2.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 168/1

(1)

През декември 1999 г. с Регламент (ЕО) № 2597/1999 (2) Съветът наложи окончателно изравнително мито върху вноса на фолио от полиетилен терефталат, понастоящем включено в кодове по КН ex 3920 62 19 и ex 3920 62 90, с произход от Индия („разглеждания продукт“). Разследването, довело до приемането на този регламент, се наричано по-нататък „първоначалното разследване“. Мерките бяха под формата на изравнително мито ad valorem с размер между 3,8 % и 19,1 %, наложено върху вноса от поименно изброени износители, в размер на 19,1 %. Разследваният период по първоначалното разследване бе от 1 октомври 1997 г. до 30 септември 1998 г.

(2)

През март 2006 г., след провеждане на преразглеждане с оглед изтичане срока на действие съгласно член 18 от основния регламент, с Регламент (ЕО) № 367/2006 (3) Съветът запази окончателното изравнително мито върху вноса на фолио от PET с произход от Индия, наложено с Регламент (ЕО) № 2597/1999. Разследваният период за преразглеждането бе от 1 октомври 2003 г. до 30 септември 2004 г.

(3)

През август 2006 г., след междинно преразглеждане относно субсидирането по отношение на друг индийски производител на фолио от PET, „Garware Polyester Limited“ („Garware“), Съветът измени с Регламент (ЕО) № 1288/2006 (4) окончателното изравнително мито, наложено на Garware с Регламент (ЕО) № 367/2006.

(4)

През септември 2007 г., след частично междинно преразглеждане относно субсидирането по отношение на друг индийски производител на фолио от PET, Jindal Poly Films, Limited („Jindal“), познат преди това като Jindal Polyester Ltd., Съветът измени с Регламент (ЕО) № 1124/2007 (5) окончателното изравнително мито, наложено на Jindal с Регламент (ЕО) № 367/2006.

(5)

През януари 2009 г., след междинно преразглеждане, започнато от Комисията по собствена инициатива относно субсидирането по отношение на петима индийски производители на фолио от PET, Съветът измени с Регламент (ЕО) № 15/2009 (6) окончателното изравнително мито върху вноса, наложено върху тези дружества с Регламент (ЕО) № 367/2006.

(6)

Следва да бъде отбелязано, че към Jindal Poly Films Limited се прилага антидъмпингово мито в размер на 0 % (7).

(7)

Искането за частично междинно преразглеждане бе подадено от Jindal Poly Films Limited, производител износител от Индия („заявителят“). Искането е ограничено до разследване на субсидирането, свързано със заявителя. Заявителят предостави prima facie доказателства, че обстоятелствата относно субсидирането, на базата на които са установени мерките, са се променили съществено и че тези промени са от дълготрайно естество.

(8)

След като установи, след консултации с Консултативния комитет, че съществуват достатъчни доказателства за започване на частично междинно преразглеждане, Комисията обяви на 9 септември 2009 г. с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (8) („известието за започване“), започването на частично междинно преразглеждане съгласно член 19 от основния регламент, ограничено до нивото на субсидиране на заявителя, за да се определи дали мерките следва да бъдат отменени или изменени спрямо този заявител.

(9)

При частичното междинно преразглеждане следва да се оцени необходимостта, в зависимост от констатациите, да се измени митото, която понастоящем се прилага за вноса на разглеждания продукт от производители износители от засегнатата държава, които не са индивидуално посочени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 367/2006, т.е. митото, посочено в регламента като приложимо за „всички други дружества“ в Индия.

(10)

Разследването за нивото на субсидирането обхвана периода от 1 април 2008 г. до 31 март 2009 г. („разследвания период за преразглеждането“ или „РПП“).

(11)

Комисията официално уведоми заявителя, правителството на Индия („ПИ“), Du Pont Tejin Films, Люксембург, Mitsubishi Polyester Film, Германия, Toray Plastics Europe, Франция, и Nurеll, Италия, които представляват основна част от производството на фолио РЕТ в Съюза („промишлеността на Съюза“), за започването на разследване в рамките на частичното междинно преразглеждане. На заинтересованите страни беше предоставена възможност да представят писмено становищата си и да поискат да бъдат изслушани в срока, посочен в известието за започване.

(12)

Бяха изслушани всички заинтересовани страни, които поискаха и доказаха, че са налице основания да бъдат изслушани.

(13)

Писмените и устните коментари, представени от страните, бяха разгледани и, където това бе уместно, бяха взети предвид.

(14)

С цел да получи информацията, необходима за целите на разследването, Комисията изпрати на заявителя въпросник. Въпросник беше изпратен също така и на ПИ.

(15)

Отговори от въпросника бяха получени от заявителя и от ПИ.

(16)

Комисията изиска и провери цялата информация, считана за необходима за определяне на субсидирането. Проверки на място бяха проведени в обектите на заявителя и при ПИ в Делхи.

(17)

ПИ и другите заинтересовани страни бяха информирани за съществените факти и съображения, въз основа на които се е оформило намерението да бъде предложено изменение на митото, приложимо за заявителя. Беше им предоставен разумен срок, в който да направят коментар. Всички становища и коментари бяха надлежно взети предвид, както е пояснено по-долу.

(18)

Продуктът, предмет на настоящото преразглеждане, е същият като разгледания в Регламент (ЕО) № 367/2006, а именно фолио от полиетилен терефталат (PET), включено в кодове по КН ex 3920 62 19 и ex 3920 62 90, с произход от Индия.

(19)

Въз основа на информацията, предоставена от ПИ и другите заинтересовани страни, и отговорите на въпросника на Комисията, са разследвани следните схеми, за които се предполага, че обхващат предоставянето на субсидии:

д)

Схема с пакет от насърчителни мерки (PSI)

(20)

Схемите а) —в), посочени по-горе, се основават на Закона за външната търговия (развитие и регулиране) от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), който е влязъл в сила на 7 август 1992 г. („Закон за външната търговия“). Със Закона за външната търговия ПИ има право да издава уведомления относно политиката по износ и внос. Те са обобщени в документите „Политиката по износ и внос“, издавани на всеки пет години и редовно осъвременявани от Министерството на търговията. Един от документите „Политиката по износ и внос“ е от значение за РПП в настоящия случай — петгодишният план за периода от 1 септември 2004 г. до 31 март 2009 г. („Политиката по ИВ 2004—2009 г.“). Освен това в „Наръчник на процедурите — 1 септември 2004 г. до 31 март 2009 г., том I“ (НП I 2004—2009 г.) ПИ определя процедурите, уреждащи Политиката по ИВ 2004—2009 г. Наръчникът на процедурите също се актуализира редовно.

(21)

Схемата за експортно кредитиране, посочена в буква г) по-горе, се основава на раздели 21 и 35А от Закона за регулиране на банковото дело от 1949 г., който позволява на Резервната банка на Индия (РБИ) да дава нареждания на търговските банки в областта на експортното кредитиране.

(22)

Схемата, посочена в буква д) по-горе, се управлява от държавните органи на Индия.

(23)

Подробно описание на схемата се съдържа в параграфи 4.1.1—4.1.14 от Политиката по ИВ 2004—2009 г. и глави от 4.1 до 4.30 от НП I 2004—2009 г. По време на предишното разследване, проведено в рамките на преразглеждането, довело до въвеждането на действащото към момента окончателно изравнително мито с Регламент (ЕО) № 367/2006, тази схема се наричаше Схема с предварителни лицензи.

(24)

СПР се състои от шест подсхеми, описани по-подробно в съображение 25 по-долу. Тези подсхеми се различават, inter alia, в обхвата на допуснатите до участие лица. Производителите износители и търговците износители, „обвързани с“ производители доставчици, са допуснати до участие в СПР за действителен износ и в СПР за годишни потребности. Производителите износители, които доставят на крайния износител, са допуснати до участие в СПР за междинни доставки. Основните изпълнители, които извършват доставки в рамките на категориите, свързани с „планиран износ“, както е посочено в параграф 8.2 от Политиката по ИВ 2004—2009 г., като доставчиците на експортно ориентирани единици („ЕОЕ“) са допуснати до участие в СПР за планиран износ. И накрая, междинните доставчици на производителите износители са допуснати до предимствата от „планиран износ“ в рамките на подсхемите „предварително нареждане за освобождаване“ („ПНО“) и „насрещен вътрешен акредитив“.

(25)

Предварителни разрешителни се издават за:

i)   Физически износ: Това е основната подсхема. Тя позволява безмитен внос на изходни материали за производството на конкретен продукт, предназначен за износ. „Физически“ в този контекст означава, че износният продукт трябва да напусне територията на Индия. Разрешителното за внос и задължението за износ, включително типът на продукта, предназначен за износ, са посочени в лиценза.

ii)   Годишни потребности: Това разрешително не е свързано с конкретен износен продукт, а с по-широкообхватна продуктова група (напр. химически и свързани с тях продукти). В рамките на определени граници, определени от предходните му експортни резултати, притежателят на лиценза може да внася безмитно всякакви суровини, предназначени за производството на който и да е от продуктите, попадащи в такава продуктова група. Той може да изнася всякакви продукти, включени в продуктовата група, за която се използва освободен от мито материал.

iii)   Междинни доставки: Тази подсхема обхваща случаите, при които двама производители възнамеряват да произвеждат един-единствен продукт, предназначен за износ, и да си поделят производствения процес. Производителят износител, който произвежда междинния продукт, може да внася безмитно суровини и да получи за тази цел СПР за междинни доставки. Крайният износител завършва процеса на производство и е задължен да изнесе готовия продукт.

iv)   Планиран износ: Тази подсхема позволява главният изпълнител да внася безмитно суровини, които са нужни за производството на стоки, които ще бъдат продавани като „планиран износ“ на категориите от клиенти, изброени в параграф 8.2 букви б)—е), ж), и) и й) от Политиката по ИВ 2004—2009 г. Според ПИ планираният износ се отнася за онези транзакции, при които доставените стоки не напускат държавата. Няколко категории доставки са считани за планиран износ, при условие че стоките се произвеждат в Индия, т.е. представляват доставка на стоки на ЕОЕ или на дружество, разположено в специална икономическа зона („СИЗ“).

v)   ПНО: Притежателят на разрешително СПР, който възнамерява да доставя суровини от местни източници, вместо пряк внос, има възможност да използва ПНО. В такива случаи предварителните разрешителни се потвърждават като ПНО и се прехвърлят на местния доставчик при доставката на посочените в тях артикули. Чрез прехвърлянето на ПНО местният доставчик получава правото на предимствата от „планиран износ“, както е посочено в параграф 8.3 от Политиката по ИВ 2004—2009 г. (т.е. СПР за междинни доставки/планиран износ, намаления при планиран износ и възстановяване на крайния акциз). Механизмът на ПНО възстановява данъци и мита на доставчика, а не на крайния износител, под формата на намаления или възстановяване на мита. Възстановяването на данъци или мита е възможно както за местни изходни материали, така и за вносни.

vi)   Насрещен вътрешен акредитив: Тази подсхема също обхваща местните доставки на титуляр на разрешително по СПР. Титулярят на такова предварително разрешително може да се обърне към банка за откриване на вътрешен акредитив в полза на местен доставчик. Банката ще обяви разрешителното за невалидно по отношение на прекия внос, само що се отнася до стойността и обема на артикулите, които са осигурени чрез местни доставки вместо от внос. Местният доставчик има право на предимства от недействителния износ, както е посочено в параграф 8.3 от Политиката на ИВ за 2004—2009 г. (т.е. СПР за междинни доставки/планиран износ, отстъпки при недействителен износ и възстановяване на крайни акцизи).

(26)

Заявителят получи отстъпки от СПР във връзка с продукта, разглеждан в РПП. Заявителят използва две от подсхемите, т.е. i) СПР за действителен износ и ii) СПР за планиран износ. Следователно не е необходимо да се определят условията за изравняване на оставащите неизползвани подсхеми.

(27)

По-конкретно, за целите на извършването на проверки от страна на индийските органи титулярят на предварително разрешително е правно задължен да води „вярна и точна отчетност за потреблението и оползотворяването на безмитни вносни стоки/стоки от вътрешния пазар“ в определен формат (глави 4.26 и 4.30 и допълнение 23 към НОР I 2004—2009 г.), т.е. регистър на действителното потребление. Този регистър трябва да бъде заверен от външен експерт-счетоводител/счетоводител, експерт по управленско счетоводство, който издава сертификат, удостоверяващ, че препоръчителните регистри и съответните записи са били проверени и информацията, представена съгласно допълнение 23, е вярна и точна във всяко едно отношение. Въпреки това гореспоменатите разпоредби се прилагат само за предварителните разрешителни, издадени от 13 май 2005 г. нататък. За всички предварителни разрешителни или предварителни лицензи, издадени преди посочената дата, от техните титуляри се изисква да спазват приложимите преди това условия за проверка, т.е. да водят верен и точен отчет на потреблението и оползотворяването на вносни стоки, свързани с лиценза, в определения в допълнение 18 формат (глава 4.30 и допълнение 18 към НОР I 2002—2007 г.).

(28)

При използваните по време на РПП от заявителя подсхеми — „действителен износ“ и „планиран износ“, както разрешителното за внос, така и задължението за износ са фиксирани от ПИ по отношение на обема и стойността и са документирани в разрешителното. В допълнение към това, към момента на вноса и износа правителствените служители трябва да документират в разрешителното съответните трансакции. Обемът на вноса, разрешен по СПР, се определя от ПИ въз основа на стандартни норми за съотношението между изходни материали и крайни продукти („SIONs“). За повечето продукти, включително за разглеждания продукт, съществуват SIONs, които са публикувани в НП II 2004—2009 г. Последните промени при SIONs за фолио от PET и гранули от PET, междинен продукт, са преразгледани през септември 2005 г.

(29)

Внасяните суровини не могат да се прехвърлят и трябва да се използват за производството на крайния продукт за износ. Задължението за износ трябва да бъде изпълнено в рамките на предписания срок след издаването на лиценза (24 месеца с възможност за две удължавания от по шест месеца).

(30)

Описаната по-горе схема не се е променила от последното частично междинно преразглеждане относно субсидирането на заявителя, което бе завършено през януари 2009 г. Въпреки това ползата от тази схема е намаляла значително, както е показано в съображение 39 по-долу.

(31)

Настоящото разследване за междинното преразглеждане установи, че определените от индийските власти изисквания за проверка или не се спазват, или не са изпробвани на практика. Заявителят не е изградил система, с която да бъде проверено кои безмитни суровини са били използвани при производството на продукта за износ и в какви количества, както се изисква според Външнотърговската политика (ВТП) за 2004—2009 г. (допълнение 23) и в съответствие с приложение II, точка II, параграф 4 от основния регламент. Регистърът на потреблението никога не е проверяван от ПИ.

(32)

Промените в управлението на ВТП 2004—2009 г., влезли в сила през есента на 2005 г. (задължително изпращане на регистъра на потреблението до индийските власти в контекста на процедурата по изкупуването), до момента не са прилагани в случая на заявителя. Така де факто прилагането на това изискване не можеше да се потвърди на този етап.

(33)

Освобождаването от вносни мита е субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент, т.е. представлява финансов принос на правителството на Индия, което предоставя предимства на разследваните износители.

(34)

В допълнение на това, СПР за „действителен износ“ и СПР за „планиран износ“ несъмнено правно зависят от извършването на износ и следователно се разглеждат като специфични и подлежащи на изравнителни мерки съгласно член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент. Без задължение за износ никое дружество не може да получава предимства от тези схеми.

(35)

Двете подсхеми, използвани в настоящия случай, не могат да се смятат за допустими системи за възстановяване на мита или системи с възстановяване на заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Те не съответстват на правилата, предвидени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяването за заместители) от основния регламент. ПИ не е приложило ефективно нито старата, нито новата система или процедура за проверка, посредством която да се провери дали и в какви количества изходните материали са били употребени в производството на изнасяния продукт (приложение II, точка II, параграф 4 от основния регламент, а по отношение на системи за възстановяване за заместители — приложение III, точка II, параграф 2 от основния регламент). SIONs за разглеждания продукт не са били достатъчно точни. Самите SIONs не могат да се приемат за система за проверка на действителното потребление, тъй като замисълът на тези стандартни норми не дава възможност на ПИ да извършва достатъчно прецизни проверки на количествата суровини, вложени в производството на изнасяния продукт. Също така, индийското правителство не е извършило допълнителна проверка, основана на действително вложените суровини, макар и по принцип това да се изисква, когато отсъства ефективна система за проверка (приложение II, точка II, параграф 5 и приложение III, точка II, параграф 3 от основния регламент).

(36)

Тези две подсхеми следователно подлежат на изравнителни мерки.

(37)

Поради липсата на системи за допустимо възстановяване на мита или възстановяване на мита за заместители, подлежащото на изравнителни мерки предимство е освобождаването от всички вносни мита, които по принцип са дължими при вноса на влаганите в продукта суровини. В това отношение следва да се отбележи, че основният регламент предвижда не само изравнителни мерки, които да компенсират „свръх“ освобождаване от мита. В съответствие с член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и приложение I, буква и) от основния регламент свръхосвобождаването от мита може да бъде обект на изравнителни мерки само при условие че са спазени условията на приложения II и III от основния регламент. В настоящия случай обаче тези условия не са изпълнени. Следователно, ако бъде установено, че не е проведен съответен мониторинг, горното изключение за схемите на възстановяване не е приложимо и се прилага обичайното правило за изравнителни мерки спрямо сумата на (очакваните приходи от) неплатените мита, а не спрямо предполагаемо свръхосвобождаване. Както е посочено в приложение II, точка II и приложение III, точка II от основния регламент, тежестта за изчисляването на такова свръхосвобождаване не пада върху разследващия орган. Напротив, според член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент той трябва само да установи наличието на достатъчни доказателства, които да опровергаят целесъобразността на евентуално заявена система за проверка.

(38)

Размерът на субсидиите за заявителя, който е използвал СПР, е изчислен въз основа на очакваните вносни мита (основните мита и специалните допълнителни мита) върху изходните материали, внесени през РПП по двете подсхеми (числител). В съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент таксите, задължително платени за получаването на субсидията, се изваждат от размера на субсидиите при направено мотивирано искане за това. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент този размер на субсидиите беше отнесен към оборота от износа на разглеждания продукт през РПП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е предоставена във връзка с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(39)

Ставката за субсидията, установена по отношение на тази схема по време на РПП за заявителя, възлиза на 0,7 %.

(40)

Подробното описание на СНМКСК се съдържа в параграф 4.3 от Политиката по ИВ 2004—2009 г. и в глава 4 от НП I 2004—2009 г.

(41)

Всеки производител износител или търговец износител има право да участва в схемата.

(42)

Износител, който има право да участва в тази схема, може да подаде молба за отпускане на кредит по СНМКСК, който се изчислява като процент от стойността на продуктите, изнасяни по тази схема. Размерът на кредитите по СНМКСК е установен от индийските органи за повечето продукти, включително и за разглеждания продукт. Те се определят въз основа на SIONs, като се вземат предвид предполагаемото съдържание в изнасяния продукт на вносни материали и митото върху този предполагаем внос, независимо дали вносните мита са били платени в действителност.

(43)

За да се възползва от схемата, дружеството трябва да има износна дейност. По времето на експортната сделка износителят трябва да подаде декларация до властите на Индия, в която да посочи, че осъществява износ по СНМКСК. За да бъдат изнесени стоките, по време на процедурата по изпращане индийските митнически органи издават товарителница за износ. Този документ удостоверява, inter alia, размера на кредита по СНМКСК, който може да бъде предоставен за тази експортна сделка. Към този момент износителят знае какво точно ще получи. След издаването на товарителница за износ от митническите органи ПИ няма правомощия при отпускането на кредит по СНМКСК. Съответният размер, използван за изчисляване на предимството по СНМКСК, е същият като приложения по време на изготвянето на експортната декларация.

(44)

Кредитните точки по СНМКСК могат свободно да се прехвърлят и са валидни за срок от 12 месеца от датата на издаване. Те могат да се използват за плащане на мита върху последващ внос на всякакви стоки, които се внасят без ограничения, с изключение на средства за производство. Стоките, внасяни срещу такива кредити, могат да бъдат продавани на вътрешния пазар (като се плаща данък върху продажбата) или да бъдат използвани по друг начин.

(45)

Заявка за кредити по СНМКСК се попълва по електронен път и може да обхваща неограничен брой сделки за износ. De facto няма строг краен срок за кандидатстване за кредити по СНМКСК. Използваната за управление на СНМКСК електронна система не изключва автоматично сделки след изтичане на крайния срок за подаване на заявления, посочен в глава 4.47 от НП I 04-09. Освен това, както ясно е предвидено в глава 9.3 от НП I 04-09, заявленията, получени след крайния срок за подаване на заявления, винаги могат да бъдат разгледани, като им се наложи минимална наказателна такса (напр. 10 % от отпуснатия размер).

(46)

Бе установено, че заявителят е използвал тази схема по време на РПП.

(47)

В рамките на СНМКСК се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Кредит по СНМКСК представлява финансово съдействие от ПИ, тъй като кредитът евентуално може да бъде използван за компенсиране на вносни мита, като по този начин ПИ намалява приходите си от мита, които иначе биха били дължими. Освен това с кредитите по СНМКСК се облагодетелства износителят, тъй като по този начин се подобрява неговата ликвидност.

(48)

Освен това СНМКСК правно зависи от осъществяването на износа и следователно се счита за специфична и подлежаща на изравнителни мерки по член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(49)

Тази схема не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система с възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), ii) от основния регламент. Тя не съответства на стриктните правила, определени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Износителят няма задължение действително да използва безмитно внесените стоки в производствения процес и размерът на кредита не се изчислява в зависимост от действително вложените суровини. Още повече, че няма система или процедура, чрез която да бъде потвърдено кои суровини са използвани в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е направено свръхплащане на вносни мита по смисъла на подточка i) от приложение I и приложения II и III към основния регламент. На последно място, даден износител има право на предимства по СНМКСК независимо от това дали изобщо внася изходни материали. За да извлече полза, износителят е достатъчно само да изнесе стоки, без да доказва внос на изходни материали. По този начин дори износители, които доставят изходните си материали изцяло от местния пазар и не внасят стоки, които могат да бъдат използвани като изходни материали, имат право да се възползват от СНМКСК.

(50)

В съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент и методологията на изчисление, използвана за посочената схема в Регламент (ЕО) № 367/2006, размерът на субсидиите, които подлежат на изравнителни мерки, е изчислен от гледна точка на предимствата за получателя, налице през РПП. В това отношение беше прието, че получателят получава предимство към момента, в който се осъществява експортната сделка по схемата. В този момент ПИ се отказва от събиране на мита, което представлява финансов принос по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. След като митническите органи издадат товарителница, в която, inter alia, е посочена сумата на кредита по СНМКСК, която следва да се предостави за тази експортна сделка, ПИ няма право на преценка дали да предостави субсидията или не. Освен това сътрудничещият производител износител е завел кредитите по СНМКСК с натрупване като приход.

(51)

Когато са отправени основателни искания, таксите, плащани задължително за получаването на субсидията, бяха извадени от кредитите така че да се получи размерът на субсидията като числител, в съответствие с член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент тази субсидия се отнася към размера на експортния оборот от разглеждания продукт по време на РПП като подходящ знаменател, тъй като субсидиите са обвързани с осъществяването на износ, а не се отпускат в съответствие с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(52)

Размерът на субсидията, установена по отношение на тази схема по време на РПП за заявителя, възлиза на 5,1 %.

(53)

Подробно описание на СНИСП се съдържа в глава 5 от Политиката по ИВ 2004—2009 г. и глава 5 от НП I 2004—2009 г.

(54)

Производителите износители и търговците износители, „обвързани с“ производители доставчици и доставчици на услуги, са допуснати до участие в тази схема.

(55)

При условие че поеме задължение да осъществява износ, на дружеството се разрешава да внася средства за производство (ново, а от април 2003 г. и употребявано оборудване на възраст до 10 години) при намалено мито. За тази цел, след подаване на заявление и заплащане на такса ПИ издава лиценз СНИСП. От април 2000 г. схемата предвижда намалено мито в размер на 5 %, приложимо за всяко средство за производство, внесено по тази схема. До 31 март 2000 г. се е прилагало действително мито в размер на 11 % (включително допълнителна такса от 10 %), а в случаите на внос с висока стойност приложимото мито е нула. С цел да бъде изпълнено задължението за износ, внесените средства за производство трябва да бъдат използвани за производството на определено количество стоки за износ в рамките на определен период.

(56)

Притежателят на разрешително по СНИСП може да закупи средствата за производство от местни източници. В такъв случай местният производител на средствата за производство може да се ползва от безмитен внос за компонентите, необходими за изработването на подобни средства за производство. От друга страна, местният производител може да поиска ползването на планиран износ по отношение на доставката на средства за производство на притежателя на лиценз по СНИСП.

(57)

Бе установено, че заявителят е използвал тази схема по време на РПП.

(58)

В рамките на СНИСП се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Намалението на митото представлява финансов принос на правителството на Индия, тъй като тази отстъпка намалява приходите на ПИ от иначе дължими мита. В допълнение, намалението на митото предоставя предимства на износителя, тъй като спестените мита при вноса подобряват неговата ликвидност.

(59)

Освен това СНИСП правно зависи от осъществяването на износа, тъй като такива лицензи не могат да бъдат получени без ангажимент за износ. Следователно схемата се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(60)

Тази схема не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система с възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Средствата за производство не попадат в обхвата на подобни допустими системи, както е посочено в приложение I, буква и) към основния регламент, защото не се влага в производството на изнасяните продукти.

(61)

Размерът на субсидията е изчислен в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент въз основа на неплатените мита върху внесените средства за производство, разпределени в рамките на период, който отразява срока на обичайна амортизация на такива средства за производство в съответната промишленост. В съответствие с установената практика така изчисленият размер, отнасящ се до РПП, е коригиран с добавянето на лихва за този период, за да се отрази пълният размер на предимствата за това време. За тази цел беше счетен за подходящ търговският лихвен процент, приложим в Индия през РПП. В случаите, в които бяха отправени мотивирани искания, таксите, задължително платени за получаването на субсидията, бяха приспаднати в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент.

(62)

Заявителят претендира, че безмитният внос на средства за производство по схемата СНИСП за използване в неговия клон Khanvel вече не се използва и че предимството, свързана с тези средства, не следва да се включва в числителя. В отговор на това, се отбелязва, че заявителят вече е получил предимства относно тези средства за производство. Освен това, тъй като не съществуват доказателства, че заявителят не притежава такива средства или че те няма да бъдат използвани отново, това искане трябва да бъде отхвърлено.

(63)

В съответствие с член 7, параграф 2 и член 7, параграф 3 от основния регламент, този размер на субсидията бе отнесен към експортния оборот от разглеждания продукт през РПП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(64)

Ставката за субсидията, установена по отношение на тази схема по време на РПП за заявителя, възлиза на 2,3 %.

(65)

Схемата е описана подробно в ръководен циркуляр DBOD № DIR.(Exp).BC 01/04.02.02/2007-08 (Експортен кредит в рупии/чужда валута) и в ръководен циркуляр DBOD № DIR.(Exp).BC 09/04.02.02/2008-09 (Експортен кредит в рупии/чужда валута) на Резервната банка на Индия („РБИ“), адресирани до всички търговски банки в Индия.

(66)

Производителите износители и търговците износители имат право да участват в тази схема.

(67)

В рамките на тази схема РБИ задължително определя максимални прагове на лихвените проценти, приложими спрямо експортните кредити, както в индийски рупии, така и в чужда валута, които търговските банки могат да наложат на износителя. СЕК се състои от две подсхеми, СЕК преди изпращане („пакетен кредит“), която покрива кредитите, предоставени на даден износител за финансиране на покупката, преработването, производството и/или транспотирането на стоките преди износа, и СЕК след изпращането, която предвижда заеми на работен капитал с цел финансиране на вземанията по износа. Освен това РБИ дава указания на банките за насочване на част от нетния банков кредит към финансиране на износа.

(68)

От ръководните циркуляри на РБИ става ясно, че износителите могат да получат експортни кредити с преференциални лихвени проценти в сравнение с лихвените проценти за обикновените търговски кредити („кредити в брой“), които се подчиняват единствено на пазарните условия. Разликата в лихвените проценти може да бъде по-малка при дружества с добър кредитен рейтинг. Всъщност дружествата с висок рейтинг могат да бъдат в състояние да получат експортни кредити и кредити в брой при еднакви условия.

(69)

Бе установено, че заявителят е използвал тази схема по време на РПП.

(70)

Преференциалните лихвени проценти за кредит по СЕК, определени в ръководните циркуляри на РБИ, посочени в съображение 65, могат да намалят разходите по лихвите на даден износител, сравнено с разходите по кредита, които изцяло се определят от пазарните условия, и в този случай се предоставят предимства на този износител по смисъла на член 3, параграф 2 от основния регламент. Експортното финансиране не е per se по-сигурно от вътрешното финансиране. Всъщност то обикновено се възприема като по-рисковано и степента на обезпечаване, която се изисква за определен кредит, независимо от предмета на финансиране, е обект на чисто търговско решение на дадена търговска банка. Разликите в лихвените проценти при различните банки са резултат от методологията на РБИ за определяне на максимални размери на лихвите по заемите за всяка търговска банка поотделно.

(71)

Въпреки че търговските банки отпускат преференциални кредити по схемата СЕК, това представлява финансов принос от страна на правителството по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от регламента. В този контекст, следва да се отбележи, че нито член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент, нито Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки изискват поемане от страна на публичните сметки, тоест възстановяване на средствата на търговските банки от страна на ПИ, за да бъде установена субсидия, а само нареждане от страна на правителството за изпълняване на функциите, посочени в член 3, параграф 1, буква а), подточки i), ii) и iii) от основния регламент. РБИ е публичноправен орган и следователно отговаря на определението за „правителство“, както е посочено в член 2, буква б) от основния регламент. Тя е 100 % държавна собственост, обслужва целите на държавната политика, напр. паричната политика, а ръководството ѝ се назначава от ПИ. РБИ дава нареждания на частноправните субекти по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент, тъй като търговските банки са обвързани с условията, които тя налага, inter alia, по отношение на максималните стойности на лихвените проценти върху експортните кредити, определени в ръководните циркуляри на РБИ и в разпоредбите на РБИ, съгласно които търговските банки трябва да насочват определен дял от нетния си банков кредит за експортно финансиране. Това нареждане задължава търговските банки да изпълняват функциите, посочени в член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент, в конкретния случай — да предоставят заеми под формата на преференциално експортно финансиране. Такова пряко прехвърляне на средства под формата на заеми, отпускани при определени условия, обикновено е в правомощията на правителството и на практика реално не се различава от обичайната практика на правителствата по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент. Тази субсидия се счита за конкретна и подлежаща на изравнителни мерки, тъй като преференциалните лихвени проценти са налични само във връзка с финансирането на експортните сделки и следователно зависят от осъществяването на износа по член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(72)

Размерът на субсидията е изчислен въз основа на разликата между платените лихви за използваните експортни кредити през РПП и сумата, която би била платима за обикновени търговски кредити, използвани от заявителя. Този размер на субсидията (числител) беше отнесен към общия експортен оборот през РПП като подходящ знаменател в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, тъй като предоставянето на субсидията е обвързано с осъществяването на износ и не зависи от изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(73)

Размерът нза субсидията, установена по отношение на тази схема по време на РПП за заявителя, възлиза на 0,2 %.

(74)

При предходните разследвания по отношение на фолио от PET, в това число и разследването за преразглеждането, довело до налагането с Регламент (ЕО) № 367/2006 на окончателното изравнително мито, в сила и понастоящем, бяха разгледани няколко държавни схеми на Индия, включващи предоставяне на насърчителни мерки на местни дружества. Държавните схеми попадат в обхвата на „Схема с пакет от насърчителни мерки“ (СПНМ), тъй като могат да включват различни видове насърчителни мерки. При разследването се установи, че правото на дружеството да се възползва от предимства по схемата е определено в „Сертификата за условията за допускане до участие“.

(75)

Схемата с пакет от насърчителни мерки (СПНМ) на правителството на Maharashtra (GOM) е изменяна неколкократно след нейното въвеждане. Заявителят продължава да се възползва от предимства по СПНМ „Схема 1993“, но не и от следващите схеми. Следователно само СПНМ 1993 е оценена в контекста на настоящия случай.

(76)

Схемата за освобождаване от данъка върху продажбите на правителството на Западен Бенгал обезпечава освобождаването от централния данък върху продажбите. Разследването установи, че заявителят се е ползвал от освобождаване от търговски данък (централен данък върху продажбите) по СПНМ на правителството на Западен Бенгал по отношение на направените от него покупки. С този закон продажбите, реализирани от дружество на вътрешния пазар, се освобождават от данък върху продажбите (както на местно, така и на централно равнище).

(77)

За да могат да участват, по правило дружествата трябва да инвестират в по-слабо развити райони на даден щат, като създават нова промишленост или като правят широкомащабни капиталовложения в разгръщане или разнообразяване на съществуваща промишленост. Основните критерии за установяване на размера на насърчителните мерки са класификацията на района, в който предприятието е или ще бъде разположено, и размерът на инвестицията.

(78)

При схемата за освобождаване от данъци върху продажбите определени единици не са били задължени да събират данък върху продажбите върху реализираните от тях сделки за продажба. По подобен начин определени единици са били освободени от плащането на данък върху продажбите при набавянето на стоки от доставчици, които също отговарят на условията за участие в схемите. Ако освобождаването при сделките за продажба не се счита за облагодетелстващо определени единици продавачи, то освобождаването при сделките за набавяне все пак води до извличане на предимства от определени единици купувачи.

(79)

Освобождаването от данък върху направени покупки в индийския щат Maharashtra (който преди бе освободен по схемата за насърчаване чрез освобождаване от данък върху продажбите в щата Maharashtra) вече не се прилага. През април 2005 г. законодателството относно данъка върху продажбите, извършени на територията на щата Maharashtra, са заменени от системата за данък върху добавена стойност (ДДС). С действие от април 2005 г. заявителят, като неосвободена от данък единица, е задължен да закупува материали като плаща ДДС.

(80)

По отношение на СПНМ 1993 на правителството на Maharashtra, заявителят е придобил само права за освобождаване от данък върху продажбата на крайни продукти през РПП, за които в миналото е прието, че не предоставят предимства на получателя (съображение 114 от Регламент (ЕО) № 367/2006). Поради това не беше установено предимство, подлежащо на изравнителните мерки, по СПНМ 1993 г. на правителството на Maharashtra.

(81)

По отношение на покупките на заявителя от други дружества, намиращи се извън територията на щата Maharashtra, на суровини без заплащането на централен данък върху продажбите, СПНМ предоставя субсидии в рамките на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Освобождаването от плащане на данък върху продажбите във връзка с покупки представлява финансов принос, тъй като тази отстъпка намалява размера на иначе дължими приходи за правителството. Освен това освобождаването осигурява предимства за дружествата, тъй като подобрява ликвидността им.

(82)

СПНМ е достъпна само за дружества, които са инвестирали в някои определени географски райони под юрисдикцията на щат в Индия. Тя не е достъпна за дружества извън тези райони. Размерът на предимствата е различен в различните райони. Поради това, схемата е специфична съгласно член 4, параграф 2, първа алинея, буква а) и член 4, параграф 3 от основния регламент и следователно подлежи на изравнителни мерки.

(83)

Що се отнася до освобождаването от данък върху продажбите, размерът на субсидията е изчислен въз основа на размера на данъка върху продажбите, който обикновено се дължи за РПП, но е останал неплатен.

(84)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на субсидията (числител) е отнесен впоследствие към общия експортен оборот и продажбите на вътрешния пазар на дружеството по време на РПП като подходящ знаменател, тъй като субсидията не е обвързана с осъществяването на износ и не се предоставя в съответствие с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(85)

Размерът на субсидията, установена по отношение на тази схема по време на РПП за заявителя, възлиза на 0,1 %.

(86)

Припомня се, че Регламент (ЕО) № 1124/2007, изменящ Регламент (ЕО) № 367/2006, определи размера на субсидиите, подлежащи на изравнителни мерки за заявителя, изразени ad valorem, на 17,1 %.

(87)

В рамките на настоящото частично междинно преразглеждане бе установено, че размерът на подлежащите на изравнителни мерки субсидии за заявителя, изразени ad valorem, е 8,4 %, както е посочено по-долу:

(88)

Предвид горното, се заключава, че нивото на субсидиране по отношение на разглеждания производител износител е намаляло.

(89)

Бе проверено дали изменените обстоятелства по отношение на разглежданите схеми са от дълготрайно естество. По отношение на това няколко елемента сочат, че това е така в разглеждания случай.

(90)

Първо, трябва да се отбележи, че констатациите на настоящото частично междинно преразглеждане отговарят на размера на субсидиите, определени за петимата индийски производители на PET фолио в частичното междинно преразглеждане, публикувано през януари 2009 г., в което размера на субсидиите, подлежащи на изравнителни мерки, изразени ad valorem, варира от 5,4 % до 8,6 %. Това е показател за известно постоянство в нивото на субсидиране, съществуващо в Индия, за този продукт.

(91)

Второ, докато в предходното разследване основното предимство e предоставено по СПР, предимството по настоящата схема е намаляло значително по време на РПП, като са получени доказателства, че това е продължило да бъде така дори и след РПП.

(92)

Позовавайки се на гореспоменатото, изглежда съществуват признаци, че и в бъдеще заявителят ще продължи да получава субсидии в по-малък размер от този определен в предходното разследване за частичното междинно преразглеждане.

(93)

След като бе доказано, че заявителят получава субсидиране в много по-малък размер, отколкото преди и е вероятно да продължи да получава субсидии в по-малък размер от този определен в предходното разследване за частичното междинно преразглеждане, нивото на тази мярка следва да бъде изменено в съответствие с новите констатации.

(94)

Имайки предвид горното, измененото изравнително мито следва да се определи въз основа на новото равнище на субсидиране, установено при настоящото частично междинно преразглеждане, тъй като маржът на вреда, изчислен при първоначалното разследване срещу субсидиран внос, е по-висок.

(95)

В съответствие с член 24, параграф 1, втора алинея от основния регламент и член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (10), не се допуска едновременно налагане на антидъмпигово и изравнително мито за един и същ случай, възникнал поради дъмпинг или наличие на експортно субсидиране. Въпреки това, както се споменава в съображение 6 по-горе, тъй като на заявителя е наложено антидъмпингово мито от 0 % по отношение на разглеждания продукт, тези разпоредби не се прилагат в настоящия случай.

(96)

С оглед на митото, понастоящем приложимо за вноса на разглеждания продукт от производители износители, които не са индивидуално посочени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 367/2006, т.е. митото, посочено в регламента като приложимо за „всички други дружества“ в Индия, се отбелязва, че реалните обстоятелства при разследваните схеми и тяхното изравняване не са се променили от предходното разследване. Въпреки това няма основания за преизчисляване на субсидията и митото на тези дружества. Следователно митата, приложими за всички дружества, с изключение на заявителя, остават непроменени,

2.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 168/12

(1)

С Регламент (ЕО) № 452/2007 (2) („първоначалния регламент“) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на дъски за гладене с произход, inter alia, от Украйна. Мерките се състоят от адвалорно мито ad valorem в размер на 9,9 %.

(2)

През август 2008 г. Комисията получи искане за частично междинно преразглеждане на основание член 11, параграф 3 от основния регламент („междинно преразглеждане“). Комплектоването на искането приключи през декември 2008 г. Искането, чийто обхват беше ограничен до разглеждането на дъмпинга, е отправено от украинския производител износител Eurogold Industries Ltd. („заявителя“ или „ЕGI“). Заявителят оказа съдействие при разследването, в хода на което се стигна до констатациите и заключенията, изложени в първоначалния регламент („първоначалното разследване“). Приложимото антидъмпингово мито спрямо заявителя, който е единственият известен производител износител на разглеждания продукт в Украйна, е в размер на 9,9 %.

(3)

В искането си заявителят изтъква, че обстоятелствата, въз основа на които са били наложени мерките, са се променили и че тези промени са с дълготраен характер. Заявителят е представил prima facie доказателства за това, че по-нататъшното прилагане на мярката в сегашния ѝ размер вече не е необходимо за компенсиране на дъмпинга.

(4)

Като установи, след консултации с Консултативния комитет, че съществуват достатъчно доказателства за започването на междинно преразглеждане, Комисията реши да започне частично междинно преразглеждане в съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент, чийто обхват да бъде ограничен до разглеждане на дъмпинга, доколкото това се отнася до EGI. На 9 април 2009 г. Комисията публикува известие за започване на преразглеждане в Официален вестник на Европейския съюз  (3) („известие за започване на преразглеждане“) и започна разследване.

(5)

Разглежданият продукт, предмет на междинното преразглеждане, е същият като този при първоначалното разследване, т.е. дъски за гладене, независимо дали са самостоятелно стоящи или не, със или без отвеждане на парата и/или загряваща горна част, и/или издухваща горна част, включително дъски за ръкави, и основни части от тях, т.е. крака, горна част и поставка за ютия, с произход от Украйна, класирани понастоящем в кодове по КН ex 3924 90 00, ex 4421 90 98, ex 7323 93 90, ex 7323 99 91, ex 7323 99 99, ex 8516 79 70 и ex 8516 90 00.

(6)

Произвежданият и продаван в Украйна продукт и този, който е изнасян за Съюза, имат еднакви основни физически и технически характеристики и видове употреба и поради тази причина се считат за сходни по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

(7)

Комисията уведоми официално промишлеността на Съюза, заявителя и органите на държавата износител за започването на междинното преразглеждане. На заинтересованите страни беше дадена възможност да изложат писмено становищата си и да бъдат изслушани.

(8)

Комисията изпрати въпросник на заявителя и получи отговор в рамките на определения за целта срок. Също така тя потърси и провери цялата информация, която счете за необходима за определяне на дъмпинга, и направи проверка на място в помещенията на заявителя:

(9)

Разследването обхвана периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2008 г. („разследван период“ или „РП“).

(10)

За определяне на нормалната стойност най-напред беше установено дали реализираният от EGI общ обем продажби на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар е бил представителен в сравнение с общия обем на продажбите на дружеството за износ в Съюза. В съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент продажбите на вътрешния пазар се считат за представителни, когато общият обем продажби на вътрешния пазар е не по-малко от 5 % от общия обем на продажбите на разглеждания продукт за Съюза. Установено бе, че реализираният от EGI общ обем продажби на сходния продукт на вътрешния пазар е представителен.

(11)

За всеки вид от продукта, продаван от EGI на неговия местен пазар и счетен за пряко сравним с вида от продукта, продаван за износ в Съюза, беше преценено дали стойността на вътрешните продажби е достатъчно представителна за целите на член 2, параграф 2 от основния регламент. Вътрешните продажби на определен вид от продукта се смятат за достатъчно представителни, когато общият обем на продажбите на този вид от продукта за независими клиенти на вътрешния пазар по време на РП е представлявал най-малко 5 % от общия обем на продажбите на сравнимия вид от продукта, изнасян за Съюза.

(12)

Беше проверено също така дали вътрешните продажби от всеки вид продукт биха могли да се разглеждат като извършени в обичайни търговски условия съгласно член 2, параграф 4 от основния регламент. Това беше направено, като беше определен относителният дял на рентабилни продажби на независими клиенти, реализирани на вътрешния пазар, от всеки изнасян вид от разглеждания продукт през РП.

(13)

За онези видове от продукта, при които повече от 80 % от обема на продажбите на вътрешния пазар от конкретния вид продукт са били на стойност, по-висока от тяхната себестойност, а среднопретеглената продажна цена на същия вид е била равна или по-висока от производствените разходи за единица продукция, нормалната стойност за всеки вид от продукта бе изчислена като среднопретеглената стойност на действителните местни цени при всички продажби от въпросния вид, независимо дали въпросните печалби са били рентабилни или не.

(14)

Когато обемът на рентабилните продажби на даден вид от продукта е представлявал 80 % или по-малко от общия обем на продажбите на този вид или когато среднопретеглената цена на този вид е била по-ниска от производствените разходи за единица продукция, нормалната стойност бе основана на действителната цена на вътрешния пазар, изчислена като среднопретеглена стойност само на рентабилните продажби на този вид на вътрешния пазар през РП.

(15)

Когато цените на местния пазар за конкретен вид от продукта, продаван от EGI, не можеха да се използват за установяване на нормална стойност, нормалната стойност бе конструирана в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент.

(16)

При конструирането на нормална стойност съгласно член 2, параграф 3 от основния регламент размерът на разходите за реализация, общите и административните разходи и размерът на печалбата бяха определени, съгласно член 2, параграф 6 от основния регламент, на основата на действителните данни за производството и продажбите на сходния продукт от EGI при обичайни търговски условия.

(17)

След оповестяването на констатациите EGI заяви, че процентът на разходите за реализация и на общите и административни разходи, който е бил използван при конструирането на нормалната стойност, не е съответствал на процента при продажбите на вътрешния пазар, осъществени при обичайни търговски условия, и че в резултат на това някои конструирани нормални стойности са били надценени в това отношение.

(18)

Това твърдение бе проучено, но бе счетено за неоснователно, тъй като използваният процент на разходите за реализация и на общите и административни разходи съвпада с обявения по отношение на продажбите на вътрешния пазар и остава един и същ, независимо дали продажбите са осъществени при обичайни търговски условия или не, понеже се изразява като процент от оборота. Поради това твърдението се отхвърля.

(19)

EGI e извършвало продажби за износ в Съюза пряко на независими клиенти или чрез свързаното с него дружество EGS, намиращо се в Швейцария.

(20)

В случаите, когато експортните продажби в Съюза са били извършени пряко на независими клиенти в Съюза, експортните цени бяха определени на базата на действително платените или подлежащите на плащане цени на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(21)

В случаите, когато експортните продажби в Съюза са били извършени чрез свързаното дружество EGS, което е изпълнявало всички важни функции по вноса на стоките във връзка с пускането им за свободно обращение в Съюза, т.е. функциите на свързан вносител, експортната цена бе установена в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент на основата на цените, на които внесените продукти са били препродадени за пръв път на независим купувач. За тази цел бяха направени корекции за отчитане на всички разходи, направени между вноса и препродажбата, и за реализиране на печалба, така че да може да се установи достоверна експортна цена. С оглед на това, при липса на нова информация от независими вносители относно реализираната печалба, беше използвана същата печалба, в процентно изражение, като тази, използвана при първоначалното разследване.

(22)

EGI заяви, позовавайки се на член 11, параграф 10 от основния регламент, че в случай че експортната цена се установява в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент, платеното антидъмпингово мито не следва да се приспада като разход, тъй като — според това дружество — то надлежно е намерило отражение в препродажните цени.

(23)

В тази връзка бяха разгледани доказателствата в подкрепа на въпросното твърдение, представляващи определен брой изчисления на продажната цена. Предоставените изчисления обаче се отнасяха само до някои от моделите, продадени по време на РП, и сочеха, че антидъмпинговото мито не е било отразено напълно в продажната цена във всички случаи. Поради това представените доказателства не бяха счетени за убедителни, за да се установи дали антидъмпинговото мито е било отразено в препродажните цени. На горното основание твърдението бе отхвърлено и при установяването на експортната цена при продажбите в Съюза, направени чрез EGS в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент, антидъмпинговото мито беше приспаднато като разход.

(24)

След оповестяването на констатациите EGI повторно изрази същото твърдение. В подкрепа на въпросното твърдение обаче не бяха представени никакви нови доказателства или доводи. Поради това твърдението се отхвърля.

(25)

Нормалната стойност и експортната цена бяха сравнени на базата на цена на производител. С цел гарантиране на справедливо сравнение между нормалната стойност и експортната цена, съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент там, където бе приложимо и оправдано, бяха направени дължимите корекции за отчитане на различията в транспортните разходи, разходите за опаковане, разходите за кредит и комисионите.

(26)

След оповестяването на констатациите излезе наяве грешка при изчислението, заключаваща се в неправилно преизчисление от една валута в друга на някои корекции по отношение на разходите за опаковане. Тази грешка беше поправена и бе извършена съответна промяна в изчислението на дъмпинговия марж.

(27)

Също след оповестяването на констатациите EGI заяви, че при конструирането на нормалната стойност обявените корекции по отношение на продажбите на вътрешния пазар, които не са били осъществени при обичайни търговски условия, следва да не бъдат взети под внимание и, при липса на други продажби на въпросния вид продукт, следва да се използват средните стойности на корекциите по отношение на продажбите на други видове от продукта, осъществени при обичайни търговски условия, тъй като само последните отразявали разходите, които са били включени в разходите за реализация и общите и административните разходи, използвани при конструирането на нормалната стойност.

(28)

Това твърдение бе проучено, но не бе взето под внимание поради обстоятелството, че тъй като корекциите се използват само с цел сравнение и като правило отразяват специфичните за всяка сделка действителни разходи, те са обективен елемент и по тази причина не зависят от това, дали продажбите в крайна сметка са осъществени или не при обичайни търговски условия.

(29)

Освен това при проучването на това твърдение бе установено, че при конструирането на нормалните стойности са били приложени неправилни корекции в случая с онези видове от продукта, при които не е имало продажби на вътрешния пазар. Тази грешка бе поправена чрез използване на съвкупните средни стойности на корекциите за всички продажби на вътрешния пазар и бе извършена съответна промяна в изчислението. EGI заяви, че за тези видове от продукта следва да бъдат предвидени корекции с оглед на разходите за кредити, тъй като разходите за кредити са били включени в разходите за реализация и общите и административните разходи, използвани при конструирането на нормалната стойност. Това твърдение бе отхвърлено, понеже въпросните видове от продукта никога не са били продавани на практика на вътрешния пазар и поради това липсват доказателства за това, че плащането им ще бъде отсрочено. В това отношение следва да се отбележи, че евентуалните корекции с оглед на разходите за кредити не се основават на условията и разходите за действителните плащания, а на възможните разходи, основаващи се на договорените към момента на продажбата условия на плащане.

(30)

Както е предвидено в член 2, параграф 11 от основния регламент, среднопретеглената нормална стойност по видове от продукта беше сравнена със среднопретеглената експортна цена за съответния вид от разглеждания продукт. Това сравнение показа наличието на дъмпинг.

(31)

Дъмпинговият марж по отношение на EGI, изразен като процент от нетната цена франко границата на Европейския съюз без платено мито, е 7 %.

(32)

В съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент бе проучен и въпросът дали има достатъчно основания да се счете, че констатациите имат траен характер.

(33)

Структурната реорганизация на каналите за продажба, използвани от заявителя и свързаното с него дружество, вече се е наложила добре за повечето негови продажби и може да се счете за дългосрочна. Поради това няма вероятност обстоятелствата, довели до започването на настоящото междинно преразглеждане, да се променят в обозримо бъдеще по такъв начин, че да повлияят на констатациите от междинното преразглеждане. Освен това по време на разследването не се появиха никакви данни, които да навеждат на мисълта, че новите обстоятелства нямат траен характер. На това основание е направен изводът, че променените обстоятелства имат траен характер.

(34)

При първоначалното разследване бе установено, че EGI е единственият украински производител износител на дъски за гладене. Поради това методологията, използвана за установяване на дъмпинговия марж при EGI, бе използвана за установяване на дъмпинговия марж при всички други украински производители износители на разглеждания продукт.

(35)

Съответно, предвид резултатите от разследването в рамките на преразглеждането бе счетено за подходящо приложимото антидъмпингово мито спрямо вноса на разглеждания продукт с произход от Украйна да се промени на 7 %.

(36)

Заинтересованите страни бяха информирани за съществените факти и съображения, на базата на които ще бъде предложено да се измени Регламент (ЕО) № 452/2007 на Съвета, с който е наложено антидъмпингово мито върху вноса на разглеждания продукт с произход, inter alia, от Украйна, и им бе предоставена възможност да представят становищата си. Техните коментари бяха взети под внимание по целесъобразност и са надлежно отразени в настоящия регламент,

2.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 168/16

(1)

Редовното изтегляне на данни, записани от превозното средство и картата на водача, е необходимо, за да се направи възможен ефективният контрол на спазването от страна на водача и на предприятието на разпоредбите относно времето за управление и периодите за почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006.

(2)

С определянето на максималния период, в рамките на който съответните данни трябва да бъдат заредени от превозното средство и картата на водача, ще се хармонизират още повече условията за предприятията за пътен превоз в Съюза.

(3)

За определянето на максималните периоди в рамките, на които трябва да бъдат заредени данните, следва да бъдат взети под внимание единствено дните, през които е записана дейност.

(4)

За обработката на лични данни, извършвана съгласно настоящия регламент, се прилага Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (2).

(5)

С цел да се намали административната тежест върху предприятията е уместно да се определят съответните данни за изтегляне.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, учреден съгласно член 18, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета (3),

а)

90 дни за данните от превозното средство;

б)

28 дни за данните от картата на водача.

2.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 168/17

2.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 168/19

(1)

Регламент (ЕО) № 861/2006 определя условията, при които държавите-членки могат да получат финансова помощ от Европейския съюз за разходи, извършени в рамките на техните национални програми за събиране и управление на данни.

(2)

Тези програми следва да бъдат изготвени в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 година за установяване на общностна рамка за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ и за подкрепа на научните консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството (2) и Регламент (ЕО) № 665/2008 на Комисията от 14 юли 2008 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета (3).

(3)

Белгия, България, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Финландия представиха национални програми за 2009 г. и 2010 г. в съответствие с предвиденото в член 4, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 199/2008. Тези програми бяха одобрени през 2009 г. в съответствие с член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 199/2008.

(4)

Тези държави-членки представиха годишни бюджетни прогнози за периода 2009—2010 г. съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 1078/2008 на Комисията от 3 ноември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 861/2006 на Съвета (4). Комисията оцени годишните бюджетни прогнози на държавите-членки, както е определено в член 4 от Регламент (ЕО) № 1078/2008, като взе предвид националните програми, одобрени в съответствие с член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 199/2008.

(5)

Съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 1078/2008 Комисията е тази, която одобрява годишната бюджетна прогноза и взема решение относно годишното финансово участие на Съюза във всяка национална програма в съответствие с процедурата, определена в член 24 от Регламент (ЕО) № 861/2006, и въз основа на оценката на годишните бюджетни прогнози, както е посочено в член 4 от Регламент (ЕО) № 1078/2008.

(6)

Член 24, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 861/2006 постановява, че процентът на финансовия принос се определя с решение на Комисията. Член 16 от горепосочения регламент предвижда, че финансовите мерки на Съюза в областта на събирането на основни данни не надвишават 50 % от разходите, извършени от държавите-членки в рамките на програма за събиране, управление и използване на данни. Член 24, параграф 2 предвижда, че се дава приоритет на действията, които са най-подходящи за подобряване събирането на данни, необходими за общата политика в областта на рибарството.

(7)

Настоящото решение представлява решение за финансиране по смисъла на член 75, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (5).

(8)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по рибарство и аквакултури,

2.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 168/22

(1)

В точка 7 от приложение IIБ към Регламент (ЕО) № 43/2009 се определя максималният брой дни в морето, през които корабите на Съюза с обща дължина, равна на или по-голяма от 10 метра, оборудвани с тралове, датски грибове и подобни съоръжения с размер на отворите на мрежата, равен на или по-голям от 32 mm, и с хрилни мрежи, чийто размер на отворите на мрежата е равен на или по-голям от 60 mm, и с дънни парагади, могат да се намират от 1 февруари 2009 г. до 31 януари 2010 г. в участъци VIIIc и IXa на ICES, като се изключва заливът на Кадис.

(2)

В точка 9 от приложение IIБ се дава възможност на Комисията да предоставя допълнителни дни в морето, през които даден кораб може да се намира в географската зона, когато има на борда такива риболовни съоръжения, въз основа на постоянно прекратяване на риболовните дейности след 1 януари 2004 г.

(3)

На 11 ноември 2009 г. Испания изпрати данни, които показват, че дванадесет риболовни кораба са прекратили своите дейности, считано от 1 януари 2004 г. С оглед на изпратените данни и като се вземе предвид методът на изчисляване, определен в точка 9.1 от приложение IIБ, за периода от 1 февруари 2009 г. до 31 януари 2010 г. на Испания следва да се предоставят девет допълнителни дни в морето за кораби, оборудвани с риболовните съоръжения, посочени в точка 3 от посоченото приложение.

(4)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по рибарство и аквакултури,

2.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 168/23

1.

На страница 7 в член 5, параграф 1 буква а):

„а)

да отказват да предоставят типово одобрение на ЕО или национално типово одобрение,“

„а)

да отказват да предоставят ЕО одобрение на типа или национално одобрение на типа;“

2.

На страница 7 в член 5, параграф 2 букви а) и б):

„а)

не предоставят типово одобрение на ЕО;

б)

могат да отказват предоставяне на национално типово одобрение.“

„а)

не предоставят ЕО одобрение на типа;

б)

могат да отказват предоставяне на национално одобрение на типа.“

3.

На страница 10 в приложение III, в текста на точки 1 и 2: