1.7.2010

Официален вестник на Европейския съюз

L 166/1

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 573/2010 НА КОМИСИЯТА

от 30 юни 2010 година

за изменение на Регламент (ЕС) № 185/2010 за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 (1), и по-специално член 4, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)	В съответствие с член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 300/2008 Комисията следва да приеме подробни мерки за прилагането на посочените в член 4, параграф 1 общи основни стандарти, и общи мерки, предвидени в член 4, параграф 2 от посочения регламент, които допълват общите основни стандарти.

(2)

Ако тези мерки съдържат поверителни мерки за сигурност, те следва да бъдат разглеждани като класифицирана информация на ЕС по смисъла на Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 29 ноември 2001 г. за изменение на нейния процедурен правилник (2), както е предвидено в член 18, буква а) от Регламент (ЕО) № 300/2008, и поради това следва да не се публикуват. Тези мерки следва да бъдат приемани с отделно решение, чиито адресати са държавите-членки.

(3)

Регламент (ЕО) № 300/2008 се прилага изцяло от датата, определена в правилата за прилагане, приети в съответствие с процедурата, посочена в член 4, параграфи 2 и 3 от посочения регламент, но не по-късно от 29 април 2010 г. Поради това настоящият регламент следва да се прилага от 29 април 2010 г., за да бъде хармонизирано прилагането на Регламент (ЕО) № 300/2008 с това на актовете по неговото прилагане.

(4)

Поради това следва да бъдат отменени Регламент (ЕО) № 1217/2003 на Комисията от 4 юли 2003 г. за определяне на общи спецификации за национални програми за контрол на качеството на сигурността на гражданското въздухоплаване (3), Регламент (ЕО) № 1486/2003 на Комисията от 22 август 2003 г. относно постановяване на процедури за извършване на инспекции от Комисията в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване (4), Регламент (ЕО) № 1138/2004 на Комисията от 21 юни 2004 г. за установяване на общо определение за критични части в зоните за сигурност на летищата (5) и Регламент (ЕО) № 820/2008 на Комисията от 8 август 2008 г. за установяване на допълнителни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването (6), всички от които са приети във връзка с прилагането на Регламент (ЕО) № 2320/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно създаване на общи правила за сигурността на гражданското въздухоплаване (7).

(5)

Независимо от общото правило Комисията да публикува мерки, които пряко засягат пътниците съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 300/2008, определени мерки, съдържащи поверителна по отношение на сигурността на въздухоплаването информация, могат да бъдат обявени за класифицирана информация в съответствие с Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 29 ноември 2001 г. за изменение на нейния процедурен правилник, и може да не се публикуват. Тези мерки следва да бъдат приемани с отделно решение, чиито адресати са държави-членки. Частта от решението, която съдържа поверителни мерки и процедури за сигурност, следва да не се публикува, а да се предоставя само на тези оператори и субекти, имащи законен интерес. Подобни мерки включват по-специално определени подробни процедури и освобождаване от тях по отношение на начина на извършване на контрол на въздухоплавателни средства, превозни средства, лица, багаж, поща и товари при навлизане в зони с ограничен достъп или в рамките на самите зони с ограничен достъп, както и техническите спецификации за оборудването за проверка.

(6)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по сигурност на гражданското въздухоплаване, създаден по силата на член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 300/2008,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

С настоящия регламент се установяват подробни мерки за прилагането на общи основни стандарти за защита на гражданското въздухоплаване от актове на незаконна намеса, които пораждат рискове за сигурността на гражданското въздухоплаване, както и общи мерки, допълващи общите основни стандарти.

Член 2

Правила за прилагане

1. Мерките, посочени в член 1, са определени в приложението.

2. В съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 300/2008 настоящият регламент се отразява по подходящ начин в националните програми за сигурност на гражданското въздухоплаване.

Член 3

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила и се прилага от двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 30 юни 2010 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO

(1) ОВ L 97, 9.4.2008 г., стр. 72.

(2) ОВ L 317, 3.12.2001 г., стр. 1.

(3) ОВ L 169, 8.7.2003 г., стр. 44.

(4) ОВ L 213, 23.8.2003 г., стр. 3.

(5) ОВ L 221, 22.6.2004 г., стр. 6.

(6) ОВ L 221, 19.8.2008 г., стр. 8.

(7) ОВ L 355, 30.12.2002 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010 (1) се изменя, както следва:

А.

В глава 4, точка 4.1.1.2 се добавя буква в):

„в)	кучета за откриване на експлозиви (EDD) в комбинация с буква а).“

Б.

В глава 4 се добавя точка 4.1.1.9:

„4.1.1.9

Кучета за откриване на експлозиви (EDD) могат да бъдат използвани само като допълнително средство за проверка.“

В.

В глава 4, точка 4.1.2.3 се добавя буква г):

„г)	кучета за откриване на експлозиви (EDD) в комбинация с буква а).“

Г.

В глава 5, точка 5.1.1 се добавя буква д):

„д)	кучета за откриване на експлозиви.“

Д.

В глава 12 се добавя точка 9:

„12.9 КУЧЕТА ЗА ОТКРИВАНЕ НА ЕКСПЛОЗИВИ

12.9.1 Общи принципи

12.9.1.1

Кучето за откриване на експлозиви (EDD) е в състояние да открива и да сигнализира за наличието на определени и по-големи индивидуални количества взривно вещество.

12.9.1.2

Откриването не зависи от формата, местоположението или насочеността на взривните вещества.

12.9.1.3

EDD сигнализира под формата на реакция в пасивна форма, когато открие взривните вещества, посочени в притурка 12-Г към отделно решение на Комисията.

12.9.1.4

EDD и неговият водач могат да бъдат използвани за проверка, ако и двамата са били одобрени независимо и заедно в екип.

12.9.1.5

EDD и неговият водач преминават първоначално и периодично обучение с цел да се гарантира усвояване и поддържане на необходимите умения и, когато това е уместно, да се придобият нови умения.

12.9.1.6

Екип EDD, състоящ се от куче за откриване на експлозиви и водач/и, преминава успешно курс на обучение, за да бъде одобрен.

12.9.1.7

Екип EDD се одобрява от или от името на компетентния орган в съответствие с притурки 12-Д и 12-Е към отделно решение на Комисията.

12.9.1.8

След получаване на одобрение от компетентния орган екипът EDD може да бъде използван за извършване на проверки за сигурност чрез метода на свободно движение на кучето (free running) или на дистанционно проследяване на експлозиви по мирис (remote explosive scent tracing).

12.9.2 Стандарти за куче за откриване на експлозиви (EDD)

12.9.2.1

Изискванията за ефективност на EDD се съдържат в притурка 12-Г към отделно решение на Комисията.

12.9.2.2

Екипът EDD, използван за проверка на лица, ръчен багаж, вещи, пренасяни от лица, които не са пътници, превозни средства, въздухоплавателни средства, стоки, предназначени за полета и за летището, и зоните с ограничен достъп на летищата, отговаря на стандарт 1 за откриване.

12.9.2.3

Екипът EDD, използван за проверка на регистриран багаж, поща и материали на въздушен превозвач, товари и поща, отговаря на стандарт 2 за откриване.

12.9.2.4

Екипът EDD, одобрен за откриване на взривни вещества чрез метода на дистанционно проследяване на експлозиви по мирис, може да бъде използван само за проверка на товари, но за никоя от другите области, обхванати от стандарт 2.

12.9.2.5

EDD, използвано за проверка за взривни вещества, се обозначава с подходящи средства, което позволява кучето да бъде еднозначно разпознавано.

12.9.2.6

При изпълнение на задачи по откриване на експлозиви EDD винаги се придружава от водача, който е одобрен да работи с това EDD.

12.9.2.7

Одобреното за метода на свободно движение EDD има само един водач. Един водач може да бъде одобрен да води максимум две EDD.

12.9.2.8

EDD, одобрено за метода на дистанционно проследяване на експлозиви по мирис, се води от максимум двама водачи на EDD.

12.9.3 Изисквания към обучението

Общи изисквания към обучението

12.9.3.1

Обучението на екипа EDD включва теоретична и практическа част, както и обучение в процеса на работа.

12.9.3.2

Съдържанието на курсовете за обучение се определя или одобрява от компетентния орган.

12.9.3.3

Обучението се провежда от или от името на компетентния орган, като се използват инструктори с квалификация съгласно точка 11.5 от приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010.

12.9.3.4

Кучетата, които трябва да бъдат обучени за откриване на експлозиви, се използват единствено за тази цел.

12.9.3.5

По време на обучението се използват учебни помагала, които представляват взривни вещества.

12.9.3.6

Предоставя се обучение на всички лица, които работят с учебните помагала, така че да се избегне замърсяване.

Първоначално обучение на екипите EDD

12.9.3.7

Екипите EDD преминават първоначално обучение, което се базира на критериите, предвидени в точка 12.9.3 от отделно решение на Комисията.

12.9.3.8

Първоначалното обучение на екипите EDD включва практическо обучение в целевата работна среда.

Периодично обучение на екипите EDD

12.9.3.9

EDD и водачът преминават периодично обучение както поотделно, така и заедно в екип.

12.9.3.10

Периодичното обучение поддържа придобитите умения съгласно изискванията за първоначалното обучение, както и уменията, получени в съответствие с развитието в областта на сигурността.

12.9.3.11

Периодичното обучение на екипите EDD се провежда поне веднъж на всеки 6 седмици. Минималната продължителност на периодичното обучение е поне 4 часа на всеки период от 6 седмици.

12.9.3.12

Точка 11 не се прилага, когато EDD преминава обучение поне веднъж седмично за разпознаване на всички материали, изброени в притурка 12-Г към отделно решение на Комисията.

Документиране на обучението на екипите EDD

12.9.3.13

Документацията за първоначалното и за периодичното обучение се съхранява както за EDD, така и за неговия водач поне за периода на валидност на договора им и се предоставя на компетентния орган при поискване.

Оперативно обучение на екипите EDD

12.9.3.14

Когато EDD се използва за извършване на проверка, то преминава оперативно обучение, за да се осигури спазване на изискванията за ефективност, определени в притурка 12-Г към отделно решение на Комисията.

12.9.3.15

Оперативното обучение се провежда постоянно и на случаен принцип по време на периода на работа и с помощта на одобрени учебни помагала се оценява ефективността, с която EDD открива експлозиви.

12.9.4 Процедура на одобрение

12.9.4.1

Процедурата на одобрение гарантира, че са оценени следните умения:

а)	способността на EDD да спази ефективността на откриване, определена в притурка 12-Г към отделно решение на Комисията;

б)	способността на EDD да сигнализира в пасивна форма за наличието на взривни вещества;

в)	способността на EDD и неговия/те водач/и да работят ефективно като екип; както и

г)	способността на водача да води правилно EDD, да разбира и да реагира по подходящ начин на сигнала от него за наличие на взривно вещество.

12.9.4.2

Процедурата на одобрение имитира всяка от работните области, в които ще работи екипът EDD.

12.9.4.3

Екипът EDD преминава успешно обучение за всяка от областите, за които се иска одобрение.

12.9.4.4

Процедурите на одобрение се извършват в съответствие с притурки 12-Д и 12-Е към отделно решение на Комисията.

12.9.4.5

Валидността на всеки период на одобрение не може да е повече от 12 месеца.

12.9.5 Контрол на качеството

12.9.5.1

Екипът EDD подлежи на мерките за контрол на качеството, предвидени в притурка 12-Ж към отделно решение на Комисията.

12.9.6 Методология на проверките

Допълнителни подробни изисквания се съдържат в отделно решение на Комисията.“

(1) ОВ L 55, 5.3.2010 г., стр. 1.

1.7.2010

Официален вестник на Европейския съюз

L 166/6

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 574/2010 НА КОМИСИЯТА

от 30 юни 2010 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 1 и МСФО 7

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (1), и по-специално член 3, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)	С Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията (2) бяха приети някои международни счетоводни стандарти и разяснения, които съществуваха към 15 октомври 2008 г.

(2)

На 28 януари 2010 г. Съветът по международни счетоводни стандарти (СМСС) публикува изменение на Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 1 „Ограничено освобождаване от изискваните съгласно МСФО 7 сравнителни оповестявания от предприятията, прилагащи стандартите за първи път“, оттук нататък „изменение на МСФО 1“. Предвид факта, че освобождаването от преизчисляване на оповестената сравнителна информация, изисквана в МСФО 7, за оценки на справедливата стойност и на ликвидния риск за сравнителните периоди, приключващи преди 31 декември 2009 г., не обхваща предприятията, прилагащи МСФО за първи път, целта на изменението на МСФО 1 е да им предостави възможност за освобождаване.

(3)

Допитването до Техническата експертна група (ТЕГ) на Европейската консултативна група по финансово отчитане (ЕКГФО) потвърди, че изменението на МСФО 1 удовлетворява техническите критерии за приемане, посочени в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1606/2002. В съответствие с Решение 2006/505/ЕО на Комисията от 14 юли 2006 г. за създаване на група за проучване на становищата относно счетоводните стандарти, предназначена да консултира Комисията за обективността и неутралността на становищата на Европейската консултативна група за финансова отчетност в Европа (ЕКГФО) (3), групата за проучване на становищата относно счетоводните стандарти разгледа становището на ЕКГФО по приемане на измененията и го представи на Комисията като неутрално и обективно.

(4)	Приемането на измененията към МСФО 1 предполага като логично следствие и изменения в Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 7, с цел да се осигури съпоставимост между съответните счетоводни стандарти.

(5)	Поради това Регламент (ЕО) № 1126/2008 следва да бъде съответно изменен.

(6)	Предвидените в настоящия регламент мерки са съобразени със становището на Регулаторния комитет по счетоводство,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложението към Регламент (ЕО) № 1126/2008 се изменя, както следва:

1.	Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 1 се изменя, както е предвидено в приложението към настоящия регламент.

2.	МСФО 7 се изменя, както е предвидено в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Всяко дружество прилага измененията на МСФО 1 и МСФО 7, както са посочени в приложението към настоящия регламент, най-късно от датата, на която започва неговата първа финансова година след 30 юни 2010 г.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставенo в Брюксел на 30 юни 2010 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO

(1) ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1.

(2) ОВ L 320, 29.11.2008 г., стр. 1.

(3) ОВ L 199, 21.7.2006 г., стр. 33.

ПРИЛОЖЕНИЕ

МЕЖДУНАРОДНИ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

МСФО 1	Изменение на МСФО 1 „Ограничено освобождаване от изискваните съгласно МСФО 7 сравнителни оповестявания от предприятията, прилагащи стандартите за първи път“
МСФО 7	Изменение на МСФО 7 „Финансови инструменти: оповестяване“

Възпроизвеждането е разрешено на територията на Европейското икономическо пространство. Всички права са запазени извън ЕИП с изключение на правото за възпроизвеждане за лична употреба или други честни сделки. Допълнителна информация може да се получи от СМСС на адрес www.iasb.org

ОГРАНИЧЕНО ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗИСКВАНИТЕ СЪГЛАСНО МСФО 7 СРАВНИТЕЛНИ ОПОВЕСТЯВАНИЯ ОТ ПРЕДПРИЯТИЯТА, ПРИЛАГАЩИ СТАНДАРТИТЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ

(Изменение на МСФО 1)

Изменение на МСФО 1

Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансовo отчитане

Добавя се параграф 39В.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

39В

В издадените през януари 2010 г. Ограничени освобождавания от изискването на МСФО 7 за сравнителни оповестявания за предприятията, прилагащи стандартите за първи път (изменение на МСФО 1) е добавен пареаграф Д3. Предприятието прилага това изменение за годишните периоди, започващи на или след 1 юли 2010 година. По-ранното прилагане се разрешава. Ако предприятието прилага изменението за по-ранен период, то оповестява този факт.

Приложение Д

Краткосрочни освобождавания от изискванията на МСФО

Добавят се заглавие, параграф Д3 и бележка под линия.

Оповестявания за финансовите инструменти

Д3	Прилагащото за първи път предприятие може да прилага преходните разпоредби в параграф 44Ж на МСФО 7 (1).

Приложение

Изменение на МСФО 7

Финансови инструменти: оповестяване

Изменя се параграф 44Ж (новият текст е подчертан, а заличеният – зачеркнат), като към него се добавя бележка под линия.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА И ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

44Ж

В издаденото през март 2009 г. Подобряване на оповестяванията за финансовите инструменти (изменения на МСФО 7) бяха изменени параграфи 27, 39 и Б11 и добавени параграфи 27A, 27Б, Б10A и Б11A–B11Е. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2009 година Предприятието не е длъжно да предоставя изискваните от измененията оповестявания:

а)	за годишните или междинни периоди, както и в отчетите за финансовото състояние, представени в рамките на сравнителен годишен период, приключващ преди 31 декември 2009 г., нито

б)	в отчетите за финансовото състояние, такива, каквито са към началото на първия сравнителен период с дата преди 31 декември 2009 г.

По-ранното прилагане се разрешава. Ако предприятието прилага измененията за по-ранен период, то оповестява този факт (2).

(1) Параграф Д3 беше добавен вследствие на издадените през януари 2010 г. Ограничени освобождавания от изискването на МСФО 7 за сравнителни оповестявания за предприятията, прилагащи стандартите за първи път (изменение на МСФО 1). За да не се позволи евентуалното използване на станала впоследствие известна информация, както и за да се гарантира равнопоставено положение между предприятията, прилагащи МСФО за първи път, и тези, които вече ги прилагат, Съветът реши, че на предприятията, прилагащи стандартите за първи път, следва да се позволи да прилагат същите преходни разпоредби от Подобряване на оповестяванията за финансовите инструменти (изменения на МСФО 7), които са разрешени и за останалите, изготвящи финансовите си отчети в съответствие с МСФО.

(2) Параграф 44Ж беше изменен вследствие на издадените през януари 2010 г. Ограничено освобождаване от изискваните съгласно МСФО 7 сравнителни оповестявания от предприятията, прилагащи стандартите за първи път (изменение на МСФО 1). Съветът измени параграф 44Ж, за да изясни заключенията си и преходните разпоредби, предвидени за прилагането на Подобряване на оповестяванията за финансовите инструменти (изменения на МСФО 7).

1.7.2010

Официален вестник на Европейския съюз

L 166/17

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 29 юни 2010 година

относно прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген във връзка с Шенгенската информационна система в Република България и в Румъния

(2010/365/ЕС)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Акта за присъединяване от 2005 г., и по-специално член 4, параграф 2 от него,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)

В член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г. се предвижда, че разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, различни от посочените в приложение II към същия акт, се прилагат в България и Румъния (наричани по-долу „заинтересованите държави-членки“) само съгласно решение на Съвета в тази връзка, след проверка за спазването на необходимите условия за прилагането на тези достижения на правото.

(2)

Съветът извърши проверка дали заинтересованите държави-членки осигуряват задоволително ниво на защита на данните чрез предприемането на следните стъпки:

на заинтересованите държави-членки бе изпратен изчерпателен въпросник, като отговорите им бяха записани, и в тези държави-членки бяха направени посещения с цел проверка и оценка в съответствие с приложимите шенгенски процедури за оценка, посочени в Решението на Изпълнителния комитет за създаване на Постоянен комитет относно оценката и прилагането на достиженията на правото от Шенген (SCH/Com-ex (98) 26 def.) (2), в областта на защитата на данните.

(3)

На 26 април 2010 г. Съветът заключи, че заинтересованите държави-членки са изпълнили условията в тази област. Следователно е възможно да се определи дата, от която достиженията на правото от Шенген във връзка с Шенгенската информационна система (ШИС) могат да започнат да се прилагат в тези държави-членки.

(4)

Влизането в сила на настоящото решение следва да позволи прехвърлянето на реални данни от ШИС към заинтересованите държави-членки. Конкретното използване на тези данни следва да позволи на Съвета, посредством приложимите шенгенски процедури за оценка, посочени в SCH/Com-ex (98) 26 def., да провери правилното прилагане в заинтересованите държави-членки на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген във връзка с ШИС. След извършването на тези оценки Съветът следва да вземе решение относно отмяната на проверките по вътрешните граници с тези държави-членки.

(5)	Следва да бъде прието отделно решение на Съвета, в което да се определи дата за отмяна на проверките по вътрешните граници. До определената с това решение дата следва да се наложат някои ограничения върху използването на ШИС.

(6)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Спора-зумението, сключено между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (3), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Ж от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (4) относно определени условия по прилагането на посоченото споразумение.

(7)

По отношение на Швейцария настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (5), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Ж от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/149/ПВР на Съвета (6) и член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (7),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1. На 15 октомври 2010 г. разпоредбите на достиженията на правото от Шенген във връзка с ШИС, които са посочени в приложение I, започват да се прилагат за Република България и за Румъния както между тях, така и в отношенията им с Кралство Белгия, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция, както и с Република Исландия, Кралство Норвегия и Конфедерация Швейцария.

2. На определената в тях дата разпоредбите на достиженията на правото от Шенген във връзка с ШИС, които са посочени в приложение II, започват да се прилагат за Република България и за Румъния както между тях, така и в отношенията им с Кралство Белгия, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция, както и с Република Исландия, Кралство Норвегия и Конфедерация Швейцария.

3. От 29 юни 2010 г. може да се прехвърлят реални данни от ШИС към заинтересованите държави-членки.

От 15 октомври 2010 г. заинтересованите държави-членки, подобно на държавите-членки, по отношение на които вече се прилагат достиженията на правото от Шенген, могат да въвеждат данни в ШИС и да използват данни от ШИС при спазване на разпоредбите на параграф 4.

4. До датата на отмяна на проверките по вътрешните граници със заинтересованите държави-членки тези държави-членки:

а)	не са задължени да отказват влизане на тяхна територия или да експулсират граждани на трети държави, за които друга държава-членка е подала сигнал по ШИС за целите на отказ на влизане;

б)

се въздържат от въвеждане на данните, обхванати от член 96 от Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република относно постепенното премахване на контрола по техните общи граници (наричана по-долу „Шенгенската конвенция“) (8).

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Член 3

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Люксембург на 29 юни 2010 година.

За Съвета

Председател

E. ESPINOSA

(1) Становище от 17 юни 2010 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2) ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 138.

(3) ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

(4) ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31.

(5) ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.

(6) ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 50.

(7) ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1.

(8) ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 19.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген във връзка с ШИС по смисъла на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г., които трябва да започнат да се прилагат за заинтересованите държави-членки

1.	По отношение на разпоредбите на Шенгенската конвенция: Член 64 и членове 92—119 от Шенгенската конвенция.

Други разпоредби във връзка с ШИС:

а)	решения на Изпълнителния комитет, създаден с Шенгенската конвенция: Решение на Изпълнителния комитет от 15 декември 1997 г. за изменение на финансовия регламент относно Ц.ШИС (SCH/Com-ex (97) 35) (1);

б)

декларации на Изпълнителния комитет, създаден с Шенгенската конвенция:

i)	Декларация на Изпълнителния комитет от 18 април 1996 г. за определяне на понятието „чужденец“ (SCH/Com-ex (96) decl 5) (2);

ii)	Декларация на Изпълнителния комитет от 28 април 1999 г. относно структурата на ШИС (SCH/Com-ex (99) decl 2 rev) (3);

в)

други правни инструменти:

Решение 2000/265/ЕО на Съвета от 27 март 2000 г. относно съставяне на финансов регламент, уреждащ бюджетните аспекти на управлението от страна на заместник генералния секретар на Съвета на сключени от него в качеството му на представител на определени държави-членки договори, свързани с изграждането и функционирането на комуникационната инфраструктура на Шенгенското пространство Sisnet (4);

ii)	Наръчникът SIRENE (5);

iii)	Регламент (ЕО) № 871/2004 на Съвета от 29 април 2004 г. за въвеждане на някои нови функции в Шенгенската информационна система, включително в борбата с тероризма (6) и всички последващи решения относно датата, от която започва прилагането на тези функции;

iv)	Решение 2005/211/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. за въвеждане на нови функции в Шенгенската информационна система, включително и с оглед борбата срещу тероризма (7) и всички последващи решения относно датата, от която започва прилагането на тези функции;

Регламент (ЕО) № 1160/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за изменение на Конвенцията за прилагането на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. относно постепенното премахване на проверките по общите граници, по отношение на достъпа до Шенгенската информационна система на службите в държавите-членки, които отговарят за издаването на сертификати за регистрация на превозните средства (8);

vi)

член 5, параграф 4, буква a), разпоредбите на дял II от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (9), както и приложенията към него, отнасящи се до Шенгенската информационна система (ШИС);

vii)	Регламент (ЕО) № 1104/2008 на Съвета от 24 октомври 2008 г. относно миграцията от Шенгенската информационна система (ШИС 1+) към Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) (10);

viii)

Решение 2008/839/ПВР на Съвета от 24 октомври 2008 г. относно миграцията от Шенгенската информационна система (ШИС 1+) към Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) (11).

(1) ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 444.

(2) ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 458.

(3) ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 459.

(4) ОВ L 85, 6.4.2000 г., стр. 12.

(5) Части от наръчника SIRENE бяха публикувани в ОВ C 38, 17.2.2003 г., стр. 1. Наръчникът бе изменен с решения 2006/757/ЕО (ОВ L 317, 16.11.2006 г., стр. 1) и 2006/758/ЕО (ОВ L 317, 16.11.2006 г., стр. 41) на Комисията.

(6) ОВ L 162, 30.4.2004 г., стр. 29.

(7) ОВ L 68, 15.3.2005 г., стр. 44.

(8) ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 18.

(9) ОВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 1.

(10) ОВ L 299, 8.11.2008 г., стр. 1.

(11) ОВ L 299, 8.11.2008 г., стр. 43.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

1.	Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно достъпа до Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) на службите на държавите-членки, отговорни за издаването на свидетелства за регистрация на превозни средства (1).

2.	Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) (2).

3.	Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 г. относно създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) (3).

(1) ОВ L 381, 28.12.2006 г., стр. 1.

(2) ОВ L 381, 28.12.2006 г., стр. 4.

(3) ОВ L 205, 7.8.2007 г., стр. 63.

1.7.2010

Официален вестник на Европейския съюз

L 166/22

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 25 юни 2010 година

относно прилагането от страна на държавите-членки на програми за надзор на инфлуенцата по птиците при домашни и диви птици

(нотифицирано под номер C(2010) 4190)

(текст от значение за ЕИП)

(2010/367/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (1), и по-специално член 10, параграф 4 от нея,

като взе предвид Директива 2005/94/ЕО на Съвета от 20 декември 2005 г. относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата по птиците и за отмяна на Директива 92/40/ЕИО (2), и по-специално член 4, параграф 2 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Инфлуенцата по птиците е инфекциозно вирусно заболяване при птиците, включително домашните птици. Заразяването на домашни птици с вируси на инфлуенцата по птиците причинява две основни форми на тази болест, които се различават по своята вирулентност. Нископатогенната форма обикновено причинява само леки симптоми, а високопатогенната форма води до много високи нива на смъртност при повечето видове домашни птици. Болестта може да има сериозни последици за рентабилността на птицевъдството.

(2)

Директива 2005/94/ЕО предвижда мерки за борба с огнищата — при домашните птици и други птици, отглеждани в затворени помещения — на високопатогенна инфлуенца по птиците (НРАI) и нископатогенна инфлуенца по птиците, причинена от щамове на инфлуенцата по птиците от подтип H5 и подтип H7 (LPAI), както са определени в посочената директива. Директива 2005/94/ЕО предвижда и някои превантивни мерки, свързани с надзора и ранното откриване на вируси на инфлуенцата по птиците.

(3)

Директива 2005/94/ЕО предвижда държавите-членки да изпълняват задължителни програми за надзор. Тези програми за надзор целят идентифициране на разпространението на вирусите на LPAI при домашните птици, по-специално при водоплаващите домашни птици, преди те да са се разпространили широко сред популацията от домашни птици, така че да могат да бъдат предприети мерки за борба, за да се предотврати евентуалното мутиране във вирус на HPAI с възможни опустошителни последствия.

(4)

Директива 2005/94/ЕО предвижда също да бъдат изпълнявани програми за надзор на дивите птици, които да допринесат, на базата на редовно актуализирана оценка на риска, за обогатяване на познанията относно заплахите, пораждани от дивите птици във връзка с всеки вирус на инфлуенца по птиците, поразяващ птици.

(5)

Решение 2007/268/ЕО на Комисията от 13 април 2007 г. относно прилагането на програми за надзор на инфлуенцата по птиците при домашни и диви птици, които да се проведат в държавите-членки, и за изменение на Решение 2004/450/ЕО (3) бе прието, за да се определят насоки за изпълнението на тези програми за надзор.

(6)

След приемането на посоченото решение, натрупаният от държавите-членки опит при изпълнението на програми за надзор, постигнатият напредък в научните познания и заключенията от проведените изследвания сочат, че някои видове домашни птици и категории производство на домашни птици са изложени на по-голям риск, в сравнение с други, да бъдат заразени с вируси на инфлуенцата по птиците, също с оглед на местоположението на стопанството и други рискови фактори.

(7)	Заплахата от пренасяне на вируса на HPAI от подтип H5N1 от Югоизточна Азия в Европа поради разпространението му в западна посока през 2005 г. доведе до приемането на допълнителни мерки за привеждане в готовност и ранно откриване на този вид вирус сред домашните и дивите птици.

(8)

Решение 2005/731/ЕО на Комисията от 17 октомври 2005 г. за определяне на допълнителни изисквания по отношение на надзора на инфлуенца при дивите птици (4) изисква от държавите-членки да направят необходимото за уведомяването на компетентните органи за всяка проява на по-висока от нормалната смъртност или възникнали по-значими огнища на заболяване на диви птици, и по-специално на диви водни птици. Предвидено е също така задължение за вземане на проби и провеждане на лабораторни тестове за наличие на вируса на инфлуенца по птиците.

(9)	Целесъобразно е в настоящото решение да се включат изискванията, определени в Решение 2005/731/ЕО.

(10)

От 2006 до 2009 г. от повече от 350 000 диви птици са били взети проби, които са били изследвани за наличие на инфлуенца по птиците. Средно надзорът в държавите-членки е осъществен посредством вземане на проби от живи птици в 75 % от случаите, а в 25 % от случаите — посредством вземане на проби от болни или мъртви птици.

(11)

В рамките на този четиригодишен период повече от 1 000 мъртви или болни птици са дали положителни резултати за наличие на HPAI от подтип H5N1, докато само пет птици, от които е била взета проба като от здрави живи птици, са дали положителни проби за посочения вирус. Подтиповете на LPAI са били почти изцяло изолирани от пробите, взети от живи птици.

(12)

В заключенията, съдържащи се в годишните доклади относно надзора на инфлуенцата по птиците (5) в Съюза, съставени от референтната лаборатория на ЕС (EURL) за инфлуенца по птиците, научните становища на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ) (6), (7), (8) и работните документи на наскоро създадената работна група за надзора на болестите по животните (TFADS) се изтъква, че следва да се внесат някои изменения в настоящата стратегия за надзор на домашните и дивите птици, целящи допълнително насърчаване на основан на риска подход, който се счита за най-подходящата стратегия за надзор с оглед информирането на компетентните органи за целите на профилактиката и борбата с болестта и с оглед на защитата на стопанствата за отглеждане на домашни птици и други птици, отглеждани в затворени помещения.

(13)

Основаният на риска надзор следва да допълва системите за ранно откриване на зараза от инфлуенца по птиците при домашни птици, като вече предвидените в член 2 от Решение 2005/734/ЕО на Комисията от 19 октомври 2005 г. за установяване на мерки за биосигурност с цел намаляване на риска от пренасяне на високо патогенна инфлуенца по птиците, причинена от вирус на инфлуенца А, подтип Н5N1, от птици, живеещи в дивата среда, към домашни птици и други птици, отглеждани на закрито, и за осигуряване на система за ранно откриване в области с особен риск (9) и в глава II, точка 2 от приложението към Решение 2006/437/ЕО на Комисията от 4 август 2006 г. относно одобряване на наръчник по диагностика за инфлуенца по птиците, както е предвидено в Директива 2005/94/ЕО на Съвета (10).

(14)	Поради това насоките за надзор на инфлуенца по птиците при домашни и диви птици, установени в Решение 2007/268/ЕО, следва да бъдат преразгледани в светлината на придобия опит и научни познания и да бъдат заменени с насоките, установени в настоящото решение.

(15)	В интерес на съгласуваността на законодателството на Съюза, вземането на проби и лабораторните тестове следва да се извършват в съответствие с процедурите, определени в Решение 2006/437/ЕО, освен ако не е посочено друго.

(16)

В интерес на съгласуваността на законодателството на Съюза, при прилагането на програмите за надзор на диви птици следва изцяло да се спазват изискванията на Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (11), по-специално по отношение на модела на надзора и процедурите за вземане на проби, описани в точки 2 и 3 от част 1 от приложение II към настоящото решение.

(17)	Решения 2005/731/ЕО и 2007/268/ЕО следва да се отменят.

(18)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се осигури издаването от компетентните органи на подходящи разпореждания, с които организациите, занимаващи се с наблюдение и проследяване на дивите птици, ловна дейност, и другите организации със сходен предмет на дейност да бъдат задължени да уведомяват компетентните органи незабавно за всички случаи на повишена смъртност или значими огнища на заболяване сред дивите птици и, по-специално, сред дивите водни птици.

Член 2

1. Държавите-членки гарантират, че незабавно след получаване от страна на компетентния орган на уведомление по член 1 и при положение че не е установена друга ясна причина за заболяване, освен инфлуенца по птиците, компетентният орган издава разпореждане за:

а)	вземане на подходящи проби от мъртви птици и — ако е възможно — от други птици, които са били в контакт с мъртвите птици;

б)	подлагане на тези проби на лабораторни тестове за установяване наличието на вирус на инфлуенцата по птиците.

2. Процедурите по вземане на проби и тестване се извършват в съответствие с глави II—VIII на наръчника по диагностика за инфлуенца по птиците, одобрен с Решение 2006/437/ЕО.

3. Държавите-членки уведомяват незабавно Комисията в случаите, когато предвидените в параграф 1, буква б) лабораторни тестове са дали положителни резултати за наличие на високопатогенния вирус на инфлуенца по птиците (HPAI).

Член 3

Програмите за надзор на инфлуенца по птиците при домашни и диви птици, които е предвидено да се прилагат от държавите-членки в съответствие с член 4, параграф 1 от Директива 2005/94/ЕО, трябва да отговарят на насоките, определени в приложения I и II към настоящото решение.

Член 4

Без да се засягат изискванията, предвидени в законодателството на Съюза, компетентният орган гарантира, че всички положителни и отрицателни резултати от серологични и вирусологични изследвания за инфлуенца по птиците, получени в рамките на програмите за надзор на домашни и диви птици, се докладват на всеки шест месеца на Комисията. Те се предават чрез онлайн системата на Комисията ежегодно — преди 31 юли за предходните шест месеца (от 1 януари до 30 юни), и преди 31 януари за предходните шест месеца (от 1 юли до 31 декември).

Член 5

Решения 2005/731/ЕО и 2007/268/ЕО се отменят.

Член 6

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 25 юни 2010 година.

За Комисията

John DALLI

Член на Комисията

(1) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29.

(2) ОВ L 10, 14.1.2006 г., стр. 16.

(3) ОВ L 115, 3.5.2007 г., стр. 3.

(4) ОВ L 274, 20.10.2005 г., стр. 93.

(5) Уебсайт на Европейската комисия: http://ec.europa.eu/food/animal/diseases/controlmeasures/avian/eu_resp_surveillance_en.htm

(6) The EFSA Journal (2005 г.) 266, 1-21; Научно становище относно аспектите на инфлуенцата по птиците, свързани със здравето на животните и хуманното отношение към тях.

(7) The EFSA Journal (2008 г.) 715, 1-161; Научно становище относно аспектите на инфлуенцата по птиците, свързани със здравето на животните и хуманното отношение към тях, и рисковете от появата ѝ в птицевъдните стопанства в ЕС.

(8) The EFSA Journal (206 г.) 357, 1-46, Научно становище относно мигриращите птици и тяхната възможна роля в разпространението на високопатогенната инфлуенца по птиците.

(9) ОВ L 274, 20.10.2005 г., стр. 105.

(10) ОВ L 237, 31.8.2006 г., стр. 1.

(11) ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Насоки за прилагане на програмите за надзор на инфлуенца по птиците при домашни птици

1. Цели на програмите за надзор

Програмите за надзор на инфлуенца по птиците при домашни птици имат за задача да се информират компетентните органи за движението на вируса на инфлуенца по птиците с цел борба с болестта в съответствие с Директива 2005/94/ЕО чрез целогодишното откриване посредством активен надзор на:

а)	нископатогенната инфлуенца по птиците (LPAI) от подтипове H5 и H7, при пернати птици (а именно пилета, пуйки, токачки, фазани, яребици и пъдпъдъци) и щраусови птици, като по този начин се допълват другите съществуващи системи за ранно откриване;

б)	LPAI от подтипове H5 и H7 и високопатогенната инфлуенца по птиците (HPAI) при домашни водоплаващи птици (а именно патици, гъски и зеленоглави патици, предназначени за възстановяване на дивечовите запаси);

2. Модел на надзора

Вземането на проби и серологичните тестове в птицевъдни стопанства се извършват с цел да се установи наличието на антитела срещу инфлуенца по птиците, както е определено в Директива 2005/94/ЕО.

Този активен надзор допълва вече съществуващите в държавите-членки системи за ранно откриване, както е предвидено в Решение 2005/734/ЕО и в глава II от наръчника по диагностика за инфлуенца по птиците, одобрен с Решение 2006/437/ЕО на Комисията (наричан по-долу „наръчник по диагностика“); по-специално тези, прилагани в птицевъдните стопанства, за които се счита, че са изложени на по-висок риск от пренасяне на инфлуенца по птиците.

Съществуват два основни международно признати метода за надзор на заболяванията при животните: a) основан на риска надзор; и б) надзор въз основа на вземане на представителна проба.

2.1. Основан на риска надзор

Основаният на риска надзор е предпочитаният метод за осъществяване на надзор за инфлуенца по птиците по един целенасочен и отличаващ се с ефективно използване на ресурсите начин.

Държавите-членки, които избират този метод, конкретно посочват възможните пътища за заразяване на птичите стада и механизма за вземане на проби от птицевъдни стопанства, за които е установено, че са изложени на най-висок риск от заразяване с инфлуенца по птиците.

Критериите и рисковите фактори, изброени в раздел 4.1, не са изчерпателни, но дават най-обща представа за това как да се подходи при вземане на проби и тестване на отделните видове домашни птици и категории производство на домашни птици в различните птицевъдни стопанства. В зависимост от конкретната ветеринарно-санитарна ситуация в съответната държава-членка, може да се наложи те да се претеглят различно.

2.2. Надзор въз основа на вземане на представителни проби

Ако дадена държава-членка не е в състояние да извърши основана на достатъчно доказателства оценка на възможните пътища за заразяване на стада от домашни птици на нейна територия, тя прилага надзор въз основа на схема за вземане на представителни проби. Броят на подлежащите на тестване птицевъдни стопанства трябва да съответства на указания в таблица 1 и таблица 2, в зависимост от видовете домашни птици.

Вземането на проби за серологично тестване за инфлуенца по птиците се разпределя по цялата територия на държавата-членка, така че пробите да могат да се считат за представителни за цялата държава-членка.

3. Обследвани популации

В програмата за надзор се включва вземането на проби от следните видове домашни птици и категории производство:

а)	кокошки носачки;

б)	кокошки носачки, отглеждани в открити пространства;

в)	пилета за разплод;

г)	пуйки за разплод;

д)	патици за разплод;

е)	гъски за разплод;

ж)	пуйки за угояване;

з)	патици за угояване;

и)	гъски за угояване;

й)	отглеждан във ферми пернат дивеч (разред Кокошоподобни), като се акцентира върху възрастните птици, като птиците за разплод;

к)	отглеждан във ферми пернат дивеч (водоплаващи птици);

л)	щраусови птици.

При описаните по-долу извънредни обстоятелства обаче в програмата за надзор могат да бъдат включени и следните категории домашни птици:

м)	бройлери, но само когато: i) те са отглеждани в значителни количества в открити пространства с цел производство и ii) те се считат за изложени на по-висок риск от заразяване с инфлуенца по птиците;

н)

стада в лични стопанства: те по принцип играят много малка роля в движението и разпространението на вируса и вземането на проби от тях изисква много ресурси; в някои държави-членки обаче е възможно стадата в личните стопанства да са изложени на по-висок риск от инфлуенца по птиците поради наличието им в голямо количество, непосредствената им близост до стопанства за търговия с домашни птици, факта, че са предмет на местната или регионалната търговия и други критерии и рискови фактори, изброени в раздел 4.1, по-специално по отношение на конкретната съвкупност от видове.

Възможно е обаче дадена категория производство на домашни птици (например пилета за разплод, отглеждани при условия на висока биологична сигурност) да бъде изключена от вземането на проби при наличие на добре мотивирана обосновка по отношение на нивото на риск.

4. Метод за надзор, основан на риска

Изборът на надзор, основан на риска, трябва да се определя от оценка на ниво държава-членка, при отчитане най-малко на следните критерии и рискови фактори:

4.1. Критерии и рискови фактори

4.1.1. Критерии и рискови фактори за внасянето на вируса в птицевъдните стопанства поради пряка или непряка експозиция на диви птици, по-специално на тези от идентифицираните „целеви видове“

а)	Местоположение на птицевъдното стопанство в непосредствена близост до влажни зони, изкуствени водоеми, блата, естествени езера, реки или морско крайбрежие, където могат да се събират мигриращите диви водни птици.

б)	Местоположение на птицевъдното стопанство в райони с висока гъстота на мигриращи диви птици, по-специално на птиците, определяни като „целеви видове“ за откриване на HPAI H5N1 и изброени в част 2 от приложение II.

в)	Местоположение на птицевъдното стопанство в непосредствена близост до места за почивка и размножаване на мигриращите диви водни птици, особено когато тези райони са свързани чрез прелета на мигриращите птици с райони, където е известно наличието на HPAI H5N1 при диви или домашни птици.

г)	Птицевъдни стопанства при свободен начин на отглеждане и производство или птицевъдни стопанства, където домашни птици или други птици се държат на открито в съоръжения, в които контактът с диви птици не може да бъде в достатъчна степен предотвратен.

д)	Ниско равнище на биосигурност в птицевъдното стопанство, което се отнася до метода на съхранение на фуражите и използването на повърхностните води.

4.1.2. Критерии и рискови фактори за разпространение на вируса в рамките на птицевъдното стопанство и между птицевъдните стопанства, както и последствията (въздействие) от разпространението на инфлуенца по птиците от една домашна птица на друга и между птицевъдните стопанства

а)	Наличието на повече от един птичи вид в едно и също птицевъдно стопанство, по-специално наличието на домашни патици и гъски, заедно с други видове домашни птици.

б)

Видът на производството домашни птици и видовете домашни птици в стопанството, за които данните от надзора са показали повишен процент на установено заразяване с инфлуенца по птиците в държавата-членка, като стопанства за отглеждане на патици и домашни птици, предназначени за възстановяване на дивечовите запаси (по-специално отглеждани във ферми зеленоглави патици).

в)	Местоположение на птицевъдното стопанство в райони с висока гъстота на птицевъдни стопанства.

г)	Моделите на търговия, включително вноса и свързаната с него интензивност на движението, било то пряко или непряко, на домашни птици и други фактори, включително превозни средства, оборудване и хора.

д)	Наличието в стопанството на категории домашни птици с голяма продължителност на живота и различни възрастови групи домашни птици (например кокошки носачки).

4.2. Насочване към популациите в риск

Нивото на насочване трябва да отразява броя и относителната тежест на местно равнище на рисковите фактори, присъстващи в птицевъдното стопанство.

При оценката си в хода на разработването на своя модел за надзора компетентният орган може да разгледа други рискови фактори, което трябва да бъде надлежно отбелязано и обосновано в неговата програма за надзор.

4.3. Брой птицевъдни стопанства за вземане на проби

Таблици 1 и 2 могат да бъдат използвани като основа за определяне на броя на птицевъдни стопанства, от които се предвижда да бъдат взети проби по отношение на изложената на риск популация.

5. Метод за вземане на представителни проби

При вземане на представителни проби, както е посочено в раздел 2.2, броят на птицевъдните стопанства, от които трябва да се вземат проби, се изчислява въз основа на данните, посочени в таблици 1 и 2 в зависимост от видовете птици, представени в птицевъдното стопанство.

5.1. Брой птицевъдни стопанства, от които да бъдат взети проби за серологично тестване за инфлуенца по птиците

5.1.1. Брой птицевъдни стопанства (с изключение на стопанства за отглеждане на патици, гъски и зеленоглави патици), от които да се вземат проби

За всяка категория производство на домашни птици, с изключение на производството на патици, гъски и зеленоглави патици, броят на птицевъдните стопанства, от които да бъдат взети проби, се определя така че да се осигури идентифицирането на поне едно заразено птицевъдно стопанство, когато разпространението на заразените птицевъдни стопанства е най-малко 5 % с 95 % доверителен интервал.

Вземането на проби се извършва в съответствие с таблица 1:

Таблица 1

Брой птицевъдни стопанства (с изключение на стопанства за отглеждане на патици, гъски и зеленоглави патици), от които да се вземат проби за всяка категория производство на домашни птици

Брой стопанства според категорията производство на домашни птици от държава-членка	Брой птицевъдни стопанства, от които да се вземат проби
до 34	всички
35—50	35
51—80	42
81—250	53
> 250	60

5.1.2. Брой стопанства за отглеждане на патици, гъски и зеленоглави патици, от които да се вземат проби (1)

Броят стопанства за отглеждане на патици, гъски и зеленоглави патици, от които да се вземат проби, се определя така че да се осигури идентифицирането на поне едно заразено птицевъдно стопанство, когато разпространението на заразените птицевъдни стопанства е поне 5 % с 99 % доверителен интервал.

Вземането на проби се извършва в съответствие с таблица 2:

Таблица 2

Брой стопанства за отглеждане на патици, гъски и зеленоглави патици, от които да се вземат проби

Брой стопанства за отглеждане на патици, гъски и зеленоглави патици от държава-членка	Брой стопанства за отглеждане на патици, гъски и зеленоглави патици, от които да се вземат проби
до 46	всички
47—60	47
61—100	59
101—350	80
> 350	90

5.2. Брой домашни птици (птици) за вземане на проби в птицевъдно стопанство

Данните, посочени в точки 5.2.1 и 5.2.2 се отнасят за птицевъдни стопанства, от които се вземат проби на базата на основан на риска надзор и на надзор въз основа на вземане на представителни проби.

5.2.1. Брой патици, гъски и зеленоглави патици, от които да се вземат проби в стопанството

Броят на птиците, от които да бъдат взети проби в птицевъдното стопанство, се определя така че да се осигури 95 % вероятност за идентифициране на поне една серопозитивна птица за наличие на инфлуенца по птиците, ако разпространението на серопозитивни птици е по-голямо или равно на 30 %.

Кръвните проби за серологични изследвания се събират от всички категории производство на домашни птици и видове домашни птици от поне 5 до 10 птици (с изключение на патици, гъски и зеленоглави патици) от стопанство, и от различни помещения, ако в стопанството има повече от едно помещение.

В случай на няколко помещения, проби се вземат от най-малко пет птици от помещение.

5.2.2. Брой птици (с изключение на патици, гъски и зеленоглави патици) за вземане на проби в стопанството

Броят на патиците, гъските и зеленоглавите патици, от които да се вземат проби в птицевъдното стопанство, се определя така че да се осигури 95 % вероятност за идентифициране на поне една серопозитивна птица за наличие на инфлуенца по птиците, ако разпространението на серопозитивни птици е по-голямо или равно на 30 %.

От всяко избрано птицевъдно стопанство се вземат двадесет кръвни проби (2) за серологично тестване.

6. Процедури за вземане на проби за серологично тестване

Периодът за вземане на проби в птицевъдното стопанство трябва да съвпадне със сезонното производство за всяка категория производство на домашни птици, като вземането на проби може да се извърши и в кланицата. Този вид вземане на проби не бива да накърни прилагането на основания на риска подход, в съответствие с критериите и рисковите фактори, изброени в раздел 4.1.

С цел оптимизиране на ефективността, както и за да се избегне ненужното влизане на лица в птицевъдни стопанства, вземането на проби при възможност се съчетава с вземане на проби за други цели, като например в рамките на проверки за наличие на Salmonella и Mycoplasma. Това съчетаване обаче не трябва да бъде в ущърб на изискванията, свързани с основания на риска надзор.

7. Вземане на проби за вирусологично тестване

Вземането на проби за вирусологично тестване за инфлуенца по птиците не бива да се използва като алтернатива на серологичното тестване и трябва да се извършва само в рамките на изследвания, които са част от последващи действия след серологично положителни резултати от тестове за инфлуенца по птиците.

8. Честота и период на тестване

Вземането на проби от птицевъдни стопанства се извършва веднъж годишно. Въз основа на оценка на риска обаче държавите-членки могат да решат да извършват вземане на проби и тестване по-често. Основанията за това трябва да бъдат описани подробно в програмата за надзор.

Вземането на проби се извършва в съответствие с одобрена програма за надзор от 1 януари до 31 декември през годината на изпълнение на тази програма.

9. Лабораторно изследване

Изследването на пробите се извършва в националните референтни лаборатории за инфлуенца по птиците в държавите-членки или от други лаборатории, одобрени от компетентните органи и намиращи се под контрола на националните референтни лаборатории.

Лабораторните тестове се провеждат в съответствие с наръчника по диагностика, който определя процедурите за потвърждаване и диференциална диагностика на инфлуенцата по птиците.

Ако дадена държава-членка желае обаче да използва лабораторни тестове, които не са предвидени в наръчника по диагностика, нито са описани в Ръководството за диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE), преди да бъдат използвани тези тестове трябва първо да бъдат признати за годни за тази цел от референтната лаборатория на ЕС на базата на проверени данни.

Всички положителни серологични резултати се потвърждават от националната референтна лаборатория чрез хемаглутинационен-инхибиционен тест, като се използват определени щамове, предоставени от референтната лаборатория на ЕС:

а)

за подтип H5:

i)	начален тест с използване на Teal/England//7894/06 (H5N3);

ii)	тест на всички положителни проби с Chicken/Scotland/59(H5N1) за елиминиране на антитела, които реагират кръстосано с N3;

б)

за подтип H7:

i)	начален тест с използване на Turkey/England/647/77 (H7N7);

ii)	тест на всички положителни проби с African Starling/983/79 (H7N1) за елиминиране на антитела, които реагират кръстосано с N7.

Всички положителни серологични резултати трябва да бъдат последвани в птицевъдното стопанство от епидемиологични изследвания и допълнително вземане на проби за тестване с помощта на вирусологични методи, с цел да се определи дали в птицевъдното стопанство има активна зараза с вируса на инфлуенца по птиците. Заключенията от всички тези изследвания трябва да бъдат докладвани на Комисията.

Всички изолати на вируса на инфлуенца по птиците трябва да се представят на референтната лаборатория на ЕС в съответствие със законодателството на Съюза относно функциите и задълженията на националните референтни лаборатории, както е предвидено в приложение VIII към Директива 2005/94/ЕО, освен ако не е предоставена дерогация, както е предвидено в параграф 4, буква г) от глава V на наръчника по диагностика. Вирусите от подтип H5/H7 се предават незабавно в референтната лаборатория на ЕС и се подлагат на стандартните тестове за характеризиране (определяне на нуклеотидната последователност/IVPI) в съответствие с наръчника по диагностика.

Използват се специфичните протоколи, предоставени от референтната лаборатория на ЕС при изпращане на взетите проби и диагностичните материали. Компетентните органи гарантират, че съществува добър обмен на информация между референтната лаборатория на ЕС и националната референтна лаборатория.

(1) По-високото ниво на доверителност при откриването на заразени стопанства за отглеждане на патици и гъски се дължи на съществуващите доказателства, че посредством пасивен надзор или системи за ранно откриване е по-малко вероятно да бъдат открити заразени стопанства за отглеждане на патици и гъски, отколкото такива за отглеждане на домашни птици от разред Кокошоподобни.

(2) Увеличеният брой на пробите в сравнение с 5.2.1 се дължи на по-ниската чувствителност на диагностичния тест при използването му при водоплаващи птици.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЧАСТ 1

Насоки за прилагане на програмите за надзор на инфлуенца по птиците при диви птици

1. Цели на надзора

Програмата за надзор на инфлуенцата по птиците при дивите птици има за цел навременното откриване на HPAI от подтип H5N1 при диви птици с оглед защитата на домашните птици в птицевъдните стопанства и опазването на общественото здраве и здравето на животните.

2. Модел на надзора

а)	Въвежда се основан на риска надзор, под формата на система за „пасивен“ надзор посредством лабораторно изследване на умиращи диви птици или намерени мъртви птици, като то трябва да е конкретно насочено към видовете водни птици.

б)	То трябва да бъде конкретно насочено към дивите птици, по-специално мигриращите водни птици, т.е. „целевите видове“, за които е било установено, че са изложени на най-висок риск от заразяване с вируса на HPAI H5N1 и предаването му.

в)	Негов обект трябва да бъдат районите в близост до морето, езера и водни пътища, където има намерени мъртви птици; и по-специално ако тези райони са в непосредствена близост до птицевъдни стопанства, особено в райони, където има висока концентрация на птицевъдни стопанства.

г)

При подготовката на програмата за надзор се осигурява тясно сътрудничество с епидемиолози, орнитолози и компетентния орган по въпросите на опазването на природата, които оказват съдействие при идентифициране на видовете и оптимизиране на вземането на проби в зависимост от ситуацията на национално ниво.

д)

Ако епидемиологичната ситуация по отношение на вируса на HPAI H5N1 изисква това, дейностите по надзора се съпровождат от повишаване на осведомеността и активното търсене и следене за умрели или умиращи диви птици, по-специално за тези, които принадлежат към целевите видове. Тези дейности могат да бъдат предприети в случай на откриване на вируса на HPAI H5N1 при домашни и/или диви птици в съседните държави-членки и трети страни или в страни, които са свързани със съответната държава-членка чрез движението на мигриращите диви птици, по-специално тези от целевите видове. В този случай се вземат под внимание конкретните модели на миграция и видовете диви птици, които могат да варират в различните държави-членки.

3. Процедури за вземане на проби

а)	Вземането на проби се извършва в съответствие с наръчника по диагностика.

б)	От диви птици, намерени мъртви или умиращи, се вземат проби — намазки от клоаката и трахеята/носоглътката и/или тъкани — за молекулно идентифициране (PCR) и/или изолиране на вируса.

в)

Специално внимание трябва да се отдели на съхранението и транспортирането на пробите при спазване на изискванията на параграфи 5 и 6 от глава IV на наръчника по диагностика. Всички изолати на вируса на инфлуенцата по птиците при диви птици се предават в референтната лаборатория на ЕС, освен ако не е предоставена дерогация, както е предвидено в параграф 4, буква г) от глава V на наръчника по диагностика. Вирусите от подтип H5/H7 се предават незабавно в референтната лаборатория на ЕС и се подлагат на стандартните тестове за характеризиране (определяне на нуклеотидната последователност/IVPI) в съответствие с наръчника по диагностика.

г)	Вземането на проби не може да бъде продължено след 31 декември на годината на прилагане на програмата.

4. Лабораторно изследване

Лабораторните изследвания се извършват в съответствие с наръчника по диагностика.

Изследването на пробите се извършва в националните референтни лаборатории в държавите-членки или от други лаборатории, одобрени от компетентните органи и намиращи се под контрола на националните референтни лаборатории.

Ако дадена държава-членка желае обаче да използва лабораторни тестове, които не са определени в наръчника по диагностика, нито са описани в Ръководството за диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE), преди да бъдат използвани тези тестове трябва първо да бъдат признати за годни за тази цел от референтната лаборатория на ЕС на базата на проверените данни.

Извършва се първоначален скрининг PCR с използване на M ген, следван от бързо тестване на положителните проби за H5, което следва да се осъществи в рамките на период от не повече от две седмици. В случай на положителна проба за H5, възможно най-скоро се извършва анализ на мястото на деление, за да се определи дали се касае за последователност на високопатогенна инфлуенца по птиците (HPAI) или на нископатогенна инфлуенца по птиците (LPAI). Ако се потвърди наличието на HPAI H5, трябва да се направят бързо допълнителни анализи за определяне на типа N (дори и това само да даде доказателства в подкрепа на изключването на N1).

5. Последващи действия

—

В случай на потвърждаване на зараза с HPAI H5 (N1) (1), се прилагат мерките за борба, предвидени в Решение 2006/563/ЕО на Комисията относно определени защитни мерки по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците от подтип H5N1 при дивите птици в Общността и за отмяна на Решение 2006/115/ЕО (2).

—

Като част от епидемиологичните изследвания е важно да се идентифицират районите, свързани с тези случаи, евентуално за да се прогнозира по-нататъшното разпространение на вируса на инфлуенца по птиците, по-специално в районите от значение за производството на домашни птици, като районите с висока гъстота на птицевъдни стопанства.

ЧАСТ 2

Списък на видовете диви птици, които трябва да бъдат обхванати от вземане на проби и тестване за инфлуенца по птиците — „целеви видове“

№	Научно наименование	Общоприето наименование
1.	Accipiter gentilis	Голям ястреб
2.	Accipiter nisus	Малък ястреб
3.	Anas acuta	Шилоопашата патица
4.	Anas clypeata	Клопач
5.	Anas crecca	Зимно бърне
6.	Anas penelope	Дива патица (свирачка)
7.	Anas platyrhynchos	Зеленоглава патица
8.	Anas querquedula	Лятно бърне
9.	Anas strepera	Сива патица
10.	Anser albifrons albifrons	Голяма белочела гъска (европейска раса)
11.	Anser anser	Сива гъска
12.	Anser brachyrhynchus	Късоклюна гъска
13.	Anser erythropus	Малка белочела гъска
14.	Anser fabalis	Посевна гъска
15.	Ardea cinerea	Сива чапла
16.	Aythya ferina	Кафявоглава потапница
17.	Aythya fuligula	Качулата потапница
18.	Branta bernicla	Черна гъска
19.	Branta canadensis	Канадска гъска
20.	Branta leucopsis	Белобуза гъска
21.	Branta ruficollis	Червеногуша гъска
22.	Bubo bubo	Бухал
23.	Buteo buteo	Обикновен мишелов
24.	Buteo lagopus	Северен мишелов
25.	Cairina moschata	Мускусна патица
26.	Ciconia ciconia	Бял щъркел
27.	Circus aeruginosus	Тръстиков блатар
28.	Cygnus columbianus	Малък лебед
29.	Cygnus cygnus	Лебед поен
30.	Cygnus olor	Лебед ням
31.	Falco peregrinus	Сокол скитник
32.	Falco tinnunculus	Черношипа ветрушка (керкенез)
33.	Fulica atra	Лиска
34.	Larus canus	Чайка буревестница
35.	Larus ridibundus	Речна чайка
36.	Limosa limosa	Черноопашат крайбрежен бекас
37.	Marmaronetta angustirostris	Мраморна патица
38.	Mergus albellus	Малък нирец
39.	Milvus migrans	Черна каня
40.	Milvus milvus	Червена каня
41.	Netta rufina	Червеноклюна потапница
42.	Phalacrocorax carbo	Голям корморан
43.	Philomachus pugnax	Бойник
44.	Pica pica	Сврака
45.	Pluvialis apricaria	Златиста булка
46.	Podiceps cristatus	Голям гмурец
47.	Podiceps nigricollis	Черноврат гмурец
48.	Porphyrio porphyrio	Султанка
49.	Tachybaptus ruficollis	Малък гмурец
50.	Vanellus vanellus	Обикновена калугерица

(1) Следва да се предприемат мерки за борба с болестта след потвърждаване на HPAI H5 и съмнение за N1.

(2) ОВ L 222, 15.8.2006 г., стр. 11.

1.7.2010

Официален вестник на Европейския съюз

L 166/33

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 30 юни 2010 година

за изменение на Решение 2006/771/ЕО за хармонизиране на радиочестотния спектър за използване от устройства с малък обсег на действие

(нотифицирано под номер C(2010) 4313)

(текст от значение за ЕИП)

(2010/368/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Решение № 676/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно регулаторната рамка за политиката на Европейската общност в областта на радиочестотния спектър (Решение за радиочестотния спектър) (1), и по-специално член 4, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

Решение 2006/771/ЕО (2) на Комисията хармонизира техническите условия за използване на радиочестотния спектър от множество разнообразни устройства с малък обсег на действие, включително за приложения като алармени системи, локално съобщително оборудване, устройства за отваряне на врати и медицински имплантанти. Устройствата с малък обсег на действие са основно продукти за масовия пазар и/или преносими продукти, които лесно могат да бъдат пренасяни и използвани трансгранично; поради това различията в условията за достъп до спектъра пречат на тяхното свободно движение, увеличават производствените разходи по тях и създават риск от вредни радиосмущения с други радиоприложения и радиослужби.

(2)	Но поради бързите промени в технологиите и обществените нужди могат да се появяват нови приложения на устройствата с малък обсег на действие, което изисква редовно актуализиране на условията за хармонизиране на радиоспектъра.

(3)

На 5 юли 2006 г. Комисията предостави постоянен мандат на Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEPT), съгласно член 4, параграф 2 от Решение № 676/2002/ЕО, да актуализира приложението към Решение 2006/771/ЕО в отговор на технологичното и пазарното развитие в областта на устройствата с малък обсег на действие.

(4)	С решения 2008/432/ЕО (3) и 2009/381/ЕО (4) на Комисията вече бяха изменени хармонизираните технически условия за устройства с малък обсег на действие, съдържащи се в Решение 2006/771/ЕО, като бе заменено приложението към него.

(5)	В своя доклад от ноември 2009 г. (5), представен в отговор на горепосочения мандат, CEPT посъветва Комисията да измени редица технически аспекти в приложението към Решение 2006/771/ЕО.

(6)	Поради това приложението към Решение 2006/771/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(7)

Оборудването, функциониращо в съответствие с условията, определени в настоящото решение, трябва да е съобразено и с Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие (6), за да използва спектъра ефективно, така че да се избегнат вредни радиосмущения, което се доказва или чрез съответствие с хармонизирани стандарти или чрез прилагане на алтернативни процедури за оценяване на съответствието.

(8)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по радиочестотния спектър,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложението към Решение 2006/771/ЕО се заменя с приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 30 юни 2010 година.

За Комисията

Neelie KROES

Заместник-председател

(1) ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 1.

(2) ОВ L 312, 11.11.2006 г., стр. 66.

(3) ОВ L 151, 11.6.2008 г., стр. 49.

(4) ОВ L 119, 14.5.2009 г., стр. 32.

(5) Доклад 35 на CEPT, RSCOM 09-68.

(6) ОВ L 91, 7.4.1999 г., стр. 10.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ

Хармонизирани радиочестотни ленти и технически параметри за устройства с малък обсег на действие

Вид устройство с малък обсег на действие	Радиочестотна лента (1)	Максимална излъчена мощност/максимална напрегнатост на полето/максимална плътност на мощността (2)	Допълнителни параметри (разпределение на каналите и/или достъп до канала и правила за заемането му) (3)	Други ограничения за използването (4)	Краен срок за прилагане
Неспецифични устройства с малък обсег на действие (5)	6 765—6 795 kHz	42 dΒμΑ/m на 10 метра			1 октомври 2008 г.
	13,553—13,567 MHz	42 dΒμΑ/m на 10 метра			1 октомври 2008 г.
	26,957—27,283 MHz	10 mW ефективна излъчена мощност (e.r.p.), съответстваща на 42 dΒμΑ/m на 10 метра		Изключват се видеоприложенията	1 юни 2007 г.
	40,660—40,700 MHz	10 mW e.r.p.		Изключват се видеоприложенията	1 юни 2007 г.
Неспецифични устройства с малък обсег на действие (продължение)	433,050—434,040 (6) MHz	1 mW e.r.p. и – 13dBm/10 kHz плътност на мощността при модулация с широчина на честотната лента по-голяма от 250 kHz	Разрешават се гласови приложения със съвременни методи за ограничаване на радиосмущенията	Изключват се аудио- и видеоприложения	1 ноември 2010 г.
	433,050—434,040 (6) MHz	10 mW e.r.p.	Максимална стойност на коефициента на запълване (7): 10 %	Изключват се аналогови аудиоприложения освен гласовите. Аналоговите видеоприложения се изключват.	1 ноември 2010 г.
	434,040—434,790 (6) MHz	1 mW e.r.p. и – 13 dBm/10 kHz плътност на мощността при модулация с широчина на честотната лента по-голяма от 250 kHz	Разрешават се гласови приложения със съвременни методи за ограничаване на радиосмущенията	Изключват се аудио- и видеоприложения	1 ноември 2010 г.
		10 mW e.r.p.	Максимална стойност на коефициента на запълване (7): 10 %	Изключват се аналогови аудиоприложения освен гласовите. Аналоговите видеоприложения се изключват.	1 ноември 2010 г.
		10 mW e.r.p.	Максимална стойност на коефициента на запълване (7): 100 %, при канално отстояние до 25 kHz Разрешават се гласови приложения със съвременни методи за ограничаване на радиосмущенията	Изключват се аудио- и видеоприложения	1 ноември 2010 г.
Неспецифични устройства с малък обсег на действие (продължение)	863,000—865,000 MHz	25 mW e.r.p.	Трябва да се използват методи за достъп до спектъра и ограничаване на радиосмущенията, които осигуряват експлоатационни показатели, поне еквивалентни на тези на методите, описани в хармонизираните стандарти, приети в съответствие с Директива 1999/5/ЕО. Като алтернатива, може да се използва и максимална стойност 0,1 % на коефициента на запълване (7).	Изключват се аналогови аудиоприложения освен гласовите. Аналоговите видеоприложения се изключват.	1 ноември 2010 г.
	865,000—868,000 MHz	25 mW e.r.p.	Трябва да се използват методи за достъп до спектъра и ограничаване на радиосмущенията, които осигуряват експлоатационни показатели, поне еквивалентни на тези на методите, описани в хармонизираните стандарти, приети в съответствие с Директива 1999/5/ЕО. Като алтернатива, може да се използва и максимална стойност 1 % на коефициента на запълване (7).	Изключват се аналогови аудиоприложения освен гласовите. Аналоговите видеоприложения се изключват.	1 ноември 2010 г.
	868,000—868,600 MHz	25 mW e.r.p.	Трябва да се използват методи за достъп до спектъра и ограничаване на радиосмущенията, които осигуряват експлоатационни показатели, поне еквивалентни на тези на методите, описани в хармонизираните стандарти, приети в съответствие с Директива 1999/5/ЕО. Като алтернатива, може да се използва и максимална стойност 1 % на коефициента на запълване (7).	Аналоговите видеоприложения се изключват.	1 ноември 2010 г.
	868,700—869,200 MHz	25 mW e.r.p.	Трябва да се използват методи за достъп до спектъра и ограничаване на радиосмущенията, които осигуряват експлоатационни показатели, поне еквивалентни на тези на методите, описани в хармонизираните стандарти, приети в съответствие с Директива 1999/5/ЕО. Като алтернатива, може да се използва и максимална стойност 0,1 % на коефициента на запълване (7).	Аналоговите видеоприложения се изключват.	1 ноември 2010 г.
Неспецифични устройства с малък обсег на действие (продължение)	869,400—869,650 (6) MHz	500 mW e.r.p.	Трябва да се използват методи за достъп до спектъра и ограничаване на радиосмущенията, които осигуряват експлоатационни показатели, поне еквивалентни на тези на методите, описани в хармонизираните стандарти, приети в съответствие с Директива 1999/5/ЕО. Като алтернатива, може да се използва и максимална стойност 10 % на коефициента на запълване (7). Каналното отстояние трябва да бъде 25 kHz с изключение на случая, в който цялата лента може да бъде използвана и като един канал за високоскоростно предаване на данни.	Аналоговите видеоприложения се изключват.	1 ноември 2010 г.
	869,400—869,650 (6) MHz	25 mW e.r.p.	Трябва да се използват методи за достъп до спектъра и ограничаване на радиосмущенията, които осигуряват експлоатационни показатели, поне еквивалентни на тези на методите, описани в хармонизираните стандарти, приети в съответствие с Директива 1999/5/ЕО. Като алтернатива, може да се използва и максимална стойност 0,1 % на коефициента на запълване (7).	Изключват се аналогови аудиоприложения освен гласовите. Аналоговите видеоприложения се изключват.	1 ноември 2010 г.
	869,700—870,000 (6) MHz	5 mW e.r.p.	Разрешават се гласови приложения със съвременни методи за ограничаване на радиосмущенията	Изключват се аудио- и видеоприложения	1 юни 2007 г.
	869,700—870,000 (6) MHz	25 mW e.r.p.	Трябва да се използват методи за достъп до спектъра и ограничаване на радиосмущенията, които осигуряват експлоатационни показатели, поне еквивалентни на тези на методите, описани в хармонизираните стандарти, приети в съответствие с Директива 1999/5/ЕО. Като алтернатива, може да се използва и максимална стойност 1 % на коефициента на запълване (7).	Изключват се аналогови аудиоприложения освен гласовите. Аналоговите видеоприложения се изключват.	1 ноември 2010 г.
Неспецифични устройства с малък обсег на действие (продължение)	2 400—2 483,5 MHz	10 mW еквивалентна изотропно излъчена мощност (e.i.r.p)			1 юни 2007 г.
	5 725—5 875 MHz	25 mW e.i.r.p.			1 юни 2007 г.
	24,150—24,250 GHz	100 mW e.i.r.p.			1 октомври 2008 г.
	61,0—61,5 GHz	100 mW e.i.r.p.			1 октомври 2008 г.
Системи за широколентов пренос на данни	2 400—2 483,5 MHz	100 mW e.i.r.p. и 100 mW/100 kHz спектрална плътност на e.i.r.p. при използване на модулация със скокообразно изменение на честотата, 10 mW/MHz спектрална плътност на e.i.r.p. при използване на други видове модулация	Трябва да се използват методи за достъп до спектъра и ограничаване на радиосмущенията, които осигуряват експлоатационни показатели, поне еквивалентни на тези на методите, описани в хармонизираните стандарти, приети в съответствие с Директива 1999/5/ЕО.		1 ноември 2009 г.
Системи за широколентов пренос на данни	57,0—66,0 GHz	40 dBm e.i.r.p. и 13 dBm/MHz спектрална плътност на e.i.r.p.	Трябва да се използват методи за достъп до спектъра и ограничаване на радиосмущенията, които осигуряват експлоатационни показатели, поне еквивалентни на тези на методите, описани в хармонизираните стандарти, приети в съответствие с Директива 1999/5/ЕО.	Изключва се използване на фиксирани съоръжения на открито	1 ноември 2010 г.
Алармени системи	868,600—868,700 MHz	10 mW e.r.p.	Канално отстояние: 25 kHz Цялата радиочестотна лента може да бъде използвана и като един канал за високоскоростно предаване на данни Максимална стойност на коефициента на запълване (7): 1,0 %		1 октомври 2008 г.
	869,250—869,300 MHz	10 mW e.r.p.	Канално отстояние: 25 kHz Максимална стойност на коефициента на запълване (7): 0,1 %		1 юни 2007 г.
	869,300—869,400 MHz	10 mW e.r.p.	Канално отстояние: 25 kHz Максимална стойност на коефициента на запълване (7): 1,0 %		1 октомври 2008 г.
	869,650—869,700 MHz	25 mW e.r.p.	Канално отстояние: 25 kHz Максимална стойност на коефициента на запълване (7): 10 %		1 юни 2007 г.
Алармени системи за социални нужди (8)	869,200—869,250 MHz	10 mW e.r.p.	Канално отстояние: 25 kHz Максимална стойност на коефициента на запълване (7): 0,1 %		1 юни 2007 г.
Индуктивни приложения (9)	9,000—59,750 kHz	72 dΒμΑ/m на 10 метра			1 ноември 2010 г.
	59,750—60,250 kHz	42 dΒμΑ/m на 10 метра			1 юни 2007 г.
	60,250—70,000 kHz	69 dΒμΑ/m на 10 метра			1 юни 2007 г.
	70—119 kHz	42 dΒμΑ/m на 10 метра			1 юни 2007 г.
	119—127 kHz	66 dΒμΑ/m на 10 метра			1 юни 2007 г.
	127—140 kHz	42 dΒμΑ/m на 10 метра			1 октомври 2008 г.
	140—148,5 kHz	37,7 dΒμΑ/m на 10 метра			1 октомври 2008 г.
	148,5—5 000 kHz За определени радиочестотни ленти, споменати по-долу, са валидни по-големи стойности на напрегнатостта на полето и допълнителни ограничения за използване:	– 15 dBμА/m на 10 m във всяка честотна лента с широчина 10 kHz Освен това за системи, работещи с широчина на честотната лента по-голяма от 10 kHz, сумарната напрегнатост на полето е – 5 dΒμΑ/m на 10 метра.			1 октомври 2008 г.
Индуктивни приложения (продължение)	400—600 kHz	– 8 dΒμΑ/m на 10 метра		Този набор от условия за използване важи само за приложенията за радиочестотна идентификация (RFID) (10)	1 октомври 2008 г.
	3 155—3 400 kHz	13,5 dBμА/m на 10 метра			1 октомври 2008 г.
	5 000—30 000 kHz За определени радиочестотни ленти, споменати по-долу, са валидни по-големи стойности на напрегнатостта на полето и допълнителни ограничения за използване:	– 20 dBμА/m на 10 m във всяка честотна лента с широчина 10 kHz Освен това за системи, работещи с широчина на честотната лента по-голяма от 10 kHz, сумарната напрегнатост на полето е – 5 dΒμΑ/m на 10 метра.			1 октомври 2008 г.
	6 765—6 795 kHz	42 dBμА/m на 10 метра			1 юни 2007 г.
	7 400—8 800 kHz	9 dBμА/m на 10 метра			1 октомври 2008 г.
	10 200—11 000 kHz	9 dBμА/m на 10 метра			1 октомври 2008 г.
Индуктивни приложения (продължение)	13 553—13 567 kHz	42 dBμА/m на 10 метра			1 юни 2007 г.
	13 553—13 567 kHz	60 dBμА/m на 10 метра		Този набор от условия за използване важи само за приложенията за радиочестотна идентификация (RFID) (10) и електронно наблюдение на предмети (EAS) (11)	1 октомври 2008 г.
	26 957—27 283 kHz	42 dBμА/m на 10 метра			1 октомври 2008 г.
Активни медицински имплантанти (12)	9—315 kHz	30 dΒμΑ/m на 10 метра	Максимална стойност на коефициента на запълване (7): 10 %		1 октомври 2008 г.
	30,0—37,5 MHz	1 mW e.r.p.	Максимална стойност на коефициента на запълване (7): 10 %	Този набор от условия за използване важи само за свръхмаломощни имплантируеми медицински мембрани за измерване на кръвно налягане	1 ноември 2010 г.
	402—405 MHz	25 μW e.r.p.	Канално отстояние: 25 kHz Отделните предаватели могат да комбинират съседни канали за увеличаване широчината на честотната лента до 300 kHz. С цел да се гарантира съвместимост на работата с другите потребители и по-специално с метеорологичните радиосонди, могат да бъдат използвани и други методи за достъп до спектъра и за ограничаване на радиосмущенията, включително честотни ленти с широчина над 300 kHz, при условие че те осигуряват експлоатационни показатели, поне еквивалентни на тези на методите, описани в хармонизираните стандарти, приети в съответствие с Директива 1999/5/ЕО.		1 ноември 2009 г.
Активни медицински имплантанти и свързани с тях периферни устройства (13)	401—402 MHz	25 μW e.r.p.	Канално отстояние: 25 kHz Отделните предаватели могат да комбинират съседни канали за увеличаване широчината на честотната лента до 100 kHz. Трябва да се използват методи за достъп до спектъра и ограничаване на радиосмущенията, които осигуряват експлоатационни показатели, поне еквивалентни на тези на методите, описани в хармонизираните стандарти, приети в съответствие с Директива 1999/5/ЕО. Като алтернатива, може да се използва и максимална стойност 0,1 % на коефициента на запълване (7).		1 ноември 2010 г.
	405—406 MHz	25 μW e.r.p.	Канално отстояние: 25 kHz Отделните предаватели могат да комбинират съседни канали за увеличаване широчината на честотната лента до 100 kHz. Трябва да се използват методи за достъп до спектъра и ограничаване на радиосмущенията, които осигуряват експлоатационни показатели, поне еквивалентни на тези на методите, описани в хармонизираните стандарти, приети в съответствие с Директива 1999/5/ЕО. Като алтернатива, може да се използва и максимална стойност 0,1 % за коефициента на запълване (7).		1 ноември 2010 г.
Имплантируеми устройства за животни (14)	315—600 kHz	– 5 dΒμΑ/m at 10m	Максимална стойност на коефициента на запълване (7): 10 %		1 ноември 2010 г.
Имплантируеми устройства за животни (14)	12,5—20,0 MHz	– 7 dBμА/m на 10m във всяка честотна лента с широчина от 10 kHz	Максимална стойност на коефициента на запълване (7): 10 %	Този набор от условия за използване важи само за приложения на закрито	1 ноември 2010 г.
Маломощни FM предаватели (15)	87,5—108,0 MHz	50 nW e.r.p.	Канално отстояние до 200 kHz		1 ноември 2010 г.
Безжични аудиоприложения (16)	863—865 MHz	10 mW e.r.p.			1 ноември 2010 г.
Приложения за радиоопределяне (17)	2 400—2 483,5 MHz	25 mW e.i.r.p.			1 ноември 2009 г.
Приложения за радиоопределяне (17)	17,1—17,3 GHz	26 dBm e.i.r.p.	Трябва да се използват методи за достъп до спектъра и ограничаване на радиосмущенията, които осигуряват експлоатационни показатели, поне еквивалентни на тези на методите, описани в хармонизираните стандарти, приети в съответствие с Директива 1999/5/ЕО.	Този набор от условия за използване важи само за наземни системи.	1 ноември 2009 г.
Радари за измерване на ниво в резервоари (18)	4,5—7,0 GHz	24 dBm e.i.r.p. (19)			1 ноември 2009 г.
	8,5—10,6 GHz	30 dBm e.i.r.p. (19)			1 ноември 2009 г.
	24,05—27,0 GHz	43 dBm e.i.r.p. (19)			1 ноември 2009 г.
	57,0—64,0 GHz	43 dBm e.i.r.p. (19)			1 ноември 2009 г.
	75,0—85,0 GHz	43 dBm e.i.r.p. (19)			1 ноември 2009 г.
Радиоуправляеми модели (20)	26 990—27 000 kHz	100 mW e.r.p.			1 ноември 2009 г.
	27 040—27 050 kHz	100 mW e.r.p.			1 ноември 2009 г.
	27 090—27 100 kHz	100 mW e.r.p.			1 ноември 2009 г.
	27 140—27 150 kHz	100 mW e.r.p.			1 ноември 2009 г.
	27 190—27 200 kHz	100 mW e.r.p.			1 ноември 2009 г.
Радиочестотна идентификация (RFID)	2 446—2 454 MHz	100 mW e.i.r.p.			1 ноември 2009 г.
Пътнотранспортни телематични системи	76,0—77,0 GHz	55 dBm пикова e.i.r.p. и 50 dBm средна e.i.r.p. и 23,5 dBm dBm средна e.i.r.p. за импулсни радари		Този набор от условия за използване важи само за системи за сухопътни превозни средства и инфраструктурни съоръжения	1 ноември 2010 г.

(1) Държавите-членки трябва да разрешават използването на посочени в настоящата таблица съседни радиочестотни ленти като една радиочестотна лента, при условие че се спазват специфичните условия за всяка една от тези съседни радиочестотни ленти.

(2) Държавите-членки трябва да разрешават използването на радиочестотния спектър до посочените в настоящата таблица стойности за излъчената мощност на предаване, напрегнатостта на полето или плътността на мощността. В съответствие с член 3, параграф 3 от Решение 2006/771/ЕО, те могат да налагат по-свободни условия, т.е. да разрешават използването на радиочестотния спектър при по-високи стойности на излъчената мощност, напрегнатостта на полето или плътността на мощността.

(3) Държавите-членки могат да налагат само тези „допълнителни параметри (разпределение на каналите и/или достъп до канала и правила за заемането му)“ и не могат да добавят други параметри или изисквания за достъп до спектъра и за ограничаване на радиосмущенията. По-свободни условия по смисъла на член 3, параграф 3 от Решение 2006/771/ЕО означава, че държавите-членки могат напълно да пропуснат „допълнителните параметри (разпределение на каналите и/или достъп до канала и правила за заемането му)“ от дадена клетка в таблицата или да разрешат по-високи стойности.

(4) Държавите-членки могат да налагат само посочените тук „други ограничения за използването“ и не могат да добавят допълнителни ограничения за използването. Тъй като по смисъла на член 3, параграф 3 от Решение 2006/771/ЕО могат да бъдат въведени по-свободни условия, държавите-членки могат да пропуснат едно или всички от тези ограничения.

(5) В тази категория попада всеки вид приложение, което отговаря на техническите изисквания (обикновено за използване в телеметрията, телеуправлението, алармените системи, предаването на данни по принцип и други подобни приложения).

(6) За тази радиочестотна лента държавите-членки трябва да направят възможни всички алтернативни групи условия за използване.

(7) „Коефициент на запълване“ означава отношението на времето, през което съоръжението излъчва активно, към произволно взет едночасов период. По-свободни условия по смисъла на член 3, параграф 3 от Решение 2006/771/ЕО означава, че държавите-членки могат да разрешат по-висока стойност на коефициента на запълване.

(8) Алармените системи за социални нужди се използват от възрастни хора или хора с увреждания, когато са в опасност.

(9) Тази категория обхваща например автомобилните имобилайзери, устройствата за идентификация на животни, алармени системи, откриване на кабели, управление на отпадъци, определяне на самоличност, безжични гласови връзки, контрол на достъпа, сензори за разстояние, охранителни системи, включително радиочестотни индуктивни охранителни системи, предаване на данни към преносими устройства, автоматично разпознаване на предмети, безжични системи за управление и системи за автоматично събиране на пътни такси.

(10) Тази категория обхваща индуктивните приложения, използвани за радиочестотна идентификация (RFID).

(11) Тази категория обхваща индуктивните приложения, използвани за електронно наблюдение на предмети (EAS).

(12) Тази категория обхваща радиоустройствата, които са неразделна част от активните имплантируеми медицински изделия, както са определени в Директива 90/385/ЕИО на Съвета от 20 юни 1990 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки, свързано с активните имплантируеми медицински изделия (ОВ L 189, 20.7.1990 г., стр. 17).

(13) Тази категория обхваща системи, специално проектирани с цел осъществяване на негласови цифрови съобщения между активни медицински имплантанти, както са определени в бележка под линия 12, и/или носени върху тялото устройства и други устройства извън човешкото тяло, използвани за предаване на некритична по отношение на времето физиологична информация, отнасяща се за отделен пациент.

(14) Тази категория обхваща предавателни устройства, поставени в тялото на животни с цел извършване на диагностични функции и/или осъществяване на терапевтично лечение.

(15) Тази категория обхваща приложения за връзка на лични аудиоустройства, включително мобилни телефони, с автомобилни или домашни системи за развлечение.

(16) Приложения за безжични аудиосистеми, включително: безжични микрофони, безжични високоговорители; безжични слушалки; безжични слушалки за преносимо използване, напр. за преносими радиоприемници, компактдискови или касетни устройства, носени от човек; безжични слушалки за използване в превозно средство, например с радиоприемник или мобилен телефон и т.н.; устройства за слухов мониторинг, използвани на концерти и други сценични представления.

(17) Тази категория обхваща приложенията за определяне на позиция, скорост и/или други характеристики на даден обект, или за получаване на информация относно тези параметри.

(18) Радарите за измерване на ниво в резервоари са специфичен вид приложение за радиоопределяне и се използват за измерване на нивото в резервоари, като се инсталират в метални или железобетонни резервоари или в подобни конструкции, направени от материал със сходни характеристики на затихване. Предназначението на резервоара е да съдържа определено вещество.

(19) Ограничението за мощността важи за вътрешността на затворен резервоар и съответства на спектрална плътност – 41,3 dBm/MHz e.i.r.p извън 500-литров изпитвателен резервоар.

(20) Тази категория обхваща приложения, използвани за радиоуправляеми модели (главно умалени модели на превозни средства) във въздуха, на земята, над или под водната повърхност.“

		ISSN 1830-3617 doi:10.3000/18303617.L_2010.166.bul
Официален вестник на Европейския съюз		L 166

Издание на български език	Законодателство	Година 53 1 юли 2010 г.

Съдържание		II Незаконодателни актове	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Регламент (ЕС) № 573/2010 на Комисията от 30 юни 2010 година за изменение на Регламент (ЕС) № 185/2010 за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването ( 1 )	1
	*	Регламент (ЕС) № 574/2010 на Комисията от 30 юни 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 1 и МСФО 7 ( 1 )	6
		Регламент (ЕС) № 575/2010 на Комисията от 30 юни 2010 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци	9
		Регламент (ЕС) № 576/2010 на Комисията от 30 юни 2010 година относно определяне на вносните мита в сектора на зърнените култури приложими от 1 юли 2010 година	11
		Регламент (ЕС) № 577/2010 на Комисията от 30 юни 2010 година относно изменение на представителните цени и размера на допълнителните вносни мита за някои продукти от сектора на захарта, определени с Регламент (ЕО) № 877/2009 за 2009/10 пазарна година	14
		РЕШЕНИЯ
		2010/364/ЕС
	*	Решение на Съвета от 24 юни 2010 година за сключване на споразумението между Европейската общност и Съвета на министрите на Република Албания по някои аспекти на въздухоплавателните услуги	16
		2010/365/ЕС
	*	Решение на Съвета от 29 юни 2010 година относно прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген във връзка с Шенгенската информационна система в Република България и в Румъния	17
		2010/366/ЕС
	*	Решение на Съвета от 29 юни 2010 година за назначаване на член от Румъния в Комитета на регионите	21
		2010/367/ЕС
	*	Решение на Комисията от 25 юни 2010 година относно прилагането от страна на държавите-членки на програми за надзор на инфлуенцата по птиците при домашни и диви птици (нотифицирано под номер C(2010) 4190) ( 1 )	22
		2010/368/ЕС
	*	Решение на Комисията от 30 юни 2010 година за изменение на Решение 2006/771/ЕО за хармонизиране на радиочестотния спектър за използване от устройства с малък обсег на действие (нотифицирано под номер C(2010) 4313) ( 1 )	33

(EUR/100 kg)
Код по КН	Кодове на трети страни (1)	Фиксирана вносна стойност
0702 00 00	MA	44,4
	MK	31,8
	TR	53,0
	ZZ	43,1
0707 00 05	MK	41,0
	TR	118,9
	ZZ	80,0
0709 90 70	TR	106,7
0709 90 70	ZZ	106,7
0805 50 10	AR	85,3
	TR	97,3
	US	84,1
	ZA	94,5
	ZZ	90,3
0808 10 80	AR	107,5
	BR	90,2
	CA	118,4
	CL	95,2
	CN	60,1
	NZ	112,2
	US	102,5
	ZA	100,8
	ZZ	98,4
0809 10 00	TR	231,7
0809 10 00	ZZ	231,7
0809 20 95	TR	303,6
0809 20 95	ZZ	303,6
0809 30	AR	133,5
	TR	155,8
	ZZ	144,7
0809 40 05	AU	258,9
	IL	210,4
	US	319,2
	ZZ	262,8

Код по КН	Описание на стоките	Вносно мито (1) (EUR/t)
1001 10 00	ПШЕНИЦА твърда висококачествена	0,00
	със средно качество	0,00
	с ниско качество	0,00
1001 90 91	ПШЕНИЦА мека, за посев	0,00
ex 1001 90 99	ПШЕНИЦА мека висококачествена, различна от тази за посев	0,00
1002 00 00	РЪЖ	11,79
1005 10 90	ЦАРЕВИЦА за посев, различна от хибридна	5,34
1005 90 00	ЦАРЕВИЦА, различна от тази за посев (2)	5,34
1007 00 90	СОРГО на зърна, различно от хибрид за посев	11,79

(EUR)
Код по КН	Размер на представителната цена за 100 kg нето от съответния продукт	Размер на допълнителното мито за 100 kg нето от съответния продукт
1701 11 10 (1)	41,21	0,00
1701 11 90 (1)	41,21	2,54
1701 12 10 (1)	41,21	0,00
1701 12 90 (1)	41,21	2,24
1701 91 00 (2)	42,49	4,72
1701 99 10 (2)	42,49	1,59
1701 99 90 (2)	42,49	1,59
1702 90 95 (3)	0,42	0,27