15.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 10/1

(1)

В съответствие с член 8, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕО) № 509/2006 и при прилагане на член 19, параграф 3 от горепосочения регламент заявката за регистрация на названието „Skilandis“, подадена от Литва, бе публикувана в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

Тъй като Комисията не е получила никакви възражения съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 509/2006, названието следва да се регистрира.

(3)

Не беше поискана защитата, посочена в член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 509/2006,

15.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 10/3

(1)

В съответствие с член 6, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕО) № 510/2006 заявката за регистрация на названието „Pesca di Verona“, подадена от Италия, бе публикувана в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

Тъй като Комисията не е получила никакви възражения съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006, названието следва да се регистрира,

15.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 10/5

(1)

В съответствие с член 8, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕО) № 509/2006 и при прилагане на член 19, параграф 3 от горепосочения регламент заявката за регистрация на названието „Idrijski žlikrofi“, подадена от Словения, бе публикувана в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

Тъй като Комисията не е получила никакви възражения съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 509/2006, названието следва да се регистрира.

(3)

В заявката бе поискана защитата, посочена в член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 509/2006. Посочената защита следва да бъде предоставена на названието „Idrijski žlikrofi“ доколкото, при липса на възражения, не е установено, че това название се използва по законен, признат и икономически значим начин за сходни селскостопански или хранителни продукти,

15.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 10/7

(1)

Съгласно член 6, параграф 2 и в съответствие с член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 заявката за регистрация на названието „Jihočeská Zlatá Niva“, подадена от Чешката република, бе публикувана в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

Словакия изрази възражение относно регистрацията съгласно член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 510/2006. Това възражение бе счетено за допустимо въз основа на член 7, параграф 3, първа алинея, букви б) и в) от същия регламент.

(3)

Във възражението си Словакия посочи, че регистрирането на въпросното название ще противоречи на член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 510/2006 и ще застраши съществуването на търговски марки, регистрирани на територията на Словакия.

(4)

С писмо от 24 юни 2008 г. Комисията покани заинтересованите държави-членки да постигнат взаимно съгласие в съответствие с техните вътрешни процедури.

(5)

Като се има предвид, че Словакия и Чешката република не постигнаха съгласие в рамките на предвидения срок, Комисията трябва да приеме решение в съответствие с процедурата, предвидена в член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006.

(6)

Предвид предоставената от Словакия информация Комисията не може да заключи, че регистрирането на названието „Jihočeská Zlatá Niva“ ще противоречи на член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 510/2006. Въпреки че страната, направила възражението, е посочила някакво доказателство, че названието „Jihočeská Zlatá Niva“ може да се свърже с названието „Niva“, не е представено доказателство за отличителния характер на търговската марка, придобит чрез нейната репутация, известност и продължителността на нейното използване. Следователно въз основа на предоставената информация не беше посочено, че регистрирането на „Jihočeská Zlatá Niva“ може да заблуди потребителите по отношение на действителната идентичност на продукта.

(7)

Не са предоставени доказателства, които да позволят на Комисията да заключи, че предвид справедливата и традиционна употреба и действителната възможност от объркване регистрирането на наименованието „Jihočeská Zlatá Niva“ като защитено географско указание ще противоречи на разпоредбите на член 7. Според доказателствата, представени на Комисията, терминът „Niva“ се използва по-общо за вид сирене в Чешката и Словашката република от десетки години насам. Освен това регистрирането на гореспоменатото наименование като защитено географско указание няма да предизвика анулиране или обезсилване на търговските марки, тъй като те се прилагат от преди датата на подаване на заявката за регистрация до Комисията, нито да попречи на непрекъснатото им използване. В допълнение според информацията, предоставена на Комисията, изключителното право на собственик на гореспоменатите търговски марки не му дава право да забранява на трета страна да използва, за търговски цели в и съответствие с почтената практика в областта на производството или търговията, указание относно географски произход съгласно член 6 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (3).

(8)

На базата на тези елементи названието „Jihočeská Zlatá Niva“ следва да се впише в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет за защитените географски указания и наименования за произход,

15.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 10/9

(1)

За целите на класирането на обувки с горна част, състояща се от два или повече материала, в изпълнение на забележка 4, буква а) заедно с допълнителна забележка 1 към глава 64 от Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, следва да бъде пояснено второто изречение от допълнителна забележка 1 към глава 64, като се посочи как да бъде проверено дали дадени материали имат характера на горна част.

(2)

В своето решение по дело C-165/07, Skatteministeriet срещу Ecco Sko A/S (2), Съдът на Европейския съюз представи „тест за ходене“ за целите на посочената проверка. С помощта на теста се проверява дали материалите, от които е съставена горната част, поддържат в достатъчна степен ходилото, така че потребителят на обувката да може да ходи.

(3)

Следователно е необходимо в допълнителна забележка 1 към глава 64 да се уточни, че за да имат характера на горна част, материалите трябва да поддържат в достатъчна степен ходилото, така че потребителят на обувката да може да ходи.

(4)

В своето решение Съдът не пояснява дали „тестът за ходене“ трябва да се извърши със или без поставени каишки. Съдът оставя на националната препращаща юрисдикция да направи необходимите констатации. Фактът, че от начина на отстраняване на кожата зависи дали каишките да бъдат поставени или не, може да доведе до различни тълкувания на решението.

(5)

За да бъде постигнато еднакво тълкуване по отношение на системите за пристягане, в допълнителна забележка 1 към глава 64 е необходимо да бъде уточнено, че системите за пристягане трябва да бъдат използвани по време на теста. В противен случай при обувки, за използването на които е необходима система за пристягане, например връзки, тестът за ходене би бил неуспешен с какъвто и да материал, тъй като потребителят не би могъл да ходи без системата за пристягане.

(6)

Ето защо Регламент (ЕИО) № 2658/87 следва да бъде съответно изменен.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

15.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 10/10

15.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 10/12

(1)

Размерът на представителните цени и допълнителните вносни мита, приложими за бяла захар, сурова захар и някои сиропи, за 2009/10 пазарна година се определя от Регламент (ЕО) № 877/2009 на Комисията (3). Тези цени и мита са последно изменени с Регламент (ЕC) № 23/2010 на Комисията (4).

(2)

Данните, с които Комисията разполага понастоящем, предполагат изменение на посочения размер в съответствие с правилата и процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 951/2006,

15.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 10/14

(1)

Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (3) следва да бъде изменена, за да се включат различни промени, предимно от технически характер.

(2)

По отношение на разпоредбите относно вноса и мястото, където се облага доставката на газ и електроенергия, буквалният прочит на текста на Директива 2006/112/ЕО сочи, че специалният режим, въведен с Директива 2003/92/ЕО на Съвета от 7 октомври 2003 г. за изменение на Директива 77/388/ЕИО относно правилата за мястото на доставка на газ и електроенергия (4), не се прилага при вноса или доставката на газ, транспортиран чрез газопроводи, които не са част от системата за разпределение, и по-специално газопроводи от системата за пренос, с която обаче се осъществяват многобройни трансгранични сделки чрез газопроводи. Същевременно предметът на Директива 2003/92/ЕО действително предвижда специалният режим да се прилага също и за тези трансгранични сделки. Ето защо, за да има пълно съответствие между предмета и формулировката на текста, следва да се поясни, че специалният режим се прилага за вноса и доставката на газ чрез всякакви системи за природен газ, разположени на територията на Общността, или всякакви мрежи, свързани с такива системи.

(3)

Газът, внасян чрез плавателни съдове, е идентичен по своите характеристики с внесения чрез газопроводи, и се предвижда след регазификация да се транспортира чрез газопроводи. Поради това, от съображения за неутралност, следва освобождаването да се прилага за вноса чрез плавателни съдове, когато газът се захранва в система за природен газ или в мрежа от газопроводи преди системата.

(4)

Първите трансгранични топлофикационни и охладителни мрежи вече са в действие. Същите проблеми, които съществуват по отношение на доставката и вноса на газ или електроенергия, са валидни и за доставката и вноса на топлинна или хладилна енергия. Съгласно съществуващите в момента правила, ДДС върху природния газ и електроенергията се начислява на мястото, където те действително се консумират от потребителя; по този начин се избягва каквото и да е нарушение на конкуренцията между държавите-членки. Следователно същият режим, който се прилага по отношение на природния газ и електроенергията, следва да се прилага и по отношение на топлинната и хладилната енергия.

(5)

По отношение на мястото на начисляване на ДДС върху услугите, буквалният прочит на текста Директива 2006/112/ЕО сочи, че специалният режим, установен по силата на Директива 2003/92/ЕО, се прилага само за предоставяне на достъп до системите за разпределение на природен газ и електроенергия, но не и за услугите от същото естество, свързани със система за пренос, или дори с мрежа от газопроводи преди тази система. Същевременно предметът на Директива 2003/92/ЕО действително предвижда специалният режим също да се прилага и за тези услуги. Ето защо, за да има пълно съответствие между предмета и формулировката на текста, следва да се поясни, че този специален режим се прилага за всички услуги, свързани с предоставянето на достъп до всички системи или мрежи за електроенергия и природен газ, както и до топлофикационните и охладителните мрежи.

(6)

Опитът, придобит по време на скорошното прилагане на действащата в момента процедура, според която Комисията има за задача да реши дали съществува риск от нарушаване на конкуренцията, произтичащ от прилагането на намалена ставка на ДДС върху природния газ, електроенергията и централното отопление, показа, че тази процедура е остаряла и излишна. Съгласно правилата за определяне на мястото на облагане ДДС се начислява там, където природния газ, електроенергията, топлинната и охладителната енергия действително се консумират от потребителя; по този начин се избягва каквото и да е нарушение на конкуренцията между държавите-членки. Независимо от това, предвид силно чувствителния характер на сектора, е важно да се осигури достатъчно информация на Комисията и останалите държави-членки, когато дадена държава-членка въведе намалена ставка. Поради това е необходима процедура за предварителни консултации с Комитета по ДДС.

(7)

Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейските общности от 8 април 1965 г. като правно основание за освобождаване чрез опростяване или възстановяване на косвените данъци, от което се ползват Общностите и някои агенции и други органи на Общността по отношение на някои покупки, осъществявани за техните официални нужди, е специфичен и следва да се разграничава от правното основание за освобождаването на някои сделки от ДДС, от което по принцип се ползват международни организации. Следователно уместно е да се конкретизира допълнително формулировката на Директива 2006/112/ЕО и да се включи специфично освобождаване, което би могло да се осъществява чрез средствата на възстановяването на данъка, което би позволило освен това да се избегнат някои трудности, свързани с прилагането на освобождаването по отношение на органи, създадени от Общностите, и по-специално някои съвместни предприятия, учредени в съответствие с член 187 от Договора.

(8)

В рамките на присъединяването си България и Румъния получиха разрешение да предоставят данъчно освобождаване на малките предприятия и да продължат да освобождават от облагане с ДДС международния превоз на пътници. С цел постигане на яснота и последователност, тези дерогации следва да се включат в Директива 2006/112/ЕО.

(9)

По отношение на правото на приспадане, основното правило е, че то се поражда единствено, доколкото стоките и услугите се използват от данъчно задължено лице за целите на неговата стопанска дейност.

(10)

Това правило следва да бъде изяснено и утвърдено по отношение на доставката на недвижимо имущество и свързаните с него разходи, така че данъчно задължените лица да бъдат гарантирано третирани по еднакъв начин, когато използваното от тях недвижимо имущество за икономическа дейност не се използва единствено за целите, свързани с тази дейност.

(11)

Недвижимото имущество и свързаните с него разходи съставляват най-важните случаи, при които е подходящо поясняване и засилване на правилото, като се имат предвид стойността и продължителността на икономическия живот на такава собственост, както и фактът, че смесената употреба на този вид собственост е често срещана практика, възниква също така въпросът, макар и в по-малко значима форма и не толкова редовно, за движимото имущество от дълготрайно естество. Ето защо, в съответствие с принципа на субсидиарност, следва да се даде възможност на държавите-членки да прилагат същите мерки, когато това е уместно, и по отношение на този вид движимо имущество, което съставлява част от стопанските активи.

(12)

За да се осигури на данъчно задължените лица справедлива система на приспадане в контекста на новите правила, следва да се предвиди система за коригиране в съответствие с другите правила за коригиране на приспаданията, при която да се вземат предвид промените в употребата със стопанска и нестопанска цел на съответната собственост.

(13)

Директива 2006/112/ЕО следва да бъде съответно изменена,

1.

Член 2, параграф 3 се заменя със следния текст:

„3.   „Продукти, подлежащи на облагане с акцизи“ са енергийните продукти, алкохолът и алкохолните напитки и промишлено обработеният тютюн по смисъла на действащото законодателство на Общността, но не и газът, доставян чрез система за природен газ, разположена на територията на Общността, или чрез всяка друга мрежа, свързана с такава система.“

2.

Член 13, параграф 2 се заменя със следния текст:

„2.   Държавите-членки могат да считат за дейности на публичен орган дейностите на органи, подчинени на публичното право, които са освободени съгласно членове 132, 135, 136 и 371, членове 374—377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2 или членове 380—390б.“

3.

Член 15, параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.   Електроенергия, газ, топлинна или хладилна енергия, както и други подобни, се третират като материално имущество.“

4.

Член 17, параграф 2 буква г) се заменя със следния текст:

5.

В дял V, глава 1 раздел 4 се заменя със следния текст:

„Раздел 4

Доставки на газ чрез система за природен газ, на електроенергия и на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи

Член 38

1.   В случай на доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Общността, или мрежа, свързана с такава система, доставката на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи, на данъчно задължен дилър, за място на доставката се счита мястото, където последният е установил седалището на своята стопанска дейност или има постоянен обект, за който се доставят стоките или, при отсъствие на такова седалище или постоянен обект, мястото, където е неговият постоянен адрес или обичайното му пребиваване.

2.   За целите на параграф 1 „данъчно задължен дилър“ означава данъчно задължено лице, чиято основна дейност по отношение на покупката на газ, електроенергия или топлинна или хладилна енергия е препродажбата на тези продукти и чието собствено потребление на тези продукти е незначително.

Член 39

В случай на доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Общността, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставката на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи, когато доставката не попада в обхвата на член 38, за място на същата се счита мястото, където потребителят действително използва и консумира стоките.

Когато цялото количество газ, електроенергия или топлинна или хладилна енергия или част от него не са действително консумирани от потребителя, тези неконсумирани стоки се считат за използвани и консумирани на мястото, където е установено седалището на неговата стопанска дейност или където той има постоянен обект, за който се доставят стоките. При липсата на такова седалище или постоянен обект се счита, че той е използвал и консумирал посочените стоки на мястото, където е неговото постоянно местоживеене или обичайно пребиваване.“

6.

Член 59, параграф 1, буква з), създадена с Директива 2008/8/ЕО от 12 февруари 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставка на услуги (5) се заменя със следното:

7.

В член 80, параграф 1, буква б) думите „членове 380—390“ се заменят с „членове 380—390б“.

8.

Член 102 се заменя със следния текст:

„Член 102

След консултации с Комитета по ДДС всяка държава-членка може да прилага намалена ставка за доставките на природен газ, електроенергия или централно отопление.“.

9.

В член 136, буква а) думите „членове 380—390“ се заменят с „членове 380—390б“.

10.

Член 143 се изменя, както следва:

11.

Член 151, параграф 1 се изменя, както следва:

12.

В дял Х, глава 1 се вмъква следният член:

„Член 168а

1.   Когато недвижим имот, който представлява част от стопанските активи на данъчно задължено лице и се използва както за целите на стопанската му дейност, така и за лични цели от него или неговите служители, или по-общо, за цели извън предмета на стопанската му дейност, ДДС върху разходите за този имот се приспада в съответствие с принципите, изложени в членове 167, 168, 169 и 173 само пропорционално на неговото използване за целите на стопанската дейност на данъчно задълженото лице.

Чрез дерогация от член 26, промените в дела на използване на недвижим имот по смисъла на първа алинея се вземат предвид в съответствие с постановените с членове 184—192 условия, които се прилагат в съответната държава-членка.

2.   Държавите-членки могат да прилагат параграф 1 също във връзка с ДДС върху разходи, свързани с други, посочени от тях стоки, които са част от стопанските активи.“

13.

В член 221, параграф 2 думите „членове 380—390“ се заменят с „членове 380—390б“.

14.

В член 287 се добавят следните точки:

15.

В дял ХIII, глава 1, раздел 2 се вмъкват следните членове:

„Член 390а

България може, в съответствие с условията, приложими в тази държава-членка към датата на нейното присъединяване, да продължи да освобождава международния превоз на пътници съгласно приложение X, част Б, точка 10, за същия срок, за който същото освобождаване се прилага от която и да е от държавите-членки на Общността, които са били такива към 31 декември 2006 г.

Член 390б

Румъния може, в съответствие с условията, приложими в тази държава-членка към датата на нейното присъединяване, да продължи да освобождава международния превоз на пътници съгласно приложение X, част Б, точка 10, за същия срок, за който същото освобождаване се прилага от която и да е от държавите-членки на Общността, които са били такива към 31 декември 2006 г.“.

16.

В член 391 думите „членове 380—390“ се заменят с „членове 380—390б“.

17.

В приложение X заглавието се заменя със следния текст:

15.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 10/19

1.

Допълнителният резерв на банката в размер на 5 379 241 000 евро се счита за свободен резерв.

2.

От този резерв 2 000 000 000 евро се прехвърлят по целевия резерв в подкрепа на механизма за структурирано финансиране и подобни начинания.

3.

Считано от 1 април 2009 г. капиталът на банката се увеличава, както следва:

3.4.

Уставът на банката се изменя. Считано от 1 април 2009 г. първа алинея от член 4, параграф 1 от устава на банката се изменя, както следва:

„Капиталът на банката възлиза на 232 392 989 000 евро, разпределен между държавите-членки, както следва:

4.

Решението се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.