измерване последователно няколко пъти:

3. ИЗМЕРВАНИЯ

3.1.

Условия на измерванията:

3.1.1.

Температурен интервал: от 10 до 30 °C

3.1.2.

Превозното средство е разположено върху хоризонтална повърхност. При измервания на рампата тази повърхност трябва да бъде снабдена с неподвижно съединен блок или друго устройство с челна страна, срещу която рампата може да противодейства.

3.2.

Точките на измерване трябва да бъдат:

3.2.1.

в случай на врати:

3.2.1.1.

върху основните затварящи ръбове на вратата:

една в средата на вратата;

една на 150 mm над долния ръб на вратата.

3.2.1.2.

ако са оборудвани с устройства за предотвратяване на притискането в процеса на отваряне:

върху вторичните затварящи ръбове на вратата в точката, която се счита за най-опасното място за притискане;

3.2.2.

в случай на рампи:

3.2.2.1.

върху външния ръб на рампата, разположен перпендикулярно на посоката на нейното движение:

една в средата на рампата;

една на 100 mm навътре от всеки от ръбовете, който е успореден на посоката на движение на рампата.

3.3.	Извършват се най-малко три измервания за всяка точка на измерване, за да се определи силата на притискане или средната сила на противодействие в съответствие с точка 2.6.

3.4.	Сигналът за силата на затварянето или силата на противодействие се записва през нискочестотен филтър с гранична честота 100 Hz. Прагът на чувствителност и прагът на затихване се настройват на 50 N, за да се ограничи продължителността на импулса.

3.5.	Отклоненията на показанията от номиналната стойност не трябва да бъдат по-големи от ± 3 %.

4. ИЗМЕРВАТЕЛНО УСТРОЙСТВО

4.1.	Измервателното устройство се състои от две части: една ръкохватка и една измервателна част, която е динамометър (вж. фигура 2).

4.2.

Динамометърът има следните характеристики:

4.2.1.

Той състои се от два плъзгащи се корпуса с външен размер по диаметъра 100 mm и широчина 115 mm. Във вътрешността на динамометъра се монтира пружина между двата корпуса, така че той да може да бъде притискан, ако се приложи съответна сила.

4.2.2.

Коравината на динамометъра е 10 ± 0,2 N/mm. Максималната деформация на пружината е ограничена до 30 mm, така че да се достигне максимална сила от 300 N.

Фигура 2

ПРИЛОЖЕНИЕ 7

Допълнителни изисквания за превозни средства от класове A и B

1. Превозните средства от класове A и B трябва да отговарят на изискванията на приложение 3 с изключение на:

а)	вместо на точка 7.6.3.1 от приложение 3, превозното средство може да отговаря на точка 1.1 от настоящото приложение;

б)	вместо на точка 7.6.2 от приложение 3, превозното средство може да отговаря на точка 1.2 от настоящото приложение.

1.1. Минимални размери за изходите

Различните видове изходи трябва да са със следните минимални размери:

Отвор

Размери

Забележки

Обслужваща врата

Височина на входа

Клас

A	1 650 mm
B	1 500 mm

Височината на входа на обслужващата врата се измерва като вертикалното разстояние, измерено във вертикална равнина, между хоризонталните проекции на средната точка на отвора на вратата и горната повърхност на най-ниското стъпало

Отвор височина

Вертикалната височина на отвора на вратата за обслужване трябва да е такава, че да позволява свободното преминаване на двойния панел, посочен в точка 7.7.1.1 от приложение 3. Горните ъгли могат да бъдат намалени чрез закръгления с радиус, не по-голям от 150 mm.

Широчина

Единична врата: 650 mm

Двойна врата: 1 200 mm

За превозни средства от клас В, при които височината на отвора на обслужващата врата е между 1 400 mm и 1 500 mm, трябва да се прилага минимална широчина на отвора на единичната врата от 750 mm. За всички превозни средства, широчината на която и да е обслужваща врата може да бъде намалена със 100 mm, когато измерването е извършено на нивото на дръжките, и с 250 mm в случаите, в които сводовете на калниците или задвижващите механизми за автоматично или дистанционно управление на вратите, или наклонът на предното стъкло го изискват.

Аварийна врата

Височина: 1 250 mm

Широчина: 550 mm

Широчината може да бъде намалена до 300 mm в случаите, в които това се изисква от сводовете на калниците, при условие че широчината от 550 mm се отнася до над минималната височина от 400 mm най-ниската част на отвора на вратата. Горните ъгли може да бъдат намалени със закръгления с радиус, не по-голям от 150 mm.

Авариен прозорец

Площ на отвора: 4 000 cm2

Все пак по отношение на тази площ се позволява 5 процента допуск за типови одобрения, издадени до една година след влизането в сила на настоящото правило. Трябва да бъде възможно в тази площ да се впише правоъгълник с размери 500 mm × 700 mm.

1.1.1.

Превозно средство, по отношение на което се прилага точка 7.7.1.10 от приложение 3 следва да отговаря на изискванията на точка 7.6.3.1 от приложение 3 или точка 1.1 от настоящото приложение, по отношение на аварийни прозорци и аварийни люкове и следните минимални изисквания по отношение на обслужващите врати и аварийните врати:

Отвор

Размери

Забележки

Обслужваща врата

Височина на отвора: 1 100 mm

Този размер може да бъде намален чрез закръгляване на ъглите на отвора с радиус, не по-голям от 150 mm.

Широчина:

Единична врата: 650 mm

Двойна врата: 1 200 mm

Този размер може да бъде намален чрез закръгляване на ъглите на отвора с радиус не по-голям от 150 mm. Широчината може да бъде намалена със 100 mm, когато измерването е извършено на нивото на дръжките, и с 250 mm в случаите, в които сводовете на калниците или задвижващите механизми за автоматично или дистанционно управление на вратите, или наклонът на предното стъкло го изискват.

Аварийна врата

Височина: 1 100 mm

Ширина: 550 mm

Широчината може да бъде намалена до 300 mm в случаите, в които сводът на калника го изисква, при условие че широчината от 550 mm се отнася до минималната височина от 400 mm над най-ниската част на отвора на вратата. Горните ъгли може да бъдат намалени със закръгления с радиус, не по-голям от 150 mm.

1.2. Разположение на изходите

1.2.1.

Обслужващата(ите) врата(и) се разполага(т) върху тази страна на превозното средство, която се намира по-близо до страната на пътя, отговаряща на посоката на движение в страната, в която превозно средство трябва да се регистрира, или на задната страна на превозното средство.

1.2.2.

Изходите се разполагат по такъв начин, че да има най-малко един изход от всяка страна на превозното средство.

1.2.3.

В предната половина и в задната половина на отделението за пътници трябва да има най-малко по един изход.

1.2.4.

Най-малко един изход да е разположен или върху задната, или върху предната челна страна на превозното средство, освен ако не е монтиран авариен люк.

ПРИЛОЖЕНИЕ 8

Изисквания за технически устройства, подпомагащи достъпа на лицата с ограничена подвижност

1. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

Настоящото приложение съдържа разпоредби, които се прилагат по отношение на превозно средство, предвидено за лесен достъп на пътници с ограничена подвижност и ползватели на инвалидни колички.

2. ОБХВАТ

Тези изисквания се прилагат за превозни средства, позволяващи лесен достъп за лица с ограничена подвижност.

3. ИЗИСКВАНИЯ

3.1. Стъпала

Височината от земната повърхност до първото стъпало на поне една обслужваща врата не трябва да е по-голяма от 250 mm за превозни средства от класове I и A и от 320 mm за превозни средства от класове II, III и B. В случай че само една обслужваща врата изпълнява това изискване, не бива да има никаква бариера или обозначение, което да пречи тази врата да се използва както като вход, така и като изход.

Като алтернатива за превозни средства от класове I и A се допуска първото стъпало да не надвишава 270 mm от земната повърхност при отваряне на две врати, една за вход и една за изход.

Може да бъдат добавени система за накланяне с цел улесняване на качването и/или прибиращо се стъпало.

Височината на стъпалата в даден проход за достъп при гореспоменатата(ите) врата(и) и при пътеката не трябва да бъде повече от 200 mm за превозни средства от класове I и A и 250 mm за превозни средства от класове II, III и B.

Преходът от пътека с по-ниско ниво към зоната за седящи места не се счита за стъпало.

3.2. Седалки и участъци, ползвани с предимство от пътници с ограничена подвижност

3.2.1. (Запазено)

3.2.2. Под или в близост до поне една от седалките, предназначени за ползване с предимство, трябва да ма достатъчно пространство за куче водач. Това пространство не бива да заема част от пътеката.

3.2.3. На седалките между местата за сядане и пътеката трябва да се монтират подлакътници, които да могат лесно да бъдат премествани от пътя, така че да позволяват свободен достъп до седалката. В случай на седалки, обърнати една към друга, към една от седалките от страната на пътеката може, като вариант, да бъде монтирана вертикална опора. Тази опора трябва така да е разположена, че настаненият на седалката да бъде сигурно придържан на седалката и лесният достъп до седалката да е възможен.

3.2.4. Минималната широчина на възглавницата на седалка, предназначена за ползване с предимство, измерена от вертикалната равнина, която минава през центъра на мястото за сядане, следва да бъде 220 mm от двете страни.

3.2.5. Височината на ненатисната възглавница на седалката спрямо пода трябва да е такава, че разстоянието от пода до хоризонталната равнина, която е допирателна към предната горна повърхност на възглавницата на седалката, да бъде между 400 mm и 500 mm.

3.2.6. Мястото за краката при местата за сядане, предназначени за ползване с предимство, трябва да се простира напред от седалката спрямо вертикалната равнина, минаваща през предния ръб на възглавницата на седалката. Наклонът на мястото за краката не трябва да е по-голям от 8 % в която и да е посока.

3.2.7. Всяко място за сядане, предназначено за ползване с предимство, трябва да има свободно пространство с височина не по-малка от 1 300 mm за превозни средства от класове I и A и 900 mm за превозни средства от клас II, измерена от най-високата точка на ненатисната възглавница на седалката. Това пространство се простира над вертикалната проекция на цялата седалка и прилежащото към нея място за краката.

Допуска се проникване на облегалката на седалка или друг обект в това пространство, при условие че е осигурено минимално свободно вертикално пространство, което се простира на 230 mm напред от възглавницата на седалката. Това разстояние трябва да бъде 300 mm, когато седалката за ползване с предимство е обърната към вертикална преграда с височина повече от 1 200 mm. Навлизания от периферията на свободните пространства, определени по-горе, се позволяват в съответствие с точки от 7.7.8.6.3.1 до 7.7.8.6.3.4 от приложение 3, тъй като ако има справка за свободното пространство в точки 7.7.8.6.1 и 7.7.8.6.2 от приложение 3, тя е справка за свободните пространства, определени по-горе. Може да се прилагат предписанията на точка 7.7.8.1.4 от приложение 3. Навлизания на дръжки или парапети могат да се издават най-много на 100 mm от страничната стена към свободното пространство над вертикалната проекция на пространството за краката, както е споменато в точка 3.4.2.

3.2.8. Превозни средства, оборудвани със седалка(и) за ползване с предимство, трябва да имат графичен знак, който да се вижда отвън, както в близката предна страна на превозното средство, така и непосредствено до съответната(ите) обслужваща(и) врата(и). в съответствие с приложение 4, фигура 23B. Графичен знак следва да се постави отвътре, непосредствено до седалката за ползване с предимство.

3.3. Устройства за връзка

3.3.1. В близост до всяка седалка, предназначена за ползване с предимство, и във всеки участък, предназначен за инвалидни колички, се монтират устройства за връзка на височина между 700 mm и 1 200 mm над пода.

3.3.2. Устройствата за връзка в участъци с нисък под се разполагат там, където няма седалки, на височина между 800 mm и 1 500 mm от пода.

3.3.3. (Запазено)

3.3.4. Ако превозното средство е оборудвано с подемник или рампа, отвън трябва да бъде осигурено и средство за връзка с водача, непосредствено до вратата и на височина между 850 mm и 1 300 mm от земната повърхност. Това изискване не се прилага за врата, която се намира в прякото поле на видимост на водача.

3.4. Перила за местата за сядане с предимство

3.4.1. Следва да се осигурява перило на височина между 800 mm и 900 mm над нивото на пода между местата за сядане с предимство, описани в точка 7.7.8.5.3 от приложение 3 и най-малко една обслужваща врата, подходяща за качване и слизане. Допуска се локално нарушаване на непрекъснатостта на перилата в случаите, в които се налага осигуряване на достъп до пространството за инвалидни колички, до место за сядане, разположено над свода на калника, до стълбище, до проход за достъп или пътека. Всеки участък на прекъсване на перилото трябва да е с дължина не по-голяма от 1 050 mm, като поне от едната страна на участъка на прекъсването следва да е предвидено наличие на вертикално перило.

3.4.2. Дръжки и перила трябва да се разполагат в близост до местата за ползване с предимство, за да улесняват заемането и напускането на седалката и следва да се проектирани по такъв начин, че пътниците да могат да ги хващат лесно.

3.5. Наклон на пода

Наклонът на която и да е пътека, проход за достъп или участък от пода, между която и да било седалка, предназначена за ползване с предимство, или участък за инвалидни колички и най-малко един вход или изход, или комбинация от вход и изход, не трябва да е по-голям от 8 %. Зоните с наклон трябва да са снабдени с противохлъзгаща повърхност.

3.6. Изисквания към разполагането на инвалидните колички

3.6.1. За всеки ползвател на инвалидна количка в отделението за пътници трябва да има специален участък с широчина най-малко 750 mm и дължина най-малко 1 300 mm. Надлъжната равнина на специалния участък трябва да е успоредна на надлъжната равнина на превозното средство и повърхността на пода на специалния участък да е противохлъзгаща, а максималният наклон във всяка посока не бива да надвишава 5 %. В случай на разполагане на инвалидните колички да гледат назад, като отговаря на изискването на точка 3.8.4, наклонът в надлъжна посока не бива да надвишава 8 %, при условие че този наклон е положителен от предния край към задния край на специалния участък.

В случай на място за инвалидни колички, проектирано за ориентирани по посоката на движението инвалидни колички, горният край на разположените отпред облегалки на седалки може да навлиза в пространството за инвалидни колички ако е осигурено свободното пространство, показано в приложение 4, фигура 22.

3.6.2. Следва да има най-малко един вход, през който могат да преминават ползвателите на инвалидни колички. При превозни средства от клас I, най-малко една врата за достъп на инвалидни колички трябва да бъде обслужваща врата. Вратата за достъп на инвалидни колички трябва да има приспособление за подпомагане на качването в съответствие с разпоредбите на точка 3.11.3 (подемник) или 3.11.4 (рампа).

3.6.3. Врата за достъп на инвалидни колички, която не е обслужваща врата, има височина не по-малка от 1 400 mm. Минималната широчина на всички врати, осигуряващи достъп за инвалидни колички до превозното средство, е 900 mm, която може да се намали със 100 mm, когато измерването се извършва на нивото на дръжките.

3.6.4. Следва да бъде възможно ползвателят на инвалидна количка да се придвижва свободно и лесно от външната страна на превозното средство през поне една от вратите за достъп на инвалидни колички до специалния(те) участък(ци) с еталонната инвалидна количка, чиито размери са показани в приложение 4, фигура 21.

3.6.4.1. Под „придвижва свободно и лесно“ се разбира, че:

а)	за ползвателя на инвалидната количка има на разположение достатъчно пространство да маневрира без помощ от друго лице;

б)	няма стъпала, пролуки или опори, които биха представлявали препятствие за свободното придвижване на ползвателя на инвалидна количка.

3.6.4.2. Във връзка с прилагането на горните разпоредби проверката трябва да се извърши, в случай на превозни средства от класове I и A, оборудвани с повече от едно място за инвалидна количка, за всеки участък за инвалидна количка и за всичките други пространства за инвалидни колички, които се заемат от еталонна инвалидна количка.

3.6.5. В превозни средства от класове I и A, оборудвани с рампа за достъп на инвалидни колички, трябва да бъде възможно за еталонната инвалидна количка с размерите, показани в приложение 4, фигура 21, да влиза и да излиза от превозното средство с придвижване на количката в посока напред.

3.6.6. Превозни средства, оборудвани с пространство за инвалидни колички, трябва да имат графични знаци, в съответствие с приложение 4, фигура 23А, които да са видими отвън, както от предната близка страна на превозното средство, така и непосредствено до съответната(ите) врата(и).

Един от тези графични символи следва да бъде разположен отвътре, в близост до всеки участък за инвалидни колички, като показва дали инвалидната количка трябва да бъде разположена така, че да гледа напред или назад на превозното средство.

3.7. Седалки и правостоящи пътници в пространството за инвалидни колички

3.7.1. В пространството за инвалидни колички може да бъдат монтирани сгъваеми седалки. Когато обаче такива седалки са сгънати и не са в употреба, те следва да не навлизат в пространството за инвалидните колички.

3.7.2. Превозното средство може да бъде оборудвано с разглобяеми седалки, монтирани в пространството за инвалидни колички, при условие че такива седалки могат лесно да бъдат отстранени от водача или член на екипажа.

3.7.3. За превозни средства от класове I, II и A, когато пространството за крака на някоя седалка или част от сгъваема седалка при ползване, навлиза в пространството за инвалидна количка, тези седалки трябва да имат надпис, поставен върху или в близост до тях, със следния текст:

„Моля, оставете това пространство за ползватели на инвалидна количка“.

Предвиденото в точка 7.6.11.4 от приложение 3 се прилага към всички използвани текстови обозначения.

3.7.4. В превозни средства, в които някое пространство е предназначено специално за ползване от ползватели на инвалидни колички, както е предвидено в точка 7.2.2.2.10 от приложение 3, тези пространства трябва да бъдат ясно обозначени със следния текст, еквивалентен текст или графичен символ:

„Зона, предназначена само за ползватели на инвалидни колички“

Предвиденото в точка 7.6.11.4 от приложение 3 се прилага за всички използвани текстови обозначения.

3.8. Стабилност на инвалидни колички

3.8.1. В превозни средства, за които се изисква да имат система за обездвижване на пътуващия, пространството за инвалидни колички следва да бъде проектирано така, че ползвателят на инвалидна количка да пътува гледайки напред и да бъде оборудвано със система за обездвижване, която да отговаря или на изискванията, определени в точка 3.8.2, или на тези, определени в точка 3.8.3.

В превозни средства, за които не се изисква да имат система за обездвижване на пътуващия, пространството за инвалидни колички следва да бъде оборудвано със системи за обездвижване, които да отговарят на изискванията, определени в точка 3.8.2 или точка 3.8.3, или трябва да отговарят на изискванията, определени в точка 3.8.4.

3.8.2. Изисквания за статично изпитване при обърнати напред инвалидни колички:

3.8.2.1. Всяко пространство за инвалидна количка трябва да бъде оборудвано със система за обездвижване, която да бъде в състояние да задържа неподвижно инвалидната количка с ползвателя.

3.8.2.2. Системата за обездвижване и нейните закрепвания трябва да бъдат проектирани да издържат сили, равни на тези, които се изискват за системите за обездвижване на пътническите седалки и обезопасяване на пътуващите.

3.8.2.3. Провежда се статично изпитване в съответствие със следните изисквания:

3.8.2.3.1.

посочените сили се прилагат върху самата система за обездвижване поотделно в посока към предната и към задната част;

3.8.2.3.2.

силата се прилага за период не по-малък от 0,2 s;

3.8.2.3.3.

системата за обездвижване трябва да бъде в състояние да издържи изпитването. Постоянни деформации, включително частично или пълно разкъсване на системата за обездвижване, не се считат за неудовлетворяване на изпитването, ако системата е издържала натоварването с определената сила за определеното време. Където е приложимо, заключващото устройство, което дава възможност на инвалидната количка да напуска превозното средство, трябва да се задейства ръчно, след премахване на задвижващата сила.

3.8.2.4. В посока напред за случай на отделни системи за обездвижване на количка и обезопасяване на ползвател

3.8.2.4.1. За категория М2:

3.8.2.4.1.1.

1 110 daN ± 20 daN при използване на надбедрен колан; силата се прилага върху системата за обезопасяване на ползвателя на инвалидната количка в хоризонталната равнина на превозното средство в посока към предната му част, ако системата за обезопасяване не е закрепена за пода на превозното средство; ако системата за обезопасяване е закрепена за пода, силата се прилага под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на превозното средство в посока към предната му част;

3.8.2.4.1.2.

675 daN ± 20 daN в хоризонталната равнина на превозното средство, в посока към предната му част върху надбедрената част от колана и 675 daN ± 20 daN в хоризонталната равнина на превозното средство в посока към предната му част върху торсовата част от колана — в случай на триточков колан;

3.8.2.4.1.3.

1 715 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на превозното средство и в посока към предната му част, върху системата за обездвижване на инвалидната количка;

3.8.2.4.1.4.

силите се прилагат едновременно.

3.8.2.4.2. За категория М3:

3.8.2.4.2.1.

740 daN ± 20 daN при използване на надбедрен колан; силата се прилага върху системата за обезопасяване на ползвателя на инвалидната количка в хоризонталната равнина на превозното средство в посока към предната му част, ако системата за обезопасяване не е закрепена за пода на превозното средство. Ако системата за обезопасяване е закрепена за пода, силата се прилага под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на превозното средство в посока към предната му част;

3.8.2.4.2.2.

450 daN ± 20 daN в хоризонталната равнина на превозното средство в посока към предната му част върху надбедрената част от колана и 450 daN ± 20 daN в хоризонталната равнина на превозното средство в посока към предната му част върху торсовата част от колана — в случай на триточков колан;

3.8.2.4.2.3.

1 130 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на превозното средство и към предната му част върху системата за обездвижване на инвалидната количка;

3.8.2.4.2.4.

силите се прилагат едновременно.

3.8.2.5. В посока напред в случая на комбинирана система за задържане на инвалидна количка и ползвателя.

3.8.2.5.1. За категория М2;

3.8.2.5.1.1.

1 110 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на превозното средство и в посока към предната му част, върху системата за обезопасяване на ползвателя на инвалидната количка — при използване на надбедрен колан;

3.8.2.5.1.2.

675 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на превозното средство в посока към предната му част, върху надбедрената част от колана, и 675 daN ± 20 daN в хоризонталната равнина на превозното средство и в посока към предната част на превозното средство, върху торсовата част от колана — в случай на триточков колан;

3.8.2.5.1.3.

1 715 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на превозното средство в посока към предната му част, върху системата за обездвижване на инвалидната количка;

3.8.2.5.1.4.

силите се прилагат едновременно.

3.8.2.5.2. За категория М3:

3.8.2.5.2.1.

740 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на превозното средство и в посока към предната му част върху системата за обезопасяване на ползвателя на инвалидната количка — при използване на надбедрен колан;

3.8.2.5.2.2.

450 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на превозното средство и в посока към предната част на превозното средство, върху надбедрената част от колана, и 450 daN ± 20 daN в хоризонталната равнина на превозното средство и в посока към предната част на превозното средство, към торсовата част от колана — в случай на триточков колан;

3.8.2.5.2.3.

1 130 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на превозното средство и в посока към предната му част върху системата за обездвижване на инвалидната количка;

3.8.2.5.2.4.

силите се прилагат едновременно.

3.8.2.6. В посока към задната част:

3.8.2.6.1.

810 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на превозното средство и в посока към задната му част върху системата за обездвижване на инвалидната количка.

3.8.2.7. При всички случаи силите следва да бъдат прилагани към системата за обезопасяване на ползвателя на инвалидната количка посредством теглително устройство, което да е подходящо за типа колан, както е посочено в Правило № 14.

3.8.3. При инвалидни колички в посока напред — смесени изисквания за изпитване

3.8.3.1. Пространството за инвалидни колички се оборудва със система за тяхното обездвижване, подходяща за инвалидни колички с общо предназначение и трябва да позволява превоз на инвалидна количка и нейния ползвател, разположени по посока на движението на превозното средство.

3.8.3.2. Пространството за инвалидни колички се оборудва със система за обезопасяване на ползвателите им, която се състои най-малко от две точки на закрепване и ограничител на таза (надбедрен колан), проектиран и изработен от компоненти, предвидени да функционират по подобен начин като компонентите на предпазен колан, който е в съответствие с Правило № 16.

3.8.3.3. Всяка система за обездвижване, монтирана в пространството за инвалидни колички, трябва да може лесно да се освобождава при аварийни ситуации.

3.8.3.4. Всяка система за обездвижване на инвалидна количка следва или:

3.8.3.4.1.

да съответства на изискванията за динамично изпитване, посочени в точка 3.8.2.8 и да е надеждно закрепена към предвидените за това елементи на превозното средство, като удовлетворява изискванията по отношение на статичното изпитване от точка 3.8.2.6; или

3.8.3.4.2.

да е надеждно закрепена към предвидените за това елементи на превозното средство, така че комбинацията от ограничаване и закрепване да изпълнява изискванията на точка 3.8.2.8.

3.8.3.5. Всяко обезопасяване на ползвател на инвалидна количка следва или:

3.8.3.5.1.

да съответства на изискванията за динамично изпитване, посочени в точка 3.8.3.9 и да е надеждно закрепена към предвидените за това елементи на превозното средство, като удовлетворява изискванията по отношение на статичното изпитване от точка 3.8.3.6; или

3.8.3.5.2.

да е надеждно закрепена към предвидените за това елементи на превозното средство, така че комбинацията от ограничаване и закрепване да удовлетворява изискванията по отношение на динамичното изпитване, посочени в точка 3.8.3.9, когато закрепването към предвидените за това елементи съответства на точка 3.8.3.6.7.

3.8.3.6. Провежда се статично изпитване върху точките на закрепване както на системата за обездвижване на инвалидната количката, така и на системата за обезопасяване на ползвателя в съответствие със следните изисквания:

3.8.3.6.1.

силите, определени в точка 3.8.3.7 се прилагат чрез устройство, което възпроизвежда геометричните характеристики на системата за обездвижване на инвалидната количка;

3.8.3.6.2.

силите, определени в точка 3.8.3.7.3 се прилагат с помощта на устройство, което възпроизвежда геометричните характеристики на системата за обезопасяване на ползвателя на инвалидната количка с помощта на изтеглящо устройство, описано в Правило № 14;

3.8.3.6.3.

силите от точка 3.8.3.6.1 и точка 3.8.3.6.2 се прилагат едновременно в посока към предната част и под ъгъл 10° ± 5° над хоризонталната равнина;

3.8.3.6.4.

силите от точка 3.8.3.6.1 се прилагат в посока към задната част и под ъгъл 10° ± 5° над хоризонталната равнина;

3.8.3.6.5.

силите трябва да се приложат възможно най-бързо по вертикалната осева линия на пространството за инвалидни колички; и

3.8.3.6.6.

силата трябва да се приложи в продължение на най-малко 0,2 s;

3.8.3.6.7.

изпитването се провежда върху представителна за конструкцията на превозното средство част, заедно с всяко приспособление, поставено в превозното средство, което е вероятно да допринася за якостта или устойчивостта на конструкцията.

3.8.3.7. Силите, посочени в точка 3.8.3.6, са:

3.8.3.7.1.

в случай на елементи за закрепване, предназначени за системи за обездвижване на инвалидни колички, монтирани на превозно средство от категория М2:

3.8.3.7.1.1.

1 110 daN ± 20 daN приложена в надлъжната равнина на превозното средство по посока към предната му част на височина не по-малка от 200 mm и не по-голяма от 300 mm, измерена вертикално от нивото на пода на пространството за инвалидни колички; и

3.8.3.7.1.2.

550 daN ± 20 daN, приложена в надлъжната равнина на превозното средство и в посока към задната му част на височина не по-малка от 200 mm и не по-голяма от 300 mm, измерена вертикално от нивото на пода на пространството за инвалидни колички;

3.8.3.7.2.

в случай на елементи за закрепване, предназначени за системи за обездвижване на инвалидни колички, монтирани на превозно средство от категория М3:

3.8.3.7.2.1.

740 daN ± 20 daN, приложена в надлъжната равнина на превозното средство по посока към предната му част на височина не по-малка от 200 mm и не по-голяма от 300 mm, измерена вертикално от нивото на пода на пространството за инвалидни колички; и

3.8.3.7.2.2.

370 daN ± 20 daN, приложена в надлъжната равнина на превозното средство по посока към задната му част на височина не по-малка от 200 mm и не по-голяма от 300 mm, измерена вертикално от нивото на пода на пространството за инвалидни колички;

3.8.3.7.3.

в случай на елементи за закрепване на системата за обезопасяване на ползвателя на инвалидната количка силите следва да бъдат в съответствие с изискванията на Правило № 14. Силите трябва да се прилагат с помощта на теглително устройство, което да бъде подходящо за типа колан, както е посочено в Правило № 14.

3.8.3.8. Системата за обездвижване на инвалидната количка се подлага на динамично изпитване, провеждано в съответствие със следните изисквания:

3.8.3.8.1.

изпитвателна количка, отговаряща на инвалидна количка с маса 85 kg, се подлага на въздействието на закъснително действащ импулс от скорост между 48 km/h и 50 km/h до състояние на покой:

3.8.3.8.1.1.

по-голям от 20 g по посока към предната част при обща продължителност най-малко 0,015 s;

3.8.3.8.1.2.

по-голям от 15 g по посока към предната част при обща продължителност най-малко 0,04 s;

3.8.3.8.1.3.

с продължителност по-голяма от 0,075 s;

3.8.3.8.1.4.

по-голям от 28 g и продължителност не по-голяма от 0,08 s;

3.8.3.8.1.5.

с продължителност не по-голяма от 0,12 секунди; и

3.8.3.8.2.

изпитвателна количка, отговаряща на инвалидната количка, с маса 85 kg, се подлага на въздействието на импулса на спирачното време от скорост между 48 km/h и 50 km/h до състояние на покой:

3.8.3.8.2.1.

превишаващ 5 g, по посока към задната част при обща продължителност най-малко 0,015 s;

3.8.3.8.2.2.

непревишаващ 8 g, по посока към задната част с продължителност не по-голяма от 0,02 s;

3.8.3.8.3.

изпитванията от точка 3.8.2.8.2 не се провеждат, при условие че в посоките напред и назад се използват едни и същи ограничители или ако е било проведено еквивалентно изпитване;

3.8.3.8.4.

за горното изпитване, системата за задържане на инвалидна количка се закрепва или към:

3.8.3.8.4.1.

елементите за закрепване, поставени на изпитвателния стенд, който отговаря на геометричните характеристики на елементите за закрепване в превозното средство, за което е предназначена системата за обездвижване; или

3.8.3.8.4.2.

елементите за закрепване, съставляващи част от представителен за превозното средство отрязък, за който е предназначена системата за обездвижване, са установени, както е описано в точка 3.8.3.6.7.

3.8.3.9. Обезопасяването за ползвателя на инвалидна количка трябва да отговаря на изпитвателните изисквания, определени в Правило № 16 или на изпитвания, еквивалентни на изпитването със закъснително действащ импулс от точка 3.8.2.8.1. Предпазният колан за седалка, одобрен и носещ маркировка за одобрение в съответствие с Правило № 16, се счита, че отговаря на изискванията.

3.8.3.10. Изпитване съгласно точки 3.8.3.6, 3.8.3.8 или 3.8.3.9 се счита за неудовлетворително, освен ако не са изпълнени следните изисквания:

3.8.3.10.1.

никоя част от системата не е повредена или не се е отделила от нейните елементи за закрепване или от превозното средство по време на изпитването;

3.8.3.10.2.

механизмите за освобождаване на инвалидната количка и ползвателя, могат да извършват освобождаването след завършване на изпитването;

3.8.3.10.3.

при изпитване по точка 3.8.3.8, по време на изпитването инвалидната количка не трябва да се придвижва повече от 200 mm в надлъжната равнина на превозното средство;

3.8.3.10.4.

след завършване на изпитването никоя част от системата не трябва да е деформирана до степен такава, че да може да причини телесни повреди поради наличие на остри ръбове или други изпъкналости.

3.8.3.11. Инструкциите за използване трябва да са ясно обозначени в близост до нея.

3.8.4. Изисквания за статично изпитване на инвалидни колички, обърнати назад:

3.8.4.1. Превозни средства, от които не се изисква да имат монтирани обезопасителни системи за пътуващите, могат, като алтернатива на предвиденото в точка 3.8.2 или точка 3.8.3, да разполагат с пространство за инвалидни колички, което да предвижда ползвателят на инвалидна количка да пътува с количката необезопасен гледайки назад срещу опора или облегалка в съответствие със следните условия:

3.8.4.1.1.

една от надлъжните страни на пространството за инвалидни колички трябва да стига до страна или стена на превозното средство или до преграда;

3.8.4.1.2.

трябва да има опора или облегалка, перпендикулярна на надлъжната ос на превозното средство в предния край на пространството за инвалидни колички;

3.8.4.1.3.

опората или облегалката трябва да е конструирана така, че колелата или задната част на количката да опират в опората или облегалката с цел предотвратяване преобръщането на инвалидната количка и трябва да отговарят на предвиденото в точка 3.8.5;

3.8.4.1.4.

перило или дръжка върху страната или стената на превозното средство или преграда се монтира по такъв начин, че ползвателят на инвалидната количка да може лесно да се хваща за него. Това перило не бива да се издава над вертикалната проекция на пространството за инвалидната количка, с изключение на не повече от 90 mm, и то само на височина не по-малка от 850 mm над пода на пространството за инвалидни колички;

3.8.4.1.5.

откъм противоположната страна на участъка за инвалидни колички се монтира подвижен парапет или аналогично неподвижно устройство с цел да се ограничи всяко странично изместване на инвалидната количка и да се позволи на ползвателя ѝ лесно да се хваща за него;

3.8.4.1.6.

в непосредствена близост до участъка за инвалидни колички трябва да бъде монтиран знак със следния надпис:

„Това пространство е запазено за инвалидна количка. Инвалидната количка трябва да бъде разположена обърната назад, да бъде подпряна в опората или облегалката и да бъде със задействани спирачки“.

Предвиденото в точка 7.6.11.4 от приложение 3 се прилага към всички използвани текстови обозначения.

3.8.5. Изисквания към облегалката и опората

3.8.5.1. Облегалка, монтирана в пространство за инвалидни колички в съответствие с точка 3.8.4, трябва да бъде монтирана перпендикулярно на надлъжната ос на превозното средство и трябва да може да поема товар от 250 ± 20 daN, приложен към центъра на тапицираната повърхност на облегалката на височина най-малко 600 mm и най-много 800 mm, измерено вертикално от нивото на пода на участъка за инвалидни колички, в продължение на най-малко 1,5 секунди посредством блок с размери 200 mm × 200 mm в хоризонталната равнина на превозното средство по посока напред на превозното средство. Облегалката не трябва да се отклонява с повече от 100 mm или да получава трайна деформация или повреда.

3.8.5.2. Опората, монтирана в участък за инвалидни колички в съответствие с точка 3.8.4, трябва да бъде монтирана перпендикулярно на надлъжната ос на превозното средство и трябва да може да издържа сила 250 ± 20 daN, приложена към центъра на опората за най-малко 1,5 секунди в хоризонталната равнина на превозното средство в посока напред на превозното средство, в средата на опората. Опората не бива да се отклонява на повече от 100 mm или да получава трайна деформация или повреда.

3.8.6. Пример за облегалка, която отговаря на изискванията на точка 3.8.4.1.3 (вж. приложение 4, фигура 29).

3.8.6.1. Долният край на облегалката следва да бъде на височина най-малко 350 mm и най-много 480 mm, измерени вертикално от нивото на пода на участъка за инвалидни колички.

3.8.6.2. Горният край на облегалката трябва да бъде на височина най-малко 1 300 mm, измерена вертикално от нивото на пода на участъка за инвалидни колички.

3.8.6.3. Облегалката трябва да има широчина от:

3.8.6.3.1.

най-малко 270 mm и най-много 420 mm до височината от 830 mm, измерена вертикално от нивото на пода на пространството за инвалидни колички; и

3.8.6.3.2.

най-малко 270 mm и най-много 300 mm при височини, надвишаващи 830 mm, измерени вертикално от нивото на пода на пространството за инвалидни колички.

3.8.6.4. Облегалката трябва да се монтира под ъгъл най-малко 4 градуса и най-много 8 градуса спрямо вертикалата като долният край на облегалката трябва да е разположен по-близо до задната част на превозното средство отколкото горния край.

3.8.6.5. Тапицираната повърхност на облегалката трябва да оформя отделна и непрекъсната равнина.

3.8.6.6. Тапицираната повърхност на облегалката трябва да преминава през всяка точка на въображаема вертикална равнина, разположена в посока назад от предния край на пространството за инвалидни колички и разположена на най-малко 100 mm и най-много 120 mm от предния край на пространството, измерено хоризонтално и на най-малко 870 mm, измерено вертикално от нивото на пода на пространството.

3.9. Органи за управление на врата

3.9.1. Ако врата, посочена в точка 3.6, е оборудвана с органи за управление за използване при нормални условия, тези органи за управление:

3.9.1.1.

при външни органи за управление, трябва да бъдат върху или в непосредствена близост до тази врата на височина между 850 mm и 1 300 mm от земната повърхност и най-много на 900 mm от вратата; и

3.9.1.2.

при вътрешни органи за управление в превозни средства от класовеове I, II и III трябва да бъдат върху или в непосредствена близост до тази врата на височина между 850 mm и 1 300 mm от горната повърхност на пода, която е най-близка до органа за управление, и на не повече от 900 mm във всякаква посока от отвора на вратата.

3.10. (Запазено)

3.11. Разпоредби по отношение на приспособленията за подпомагане на качването

3.11.1. Общи изисквания:

3.11.1.1. Органите за управление, които задействат приспособленията за подпомагане на качването, трябва да бъдат ясно обозначени като такива. Разгънатото или свитото положение на помощното средство за качване се указва с индикатор при водача.

3.11.1.2. В случай на повреда на предпазно устройство, подемниците, рампите и подпорните системи не трябва да могат да функционират, освен ако могат безопасно да бъдат задействани ръчно. При прекъсване на захранването подемниците и рампите трябва да могат да работят ръчно.

3.11.1.3. Достъпът до една от обслужващите врати или аварийните врати на превозно средство може да бъде препречен от приспособление за подпомагане на качването, при условие че са изпълнени следните две условия както от вътрешната, така и от външната страна на превозното средство:

3.11.1.3.1. Приспособлението за подпомагане на качването не възпрепятства достъпа до дръжката или друго приспособление за отваряне на вратата.

3.11.1.3.2. Приспособлението за подпомагане на качването може лесно да бъде преместено, за да остави вратата свободна за ползване в аварийна ситуация.

3.11.2. Система за накланяне с цел улесняване на качването

3.11.2.1. Изисква се наличие на превключвател за задействане на системата за накланяне с цел улесняване на качването.

3.11.2.2. Всеки механизъм, който задейства спускането или повдигането на която и да е част или на цялата каросерия спрямо пътното платно, трябва да бъде ясно обозначен и да бъде пряко управляван от водача.

3.11.2.3. Процесът на спускане трябва да може да бъде спиран и посоката да бъде незабавно обръщана с помощта на устройство за управление, разположено в близост както до водача, когато той заема седящо положение в кабината, така и в близост до всички останали устройства за задействане, осигуряващи функционирането на системата за накланяне с цел улесняване на качването.

3.11.2.4. Монтирана на превозното средство система за накланяне с цел улесняване на качването, не трябва да позволява движение на превозното средство със скорост по-голяма от 5 km/h, когато то е спуснато под обичайното за нормално движение ниво.

3.11.3. Подемник

3.11.3.1. Общи изисквания

3.11.3.1.1. Подемниците трябва да могат да бъдат задействани единствено, когато превозното средство е неподвижно. Следва да се предотвратява всяко движение на платформата, докато не бъде задействано или автоматично не сработи устройството, което предпазва инвалидната количка от изпадане.

3.11.3.1.2. Платформата на подемника трябва да бъде със широчина не по-малка от 800 mm и дължина не по-малка от 1 200 mm и да има товароподемност не по- малка от 300 kg.

3.11.3.2. Допълнителни технически изисквания по отношение на подемниците с механизирано задвижване

3.11.3.2.1. Органът за управление трябва да е проектиран по такъв начин, че ако бъде освободен, той автоматично да се връща в изключено положение. Същевременно той трябва да позволява движението на подемника да бъде незабавно преустановявано, както и възможност подемникът да бъде задвижван във всяка посока.

3.11.3.2.2. Предпазното устройство (например реверсивен механизъм), трябва да обхваща участъците, които са недостъпни за наблюдение от управляващото подемника лице, и, в които съществува риск от захващане или смачкване от движещия се подемник.

3.11.3.2.3. В случай че едно от тези предпазни устройства се задейства, движението на подемника трябва да се преустановява незабавно и да започва движение в обратна посока.

3.11.3.3. Действие на подемниците с механизирано задвижване

3.11.3.3.1. Когато подемникът е към обслужваща врата, разположена в полето на директна видимост на водача на превозното средство, подемникът може да се управлява от водача, когато е в седящо положение.

3.11.3.3.2. Във всички останали случаи органите за управление са в близост до подемника. Те могат да се задействат или изключват единствено от водача от неговото седящо положение.

3.11.3.4. Подемници с ръчно задвижване

3.11.3.4.1. Подемникът трябва да бъде проектиран така, че да може да се задейства от разположени в близост до него органи за управление.

3.11.3.4.2. Подемникът трябва да бъде проектиран така, че за неговото задействане да не се налага прилагането на прекомерно големи усилия.

3.11.4. Рампа

3.11.4.1. Общи разпоредби

3.11.4.1.1. Рампата може да бъде задействана само когато превозното средство е неподвижно.

3.11.4.1.2. Външните ръбове трябва да бъдат закръглени с радиус не по-малък от 2,5 mm. Външните ъгли трябва да бъдат закръглени с радиус не по-малък от 5 mm.

3.11.4.1.3. Полезната повърхност на рампата трябва да бъде най-малко 800 mm на ширина. Наклонът на рампата, когато тя е изнесена или опряна върху бордюр с височина 150 mm, не трябва да бъде по-голям от 36 %. За да се проведе това изпитване може да се използва системата за накланяне с цел улесняване на качването.

3.11.4.1.4. Всяка рампа, която в положение на готовност за използване има дължина по-голяма от 1 200 mm, трябва да бъде снабдена с приспособление, което предпазва инвалидната количка от странично падане.

3.11.4.1.5. Всяка рампа трябва да може да функционира безопасно при товар от 300 kg.

3.11.4.1.6. Външните ръбове на повърхността на рампата за ползване от инвалидни колички трябва да бъдат ясно обозначени с цветна лента, широка 45 mm до 55 mm, която визуално се отличава от останалата повърхност на рампата. Цветната лета трябва да бъде по дължината на най-външния ръб и по протежението на двата ръба, които са успоредни на посоката на движение на инвалидната количка.

Допуска се обозначаване на всяка рискова посока или участък, в който част от повърхността на рампата представлява и част от стъпало.

3.11.4.1.7. Преносимата рампа трябва да бъде безопасна при използване. За преносимата рампа трябва да има удобно място, където да се прибира безопасно и да бъде достъпна за употреба.

3.11.4.2. Режими на работа

3.11.4.2.1. Изнасянето и прибирането на рампата може да се извършва или ръчно, или чрез механизирано задвижване.

3.11.4.3. Допълнителни технически изисквания към рампите с механизирано задвижване

3.11.4.3.1. Изнасянето и прибирането на рампата трябва да бъде указвано от мигащи жълти светлини и звуков сигнал.

3.11.4.3.2. За изнасяне и прибиране на рампата, което може да създаде риск от нараняване, трябва да бъде(ат) предвидено(и) предпазно(и) устройство(а).

3.11.4.3.3. Тези предпазни устройства следва да спират движенето на рампата, когато тя е подложена на средна противодействаща сила, непревишаваща 150 N. Максималната сила може да бъде по-висока от 150 N за кратко време, при условие че тя не превишава 300 N. Противодействащата сила може да бъде измерена по всякакъв метод по усмотрение на компетентния орган. Насоки за измерване на противодействащата сила са дадени в приложение 6 към настоящото правило.

3.11.4.3.4. Хоризонталното движение на рампата се преустановява, когато е натоварена с товар от 15 kg.

3.11.4.4. Действие на рампите с механизирано задвижване

3.11.4.4.1. Рампата може да бъде управлявана от водача, когато е в седящо положение, ако водачът има подходяща видимост към рампата, която е достатъчна да контролира нейното изнасяне и ползване, така че да гарантира безопасността на пътниците. Това изискване може да се изпълни чрез подходящо(и) устройство(а) за непряко виждане.

3.11.4.4.2. Във всички останали случаи органите за управление трябва да са в близост до рампата. Те трябва да могат да се задействат или изключват само от водача и от неговото седящо положение.

3.11.4.5. Функциониране на ръчно привеждана в движение рампа

3.11.4.5.1. Рампата трябва да е проектирана така, че за нейното задействане да не се налага прилагането на прекомерно големи усилия.

ПРИЛОЖЕНИЕ 9

(Запазено)

ПРИЛОЖЕНИЕ 10

1. ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ОТДЕЛЕН ТЕХНИЧЕСКИ ВЪЗЕЛ

1.1.

С оглед издаване на типово одобрение за отделен технически възел по настоящото правило за каросерията на превозно средство, производителят трябва да докаже, по усмотрението на органа за одобрение, изпълнението на условията, обявени от него. Останалите условия от настоящото правило трябва да са изпълнени и доказани в съответствие с точка 2.

1.2.	Одобрение може да бъде издадено при условията, на които следва да отговаря окомплектованото превозно средство (като например характеристиките на подходящо шаси, ограничения за използването или монтажа), като тези ограничения се вписват в сертификата за одобрение.

1.3.	Всички такива условия трябва да се съобщават в подходяща форма на купувача на каросерията за превозно средство или на изграждащия превозното средство на следващ етап.

2. ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, ОБОРУДВАНО С КАРОСЕРИЯ, КОЯТО ВЕЧЕ Е ОДОБРЕНА КАТО ОТДЕЛЕН ТЕХНИЧЕСКИ ВЪЗЕЛ

2.1.

С оглед издаване на типово одобрение по настоящото правило за превозно средство, оборудвано с каросерия, която вече е била одобрена като отделен технически възел, производителят следва да докаже, по усмотрение на органа за одобрение, съответствие с изискванията по настоящото правило, които не са все още изпълнени и доказани съгласно точка 1, като вземе предвид всички предходни одобрения на типа като неокомплектовано превозно средство.

2.2.	Всички изисквания, установени съгласно точка 1.2, следва да бъдат изпълнени.

ПРИЛОЖЕНИЕ 11

МАСИ И РАЗМЕРИ

1. Настоящото приложение се прилага за масата и размерите на превозни средства от категории М2 и М3, доколкото те са необходими при одобрението на превозно средство по отношение на неговата обща конструкция.

2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

По смисъла на настоящото приложение:

2.1.	„Група оси“ означава оси, които са част от талига. Група от две оси се нарича тандем и група от три оси — триосна талига. Условно единичната ос се счита като група от една ос.

2.2.

„Размери на превозни средства“ означава размерите на превозното средство, въз основа на неговата конструкция, както са обявени от производителя.

2.2.1.

„Дължина на превозно средство“ е размер, който се измерва съгласно стандарт ISO 612-1978, термин № 6.1.

В допълнение към разпоредбите на този стандарт, когато се измерва дължината на превозно средство, не следва да се вземат предвид следните устройства:

а)	стъклочистачка и устройство за измиване;

б)	предни или задни табели с регистрационни номера;

в)	митнически пломби и техните защити;

г)	устройства за закрепване на брезент и техните защити;

д)	оборудване за осветяване;

е)	огледала и други устройства за непряка видимост;

ж)	помощни средства за наблюдение;

з)	смукателни тръби за въздух;

и)	задни габаритни светлини и разглобяеми конструкции;

й)	стъпала за достъп и дръжки;

к)	гумени уплътнения и подобно оборудване;

л)	подемни платформи, рампи за достъп и подобно оборудване в работно състояние, не надвишаващи 300 mm, при условие, че не се увеличава товароподемността на превозното средство;

м)	прикачни устройства за моторни превозни средства,

н)	подвижни пръти на токосниматели на превозни средства с електрозадвижване;

о)	външни слънчеви козирки.

2.2.2.

„Широчина на превозно средство“ е размер, който се измерва съгласно стандарт ISO 612-1978, термин № 6.2.

В допълнение на разпоредбите на този стандарт, когато се измерва широчината на превозно средство, следва не се вземат предвид следните устройства:

а)	митнически пломби и техните защити;

б)	устройства за закрепване на брезент техните защити;

в)	индикаторни лампи за повреждане на гума;

г)	стърчащи гъвкави части срещу пръски;

д)	оборудване за осветяване;

е)

рампи за достъп в работно състояние, подемни платформи и подобно оборудване в работно състояние, при условие, че не надвишават 10 mm странично на превозното средство и ъглите на рампите, гледащи напред или назад, са закръглени с радиус не по-малък от 5 mm; ръбовете следва да бъдат закръглени с радиус не по-малък от 2,5 mm;

ж)	огледала и други устройства за непряка видимост;

з)	индикатори за налягане в гумите;

и)	прибиращи се стъпала;

й)	извитата част от стените на гумата непосредствено над точката на допир със земната повърхност;

к)	помощни средства за наблюдение;

л)	прибиращи се странични направляващи устройства за автобуси и автобуси за дълги разстояния, предвидени за използване в направляващите системи на автобус, ако не са прибрани;

м)	устройства за осветяване на обслужващите врати.

2.2.3.

„Височина на превозно средство“ е размер, който се измерва съгласно стандарт ISO 612-1978, термин № 6.3.

В допълнение към разпоредбите на този стандарт, когато се измерва височината на превозно средство, следва да не се вземат предвид следните устройства:

а)

антени;

б)	пантографи на пръти на токосниматели в тяхното вдигнато положение.

За превозни средства с устройство за повдигане на ос следва да се вземе предвид ефектът от това устройство.

2.3.	„Технически допустима максимална маса на ос (m)“ е масата, съответстваща на максималното допустимо статично вертикално натоварване, упражнявано от оста върху повърхността на пътя, въз основа на конструкцията на превозното средство и на оста и както е обявено от производителя на превозното средство.

2.4.

„Технически допустима максимална маса на група оси (μ)“ е масата, съответстваща на максималното допустимо статично вертикално натоварване, упражнявано от група оси върху повърхността на пътя, въз основа както на конструкцията на превозното средство, така и на групата оси и както е обявено от производителя на превозното средство.

2.5.	„Теглена маса“ е общото натоварване упражнявано върху повърхността на пътя от ос(и) на тегленото(ите) моторно(и) превозно(и) средство(а).

2.6.	„Технически допустима максимална теглена маса (TM)“ е максималната теглена маса, обявена от производителя.

2.7.

„Технически допустима максимална маса при точката на свързване на превозно средство“ е масата, съответстваща на максимално допустимото статично вертикално натоварване при точката на свързване, въз основа на конструкцията на превозното средство и/или прикачното устройство и както е обявена от производителя. По дефиниция тази маса не включва масата на прикачното устройство на превозното средство.

2.8.	„Технически допустима максимална маса с товар от комбинацията (MC)“ е общата маса от комбинацията на превозно средство и ремарке(та), както е обявена от производителя.

2.9.

„Устройство за повдигане на ос“ е устройство, постоянно вградено в превозното средство с цел намаляване или увеличаване на натоварването на ос(и), съгласно условията за натоварване на превозното средство:

а)	или посредством повдигането на колелата от земната повърхност/свалянето им до земната повърхност;

б)	или без повдигане на колелата от земната повърхност (например при системи с въздушно окачване или други системи);

за да се намали износването на гумите, когато превозното средство не е напълно натоварено и/или да успее по-лесно да тръгне (потегли) върху хлъзгав терен за превозни средства или комбинация от превозни средства, посредством увеличаване натоварването на задвижващата ос.

3. ИЗИСКВАНИЯ

3.1. Измервания на масата на превозното средство в състояние на пътуване и нейното разпределение между осите

Масата на превозното средство в състояние на пътуване и нейното разпределение между осите се измерват на представеното(ите) превозно(и) средство(а) в съответствие с точка 3.4 от настоящото правило, поставено(и) в неподвижно положение с колелата насочени право напред. Ако измерените маси се различават с не повече от 3 % от масата, обявена от производителя за съответната техническа конфигурация на типа, или с не повече от 5 %, ако превозното средство е от категория М2 е не превишава 3 500 kg, масите в работно състояние и тяхното разпределение между осите, както е обявено от производителя, се използват за целта на изискванията по-долу. В противен случай следва да се използват измерените маси и техническата служба тогава може, при необходимост, да проведе допълнителни измервания върху превозно(и) средство(а), различно(и) от представените в съответствие с точка 3.4 от настоящото правило.

3.2. Изчисления за разпределението на масата

3.2.1. Изчислителна методика

3.2.1.1.

За целите на изчисленията за разпределение на масата, установени от тук нататък, производителят следва да предостави на техническата служба, натоварена с изпитванията, информация (в таблична или друга подходяща форма), необходима да се определи за всяка техническа конфигурация, в рамките на типа превозно средство, съответната технически допустима максимална маса в натоварено състояние на превозното средство, технически допустимите максимални маси върху осите или групите от оси, технически допустимата максимална теглена маса и технически допустимата максимална маса с товар на комбинацията.

3.2.1.2.

Провеждат се съответни изчисления, за да се гарантира, че са изпълнени следните изисквания за всяка техническа конфигурация в рамките на типа. За тази цел изчисленията могат да бъдат ограничени до най-лошите случаи.

3.2.1.3.

В следните изисквания обозначенията M, mi, μj TM, и MC съответно означават следните параметри, за които следва да се изпълнят изискванията от точка 3.2:

M	=	технически допустимата максимална маса в натоварено състояние на превозното средство;
mi	=	технически допустимата максимална маса върху оста, обозначена с „i“, където „i“ се мени от 1 до общия брой оси на превозното средство;
μј	=	технически допустимата максимална маса на самостоятелната ос или групата от оси, обозначена с „j“, където „j“ се мени от 1 до общия брой самостоятелни оси и група от оси;
TM	=	технически допустимата максимална теглена маса; и
MC	=	технически допустимата максимална маса в натоварено състояние на комбинацията.

3.2.1.4.

При самостоятелна ос, обозначена с „i“, като една ос и „j“, като група от оси, mi = μj по дефиниция.

3.2.1.5.

При превозни средства, снабдени с подходящи за натоварване оси, изчисленията, изисквани от точка 3.2.1.2 трябва да се извършат при окачване на осите, натоварено като при нормална работна конфигурация. В случай на превозни средства със сменяеми оси, изчисленията, изисквани по точка 3.2.1.2, трябва да се извършат при свалени оси.

3.2.1.6.

За групи от оси производителят следва да покаже законите на разпределяне между осите на общата маса, приложена върху групата (например, като посочи формулата на разпределение или като покаже графики за разпределението).

3.2.2. Ограничения на товари

3.2.2.1.

Сумата от масите mi не трябва да бъде по-малка от масата M.

3.2.2.2.

За всяка група оси, обозначена с „j“, сумата от масите mi върху нейните оси не трябва да бъде по-малка от масата μj. Освен това всяка от масите mi не трябва да е по-малка от тази част от μj, приложена върху оста „i“, както е определено от законите за разпределяне на масата за тази група оси.

3.2.2.3.

Сумата от масите μj не трябва да бъде по-малка от масата M.

3.2.2.4.

MC не следва да надвишава M + TM.

3.2.3. Условия за натоварване

3.2.3.1.

Масата на превозното средство в състояние на пътуване, плюс масата Q, умножена по броя на седналите и правостоящи пътници, плюс масите WP, B и BX, както е посочено в точка 3.2.3.2.1, плюс технически допустимата максимална маса в точката на свързване, ако е поставено прикачно устройство от производителя, не следва да надвишава масата M.

3.2.3.2.

Когато превозното средство в работно състояние е натоварено, както е посочено в точка 3.2.3.2.1, масата, съответстваща на натоварването на всяка ос, не трябва да надвишава масата mi на всяка ос и масата, съответстваща на натоварването на всяка самостоятелна група ос или група от оси, не следва да надвишава масата μj за тази група от оси. Освен това масата, съответстваща на натоварването на задвижващата ос, или сумата от масите, съответстваща на натоварванията на задвижващите оси, следва да бъде най-малко 25 % от M.

3.2.3.2.1.

Превозното средство в работно състояние е натоварено с: маса, съответстваща на броя P седящи пътници с маса Q; маса, съответстваща на броя SP правостоящи пътници с маса Q, равномерно разпределена по площта на разположение за правостоящи пътници S1; при необходимост — маса WP, равномерно разпределена върху всеки участък за инвалидна количка; маса, равна на B (kg), равномерно разпределена в отделението за багаж; маса, равна на BX (kg), равномерно разпределена върху покрива, оборудван да пренася багаж, където:

P е броят на седящите пътници.

S1 е площта за правостоящи пътници. При превозни средства от клас III или B, S1 = 0.

SP, обявена от производителя, не следва да надхвърля стойността S1/SSp където SSp е обичайното пространство, предвидено за един правостоящ пътник, посочено в таблицата по-долу.

WP (kg), е броят на пространствата за инвалидни колички, умножен по 250 kg, отговарящи на масата на инвалидната количка и ползвателя.

B (kg), обявена от производителя, следва да има числена стойност не по-малка от 100 × V. Това следва да включва отделенията за багаж или полици, които могат да бъдат прикрепени отвън на превозното средство.

V е общият обем на отделенията за багаж в М3. Когато се одобрява превозно средство от клас I или A, обемът на отделенията за багаж, достъпни само отвън на превозното средство се пренебрегват.

BX, е обявена от производителя, следва да има цифрова стойност не по-малка от 75 kg/М2.

Превозни средства на два етажа не се оборудват за пренасяне на багаж на покрива и следователно BX за превозни средства на два етажа е равен на нула.

Q и SSp имат стойностите, дадени в следната таблица:

Клас на превозно средство	Q (kg) Маса на един пътник	SSp (m2/пътник) обичайно пространство за един правостоящ пътник
Класове I и A	68	0,125
Клас II	71 (1)	0,15
Класове III и B	71 (1)	няма

3.2.3.2.2.

При моторно превозно средство оборудвано за променлив капацитет за сядане, площта на разположение за правостоящи пътници (S1) и/или оборудвана да пренася инвалидни колички, изискванията от точка 3.2.3.1 и точка 3.2.3.2 се определят за всяко от следните условия, ако е целесъобразно:

3.2.3.2.2.1.

С всички възможни седалки заети, последвано от останалата зона за правостоящи пътници (до границата на капацитета за правостоящи, обявена от производителя, ако се достига, с изключение на участъците, определени изключително за ползване от ползватели на инвалидни колички) и, ако остане пространство, всяко заето пространство за инвалидни колички;

3.2.3.2.2.2.

С всички възможни зони за правостоящи заети (до границата на капацитета за правостоящи, обявена от производителя, с изключение на участъците, определени изключително за ползване от ползватели на инвалидни колички), последвано от останалите седалки на разположение за седнали пътници и, ако остане пространство, всяко заето пространство за инвалидни колички;

3.2.3.2.2.3.

С всички възможни пространства за инвалидни колички заети, последвано от останалата зона за правостоящи пътници (до границата на капацитета за правостоящи, обявена от производителя, ако се достига) и, тогава останалите налични седалки за използване, заети.

3.2.3.3.

Когато моторно превозно средство е в работно или натоварено състояние, както е посочено в точка 3.2.3.2.1, масата, съответстваща на натоварване на предната ос или група от оси, не трябва да бъде по-малка от процента от масата на моторното превозно средство в работно състояние или от технически позволената максимална маса в натоварено състояние „M“, даден в следната таблица:

Класове I и A		Клас II		Класове III и B
Монолитно	Съчленено	Монолитно	Съчленено	Монолитно	Съчленено
20	20	25 (2)	20	25 (2)	20

3.2.3.4.

Когато превозното средство следва да се одобрява за повече от един клас, точки 3.2.3.1 и 3.2.3.2 се прилагат към всеки клас.

3.3. Обозначаване на превозни средства

3.3.1. Превозното средство трябва да бъде ясно обозначено от вътрешната страна, така че да е видимо от водача в неговото седящо положение:

3.3.1.1.

С букви или графични знаци не по-малки от 10 mm на височина и цифри, не по-малки от 12 mm на височина:

3.3.1.1.1.

Максималният брой на седящите места, за които превозното средство е проектирано;

3.3.1.1.2.

Максималният брой на правостоящите места, ако има такива, за които превозното средство е проектирано;

3.3.1.1.3.

Максималният брой на инвалидните колички, които превозното средство е проектирано да вози, ако има такива;

3.3.1.2.

С букви или графични знаци не по-малки от 10 mm на височина и цифри, не по-малки от 12 mm на височина, с:

3.3.1.2.1.

Масата на багажа, която може да бъде носена, когато превозното средство е напълно натоварено в съответствие с точка 3.2.3.

3.3.1.2.2.

Според целесъобразността, това трябва да включва масата на багажа:

3.3.1.2.2.1.

В багажни отделения (маса B, точка 3.2.3.2.1);

3.3.1.2.2.2.

на покрива, ако е оборудван да носи багаж (маса BX, точка 3.2.3.2.1).

3.3.2. В близост до горните обозначения трябва да се предвиди пространство, което позволява превозното средство да се обозначи с букви или графични знаци не по-малки от 10 mm на височина и цифри, не по-малки от 12 mm на височина, с масата на багаж B и BX, която може да бъде носена, когато превозното средство е натоварено с максималния брой пътници и екипаж и превозното средство не надвишава максималната маса на натоварване, или максималната маса на никоя ос или група оси, при която превозното средство може бъде пуснато в експлоатация в страна по Спогодбата, в която то трябва да бъде регистрирано. Страните по Спогодбата, които изискват обозначението на тази маса трябва, по споразумение с производителя, да определят масата на багажа да бъде обозначавана и да предприемат нужните мерки, за да гарантират, че превозните средства са обозначени по този начин преди тяхното регистриране.

3.4. Маневреност

3.4.1. Всяко превозно средство трябва да може да маневрира на всяка страна за пълна кръгова траектория от 360° вътре в зона, определена от две концентрични окръжности, външната с радиус 12,50 m, а вътрешната с радиус 5,30 m, без никоя от най-външните точки на превозното средство (с изключение на стърчащи части, изключени при измерване широчината на моторното превозно средство), да стърчи извън окръжностите. За превозни средства с устройства за повдигане на ос това изискване се прилага също при прибираща(и) се ос(и) в повдигнато положение или годна(и) за натоварване ос(и) в ненатоварено състояние.

3.4.1.1.

Изискванията на точка 3.4.1 трябва да се проверяват с най-външната предна точка на превозното средство, направлявана по контура на външната окръжност (вж. фигура A).

3.4.2. При неподвижно превозно средство, вертикалната равнина, която е допирателна към страната на превозното средство и гледа в посока навън от окръжността, трябва да се образува чрез линия на земната повърхност. В случай на съчленено превозно средство — двете твърди секции трябва да се изравнят с равнината. Когато превозното средство се придвижи от правата линия и навлиза в кръговата зона, описана в точка 3.4.1, никоя част от него не бива да се движи извън тази вертикална равнина на повече от 0,60 m (вж. фигури Б и В).

Фигура A

Фигура Б

Фигура В

3.4.3. Изискванията на точки 3.4.1 и 3.4.2 може да бъдат проверени също по искане на производителя с подходящото, равностойно изчисление или геометрична демонстрация.

3.4.4. В случай на неокомплектовани превозни средства, производителят обявява максимално допустимите размери, за които превозното средство трябва да бъде проверено за изискванията на точки 3.4.1 и 3.4.2.

(1) Включително 3 kg за ръчен багаж.

(2) Тази стойност е намалена до 20% за превозни средства с 3 оси от класове II и III, които имат две задвижвани оси.

ПРИЛОЖЕНИЕ 12

Допълнителни предписания за безопасност за тролейбуси

1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ И РАБОТНИ ПАРАМЕТРИ

За целите на настоящото приложение:

1.1. „Напрежение на мрежата“ означава напрежението, което се подава на превозното средство от външен електрозахранващ източник.

Тролейбусите следва да бъдат проектирани така, че да работят с номинално напрежение:

а)	600 V (работен обхват от 400 до 720 V); или

б)	750 V (работен обхват от 500 до 900 V).

1.2. Електрическите вериги на тролейбусите се класифицират като:

1.2.1.

„вериги с високо напрежение“ означава вериги, които се захранват с електроенергия при напрежението на мрежата;

1.2.2.

„вериги с ниско напрежение“ означава вериги, които се захранват с електроенергия при номинално напрежение от 12 V, 24 V или 42 V;

1.2.3.

„трифазни вериги“ означава вериги, които се захранват с трифазно напрежение, което не превишава 400 V~.

1.3. Нормални климатични условия

Тролейбусите трябва да бъдат проектирани така, че да работят надеждно при следните условия на околната среда:

1.3.1.

температурен интервал от минус – 40 °С до плюс 40 °С;

1.3.2.

относителна влажност от 98 процента при температура до 25 °С;

1.3.3.

интервал за атмосферното налягане от 866 kPa до 1 066 kPa;

1.3.4.

интервал за надморската височина до максимум 1 000 m над морското равнище.

1.4. „Самозагасващ материал“ означава материал, който не продължава да гори, след като източникът на възпламеняване бъде отстранен.

2. ТОКОПРИЕМАНЕ

2.1.

Електроенергията трябва да бъде получена от контактните проводници посредством един или повече токоприемници, които обичайно се състоят от два контактни пръта. (Един контактен прът или пантограф може да се използва в случаи с направляване.) Контактният прът се състои от стойка за монтаж на покрива (основа на ролков токоприемник), прът, електрически токоприемник (плъзгач на тролей) и заменяема контактна вложка. Контактните пръти трябва да бъдат монтирани така, че да могат да се въртят както в хоризонтална, така и във вертикална посока.

2.2.	Прътите трябва да бъдат направени от изолационен материал или метал, покрит с изолационен материал, и трябва да бъдат устойчиви на механични удари.

2.3.

Токоприемниците трябва да бъдат проектирани така, че да поддържат подходящ принудителен контакт с контактните проводници, когато проводниците са разположени на височина между 4 и 6 метра над земната повърхност, а по отношение на контактните пръти да позволяват надлъжната ос на тролейбуса да се отклонява най-малко 4,0 метра във всяка от двете посоки спрямо осевата линия на контактните проводници.

2.4.

Ако токоприемникът случайно се отдели от контактния проводник (откачване), горният край на токоприемника (токоприемниците) не трябва да се издига на повече от 7,2 метра над пътя или максимум 1 метър над контактните проводници в момента на откачването, не по-ниско от 0,5 метра над покрива на тролейбуса.

2.5.	Всеки контактен прът трябва да бъде оборудван с устройство, което прибира контактния прът автоматично, ако прътът се откачи.

2.6.	Плъзгачът на тролея, ако бъде изместен от своето нормално място на пръта, трябва да остава прикрепен към пръта и не трябва да пада.

2.7.	Изолационното съпротивление между електрическия токоприемник и стойката за монтаж на покрива/основата трябва да бъде поне 10 МΩ.

2.8.	Токоприемниците може да бъдат снабдени с дистанционно управление от кабината на водача, най-малко за прибирането.

2.9.	Трябва да бъде предвидено водачът да може да подменя, ако е необходимо, контактните вложки, докато превозното средство е в експлоатация на пътя.

3. ТЯГОВО И ПОМОЩНО ОБОРУДВАНЕ

3.1.	Електрическите компоненти, инсталирани на тролейбусите, трябва да бъдат предпазени срещу пренапрежения и токове на късо съединение. За предпочитане е защитата да бъде осигурена чрез изключватели, които се регулират автоматично, дистанционно или ръчно.

3.2.	Електрическите компоненти трябва да бъдат защитени срещу искрене или атмосферни пренапрежения.

3.3.	Изключвателите трябва да осигуряват прекъсване на определени повредени вериги.

3.4.	Ако в някоя верига има еднополюсен изключвател, той трябва да бъде инсталиран на положителния проводник на веригата.

3.5.	Всички електрически вериги и разклонения на вериги трябва да бъдат с два проводника. Каросерията на тролейбуса може да се използва като обратен проводник (маса) само за вериги с ниско напрежение.

3.6.	Отделенията, капаците и гнездата за акумулаторни батерии трябва да бъдат направени от негорими или самозагасващи материали.

3.7.	Електрическите компоненти, които се захранват с електроенергия при напрежението на контактната мрежа, трябва да бъдат допълнително изолирани от превозното средство.

3.8.	Електрическите компоненти, с изключение на тяговите съпротивления, трябва да бъдат защитени срещу проникване на влага и прах в корпуса и върху изолационните и тоководещите части.

3.9.

В рамките на нормалните климатични условия, при сух и чист тролейбус, изолационното съпротивление на електрическите вериги, когато всички въртящи машини и апаратурата са включени, не трябва да бъде по-малко от:

3.9.1.

каросерия към вериги с високо напрежение

5 MΩ

3.9.2.

вериги с високо напрежение към вериги с ниско напрежение

5 MΩ

3.9.3.

каросерия към положителен полюс на вериги с ниско напрежение

1 MΩ

3.10.

Проводници и апаратура:

3.10.1.

За вериги с високо напрежение трябва да се използват само многожилни проводници. Всички проводници за постоянен ток с високо напрежение трябва да са с изолация за 3 000 V постоянно или променливо напрежение.

3.10.2.

Инсталираните проводници не трябва да бъдат подложени на механични напрежения.

3.10.3.

Изолацията на проводниците не трябва да разпространява горенето.

3.10.4.

Проводници с различно напрежение трябва да се монтират отделно.

3.10.5.

Тръбите за проводниците трябва да бъдат направени от негорим материал.

3.10.6.

[запазено]

3.10.7.

Проводниците, разположени под пода на тролейбуса, трябва да бъдат положени в тръба, която ги предпазва от попадане и разпространение на вода и прах.

3.10.8.

Закрепването и разположението на проводниците и кабелите трябва да бъде предвидено така, че да бъдат предотвратени щети от износване (протриване) на изолацията. На местата, където проводниците проникват в метална конструкция, трябва да бъдат поставени уплътнителни пръстени от еластомерен материал. Радиусът на огъване на тръбите, в които са положени проводниците, трябва да бъде поне пет пъти по-голям от външния диаметър на тръбата.

3.10.9.

Разполагането на проводници в близост до прекъсвачи трябва да бъде проектирано така, че да се предотврати искрене по проводниците.

3.10.10.

Трябва да бъдат взети предпазни мерки, за да се избегнат повреди по проводниците от нагрети съпротивления и други електрически компоненти. В критичните зони трябва да се използват термоустойчиви проводници.

3.10.11.

Държачите, съединителите на проводниците и други монтажни устройства трябва да бъдат направени от негорими или самозагасващи материали. Електрическите компоненти на самозагасващите материали трябва да се инсталират само извън пътническото отделение.

3.10.12.

Всички електрически вериги трябва да преминат през изпитване на пренапрежение. Изпитвателното напрежение трябва да бъде променливо с честота 50 Hz и приблизително синусоидална форма. Продължителността на прилагането на изпитвателното напрежение трябва да бъде 1 минута.

3.10.12.1.

Изпитвателното напрежение Utest за електрическото оборудване и за проводниците за веригите с високо напрежение трябва да бъде:

Utest = 2,5 U + 2 000 V~,

където U е номиналното напрежение на контактната мрежа.

3.10.12.2.

Изпитвателното напрежение за веригите с ниско напрежение трябва да бъде Utest = 750 V~.

3.11.

Електрическите машини, апаратура, устройства и проводници трябва да издържат на механични натоварвания, прилагани в точките на монтиране, както следва:

3.11.1.

вибрация с форма на синусоида с честота 0,5—55 Hz и максимална амплитуда 10 m/s2, включително на резонанс, ако е предизвикан;

3.11.2.

отделни вертикални удари с максимално ударно ускорение 30 m/s2 и продължителност 2—20 ms.

4. ЕЛЕКТРИЧЕСКА БЕЗОПАСНОСТ НА ПЪТНИЦИТЕ И ЕКИПАЖА

4.1.	При нормалните климатични условия, при сух и чист тролейбус, който е свързан както с положителния, така и с отрицателния полюс на електрозахранването посредством токоприемниците, токът на утечка от каросерията към земя не трябва да бъде с по-голям от 0,2 mA.

4.2.

Тролейбусът трябва да бъде оборудван с бордово устройство за постоянно следене на тока на утечка или напрежението между шасито и повърхността на пътя. Устройството трябва да изключва веригите с високо напрежение от контактната система, ако токът на утечка превиши 3 mA при напрежение на мрежата 600 V DC, или напрежението на утечката превиши 40 V.

4.3.	Преградите и перилата на вратите трябва да бъдат направени от изолационен материал или да бъдат покрити с изолация, устойчива на механично износване, или да бъдат изолирани от каросерията на тролейбуса. Изолационното съпротивление трябва да бъде най-малко 1,0 MΩ при контактна площ от 100 ± 5 cm2.

4.4.	Първите стъпала трябва да бъдат направени от изолационен материал или да бъдат покрити с изолация, устойчива на механично износване. Изолационното съпротивление трябва да бъде най-малко 1,0 MΩ при контактна площ от 300 ± 5 cm2.

4.5.	Панелите на вратите трябва да бъдат направени от изолационен материал или да бъдат изолирани от каросерията на тролейбуса. Изолационното съпротивление трябва да бъде най-малко 1,0 MΩ при контактна площ на панела от 300 ± 5 cm2.

4.6.

Външните панели на каросерията, разположени до отворите за вратите, трябва да бъдат покрити с изолационен материал. Изолираната зона трябва да се простира на ширина от най-малко 50 cm от всяка страна на отворите на вратите и на височина — най-малко 200 cm от пътното платно. Изолационното съпротивление спрямо каросерията на тролейбуса не трябва да е по-малко от 1,0 MΩ при контактна площ от 200 ± 5 cm2.

4.7.	Ако тролейбусът е оборудван с двойно изолирани преобразуватели, прилагането на точки 4.3—4.6 не е необходимо.

5. КАБИНАТА НА ВОДАЧА

5.1.	В кабината на водача не трябва да има никакво оборудване за високо напрежение, което да е достъпно за водача.

5.2.

Арматурното табло трябва да включва минимум:

5.2.1.

индикатор за напрежението в контактната система;

5.2.2.

индикатор за нулево напрежение в контактната система;

5.2.3.

индикатор за състоянието на главния автоматичен изключвател за напрежението на контактната мрежа;

5.2.4.

индикатор за зареждане/разреждане на акумулаторните батерии;

5.2.5.

индикатор за напрежение върху каросерията или ток на утечка, превишаващи границите, посочени в точка 4.2.

		ISSN 1830-3617 doi:10.3000/18303617.L_2010.255.bul
Официален вестник на Европейския съюз		L 255

Издание на български език	Законодателство	Година 53 29 септември 2010 г.

Съдържание		II Незаконодателни актове	Страница
		АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОРГАНИТЕ, СЪЗДАДЕНИ С МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ
	*	Правило № 107 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — единни изисквания относно одобрението на превозни средства от категория М2 или М3 по отношение на тяхната обща конструкция	1