ISSN 1830-3617

doi:10.3000/18303617.L_2010.027.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 27

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 53
30 януари 2010 г.


Съдържание

 

IV   Актове, приети преди 1 декември 2009 г. по силата на Договора за ЕО, Договора за ЕС и Договора за Евратом

Страница

 

*

Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно екомаркировката на ЕС ( 1 )

1

 

*

Регламент (ЕО) № 67/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година за определяне на общите правила за предоставяне на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските мрежи

20

 

*

Директива 2009/144/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 30 ноември 2009 година относно някои компоненти и характеристики на колесните селскостопански и горски трактори ( 1 )

33

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


IV Актове, приети преди 1 декември 2009 г. по силата на Договора за ЕО, Договора за ЕС и Договора за Евратом

30.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 27/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 66/2010 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 25 ноември 2009 година

относно екомаркировката на ЕС

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Целта на Регламент (ЕО) № 1980/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно ревизирана схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка (4) беше да се създаде доброволна схема за присъждане на знак за екомаркировка, насочена към насърчаване на продукти с намалено въздействие върху околната среда през целия им жизнен цикъл и за предоставяне на потребителите на точна, неподвеждаща и научно обоснована информация за въздействието на продуктите върху околната среда.

(2)

Придобитият опит при прилагането на Регламент (EО) № 1980/2000 показа необходимостта от изменение на тази схема за екомаркировка, с оглед повишаване на нейната ефективност и постигане на по-голяма целенасоченост на нейното действие.

(3)

Изменената схема на ЕС за екомаркировка (по-долу „схемата на ЕС за екомаркировка“) следва да бъде приложена при спазване на разпоредбите на Договорите, включително на принципа на предпазните мерки, предвиден в член 174, параграф 2 от Договора за EO.

(4)

Необходимо е да се осигури координация между схемата на ЕС за екомаркировка и установяването на изисквания в контекста на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотребление (5).

(5)

Схемата на ЕС за екомаркировка представлява част от политиката на Общността за устойчиво потребление и производство, която цели да бъде намалено отрицателното въздействие на потреблението и производството върху околната среда, здравето, климата и природните ресурси. Схемата е предназначена да популяризира, посредством използването на екомаркировката на ЕС, онези продукти, които имат високи екологични показатели. За тази цел, е подходящо да се изисква критериите, на които трябва да отговарят продуктите, за да носят екомаркировката на ЕС, да се основават на най-добрите екологични показатели, постигнати от продукти на пазара в Общността. Тези критерии следва да са прости за разбиране и прилагане и следва да се основават на научни данни, като се взема предвид най-новото развитие на технологиите. Тези критерии следва да бъдат ориентирани към пазара и да се отнасят само за най-значимите въздействия на продуктите върху околната среда през целия им жизнен цикъл.

(6)

За да се избегне създаването на прекалено много схеми за екомаркировка, както и за да се насърчи постигането на по-високи екологични показатели във всички сектори, при които въздействието върху околната среда оказва влияние при избора от страна на потребителите, следва да бъдат разширени възможностите за използване на екомаркировката на ЕС. От друга страна обаче, за групите продукти храни и фуражи, следва да се направи изследване, което да гарантира, че критериите са приложими и че добавената стойност може да бъде гарантирана. За храните и фуражите, както и за непреработените земеделски продукти, които попадат в приложното поле на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти (6), следва да се обмисли възможността знак за присъждане на екомаркировка на ЕС да се присъжда само на онези продукти, които имат сертификат за биологични продукти, за да се избегне объркването сред потребителите.

(7)

Екомаркировката на ЕС следва да цели заместването на опасните вещества с по-безопасни, когато това е технически възможно.

(8)

От съществено значение за приемането от широката общественост на схемата на ЕС за екомаркировка е неправителствените организации (НПО) в областта на околната среда и организациите на потребителите да играят важна роля и активно да участват при разработването и определянето на критерии за екомаркировка на ЕС.

(9)

Желателно е, всяка заинтересована страна да може да ръководи разработването или преразглеждането на критерии за екомаркировката на ЕС, при условие че се спазват общи процедурни правила и че процесът се координира от Комисията. За да се осигури цялостната съгласуваност на действията на Общността, е уместно също да се изисква, при разработването или преразглеждането на критерии за екомаркировката на ЕС, да бъдат взети предвид най-новите стратегически цели на Общността в областта на околната среда, като например програмите за дейности във връзка с околната среда, стратегиите за устойчиво развитие и програмите за противодействие на промяната на климата.

(10)

За да се опрости схемата на ЕС за екомаркировка и за да се намали административната тежест, свързана с използването на екомаркировката на ЕС, следва да бъдат рационализирани процедурите за оценка и проверка.

(11)

Уместно е да се формулират условия, при които екомаркировката на ЕС може да се използва и, за да бъде осигурено спазването на тези условия, да се изисква от компетентните органи да провеждат проверки и да забраняват използването на екомаркировката на ЕС в случаите, когато тези условия не са спазени. Също така е уместно да се изисква от държавите-членки да определят правила за налагане на санкции за нарушения на настоящия регламент и да гарантират, че тези санкции се прилагат.

(12)

С оглед увеличаване използването на екомаркировката на ЕС и за да се насърчат лицата, чиито продукти отговарят на критериите за екомаркировка на ЕС, следва да бъдат намалени разходите за използване на екомаркировката на ЕС.

(13)

Необходимо е обществеността да бъде информирана и да бъде привлечено общественото внимание към екомаркировката на ЕС чрез кампании за популяризиране, информационни и образователни кампании, на местно, национално и общностно равнище, за да се постигне осведоменост на потребителите за значението на екомаркировката на ЕС и за да могат те да правят информиран избор. Това е необходимо и за да стане схемата по-привлекателна за производителите и търговците на дребно.

(14)

Държавите-членки следва да обмислят насоки при създаването на своите национални планове за действие в областта на „зелените“ обществени поръчки и биха могли да обмислят определянето на цели за закупуването от страна на публичноправните субекти на екологичносъобразни продукти.

(15)

За да се улесни предлагането на продуктите, носещи екомаркировка на национално и общностно равнище, за да се ограничи допълнителната работа за дружествата, по-специално за МСП, както и за да се избегне объркването на потребителите, е необходимо също да се засили съгласуваността и да се насърчава хармонизацията между схемата на ЕС за екомаркировка и националните схеми за екомаркиране в Общността.

(16)

За да се осигури хармонизирано прилагане на система за присъждане и за надзор на пазара и контрол върху използването на екомаркировката на ЕС в рамките на Общността, компетентните органи следва да обменят информация и опит.

(17)

Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/EO на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7).

(18)

По-специално, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за приемане на критериите, на които продуктите трябва да съответстват, за да могат да носят екомаркировката на ЕС, както и за изменение на приложенията към настоящия регламент. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(19)

За да се осигури по-голяма яснота и правна сигурност, Регламент (EО) № 1980/2000 следва да бъде заменен с настоящия регламент.

(20)

С цел да се осигури плавен преход между Регламент (ЕО) № 1980/2000 и настоящия регламент, следва да бъдат предвидени подходящи преходни разпоредби,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се определят правилата за установяване и прилагане на доброволната схема на ЕС за екомаркировка.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага за всички стоки или услуги, които се доставят на пазара на Общността за разпространение, потребление или използване, било срещу заплащане или безплатно (по-долу „продукти“).

2.   Настоящият регламент не се прилага спрямо лекарствени продукти за хуманна употреба по смисъла на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (8) или за ветеринарна употреба по смисъла на Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (9), нито към който и да е вид медицински изделия.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1.

„група продукти“ означава набор от продукти, които служат за сходни цели, имат сходна употреба или са сходни по функционални свойства, и се възприемат по сходен начин от потребителя.

2.

„оператор“ означава всеки производител, дребен производител, вносител, доставчик на услуги, търговец на едро или търговец на дребно.

3.

„въздействие върху околната среда“ означава всяка промяна на околната среда, която изцяло или частично е предизвикана от продукт през неговия жизнен цикъл.

4.

„екологични показатели“ означава резултатът от управлението от страна на производителя на онези характеристики на продукта, които причиняват въздействие върху околната среда.

5.

„проверка“ означава процедура по удостоверяване на съответствието на продукта със специфичните критерии за екомаркировка на ЕС.

Член 4

Компетентни органи

1.   Всяка държава-членка посочва орган или органи, в рамките на министерствата или извън тях, отговарящи за изпълнението на предвидените в настоящия регламент задачи („компетентният орган“ или „компетентните органи“), както и да осигури неговата (тяхната) оперативност. Когато е посочен повече от един компетентен орган, държавата-членка определя съответните правомощия на тези органи и приложимите към тях изисквания за координация.

2.   Съставът на компетентните органи трябва да е такъв, че да осигурява тяхната независимост и неутралност; също така, процедурните им правила трябва да са такива, че да осигуряват прозрачност при провеждането на дейността им, както и участие на всички заинтересовани страни.

3.   Държавите-членки гарантират, че компетентните органи изпълняват изискванията, посочени в Приложение V.

4.   Компетентните органи гарантират, че процесът на проверка е извършен по последователен, неутрален и надежден начин от страна, независима от оператора, който е подложен на проверка, въз основа на международни, европейски или национални стандарти и процедури, отнасящи се до органите, опериращи със схеми за сертифициране на продукти.

Член 5

Съвет по екомаркировка на Европейския съюз

1.   Комисията създава Съвет по екомаркировка на Европейския съюз (СЕЕС), който се състои от представители на посочените в член 4 компетентни органи на всички държави-членки и на други заинтересовани страни. СЕЕС избира своя председател съгласно процедурните си правила. Той участва със свой принос при разработването и преразглеждането на критериите за екомаркировка на ЕС и при всеки преглед на прилагането на схемата на ЕС за екомаркировка. Също така, той предоставя становища и съдействие в тези области на Комисията и, по-специално, дава препоръки за минималните изисквания за екологични показатели.

2.   Комисията гарантира, че при провеждането на своите дейности, СЕЕС съблюдава балансирано участие на всички съответни заинтересовани страни, свързани с дадена група продукти — например компетентни органи, производители, дребни производители, вносители, доставчици на услуги, търговци на едро, търговци на дребно, най-вече МСП и групи по опазването на околната среда и организации на потребителите.

Член 6

Общи изисквания към критериите за екомаркировка на ЕС

1.   Критериите за екомаркировката на ЕС следва да се основават на екологичните показатели на продуктите, като се отчитат най-новите стратегически цели на Общността в областта на околната среда.

2.   Критериите за екомаркировката на ЕС определят на какви екологични изисквания трябва да отговаря даден продукт, за да може да носи екомаркировката на ЕС.

3.   Критериите за екомаркировката на ЕС се определят въз основа на научни данни и като се вземе предвид целият жизнен цикъл на продуктите. При определянето на такива критерии се взема предвид следното:

а)

най-значителните въздействия върху околната среда, по-специално въздействието върху изменението на климата, върху природата и биоразнообразието, потреблението на енергия и суровини, генерирането на отпадъци, емисиите във всички видове среда, замърсяването чрез физични въздействия и употребата и изпускането на опасни вещества.

б)

заместването на опасни вещества с по-безопасни или чрез употреба на алтернативни материали или изработка, когато това е технически осъществимо.

в)

потенциала за намаляване на въздействието върху околната среда, дължащо се на трайността и възможността за повторна употреба на продуктите.

г)

нетния екологичен баланс между ползите и тежестите за околната среда, включително и аспекти на здравето и безопасността, на различните етапи от жизнения цикъл на продуктите.

д)

когато е подходящо, социалните и етични аспекти, например чрез позоваване на релевантни международни конвенции и споразумения, като съответните стандарти на МОТ и кодекси на поведение.

е)

установените критерии за други екологични маркировки, особено официално признати на национално или регионално равнище, екологичните маркировки EN ISO 14024 тип I, когато съществуват такива за съответната група продукти, с оглед засилването на синергии.

ж)

доколкото е възможно, принципът за намаляване на изпитването върху животни.

4.   Критериите за екомаркировка на ЕС включват изисквания, предназначени да гарантират, че продуктите с екомаркировка на ЕС, функционират адекватно в съответствие с тяхното предназначение.

5.   Преди да се разработят критерии за екомаркировка на ЕС за храни и фуражи в съответствие с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (10), най-късно до 31 декември 2011 г., Комисията изследва дали е осъществимо създаването на надеждни критерии за екологичните показатели през целия жизнен цикъл на такива продукти, включително на рибните продукти и аквакултурите. Изследването следва да обърне специално внимание на въздействието на критерии за екомаркировка на ЕС върху храните и фуражите, както и върху непреработените земеделски продукти, които попадат в приложното поле на Регламент (ЕО) № 834/2007. Изследването следва да разгледа възможността да се присъжда екомаркировката на ЕС само на онези продукти, които имат сертификат за екологично чисти продукти, за да се избегне объркването сред потребителите.

В съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 16, параграф 2 Комисията решава, за коя група храни и фуражи, ако има такава, е осъществимо разработването на критерии за екомаркировка на ЕС, като вземе предвид резултата от изследването и становището на СЕЕС.

6.   Екомаркировката на ЕС не може да се присъжда за стоки, съдържащи вещества или препарати/смеси, които се класифицират като токсични, опасни за околната среда, канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията (CМР), съгласно Регламент (ЕО) 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (11) или за стоки, съдържащи вещества, посочени в член 57 от Регламент (ЕО) 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали (12).

7.   За специфични категории стоки, съдържащи посочените в параграф 6 вещества и само в случаите, когато не е технически осъществимо тяхното заместване като такива или чрез използване на алтернативни материали или изработка, или за продукти, които имат значително по-високи цялостни екологични показатели в сравнение с други стоки от същата категория, Комисията може да приеме мерки за предоставяне на дерогации от параграф 6. Не се предоставя дерогация вещества, отговарящи на критериите по член 57 от Регламент (ЕО) 1907/2006, които са идентифицирани в съответствие с процедурата, предвидена в член 59, параграф 1 от посочения регламент, като са налични в смеси, в изделие или във всяка хомогенна част от комплексно изделие в концентрация по-висока от 0,1 тегл. %. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 16, параграф 2.

Член 7

Разработване и преразглеждане на критериите за екомаркировка на ЕС

1.   След консултация със СЕЕС, Комисията, държавите-членки, компетентните органи и други заинтересовани страни могат да инициират и да ръководят разработването или преразглеждането на критерии за екомаркировката на ЕС. Когато ръководството при разработването на критериите е възложено на други заинтересовани страни, те трябва да покажат експертни познания в областта на продукта, както и способност да ръководят процеса безпристрастно и в съответствие с целите на настоящия регламент. В това отношение, се дава предимство на консорциуми, състоящи се от повече от една заинтересована група.

Страната, която инициира и ръководи разработването или преразглеждането на критерии за екомаркировка на ЕС, изготвя следните документи в съответствие с процедурата, посочена в Приложение I, част А:

a)

предварителен доклад;

б)

предложение за проектокритерии;

в)

технически доклад в подкрепа на предложението за проектокритерии;

г)

окончателен доклад;

д)

наръчник за потенциалните ползватели на екомаркировката на ЕС и за компетентните органи;

е)

наръчник за органите, възлагащи обществени поръчки.

Тези документи се представят на Комисията и на СЕЕС.

2.   Когато вече са разработени критерии в рамките на друга схема за екомаркировка в съответствие с изискванията на екологичните маркировки EN ISO 14024 тип I по отношение на група продукти, за която не са установени критерии за екомаркировка на ЕС, всяка държава-членка, в която се признава другата схема за екомаркировка, може, след консултация с Комисията и със СЕЕС, да предложи тези критерии за разработване в рамките на схемата на ЕС за екомаркировка.

В такива случаи може да бъде използвана съкратената процедура за разработване на критерии, посочена в Приложение I, част Б, при условие че предлаганите критерии са били разработени в съответствие с процедурата от Приложение I, част А. Съкратената процедура за разработване се ръководи от Комисията, или от държавата-членка, която съгласно първа алинея е предложила тази процедура.

3.   При необходимост от несъществено преразглеждане на критериите, може да се приложи съкратена процедура за преразглеждане, както е установено в приложение I, част В.

4.   До 19 февруари 2011 СЕЕС и Комисията съгласуват план за работа, включващ стратегия и неизчерпателен списък от групи от продукти. Този план ще взема предвид други действия на Общността (напр. в областта на „зелените“ обществени поръчки) и може да се актуализира в съответствие с последните стратегически цели на Общността в областта на околната среда. Този план се актуализира редовно.

Член 8

Установяване на критерии за екомаркировка на ЕС

1.   Проектокритериите за екомаркировка на ЕС се разработват в съответствие с процедурата, предвидена в приложение I и като се вземе предвид плана за работа.

2.   Не по-късно от девет месеца след консултацията със СЕЕС, Комисията предприема мерки за установяване на специфични критерии за екомаркировката на ЕС по отношение на всяка група продукти. Тези мерки се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.

В своето окончателно предложение, Комисията взема предвид забележките на СЕЕС и ясно подчертава, документира и предоставя разяснения относно причините за всяка промяна в нейното окончателно предложение в сравнение с проектокритериите, следващи консултацията със СЕЕС.

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 16, параграф 2.

3.   Във връзка с мерките, посочени в параграф 2, Комисията:

а)

установява изисквания за оценка на съответствието на специфични продукти с критериите за екомаркировка на ЕС („изисквания за оценка“);

б)

уточнява, за всяка група продукти, три ключови екологични характеристики, които може да бъдат показани в незадължителната маркировка с каре за текст, описано в Приложение II;

в)

определя, за всяка група продукти, съответния срок на валидност на критериите и на изискванията за оценка;

г)

определя допустимата степен на променливост на продуктите по време на срока на валидност, определен в буква в).

4.   При установяването на критериите за екомаркировка на ЕС се следи да не бъдат въвеждани мерки, чието прилагане може да създаде несъразмерна административна и икономическа тежест за МСП.

Член 9

Присъждане на екомаркировка на ЕС и условия за използването й

1.   Всеки оператор, който желае да използва екомаркировка на ЕС подава заявление до посочените в член 4 компетентни органи, в съответствие със следните правила:

а)

когато продуктът произхожда от една единствена държава-членка, заявлението се подава до компетентен орган на тази държава-членка;

б)

когато продуктът произхожда под една и съща форма от няколко държави-членки, заявлението може да се подаде до компетентен орган в една от тези държави-членки;

в)

когато продуктът е с произход извън Общността, заявлението се подава до компетентен орган на която и да е от държавите-членки, в които продуктът ще се пуска или е бил пуснат на пазара.

2.   Екомаркировката на ЕС е във формата, изобразена в приложение II.

Екомаркировката на ЕС може да се използва само за продукти, които съответстват на критериите за екомаркировка на ЕС за съответните продукти и на които е присъден знак за екомаркировка на ЕС.

3.   В заявлението се посочва пълната информация за връзка с оператора, както и съответната група продукти, и пълното описание на продукта, както и цялата друга информация, поискана от компетентния орган.

Към заявлението се прилага цялата необходима документация, както е определено в съответната мярка на Комисията за установяване на критерии за екомаркировка на ЕС за въпросната група продукти.

4.   Компетентният орган, до когото е подадено заявление, събира такси съгласно приложение III. Необходимо условие за използването на екомаркировката на ЕС е таксите да бъдат платени навреме.

5.   В срок от два месеца след получаването на заявлението, компетентният орган проверява дали документация е пълна и уведомява оператора. Компетентният орган може да отхвърли заявлението, ако операторът не допълни документацията в срок от шест месеца след такова уведомление.

Ако документацията е пълна и компетентният орган е проверил съответствието на продукта с критериите за екомаркировка на ЕС и изискванията за оценка, публикувани в съответствие с член 8, компетентният орган определя регистрационен номер на продукта.

Операторите поемат разходите по изпитването и оценката за съответствие с критериите за екомаркировка на ЕС. Операторите може да бъдат таксувани за пътни разходи и настаняване, когато е необходимо извършването на проверка на място извън територията на държавата-членка, в която е установен компетентният орган.

6.   Когато критериите за екомаркировка на ЕС изискват производствените обекти да отговарят на определени изисквания, последните трябва да бъдат изпълнени във всички обекти, в които се произвежда продуктът, носещ екомаркировката на ЕС. При необходимост компетентният орган предприема проверка на място или определя упълномощено лице за тази цел.

7.   Компетентните органи признават с предимство изпитванията, акредитирани в съответствие със стандарта ISO 17025 и проверките, извършвани от органи, акредитирани в съответствие със стандарта EN 45011 или равностоен международен стандарт. Компетентните органи си сътрудничат, за да се гарантира ефективно и последователно прилагане на процедурите за оценяване и проверка, най-вече чрез работната група, посочена в член 13.

8.   Компетентният орган сключва с всеки оператор договор, който включва условията за използване на екомаркировката на ЕС (включително клаузи относно предоставянето и отнемането на екомаркировката на ЕС, в частност след преразглеждане на критериите). За тази цел се използва стандартен договор в съответствие с образеца в приложение IV.

9.   Операторът има право да постави екомаркировката на ЕС върху продукта само след сключване на договора. Операторът поставя също и регистрационния номер върху продукта, носещ екомаркировката на ЕС.

10.   Компетентният орган, присъдил екомаркировката на ЕС на продукт, уведомява Комисията за това. Комисията създава общ регистър и го актуализира редовно. Регистърът е обществено достъпен на уебсайт, посветен на екомаркировката на ЕС.

11.   Екомаркировката на ЕС може да се използва върху продуктите, на които е присъдена екомаркировката на ЕС, както и върху свързаните с тях рекламни материали.

12.   Присъждането на екомаркировката на ЕС не засяга екологичните или други нормативни изисквания на Общността или на националното законодателство, приложими към различните етапи от жизнения цикъл на продукта.

13.   Правото за използване на екомаркировката на ЕС не се разпростира до използване на екомаркировката на ЕС като компонент на търговска марка.

Член 10

Надзор на пазара и контрол върху използването на екомаркировката на ЕС

1.   Забраняват се всякаква невярна или подвеждаща реклама или използване на маркировка или знак, водещ до объркване с екомаркировката на ЕС.

2.   По отношение на продуктите, на които е присъдил екомаркировка на ЕС, компетентният орган проверява редовно дали продуктът съответства на критериите за екомаркировката на ЕС и на изискванията за оценка, публикувани съгласно член 8. Когато е уместно, компетентният орган извършва такива проверки при постъпване на жалба. Тези проверки може да се осъществяват въз основа на случаен подбор.

Компетентният орган, присъдил екомаркировка на ЕС на продукта, информира ползвателя на екомаркировката на ЕС за всички жалби по отношение на носещия екомаркировката на ЕС продукт и може да поиска от ползвателя да отговори на тези жалби. Компетентният орган може да не разкрива на ползвателя самоличността на жалбоподателя.

3.   Ползвателят на екомаркировката на ЕС дава възможност на компетентния орган, присъдил екомаркировката на ЕС на продукта, да предприеме всички необходими проучвания, за да наблюдава текущото спазване на критериите за групата продукти и на член 9.

4.   По искане от компетентния орган, присъдил на продукта екомаркировката на ЕС, ползвателят на екомаркировката на ЕС осигурява достъп до помещенията, в които се произвежда съответният продукт.

Искането за достъп може да бъде направено във всеки един подходящ момент и без предизвестие.

5.   В случай, че след като даде на ползвателя на екомаркировката на ЕС възможност да представи становище, всеки компетентен орган, който установи, че продукт, носещ екомаркировката на ЕС не отговаря на критериите за съответната група продукти или че екомаркировката на ЕС не се използва в съответствие с член 9, или забранява използването на екомаркировката на ЕС върху този продукт или, в случай че екомаркировката на ЕС е била присъдена от друг компетентен орган, информира този компетентен орган. Ползвателят на екомаркировката на ЕС няма право да иска възстановяване на таксите, посочени в член 9, параграф 4, нито в пълен размер, нито частично.

Компетентният орган незабавно информира всички други компетентни органи и Комисията за така наложената забрана.

6.   Компетентният орган, който е присъдил екомаркировката на ЕС на продукта, не разкрива, нито използва за цели, нямащи отношение към присъждането на екомаркировката на ЕС, информацията, до която е имал достъп в хода на оценката на спазването от ползвателя на правилата за използване на екомаркировката на ЕС, предвидени в член 9.

Този орган предприема всички подходящи действия за защита на предоставените му документи срещу фалшифициране и злоупотреби.

Член 11

Схеми за екомаркировка в държавите-членки

1.   Когато са публикувани критерии за екомаркировката на ЕС за дадена група продукти, другите национални или регионални официално признати схеми за екомаркировка съгласно стандарт EN ISO 14024 тип I, които не обхващат тази група продукти към момента на публикуването, могат да бъдат разширени, за да обхванат и тази група продукти, само когато разработените по тези схеми критерии са поне толкова строги, колкото са критериите за екомаркировката на ЕС.

2.   За да се хармонизират критериите на европейските схеми за екомаркировка (EN ISO 14024 тип I), критериите за екомаркировката на ЕС следва да вземат предвид и съществуващите критерии, разработени в официално признатите в държавите-членки схеми за екомаркировка.

Член 12

Популяризиране на екомаркировката на ЕС

1.   Държавите-членки и Комисията, в сътрудничество със СЕЕС, се споразумяват за план за действие, за да популяризират използването на екомаркировката на ЕС чрез:

а)

повишаващи осведомеността дейности и информационни и обществени образователни кампании за потребителите, производителите, дребните производители, търговците на едро, доставчиците на услуги, купувачите от публичния сектор, търговците, търговците на дребно и широката общественост,

б)

насърчаване на възприемането на схемата, особено от МСП,

като по този начин подкрепят развитието на схемата.

2.   Популяризирането на екомаркировката на ЕС може да се осъществи чрез уеб сайт, посветен на екомаркировката на ЕС, който предоставя основна информация и рекламни материали относно екомаркировката на ЕС, както и информация на всички езици на Общността относно местата, където може да се закупят продукти с екомаркировка на ЕС.

3.   Държавите-членки насърчават използването на „Наръчник за органите, възлагащи обществени поръчки“, както е уточнено в приложение I, част А, точка 5. За тази цел държавите-членки разглеждат например определянето на цели за закупуване на продукти, изпълняващи критериите, уточнени в този наръчник.

Член 13

Обмен на информация и опит

1.   За да насърчат последователното прилагане на настоящия регламент, компетентните органи редовно обменят информация и опит, особено що се отнася до прилагането на членове 9 и 10.

2.   За тази цел Комисията създава работна група от компетентни органи. Работната група заседава най-малко два пъти годишно. Пътните разходи се поемат от Комисията. Работната група избира свой председател и приема свой правилник за дейността.

Член 14

Доклад

До 19 февруари 2015 Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на схемата на ЕС за екомаркировка. В този доклад също се определят елементи за възможно преразглеждане на схемата.

Член 15

Изменение на приложенията

Комисията може да изменя приложенията, включително като променя максималния размер на таксите, предвиден в Приложение III, като взема предвид необходимостта таксите да покриват разходите по прилагането на схемата.

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 16(2).

Член 16

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от Комитет.

2.   При позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 5a, параграфи 1—4 и член 7 от Решение № 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 17

Санкции

Държавите-членки определят правилата относно санкциите, приложими при нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези санкции. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки незабавно съобщават тези разпоредби на Комисията и я уведомяват незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.

Член 18

Отмяна

Регламент (ЕО) № 1980/2000 се отменя.

Член 19

Преходни разпоредби

Регламент (ЕО) № 1980/2000 продължава да се прилага към договорите, сключени съгласно член 9 от него, до предвидената в тези договори крайна дата с изключение на разпоредбите относно таксите.

Член 9, параграф 4 и Приложение III към настоящия регламент се прилага към такива договори.

Член 20

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 25 ноември 2009

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

Å. TORSTENSSON


(1)  ОВ C 120, 28.5.2009 г., стр. 56.

(2)  ОВ C 218, 11.9.2009 г., стр. 50.

(3)  Становище на Европейския парламент от 2 април 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 26 октомври 2009 г.

(4)  ОВ L 237, 21.9.2000 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10.

(6)  ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(8)  ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67.

(9)  ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 1.

(10)  ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1.

(12)  ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРОЦЕДУРА ЗА РАЗРАБОТВАНЕ И ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА КРИТЕРИИТЕ ЗА ЕКОМАРКИРОВКА НА ЕС

A.   Стандартна процедура

Съставят се следните документи:

1.   Предварителен доклад

Предварителният доклад трябва да съдържа следните елементи:

Количествен показател на потенциалните екологични ползи, свързани с групата продукти, включително разглеждане на ползите от други подобни европейски и национални или регионални схеми за екомаркировка съгласно EN ISO 14024 тип I;

Обосновка за избора и обхвата на групата продукти;

Разглеждане на всякакви възможни търговски въпроси;

Анализ на критериите на други екомаркировки;

Действащите закони и съществуващите законодателни инициативи, имащи отношение към сектора на групата продукти;

Анализ на възможностите за заместване на опасни вещества с по-безопасни вещества като такива или чрез употребата на алтернативни материали или изработка, когато това е технически осъществимо, по-конкретно по отношение на вещества, пораждащи сериозно безпокойство, съгласно посоченото в член 57 от Регламент (ЕО) 1907/2006;

Вътрешнообщностна пазарна информация за сектора, включително обеми и оборот;

Текущ и бъдещ потенциал за навлизане на пазара на продуктите, носещи екомаркировката на ЕС;

Степен и обща значимост на въздействията върху околната среда, свързани с групата продукти, въз основа на нови и съществуващи проучвания за оценка на жизнения цикъл. Може да се използват и други научни данни. Критичните и спорните въпроси трябва да бъдат докладвани подробно и оценявани.

Посочване на източниците на събраните данни и информация, използвани в доклада.

Предварителният доклад се публикува на специалния уебсайт на Комисията, посветен на екомаркировката на ЕС, за изказване на мнения и за справка при разработване на критериите.

Когато трябва да се разработят критерии за групите продукти за храни и фуражи, във връзка с проучването, осъществено в съответствие с член 6, параграф 5, предварителният доклад трябва да показва, че:

е налице действителна добавена екологична стойност от разработването на критерии за екомаркировка на ЕС за избрания продукт;

екомаркировката на ЕС е отчела целия жизнен цикъл на продукта; и

използването на екомаркировката на ЕС върху избрания продукт няма да доведе до объркване при сравнение с други етикети на храни.

2.   Предложение за проектокритерии и съответен технически доклад

След публикуването на предварителния доклад, се изготвят предложение за проектокритерии и технически доклад в подкрепа на предложението.

Предложението за проектокритерии отговаря на следните изисквания:

да се основава на най-добрите продукти, които са налични на пазара на Общността, по отношение на екологичните показатели през целия жизнен цикъл, съответстващи, например на 10-20 % от продукти, налични на пазара на Общността, по отношение на екологичните показатели в момента на неговото приемане;

за да се осигури необходимата гъвкавост, се определя точният процент въз основа на разглеждане на всеки отделен случай и във всеки случай с цел насърчаване на продуктите, които в най-голяма степен са съобразени с опазването на околната среда и да се гарантира, че на потребителите са предоставени достатъчно възможности за избор;

да взема предвид нетния екологичен баланс между екологичните ползи и тежести, включително свързаните с опазването на здравето и безопасността аспекти; при необходимост се разглеждат социалните и етични аспекти, например като се цитират подходящи международни конвенции и споразумения, като съответните стандарти на МОТ и етични кодекси;

да се основава на най-значимите въздействия на съответния продукт върху околната среда, да бъдат изразени, доколкото това е разумно постижимо, чрез ключови технически показатели за екологичните характеристики на продукта и да бъдат удобни за оценка в съответствие с разпоредбите в настоящия регламент;

да се основава на надеждни данни и информация, които са представителни, доколкото това е възможно, за целия пазар на Общността;

да се основава на данни за жизнения цикъл и на количествено изразени данни за въздействията върху околната среда, в съответствие с Европейските референтни системи за данни за жизнения цикъл (European Reference Life Cycle Data Systems – ELCD);

да отчитат бележките на всички заинтересовани страни, участвали в процеса на обсъждане;

да гарантира хармонизация със съществуващото законодателство, приложимо за съответната група продукти, по отношение на определенията, методите за изпитвания и техническата и административната документация;

да е съобразен със съответните политики на Общността и с извършената по отношение на други групи продукти работа.

Предложението за проектокритерии е написано по начин, който да го прави лесно достъпно за желаещите да го ползват. Също така, то съдържа обосновка за всеки един критерий и описва екологичните ползи, свързани с всеки един критерий. В него се изтъкват критериите, които отговарят на основните екологични характеристики.

Техническият доклад включва най-малко следните елементи:

научна обосновка за всяко изискване и критерий;

количествено изразяване на цялостните екологични показатели, които се очаква да бъдат постигнати общо за всички критерии, в съпоставка със средните по екологичните си показатели продукти на пазара;

прогнозна оценка на очакваните цялостни екологични/икономически/социални въздействия на критериите;

посочване на подходящите методи за изпитване за оценка на различните критерии;

прогнозна оценка на разходите за изпитване;

за всеки отделен критерий, информация за всички изпитвания, доклади, както и за друга документация, която се изготвя от ползвателите при поискване от компетентен орган, в съответствие с член 10, параграф 3.

Предложението за проектокритерии и техническият доклад се публикуват за обществено обсъждане на уебсайта на Комисията, посветен на екомаркировката на ЕС. Водещата страна при разработването на съответната група продукти разпространява предложението и доклада до всички заинтересовани страни.

Провеждат се поне две открити заседания на работната група по отношение на проектокритериите, на които се канят всички заинтересовани страни, като например компетентните органи, представители на промишления сектор — включително МСП, професионални съюзи, търговци на дребно, вносители, екологични и потребителски организации. Представители на Комисията също участват в тези заседания.

Предложението за проектокритерии и техническият доклад се предоставят на разположение поне един месец преди първото заседание на работната група. Всяко последващо предложение за проектокритерии се предоставя на разположение поне един месец преди съответното следващо заседание. Мотивите за всякакви промени на критериите в последващи предложения се обясняват и документират подробно, с позоваване на обсъжданията в откритите заседания на работните групи и бележките, получени при общественото обсъждане.

Дават се отговори на всички бележки, получени в процеса на разработване на критериите, като се посочва дали и по какви причини съответното мнение е възприето или отхвърлено.

3.   Окончателен доклад и проектокритерии

Окончателният доклад съдържа следните елементи:

Ясни отговори на всички бележки и предложения, като се посочва дали и по какви причини те са приети или отхвърлени. Заинтересованите страни от Европейския съюз и тези, които не са от Европейския съюз, се третират при равни условия.

Също така, окончателният доклад включва следните елементи:

резюме в размер на една страница, представящо степента на подкрепа на предлаганите критерии от страна на компетентните органи;

обобщен списък на всички документи, които са били разпространени в процеса на разработване на критериите, заедно с посочване на датата на разпространяване на всеки документ и на адресатите на всеки документ, както и копия на въпросните документи;

списък на заинтересованите страни, участващи в работата, или които са били консултирани или са изразили мнение, заедно с информацията за контакт с тях.

резюме;

три ключови екологични характеристики за групата продукти, които може да бъдат показани в незадължителната маркировка с каре за текст, описана в Приложение II;

предложение за стратегия за маркетинг и комуникация по отношение на групата продукти.

Всички получени във връзка с окончателния доклад бележки се вземат под внимание, както и при поискване се предоставя информация за последващите развития във връзка с такива бележки.

4.   Наръчник за потенциалните ползватели на екомаркировката на ЕС и за компетентните органи

Съставя се наръчник, който да съдейства на потенциалните ползватели на екомаркировката на ЕС и на компетентните органи при оценяване на съответствието на продуктите с критериите.

5.   Наръчник за органите, възлагащи обществени поръчки

Съставя се наръчник с насоки за използване на критериите за екомаркировка на ЕС от страна на органите, възлагащи обществени поръчки.

Комисията предоставя образци, преведени на всички официални езици на Общността, съответно за наръчник за потенциални ползватели и компетентни органи и за наръчник за органите, възлагащи обществени поръчки.

Б.   Съкратена процедура, в случай че критериите са вече разработени за други схеми за екомаркировка от вида EN ISO 14024 тип I.

На Комисията се представя само един доклад. В този доклад се включва раздел, показващ, че формулираните в част А технически изисквания и изискванията за консултация са изпълнени, включително по отношение на съставянето на предложение за проектокритерии, на наръчник за потенциални ползватели на екомаркировката на ЕС и за компетентни органи, а също и наръчник за органите, възлагащи обществени поръчки.

Ако Комисията се увери, че докладът и критериите отговарят на изискванията, посочени в част А, докладът и предложението за проектокритерии се публикуват на уебсайта на Комисията, посветен на екомаркировката на ЕС за период от два месеца, през който период могат да бъдат давани бележки.

Отговори се дават на всички бележки, получени през периода на обществено обсъждане, като се посочва дали и по какви причини съответната бележка е приета или отхвърлена.

Предвид всички промени, направени през периода на обществено обсъждане, както и при условие че никоя държава-членка не поиска открито заседание на работната група, Комисията може да приеме критерии съгласно член 8.

По искане на държава-членка се провежда открито заседание на работната група относно проекта на критерии, в което участват всички заинтересовани страни като компетентни органи, представители на промишлеността (включително на МСП), професионални съюзи, търговци на дребно, вносители, екологични и потребителски организации. Представители на Комисията също участват в тези срещи.

С отчитане на промените, направени през периода на обществено обсъждане или по време на заседанието на работната група, Комисията може да приеме критерии съгласно член 8.

В.   Съкратена процедура за несъществено преразглеждане на критериите

Комисията изготвя доклад, съдържащ следното:

обосновка, обясняваща защо няма нужда от пълно преразглеждане на критериите и защо обикновено актуализиране на критериите и на техните равнища на строгост е достатъчно;

технически раздел, който да актуализира предишните данни за пазара, използвани за определянето на критериите;

предложение за проект на преразгледани критерии;

количествено изражение на общите екологични показатели, които се очаква да бъдат постигнати чрез преразгледаните критерии, в съпоставка със средните по екологични показатели продукти на пазара;

преразгледан наръчник за потенциалните ползватели на екомаркировката на ЕС и за компетентните органи; и

преразгледан наръчник за органите, възлагащи обществени поръчки.

Докладът и предложението за проектокритерии се предоставят на разположение на обществеността за обществено обсъждане и бележки в продължение на два месеца на уебсайта на Комисията, посветен на екомаркировката на ЕС.

Отговори се дават на всички бележки, получени през периода на обществено обсъждане, като се посочва дали и по какви причини съответната бележка е приета или отхвърлена.

С отчитане на всякакви промени, направени през периода на обществено обсъждане, както и при условие, че никоя държава-членка не поиска открито заседание на работната група, Комисията може да приеме критериите съгласно член 8.

При поискване от която и да е държава-членка се провежда открито заседание на работната група във връзка с проекта на преразгледани критерии, в която участват всички заинтересовани страни, като например компетентни органи, представители на промишлеността (включително МСП), професионални съюзи, търговци на дребно, вносители, екологични и потребителски организации. Представители на Комисията също участват в това заседание.

С отчитане на всякакви промени, направени през периода на обществено обсъждане или по време на заседанието на работната група, Комисията може да приеме критериите съгласно член 8.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ГРАФИЧЕН ВИД НА ЕКОМАРКИРОВКАТА НА ЕС

Екомаркировката на ЕС има следната форма:

Маркировка:

Image

Незадължителна маркировка с каре за текст (възможността операторът да използва това текстово каре и използваният текст се уточняват в критериите за съответната група продукти):

Image

Регистрационният номер на екомаркировката на ЕС също е отбелязан върху продукта. Той е със следния формат:

Image

хххх е държавата на регистрация, yyy — групата продукти, а zzzz е регистрационният номер, даден от компетентния орган.

Маркировката, незадължителната маркировка с каре за текст и регистрационният номер се отпечатват в два цвята (зелен 347 по палитрата Pantone за листата и стъблото на цветето, символът „Є“, електронният адрес и абревиатурата EU, и 279 по палитрата Pantone за всички други елементи, текст и рамка) или черно върху бяло, или бяло върху черно.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ТАКСИ

1.   Такса за подаване на заявление

Компетентният орган, до когото е подадено заявление, събира такса според реалните административни разходи за обработката на заявлението. Тази такса не може да бъде по-ниска от 200 EUR и по-висока от 1 200 EUR.

За малки и средни предприятия (1) и оператори от развиващи се страни максималната такса за подаване на заявление не може да бъде по-висока от 600 EUR.

За микропредприятия (1) максималният размер на таксата за подаване на заявление е 350 EUR.

Таксата за подаване на заявление се намалява с 20 % за заявители, които са регистрирани по схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) и/или сертифицирани по стандарт на ISO 14001. Намалението зависи от условието заявителят изрично да поеме задължението в екологичната си политика да гарантира пълно съответствие на продуктите, на които е присъдена екомаркировката, с критериите за екомаркировката на ЕС за целия срок на действие на договора и ангажиментът му е отразен правилно в подробните екологични цели. Сертифицираните по ISO 14001 заявители доказват всяка година изпълнението на този ангажимент. Регистрираните по ЕMAS заявители представят всяка година копие от проверената годишна декларация в областта на околната среда.

2.   Годишна такса

Компетентният орган може да изиска всеки заявител, на когото е била присъдена екомаркировка на ЕС да заплаща годишна такса в размер до 1 500 EUR за използването на маркировката.

За малки и средни предприятия и оператори от развиващи се страни, максималната годишна такса не е по-висока от 750 EUR.

За микропредприятия максималната годишна такса е 350 EUR.

Периодът, за който се заплаща таксата, започва да тече от датата на присъждане на екомаркировката на ЕС на заявителя.


(1)  МСП и микропредприятия, както са определени в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

СТАНДАРТЕН ДОГОВОР ЗА УСЛОВИЯТА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕКОМАРКИРОВКАТА НА ЕС

ПРЕАМБЮЛ:

Компетентният орган … (пълно наименование), наричан по-долу „компетентен орган“,

регистриран в … (пълен адрес), който за целите на подписването на настоящия договор се представлява от … (име на отговорното лице), … (пълно наименование на титуляра) в качеството му на производител, дребен производител, вносител, доставчик на услуги, търговец на едро или търговец на дребно, чиято официална адресна регистрация е … (пълен адрес), наричан по-долу „титуляр“, представляван от … (име на отговорното лице), се споразумяха за следното по отношение на използването на екомаркировката на ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно схемата на ЕС за екомаркировка (1), наричан по-долу „Регламент за екомаркировката на ЕС“:

1.   ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕКОМАРКИРОВКАТА НА ЕС

1.1.   Компетентният орган предоставя на титуляра правото да използва екомаркировката на ЕС за продуктите си, както е посочено в приложените спецификации за продукта, които съответстват на критериите за съответната група продукти за периода…, приети от Комисията на Европейските общности на… (дата), публикувани в Официален вестник на Европейския съюз от… (пълно позоваване) и приложени към настоящия договор.

1.2.   Екомаркировката на ЕС се използва единствено във формата, определена в Приложение II към Регламента за екомаркировката на ЕС.

1.3.   Титулярът гарантира, че продуктът, който ще бъде маркиран, съответства по всяко време в рамките на срока на настоящия договор на всички условия за използване и разпоредби, предвидени в член 9 на Регламента за екомаркировката на ЕС. Няма да се изисква ново заявление при изменение на характеристиките на продуктите, които не влияят на съответствието с критериите. При все това титулярът информира компетентния орган относно такива изменения чрез препоръчано писмо. Компетентният орган може да извърши необходимите проверки.

1.4.   Обхватът на договора може да бъде разширен спрямо повече от първоначално предвидените продукти, със съгласието на компетентния орган и при условие, че продуктите спадат към същата група продукти и че изпълняват приложимите спрямо групата критерии. Компетентният орган може да провери дали тези условия са изпълнени. Приложението, в което подробно се посочват спецификациите на продукта, се изменят съответно.

1.5.   Титулярът не рекламира, не прави изявления и не използва маркировка или лого по неверен или подвеждащ начин, или по начин, който предизвиква объркване или поставя под въпрос интегритета на екомаркировката на ЕС.

1.6.   По силата на настоящия договор титулярът е отговорен за начина, по който екомаркировката на ЕС се използва спрямо неговия продукт, най-вече в контекста на рекламата.

1.7.   Компетентният орган, включително упълномощените за тази цел негови представители, могат да предприемат всички необходими проучвания, за да наблюдават текущото съответствие, осигурявано от титуляра с критериите за групата продукти и с условията за употреба и клаузите на настоящия договор в съответствие с правилата, посочени в член 10 от Регламента за екомаркировката на ЕС.

2.   СПИРАНЕ И ОТМЯНА

2.1.   В случай че титулярът установи, че не отговаря на условията за използване или не изпълнява разпоредбите, съдържащи се в член 1 от настоящия договор, титулярът уведомява компетентния орган и се въздържа от използване на екомаркировката на ЕС, докато условията за използване или разпоредбите не бъдат изпълнени и компетентния орган не бъде уведомен за това.

2.2.   Когато компетентният орган счете, че титулярът е нарушил някои от условията за използване или разпоредбите на настоящия договор, компетентният орган има право да спре или отмени разрешението на титуляра за използване на екомаркировката на ЕС и да предприеме необходимите мерки за предотвратяване на по-нататъшното й използване от страна на титуляра, включително мерките, предвидени в членове 10 и 17 от Регламента за екомаркировката на ЕС.

3.   ОГРАНИЧАВАНЕ НА ОТГОВОРНОСТТА И ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

3.1.   Титулярът не включва екомаркировката на ЕС като част от гаранция за продукта, посочен в член 1.1 от настоящия договор.

3.2.   Компетентният орган, включително неговите упълномощени представители, не носи отговорност за загуба или вреда, претърпени от титуляра вследствие на присъждане и/или използване на екомаркировката на ЕС.

3.3.   Компетентният орган, включително неговите упълномощени представители, не носи отговорност за загуба или вреда, претърпени от трето лице вследствие на присъждане и/или използване на екомаркировката на ЕС, включително реклама.

3.4.   Титулярът обезщетява или осигурява обезщетение за компетентния орган и неговите упълномощени представители срещу всяка загуба, вреда или отговорност, поета от компетентния орган или неговите упълномощени представители, в резултат на нарушаване на настоящия договор от титуляра или в резултат на проявено от страна на компетентния орган доверие спрямо информация или документация, предоставена от титуляра, включително претенции от трети лица.

4.   ТАКСИ

4.1.   Размерът на таксата за подаване на заявление и на годишната такса се определя в съответствие с Приложение III от Регламента за екомаркировката на ЕС.

4.2.   Заплащането на всички необходими такси в съответния срок е условие за използването на екомаркировката на ЕС.

5.   СРОК НА ДОГОВОРА И ПРИЛОЖИМО ПРАВО

5.1.   С изключение на предвиденото в членове 5.2, 5.3 и 5.4, настоящият договор поражда действие от датата на подписването му до (…) или до изтичането на срока на действие на критериите за групата продукти, и във всеки случай до изтичане на по-късия от тези срокове.

5.2.   Ако титулярът извърши нарушение на условията за използване или на разпоредбите на настоящия договор по смисъла на член 2.2, компетентният орган има право да разглежда нарушението като неизпълнение на договора, даващо право на компетентния орган, в допълнение към разпоредбите в член 2.2, да прекрати договора чрез изпращане на препоръчано писмо до титуляра, на по-ранна дата от посочената в член 5.1, в рамките на (период от време, който да бъде определен от компетентния орган).

5.3.   Титулярът може да прекрати договора като даде на компетентния орган тримесечно предизвестие с препоръчано писмо.

5.4.   Ако срокът на действие на критериите за групата продукти, определени в член 1.1 бъде удължен за какъвто и да е период, без те да се изменят и компетентният орган не даде писмено предизвестие за прекратяване най-малко три месеца преди изтичането на срока на действие на критериите за групата продукти и на настоящия договор, компетентният орган информира титуляра най-малко три месеца предварително, че договорът се подновява автоматично за времето, през което критериите за групата продукти остават в сила.

5.5.   След прекратяването на настоящия договор, титулярът не може да използва екомаркировката на ЕС във връзка с продукта, посочен в член 1.1 и в приложението към настоящия договор, нито като маркировка, нито за рекламни цели. Все пак, стоки, държани от титуляра на склад или други стоки, произведени преди изтичането на договора, може да бъдат обозначени с екомаркировка на ЕС в рамките на шест месеца след прекратяването на договора. Последната разпоредба не се прилага, ако договорът е прекратен по причини, установени в член 5.2.

5.6.   Всеки спор между компетентния орган и титуляра, или всяка претенция, на едната страна срещу другата въз основа на настоящия договор, които не са били разрешени чрез доброволно споразумение между договарящите се страни, се уреждат в съответствие с приложимото право, определено в съответствие с Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (2) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) (3).

Следните приложения представляват неразделна част от настоящия договор:

копие от Регламент (ЕО) 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (на съответния(ите) език(ци) на Общността),

спецификация на продукта, която следва да включва поне подробно посочване на наименованието и/или вътрешен референтен номер на производителя, производствения обект и съответните регистрационен номер или номера на екомаркировката на ЕС,

копие от решение на Комисията … (относно критериите за групата продукти),

Съставено в … дата …

(Компетентен орган)

Назначено лице …

(Правно обвързващ подпис)

(Титуляр)

Назначено лице …

(Правно обвързващ подпис)


(1)  ОВ L 27, 30.1.2010 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6.

(3)  ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 40.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

ИЗИСКВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ

1.   Компетентният орган е независим от организацията или от продукта, които оценява.

Орган, който принадлежи към стопанска или професионална организация, представляваща предприятия, участващи в проектирането, производството, доставката, сглобяването, използването или поддръжката на продуктите, които този орган оценява, може да бъде посочен като компетентен орган, при условие че са доказани неговата независимост и липсата на конфликт на интереси.

2.   Компетентният орган, неговото висше ръководство и персоналът, отговорен за изпълнение на задачите по оценяване на съответствието, не могат да бъдат проектант, производител, снабдител, лице, което монтира, купувач, собственик, ползвател или структура по поддръжка на продуктите, които се оценяват, нито упълномощени представители на някое от тези лица. Това не препятства употребата на оценяваните продукти, необходими за работата на компетентния орган, или употребата на продуктите за лични нужди.

Компетентният орган, неговото висше ръководство и персоналът, отговорен за изпълнение на задачите по оценяване на съответствието, не вземат пряко участие в проектирането, производството или конструирането, предлагането, монтирането, употребата или поддръжката на тези продукти, нито представляват лицата, ангажирани в тези дейности. Същите не може да предприемат каквато и да е дейност, която може да бъде в конфликт с тяхната независимост на преценката или почтеност във връзка с дейности по оценяване на съответствието, за които са посочени. Това по-специално се прилага към консултантските услуги.

Компетентните органи гарантират, че дейността на свързаните с тях дъщерни дружества или подизпълнители не влияе върху поверителността, обективността и безпристрастността на тяхната дейност по оценяване на съответствието.

3.   Компетентните органи и техният персонал осъществяват дейностите по оценяване на съответствието с най-висока степен на почтено професионално поведение и необходимата техническа компетентност в определената област и са напълно освободени от всякакъв натиск и стимули, най-вече финансови, които могат да повлияят на тяхната преценка или на резултатите от техните дейности по оценяване на съответствието, особено по отношение на лица или групи лица с интереси от резултатите от тези дейности.

4.   Компетентният орган трябва да може да извършва всички задачи по оценяване на съответствието, които са му поверени по силата на настоящия регламент, независимо дали тези задачи се изпълняват от самия компетентен орган или от негово име и на негова отговорност.

По всяко време и за всяка процедура по оценяване на съответствието, и за всеки вид или категория продукти, за които компетентният орган е посочен, той разполага с необходимите:

а)

технически познания и достатъчен и подходящ опит за изпълнение на задачите по оценяване на съответствието;

б)

описания на процедурите, в съответствие с които се извършва оценяване на съответствието, като се гарантира прозрачността и способността за възпроизвеждане на тези процедури. Той трябва да разполага с подходящи политики и процедури, които разграничават задачите, които изпълнява като компетентен орган от другите му дейности;

в)

процедури за изпълнение на дейности, които отчитат размера на дадено предприятие, сектора, в който осъществява дейността си, неговата структура, степента на сложност на съответната технология на продукта и масовия или сериен характер на производството.

Той разполага със средствата, необходими за изпълнение на техническите и административни задачи, свързани с дейностите по оценяване на съответствието по подходящ начин, както трябва да разполага и с достъп до необходимото оборудване или помощни средства.

5.   Персоналът, отговорен за провеждането на дейностите по оценяване на съответствието, разполага със следното:

а)

солидни познания в областта на всички дейности по оценяване на съответствието, за които компетентният орган е бил посочен;

б)

способността да изготвя сертификати, записи и доклади, доказващи, че оценките са били направени.

6.   Осигурява се безпристрастността на компетентните органи, тяхното висше ръководство и на персонала, отговорен за оценяването.

Възнаграждението на висшето ръководство и на персонала, отговорен за оценяването, на компетентния орган не зависи от броя на извършените оценявания или от резултатите от тях.

7.   Компетентните органи участват в или гарантират, че персоналът, отговорен за оценяването, е информиран за съответните дейности по стандартизация, и за дейностите на работната група на компетентните органи, посочена в член 13 от настоящия регламент и прилага като общи насоки административните решения и документи, приети в резултат от работата на тази група.


30.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 27/20


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 67/2010 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 30 ноември 2009 година

за определяне на общите правила за предоставяне на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските мрежи

(кодифицирана версия)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 156 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 2236/95 на Съвета от 18 септември 1995 г. относно общите правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските мрежи (3) е бил неколкократно съществено изменян (4). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

Член 155 от Договора предвижда, че Общността изготвя поредица от основни насоки, обхващащи целите, приоритетите и най-общите насоки на мерките, предвидени в областта на трансевропейските мрежи, и че тя може да подпомага подкрепени от държавите-членки проекти от общ интерес в областта на трансевропейските мрежи. Съгласно този член помощта от Общността може да бъде предоставена за проекти от общ интерес, набелязани в рамките на основните насоки.

(3)

Необходимо е да се предвидят общи правила за финансирането на трансевропейските мрежи от страна на Общността, с което да се гарантира прилагането на член 155.

(4)

Участието на частни капитали във финансирането на трансевропейските мрежи следва да се засилва и партньорството между публичния и частния сектор следва да се развива.

(5)

Помощта от Общността може да бъде предоставена под различни форми, като проучвания за осъществимост, гаранции по заеми или лихвени субсидии. Тези субсидии и гаранции се отнасят по-специално до финансовата подкрепа от страна на Европейската инвестиционна банка или от други публични или частни финансови структури. В някои надлежно обосновани случаи може да се разгледа възможността за пряко предоставяне на безвъзмездни средства за инвестициите.

(6)

Гаранциите по заеми следва да бъдат предоставяни на пазарен принцип от Европейския инвестиционен фонд или от други финансови институции. Дадена финансова помощ от Общността може да покрие изцяло или отчасти премиите, изплатени от бенефициерите на тези гаранции.

(7)

Помощта на Общността има за основна цел да премахне финансовите пречки, които биха могли да възникнат в началния стадий на проекта.

(8)

Необходимо e да се определи горен праг на помощта от Общността по отношение на общия размер на инвестицията. Въпреки това следва да се предвиди по-висок размер на помощта от Общността, за да се подпомогне завършването на трансграничните връзки за приоритетните проекти.

(9)

Установяването на публично-частни партньорства (или други форми на сътрудничество между публичния и частния сектор) изисква стабилен финансов ангажимент от страна на институционалните инвеститори, който да е достатъчно привлекателен, за да доведе до участието на частен капитал. Предоставянето на финансова помощ от Общността на многогодишна основа би премахнало несигурността, която забавя изпълнението на проектите. Следователно следва да се вземат мерки за предоставяне на финансово подпомагане на избраните проекти чрез поемане на многогодишен правен ангажимент.

(10)

Помощта от Общността следва да бъде предоставяна за проекти според степента на техния принос към постигане на целите на член 154 от Договора, както и на другите цели и приоритети, определени в основните насоки, посочени в член 155 от Договора. Следва също така да се вземат предвид и други аспекти като насърчаването на публичното и частното финансиране, преките и непреки социално-икономически последици на проектите, най-вече върху заетостта, както и последиците за околната среда.

(11)

Целесъобразно е да се допусне участие в рисковия капитал на инвестиционните фондове, ориентирани основно към осигуряване на рисков капитал за проектите за трансевропейски мрежи в размер до 1 % от общата сума за периода 2000 — 2006 г., за да се натрупа опит в тази форма на финансиране. Този праг може да бъде увеличен до 2 % след извършване на прегледа на функционирането на този инструмент. Също така е целесъобразно да се разгледа евентуалното му доразвиване в бъдеще.

(12)

Желателно е, за да се подобри прозрачността и да се отговори на очакванията към проектите или групите от проекти, които имат значителни дългосрочни финансови потребности, да бъдат изработени индикативни многогодишни програми в отделни сектори или области. Тези програми следва да посочват общия и годишния размер на помощта, която може да бъде разпределена през даден период за тези проекти или групи от проекти и която следва да служи за отправна точка за годишните решения за предоставяне на финансова помощ в рамките на годишните бюджетни кредити, когато те отговарят на съответните многогодишни индикативни програми. Въпреки това ежегодните суми, посочени в тези програми, не представляват поети бюджетни задължения.

(13)

Комисията трябва да направи сериозна оценка на потенциалната икономическа жизнеспособност на проектите чрез анализи на съотношението между разходи и ползи и на други подходящи критерии, както и на финансовата им рентабилност.

(14)

Финансовото подпомагане от Общността съгласно член 155, параграф 1, първа алинея, трето тире от Договора трябва да бъде съвместимо с политиките, провеждани от Общността, по-специално в областта на мрежите и тези, свързани с опазването на околната среда, конкуренцията и възлагането на обществени поръчки. Опазването на околната среда следва да включва и оценка на въздействието върху околната среда.

(15)

Необходимо е да се уточнят съответните правомощия и отговорности на държавите-членки и на Комисията по отношение на финансовия контрол.

(16)

Комисията трябва да осигури подходящото съгласуване между всички дейности на Общността, които имат отражение върху трансевропейските мрежи, и по-специално между финансирането във връзка с трансевропейските мрежи и това, свързано със структурните и кохезионни фондове, с Европейския инвестиционен фонд и с Европейската инвестиционна банка.

(17)

Трябва да се предвидят подходящи методи за оценка, мониторинг и контрол по отношение на помощта от Общността.

(18)

Следва също така да се осигурят достатъчно информация, публичност и прозрачност на финансираните дейности.

(19)

Поради значението на трансевропейските мрежи е целесъобразно в настоящия регламент да бъде включена финансова рамка, по смисъла на точка 33 от Междуинституционалното споразумение от 6 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и усъвършенстването на бюджетната процедура (5), в размер на4 874 880 000 EUR за прилагането му през периода 2000—2006 г.

(20)

Целесъобразно e Съветът да прецени дали да продължи или да измени мерките по настоящия регламент, като вземе предвид общия доклад, представен от Комисията преди края на 2006 г.

(21)

Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (6),

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Определение и приложно поле

Настоящият регламент определя условията и процедурите за предоставянето на помощ от Общността съгласно член 155, параграф 1, първа алинея, трето тире от Договора за проекти от общ интерес в областта на трансевропейските мрежи за телекомуникационна инфраструктура и за проекти от общ интерес в областта на трансевропейските мрежи за транспортна и енергийна инфраструктура, посочени в член 20, трета алинея от Регламент (ЕО) № 680/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за установяване на общи правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските транспортни и енергийни мрежи (7).

Член 2

Критерии за допустимост

Помощ от Общността може да бъде предоставяна само на проекти от общ интерес (по-нататък наричани „проектите“), набелязани в рамките на основните насоки, посочени в член 155, параграф 1, първа алинея, първо тире от Договора.

Допустими са също и части на проекти, ако те са обособени от техническа и финансова гледна точка.

Член 3

Форми на помощ

1.   Помощта от Общността може да се предостави под една или няколко от следните форми:

а)

съвместно финансиране на проучвания, свързани с проекти, включително подготвителни проучвания, проучване на осъществимостта и оценъчни проучвания, както и други мерки за техническо подпомагане на тези проучвания. По принцип, участието на Общността не може да надхвърля 50 % от общата стойност на проучването. В изключителни, надлежно обосновани случаи, по инициатива на Комисията и със съгласието на заинтересованите държави-членки, финансовото участие на Общността може да надхвърли прага от 50 %;

б)

лихвени субсидии за заеми, отпуснати от Европейската инвестиционна банка или други публични или частни финансови структури. По принцип, продължителността на подобна субсидия не може да надхвърля пет години;

в)

вноски за премиите по гаранции на заеми от Европейския инвестиционен фонд или други финансови институции;

г)

пряко предоставяне на безвъзмездни средства за инвестиции в надлежно обосновани случаи;

д)

участие в рисков капитал на инвестиционни фондове или съпоставими финансови структури, ориентирани основно към осигуряване на рисков капитал за проектите за трансевропейски мрежи и със значително участие от частния сектор; това участие в рисков капитал не може да надхвърля 1 % от бюджетните ресурси по член 19. В съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 2, този праг може да бъде увеличен до 2 %, считано от 2003 г., предвид прегледа на функционирането на този инструмент, който Комисията трябва да представи на Европейския парламент и на Съвета. Участието може да се осъществи пряко във фонд или съпоставима финансова структура или в подходящ инструмент за съвместно инвестиране, управляван от управители на същия фонд. Допълнителните правила за осъществяването на това участие в рисков капитал са предвидени в приложение I.

2.   Когато е целесъобразно, помощта от Общността, посочена в параграф 1, се комбинира, за да се увеличат стимулите, свързани с отпуснатите бюджетни ресурси, които трябва да се използват по най-икономичен начин.

3.   Формите на помощ от Общността, посочени в параграф 1, се използват избирателно, за да се отчетат специфичните характеристики на различните видове мрежи и за да се гарантира, че въпросната помощ не води до нарушаване на конкуренцията между предприятията в съответния сектор.

4.   Финансирането на проектите за транспортна инфраструктура през целия период, посочен в член 19, следва да се използва по такъв начин, че най-малко 55 % да се отделя за железниците (включително комбиниран транспорт) и не повече от 25 % за пътната мрежа.

5.   Комисията специално насърчава използването на частни източници за финансиране за проекти, финансирани по настоящия регламент, когато мултиплициращият ефект на финансовите инструменти на Общността може да бъде увеличен чрез публично-частни партньорствата. Всеки случай се разглежда от Комисията отделно, като се отчитат, когато е целесъобразно, възможни алтернативи, финансирани само с публични средства. В съответствие с Договора за всеки проект се изисква подкрепата на заинтересованата държава-членка.

Член 4

Условия за предоставяне на помощ от Общността

1.   Помощта от Общността се предоставя по принцип само ако реализацията на даден проект среща финансови трудности.

2.   Помощта от Общността не може да надхвърли минималния размер, необходим за започването на проекта.

3.   Независимо от избраната форма на намеса, общият размер на помощта от Общността съгласно настоящия регламент не надвишава 10 % от общия размер на инвестицията. Въпреки това общият размер на помощта от Общността може по изключение да достигне до 20 % от общия размер на инвестицията в следните случаи:

а)

проекти, свързани със системи за позициониране и навигация чрез сателит, предвидени в член 17 от Решение № 1692/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 г. относно общностните насоки за развитието на трансевропейска транспортна мрежа (8);

б)

приоритетни проекти за енергийните мрежи;

в)

отсечки от проектите от общоевропейски интерес, посочени в приложение III към Решение № 1692/96/ЕО, при условие че проектите са започнали преди 2010 г., с цел премахване на стеснените участъци и/или завършване на липсващите отсечки, ако такива отсечки имат трансграничен характер или правят възможно преодоляването на природни препятствия и допринасят за интегрирането на вътрешния пазар на разширената Общност, подпомагат безопасността, осигуряват взаимосвързаността на националните мрежи и/или значително допринасят за намаляване на неравновесието между видовете транспорт в полза на най-екологичните видове транспорт. Размерът трябва да бъде диференциран в зависимост от ползите за други държави, по-специално за съседни държави-членки.

За проектите от общ интерес, определени в приложение I към Решение № 1336/97/ЕО на Европейския парламент и на Съветаот 17 юни 1997 г. относно поредица от насоки за трансевропейски телекомуникационни мрежи (9), общият размер на предоставяната от Общността помощ съгласно настоящия регламент може да достигне до 30 % от общия размер на инвестицията.

4.   Предвидените в настоящия регламент финансови ресурси по принцип не са предназначени за проекти или фази на проекти, които се ползват от други източници на общностно финансиране.

5.   За проектите, посочени в параграф 3, в рамките на настоящия регламент правният ангажимент е многогодишен, а поетите бюджетни задължения се посрещат от годишни вноски.

Член 5

Индикативна многогодишна програма на Общността

1.   Без да се засяга прилагането на член 6 и с цел да се подобри ефикасността на действията на Общността, Комисията може в съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 2, да изработи по сектори индикативна многогодишна програма (наричана по-нататък „програмата“) въз основа на основните насоки, посочени в член 155, параграф 1 от Договора. Програмата ще се основава на заявленията за финансова помощ съгласно член 8 и ще отразява, inter alia, информацията, предоставена от държавите-членки, по-специално информацията, предвидена в член 9.

2.   Програмата обхваща само проекти от общ интерес и/или свързани групи проекти от общ интерес, набелязани предварително в рамките на основните насоки, посочени в член 155, параграф 1 от Договора, провеждани в конкретни области и характеризиращи се със значителни финансови потребности през дълъг период от време.

3.   За всеки проект или група проекти, програмата ще установи индикативните суми за предоставяне на финансова помощ в зависимост от годишните решения на бюджетния орган. За целите на индикативните многогодишни програми се използват не повече от 75 % от бюджетните ресурси по член 19.

4.   Програмата служи като отправна точка за годишните решения за разпределяне на помощта от Общността за проектите в рамките на ежегодните бюджетни кредити. Комисията редовно информира комитета, посочен в член 18, параграф 1, за напредъка на програмите и за всяко взето от Комисията решение за разпределяне на помощта от Общността за тези проекти. Подкрепящите документи, придружаващи предварителния проектобюджет, изготвен от Комисията, включват доклад относно напредъка при изпълнението на всяка индикативна многогодишна програма в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (10).

Трябва да бъде направен преглед на програмата най-късно към средата на срока й на действие или в светлината на реалния напредък на проектите или групите проекти, като при необходимост тя трябва да бъде преразгледана в съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 2.

В програмата също така се посочват други източници на финансиране за съответните проекти, по-специално други инструменти на Общността и Европейската инвестиционна банка.

5.   В случай че настъпят съществени промени в изпълнението на проектите или групите проекти, заинтересованата държава-членка незабавно уведомява Комисията.

Решението за изменения на индикативните общи суми, утвърдени с програмата за проектите, които могат да бъдат необходими след тези промени, се взема в съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 2.

Член 6

Критерии за подбор на проектите

1.   Проектите се подпомагат в зависимост от степента на приноса им към постигане на целите, предвидени в член 154 от Договора, както и на другите цели и приоритети, определени в основните насоки, посочени в член 155, параграф 1 от Договора.

2.   При прилагането на настоящия регламент Комисията следи за съответствието на своите решения за предоставяне на помощ от Общността с приоритетите, определени в основните насоки за различните сектори, изготвени съгласно член 155, параграф 1 от Договора. Това включва съответствието им с всяко изискване, което може да бъде предвидено в тези насоки, по отношение на процента от цялата помощ от Общността.

3.   Помощта от Общността е предназначена за проекти, които са потенциално икономически жизнеспособни и чиято финансова рентабилност се счита за недостатъчна към момента на подаване на заявлението.

4.   Решението за предоставяне на помощ от Общността следва да отчете и:

а)

зрелостта на проектите,

б)

стимулиращия ефект на общностната намеса по отношение на публичното и частното финансиране,

в)

стабилността на финансовия пакет,

г)

преките и непреки социално-икономически последици, по-специално върху заетостта,

д)

последиците за околната среда.

5.   Също така се взема предвид съгласуваността по време на различните етапи на проектите, особено при трансграничните проекти.

Член 7

Съвместимост

Проектите, финансирани съгласно настоящия регламент, трябва да бъдат съобразени с правото на Общността и с политиките на Общността, по-конкретно в областта на опазването на околната среда, на конкуренцията и на възлагането на обществени поръчки.

Член 8

Подаване на заявления за финансова помощ

Заявленията за финансова помощ се подават пред Комисията от заинтересованата или заинтересованите държави-членки или, със съгласието на държавата-членка или държавите-членки, от публичните или частните предприятия или структури, които са пряко заинтересовани.

Комисията отбелязва съгласието на заинтересованите държави-членки.

Член 9

Информация за оценка и съдържание на заявленията

1.   Всички заявления за финансова помощ включват цялата необходима информация за разглеждането на проекта съгласно членове 4, 6 и 7, и по-специално:

а)

ако заявлението се отнася за проект:

i)

отговорната за реализиране на проекта структура;

ii)

описание на съответния проект и вида помощ на Общността, за която се подава заявлението;

iii)

резултатите от анализите на съотношението между разходи и ползи, както и резултатите от анализа на потенциалната икономическа жизнеспособност и анализа на финансовата рентабилност;

iv)

мястото на проекта в рамките на основните насоки в областта на транспорта и по отношение на главните транспортни оси и възли;

v)

съгласуваност по отношение на регионалното планиране;

vi)

обобщено описание на предполагаемото въздействие на проекта върху околната среда, направено въз основа на оценки съгласно Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (11);

vii)

декларация, че са били проучени и други възможности за публично и частно финансиране, включително от Европейския инвестиционен фонд и Европейската инвестиционна банка;

viii)

финансов план, изброяващ в евро или в национална валута, всички елементи на финансовия пакет, включително финансовата помощ, поискана от Общността, в нейните различни форми, посочени в член 3, параграф 1, както и от местни, регионални и национални административни органи, както и от частни източници, и вече предоставената помощ;

б)

ако заявлението се отнася до проучване, предметът и целта на проучването, както и предвидените методи и техники;

в)

предварителен работен график;

г)

описание на мерките, посредством които заинтересованата държава-членка да контролира използването на исканите средства.

2.   Заявителите представят на Комисията всяка относима допълнителна информация, която тя поиска, като например параметрите, насоките и хипотезите, на които се основава анализът на съотношението между разходите и ползите.

3.   Комисията може да поиска всякакви експертни мнения, включително и становището на Европейската инвестиционна банка, за оценка на заявлението.

Член 10

Предоставяне на финансова помощ

В съответствие с член 274 от Договора, Комисията взема решение за предоставяне на финансова помощ съгласно настоящия регламент в зависимост от своята оценка на заявлението в съответствие с критериите за подбор. За проекти, набелязани в съответната индикативна многогодишна програма, изготвена съгласно член 5, Комисията взема годишните решения за предоставяне на помощ в съответствие с индикативните суми, предвидени в тази програма. По отношение на други проекти мерките се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 2. Комисията съобщава решението си директно на бенефициерите и на държавите-членки.

Член 11

Финансови разпоредби

1.   Помощта от Общността може да покрие само разходите, свързани с проекта и направени от бенефициерите или от третите лица, натоварени с изпълнението на проекта.

2.   Не се покриват разходите, направени преди датата, на която Комисията е получила заявлението за финансова помощ.

3.   Решенията за предоставяне на финансова помощ, приети Комисията съгласно член 10, са равнозначни на поемане на задължение по отношение на разрешените разходи от бюджета.

4.   По принцип плащанията се извършват под формата на авансово плащане, на междинни плащания и на последно плащане. Авансовото плащане, което по правило не може да надвишава 50 % от първия годишен транш, се извършва след одобряване на заявлението за помощ. Междинните плащания се извършват въз основа на искания за плащане, които са съобразени с напредъка при изпълнението на проекта или проучването, и които, при необходимост, по прозрачен и обстоен начин отчитат преразгледаните финансовите планове.

5.   При плащанията трябва да се вземе предвид фактът, че инфраструктурните проекти ще се изпълняват през период от няколко години и че следователно трябва да се предвиди многогодишно финансиране.

6.   Комисията извършва последното плащане след одобряване на окончателния отчет за проекта или проучването, представен от бенефициера, в който са отразени всички действително направени разходи.

7.   В съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 2, Комисията изготвя рамка за процедурите, сроковете и сумите на плащанията за лихвените субсидии, субсидиите за премиите по гаранциите и подпомагането под формата на участие в рисков капитал, що се отнася до инвестиционните фондове или съпоставимите финансови структури, ориентирани основно към осигуряване на рисков капитал за проектите на трансевропейски мрежи.

Член 12

Финансов контрол

1.   За да се гарантира успешното приключване на проектите, финансирани съгласно настоящия регламент, държавите-членки и Комисията, всяка в своята област на компетентност, вземат необходимите мерки, за да:

а)

проверяват редовно дали проектите и проучванията, финансирани от Общността, се изпълняват правилно;

б)

предотвратяват нередностите и предприемат действия срещу тях;

в)

възстановяват всякакви суми, загубени поради нередности, включително с лихви при забавено възстановяване в съответствие с правилата, приети от Комисията. Освен ако държавата-членка и/или съответният публичен орган изпълнител не представят доказателства, че не носят отговорност за нередността, държавата-членка отговаря субсидиарно за възстановяване на всякакви недължими плащания.

2.   Държавите-членки информират Комисията за мерките, които са взели за тази цел и предоставят описание на системите за контрол и управление, установени, за да се гарантира ефикасното изпълнение на проектите и проучванията.

3.   Държавите-членки предоставят на Комисията всички съответни отчети, изготвени на национално ниво във връзка с контрола на проектите.

4.   Без да се засягат мерките за контрол, които държавите-членки приемат в съответствие с националните законови, подзаконови и административни разпоредби и без да се засягат разпоредбите на член 246 от Договора и мерките за контрол, провеждани съгласно член 279 от Договора, длъжностните лица или другите служители на Комисията могат да осъществяват проверки на място, включително чрез представителни проверки, на финансираните съгласно настоящия регламент проекти и да проучват системите и мерките за контрол, въведени от националните органи, които органи информират Комисията за приетите за тази цел мерки.

5.   Преди да предприеме проверка на място Комисията информира за това съответната държава-членка с цел да получи цялата необходима подкрепа. Комисията може да провежда проверки на място без предупреждение при спазване на споразуменията, постигнати в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002. В тези проверки могат да участват длъжностни лица или други служители от заинтересованата държава-членка.

Комисията може да поиска от съответната държава-членка да осъществи проверка на място с цел контрол на редовността на заявленията за плащане. В тези проверки могат да участват длъжностни лица или други служители на Комисията, като те трябва да се включат, ако съответната държава-членка го поиска.

Комисията следи проверките, които осъществява, да се провеждат съгласувано и като се избягва повтарянето на проверки по едни и същи въпроси и през един и същ период. Съответната държава-членка и Комисията обменят незабавно всяка относима информация, свързана с резултатите от проведените проверки.

6.   Когато помощта от Общността е предоставена на пряко заинтересовани публични или частни предприятия или структури, мерките за контрол се изпълняват от Комисията в сътрудничество с държавите-членки, когато е целесъобразно.

7.   Отговорните структури и органи, както и пряко заинтересованите публични или частни предприятия или структури, съхраняват на разположение на Комисията всички оправдателни документи за разходите за даден проект за срок от пет години след последното плащане, свързано с проекта.

Член 13

Намаляване, спиране и отменяне на помощта

1.   Ако изпълнението на дадена дейност не оправдава предоставянето на част или цялата разпределена финансова помощ, Комисията проучва обстойно проекта, по-специално като изисква от държавата-членка или от посочените от нея органи или структури, натоварени с изпълнението на дейността, да представят бележките си в определен срок.

2.   В зависимост от резултатите от проучването по параграф 1, Комисията може да намали, да спре или отмени помощта за въпросната дейност, ако при проучването установи, че е допусната нередност или че не е било спазено някое от условията, предвидени в решението за предоставяне на помощта, по-специално, че без съгласието на Комисията е била извършена съществена промяна, която засяга естеството на или условията за изпълнение на проекта.

Всяко недължимо препокриване на финансиране е основание за възстановяване на недължимо платените суми.

3.   Освен в надлежно обосновани пред Комисията случаи, Комисията отменя помощите, предоставени за проекти, които не са започнали в рамките на две години след датата на очакваното им начало, посочено в решението за предоставяне на помощ.

4.   Всяка сума, чието възстановяване се дължи, тъй като е била преведена неправомерно, се връща на Комисията.

5.   Ако 10 години след предоставянето на финансовата помощ въпросната дейност не е завършена, Комисията може да поиска връщане на платената помощ при спазване на принципа на пропорционалност и като взема предвид всички значими фактори.

Член 14

Съгласуване

Комисията отговаря за съгласуването и последователността на проектите и програмите, посочени в член 5, параграф 1, предприети съгласно настоящия регламент, както и на проектите, предприети с помощта на вноски от бюджета на Общността, от Европейската инвестиционна банка, от Европейския инвестиционен фонд и други финансови инструменти на Общността.

Член 15

Преценка, мониторинг и оценка

1.   Държавите-членки и Комисията гарантират, че изпълнението на проектите съгласно настоящия регламент е предмет на ефективни мониторинг и оценка. Проектите могат да бъдат адаптирани в съответствие с резултатите от мониторинга и оценката.

2.   За да гарантират ефикасното използване на помощта от Общността, Комисията и съответните държави-членки осъществяват системен мониторинг на напредъка на проектите, когато е целесъобразно - в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка или други подходящи органи.

3.   След получаване на заявлението за помощ и преди одобряването му Комисията прави преценка, за да оцени съответствието на проекта с условията и критериите, определени в членове 4 и 6. При необходимост, Комисията приканва Европейската инвестиционна банка или други подходящи органи да съдействат при тази преценка.

4.   Комисията и държавите-членки оценяват начина, по който са били изпълнени проектите и програмите, както и последиците от тяхното изпълнение, за да се оцени дали първоначалните цели може да бъдат или са били постигнати. Тази оценка, inter alia, обхваща въздействието на проектите върху околната среда, като се взема предвид действащото законодателство на Общността. Комисията може също така, след консултация със съответната държава-членка, да поиска от бенефициера да представи конкретни оценки за проекти или групи проекти, подпомогнати съгласно настоящия регламент или да ѝ предостави информацията и съдействието, необходими за оценка на тези проекти.

5.   Мониторингът се осъществява, когато е целесъобразно, посредством следене на физически и финансови показатели. Показателите се отнасят до специфичния характер на проекта и неговите цели. Те се подреждат по такъв начин, че да показват:

а)

достигнатия етап на проекта по отношение на първоначално установените план и оперативни цели;

б)

напредъка, постигнат по отношение на управлението и евентуалните проблеми, свързани с него.

6.   При прегледа на отделните заявления за помощ Комисията взема под внимание констатациите от преценките и оценките, направени в съответствие с настоящия член.

7.   Процедурите за оценка и мониторинг, предвидени в параграфи 4 и 5, се определят в решенията за одобряване на проектите и/или договорните разпоредби, отнасящи се до финансовата помощ.

Член 16

Информация и публичност

1.   Комисията представя годишен доклад за дейностите, изпълнени съгласно настоящия регламент, на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за тяхно становище. Този доклад съдържа оценка на резултатите, постигнати с помощта от Общността в различните области на приложение по отношение на първоначалните цели, както и глава относно същността и изпълнението на текущите многогодишни програми, и по-специално изложение за случаите на преразглеждане, предвидено в член 5, параграф 4, втора алинея.

2.   Бенефициерите следят да бъде дадена подходяща публичност на помощта, предоставена съгласно настоящия регламент, за да информират обществеността за ролята на Общността в изпълнението на проектите.

Те се консултират с Комисията за начините, по които това следва да бъде направено.

Член 17

Прилагане

Комисията отговаря за прилагането на настоящия регламент.

Член 18

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет (наричан по-нататък „комитетът“).

Европейската инвестиционна банка назначава представител в комитета, който не участва в гласуването.

2.   При позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

Член 19

Финансиране

Финансовата рамка за прилагане на настоящия регламент за периода 2000 - 2006 г. е 4 874 880 000 EUR.

Годишните кредити се одобряват от бюджетния орган в рамките на финансовата перспектива.

Разпределението на средствата се обвързва със степента на изпълнение от гледна точка на количество и качество.

Член 20

Клауза за преразглеждане

Преди края на 2006 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета подробен доклад относно опита, натрупан при действието на механизмите, предвидени в настоящия регламент за предоставяне на помощ от Общността, по-специално на механизмите и разпоредбите, предвидени в член 3.

Европейският парламент и Съветът, като действат съгласно процедурата, предвидена в член 156, първа алинея от Договора, решават дали и при какви условия мерките, предвидени в настоящия регламент, да бъдат продължени или изменени след края на срока, посочен в член 19.

Член 21

Отмяна

Регламент (ЕО) № 2236/95 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение III.

Член 22

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 30 ноември 2009 година

За Европейския парламент

Председател

J BUSEK

За Съвета

Председател

B. ASK


(1)  Становище от 10 юни 2009 г.(все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Становище на Европейския парламент от 24 ноември 2009 г.(все още непубликувано в Официален вестник) и решение на Съвета от 26 ноември 2009 г.

(3)  ОВ L 228, 23.9.1995 г., стр. 1.

(4)  Вж. приложение II.

(5)  ОВ C 172, 18.6.1999 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(7)  ОВ L 162, 22.6.2007 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 228, 9.9.1996 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 183, 11.7.1997 г., стр. 12.

(10)  ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Правила за осъществяване на участието, посочени в член 3, параграф 1, буква д)

1.   Условия за участие на Общността в рисков капитал

Заявленията за финансова помощ съгласно член 3, параграф 1, буква д) включват следната информация, която трябва да бъде убедителна за комитета, посочен в член 18, параграф 1, и въз основа на която се вземат решенията за предоставяне на помощ:

информационна бележка, съдържаща информация за основните разпоредби на учредителните актове на фонда, включително неговата правна и управленска структура,

неговите подробни насоки за инвестиции, включително информация относно целевите проекти,

информация за участието на частни инвеститори,

информация за географския обхват,

информация за финансовата жизнеспособност на фонда,

информация за правата на инвеститорите да търсят обезщетение, в случай че поетите пред тях задължения не бъдат изпълнени от фонда,

информация за условията за излизане от фонда и разпоредбите за прекратяване на фонда,

права за представителство в комитетите на инвеститорите.

Преди вземането на решение за предоставяне на помощ посредничещият инвестиционен фонд или друга съпоставима финансова структура трябва да се задължи да направи инвестиции в размер, не по-малък от два и половина пъти вноската на Общността в проекти, които преди това са били набелязани като проекти от общ интерес в съответствие с член 155, параграф 1, първа алинея, първо тире от Договора.

Помощта от Общността за инвестиционни фондове или други съпоставими финансови структури, предоставена под формата на участие в рисков капитал, по принцип се предоставя само ако вноската на Общността е pari passu по отношение на риска с тези на другите инвеститори във фонда.

Инвестиционните фондове или другите съпоставими финансови структури бенефициери трябва да се придържат към принципите на добро финансово управление.

2.   Ограничения за намеса и максимална инвестиция

Вноските съгласно член 3, параграф 1, буква д) не надхвърлят 1 % от общата сума за периода, посочен в член 19. Този праг обаче може да бъде увеличен в съответствие с посочения член 3, параграф 1, буква д).

Помощта от Общността съгласно член 3, параграф 1, буква д) не надхвърля 20 % от общия капитал на съответния инвестиционен фонд или съпоставима финансова структура.

3.   Управление на вноската на Общността

Управлението на вноската на Общността се осигурява от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Подробните срокове и условия за използване на помощта от Общността съгласно член 3, параграф 1, буква д), включително за мониторинга и контрола в тази връзка, се установяват в споразумение за сътрудничество между Комисията и ЕИФ, като се вземат предвид разпоредбите, предвидени в настоящото приложение.

4.   Други разпоредби

Разпоредбите относно преценката, мониторинга и оценката, предвидени в настоящия регламент, се прилагат изцяло по отношение на член 3, параграф 1, буква д), включително разпоредбите за условията за помощ от Общността, за финансовия контрол и намаляването, спирането или отмяната на помощта. Това се гарантира, inter alia, посредством подходящи разпоредби в споразумението за сътрудничество между Комисията и ЕИФ и подходящи споразумения с инвестиционните фондове или съпоставими финансови структури, определящи необходимите мерки за контрол на равнище отделни проекти от общ интерес. Приемат се подходящи разпоредби, за да може Сметната палата да изпълни мисията си, по-специално с цел да провери редовността на извършените плащания.

Плащанията съгласно член 3, параграф 1, буква д) се уреждат от член 11, параграф 7, независимо от предвиденото в член 11, параграф 6. След края на инвестиционния период или по-рано, в зависимост от случая, в бюджета на Общността се връщат всякакви салда, получени в резултат на възвръщаемост на вложения капитал или на разпределение на печалби и разпределянето на всякакви други суми, които се дължат на инвеститорите.

Всички решения за участие в рисков капитал съгласно член 3, параграф 1, буква д) се представят на комитета, посочен в член 18, параграф 1.

Комисията се отчита редовно пред посочения комитет относно осъществяването на участията в рисков капитал съгласно член 3, параграф 1, буква д).

Преди края на 2006 г. Комисията в рамките на член 15 представя оценка на дейностите, изпълнени съгласно член 3, параграф 1, буква д), по-специално на прилагането на тази разпоредба, нейните последици за изпълнението на подкрепените проекти за трансевропейски мрежи и участието на частни инвеститори във финансираните проекти.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Отмененият регламент и неговите последващи изменения

Регламент (ЕО) № 2236/95 на Съвета

(ОВ L 228, 23.9.1995 г., стр. 1)

 

Регламент (ЕО) № 1655/1999 на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 197, 29.7.1999 г., стр. 1)

 

Регламент (ЕО) № 788/2004 на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 138, 30.4.2004 г., стр. 17)

единствено член 1

Регламент (ЕО) № 807/2004 на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 46)

 

Регламент (ЕО) № 1159/2005 на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 16)

 


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Таблица на съответствието

Регламент (ЕО) № 2236/95

Настоящият регламент

Член 1

Член 1

Член 2, параграф 1

Член 2

Член 4, параграф 1, букви а) - д)

Член 3, параграф 1, букви а) - д)

Член 4, параграф 1, буква е)

Член 3, параграф 2

Член 4, параграф 2

Член 3, параграф 3

Член 4, параграф 3

Член 3, параграф 4

Член 4, параграф 4

Член 3, параграф 5

Член 5

Член 4

Член 5a

Член 5

Член 6, параграф 1

Член 6, параграф 1

Член 6, параграф 1a

Член 6, параграф 2

Член 6, параграф 2

Член 6, параграф 3

Член 6, параграф 3, уводни думи

Член 6, параграф 4, уводни думи

Член 6, параграф 3, първо тире

Член 6, параграф 4, буква а)

Член 6, параграф 3, второ тире

Член 6, параграф 4, буква б)

Член 6, параграф 3, трето тире

Член 6, параграф 4, буква в)

Член 6, параграф 3, четвърто тире

Член 6, параграф 4, буква г)

Член 6, параграф 3, пето тире

Член 6, параграф 4, буква д)

Член 6, параграф 4

Член 6, параграф 5

Член 7

Член 7

Член 8, първо изречение

Член 8, първа алинея

Член 8, второ изречение

Член 8, втора алинея

Член 9, параграф 1, уводни думи

Член 9, параграф 1, уводни думи

Член 9, параграф 1, буква а), уводни думи

Член 9, параграф 1, буква а), уводни думи

Член 9, параграф 1, буква а), първо тире

Член 9, параграф 1, буква а), подточка i)

Член 9, параграф 1, буква а), второ тире

Член 9, параграф 1, буква а), подточка ii)

Член 9, параграф 1, буква а), трето тире

Член 9, параграф 1, буква а), подточка iii)

Член 9, параграф 1, буква а), четвърто тире

Член 9, параграф 1, буква а), подточка iv)

Член 9, параграф 1, буква а), пето тире

Член 9, параграф 1, буква а), подточка v)

Член 9, параграф 1, буква а), шесто тире

Член 9, параграф 1, буква а), подточка vi)

Член 9, параграф 1, буква а), седмо тире

Член 9, параграф 1, буква а), подточка vii)

Член 9, параграф 1, буква а), осмо тире

Член 9, параграф 1, буква а), подточка viii)

Член 9, параграф 1, букви б), в) и г)

Член 9, параграф 1, букви б), в) и г)

Член 9, параграфи 2 и 3

Член 9, параграфи 2 и 3

Членове 10 и 11

Членове 10 и 11

Член 12, параграф 1, уводни думи

Член 12, параграф 1, уводни думи

Член 12, параграф 1, първо тире

Член 12, параграф 1, буква а)

Член 12, параграф 1, второ тире

Член 12, параграф 1, буква б)

Член 12, параграф 1, трето тире

Член 12, параграф 1, буква в)

Член 12, параграфи 2 – 7

Член 12, параграфи 2 – 7

Член 13, параграфи 1 и 2

Член 13, параграфи 1 и 2

Член 13, параграф 2a

Член 13, параграф 3

Член 13, параграф 3

Член 13, параграф 4

Член 13, параграф 4

Член 13, параграф 5

Член 14

Член 14

Член 15, параграфи 1 – 4

Член 15, параграфи 1 – 4

Член 15, параграф 5, уводни думи

Член 15, параграф 5, уводни думи

Член 15, параграф 5, първо тире

Член 15, параграф 5, буква а)

Член 15, параграф 5, второ тире

Член 15, параграф 5, буква б)

Член 15, параграфи 6 и 7

Член 15, параграфи 6 и 7

Член 16, параграф 1

Член 16, параграф 1

Член 16, параграф 2, първо изречение

Член 16, параграф 2, първа алинея

Член 16, параграф 2, второ изречение

Член 16, параграф 2, втора алинея

Член 17, параграф 1

Член 17

Член 17, параграф 2, първо изречение

Член 18, параграф 1, първа алинея

Член 17, параграф 2, второ изречение

Член 18, параграф 1, втора алинея

Член 17, параграф 3

Член 18, параграф 2

Член 17, параграф 4

Член 18

Член 19

Член 19, първо изречение

Член 20, първа алинея

Член 19, второ изречение

Член 20, втора алинея

Член 21

Член 20

Член 22

Приложение

Приложение I

Приложение II

Приложение III


30.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 27/33


ДИРЕКТИВА 2009/144/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

от 30 ноември 2009 година

относно някои компоненти и характеристики на колесните селскостопански и горски трактори

(кодифицирана версия)

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Директива 89/173/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно някои компоненти и характеристики на колесните селскостопански и горски трактори (3) е била неколкократно съществено изменяна (4). С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)

Директива 89/173/ЕИО е една от отделните директиви от системата за типово одобрение на ЕО, предвидена в Директива 74/150/ЕИО на Съвета, заменена с Директива 2003/37/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 26 май 2003 г. относно типовото одобрение на селскостопански или горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли (5), и установява техническите предписания относно дизайна и конструкцията на селскостопанските или горски трактори по отношение на определени компоненти и характеристики. Тези технически предписания целят сближаване на законодателството на държавите-членки по начин, който да позволи прилагането за всеки тип трактор на процедурата за ЕО одобрение на типа, предвидена в Директива 2003/37/ЕО. Следователно, разпоредбите на Директива 2003/37/ЕО, отнасящи се до селскостопанските или горските трактори, техните ремаркета и теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, се прилагат към настоящата директива.

(3)

Tехническите изисквания, на които тракторите трябва да отговарят в съответствие с националните законодателства, се отнасят, inter alia, до техните маси и размери, регулаторите на скоростта, защитата на техните движещи се компоненти, изпъкнали части и колела, управлението на спирачната система на теглените превозни средства, предно стъкло и друго остъкляване, механичното теглително–прикачно устройство и местоположението и начина на закрепване на задължителните табели и означения върху корпуса на трактора.

(4)

Желателно е да се вземат предвид техническите изисквания, приети от Икономическата комисия за Европа на Организацията на Обединените нации (ООН/ИКЕ) в нейните съответни правила, приложени към Споразумението на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за приемане на единни технически предписания за колесните превозни средства, оборудване и части, които могат да се монтират и/или да се използват на колесните превозни средства, и условията за взаимно признаване на одобрения, получени въз основа на тези предписания (6).

(5)

Настоящата директива не засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, които са посочени в приложение VII, част Б,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТАДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   За целите на настоящата директива „трактор (селскостопански или горски)“ означава моторно превозно средство, оборудвано с колела или гъсенични вериги, и притежаващо най-малко две оси, основната функция на което се състои в неговата теглителна мощност, и което е специално проектирано да тегли, бута, превозва или задвижва някои инструменти, машини или ремаркета, предназначени за експлоатация в селското или горското стопанство. Тракторът може да бъде оборудван за превоз на товари и пътници.

2.   Настоящата директива се прилага само по отношение на тракторите, определени в параграф 1, които са оборудвани с пневматични гуми и проектирани за максимална скорост между 6 и 40 km/h.

Член 2

1.   По отношение на трактори, които са съобразени с изискванията, определени в настоящата директива, държавите-членки не могат, на основания, свързани с предмета на настоящата директива:

а)

да отказват да предоставят ЕО одобрение на типа или национално одобрение на типа;

б)

да отказват регистрирането или да забраняват продажбата, пускането в експлоатация или използването на такива трактори.

Чрез дерогация от разпоредбите на първата алинея относно употребата на тракторите, държавите-членки могат, по причини, свързани с теглената маса (теглените маси), да продължат да прилагат своите национални разпоредби, отразяващи, по-конкретно, специалните изисквания по отношение на характера на земния релеф на тяхната територия, в границите на теглените маси, посочени в приложение I, точка 2.2, доколкото това не предполага промени в конструкцията на трактора или не изисква допълнително национално одобрение на типа.

2.   По отношение на трактори, които не отговарят на изискванията, определени в настоящата директива, и на основания, свързани с предмета на настоящата директива, държавите-членки:

а)

не предоставят ЕО одобрение на типа;

б)

могат да откажат да предоставят национално одобрение на типа.

3.   По отношение на нови трактори, които не отговарят на изискванията, определени в настоящата директива, и на основания, свързани с предмета на настоящата директива, държавите-членки:

а)

разглеждат сертификатите за съответствие, които съпровождат нови трактори в съответствие с разпоредбите на Директива 2003/37/ЕО като невалидни по смисъла на член 7, параграф 1 от същата директива;

б)

могат да отказват регистрацията, продажбата или пускането в експлоатация на такива нови трактори.

Член 3

1.   Всяка държава-членка предоставя ЕО одобрение на типа за компонент за който и да било тип предни стъкла или други стъкла и/или механичните теглително-прикачни устройства, които удовлетворяват изискванията по отношение на конструкцията и изпитванията, предвидени в приложения III и/или IV.

2.   Държавата-членка, предоставила ЕО одобрение на типа за компонент, предприема необходимите мерки, за да удостовери, доколкото това е необходимо и, ако се налага в сътрудничество с компетентните органи на останалите държави-членки, съответствието на произвежданите модели с одобрения тип. Този контрол се ограничава до извършването на проверки на място.

Член 4

За всеки тип предни стъкла или други стъкла или механични теглително-прикачни устройства, които държавите-членки одобряват в съответствие с член 3, същите предоставят на производителя на трактора, предните стъкла или механичните теглително-прикачни устройства, или на негов упълномощен представител, маркировка за ЕО одобрение на типа за компонент, съответстваща на примерите, показани в приложение III или приложение IV.

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да предотвратят употребата на маркировки, които могат да внесат объркване между типа оборудване, за който е предоставено ЕО одобрение на типа за компонент в съответствие с член 3 и оборудване от други типове.

Член 5

Никоя държава-членка не може да забрани пускането на пазара на предни стъкла и други стъкла или механични теглително-прикачни устройства на основания, свързани с тяхната конструкция, ако върху същите е нанесена маркировка за ЕО одобрение на типа за компонент.

Независимо от това, дадена държава-членка може да забрани пускането на пазара на предни стъкла и други стъкла или механични теглително-прикачни устройства, върху които е нанесена маркировка за ЕО одобрение на типа за компонент, ако същите не съответстват на одобрения тип.

Въпросната държава-членка информира незабавно останалите държави-членки и Комисията за предприетите мерки, като посочва основанията за своето решение.

Член 6

Компетентните органи на всяка държава-членка изпращат, в срок от един месец, до компетентните органи на останалите държави-членки копия от сертификатите за ЕО одобрение на типа за компонент, образци на които са представени в приложение III или приложение IV, попълнени за всеки тип предни стъкла и други стъкла или механични теглително-прикачни устройства, които същите одобряват или отказват да одобрят.

Член 7

1.   Ако държавата-членка, предоставила ЕО одобрението на типа за компонент, установи, че известен брой предни стъкла и други стъкла или механични теглително-прикачни устройства, върху които е нанесена една и съща маркировка за ЕО одобрение на типа, не съответстват на одобрения тип, тя предприема необходимите мерки, за да гарантира, че произвежданите модели съответстват на одобрения тип.

Компетентните органи на въпросната държава-членка уведомяват компетентните органи на останалите държави-членки за предприетите мерки, които могат, ако това е необходимо, в случаите на сериозно и многократно несъответствие, да се изразят в оттегляне на ЕО одобрението на типа за компонент.

Тези органи предприемат същите мерки, ако са уведомени от компетентните органи на друга държава-членка за подобно несъответствие.

2.   В срок до един месец, компетентните органи на държавите-членки се уведомяват взаимно за всяко отнемане на ЕО одобрение на типа за компонент и за причините за тази мярка.

Член 8

Всяко взето в съответствие с разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива решение,, за отказ или отнемане на ЕО одобрение на типа за компонент за предно стъкло или механично теглително-прикачно устройство или за забрана на тяхното пускане на пазара или експлоатация, излага подробномотивите, на които се основава.

Такива решения се съобщават на заинтересованите страни, които трябва едновременно с това да бъдат информирани за средствата за правна защита на тяхно разположение по силата на действащите законодателства в държавите-членки и за сроковете, предоставени за реализирането на въпросните средства за правна защита.

Член 9

Измененията, необходими за привеждане на изискванията в приложения I – VI в съответствие с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата, посочена в член 20, параграф 3 от Директива 2003/37/ЕО.

Член 10

Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 11

Директива 89/173/ЕИО, изменена с актовете, посочени в приложение VII, част А, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното законодателство и за прилагане на директивите, посочени в приложение VII, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение VIII.

Член 12

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 юни 2010 г.

Член 13

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 30 ноември 2009 година

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

B. ASK


(1)  ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 76.

(2)  Становище на Европейския парламент от 24 март 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и решение на Съвета от 26 ноември 2009 г.

(3)  ОВ L 67, 10.3.1989 г., стр. 1.

(4)  Виж приложение VII, част А.

(5)  ОВ L 171, 9.7.2003 г., стр. 1.

(6)  Публикувано като приложение I към Решение на Съвета 97/836/ЕО (ОВ L 346, 17.12.1997 г., стр. 78).


СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

ПРИЛОЖЕНИЕ I:

Размери и теглени маси

Допълнение:

Приложение към сертификата за ЕО одобрение на типа

ПРИЛОЖЕНИЕ II:

Регулатор на скоростта и защита на движещи се компоненти, външни изпъкнали части и колела

Допълнение:

Приложение към сертификата за ЕО одобрение на типа

ПРИЛОЖЕНИЕ III-A:

Предни стъкла и други стъкла — изисквания към оборудването, определения, заявление за одобрение на типа за компонент, одобрение на типа за компонент, маркировка, общи технически условия, изпитвания и съответствие на производството

Допълнение:

Примери за маркировки за одобрение на типа за компонент

ПРИЛОЖЕНИЕ III-Б:

Уведомление за ЕО одобрение на типа за компонент, отказ за предоставяне на ЕО одобрение на типа за компонент, разширение на обхватана ЕО одобрението на типа за компонент и оттегляне на ЕО одобрението на типа за компонент

Допълнение 1:

Закалени предни стъкла

Допълнение 2:

Равномерно закалени стъкла, различни от предни стъкла

Допълнение 3:

Пластови предни стъкла

Допълнение 4:

Стъкла от пластово стъкло, различни от предни стъкла

Допълнение 5:

Стъкло-пластмасови предни стъкла

Допълнение 6:

Стъкло-пластмасови прозоречни стъкла, различни от предни стъкла

Допълнение 7:

Двойни прозоречни стъкла

Допълнение 8:

Съдържание на списъка на предните стъкла

ПРИЛОЖЕНИЕ III-В:

Общи условия при изпитванията

ПРИЛОЖЕНИЕ III-Г:

Предни стъкла от закалено стъкло

ПРИЛОЖЕНИЕ III-Д:

Равномерно закалени стъкла, различни от предни стъкла

ПРИЛОЖЕНИЕ III-Е:

Предни стъкла от обикновено пластово стъкло

ПРИЛОЖЕНИЕ III-Ж:

Прозоречни стъкла от пластово стъкло, различни от предни стъкла

ПРИЛОЖЕНИЕ III-З:

Предни стъкла от обработено пластово стъкло

ПРИЛОЖЕНИЕ III-И:

Безопасни стъкла с вътрешно покритие от пластмасов материал

ПРИЛОЖЕНИЕ III-Й:

Стъкло-пластмасови предни стъкла

ПРИЛОЖЕНИЕ III-K:

Стъкло-пластмасови прозоречни стъкла, различни от предни стъкла

ПРИЛОЖЕНИЕ III-Л:

Двойни стъкла

ПРИЛОЖЕНИЕ III-M:

Класифициране на предните стъкла по групи за целите на изпитванията за одобрение на типа за компонент

ПРИЛОЖЕНИЕ III-Н:

Измерване на височините на сегмента и положението на точките на удара

ПРИЛОЖЕНИЕ III-O:

Проверки за съответствието на производството

ПРИЛОЖЕНИЕ III-П:

Приложение към сертификата за ЕО одобрение на типа

ПРИЛОЖЕНИЕ IV:

Механични теглително-прикачни устройства между трактора и тегленото превозно средство и вертикално натоварване в точката на съединяването

Допълнение 1:

Чертежи на компонентите на механичното тегрително-прикачно устройство

Допъленине 2:

Метод за динамично изпитване

Допълнение 3:

Метод за статично изпитване на механичното теглително-прикачно устройство

Допълнение 4:

Маркировка за одобрение на типа за компонент

Допълнение 5:

Образец на сертификата за ЕО одобрение на типа за компонент

Допълнение 6:

Условия за предоставяне на ЕО одобрение на типа

Допълнение 7:

Приложение към сертификата за ЕО одобрение на типа

ПРИЛОЖЕНИЕ V:

Места и начин за поставяне на задължителните табелки и обозначения върху корпуса на трактора

Допълнение:

Приложение към сертификата за ЕО одобрение на типа

ПРИЛОЖЕНИЕ VI:

Команден орган за спирачната система на теглените превозни средства и прикачване със спирачна система между трактора и теглените превозни средства

Допълнение:

Приложение към сертификата за ЕО одобрение на типа

ПРИЛОЖЕНИЕ VII:

Част А: Отменената директива и списък на нейните последователни изменения

Част Б: Срокове за транспониране в националното законодателство и за прилагане

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII:

Таблица на съответствието

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Размери и теглени маси

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.1.   „Дължина“ означава:

дължината на колесен трактор, измерена между вертикалните равнини, сключващи прав ъгъл с надлъжната ос на трактора и минаващи през най-външните точки, но изключващи:

всички огледала,

всички ръкохватки за пускане в ход на определени средства,

всички предни или странични габаритни светлини.

1.2.   „Широчина“ означава:

широчината на колесен трактор, измерена между вертикалните равнини, успоредни на надлъжната осева линия на трактора, и минаваща през най-външните точки, като се изключват:

всички огледала,

светлинните пътепоказатели,

всички предни, задни или странични габаритни светлини; светлините за паркиране,

деформацията на гумите, причинени от масата на трактора,

всякакви сгъващи се компоненти, като опори за крака и еластични калобрани.

1.3.   „Височина“ означава:

вертикалното разстояние между земната повърхност и точката на трактора, разположена на най-голямо разстояние от земната повърхност, без антената. Когато височината е определена, тракторът трябва да е: оборудван с нови гуми, имащи най-голям радиус на търкаляне, определен от производителя.

1.4.   „Допустима маса за теглено средство“ означава:

разрешената максимална маса, която типът трактор може да тегли. Тя може, например, да включва едно или няколко теглени ремаркета или различни селскостопански или горски инструменти. Прави се разлика между технически допустимата теглена маса по данни на производителя и разрешената теглена маса в съответствие с определението от точка 2.2 по-долу.

1.5.   „Механично теглително-прикачно устройство“ означава:

компонент на трактора, конструиран да осигури механичната връзка между трактора и тегленото превозно средство.

1.6.   „Маса на трактора без товар при движение (mt)“ означава:

масата, определена в точка 2.1.1 от приложение I към Директива 2003/37/EO.

1.7.   „Технически допустима маса на теглено средство“ означава:

маса на теглено средство без спирачки,

маса на теглено средство с независимо спиране (в съответствие с точка 1.12 от приложение I към Директива 76/432/ЕИО (1) на Съвета,

маса на теглено средство с инерционно спиране (в съответствие с точка 1.14 от приложение I към Директива 76/432/ЕИО),

маса на теглено средство с хидравлични или пневматични спирачки; такива спирачки могат да бъдат за: непрекъснато спиране, полунепрекъснато спиране или за независимо спиране с механично задвижване в съответствие със, съответно, точки 1.9, 1.10 и 1.11 от приложение I към Директива 76/432/ЕИО.

2.   ИЗИСКВАНИЯ

2.1.   Размери

Максималните размери на трактора са както следва:

2.1.1.   дължина: 12 m;

2.1.2.   широчина: 2,55 m (без вземане под внимание на изпъкналостите на онази част от гумите, която е в контакт със земната повърхност);

2.1.3.   височина: 4 m.

2.1.4.   Измерванията за целите на определянето на тези размери се извършват както следва:

при ненатоварен трактор в състояние за експлоатация, както е посочено в точка 1.6,

върху равна хоризонтална повърхност,

при неподвижен трактор и изключен двигател,

с нови гуми при нормалното налягане, препоръчано от производителя,

при затворени врати и прозорци,

при положение за управление „право и напред“ на кормилния механизъм,

в отсъствие на каквито и да било земеделски или горски инструменти, прикачени за трактора.

2.2.   Допустима теглена маса

Допустимата теглена маса не трябва да бъде по-голяма от:

2.2.1.1.   технически допустимата теглена маса в съответствие с точка 1.7, препоръчана от производителя на трактора;

2.2.1.2.   теглената маса, предвидена за теглещото приспособление в съответствие с ЕО одобрението на типа за компонент.

2.2.2.   Когато дадена държава-членка прилага член 2, параграф 2, теглената маса (теглените маси) трябва да бъде (бъдат) посочена (посочени) върху регистрационния сертификат на трактора.


(1)  Директива на Съвета за сближаване на законодателството на държавите-членки относно спирачните устройства на селскостопанските или горските колесни трактори (ОВ L 122, 8.5.1976 г., стр. 1).

Допълнение

ОБРАЗЕЦ

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ СЕРТИФИКАТА ЗА ЕО ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА ЗА ТИП ТРАКТОР ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗМЕРИТЕ И ТЕГЛЕНИТЕ МАСИ

(Член 4, параграф 2 от Директива 2003/37/EO на Европейския парламент и Съвета от 26 май 2003 г. относно типовото одобрение на селскостопански или горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли)

Номер на ЕО одобрението на типа: …

Компонент (компоненти) или характеристика (характеристики):

Размери:

1.1.1.   дължина: … m

1.1.2.   широчина: … m

1.1.3.   височина: … m

Теглени маси:

1.2.1.   теглена маса без спирачна система: … kg

1.2.2.   теглена маса с независима спирачна система: … kg

1.2.3.   теглена маса с инерционна спирачна система: … kg

1.2.4.   теглена маса, оборудвана със спомагателна спирачна система (хидравлична или пневматична): … kg

2.   Модел на трактора или фирмено наименование на производителя:

3.   Тип, и ако е приложимо, търговско наименование на трактора:

4.   Наименование и адрес на производителя: …

5.   Наименование и адрес на упълномощения представител на производителя, ако е приложимо:

6.   Дата, на която тракторът е бил представен за ЕО одобрение на типа:

7.   Техническа служба, провеждаща изпитванията за одобрението на типа:

8.   Дата на изготвяне на протокола от изпитването от техническата служба:

9.   Номер на изготвения от техническата служба изпитвателен протокол:

10.   Предоставя се/отказва се издаването на ЕО одобрение на типа по отношение на размерите и теглените маси (1):

11.   Място: …

12.   Дата: …

13.   Подпис: …

14.   Към настоящия сертификат са приложени следните документи, обозначени с посочения по-горе номер на ЕО одобрение на типа:

… чертежи с размерите;

… схема или снимка на трактора.

Тези данни трябва да бъдат предоставяни на компетентните органи на останалите държави-членки, ако те поискат това.

15.   Забележки: …


(1)  Ненужното се зачерква.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Регулатор на скоростта и защита на движещи се компоненти, външни изпъкнали части и колелата

1.   РЕГУЛАТОР НА СКОРОСТТА

1.1.   Ако стандартната практика на производителя предвижда оборудване на тракторите с регулатор на скоростта, последният трябва да бъде инсталиран и конструиран по начин, при който тракторът удовлетворява изискванията по отношение на максималната проектна скорост от Директива2009/60/ЕО (1).

2.   ЗАЩИТА НА ДВИЖЕЩИ СЕ КОМПОНЕНТИ, ВЪНШНИТЕ ИЗПЪКНАЛИ ЧАСТИ И КОЛЕЛАТА

2.1.   Обща информация

2.1.1.   Движещите се компоненти, външните изпъкнали части и колелата на тракторите трябва да бъдат проектирани, монтирани и обезопасени по начин, който изключва възможността от злополуки при нормални условия на експлоатация.

2.1.2.   Счита се, че изискванията от точка 2.1.1 са удовлетворени, ако са удовлетворени изискванията, предвидени в точка 2.3. Допускат се различни от описаните в точка 2.3 решения, ако производителят приведе доказателства в полза на това, че същите са най-малко еквивалентни на изискванията от точка 2.3.

2.1.3.   Защитните устройства трябва да бъдат надеждно закрепени към тракторите. „Надеждно закрепени“ предполага, че демонтирането на въпросните устройства може да се извършва единствено с помощта на инструменти.

2.1.4.   Всички рефлектори, капаци и кожуси, които могат да причинят нараняване при рязко затваряне, трябва да бъдат изпълнени по начин, който изключва възможността от случайно затваряне (например, чрез предпазни устройства или подходящ монтаж или конструктивно оформление).

2.1.5.   Дадено защитно устройство може да обслужва няколко точки на опасност. Независимо от това, за устройства, които могат да бъдат задействани единствено при работещ двигател – например, устройства за регулиране, поддръжка или гасене на смущенията – и които се обслужват от общо защитно устройство, трябва да се предвидят допълнителни обезопасяващи устройства.

2.1.6.   Закрепващите приспособления (например, пружинни скоби или клапи)

за фиксиране на бързоосвобождаващи се монтажни компоненти (например, щифтове),

и онези компоненти на

предпазните устройства, които се отварят без помощта на инструменти (например, кожуха на двигателя)

трябва да бъдат надеждно свързани или с корпуса на трактора, или с защитното устройство.

2.2.   Определения

„Защитно устройство“ е устройство, предназначено да предпази опасните части. По смисъла на настоящата директива, защитни устройства могат да бъдат различните прегради, капаци или кожуси.

2.2.1.1.   „Защитен екран“ е предпазно устройство, разположено в предната част на опасната част, което самостоятелно или с други части на машината предпазва от всички страни срещу допир до опасната част.

2.2.1.2.   „Кожух или рефлектор“ означава защитно устройство, разположено пред дадена опасна част, което осигурява защита срещу контактите с опасната част откъм обезпечената с покритие страна.

2.2.1.3.   „Защитна преграда“ означава предпазно устройство, което с помощта на ограда, решетка или друго подобно приспособление обезпечава необходимото разстояние на безопасност с оглед на предотвратяването на контактите с опасната част.

„Опасна част“ е всяка част, която в резултат на разположението на детайлите или конструкцията на неподвижната или движеща се част на трактора създава опасност от нараняване. Опасните части са притискащи, срязващи, режещи, пробиващи, проникващи, захващащи, увличащи и въздействащи части.

2.2.2.1.   „Точка на притискане“ е всяка опасна точка, където частите се движат една спрямо друга или спрямо неподвижни части по такъв начин, че могат да причинят притискане на хора или на отделни части от техните тела.

2.2.2.2.   „Точка на срязване“ е всяка опасна точка, където частите се движат една до друга или покрай други части по такъв начин, че могат да причинят притискане или защипване на хора или на отделни части от техните тела.

2.2.2.3.   „Точка на порязване, пробиване и проникване“ е всяка опасна точка, където частите, подвижни или неподвижни, с остри ръбове, заострени или притъпени, могат да наранят хора или отделни части на техните тела.

2.2.2.4.   „Точка на захващане“ е всяка опасна точка, където издатъци с остри ръбове, зъбци, щифтове, винтове или болтове, гресьори, валове, накрайници на валове и други подвижни части могат да захванат и увлекат хора или отделни части от техните тела или облекло.

2.2.2.5.   „Точка на увличане или въздействие“ е всяка опасна точка, чиито части чрез придвижване свиват пространството, в което хора, отделни части на техните тела или дрехи могат да бъдат притиснати.

2.2.3.   „Досегаемост“ е максималното разстояние, което може да бъде достигнато от хора или отделни части от техните тела, насочени нагоре, надолу, навътре, над, около или срещу, без помощта на някакъв предмет (фигура 1).

2.2.4.   „Безопасно разстояние“ е разстоянието, съответстващо на досегаемостта или на размерите на тялото плюс безопасно допустимо разстояние (фигура 1).

2.2.5.   „Команден орган“ е всяко устройство, чието директно задействане прави възможно положението или действието на трактора или на присъединено към него съоръжение да се промени.

2.2.6.   „Нормално функциониране“ означава използването на трактора в съответствие с предназначението му, предвидено от производителя, и от оператор, който е запознат с характеристиките на трактора, и в съответствие с информацията за функционирането на трактора, обслужването и мерките за безопасност, както са специфицирани от производителя в ръководството за оператора и чрез знаци на трактора.

2.2.7.   „Непреднамерен контакт“ означава непланиран контакт между човек и рисков обект, получен в резултат на действия на човека по време на нормалното функциониране и обслужване на трактора.

2.3.   Безопасно разстояние с оглед на предотвратяването на контактите с опасните части

2.3.1.   Безопасното разстояние се измерва спрямо онези точки, които могат да бъдат достигнати във връзка със стартирането, обслужването или проверката на трактора, както и спрямо подовата повърхност. С „обслужване и проверка на трактора“ се обозначават единствено дейности, които се извършват по правило от самия водач в съответствие с инструкциите за експлоатация. Определянето на разстоянията на безопасност се базира на допускането, че тракторът е в състоянието, за което същият е бил проектиран, и за достигане до опасната част не се използват никакви средства.

Разстоянията на безопасност съответстват на посоченото в точки 2.3.2.1 – 2.3.2.5. В някои конкретни участъци или за някои конкретни компоненти подходящо ниво на безопасност е осигурено, ако тракторът съответства на изискванията, съдържащи се в точки 2.3.2.6 – 2.3.2.14.

Изолиране на опасните точки

2.3.2.1.   Нагоре

Безопасното разстояние в посока нагоре за лицата в изправено стоящо положение е 2 500 mm (виж фигура 1).

Image

2.3.2.2.   Надолу, над преграда

Разстоянията на безопасност при низходящо протягане над преграда са:

a

=

разстояние от нивото на пода до опасната точка;

b

=

височина на преградата или предпазното устройство;

c

=

хоризонтално разстояние между опасната точка и преградата (виж фигура 2).

Image

При протягане в посока надолу, над преградата трябва да се спазват разстоянията на безопасност, посочени в таблица 1.

Таблица 1

(mm)

a: разстояние от повърхността на опасната точка

Височина между преградата и защитното устройство b

2 400

2 200

2 000

1 800

1 600

1 400

1 200

1 000

Хоризонтално разстояние от опасната точка

2 400

100

100

100

100

100

100

100

2 200

250

350

400

500

500

600

600

2 000

350

500

600

700

900

1 100

1 800

600

900

900

1 000

1 100

1 600

500

900

900

1 000

1 300

1 400

100

800

900

1 000

1 300

1 200

500

900

1 000

1 400

1 000

300

900

1 000

1 400

800

600

900

1 300

600

500

1 200

400

300

1 200

200

200

1 100

2.3.2.3.   Околовръст

Трябва да се спазва, като минимум, безопасното разстояние, посочено в таблица 2 по-долу, за да може съответната част от тялото да не достигне до опасната точка. При прилагането на безопасното разстояние се допуска, че основната телесна става опира плътно в ръба на предпазното устройство. Счита се, че разстоянията на безопасност са спазени единствено когато е налице убеденост, че въпросната част от тялото не може в никакъв случай да се придвижи или проникне по-нататък.

Таблица 2

Част на тялото

Безопасно разстояние

Фигура

Длан

от първата става до върховете на пръстите

≥ 120

Image

Длан

от китката до върховете на пръстите

≥ 230

Image


Крайник

Безопасно разстояние

илюстрация

Ръка от лакътя до върховете на пръстите

≥ 550

Image

Ръка от рамото до върховете на пръстите

≥ 850

Image

2.3.2.4.   Проникване в и през отвори

Ако е възможно проникване в или през отвори, при което могат да бъдат достигнати опасни части, трябва да се спазват минималните безопасни разстояния, посочени в таблици 3 и 4.

Частите, които се движат по отношение една на друга, или подвижните части, които опират върху неподвижни такива, не се разглеждат като рискови фактори при условие, че не отстоят една от друга на разстояние по-голямо от 8 mm.

Таблица 3

Безопасни разстояния при продълговати и успоредни отвори

а е по-малкият размер на отвора

b е безопасното разстояние от опасната точка


Върха на пръст

пръст

Ръка до палеца

Ръка до подмишница

Image

Image

Image

Image

 

4 < a ≤ 8

8 < a ≤ 12

12 < a ≤ 20

20 < a ≤ 30

30 < a ≤ 135 макс.

> 135

b ≥ 15

b ≥ 80

b ≥ 120

b ≥ 200

b ≥ 850


Таблица 4

Безопасни разстояния при квадратни или кръгли отвори

а е диаметърът или дължината на страната на отвора

b е безопасното разстояние от опасната точка.


Върха на пръст

пръст

Ръка до основата на палеца

Ръка до подмншннца

Image

Image

Image

Image

 

4 < a ≤ 8

8 < a ≤ 12

12 < a ≤ 25

25 < a ≤ 40

40 < a ≤ 250 макс.

> 250

b ≥ 15

b ≥ 80

b ≥ 120

b ≥ 200

b ≥ 850

2.3.2.5.   Безопасни разстояния в точките на притискане

Дадена точка на притискане не се разглежда като опасна за показаната част от тялото, ако съответното разстояние на безопасност не е по-малко от посочената в таблица 5 стойност, и ако е гарантирано, че не е възможно проникване на съседната по-широка част от тялото.

Таблица 5

Крайник

Тяло

Крак

Стъпало

Ръка

Длан, става, китка

Пръст

Безопасни разстояния

500

180

120

100

25

Илюстрация

Image

Image

Image

Image

Image

Image

2.3.2.6.   Органи за управление

Пространството между всеки два крачно-управляеми механизма и отворите, в които са поместени органи за управление, не се разглеждат като точки на прищипване и приплъзване.

2.3.2.7.   Заден триточков съединител

2.3.2.7.1.   Зад равнината, минаваща през равнината на симетрия на осовите точки на повдигащите пръти в системата на триточковия съединител трябва да се поддържа минимален резерв на безопасност от 25 mm между движещите се части за всяка точка от хода на повдигащото устройство – но не и за крайното горно и долно положение 0,1 n, заедно с разстояние от 25 mm или минимален ъгъл от 30 градуса за приплъзващите се части, които предизвикват промяна на ъгловото положение (виж фигура 3). Ходът n’, намален с 0,1 n в долния и горния край се дефинира както следва (виж фигура 4). Когато долните съединения се задействат пряко от повдигащия механизъм, контролната равнина се определя от напречната вертикална равнина на симетрия на въпросните съединения.

Image

Image

2.3.2.7.2.   За ход n на хидравличното повдигащо устройство, долното положение А на съединителната точка на долната връзка се ограничава от размера „14“ в съответствие с ISO стандарта 730, Част 1, oт декември 1994 г., докато горното положение В се ограничава от максималния хидравличен ход. Ходът n′ съответства на хода n, намален нагоре и надолу с 0,1 n, и представлява вертикалното разстояние между А′ и В′.

2.3.2.7.3.   Освен това, в рамките на хода n′ трябва да се спазва минимално разстояние на безопасност 25 mm по отношение на съседните части около профила на повдигащите пръти.

2.3.2.7.4.   Ако, при триточковия съединител, се използват съединителни устройства, които не налагат необходимост от наличие на оператор между трактора и носения инструмент (например, при бързодействащите съединители), не се прилагат условията от точка 2.3.2.7.3.

2.3.2.7.5.   Ръководството за експлоатация трябва да съдържа конкретна информация относно опасните точки, разположени в предната част на равнината, дефинирана в първото изречение от точка 2.3.2.7.1.

2.3.2.8.   Преден триточков съединител

2.3.2.8.1.   Във всяка точка от хода n на повдигащото устройство – но не и в крайното горно и крайното долно положение 0,1 n –трябва да се поддържа минимален резерв на безопасност от 25 mm между движещите се части, заедно с минимален ъгъл от 30 градуса или резерв на безопасност от 25 mm в случаите, когато е налице промяна на ъгловото положение, причинено от приплъзващите се части. Ходът n’, намален с 0,1 n в долния и горния край, се дефинира както следва (виж също фигура 4).

2.3.2.8.2.   За ход n на хидравличното повдигащо устройство, долното крайно положение А на съединителната точка на долната връзка се ограничава от размера „14“ в съответствие с ISO стандарта 8759, Част 2, от март 1998 г., докато горното крайно положение В се ограничава от максималния хидравличен ход. Ходът n′ е намален нагоре и надолу с 0,1 n, и представлява вертикалното разстояние между А′ и В′.

2.3.2.8.3.   Ако, при долните връзки на предния триточков съединител, се използват съединителни устройства (например бързодействащ съединител), които не налагат необходимост от наличие на оператор между трактора и закрепения инструмент, не се прилагат условията от точка 2.3.2.8.1 в обсега с радиус 250 mm от точките, в които долните връзки са съединени с трактора. Независимо от това, около външната част на ходовите лостове/цилиндри трябва да се поддържа задължителен минимален резерв на безопасност от 25 mm спрямо съседните части в рамките на дефинирания ход n. ′

2.3.2.9.   Седалка за водача и околна среда

В седящо положение, ръцете и краката на водача трябва да бъдат надеждно изолирани от всички точки на прищипване и приплъзване. Това изискване се счита за удовлетворено, ако са изпълнени следните условия:

2.3.2.9.1.   Седалката на водача е в средно положение в направленията на своето надлъжно и вертикално регулиране. Пространството на обсега на водача се подразделя на зона А и зона В. Централната сферична точка на тези зони отстои на 60 mm пред и 580 mm над базовата точка на седалката (виж фигура 5). Зона А представлява сфера с диаметър 550 mm, а зона В е разположена между въпросната сфера и сферата с радиус 1 000 mm.

Image

2.3.2.9.2.   Близо до точките на прищипване и приплъзване се поддържа разстояние на безопасност, съответно, 120 mm в зона А и 25 mm в зона В, а в случаите на приплъзващи се части, които предизвикват промяна на ъгловото положение, се поддържа минимален ъгъл 30 градуса.

2.3.2.9.3.   В зона А под внимание се вземат единствено точките на прищипване и приплъзване, предизвикани от части, които са приведени в движение с помощта на външен източник на енергия.

2.3.2.9.4.   Ако оформянето на дадена опасна точка се дължи на наличието на разположени в съседство със седалката конструктивни части, между въпросната конструктивна част и седалката се поддържа разстояние на безопасност най-малко 25 mm. Няма опасни точки между облегалката на седалката и съседно разположените конструктивни части, разположени зад облегалката, ако съседно разположените конструктивни части са гладки и самата облегалка на седалката е заоблена в съседния участък и не притежава остри върхове.

2.3.2.10.   Пътническа седалка (ако има такава)

2.3.2.10.1.   Ако има части, които могат да представляват опасност за краката, трябва да се предвиди инсталирането на обезопасяващи устройства в полусферата с радиус 800 mm, насочена надолу от предния край на възглавницата на седалката.

2.3.2.10.2.   В съответствие с точка 2.3.2.9 (виж фигура 6) опасните точки в зона А и зона В трябва да бъдат обезопасени с помощта на сфера, центърът на която отстои на разстояние 670 mm над средата на предния край на пътническата седалка.

Image

Трактори с тясна колея (трактори с колея, съответстваща на определението от второто тире на член 1 от Директива 87/402/ЕИО (2)) на Съвета.

2.3.2.11.1.   При тракторите с тясна колея изискванията от точка 2.3.2.9 не се прилагат по отношение на зоните, разположени под равнината, наклонена под ъгъл 45 градуса спрямо задната част и напречна на направлението на хода, и минаваща през точка, разположена на 230 mm зад базовата точка на седалката (виж фигура 7). Ако в тази зона има някакви опасни точки, върху трактора трябва да се поставят съответни предупредителни надписи.

Image

2.3.2.11.2.   Раздели II.1 и II.2 от приложение I към Директива 80/720/ЕИО (3) се се прилага за достъпа до седалката на водача.

2.3.2.11.3.   Раздел I.6 от приложение I към Директива 80/720/ЕИО се прилага за органите за управление.

2.3.2.11.4.   Пред контролната равнина, която минава перпендикулярно спрямо надлъжната ос на превозното средство през центъра на ненатоварения педал (съединител и/или работна спирачка) трябва да се осигури защита срещу силно нагорещените компоненти на изпускателната уредба, ако същите са разположени до 300 mm в горната зона (700 mm над повърхността на пода) и до 150 mm в долната зона (виж фигура 8). Странично, подлежащата на обезопасяване зона се ограничава от външния контур на трактора и външния контур на изпускателната уредба.

Силно нагорещените компоненти на изпускателната уредба, минаващи под входното стъпало, трябва да бъдат покрити върху вертикалната си проекция, или пък топлинно изолирани.

Image

2.3.2.12.   Конфигурация и маркировки върху гъвкавите хидравлични тръби

2.3.2.12.1.   Гъвкавите хидравлични тръби трябва да бъдат конфигурирани по начин, който изключва възможността от тяхното механично и термично увреждане.

2.3.2.12.2.   Гъвкавите хидравлични тръби трябва да се идентифицират лесно и да бъдат обозначени незаличимо със следната информация:

знак на производителя на гъвкавите маркучи,

дата на производството (година и месец на производството),

максимално допустимо динамично надналягане при експлоатация.

2.3.2.12.3.   Гъвкавите хидравлични тръби в съседство със седалката на водача или пътническата седалка трябва да бъдат конфигурирани и обезопасени по начин, при който в случай на възникване на неизправност по тях, това да не създава риск за никого.

2.3.2.13.   Управляем и люлеещ се мост

Компоненти, които се движат един спрямо друг, или спрямо неподвижни части, трябва да бъдат обезопасени, ако попадат в зоната, дефинирана в точки 2.3.2.9 и 2.3.2.10.

Ако е монтирано шарнирно кормилно управление, в диапазона на съчленяването трябва да има незаличими и ясно четливи маркировки върху двете страни на трактора, указващи с помощта на илюстративен символ или с помощта на текст, че оставането в необезопасения диапазон на съчленяването не е разрешено. Съответните указания трябва да бъдат включени в ръководството за експлоатацията.

2.3.2.14.   Закрепени към трактора трансмисионни валове

Трансмисионните валове (например, за четириколесно задвижване), които могат да се въртят единствено, когато тракторът е в движение, трябва да бъдат обезопасени, ако са разположени в зоната, определена в точки 2.3.2.9 и 2.3.2.10.

2.3.2.15.   Свободна зона около задвижващите колела

2.3.2.15.1.   Свободните зони на защитните прегради на колелата трябва да удовлетворяват следните изисквания.

2.3.2.15.2.   „Свободна зона“ означава пространството, което трябва да остане свободно около гумите на задвижващите колела по отношение на съседно разположените части на превозното средство.

Свободната зона на задвижващите колела, когато тракторът е оборудван с най-големия размер гуми, трябва да отговаря на размерите, предвидени на фигура 9 и в таблица 6 по-долу.

Image

Таблица 6

Стандартни трактори

Трактори с тясна колея

a

h

a

h

mm

mm

mm

mm

40

60

15

30

При тракторите с тясна колея се допуска свободна зона, по-малка от илюстрираната на фигура 9 и в таблица 6 в допълнение към зоните, посочени в точки 2.3.2.9 и 2.3.2.10, ако защитните прегради на колелата се използват за изстъргване на полепналата по колелата пръст.

2.3.2.16.   Горещи повърхности

Горещите повърхности, които могат да бъдат достигнати от оператора по време на нормалното функциониране на трактора, следва да бъдат покрити или изолирани. Това правило се прилага към горещи повърхности, които са близки до стъпала, дръжки, перила и елементи, които представляват интегрална част от трактора и които могат да бъдат неволно докоснати.

2.3.2.17.   Покритие на накрайниците на акумулаторите

Незаземените накрайници трябва да бъдат защитени срещу непреднамерено късо съединение.

2.4.   Метод за определяне на базовата точка на седалката

2.4.1.   Обща информация

По-долу се съдържа описание на метода и устройството за определяне на базовата точка за всички типове тапицирани седалки.

2.4.2.   Определения

Базова точка на седалката (БТС):

Точка, разположена във вертикалната надлъжна равнина на симетрия на устройството за идентифициране на БТС, показано на фигура 10, която се разполага върху седалката на водача в съответствие с точки 2.4.4 и 2.4.6.

Базовата точка на седалката се установява по отношение на превозното средство и не мени положението си в зависимост от регулирането и/или колебанията на седалката.

2.4.3.   Устройство за определяне на базовата точка на седалката (БТС)

Устройството за определяне на БТС трябва да бъде аналогично на показаното на фигура 10. Масата на въпросното устройство е 6 ± 1 kg, а неговата долна страна трябва да бъде равна и гладка.

2.4.4.   Регулиране на седалката за целите на определянето на базовата точка (БТС)

При наличие на възможност за регулиране на седалката и нейното окачване, седалката се регулира както следва преди определянето на базовата точка:

а)

всички регулируеми параметри – преместване назад/напред, височина и наклон – трябва да бъдат установени в средното си положение. Ако това не е изпълнено, трябва да се избират най-близките възможни положения над или под средното положение;

б)

регулируемото окачване трябва да бъде отрегулирано така, че окачването да бъде в средното положение от хода при установено в работното си положение и натоварено идентифициращо устройство. Окачването може да се фиксира механично във въпросното положение в хода на определянето на базовата точка (БТС);

в)

не-регулируемото окачване може да се фиксира във вертикалното положение, което съответства на установеното в работното си положение и натоварено идентифициращо устройство;

г)

ако горепосочените начини на регулиране влизат в противоречие със съответните инструкции на производителя, последните могат да бъдат спазени с оглед на отрегулирането на системата за случая на водач с тегло 75 kg.

Забележка: Водач с маса 75 kg се доближава приблизително до установеното върху седалката идентифициращо устройство, натоварено с маса 65 kg.

2.4.5.   Определяне на трите контролни оси x′, y′ и z′ за целите на определянето на БТС

Координатите се определят както следва:

а)

локализиране от едната страна на корпуса на седалката на закрепващия отвор, който е в крайно задно положение;

б)

ако оста на този отвор е успоредна на оста на въртене, дефинирана върху устройството, същата се възприема като ос y′ (в посока отляво надясно по отношение на седалката на водача – виж фигура 11);

в)

ако оста на този отвор е успоредна на вертикалната равнина, минаваща през централната линия на седалката, като ос y′ се възприема правата линия, която е успоредна на упоменатата ос на въртене и минава през точката на пресичане между опорната равнина на седалката и оста на отвора, посочена по-горе (виж фигура 12);

г)

във всички други случаи, оста y′ се определя в съответствие с подлежащите на измерване параметри на седалката;

д)

осите x′ и z′ се дефинират като пресечни линии на хоризонталната и вертикалната равнини, минаващи през y′, с вертикалната равнина през централната линия на седалката. Осите x′ и z′ са насочени съответно напред и нагоре (виж фигури 11 и 12).

2.4.6.   Метод за определяне на базовата точка на седалката (БТС)

Базовата точка на седалката (БТС) се определя с помощта на устройството, показано на фигура 10, следвайки следната процедура:

а)

седалката се покрива с парче плат с оглед на подпомагането на правилното разполагане на устройството;

б)

устройството се разполага върху възглавницата на седалката (без допълнителна маса) така, че да опира в облегалката на седалката;

в)

извършва се добавяне на маси за довеждане на общата маса на устройството от 6 ± 1 kg до 26 ± 1 kg. Центърът на вертикалното усилие трябва да бъде на разстояние 40 mm пред марката на базовата точка на седалката върху хоризонталната част на устройството (виж фигура 10);

г)

върху устройството в базовата точка на седалката се прилага двукратно хоризонтално усилие с големина приблизително 100 N, така както е показано на фигура 10;

д)

добавят се нови маси за довеждане на общата маса на устройството от 26 ± 1 kg до 65 ± 1 kg. Центърът на вертикалното усилие на добавените маси трябва да бъде на разстояние 40 mm пред марката на базовата точка на седалката върху хоризонталната част на устройството (виж фигура 10);

е)

от двете страни на седалката в двете вертикални равнини, които са на равно разстояние от надлъжната линия на симетрия на седалката, се измерват с точност до ±1 mm координатите на пресечните линии на тези равнини с оста на базовата точка на седалката, маркирана от устройството, в съответствие с точка 2.4.5.

В качеството на координати на БТС се регистрират средноаритметичните стойности на извършените измервания в двете равнини.

ж)

могат да се отбележат произтичащите от въпросния метод за определяне условия, които се различават от процедурата, описана в настоящото приложение, или които могат да бъдат източник на грешки с оглед на получените резултати, както и породилите ги причини.

Image

Image

Image


(1)  Директива 2009/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно максималната конструктивна скорост и товарните платформи на колесните селскостопански или горски трактори (кодифицирана версия) (ОВ L 198, 30.7.2009 г., стр. 15).

(2)  Директива на Съвета 87/402/ЕИО от 25 юни 1987 година относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея (ОВ L 220, 8.8.1987 г., стр. 1).

(3)  Директива на Съвета 80/720/ЕИО от 24 юни 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори (ОВ L 194, 28.7.1980 г., стр. 1).

Допълнение

ОБРАЗЕЦ

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ СЕРТИФИКАТА ЗА ЕО ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА ЗА ТИП ТРАКТОР ПО ОТНОШЕНИЕ НА РЕГУЛАТОРА НА СКОРОСТТА И ЗАЩИТАТА НА ДВИЖЕЩИТЕ СЕ КОМПОНЕНТИ, ВЪНШНИТЕ ИЗПЪКНАЛИ ЧАСТИ И КОЛЕЛАТА

(Член 4, параграф 2 от Директива 2003/37/EO на Европейския парламент и Съвета от 26 май 2003 г. относно типовото одобрение на селскостопански или горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли)

Номер на ЕО одобрението на типа: …

Компонент (компоненти) или характеристика (характеристики):

1.1.   регулатор на скоростта (ако има такъв)

1.2.   защита на задвижващите части, външните изпъкнали части и колелата

2.   Модел на трактора (или фирмено наименование на производителя):

3.   Тип, и ако е приложимо, търговско наименование на трактора:

4.   Наименование и адрес на производителя:

5.   Наименование и адрес на упълномощен представител на производителя, ако е приложимо:

6.   Описание на компонента (компонентите) и/или характеристиката (характеристиките), упоменати в 1 по-горе:

7.   Дата, на която тракторът е бил представен за ЕО одобрение на типа:

8.   Техническа служба, провеждаща изпитванията за одобрението на типа:

9.   Дата на изготвяне на протокола от изпитването от техническата служба:

10.   Номер на изготвения от техническата служба изпитвателен протокол:

11.   Предоставя се/отказва се издаването на ЕО одобрение на типа по отношение на регулатора на скоростта и защитата на движещите се компоненти, външните изпъкнали части и колелата (1).

12.   Място: …

13.   Дата: …

14.   Подпис: …

15.   Към настоящия сертификат са приложени следните документи, обозначени с посочения по-горе номер на ЕО одобрението на типа:

… чертежи с размерите;

… схема или снимка на съответните части на трактора.

Тези данни трябва да бъдат предоставяни на компетентните органи на останалите държави-членки, ако те поискат това.

16.   Забележки: …


(1)  Ненужното се зачерква.

ПРИЛОЖЕНИЕ III A

Предни стъкла и други стъкла Изисквания към оборудването, определения, заявление за одобрение на типа за компонент, одобрение на типа за компонент, маркирировки, общи технически условия, изпитвания и съответствие на производството

1.   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОБОРУДВАНЕТО

Селскостопанските и горските трактори могат да бъдат оборудвани по преценка на техния производител с:

1.1.1.   предни стъкла и прозоречни стъкла, различни от предните стъкла, които са предмет на условията от настоящото приложение;

1.1.2.   предни стъкла, за които се отнасят изискванията по отношение на стъклата, които не са предни стъкла, от обхвата на настоящото приложение, с изключение на изискванията от точка 9.1.4.2 от приложение III В към настоящата директива (прозоречни стъкла с нормална светлинна пропускливост по-малка от 70 %).

1.1.3.   твърдо пластмасово остъкляване е позволено за всички приложения с изключение на челните стъкла в съответствие с Директива 92/22/ЕИО на Съвета (1) или Правило № 43, приложение 14 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

По смисъла на настоящата директива:

2.1.   „Закалено стъкло“ е стъкло, състоящо се от един слой стъкло, което е било подложено на специална обработка с цел увеличаване на неговата механична якост и контролиране на неговата картина на разрушаване при счупване;

„Пластово стъкло“ е стъкло, включващо два или повече слоя стъкла, съединени чрез един или повече междинни слоя от пластмасов материал. Пластовото стъкло може да бъде:

2.2.1.   „обикновено“, ако нито един от стъклените слоеве, от които се състои, не е обработен, или

2.2.2.   „обработено“, когато поне един от стъклените слоеве, от които се състои, е специално обработен, за да се увеличи неговата механична якост и да се контролира неговата картина на разрушаване при счупване;

2.3.   „Безопасно стъкло с пластмасово покритие“ е стъкло съгласно определението в точка 2.1 или точка 2.2, което съдържа нанесено върху вътрешната му повърхност пластмасово покритие;

2.4.   „Безопасно стъкло от стъкло-пластмаса“ е пластово стъкло, състоящо се от единичен лист стъкло и един или няколко листа пластмаса, като най-малко един от тях служи за междинен слой. Пластмасовите листове трябва да са от вътрешната повърхност на стъклото, когато стъклото е монтирано на трактора;

„Група предни стъкла“ е група, състояща се от предни стъкла с различна форма и размери, подложени на изпитване за установяване на техните механични свойства, начина им на разрушаване и характеристиките им по време на изпитвания за устойчивост на въздействие от околната среда;

2.5.1.   „плоско предно стъкло“ е предно стъкло, имащо номинална кривина не повече от 10 mm на линеен метър, измерено по височината на участъка;

2.5.2.   „извито предно стъкло“ е предно стъкло, имащо номинална кривина, по-голям от 10 mm на линеен метър, измерен по височината на участъка;

2.6.   „Двоен прозорец“ е комплект от два панела, монтирани поотделно на един и същ отвор на трактора;

„Двойно стъкло“ е елемент, съставен от два панела, трайно съединени при производството им и разделени от еднородно празно пространство;

2.7.1.   „симетрично двойно стъкло“ е двойно стъкло, при което двата съставни панела са от един и същи тип (закалени или пластови стъкла и др.) и притежават идентични основни и вторични характеристики;

2.7.2.   „асиметрично двойно стъкло“ е двойно стъкло, при което двата съставни панела са от различен тип (закалени или пластови стъкла и др.) или притежават различни основни и/или вторични характеристики;

2.8.   „Основна характеристика“ е характеристика, която значително променя оптичните и/или механичните свойства на стъклото по отношение на функцията, която стъклото изпълнява в трактора. Този термин обхваща също търговското наименование или марка;

2.9.   „Вторична характеристика“ е характеристика, която може да промени оптичните и/или механичните свойства на стъклото по начин, който има значение за функцията, която то трябва да изпълнява в трактора. При оценка на степента на промяната се отчитат показателите на трудност;

2.10.   „Показател на трудност“ е двустепенна система за класифициране, прилагана за наблюдаваните в практиката изменения на всяка вторична характеристика. Изменение от показател „1“ към показател „2“ показва необходимост от повторно изпитване;

2.11.   „Разгъната площ на предното стъкло“ е най-малкият правоъгълен стъклен лист, от който може да се направи предно стъкло;

„Ъгъл на наклона на предното стъкло“ е ъгълът, образуван от една вертикална линия и една права линия, която свързва най-горната и най-долната крайни точки на предното стъкло, като двете линии лежат във вертикална равнина, съвпадаща с надлъжната ос на трактора;

2.12.1.   Ъгълът на наклона се измерва на трактор без товар, разположен върху хоризонтална повърхност.

2.12.2.   Тракторите, притежаващи хидропневматично, хидравлично или пневматично окачване, или устройство за автоматично регулиране на пътния просвет в зависимост от натоварването, се подлагат на изпитване при посочените от производителя нормални експлоатационни условия;

2.13.   „Височина на сегмента h“ е максималното разстояние, измерено под приблизително прави ъгли спрямо стъклото, което разделя неговата вътрешна повърхност от равнина, преминаваща през краищата на стъклото; (виж фигура 1 от приложение III Н);

„Тип стъкло“ е стъкло, което отговаря на определенията от точки 2.1 до 2.4, което не показва никакви съществени различия по отношение на основните и вторичните характеристики, упоменати в приложения III Г до III Л).

2.14.1.   Независимо, че промяната на основните характеристики означава, че продуктът е от нов тип, в някои случаи се допуска промяната на формата или някой от размерите да не налага задължително условие за провеждане на пълната поредица от изпитвания. При някои от изпитванията, предписани в отделните приложения, стъклата могат да бъдат обединени в една група, ако е очевидно, че същите притежават сходни основни характеристики;

2.14.2.   Стъкла, които се различават единствено по вторичните си характеристики, могат да се разглеждат като принадлежащи към един и същи тип; независимо от това, някои от изпитванията могат да се извършат върху отделни образци от въпросните стъкла, ако провеждането им е изрично предвидено в условията за тези изпитвания;

2.15.   Радиус на кривина, r е приблизителната стойност на най-малкия радиус на дъгата на предното стъкло, измерена в периметъра с най-голямаизвитост.

3.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА ЗА КОМПОНЕНТ

3.1.   Заявлението за ЕО одобрение на типа за компонент за даден тип остъкляване се подава от производителя на съответното безопасно стъкло или негов надлежно упълномощен представител. Заявление може да бъде подадено само в една държава-членка.

За всеки тип безопасни стъкла, заявлението се придружава от посочените по-долу документи в три екземпляра при посочване на следните данни:

техническо описание, обхващащо всички основни и вторични характеристики и,

3.2.1.1.   за остъкляване, различно от предни стъкла, чертежи във формат не по-голям от А4 или сгънати в този формат, показващи:

максималната повърхнина,

най-малкия ъгъл между две съседни страни на стъклото,

максималната височина на сегмента, ако има такъв;

за предни стъкла:

3.2.1.2.1.   списък на моделите предни стъкла, за които е заявено одобрение на типа за компонент, в който е посочено името на производителя на тракторите и типа (типовете) трактори;

чертежи в мащаб 1:10 и скици на предните стъкла и техния монтаж върху трактора, достатъчно подробни, така че да отразяват:

3.2.1.2.2.1.   положението на предното стъкло по отношение на точка R, както е дефинирано в точка 1.2 от приложението към Директива 2008/2/ЕО (2);

3.2.1.2.2.2.   ъгъла на наклона на предното стъкло;

3.2.1.2.2.3.   положението и размерите на зоната за проверка на оптичните характеристики и, при необходимост, на участъците, подложени на специфично закаляване;

3.2.1.2.2.4.   разгънатата площ на предното стъкло;

3.2.1.2.2.5.   максималната височина на сегмента на предното стъкло; и

3.2.1.2.2.6.   радиуса на кривината на предното стъкло (само за целите на класифицирането на предните стъкла по групи);

3.2.1.3.   за двойното остъкляване, чертежи във формат, не по-голям от А4 или сгънати в този формат, отразяващи освен информацията, посочена в точка 3.2.1.1:

типа на всяко стъкло, от което е съставен стъкления пакет,

типа на свързването (органично, стъкло-стъкло или стъкло-метал),

номиналната дебелина на празното пространство между двете стъкла.

3.3.   Освен това, заявителят трябва да осигури достатъчен брой изпитвани проби и образци от разглежданите модели, който при необходимост се определя съвместно с техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията.

3.4.   Преди да издаде одобрението на типа за компонент, компетентният орган трябва да удостовери наличието на удовлетворяващи мерки за осигуряване на ефективен контрол за съответствие на производството с одобрения тип.

4.   МАРКИРОВКИ

4.1.   Върху всяко безопасно стъкло, включително образците и пробите за изпитване, представени за одобрение на типа за компонент, трябва да бъдат нанесени търговското наименование или търговската марка на производителя. Маркировката трябва да бъде ясно четлива и незаличима.

5.   ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА ЗА КОМПОНЕНТ

5.1.   Акообразците, представени за получаване на одобрение на типа за компонент, отговарят на изискванията от точки 5 – 7 по-долу, се предоставя одобрение на типа за съответния тип безопасни стъкла.

5.2.   На всеки тип съгласно определенията от приложения III Д, III Ж, III К и III Л, или, по отношение на предните стъкла, на всяка одобрена група, се определя номер на одобрение на типа. Първите две цифри на номера (засега 00 за първоначалния вариант на Директива 89/173/ЕИО) обозначават серията на поправките, които са били внесени по силата на последните съществени технически изменения на Директива 89/173/ЕИО, заменена с настоящата директива към датата на издаването на одобрението на типа. Дадена държава-членка не може да определи същия номер на друг тип или друга група безопасни стъкла.

За издадено одобрение на типа за компонент, разширяване на обхвата на одобрение или отказ за издаване на одобрение за даден тип безопасно стъкло съгласно настоящата директива се съобщава на държавите-членки посредством уведомление, изготвено в съответствие с образеца, съдържащ се в приложение III Б към настоящата директива и нейните допълнения.

5.3.1.   По отношение на предните стъкла, към уведомлението за ЕО одобрение на типа за компонент трябва да се приложи документ, съдържащ списък на всички модели предни стъклав одобрената група, както и характеристиките на групата в съответствие с допълнение 8 към приложение III Б.

Освен маркировките, предвидени в точка 4.1, на добре видимо място върху всички безопасни стъкла и двойни стъкла, съответстващи на типа, одобрен по силата на настоящата директива, трябва да бъде нанесена маркировка за ЕО одобрение на типа за компонент. Върху всяко от съставните стъкла на двойните прозоречни стъкла може, също така, да се нанесе каквато и да било специална маркировка за одобрение на типа за компонент.

Маркировката за одобрение на типа за компонент се състои от:

5.4.1.   правоъгълник, който огражда малка буква „е“, следвана от отличителния номер на държавата, която издава одобрението на типа (3);

5.4.2.   номера на одобрение на типа на компонент, разположен в непосредствена близост вдясно до правоъгълника по т. 5.4.1.

В близост до гореописаната маркировка за ЕО одобрение на типа се разполагат следните допълнителни обозначения:

5.5.1.   за предни стъкла:

I

:

за закалено стъкло (I/P, ако същото е снабдено с покритие) (4),

II

:

за обикновено пластово стъкло (II/P, ако същото е снабдено с покритие) (4),

III

:

за обработено пластово стъкло (III/P, ако същото е снабдено с покритие) (4),

IV

:

за стъкло-пластмасово стъкло;

V

:

за прозоречни стъкла, които не са предни стъкла, за които се отнасят условията от точка 9.1.4.2 от приложение III В;

VI

:

за двойни стъкла;

Т

:

за предни стъкла, които отговарят на изискванията за стъклата, които не са предни стъкла, с изключение на стъклата, за които се отнасят условията от точка 9.1.4.2 от приложение III В (стъкла с нормална светлинна пропускливост по-малка от 70 %). Независимо от това, по отношение на предните стъкла, отговарящи на изискванията за стъкла, които не са предни стъкла, обозначението „T“ може да се нанесе само след провеждане на челното изпитване, описано в точка 3.3.2 от приложение III Ж при височина на падането 4.0 m + 25 / - 0 mm.

5.6.   Маркировката за ЕО одобрение на типа за компонент и обозначението трябва да бъдат ясно четливи и незаличими.

5.7.   Допълнението към настоящото приложение съдържа примери за маркировки за одобрението на типа за компонент.

6.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

6.1.   Всички стъкла, и по-специално онези, които са предназначени за изработване на предни стъкла, трябва да притежават качества, които да ограничават до минимум, доколкото това е възможно, опасността от нанасяне на телесни повреди в случай на счупване на стъклата. Стъклата трябва да са достатъчно устойчиви при инциденти, които са възможни при нормално движение по пътя, както и на атмосферни и температурни условия, химични въздействия, горене и износване.

6.2.   Освен това, безопасните стъкла трябва да бъдат достатъчно прозрачни, да не предизвикват забележими оптични изкривявания на наблюдаваните през предното стъкло предмети и да не създават объркване по отношение на използваните за целите на пътната сигнализация цветове. В случай на разрушаване на предното стъкло водачът трябва да може да вижда пътя достатъчно ясно, за да може да задейства спирачките и да спре трактора безопасно.

7.   СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

Всички типове безопасни стъкла трябва, в зависимост от категорията, към която принадлежат, да отговарят на следните специфични изисквания:

7.1.   за закалените предни стъкла – изискванията, предвидени в приложение III Г;

7.2.   за равномерно закалените стъкла, различни от предни стъкла – изискванията, предвидени в приложение III Д;

7.3.   за предни стъкла от обикновено пластово стъкло – изискванията, предвидени в приложение III Е;

7.4.   за стъкла от обикновено пластово стъкло, различни от предни стъкла – изискванията, предвидени в приложение III Ж;

7.5.   за обработени пластови предни стъкла – изискванията предвидени в приложение III З;

7.6.   за безопасни стъкла, с покритие от пластмасов материал – освен изброените по-горе съответни изисквания, изискванията, предвидени в приложение III И;

7.7.   за предни стъкла от стъкло - пластмаса – изискванията, предвидени в приложение III Й;

7.8.   за стъкла от стъкло – пластмаса, различни от предни стъкла – изискванията, предвидени в приложение III К;

7.9.   за двойните стъкла – изискванията, предвидени в приложение III Л.

8.   ИЗПИТВАНИЯ

Предвидени са следните изпитвания:

8.1.1.   Картина на разрушаване

Целта на това изпитване е:

8.1.1.1.   да се провери дали образуваните при счупване на стъклото парчета и отломки са такива, че да намаляват до минимум опасността от нараняване, и

8.1.1.2.   когато се отнася за предно стъкло, да се провери остатъчната видимост след счупването.

8.1.2.   Механична якост

8.1.2.1.   Изпитване при удар със сфера

Това изпитване се извършва по два начина, като при единия се използва сфера с тегло 227 g, а при другия - сфера с тегло 2 260 g:

8.1.2.1.1.   при изпитване със сфера с тегло 227 g целта е да се оцени свързващата способност на междинния слой в пластовото стъкло и механичната якост на равномерно закалените стъкла.

8.1.2.1.2.   при изпитване със сфера с тегло 2 260 g целта е да се оцени устойчивостта на пластово стъкло срещу проникване на сферата.

8.1.2.2.   Изпитване за безопасност при удар с глава

Целта на това изпитване е да се провери съответствието на стъклото с изискванията за ограничаване на нараняването на главата при удар в предното стъкло, пластовото стъкло или стъклото от стъкло-пластмаса, различни от предно стъкло, а също и в двойните стъкла, използвани за странични прозорци.

8.1.3.   Устойчивост на въздействието на фактори от околната среда

8.1.3.1.   Изпитване на абразивно износване

Целта е да се определи дали устойчивостта на безопасното стъкло на износване превишава определена стойност.

8.1.3.2.   Изпитване за устойчивост при висока температура

Целта е да се провери за поява на мехури или други дефекти в междинния слой на пластовото стъкло или в стъклото от стъкло-пластмаса, когато са изложени на висока температура през продължителен период от време.

8.1.3.3.   Изпитване за устойчивост на въздействие на светлина

Целта е да се определи дали пропускането на светлина през пластово стъкло, стъклото от стъкло-пластмаса или стъкла с пластмасово покритие се намалява значително под въздействие на светлина през продължителен период от време, както и дали се наблюдава значително обезцветяване на стъклото.

8.1.3.4.   Изпитване за устойчивост на влага

Целта е да се определи дали пластовото стъкло, стъклото от стъкло-пластмаса или стъкла с пластмасово покритие ще издържат без значително влошаване на качеството при продължителното излагане на атмосферна влага.

8.1.3.5.   Изпитване за устойчивост на температурни промени

Целта на това изпитване е да се удостовери, че пластмасовият материал (пластмасовите материали), използван (използвани) за изработката на безопасни стъкла съгласно определенията по точки 2.3 и 2.4, ще издържи без значително влошаване на качеството при продължително излагане на много високи и много ниски температури.

8.1.4.   Оптични свойства

8.1.4.1.   Изпитване за светлопропускливост

Целта на това изпитване е да се определи дали нормалната светлопропускливост през безопасните стъкла превишава определена стойност

8.1.4.2.   Изпитване за оптични деформации

Целта е да се провери, че деформацията на обекти, които се виждат през предното стъкло, не е от такова естество, че да доведе до объркване на водача.

8.1.4.3.   Изпитване за разделяне на вторично изображение

Целта е да се провери, че ъгловото разделяне на вторичния образ от първичния не превишава определена стойност

8.1.4.4.   Изпитване за разпознаване на цветовете

Целта е да се провери, че няма опасност от объркване на цветовете, които се виждат през предното стъкло.

8.1.5.   Изпитване за устойчивост на въздействието на огън

Целта е да се провери дали вътрешната страна на безопасно стъкло съгласно определенията по точки 2.3 и 2.4 има достатъчно ниска степен на изгаряне.

8.1.6.   Устойчивост на въздействие на химични вещества

Целта на това изпитване е да се удостовери, че вътрешната повърхност на безопасните стъкла съгласно определенията по точки 2.3 и 2.4, притежава устойчивост на въздействието на химичните вещества, които могат да присъстват или да се използват в трактора (например, почистващипрепарати), която осигурява съхраняване на техните свойства.

8.2.   Изпитвания, предвидени за стъкла от категориите, дефинирани в точки 2.1 – 2.4

8.2.1.   Безопасните стъкла се подлагат на изпитванията, предвидени в следната таблица:

 

Предни стъкла

Стъкла, различни от предни

Закалено стъкло

Обикновено пластово стъкло

Обработено пластово стъкло

Стъкло-пластмаса

Закалено стъкло

Пластово стъкло

Стъкло-пласмаса

I

I/P

II

II/P

III

III/P

IV

Картина на разрушаване

D/2

D/2

H/4

H/4

E/2

Механична якост:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

сфера с тегло 227 g

F/4.3.

F/4.3.

F/4.3.

F/4.3.

F/4.3.

E/3.1

G/4

G/4

сфера с тегло 2 260 g

F/4.2.

F/4.2.

F/4.2.

F/4.2.

Изпитване за безопасност при удар с глава (5)

D/3

D/3

F/3

F/3

F/3

F/3

J/3

G/3 (7)

K/3 (7)

Износване:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

външна страна

F/5.1.

F/5.1.

F/5.1.

F/5.1.

F/5.1.

F/5.1.

F/5.1.

вътрешна страна

1/2

1/2

1/2

1/2

1/2 (6)

1/2 (6)

1/2

Висока температура

C/5

C/5

C/5

C/5

C/5

C/5

C/5

Въздействие на светлина

C/6

C/6

C/6

C/6

C/6

C/6

C/6

C/6

Влажност

C/7

C/7

C/7

C/7

C/7

C/7

C/7 (6)

C/7

C/7

Пропускане на светлина

C/9.1.

C/9.1.

C/9.1.

C/9.1.

C/9.1.

C/9.1.

C/9.1.

C/9.1.

C/9.1.

C/9.1.

Оптични деформации

C/9.2.

C/9.2.

C/9.2.

C/9.2.

C/9.2.

C/9.2.

C/9.2.

Втори образ

C/9.3.

C/9.3.

C/9.3.

C/9.3.

C/9.3.

C/9.3.

C/9.3.

Разпознаване на цветовете

C/9.4.

C/9.4.

C/9.4.

C/9.4.

C/9.4.

C/9.4.

C/9.4.

Устойчивост на температурни изменения

C/8

C/8

C/8

C/8

C/8 (6)

C/8 (6)

C/8

Устойчивост на въздействието на огън

C/10

C/10

C/10

C/10

C/10 (6)

C/10 (6)

C/10

Устойчивост на химични вещества

C/11

C/11

C/11

C/11

C/11 (6)

C/11 (6)

C/11

NB: Посочване от вида К/3 в таблицата указва приложение III К и точка 3 от същото приложение, когато съответният текст е описан и изискванията за приемане са уточнени.

8.2.2.   Одобрение на типа за компонент се предоставя на безопасно стъкло, което удовлетворява всички изисквания, предвидени в съответните разпоредби, посочени в таблицата по-горе.

9.   ИЗМЕНЕНИЕ ИЛИ РАЗШИРЯВАНЕ НА ОБХВАТА НА ОДОБРЕНИЕТО НА ДАДЕН ТИП БЕЗОПАСНИ СТЪКЛА

Всички изменения на даден тип безопасни стъкла или, по отношение на предните стъкла, всички новодобавени типове в дадена група предни стъкла, трябва да се свеждат до знанието на административния орган, предоставил одобрението за съответния тип безопасни стъкла. След това въпросният орган може:

9.1.1.   или да реши, че извършените модификации не биха оказали съществени неблагоприятни последствия, а по отношение на предните стъкла – че новодобавеният тип принадлежи към групата предни стъкла, за които е предоставено одобрение на типа, и че във всеки случай даденото безопасно стъкло продължава да удовлетворява изискванията,

9.1.2.   или да изиска нов изпитвателен протокол от техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията.

9.2.   Уведомяване

9.2.1.   За потвърждението за одобрение на типа, отказът за предоставяне на одобрение на типа или разширяването на обхвата на дадено одобрение на типа се уведомяват държавите-членки в съответствие с процедурата, предвидена в точка 5.3.

9.2.2.   Компетентният орган, разрешил разширяване на обхвата на одобрение на типа за компонент, нанася съответен пореден номер върху всяко от съобщенията, отнасящи се до разширяването на обхвата.

10.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

10.1.   Безопасните стъкла, за които е било предоставено одобрение на типа по силата на настоящото и следващите приложения, трябва да бъдат изработени по такъв начин, че да съответстват на одобрения тип и да удовлетворяват изискванията, предвидени в точки 6, 7 и 8.

10.2.   За целите на проверката за съответствие с изискванията по точка 10.1 е необходимо да се осъществява постоянен контрол върху готовата продукция.

Притежателят на одобрението на типа за компонент трябва по-конкретно:

10.3.1.   да осигури прилагането на процедури за контрол върху качеството на изделията,

10.3.2.   да разполага с достъп до оборудването, необходимо за осъществяването на контрол върху всеки одобрен тип,

10.3.3.   да регистрира данните от резултатите от изпитванията и съхранява приложените документи (8) за период от време, чиято продължителност се определя съгласувано с административния орган,

10.3.4.   да анализира резултатите от всеки тип изпитване за целите на проверката и осигуряването на стабилността на характеристиките на продукцията с вземане под внимание на допустимите отклонения по отношение на условията на реалното производство,

10.3.5.   да гарантира за всеки тип изделие, провеждането на минимума от изпитванията, предвидени в приложения III О, и

10.3.6.   да осигурява вземането и изпитването на нови образци в случаите, когато които и да било образци или изпитвани компоненти покажат несъответствие с типа, отнасящ се до съответното изпитване.

Трябва да се предприемат всички необходими мерки за възстановяване на нарушеното съответствие на производството.

Компетентният орган може да извършва по всяко време проверки за съответствието на прилаганите по отношение на всяко произвеждано изделие методи за контрол (виж точка 1.3 от приложение III О).

10.4.1.   При всяка проверка данните от изпитванията и дневниците за контрола върху производството трябва да се представят на инспектора..

10.4.2.   Инспекторът може да взема произволно образци за целите на тяхното изпитване в лабораторията на производителя. Минималният брой образци може да се определи с оглед на резултатите от собствените проверки на производителя.

10.4.3.   Ако качеството на продукцията се очертава като неудовлетворително или възникне необходимост от проверка на действителността на резултатите от изпитванията, проведени по смисъла на точка 10.4.2, инспекторът може да подбере образци, които да бъдат изпратени на техническата служба, провела изпитването за целите на предоставянето на одобрението на типа за компонент.

10.4.4.   Компетентният орган може да провежда всяко от изпитванията, предвидени в настоящата директива.

10.4.5.   Нормалната честота на проверките е два пъти всяка година. Ако в хода на която и да било от тези проверки бъдат констатирани неудовлетворителни резултати, компетентният орган трябва да осигури предприемането на всички необходими мерки за възможно най-бързото възстановяване на съответствието на производството.

11.   САНКЦИИ ЗА НЕСЪОТВЕСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

11.1.   Одобрението на типа за компонент, предоставено за тип безопасни стъкла в съответствие с настоящата директива, може да бъде оттеглено, ако не е спазено изискването, изложено в точка 10.1.

11.2.   Тогава, когато дадена държава-членка оттегля предоставено от нея одобрение на типа, същата трябва да уведоми незабавно останалите държави-членки за това чрез подписано и обозначено със съответната дата копие от сертификата за одобрението на типа за компонент, в долната част на което фигурира следния изписан с големи букви текст „ОДОБРЕНИЕТО НА ТИПА ЗА КОМПОНЕНТА СЕ ОТТЕГЛЯ“.

12.   ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Ако притежателят на одобрението на типа за компонент преустанови напълно производството на даден тип безопасни стъкла, одобрен в съответствие с настоящата директива, същият трябва да уведоми за това предоставилият одобрението орган. Въпросният орган трябва на свой ред да уведоми за това останалите държави-членки чрез копие от уведомлението за одобрението на типа, изготвено в съответствие с образеца, показан в приложение III Б.

13.   ИМЕНА И АДРЕСИ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, ОТГОВАРЯЩИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИЗПИТВАНИЯТА ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА ЗА КОМПОНЕНТ И НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОРГАНИ, КОИТО ПРЕДОСТАВЯТ ТАКОВА ОДОБРЕНИЕ

Всяка държава-членка трябва да съобщи на останалите държави-членки и на Комисията имената и адресите на техническите служби, отговарящи за провеждането на изпитванията за целите на предоставянето на одобрение на типа за компонент и на административните органи, които предоставят ЕО одобрения на типа за компонент, на които трябва да се изпращат сертификатите за одобрение на типа за компонент и удостоверенията за отказ или оттегляне на издадените в останалите държави-членки типови одобрения.


(1)  Директива 92/22/ЕИО на Съвета от 31 март 1992 година относно предпазните стъкла и материалите за изработка на стъкла за моторни превозни средства и техните ремаркета (ОВ L 129, 14.5.1992 г., стр. 11).

(2)  Директива 2008/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно полето на видимост и стъклочистачките на предното стъкло на колесните селскостопански или горски трактори (кодифицирана версия) (ОВ L 24, 29.1.2008 г., стр. 30).

(3)  1 за Германия, 2 за Франция, 3 за Италия, 4 за Нидерландия, 5 за Швеция, 6 за Белгия, 7 за Унгария, 8 за Чехия, 9 за Испания, 11 за Обединеното Кралство, 12 за Австрия, 13 за Люксембург, 17 за Финландия, 18 за Дания, 19 за Румъния, 20 за Полша, 21 за Португалия, 23 за Гърция, 24 за Ирландия, 26 за Словения, 27 за Словакия, 29 за Естония, 32 за Латвия, 34 за България, 36 за Литва, 49 за Кипър и 50 за Малта.

(4)  В съответствие с определението по точка 2.3.

(5)  На това изпитване трябва да се подлагат и двойните стъкла в съответствие с точка 3 от приложение III Л.

(6)  Ако вътрешната страна е покрита с пластмасов материал.

(7)  Това изпитване трябва да се провежда при височина на падането 4 m +25 / - 0 mm вместо 1,5 m + 25/ - 0 mm, когато стъклата изпълняват ролята на предни стъкла на трактори.

NB: Посочване от вида К/3 в таблицата указва приложение III К и точка 3 от същото приложение, когато съответният текст е описан и изискванията за приемане са уточнени.

(8)  Резултатите от изпитването на раздробяване трябва да се регистрират дори когато не се изисква фотоотпечатък.

Допълнение

ПРИМЕРИ ЗА МАРКИРОВКИ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА ЗА КОМПОНЕНТ

(Виж точка 5.5 от приложение III A)

Закалени предни стъкла:

Image

Показаната по-горе маркировка за одобрение на типа, нанесена върху закалено предно стъкло, обозначава, че съответният компонент е бил типово одобрен във Франция (е 2) в съответствие с настоящата директива под номер на одобрение на типа за компонент 001247.

Закалени предни стъкла, покрити с материал от пластмаса:

Image

Показаната по-горе маркировка за одобрение на типа, нанесена върху закаленопредно стъкло, покрито с материал от пластмаса, обозначава, че съответният компонент е бил типово одобрен във Франция (е 2) в съответствие с настоящата директива под номер на одобрение на типа за компонент 001247.

Предни стъкла от обикновено пластово стъкло:

Image

Показаната по-горе маркировка за одобрение на типа, нанесена върху предно стъкло от обикновено пластово стъкло, обозначава, че съответният компонент е бил типово одобрен във Франция (е 2) в съответствие с настоящата директива под номер на одобрение на типа за компонент 001247.

Предни стъкла от обикновено пластово стъкло, покрити с материал от пластмаса:

Image

Показаната по-горе маркировка за одобрение на типа, нанесена върху предно стъкло от обикновено пластово стъкло, покрито с материал от пластмаса, обозначава, че съответният компонент е бил типово одобрен във Франция (е 2) в съответствие с настоящата директива под номер на одобрение на типа за компонент 001247.

Предни стъкла от обработено пластово стъкло:

Image

Показаната по-горе маркировка за одобрение на типа, нанесена върху предно стъкло от обработено пластово стъкло, обозначава, че съответният компонент е бил типово одобрен във Франция (е 2) в съответствие с настоящата директива под номер на одобрение на типа за компонент 001247.

Предни стъкла от стъкло-пластмаса:

Image

Показаната по-горе маркировка за одобрение на типа, нанесена върху предно стъкло от стъкло-пластмаса, обозначава, че съответният компонент е бил типово одобрен във Франция (е 2) в съответствие с настоящата директива под номер на одобрение на типа за компонент 001247.

Стъкла, различни от предни стъкла, с нормално пропускане на светлина по-малко от 70 %:

Image

Показаната по-горе маркировка за одобрение на типа, нанесена върху стъкло, което не е предно стъкло, по отношение на което се прилагат изискванията по точка 9.1.4.2 от приложение III В, обозначава, че съответният компонент е бил типово одобрен във Франция (е 2) в съответствие с настоящата директива под номер на одобрение на типа за компонент 001247.

Двойни стъкла с нормално пропускане на светлина по-малко от 70 %:

Image

Показаната по-горе маркировка за одобрение на типа, нанесена върху двойно стъкло, обозначава, че съответният компонент е бил типово одобрен във Франция (е 2) в съответствие с настоящата директива под номер на одобрение на типа за компонент 001247.

Стъкла, различни от предни стъкла, използвани като предни стъкла за тракторите:

Image

Показаната по-горе маркировка за одобрение на типа, нанесена върху стъкло, обозначава, че съответният компонент, предназначен да се използва като предно стъкло върху тракторите, е бил типово одобрен във Франция (е 2) в съответствие с настоящата директива под номер на одобрение на типа за компонент 001247.

Стъкла, различни от предни стъкла, с нормално пропускане на светлина повече от 70 %:

Image

Показаната по-горе маркировка за одобрение на типа, нанесена върху стъкло, различно от предно стъкло, по отношение на което се прилагат изискванията от точка 9.1.4.1 от приложение III В, обозначава, че съответният компонент е бил типово одобрен във Франция (е 2) в съответствие с настоящата директива под номер на одобрение на типа за компонент 001247.

ПРИЛОЖЕНИЕ III Б

(Максимален формат: А4 (210 х 297 mm))

Уведомление относно:

ЕО одобрение на типа за компонент,

отказ да се издаде ЕО одобрение на типа за компонент,

разширяване на обхвата на ЕО одобрението на типа за компонент,

за тип безопасни стъкла в съответствие с Директива …/…/EO (1)

Номер на ЕО одобрение на типа за компонент … Номер на разширяването …

1.   Категория на безопасното стъкло:

2.   Описание на безопасното стъкло (виж допълнения 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 (1) и, по отношение на предните стъкла, списък в съответствие с допълнение 8):

3.   Търговско наименование или търговска марка:

4.   Наименование и адрес на производителя:

5.   Наименование и адрес на упълномощенпредставител на производителя, ако е приложимо:

6.   Представено за одобрение на типа за компонент на:

7.   Техническа служба, отговаряща за провеждането на изпитванията за одобрение на типа:

8.   Дата на протокола от изпитването:

9.   Номер на протокола от изпитването:

10.   Предоставя се/отказва се издаването/разширява се обхвата на/оттегля се одобрение(то) на типа за компонент (1):

11.   Основание(я) за разширение на обхвата одобрението на типа:

12.   Забележки: …

13.   Място: …

14.   Дата: …

15.   Подпис: …

16.   Прилага се списък на документите от обхвата на досието за одобрение на типа за компонента, депозирано при административния орган, предоставящ одобрението на типа; тези документи могат да бъдат предоставяни при поискване.


(1)  Ненужното се зачерква.

Допълнение 1

ЗАКАЛЕНИ ПРЕДНИ СТЪКЛА

(Основни и вторични характеристики в съответствие с приложение III Г или III И)

Номер на одобрение на типа за компонент: … Номер на разширение на обхвата: …

Основни характеристики

Категория на формата: …

Категория на дебелината: …

Номинална дебелина на предното стъкло: …

Характер и тип на пластмасовото покритие (пластмасовите покрития): …

Дебелина на пластмасовото покритие (пластмасовите покрития): …

Вторични характеристики

Вид на материала (огледален, флоат, листов): …

Оцветяване на стъклото: …

Оцветяване на пластмасовото покритие (пластмасовите покрития): …

Наличие на проводници (да/не):

Наличие на противозаслепителни ленти (да/не):

Забележки:

Приложени документи: списък на предни стъкла (виж допълнение 8).

Допълнение 2

РАВНОМЕРНО ЗАКАЛЕНИ СТЪКЛА, РАЗЛИЧНИ ОТ ПРЕДНИ СТЪКЛА

(Основни и вторични характеристики в съответствие с приложение III Д или III И)

Номер на одобрение на типа за компонент: … Номер на разширение на обхвата: …

Основни характеристики

Стъкла, различни от предни стъкла (да/не):

Предни стъкла за трактор(и): …

Категория на формата: …

Тип на процеса на усилването: …

Категория на дебелината: …

Характер и тип на пластмасовото покритие (пластмасовите покрития): …

Вторични характеристики

Вид на материала (полирано, флоат, листово стъкло): …

Оцветяване на стъклото: …

Оцветяване на пластмасовото покритие (пластмасовите покрития): …

Наличие на проводници (да/не):

Наличие на противозаслепителни ленти (да/не):

Одобрени критерии

По-голяма площ (плоско стъкло): …

По-малък ъгъл: …

По-голяма разгъната площ (изпъкнало стъкло): …

По-голяма височина на сегмента: …

Забележки:

Приложени документи: списък на предни стъкла (при необходимост) (виж допълнение 8).

Допълнение 3

ПРЕДНИ СТЪКЛА ОТ ПЛАСТОВО СТЪКЛО

(Основни и вторични характеристики в съответствие с приложение III Е, III З или III И)

Номер на одобрението на типа за компонент:

Номер на одобрението на типа за компонент:… Номер на разширение на обхвата: …

Основни характеристики

Брой на слоевете от стъкло: …

Брой на междинните слоеве: …

Номинална дебелина на предното стъкло: …

Номинална дебелина на междинния слой (междинните слоеве): …

Специална обработка на стъклото: …

Характер и тип на междинния слой (междинните слоеве): …

Характер и тип на пластмасовото покритие (пластмасовите покрития): …

Вторични характеристики

Вид на материала (полирано, флоат, листово стъкло): …

Оцветяване на стъклото (безцветно/оцветено): …

Оцветяване на пластмасовото покритие (пластмасовите покрития) (пълно/частично): …

Наличие на проводници (да/не):

Наличие на противозаслепителни ленти(да/не):

Забележки:

Приложени документи: списък на предни стъкла (виж допълнение 8).

Допълнение 4

ПЛАСТОВИ СТЪКЛА, РАЗЛИЧНИ ОТ ПРЕДНИ СТЪКЛА

(Основни и вторични характеристики в съответствие с приложение III Ж или III И)

Номер на одобрението на типа за компонент: …Номер на разширение на обхвата: …

Основни характеристики

Стъкла, които са различни от предни стъкла (да/не):

Предни стъкла за трактор(и): …

Брой на пластовете от стъкло: …

Брой на междинните слоеве: …

Категория на дебелината: …

Номинална дебелина на междинния слой (междинните слоеве): …

Специална обработка на стъклото: …

Характер и тип на междинния слой (междинните слоеве): …

Характер и тип на пластмасовото покритие (пластмасовите покрития): …

Дебелина на пластмасовото покритие (пластмасовите покрития): …

Вторични характеристики

Вид на материала (полирано, флоат, листово стъкло): …

Оцветяване на междинния слой (пълно/частично): …

Оцветяване на стъклото: …

Оцветяване на пластмасовото покритие (пластмасовите покрития): …

Наличие на проводници (да/не):

Наличие на противозаслепителни ленти (да/не):

Забележки:

Приложени документи: списък на предни стъкла (при необходимост) (виж допълнение 8).

Допълнение 5

ПРЕДНИ СТЪКЛА ОТ СТЪКЛО-ПЛАСТМАСА

(Основни и вторични характеристики в съответствие с приложение III Й)

Номер на одобрението на типа за компонент: Номер … на разширение на обхвата: …

Основни характеристики

Категория на формата: …

Брой на слоевете от пластмаса: …

Номинална дебелина на стъклото: …

Обработка на стъклото (да/не):

Номинална дебелина на предното стъкло: …

Номинална дебелина на слоя (слоевете) от пластмаса, който (които) изпълнява (изпълняват) ролята на междинен слой (междинни слоеве): …

Характер и тип на слоя (слоевете) от пластмаса, който (които) изпълнява (изпълняват) ролята на междинен слой (междинни слоеве): …

Характер и тип на външния слой от пластмаса: …

Вторични характеристики

Вид на материала (полирано, флоат, листово стъкло): …

Оцветяване на стъклото: …

Оцветяване на пластмасовото покритие (пластмасовите покрития) (пълно/частично): …

Наличие на проводници (да/не):…

Наличие на противозаслепителни ленти (да/не):…

Забележки:

Приложени документи: списък на предни стъкла (виж допълнение 8).

Допълнение 6

СТЪКЛА ОТ СТЪКЛО-ПЛАСТМАСА, РАЗЛИЧНИ ОТ ПРЕДНИ СТЪКЛА

(Основни и вторични характеристики в съответствие с приложение III К)

Номер на одобрението на типа за компонент: … Номер на разширение на обхвата: …

Основни характеристики

Стъкла, различни от предни стъкла (да/не):

Предни стъкла за трактор(и): …

Брой на слоевете от пластмаса: …

Дебелина на стъкления компонент: …

Обработка на стъкления компонент (да/не):

Номинална дебелина на стъклото: …

Номинална дебелина на слоя (слоевете) от пластмаса, изпълняващ (изпълняващи) ролята на междинен слой (междинни слоеве): …

Характер и тип на слоя (слоевете) от пластмаса, изпълняващ (изпълняващи) ролята на междинен слой (междинни слоеве): …

Характер и тип на външния слой от пластмаса: …

Вторични характеристики

Вид на материала (полирано, флоат, листово стъкло): …

Оцветяване на стъклото (безцветно/оцветено): …

Оцветяване на пластмасовото покритие (пластмасовите покрития) (пълно/частично): …

Наличие на проводници (да/не):

Наличие на противозаслепителни ленти (да/не):

Забележки:

Приложени документи: списък на предни стъкла (при необходимост) (виж допълнение 8).

Допълнение 7

ДВОЙНИ СТЪКЛА

(Основни и вторични характеристики в съответствие с приложение III Л)

Номер на одобрението на типа за компонент: … Номер на разширение ня обхвата: …

Основни характеристики

Съединяване конструкция на двойните стъкла (симетрична/асиметрична): …

Номинално разстояние между стъклата: …

Начин на монтиране: …

Тип на всяко стъкло в съответствие с приложения III Д, III З, III И, III К: …

Приложени документи

Един формуляр за двете стъкла на симетричното двойно стъкло в съответствие с приложението, по смисъла на което стъклата са били изпитани или одобрени.

По един формуляр за всяко от стъклата на асиметричното двойно стъкло в съответствие с приложенията, по смисъла на които тези стъкла са били изпитани или одобрени.

Забележки:

Допълнение 8

СЪДЪРЖАНИЕ НА СПИСЪКА НА ПРЕДНИТЕ СТЪКЛА (1)

За всяко от предните стъкла, типово одобрени като компоненти, трябва да бъде осигурен следния минимум от данни:

Производител на трактора: …

Тип на трактора: …

Разгъната площ (F): …

Височина на сегмента (h): …

Радиус на кривината(r): …

Ъгъл на монтаж (α): …

Координати на базовата точка (A, B, C) по отношение на средата на горния ръб на предното стъкло:

Image


(1)  Този списък трябва да бъде приложен към допълнения 1, 2 (ако е необходимо), 3 и 5 към настоящото приложение.

ПРИЛОЖЕНИЕ III В

Общи условия при изпитванията

1.   ИЗПИТВАНЕ ЗА КАРТИНА НА РАЗРУШАВАНЕ

1.1.   Стъклото, което се изпитва, не се закрепва неподвижно; допуска се да се прикрепи към идентично стъкло чрез залепваща лента, поставена по всички краища.

1.2.   За да се постигне картина на разрушаване, се използва чук с приблизителна маса 75 g или друго приспособление, което дава същия резултат. Радиусът на извивка на върха е 0,2 ±0,05 mm.

1.3.   Изпитването се провежда по веднъж във всяка от определените точки на удар.

1.4.   Изпитването се провежда чрез раздробяване върху контактна, фотографска хартия, като експонирането започва до 10 секунди след удара и приключва до 3 минути след него. Отчитат се само най-тъмните линии, които представляват първоначалното счупване. Лабораторията запазва фотографското копие, получено след картината на разрушаване.

2.   ИЗПИТВАНЕ НА УДАР СЪС СФЕРА

2.1.   Изпитване със сфера с тегло 227 g

2.1.1.   Апаратура

2.1.1.1.   Сфера от закалена стомана с тегло 227 ± 2 g и диаметър приблизително 38 mm.

2.1.1.2.   Устройство за освобождаване на сферата за свободно падане от височина, която ще бъде определена, или устройство, осигуряващо на сферата скорост, равна на тази при свободното падане; при използване на устройство за изхвърляне на сферата отклонението в скоростта е до ±1 % от скоростта, определена при свободното падане.

2.1.1.3.   Носещото фиксиращо приспособление от типа на показаното на фигура 1, което е съставено от стоманени рамки, чиито краища са обработени на металорежеща машина до широчина 15 mm; като тези рамки са монтирани една върху друга и са покрити с гумено уплътнение с дебелина около 3 mm, широчина 15 mm и твърдост 50 IRHD;

Долната рама стои върху стоманена кутия с височина приблизително 150 mm. Изпитваната проба се придържа на място от най-горната рамка, която има маса около 3 kg; носещата рамка е заварена към стоманен лист с дебелина 12 mm, поставен на опора върху подложка от гума с дебелина 3 mm и твърдост 50 IRHD.

Image

2.1.2.   Условия при провеждане на изпитването

Температура: 20 ± 5°С.

Налягане: 860 – 1 060 mbar.

Относителна влажност: 60 ± 20 %.

2.1.3.   Изпитвана проба

Изпитваната проба трябва да бъде плосък квадрат със страна 300 + 10 / - 0 mm.

2.1.4.   Процедура

Изпитваната проба се подготвя при определената температура за поне 4 часа преди прякото провеждане на изпитването.

Изпитваната проба се фиксира на стойката (точка 2.1.1.3). Равнината на пробата трябва да бъде перпендикулярна спрямо посоката на падане на сферата с отклонение 3°.

Точката на удар трябва да е до 25 mm от геометричния център на изпитваната проба при височина на падане на сферата до 6 m и до 50 mm при височина на падане на сферата, по-голяма от 6 m. Сферата удря тази страна на изпитваната проба, която представлява външната страна на безопасното стъкло при монтиране на трактора. Сферата се освобождава да нанесе само един удар.

2.2.   Изпитване със сфера с тегло 2 260 g

2.2.1.   Апаратура

2.2.1.1.   Сфера от закалена стомана с тегло 2 260 ± 20 g и диаметър приблизително 82 mm.

2.2.1.2.   Устройство за освобождаване на сферата за свободно падане от височина, която ще бъде определена, или устройство, осигуряващо на сферата скорост, равна на тази при свободно падане; когато се използва устройство за ускоряване на сферата, отклонението в скоростта е до ±1 % от скоростта, определена при свободното падане;

2.2.1.3.   Носещо, фиксиращо приспособление от типа, показан на фигура 1 и еднакво с устройството, описано в точка 2.1.1.3.

2.2.2.   Условия при провеждане на изпитването

Температура: 20 ± 5°С.

Налягане: 860 – 1 060 mbar.

Относителна влажност: 60 ± 20 %.

2.2.3.   Изпитвана проба

Изпитваната проба трябва да бъде плосък, квадрат със страна 300 + 10 / - 0 mm или да представлява отрязък от най-плоската част на предното или друг огънат панел от безопасно стъкло.

Алтернативно, може да се изпита цяло предно стъкло или друго огънато безопасно стъкло. В този случай се осигурява съответният контакт между стъклото и носещото приспособление

2.2.4.   Процедура

Изпитваната проба се подготвя при определената температура не по-малко от 4 часа непосредствено преди изпитването.

Изпитваната проба се фиксира на носещо приспособление (точка 2.1.1.3). Равнината на пробата трябва да бъде перпендикулярна спрямо посоката на падане на сферата при отклонение 3°.

В случаите на изпитване на стъкла от стъкло-пластмаса изпитваната проба се фиксира към опората с помощта на скоби.

Точката на удара трябва да е до 25 mm от геометричния център на изпитваната проба. Сферата удря тази страна на изпитваната проба, която представлява външната страна на безопасното стъкло при монтиране на превозното средство. Сферата се освобождава да нанесе само един удар.

3.   ИЗПИТВАНЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ УДАР С ГЛАВА

3.1.   Апаратура

3.1.1.   Имитирането на удар с глава се постига от тежест със сферична или полусферична форма, изработена от слоеста твърда дървесина и покрита със сменяемо кече, със или без напречна дървена греда. Между сферичната част и напречната греда има междинна част, която имитира врат на човек, а от другата страна на напречната греда е монтиран прът.

Размерите са показани на фигура 2.

Плътната маса на апарата е 10 ±0,2.

Image

3.1.2.   Устройство за освобождаване на тежестта от височина, която се определя от вида на стъклото, или устройство, ускоряващо тежестта до скорост, равна на тази при свободното падане.

Ако се използва устройство за ускоряване на тежестта, то трябва да е с отклонение в скоростта до ±1 % от скоростта, определена при свободно падане.

3.1.3.   Носещо фиксиращо приспособление от типа на показаното на фигура 1, предназначено за изпитване на плоски образци. Приспособлението се състои от две стоманени рамки, чиито краища са обработени на металорежеща машина до широчина 50 mm и, които са монтирани една върху друга и притежават гумени уплътнения с дебелина около 3 mm, широчина 15 ± 1 mm и твърдост 70 IRHD.

Горната рамка е прикрепена към долната рамка най-малко с осем болта.

3.2.   Условия при провеждане на изпитването

3.2.1.   Температура: 20 ± 5°С.

3.2.2.   Налягане: 860 – 1 060 mbar.

3.2.3.   Относителна влажност: 60 ± 20 %.

Image

3.3.   Процедура

3.3.1.   Изпитване на плоска проба

Изпитваната проба с дължина 1 100 + 5/-2 mm и широчина 500 + 5/-2 mm се поддържа при постоянна температура от 20 ± 5°С, най-малко 4 часа преди непосредственото провеждане на изпитването. Тя се фиксира на рамките на стойката (точка 3.1.3); болтовете се затягат така, че движението на пробата в хода на изпитването да не бъде по-голямо от 2 mm. Равнината на изпитваната проба е перпендикулярна спрямо посоката на падане на тежестта. Тежестта удря изпитваната проба в рамките на 40 mm от нейния геометричен център от страната на изпитваната проба, която представлява вътрешна страна на безопасното стъкло при монтиране на трактора. Тежестта се освобождава да нанесе само един удар.

Удрящата повърхност от покриващо кече се сменя след 12 изпитвания.

3.3.2.   Изпитвания на цяло предно стъкло (прилагат се единствено при височина на падането по-малка или равна на 1,5 m)

Предното стъкло се поставя свободно върху стойката, като между тях има гумена подложка с твърдост 70 IRHD и дебелина 3 mm. Широчината на контактната повърхност по цялата периферия на стъклото е 15 mm. Стойката се състои от твърда част, отговаряща на формата на предното стъкло, така че тежестта да удря вътрешната страна на стъклото. Ако е необходимо, предното стъкло се прикрепя към поддържащото приспособление с подходящи средства. Поддържащото приспособление се разполага върху твърда стойка, снабдена с подложка от гума с твърдост 70 IRHD и дебелина около 3 mm.

Повърхнината на предното стъкло трябва да бъде възможно най-перпендикулярна спрямо посоката на падане на тежестта.

Тежестта удря предното стъкло в рамките на 40 mm от неговия геометричен център и от тази страна на стъклото, която представлява вътрешна страна на безопасното стъкло при монтирано състояние на превозното средство. Тежестта се освобождава да нанесе само един удар.

Удрящата повърхност от покриващо кече се сменя след 12 изпитвания.

4.   ИЗПИТВАНЕ ЗА АБРАЗИВНО ИЗНОСВАНЕ

4.1.   Апаратура

4.1.1.   Инструмент за износване (1) показан схематично на фигура 4, който се състои от:

въртяща се хоризонтална кръгла повърхност със скоба в центъра, която се върти обратно на часовниковата стрелка със скорост 65 - 75 об./мин, и

Image

две натоварени успоредни рамена, всяко от които направлява специално абразивно колело, което се върти свободно на ролков лагер спрямо изпитвания образец; всяко от колелата упражнява върху изпитвания образец натиск, съответстващ на 500 g.

Кръглата повърхност на инструмента за износване се върти с постоянна ъглова скорост и в голяма степен в една равнина (отклонението от тази равнина не трябва да е по-голямо от ±0,05 mm на разстояние 1,6 mm от периферията на въртящата се повърхност). Колелата се монтират по такъв начин, че когато са в контакт с въртящата се изпитвана проба, да се въртят в обратна посока, така че на всяко завъртане на пробата да упражняват двукратен натиск и абразивно действие върху площ с лице 30 cm2, която е с кръгообразна форма и представлява общата повърхнина от търкалянето на двете колела.

4.1.2.   Абразивните колела (2), всяко с диаметър 45 – 50 mm и дебелина 12,5 mm, са изработени от специален фино пресят абразивен материал, слепен към средно твърда гума. Колелата имат твърдост 72 IRHD ± 5 IRHD, измерена в четири равноотдалечени точки по осевата линия на абразивната повърхнина, като натискът се прилага вертикално по диаметъра на колелото и резултатите се отчитат 10 секунди след пълното прилагане на натиска.

Абразивните колела са предназначени за използване при много ниска скорост на въртене срещу повърхността на плоско стъкло, за да е осигурено пълното им прилепване.

4.1.3.   Светлинен източник, състоящ се от лампа с нажежаема жичка, като нажежаема жичка е поместена успоредно в тръба с размери 1,5 x 1,5 x 3 mm.. Напрежението на нажежаемата жичка трябва да бъде такова, че цветовата температура да бъде равна на 2 856 К ± 50 К. Напрежението е стабилизирано в границите ± 1/1 000 V. Устройството за измерване на напрежението е с подходяща точност..

4.1.4.   Оптична система, която се състои от оптично стъкло с фокусно разстояние f не по-малко 500 mm и коригирано за цветово разсейване. Пълната апретура на оптичното стъкло не трябва да бъде по-голяма от f/20. Разстоянието между оптичното стъкло и източника на светлината подлежи на регулиране с оглед на получаването на възможно най-успореден светлинен лъч. За целите на ограничаването на диаметъра на светлинния лъч до 7 ± 1 mm се използва бленда. Блендата трябва да се постави на разстояние 100 ± 50 mm от тази страна на оптичното стъкло, която е по-отдалечена от светлинния източник.

4.1.5.   Устройството за измерване на разсейваната светлина (виж фигура 5) се състои от фотоелектрическа клетка със сферичен фотометър с диаметър от 200 до 250 mm. Сферата притежава входен и изходен отвор за светлината. Отворът на входа е кръгъл и има минимален диаметър два пъти по-голям от светлинния лъч.. Изходният отвор на сферата трябва да бъде снабден с филтър за светлина или със стандартен отражател в зависимост от процедурата на изпитване, описана в точка 4.4.3 по-долу. Филтърът за светлина трябва да поглъща светлината напълно, когато няма изпитвана проба, изложена на въздействието на светлинния лъч.

Оста на светлинния лъч трябва да минава през центровете на отворите на входа и изхода. Диаметърът на изходния отвор за светлината, b, трябва да бъде равен на 2.a tan 4°, където а е диаметърът на сферата. Фотоелектрическата клетка трябва да бъде монтирана така, че светлината от входа или от стандартния отражател да не достига директно до нея.

Вътрешните повърхнини на сферичния фотометър и на стандартния отражател са с равен коефициент на отражение, матирани и нечувствителни.

Изходният сигнал на фотоелектрическата клетка е линеен с отклонение ±2 % над нивото на използвания светлинен интензитет.

Конструкцията на инструмента е такава, че няма галванометрично пречупване, когато сферата е тъмна. Целият апарат се проверява през редовни интервали от време чрез стандартите за калибриране за определената замъгленост. При извършване на измерванията за замъгленост чрез оборудване или методи, различни от горепосочените, резултатите се коригират, за да се приведат в съответствие с тях.

Image

4.2.   Условия при провеждането на изпитването

4.2.1.   Температура: 20 ± 5°С.

4.2.2.   Налягане: 860 – 1 060 mbar.

4.2.3.   Относителна влажност: 60 ± 20 %.

4.3.   Изпитвани проби

Изпитваните проби са гладки квадрати със страна 100 mm, като двете им повърхнини са плоски и успоредни и, ако е необходимо, имат фиксиращ отвор, който се пробива в центъра на пробата с диаметър 6,4 + 0,2/-0 mm..

4.4.   Процедура

Изпитването на абразивно износване се извършва върху тази повърхнина на изпитваната проба, която се явява външна за безопасното стъкло, когато същото е монтирано на превозното средство, както и на вътрешната страна, ако стъклото е с пластмасово покритие.

4.4.1.   Изпитваните проби непосредствено преди и веднага след износването се почистват по следния начин::

а)

избърсват се с ленена кърпа под чиста течаща вода;

б)

изплакват се с дестилирана вода или вода без минерални соли;

в)

обдухват се с кислород или азот до изсъхване;

г)

чрез леко и нежно избърсване с влажна ленена кърпа се премахват възможните следи от вода. Ако е необходимо, се подсушава с леко притискане между две ленени кърпи.

Не се допуска обработка с ултразвуково оборудване. След почистването изпитваните проби трябва да се хващат само по краищата и да се съхраняват по начин така, че да се предотврати нараняване или замърсяване на повърхнините им.

4.4.2.   Изпитваните проби се подлагат на въздействието на температура 20 ± 5°С и относителна влажност 60 ± 20 % в продължение на най-малко 48 часа.

4.4.3.   Изпитваната проба се разполага по най-бързия начин срещу входа на сферичния фотометър на Улбрихт. Ъгълът между нормалата (перпендикуляра) между повърхнината на изпитваната проба и оста на лъча е не по-голям от 8°.

Снемат се четири показания в съответствие със следната таблица:

Отчитане

С изпитвана проба

Със светлинен филтър

Със стандартен отражател

Количествено представяне

Т1

Не

Не

Да

Падаща светлина

Т2

Да

Не

Да

Цялата светлина се пропуска през изпитваната проба,

Т3

Не

Да

Не

Разпръсната от инструмента светлина

Т4

Да

Да

Не

Разпръсната от инструмента и изпитваната проба светлина

Отчитанията Т1, Т2, Т3 и Т4 се повтарят с други определени позиции на изпитваната проба, за да се определи равномерността.

Изчислява се общият коефициент на пропускане Tt = T2/T1.

Коефициентът на разсеяно пропускане Тd се изчислява както следва:

Td = (T4 – T3(T2/T1))/T1

Пресмята се в проценти замъглеността или светлината или и двете, както и разсейването::

(Td/Tt) × 100 %

Измерва се първоначалната замъгленост на изпитваната проба в минимум четири равноотдалечени точки от неизносената област в съответствие с посочената формула. Резултатите се осредняват за всяка изпитвана проба. Вместо четирите измервания средната стойност може да се определи чрез равномерно въртене на пробата с 3 об/сек или по-бързо.

За всяко безопасно стъкло се провеждат три изпитвания от същия вид. Замъглеността се използва като критерий за устойчивост на абразивно износване на под-повърхностния слой, след като пробата е минала изпитването за износване.

Измерва се разсейването на светлината в четири равноотдалечени точки по следата от износването в съответствие с посочената формула. Резултатите се осредняват за всяка изпитвана проба. Вместо четирите измервания средната стойност може да се определи чрез равномерно въртене на пробата с 3 об/сек или по-бързо.

4.5.   Изпитването на абразивно износване следва да се извършва единствено когато провеждащата изпитването лаборатория прецени, че това е необходимо въз основа на данните, с които същата разполага. С изключение на материалите от стъклопластмаси, в случай на промяна на дебелината на междинния слой или материала, например, обикновено не се налага извършването на по-нататъшни изпитания.

4.6.   Показатели на трудност на вторичните характеристики

Вторичните характеристики не се вземат под внимание.

5.   ИЗПИТВАНЕ НА УСТОЙЧИВОСТ НА ВИСОКА ТЕМПЕРАТУРА

5.1.   Процедура

До 100°С се загряват три образеца за изпитване или три проби с минимални размери 300 mm x 300 mm, взети от техническата служба от три предни стъкла или три стъкла, различни от предни, като единият от тези размери съвпада с горния ръб на стъклото.

Температурата се поддържа в продължение на два часа, след което изпитван ата(ите) проба(и) се охлажда(т) до стайна температура. Ако и двете външни повърхности на безопасното стъкло на прозореца са от неорганичен материал, изпитването може да се извърши чрез потапяне на изпитвания образец вертикално във вряща вода в рамките на посочения период от време, като се вземат мерки за предотвратяване на прекалено големи термични сътресения. Ако образците са взети от предно стъкло, единият ръб на всеки такъв изпитван образец трябва да е част от ръб на предното стъкло.

5.2.   Показатели на трудност на вторичните характеристики

 

Безцветно

Оцветено

Оцветяване на междинния слой:

1

2

Останалите вторични характеристики не се вземат под внимание.

5.3.   Тълкуване на резултатите

5.3.1.   Приема се, че изпитването за устойчивост на висока температурата е показало положителен резултат, ако мехурчета или други дефекти не се формират на повече от 15 mm от неразрязания или 25 mm от разрязания ръб на изпитваната проба или образеца или на повече от 10 mm от всички нарушения, които могат да се появят по време на изпитването.

Наборът от изпитвани проби или образци, предоставени за одобрен тип компонент, се считат за задоволителни от гледна точка на теста за устойчивост на повишаване на температурата, ако отговарят на следните условия:

5.3.2.1.   всички изпитвания дават задоволителен резултат, или

5.3.2.2.   едно от изпитванията е дало незадоволителен резултат, а последвалите серии от изпитвания, проведени с нов набор от изпитвани проби или образци, са дали задоволителен резултат.

6.   ИЗПИТВАНЕ НА УСТОЙЧИВОСТ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА СВЕТЛИНА

6.1.   Метод на изпитване

6.1.1.   Апаратура

6.1.1.1.   Източник на светлина, състоящ се от лампа с волтова дъга със средно налягане на излъчване. Оста на електрическата крушка е вертикална. Номиналните размери на лампата са: дължина 360 mm и диаметър 9,5 mm. Дължината на дъгата е 300 ± 4 mm. Лампата трябва да функционира при 750 ± 50 W.

Може да се използва всеки друг източник на светлина, който произвежда същия ефект като лампата. За да се провери, че ефектът от друг източник е същият, сравнението се прави чрез измерване на количеството енергия, отделено при дължина на вълната в обхвата от 300 до 450 mm, като всички останали дължини на вълната се премахват чрез използване на подходящи филтри. Алтернативният източник се използва с тези филтри.

В случай на безопасни стъкла, за които няма задоволително съотношение между това изпитване и условията за използването им, е необходимо да се прегледат условията за изпитване.

6.1.1.2.   Силов захранващ трансформатор и кондензатор (точка 6.1.1.1), способен да захранва лампата с начално максимално напрежение минимум 1 100 V и работно напрежение 500 ± 50 V.

6.1.1.3.   Устройство за монтиране и въртене на изпитвания образец с 1 до 5 об/мин над централно поставения източник на светлина, за да се осигури еднакво облъчване.

6.1.2.   Изпитвани проби

6.1.2.1.   Размерите на изпитваните проби са 76 х 300 mm.

6.1.2.2.   Изпитваните проби се изрязват в лабораторията от горната част на стъклата по такъв начин, че:

при стъкла, различни от предни стъкла, горният ръб на изпитваните проби да съвпада с горния ръб на съответните стъкла,

при предните стъкла, горният ръб на изпитваните проби да съвпада с горната граница на зоната, където се проверява нормалната пропускливост и се определя в съответствие точка 9.1.2.2 от настоящото приложение.

6.1.3.   Процедура

Проверява се нормалното пропускане на светлината, определено в съответствие с т. 9.1.1 и 9.1.2 от настоящото приложение, на три образеца за изпитване преди облъчване. Част от всеки образец се предпазва от въздействието на светлина, след което образецът се поставя в апарата за изпитване на 230 mm от лампата, успоредно на оста на светлината. По време на изпитването температурата на образеца се поддържа 45°С ± 5°С. Външната страна на всеки образец за изпитване, която би могла да се надраска при монтирано положение на трактора, се излага срещу лампата. За лампи от типа, посочен в т. 6.1.1.1, времето за облъчване е 100часа.

След облъчване се измерва отново нормалното пропускане на светлината на облъчения участък от всеки образец.

6.1.4.   Всяка изпитвана проба или образец (общо три) се подлага в съответствие с процедурата по т. 6.3 на въздействие на светлина, така че ефектът от въздействието във всяка точка на пробата или образеца, произведена върху вътрешния слой, да бъде същия като ефекта, който би произвела слънчева светлина от 1 400 W/m2 за 100 часа.

6.2.   Показатели на трудност на вторичните характеристики

 

Безцветно

Оцветено

Оцветяване на стъклото:

2

1

Оцветяване на междинния слой:

1

2

Останалите вторични характеристики не се вземат под внимание.

6.3.   Тълкуване на резултатите

Тестът за устойчивост на въздействие на светлина е дал положителен резултат, ако са изпълнени следните условия:

общото светлинно излъчване, измерено в съответствие с т. 9.1.1 и 9.1.2, не отбелязва стойности под 95 % от оригиналната стойност преди облъчване със светлина и в никакъв случай не спада под:

6.3.1.1.1.   70 % при стъклата, които не са предни стъкла, и които трябва да удовлетворяват изискванията по отношение на полето на видимост на водача във всички посоки;

6.3.1.1.2.   75 % при предните стъкла в зоната на измерването на нормалната пропускливост в съответствие с точка 9.1.2.2 по-долу.

6.3.1.2.   Пробата или образецът за изпитване може да покажат леко оцветяване след облъчване със светлина, когато се постави срещу бял фон, но да няма никакви други дефекти.

Счита се, че наборът от проби и образци, представени за целите на одобрение на типа за компонент, удовлетворява изискванията, предявени по отношение на устойчивостта на светлина, ако е изпълнено едно от следните условия:

6.3.2.1.   всички изпитвания са дали задоволителен резултат, или

6.3.2.2.   едното от изпитванията е дало незадоволителен резултат, а следващата серия от изпитвания, проведени върху нов набор от проби или образци, дават задоволителен резултат.

7.   ИЗПИТВАНЕ ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА ВЛАГА

7.1.   Процедура

Три образеца или три проби за изпитване с минимални размери 300 x 300 mm се разполагат вертикално в затворен контейнер, в който температурата се поддържа 50°С ± 2°С и относителна влажност 95 ± 4 % (3) за две седмици.

Изпитваните проби се подготвят по такъв начин, че:

един ръб на всяка проба да е част от оригиналния ръб на предното стъкло,

ако няколко проби се изпитват по едно и също време, се осигурява достатъчно разстояние между тях.

Вземат се мерки за предотвратяване на кондензация от стените или покрива на камерата за изпитване и попадането ѝ върху изпитваните образци.

7.2.   Показатели на трудност на вторичните характеристики

 

Безцветно

Оцветено

Оцветяване на междинния слой:

1

2

Останалите вторични характеристики не се вземат под внимание.

7.3.   Тълкуване на резултатите

7.3.1.   Безопасните стъкла отговарят на изискванията по отношение на устойчивост на влага, ако не се наблюдава значима промяна на разстояние, по-голямо от 10 mm при неотрязания ръб, и на разстояние, по-голямо от 15 mm при отрязаните ръбове, след което обикновените и обработените пластови стъкла се оставят за два часа на атмосферни условия, а стъклата с пластмасово покритие и стъклата от пластмасов материал се оставят на атмосферни условия за 48часа.

Набор от изпитвани проби или образци, предоставени за одобрение на типа на компонент, се приема, че отговарят на изискванията за устойчивост на влага, ако е изпълнено едно от следните условия:

7.3.2.1.   всички изпитвания са дали задоволителни резултати, или

7.3.2.2.   едното от изпитванията е дало незадоволителен резултат, но следващата серия от изпитвания, проведени върху нов набор от образци, дават задоволителни резултати.

8.   ИЗПИТВАНЕ НА УСТОЙЧИВОСТ НА ТЕМПЕРАТУРНИ ПРОМЕНИ

8.1.   Метод на изпитване

Две изпитвани проби с размери 300 x 300 mm се поставят в затворена камера за 6 часа при температура от –40 ± 5°С; след това се поставят при температура 23 ± 2°С на околния въздух за един час или докато пробата достигнепостоянна температура. След това се поставят под въздушна струя с температура 72 ± 2°С за 3часа. Пробите се изследват, след като са били върнати на температура на околния въздух 23 ± 2°С и саохладени до тази температура.

8.2.   Показатели на трудност на вторичните характеристики

 

Безцветно

Оцветено

Оцветяване на пластмасовия вътрешния слой или покритието:

1

2

Останалите вторични характеристики не се вземат под внимание.

8.3.   Тълкуване на резултатите

Изпитването за устойчивост на температурни промени се смята, че е дало положителен резултат, ако изпитваните проби не показват счупване, потъмняване, обелване или друго очевидно влошаване на качеството.

9.   ОПТИЧНИ СВОЙСТВА

9.1.   Изпитване на светлинна пропускливост

9.1.1.   Апаратура

9.1.1.1.   Източник на светлина, който се състои от лампа с нажежаема жичка, поместена в тръба с формата на паралелепипед с размери 1,5 mm х 1,5 mm х 3 mm. Напрежението на нажежаемата жичка трябва да бъде такова, че температура определена по цвета да бъде равна на 2 856 К ± 50 К. Колебанията на напрежението не трябва да бъдат по-големи от ± 1/1 000. Измервателният прибор, използван за проверка на напрежението, трябва да притежава задоволителна точност.

9.1.1.2.   Оптична система, която се състои от леща с фокусно разстояние не по-малко 500 mm и коригирана за хроматично разсейване. Пълната апертура на лещите не трябва да бъде по-голяма от f/20. Разстоянието между лещите и източника на светлината подлежи на регулиране така, че да се получи успореден сноп лъчи.

За целите на ограничаването на диаметъра на светлинния лъч до 7 ± 1 mm се използва бленда. Блендата отстои на разстояние 100 ± 50 mm от оптичното стъкло откъм противоположната на светлинния източник страна. За точка на измерването се избира средата на светлинния лъч.

9.1.1.3.   Оборудване за измерване. Приемникът е с относителна спектрална чувствителност в съгласие с относителната спектрална светлинна ефективност за CIE (Commission Internationale de l'Éclairage) Международна комисия по осветление.стандартен фотометричен наблюдател при дневно виждане. Чувствителната повърхност на приемника е покрита с разсейващо покритие и лицето ѝ е най-малко колкото две напречни сечения на светлинния сноп, пропуснат през оптичната система. Ако се използва сферичният фотометър на Улбрихт, апертурата на сферата трябва да има минимална площ на напречното сечение, два пъти по-голяма от успоредния сноп лъчи.

Линейността на приемника и свързания с него отчитащ уред трябва да е по-добра с 2 % от ефективната част на скалата. Приемното устройство трябва да бъде разположено в сечението на светлинния лъч.

9.1.2.   Процедура

Регулира се уредът, отчитащ информацията от приемника, така че да показва 100 деления, когато безопасното стъкло не е на пътя на светлината. Когато върху приемника не пада светлина, уредът отчита нула.

Безопасното стъкло се поставя на разстояние от приемника, което е приблизително равно на 5 пъти диаметъра на приемника. Безопасното стъкло се поставя между блендата и приемника и ориентацията му се регулира така, че ъгълът на падане на светлинния лъч да е 0 ± 5°. Измерва се постоянното пропускане на безопасното стъкло и за всяка точка се отчита броят на деленията n, които показва отчитащият уред. Постоянната пропускливост τr е равна на n/100.

9.1.2.1.   В случаи на предни стъкла се прилагат алтернативни методи за изпитване, като се използва или образец, отрязан от най-плоската част на предното стъкло, или специално подготвен плосък квадрат с характеристика на материала и дебелина, идентични с тези на действителното предно стъкло, като измерванията се провеждат по нормалата (перпендикулярно) на стъклото.

9.1.2.2.   Изпитването се провежда в зона I, определена в точка 9.2.5.2 от настоящото приложение.

9.1.2.3.   . За трактори, за които е невъзможно да се определи зона I съгласно опроделението в точка 9.2.5.2, изпитването се провежда в зона I', в съответствие с определението по точка 9.2.5.3 от настоящото приложение.

9.1.3.   Показатели на трудност на вторичните характеристики

 

Безцветно

Оцветено

Оцветяване на стъклото:

1

2

Оцветяване на междинния слой

(за пластови предни стъкла)

1

2

 

Невкл.

Вкл.

Ленти на нюанс и / или замъгленост

1

2

Останалите вторични характеристики не се вземат под внимание.

9.1.4.   Тълкуване на резултатите

9.1.4.1.   Постоянното пропускане, измерено в съответствие с точка 9.1.2, трябва да бъде не по-малка от 75 % за предно стъкло, и не по-малка от 70 % при стъкло, различно от предно стъкло.

9.1.4.2.   При прозорци, които не влизат основно в полето на видимост на водача (например стъклен покрив), постоянният фактор на пропускливост на светлина през стъклото може да е по-малък от 70 %. Прозорци, имащи постоянен светлинен фактор на пропускливост, по-малък от 70 %, се маркират със съответен символ.

9.2.   Изпитване за оптично изкривяване

9.2.1.   Обхват

Методът е проекционен, който позволява оценяване на оптичното изкривяване на безопасно стъкло.

9.2.1.1.   Определения

9.2.1.1.1.   Оптично отклонение: ъгълът между действителната и видимата посока от точката на наблюдение на безопасното стъкло. Големината на ъгъла е функция на ъгъла на гледане, дебелината и наклона на стъклото и радиуса на изкривяване в точката на падане.

9.2.1.1.2.   Оптично изкривяване в посока ММ': алгебричната разлика в ъгловото отклонение Δα, измерено между две точки М и М' върху повърхността на безопасното стъкло, като разстоянието между двете точки е такова, че техните проекции в равнина под прав ъгъл спрямо посоката на гледане да са разделени с дадено разстояние Δx (виж фигура 6).

Отклонение по посока, обратна на часовниковата стрелка, се счита за положително, а по посока на часовниковата стрелка - за отрицателно.

9.2.1.1.3.   Оптично изкривяване в точка М: максимално оптично изкривяване за всички направления ММ’ от точка М.

9.2.1.2.   Апаратура

Този метод определя проекцията на подходящ диапозитив (растер), върху екрана на който се изпитва безопасното стъкло. Промяната, изразяваща се във формата на проектираното изображение, чрез вмъкване на безопасното стъкло в линията на светлината осигурява измерване на изкривяването. Апаратурата се състои от частите, показани на фигура 9.

Image

Забележки:

Δα = α1 – α2,

т.е. оптично изкривяване в посока MM′.

 

Δx = MC

т.е. разстояние между две прави линии, успоредни на посоката на гледане и минаващи през точки М и M′.

Image

9.2.1.2.1.   Проектор с добро качество с точков източник на светлина с висок интензитет, който притежава примерно следните характеристики:

минимално фокусно разстояние 90 mm,

апертура около 1 / 2,5,

кварцова халогенна лампа за 150 W (ако се използва без филтър),

кварцова халогенна лампа за 250 W (ако се използва зелен филтър).

Image

Проекторът е изобразен схематично на фигура 7. На около 10 mm от предните лещи на обектива е поставена бленда с диаметър 8 mm.

9.2.1.2.2.   Диапозитивите (растерите) се състоят примерно от светли, кръгли очертания върху тъмен фон, които са подредени по определен начин (виж фигура 8). Диапозитивът е с достатъчно високо качество и контраст, за да може да се изпълнят измерванията с грешки по-малки от 5 %. Ако не се изпитва предно стъкло, размерите на кръглите очертания са такива, че когато те се проектират, да образуват масив от кръгове с диаметър ((R1 + R2)/R1) Δx, където Δx = 4 mm (виж фигури 6 и 9).

Image

9.2.1.2.3.   За предпочитане е стендът да позволява едно вертикално и хоризонтално сканиране, както и завъртане на безопасното стъкло.

9.2.1.2.4.   Еталон за сравнение за измерване на промените в размерите, когато се изисква краткотрайна оценка. Подходяща конфигурация е показана на фигура 10.

Image

9.2.1.3.   Процедура

9.2.1.3.1.   Общи условия

Безопасното стъкло се разполага върху стенда (точка 9.2.1.2.3) при обозначения ъгъл на отклонение от вертикала. Прави се проекция на областта, която ще се изпитва. Безопасното стъкло се върти или движи хоризонтално и вертикално, за да се изпита цялата определена област.

9.2.1.3.2.   Оценка чрез използване на еталон за сравнение

За точна оценка с възможна граница на грешката до 20 % е достатъчно да се пресметне стойността А (виж фигура 10) от граничната стойност ΔαL за промяната в отклонението и стойността R2, която представлява разстоянието от безопасното стъкло до екрана:

A = 0,145 ΔαL · R 2

Връзката между промяната на диаметъра на проектираното изображение Δd и промяната на ъгловото отклонение Δα се дава чрез:

Δd = 0,29 Δα · R 2

където:

Δd

е представено в mm,

А

е представено в mm,

ΔαL

е представено в rad/min,

Δα

е представено в rad/min, и

R2

е представено в m.

9.2.1.3.3.   Измерване с помощта на фотоелектрическо устройство

Когато е необходимо прецизно измерване с грешка, по-малка от 10 % от граничната стойност, стойността на Δd се измерва върху оста на проекцията, като широчината на светлинното петно се взема в точката, където яркостта е 0,5 пъти от стойността на максималната осветеност.

9.2.1.4.   Представяне на резултатите

Оптичното изкривяване на безопасните стъкла се изразява чрез измерване на Δd във всяка точка от повърхността и във всички посоки, за да се намери максималната стойност Δd max.

9.2.1.5.   Алтернативен метод

Като алтернатива на проекционната технология се използва стриоскопска технология, която осигурява точност на измерванията, посочени в точки 9.2.1.3.2 и 9.2.1.3.3.

9.2.1.6.   Разстоянието Δx трябва да бъде 4 mm.

9.2.1.7.   Предното стъкло се монтира под същия ъгъл, под какъвто е в монтирано състояние на трактора.

9.2.1.8.   Проекционната ос в хоризонталната равнина се установява приблизително по нормалата (перпендикулярно) към очертанието на предното стъкло в тази равнина.

Измерванията се извършват в зоната I, определена в точка 9.2.5.2 от настоящото приложение.

9.2.2.1.   При трактори, за които определянето на зона I, в съответствие с определението в точка 9.2.5.2 от настоящото приложение е невъзможно, изпитването се провежда в зона I′, в съответствие с определението в точка 9.2.5.3 от настоящото приложение.

9.2.2.2.   Тип трактори

Изпитването се повтаря, ако предното стъкло се монтира на трактор от тип, който има различно предно поле на видимост от типа трактор, за който е одобрено даденото предно стъкло.

9.2.3.   Показатели на трудност на вторични характеристики

9.2.3.1.   Характеристика на материала

Полирано (плоско) стъкло

Флоат стъкло

Листово стъкло

1

1

2

9.2.3.2.   Други вторични характеристики

Останалите вторични характеристики не се вземат под внимание.

9.2.4.   Брой на образците

За изпитване се представят четири образеца.

9.2.5.   Определяне на полето на видимост на предните стъкла на тракторите

Полето на видимост се дефинира въз основа на:

9.2.5.1.1.   базовата точка, определена в точка 1.2 от приложението към Директива2008/2/ЕО. По-нататък в текста тази точка е обозначена с О;

9.2.5.1.2.   правата линия ОQ, представляваща хоризонтална права линия, минаваща през базовата точка и перпендикулярна на средната надлъжна равнина на трактора;

9.2.5.2.   зона I е зоната от предното стъкло, която е определена от пресичането на предното стъкло със следните четири равнини:

Р1

вертикалната равнина, минаваща през точка О и сключваща ъгъл 15° от лявата страна със средната надлъжна равнина на трактора,

Р2

вертикалната равнина, симетрична на Р1 по отношение на средната надлъжна равнина на трактора.

Ако това е невъзможно (например, при липса на симетрична средна надлъжна равнина), Р2 е равнината, симетрична на Р1 по отношение на надлъжната равнина на трактора, която минава през базовата точка.

Р3

равнината, минаваща през правата линия OQ и образуваща ъгъл 10° над хоризонталната равнина.

Р4

равнината, минаваща през правата линия OQ и образуваща ъгъл 8° под хоризонталната равнина.

9.2.5.3.   При тракторите, за които не е възможно определянето на зоната I, дефинирана в точка 9.2.5.2 от настоящото приложение, зоната I' включва цялата повърхност на предното стъкло.

9.2.6.   Тълкуване на резултатите

Счита се, че даден тип предни стъкла удовлетворява изискванията по отношение на оптичното изкривяване, ако при четирите образеца, предоставени за изпитване, оптичното изкривяване не превишава максималния ъгъл на дъгата от 2' за зона I и зона I′.

9.2.6.1.   Не се извършват измервания в периферната зона с широчина100 mm.

9.2.6.2.   В случай на разглобяеми предни стъкла не се правят измервания в лента с широчина 35 mm, започваща от ръба на стъклото, който може да се допира до разделителя на стъклото.

9.3.   Изпитване за разделяне на вторично изображение

9.3.1.   Обхват

Допускат се два изпитвателни метода.

изпитване с мишена, и

изпитване с колимационен телескоп.

Тези изпитвателни методи могат да се прилагат за целите на одобрението на типа за компонент, контрола върху качеството или оценката на изделията.

9.3.1.1.   Изпитване с мишена

9.3.1.1.1.   Апаратура

Този метод предвижда наблюдение на осветена мишена през безопасното стъкло. Мишената може да бъде конструирана по такъв начин, че изпитването да може да се извършва на простия принцип „вижда се/ не се вижда“.

По възможност, мишената трябва да съответства на един от следните типове:

а)

мишена от светещ кръг, чийто диаметър D отговаря на ъгъл на дъга от η минути в точка, отстояща на x m (фигура 11 а), или;

б)

мишена от светещ кръг и петно, чиито размери са такива, че разстоянието D от точка от ръба на петното към най-близката точка от вътрешността на кръга отговаря на ъгъл на дъга от η минути в точка, отстояща на x m (фигура 11 б);

където:

η

е граничната стойност за разделяне на вторично изображение,

x

е разстоянието между повърхността на безопасното стъкло и мишената (не по-малко от 7 m),

D

се дава от формулата:

D = x · tan η

Светещата мишена се състои от осветена кутия с приблизителни размери 300 x 300 x 150 mm с предна част, подходящо конструирана от стъкло, покрито с плътна черна или матова черна хартия. Кутията се осветява от подходящ светлинен източник. Вътрешността на кутията е покрита с матова бяла хартия. Може да се сметне за подходящо използването на мишени с други форми, както е показано на фигура 14. Допуска се извършването на замяна на системата на мишената със система за прожектиране и резултатното изображение да се наблюдава на екран.

9.3.1.1.2.   Процедура

Безопасното стъкло се монтира под определен ъгъл на наклон на подходящ стенд по такъв начин, че наблюдението да се провежда в хоризонталната равнина, минаваща през центъра на мишената.

Светещата кутия трябва да се вижда в тъмна или полутъмна стая през всяка част от областта, която ще се изпитва, за да се открие наличието на каквито и да било вторични изображения, свързани със светещата мишена. Ако е необходимо, безопасното стъкло се върти, за да се осигури правилна посока на провеждане на наблюдението. Може да се използва монокуляр за наблюдение.

9.3.1.1.3.   Представяне на резултатите

Определя се дали:

при използване на мишената а) (виж фигура 11 а), е налице разделяне между първичното и вторичното изображение на кръга, т.е. дали е превишена граничната стойност η, или

при използване на мишената б) (виж фигура 11 б), вторичното изображение на кръга се премества над точката по допирателната на вътрешния ръб на кръга, т.е. дали е превишена граничната стойност η.

Image

Image

Image

9.3.1.2.   Изпитване с колимационен телескоп

При необходимост се прилага процедурата, описана в тази точка.

9.3.1.2.1.   Апаратура

Състои се от оптичен колиматор и телескоп и може да се постави, както е показано на фигура 13. Независимо от това, може да се използва всяка друга еквивалентна оптична система.

9.3.1.2.2.   Процедура

Насочващият телескоп формира изображението в безкрайността в полярната координатна система с ярка точка в нейния център (виж фигура 14). Във фокусната равнина на оптичната ос на телескопа за наблюдение се поставя малка плътна точка с диаметър малко по-голям от проектираната светлинна точка, така че да затъмни светлата точка.

Image

Когато изпитваната проба е поставена между телескопа и оптичния колиматор и се представя вторично изображение, то се изразява в появата на втора точка с по-малка яркост на определено разстояние от центъра на полярната координатна система. Отделянето на вторично изображение се отчита като разстояние между точките, виждащи се през телескопа (виж фигура 14). (Разстоянието между тъмното петно и светлата точка в центъра на полярната координатна система представлява оптичното отклонение.)

9.3.1.2.3.   Представяне на резултатите

Безопасното стъкло първо се изследва чрез проста сканираща техника, за да се установи областта, даваща най-ясното вторично изображение. След това тази област се изследва чрез колимационна телескопична система под подходящ ъгъл. Измерва се максималното разделяне на вторичното изображение

9.3.1.3.   Посоката на наблюдение в хоризонтална равнина се поддържа приблизително перпендикулярна към очертанието на предното стъкло в тази равнина.

Измерванията се извършват в зависимост от категорията на трактора в зоните, определени в точка 9.2.2.

9.3.2.1.   Тип трактори

Изпитването се повтаря, ако предното стъкло е монтирано на тип трактор, имащ предно поле на видимост, различно от това на трактора, за който вече е одобрено предното стъкло.

9.3.3.   Показатели на трудност на вторичните характеристики

9.3.3.1.   Характеристика на материала

Полирано (плоско) стъкло

Флоат стъкло

Листово стъкло

1

1

2

9.3.3.2.   Други вторични характеристики

Останалите вторични характеристики не се вземат под внимание.

9.3.4.   Брой на образци

За изпитване се представят четири образеца.

9.3.5.   Тълкуване на резултатите

Счита се, че даден тип предни стъкла удовлетворява изискванията по отношение на разделянето на вторичното изображение, ако при проведеното върху четирите образци изпитване, разделянето на първичното от вторичното изображение не е по-голямо от максималния ъгъл на дъгата от 15′.

9.3.5.1.   Не се извършват измервания в периферната зона с широчина 100 mm.

9.3.5.2.   В случай на разглобяеми предни стъкла не се правят измервания в лента с широчина 35 mm, започваща от ръба на стъклото, която може да се допира до разделителя на стъклото.

9.4.   Изпитване за разпознаване на цветовете

Ако предното стъкло е оцветено в зоните, определени в съответствие с точки 9.2.5.2 - 9.2.5.3, четири предни стъкла се подлагат на проверка за установяване на следните цветове:

бял,

избирано жълт,

червен,

зелен,

син,

кехлибарен.

10.   ИЗПИТВАНЕ НА УСТОЙЧИВОСТ НА ОГЪН

10.1.   Цел и обхват на приложение

Методът позволява да се определи хоризонталната скорост на горене на материалите, използвани в купето на водача на трактора, след излагане на малък пламък. Този метод позволява изпитване на материалите и компонентите от вътрешното оборудване на трактора индивидуално или комплексно с обща дебелина до 15 mm. Използва се, за да се оцени еднаквостта на серийното производство на такива материали по отношение на тяхното поведение при горене. Поради наличието на много различия в реална ситуация (приложение и ориентация в трактора, използване, източник на запалване и др.) и прецизните условия за провеждане на изпитването, този метод не се счита за подходящ за оценяване на всички реални характеристики при горене.

10.2.   Определения

10.2.1.   Скорост на горене: отношението на изгореното разстояние, измерено в съответствие с този метод, и времето, необходимо за изгаряне на това разстояние.

Скоростта на горене се представя в mm за минута.

10.2.2.   Съставни материали: материали, съставени от няколко слоя от еднакви или различни материали с напълно свързани повърхности чрез циментиране, спояване, обвиване, заваряване и др. Когато различните материали са свързани заедно неравномерно (напр. чрез зашиване, заваряване при висока честота, облицоване), за да се даде възможност за приготвяне на индивидуални образци в съответствие с точка 10.5, такива материали не се считат за съставни материали.

10.2.3.   Изложена на въздействие страна: страната, която се намира с лице към купето на водача (купето на пътника), когато материалът е монтиран в трактора.

10.3.   Принцип

Образецът се задържа в хоризонтално положение в стойка с U-образна форма и се излага на въздействието на определения ниско енергиен пламък за 15 секунди в горивна камера, като огънят въздейства върху свободния край на образеца. Изпитването определя дали и кога угасва огънят, или времето за разпространение на пламъка на измерваното разстояние.

10.4.   Апаратура

10.4.1.   Горивна камера (фигура 15), за предпочитане изработена от неръждаема стомана, с показаните на фигура 16 размери. Предната част на камерата се състои от огнеупорен, наблюдателен прозорец, който може да покрива цялата предна страна и който може да се конструира като панел за достъп.

Дъното на камерата има вентилационни отвори, а таванът - вентилационен прорез по цялото си протежение. Горивната камера е разположена върху четири поставки с височина 10 mm.

Камерата може да има отвор в единия си край за внасяне на стойката с образеца, а на срещуположния край да е осигурен отвор за поддържане на газовата струя. Топящите се материали се държат в тава (виж фигура 17), която е поставена на дъното на камерата между вентилационните отвори, без да покрива която и да било вентилационна област.

Image

Image

Image

10.4.2.   Стойка за образеца, състояща се от две U-образни метални плоскости или рамки от устойчиви към корозия материали. Размерите са означени на фигура 18.

Долната плоскост е снабдена с щифтове, а горната - със съответните им отвори, за да се осигури плътно придържане на образеца. Щифтовете служат също и за точки, спрямо които се измерва разстоянието в началото и края на горенето.

Стойката се изработва от термоустойчива тел с диаметър 0,25 mm, която е оплетена на дъното на U-образната рамка през интервали от 25 mm (виж фигура 19).

Image

Image

Равнината на долната част на образците е на 178 mm над дъното на плоскостта. Разстоянието от предния ръб на стойката на образеца до края на камерата е 22 mm. Разстоянието отстрани на стойката до камерата е 50 mm (всички вътрешни размери) (Виж фигури 15 и 16).

10.4.3.   Газова горелка. Малкият запалителен източник се осигурява от горелка на Бунсен с вътрешен диаметър 9,5 mm. Тя се поставя в изпитателната камера по такъв начин, че центърът на дюзата й да е на 19 mm под центъра на долния ръб на свободния край на образеца (виж фигура 16).

10.4.4.   Гориво за изпитването. Доставяното до горелката гориво е с калоричност 38 МJ/m3 (например природен газ).

10.4.5.   Метален гребен с дължина най-малко 110 mm, притежаващ между седем и осем леко заоблени зъбци, разположени през 25 mm.

10.4.6.   Секундомер, работещ с точност до 0,5 секунди.

10.4.7.   Вентилационен шкаф. Горивната камера може да се постави във вентилационен шкаф при условие, че вътрешният му обем е най-малко 20 пъти по-голям от този на камерата, но не превишава 110 пъти обема й и при условие, че нито един от размерите на вентилационния шкаф - височина, широчина или дължина, не превишава 2,5 пъти другите два.

Преди изпитването се измерва вертикалната скорост на движение на въздуха през вентилационния шкаф на 100 mm пред и зад горивната камера. Тя е между 0,10 m/s и 0,30 m/s, за да се избегне възможно неудобство на изпитателя от горивните продукти. Възможно е да се използва вентилационен шкаф с естествена вентилация и подходяща въздушна скорост.

10.5.   Образци

10.5.1.   Форма и размери

Формата и размерите на образците са показани на фигура 20. Дебелината на образеца съответства на дебелината на изпитваното изделие. Тя не трябва да бъде по-голяма от 13 mm. Образецът е с еднаква дебелина по цялата си дължина, когато го позволява продуктът. Когато формата и размерите на продукта не позволяват вземането на образец с указания размер, се спазват следните минимални размери:

а)

за образци с широчина между 3 и 60 mm дължината трябва да бъде 356 mm. В този случай материалът се подлага на изпитване по широчината на изделието;

б)

за образци с широчина между 60 m и 100 mm дължината трябва да бъде най-малко 138 mm. В този случай действително изгореното разстояние съответства на дължината на образеца, при което измерването започва в първата измервателна точка.

в)

образците с широчина по-малка от 60 mm и дължина по-малка от 356 mm и образците с широчина между 60 и 100 mm и дължина по-малка от 138 mm, както и образците с широчина по-малка от 3 mm, не могат да се изпитват по този метод.

10.5.2.   Избор на образец

От подложения на изпитване материал се избират най-малко пет образци. Ако материалите имат различна скорост на горене по отношение на посоката на материала (това се установява чрез предварително изпитване), петте (или повече) образеца се вземат и поставят в апаратурата за изпитване по такъв начин, че да се измерва най-голямата скорост на горене. Когато материалът се поставя по широчина, той се отрязва с дължината най-малко 500 mm, като покрива цялата широчина. От така отрязаното парче се вземат образци, изрязани на не по-малко от 100 mm от ръба на материала и в точки, равноотстоящи една от друга.

Образците се вземат по същия начин от завършени продукти, когато формата на продукта го позволява. Ако дебелината на продукта е по-голяма от 13 mm, тя се намалява до 13 mm чрез механичен процес, приложен върху страните, които не са обърнати с лице към купето.

Съставните материали (виж точка 10.2.2) се изпитват само ако са хомогенни.

В случай на материали, включващи наложени един върху друг слоеве с различен състав, които не са съставни материали, всички слоеве на включения материал на дълбочина 13 mm от повърхността, намираща се с лице към купето, се изпитват отделно.

Image

10.5.3.   Темпериране

Образците се темперират за най-малко 24часа, но не повече от 7 дни, при температура 23 ± 2°С и относителна влажност 50 ± 5 % и се поддържат при тези условия непосредствено до прилагането на изпитването.

10.6.   Процедура

10.6.1.   Образците с мъхеста повърхност или повърхност с кичури се поставят върху гладка повърхност и се сресват два пъти с гребен срещу мъха (10.4.5).

10.6.2.   Образецът се поставя в стойката (10.4.2) така, че откритата страна да бъде насочена надолу към пламъка.

10.6.3.   Газовият пламък се регулира на височина 30 mm посредством маркировката в камерата, и всмукваният от горелката въздух се ограничава. Пламъкът гори най-малко една минута преди да започне първото изпитване, за да се стабилизира.

10.6.4.   Стойката с образеца се вкарва в горивната камера, така че краят на образеца да е изложен на пламъка, и след 15 секунди се прекратява подаването на гориво.

10.6.5.   Измерването на времето на горене започва в момента, когато езикът на пламъка премине през първата измервателна точка. Наблюдава се разпространението на пламъка върху страните (горната или долната страна), които горят бързо.

10.6.6.   Измерването на времето за горене приключва, когато пламъкът достигне до последната измервателна точка или когато пламъкът изгасне, преди да достигне тази точка. Ако пламъкът не достигне последната измервателна точка, се измерва разстоянието на горене до точката, където пламъкът е изгаснал. Изгореното разстояние е частта от повърхностното или вътрешното разрушаване на образеца от горенето.

10.6.7.   Ако образецът не се възпламени или не продължи да гори, след като огънят е загаснал, или пламъкът угасне, преди да достигне първата измервателна точка, така че не е измерено никакво време на горене, в отчета се отбелязва, че горенето е 0 mm/min.

10.6.8.   Когато се провеждат серия от изпитвания или изпитванията се повтарят, е необходимо преди започване на изпитването да се установи, че температурата на горивната камера и на стойката за образеца не е по-висока от 30°С.

10.7.   Изчисления

Скоростта на горене, В, в mm за минута, се дава чрез формулата

B = (s/t) × 60

където:

s

e изгорялото разстояние, в mm;

t

е времето за изгаряне на разстояние s, в секунди.

10.8.   Показатели на трудност на вторични характеристики

Вторичните характеристики не се вземат под внимание.

10.9.   Тълкуване на резултатите

Счита се, че безопасните стъкла с пластмасово покритие (2.3) и безопасни стъкла от пластмаса (2.4) удовлетворяват изискванията по отношение на характеристиките на горенето, ако скоростта на горене не е по-висока от 250 mm/мин.

11.   ИЗПИТВАНЕ ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА ХИМИЧНИ ВЕЩЕСТВА

11.1.   Използвани химични вещества

11.1.1.   Неабразивен сапунен разтвор: 1 % тегловен калиев разтвор в дейонизирана вода.

11.1.2.   Почистващо средство за стъкло: воден разтвор на изопропанол и дипропилен глюкол монометил, при тегловна концентрация на всеки от тях 5 %-10 %, и амониев хидроокис при тегловна концентрация 1 %-5 %.

11.1.3.   Неразреден денатуриран алкохол: една обемна единица метилов алкохол в десет обемни единици етилов алкохол.

11.1.4.   еталонна бензинова смес с обем 50 % към обема на толуол, 30 % към обема на 2,2,4-триметилпентан, 15 % към обема на 2,2,4-триметил-1-пентан и 5 % към обема на етилов алкохол.

11.1.5.   Еталонен керосин: смес с обемна концентрация 50 % n-октан и 50 % n-декан.

11.2.   Метод на изпитване

Две проби с размери 180 x 25 mm се изпитват всяка с химични вещества от посочените в т. 11.1, като за всяко изпитване и продукт се използва новаизпитвана проба. След всяко изпитване пробите се почистват съгласно инструкцията на производителя и след това се поставят за 48 h при температура 23 ± 2°С и относителна влажност 50 ± 5 %. Тези условия се поддържат по време на изпитването. Изпитваните проби се потапят изцяло в опитната течност за една минута, изваждат се от нея и веднага се изсушават с (чиста) хигроскопична памучна тъкан.

11.3.   Показатели на трудност на вторичните характеристики

 

Безцветно

Оцветено

Оцветяване на пластмасовия междинен слой, или пластмасовото покритие

1

2

Вторичините характеристики не се вземат под внимание.

11.4.   Тълкуване на резултатите

11.4.1.   Изпитването за устойчивост на химични вещества се счита за положително, ако изпитваните проби не показват омекване, залепване, счупване на повърхността или видима загуба на прозрачност.

Серия от изпитвани проби, предоставени за одобрение на типа за компонент, се счита, че отговаря на изискванията по отношение на устойчивост на химични елементи при наличие на едно от следните условия:

11.4.2.1.   всички изпитвания са дали задоволителни резултати;

11.4.2.2.   ако едното от изпитванията е дало незадоволителен резултат, се провеждат допълнителни серии от изпитвания върху нов набор от проби и се получават задоволителни резултати.


(1)  Подходящи приспособления за изпитване на абразивно износване произвежда Teledyn Taber (Съединени американски щати).

(2)  Подходящи абразивни ролки могат да бъдат набавени от Teledyn Taber (Съединени американски щати).

(3)  Тези изпитвателни условия изключват възможността от формиране на кондензат върху изпитваните проби.

ПРИЛОЖЕНИЕ III Г

Закалени предни стъкла

1.   ДЕФИНИРАНЕ НА ТИПА

Счита се, че закалените предни стъкла принадлежат към различни типове, ако се различават помежду си най-малко по отношение на една от следните основни или вторични характеристики.

1.1.   Към основните характеристики спадат:

1.1.1.   търговско наименование или марка;

форма и размери.

За целите на изпитвания за картина на разрушаването и на механичните свойства закалените предни стъкла се смята, че принадлежат към едната от двете групи, т.е.:

1.1.2.1.   плоски предни стъкла, и

1.1.2.2.   извити предни стъкла;

1.1.3.   категорията дебелина, към която принадлежи номиналната дебелина „е“ (допустимото отклонение при изработката е ±0,2 mm):

-

категория I:

 

e ≤ 4,5 mm

-

категория II:

4,5 mm <

e ≤ 5,5 mm

-

категория III:

5,5 mm <

e ≤ 6,5 mm

-

категория IV:

6,5 mm <

e

1.2.   Към вторичните характеристики спадат:

1.2.1.   вида на материала (полирано (плоско), флоат, листово),

1.2.2.   оцветяването (безцветно или оцветено),

1.2.3.   наличието или отсъствието на проводници,

1.2.4.   наличието или отсъствието на противозаслепяващи ленти.

2.   ИЗПИТВАНЕ ЗА КАРТИНА НА РАЗРУШАВАНЕ

2.1.   Показатели на трудност на вторичните характеристики

2.1.1.   Под внимание се взема единствено вида на материала.

2.1.2.   Счита се, че флоат стъкло и листовото стъкло имат еднакви индекси на трудност.

2.1.3.   Изпитванията за картина на разрушаването трябва да се повтарят при преход от полирано (плоско) стъкло към флоат или листово стъкло, и обратно.

2.1.4.   Изпитванията трябва да се повтарят, ако се използват неоцветени ивици на затъмнение.

2.2.   Брой на образците

На изпитване се подлагат шест проби от серията образци с най-малка разгъната площ и шест проби от серията образци с най-голяма разгъната площ, взети в съответствие с приложение III М.

2.3.   Различни зони от стъклото

Закалените предни стъкла трябва да притежават две основни зони: FI и FII. Те могат, също така, да притежават една междинна зона – FIII.

Тези зони са дефинирани по-долу:

2.3.1.   зона FI: периферна зона на раздробяването с ширина не по-малка от 7 cm около целия край на предното стъкло, включваща външна ивица с ширина 2 cm, която не се взема под внимание при оценката на резултатите;

зона FII: видима зона на различното раздробяване, която включва винаги правоъгълен участък с височина не по-малка от 20 cm и дължина не по-малка от 50 cm.

2.3.2.1.   Центърът на правоъгълния участък е разположен във вътрешността на кръг с радиус 10 cm, центърът на който съвпада с проекцията на контролната точка.

2.3.2.2.   При тракторите, за които не е възможно да се определи контролната точка, положението на видимата зона трябва да бъде посочено в изпитвателния протокол.

2.3.2.3.   Височината на правоъгълния участък може да бъде намалена до 15 cm за предни стъкла с височина по-малка от 44 cm;

2.3.3.   зона FIII: междинна зона с ширина не по-голяма от 5 cm, разположена между зоните FI и FII.

2.4.   Метод за изпитване

Прилага се методът за изпитване, описан в точка 1 от приложение III В.

2.5.   Точки на удара (виж приложение III Н, фигура 2)

2.5.1.   Точките на удара се избират както следва:

точка 1: в централната част от зона FII, в участък с високо или ниско напрежение;

точка 2: в зона FIII, възможно най-близо до вертикалната равнина на симетрия на зона FII;

точки 3 и 3′: на разстояние 3 cm от краищата на една от средните линии на образеца; при наличие на знак за хващане едната от точките на удара трябва да бъде близо до края, върху който е нанесен знака за хващането, а другата – близо до противоположния край;

точка 4: в място, където радиусът на кривинатавърху най-дългата средна линия е най-малък;

точка 5: на разстояние 3 cm, както отляво, така и отдясно, от края на пробата, в място, където радиусът на кривината на контура е най-малък.

2.5.2.   Изпитването на раздробяване се провежда във всяка от точките 1, 2, 3, 3′, 4 и 5.

2.6.   Тълкуване на резултатите

Счита се, че дадено изпитване е дало положителен резултат, ако картината на разрушаване удовлетворява всички условия, посочени в точки 2.6.1.1, 2.6.1.2 и 2.6.1.3 по-долу.

2.6.1.1.   Зона FI

2.6.1.1.1.   Броят на фрагментите във всеки квадрат с размери 5 х 5 cm е не по-малък от 40 и не по-голям от 350; независимо от това, когато общият брой е по-малък от 40, ако броят на фрагментите в който и да било квадрат с размери 10 х 10 cm, във вътрешността на който се намира квадрата с размери 5 х 5 cm, е не по-малък от 160, резултатът е положителен.

2.6.1.1.2.   За целите на горното правило, фрагмент, който е разделен от страна на квадрат, се приема за половин фрагмент.

2.6.1.1.3.   Раздробяването не се проверява в ивицата с ширина 2 cm около края на пробите, представляваща рамката на стъклото, както и в участъка с радиус 7,5 cm около точката на удара.

2.6.1.1.4.   Допуска се наличие на не повече от три отломъка с повърхност по-голяма от 3 см2. В който и да било кръг с диаметър 10 cm не трябва да има повече от два такива отломъка.

2.6.1.1.5.   С изключение на случаите, предвидени в точка 2.6.2.2 по-долу, се допуска наличието на фрагменти с продълговата форма с дължина не по-голяма от 7,5 cm при условие, че същите не притежават остри краища. Ако продълговатите фрагменти са отчупени от края на стъклото, образуваният от тях ъгъл не трябва да бъде по-голям от 45°.

2.6.1.2   Зона FII

2.6.1.2.1.   Остатъчната видимост след раздробяването на стъклото се изследва в правоъгълния участък, дефиниран в точка 2.3.2. В този правоъгълен участък, общата повърхност на фрагментите с повърхност по-голяма от 2 сm2 трябва да съставлява не по-малко от 15 % от площта на правоъгълния участък; независимо от това, при предните стъкла с височина по-малка от 44 cm, или стъклата с монтажен ъгъл по отношение на вертикалата по-малък от 15°, процентната видимост трябва да бъде не по-малка от 10 % от площта на съответния правоъгълен участък.

2.6.1.2.2.   С изключение на случая, предвиден в точка 2.6.2.2, не се допуска наличие на фрагменти с повърхност по-голяма от 16 сm2.

2.6.1.2.3.   В радиус 10 cm около точката на удара, но само в онази част от кръга, която е включена в зоната FII, се допуска наличие на три фрагмента с повърхност по-голяма от 16, но не по-голяма от 25 сm2.

Фрагментите трябва да имат правилна форма и да не притежават изпъкналости от типа, описан в точка 2.6.1.2.4.1. Независимо от това, допуска се наличие на не повече от 10 фрагмента с неправилна форма в който и да било правоъгълник с размери 50 х 20 cm, и не повече от 25 такива фрагмента върху цялата повърхност на предното стъкло.

Никой от тези фрагменти не трябва да притежава остри изпъкналости с дължина по-голяма от 35 mm, измерена в съответствие с точка 2.6.1.2.4.1.

2.6.1.2.4.1.   Счита се, че даден фрагмент има неправилна форма, ако същият не може да се впише в кръг с диаметър 40 mm, ако притежава поне една изпъкналост с дължина по-голяма от 15 mm, измерена между върха на изпъкналостта и сечението, ширината на което е равна на дебелината на стъклото, и ако притежава една или няколко изпъкналости, ъгълът на заострянето на които е по-малък от 40°.

2.6.1.2.5.   С изключение на случая, предвиден в точка 2.6.2.2, се допуска наличие на фрагменти с продълговата форма в зона FII като цяло, при условие, че дължината на същите не е по-голяма от 10 cm.

2.6.1.3.   Зона FIII

Характеристиките на картината на разрушаване в тази зона трябва да бъдат междинни между характеристиките накартината на разрушаване, допустими за двете съседни зони (FI и FII).

Счита се, че дадено предно стъкло, представено за одобрение на типа за компонент, удовлетворява изискванията от гледна точка накартината на разрушаване, ако е изпълнено поне едно от следните условия:

2.6.2.1.   всички изпитвания, проведени с използване на дефинираните в 2.5.1 точки на удара, са дали положителен резултат;

2.6.2.2.   едно от изпитванията, проведени с използване на дефинираните в 2.5.1 точки на удара, е дало отрицателен резултат при отклонения, които не надхвърлят посочените по-долу граници:

зона FI: не повече от пет фрагмента с дължина между 7,5 и 15 cm;

зона FII: не повече от три фрагмента с повърхност между 16 и 20 см2, разположени извън кръга с радиус 10 cm, центърът на който съвпада с точката на удара;

зона FIII: не повече от четири фрагмента с дължина между 10 и 17,5 cm,

и е било проведено отново върху друга проба, която или удовлетворява изискванията от точка 2.6.1, или дава отклонения в посочените по-горе граници.

2.6.2.3.   две от изпитванията, проведени с използване на дефинираните в 2.5.1 точки на удара, са дали отрицателен резултат при отклонения, които не надхвърлят посочените в точка 2.6.2.2 граници, и нова серия изпитвания върху нов набор от проби е излъчила резултати, които удовлетворяват изискванията от точка 2.6.1, или не повече от две проби от новия комплект дават отклонения в посочените в точка 2.6.2.2 граници.

2.6.3.   Ако бъдат констатирани горепосочените отклонения, същите трябва да се впишат в изпитвателния протокол, към който се прилагат снимки на съответните участъци от предното стъкло.

3.   ИЗПИТВАНЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ УДАР С ГЛАВА

3.1.   Показатели на трудност на вторичните характеристики

Вторичните характеристики не се вземат под внимание.

3.2.   Брой на образците

3.2.1.   За всяка група закалени предни стъкла на изпитване се подлагат четири проби с приблизително най-малката разгъната площ и четири проби с приблизително най-голямата разгъната площ, като всичките осем проби са от типовете, избрани за целите на изпитванията за картина на разрушаване (виж точка 2.2).

3.2.2.   Съгласно алтернативен вариант, по преценка на лабораторията, която провежда изпитванията, за всяка категория на дебелина на предните стъкла, на изпитване се подлагат шест изпитвани проби с размери (1 100 х 500 mm) + 5 / -2 mm.

3.3.   Метод за изпитване

3.3.1.   Прилага се методът, описан в точка 3 от приложение III В.

3.3.2.   Височината на падане е 1,50 m + 0 / - 5 mm.

3.4.   Тълкуване на резултатите

3.4.1.   Счита се, че изпитването е дало положителен резултат, ако предното стъкло или изпитваната проба са се разрушили.

Счита се, че дадена серия проби, представена за одобрение на типа за компонент, удовлетворява изискванията от гледна точка на изпитванетоза безопасност при удар с глава, ако е изпълнено едното от следните две условия:

3.4.2.1.   всички изпитвания са дали положителен резултат;

3.4.2.2.   едното от изпитванията е дало незадоволителен резултат, но е била проведена нова поредица от изпитвания върху друг набор проби или образци, която е дала положителни резултати.

4.   ОПТИЧНИ СВОЙСТВА

Изискванията по отношение на оптичните свойства, посочени в точка 9 от приложение III В, се отнасят до всеки тип предни стъкла.

ПРИЛОЖЕНИЕ III Д

Равномерно закалени стъкла, различни от предни стъкла (1)

1.   ДЕФИНИРАНЕ НА ТИПА

Счита се, че равномерно закалените стъкла принадлежат към различни типове, ако се различават помежду си най-малко по отношение на една от следните основни или вторични характеристики.

1.1.   Към основните характеристики спадат:

1.1.1.   търговското наименование или търговската марка;

1.1.2.   характера на процеса на закаляване (термично или химично);

категорията на формата; различават се две категории:

1.1.3.1.   плоски стъкла, и

1.1.3.2.   плоски и извити стъкла;

1.1.4.   категорията на дебелината, към която принадлежи номиналната дебелина „е“ (допустимото отклонение при изработката е ±0,2 mm):

-

категория I:

 

e ≤ 3,5 mm

-

категория II:

3,5 mm <

e ≤ 4,5 mm

-

категория III:

4,5 mm <

e ≤ 6,5 mm

-

категория IV:

6,5 mm <

e

1.2.   Към вторичните характеристики спадат:

1.2.1.   вида на материала (полирано (плоско) стъкло, флоат стъкло, листово стъкло),

1.2.2.   оцветяването (безцветно или оцветено),

1.2.3.   наличието или отсъствието на проводници,

2.   ИЗПИТВАНЕ ЗА КАРТИНА НА РАЗРУШАВАНЕ

2.1.   Показатели на трудност на вторичните характеристики

Материал

Показател на трудност

Плоско стъкло

2

Флоат стъкло

1

Листово стъкло

1

Други вторични характеристики не се вземат под внимание.

2.2.   Вземане на образците

За изпитване се вземат образци от всяка категория на формата и всяка категория на дебелината, които се произвеждат трудно, в съответствие със следния критерий:

За плоските стъкла, осигуряват се дванабора от образци, съответстващи на:

2.2.1.1.1.   най-голямата разгъната площ,

2.2.1.1.2.   най-малкия ъгъл между две съседни страни.

За плоските и извитите стъкла, се осигуряват три набора образци, съответстващи на:

2.2.1.2.1.   най-голямата разгъната площ,

2.2.1.2.2.   най-малкия ъгъл между две съседни страни.

2.2.1.2.3.   най-голямата височина на сегмента.

2.2.2.   Счита се, че изпитванията, проведени върхуобразци, съответстващи на най-голямата площ, S, са приложими към всяка друга площ, по-малка от S + 5 %.

2.2.3.   Ако представените образци дават ъгъл γ по-малък от 30°, се счита, че изпитванията са приложими към всички произвеждани стъкла с ъгъл по-голям от γ - 5°.

Ако представените образци дават ъгъл γ по-голям или равен на 30°, се счита, че изпитванията са приложими към всички произвеждани стъкла с ъгъл по-голям или равен на 30°.

2.2.4.   Ако височината на сегмента h на представените образци е по-голяма от 100 mm, се счита, че изпитванията са приложими към всички произвеждани стъкла с височина на сегмента по-малка от h + 30 mm.

Ако височината на сегмента на представените проби е по-малка или равна на 100 mm, се счита, че изпитванията са приложими към всички произвеждани стъкла с височина на сегмента по-малка или равна на 100 mm.

2.3.   Брой на образците за едно изпитване

Броят на образците във всяка група, в зависимост от категорията на формата, дефинирана в точка 1.1.3 по-горе, е както следва:

Тип на стъклото

Брой на образцитее

Плоско (дванабора)

4

Плоско и извито (тринабора)

5

2.4.   Метод на изпитване

2.4.1.   Прилага се методът, описан в точка 1 от приложение III В.

2.5.   Точки на удара (виж приложение III Н, фигура 3)

2.5.1.   За плоски стъкла и извити стъкла точките на удара, описани съответнов приложение III Н, фигури 3 а и 3 б от една страна, и в приложение III Н, фигура 3 в от друга страна, са както следва:

точка 1: на разстояние 3 cm от краищата на стъклото, в участъка, където радиусът на кривината на контура е най-малък;

точка 2: на разстояние 3 cm от края на една от средните линии, върху онази страна (ако такава има) на стъклото, върху която е нанесен знака за хващането;

точка 3: в геометричния център на стъклото;

точка 4: само за извитите стъкла; тази точка се избира върху по-голямата средна линия в участъка от стъклото, където радиусът на кривината е най-малък.

2.5.2.   Във всяка предписана точка на удара се провежда само едно изпитване.

2.6.   Тълкуване на резултатите

Счита се, че дадено изпитване е дало положителен резултат, ако картината на разрушаването удовлетворява следните условия:

2.6.1.1.   Броят на фрагментите във всеки квадрат с размери 5 х 5 cm2 е не по-малък от 40 и не по-голям от 400, или 450 по отношение на стъклата с дебелина, не по-голяма от 3,5 mm.

2.6.1.2.   За целите на горното правило, фрагмент, който е разделен от страна на квадрат, се приема за половинфрагмент.

2.6.1.3.   Картината на разрушаването не се проверява в ивицата с ширина 2 cm около ръба на образците, представляваща рамката на стъклото, както и в участъка с радиус 7,5 cm около точката на удара.

2.6.1.4.   Не се допуска наличие на фрагменти с повърхност по-голяма от 3 см2, освен в участъците, посочени в точка 2.6.1.3.

2.6.1.5.   Допускат се няколко фрагмента с продълговата форма при условие, че:

краищата им не са изострени,

ако са отчупени от края на стъклото, образуваният от тях ъгъл не е по-голям от 45°,

и ако, с изключение на случаите, предвидени в точка 2.6.2.2 по-долу, същите имат дължина не по-голяма от 7,5 cm.

Счита се, даденнабор от образци, представени за одобрение на типа за компонент, удовлетворява изискванията от гледна точка накартината на разрушаването, ако е изпълнено поне едно от следните условия:

2.6.2.1.   всички изпитвания, проведени с използване на дефинираните в 2.5.1 точки на удара, са дали положителен резултат;

2.6.2.2.   едно от изпитванията, проведени с използване на дефинираните в 2.5.1 точки на удара, е дало отрицателен резултат при отклонения, които не надхвърлят посочените по-долу граници:

не повече от пет фрагмента с дължина между 6 и 7,5 cm,

не повече от пет фрагмента с дължина между 7,5 и 10 cm,

и е било проведено отново върху друг образец, който или удовлетворява изискванията от точка 2.6.1, или дава отклонения в посочените по-горе граници.

2.6.2.3.   две от изпитванията, проведени с използване на дефинираните в 2.5.1 точки на удара, са дали отрицателен резултат при отклонения, които не надхвърлят посочените в точка 2.6.2.2 граници, и нова серия изпитвания върху нов набор от образци е дала резултати, които удовлетворяват изискванията от точка 2.6.1, или не повече от две образеца от новия комплект дават отклонения в посочените в точка 2.6.2.2 граници.

2.6.3.   Ако бъдат констатирани горепосочените отклонения, същите трябва да се впишат в изпитвателния протокол, към който се прилагат снимки на съответните участъци от стъклото.

3.   ИЗПИТВАНЕ НА МЕХАНИЧНА ЯКОСТ

3.1.   Изпитване на удар със сфера с тегло 227 g

3.1.1.   Показатели на трудност на вторичните характеристики

Материал

Показател на трудност

Оцветяване

Показател на трудност

Полирано стъкло

2

безцветно

1

Флоат стъкло

1

оцветено

2

Листово стъкло

1

 

 

Другите вторични характеристики (по-конкретно, наличие или липса на проводници) не се вземат под внимание.

3.1.2.   Брой на изпитваните проби

На изпитване се подлагат шест изпитвани проби за всяка категория на дебелината в съответствие с точка 1.1.4 по-горе.

3.1.3.   Метод на изпитване

3.1.3.1.   Прилага се методът на изпитване, описан в точка 2.1 от приложение III В.

3.1.3.2.   В следващата таблица е посочена височината на падането (от долната част на сферата до горната повърхност на изпитваната проба) в зависимост от дебелината на стъклото:

Номинална дебелина на стъклото (е),

Височина на падане

е ≤ 3.5 mm

2.0 m + 5 / – 0 mm

3.5 mm < е

2.5 m + 5 / – 0 mm

3.1.4.   Тълкуване на резултатите

3.1.4.1.   Счита се, че изпитването е дало положителен резултат, ако изпитваната проба не се разруши.

Счита се, даден набор от изпитвани проби, представени за одобрение на типа за компонент, удовлетворява изискванията от гледна точка на механичната якост, ако е изпълнено поне едно от следните условия:

3.1.4.2.1.   отрицателен резултат е дало не повече от едно изпитване;

3.1.4.2.2.   две от изпитванията са дали отрицателен резултат и е била проведена нова серия изпитвания върху нов набор от шест изпитвани проби, която е дала положителни резултати.

4.   ОПТИЧНИ СВОЙСТВА

4.1.   Светлинна пропускливост

Изискванията, отнасящи се до нормалната светлинна пропускливост, изложени в точка 9.1 от приложение III В се прилагат по отношение на равномерно закалените стъкла или части от стъкла, разположени в места, които имат съществено значение за видимостта на водача.


(1)  Този тип равномерно закалени стъкла могат, също така, да се използват като предни стъкла за трактори.

ПРИЛОЖЕНИЕ III Е

Предни стъкла от обикновено пластово стъкло

1.   ДЕФИНИРАНЕ НА ТИПА

Счита се, че обикновени пластови предни стъкла принадлежат към различни типове, ако се различават помежду си най-малко по отношение на една от следните основни или вторични характеристики.

1.1.   Към основните характеристики спадат:

1.1.1.   търговското наименование или марка;

1.1.2.   формата и размерите.

За целите на изпитванията на механична якост и въздействие на околната среда обикновените пластови предни стъкла се разглеждат като принадлежащи към една група;

1.1.3.   броя на слоевете от стъкло;

1.1.4.   номиналната дебелина „е“ на предното стъкло при допустимо отклонение на изработката над и под номиналната стойност 0,2 n mm (n е броят на слоевете от стъкло в предното стъкло);

1.1.5   номиналната дебелина на междинния слой или междинните слоеве;

1.1.6.   характера и типа на междинния слой или междинните слоеве (например, ПВБ или друг пластмасов междинен слой или други пластмасови междинни слоеве).

1.2.   Към вторичните характеристики спадат:

1.2.1.   вида на материала (полирано (плоско) стъкло, флоат стъкло, листово стъкло),

1.2.2.   оцветяването (пълно или частично) на междинния слой или междинните слоеве (безцветни или оцветени),

1.2.3.   оцветяването на стъклото (безцветно или оцветено),

1.2.4.   наличието или отсъствието на проводници,

1.2.5.   наличието или отсъствието на противозаслепителни ленти.

2.   ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

2.1.   При обикновените пластови предни стъкла, всички изпитвания, с изключение на изпитванията за безопасност при удар с глава (точка 3.2) и изпитванията на оптичните свойства, се провеждат върху плоски изпитвани проби, които са или отрязани от налични предни стъкла или специално изработени за въпросната цел. В двата случая, изпитваните проби трябва да бъдат във всички отношения строго представителни за произвежданите предни стъкла, за които е заявено съответното одобрение на типа за компонент.

2.2.   Преди всяко изпитване изпитваните проби трябва да престоят в продължение на не по-малко от четири часа при температура 23 ± 2°С. Изпитванията се провеждат веднага след изваждането на изпитваните проби от съда, в който същите са били съхранявани.

3.   ИЗПИТВАНЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ УДАР С ГЛАВА

3.1.   Показатели на трудност на вторичните характеристики

Вторичните характеристики не се вземат под внимание.

3.2.   Изпитване на безопасност при удар с глава на цяло предно стъкло

3.2.1.   Брой на образците

Изпитват се четири образеца от серията образци от участъка с най-малка разгъната площ и четири образеца от серията образци от участъка с най-голяма разгъната площ в съответствие с условията от приложение III М.

3.2.2.   Метод на изпитване

3.2.2.1.   Прилага се методът, описан в точка 3.3.2 от приложение III В.

3.2.2.2.   Височината на падане е 1,5 m + 0 / - 5 mm.

3.2.3.   Тълкуване на резултатите

Счита се, че изпитването е дало положителен резултат, ако са изпълнени следните условия:

3.2.3.1.1.   пробата се разрушава, образувайки многобройни кръгови пукнатини, приблизително концентрирани около точката на удара, при което най-близо разположените до точката на удара пукнатини отстоят от нея на разстояние не по-голямо от 80 mm;

3.2.3.1.2.   слоевете от стъкло трябва да съхранят връзката си с междинния пластмасов слой. Допуска се отделяне от всяка страна на дадена пукнатина на една или няколко частици от междинния слой с ширина по-малка от 4 mm, разположени в кръг с диаметър 60 mm, центърът на който съвпада с точката на удара.

От страната на удара

3.2.3.1.3.1.   не трябва да има оголване на междинния слой в участък с площ по-голяма от 20 см2,

3.2.3.1.3.2.   допуска се поява на разрив в междинния слой с дължина до 35 mm.

Счита се, даден набор от проби, представени за одобрение на типа, удовлетворява изискванията от гледна точка на изпитването за безопасност при удар с глава, ако е изпълнено едно от следните две условия:

3.2.3.2.1.   всичките изпитвания са дали положителни резултати, или

3.2.3.2.2.   едно от изпитванията е дало отрицателен резултат и е била проведена нова серия изпитвания върху нов набор от проби, която е дала положителни резултати.

3.3.   Изпитване на безопасност при удар с глава върху плоски изпитвани проби

3.3.1.   Брой на изпитваните проби

На изпитване се подлагат шест изпитвани проби с размери (1 100 mm х 500 mm) + 5 / - 2 mm.

3.3.2.   Метод на изпитване

3.3.2.1.   Прилага се методът, описан в точка 3.3.1 от приложение III В.

3.3.2.2.   Височината на падането е 4 m + 25 / - 0 mm.

3.3.3.   Тълкуване на резултатите

Счита се, че това изпитване е дало положителен резултат, ако са изпълнени следните условия:

3.3.3.1.1.   изпитваната проба се деформира и разрушава, образувайки многобройни кръгови пукнатини, концентрирани приблизително около точката на удара;

3.3.3.1.2.   допуска се поява на разриви в междинния слой при условие, че главата не минава през изпитваната проба;

3.3.3.1.3.   от междинния слой не трябва да се отделят големи стъклени фрагменти.

Счита се, даден набор от изпитвани проби, представени за одобрение на типа, удовлетворява изискванията от гледна точка на изпитването за безопасностс прина удар с глава, ако е изпълнено едно от следните две условия:

3.3.3.2.1.   всичките изпитвания са дали положителни резултати, или

3.3.3.2.2.   едно от изпитванията е дало отрицателен резултат и е била проведена нова серия изпитвания върху нов набор от проби, която е дала положителни резултати.

4.   ИЗПИТВАНЕ НА МЕХАНИЧНА ЯКОСТ

4.1.   Показатели на трудност на вторичните характеристики

Вторичните характеристики не се вземат под внимание.

4.2.   Изпитване на удар със сфера с тегло 2 260 g

4.2.1.   Брой на изпитваните проби

На изпитване се подлагат шест квадратни изпитвани проби със страна 300 mm + 10 / - 0 mm.

4.2.2.   Метод на изпитване

4.2.2.1.   Прилага се методът, описан в точка 2.2 от приложение III В.

4.2.2.2.   Височината на падането (от долната част на сферата до горната повърхност на изпитваната проба) е 4 m + 25 / - 0 mm.

4.2.3.   Тълкуване на резултатите

4.2.3.1.   Счита се, че изпитването е дало положителен резултат, ако сферата не минава през стъклото до 5 секунди след момента на удара.

Счита се, че даден набор от изпитвани проби, представени за одобрение на типа за компонент, удовлетворява изискванията от гледна точка на изпитването на удар със сфера с тегло 2 260 g, ако е изпълнено едно от следните две условия:

4.2.3.2.1.   всичките изпитвания са дали положителни резултати, или

4.2.3.2.2.   едно от изпитванията е дало отрицателен резултат и е била проведена нова серия изпитвания върху нов набор от изпитвани проби, която е дала положителни резултати.

4.3.   Изпитване на удар със сфера с тегло 227 g

4.3.1.   Показатели на трудност на вторичните характеристики

Вторичните характеристики не се вземат под внимание.

4.3.2.   Брой на изпитваните проби

На изпитване се подлагат 20 квадратни изпитвани проби със страна 300 mm + 10 / - 0 mm.

4.3.3.   Метод на изпитване

4.3.3.1.   Прилага се методът, описан в точка 2.1 от приложение III В. Десет от изпитваните проби се изпитват при температура +40 ± 2°С и останалите десет - при температура –20 ± 2°С.

4.3.3.2.   Височината на падането за различните категории на дебелината и масата на отделените фрагменти са дадени в следващата таблица.

 

+40 °C

–20 °C

Дебелина на изпитваната проба

Височина на падането

Максимално допустима маса на фрагментите

Височина на падането

Максимално допустима маса на фрагментите

mm

m (1)

g

m (1)

g

e ≤ 4,5

9

12

8,5

12

4,5 < e ≤ 5,5

10

15

9

15

5,5 < e ≤ 6,5

11

20

9,5

20

e > 6,5

12

25

10

25

4.3.4.   Тълкуване на резултатите

4.3.4.1.   Счита се, че изпитването е дало положителен резултат, ако са изпълнени следните условия:

сферата не е преминала през изпитваната проба,

изпитваната проба не се е разпаднала на няколко части,

ако междинният слой не е разрушен, теглото на фрагментите, отделени от страната на стъклото, която е противоположна на точката на удара, не трябва да превишава съответните стойности, посочени в точка 4.3.3.2.

Счита се, даден набор от изпитвани проби, представени за одобрение на типа за компонент, удовлетворява изискванията от гледна точка на изпитването на удар със сфера с тегло 227 g, ако е изпълнено едно от следните две условия:

4.3.4.2.1.   не по-малко от осем изпитвания, проведени при всяка от изпитвателните температури, са дали положителни резултати, или

4.3.4.2.2.   повече от две изпитвания, проведени при всяка от изпитвателните температури, са дали отрицателен резултат и е била проведена нова серия изпитвания върху нов набор от изпитвани проби, която е дала положителни резултати.

5.   ИЗПИТВАНЕ НА АТМОСФЕРНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ

5.1.   Изпитване на абразивно износване

5.1.1.   Показатели на трудност и метод на изпитване

В сила са изискванията от точка 4 от приложение III В, като изпитването се провежда в течение на 1 000 цикъла.

5.1.2.   Тълкуване на резултатите

Счита се, че безопасното стъкло удовлетворява изискванията от гледна точка на устойчивостта на абразивно износване, ако степента на разсейване на светлината в резултат на изтриването на изпитваната проба не е по-голямо от 2 %.

5.2.   Изпитване на високотемпературно въздействие

В сила са изискванията от точка 5 от приложение III В.

5.3.   Изпитване на устойчивост към въздействие на светлина

5.3.1.   Общо изискване

Това изпитване се провежда само, ако съответната лаборатория счете това за необходимо въз основа на притежаваната от нея информация за междинния слой.

5.3.2.   В сила са изискванията от точка 6 от приложение III В.

5.4.   Изпитване на устойчивост на влага

В сила са изискванията от точка 7 от приложение III В.

6.   ОПТИЧНИ СВОЙСТВА

По отношение на всеки тип предни стъкла се прилага изискването относно оптичните свойства, предвидено в точка 9 от приложение III В.


(1)  Допустимото отклонение по отношение на височината на падането е + 25 / - 0 mm.

ПРИЛОЖЕНИЕ III Ж

Пластови стъкла, различни от предни стъкла (1)

1.   ДЕФИНИРАНЕ НА ТИПА

Счита се, че пластови стъкла, различни от предни стъкла, принадлежат към различни типове, ако се различават помежду си най-малко по отношение на една от следните основни или вторични характеристики.

1.1.   Към основните характеристики спадат:

1.1.1.   търговското наименование или марка;

1.1.2.   категорията на дебелината на стъклото, към която принадлежи номиналната дебелина „е“, при допустимо отклонение на изработката ±0,2n mm (n е броят на слоевете от стъкло)

-

категория I:

 

e ≤ 5,5 mm,

-

категория II:

5,5 mm <

e ≤ 6,5 mm,

-

категория III:

6,5 mm <

e

1.1.3.   номиналната дебелина на междинния слой или междинните слоеве;

1.1.4.   характера и типа на междинния слой или междинните слоеве, например, ПВБ или друг пластмасов междинен слой или други пластмасови междинни слоеве.

1.1.5.   специалната обработка, на каквато един от слоевете от стъкло може да е бил подложен.

1.2.   Към вторичните характеристики спадат:

1.2.1.   вида на материала (полирано (плоско) стъкло, флоат стъкло, листово стъкло),

1.2.2.   оцветяването (пълно или частично) на междинния слой или междинните слоеве (безцветни или оцветени),

1.2.3.   оцветяването на стъклото (безцветно или оцветено),

2.   ОБЩИ ЗАБЕЛЕЖКИ

2.1.   При пластовите стъкла, различни от предни стъкла, изпитванията се провеждат върху плоски изпитвани проби, които са или отрязани от налични стъкла или са специално изработени. В двата случая, изпитваните проби трябва да бъдат във всички отношения строго представителни за произвежданите стъкла, за които е заявено съответното одобрение на типа за компонент.

2.2.   Преди всяко изпитване изпитваните проби от пластово стъкло трябва да престоят в продължение на не по-малко от 4 часа при температура 23 ± 2°С. Изпитванията се провеждат веднага след изваждането на изпитваните проби от съда, в който същите са били съхранявани.

2.3.   Счита се, че условията от настоящото приложение са изпълнени, ако стъклото, представено за одобрение на типа за компонент, има същата структура като вече одобреното предно стъкло в съответствие с изискванията от приложения III E, III З и III И.

3.   ИЗПИТВАНЕ НА безопасност при удар с глава

3.1.   Показатели на трудност на вторичните характеристики

Вторичните характеристики не се вземат под внимание.

3.2.   Брой на изпитваните проби

На изпитване се подлагат шест плоски изпитвани проби с размери 1 100 х 500 mm (+ 25 / - 0 mm).

3.3.   Метод на изпитване

3.3.1.   Прилага се методът, описан в точка 3 от приложение III В.

3.3.2.   Височината на падане е 1,50 m + 0 / - 5 mm. Същата се увеличава до 4 m + 25 /-0 mm за стъкла, които се използват като предни стъкла на трактори.

3.4.   Тълкуване на резултатите

Счита се, че изпитването е дало положителен резултат, ако са изпълнени следните условия:

3.4.1.1.   изпитваната проба се деформира и разрушава, образувайки многобройни кръгови пукнатини, приблизително концентрирани около точката на удара;

3.4.1.2.   допуска се поява на разриви в междинния слой; главата, обаче, не трябва да минава презпробата;

3.4.1.3.   от междинния слой не трябва да се отделят големи фрагменти от стъкло.

Счита се, даден набор от изпитвани проби, представени за одобрение на типа за компонент, удовлетворява изискванията от гледна точка на изпитването за безопасност при удар с глава, ако е изпълнено едно от следните две условия:

3.4.2.1.   всичките изпитвания са дали положителни резултати, или

3.4.2.2.   едно от изпитванията е дало отрицателен резултат и е била проведена нова серия изпитвания върху нов набор изпитателнипроби, която е дала положителни резултати.

4.   ИЗПИТВАНЕ НА МЕХАНИЧНА ЯКОСТ – ИЗПИТВАНЕ НА УДАР СЪС СФЕРА С ТЕГЛО 227 g

4.1.   Показатели на трудност на вторичните характеристики

Вторичните характеристики не се вземат под внимание.

4.2.   Брой на изпитваните проби

На изпитване се подлагат четири квадратни изпитвани проби със страна 300 mm + 10 / - 0 mm.

4.3.   Метод на изпитване

4.3.1.   Прилага се методът, описан в точка 2.1 от приложение III В.

4.3.2.   В следващата таблица е посочена височината на падането (от долната част на сферата до горната повърхност на изпитваната проба) в зависимост от номиналната дебелина:

Номинална дебелина

Височина на падане

e ≤ 5,5 mm

5 m

+25 mm/–0 mm

5,5 mm ≤ e ≤ 6,5 mm

6 m

6,5 mm ≤ e

7 m

4.4.   Тълкуване на резултатите

4.4.1.   Счита се, че изпитването е дало положителен резултат, ако са изпълнени следните условия:

сферата не е преминала през изпитваната проба,

изпитваната проба не се е разпаднала на няколко части,

общото тегло на няколкото фрагмента, които може да са се отделили от страната на стъклото, противоположна на точката на удара, не е по-голямо от 15 g.

Счита се, даден набор от изпитвани проби, представени за одобрение на типа за компонент, удовлетворява изискванията от гледна точка на механичната якост, ако е изпълнено едно от следните две условия:

4.4.2.1.   всичките изпитвания са дали положителен резултат, или

4.4.2.2.   не повече от две изпитвания са дали отрицателен резултат и е била проведена нова серия изпитвания върху нов набор от изпитвани проби, която е дала положителни резултати.

5.   ИЗПИТВАНЕ НА АТМОСФЕРНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ

5.1.   Изпитване на абразивно износване

5.1.1.   Показатели на трудност и метод на изпитване

В сила са изискванията от точка 4 от приложение III В, като изпитването се провежда в течение на 1 000 цикъла.

5.1.2.   Тълкуване на резултатите

Счита се, че безопасното стъкло удовлетворява изискванията от гледна точка на устойчивостта на абразивно износване, ако степента на разсейване на светлината в резултат на изтриването на изпитваната проба не е по-голяма от 2 %.

5.2.   Изпитване на високотемпературно въздействие

В сила са изискванията от точка 5 от приложение III В.

5.3.   Изпитване за устойчивост на въздействие на светлина

5.3.1.   Общо изискване

Това изпитване се провежда само, ако съответната лаборатория счете това за необходимо въз основа на притежаваната от нея информация за междинния слой.

5.3.2.   В сила е изискването от точка 6 от приложение III В.

5.4.   Изпитване за устойчивост на влага

5.4.1.   В сила е изискването от точка 7 от приложение III В.

6.   ОПТИЧНИ СВОЙСТВА

6.1.   Светлинна пропускливост

Условията по отношение на коефициента на нормалната светлинна пропускливост, изложени в точка 9.1 от приложение III В, се отнасят до стъкла, различни от предни стъкла, или части от стъкла, разположени в места, които имат съществено значение за видимостта на водача.


(1)  Този тип пластови стъкла могат да се използват също така като предни стъкла на трактори.

ПРИЛОЖЕНИЕ III З

Предни стъкла от обработено пластово стъкло

1.   ДЕФИНИРАНЕ НА ТИПА

Счита се, че предни стъкла от обработено пластово стъкло принадлежат към различни типове, ако се различават помежду си най-малко по отношение на една от следните основни или вторични характеристики.

1.1.   Към основните характеристики спадат:

1.1.1.   търговското наименование или търговската марка;

1.1.2.   формата и размерите.

Счита се, че за целите на изпитваниятаза картина на разрушаване, механична якост и атмосферни въздействия предните стъкла от обработено пластово стъкло принадлежат към една група;

1.1.3.   броя на слоевете от стъкло;

1.1.4.   номиналната дебелина „е“ на предното стъкло, при допустимо отклонение на изработката над и под номиналната стойност ±0,2n mm (n е броя на слоевете от стъкло в предното стъкло);

1.1.5.   специалната обработка, на каквато един от слоевете от стъкло може да е бил подложен;

1.1.6.   номиналната дебелина на междинния слой или междинните слоеве;

1.1.7.   характера и типа на междинния слой или междинните слоеве (например, ПВБ или друг пластмасов междинен слой или други пластмасови междинни слоеве).

1.2.   Към вторичните характеристики спадат:

1.2.1.   вида на материала (полирано (плоско) стъкло, флоат стъкло, листово стъкло),

1.2.2.   оцветяването (пълно или частично) на междинния слой или междинните слоеве (безцветни или оцветени),

1.2.3.   оцветяването на стъклото (безцветно или оцветено),

1.2.4.   наличието или отсъствието на проводници,

1.2.5.   наличието или отсъствието напротивозаслепителни ленти.

2.   ОБЩИ ЗАБЕЛЕЖКИ

2.1.   При предни стъкла от обработено пластово стъкло, всички изпитвания с изключение на изпитването за безопасност при удар с глава върху цяло предно стъкло и изпитванията за определяне на оптичните свойства, се провеждат върху образци и/или плоски изпитвани проби, които са специално изработени за въпросната цел. Независимо от това, изпитваните проби трябва да бъдат във всички отношения строго представителни за произвежданите предни стъкла, за които е заявено съответното одобрение на типа за компонент.

2.2.   Преди всяко изпитване изпитваните проби или образците трябва да престоят в продължение на не по-малко от 4 часа при температура 23 ± 2°С. Изпитванията се провеждат възможно най-бързо след изваждането на изпитваните проби или образците от съда, в който същите са били съхранявани.

3.   ПРЕДПИСАНИ ИЗПИТВАНИЯ

Предните стъкла от обработено пластово стъкло се подлагат на следните изпитвания:

3.1.   изпитванията, предписани в приложение III Е за обикновените пластови предни стъкла,

3.2.   изпитванетоза картина на разрушаването, описано в точка 4 по-долу.

4.   ИЗПИТВАНЕ ЗА КАРТИНА НА РАЗРУШАВАНЕ

4.1.   Показатели на трудност на вторичните характеристики

Материал

Индекс на трудност

Плоско стъкло

2

Флоат стъкло

1

Листово стъкло

1

4.2.   Брой на изпитваните проби или образците

На изпитване във всяка точка на удара се подлага една изпитвана проба с размери 1 100 ×500 mm (+ 5/– 2 mm) илиедин образец.

4.3.   Метод на изпитване

Прилага се методът, описан в точка 1 от приложение III В.

4.4.   Точка или точки на удара

Ударът се нанася върху всеки от външните обработени слоеве в центъра на изпитваната проба илиобразеца.

4.5.   Тълкуване на резултатите

Счита се, че за всяка точка на удара, изпитването за картина на разрушаване е излъчило положителен резултат, ако общата повърхност на фрагментите с повърхност по-голяма от 2 см2, включени в правоъгълния участък, дефиниран в точка 2.3.2 от приложение III Г, съставлява не по-малко от 15 % от площта на правоъгълния участък.

При изпитване наобразец:

4.5.1.1.1.   центърът на правоъгълния участък е разположен във вътрешността на кръг с радиус 10 cm, центърът на който съвпада с проекцията на контролната точка, определена в точка 1.2 от приложението към Директива 2008/2/ЕО.

4.5.1.1.2.   При трактори, за които определянето на контролната точка е невъзможно, положението на зоната на видимост трябва да бъде отразено в изпитвателния протокол.

4.5.1.1.3.   Височината на правоъгълния участък може да бъде намалена до 15 cm при предни стъкла, височината на които е по-малка от 44 cm, или стъкла, монтажният ъгъл спрямо вертикалата на които е по-малък от 15°; процентната видимост трябва да бъде равна на не по-малко от 10 % от повърхността на съответния правоъгълен участък.

4.5.1.2.   При изпитване наизпитвани проби, центърът на правоъгълния участък трябва да бъде разположен върху по-голямата ос на изпитваната проба на разстояние 450 mm от единия от неговите краища.

Счита се, че дадена изпитвана проба (изпитвани проби) илиобразец (образци), представена (представени) за одобрение на типа за компонент, удовлетворява (удовлетворяват) изискванията от гледна точка накартината на разрушаването, ако е изпълнено едно от следните условия:

4.5.2.1.   изпитването е дало положителен резултат за всяка точка на удара, или

4.5.2.2.   за всяка точка на удара, по отношение на която е регистриран отрицателен резултат, изпитването е било повторено върху нов набор от четири изпитвани проби, при което проведените в една и съща точка на удара изпитвания върху четирите нови проби са дали положителни резултати.

ПРИЛОЖЕНИЕ III И

Безопасни стъкла с вътрешно покритие от пластмасов материал

1.   Материалите за безопасните стъкла, дефинирани в приложения III Г – III З, трябва, ако притежават вътрешно нанесено покритие от пластмасов материал, да удовлетворяват, освен изискванията от съответните приложения, следните допълнителни изисквания.

2.   ИЗПИТВАНЕ ЗА АБРАЗИВНО ИЗНОСВАНЕ

2.1.   Показатели на трудност и метод на изпитване

Пластмасовото покритие се подлага на изпитване в течение на 100 цикъла в съответствие с изискванията, предвидени в точка 4 от приложение III В.

2.2.   Тълкуване на резултатите

Счита се, че пластмасовото покритие удовлетворява изискванията по отношение на абразивното износване, ако степента на разсейване на светлината в резултат на изтриването на изпитваната проба не е по-голяма от 4 %.

3.   ИЗПИТВАНЕ ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА ВЛАГА

3.1.   Материалите на закалените безопасни стъкла с пластмасово покритие се подлагат на изпитване за устойчивост на влага.

3.2.   В сила са изискванията от точка 7 на приложение III В.

4.   ИЗПИТВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ТЕМПЕРАТУРНИТЕ ПРОМЕНИ

В сила са изискванията от точка 8 от приложение III В.

5.   ИЗПИТВАНЕ ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ОГЪН

В сила са изискванията от точка 10 от приложение III В.

6.   ИЗПИТВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ХИМИЧНИ ВЕЩЕСТВА

В сила са изискванията от точка 11 от приложение III В.

ПРИЛОЖЕНИЕ III Й

Предни стъкла от стъкло-пластмаси

1.   ДЕФИНИРАНЕ НА ТИПА

Счита се, че предни стъкла от стъкло-пластмаси принадлежат към различни типове, ако се различават помежду си най-малко по отношение на една от следните основни или вторични характеристики.

1.1.   Към основните характеристики спадат:

1.1.1.   търговското наименование или марка;

1.1.2.   формата и размерите.

Счита се, че за целите на изпитванията на механична якост, атмосферни въздействия, въздействие на температурните промени и въздействие на химични вещества, предните стъкла от стъкло-пластмаси принадлежат към една група;

1.1.3.   броя на пластмасовите слоеве;

1.1.4.   номиналната дебелина „е“ на предното стъкло, при допустимо отклонение на изработката ±0,2 mm;

1.1.5.   номиналната дебелина на слоя от стъкло;

1.1.6.   номиналната дебелина на слоя (слоевете) от пластмаса, изпълняващ (изпълняващи) ролята на междинен слой (междинни слоеве);

1.1.7.   характера и типа на междинния слой (междинните слоеве) от пластмаса, изпълняващ (изпълняващи) ролята на междинен слой (междинни слоеве) (например, ПВБ или друг материал) и на пластмасовия слой, разположен под вътрешната повърхност;

1.1.8.   специалната обработка, на каквато може да е било подложено стъклото.

1.2.   Към вторичните характеристики спадат:

1.2.1.   вида на материала (плоско стъкло, флоат стъкло, листово стъкло),

1.2.2.   оцветяването (пълно или частично) на слоя (слоевете) от пластмаса (безцветни или оцветени),

1.2.3.   оцветяването на стъклото (безцветно или оцветено),

1.2.4.   наличието или отсъствието на проводници,

1.2.5.   наличието или отсъствието напротивозаслепителни ленти.

2.   ОБЩИ ЗАБЕЛЕЖКИ

2.1.   При предните стъкла от стъкло-пластмаси, всички изпитвания с изключение на изпитването за безопасност при удар с глава (3.2) и изпитванията за определяне на оптичните свойства, се провеждат върху плоски изпитвани проби, които представляват отрязъци от налични предни стъкла или са специално изработени за въпросната цел. В двата случая, изпитваните проби трябва да бъдат във всички отношения строго представителни за произвежданите предни стъкла, за които е заявено съответното одобрение на типа за компонент.

2.2.   Преди всяко изпитване изпитваните проби трябва да престоят в продължение на не по-малко от 4 часа при температура 23 ± 2°С. Изпитванията се провеждат възможно най-бързо след изваждането на изпитваните проби от съда, в който същите са били съхранявани.

3.   ИЗПИТВАНЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ УДАР С ГЛАВА

3.1.   Показатели на трудност на вторичните характеристики

Вторичните характеристики не се вземат под внимание.

3.2.   Изпитване за безопасност при удар с глава върху цяло предно стъкло

3.2.1.   Брой на образците

На изпитване се подлагат четири образеца от серията с най-малка разгъната площ и четири образеца от серията с най-голяма разгъната площ, подбрани в съответствие с изискванията от приложение III Н.

3.2.2.   Метод на изпитване

3.2.2.1.   Прилага се методът, описан в точка 3.3.2 от приложение III В.

3.2.2.2.   Височината на падане е 1,50 m + 0 / - 5 mm.

3.2.3.   Тълкуване на резултатите

Счита се, че изпитването е дало положителен резултат, ако са изпълнени следните условия:

3.2.3.1.1.   слоят от стъкло се разрушава, образувайки многобройни кръгови пукнатини, приблизително концентрирани около точката на удара, при което най-близо разположените до точката на удара пукнатини отстоят от нея на разстояние не по-голямо от 80 mm;

3.2.3.1.2.   слоят от стъкло трябва да съхрани връзката си с междинния пластмасов слой. Допуска се отделяне от всяка страна на дадена пукнатина на една или няколко частици от междинния слой с ширина по-малка от 4 mm, разположени в кръг с диаметър 60 mm, центърът на който съвпада с точката на удара.

3.2.3.1.3.   допуска се поява на разрив в междинния слой откъм страната на удара с дължина до 35 mm.

Счита се, даден набор от изпитвани проби, представени за одобрение на типа за компонент, удовлетворява изискванията от гледна точка на изпитването за безопасност при удар с глава, ако е изпълнено едно от следните две условия:

3.2.3.2.1.   всичките изпитвания са дали положителни резултати, или

3.2.3.2.2.   едно от изпитванията е дало отрицателен резултат и е била проведена нова серия изпитвания върху нов набор от изпитвани проби, която е дала положителни резултати.

3.3.   Изпитване за безопасност приудар с глава върху плоски изпитвани проби

3.3.1.   Брой на изпитваните проби

На изпитване се подлагат шест изпитвани проби с размери 1 100 mm х 500 mm (+ 5 / - 2 mm).

3.3.2.   Метод на изпитване

3.3.2.1.   Прилага се методът, описан в точка 3.3.1 от приложение III В.

3.3.2.2.   Височината на падането е 4 m + 25 / - 0 mm.

3.3.3.   Тълкуване на резултатите

Счита се, че това изпитване е дало положителен резултат, ако са изпълнени следните условия:

3.3.3.1.1.   слоят от стъкло се деформира и разрушава, образувайки многобройни кръгови пукнатини, концентрирани приблизително около точката на удара;

3.3.3.1.2.   допуска се поява на разриви в междинния слой при условие, че главата на модела не минава през изпитваната проба;

3.3.3.1.3.   от междинния слой не се отделят големи стъклени фрагменти.

Счита се, че даден набор от изпитвани проби, представени за одобрение на типа за компонент, удовлетворява изискванията от гледна точка на изпитването за безопасност при удар с глава, ако е изпълнено едно от следните две условия:

3.3.3.2.1.   всичките изпитвания са дали положителни резултати, или

3.3.3.2.2.   едно от изпитванията е дало отрицателен резултат и е била проведена нова серия изпитвания върху нов набор от проби, която е дала положителни резултати.

4.   ИЗПИТВАНЕ ЗА МЕХАНИЧНА ЯКОСТ

4.1.   Показатели на трудност, метод на изпитване и тълкуване на резултатите

В сила са изискванията от точка 4 от приложение III E.

4.2.   Независимо от това, не се прилага третото изискване от точка 4.3.4.1 от приложение III E.

5.   ИЗПИТВАНЕ ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА АТМОСФЕРНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ

5.1.   Изпитване за абразивно износване

5.1.1.   Изпитване за абразивно износване върху външната повърхност

5.1.1.1.   В сила са изискванията от точка 5.1 от приложение III Е.

5.1.2.   Изпитване за абразивно износване върху вътрешната повърхност

5.1.2.1.   В сила са изискванията от точка 2 от приложение III И.

5.2.   Изпитване на високотемпературно въздействие

В сила са изискванията от точка 5 от приложение III В.

5.3.   Изпитване за устойчивост на въздействието на светлина

В сила са изискванията от точка 6 от приложение III В.

5.4.   Изпитване за устойчивост на влага

В сила са изискванията от точка 7 от приложение III В.

5.5.   Изпитване за въздействието на температурните промени

В сила са изискванията от точка 8 от приложение III В.

6.   ОПТИЧНИ СВОЙСТВА

За всеки тип предни стъкла се прилагат изискванията по отношение на оптичните свойства, изложени в точка 9 от приложение III В.

7.   ИЗПИТВАНЕ ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ОГЪН

В сила са изискванията от точка 10 от приложение III В.

8.   ИЗПИТВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ХИМИЧНИ ВЕЩЕСТВА

В сила са изискванията от точка 11 от приложение III В.

ПРИЛОЖЕНИЕ III К

Стъкла от стъкло-пластмаси, различни от предни стъкла (1)

1.   ДЕФИНИРАНЕ НА ТИПА

Счита се, че стъкла от стъкло-пластмаси, различни от предни стъкла, принадлежат към различни типове, ако се различават помежду си най-малко по отношение на една от следните основни или вторични характеристики.

1.1.   Към основните характеристики спадат:

1.1.1.   търговското наименование или марка;

1.1.2.   категорията на дебелината, към която принадлежи номиналната дебелина „е“, при допустимо отклонение на изработката ±0,2 mm:

-

категория I:

e ≤ 3,5 mm

-

категория II:

3,5 mm < e ≤ 4,5 mm

-

категория III:

4,5 mm < e

1.1.3.   номиналната дебелина на слоя (слоевете) от пластмасов материал, който (които) изпълнява (изпълняват) ролята на междинен слой (междинни слоеве);

1.1.4.   номиналната дебелина на стъклото;

1.1.5.   типа на слоя (слоевете) от пластмасов материал, който (които) изпълнява (изпълняват) ролята на междинен слой (междинни слоеве) (например, ПВБ или друг материал) и на пластмасовия слой върху вътрешната повърхност;

1.1.6.   специалната обработка, на каквато може да е бил подложен слоят от стъклото.

1.2.   Към вторичните характеристики спадат:

1.2.1.   вида на материала (плоско стъкло, флоат стъкло, листово стъкло),

1.2.2.   оцветяването (пълно или частично) на слоя (слоевете) от пластмаса (безцветни или оцветени),

1.2.3.   оцветяването на стъклото (безцветно или оцветено),

2.   ОБЩИ ЗАБЕЛЕЖКИ

2.1.   При стъклата от стъкло-пластмаси, различни от предни стъкла, изпитванията се провеждат върху плоски изпитвани проби, които представляват отрязъци от налични стъкла или са специално изработени за целта. В двата случая, изпитваните проби трябва да бъдат във всички отношения строго представителни за произвежданите стъкла, за които е заявено съответното одобрение на типа за компонент.

2.2.   Преди всяко изпитване изпитваните проби от стъкло-пластмасовите стъкла трябва да престоят в продължение на не по-малко от 4 часа при температура 23 ± 2°С. Изпитванията се провеждат възможно най-бързо след изваждането на изпитваните проби от съда, в който същите са бил